Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Мая Манолова
Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Заповядайте, господин Мерджанов, за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители, предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно пленарно заседание на 29 октомври тази година, вторник, от 10,00 до 16,00 ч. при следния дневен ред:
Точка единствена – Парламентарен контрол по чл. 89-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Коректно е това предложение. Има около 20 часа парламентарен контрол.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 137, против 4, въздържали се 16.
Предложението е прието – ще има извънредно заседание.
Уважаеми народни представители, и аз искам да направя едно предложение – да прекъснем второто гласуване, което трябва да продължим от вчера, на Закона за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, и да разгледаме Проекта за решение за определяне на военни формирования и структури за допълване на Въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса за Въоръжените сили.
Има една деликатност, че приложението към проекта е класифицирано с гриф за сигурност „поверително”, и това означава, че трябва да закрием заседанието.
(Следва закрито заседание.)
(След закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заседанието вече е открито. (Министър Ангел Найденов иска думата.)
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбира се, вземам думата преди всичко, за да благодаря на всички народни представители, които с гласуването си подкрепиха предложения проект за решение и направиха факт решението за мобилизирането на структури, личен състав и техника, които са необходими за допълване на Въоръжените сили.
Всъщност това е едно доказателство, че решенията, които се вземат в областта на националната сигурност, в частност военната сигурност и отбраната, са решения, които, от една страна, предполагат висока степен на съгласие, от друга страна, изискват висока степен на съгласие, ако не пълен консенсус. В случая очевидно има пълен консенсус по предложението, което беше направено.
Изкушавам се да кажа, че след като има такова съгласие по предложенията, които се правят от Министерството на отбраната, нека да започваме дневния ред на Народното събрание в рамките на пленарните дни, с предложения, които се правят от името на Министерството на отбраната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Разбирам, че имате предвид най-вече бюджетните. (Оживление. Ръкопляскания от КБ.)
Не знам дали ще бъде така.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Това беше подтекст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, благодаря Ви, уважаеми господин министър. Хубав ден, да сте живи и здрави!
Господин генерал, благодаря Ви за участието в заседанието.
Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка, която е доста „брадясала” (оживление, смях), и е свързана с функцията парламентарен надзор върху дейността на органи, в които Народното събрание излъчва свои представители.
ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2011 Г., И ОБОБЩЕН ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ И ЗА ДЕЙНОСТТА НА ИНСПЕКТОРАТА КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ЗА 2012 Г.
Заповядайте, уважаеми господин Вучков, а след това ще направя предложение за гласуване за допускане в пленарната зала на представителите, които са тук.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Винаги прави добро впечатление, когато министърът на отбраната е в парламентарните комисии или в парламентарната зала по всеки въпрос, който има отношение към реформите в Министерството на отбраната, а дори и извън него.
Прави ми впечатление, че през последните два-три месеца, когато става дума за сектор „Сигурност и обществен ред”, а и „Правосъдие”, представителите на изпълнителната власт почти никога не присъстват в залата. Закри се цяла структура на МВР – най-напред ГДБОП, след това СДОТО от МВР – спомняте си вчерашните дебати, само накрая се появи заместник-министър на вътрешните работи.
Мисля, че предстоящата точка е изключително важна – има два доклада за дейността на Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 и за 2012 г.
Господин председател, не знам дали министърът на правосъдието е тук, но ако не е, моля да бъде поканен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще взема мерки, Вашето предложение е коректно.
Моля да потърсите министър Златанова, за да дойде.
Уважаеми народни представители, моля да гласуваме за допускане в залата на госпожа Ана Караиванова, на госпожа Янка Гочева и на госпожа Соня Найденова, съответно представители на Висшия съдебен съвет и на Инспектората.
Започваме тази точка от дневния ред, но може би трябва да продължим до към 11,00 ч. днес и по-късно да започнем парламентарния контрол, след като във вторник ще има цял ден. Има около 100 въпроса и питания, на които трябва да се отговаря. Днес, очевидно е, няма как да стане.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете госпожа Ана Караиванова, госпожа Янка Гочева и госпожа Соня Найденова в пленарната зала.
Моля, представител на Комисията по правните въпроси да ни запознае с доклада.
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Обобщен годишен доклад за дейността
на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората
към Висшия съдебен съвет за 2011 г., № 211-00-4,
внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2012 г.
и Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г., № 311-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2013 г.
На свое заседание, проведено на 11 септември 2013 г. Комисията по правни въпроси разгледа Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г., № 211-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2012 г. и Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г., № 311-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2013 г.
На заседанието присъстваха: от Висшия съдебен съвет (ВСС) – госпожа Соня Найденова, представляващ ВСС, и госпожа Юлиана Колева, член на ВСС; от Инспектората към Висшия съдебен съвет (Инспектората към ВСС) – госпожа Ана Караиванова, главен инспектор, и госпожа Янка Гочева, инспектор, и от Министерството на правосъдието – господин Златко Халваджиев, изпълняващ длъжността директор на дирекция „Съдебна и други специализирани дейности”.
Докладите за дейността на Висшия съдебен съвет през 2011 г. и 2012 г. бяха представени от госпожа Соня Найденова. Докладите за дейностите на Инспектората към ВСС бяха представени от госпожа Ана Караиванова.
Докладите посочват, че както през 2011 г., така и през 2012 г., Висшият съдебен съвет работи в условия на постоянен мониторинг, засилени обществени критики, финансови рестрикции и променяща се законова рамка.
Една от основните констатации в доклада за 2011 г. са измененията в Закона за съдебната власт в началото на годината, които са спомогнали за подобряване на процедурите за оценяване и назначения на магистрати и административни ръководители. В тази връзка са изготвени и Методика и Правила за назначенията и атестирането. През 2011 г. съставът на ВСС е бил изцяло попълнен, което е позволило оптимизиране и укрепване на работата на комисиите на ВСС. Докладът посочва, че дейността на ВСС е била подпомогната от законодателя и чрез създаването на законодателна рамка за дейността на комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” и предвиждането на подобни и в органите на съдебната власт.
След като мандатът на персоналния състав на ВСС, действал от октомври 2007 г., изтича, той е сменен през октомври 2012 г. Новият състав въвежда промени в структурата и организацията с приемането на Правилник за организация на дейността на ВСС и неговата администрация (приет с решение на ВСС по протокол № 42 от 11.10.2012 г.). Промените засягат състава, функциите и приоритетите на комисиите на ВСС.
ВСС е обект на наблюдение от страна на неправителствени организации, различни обществени и политически групи и от международни наблюдатели. И през двете отчетни години продължава мониторингът от Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Докладите отчитат, че въпреки положителното развитие съдебната система, в това число ВСС, е сериозно критикувана. Обществената оценка на дейността е негативна, като основни недостатъци се посочват липсата на прозрачност, твърде общото атестиране на магистратите, корупционни практики или съмнение за наличие на такива.
Сътрудничеството между законодателната, изпълнителната и съдебната власти по Графика за неотложните мерки на правителството и съдебната власт продължава и през двете отчетни години, като комисията по изпълнение на план-графика заседава редовно и прави задълбочен анализ на всеки доклад на Европейската комисия, на базата на който предлага на Министерския съвет актуализиране на мерките в графика.
Докладът за 2012 г. посочва, че отношенията и взаимодействието с някои от органите на изпълнителната власт през годината са били в тревожно състояние. Като проблем е посочен отказът на Националната агенция по приходите да приеме, че голяма част от разноските на съдебната власт представляват публични държавни вземания и да предприеме стъпки за тяхното събиране по предвидения ред. Липсата на механизъм за разрешаване на ситуацията води до увеличаване на размера и разходването на част от бюджета на съдебната власт за покриването им. Докладът отбелязва и липсата на изградени взаимоотношения с Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите, от една страна, и добрата работа в синхрон с Министерство на правосъдието, от друга. ВСС създава и подава ежемесечни доклади към дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка” в Министерство на правосъдието. Освен това през 2012 г. се създава група от председателите на постоянните комисии по изпълнение на мерките от компетентност на съответните комисии, която заседава всеки месец в изпълнение на заложеното в графика.
През 2011 г. ВСС осъществява дейността си посредством 13 постоянни комисии, които за този период са провели 493 заседания. След настъпилото преструктуриране и приемане на новия правилник през 2012 г., броят на комисиите е намален на 11 и наименованията и функциите им са изменени.
През 2011 г. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи е провела 56 заседания, разгледала е и се е произнесла по 1089 броя предложения и молби за повишаване в ранг, по 684 предложения за периодично атестиране и по 357 броя предложения за атестиране с оглед придобиване на статут на несменяемост и е приела Методика за атестиране и Правила относно реда за провеждане на конкурсите и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Освен това през отчетната година са били обявени конкурси за повишаване в длъжност и за преместване за 89 щатни бройки за съдии, 152 за прокурори и 35 за следователи; конкурси за първоначално назначаване за 23 щатни бройки за съдии и 38 за прокурори; и е провела 25 избора за заемане на длъжността „Административен ръководител” в органите на съдебната власт. В резултат от направен анализ на натовареността е извършено преразпределение на незаетите щатни бройки, намалена е щатната численост на някои съдилища и прокуратури и увеличена при други. Разгледани са също 78 предложения за промени в щатната численост в определени органи на съдебната власт, 73 заявления за освобождаване от длъжност и 72 предложения за поощряване на магистрати.
През 2012 г. комисията е провела 72 заседания, обявила и е провела конкурси за общо 64 свободни места за младши съдии и младши прокурори, за 39 свободни места за длъжността следовател в окръжните следствени отдели на окръжните прокуратури и за длъжността „Съдия” във Върховен административен съд за 4 свободни места, от които едно за първоначално назначаване. Освен това комисията е разгледала множество предложения и по нейно предложение ВСС е взел решения за назначаване на 78 административни ръководители и техни заместници и 24 за изпълняващи функциите на административен ръководител, за повишаване в ранг на 619 магистрати, за придобиване на статут на несменяемост на 545 магистрати, за периодично атестиране на 1019 магистрати, за освобождаване от длъжност на 76 магистрати, за поощряване на 71 магистрати, за първоначално назначаване на 5 магистрати чрез конкурс и за преместване или повишаване по реда на конкурс чрез събеседване на 48 магистрати. Комисията е провела и 65 открити процедури за периодично атестиране и е дала становище по допустимостта на кандидатурите за избор на главен прокурор и предложение за провеждане на избор за директор на Националната следствена служба. Докладът за 2012 г. посочва и работата си по изготвяне на проекти за допълващи и коригиращи решения, становища по направени възражения, отговори на искания, писма и сигнали. В края на 2012 г. е ликвидирана практиката преназначаването на магистрати без конкурс да се извършва без конкретни причини като се заобикалят конкурсите.
Докладът за 2012 г. изрично посочва и свръхнатовареността на съществуващата администрация и това, че липсва капацитет да се справи с текущата дейност през 2013 г.
С промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в началото на 2011 г. Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” става втората законово уредена постоянна комисия към ВСС. През 2011 г. комисията е провела 45 заседания, на които е разгледала общо 1346 броя жалби, а през 2012 г. е провела 51 заседания, на които е разгледала общо 1212 бр. жалби, молби и сигнала. Други основни приоритети в дейността на комисията и през двете години са изготвяне на становища относно притежаваните нравствени качества на кандидатите за длъжност в органите на съдебната власт, самосезиране в случаите на съобщение за нарушаване на етичните правила от страна на магистрати, предприемане на действия за ограничаване на факторите, които създават корупция, реализиране на мерките от Стратегията за борба с корупцията по приетия План-график по изпълнение на мерките, изпълнение на мерките по приетата от Министерски съвет Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и други.
Поради необходимостта от създаване на механизъм, гарантиращ равномерна натовареност на всички органи на съдебната власт, през ноември 2011 г. Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт е утвърдена като постояннодействащ орган. През 2011 г и началото на 2012 г. комисията работи по рамката на проект за правила за отчитане натовареността на съответните органи на съдебната власт по нива. След промяна на състава на ВСС през 2012 г., съставът на комисията е увеличен и са създадени две подкомисии. Целите, които новата комисия поставя, са свързани с изготвяне на механизъм и методология за определяне и отчитане на натовареността на органите на съдебна власт. Комисията е започнала и подготвянето на Анализ на натовареността и кадровото обезпечаване на органите на съдебната власт и предложения за оптимизиране на щатовете в отделните съдилища и прокуратури.
През 2011 г. Комисията по дисциплинарни производства е образувала 15 дисциплинарни производства срещу магистрати и е разгледала 105 дисциплинарни преписки. През 2012 г. комисията е образувала 14 дисциплинарни производства, разгледала е и се е произнесла по общо 63 дисциплинарни преписки. Като основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност и през двете отчетни години преобладават нарушения, свързани с нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, накърняване престижа на съдебната власт, системно неспазване на сроковете и извършване на действия, които неоправдано забавят производството.
Комисията „Бюджет и финанси” е провела 43 заседания през 2011 г. и 57 през 2012 г., на които е разгледала и се е произнесла по въпроси, свързани с управлението и изпълнението на бюджета на съдебната власт, изразила е становища по предложения на административните ръководители във връзка с щатната численост, по запитвания и жалби, предложения за безвъзмездно предоставяне на материални активи и други.
С промените в правилника през 2012 г. е конституирана Комисия „Публична комуникация”, която координира комуникацията на Висшия съдебен съвет в рамките на съдебната система с другите държавни институции, неправителствения сектор и медиите. Комисията сформира Граждански съвет от професионални и неправителствени организации към Висшия съдебен съвет, който дава възможността работата на Висшия съдебен съвет да бъде предмет на обществена дискусия.
През 2011 г. Комисията по правни въпроси е провела 44 заседания, а през 2012 г. 47 заседания в предишния и 11 в новия състав. И през двете отчетни години комисията изразява мотивирани становища по законопроекти на Народното събрание и нормативни актове на Министерски съвет и отделни министерства. Също така комисията е разгледала и изразила становища по постъпили отчети и информации и е дала отговори по постъпили въпроси. Комисията е взела решения относно съществени организационни въпроси във връзка с изготвяне на указания и препоръки до председателите на постоянните комисии към Висшия съдебен съвет, относно отчетните им доклади и актуализиране на конспектите за конкурсни изпити за първоначално назначаване на магистрати. Комисията е изготвила проекти за вътрешни правила на Висшия съдебен съвет, които до 2012 г. са приети и Висшият съдебен съвет осъществява дейността си по тях.
В сферата на международното правно сътрудничество и през двете отчетни години Висшият съдебен съвет продължава да организира участието на магистрати в срещи и други инициативи за международно сътрудничество, да координира разработването и изпълнението на международни проекти, свързани с Висшия съдебен съвет и съдебната власт, да участва в работата и инициативите на Европейската мрежа на съдебните съвети, в дейността на други международни организации и в подготовката на програмите за чуждестранни делегации и гости на Висшия съдебен съвет. С измененията в правилника през 2012 г. Комисията „Международноправно сътрудничество” е преобразувана в Комисия „Международна дейност“.
Комисията „Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” през отчетните години подпомага Висшия съдебен съвет в сферата на информационното обслужване на дейностите в съдебната власт като през 2011 г. е провела общо 45, а през 2012 г. общо 53 редовни и извънредни заседания. Приоритетни и през двете години са прозрачността чрез публикуване на съдебни актове, развиване на централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове, осигуряване на качествено обслужване на гражданите при издаване на свидетелства за съдимост чрез автоматизираната информационна система „Бюра за съдимост”, работата на Междуведомствения съвет за развитието на Единна информационна система за противодействие на престъпността и решаването на въпросите с изготвянето, използването на статистическата информация от съдилищата и други.
Комисията „Съдебна администрация” е провела 49 заседания през 2011 г. и 54 през 2012 г., на които е разглеждала конкретни предложения и е изготвяла становища по много запитвания. При разглеждане на предложения за отпускане на нови щатни бройки и през двете отчетни години комисията спазва критерия за натовареност на съответния съдебен орган и съотношението между броя на съдебните служители спрямо магистрати. Продължава и работата по повишаване на квалификацията на съдебни служители по Програмата за развитие на съдебната система като се организират обучителни мероприятия и семинари.
През 2011 г. в Комисията за изготвяне на анализ и последващи действия по препоръките на Инспектората при Висшия съдебен съвет са постъпили, разгледани и анализирани 92 акта с резултати от извършени проверки на Инспектората при Висшия съдебен съвет. Комисията е изготвила 6 анализа на обобщените резултати по граждански, търговски дела и за работата на прокуратурите и следствените служби по наказателни такива. Анализите са приети от Висшия съдебен съвет и са изпратени на административните ръководители на проверяваните органи на съдебната власт. През 2012 г. тази комисия е обединена с Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при Висшия съдебен съвет.
През отчетната 2011 г. година Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при Висшия съдебен съвет е провела 45 редовни и 2 извънредни заседания, на които е разгледала 283 декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Подадени са 8 сигнала за установяване на конфликт на интереси или несъвместимост до Висшия съдебен съвет и един, който не се отнася до съдия, прокурор или следовател. След сформирането на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси като независим орган, комисията към Висшия съдебен съвет препраща всички сигнали и искания за проверка към новоучредения орган. Докладът за 2011 г. потвърждава и изводите от предходни години, че сигналите се подават предимно от страни по дела срещу магистрати, които разглеждат техни спорове, както и че органите на съдебната власт изпълняват задълженията по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
През 2012 г. новоконституираната Комисия по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет е провела 10 заседания, на които е разгледала и приела 115 декларации по чл. 12 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. През 2012 г. комисията започва да публикува на интернет страницата на Висшия съдебен съвет дневния ред на заседанията си, както и протоколите от тях. В края на месец декември комисията се е самосезирала вследствие на сигнали по конкретен казус. След направени проверки е уведомена независимата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
Докладът за 2011 г. посочва, че благодарение на работата на Комисията по изпълнение на мерките за организация на работата по делата с особен обществен интерес е постигнат напредък по отношение на бързината на наказателното производство по дела с особен обществен интерес, както и повишаване на процента на приключилите с присъда дела. Докладът също така посочва, че са налице редица фактори, които затрудняват процеса. След измененията в правилника през 2012 г. тази комисия е закрита.
Постоянната комисия по изпълнение на Плана за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа през 2011 г. е провела 19 заседания, на които изпълнява основната си организационна функция свързана с анализа на Графика за неотложни мерки и действия на правителството и органите на съдебната власт за изпълнение на показателите за напредък в областта на съдебната реформа.
През 2011 г. комисията прави задълбочен анализ на докладите на Европейската комисия, на базата на който актуализира мерките в графика, подготвя ежемесечен доклад за Министерство на правосъдието, организира, съгласува и обобщава отговорите на въпросниците на Европейската комисия, организира участието на членове на Висшия съдебен съвет в различни форуми в неправителствени организации по теми, свързани със съдебната реформа.
В доклада си за 2012 г. Висшият съдебен съвет отбелязва наличието на недостатъци и необходимост от законодателни промени по отношение на атестирането на магистрати, като докладът привежда и конкретни примери. Докладът посочва и че дисциплинарното производство е съществено слабо място в Закона за съдебната власт и има нужда от съществени промени.
Докладът за 2012 г. също така съдържа и резултатите от Обобщения годишен доклад за дейността на звената за вътрешен одит във Висшия съдебен съвет за периода 1 януари 2012 г. – 31 декември 2012 г., който е инкорпориран за първи път в структурата на доклада.
Отчетите за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г. и 2012 г. посочват, че Инспекторатът е доказал, че е работещ орган, който отчита реално постигнат общ дисциплиниращ ефект по отношение на бързината, прозрачността и уеднаквяването на съдебната практика.
През отчетната 2011 г. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е извършил комплексни планови проверки на съдебните органи на територията на цялата страна. Проведени са четири планови проверки по административни дела в административните съдилища в София-град, Варна, Бургас и Велико Търново. Направена е една комплексна планова проверка в Апелативна прокуратура - София. По наказателни дела е извършена комплексна планова проверка в Районен съд – Шумен и Окръжен съд – Шумен, както и една проверка по самосезиране в Софийски градски съд – Наказателно отделение. Извършени са общо 8 тематични, 9 контролни проверки в съдебните органи и 11 в органите на прокуратура, и 3 инцидентни проверки. Инспекторатът е отправил до Висшия съдебен съвет 7 предложения за образуване на дисциплинарни производства и 21 предложения до административните ръководители за налагане на дисциплинарни наказания.
През отчетната 2012 г. се конституира новият състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Този период се характеризира и с разширяването на правомощията на проверяващия орган с промените в Закона за съдебната власт за разглеждане и решаване на жалбите срещу нарушенията, свързани със забавяне над разумния срок на приключили съдебни производства и прекратени досъдебни производства. През 2012 г. Инспекторатът е извършил комплексни планови проверки в Пловдивски апелативен район като са били направени проверки в Апелативен съд – Пловдив, окръжните съдилища в градовете Пловдив, Стара Загора, Смолян, Хасково, Пазарджик и Кърджали, и всички районни съдилища в апелативния район, районните и окръжните прокуратури и съответните следствени отдели към тях. Направени са и 4 тематични проверки по постъпили сигнали, 13 инцидентни проверки, приключили с актове, препоръки и предложения. За годината има постъпили 1656 оплаквания за допуснати нарушения от съдебните органи, приключена е работата по 1188 преписки, изготвени са 60 отговора по възражения и са отправени 223 препоръки до административни ръководители. През 2012 г. Инспекторатът е отправил сигнали и предложения до други държавни органи и е получил отговори по отправени такива през 2011 г. Инспекторатът е отправил до Висшия съдебен съвет 4 предложения за налагане на дисциплинарни наказания и 27 предложения до административните ръководители. Отправено е и едно предложение за поощрение.
По време на обсъждането на докладите бе обсъдена натовареността на Инспектората към ВСС.
Господин Радев постави въпроса за натовареността на Инспектората към ВСС, предвид новите правомощия, свързани с разглеждане и решаване на жалбите срещу нарушенията, свързани със забавяне над разумния срок на приключили съдебни производства и прекратени досъдебни производства.
В тази връзка господин Стоилов подчерта положителната оценка в доклада на Комисията по мониторинг към Съвета на Европа за това, че България е приела уредба и започнала практическа работа във връзка със забавените дела.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси формулира следните констатации и препоръки по отношение на следващия Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет:
По отношение на Висшия съдебен съвет:
1. да бъде възприет по-аналитичен подход при подготвянето на доклада за дейността през 2013 г., като бъдат включени по систематизирани общи изводи за дейността на Висшия съдебен съвет;
2. да бъде продължена работата за постигане на по-голяма прозрачност, противодействие срещу корупцията и нерегламентираното влияние във и върху съдебната система;
3. да бъдат положени усилия за подобряване на отношенията и ефективността при взаимодействие с органите на изпълнителната власт;
4. да бъдат предприети мерки за избягване на противоречивата практика по дисциплинарните производства;
5. да бъдат предприети мерки за преодоляване на проблема с натовареността на магистратите.
По отношение на Инспектората към Висшия съдебен съвет:
- да бъдат продължени усилията при проверките за добро функциониране на органите на съдебната власт, както и за доброто администриране и срочност на делата в съдебната система.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи внесения Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г., № 211-00-4, внесен от Висшия съдебен съвет на 28 май 2012 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на
Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към
Висшия съдебен съвет за 2011 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г.”
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси с 19 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи внесения Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г., № 311-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 31 май 2013 г. и предлага на Народното събрание да приеме проект за решение по него със следната редакция:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Обобщен годишен доклад за дейността на
Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към
Висшия съдебен съвет за 2012 г.
Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 14 от Закона за съдебната власт
РЕШИ:
Приема Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г.” Благодаря Ви за търпението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Уважаеми колеги, в залата са председателстващият Висшия съдебен съвет госпожа Соня Найденова и главният инспектор госпожа Ана Караиванова.
Госпожо Найденова, госпожо Караиванова, как предпочитате – да чуете изказванията в залата и след това да вземете отношение или да се изкажете в началото?
Заповядайте, госпожо Найденова. В случай че има въпроси, след това отново можете да се включите.
Давам думата на госпожа Соня Найденова да представи докладите на Висшия съдебен съвет за 2011 и 2012 г.
СОНЯ НАЙДЕНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо главен инспектор! На вниманието на Народното събрание беше представен докладът на Правната комисия във връзка с годишните обобщени доклади за дейността на Висшия съдебен съвет за 2011 и 2012 г. И двата доклада имат една и съща структура, като дейността на Висшия съдебен съвет е изведена чрез отчет за дейността на неговите постоянни комисии.
За 2011 г. – акцентите в доклада, които искам да представя пред Вас, са насочени към променения модел на кариерно израстване, обусловен от промени в Закона за съдебната власт от 2011 г., както и промени, свързани с дейността на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията, която с изменение в Закона за съдебната власт от 2011 г. беше определена като втората постоянно действаща, законово определена комисия на Висшия съдебен съвет след тази по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, както и е отбелязан процесът на създаване на местни етични комисии в органите на съдебната власт.
В доклада за 2011 г. важно място е отделено на дейността на Комисията за анализ на делата с повишен обществен интерес и реализирането на тази активност в различни законодателни предложения, свързани с подобряване работата и ефективността на органите на досъдебното производство, както и на наказателния процес като цяло.
По отношение на доклада от 2012 г. – освен че той инкорпорира в себе си и доклад за дейността на звеното „Вътрешен одит” на Висшия съдебен съвет, същият, макар и да следва структурата на доклада от 2011 г., отделя място и на: новите положения, свързани с промяна в персоналния състав на ВСС поради започване на втория мандат на Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган; новите положения, свързани с промяна в Правилника за дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация, с направените с него промени в структурата и компетенциите на постоянните комисии на Висшия съдебен съвет, както и с някои промени в звената на администрацията на ВСС.
Важно място в доклада за 2012 г. е отделено на състоянието на общественото доверие и обществената нагласа – не само към дейността на Висшия съдебен съвет, а изобщо на съдебната система като цяло, характеризиращо се със засилени обществени критики, с продължаващо международно наблюдение по линия на Механизма за сътрудничество и проверка от страна на Европейския съюз, променяща се законова основа, както и финансови рестрикции, обусловени от бюджетната рамка, която от няколко години е прогресиращо неблагоприятна. В продължение на три последователни бюджетни години бюджетът на съдебната власт е в едни и същи параметри, при което за разходи за текуща издръжка остават само 14%, а останалите са средства за покриване възнагражденията на работещите в съдебната система и осигурителни вноски.
Намираме, че по този начин се осигурява недостатъчно финансиране за функционирането на съдебната система, за изпълнение на възложените й от Конституцията и законите правомощия.
Освен направената персонална смяна, промяната в структурата и дейността на комисиите е обусловена от извеждането на основните цели и приоритети в работата на Висшия съдебен съвет. С новия правилник от месец октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет прие, че всяка година изработва годишна програма за своята дейност. Първата такава беше приета на 21 ноември 2012 г., която изведе основните цели за дейността през 2013 г.
Съществен момент с промяна на Правилника за дейността на Висшия съдебен съвет беше закриването на комисията, която имаше ангажимент да следи делата със завишен обществен интерес. Това закриване беше обусловено от разбирането, че в рамките на наказателното производство не бихме могли да кажем, че някои дела са с по-голям обществен интерес от другите, доколкото всяко едно престъпление засяга обществените отношения, но желанието беше да се изнесе акцентът към създаването на механизъм за координация и взаимодействие, както и разработването на план за действие между органите на съдебната власт – Висш съдебен съвет, Върховен касационен съд, Прокуратура на Република България, Инспекторат към Висшия съдебен съвет, Националния институт на правосъдието – от една страна, както и Министерство на правосъдието и Министерство на вътрешните работи, доколкото ангажирани, особено на фазата на досъдебното производство, са не само магистратите, но и други органи на разследване, които са в компетенция на Министерството на вътрешните работи. Началото на този механизъм беше поставено още през 2012 г. Успешно се изпълнява и до момента – през 2013 г.
По отношение отбелязаното в представения проект за Решение на Народното събрание относно Доклада на Висшия съдебен съвет и препоръки към него, смея да твърдя, че през 2012 г. както с направени промени в Правилника за дейността на Висшия съдебен съвет, така и с други мерки е подобрена политиката на публичност и прозрачност не само в работата на Висшия съдебен съвет, но и на органите на съдебната власт.
Създадената с новия правилник от 2012 г. Комисия „Публична комуникация” е ангажирана именно с провеждане комуникационната политика не само на Висшия съдебен съвет, но и на органите на съдебната власт, така че още през 2012 г., съобразно решенията на правилника, всички протоколи от заседания и на постоянни комисии на Висшия съдебен съвет и взетите решения се оповестяват на интернет сайта на Висшия съдебен съвет, така че всеки, който проявява интерес, може да проследи и дейността на всяка от постоянните комисии. Наред с това, разбира се, спазваме и изискването както кратките протоколи, така и пълните стенографски протоколи от пленарните заседания на Висшия съдебен съвет да получават своята публичност.
По отношение на други отбелязани критики към дейността на Висшия съдебен съвет, свързани в частта „Дисциплинарна дейност на Висшия съдебен съвет” в изпълнение на мярка, заложена в графика за неотложните действия на правителството и съдебната система.
В изпълнение на препоръките от мониторинговите доклади през 2012 г. беше извършен преглед на дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет във връзка с дисциплинарни наказания, наложени на съдии, прокурори и следователи за нарушения на Етичния кодекс на българските магистрати. По този начин се създаде началото на процеса на унифициране на дисциплинарната дейност на Висшия съдебен съвет, който продължава и понастоящем.
Новост в работата на Висшия съдебен съвет, която не можа да бъде финализирана до края 2012 г., но чието начало беше поставено, е създаването на Граждански съвет от неправителствени организации, занимаващи се в сферата на правосъдието. Тази процедура стартира през месец декември 2012 г., но самото конституиране и провеждане на първото заседание на този Граждански съвет беше през 2013 г. Смятам, че това е един, установен вече, траен механизъм на мониторинг и участие на неправителствени организации и професионални организации на съдии, прокурори и следователи за провеждане на политиките на Висшия съдебен съвет.
По отношение структурата и информативността на двата доклада, които се разглеждат от Народното събрание – този за 2011 г. и 2012 г., същите наистина са с богато съдържание.
Чрез дейността на отделните комисии за следващия отчетен период, а именно за 2013 г., Висшият съдебен съвет ще структурира годишния доклад по различен начин – чрез представяне на политиките и начина на тяхното изпълнение, така че този доклад да бъде по-аналитичен, да бъде по-съдържателен и да даде ясна представа за това с какви политики и стратегически цели Висшият съдебен съвет се ангажира и доколко успява да ги проведе през определения отчетен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Найденова.
Госпожо Караиванова, желаете ли да вземете думата? Заповядайте.
Госпожа Ана Караиванова – Главен инспектор, за докладите за дейността на Висшия съдебен съвет и Инспектората за 2011 г. и 2012 г.
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, аз се радвам, че (вчера беше в дванадесет без пет, а днес е може би дванадесет без три минути) Народното събрание най-после за последните две години покани Главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, който аз смятам, че е орган преди всичко на Народното събрание, а не помощен орган към Висшия съдебен съвет, да отчете своята дейност, тъй като за този двегодишен период аз и мои колеги – инспектори, сме се отчитали четири години пред европейските чиновници, независимо че всеки месец им изпращаме подробна информация за това какво сме свършили.
Все пак аз смятам, че тук е мястото, където следва да се отчетем и чрез Вас пред българските граждани, които са недоволни от състоянието, от работата на цялата съдебна власт, а ние като бюджетен орган също получаваме заплатите си и издръжката си от техните данъци.
Затова аз няма да Ви чета статистически данни за работата ни както през 2011 г., така и през 2012 г. Ще се опитам съвсем накратко да очертая проблемите.
През първия четиригодишен мандат – за 2011 г., ние изготвихме цялостен доклад за четирите години, смятам, че Инспекторатът се опита да изпълни ролята си, така както беше замисълът на конституционния законодател, а именно – да установи най-после един цялостен, редовен, ефикасен контрол на съдебните органи, защото съществуващият Инспекторат към Министерството на правосъдието до 2007 г. беше принизен, обезличен, смачкан, да го кажа, въпреки че в редица други европейски държави като Франция, като Италия, инспекторатите продължават да са към министъра на правосъдието. Само у нас беше сметнато, че когато е към изпълнителната власт, той засяга независимостта на съдебната власт. Затова усилията ни като създаден орган бяха да се проверят през първия мандат възможно всички съдебни органи, които са над 350 вече, без върховните и специализираните – създадени по-късно, за да можем да видим цялостната картина, да разберем къде са проблемите и съобразно правомощията, които сте ни написали в закона, да се опитаме да информираме органите, които вземат управленските и законодателни решения, да подобрят работата на съдебната власт.
Съобразно написаните ни правомощия най-много можем да въздействаме в два от факторите, повтаряни като заклинание в редицата съдебни стратегии, които се изписаха, а именно бързината на правосъдието и предвидимостта на същото.
За бързината – най-лесният начин е един инспекторат да проверява спазването на процесуалните срокове, и то крайните – за изписване. Смятам, че по-трудното, и към което насочихме усилия, е да видим причините, поради които е разтеглена общата продължителност на приключване на съдебните процеси, това, което предизвиква недоволството в нашите граждани или така както се изрази един виден адвокат: „В България процесите траят колкото Троянската война”. За това пък отново плаща българският данъкоплатец!
Констатирахме тези причини. Те в редица съдилища, и най-вече в столичните, се състоят в дългите периоди между различните заседания – по 8, 9 до 10 месеца, особено в Гражданскопроцесуалния кодекс, защото в Наказателнопроцесуалния се сложиха формално срокове в самия закон и в основни линии се съобразяват с тях. Стига се до съдилища, главно Софийския градски съд, където в гражданските колегии се насрочва по веднъж годишно едно дело и затова продължава по много години.
Госпожа Найденова отправи реплика в Правната комисия, че това се дължи на липсата на зали. Веднага съм готова да опонирам, защото констатираме, че три пъти, а понякога и повече се призовава държавен орган като Столичната община, като Общинската служба по земеделие, на които адресите са публично известни, и един отговорен магистрат би трябвало да си прегледа добре делото, а да не го отваря в деня на заседанието и да констатира, че то е нередовно и да се отлага за следващата година. За всичко това нашият данъкоплатец плаща пари.
В прокуратурите причина за безкрайното продължаване на процесите е безкритичното досега продължаване на сроковете. Непрекъснато се иска с едни и същи мотиви, извадени от copy paste предложенията и се уважават до безкрайност от по-горните прокуратури, докато се погаси по давност.
Особено през 2012 г., когато започна допълнителната ни дейност по Глава трета „а” за обезщетяване на българските граждани, пострадали от продължително правосъдие, се натъкнахме на случаи, в които аз твърдя, че ако ги знаят българските граждани, ще кажат, че по-евтино ще им излезе да няма наказателно правораздаване, защото поне няма да плащат на крадците. Имаме вече няколко случая. Последният случай беше пет години съдия в Градския съд не изписал мотивите за кражба на двама крадци, извършена през 1995 г. Делото се погасило по давност и на двамата крадци, които подадоха молби, сега държавата ще им плати обезщетение. За окрадените граждани остава само многократното им разкарване до следствените органи след връщането му за доразследване, след това в съда, искане на отпуски. Естествено че те няма да получат сумите за окрадените им вещи, но от техните данъци ще платят обезщетението. Ето, в тези случаи аз казвам, че по-евтино ще излезе на гражданите да няма правосъдие и сами да го вземат в ръцете си, или да заплащат на охранителни фирми, както слушахме, че са направили в някои села.
Най-лошото е, че когато пристигнат такива молби, ние сравняваме, че сме предложили такива магистрати за дисциплинарно наказване, и то по същите дела, по които пристигат жалбите, а те не са понесли своето наказание или са понесли едно твърде леко за извършеното нарушение наказание. Тогава стои неудовлетворението, че нашата дейност не постига желания резултат. Това допринася за демотивирането на отделните инспектори да предлагат за дисциплинарно наказание, защото това пък не се отразява много добре на техните отношения с колегите, с които утре отново ще бъдат заедно.
Затова мисля, че Народното събрание би трябвало много по-ясно да каже своята воля, че иска и магистратите да носят своята отговорност, че държи Инспекторатът да върши своята дейност обективно, равно към всичките магистрати, а не по всички начини да се препятства неговата дейност.
И накрая, понеже разбрах от месеци наред, че основната пречка за съдебната реформа е моето оставане на длъжността след изтичане на срока и това ще бъде единствената причина за негативния доклад, очакван от Европейската комисия, държа да заявя, че аз съм депозирала своята оставка в Народното събрание.
Сега, уважаеми народни представители, сте Вие на ход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караиванова.
Уважаеми колеги, след като чухме представянето на отчетите на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет, откривам дебатите.
Има ли желаещи за изказвания?
Първи поиска думата господин Веселин Вучков.
Заповядайте, господин Вучков, за изказване.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Госпожо председателстваща, уважаеми колеги, членове на Висшия съдебен съвет, госпожо Главен инспектор! Госпожо Караиванова, мисля, че ще бъде полезно Вашето присъствие в пленарната зала, когато разглеждаме дейността на прокуратурата и разследващите органи за миналата година, а и на съдилищата, с оглед на това, че повдигнахте много важни теми.
Аз лично не смятам, че точно просрочването на Вашия мандат ще бъде причина за евентуалния негативен доклад. Ако някой така е приоритизирал или преценил нещата, според мен е в груба грешка. Не искам да споделям сега своите лични наблюдения върху Вашата дейност. Имали сме възможност да работим заедно, но това няма да бъде причина, ако докладът бъде негативен.
Уважаема госпожо Манолова, преди малко направихте една неволна грешка, споменавайки че в залата присъства госпожа Найденова, която председателства Висшия съдебен съвет. Не, тя не го председателства, тя го представлява, ако не се лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Не сте ме чули – представляваща Висшия съдебен съвет казах.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Да, неволна грешка допуснахте. Това не е толкова важно...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Казах представляваща и мисля, че от стенографския протокол може да се види.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Добре, не в това е проблемът. По-важно е, че наистина отсъства от дискусиите в пленарната зала този, който председателства Висшия съдебен съвет. Преди повече от час поставих този въпрос. Точката е: Разглеждане дейността на Висшия съдебен съвет, а от пленарната зала отново отсъства този, който го председателства. Макар и да не е негов член съобразно Конституцията на Република България, министърът на правосъдието според мен е много важно да бъде в тази пленарна зала.
Това поведение контрастира ярко например на поведението на военния министър, който винаги присъства в парламентарни комисии и в пленарна зала, когато се засягат теми около Военното министерство. Освен всичко друго, това пък е израз и на една междуинституционална етика, но аз съм безсилен вече да повдигам този въпрос, защото очевидно няма никакъв резултат.
Искам да поставя една тема, която на пръв поглед може би изглежда встрани от фокуса на днешните дискусии. Това е темата за съдебните експертизи. Това е горещ проблем, който изглежда ескалира през последните няколко години. Искам да го поставя в един такъв аспект.
Според мен част от проблема се корени в акт на Висшия съдебен съвет. Всички знаем, че особено на досъдебните наказателни дела, а и не само на тях, се назначават скъпо струващи експертизи. Скъпо струващи! Над 95%, уважаеми колеги, от тези експертизи се провеждат в рамките на досъдебни производства, водени от Вътрешното министерство. Годишно МВР плаща за експертизите си над 6 млн. лв. В края на наказателното производство, когато се прочете окончателният съдебен акт – осъдителна присъда, съдът указва кой да заплати разноските и от досъдебната фаза, включително и за възнаграждения на вещи лица, изобщо разходите и за експертизи. Това е изричен текст в Наказателнопроцесуалния кодекс, чл. 189, ал. 3. Именно тук започва разнобоят в съдебната практика.
Някои съдилища, немалко на брой, според мен правилно, но може и да греша, присъждат в своя акт разноските да се заплатят на тези, които са ги направили, което е съвсем логично, най-често на Вътрешното министерство, естествено. Такива са съдилищата в Ямбол, Видин, Шумен и на други места. Но други съдилища, колкото и да е учудващо, застъпват корено противоположната теза – разноските, макар и направени от Вътрешното министерство, накрая да се възстановят, например от осъдения, на съдебната власт. Такава практика наблюдаваме в Бургас, Монтана, София и на други места.
Нещо повече, даже в рамките на един съдебен район – Врачанско или Ловешко, точно по този въпрос практиката на съдилищата се намира в тотален разнобой. Съдиите познават този проблем. Не казвам нещо ново, разбира се.
Ако случайно МВР получи изпълнителен лист, защото така е указал Наказателният съд, започва нова сага с проблеми. До неотдавна публичните изпълнители от Националната агенция за приходите събираха тези вземания, включително и на МВР, но след консултация с Министерството на финансите вече не го правят, защото според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс тези вземания, включително и на Вътрешното министерство, по разноските били частни, а не публични. Това означава, че Вътрешното министерство трябва да си образува нови и нови изпълнителни производства пред държавни или частни съдебни изпълнители, което означава отново разход на средства, на време и така нататък. Този проблем е познат и не засяга тълкувателна дейност на висши съдебни инстанции или нещо подобно.
Споменавам го тук по повод на този доклад, защото разпределянето на разноските в присъдата – поне така казват повечето съдии, се определя в акт на Висшия съдебен съвет – предполагам, че сте запознати много добре с него, а ако не, ще се запознаете допълнително – въпреки изричното указание на Наказателно-процесуалния кодекс. Между другото, това е една от причините прокуратурата на досъдебната фаза да не назначава експертизи, а да указва на разследващите полицаи от МВР да го правят, защото разходът е огромен.
Разбира се, аз поставям един много малък фрагмент от целия проблем за съдебните експертизи, защото той наистина е много по-обширен и тук трябва да се намери ново реалистично генерално решение. Той не засяга дейността на Висшия съдебен съвет.
Умолявам Ви, ако забележите този проблем в акт на Висшия съдебен съвет, да намерите сили да го разгледате и при необходимост да го коригирате, защото абсолютно несправедливо е разноските да ги прави например Вътрешното министерство, а в крайна сметка да се възстановяват от осъденото лице на друг орган, който не го е направил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Вучков.
Ще се съглася с Вас, че министрите са длъжни да присъстват в пленарната зала, когато се разглеждат законопроекти и доклади, свързани с тяхната дейност. Признавам, че в случая вина има и ръководството на Парламента за несвоевременното уведомяване, че точките могат да влязат в днешния дневен ред.
В тази връзка искам да благодаря специално на госпожа Найденова и на госпожа Караиванова, които макар информирани ад хок, дойдоха в пленарната зала, за да уважат с присъствието си и с участието си в дебата народните представители.
Приемам Вашата бележка и като отправена срещу ръководството на Народното събрание. Ще ги уведомяваме своевременно. Оказа се, че госпожа Златанова има предварително поети неотложни ангажименти.
Както и да е, упрекът Ви е основателен.
Има ли реплики към изказването на господин Вучков? Няма.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване двата проекта за решение, които бяха представени от господин Филип Попов – заместник-председател на Правната комисия.
Първо ще бъде гласувано предложеното решение от Комисията по правни въпроси за приемане на Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2011 г. Предложението на Комисията по правни въпроси е този доклад да бъде приет от Парламента.
Колеги, моля да гласувате проекта за решение.
Гласували 125 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 4.
С това Решението за приемане на Годишния доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и на Инспектората за 2011 г. е прието.
Подлагам на гласуване Решението за приемане на Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2012 г., предложен от Правната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 3.
Годишният доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и на Инспектората за 2012 г. е приет.
Благодаря на госпожа Найденова и на госпожа Караиванова за участието в днешния парламентарен дебат.
Обявявам почивка до 11,20 ч., когато ще започне парламентарният контрол.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, да започнем с парламентарния контрол.
Господин Сидеров от името на парламентарна група.
През това време министрите да влязат в залата.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Ще изчакам влизането на министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Сидеров, ще изчакате малко. Добре.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Първо да Ви запозная с новопостъпилите питания.
Новопостъпили питания за периода 18 октомври 2013 г. до 24 октомври 2013 г. от:
- народния представител Димчо Михалевски към Десислава Терзиева относно политиката на министерството за гарантиране на добро качество на извършваните рехабилитации и реконструкции на участъци от републиканската пътна мрежа;
- Димчо Михалевски към Зинаида Златанова – заместник-министър председател и министър на правосъдието, относно етапна готовност на подготовката на Договора за партньорство между България и Европейския съюз за периода 2014-2020 г.;
- Красимир Мурджев към Ангел Найденов – министър на отбраната, относно политиката за бракуване на военно имущество.
Писмен отговор до 7 ноември 2013 г. на питане от Семир Абумелих към Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно осигуряване на права за получаване на висше образование на лицата със статут на бежанци на територията на Република България.
Писмени отговори за връчване.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя и министър на правосъдието госпожа Златанова на въпрос от народния представител Павел Гуджеров;
- госпожа Златанова на въпрос от народните представители Страхил Ангелов и Младен Червеняков;
- госпожа Златанова на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- госпожа Златанова на питане от народния представител Даниела Дариткова;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йончев на въпрос от народния представител Страхил Ангелов;
- господин Йовчев на въпрос от народния представител Стефан Дедев;
- господин Йовчев на въпрос от народните представители Красимира Анастасова и Николай Апостолов;
- министър Йовчев на въпрос на госпожа Ирена Соколова;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Джема Грозданова;
- министър Искра Михайлова на въпрос от народния представител Ирена Коцева;
- министъра на младежта и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Корнелия Маринова и на въпрос от народния представител Милена Дамянова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Мариана Бояджиева и на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Ирена Коцева.
От името на Парламентарна група – господин Волен Сидеров.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател!
Като гледам, други лидери на парламентарни групи няма в залата.Така че, както се казва, съм длъжен да направя изявление-декларация. Още повече, че в Брюксел, разбирам от информационните медии, са се събрали лидерите на най-голямата парламентарна група – господин Борисов, на втората по големина и министър-председателят. Очаквам да се върнат с предложение за голяма коалиция – ГЕРБ и БСП. Предполагам, че от Брюксел така ще ги посъветват. По този начин да изолират най-после тази лоша „Атака” от властта, от Парламента и от всичко, което, разбира се, „Атака” е виновна за всички лоши неща, които се случиха в България от 1989 г.
Вероятно това ще бъде новината на следващите дни. Такова предчувствие имам и политическата интуиция ми показва също, че между ГЕРБ и БСП се заформя една нова фаза на общуване. Но, това е все пак предположение.
Искам да мина към фактите, които са много тревожни и на които искам да посветя днешното изявление на група. Много добре, че тук е вътрешният министър, тук е и правосъдният министър.
Госпожо Златанова, един съвет – ще използвам, че сте тук. Все пак не се извинявайте за мораториума, който гласувахме онзи ден за земята. То е нещо хубаво, то е нещо положително. Не се притеснявайте! Няма нищо притеснително! Напротив, трябва да сте горди, че сте първото българско правителство, което в последните 20 години ще приеме решение, изключително добро, положително за България и Вие трябва да го изпълните. Не разбирам защо търсите оправдание да не го изпълните.
Днес слушах Ваше изявление по една от телевизиите и останах с впечатлението, че Вие едва ли не отхвърляте решението на Парламента. Надявам се да не е така.
Дами и господа народни представители, дами и господа министри, вицепремиери, имам един въпрос, който е много важен и тревожи огромна част от българското население. Това е въпросът за така наречените „бежанци”, всъщност нелегални емигранти, които запълват вече селища в България, селища около наши градове и села и това поражда огромно недоволство сред българското население.
На много места вече се организират граждански протести срещу наличието на такива лагери или бежански селища, които тревожат нашите съграждани, нашите сънародници. Вече имаше такива в Хасковско, в Свиленград. На 2 ноември се предвижда да има такъв протест в центъра на Елхово. Там ние сме организатори, госпожо Златанова и господин Йовчев, да знаете, не пращайте полиция. Хората там ще протестират за своите права – български права.
Сега искам да Ви кажа няколко аргумента. За да бъдете ясни и точни, когато говорите пред медиите, да обяснявате истината за този поток от нелегални емигранти. Защото наистина на мен и на моите колеги ни омръзна да слушаме лъжи, полулъжи и чисти клевети относно потока от нелегални емигранти, който бил наричан „бежанци” и които търсели хуманитарна закрила и така нататък.
От време на време се споменават международни конвенции, най-често Женевската, но не се казва истината, тъй че всъщност тази конвенция и последвалите я нормативи, които са влезли в българския Закон за убежищата и бежанците казва, че бежанец е този, който идва направо от територия, където е застрашен неговият живот. Тези хора, които са сега тук и се чудите къде да ги разселвате и с какви пари да ги заселвате и да им строите къщи, а вече и джамии, идват ли направо от територия, където е застрашен техният живот? Не, те идват от Турция. Нали Турция е сигурна страна, даже имаше съвместно заседание на българския и турския кабинети преди мисля две години? Турция е сигурна страна, даже се канят да я приемат в Евросъюза и поне такъв спор се води, ние сме против, разбира се.
Но всички тези бежанци идват от Турция. Защо въобще тук в България медиите, политиците и оторизирани лица, министри и юристи ги наричат бежанци, с което всъщност изкривяват смисъла на Закона за убежищата и бежанците? Неговият чл. 4, ал. 5 казва, че чужденец, който е влязъл незаконно в България, може да поиска закрила като бежанец, ако пристигне направо от територия, където са били застрашени животът и свободата му. Тъй като това не е така за 100% от тук настанилите се вече над 20 000 нелегални емигранти, аз предлагам, господин Йовчев, като вицепремиер, да започнете да изпълнявате закона, ще Ви кажа кой точно. Член 279, ал. 1 от Наказателния кодекс: Който влезе или излезе през границите на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва. Има санкция – наказателна отговорност! Защо тези хора – нелегалните емигранти, ги приемате, настанявате ги и се чудите откъде да намерите пари за тяхното пребиваване и жилища, а не ги задържате и експулсирате, което сте длъжни да го правите по силата на Европейска директива от 2008 г.? Вие знаете също, би трябвало да я знаете, госпожо Златанова – 115 от 2008 г. Тази директива казва: На нелегални емигранти се дават от 7 до 30 дни срок да напуснат страната, след което принудително се експулсират там, откъдето са дошли. В случая те са дошли от Република Турция.
Следователно българските власти в момента трябва да правят едно-единствено нещо: да върнат всички тези 20-тина хиляди нелегални емигранти там, откъдето те са дошли. Между другото, не знам вече дали не са малцинство там сирийците, повечето са от много други държави, има афганистанци, сомалийци и какви ли не. Всички те минават под етикета сирийски бежанци. Тук се развиват едни убедителни, едни сълзливи текстове, коментари и излияния чета, в които се казва как ние сме толерантни, трябва да дадем хуманитарна защита на нелегалните емигранти, които по силата на закона трябва да са експулсирани. Защо законът в България не се спазва, питам Ви? Защо тези хора не се връщат там, откъдето са дошли, и защо продължава да бъде застрашавана българската национална сигурност, животът и имуществото на гражданите в много селища на България, включително и столицата, а не се изпълнява законът?
Тук искам да обърна внимание, имаме двама вицепремиери в залата, да ги посъветвам да направят следното. Незабавно да предложат на председателя на Еврокомисията да отзове еврокомисаря Кристалина Георгиева, която по един изключително неадекватен, вреден за България начин предложи ние да ги взимаме тук, да ги настаняваме, да ги интегрираме и те щели да решат демографския въпрос на България, представете си! Тази жена или не е с акъла си, или говори такива неща, че просто не знае къде се намира. Вярно, че не е в България от дълги години, но очевидно се разминава с реалността. Какви демографски проблеми ще ни решават сомалийците, извинявам се? Имате ли теза по тези въпроси, госпожо вицепремиер? Съгласна ли сте с тази еврокомисарка Кристалина Георгиева или би трябвало правителството да предложи нейното отзоваване и незабавната замяна с друг човек, който е малко по-адекватен и поне като каже нещо, не става за смях пред цяла България? Освен за смях тази жена започва да става опасна. Това, което предлага, противоречи и на законите на България, цитирах някои от тях.
Трябва да престанем с тези заблуждения, лъжи, които се леят по медиите, че тук идват бежанци, които търсят политическо убежище. Не, тези хора нямат право да го търсят в България, те имат право в първата страна, която попадат, това е Турция – съседната на тази, от която бягат, и Турция трябва, ако реши, да им даде политическо убежище или да откаже. Но Турция, не България.
Така че всъщност ние сами, нашето правителство си създава проблем, като приема едни хора, нарича ги бежанци, нарушава българските закони, строи им жилища в нарушение на бюджета, защото там не са определени пари, в новия бюджет също не са определени пари, откъде ще ги вземете, не знам, откъде ще ги измислите, но пари за бежанци няма. Има 5 млн. 200 хил. лв. предвидени, а само за един месец досега сте похарчили 11 милиона за тези хора. Бъдете по-щедри към българските пенсионери, към българските безработни, въобще към българите. Има бездомни хора в България, които се нуждаят от жилища. Има хора, на които ние от „Атака” им помагаме, защото от месеци не са си плащали тока и стоят на свещи. Има такива случаи, ще Ви дадем пълен списък.
Така че правителството трябва да си влезе най-после в ролята, да експулсира нелегалните емигранти, които биват наричани неправомерно бежанци и да реши този въпрос, като затвори границата чрез механични средства, така че от Турция да не може по никакъв начин да идват подобни пришълци. Това е задължение, дами и господа министри и вицепремиер, това не е молба, а задължение, което трябва да свършите. Иначе Вие просто ще нарушите закона и може би един ден ще отговаряте с наказателни санкции за това, което вършите в момента. Вие в момента нарушавате Закона за убежищата и бежанците, Наказателния кодекс и Конституцията на България, както и международните спогодби и европейски директиви! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Заповядайте за изказване от името на парламентарна група, госпожо Узунова.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Миналият петък Парламентарната група на ГЕРБ изрази от парламентарната трибуна ясната си и принципна позиция към организирания от днешните управляващи партии скандал за злепоставянето ни в деня за размисъл и изборния ден на 12 май. Нашата позиция предизвика бурна реакция на участниците в този режисиран сценарий. Тя издаде тяхната уязвимост и гузна съвест заради противозаконната, клеветническа кампания, която организирахте. Изборите отминаха, но сянката върху техните резултати остава. Разпределението на парламентарните мандати трудно крепи правителството и мнозинството, а гражданите основателно не спират вече 133-ти ден да протестират срещу политическата класа и нейните задкулисни схеми. За създадения правен, политически и обществен абсурд не трябва да се мълчи. ГЕРБ е единствената опозиционна партия и е длъжна да алармира за него.
Ние се въздържахме от коментари дълго време, докато прокуратурата успее след светкавичната си реакция за оповестяване на доноса да приключи и с неговото доказване. Съобщението, че случаят, който в деня на размисъл бе определен като опит за държавен преврат, се оказа административен пропуск, ни даде основание да изразим най-накрая и нашата позиция.
Да направим това от парламентарната трибуна е наше конституционно право, а за всеки, който все още вярва, че депутатите трябва да спазват закона и нормите на политическия морал, то е и неприкосновено право.
За съжаление, агресивното поведение на депутатите от „Атака“ миналия петък по своята същност бе посегателство и незачитане на това наше конституционно право. Със своето поведение в пленарната зала те нарушиха правилника на Парламента, преминаха границите на нормите на парламентарно поведение и пряко, и грозно застрашиха народен представител от ГЕРБ. Няма по-разобличаващ знак за липсата на смислени аргументи от агресията към този, който казва истината. (Шум и реплики от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина.
ИРЕНА УЗУНОВА: Безсрамието на тези депутати от „Атака“, които се нахвърлиха срещу свой колега – жена, само защото тя каза неудобни за тях истини, е срам за Българския парламент и най-ниското дъно на това, което искаме да наричаме парламентаризъм.
Сблъсъкът в петък се разигра пред очите на българските граждани. Вместо урок по толерантност към опонента, вместо пример за публично поведение и морал, те видяха злия и грозен образ на тези, които крепят днешното управление. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум и реплики от „Атака“.)
Ние, депутатите от ГЕРБ, не се страхуваме, но се срамуваме заради тези, които скочиха срещу народен представител от ГЕРБ. Още по-силно се срамуваме и от тези, които всеки ден оплакват парламентаризма и неговите норми, но дори и с една дума не осъдиха това поведение.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Кого имате предвид, кого?
ИРЕНА УЗУНОВА: БСП и ДПС имат най-дългото парламентарно присъствие, но уплашени от крехкия кворум, който крепи жадуваната от тях власт, не осъдиха поведението на „Атака“ и нейния лидер. (Силен шум и реплики от „Атака“.)
Какво по-силно доказателство за тяхната безпринципност, политическа и национална безотговорност, за тяхното лицемерие, за стремежът им към властта на всяка цена от това затваряне на очите и устите пред скандалното поведение на депутатите от „Атака“. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина.
ИРЕНА УЗУНОВА: Дами и господа народни представители от БСП и ДПС! Вие замлъкнахте, затворихте си очите и не успяхте да осъдите поведението на тези, които крепят мнозинството Ви. Мълчите и осми ден нямате позиция, няма и да имате, защото се страхувате от тях. Толкова се страхувате и да отидете на нови избори, че забравяте за това, че българският парламентарист трябва да бъде пример за достойно поведение. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от КБ и ДПС.)
Ето защо и затова искаме, и няма да спрем да искаме, оставката на Вашето правителство. (Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Дами и господа депутати от БСП, ДПС и „Атака“, все още имате един минимален шанс да спасите своето достойнство и малко останалия авторитет на Парламента. (Шум и реплики от „Атака“.)
Ние, депутатите от ГЕРБ, Ви подсказваме и категорично изискваме Етичната комисия на Парламента да разгледа веднага поведението на лидера и депутатите от „Атака“ и възможно най-бързо да излезе с осъдително становище по поведението им. (Силен шум и реплики.) Това дължите не на нас, дължите го на българските граждани, които с всяко Ваше действие получават поредното доказателство, че имат безспорни основания да искат оставката на Вашето управление.
След окупирания вече четвърти месец Парламент, студентите на България окупираха и университетите (реплики от КБ), с това ясно заявявайки, че са срещу порочните политически нрави и с искане за възстановяване на обществения морал. (Реплики от „Атака“.)
Затова и призивът ни към Вас е: върнете България на хората, подавайки Вашето правителство оставка и отивайки на предсрочни избори! (Шум и реплики. Възгласи: „Е-е-е!“. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Узунова. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
От името на парламентарна група ли, госпожо Манолова? Да.
От името на парламентарна група – госпожа Манолова.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Слушахме с колегите от Коалиция за България патетичното слово на депутатката от ГЕРБ госпожа Узунова и тъй като там не се споменаваше нито парламентарна група, нито име на лидер на парламентарна група, почти до последно не можахме да разберем кои депутати от българския Парламент визира иначе смелата госпожа Узунова. (Реплики от ГЕРБ.)
За кого става дума? Дали има предвид случилото се миналия петък? Защото, извинявайте, уважаеми дами и господа, но от миналия петък до днес изминаха седем дни. Въпросната госпожа Узунова присъстваше на пленарните заседания и ако имаха какво да кажат пред народното представителство, можеха да поставят на разглеждане този случай през изминалите седем дни. Това ни навежда на мисълта, че нещо се е променило в изминалите седем дни, включително по повод отношението на Парламентарната група на ГЕРБ към неназованата парламентарна група и неназования неин лидер.
Връщайки лентата назад, си спомняме пленарния ден вторник, когато в тази зала беше гласувано така нареченото „решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделски земи“, когато Парламентарната група на ГЕРБ буквално клекна пред неназованата парламентарна група и нейния лидер. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Видни представители на ръководството на ГЕРБ явно във вторник не бяха толкова възмутени нито от тази парламентарна група, нито от нейния лидер, защото поклоннически преследваха лидера, включително и в тяхната парламентарна стая, с молба да постигнат общи действия по въпросния проект за решение.
Визирам членове на ръководството на ГЕРБ – на крака пред въпросния лидер, в стаята на въпросната парламентарна група с молба: „Моля, подкрепете нашето решение. Моля, нека да се разберем. Моля, това е молба от Парламентарната група на ГЕРБ.“ (Шум и реплики от ГЕРБ.) По отношение на същата тази парламентарна група, която иначе била срам за Парламента, която имала непарламентарно поведение и прочие, и прочие.
Какво се случи от миналия петък до вторник и от вторник до този петък? Какво се случи? Вие, госпожо Узунова, не знаете ли за движенията на ръководството на Вашата парламентарна група към другата въпросна парламентарна група? (Реплики от ГЕРБ.)
Аз понеже имам малко повече смелост, ще я назова директно: става дума за господин Сидеров и Парламентарната група на партия „Атака“ и става дума за ръководството на ГЕРБ, което молеше ръководството на „Атака“ за единни действия. (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
Както обаче се оказва ние във вторник, всичките в тази зала, а също и българските граждани не сме разбрали какво се случва, защото лидерът на ГЕРБ, пребивавайки вече в Брюксел, тоест сменяйки не просто деня, но и мястото, направи следното твърдение: „Подведени от всеобщата лудост и от популизъм 150 депутати гласуваха мораториума”, при положение че ръководството на ГЕРБ, и не само аз бях свидетел на унизителното поведение на най-голямата парламентарна група, която молеше за общи действия, скачаше в залата, искаше прегласуване. Впрочем тя внесе още по-краен проект за решение по налагането на същия този мораториум, но според господин Борисов ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ и депутатите на ГЕРБ, включително и госпожа Узунова очевидно са правили това, обзети от лудост и от популизъм. (Ръкопляскания от КБ.)
След като оценката на Вашия лидер е, че сте обзети от лудост, защо ни губите времето с подобни безумни изявления от парламентарната трибуна? Според Борисов Вие сте обзети от лудост и от популизъм и очевидно това Ваше поведение във вторник не Ви е пуснало до петък. (Ръкопляскания от КБ. Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Узунова.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: За какво, за какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Колкото повече си споменаватe имената, толкова повече ще удължим заседанието.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма право на второ изявление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не е изявление, а лично обяснение, защото името й беше споменато, господин Стоилов. Почувствала се е засегната госпожа Узунова и има право.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Аз разбирам госпожа Манолова, която всеки път ще скача – няма да кажа като какво – на червено, когато чуе думичката „донос”. (Шум и реплики отляво.) Няма да търпя един човек, който подмени изборните резултати, да говори за моя морал. (Викове: „Браво, браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Госпожо Манолова, в тази зала има най-малко 50 души, които видяха и знаят, че Вие се срещахте с хората от „Атака” в деня вторник.
Госпожо Манолова, аз не мога да твърдя какво Вие сте говорили с хората на „Атака”, но да вменявате и прехвърляте върху нас Вашите задкулисни игри и абсолютната Ви безпомощност във вторник в тази зала да повлияете и като заместник-председател на Парламента за вземане на едно законосъобразно решение, което сега опитвате да заметете някъде в ъгъла, ето това, госпожо Манолова, е срамота. (Викове: „Браво, браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше личното обяснение на госпожа Узунова.
Нямам съмнение, госпожо Манолова – заповядайте и Вие за лично обяснение. Госпожа Узунова упорито Ви споменаваше и сега така ще бъде.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, не знам защо госпожа Узунова се чувства засегната от мои думи? Това, че парламентарната група на ГЕРБ и тя лично е обзета от лудост и популизъм, не е моя оценка. Това е оценка за Вас на Вашия лидер.
Аз за разлика от Вас, имам малко повече смелост и тя се изразява, включително в това, с хората, с които провеждам разговори и преговори, да не се срамувам нито от тях, нито от собствените си действия.
Да, във вторник аз се срещах с ръководството на парламентарната група на „Атака” и тогава (ръкопляскания и викове: „Браво, браво!” от ГЕРБ), и сега заявявам, че те са български народни представители, законно избрани. Докато Вашето ръководство в лицето на госпожа Цецка Цачева и други народни представители, ...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Са незаконни.
МАЯ МАНОЛОВА: ...се срещнаха с Волен Сидеров, но, видите ли, това било, защото са били обзети от лудост. И това, което е било във вторник, вече не важи в петък.
Що се отнася до приетото решение, Парламентарната група на Коалиция за България предложи свой проект, който съответстваше и на Конституцията, и на международните ни ангажименти. Нашият лидер, за разлика от Вашия, не се срамува от проекта за решение, който внесохме, и не твърди, че сме обзети от лудост и популизъм.
И последно изречение, тъй като сте юрист, да Ви обясня какво е „донос”. „Донос” е сигнал, който е написан анонимно, без подпис на неговия вносител и в който се съдържат неверни твърдения.
Аз, за разлика от Вас, съм се подписала под сигнала за Костинброд и всички факти в него се оказаха истина – 480 хиляди отпечатани в повече бюлетини, готови за изборна манипулация. А Вашият плач всеки петък в тази зала говори само за едно – не можете да преживеете, че не ги пуснахте в употреба, не можете да преживеете (ръкопляскания от КБ), че никога повече Бойко Борисов няма да бъде премиер, Цецка Цачева няма да бъде председател на Народното събрание и лицата тук повече никога няма да бъдат министри. Ето, това е Вашата голяма драма. (Ръкопляскания от КБ.) Престанете да занимавате с нея българските граждани! Те си казаха мнението за Вас. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Време е да затворим тази рубрика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тази рубрика ще продължи, докато си споменавате имената и се държите така пред погледите на министрите, дошли тук.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Аз няма да споменавам имена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Чакайте малко, госпожо Узунова. Ще Ви дам думата! Стойте, много сте припряна!
Имате думата, госпожо Узунова.
ИРЕНА УЗУНОВА: Няма да споменавам имена. (Реплики от народния представител Янаки Стоилов.)
Само ще помоля народните представители, които искат и се справят с таблетите и лаптопите, които са пред тях, да отворят тълковния речник на българския език, където ще видят какво е „донос”. Няма да влизам в този спор от тази трибуна.
Смятам обаче, че за пореден път пред българските граждани беше направен опит БСП да избяга от своята отговорност. (Шум и реплики от КБ.) БСП! БСП подкрепи с 59 гласа на свои народни представители мораториума, гласуван във вторник. (Реплики от КБ.) Така че нека вътре групата на Коалиция за България намерят причината и нека не търсят тази причина сред нас. (Шум и реплики от КБ.)
Уважаеми колеги, точно във вторник, и с това, че не прокарахте Вашия проект за решение, за пореден път лъхна фактът, че Вие като мандатоносители нямате мнозинство в този Парламент и ми давате още веднъж повод да кажа – изходът за България е един: Оставка на управлението Ви! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Забравихте си картата, госпожо Узунова – както бързате да се изкажете, и забравяте.
От името на Парламентарната група на ДПС има думата господин Карадайъ.
Заповядайте, уважаеми господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Ние днес нямахме намерение да се изказваме от името на парламентарната група, но при тази очертала се картина, все пак би било редно да изложим и нашата позиция, защото през тази последна седмица ние видяхме, че едно странно мнозинство в Народното събрание прие едно странно решение. Както виждаме, само след два дена лидерът на най-голямата парламентарна група от Брюксел заяви, най-вероятно визирайки своята си парламентарна група, че са изпаднали в някаква странна форма на лудост, може би обзети от изначалното им поведение на популизъм. Поне така го прочетохме от медиите.
По-скоро би трябвало да се обърнем към тази парламентарна група и да кажем – да, колеги, имате правото да лудувате, когато и както намерите за добре, но, лудувайки колкото и където си искате, все пак тук, в Народното събрание, ние трябва да вземаме и отговорни решения, национално отговорни решения, решения в интерес на българските граждани.
Колкото до декларациите, които слушаме през последните една-две седмици от името на парламентарната група на ГЕРБ във връзка с едни отпечатани бюлетини, които видяхме, да, там би трябвало да се уточнят кои са поръчителите на тези бюлетини, поради простата причина че по закон полицията, Министерството на вътрешните работи трябва да охранява отпечатването и разпространението им, за да не се окаже като в едни странни тефтерчета, които в момента се въртят в публичното пространство, че поръчителите са същите – поръчителите на тефтерчето, поръчителите и на бюлетините, а именно Б.Б., Ц.Ц. или И.Ф. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
От тази гледна точка, аз разбирам декларацията на госпожа Узунова, че ГЕРБ вече се срамуват. Да, наистина е добре да се срамуват от някои свои действия.
В този случай все пак би трябвало да кажа и още нещо. Вече българските граждани не вярват на такъв тип декларации или по-скоро празни приказки за европейско развитие на България, когато само през последната седмица видяхме Вашата позиция, чута от трибуната на Народното събрание, и Вашите действия при приемането на решения, които са против националния интерес на България.
РЕПЛИКА ОТ АТАКА Не Ви ли е срам?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Доколкото говорим за европейското развитие на България – да, последната седмица се видя, че Движението за права и свободи е единствената последователна партия, която отстоява европейското развитие на нашата родина. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Господин Лазаров – по начина на водене, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, разбирам желанието Ви да давате възможност за изявява, но много Ви моля от тази трибуна да говорят хора, които бяха в Централната избирателна комисия по времето, когато Конституционният съд на България обяви 18 хиляди гласа за недействителни и касира три депутатски мандата на Движението за права и свободи… (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от ДПС. Председателят изключва микрофоните на оратора.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Лазаров! (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Лазаров, ще давам думата на всеки народен представител, който има право.
Личните нападки и разчистванията на взаимни сметки между Вас са въпрос на мащаб на собствено разбиране за парламентарно поведение. За съжаление, то не се формира в Парламента, а се формира през целия живот.
Уважаеми народни представители, да преминем към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Ще удължим времето на парламентарния контрол с 40 минути – времето, което изтече дотук.
Давам думата на госпожа Ивелина Василева да зададе своето питане относно оценка за свършеното по програмиране и управление на оперативните програми.
Заповядайте, уважаема госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Вицепремиери и уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е отправен към госпожа Златанова и е свързан с управлението на еврофондовете.
Всички ние знаем каква съществена роля имат еврофондовете като значимо средство за осъществяване на структурни реформи, за развитието на нашите региони, за развитието на конкурентоспособността на нашата икономика и за ускоряването на сближаването. За България те имат още по-важно значение предвид това, че съставляват близо 60% от публичните инвестиции.
Правителството на ГЕРБ в началото на своя мандат започна със следната стартова позиция. През 2009 г. нито една от седемте оперативни програми нямаше одобрен доклад за съответствие от Европейската комисия. България нямаше право да получава средства от Европейската комисия. Обемът на договорените средства възлизаше на 23%, обемът на разплатените средства към бенефициентите беше 2,61%. Но не само това, репутацията на България беше срината.
По време на мандата на правителството на ГЕРБ бяха положени неимоверни усилия, за да се възстанови доверието. В пъти бе увеличен процентът на договорени и разплатени средства. Към март месец 2013 г. договорените средства възлизат на 103% от общия бюджет на програмите. Разплатените средства са близо 37%, общо 6,5 млрд. лв. Системите за управление и контрол работят стабилно. Няма нито една спряна оперативна програма, няма нито едно загубено евро за българския данъкоплатец. Тече интензивна подготовка по новия програмен период. Подготвен е първият вариант на Договора за партньорство. Първата оперативна програма от всички държави – членки на Европейския съюз, е представена на комисията. На 6 февруари са проведени първите преговори с Европейската комисия за новия програмен период. Това са безспорни факти, това са фактите.
Госпожо Златанова, моят въпрос към Вас е: как оценявате работата на правителството на ГЕРБ по отношение управлението на оперативните програми и програмирането на следващия програмен период?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Заповядайте, министър Златанова, да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Василева, бих искала да благодаря за поставения въпрос относно оценката за работата на правителството на ГЕРБ по отношение управлението на оперативните програми и програмирането на следващия програмен период. Това ми дава възможност и от трибуната на Народното събрание да заявя това, което неведнъж съм казвала през последните няколко месеца.
Управлението на средствата от Европейския съюз не е партийно състезание и не е място за политически битки. Това е каузата на България за едно по-добро, ефективно и устойчиво развитие на регионите, бизнеса и администрацията. Общата ни цел трябва да бъде максималното усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз. Това е начин да се усети положителният ефект от членството ни в Европейския съюз.
Но да се върнем конкретно на поставения въпрос. Ефектът от изпълнението на оперативните програми е дългосрочен, така че конкретните резултати предстои да бъдат отчетени и усетени от цялото общество.
Що се отнася до оценката на изпълнение на програмите в настоящия програмен период, тя ще бъде дадена най-вече от българските граждани и от европейските институции.
Ако трябва да говоря обаче с конкретни цифри и факти, ще споделя, че при започването на работата ни като правителство се изправихме пред риск от загуба на средства от 272 млн. евро по седемте оперативни програми. Нямаше конкретен план за действие за намаляване на този риск, не бяха положени достатъчно усилия за осигуряване на темп на усвояване, при който да се минимизира рискът от загуба на средства поради правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент n+2 и n+3.
За преодоляване на всички тези проблеми нашето правителство беше изправено пред сериозно предизвикателство и кратки срокове за реакция. Много бързо беше разработен План за действие за минимизиране на риска от загуба на средства за периода 2013-2015 г., за да се навакса онова, което не е било изпълнено или е било пропуснато в предходните години. Изпълнението на този план се следи на ежемесечна база. Засега рискът от загуби за настоящия програмен период е минимизиран, включително и чрез техники, като: финализиране на проекти, спешно представяне за одобрение на големи проекти, допускане на наддоговаряне по програмите, увеличаване на авансовите плащания към бенефициентите. Усилията ни са насочени, както вече споменах, към максимално усвояване на средствата, защото те са за хората, а не за целите на политическите състезания.
Що се отнася до програмирането – първо трябва да обърнем внимание на постигнатото от преговорния екип при договаряне на финансовата рамка за периода 2014-2020 г. Средствата от европейските структурни инвестиционни фондове, които страната ни ще може да ползва, стъпват на определени обективни критерии, от които не можем да избягаме и които определят основния обем средства.
Не мога да не споделя, че към март 2013 г. са били пропуснати редица възможности за договаряне на допълнителни средства за изоставащи региони или отстъпки за настоящия период, като например удълженото прилагане на Правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент N+3 за България.
Също така не е била взета под специално внимание работата по така наречените „предварителни условия”, които трябва да бъдат изпълнени най-късно до края на 2016 г. и от чието изпълнение зависи продължаването на финансирането за отделни сектори. Тези предварителни условия са свързани с наличието на ясни национални политики и приоритети, формулирани в стратегии или нормативна уредба.
За съжаление, заварихме редица сектори, като „Здравеопазване”, „Администрация”, „Регионална политика”, „Транспорт”, „Воден сектор”, за които липсваше ясна визия за реформа, да не говорим за документи. Това определено затрудни изготвянето на пълен и зрял вариант на Споразумението за партньорство.
Вариантът на този документ, който заварихме, беше нелоша основа, но имаше нужда от сериозна доработка по отношение фокусирането на инвестициите. В него липсваше информация по основни сектори, като например „Земеделие”.
При стратегическото програмиране за следващия период заварихме и слабо застъпване на интегрирания подход към териториалното развитие. Този подход бе ограничен основно до прилагане на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, които работят в рамките на отделните градове, и до прилагане на водено от Общността местно развитие.
Във версията на Споразумението за партньорство, която изпратихме в края на месец август, включихме използването на този подход в Северозападния район за планиране, където са особено необходими целенасочени инвестиции. Засега имаме всички индикации, че последната версия на Споразумението е един зрял документ. Успоредно с това върви и процесът по финализиране на оперативните програми за следващия програмен период и първите версии на някои от тях вече са изпратени за съгласуване на Европейската комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Госпожо Василева, имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо Златанова, от това, което чухме, мога да споделя с радост, че най-сетне сте се запознали поне с част от стореното от предходното правителство, макар и ненапълно – мисля, че има още какво да прочетете. Това, разбира се, е Вашата субективна оценка.
Бих искала да Ви припомня, че по времето на мандата на правителството на ГЕРБ Вие бяхте представител на Европейската комисия в България. Съгласно функционалната характеристика, цитирам, „ролята на представителството е да осведомява Европейската комисия за процесите и събитията в България”.
Освен всичко, което казахте днес, Вие направихте изявления пред българските медии от типа на: „Възмутена съм от начина, по който парите на европейските данъкоплатци се превръщаха в грозен PR чрез рязането на ленти”.
Госпожо Златанова, след като многократно, включително ползвайки се от услугите на Авиоотряд 28, Вие участвахте в церемонии по рязане на ленти и присъствахте на многобройни такива, например на лот 2 на автомагистрала „Тракия”, на жп отсечката Пловдив – Димитровград, на Дунав мост 2; след като придружавахте своите работодатели от Европейската комисия при посещението им в България, и след като смятате, че, цитирам, „Изключително съм възмутена от това, което се случваше в последните години – че сме усвоявали фондовете много добре. Лъжа беше през всичките години назад, че България се справя добре с еврофондовете”, моят допълващ въпрос към Вас е:
Госпожо Златанова, след като сте били свидетел на такива безобразия и след като българското правителство е правило грозен PR с Ваше участие, Вие уведомихте ли своите работодатели от Европейската комисия, което е Ваше задължение, и ако да, по какъв начин и каква беше реакцията на Европейската комисия? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева. Само да Ви кажа, че Дунав мост 2 не беше тогава и там нямаше авиоотряд. Извинявайте – за да сме коректни. (Реплики от ГЕРБ.)
Има живи хора, били сме там – разправяте небивалици оттук.
Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Госпожо Василева, не смятам за уместно да замесваме всички ние тук – заедно, основно Вие, институция – както Вие се изразихте, „предишните ми работодатели”, а това е Европейската комисия, в поредната грозна политическа разпра.
Няма да го направя в името и за доброто на страната, защото това ниво не ми е присъщо. Но ще използвам времето, което ми дава парламентарният контрол за отговор, за да Ви припомня какво се случи във вторник.
Вие лично, както ни осведоми пресата, гласувахте за разваляне на Договора на България за присъединяване към Европейския съюз. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Това означава Вашето решение от вторник.
Мога ли да обърна внимание на това, че да дискутираме днес европейските средства и моя бивш работодател, както Вие наричате Европейската комисия, е признак на изключително политическо лицемерие? Когато Вие като депутат изразявате несъгласие да изпълнявате задълженията, произтичащи от европейското членство, нямате нищо против да се ползвате от европейската солидарност!
Европейският съюз, уважаеми депутати от ГЕРБ, не е само пари и фондове – той е ценности и принципи преди всичко. Не можем да възприемаме Европейския съюз единствено като парично измерение, което всъщност се случваше, на което българските граждани са свидетели през последните четири години. Нека бъдем последователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, госпожо Василева, да заявите отношение към отговора.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Видно, госпожа Златанова е сменила своя репертоар – този път не слушаме колко години опит има в администрацията и колко компетентна е.
От цитатите, които зачетох и от поведението, на което сме свидетели, всъщност аз се чудя: как, госпожо Златанова, толкова време сдържахте този гняв и тази болка? (Смях от ГЕРБ.)
Трудно ми е да изразя отношението си към Вашия отговор, защото наистина съм много объркана и ми се струва, че чутото дотук е проява на някаква форма на раздвоение на личността. Вие сте били възмутена, а сте мълчали, доколкото разбирам, и не сте информирали.
Сега пък информирате и в същото време комисарят Хаан, който беше тук на 29 септември, заяви, че страната ни се справя добре с усвояването. Освен това, казва, че от 2009 г. насам България е започнала да наваксва с усвояването на европейски средства (ръкопляскания от ГЕРБ), което означава, че Вашата преценка не е била правилна.
Моето логично единствено заключение, разбира се, като изключим някои по-екзотични хипотези, е, че или не сте си вършили компетентно работата, когато сте били представител на Европейската комисия, или не я вършите компетентно сега. И ако не беше трагично, може би щеше да бъде комично, защото го правите, потъпквайки безкрайно многото усилия, които се полагат от една блестяща администрация, с която Вие твърдите, че се гордеете, и от бенефициентите, които наистина искат успешно да усвоят европейските средства. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Все пак бих призовала да не забъркваме и Европейската комисия, за да не влезем в последващ скандал (шум и реплики от ГЕРБ), давайки изявления от името на Европейската комисия и поставяйки оценки от нейно име.
Преминаваме към следващите въпроси и отговори. (Народният представител Силвия Хубенова иска думата за процедура.)
Ще отговаря господин Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Преди това – процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Първите въпроси са от народния представител Ради Николов Стоянов относно незаконните имигранти, представящи се за сирийски бежанци, и от народния представител Адриан Асенов относно нелегално преминалите границата на Република България.
Поради сходния предмет, двата въпроса ще получат един отговор от вицепремиера господин Йовчев.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Преди това искам думата за процедура! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Кой от двамата народни представители ще започне? Редно е господин Ради Стоянов да започне с развиването на неговия въпрос. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Стоянов, а на Вас ще дам думата след като зададат въпроса.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Вие нарушавате флагрантно Правилника! Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Стоянов.
Като Ви дам думата, тогава ще направите процедурни или други предложения, госпожо Хубенова.
РАДИ СТОЯНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! През последните месеци наблюдаваме един повишен брой на незаконно преминаващи границата ни с Турция лица, които се представят за сирийски граждани и кандидатстват за бежански статут.
Имаме информация, включително информация, която изтече в медиите, че в голям брой от случаите тези лица преди преминаването си на границата с Турция изхвърлят всичките си документи с цел затрудняване на установяването на тяхната самоличност.
В различни медии изтече информация, че значителен процент от тези лица, в някои медии дори се спрягаше процент над 50, дори не са сирийски граждани.
Какъв е проблемът в случая? Основният проблем не е този, който се обсъжда от медиите, от правителството, относно хуманитарните аспекти на кризата с така наречените „сирийски бежанци” или с това откъде да бъдат намерени финансови средства за тяхното изхранване, сгради за тяхното настаняване.
Според мен най-важният въпрос е: всъщност колко на брой са истинските бежанци и колко са другите лица, които са икономически имигранти или които са престъпници, които просто искат да получат една нова самоличност и по този начин да избегнат преследване в техните държави?
По отношение на кризата с така наречените „бежанци” безспорен е един единствен факт и той е, че неидентифицирани лица с неясни намерения пресичат нелегално границата ни с Република Турция. Много от тях изхвърлят личните си документи преди преминаване на границата и за българските служби е много трудно да установят кои са всъщност те. А всъщност това е основната задача на българските служби. Тяхната задача е да установят без сянка на съмнение идентичността на тези лица.
Вие, като човек от системата, господин вицепремиер, знаете, че установяването на самоличността на един човек не е лесна задача. Дори при българските граждани има една такава процедура „задържане за 24 часа за установяване на самоличността на човек без документи”.
Този процес е още по-сложен, когато става въпрос за лица, които не са български граждани и които са граждани на държави от Африка или от Близкия изток. Предполагам, че Вие знаете – единственият сигурен начин за установяване на нечия самоличност е връзката със съответните регистри на населението, съответно да се провери и по снимка, по лични данни, да бъдат сверени тези данни с това, което твърди съответното лице. Всичко друго са някакви спекулации.
Във връзка с това аз искам да дадете ясен отговор относно методиките, които използвате при тяхната идентификация, това е много важно.
Първо да дадете статистика относно ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Стоянов, далече извън времето сте!
РАДИ СТОЯНОВ: Да, благодаря Ви, приключвам.
Първо да дадете статистика колко от тях са сирийски граждани, колко не са.
И вторият много важен въпрос е относно методиките, които използвате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Желаете ли да си направите процедурата, госпожо Хубенова? Заповядайте.
СИЛВИЯ ХУБЕНОВА (ГЕРБ): Аз първо искам да се извиня на колегите, че прекъснах отговора, но тъй като исках процедурата още преди да се стартира той, все пак госпожа председателстващата благоволи да ми даде право да отговоря.
Госпожо Манолова, много Ви моля да спрете флагрантно да нарушавате Правилника на българското Народно събрание.
Първо, ще Ви помоля да не давате оценки от трибуната, на която се намирате, защото Вие сте първа сред равни, а менторите мисля, че всеки народен представител има право да си ги избира. Вие в мое лице не сте ментор, когото аз бих уважавала, така че ще Ви моля да спазвате Правилника и да давате един добър тон на разговорите и на парламентарния контрол.
И другото нещо, за което искам да помоля, е все пак да кажете на министрите от съставеното от Вас правителство, че те са тук да отговарят на парламентарни въпроси, които са важни за народните представители, а не да правят оценки и да дават назидателни и не много професионални мнения за нещата, които са се случвали. Това е важно и нека да се разбере един път завинаги, че Парламентът има право да чува... (Шум и реплики от КБ.)
Народното събрание и Парламентът мислят, че са едно и също нещо, уважаеми колеги.
Народното събрание и народното представителство има право да чува и да иска да чува отговори, а не оценки и атаки от хора, които малко съмнително биха могли да ги дават. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Хубенова.
В рамките на две минути на повдигнатата от Вас процедура, според парламентарния правилник, мога да отговоря. Ще използвам само част от това време, за да кажа, че приветствам факта, че ГЕРБ най-накрая са се загрижили за авторитета на Българския парламент, за парламентаризма. Това наистина трябва да бъде уважавано.
По повод на конкретните забележки, включително и по отношение на отговорите на министрите и на поведението на водещите заседанието, ще използвам една поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило!”. На коректно отношение – с коректно отношение. Благодаря.
Нека да дадем думата и на господин Адриан Асенов, който ще зададе и своя въпрос със сходна тема, след което ще можете да отговорите и на двата въпроса, господин Йовчев.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
Имам въпрос, свързан с нелегално преминалите българската граница чужденци.
Въпросът ми е: според официални източници, които бяха изнесени в публичното пространство на съответните държави осъждани лица и терористи – около и над 1000 такива лица от затвора в Бенгази са избягали, 500 души от затвора „Абу Гариб”, 3 хиляди души от Йемен и още 20 хиляди от затворите в Египет. Всички тези лица са с влезли в сила присъди или чакащи присъди, както казах и преди малко – някои от тях дори свързани с тероризъм.
Техният логичен избор, след като са напуснали затворите, е да напуснат и страните си, а най-логичният им маршрут е през и за България.
В България незаконно преминалите граница идват в 90 процента без документи за самоличност и декларират, че са бежанци. Това е много лесно, поради общия арабски език на всички хора в арабския свят.
В тази връзка искам да ми отговорите на няколко въпроса.
Първо, по какъв начин бива установявана самоличността на преминаващите границата ни, което се повтаря с предния въпрос?
Работи ли се най-вече в координация с посолствата и особено със Сирийското посолство в тази насока? Понеже там за всички граждани на държавите, от които се твърди, че идват тези хора, би трябвало да имат база данни за тези хора.
Има ли данни какъв процент от нелегално преминалите българската граница не са задържани от Гранична полиция? Има ли такива данни изобщо за хора, които не са задържани? Макар че по-правилно може би било да кажа „посрещнати с отворени обятия”.
Също така има ли данни за притежание на оръжие на нелегално преминалите българската граница? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Асенов.
Заповядайте, господин Йовчев, да отговорите на двата поставени въпроса в рамките на шест минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Стоянов, уважаеми господин Асенов! Във връзка с поставените от Вас въпроси относно незаконните имигранти, представящи се за сирийски бежанци, Ви предоставям следната информация.
Към 24 октомври 2013 г. настанените в центровете на Агенцията за бежанците и на Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи, както и на външни адреси, са 7496 чужди граждани, които незаконно са преминали българската граница. В арести на Главна дирекция „Гранична полиция” към днешна дата са 620 лица.
От началото на годината досега на вход на българо-турска зелена граница са установени 8128 граждани на трети страни. Лицата от Сирия са почти 5 хиляди, от Афганистан около 1000, от Палестина и от Алжир по около 400, а от Мали над 250. Има и от други страни, от които всички останали са над 1200.
От задържаните на вход на българо-турска зелена граница около 80% са без документи за самоличност. Точният брой на задържаните незаконни имигранти по месеци, както и колко от тях са без документи, може да Ви бъде предоставен допълнително в табличен вид.
Процентът на нелегално преминалите на вход през българо-турската граница, които не са задържани от „Гранична полиция”, е незначителен – под 0,5%.
За минимизиране на рисковете за националната сигурност и за да бъде предотвратено проникването в България на лица, свързани с тежка престъпна дейност или терористични организации, в МВР е създаден следният алгоритъм на работа.
При задържането на всички лица в района на държавната граница се извършва обиск за укрити огнестрелни и хладни оръжия, както и за други общоопасни средства и предмети. Към момента от извършените полицейски обиски не са открити оръжия и други общоопасни средства. Служителите на „Гранична полиция” провеждат интервюта с незаконните имигранти веднага след тяхното задържане, независимо от това дали те имат, или не документи за самоличност. Събраните данни се сравняват с информацията от интервютата на другите задържани.
На следващ етап от имигрантите се снемат биометрични данни – пръстови и дланови отпечатъци. Цялата събрана информация се въвежда, обработва и сравнява, първо, чрез издирвателна дейност в Националната Шенгенска информационна система – Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС ІІ), както и на системата Find – Fixed Interpol network database на Международната организация за криминалната полиция – Интерпол.
При снемането на биометричните данни се извършва автоматизирана проверка в централната база данни от пръстови отпечатъци, от дактилоскопни следи, намерени на местопроизшествие, и такива, предоставени от партньорски служби и международни организации, свързани с тежка и организирана престъпна дейност, включително и тероризъм. По този начин се извършва бърза онлайн проверка за индентификация и регистрация на биометричните данни.
Подготвя се пълен дактилоскопичен лист, който се сравнява с базата данни на Националния институт по криминалистика и криминология и автоматизираната дактилоскопна индентификационна система „Евродак”. Всеки ден служители на „Гранична полиция”, на ДАНС, на Агенция „Фронтекс” с помощта на преводачи провеждат беседи с имигрантите за установяване на лица, идващи от рискови държави и територии. Събираната информация се обобщава и сравнява с информационните банки на Европол, Интерпол, бюрата СИРЕНЕ и партньорските служби по линия на двустранното полицейско сътрудничество.
За установяване на сирийска националност на незаконните имигранти на МВР и ДАНС активно сътрудничат представители на сирийската общност в Българя. Процедурата по идентификация на имигрантите без документи за самоличност включва и запитвания до Консулския отдел при посолството на Сирия у нас. Към запитванията се прилагат снетите биометрични данни и собственоръчно написана автобиография. Към днешна дата оттам оказват съдействие при идентификацията и издаването на документи за пътуване на сирийски граждани, желаещи доброволно да се завърнат в страната си.
Чужденците, заявили желание за закрила, се предават на Държавната агенция за бежанците. Тези, които не са заявили такова желание, както и чужденците, за които има основателни съмнения, че застрашават националната сигурност, се предават на структурните звена на Дирекция „Миграция” към МВР. Те подлежат на принудително отвеждане до границата и експулсиране от страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Уважаеми колеги народни представители – господин Стоянов, господин Асенов, имате възможност за реплики в реда, в който зададохте въпросите.
Първо господин Стоянов.
РАДИ СТОЯНОВ (Атака): Уважаеми господин Йовчев, за съжаление, няма как да бъда доволен от отговора Ви, защото Вие не отговорихте на основния въпрос, а именно как лицето „Хикс” с видимо арабски антропологични белези, говорещо арабски език, което идва и казва, че е сирийски бежанец, Вие успявате да установите, че отговаря на имената, които то Ви предоставя?
Имате ли връзка с регистрите на населението на Република Сирия? Както вече Вие казахте, значителен процент от нелегалните имигранти не са сирийци, а са граждани на други държави. С кои от тези африкански, близкоизточни държави Вие имате контакти, съответно имате достъп до техните регистри, или просто приемате на доверие това, което те пишат в автобиографиите си, и това, което казват на интервютата с Вашите служители, и те приемат за чиста монета, че лицето „Хикс” отговаря наистина на имената, които то Ви предоставя? Има ли механизъм Вие действително да установите дали това лице е било в затвор в Сирия? Имате ли връзка с базата данни за лицата, които са осъдени с ефективно влезли в сила присъди в Арабската република Сирия? Ако не, аз не мога да приема Вашия отговор, че по ефективен начин успявате да идентифицирате тези лица.
Знаете, ние от Партия „Атака” от много време се интересуваме от този въпрос. Той е един от най-важните въпроси пред българското общество, пред българските служби в момента. Не е допустимо Вие да нямате отговор на този въпрос: какви са всъщност хората, които пресичат нелегално българската граница, тоест извършват престъпление, и след това Вие едва ли не на доверие приемате за чиста монета всичко, което те казват?
Ще Ви помоля да бъдете много конкретен специално по отношение на информацията, която получавате, и имате ли достъп до регистрите на съответните държави? Защото се говори, че България едва ли не изпълнява функцията на пералня за идентичности, тъй като всеки човек с криминално досие – терорист, битов престъпник, който е пристигнал у нас, може да си изгради фалшива самоличност, на базата на която получава статут на бежанец и документи с новото си име. Проверка на имената и личностите е напълно невъзможно да бъде извършена, защото в повечето държави в Африка няма регистър на гражданите, а ако има такъв, нашата администрация няма никакъв достъп до него.
Имаме ли, или нямаме достъп до регистрите на населението на държавите, за чиито граждани се представят нелегалните имигранти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Асенов. И Вие имате право на реплика в рамките на две минути.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин министър, много неща разбрах, но много и не разбрах от Вашия отговор. Например не разбрах защо не ми отговорихте дали има данни за тези 1117 хора, които са избягали от Бенгази? Има ли данни за такива хора – 500 човека от Абу Гариб, 3000 човека от Йемен и 20 хиляди от затворите в Египет? Имате ли конкретни данни за такива хора?
Другото, което питаме ние от „Атака”, е: защо трябва да се работи със сирийската общност и какво разбирате под сирийска общност? Това означава ли, че се обикалят дюнерджийниците в София или в някой друг град и се събира информация? Защо не се работи с официалните власти в Сирия, които са представлявани в България от Сирийското посолство? Защото Сирия е изключително добре уредена и светска държава. Както в България имаме база данни за всеки човек, който има лична карта, а това са всички хора, напоследък – с биометрични данни, със снимка, с всичко, по същия начин я имат и в Сирия. Защо не се използва този толкова опростен метод, а се разчита на сирийската общност, каквото и да означава това понятие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Асенов.
Заповядайте, господин Йовчев, да отговорите на двете реплики в рамките на четири минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем категорично ще повторя това, което казах и в отговора си. Всички случаи, в които има твърдения за някой сирийски гражданин, заедно с биографията, която той собственоръчно пише, и с дактилоскопичните отпечатъци, биометричните данни се предоставят в Консулския отдел на посолството на Сирия за потвърждаване на неговата идентичност.
По отношение на това, което се прави за установяване на самоличността – ние не вярваме сляпо на данните, които те предоставят и на самоличността, която се опитват да предоставят пред нас. Именно затова в беседите версиите и самоличността им се проверяват с данните, които предоставят хора, които са били в същия регион, пътували са по същия маршрут.
Също така, както вече казах, снемат се биометрични данни и те се сравняват в редица информационни системи, в които може да има данни за тези хора – дали съществуват или не.
Освен това по изработена методика, която се базира на най-добрите световни практики, включително и на нашия опит, се извършват допълнителни беседи от представители на ДАНС и на специалните служби, в резултат на които се прави оценка доколко съответното лице може да представлява или не заплаха за националната сигурност. Към момента със заповеди за експулсиране са 12 лица.
По отношение на въпроса Ви дали имаме данни за избягали затворници, до момента нямаме данни, че на наша територия пребивават лица, които по един или друг начин са се отклонили от изтърпяване на наказание в затвори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Йовчев.
С това процедурата по отговор на два парламентарни въпроса беше приключена.
Следващият въпрос отново е от господин Ради Стоянов относно корупционни практики при даване на бежански статут на незаконни имигранти.
Заповядайте, господин Стоянов, да развиете Вашия въпрос.
РАДИ СТОЯНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Йовчев, за съжаление Вие не отговорихте на един от основните въпроси, които аз зададох – имате ли връзка с официалните регистри на населението на Република Сирия? Ясно е, че ако някой е извършил престъпление в Република Сирия, данните за неговите престъпления може би няма да присъстват във всички европейски бази данни, в които Вие го проверявате.
Във връзка с това искам да попитам: доколко обективна е методиката при даването на бежански статут? Защото на много места, включително в медиите, изтече информация, че едва ли не България се е превърнала в перачница за самоличности и всеки арабски гражданин, който има достатъчно финансови средства, може да бъде уреден със статут на сирийски бежанец. Дори на много места се спрягат конкретни суми. Говори се, че срещу сумата от около 4000 лв. всеки незаконен имигрант автоматично става сирийски бежанец и получава статут.
Доколкото разбрах от отговорите Ви на предния мой въпрос, основният момент, в който Вие преценявате дали той е или не е сирийски бежанец, това е моментът, в който с него се провеждат серия от интервюта.
Искам да попитам: какви са механизмите, с които Вие гарантирате, че служителите, които провеждат тези интервюта, ще бъдат обективни и че няма по някакъв начин да бъдат убеждавани да дават статут на хора, които не го заслужават? Този въпрос е много сериозен. Още веднъж искам да се обърна към Вас с призив – дайте ясен отговор: Имате ли възможност да получавате обратна информация от сирийското посолство? Ако пуснете запитване за гражданина „Хикс” (той е казал име, презиме, фамилия, къде е роден, данните си), те връщат ли Ви отговор дали този човек действително съществува при тях и дали не е осъждан за извършени престъпления?
Вторият ми въпрос – какъв е механизмът за контрол, за да няма злоупотреби и корупция – е защото в много медии, в медийното пространство и българското общество има сериозно притеснение, че може би част от служителите не са абсолютно обективни при даването на бежански статут. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Йовчев, да отговорите на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, за трети път ще Ви отговоря, че имаме комуникация и получаваме потвърждаване на идентификационните данни от Сирийското посолство. Дано този път да съм достатъчно ясен и категоричен.
Във връзка с поставения от Вас въпрос относно корупционни практики при даване на бежански статут на незаконни имигранти мога да Ви уведомя следното.
От МВР е отправена писмена молба до ръководителя на Главния инспекторат към Министерския съвет за извършване на проверка в Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Отправени са запитвания до председателя на Държавната агенция „Национална сигурност” и до председателя на Държавната агенция за бежанците за сигнали и случаи на злоупотреби при даването на статут на бежанци. Към момента Държавна агенция „Национална сигурност” и Агенцията за бежанците не разполагат с информация за такива случаи.
В Министерството на външните работи също е извършена проверка за установяване на данни за корупция в държавната администрация, ангажирана с дейностите по даване на статут. Проверките са направени в информационните масиви на Главна дирекция „Национална полиция” и в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, на чиито територии се намират регистрационно-приемателни, транзитни или бежански центрове. Това са Областна дирекция – Хасково, за транзитен център „Пъстрогор” в община Свиленград, Областна дирекция – Сливен, за регистрационно-приемателен център – Баня, община Нова Загора, и СДВР за регистрационно-приемателния център в столичния квартал „Овча купел” и за бежанските центрове в столичните квартали „Враждебна” и „Военна рампа”.
Проверката установи, че към момента в МВР не са постъпвали данни за корупционни практики при даване на бежански статут.
В отговор на твърдението, че повишен брой незаконно преминаващи границата ни с Турция лица се представят за сирийски граждани и кандидатстват за бежански статут, мога да Ви предоставя следната информация:
Освен сирийци сред чужденците, задържани при опит за незаконно влизане в България през държавната граница с Турция, има и граждани на други държави – Чад, Кот Д`Ивоар, Мали, Сиера Леоне, Сомалия, Конго и други. Според данните на ДАНС част от тези граждани при регистрацията им в Държавната агенция за бежанците правят безуспешни опити да се представят за сирийски бежанци.
Има и единични случаи, при които алжирци също без успех се представят за сирийски бежанци.
В заключение, господин Стоянов, ще си позволя да се обърна към Вас: Ако Вие самият разполагате със сигнали за корупционни практики при даването на бежански статут, да ги предоставите на МВР, Държавна агенция „Национална сигурност” или другите компетентни институции. Искам да Ви уверя, че при сигнали за корупция при даването на бежански статут ще бъдат извършени пълни проверки и ще се вземат съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Йовчев.
Заповядайте, господин Стоянов.
Имате възможност за реплика в рамките на две минути.
РАДИ СТОЯНОВ (Атака): Уважаеми господин Йовчев, от „Атака” многократно сме сигнализирали за този проблем и за това, че има опасност от подобни практики. Ако до момента в Министерството на вътрешните работи не е постъпил официално сигнал, ще се възползвам от случая и ще Ви сигнализирам от възможно най-високата трибуна за това, че има информация за такива практики. Разбира се, не вярвам Вие да очаквате от нас да свършим работата на Министерството на вътрешните работи, на ДАНС и съответно да Ви предоставим готова информация, разработена информация за такива случаи.
Няма дим без огън. При положение че има такава информация в медиите, при положение че българското общество има такава информация мисля, че най-малкото трябва да започнете много сериозна проверка, защото проблемът наистина е много сериозен. Това е един от най-сериозните проблеми, пред които се изправя българското общество в последно време.
Наистина аз Ви призовавам да впрегнете всичките сили на Вашето министерство, за да се справите с проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоянов
Господин Йовчев, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос, който отново е свързан с бежанския проблем. Въпрос от народния представител Димитър Димов относно строеж на сгради за бежанци.
Господин Димов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, господа министри! Господин вицепремиер, последните два месеца в България стана ясно, че всички тези „пришълци”, както ги наричаме, са много добре обгрижвани от държавата. Разбрахме от отговорните институции, че всъщност на тях им се издават документи, на тях им се дават всеки ден дневни пари, за да имат какво да харчат в нашата страна. Извършват им се безплатни медицински прегледи. Освен това на всички лица от една до 15-годишна възраст им се правят имунизации.
Нещо друго, което е много интересно – има организиран превоз на тези бежанци до джамиите веднъж или два пъти седмично. Давам Ви пример със село Баня, община Нова Загора, където държавата осигурява превоз, за да се извозват до джамия и да ги връщат обратно, където да извършват своите молитви. Всичко, което се случва, е за сметка на българския данъкоплатец. Вземаме пари от българите и ги даваме за чужди граждани, не за самите българи.
Бяха направени редица ремонти на десетки сгради в страната – също за сметка на българския данъкоплатец, разбира се, с цел да бъдат пригодени тези сгради за настаняване на пришълци.
Освен всичко, което казвам, в публичното пространство излезе и информация, че в същото село Баня, което посочих – в община Нова Загора, ще бъдат строени и нови фамилни къщи за пришълците.
Господин Йовчев, във връзка с това въпросът ми към Вас е: колко ремонти на сгради са извършени за настаняване на бежанци и колко нови постройки, нови фамилни къщи ще бъдат построени за сметка на държавата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин Йовчев, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, във връзка с поставения от Вас въпрос относно колко нови сгради за настаняването на бежанци ще строи българската държава и колко средства ще бъдат изразходвани за тази цел, мога да Ви предоставя следната информация.
Засега Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет не предвижда изграждане на нови сгради за настаняване на лица, търсещи закрила. От края на месец август тази година заради засиления миграционен натиск върху страната усилията на ръководството на Държавната агенция за бежанците бяха насочени към търсене на сгради, предоставени за управление от други ведомства, за които е отпаднала необходимостта за ползване.
С Решение № 569 от 26 септември 2013 г. на Министерския съвет от Министерството на земеделието и храните поради отпаднала необходимост е отнето правото на управление върху имот публична държавна собственост, който се намира в София, район Сердика, Военна рампа-Изток, ул. „Локомотив” № 11. Имотът е предоставен на Държавната агенция за бежанците за безвъзмездно управление.
С Решение № 579 от 26 септември 2013 г. на Министерския съвет от Министерството на образованието и науката – Регионален Инспекторат по образованието в София, поради отпаднала необходимост е отнето правото на управление върху имот публична държавна собственост, намиращ се в София, район Кремиковци, бул. „Ботевградско шосе” № 270. Имотът е предоставен на Държавната агенция за бежанците за безвъзмездно управление. В двете сгради вече са извършени неотложни ремонтни дейности.
Лица, търсещи закрила, временно се настаняват още във фургони на площадката в Харманли, както и в Националния екологичен център в село Ковачевци.
Заради продължаващия миграционен натиск е даден ход на процедури за безвъзмездно предоставяне за управление от Държавната агенция за бежанците на сгради в различни градове на страната. Продължават и огледите на имоти с отпаднала необходимост, използвани от Министерството на отбраната и други ведомства.
В заключение, в отговор на въпроса Ви, господин Димов, мога да Ви уверя, че към момента не се предвижда строителство на нови сгради за настаняването на лица, търсещи закрила в България, а и държавата няма време за такова строителство.
Неотложните ремонти на сградите с отпаднала необходимост се извършват със средства от бюджетите на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за бежанците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Господин Димов, заповядайте за реплика.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Госпожо председател! Уважаеми господин Йовчев, силно се съмнявам в думите, които казвате от тази трибуна, тъй като информацията на „Атака” е съвсем друга. Надявам се, че ще Ви докажа, че тези къщи ще бъдат построени в това село.
Що се отнася до останалата част от въпроса ми, Вие не ми отговорихте колко струва ремонтът на всичките сгради? Можем ли да направим едно сравнение с Вас – колко старчески домове бяха ремонтирани? Колко детски градини бяха ремонтирани или изградени, защото има нужда от тях? И за колко сгради за бежанци направиха така, че да бъдат годни за живеене на тези пришълци в България?
Знаете ли колко многодетни семейства има в България, които от години наред се опитват да се сдобият с едно общинско или държавно жилище, за да изгледат своите деца и това им е било отказвано от държавата?! Сега обаче, когато става въпрос за чужди граждани, за пришълци, цялата държава е с отворени обятия и ги обгрижваме по всякакъв начин. Само че това обгрижване струва пари!
По данни и на Вас, и на други компетентни органи тези пари до края на годината ще бъдат над 30 млн. лв. Колко са били досега не казвате, а колко ще бъдат от Нова година натам – също не казвате.
Време е да се вземете в ръце и когато от „Атака” предлагаме тук, в пленарната зала, да се гледа въпросът за бежанците и да бъде прието нашето проекторешение за затваряне на границите и да прекратим този проблем – тези хора да бъдат, ако щете, екстрадирани от държавата и парите на българите да се дават за българи, не за пришълци, Ви съветвам и Вие като вицепремиер да дадете своето становище „за” или „против” сте това предложение, за да знаят българските народни представители, най-накрая да се вземат в ръце и да гласуват „за”, и границите да бъдат затворени. Нито един български лев повече да не бъде даван на тези пришълци, а да бъде даван за българските пенсионери. Сега идва зима и българските пенсионери отново ще стоят на студено, а бежанците може би ще бъдат на топло.
На децата на пришълците в момента в България им се дават памперси, мляко, дрехи. Какво даваме на българските деца? Какво им отговаря правителството, когато майките искат пари? Нямало пари в бюджета. Как имате пари тогава за тези чужди граждани?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Димов.
Заповядайте, уважаеми господин Йовчев.
Имате право на дуплика в рамките на две минути на повдигнатите в репликата на господин Димов въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Димов, мисля, че е много опасно да се опитвате да противопоставите българските граждани на бежанците в България. (Реплика от народния представител Димитър Димов.) Ако продължим с такава риторика, рискуваме да отворим такава дълбока рана в българското общество, която ще заздравее трудно. Освен това... (Реплики и възгласи от „Атака”.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Не ни дръжте лекции, отговорете на въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, моля Ви за тишина! Моля за тишина! (Реплика от народния представител Волен Сидеров и други народни представители от „Атака”)
Моля Ви, господин Сидеров. Оставете вицепремиерът да отговори. Нали затова го питате. (Реплики и възгласи от “Атака”.) Ами като всичко знаете, защо питате.
ВОЛЕН СИДЕРОВ („Атака”, от място): Да отговори на въпроса. Ако не може да го направи, да си подаде оставката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Дайте му възможност да го направи. (Реплики от народните представители от „Атака”.)
Моля Ви за тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: По отношение на въпроса Ви за програмата на Народното събрание не мога да взема отношение и не мисля, че е нещо, по което бих могъл да се изкажа.
В заключение искам да кажа, че дълбоко не споделям Вашето отношение и Вашето мнение по този въпрос. Благодаря Ви. (Реплики от „Атака”.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Това не ни интересува! Запазете си го за в бъдеще!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев, за отговора. (Шум и реплики от „Атака”.)
Какво желаете, господин Димов?
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Нас пък не ни интересува Вас какво Ви интересува!
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака, встрани от микрофоните): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте по начина на водене, забележка към водещия заседанието.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Госпожо председател, правя тази процедура по начина на водене, за да Ви посъветвам да направите забележка на вицепремиерите, които идват тук, да отговарят на нашите въпроси, а не да се държат като лектори в Софийския университет и да дават акъл какво трябва да се прави! Отговаряйте конкретно на въпросите: откъде взехте тези 30 милиона, за да ги дадете на бежанците? От парите за здравеопазване, за образование, откъде ги взехте? От пенсионерите, оттам ли ги взехте? Не излизайте на тази трибуна, за да ни учите какво трябва и какво не и да говорите празни приказки! Не е на нивото Ви, заемате отговорна длъжност, осъзнайте това нещо веднъж завинаги!
Излезте и ни отговорете: колко струват тези ремонтни дейности, откъде взехте тези пари, за да ги дадете? На това отговорете, не дръжте лекции тук!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Димов, министрите преценяват начина, по който да отговорят.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака, от място): Не могат да преценяват, защото не са вкъщи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Затова е и процедурата въпрос-отговор, за да можете и Вие да изразите своето отношение към отговора на министъра, което имахте възможност да направите, включително и в процедурата по начина на водене.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака, от място): Не могат да преценяват, защото не са вкъщи! Не са вкъщи при жена си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Преминаваме към следващия въпрос, който е зададен от госпожа Десислава Атанасова, относно нападение над лекар в Многопрофилна болница за активно лечение „Доктор Стефан Черкезов” от град Велико Търново.
Заповядайте, госпожо Атанасова, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер, господин министър! В последно време стана стил на народни представители от управляващата коалиция да се държат грубо не само със свои колеги народни представители – жени, но и да нападат такива български граждани. За такъв един случай стана известно чрез медиите в началото на месец октомври, че народен представител от Парламентарната група на ДПС – Хасан Хаджихасан, е нападнал, блъскал и заплашвал български лекар в български град, в българска болница, при това с над 51% държавно участие в капитала.
Моят въпрос към Вас е дали Вие чрез Областна дирекция на Полицията във Велико Търново сте уведомен за постъпил сигнал от доктор Узунова за подобно грубо поведение и дали са извършени действия по полицейска проверка по случая. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Заповядайте, господин Йовчев, да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, във връзка с поставения от Вас въпрос за инцидента в Многопрофилна болница за активно лечение „Доктор Стефан Черкезов” в град Велико Търново, Ви информирам следното.
На 6 октомври 2013 г. около 13,00 ч. в Районното полицейско управление във Велико Търново е получен сигнал, подаден от паник бутон. Сигналът идва от Центъра за спешна медицинска помощ при Многопрофилната болница „Доктор Стефан Черкезов”. Незабавно е изпратен автопатрул от Районно управление „Полиция” – Велико Търново. На място служителите констатират нарушение на обществения ред, вземат мерки за възстановяване на реда, в рамките на които снемат самоличността на следните лица: доктор Милена Узунова, доктор Ивайло Балакев, медицинска сестра Петя Велчева Георгиева и на господин Хасан Хаджихасан. Служителите от районното управление са снели писмени обяснения от изброените по-горе лица и са съставили протокол за предупреждение съгласно Закона за МВР, както и акт за установяване на административно нарушение по чл. 7, Наредба 1 на Обществения ред на община Велико Търново на Хасан Хаджихасан. В Районното полицейско управление Велико Търново е извършена проверка по случая. Събраните материали, заедно с изготвената справка, са изпратени по компетентност в районна прокуратура Велико Търново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Госпожо Атанасова, заповядайте. Имате две минути за реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, доволна съм от Вашия отговор за това, че служителите на Областна дирекция „Полиция” този път са реагирали и не са позволили на един човек, било той народен представител от управляваща коалиция в момента, да си позволява грубо погазване не само на обществения ред, но и на елементарни морални норми и правила. Надявам се, че няма да се наложи в пленарната зала на Народното събрание да бъдем снабдени с паник бутони, за да бъдем предпазени от действия на други народни представители от същата управляваща коалиция. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Йовчев, желаете ли да вземете отношение по казаното от госпожа Атанасова? Не.
Следващият въпрос е от Антон Кутев. Народният представител Антон Кутев е оттеглил своя въпрос, така че преминаваме към питане, отправено от господин Цветан Цветанов, господин Веселин Вучков, господин Пламен Нунев и господин Любомир Христов, относно политиката на ръководството на МВР по повод сигнално-охранителната дейност, осъществявана от структурите на Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, уважаеми господа, по начин, по който желаете да се подредите четиримата в задаването на това питане.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, нашето питане е във връзка със съдбата на така наречения полицейски СОД или сигнално-охранителна дейност към Вътрешното министерство.
В последните два-три месеца чрез изявление на ръководни служители на министерството, това беше подчертано и в управленските намерения на новия екип на Министерството на вътрешните работи, разпространено, разбира се, и чрез българските медии, бе разпространена информация за закриване на онези звена от МВР, които предоставят услугата сигнално-охранителна дейност. В тази връзка нашето питане е много кратко.
Каква е Вашата политика по повод перспективите пред сигнално-охранителната дейност, осъществявана от структурите на СОД-МВР? Взето ли е категорично управленско решение по този повод? Ако, разбира се, такова е взето, защото е възможно да не е взето. Какви конкретни действия, а и срокове сте си поставили по повод поети ангажименти по вече сключени договори от СОД-МВР и, разбира се, нещо, което изобщо не е за пренебрегване – каква ще бъде, ако е взето такова решение, професионалната съдба на полицейските служители, които работят по предоставянето на тази услуга? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Заповядайте, господин Йовчев, да отговорите на развитото питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, в отговор на питането Ви относно политиката на ръководството на МВР по отношение на сигнално-охранителната дейност, осъществявана в структурите на министерството, мога да Ви уверя, че тази политика е съобразена с най-добрите европейски практики в тази сфера.
Първо, искам да подчертая, че няма страна от Европейския съюз, в която съответното Министерство на вътрешните работи да извършва търговска дейност, каквато е сигнално-охранителната дейност, осъществявана досега от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Вторият принципен момент е, че извършването на сигнално-охранителна дейност поставя министерството в конфликт на интереси, защото Министерството на вътрешните работи издава лицензионни разрешения за търговска дейност, за сигнално-охранителна дейност и едновременно с това самото то извършва такава.
На трето място, и не на последно, искам да подчертая, че тази търговска дейност не генерира печалби за Министерството на вътрешните работи и вероятно загубите от дейността до края на годината могат да надхвърлят 2 млн. лв.
Затова ръководството на МВР взе управленско решение да бъде прекратена охраната на обекти по договор с използване на сигнално-охранителна техника, считано от 1 януари 2014 г., с изключение на стратегическите обекти. С оглед на това в проекта на нов Закон за МВР не е предвидено правно основание за извършване на такава дейност.
Със заповед № Iз-1221 от 28 юни 2013 г. на министъра на вътрешните работи е създадена работна група за преструктуриране на Сигнално-охранителната дейност в СДВР и областните дирекции на МВР. Направените предложения в доклада на работната група са: до 31 декември дейността да се осъществява по досегашния начин; сключените договори за охрана да се прекратят, считано от 1 януари 2014 г. и след тази дата ще продължи само охраната на обекти на Министерството на вътрешните работи. Ще продължат да функционират структурните звена, които изпълняват дейност по обслужване на обекти на МВР с използване на сигнално-охранителна техника, в които ще работят служители от звената СОД. Преструктурирането е предвидено да се извърши на два етапа.
Първият етап, 1 януари до 30 юни 2014 г. включва демонтиране на техниката на МВР от обектите и събиране на закъснели плащания по договори. Не само това, ще разширим използването на сигнално-охранителна техника в обекти на Министерството на вътрешните работи, като по този начин ще освободим състав, който към момента е ангажиран с физическата охрана на тези съоръжения и сгради, като по този начин ще успеем да пренасочим повече от служителите на МВР в изпълнение на патрулно-постова дейност, охранителна патрулно-постова дейност или някоя друга от основните функции на Министерството на вътрешните работи.
Вече са започнали конкретни действия в СДВР и областните дирекции на МВР за прекратяване на сключените договори за охрана на обекти със сигнално-охранителна техника. Изпращат се уведомителни писма за прекратяване на договорите, които са сключени за срок до 31 декември 2013 г. и съответно по тях са поети ангажименти и за този период. Малък брой договори – 43, са сключени при различни условия и по тях конкретно ще се извършва прекратяване след преговори с възложителите на охраната, в повечето случаи по взаимно съгласие.
Извършва се подготовка за демонтаж на инсталираната в обектите сигнално-охранителна техника на МВР. Обсъждат се възможности и варианти за продажба на част от тази техника, като по този въпрос работят специалисти от дирекция „Управление на собствеността и социални дейности на МВР”.
По отношение на професионалната съдба на служителите, работещи в звената „Сигнално-охранителна дейност”, както нееднократно съм посочвал досега, част от тях ще продължат да работят в структурите, извършващи дейност по обслужване на обекти на МВР, с използване на сигнално-охранителна техника. Останалите ще бъдат пренасочени на вакантни длъжности в Министерството на вътрешните работи.
Продължава работата по определяне на необходимия състав, който ще бъде ангажиран с тази дейност, и този, който ще бъде пренасочен. Водеща роля в този аспект имат специалистите от дирекция „Човешки ресурси” на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Кой ще зададе допълнителните въпроси?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йовчев, темата за сектора за сигурност е тема, която вълнува всички парламентарно представени партии и голяма част, ако не и цялата българска общественост. Вие започнахте да правите реформи, които въобще не кореспондират с диалога, който се цели в реализирането на подобни реформи и закриването на тези структурни звена става емоционално, инцидентно и винаги остава усещането за задоволяването на някакви лични и корпоративни интереси, ако сте поели такива към работещите в този бранш.
Господин Йовчев, как бихте обяснили, че на 1 януари 2014 г. ще бъде преустановена дейността на СОД – МВР? Как ще обясните на потребителите, които са имали доверие в тази институция, в тази структура и когато са най-празничните дни за всички български граждани, когато се върнат гражданите на 2, на 3 или 4 януари, домовете им бъдат разбити и сигнално-охранителната система не е задействана, кой ще понесе отговорността и какви ще бъдат щетите за тези граждани?
Вие сте пуснали писмо, по-специално Вашият заместник-министър Васил Маринов – той всъщност е написал стъпките, по които ще се предприеме реформата за закриване. Вие казахте, че тези служители ще могат да бъдат преназначени, но по Ваше разпореждане с писмо на директора на „Човешки ресурси” е забранено преназначаването, защото Вие сте изискали информация за всички вакантни длъжности. Служителите, които работят в тази структура, са обезпокоени, че не могат да си намерят работа, а Вие казвате, че голяма част ще бъдат пренасочени за полицейска охранителна дейност.
Много е важно е да знаете, че това ще натовари допълнително бюджета на Министерството на вътрешните работи, защото, както Вие знаете, СОД се самоиздържа от дейността, която реализира. Това означава, че министерството или републиканският бюджет не осигурява средства за фонд „Работна заплата” на тези служители, а в момента, в който вече закриете тази структура, Вие ще се лишите от възможността да ползвате един допълнителен ресурс. Той може да бъде ползван дори и за охранително-постова дейност, която е част от функциите на полицията от МВР. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Искам да знам кога и как тези хора ще могат да бъдат наясно какво се случва с тяхната професионална съдба, защото и държавата, а и самите те са инвестирали в професионалната си подготовка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Господин Йовчев, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси в процедурата по питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, първо, по отношение на опасенията Ви, още веднъж искам да потвърдя това, че тези хора вече знаят каква ще бъде съдбата им и няма да има никакъв проблем по тяхното преназначаване.
Опасенията Ви, че това ще натовари допълнително бюджета на Министерството на вътрешните работи, според мен би трябвало да бъдат коментирани в два аспекта.
Първо, бюджетът на Министерството на вътрешните работи по моето дълбоко вътрешно убеждение трябва да бъде изразходван само и единствено за противодействие на престъпността, за охрана на обществения ред, за противопожарна защита и защита на населението при бедствия и аварии и за охрана на държавните граници. Това са основните дейности. А да финансираме с бюджета на Министерството на вътрешните работи търговска дейност, която при това не е печеливша, мисля, че е дълбоко погрешно.
Малко съмнително е точно да се каже, че СОД се самоиздържа, първо, предвид на това, както вече Ви казах, че дейността не е печеливша. Второ, ние ангажираме ресурси на МВР за приходи, които са по-малки, и които постъпват в централния бюджет. Така че от тази гледна точка също не мога да се съглася с Вас.
В заключение, искам още веднъж да Ви уверя, че служителите на Министерството на вътрешните работи, които до момента са извършвали сигнално-охранителна дейност, ще бъдат ангажирани съответно с такава дейност в рамките на Министерството на вътрешните работи или с охранителна дейност. Така че не би трябвало да имат никакви притеснения по отношение на своето развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Кой ще изрази отношение по отговора на министъра?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Йовчев, това, което изложихте, не отговаря на истината.
Хората са изключително много притеснени. Мога да Ви кажа, че в момента в това звено на МВР никой не влага никакъв човешки ресурс, всеки търси алтернативата как да се спасява. Вие можете ли да обясните как на територията на София на над 7 хиляди обекта ще бъдат прекратени тези договори? Технически те ще бъдат посетени, за да може да се демонтира тази техника – да се вземе, защото в голямата си част тя се води към структурите на МВР. Как това би могло да стане за тези предстоящи два месеца – аз мисля, че това е несериозно. Пак казвам – Вие в момента не говорите за цялостна стратегия за сектора и за Министерството на вътрешните работи.
Много са темите, които ще Ви бъдат задавани като въпроси – и за държавната фирма „БМВ” към МВР, и там също вървите към един подход за нейното закриване, за да може действително да освободите един печеливш бизнес за някой, може би веднага ще се появи и ще може да го управлява. Ето Ви един момент, за който ако имахте визия и стратегия, можехте да прехвърлите към Министерството на икономиката и енергетика – тази печеливша държава фирма. Всички говорим за монопол, а всъщност Вие правите така, че искате да разграбите това, което е градено с години в Министерството на вътрешните работи. Ще Ви дам пример и с почивните станции, които са на много атрактивни места по българското Черноморие и може би сте поели ангажимент с разграбването или разпродажбата на тези станции да задоволите нечии интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, въпросът Ви все пак беше за сигнално-охранителната техника.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Те са взаимно свързани.
Не правете реформи, без да има пълен политически консенсус! Не се подигравайте с човешките и професионални съдби на тези служители в МВР, защото има хора, милеещи за тази система и всеки един от тях дава всичко от себе си, а когато не вижда подкрепа от политическото ръководство, което е с една-единствена цел – да закрие голяма част от основните функции на Министерството на вътрешните работи, това, господин Йовчев, ще доведе до липса на борба срещу престъпността и, разбира се, превенцията. А превенцията е част от сигнално-охранителната дейност на МВР, защото тя реагира по сигнали, когато има посегателство върху личното имущество на българските граждани и, разбира се, на имущество, в голямата си част в обекти, които се охраняват от сигнално-охранителна техника, а това са държавни обекти със стратегическо национално значение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
В рамките на следващия въпрос ще можете да включите отговор на допълнителния въпрос от господин Цветанов.
Уважаеми колеги, тъй като беше отправена забележка към ръководството да дадем указания на министрите да отговарят по същество, ето, давам Ви пример, как това няма как да се случи. Народните представители би следвало да се придържат към темата, визирана във въпроса. С включването на допълнителни въпроси и теми става невъзможен отговорът на министъра.
Следващият въпрос е отново от групата народни представители Пламен Нунев, Веселин Вучков, Цветан Цветанов, Аксения Тилева и Любомир Христов относно очертаващата се тенденция за завишаване броя на въоръжените грабежи на територията на страната.
Кой от петимата депутати, задали въпроса, ще започне?
Заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, господин вицепремиер, господин министър! През последните няколко месеца в страната се очертава ясно тенденция на завишение на въоръжените грабежи. Особена тревога будят няколко извършени фрапиращи и дръзки престъпления, които предизвикват сред гражданите много широк обществен резонанс. Ще маркирам само някои от тях, за да стане ясно.
Става въпрос за месец октомври. На 11 октомври 2013 г. въоръжен мъж е откраднал след заплаха 6500 лв., предназначени за пенсии на възрастни хора от пощата на софийското село Локорско. На 13 октомври 2013 г. маскирани лица извършват въоръжен грабеж от пункт на изкупуване на метали в село Розово, Казанлъшко, след което напускат местопрестъплението с джипа на собственика. На 14 октомври 2013 г. въоръжени лица с надписи „ГДБОП”, въоръжени с автомати „Калашников” извършват грабеж от офис на спедиторска фирма „Спиди” в квартал Горубляне, Софийско.
Господин министър, какво показват ведомствените отчети, регистрите на Министерството на вътрешните работи и последните анализи – очертава ли се действително тенденция на увеличение на броя на грабежите, и то въоръжени грабежи, включително и по магистралните артерии на страната, в малките и големи населени места? Конкретно, какви са управленските действия, които предприема ръководството на министерството за преодоляването на този ескалиращ проблем? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Нунев.
Уважаеми господин Йовчев, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Искам първо да се възползвам от възможността като министър да взема отношение по това, което каза господин Цветанов. Ще бъда много кратък.
Уважаеми господин Цветанов, не се занимавайте с интриги и клевети, не Ви прави чест!
Уважаеми господин Нунев, във връзка с отправения от Вас въпрос, в който твърдите, че се очертава тенденция на завишаване броя на въоръжените грабежи на територията на България, мога да Ви уверя, че такава тенденция няма.
През 9-те месеца на 2013 г. от всички заявени и регистрирани грабежи 94 са въоръжени. Това е с 31,39% по-малко, отколкото в сравнение с въоръжените грабежи, извършени през същия период на 2012 г. В 56 от случаите е използвано огнестрелно оръжие, а в 38 – хладно.
В резултат на проведените досега оперативно-издирвателни мероприятия и в резултат на извършените процесуални действия са установени извършителите на 32 от въоръжените грабежи през 2013 г. През първите 9 месеца на годината са разкрити допълнително и 19 въоръжени грабежа, извършени през предходни отчетни периоди. По данни на сектор „Грабежи” в отдел „Криминална полиция” на Главна дирекция „Национална полиция” за периода 15 септември – 15 октомври 2013 г. на територията на страната са регистрирани 22 въоръжени грабежа. Това е с 5 по-малко от този вид престъпления, регистрирани през същия период на 2012 г.
Що се отнася до конкретните случаи, изброени от Вас, за разкриване на техните извършители се провеждат необходимите оперативно-издирвателни действия и работата по тях продължава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Кой от народните представители желае да вземе отношение към отговора на министъра?
Заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! Тревогата беше по отношение влошаване на оперативната обстановка по този вид престъпление в последните няколко месеца. Аз се радвам, че ръководството на министерството предприема съответните мерки за разкриването на този вид тежка криминална престъпност и да се надяваме, че тези последни три, които аз визирах, ще бъдат разкрити и гражданите ще бъдат спокойни.
В началото на Вашия мандат Вие изведохте основни акценти на работа в сектора за сигурност, като бърза реализация на наказателната отговорност чрез използване модела на бързите и незабавни досъдебни производства. Да, обаче преди тях трябва да може да се реализира и съвременната методика за разкриването на този вид тежки криминални престъпления.
Във връзка с това на мен ми прави впечатление, че никъде в тези мерки не е включен елементът на превенция. Тук искам да напомня, че през 2012 г. правителството на ГЕРБ прие Национална стратегия за превенция на престъпността, респективно и план за реализацията на тази стратегия. Смятам, че Вие съвсем точно и ясно знаете какво означава превенцията и моето питане е: какви стъпки ще се предприемат за превенция на тежката криминална престъпност, респективно въоръжените грабежи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Нунев.
Заповядайте, господин Йовчев. Имате думата за дуплика на репликата. Тук се поставят и други въпроси. Моля, отговорете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Нунев! Искам още веднъж да Ви уверя, че за противодействие на престъпността – не само за тежките престъпления, но включително и за така наречената битова престъпност, са планирани и се провеждат комплекс от мерки и Ви уверявам, че те ще дадат резултат.
По отношение на допълнителния въпрос, който зададохте, може би няма да сме в състояние да го изчерпим сега, в тази процедура, но съм готов при желание от Ваша страна да Ви предоставя всички идеи, процедури и практики, които се реализират именно в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев, за отговора на този депутатски въпрос, както и за цялостното Ви участие в днешния парламентарен контрол. Това беше последният въпрос към Вас. Благодаря и хубав ден!
Сега преминаваме към въпросите и отговорите към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Данаил Папазов.
Първо, той ще отговори на въпрос от народния представител Ивайло Московски относно приватизацията на БДЖ „Товарни превози” и мерки за спасяването на БДЖ.
Заповядайте, господин Московски, да развиете въпроса.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В началото на мандата на управление на ГЕРБ Български държавни железници бяха в технически фалит – 840 милиона задължения без всякаква възможност да бъдат обслужвани. В рамките на следващата една година беше изготвен план за преструктуриране, който беше разработен съвместно със Световната банка, съгласуван с кредиторите на дружеството, както и с Европейската комисия. Този план за преструктуриране гарантираше към 2017 г. една железница на средноевропейско ниво в частта си инфраструктура и пътнически превози. Част от този план за преструктуриране беше и приватизацията на „Товарни превози”. Наложи се в много къси срокове, след като Вие поехте този пост на министър, да вземете решение за прекратяване на приватизацията на Български държавни железници в частта й компания „Товарни превози”.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: при положение, че този план за преструктуриране вече е претърпял промени, какви са конкретните мерки, които ще предприемете или вече сте предприели за финансово-икономическо стабилизиране на компанията? Какво е мнението и становището на кредиторите на дружеството в този момент във връзка със задълженията на „Товарни превози” към Национална компания „Железопътна инфраструктура” относно таксите за инфраструктура? Как сте ги регламентирали към днешна дата и дали частично нещо вече е направено по тези задължения? Те бяха в размер на 120 милиона.
И на последно място, ще продължите ли подхода, който ние възприехме, в следващия програмен период в компанията „Пътнически превози” нов подвижен състав да бъде финансиран с европейско финансиране, а именно, за да се постигне това, Европейската комисия изиска от България да докаже, че Българските държавни железници в частта си „Пътнически превози” е достатъчно стабилно, оздравено, тоест парите на европейските данъкоплатци няма да потънат в един бъдещ фалит на тази компания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Московски.
Уважаеми господин Папазов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос от народния представител.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Московски! Както знаете, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол прекрати процедурата за приватизация на „БДЖ – Товарни превози”. В писмото си агенцията посочва регламента, че съществува обективна невъзможност към настоящия момент успешно да се финализира приватизационната процедура с оглед неразрешени проблеми с наложените запори върху дяловете на дружеството. Това съвпада и с виждането на Министерство на транспорта към настоящия момент Български държавни железници „Товарни превози” да се оздрави първо, след което да бъде продадено, разбира се, отново с приватизация, но на друга цена.
Вие сте един от хората, който много добре познавате железниците, многобройните проблеми и най-вече тежкото финансово състояние на БДЖ. Ситуацията изисква наистина много бързи и решителни действия, които накратко ще се опитам да представя – действия, които в момента извършваме и които сме предприели за бъдещи планове.
Разработен е изцяло нов план за преструктуриране и финансово оздравяване на Холдинг БДЖ. Същият обхваща 10 годишен времеви хоризонт с няколко сценария. Планът в момента се анализира от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Министерството на финансите, и предстои в кратък срок неговото утвърждаване. Разбира се, след съгласуване с кредиторите.
Вече успяхме да възстановим активния диалог с всички кредитори, който по една или друга причина е липсвала през последните години. Целта ни е постигането на споразумение с кредиторите в посока въздържане от принудителни действия и обсъждане на възможността за преструктуриране на задълженията на Холдинг „БДЖ” и разсрочване на дълга за 10 години. Постигнати са конкретни резултати, изразяващи се в подписан Меморандум с „Депфа банк”, споразумение с Пощенска банка, „ПСТ холдинг”, направено е предложение към Алианс „България” и са започнали преговори за постигане на извънсъдебно споразумение.
На проведената среща в средата на месец юли с най-големите финансови кредитори – Банка KfW и вторите облигационери, бяха дискутирани възможности за варианти за решаване на проблема със свръхзадлъжнялостта на Холдинг „БДЖ”, които при всички случаи преминават през преструктуриране и разсрочване на задълженията на компанията от страна на кредиторите и допълнителна подкрепа от страна на държавата за железопътния превозвач.
На 17 октомври се проведе среща с кредиторите и министъра на финансите, на която, разбира се, присъства лично господин Чобанов, като на това събиране беше взето решение следващата седмица на експертно ниво да се започне подготовка за разсрочване на дълга към кредиторите.
Проведени са разговори със Световната банка във връзка с евентуалната й подкрепа, включително финансова, за реформите в железопътния сектор; анализ на възможностите за оптимизация в трите основни направления, генериращи голяма част от оперативните разходи на групата – ремонтните дейности, експлоатацията на подвижния състав и управлението на човешките ресурси; ускорена продажба чрез прозрачни процедури на всички неоперативни и движими активи, главно подвижен състав и недвижими имоти, включително по схемата чрез прехвърляне на дълг срещу собственост за намаляване на просрочените задължения към финансовите кредитори и Национална компания „Железопътна инфраструктура”.
Първият пакет с такива имоти е готов, той вече е в преговорен процес между НКЖИ и БДЖ и, разбира се, предстои изготвянето на втория и третия пакет, за които се иска доста по-дълъг срок за подготовка. Това, разбира се, трябва да бъде включено и в споразумението с кредиторите.
Изграждане на съвременна информационна инфраструктура и ускоряване внедряването на софтуерните програми, внедряване в трите компании на системи за управление на качеството и ИСО стандарти, привличане на нови товародатели, например транзит от Турция за Централна и Западна Европа след откриване на тунела на Босфора, който предстои да бъде открит на 29-и този месец. Също така допълнителен товаропоток, който се очертава при изграждането на „Южен поток” и заявен интерес от няколко големи фирми за оформяне на центрове в страната за товарене и превоз на селскостопанска продукция.
Оптимизиране на използването на административните сгради и площи, оптимизиране на организационно-управленската структура и администрацията, както и оценка на резултатите от работата на мениджмънта на „Холдинг БДЖ” и управителите на БДЖ, „Пътнически” и „Товарни превози”.
Финансовата стабилност на „БДЖ – Пътнически превози” във връзка с изискванията на Европейската комисия за отпускане на средства за закупуване на нов подвижен състав – разбира се, че една от най-важните предпоставки е да бъде стабилно дружеството.
По отношение на „БДЖ – Пътнически превози” следва да се отбележи, че индивидуалният финансов резултат на дъщерното дружество за 2012 г. е печалба в размер на почти 3 млн. лв., а собственият капитал е (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) 243 млн. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Папазов. Ще довършите Вашия отговор в процедурата по дуплика.
Уважаеми колеги, виждате, че давам възможност на всички депутати – и отляво, и отдясно, да говорят извън времето си. Подсещам ги дискретно и се надявам, че по време на този мандат и депутатите, и министрите ще се научат да говорят в рамките на определеното им време. Аз не успях да го науча за два мандата, но опитите продължават.
Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Господин министър, приемам отговора, който дадохте. Запазвам си, разбира се, правото и към днешна дата да твърдя, че въпреки формалната причина от Агенцията за приватизация – заради наложени запори и невъзможност да се проведе, че това беше една грешка. Според мен трябваше да се направят всички усилия, за да мине приватизацията.
Мотивите са ми много и няма да ни стигне времето сега да ги дискутираме, но една от основните причини – Вие сте свидетел на продължаващото адаптиране на законодателството към европейското, а то изисква все по-голяма либерализация на този пазар, което ще постави допълнително в още по-трудно и конкурентно положение „Товарни превози” на Български държавни железници.
Пожелавам Ви успех и ще подкрепям всички добри мерки, които ще предприемете за оздравяване на компанията, но за целта ще са необходими изключително много инвестиции. Ние ще следим много внимателно дебатите по проектобюджета за следващата година, защото по средствата, които ще бъдат заложени там за железниците, всъщност ще ни стане ясно дали политиката на това правителство ще бъде в посоката, която и Вие споменахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Московски.
Господин Папазов, заповядайте за дуплика – имате две минути.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Ще бъда съвсем кратък, уважаеми господин Московски. По принцип нашето мнение за „Товарни превози” не е различно. Аз също смятам, че един ден те трябва да бъдат приватизирани. За мен обаче моментът не беше сега, по простата причина, че нямаше да получим никакъв ефект от реалната продажба.
Искам да Ви уверя, че в момента се полагат много усилия и за първи път до месец септември са изплатени 27 млн. лв., и то от главниците, на кредиторите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Папазов.
Следващият въпрос е отново от народния представител Ивайло Московски – относно модификацията на Оперативна програма „Транспорт”.
Заповядайте, господин Московски – имате две минути да развиете Вашия въпрос.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Госпожо председателстващ, уважаеми господин министър, колеги! Следващият ми въпрос е свързан с Оперативна програма „Транспорт”. Неколкократно в нашия мандат беше необходимо Оперативна програма „Транспорт” да бъде размествана или модифицирана по целесъобразност. Така се случи и към края на нашето управление – наложи се да поискаме модификация, изменение на Оперативна програма „Транспорт” от Европейската комисия, тъй като някои проекти по обективни причини отпаднаха от изпълнение в сегашния програмен период и останаха за изпълнение след 2014 г.
В конкретния случай въпросът ми към министъра е относно обем от средства в размер на 140 млн. евро, тъй като един от проектите по река Дунав, по Седми коридор, а именно Батин – Белене, отпадна поради обективна невъзможност да бъде изпълнен. Своевременно предложихме на Европейската комисия тези 140 млн. евро да бъдат разпределени в другите приоритетни оси, така че да не се загубят, да няма риск и да се усвоят на 100%. Бяхме подготвили стъпките за извършване на тази модификация към Европейската комисия – на практика не ни стигна време.
Затова въпросът ми към министър Папазов е: докъде стигна модификацията на тази оперативна програма – нейното изменение? Какви са рисковете да не бъде одобрена? А ако бъде одобрена от Европейската комисия, то как ще се приоритизират проектите за този обем от средства, които могат да бъдат изпълнени по другите приоритетни оси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Московски. Точно две минути за задаване на въпроса.
Заповядайте, господин Папазов – няма да се състезаваме с времето, а със същината на отговорите.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Московски, за да отговоря в пълнота на този въпрос, няма да ми стигнат три минути, заради което ще се огранича в рамките на три.
Много добре знаете, че второто изменение или така наречената „модификация” на Оперативна програма „Транспорт” е изпратено за одобрение от Европейската комисия на 3 октомври миналата година. На 29-и Европейската комисия информира българските власти за прекъсване на разглеждането на модификацията, докато не се осигурят средства за подготовката на железопътни проекти за следващия програмен период.
След това има още едно писмо – на 21 март, допълнително уведомление от страна на Европейската комисия, че тя ще продължи да разглежда модификацията на програмата само след представена цялостна стратегия за изпълнението на жп проекта „София – Видин”, съгласувана от Инициативата „Джаспърс”. В тази връзка управляващият орган, заедно с бенефициента НКЖИ са актуализирали стратегията, която е в процес на съгласуване с „Джаспърс”.
В допълнение, с ново писмо от 22 май сме информирани, че основните условия за одобрение на модификацията са свързани с осигуряване на недостига на средства в размер на индикативна стойност – 132 млн. 115 хил. евро, от които за изпълнение на стартиралите през настоящия програмен период жп проекти – 84 млн. 743 хил. и за подготовка на жп проекти за новия програмен период – 47 млн. 371 хил. евро.
Разбира се, Вие с всичко това сте много добре запознати. За следващите стъпки също многократно сме разговаряли.
Наистина актуалността на въпроса малко се позагуби от това, че се забави доста време отговорът ми, но не е по моя вина.
Към момента сме намерили решение на финансовия недостиг за финансиране на подготовката на жп проекти за следващия период, като са осигурени 35 млн. евро, които след извършен допълнителен анализ се счита, че ще са достатъчни, за да започне своевременната подготовка на жп проектите.
С Решение № 402 от 11 юли 2013 г. Министерският съвет даде съгласие да бъдат прехвърлени свободни средства в размер на 20 млн. евро от Приоритетна ос 2 „Развитие на пътната инфраструктура” към Ос 1 „Развитие на железопътната инфраструктура”. Прехвърлянето на средствата между двете оси бе одобрено от Комитета за наблюдение на програмата в началото на месец септември.
Допълнителните 15 млн. евро са осигурени от оптимизиране на предоставената безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 5 „Техническа помощ”. В момента приключи въпросът и с писмо на министъра на финансите до Европейската инвестиционна банка за втората част от парите, които са в размер на 83 млн. евро, така че към днешна дата въпросът с модификацията практически е решен. Писмото и всичко останало е изпратено от ръководството на оперативната програма и се надяваме до 15 ноември тази година тя да бъде одобрена. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Папазов.
Господин Московски, имате право на реплика.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Господин Папазов, отговорът ме удовлетворява.
Ще си позволя да допълня този въпрос: тъй като наближава времето, в което ще стане ясно другите оперативни програми, които могат да се съчетават с Оперативна програма „Транспорт”, а именно, които черпят средства от Кохезионния фонд и от Фонд „Регионално развитие”, дали имате готовност като оперативна програма, аз мисля, че имате, да подпомогнете процеса, така че България като държава да е с възможно най-голямо усвояване на средства, тъй като и към момента съществуват рискове по другите оперативни програми да не се усвоят средства.
Запазили ли сте в министерството това темпо на подготовка на проекти, за да могат моментално да реагират колегите, и ако Европейската комисия разреши, съответно и допълнителни средства от тези програми, които са рискови, да бъдат прехвърлени и усвоени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Московски.
Заповядайте, уважаеми господин Папазов, за да отговорите на зададения въпрос.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин Московски, аз мисля, че сме абсолютно готови във всеки един момент при наличие на възможност, разбира се, да реагираме веднага с готови проекти. За следващия програмен период пакетът, който представих пред Транспортната комисия, възлиза на 3 млрд. 500 млн. евро. Това е значително повече от оперативните програми за следващия период, затова мисля, че във всеки един момент Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и екипът, с който работим, сме готови да реагираме веднага.
По европейски програми работим доста усилено за намиране на подвижен състав и с други варианти. Ще Ви спомена само, че вчера проведохме много активни преговори в Сеул с „Хюндай”, а също и с някои други компании за съвместни действия при доставка на подвижен състав за „Българските държавни железници”, с финансиране директно чрез банки. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Папазов.
Господин Московски, имате право на реплика към отговора на министъра, след което той има право на дуплика. (Реплики.)
Явно съкращавате процедурата, като се отказвате от репликата. Благодаря.
Следващото питане е от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Гьоков и е също относно БДЖ. Питането е оттеглено. Всъщност и петият въпрос към Вас от господин Дурхан Мустафа е преформулиран с писмен отговор. Казвам го с цел да можете да си организирате отговорите.
Сега Борис Цветков ще зададе своя въпрос относно политиката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за управление и развитие на „Летище София” ЕАД и получените резултати от дейността на фирмата.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин министър, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е принципал на „Летище София” ЕАД.
Летището е на територията на моя 24. избирателен район и в него работят много специалисти и служители от цялата страна, от столицата, включително и от 24. многомандатен избирателен район.
В общественото пространство и медиите са публично достояние редица тревожни информации и сигнали като: всички конкурси и поръчки в секторите на дейност се печелят от едни и същи – няколко фирми, има драстичен спад и сериозни колебания в приходите от паркинга след средата на миналата 2012 г., въпреки лекото оживление и ръст в пътникопотока; назначения по списък, явно без сериозен и публичен подбор на предложени, сигурно от предишното управление или лично приближени хора; неизплащане с години на дължими към „Летище София” ЕАД суми и породените и свързани с това допълнителни затруднения на фирмата.
Във връзка с тревожните сигнали за редица нарушения в дейността на фирмата и за някои кадрови назначения отправям към Вас следните въпроси: каква е досегашната политика на министерството по отношение на управлението и развитието на „Летище София” ЕАД? Какви специалисти са включени в управлението на летището? Какви са управленските им програми и получените резултати от работата до момента? Как се извършва подборът и назначаването на служители на „Летище София” ЕАД? Какъв контрол е осъществяван от министерството? Ще бъдат ли извършени проверка и одит на фирмата? Какви са вижданията на ръководството на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за управление и развитие на летището в бъдеще?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Господин министър, заповядайте, за да отговорите.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, „Летище София” ЕАД е едно от малкото предприятия със 100% държавно участие, което в условията на финансово-икономическата криза и изключително чувствителен пазар в сектора на авиопревозвачите, полага неимоверни усилия, като всяка следваща година показва положителни финансово- икономически показатели и финансова стабилност, които не са за сметка и в ущърб на социалната политика, насочена към работниците и служителите. Това се дължи както на професионализма на ръководния състав, така и всички служители.
Като министър на транспорта и дългогодишен ръководител на предприятие, което е част от министерството, считам, че водената от ръководството на летището политика трябва да допринесе за превръщането на дружеството в още по-привлекателен център както за потенциални концесионери, инвеститори и предприемачи, така и за работниците и служителите.
В тази връзка ще отбележа, че летище София може би е едно от малкото дружества в сферата на транспорта, което с разбирането и помощта на синдикалните организации запазва числеността на щатния си състав към днешния ден и постига положителни икономически показатели, а именно – за първите месеци на тази година с 15% са увеличени приходите, като разходите са увеличени само с 6, 5%, а печалбата след налозите на дружеството е увеличена с 93% за първите месеци на 2013 г.
Основните принципи в управленската политика са осигуряване и поддържане на експлоатационната жизнеспособност в съответствие с приложимите стандарти за безопасност, сигурност и качество на летищните услуги.
Тук, разбира се, искам да Ви кажа, че при назначаването на хората на летище София аз не виждам никакви нарушения. Завърши одитът преди няколко дни. Не са констатирани никакви слабости при назначенията.
По мое време като министър на транспорта са сменени в Борда на директорите двама от членовете и изпълнителният директор беше също сменен. Той беше бившият заместник-изпълнителен директор, който смени изпълнителния директор по негово желание, просто двамата са разменени на своите постове.
В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията точно следим всички процедури. Процедурите, които за момента се работят, са в две сфери – от сферата на услугите, така наречения „аутсорсинг” на почистването, който е започнал преди Нова година.
На последните срещи, които направихме с ръководството на летището, ние препоръчахме да бъде прекратена поръчката, каквото и да коства на летището, за да запазим хората и нарастващото социално напрежение, което се явява във връзка с прилагането на тази поръчка.
Вторият търг, който в момента се провежда и който не е завършил, е за отдаването под наем на помещения на летището. До момента имаме 11 кандидати, които са се явили и от всички тези 11 кандидати са постъпили предложения за практически целия сектор, който ние предлагаме като помещения. Тази поръчка също е започнала преди Нова година, преминала е през различни съдебни процедури и в момента е в ход на изпълнение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Папазов.
Господин Цветков, заповядайте за реплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, по повод споменатото от Вас преди малко в отговора потенциално концесиониране, искам да отправя към Вас един апел: Вие управлявайте като принципал – министърът и определеният от Вас Съвет на директорите, така летището, че да не се налага каквото и да е бъдещо концесиониране. Имате всичкия ресурс, има и опит – и в страната, и в Европа. Според мен има всички предпоставки това нещо да бъде отстоявано от Вас. Аз се надявам такива професионалисти да подбирате и да работят там, че да могат да управляват успешно тази сто процента държавна фирма.
По повод друг един въпрос, не разбирам примерно колко време е необходимо на ръководството на летище София и на представителите на министерството да впишат последните промени, които сте направили. За да се официализира съставът на Съвета на директорите, смятам, че това вписване трябва да стане веднага.
Гласувал съм Ви доверие и имате моята подкрепа за всички действия, водещи до изясняване на завареното състояние, до извършването на сериозен и задълбочен анализ на управлението с цел още по-добрите резултати и повишаване качеството на обслужване, констатиране, ако има такива, на извършени нарушения.
Като се срещнах преди няколко дни с директора, той също не възрази, че трябва да се проверят справките и да се установи как така при повишен пътникопоток и видимо увеличаване на колите, които посещават паркинга на летището, от 2012 г. досега има такива движения и намаляване на приходите от паркинга. Ако се види в таблицата и се направи – има такива системи за проверка, може да се докаже и да се намерят причините за това. Обществото очаква от Вас и от ръководството на летище София всички тези последващи действия, затова и аз, и хората искаме да бъдем запознати с техните резултати чрез публичното им оповестяване. Пак казвам, че ако има констатирани нарушения, очаквам Вашите управленски решения да сигнализирате и компетентните органи.
Надявам се да направите и допълнителни проверки на поставените от мен въпроси и очаквам отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков. (Реплика от народния представител Ивайло Московски.)
Уважаеми господин Папазов, заповядайте да отговорите.
Господин Московски, ще имате възможност да заявите каквото имате от парламентарната трибуна.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин Цветков, аз, разбира се, не мога веднага да Ви отговоря на всички въпроси, които поставихте, по простата причина, че допълнително бяха постъпили като информация. За мен това е нова информация. Ще направя проверка специално за паркинга и ще Ви отговоря, разбира се, по подходящ начин.
Знаете много добре, че в правомощията на министъра на транспорта е единствено да назначи хората на борда. Аз съм ги назначил, те са със съответните заповеди. Задължение на ръководството на летището е да ги впише в съда, така че тук също ще бъде направена проверка.
Всички одитни доклади се намират в момента в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и при Ваше желание можете да бъдете запознат изцяло с тях, така че по-голяма прозрачност от това аз не виждам. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Господин Московски, господин Цветков, следя внимателно Вашата комуникация.
Заповядайте, господин Тошев, да зададете Вашия въпрос относно подбора и назначаването на личния състав от българска страна на надзора, ръководството и експлоатацията на „Дунав мост 2”.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Откакто зададох въпроса, досега изтече доста време. Има динамика по тази тема – „Дунав мост 2“ е факт. Факт са и проблемите вече по неговата експлоатация, включително и Вие имате активно отношение – изказвания по тази тема.
Вече повече от четири месеца мостът функционира и натоварването му се оказва, че е по-голямо, и то повече от два пъти от предварително планираното. Никой във Видин или поне хората, с които съм разговарял, а доста хора познавам и с доста съм говорил и от бизнеса, и обикновени граждани, и институции, никой във Видинска област не знае каква е структурата на управлението на моста – така наречените популярно „квадратчета” или „правоъгълници”, няма значение. Оттам нататък всичко е в една доста дълбоко поддържана и забулена в тайна информационна завеса.
Моят въпрос към Вас е следният: каква е структурата на управлението на моста? Къде са обявявани конкурсите за тези хора? Как е подбиран съставът? Какви профили трябва да имат управляващите и поддържащите това изключително сложно съоръжение? Откъде са те, какъв стаж имат, какви управленски решения са вземали до този момент? Как те ще се справят с такова огромно съоръжение според Вас? Готови ли са да поддържат това сложно съоръжение в експлоатационна годност и включително да го вкарат в нормален експлоатационен режим в следващите няколко месеца, и то при положение че вече влизаме в зимния сезон?
Искам да Ви кажа, че във Видин той е изключително тежък. Поради реката и особеното географско положение на града мостът ще бъде в по-тежко експлоатационно поддържане, отколкото са виадуктите на магистралата. Това е особеност, която не знам дали на Вас Ви е известна, но трябва да я имате предвид.
Как и кой подбра управата на моста във Видин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев, за зададения въпрос.
Все пак едно уточнение – въпроси дотук са зададени и внесени в Парламента през месеците юни и юли, а този на господин Тошев – през месец август. Тъй като парламентарният контрол се гледа от българските граждани, длъжна съм да припомня, че забавянето на отговорите не е по вина на министъра, нито по вина на ръководството на Народното събрание. Имаше две провалени парламентарни заседания за парламентарен контрол в рамките на последния един месец, а някои от задаващите въпроси, изключвам господин Тошев, отсъстваха от пленарната зала през целия месец юли и началото на август, за да си зададат въпросите.
Моля Ви, спестявайте укора за забавения отговор, защото в голяма част от случаите отговорността е изцяло на народните представители.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Аз само казах, че има динамика във въпроса, който съм задал, и не Ви упреквам изобщо, че сте забавили отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да, благодаря Ви, господин Тошев, за уточнението, но хората слушат и трябва да имат отговор чия е вината да се бавят по няколко месеца отговорите на зададени въпроси.
А сега заповядайте, уважаеми господин Папазов, да отговорите на този въпрос.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! На свое заседание, проведено на 13 януари 2012 г., Министерският съвет на Република България приема Решение № 30, с което се одобрява стратегията за водене на преговори и проектът на двустранно Споразумение между правителството на Република България и Румъния за създаване на съвместно търговско дружество – оператор на новия комбиниран пътен и железопътен мост над река Дунав между градовете Видин и Калафат.
Въз основа на ангажиментите, поети от двете страни за навременно завършване и въвеждане в експлоатация на общия граничен проект, бяха предприети стъпки, необходими за влизането в сила на Споразумението между правителството на Република България и Румъния за създаване на съвместна търговска структура – оператор на новия комбиниран мост, подписано в София на 28 февруари 2013 г.
На 6 юни 2013 г. в град София по покана на българската страна се проведе събрание за учредяване на акционерното дружество „Дунав мост Видин – Калафат“. Съгласно устава на дружеството, приет с решение на учредителното събрание, управлението на дружеството се извършва от общо събрание на акционерите – надзорен съвет и управителен съвет.
Съгласно чл. 3, ал. 7 на споразумението акционерното дружество е с двустепенна система на управление с 4-членен Надзорен съвет и 3-членен Управителен съвет, като в Надзорния съвет двете страни са представени с еднакъв брой членове – по двама. Членовете на Надзорния съвет и на Управителния съвет се избират с мандат от 5 години, като първият мандат е от 3 години. Предложените от двете страни членове на Надзорния съвет – по двама от всяка от страните, са лица с професионален опит в областта на управлението на инфраструктурните проекти, проектирането и експлоатация на комплексните съоръжения. Членовете на Управителния съвет са избирани от Надзорния съвет съгласно чл. 30 на Устава на дружеството. Избираните членове на Управителния съвет имат необходимото образование и професионален опит. Единият от тях е с икономическо образование, а другите двама са строителни инженери.
На заседание на Управителния съвет, проведено на 12 юни, е приета структурата на дружеството „Дунав мост Видин - Калафат” АД, която включва: Управителен съвет, изпълнителен директор, финансов директор и технически директор, вътрешен одитор – 1, отдел „Маркетинг и обществени поръчки” – 1, Финансово-счетоводен отдел – 2, отдел „Планиране и възлагане” – 1, и отдел „Експлоатация и видеоконтрол” – 32 човека.
Относно персонала на дружеството следва да се отбележи, че горепосочените анализи предвиждат по-малък брой служители при експлоатацията поради това, че железопътната инфраструктура ще я стопанисва НКЖИ.
В чл. 89 от Кодекса на труда е предвидена възможност за провеждане на конкурс по подбор на кадрите, но не съществува изрично задължение за провеждането му. Длъжностите, които ще се заемат с конкурс, предварително трябва да бъдат определени от работодателя – чл. 90, ал. 1 от Кодекса на труда.
Като се имат предвид изключително кратките срокове за организацията на дейността на дружеството, ръководството е направило подбор по документи между подалите такива, без да определя длъжностите, които ще се заемат с конкурс. Поради подадените много голям брой документи за работа и възможност за подбор, не е съществувала необходимост от обявяване на свободните бройки в Бюрото по труда във Видин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Папазов.
Заповядайте за реплика, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз одеве въобще нямах предвид да Ви критикувам Вас. Казах, че се е изменила обстановката по въпроса.
Господин министър, пак не ми стана ясно от тези над 40 човека, които сега са заети с Надзорния, Управителния съвет и поддържащия състав на моста, колко са българи и къде беше обявено какви длъжности има там? Чух одит, поддръжка, маркетинг, правни услуги и така нататък. Къде беше обявено това и къде се набираха тези документи? Защото във Видин никой не знае къде са събирани този огромен брой документи, за да бъдат назначени хората.
Второ, в Надзорния и Управителния съвет има ли хора на пенсионна възраст от българска страна и защо се намират там?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Тошев.
Заповядайте, господин Папазов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин Тошев, знаете много добре, че в правомощието на министъра на транспорта е назначаването само на Надзорния и Управителния съвет. От там нататък изпълнителният директор назначава всички длъжности. Предполагам, че при него са събирани всички документи.
От хората, които ние вкарахме в Надзорния съвет, единият е господин Монов, който почти от началото на реалното строителство и интензивното строителство на моста се е занимавал като експерт от Министерството на транспорта.
За пенсионер – мисля, че другият член е пенсионер, но добър специалист. Препоръчан ми е като такъв. Аз приех. Нали не очаквате от мен да познавам всички хора във Видин?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Желателно е. (Смях и оживление в залата.)
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Разчитах на мнението на господин Монов, който според мен е изключително добър специалист. Заради това пристъпих към него.
От там нататък управителят на дружеството е този, който решава кого да назначи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Папазов.
Направих опит да се пошегувам. Важно е да се познават видинчани, макар че е трудно за реализация.
Следващият въпрос е от господин Петър Мутафчиев. Не го виждам в пленарната зала.
РЕПЛИКА: Той замина за Атон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Не е отбелязано в графика на зададените въпроси, че ще отлага въпроса.
Преминаваме към питането на народните представители Владимир Тошев, Петя Аврамова, Тотю Младенов, Петър Илиев и Златко Тодоров относно перспективата за реализация на проекта за нова железопътна линия Видин – София.
Очевидно има някаква нова мода – пет души да задават едно питане или въпрос. Не знам как ще се разположите във времето.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ, от място): Наш проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Тошев, да развиете Вашия въпрос.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател. Ние от ГЕРБ добре се разполагаме във времето. Не се притеснявайте за нас.
Продължаваме диалога с господин министъра, и то пак по инфраструктурен въпрос – продължение на предишния.
Добре е за такива огромни европейски проекти, господин министър, все пак в Надзорния и Управителния съвет да бъдат подбирани хората с конкурси, за да се подберат най-качествените. Не казвам, че Вие трябва да ги познавате.
ЖП Видин – София. Вие одеве споменахте на моя колега Московски в един от отговорите, че го имате предвид. Имайте предвид, че ние много разчитаме на Дунав мост 2. Това го писа между другото една от световните агенции. Доста световни институции залагат на Дунав мост 2 и прилежащата инфраструктура към него – да подпомогне за възстановяването на социалното, икономическото, битовото и каквото искате развитие на региона в Северозападна България.
Затова, госпожо председател, сме толкова много, защото ние сме депутати от три области, които касаят въпроса за ЖП-то от Видин до София. Това са Видин, Монтана и Враца.
Вече са направени достатъчно подготвителни стъпки за изграждане на нова жп линия от Видин до София поради простата причина, че тази, която сега функционира, не може да поддържа скорост от 40 км в час. Тя е строена между 1925 и 1935-36 г. От тогава насам само е поддържана.
За съжаление, когато са правени гордите първи стъпки за изграждането на Дунав мост 2, не е направено необходимото за инфраструктурата към него – нито за шосето Е-79, нито за жп линията. Те не са предвидени тогава в европейските предприсъединителни и структурни фондове за финансиране.
Правителството на ГЕРБ направи необходимото и са предприети стъпките за проектиране и отчуждаване на имотите по ново трасе на жп линията Видин – София. Това е много скъп проект. Ние си даваме сметка за това. Изцяло новото трасе няма да може да бъде построено за по-малко от 10 години. Не знам дали колегата Московски или Вие ще кажете нещо повече. Мисля, че няма да бъде по-евтино от 3-4 млрд. евро. Казвам 3-4, като ми е ясно какво означават 25-30% допуск отгоре или отдолу.
Но ако ние не направим нова жп линия, госпожо Манолова, и Кюстендил ще загине (смях в блока на ГЕРБ), защото няма да има връзка между Европа и Гърция и Турция, а от там – Близкия Изток, Северна Африка и Средна Азия. Така че няма нищо смешно в моя въпрос. Аз Ви казвам, че жп линията през Дунав мост 2 трябва да свърже Германия, Франция и всички добре развити икономически държави от Централна и Източна Европа с богатите държави в Близкия Изток, Западна Азия и Северна Африка. Благодаря.
Заповядайте, господин министър, да чуя какво ще ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и аз, господин Тошев. Разбира се, че подкрепям изграждането на железопътната линия Видин – София.
По отношение на линията София – Гюешево, ще се наредим всички депутати от София, Кюстендил и Перник. Надявам се, че и тези от ГЕРБ няма да откажат да се подпишат. Предполагам, че бройката ще е някъде около 20. Така или иначе, важно е проектите да се случат.
Заповядайте, господин Папазов. С нетърпение очакваме Вашия отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тошев, Проектът за модернизация на жп линията Видин-София ще осигурява оперативна съвместимост на инфраструктурата, оборудването, системите за управление, експлоатацията, безопасността, както и свързването с европейските жп мрежи чрез прилагането на унифицирани стандарти.
През програмния период 2014-2020 г. със средства от инструмента за свързване на Европа „Кънектинг Юръп фасилити” се предвижда да се извърши модернизация на жп линията Видин-Медковец – отсечка от направлението Видин-София. Във връзка с това по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г. е одобрен Проект за техническа помощ за проектиране строителството на жп линията Видин-София, актуализация на проекта и подготовката на жп участък Видин-Медковец на стойност 13 млн. 937 хил. лв.
Целта е постигане на проектна готовност, технически проект – съгласувания, одобрения и разрешения за модернизацията на жп линия Видин-София в железопътния участък, който споменахме, през програмния период 2014-2020 г. и за подготовка на следващата фаза – Технически проект на железопътните участъци Медковец-Руска Бяла, Руска Бяла-Столник.
Проектът включва оптимизиране на резултатите от етап 1, проектни проучвания, идеен проект и оценка на въздействието върху околната среда на модернизацията на жп линията Видин-София чрез актуализация на параметрите и стойностите на проекта като цяло, както и изпълнението на всички дейности, свързани с подготовката на жп участъка Видин-Медковец до фаза зрял проект.
Съгласно актуализираната стратегия за реализация на Проекта за модернизация на жп линията Видин-София дейностите по подготовката и изграждането на модернизираната железопътна линия са групирани в следните основни епати:
Етап 1 – проектни проучвания, идеен проект и оценка на въздействието върху околната среда на модернизацията на жп линията Видин-София – приключил. Период на изпълнение – 2007-2010 г. Източник на финансиране – ИСПА.
Етап 2 – актуализация на проекта и подготовка на Проект за модернизация на жп линията Видин-София в железопътния участък Видин-Медковец. В процес на изпълнение. Срок на приключване –средата на 2015 г. Източник на финансиране – Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г.
Етап 3 – изпълнение на Проект за модернизация на жп линията в участъка Видин-Медковец. Фаза – строителство. Срок на изпълнение 2016-2020 г. Източник на финансиране – инструмент за свързаност на Европа „Кънектинг Юръп фасилити”.
Етап 4 – подготовка на жп участъците Медковец-Руска Бяла, Руска Бяла-Столник до фаза зрял проект. Период на изпълнение на подготовката – 2016-2018 г. Източник – Оперативна програма „Транспорт” и инструментът за свързаност на Европа.
Етап 5 – изпълнение на Проекта за модернизация на жп линията Видин-София, жп участък Медковец-Руска Бяла, Руска Бяла-Столник. Фаза – строителство. Срок на изпълнение на строителството 2019-2025 г., съгласно препоръките по Етап 2, свързани с цялото изпълнение на проекта.
Мисля, че бях изчерпателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Папазов.
Тук ще се включи колежката Петя Аврамова.
Заповядайте.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председателстваща.
Господин министър, уважаеми колеги, в областната Стратегия за развитие на област Враца, откъдето съм народен представител, която е приятел на Областния съвет за развитие, като основен приоритет е поставен точно изпълнението на Проекта за модернизация на жп линията Видин-София и по-точно Враца-София.
Тази областна стратегия включва и други инфраструктурни обекти, но този обект е включен като един от основните приоритети и е заложен в областната Стратегия за развитие 2014-2020 г.
От това, което чух до момента, господин Папазов, разбрах, че проектът, касаещ точно област Враца, който е Враца-София, няма да бъде изпълнен в следващия програмен период. Доколкото разбирам, той се предвижда за периода след 2020 г.
Разбирам, че индикативната стойност по изготвения идеен проект от правителството на ГЕРБ е в порядък 2,6 млрд. евро или над 5 млрд. лв., което за всички е ясно, че няма как да бъде финансирано в този програмен период със средствата, които ще бъдат договорени.
В периода на управление на ГЕРБ са стартирали анализи за оптимизиране на стойността. Ясно е, че тази стойност се оскъпява от проектираните в идейния проект много виадукти – благодаря Ви за помощта – а и тунели през Стара планина. Възложен е анализ за намаляване на стойността и той включва като вариант намаляване на скоростта на преминаване, която в идейния проект е заложена – 160-200 км в час. Ако бъде намалена скоростта, ще бъдат намалени и средствата по този проект и би могло да не се мине по ново трасе изцяло, а да се ползва старото трасе, което да бъде реконструирано.
Във връзка с това са и моите въпроси: работите ли по оптимизацията на стойността в посока намаляване? Има ли вече направени анализи и какво казват те?
Второ, работите ли в посока подготвяне на аргументи да бъде убедена Европейската комисия, че въпреки по-ниския коефициент на рентабилност, който би се получил при намаляване на скоростта на движение – от търсените 160 на 120 например, това обаче ще доведе до намаляване на средствата, така че те да бъдат заложени в този програмен период, тъй като проектът е важен, необходим, полезен на България и най-вече на Северозападна България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Аврамова.
Господин министър, имате думата за отговор на уточняващите въпроси, зададени от госпожа Аврамова.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо Аврамова, не се налага да ме убеждавате във важността на този проект – той е от изключителна важност за цялата инфраструктура и за логистиката в България, още повече че след откриване, както преди малко отговорих в друг въпрос, на тунела под Босфора се очаква особено интензивно движение на товари към Западна Европа, което предполага, че ще преминава и през този жп участък.
Разбира се, че се работи по оптимизация на всички проекти. Аз лично считам, че е добре тази скорост да бъде намалена на 120 км, защото по принцип в това направление очакваме повече товари отколкото пътници. Това ще бъде много добре, първо, за проекта – да бъде намалена цената, и второ – ще изпълни условията жп превозите да се извършват с нормалната за логистиката скорост.
Разбира се, цената при 120 км/час възлиза над 1 милиард и половина, по памет Ви цитирам, отново ни дава възможност да мислим в сегашния програмен период за реализация на този участък. Нашата амбиция е да направим всичко възможно този проект да бъде до степен зрял в края на следващия програмен период и да се пристъпи към строителството за следващия.
Това са възможностите и това са реалностите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Папазов.
Господин Тошев, заповядайте да изразите отношение към отговора на министъра.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Разбира се, че ще изразя отношение, госпожо председател.
Господин министър, в предизборната кампания има и следизборно – ще Ви кажа конкретно. Преди по-малко от месец Вашата колежка министър Терзиева, други министри, включително и председателят на Народното събрание бяха във Видинско. Непрекъснато казват колко много са загрижени за Северозапада, колко много ще направят за Северозапада благодарение на ръководството на Народното събрание.
Благодарение на ръководството на Народното събрание задавам трети и четвърти въпрос точно за инфраструктурни проекти за Северозапада, защото ни е ясно поне на нас от ГЕРБ, че ако няма инфраструктура, ако няма достъпност на регионите, каквото и да си говорим, нищо няма да се случи. Тя също потвърди, че са много загрижени за Северозапада. Изведнъж от нейните и от Вашите отговори разбирам, че няма да има пари за надлеза, че няма да има пари за Е-79 и за ЖП-то. Добре че дадохме пари да ремонтираме пристанището, та поне малко да заприлича на европейско пристанище на река Дунав.
Моето отношение специално към този въпрос за ЖП-то е следното.
Одеве казахте на английски, а сега мога да го повторя, но ще го кажа за хората, които ни гледат в момента по телевизията, за свързаността на Европа. Знаете, че все още Европа не е потвърдила, че ще има пари по тази програма. То ще бъде евентуално от 2016 г. нататък.
Освен това, ако, дай Боже, нека да има колкото се може повече пари, те ще бъдат 50 на 50, тоест, те дават половината, ние даваме другата половина. Така че ако желаете в отговор на моето отношение да кажете нещо, просто дайте малко надеждица, че нещо конкретно ще се случи. Ще има ли тези 50%, ако не ни ги даде другите 50 Европа, ако няма, ще вземете ли пари назаем, български пари ли ще включваме, някакви банкови заеми ли – да не е само за такива популистки неща, каквито ни предлагате в този бюджет, да има нещо по-сериозно за дълги години напред?
Благодаря Ви в това отношение предварително, ако нещо малко направим от това, което Вие обещахте за Северозапада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Тошев. Ще имате възможност да задавате още въпроси и да слушаме още отговори. Все пак става дума за 3-4 милиарда евро. Очевидно тези суми не могат да са предмет на лековати обещания.
Тъй като стигаме до общия въпрос на народните представители Петър Мутафчиев и депутатите госпожа Емануела Спасова и Иван Вълков, а сме на ръба с времето, ще Ви попитам желаете ли да зададете въпроса си сега или в следващия парламентарен контрол? Сега?
Добре, заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин министър! Със Заповед № 509 от 19 август 2013 г. изпълнителният директор на летище София е обявил търг за предоставяне под наем на 13 търговски обекта, намиращи се на територията на летището. Това, което ни озадачи, са специалните изисквания към участниците. Тези условия са, според нас, силно дискриминационни. Условията се отнасят за търговски обекти с квадратура от 39, 41, 59 квадрата, има два или три от 150 квадрата. Но характерно за тях е, че един от тях е с 9 милиона приходи от дейността на фирмата за последните три години.
Средната численост на персонала за всяка една от последните три години е не по-малко от 150 човека; да притежават минимум 20 търговски обекта със сходен предмет на дейност, от който поне 3 броя да са с площ на 150 квадрата.
Общо взето, има още две или три такива условия, не е написано само коя ще е фирмата, която ще е победител и която отговаря на условията. Според мен това е класическият пример за предварително уреден конкурс – една опорочена процедура, недаваща възможност на средния и малкия бизнес да участват в този търг. Просто е поставена една бариера пред малкия и средния бизнес и той не може да се включи. Бих казал, че даже е класически пример за монополизиране на дадена дейност или на дадена услуга. Какво толкова сложно има в това да се продава кафе, чай или сандвичи на едно международно летище? Освен това, как ще бъде доказана тази квалификация на персонала?
Затова въпросът ми към Вас, господин министър, е: какъв е Вашият коментар относно специалните условия към участниците в обявения по-горе търг и ще вземете ли мерки за прекратяване на опорочената още с възлагането си процедура? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вълков.
Заповядайте, господин Папазов.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо Манолова, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вълков, уважаема госпожо Спасова!
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е орган, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на летище София и дава принципно разрешение за даване под наем на конкретни обекти – публична държавна собственост, предоставяни за управление на дружеството. В разрешението се определят единствено обектът, който ще бъде даден под наем, предназначението му, срокът и видът на процедурата. Едва ли след даване на това разрешение изпълнителният директор на дружеството предприема действия за стартиране на тръжна процедура, включително и чрез издаване на конкретна заповед за откриване на търга.
Летище София счита, че условията, заложени като изисквания в участниците в търга, са съобразени с препоръките на ИКАО – международната организация за гражданска авиация, където е указано, че голяма част от неавиационните дейности, които са несвойствени на летищния оператор, какъвто е и предметът на обявения търг, следва да се предоставят на утвърдени в съответната област оператори с оглед на основната цел – високо качество на предлаганата услуга. Една от тенденциите, които ИКАО отчита в своите препоръки, е залагането на по-високи изисквания и критерии към външните оператори, предоставящи неавиационни услуги. Следвайки тези препоръки, летище София цели да засили конкуренцията между най-утвърдените оператори в съответната област.
На следващо място, спецификата на работа, както и капацитетът на едно летище налагат всички компании и техният персонал, които ще работят на територията му, да бъдат добре обучени, притежаващи качества и опит и с необходим числен състав, покриващи изискванията за сигурност, бързо и ефективно обслужване на пътниците и клиентите. Летище София счита, че поставените изисквания за финансова стабилност към потенциалните участници в такова обявление за търг са обусловени с оглед на обезпечаване на изпълнението на договори и избягване на некоректни компании, които не заплащат договорените наемни цени. Поставените изисквания в обявения търг не са в противоречие с целите на правителството за борба с корупцията и подкрепата на малкия и средния бизнес, тъй като същите съблюдават изисквания на закона за препоръките на ИКАО с оглед спецификата на летище София като летище с най-голям пътникопоток.
Към момента процедурата е стартирала и комисията е на етап разглеждане на представените документи в участниците в търга, като за различните заведения са се явили 11 фирми.
Обаче аз искам да добавя и личното си мнение. Още с встъпването ми в длъжност и при първата проверка на летище София поставих задача на директора на летището то да бъде наситено с повече на брой магазини и заведения за обществено хранене, които да предоставят по-добри услуги за всички посетители на летище София. Не съм съгласен с някои от поставените критерии в съответния търг, поради което съм направил съответните забележки и на ръководството на летище София и Ви уверявам, че веднага след провеждане на този търг и при спазване, разбира се, на всички процедури, ще обявим следващ за всички незаети помещения, в които да бъдат изпълнени всички препоръки.
Това е, което мога да Ви отговоря. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Папазов.
Заповядайте, госпожо Спасова, имате възможност за отношение в рамките на реплика по отговора на министъра.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, изискванията и препоръките на ИКАО нямат нищо общо с подобен тип търг. Така че нека да не набъркваме ИКАО в момента в този казус.
Искам да Ви кажа, че поемайки отговорността за управлението на страната, именно Вашето правителство обяви в своята програма като приоритетна задача именно стимулиране на малките и средните фирми, за да могат да участват облекчено в процедури и търгове. Обявихте се срещу изкуственото завишаване и поставянето на бариери, които малките и средните фирми да не могат да изпълнят. Обещахте прозрачност при провеждането на търговете. Обещахте условия за развитие на конкуренция на фирмите. Обещахте борба с монополите и задкулисието. Всичкото това не е спазено при този конкурс и търг.
Искам да Ви кажа, че този нагласен търг е поредната голяма грешка, която прави новото ръководство на летище София. Вие споменахте в предишен отговор за добра комуникация със синдикатите, за това как туширате скандалите. Ако не сте Вие, и ако това ще е третият случай, в който ще се намесите като медиатор между новото ръководство на летището и съответни казуси, касаещи летището – надявам се и тук да туширате напрежението с Ваше мъдро решение.
Премиерът Орешарски при отчета си за първите сто дни отчете, че, цитирам: „Най-важното постижение е, че освободихме страната от страха.” За стоте дни новото ръководство на летище София може да се похвали с това, че страхът трайно се настани на столичния аеропорт.
Първо, бизнесът се страхува от нагласени търгове и процедури в полза на монополите; второ, работниците се страхуват от предстоящи масови съкращения и липса на защита поради неподписан колективен трудов договор именно по вина на новото ръководство, а не поради някаква друга причина. Служителите се страхуват от загуба на пазар и основни клиенти и от влошаването на икономическите показатели на летището. Защото знаете, че за първи път в историята на летище София то като наземен оператор изгуби националния авиопревозвач – 35% от дела на наземното обслужване се прехвърлиха към друг наземен оператор. Това се случва за първи път.
Моля Ви да предприемете спешни мерки и някой от новото ръководство на това летище да поеме отговорност, защото трупат грешка след грешка и вече тези грешки са с привкус на рецидив. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Господин Папазов, заповядайте за дуплика на репликата на госпожа Спасова.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо Спасова, ще ми позволите да не се съглася съвсем с Вас, защото, когато говорим за новото ръководство на летище София, то практически е старото.
ЕМАНУЕЛА СПАСОВА (ГЕРБ, от място): Не е вярно.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Заместник-изпълнителният директор и директорът просто си размениха местата, така че не виждам кой тук е новият човек. (Реплика от народния представител Емануела Спасова.)
Практиката на предните търгове, която до момента е била провеждана, е точно тази. Аз ще се опитам и ще го направя, уверявам Ви, и ще бъде прекратена тази практика. Ще бъдат провеждани само и единствено прозрачни търгове, нещо което досега във всички други предприятия, където се правят такива неща, сме показали. Така ще стане и на летище София. Разбира се, предварително ще ми позволите период, в който да се запозная наистина с изискванията на ИКАО и дали действително те са някаква пречка от юридическа гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Просрочихме с десетина минута времето за Парламентарния контрол, но мисля, че въпросите и отговорите бяха важни за народните представители и за българските граждани.
Още веднъж Ви благодаря за днешното участие в Парламентарния контрол.
Колеги, с това приключваме пленарното заседание.
Следващото заседание ще се проведе на 29 октомври, вторник, от 10,00 ч. – извънредно заседание изцяло за Парламентарен контрол, когато всички, които имаха въпроси и не получиха отговори в днешния контрол, ще могат да сторят това във вторник.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,49 ч.)
Председател:
Михаил Миков
Заместник-председател:
Мая Манолова
Секретари:
Филип Попов
Шендоан Халит