Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Пламен Нунев и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добър ден, уважаеми народни представители.
Моля Ви, процедура по регистрация. (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на Вашето внимание е:
„ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание за периода 23-25 октомври 2013 г.
1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносители – Министерският съвет, Нигяр Джафер и Емил Райнов, продължение.
2. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс. Вносители – Христо Бисеров и група народни представители.
3. Първо гласуване на законопроекти за ограничаване изменението на климата. Вносители – Ивелина Василева и група народни представители, Министерският съвет.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за животновъдството. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. Вносители – Захари Георгиев и Христо Монов.
6. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. Вносител – Димчо Михалевски.
7. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители – Емил Радев, Красимир Ципов и Димитър Лазаров.
8. Второ гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители – Корнелия Нинова, Атанас Пъдев и Атанас Мерджанов.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. Вносител – Министерският съвет.
10. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
11. Проект за решение за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса за въоръжените сили. Вносител – Министерският съвет.”
Обръщам Ви внимание, че приложението към проекта за решение е класифицирано с гриф за сигурност и ще се наложи закриване на тази част от заседанието.
„12. Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г., вносител – Висшият съдебен съвет, и аналогичен доклад за 2012 г., също с вносител – Висшият съдебен съвет.
13. Доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2011 г. и същият доклад за 2012 г. Вносител – Висшият съдебен съвет.
14. Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 – март 2013 г. Вносители – Лютви Местан и група народни представители.
15. Парламентарен контрол по чл. чл. 89-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.”
Сутринта на Председателския съвет констатирахме, че над 17 часа са необходими за парламентарен контрол. Ако изчерпаме другите точки от седмичната програма, предлагаме в петък парламентарният контрол да започне от сутринта, за да има време. Ако не, ще се мисли за извънредно заседание, за да може народните представители, задали въпроси, да получат отговори.
Моля Ви, режим на гласуване за седмичната програма.
Гласували 200 народни представители: за 175, против 7, въздържали се 18.
Седмичната програма е приета.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 51, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има едно предложение, и то е свързано с т. 6, а именно Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, внесен от Димчо Михалевски, да не се разглежда в тази седмична програма до момента, в който…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Искате да кажете – да отпадне от седмичната програма.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да отпадне – сега ще мотивирам своето предложение. За да се запознаят и колегите, става въпрос за едно решение на Конституционния съд, което засяга общинската и държавната собственост. С наши колеги внесохме предложение, озаглавено просто Закон за държавната собственост с препратка към общинската. Коментирахме го в комисията – имаше широко съгласие по някои от нещата в двата законопроекта. Смятам, че е редно двата да се гледат заедно – ако не чисто технически, то да бъдат един след друг.
Втората причина, заради която го предлагам и се надявам все пак да получа някакъв отговор. Вчера до 18,00 ч., като народни представители, можехме да внесем допълнителна точка в седмичната програма. До 18,05 ч. чакахме да дойде програмата – дойде в 18,05, а срокът е до 18,00 ч.
Да ми дадете някакво обяснение как по принцип трябва да процедираме в такива случаи, тъй като е очевидна невъзможността да се върнем назад във времето. Благодаря Ви.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Обратно предложение от господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, аргументите на господин Ненков имат основание. Затова предлагам не да отпадне т. 6, а като нова т. 7 след ЗИД на Закона за общинската собственост да се добави Законопроектът за държавната собственост, внесен от колеги от ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Как го предлагате, на какво основание?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Записване на нова точка в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма как да стане тази работа. Обсъжданията приключиха и седмичната програма е приета. Няма направени предложения по ал. 3. Когато се стигне до тази точка, нейното разглеждане ще се отложи за следващата седмица.
Има ли смисъл да подлагам на гласуване предложението за отпадане на точката, след като е приета седмичната програма?!
Постъпили законопроекти и проекторешения:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, вносител – Спас Панчев и група народни представители (шум в залата, реплики от ГЕРБ);
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията, вносител е народният представител Емил Костадинов;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, вносител – Стефан Данаилов;
- Проект за решение по доклада за работа на Временната анкетна комисия за изработване на Проект за нов Изборен кодекс, вносител – Мая Манолова;
- Проект за решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Агенция „Пътна инфраструктура” за периода 1 юли 2009 г. до 30 септември 2013 г., вносители Волен Сидеров и група народни представители;
- Законопроект за ратифициране на изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис, приета от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген;
- Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вносител – Министерски съвет;
- Законопроект за ратифициране изменението на Заемното споразумение („Проект за социално включване”) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие и
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Министърът на отбраната в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и Въоръжените сили ни уведомява, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на полети за осигуряване на въздушен транспорт на група от военнослужещи от летище София до летище Батайница, Република Сърбия и на основание чл. 18 от закона, по-скоро в изпълнение на този текст, ни уведомява, че със своя заповед е разрешил преминаването и пребиваването на съюзнически въоръжени сили с невоенен характер във въздушното пространство и на територията на Република България на сили на Военновъздушните сили на Италия. Посещението е с цел провеждане на демонстрационни полети в авиобазата в Граф Игнатиево – предоставени са на Комисията по отбрана.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Представен е докладът на Здравната комисия.
Сега предстои да бъде представен докладът на Комисията по европейски въпроси.
Господин Червеняков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
„На заседанието, проведено на 18 септември 2013 г., Комисията разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
С настоящия законопроект се цели въвеждане в българското законодателство на изменение на рамковата Директива 2001/83/ЕС за утвърждаване на Кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, която регламентира общностните правила и регулации, касаещи лекарствените продукти.
Последното изменение на горепосочената директива е направено с Директива 2012/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. по отношение на фармацевтичната бдителност.
Предложените със законопроекта промени са свързани именно с разпоредбите на Директива 2012/26 и касаят някои нови задължения за притежателите на разрешения за употреба; за търговците на лекарствени продукти на едро, извършващи търговия в трети за ЕС държави; изясняване и за спазване на обикновената и спешната процедура на ниво Европейска агенция за лекарствата; прецизиране на текстовете, свързани с предприемането на координирани действия в целия Европейски съюз.
Въвеждането на изискванията на директивата в националното законодателство следва да подобри безопасността при употребата на лекарствени продукти, да оптимизира взаимодействието между държавите членки в областта на фармакологичната бдителност и да се създадат гаранции за управление и ефективен контрол върху търговията с лекарства.
Не на последно място проектът на закон предвижда и разпоредби, свързани с начина на оформление на листовката на лекарствените продукти, за да бъде тя възможно най-разбираема за пациентите.
Предвид на това, Комисията с 14 гласа „за” единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Това са становищата по законопроекта.
Процедура – госпожа Нигяр Сахлим Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Съгласно чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение да допуснем в залата д-р Бойко Пенков, заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Няма възражения – моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 115, против 4, въздържали се 21.
Предложението се приема.
Поканете заместник-министър Пенков, моля.
Откривам разискванията.
За изказвания има ли заявки?
Всъщност, първо ще дадем думата на вносителя на Законопроект № 350-01-233 с вносители Нигяр Джафер и Емил Райнов.
Някой от вносителите желае ли думата?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В реалния живот и в обществените отношения има обективни процеси, които съществуват независимо дали законодателят ги е отразил в законодателството.
С колегата д-р Райнов правим опит да намерим решение и регламентация на част от тези обективни процеси, които така или иначе съществуват.
На първо място, с предлаганите промени бихме желали да се отрази проблем, който съществува в момента. Той е свързан с така наречената „паралелна дистрибуция” на лекарствените продукти.
Паралелната дистрибуция има два аспекта – паралелен износ и паралелен внос. Напоследък паралелният износ, или реекспорт на лекарствени продукти, придобива значителни размери. Според „Ай Ем Ес”, водеща международна компания, която предоставя информация, услуги и технологии в областта на здравеопазването, има определени групи медикаменти, така наречените „окиси експортни продукти” например и техният паралелен износ достига до 7%, което означава щети в рамките на около 85 милиона. Не можем да продължаваме да се правим, че не съществува такъв проблем и е време българската държава да предприеме мерки за уведомителен режим и за създаване на някакъв тип регулация.
В този смисъл наличието на ниски цени на производител в България за някои от медикаментите води до разрастване на паралелната търговия с лекарствени средства и наличието на дефицит на определени медикаменти в аптечната мрежа, а следователно това води до ограничаване на достъпа на българските пациенти до тези медикаменти.
В част от предложените параграфи всъщност се опитваме да регламентираме това, като се създаде механизъм за мониториране на паралелния износ на лекарствените продукти, който не би нарушил принципа на свободно движение на стоки и услуги в Европейския съюз, но същевременно би дал възможност на компетентните институции да се намесят в случай на установен дефицит на определен лекарствен продукт, което застрашава здравето на населението.
Паралелен износ на лекарствени продукти от територията на Република България, отпускани по лекарско предписание, ще се извършва чрез изпращане на уведомление до Изпълнителната агенция по лекарствата за всеки отделен случай. Има начин това да се запише така, че да не противоречи на европейските норми. И това ще бъде направено, защото Европа не забранява държавите, чрез собствените си национални агенции за лекарства, да извършват такъв мониторинг.
На второ място, с параграфи 2 и 6 предлагаме създаване на Експертен съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти към Изпълнителната агенция по лекарствата, в който да бъдат включени представителите на българските фармацевтични факултети, както и представители на съсловната организация. Експертният съвет ще работи съобразно правилник, приет от неговите членове, и административно би могъл да се осигурява от ИАЛ. Предвижда се съветът да разработва национални критерии за осигуряване на равномерен достъп до лекарствените продукти, които да предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване.
И на последно място, третият акцент в нашите предложения е уреждането с § 8 от Заключителната разпоредба в Закона за здравното осигуряване, като целта тук е да се постигне по-ясна редакция на реда за сключване и изясняване на условията на индивидуалните договори, които се сключват между регионалните здравноосигурителни каси и притежателите на разрешение за дребно с лекарствени продукти, както и да се създава правно основание за обнародването им в „Държавен вестник”.
Позволете ми да благодаря на всички колеги от четирите парламентарни групи, които подкрепиха направените предложения, и да изразя воля за прецизиране на част от текстовете и правомощията на органите, които ще се създадат, като предлагам срокът между първо и второ четене да бъде в рамките на две седмици и работна група да направи възможно всички добри идеи да бъдат включени за второ гласуване в комисията и в пленарната зала. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря Ви.
Сега пристъпваме към разискванията.
Има ли заявки за изказвания?
Десислава Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители, на нашето внимание са два законопроекта, единият от които е внесен от Министерския съвет през месец септември, но той е дело на правителството на ГЕРБ. Това е законопроект, който вече над пет месеца отлежава някъде из бюрата на администрацията и касае европейска директива. Все пак похвално е, че поне текстове, касаещи лекарствената политика, въпреки да е видно, че вече пет месеца няма абсолютно никаква логика, никакъв ангажимент, идея или мярка по отношение на лекарствената политика, днес са на нашето внимание.
Призовавам колегите от всички парламентарни групи да го подкрепят, защото той основно касае разпоредбите, които се отнасят до процедури по проследяване на лекарствената безопасност – процедури, които се развиват на ниво Европейска агенция по лекарствата, за да се осигури координация, бърза оценка в случай на спешност и възможност, когато е необходимо с цел защита на общественото здраве, да могат да се предприемат незабавни действия, преди да бъде взето решение на равнище съвет.
Разбира се, предстоят и предполагам, че ще се подкрепят текстовете, посредством които се уточнява, че обикновена процедура следва да бъде започната във връзка с въпроси, свързани с качество, безопасност или ефикасност на лекарствени продукти, когато са засегнати интереси на Съюза. Законопроектът на Министерския съвет касае материя, която е приета на ниво Съвет на Европейския съюз и която България е длъжна да транспонира в своето законодателство.
Отново Ви казвам, колеги, със съжаление – това е законопроект, който е подготвен преди повече от шест месеца, законопроект, който подготви нашето правителство и е единствената законодателна инициатива на новото правителство. За съжаление, липсата на министъра на здравеопазването днес отново говори за всякаква безхаберност и незаинтересованост по отношение на цялостната лекарствена политика.
Когато разглеждахме тези два законопроекта в Комисията по здравеопазването, госпожа Андреева също не присъстваше, но стана ясно от заместник-министъра, че в момента има някакво обсъждане на ниво Министерство на здравеопазването, без съсловни и пациентски организации, за формиране на обща лекарствена политика.
Считам, че въпросът за лекарствоснабдяването, за общата лекарствена политика е въпрос, който засяга не само всички нас като народни представители, а всички български граждани, всички неправителствени организации и пациентски такива. Следва този въпрос да се разглежда в по-голям формат и да има адекватност на взетите мерки от Министерството на здравеопазването.
Стигна се до установяване на един прецедент – че до миналата седмица все още на сайта на Министерството на здравеопазването аз бях председател на Висшия съвет по фармация, което ще оставя без коментар. Вие си отговорете на въпроса каква е ангажираността на цялата администрация.
По повод на законопроекта, внесен от колегите народни представители от Коалиция за България и ДПС – отново казвам, че реакцията по отношение на проблемите в лекарствената политика идва от народни представители. Инициативата е тяхна, а не на Министерството на здравеопазването, което е пагубно за общата логика и развитие на лекарствената политика в България. Ние очаквахме до този момент – вече шест месеца, откакто работи това правителство, да има ясна стратегия, ясна концепция за това накъде ще върви България по отношение на достъпа до лекарствени продукти на българските граждани.
Стана ясно, че за да съществуват паралелен внос и паралелен износ, е имало действия от предишното правителство, които са довели до това. Действието се нарича намаляване на цените на лекарствените продукти. Благодаря на вносителите д-р Джафер и д р Райнов, че го признаха.
Държа да кажа на цялата зала, че многократното напомняне и говорене от представители на двете политически партии, че едва ли не нашето управление е водело страната към гибел по отношение на лекарствената политика и дори това, че народни представители от Четиридесет и първото Народно събрание размахваха тук тефтери, че хората били принудени на вересия да си купуват лекарства, се оказа поредният спукан балон, който се представяше на общественото мнение. Факт е, че цените на лекарствените продукти в България по време на управлението на ГЕРБ драстично бяха намалени. Заради предприетите от всички нас законодателни и подзаконови нормативни мерки – и по отношение на реферирането със 17 други държави, и по отношение на служебната проверка, и по отношение на намаляването с по 2% на търговците на едро и търговците на дребно – всички мерки бяха насочени към това да има по-ниски цени на лекарствените продукти в България.
Стигна се и до наличието на паралелен износ, защото цените на лекарствените продукти вече са най-ниски в целия Европейски съюз. По отношение на тази мярка това предложение е приемливо.
По отношение на целия законопроект на колегите от ДПС и Коалиция за България считам, че трябва да се въздържим. Трябва да се въздържим не само защото това е част от цялостната лекарствена политика, зад която трябва да застане българското правителство. Недопустимо е Министерството на здравеопазването да няма становище по този законопроект, който ни беше представен в рамките на няколко часа. Недопустимо е част от държавната администрация, поделение на Министерството на здравеопазването, да е против този законопроект, каквото е становището на Изпълнителната агенция по лекарства. Всъщност там са съсредоточени силите на цялата експертиза по отношение на лекарствените продукти. Становището на Изпълнителната агенция по лекарства касае текстове от предложението на колегите от Коалиция за България и от ДПС относно дейността на експертния съвет, който ще бъде създаден. Експертен съвет, който ще бъде допълнителна административна структура, експертен съвет, за работата на който ще се заплаща отново от данъците на всички български граждани, експертен съвет, който ще отговаря за разкриването на аптеки в населените места в България, експертен съвет, който допълнително ще натовари бизнеса като администрация. Може би следва да се отговори или от вносителите, или от представител на Министерския съвет, ако все пак се появи такъв на ниво министър – дали това е теза на българското правителство относно намаляване на административната тежест за българския бизнес. Нали това беше една от мерките, които ни предложи това правителство за следващите сто дни или до края на мандата – че административната тежест на българския бизнес ще бъде намалена?!
Обратно на това говорене е предложение на колегите от двете партии, подкрепящи правителството.
Колеги, отговорете на тези въпроси, защото докато няма адекватна лекарствена политика в България, докато няма министър, който да застане и пред цялото Народно събрание, пред цялото ни общество да заяви своите приоритети по отношение на лекарствената политика, не можем да приемаме мерки на парче. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, с интерес изслушах патетичното изказване, но ми направи впечатление нещо – това бил законопроект на ГЕРБ, който влиза сега, шест месеца по-късно. Ако някой иска да каже, че служебното правителство, което беше преди шест месеца, е правителството на ГЕРБ, значи това, което говорихме през цялото време, че е ГЕРБ № 2, току-що си го признахте. От тук нататък разбирам Вашето желание да се оправдаете за безхаберието, което царстваше четири години в здравния сектор и по-специално в здравната политика. (Реплики в ГЕРБ.)
В лекарствената политика паралелният износ го има от края на 2009 г. и началото на 2010 г. То е факт благодарение на лекарствената политика, която се въведе със Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, приет през 2007 г., когато за пръв път се въведе реферирането, когато за пръв път се въведе изискването най-ниска цена в България.
Така че не се кичете с чужди брошки. Всички знаем четири години какво се случи с лекарствата. Всички знаем, че тези лекарства костваха главите на Ваши министри. Всички знаем, че някои лекарства, които бяха свалени през 2009 г. по време на Вашето управление, скочиха от 8 до 10 пъти.
Така че, скъпи колеги, престанете да говорите небивалици от тази трибуна. Понеже четири години нищо не направихте за ограничаване на паралелния износ, затова сега ние се опитваме да свършим Вашата работа, която Вие не свършихте. Така че не говорете глупости от трибуната на Българския парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има хора в тази зала, които по темите здравеопазване и лекарства в най-добрия случай трябва да мълчат и да се срамуват. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Защото безспорен факт е и за българските граждани, че цените на лекарствата по време на управлението на ГЕРБ се увеличиха на няколко пъти. Над 300%, госпожо Атанасова, се увеличиха цените на лекарствата по време на Вашето управление. Лекарствената политика беше катастрофа, както впрочем и цялата политика по здравеопазването. И вместо да излизате тук от тази трибуна и да говорите като че ли нещо сте свършили, защото при увеличение от 300 и кусур процента на цени на лекарствени продукти с много мъгливи обяснения, в крайна сметка се оказа, че сте намалили цените на някои лекарства с 1 2 3 до 5%, тоест не сте свършили нищо. В момента нравоучителният тон, който държите от тази трибуна, е проява на лош вкус. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Приемаме го като форма на наглост. Защото проблемите в Здравната каса, колапсът, до който сте докарали Здравната каса и болниците, се дължи също така на безхаберното Ви и некомпетентно планиране, в което заложихте милиони по-малко за лекарства.
Знаете ли с колко е преразходът на онколекарства в Здравната каса? Знаете ли?! Знаете ли какво планирахте и какво похарчи Вашият любим шеф на Касата Пламен Цеков? И защо в момента разплащането в болниците е затруднено? Защо Касата е пред катастрофа, защо е такова дереджето на болниците? Заради провалът в здравеопазването и този провал има своите конкретни имена. Едно от имената е на последния здравен министър. Вие сте последният човек, който трябва да говори от тази парламентарна трибуна.
Искам да Ви попитам: защо не поискахте вот по здравеопазването? Защо не поискахте вот?! Защото тогава истината за погрома, който извършихте в този сектор, ще лъсне от тази трибуна. Така че мълчете и се срамувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Трета реплика?
Ще има ли дуплика? Ще има.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Госпожо Манолова! По теми, които не разбирате, по-добре не вземайте отношение! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Вашите колеги, колегата Ви господин Райнов, който е вносител на този законопроект, в мотивите си е записал: „Предвид на най-ниските цени в България през този период се налага да се вземат мерки по отношение на паралелния износ”.
Когато говорите от тази трибуна, може да говорите, че вече шест месеца Вашият министър на здравеопазването не е предприел никакви адекватни мерки. Спрете да се оправдавате с управлението на ГЕРБ, с управлението на д-р Пламен Цеков, на Здравната каса! Вече няколко месеца сестрата на Вашата колежка Илияна Йотова управлява Здравната каса. Това, че тя не може да се справя с това управление е видно не само за нас като опозиция, госпожо Манолова, за всички български граждани!
Неслучайно българските лекари ще излязат на протест съвсем скоро. Те не подкрепят Вашето правителство! Не подкрепят Вашите идеи за бюджет за следващата година! Не подкрепят нито една мярка, която сте предложили Вие.
Господин Райнов, когато пък Вие излизате на тази трибуна, може би трябва да кажете дали нямате някакъв конфликт на интереси. Аз помня недалечните 2007-2008 г., когато Вие „висяхте” на един билборд пред Министерството на здравеопазването. Така че не говорете в настоящето си качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме с изказванията.
Заявки за следващо изказване има ли? За изказване проф. Станилов, след това госпожа Манолова. (Народният представител Мая Манолова иска думата за лично обяснение.) Не може да има лично обяснение, а дуплика. Няма лично обяснение, това е дуплика.
Няма да дам лично обяснение! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Хората казват: „Каквото повикало, такова се обадило”.
Продължаваме с изказванията.
Професор Станилов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, спорът кой какво е направил в здравеопазването и в лекарствената политика е перманентен спор от промяната досега.
Искам да кажа, че преди царското правителство, ДДС върху лекарствата беше минимално, върху някои дори нямаше. При царското правителство министърът на финансите излъга Народното събрание, че в цяла Европа диференцираната ставка, ставката ДДС е недиференцирана на 20% и Народното събрание вдигна ставката – спомняте си добре това нещо. Оттам започна драстичното вдигане на цените на лекарствата.
Спорът кой какво е направил и кой не е направил е безсмислен, защото той не отговаря на два въпроса.
Много пъти съм казвал, че при управлението на ГЕРБ министрите много се стараеха в тази посока, но както се вижда резултатите не са, признавам го това, резултатите не са особено големи. Не са наистина особено големи, няма как да го отречете това, няма драстично намаление на цените на лекарствата.
Защо няма обаче? Тук от тази трибуна не чух и вероятно няма да чуя борбата срещу монопола в разпространението на лекарствените средства, която трябва да върви в две посоки – по хоризонталата и по вертикалата. Никой не казва как по вертикалата ще се ликвидира монополизмът. А той е страхотен наистина, защото господин Донев миналата година е бил почти пълен монополист на вноса на медицински уреди и апарати за лекарства – 85% са внесени от негови фирми. Какво ще кажете по този въпрос?
Второ, може ли някой да отрече, че има монопол по хоризонталата и че няколко огромни вериги от аптеки държат цените високи и са в картелно споразумение, което е доказано не чрез документи, а чрез самите цени на лекарствата. За една година например, едно просто лекарство, „Ламизил” се казва – лекарите знаят за какво става дума – преди една година струваше 12 лв., сега струва 14 лв. Как става този номер? (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Защото непрекъснато и безконтролно монополите увеличават цените на лекарствата и никой не им обръща внимание. Този въпрос разисквайте, за да бъдете искрени по въпроса за политиката на лекарствените средства. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Реплики има ли? Няма реплики.
Сега изказвания.
Госпожа Манолова заяви желание за изказване. Нека да я чуем и тогава д-р Райнов.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Поисках изказване, а не лично обяснение, защото много добре познавам парламентарния правилник. (Смях и възгласи от ГЕРБ.) Няма как да поискам процедура, която на практика е недопустима.
Ще използвам своето изказване, разбира се, включвайки се в дебата, да отговоря и на изказващите се преди мен. Да, аз не съм лекар, аз съм юрист. Да, моите познания по нормативната база и управлението на здравеопазването са ограничени, но също така бившият министър на здравеопазването госпожа Десислава Атанасова не е лекар и не е юрист. За разлика от нея аз не си въобразих нито че съм тежката артилерия в здравеопазването, нито че мога да управлявам този сложен сектор.
Резултатите от липсата на преценка за собствените възможности са налице – катастрофа в здравеопазването с огромния принос на тежката артилерия на ГЕРБ, сега активен критик на настоящия здравен министър и на настоящия шеф на Националната здравноосигурителна каса.
Само че нека да видим какви са фактите. В резултат на безхаберната и лобистка политика на управлението на ГЕРБ, по време на министерстването и на четиримата министри, цените на лекарствените средства се увеличиха над 300%. Стигна се дотам, че те бяха по-високи от редица европейски страни и многократно по-високи от нашите съседни държави, което в условията на управление от страна на ГЕРБ на лекарствената политика доведе до нов вид туризъм – лекарственият туризъм, в който българските граждани бяха принуждавани да си купуват лекарства от съседните страни, защото цените на лекарствата, дирижирани от правителството на Бойко Борисов, бяха непосилни за джоба на българина.
Въпреки широката рекламна кампания, която си направи последният министър на здравеопазването на ГЕРБ, в крайна сметка цените на лекарствата се намалиха минимално. Увеличиха се с над 350%, намалиха се между 3 и 5%.
Една от стъпките, които в момента се предлагат в този законопроект, е именно за ограничаване на паралелния износ на лекарства, което означава в България да има достатъчно количества лекарства и липсата на лекарства да не води до спекулативно повишаване на техните цени. Нещо абсолютно просто за разбиране от всеки – не само от бивши министри и от колеги лекари или юристи, но от всеки български гражданин.
Вместо да подкрепят тези предложения, от ГЕРБ започва поредната безумна акция срещу предложението на правителството и на колегите Джафер и Емил Райнов.
Какви са аргументите и кой го прави? Имам чувството, че тъй като ГЕРБ са в някакво непрекъснато раздвоение на личността, очакват и ние, останалите, да сме в този странен свят.
Вчера, уважаеми колеги, с Вашите гласове не беше допуснат до пленарната зала заместник-министърът на здравеопазването. Вчера Вие бяхте против! Днес да излезе госпожа Атанасова и да пита защо вчера нямаше представител на Министерството на здравеопазването, който да обясни въпросния законопроект?! Той се обяснява, стига да има кой да го чуе.
По повод на безумните нападки срещу колегата Райнов и срещу шефа на Националната здравноосигурителна каса. Другото име на управлението на ГЕРБ в здравеопазването е лобизъм и робство на интереси, което се реализираше включително чрез кадрите на ГЕРБ на високите нива в здравеопазването. Колко заместник-министри, хора в надзора, колко шефове на Касата, колко министри се оказаха забъркани със сериозни корпоративни интереси на лекарствените монополи? Колко? Колко от тях си заминаха? Отиде ли си Ваш предшественик заради скандала с лобизма в лекарствата? Вашият предшественик – здравен министър, излъчен и гласуван от ГЕРБ, защо си отиде? Искаше ли Лекарският съюз оставката на Вашия любим председател на Националната здравноосигурителна каса? Лекарският съюз за първи път в историята организира спонтанни протести срещу доктор Цеков, заради неговото безобразно ръководство на Националната здравноосигурителна каса, включително заради безобразията, които се правеха с лекарствата за онкоболни пациенти. Кой доведе Касата в момента до състояние болниците да страдат от липса на ресурс и да няма достатъчно пари в Касата, за да се разплатят за извършена от тях дейност? Кой? Бившият министър на здравеопазването, който минира споразумението с Лекарския съюз. Вие ли се опирате на Лекарския съюз, след като бяхте бойкотирана парадно и официално от господин Райчинов и от Събора на лекарите?
Миналата година по това време, ако имате проблеми с паметта, да Ви я опресня, на Лекарския събор беше гласувано срещу Вашия проект за бюджет на Националната здравноосигурителна каса! Извинявайте, човек трябва да има някакъв срам, когато говори от тази парламентарна трибуна!
В момента болниците са на колене! Болниците са на колене! Пациентите се страхуват, заради това ще могат ли да бъдат извършени техните планови операции. Защо? Поради коя причина? Поради причината, първо, че ГЕРБ безумно некомпетентно планира бюджета на Здравноосигурителната каса и, второ, че бяха похарчени много повече пари за лекарствени средства, така че да бъде миниран бюджетът на Касата. И сега, извинявайте, Вие да излизате на тази трибуна и да размахвате проблемите с лекарствата, и да бламирате опита на правителството да сложи ред в лекарствената политика и да предприеме стъпка към осигуряване на достатъчно лекарства на пазара и намаляване на техните цени, е това наистина е смайващо! Хората не са се събудили тази сутрин! Те много добре помнят как ГЕРБ ръководеше здравеопазването! (Шум в ГЕРБ.)
Много добре си дават сметка защо в момента имат такива огромни проблеми и с болничната помощ, и с лекарствените средства, и с всички сектори на здравеопазването. Няма как да избягате от тази отговорност! Няма как с напомпани изказвания от тази трибуна да прехвърлите топката и отговорността за забърканото от Вас!
Така че смирете се поне, когато се говори по здравни теми. Наистина не мислех да се изказвам по този законопроект, но това, което чувам от тази трибуна, наистина ме взривява. Трябва да има повече уважение и към българските пациенти (шум от ГЕРБ), и към българските граждани! Повече уважение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: За реплика има думата госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, аз пък призовавам да имате уважение към цялото Народно събрание! Убедена съм, че можете да се изкажете по всеки законопроект, без дори да сте го прочели (ръкопляскания от ГЕРБ), но Вашият императивен тон и висок тембър няма да убедят хората тук за това, че познавате материята. Въпреки епизодичното Ви присъствие в Комисията по здравеопазването, не разбирате нищо от лекарствена политика. В мотивите на този законопроект е написано, че са ниски цените и той наистина касае паралелния внос и износ.
Похвално е намерението на колегите да въведат мониториране, но нашите искания са наистина министърът на здравеопазването да влезе в ролята, която му е заложена в този закон, защото лекарствената политика, написана в същия закон, е част от държавната здравна политика на Република България и се осъществява от министъра на здравеопазването. Именно заради това ние искахме да присъства министърът на здравеопазването. Вие в нарушение на процедурата продължихте това заседание. Именно затова искаме да има цялостна концепция за лекарствената политика в България и тогава да се правят възможности за регулация на определени елементи на тази лекарствена политика.
Това, което говорите и повтаряте непрекъснато за драстично повишените цени, касаеше един процес на прехвърляне на лекарствени препарати от министерството, от търгове в Здравната каса. В никакъв случай не касае целия лекарствен пазар и е факт, че България е с едни от най-ниските цени в Европа. Именно заради това нашите лекарства се изнасят в съседни страни, където цените са по-високи и сега колегите се опитват да регулират това.
Надявам се наистина да проявите разбиране, да не ни правите общ преглед на здравеопазването, защото в момента управлявате Вие! Няма да може още дълго да се оправдавате с нашето управление и международната политика. Решенията вземате Вие, ясно е какви решения се вземат. Засега виждам само такива на парче, в никакъв случай цялостна визия и концепция и наистина разбиране и съпричастност към проблемите на здравеопазването и от парламентарното мнозинство, и от административното управление на държавата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Да чуем и втората реплика, ако не възразявате, ще Ви дам думата за процедура.
За втора реплика има думата Десислава Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Манолова, да, действително за всички е ясно, че Вие от лекарствена политика нищо не разбирате. Спестете си тези патетични изказвания по отношение на министри от предишно управление, управители на Здравна каса, защото може би раздвоение на личността в момента имате Вие. Сега управлявате Вие, вече пет месеца!
РЕПЛИКА ОТ КБ: Вие четири години управлявахте!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Нищо, нищо не е направено в Министерството на здравеопазването! Нито един законопроект, госпожо Манолова, няма внесен от Министерството на здравеопазването! Нито един! Този законопроект, който е внесен от Министерския съвет, е подготвен, когато министър съм била аз. (Шум от КБ.)
Другият законопроект е внесен от колеги народни представители.
Така че, когато заставате на тази трибуна, имайте тези аргументи и не забравяйте, първо, че изборите отдавна минаха! Вие доказахте, че не ставате за говорител по лекарствената политика, а единствено за доносник по отношение на едни бюлетини. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: За дуплика има думата госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спорът без съмнение стига дотам кой колко е компетентен и могат ли юристи да се изказват по теми, свързани със здравеопазването и лекарствената политика.
Да, уважаеми колеги, аз съм юрист, аз имам ограничени познания в сектор „Здравеопазване”, но аз нямах претенции нито да съм здравен министър, без да съм лекар, нито да чертая лекарствената политика на България, нито да съм председател на Здравната комисия, нито да заемам никакви подобни длъжности, които, както се видя, са приоритет на „тежката артилерия” на ГЕРБ.
И питам аз: Вие, които сте толкова подготвени и толкова разбирате – и госпожа Дариткова, и госпожа Атанасова, и Вашите предшественици, докъде докарахте българското здравеопазване? Тук за първи път беше създадена нарочна парламентарна комисия, под ръководството на госпожа Галина Милева, която да обследва как стана така, че цените на лекарствените продукти под Вашето мъдро ръководство се увеличиха над 300%? Ако аз бях ръководила сектор, който да е провален до такава степен, наистина щях да си мълча, защото оценката за това колко сте компетентни Виe е в нивото на българското здравеопазване днес – състоянието на Касата, цените на лекарствата.
Тук мога само да вметна колко от видните представители на ГЕРБ са свързани с фармацевтични фирми, които осъществяват паралелен износ, та толкова пищите срещу този законопроект. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Но това са факти, които тепърва ще излизат наяве – какъв е интересът на ГЕРБ да блокира и да е против законопроект, който забранява паралелния избор на лекарства. Винаги, винаги това поведение има своите основания, разкритията предстоят. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото фирмите са ясни и обвързаностите са ясни.
Понеже тук на няколко пъти някои от депутатите от ГЕРБ се упражняват по темата „Костинброд” и огромната фалшификация там, да Ви обясня на Вас, като на юрист, не като на специалист по здравеопазване, защото очевидно не сте, госпожо Атанасова, какво е донос. Доносът е анонимно писание без подпис, което не отговаря на истината. Сигналът, който аз подадох, е подписан от мен и това, което написах, е истина. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Защото бяха открити 480 хиляди бюлетини, които Вие искахте да пуснете в употреба, за да фалшифицирате изборите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) В момента плачете, защото сценарият не Ви се случи, защото Вие никога повече няма да бъдете здравен министър, а господин Борисов – премиер. Ето, това е Вашият проблем. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Продължаваме с процедура.
Заповядайте за процедура по начина на водене, госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Бисеров, осем минути позволихте на госпожа Манолова в изказване да говори не по същество, не по Законопроекта за лекарствените продукти в хуманната медицина, още една минута и половина позволихте в дупликата да се говори за бюлетини в Костинброд, когато говорим за лекарства.
Ние сме тук, в тази зала, в този Парламент и в тези комисии, за да говорим по същество и да има резултат от тези неща, които говорим и гласуваме. А не да спорите помежду си кое сте чели и кое не сте чели.
Четохте ли тези два законопроекта за лекарствата?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Знаете ли какво е паралелен внос и износ, или не знаете? Излезте и ми отговорете. (Шум и ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика на народния представител Мая Манолова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Приемам бележката, доколкото и други народни представители отговаряха малко по същата плоскост, така че бележката е основателна.
Продължаваме с изказванията.
Има думата д-р Райнов, след това Дарин Димитров, след него Семир Абу Мелих – в тази поредност, ако не възразявате.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, аз, за разлика от повечето колеги, като лекар, донякъде разбирам фриволното и лековато поведение на човек, самонарекъл се „тежка артилерия”.
Колеги, пак да кажем къде е истината и какво се случва в тази лекарствена политика? През 2007 г. беше приет Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина. Имаше едно шестмесечно удължаване на срока за въвеждането му и той реално влезе в сила през 2009 г. Реално през 2009 г. цените на лекарствата в България паднаха, защото се въведе реферирането. От края на 2009 г. и началото на 2010 г. започна този паралелен износ на лекарства от България навън, защото цените в България бяха паднали достатъчно ниско.
Знаем кои дойдоха на власт през 2009 г., знаем за четиримата министри, кохортата заместник-министри, шефове на каси и така нататък – четири години нямаше никакъв документ, наречен „Лекарствена политика”. Четири години! Но тогава се направи нещо много интересно, за да избягат от регулацията, тъй като не посмяха да отрекат закона от 2007 г., където беше заложено това рефериране и занижаване на цените. На колегите, които до ден-днешен твърдят, че не са знаели какво точно е станало, сега ще им обясня какво стана.
През 2010 г., използвайки пациентски организации, използвайки друг натиск, извадиха лекарствата от министерството и ги пратиха в Касата. Чудесно, прекрасно – там би трябвало да им бъде мястото, няма нищо лошо. Само че пращайки ги в Касата, забравиха регулацията – регулацията, която твърдеше, че лекарството не може да се купува на цена по-висока от най-ниската европейска или на цената от предходните търгове, достигнати в министерството. В резултат на това цените скочиха в България. В България, а не спрямо европейските цени. В България! Тук ще поправя моята колежка госпожа Манолова – не 300% скочиха цените, а 800% или осем пъти – както щете, така си го смятайте, колеги.
Не стига, че направиха тази глупост, простотия или целенасочено престъпление, но направиха и още нещо. С парите от обществения ресурс едно лекарство вече се купува в 28 болници на 28 различни цени. Парите идват от едно място, 28 болници провеждат търгове, познайте на какви цени? Цени, които са по-високи от цените, които бяхме достигнали през 2009 г. След като цяла година тогава опозицията в лицето на колегите от Коалиция за България и ДПС твърдяха, че има проблем, цяла година предишният министър Константинов не знаеше какво се случва, шефката на Касата не знаеше какво се случва, заместник-министърката, която беше председател на Управителния съвет на Касата, и тя не знаеше какво се случва. Чак след една година всички казаха – да, царят, респективно министърът, е гол, и тук има проблем.
Да, създаде се парламентарна комисия, моите уважения към всички колеги, които са работили там. Тази комисия излезе с доклад, който е с потресаващи изводи, и дори „тежката артилерия” не посмя да не ги признае и каза под сурдинка: „Аз ще дам този доклад на прокурор, че явно има нарушения”. От там нататък какво се случи?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Нищо!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Това е друга тема.
Но фактът е този – четири години нямаше нищо в лекарствената политика, четири години всеки министър идваше и си тръгваше, мислейки, че животът и здравеопазването започват от него.
Но това, което колегите никога няма да простят, това, от което се срамуват – пак припомням, е от това лековато управление на здравната система, която в никакъв случай не е толкова проста, колкото някой си я възприема и мисли, че е достатъчно да се показва по медиите и всичко ще е наред. Така че, колеги, наведете си виновно главата.
Колкото до мен, имахте четири години, през които не успяхте да докажете състоятелността на Вашите обвинения – обвинения, които бяха Ваш патент, обвинения, които бяха Ваш специалитет – ние да наплюем човека по вестниците, пък после той нека да доказва, че е прав.
И накрая, колеги, да завърша – за пореден път установявам това шизофренично разделение на личността. Не може в Здравната комисия всички единодушно да подкрепяте, а в един момент излизате тук, на трибуната, и прокламирате: „Ние предлагаме това да не се подкрепя”. Колеги, какво Ви става? Колко личности бушуват във Вас?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Психо!
ЕМИЛ РАЙНОВ: Така че нека да бъдем по-отговорни.
А колкото до това – да, Вие нищо не направихте. Да, ще има и здравна стратегия, която Вие не направихте. Да, ще има и стратегия в лекарствената политика, която Вие също не направихте. Така че нещата предстоят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Първа реплика – госпожа Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже с нетърпение очакваме Здравната стратегия, която беше декларирана като готова в отчета за стоте дни на правителството, точно затова искахме първо да видим цялостната Ви концепция за лекарствената политика, а после да се прави възможност за мониториране на паралелния внос и износ, защото в никакъв случай не мисля, че става въпрос за ограничаване. Все пак сме страна – членка на Европейския съюз, и свободното движение на стоки е нещо, с което трябва да се съобразяваме.
От друга страна, наистина тук продължават да текат изказвания, които нямат нищо общо с темата. Няма как обаче да не Ви отвърна и да се върна към темата, защото Вие заблуждавате народното представителство.
Имаше доклад на Сметната палата, който касаеше търговете за онколекарствата, провеждани в Министерството на здравеопазването. Там се препоръчваше да се премине към друг начин за провеждане на процедурата, защото, от една страна, търговете ограничаваха достъпа на пациентите до лекарства; по Ваше време беше осъдено Министерството на здравеопазването заради дефицит на онколекарства за онкоболните. Поради тази причина и искането на пациентските организации се премина към процеса за прехвърляне на лекарствата от търгове в министерството към заплащане от Националната здравноосигурителна каса – нещо, което Вие и сега не оспорвате. Разбира се, тези механизми трябва да се усъвършенстват.
В този страшен доклад на временната анкетна комисия се казваше, че законодателните и нормативните промени, които се правят в лекарствената политика, са епизодични, несвързани едни с други. Липсва цялостна концепция и именно затова се получават такива драматични нарушения. Те касаеха само няколко лекарствени препарата, основно за така наречената „перорална терапия” или таблетните форми. Имаше понесена отговорност с оставки по този процес.
Следващият процес – на прехвърляне на търговете в болниците, беше проведен абсолютно по процедура. Заблуждение е, наистина се плащат различни цени. Плащат се обаче по-ниски цени, постигнати от болниците, и пределна цена, постигната в Националната здравноосигурителна каса на базата на рефериране. В никакъв случай в момента по този начин не се ощетява общественият ресурс.
Разбира се, трябва да се върви напред, към усъвършенстване на процедурите. Нашето единствено възражение към този законопроект е, че той не влиза в контекста на цялостното разбиране как трябва да се движи лекарствената политика в България, което очакваме от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Втора реплика – госпожа Атанасова.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Райнов, бяхте прав в няколко неща. Едното от тях е, че имаше комисия, която установи определени факти. Имаше действия от наша страна – това не можете да го оспорите, защото сте го написали и като мотив към внесения от Вас законопроект. Не можете да оспорите и факта, че имаше и отговорност. Да, безспорно е: за управлението и мандата на ГЕРБ се смениха здравни министри, шефове на каси, заместник-министри и председатели на комисии, но имаше кой да носи политическа отговорност пред цялото общество, да излезе и да каже: „Определена личност не се справя, ще я сменим”.
Сега, господин Райнов, 130 дни българският народ пита: „Кой назначи Пеевски?” и няма кой да му отговори. (Шум, оживление, смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Райнов, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Колежке, Вие разбирате ли, че една година медицинското съсловие се пита: „Кой, кой, кой и защо назначи Десислава Атанасова за министър?!”. (Смях, оживление, ръкопляскания от КБ и единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Думата за изказване има доктор Дарин Димитров.
Заповядайте.
ДАРИН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Райнов, уважаема госпожо Джафер, не съм против законопроекта, който внасяте. Всяко нещо обаче има минимум две страни. Погрижих се да се запозная с възможните негативи от приемането на този законопроект, които може, ако имате желание, да ги обсъдим между първо и второ четене.
На първо място, предложените нови разпоредби в § 5 в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина е възможно да ограничат свободното движение на стоки в рамките на Европейския съюз. Според чл. 35 от Договора за функциониране на Европейския съюз: „Всякакви национални правила, които пряко или косвено, реално или потенциално могат да ограничат търговията между държавите – членки на Европейския съюз, се определят като мерки, еквивалентни на количествени ограничения пред вътрешнообщностната търговия и са забранени”.
Регулацията на паралелната търговия с лекарства е достатъчно стриктна в страната на внос и дава гаранция за осъществен контрол на движението на лекарства в Европейския съюз и информираност на притежателите на разрешения за употреба и на производителите.
Текстовете, които присъстват в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в България, са подобни във всяка една страна – членка на Европейския съюз, следователно контрол по движението на лекарствата в Европейския съюз е налице.
Контролът, който се цели да бъде въведен в България по отношение на паралелния износ, съществува в същата му форма при страната, където се осъществя паралелен внос на лекарствени продукти, което е валидно за всички продукти, търгувани в Европейския съюз. Това би довело до двойно регулиране на един и същи бизнес.
То показва, че целта за ограничаване на паралелния износ в законопроекта е възможно да доведе до прекомерна регулация в бранша. Паралелният износ и внос в рамките на Европейския съюз са взаимно свързани и ограничаването на едното води до нарушаване на баланса на стокообмен и намаляване на възможностите да се арбитрират цените на лекарствените продукти на свободния европейски пазар.
Уважаеми колеги, обемът на пазара на лекарства в България е 1 млрд. 556 млн. лв. по цени на производителите. Осемдесет и пет милиона е паралелният износ и представлява около 5,5%. Това не може да е причина за недостига.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Един нормален буфер.
ДАРИН ДИМИТРОВ: Да, един нормален буфер, който се предвижда при планиране на доставките.
По принцип регулация на износа се предвижда в случая, когато размерът му е над 15%. Отклонение от 5% е в рамките на нормалното пазарно отклонение.
Трябва да се разграничи тезата от недостига на лекарства и липсата на лекарства на българския пазар, защото недостигът на лекарства може да се дължи и на лошо планирани доставки на производителите.
Липсата на определени лекарствени продукти на пазара и тенденцията на сваляне от регистрация на иновативни продукти се дължат на методологията на ценообразуване в Европейския съюз, и по-специално на факта, че България е референтна държава за много важни и големи пазари в Европа. Иновативните компании – производители на лекарства, делистват тези продукти от българския пазар, защото те им пречат да запазят нивата на цени в пазарите от по-висок ценови сегмент – говорим за Германия, Австрия, Дания, Холандия, Швеция. Тоест паралелният износ не е някаква основна причина за този процес на изтегляне и делистване на продуктите от България.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Това е дълга тема.
ДАРИН ДИМИТРОВ: По-точно е следствие от създадената политика на ценообразуване и рефериране в Европейския съюз. Ограничаването му няма да спре процеса на изтегляне и недостиг на лекарствени продукти на пазара в България.
Какви са възможните икономически последствия от този законопроект?
Ефектът на законопроекта върху търговския баланс на България може да се отрази негативно, защото този разрешителен режим ще затруднява или спира износа на лекарствени продукти по някакви неясни критерии. Много малки и средни компании от дистрибуцията на лекарства в България създават работни места, свързани с паралелната търговия и заплащат данъци, защото този бизнес е свързан с износ и не може да бъде осъществен на сиво, без документи. Този бизнес е изцяло легален и генерира приходи за операторите на пазара в България.
След спад на продажбите от износ ще има ефект на свиване на пазара, което повлича след себе си спад и на продажбите от внос. Цялостният ефект за икономиката може да бъде отрицателен. (Реплики от народния представител Нигяр Джафер.)
Какви са възможните ползи от паралелния внос, който е неизмерно свързан и с паралелния износ? Паралелните търговци на едро с лекарствени продукти са добре свързани с фирми от бранша в цяла Европа и света и могат да дадат своя принос за организиране на доставки на българския пазар. Може да се стигне до бърз синергичен ефект от партньорство между държава – производители и паралелни търговци на едро на лекарства, което да даде ползи и намаляване на отказите на доставки за болници и пациенти.
Има продукти, които не са интересни за производителите, да бъдат продавани на пазара, и в такава ситуация се появява паралелно внесеният продукт от същия производител. Такива практики са често срещани в страните от Северна Европа – Дания и Швеция. На тези пазари в много случаи продаваният единствен лекарствен продукт, внесен на пазара, е от паралелен внос, а не първоначално регистрираният продукт.
Искам просто да имате на предвид това нещо. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме със следващото изказване на господин Абу Мелих, заповядайте.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разговорът относно този закон се измести много сериозно и мина към общата политика за здравеопазването в България. Молбата ми е ясно да кажа нашата позиция: ние подкрепяме закона. Като бяхме в комисията гласувахме за този закон, но имаме забележки, които трябва да вземете предвид и тогава ги казахме в комисията.
Законът, който представяте, реално ще защити потребителите от всякакви схеми за манипулация – износ на лекарства, няма ги лекарствата, вдигат се цените. Това е много добре, но едновременно с този закон създавате нов монопол.
В чл.17б се създава комисия, която ще разрешава на аптеките да работят, ще дава разрешителни. Това означава, че с една ръка Вие защитавате потребителите – да не се изнасят лекарства, да не се вдигнат цените, а с другата ръка почвате да контролирате в нашия квартал колко аптеки ще има. Представете си, ако в един квартал има само една аптека, каква ще е цената, и ако в един квартал има десет аптеки, каква ще е цената.
Основната ни забележка – от ГЕРБ, е относно този чл.17б. Това няма място в тази поправка.
Поправката, които я правите, повтарям, е много добра. Да, защитавате пациентите и клиентите от паралелен износ – много добре, но какво общо има това със създаване на комисия, която да дава лицензи на аптеките? Даже комисията е от 11 члена. Единадесет милионери ли ще правим? Нали Ви е ясно за какво става въпрос при нас тук?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Недейте така! Ние затова ще се въздържим.
Между първо и второ четене ще дадем предложение този текст да отпадне. Няма място този текст в тази поправка. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания по двата законопроекта? Няма заявки за други изказвания.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласувания.
Гласуваме първия по време законопроект на народните представители: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Нигяр Сахлим Джафер и Емил Димитров Райнов на 9 октомври тази година.
Моля, гласувайте.
Гласували 183 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 75.
Покажете резултата по групи.
За прегласуване – заповядайте, госпожо Атанасова, за процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Правя процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ХРИСТО БИСЕРОВ: Моля, процедура по прегласуване! Гласувайте.
Гласували 200 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 85.
Законопроектът е приет.
Моля, покажете резултата по групи.
Сега подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесен от Министерския съвет на 10 септември тази година.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 177, против 1, въздържали се 11.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Първо да чуем доклада на комисията.
Господин Филип Попов ще Ви го представи.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Дамянов Бисеров, Филип Стефанов Попов, Екатерина Василева Заякова, Четин Хюсеин Казак, Хамид Бари Хамид, Митхат Сабри Метин, Мая Божидарова Манолова, Явор Божилов Нотев и Михаил Райков Миков на 10 октомври 2013 г.
На свое заседание, проведено на 16 октомври 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Бисеров и група народни представители на 10 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха: господин Боян Магдалинчев – заместник-председател на Върховния административен съд, и господин Радостин Радков – председател на Административен съд – град София.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Христо Бисеров.
Законопроектът цели обезпечаване в по-висока степен на достъпа на гражданите и юридическите лица до административно правосъдие и постигане на равномерно разпределение на административните дела между първоинстанционните съдилища.
Настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, въпреки съществуващите към момента 28 административни съдилища, определя, че гражданите и юридическите лица, които търсят защита от незаконосъобразни действия и бездействия на административни органи, следва да отнесат спора за решаване от Административен съд – град София.
Предлаганата промяна в същата разпоредба определя местната подсъдност чрез критерия има ли, или не, териториални структури администрацията на органа, издал оспорвания акт. Когато този орган има такива структури, местно компетентен да разгледа административното дело е административният съд по седалище на териториалната структура, в чийто район е постоянният или настоящият адрес или седалището на жалбоподателя. Когато органът, издал оспорения административен акт, няма териториални структури, местно компетентен да разгледа спора е административният съд по седалище на органа, който е издал акта.
Проектът не предлага промяна за случаите, когато издателят на акта има седалище в чужбина. Местно компетентен за тези спорове остава Административен съд – град София.
Предлаганото изменение в чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето, съгласно което обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу решенията на Националната експертна лекарска комисия следва да се правят пред Административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящ адрес на жалбоподателя, а не пред Административен съд – София-град, както досега са насочени към улесняване на физическия достъп до правосъдие на жалбоподатели – лица с увредено здраве, които често трудно се придвижват на големи разстояния. Промяната е обвързана и с икономическите съображения за намаляване на пътните и други съпътстващи ги разходи на тези лица във връзка с производството по оспорване, които обективно съпътстват пътуванията от отдалечено населено място до столицата.
Извън приложното поле на предлаганата промяна са производствата по данъчни дела, тъй като редът за тяхното разглеждане е предмет на уредба от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Настоящият проект не съдържа предложения за изменения в него.
За да не възникнат практически проблеми във връзка със спорове за компетентност и прекратяване на производства, проектът предвижда заварените към влизането му в сила образувани дела да се разглеждат от съда, пред който са образувани по действащата уредба.
В дискусията взеха участие народните представители Мая Манолова, Емил Радев, Димитър Лазаров, Филип Попов и Хамид Хамид. Те се обединиха в становищата си, че предлаганите изменения в Административнопроцесуалния кодекс изразяват волята на законодателния орган за намиране на решение на някои съществени проблеми в административното правораздаване.
Прегледът на законодателството през последните години показва трайна тенденция към въвеждането на съдебен контрол върху актовете, действията и бездействията на администрацията и свързаните с него възможности за оспорване от страна на засегнатите правни субекти. В същото време действащите правила за определяне на местната подсъдност по административни дела фактически ограничава достъпа на тези субекти до правосъдието. За да упражни правото си на оспорване, засегнатият субект следва да направи допълнителни разходи, които или са изначално непосилни за него, или извършването им го затруднява съществено. От друга страна, концентрацията на множество различни по характер административни производства в местната компетентност на Административен съд – град София, създава неоправдан дисбаланс между неговата натовареност и тази на останалите административни съдилища.
Предлаганото изменение в чл. 133, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс може да се определи като първа стъпка към комбинираното решаване на тези дефицити, както и към повишаване на качеството на административното правораздаване.
Подкрепа на предложения проект за изменение беше изразена и от представителите на съдебната власт: господин Боян Магдалинчев – заместник-председател на Върховния административен съд, и господин Радостин Радков – председател на Административен съд – град София. Според статистическите данни за натовареността на съдиите в Административен съд – град София, представени от господин Радков, влизането в сила на предлаганото изменение ще доведе до намаляване на делата в същия съд с около 15 хиляди дела годишно. Преразпределянето им за разглеждане от другите административни съдилища ще доведе до увеличаване на натовареност последните с около 50 дела годишно. Господин Магдалинчев увери народните представители, че предвид съществуващия административен капацитет на административните съдилища не са налице основания за възникване на организационни проблеми във връзка с обезпечаването на разглеждането на делата, които ще се включат в местната подсъдност на другите административни съдилища, извън съда в град София.
След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс, № 354-01-63, внесен от Христо Бисеров и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
От името на вносителите – заповядайте, уважаеми господин Бисеров, да представите законопроекта.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, дами и господа народни представители, от доклада на комисията става ясно за какъв законопроект говорим. Става ясно, че той беше приет с консенсус в Правната комисия. Бих изказал в самокритичен план една бележка към себе си, че не се обърнах към колегите от ГЕРБ още при неговото внасяне.
Ще илюстрирам закона по следния начин. Ако жител на Добрич или на Добричка област, който живее там, работи там в регионална структура на едно министерство, и ако желае да обжалва примерно акта, с който е освободен от работа, при положение че живее там, че работи там, че министерството има там своя регионална структура, че там има административен съд, който има три пъти по-малко работа, отколкото в София, защо този гражданин трябва да води делото в София, а не в Добрич? С този законопроект искаме да дадем на този гражданин да си води делото и да получи правна защита там, където живее, там, където работи, и там, където министерството, в което работи, има регионална структура. Това е накратко казано този законопроект, затова благодаря на всички, че го подкрепихме заедно на първо четене.
Има идея на председателя на Софийския административен съд за корекция във втората алинея. Предлагам да я обсъдим в комисията и да приемем закона на първо и второ четене по процедурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Бисеров.
Господин Лазаров, господин Радев, госпожа Манолова – очевидно има голяма безспорност в предлагания законопроект, затова моля изказванията да бъдат предимно против, за да спестим време.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, ще се изкажа противно на Вашия призив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Имате право, нищо, изказвайте се.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ние от ГЕРБ ще подкрепим този законопроект. Изразихме нашето становище и при разглеждането му на първо четене в Правната комисия. Да, между първо и второ четене ще трябва да се прецизира какво значи регионална структура, защото регионална структура по някой път са едни много малки звена, които няма как да осигурят защитата на съответния административен орган, така че ние подкрепяме този законопроект.
Също трябва да прецизираме и влизането му в сила. Да, вярно е, че той по-скоро трябва да влезе в сила, но все пак да се даде възможност и на администрацията да се огледа и да осигури съответното процесуално представителство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Ако има някой да се изкаже против закона, ще е добре.
Заповядайте, уважаеми господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, наистина този законопроект е много балансиран и е крачка напред в осигуряване достъп на гражданите до правораздаване. Законопроектът ще засегне около 1500 дела. Даже те да се разпределят по административните съдилища по местонахождение, оттам нататък няма да се затормози работата на тези съдилища. Примерно след около година, на следващия доклад на административните съдилища, ние ще можем да видим какво става с промяната на местната подсъдност. Оттам нататък могат да се направят следващи крачки, напред с промяната на подсъдността, така че гражданите да бъдат облекчени в административните процеси, а административните съдилища да бъдат натоварени равномерно, защото в момента дисбалансът е огромен. Административният съд София-град е на практика вторият най-натоварен съд след Районния съд – София. Следва да осигурим нормална работа на магистратите и да очакваме още по-качествено правораздаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, дебатите по този законопроект са знак за това, че Парламентът може да работи и по друг начин. Правната комисия дава пример на Здравната комисия как по важни и безспорни теми може да се постига съгласие и да се приемат работещи за гражданите решения. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Аз, честно казано, нямах притеснение, че ще се повтори сценарият от Здравната комисия – депутатите от ГЕРБ в Правната комисия да са гласували „за“ на заседание на комисията, а след това да се отметнат в пленарната зала. Защото всеки от нас е ръководен и от интереса на българските граждани, и от осигуряването на достъп до правосъдие, от една страна, а от друга страна – от разтоварване на част от съдилищата, което е реална практическа стъпка към реализиране на съдебната реформа.
За да бъда още по-убедителна, ще кажа, че в предишния Парламент при различна конфигурация, когато ние бяхме в опозиция, а ГЕРБ бяха в управление, по тази тема – за разтоварване на административните съдилища, Административен съд – София, и Върховния административен съд, имаше абсолютно същият консенсус, тоест ние от опозицията бяхме готови да подкрепим предложение на управляващите за извършване на тези промени.
Мисля, че това трябва да бъде добър пример за този Парламент, защото темата за правосъдието и достъпа на гражданите до правосъдие е не по-малко важна от темата за лекарствата. И ако наистина може да се стигне до осигуряване на достатъчно количество лекарства на нормални цени, най-нормалното нещо е …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това беше по предишната точка.
МАЯ МАНОЛОВА: Това е пример за консенсуса по този законопроект. Важно е да се търси консенсус, както беше търсен и намерен консенсус по този законопроект.
Не искам да повтарям това, което беше казано от колегите. Промяната в местната подсъдност ще даде възможност на хората да се защитават по делата адекватно, според финансовите им възможности, защото има огромно противоречие между възможностите, които дава Административнопроцесуалният кодекс като защита срещу всички актове на администрацията, включително срещу нейни действия и бездействия, от една страна, а от друга страна – финансовата невъзможност хората да упражнят това свое право предвид концентрирането на съдебната подсъдност в град София, в Административен съд – София.
От друга страна, Административният съд в София е вторият най-натоварен в България съд след Софийския районен съд. Макар че е минимално, разтоварването ще бъде не с 15 хиляди дела, както е записано в доклада, може би е грешка, а с 1500 дела, тоест с по 50 дела средно ще се натоварят регионалните административни съдилища. Това е глътка въздух за колегите, които работят в този съд. Не е нормално да се гледат десетки дела и да очакваме в крайна сметка качествени и подробни съдебни актове.
Взех думата да кажа и нещо друго. Следващата стъпка, която трябва да бъде приета след приемането на тези промени, са промени, които могат да се случат между първо и второ четене – за разтоварване на Върховния административен съд поне по част от тези дела, които той гледа като първа съдебна инстанция. Не е нормално върховно съдилище да гледа дела като първоинстанционен съд. Това не се случва в нито една европейска държава. В случаите, в които не се засягат конституционни норми, трябва да бъде направена и следващата крачка – да бъде нормализирана местната и родовата подсъдност, в случая за да се разтовари от прекомерно задръстване Върховният административен съд и по-равномерно да се натоварят административните съдилища по региони.
Иначе имаме модерно административно правораздаване. За да стане то работещо, са необходими някои законодателни промени.
Благодаря на колегите от Правната комисия от ГЕРБ, които подкрепиха този законопроект. В крайна сметка ще направим едно добро не само за административните съдии, но и за българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Подразбирам, че Коалиция за България подкрепя законопроекта.
Господин Попов, и Вие ли желаете да се изкажете?
Когато има нещо безспорно, всички искат да се изкажат. (Оживление в залата.) Когато има нещо спорно, всички си мълчат.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Считам, че с този законопроект се цели улесняване на достъпа до правосъдие. В своята административна дейност държавните органи имат властническа функция. При това положение считам, че следва да се даде превес на тези правни субекти, които нямат тези властнически правомощия. С това се цели гарантиране в много по-голяма степен на достъпа на тези правни субекти до правосъдие.
Считам, че този законопроект е правилна крачка към правовата държава и е важна част от съдебната ни реформа.
Като евентуална по-следваща стъпка считам, че може би трябва да има промени и в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в тази насока.
Разтоварването на Административния съд – София-град, е възможност за по-прецизни и мотивирани съдебни актове, което от своя страна ще доведе до разтоварване на Върховния административен съд, за който всички знаем, че в момента е запушен с обжалвания на решения на Административен съд – София-град, и на другите административни съдилища.
Затова аз и като вносител ще подкрепя на първо четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Кирилов.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Къде е министърът на правосъдието?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател. Аз по-скоро в посоката на покана да се чуе нещо по-различно. Уви, то също е положително.
Бих искал да обостря вниманието на всички колеги и административни структури, че когато разтоварваме нещо, натоварваме друго нещо. Другото нещо, което ще натоварим, са регионалните звена на администрациите, които в мнозинството си са недоокомплектовани с достатъчен брой колеги юристи, които да осъществяват процесуално представителство.
За пример давам Областна дирекция София-град, която имаше един юрист, пенсионер, назначен по граждански договор. Това малко преурежда стремежа да съкращаваме администрация, защото ще имаме известно увеличаване на администрация, но това увеличение би било с правоспособни колеги, надявам се млади, които да защитават публичния интерес, интереса на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Лазаров, реплика ли искате?
По начина на водене – заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, след настойчивите Ви покани, все пак има консенсус по този законопроект. Добре би било да присъства и министърът на правосъдието или представители на Министерството на правосъдието. Да, безспорен е законопроектът. Моля Ви, за в бъдеще осигурявайте присъствието им.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За в бъдеще, благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Сега вече е късно. Прави ми впечатление, че и по други законопроекти министърът на правосъдието не присъства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, ще си взема бележка, ще ги каня. Ще ги предупредим да се съобразяват с програмата на Събранието.
Няма реплика към господин Кирилов.
Няма други желаещи за изказване.
Закривам разискванията.
Моля народните представители да заемат местата си в залата и да се подготвят за най-отговорната част от консенсуса – неговото манифестиране.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми господин Бисеров, заповядайте за процедурно предложение.
ХРИСТО БИСЕРОВ (ДПС): Господин председател, предлагам срокът между първо и второ четене да бъде съкратен с един ден и да изтече във вторник, включително. Последният ден е вторник, включително, за предложения между двете четения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Режим на гласуване за направеното процедурно предложение от господин Бисеров.
Гласували 121 народни представители: за 120, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това е изчерпана точка втора от седмичната програма.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА.
Първият е с вносител госпожа Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 г. Второто предложение за такъв законопроект е от Министерския съвет на 26 септември 2013 г.
Моля представителите на Комисията по околната среда и водите – господин Курумбашев, лично и директно ще ни запознае с доклада на комисията.
Заповядайте, уважаеми господин Курумбашев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предстои ми да Ви представя вълнуващ Доклад на Комисията по околната среда и водите относно два внесени законопроекта.
Единият е от госпожа Ивелина Василева и група народни представители и другият – от Министерския съвет, внесени на 2 август 2013 г. и на 26 септември 2013 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 3 октомври 2013 г., Комисията по околната среда и водите под ръководството на господин Петър Курумбашев – председател на комисията, разгледа съвместно на първо четене гореспоменатите два законопроекта.
От стана на Министерството на околната среда и водите на заседанието присъстваха: госпожа Искра Михайлова – министър, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата”, госпожа Стефка Дойчинова – главен експерт в дирекция „Политика по изменение на климата” и госпожа Силвия Бакърджиева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, господин Курумбашев. Искате ли да поканим някой от Министерството на екологията, или не държите особено?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: След като бъдат прочетени докладите, ще направя предложение. В момента господин Чавдар Георгиев присъства на заседание на Министерския съвет, а пък госпожа Искра Михайлова не е в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Вие вече сте направили тази комуникация. Браво!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Те са поканени да присъстват, така че очаквам всеки момент от Министерския съвет да пристигне господин Чавдар Георгиев.
„На заседанието присъстваха също така и представители на неправителствени организации.
От името на вносителите Законопроектът за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49 и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Ивелина Василева.
С ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК) през 1995 г. и Протокола от Киото през 2002 г. страната ни е поела редица международни задължения, свързани с ограничаването изменението на климата, като значителна част от тях вече са въведени в нашето национално законодателство със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Република България, като член на Европейския съюз (ЕС) има редица задължения по законодателния пакет „Климат&Енергетика” и е участник в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на ЕС (ЕСТЕ), въведена с Директива 2003/87/ЕО. Това обстоятелство е свързано с изпълнението на голям брой задължения, които формират цял сектор в политиката по климата, при чието изпълнение страната ни следва да постигне баланс между интересите на индустрията и доста амбициозните цели на ЕС за прогресивно намаляване на емисиите на парникови газове.
Политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер, като специфичният характер на дейностите в изпълнение на тази политика и големият брой докладвания пред органите на РКОНИК и Европейската комисия (ЕК) изискват навременно участие и принос от всички органи, които имат компетентности в областта на изменението на климата.
Необходима предпоставка за своевременното изпълнение на задълженията на Република България, както като страна по РКОНИК и Протокола от Киото, така също и като държава – членка на ЕС, е ефективното ангажиране на компетентните органи и частноправните субекти в съответните процедури, за което е необходимо ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения.
Основната цел на проекта на Закон за ограничаване изменението на климата е да даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, като регламентира компетентните органи, които осъществяват политиката по климата и уреди техните правомощия, като също така очертае кръга на частноправните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури, както и да се уредят основните дейности и процеси, чрез които Република България изпълнява своите задължения в областта на изменението на климата в международен план и на ниво ЕС.
От Закона за опазване на околната среда (ЗООС) са пренесени и прецизирани действащите разпоредби, които регламентират извършването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове, гъвкавите механизми по Протокола от Киото – международната търговия с предписани емисионни единици и механизмите съвместно изпълнение и чисто развитие, както и уредбата на ЕСТЕ.
С предложения законопроект според вносителите напълно са транспонирани Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността.
Законопроектът за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерския съвет и мотивите за неговото внасяне, както и различията от предходния законопроект –прецизиране, актуализиране и допълване бяха представени от министър Искра Михайлова. Тя посочи еднаквите и сходните текстове с първия законопроект, като ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКОНИК) през 1995 г. и на Протокола от Киото през 2002 г., с което страната ни става субект на редица международни задължения, свързани с ограничаване изменението на климата, като голяма част от тях бяха въведени в нашето национално право със Закона за опазване на околната среда (ДВ, бр. 91 от 2002 г.) и допълващите го подзаконови нормативни актове.
Тя потвърди и общите записи в двата законопроекта, касаещи членството на Република България в Европейския съюз, вменяващо много задължения по законодателния пакет „Климат и Енергетика” и участие в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз (ЕСТЕ), въведени с Директива 2003/87/ЕО, което е свързано с изпълнението на голям брой задължения, формиращи цял сектор в политиката по климата, като при изпълнение им страната ни следва да постигне баланс между интересите на индустрията, както беше споменато и в началото, и амбициозните цели на Европейския съюз за прогресивно намаляване на емисиите на парникови газове.
Действително, политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер и специфичните дейностите в изпълнение на тази политика, както и големият брой докладвания към органите на Рамковата конвенция и Европейската комисия изискват навременен принос от всички органи, които имат компетентности в областта на изменението на климата. Ефективното ангажиране на тези компетентни органи и частноправните субекти в съответните процедури, за което е необходимо ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения е предпоставка за изпълнението на задълженията на Република България като страна по Рамковата конвенция и Протокола от Килото и като държава – членка на Европейския съюз.
Главната цел на предложените проекти на Закона за ограничаване изменението на климата е да се даде обща правна уредба на тези обществени отношения.
Основните въпроси, за които се предлага уреждането им с втория актуализиран законопроект, могат условно да бъдат разделени на две категории: първата включва обществените отношения, чиято позитивна правна уредба е пренесена от действащи нормативни актове – големият брой правни норми са пренесени от Закона за опазване на околната среда, а втората категория въпроси в законопроекта касае нови обществени отношения, които за първи път намират своята правна регламентация и с които се въвеждат нови актове на европейското законодателство.
От Закона за опазване на околната среда са пренесени и прецизирани действащи разпоредби, които регламентират извършването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове, гъвкавите механизми по Протокола от Килото – международната търговия с предписани емисионни единици и механизмите „Съвместно изпълнение” и „Чисто развитие”.
Прецизирана е и уредбата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове и са транспонирани напълно Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО, с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ЕО, с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността. Чрез транспонирането им в проекта на Закона, предложен от Министерския съвет, се осигурява нормативното регламентиране на: провеждане на търгове на квоти за емисии на парникови газове през третия период на ЕСТЕ от 2013 до 2020 г. – с новия закон се транспонират разпоредбите относно разпределянето на приходите от търговете и се въвеждат разпоредби, свързани с прилагането на чл. 10, параграф 4 от Директива 2009/29/ЕО и на Регламент 1031/2010 относно избора на общи за Европейския съюз тръжни платформи за търговия с квоти (временна и постоянна), избора и функциите на тръжния продавач за България и начина за заплащане на общия тръбен инспектор, както и се определят основните участници в търговете и изпълнителите на функцията „тръбен продавач“ за България; преходно безплатно разпределение на квоти на операторите на инсталации, участващи в ЕСТЕ - в допълнение към съществуващите разпоредби се въвеждат и правилата за подаване на заявление за нови участници в новия период – 2013-2020 г., и за разпределение на безплатни квоти на тези нови участници; преходно безплатно разпределение на квоти за модернизиране на електропроизводството; използване в рамките на ЕСТЕ на кредити от проекти за намаляване емисиите на парникови газове; правила за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства в обхвата на ЕСТЕ и се въвеждат административно наказателни разпоредби, подпомагащи спазването на правилата, въведени с този закон, от страна на операторите на стационарни инсталации, както и от операторите на въздухоплавателни средства.
Освен това в актуализирания законопроект се предлагат промени в разпоредбите относно администрирането на Национален регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове, свързани с одобряването на Регламент № 389/2013 и се транспонира чл. 1, ал. 2, буква „а”, подточки 6, 7 и 8 и ал. 5 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парниковите газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО, като се осигурява нормативно регламентиране на задължението за производителите и вносителите на течни горива за транспорта да постигнат за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г. намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива с 6 на сто спрямо средното за Европейския съюз равнище за 2010 г.
Определя се и компетентен орган, който да приеме мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. и се доразвива въведената в Закона за опазване на околната среда схема за доброволна редукция на емисии. Схемата за доброволна редукция на емисии обхваща дейности, инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Чрез привеждане на схемата в действие са осигурява и допълнителен механизъм за намаление на емисии на парникови газове, създава се предпоставка за постигане на съпричастност и информираност на обществеността в дейностите по ограничаване на изменението на климата.
Приходите от търгове с квоти за емисии от парникови газове са планирани в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Приходите от търгове през следващите години ще бъдат планирани в хода на бюджетната процедура.
В представения законопроект от министър Михайлова се посочват прецизиранията, допълненията и актуализацията на първоначално представения проект, изготвян от същия екип на МОСВ – актуализиране наименованията на ведомствата, записани в законопроекта; редакция на текстове, свързани с механизма „Чисто развитие”, касаещо изпълнение на проекти в трети или развиващи се страни; редакция, изисквана от Регламент (ЕС) №389/2013 г.; отпадане на текст, касаещ липсващи задължения на тръжния продавач; допълване на текстове за пълно хармонизиране с Директива 2003/87/ЕО; редакция на текстове за отразяване на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката от 2013 г.; редакции, свързани с влизането в сила на Регламент №525/2013 г.; допълване на текст, относно възможностите за ползване от държавата на гъвкавите механизми от Решение №406/2009/ЕО и редакция на параграфи от Допълнителните и Преходни и заключителни разпоредби, изисквани от Регламенти и Решения, приети през 2013 г.
Председателят обяви, че има становище на отдел „Европейско право” с редица правно-технически бележки, както и становище на Асоциацията по климата, което беше представено по-късно в хода на заседанието от господин Борислав Сендов с предложения за допълване и на по-амбициозни цели на този законопроекти като бяха свързани основно с това обхвата на законопроекта да не бъде само в рамките до 2020 г., а до 2050 г.
Отношение по законопроектите взеха: народният представител Страхил Ангелов, който подчерта, че двата законопроекта са много сходни, но вторият, представен месец и половина по-късно, е по-актуален и отразява последните изисквания на директивите и новите наименования на институциите в страната, поради което той предлага този законопроект да бъде подкрепен; народният представител Ивелина Василева, посочвайки идентичността на двата проектозакона и подкрепяйки допълненията във втория, подчерта общия дух и посока, в които се върви, така че смята двата законопроекта да бъдат разглеждани заедно; народният представител Станислав Иванов подкрепи гледането заедно на двата законопроекта, с цел спестяване на време; народният представител Джевдет Чакъров, изразявайки подкрепа за по-пълната версия на законопроекта на Министерския съвет, отправи и бележки по отношение състава на Националния експертен консултативен съвет – включване на представители на бизнеса и прецизиране участието на НПО, както и определяне на контролните функции на ПУДООС и Националния доверителен екотон; в изказване народният представител Ивелина Василева обърна внимание, че и в проектозакона, внесен от нея и група народни представители, се решава въпросът с наказателната процедура към страната ни; народният представител Ирена Узунова постави въпроси относно повтарянето на Министерство на инвестиционното проектиране и участието на ДАНС в Експертния съвет; народният представител Добрин Данов отново подчерта необходимостта от приемането на този закон и предложи обединяване към по-актуалния законопроект на Министерския съвет, като се направят прецизирания и допълнения към неговите текстове; народният представител Петър Курумбашев уточни с „Европейско право”, че бележките са само правно-технически и няма противоречие с Европейските директиви; министър Искра Михайлова, която подчерта важността на закона, необходимостта от неговото прецизиране в комисиите и приемане, както и отговори на въпросите от народни представители, например по отношение на участието на ДАНС; председателят Петър Курумбашев, който постави въпроса за времевия хоризонт, посочен в становище на „Коалиция за климата”, смятайки, че по-амбициозни цели на този етап не бива да се поставят; госпожа Каменова посочи, че малко държави са за по-амбициозни цели и дискусиите за Хоризонт 2030 тепърва предстоят; народният представител Методи Костадинов обърна внимание на важността на въпросите за климата, специфичния характер на климатичните пояси в България и посочи необходимостта за включване на представители на Селскостопанската академия в Експертния съвет; господин Борислав Сендов от Политическа партия „Зелените” посочи, че и двата законопроекта не са достатъчно амбициозни – организацията има конкретни предложения, които ще бъдат изпратени на вносителите, като предложи преразглеждане на проектите, ползвайки експертизата на тяхната организация и вземайки предвид Пътната карта до 2050 г.
Председателят на Комисията отправи покана за други становища и изказвания, след което прекрати дискусията и обяви процедура на гласуване.
След проведеното гласуване, Комисията по околната среда и водите: с 8 гласа „за”, 1 „против” и 9 „въздържал се”, не подкрепи законопроекта по т. 1 – Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49; и с 10 гласа „за”, без „против” и 8 „въздържал се” подкрепи законопроекта по т. 2 – Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-20, и изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание:
1. да не приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 2 август 2013 г. ;
2. да приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-20, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2013 г., като между първо и второ гласуване бъдат отстранени правно-техническите неточности, посочени в становището на отдел „Европейско право”, и се предложат обоснованите предложения за някои допълнения и прецизирания, направени по време на дискусията в хода на заседанието на комисията.”
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Курумбашев.
Преди да дам почивка, в духа на предложението на господин Лазаров, предлагам да се гласува допускане в пленарната залата на Чавдар Георгиев – заместник-министър, Райна Ангелова, Силвия Бакърджиева и Владислав Драгалиев.
Моля, режим на гласуване.
Очевидно няма достатъчно кворум за това гласуване.
Почивка до 11,40 ч., когато ще продължим с още четири доклада – на Комисията по бюджет и финанси, на Комисията по енергетиката, на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание. Изчаках пет минути народните представители да се съберат в залата, но очевидно такъв е интересът към разглежданата тема.
Продължаваме с представянето на докладите на парламентарни комисии.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Моля господин Младен Червеняков – председател на комисията, да представи становището на парламентарната комисия.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ:
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за ограничаване измененията на климата, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители
На свое заседание на 9 октомври 2013 г. Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа двата законопроекта.
I. И двата законопроекта имат за цел да приведат българското законодателство в съответствие с европейските изисквания в областта на ограничаването на изменението на климата.
Законопроектите уреждат основни въпроси, свързани със схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, схемата за доброволно намаление на емисии, безплатното разпределяне на квоти на оператори на инсталации, участващи в Европейската схема за търговия с емисии, разпределянето на квоти за нови участници за периода 2013-2020, избор на тръжна платформа за търговия с квоти, избор и функции на тръжния продавач, разпределяне на приходите от търговете с квоти, в това число разходи за тръжния инспектор, използването на кредити от проекти за намаляване емисиите на парникови газове в рамките на Европейската схема за търговия с емисии, правила относно администрирането на националния регистър за търговия с квоти, правила за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства. В законопроекта се уреждат и въпроси, свързани със задълженията на Република България по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и на Протокола от Киото.
II. Законопроектите:
1. Въвеждат изискванията на Директива 2009/29/ЕО, изменяща Директива 2003/87/ЕО и на част от изискванията на Директива 2009/30/ЕО.
2. Законопроектът за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет, предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 1193/2011; Регламент (ЕС) № 1031/2010; Регламент (ЕС) № 600/2012; Регламент (ЕС) № 601/2012; Решение № 406/2009/ЕО; Решение № 280/2004/ЕО; Решение 2011/278/ЕО.
3. Законопроектът за ограничаване изменението на климата, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители, също предвижда тези мерки, с изключение на някои от посочените по-горе решения.
Следва да се има предвид обаче, че Регламент (ЕС) № 1193/2011 е отменен с влизане в сила на Регламент (ЕС) № 389/2013 от 03.05.2013 г. (датата на неговото публикуване) и Решение № 280/2004/ЕО е отменено с влизане в сила на Регламент (ЕС) № 525/2013, а именно от 08.07.2013 г. – на двадесетия ден след публикуването на регламента.
Ето защо вторият законопроект – на госпожа Ивелина Василева не е съобразен с тези два по-нови нормативни актове на Европейския съюз.
III. При разглеждане на законопроекта следва да се вземе предвид, че срокът за транспониране изискванията на Директива 2009/29/ЕО е изтекъл на 31 декември 2012 г., като с Решение 2013/0006 от 31 януари 2013 г. на Европейската комисия срещу Република България е започнала процедура по нарушение.
IV. 1. Като член на Европейския съюз Република България има редица задължения по законодателния пакет „Климат и енергетика” и е участник в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз, въведена с Директива 2003/87/ЕО. Предпоставка за своевременното изпълнение на тези задължения, както и на задълженията по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и на Протокола от Киото е ефективното ангажиране на компетентните органи и частноправни субекти в съответните процедури, за което е необходима ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения.
2. Целта на новите законопроекти за ограничаване изменението на климата е да се даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата и с изпълнението на задълженията, които Република България има в тази област в международен план и на ниво Европейски съюз.
3. В съответствие с тази цел се предлага уредба, в която основните въпроси могат да бъдат разделени на две категории.
Първата включва съществуващи обществени отношения, чиято позитивна правна уредба е пренесена от действащи нормативни актове, на първо място от Закона за опазване на околната среда. Тази част от нормите и тяхното развитие е изцяло предмет на специализираните парламентарни комисии.
Втората категория въпроси в законопроектите касае нови обществени отношения, които за първи път намират своята правна регламентация и с които се въвеждат нови актове на европейското законодателство.
V. По отношение на въвеждането на нови актове на европейското законодателство:
1. Прецизирана е уредбата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове и са транспонирани напълно Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността. Чрез транспонирането им в закона се осигурява нормативното регламентиране на:
- провеждането на търгове на квоти за емисии на парникови газове през третия период на Европейската схема за търговия с емисии от 2013 до 2020 г. и разпределянето на приходите от търговете;
- избора на общи за Европейския съюз тръжни платформи за търговия с квоти (временна и постоянна), избора и функциите на тръжния продавач за България и начина за заплащане на общия тръжен инспектор. Определят се основните участници в търговете и изпълнителите на функцията „тръжен продавач” за България;
- преходно безплатно разпределение на квоти на операторите на инсталации, участващи в Европейската схема за търговия с емисии, и въвеждане на правилата за подаване на заявление за нови участници през периода 2013-2020 г. и за разпределяне на безплатни квоти на тези нови участници;
- преходно безплатно разпределение на квоти за модернизиране на електропроизводството;
- използване в рамките на Европейската схема за търговия с емисии на кредити от проекти за намаляване емисиите на парникови газове;
- правила за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства в обхвата на Европейската схема за търговия с емисии.
2. Предлагат се промени в разпоредбите относно администрирането на Националния регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове, свързани с одобряването на Регламент (ЕС) № 389/2013.
3. Транспонира се чл. 1, ал. 2, буква а (ii), подточки 6, 7 и 8 и ал. 5 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 98/70/ЕО по отношение на спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола и за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване на нивата на емисиите на парникови газове и за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на спецификацията на горивото, използвано от плавателни съдове по вътрешните водни пътища, и за отмяна на Директива 93/12/ЕИО. Така се осигурява нормативно регламентиране на задължението за производителите и вносителите на течни горива за транспорта да постигнат за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г. намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива с 6 на сто спрямо средното за Европейския съюз равнище за 2010 г.
4. Определя се компетентен орган, който да приеме мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г., както се предвижда в Решение № 406/2009/ЕО.
VI. На основа на изводите, представени по-горе, може да се направи общото заключение, че двата проекта отговарят на европейското законодателство в тази област, като законопроектът на Министерския съвет е в съответствие и с последните регламенти и решения, приети през 2013 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно, с 14 гласа „за”, предлага на Народното събрание да се приемат на първо четене и двата законопроекта – единият, внесен от Министерския съвет, а другият – от госпожа Ивелина Веселинова Василева и група народни представители.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Преди да чуем следващия доклад, има желание за процедура от господин Петър Курумбашев.
Заповядайте.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, предлагам да бъдат допуснати в залата – от Министерството на околната среда и водите: Чавдар Георгиев – заместник-министър, Райна Ангелова – държавен експерт, Владислав Драмалиев – старши експерт от дирекция „Политика по изменение на климата”, и Силвия Бакърджиева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за допускане в залата на посочените лица – господин Георгиев, госпожа Ангелова, госпожа Бакърджиева и господин Драмалиев.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите лица в пленарната зала.
Първо ще чуем доклада на Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 2 август 2013 г., и Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 октомври 2013 г., Комисията по енергетика обсъди на първо четене Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 2 август 2013 г., и Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2013 г.
На заседанието в качеството си на вносители присъстваха народният представител Ивелина Василева и от Министерството на околната среда и водите: господин Чавдар Георгиев – заместник-министър, госпожа Райна Ангелова – началник отдел в дирекция „Политика по изменение на климата”, госпожа Стефка Дойчинова – главен експерт в дирекция „Политика по изменение на климата”, господин Владислав Драмалиев – експерт в дирекция „Политика по изменение на климата”, и госпожа Силвия Бакърджиева – държавен експерт в дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международното сътрудничество”.
От името на вносителите Законопроектът за ограничаване изменението на климата и мотивите за неговото внасяне бяха представени от народния представител Ивелина Василева.
След ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата през 1995 г. и Протокола от Киото през 2002 г. страната изпълнява редица международни задължения, свързани с ограничаването изменението на климата, въведени в националното законодателство със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Като член на Европейския съюз Република България има редица задължения по законодателния пакет „Климат и енергетика” и е участник в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз, въведена с Директива 2003/87/ЕО. Поетите ангажименти, свързани с ограничаването изменението на климата, формират цял сектор в политиката по климата и тяхното изпълнение трябва да се осъществява при постигане на баланс между интересите на индустрията и амбициозните цели на Европейския съюз за прогресивно намаляване на емисиите на парникови газове.
Дейностите в изпълнение на политиката по изменение на климата, както и големият брой докладвания към органите на Европейската комисия изискват навременен принос от всички компетентни в областта на изменението на климата органи.
Своевременното изпълнение на задълженията на Република България, както като страна по Рамковата конвенция и Протокола от Киото, така и като държава – член на Европейския съюз, ще се гарантира от ефективното ангажиране на компетентните органи и частноправните субекти в съответните процедури, за което е необходима ясна и изчерпателна регламентация на техните правомощия, права и задължения.
Целта на проекта на Закон за ограничаване изменението на климата е да даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, да регламентира компетентните органи и правомощията им за осъществяване политиката по климата, да посочи частноправните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури, и основните дейности и процеси, чрез които Република България изпълнява своите задължения в областта на изменението на климата в международен план и на ниво Европейски съюз.
Със законопроекта са транспонирани напълно Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността.
Политиката по изменение на климата има изцяло хоризонтален характер.
Основните въпроси, уреждането на които се предлага с втория актуализиран законопроект, могат условно да бъдат разделени на две категории: първата включва съществуващи обществени отношения, чиято позитивна правна уредба е пренесена от действащи нормативни актове – големият брой правни норми са пренесени от Закона за опазване на околната среда, а втората категория въпроси в законопроекта касае нови обществени отношения, които за първи път намират своята правна регламентация и с които се въвеждат нови актове на европейското законодателство.
Прецизирана е и уредбата на Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове и са транспонирани напълно две директиви, изменящи Директива 2007/87/ЕО. Едната е свързана с подобряване и разширяване на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, а чрез другата авиационните дейности се включват в Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността.
Чрез транспонирането им в проекта на Закона, предложен от Министерския съвет, се осигурява нормативното регламентиране на: провеждането на търгове на квоти за емисии на парникови газове през третия период от 2013-а до 2020 г. – с новия закон се транспонират разпоредбите относно разпределянето на приходите от търговете и се въвеждат разпоредби, свързани с прилагането на Член 10, Параграф 4 от Директива 2009/29/ЕО, който има отношение към сектор „Енергетика” във връзка с преходно безплатно разпределение на квотите на операторите на инсталации, участващи в ЕСТЕ – в допълнение към съществуващите разпоредби се въвеждат правилата за подаване на заявление за нови участници през периода 2013-2020 г. и за разпределяне на безплатни квоти на тези нови участници; преходно безплатно разпределение на квоти за модернизиране на електропроизводството.
Транспонира се Регламент 1031 от 2010 г. относно избора на общи за Европейския съюз тръжни платформи за търговия с квоти (временна и постоянна), избора и функциите на тръжния продавач за България и начина за заплащане на общия тръжен инспектор, както и се определят основните участници в търговете и изпълнителите на функцията „тръжен продавач“ за България; използване в рамките на ЕСТЕ на кредити от проекти за намаляване емисиите на парникови газове; правила за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове от операторите на инсталации и операторите на въздухоплавателни средства в обхвата на ЕСТЕ и се въвеждат административно-наказателни разпоредби, подпомагащи спазването на правилата, въведени с този закон, от страна на операторите на стационарни инсталации и операторите на въздухоплавателни средства.
Освен това в актуализирания законопроект се предлагат промени в разпоредбите относно администрирането на Националния регистър за търговия с квоти на емисии от парникови газове, свързани с одобряването на Регламент (ЕС) № 389/2013 и се транспонира чл. 1, ал. 2, буква „а”, подточки 6, 7 и 8 и ал. 5 от Директива 2009/30/ЕО на Европейския парламент по отношение спецификацията на бензина, дизеловото гориво и газьола, за въвеждане на механизъм за наблюдение и намаляване нивата на емисиите на парникови газове, като се осигурява нормативно регламентиране на задълженията на производителите и вносителите на течни горива за транспорта за постигане за периода от 1 януари 2011 г. до 31 декември 2020 г. намаление на емисиите на парникови газове на единица енергия от целия жизнен цикъл на доставяните течни горива с 6 на сто спрямо средното на Европейския съюз равнище за 2010 г.
Определя се компетентен орган, който да приеме мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г. и се доразвива въведената в Закона за опазване на околната среда схема за доброволна редукция на емисии, чрез която усилията за намаляване на емисии ще полагат и инсталации, и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване емисиите на парникови газове, което от своя страна е допълнителен механизъм за намаление на емисиите на парникови газове.
Приходите от търгове с квоти на емисии от парникови газове са планирани в Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Приходите от търгове през следващите години ще бъдат планирани в хода на бюджетната процедура.
Отношение по законопроекта взеха:
- народния представител Данаил Кирилов, който оцени положително предложения от Министерски съвет законопроект с оглед на неговата пълнота на въведени европейски законодателни актове, систематичност и актуалност на предложените текстове и предложи да бъдат приети и двата законопроекта;
- народния представител Магдалена Ташева, която изрази отрицателното си мнение по законопроектите като цяло;
- народния представител Цецка Цачева предложи да бъдат подкрепени на първо четене двата законопроекта и в комисията да бъде изготвен общ законопроект, който да бъде предложен в пленарна зала;
- народния представител Рамадан Аталай, който коментира обвързаността на законопроекта със сектор „Енергетика”, въведените в него възлови разпоредби, свързани с разпределението на безплатните квоти за емисии на парникови газове и отбеляза разминаването в текстовете, свързани с изпълнението на предвиденото със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, § 20, изменение на чл. 58, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност, отнасящо се до постъпленията във Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници” получени от търговия на квоти за емисии на парникови газове.
Законопроектът на Министерски съвет предвижда 71% от постъпленията да влизат във фонда, а този на госпожа Ивелина Василева предвижда 50%.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по енергетика предлага с 14 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2013 г. и предлага с 14 гласа „за”, 2 гласа „против” и без „въздържали се” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Това беше докладът на Комисията по енергетика.
Моля член на Комисията по транспорта, информационните технологии и съобщенията да представи доклада на тази парламентарна комисия.
Заповядайте, госпожо Раева.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЯ РАЕВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ограничаване изменението на климата,
№ 354-01-49, внесен от Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 г. и Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2013 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 16 октомври 2013 г., бяха обсъдени Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 г., и Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерски съвет на 26 септември 2013 г.
На заседанието присъстваха госпожа Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, и експерти от Министерството на околната среда и водите.
От името на вносителите Законопроектът за ограничаване изменението на климата с № 354-01-49 и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Ивелина Василева.
При представянето на законопроекта бе отбелязано, че с ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата през 1995 г. и Протокола от Киото през 2002 г. страната ни е поела редица международни задължения, свързани с ограничаването изменението на климата, като значителна част от тях вече са въведени в националното законодателство със Закона за опазване на околната среда и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
Основната цел на предложения проект на Закон за ограничаване изменението на климата е да даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по изменение на климата, като регламентира компетентните органи, които осъществяват политиката по климата и уреди техните правомощия.
От вносителите бе обяснено, че в предлагания законопроект са пренесени и прецизирани действащите разпоредби от Закона за опазване на околната среда, които регламентират извършването на националната инвентаризация на емисии на парникови газове.
Според вносителите с предложения законопроект напълно са транспонирани Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността и Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2007/87/ЕО, с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността.
Законопроектът за ограничаване изменението на климата с вносител Министерския съвет и мотивите към него, както и различията с предходния законопроект, бяха представени от госпожа Искра Михайлова. Тя подчерта, че във внесения от Министерския съвет законопроект са прецизирани, допълнени и актуализирани определени текстове и са актуализирани наименованията на ведомствата. Редактирани са и текстовете, свързани с изискванията на Регламент (ЕС) № 389/2013 г., Директива 2003/87/ЕО и на Регламент (ЕС) № 525/2013 г.
В хода на дебатите по законопроектите от членовете на комисията бе заявено, че компетентният орган по извършването на националната инвентаризация следва да бъде министърът на околната среда и водите, а не органите, посочени в чл. 12. В подкрепа на това твърдение се изказаха мнения, че изпълнителните агенции към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, изброени в чл. 12, имат специална компетентност и провеждат и изпълняват специфична дейност с оглед осигуряване безопасността и сигурността на съответните видове транспорт.
По време на дискусията бе изказано и мнението, че поемането на функциите по извършването на национална инвентаризация на емисиите на парникови газове от съответните агенции би натоварило необосновано и би затруднило в значителна степен изпълнението на основните и присъщи дейности за администрациите.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения:
1. Със 7 гласа „за” и 11 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от Ивелина Василева и група народни представители на 2 август 2013 г.
2. Със 17 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Раева.
Да чуем и доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Кой ще го представи?
Господин Петър Кънев – заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от народния представител Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 2 август 2013 г., и Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302-01-20, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2013 г.
На заседание, проведено на 17 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ограничаване изменението на климата, внесен от народния представител Ивелина Веселинова Василева и група народни представители, и Законопроекта за ограничаване изменението на климата, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на околната среда и водите: госпожа Искра Михайлова – министър, госпожа Боряна Каменова – директор на дирекция „Политика по изменение на климата”, госпожа Райна Ангелова – началник на отдел в същата дирекция.
Законопроектът с вносители народният представител Ивелина Василева и група народни представители беше представен от народния представител Ивелина Василева.
Целта на законопроекта е да се даде обща правна уредба на обществените отношения, свързани с осъществяването на политиката по ограничаване изменението на климата. В него са регламентирани компетентните органи, които осъществяват тази политика, като са разписани техните правомощия, очертан е както кръгът на частноправните субекти, които имат права и задължения в рамките на различните процедури, така и на основните дейности и процеси, чрез които Република България изпълнява своите задължения в областта на ограничаването на изменението на климата в международен план и на европейско ниво.
Със законопроекта са пренесени и прецизирани действащи разпоредби от Закона за опазване на околната среда и са транспонирани напълно директивите, по линия на които Европейската комисия е открила наказателна процедура. Доразвитата схема за доброволна редукция на емисии обхваща дейности, инсталации и лица, за които не съществуват международни задължения за намаляване на емисиите на парникови газове. Чрез привеждане на схемата в действие се осигурява допълнителен механизъм за реализиране намаление на емисии на парникови газове, създава се предпоставка за постигане на съпричастност и информираност на обществеността в дейностите по ограничаване изменението на климата.
Законопроектът с вносител Министерският съвет беше представен от госпожа Искра Михайлова.
Поради разпускането на Четиридесет и първото Народно събрание така представеният от народния представител Ивелина Василева Законопроект за ограничаване изменението на климата не е приет в пленарната зала. И двата законопроекта са работени от един и същ екип в Министерството на околната среда и водите и до голяма степен текстовете съвпадат. За разлика от предишния законопроект, настоящият законопроект на Министерския съвет е съобразен с всички приети през периода от 2012 г. до месец септември 2013 г. документи на Европейския съюз, а именно: Регламент № 2013/389/ЕС, Регламент № 2013/525/ЕС и Решение № 2013/377/ЕС. Наред с това е наблегнато на координацията между институциите, които носят отговорност за осъществяването на тази политика, както е и засилена отговорността на отделните ведомства и държавни институции. Предложен е по-гъвкав вариант за вземане на решение при разпределението на постъпленията от търговете за квоти на емисии на парникови газове в рамките на европейската схема за търговия с емисии, който позволява на правителството чрез постановление на Министерския съвет да насочва приходите от търговията с емисии на парникови газове към приоритетни за съответния времеви период дейности в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
Предвижда се приходите от търгове с квоти за емисии от парникови газове да постъпват по набирателни сметки, което няма пряко въздействие върху държавния бюджет и не се изискват допълнителни инвестиции.
След представяне на двата законопроекта, които са идентични в голямата си част, се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от народния представител Ивелина Василева и група народни представители: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от Министерския съвет: „за” – 14 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 354-01-49, внесен от народния представител Ивелина Веселинова Василева и група народни представители на 2 август 2013 г., и Законопроект за ограничаване изменението на климата, № 302 01 20, внесен от Министерския съвет на 26 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Това беше докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Чухме докладите на всички парламентарни комисии, които са разгледали на първо гласуване тези законопроекти.
Сега ще дам думата на вносителите да представят законопроекта.
Моля, госпожо Василева, в рамките на 10 минути да представите внесения от Вас законопроект.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Мисля, че законопроектите, които разглеждаме днес, са още един повод да бъде постигнато консенсусно решение в рамките на днешния ден.
Безспорно политиката, свързана с ограничаване на измененията на климата, има изцяло хоризонтален характер. Активното й провеждане носи значими ползи за околната среда, обществото и икономиката, както и изпълнени ангажименти към европейските и международни институции.
Позволете ми да започна своето изложение с кратък преглед на направеното от правителството на ГЕРБ по време на неговия мандат във връзка с провеждането на политиката по изменение на климата.
Преди всичко беше изграден административен капацитет в Изпълнителната агенция по околна среда и в Министерството на околната среда и водите. Беше създадено изцяло ново звено в министерството, което да работи в сферата на политиките по изменение на климата. Осъществени бяха инвентаризации на емисиите на парникови газове в съответствие с европейските и международните правила чрез разработена и одобрена нормативна уредба и нейното прилагане.
Поради незадоволителното функциониране на системата в периода преди 2009 г., за България беше прекратено правото да участва в международната въглеродна търговия. Това беше създало големи затруднения за над 130 големи български предприятия и лиши държавата от шанса за финансови приходи чрез участие в международната търговия с квоти на емисии на парникови газове. Това продължи седем месеца, а в резултат на предприетите мерки, започнали още от старта на правителството на ГЕРБ, беше възстановена акредитацията на Република България за търговия с емисии на парникови газове съгласно механизмите от протокола от Киото.
За първи път по време на правителството на ГЕРБ беше осъществена схема за зелени инвестиции чрез законодателна инициатива. Осъществена бе международна търговия с емисии и като резултат – изпълнени и в изпълнение в страната са 69 проекта за енергийна ефективност на обществени сгради – училища, детски градини, университети и други. С помощта на приходи от сделките, които бяха реализирани, реално са намалени емисиите на парникови газове с над 10,5 млн. тона и са спестени значителни средства за топло- и електроенергия от съответните институции, възлизащи на повече от 4 милиона годишно.
Разработен бе и одобрен от Европейската комисия Национален план за участие на България в европейската схема за търговия с емисии, което подпомогна много български предприятия в условията на световна икономическа криза. България стана една от първите страни – членки на Европейския съюз, изпълнила всички условия за участие в ранните търгове от европейската схема за търговия с емисии, в резултат на което бяха реализирани значими приходи за държавата в размер на 53 млн. лв. още в края на 2012 г. Разработен беше Националният план за действие по климата до 2020 г. и стартира процесът за разработване на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата.
И не на последно място, за първи път беше разработен отделен, изцяло нов, синхронизиран с европейското законодателство рамков закон, който поставя акцент върху значимостта и хоризонталния характер на политиката.
Внесеният в Народното събрание от групата народни представители от политическа партия ГЕРБ на 2 август тази година законопроект беше разработен от Министерството на околната среда и водите през 2012 г. и премина през фаза на активно обществено обсъждане. Бе съгласуват с всички заинтересовани страни. Бе одобрен с решение на Министерския съвет и внесен за гледане в Четиридесет и първото Народно събрание. Беше разгледан и приет на първо четене на заседание на постоянните комисии в Четиридесет и първото Народно събрание, но предвид прекратяването на мандата му, не можа да бъде приет.
Мисля, че достатъчно подробно беше изложена целта на този закон, който е рамков закон за регламентиране на правната уредба на обществените отношения, свързани с тази политика. Аз няма да се впускам в детайлно излагане на мотивите и съдържанието на закона, за което стана дума в докладите на постоянните комисии.
Искам да отчета, че внасянето на този законопроект от групата народни представители от политически партия ГЕРБ беше израз на сериозна загриженост от наша страна предвид факта, че срещу държавата ни тече наказателна процедура за липса на транспониране на Директива 29/2009. Процедурата е в досъдебна фаза и всеки момент Колежът на комисарите може да вземе решение и да предяви съдебен иск към нашата държава. Настоящият законопроект изцяло транспонира тази директива и приемането му е предпоставка за отпадане на наказателната процедура.
В този смисъл неразбираем е фактът, че включването за разглеждане на този законопроект от постоянните комисии отне толкова дълго време, защото държавата ни е поставена в сериозен риск. Освен това близо два месеца повече отне на Министерския съвет да внесе своя законопроект.
Тук ми се иска да направя кратък преглед на направения сравнителен анализ между двата законопроекта. Сравнението показва, че на повече от 98% двата законопроекта изцяло съвпадат – при това не само във философията, принципите и процедурите, но и в конкретното разписване на текстовете. Единствените разлики освен чисто техническите и редакционните могат да се сведат до три: нова редакция на членовете, които третират проблема за постъпленията на схемата от търговия на квоти с емисии и начина, по който те ще бъдат разходвани, нова редакция на четири члена във връзка с новоприетите регламенти 389 и 525 и Решение № 529 от средата на тази година, които се отнасят за правото за ползване на кредити и възможността за прехвърляне на квоти на други държави, и нова редакция във връзка с отговорностите на всички министерства за разработване на мерки и Стратегия за адаптация.
Считаме, че необосновано в редакцията на Министерския съвет отговорностите на секторните министерства са подценени и адресацията е основно към Министерството на околната среда и водите. Разбира се, тези разлики биха могли да бъдат коментирани във фазата преди второто четене на закона в комисия.
Уважаеми дами и господа, предвид факта, че това наистина е важен, бих го нарекла знаков закон, както и това, че по-голяма част от постоянните комисии, които разглеждаха законопроектите на първо четене, единодушно приеха предложения от нас законопроект, аз призовавам народните представители да подкрепят законопроекта, с което ще демонстрират своето консенсусно отношение към важната политика за ограничаване измененията на клима и ще бъде изпълнен ангажиментът на България за хармонизирането на националното ни законодателство с европейското. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Василева.
Уважаеми колеги, откривам дебата по двата разглеждани законопроекта.
Имате ли желание да вземете отношение по предложените законопроекти? Темата изглежда консенсусна, но това не изключва възможността да бъде заявена позиция.
Заповядайте, господин Теохаров.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Изказвам се по този закон, тъй като считам, че той има изключително важно екологично, стопанско и икономическо значение. В двете комисии също взех отношение, и то критично. Защо критично?
Считам, че в него има някои пропуски, които ние трябва да вземем под внимание.
Първо, заявих, че реално се губи обектът, върху който има влияние от емисии. Кой е този обект? Това са отделните климатични райони в България, да не ги споменавам. Но не може да се говори за емисии, за парникови газове, когато не знаем точно реалния обект, върху който трябва да се концентрираме. Когато на Витоша откриваме замърсяване през зимата от диазотен оксид, това не значи, че Витоша е замърсена. Това е временно явление, което се появява един път в годината. И трябва да знаем, че Витоша е в планински климатичен район, а България е половината от тези райони.
Така че едно е да говорим за компоненти на техносферата, друго е да говорим за компоненти на климатичната система. Именно тях трябва да видим. В раздела „Мониторинг” считам, че трябва да намерят място тези въпроси. Мониторинг – екологичен, когато говорим за парникови газове, мониторинг – климатичен, когато говорим за промени в отделни компоненти на климатичната система, така че точно в този раздел, който трябва да бъде глава, трябва да се намери място.
Един друг важен въпрос. Мисля, че когато говорим за климат, трябва да видим точно определението за изменение на климата. Това е изключително важно. То е писано в закона, ще го прочета: „Що е изменение на климата? Изменение на климата е пряко или непряко, свързано с човешката дейност, което променя състава на глобалната атмосфера и което се явява в допълнение към естественото вариране на климата, наблюдавано за сравними периоди от време”. Тоест на нас ни е нужен сравнителен период, за да можем точно да определим какви са тези изменения в замърсяването от емисии, казано най-грубо, на контролни данни от климатичните компоненти, сравнителен период за техногенните данни, които са от парниковите газове. Ние това нещо го нямаме.
Според мен в климата има неща, които ако ги заложим така, те са нож с две остриета. Защо? Защото ограниченията за Европейския съюз са 20% в емисиите, за нас са 50%. Какво значи това? Те ни поставят веднага тавана и ние как ще се справяме? Ще се справяме единствено с точна информация, с точни данни, които трябва да получим от тези мониторингови площадки, които трябва да имаме. Тези площадки ги има.
Искам да направя няколко предложения, не са много.
Първо. Вече го казахте мониторинг, валидация и верификация, трябва да бъде отделно в края на закона. Така е обикновено прието абсолютно във всички документи и закони.
Второ. Да се посочат отделните климатични области с едно изречение: умерена континентална, преходна континентална, преходно-средиземноморска, черноморска, планинска, за да може ясно да се разбере къде ще търсим това влияние.
Трето. Ще го повторя пак: не може да се изключва такова голямо научно звено, което се занимава също с климата, каквото е Селскостопанската академия. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Теохаров.
Има ли реплики към изказването на народния представител господин Теохаров?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Теохаров, безспорно много задълбочено и обширно изказване, което касае много дебатируеми въпроси, но според мен форумът, на който би трябвало да бъдат разглеждани подобни въпроси, не е Народното събрание и фазата на обсъждане на Закона за изменение на климата, по-скоро научни форуми и дискусии, които касаят фундаменталните въпроси, които Вие поставихте. Считам, че заложените ангажименти в самия законопроект да бъдат изготвени Национален план за изменение на климата и Стратегия за адаптация към измененията на климата са документите, чиято аналитична част би могла да даде голяма част от отговорите на въпросите, които Вие зададохте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Заповядайте, господин Иванов, за втора реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Професор Теохаров, искам да се обърна към Вас под формата на реплика, но ще използвам реплика от Вашите думи, с които започнахте, че имате забележки към закона, защото тук говорим за два закона. Два закона, които по принцип нямат разлика в съдържанието си един от друг, два закона, които имат една и съща идеология, два закона, които са с различни вносители. Единият закон нямахме време да го внесем по ред причини, вторият закон е внесен сега от министерството. Но, пак казвам, двата закона са почти абсолютно еднакви. В целостта си те са абсолютно идентични един с друг. Поради тази причина искам да помоля отново за разум от страна на управляващите да бъдат приети и двата закона и да бъдат гледани в тяхната цялост. Ако не приемете единия закон в момента, какво означава – че го отхвърляте. Ако го отхвърлите, това означава, че отхвърляте над 80% от закона, на който е вносител министерството в момента.
Така че използвайки правото на реплика към Вас се обръщам към Вас и Вашите колеги: наистина нека да бъдем разумни, нека политически и дипломатически грамотно да подходим към това, а не да изхождаме самоцелно от това, че понеже едното е наше, ще го одобрим, а другото не.
Вчера, между другото, имаше обсъждане на кръгла маса на Закона за движение по пътищата. Там някой от колегите от Вашата парламентарна група спомена, че когато се променя един закон над 70% или когато говорим за сходство, това е един и същи закон. В случая Вие също можете да потвърдите, че сходството между двата законопроекта е над 80%.
Така че, колеги, апелирам да подкрепим двата закона, за да може оттук нататък те да вървят в своята цялост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Теохаров, заповядайте за дуплика.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда кратък.
Първо, на уважаемата колежка Василева. В комисията разговаряхме с нея. Колежке Василева, съжалявам, трябва да повторя пред залата – Вие не бяхте убедителна в комисията. След това, след като разговаряхме – да, тогава може би в тезите, които изразихте, се защитихте. Аз Ви казах: „Да бяхте казали така, аз щях да гласувам „за”.” Но бях единственият, който в комисията гласува против Вашето предложение. Съжалявам! Пак повтарям – не бяхте убедителна. Знам Вашата компетентност, но в случая се получи, може би да е било моментно състояние.
Второ, на колегата Иванов. Колега Иванов, мисля, че ще намерим общ език по всички въпроси стига навреме, на място и с конкретни данни, факти и информация да дискутираме. Във вреда е, когато даваме общи оценки по много важни въпроси за нашата страна.
Институтът по космически изследвания предупреди предишния министър-председател на България, че трябва да внимаваме с климатичните промени. Да, има изменения в някаква степен, но преди всичко това са циклични промени, колеги, циклични. След това имаме промени, които са свързани с газовете.
Така че много внимателно трябва да обсъждаме всеки документ, за да бъдем точни за нас и, разбира се, за тези, които ще ползват нашите законодателни инициативи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Теохаров.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за други изказвания? (Народен представител от ГЕРБ иска лично обяснение.) Няма как да Ви дам лично обяснение. Днес се разигра същата сценка и се случва всеки ден – дуплика-реплика.
Лично обяснение няма как. Изказване – да, защото колегата Василева представи законопроекта. Остава й възможността да се изкаже.
Госпожо Василева, можете да се изкажете.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател, за възможността накратко да се изкажа.
Позволете ми да използвам възможността да коментирам казаното от колегата Теохаров. Разбирам, че впечатлението Ви от представянето ми в комисията не съответства на впечатлението Ви от представянето ми днес. В този смисъл очаквам, след като вече съм била убедителна и след като осъзнавате важността и консенсусния характер на това предложение, то да бъде подкрепено.
Отново искам да подчертая факта, че повдигнатите от Вас въпроси имат своето значение, имат своето място, разбира се, но не тук. Този законопроект касае важните обществени взаимоотношения, които се регламентират във връзка с прилагането и провеждането на политиката по климата, която е ангажимент на държавата ни и по международни договорености, и във връзка с членството ни в Европейския съюз. Този законопроект, както казах, е първият рамков законопроект и в този смисъл има знаков характер за нашата държава, защото голяма част от законодателството, което в момента се разработва в Европейската комисия, касае точно въпросите, свързани с промените на климата. Толкова широкообхватни, толкова хоризонтални, засягащи почти всеки един сектор от икономиката на държавата; толкова значими, ако щете, за това да живеем в по-добра околна среда, да генерираме приходи за държавата си и да дадем възможност на нашите икономически субекти да се пригодят към принципите за устойчиво развитие в бъдеще.
В този смисъл отново искам да призова народните представители да проявят разум, да проявят разбиране за характера на това законодателство, независимо че материята е доста специфична – изключително значимо законодателство за нашата държава. Както споменах, над държавата ни тегне и заплахата да бъде стартирана съдебна процедура. В този смисъл е необходимо общото ни усилие да бъде въведен този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаеми колеги, желаете ли реплики? Няма.
Давам думата за други изказвания.
Заповядайте за изказване.
МАРГАРИТА СТОИЛОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес пред нас са представени два законопроекта за ограничаване изменението на климата – единият от колегите Ивелина Василева и група народни представители, другият от Министерския съвет, които в голямата си част, както вече разбрахме, са идентични.
Изменението на климата е проблем от световно значение, за решаването на който са необходими действия на всички равнища. При изследване, направено от Европейската комисия, 62% от анкетираните са посочили, че изменението на климата е най-важният проблем, пред който е изправен светът днес. Във връзка с това законът, който предстои да приемем, е изключително важен, тъй като изцяло ще хармонизира нашето законодателство с европейското по прилагане на политики за ограничаване изменението на климата.
Политиката в тази област се основава основно на два аспекта. От една страна, това са международните ангажименти, които ние като страна вече сме приели – с ратифицирането на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата и Протокола от Киото, от друга страна, това е новоприетото европейско законодателство в тази област.
Защо е необходимо да приемем закона? Първо, ще се транспонира напълно европейското законодателство по прилагането на политики за ограничаване изменението на климата.
Второ, с приемането на такъв закон – нещо, което смятам, че никой не се съмнява в тази зала – ще избегнем наказателната процедура към страната ни в сектор „Околна среда”. Очевидно е, че сме се забавили във времето с приемането на този закон.
Ще бъде уреден механизмът за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове, свързани с изменението на климата и транспониране на европейските директиви в схемата за търговия с квоти на емисии на парникови газове.
Подкрепяйки общите текстове и на двата законопроекта, бих искала да подчертая, че посочените десетина разлики, прецизирания, допълнения, актуализация и аргументите за тях, докладвани по време на заседанието на Комисията по околна среда и водите, ми дават основание да подкрепя приемането на внесения от Министерския съвет законопроект на първо гласуване. Смятам, че той е по-актуален, отразява изменението в наименованието на съществуващите институции в страната, пренася изискванията на регламенти и решения, приети междувременно от Европейската комисия, предлага по-оптимално решение по отношение на средствата от търговията с емисии на парникови газове.
След като нямаме спор, че законът е важен, след като нямаме спор, че законът е необходим, призовавам всички колеги да подкрепим на първо гласуване внесения законопроект от Министерски съвет.
Всички предложения, изменения, допълнения или прецизиране на отделните текстове могат да бъдат направени във времето между двете гласувания, така че за нас е важно да приемем съвременен, най-важното действащ закон, който да синхронизира напълно нашето законодателство с европейското такова по ограничаване изменението на климата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоилова.
Колеги, имате възможност за реплики.
Заповядайте за реплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо Стоилова, във Вашето изказване, което прочетохте, имаше две сериозни противоречия. От една страна, Вие казахте, че и двата законопроекта почти съвпадат. Този на Министерския съвет е по-нов, включени са по-съвременните изменения, но в останалата си по-голяма част двата законопроекта съвпадат, поради което Вие призовавате да не бъде приет законопроектът, внесен от народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ.
В същото време казахте, че ние сме на първо четене и между първо и второ четене ще има възможност законопроектът на Министерския съвет да бъде променен, да бъдат внесени нужните и необходими промени – нещо, което би могло да стане, ако бъде приет и законопроектът на Парламентарната група на ГЕРБ. В това се изразяват Вашите противоречия. Аз много добре Ви разбирам – това не са противоречия по съществото, а чисто политически противоречия.
Председателят на Народното събрание, когато гледахме т. 2 от законопроекта, каза – да, ние приехме един законопроект, и колегите се изказаха за изменение на Административнопроцесуалния кодекс с пълен консенсус, независимо че той също беше внесен от представители на Коалиция за България.
Вие ще бъдете ли конструктивни управляващи и ще приемете внасяните и съвпадащи законопроекти от опозицията, тъй като не е тайна, че и двата законопроекта са изработени от Министерството на екологията – госпожа Василева беше там заместник-министър, или просто на инат ще отказвате да приемате законопроектите, внасяни от опозицията? Това е въпросът ми. Защото на практика така се получава от Вашето изказване с тези противоречия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Желаете ли дуплика, госпожо Стоилова?
Заповядайте!
МАРГАРИТА СТОИЛОВА (КБ): Уважаеми господин Лазаров, няма никакви противоречия в това, което казах. По-скоро всички тук се съгласихме, че промените, които ще се направят и някои от текстовете трябва да бъдат прецизирани, имат технически характер.
Във връзка с това и с оглед пестене на време, необходимо, за да бъде направен един нов закон, ако ние гледаме и двата законопроекта едновременно, е добре, както предложих, всички предложения по отношение на прецизиране на текстове или някакви конкретни изменения да бъдат направени между двете гласувания, и ние наистина да предложим закон, който напълно синхронизира европейското законодателство. Така че няма никакви противоречия в това, което съм казала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоилова.
Уважаеми колеги, имате възможност за още изказвания.
Вие ли желаете изказване, господин Мутафчиев?
Заповядайте!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ, от място): Само една минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Може и повече от една минута.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Тъй като си играем на политика, много ясно е едно – и двата законопроекта са направени от едно и също място. Това място е Министерство на околната среда и водите. Единият закон е малко по-раншен – от времето на управлението на ГЕРБ, другият закон е направен малко по-късно и в него има малко повече добавки, тоест повече текстове. Затова и аз на комисия казах, че нямам нищо против законопроекта, който внасят колегите.
Но, дайте да се разберем, дори да си го кажем – да, едни и същи са законите, ако и двата закона ги приемем, какво ще направим? Ще съберем два и два едни и същи текста ли? Ами, ще предложим пак по-големия закон, който е на Министерския съвет, обаче след седмица и половина и така ще забавим изцяло гласуването. А Вие говорите, че трябва да бързаме. След като трябва да бързаме, защото има санкции – от Европейския съюз ни заплашват, защо трябва да го правим този цирк?
Ако трябва да Ви го кажа, казвам – да, едни и същи са законите, считайте, че и Вашият закон е приет. Но дайте да не правим щуротии, за да показваме кой колко политически е по-вещ. Става дума за един ясен по правилника ни въпрос. Гласуваме единия закон, за да имаме време по-бързо да влезе на второ четене.
Съгласете се и дайте да престанем да спорим за едни и същи неща. Предложили сме едни и същи законопроекти, а ние се караме в Парламента!
Това, което каза Маргарита Стоилова – е много права, но не виждам смисъл, включително от този дебат. Едни и същи текстове, подкрепени от всички нас, дайте, сега и двата закона, за да имаме седмица време, за да предложим отново закона на Министерския съвет. Колко са текстовете, по които се различават законопроектите? Ако са един-два, предложете ги на второ четене, ще ги обсъдим и ще видим какво да правим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има ли реплики?
Има реплика на господин Иванов и на господин Томислав Дончев.
Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! На първо място бих искал да Ви призова да не се опитваме с решение на Народното събрание да правим прогноза какви ще бъдат измененията в климата и каква ще бъде динамиката на тези изменения, въпреки че съм убеден, че всички Вие ще работите добре с Теория на фракталите, който е най-авангардният метод за изследване на динамиката на изменение на климата, както и сте чели Пригожин и „Теория за флуктуациите”. Абсолютно съм убеден!
Задачата е друга: как да бъдат уредени политиките по отношение на борбата с изменение на климата? Тъжното е, че днес не чуваме спор по същество, дебат по същество, текстовете на закона какви политики кроят и дали те са лоши, или добри.
И още нещо важно. Дебатът до голяма степен кривна в една грешна посока. Това е състезание между двата текста, което издава ревност. Ще напомня, че текстът, предложен от нас, е внесен още в началото на месец август, на 2 август. Ако наистина всички ние бързаме, редно е да задам въпроса: защо въпросният текст не беше прецизиран по-рано?
А ревността, колеги – и в личния живот, и в политиката, е опасна емоция, защото издава безпомощност и несигурност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Дончев – от измененията на климата към морално-етични категории.
Има ли други желаещи за реплики, или се отказахте, господин Иванов? Господин Иванов се отказа от реплика.
Желаете ли дуплика, господин Мутафчиев?
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Дончев, психолозите току-що казаха, че ревността е психология. Нека да не вървим в тази посока. Дайте да си говорим за нещата, които ние трябва да свършим.
Аз да Ви попитам и да дойдем на практичността, защото прагматизмът не е много добра дума: защо го внесохте през август месец, а не много по-рано, след като знаете, че имаме заплаха? Дайте да спрем да спорим по този въпрос. Няма спорове по същество, защото законопроектите са еднакви. Има едни проценти – където разликата във фонда, при Вас, струва ми се, са завишени, а там са намалени. Нека на второ четене да седнем по същество да говорим за тях.
И още нещо – пропуснат е един от регламентите. Затова се забави законопроектът, за да бъде добавено. Вие го знаете и затова ще подкрепите законопроекта на Министерския съвет.
Така че законопроектите са едни и същи. Как да спорим? Защо искате по същество? Какво да говорим конкретно за климата? Философски категории ли? Мисля, че законът не цели това, а да се изпълнят регламентите на Европейския съюз и една конвенция, сключена между всички, с ясна визия как трябва да се развива политиката в екологията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Има заявки за още изказвания. Госпожа Цачева иска да се изкаже по законопроектите.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няколко пъти от преждеговорившите тук стана ясно, че става дума за два законопроекта, които са с общи принципи, общ дух и аз лично, като юрист, не мога да разбера как така предлагате в същото време единият да бъде приет, а другият да бъде отхвърлен.
Уважаеми колеги, освен политическата целесъобразност, а така също и технологичната, с оглед на кратките срокове, които ни притискат, има и обективни критерии на нормотворческия процес.
Когато от всички говоривши преди мен тук, в тази зала, стана ясно, че първият по време внесен законопроект е по-малък по обем и неговите текстове инплицитно се съдържат във втория по време внесен законопроект – на Министерския съвет, става много ясно технологично как ще бъде изготвен общият доклад по двата законопроекта, защото ние сме длъжни да подкрепим и двата.
В обратен смисъл, когато след време хора или студенти четат стенограмата, ще ни се смеят. (Шум и реплики от КБ.) Не можем да отхвърлим нещо, което се съдържа в по-големия по обем законопроект.
Затова, господин Мутафчиев, на Вас лично ще обясня технологията за общ законопроект между първо и второ четене. Има и учебници, ще Ви ги дам да ги прочетете.
Призовавам народните представители за следното. Нека както в днешния ден, когато вече имахме подобен добър пример, да следваме стриктно задължителните процедури, да не изпадаме в дребнотемие, да не залитаме в политическа ревност.
Всички експерти в тази сфера, аз не съм такава, казаха, че 70% от двата законопроекта се припокриват. Е, как ще отхвърлим тогава единия?! Какво ще стане с тези 70% от по-общия, които са идентични с текстовете, които сме отхвърлили на първо гласуване?!
Затова колеги отляво, отдясно и център, аз Ви призовавам да подкрепим двата законопроекта, така както получихме разбиране в комисиите, където съм участвала. Много бързо да съкратим времето за общ доклад. Безспорно общият доклад ще стъпи върху законопроекта на Министерския съвет, защото той е по-широкият по обем и засяга повече теми. След това ще имаме възможност на второ четене по най-бързия начин да го изгласуваме.
В противен случай залагаме безсмислени дебати на второ четене, когато отново, ако Вие днес отхвърлите първия по време внесен законопроект, ще се върнем на това: дали приетите на първо четене текстове от законопроекта на Министерския съвет, са идентични с тези на първия законопроект, а Вие тук сте ги гласували и отхвърлили на първо четене.
Моля Ви да проявим разум и да гласуваме по начина, по който е редно, когато Парламентът законотворчества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Господин Ерменков, заповядайте за реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вземам думата за реплика с уточнението, първо, че по време на заседанието на Комисията по енергетика, когато разглеждахме двата законопроекта, отчитайки именно да няма ревност кой ще бъде първи и кой ще бъде втори, подкрепихме и двата на първо четене. От дискусията обаче, която протича в момента, започвам да съжалявам за това решение. Казвам го съвсем сериозно по две причини.
Първата е, че когато имаш част от нещо и нещо по-голямо, е безсмислено да приемаш и по-малкото, и повтарящото се по-голямо, когато можеш, като вземеш по-голямото, да си приел и по-малкото. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е съвсем нормална човешка реакция.
По повод на съществуващите практики дали и кой по право е пръв и как е влязъл, после в дупликата госпожа Цачева може да ме опровергае, мисля, че предишният Парламент много добре даваше понятието за равнопоставеност на представени законопроекти, утвърждаването им от управляващите тогава и равнопоставянето между опозиция и управляващи.
Освен всичко друго, подкрепяйки законопроекта на ГЕРБ да влезе на второ четене, в текста има кардинално различни неща например по отношение на процентите, които ще влизат във Фонда за енергийна ефективност. Това е втората причина, която ме накара да изляза тук.
Заявявам, че не съм против законопроекта на ГЕРБ. Ще гласувам за него „въздържал се”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Госпожо Цачева, заповядайте за дуплика.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Ерменков, за съжаление, в нормотворческия процес общият принцип за съотношението на частта към общото не може да бъде прилаган механично.
Ще Ви задам следния въпрос: на приетия на първо четене законопроект на Министерския съвет, когато текстовете му стигнат в пленарната зала и се обсъжда конкретен текст, който по философия, дух и обхват е идентичен с текст, отхвърлен от този състав на Народното събрание, как ще бъде подкрепен на второ четене?! След първото гласуване има и второ. Затова ще си заложим бомба, ако отхвърлим текстове, за които тук специалистите, експертите преди мен, няма да ги назовавам поименно, казаха, че двата законопроекта са идентични в 70% от обема им. (Шум и реплики от КБ.) На какво основание текст, който ще бъде подкрепен в единия законопроект, ще бъде отхвърлен в другия законопроект?! (Продължаващи шум и реплики от КБ.)
Колеги, далеч съм от темите за реваншизъм и така нататък. Втората част от репликата Ви съвсем деликатно заради консенсуса, който очаквам в тази зала, няма да коментирам.
Помислете, помислете колеги с опит в левицата, като законодатели! Има юристи, които добре знаят и разбират за какво говоря в момента.
Не може само заради политическа целесъобразност да отхвърлиш законопроект, който по съдържание имплицитно влиза в друг законопроект, по-широк по обем. Да, признавам втори път публично пред Вас: законопроектът на Министерския съвет е по-широк по обхват и обем, но това не е основание да се отхвърли другият законопроект.
Тук няма никакво значение кой законопроект кога по време е внесен. Говорим за текстове, за предложения, за принципи, които са едни и същи. Как тогава едното ще бъде отхвърлено, а пък другото ще бъде прието?! Моля Ви, помислете! Проявете разум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Господин Шопов поиска изказване.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Мисля, че въпросът тук е на елементарна мъдрост – и политическа, и на нас като законодатели. Считам, че българският парламент отдавна трябва да е излязъл от времето на детската си възраст и да сме узрели за големи неща. Чудя се на този спор, той е контрапродуктивен за българския парламент. Той просто е абсолютно излишен.
Ако материята беше от порядъка на политическите, така да я наречем, ще разбера какъв е спорът. Тук обаче се касае до материя, която, така да се каже, е домашна за целия български народ. Тези въпроси са как да опазим нещо толкова важно.
Да, колеги от БСП, от ГЕРБ може да са имали този мотив, но в това е мъдростта на управляващите – да проявят, ако щете, и снизхождение към такива ходове и действия от страна на опозицията.
Това е работата на опозицията – по някакъв начин да се състезава, по някакъв начин да успява да вкара нещо, да мине нещо. Такива усилия бяха положени от цялото българско общество Парламентът да заседава в този му вид – вижте, това е работещ Парламент! И това трябва да бъде премирано в полза на опозицията! Трябва да се отдаде дължимото, че народните представители от опозицията работят, внасят законопроекти, дебатират.
Вчера видяхте един такъв дебат до какво доведе – до уникален акт на българския парламент за цялата негова история.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Без никаква стойност.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Някои могат да го оспорят, но това, което се случи вчера, беше с общите усилия на всички парламентарни сили. Не говоря за ДПС, те не са българска политическа сила – това сме го казвали безброй пъти. Те си отстояват чуждия турски интерес и затова вчера беше ясна тяхната позиция! Тяхната позиция не беше изненада! (Весело оживление в ДПС.)
Но има теми, има въпроси, по които ние, българските депутати, трябва да работим заедно!
Внесените два законопроекта са типичен случай в това отношение. Те са еднотипни, общи по дух, по философия. Ако има някакви проблеми, те са въпрос на предложения между двете четения. Хайде да преустановим този безсмислен за мен дебат и да ги гласуваме.
Законопроектът щеше да бъде гласуван, ако ГЕРБ беше изкарал докрай своя мандат. Така ли е? Така е.
Сега какво правите Вие от ляво? Внасяте същия законопроект, работен от същия колектив, от същите експерти, с подписите на вносител – депутати от БСП. Стига сме мерили нещата – това е безсмислено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Шопов. Не Ви направих забележка, че се отклонявате от темата, защото всички говорещи преди Вас направиха същото. Не Ви направих забележка и за обидни квалификации, защото очевидно това, което казахте, забавляваше залата.
Уважаеми колеги, има ли желаещи, които ще направят реплики на изказването на господин Шопов? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Уважаеми колеги, ако се водех по настроенията в залата, този дебат изобщо нямаше да се състои, защото Вие настоявахте да гласуваме, още преди да се е изказал който и да е. Моля Ви, това е Парламент – тук най-нормалното нещо е не да се натискат копчета, а да има дебати по законите.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо да кажа, че става дума за два законопроекта – и двата са изготвени от експерти на Министерството на околната среда и водите, така че претенциите че ГЕРБ бил подготвил законопроект, който бил внесъл, ще бъдат абсолютно равностойни на претенции примерно на БСП или ДПС, че те са подготвили законопроекта. Партизирането и политизирането на Законопроекта за ограничаване изменението на климата, който си мислех, че може да не бъде политизиран или може да бъде избегнато политизирането, изглежда доста трогателно.
Очевидно е, че законопроектът на Министерския съвет просто е по-добър, тъй като в него са имплементирани директиви от 2013 г., които нашите колеги са пропуснали да забележат.
Казвам Ви три основни разлики между двата законопроекта.
Първата е много дребна, техническа, но тя ще Ви покаже, че така се е подготвял законопроектът. Дори във внесения законопроект от колегите от ГЕРБ са записани имената на старите министерства. Както се каза, като сте правили copy-paste на законопроекта, поне да бяхте забелязали, че има нови министерства в България. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) Но това е съвсем техническа забележка и тя няма никаква особена стойност, за да гласуваш „за” или „против”.
Това, което има обаче сериозна стойност, е, че колегите са пропуснали да забележат, че има ново европейско законодателство в тази област през 2013 г. Колегите пък, които са от МОСВ, са се постарали, записали са тези разлики и трябва да Ви кажа, че това са 12 разлики.
Когато получих двата законопроекта, като председател на комисията изисках специално становище от МОСВ и поисках много ясно да кажат има ли съществени разлики между тях, или няма, и ясно да се аргументират защо единият е по-добър от другия или не е.
Има 12 разлики между двата законопроекта и пропуските основно идват от имплементирането на европейските директиви.
Последната разлика, по която няма как да се съгласим, е по изразходването на средствата от търговия с емисии. Очевидно в законопроекта на МОСВ се предвижда един по-гъвкав механизъм, където с постановление на Министерския съвет средствата могат да се разходват по различен начин от начина, който е предложен в другия законопроект. Това е много ясно различие между двата проекта.
Тук очаквах да чуя дебат по целите на България. Трябва ли да си поставяме цели извън 2020 г.? Дали трябва да си поставим цели за 2030 г.?
От една страна, знаете, че се поставят много високи цели за зелено развитие и за прилагане на тези хоризонтални политики, а от друга страна, знаете, че има огромен натиск от страна на индустрията, която казва: „Вие ни карате да е по-чисто или да е по-зелен светът, а в същото време нямаме пари за производство”. Знаете, че този диалог се води в момента и даже има опит да се направи сериозен заден ход по отношение прилагането на екологичната политика от много сериозни индустрии.
Тук проф. Теохаров засегна друга, много важна и интересна тема – за това какъв мониторинг правим ние на климата. Знаете, има сериозни предложения например за Националния институт по метеорология и хидрология – колко ХМС станции са закрити за тези 23 години.
Ние сме обсъждали на ниво София като общински съветници, че трябва да имаме собствен мониторинг като община, а камо ли да обсъждаме като държава дали трябва да имаме такъв мониторинг и да поставим такива изисквания в този закон!
И ние да се надпреварваме в тази посока: вместо да се закриват по две хидрометеорологични станции на месец, да се откриват по две такива на месец, защото не инвестираме в тази превенция и в това наблюдение. И после, като стане някакво наводнение, плащаме десетократно по-скъпо, отколкото ако бяхме инвестирали в такъв мониторинг.
Аз очаквах да чуя днес такъв дебат. Вместо това, бях свидетел на дискусия в предаването „Кой е по-по-най”. И сега с аргументи Ви казвам – просто единият законопроект е по-пълен.
От гледна точка на законодателна техника – оставете ни да довършим по този начин законопроекта, за да свършим несвършената от Вас работа! Защото заради Вас сме в тази наказателна процедура!
Благодарен съм на Председателството на Народното събрание, че сравнително бързо включи законопроекта в дневния ред и ще можем да го гласуваме, защото това е една от осемте наказателни процедури, която Вие сте ни завещали. Ние искаме поне по тази тема да я изчистим.
Между другото, съм благодарен и на вносителите от страна на ГЕРБ, че внесоха този законопроект в началото на август, защото според мен това малко пресира представителите на МОСВ да внесат техния законопроект – внесоха го в края на септември. Нямаше нужда да изчакваме някой друг да вкара законопроекта. Министерството на околната среда и водите трябва да върши своята работа, независимо от това дали има внесен законопроект от народни представители от опозицията, или не.
Мисля, че Ви обясних много ясно разликите между двата законопроекта и много ясно се аргументирам за това, че ще гласувам „за” законопроекта на Министерския съвет и „въздържал се” по законопроекта, който е внесен от госпожа Василева и група народни представители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Курумбашев.
Колеги, има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Курумбашев, вземам повод от първата част на Вашето изказване, с което всъщност искам да подкрепя усилията на Министерството на околната среда и водите във връзка с надграждането и продължаването на устойчивата политика, която беше възприета в сектора, която беше стартирана от правителството на ГЕРБ. Видно от всички изказвания, включително и Вашите, няма съществена промяна по отношение на това, че тази политика трябва да бъде развивана във формáта, за който говорим, следвайки принципите и логиката, за които говорим.
Що се отнася до детайлите, свързани с приликите и разликите в двата законопроекта, аз искам да обърна внимание на два факта и да допълня Вашето изказване.
Аз упоменах в своето изложение, че има различия, които са свързани с отговорностите на министерствата. Нашето разбиране е, че това наистина е хоризонтална политика, която трябва да обхваща всички сектори и в този смисъл секторните ведомства и министрите трябва да имат по-голяма отговорност в тази политика. Това е нещо, което съществува в законопроекта, предложен от народните представители на ГЕРБ и за жалост отслабва като позиция в следващия законопроект.
Другата съществена разлика, която аз смятам, че не е без значение и тя касае общото възприятие на българското общество и на неправителствените организации, е изключително чувствителната тема свързана с улавянето и съхранението на въглеродния двуокис.
Изграждането на инсталации за чието реализиране в законопроекта, внесен от Министерския съвет, е даден шанс: да бъдат заделяни част от средствата, получени от търговията на квоти с емисия е нещо, което – първо, води до рискове, свързани с околната среда, и второ – със сигурност ще доведе до увеличаване на цената на тока. Това е един въпрос, който, надявам се, ще имаме възможност да обсъждаме, но е изключително чувствителен.
Друг подобен въпрос касае възобновяемите енергийни източници, инсталациите свързани с тях. Отново в законопроекта предложен от Министерския съвет е дадена възможност част от търговията на квотите с емисии да бъде заделяна, с други думи да се субсидират подобни инсталации – нещо, което доказва, че води до увеличение на цената на тока. В този смисъл има и концептуални различия между двата закона, на което искам да обърна вниманието Ви и надявам се, че ще бъде предмет на съществени дебати по-нататък. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Господин Курумбашев, желаете ли дуплика, тъй като не виждам желаещи за други реплики?
Заповядайте, имате думата.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Василева, благодаря Ви за професионалната реплика.
Най-после наистина от нашия дебат се разбра, че има концептуални различия, поради което няма логика, както се призоваваше не един път, тези законопроекти да бъдат заедно приемани или отхвърляни. Те трябва да бъдат дебатирани заедно, но да се гласуват поотделно. И тъй като те наистина са близки по съдържание, но имат концептуални различия, именно и затова нека да се приеме единият законопроект, а между първо и второ четене всички Ваши забележки, които Вие сега отразихте във Вашето изказване – дайте ги, и аз не виждам никаква причина сериозна част от тях да бъдат дебатирани и приети, но това е процедурата. Така че не виждам защо да продължаваме да предизвикваме залата да гласува за два законопроекта, за които току-що и Вие казахте, че имат концептуални различия.
Иначе само в рамките на времето да кажа, че аз този тон, който го имаше в миналия парламент, не го одобрявам, но просто да Ви кажа, колеги. Знаете ли колко законопроекти имам внесени на първо четене и приети от мнозинството в миналия парламент? Нула! Нула, нула! (Реплики от ГЕРБ.)
Внасял съм. Внасял съм и имам нула приети на първо четене. На второ четене имам конкретни предложения, които са приети. Това само Ви го давам като пример, защото аз не искам да следвам примера, който следваше мнозинството в предишния парламент, но за да видите какво беше нивото на консенсус, за което сега Вие призовавате да бъде в този Парламент.
Аз се надявам, че този тон може да бъде променен, но тъй като има концептуални различия, няма как да подкрепим и двата законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Благодаря за последните изказвания, които наистина бяха по същество и ни дадоха възможност да се ориентираме в темата.
Има ли други желаещи за изказвания, които да допринесат за днешния дебат?
Заповядайте, господин Георгиев.
Господин Чавдар Георгиев – заместник-министър в Министерството на околната среда и водите.
ЧАВДАР ГЕОРГИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като нямах възможност да взема отношение във връзка с представяне на законопроекта, искам само да изкажа благодарност от името на вносителя на законопроекта, приет с Решение на Министерския съвет, на всички изказали се, които оцениха именно този законопроект като по-пълен, по-всеобхватен и който най-точно отразява актуалната общоевропейска регулация.
В тази връзка Ви моля от името на вносителя да подкрепите и да приемете законопроекта на Министерския съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Други желаещи за изказване? Няма.
Закривам дебатите.
Обявявам режим на гласуване – първо ще гласуваме Законопроекта за ограничаване изменението на климата, внесен от госпожа Ивелина Василева и група народни представители.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 92.
Предложението не е прието, тоест законопроектът не е приет.
Госпожо Василева, заповядайте за процедурно предложение, предполагам за прегласуване.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Да, предложението ми е за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря.
Колеги, подлагам на прегласуване законопроекта, внесен от госпожа Ивелина Василева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 85, против 16, въздържали се 81.
Законопроектът не е приет на първо гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от Министерски съвет за ограничаване изменението на климата.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 7.
Предложеният от Министерския съвет законопроект е приет на първо гласуване.
Благодаря на представителите на Министерството на околната среда и водите за участието, на заместник-министър Георгиев.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО.
Вносител: Министерският съвет, 20 септември 2013 г.
Ще започнем с представяне на докладите на парламентарните комисии.
Моля председателя на Комисията по земеделието и храните да представи законопроекта.
Заповядайте, госпожо Фудулова.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, ще Ви представя Доклад за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение на Закона за животновъдството, № 302-01-19, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.
„Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 2 октомври 2013 г., на което обсъди Законопроект за изменение на Закона за животновъдството, № 302-01-19, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.
В работата на комисията участие взеха от Министерството на земеделието и храните: господин Бюрхан Абазов – заместник министър, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правна”, госпожа Дора Ненова – директор на дирекция „Държавни помощи и регулации”, госпожа Радостка Савова – началник на отдел в същата дирекция, и госпожа Силвия Василева – началник на отдел в дирекция „Животновъдство”. От Националната служба по зърното присъства господин Злати Златев – изпълнителен директор.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Абазов, който изтъкна, че в основната си част промените целят намаляване на регулаторната и административната тежест за бизнеса чрез отпадане на изискването бизнес операторите да предоставят публично достъпна информация за актуалното си състояние, която може да бъде получена по служебен път.
Промените са следните:
В Закона за животновъдството отпада изискването за предоставяне на актуално удостоверение за вписване в Търговския регистър при регистрация на развъдни ферми и стопанства и на заверено копие на удостоверение за актуална съдебна регистрация при получаване на разрешение за извършване на развъдна дейност.
В Закона за подпомагане на земеделските производители се отменя предприсъединителният механизъм за предварително лицензиране на вноса на земеделски продукти.
В Закона за съхранение и търговия със зърно се намаляват изискуемите документи при лицензиране на публични складове на зърно и регистрация на търговци на зърно.
Намаляват се и сроковете за издаване на лицензии за публичен склад на зърно и за регистрация на зърнохранилище, като се конкретизират обстоятелствата, при които лицензията или удостоверението се изменят.
Отпада издаването на удостоверение за съответствие при вътрешнообщностни доставки на зърно и зърнени продукти.
В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите срокът на валидност и наименованието на Лицензията за внос на коноп се синхронизира със съответния регламент на Европейския съюз.
В Закона за горите се облекчава процедурата по вписване на браншовите организации в регистъра на браншовите организации и на националните браншови организации в горския сектор, като вместо удостоверение за актуално състояние се изисква единен идентификационен код по БУЛСТАТ.
Изцяло се отменя Законът за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители проф. Светла Бъчварова, проф. Методи Теохаров и Десислава Танева.
От Националната служба по зърното подкрепиха законопроекта, но изразиха несъгласие с предложението да отпадне издаването на удостоверения за съответствие при вътрешнообщностни доставки на зърно и зърнени продукти. Те се аргументираха с това, че тези документи са част от контролната система по цялата верига от производителя до износителя и представляват единствения източник на оперативна информация за количествата зърно, напуснали страната. Отбелязаха, че тази информация служи за изготвяне на седмичния обзор за състоянието на зърнения пазар, на оперативния месечен зърнен баланс, а също така и за своевременното подаване на данни до Европейската комисия чрез Общата система за обмен на данни (AMIS). Освен това информацията се използва при съвместните проверки на Националната служба по зърното и Националната агенция по приходите и нейната липса или некоректност би намалила ефективността на контрола и би затруднило борбата с данъчни измами при вътрешнообщностни доставки на зърно.
Част от народните представители изразиха готовност между първо и второ четене на законопроекта да обмислят аргументите на Националната служба по зърното, но бяха единодушни, че предложените промени следва да бъдат подкрепени, тъй като ще спомогнат за намаляване на регулаторната тежест върху бизнеса. Беше направена препоръка Министерството на земеделието и храните да предприеме сходни мерки и по отношение на многобройните подзаконови нормативни актове, особено тези, регулиращи прилагането на мерките по Програмата за развитие на селските райони.
В заключение, след проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 20 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за животновъдството, № 302 01-19, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Това беше докладът на водещата комисия.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Танева за изказване.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по отношение на представения ни Закон за изменение на Закона за животновъдството. Както при разглеждането на първо гласуване в Комисията по земеделието и храните, така и сега искам да изразя подкрепата си за предложените промени относно облекчаването на административната тежест на бизнес операторите по повод представяне на документи, които са в публични регистри и до тях има достъп всяко заинтересовано лице, както и учреждение. С този закон в същата посока се променят още няколко законопроекта. Както каза и колежката в доклада на комисията, безспорно добре е да се направят подобни промени и в поднормативната база на Министерството на земеделието и храните.
Имам една бележка, която искам да изкажа относно представения законопроект и по която ще направим, разбира се, предложение между първо и второ четене. Поради това взех и специално думата. Става въпрос за предложеното изменение в Закона за съхранение и търговия със зърно в § 4 и т. 10 относно отменянето на чл. 28, ал. 3 и 4 от този закон. Какво казва той?
„(3) При извършване на вътрешнообщностни доставки на зърно и зърнени продукти търговците обявяват пред Националната служба по зърното количество, вид и направление за доставка, за които Националната служба по зърното издава удостоверение за съответствие.”
Съответно при неизпълнение на този член ал. 4 указва какво става.
За неизпълнение на тази ал. 3 съответно има разпоредба в чл. 35а от административнонаказателната глава в Закона за съхранение на зърното относно налагане на глоби на операторите, които не изпълнят задължение. Считам, че този член не следва да се отменя поради няколко причини.
Първо са и самите задължения на Националната служба по зърното, включително и поети такива например по системата AMIS, която бе цитирана, което е за даване на информация относно такива доставки и тяхното направление и това задължение съгласно решение на Управителния комитет по земеделските култури към Европейската комисия.

Друго задължение, което благодарение на тази информация изпълнява българската страна, е по Регламент 1709, което касае подаване на информация за запасите от ориз.
Втора основна причина, поради която считам, че не трябва да се отменя, е информацията, която се подава и събира за целите на превантивния контрол по отношение на проследяемостта и търговията със зърно и зърнени продукти. Тази информация се използва освен за аналитичността и представяне на докладите на Националната служба по зърното, тя се ползва и от Националната агенция по приходите. Средно годишно има 600 проверки на различни търговци, които са поискани или от Икономическа полиция, или от данъчните служби. Благодарение на тази информация се стига до поддоставчиците, до изискване на всички други първични документи, които доказват документооборота и съответното плащане на данъците съгласно законодателството.
По тази причина считам, че посоката, в която се върви по отношение на събираемостта на данъците, по отношение на изсветляването на сектора, според мен тези текстове следва да останат. Между първо и второ четене ще направим промени в тази посока.
За всичко останало относно отмяната на всички публични документи, подкрепяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Танева.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Вземам отношение по представения от Министерския съвет Законопроект за изменение на Закона за животновъдството.
Ще започна отзад напред с информацията, че в Комисията по земеделието този закон беше подробно разгледан. Всички членове на комисията го подкрепиха. Причината за това е, че този законопроект дава възможност да се облекчат редица административни процедури и да се облекчи бизнесът по отношение на изискванията към него и регулаторните режими.
В законопроекта се предлагат за промяна четири закона. Най-интересен беше дебатът по отношение на Закона за съхранение на зърно. Аз се солидаризирам с госпожа Танева, която каза, че предлаганите промени по отношение на публичните складове и лицензите, които се дават на търговците на зърно, е важно да бъдат опростени, но в същото време премахването на изискването за предоставяне на сертификати за съответствие, които са изключително важни за Министерството на земеделието и храните и за другите ведомства е нещо, което трябва да бъде променено.
В следващите стъпки, които правим по промените на закона, трябва да го заложим. Защо? Защото е много важно за всяка държава да знае и да има информация какви са нейните зърнени баланси, какво е движението на продукцията, особено при интензивен износ, особено на зърнени и технически култури. Без тази информация не могат да се вземат адекватни управленски решения. Затова считаме, че изразеното по време на обсъждането в комисията становище на Агенцията по зърно и фуражи трябва да бъде подкрепено. Такава информация трябва да бъде не само възстановена като изискване при издаване на сертификатите за съответствие, но и да се разшири нейният обхват предвид необходимостта органите за държавно управление да имат възможност да вземат адекватни решения.
В същото време се предлага изцяло да бъде отменен Законът за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти. Това е закон, който беше приет с присъединяването на страната в Европейския съюз през 2007 г. Искам да припомня, че България е единствената страна в Европейския съюз, която не беше ограничена под някаква форма, а в същото време и санкционирана за свръхзапаси от каквито и да било земеделски продукти. Предвид факта, че този закон е с отпаднала необходимост и неговото действие не се изисква да продължи, се предлага неговата отмяна.
Между първо и второ четене всички колеги от комисията ще направим необходимото да се огледат и останали закони и поднормативни актове, които биха могли да облекчат процедурите в сектора и да намалят режимите, които водят до трудности на бизнеса.
Надявам се единодействието, което имаше в комисията по отношение на този закон, да бъде реализирано и в предложенията между първо и второ четене.
Коалиция за България подкрепя законопроекта и ще гласува за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Наимов.
ТУНДЖАЙ НАИМОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както подчертаха и преждеговорившите, Парламентарната група на Движението за права и свободи също ще подкрепи законопроекта.
Бих искал да обърна внимание на някои промени, които са предложени относно Закона за контрола върху наркотичните вещества. Предлагат се промени, които синхронизират вноса на коноп със съответния регламент от Европейския съюз.
Също така искам да отбележа, че в Закона за горите се облекчава процедурата по вписване на браншовите организации в Регистъра на браншовите организации и на националните браншови организации в горския сектор. Вместо удостоверение за актуално състояние се изисква Единен идентификационен код по БУЛСТАТ.
Според нас с така предложените промени се цели облекчаване както на административната тежест, така и улесняване на земеделските производители.
Движението за права и свободи ще подкрепи законопроекта. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Наимов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Коалиция за България ще подкрепи Законопроекта за изменение на Закона за животновъдството, внесен от Министерския съвет.
С настоящия законопроект се намалява значително административната тежест върху земеделските производители в сферата на животновъдството. Този закон в голяма степен ще подобри отношението „земеделски производители – държавна администрация”, защото осигурявайки въвеждането на европейските регламенти и изискванията на нашите земеделски производители, в бъдеще отношенията ще бъдат много по-благоприятни.
В Закона за подпомагане на земеделските производители се отменя предприсъединителният механизъм за предварително лицензиране на вноса на земеделски продукти, което ще облекчи работата и дейността на земеделските производители, а в Закона за съхранение и търговия на зърно се намаляват изискуемите документи и при лицензиране на публичните складове за зърно и регистрацията на търговците на зърно.
Добре е, че в настоящия проект на закона се променят сроковете за издаване на лицензи, което също се приема добре от земеделските производители. Добре е, че отпада и изискването на удостоверението за съответствие при вътрешнообщностните доставки на зърно и зърнени продукти.
Надявам се, че всички колеги в залата ще подкрепят проекта на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Панчев.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Има ли други заявки за изказвания?
Заповядайте, господин Атанасов.
ПЕНКО АТАНАСОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Настоящият законопроект е един от серията законопроекти, които правителството и ние като парламентарна група и въобще като управляващи с колегите от ДПС, разбира се, подкрепяме и това не е случайно. Свидетели сме на положението, в което се намира българският бизнес – с хилядите ограничения, изисквания и административната тежест, и не само административната, включително и финансова за много от нещата, които те трябва да подготвят, когато вършат своя бизнес. Това е важен законопроект – правят се поправки в няколко законопроекта, които наистина правят така, че административната тежест да намалее. Това е в интерес на българските граждани, в интерес на българския бизнес.
Важна е и нашата мобилизация в това отношение – тези законопроекти няма да бъдат последните. Както казах, това е един от серия подготвени законопроекти, които наистина с това решение на правителството, което е абсолютно подкрепяно не само от стоящите в залата, но и от широки слоеве на българския бизнес, безспорно трябва да бъде подкрепено.
През годините на прехода се забелязва нещо, което, надявам се, ние слагаме едно начало. Нашата администрация, за съжаление, може би, за да оправдае съществуването си, прави различни регулации, които дори и Европейската комисия не изисква. Това наистина е нещото, което трябва да бъде решено и аз се надявам, че това ще се случи.
Предлагам на всички да подкрепят законопроекта. Това беше изразено и от колегите от опозицията, защото и те осъзнават важността на това, което трябва да се случи.
Благодаря, че ме изслушахте внимателно и търпеливо.
На господин Баташки специално казвам, че трябва да вникне по-надълбоко в законопроекта и да гласува по съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Вашето изказване беше изключително полезно на народните представители. (Смях, реплики и ръкопляскания от КБ.)
Има ли реплики към изказването на господин Атанасов? Няма желаещи за реплики.
Има ли желаещи да направят други изказвания?
Господин Ерменков, имате няколко минути, ако искате.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, нека по-сериозно да се отнасяме към законите все пак. Да не влизаме в такива реплики. Знам че д-р Баташки е майстор да ни разсмива, но все пак да оставим това нещо за друг път.
Колеги, наистина въпросът за стимулиране на животновъдството не е някаква самоцел. Между другото ще се впусна в малка история, която е основата на развитието на животновъдството в Съединените американски щати, където, както знаете, има постижения, за които ние само можем да мечтаем.
Всъщност, когато са започнали да развиват селското стопанство в Съединените американски щати, когато хората са престанали да ходят да ловят бизони и са решили, че трябва да отглеждат някакви селскостопански култури и животновъдство, са стигнали до извода, че основното, крайният продукт в селското стопанство е месото. (Реплика от народния представител Илия Баташки.)
Господин Баташки, не ме разсмивайте, много Ви моля. Това е сериозно! Това е съвсем сериозно, защото всяко останало производство, което е в селското стопанство, като се започне от растениевъдство и така нататък, служи за угояване на животни. Другото е вторично. От тази гледна точка, да не забравяме и месец февруари, когато знаете, че бяхме на границата на протест на животновъдите затова, че те не си бяха получили субсидиите. Да не стигаме до положение, когато без да влизаме в дълбочината на проблемите, които съществуват, когато се плъзгаме по тяхната повърхност, да докараме нещата до това, че в България и тези малко стада, които виждаме по поляните да изчезнат и, както се казва, екземплярите от едрото животновъдство да останат само по обществените палати.
Във връзка с това силно подкрепям предложения Закон за изменение на Закона за животновъдството. Призовавам всички колеги от парламентарните групи да покажем консенсус, защото става въпрос за храната ни, не става въпрос за нищо друго. Тук няма политика, няма нещо, което да ни разделя – всички в крайна сметка сядаме на масата, за да се нахраним. Поради това още един път казвам: аз ще подкрепя този законопроект. Призовавам всеки един народен представител да го направи. Надявам се, че това ще се случи в утрешния ден, когато ще гласуваме на първо четене този законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря на господин Ерменков.
Има ли реплики към това изказване? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
С това дебатите са прекратени.
Гласуването ще бъде утре – 24 октомври, в началото на следващия пленарен ден от 9,00 ч.
Закривам заседанието и насрочвам следващото за утре, четвъртък, 24 октомври от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:
Михаил Миков



Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров


Секретари:
Пламен Нунев
Филип Попов