Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Александър Ненков и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители! (Шум и реплики.)
Процедура – господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
На основание чл.51, ал. 2 от нашия правилник предлагам т. 5 да стане т. 1 в днешния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли други предложения? (Шум и реплики.)
Моля, режим на гласуване за направеното предложение.
Гласували 201 народни представители: за 97, против 57, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, на балкона на пленарната зала е китайска парламентарна делегация, водена от заместник-председателя на Китайския народен и политически консултативен съвет Ду Цинлин. Китайските парламентаристи са на посещение в България по покана на заместник-председателя на Народното събрание госпожа Мая Манолова.
Нека да приветстваме гостите с „Добре дошли!” в Българския парламент! (Всички стават. Ръкопляскания.) Благодаря Ви, благодаря Ви и за приветствието към нашите гости.
Да Ви запозная, че е постъпило Решение от Централната избирателна комисия, която обявява за избран в 31. многомандатен избирателен район – Ямболски, Кирчо Георгиев Карагьозов.
Господин Карагьозов трябва да положи клетва.
Моля квесторите да го поканят в пленарната зала.
Моля, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
КИРЧО КАРАГЬОЗОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се.” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, преминаваме към деловата работа с оглед приетия дневен ред на това извънредно заседание.

Искам да Ви информирам, че продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Оставащото време за разисквания е следното: за Парламентарната група на ГЕРБ – 50 секунди; за Парламентарната група на Коалиция за България – 5 минути и 37 секунди; за Парламентарната група на Движението за права и свободи – 8 минути и 35 секунди и за Парламентарната група на „Атака” – 14 минути и 40 секунди.
Има ли желаещи за участие в разискванията?
Господин Пламен Славов.
Заповядайте, уважаеми господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В чл. 25, ал. 1 на Закона за вероизповеданията е прогласено, че: „Държавата може да подпомага Българската православна църква, Българска патриаршия, нейните местните поделения, както и регистрираните вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална и образователна дейност чрез финансови и икономически облекчения”.
Предлаганото изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси има за цел да реши един проблем, чието подценяване може да доведе до неблагоприятни последици и възникване на напрежение.
Българската православна църква и регистрираните вероизповедания следва да бъдат освободени от заплащане на данък при придобиване от тях на специфична категория недвижими имоти – църкви, манастири и молитвени домове, чието основно предназначение е извършването на богослужение.
Законът за местните данъци и такси правилно е постановил, че законово регистрираните вероизповедания в страната са освободени от задължението да заплащат данък върху недвижимите имоти за притежаваните от тях молитвени домове. След като са освободени от заплащането на данък върху притежаваните от тях манастири и молитвени домове, Българската православна църква и регистрираните вероизповедания следва да бъдат освободени от заплащане на данък при снабдяването с нотариален акт за собственост върху същите обекти.
Уважаеми народни представители, по повод на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията в Четиридесет и второто Народно събрание, в изявление на Негово Светейшество българският патриарх Неофит и Светия Синод на Българската православна църква до всички парламентарни групи в Четиридесет и второто Народно събрание, до всички народни представители се изрази увереността, че: „Църквата и духовността могат да съберат в единомислие народни представители от различни политически сили” и че „Това е един добър пример за начина, по който хората трябва да търсят и намират пътя един към друг в името на добруването на държавата”.
Заявява се също, че: „Българската православна църква уважава и почита другите вероизповедания. България винаги е била страна на религиозна толерантност”.
„С нашите сънародници от другите вероизповедания – се заявява от Светия Синод на Българската православна църква – сме делили винаги заедно радостите и болките. Българската православна църква никога не би поискала нещо само за себе си, без да помисли за тях и знае, че в това отношение среща взаимност.”
Уважаеми колеги народни представители, в това изявление по-нататък се казва, че: „Ако държавата иска да получи доверието на своите граждани, тя трябва да покаже, че почита техните религиозни убеждения и правата на техните религиозни вероизповедания”.
Именно предлаганите промени и в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси са не просто поредният административен казус, а са знак за начина, по който се отнасяме към националните каузи. Вярата е такава кауза, защото който помага на вярата, помага на бъдещето на България! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има ли други желаещи за участие в разискванията? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пред финала сме на дебатите по изменението на Закона за местните данъци и такси. Трети пленарен ден обсъждаме това изменение, което по същество нито е мащабно, нито принципно е кой знае колко различно от самия закон. Но два или три текста предизвикаха много широки коментари сред колегите в пленарната зала вече трети пленарен ден. На първо място, това е текстът за освобождаване от такса смет на молитвените домове и, на второ място, е текстът за отпадане на екопреференцията за преотстъпване на 50% данък за колите с катализатори.
Ще започна от втория проблем. Ще се опитам без емоции и без политика да осветля двата проблема от един друг ъгъл, който не беше засегнат в пленарната зала и да Ви дам още основания да помислите как да гласувате, а може би и да разберете още част от мотивите на вносителя.
Няма никакъв спор и това се видя в Комисията по бюджет и финанси, че онези, които ползват екопреференцията за тези автомобили, които са с катализатор, са много голям брой, са много бедни и не могат да си купят друга кола. Никой от нас не изрази противно на това становище. Вносителите и ние, които подкрепяме законопроекта, не смятаме, че ако отпадне тази преференция, някой от тях ще отиде и ще си купи нова кола или по-нова кола. Това изменение няма такива цели. И когато се задава въпросът: защо тогава на тези хора на практика ще им се оскъпи данъкът, отговорът е само един – има ли екологичен ефект? Тази екопреференция постига ли целта си и тя действително работеща ли е? Отговорът е: „Не”. И никой от Вас не направи професионален анализ, за да докаже обратното. Затова ще се опитам да дам няколко примера и накрая ще Ви предложа и варианти да остане тази преференция, но тя да не е цинична. Защото да предлагаш нещо за постигнат екоефект, а да няма такъв, не мога да го определя по друг начин.
Направих си труда да поискам справка от компетентните органи, от търговските организации колко е животът на един катализатор. Тук ще направя уточнение, че става въпрос за колите, произведени преди 2007 г. дори и по рано, тоест коли, които са най-малко осемгодишни. Животът на един катализатор в условията на България е максимум до 100 хил. км. Средният пробег на година за колите в България е между 15 и 25 хиляди километра. Говорим за среден живот на един катализатор между шест и да кажем четири години, между четири и шест години. Един катализатор струва между 1500 и 3000 лв. в зависимост от това какви материали са вложени в него. Нека животът му да е шест години, нека да е 2000 лв. средната цена. Това прави малко повече от 300 лв. разход на година. Катализаторите на колите до 2007 г. са или изхабени и недействащи, или изобщо ги няма. За каква преференция става въпрос? За 300 лв. разход средната отстъпка е между 40 и 80 лв. Мислите ли, че някой ще направи 300 лв. годишен разход, за да получи отстъпка между 40 и 80 лв.? Това, първо.
Второ, знаете ли как се установява наличието на катализатори? С декларация. Никаква проверка! Една държава може ли да си позволи това, дори за бедните си граждани? Ако сме истински политици, ако мислим за тези хора, ще кажем: „За колите, които са над осем години, собствениците да плащат 50 на сто от данъка поради бедност, поради невъзможност да си купят друга”. Честно и справедливо е. Каква екопреференция, какво опазване на въздуха? Тези коли просто нямат катализатори или те са с катализатори, на които им е изваден въглена отвътре и цялото устройство, което прави това. Направете си труда да направите справка и ще видите за какво става въпрос.
Приключвам с това. Нека търсим между първо и второ четене – за това се обединихме в Комисията по бюджет и финанси – възможност да не се вдига данъкът на тези хора, но да не е екопреференция, защото това не е сериозно.
Вторият въпрос е за това, че общините не били предупредени. Не е вярно. Аз присъствах на срещата с Асоциацията на общините и с бизнеса, където се обсъди Законът за местните данъци и такси. Отговорът им беше, че първият управителен съвет е в началото на месец ноември и те не могат да дадат официално писмено становище. Но да знаем, устно ми казаха, че са против. Така че са питани. Приемаме, че са против. Не казвайте, че не са питани. Не обясниха защо са против. Дадоха някакви аргументи, които мисля, че Ви прочетох в доклада.
Вторият много широко дискутиран въпрос е въпросът за освобождаването на храмовете от такса смет. Няма да повтарям аргументите на колегите. Тук вървяхме от морални аргументи, минахме през патетични речи на мои колеги за ада и рая, минахме през всякакви други аргументи, в това число имаме ли право да освобождаваме от такса когото и да било, след като това е в прерогативите на общинския съвет и на местната власт.
Уважаеми колеги, аспектът, който не беше осветен по този въпрос, е, че тази такса се начислява. Да, някои не я плащат, повечето вероизповедания не я плащат, трупат им се задължения на книга, счетоводно. Някъде пък са освободени. Основният мотив да сложим това тук е несправедливият начин, по който тази такса се изчислява. Не можем да позволим общините да продължават да начисляват такса върху храмовете по един абсолютно несправедлив начин. Затова предложихме да бъдат освободени. Знаете ли, когато се води задължение, не можеш да извадиш документ? Те не могат да си обслужват административната дейност, защото, като отидат да извадят документ, че не дължат данъци и такси, не им дават такъв. Един нотариален акт не могат да си извадят и още един куп дейности не могат да направят.
Относно това, че такса смет се начислява несправедливо, мисля, че имаше консенсус в залата. По този повод е и онзи текст относно основата на такса смет, в който ние казваме, че от по следващата година, от 2015 г. тази основа повече няма да бъде използвана. Може този текст да е индикативен, може да е пожелателен, но ние така казахме на общините – че поемаме ангажимент като държава да използваме целия ресурс и капацитет на Министерството на финансите, на Министерския съвет, заедно с общините да изработим нова методика. Защото тази методика не е справедлива към никого. Тя не отчита реалностите. На всичко отгоре тя в доста голяма степен е и незаконна.
Аз държа в себе си едно становище на Сметната палата, за да илюстрирам това, което Ви казах. В това становище на Сметната палата е казано, че общините изразходват нецелево средствата от такса смет. Дадени са и много примери. Дори седем от тези случаи са дадени на прокуратурата. Тоест самото изчисляване, дори по тази методика, е неправилно и се разходват неправилно средствата. Затова Ви призовавам да подкрепим законопроекта и между първо и второ четене да работим за неговото подобряване.
В заключение само ще кажа, че Негово Светейшество българският патриарх е имал среща. Парламентарната група на ДПС при срещата си с него разбрахме, че е имал среща с лидерите на всички парламентарно представени политически партии и всички те до една са приели ангажименти в тази посока. Парламентарната група на Движението за права и свободи също пое ангажимент и ние ще изпълним този ангажимент, като гласуваме „за”. Искам да попитам другите: като поемат ангажименти, защо едно говорят пред Негово Светейшество, друго говорят тук и трето гласуват? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването на господин Цонев? Няма.
Госпожо Ташева, заповядайте за изказване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин председателстващ, дами и господа народни представители! Ще Ви обърна внимание, че ако наистина искаме да изразим своята почит и уважение към Българската православна църква, трябва първо да си оправим терминологията.
Това не е първият закон, с който, демагогствайки на тема „Българско православие”, „Българска православна църква”, „Православието, което ни спаси от петвековния турски, ислямски мрак” и така нататък, всъщност прокарват членове и алинеи, които отнемат на Българската православна църква нейната основополагаща и държавообразуваща роля, нейната историческа роля.
Говорейки за това, че ние ще освобождаваме Българската православна църква от данъци, преждеговорившите, включително и вносителите, прикриват факта, че тези облекчения ще се отнасят за всички останали вероизповедания, които са над сто и по този начин фактически лишават от смисъл чл. 13 на Конституцията, който казва, че източноправославното вероизповедание е традиционната религия в България! Няма други традиционни религии.
Реверансите, които се правят към останалите вероизповедания – в лицето на колегата, който говори преди това, всъщност задоволяват някакви дребни днешни конюнктурни, да не кажа – котерийни, интереси! Истината е друга.
„Нашите братя от другите вероизповедания”, се каза тук, „с които ние сме живели в мир и любов толкова години, векове” – няма такова нещо, дами и господа народни представители! От някои от другите вероизповедания, още по-точно от едно от тях ние сме били клани и продавани като роби 500 години (ръкопляскания от „Атака”), поради което въпросното вероизповедание не може и никога няма да бъде равнопоставено – със същите заслуги, със същата държавообразуваща роля, каквато има Българската православна църква!
Хайде, не се грижете толкова за Българската православна църква, защото покрай нея всъщност вкарвате в българския дискурс и в българското законодателство диспропорционално големи права на други вероизповедания, които нямат тези исторически заслуги към битието на българската нация!
Струва ми се, че с всеки изминат мандат на Народното събрание от 23-24 години насам ние все по-надълбоко и все по-надълбоко навлизаме в онази утопия, която преди 60 години описа Оруел. Там, ако си спомняте, особена, главна роля играеше новоговорът, езикът!
Всички тук говорим за майчин език, нали така – дали трябвало да се учи задължително майчин език?! И всички знаем, всички, че става дума за турски език! Но ако кажеш, че въвеждаш турски език задължително в училищата, за да принудиш дори онези мюсюлмани, които говорят български, да го изучават, тогава работата става ясна – тогава имаме насилствено потурчване на една част от българското население! Казваме „майчин език”, забравяйки, че в България има майки, които говорят руски, арменски и така нататък.
Същата работа е и с въпроса за мултикултурализма и разнообразието. „Мулти” значи много, „мултикултурализъм” значи много култури. Но всъщност колко много са културите примерно в една Европа или в една България? Две!
Под „мултикултурализъм” имаме предвид вкарването на исляма и ислямизацията на християнски държави! Няма мултикултурализъм, има бикултурализъм – да се вкара чужда и враждебна на християнството религия, и хората да бъдат принудени да се съобразяват с нея! Така че дайте да си оправим първо езика!
Нека да не лъжем обществото! Българското общество е много наясно, че примерно когато говорим за майчин език, Вие, драги депутати, имате предвид турския език! Нали така? Кого лъжем?
Ето, заради всичко това този законопроект, който в момента се опитвате да прокарате, не бива да бъде приеман. Под маската, под претекста, обвит в демагогията, че защитава Българската православна църква, всъщност я подрива! Затова той не бива да бъде приет! Това поне трябва да бъде ясно на всички българи, които само след няколко месеца ще трябва да отидат до урните и да се произнесат за онова, което Вие сте правили през първата година от мандата си! Това имах да Ви кажа. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Не виждам заявки.
Други изказвания по законопроекта?
Господин Адриан Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Наслушахме се в последно време във връзка с този законопроект – хора, които се явяваха едва ли не говорители на Българската православна църква, които лично говорили с патриарха, с не знам си още кого, даваха становище какво е било по канон, което да се приеме в пленарната зала. На тази глупост бих се изсмял, ако бях на друго място, а не тук.
Искам само да репликирам задочно на това, като Ви кажа, че този закон ще удари именно Българската православна църква, защото ще й отнеме традиционното място, което й е отредено в Конституцията, в българското общество.
За да бъда малко по-конкретен, ще взема отношение по финансовата част на нещата, защото все пак става въпрос за това в този закон – кого ще удари. Както всички знаят от историята на Българската православна църква, нейните имоти, цялата нейна собственост е била дарявана – или с доброволен труд, или с поземлени имоти, цялото нейно имущество е дарявано от българския народ. Фактически облагате българския народ за това, което е Българската православна църква – като имоти, които ще бъдат облагани с данъци, това, което тя представлява.
Има разлика между това и останалите вероизповедания независимо за кое от всички става въпрос – едното, по-голямото вероизповедание, което е в България, е именно мюсюлманското вероизповедание и не е тайна, че се финансира от чужбина. Има достатъчно данни да се съди, че до голяма степен се финансира от Турция и от близкоизточните страни, които незнайно какви интереси имат, но, така или иначе, го спонсорират. Фактически за тях не е проблем да плащат данък смет и така нататък.
Не искам да отварям дума и за останалите вероизповедания, като аз бих сложил дори в кавички вероизповедания, защото става въпрос за секти. Те се финансират от чужбина, от неясни фондации, от задкулисни кръгове, без каквито и да е проблеми от страна на българската държава, въпреки че би трябвало да имат проблеми. По този начин ние ще облекчим тези, така или иначе, милиардери, а ще затормозим Българската православна църква в този формат на закона, който е внесен в момента. Поради тази причина аз смятам, че това е една дискриминация към Българската православна църква и индиректно към българския народ, затова аз ще гласувам против този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам заявки.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители, които са извън залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, внесен от Министерския съвет на 3 ноември тази година.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 189 народни представители: за 90, против 50, въздържали се 49. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Моля, покажете резултата по групи.
Господин Филип Попов – за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Очевидно е, че не всички колеги успяха навреме да влязат в залата и да гласуват. Благодаря. (Силен шумен и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли обратно становище? (Шум и реплики.)
Всъщност това е процедура, която не може да бъде отказана, поради което пристъпваме към прегласуване.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 203 народни представители: за 102, против 59, въздържали се 42.
Законопроектът е приет.
Покажете резултатите по групи. (Силен шум и реплики, ръкопляскания от КБ.)

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Да чуем господин Йордан Цонев, който ще представи Доклада по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Една процедура да ми позволите, господин председател.
Във връзка с първо четене на Закона за данъците върху доходите на физическите лица в залата да бъдат поканени: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите; Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”, и Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли възражения? Не виждам.
Моля, режим на гласуване по тази процедура.
Гласували 127 народни представители: за 114, против 2, въздържали се 11.
Приема се предложението – моля, поканете гостите в залата.
Слушаме Ви, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, Мина Янкова – началник на отдел в същата дирекция, представителите на Националната агенция за приходите: Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, Лорета Цветкова и Цветана Янкова – държавни експерти в дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, и Николай Ненков – вицепрезидент на КНСБ.
Законопроектът беше представен от г-жа Людмила Петкова.
Основните моменти в законопроекта са: предлага се да бъде разширен обхватът на данъчното облекчение за млади семейства, като се предоставя възможност то да се ползва от чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Предложението за разширяване обхвата на данъчното облекчение за млади семейства е свързано с открита процедура от Европейската комисия по нарушение на правото на Европейския съюз. Според Европейската комисия данъчното облекчение за млади семейства създава преференциално данъчно третиране на доходите, придобити от местни за България физически лица, спрямо такива, които, въпреки че получават по-голяма част от доходите си в България, са установени за данъчни цели в друга държава – членка на Европейския съюз.
Предлага се в действащия закон да се заличат думите „тютюнопроизводители”, което е свързано с приети промени в Закона за тютюна и тютюневите изделия, съгласно които отпада задължението за отделна регистрация на земеделските производители като тютюнопроизводители. На основание чл. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия производството на тютюн се извършва от тютюнопроизводители, вписани като земеделски производители в регистъра по чл. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Предлагат се редакционни и правно-технически поправки с цел прецизиране на законовите разпоредби.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се предложи да се прецизира разпоредбата на § 10, като в обхвата й се включат и получените субсидии за 2009 г. и предходни години, присъдени на земеделски производители съгласно съдебни решения. Вицепрезидентът на КНСБ господин Ненков предложи законопроектът да се допълни с текстове за въвеждане на необлагаем минимум и елементи на семейно подоходно облагане при облагане доходите на физическите лица и текст, с който работодателите да бъдат задължени своевременно да превеждат вноските по застраховки „Живот” на работници и служители, които са заявили желание те да бъдат удържани от работната им заплата и превеждани по предназначение, да се предвидят по-големи данъчни облекчения за допълнителното доброволно осигуряване – здравно и пенсионно, както и за застраховките „Живот”.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Цонев.
Следващият доклад е от Комисията по земеделието и храните.
Ще го представи Тунджай Наимов.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ТУНДЖАЙ НАИМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 16 октомври 2013 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.
В работата на комисията участие взеха от Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”. Участие взеха още госпожа Лора Светославова от Института по пазарна икономика и представители на неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Петкова.
Основните промени в обхвата на компетентност на Комисията по земеделието и храните са следните:
Във връзка с промяна в Закона за тютюна и тютюневите изделия, с която е отменено задължението за отделна регистрация на тютюнопроизводителите, чието подпомагане в момента се извършва по общия ред, регламентиран за всички земеделски производители, се правят съответни изменения в закона.
Предлага се всички физически лица, регистрирани като земеделски производители, независимо дали са регистрирани или не са регистрирани по реда на Закона за данък върху добавената стойност, да могат да изберат в годишната си данъчна декларация дали да бъдат облагани по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на еднолични търговци по финансов резултат или техният доход да се облага след приспадане на нормативно признати разходи.
В Преходните и заключителни разпоредби се предлага изплатените през 2013 г. държавни помощи и субсидии по програми от Европейския фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за гарантиране на земеделието за 2009 г. или за предходни години да не се третират като облагаем доход на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.
Предвидено е съществуващото данъчно облекчение за регистрираните земеделски производители под формата на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60 на сто да се прилага и 2013 г., а за 2014 г. ще може да се приложи след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Удължаването с една година се налага, тъй като насоките за държавните помощи за 2014-2020 г. на Европейската комисия все още не са готови в окончателен вид, което не позволява вземането на решение за целия програмен период.
В комисията е постъпило писмено становище на Министерството на земеделието и храните в подкрепа на законопроекта.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители проф. Светла Бъчварова, проф. Методи Теохаров, Тунджай Наимов, Петър Якимов и Десислава Танева.
Беше поставен въпрос: възможно ли е животновъдите в качеството си на земеделски производители – физически лица, да се възползват от преотстъпване на корпоративен данък в размер на 60 на сто? В тази връзка беше обяснено, че физическите лица не са предприятия по смисъла на Търговския закон и според условията на нотификацията съществува опасност Европейската комисия да заведе регресен иск към физическите лица, получили такава помощ. Ако те обаче се пререгистрират като еднолични търговци, биха могли да се възползват от преференцията.
От Националната научна асоциация на пчеларите представиха свое становище по законопроекта, в което се настоява доходите от пчеларство да бъдат освободени от облагане с данъци, предвид факта, че голяма част от заетите в отрасъла не могат да се възползват от предоставяните субсидии.
Всички народни представители, взели участие в дискусията, бяха единодушни, че законопроектът следва да бъде подкрепен.
След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, № 302-01-23, внесен от Министерския съвет на 3 октомври 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря, господин Наимов.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Червеняков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ : Благодаря Ви, господин председател.
„На свое заседание, проведено на 16 октомври 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът цели да се разшири обхватът на данъчното облекчение за млади семейства, въведено с чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Предлага се данъчното облекчение да обхване освен местните физически лица и чуждестранните физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. По този начин се въвежда еднакво третиране на гражданите на Европейския съюз в съответствие с чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Решението на Съда на ЕС от 14 февруари 1995 г. по дело C-279/93 и последвалата съдебна практика.
Приемането на законопроекта е необходимо и поради откритата процедура от Европейската комисия по нарушение от нашата страна на правото на Европейския съюз. Според Европейската комисия ограниченият досега обхват на данъчното облекчение за млади семейства е представлявало недопустимо нарушаване на указаните по-горе правни норми на ЕС и следва да бъде отстранено.
С оглед на това и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 8 гласа „за” и 7 гласа „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Това бяха докладите на комисиите.
Можем да пристъпим към разисквания.
Кой желае да вземе думата пръв?
Заповядайте.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще представя на Вашето внимание становището на Парламентарната група на ГЕРБ относно предлаганото изменение на Закона за облагане на доходите на физически лица, като ще обявя мотивите, поради които няма да подкрепим това, което Вие предлагате, поне на този етап.
Не може обаче да не отбележим, че подкрепяме разширяването на обхвата на данъчното облекчение за млади семейства, още повече че промяната е свързана с открита процедура по нарушение на правото на Европейския съюз от Европейската комисия. В този смисъл предложените промени са коректни и следва да се приемат. Отпадането обаче на термина „тютюнопроизводители” от членове 29 и 29а и свързаните текстове е логично след промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия и въвеждането на регистрацията им само като земеделски производители, включително и във връзка с начина на тяхното подпомагане.
От предложената редакция на чл. 29а възникват въпроси, отговори на които обаче липсват в предложените текстове. От редакцията на чл. 29а става ясно, че регистрираните по ДДС земеделски производители също ще могат да избират начина на облагане. По действащата сега разпоредба за физически лица, които са земеделски производители, беше задължителен редът на чл. 26 за формиране на облагаемия доход и чл. 28 за облагането с данък върху годишната данъчна основа. Тези лица ще могат ли да преминат на облагане по чл. 29 и какъв ще е редът за това? Следва да могат и трябва да се разпише ред за това. Така предложената редакция означава, че текстът на чл. 29а ще се прилага само за новорегистрирани по ДДС физически лица – земеделски производители, което поставя вече регистрираните по ДДС и направили своя избор в неравнопоставени условия за извършване на тяхната дейност.
Освен това предвид възможността за злоупотреба с данък добавена стойност и нерегламентирани продажби следва лицата, избрали реда на предложения в това изменение на закона чл. 29а, да имат задължение за водене на счетоводни регистри. Различните възможни режими за облагане и извършване на дейността от земеделските производители пораждат и други противоречия, които нямат предложено решение в така предложения вид. Продажбата на непреработена селскостопанска продукция от физически лица създава проблеми на купувачите поради различните режими на облагането им и защото в някои случаи платците трябва да удържат данък съгласно чл. 43, ал. 4. Възможни са следните хипотези.
Първи вариант: физическото лице е упражнило правото си на избор и се облага по реда на чл. 28. В този случай авансов данък се внася от самото физическо лице при условията и по реда на ЗКПО.
Втори вариант: Физическото лице не е упражнило правото си на избор да се облага по чл. 28 и се облага по чл. 29. В този случай обаче тук отново са възможни две нови хипотези.
Първа хипотеза: физическото лице е регистрирано като земеделски производител и е самоосигуряващо се. В този случай то следва да декларира, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и платецът на дохода не следва да му удържа авансов данък.
Всъщност това обаче е друга хипотеза: физическото лице не е регистрирано като земеделски производител и не е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. В този случай авансовият данък се удържа от купувача на продукцията, като от дохода се приспадат нормативно признати разходи, които са 40%.
Трети вариант: физическото лице не е производител, а продава селскостопанска продукция, придобита примерно под формата на рента. В този случай доходът му като доход от продажба на движимо имущество е необлагаем по силата на чл. 13, ал. 1, т.2.
Четвърта възможна хипотеза: предметът на продажбата може да бъде с източник на някаква комбинация от горепосочените. Проблемът идва от там, че купувачите няма как да знаят дали лицето е производител или не, респективно дали трябва или не трябва да му удържат данък. За да се реши този проблем трябва или да се предвиди поредната декларация, подписана от продавача и по този начин да се увеличи административната тежест, или да се промени чл. 43, ал. 4 и купувачите на селскостопанска продукция да не са длъжни да удържат авансов данък.
Съществуват нелогични решения по отношение на текстовете в чл. 13, ал. 5. През 2011 г. към доходите от стопанска дейност като търговец бяха прибавени и физически лица – земеделски производители, и тютюнопроизводители, обаче по този начин за тях не би следвало да се прилагат разпоредбите на ал. 1, 2 и 4. Ако за ал. 1 донякъде може да се приеме предложението, което е направено, то за ал. 2 и 4 няма никаква логика и това може да породи редица проблеми. Тези алинеи не следва да се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец, но е абсурдно да не се прилагат за физическите лица, само защото са избрали да се облагат по реда на чл. 26.
Друг текст на действащия закон, който не кореспондира с обществените нужди, е чл. 13, ал. 1, т.1б, в частност за замяната и/или продажбата на земеделска земя, собственост на физически лица и земеделски производители, и реда за облагане на доходите вследствие на сделки. Едва ли фискът е акумулирал приходи от тази редакция, но тя до известна степен е мотив за ограничаване размяната на земеделски имоти, включително и тяхната продажба с цел комасация на собствеността на земеделската земя. Вярно е, че на пазара на земеделска земя оперират и финансови дружества – акционерите, създадени със специална инвестиционна цел, както и други лица с цел получаване на доходи само от такъв вид дейност. Но основният проблем пред българското земеделие е разпокъсаността на собствеността на земеделската земя и във връзка с действащата Конституция и единствената възможност за комасация на тази собственост е доброволността по разпореждане с нея и естествения ход на нейното окрупняване. В този смисъл срок от пет години е извън всякаква логика на нуждите в тези обществени отношения. Когато вследствие на подобни сделки са се окрупнили имоти, не следва да действа подобен срок.
И накрая: един сравнителен анализ, колеги, между това, което е предвидено в настоящия законопроект, и това, което сегашните управляващи ни обещаваха в предизборните си програми относно доходите на физически лица. Припомням предизборната платформа на БСП: „Предлагаме замяна на плоския данък с прогресивно облагане на доходите на физически лица. Започваме да работим за цялостната промяна в облагането на доходите на физическите лица, за да преминем към семейно подоходно облагане. От 2014 г. – забележете – въвеждаме нулев данък за доходи в размер на минималната работна заплата, запазваме 10% ставка за облагане на доходите над минималната работна заплата до 4500 лв., 20% ставка за частта на доходите над 4500 лв.”
Очевидно нищо от обещаното не се реализира с предложения законопроект за изменение и допълнение. Ние, от Парламентарната група на ГЕРБ, ясно сме определили в предизборната си програма политиките за облагане на доходите на физически лица и на практика те са напълно различни от предизборните обещания на БСП, посочени по-горе.
Във връзка с всички посочени от нас аргументи, Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ няма да подкрепи предложените промени. При приемане на законопроекта на първо гласуване ще внесем промени между първо и второ четене, кореспондиращи с направените бележки в това становище. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплики към изказването на госпожа Йорданова? Не виждам.
Има ли други заявки за изказване по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Като цяло ние ще подкрепим Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Ще го подкрепим, защото смятаме, че има чуваемост да останат облекченията за младите семейства, както и да се разшири обхватът.
Втората промяна е чисто техническа, както преди малко чухме. Тютюнопроизводителите и досега са се облагали както другите земеделски производители.
Но като член на Комисията по труда и социалната политика аз имам един въпрос. Управляващите обещаха на българските граждани необлагаем минимум на доходите на физическите лица. Къде се тези обещания? Всички знаем, че от 1 януари 2008 г. беше въведен 10% плосък данък. Тогава отпадна необлагаемият минимум. Хората с ниски доходи и минимална работна заплата ще имат 30 лева повече в джоба си, ако има необлагаем минимум. Това ще увеличи потреблението, а оттам ще спечели цялата икономика на страната. Предвижда се от следващата година уличаване на размера на минималната работна заплата от 310 на 340 лева. Това означава, че хората ще имат повече между 30 и 40 лева и това ще увеличи покупателната им способност, защото това са средства от нетен доход от труд.
Уважаеми дами и господа, къде останаха Вашите обещания? Вие казахте, че сте социално отговорна партия. Или обещанията Ви се топят, както и подкрепата на хората, които наивно Ви подкрепиха и Ви повярваха?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Заповядайте за първа реплика, госпожо Найденова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караминова, Вие не бяхте напълно изчерпателна във Вашето изказване, защото приказката за лъжливото овчарче има продължение. Нищо не споменахте за едно друго важно предизборно обещание на левицата, а именно въвеждането на семейното подоходно облагане, което го няма в този законопроект. По този начин стотици хиляди млади хора ще се почувстват унизени и излъгани, след като разберат, че от следващата година няма да бъде въведено семейното подоходно облагане.
Също така не съм съгласна с Вас, че БСП е социално отговорна партия. Кое е социалното и кое е отговорното, след като един от важните приоритети на всяко правителство, а именно грижата към младите хора, отива на заден план и не е приоритет?! Кое е социалното и отговорното на тази лява партия, след като 200 хил. български граждани, които ще получават минимална работна заплата, всеки месец ще трябва да извадят от джоба си 34 лева и да платят данък към държавата? Дотам ли опряхте, уважаеми дами и господа отляво – да пълните хазната с пари от социално слабите?! (Възгласи „Е-е-е!” от КБ.)
Липсата на тези важни промени като въвеждането на семейното подоходно облагане и необлагаем минимум дават ясен отговор на въпроса изпълними ли са социалните обещания на БСП в социалната сфера! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колеги от ГЕРБ, първо, моля чрез един въпрос към Вас да уточните позицията си. Един от изказващите се каза, че няма да подкрепите законопроекта, а следващият каза, че ще го подкрепите. Моля да заявите ясна позиция „за” този закон ли сте или против него?
Следващ въпрос. Откога Ви се промени отношението към плоския данък? Вие бяхте против премахването на плоския данък. Сега настоявате да бъде премахнат. Кое от двете е вярно и какво наложи да си промените позицията?
Трето, хубаво е, че четете Предизборната програма на БСП, но моля, четете я коректно. Там пише: „Въвеждане на семейно подоходно облагане през втората половина на мандата”. (Възгласи от ГЕРБ: „О-о-о!”.) Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, ние ще подкрепим като цяло законопроекта, но имаме предложения, които ще направим между първо и второ четене.
Що се отнася до плоския данък, ние винаги сме били за плоския данък, но за да се въведе необлагаем минимум, значи трябва да се направи изключение в този закон.
Уважаема госпожо Ангелова, на Вас просто няма какво да Ви отговоря, тъй като обещанията бяха много, неизпълнените обещания – също. Мисля, че българските граждани ще зададат този въпрос на управляващите, а не Вие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Други желаещи за изказване?
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Уважаеми колеги от ГЕРБ, поздравявам Ви! Това е пробив – опозицията ще гласува за данъчен закон. Това е добър сигнал.
А сега по съществото на закона ще коментирам две неща.
Разбира се, Коалиция за България ще подкрепи закона, но ще коментирам два текста. Макар че сме на първо четене, те са част от философията на законопроекта. Става въпрос за данъчните облекчения на млади семейства. Уважаваме правителството затова, че промени позицията си, след като изслуша нашите аргументи. Първоначалното намерение на Министерството на финансите беше това облекчение за млади семейства да отпадне. Колегите имаха следните аргументи: първо, текстът е дискриминационен спрямо млади семейства от държави – членки на Европейския съюз; и второ – от това облекчение са се възползвали само 5 хил. души. Ние не приехме тези аргументи. И един млад човек да се е възползвал, това е полза и ние държим това облекчение да остане.
Уважаваме позицията на правителството, че решава дискриминационния въпрос чрез промяната в чл. 22а, ал. 5, тоест че това облекчение се създава на равноправна основа и за граждани на други държави – членки на Европейския съюз.
Благодаря на колегите от Коалиция за България, които бяха твърди в позицията си пред министъра на финансите, за да остане това облекчение.
Бих искала да коментирам обаче в тона на Вашата позиция за предизборните обещания и изпълнението им, след като се спечелят избори – че ние от Коалиция за България въпреки предложения законопроект от правителството ще направим предложения между първо и второ четене по отношение данък „лихви”. Ние сме поемали предизборни обещания, че до края на мандата този данък ще бъде премахнат и въпреки несъгласието на правителството ще го направим като народни представители. Ще внесем предложение от догодина той да бъде намален от 10 на 8% и съответно пропорционално да бъде намаляван до края на мандата, докато бъде премахнат.
Нашите опоненти излизат със следните аргументи: премахвайки данък „лихви”, облекчавате богатите хора, които имат депозити в банки. Това не отговаря на истината. Спомняте си, колеги от ГЕРБ, когато въвеждахте този данък, правихме анализ на структурата на депозитите. Оказа се, че повече от 80% от тези депозити са до 1000 лева. Това не са богатите хора на България. Това са хора, които са намерели начин, макар и в криза да спестят някакви средства и да ги сложат на депозит. Затова не приемаме аргумента, че по този начин облекчаваме богаташите, които си държат спестяванията в банките.
Истинският ми аргумент е, че в политиката казаната дума трябва да е закон. Казали сме, че този данък ще бъде премахнат и ще бъде, макар и чрез инициативата на народните представители от Коалиция за България. Разчитам на колегите от ДПС, за да може този текст между първо и второ четене да мине. Благодаря, че ме изслушахте. (Частични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, внесен от Министерския съвет на 13 октомври тази година.
Гласували 156 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 47.
Законът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.
Първият доклад е на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Йордан Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 17 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, госпожа Наталия Чернева – началник на отдел в същата дирекция, представителите на Националната агенция за приходите – Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Цветана Янкова – държавен експерт в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Основните моменти в законопроекта са:
- Предлага се промяна, с която непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания ще се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи някое от обстоятелствата в закона. Предложено е тези приходи и разходи да могат да се признават за данъчни цели с изтичането на 3 години за вземанията с тригодишен давностен срок и с изтичането на 5 години – на тези с петгодишен давностен срок. Предложената промяна заменя действащите до този момент условия – за изтичане на давностния срок на вземането или изтичане на 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Аналогично на вземанията е предложена промяна и по отношение на данъчното третиране на задълженията.
- Предлага се разширяване и прецизиране на разпоредбата, регулираща разходите, представляващи доходи на местни физически лица, които се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Във връзка с това е въведено ясно дефиниране на разпоредбата, касаеща доходите от допълнителни трудови възнаграждения и е разширен обхватът на разпоредбата с разходите, представляващи обезщетения, определени като задължителни с нормативен акт.
- Предлага се освобождаване от данък на доходи на чуждестранни юридически лица, които са местни лица за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице, които са допуснати до търговия на регулиран пазар.
- Предлага се освобождаване при определени условия и на доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или на други дългови ценни книжа. Емитентът трябва да бъде местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство и да е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице. Друго условие, което следва да бъде изпълнено, е облигациите или другите дългови ценни книжа да са допуснати до търговия на регулиран пазар.
Чрез предложението се осигурява достъп до финансиране на местните юридически лица чрез алтернативни източници – емитиране на облигации на регулиран пазар, както и емитиране на облигации, средствата от които да бъдат предоставяни за финансиране на местно юридическо лице.
- Предлага се във връзка с констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз и съобразяване с европейската практика да се прецизира прилагането на режима, действащ съгласно Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки. Предоставя се възможност за прилагане на намалената данъчна ставка от 5 на сто за данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и преди да е изтекъл срокът за притежаването на изискуемия минимум от капитала в случаите, когато към момента на начисляване на дохода притежаването на изискуемия минимум от капитала не е прекъснато. В случай, че притежаването на изискуемия минимум от капитала е прекъснато, преди да са изтекли двете години, за начислените доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения дължимият данък при източника се коригира, като се прилага данъчната ставка в размер 10 на сто и се дължи лихва за периода от датата, на която е следвало да бъде внесен данъкът при източника, до датата на внасянето му.
- Предвижда се предвид изтичането на действието на Насоките за регионална помощ за програмния период 2007-2013 г. и приетите от Европейската комисия нови Насоки за регионална помощ за програмния период 2014-2020 г. промяна в съществуващото данъчно облекчение за минимална и регионална държавна помощ, като се разширява обхватът на общините, в които може да се преотстъпва корпоративен данък. Предвижда се като община с висока безработица да се разглежда община, в която за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период, вместо 35 на сто както е по сега действащия режим. Едновременно с тази промяна се въвеждат нови условия за данъчно задълженото лице, което следва да поддържа през целия данъчен период не по-малко от 10 работни места, от които най-малко 50 на сто да са заети пряко в извършваната производствена дейност. Също така през целия данъчен период 30 на сто от персонала трябва да бъдат лица с постоянен адрес в общини от списъка с общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период.
С тези промени се цели както насърчаване на инвестициите в по-голям брой общини, така и намаляване на безработицата в тези общини чрез осигуряване на определена заетост. Данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, ще влезе в сила само след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за националната регионална помощ за 2014-2020 г.
- Предлага се срока на действие на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски производители, да бъде удължен до 2014 г., но прилагането му ще бъде възможно след постановяване на положително решение от Европейската комисия.
- Направени са и предложения с редакционен и правно-технически характер, които целят прецизиране на законовите разпоредби.
Предложените по-горе промени ще окажат положително въздействие върху всички засегнати лица, тъй като се предвиждат редица облекчения за данъчно задължените лица и едновременно с това се насърчава инвестиционната им активност паралелно с осигуряване на определена заетост, което следва да се отрази благоприятно на икономиката на страната като цяло.
След представяне на законопроекта се проведе обсъждане, при което се поставиха въпроси относно целесъобразността на промяната в § 4, т. 1 и § 5, с която се разширява обхвата на разпоредбата по отношение на общини, които могат да се възползват от данъчното облекчение, както и защо в обхвата на разпоредбата на чл. 195 са включени само чуждестранните лица.
След обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Следващият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Председателят на комисията господин Димчо Михалевски ще ни запознае с доклада.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 17 октомври 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28.
В заседанието на комисията взеха участие господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерство на финансите, и господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ в Националната агенция за приходите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане е изготвен с цел усъвършенстване и прецизиране на българското данъчно законодателство с оглед на изискванията на европейските директиви и европейската практика в областта на прякото облагане. Очаква се предложените промени да окажат положително въздействие върху всички засегнати лица, тъй като се предвиждат редица облекчения за данъчно задължените лица и едновременно с това се насърчава инвестиционната им активност паралелно с осигуряване на определена заетост, което следва да се отрази благоприятно на икономиката на страната като цяло.
Особено внимание бе обърнато на онази част на законопроекта, отнасяща се до предложенията за данъчни облекчения, представляващи минимална и държавна помощ.
Предвид изтичането на действието на Насоките за регионална помощ за програмния период 2007-2013 г. и приетите от Европейската комисия нови Насоки за регионална помощ за програмния период 2014-2020 г., в законопроекта е предложено изменение на съществуващото данъчно облекчение за минимална и регионална държавна помощ, като се разширява обхватът на общините, в които може да се преотстъпва корпоративен данък. Предвижда се като община с висока безработица да се разглежда община, в която за предходната година, преди текущата, има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Досегашният режим обхващаше общини, в които безработицата е над 35 на сто по-висока от средната за страната за предходната година. Едновременно с тази промяна се въвеждат нови условия за данъчно задълженото лице, което следва да поддържа през целия данъчен период не по-малко от 10 работни места, от които най-малко 50 на сто да са заети пряко в извършваната производствена дейност. Също така през целия данъчен период 30 на сто от персонала трябва да бъдат лица с постоянен адрес в общини от списъка с общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Данъчното облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие, ще влезе в сила само след постановяване на положително решение от Европейската комисия относно съответствието му с Насоките за националната регионална помощ за 2014-2020 г.
В хода на дискусията изказалите се народни представители изразиха подкрепата си за законопроекта, като подчертаха, че с тези промени ще се осигури както насърчаването на инвестициите в по-голям брой общини, така и намаляването на безработицата в тези общини чрез осигуряване на определена заетост.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, № 302-01-28, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Пристъпваме към разискванията.
Кой желае думата за изказване?
Ако няма заявки за изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Закривам разискванията.
Моля, режим на гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.
Гласували 136 народни представители: за 81, против 29, въздържали се 26. (Викове от ГЕРБ: „Не е прието, не е прието!”)
Резултатът от гласуването показва, че законопроектът не е приет.
Процедура по прегласуване – господин Горов.
ДИМИТЪР ГОРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам прегласуване. Видимо, имаше хора, които не можаха да гласуват в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Пристъпваме към прегласуване.
Гласували 153 народни представители: за 87, против 43, въздържали се 23.
Законопроектът е приет.

Следващата точка по програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПОРЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
По този законопроект водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Моля да докладвате становището си, господин председател.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за счетоводството, № 302-01-27, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 17 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, представителите на Националната агенция за приходите – Росен Иванов - директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” и Цветана Янкова - държавен експерт в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Предлаганите със законопроекта промени се налагат поради развитието на информационните технологии и все по-честото прилагане на интегрирани информационни системи за управление и софтуерни продукти за счетоводно отчитане и неосъвременените разпоредби на действащия Закон за счетоводството, който изисква първичният счетоводен документ, засягащ само дейността на предприятието, да съдържа име, фамилия и подпис на съставителя. Това изискване създава както неудобство за предприятията, които трябва да създават документи на хартиен носител с подпис на лицето, което ги е съставило, така и предпоставки за погрешни изводи от контролиращите органи за липса на задължителни реквизити и документална обоснованост на документи, създадени, предадени и съхранени в електронен вид.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от закона позволява счетоводният документ да е електронен документ.
С предлаганите промени в чл. 7 от закона се дава възможност при съставяне на първичните счетоводни документи чрез автоматични устройства или системи подписът на съставителя да се замени с цифров или друг идентификатор, разпознаващ и определящ съставителя на първичния счетоводен документ.
Във връзка с тези допълнения в § 1 от Допълнителните разпоредби се предлага легална дефиниция на понятието „цифров или друг идентификатор”.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, „въздържали се” – 4 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за счетоводството, № 302-01-27, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Докладът на комисията е представен.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи да вземат отношение по Законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството? Не виждам желаещи. Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за счетоводството, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.
Гласували 137 народни представители: за 81, против 6, въздържали се 50. (Шум, реплики.)
Господин Халит – заповядайте.
ШЕНДОАН ХАЛИТ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моля, процедура за прегласуване. Някои колеги не успяха да гласуват поради проблеми със системата. (Шум, смях, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Прегласуване.
Гласували 153 народни представители: за 89, против 13, въздържали се 51.
Предложението е прието.
Господин Цонев, ще правите ли предложение за съкращаване на срока? Не. Добре.
Уважаеми народни представители, с това точката от дневния ред на извънредното заседание е приета.

Преминаваме към точка пета:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА НАЛАГАНЕ НА МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРИДОБИВАНЕТО НА ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ЗЕМЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ СТРАНА НА ЧУЖДЕНЦИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА ДО 1 ЯНУАРИ 2020 Г.
Вносители са Волен Сидеров и група народни представители.
Има становище на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Всички в залата сме наясно, че точката, въпросът да се продължи мораториумът българска земя да не се продава на чужди физически и юридически лица е изключително важен. Гражданското общество в момента е започнало много инициативи в тази връзка. Много са посоките, от които се проявява интерес.
Ние от „Атака” сме наясно, че предстои тежка процедура, дълъг дебат по темата. Днес сме пред първото, така да се каже, много официализирано разискване на най-високото място – от тази трибуна ще бъдат изказани мнения и становища. Те ще бъдат първите, които ще прозвучат оттук по темата.
От „Атака” мислим, че дебатът трябва да бъде предаван по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Затова правя това официално предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Направено е процедурно предложение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 147 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 73.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Ще има ли предложение за прегласуване?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател! Недоумявам какво имаме да крием?! Никой не може да скрие онова, което предстои от тук нататък по темата. То ще бъде много дискусионно и изключително бурно. Хайде да не се лъжем: това е тема, въпрос номер едно през следващите няколко месеца, а ако искате, и през следващите години. Знаете за какво се касае. Няма да говоря по същество. Въпросът е въпрос над въпросите.
Затова приканвам тези, които са се въздържали или са против, да бъдат честни и да подкрепят с гласа си това наше предложение – да бъдем честни пред хората, да се види днес залата от каква позиция тръгва към този маратон, който предстои по темата.
За мен това „против” даването по Българската национална телевизия на дебата по същество е предопределена позиция. Тук някои политически сили – явно управляващите, са си оформили становище, с което тръгват от днес по темата в залата.
Ето защо още веднъж настоявам пред Вас: управляващите да подкрепите нашето предложение и българските граждани да видят за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Моля да прегласуваме.
Гласували 171 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 80.
Приема се. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Моля да включите камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио, за да се предаде директно обсъждането на тази точка от дневния ред.
Постъпили са два доклада – доклад на Комисията по външна политика и доклад на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Кой представител на Комисията по външна политика ще представи становището на комисията?
Господин Червеняков, заповядайте да представите становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ : Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
„На заседанието си на 16 октомври 2013 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект за решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г., внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители.
I. С настоящия проект за решение на Народното събрание се предлага налагането на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица.
II. Начинът на придобиване на земя от чужденци и чуждестранни юридически лица е определен в Конституцията на Република България, Закона за собствеността и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Съгласно чл. 22 от Конституцията на Република България чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при наличието на три хипотези:
1. при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз;
2. по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България и
3. чрез наследяване по закон.
Съгласно чл. 29 от Закона за собствеността чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България.
III. Гражданите на държавите членки на Европейския съюз или на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридическите лица, учредени по тяхното законодателство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Тези от тях, които не пребивават постоянно в Република България, могат да придобиват земя за втори жилищен имот след изтичането на срока, определен при условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
IV. Условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз, са посочени в Приложение VІ „Списък по член 20 на Протокола за условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз“: Преходни мерки, България. Съгласно него гражданите на държава – членка на ЕС, или държава – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и юридически лица от тях, които пребивават законно в България, от 1 януари 2007 г. могат да придобиват собственост върху земя за второ жилище при правилата за придобиване на земя, които се отнасят за българските граждани.
Отпадат всички ограничения за граждани на държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Европейското икономическо пространство, които пребивават постоянно в България. За гражданите на горепосочените държави, които не пребивават постоянно на територията на Република България, както и за юридическите лица от тях се въвеждат ограничения за придобиване на земя за второ жилище. Срокът за това ограничение е 5 години, тоест до 2012 г. включително и е изтекъл.
V. Относно правото на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя в Приложение VI, част 3, параграф 2 е въведен 7-годишен ограничителен период, в който гражданите на държава – членка на ЕС, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица не могат да придобиват такава земя. Срокът на това ограничение изтича на 1 януари 2014 г. Посочената разпоредба не се отнася за „самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава членка и които желаят да се установят и законно да пребивават в България.” В съответствие с чл. 20 на Протокола за условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния в Европейския съюз и съгласно разпоредбата на Приложение VI, част 3, параграф 2, алинея 3 – посочените срокове могат да бъдат преразгледани на третата година от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Този срок е изтекъл през 2010 г.
VI. В заключение следва да се има предвид, че приемането на предложения проект за решение би довело до неспазване условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и ако се приеме е необходимо да бъде ратифицирано от страните членки.
Въпреки това становище, комисията с 8 гласа „за”, 6 гласа „против” предлага на Народното събрание да приеме този проект за решение.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Уважаеми господин Жаблянов, заповядайте да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: „На 16 октомври 2013 г., на редовно заседание Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г., внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 18 септември 2013 г.
Мотивите на вносителите на проекта за решение бяха представени от народния представител Илиан Тодоров.
С проекта за решение се предвижда Народното събрание да възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими действия и актове по обявяване на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
На заседанието бяха поканени да изразят становищата си относно предложения проект за решение представители на Министерството на земеделието и храните, на Министерството на правосъдието и на Министерството на външните работи.
Директорът на дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” от Министерството на земеделието и храните Слави Кралев изрази мнение, че забраната за закупуване на земя от чуждестранни юридически лица и чужди граждани от страни извън Европейския съюз трябва да остане в сила и да се обмислят възможностите за удължаване срока на дерогация за чуждестранни юридически лица и чужди граждани от държави – членки на Европейския съюз. Това практически означава изменение на Договора за присъединяване с последваща ратификация по съответния ред.
Заместник-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева подчерта, че приемането на предложеното решение би довело до колизия с чл. 5, ал. 4, чл. 22, ал. 1 и чл. 85, ал. 3 от Конституцията, както и с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, който има примат спрямо националното законодателство в случай на противоречие. Неспазването на конституционната процедура, предвидена в чл. 85, ал. 3 от Конституцията, която не допуска с решение да се променят международни договори, би довело до възможност съответното решение да бъде атакувано пред Конституционния съд на Република България на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
Директорът на дирекция „Международно право” в Министерството на външните работи Данаил Чакъров добави, че приемането на подобно решение би влязло в противоречие с поети от България международноправни ангажименти, които страната е длъжна да изпълнява добросъвестно. Обърнато беше внимание, че чуждестранните граждани извън Съюза и в момента, и след 1 януари 2014 г. са ограничени в закупуването на земеделска земя.
Въз основа на мотивите на вносителите и представените становища по проекта за решение народните представители проведоха дискусия, при която изразиха своите позиции.
Председателят на Комисията по външна политика Янаки Стоилов посочи, че разглежданият въпрос има две страни. Едната, която се отнася до граждани и юридически лица от Европейския съюз, и другата, която засяга всички останали. В проекта за решение това разграничение не е ясно представено.
Точният прочит на чл. 22 от Конституцията показва, че и в момента действа забрана за продажба на земеделска земя на чужденци и чуждестранни юридически лица извън Европейския съюз. Член 22, ал. 2 дава възможност това ограничение да отпадне, но само със закон за ратифициране на международен договор, приет с мнозинство от две трети от всички народни представители. Към момента България няма подписани и ратифицирани такива двустранни споразумения.
От друга страна, трябва да се има предвид, че и в момента в България земя се купува от юридически лица, регистрирани по българското законодателство. Всяко чуждестранно физическо лице може да създаде търговско дружество по българското право. То, от своя страна, може да придобива собственост, включително върху земя.
Всичко това показва необходимостта от промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тук ролята е на народните представители, както и на Министерството на земеделието и храните. Важно е внимателно да бъде проучен и използван опитът на други страни – членки на Европейския съюз, които са били изправени пред подобен проблем.
Отношение към разглеждания проект на решение взеха още народните представители Четин Казак, Румен Йончев, Янко Янков, Валентин Радев и Венцислав Лаков.
Беше посочено, че евентуално предоговаряне на съществуващите срокове е практически неосъществимо. Още повече, това са договорености, постигнати на базата на споделени принципи и поети задължения. Свободното движение на капитали, което включва и правото на придобиване на собственост върху земя на граждани от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, е една от основните свободи на Съюза.
От правна гледна точка беше отбелязано, че предложеният проект за решение не е правилно насочен, защото мораториум може да се налага или отменя от Парламента по отношение на действащ закон.
На основа на проведеното обсъждане и гласуване с 2 гласа „за”, без „против” и 14 гласа „въздържал се” Комисията по външна политика не подкрепи проекта за решение и предлага на Народното събрание да не приема Проект за решение № 354-02-108 за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г., внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 18 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
От името на вносителите – заповядайте, уважаеми господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители! Парламентарната група на Партия „Атака” внесе в Деловодството и днес разглеждаме Проекторешение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
Първо ще прочета проекта:
„РЕШЕНИЕ
за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Възлага на Министерския съвет да приеме всички необходими действия и актове по обявяване на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.”
Нашите мотиви за това проекторешение са следните – те се базират главно върху ниската стойност на българската земеделска земя в момента, която е може би над десет пъти по-евтина от средноевропейската стойност на земеделската земя.
Според Българската асоциация на собственици на земеделски земи за периода 2012-2013 г. средната цена на земеделската земя в Република България възлиза на 440 лв. за декар или приблизително 220 евро за декар. Цената на българската земя е една от най-ниските в целия Европейски съюз. В последното проучване на Евростат можем да видим този факт.
Докато цената на декар земеделска земя в България е в размер на 220 евро, то в Северна Ирландия средната цена за декар земеделска земя е в размер на 2400 евро или над десет пъти повече.
В Холандия средната цена за декар е 2930 евро, Италия – 1430 евро, Белгия – 1705 евро, Дания – 1600 евро, Германия – 1720 евро, Гърция – 1250 евро.
От доклада на Евростат става пределно ясно, че българската земеделска земя е в пъти по-евтина от земеделската земя в цяла Европа.
Страната ни разполага с 37 милиона декара обработваема земя. Цялата капиталова стойност на земеделските земи в държавата ни може да бъде оценена по пазарни цени от 2012-2013 г. на сумата от 16 млрд. 280 млн. лв. или 8 млрд. 348 млн. евро. Нека да припомним, че пазарната стойност на Фейсбук през 2013 г. възлиза на 100 млрд. евро или 12 пъти повече от пазарната стойност на цялата българска земя.
Във връзка с възможността за придобиване правото на собственост върху земи от страна на чужди граждани и чужди юридически лица от 1 януари 2014 г. ние сме длъжни да предприемем всички необходими мерки и да не допуснем в никакъв случай разпродаването на последния неразграбен безценен български актив. Противното би било най-жестокото и ужасно национално предателство от страна на българската политическа класа. Разпродаването на най-ценния стратегически ресурс на българската нация на безценица би означавало и фактически край на хилядолетните ни борби за оцеляване и запазване на тази свещена за всички нас земя; умопомрачително потъпкване на паметта на българските герои, напоили с кръвта си земята, която е отгледала поколения българи, благодарение на тяхната саможертва именно за земята, която днес някои искат да разграбят.
В името на целокупния български народ, в интерес на всички български граждани и техните деца, поколенията преди нас и тези след нас, на родината, на българските герои и извоюваната с кръв и страдания независимост ние от „Атака” предлагаме мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица.
Това са мотивите, дами и господа народни представители – Ваша е думата за дебати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Откривам разискванията.
Моля парламентарните групи да заявят желаещите да вземат участие в разискванията. (Шум и реплики.)
Нека да тръгнат разискванията, госпожо Караянчева, и може би след половин час да починем.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
След това – господин Янаки Стоилов.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изтичането на срока за забраната на чуждестранни граждани да закупуват земеделска земя е тема, която не търпи отлагане, противоречие или завоалирани отговори, тема, която засяга националните интереси и запазване на поминъка на българските земеделци, които да заемат достойното място, което им се полага, на пазара в Европа.
Относно състоянието към момента: сегашната забрана за придобиване на земеделска земя от чужденци е договорена с Акта на присъединяване на България към Европейския съюз. Седемгодишният срок е договорен през 2006 г. с подписване на Договора за присъединяване от тогавашната тройна коалиция.
В страни като Полша забранителният срок изтича на 30 април 2016 г., в Унгария изтича на 30 април 2014 г., тоест дори по-рано присъединили се страни – членки на Европейския съюз, получават по-дълъг срок на забраната за придобиване на земя от чуждестранни лица.
Срокът е определен в Приложение 6, Списък по чл. 20 на Протокола: „Преходни мерки – България”, обнародван в „Държавен вестник”, бр. 97 от 2007 г., в т. 3 „Свободно движение на капитали” в Договора за създаване на Конституция на Европа,
„2. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила за срок от седем години от датата на присъединяване ограниченията, съществуващи в нейното законодателство, към датата на подписване на Договора за присъединяване по отношение придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори, горска земя от граждани на друга държава членка, от граждани на държавите – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, и от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението. В никакъв случай при придобиване на земеделска земя, гори и горска земя гражданин на държава членка не може да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване или да му бъдат налагани по-големи ограничения в сравнение с гражданите от трета страна”.
В националното ни законодателство в хода на преговорния процес за присъединяването ни са направени година по-рано промени в основния устройствен акт на Република България – Конституцията.
„Чл. 22 (1). Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез унаследяване по закон”.
И в специалния Закон за собствеността и използването на земеделските земи, в чл. 3, ал. 4 се казва, че „чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България и обнародван и влязъл в сила, а чужденците – и при наследяване по закон”.
Пета алинея гласи следното:
„Ал. 5. Граждани на държавите – членки на Европейския съюз и на държавите – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон, след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз”.
И шеста алинея:
„Ал. 6. Юридически лица от държавите – членки на Европейския съюз, или от държавите – страни по Споразумение на европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи по реда на ал. 5”.
Нека да Ви запозная с някои актуални данни за пазара на земеделските земи в България.
Според данни на Българската асоциация, както и господин Сидеров беше споменал в мотивите си, аз няма да преповтарям това, което той казва, само ще отбележа още нещо, за да допълня, че в Испания само до 15% от земята може да бъде собственост на чужденци, в Бразилия – до 25%, в Латвия – до 50%. Пълна забрана за сделки на чужденци е наложена в Китай, Израел, Естония, Румъния, Беларус и други. В Източна и Централна Европа интерес към покупки проявяват най-вече пенсионни и институционални инвеститори.
В Полша цените вървят нагоре още след приемането на страната в Европейския съюз през 2004 г. В момента се движат в широкия диапазон между 350 евро и 410 евро на декар. При най-добрите парцели се регистрира повишение от около 25% за последните три години.
В Румъния пазарът е ясно разпределен на две – от една страна са малките парцели, от друга страна – по-големите, консолидирани площи. При първите цените се движат около 175 евро на декар, а при вторите са двойно по-скъпи.
През 1991 г. започва процес на възстановяване на частната собственост върху земеделските земи в България. Процесът трае няколко години и завършва в общи линии през 1997 г. Върната е земята на собствениците или на техни наследници в размери с граници, в които тя е била притежавана преди колективизацията, след Втората световна война.
В резултат на това се появяват няколко милиона – 9 милиона дребни собственици на земеделска земя, повечето от които не се занимават със земеделско производство и дори не живеят в селата, където се намират притежаваните от тях имоти. Собствеността е изключително разпокъсана, като средният размер на един земеделски имот е около 5 декара.
Земеделските производители обработват главно чужда земя и арендована земя.
В края на 90-те години стартира и пазарът на земеделска земя в България, който до 2004 г. е сравнително слабо развит, а цените на земеделските имоти са екстремно ниски.
Земеделската земя към 2005 г. е със следната структура по видове собственост: държавна собственост – 234 хил. хектара, брой имоти – 125 хиляди, среден размер по 1,9 хектара; общинска частна собственост – 374 хил. хектара, брой имоти – 206 хиляди, 1,8 хектара среден размер; частна собственост – 4 млн. 147 хиляди, брой имоти – 7 млн. 637 хиляди, и среден размер – 0,5 хектара; обществени организации – 125 хил. хектара, брой имоти – 89 хил. 515, среден размер – 1,4; чуждестранни физически и юридически лица: площ в хектари – 21 хиляди, брой имоти – 25 хиляди; 0,8 среден размер на имота, и така – отделно другите собствености, за да не Ви отегчавам, обща земеделска земя – 6 млн. 480 хил. 97 хектара.
От 2005 г. започва много бързо развитие на този пазар като брой сделки, количество продадена земя, обем на пазара в лева и ръст на цените. През 2005 г. броят сделки е 67 хиляди към площ земя в декари 600 хиляди, цената е била 148 лв. на декар, в 2006 г. има завишение от 14,2 на 16% брой сделки и цената вече се е вдигнала на 169 лв. В 2007 г. сделките са 125 хиляди, продадена земя – над 1 млн. 152 хил. декара и средната цена е 197 лв.
Продължаваме с 2008 г., защото виждаме, че тук има една тенденция на растеж на цените – 2008 г., 121 хиляди брой сделки за 1 млн. 286 хил. декара продадена земя, като цената вече е скочила на 235 лв.
Две хиляди и девета година – тук ръстът е значителен, брой сделки: 110 хиляди, над 1 млн. 312 хил. лв. на сделка.
Стигаме до 2012 г., където цената за един декар е 440 лв. Очакваната цена за 2013 г. е над 440 лв. От 14,2% цена на земята, тя нараства и до 2011 г. достига до 37% нарастваща цена на земята. Земеделските земи са единственият сектор от пазара на недвижими имоти в България, който с лекота преодолява последствията от финансовата криза от 2008 г. и показва значителни ръстове през последните две години.
Основни фактори, които движат развитието на пазара и повишаването на цените на земеделските земи в България, са:
След 2005 г. земеделската земя в България се превръща в инвестиционен актив. Членството на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. е свързано с това значително увеличаване на субсидиите, които земеделските производители получават на декар обработваема площ.
Значително нарастване на средната рента, която арендаторите заплащат на собствениците на земеделска земя; ръстът на цените на земеделските продукти, особено след 2009 г., и конкуренцията между земеделските производители за арендоване на все повече земя.
Важен фактор за развитие на пазара и повишаване цената на земеделските земи е излизането на пазара на много земеделски производители като купувачи, които, наред с арендованата от тях земя, се стремят непрекъснато да увеличават и притежаваната земя. Повечето от инвестиционните фондове, инвестиращи в земеделска земя, се превръщат през последните три години от нетни купувачи в нетни продавачи на земя, като продават пакети от вече концентрирана в някаква степен земя на значително по-високи цени от цените, на които се търгуват отделните малки имоти.
Какви са нашите мотиви за удължаване на срока на забраната за придобиване на земеделска земя от чуждестранни лица?
Първата и много важна причина е недостигнат жизнен стандарт на българина до средноевропейския. При присъединяването към Европейския съюз вероятно оптимистичната прогноза е била за изравняване доходите на българина с тези на средноевропейския гражданин в този 7-годишен срок. Фактите обаче са други – средните доходи на българина са с 10 пъти по-ниски при условията на европейските цени на някои разходи за издръжката си. Това ще постави българския гражданин, кандидат за покупка на земеделски земи, в неравнопоставено положение за този пазар, с много ниски доходи от чуждестранните лица – членки на Европейския съюз.
Пред възможността пазарът на земеделска земя да стане свободен, Унгария и Румъния въвеждат строги мерки срещу продажбата на земя на чужденци с намерението да защитят местните фермери. В Унгария се готви нов закон, който тотално да забрани на чуждестранните граждани да купуват обработваема земя. Единствено България и Румъния нямат предоговорен преходен период. Трябва да се предприеме всичко възможно този срок да се удължи и земята да остане в ръцете на българските граждани, още повече че в последните години пазарът на земя показа устойчив ръст предвид и доходите от земеделска дейност.
Втори мотив, според който считаме, че срокът трябва да се удължи, е, че ще постави българските земеделски производители в положение да избират – или да плащат рента от българския национален доход земеделска продукция на чуждо лице за потребление и в чужда държава, или да намали обработваемите си площи. И в двата случая се понижава конкурентоспособността на българския земеделски производител спрямо европейския, а намаляването на обработваемите площи означава и по-малко продукция за хранителната сигурност. Земите ни са много плодородни и хората, които ги обработват, изхранват населението, изнася се продукция навън и генерират национален доход.
На трето място, българската земеделска земя е ограничен ресурс. От анализа се вижда, че е около 6 млн. хектара. Пазарната стойност спрямо европейската е 5 пъти разлика в цената. В дългосрочен план с развитието на земеделието и продължаването на европейските политики за подкрепа ще се постигне изравняване. Ще изложим на риск националният ресурс да бъде придобит на непазарни цени. За такъв ресурс при неравнопоставеност на българските граждани на този пазар става въпрос. Предвид ограничения ресурс на земеделската земя всяко покачване на доходите от нея покачва и цената й. Не можем да допуснем на този пазар да влязат чуждестранни лица с много по-високи доходи от средните за България.
На последно място, според допитвания до общественото мнение на гражданите над 70% настояват да се удължи тази забрана и чужденци да не могат да купуват българска земя. Ние искаме тази забрана да остане до изравняване доходите ни със средноевропейските земеделци.
По Конституция земята е основно национално богатство и се ползва от особената закрила на държавата и обществото и ако обществото чрез различни организации на производители и природозащитници полага тази закрила, трябва и държавата в лицето на изпълнителната власт да защити българската земя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Господин Казак – за реплика.
Заповядайте, уважаеми господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Караянчева, след това пространно експозе, което изнесохте пред нас, и анализа, който направихте за пазара на земя в България и в други страни, за историята на режима на покупко-продажба на земеделски земи, възстановяването през 90-те години и така нататък, Вие завършихте с някакви пожелателни твърдения, че трябва да се удължи срокът, че трябва да се запази забраната.
Аз Ви питам конкретно: след като чухте становищата на двете комисии и правните становища на Министерството на правосъдието и на Министерството на външните работи, след като Вие сте юрист и знаете от юридическа гледна точка казуса, кажете ми просто с едно изречение, не чух от Вас: Вие ще подкрепите ли като парламентарна група този Проект за решение за мораториум – да или не? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, уважаеми господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаема госпожо Караянчева, доколкото разбрах, Вашата парламентарна група ще подкрепи мораториума. Поне от това, което казахте, така разбрах.
Аз обаче имам един проблем и той е, че когато Вие ще подкрепите като парламентарна група този мораториум за продажба на българска земя на чужденци, сигурно имате предвид – аз знам поне за един Ваш депутат, моят колега от Силистра Стефан Господинов, който напоследък стана известен със сделката, в която си е продал 10-те декара земя на офшорна фирма. В смисъл на офшорна фирма, която е регистрирана някъде по островите, която не просто е на чужденци, ами изобщо не се знае всъщност какви са точно чужденците, на които е продал своите декари. Цените, които Вие сега цитирахте, не се отнасят за неговата сделка. При неговата сделка той е продал на 750 хил. евро 10-те декара. Можем да ги сметнем колко прави на декар – 75 хил. евро на декар. Не 200, не 300 – 75 хил. евро на декар е цената, на която Вашият колега продава земя на чужденци.
Тоест предложението ми е: ако налагате мораториум на земята на чужденци, наложете го първо във Вашата група. Да спрем продажбите при Вас на чужденци и после да го налагате върху цялата държава. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Чуколов, заповядайте за реплика към госпожа Караянчева.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Ще направя реплика на госпожа Караянчева. Ще направя реплика и на хората, които говориха преди мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, само на госпожа Караянчева.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Госпожо Караянчева, прочетохте тук един текст. Моля Ви, когато говорите за такъв важен проблем, какъвто е земята, сложете малко плам – все едно правите декларация от парламентарна група в петък. Направете го с малко плам. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Тук става въпрос за българската земя, не става въпрос за нещо друго. (Шум и реплики.)
Позицията на Движението за права и свободи ми е ясна.
Господин Кутев, ползвайте си правото и на лично обяснение, ако искате.
Не може за такъв проблем да влизате в такъв детайл за някакъв си депутат от ГЕРБ от Силистра, гдето никой не го знае. Силистра няма и да го разбере.
Между другото, ако гласувате „против” това наше предложение, всички ще го разберат в Силистра, защото знаете какво означава в Добруджа да се разреши да се продава земя.
Госпожо Караянчева, репликата ми е към Вас. Моля Ви, елате тук и кажете как ще гласува Вашата парламентарната група. Ако казвате, че сте „за”, моля Ви, съберете се парламентарната група, елате всички в залата и гласувайте, както ще гласуваме ние от „Атака” – „за” удължаване на този мораториум! (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Чуколов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Караянчева, с призив за повече емоция във Вашето изказване. (Смях и оживление в залата.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще гласувам „за”, защото трябва да подкрепим българското земеделие и българските земеделци. Трябва да направим всичко възможно, както европейските страни, на които изтича мораториумът, които са преговорили тази глава, да удължим и да дадем възможност нашите земеделци първи да имат правата да купят земята, която обработват.
Второ, съжалявам, господин Чуколов, аз реших днес да бъда много нежна (оживление в залата) и да не предизвиквам такива емоционални страсти от Ваша страна. Явно трябва да се поправя.
Относно репликата на колегата Кутев. Господин Кутев, тук говорим за глобални проблеми, не говорим за частни случаи. Мисля, че господинът има ясни аргументи и може да ги каже. Тук говорим в момента за един много важен проблем. Не искам в никакъв случай да влизаме в лични обяснения, защото земята на България е ценна! Ние трябва да направим всичко възможно тази земя първо да бъде за България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за лично обяснение, господин Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Извинявам се, че излизам от контекста на дебата, който водим, но явно хора от левицата, които са доста жълто изразени, бих казал, започват с лични конфликти. Това, което господин Кутев си позволи да говори от тази трибуна, е нагла лъжа. Той знае много добре. Това ми дава повод да кажа следното. Не може по този начин да се говори от тази трибуна! Това е по същия начин като кампанията, която искаше да омаскари Президентската институция. Всичко това са жълти истории, които не му правят чест! Явно такава е психиката на този господин. Аз ще поискам неговия имунитет, за да мога да го съдя за клевета. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Вие не може да искате имунитет. Иска го главният прокурор. Имате правата по съдебен ред. Само да не затънем в личните обяснения след този пиперлив език, който се включва тук, в дискусията.
Има думата за изказване господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Безспорно темата, която се поставя, е много важна. Тя е изключително чувствителна за голяма част от българските граждани. С инициативата, която предприема Парламентарната група на „Атака”, тя наистина поставя въпрос, който трябва да стои на вниманието на българското правителство, на Българския парламент и на други национални институции. Този реален проблем се дължи на сравнително ниската средна цена на земеделската земя в България – по отношение на съседни страни и като цяло – на страните от Европейския съюз. Това се съчетава с ниска покупателна способност на по-голяма част от българските граждани, което показва, че при интензивно развиващия се пазар на земята голяма част от нейните купувачи ще бъдат, както и практиката показва, определени инвестиционни фондове, по големи компании или хора, които имат свободни средства и могат да придобиват земеделски земи.
При поставянето обаче на такъв важен проблем мисля, че значително трябва да се намали дозата лицемерие. Казвам това и заради част от чутите изказвания. Трябва първо ясно да се каже какви са условията, в които е поставена България – главно от юридическа гледна точка, и оттам нататък да се търсят възможни подходящи решения на този проблем.
Предлаганият мораториум, както е внесен, в едната си част е неизпълним, защото той иска да възложи на правителството действия, които да доведат до предоговаряне на съществуващото споразумение, с което България става член на Европейския съюз. Единственият начин, по който това може да стане, е когато българското правителство влезе в преговори с всички останали членове на Европейския съюз и ако постигне общо съгласие, този въпрос да доведе до изменение на договора, който съответно по-нататък изисква по съответния ред да бъде приет от тези страни. Това в най-честия случай означава ратификация на направено изменение. Предполагам, че в момента тази позиция се оценява от всички като почти нереалистична. Вече има случаи, които свидетелстват за това в страни в подобна ситуация. Впрочем госпожа Караянчева не знае, че подписването на договора е станало преди да дойде тройната коалиция на власт. Ако искате да бъдем точни – от двойната коалиция между НДСВ и ДПС. В тази коалиция, макар и на друго ниво, което няма общо със земеделския сектор, участваха Ваши представители, но тогава в битността си още на хора, които не са решили да създадат Граждани за европейско развитие на България, а принадлежащи към царското обкръжение. България е постигнала 7-годишен преходен период, който изтича в края на 2013 г. Позоваванията на други страни, които правите, също са неточни, въпреки че Вие си служехте с доста подробен писмен материал. Когато слушам изказвания от трибуната, трябва те да съответстват на действителното положение.
Средноевропейските страни – Полша, Чехия и Унгария, наистина са постигнали повече в преговорния процес, защото освен този 7-годишен период там е предвидена и клауза, че при икономически затруднения – тоест достатъчно гъвкава формула – тези страни могат да предявят това свое искане пред Европейската комисия и да удължат с още три години забраната за закупуване на тяхна земя от граждани и юридически лица на Европейския съюз. Те наистина са се възползвали от тази възможност, но тя също изтича в края на настоящата година поради факта, че те са приети съответния брой години по-рано от България.
Следователно в момента единствената европейска държава, която предприема някакви действия, и то искам да подчертая – едностранно, е Унгария, опитвайки се със собствени законодателни решения да ограничи пазара на земеделска земя. Към момента ние нямаме официален отговор каква ще бъде реакцията на Европейската комисия и дали това действие ще бъде обявено като недопустимо или по някакъв начин ще остане без последствие. Но пак казвам – това е едностранно действие на сегашното унгарско правителство, което по разбираеми за тази страна причини от друго естество, различно от българското, се опитва да задържи забраната или най-малкото – да не се либерализира изцяло пазарът на земеделска земя в рамките на Европейския съюз.
Така че по отношение на тази първа част – какво България може да направи с Европейския съюз, трябва да кажем, че даже и правителството да изпълни, ако му се възложи, такова задължение – да започне консултации и преговори, до края на годината при най голямо желание то най-вероятно нищо не може да постигне. Дори да успее да убеди част от европейските партньори, това ще стане във време, когато тази забрана е отпаднала, и то пак подчертавайки – с много малката вероятност да се постигне консолидирана позиция на всички европейски страни, защото те нямат такъв интерес.
Освен това, забележете, че при другите централноевропейски страни вече има либерализация на трудовия пазар. Това означава, че ако навлезем в разговори за удължаване на мораториума, пред България ще бъде поставена въпросът – най-малкото на реципрочна основа, но не по темата за земята, а за това български граждани да не бъдат допускани свободно на работа в страни от Европейския съюз. Може да се каже, че ние сме готови да платим тази цена, но трябва да се знае, че това ще бъде най-малкото, което част от тези страни ще изискват от нашата страна.
По отношение на другата част – какъв е режимът за придобиване на земя за лица извън Европейския съюз? Тук вече предлаганият мораториум е ненужен, защото придобиването на земеделска земя от чужди граждани и юридически лица, които не са в Европейския съюз, може да стане само по силата на подписан международен договор, по който България е страна и този договор трябва да бъде ратифициран с мнозинство поне две трети в Народното събрание. Ние поставихме въпроси и от представителите на институциите ни беше казано, че засега такива подписани договори не съществуват. Тогава поставям въпроса: какво означава да наложим мораториум върху една забрана? В момента в България има разрешителен режим по отношение на възможностите за придобиване на земя. Без такова разрешение и то дадено не с административен акт, а със закон, който създава условията по отношение на определена страна, по-точно на нейните граждани – юридически лица, няма друг официален път за закупуване на земя. Следователно конституционната забрана... Това искам да подчертая, когато приемахме изменението на Конституцията във връзка с членството на България в Европейския съюз, успяхме да отвоюваме да наложим тази промяна, въпреки че тогава не беше внесено, защото имаше искания, очаквания България да либерализира изцяло пазара на земеделска земя.
Така че ако става дума за някоя от съседните страни като Турция и Македония, които не са членове на Европейския съюз, по отношение на лицата от тези страни забраната продължава да действа. Това трябва да се каже, защото тук мисля, че не става дума само за незнание, а за умишлена спекулация, която наистина да засегне тази чувствителна за българските граждани струна.
Но реалният проблем не е нито в законодателната уредба само, още по-малко в предлагания мораториум. Тя е в това, че различни чуждестранни лица могат да създават юридически лица по българското право, по българския Търговски закон – било самостоятелно или със свои български съдружници. Поради тази причина мога да кажа, че и в момента съществуват случаи, когато с участието на такива лица, въпреки действащата и до момента забрана, практически чужди лица чрез използване на инструментите на търговското право могат и придобиват земеделска земя. Разбира се, при прекратяване на търговското дружество тези лица нямат право да станат собственици на земята, защото се запазва ограничението за придобиване на собственост само по пътя на унаследяването, ако ние говорим за български граждани, за граждани на Европейския съюз.
Но това е практически проблем, който няма никакво отношение как днес ще бъде гласувано проекторешението за мораториума. Този проблем съществува и в момента и ние трябва да се обърнем към реалните проблеми, а не към това да произвеждаме документи, които политически може би ще дадат някакви възможности на определени групи, но няма да ни изправят пред решаването на реалния проблем.
Затова искам да призова от една страна българското правителство, също така да се обърна към народните представители в Българския парламент: ние имаме известни възможности, не толкова големи, но все пак реални, чрез промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи да се въведат определени изисквания главно по отношение на реда за придобиване на собственост, да бъдат предвидени възможни допълнителни изисквания, които да имат универсално действие, да речем по отношение на определени зони, в които не е целесъобразно да се допусне придобиването на земя; да се предвидят допълнителни изисквания за установяване произхода на средствата, които се използват за закупуването на земята, да се предвиди също ред, който дава възможност на институциите да имат повече информация и без това да бъде на дискриминационна основа, да се създадат правила, които наистина могат да запазят реално земята по нейното предназначение. Главният проблем е да не допуснем похабяването на българската земя, да осигурим нейното обработване, дори в известна степен навлизането на европейски средства може да подобри положението на част от собствениците от гледна точка на цената на тези имоти и технологията за нейното обработване.
Но големият въпрос наистина е България да се погрижи за това най-голямо национално богатство извън самите хора, за да бъде тя сигурна, че този природен ресурс ще може да бъде управляван по начин, който произвежда, който запазва екологично българската земя и който дава възможност на българските граждани да работят върху нея.
Но тук се обръщам към всички, за да ги питам: къде беше Вашата тревога, когато в България се създаваше законодателство, което доведе до силно раздробяване на земята? Къде е тази тревога, когато никога не е имало толкова едро земевладение в цялата история на България – земеделие от латифундистки тип, в което няколко фирми притежават стотици хиляди или даже над милион декари земя? Може ли това да има нещо общо с рационалното земеделие? Каква е толкова утехата, че повечето от тези собственици са български граждани? Да не би това земеделие да произвежда нещо много повече от едногодишни зърнени култури, което дава възможност по най-лесния начин да се усвояват субсидии, да се извличат печалби, а всъщност да не се добавя стойност и да не създава заетост чрез преработването на продукция, чрез използването на природните и климатичните условия на България за отглеждане на плодове, зеленчуци, на разнообразни култури, на развитие на биоземеделие?
Къде са българските напоителни системи или те бяха разграбвани, включително от Вашето управление, за да могат да бъдат предоставяни на скрап и да се отнемат възможностите в бъдеще да се развива модерно земеделие? (Ръкопляскания от КБ.)
Тези въпроси са актуални и в момента. Това са задачите на българските институции. Ако те ги поставят за решаване, ние ще ги подкрепим. Ако не ги поставят, това трябва да бъде направено в Българския парламент.
Поставям също въпроса за начина на разпределяне на земеделските субсидии, защото има възможност и по европейските правила от следващата година да започне едно по-гъвкаво стимулиране на земеделските производители за подпомагане предимно на дребните и средните собственици чрез стимулираща субсидия за първите 30 хектара земя. Тоест това дава възможност парите да отидат там, където са най-необходими и да отидат в повече български земеделски производители. Това са истинските въпроси, които трябва да бъдат решени.
Поради тази причина ние смятаме, че предлаганият мораториум, уважавайки мотивите, с които е внесен, не решава нито един от тези въпроси. Трябва да предприемем реалните законодателни и управленски стъпки, които и да се отнесат с необходимото внимание към българската земя, и да подобрят състоянието на българското земеделие, на неговата ефективност и възможностите чрез него да се произвежда и да има повече заети лица. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има три реплики: господин Тошев, госпожа Узунова и после Вие.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Стоилов, ние сме от един регион. Бих искал да Ви попитам като първи въпрос, освен юристите, които с еднакъв успех могат да докажат, че този лист е бял или е черен, в зависимост от това каква теза защитават, Вие през времето, откакто е внесен този законопроект до днешното му разглеждане …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Решение обсъждаме, господин Тошев, не законопроект. Все пак…
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Е то всеки акт на Народното събрание е закон, както и да е. Вие сте много по-добър юрист от мен.
Искам да си продължа въпроса към господин Стоилов: със земеделци, арендатори и собственици в нашия регион говорихте ли? Защото аз съм говорил и е страшно, ако гласуваме за падане на мораториума или за неговото непродължаване.
Второ, бих искал да Ви попитам: какво разбирате под „България да се погрижи”, защото България са доста неща – основно, да кажем, граждани и институции. Гражданите, мисля, че се грижат, да видим ние като институции как ще се погрижим.
Трето, кого питате защо е раздробено българското земеделие? „Орсовките” – говори ли Ви нещо, не Ви ли говори?! Орсов, какъв министър беше, на кого? Кога се раздроби тази земя, кой я раздроби и така нататък?! (Шум и реплики от КБ.)
Това са моите въпроси. (Реплики.)
Да, добре, Орсов, или „Орсовки”. „Орсовки” е правилното, ударението не е обратно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не е бил министър, господин Тошев, за сведение, но щом го направихте министър, няма лошо.
Кой е за реплика? (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
Чакайте, госпожо Караянчева. Двамата колеги си вдигнаха ръцете. (Шум и реплики.)
Реплика ли искате, или изказване? (Реплика от народния представител Магдалена Ташева.)
Добре, заповядайте за реплика. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Вие сте след госпожа Ташева. Господин Лазаров, можете да направите изказване.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Дами и господа народни представители, една реплика не дава възможност да се разгърне обоснована теза. Искам да напомня на господата отляво, пък и на всички, че така наречените „споделени ценности”, въз основа на които ние сме подписали Договора за присъединяване бяха много добре охарактеризирани през 2004 г., когато в България точно по този повод дойде полският евродепутат Ричард Чернецки. От него разбрахме, че процесът на споделяне е бил толкова страстен, толкова бурен, че той нарече българските преговарящи „Йес мен”-и и „Йес лейди”. Това е причината, поради която ние днес трябва да се съберем и да удължим този мораториум.
Трябва да кажа още, че Чернецки не беше сам. Северният съсед Адриан Нъстасе подкрепи Чернецки, когато заяви на всеослушание, съжалявам, че ще оскърбя слуха Ви, но той каза така: „България се изу”. Те двамата предупредиха, че така както е подписана, както е затворена глава „Земеделие” от едни политически трупове, които, слава Богу, вече не са в този Парламент – те са на политическото гробище, но, за съжаление, отвреме навреме вампирясват и си слагат разни други имена (реплики), отново се опитват да влязат, да.
В резултат на това, което те са направили, българското земеделие ще получи смъртоносен удар. Отворете си медиите от месец ноември 2004 г. и вижте анализа на полския евродепутат Ричард Чернецки. Разбираме, че някак си Вие искате да сведете до едни технически термини, да смъкнете нивото на дебата и нивото на проблема – „Напоителни системи” са разбити, пък, така или иначе, добавената стойност и прочие причини, уголемяването, раздробяването, кой какво направил.
Въпросът за земята е въпрос на националната сигурност. Аз не мога да разбера защо никой от лявата част не произнесе тази фраза, не артикулира този аспект. Той е въпрос на териториална цялост и не знам какви закони или по-точно международни договори все още не били сключени.
Господа отляво, в България вече има забити табели, в които на арабски пише...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Времето, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: „Продавам три декара” и е посочен телефон в Кувейт. Маса ислямски фондации като злокобната (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – да, разбрах Ви, благодаря, свършвам – Ал Уакф Ал Ислями, са регистрирани в Европа например. Те са европейски юридически лица. Нищо няма да стане, ако удължим мораториума, както показа Унгария, която прие нова Конституция и възобнови правомощията на своята национална банка. Все още не е изключена от Европейския съюз, нито има наказателна процедура срещу нея. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Ташева, проявих търпимост.
Моля другите реплики – господин Адриан Асенов.
Заповядайте за трета поредна реплика.
Моля Ви, групите, имате време. Не използвайте репликите за изказвания.
Заповядайте, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Искам да взема отношение по юридическите така наречени „спънки” във връзка с мораториума. Да Ви кажа, че дори при толкова нескопосано и предателско подписания Договор за присъединяване на България към Европейския съюз има вратичка, има възможност при възникване на извънредна ситуация, засягаща България, националната сигурност и така нататък – това е по преценка на българската страна, да бъдат предоговаряни всяка една клауза от договора. Дотук с юридическите основания, заради които ще трябва да си продадем земята. Няма да ги коментирам повече.
А относно това, което ще се случи за в бъдеще, мога да Ви дам пример от историята и от настоящето, където има прецеденти, когато закупена земя става на практика икономически инструмент за поробване на държави, а в определени случаи дори и политически поробване на държави.
Докато за присъстващите хора от Движението за права и свободи нещата са ясни, те си целят възстановяване на турското влияние и Османската империя на територията на България. За тях това е един акт, който ще способства тяхната протурска политика, то питам господата от БСП: „Вие сте българи, нали?” Как ще се почувствате, когато Вашите деца Ви попитат: „Тате, мамо, къде е България, къде остана България? За какво се бориха Левски и Ботев, и всичките ни възрожденци, и всичките ни царе, и цялата кръв, която е пролята за България?”
Точно Вие ще продадете миналото на България и нейното бъдеще. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Такива квалификации, господин Асенов, могат да се отправят по отношение на всички представители и всички групи. Моля Ви, съобразявайте се. (Възгласи: „Е-е-е!”)
Заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Левски и Ботев са се борили за свободата и независимостта на България, а не за да станат собственици на имущество. Така че това нека все пак да бъде отбелязано. (Шум и реплики. Ръкопляскания от КБ.)
Това, което твърдите, за някаква извънредна ситуация, която дава на България възможност да се позове и да промени нещата, просто не заслужава да бъде коментирано, защото няма такава възможност.
По отношение на госпожа Ташева, смятам, че критиките срещу „Йес мен”-овете не могат да бъдат заместени като българска позиция просто с „Ноу-мен”. България трябва да търси решения, тя не може да ги постигне просто, казвайки на чуждото „да”, утвърдително „да”, или пък да казва „не”, несъобразявайки се с всичко, което съществува около нея.
Бих се радвал ние да имаме тези възможности, които има Унгария, защото Унгария по ред причини е направила така и с това, което става през годините на прехода, за да може дори, когато понякога се отклонява от европейските изисквания, да получава малко по-благосклонно отношение от България. С това ме карате да мисля, че самата ни политика, първо, трябва да издигне своя престиж, да подготвя решения, които и вътрешно и вън са защитими и тогава могат да се отправят тези призиви.
Вярно е, че въпросът със земята има отношение към националната сигурност. Аз Ви благодаря за това допълнение и то за нас не е някаква изненада. Но все пак трябва да се прави една друга разлика, че територията е публично понятие, територията не се продава, но в България има, както стана дума, стотици хиляди и дори може би милиони собственици на земя.
Ако земята беше притежание само на държавата – такива случаи има по изключение в други страни, тя можеше по-лесно да решава този процес. Сега тази земя принадлежи на много хора, за които думата „трябва” не е уместна. Отделен проблем е, че някои от тях могат да се принудят икономически да я продават без това да бъде тяхно първо желание.
Ние, освен основателния въпрос за земята, трябва да поставим и въпроса за тези, които населяват земята. Има един по-ускорен начин дадена държава да слезе от историческата сцена. Този начин е, когато нейното собствено население напуска страната масово, когато демографски се срива, когато това население намалява като абсолютна численост. Този процес според мен е по-застрашителен, отколкото темата за собствеността на земята, без да я пренебрегвам и да я поставям непосредствено в този план. (Реплика от ГЕРБ.)
А по отношение на господин Тошев,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Кой вика сега за времето? Дадох една минута повече преди малко на репликите.
Извинявайте! Довършвайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин Тошев, най-малкото аз не съм от тези юристи, ако въобще имате основание да правите такива твърдения – че всеки въпрос може да бъде обърнат на две противоположни страни. Най-малкото би трябвало да сте малко по-запознат с тази тематика, за да навлизате в нея. Но ако говорите за „орсовките”, това беше някакъв опит – не коментирам сполучлив или не, за преодоляване на раздробяването на земята чрез създаване на кооперации за общо обработване. Така че примерът Ви е точно в обратната посока.
И последно, което е много важно,...
Моля, господин председател, само половин минута.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Вече две минути повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, довършете.
Михов, ти не си втори съветник тук на председателя! И спри да подвикваш, че ще те накажа. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Цял ден го правиш, не само сега! Аз мълча, мълча, чакам, но ще те накажа.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Кой да се погрижи за земята? Да, това са българските институции.
Но аз Ви казвам: обърнете се като партии! Аз го казвам на всички партии в Парламента – какво пречи да призовете собствените си членове и симпатизанти: „Не продавайте своята земя на чужденци!”, и нито един декар няма да бъде продаден. Това е едно изпълнимо решение. То зависи от всяка една политическа сила, защото ние не можем да искаме всички български институции да бъдат най-силните патриоти, а всеки един българин да мисли само за своя джоб.
Обърнете се и аз се обръщам към българските граждани: Проявете загриженост за българската земя!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов. (Ръкопляскания от КБ.)
Изчерпахме тази процедура.
Има заявени изказвания от господин Казак и от господин Антон Кутев.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Щях да Ви дам почивка, но ще Ви чуем по начина на водене.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, искам да Ви направя забележка по начина на водене – да не допускате и да използвате целия инструментариум, предвиден в правомощията на председателя от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да пресича и санкционира подобни обидни квалификации по отношение на отделни народни представители и на цели парламентарни групи, на каквито станахме свидетели преди малко от страна на народния представител от „Атака”.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака, от място): По начина на водене!
ЧЕТИН КАЗАК: Не само предупреждения, не само молби – да се съобразяват с добрия тон, а реално, когато виждате, че това става системно, да използвате правомощията си, особено когато това се използва по начин, който накърнява авторитета и репутацията на български парламентарист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, господин Чуколов – и Вие по начина на водене.
Прав сте, господин Казак – опитваме се така, без твърди мерки.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Много сте чувствителни в тази зала, бе! Много така деликатни хора сте, бе!
Тук става въпрос за българската земя, а Вие излизате и ми казвате, че един народен представител си позволил да използва по-твърди думи. Естествено, че ще използва по-твърди думи! Естествено!
Вие си позволете само, позволете си да отхвърлите това, което ние предлагаме, ще видите хората във Вашите избирателни райони какви думи ще използват за Вас!
Господин председател, това е изключително важен въпрос. Това не е поредната ратификация, това не е поредното договорче или някаква незначителна парламентарна процедура. Това е изключително важен въпрос.
Призовавам всички да си дадете сметка какво решение ще вземем днес! Призовавам Ви! Призовавам Ви, бъдете отговорни и не принизявайте дебата в някакви процедури по начина на водене, по начина на неводене. Водете се от съвестта си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Аз също съм съгласен, че може с твърди думи, но моля Ви, в рамките на приличието.
След като се изчерпахте всички с процедура по начина на водене, давам почивка до 13,20 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме по точката от дневния ред: Проект за решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
Проектът е внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 18 септември тази година.
Думата има господин Антон Кутев.
Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Господин председателю, първо, да помоля за удължаване времето на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля да удължите времето на всички парламентарни групи.
АНТОН КУТЕВ: Уважаеми колеги! За мен темата днес не е дали искаме да разрешим продажбата на българска земя на чужденци. За мен е ясно, че нито аз, нито моите колеги, навярно няма човек, който да иска да направи това и да иска да се случват нещата по този начин, особено когато става дума за граждани извън Европейския съюз. Следователно е ясно, че ако тук се водят дебати, те не са, защото БСП или някой друг не иска или зорлем иска да продаде земята на чужденци. Напротив! Мисля, че в това отношение имаме единомислие.
Има обаче няколко проблема.
Първият проблем е, че този мораториум от 1 януари 2014 г. не касае, така или иначе, гражданите извън Европейския съюз. Когато отпада забраната, тя не пада за граждани извън Европейския съюз. Следователно тезите, с които тук се спекулираше – че ще дойдат турци, кувейтци и ще изкупят масово земята, мораториумът в случая не се отнася за тях. Той не им го разрешава. Отпадането на мораториума от 1 януари 2014 г. не разрешава на турците, кувейтците или които и да е други да дойдат и да изкупят българска земя, така че този довод е спекулация.
Аз имам по-сериозен проблем с мораториума. Проблемът е, че този мораториум не работи.
Колеги от „Атака”, в момента Вие предлагате да удължим действието на мораториум, което на практика не работи, включително и за случая, в който колегата преди малко каза, че щял да ме съди. Офшорна фирма регистрира представителство в България, 100% собственост на офшорната фирма и купува 10 дка земя. Никакъв проблем няма да го направи и го е правила нееднократно. Конкретният случай с нашия колега е точно такъв: офшорната фирма си е купила 10 дка българска земя, регистрирайки местно дружество. Местното дружество е 100% собственост на офшорната фирма. Хайде, кажете чия собственост е земята – на офшорната фирма ли е?! А кой е собственик на офшорната фирма?! Дори и не знаем кой е. Най-вероятно е чужденец, освен ако не е български контрабандист. Така че мораториумът не работи, това е проблемът!
Още по-голям проблем има мораториумът да не работи с това, че имаме огромни фондове – собственици на земя в България. Доколкото ми е известно, единият е с над 700 хил. дка, другият е с половин милион декара. Господа, мораториумът, който имаме в момента, по никакъв начин не пречи на един иракски или какъвто искате там шейх да дойде в България, да регистрира фирма по българското законодателство и да изкупи целия фонд с половин милион декара земя в него. Това може да стане утре, ако вече не се е случило! Има опасност дори ние да не разберем, както колегата твърди – че не са чужденци, а някакви други. Ние можем да не разберем, когато онзи дойде и изкупи половин милион декара земя с една-единствена сделка. Проблемът е, че това не влиза в сегашния мораториум. Това се случва при условията на досегашния мораториум, който Вие казвате, че трябва да удължим.
За мен проблемът да ограничим продажбата на българска земя касае различно от това законодателство. Това законодателство най-вероятно е правено под европейски диктат и резултатът е, че този казус, който Вие поставяте, не го решава. Очевидно някои хора в Европейския съюз са си „вързали гащите” достатъчно отдавна.
Затова за мен подходът тук е различен. Подходът трябва да бъде в промяна на българското законодателство, така че казусите, за които сега говоря, да не са възможни – да не е възможно да се продадат анблок половин милион декара земя през една фирма. В закона и в мораториума има вратички, които са проблем! Именно затова смятам, че удължаването на срока на мораториума в този вид, в който е в момента, е по-скоро популизъм, отколкото реално действие!
Това, което трябва да направим всички заедно, е да влезем в детайлите и да намерим пътя – дали ще бъде чрез неща, правени в европейското законодателство, да се определи някакво отстояние от границите, където земя да не се продава; дали да не направим петна около ключови обекти, около които да не се продава земя, дали примерно да направим инвестиционни ограничения към хората, купуващи земя, така че правилата да са затруднителни за всеки, който иска да го направи?! Има вратички в закона, които могат да се обърнат в наша полза.
Проблемът на досегашния закон е, че вратичките са обърнати в полза на продажбата на земя. Аз съм убеден, за съжаление, че при условията на този мораториум нашият колега с десетте си декара не е единственият, който си е продал земята на чужденци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Първа реплика? (Шум и реплики.)
Някой желае ли да направи реплика? Няма.
Продължаваме със следващи изказвания.
Господин Минчо Минчев, заповядайте.
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Поради изключителната важност на проблема бих желал да се удължи времето на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Това е сторено вече.
Заповядайте, имате думата.
МИНЧО МИНЧЕВ: Аз съм може би последният човек, който би казал дума – хула за своя народ. Някои наши типичности обаче са добре известни. Те са известни и на съседните нам народи.
Турците, които ни познават добре и имат култ към словото, обичат да казват: „Да му имам на българина акъла, дето му идва от подире”.
Гърците с ромейско високомерие ни наричат „дебели глави”.
Другите наши съседи няма да обсъждам, тъй като, общо взето, са наша кръв.
Поради упоритата дейност на исторически акули и балкански пирани днес България има 111 хил. квадратни километра, граничи сама със себе си и има 48 млн. дка земя, от които се обработват в момента 36 млн. дка.
За изхранването на един човек според международните норми на ООН са нужни 5 дка земя. Това донякъде е един от факторите, който може би ни успокоява, че нямаме основания да се тревожим за бъдещото изхранване на нацията и държавата.
Между другото, в Израел имат 600 кв.м земеделска земя на човек от населението, в Турция имат 4 дка на човек от населението, но затова пък там са живи легендите за тучните български поля, за зелените български гори, за студената вода и разбира се, за красивите български жени. (Оживление.) Както и митът, разказва се легендата за думите на покойния турски президент Тургут Йозал, който заяви: „Рано или късно България ще бъде наша, но този път ние ще я купим.”.
Драги приятели, днешният проблем със земеделската земя е ярко доказателство за тази наша характерология и за, бих казал, твърде повърхностното ни отношение към бъдещето на българската земя като национален ресурс, като фактор, който легитимира нацията и държавността.
Разказваха ми как в поречието на Марица един гражданин на държавата Израел е закупил 4 хил. дка земя за своята фирма, оградил я е и днес тя е превъзходна черешова градина. Когато са оформени документите, същият човек е дошъл и пред свидетели българи е коленичил на земята, целунал я е и е благодарил на Йехова за великото право да притежава такава земя.
Фактът, че ние днес разискваме един мораториум, който е във връзка с промяната на чл. 22, ал. 2 от Българската конституция, и който има една ограничителна забрана към него за седемгодишен период да не се продава българска земя на чужденци, е едно доказателство за библейската мъдрост, че бащите яли кисело грозде, а скърцали зъбите на синовете им.
Какво означава това, драги приятели? Тук колежката от „Атака” спомена за европейски свидетелства, за нашите преговарящи в Европейския съюз. Истинско национално предателство беше извършено през 2005 г. На 25 февруари беше приет този мораториум и това приложение към него за седемгодишната забрана за продажба на земя на чужденци.
Преди това, както говори господин Сидеров, ние в „Зора” много добре знаем всичко това, беше посочена особената активност на Американската търговска камара и на нейния представител господин Кенет Лефковиц. И неговото знаменито писмо до Камелия Касабова, тогава председател на Комисията за промяна на Българската конституция, с копие на господин Авраам – посланик на държавата Израел и до посланика на Република Турция, разбира се, и до Джеймс Пардю – посланик на САЩ по това време.
Драги приятели, предателства по отношение на националните интереси са извършени не само в земеделието и не само преди тази дата, за която аз говоря. Но тъй като говоря за госпожа Кунева, която днес има движение „Граждани за България”, трябва да кажа, че то трябва да бъде преименувано може би, не дай Боже, в „Граждани на България без земя”. Ето това е истината за всички онези хора от Реформаторския блок, които работиха за това България да няма самостоятелност, да няма икономически суверенитет, да бъде деиндустриализирана.
През 1999 г. правителството на Иван Костов свали забраната, която съществуваше в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и от 6 хил. дка стана възможно арендуването без таван – един проблем, по който говори убедително Янаки Стоилов. Това създаде отношение в българското земеделие, производствени отношения и отношения между притежателите на земи и арендаторите, които са протолатифундистки. И това поставя генералния въпрос пред нас как тези протолатифундистки отношения ще се изразят в проблема за демокрацията, за властта утре. Ние знаем, че когато има такива отношения, диктатурите са неизбежни, ескадроните на смъртта са неизбежни, защото има безимотно население и латифондисти, които не ги е еня за това как живеят тези хора.
Заради това, драги приятели, аз искам да обърнете внимание на следния факт. Искам да обърнете внимание на факта, че България е единствената държава в Европа, която няма държавен контролен орган за земята, за нейното движение, за продажбите й, за това кой продава, кой купува и до какво ще доведе това. Единствената държава в Европа.
Полша, която беше спомената тук, притежава закон от 1920 г. От 1920 г. непроменян нито по комунистическо време, нито до ден днешен. За да купи чужденец земя в Полша, независимо какви са цените, трябва да получи одобрение от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на отбраната. Ето така се пази национална собственост, ето така се пази земя.
Аз бих подкрепил Закона за мораториума. Жалко е, че не мога с твърда ръка да декретирам забраната за продажба на българска земя. Ние нямаме право на това, нямаме такова право! Право над тази земя, която ни е дадена за хляб, дом и гроб, имат онези, които легнаха по бойните полета (ръкопляскания от „Атака” и част от народните представители на ГЕРБ), които погребаха своята младост, които живяха, за да я има България. Нека да работим така, че утре децата да не ни замерят с камъни, ако сме живи. Нищо не ни пречи да приемем закон, който ограничава продажбата, който създава условия, които са непреодолими за зли намерения. Ние сме открити хора, но я си представете, че утре Европейският съюз го няма, а земята е в чужди ръце. Какво ще прави България тогава? Какво ще прави българският народ?
Днес умира българското село и ние всички сме отговорни за това, драги приятели!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Другари!
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Отговорни сме – да, другари! Аз Ви наричам другари в този момент, защото това е върховен, важен национален въпрос! И всички Вие, които се делите, които пропуснахте прекрасната възможност да удължите този мораториум през 2010 г., които нехаехте, сте отговорни днес за това!
България трябва да пребъде! Основание за това е българската земя, собствеността върху българската земя – това е кръвта на нашите синове, кръвта на всички онези, които умираха с думите: „За България!” . (Ръкопляскания от „Атака”, частични ръкопляскания от КБ и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването на господин Минчев? Не виждам.
Малко време имате, господин Теохаров, но както прецените. Ако не – ще дам думата на господин Сидеров. (Шум и реплики.)
Записал съм Методи Теохаров, Волен Сидеров, Владимир Тошев.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Времето, което остана за мен, е много малко. Ще кажа само няколко изречения, които считам, че са важни.
Тук не се повдигна един много важен въпрос: какво е общественото мнение в България по този проблем, който ние разискваме?
Аз направих тези дни две анкети.
Първата анкета беше сред две научни звена, които се занимават с оценката, диагностиката, категорията, използването и опазването на поземлените ресурси в България. Знаете ли какъв е резултатът: 81% искат да се удължи мораториумът.
Направих анкета и сред моите студенти. Резултатът е – 70%, като всички, които са „да” или „не” много точно се аргументират.
Това е проблемът, който ме притеснява. Ние тук можем да изказваме различни мнения от парламентарните групи, но общественото мнение в този момент е много важно.
Историята показва, че много пъти това Народно събрание е вземало едни решения, народът е искал друго. Според мен много са грешките, стратегическите грешки, които бяха допуснати, за да ни няма доверие сега общественото мнение в България. Аз само ще ги изредя: грешки от държавно-политически характер, грешки от структурно-териториален характер, от структурно-производствен характер, от законодателен характер, особено!
Когато ни се разрешаваше в 2010 г. ние да удължим мораториума, защо това Народно събрание не реши този проблем?
Грешки от пазарен характер като цяло! Нашата поземлена и аграрна реформа в България беше неправилна, беше объркана и сега берем плодовете именно на тази реформа. Затова колкото и да убеждаваме тук себе си, че имаме пазар на земята в момента – не! България не е подготвена, за да можем спокойно ние да продаваме земя на чужденци.
Много са все още проблемите, които искам да изтъкна, но ми дават сигнал за изтичане на времето. Съжалявам.
Аз съм убеден, че ние ще постъпим най-правилно, за да можем да убедим най-вече нашите избиратели, да убедим Европа, че сме допуснали грешки, да им ги кажем тези грешки, за да може да ни повярват. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики има ли? Няма реплики.
Продължаваме с изказванията – господин Волен Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители! Днес имаме уникален шанс да поправим грешките на миналото.
Аз апелирам към следващите депутати, които ще се изказват, да не влизат повече в нападки: една политическа сила към друга, кой кога управлявал, какво е свършил или не е направил.
Имаше много грешки, имаше и откровени предателства в политиката на редица правителства в последните 20 и няколко години, но сега, макар и със закъснение, ние имаме възможност да ги поправим.
Ако днес гласуваме общо, всички политически сили – тук няма как да не направя бележката, че съжалявам страшно, че тук ги няма лидерите на другите политически партии, не са в залата, когато обсъждаме този важен въпрос за българската земя, но апелирам към парламентарните групи на всички партии в този момент наистина да забравим различията и да гласуваме в подкрепа на това Проекторешение за удължаване на мораториума за продажба на земя на чужденци и чужди фирми и по този начин да спасим това, което може да се спаси.
Да, закъсняло ще е това решение. Да, в 2010 г. можеше в рамките на цялата формалност тогава да се коригира този мораториум и да се удължи. Пропуснато е. Да не дълбаем сега кой, защо го е пропуснал.
Искам да кажа само няколко думи като аргументи към колегите, които тук посочиха формални, юридически и международноправни аргументи. И го казвам с абсолютна колегиалност. Не го казвам, за да споря или да се нахвърлям върху някой.
Аргументът, че и сега може да се купува земя от чужденци, които са в български фирми, веднага можем да го решим като продължим законодателните мерки, така че то да не може да става повече. Какво ни пречи?
Ако сега сложим началото – днес приемем това решение, и покажем на обществото, че ние сме пълни с решителност да решим тези въпроси, да, тогава ще можем и следващите законодателни мерки да ги приемем, тоест да не може така лесно да се купува земя от фирми, които са регистрирани в България, но зад тях стоят чужди лица или офшорни компании. Според мен трябва категорично да се забрани възможността офшорни компании да купуват земя в България. Това може да стане законодателно.
Ако обаче сега дадем тласъка за това, ако сега това проекторешение не мине, темата ще се затлачи и ще излязат други неща, които винаги, знаете, ги има – по-важни, европейски директиви и така нататък.
Още един аргумент, който беше споменат тук, е, че този мораториум бил излишен, защото сега чужденец извън Евросъюза, за да купи земя, трябвало да имаме двустранен договор. Да, в момента може би България няма такива двустранни договори, но какво гарантира, че утре-вдруги ден няма да бъде приет такъв двустранен договор и с Турция, и с Кувейт, и с Катар, и със Саудитска Арабия, и с Израел, и с която си искате държава, която има интерес към нашата земя и вече го е проявявала? Нищо не гарантира!
Утре ще дойде някой шейх, ще се обясни от медийното пространство как това е голям шанс за България, как това са едни големи инвестиции и ние трябва веднага да ги привлечем. И ето ти двустранния договор! Тоест това не е аргумент, че сега няма двустранен договор – утре ще се появи, затова ние сме длъжни да пресечем тази възможност категорично.
Още един аргумент, но ще го сложа в кавички, беше споменат тук от господин Стоилов – да се обърнем към хората, които имат земя и да им кажем: „Не продавайте!”.
Това ми напомня за онази крилата фраза на Димитър Попов през 1991 г.: „За Бога, братя, не купувайте!”. Тогава, когато смесеният коалиционен кабинет на практика между БСП и СДС взе властта и инфлацията стигна 400%, парите на хората бяха стопени и те и да искаха, нямаше с какво да купуват. А освен това как да кажеш на хората: „Не си купувайте храна, лекарства и дрехи – за Бога, братя, не купувайте!”.
Сега да им кажем: „За Бога, братя, не си продавайте земята!”. Ами ако този човек е закъсал и с тези пари трябва да си плати операцията – на себе си или на близък човек, както има много случаи, или няма от какво да живее? Той ще бъде принуден да я продаде.
Тук имаме натрупване на фактори, които работят срещу България: от една страна – ниска цена на земята, от друга страна – икономическа принуда, притискане на една голяма част от населението, за което това е единствената собственост и ще-не ще, и със сълзи на очите, ще се раздели с нея, но няма къде да ходи, затова ние сме тези – отговорните, които да вземем решението и да го наложим, а не да чакаме на хората и да кажем: „Абе не си продавайте земята, не бъдете глупави!”. Не можем да го направим това. Това е бягство от отговорност. Отговорността е наша!
Нищо не пречи на България да вземе това решение – нито международните спогодби, нито нашето членство в Евросъюза. Вече беше даден примерът с Унгария. Както виждате, на Унгария нищо не й се случва, там е в ход промяна на Конституцията.
Какво пречи ние тук да съберем конституционно мнозинство и да променим – да върнем чл. 22, който отмениха през 2005 г., и да се върне конституционно този императив? Какво пречи в това Народно събрание да го направим и да покажем на хората наистина, че могат да върнат доверието си в Парламента? Доверието на обществото в Българския парламент сега е ужасяващо ниско. С днешното решение, ако подкрепите нашето предложение за удължаване на мораториума, доверието на хората може чувствително да се вдигне. Мисля, че всеки един от нас ще бъде удовлетворен да види, че доверието към Парламента се връща, защото най-накрая ние сме загърбили политическите ежби и решаваме един въпрос национално отговорно.
Може онзи ден да сме се карали тук с госпожа Караянчева, но днес аз я поздравявам за това изказване (реплики: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ), в което тя всъщност защити аргументите в полза на българската земя. Да, така е. Това е политическото ниво – когато работим за България, да си признаваме заслугите. Утре пак може да се скараме за нещо, не знам (смях, шум и реплики), но днес сме длъжни да вземем отговорно решение, и това отговорно решение е подкрепа за този мораториум.
Имаше юридически аргументи, че то няма да реши нещата. Аз знам, че това удължаване на мораториума няма да реши в детайли всички въпроси, свързани със земеделието, но ще даде старт, начало на промени, които може едни след други да ги вкараме и бързо да ги изгласуваме, а на Европейския съюз българското правителство да каже ясно и аргументирано: „Дами и господа, в България цената е ниска. Хората са принудени да продават. Имаме изключителни обстоятелства – проявете разбиране! Ако не проявите разбиране, то значи Вие не сте европейски солидарни и за какво говорим тогава, за какъв общ дом?” Мисля, че нито един европейски държавник няма да погледне отгоре на нас, ако му бъде обяснено както трябва, ако българската дипломация си свърши работата. Тоест нашето решение, ако го вземем тук днес, и то не е за червения и сивия бутон, а за зеления, пътят към – няма да кажа пътят към рая, а пътят към народното признание ще бъде зеленият бутон.
Ние имаме два начина да излезем днес от залата – с гордо вдигнато чело и да кажем: „Надмогнахме всички наши различия и взехме отговорно решение!” Другият начин е гузно да гледаме в земята и да кажем: „Нали знаете, въздържах се, защото...”.
Нека да изберем първия начин – гордо вдигнати чела. Нека да излезем спокойно навън. Нека да можем да обясним на всеки един български гражданин, че днес сме постъпили като български народни представители и независимо дали през другото време се караме, днес сме спасили българската земя, за което признанието ще дойде, аз съм убеден, уверявам Ви. Това е начинът да завършим днес плодотворно и ползотворно пленарния, парламентарния ден.
Помислете го, решете го, гласувайте със сърцата си на българи и нека да покажем, че българското Народно събрание не е дума без покритие, не е кухо понятие. Днес е денят, повярвайте ми! Днес е решаващият ден, разчитам на Вас! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики към изказването? Няма.
Продължаваме с изказване на господин Тошев.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Очертава се днес на извънредно заседание на Парламента да вземем важно за цялата държава, и то за години напред, решение. За да няма после въпроси във формата на реплики как ще гласува ГЕРБ, призовавам моите колеги от ГЕРБ да подкрепим Решението за удължаване на мораториума за забрана продажбата на земеделска земя.
Хубави дебати се получиха. Почти всички групи си изчерпват времето. Доколкото разбрах от колегите отляво, там по същество са съгласни с това предложение и ще го подкрепят, което е похвално. Тук става въпрос за националната ни сигурност. Това е гарантирано от Конституцията – че земята е основно богатство, което има особената закрила на Конституцията, на законите, и тази закрила се гарантира от държавата и от обществото.
Казахме много неща, продължаваме да ги казваме. Предполагам, че всички разбраха аргументите в полза на този мораториум. Държавата не си е свършила работата, а ние сме част от тази държава и то като парламентарна република най-важната част, защото не сме гарантирали със закони защитата на българската земя. Имаме този шанс. За да можем да работим в спокойна обстановка, аз Ви призовавам отново – нека да дадем възможност и на Министерския съвет да има законодателната инициатива, и на Парламента да приеме необходимите закони, които да гарантират защитата на българската земя, която е основно богатство, гарантиращо националната сигурност на държавата.
Имал съм възможност и по други поводи по отношение Закона за управление собствеността на българската земя да кажа, че изхранването на населението, независимо от собствеността на земята, е крайно важно за националната сигурност на държавата. Това, което се говори тук за десетките милиони декари земя, която имаме, в момента не ни гарантира това право, гарантирано от Конституцията. Не ни го дава, защото ядем домати от Йордания, която има по-малко от 1% обработваема земя, вкарваме картофи от Полша, вкарваме лук от Китай и така нататък.
Ако тук в следващите месеци и години си свършим работата и приемем необходимото законодателство, институтите, които колегата отляво цитира, имат и други изследвания. Казват, че нашата обработваема земя може да изхранва 40 милиона население към този момент със сегашните технологии. Четиридесет милиона население! Сега, в момента, не можем себе си да изхранваме, а искаме да правим някакви ходове, които може би ще облагодетелстват някого, но в никакъв случай няма да са никои от българите.
По отношение ценността на земята.
Бих казал, че земята е по-ценна от златото, защото тя е крайно количество. В интерес на истината американците при едно изследване са доказали, че от шейсетте години насам в световен мащаб обработваемата земя е намаляла с една трета само за 50 години. Това е от урбанизация, от индустриализация, от ерозия и така нататък, а населението се е увеличило два пъти.
Другото, което е, съвсем сериозно го казвам, арабите като пустинни народи много ценят земята. За разлика от нас те знаят колко струва една педя земя, един квадрат земя. Само преди десет години продавахме един декар по-евтино, отколкото струваше един квадратен метър балатум. Един квадратен метър балатум се изхабява за три години, а ние продавахме един декар земя по-евтино от един квадратен метър балатум.
От друга страна, пак съвсем сериозно казвам и това, народите от Азия се научиха да ядат месо, и все повече се научават да ядат месо. (Шум и реплики.) Всички ние тук знаем, че един килограм месо се отглежда много по-трудно, с много повече усилия и с много повече необходима земя, отколкото един килограм зърно – независимо дали това ще бъде жито или ориз. Това колкото атрактивно и афористично да звучи, е жива истина. В момент, в който се казаха много данни колко струва земята при нас и колко струва в Гърция, в Дания и така нататък, не бива да бъде допуснато от нас в този момент и по-нататък тази земя да бъде изкупена със спекулативна цел, защото тя е много добра инвестиция.
Не се интересуват само арабите и азиатците, богатите. Вече инвестиционни и пенсионни фондове се интересуват да инвестират в земеделски земи. Те ще инвестират там, където цената е ниска. Имат достатъчно капитали да издържат няколко години и тогава, когато тази земя придобие истинската си стойност, да я продадат със спекулативна цел. Само че ако сега казвам само за Видин и Северозападния регион, вече арендаторите и собствениците се надпреварват – да не кажа по-силна дума – да търсят свободни парчета земя, за да я обработват. Тези, които не изкупят след 1 януари земята, няма да я търсят за обработване, а ще я търсят като инвестиция, което означава, че още напролет можем да видим пустеещи земи, както бяха преди десет години, и вместо да пътуваме покрай обработвани ниви, да пътуваме покрай буренясали с трънаци и храсти необработвани площи, да започнем отново да търсим помощ от воюващи държави, каквато беше Сърбия, да вкарваме жито, за да можем да изхраним хората си. Ако допуснем това, може би трябва да се казваме Народно събрание, ама не българско. (Ръкопляскания от „Атака”.) Казвам това съвсем отговорно.
Бих искал да допълня и нещо друго. Говорим за Гърция. В момента в Гърция има забрана за продажба на земеделска земя около границите си.
Говорим за Турция. Ами в Турция всеки има право да купи земя, само че процедурата е така усложнена, че трае повече от десет години. Трябва да си изключително настоятелен и да имаш огромен интерес да купиш земя в Турция, за да успееш да я купиш. Иначе няма забрана. Тази забрана е от султанско време, не от вчера, не от онзи ден. Тя е повече от сто години.
Задава ли си някой от Вас въпроса защо огромни държави като Канада, САЩ, Мексико имат пълен мораториум върху продажбата на земеделска земя? Къде няма земя – в Щатите ли?! Те имат цели щати с по един човек на десетки квадратни километра територия и са забранили да се продава земеделска земя на чужденци. Защото сигурно са по-глупави от нас или не им трябват пари?! Напротив! Те разбират от пари, те знаят как се правят пари, затова са забранили продажбата на земеделска земя на чужденци. Ако искате да купувате, има процедура – десетина години Ви трябват, за да станете граждани на Щатите. Тогава купувайте колкото искате ферми и така нататък. Но само тогава!
Бих продължил тази статистика с още една цифра. За последните пет години Световната фермерска организация изчислява, че средно в земеделска земя, в разпореждане, арендуване или купуване, всяка година се влагат устойчиво увеличаващи се 30 млрд. лв.. Това расте, а земята намалява. Защо ние трябва да бързаме? Нека дадем шанс на нашите земеделци, на нашите арендатори, на нашите собственици – едри или дребни, да се изравнят по икономически, финансови и производствени възможности със средноевропейските и тогава на конкурентна основа да им разрешим да започнат да търгуват земя в нас, за да можем и ние да излезем при тях, за да може не само германецът да дойде примерно в Добруджа или Тракия, ами и нашият човек от Добрич да отиде в Бавария и там да търси да купува земя. Нека да бъдем на равнопоставена основа.
Бих искал да продължа с нещо по-важно като цифра или като статистика. В Мадагаскар през 2009 г., немного далеч във времето, разрешават на компанията ДЕУ да закупи 13 милиона декара земя. За две седмици правителството пада и тази сделка е отменена. В Мадагаскар! Какъв ще бъде ефектът, ако ние разрешим нещо такова? Мисля, че ние не сме по-недостойни от мадагаскарци. (Оживление и ръкопляскания в ГЕРБ.) Ние сме българи и би трябвало да постъпим по този начин.
През последните десет години в Щатите, където е забранена продажбата на земята на чужденци, цената е поскъпнала с над 200% и устойчиво расте с двуцифрен процент всяка година. Там не са си разрешили продажбата на земя на чужденци, а имат огромно количество земя за продажба. Въпреки това тя поскъпва.
Какво ново трябва да се направи според мен? Защото в нашето земеделие в момента има големи арендатори – това е вярно, само че не ГЕРБ е причината да има фирми, които са арендовали стотици хиляди и милиони декара земя. Тези фирми са арендовали това преди ГЕРБ.
Въпреки всичко по отношение на комасация на земята и по отношение на мелиорация, напояване, нашето земеделие в момента е на ниво отпреди Втората световна война. Допуснахме това в началото на 90-те години и не сме го изправили още. Имаме възможност да го изправим. Нека да дадем възможност с този мораториум на правителството, на това Народно събрание и на следващото Народно събрание да приеме два закона. Единият е за управление на земеделската земя, а другият – за комасацията или за поземлените отношения, независимо как ще бъде кръстен. Тогава да имаме законодателна база да променяме Закона за управление на земеделската земя не само на парче, а да допълним законодателството в тази област, за да можем да гарантираме на българските собственици на 2 декара, на 200 декара, на 2000 декара, на арендаторите с няколко хиляди, с няколко десетки хиляди декара земя, че те ще станат европейци в това отношение. Тогава да дойде времето, когато този мораториум естествено няма да бъде необходим. Сега е крайно необходим за националната сигурност на България.
За да приключа конструктивно, искам да предложа към решението за мораториума следното. Госпожо председател, ще Ви го дам в напечатан вид:
„За удължаване на срока за запазване на ограниченията по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от чуждестранни граждани на територията на Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение № 6 към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз
1. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 3 от Закона за международните договори на Република България и чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България да възложи на правителството в срок от две седмици от приемането на настоящото решение да изготви проект за изменение на чл. 3, ал. 2 от Приложение № 6 към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и инициира пред Европейската комисия искане за това изменение.
2. До решението на Европейската комисия по проекта по т. 1 правителството да вземе всички мерки и предприеме всички необходими действия за запазване ограниченията по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от чуждестранни граждани на територията на Република България и след изтичането на срока, уреден в чл. 3, ал. 2 от Приложение № 6 към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
3. Министерският съвет спешно да подготви законодателни промени за налагане на ограничения относно придобиването на земеделска земя.”
По този начин, колеги, ако приемем всичко това, мораториумът ще стане възможен и ще бъде действащ, поне докато си наложим волята и положим усилия да приемем законодателство, което наистина да изпълни този мораториум със съдържание. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Тошев.
На практика Вие предлагате друг проект за решение, алтернативен на внесения от Парламентарната група на „Атака”.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Не е друго решение. Това е допълване на предложението на колегите от „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Вие предлагате да бъде променено наименованието на решението, както и неговото съдържание, или предлагате да остане наименованието и това, което предлага „Атака”, и това да бъде добавено към текста?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Да си останат наименованието и решението, което предлагат колегите от Политическа партия „Атака”, с трите точки, които аз току-що прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Но наименованието и текстът са в противоречие с останалите точки, които Вие предлагате.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Госпожо Манолова, няма никакво противоречие! Колегите предлагат мораториум. На базата на този мораториум предлагам от името на колегите от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ още три точки, които да допълват това решение, да го изпълват със съдържание и да задължим Министерският съвет да си свърши работата. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Жаблянов. Реплика ли искате да направите?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нямат време!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (КБ): Правя процедурно предложение.
Уважаема госпожо председател, (силен шум и викове от ГЕРБ) поради постъпилите предложения предлагаме да бъде направена почивка, за да бъдат обсъдени предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, не знам колко от народните представители в залата успяха да разберат предложението на господин Тошев. Току-що той прочете от парламентарната трибуна друго наименование на проекта за решение и друго съдържание, като единственото общо между двата проекта са основанията в Конституцията и Правилника на Парламента за приемане съответно на актове на Народното събрание. Моля да уточните какво точно е Вашето желание. Иначе ще го прочета след Вас, тъй като няма как да оставя народните представители да гласуват нещо, което не е ясно, целият текст, както се получава с предложението на „Атака” и с Вашето допълнение и нека народните представители преценяват доколко е възможна такава комбинация.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Госпожо председател, не зная точно кое не Ви стана ясно на Вас? Мисля, че на колегите може би е станало ясно. Ако не е станало ясно, казвам: колегите от „Атака” предлагат мораториум, ние предлагаме към това решение за мораториум три точки, които да задължат правителството в двуседмичен срок да вземе решение и да започне стъпки в Европейската комисия и пред националните парламенти за ратификация на това решение. Какво толкова неясно има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Тошев, ако следвам Вашата логика, наименованието на проекта за решение ще изглежда така: „Решение за налагане на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г. за удължаване на срока за запазване на ограниченията по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от чуждестранни граждани на територията на Република България, съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение 6 към Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз”.
Това ли е Вашето желание? Така ли да изглежда наименованието на решението или да остане само Вашият текст?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Не, разбира се, да остане текстът на колегите от „Атака”, а първа, втора и трета точка – това, което аз прочетох...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, Вие оттегляте първата част?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Това е обосновка за изпълнение на ...(силни викове от ГЕРБ).
Има първа, втора и трета точка....
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, Вие оттегляте първата част, остава наименованието на „Атака” и след това в проекта за решение остава следният текст...
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, госпожо председател! Като вносители ние от „Атака” приемаме това, което колегите от ГЕРБ предлагат да влезе в този текст. Нека да е ясно това! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря на колегите от „Атака”. Мисля, че тогава няма какво да вземаме почивка и да минем към гласуване.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Тя не зависи от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Постъпи искане за почивка. Ще дам почивка в рамките на половин час. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Също може да бъде направено от името на ръководството, от името на председателстващия заседанието.
Давам 30 минути почивка!

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, мисля че почивката беше ползотворна за изясняване на позициите на парламентарните групи. Тъй като има още време до гласуването на проекта, пред мен има списък на записалите се за изказвания – не всички групи са изразходвали своето време, записан е господин Четин Казак.
Желаете ли да се изкажете, господин Казак? (Реплика от народния представител Четин Казак.)
Господин Лютви Местан ще се изкаже.
Групите, които имат още парламентарно време, могат да го направят до реализиране на гласуването на проекта за решение.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Надявам се, че няма да Ви изненадам, ако заявя, че разбираме целесъобразността, дори споделяме целесъобразността, която стои зад идеята да се удължи срокът, в който да не се прилага изменението на чл. 22 от Конституцията на Република България, съгласно което изменение граждани на Европейския съюз придобиват правото да закупуват българска земя.
От името на Парламентарната група на ДПС започвам с тази много важна декларация, че разбираме и споделяме целесъобразността, която стои зад идеята, зад проекта за решение, който проект днес разискваме.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Същевременно заявяваме, че тази редакция на проекта за решение на вносителите, включително и редакцията, която беше направена от името на Политическа партия ГЕРБ, представена от народния представител Владимир Тошев, убедени сме, не решава въпроса. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Не решава нито един въпрос, но същевременно отваря много въпроси, включително и поставя под съмнение статута на България като член на Европейския съюз. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!“)
Ще Ви моля днес по тази важна тема да проявим малко повече взаимно уважение и да се изслушваме. Аз искам да припомня, включително и на политическите сили, които не бяха част от българското политическо пространство през 2005 г., че едно от непреодолимите условия България да получи дата за присъединяване към Европейския съюз беше именно промяната в чл. 22. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Бих помолил всеки един колега да отвори стенографските протоколи от разискванията по конституционните изменения и тогава ще видите, че Българският парламент – тогавашният, беше изправен пред предизвикателството да тръгне по пътя на европейското си развитие или уважавайки емоцията, настроенията, идеите, които стоят зад проекта за решение, който днес разискваме, да остане страна, която е извън Европейския съюз. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това решение не беше никак лесно, но, повтарям, и обръщам внимание на всички парламентарни групи, това решение беше абсолютно непреодолимо условие.
Второто, също така непреодолимо условие, за да бъде България част от Европейския съюз, беше да приеме със следващата промяна на Конституцията принципа, наречен „трансфер на суверенитет“. (Възгласи от ГЕРБ: „Браво!”)
Твърде неподходящи са подигравателни подвиквания като „Браво!“, защото трансферът на суверенитет всъщност е основата на Европейския съюз. Тогава един многоуважаван народен представител, с името на който се свързва образа на законодателния орган в България, един от наистина не просто уважавани, а достолепни народни представители, който седеше на мястото, където сега е госпожа Мая Манолова – проф. Любен Корнезов, натискайки зеленото копче, с което подкрепи конституционната измяна, промяна... (Оживление. Силен шум и реплики от ГЕРБ. Смях. Ръкопляскания).
Уважаеми колеги, исках да кажа конституционното изменение. (Шум и реплики от ГЕРБ. Оживление. Смях.)
Ваше право е да се веселите, но темата наистина е много сериозна.
Тогава, подкрепяйки конституционното изменение с натискането на зеленото копче, в мига, в който гласуваше, проф. Любен Корнезов въздъхна тежко и каза: „Гласувам с отвращение“.
В този човек, в този миг, бушуваше в не по-малка степен онази емоция, която поражда необходимостта от днешните дебати, но в него надделя идеята за перспективата на България да се развива като страна – член на Европейския съюз. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи такъв проект за решение, който да уважи очакванията на българските граждани, да продължи мораториума върху правото чужденци да купуват българска земя.
Уважаеми вносители, уважаеми колеги! Повтарям, този проект за решение трябва да е (реплика от ГЕРБ) – няма да кажа тази дума, прецизен – прецизен, за да не поставя под съмнение статута на България като член на Европейския съюз.
Един мораториум, гласуван дори с 240 гласа „за” не променя Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Затова споменах две неща – отпадането на забраната и приемането на принципа трансфер на суверенитет, защото тези два принципа имат пряко, едновременно отношение към темата. Единственото нещо, което България може да направи, ако това е възможно и ако има процедура за това, е да поиска промяна в Договора за присъединяване на България към Европейския съюз,...
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Това не е вярно.
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... която промяна, за да влезе в сила, освен от Българския парламент, трябва да се ратифицира от всички останали 27 страни – членки на Европейския съюз.
Това, предполагам, е ясно. Предполагам, че с този факт са наясно и вносителите, и онези, които предлагат редакция в проекта за решение.
Аз не искам да се връщам към съдържанието на проектите за решение – и на основния текст, и на предложената редакция. Имате юристи в парламентарните си групи, позовете се на тяхната експертиза. Питайте ги: възможно ли е подобно решение, възможно ли е да се реализира подобно решение в такава редакция?
Ако обаче решението на Парламента е само до това Министерският съвет да провери възможностите и да реализира процедура за евентуална промяна в Договора за присъединяване, с която да се продължи мораториумът – повтарям, не за отмяна на забраната, не за възстановяване на забраната – това не е възможно, това автоматично ще изкара България от Европейския съюз. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Повтарям, защото противоречим на друг един принцип, който първи приехме – за свободното движение на хора и капитали.
Ако аз лъжа, нека да чуем от Вас истината. Аз взех думата, за да дам шанс на проектите за решение. (Шум и реплики.)
Чуйте малко! Запазете спокойствие. В тази редакция този проект за решение не само, че не решава никакъв проблем, а създава огромни проблеми на България. България трябва да се опита да реши този въпрос без да поставя под съмнение статута си на пълноправен член на Европейския съюз. (Ръкопляскания от ДПС.)
От мен – толкова. Всичко друго е популизъм, крещящ популизъм, от който никой нищо не печели, но губи България.
Ако пък имате някакви още по-недостойни цели – да поставите в деликатна ситуация българското правителство, можете да го направите.
Онова, заради което взех думата, е да вървим по прецизна процедура, за да реализираме идеята, която се съдържа в разисквания проект за решение.
Завършвам! Другото, точното, другото е в абсолютно противоречие със стратегическия български национален интерес и това е чиста проба принасяне на стратегически национални интереси в жертва на дивашкия популизъм. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин Волен Сидеров и госпожа Караянчева вдигат ръка.
Господин Сидеров, реплика ли желаете? Госпожо Караянчева, реплика ли желаете? И госпожа Узунова.
Госпожо Ташева и госпожо Александрова, не разбирам какви са Вашите желания! Разберете се кой е за реплика, кой е за изказване и кой за процедура.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, първо да Ви кажа, че няма процедура за изваждане на страна – членка от Европейския съюз. Такава процедура няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Тя сама ще излезе.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз исках да попитам нещо друго. Преди една седмица министър Греков, цитирам, казва следното: „Съгласен съм, че в условия на пазарна икономика не можем да забраним изкупуването на земя под една или друга форма, но на този гратисен период с още 6-7 години нашият пазар ще се ситуира. Ще се оформи земеделска класа, която ще може да се противопостави на онези пазарни условия, с които другите страни са значително напред. Ние работим с министерството затова да се удължи срокът за забрана за закупуване на земеделска земя с още 7 години”.
След една седмица той коренно променя своето отношение. Дали няма достатъчно специалисти, дали Вашият министър на земеделието не е достатъчно компетентен, след като преди една седмица казва едно, а сега твърди друго под давление на министър-председателя?
Ревизирайте кадрите си, защото изгонихте всички качествени кадри и експерти, които можеха да Ви дават съвети. (Шум, реплики отляво: „Е-е-е!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Господин Сидеров, заповядайте за реплика.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Само ще уточня, че когато направих своето изказване, господин Местан не беше в залата и вероятно не е чул – аз тогава наблегнах на това, че всъщност ние с този мораториум, ако го приемат днес, няма да решим детайлно всички въпроси, свързани с българското земеделие или продажбата на земя, но ще дадем тласък на правителството и на нас като законодатели да предприемем редица мерки, необходимите мерки, които да ограничават. Тук ще подчертая много ясно, няма да е нужно 27 държави – членки на Европейския съюз, да ратифицират промяна на договора, защото всъщност ние няма да искаме това от тях.
Ние ще си спечелим време, през което да променим нашето законодателство така, че да налага ограничения. Това е възможно, абсолютно възможно. Даже преди малко беше цитирано от днешния министър на земеделието и храните – замислил се е върху това, значи работи. Тоест, можем да слагаме ограничения върху фирми, чужди компании или чужденци и такива изисквания, че да направим практически много трудно купуването на земя или почти невъзможно. Това го правят други държави, беше казано от господин Минчев в предишното изказване – в Полша как е, в други държави как е.
Този мораториум не е актът, който ще реши нещата, но ще даде тласък и възможност от там нататък за поредица от законодателни мерки, които трябва бързо да приемем и вече да решим въпроса.
Не рискуваме да се поставим в противоречие с Европейския съюз или да си предизвикаме някакви наказателни мерки. Аз не вярвам, че ще тръгнат да го правят. Пак ще посоча Унгария за пример – нищо не й се случва, там премиерът е лидер на партия – член на ЕНП, и въпреки това промениха Конституцията. Значи, възможно е. Възможно е и трябва да го използваме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Има ли трета реплика към изказването на господин Местан? Няма.
Заповядайте, господин Местан, за дуплика.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Караянчева, няма противоречие между това, което прочетохте като позиция на министър Греков, защото изразих сходна позиция. Разликата между нас е, че ние бихме искали тази идея да се реализира по прецизна процедура, а не по процедура, която по-скоро вместо да решава проблеми, да отваря още по-големи проблеми.
Господин Сидеров, на Вашата реплика. На мен ми се струва, че има разлика между обявяване на мораториум, с който ние бихме излезли извън срока на преходния период, уреден в договора, и другата идея, която сега представихте – аз слушах и Вашето изказване, за налагане на специфични ограничения за закупуване на българска земя. Това е нещо второ, то е изцяло в правомощията на българския законодателен орган. Такава европейска практика има, но за това нещо просто не се налага мораториум.
Аз бих искал от тази гледна точка да центрираме дебатите около целите, които си поставяме. Защото в проекта Ви за решение да искате Министерският съвет да предприеме всички необходими действия, актове по обявяване на мораториум, това е юридически неиздържано поради простичкия факт, че не Министерският съвет, а законодателният орган налага мораториум. Понеже става въпрос за акт на Народното събрание, предлагам актовете на Народното събрание по никакъв начин да не влизат в противоречие с Договора за присъединяване. Ако има необходимост законодателно да се уреди въпросът с продължаване на срока на забраната, това да стане, ако е възможно, с изменения на самия Договор за присъединяване.
Тук е много важно да ги има представителите на изпълнителната власт.
Надявам се, че ще бъда разбран правилно.
Госпожо председател, дори ще направя предложение именно предвид на сериозността на темата и предвид на риска да допуснем и грешка, и като превенция на този риск да се върнем към темата след като ни се представи прецизен проект за решение или заедно изработим прецизен проект за решение. (Шум и реплики от ГЕРБ и „Атака”.) Поради това приемете казаното от мен като процедура по отлагане на дебатите по този проект за решение. (Силен шум и възгласи „Е-е-е” от „Атака”.)
Смятам, че направеното от мен предложение е проява на политическа отговорност, а уверявам Ви, в никакъв случай не е тактическо съображение да не приключим разискванията днес. Бихме могли, но поемаме риск за голяма грешка. Нямаме нужда от грешки. Това е, госпожо председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Разбрах Ви правилно – Вие направихте процедурно предложение за отлагане на разискванията до изработване със съвместни усилия на прецизни текстове, с които да се възложи на правителството да предприеме действия за удължаване, за решаване на проблема с продажбата на българска земя на чуждестранни граждани. (Шум и реплики от КБ.)
Предложението е коректно. Ще го подложа на гласуване.
Обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, затова взехме половин час почивка. Предложението е изработено, има съгласие на групите.
Госпожо председател, мисля за коректно преди изказването на господин Местан, което беше намислил, да ми бяхте дали думата да продължа своето, поради прекъсването, което дадохте с почивката, за да знаят колегите какво обсъждаме като съгласувано решение. Това е.
Правя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Разбрах Ви, господин Тошев, но тъй като дебатът не е приключил, парламентарните групи имаха право да направят своите изказвания в залата, да чуем тези изказвания и възприемем част от логичните аргументи, които има в едно или друго предложение на народен представител.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Нека колегите чуят какво се дебатира. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Това процедура ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Тошев, Вие направихте обратно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Местан за отлагане на разискванията до изработване на общо прецизно решение на Народното събрание по темата.
Гласували 220 народни представители: за 110, против 108, въздържали се 2. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Предвид на резултата, практически 110 на 110, още веднъж се обръщам към Вас с молба за малко по-отговорен подход към важната тема.
Има шанс Народното събрание да постигне съгласие по този въпрос. (Шум и реплики.) Има шанс Народното събрание да постигне съгласие по този въпрос! Не е добре по тази тема да се делим политически. (Шум и реплики от ГЕРБ и „Атака”.)
Точно с призива за намирането на общоприемливо решение по казуса, аз пледирам за отлагане на разискванията не за неопределено време – ако искате, с една седмица, през което време да намерим воля за постигане на съгласие. Защото позиция, приета със съгласие, в крайна сметка ще тежи повече, включително и пред европейските ни партньори.
Именно затова моля за прегласуване, госпожо председател. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Предложението е ясно – прегласуване до приемане на изчистена, прецизна позиция за редакция. (Шум и реплики.)
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 222 народни представители: за 111, против 106, въздържали се 5. (Силни ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, имате възможност за още изказвания.
РЕПЛИКА ОТ АТАКА: Не Ви мина номерът. (Народният представител Владимир Тошев иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Тошев, Вие се изказахте няколко пъти. (Шум и реплики.)
Има ли желаещи за изказване от парламентарните групи, които не са изчерпили своето време? (Народният представител Владимир Тошев иска думата.)
Господин Тошев вече е вземал думата.
Процедура.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Процедура по начина на водене.
Колеги, имаме уникалния шанс – нека да забравим думите „измяна”, „агресия”, „предателство” и така нататък. Аз искам да ги забравим, колеги. (Реплики от КБ и ДПС.) Нашите деди, когато тук, в тази зала, са гласували за съединението, за независимостта, за евреите, прецизни ли са били?
По време на почивката имаше гласуване между парламентарно представените сили: да се гласува предложението на Политическа партия „Атака” като основният текст да си остане т. 1, а т. 2 да бъде:
„2. Министерският съвет спешно да подготви законодателни промени за налагане на ограничения относно придобиването на земеделска земя.” Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Каква беше процедурата Ви, господин Тошев? (Оживление и реплики.)
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказване по проекта за решение? (Шум и реплики от „Атака” и ГЕРБ, в залата влиза народният представител Иван Ибришимов.)
Заповядайте, господин Казак, Вашата парламентарна група има парламентарно време.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждате в каква ситуация сме в момента, а решението е достатъчно отговорно. Тази корекция, която чухме, по никакъв начин не променя смисъла и не решава поставените от господин Местан проблеми, не прави юридически издържан текста на решение. Затова искам да дам последна възможност на Парламента да приеме нещо, което да е юридически издържано, …(Реплики от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля за тишина! Господин казак се отказва.
ЧЕТИН КАЗАК: …от което няма след това да се срамуваме като парламентаристи по отношение на неговата редакция. Затова правя процедурно предложение за отлагане на гласуването по тази точка. (Силен шум и реплики от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, моля да се успокоите. Дебатът не е приключил, така че имате възможност всяка парламентарна група да се изкаже в рамките на полагащото й се време, тъй като процедурното предложение на господин Местан беше за отлагане на разискванията и не беше прието. Когато стигнем до гласуване, ще подложа на гласуване предложението на господин Казак за отлагане на гласуването. (Силен шум и реплики.)
Много Ви моля, отворете чл. 51, ал. 2 на правилника. Единствено госпожа Цачева отваря правилника. Отворете го и прочетете чл. 51, ал. 2, която допуска две процедури – отлагане на разискванията и отлагане на гласуването. Тъй като разискванията не са приключили, подканям парламентарните групи, които имат още пленарно време и желаят да се възползват от него, да го сторят сега.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Процедура!
Заповядайте, господин Местан. (Шум и реплики от ГЕРБ и „Атака”.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той се изказа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Процедура по начина на водене желае господин Местан.
Спокойно, колеги. (Реплики от ГЕРБ.) Колеги, отстранете грешката в електронното табло.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Аз взех процедура по начина на водене.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): На таблото пише „Изказване”.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Това не е моя грешка, извинявам се.
Уважаеми колеги, не съм виновен за недоразумението, че пише изказване. Взех думата по начина на водене.
Госпожо председател, понеже емоцията в залата явно е в повече, когато съобщавате процедурите хубаво е да прочетете текстовете от правилника, за да избегнете излишни реакции в залата.
Аз разбирам, че емоцията ни води към това да се вкопчваме и за неволен лапсус, който направих между думата „промяна” и „изменение”. Аз никога не съм се смятал за безгрешен. Допускам и аз грешки. Ще моля само да не продължаваме да се хващаме за лапсусите и за неволно изтърваните думи. По-важно е съдържанието на изказванията ни.
Към Вас отправям гореща препоръка да се позовавате предварително на правилника и на конкретния текст, собствено по време на това заседание, а не да се налага да правите това като редакция на непремерени емоционални изблици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан. Приемам отправената към мен забележка. Да обясня на залата, че на основание чл. 51, ал. 2, т. 4 подложих на гласуване предложението на господин Местан за отлагане на разискванията по проекта за решение. Същото предложение беше отхвърлено от пленарната зала. След това дадох думата за други изказвания. Господин Казак, който беше записан предварително, направи изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Не, направих процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: С изказването си направи процедурно предложение, което няма да подложа веднага на гласуване, защото не са приключили дебатите в залата.
Преди да започне процедурата по гласуване, ще подложа на гласуване неговото процедурно предложение, което е в чл. 51, ал. 2, т. 5, а именно отлагане на гласуването до изчистване и юридическо прецизиране на текста в проекта за решение.
Заповядайте, господин Чуколов.
Процедура по начина на водене или друга?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Друга процедура правя, госпожо председател.
Вижда се, че в днешния дебат се изказахте от всички парламентарни групи, остава доста време за някои от парламентарните групи. Колеги, вижда се, че залата постепенно ще – не ще идва до решението на „Атака”. Изключително важно е това и затова Ви предлагам да вземем половин час почивка. Предлагам това от името на парламентарната група на „Атака” да доизчистим позицията, да я прецизираме и наистина да се обединим и да приемем предложението на „Атака”. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час. (Реплики.)
Член 60, ал. 2 от Парламентарния правилник: „Всяка парламентарна група може да поиска прекъсване на заседанието за не повече от 30 минути веднъж на заседание. Прекъсване на заседанието не може да се иска по-рано от един час след започването му и по-късно от един час преди приключване на работното време. Интервалът между две прекъсвания не може да е по-малък от един час.”
Няма как да дам почивка преди да е изминал един час от започване на пленарното заседание.
Заповядайте, господин Лазаров.
Ще помоля за точна справка.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, да, така пише в правилника, но почивката, както беше обявена – първата от господин Миков, втората от Вас – в три без петнадесет, в четири без петнадесет . Това, че председателството беше тук и започна след почивката, десет минути по-късно, аз мисля, че не бива да се формализирате за пет минути. Виждате, че темата е наистина много важна, касае българските граждани. Дайте почивка. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре, има разбиране от парламентарните групи.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не, има нареждане от парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има консенсус между парламентарните групи затова да нарушим заедно правилника. (Оживление.)
Давам почивка от 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си – заседанието продължава.
Оставащото време на парламентарните групи е: ГЕРБ – 4 минути 19 секунди, Коалиция за България няма време, Движението за права и свободи – 8 минути 56 секунди, и „Атака” –1 минута 33 секунди.
Има ли желаещи за още изказвания, след като очевидно са изчерпани?
Имаше предложение за отлагане на разискванията, имаше предложение и за отлагане на гласуването.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, вземам думата, за да предложа редакция на проекта за решение, който е внесен от „Атака”. Само за това си позволявам да взема думата, тъй като участвах в дебата и в резултат на търсенето на решение, което виждам, че се следи с голямо внимание както от българските граждани, така и от Европейската комисия.
Затова Ви предлагаме следната редакция на внесения проект за решение, който мисля, че би трябвало да обедини народните представители в търсене на реален изход по поставената тема.
Проект за:
„РЕШЕНИЕ
Във връзка с отпадането от 1 януари 2014 г. на мораториума за придобиване на собственост върху земя от граждани и юридически лица от Европейския съюз Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия и да предложи законодателни промени, които да гарантират интересите на Република България и на българските граждани по отношение на придобиването на земи от земеделския и горския фонд.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Чухте редакционен текст.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Закриваме разискванията.
Постъпило е предложение… (Народни представители от „Атака” искат думата от място.)
Желаете да се изкажете.
Господин Сидеров, Вие сте се изказвали, освен ако искате да направите някаква редакция.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля този текст, който беше прочетен преди малко, да не бъде подлаган на гласуване.
Не може да бъде вкарван текст, който е абсолютно различен от първоначално внесения и дискутиран през целия днешен парламентарен ден – да бъде поставен наред с другия текст.
Такива неща стават, но с консенсус на парламентарните групи. Така както се бяхме разбрали в един момент върху текст, който беше вече годен, с консенсус всички парламентарни групи можеха да го гласуват и той щеше да бъде приет.
Но сега, едва ли не в дванадесет без една минута, тоест накрая на дебата, да бъде внасян текст, коренно противоположен на първоначално внесения, който представлява едни благопожелания, опит да бъде отместено вниманието, да бъде отместен текстът, решаващ проблема – ние сме абсолютно несъгласни той да бъде изобщо подлаган на гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Смятах, че може да се постигне съгласие – очевидно няма да се постигне. (Реплики от „Атака”.)
Други желаещи за участие в разискванията? Няма.
Закривам разискванията – последно.
Има направено предложение… (Реплика от „Атака”.)
Изказване ли? Вие мисля, че се изказвахте или беше реплика – сега ще проверим. Въпреки че няколко пъти закривам разискванията, има още желаещи.
Имате около 30 секунди.
Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! От Парламентарната група на „Атака” мисля, че бяхме достатъчно ясни, затова не мисля да пояснявам повече нашата позиция – тя е ясна и категорична.
Искам да призова всички присъстващи народни представители да не забравят, че са народни представители и да гласуват за бъдещето на България, защото държава без територия не е държава. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Асенов. С това и „Атака” изчерпа времето си.
Остават: на ГЕРБ – 4 минути 19 секунди, на Движението за права и свободи – 8 минути 56 секунди.
Има ли желаещи да кажат нещо, преди последно да са приключили разискванията? Няма. И да има, късно е вече. (Весело оживление.)
Подлагам на гласуване направеното предложение за отлагане…
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Може ли? Имам реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Местан, извинявайте – не дадох думата за реплики. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Иванов, не дадох думата за реплика, което е моя грешка. Имат право и господин Местан, и от Вашата група – ако имате време.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, обръщам се и към вносителите! Господин Янаки Стоилов представи текст…
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Към кого е репликата?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Към „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Иванов, навремето бяхте заместник-председател и сте ръководили.
Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Взех думата за реплика, за да кажа, че предложението, което направи господин Янаки Стоилов, е опит да се отговори на силните очаквания на българското общество. Предлага се една процедура, която не вкарва България в конфликт с Европейската комисия и... (Реплика от „Атака”: „Това не е реплика!”.)
Това е реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Към господин Асенов.
ЛЮТВИ МЕСТАН: …защитава адекватно българския национален интерес.
Обратното – гласуването на един непремерен текст, ще застраши българския национален интерес, който според Евроатлантическата партия ДПС е неразривно свързан с членството на България в НАТО и Европейския съюз.
Преди минути изтече официална позиция на Европейската комисия, която заяви – обръщам се и към партии, които носят в абревиатурата си израза „европейско развитие” (реплика от ГЕРБ) и критикуват българската политика, че едва ли не се отклонява от европейския път на развитието си, че Европейската комисия… (Възгласи, шум и тропане по банките от ГЕРБ, реплика: „Каква ти е репликата?”.)
Протестирате срещу позиция на Европейската комисия! Ако искате, да Ви я прочета. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин председател, колкото и да викат – ще го кажа, за да влезе в стенографския протокол: поемате тежка отговорност за отхвърлянето на предложеното изменение на проекта за решение от господин Янаки Стоилов. (Провиквания от ГЕРБ, шум в залата.)
България я заплашва наказателна процедура и Вие с вота си днес ще поемете тази тежка отговорност. Все още не е късно да помислите и да се сетите, че минимум на думи се зовете „Партия за европейско развитие”. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Други за реплики? Няма.
Господин Асенов, желаете ли думата за дуплика? Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Искам да се противопоставя на демагогията, която тече от тази висока трибуна. Тук чуваме, че едва ли не, ако не бъде прието това или онова, ще бъдем изключени от Европейския съюз.
Искам само да Ви кажа, че досега няма държава, която да е изключена от Европейския съюз! Няма държава, въпреки че тук се правят спекулации, че за Унгария още не било ясно какво щяло да стане. Трябва да Ви кажа, че Унгария си оправи държавата! Унгария тръгва по пътя на връщането на благата на унгарския народ в ръцете на същия този унгарски народ и изобщо няма никакви проблеми с Европейския съюз! Така че да ни плашите, ще че ни изключат от една търговска организация, търговско-политическа организация, за мен е безсмислено! Тази заплаха е безсмислена, защото утре другиден нашата цел, която е поставена на пиедестал, не знам от кой и не знам защо – Европейски съюз, може да не съществува. И какво трябва да правим тогава?
Оказваме се държава без народ, защото провинцията обезлюдява тотално; държава без земя, защото ще бъде разпродадена; държава без образование, защото било унищожавано и държава без население в крайна сметка! (Шум и реплики.) И какво остава? Нищо не остава! Така че да престанем с тия демагогии, че някой ще ни изключи от Европейския съюз или ще ни нашляпа там с пръчка по ръцете и така нататък.
Мислете като държавници и като българи! Утре-другиден може да се получи така, че няма да имаме България и виновните ще бъдат в тази зала! Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Да преминем към процедурното предложение за отлагане на гласуването по тази точка от дневния ред.
Моля Ви, режим на гласуване за отлагане на гласуването е предложението. (Шум в залата, реплики на народния представител Лютви Местан встрани от микрофоните.)
Гласували 226 народни представители: за 112, против 113, въздържал се 1.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания и викове: „Браво!” от „Атака”, шум в залата.)
Моля Ви, покажете гласуването по групи. (Провиквания от ГЕРБ и „Атака”: „Гласуваме!”, „Да гласуваме!”.)
Да, да! Ще гласуваме!
Очевидно няма съгласие за общ текст, около който да се консолидира Събранието, така че ще поставим на гласуване текста, предложен от господин Волен Сидеров в представянето, изчетен дословно.
Моля Ви, режим на гласуване. (Силен шум и реплики в залата.)
Пардон, отменете гласуването.
Господин Тошев, Вие внасяхте, оттегляхте, кажете сега какви предложения имате към текста? (Силен шум, реплики, провиквания от ГЕРБ.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Той няма време! Хайде, стига го спасявахте! (Шум и реплики.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Предложих го и държа да го повторя: ние заставаме зад...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не зад какво заставате, а предложете конкретни текстове!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: ...зад предложението на Политическа партия „Атака”, като основният техен текст става т. 1. (Ръкопляскания от „Атака”.)
А след това е т. 2. (Ръкопляскания от „Атака”, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина! Хайде! И по-бавно, ако обичате!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Точка 2, която гласи: „Министерският съвет спешно да подготви законодателни промени за налагане ограничение ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Тошев! Хайде по-бавно!
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: „Министерският съвет спешно да подготви законодателни промени за налагане ограничение върху закупуването и придобиването на земеделска земя”. И по това в първата почивка ние постигнахме съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Какво сте постигнали в първата почивка е извън пленарната зала.
Моля Ви, прочетете бавно, за да си запиша текста на т. 2. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ВЛАДИМИР ТОШЕВ:
„РЕШЕНИЕ
за налагане на Мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
Народното събрание на основание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
1. Възлага на Министерския съвет да приеме всички необходими действия и актове по обявяване на Мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
2. Министерският съвет спешно да подготви законодателни промени за налагане на ограничения относно придобиването на земеделска земя.” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Относно придобиването на земеделска земя – благодаря Ви.
Добре, има направено предложение от господин Тошев.
Моля Ви, режим на гласуване. То е редакционно, после ще подложа на... (Силен шум в залата, реплики от ГЕРБ.)
Предложението на господин Тошев – да Ви го прочета пак. (Шум и реплики, провиквания от ГЕРБ: „Не! Не!”.)
Вие искате да го прочета – редакционното предложение на господин Тошев е:
„1. Редактира се”....(Силен шум, реплики, провиквания.)
Моля да отмените гласуването.
След „реши” във Вашия проект на решение, Вашият текст става първа точка със следното съдържание:
„1. Възлага на Министерския съвет да приеме всички необходими действия и актове по обявяване на Мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чужденци и чуждестранни юридически лица до 1 януари 2020 г.
2. Министерският съвет спешно да подготви законови промени за налагане на ограничения по отношение придобиването на земеделски земи.” (Шум в залата.)
Първо подлагам на гласуване направеното предложение от господин Тошев, а след това ще подложа и целия текст на гласуване.
Господин Стоилов, искате да подложим на гласуване и заместващ?...(Шум и реплики от ГЕРБ.)
Очевидно няма съгласие.
Гласуваме предложението на господин Тошев – първо.
Една минута ще бъде гласуването, за да се справите всички.
Прекратете гласуването и посочете резултат.
Гласували 221 народни представители: за 110, против 59, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Ако обичате, дайте гласуването по групи.
Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Хайде, давайте, господин Тошев! Направете Вашето процедурно предложение.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че е необходимо да разберете, че това е важна точка, която трябва да бъде гласувана, за да дадем възможност в тесен порядък Министерският съвет да подготви законите и промените в действащите закони, които са необходими. (Шум и реплики.) Нашата земя, нашите земеделци, нашите собственици да станат атрактивни и конкурентоспособни.
Искам процедура на прегласуване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Процедура за прегласуване, ако обичате.
Гласували 216 народни представители: за 103, против 64, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Има ли желаещи по групи? Няма желаещи. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Искате по групи, заповядайте по групи.
Има алтернативно предложение на господин Янаки Стоилов за редакционно...
РЕПЛИКИ ОТ АТАКА: Нашето предложение. Нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Стоилов, заповядайте да го представите пак.
Процедура на господин Шопов. (Шум и реплики от „Атака”.) Изчакайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател... (Шум и реплики от „Атака” и ГЕРБ.)
След това ще чуем и процедурата. (Силен шум и реплики от „Атака” и ГЕРБ.)
Искам да припомня, че ние сме в процедура на гласуване. След като не се прие предложението за редакция на господин Тошев, аз внесох друго предложение за редакция на базата на основния текст, така че според правилата сега трябва да бъде гласувано предложението, което направих, и в зависимост от това какъв е резултатът, ще се гласува или не текстът на вносителя.
Ако искате, мога още веднъж да представя съдържанието на текста. Това зависи от Вашата преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, представете го. (Реплики от „Атака”.)
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Вашият текст е основен текст. По правилата се гласуват предложенията за промяна, а след това...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Представете текста, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Текстът в неговата съдържателна част е, без да чета уводната:
„Възлага на Министерския съвет да предприеме необходимите действия и да предложи законодателни промени, които да гарантират интересите на Република България и на българските граждани по отношение на придобиването на земи от земеделския и горския фонд.” (Шум и реплики от „Атака”.)
Представих и предложението в преамбюлната част.
Това е предложението, което искам да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, режим на гласуване на тази редакционна промяна. (Силен шум и реплики от „Атака”.)
Процедура – заповядайте, господин Шопов.
Отменете гласуването, ако обичате.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! Неслучайно преди малко предупредих – излязох на парламентарната трибуна, за да Ви заявя да не подлагате на гласуване това предложение на Янаки Стоилов, което не е никакво редакционно предложение, нито промяна в цифрите. Това са двете основания, това е признакът: или да бъде като редакция, промяна стилово или някаква поправка, или в цифрите. Това е текстът, за да се счита, че се касае до промяна в основното предложение.
Вашето предложение, господин Стоилов, е самостоятелно, ново предложение, което не следва да бъде гледано и да бъде подлагано на гласуване, тъй като то по същество отвсякъде е съвършено ново предложение, а предложението на господин Тошев беше промяна в първоначалното предложение. По време на целия дебат така вървяха нещата и така беше прието в пленарната зала, докато Вашето предложение беше внесено накрая на дебата като съвършено ново предложение, и то, господин председателю, не следва изобщо да бъде гласувано.
Моля Ви да преминете към гласуване на основното предложение на „Атака”, което всъщност е предметът на цялото това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Бисеров – за процедура, и ще вземем решение как да постъпим.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Специално на господин Шопов ще прочета чл. 65, ал. 1 в какъв ред се извършват гласуванията. Предпоследно под № 3 е предложение за заместване. Под № 7 е основно предложение, така че предложението на господин Стоилов, ако е такова, каквото Вие го тълкувате – предложение за заместване, е под № 3 в класацията, а Вашето е под № 7.
Да спорим ли по въпроса, или да не спорим? Ако го приемете за редакционно, то тогава е под № 4. Няма никакъв смисъл да спорим по този въпрос. Не може предложение, което е направено в залата по този ред, да не бъде гласувано преди основното. Винаги накрая се гласува основното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Безспорно е това.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Спор няма. (Шум и реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Шопов, мисля, че правилникът беше разяснен достатъчно. Вашето предложение се гласува след това.
Моля Ви, режим на гласуване. (Шум и реплики от „Атака”.)
Господин Шопов, изслушах позицията Ви, ясна е. Господин Бисеров Ви каза правилникът как е.
Режим на гласуване за предложението за заместващ или редактиращ текст на господин Стоилов, както искате го тълкувайте.
Гласували 211 народни представители: за 129, против 71, въздържали се 11.
Предложението е прието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Предложение за прегласуване има ли?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Процедура за прегласуване, тъй като имаше колеги в залата, които не можаха да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, прегласуване на предложението на господин Янаки Стоилов за заместващ или редакционен текст – който както иска да го тълкува.
Гласували 224 народни представители: за 112, против 110, въздържали се 2.
Предложението не е прието. (Частични ръкопляскания от „Атака”.)
Преминаваме към текста, който беше докладван от господин Волен Сидеров – проекта за решение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 221 народни представители: за 171, против 38, въздържали се 12. (Бурни ръкопляскания от народните представители от „Атака” и скандирания: „Атака! Победа! Атака! Победа!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Миков ще направи обяснение на отрицателен вот, защото е гласувал против проекта за решение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми народни представители, днес Четиридесет и второто Народно събрание показа, че очевидно не познава нито историята на Българската конституция, нито пътя, който в последните десетина-петнадесет години извървя България. С едно внушително мнозинство се приема акт, който днес дори да изглежда на пръв поглед приемлив, той се приема с мотиви, които не отговарят на действителните текстове и съдържание на Конституцията.
На второ място, България ще има тежки проблеми с европейския си образ след приемането на това решение.
На трето място, съвременна модерна България не може да взема решения на базата на политическия популизъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Миков.
Има ли желаещи за други отрицателни вотове? Няма.
С това точката от дневния ред е приключена.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Вносители са Министерският съвет на 9 септември 2013 г. и Нигяр Джафер и Емил Райнов на 9 октомври 2013 г.
Постъпили са два доклада на парламентарни комисии.
Първо ще дам думата на господин Емил Райнов – заместник-председател на Комисията по здравеопазването, да представи доклада на комисията по внесените законопроекти.
След това ще имате думата за представяне от името на вносителите.
Сега давам думата за представяне на постъпилите доклади от парламентарните комисии.
Заповядайте, господин Райнов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАЙНОВ: Преди това процедура – за допускане в залата на заместник-министъра на здравеопазването Бойко Пенков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Емил Райнов за допускане в залата на заместник-министъра на здравеопазването. (Народните представители от Парламентарната група на „Атака” и голяма част от народните представители от другите парламентарни групи напускат залата.)
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 3.
РЕПЛИКИ: Няма кворум, няма кворум. (Кворумът за приемане на решение е 82.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно пленарната зала не желае заместник-министърът да бъде допуснат в залата.
Процедурното предложение не е прието.
Заповядайте, господин Райнов, да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАЙНОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
„На свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2013 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 354-01-62, внесен от народните представители Нигяр Сахлим Джафер и Емил Райнов на 9 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха заместник–министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, управителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Румяна Тодорова, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата д-р Евелин Благоев, представители на Министерство на икономиката и енергетиката, на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации и на фармацевтичния сектор.
По първия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 302-01-16, внесен от Министерски съвет на 9 септември 2013 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Бойко Пенков. Той информира народните представители, че с предлаганите изменения и допълнения се въвеждат изискванията на рамковата Директива 2001/83/ЕС за утвърждаване на Кодекс на Общността относно лекарствените продукти за хуманна употреба, с която са установени общностните правила и регулацията по отношение на лекарствените продукти.
Предвид редица инциденти, възникнали в рамките на Европейския съюз, свързани с фармакологичната бдителност, се обосновава необходимостта от създаване на автоматично задействаща се процедура на равнището на Съюза при възникването на конкретни въпроси на безопасността. Тази процедура ще гарантира, че съответният въпрос се проучва и се търси решение във всички държави членки, в които е разрешен лекарственият продукт. Това е и основната причина за приемането на Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г., с която се изменя Директива 2001/83/ЕО.
С § 3 и § 5 от законопроекта се извършват промени в закона, с които притежателите на разрешения за употреба/удостоверение за регистрация на лекарствен продукт се задължават да информират Изпълнителната агенция по лекарствата и Европейската агенция за лекарствата за причините за изтегляне от пазара или за преустановяване пускането на пазара на лекарствен продукт, за искане за отмяна на разрешение за употреба или за неподновяване на разрешение за употреба.
С представения законопроект се създават и разпоредби, които регламентират процедурите по проследяване на лекарствената безопасност. Тези процедури се разработват на ниво Европейска агенция по лекарствата, за да се гарантира координацията, бързата оценка в случай на спешност и възможността, при необходимост, да се предприемат незабавни действия преди вземането на решение на равнище на Съюза с цел защита на общественото здраве.
С § 7 се прецизират разпоредбите, които определят начина на оформление на листовката на лекарствените продукти, с оглед постигане на по-голяма яснота и разбираемост от страна на пациентите.
Предвижда се въвеждането на нови задължения за търговците на едро, които извършват търговия с лекарствени продукти в трети държави. Тези търговци се задължават да търгуват, като получават и доставят лекарствени продукти само с лица, имащи разрешение или право да извършват търговия с лекарства, в съответствие с приложимото национално законодателство на третата страна.
Прецизира се и текстът на действащата разпоредба на чл. 212а, предвид факта че лице, регистрирало се като посредник в областта на лекарствените продукти съгласно изискванията на директивата може да осъществява тази дейност на територията на целия Европейски съюз.
С предложеното изменение на разпоредбата на чл. 264 се въвежда задължение притежателите на разрешение за употреба да уведомяват и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти в случаите, когато преустановят продажбите на продукт, включен в Позитивния лекарствен списък, който е без алтернатива.
В хода на дискусията народните представители изразиха единодушно своята подкрепа за представения законопроект и потвърдиха необходимостта от гарантиране на по-добра защита на общественото здраве по отношение на лекарствените продукти, които се предлагат на българския и европейския пазар.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване с 18 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 302-01-16, внесен от Министерския съвет на 9 септември 2013 г.”
По втора точка:
„II. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 354-01-62, внесен от народните представители Нигяр Сахлим Джафер и Емил Димитров Райнов на 9 октомври 2013 г.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от неговите вносители д-р Нигяр Джафер. Тя поясни, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел въвеждане на механизъм за мониториране на паралелния износ на лекарствени продукти, който не би нарушил принципа на свободно движение на стоки и услуги в Европейския съюз, но същевременно би дал възможност на компетентните институции да се намесят в случай на установен дефицит на определен лекарствен продукт, което застрашава здравето на населението.
Със законопроекта се предлага паралелен износ на лекарствени продукти от територията на Република България, отпускани по лекарско предписание да се извършва след изпращане на уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за всеки конкретен случай. Предвижда се изпълнителният директор на ИАЛ да може да откаже с мотивирана заповед извършването на паралелния износ, когато по предвидения в закона ред се установи, че лекарственият продукт е в ограничени количества за Република България или когато липсата на лекарствения продукт може да застраши сериозно живота и здравето на гражданите. При нарушение на условията за извършване на паралелен износ на лекарствени продукти се предлага налагането на административно наказание – имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – в размер от 20 000 до 40 000 лв.
С § 3 и § 6 от законопроекта се предвижда създаването на Експертен съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти към Изпълнителната агенция по лекарствата, в чийто състав да бъдат включени представители на Българския фармацевтичен съюз, на фармацевтичните факултети на висшите медицински училища и на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Предвижда се съветът да разработва национални критерии за осигуряване на равномерен достъп до лекарствени продукти, които да предлага на министъра на здравеопазването за утвърждаване. Това се налага, тъй като до настоящия момент не е извършвана оценка на разпределението на достъпа на населението до различни видове фармацевтични услуги. Според вносителите на законопроекта дейността на Експертния съвет ще подпомогне и подобри дейността по издаване на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти.
Със Заключителната разпоредба се предлага промяна в Закона за здравното осигуряване, която да създаде правно основание за обнародване в „Държавен вестник” на условията и реда за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина между директора на районните здравноосигурителни каси и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха единодушната си подкрепа за въвеждането на механизъм за мониториране на паралелния износ на лекарствените продукти и отправиха конкретни въпроси, свързани с необходимостта от създаването на Експертен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата, който в голяма степен дублира функциите на Висшия съвет по фармация към министъра на здравеопазването.
Народните представители отбелязаха, че при обсъждане на второ гласуване на законопроекта следва да бъдат взети предвид постъпилите становища относно прецизиране текстовете на някои от предлаганите разпоредби с цел постигане на заложените в мотивите цели.
В заключение д-р Джафер отбеляза, че ще се вземат предвид направените предложения и между първо и второ гласуване на законопроекта ще бъдат внесени необходимите промени, за да бъде постигнат баланс между изразените по време на обсъждането становища.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване със 17 гласа „за”, без „против” и 1 „въздържал се” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, № 354 01-62, внесен от народните представители Нигяр Сахлим Джафер и Емил Димитров Райнов на 9 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Райнов.
Имаме постъпил още един доклад на парламентарна комисия.
Със сигурност вносителите ще искат да представят законопроектите, но всичко това ще се случи в утрешното ни заседание.
С това днешният пленарен ден приключва.
Следващото пленарно заседание е утре – сряда, 23 октомври от 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 16,58 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:
Александър Ненков
Шендоан Халит