Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Мая Манолова

Секретари: Александър Ненков и Шендоан Халит



ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Преди да започнем с Програмата за работата на Народното събрание за извънредното пленарно заседание, едно съобщение:
На 1 ноември 2013 г. в Народното събрание е постъпило искане от главния прокурор на Република България на основание чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 132, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Цветан Цветанов – народен представител от Четиридесет и второто Народно събрание.
Искането е по повод образувано следствено дело № 14-С/13 г. по описа на Софийска градска прокуратура – Следствен отдел, за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, чл. 201 във връзка с чл. 282, съгласно обстоятелствената част от искането.
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди 13 години на тази дата си отиде един голям български държавник. Един човек, който, заради интересите на България, жертваше интересите на собствената си Партия на българските социалдемократи. Човек, който казваше: „Да управляваме със сръчните ръце, ума и таланта на целия народ”. Това е патриархът на българските социалдемократи – д р Петър Дертлиев.
Затова Ви предлагам да почетем държавника, човекът, който нямаше врагове – той имаше политически опоненти, но врагове нямаше, да почетем паметта му с едноминутно мълчание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, моля да почетем паметта на д-р Петър Дертлиев. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ ПРАВАТА НА ГРАЖДАНИ С МНОГОГОДИШНИ ЖИЛИЩНО-СПЕСТОВНИ ВЛОГОВЕ.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

относно законопроекти за изменение на Закона за уреждане
правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни
влогове, № 354-01-45, внесен от Захари Георгиев, Васил
Андонов и Деян Дечев на 26 юли 2013 г., и № 354-01-69,
внесен от Петя Аврамова и група народни
представители на 25 октомври 2013 г.

На заседание, проведено на 31 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа двата законопроекта за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова – заместник-министър, и госпожа Надежда Генова – началник на отдел „Основни държавни функции” в дирекция „Държавни разходи”.
Законопроектът с вносители народните представители Захари Георгиев, Васил Андонов и Деян Дечев беше представен от господин Захари Георгиев.
Предложените промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове са насочени към оптимизиране на дейността на Националния компенсационен жилищен фонд при изплащането на левовите компенсации на правоимащите лица и въвеждането на по-справедлив краен срок за възползване от правото си по този закон. В последните години се наблюдава значително забавяне при изплащането на дължимите левови компенсации на гражданите поради недостиг на средства във фонда, който се получава в резултат на намаления размер на субсидиите от републиканския бюджет.
С проектозакона се предвижда изплащането на левовите компенсации да се извършва по реда на постъпилите заявления за реализирани права в срок до шест месеца. При недостиг на средства в бюджета на фонда за текущата година задълженията за неизплатените компенсации следва да се включват в размера на субсидията и да се изплащат със следващия бюджет. Наред с това се предлага половината от постъпленията от продажбата на жилищни и вилни имоти, отнети в полза на държавата със съдебен акт, да постъпват в бюджета на фонда. Действащият закон предвижда подобни постъпления, но не определя нито техния размер, нито ред и орган, който да определя размера им, поради което на практика такива постъпления в бюджета на фонда няма.
Съгласно сега действащите разпоредби на закона ще могат да бъдат компенсирани правоимащите притежатели на многогодишни жилищно-спестовни влогове, които придобият или започнат изграждане на жилище, в срок до 21 ноември 2013 г. Справедливо, логично и правилно, както и юридически обосновано е на тези правоимащи лица да се удължи срокът до 30 ноември 2016 г., тоест шест години след одобряването на последните окончателни списъци. Поправката касае 59 861 държатели на права.
Законопроектът с вносители Петя Аврамова и група народни представители беше представен от Петя Аврамова.
Целта на предлаганите промени е да се въведе по-справедлив краен срок, за да могат правоимащите притежатели на многогодишни жилищно-спестовни влогове, които придобият или започнат изграждане на жилище, да могат да се възползват от правото си да бъдат компенсирани. Предвид краткия срок до 21 ноември 2013 г. не всички биха могли да осигурят парични средства за придобиването или изграждането на жилищен имот, за който да бъдат компенсирани. Ето защо, с предлаганото удължаване на срока до 30 ноември 2016 г., тоест шест години след одобряването на последните окончателни списъци, се цели да се постигне едно по-справедливо решение на проблема на 59 861 държатели на права. В противен случай те и техните семейства ще останат ощетени.
След представяне на двата законопроекта, които в отделни части се припокриват, се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. По законопроекта, внесен от народните представители Захари Георгиев, Васил Андонов и Деян Дечев – „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
2. По законопроекта, внесен от народния представител Петя Аврамова и група народни представители – „за” 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, № 354-01-45, внесен от Захари Георгиев, Васил Андонов и Деян Дечев на 26 юли 2013 г., и № 354-01-69, внесен от Петя Аврамова и група народни представители на 25 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Заповядайте, господин Дечев.
ДЕЯН ДЕЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Позволете ми да Ви запозная с мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Предложените от нас промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове са насочени към оптимизиране и подобряване на Националния компенсационен жилищен фонд при изплащането на левовите компенсации на правоимащи лица и въвеждането на по-справедлив краен срок за възползването от правото си по този закон. През последните години се наблюдава значително забавяне на изплащанията на дължимите левови компенсации на гражданите поради недостиг на средства във фонда, който се получава в резултат на намаления размер на субсидиите от републиканския бюджет.
Със законопроекта се предвижда изплащането на левовите компенсации да се извърши по реда на постъпилите заявления за реализирани права в срок до 6 месеца. При недостиг на средства в бюджета на фонда за текущата година задълженията за неизплатените компенсации следва да се включат в размера на субсидията и да се изплащат със следващия бюджет. Наред с това се предлага половината от постъпленията от продажбата на жилищни и вилни имоти, отнети в полза на държавата със съдебен акт, да постъпят в бюджета на фонда. Действащият закон предвижда подобни постъпления, но не определя нито техния размер, нито ред и орган, който да определя размера им, поради което на практика такива постъпления в бюджета на фонда няма.
Съгласно сега действащите разпоредби на закона ще могат да бъдат компенсирани правоимащи притежатели на многогодишни жилищно-спестовни влогове, които придобият или започнат изграждане на жилище в срок до 21 ноември 2013 г. С изменение в ал. 4, в сила от 1 януари 2010 г., за изплащането на левови компенсации от страна на държавния бюджет е предвиден срок до 31 декември 2019 г., като мотив за този удължен срок предишното правителство посочи финансовата криза.
Условията на финансова криза и безработица важат и за гражданите, желаещи да ползват правата си по тази закон, но в краткия срок до 21 ноември 2013 г. не всички биха могли да осигурят парични средства за придобиването или изграждането на жилищен имот, за който да бъдат компенсирани. Справедливо, логично и правилно, както и юридически обосновано е за гражданите да се даде също по-дълъг срок, за да се възползват от правата си. Предлаганият срок 30 ноември 2016 г. е с 6 години след одобряване на последните окончателни списъци. Справката касае близо 60 хиляди държатели на права и ако сегашният срок 21 ноември 2013 г. остане в сила, те и техните семейства ще останат ощетени.
Понеже предстои представяне на изменение на закона и от страна на колегите от ГЕРБ, искам само да обърна внимание на тези колеги, които не са си направили труда да прочетат внимателно и двата законопроекта, че всъщност колегите от ГЕРБ са изкопирали предложенията, които ние правим в § 1 и § 3, с разликата, че нашите предложения са от месец юли, а предложенията на колегите от ГЕРБ са отпреди две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Дечев.
Само да обърна внимание на вносителите, че представянето не включва непременно четене на мотивите – те са раздадени на народните представители.
Моля от другите вносители – госпожа Аврамова или някой от тях, ако желае, да представи законопроекта.
Заповядайте, уважаема госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаем госпожи и господа народни представители, предложените от нас промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове са в две посоки.
Първо, промяната, която предлагаме в чл. 6, ал. 1, т. 4 касае досегашния текст за размера на държавната субсидия за изплащане на дължимите левови компенсации на правоимащите граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. От предвидения в действащия закон до 1%, нашето предложение е размерът да не бъде определян в точен процент от приходите, а да се даде възможност на правителството самò да определи размера съгласно политиката, която то реализира, и неговото разбиране за справедливо разпределение на средствата в бюджета, каквато е и сумата за изплащането на компенсации на гражданите, което държавата в случая е длъжна да направи.
Втората промяна касае срока, определен в закона за реализирането на покупка или договор за строеж за жилище, който в действащия закон е, цитирам: „Пет години от влизане в сила на закона”, който изтича на 21 ноември 2013 г., като се замени този текст с дата „30 ноември 2016 г.” Тоест, да се даде възможност на гражданите с права по този закон с удължаването на срока с три години да реализират сделка по закупуване на жилище.
Финансовата криза се отрази на доходите на много от българските граждани в посока понижение, което е причина за спада в търговията с жилища. В тази криза много от хората не успяха да реализират сделка по закупуване или се въздържаха от сключване на договор за строеж поради свиване размера на доходите и несигурност в пазара на труда.
Уважаеми колеги, държавата е длъжник на всички, които отделяха от заработените от тях средства и ги влагаха в жилищно-спестовна сметка с надеждата да получат жилище. Справедливо е да бъде удължен срокът, за да могат те да получат шанс да реализират правата си.
Не смятам, че този начин на компенсация е най-справедливият, но предвид малкото оставащо време до последния срок, се надявам да приемем на първо четене направените предложения за промяна в закона и да се определи възможно най-краткия срок за разглеждане в комисията, така че да можем да приемем законопроекта на второ четене до 21 ноември 2013 г.
Сигурна съм, колеги, че няма народен представител, който да не иска да подкрепи тази възможност, която ще дадем на хората, имащи право на компенсации. Поправката цели справедливо отношение към близо 60 хиляди държатели на права, затова Ви призовавам да подкрепим тази промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Бяха представени двата законопроекта.
Откривам разискванията.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов,.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен е най-важен фактът, че законопроектите влизат в пленарната зала след триста зòра, с много усилия и в последния момент, в дванадесет без пет, защото крайният и фатален срок е 21 ноември 2013 г. и десетки хиляди български граждани, както говорят помежду си, щяха да изгорят. Защото залисани с други, много често несъществуващи или незначителни проблеми, ние загърбихме и забавихме този толкова важен въпрос, наследен още от социализма – парите на десетки хиляди семейства, а иначе стотици хиляди български граждани, които бяха внасяни, за да придобият жилища през далечните години, преди 25 години. Държавата, обществото и всички ние сме длъжници на тези хора, защото вече почти три десетилетия проблемът им не се решава. Това можеше да стане много лесно, много просто, като държавата отдели пари. Само че всички управляващи до този момент се ослушваха, особено финансовите министри, които не развързваха държавната хазна за тази нужда. Това бяха по няколко десетки, ако щете стотици милиони на година, за да се въздаде справедливост. Тук става въпрос да се въздаде справедливост на тези хора за това, че парите им десетки години бяха използвани от държавата.
В други издания на Народното събрание законопроектите винаги представляваха компилация от внесените от различни политически сили. И този път ще бъде така.
За мен най-важното от тук нататък е да се включим в сроковете, да мине законопроектът и на второ четене.
Затова още от сега, господин председателю, в изказването по същество правя и формално предложение накрая след гласуването на законопроектите на първо четене срокът между двете четения да бъде съкратен на три дни.
По същество и двата законопроекта са годни. Те могат да бъдат компилирани, може от тях да бъде изработен общ законопроект, който да реши проблема. Излишно е да политизираме, излишно е да влагаме някакви политически мотиви в нашето гласуване, защото въпросът е домашен. Той е от естеството на тези проблеми, които касаят българските граждани без цвят и без партийна принадлежност. Считам, че и двата законопроекта трябва да бъдат подкрепени на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Записах си Вашето формално предложение. Като приключим приемането на първо четене, ще подложа на гласуване съкращаването на срока за предложенията за второ четене.
Госпожа Ирена Коцева желае да вземе отношение.
Има думата народният представител Ирена Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Разглеждаме предложение за промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, насочени към оптимизиране дейността на Националния компенсационен жилищен фонд при изплащане на левови компенсации на правоимащите лица и съответно въвеждане на по-справедлив краен срок за възползване от правото си по този закон.
Държателите на права са 59 хил. 861. Ние предлагаме те и техните семейства да не бъдат ощетени и правим предложение за удължаване на срока.
Проблемът с финансовото компенсиране на притежатели на жилищно-спестовни влогове не е решен повече от 20 години – от приемането на закона през 1991 г. до момента. Тази категория хора се появява през 70-те години на миналия век. Идеята е на принципа на солидарността да се формират средства за построяване на жилища и с тях да се задоволят потребностите на нуждаещите се от дом. Паричен капитал – 730 млн. лв.
За да сте получили лихвоточки, е трябвало да имате дългогодишен жилищно-спестовен влог в ДСК, към 31 декември 1990 г. той да е бил поне на пет години или отворен най-късно през 1985 г.
През годините броят на лихвоточките не се променя – той си остава константна величина, фиксирана през 1990 г. Единственото нещо, което се променя към тях, е цената им. Днес за една лихвоточка се получават по осем стотинки.
Гражданите, които имат многогодишни жилищно-спестовни влогове, техните наследници или хора, на които са били прехвърлени събраните лихвоточки, имат право на обезщетение, ако са започнали строителство на жилище или са извършили покупка на такова.
Функциите по регистриране на тези граждани, представянето на списъка към Националния компенсационен фонд, изплащането на обезщетения са поети от общините.
Като председател на Общинския съвет – Самоков, съм работила заедно с местната комисия по чл. 8, ал. 2 от Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Чувала съм становищата на Сдружението на притежателите на жилищни влогове, някои от тях – вече хора на по 70-80 години. Зная в частност техните проблеми за заверки на строителните им книжа и ред други бюрократични проблеми.
Общият брой на гражданите от община Самоков – моят избирателен район, които имат право по закон, са 580 жители. Триста и единадесет от тях са включени в списъка. Една трета не са получили обезщетения, но са регистрирани. Подготвен е списъкът от местната комисия и е представен в Националния компенсационен фонд. Останалите трябва да започнат строителство или да сключат сделка за покупка на такова и да чакат крайния срок за разчистване на сметките – 31 декември 2019 г. Половин век, след като хората са направили вноските си!
Какво трябва да се направи за справедливото разрешаване на проблема? Да подкрепим предложението и да приемем, че удължаването на срока е справедливо решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Коцева.
Реплики има ли? Няма.
Някой ще се изкаже ли „против” този законопроект?
Като гледам, няма никой „против”, обаче всички ще се изказват.
Уважаеми господин Георгиев, заповядайте – Вие трудно ще се изкажете „против”, защото сте вносител.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Законопроектите са приети с консенсус в комисиите!
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Сагата на притежателите на жилищно-спестовни влогове, както беше казано в докладите, датира доста отдавна. Съществени изменения в закона, които дадоха възможност по-голям брой граждани да се възползват от тези си права, се направиха през 2008 г. Тези промени бяха в посоката, че не само наследниците на вложителите, но и други техни роднини по права и съребрена линия биха могли да станат притежатели на въпросните влогове, след като титулярите им ги прехвърлят. Това беше причината до 2009 г. ритъмът на отделянето на средства от бюджета и компенсирането на гражданите, които са реализирали правата си, да бъде сравнително нормален.
След тази година обаче, когато през 2009 г. бяха поставени преклузивни срокове, този ритъм се увеличи, предвид оставащите тогава пет години до времето за реализиране. За съжаление, това въобще не беше съобразено с ежегодните вноски в Националния компенсационен жилищен фонд за компенсиране на гражданите.
Въпреки неколкократните ми предложения в предното Народно събрание да бъдат увеличени тези средства, министър Дянков просто не обръщаше внимание на този проблем и го считаше за маловажен.
Така с течение на времето към днешна дата са натрупани задължения към граждани, които са реализирали правата си, тоест те са в окончателните списъци, започнали са строителство, платили са таксата в местните комисии. Това са над 12 хил. граждани, имащи право на компенсации, държатели на влогове, на общата стойност, забележете, 89 млн. лв.! Осемдесет и девет милиона лева, при положение че през последните четири години се изплащаха годишно по 10 млн. лв. на правоимащите. Виждате колко несправедливо е това по отношение на тези хора, които са изпълнили закона и имат право да бъдат компенсирани!
Колегата ми Деян Дечев спомена, че има не само пълна тавтология на текстовете от законопроекта, който сме внесли – нищо лошо да се заимстват текстове, упрекът ми не е към госпожа Аврамова, защото тя не беше народен представител в миналото Народно събрание, но, за съжаление, колегите от ГЕРБ, като управляващи през миналия мандат, държаха законопроекта – същият този законопроект, шест месеца в чекмеджетата и въобще не го пуснаха, за да се даде възможност още от 2013 г. да започне малко по-ускорено изплащане на тези средства.
Напълно наясно съм, че предложената от нас възможност към онзи момент, преди четири месеца, днес трудно ще кореспондира с готовия вече проектобюджет, който е внесен в Народното събрание. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това означава, че трудно можем от раз да кажем, че дължимите 89 милиона ще могат да бъдат изплатени наведнъж. Но си струва да намерим този механизъм, защото въпросните вложители не биха могли да получат компенсациите си при това темпо на изплащане на компенсирането през следващите 10 години. Ако се върви по толкова лева на година, до 2019 г. въобще не могат да се изплатят досега дължимите суми.
Затова си струва да се намери този механизъм и поне да се удвои размерът на компенсациите, които ще се предлагат от Националния компенсационен жилищен фонд, както и да стане реално работещо влизането на допълнителни средства от продажбата на конфискувани имоти, което е записано в закона, но практически не се изпълнява до този момент с нито лев.
Независимо от това, което казахме и аз, и колегата ми, Ви призовавам да подкрепим двата законопроекта, защото те решават сходни въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Георгиев.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Цонев – процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин председател, доколкото двата законопроекта са приети с консенсус и не виждам в залата да има някой „против”, предлагам да прекратим разискванията, да преминем към гласуване и ако бъдат приети, ще предложа на членовете на Бюджетната комисия да се съберем в почивката в зала „Изток”, за да приемем общия законопроект, който вече е готов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли противно предложение за прекратяване разискванията по този относително безспорен въпрос? (Реплики.)
Вие желаете да се изкажете? Отказвате се, добре.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение...
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ, от място): Има желаещи за изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Какво, господин Георгиев? Има желаещи за изказване – оттеглиха го. Да не спорим. Безспорно всички се изказват по безспорните работи, по спорните...
Гласували 154 народни представители: за 150, против няма, въздържали се 4.
Прекратяваме – отиваме към гласуване на двата законопроекта. (Шум и реплики.)
Чакайте да ги приемем и тогава – тридневния срок.
Първо, предлагам да се гласува на първо гласуване законопроектът, внесен от Захари Георгиев, Васил Андонов и Деян Дечев.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 169, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, внесен от Петя Аврамова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 174 народни представители: за 174, против и въздържали се няма.
Няма да поставям на гласуване предложението на господин Шопов за тридневен срок, след като са приети и двата законопроекта, защото комисията и по предложение на председателя на Бюджетната комисия господин Цонев, в почивката трябва да се събере и да изготви обобщен законопроект от двата, по който вече, след като бъде предложен тук и раздаден на народните представители, ще определим срока за предложения по второ четене.
Продължаваме нататък.
Процедура – господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение ние да отложим разискванията по т. 2 и да преминем към разглеждането на т. 3 от днешната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Разискванията не можем, господин Мерджанов, защото не сме ги почнали. Вие искате да се отложи точката?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да направим разместване на точките в дневната програма, тоест да преминем към трета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: А точка втора, по която и аз съм вносител, къде да отиде? (Оживление.)
Коя предлагате да стане?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Можете ли да бъдете вносител, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не! Предлагате да разменим т. 3, вместо т. 2. Добре, поставям го на гласуване.
Моля, гласувайте за направеното процедурно предложение да се разменят т. 2 и т. 3.
Гласували 167 народни представители: за 98, против 28, въздържали се 41.

Разместихме тези точки и започваме:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО.
Кой ще докладва по Закона за счетоводството? Кой друг, ако не Комисията по бюджет и финанси и нейният председател – господин Цонев.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев, да докладвате за второ гласуване Закона за допълнение на Закона за счетоводството.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение във връзка с четенето на този закон, а и на останалите данъчни закони, за допускане в залата на: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Нина Янкова – началник отдел в същата дирекция, Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчноосигурителна методология” в Националната агенция по приходите, Божидар Алексов – директор на дирекция „Акцизи” в Агенция „Митници”, и Наташа Петрова – началник отдел в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, режим на гласуване за предложението на господин Цонев. Не успях да запиша всичките имена, господин Цонев.
Гласували 139 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 7.
Моля квесторите да поканят цялата делегация от Министерството на финансите. Колко души са?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Шест са, господин председател. Ще Ви дам списъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само четирима влязоха. Къде са другите двама? (Оживление.)
Или ние си гласуваме тук, те си седят по канцелариите в министерството! Да им кажете да дойдат всички тук! (Шум и реплики.)
Заповядайте, уважаеми господин председател.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на
Закона за счетоводството, № 302-01-27, внесен от
Министерския съвет на 11 октомври 2013 г.,
приет на първо гласуване на 22 октомври 2013 г.

„Закон за допълнение на Закона за счетоводството (Обн., ДВ, бр. 98 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 91 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 63, 105 и 108 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 50, 69 и 106 от 2008 г., бр. 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 34 и 99 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.).”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.”
Същото важи и за § 1, 2, както и за наименованието на Заключителната разпоредба и § 3.
По целия закон няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона, текста на вносителя за параграфи 1 и 2, наименованието „Заключителна разпоредба” и § 3.
Предлагам Ви, господин председател, ако няма изказвания, да бъдат гласувани анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Чудесно предложение.
Има ли някой противно предложение? Не виждам.
Моля Ви да гласуваме направеното процедурно предложение от господин Цонев.
Гласували 134 народни представители: за 123, против 2, въздържали се 9.
С това приехме да гласуваме на второ четене докладваните допълнения на Закона за счетоводството, представени от председателя на комисията. (Силен шум в залата.)
Моля Ви за тишина в залата!
Режим на гласуване на съответно докладваните от господин Цонев предложения за допълнение на Закона за счетоводството – второ четене. (Шум и реплики.)
Тишина в залата, ако обичате! (Силен шум, реплики, оживление.)
Госпожо Стоянова, гласуваме на второ четене всичките докладвани текстове анблок. Преди това гласувахме процедурата по предложение на господин Цонев, поради това, че няма предложения, няма желаещи за изказвания, да се гласуват анблок предложенията за допълнение на Закона за счетоводството.
Гласували 130 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 15.
Законът за допълнение на Закона за счетоводството е приет на второ гласуване.
Да преминем към тази точка, която... (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Кажете, господин Велчев. (Шум и реплики.)

Да преминем към следващата точка, чиито места разменихме:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Вносители: Николай Александров, Гален Монев и Иван Димитров; Гален Монев, Николай Александров и Калина Балабанова; моя милост; Мая Манолова и Христо Бисеров.
Господин Хамид Хамид ще представи доклада по проекта за решение.
Заповядайте, уважаеми господин Хамид. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Секунда, господин Хамид.
Понеже има възражения, ще помоля делегацията от Министерството на финансите да отиде в кафето, докато дойде следващата точка. (Шум и реплики.)
Заповядайте, уважаеми господин Хамид.
Моля Ви, тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Уважаеми народни представители!

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правни въпроси относно Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-68, внесен от Николай Веселинов Александров, Гален Симеонов Монeв и Иван Тодоров Димитров на 17 юли 2013 г., Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-78, внесен от Гален Симеонов Монeв, Николай Веселинов Александров и Калина Петрова Балабанова на 31 юли 2013 г., Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-139, внесен от Михаил Райков Миков на 29 октомври 2013 г., и Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 354-02-140, внесен от Мая Божидарова Манолова и Христо Дамянов Бисеров на 30 октомври 2013 г.
На свое заседание, проведено на 30 октомври 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – четири внесени проекта.
С него се предлага създаване на постоянно действаща подкомисия към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, която се формира на паритетен принцип, тоест по един народен представител от всяка парламентарна група. Предвижда се подкомисията да осъществява парламентарно и гражданско наблюдение върху дейността на държавните регулаторни органи и да организира публични обсъждания по важни проблеми, свързани с осъществяване на функциите на тези органи.
Проектът за решение, внесен от народния представител Михаил Миков, беше представен от вносителя. Същият предвижда възможност докладите и становищата по законопроекти на първо гласуване на комисиите, различни от водещата, да бъдат представяни и в резюме.”
Проектите, внесени от Николай Александров и група народни представители, предвиждат изменение на правилника относно глобите на народните представители при отсъствия. Представям Ви в резюме.
„След проведеното обсъждане, Комисията по правни въпроси:
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Николай Александров, Гален Монев и Иван Димитров.
- с 2 гласа „за”, без „против” и 16 „въздържали се” отхвърли Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Гален Монев, Николай Александров и Калина Балабанова;
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Михаил Миков;
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” подкрепи Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесен от Мая Манолова и Христо Бисеров.
Предвид проведеното гласуване, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект на:

РЕШЕНИЕ
за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

(Обн., ДВ, бр. 53 от 18 юни 2013 г., изм. и доп. ДВ, бр. 62 от 12 юли 2013 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
§ 1. В чл. 36, ал. 1, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
След думите „обществен интерес;” се добавя „осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания;”.
§ 2. В чл. 76, ал. 3 се създава изречение второ:
„Докладите и становищата на другите комисии могат да се представят и в резюме.”.
§ 3. Член 86 се изменя така:
„Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и т. 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, доколкото в закон не е определен друг срок.
(3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната постоянна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява народните представители по реда на чл. 73, ал. 3.
(4) Постоянната комисия обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от 3 месеца.
(6) Докладът по ал. 1 се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(7) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(8) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(9) Предложенията на народните представители по ал. 7 се гласуват по реда на чл. 65.
(10) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си и може да определи представянето на нов доклад в по-кратък срок.”
§ 4. Създава се чл. 86а:
,,Чл. 86а (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на съответната постоянна комисия или на една пета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода за който се отнася докладът и срока за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.”
§ 5. В чл. 14 от Приложението към правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание” се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думата „възнаграждение“ се добавя „и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 12”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържат две трети от дневното възнаграждение.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Уважаеми колеги, ще дам думата на вносителите да представят проектите на решения.
Първи по време е Проектът на решение за изменение и допълнение на Правилника на Народното събрание, внесен от Николай Александров, Гален Монев и Иван Димитров на 17 юли.
Следващият проект е от същите вносители, но е внесен на 31 юли.
Ако желаете, представете едновременно и двата проекта, или поотделно.
Давам думата за представяне на първия по време Проект на решение за изменение на Правилника, представен от господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Уважаеми колеги! Ще Ви представя първия Проект на решение, който сме направили, за изменение на Правилника на Народното събрание.
Вие чухте вече аргументите и съкратения доклад на Правната комисия. В Правната комисия имаше изказани много становища и мнения.
Това, което предлагаме съкратено на Вашето внимание, уважаеми колеги, са така наречените „представителни средства”. Предлагаме при отсъствие от пленарни заседания на три поредни или общо пет дни за месеца на народния представител да не се полагат две трети от основното месечно възнаграждение като средства, които той може да използва за сътрудници, клубове и други разходи.
Основните ни аргументи за това са: не е нормално, при положение че не идваш на работа, да получаваш пари за неизвършване на своята работа. Никъде го няма това нещо – било в държавната администрация, било в частния бизнес. Да не говорим, ако изпаднем в частност, че при три неявявания на работа те уволняват, а тук и пари се дават. Смятаме, че това е изключително недопустимо и затова Ви предлагам да го приемете.
Знам, че много ще Ви боли докато натискате бутоните. Някак си Ви е свидно да натиснете зеления бутон „за”. Много от Вашите колеги, които са били в комисията, най-вероятно са Ви казали. Ако се замислите реално, най-малкото, това го дължим на обществото. Ако се замислите от морална гледна точка, всеки един от нас е избран от народа, за да представлява народа в това Народно събрание и да присъства на заседанията.
Чуха се аргументи, че народните представители имали работа в избирателните региони. Всяка седмица си ходя в избирателния район и не срещам трудности да присъствам и в залата. Ако някой иска да разбере как се случва, може да дойде с мен и ще му покажа на драго сърце. Не е нормално да се получава... (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, на Вас мога да Ви покажа и няколко пъти, ако желаете.
Предлагам Ви да се замислите много сериозно преди да натиснете бутона за отхвърлянето на това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Александров.
Вторият проект на решение е внесен от народните представители Гален Монев, Николай Александров и Калина Балабанова.
Заповядайте, господин Монев, да представите проекта за решение.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вторият проект на решение, който предлагаме от Политическа партия „Атака”, касае заплатата на народните представители.
Както знаете, още в предходното Народно събрание се въведоха санкции за народните представители, които не идват редовно на работа. В сегашното Четиридесет и второ Народно събрание продължихме практиката и при сега действащия Правилник – при три поредни отсъствия или при пет за месеца, което ще рече малко над една трета от редовните пленарни заседания в месеца, да се получава само една трета от заплатата.
Тук обаче ни се отваря вратичка – народни представители, които не идват в продължение на целия месец, да продължават да вземат възнаграждение. Именно поради тази причина смятаме, че народни представители, които доброволно абдикират от задълженията, които са им съгласно Конституцията, не трябва да вземат своето месечно възнаграждение. Щом са отсъствали три поредни пленарни заседания или общо пет за месеца те са изтървали пленарния ред. Това, което предлагаме, е да не получават никакво възнаграждение.
Аргументите ни са много, най-малкото – моралното – ние дължим това на обществото. Немалко хора се питат: с какво народните представители са повече от другите? Защо те могат да не ходят на работа и въпреки всичко да получават възнаграждения? Нека да променим това в нашия Правилник, да изчистим малко и без това ниския имидж на Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монев.
Следващият проект на решение е внесен от господин Михаил Миков.
Господин Миков, желаете ли да представите Проекта на решение за изменение на Парламентарния правилник?
Заповядайте.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, предлаганите изменения основно са в две посоки.
Едното е по-скоро техническо и е свързано с това, че многократно ставаме свидетели как раздадени доклади от комисии на хартия се четат оттук. Даваме възможност в Правилника докладите да се представят и в резюме, защото това ще разтовари Народното събрание и няма да отегчава, след като народните представители са запознати с докладите.
По-важното обаче е второто. То е свързано с Конституционното правомощие, предвидено в чл. 84, т. 16 и т. 17, и по-специално в т. 17, защото т. 16 се отнася за независимата съдебна власт. Това са докладите на главния прокурор, на Върховния съд, на Върховния административен съд, на Висшия съдебен съвет – в тях не правим никаква промяна.
По отношение на тези органи, в които Народното събрание избира изцяло или частично състава им. Става въпрос за сегмент държавни органи от сферата на държавното управление, които са извън прекия смисъл на парламентарния контрол, който Парламентът упражнява върху изпълнителната власт – върху правителството. Засега ги контролираме като те внасят веднъж годишно доклад.
В тази посока предлагам Народното събрание да може със свое решение, инициирано от достатъчно по-тежка форма – съответната ресорна комисия или определена част от народните представители, достатъчно представителна част, да могат да поискат изготвяне на доклад по конкретен въпрос, свързан с дейността на този държавен орган.
Предлагам още нещо. Когато Народното събрание отхвърли Годишния доклад, да може да мотивира отхвърлянето и да поиска в едномесечен срок ново докладване.
Какво се получава сега? И в това Народно събрание, и в предишното Народно събрание има редица случаи, в които Народното събрание отхвърля доклада или по-скоро гласува против доклада, без да са изложени особени мотиви, без никакви последици. По същество това е процедура, която няма нито юридическо, нито някакво друго основание. Когато Народното събрание отхвърли доклада по смисъла на Правилника, това е своего рода негативна оценка за дейността на органа, по отношение на който Народното събрание осъществява надзор, наблюдение и който се отчита пред Народното събрание. Пак казвам – ние не осъществяваме парламентарен контрол върху тези органи, но те дължат отчетност и ние осъществяваме надзор, наблюдение върху тяхната дейност.
Цял кръг от такива регулатори – като се тръгне от ДКЕВР, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за конфликт на интереси – всичките тези органи, на които Народното събрание е излъчило част от членовете или изцяло ги е избрало.
Смятам, че това ще подобри надзора и отчетността на тези органи. Също така смятам, че ще ангажира Народното събрание, когато реши да отхвърли доклада, да се мотивира защо се отхвърля този доклад, защо не приема дейността, която осъществява този орган. Смятам, че е намерен деликатният баланс между независимостта на тези органи и необходимостта от тяхната отчетност пред Народното събрание, както е предвидено в чл. 84, т. 17 от Конституцията.
Това най-общо са предлаганите промени от моя страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Четвъртият проект за решение е внесен от народните представители Христо Бисеров и Мая Манолова. По обясними причини няма как да бъде представен.
Откривам дебатите по внесените четири проекта за решение. Чухте и предложението на Правната комисия за окончателна редакция на текстовете.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми само да направя едно редакционно предложение към предложението на народните представители Мая Манолова и Христо Бисеров, а именно в § 1, чл. 23 да се направят следните изменения и допълнения:
„Създава се нова ал. 4 със следното съдържание (Вие вече го знаете):
„(4) Към Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения се създава постоянно действаща подкомисия за парламентарно и гражданско наблюдение на държавните регулаторни органи. Подкомисията се формира на паритетен принцип.“
Моето предложение е да бъде с по двама народни представители от всяка парламентарна група. Отново запазване на паритетния принцип, просто да не е един, а двама. Мисля, че от гледна точка на експертност, тъй като например могат да се контролират различни регулаторни комисии, е хубаво да има повече експерти в тази комисия, които разбират от различни раздели, било то далекосъобщения, потребители и така нататък, да не ги изреждам всичките. Не се нарушава принципът на паритетност. Този принцип трябва да бъде спазван, тоест, да се променя мнозинството в комисията, дали ще бъде четири по един или четири по двама… И по двама народни представители от всяка парламентарна група, и, естествено, досегашната ал. 4 става ал. 5. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Извинете, уважаеми колеги, ще си позволя да направя само една вметка. Стана дума не за осъществяване на граждански и парламентарен контрол, а парламентарно и гражданско наблюдение, което е написано в текста на вносителите.
Има ли реплики по изказването на господин Курумбашев? Няма.
Давам думата на господин Радев за изказване, по време на което ще направи редакционно предложение или каквото реши.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги, аз също ще направя едно редакционно предложение към § 1 в чл. 23 в така създадената подкомисия последното изречение – подкомисията да се формира на квотен принцип, а не на паритетен, защото ако решенията се взимат в самата комисия, там също е на квотен принцип. Така че е редно и в подкомисията да се приеме същият модел и да се вземат решенията на квотен принцип. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики по изказването?
Заповядайте за реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Резонно е предложението на колегата Радев, само че в тази подкомисия не е залегнало да приема някакви решения. Така че не виждам дали ще има проблем дали е на паритетен или на квотен принцип.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Какво ще прави тогава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, само да поясня текста, който е пред Вас: предлага се създаване на подкомисия на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения. Самата Комисия за взаимодействие с граждански организации и движения е на паритетен принцип и от мотивите към предложения текст, а и от една от редакциите на Правната комисия става ясно, че става дума за публични обсъждания на дейността на държавните регулаторни органи, а не за вземане на някакви решения по отношение на тяхната дейност.
Пак пояснявам, че Парламентът не осъществява парламентарен контрол. Става дума за мониторинг, който ще се осъществява чрез Парламентарната комисия, не за друг вид контрол, който да предполага вземане на решения. Не за контрол, а за мониторинг!
Заповядайте, господин Радев, ако желаете дуплика на репликата.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Само искам да напомня, че във вече действащия Правилник за организация на работата на Народното събрание имаме прецедент към Комисията по енергетика, има постоянна подкомисия, която е за наблюдение на работата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която е направена на паритетен принцип. Така че не виждам смисъл тук просто да въвеждаме нови правила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Заповядайте, господин Радев, за дуплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председателстваща.
Колеги, не смятам, че тази подкомисия няма да може да взима решения.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Няма подкомисия по решението!
ЕМИЛ РАДЕВ: Така или иначе структура, която ще извършва дейността на държавните регулатори, явно няма да се ограничи само с наблюдения и констатиране какво извършват регулаторите, защото това ежегодно го виждаме в докладите на тези регулаторни органи. Така че не е нужно тази подкомисия да е един обикновен регистратор на дейността на регулаторните органи. Смятам, че ако се създаде такава подкомисия, тя ще има право и да приема дадени решения, свързани с дейността на регулаторните органи. Иначе нейното създаване на практика е безсмислено.
Така че поддържаме нашето предложение – когато се взимат решения и когато се избира съставът на тази подкомисия, да бъде на квотен принцип. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
Прав сте, че в някои случаи комисията ще взема решения. Съжалявам, че не мога да се изкажа по проекта за решение.
Има ли други желаещи да направят?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, моля все пак за малко разяснение. В Правната комисия не си спомням как беше внесено това изменение за създаване на тази подкомисия. Когато бяха раздадени материалите за тази подкомисия миналия вторник, сряда сутринта, нямаше такова предложение. Между другото възможно е да съм пропуснал, не чух в доклада, който сега беше изчетен, не съществуваше такава подкомисия. Моля да внесете яснота, за да се ориентираме, да не се окаже, че гласуваме нещо, което е по нелегитимен начин, в момента тук се предлага състав на подкомисия, а ще гласуваме състава й по нелегитимен начин, без да е гласувана самата тя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ако залата не възразява, да направя разяснение.
Внесени са четири проекта за решение: два от народни представители от АТАКА, които бяха представени от господин Александров и от господин Монев коректно в пленарната зала, един от господин Миков и един проект за решение, който не беше представен, но който е внесен от господин Христо Бисеров и от мен. Тъй като водя пленарното заседание, господин Миков се изказа по предишния проект за решение, не мога да представя този проект за решение, но той е раздаден още на 30-и сутринта преди провеждането на заседанието на Правната комисия, беше предмет на обсъждане в Правната комисия и обсъждането по него фигурира в становището, което беше представено от господин Филип Попов.
Правя едно разяснение. Проектът за решение, внесен от господин Миков, беше изцяло подкрепен от Правната комисия и фигурира в проекта за решение, който е предложен от Правната комисия. Проектите за решение на Парламентарната група на „Атака” – единият не се подкрепя от Правната комисия, а другият е частично подкрепен и те са намерили своето място в проекта, който предлага Правната комисия.
По отношение на проекта за решение, който обсъждаме, внесен от господин Христо Бисеров и от мен, също беше приет по принцип от Правната комисия и е предложен в редакция в проекта за решение на Правната комисия. Тъй като останах с впечатление, че Парламентарната група на „Атака” подкрепя проектите си за решение, по начина, по който са внесени, аз също подкрепям проекта за решение, по начина, по който беше внесен, те имат подкрепа в пленарната зала, което означава, че ще подложа на гласуване и проектите за решения, както са внесени в отделните параграфи от вносителите от „Атака” – двата проекта за решение, а ако не бъдат подкрепени, ще подложа на гласуване и варианта на Правната комисия.
По същия начин ще постъпя и с проекта за решение, внесен от Христо Бисеров и от мен. Ще го подложа на гласуване във вида, в който е внесен от вносителите, с редакционните предложения. Ако не бъде приет, ще предложа текста на Правната комисия. Правната комисия прие текста, който Ви беше представен, по който в момента върви дебат, а също и по нашия проект за решение Правната комисия предлага правомощието за гражданско и парламентарно наблюдение да бъде възложено на Комисията по гражданско общество, без да бъде създавана отделна парламентарна подкомисия. Текстът на Правната комисия е: осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи, а текстът на проекта за решение е този, по който в момента се случва парламентарният дебат и бяха направени редакции от господин Петър Курумбашев и от господин Емил Радев. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Да.
Има ли нещо неясно по проектите за решение и това, което предлага Правната комисия? Ще попитам единствено господин Миков, тъй като неговият проект беше почти изцяло приет от Правната комисия, дали е съгласен с редакцията на Правната комисия?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Съгласен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Така че неговият проект за решение няма да бъде подлаган отделно на гласуване.
Уважаеми колеги, имате думата за други изказвания и по четирите проекта за решение.
Господин Велчев, изказване ли желаете?
Заповядайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Какво е отношението ни изобщо и по кое време ние предлагаме тези промени? Отново се правим, че никой не вижда какво става навън. Отново не чуваме какво иска обществото. (Шум и реплики отляво.) То иска ние да си ходим, а ние тепърва правим промени. (Силен шум и реплики от КБ.)
Добре, не чувате ли какво става извън Парламента, или чувате само себе си?! Половината от тези предложения, които чух днес, са чиста доза популизъм. (Възгласи: „Е-е-е!”.) Ако трябва да разгледаме въпроса, първо, трябва да поумуваме що е то популизъм и има ли почва в Парламента? (Шум и реплики отляво.)
Какво имам предвид? Тук, от тази трибуна, взеха да ни дават и уроци как трябва да дисциплинираме народните представители, за да идват на работа. Трябва да Ви кажа, че самото предложение цели едно: ако може да се ограничи искането на поименно преброяване, за да може колегите да си пътуват в чужбина. Ние влязохме в Парламента за две основни неща, обаче явно Вие искате да използвате опозицията, за да Ви прави кворум.
Нали, колеги, тук всички Вие през миналия Парламент непрекъснато ми повтаряхте, че кворумът е проблем на управляващите, Вие ми го казвахте. Сега искате да го прехвърлите, това да е проблем и на опозицията.
Защо смятам, че това е популизъм? Защото в предишното Народно събрание, в Парламентарната група на ГЕРБ, се санкционираха хората не за три отсъствия, санкционираха се точно по такива пера, за които Вие сега предлагате и едва ли не тук ще ми изнасят лекции, ако има народен представител по-малко от 50% гласувания за деня – отнемаха се парите, полагащи се за самия ден.
По този начин искам да Ви напомня, особено на тези, които не са били в предишното Народно събрание, че за този мандат бяха събрани над 200 хил. лв. от наказания, само от Парламентарната група на ГЕРБ, които бяха дарени за лечението на деца. (Реплики: „Това е популизъм!”)
Не. Популизъм е, когато тук искате да го направите като основно решение, за да видят хората, че Вие много сте се замислили за нарушенията. (Оживление. Реплики.) Не е популизъм, защото, както виждате, много хора не го знаят, правехме дарения не за да научи обществеността, че ги правим (оживление, смях), а защото трябваше парите, които са взети по някакъв начин, не да се разпределят по други пера, а да отидат за болни деца.
Казвам всичко това, защото сега нито е времето да се прави това нещо, нито ще има някаква мярка. Нека председателят на Народното събрание, многоуважаваният господин Михаил Миков, да извади една статистика колко хора досега в този Парламент, с изключение на двама-трима, които и в миналия Парламент не идваха, но те не са опрели до една трета или част от тези пари, те имат много повече пари от всички нас взети заедно, говоря за: колко хора от тези, които идват редовно на работа, са санкционирани? Нито един! И нито един не е отсъствал повече от пет дни. Затова казвам, че е популизъм.
Сещам се и за това: питали Хенри Форд колко категории работници познава и как може да ги определи. Той казва така: „Има четири основни категории работници – умни и работливи, умни и мързеливи, глупави и работливи и глупави и мързеливи.” (Шум и реплики.)
Естествено, първата категория са най-рядко срещаните – умните и работливите, другите пък – умните и мързеливите, от тях стават перфектни рационализатори и хора на науката, но най-вредни са глупавите и работливите. Аз няма да давам определение кой, за какво работи и как работи, но имаше една българска приказка: „Залудо работи, залудо не стой!” Ние правим извънредни заседания в този Парламент, а в същото време губим дни наред, примерно, за „тефтерче” или за разни разследващи функции, които не са функции на Народното събрание.
Ще завърша с приказката на шопа, за повечето от вносителите, през нощта да работят, за да няма време да се възпроизвеждат. Благодаря Ви. (Шум и реплики отляво. Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли реплика към това изказване?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Господин Велчев, за възпроизводството ми е много интересно. Вие като давате призиви за оставка, дайте поне пример. Дайте пример! Дайте личен пример, защото тук ни учите за Хенри Форд, приказки на шопа...
Едно ще Ви кажа: тези предложения са от месец юли – не знам дали погледнахте, когато Вас Ви нямаше. През тези месеци Вие се печахте на моренцето – два месеца. (Реплики от ГЕРБ.) Ходихте да хващате тенчета, сега идвате тук да ни давате уроци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ваканцуваха, както се казва.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Екзактно ваканцуваха на всичкото отгоре! (Смях и оживление. Реплики.)
Да, действително аз не съм бил в миналия Парламент, но въпросът е защо Вие не сте го направили като сте били в миналия Парламент? Като сте го правили в групата на ГЕРБ, защо не сте го направили за всички? Защо сте го правили само за групата на ГЕРБ?
Вие казвате, че ние правим популизъм. Село Бисер Вие го развявахте наляво и надясно, играехте си с нещастието на хората, когато дарихте онези средства. Ако това не е груб популизъм от Ваша страна, не знам кое е! Тогава ги развявахте навсякъде, така че ще Ви помоля без такива определения, защото, ако желаете да говорим за възпроизводството, можем да излезем навън да си поговорим за него. Благодаря Ви. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля да спазвате добрия тон от парламентарната трибуна, отнася се за всички изказващи се.
Заповядайте за реплика, господин Монев.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Това за шопа няма да го коментирам, защото не ми е на нивото. (Ръкопляскания от „Атака”.) Народният представител трябва да бъде модел за пример и именно поради тази причина вкарваме тези предложения, а относно популизма – то Вие открихте популизма. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монев.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, ще започна отзад напред. Естествено, че не сте на нивото на шопа, шопът е много интелигентен човек, той е природно интелигентен човек, така че няма как да бъдете на нивото му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля да спазваме добрия тон от трибуната.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не искам да обиждат хората, които са от Шоплъка.
Защо тогава не сме го приложили? Аз ще попитам къде беше „Атака” тогава? Тя също беше в Парламента. Ние дадохме личен пример за това как трябва вътрешно групите да се дисциплинират, а не да налагаме тези неща, защото и без това казвате, че сме полицейска държава.
Аз не мога да разбера – по време на „полицейската държава” от Столична община махнаха и оградите на паркинга и ни определиха точно къде може да си оставяме колите. Сега, когато вече няма страх в хората, когато държавата не е полицейска, не можеш да припариш до Народното събрание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ние се опитвахме да даваме личен пример, но когато даваш такъв, трябва насреща да имаш човек, който те слуша и иска да те чуе, за съжаление и тогава, и сега няма кой да ни чуе.
Какво сме правили ние лятото, дали сме ваканцували, както отзад Ви подсказва режисьорът на тези две предложения (смях и оживление), не мога да кажа кой къде е ходил, защото не съм следил хората си, но ние през този месец работихме. (Възгласи: „Е е-е!” от КБ. Реплики.) Да, извинявайте, за Вас е чуждо това нещо, защото Вие като се отскубнете оттук и спирате изобщо да работите, ние обикаляме по регионите. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Велчев.
Заповядайте за изказване, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Ще кажа, защото съм сигурен, че не знае господин Велчев – има една статия на Кръстьо Пастухов от 1947 г., казва се „Не ме изкушавайте, лицемери”. Той я е написал в отговор на тогавашните лицемери, които говорили демагогски неща.
Сега – през 2013 г., виждаме, че няма промяна. Излезе тук заместник-председателят на Парламентарната група на ГЕРБ и наговори толкова демагогски неща, че би рекорди в този Парламент. Рядко се случва за няколко минути толкова демагогия.
Първо, ще кажа какво беше в предишния Парламент, защото наистина има нови колеги, които не помнят. В предишния Парламент 10 народни представители от „Атака” бяха купени от „образцовата” партия ГЕРБ, която винаги служи за образец. Тогава тя беше образец на корупцията на най-високо ниво. (Ръкопляскания от „Атака”.) Не знам дали са били дисциплинирани тези народни представители по същия начин за отсъствия, но те бяха подписали декларация за принадлежност към ГЕРБ – черно на бяло. По този начин два милиона и половина лева от партийната субсидия на „Атака” бяха откраднати от ГЕРБ. Не знам какви дарения сте правили, но два милиона и половина ги откраднахте. (Ръкопляскания от „Атака”.) Това е образецът в управлението на ГЕРБ.
Аз съм убеден, че не са отишли за дарения, а са отишли за подкупи на депутати, които са продажни. Тогава се продадоха и получаваха кеш пари, за да гласуват с ГЕРБ, защото „Атака” беше оттеглила вече подкрепата си за партията, която стана образец не само на лошо управление и корупция, но и на подслушване. Убеден съм, че не само са следени депутатите на ГЕРБ по време на лятната ваканция, но и са били подслушвани, защото това излезе като фактология. Дори министри на ГЕРБ се оплакваха, че са били подслушвани, какво остава за депутатите. Тотално бяха следени хората на ГЕРБ в управлението, сигурно и сега по време на ваканцията също са били следени.
Затова, когато излизате на трибуната – представителите на ГЕРБ, все пак се замисляйте какво ще кажете, защото фактите са пресни, те са архивирани и няма как по този плитък начин да се подменят, по който го правите.
Тук става дума за заплащане на народните представители, което предлагаме да го няма, когато те не идват на работа. Какво има нередно в това, аз не виждам? Това да се нарича популизъм е нелепо, защото, когато някой не работи, не трябва да получава заплащане – така е във всички сфери, така трябва да бъде и в Народното събрание. Нашето предложение е просто, логично, ясно и тук аргументирани възражения срещу него не виждам. Ако има аргументи, да излезе някой от ГЕРБ и да каже: „Не, ние искаме да се плаща на народните представители, дори когато не ходят на работа.” Да го кажат ясно, за да се види тогава кой какво иска. Вместо това те измислят някакви съчинени аргументи, с които прикриват всъщност желанието си да бъдат възнаграждавани, дори когато не работят.
Нека да говорим и да спорим, ако ще спорим, по темата, която предлагаме, по същина. Дискусията е за това дали да получават народните представители възнаграждение, когато не идват на работа, или не. Нашето предложение е да не получават – нула лева, а не една трета. Ако някой има други предложения или смята, че това е неправилно да го каже ясно. Благодаря. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Сидеров? Няма.
Заповядайте за лично обяснение, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сидеров, тук отново казвате неистини, да не кажа лъжи, защото за тези пари, за които говоря, има документи до стотинка къде са дадени. Не са дадени да подкупваме някой, както обикновено Вие с по-голям опит правите и използвате тези пари, може би от личен опит говорите! (Реплики от „Атака”.)
По отношение на тези два милиона и половина. Говори се, че за тези месеци Вие сте ги наваксали няколко пъти тези два милиона и половина, които сте загубили, но ние не сме ги вземали. Това също е лъжа, че ГЕРБ е взел от тези два милиона и половина.
И когато говорите, докажете го от тук, от трибуната.
Какво държите? Някакъв лист! Декларация! И там пише, че тези 2,5 милиона отиват в касата на ГЕРБ. Пълна лъжа!
Законът беше такъв, какъвто Вие сте го приели още преди нас. (Викове от „Атака”: „А-а-а!”) Да, че парите вървят с народния представител. Те са там, при Вашите народни представители, не са в ГЕРБ. Моля Ви се, не изопачавайте нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Сидеров, моля Ви, ще имате възможност за обяснение.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: И най-интересното твърдение – че депутати на ГЕРБ през месец юли, когато са били отпуск, явно били подслушвани. Точно, сигурно. Може би Вие имате по-добра информация, защото сте много близки с управляващите. Но това доказва едно – че и в предишното правителство не ние сме подслушвали. Знаете за кои служби говорим.
След като искате дебат по същество, пак Ви казвам, господин Сидеров, това е популизъм не за друго, а защото освен господин Пеевски, аз не виждам кой друг ще накажете в това Народно събрание? Ако правим отново промяна заради един човек, добре – да кажем – нищо, дайте да видим какво ще правим с господин Пеевски, дали да получава пари. (Реплики от „Атака”.) Но другите, пак Ви казвам, посочете един народен представител и отляво, и отдясно, който досега е отсъствал повече от 3 или 5 дни, поредни!
РЕПЛИКИ ОТ „АТАКА”: Борисов, Борисов!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вижте, има начин да се изказвате от тук, от тази трибуна – възпитан и културен начин. Получих покана и отвън да си говорим. Да, можем и отвън да излезем да си говорим, няма никакъв проблем.
Въпросът е, че и Борисов – погледнете колко пъти е отсъствал без причина. Вижте колко пъти!
Ако говорим за други хора, които са отсъствали и в миналия Парламент, ако искате ще направим така – ще вземем тук, от администрацията, кой колко пъти е гласувал по време на миналия Парламент, за да видим и Вие, и БСП, и определени хора – ръководители на парламентарни групи, колко пъти са гласували и са били на работа. Пак повтарям, това, което предлагате, е за безпричинно отсъствие, а не оправдано. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да, ще Ви дам думата за лично обяснение, господин Сидеров.
Уважаеми господин Велчев, тъй като питахте за неоправданите отсъствия, към средата на миналия месец на Парламентарната група на ГЕРБ бяха над 1560 неизвинени отсъствия сумарно. (Ръкопляскания от „Атака”, реплики от народния представител Красимир Велчев.)
Заповядайте, господин Сидеров, за лично обяснение. (Реплики от ГЕРБ.) Спомена го господин Велчев. (Реплики от ГЕРБ.) Ако той Ви спомене, ще Ви дам думата.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Бях обвинен в неистина, затова излизам с документ, който е писмо от Цветан Генчев Цветанов – заместник-председател на ПП ГЕРБ, до министъра на финансите, датирано 15.12.2011 г.: „Уважаеми господин министър, на основание чл. 2, Заповед № ЗМФ-01-108-01 от 1.2.2011 г. заявяваме, че има промяна в Парламентарната група на ПП ГЕРБ, а именно народните представители Валентин Иванов, Огнян Пейчев, Стоян Иванов, Калина Крумова, Цвета Георгиева и Кирил Гумнеров, като независими народни представители, са декларирали принадлежност към ПП ГЕРБ. Приложено, изпращаме документите. С уважение: Цветан Цветанов”.
На основата на това писмо до министъра на финансите, господин Велчев, част от субсидията на Партия ГЕРБ се прехвърли и беше превеждана от „Атака” на партия ГЕРБ. Така че недейте, моля Ви се, да вървите срещу фактите, няма как да ги победите. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Сидеров.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Велчев, по начина на водене.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не разбрах в качеството си на какво Вие, госпожо Манолова, ми правите реплика? Имате ли право, или отново показвате, че сте над закона, над правилника, който искате да променяме? За какво да променяме правилника, след като и без това не се спазва? Броите както си искате хората – дали са тук или ги няма, Вас не Ви интересува, Вие броите на глава. След това си позволявате от това място да репликирате.
РЕПЛИКА ОТ КБ: На крака ли да ги брои?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Вие пък давате прекрасен пример за дисциплина, господин Миков. Прекрасен! Ето, при такова ръководство, аз не знам как още Ви търпят тук. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ще ходим на предсрочни избори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Забележката Ви е основателна, господин Велчев – ще се коригирам, но наистина помислих, че искрено питате колко са неизвинените отсъствия на ГЕРБ и реших да Ви отговоря. Те до средата на миналия месец бяха 1650. (Реплики от народния представител Красимир Велчев.)
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказване? (Реплики: „Няма, няма”.) Няма.
Закривам дебатите.
Уважаеми колеги, пояснявам начина, по който ще протече гласуването.
Има проект за решение, представен от Комисията по правни въпроси, обединяващ четирите проекта на народни представители, според който изцяло са подкрепени само предложенията на господин Миков; предложенията на Мая Манолова и Христо Бисеров – по принцип, предложенията на „Атака” – също са подкрепени по принцип. Затова доколкото има желание в залата, ще подложа на гласуване и отделно предложенията от проектите за решения на Бисеров, Манолова, Монев, Александров.
Започваме съгласно поредността на парламентарния правилник, а не по начина на внасяне. Както е изготвен докладът на Комисията по правни въпроси, първите промени от четирите проекта за решения се отнасят за чл. 36 от парламентарния правилник. Там предложението, направено от народните представители Бисеров, Манолова, има следното съдържание, ще го прочета на пленарната зала:
„В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 4 със следното съдържание:
„(4) Към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения се създава постоянно действаща подкомисия за парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи. Подкомисията се формира на паритетен принцип по един народен представител от всяка парламентарна група.”
2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Бяха направени две редакционни предложения, отнасящи се до начина на формиране на подкомисията. Предложението на Правната комисия е в § 1 – може да го видите в доклада, ако желаете, да го прочета. (Реплики от залата: „Не,не!”. Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Уважаеми господин Лазаров, първо трябва да подложа на гласуване редакционните предложения, направени от народни представители, след това основния текст. Такъв е парламентарният правилник.
Петър Курумбашев предлага следния начин за формиране на подкомисията, а именно текстът да изглежда по следния начин: „Подкомисията се формира на паритетен принцип от по двама народни представители от всяка парламентарна група”.
Ще подложа на гласуване първо това предложение, а след това направеното предложение от господин Емил Радев, който предлага следния текст: „Подкомисията се формира на квотен принцип”. Това означава пропорционално между парламентарните групи.
Уважаеми колеги, подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Петър Курумбашев подкомисията да се формира на паритетен принцип от по двама народни представители от всяка парламентарна група.
Гласували 147 народни представители: за 64, против 18, въздържали се 65.
Предложението не е прието.
Прегласуване ли желаете?
Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Моля за процедура по прегласуване на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване направеното редакционно предложение от господин Курумбашев.
Гласували 153 народни представители: за 58, против 25, въздържали се 70.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението, направено от господин Емил Радев – подкомисията да се сформира на квотен принцип.
Гласували 160 народни представители: за 52, против 69, въздържали се 39. (Ръкопляскания от „Атака”.)
И предложението на господин Радев не е прието.
Кой ще направи предложението за прегласуване?
Заповядайте.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля, процедура по прегласуване на предложението на господин Радев.
Гласували 164 народни представители: за 53, против 69, въздържали се 42. (Частични ръкопляскания от „Атака”.)
Предложението не е прието.
Сега, уважаеми колеги, подлагам на гласуване основния текст. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Основният текст – редакциите не са приети. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Моля за внимание!
Подлагам на гласуване текста на вносителите Бисеров и Манолова – към Комисията се създава Подкомисия за парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи. Подкомисията се формира на паритетен принцип – по един народен представител от всяка парламентарна група.
Такава е парламентарната процедура – подлагат се на гласуване всички предложения.
Гласували 157 народни представители: за 44, против 14, въздържали се 99.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване текста на § 1 и редакцията на чл. 36, ал. 1, т. 1 – предложение на Правната комисия, според което в чл. 36, ал. 1, т. 1 се правят следните изменения и допълнения: след думите „обществен интерес” се добавя „и осъществява парламентарно и гражданско наблюдение на дейността на държавните регулаторни органи чрез публични обсъждания”.
Подлагам на гласуване текста на Правната комисия.
Гласували 159 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 47.
Предложението е прието.
Следващите предложения от доклада на Правната комисия са по отношение на проекта за решение, внесен от господин Михаил Миков. Ще ги подложа на гласуване, така както са предложени от Правната комисия, предвид, че той не държи да бъдат гласувани неговите предложения.
Подлагам на гласуване § 2 – в чл. 76, ал. 1 се създава изречение второ: „Докладите и становищата на другите комисии могат да се представят и в резюме”.
Гласували 162 народни представители: за 135, против 2, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Текстът на § 3 беше прочетен от господин Филип Попов. По него няма редакционни предложения, така че ще го подложа на гласуване. Той беше представен, заедно с целия проект за решение. Ако държите, ще го прочета. (Реплики от ГЕРБ.)
Това е предложението на Михаил Миков, което се отнася до докладите на органите, които са длъжни да ги представят пред Народното събрание.
Да го чета ли? (Реплики от залата: „Не!”.)
Подлагам на гласуване § 3 от проекта за решение, така както го предлага Правната комисия.
Гласували 159 народни представители: за 125, против 7, въздържали се 27.
Параграф 3 е приет.
Параграф 4 е също от предложението на господин Миков:
„(1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на съответната постоянна комисия или на една пета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода за който се отнася докладът и срокът за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.”
Подлагам на гласуване § 4.
Гласували 162 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 40.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, последният § 5, който предлага Правната комисия, се отнася до двата проекта за решение, предложени от народните представители от „Атака”.
Ще подложа на гласуване параграфите от проектите за решение, така както са предложени от вносител, и ако не бъдат приети – ще подложа на гласуване след това предложенията на Правната комисия.
Подлагам на гласуване – първо, проектът за решение, внесен от народните представители Николай Александров, Гален Монев и Иван Димитров на 17 юли 2013 г.
Колеги, как желаете – да го подложа на гласуване анблок или по отделните параграфи? (Шум и реплики.)
Комисията не приема изцяло предложението на народните представители. Те желаят да бъде гласувано и ако не бъде възприето предложението на вносителя, ще подложим на гласуване предложението на Правната комисия. (Шум и реплики.)
Да го прочета ли? Добре:
„Във „Финансовите правила” по бюджета на Народното събрание:
1. В чл. 12 се създава ал. 1:
„(1) Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители, организирани в парламентарни групи, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група, в размер на две трети от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 5. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението, и на народните представители, нечленуващи в парламентарна група. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и изборните им райони. Народните представители информират парламентарната група на всеки три месеца за изразходваните средства, които могат да бъдат обявявани и на страницата им в интернет. Народните представители, нечленуващи в парламентарна група, обявяват на всеки три месеца на страницата си в интернет информация за изразходваните средства”.
Това е действащият текст на чл. 12, който е част от Парламентарния правилник.
Всъщност това е предложението на Партия „Атака”:
„2. Създава се ал. 2:
„(2) Народното събрание не поема допълнителни разходи на народен представител при неоправдано отсъствие от две поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец.”
И:
„3. Създава се нова ал. 3:
„(3) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, и от стенографските протоколи”.”
Няма да подлагам на гласуване първата точка, защото тя е част от действащия правилник.
Ще подложа на гласуване предложението да бъдат създадени ал. 2 и ал. 3:
„(2) Народното събрание не поема допълнителни разходи на народен представител при неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец”.
И ал. 3:
„(3) Данните се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, и от стенографските протоколи.”
Подлагам на гласуване това предложение на народните представители от Партия „Атака”.
Гласували 164 народни представители: за 32, против 8, въздържали се 124.
Моля, покажете гласуването по парламентарни групи.
Заповядайте за прегласуване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Колеги, правя процедура по прегласуване и ще помоля тогава някой, който е гласувал „въздържал се” или „против” да излезе и да обясни защо го е направил. (Силен шум в залата.)
На мен също ми е много интересно това като вносител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Подлагам на повторно гласуване текстовете на алинеи 2 и 3 на чл. 12 от „Финансовите правила” на Парламентарния правилник.
Гласували 158 народни представители: за 35, против 6, въздържали се 117.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване второто предложение на Партия „Атака” обективирано във втори отделен проект за решение, а то е във „Финансовите правила” по бюджета на Народното събрание:
„1. В чл. 14, ал. 3:
„(3) При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец на народния представител се удържат две трети от месечното му възнаграждение” – това е действащият текст. Той се променя по следния начин:
„(3) При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец на народния представител не се изплаща месечното му възнаграждение”.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Гален Монев и група народни представители, което прочетох току-що.
Гласували 156 народни представители: за 29, против 8, въздържали се 119. (Шум и реплики.)
Благодаря, покажете гласуването по групи.
Заповядайте за прегласуване.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Правя процедура по прегласуване. Не мога да разбера защо това предложение, което е в обществен интерес, не може да мине?! В крайна сметка всеки един от нас тук се е клел, че се ръководи от интересите на народа, не от своите лични. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монев.
Това беше предложение за прегласуване, така че подлагам на прегласуване предложението на народните представители от Партия „Атака”.
Гласували 158 народни представители: за 31, против 17, въздържали се 110.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Заповядайте, господин Лазаров, за отрицателен вот.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, защо гласувах против това предложение.
Първо, в правилника, във финансовите правила – нещо, което въведохме в Четиридесет и първото Народно събрание, е записано: при неоправдано отсъствие се намалява възнаграждението.
Второ, в сега действащия правилник е записано: народният представител, когато отсъства по уважителни причини, колеги, уведомява председателя на Народното събрание, съответно председателя на съответната парламентарна комисия.
Питам: Парламентарната група на ГЕРБ – 97 човека, уважителни ли са причините, ако отидем да занесем едно писмо в Страсбург, да речем, в Парламентарната асамблея (възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ), или да водим разговори? Уважителни ли са, или са неоправдани?
Уважаеми колеги, да, Вие ще видите в следващи текстове, че се приема и ще се гласува да се намалява възнаграждението. (Реплики от „Атака”.)
Искам да припомня на колегите, че през 2011 г. имаше президентски избори и колегите от „Атака” обявиха – това е тяхно право, защото тук не сме счетоводна кантора, тук сме Народно събрание, това е един политически орган – тръгнаха и казаха: „Ние ще бъдем сред хората!” Имаше едни автобуси. Нека да не превръщаме Народното събрание в някаква кантора.
Аз питам: оправдано ли е, ако отдел в община – 30 човека, дойдат днес в София да донесат едно писмо? Уважителни ли са причините (силен шум и реплики от „Атака”) – писмо, което може да бъде донесено от един човек?
Уважаеми колеги, аз затова гласувах против, още повече че в Народното събрание (шум и реплики от „Атака”) нашите отношения са по Кодекса на труда. Не може за три отсъствия да те лишат от цялото възнаграждение. Народното събрание е и политически орган. Народните представители със своите си действия изразяват своята политическа воля и тази на избирателите. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
А по отношение на това кой как ще си дисциплинира групата, не искам да напомням от предното Народно събрание едни форми на дисциплиниране на определени парламентарни групи. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Ако позволите, да припомня Кодекса на труда – за три неизвинени няма финансова санкция, има уволнение от работа. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Трети отрицателен вот и след това ще Ви дам думата.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председателстваща.
Уважаеми колеги, гласувах „против”, защото това предложение е абсолютно юридически неиздържано. Това стана ясно в Правната комисия и дебатите, които се проведоха там. Съжалявам, в „Атака” има много читави юристи, защо просто не са погледнали това предложение?!
Какво ще стане, ако народен представител участва в работата на комисиите? Ще бъде ли осигуряван народният представител през това време, ако въобще не му се изплаща възнаграждение, или ще създадем пълен финансов хаос и в счетоводството? А ако една седмица през този месец бъде в болнични, ще му бъде ли изплатен болничният лист? Кой ще отговори на тези въпроси?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Аз ще Ви кажа после.
ЕМИЛ РАДЕВ: И когато правите такива предложения, следващия път вижте всички хипотези и оттам нататък не правете предложения, с две думи: някой, който три дни го няма, да го стимулирате да не ходи въобще и другите дни, защото така или иначе няма да го има възнаграждението му. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум и възгласи: „А-а-а!” от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
Господин Миков, Вие желаете ли?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Не, не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, правя лично обяснение. Разбирам желанието Ви да коментирате всяко едно изказване, но не Ви подхожда, когато седите на това място.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Това не е по начина на водене.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това е лично обяснение.
Не Ви подхожда всяко изявление на народен представител Вие да го коментирате, още повече когато не касае начина на водене.
А що се касае до Кодекса на труда, вземете прочетете този правилник, който Вие гласувахте. В него пише: „В неуредените случаи се прилага Кодексът на труда, когато не засяга статута на народния представител.” Извинявайте, що се касае до дисциплинарното уволнение.
А що се касае до уволнението, хората викат „Оставка!”, и това ще се случи за Вас. (Възгласи: „Браво!”, тропане по банките и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Преминаваме към гласуването на § 5, предложен от Правната комисия, в който се съдържат по принцип предложенията на Парламентарната група на Партия „Атака”.
Чета го, за да са наясно всички с това какво гласуват:
„§ 5. В чл. 14 от Приложението към правилника „Финансови правила по бюджета на Народното събрание” се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 след думата „възнаграждение” се добавя „и Народното събрание не поема повече от една трета от допълнителните му разходи по чл. 12”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се удържат две трети от дневното възнаграждение.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
Има ли възражения да подложа и трите хипотези на § 5 едновременно на гласуване? Няма.
Подлагам на гласуване § 5, предложен от Правната комисия.
Гласували 148 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 46.
С това предложението е прието.
Уважаеми колеги, обявявам почивка от 30 минути.
Пленарното заседание ще започне в 12,40 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си, за да продължим по програмата на извънредното заседание.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Господин Цонев, Вие ли ще представите доклада на водещата комисия по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица?
Докато народните представители заемат местата си, ще направя едно съобщение.
Постъпил е Общ проект на законопроектите за изменение на Закона за уреждане на правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, приети на първо гласуване днес.
Искам да благодаря на господин Цонев и на членовете на Комисията по бюджет и финанси, които успяха да подготвят общия проект, както беше поет ангажимент в пленарната зала – в почивката проведоха заседанието.
Това дава възможност да пристъпим към направеното предложение от господин Павел Шопов за съкращаване на срока за предложения за второ четене.
Обратно процедурно предложение – господин Захари Георгиев.
Извинявайте, господин Цонев.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Господин Шопов, предлагам да не скъсяваме срока, защото има материя, която трябва да се уреди между двете четения, във взаимодействие с министерството. Това са именно финансовите параметри, които видимо в този бюджет няма да се случат. Трябва обаче да се дефинира точно как ще се случат във времето предвид на близо 90 милионното закъснение на разплащането на дължимите суми. Няма да може да стане толкова бързо – за три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Така или иначе ще подложа на гласуване, освен ако господин Шопов не желае.
Господин Шопов, държите ли да поставя на гласуване предложението? Държите.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Павел Шопов за скъсяване на срока за предложения за второ четене на три дни.
Моля, режим на гласуване.
Иначе за какво беше това извънредно заседание?
Няма противоречия. Двете големи групи и всички подкрепят. Сега тук ще си играем на процедури.
Прекратете гласуването.
Очевидно няма кворум.
Моля, квесторите да поканите народните представители от кулоарите на Народното събрание и от парламентарните стаи да влязат в пленарната зала.
Поставям отново на гласуване процедурното предложение на господин Павел Шопов за скъсяване на срока по постъпилия Общ проект на законопроектите за изменение на Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове, приети на първо гласуване днес сутринта.
Моля, режим на гласуване.
В момента правим прегласуване.
Гласували 102 народни представители: за 52, против 5, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Остава 7-дневния срок.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това няма да реши във фундаментални..., но със сигурност ще останем извън срока. Предупреждавам Ви, да знаете. Да не кажете после, че Комисията по бюджет и финанси е виновна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Първо се даваше скорост, защото 21-и е някакъв срок, сега се оказва, че трябва време за мислене.
Ще изтече срокът и тогава можете да мислите до Коледа или до Ивановден.
Господин Цонев, заповядайте следващата точка.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По наименованието на закона и първите пет параграфа няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и параграфи 1, 2, 3, 4 и 5? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте наименованието на закона и параграфи 1, 2, 3, 4 и 5 по вносител.
Гласували 95 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народните представители Корнелия Нинова и група народни представители за създаване на нов § 5а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6 със следното съдържание:
„§ 6. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „и чл. 38, ал. 5, 8, 10, 11, 12 и 13” се заменя със „и чл. 38, ал. 5, 8, 10, 11 и 12”.
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) Ставката на данъка за доходите по чл. 38, ал. 13, е:
1. осем на сто - за доходите, придобити през 2014 г.,
2. шест на сто - за доходите, придобити през 2015 г.;
3. четири на сто - за доходите, придобити през 2016 г.;
4. нула на сто - за доходите, придобити през 2017 и следващите години.”
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да кажа, че категорично не съм съгласна с направеното от колегите Корнелия Нинова и група народни представители предложение. Не съм съгласна по принципни сериозни финансови съображения.
Уважаеми колеги, за мен това предложение показва Вашето безсилие и Вашето намерение да не изпълнявате предизборните си обещания дори и при един пълен мандат. Ако имахте намерение да изпълните предизборните си обещания да въведете необлагаем минимум за данъците върху доходите на физическите лица, семейно подоходно облагане, скала за облагане на високите доходи, няма защо да вървите по линията на постепенно намаляване на данъка върху лихвата. Категорично нямате подобни намерения.
Защо е необходимо да правите тази стъпка сега? Вие практически правите нещо, което е принципно неправилно. Приемате, че данъкът върху доходите на физическите лица е плосък и тогава трябва да спазвате принципите на плоския данък за неговата неутралност и всеобхватност на всички доходи, които се облагат с него. Ако не приемате тази философия, а явно с този си ход показвате, че имате възражения против нея, тогава не правете каша в принципите на облагането, а сменете структурата на този закон, направете я такава, каквато смятате, че е правилна, и която да отговаря на Вашите предизборни обещания. Само че нямате смелост да го направите сега. Явно няма да имате такава смелост и до 2017 г., както пише тук.
Но тук друго е важното. Важното е госпожа Корнелия Нинова да може като излезе да говори по темата, да каже, че обещанието за намаляване на данък върху лихвата е до неговото премахване е изпълнено.
Тук мога да чуя и други опоненти, че по този начин могат да се стимулират инвестиционни процеси и така нататък. Това сигурно има своите основания. Само че трябва да сме наясно, уважаеми дами и господа, че и това основание също не кореспондира с плоския данък, защото плоският данък е нисък – 10%, за да няма преференции, за да може наистина всички, които се облагат с този данък, да имат неутралност към него. Ако държавата иска да стимулира определени сектори или определени политики, давайки преференция по един или друг начин, трябва преди това да излезе от принципа на нисък данък, трябва да излезе от принципа на плосък данък и да смени системата, да смени структурата, философията на облагането. Едва тогава би имало смисъл от определени преференции, които се дават в един или друг закон, за стимулиране на дейности или области. Това са моите принципни възражения. Затова няма да подкрепя направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте за реплика, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова!
Първо по повод на предизборните обещания. Не смятам да влизам в ролята на адвокат на групата на Коалиция за България или на БСП, но тъй като Вие не сте управлявали никога в коалиция, няма как да знаете принципите на коалиционното управление. Аз съм управлявал веднъж в мнозинство и два пъти в коалиция.
В коалицията не се изпълняват предизборните обещания на твоята партия поради простата причина, че народът не ти е дал мандат, не си получил мандат да изпълниш програмата си. Това, което е записано в програмата на Коалиция за България, на БСП в частност, не е записано в програмата на ДПС. Ние никъде не сме обещавали, че ще променяме плоския данък, нито че ще въвеждаме необлагаеми минимуми.
Сега ще кажа за плоския данък, ще Ви обясня, въпреки че Ви обясних в комисията.
Тук изпълняваме програмата на кабинета, защото сме се обединили около това да съставим програмен кабинет и да изпълняваме неговата програма. Сега погледнете в програмата, че сме махнали необлагаемия минимум, не променяме плоския данък и още редица други неща, които в някаква степен представляват сечение на двете програми в интерес на обществото.
Колкото до плоския данък, държа да отбележа, че Парламентарната група на ДПС ще направи това изключение поради простата причина, че се вижда тенденцията към премахване на това облагане, против което бяхме и ние. Правим този компромис без да смятаме, че това е отклонение от плоскостта на данъка и без да смятаме, че в някаква степен може да бъде тълкувано така. Обаче аз винаги съм се стремял от тази трибуна да бъда откровен, но пък е отклонение от нашето предизборно обещание да премахнем това облагане. Да, ние казахме, че ще го премахнем още следващата година, но икономическата ситуация в страната и приходите в бюджета вследствие на тази тежка икономическа криза, в която се намира българската икономика – няколко тримесечия вече е на ръба на рецесията. Ние приехме да направим този компромис – данъкът да отпадне стъпаловидно, за да не ощетим бюджета веднага с 92, а може би ще бъдат и 100 милиона през следващата година.
Това бях длъжен да обясня. Компромисът е от страна на групата на ДПС, защото сме обещали, че ще го премахнем. Честно и почтено заявявам, че ние правим компромис с това наше обещание, но пък поне показваме, че до края на 2017 г., като се надяваме, че дотогава и кризата ще бъде преодоляна, ще го премахнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други реплики? Не виждам.
Госпожо Стоянова, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, Вашата реплика ми дава повод да кажа две неща.
Първо, ще цитирам един политик от близкото минало, който тук, от тази трибуна, пък и не само от нея, казваше, че в политиката е мъжко да обещаеш и е човешко да не изпълниш това обещание, когато дойдеш на власт. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Колкото до втората част на Вашето изказване, че не зная как се работи в коалиция. Фактът показва, че наистина сигурно е сложно да се работи в коалиция и работейки се правят бъркотии, каквито в момента се случват с принципите на облагане на доходите на физическите лица. Защото Вие също сте икономист, с претенции за макроикономист и знаете, че когато се въвежда една система, тя има принципи и от тях не трябва да се излиза, включително и за въпросния данък върху лихвата.
Друг е въпросът по какъв начин колегите от БСП обосновават този свой ход. Аз предполагам, че сега в изказването, което ще последва от председателя на Социалната комисия, тя ще каже, че това е ход, насочен към бедните хора, на които се облагат паричките, нещастно събрани. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.) Само че това не е този ход, това е ход да се освободят от данък именно депозитите, които носят сериозни лихви, а това са сериозните депозити. Защото облагането с данъка не е върху лихвите въобще, а върху лихвите върху депозити. И именно малките суми на хората по техните разплащателни и спестовни сметки за децата и внуците им не попадат в този обхват. Обхватът е именно за сериозните депозити и има смисъл да освободиш от данък доход, който е сериозен върху тези депозити. Това правите Вие сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Само преди около една година този проблем предизвика буря. Цялото общество се вълнуваше, темата беше на първа страница на вестниците и по всички телевизии на сутрешните блокове. В интерес на истината, тогава ние като една опозиция направихме като основно оръжие аргументите „против” въвеждането на този данък за свалянето на предишното правителство. Вижда се, че и сегашните управляващи не са на по-различно мнение. Те също бяха в челните редици по громенето на тази теза.
За мен на пръв поглед чудно и парадоксално е, както и за широкия кръг от граждани, защо се получава така. Когато обаче свържа обяснението с някои глобални обяснения, нещата стават ясни. Излиза, че единствено Партия АТАКА е последователна в тази своя теза в подкрепа на българските граждани, които биват ощетявани от това да им се събират пари за лихвите върху влоговете, които са предоставени на банките. Това е така, защото всички управляващи се чудят откъде, колко кожи и как да съдерат, за да си вкарат пари в държавния бюджет, където парите все не достигат и не достигат.
В това отношение явно всички управляващи са последователни и константни. Не може да бъде друго, след като всички управляващи защитават бюджети с една и съща философия. От петнадесет години бюджетите в България са едни и същи. Никой тук не може да твърди, че този бил по-социален от другия, а този бил още по-социален или бил най-социалният от всичките. Става въпрос за едно разпределение на бедността, за една мизерия на бюджета и за типичен монетарен бюджет и бюджети. Няма никаква разлика, матрицата е спусната. Преди 15-16 години тука имаше една госпожа – Макгавърт ли се казваше? – тя даде образеца и всичко е copy-paste.
Този бюджет не е, разбира се, по-различен от всички досегашни бюджети. И сегашните управляващи тук, които в миналото Народно събрание бяха абсолютно прави – едни 20-30 млн. лв., правиха се едни сметки, с които да се натоварят българските граждани отново. Това е, защото всички управляващи в България служат на едни господари. Това са колониалните началници, които са спуснали определени параметри и те трябва да се изпълняват с цената на всичко – на неглижиране на предизборни обещания, на интересите на българските граждани.
Така че за нас от АТАКА обяснението е ясно. Гласувайте си тук това правило и продължете, щом желаете да правите нещо, което всъщност беше едно от малките неща, които можете да направите, за да бъдат бюджетът и пакетът данъчни закони малко по-различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Желае ли някой да отправи реплика на господин Шопов? Няма.
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря.
Господин председател, уважаеми колеги! Очевидно от тук нататък с колегите от ГЕРБ ще спорим по предизборната програма на БСП. Моля, колеги, преди да си спорим по нея, прочетете я, иначе спорът ни ще бъде неравнопоставен. Ние ще говорим с факти, Вие ще лъжете. Започвам едно по едно с тези лъжи. (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, коригирайте парламентарния език.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Семейно подоходно облагане, цитат от тази програма на БСП: „Започваме да работим за цялостна промяна в облагането на доходите на физическите лица, за да преминем през втората половина на мандата към семейно подоходно облагане.”
Уважаеми колеги, 2014 г. не е втората половина на мандата, дори и да Ви се иска да е така, 2016-2017 г. е втората половина на мандата.
Твърдите, че правим това предложение, за да изпълним предизборно обещание за премахване на данък лихви. Отново ще Ви разочаровам и отново ще Ви помоля – прочетете програмата, защото ще спорим много по нея. Тук няма и дума, че БСП ще премахне данък лихви. Дума няма за такова предизборно обещание!
Сега идва логичният въпрос защо го правим, въпреки че не сме го обещали предизборно? Уважаеми колеги, обратно на очакванията Ви няма да изтъквам социални аргументи, ще изтъкна един политически и един икономически.
Политическият аргумент – защото в Четиридесет и първото Народно събрание Коалиция за България имаше политическа позиция срещу данък лихви и сме я защитавали в Четиридесет и първото Народно събрание, и въпреки че не сме поемали такъв предизборен ангажимент, смятаме, че трябва да бъдем последователни в тази позиция – затова правим такова предложение.
Може би по-важна причина е икономическата. Уважаеми колеги от ГЕРБ, които бяхте в Четиридесет и първото Народно събрание, помните ли с какъв мотив внесохте предложението за данък лихви? Стенограми от обсъждането и приемането на тази промяна в Закона за доходите на физическите лица с цитати. (Показва стенограми.) „Българите са рентиери и лихвари, които са си вложили парите в банките и живеят от лихвите. Мързи ги да инвестират и да развиват бизнес. Тези пари, които седят блокирани в банките, пречат на бизнеса. Как ще създадеш работни места, като си държиш парите в банката и чакаш на лихвите? Какъв бизнесмен и какъв родолюбец си, ако смяташ да седиш и да взимаш пари от банката и да не влагаш нищо, да не работиш, да не създаваш работни места?“ – цитати на колеги депутати от ГЕРБ от Четиридесет и първото Народно събрание.
Сериозният Ви мотив тогава беше: правим го, за да извадим вложенията от банките, да влязат те в икономиката, да принудим вложителите да купуват, за да вдигнем потреблението и да инвестират, за да се развиват производството и икономиката.
Най-сигурното доказателство, че този данък беше грешка, е времето. Сега сме една година по-късно, мотивите за този законопроект не се изпълниха, тези пари не излязоха от банките, нямаме ръст в икономиката, няма за тази година вложители, които да са си изкарали влоговете и да са открили производство, и да са открили нови работни места. И тъй като времето опровергава Вашите мотиви, мисля че сега е моментът да преосмислите позицията си и да подкрепите нашето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги! Освен теоретичния спор дали в обхват на облагане трябва да бъдат лихвите по депозити или не, който може да бъде изведен с близки аргументи и в едната, и в другата посока, искам да обърна внимание, че променяте на второ гласуване параметри по държавния бюджет преди той да е минал на първо гласуване в пленарната зала.
Не се каза от тези колеги, които правят подобно предложение, каква ще е загубата за бюджета – тя е лесна за изчисляване, тъй като самият данък е относително плосък като основа и може да се предвиди, че намаляването с два пункта на ставката, би довело до същия процент намаление от очакваните постъпления и числото, което в момента ще Ви цитирам, е 18 милиона. Ако е вярно, че следващата година постъпленията от този данък могат да достигнат 100 милиона, то тогава можем да направим оценка, че приходната част, която не е безспорна, на изготвения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., трябва много бързо да бъде прекроена и много внимателно ще наблюдаваме дали същите тези колеги, които сега с тази мотивировка за целесъобразност – икономическа и цивилизационна, предлагат подобно намаление, ще имат доблестта след няколко седмици да предложат между първо и второ гласуване намаление на приходната част на бюджета и респективно на разходната част на същия този бюджет, при положение че размерът на дефицита е уплътнен до 100%.
Затова се обръщам към колегите от БСП, да кажат още отсега коя политика ще орежат с 20 милиона? Ако нямат отговор, сега им обръщам внимание, че между първо и второ гласуване такова предложение трябва да постъпи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря ви, уважаеми господин Горанов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, тази дискусия не че не я водихме в Комисията по бюджет и финанси, но е добре да се чуе и в залата.
Първо, да припомня, че не е трайна практика, точно обратното е трайна практика – въпреки изискванията на Закона за устройството на държавния бюджет, данъчните закони непременно да бъдат приети толкова далеч преди съставянето на бюджета, че в него да бъдат отразени всички приети предложения. Точно обратното, до този момент другото е трайна практика, бюджетът и данъчните закони да се правят едновременно в съответните екипи и много често данъчните закони не са приети дори преди първо четене на бюджета. Може това да не е правилно, може да е вредна практика, може да не е в съответствие с нормите, но това е практиката.
Ще Ви кажа нещо повече, че в недалечното минало имаше данъчни закони, които се приемаха и след бюджета и това по никакъв начин не навреждаше на бюджета. Има си механизми, а понякога тези промени се предвиждат предвид намеренията на мнозинството и възможността то да наложи едно предложение и относителната сигурност, с която ще го наложи. Така отговарям на този въпрос.
Искам едновременно с това да коригирам едно свое изказване в Комисията по бюджет и финанси, което дадох лично на господин Горанов, че бюджетът е разчетен при постъпления от този данък. Говорих с екипа, който прави изчисленията, бюджетът е разчетен при това предложение – приходите са разчетени с минус 18 милиона надолу. Така че не очаквайте да видите гениалната си мисъл да видим някой откъде ще отреже, от кои точно разходи и как ще го разобличим политически. Няма как да се случи, не, че се притесняваме от това.
Госпожо Стоянова, нямам претенции да съм макроикономист по една-единствена причина – макроикономистите в България са само тези от Института за пазарна икономика. Опазил ни Господ някой от нас да си помисли, че е макроикономист. Те даже си имат и макроикономическа асоциация, и председател си имат, така че аз с голямо съжаление казвам, че не мога да имам такива претенции. Виждам, че и от ГЕРБ нямат претенции към тази групичка, така че нямаме такива претенции. (Реплики от ГЕРБ.) Ние имаме скромните претенции да имаме някакви познания в тези области и в интерес на обществото да ги прилагаме тук.
Мисля, че достатъчно ясно изразих нашата позиция по отношение на този данък, който беше въведен от Вашето мнозинство и Вашия финансов министър. Аз си прочетох изказването тогава и знам, че съм бил много „против“ и поддържам аргументите си и сега.
Може би не е редно, но да Ви кажа в хода на дебатите по съставянето на бюджета, по промените в данъчните закони имахме много сериозен дебат по това наистина да премахнем този данък, защото той не влиза в нашата философия. Вие виждате, че и в други данъчни промени следваме тази философия – лихвите да не се облагат. Ще дойдем и до тези предложения като стигнем до ЗКПО.
Наистина в икономическата ситуация и развитието на икономиката в тази година, която смятам, че е най-тежка за икономиката – не знам дали е най-тежката за бюджета, но за икономиката е най-тежката година от началото на кризата, мисля, че е компромис приемането на стъпаловиден график по отпадането на този приход в бюджета на страната.
В изказването си в комисията не вложих нищо политическо, и в това изказване не влагам нищо политическо. Опитвам се да бъда на експертно ниво и най-важното почтено да кажа, че е отстъпление от нашата философия, защото ако следвахме нашата философия, трябваше да го махнем, но както виждате, търсим някакъв компромис. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
За реплики – господин Павел Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Не знам защо ще направя тази реплика на господин Цонев, може би заради историята и да се напомнят някои неща от миналото, защото моята роля в Народното събрание е била такава, предвид дългото ми пребиваване тук.
Господин Цонев, не сте прав, че някои закони са приемани – и Вие като че ли се учудвате и отправяте укор към бившите управляващи, след приемането на бюджета. Почти нямаше такива – пакет данъчни закони, които да се приемат преди бюджета.
Правилото беше – след като тук се смачкаше всичко, след като минеше бурята около бюджета, безстрашно, набързо и буквално така с ботуши да се стъпче всичко, което беше до пакета данъчни закони. Те минаваха на конвейер, след като минеше бюджетът. Това велико откритие на бившите управляващи беше умопомрачително за мен през първата година. Явно обаче някой им беше дал акъл да го правят. Дотогава в нито едно Народно събрание, господин Цонев – сигурен съм в това, нямаше такава практика, защото е логично, естествено и нормално.
В онези години, чак в 1995-1996 г., ходихме в Париж, където цялата Бюджетна комисия беше обучена и научена как се приема бюджет. Спомням си, че един от елементите на онзи курс тогава беше да ни втълпят, да ни научат, да накарат пакета данъчни закони да се приема преди бюджета. Поне Вие сега това допринесохте – да върнете това старо правило. Така че трябва да се помни. Това са подробности, те са много специфични.
Вие казахте, че във Вашето изказване нямало политика. Не, много политика имаше в това да се пробута онзи бюджет – ей-така и да се стъпче после всичко, всеки дебат по всеки от законите, защото всъщност това е живият дебат – по всеки от пакета данъчни закони, както е в момента за данък „лихви”.
Колкото до данък „лихви”, абсолютно не сте прави. Правите опит да си съберете парите, както те го направиха. Използвахте всъщност техният челен опит, че те го направиха. Това е истината и Вие ще си носите последиците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Горанов – втора реплика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Господин Цонев, именно в духа на професионализма, за който претендирате в Бюджетната комисия, именно в този дух Вашето изказване в Бюджетна комисия беше коректно.
Няма как каченият на страницата на Министерството на финансите доста преди разглеждане на законопроекта разчет за приход от данък върху доходите на физическите лица да бъде съобразен с патриотичното хрумване на госпожа Нинова и нейни колеги за намаляване на ставката.
Това задава най-малко два въпроса. Ще имаме възможност дълго да дебатираме доколко реалистична е приходната част на предложения от правителството бюджет, но със сигурност е нарушен един основен принцип при съставянето му, а това е той да бъде изготвен на базата на действащото законодателство или на базата на законодателството, което Министерският съвет предвижда да включи в своите разчети.
Обяснението, че Вие сте говорили с хората, които са правили сметките, и, видите ли, те Ви били уверили, че тези 18 милиона не са включени в сметката на данък върху доходите на физическите лица, е неприемливо. Неприемливо е, защото между двете събития има твърде голям срок и няма никакъв начин експертите от дирекция „Данъчна политика” на Министерство на финансите да са съобразили това законодателно предложение между първо и второ четене.
Не го приемайте, не променяйте приходната част на бюджета! Само че ще трябва и да го изпълнявате, господин Цонев. А изпълнението е много различно от съставянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Горанов.
Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! На господин Шопов нямам какво да кажа, защото се опитах да бъда толерантен към практиките на колегите от ГЕРБ, защото някак си така обещахме, че ще се движим в рамките на професионализма, където можем, и с по-малко политика. Не че те го спазват, но нека поне ние да бъдем в нашия стил.
Господин Горанов, когато управлява коалиция, пак да Ви кажа – имах срещи с този екип на представителите на мнозинството. Ние сме провели четири такива срещи. Последната, четвъртата среща беше след като се бяхме уточнили, че това предложение ще го приемем.
Вие познавате колегите от Министерството на финансите, които участват в този екип. Попитайте ги беше ли дискутирана приходната част с оглед приемането на това предложение. Мога да Ви кажа кои присъстваха от наша страна, от страна на БСП и от страна на Министерството на финансите. Попитайте ги. Ако това, което Ви казвам, не е вярно, ще Ви се извиня публично от тук, в залата и пред медиите. Ако обаче колегите там Ви кажат, че е вярно това, което аз Ви казвам – това са Ваши колеги, които няма да Ви излъжат, те са неутрални към политическите ни пристрастия – ние обсъждахме и те казаха цифрата 18 милиона. Ако приемете това – 18 милиона надолу, правим го веднага. Ние казахме – да, ние вече сме приели на политическо ниво това решение, и ще Ви помолим да направите тази корекция. Това е направено и можете да ги попитате. Пак казвам, ако не е вярно, аз ще Ви се извиня. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за съдържанието на § 6 по номерацията на комисията, иначе това е § 5а, както е предложен от вносителите. Той се отнася за изменение и допълнение в чл. 46 – аз имах някои редакционни съмнения относно думата „ставка”, но я употребяват и в предното, и в това Събрание. Един русизъм, за който е добре данъчните експерти да му намерят българската дума, точният български термин. Иначе е ясно какво е „ставка”.
Гласували 147 народни представители: за 93, против 31, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Цонев, да продължите доклада и моля докладвайте всички параграфи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 по вносител няма направени предложения, по § 7 – също, по § 8 – също, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” е по вносител, § 9 – също, § 10 – също, § 11 – също.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 10, тъй като систематичното му място е преди „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
Всички параграфи от § 7 до § 14, включително наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и преместването на § 12 по вносител като § 10 – няма направени предложения, и комисията подкрепя текста на вносителя.
Предлагам Ви да ги гласуваме анблок, ако няма други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изказвания? Не виждам.
Ще подложа на гласуване съдържанието на § 6 по вносител, който става § 7; § 7, който става § 8 по номерацията на комисията; § 8 по вносител, който става § 9 по номерацията на комисията; „Преходни и заключителни разпоредби” като наименование на подразделението; § 9, който става § 11; § 10, който става § 12; § 11, който става § 13; § 12, който става § 10 – едно разместване на систематиката, предложено от комисията; и § 13, който става § 14 и определя откога законът влиза в сила – от 1 януари.
Моля Ви, режим на гласуване за предложенията на комисията.
Гласували 130 народни представители: за 93, против 15, въздържали се 22.
Предложенията са приети.
Приключихме с тази точка от програмата за днешното заседание.

Преминаваме към точка пета:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Вносител – Министерският съвет.
Уважаеми господин председател, ще докладвате ли от името на комисията?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По параграфи 2, 3, 4 и 5 – също.
Наименованието на закона и първите пет параграфа – по вносител, комисията подкрепя текста на вносителя.
Предлагам да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по параграфи 1, 2, 3, 4 и 5? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за съдържанието на параграфи 1, 2, 3, 4 и 5, както са предложени от вносителя и докладвани от председателя на Бюджетната комисия.
Гласували 126 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 32.
Параграфи от 1 до 5 са приети, заедно със заглавието на закона.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов и Диана Йорданова – § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 195 се създава ал. 6:
„(6) С данък при източника не се облагат:
1. доходите от лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от местно юридическо лице и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице – емитент на облигации или други дългови ценни книжа, когато са изпълнени едновременно следните условия:
а) емитентът е местно лице за данъчни цели на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
б) емитентът е издал облигациите или другите дългови ценни книжа с цел предоставяне на постъпленията от тях назаем на местно юридическо лице;
в) облигациите или другите дългови ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказвания по съдържанието на § 6?
Заповядайте, уважаема госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! С колегите направихме предложение § 6 по вносител да отпадне отново по същите принципни съображения, които преди малко изтъкнах във връзка с облагането на доходите от лихви на физическите лица.
Отново говорим за нисък корпоративен данък – 10%, на ръба на офшорните данъци. Отново говорим за плосък данък. Отново говорим за принцип, който трябва да постави икономическите субекти – този път не обикновените физически лица, а икономическите субекти, фирми, които осъществяват своята дейност в рамките на страната ни, при еднакви условия, така че наистина пазарът да е този, който да определя развитието на един или друг сектор.
Именно по времето на Вашата тройна коалиция Вие се отказахте от това държавата да регулира един или друг сектор на икономиката чрез данъчни облекчения, въвеждайки плоския данък и сваляйки го на това ниско ниво.
Сега отново имаме връщане към различни видове облекчения. В случая говорим за освобождаване от данък на доходите от лихви.
Господин Цонев преди малко спомена, че ще говорим за това – когато говорехме за доходите от лихви на физическите лица. Само че за разлика от физическите лица, този път се освобождават доходите от лихви на изключително ограничен кръг лица, които емитират, които са закупили емитирани от български лица облигации или други дългови инструменти и които са търгувани на регулиран пазар в България или в Европа.
Разбира се, че тук става дума за изключително ограничен кръг лица. От една страна, вероятно има претенции за намеса от страна на държавата, защото все пак това е текст на вносителя, в определени икономически процеси – за привличане на капитали, развитие на пазара и така нататък.
Фактът, че отново отиваме на освобождаване – облагане на пасивни доходи, докато активните доходи на 99,9%, бих казала, от икономическите субекти остават облагаеми – нека да се замислим трябва ли да го правим.
Нашата група смята, че това е поредното отстъпление от плоския данък и то граничи с лобизъм. Затова ще гласуваме „против” текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Желаещи за реплики? Не виждам.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този текст е внесен с мотив, че тъй като има голяма емисия на Българския енергиен холдинг на външните пазари, облигационна емисия, изплащането на доходи по тази емисия се облага при източника с 10% данък, и, за да не се натоварва допълнително Българския енергиен холдинг, е необходимо да бъде приет този текст. В текста на вносителя това е точно така.
С промените обаче между първо и второ четене изчезва една важна дума – тази, че се касае за чуждестранни облигации. Думата „чуждестранни” отпада и въпреки че този текст е в главата за доход при източника на чуждестранни лица, то това не означава, че не могат да се ползват от него български лица също. Каква е опасността?
Опасността е в това, че недобросъвестно тълкуване от страна на фирмите на този текст може да доведе до избягване на плащане на корпоративен данък. Две компании, които са с един и същ собственик – едната компания е печеливша, другата също е печеливша, но е с ограничена дейност, могат да прехвърлят печалбата под формата на плащане на доходност върху облигации от едната фирма на другата фирма и по този начин да намаляват печалбата, която първата фирма генерира, което ще доведе до ощетяване на държавния бюджет с избягване плащането на корпоративен данък. Това е втора причина, освен принципната, която госпожа Стоянова спомена преди мен, ние да не можем да подкрепим този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Реплики? Не виждам.
Господин Горанов – за изказване.
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, колеги! Аналогично на дебата, в който се включих по повод на данъка върху доходите на физическите лица в частта „Лихви по депозити”, искам да Ви обърна внимание, че тук отново имаме недооценена мярка между първо и второ гласуване.
Обхватът на облекчението, ще го реча – на преференцията, така както е предложен от Министерския съвет, се различава и то не със съвсем малко от това, което се предлага за окончателна редакция на този чл. 195.
В този смисъл тук още един път поставям под съмнение дали загубата, която ще се реализира от корпоративен данък следствие на ползването на чл. 195 и в резултат на допълнителното разширяване на обхвата на преференцията, е намерила място в приходната част на бюджета. Възможен е отговор, че е намерила, но аз отново си позволявам да поставя под съмнение доколко измененията, които правим между първо и второ гласуване, специално това в случая, което има пряко отношение към размера на номиналните постъпления от корпоративен данък в 2014 г., е намерило отражение в окончателните оценки за постъпленията от този данък в Проектозакона за държавния бюджет за 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Има ли народен представител, който ще възрази на тези съмнения на господин Горанов? Не виждам.
За изказване – господин Цонев.
Господин Цонев – със Сборника „Данъчни закони”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, понякога и това се налага, господин председател, да ходим със Сборника „Данъчни закони”.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам изцяло да се съглася с разсъжденията на колежката Стоянова. Принципно е абсолютно права – когато имаме толкова нисък данък, който граничи с данъците в офшорните зони, говоря за корпоративния, е добре да няма преференции много, но ние не въвеждаме първата преференция. Такива съществуват. Такива въведе и управлението на ГЕРБ.
Не възразяваме, защото в отделните политики трябва да се въвеждат преференции, дори и при този нисък данък, макар и ограничено, и те трябва да имат много ясна цел, да са точно таргетирани и да изпълняват някаква конкретна функция, произхождаща от конкретното икономическо развитие.
Например това, че данъкът се преотстъпва или има преференция в неговото плащане за райони с по-висока безработица от средната за страната. Никой не възразява срещу тази преференция и никой от Вас не изтъкна тогава, че принципите на данъчното облагане не трябва да се нарушават. Трябва да се нарушават, но не често и не безпринципно, а конкретно и по точно определени насоки, в които се търси постигане на конкретна цел.
Тази преференция, която е дадена за тези райони с лошо икономическо развитие, има конкретна цел и е оправдана.
Тази преференция, която днес приемаме, също има конкретна цел, също изхожда от икономическото развитие и според мен също е оправдана.
Първо, става въпрос за преференция, която за 2006 г. я имаше в българското законодателство. Става въпрос за преференция, която в момента я има в чуждестранното законодателство – в голяма част от това на развити държави – страни членки, и не на последно място заради това, че разликата между 2006-2009 г. и 2010-2013 г. е огромна.
В 2006-2009 г. имаше огромен приток на чужди капитали и на финансов ресурс. Погледнете какво ставаше на финансовия пазар, на капиталовия пазар. Погледнете близо 30-те милиарда чуждестранни инвестиции, а нещата не стоят така от 2010 г. насам, след кризата.
Българските фирми се задъхват в търсене на привличане на финансов ресурс, за да решат икономическите си проблеми.
Знаете, че кредитирането следва тренда на икономическото развитие и то също е много свито. Време е да върнем тази преференция.
На следващия въпрос – до тук обосновах защо трябва да има такава преференция, защо тези изключения от общото правило са необходими и че не е първо това изключение.
Колкото до това дали е разчетено влиянието на тази преференция върху фиска, обясних на господин Горанов, обяснявам и на залата: неутрална е тази преференция към фиска, поради простата причина, че след като сме премахнали тази преференция в страната няма регистрирани корпоративни облигации на чуждите пазари, така че ние в последните години не сме имали никакви приходи от лихви по такива облигации и сега това, че ще имаме и са освободени, ще бъде абсолютно неутрално към фиска.
И по третата тема, по която говори колегата Добрев – няма такава опасност. Ние освобождаваме от корпоративен данък. Нека да Ви кажа, нека да Ви припомня, че ние с този параграф променяме чл. 195 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Член 195, колеги, се намира в главата „Данък удържан при източника. Обекти на облагането”. И в подраздела „Данък удържан при доходи на чуждестранни лица”, пак повтарям: „Данък удържан при доходи на чуждестранни лица”.
Чуждестранните лица, на които няма да удържаме данък върху лихвите, които ще получат по тези облигации, евентуално издадени, това са тези, които ще дадат парите си на емитента, за да ги вложи българският емитент в България. Лихвите, които емитентът ще им плаща, ще бъдат освободени от данък. И е в тази глава, защото в тази глава се освобождават доходите на чуждестранни лица при източника, тоест в България. Няма никакво разминаване.
Колегата Добрев вероятно е посъветван така или не му е изтълкувано от професионалисти, но смятам, че можете да се доверите на това, което Ви казвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И, ако позволите господин Цонев, евентуално ще бъдат обложени там, където е седалището на кредитора. (Шум и реплики.)
Евентуално, казвам.
Реплики?
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Виждам, че дебатът е много интересен на залата, затова си позволявам да направя реплика на господин Цонев по три от точките, които той спомена.
Правилно, господин Цонев, имаме преференция за райони с висока безработица. Сега в същия този законопроект – мисля, че малко по-нататък, имаме текстове, при които разширяваме обхвата на районите, при които може да се ползва тази преференция, и поставяме сериозни условия на инвеститорите в тези райони наистина за разкриване на определен брой работни места и наемане на местни хора именно от тези райони на тези работни места. Аз в никакъв случай не бих се съгласила, че тази преференция е разширение на преференциите, защото, първо, тя ще касае преди всичко обикновените хора в населените места с висока безработица, и на второ място, разкривайки работни места, въпросните инвеститори, получавайки тази преференция, ще допринесат за увеличаване на приходите в бюджета чрез данъка върху общия доход върху доходите на тези хора, осигуровките върху заплатите на тези хора, така че по-скоро бих казала, че тази преференция има положителен знак за общите приходи на бюджета.
Колкото до преференцията за освобождаване на пасивния доход от лихва, нарочно казвам „пасивния доход от лихва”, защото има разлика от другия, където инвеститорът отива, рискува, прави производство, купува машини, търси пазари, може и да фалира. Тук имаме пасивния доход от лихви, сигурен доход от лихви. Защо той е премахнат на 1 януари 2007 г.? Защото тогава се въведе въпросният плосък данък при нисък 10-процентен ръст. Защо го има в други държави? Защото там няма такъв данък. И отново се връщаме на принципа за ниския плосък корпоративен данък като философия и възможност на държавата да дава облекчения за определен кръг икономически субекти, чиито условия на облагане ще се различават от останалите икономически субекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да отправят реплика към господин Цонев? Не виждам.
Желаете ли дуплика, господин Цонев?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Всъщност, господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Стоянова, нямам какво да възразя на това, което казвате, само ще го допълня. Аз не отрекох преференцията, която дадох като пример, че има преференции. Напротив – тя е точно такава и изпълнява точно такива функции. Говорим за преференцията за районите с висока безработица и лошо икономическо развитие.
Ще допълня това, което казахте, само с ползата от тази преференция. Ползата е, че българските икономически субекти, които могат да направят корпоративна облигация или друг дългов инструмент, за да излязат на международните финансови пазари, трябва да бъдат равнопоставени с тези от развитите държави, а те са освободили този вид инвестиции от данък върху лихвите. Защо? Защото този вид инвестиции на съответните инвеститори в такива дългови ценни книжа не са защитени от риска, както каза госпожа Стоянова. Напротив, тук няма държавни гаранции. Инвестираш в една компания, даваш си парите и тя започва да ги инвестира в местната икономика. Ами ако фалира? Кой ти гарантира облигацията? Никой! Така че ние трябва да дадем тази преференция, за да сме конкурентоспособни.
Няма нужда да обяснявам защо на българските икономически субекти им трябва да излязат на световните финансови пазари – вече го казах, и че тези пари ще бъдат инвестирани в България, и че те ще раздвижат икономиката, и оттам нататък всички останали неща, които госпожа Стоянова изброи. Има ползи от тази преференция – и конкретни, и преки, и косвени ползи за икономиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Цонев.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията по § 6.
Предлагам първо да гласуваме предложението на народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов и Диана Йорданова да отпадне този параграф по вносител.
Гласували 128 народни представители: за 52, против 65, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Предлагам да гласуваме § 6, така както се предлага от комисията – в редакцията, с която Ви запозна господин Цонев.
Гласували 132 народни представители: за 82, против 44, въздържали се 6.
Предложението за съдържанието на § 6 е прието.
Моля Ви, господин Цонев, да докладвате до края. Мисля, че няма други предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Параграф 7 е по вносител.
Параграф 8 също.
Параграф 9 също.
Искам да Ви прочета правно-техническа редакция на § 10:
„§ 10. В Приложение № 5 навсякъде думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”.”
Има още една такава правно-техническа редакция. Тя е за § 11. И нея ще я прочета, тъй като той е следващият, пак по вносител:
„§ 11. В Приложение № 6 навсякъде думите „ал. 4” се заменят с „ал. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тоест, в § 10 – Приложение № 5 към чл. 200а, ал. 6 – става ал. 4.
Но дайте тогава да видим разисквания до § 10 и после отделно ще приемем.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това е правно-техническо, то няма как да бъде по друг начин, тъй като това, което казвам, вече е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ясно, но...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре, както решите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Искам да го прочета.
Има ли желаещи да се изкажат по параграфи 7, 8 и 9? Няма.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за параграфи 7, 8 и 9.
Гласували 126 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 40.
Тези три параграфа са приети.
И сега, в § 10 има направено редакционно предложение с технически характер: при препратката към Приложение № 5 в параграфи 10 и 11...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: В § 11 се намира Приложение № 6, а в § 10 – № 5. И в двата параграфа променяме „ал. 4” с „ал. 6”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И на двете места по доклада предложението е „ал. 4” да се замени с „ал. 6”.
Моля Ви, режим на гласуване.
Няма желаещи да коментират тази техническа редакция.
Гласували 118 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 33.
Техническите редакции са приети.
Подлагам на гласуване параграфи 10 и 11 по вносител с направените редакции.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: С редакцията, която прочетох – това става окончателна редакция, да го кажем за протокола. Важно е да го кажем, защото после ще ме карат да подписвам едни други работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма никой нищо да Ви кара! Всичко върви екстра.
Гласували 90 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 16.
Параграфите са приетите.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
По параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя, както и за наименованието на подраздела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по „Преходните и заключителните разпоредби”, включително по отношение на влизането в сила? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля Ви да гласуваме за редакциите на параграфи 12, 13, 14, 15, 16, 17 и § 18 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 38.
Приети са редакциите на докладваните параграфи и с това приключваме, изчерпваме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност”.
По наименованието няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи по наименованието? Не виждам.
Моля, режим на гласуване по наименованието на законопроекта.
Гласували 126 народни представители: за 110, против 3, въздържали се 13.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 1 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Менда Стоянова и група народни представители – § 1 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 3 се изменя така:
„3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето;”
2. В ал. 3, т. 1 се изменя така:
„1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;”
3. Създава се ал. 5:
„(5) Не се смята за доставка на стока за целите на този закон преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Закона за особените залози.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Желаещи да вземат отношение по съдържанието на § 1 в редакцията на комисията? Няма.
Режим на гласуване, уважаеми народни представители.
Гласували 116 народни представители: за 80, против 7, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
По посочените параграфи няма предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Желаещи да вземат отношение по параграфи от 2 до 5 по вносител? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, режим на гласуване на параграфи 2, 3, 4 и 5 по вносител.
Гласували 115 народни представители: за 79, против 8, въздържали се 28.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 има направени две предложения: от народния представител Йордан Цонев и от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.”
2. Създава се нова ал. 8:
„(8) В случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките по ал. 7 към датата на възникване на данъчното събитие е пазарната цена на доставяната стока или услуга.”
3. Досегашната ал. 8 става ал. 9.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Има ли желаещи да вземат отношение по § 6 в редакцията на комисията? Не виждам такива.
Ако обичате, режим на гласуване за съдържанието в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 20.
Параграф 6 е приет в редакцията на комисията, която съдържа подкрепените предложения от народните представители Йордан Цонев, Менда Стоянова, Горанов, Стефанов, Главчев, Йорданов.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 7 има направени две предложения: от народния представител Йордан Цонев, подкрепено от комисията, и от народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова, което е подкрепено от комисията по буква „а”, а по буква „б” е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. Данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.”
2. В ал. 3, т. 2 се отменя.
Създава се ал. 5:
„(5) Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги по чл. 111, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето, е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага следната редакция:
„§8. Създава се чл. 36а:
„Доставка на свързани с внос услуги
„Чл. 36а (1) Облагаема с нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.
(2) Облагаема с нулева ставка е доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от мястото на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване и са внесени обратно на територията на страната.
(3) Когато преди настъпване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 за доставката е издаден документ с начислен данък със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира:
1. за издадени фактури и известия – по реда на чл. 116;
2. за издадени протоколи – по реда, определен с правилника за прилагане на закона.”
Параграф 9 е по вносител, § 10 също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Закривам разискванията, въпреки че за мен остава чуденето каква е разликата между облагаема с нула ставка и необлагаема, но така ще си остана с това учудване.
Моля, гласувайте параграфите 7, 8, 9 и 10.
Гласували 118 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 27.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 11 има предложение от народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова:
В § 11, т. 2 буква „б” да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и приетото предложение за § 11 със следната редакция:
„§ 11. В чл. 58 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 5 се изменя така:
„5. продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени.”
2. В ал. 14:
а) т. 12 се изменя така:
„12. внасят ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и другите предмети за украса, които обикновено ги съпровождат;”
б) в т. 21 думата „протезиране” се заменя с „типизиране”.”
Параграф 12 е по вносител.
Параграф 13 е по вносител.
Параграф 14 е по вносител.
По § 15 има само едно прието предложение, ще прочета редакцията, тъй като там също е ясно:
„§15. В чл. 71 се създават т. 8 и 9:
„8. притежават данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и протокол по чл. 151в, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът прилага Глава 17а;
9. притежава данъчен документ по т. 1 и документ за извършеното плащане по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, и е издало протокол по чл. 151г, ал. 8 – за доставки, при които доставчикът не прилага Глава 17а.”
Параграфи 16, 17 и 18 са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи да се изкажат по параграфи от 11 до 18 включително?
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 87, против 8, въздържали се 15.
Редакциите на тези параграфи са приети така, както бяха докладвани от господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, процедура. Имам предложение да отложим разискванията и гласуването на § 19, тъй като в комисията не сме готови с окончателния текст на този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, щом го правите.
Моля Ви, режим на гласуване за разглеждането на § 19.
Гласували 111 народни представители: за 94, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.
Параграф 21 – искам да Ви прочета от Допълнителния доклад на комисията, имаме предложение за създаване на нов § 21.
„Комисията предлага да се създаде нов § 21:
„§ 21. В чл. 118, ал. 3 се създава изречение второ: „В случаите на продажби на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, фискалният бон, регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.”
Тук е мястото за този нов § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказване? Няма.
Това свързано ли е с кафе-машините, които бяха изкарани от Народното събрание? Сега в събота и неделя обикаляме по...
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не знам какви машини са изкарани от Народното събрание, но е свързано с кафе-автоматите... (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да.
Искате ли изказване? (Реплика от народния представител Менда Стоянова.)
Аз не се изказвам, само питам.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не е свързано, аз отговорих. Не е свързано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма желаещи за изказване. Моля Ви, режим на гласуване на § 20 по вносител и § 21 в Допълнителния доклад на комисията.
Гласували 117 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 30.
Двата параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 21 е по вносител, но става § 22.
По § 22 има едно предложение, което е прието, и няма да го чета.
Господин председател, да гласуваме § 21, който става § 22, по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване.
От правна гледна точка е намерено интересно решение за § 22 – на три, четири страници.
Господин Цонев, може ли да направим една кратка почивка и след това да се заемете с този скромен параграф?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По-точно, господин Кънев ще се заеме с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Прекратете гласуването.
Гласували 114 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Обявявам почивка до 14,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Кънев, заповядайте да докладвате § 22.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители:
„В § 22, чл. 151б, ал. 2 и 6 да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Преди това имаше предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 23, и предлага следната редакция:
„§ 23. В част осма се създава глава седемнадесета „а” с чл. 151а-151д:
„Глава седемнадесета „а“
Специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност

Общи положения
Чл. 151а. (1) Регистрираните по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 лица могат да прилагат специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, наричан по-нататък „специален режим”, когато отговарят едновременно на следните условия:
1. имат облагаем оборот не повече от левовата равностойност на 500 000 евро, реализиран за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец; облагаемият оборот се определя по реда на чл. 96;
2. нямат влязъл в сила ревизионен акт по реда на чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или за отговорност по реда на чл. 177;
3. нямат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, а при наличие на такива задължения са предоставили обезпечение или им е издадено разрешение за отсрочване или разсрочване.
(2) При прилагане на специалния режим за доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането. Режимът се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги с изключение на:
1. внос на стоки;
2. вътреобщностни придобивания на стоки;
3. вътреобщностни доставки на стоки;
4. доставки към нерегистрирани по този закон лица;
5. освободени доставки;
6. доставки с място на изпълнение извън територията на страната;
7. доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката;
8. доставки по договор за лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3;
9. доставки, по отношение на които се прилага част осма, с изключение на тази глава;
10. доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
11. доставки, облагаеми с нулева ставка по Глава трета;
12. доставки между свързани лица;
13. облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка по този закон.
(3) За прилагане на специалния режим се издава разрешение от органите на Националната агенция за приходите.
(4) За получаване на разрешение за прилагане на специалния режим лицето по ал. 1 подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите писмено искане по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Искането за прилагане на специалния режим се подава по реда на подаване на заявление по чл. 101.
(5) В сроковете по чл. 101, ал. 6 и 7 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва издаване на разрешение за прилагане на специалния режим. Разрешението се издава на датата на връчване на акта по чл. 101, ал. 7.
(6) Националната агенция за приходите отказва да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че някое от условията по ал. 1 не е изпълнено.
(7) Националната агенция за приходите може да откаже да издаде разрешение по ал. 5, ако установи, че е налице обстоятелство по чл. 176.
(8) За лицата по ал. 1, които прилагат специалния режим, Националната агенция за приходите създава и поддържа специален публичен регистър, който е част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(9) Органът по приходите вписва лицето в специалния публичен регистър по ал. 8 в деня на издаване на разрешението за прилагане на специалния режим.

Прилагане и прекратяване на специалния режим

Чл. 151б. (1) Лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, прилага специалния режим от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението.
(2) Когато условията по чл. 151а, ал. 1 са налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, може да предприеме действия за прекратяване прилагането на режима след изтичането на 12 месеца смятано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението.
(3) Когато някое от условията по чл. 151а, ал. 1 не е налице, лицето, получило разрешение за прилагане на специалния режим, предприема действия за прекратяване прилагането на режима.
(4) За прекратяване прилагането на специалния режим по реда на ал. 2 и 3 лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите искане за прекратяване прилагането на специалния режим по образец, определен с правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 3 искането се подава в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелствата.
(5) За прекратяване прилагането на специалния режим в сроковете по чл. 109, ал. 4 и 5 органът по приходите извършва проверка и издава акт, с който потвърждава или мотивирано отказва да прекрати прилагането на специалния режим.
(6) Лице, което е избрало да прилага общите правила за изискуемост на данъка по чл. 25 след срока по ал. 2, може да иска разрешение за прилагане на специалния режим след изтичането на 12 месеца смятано от началото на месеца, следващ месеца на прекратяване на прилагането му.
(7) Прилагането на специалния режим се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт, когато:
1. се установи, че някое от условията по чл. 151а, ал. 1 не е налице и лицето не е изпълнило в срок задължението си за подаване на искане по ал. 4;
2. лицето е приспаднало данъчен кредит преди настъпване на условията по чл. 151г, ал. 1;
3. лицето по ал. 1 не е издало или отразило издадения протокол по чл. 151в, ал. 8 за дължим данък върху добавената стойност при получено плащане за извършена от него доставка на стоки или услуги в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 и в справка-декларацията по чл. 125 за периода, през който данъкът е станал изискуем.
(8) Органът по приходите може да прекрати прилагането на специалния режим на лице, получило разрешение по чл. 151а, ал. 5, когато установи, че са налице обстоятелствата по чл. 176.
(9) Прилагането на специалния режим се прекратява по ал. 2, 3, 7 и 8 от деня, следващ деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.
(10) Органът по приходите заличава лицето от специалния публичен регистър по чл. 151а, ал. 8 в деня на връчване на акта за прекратяване прилагането на специалния режим.

Данъчно събитие, изискуемост и начисляване на данъка

Чл. 151в. (1) Данъчното събитие на доставка, за която се прилагат разпоредбите на тази глава, възниква съгласно общите правила по този закон.
(2) Лице, което прилага специалния режим, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 1 е длъжно да начисли данък за доставката като:
1. издаде фактура или известие и посочи данъка на отделен ред;
2. посочи фактурата или известието по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период.
(3) Данъкът за доставка по ал. 1 е изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане по доставката и лицето, което прилага специалния режим, е длъжно да отрази и включи размера на данъка от протокола по ал. 8 при определяне на резултата за съответния данъчен период в дневника за продажби и в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.
(4) При получено на или след датата на данъчното събитие частично плащане изискуемост по ал. 3 възниква само за частта от начисления във фактурата и/или известието по ал. 2 данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) За получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане за доставка по ал. 1 се прилага чл. 25, ал. 7 и начисляването се извършва по общия ред на закона. При получено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане ал. 3 се прилага за размера на данъка върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон.
(6) Когато преди началото на прилагане на специалния режим е издадена фактура за частично авансово плащане по облагаема доставка, данъчното събитие на която настъпва след първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението за прилагане на специалния режим, се прилага ал. 5.
(7) При прекратяване прилагането на специалния режим данък, за който изискуемостта по ал. 3 не е настъпила, става изискуем на датата на връчване на акта за прекратяване на прилагането на режима и лицето е задължено да го включи при определяне на резултата за данъчния период, в който е прекратено прилагането на специалния режим, в справка-декларацията по чл. 125.
(8) За определяне размера на данъка по ал. 3 и 7 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона, за всяка от страните от доставчика – лице, което прилага специалния режим. Данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.

Данъчен кредит
Чл. 151г. (1) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка, по която доставчикът не прилага специалния режим, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставките на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим. Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се упражнява по общите правила на закона.
(3) За лицата по чл. 151б, ал. 1 правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност”, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72.
(4) При извършено частично плащане на или след датата на данъчното събитие право на данъчен кредит по ал. 1 възниква за частта от начисления във фактурата и/или известието към датата на данъчното събитие данък, която пропорционално отговаря на размера на извършеното частично плащане спрямо общия размер на дължимото към датата на данъчното събитие плащане.
(5) При извършено преди да е възникнало данъчното събитие частично авансово плащане правото на данъчен кредит възниква по общите правила на закона. За посочения данък в издадената към датата на данъчното събитие фактура и/или известие, определен върху разликата между данъчната основа по доставката и авансово платените суми, без данъка по този закон, се прилага ал. 1.
(6) Лице, което прекратява прилагането на специалния режим по реда на чл. 151б, има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, за който в резултат на прилагането на ал. 1 това право не е упражнено. Правото възниква на датата на връчване на акта за прекратяване прилагането на режима и се упражнява в срока по чл. 72.
(7) За лице, което прекратява прилагането на специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която не е настъпила изискуемост на данъка по отношение на доставчик – лице, което прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност”, възниква по реда на чл. 68, ал. 6.
(8) За определяне размера на данъчния кредит по реда на ал. 1 и 6 се издава протокол по ред, определен с правилника за прилагане на закона от получателя – лице по чл. 151б, ал. 1. Получателят не издава протокол за доставките, за които доставчикът е приложил чл. 151в, ал. 8 и във фактурата е вписано „касова отчетност”.

Документиране на доставката
Чл. 151д. (1) Извършените доставки, за които изискуемостта на данъка по чл. 151в, ал. 3 не е настъпила, се документират, като във фактурата или в известието към нея задължително се вписва „касова отчетност”.
(2) Алинея 1 не се прилага за доставки на стоки или услуги, които съгласно чл. 151а, ал. 2 са изключени от обхвата на специалния режим.
(3) Документирането и отчитането на доставките по специалния режим се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам разискванията.
Тези, които са измислили такъв параграф, да им кажете, че така не се правят закони. Защото това затруднява обсъждането, затруднява гласуването, затруднява докладчика. Тази практика трябва веднъж-завинаги да се спре. Ако там Вие, в галерията, имате общо с тази работа, предайте на тези, които в Министерство на финансите ги пишат.
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, колеги! И на първото гласуване имах възможност да обърна внимание – предвиденият нов механизъм за управление на данъка, така нареченият „механизъм на касовата отчетност”, хипотетично е облекчение за бизнеса, който е затруднен да авансира фиска, когато не му е платено, за да начисли и внесе ефективно данъка върху добавената стойност. Същевременно начинът, по който е предвидено да функционира, предполага доста трудности по неговото прилагане и липса на атрактивност от страна на някои големи компании, примерно големите търговски вериги, които вероятно ще отказват сключването на сделки с данъчно задължени лица, които прилагат механизма на касова отчетност. По тази причина и поради обстоятелството, че този механизъм е нов и данъчно задължените лица не са докрай запознати, поне в началото, с начина, по който той ще се отрази на техния бизнес, предложихме дългите 12 месеца – срокове за стартиране прилагането на този механизъм и отказът от него, да бъдат премахнати поне в началния период на прилагане на механизма „касова отчетност”.
Разбирам аргументите на колегите от Приходната администрация, че това ще създаде значителни административни ангажименти за нея. Още веднъж обръщам внимание, че е възможно хора – мениджъри, собственици на фирми, регистрирани по ДДС, които в началото се подведат по това, че режимът на касова отчетност дава възможност да не се налага фирмите да авансират данъка добавена стойност в полза на фиска преди на тях да им бъде ефективно платено, впоследствие обаче се оказва, че те няма да се налага да внасят данък добавена стойност, тъй като няма да имат реални сделки през съответната фирма и може да не наложи на много данъчно задължени лица или да бързат да излизат от прилагането на механизма за касова отчетност, или да регистрират други фирми, вписвайки ги доброволно по Закона за данък добавена стойност, прехвърляйки дейността, за да се отърват от така наречената „касова отчетност” като преференциален за тях режим.
Затова и предложихме отпадането на тези 12-месечни срокове или тяхното намаляване, или преходен период, в който фирмите да могат да ползват по-облекчено влизане и излизане.
Още веднъж апелирам да обърнете внимание на тези аргументи и ако прецените, да подкрепите поне в началото на прилагането на този механизъм лесното влизане и излизане от режима на касова отчетност, който, между другото, дори само с приемането му, без никой да се възползва от него, ще създаде достатъчно бъркотии в първите месеци на 2014 г., най-малкото с промяната на справките-декларации по ДДС и софтуера на всички български фирми. Вероятно ще бъде подкрепен – да премахнем пречката, лицата да могат да избират дали да го прилагат и лесно да променят поне в началото това свое решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Това беше изказване по Вашето предложение да отпаднат алинеи 2 и 6 на чл. 151б.
Реплики има ли по изказването на народния представител Владислав Горанов? Няма.
Други желаещи за изказвания по § 22? Няма.
Моля Ви да преминем към гласуване.
Най-напред ще гласуваме предложението на народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова за отпадане в чл. 151б на алинеи 2 и 6.
Гласували 136 народни представители: за 51, против 77, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Предложението на господин Йордан Цонев е подкрепено от комисията, респективно е отразено в редакцията по доклада на комисията.
Поставям на гласуване съдържанието на § 22 в редакцията на комисията.
Гласували 131 народни представители: за 84, против 22, въздържали се 25.
Текстът на § 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Имам едно предложение, господин председател. Тъй като приехме един допълнителен член и от тук нататък следва преномериране, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Допълнителен параграф имате предвид.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: ...предлагам да продължаваме по стария ред на параграфите и да се знае, че всъщност с един се преномерират.
Параграф 22, който стана § 23 – току-що го приехме.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказвания по съдържанието на параграфи 23, 24 и 25? Няма.
Закривам разискванията.
Режим на гласуване за съдържанието на параграфи 23, 24 и 25.
Гласували 117 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 32.
Тези три параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 26 – предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага следната редакция:
„§ 26. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 45 думите „т. 70” се заменят с „т. 69”.
2. Създават се т. 72, 73, 74, 75, 76, 77 и 78:
„72. „Първо местоназначение” на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната.
73. „Битови отпадъци” са „отпадъци от домакинствата” и „подобни на отпадъците от домакинствата”. „Отпадъци от домакинствата” са отпадъците, образувани от домакинствата. „Подобни отпадъци” са отпадъците, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствени отпадъци и отпадъци от селското и горското стопанство.
74. „Производствени отпадъци” са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.
75. „Строителни отпадъци” са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете отпадъци, посочени в Глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с чл. 1, буква „а)” от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения.
76. „Опасни отпадъци” са отпадъците, които притежават едно или повече опасни свойства, посочени в Приложение № 3 към § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците.
77. „Отпадъци от черни и цветни метали” са технологичните отпадъци, получени от добива, преработката или механичната обработка на цветни и черни метали и сплавите им, бракуваните машини, съоръжения, детайли и конструкции от производствен, строителен или битов характер, с изключение на опасните отпадъци.
78. „Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер” са отпадъци от черни и цветни метали, получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от черни и цветни метали, получени от търговски обекти, занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за § 26 в току-що докладваната редакцията от господин Кънев.
Гласували 125 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 34.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, още малко търпение. Имаме още десетина минути работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: А, те са търпеливи! Защо така си мислите? (Оживление.)
Давайте, давайте!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 26а.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията предлага да се създаде нов § 27:
„§ 27. Приложение № 2 към Глава деветнадесета „а”, Част І се изменя така:
„Част І
1. Битови отпадъци.
2. Производствени отпадъци.
3. Строителни отпадъци.
4. Опасни отпадъци.
5. Отпадъци от черни и цветни метали.
6. Отпадъци от черни и цветни метали с битов характер.
7. Услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1-6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Желаещи да вземат отношение по съдържанието на новия § 27, предложен от господин Йордан Цонев, в редакцията на комисията? Не виждам.
Закриваме разискванията.
Моля, режим на гласуване за съдържанието на § 27 в редакцията на комисията, който беше докладван от господин Кънев.
Гласували 108 народни представители: за 80, против 4, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: И „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 27 имаме предложение от народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя това предложение.
Има предложение от Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя това предложение – двете предложения са идентични.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 27, който става § 28, и предлага следната редакция:
„§ 28. Разпоредбата по чл. 6, ал. 2, т. 3 се прилага за доставки по договори за лизинг, които са сключени след 1 януари 2014 г.”.
И § 28 – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28, който става § 29, и предлага следната редакция:
„§ 29. Разпоредбите по чл. 26, алинеи 7 и 8 се прилагат за доставки по чл. 130, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие, възниква след 31 декември 2013 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И да докладвате § 29.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: И § 29, който става 30 – това е последният текст.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 29, който става § 30, и предлага следната редакция:
„§ 30. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 21, който влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откъде го четете това, бе, господин Кънев? (Оживление. Смях.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: От Допълнителния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Колеги, става въпрос за Допълнителния доклад, който също е раздаден.
Не бива повече така да изготвяте докладите! (Реплики.)
Ами, промени, ама два доклада – чете се от единия, чете се от другия...
Става въпрос за § 29, който става § 30, от Допълнителния доклад.
Има ли изказвания по докладваните от господин Кънев текстове?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Няма изказвания! (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Наистина.
Закривам разискванията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 24.
Приема се, а с това е приет и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.
Ще преминем към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение съгласно чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за удължаване на срока за предложение между първо и второ четене по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина в рамките на две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, доктор Джафер. Предложението е коректно.
Има ли противно предложение на това да се удължи с две седмици този срок? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 5.
Предложението, направено от народния представител Нигяр Джафер, е прието.

Преминаваме към доклада на:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение Менда Стоянова и група народни представители – § 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
„§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 37 се създава изречение второ: „Когато енергиен продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва за битови и стопански нужди непосредствено или чрез преносна среда, се смята, че този продукт е енергиен продукт за отопление”.
2. Точка 45 се изменя така:
„45. „Място на директна доставка” е мястото на получаване и разтоварване на енергийни продукти от лицензиран складодържател или регистриран получател, различно от местонахождението на данъчния склад или обекта, в който се получават и разтоварват стоките”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Колеги, има ли желаещи да се изкажат по първия параграф? Няма.
Тогава подлагам на гласуване, първо, наименованието на закона по предложение на комисията и на вносителя.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 120 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 20.
С това наименованието на закона е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Менда Стоянова, Владислав Горанов, Красимир Стефанов, Димитър Главчев и Диана Йорданова за отпадане на § 1, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 59, против 67, въздържали се 10
Предложението за отпадане на § 1 не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Бюджетната комисия за § 1 в редакция на комисията, както беше докладвана от господин Петър Кънев.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 77, против 28, въздържали се 23.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 2 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
„2. отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11, като за „отпадъци от тютюн” се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия;”.
2. Създават се ал. 4-6:
„(4) Отпадъците от тютюн, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 2:
1. се предоставят на лица, притежаващи разрешение за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци по Закона за управление на отпадъците;
2. се унищожават;
3. се влагат в производството на тютюневи изделия;
4. се извеждат за друга държава членка, или
5. се изнасят.
(5) Дейностите по ал. 4 се предприемат от лицата:
1. при чиято дейност се образуват отпадъците по ал. 4;
2. които въвеждат отпадъци по ал. 4 на територията на страната от територията на друга държава членка;
3. които внасят отпадъци по ал. 4.
(6) Редът и начинът за предоставяне на лица, притежаващи разрешение за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци по Закона за управление на отпадъците, за унищожаване, влагане в производството на тютюневи изделия, внасяне, изнасяне, въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка или извеждане за друга държава членка на отпадъците по ал. 4, се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 в редакция на Бюджетната комисия, както беше докладван от господин Кънев.
Гласували 110 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 33.
Предложението за § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 3 няма допълнителни предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
„§ 3. В чл. 20, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 1а след думите „лицензиран складодържател” се добавя „на територията на страната”.
2. В т. 11 накрая се добавя „включително получаването на енергийни продукти на място на директна доставка”.”
Може би да докладвам и следващия текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Докладвайте и следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция:
„§ 5. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 5 думите „с код по КН 2901, 2711 29, от 2902 11 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 килограма” се заменят със „с код по КН 2901, 2711 29, 2902 11 и 2902 19 – 340 лв. за 1000 килограма, и с код по КН от 2902 20 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 литра”.
б) В т. 6 числото „0,85” се заменя с „5,10”.
в) В т. 10 числото „600” се заменя с „645”.
2. Създава се ал. 11:
„(11) Акцизната ставка по ал. 1, т. 6 се прилага до постановяване на акт на Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи под формата на намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво. От постановяването на акта на Европейската комисия до изтичането на срока на действието му акцизната ставка за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 е 0,85 лв. за 1 гигаджаул.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми колеги, имате ли изказвания по докладваните параграфи?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще се изкажа по § 5 от предлагания законопроект. С този параграф се вдига акцизът за метана от 85 стотинки на 5,10 лв., което е шест пъти.
Веднага възниква въпросът: защо се прави това нещо? Прави се, защото е изискване на Европейския съюз – съгласен съм. България е поискала дерогация за тази клауза и се надяваме, че нашето желание да не прилагаме новата ставка ще бъде прието. Обаче как така ние ще убедим Европейския съюз в правотата на исканото от нас, след като самите управляващи не са съвсем убедени, защото по изказвания в медиите, с които се запознах, се оказа, че дерогацията е поискана на основание на това, че метанът е екологично по-чисто гориво. О`кей, метанът е екологично по-чисто гориво, но се знае, че това нещо по принцип няма шанса да не бъде прието с това основание, защото се изкривява пазарът.
Ако това нещо не се приеме, конкуренцията на пазара може да бъде застрашена и по тази причина най-вероятно Европейският съюз няма да приеме това предложение.
Затова трябва честно да си кажем, че в момента с този текст се вдига акцизът, вдига се цената на метана. Акцизът от 4 ст. ще стане 25 ст. на литър, което ще доведе до оскъпяване на превозите.
Когато се гласуват тези предложения, госпожо председател, Вие позволихте те да бъдат гласувани заедно, затова правя процедурно предложение този параграф да бъде гласуван отделно, за да видим всеки един от нас как ще гласува при създалата се ситуация.
Защото, пак казвам, ако чакаме Европейският съюз да признае това наше предложение, това наше искане, ние трябваше да го внесем много по-рано. Защо е внесено сега? Може би трябваше още в началото на мандата на управляващата коалиция те да го внесат като предложение и вече да знаем резултата, а не да правим хаотични действия.
Затова пак моля, госпожо председател, нека ги гласуваме поотделно, или поне § 5 да бъде гласуван отделно с оглед на изказаните досега съображения от моя страна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Ще се съглася с Вашето искане, ще гласуваме отделно § 5.
Вносителят иска да коментира § 5. Заповядайте за разяснения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искала да внеса разяснение. През месец август тази година беше изготвена нотификация и изпратена до Европейската комисия за прилагане на намалена акцизна ставка за природния газ, използван като моторно гориво. В началото на месец октомври имах среща със заместник-генералния директор на Генерална дирекция „Конкуренция“ относно нотификацията. Европейската комисия счита, че с намалената акцизна ставка, която ще въведем, тоест която действа в момента, не се нарушава конкуренцията. В тази връзка беше изготвено писмо от Министерството на финансите – да се потвърди, че България може да прилага намалената ставка за период от шест години. Очакваме всеки момент положителен отговор от Европейската комисия. Помолили сме ги, тъй като те знаят, че в момента законът се гледа на второ четене, да бъде изпратено преди влизането му в сила, тоест преди 1 януари 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Петкова.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване докладваните параграфи по следния начин: първо подлагам на гласуване § 3 в редакция, предложена от Комисията по бюджет и финанси, и § 4, в който комисията подкрепя текста на вносителя.
Отделно ще подложа на гласуване § 5.
Моля, гласувайте § 3 и 4.
Гласували 117 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 31.
С това параграфи 3 и 4 са приети.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията на комисията, докладвана от господин Кънев.
Моля, гласувайте § 5.
Гласували 110 народни представители: за 78, против 21, въздържали се 11.
Параграф 5 в редакцията на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По §6 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 7 има предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители - § 7 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по докладваните параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Гласували 101 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 22.
Параграф 6 е приет.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Менда Стоянова и група народни представители за отпадане на § 7, което предложение не се подкрепя от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 33, против 73, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 7, който се подкрепя от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 77, против 7, въздържали се 13.
Параграф 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 8 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 9. В Глава трета се създава Раздел VІ с чл. 45а – 45г.:

„Раздел VІ

Специален ред за приспадане на акциз срещу ваучери за
гориво под формата на държавна помощ за земеделския сектор

Чл. 45а. (1) Задължените по този закон лица, които са приели ваучери за гориво, издадени по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители, срещу продажба на газьол по чл. 32, ал. 1, т. 3, имат право да приспаднат от дължимия акциз по акцизната декларация по чл. 87, ал. 1 номиналната стойност на ваучерите.
(2) Събраните ваучери се предават на компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчно задълженото лице не по-късно от 5 дни преди подаване на акцизната декларация.
(3) В момента на предаване на ваучерите по ал. 2 се съставя приемо-предавателен протокол по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Не се приемат ваучери за гориво с нарушена цялост и с повредени защити.
(5) С протокола по ал. 3 не се удостоверява автентичността на предадените ваучери за гориво.
(6) Лицата по ал. 1 вписват в декларацията по чл. 87, ал. 1 номера на протокола по ал. 3.
Чл. 45б. (1) Агенция „Митници” извършва проверка за автентичност на получените ваучери по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) След извършване на проверката за автентичност по ал. 1 ваучерите за гориво се съхраняват в Агенция „Митници” по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.
Чл. 45в. В случаите на установяване на неистински или подправени ваучери, приспаднатият акциз по акцизната декларация по чл. 87, ал. 1 от данъчно задължените лица по неистинските или подправените ваучери подлежи на внасяне ведно със законната лихва от датата, на която акцизът е трябвало да бъде платен в съответствие с чл. 44.
Чл. 45г. (1) Държавната помощ, предвидена в този раздел, се прилага след изпълнение на условията по глава четвърта „а” от Закона за подпомагане на земеделските производители.
(2) Администратор на държавната помощ по чл. 45а 45в е министърът на земеделието и храните, който уведомява Европейската комисия в съответствие с процедурите, предвидени в Закона за държавните помощи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли изказвания по докладваните параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител, който се подкрепя от вносителя, и § 9 в редакция, предложена от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 103 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 28.
С това докладваните параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов § 9а.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 52, ал. 2 след думата „решение” се добавя „в сроковете по чл. 49”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Колеги, има ли изказвания по двата параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване новия § 10 в редакцията, предложена от Комисията по бюджет и финанси и § 10, който става § 11.
Гласували 103 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 23.
Предложените два параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители – § 11 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Менда Стоянова и група народни представители – докладваният параграф да отпадне. Това предложение не се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.
Гласуваме предложението на госпожа Менда Стоянова.
Гласували 114 народни представители: за 35, против 70, въздържали се 9.
Предложението на госпожа Стоянова не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 12 и се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 101 народни представители: за 75, против 7, въздържали се 19.
С това § 11, който става § 12, е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Йордан Стойков за създаване на нов § 11а.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 13 и 14:
„§ 13. В чл. 57в се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 се създават т. 16, 17 и 18:
„16. точно местонахождение на мястото на директна доставка;
17. договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;
18. план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване и контрол на получаваните енергийни продукти.”
2. Създава се ал. 8:
„(8) Регистрираният получател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на обекта, в който се получават и разтоварват акцизните стоки, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.”
§ 14. В чл. 57д, ал. 1 се създава т. 5:
„5. използва средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а на мястото на директна доставка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания по докладваните параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Йордан Стойков, което не се подкрепя от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 107 народни представители: за 10, против 15, въздържали се 82.
Предложението на господин Стойков не е прието.
Подлагам на гласуване параграфи 13 и 14, предложени от Комисията по бюджет и финанси, докладвани от господин Кънев.
Гласували 105 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 25.
Параграфи 13 и 14 са приети.
Часът е точно 16,00. Днешното пленарно заседание завърши. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Гласуването току-що приключи.
Гласували 105 народни представители: за 78, против 2, въздържали се 25.
Предложението за нови параграфи 13 и 14 е прието.
Желаете прегласуване? Елате до трибуната.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре – сряда, 6 ноември от 9,00 ч. (Звъни.)


(Закрито в 16,00 ч.)


Председател:
Михаил Миков


Заместник-председател:
Мая Манолова


Секретари:
Александър Ненков

Шендоан Халит