Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Мая Манолова

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит
(Всички стават. С бурни и продължителни ръкопляскания народните представители приветстват председателя господин Михаил Миков по повод имения му ден.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Да честитим празника и на Българската полиция, и на всички именници!
Уважаеми народни представители, има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Следват процедури.
Заповядайте, уважаеми господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги народни представители! В началото на заседанието бих искал да направя процедурно предложение.
Предлагам Народното събрание на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 12 ноември 2013 г., вторник, от 10,00 до 16,00 ч. при следния дневен ред:
1. Проект на решение за избиране на заместник-председател на Четиридесет и второто Народно събрание.
2. Проект на решение за попълване на състава и ръководството на Комисията по правни въпроси.
3. Първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. Вносител – Министерският съвет.
4. Първо гласуване на Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Вносител – Министерският съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 184 народни представители: за 160, против 8, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Попов – също за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Поради важността и неотложността на т. 11 от дневния ред – Законопроект за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията, правя процедурно предложение т. 11 да стане т. 9 от дневния ред.
Моля да подкрепите предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Противно предложение? Не виждам.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 185 народни представители: за 110, против 50, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Две съобщения.
На основание чл. 82, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви съобщавам, че на 7 ноември е постъпил Указ № 207 на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от нас на 24 октомври 2013 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия – по вътрешна сигурност и обществен ред, да докладва пред народните представители указа на Президента и мотивите към него.
И следващото съобщение.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на полети за осигуряване на въздушен транспорт на група от военнослужещи от летище София до летище Батайница – Република Сърбия, и обратно. Уведомлението е изпратено и на Комисията по отбрана в Четиридесет и второто Народно събрание.
Има ли други процедури? Няма.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители – Сергей Станишев и група народни представители, и Атанас Мерджанов и група народни представители.
Министърът на отбраната е в Събранието.
Моля да го поканят в пленарната зала.
Госпожо Нинова, заповядайте да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! (В залата влиза министърът на отбраната господин Ангел Найденов. С ръкопляскания народните представители го приветстват по повод имения му ден.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Още един именяк.
Честит имен ден, господин министър! (Поздравления от председателя господин Михаил Миков и от народни представители от КБ.)
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да Ви запозная с доклада на Комисията по труда и социалната политика, моля на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: господин Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна” в Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако обичате, режим на гласуване за допускане в залата на господин Бисер Петков, господин Лазар Лазаров и госпожа Снежана Малакова.
Гласували 151 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 7.
Моля квесторите да поканят господин Петков, господин Лазаров и госпожа Малакова в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по законопроекти за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-28,
внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г., и № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 25 септември 2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 31 октомври 2013 г., разгледа и обсъди законопроекти за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-28, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г., и № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 25 септември 2013 г.
На заседанието присъстваха: Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, Елена Кременлиева –директор на дирекция „Социално включване”, Емил Мирославов –директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерство на труда и социалната политика; Наджми Али – заместник-министър на отбраната, Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Човешки ресурси” в Министерство на отбраната; Бисер Петков – управител на Националния осигурителен институт, Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, Снежана Малакова – директор на дирекция „Правна”, Асия Гонева - КНСБ; Димитър Манолов – КТ „Подкрепа”; представители на неправителствени организации и граждански сдружения.
На основание чл. 77, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание обсъждането на двата законопроекта се проведе едновременно.
Законопроект № 354-01-28 бе представен от народния представител Георги Гьоков.
Провежданите през последните три години „пенсионни реформи” отдаваха приоритет на увеличаването на пенсионната възраст и продължителността на осигурителния стаж, без да се отчита продължителността живота, състоянието на пазара на труда, здравословното състояние на работната сила, както и условията на труд.
„Ускоряването” на „пенсионната реформа” в края на 2011 г. чрез едновременното увеличаване на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия ограничиха значително достъпа до пенсионната система. Това от своя страна води до увеличаване на реалната възраст за придобиване на право на пенсия, поради икономическото и социално развитие след 1989 г., както и незачитането за осигурителен стаж при пенсиониране на времето, през което лицата са били на обучение за придобиване на висше и полувисше образование и други.
Като резултат работещите в България се пенсионират по-късно в сравнение с преобладаващата част от страните в Европейския съюз, като тази разлика започна да става все по-осезаема от началото на 2012 г. с оглед на по-високия изискуем осигурителен стаж. Реалната възраст, на която лицата се пенсионират в България е 64 години и 5 месеца за мъжете и 61 години и 3 месеца за жените и е значително по-висока от средната за Европейския съюз, където за мъжете тя е 61 години и 7 месеца, а за жените е 61 години и 3 месеца. Възрастта, на която мъжете се оттеглят от пазара на труда в България, е сред най-високите. Само в Румъния и Швеция тя е по-висока. Реалната възраст за оттегляне на жените от пазара на труда съответства на средното равнище, като отново в десет държави –членки на Европейския съюз, тя е по-ниска. Същевременно следва да се добави, че в България средната продължителност на живота е с около седем години по-ниска, в сравнение със средното равнище в Европейския съюз. За мъжете тя е 70 години, а за жените е 77 години.
Във връзка с това се предлага от 1 януари 2014 г. да се преустанови процесът на едновременното увеличение на пенсионната възраст и необходимият осигурителен стаж за придобиване на пенсия. По този начин ще се намалят негативните ефекти от предприетите мерки в областта на пенсионната система от 2000 г. и особено тези в края на 2010 г. и 2012 г., които основно засягат едни и същи поколения.
Необходимо е да се разширят възможностите за заетост за хората над 50-годишна възраст, преглед на изискванията за придобиване на право на пенсия, предоставяне на възможности за избор на лицата, които не отговарят на условията за пенсиониране да се пенсионират преди установената пенсионна възраст.
Необходима е промяна в изискванията за придобиване право на пенсия и въвеждане на нови, съобразени с продължителността на живота, състоянието на трудовия пазар, както и със здравословното състояние на българските граждани.
Законопроектът предвижда да се направи комбинация между недостигащ осигурителен стаж и по-ниска възраст и това да бъде общо до 24 месеца спрямо изискуемите се условия за пенсиониране по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване. По този начин ще се предостави възможност за избор на лица, в това число и дълготрайно безработни, или по друга причина останали без работа и без право на парични обезщетения за безработица, да се пенсионират предсрочно, вместо да търсят варианти за получаване на други социални плащания, като инвалидни пенсии, социални помощи и други.
Предлага се размерът на предсрочната пенсия да се определя по формулата за нормална пенсия като за всеки месец, недостигащ до навършване на стандартната възраст, намалението да бъде с 0,4 на сто, като по този начин максималното намаление на пенсията може да достигне до 9,6 на сто.
Чрез Заключителната разпоредба се предлага законът да влезе в сила от 1 януари 2014 г.
Актюерските разчети на Националния осигурителен институт показват, че при замразяване на възрастта и стажа по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване на нивата на 2013 г., през 2014 г. ще има допълнително нови 15 300 пенсионери. Допълнителните средства за евентуално новоотпуснатите пенсии при замразени стаж и възраст са 45,5 млн. лв. за цялата 2014 г.
Фискалният ефект от предоставянето на възможността за ранно пенсиониране при недостиг на 24 месеца трудов и/или осигурителен стаж за 2014 г. се определя в размер на 30,5 млн. лв. и се предполага, че ще засегне до 13 хил. лица.
„Замразяването” на възрастта за лицата по § 4 (първа и втора категория труд) за 2014 г. ще има фискален ефект 9,5 млн. лв.
Тоест изпълнението на предложения законопроект в цялост за 2014 г. би струвало на бюджета на Държавното обществено осигуряване 85,5 млн. лв.
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха изискани становища от държавни институции и социални партньори.
Националният осигурителен институт представя в своето експертно становище цитираните по-горе актюерски разчети и предлага коригиращи и допълващи текстове към предложения законопроект.
Министерство на труда и социалната политика подкрепя по принцип законопроекта, но счита, че предложенията следва да се обсъдят в Консултативния съвет за оптимизиране на осигурителната система към министъра на труда и социалната политика и то в контекста на препоръките на Съвета на Европейския съюз.
Министерството на финансите предлагат съществуващите мерки, касаещи предсрочното пенсиониране (възможността за откупуване на до пет години осигурителен стаж при навършена възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване), и новопредложените да се разгледат в съвкупност, за да не получават две дублиращи се възможности за пенсиониране.
КТ „Подкрепа” подкрепя предложения законопроект. Изказват съображения относно размера на редуцираната пенсия при предсрочното пенсиониране и срока на нейното получаване.
Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя законопроекта, защото не е съгласуван със социалните партньори преди неговото внасяне; не съдържа информация за очакваните резултати и че с предлаганите мерки се стопира пенсионната реформа, което води до нейната нестабилност.
Конфедерацията на индустриалния капитал в България препоръчва всички предложения за промяна на пенсионния модел да се разгледат в неговата цялост. Що се отнася до предложението за гъвкаво ранно пенсиониране, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България изразява принципната си позиция за ограничаване броя на привилегированите групи в схемите за ранно пенсиониране.
Законопроект № 354-01-60 бе представен от народния представител Спас Панчев.
Със законопроекта се възстановява действащия до 1 януари 2013 г. режим на ранно пенсиониране на военнослужещите, като единствено условие остава наличието на 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, без изискване за навършена възраст.
По този начин се премахва дискриминационния и утежнен режим за пенсиониране на военнослужещите спрямо всички останали категории лица по чл. 69 и чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване.
Според актюерските разчети мярката за 2014 г. ще обхване около 800 лица, като фискалният ефект ще е в размер на 2,7 млн. лв.
На основание чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание бяха изискани становища от държавни институции и социални партньори.
Министерство на отбраната подкрепя в цялост мотивите на законопроекта и настоява за неговото приемане.
Министерството на труда и социалната политика счита, че при обсъждане на предложената промяна следва да се има предвид обстоятелството, че покритият риск при пенсиите за старост (съгласно Конвенция № 102 на Международната организация по труда) е достигане на определена възраст. Не е достатъчно лицето да е натрупало само осигурителен стаж, необходимо е то да е достигнало определена възраст.
Министерство на финансите счита, че измененията на условията за придобиване право на пенсия само за военнослужещите от системата на Министерство на отбраната следва да се разглежда комплексно, заедно с останалите политики и мерки, касаещи пенсионната система.
Предложеният законопроект би довел до допълнителни средства за държавното обществено осигуряване за 2014 г. в размер на около 5 млн. лв., които не са разчетени в предвидените разходи по проекта на бюджета на ДОО за 2014 г.
Националният осигурителен институт счита, че въвеждането на изискване за възраст за пенсиониране на военнослужещите отговаря на принципите и утвърдената практика, в това число международноправна, за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Такава следва да бъде установена и за всички останали лица по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. Средният месечен размер на пенсиите за лицата по чл. 69 от КСО е 504,26 лв., а средната продължителност на получаваните пенсии е 25,6 г. Същевременно средният размер на пенсиите по чл. 68 от КСО е 276,85 лв., тоест почти два пъти по-нисък. Националният осигурителен институт счита, че нормативната уредба следва да се запази в досегашния й вид, с цел гарантиране на равнопоставеност между всички категории, участващи в пенсионно-осигурителната система. Нещо повече, такива мерки следва да се предприемат за всички лица по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.
Конфедерацията на индустриалния капитал в България не подкрепя направеното предложение, защото счита, че придобиването на право на пенсия трябва да бъде обвързано с осигурителния стаж и възраст на лицето.
Комисията по осигурителни отношения към Националния съвет за тристранно сътрудничество не подкрепя законопроекта и предлага въвеждането на възраст и за лицата по чл. 69 от КСО.
В хода на дискусията народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ изразиха съображения по законопроектите във връзка с препоръките на Европейската комисия и Световната банка за ускоряване реформите в пенсионната система в посока увеличаване възрастта за пенсиониране, премахване на дискриминацията във възрастта между мъжете и жените и намаляване броя на лицата със статут на ранно пенсиониране. Считат, че с внесените законопроекти се спира пенсионната реформа. По тези причини народните представители от ГЕРБ не подкрепят законопроектите.
След приключване на обсъждането и гласуване на Законопроект № 354-01-28 с резултати: 11 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се”, и гласуване на Законопроект № 354 01 60 с резултати: 11 гласа „за”, 2 гласа „против” и 5 гласа „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроектите за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-28, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 26 юни 2013 г., и № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 25 септември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Кой ще представи доклада на Комисията по отбрана?
Нейният председател – заповядайте, уважаеми господин Янков.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители, ще Ви запозная с Доклада на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-60, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 25 септември 2013 г.
„На свое редовно заседание, проведено на 17 октомври
2013 г., Комисията по отбрана разгледа внесения от Атанас Мерджанов и група народни представители Законопроект за изменение на Кодекса за социално осигуряване.
На заседанието присъстваха: господин Ангел Найденов – министър на отбраната, и господин Антон Ластарджиев – директор на дирекция „Управление на човешките ресурси”.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Атанас Мерджанов. Със законопроекта се предлага изменение на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване с цел премахване на въведеното към 1 януари 2013 г. допълнително условие за ранно пенсиониране на военнослужещите, а именно навършването на определена възраст. По този начин единственото условие за придобиване на посоченото право ще остане наличието на 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като военнослужещи.
Съгласно мотивите, чл. 69 и чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване поставя военнослужещите в дискриминационно положение спрямо останалите категории лица, като държавните служители от Министерството на вътрешните работи, по Закона за ДАНС, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, по чл. 391 от Закона за съдебната власт, а с последните промени и балерините, балетистите и танцьорите.
В мотивите се посочва, че анализът от прилагането на новите условия за пенсиониране на военнослужещи води до множество проблеми:
- кадрови проблеми във въоръжените сили вследствие от преждевременното напускане на 700 военнослужещи, основно със звание „майор”, съответно „капитан III ранг” и „подполковник”, съответно „капитан II ранг”;
- напрежение и усещане за несигурност в резултат от двукратното изменение на условията за пенсиониране на военнослужещите в кратки срокове;
- несигурност по отношение на кариерното им развитие.
Според вносителите възстановяването на стария режим за придобиване на право на ранно пенсиониране от военнослужещите ще осигури равнопоставеността им спрямо останалите правоимащи лица по чл. 69 и чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване, ще създаде спокойствие при планирането на кариерното им развитие, предвидимост относно реализиране пенсионните им права и по-висока мотивация за изпълнение на военната служба.
По мнение на експерти с предлаганото изменение на КСО право на пенсия биха придобили 1095 военнослужещи с различни военни звания и длъжности, като по-малко от 10% от тях биха се възползвали от него, а общият размер на разходите на тази база няма да надхвърли 5 млн. лв. за година и по този начин няма да влияе сериозно върху финансовата устойчивост на пенсионна система.
В провелото се обсъждане на законопроекта взеха участие министърът на отбраната Ангел Найденов, народните представители Владимир Тошев, Атанас Мерджанов, Венцислав Лаков, Борис Цветков, Георги Андреев, Любомир Христов, Валентин Радев, Атанас Пъдев, Спас Панчев, Пламен Манушев и Янко Янков.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, само за секунда. Господин Янков, понеже виждам, че в доклада тук са описани изказвания по няколко пъти на току-що цитираните народни представители, имаме вече решение, че когато комисията не е водеща, може и в резюме. Ако желаете, можете да ни спестите тази част от протокола.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Добре, господин председател.
„След изслушването на изказванията и мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана с 13 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 72, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Уважаеми народни представители, бяха представени докладите на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по отбрана.
От името на вносителите – има ли желаещи да представят двата законопроекта?
Господин Гьоков, имате ли желание?
Заповядайте, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Ще представя законопроекта в частта му извън частта за военните.
Във време на криза много теми потъват в политическо говорене, а са необходими незабавни действия в посока на облекчаване на хората. Една такава тема е пенсионната реформа. Аз и колегите вносители на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване ясно осъзнаваме сложната политико-икономическа ситуация в страната и важността от продължаване на реформите в пенсионната система и ключовото им значение за българите и за българската икономика. Въпреки че не го споменаваме толкова често като оправдание, колкото едни други управляващи преди нас, ние не сме забравили тежкото финансово наследство, което те ни оставиха, в това число намаляване на приходите от данъчни и осигурителни плащания, разходването на голяма част от държавния резерв през последните кризисни години, одържавяването на управлението и на част от средствата в Националната здравноосигурителна каса, наличието на хронични дефицити и невъзможността в кратки срокове, каквито са очакванията на хората, да се преодолее това наследство.
Междувременно обаче хората не живеят добре. Остават на улицата без алтернатива, без перспектива и най-вече без доходи, което ги довежда до отчаяние и обезкуражаване. В края на 2011 г. ГЕРБ успя да наложи нови, доста по-тежки условия за пенсиониране, въпреки президентското вето и въпреки че 52-ма депутати от Коалиция за България и Движението за права и свободи сезираха Конституционния съд.
Според една от най-съществените промени, а може би и най-тежката – възрастта за пенсиониране за всички категории труд, започва да расте от 1 януари 2011 г.
За да съм съвсем коректен, в края на 2010 г. в Националния съвет за тристранно сътрудничество беше договорено нещо съвсем друго – за най-масовата категория, трета...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Говорете по законопроекта.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: ... от 2021 г., а за работещите тежък труд – от 2015 г. Въпреки това управляващите тогава твърдяха, че на практика те не променят споразумението със социалните партньори, а само го изтеглят напред във времето поради променени икономически условия в Европа и заради настояване на Европейската комисия. Резолюцията на Европейския парламент, с която той настоява държавите членки да ускорят пенсионната си реформа, обаче беше още от януари 2011 г., но управляващите тогава удобно си замълчаха около девет месеца и обявиха драстичните мерки и промени в условията за пенсиониране едва след комбинираните избори за президент и местна власт през октомври. Ако останат да действат в този си вид разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване през 2014 г., работещите при масовата трета категория труд ще могат да се пенсионират вече при 61 г. за жените и 64 г. за мъжете, вместо при 60 и 63 г. – както беше до края на
2011 г. Променя се изискването за стаж на 35 години за жените от 34 години и на 38 години за мъжете от 37 години.
При парламентарните дебати тогавашната опозиция в лицето на Коалиция за България и ДПС направи над 50 изказвания срещу подготвените промени, като основен аргумент, който беше изтъкнат от нас тогава, беше, че не им е времето, защото хората и без това нямат работа и ще бъдат наказани да стоят още без доходи. Тогава управляващите от ГЕРБ взеха думата само два пъти, за да обвинят предишното правителство и най-вече Тройната коалиция, че с неконтролируеми намаления на вноските и предизборни увеличения на пенсиите са издънили бюджета на Държавното обществено осигуряване. И всичко това в паралел, че ГЕРБ не направиха никакво индексиране на парите за старост през цялото време докато бяха на власт, с изключение на едно дребно и удобно актуализиране през изборната 2013 г.
Наред с всичко казано, още някои промени в Кодекса за социално осигуряване, направени по онова време, направиха условията за пенсиониране изключително тежки. На практика обаче направените промени не доведоха дори до частично стабилизиране на българската пенсионна система и днес тя е изправена пред безпрецедентна ситуация и на крачка от финансов колапс. Тя е едновременно финансово неустойчива и в същото време осигурява ниски и неадекватни пенсии.
В същото време затрудненият достъп до пенсионната система и неблагоприятните процеси на пазара на труда допринесоха значителен контингент от работната сила в предпенсионна възраст, който няма алтернатива, да остане без работа. В бюрата по труда са регистрирани над 130 хиляди безработни на възраст над 50 години и след 2009 г. броят им непрекъснато нараства. Според мен е недопустимо икономическите и финансовите тежести да се стоварват най-вече върху най-уязвимата и бедната част от обществото – хората в предпенсионна възраст и пенсионерите, защото според Конституцията на България тя е социална държава, а това предполага социалната справедливост и социалната солидарност да са в центъра на държавните политики.
Това наложи ние от Българската социалистическа партия като партия, чиито основополагащи ценности са равноправието и социалната справедливост и солидарност, да направим преглед на изискванията за придобиване право на пенсия и да помислим за предоставяне на възможности за избор на лицата, които не отговарят на условията за пенсиониране, да се пенсионират преди установената пенсионна възраст. Убедеността ни е, че е необходима промяна в изискванията за придобиване на пенсия и въвеждането на нови, съобразени с продължителността на живота и състоянието на трудовия пазар, както и със здравословното състояние на българските граждани условия за пенсиониране.
Затова предлагаме от 1 януари 2014 г. да се преустанови процесът на едновременно увеличаване на пенсионната възраст и необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия. По този начин ще се намалят негативните ефекти от предприетите мерки в областта на пенсионната система от 2000-та година и особено тези от края на 2010 и 2012 г., които основно засягат едни и същи поколения. Същевременно след провеждане на анализ на ефектите от тяхното предлагане ще направим предложение да бъдат предприети и последващи промени.
В този законопроект предлагаме също да се направи комбинация между недостигащ осигурителен стаж и по-ниска възраст и това да бъде общо до 24 месеца спрямо изискуемите условия за пенсиониране по чл. 68 в Кодекса за социално осигуряване, като по този начин ще предоставим възможност за избор на лицата, в това число и дълготрайно безработни или по друга причина останали без работа и без право на парични обезщетения за безработица, да се пенсионират предсрочно, вместо да търсят варианти за получаване на други социални плащания като инвалидни пенсии, социални помощи и така нататък.
Това ние наричаме гъвкаво пенсиониране и го намираме за удачна мярка на настоящия момент, още повече, че такава възможност съществува и в някои други държави – членки на Европейския съюз, например Австрия, Белгия, Люксембург и други, в които задължителната държавна пенсионна система позволява на лицата с пълен осигурителен стаж да се пенсионират преди стандартната пенсионна възраст.
Наред с всичко друго аз твърдя, че предложеният законопроект няма да окаже негативни ефекти върху финансовата устойчивост на пенсионната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз.
Това беше представяне на законопроекта.
Моля да се съобразявате – когато е представяне, е представяне. Когато е изказване, е изказване. Тези неща да се различават.
Другият законопроект ще го представи господин Цветков. Моля Ви обаче да не се изказвате, а да представите законопроекта.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Улеснен съм, защото част от мотивите бяха подробно изложени в доклада на Комисията по отбрана. С предложения законопроект се предлага изменение с цел премахване на въведеното към 1 януари 2013 г. допълнително условие за ранно пенсиониране на военнослужещите, а именно навършването на определена възраст. По този начин единственото условие за придобиване на посоченото право ще остане наличието на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, независимо от възрастта им.
Мотивите за възстановяване на особения режим за пенсиониране са продиктувани от характера, тежестта и особените изисквания за висока физическа и психическа годност и издръжливост при изпълнение на военната служба. Не случайно от този режим се ползват държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младшите следователи, а с последни промени – и балерините, балетистите и танцьорите.
Утежняването на режима на ранното пенсиониране единствено относно военнослужещите направи трудно защитимо обосноваването на спецификата на военната служба като държавна служба с особено предназначение. Това постави българските военни в дискриминационно положение спрямо останалите категории лица по чл. 69 и чл. 69а от Кодекса за социалното осигуряване.
Анализът от прилагането на новите условия за пенсиониране на военнослужещите сочи множество проблеми. Прибързаното и взето без задълбочен анализ решение беше причината около 700 военнослужещи, основно със звание „майор” („капитан ІІІ ранг”) и „подполковник” („капитан ІІ ранг”) да напуснат въоръжените сили преждевременно, което доведе и до кадрови проблеми във въоръжените сили.
Двукратното изменение на условията за пенсиониране на военнослужещите в кратки срокове, първо като се увеличи изискуемият осигурителен стаж от 25 на 27 години и последващото въвеждане на изискване за възраст единствено по отношение на тях, а не и на останалите лица по чл. 69 и чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване, доведе до създаване на напрежение и усещане за несигурност в тях. Офицери отказват да заемат по-високи длъжности, за които се изисква по-високо военно звание поради несигурността относно кариерното им развитие. Същите могат да бъдат освободени на различни основания, които не произтичат от виновното им поведение, което ще ги лиши от възможността за ранно пенсиониране, ако не са навършили изискуемата възраст, въпреки наличието на 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на военна служба.
Възстановяването на стария режим за придобиване право на ранно пенсиониране от военнослужещите ще осигури равнопоставеността им спрямо останалите категории правоимащи лица по чл. 69 и чл. 69а от Кодекса за социално осигуряване, ще създаде спокойствие при планиране на кариерното им развитие, предвидимост относно реализиране на пенсионните им права и по-висока мотивация за изпълнение на военната служба.
По мнение на експерти с предлаганото изменение на Кодекса за социално осигуряване право на пенсия биха придобили 1095 военнослужещи с различни военни звания и длъжности, като по-малко от 10% от тях се очаква да се възползват от него.
Общият размер на разходите на тази база няма да надхвърли 5 млн. лв. за година. С оглед горното предложеният законопроект според нас като вносители няма да окаже негативни ефекти върху финансовата устойчивост на пенсионната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цветков. Това бяха мотивите на законопроекта, с които Вие ни запознахте.
Приключихме тази фаза от обсъждането.
Преминаваме към разисквания. Има ли желаещи?
Заповядайте, уважаеми господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съвсем накратко ще изразя позицията на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ по отношение на предложените два законопроекта от група народни представители за промени в Кодекса за социалното осигуряване.
На първо място искам да се спра на един принципен въпрос. Преди два дни в Комисията по труда и социалната политика и вчера в Комисията по бюджет и финанси, когато се разглеждаше бюджетът на Държавно обществено осигуряване на Република България за следващата година и държавният бюджет, не ни бяха представени и няма заложени в бюджета какви ще бъдат разходите на базата на част от предлаганите промени, а именно за ранното пенсиониране за работещите ІІІ категория труд.
На второ място, за премахването на възрастта, която се изисква за работещите военнослужещи. Няма ги финансовите разчети. Може и да ги има сметнати, но те не са заложени в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Ако управителят на Националния осигурителен институт казва, че това биха били над 85 млн. лв. допълнително за следващата година, това означава над 85 милиона допълнително дефицити в държавното обществено осигуряване за 2014 г.
Няма ги финансовите разчети на Националния осигурителен институт – как би се отразило дългосрочно в бюджета на държавното обществено осигуряване, примерно до 2020 г., натрупване на милиони, близо милиард допълнително дефицити към сегашния дефицит в държавното обществено осигуряване, който е от близо 2 млрд. лв.
На второ място стои принципният въпрос: защо, когато днес в залата на Народното събрание гледаме предложението на група народни представители за промени в Кодекса за социалното осигуряване, го няма министърът на труда и социалната политика? Искам да припомня, че държавната политика по отношение на трудовите и осигурителни отношения се провежда от министъра на труда и социалната политика.
Ще Ви кажа защо го няма. Защото той не е съгласен с това, което се предлага за разширяване на ранното пенсиониране в България и задълбочаване на проблемите в държавното обществено осигуряване както в дългосрочен, така и в краткосрочен план.
Едно от предложенията за промени в Кодекса за социалното осигуряване, което предвижда още по-голямо разширяване на кръга от хората, които могат да ползват ранното пенсиониране, не се подкрепя с официални становища нито от министъра на труда и социалната политика, забележете, нито от министъра на финансите, нито от социалните партньори – синдикатите, работодателите, нито от Националния осигурителен институт. Просто не се приема! Затова няма като разчети в държавното обществено осигуряване за 2014 г. разходи, които би трябвало да бъдат направени от Националния осигурителен институт.
На трето място, до какво ще доведе това, което се предлага от групата народни представители за промени в Кодекса за социалното осигуряване? На първо място, спиране на съществен компонент от реформата, която беше започната преди две години, по отношение на работещите ІІІ категория труд лица в Република България.
На следващо място, вместо ограничаване на ранното пенсиониране в Република България, каквато е и основната препоръка на Европейската комисия към България, която ни се отправя всяка година, вече повече от четири години, ние правим точно обратното – разширяваме кръга на хората, които ще се пенсионират по-рано в Република България.
До какво би довело това в краткосрочен и дългосрочен план за държавното обществено осигуряване? Това би обрекло както сегашните, така и бъдещите пенсионери на ниски пенсии. Защо? Защото ако предположим, че се приеме предложението за разширяване кръга на хората, които ще имат възможност да се пенсионират по-рано – 2 години по-рано, това означава, че ще получат примерно по-ниски пенсии.
Колко по-ниски пенсии? Искам да припомня, че в момента над 600 хил. пенсионери получават минималната пенсия – 150 лв., която от 1 юли догодина предвиждате да се увеличи на 154,50 лв. Колко по-малки пенсии ще получат хората, които ще се пенсионират 2 години по-рано? Тоест пълна неефективност на това, което се предлага и задълбочаване на проблемите в държавното обществено осигуряване.
На следващо място – преди години, уважаеми дами и господа народни представители, са правени опити чрез системата на държавното обществено осигуряване да се решават други проблеми в държавата – икономически, социални, проблемите на безработицата. Знаете ли какви са били резултатите? Катастрофални за осигурителната система! Увеличаване на дефицитите в осигурителната система.
Да, временно ще се харесате примерно на част от Вашите избиратели. Да, временно примерно ще намалее с определен процент безработицата, което не е сигурно, че ще стане на базата на възможността за ранно пенсиониране, но Вие задълбочавате както в краткосрочен, така и в дългосрочен план проблемите на държавното обществено осигуряване. Дефицитът, който предвиждате за догодина в държавното обществено осигуряване е близо 2 млрд. лв. допълнително извън тези 12%, които плаща държавата от данъците на всички български граждани в пенсионното осигуряване. Извън тези 12% още 2 млрд. лв. дефицит, тоест още 2 млрд. лв. от данъците от българските граждани отиват за пенсии. Лишаваме други сектори на икономиката, други социални сектори като здравеопазване, образование, инфраструктура, като местни власти, спорт, култура да получат част от тези пари.
Предлагате увеличаване още с 85 милиона за следващата година дефицита в държавното обществено осигуряване на базата на това, което се предлага. Тоест не само не се търсят начини за устойчивост на пенсионната система, за да може тя след време да дава по-големи пенсии, напротив – задълбочават се проблемите в пенсионното осигуряване и обрича както сегашните, така и бъдещите пенсионери на ниски пенсии.
Липсата, отказът от реформи или реформи в обратната посока в Държавното обществено осигуряване водят до ниски пенсии на хората както сега, така и за в бъдеще. Това трябва ясно да се знае – какво се предлага и какво се прави в тази сфера.
Ще завърша само с това: Вие омаловажавате труда на Вашия министър на труда, защото той от шест месеца е събрал Консултативен съвет с представители на синдикатите, на бизнеса, на неправителствения сектор, на НОИ, на частните пенсионни фондове, на хора, които имат огромен опит в социалното осигуряване. Неслучайно него го няма тук при дебатите за тези предложения, защото го е срам да се появи, той не ги приема, защото знае какъв ще е резултатът за държавното обществено осигуряване. С мисъл за хората и за държавното обществено осигуряване, не само за тази, а и за следващите години, искам да помоля много внимателно народните представители да погледнат на тези въпроси. Промените, които ни се предлагат, не водят до решаване на проблемите на хората. Те водят в бъдеще до изключително тежки проблеми на осигурителната система, които следващите поколения ще усетят.
Напротив, трябва да направим това, което министърът на труда в момента заедно с експертите иска – да направи системата по-устойчива и да ограничи до минимум ранното пенсиониране в България, защото то не е правилно. Няма логика, господин министър, без да противопоставям отделните категории работници, защото няма срамна професия, но няма логика работещите първа категория труд – водолази, летци, миньори, да имат възраст за пенсиониране, а за военните и за полицията да няма. Това не е честно. Затова трябва много внимателно да гледаме тези неща, без да противопоставяме отделните съсловия, а да има принципи на социалното осигуряване, които да се спазват.
Още веднъж Ви призовавам, преди да гласувате тези промени, които се предлагат от групата народни представители, да се замислите за това ще доведат ли те до устойчивост на пенсионната система или точно обратното? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Други желаещи да вземат отношение по законопроектите?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! Днес на нашето внимание имаме два законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване. Първият е на Сергей Станишев и група народни представители, вторият е на господин Мерджанов и група народни представители. Ще започна отзад напред със законопроекта на господин Мерджанов и група народни представители.
С промените в чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, считано от 1 януари 2013 г., се въведе особен статут на пенсиониране на лицата, служили военна служба, в сравнение с останалите групи, визирани в чл. 69, а именно полицаи, пожарникари, следователи, служители на ДАНС. За военнослужещите освен изискването за общ осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужено време, се въведе изискване за навършена възраст, както следва: 52-годишна възраст за войниците, сержантите, офицерите, кандидат-офицерите и офицерите с младши офицерски звания, и 54-годишна възраст за офицерите със старши и висши офицерски звания. В този смисъл действително се получи една неравнопоставеност между военнослужещите и останалите групи, визирани в чл. 69.
От друга страна, докато за всички останали групи – полицаи, пожарникари, следователи, служители на ДАНС, правото на пенсиониране възниква в момент, съвпадащ с освобождаването от военна служба, то за военнослужещите това изискване не важи. Или към момента на придобиване на право на пенсиониране на един военнослужещ не е задължително той да е на военна служба. Може да е напуснал военна служба, тоест той е загубил качеството си на военнослужещ, но запазва това свое отложено право на пенсиониране, докато изпълни тези две условия – 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужено време, и съответната възраст – 52 и 54 години. В този смисъл, забележете, е налице неравнопоставеност, но този път с обратен знак – в полза на военнослужещите.
За да стане по-ясно на всички Ви, ще дам пример за какво става въпрос. Ако един военнослужещ е бил освободен от военна служба и е напуснал, имал е 18 години стаж във Въоръжените сили, но е изпълнил изискването за общ осигурителен стаж от 27 години, ако приемем предложението на господин Мерджанов и група народни представител, то този военнослужещ ще се пенсионира на 63 години и 8 месеца. Ако този същият военнослужещ е напуснал военна служба и има 18 години действително изслужено време, това лице по сега действащото законодателство може да натрупа допълнителен стаж от 27 години като работи по някаква гражданска специалност и ще се пенсионира на 52 или на 54 години в зависимост от званието, което притежава.
С този показателен пример трябва да стане ясно на всички кое е по-приемливо и кое е в полза на военнослужещите в момента – сегашният текст на чл. 69, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, или това, което се предлага от господин Мерджанов и група народни представители.
Също така по отношение на мотивите към законопроекта. Не мога да се съглася с изложеното в мотивите по мнението на неизвестни експерти, че ако се приеме предложението на господин Мерджанов, само 10% от тези близо 1100 военнослужещи ще се пенсионират през 2014 г. Как го изчислихте, че само 10% – около 100 човека? Напротив, когато се предлага текст за такива сериозни промени и това е свързано със средства от държавното обществено осигуряване, трябва да бъде подплатено с много добра финансова обосновка, тоест трябва да бъде направен анализ за няколко години назад колко хора са се пенсионирали. Тук нашите сметки се разминават със сметките на вносителите, а именно, че не 100 човека ще се пенсионират, ако се приеме текстът на господин Мерджанов, а между 600 и 700 човека, което ще струва на държавното обществено осигуряване между 30 и 35 млн. лв.
Пропуска се също така много важно обстоятелство, което го няма в мотивите. Не бива да забравяте, че когато военнослужещ напусне служба, той получава обезщетение в размер на 20 заплати. Обезщетението, което получава военнослужещ, който напуска, е около 30 хил. лв. – 600-700 човека по 30 хил. лв. са 20 млн. лв. През 2014 г. Министерството на отбрана трябва да отдели 20 млн. лв. за обезщетение на военнослужещи, които ще се пенсионират по този режим, който предлага господин Мерджанов. Забележете, 20 млн. лв.! Вие знаете ли, че бюджетът на Министерството на отбрана за 2014 г. е по-малко с 60 милиона? Какво правим тогава? Откъде ще се извадят тези пари?
Както казах, законопроектът не е придружен с финансова обосновка съгласно изискванията на Закона за нормативните актове и ако имаше такава финансова обосновка, тя несъмнено щеше да бъде отрицателна, както е отрицателно и становището на Министерството на финансите. Забележете, че Министерството на финансите е дало отрицателно становище.
Нещо повече, този законопроект беше разгледан на Националния съвет за тристранно сътрудничество и не беше подкрепен категорично от нито една работодателска организация, от нито един синдикат – нито от КНСБ, нито от „Подкрепа”.
Този законопроект има отрицателно становище от двете водещи институции по отношение на пенсионната система и управлението на държавното обществено осигуряване – отрицателно становище от Министерството на труда и социалната политика и отрицателно становище от Националния осигурителен институт.
Всичко казано дотук, с тези отрицателни становища, ни дава основание да не подкрепим този законопроект. Но, за да бъда още по-убедителна, защото по време на заседанието на Комисията по труда и социалната политика ни се представяше една информация, че видите ли в България военнослужещите се пенсионират на най-висока възраст в сравнение с другите останали страни – членки на Европейския съюз. Това абсолютно не е вярно. Аз си направих труда да извадя такава справка и от данните става ясно, че в България възрастта за пенсиониране при военните, съгласно сега действащото законодателство, 52-54 години е значително по-ниска от останалите страни – членки в Европейския съюз. Ще Ви дам накратко данни:
В Гърция – военнослужещите се пенсионират до 2011 г. при 15 години военна служба и навършени 65 години. От 2011 г. има поетапно увеличаване на възрастта за пенсиониране при военните, като от 2015 г. те ще придобият право на пенсия при 25 години стаж и 60-годишна възраст.
Румъния – военнослужещите придобиват право на пенсия при 30 години стаж, от които действително 15 изслужени и 55-годишна възраст.
Великобритания – имат право на така наречена „запазена пенсия”, ако са служили 2 години по договор, но при навършване на 60 години, а тези, които са започнали военна служба преди 5 април 2006 г., на 65-годишна възраст.
Германия – военнослужещите придобиват право на пенсия, когато имат 10 години стаж военна служба и от 56 до 65-годишна възраст в зависимост от званието.
Италия – пределната възраст за пенсиониране е 57-63 години в зависимост от званието.
Литва, Латвия, Естония – 55-60 години.
Уважаеми колеги, какъв е изводът? Че условията за пенсиониране в България на военнослужещите по сега действащите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, са по-добри от останалите страни – членки на Европейския съюз.
Искам да обърна внимание на един също много важен факт. Предложението на колегите от БСП не е съобразено с основните препоръки на Европейската комисия и Световната банка, а именно за ограничаване на ранното пенсиониране и за недопускане на нови форми на ранно пенсиониране, както и увеличаване на ефективната пенсионна възраст. Точно обратното, в случая Вие предлагате да се разширят формите на ранно пенсиониране като премахвате изискването за пределна възраст при военнослужещите. Ако мислите, че това предложение ще остане незабелязано от Европейската комисия и Световната банка – лъжете се, и последствията от това чисто популистко решение, защото няма никаква логика, аз Ви дадох нагледни примери за какво става въпрос, ще бъдат негативни за имиджа на страната ни, а може да последват и санкции.
Сега искам да се спра и на другия законопроект – съвсем накратко, внесен от Сергей Станишев и група народни представители, с който ни се предлага увеличаването на възрастта и стажът за пенсиониране да бъде замразен за една година, считано от 1 януари 2014 г. При такава демографска криза и критично състояние на пенсионния фонд, това предложение е абсолютно неоснователно и убийствено.
По последни данни България се нарежда сред 10-те най-застарели държави в Европа и е на 5-то място по процентен дял на възрастното население в рамките на общото население в страната. Застаряването е световна тенденция, но у нас демографската криза е доста по-голяма в сравнение с другите европейски държави. Основната причина за тази негативна тенденция е ниската раждаемост в България и високата смъртност. Дългосрочните прогнози сочат, че към 2050 г. един на всеки трима българи ще бъде над 65-годишна възраст и един на всеки двама българи ще бъде в трудоспособна възраст. Увеличаването на възрастното население неминуемо води до по-високи разходи от страна на държавата за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи.
С цел преодоляване на всички тези обективни, демографски, социални, икономически тенденции и проблеми, през 2011 г. се наложи правителството на ГЕРБ да вземе спешни мерки за адаптиране на пенсионната система към променящата се икономическа и демографска среда. Тези промени бяха в отговор на препоръките на Европейската комисия към всички страни – членки на Европейския съюз за адаптиране на пенсионните системи, за запазване на устойчивостта на всички пенсионни системи и увеличаване възрастта за пенсиониране.
Какво предлагате Вие сега? Още в началото на мандата на Четиридесет и второто Народно събрание внесохте законопроекта за замразяване на възрастта и стажа за пенсиониране за една година, считано от 1 януари.
Питам Ви, уважаеми дами и господа отляво, с каква цел се прави това замразяване на пенсионната реформа? Отговорът е ясен – чисто популистки, чисто предизборно, с цел да се харесаме на българския избирател, защото е видно, че изборите чукат на вратата.
Това ще бъде изключително пагубно за държавното обществено осигуряване, но ще бъде в услуга на БСП. Замразяването на вдигането на възрастта и стажа за пенсиониране по никакъв начин няма да реши и без това натрупаните проблеми в пенсионния фонд. Напротив, те ще ги задълбочат още повече. Това означава, че хората ще продължават да получават ниски пенсии в България, защото по-малката възраст, по-малкият осигурителен стаж директно означават по-ниски пенсии, но никой не им казва цялата истина, защото така Ви е угодно, дами и господа отляво.
Ще натоварим допълнително с още разходи и без това едва дишащият пенсионен фонд и всичко това ще бъде на гърба на нас – работещите, защото всички знаем, че нашата пенсионна система е разходопокривна, тоест с парите от осигурителни вноски на работещите се плащат пенсиите на пенсионерите. Парите от осигурителни вноски обаче не стигат и към момента приходите от вноски покриват едва 45% от разходите за пенсия, а недостигът се покрива със средства от държавния бюджет.
Ще помоля за увеличаване времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Увеличете времето на групата, ако обичате.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ще дойде момент, в който няма кой да работи – работещите ще бъдат по-малко от пенсионерите, и никоя осигурителна система няма да може да издържи на този дефицит. Този момент обаче не е далече. Всички знаем, че в БСП са царе на дефицитите и фалитите (викове от КБ: „Е-е-е!“), което ще стане ясно след тяхното управление, но вече ще бъде късно.
Не на последно място, замразяване на вдигането на възрастта и стажа за пенсия ще бъде груба грешка, която няма да остане незабелязана от Европейската комисия. (Оживление в КБ.) Това е връщане назад и ясен сигнал, че България не иска да прави реформа в пенсионната система.
Въпреки експертните становища, колеги, аз съм убедена, че с гласовете на мнозинството, тези два законопроекта ще бъдат приети. Но цялата отговорност от последствията, които ще бъдат отрицателни от приемането на двата законопроекта, ще падне върху следващото правителство – да си чукат главите и да се обясняват пред Европейската комисия, но Вие няма да бъдете в управлението тогава. (Смях, викове: „Браво! Браво!“ от КБ, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Господин Лазаров, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очевидно от това, което беше изнесено от предлагания законопроект, е, че има отрицателно становище от Министерството на финансите, а също и от Социалното министерство, отнасящо се до единия законопроект за ранното пенсиониране.
Аз мисля, че би било добре, всъщност би било задължително, тук да присъстват и да чуем мнението на министъра на финансите или на представител на Министерството на финансите и на Социалното министерство. Защото ще гласуваме или ще дебатираме закон, по който наистина има официално представени отрицателни становища от тези две министерства.
Предлагам да отложим дебатирането, тъй като не виждам представители на тези министерства, за да чуем техните становища. Още повече предстои да гледаме бюджет, а доколкото съм ориентиран, тези разходи не са предвидени в предложения бюджет. Така че нека отложим, няма нищо фатално да стане – с половин час, за да чуем тези становища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тоест, какво да отложим? Да отложим разискванията ли?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (встрани от микрофоните): Разискванията, за да чуем становищата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да отложим разискванията и да преминем към следващата точка.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Именно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И след това да продължим с тази точка.
Госпожо Нинова, обратно процедурно предложение ли? Да.
Заповядайте, госпожо Нинова, за обратно предложение.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Правя такова предложение с два аргумента. Първият е по отношение на Министерството на финансите. Колегите от Министерството на финансите са дали официално писмено становище и Вие разполагате с него.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Отрицателно.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма нужда да идват, за да го повтарят тук.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Отрицателно!
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Още един аргумент по същество. Не е вярно твърдението, че в Закона за бюджета не са предвидени 85 млн. лв., които представляват финансирането по предложените от нас промени. В Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване са предвидени средствата от 45 млн. лв., което представлява финансиране на замразяването на стажа и възрастта и евентуалното пенсиониране на тези 15 300 пенсионери. Уважаеми колеги, погледнете в Закона за бюджета на ДОО, там тези средства ги има.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ние не сме запознати със становището на Министерството на финансите.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: По отношение ранното пенсиониране и пенсионирането при военните…
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ, от място): Това процедура ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Нинова, по същество недейте да навлизате.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: За да си аргументирам обратното предложение.
Ако тези текстове бъдат приети на второ четене в закона, то ние между първо и второ четене ще предложим промени в Закона за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение.
Моля, режим на гласуване за направеното процедурно предложение – за отлагане на разискванията, преминаване към следващата точка и продължаване, когато се появят съответно министрите на труда и социалната политика и на финансите.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Всички депутати не сме запознати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Къде ги има тези становища?
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): В комисията и в доклада на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 53, против 66, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Прегласуване ли искате?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За прегласуване – господин Лазаров.
Виждам, че има много сериозно посещение на балкона. Здравейте!
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на прегласуване направеното предложение за отлагане на разискванията що касае ранното пенсиониране. За това идеше реч. Това че има становища в комисията, а ние сме в пленарната зала, не всички депутати са запознати. Много е важна тематиката и е редно, да не кажа задължително, да чуем становището на министъра на финансите или някой от политическото ръководство и социалният министър, при положение че те имат негативни, отрицателни становища по предложения законопроект. Иначе става нещо много странно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Става въпрос за отлагане на разискванията по двата законопроекта, а не по някаква част.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 126 народни представители: за 54, против 70, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Господин Попов, заповядайте за процедура.
На балкона е общинската администрация на община Гърмен, ми подсказва господин Башев.
Добре дошли! (Народните представители с ръкопляскания посрещат гостите.)
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Поради напредване на времето и видимия интерес по настоящата точка, правя процедурно предложение парламентарният контрол да започне след изчерпването на т. 9 от дневния ред, която беше т. 11. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тоест, това е Законопроекта за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти.
Обратно предложение има ли? Няма.
Моля, режим на гласуване.
Ако желаят министрите, за които каза господин Лазаров, могат да дойдат и да вземат отношение в залата, да представят своето становище.
Гласували 103 народни представители: за 73, против 26, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като някои от колегите не успяха да упражнят правото си на глас, моля за процедура по прегласуване.
Моля да разпоредите квесторите да поканят тези, които са извън залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Моля, квесторите да поканят по-недисциплинираната част от народното представителство (оживление), а другите – по-дисциплинираните, по-бързо да упражнят правото си.
Гласували 130 народни представители: за 80, против 44, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Уважаеми господин министър, желаехте да вземете думата? Заповядайте!
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще си позволя първо да кажа, че се получава дискусия, и то интересна дискусия – с достатъчно много аргументи, за разлика от времето в рамките на тези близо пет месеца, в които темата, засягаща предложението за промяна в условията за пенсиониране на българските военнослужещи, беше обсъждана, но по-скоро на базата на различни внушения, без достатъчно убедителни аргументи.
В случая искам да подчертая, че част от становищата, представени и в Комисията по труда и социалната политика от страна на част от социалните партньори, и мненията, изразени в Комисията по отбрана, също не съдържат особено убедителни аргументи. По-скоро могат да бъдат сведени до обяснения, че ако се стигне до промяна в условията за пенсиониране на българските военнослужещи, то това би дало лош пример, тоест би се провалил опитът чрез промяна на условията за военнослужещите, които по закон – обърнете внимание – нямат право да протестират, биха дали възможност да се промени като цяло моделът за ранното пенсиониране. Следователно групите, които ползват правата за ранното пенсиониране, но имат правото да протестират, през 2012 г. не попаднаха в предложенията на тогавашните управляващи просто защото щяха да създадат доста напрегната социална обстановка. Тъй като обаче военнослужещите нямат такова право и се засягат близо 40 хиляди човека, то нека чрез пробив при техните условия за пенсиониране да променим целия модел за ранно пенсиониране.
Извинявайте, дами и господа народни представители, но не само като министър на отбраната, но и преди, като народен представител, не мога да приема, че българските военнослужещи могат да служат като опитни екземпляри, чрез които да се експериментира промяната на модела за ранното пенсиониране.
Категорично възразявам срещу подобно намерение. Правят се опити да се обясни, че българските военнослужещи не отговаряли на условията за осигурителен стаж и възраст, но това просто не е вярно. Тези опити се ползват, за да се обясни, че допълнително въведеното условие за навършване на определена възраст, като право за получаване на пенсиониране, изкривявали една несправедливост. Това просто не е вярно!
Искам веднага да кажа, че може би уважаваният от мен народен представител Светлана Ангелова забравя, че българските военнослужещи отговарят и на двете условия. Първо, на изискването за осигурителен стаж – 27 години; и второ – пределна възраст, която като навършат, задължително се пенсионират. Тя започва от 54 години, за да стигне до 62 години за четиризвезден генерал. Тук не бива да пропускаме 52-годишната възраст за сержантите и съответно за младшите офицери. Така или иначе има пределна възраст, на която задължително се пенсионират военнослужещите.
Ние казваме, уважаеми народни представители, че изискването за осигурителен стаж по отношение на българските военнослужещи е едно от най-високите в страните – членки на НАТО. Аз също разполагам с такава справка, но изглежда четем различни справки с народните представители. Те засягат условията за пенсиониране в едни и същи държави. Имаме информация за 17 държави, от които 12 от страни – членки на НАТО, и пет страни, които не са членки на тази организация, но засягат изискването за пенсиониране на офицери, включително като възраст, и изискването за прослужени години.
Какво четем в тази справка? Изискване в САЩ: за офицери пределна възраст 60 години, придобиване на право при 20 години служба. Великобритания – 55 години за офицери, 18 години изискване за прослужени години. Германия – от 54 до 61 години, съответно няма определено изискване за навършване на военна служба и стаж. Франция – 57 години, 20 години. Турция – от 41 до 55 години, 25 години.
Разбира се, мога да продължа с това изброяване и съответно представяне на информация, но ще кажа, че от тези 17 държави само в две от тях – Босна и Херцеговина и Македония има кумулативното изискване за навършване на определена възраст и за прослужени години като условие за придобиване на правото на пенсия. Третата държава, която се появи през 2012 г., беше България!
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, съм убеден, че с приемането на предложението за промяна на Кодекса за социално осигуряване, подкрепяйки предложението на вносителите – група народни представители, Народното събрание ще поправи една несправедливост по отношение на българските военнослужещи, ще премахне неравнопоставеността на българските военнослужещи и съответно – ще преодолее усещането за напрежение и несигурност, създадено с въведената промяна в края на 2012 г.
Аз не намирам и не чух аргументи защо от десет категории, ползващи правото на ранното пенсиониране, през 2012 г. единствено по отношение на военнослужещите беше променено условието за пенсиониране, без предварителна обосновка, без дискусия, въпреки изразеното мнение от страна на военнослужещите. Дали това е така? Вижте данните.
В периода от 1 януари до 30 септември 2012 г. пенсиониралите се, тоест освободените от Българската армия различни категории офицери са 144. В периода октомври-декември – когато се заговори за промяна на условията, освободените, напусналите по собствено желание са 658 души. Дали се е създало усещането за несигурност и съответно – липса на предвидимост в развитието на военната категория, на военната професия?! Определено! Разликата от четири пъти е достатъчно красноречива!
Осемдесет и седем процента от военнослужещите в Българската армия подкрепят предложението за промяната на условията за пенсиониране. Осемдесет и седем процента!
Дали тази промяна, която се предлага, е в посока на очакванията и нагласите на българските военнослужещи? Ясно е, че да!
Второ, направихме сравнението по отношение на изискванията за пенсиониране в другите армии. Същевременно тук трябва да добавя и нещо друго. Имаме професионална армия и аз моля народните представители, в това число които са свързали своята професионална кариера и своя житейски път с армията, също да направят този коментар. За да бъде привлекателна военната професия, трябва да бъдат създадени някакви условия.
В момента, уважаеми дами и господа народни представители, имаме повече от три хиляди незаети длъжности в Българската армия. И въпреки обявените конкурси, няма достатъчно кандидати, желаещи да постъпят на професионална военна служба.
Трябва да си зададем въпроса: кои са тези условия, които правят привлекателна военната професия? Разбира се, тук не бих спорил с всеки един, който иска да каже, че службата в Българската армия е въпрос на чест, на дълг, че необходимите предпоставки са свързани с патриотизъм, с желанието да защитиш националните интереси, да отстояваш свободата, независимостта на страната. Вън от всякакво съмнение, това са условия и предпоставки пред скоби.
Но отделно от това, когато имаме професионална армия, трябва да отговаряме на няколко условия.
Първо, да има достатъчно привлекателно възнаграждение. Второ, да има достатъчно привлекателни условия за реализиране на военната служба, достатъчно грижи за военнослужещите и за техните семейства.
И не на последно място е комплексът от условия, които правят привлекателна тази служба, включително условията за пенсиониране, различните доплащания за различните категории труд, съответно риск в Българската армия. Когато те не са налице, изниква въпросът: с какво правим привлекателна службата и по какъв начин компенсираме недостига на достатъчно кандидати за служба в Българската армия?
Това са въпроси, които няма как да бъдат отминати с мълчание или да бъдат игнорирани. Ние всички сме длъжни да намерим отговорите на тези въпроси. И ако една промяна в условията създава несигурност и напрежение в Българската армия, трябва да намерим решение и когато е необходимо, да направим промяна. Мисля, че посоката на предложението за промяна в Кодекса за социално осигуряване отговаря на това изискване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин министър, извинявайте, дотук – 11 минути, 15 минути за изложението като рамка.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Приключвам, господин председателю.
Да кажа, че няма да се съглася с аргументите, че нямало достатъчно изчисления и нямало достатъчно финансови разчети – 1095 на обща стойност около 5 милиона, ако приемем, че всички те биха се възползвали от правото си да се пенсионират.
Извинявайте, дами и господа, 27 години осигурителен стаж и служба в армията означават офицери, които са в рамките на званията „подполковник” и „полковник”. Защо един полковник, пред когото има кариера и който има, да кажем, брутно възнаграждение в рамките на 1500 лв., би се съгласил доброволно да се пенсионира, за да отиде на пенсия от 700 лв.? Защо? Никаква логика няма.
И когато говорим за това натоварване, не толкова 10%, 10 човека според мнението, което изразяват експертите в Министерството на отбраната, биха се възползвали от това право. Тоест тук натоварването би било, тъй като говорим само за предположение, в рамките на около 50 хил. лв. Това е пренебрежимо малко натоварване на осигурителната система, което дори в случая не бива да коментираме.
И последно, имаме 12 отнети или ограничени права на българските военнослужещи. Българските военнослужещи приемат тези ограничения, когато се съгласят да започнат своята служба в Българската армия. Държавата компенсира отнетите или ограничени права с допълнителни права в други посоки, които правят по-привлекателна военната професия.
Когато си дадем сметка, че едното компенсира другото, аз съм сигурен, че народните представители биха подкрепили предложението за промяна на Кодекса за социално осигуряване, тоест биха отговорили и на очакванията на военнослужещите за премахване на допълнително въведеното условие за навършване на определена възраст.
Изразявам надеждата, че това предложение ще бъде подкрепено и то наистина ще бъде едно добро решение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказвания?
Народният представител Янко Янков иска да вземе отношение.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще бъда съвсем кратък заради времето, което трябва да спестим. Искам да обясня на колегите, защото господин министърът каза повечето аргументи – изложеното в предходните изказвания няма нищо общо със законопроекта, който се предлага от Атанас Мерджанов и група народни представители за военнослужещите.
Първо, уважаеми колеги, тук става въпрос не за премахване на пределната възраст за пенсиониране на военнослужещите! Става въпрос за премахване на минималната възраст. Както чухте от аргументите на министъра, един военнослужещ, който е на работа и взема много по-добра заплата, отколкото ще вземе пенсия, няма намерение да се пенсионира.
Проблемът с минималната възраст засяга само онези военнослужещи, които въпреки че имат осигурителния стаж, ако са съкратени, известно време не могат да получават пенсия. Това означава, че няма да бъдат получени 20-те заплати, за които стана въпрос преди малко. Изобщо фискът на осигурителната система и на публичните финанси по никакъв начин няма да бъде натоварен точно така.
Стана ясно, уважаеми колеги, че военнослужещите не биха предпочели този начин, който се предлага в законопроекта. Това също не е вярно. Осемдесет и седем процента го подкрепят – само 4% искат да остане старото положение.
На трето място, предложеният законопроект не засяга войниците и сержантите. Той засяга само офицерите, уважаеми колеги.
На следващо място, казваме, че Европа ще ни критикува заради това, че спираме реформите в осигурителната система.
Уважаеми колеги, ако реформата в осигурителната система означава само да ограничим правата на военнослужещите, то ние не правим никаква реформа. Освен това, трябва да се знае, че реформата засяга пределната възраст за пенсиониране – не засяга тази възраст.
Уважаеми колеги, средствата, които са нужни, ще бъдат съвсем малко. От експертизата стана ясно, че са около 5 милиона. Това по никакъв начин няма да се отрази сериозно на осигурителната система.
Между другото, дами и господа народни представители, трябва да си дадем ясна сметка: не мислите ли, че в последните години всички секторни политики ги подчиняваме само на фиска? Че всъщност правим рестриктивни политики за това, че не достигат публичните финанси? Каква е ролята тогава на правителствата, на управляващите? Публичните финанси са функция на икономиката и реформа не може да се прави само със стабилизиране на публичните финанси.
Цялостен подход трябва, уважаеми колеги. Всъщност тук е отговорността и ролята на тези, които управляват и упражняват изпълнителната власт – да направят така, че фискът във всичките му аспекти да обслужва политиките.
Една сериозна държава не може да си позволи, ако един човек постъпи на работа и тя му е гарантирала определени правила до края на неговата кариера, да ги промени в последния момент. Това не е държавност, това не е стабилна държава и по никакъв начин, особено в сектора „Сигурност”, това не бива да го допускаме.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи предложените законопроекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Има ли реплики? Няма.
За изказване има думата уважаемият народен представител госпожа Караминова.
Заповядайте.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще бъда съвсем кратка и ще взема отношение по законопроекта, внесен от господин Станишев и група народни представители. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Ще започна с това, че България е член на Европейския съюз, което освен ползи, носи ангажименти и отговорности. Европейската комисия е с препоръка за ограничаване на ранното пенсиониране. Дори препоръките са за това пенсионните реформи да станат задължителни за всички страни – членки на Европейския съюз. Със замразяване на възрастта и стажа ние фактически стопираме реформата. Основните проблеми са обвързване на очакваната продължителност на живот след 65 години с пенсионната възраст, а също изравняването на възрастта на мъжете и жените.
Според председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой промените в пенсионната система трябва да са общи във всички 27 страни членки, като всички трябва да реформират своите пенсионни системи в един определен период от време. Макар че България е една от страните с най-ниска очакваност на продължителност на живот, а това означава и най-кратко получаване на пари за старост, ако Европейският съюз приеме общи правила, ще се наложи годините за стаж у нас, за съжаление, да продължат да растат.
България също е сред държавите, които отделят за пенсии по-малко от брутния си вътрешен продукт – между 9 и 10%, при 10,5 – 11% средно за Общността, така че е важно да се помисли за ръст на приходите в системата, а не управляващите законово да поощряват неплащането на осигуровки.
Лесно е да се каже: „Замразяване на възрастта за пенсиониране и стажа”. И на мен ми се иска да е така, но резултатът е все повече възрастни хора, които се издържат от все по-малко млади работещи. Това ще е временно решение и след месеци този проблем ще се изправи пред България с двойно по-голяма сила. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По-тихо в залата! Вляво!
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Ако замразим възрастта само за една година това ще струва на държавата 45 млн. лв. Наистина те са предвидени в бюджета за държавното обществено осигуряване, но 45 милиона са си 45 млн. лв. Ние трябва да работим за една сигурна, устойчива пенсионна система, като мислим за поколенията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Караминова.
Реплики има ли? Не виждам.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, последователно ще подложа на първо гласуване и двата внесени законопроекта – единият законопроект, внесен от господин Сергей Станишев и група народни представители, другият законопроект, който след това ще се гласува, е внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение на Кодекса за социално осигуряване, № 354-01-28, внесен от Сергей Станишев и група народни представители.
Гласували 131 народни представители: за 95, против 33, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Поставям на първо гласуване внесеният законопроект от Атанас Мерджанов и група народни представители с № 354-01-60 от 25 септември 2013 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 99, против 34, въздържали се 7.
И вторият законопроект е приет. (Ръкопляскания.)
Да разчитаме, че водещата комисия скоро ще направи обобщен законопроект, след внасянето на който ще текат сроковете.
Уважаеми народни представители, да благодарим на министъра на отбраната.

Нека да празнуват полицията и именниците, а ние да преминем към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРИ ЗА ПРЕХВЪРЛЯЕМИ ЗАЕМИ С ФИКСИРАНИ ЛИХВЕНИ ПРОЦЕНТИ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КАЧЕСТВОТО НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ И ДОЙЧЕ БАНК АКЦИЕНГЕЗЕЛШАФТ В КАЧЕСТВОТО НА КРЕДИТОР И АГЕНТ ПО ПЛАЩАНИЯТА.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев, за да представите доклада на водещата Комисия по бюджет и финанси. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Ако ми позволите – процедура за допускане в залата. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви да седнете по местата си!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: За допускане в залата на госпожа Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите, и госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсулство” в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, режим на гласуване за допускане в залата на представителите на Министерство на финансите.
Добре дошъл, господин министър на финансите.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 5.
Поканете представителите на Министерството на финансите в залата.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията, № 302-02-18, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г.
На заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Петър Чобанов – министър, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”, Дамян Стайков – началник на отдел в същата дирекция, Ваня Вачева – началник на отдел в същата дирекция, и Диана Драгнева – директор на дирекция „Държавно юрисконсултство”.
Законопроектът беше представен от господин Чобанов.
След интензивен процес по подготовка и договаряне на заемите на 4 ноември 2013 г. са подписани три договора за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти и падежи през 2020 г., 2023 г. и 2028 г. между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията.
С подписаните договори се предвижда да бъдат пласирани заеми в три транша, съответно със 7, 10 и 15-годишен матуритет, като за всеки транш е сключен отделен договор за прехвърляем заем. Размерът на всеки от трите транша и лихвеният купон по него ще бъдат определени след провеждане на маркетинг сред инвеститорите и процес на предварително приемане на заявки.
Конкретните параметри по договорите ще бъдат отразени в Приложението за Ценовите условия, което е неразделна част от договорите и ще бъде подписано след одобряване на инвеститорските заявки. Ако Приложението за Ценовите условия не бъде подписано до 31 декември 2013 г., договорите за заем ще станат невалидни без каквито и да е било по-нататъшни задължения за страните. Общият размер на заемите няма да надвишава 360 милиона евро.
Кредитните споразумения са сключени на основание на § 14а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., като получените средства ще дадат възможност да бъдат възстановени изчерпаните в началото на годината буфери в бюджета, съответно да бъдат минимализирани евентуалните ликвидни рискове в началото на следващата година.
Тези необходими мерки от страна на правителството са насочени към стабилизиране нивото на фискалния резерв над минимално гарантираното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. в размер на 4,5 милиарда лева, което от своя страна позволява провеждането на предвидима емисионна политика през 2014 г.
Поемането на нов дълг в размер до 360 милиона евро няма да окаже влияние върху регламентираното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ниво на максималния размер на държавния дълг в размер на 14,6 милиарда лева към края на годината, съответно общата задлъжнялост на държавата, няма да се увеличи.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, „въздържали се” – 8, без „против“ .
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията, № 302-02-18, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г.”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, господин министър, ще представя и становището на Комисията по външна политика от извънредното заседание, проведено на 7 ноември 2013 г.
„На 4 ноември тази година са подписани три договора за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти и падежи съответно през 2020 г., 2023 г. и 2028 г. между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията.
Предвижда се пласираните заеми да бъдат в три транша, за които вече стана дума. Ако последното – става дума за Споразумението, заедно с приложенията не бъде подписано до 31 декември 2013 г., договорите за заем ще изгубят сила и ще станат невалидни, без каквито и да било по-нататъшни задължения на страните. Общият размер на заемите няма да надвишава 360 млн. евро.
Договорите предвиждат Република България да пласира външен дълг по законодателството на Федерална република Германия и подлежат на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България, тъй като в тях се съдържат финансови задължения за страната, както и на основание § 14а от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., който изрично предвижда тяхното ратифициране. Така ратифицирането на договорите е необходимо условие за осъществяването на транзакцията.
Поемането на споменатия нов дълг няма да окаже влияние върху регламентираното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. ниво на максималния размер на държавния дълг в размер на 14,6 млрд. лв. към края на годината, съответно общата задлъжнялост на държавата няма да се увеличи.
След изслушването и дискусията в комисията се проведе гласуване, като с 8 гласа „за”, без „против” и 7 гласа „въздържали се” Комисията по външна политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 8 от Конституцията на Република България да приеме внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството си на Кредитор и Агент по плащанията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Уважаеми колеги, това беше вторият доклад на парламентарна комисия.
Има ли желаещи да се изкажат по обсъждания законопроект? Няма.
Тогава подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 20.
С това законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Цонев, за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо председател, господин министър, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение – на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да преминем към второ гласуване на приетия току-що на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Искането за процедура е основателно, доколкото при обсъждането на първо гласуване не се чуха никакви възражения срещу законопроекта, така че подлагам на гласуване Вашето процедурно предложение да преминем към второ гласуване на разглеждания законопроект.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 17.
С това предложението е прието.
Моля, господин Цонев, да докладвате разглеждания законопроект на второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
„ЗАКОН
за ратифициране на договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията
Член единствен. Ратифицира Договора за прехвърляем заем с фиксиран лихвен процент с падеж 2020 г. между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията, Договора за прехвърляем заем с фиксиран лихвен процент с падеж 2023 г. между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията и Договора за пръхвърляем заем с фиксиран лихвен процент с падеж
2028 г. между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията, подписани на 4 ноември 2013 г., като общият размер на поетия с трите договора дълг е до 360 млн. евро с до 10 на сто годишен лихвен процент.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по наименованието на законопроекта и по чл. 1, който е единствен? Няма.
Подлагам на гласуване едновременно заглавието на законопроекта и член единствен.
Гласували 104 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 20.
С това законопроектът е приет и на второ четене, тъй като бяха гласувани неговото заглавие и член единствен.
Обявявам почивка до 11,20 ч.
В 11,20 ч. ще започне парламентарният контрол.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги,

започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Първо ще Ви информирам за новопостъпилите питания за периода от 1 ноември 2013 до 7 ноември 2013 г.
Постъпило е питане от:
- народния представител Захари Димитров към Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, относно търговските представителства на Република България зад граница. Следва да се отговори писмено на 15 ноември
2013 г.;
- народния представител Ивелина Василева към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието относно прилагане на интегрирания териториален подход. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народния представител Любомир Владимиров към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно намеренията на правителството за изграждане на бежански лагери в Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народния представител Хами Хамиев към Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно осигуряване храненето на децата в предучилищната подготовка в детските градини. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народния представител Лиляна Павлова към Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, относно Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народния представител Лиляна Павлова към Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, относно политиката на правителството за финансиране изграждането на автомагистрала „София – Калотина”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народния представител Семир Мелих към Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, относно броя на бездомните лица на територията на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народния представител Димчо Михалевски към Димитър Греков – министър на земеделието и храните, относно политиката за управление на държавните ловни стопанства и гарантиране на обществения интерес. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народните представители Павел Гуджеров и Владимир Иванов към Димитър Греков – министър на земеделието и храните, относно намерение за реализиране на мярка „Лидер” от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народните представители Валентин Радев и Доброслав Димитров към Ангел Найденов – министър на отбраната, относно проведена официална Годишна среща на министрите на отбраната на НАТО в периода 22-23 октомври 2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 15 ноември 2013 г.;
- народните представители Станислав Иванов и Евдокия Асенова към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи относно пенсионирането на служители на МВР, които са прехвърлени във ведомството след закриване на Министерството на извънредните ситуации през 2009 г., и от Главна дирекция „Гражданска защита” – 2011 г. Следва да се отговори писмено до 20 ноември 2013 г.
Общият брой на питанията е 11.
Писмени отговори, които ще бъдат връчени в днешното пленарно заседание.
Писмен отговор от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народните представители Кирил Добрев, Аксения Тилева, Андон Андонов и Пламен Йорданов;
- заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова на въпрос от народните представители Аксения Тилева, Андон Андонов, Кирил Добрев и Пламен Йорданов;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на питане от народния представител Семир Абу Мелих;
- министъра на икономиката и енергетиката Владимир Стойнев на въпрос от народните представители Красимира Апостолова и Николай Апостолов;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народните представители Красимира Анастасова и Донка Иванова;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на питане от народния представител Красимир Мурджев;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Валентин Радев;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Любомир Христов;
- министъра на младежта и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на питане от народните представители Теодора Георгиева, Александър Ненков, Данаил Кирилов и Николай Нанков;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Тунчер Кърджалиев.
Това бяха писмените отговори от министри за днешното пленарно заседание.
Ще започнем с парламентарния контрол.
Има искане от Парламентарната група на ДПС за изявление от името на групата.
Господин Кърджалиев, заповядайте за изявление.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин вицепремиер! Уважаеми дами и господа, позволете ми да Ви представя декларация от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи във връзка с прояви на ксенофобия в българското общество.
След бруталното и осъдително нападение над 20-годишна жена от страна на чужд гражданин преди няколко дни, зачестиха прояви на насилие, провокирани от етническа и религиозна омраза. Този случай ескалира с прояви на ксенофобия и нетолерантност.
Предубеждението към различните води до противопоставяне в обществото. Не закъсня и резултатът от тези прояви. През последните два дни бяха нападнати 17-годишен чужд гражданин от Сирия и млада жена от Камерун от страна на все още неизвестни лица.
Парламентарната група на Движението за права и свободи изразява дълбоката си загриженост и тревога от тези събития и се противопоставя на всеки акт, който провокира проявата на етническа и расова омраза, дискриминация, насилствени действия и страх в обществото. Изразяваме категоричното си убеждение, че Република България в качеството си на член на Европейския съюз е демократична държава с върховенство на закона и гарантирани права и основни свободи на човека, включително в сферата на сътрудничество и диалог между хората с различна етническа, културна и религиозна идентичност.
Със самочувствието на партия с висока обществена отговорност и принос за изграждането и утвърждаването на толерантен обществен модел на Република България оценяваме като неприемливи и вредни тези събития.
В последни дни ставаме свидетели как ескалираща и крайна проява на нетолерантност води изразителите й до неадекватно и безотговорно поведение в обществото.
Представители на някои партии организираха протестни шествия с ксенофобски призиви и емоционални слова, от които разбираме, че всъщност за тях е без значение авторът на престъплението, стига само да се окаже чужд гражданин и да е в полза на тезите им. Съзнателно се използва един криминален повод, за да се насажда омраза с користна цел – качване на рейтинга на маргинализиращи се националисти.
Свидетели станахме на лозунги със следния характер: „Българската земя трябва да е за българите, българската икономика – също”; „Тук няма да допуснем нито един пришълец”; „Даваме на властта една седмица време да ги експулсират”; „Ако няма мерки, ще вземем проблема в свои ръце и ще изчистим града”; „Ще охраняваме със свои патрули и отряди както намерим за добре”. Всичко това е съпроводено с обидни слова. Чужденците бяха наричани „масови убийци”, „сган”, „изчадия” и поради тази причина България трябва да затвори границите си.
Всички тези събития са в остро противоречие с приетите от Република България международни норми за защита на човешките права и свободи в рамките на Европейския съюз и ООН. Агресивната риторика нагнетява изкуствено напрежение и със заглавия от типа: „Приютяваме бежанци, за да ни колят ли?”, „Бежанец наряза студентка” и прочие. Забелязва се опасна тенденция за преднамерено заличаване на разликата между нелегални имигранти, имигранти и бежанци.
Като имаме предвид казаното, народните представители от Движението за права и свободи, първо, решително осъждаме всяка проява на ксенофобия и нетърпимост към различията в Република България, пораждащи агресия, а оттам страх и напрежение в обществото!
Второ, призоваваме към отговорност средствата за масова информация, които да не бъдат трибуна на внушения и тези, изказани на езика на омразата в съответствие с Препоръка NR (97) 20 на Комитета на министрите на Съвета на Европа срещу разпространяването и оправдаването на ксенофобия, дискриминация и враждебност.
Трето, подкрепяме своевременните и адекватни действия на правоохранителните и правораздавателните органи в Република България не само към лицата, извършващи престъпни деяния, но и към тези, инспириращи ксенофобски настроения и етнорелигиозна омраза.
Четвърто, апелираме към цялото българско общество за повишена чувствителност към речта на омразата и остра категорична реакция на нетърпимост към нея.
Уважаеми дами и господа, ние в ДПС осъзнаваме, че на плещите на крехката българска икономика се натовари породилият се в последно време проблем с бежанците, които не по своя вина са принудени да са такива. (Реплики от „Атака”.)
Точно поради тази причина ръководството на Политическа партия Движение за права и свободи, оглавявана от лидера ни, само преди няколко дни имаше официални срещи в Брюксел на високо равнище с цел осигуряване не само на техническа, а и на финансова помощ за страната ни. Обнадеждени сме, че в най-скоро време това ще се случи. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Госпожо Караянчева, заповядайте за изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин вицепремиер, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми народни представители! Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ изразява своето безпокойство и възмущение от факта, че три дни ръководството на ДПС разиграва българската общественост с публичен театър, който само тази партия е способна да организира.
Председателят на ДПС Лютви Местан от свое име и от името на почетния председател Ахмед Доган изигра ролята на изненадан и неинформиран за „подадената”оставка на господин Бисеров.
Станахме свидетели на театър, но театър за наивници, каквито според ДПС очевидно са българските граждани, българските медии и българските депутати.
На нарочна пресконференция господин Местан представи лъжлива – както се оказа още на следващия ден – информация на българските медии, за да скрие за кратко истинските причини за кадровото сътресение в ДПС и управляващото мнозинство.
Оказа се, че зад този криминално-политически сюжет има и още „неинформирани” длъжностни лица. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев обяви, че не е запознат с информацията, която би трябвало да му бъде докладвана, поне преди да стигне до ръководството на ДПС.
На нас, депутатите и гражданите, остана правото да решим дали тези важни за държавното ни управление персони са наистина неинформирани, или ни лъжат в очите. И двата възможни отговора не могат да ни успокоят, защото алармират за сериозните и тревожни проблеми.
Липсата на информираност на партийни лидери и ресорен за ДАНС вицепремиер, би означавала, че те не владеят ситуацията и не се справят със задълженията си.
Ако се окаже обаче, че те съзнателно и публично излъгаха, от това следва пълно оттегляне на общественото доверие от тях.
Въпросът не е само в това, че една от основните фигури в управляващата партия се оказа в престъпно данъчно и документално нарушение на закона. Проблемът е, че хората, които издигнаха и овластиха Христо Бисеров, се опитаха да скрият от своите и от всички български избиратели основната причина за отстраняването му. А такова поведение няма как да не ги направи съпричастни към деянието им.
Днес можем да се питаме дали господин Бисеров изпитва болки в зъбите, но съмнение, че отговорът вече има значение, няма за никого. Затова от парламентарната трибуна задаваме важните въпроси, чиито отговори засягат всички нас: кой и кога подаде сигнала за валутните трансфери на господин Бисеров и негови връзки към офшорни сметки? Ако това са българските служби, бихме могли да ги поздравим, ако са партньорски служби, това показва какво е нивото в работата на разследващите органи у нас. Подсказва и опасението, че такива практики, свързани с управляващите партии, могат да бъдат или са прикривани съзнателно.
Кой и по какъв ред услужливо и предварително запозна ръководството на управляващата ДПС с данните от разследването (реплики от ДПС), които по същество са класифицирана информация? Не беше ли направено това така, че да се изиграе сюжет, който да ограничи щетите от политическия скандал? Днес Христо Бисеров е обвинен в пране на пари като гражданин, а не като лидер на партия в качеството си на какъвто е извършил това престъпление.
Кой спести на вицепремиера Йовчев информацията за доказателства срещу Христо Бисеров и кой го посъветва да излъже публично, че не разполага с такива?
Липсата на отговори стана постоянна практика на сегашното управление. На нито един въпрос „кой” то не е дало досега и вероятно не може да даде разумен отговор публично, защото всичко, което управляващите партии не могат да правят и вероятно не трябва да става публично достояние. Няма съмнения, че прозрачността и публичността на това управление практически не съществуват.
Обвинението срещу Христо Бисеров предстои да бъде доказано или отхвърлено, но днес и сега трябва да стане ясно дали лидерите на управляващата коалиция са били запознати и дали са покровителствали бившия заместник-председател на ДПС, бившия заместник-председател на Четиридесет и второто Народно събрание и бившия председател на Правната комисия в неговата незаконна дейност.
Важно е за държавата ни да имаме отговор дали политическата и парламентарната дейност на Христо Бисеров са били подчинени или зависими от страничните му занимания, за които днес вече може да има повдигнато обвинение.
Важно е да знаем и кой е Христо Бисеров. Той е депутат от началото на демократичните промени до онзи ден. От 1994 г. до 2000 г. той е бил четири мандата главен секретар на СДС и всички го наричат „сивия кардинал”. В Тридесет и шестото Народно събрание Бисеров е член на Парламентарната комисия по национална сигурност. В Тридесет и осмото Народно събрание става председател на Комисията за защита на националната сигурност. След отстраняването му от СДС Бисеров става депутат от ДПС. В Четиридесетия парламент Христо Бисеров е заместник-председател на Комисията по правни въпроси, член на Вътрешната комисия и, забележете, председател на Временната анкетна комисия за изясняване на обстоятелствата по престоя в България на Сретен Йосич. Дали точно в този факт не се крие и основният мотив и до ден днешен да бъде атакуван лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов? В Четиридесет и първото Народно събрание Христо Бисеров се издига до заместник-председател на Парламента, член на Правната и на Вътрешната комисии и председател на Подкомисията за контрол върху СРС. Вероятно в Четиридесет и втория Парламент Христо Бисеров достига своя апогей като заместник-председател на Народното събрание, председател на Правната комисия и основен двигател в подготовката на законодателството и специфичните изисквания за председател на ДАНС и за сливането на ДАНС и ГДБОБ.
В своя парламентарен апогей Христо Бисеров си позволи по недопустим начин за заместник-председател на Парламента да отправя публично закани от парламентарната трибуна към бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за това „боли ли, като Ви извадят зъбките”. Подобен опит за саморазправа под формата на сарказъм от подобен човек може обаче да бъде квалифицирана естествено като обслужване интересите на организираната престъпност и олигархията.
Въпросът е: защо Бисеров си позволяваше подобни действия? Може би заради огромната власт, която притежаваше „сивият кардинал”. А кой даде всичката тази власт в ръцете на Христо Бисеров?
Господа депутати, никога досега българският парламент не е бил замесен в толкова голям политически скандал. Българският политически живот не е получавал толкова преки доказателства за незаконни действия на най-високо политическо и парламентарно ниво и за опити съзнателно да бъдат прикрити.
Чакаме политически отговори и позиция от Вас – господин Станишев, господин Местан! Очакваме оценка и от крепящия това управление господин Сидеров, председател на Партия „Атака” и Партия „Атака”! Вече 147 дни чакаме и Вашата оставка! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Бяха споменати лица в това изявление. Господин Лютви Местан поиска лично обяснение.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Няма лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля за тишина в залата! Господин Велчев, дръжте се прилично! Българските граждани Ви гледат!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: И Вас Ви гледат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Седнете си на мястото и спазвайте реда в пленарната зала!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): По коя точка от правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Нека да се успокои залата, за да могат да Ви чуят и гражданите, и народните представители. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): По коя точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Очаквам господин Велчев да млъкне и да си седне на мястото. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля квесторите, помолете го да седне!
Очаквам също така госпожа Цачева да проведе в най скоро време семинар на парламентарната Ви група за това какво пише в правилника. Очевидно Вие няма да го прочетете.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Аз съм го чел от край до край!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Местан, господин Велчев се успокои вече.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря.
Понеже колегата ми Тунчер Кърджалиев вече направи декларация от името на парламентарна група, единствената процедурна възможност да отговоря на този памфлет е формата на лично обяснение.
Само че аз взех думата, за да кажа само едно единствено изречение. имайте уважение към институционалността в българската държава! (Викове „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Вие можете да отправяте каквито си искате обвинения към моята персона, обаче нямате право от тази висока трибуна да отправяте некоректни обвинения и да дискредитирате компетентните органи на българската държава по казуса, в случая да дискредитирате главния прокурор и Държавна агенция „Национална сигурност”! (Викове „Е-е-е!” от ГЕРБ.) На това нямате право!
Вече имам обяснение защо го сторихте днес. Вие много добре знаете, че единствената информация, с която разполагаме, е официално огласената информация от главния прокурор. (Викове „У-у-у-!” от ГЕРБ.) Не ние, а Вие изпреварихте с Ваши познания за квалифицирана информация официалната позиция на главния прокурор и в случая тази декларация е израз на принципа „гузен-негонен бяга”! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля за тишина!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Опитвате се да бягате от отговорността, че вчера огласихте в нарушение на закона класифицирана информация! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, господин Местан.
Господин Сидеров поиска изявление от името на парламентарна ....
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, в страни от микрофоните): По начина на водене! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, Вие не бяхте споменат от господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, встрани от микрофоните): Никого не съм споменал.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Нека да бъдем коректни, как през цялото време се твърди нещо, което ....
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Върнете се на мястото!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, ред в пленарната ...
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители (шум и реплики)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, не Ви дадох думата! (Викове „У-у-у” и тропане по банките от ГЕРБ. Народният представител Цветан Цветанов говори при изключени микрофони.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По начина, по който дадохте думата на него, ще дадете думата и на мен, като представител на Парламентарната група на ГЕРБ!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: На него дадох думата, защото беше споменат! Моля, седнете си на мястото!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вие нарушихте правилника! (Тропане по банките от ГЕРБ. Народният представител Цветан Цветанов говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, не бяхте споменат от господин Местан. (Тропане по банките от ГЕРБ. Народният представител Цветан Цветанов говори при изключени микрофони.) Вчера изявата му беше пред медиите, Вашата също беше пред медиите. Днес не Ви е споменал! (Народният представител Цветан Цветанов говори встрани от микрофоните.) Ако сте се разпознали, може да дадете изявление в кулоарите, но парламентарният правилник е ясен. (Викове: „У-у-у!“ от ГЕРБ.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (встрани от микрофоните): Ще ми дадете ли думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Не! Нямам основание да Ви дам думата. Не сте споменат! Името Ви не прозвуча от парламентарната трибуна.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (встрани от микрофоните): Добре, тогава за процедура. (Скандиране: „О-став-ка! О-став-ка!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Седнете си на мястото, оттам ще Ви я дам. (Скандиране: „О-став-ка! О-став-ка!“ и тропане по банките от ГЕРБ.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Каква процедура? (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.) Към мен, ако искате да говорите на включен микрофон.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Госпожо председателстваща, взимам думата по начина на водене. Да Ви напомня, че по правилник след политически декларации нямате право да давате думата за лично обяснение, на който и да било народен представител, който се е чул или се е разпознал.
Затова взимам думата, защото е недопустимо това, което Вие правите постоянно – да нарушавате правилника. Понеже се говореше за уважение към народните представители, да кажа, че от уважение към тези млади хора, които днес са в залата, трябваше да имате по-пристойно поведение. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Трябва да ми дадете думата, за да кажа всичките тези неща, които са важни да бъдат чути от българските граждани.
Това, което се случи през последните 4-5 дни, е голям провал на днешното управление, на днешното парламентарно мнозинство и на един от лидерите на една политическа формация, който участва в целия демократичен процес на България. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ние го дължим на тези млади хора, а не го дължим на тук присъстващите депутати!
Госпожо председателстваща, всички Вие знаете,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, към мен, ако имате нещо по начина на водене. Правите политическо изявление, госпожа Караянчева го направи от името на Вашата група.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Момент! Искам да продължа с процедурата. Вие като председателстваща нямате право да се вслушвате в съветите на господин Лютви Местан, който Ви каза да ми изключите микрофоните! Защото сега той ще вземе отново думата и по този начин трябва да давате отговор на всеки един въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Не се нуждая от съветите нито на Вас, нито на господин Местан – спазвам правилника.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Вие водите това заседание не по надлежния ред и давате думата на хора, които нямат право да се изказват след политически декларации. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Момент, господин Местан. Момент, господин Сидеров.
Уважаеми господин Цветанов, парламентарният правилник е ясен и той дава възможност… (Реплики от ГЕРБ.)
Процедурата беше по начина на водене. Имам право на две минути да отговоря на господин Цветанов, според текста на правилника. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Парламентарният правилник е ясен: „Всеки народен представител, който бъде засегнат, обиден или се почувства по този начин след изявление или изказване на друг народен представител, има право на лично обяснение в рамките на 2 минути“. Това е константна парламентарна практика, независимо дали името на народния представител е било споменато в изказване, реплика, дуплика, изявление от името на парламентарна група или някаква друга процедура. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.) Това е текстът на парламентарния правилник, такава е парламентарната практика.
Освен това политическо изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ беше направено от госпожа Караянчева, която предполагам от името на групата, а значи и от Ваше име, заяви всичко, което имаше да каже по обсъждания казус.
Не сте ощетен, името Ви не беше споменато от господин Лютви Местан, така че нямахте право на лично обяснение, но така или иначе всичко, което желаехте да кажете, успяхте да го кажете от парламентарната трибуна. Междувременно споменахте още няколко имена и собствениците на тези имена ще поискат лично обяснение. (Смях, оживление и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Местан. Господин Цветанов Ви назова поименно. Ако желаете да си спестите лични обяснения, не споменавайте имена в пленарната зала.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Дори да не бях споменат, щях да поискам думата по начина на водене, а не по водене на начин, както се чу преди малко, но това е малка… (Скандиране: „О-став-ка! О-став-ка!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да изчакаме, господин Местан, да се успокоят страстите.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря, госпожо председател.
Искам и на Вас да напомня, че останаха в миналото времената, когато определени управляващи се поставяха над закона. (Възгласи: „Е-е-е!“ от ГЕРБ.) Изглежда този рефлекс е толкова устойчив, че в нарушение на правилника отново си позволиха да вземат думата. Точно затова Вие нямахте право да дадете възможност в нарушение на правилника някой да продължава да разгръща политически тези и атаки. (Реплика от народния представител Вежди Рашидов.)
Аз искам още веднъж да припомня, че останаха назад във времето онези политици, които размахваха пръст и на главен прокурор, подчиняваха главни прокурори и съдебна система на едноличната си воля. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Днес живеем в друга демократична България, в която всеки ще носи отговорност пред закона. (Скандиране: „Би-се-ров! Би-се-ров!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви за тишина!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Всеки ще носи отговорност пред закона, независимо…(Скандиране: „Би-се-ров! Би-се-ров!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да се успокоят, не мога по друг начин да въдворя ред в залата.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Днес в България, която не се управлява от ГЕРБ, всеки ще носи отговорност пред закона. Независимо дали се казва Христо Бисеров, независимо дали се казва Лютви Местан, ще се носи отговорност пред закона. (Викове: „У-у-у!“ от ГЕРБ.) Законът ще застигне и управляващите! Това по времето на ГЕРБ не беше възможно, но вече е възможно. (Скандиране: „Вре-ме-то! Вре-ме-то!“ от ГЕРБ.) Ето това е промяната! Колкото и да Ви е тъжно, ще носите отговорност пред закона и Вие, и за Вашите офшорки, и за Вашите престъпления! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Сидеров, за изявление от името на Парламентарната група на партия „Атака“. Ще се опитам да Ви осигуря възможност да говорите.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Трябва да се успокоят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, поведението Ви наистина е обидно и за Парламента, и за българските граждани. (Реплики от ГЕРБ.) Дръжте се подобаващо на пленарна зала!
Заповядайте, господин Сидеров.
Изглежда депутатите от ГЕРБ се успокоиха и ще имате възможност да направите изявление. (Реплики от ГЕРБ.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, от място): Да го отложим за по-късно. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Няма да чакам повече.
Преминаваме към парламентарен контрол.
Първият въпрос е зададен от народните представители Златко Димитров Тодоров, Цветан Генчев Цветанов, Ирена Любенова Соколова, Пламен Тачев Петров и Веселин Бориславов Вучков към заместник министър-председателя и министър на правосъдието госпожа Зинаида Златанова.
Въпросът е относно предаването на архивни документи на бившата Държавна сигурност, които са на съхранение в Министерството на правосъдието.
Заповядайте, господин Тодоров, за да развиете въпроса.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаем колеги народни представители, уважаема госпожо вицепремиер, господин вицепремиер! Моят въпрос, и на колегите от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, е свързан с един болезнен въпрос, който продължава да стои през всички години на прехода, а именно въпросът с предаването на архивите на бившите тайни служби на Комисията по досиетата и разкриване принадлежността към Държавна сигурност на хора, заемали публични длъжности и извършващи публична дейност.
Особено актуален е въпросът днес, тъй като само преди няколко седмици депутати на две от управляващите партии – БСП и „Атака”, внесоха предложение в Закона за досиетата, с което и искат да върнат § 12 и да се забрани обявяването на имената на офицери от Държавна сигурност, заемали длъжностите „началник-отдел” и „началник-сектор” в Служба „Военна информация” и в Националната разузнавателна служба. Именно поради актуалността на въпросите, свързани с разкриване на досиетата, преди няколко дни в зала „Изток” на Народното събрание се проведе кръгла маса по въпросите, свързани с разкриването на архивите на Държавна сигурност, които бяха коментирани пред широката общественост, представители на медии и неправителствени организации, обществени личности.
По време на дискусията стана ясно, че ръководството на част от министерствата, включително и Министерството на правосъдието, не изпълняват изричните разпоредби на чл. 16 от Закона за досиетата, в който категорично е подчертано, че всички архиви в определен срок трябва да бъдат предадени на Комисията по досиетата.
Именно затова нашият въпрос към Вас днес е: на какъв етап е процесът на предаване на архивите и документите на Държавна сигурност, съхранявани в Министерството на правосъдието, на компетентния, съгласно закона орган за досиетата, а именно Комисията по досиетата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Уважаема госпожо вицепремиер, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми народни представители! Във връзка с въпроса Ви относно предаването на архивни документи на бившата Държавна сигурност, които са на съхранение в Министерството на правосъдието, Ви информирам за следното.
При преминаване на отдел „Затвори”, правоприемник на който е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, от Министерството на вътрешните работи към Министерството на правосъдието през 1990 г. всички архивни материали, свързани с дейността на Държавна сигурност са останали на съхранение в Министерството на вътрешните работи. Предвид това Министерството на правосъдието не може да даде информация какви документи, свързани с дейността на Държавна сигурност, са създавани, архивирани и унищожавани в местата за лишаване от свобода до 1990 г., защото те са били под юрисдикцията на Министерството на вътрешните работи.
На 25 октомври 2013 г. получих писмо от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С писмото се иска предаване на всички документи, създадени до 16 юли 1991 г. от Държавна сигурност, като указаният срок за това е 15 декември 2013 г. Исканите документи е следвало да бъдат предадени на 20 декември миналата година, но срокът не е бил спазен от страна на Министерството на правосъдието и отговорната за предаване на архивните единици Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, не е сформирана и работна група между представители на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
На 16 януари 2013 г., вследствие на представени данни от Министерството на правосъдието, Комисията за разкриване на документи за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия установява и обявява принадлежност към органите на Държавна сигурност на 31 бивши и настоящи служители на Министерството на правосъдието. От страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е извършена проверка във всички затвори и поправителни домове на територията на Република България.
В архивните затворнически досиета и архивните отчетни картони, съхранявани в архивите на затворите от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г., е установено, че в регистратурите за класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация на затвора в град Ловеч и на затвора в град Сливен се съхраняват документи, свързани с дейността на Държавна сигурност. Същите се съхраняват в секретните регистратури, съгласно изискванията за защита на класифицираната информация.
Министерството на правосъдието ще изпълни предложения от Комисията за разкриване на документи за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в срок за предаване на документите, а именно 15 декември 2013 г. Междувременно ще предложим сформирането на междуведомствена комисия от по двама членове от Министерството на правосъдието и от Комисията за разкриване на документи за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, която да осъществи цялостния процес. След приключване на дейността на работната група ще бъде подписан приемно-предавателен протокол между министъра на правосъдието и председателят на Комисията за разкриване на документи за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Златанова.
Заповядайте, господин Вучков – реплика към отговора на министър Златанова.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо министър, частично сме удовлетворени от Вашия отговор, защото все пак поехте публично ангажимент в определен срок да предадете целия архив за съхранение във вашето министерство по линия на Държавна сигурност до юли 1991 г.
Искам да напомня обаче, че законът поставяше срокове за предаване на архивните единици – Законът за досиетата от месец декември 2006 г., който казва, че в 3-месечен срок всички институции, които притежават такъв архив, трябва да го предадат на Комисията по досиетата.
Не е необходимо например президентът да подканя шефовете на цивилното и военно разузнаване да изпълнят български закон, обнародван в „Държавен вестник”, както не е необходимо и депутати от Парламента да подканят министъра на правосъдието да се предаде архив, съобразно ангажимент на закон, който е обнародван в „Държавен вестник”.
Сроковете, поставени в писмата на Комисията по досиетата, са съвсем дисциплиниращи с оглед огромното 6-годишно забавяне по отношение изпълнението на изрични разпоредби в Закона за досиетата. Без да създаде този централизиран общ архив, тази комисия не може да изпълни своите задачи.
Само ще Ви напомня, че във Вътрешното министерство през 2009 г. ние заварихме подобна ситуация – неизпълнен Закон за досиетата. Най-голяма част по линия на Държавна сигурност се съхраняваше в МВР – над 1 млн. 100 хил. архивни единици. В строг ред, срокове и отговорници този архив беше предаден много систематично на Комисията по досиетата. Архивът, съхраняван във Вашето министерство по линия на затворите, е много по-малък по обем. Затова силно се надяваме, с оглед публичната заявка, която дадохте току-що, наистина до края на тази година Вие, а силно се надявам цивилното и военното разузнаване да изпълнят – за трети път казвам – Закона за досиетата и да предадат целия архив по тази линия на Комисията по досиетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Вучков.
Госпожо Златанова, имате възможност за дуплика в рамките на две минути.
Заповядайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: И аз съм удовлетворена, че господин Вучков е частично удовлетворен.
Искам само да обърна внимание – както господин Вучков спомена, законът действа вече от седем години, а аз съм министър на правосъдието по-малко от пет месеца. Както казах, срокът, даден ни от комисията, ще бъде спазен.
Отново обръщам внимание върху предишния си отговор – два пъти в предишния мандат на ГЕРБ е напомняно на министъра на правосъдието да изпълни задълженията си и те не са изпълнени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо вицепремиер, и за отговора на депутатите от ГЕРБ, и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Това беше единственият въпрос към Вас. Успешен ден!
Сега преминаваме към отговорите на господин Цветлин Йовчев –заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос към него ще отправи господин Веселин Вучков относно управленски намерения във връзка с Академията на Министерството на вътрешните работи.
Господин Вучков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, госпожо министър, въпросът ми е относно съдбата на Висшето училище на Министерството на вътрешните работи, а именно Академията на МВР.
На 23 септември тази година Академията на МВР получи институционална акредитация с максимална оценка 9,02 измежду десет възможни за максимален срок от шест години. Това е оценка по професионалното направление „Национална сигурност”, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация – абсолютно независим орган, който стъпва на обективни критерии. Между другото, това е резултат на двегодишния труд на всички служители в Полицейската академия.
Освен това около три години се провежда независима рейтингова система за оценка на висшите училища в Република България, известна на повечето от присъстващите в залата. В професионалното направление „Национална сигурност” Академията на МВР е на първо място измежду всички останали висши училища, независимо дали държавни или частни, с общ резултат от 65 точки. Например в професионалното направление „Управление и администрация” е на трето място след други два университета в България. Няма да споменавам кои са те. В професионалното направление „Архитектура и геодезия” е на второ място.
Бакалавърската степен на обучение в Академията на МВР, както редовна, така и задочна форма, е много добре развита. Същото се отнася и до магистърските програми, които всяка година предизвикват все по-голям интерес у кандидатите.
Как стоят нещата с центровете за обучение в страната – бившите сержантски училища? Общо там се обучават годишно около 4 хил. служителя на МВР. Например в Казанлък през 2012 г. са обучени 765 служителя. Тази година ще бъдат повече. Между другото, там се обучиха по линия на наши международни ангажименти служители на полицията на Палестина и на Афганистан в специално изградени помещения.
Във Варна в Полицейското училище през 2012 г. са обучени 1135 служителя. Там е и единственият Център за гранично морска подготовка. В Пожарникарското училище във Варна се обучават около 600 служителя на година.
Моят конкретен актуален въпрос е следният. Предвид някои разнопосочни сигнали в медиите, включително и за бежанската вълна, какви са управленските намерения на ръководството на МВР относно Академията на МВР и относно професионалното образование и професионалното обучение изобщо в системата на Вътрешното министерство? Какви са Вашите намерения относно редовната и задочната бакалавърска степен в Академията на МВР, както и в центровете – бившите сержантски училища, на територията на страната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Господин Йовчев, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, във връзка с поставения от Вас въпрос относно управленските намерения на ръководството на Министерството на вътрешните работи за Академията на МВР, бих искал да Ви уверя, че въпреки трудностите целта ни като ръководство е да запазим и подобрим качеството на образованието и обучението в Академията. Тя трябва да се превърне в център за управление на знанията в министерството, а обучението да се превърне в непрекъснат процес.
Водени именно от това, считаме, че трябва да се проведат съответни конкретни мерки в няколко основни направления. На първо място, Академията на МВР е университет, в който се провежда и професионалното обучение на служителите. За правилното й функциониране като университет са направени редица предложения за привеждане в съответствие със Закона за висшето образование. Приемането на промените ще доведе до подобряване на управлението чрез Общо събрание, Академичен съвет, който се избира от Общото събрание. По този начин ръководството на МВР се стреми да създаде необходимата академична самостоятелност на университета.
На следващо място, считаме, че трябва да има преструктуриране на провежданото обучение както в професионалната подготовка, така и при висшето образование. То да се изразява в: отделяне на професионалното обучение от висшето образование; преструктуриране на учебните планове на висшето образование с оглед промяна на средата за сигурност и с цел да се отговори на потребностите на МВР от обучение; и преструктуриране на професионалното обучение с цел повишаване на практическата му насоченост.
В Академията на МВР се обучават общо 1187 студента за придобиване на образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър” в редовна и задочна фирма. В курсове за професионално обучение в Академията са включени 166 служителя на МВР. В центровете за специализация към нея – 650 служителя. Дистанционно се обучават 143 служителя. Само в четирите центъра за специализация служителите, които работят по редовен щат, са 240.
Към момента Академията на МВР използва щат и организация на работа, предвидени за значително по-голям брой обучаеми курсанти в нея. Бюджетът й до момента надхвърляше 13 млн. лв. годишно. В условията на общо съкращение – с над 100 млн. лв. на бюджетните разходи на МВР за 2014 г., министерството няма да може да си позволи да изразходва същия размер на средствата за Академията. Необходимо е дейността й да бъде преструктурирана както по отношение на местата, където се провеждат занятията, така и по отношение на учебния процес и броя на преподавателите. За тази цел се подготвят финансови и организационни анализи, обосновки на работата във всички структури на Академията. В зависимост от резултатите на този анализ ще се пристъпи към преструктуриране, което да позволи в бъдеще най-ефективно управление на процесите в Академията на Министерството на вътрешните работи.
Искам да подчертая, че към настоящия момент учебните занятия в Академията и в центровете за специализация и професионална подготовка в градовете Пазарджик, Казанлък и Варна се провеждат в съответствие с предварително изготвените и утвърдени учебни планове и програми. Курсовете се провеждат по график. Много малък брой курсове са отменени поради финансови рестрикции в бюджета на Министерството на вътрешните работи.
През следващата академична 2014-2015 г. ще има прием и на курсанти, и на студенти в редовна и задочна форма на обучение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Господин Вучков, заповядайте за реплика.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Аз благодаря на министъра на вътрешните работи за отговора, защото ясно чухме за решението догодина да има прием в редовната бакалавърска и магистърска програма. Това е изключително важно, господин министър, защото тревогата ми се подсили от факта, че на 23 юли тази година издадохте заповед, с която забранихте всякакви действия по прием за следващата учебна година.
Да, разбирам, че може би трябва да се правят съкращения и бюджетни икономии. Тринадесет милиона лева обаче за издръжка на едно висше училище едва ли са толкова много. Много други държавни училища в България разходват много повече финансови ресурси от държавния бюджет. Но ако липсва редовна бакалавърска и магистърска степен в Полицейската академия и ако закриете полицейските и пожарникарските училища на територията на страната, на практика Вие ще я обречете на гибел.
Отдавна има апетити – това споделям съвсем искрено – за закриване на Полицейската академия и цялата педагогическа способност да се приеме от други ВУЗ-ове, държавни или частни. Вярвам, че няма да допуснете това, защото един обучаем от друг ВУЗ, друго висше училище не може просто да вземе оръжие и да стане полицай или пожарникар. Навсякъде в Европа има полицейски академии, навсякъде! При това има много силна тенденция те да обучават в бакалавърски и магистърски програми.
Искрено се надявам да изпълните наистина този ангажимент – да не допуснете закриването на Полицейската академия, включително и по-ясно да заявите ще закриете ли бившите сержантски училища на територията на страната, да поддържате необходимия прием за редовната бакалавърска степен, за да гарантирате научното развитие на академичния състав, защото МВР има нужда от Академия, от служители, от курсанти, които проявяват огромен интерес към тази професия на полицай и пожарникар. По този начин ще гарантирате и по-голяма сигурност на българските граждани. Благодаря Ви за отговора. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Господин вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, още веднъж използвам възможността да Ви уверя, че всички усилия ще бъдат насочени към това Академията на Министерството на вътрешните работи наистина да се превърне в един център на управление на знанията, в който ще бъдат изучавани и практическите достижения в нашата страна, и това, което е постигнато в другите страни, техния опит. То ще бъде претворявано в знания и в практически навици на всички служители от Министерството на вътрешните работи. Вярвам, че ще се съгласите с мен, че по този път има още много какво да се направи. Надявам се, че с разумна, балансирана политика, ефективно управление и изразходване на ресурсите ще успеем да постигнем това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин вицепремиер, преминаваме към следващия въпрос.
Той е зададен от народните представители Красимир Ципов, Евгения Алексиева и Валентин Радев – относно осъществяването на взаимодействие с Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации и компетентните органи на местната власт.
Госпожо Алексиева, заповядайте да развиете въпроса към господин Йовчев.
ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на вътрешните работи! В интервю за Българската национална телевизия на 14 октомври тази година новоназначеният председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет господин Чирпанлиев оправда лошите условия в центровете във „Враждебна” и „Военна рампа” с това, че те са одобрени от представител на Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации. Той изрично заяви, че когато центровете са оглеждани и определяни за тази цел, е присъствал представител на Комисариата за бежанците, като от тяхна страна е казано, че условията са нормални.
В писмо до медиите Върховният комисариат за бежанците опроверга думите на председателя на Агенцията за бежанците, като в съобщението изрично се акцентира, че тази информация е подвеждаща, тъй като с Комисариата не са били водени консултации за годността на сградите, нито е правена оценка за условията в тези два центъра.
В съобщението също така се споменава, че представители на Върховния комисариат са разбрали за функционирането на двата центъра от медиите и не са разполагали с предварителна информация за тежките условия в тях.
Подчертава се също така необходимостта от подобряване на готовността на страната ни за приемане на бежанци, и по-специално посрещането на основните им нужди, като храна, подслон, достъп до медицинско обслужване, осигуряване на хигиената в центровете, достъп до образование за децата, както и информиране на обществеността за дейността на правителството, и решаване проблемите на бежанците.
Въпросът ми, господин министър, е: по какъв начин се осъществява взаимодействието между българските компетентни органи и представителите на Върховния комисариат за бежанците, защото явно съществува някакъв проблем?
Вие самият водили ли сте разговори с тях относно определяне на допълнителни центрове за бежанци? Как взаимодействате с представителите на местната власт от Столична община и районните администрации за осигуряване на основните нужди на бежанците? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Алексиева.
Заповядайте, господин вицепремиер, да отговорите на въпроса на народните представители.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Алексиева! Във връзка с отправения от Вас въпрос относно взаимодействието с Върховния комисариат за бежанците на ООН, както и със Столична община мога да Ви уверя, че това взаимодействие е важна част от работата ни за преодоляване на създалата се криза.
По силата на чл. 35 от Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. всички държави членки имат ангажимент да си сътрудничат с Върховния комисариат за бежанците на ООН при изпълнението на своите задачи, произтичащи от този акт. Ангажиментът е разписан и в Закона за убежището и бежанците.
Българското правителство, и по-специално Министерството на вътрешните работи, поддържа редовен диалог с представителството на Върховния комисариат в България. Активното взаимодействие с международните организации в областта на убежището и правата на човека е една от мерките както в Плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления имиграционен натиск към територията на България, приет от Министерския съвет на 6 ноември 2013 г., така и в плана с 11 спешни мерки, приет на 30 август 2013 г. от Съвета по сигурността към Министерския съвет.
На 12 септември се срещнах с ръководителя на Регионалното представителство на Върховния комисариат за бежанците на ООН за Централна и Източна Европа госпожа Монсерат Вие. На срещата бе постигнато съгласие за представяне на експертна помощ и най-добрите практики от страна на Комисариата. В резултат в Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за бежанците и други ангажирани институции бе изпратен специалният наръчник на организацията за справяне с кризисни ситуации. Той бе незабавно разпространен до всички структури, работещи в областта на убежищата.
Поддържа се и активен диалог с представителството на Върховния комисариат в България както на политическо, така и на експертно ниво. По време на тези срещи бяха разяснени част от мерките за справяне с кризата, които предизвикаха засилен медиен интерес, и по-специално – изграждането на инженерно съоръжение на участък от границата с Турция и създаването на домове от затворен тип за настаняване на лица, търсещи убежище.
В резултат на тези консултации по време на моята среща с посланиците на държавите – членки на Европейския съюз, на 7 ноември господин Вейл отбеляза, че въпреки принципните резерви на Върховния комисариат спрямо подобни съоръжения, в конкретния случай организацията не вижда проблем за българското решение, отчитайки, че става дума само за 30 километра участък, който е с опасен релеф и крие рискове за здравето на преминаващите лица.
На 24 октомври представителят на Върховния комисариат бе поканен и участва в работна среща в Министерския съвет, във формат Национален съвет по миграционна политика, на която бяха обсъдени основните насоки в бъдещата Програма за интеграция на бежанци за 2014-2016 г. Искам да отбележа, че във въпросната среща участва и кметът на Столична община госпожа Фандъкова.
По покана на Министерството на вътрешните работи на 22 ноември предстои посещение в България на върховния комисар на ООН за бежанците господин Антониу Гутериш. По време на визитата се предвиждат срещи на най-високо ниво. Вярвам, че това посещение ще позволи да представим ситуацията в България и мерките, които предприема българското правителство, както и да задълбочим още повече доброто ни сътрудничество с Върховния комисариат.
Що се отнася до споменатия от Вас случай на нарушена комуникация между Държавната агенция за бежанците и Върховния комисариат от 14 октомври, то председателят на агенцията господин Николай Чирпанлиев веднага поднесе своите извинения за недоразумението. На 16 октомври господин Вейл и членове на екипа му са провели среща в Държавната агенция за бежанците, на която случаят е бил допълнително изяснен.
Във връзка с взаимодействието със Столична община и като цяло с местните власти не мога да твърдя, че комуникацията ни е много добра. Същевременно отчитаме наличие на сериозен потенциал за нейното съществено подобряване. Затова една от седемте цели в приетия на 6 ноември от Министерския съвет План за овладяване на кризата е тази да изградим и да поддържаме изключително добра комуникация.
По отношение на Столична община нашият стремеж е да отговаряме максимално бързо и ясно на изразените опасения, свързани с настаняването на бежанци в София. Веднага след откриването на новите центрове за настаняване на имигранти полицейското присъствие около тях бе увеличено три пъти. Разработени са специализирани планове за сигурността в тези райони и се провеждат регулярни специализирани полицейски операции.
На 10 октомври 2013 г. на извънредно заседание на Столичния общински съвет заместник-министърът на вътрешните работи господин Васил Маринов подробно информира съветниците за ситуацията с бежанците, настанени в София.
В края на миналия месец кметът на София госпожа Йорданка Фандъкова, с която се поддържа тесен контакт по въпросите за бежанците в столицата, бе поканена и взе участие в заседанието на Националния оперативен щаб за овладяване на кризата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Заповядайте, господин Радев, за дуплика към отговора на министъра.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Господин вицепремиер, аз Ви благодаря за отговора и подробната информация. Наистина, имало е такова извинение, за което Вие казвате, но нас ни притеснява въобще взаимодействието и аз ще си позволя леко да разширя въпроса и да направя коментар.
Както Вие сам знаете, една от причините да бъде сменен предишния шеф на Държавната агенция беше точно това – лошо взаимодействие с европейските структури. Вие твърдите и аз се опитвам да Ви вярвам, дано в момента и българските граждани Ви вярват, че това е преодоляно. Но, господин вицепремиер, много е важно, освен с тях, ние да имаме много добра комуникация с общините.
Лично мен и моите колеги ни притеснява, това е всъщност подвъпрос вътре в този въпрос: какво правите с общините? Вие казвате, че имате план.
Да, със Столична община месец септември 2013 г. проблемът считаме, че е преодолян. Там имате добра комуникация, но не е така за държавата. Има сигнали към нас, предполагам и към всички народни представители, че не действате съвсем открито или – може би аз си обяснявам, това е мой коментар, може би поради това, че кризата с имигрантите, както се казва, ни връхлетя всички – държавата, и Вас включително, нараства много бързо и не успявате да отговорите на всички нужди, включително и на въпроси на обществеността.
На второ място, може би има някаква некомпетентност. Също и това го приемам. Но се притеснявам да не би да е третото, да е някакъв стил на работа, да се прикриват нещата, да се прави тайно, зад гърба на хората и да се изненадват, както стана и аз Ви давам веднага пример – в Казанлък, виждате какво се получава. Като експерт бих могъл да Ви говоря по-дълго за този регион, но, да кажем, че там притесненията не са такива, каквито са в други райони, каквито са примерно в Телиш. Там е нещо подобно. В Самоков – също.
Аз взех със себе си, излизайки на трибуната, отговорът на министър Ангел Найденов, който отговаря на наш въпрос: „Какви райони Министерството на отбраната освобождава?”. Разбира се, аз няма да ги прочета, ще оставя на Вас това да ги оповестите, но започвам с първите два – Самоков, има още един, да не ги изброявам. Това са десет района. Сигурен съм, че тези хора не знаят, че техните райони се предвижда за в бъдеще да бъдат отдавани, да бъдат ремонтирани или изграждани центрове. Аз Ви моля да направите така, че хората да знаят предварително, да не ги изненадвате, те да се успокоят.
Има много начини за това. Ще Ви дам един пример, който е пред очите ми. Сега се сещам за него – примерът е с боклука, когато София имаше проблем с боклука, какво направихме по време на нашето управление с другите центрове. Дори бяха дадени пари, но предварително беше уговорено с хората, беше договорено с тях, кметовете знаеха, областните управители са Ваши – те би трябвало да знаят.
Моята реплика към Вас всъщност е да Ви подтикна към това още веднъж, ако решите, и това може да е достатъчно, да успокоите българските граждани. Да ги успокоите с това, че ще научават навреме, ще научават може би по този план, за който Вие споменахте, предварително дни и месеци, колкото е възможно преди това какво ще се случва в техните райони с имигрантите – ще има ли центрове, няма да ли има центрове, какво точно се предвижда за тези центрове, мащабите им и така нататък.
И на второ място – надявам се, разбира се, да дисциплинирате всички органи, за които Вие като вицепремиер отговаряте и координирате, този голям проблем за държавата с имигрантите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Радев. И тъй като аз не мога да дисциплинирам нито народните представители, нито министрите, искам да помоля всички да спазват времето за въпроси, реплики, дуплики и отговори.
Заповядайте, господин вицепремиер. Имате възможност за дуплика. Само ще кажа, че би трябвало да бъде в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Радев, още веднъж искам да Ви уверя, че в приетия план са предвидени конкретни мерки и част от тях са именно в посока на подобряване на комуникацията и изграждане на ефективна комуникационна стратегия.
На второ място, искам да Ви кажа, че наистина с този план смятам, че ние налагаме един нов подход, системен подход, тъй като в този план към момента са ангажирани повече около 40 отделни структури, които са на различно подчинение. С този план фактически ние планираме, ръководим и управляваме съвместната им дейност, така че наистина се надявам това да даде резултат и ние да имаме ефективност и успех при разрешаването на тези сериозни проблеми.
Също така искам да Ви уверя в това, че ако Министерството на отбраната освобождава имоти това не значи автоматично, че на тези места ще бъдат изградени центрове за настаняване на лица търсещи закрила. В никакъв случай.
Наистина към момента, в който има решение, едва тогава, или поне някакви намерения, за да се стигне до такова решение, прибягваме до това, да информираме местните власти. Преди това не би трябвало, защото единствено и само ще тревожим обществото, което в тази ситуация, мисля, че не е необходимо.
В заключение още веднъж искам да Ви кажа, че приемам с внимание всичко, което казахте. Мисля, че и мерките, които предприемаме са в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Следващият въпрос е относно спазването на изискванията за компенсиране на работата извън редовното работно време в Министерството на вътрешните работи.
Въпросът е зададен от рекорден брой народни представители. Седем души са задали този въпрос: господин Цветан Цветанов, господин Красимир Ципов, господин Румен Иванов, господин Емил Радев, господин Пламен Нунев, господин Златко Тодоров, господин Любомир Христов.
Да видим как седемте души ще разпределят времето в рамките на парламентарната процедура.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин министър, в Закона за Министерството на вътрешните работи са уредени изискванията, при които се компенсира положената работа от служителите на МВР извън редовното работно време, а именно с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни или с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.
В края на миналата година бе приета и обнародвана в „Държавен вестник” Инструкция за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време, променена на два пъти през 2013 г.
В края на месец юли тази година Министерският съвет одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета на МВР, с които ведомството да се разплати за извънредния труд, дължимите осигурителни вноски и разходи за организиране на охраната и опазване на обществения ред.
В разговори със служители на министерството бяхме информирани за нарушения на изискванията на закона и горепосочения подзаконов нормативен акт, свързани с неправилно изчисляване на продължителността на работното време и неспазване на изискванията за компенсиране на положения труд извън редовното работно време.
Уважаеми господин министър, какъв е броят на служителите на МВР, които през последните четири месеца са компенсирани с възнаграждения за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетения период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа и в колко случая са регистрирани нарушения на нормативните изисквания за компенсиране на служителите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ципов – и за въпроса, и за това, че спазихте парламентарната процедура, съобразихте се с времето.
Заповядайте, господин Йовчев, за да отговорите на въпроса на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ципов, във връзка със зададените от Вас въпроси относно спазването на изискванията на компенсиране на работата извън работното време в Министерството на вътрешните работи мога да Ви предоставя следната информация.
Към момента работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за 3-месечен период.
Съгласно чл. 211 от Закона за МВР и в изпълнение на Инструкция № 1з24-53 от 4 декември 2012 г., положеният труд извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни годишно и с възнаграждение за извънреден труд до 50 часа за отчетен период.
Компенсирането на извънреден труд с възнаграждение до 50 часа на отчетен 3-месечен период е само за държавните служители, работещи на смени.
С проекта за нов Закон за МВР, който бе одобрен от Министерския съвет на заседание на 30 октомври тази година, се предлага тези часове да бъдат увеличени от 50 на 70.
Съгласно законовите и нормативни изисквания през месец юли 2013 г. са изплатени възнагражденията за извънреден труд на 16 307 служители, отработен през втория отчетен 3-месечен период на текущата година, който включва месеците април, май и юни.
През октомври 2013 г. са изплатени възнагражденията за извънреден труд на 14 739 служители, отработен за третия отчетен 3-месечен период, който включва месеците юли, август и септември.
С допълнителен платен годишен отпуск са компенсирани 4951 държавни служители, работещи на смени.
Поради ограниченията в Закона за МВР 219 държавни служители работещи на смени не са компенсирани в пълен размер за извънредно положения труд.
След обсъждане с министър-председателя и министъра на финансите, ръководството на Министерството на вътрешните работи взе и допълнителни мерки за по-справедливо компенсиране на служителите чрез получаването на парични награди в зависимост от извънредния труд, надхвърлящ 50 часа по закон. От началото на 2013 г. досега в МВР няма постъпила информация за извършени нарушения на нормативните изисквания по отношение на компенсиране работата на служителите на министерството над установеното работно време.
Ако имате такива конкретни сигнали, моля да ги предоставите, и поемам ангажимент, че ще бъдат проверени своевременно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Господин Цветанов, заповядайте за реплика към отговора на министъра.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Преди да продължа с въпроса, който беше развит от Краси Ципов, искам, първо, да се обърна към българските полицаи и да ги поздравя с професионалния празник, който имат днес. Смятам, че беше достойно министърът и вицепремиер на вътрешните работи първо да се обърне към тях и да им благодари за добре свършената работа през времето, когато охраняват добре тази власт, която отдавна трябваше да си замине.
Това, което казахте, господин вицепремиер – смятам, че има сериозен проблем. Вие казвате: ако имаме конкретни сигнали. За да стигнем до развиването на този въпрос, беше поет ангажимент от депутатите от Парламентарната група на ГЕРБ, които ежедневно се срещат с българските полицаи, защото, влизайки на работа в Парламента, няма как да не преминат през полицейския кордон. Полицаите са много обезпокоени от това, че няма абсолютно никаква политика от сегашното ръководство на Министерството на вътрешните работи за изплащането на тези пари. Колегите са обезпокоени и затова се задава въпросът: кога ще бъдат платени тези пари?
Другото, господин вицепремиер, което е важно да се знае във връзка с предстоящия бюджет за 2014 г., и това, което казахте, са законодателните промени в бъдещия Закон за МВР. Вие отново подвеждате служителите, че ще имат по-добро бъдеще. Ще Ви кажа защо няма да имат. Защото бюджетът, който е осигурен за Министерството на вътрешните работи за 2014 г., е намален с около 130 млн. лв. За Вашето любимо бижу, което създадохте – ДАТО, досега, когато беше в структурата на Министерството на вътрешните работи, необходимият годишен бюджет беше не повече от 20 млн. лв., а Вие сега, в момента, сте заложили 50 млн. лв. за подслушвания, за проследявания – два пъти и половина повече, отколкото бяха досега.
Главният секретар на Министерството на вътрешните работи, когато отиде, за да говори и да отмени Вашата заповед за ротацията на районните полицейски управления в СДВР, каза, че ще има предстоящо увеличение от 10%. Как може да стане това увеличаване с бюджета, който имате за догодина от порядъка на 999 млн. лв.? За да се стигне до това 10-процентно увеличение, Вие трябва математически да извадите много редови служители, които трябва да бъдат съкратени, а тяхната бройка ще бъде около 8 хил. полицаи. Ако не направите това нещо, няма как да намерите този финансов ресурс, за да увеличите с 10% заплатите.
Това, което също е много важно – ако не пристъпите към намаляване числения състав на полицаите, а вървите към съкращаване на лицата, работещи по трудово правоотношение, е необходимо да съкратите 12 хиляди. Тук искам да Ви направя едно уточнение, че в системата на МВР има не повече от 9 хиляди.
Господин вицепремиер, относно всички Ваши твърдения, че няма проблем, както отговорихте на всички въпроси на моите колеги, които бяха задавани преди това, мога да Ви уверя, че Вие просто не знаете какво се случва в системата, а може би Вашата основна цел е да закриете Министерството на вътрешните работи. С това, което се случи с изваждането на ГДБОП – да отиде в МВР, стигнахме до казусите (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които днес дискутираме относно бившия заместник-председател на Парламента Христо Бисеров, и всичко това, което беше Ваша политическа ангажираност да го направите и да съсипете Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, излязохте далеч извън рамките на въпроса и на времето. (Възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Със сигурност господин Йовчев е поздравил българските полицаи.
Използвам случая и аз да го направя – да им пожелая сили и смелост да изпълняват функциите, които са им възложени. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Йовчев.
Много Ви моля за тишина! Престанете да се обаждате от място. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Престанете да се обаждате от място!
Госпожо Цачева, давате много лош пример на народните представители от ГЕРБ.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветанов, искам да Ви уверя, че сме направили много точни разчети и че хората, които са ги правили, са учили достатъчно математика и са в състояние да направят такива разчети, така че ще стигнем до увеличение на заплатите на служителите в Министерството на вътрешните работи с 5%, което през последните години не е правено.
Второ, ще бъдат извършени съкращения в администрацията, тоест тези служители на Министерството на вътрешните работи, които не са ангажирани с извършване на основните дейности. Планът е такова намаление да има до края на тази година с 10% и още с 5% до средата на следващата година.
Искам да направя малка корекция – в момента ГДБОП не е в структурата на МВР, както казахте, а е в ДАНС.
Искам още веднъж да се обърна към Вас и да Ви помоля за едно нещо – недейте да се занимавате с клевети и с интриги, не Ви прилича! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Следващият парламентарен въпрос... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Какво има?
РЕПЛИКА: Водете си заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за разрешението. (Оживление.)
Заповядайте, госпожо Нитова, да зададете следващия въпрос към господин Цветлин Йовчев, който е относно разходване на 200 хил. лв. за извършване на ремонтни дейности в Бежански център в град Харманли.
СМИЛЯНА НИТОВА (КБ): Уважаеми господин министър, с решение на Министерския съвет от 2012 г. са предоставени 200 хил. лв. на Областна управа – Хасково, за ремонтни дейности на Бежански център в град Харманли, определен от министъра на отбраната за временен приемателен център. Сега в този център са настанени над 1000 души. След започналото настаняване на бежанци в този център се констатира липса на ел. захранване, канализация, водопровод, въпреки че е трябвало да бъдат изградени. Сградният фонд и теренът са в незавидно състояние.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: извършена ли е проверка как са разходвани предоставените от държавата средства в размер на 200 хил. лв., констатирани ли са нарушения и злоупотреби при усвояването на посочената сума и в случай на констатирани злоупотреби ще предприемете ли съответните действия пред надлежните органи в прокуратурата за търсене на отговорност от виновните длъжностни лица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер, да отговорите на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, във връзка с поставения от Вас въпрос относно разходването на 200 хил. лв. за Бежанския център в Харманли мога да Ви предоставя следната информация. С Постановление № 260 на Министерския съвет на 19 октомври 2012 г. на областния управител на област Хасково са предоставени допълнителни средства от централния бюджет за същата година в размер на 200 хил. лв. Средствата са предвидени за подготовка на терен за изграждане на Временен приемателен център в град Харманли с модул за 1000 души. Постановлението е подписано от тогавашния заместник министър-председател господин Цветан Цветанов.
На 10 декември 2012 г. е сключен договор между Областната администрация – Хасково, представлявана от тогавашния областен управител госпожа Ирена Узунова като възложител, и „Аква-3” ООД като изпълнител за строителството –„Подготовка на терен за изграждане на Временен приемателен център в град Харманли с модул за 1000 души”. Стойността на договора е 190 хил. 845 лв. с ДДС, половината от които са платени на изпълнителя авансово на 11 декември 2012 г. Дейностите по него са както следва: възстановяване на електрозахранването, ВиК и БТК системите; почистване на района, определен за разполагане на палатките, и извозване на изсечената растителност; текущ ремонт на сградите на щаба – първи и втори етаж, столова и КПП, както и извозване на строителните отпадъци; изграждане на вътрешна ограда и подравняване на терен на стадиона; проверка и ремонт на канализационната система, изграждане на мивки и бани, включително и включването им към канализацията.
На 10 декември 2012 г. е сключен договор между Областната администрация – Хасково, представлявана от тогавашния областен управител госпожа Ирена Узунова – като възложител, и „Радев 06” ООД – като изпълнител за упражняване на инвеститорски контрол по изпълнение на горните дейности. Стойността на договора е 4 хил. лв. с ДДС, като 50% от средствата са платени на изпълнителя авансово. Останалите 50 на сто от сумите и по двата договора са изплатени на 27 декември 2012 г.
След възникване на кризисната ситуация, създала се вследствие на увеличения имиграционен натиск върху България, на 2 септември 2013 г. сегашният управител на Област Хасково – господин Кадир Исов, направи оглед на района на временния приемателен център в Харманли. Той установява, че състоянието на терена е трагично – негодно за разгръщане на лагера, с избуяла растителност, изсъхнали и паднали дървета, затревен асфалт, липса на вода и ток.
Същата констатация прави и директорът на Главна дирекция „Противопожарна безопасност и защита на населението” в МВР. Според него тъй нареченият стадион не е годен за разгръщане на лагер от фургони, липсва вода и захранване.
Директорът на дирекция „Противопожарна безопасност” установява още, че група, която е сформирана по проект за временна заетост на Областната администрация – Хасково, изнася изсъхнали и паднали дървета от района на поделението и почиства затревения асфалт. Липсата на условия за изграждане на лагера става повод за среща на директора с управителя на Хасковска област. На нея са обсъдени спешни мерки за изграждането на ВиК мрежа и осигуряване на електрическо захранване.
След направените констатации от областния управител на Област Хасково и от съответните длъжностни лица в Министерството на вътрешните работи за състоянието на терена в Харманли, е сезиран главният прокурор на Република България за извършени престъпления, включително от длъжностни лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин вицепремиер.
Госпожо Нитова, желаете реплика. Заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА (КБ): Господин министър, както сам посочихте, по това време областен управител на Хасковска област е била госпожа Ирена Узунова, която понастоящем е депутат от Политическа партия ГЕРБ. Ясно е кой е бил изпълнител на обекта. Обектът е приет.
Основният въпрос е: кой как усвои посочените средства и остави в такова незавидно състояние бежанския център в гр. Харманли? Предоставям Ви снимков материал. (Предоставя му материали.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кой? Кой? Кой?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Уважаеми господин Йовчев, желаете ли дуплика на репликата? Не.
Заповядайте, госпожо Узунова, за лично обяснение.
Според тълкуването на правилника от господин Велчев нямам право да Ви дам думата, тъй като не е имало изказване, но Вие сте юрист, предполагам, че поне Вие сте прочела правилника.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Йовчев, разбирам партийната цел, която си поставя колегата депутат от БСП Смиляна Нитова със задаването на този въпрос, но не разбирам защо Вие като министър на вътрешните работи участвате в едно активно партийно мероприятие срещу депутат от ГЕРБ?!
Това, което искам да кажа на Вас, и което, убедена съм, и Вашият заместник Васил Маринов не иска и не може да разбере, е, че този временен приемателен център беше правен за развръщане на палатки.
Искам да видите и заданието, според което този временен приемателен център имаше осигуряване на електрозахранване с три табла за захранване на палатките с осветление. Той беше разчетен да работи с химически тоалетни и бани, а канализация беше направена за двете тоалетни, които са за медицинския център и за изолатора.
Аз няма да влизам в обяснителен режим тук, сега, от тази трибуна. Само искам да кажа на Вас и на народното представителство: не започвайте с гоненето на вещици и не очаквайте, че от 12 май, когато аз не съм областен управител, към септември или октомври на същата година този център е следвало да бъде поддържан лично от мен. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Нитова, Вие желаете ли лично обяснение? Заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ще почакате, госпожо Цачева. (Народният представител Цецка Цачева държи вдигната ръката си, за да й бъде дадена думата.) Госпожо Цачева, можете да си свалите ръката. Ще Ви дам думата за процедура след малко.
Заповядайте, госпожо Нитова.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Вие не можете да ми кажете дали да си сваля или да не си сваля ръката!
СМИЛЯНА НИТОВА (КБ): Госпожо Манолова, първо аз имам забележка към Вас по отношение начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Дадох Ви думата за лично обяснение, тъй като вдигахте ръка. Ако сте искали по начина на водене, моля, отразете – по начина на водене.
СМИЛЯНА НИТОВА: Не се касае въобще за партиен въпрос, насочен с определена цел, а се касае за парлив въпрос, който витае и всички граждани на Хасковска област търсят този отговор. Всеки ден пристигат и се настаняват там бежанци. Явно е по кое време са усвоени парите и не е свършена работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, не разбрах за какво вдига ръка госпожа Нитова – дали по начина на водене или за лично обяснение. Така или иначе, грешката беше коригирана.
Заповядайте, госпожо Цачева, по начина на водене.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, в личен план разбирам болката Ви и трудностите, които изпитвате при ръководенето на това заседание, но е недопустимо по подобен начин да се държите в пленарната зала с народни представители, още повече когато не сте права! Направете си справка със стенограмите на предходните Народни събрания – кога се дава процедура за лично обяснение.
Втората ми молба към Вас: не се дръжте към народните представители като широк социалист – да им казвате кога да млъкнат, кога да си свалят ръката. Ако считате, че са нарушили процедурата на правилника, можете да им наложите дисциплинарна мярка, но подобно поведение, с не съвсем – бягам от думата „ехидни”, но не мога да я заменя в момента –забележки след изказвания на народни представители от опозицията, са в грубо противоречие с обичайната парламентарна практика.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Само на опозицията ли?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Заради това, както стана ясно – и спрямо управляващите. Аз съм благодарна на госпожа Нитова, че също обърна внимание за това как се ръководи пленарното заседание.
И на Вас Ви благодаря, че ми подсказахте да довърша мисълта си.
Затова, госпожо Манолова, призовавам Ви в рамките на оставащото време на пленарния ден – всички сме достатъчно уморени в края на седмицата – нека не изпадаме в поведение, което не допринася за авторитета на парламентарната институция, а обратно – руши я! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Цачева.
В рамките на чл. 51, ал. 4 ще Ви отговоря в рамките на две минути, като няма да използвам цялото време.
Благодаря Ви за съчувствието. Наистина съм добре и в състояние да водя пленарното заседание. Вие отсъствахте в началото на днешния парламентарен контрол. Суматохата в тази зала не беше предизвикана от ръководството на Народното събрание, а от скандалното поведение на депутатите на ГЕРБ, които викаха, крещяха и всячески нарушаваха реда в пленарната зала, което видяха и всички български граждани, които са проследили днешния парламентарен контрол. Вие сте ръководили много пленарни заседания в предния Парламент и предполагам ще се съгласите, че викането, крещенето и обидните подмятания от място – и по отношение на изказващи се народни представители, и по отношение на водещия пленарното заседание, наистина са неприятни и със съжаление трябва да констатирам, че това е постоянна практика на парламентарната група на ГЕРБ – подвикване, крещене, забележки, подмятания и обиди – към водещите пленарното заседание и към тези, които се изказват от парламентарната трибуна. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Трудно може да се издържи в такава атмосфера в пленарната зала. Съгласна съм изцяло, че тя руши имиджа на българския парламент не само в случаите, в които това се излъчва пряко от Българската национална телевизия и Българското национално радио. Надявам се, че призивът Ви да бъде пазен авторитет на Парламента, ще бъде възприет и от народните представители от ГЕРБ, които през последните седмици дават всичко от себе си този имидж да бъде уронван и престижът на българския парламент да върви надолу. (Народният представител Станислав Иванов иска думата.) Благодаря Ви.
Продължаваме със... (Народният представител Десислава Атанасова иска думата.)
Заповядайте, госпожо Атанасова, по начина на водене. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата за лично обяснение.) От кого бяхте спомената?
Не Ви давам думата за лично обяснение, тъй като по никакъв начин не съм споменала и не съм визирала конкретно Вас. (Народният представител Десислава Атанасова приближава трибуната и настоява за лично обяснение.)
Думата в пленарната зала я давам аз! Моля, седнете си мястото! Не сте спомената! По тази логика ще трябва да дам думата на цялата парламентарна група на ГЕРБ. Вие дори не сте член на ръководството, за да говорите от името на групата. (Народният представител Станислав Иванов иска думата.)
Моля, седнете си на мястото! (Народният представител Десислава Атанасова иска думата по начина на водене.)
Разбрах, но думата я давам аз и не Ви я давам! (Народният представител Десислава Атанасова не се отдалечава от трибуната и иска процедура по начина на водене.)
Седнете си мястото! Казах да си седнете на мястото! Добре, искате, но не Ви давам думата! (Реплики и възгласи от ГЕРБ. Народният представител Десислава Атанасова продължава да иска думата.)
Добре, ще Ви изчакам!
Според госпожа Цачева, вероятно трябва да Ви накажа в момента. Няма да Ви накажа, ще Ви помоля да си седнете на мястото.
Следващият въпрос ще зададе госпожа Деница Гаджева. Той отново е към вицепремиера господин Йовчев и е относно актуалните възможности на Република България за посрещане на хуманитарна бежанска вълна от арабските страни и Близкия Изток.
Заповядайте, госпожо Гаджева.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Уважаеми господин вицепремиер, Вие сте наясно с предложените мерки от „Атака” за справяне с така наречената „бежанска вълна” или по-скоро вълна от нелегални имигранти, които незаконно прекосяват границата на Република България.
Първата мярка беше отхвърлена от Народното събрание, именно за затваряне на границата с Република Турция, за да се спре това нелегално преминаване.
Втората мярка е на път да се гледа в пленарната зала, именно за експулсирането на тези нелегални, подчертавам имигранти, които в момента вършеят дори из столицата на България.
Въпросът ми е насочен вече към актуалната ситуация с така наречената „бежанска вълна” и актуалните възможности на Република България за посрещане на хуманитарна криза, каквато според мен в момента съществува.
Виждаме, че условията за живот в предоставените от държавата жилища са изключително лоши. Това създава предпоставка за напрежение не само в тези центрове, но и създава предпоставка да създадем врагове в лицето на всички тези хора, които ги обитават. Доказателство за това са нарастващите случаи на улични престъпления в различните градове на страната, особено в столицата, случаят отпреди няколко дни с опита за убийство на момиче на 20 години.
В средствата за масова информация се посочва, че е налице сформиране на мафиотски банди по националности, които заплашват с разправа лица, сътрудничещи с разследващите органи.
Увеличаващата се вълна от незаконно попадащи на наша територия чужди граждани поражда сериозна опасност от реалната възможност за инфилтрирането на привърженици на радикални терористични и фундаменталистки организации и формирането на спящи ядра и отделни спящи единици. Тази опасност идва и от обстоятелството, че влизащите в страната майки с деца, при получаването на необходимия статут могат да спомогнат за влизането на радикални елементи, които съответно са бащите на тези деца и съпрузите на тези жени, които участват в този момент във войната в Сирия и в други райони със силни терористични и бунтовнически активности.
Във връзка с това Ви моля да ми отговорите на въпроса: поради явната липса на кадрови потенциал предприели ли сте стъпки по взаимодействие с бивши служители от системата за национална сигурност – НРС, служба „Военна информация”, които със своя професионален опит и стаж могат да запознават на експертно ниво ръководството на ангажираните служби и институции със специфичните особености на гражданите от арабския свят? Необходимо ли е отделяне на допълнителен финансов ресурс? Провеждат ли се профилактични беседи с лидерите на отделни етнически и религиозни групи, включително и принадлежащи към една държава за недопускането на конфликти на междунационална, междурелигиозна и идеологическа основа? Отчита ли се обстоятелството, че между бежанците от отделните арабски държави съществуват отношения на неприязън, които лесно могат да прераснат в сериозни проблеми? Какви мерки сте предприели в тази насока? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Гаджева.
Господин Йовчев, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Гаджева, във връзка със зададения от Вас въпрос относно актуалните възможности на България да посрещне бежанска вълна искам отново да заявя, че сегашната криза с бежанците е най-голямото предизвикателство пред страната ни през последните 90 години. Категоричен съм, че именно в този момент е необходим един успешен Консултативен съвет за национална сигурност, който да успее да постигне консенсус по общата рамка, на основата на която да се изградят политиките за преодоляване на кризата.
Докато не успеем да изградим система за защита на националната сигурност, която да функционира ефективно, перманентно ще се сблъскваме с кризи като сегашната. Затова наистина ни е необходим съвсем различен подход, системен подход, който е заложен и в основата на приетия от 6 ноември от Министерския съвет План за овладяване на кризата. Неговият хоризонт е ясен – март 2014 г. В плана са поставени 7 основни цели, които трябва да бъдат реализирани чрез 33 инициативи и 128 конкретни мерки. Над 40 организации на различно подчинение имат ясно определени функции, задачи, които трябва да изпълнят в конкретни срокове. Разбира се, че този план ще бъде предоставен и мисля, че вече е предоставен на съответните парламентарни комисии, ангажирани с решаването на кризата.
Втората основна цел в плана е гарантиране сигурността на българските граждани. Тя предвижда ограничаване и управление на рисковете, произтичащи от пребиваването на територията на страната на нелегални имигранти и лица, търсещи и получили закрила.
Конкретните мерки, които вече са изпълнени, са както следва: преглед и оценка на действащите в страната ведомствени и междуведомствени планове за реагиране при извънредни ситуации; актуализиране на Националния план за противодействие на тероризма; изготвяне на съвместен план между ДАНС, Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация” за координация на работата с оглед рисковете и заплахите за националната сигурност; постоянно се обменя информация с партньорските служби за заплахи от навлизане в страната на чужди граждани, съпричастни към терористична или екстремистка дейност; постоянно действаща мярка със съвместните екипи от ДАНС, Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация” Главна дирекция „Гранична полиция”, дирекция „Миграция” в МВР, които провеждат първоначални беседи с чужди граждани, преминали незаконно държавната граница.
До месец декември тази година трябва да бъде разработен съвместен план за работа на специалните служби в местата за настаняване на лица, потърсили закрила. Постоянно се прилагат повишени мерки за наблюдение на обекти от критичната инфраструктура. До месец декември трябва да се осъществят конкретни мерки, чиято основна цел е да се увеличи административният капацитет на Държавната агенция за бежанците. Една от тях е проучването на възможности за екстрено назначаване на служители на граждански и трудови договори за осигуряване на обслужването на центровете за настаняване. Това включва и евентуално привличане на пенсионирани служители на Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация” и Министерството на вътрешните работи.
Настаняването в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците се извършва при спазване на определени специфични признаци. Те отчитат пол, етнос, религия, здравословно състояние и други фактори, които биха могли да имат влияние върху нормалното съжителство на търсещите закрила.
Събира се информация за поведението на настанените лица като особено внимание се обръща на тези от тях, които имат нагласи за създаване на конфликти на верска, етническа или друга основа. С превантивна цел периодично се провеждат срещи и разговори с лидерите на отделните етнически и религиозни групи.
През 2009 г. 9 служители от Национална дирекция „Гранична полиция” са преминали обучение по арабски език, включващ две нива. В началото на тази година общо 12 служители – 8 от Главна дирекция „Гранична полиция”, 2 от Дирекция „Миграция”, 1 от СДВР и 1 от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” са преминали обучение на първо ниво на арабски език.
Предвижда се провеждането на второ ниво на обучение да се осъществи през втория семестър на тази учебна година. Изучаването на чужд език в Академията на МВР се организира по заявка на структурите на Министерство на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Уважаема госпожо Гаджева, заповядайте за реплика.
ДЕНИЦА ГАДЖЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, Вие започнахте изложението си с думите: „Кризата е предизвикателство. Едно от най-големите предизвикателства за нас.” Това ме навежда на мисълта, че Вие не сте имали превантивна информация по отношение на размера на нелегалната бежанска вълна, която залива в момента България.
Само да Ви припомня – Вие сте наясно, Вие сте интелигентен човек – че кризата в Сирия е от две години, а голямата бежанска вълна у нас е от 4 месеца. Тоест ако службите наистина си вършеха работата, те щяха да са Ви информирали, те щяха да работят в този двугодишен период по методи и начини за справяне с хуманитарната криза, изобщо с различните видове – Вие знаете, това са различни етнически групи, религиозни групи. Да не говорим, че те изобщо не си свършиха работата по опазване на границата, защото повечето от тези хора, Вие знаете, че са нелегално преминали. Тоест според нашите закони те би трябвало да бъдат задържани и експулсирани.
Искам да отбележа също така нещо друго: посолството на Сирия предлага платен превоз за тези граждани на Сирия, които искат да се приберат в държавата си, безплатен превоз! Може да ги експулсираме веднага, ако имате волята за това, естествено. Ще ми бъде интересно и на мен, Консултативният съвет по национална сигурност, каква ще бъде оценката на разузнавателните служби по актуалната ситуация и дали – мисля си, но не смея да го вярвам, вече има налице данни, че тази криза е била предизвикана и от политически фактори, които целят дестабилизацията на страната именно поради този факт, който Ви изложих, че кризата в Сирия е от две години, а масовото прекарване на нелегални имигранти от турската към българската граница е от четири месеца? Аз и моите колеги от Партия „Атака” сме силно притеснени от този факт и ни навежда на едни много, много черни помисли за дестабилизиране на държавата от една политическа сила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Гаджева.
Заповядайте, господин Йовчев. Можете да отговорите в рамките на 2-минутна дуплика. Не желаете.
Преминаваме към следващия въпрос, който ще бъде развит от господин Димитър Димов. Той е относно охраната на бежанските лагери, осигурена от Министерството на вътрешните работи. Правилникът предвижда общ отговор от министъра на вътрешните работи и на един друг въпрос, също от господин Димов, относно броя на нелегалните лица – бежанци на територията на Република България.
Господин Димов, ще може да зададете последователно в рамките на две процедури по две минути двата въпроса, а министърът ще Ви отговори в рамките на шест минути.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господа министри, господин Йовчев! Следствие на това, че на територията на България бяха допускани тези пришълци и бяха настанени по различни лагери на територията на цялата страна, е необходимо Министерството на вътрешните работи да осигури охраната на тези бежански лагери, тъй като знаете, че там, където се настаняват тези пришълци, веднага се вдига нивото на криминалните изпълнения.
В тази връзка въпросът ми към Вас е следният: колко служители на МВР са ангажирани с охраната на тези лагери и колко средства е похарчило Министерството на вътрешните работи в периода 1 август 2013 г. – 1 ноември 2013 г. за тази цел? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте да зададете и втория въпрос, такава е процедурата. Двата въпроса имат общ предмет.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Господин Йовчев, вторият ми въпрос към Вас е: тъй като в публичното пространство се спекулира много с броя на нелегалните имигранти или пришълци, както ги наричаме ние от „Атака”, в тази връзка въпросът ми към Вас е: колко точно бежански лагера има изградени на територията на България? Колко такива места – дали ще се наричат бежански лагери, или не, в колко такива места се настаняват нелегални имигранти и колко точно броя има във всеки един такъв лагер, за да стане ясно на българската общественост колко пришълци има на територията на България, защото това все още не е ясно? Чуваме от Вас, че единия ден казвате: те са около 7000, на следващия ден казвате 9500. На мен лично не ми е ясно колко всъщност са тези нелегални имигранти на територията на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Димов, за двата въпроса, които зададохте на министър Йовчев.
Заповядайте, господин министър, да отговорите в рамките на шест минути на двата представени от народния представител въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Във връзка с поставените от Вас въпроси относно броя на настанените бежанци, местонахождението и охраната на бежанските лагери, осигурени от Министерството на вътрешните работи, Ви предоставям следната информация.
Към 8 ноември общо на територията на страната са настанени 9831 лица. Искам да направя едно уточнение, че всеки ден тази бройка се променя и може би заради това има различни цифри, които всеки един ден обявявам по този въпрос. От тях 5232 са в местата за настаняване, а 3943 са на външни адреси за собствена сметка. В арестите на Главна дирекция „Гранична полиция” се намират 656 имигранти. Общо настанените в центровете на Държавната агенция за бежанците са 4099 лица, а 1133 в домовете към дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи.
Имигрантите са разпределени в местата за настаняване при Държавната агенция за бежанците, както следва: в разпределителен център село Баня, област Сливен – 137; в транзитния център в село Пъстрогор, област Хасково – 4449; в бежанския център в село Ковачевци, област Перник – 294; в центъра за временно настаняване на чужденци в град Харманли, област Хасково – 1112; общо в трите центъра за настаняване в град София 2107. В специализираните домове за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция” към МВР са настанени, както следва: София – 494; град Любимец, област Хасково – 394, и в Разпределителен център в Елхово, област Ямбол – 245. Капацитетът за настаняване в центровете на Държавната агенция за бежанците се надхвърля с 1039 души и със 193 души – в домовете за настаняване на дирекция „Миграция” в МВР.
Що се отнася до охраната на бежанските лагери, която се осигурява от Министерството на вътрешните работи, мога да Ви предоставя следната информация. За периода на трите месеца от 1 август до 1 ноември 2013 г. с охраната на местата за настаняване на бежанци в страната са били ангажирани на сменен и редовен работен режим 2647 служители от различни структури на МВР. Извършените извънредни разходи на Министерството на вътрешните работи са за командировки, за извънреден труд и осигурителни вноски за него, за горива и смазочни материали, резервни части за автомобили и други дейности, свързани с охраната. Те са за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2013 г. и възлизат на 253 хил. 912 лв. От тази обща сума 162 хил. 29 лв. са изразходвани от Държавната агенция за бежанците по сключен договор с частна охранителна фирма за охрана на бежанските лагери. Следва да се има предвид, че към момента председателят на Държавната агенция за бежанците е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити в МВР, тоест бюджетът на агенцията е част от бюджета на Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Заповядайте, господин Димов. Имате възможност за реплика по двата отговора в рамките на четири минути.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Йовчев! Цитирайки тези цифри за броя на бежанците за съжаление установяваме, че тенденцията е към увеличаване на този брой, а не към намаляване, което е жалко и трябва да бъде прекратено в най-скоро време, тъй като ясно чухме от Вас какви са Вашите приоритети за справянето с този проблем. Искрено се надявам буквално в следващите дни вече, а не месеци, тази тенденция да бъде към понижаване на броя на тези пришълци.
Що се отнася до парите, които МВР е похарчило за охраната на пришълците, ясно е, че има похарчени пари. Ние обаче от „Атака” имаме информация, че на служителите на МВР, които се занимават с охраната като цяло и полагат извънреден труд, не им се заплаща това, което е необходимо и по закон. Това го имаме от доста достоверни източници като информация.
Между другото искам да използвам трибуната днес, тъй като е Ден на българската полиция, да поздравя всички служители на МВР с днешния празник. Но надали на полицаите днес им е до празнуване, тъй като, освен че са задължени да охраняват разни неидентифицирани мургави индивиди по улиците на София, да охраняват гей-паради, а сега вече и бежански лагери и какво ли не друго, за това не им се плаща отразеното по закон. Вземете си бележка от това нещо, отнасяйте се със служителите на МВР както трябва, нека да получават това, което са си изработили.
И един съвет към Вас: насочете всички служители на МВР там, където им е истинското място: към малките населени места, където има засилена битова или да го кажем правилно – циганска престъпност, а не ги насочвайте да охраняват разни пришълци, които ежедневно допускате на територията на България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Димов.
Заповядайте, господин Йовчев. Не желаете дуплика. С това въпросите към Вас в днешния парламентарен контрол се изчерпиха. Благодарим Ви за отговорите, благодарим Ви за участието. Успешен ден.
Преминаваме към отговорите на министъра на образованието и науката госпожа Анелия Клисарова. (Реплика от народния представител Волен Сидеров.)
Желаете изявление.
След малко, госпожо Клисарова, ще бъде зададен първият въпрос към Вас.
Давам думата на господин Волен Сидеров за изявление от името на Парламентарната група на партия „Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Извинявам се, че прекъсвам парламентарния контрол, но исках да изчакам страстите и емоциите да се укротят. Веднага уточнявам, че страстите и емоциите са хубаво нещо, те са част от човешката същност, но трябва винаги да бъдат комбинирани с обективност и справедливост.
Аз щях да подкрепя патоса при изказването от декларацията от групата на ГЕРБ, ако беше насочен по същия начин и към случая „Росен Плевнелиев” – имам предвид патоса по отношение случая „Бисеров”.
Поздравявам прокуратурата, че толкова бързо започна действия по случая „Бисеров” и не я поздравявам за това, че се бави да започне действия срещу Росен Плевнелиев – кандидатът за президент на партия ГЕРБ, избран, както знаете много добре, тук сме го показвали в тази зала, с измама и фалшификация. Има същите данни при него – преводи на пари, преводи на големи суми в офшорни фирми и това беше ясно показано и разгласено по медиите. Защо прокуратурата се бави и прилага двойни стандарти? Чудесна бързина за случая „Бисеров” и необяснима бавност със случая „Плевнелиев”.
Бих разбрал загрижеността на друга парламентарна група – Движението за права и свободи, чиито представител излезе да говори за ксенофобия и език на омразата. От „Атака” сме против омразата и сме го показвали много пъти. Против сме да идват нелегални имигранти и да вилнеят по улиците на София, да извършват престъпления и необезпокоявани от никой да преминават границата отново нелегално, та да ги залавят в чужди държави. Това, ако наричате толерантност, ние сме против нея. Няма как да имаме толерантност към десет удара с нож в тялото на младо момиче. Не може да имаме такава толерантност и в случая изявлението на Парламентарната група на ДПС вероятно беше опит за прикриване на скандала, който произтече в тяхната група с казуса „Бисеров”.
Аз затова изчаках този момент да утихне, за да Ви насоча към важните теми. Винаги „Атака” насочва Вашето внимание към важните теми на деня. Проблемът с така наречените „бежанци” е супер важна тема, но как тя се разглежда от отделните парламентарни сили?
Да ги видим – те са четири, така е пожелал избирателят. „Атака” единствено има вярно, точно и адекватно поведение по тази тема. (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от „Атака”.) Искаме затваряне на границата, искаме експулсиране на нелегалните имигранти. Точно по закон, по устав действаме, не против закона, не над закона! По устав, по закон – българският Наказателен кодекс, европейски директиви!
Какво правят другите парламентарни сили? ГЕРБ критикува правителството, че не настанява чужденците, пришълците достатъчно добре. Това е критиката!
Когато се заговори за вот на недоверие – още не сте го направили, но беше формулиран за това: сегашното правителство не върши достатъчно, за да настанява тези нелегални имигранти. Виждате ли огромната разлика – „Атака” иска те да бъдат екстрадирани от страната, защото са нелегални пришълци и ни заплашват, ГЕРБ иска те да бъдат настанявани още по-добре, защото сега не били добре настанявани, не били обгрижвани добре.
За ДПС е ясно – те са за това колкото може повече пришълци от тяхната любима Турция да идват безконтролно и безнаказано. Те поздравяват това движение и го наричат „европейска ценност”. Сбъркан речник, но какво да правиш?!
За БСП нямам мнение, защото те не са изразили такова. Стогодишната партия си мълчи по този много важен въпрос – не знам защо, а би трябвало да има мнение. Би трябвало всички партии в Парламента да подкрепят нашето искане.
Веднъж обаче тези три партии, за които говоря, отхвърлиха искането ни за затваряне на границата. Месец след това се случи трагичната случка в центъра на София с нападение над българско момиче. Случват се и други престъпления. Оказа се, че същият този престъпник вече е извършил това престъпление срещу друг човек – през месец май. Оказа се, че същият този престъпник, който нападна 20-годишната Виктория, е влязъл тук по време на предишното управление, на предишния министър на вътрешните работи, така че вините са свързани – на предишното и на днешното управление.
Ние продължаваме да критикуваме днешния кабинет и днешния вътрешен министър, че не вършат това, което трябва да вършат. Те продължават да говорят за допълнително настаняване и обгрижване на тези нелегални имигранти, вместо да ги екстрадират час по скоро. Имало 600 и няколко си задържани в арестите и още 8000 незадържани. Ами те са една и съща категория! Защо 600 са задържани, а 8000 не са задържани? Министър Йовчев не отговаря на това. Чудесен стил си е изработил да не отговаря – просто се измъква, но това не е решение на въпроса, защото темата за така наречените „бежанци”, нелегалните пришълци всъщност застрашава България и в перспектива.
Затова нашето решение предстои да влезе в залата и Вашето мнение, поведение и политика по въпроса ще се види тепърва. Призовавам Ви отсега да го подкрепите.
Искам да Ви обърна внимание на още един много важен въпрос – продажбата на българска земя на чужденци. Знаете, че тук с Божия помощ, с Божия намеса на 22 октомври беше прието едно историческо решение – няма друг начин да си го обясня освен така, с което българското Народно събрание възложи на правителството да удължи срока за мораториум за продажба на българска земя на чужденци. Това – добре, чудесно!
Веднага след това обаче видяхме признаци и вицепремиерката Златанова, тя днес беше тук, направи абсолютно недопустими изказвания в медиите, че това решение, виждате ли, било антиконституционно. Вицепремиерката Златанова няма никакво право да изказва такова мнение, има право само Конституционният съд да дава оценка дали нещо е конституционно, или не.
По този начин, с това изявление – на вицепремиер, не на обикновен чиновник в министерството, от „Атака” стигаме до извода, че правителството търси начин да не изпълни решението на Народното събрание. Това е много лошо! Това вече наистина е антиконституционно, защото решенията на Народното събрание са задължителни за всички институции и граждани на България.
Тъй като виждаме тази склонност, тази нагласа на правителството да не изпълни решението за удължаване на мораториум, тоест да вземе необходимите мерки – каквито и да са те, днес в Деловодството внесохме инициатива за започване на подписка за референдум – допитване до българския народ (показва документ), който трябва да отговори на въпроса: да се продава ли българска земя на чужди физически и юридически лица, или не?
Нека българският народ да се произнесе, да каже своето мнение и тогава на базата на неговото произнасяне и законодателният орган Парламентът, и правителството, да нямат никакви основания да шикалкавят.
Ако някой каже, че вече сме подписали договор с Европейския съюз и там сме сложили датата 2014 г. за продажба на земя, то аз и колегите ми от „Атака“ ще кажем също така ясно, че всеки договор подлежи на анексиране. Ако едно правителство, което и да е то, е българско правителство, трябва да предприеме всички необходими мерки, с които да се внесе анекс към Договора за присъединяване към Европейския съюз и чрез него да бъде поправено националното предателство на онзи Парламент, който през 2005 г. промени Конституцията и под натиск отвън – от Американската търговска камара, предателски реши българска земеделска земя да се продава лекомислено на чужденци – чужди физически и юридически лица. Трябва да поправим това, длъжни сме да го направим. Единственият начин да сме заредени с аргументация пред нашите партньори в Евросъюза е да стъпим на мнението на суверена – българският народ.
Както виждате, отново проправяме път, даваме тон на изпълнителната власт, която явно не може да събере решителност, за да извърши това, което трябва. Ще й помогнем, правили сме го преди, и сега ще го направим. Ако тогава това правителство покаже, че не иска да се съобразява с българския народ, то трябва да си ходи. И остава въпросът българският избирател с какви хора ще напълни тази пленарна зала – дали с хора, които ще гледат настрани, нагоре и ще гласуват „въздържал се“, когато трябва да решим дали да има Ден за геноцид на българския народ под турско робство, дали ще са хора, които ще гласуват „против“ да затворим границите срещу пришълци, които ни застрашават, дали с хора, които са „против” да си върнем златодобива в български ръце, концесиите, ЕРП-тата и всички други печеливши сектори, за които „Атака“ пледира, или с хора, които ще бъдат „за“ това?
Този Парламент трябва най-после да бъде пълен с българи, които да работят за българския интерес. Това вече е отговорността на избирателя. Той трябва да решава да не прави грешките да запълва пленарната зала с 240 души, от които само 23 да работят за България. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!“.) Това не е работещ вариант. Трябва да са 223, и тогава нещата в България ще се оправят.
Въпросът, който ми задават всички граждани, когато ходя по улицата, защото аз не ходя с три джипа и петнадесет човека охрана, както лидери тук на парламентарни групи, а си ходя пеша и всеки ден ми задават въпроса: „Кога ще се оправи България, господин Сидеров?“ Аз отговарям: „Когато в Парламента има не 23 патриота, а 223, само тогава ще се оправи България“. Иначе ще продължаваме надолу, надолу и надолу. Благодаря за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Уважаеми колеги, продължаваме с парламентарния контрол.
Първият въпрос към проф. Клисарова – министър на образованието и науката, ще зададе народният представител Милена Дамянова. Въпросът е относно обхвата на децата в предучилищното образование. (Народни представители от „Атака” и ГЕРБ си разменят реплики.)
Заповядайте, госпожо Дамянова, да зададете Вашия въпрос. Надявам се, че колегите Ви от ГЕРБ ще Ви дадат такава възможност.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Клисарова! Въпросът ми към Вас е зададен още в началото на месец юни, но той е актуален и до днес по две причини. Все още очакваме обещания от Вас за 15 септември закон за предучилищното и училищно образование, който не е представен в Народното събрание. Сега пък разглеждаме бюджета за 2014 г.
Вярвам, че в рамките на петмесечното Ви управление, Вие успяхте да се запознаете със заключения на Съвета на Европейския съюз още от 2009 г., съгласно които до 2020 г. България трябва да постигне минимум 95% обхват на децата между 4-годишна възраст и възрастта за започване на задължително начално образование в детските градини. Само ще припомня, че към 2010 г. по този показател България се нареждаше на едно от последните места със 79,2%. Именно в съответствие с тези заключения, както и с ясното разбиране, че детската градина има доказан положителен ефект както върху грамотността на децата, така и за повишаване на шансовете за тяхната успешна бъдеща реализация, през
2010 г. правителството на ГЕРБ поставихме началото на задължителна детска градина за 5-годишните деца, с което на практика въведохме по-висок финансов ангажимент на държавата към тези деца и към техните семейства.
Задължителната детска градина означава няколко неща. На първо място означава държавата да изплаща по-висока издръжка за дете в детските градини, означава държавата да поема учебните помагала, транспорта и освен това да поема част от храната на тези деца – разходи, които в незадължителната предучилищна възраст са за сметка на семейните бюджети.
Госпожо Клисарова, в своето първо интервю като министър, Вие заявихте, че 4-годишните деца трябва да ходят на детска градина, пък било то и в полудневна група. След това Вие се отметнахте от тези свои думи. Малко по-късно Вие отново признахте, че това е утвърдена европейска практика и изискване, след което дни преди началото на учебната година отново сменихте своята позиция.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: какви мерки смятате да предприемете, така че към 2012 г. България да постигне минимум 95% обхват на децата в детските градини, на децата между 4-годишна и възрастта за започване на задължително начално образование?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Заповядайте, проф. Клисарова, да отговорите на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Дамянова! Като средство за наблюдение на напредъка и определяне на предизвикателствата, както и приносът към разработването на политики на основата на обективни фактори, очертани в стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението за периода 2010-2020 г., подкрепени от редица реферетни нива, са средните европейски постижения. Това са така наречените „европейски критерии“, част от които е образованието в ранна детска възраст. По-конкретно там е посочено, че до 2020 г. най-малко 95% от децата на възраст между 4 години и възрастта за започване на задължителното училищно образование да бъдат обхванати в образованието в ранна детска възраст.
Тези критерии вече доказват съществуващите, приети в рамките на работната програма „Образование и обучение
2010 г.“ Те следва да се базират единствено на съпоставими данни и да отчитат различното положение на всяка държава членка. Те не следва да се възприемат като конкретни цели, които отделните страни трябва да достигнат до 2020 г. По-скоро държавите членки се приканват да обмислят въз основа на националните приоритети и като отчитат променящото се икономическо положение как, до каква степен могат да допринесат за общото постигане на европейските критерии чрез национални действия.
Нетният коефициент за записване на деца в детските градини в България в момента е 82,1% – напреднали сме в сравнение с миналите години. Мерките за привличане и включване в предучилищното образование, особено на децата в риск, са насочени към прилагането на модели за тясно сътрудничество между дома и образованието в ранна детска възраст и повишаване на инвестициите в предучилищното образование, както и с цел промяна на обществените възприятия за него като част от системата на социалните услуги.
Искам да Ви кажа, че никога не съм коментирала 4-годишните като задължително обучение, а съм коментирала 4-годишните като пожелание – „могат, да“ и „могат, не“. Това и досега е моето становище.
Относно 5-годишните, то е задължително от две години. Там никога не съм имала колебание. Средствата за тази година, осигурени за 5-годишните, са 106 млн. 165 хил. лв., при единен разходен стандарт 1783 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Госпожо Дамянова, заповядайте за реплика към отговора на министъра.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Клисарова, аз се радвам, че Вие все още сте на мнение, че мярката за 5-годишните е една от успешните и важни политики на правителството на господин Борисов.
Госпожо Клисарова, учителите, родителите и децата искат стабилност, подредена и работеща система, а не турбуленции, несигурност и постоянен хаос! Смяната Ви на позициите за 4- и 5-годишните деца е само един пример. Аз ще цитирам думите Ви във Вашето първо интервю: Ние губим квалификацията по повод на това, че децата трябва да ходят на детска градина от 4-годишни. Вие казвате: „Трябва, защото ние губим квалификацията на майката, губим и социалния контакт на детето. Затова нека, дори ако родителите имат възможност да гледат детето вкъщи, да го дават поне на полудневна градина, но да влиза в определена среда със свои другарчета и интереси“. Медиите и ние помним, госпожо Клисарова. Има доказателства за Вашите думи.
Аз обаче ще Ви запозная с още няколко факта. На първо място, над 90% от родителите в България считат, че детето на 4 години трябва да бъде в детска градина. Считам, че е ангажимент на държавата да подкрепи тези деца и техните семейства.
Не на последно място, докладите на Международното изследване по грамотност „PIRLS” от 2001 г., 2006 г. и
2011 г. недвусмислено доказват, че българчетата, посещавали детска градина 2, 3 или повече години, имат много по-добри резултати от своите връстници, били в детска градина за една година или за по-кратко време.
Нещо повече: разликата в тези резултати нараства с годините. Две хиляди и първа година тази разлика е 18 точки, 2006 г. тя се увеличава почти двойно и достига 35 точки, през 2011 г. вече е 49 точки. Това много ясно показва ролята на детската градина за грамотността на учениците.
Да, Вие сте права, че по тази мярка не можем веднага да постигнем пълен обхват на децата. Между другото, някои държави вече имат 100% обхват, като Малта, Испания, Италия и така нататък, няма да продължавам – дълъг е списъкът. Мярката обаче трябва да се заложи, за да се инвестират целенасочено средства.
Миналата година правителството на господин Борисов в Бюджет 2013 г. заложи 30 милиона за детски градини. Сега на ход сте Вие – правителството на господин Орешарски. За съжаление, не виждам такива средства. Това много ясно показва Вашето отношение към най-малките и към техните родители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо министър, заповядайте, ако желаете дуплика на това изявление. Не желаете.
Преминаваме към следващия парламентарен въпрос, който ще бъде зададен отново от госпожа Милена Дамянова и е относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение броя на часовете за изучаване на отделните учебни предмети в училищното образование.
Заповядайте, госпожо Дамянова, да развиете своя въпрос.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Уважаема госпожо Клисарова, също в едно от своите първи изявления Вие споделихте идеята, че децата трябва да имат повече занимания и часове по физическо възпитание и спорт в училище. Категорично съм съгласна с това. Това е идея и виждане, което се споделя последователно от редица министри на образованието през последните години. Ние предприехме крачка да направим ефективен третия час по физическо възпитание и спорт в училище, като въведохме задължително изискване с внесения от нас Законопроект за предучилищно и училищно образование този час да се провежда задължително от учител по физическо възпитание и спорт или от треньор по даден вид спорт – нещо, което в момента не се случва.
Сигурно вече сте запозната с това, че броят на часовете и тяхното разпределение по предмети в отделните класове се определя от учебния план. Към момента за България той е балансиран. Разпределението на часовете е традиционно. В него намират място почти всички важни учебни предмети, така че промяна в броя на часовете, тоест увеличаване на броя на часовете по даден предмет е възможно само ако намалим часовете по друг предмет.
Във връзка с това моят въпрос към Вас е: по кой предмет предвиждате да намалите часовете, така че да реализирате идеята всеки ден учениците да имат задължителен час по физическо възпитание и спорт?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Професор Клисарова, заповядайте да отговорите на този въпрос на госпожа Дамянова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дамянова, съгласно чл. 16, ал. 4 от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебният план всяка учебна седмица освен задължителните учебни часове включва и по един учебен час по учебния предмет „Физичско възпитание и спорт”, който се използва за организиране и провеждане на спортни дейности на открито. Включването на този час не се отразява при определяне на съотношението между задължителната и задължително-избираемата подготовка и при разпределението на часовете по другите учебни предмети.
В съответствие с чл. 95, ал. 1 от Правилника за прилагането на Закона за народната просвета, организацията на учебния ден е полудневна и целодневна и включва от 4 до 7 задължителни учебни часа. При целодневната организация задължителните учебни часове се съчетават с формата на самоподготовка, занимания по интереси, включително и по спорт и организиран отдих, като не се нарушава разпределението на часовете по учебните предмети в учебния план. Това, че могат да се включат часове по физическо, то не са и часове, а игри на открито, не нарушава учебния план.
Предвид гореизложеното и опита на училищата за организиране и провеждане на дейности в интерес на физическото и духовно развитие на ученика смятам, че не са налице обстоятелства за преразпределяне на часовете по учебните предмети, включени в учебния план.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, професор Клисарова.
Госпожо Дамянова, заповядайте – реплика към отговора на министъра.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Клисарова, аз прекрасно познавам нормативната уредба в областта на средното образование и ненапразно зададох този въпрос към Вас. Едно са задължителните часове, друго са часовете по свободно избирателна подготовка, съвсем трето нещо е целодневната организация, която е по избор на родителите. Децата могат да посещават безплатните занимални, могат и да не ги посещават.
Целодневната организация е нещо, въведено от нас през
2010 г., тоест тя се изпълнява за четвърта поредна година. Това, което Ви оставяме – инвестициите в целодневната организация, са огромни. Очаквах за тази и следващата година да видя предвидени средства там, където родителите имат желание и съответно училищата имат възможности да осигурят безплатни занимални за петокласниците, така че да създадем и за тях повече възможности за занимания и интереси по спорт. За съжаление, не виждам такива възможности. Инвестициите обаче наистина са огромни – 264 милиона. Срещу тях са само 18 милиона за времето между 2006 и 2009 г.
Ще припомня и ще Ви информирам, че допълнителни занимания по спорт учениците имат и по Проекта „Успех”. За две години от училищата бяха организирани над три хиляди групи по спорт. Няма да говоря за кампаниите за здравословно хранене и всички други инициативи. Това, което наистина е добре да направите, е да продължите тези политики и да ги развивате, независимо от това че са политики на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Госпожо министър, заповядайте за дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Само да кажа, че за ІV клас, знаете, че поетапно става въвеждането, и Вие не го въведохте за първи път за класовете от І до ІV клас, а всяка година включваме по един клас и това е нормалното, са предвидени 11 млн. 788 хил. лв. или това са 12 млн. лв.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Трябваше за V клас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря и на професор Клисарова, и на госпожа Дамянова, че ясно, конкретно и в рамките на парламентарното време зададоха въпроси и дадоха отговори.
Сега пристъпваме към въпрос от народния представител Цвета Караянчева относно Основно училище „Никола Вапцаров” в с. Бели вир, община Черноочене.
Госпожо Караянчева, заповядайте да развиете въпроса.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, за съжаление, времето на този въпрос мина, защото училището вече е затворено. Все пак обаче има шансове да помогнем на тези деца.
Основно училище „Никола Вапцаров” в с. Бели вир, община Черноочене, което вече е закрито, е средищно училище и в него учеха 36 деца от махали и близки села до с. Бели вир.
Закриването на училището доведе до това, че всички родители и деца в момента са в стрес. Закриването му не почива на абсолютно никаква принципна основа. В този смисъл, когато през месец май беше входирано становището на регионалния инспекторат, че училището не бива да бъде закрито, бяха приложени и подписи на 38 родители, които искаха и бяха заявили желание децата им да учат в училището. По информация на директора тези деца наистина щяха да бъдат записани в училището и копия от тези молби Вие имате входирани в министерството.
От началото на месец юни кметът на община Черноочене не превежда пари за заплати нито на учителите, нито дава необходимата една дванайсета част от делегирания бюджет, което означава, че той е решил училището да бъде закрито.
За съжаление, през месец август Вие пускате заповед и училището на практика е затворено.
Зад казуса прозира груба политическа намеса на кмета на община Черноочене, защото директорът на съответното училище е член на ГЕРБ и председател на Общинската избирателна комисия.
Госпожо Клисарова, Вие, като министър, не направихте необходимото, за да бъде запазено това училище. Не знам какво са Ви казали Вашите проверяващи, но искам да припомня на колегите, че на 22 юли тази година Вие казвате, че ще направите всичко възможно да спасите училища, заплашени от закриване. Искам да Ви покажа и ще Ви дам снимки от базата на това училище, за да видите в какво прекрасно състояние е това училище, с добри финансови показатели. В него е правен ремонт миналата година и в момента има възможност децата да учат вътре. Ще се убедите в това. Ще оставя тук снимките, за да видите в какви прекрасни условия можеха да учат децата.
Сега въпросите ми стават абсолютно неактуални за момента. Исках да Ви попитам има ли реално основание за закриване на училището. Според мен и родителите – няма. Ще бъде ли потърсена отговорност на кмета? Естествено, няма вече как да бъде потърсена отговорност за това.
В качеството си на министър, как Вие, госпожо министър, позволихте да се закрие едно такова училище, където децата учат и пътуват до него в много тежки условия? Ще изслушам все пак Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
Заповядайте, госпожо Клисарова, да отговорите на народния представител госпожа Караянчева.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Ще бъда много конкретна. Няма да изчета целия отговор, само ще кажа, че в министерството е постъпило мотивирано предложение от кмета на Черноочене от 23 май 2013 г. за закриване на училището „Вапцаров” в село Бели вир, в РИО – Кърджали. Предложението за закриване на училището в село Бели вир е внесено за разглеждане на 13 юни 2013 г. от експертната комисия по чл. 14 от Правилника за приложение на Закона за народната просвета.
С оглед изясняване на конкретни обстоятелства и факти е извършена проверка със заповед от 10 юли 2013 г. на министъра на образованието. Проведени са срещи с всички заинтересовани страни и е констатирано следното.
От предварителния анализ на училищната мрежа и финансовото обезпечаване на учебния процес на училищата в община Черноочене е видно, че решението на Общинския съвет за закриване на Основно училище „Вапцаров” в село Бели вир е взето по демографски причини – недостатъчният брой ученици в село Бели вир.
В община Черноочене има още две училища с приблизително еднакъв и малък брой ученици. Този факт оставя впечатлението, че към училище „Вапцаров” е проявен субективизъм, защото само за него има решение за закриване, а не и за другите две училища.
В тази връзка искам да уточня, че в училище „Йовков” в село Житница се обучават 31 ученици и имат детска градина с 32 деца.
В Основно училище „Вапцаров” в село Лясково се обучават 31, подчертавам, местни ученици.
Тези факти предопределят обстоятелството за взетото решение за закриване на училище „Вапцаров”. В село Бели вир се обучават 33 ученици, от които 27 са пътуващи. Тоест от село Бели вир има само 6 деца в това училище. Ето това доказва защо точно то е било закрито.
В присъствието на директора и на учителите на училище „Вапцаров” в село Бели вир са посетени: горната махала в село Бели вир, Свободиново и Яворово, откъдето пътуват учениците. Останалите 27 ученици пътуват. Констатирано е, че едни и същи родители са се подписали в различни подписки поради различното акцентиране на казуса.
Учениците от „Вапцаров” в село Бели вир, община Черноочене, област Кърджали са насочени за обучение към Основно и средно училище „Христо Смирненски” в село Черноочене, община Черноочене, област Кърджали при условията на чл. 9 от Закона за народната просвета.
В условията на делегирани бюджети и ограничен финансов ресурс образователно-възпитателният процес не може да бъде осигурен без дофинансиране от страна на община Черноочене за учебната 2013-2014 г. В същото време финансиращият орган е категоричен, че не разполага с финансови средства за дофинансиране, реално погледнато, на тези шест ученика, чийто брой с всяка следваща година намалява.
Предвид гореизложеното и при спазване на регламентираната процедура за промени в училищната мрежа, след повторно разглеждане от експертна комисия по чл. 14 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета е издадена заповед от 2 август 2013 г. за закриване на училището „Вапцаров” в село Бели вир, община Черноочене. Заповедта не е обжалвана във Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо министър, само да Ви кажа, че децата, които пътуват до село Бели вир, сега допълнително трябва да пътуват още 15 км.
Проблемът е, че повечето от децата са се записали да учат в Кърджали. Родителите им са сменили своето местоживеене и са наели квартири в Кърджали, защото децата са от І до VІІІ клас.
Положението наистина е много тежко, защото на мои приеми идват родителите и искат да отправя молба към Вас, за да може това училище отново да стане работещо.
Знаете ли, че в момента в пустеещото училище се прави спортна база, която е финансирана с европейски средства? В едно училище, което е превърнато в призрак, се прави допълнителна спортна база. На какво Ви навежда това?
Другото, което е. Знаете ли тези 12 учители плюс директора в момента къде са на работа? Ще Ви кажа – никъде! Така ли създавате работни места? Тези работни места, които бяхте заявили, че ще създавате, виждам, че успешно работите за тяхното намаляване.
В крайна сметка искам да Ви помоля да поемете ангажимент отново да преразгледате случая, да не се поддавате на натиска на кметовете на ДПС, защото на този натиск бяхте подложена, след като уволнихте директора на Регионалния инспекторат, на когото му беше направена проверка в продължение на девет дни от шест човека, само и само да му се намери нещо. След като не се намери каквото и да е, беше принуден да си подаде оставката със съответното допълнително възнаграждение.
Моята молба, молбата на родителите на децата, които учеха в село Бели вир, е да преразгледате своето решение. Апелираме към Вас като майка и като държавник. Тези деца искат да се върнат и да учат там. А спортният комплекс, който в момента се гради, нека да не остане на други сили – да се разруши от това, че няма никой да го използва.
Аз лично подозирам, че тук има не само политически, но и икономически акцент – на кого ли кметът ще продаде това пустеещо училище, което е в прекрасно състояние? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Клисарова – имате възможност за дуплика, ако желаете.
Следващият въпрос ще бъде зададен от народния представител Валентина Богданова – относно мотивите за освобождаване на директора на Центъра за развитие на човешките ресурси.
Заповядайте, уважаема госпожо Богданова, в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, колеги! Въпросът ми наистина е свързан с причините за освобождаването на директора на Центъра за развитие на човешките ресурси господин Митко Шалев. Аз зададох въпроса си още през месец юли – не го изтеглих, защото и тогава, и през есента господин Шалев даде интервю пред медиите и обясни на българската общественост, че причините за неговото освобождаване са политически. Интересуват ме същинските причини, тъй като от изявленията му научих за него следното.
Господин Шалев е на 59 години. Според неговите твърдения, 40 от тях той е работил в Българската национална агенция, каквото и да означава това. През тези 40 години работа в Българската национална агенция той е завършил Националната спортна академия и тридесетина години е работил като шофьор, от които 24 като шофьор на ТИР. Междувременно твърди, че е завършил дистанционно Кеймбридж, каквото и да означава това!
Заедно с това, през 2010 г. става директор на Центъра за развитие на човешките ресурси, за да управлява европейски пари, както казва той, твърде успешно, тъй като е усвоил европейските пари на 104%. Вие ще кажете какво означава и как може да се случи това.
Питам Ви, защото работата на Центъра за развитие на човешките ресурси е изключително важна и защото разговорът за кадрите, които управляват държавата, за начина, по който са подбирани и за начина, по който работят, за мен продължава да е изключително важен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Професор Клисарова, заповядайте да отговорите на госпожа Богданова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Богданова, със Заповед № РД 12-198 от 27 юни 2013 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда е прекратен трудовият договор на господин Митко Петров Шалев като директор на Центъра за развитие на човешки ресурси.
Поради факта, че Центърът за развитие на човешки ресурси разпределя 17 млн. евро годишно, както и поради важността на секторните програми, по които тези средства се разпределят, е от изключително значение квалификацията на директора на центъра.
Според изискванията за заемане на длъжността бяха въведени промени в длъжностната характеристика, а именно: образованието, необходимо за заемане на длъжността, е висше с образователно-квалификационна степен „магистър”, придобита по специалност от област на висшето образование – социални, стопански и правни науки; професионално направление – политически науки, или област на висшето образование – педагогически науки; изискване за владеене на чужд език, минимум два – единият от които задължителен, е официален език на Европейския съюз на високо ниво, удостоверено със съответните документи; изискване за минимум пет години професионален опит, придобит в административна структура, свързана с провеждането на държавна политика в областта на образованието или минимум пет години професионален опит в работата по проекти и програми, финансирани от Европейския съюз.
Промените бяха наложителни, тъй като в предишните изисквания липсваха владеене на чужди езици, работа по европейски фондове, парите са все пак минимум 17 млн. евро на година, и изискване за образователно-квалификационна степен „магистър”.
Като причини за прекратяване на трудовия договор в заповедта са посочени: служителят не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа; служителят притежава висше образование, специалност „Физическа култура”, ВИФ – София, с квалификация „треньор по колоездене”, и висше образование – образователно-квалификационна степен „бакалавър”.
По-късно служителят завършва нова степен „бакалавър”, специалност „История” в Нов български университет.
Що се отнася до професионалната му квалификация, той е заемал следните длъжности: „инструктор”, „шлосер-монтьор”, „шофьор”, „чистач”.
На 11 януари 2010 г. е назначен за главен експерт в Министерството на образованието, тогава – младежта и науката. Само след месец по-късно – 11 февруари 2010 г., е преназначен за директор на Центъра за развитие на човешките ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Богданова, заповядайте за реплика.
ВАЛЕНТИНА БОГНАДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, колеги! В интервютата си господин Шалев казва, че няма срамна работа и аз твърдя, че това е така. Няма срамна работа и няма нищо лошо, напротив – поклон и уважение на всички добри шлосери, добри шофьори, добри спортисти, които не стават директори на Център за развитие на човешките ресурси, не администрират 17 милиона европейски пари и няма как да ги усвоят на 104%!
Казвам това, защото иронията ми започва да звучи горчиво. Когато става дума за кадрова политика, това е една от темите, която битуваше в тази зала предишната седмица, аз държа да кажа: не ме интересува е ли бил Митко Шалев член на политическа партия. Твърди, че не е бил и това не е важно. Това, което ме интересува, е хората, които следва да бъдат назначавани с конкурс, които следва да покажат забележителна грамотност не могат да бъдат подбирани по този начин.
Така и не разбрах, госпожо министър, Центъра за развитие на човешките ресурси е ли тази „Българска национална агенция”, в която господин Шалев работи от 40 години, в това време също – бидейки шофьор на ТИР, бидейки шофьор в Нов български университет, шлосер и всичко останало?
Не е сериозно, грозно е. Той е част от драмата, които ние няма как да не свързваме с едно било управление, така че съветвам всеки, който претендира да бъде някой в тази държава, да управлява средства, да бъде лицето й, да не си позволява нито подобна волност, нито подобна биография, тогава когато претендира да управлява европейски пари в името и благото на българските младежи.
Центърът за развитие на човешките ресурси всъщност администрира тези програми – и „Еразъм”, и „Младеж”, и „Леонардо да Винчи”. И всички, които се занимават с този тип програми, знаят за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Госпожо министър, желаете ли дуплика? Не – благодаря.
Така ще имаме възможност да чуем още два въпроса – единият е на народния представител Станислав Станилов, относно злоупотреби в българските училища в град Сеговия и в град Ла Ластрия – Испания.
Заповядайте, господин Станилов, за да развиете Вашия въпрос. Надявам се това да бъде в рамките на две минути, тъй като сме на ръба на парламентарното време.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Така е.
Уважаема госпожо министър, уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Наши сънародници в Испания алармираха българската общественост, че в градовете Сеговия и Ла Ластрия съществуват фиктивни училища, които не осъществяват учебен процес, но получават годишно държавно подпомагане по Национална програма „Роден език и култура зад граница”.
Това е Постановление на Министерския съвет № 334 от 2011 г. за български неделни училища в чужбина.
Двете учебни заведения са управляват от различни сдружения с нестопанска цел, които имат общ председател господин Георги Рачев Георгиев.
В едното училище декларираният брой на учениците е многократно завишен, а в другото изобщо не се провеждат учебни занятия. Извършена е и злоупотреба с лични данни. В резултат господин Георгиев е придобил неправомерно бюджетни средства от българската държава.
Получените обстоятелства бяха потвърдени от мониторинг на Министерство на образованието и науката, проведен между 26 и 29 май 2013 г., който констатира, че господин Георгиев следва да възстанови на министерството получените средства.
В тази връзка моля да ми отговорите: на какъв етап е процедурата по възстановяване на неправомерно получените средства и какъв е техният размер? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Госпожо министър, заповядайте, за да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, относно поставения от Вас въпрос, който е постъпил на 17 юли 2013 г., Ви информирам за следното. Ще гледам да бъда кратка.
В основното училище, град Сеговия, не са изпълнени разпоредби по чл. 3, т. 7 от Постановлението на Министерския съвет от август 2011 г. с № 334 относно воденето на училищна документация в училището. Не са въведени: материална книга както за взетите учебни часове, така и за извънкласните дейности; книга за регистриране на даренията; книги за контролна дейност; дневници за входяща и изходяща кореспонденция и главна книга.
Документацията, свързана с финансовото подпомагане от Министерството на образованието и науката, не е изцяло в съответствие с изискванията на утвърдените Правила за отчитане на предоставените средства по Постановление на Министерския съвет № 334 за учебната 2012/2013 г.
Не са представени декларации за получените възнаграждения от учителите и ръководителите на извънкласната дейност, декларации или платежни документи за платени осигурителни вноски.
Относно град Ла Ластрия – в документите, постъпили за вписване на училището в списъка на българските неделни училища по Постановление на Министерския съвет № 334, е представен списък на 30 ученика, 28 от които се установи, че са ученици от училището Ла Ластрия към момента на мониторинга.
Финансовото подпомагане на училището в град Сеговия е определено въз основа на ученици, които се обучават едновременно и в същото училище в град Ла Ластрия.
Документацията, свързана с отчитане на представените финансови средства от министерството не се води, не се съхранява съгласно изискванията на Правилата за отчитане на дейността и на предоставените средства. И за двете училища не са представени безспорни доказателства за осъществяването на учебния процес и извънкласната дейност за 2012-2013 г.
От липсата на декларации за получени възнаграждения възниква съмнение за действителността на извършените разходи.
Господин Георгиев е уведомен с писмо с изх. № 94-15 813 от 8 юли 2013 г. на МОН за необходимостта от възстановяване на предвидените суми – 50 635 лв. по банковата сметка на Министерството на образованието и науката на 15 декември 2013 г.
В Министерството на образованието и науката е стартирала процедура по отписването на училището в град Сеговия от списъка на българските неделни училища и то не фигурира за 2013-2014 г.
За училището в Ла Ластрия не е постъпил проект за финансиране на обучение и извънкласна дейност за следващата учебна година, така че не се предвижда двете училища да бъдат финансирани за 2013 г. и 2014 г.
Документацията за господин Георгиев ще бъде предадена на съответните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Станилов – реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Репликата е, че аз съм доволен от отговора, който ми давате. Явно е, че сведенията са изчерпателни, но Вие не казахте той върнал ли е парите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Не.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Казахте само размера и че ще бъдат предадени документите на съответните органи. За четири месеца документите би трябвало отдавна да са там и човекът да отговаря пред закона.
Между другото за хората, които гледат по телевизията, този човек беше кандидат за народен представител. На неговата политическа сила, която се смята за националистическа, не стигна процент и половина да влезе в Народното събрание. Няма съмнение, че всичко това трябва да се придвижва, а то не се е придвижило. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Госпожо министър, ако искате да внесете някакво уточнение. Не.
Преминаваме към последния въпрос в днешния парламентарен контрол.
Той ще бъде зададен от народния представител Борислав Гуцанов и е относно държавна субсидия за студентския стол и общежитие за студентите във Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров” във Варна.
Заповядайте, уважаеми господин Гуцанов, да зададете въпрос на министър Клисарова.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря Ви много, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, колеги народни представители! Уважаема проф. Клисарова, на основание чл. 8, т. 3 от Закона за висшето образование държавата субсидира обучението на студентите в държавните висши училища и при определени условия им осигурява стипендии, общежития и столове. Според чл. 30, ал. 1 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове ежегодно се определя държавна субсидия за студентското столово хранене.
Прави впечатление, че студентите от Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” във Варна, приети за обучение по държавна поръчка, са лишени от възможността да ползват намаление за столово хранене и общежитие. Такива са определени само за курсантите, които се обучават в училището. Трябва да отбележим, че през последните години план-приемът във Висшето военноморско училище е различен по профил от този, който помним през последните години. В момента в училището броят на курсантите е значително, в пъти по-малък от броя на студентите, които са близо две хиляди. Считам, че не е редно тези млади момичета и момчета, избрали морската професия за свое бъдеще, да бъдат в неравностойно положение спрямо останалите обучаващи се в другите висши училища в страната.
В тази връзка моите въпроси са следните: защо студентите във Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров” не ползват намаление за столово хранене и общежитие, и второ, ще бъдат ли направени постъпки в следващия бюджет за 2014 г. висшето училище да получи държавна субсидия не само за курсантите, но и за обучаващите се студенти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Клисарова. Студентите във Висшето военноморско училище чакат Вашия отговор, заедно с господин Гуцанов.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Гуцанов! С Постановление № 1 от 9 януари 2013 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2013 г. се определя държавната субсидия за студентските столове и общежития, както следва: за един храноден в студентските столове – 2,90 лв., за един леглоден в студентските общежития – до 1 лев. Средствата се осигуряват от бюджета на държавните висши училища, чиято субсидия се определя по чл. 91 от Закона за висшето образование.
Субсидията за държавните висши военни училища, включително и Военноморското училище „Никола Йонков Вапцаров”, не се определя по този ред. През последните шест години Министерството на образованието и науката многократно е инициирало срещи и е провеждало разговори с представители на Министерството на отбраната в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за държавните висши военни училища и с представителите на Министерството на финансите за синхронизиране на планирането и осигуряването на субсидии за дейностите по обучение във висшите военни училища с разпоредба в чл. 91 от Закона за висшето образование. Към настоящия момент Министерството на отбраната не е предприело действия в тази насока.
Във връзка с гореизложеното считам, че поставеният въпрос следва да бъде отнесен и към Министерството на отбраната, който е първостепенен разпоредител на държавните висши военни училища, и към Министерството на финансите, което изготвя проекта за консолидация на държавния бюджет. С писмо от месец август официално сме срещнали министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи, както и министъра на финансите и се планира да бъдат осигурявани целево субсидии за социалните и другите дейности, свързани с получаване на висше образование във висшите военни училища, с цел постигане на равнопоставеност между студентите и курсантите, които се обучават в тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Господин Гуцанов, заповядайте за реплика.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, с Вашия отговор разбирам, че въпросът е задвижен и ще бъде решен.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: В полза на студентите.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: В полза на студентите, обучаващи се във Висшето военноморско училище. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Мисля, че това е добър финал за днешния парламентарен контрол – с добра новина за Варна и за студентите във Висшето военноморско училище, а също и за народните представители, които задават парламентарни въпроси.
Благодаря на всички за участието в парламентарния контрол.
Благодаря на тези, които останаха до края.
Благодаря на проф. Клисарова за отговорите.
С това днешното пленарно заседание приключва.
Следващото ще се проведе на 12 ноември 2013 г., вторник, от 10,00 ч. – то е извънредно, по дневен ред, който приехме днес.
Хубав уикенд на народните представители и на българските граждани! (Звъни.)

(Закрито в 14,27 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председател:
Мая Манолова

Секретари:
Филип Попов

Шендоан Халит