Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, вчера изслушахте докладите по бюджета на социалното осигуряване и по бюджета на Здравната каса. По тези два законопроекта имаше и разисквания. Те приключиха и беше определено да се гласува днес сутринта.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Декларация от името на група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, чух Ви. Има и други заявления за декларация, ще Ви дам и на Вас.
След приемането на програмата ще преминем към гласуването на тези два проекта за бюджети.
Само припомням, че вчера беше представен и докладът на Комисията по бюджет и финанси за Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Днес трябва да продължим с представянето на докладите на другите комисии.
Обръщам внимание на председателите на комисии, че има специална промяна в правилника от миналата седмица, където те могат да бъдат представяни и в резюме, защото наблюдавам едно увлечение по комисии обстойно едни и същи числа, констатации и изводи да се преписват от комисия в комисия и да се натоварва пленарната зала с поднасянето на едни и същи факти. Тези доклади, знаете, по правилник се изнасят на сайтовете на комисиите и също така се раздават. Обръщам внимание на докладчиците да го имат предвид.
Проектът за програма предвижда:
1. Полагане на клетва от народен представител.
2. Първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г. – продължение.
3. Законопроект за ратифициране Изменeнието на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген.
4. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
5. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите.
6. Първо гласуване на Законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици.
7. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
8. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
9. Първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за гражданското въздухоплаване.
10. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
11. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
12. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за геодезията и картографията.
13. Проект на решение за одобряване на Доклад за младежта за 2010-2012 г.
14. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2011 г.
Трета седмица включваме тези доклади, не успяваме да стигнем до тях.
15. Парламентарен контрол по чл. 89 – 101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тоест конвенционалният парламентарен контрол в петък.
Моля Ви, режим на гласуване за седмичната програма.
Гласували 202 народни представители: за 128, против 25, въздържали се 49.
Програмата е приета.
Постъпило е предложение от народния представител Борис Цветков на основание чл. 49, ал. 3 за включване в програмата на Народното събрание за периода 13-15 ноември 2013 г. на Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от господин Цветков и група народни представители.
Желаете ли, господин Цветков, да кажете нещо като мотиви?
Заповядайте, уважаеми господин Цветков.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Българското правителство и Четиридесет и второто Народно събрание предприеха някои конкретни мерки с цел спиране на демографския спад и постепенното обръщане на тенденцията от спад в ръст на броя на родените деца. С обсъждането и приемането на предложените промени се цели включването...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не мотивите, господин Цветков. Мотивирайте защо искате тази алинея.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Аз предлагам освен по другия важен дневен ред на обществото, парламентарната зала да се обедини и по този въпрос, който касае десетки хиляди български семейства и деца, затова настоявам да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това са мотивите за предложението по ал. 3.
Противно предложение ли имате?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не знам каква е тази загриженост за демографската криза и за децата, при положение че вчера станахме свидетели на поведение, което е недостойно за една демократична държава. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!” от КБ и ДПС.)
Правя обратно предложение на предложението на господин Цветков. Държа да подчертая, че това е законопроект, който все още не е разглеждан в Комисията по образованието и науката, по който имаме отрицателно становище на Сдружението на общините, така че нека той да бъде разгледан в съответните комисии и след това да бъде внесен за разглеждане по дневния ред и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Разбрахме мотивите. Моля, режим на гласуване за направеното предложение.
Гласували 200 народни представители: за 37, против 82, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Преминаваме към декларации от името на парламентарни групи.
Госпожа Цвета Караянчева. Заповядайте. (Ръкопляскания от ГЕРБ, възгласи: „Е-е-е!” от мнозинството.)
Без възгласи! Моля за тишина в залата!
След декларациите ще направя съобщенията.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес въпреки новите железни огради около Народното събрание парламентарната група е в пленарната зала, за да не позволим на БСП, ДПС и „Атака” да прокарат тихомълком държавния бюджет. Тук сме, за да развенчаем мита за Вашия социален бюджет. (Шум и възгласи в мнозинството.) Вчера управляващото мнозинство превърна площад „Народно събрание” в гладиаторска арена. (Възгласи: „У-у-у!” и освирквания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много се радвам, че Ви е весело, но на мен въобще не ми е весело.
Вчера управляващото мнозинство превърна площад „Народно събрание” в гладиаторска арена и окървави мирния протест на невъоръжени български студенти. (Реплики от мнозинството: „Не, не, не!” и тропане по банките. Силен шум.) Срещу цвета на нацията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! Уважаеми народни представители, запазете спокойствие. Ще Ви моля да изслушваме ораторите, въпреки емоционалното състояние на всеки отделен народен представител.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Срещу цвета на нацията държавната машина изправи униформени с шлемове, щитове и палки. И докато в залата на Парламента народните избраници от БСП, ДПС и „Атака” се упражняваха в реторика срещу насилието, ксенофобията и вандализма, навън полицията и жандармерията бяха пратени да охраняват гражданския мир с палки и ритници. Под прозорците ни, уважаеми колеги, децата ни бяха блъскани... (Възгласи: „У-у-у!”от мнозинството.) ... удряни, бити, арестувани по жълтите павета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И тези срамни за демокрацията кадри, пропити с необяснимо настървение, обиколиха новинарските емисии и световните агенции. Докато премиерът Орешарски захаросваше чуждестранните медии, че е освободил страната от страха и е форсирал инвестиционната активност, на площада пред Парламента ерозията на доверието в управляващото мнозинство достигна котата, отвъд която разложителните процеси са необратими. Докога ще сте слепи и глухи?!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Четири години!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господа управляващи, за гнева на унизените и оскърбените, които шестват по улиците над 150 дни и които с погнуса произнасят дори имената Ви, ако все още имате съвест и свян, подайте си оставката и си идете!
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Веднага!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е нужно човек да изпие цялото море, за да се увери, че е солено. Не Ви ли стига омерзението, с което студентите скандират „Оставка!” и Ви пращат по стъпките на Христо Бисеров?! Вие натикахте българския народ до ръба на пропастта и сега цинично наблюдавате как той се съпротивлява. Вашата лакомия за власт изкара българите по площадите и няма сила, която да ги укроти. Още по-малко това може да стане с бой. (Силен шум и реплики в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тишина, колеги!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Парламентарната група на Партия ГЕРБ се обявява категорично срещу физическата саморазправа с мирно протестиращи български граждани, чиято единствена човешка претенция е право на избор. (Силен шум и възгласи в КБ.)
Настояваме ръководството на МВР и лично вицепремиерът Цветлин Йовчев незабавно да се явят в Народното събрание и да отговорят от парламентарната трибуна – от какво беше продиктуван масираният десант на полицейски сили пред Народното събрание и да обяснят тяхното агресивно поведение.
Четиридесет и пет години един мракобесен комунистически режим ни хранеше с митове... (Ръкопляскания от ГЕРБ, възгласи: „У-у-у!” от мнозинството.) ... и цинично отношение, че властта с кръв се взема и с кръв се дава. И понеже вече за няколко месеца властта на социалистите в сдружение с ДПС и „Атака” тотално се дискредитира, не си правете илюзии, че можете да я отбранявате с железни огради и палки!
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Кой забрави, кой забрави...
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има много по-мъдри хора от Вас и от нас взети заедно. Римляните казват: „Да получиш власт е случайност, да се откажеш от нея е доблест”. На Вас тази доблест Ви липсва! (Ръкопляскания от ГЕРБ, силен шум и възгласи в мнозинството.)
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Кой забрави?! Кой е каратиста?!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Оставката на правителството е единственият полезен ход за държавата в момента. Само тя може да спре това напрежение. Вдигнете си ръцете от студентския протест! Не се превръщайте в узурпатори и диктатори и не позорете страната ни! Всичко друго е форма на цинизъм и предателство към децата ни.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Кой плати вчера на децата?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Единственото и най-доброто, което можете да направите, е да си подадете оставката незабавно!
И тъй като знам, че господин Орешарски е тук, в сградата на Народното събрание, аз го призовавам: господин Орешарски, проявете мъжество и си подайте оставката! (Силен шум и възгласи в мнозинството, ръкопляскания и възгласи: „Оставка!” в ГЕРБ, възгласи: „Бирата, бирата, бирата!” в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има искане за процедура от господин Атанас Мерджанов. Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение – изявленията на лидерите на парламентарни групи да бъдат предавани пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио, както и дебатите по първото гласуване на бюджета на Република България за следващата година. (Ръкопляскания от мнозинството, шум и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли противно предложение? Не виждам.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Кой уби Мишо Бирата? Кой уби Мишо Бирата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 171 народни представители: за 123, против 39, въздържали се 9.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): От кого се криете, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Националното радио и Българската национална телевизия да започнат директно излъчване на заседанието.
Заповядайте, господин Станишев, от името на парламентарна група.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как Народното събрание да остане безучастно към това, което се случи вчера по улиците на София, и което се случи вечерта пред Народното събрание.
Всички видяхме сцени на насилие по същество. Опит за превземане на сградата на Българския парламент. (Бурна реакция в опозицията. Народни представители от ГЕРБ показват снимки от протестите. Парламентарната група на ГЕРБ напуска залата.) И тези, които стоят дълбоко зад организацията на тези събития, напускат сега залата. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) А техните ръководители са истинските подстрекатели на опита за щурм на Българския парламент. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Парламентаризмът е основа на българската демокрация. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не крещете!
Господин Станишев, изчакайте секунда.
Колеги от ГЕРБ, ако ще излизате, излизайте! Който остава, да седи и да слуша. Недейте да се опитвате да проваляте заседанието за пореден път.
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Вчера вечерта видяхме лица и действия, които нямат нищо общо нито с мирните протести, нито със студентството в България. Това бяха организирано докарани ултраси, очевидно организирани с една-единствена цел – да щурмуват и да превземат сградата на Българския парламент.
Задавам въпроса: в коя демократична държава във и извън Европейския съюз подобно вандалско действие, подобен опит за метеж са допустими? Никъде не са допустими! Трябва много ясно да се сложи разграничителна линия между правото на демократичен процес на всеки един гражданин – и това се случва, в това число, благодарение на промяната, която настъпи на 12 май тази година, и опитите да се срине парламентаризмът, да се разруши държавата.
Няма как да не се зададе въпросът в чий интерес е всичко това? За кого се прави? Отговорът е очевиден за голяма част от българските граждани – за тези, които не получиха достатъчна подкрепа след техния мандат, които днес са в опозиция, и които не могат да преглътнат този факт на българската демокрация. Те са в опозиция. Логиката, мотивацията на господин Борисов и неговото обкръжение са много ясни и деструктивни за държавата. Разсъждението е следното: „Ако тази държава не е моя, ще я срина. Ще я срина ден след ден с организация на протести, на атаки срещу парламентаризма, срещу демокрацията след продължаващо насаждане на омраза”. Това всичко върви през последните месеци. И това е съвсем закономерно поведение за ръководството на Партия ГЕРБ и за нейния лидер. Четири години бяха превърнали Парламента в изтривалка на едноличната воля на Борисов и просто в един гумен печат, изпълняващ тази воля.
Парламентаризмът се завърна. Политиката се завърна в Народното събрание. И не могат да преживеят този факт. Не могат да приемат своята роля на опозиция.
В името на завръщането на господин Борисов на власт се случва голяма част от напрежението в страната. Волно или неволно хора, които участват в протестите, особено в такъв тип насилие, какъвто видяхме вчера, обслужват този интерес – връщането на ГЕРБ на власт. Искам да кажа на тези, които кроят тези планове, конспирации, готвят и организират метежи. Няма да мине! Няма да мине (ръкопляскания от КБ и ДПС), защото България се нуждае от оздравяване, оздравяване от атмосферата на омраза, насаждана четири години, когато всеки инакомислещ, всеки, който дръзнеше да се противопостави на тази властова машина, която държеше управлението, беше прегазван. Прегазван морално, политически, гонен, дискредитиран – всякак.
Страхът си отиде! Демокрацията, за да бъде жизнена, се нуждае и от сила, за да не може всеки разбойник да прави каквото си поиска. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Искам да попитам тези ултраси, докарани от Благоевград, Перник, от Пловдив, от хората на Борисов, от негови икономически кръгове, какво общо имат с демокрацията? Харизанов – бившият ръководител на „Напоителни системи”, които бяха разпродадени и оплячкосани, с тези пари ли плащат на ултрасите? С парите, откраднати от българските данъкоплатци?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Той ли е новият генерал?
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Кръгът „Котараците” – те ли организират? Искам Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност” да си встъпят в действията и да покажат истината и фактите за опитите (ръкопляскания от КБ и ДПС) да се щурмува Българският парламент, да се посочат организаторите и вдъхновителите на това. Неслучайно и господин Борисов, и господин Цветанов не са в Парламента, както винаги. Превръщат своята парламентарна група в прости изпълнители и заложници на техните болни властови амбиции. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
За Коалиция за България властта не е самоцел. Добре осъзнаваме срещу какво сме се изправили – срещу една сила, за която правилата, законът, нямат никакво значение, които са готови да извадят младите хора на преден план, да ги използват като жив щит за мутри, които стоят зад тях, замерват полицаите и се опитват да пробият към Народното събрание и да го окупират, за да влезе с желязна стъпка отново Борисов във властта.
Искам да благодаря на българските полицаи (ръкопляскания от КБ и ДПС) за техния стоицизъм, мъжество и хладнокръвие. Далеч не всеки човек ще издържи на тези провокации, на тази агресия, на която бяха подложени вчера.
Искам да кажа няколко думи и за политическата, и обществената атмосфера в България. Вчера всички групи без изключение след съвместното изявление на президента и на министър-председателя на страната заявиха, че са против насилието на верска и религиозна основа. Да, хубави думи. Но омразата, подклаждането към насилието, посочването на враговете продължава и се насажда все по-упорито от тези, които имат една-единствена цел – да са на власт на всяка цена.
Ще търпи ли Българският парламент, българското общество и българските медии тази манипулация, това изкривяване на демокрацията, или ще вървим по пътя към един неофашизъм, който си пробива път (ръкопляскания от КБ и ДПС) в условията на тежка икономическа, социална, политическа криза навсякъде по света, особено остро осезаема в България в условията на бедност, и играе със страховете на хората, с тяхната несигурност?
Искам да задам въпроса към тези, които казват, че са демократични политици, че са алтернатива и на ГЕРБ, и на БСП: защо никой не осъди списъците на неудобни журналисти, които имат различно мнение от тяхното? Осъзнават ли лидерите на партии от Реформаторския блок, че също обслужват интереса на Борисов? Ако не го осъзнават, това би означавало, че са дълбоки наивници – политически и граждански. Ако го осъзнават, това означава сделка с върхушката на една клика, която за четири години срина икономиката, докара хората до тотална мизерия.
И днес искат да повтарят същото, и днес имат наглостта да говорят за това, че бюджетът, който днес ще дискутираме, не бил достатъчно социален. Че имахте цялата власт четири години, какво направихте за безработните, за пенсионерите, за бизнеса, за майките?! Кой? (Възгласи: „Кой? Кой? Кой?“) Кой оплячкоса резерва на Здравната каса и открадна парите на българските данъкоплатци? (Възгласи: „Кой? Кой? Кой?“) ГЕРБ, Борисов, Дянков – цялата тази клика. На всичко това трябва да се сложи преграда.
Парламентарната група на Коалиция за България подкрепя правителството не заради властта, а именно защото трябва да се реализира промяна и завръщане към нормалността, към работеща парламентарна демокрация, към правителство, което е готово да води диалог с всеки, и то го води, но някои не желаят диалог, някои са свикнали на ултиматуми. Ултиматумите няма да бъдат приети!
И се обръщам към всички свободомислещи граждани в България, които милеят за страната: да, всеки един демократичен протест има своето място, трябва да бъде уважаван и трябва да бъде, в това число, защитаван и от МВР, и от полицията при спазване на правила, но трябва да има ясна преграда и противопоставяне на един опит за метеж. Това искам да кажа и очаквам от българското правителство да си свърши работата, да покаже, че има власт – демократична, но власт в името на България и нейното по-добро бъдеще, по-различно от това, което беше досега. Благодаря Ви за вниманието. (Продължителни ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
За изявление от името на парламентарна група – господин Лютви Местан.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Мракът снощи не можа да прикрие промененият профил на протестиращите, дори подчертаваше „бръснатите глави” като символ на най-агресивната част на българското общество.
Снощи законодателният орган на страната беше атакуван от ултрасите. Това няма нищо общо със студентите на Република България (ръкопляскания) – нашите деца, както според мен сполучливо бяха наречени.
И тук от името на Движението за права и свободи искам да кажа най-важното: правото на протест е очарованието на демокрацията и затова то е скрепено конституционно, но едно е правото на протест, друго е окупацията. Едно е протестът на студентите, съвършено друго е метежът срещу законодателния орган на страната, който се организира от – кого? – от тези, които вчера отсъстваха при обсъждането на най-важните актове – законите за бюджета на НОИ, НЗОК и на Държавния бюджет. (Реплика от ДПС: „И сега ги няма.”)
Нямаше ги, защото впрегнаха новите си генерали, защото впрегнаха корупционно натрупаните стотици милиони, за да взривят конституционните устои на демократична европейска България. Тази истина трябва да се каже: за Борисов и Цветанов няма оцеляване в политиката извън властта! Затова няма да се спрат пред нищо, за да съборят легитимно избраното правителство на Република България.
Протестът срещу кабинета Орешарски, и това е ясно за организаторите им, няма кой знае какви солидни политически аргументи. Защото в строго политически план, като управленски решения, като стил на управление, като манталитет, като реална грижа за българските граждани и българския бизнес кабинетът Орешарски е друга реалност, несравнимо по-добър от управлението на ГЕРБ и на кабинета Борисов. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Уважаеми госпожи и господа! Точно затова от медиите чуваме: исканията не са толкова политически, исканията били морални – за повече морал в политиката. Как да не се съгласиш с такава теза? Но аз питам: за чий морал става въпрос тук? (Реплики от ДПС: „На Буда!”) За морала на този, който дължи отговор за Мишо Бирата (ръкопляскания от ДПС), за това как най-висшият представител на изпълнителната власт може да упражнява неправомерен натиск върху специализираните органи в българската държава да нарушават закона, да причиняват щети на българската държава и на държавната хазна, за да обслужат частни интереси.
За чий морал още става въпрос? За този, който кръжеше с Авиоотряд 28 над Варна и с хеликоптерите на Българската армия по ловните полета на България? (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) За този ли морал говорим днес? И затова ли е протестът на българските студенти? За морала на този, който продаде „Кремиковци“, за да договори продажбата под формата на скрап, морала на този, който дължи отговори още и за Чакъра, за посегателството срещу Ахмед Доган на 19 януари 2013 г. (ръкопляскания от ДПС), за Полиграфическия комбинат, за фирмите, строили магистралите „Тракия“, „Люлин“ и „Струма“? За този ли морал, който свърза в едно СиБанк и Славчо Христов (ръкопляскания от КБ и ДПС), който събра в едно Драгалевци и Банкя, за да ги превърне в Бермудския триъгълник на българската политика? (Бурни ръкопляскания.) За този ли морал става въпрос? (Възгласи от ДПС: „Браво!“)
Борисов дължи много отговори – на първо място, отговори и за офшорките си. (Ръкопляскания.) Няма наивници, които да му повярват, че той бил див каратист, докато някой го регистрирал в офшорни фирми. (Ръкопляскания.)
За морала на тогова ли говорим, който още не се е припознал в инициалите от тефтерчето на Златанов, който още дължи отговори за Пашата, за Митко Каратиста и за ЧЕЗ? Борисов има да отговаря. И понеже го е страх да отговаря, бърза да свали правителството на Орешарски и да узурпира чрез ултраси Българския парламент, за да не могат тези достойни народни представители да си свършат работата. Ето, това е целта на Борисов!
Много отговори още дължи той: защо изнесе класифицирана информация пред Народното събрание и как така поръчителят му хем е Ахмед Доган, но Доган е и най-интелигентният политик? Ниска проба политическо шарлатанство! Не е за терена, на който се прави политиката по европейски, прибавям, не е и за класата на Доган този нескопосан опит за омилостивяване и поредна покана за недодялан политически танц. Жалко е падението, до което агонията на опозицията и блянът по власт на всяка цена са довели Бойко Борисов. Подаръците на големия Ахмед Доган за момчето от Банкя свършиха с генерал-лейтенантските му пагони. (Ръкопляскания от ДПС.) ДПС и с новия си председател в мое лице, и с тези 36 народни представители ще стои плътно зад кабинета Орешарски, ще стои зад конституционния ред, зад българската демокрация!
В заключение: прави Ви впечатление, че Борисов и компания не се държат политически – прочетоха си декларацията и напуснаха! Вчера лидерите им ги нямаше, защото вече бяха организирали метежа. Днес пак ги няма! Тяхното поведение не е политическо, защото не ги интересува политиката, а властта. За тях властта е Солунската митница на Бай Ганьо, която захранва първичната им зейнала за още блага паст, е най-точната дума. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Уважаеми госпожи и господа, ще попитам отново: за какъв морал става въпрос? Завършвам с това, с което започнах: този, който свърза в едно Славчо Христов и Бориславова, които тихо и кротко се спогодиха за СиБанк, за морала на капиталите на „Капитал”, които купуват имоти в Халкидики и търгуват доверието на бедните пенсионери срещу юмрука, който слага вериги на Алма Матер?! (Ръкопляскания от ДПС.)
Модераторът е медийната емблема на служебния кабинет на Президента ведно с неговата политическа надежда – „България може”. Какво може България? Да се срамува от издевателствата на новопокръстени за политици охранители и бизнесмени, минали през трибуквени групировки и паркинги в Германия?! (Ръкопляскания от ДПС.) Що за политически цинизъм под тежката демократична завеса на Европа е това?!
Не ДПС изнасилва старата дама БСП, а „ИПОН” и Бизнеспаркът на София въвличат гражданите и държавата в политическа извратеност. Обръчите не са на Доган и на ДПС! Герберската редакция на обръчите са офшорките, които купуват имоти на първия мъж на Републиката, като прането на парите не е поверено задължително на първата жена на бившия пръв сред министрите, а удовлетворява банкерския напън на дамата на сърцето от тъмните времена, която финансира политическите транзакции от „Глобална България” при „България може” и за апликация – Фондация „Кредо”. (Ръкопляскания от ДПС.) Кредо в потайностите на трезорите, без да има нещо общо с политическото кредо на България и на Европейския съюз.
Апропо, и тя си има цвете и въобще много росни китки в ГЕРБ. (Смях и оживление.) Може би затова всички цветя имат общ мирис – миришат отровно на корупция. (Ръкопляскания от ДПС.)
Затова уроците по морал в политиката не от Вас, господа! Елате на сцената на политиката! Не можете обаче! Защото там Орешарски е несравнимо по-добър и заслужава своя шанс. Благодаря за вниманието. (Народните представители от ДПС стават и ръкопляскат. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към гласуване, предлагам да Ви запозная с решението на Централната избирателна комисия и точка първа, за да може колегата, след като положи клетва, да участва в гласуването.

Преминаваме към точка първа:
ПОЛАГАНЕ НА КЛЕТВА ОТ НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
„На 7 ноември 2013 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България с решение на Четиридесет и второто Народно събрание предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Христо Дамянов Бисеров, избран от 30. многомандатен изборен район – Шуменски, издигнат от Политическа партия „Движение за права и свободи” в Четиридесет и второто Народно събрание.
На основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:

Обявява за избран за народен представител в 30. многомандатен изборен район – Шуменски, Бюнямин Хюсеин Хасан, от листата на Политическа партия „Движение за права и свободи”.”
Моля, квесторите, поканете господин Хасан за полагане на клетвата.
Господин Хасан, ако обичате, повтаряйте след мен. (Всички стават.)
БЮНЯМИН ХЮСЕИН ХАСАН: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Честито! Господин Хасан, седнете и попълнете клетвения лист.

Уважаеми народни представители, както и вчера беше обявено, най-напред ще преминем към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2014 Г.
Разискванията са приключили.
Режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: За 109, против 6, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. (Влиза министър-председателят господин Пламен Орешарски и част от членовете на кабинета. Народните представители от парламентарните групи на КБ и ДПС стават и ръкопляскат.)
Господин премиер, дами и господа министри, добре дошли! (В пленарната зала влизат народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ.) Залата стана по-пълна. Наблюдавам и дясната й част. Това е добре!
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 162 народни представители: за 110 против 40, въздържали се 12.
Предложението е прието.
С това на първо гласуване е приет законопроектът.
Заповядайте за отрицателен вот.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин председател, гласувах „против” бюджета на Националната здравноосигурителна каса, защото още в първите дни обещахте промени и реформа в здравеопазването, промени и реформа, дълго чакани в България. В правилна посока бяхте тръгнали, обаче бюджетът, който подготвяте за 2014 г., не е бюджет за реформа.
Този бюджет не е подготвен да посрещне нуждите на два милиона българи, които ще бъдат хоспитализирани през 2014 г. Там има дефицит от 200 милиона.
Този бюджет не е подготвен да посрещне нуждите на около 10 12 милиона българи, които ще отидат на първична доболнична помощ. Там има дефицит от 20 милиона.
Този бюджет не е подготвен да посрещне нуждите на новорегистрирани около 27 хиляди нови онкоболни. Там само в химиотерапията има дефицит от около 40 милиона.
Не е правилно това, което правите – приемате бюджета в момента с окупирано Народно събрание.
Поне дайте пари за здравеопазването! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, тишина!
СЕМИР АБУ МЕЛИХ: Тръгнете с реформата! Направете нещо полезно, докато сте на власт!
Повтарям: тръгнахте правилно, трябва да има реформа в българското здравеопазване. Но Бюджет 2014 г. е ясен – там реформа няма да има – това е истината. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Абу Мелих.
Други желаещи за отрицателен вот има ли? Няма.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри! Вчера, както казах, беше представен докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Преминаваме към докладите на другите комисии. Ще започнем в поредността им.
Най-напред давам думата на господин Алиосман Имамов да представи като председател на Комисията по икономическата политика и туризъм доклада на комисията.
Обръщам се отново към председателите на комисии – с оглед на измененията в правилника могат да представят докладите и в резюме.
Заповядайте, уважаеми господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз ще се съобразя с последните изменения в Правилника и ще представя доклада само от гледна точка на ефектите върху бъдещата работа на съответното министерство – Министерството на икономиката и енергетиката.
„На свое извънредно заседание, проведено съвместно с Комисията по бюджет и финанси на 7 ноември 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Министърът на икономиката и енергетиката на това заседание господин Драгомир Стойнев представи бюджета на министерството, като посочи, че основните му параметри за 2014 г. са приходи в размер на 157 млн. 290 хил. лв. и разходи в размер на 122 млн. 802 хил. 300 лв.
Политиката на министерството през 2014 г. е дефинирана в четири основни направления:
1. „Устойчиво икономическо развитие и конкурентоспособност” с бюджет в размер на 35 млн. 939 хил. 800 лв. В рамките на тази политика е дефинирана стратегическа цел „Повишаване на потенциала за икономически растеж и подобряване на възможностите за участие в единния европейски пазар и пазарите на трети страни”.
2. „Ефективно външноикономическо сътрудничество” с бюджет в размер на 11 млн. 225 хил. 100 лв. В рамките на тази политика е дефинирана стратегическа цел „Подобряване на експортния потенциал”, която се осъществява чрез изпълнението на оперативната цел „Утвърждаване на експорта като ключов фактор за икономически растеж”.
3. „Устойчиво развитие на туризма” с бюджет в размер на 4 млн. 34 хил. лв. Във връзка с тази политика е дефинирана стратегическата цел „Устойчиво развитие на туризма”, за постигането на която е поставена оперативна цел „Утвърждаване на туризма като ключов за икономиката отрасъл”.
4. „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие” с бюджет в размер на 61 млн. 938 хил. 500 лв. Към политиката е дефинирана стратегическата цел „Създаване на условия за сигурна, ефективна и екологосъобразна енергетика”.
В хода на дискусията подуправителят на Българска народна банка Димитър Костов подкрепи заложените в законопроекта буфери, а по отношение на макрорамката на Бюджет 2014 г. определи средата, в която се изготвя, като труднопрогнозируема.
Отношение по бюджета взеха представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България и други браншови организации и обществени представители.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати:
1. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2: без „за” и „против”, и „въздържали се” 13 народни представители;
2. по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2: „за” 10, „против” 5, без „въздържали се” народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г., със становище на Министерския съвет по чл.1 и чл. 2.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Имамов.
Моля председателят на Комисията по труда и социалната политика госпожа Корнелия Нинова да представи доклада на комисията изцяло или в резюме.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое извънредно заседание, проведено на 6 ноември 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 202-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
Законопроектът бе представен от господин Хасан Адемов, министър на труда и социалната политика. Той подчерта, че за 2014 г. общите разходи в социалния сектор възлизат на 11 262,3 млн. лв., което съставлява 13,8 на сто от брутния вътрешен продукт и е най-голям дял в публичния сектор – 36,6 на сто от всички разходи. В сравнение с бюджета за 2013 г. ръстът е с 355 млн. лв.
Действията в областта на социално-осигурителната политика са свързани с няколко основни мерки: увеличение от 1 януари 2014 г. на размера на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. и на максималния осигурителен доход от 2200 лв. на 2400 лв.; увеличение на обезщетението за отглеждане на малко дете от 1 до 2-годишна възраст от 310 на 340 лв.
В областта на пенсионната политика през 2014 г. се предвижда осъвременяване на пенсиите по така нареченото „швейцарско правило”, като от 1 юли 2014 г. всички пенсии ще се индексират с процент равен на 50 на сто от индекса на потребителските цени и 50 на сто от нарастването на средния осигурителен доход през предходната календарна година. Предвиденото осъвременяване е в размер на 3 на сто, за което в бюджета са предвидени 120 млн. лв.
Запазва се възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване за работещите при условията на трета категория труд на достигнатите нива от 2013 г., което ще доведе до увеличаване на броя на новите пенсионери с около 15 300.
Временното спиране на нарастването на възрастта и стажа за пенсиониране ще даде възможност за преосмисляне на състоянието и необходимото развитие на пенсионната система.
Увеличава се максималният размер на получаваната една или повече пенсии от 1 юли 2014 г. на 840 лв., което ще доведе до увеличаване на пенсиите на около 53 000 пенсионери с ограничени пенсии, а 15 600 от тях ще получат действителните размери на определените им пенсии. Предвижда се средният размер на пенсията на един пенсионер да нарасне от 293,55 лв. през 2013 г. на 307,64 лв. през 2014 г. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Господин Миков, има някакви искания от страна на ГЕРБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Вижте, господин Лазаров подсеща за краткост на докладите. Преценката за съдържанието на резюмето е на докладващите. Ако трябва още ще променяме правилника, за да кажем, че резюмето не може да бъде повече от една страница и половина, но това е следващ въпрос.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: А може би не им харесва това, което чета или не искат да се чуе за социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Е, не. Интересно им е.
Продължете, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Така съм преценила, такъв доклад съм подготвила.
Общите разходи, предвидени в бюджета на Министерството на труда и социалната политика за следващата година са в размер на 1 061 млн. лв., което е увеличение с 94 096 216 лв. в сравнение с 2013 г. Предвидените разходи за текущи трансфери, обезщетения и помощи за домакинствата по бюджета на Министерството на труда и социалната политика са 959,5 млн. лв., което е увеличение с 11 на сто повече в сравнение с планираното в Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г.
В областта на политиката по заетостта основен приоритет се предвижда да е ограничаването на високата младежка безработица и икономическа неактивност. През 2014 г. страната ни ще започне да изпълнява Инициативата Европейска гаранция за младежта. За гарантиране изпълнението на мерките, подкрепящи лицата от неравнопоставените групи на пазара на труда (младежи, лица над 50 годишна възраст, самотни родители и други) разходите за активни мерки на пазара на труда в проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2014 г. възлизат на 96 601 178 лв., в това число 73 млн. лв. за Националния план за действие по заетостта, при субсидирано трудово възнаграждение за пълен работен ден от 340 лв. месечно. Предвижда се броят на заетите и безработните, включени в курсове за обучение на възрастни със средства от държавния бюджет през 2014 г. да достигне 11 512 лица спрямо 6512 от предходната година. Очакваното равнище на безработица се предвижда да намалее спрямо 2013 г. и да достигне равнище от 12 на сто.
За политиката в областта на социална закрила и равни възможности са предвидени средства в размер на 169,3 млн. лв., което е в 12,2 млн. лв. в повече в сравнение със средствата от бюджета за 2013 г. Увеличението ще обезпечи предоставянето на услугата „социални трапезарии” и разходите за целевата помощ за отопление на населението с ниски доходи, поради разширения обхват за достъп до услугата, в резултат на което подкрепените семейства ще достигнат 270 000.
За политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания са предвидени средства в размер на 181 092 027 лв., като увеличението е с 12,4 млн. лв. спрямо 2013 г. Това се дължи на увеличения броя на лицата с увреждания от 494 400 на 508 000.
За политиката за социално включване са предвидени 593 453 084 лв. Увеличението е с 69,5 млн. лв. прямо 2013 г. С тези средства ще се обезпечат плащанията на диференцираните детски надбавки за дете (за второ дете размерът се повишава на 50 лв., от което ще се ползват 270 000 деца) и увеличената месечната помощ за деца с увреждания от 217 на 240 лв. (предвижда се тази помощ да получат 23 663 деца), както и ще се осигури изплащането на предвиденото увеличение на размера на еднократната целева помощ за първокласници от 150 на 250 лв.
За функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” са предвидени 393,4 млн. лв. Средствата за стандарти са завишени спрямо 2013 г. с 6,2 млн. лв., което е 3,5 на сто. С 2,5 на сто се увеличават и стандартите в социалните институции.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 11 гласа, „против” – 7 гласа и „въздържали се” – 1 глас, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище: предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2013 г. със становището на Министерския съвет по чл. 2.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Следва да чуем доклада на Комисията по образованието и науката.
Заповядайте, професор Добрева, да представите доклада на парламентарната комисия.
ДОКЛАДЧИК ВАНЯ ДОБРЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по образованието и науката разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха професор Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, госпожа Соня Кръстанова – изпълняващ длъжността главен секретар на Министерството на образованието и науката, чл.-кор. проф. Николай Милошев – заместник-председател на Българската академия на науките, акад. Дамян Дамянов – председател на Съюза на учените в България и заместник-председател на БАН, проф. Никола Малиновски – председател на Общото събрание на БАН, чл. кор. проф. Иван Илчев – ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, представители на синдикални и неправителствени организации.
В комисията са постъпили писмени становища от Българската академия на науките, Съвета на ректорите на висшите училища, Българска стопанска камара, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Синдикат на българските учители, Федерация на университетските синдикати и КНСБ. Всички становища, без изключение, подкрепят законопроекта, а част от тях дори дават препоръки и предложения.
Проектът за държавния бюджет в частта „Образование” и „Наука” от страна на Министерството на образованието и науката бе представен от министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.
Законопроектът извежда политиките в областта на образованието и ученето през целия живот като основен приоритет на държавата. Общият размер на разчетените разходи за образование е 3 млрд. 63 млн. лв. или 3,8% от БВП при 3,58% за предходната 2013 година. Ръстът в разходите за образование спрямо 2013 г. е в размер на 143,0 млн. лв., от които 100 млн. лв. – резерв за финансиране на структурни мерки и програми за развитие на образованието.
Предвидените средства за осигуряване на учебния и възпитателния процес в детските градини и училищата в системата на средното образование възлизат на 1 млрд. 776 млн. лв., с 50 млн. повече, отколкото през 2013 г., което ще осигури изпълнението на заложените в програмния бюджет политики.
Субсидията за издръжка на обучението във висшето образование се запазва на нивото на 2013 г., при намаление на средноприравнения брой студенти с 2734 бр. и увеличение на среднопретегления норматив, което на практика е значимо увеличение. Приоритет е насочване на финансирането към висшите училища, чиито студенти имат най-добра професионална реализация на пазара на труда.
В областта на науката с проекта на бюджет за 2014 г. чрез Министерството на образованието и науката са предвидени средства в размер на 80,5 млн. лв. Общата субсидия по консолидираната финансова рамка възлиза на 0,3% от брутния вътрешен продукт, увеличение с 0,1% от БВП в сравнение с предходния бюджет.
Субсидията за Българската академия на науките е увеличена с 12,7 млн. лв. в сравнение с предходната година. В рамките на планираните средства за наука за 2014 г. ще се осигури и програмно-конкурсно финансиране на научните изследвания.
В последвалата дискусия народните представители изразиха мнение, че заложените средства в проекта на Бюджет 2014 г. за развитие на образованието са насочени към изпълнение на мерки за повишаване на качеството на средното и висшето образование. Предоставя се възможност за провеждане на необходимата реформа в професионалното образование, както и защита на училищата в малките населени места.
Участващите в дискусията акцентираха върху следните въпроси:
- среднопретегленият норматив за издръжка на обучението на един студент продължава да е значително по-нисък от единния разходен стандарт за издръжка на обучението на дете/ученик;
- не е ясно какви ще са промените в механизма за финансиране на висшите училища, насочени към повишаване на качеството на образованието и неговата връзка с пазара на труда;
- какъв ще бъде редът за разпределение на средствата по чл. 1, ал. 5, т. 2 от Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г. и каква част от тях ще бъде предназначена за висшето образование.
В хода на дискусията бе обърнато особено внимание, че независимо от значителното увеличение на субсидията за Българската академия на науките в сравнение с тази, предоставена по Закона за държавния бюджет за 2013 г., държавата продължава да не осигурява достатъчно средства за инвестиции в научни изследвания.
Продължава намаляването на средствата за капиталови разходи.
Вносителите на законопроекта отговориха изчерпателно на поставените въпроси.
След приключване на дискусията и последвалото гласуване Комисията по образованието и науката реши:
С 10 гласа „за”, 8 „против” и 1 „въздържал се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, проф. Добрева.
Следва да чуем доклада по бюджета на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Курумбашев, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя на Вашето внимание Доклада на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
Първо, бих искал да подчертая, че пълната версия на доклада се намира на уебстраницата на Комисията по околната среда и водите – всеки, който има интерес, може да се запознае с него, затова ще Ви представя резюме.
„На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието от Министерството на околната среда и водите присъстваха: министърът на околната среда и водите госпожа Искра Михайлова и тримата заместник-министри – господин Чавдар Георгиев, господин Дин Онбаши и господин Атанас Костадинов, господин Росен Асенов – главен секретар, госпожа Христина Младенова – директор на дирекция „Бюджет, финанси и счетоводство”, госпожа Малина Крумова – директор на дирекция „Кохезионна политика за околната среда”, и госпожа Галина Симеонова – изпълнителен директор на ПУДООС, както и представители на Министерството на финансите.
Заседанието беше открито от председателя на комисията господин Петър Курумбашев, който представи присъстващите гости и обяви предлагания дневен ред, приет от членовете на комисията.
Госпожа Искра Михайлова представи проекта на държавния бюджет.
След откриването на дебатите по законопроекта взеха отношение:
народният представител Ивелина Василева, която благодари на министъра за представянето и присъствието на целия ръководен екип на министерството, поставяйки въпроси за мястото на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на инвестиционното проектиране, възможността да се изпълнят набелязаните политики и с какви конкретни проекти, и какви конкретни критерии ще има при кандидатстването пред ПУДООС;
народният представител проф. Теохаров – относно мониторинга на почвите, ерозията и органичния въглерод; народният представител Петър Курумбашев – относно намалението на приходите и на капиталовите разходи; министър Михайлова, която отговори на въпросите, посочвайки взаимодействието с Министерството на инвестиционното проектиране и важността на качеството на проектите, възможността за покриване на недостига на средства чрез оптимизация, реорганизация, пренасочване и преструктуриране, а относно критериите на ПУДООС – за това, че няма да има промяна и ще се изпълняват досегашните критерии; заместник-министър Чавдар Георгиев, който отговори на въпросите за мониторинга; заместник-министър Атанас Костадинов, който потвърди важността на мониторинга, включително на европейско ниво; министър Искра Михайлова – относно постъпването на приходи от такси директно в ПУДООС и предвидените капиталови разходи, както и за възможностите на новия Инвестиционен фонд; господин Петър Курумбашев, който посъветва за по-голяма агресивност по усвояване на средствата от новия Регионален фонд „Растеж и устойчиво развитие на регионите”; народният представител Ивелина Василева – относно прозрачността при усвояването на средства от този фонд; народният представител Силвия Хубенова – относно връщането на ДДС по водните проекти; народният представител Джевдет Чакъров, който обяви подкрепата си за проекта за бюджет; народният представител Страхил Ангелов, който предложи прекратяване на дискусиите.
Председателят на комисията, след отправяне на покана за други изказвания и благодарност за участието на цялото ръководство на Министерството на околната среда и водите в заседанието, прекрати дебатите и обяви гласуване на законопроекта.
След проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите подкрепи законопроекта с 10 гласа „за”, без „против” и 7 „въздържали се” и изрази следното становище:
Комисията подкрепя законопроекта и заложените в него показатели по отношение на опазването на околната среда и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Курумбашев.
Следва да чуем доклада на Комисията по правни въпроси.
Има думата нейният председател господин Четин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители!

„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен от Министерския съвет
на 30 октомври 2013 г.

На свое заседание, проведено на 6 ноември 2013 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на правосъдието, Министерството на финансите, Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Проектът на бюджет на съдебната власт за 2014 г., изготвен от Висшия съдебен съвет, беше представен от господин Михаил Кожарев, а министър Зинаида Златанова представи Становището на Министерския съвет по същия проект.
Както проектът на Висшия съдебен съвет, така и становището на Министерския съвет, предвиждат запазване на приходната част от 2013 г. или 140 млн. лв. общ размер на приходи от дейността на органите на съдебната власт, като от тях 120 млн. лв. се предвижда да бъдат приходите от съдебни такси.
Относно разходната част, в своя проект Висшият съдебен съвет предлага общ размер на разходите от 543,5 млн. лв., от които 522,7 млн. лв. за текущи разходи. Също така Висшият съдебен съвет предвижда увеличение на капиталовите разходи с 17,4 млн. лв. спрямо 2013 г., за усъвършенстване на информационната стратегия на правораздавателните органи, за Единната информационна система за противодействие на престъпността и за подобряване на инфраструктурата и сигурността.
Министерският съвет, отчитайки всички фактори за формиране на бюджетните параметри на консолидирана основа и възможностите на бюджета при ограничен финансов ресурс, предвижда увеличение с 30 млн. лв. на разходите в общ размер в сравнение с 2013 г. или общо 434 млн. лв.
Предвидените текущи разходи са в размер на 429 млн. лв. и са планирани за дейността на съдебните институции, издръжка на магистрати и съдебни служители, възнаграждения на съдебни защитници, съдебни експертизи, вещи лица и съдебни заседатели. Министерският съвет предвижда и 4,5 млн. лв. капиталови разходи за управление на движими вещи на органите на съдебната власт.
По отношение на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи, проектът на Висшия съдебен съвет предвижда 900 хил. лв., а становището на Министерския съвет е за 600 хил. лв. Разликата в бюджетното взаимоотношение с централния бюджет между двата проекта е 109,5 млн. лв., представляващи резултативна величина между планираните приходи и разходи и се осигурява от централния бюджет.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Екатерина Заякова, Димитър Лазаров, Янаки Стоилов, Смиляна Нитова, Цецка Цачева, Снежина Маджарова и Десислава Атанасова.
Поставени бяха въпроси във връзка с изпълнението на бюджета по разходната част, средствата, необходими за капиталови разходи и поддръжката на сградния фонд.
Господин Стоилов изрази мнение, че с оглед разбирането, което Министерският съвет проявява към финансовите затруднения на съдебната власт, същите биха могли да намерят своето решение чрез корекции, извършвани в рамките на финансовата година. Също така подчерта, че в номинално изражение, Становището на Министерския съвет по проекта на бюджет, изготвен от Висшия съдебен съвет, сравнено със заложения бюджет за 2013 г., бележи ръст с около 7,5%.
След проведената дискусия по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г., Комисията по правни въпроси:
– със 7 гласа „за”, без „против” и 9 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт, съставен от Висшия съдебен съвет;
– с 9 гласа „за”, без „против” и 7 „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. с включен проект за бюджет на съдебната власт със становището на Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Следва да чуем доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Михалевски, да представите доклада на оглавяваната от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2014 г., № 302-01-33,
внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 6 ноември 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на финансите, на Министерството на регионалното развитие, на Министерството на околната среда и водите, на Министерство на здравеопазването, на Националното сдружение на общините в Република България и на граждански организации.
Госпожа Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, представи пред комисията проекта за бюджет на Министерството на регионалното развитие и подробна информация за предвидените в проекта средства по основните политики, програми и дейностите, осъществявани от министерството.
Госпожа Жени Начева – началник на отдел в дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите, представи пред народните представители подробна информация за предвижданията на законопроекта в частта му за общините.
С проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г. се предвижда обща субсидия за делегираните от държавата дейности към общините 1 млрд. 988 млн. 198 хил. 800 лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 255 млн. 640 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и почистване на общински пътища 19 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи в размер на 121 млн. 900 хил. лв., в това число – за изграждане и основен ремонт на общински пътища 60 млн. лв. Представена бе и информация за увеличението на средствата по отделните дейности в сравнение с бюджета за 2013 г.
Представителите на Националното сдружение на общините в Република България представиха позицията на сдружението по законопроекта и мотивираха предложенията на общините за увеличаване на трансферите в определени дейности. Мотивите на сдружението и конкретния размер на необходимите допълнителни средства подробно са изложени в протокола за проведените консултации по законопроекта, подписан между министъра на финансите и националното сдружение.
В хода на дискусията народните представители поставиха редица въпроси, свързани с отделни параметри на бюджета, на които отговориха представителите на Министерството на финансите и на Министерството на регионалното развитие.
Народните представители, които взеха отношение по законопроекта, изразиха принципното си съгласие с предложенията на общините за необходимостта от увеличаване на средствата, необходими за отделните дейности.
Бяха направени предложения между двете гласувания на законопроекта да се потърсят допълнителни механизми в консултация с Министерство на финансите за предоставяне на допълнителни средства, като се отчетат специфичните особености за формиране на бюджетите на отделните общини, с оглед осигуряване на необходимите финансови ресурси, с които общините да оперират самостоятелно през следващата година.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление взе следните решения:
– без гласували „за” и „против” и 11 гласа – „въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да не бъде приет на първо гласуване;
– с 10 гласа – „за”, 8 гласа – „против” и 1 глас – „въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., със становището на Министерския съвет по проекта на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2, да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михалевски.
Следващият доклад, който ще бъде представен на пленарната зала, е докладът на Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Аталай, за да представите доклада на ръководената от Вас парламентарна комисия.
ДОКЛАДЧИК РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги,

„ДОКЛАД

за първо гласуване на Проекта на Закон за държавния бюджет
на Република България за 2014 г., № 302-01-33,
внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г.,
част “Енергетика”

На свое редовно заседание, проведено на 6 ноември 2013 г., Комисията по енергетика обсъди проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
От името на вносителите Законопроекта за Държавния бюджет за 2014 г. беше представен от министър Драгомир Стойнев, който представи общата рамка на бюджетната политика на Министерството на икономиката и енергетиката.
Бюджетът е насочен към изпълнението на балансирана и прозрачна икономическа и енергийна политика, която защитава държавния и обществения интерес и е основана на европейските принципи и политики с оглед постигане на растеж и модернизация на икономиката.
В този смисъл, предлаганият бюджет е насочен към намаляване на административните разходи и постигане на по-висока ефективност на администрацията, от една страна, и по-целенасочени политики за насърчаване на икономиката и предприятията, в това число и в енергетиката.
Проектът е разработен в рамките на одобрените от министерството на финансите тавани и в него фокусът е изместен от ведомствените разходи, които са намалени.
Политиката, която касае развитието на отрасъл „Енергетика” е „Устойчиво и конкурентоспособно енергийно развитие”.
Министерството си е поставило за цел да работи приоритетно за ограничаване на външната зависимост от енергиен внос чрез диверсификация на енергийните доставки, енергоспестяване и използване на местни ресурси и възобновяемите енергийни източници, либерализиране на енергийния пазар и овладяване на негативните промени в климата чрез включване на българските енергийни инсталации в европейската Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове.
Ползите от реализирането на тази политика ще се отразят в намаляване на енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт, което от своя страна ще доведе до намаляване на външната зависимост от внос на енергия и енергийни ресурси, повишаване на конкурентоспособността на националната икономика и разкриване на нови работни места, намаляване на разходите за енергия, както и опазване на околната среда.
Отношение по проекта на Закон за Държавния бюджет за 2014 г. взеха народните представители Диана Йорданова и Рамадан Аталай, на които министър Стойнев отговори.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по енергетика с 8 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за Държавния бюджет за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г., част “Енергетика”.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
Следващият доклад е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, уважаеми господин Мерджанов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.

„ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2014 г.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 6 ноември 2013 г., разгледа внесения Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
Проектобюджетът на Министерството на вътрешните работи за 2014 г. бе представен от министъра на вътрешните работи. В бюджета на МВР за 2014 г. са предвидени приходи в размер на 174 638 000 лв. и разходи в размер на 999 556 000 лв., в това число 985 257 000 лв. текущи разходи и 14 299 000 лв. – капиталови разходи.
Министър Йовчев обясни, че бюджетът на ведомството за тази година е намален. Това до известна степен се дължи на преместването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в ДАНС, както и отделянето на СДОТО като независима Държавна агенция „Технически операции”. Министърът обяви, че е планирано и съкращаване на администрацията, което от своя страна ще осигури средства за увеличение на заплатите на служителите. Господин Йовчев заяви, че в бюджет 2014 г. е заложено по-ефективно управление на разходите за издръжка.
Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ заявиха, че няма да подкрепят законопроекта.
Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България се обявиха в подкрепа на законопроекта и поискаха достатъчна финансова обезпеченост на дирекциите и управленията на МВР в малките населени места с цел противодействие на битовата престъпност. Според тях редно би било да се заделят повече средства и за превенция.
В отговор на зададените въпроси и направените констатации министър Йовчев обясни, че бюджетът на МВР за 2014 г. е балансиран. Той обеща значителен ресурс да бъде насочен към малките населени места и районните управления. Министърът пое ангажимент да предостави точни данни за предвидените средства по отделните политики.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 7 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Следва докладът на Комисията по отбрана.
Уважаеми господин Янков, заповядайте да представите доклада на ръководената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!

„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2014 г., № 302-01-33,
внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.

На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по отбрана обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., в частта му за Министерството на отбраната.

На заседанието присъстваха заместник-министърът на отбраната господин Неджми Али, заместник-директорът на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ към Министерството на отбраната господин Ангел Маринов, началникът на отдел „Бюджет“ към Министерството на отбраната господин Красимир Кръстев, експертът в дирекция „Стратегическо планиране“ към Министерството на отбраната господин Ганчо Душков и държавният експерт в дирекция „Държавни разходи“ към Министерството на финансите госпожа Маруся Гърбачева.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2014 г., в частта му за Министерството на отбраната бе представен от заместник-министъра на отбраната господин Неджми Али.
С чл. 11, ал. 1 на проекта са определени приходите, разходите, трансферите и субсидиите от централния бюджет за Министерството на отбраната за 2014 г.
В сравнение с бюджета за 2013 г. основните показатели в проекта за бюджет за 2014 г., в частта му за Министерството на отбраната, са следните:
Собствените приходи са намалели с 16,12% – от 62 млн. лв. на 52 млн. лв.
Разходи за 2013 г. от 1 млрд. 80 млн. 465 хил. лв. на 1 млрд. 21 млн. 475 хил. лв., или по-малко с 5,45%.
Текущите разходи от 1 млрд. 25 млн. 465 хил. лв. са намалели на 969 млн. 81 хил. лв., или с 5,49%.
Капиталовите разходи от 55 млн. лв. на 52 млн. 394 хил. лв., или 4,73%.
С проекта на бюджет на Министерството на отбраната за 2014 г. са разчетени разходи в размер на 1 млрд. 21 млн. 475 хил. лв.
Проектът на бюджет на Министерството на отбраната за 2014 г. е разработен в програмна структура от 10 основни програми, включени в съответните политики, които министерството ще провежда. През 2014 г. в системата на Министерството на отбраната ще се изпълняват следните политики и програми:
1. Политика „Отбранителни способности”, обхващаща:
- Програма № 1 „Подготовка и използване на въоръжените сили”;
- Програма № 2 „Управление на човешките ресурси и резерв”;
- Програма № 3 „Сигурност”;
- Програма № 5 „Медицинско осигуряване”;
- Програма № 6 „Военно-патриотично възпитание и военно-почивно дело”;
- Програма № 7 „Изследвания и технологии”;
- Програма № 8 „Военно образование”;
- Програма № 9 „Административно управление и осигуряване”.
2. Политика „Съюзна и международна сигурност”, включваща:
- Програма № 4 „Членство в НАТО и Европейския съюз и международно сътрудничество”;
- Програма № 10 „Военна информация”.
В обсъждането на законопроекта участие взеха народните представители Цветомир Михов, Венцислав Лаков, Валентин Радев, Пламен Манушев, Спас Панчев, Четин Казак, Доброслав Димитров, председателят на Комисията по отбрана Янко Янков и заместник-министърът на отбраната Неджми Али.
Народният представител Цветомир Михов отправи запитване относно подробна разбивка за разходите, заложени по програма Военно-патриотично възпитание и военно почивно дело. Беше му отговорено, че това може да стане в рамките на парламентарния контрол и ще получи исканата информация.
Народният представител Венцислав Лаков постави въпроса заложени ли са в бюджета средствата за преградното съоръжение на българо-турската граница. Господин Неджми Али отговори, че това е ангажимент на МВР и средствата не са заложени в бюджета на Министерството на отбраната.
Народният представител Валентин Радев постави въпроса колко средства от актуализирания бюджет за 2013 г. са преведени за освобождаване на радиочестотите, на който получи отговор, че с постановление на Министерския съвет са преведени 30 млн. лв.
Народният представител Спас Панчев заяви, че подкрепя бюджета, но подчерта, че между първо и второ гласуване е необходимо да се направят корекции и трябва да се достигне бюджетът от 2013 г.
Народният представител Пламен Манушев изтъкна, че държавата трябва да отдели необходимите средства за армията. Към настоящия момент според него състоянието на техниката е лошо, дори опасно. Спешно е необходимо извършване на ремонтни дейности и закупуване на консумативи. Трябва да се осигури ресурс и за бойната подготовка.
Народният представител Четин Казак изрази своята подкрепа за бюджета, като подчерта, че средствата са недостатъчни, но това е реалното състояние на публичните финанси.
Народният представител Валентин Радев определи Бюджет 2014 като бюджет на надеждата и заяви, че не подкрепя бюджета. Той отбеляза, че армията има нужда най-много от увеличение на капиталовите разходи. Според него всичко, което е допълнително поето като ангажимент, но не е записано конкретно в бюджета, е само надежда.
Народният представител Доброслав Димитров изтъкна, че като цяло Бюджет 2014 г. е по-голям от този за 2013 г., но са нарушени балансите и не са определени правилно приоритетите. Според него отбранителният сектор не е приоритет за Бюджет 2014 и той няма да го подкрепи.
Председателят на Комисията по отбрана Янко Янков информира комисията, че между предното и настоящото заседание е проведена среща между него и министъра на финансите, а също така между заместник-министъра на отбраната и заместник-министъра на финансите. На тези срещи са приети конкретни ангажименти за целево финансиране на освобождаване на радиочестотите, бойната подготовка и капиталовите разходи. От разговорите е станало ясно, че правителството е наясно с неотложните задачи в отбранителния сектор и ще направи всичко да се осигури необходимият минимум средства за тяхното изпълнение. Той заяви, че такъв подход и такава политика трябва да бъде подкрепена.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана с 10 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Янков.
Сега ще чуем доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Заповядайте, господин Костадинов, да представите доклада на оглавяваната от Вас парламентарна комисия.
ДОКЛАДЧИК КАМЕН КОСТАДИНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на
30 октомври 2013 г.

На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 6 октомври 2013 г., бе обсъден Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Мирослав Мазнев – заместник-министър на регионалното развитие, господин Никола Колев – заместник-председател на Комисията за регулиране на съобщенията.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2014 г. бе представен от господин Антон Гинев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и госпожа Цветомира Заркова – държавен експерт в дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите.
Предвидените собствени приходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които се администрират от Централното управление и второстепенните разпоредители, са в размер на 51 млн. лв. Около 46% от тези приходи се генерират от държавни такси, съгласно Тарифа № 5 за таксите, събирани в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
За програми в областта на транспорта и съобщенията ще се разходват, трансферират и координират 2 млрд. 425 млн. 345 хил. лв., от които 1 млрд. 624 млн. 36,1 хил. лв. са от фондовете на Европейския съюз, включително национално съфинансиране.
В структурата на общите разходи относително висок е делът на капиталовите разходи за големите инвестиционни проекти. Планираните средства по линия на Оперативна програма „Транспорт” са за: разширение на метрото: етап III, лот 1: „бул. „Цариградско шосе” – летище „София”, и лот 2: „Младост 1 – Бизнеспарк в „Младост 4”; трети метродиаметър на метрото в София „Овча купел” – централна градска част – бул. „Ботевградско шосе”; изграждане на интермодален терминал в Южен район на планиране – Пловдив; рехабилитация на гарови комплекси – Централна гара София, Пазарджик и Бургас; изграждане на интермодален терминал в Северен централен район на планиране – Русе; подновяване на участъци от железопътната инфраструктура по жп линия Пловдив – Бургас; модернизация на жп линия София – Пловдив (участъка Септември – Пловдив); електрификация и реконструкция на жп линията Пловдив – Свиленград, коридори IV и IX, фаза 2: Първомай – Свиленград; строителство на автомагистрала „Марица” от километър 5 до километър 71 плюс 0,11; строителство на автомагистрала „Струма”; обходен път на град Монтана; обходен път на град Враца – I-1 (Е-79); обход на град Габрово с тунел под Шипка; път Е-85 Кърджали – Подкова; изграждане на автомагистрала „София – Калотина”; създаване на Речна информационна система в българската част на река Дунав; изграждане на система за управление на корабния трафик; подобряване на системите за навигация и топлохидрографните измервания по река Дунав.
По бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2014 г. са разчетени субсидии за нефинансови предприятия, както следва:
За „БДЖ – пътнически превози” ЕООД – 179,9 млн. лв. субсидии по договора за извършване на обществени превози в областта на железопътния транспорт на територията на Република България; за „Български пощи” ЕАД – 12,5 млн. лв. за компенсиране на несправедливата финансова тежест от изпълнението на универсалната пощенска услуга по Закона за пощенските услуги.
На заседанието на комисията бе представен и обсъден и Проект на бюджет на Комисията за регулиране на съобщенията за 2014 г. При представянето му на народните представители бе обърнато внимание на заложените приходи и разходи в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. съобразно функциите на Комисията за регулиране на съобщенията.
След проведената дискусия Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за” и 9 гласа „въздържали се”, без гласове „против”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Следващият доклад е на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Господин Димитър Дъбов – председател на комисията с най-дългото име, ще представи нейния доклад.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ:

„ДОКЛАД
на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.

Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на свое редовно заседание, проведено на 10 октомври 2013 г., разгледа Законопроект за държавния бюджет на Република Българя за 2014 г., № 354-01-59, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха: господин Владимир Писанчев – председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, госпожа Ваня Стефанова и господин Недялко Недялков – заместник-председатели на ДАНС; господин Цветан Китов – председател на Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО), госпожа Таня Шивачева от дирекция „Планиране и управление на финансите”; бригаден генерал Драгомир Димитров – директор на Националната разузнавателна служба, полковник Георги Миленков – заместник-директор на същата служба; бригаден генерал Тодор Коджейков – началник на Националната служба за охрана, господин Станимир Соколов – началник на сектор „Финансово-счетоводна дейност” в службата; Борис Димитров – председател на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), и госпожа Изидора Петкова – директор на дирекция „Финансово-стопански дейности, управление на собствеността и човешки ресурси” в ДКСИ.
След като законопроектът бе представен, комисията в кръга на своята компетентност се запозна със становищата по предлаганите разходи за 2014 г. на бюджетните организации – обект на парламентарен контрол от нейна страна.
По отношение на ДАНС господин Владимир Писанчев отчете, че предлаганите разходи на агенцията за 2014 г. са 112 млн. 247 хил. лв., спрямо 85 млн. лв. за предходния бюджетен период. Повишението е с оглед присъединяването към ДАНС на бившата ГДБОП от МВР. Ръководството на Агенцията счита, че тя може, макар и с известни затруднения да изпълнява законовите си функции с предлагания бюджет. В случай обаче, че се приложи рестриктивната мярка, предвидена в чл. 56 от законопроекта, бюджетът на службата ще бъде намален с 5 млн. 612 хил. лв., което може да доведе до реална предпоставка за натрупване на просрочени задължения в особено големи размери за ДАНС.
Председателят на Държавна агенция „Технически операции” господин Цветан Китов поясни, че предлаганите бюджетни разходи от 49 501 000 лв. са изчислени единствено на база прогнозни стойности, тъй като агенцията започна да функционира едва от няколко месеца. ДАТО няма възражения по предложението.
Беше пояснено, че същото се отнася за предвидения бюджет за разходи на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, което все още е в процедура по конституирането си. Предлаганите разходи за него са 1 млн. 548 хил. лв.
Директорът на Националната разузнавателна служба генерал Драгомир Димитров изрази силна тревога във връзка с намаляването на бюджетните разходи на службата с близо 14% спрямо бюджета за предишната година. Особена загриженост буди указание на Министерството на финансите за извършване на съкращение в числеността на персонала в размер на 10% от 1 януари 2014 г. Това ще доведе до допълнителна финансова тежест за бюджета в размер на 3 млн. 170 хил. лв., заради изплащането на обезщетения. Ръководството на НРС счита, че с предлагания бюджет, на службата ще бъдат осигурени средства само за заплатите, задължителните осигуровки, част от полагащите се по закон обезщетения на освободени военнослужещи и в недостатъчен размер за капиталови разходи. НРС ще бъде принудена да замрази първоначално частично, а след месец април и някои от дейностите, които извършва, свързани със задълженията ни по линия на НАТО и Европейския съюз.
Генерал Тодор Коджейков, началник на Националната служба за охрана, също изрази тревога относно предложените в законопроекта бюджетни разходи за НСО. При предложения таван на разходите в размер на 30 984 лв. службата трябва да компенсира разлика от 4 270 000 лв. спрямо бюджета за настоящата година. Това предполага съкращаване на персонала, сред които и такива с оперативни функции, при положение че в момента службата извършва дейността си недоокомплектована. Евентуалното съкращение на служители ще предизвика и значителни по размер разходи за дължими обезщетения. Ръководството на НСО счита, че за нормалното функциониране на службата са необходими допълнителни средства в размер на 4 270 000 лв. или намаляване на основните и функции с около 1/3 по преценка на Министерския съвет.
Председателят на Държавната комисия по сигурността на информацията господин Борис Димитров отчете, че предлаганият законопроект предвижда намаляване на предвидените разходи за Комисията с около 13% спрямо предходния бюджетен период. Ръководството на ДКСИ счита, че с това тя ще може да изпълнява в режим на икономии възложените и според закона функции.
В последвалата дискусия членовете на Комисията поискаха и получиха пояснения относно финансовото обезпечаване на дейностите на организациите, сред които:
1. Какъв е относителният дял на средствата за СРС в бюджета на ДАНС;
2. Какъв е относителният дял на средствата за наказателно-процесуални разследвания;
3. Какъв е относителният дял на средствата, предвидени за реализирането на политика „Сигурност”;
4. Каква е степента на окомплектованост на ДАТО;
5. Осигурени ли са средства за оперативна работа зад граница на НРС;
6. Взета ли е предвид нарасналата миграционна вълна към България при калкулирането на бюджетите на службите за сигурност, и така нататък.
Беше изразено безпокойство дали при формирането на бюджетите на ползвателите на СРС (включително органите на съдебната власт) е взето предвид новото изискване на закона те сами да заплащат използваните специални разузнавателни средства. В тази връзка се получиха пояснения от страна на председателя на ДАТО за изработването на методика за остойностяване на СРС, както и за готовността на ДАНС сама да реализира този оперативен способ за нуждите на своята дейност.
Беше възложено на председателя на комисията и на заместник-председателя господин Камен Костадинов да проведат срещи с компетентните държавни органи с оглед търсенето на възможности за набавянето на недостигащите бюджетни средства на бюджетните организации, обект на парламентарен контрол с оглед компетентността на Комисията за контрол над службите за сигурност, използване и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електроните съобщения.
След проведено гласуване, с 5 гласа „за”, 2 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” комисията подкрепи предлагания законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дъбов.
Следващият доклад, който ще бъде представен в пленарната зала, е докладът на Комисията по земеделието и храните.
Госпожо Фудулова, заповядайте да представите доклада на парламентарната комисия.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.

„ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по земеделието и храните
относно Законопроект за държавния бюджет на Република
България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на
30 октомври 2013 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 6 ноември 2013 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В работата на комисията участие взеха: от Министерството на земеделието и храните – проф. Димитър Греков – министър, господин Бюрхан Абазов и инж. Валентина Маринова – заместник-министри, госпожа Десислава Стоянова – директор на дирекция „Финансово-стопански дейности”, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” и господин Асен Сеньов – финансов съветник на министъра; от Държавен фонд „Земеделие” – господин Васил Грудев – изпълнителен директор и господин Иван Капитанов – заместник-изпълнителен директор.
Присъстваха също представители на синдикални, браншови и неправителствени организации.
Законопроектът в частта селско стопанство и земеделие беше представен от министър Греков. Основните параметри са следните:
1. По проекта на бюджет на Министерство на земеделието и храните
Предложеният разходен таван на министерството за 2014 г. е 209,4 млн. лв., което е с 31,7 млн. лв. по-малко от предходната година или 13,13 %.
2. По проекта на бюджет на Държавен фонд „Земеделие”
Предложеният разходен таван на ДФ „Земеделие” за 2014 г. е 367,2 млн. лв.
Дейността на ДФ „Земеделие” за 2014 г. както в контекста на Програмата за развитие на селските райони, така и по отношение на различните мерки, администрирани и прилагани по Европейския земеделски фонд за гарантиране е напълно обезпечена.
По схемата за единно плащане на площ през 2014 г. се предвижда да бъдат усвоени 1 292,5 млн.лв. европейски средства за директни плащания на земеделски производители.
За финансиране на пазарни мерки общият бюджет за 2014 г. е в размер на 89,6 млн. лв., от които 62,4 млн. лв. европейско финансиране и 27,2 млн. лв. национално съфинансиране.
За осъществяване на общата селскостопанска и на общата рибарска политика средствата за 2014 г., които страната ни предвижда да усвои по програмите на Европейския съюз, без националното съфинансиране към тях, са 765,2 млн.лв.
През 2014 г. се очаква стартирането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Освен това успоредно с изпълнението на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” през 2014 г. се предвижда да стартира Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г., чийто бюджет към настоящия момент все още не е одобрен окончателно.
За плащания по одобрените схеми за държавни помощи, за национални доплащания на площ, за тютюн, за животни и за специфично подпомагане за 2014 г. е заложена обща сума от 263,7 млн. лв.
В законопроекта са утвърдени и 84 млн. лв. съгласно одобрената схема за държавна помощ „Намалена акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство, чрез използване на система от ваучери за гориво”. Схемата ще може да се прилага, след като Европейската комисия постанови решение за удължаване срока на нейното действие до края на 2014 г.
В представеното становище на Министерството на земеделието и храните по законопроекта се отбелязва, че в предложения разходен таван не са предвидени средства за обезпечаване на някои важни дейности на министерството. Направените разчети показват недостиг от 43,1 млн. лв. Освен това се отбелязва, че за осъществяване в пълен мащаб на националната политика за подпомагане в сектора, за национални доплащания необходимите средства са в размер на 424 млн. лв., от които 179,6 милиона за кампания 2013 г. и 244,5 млн. лв. за кампания 2014 г., при заложени 263,7 млн. лв.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Спас Панчев, Димитър Иванов, Владимир Иванов, Пенко Атанасов, Тунджай Наимов, Десислава Танева, Петър Якимов, Добрин Данев и проф. Светла Бъчварова.
Народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ заявиха, че няма да подкрепят законопроекта. Като цяло както народните представители, така и представителите на неправителствените организацзии бяха единодушни, че особено внимание следва да се обърне на разпределението на средствата за национални доплащания по начин, осигуряващ подпомагане на най-нуждаещите се сектори, без да се противопоставят техните интереси. Бяха единодушни също така, че между първо и второ четене на законопроекта следва да се настоява за корекции по бюджета на Министерството на земеделието и храните, така че да бъдат осигурени допълнителни средства за необезпечените дейности.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 10 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Фудулова.
Ще обявя поредността на докладите, които ще чуем след почивката: Комисията по здравеопазване, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по културата и медиите, Комисията по външна политика, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, Комисията по вероизповеданията и Комисията по инвестиционното проектиране.
Почивка 30 минути.
Пленарното заседание ще продължи в 11.30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме дискусията по проекта за бюджет за 2014 г.
Следващият доклад е на Комисията по здравеопазването.
Моля, председателят на Комисията по здравеопазването да представи доклада.
Напомням Ви, че можете да представите доклада в резюме.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин председател.
„На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева, подуправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Динчо Генев, представители на Министерството на финансите, синдикатите, работодателите, съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева. Тя информира народните представители, че с проектобюджета за 2014 г. е планирано равнище на разходите, което да осигури финансирането на ангажиментите и дейностите, които по закон са възложени за осъществяване чрез бюджета на Министерство на здравеопазването, като основните политики се концентрират в областта на промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве, диагностиката и лечението, както и осигуряването на лекарствени продукти и медицински изделия, които са в обхвата на правомощията и задълженията на Министерство на здравеопазването.
Съгласно проектобюджета за 2014 г., общият размер на предвидените разходи на Министерство на здравеопазването възлизат на 359 082 000 лв., като с тези средства ще бъдат финансирани дейности, политики и програми в областта на опазването и контрола на общественото здраве, дейности по национални здравни програми, осъществявани от бюджетните структури към Министерство на здравеопазването, спешната помощ, както и всички останали дейности, свързани с общественото здраве.
От 1 януари 2014 г. се предвижда увеличение на средствата за персонала в центровете за спешна медицинска помощ в размер на 10% и в държавните психиатрични болници с 20%, като за целта са планирани допълнително средства в размер на 7 355 000 лв. за системата на спешната помощ и 2 321 000 лв. за психиатричната помощ.
През 2014 г. дейностите по осигуряване на лечение на безплодие, основно чрез методите на асистирана репродукция и по-конкретно чрез ин витро оплождане, ще преминат на финансиране от Националната здравноосигурителна каса към Министерство на здравеопазването, като за целта са предвидени средства в размер на 7 000 000 лв. В хода на изпълнение на бюджета се предвижда да бъдат предоставени допълнително 3 000 000 лв. за финансовото обезпечаване на тези дейности.
В проектобюджета за 2014 г. се предвижда увеличение в размер на 6 000 000 лв. на субсидиите за общинските лечебни заведения за болнична помощ за дейности, които съгласно действащото законодателство са определени като държавна отговорност, както и за други дейности, които не са в обхвата на задължителното здравно осигуряване и не се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
С предлаганото увеличение на средствата за капиталови разходи по бюджета на Министерство на здравеопазването за 2014 г. в размер на 5 000 000 лв. – общо 15 000 000 лв., се предвижда да бъдат осигурени средства за подмяна на амортизираните санитарни автомобили в центровете за спешна медицинска помощ, което би намалило значително разходите за поддръжка и ремонтни дейности и би повишило надеждността на оказваната помощ.
Представителите на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз единодушно подкрепиха необходимостта от увеличение на средствата за работещите в центровете за спешна медицинска помощ и в държавните психиатрични болници, като същевременно посочиха, че с предлаганите в законопроекта финансови параметри ще бъде изключително трудно извършването на планираните реформи за постигне на стабилност и предвидимост в системата на здравеопазването.
В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването изразиха становище, че намаляването на средствата в проектобюджета за 2014 г. може да бъде предпоставка за неизпълнение на дейностите, отговорност на Министерството на здравеопазването. Някои от народните представители посочиха, че липсва финансово обезпечаване на предвидената инвестиционна програма, планираното увеличение на възнагражденията в структурите на спешната помощ и държавните психиатрични болници, и на заложените политики и програми.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване, при следните резултати: „за” – 10, „против” – 5, „въздържали се” – 2, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на председателя на Комисията по здравеопазването.
Следващият доклад е на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Моля, председателят на комисията, или заместникът, да представи доклада.
Заповядайте, господин Мърков.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ МЪРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 6 ноември 2013 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за държавен бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
В проекта на бюджет за 2014 г. са предвидени разходи в размер на 66 202 500 лв. В общата сума на разходите са включени 25 000 000 лв. разходи за сметка на постъпленията на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.
Промените в бюджетните параметри за 2014 г. спрямо същите през 2013 г., са както следва:
Общо увеличение на разходите – 4 966 600 лв.
- увеличени в средствата за персонала – 2 424 400 лв.;
- увеличение в средствата за издръжка – 1 212 100 лв.;
- увеличение на капиталовите разходи – 150 000 лв.;
- увеличение на административните разходи – общо 1 180 100 лв.
С планираните средства през 2014 г. ще се изпълняват следните политики и програми:
- Политика за младите хора.
- Политика в областта на спорта за учащи и спорта в свободното време – увеличение с 3 199 100 лв., в това число програма „Спорт за учащите се” – увеличение с 3 004 600 лв., програма „Спорт в свободното време” – увеличение със 194 500 лв.
- Политика в областта на спорта за високи постижения – намаление на средствата със 170 300 лв., в това число: програма „Олимпийска подготовка” е намалена с 583 300 лв., програма „Спорт за високи постижения” – увеличение на средствата с 413 000 лв.;
- Политика в областта на усвояване и прилагане на добри международни практики за спорта;
- Политика за привеждане на спортните обекти и съоръжения във вид, отговарящ на съвременните международни стандарти.
По отношение на финансирането на политиките за децата и семействата е предвидено увеличение в размер на повече от 550 млн. лв. в бюджета на Министерството на труда и социалната политика.
Част от общата политика за деинституционализация е политика за подкрепа на семействата. Една от програмите е свързана със закрила на децата, чрез преход от институционална грижа към алтернативни грижи в общността. Общият бюджет е 10 млн. 400 хил. лв., като увеличението е с 500 хил. лв. спрямо миналата година.
През 2014 г. за първи път са предвидени, средства за джобни пари за всички деца в институции, което включва и тези, настанени в резидентни услуги в общността, например кризисни центрове, преходни жилища и центрове за настаняване от семеен тип.
По отношение на политиките за семейни помощи за деца увеличението е с над 69 млн. лв.
След проведената дискусия и обсъждане Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с 10 гласа „за”, 7 „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на народния представител господин Мърков.
Следващият доклад е на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте, госпожо Бояджиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИАНА БОЯДЖИЕВА: Уважаеми господин председател, дами и господа министри, колеги народни представители!

„ДОКЛАД
за първо гласуване
на Комисията по културата и медиите на
Законопроект за държавния бюджет на Република България
за 2014 г.

Комисията по културата и медиите на редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., обсъди Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.
В изпълнение на заложените в програмата на правителството приоритети, развитието и закрилата на българската култура и духовността са заявени като важен национален приоритет за Бюджет 2014 г. Във въвеждащия текст на проекта за Бюджет 2014 за област „Култура” се предвижда Министерството на културата да разработи и въведе устойчив финансов модел за оценка на труда на творците и да създаде стимули за повишаване на заетостта в сферата на културните и творчески индустрии. За общинските културни институти също е заявен стремеж за увеличение на средствата за компенсиране на увеличението на минималната работна залата през бюджетната година, като за музеите увеличението е 1,02%, за библиотеките е с 1,04% и за читалищата – 1,03%. Заявени са и ангажименти в подпомагането на създаването и разпространението на национални и регионални радио- и телевизионни програми от Българското национално радио и Българската национална телевизия, съгласно издадените им програмни лицензии.
Новосъздаденият фонд от 500 милиона лева за „Устойчиво развитие на регионите” в Бюджет 2014, чрез който ще се финансират креативни проекти от местното самоуправление, е едно от предложенията в тазгодишния бюджет, което носи надежда за ускоряване процеса на децентрализация и включване на много повече административен и интелектуален капацитет и в сферата на проекти, имащи отношение към развитието на регионалната политика.
Членовете на Комисията обаче отбелязаха, че рамката на Бюджет 2014 г. за Министерството на културата е намалена от 122 млн. 375,1 хил. лв. през 2013 г. на 120 млн. 739 хил. лв. за 2014 г. Намален е бюджетът на Българската национална телевизия от 70 млн. 128 хил. лв. на 65 млн. 147 хил. лв. За Българското национално радио и Българската телеграфна агенция бюджетът е равен спрямо 2013 г. – 42 млн. 112 хил. лв. и 4 млн. 85 хил. лв. Намалени са с около 100 хил. лв. и средствата на СЕМ, чийто бюджет е 1 млн. 307 хил. лв. за 2014 г. Средствата за други дейности в културата, които се финансират чрез общинските бюджети, не са достатъчни за нормалното функциониране на регионалните музеи и галерии, общински културни инициативи и фестивали с дълга история. Въпреки, че средствата за допълваща субсидия за българските читалища се удвояват спрямо 2012 и 2013 г. от 2 на 4 милиона и минимално увеличеният стандарт за издръжка на българските читалища, в условията на икономическа криза те трудно оцеляват.
На основание чл. 86, ал. 1 от Закона за публичните финанси при разглеждане на Законопроекта за държавния бюджет Народното събрание изслуша министъра на културата господин Стоянович и представителите на Министерството на финансите. Изслушани бяха още: генералният директор на Българската телеграфна агенция – господин Максим Минчев, председателят на Съвета за електронни медии – господин Георги Лозанов, членът на Управителния съвет на Българското национално радио – господин Христин Стрижлев и изпълняващият длъжността генерален директор на БНТ – госпожа Анета Милкова.
В работата на комисията участваха и представители на неправителствените и професионални организации в сферата на културата.
След проведените дебати Комисията по културата и медиите с 8 гласа „за”, 8 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” прие следното:
Комисията по културата и медиите предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бояджиева.
Следващият доклад е на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, господин министър! Въпреки че Комисията по външна политика е една за всички области на политиката, за разлика от многото вътрешни комисии, ще представя доклада й съвсем кратко, но мисля достатъчно ясно, за да ориентираме народните представители в тази част от държавния бюджет.
„Законопроектът беше обсъден на заседание на комисията на 6 ноември 2013 г. Правителството се ангажира с активни външни отношения чрез провеждане на ефективна дипломатическа служба, публична, двустранна и многостранна дипломация.
В сравнение с бюджета за 2013 г. основните показатели в Проекта за бюджет за 2014 г. в частта му за Министерството на външните работи са следните: приходи за 2013 г. в размер на 60 млн. лв., за 2014 г. – 62 млн. лв. Разходи в размер за 2013 г. закръглено – 106 милиона, а за 2014 г. – 101 милиона и 370 хиляди.
Структурата на Министерството на външните работи обхваща централната администрация на министерството, 103 задгранични представителства на Република България, Дипломатически институт и Културен институт.
В рамките на проведената дискусия, от страна на Министерството на финансите беше посочено, че с централния бюджет, извън бюджета на Министерството на външните работа се предвиждат допълнително средства за дейности и плащания, които се осъществяват от Министерството на външните работи. Те са в размер общо на 23 млн. лв., от които 12 милиона за изпълнение на международни споразумения, за българското председателство на Черноморското икономическо сътрудничество и други дейности, 6 млн. лв. за членски внос в международни организации и 5 милиона за капиталови разходи от очаквани приходи от продажба на имоти.
По този начин се постига реално увеличение на разходите за държавната функция „Външна политика“ през 2014 г. в сравнение с бюджета за тази година.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по външна политика с 9 гласа „за“, 3 „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
ДОКЛАДЧИК МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми колеги!
В първите пет точки на становището, прието от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, се разглежда отношението на бюджета към някои по общоевропейски фондове, като например изискванията за не по-голям дефицит от 3%, изискванията за съотношение в сравнение с размера на брутния вътрешен продукт съгласно външната задлъжнялост на страната и спазването на тези изисквания в бюджета.
От съществено значение са приетите:
Първо, средства от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз и други програми и инструменти.
Ключов фактор за реализирането на политиката е оптималното усвояване на средствата от Европейския съюз, с които се финансират програми по сектори с пряк ефект върху растежа, заетостта, доходите, конкурентоспособността и публичната инфраструктура.
При планирането на разходната и приходната част на бюджета са отчетени и спецификите във връзка с прилагането на програмите за следващия програмен период, както и опитът от прилагането на настоящия период.
В проекта за държавен бюджет за 2014 г. са заложени общо разходи, в това число и национално съфинансиране, в размер на 4 млрд. 229 млн. лв. по програмите, съфинансирани от Европейския съюз и други донори. Размерът на националното съфинансиране е 949,7 млн. лв.
През 2014 г. действа правилото „N + 2“, което предполага по-ниски разходи от бюджетна гледна точка. Това означава на практика, че праговете за постигане през 2014 г. не са толкова високи, колкото през настоящата, когато бе взето под внимание събирането на две бюджетни за Европейската комисия години съгласно правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент.
В резултат на горните фактори планираните разходи за 2014 г. са с 576 млн. лв. по-малко спрямо тези за 2013 г. Планираните приходи за 2014 г. по програмите, съфинансирани от Европейския съюз и другите донори, са общо в размер на 3 млрд. 131,4 млн. лв., което е с 520 млн. лв. по-малко от 2013 г.
Намаленият ресурс, който се очаква от донорските програми на Европейския съюз за 2014 г., е един от аргументите за извеждането сред основните приоритети на Бюджет 2014 разработването на публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Новата инвестиционна програма, както и допълнителната програма за образование ще достигнат близо 0,8% от брутния вътрешен продукт.
Важно значение в становището на комисията е и по отношение на вноската ни в бюджета на Европейския съюз. Основният финансов ангажимент на страната ни се изразява в националната вноска в бюджета на Европейския съюз. За 2014 г. се предвижда тя да бъде 904,7 млн. лв. Тази вноска е предвидена в бюджета на страната.
С оглед на гореизложеното в становището на комисията Законопроектът за държавния бюджет на Република България бе подкрепен с 10 гласа „за“ при 7 гласа „въздържал се“.
Ето защо Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага Законопроектът за държавния бюджет на Република България да бъде приет на първо четене от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Червеняков.
Следващият доклад е на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
Моля председателят й да представи доклада.
Господин Кърджалиев.
ДОКЛАДЧИК ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри:

„ДОКЛАД
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г. на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите

„На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от госпожа Надежда Генова – началник отдел в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите.
От представените институции само две са първостепенни разпоредители с бюджетни средства – Омбудсманът на Република България и Комисията за защита от дискриминация.
За институцията Омбудсман на Република България е предвиден бюджет в размер на 2 млн. 266 хил. лв. Господин Пенчев изтъкна, че предвиденият бюджет е намален с 12,1% в сравнение с Бюджет 2013 и е крайно недостатъчен за нормалното функциониране на институцията. Той сподели, че само наемът, който заплаща институцията за ползване на сградата, е в размер на 870 хил. лв. Стойностите, предвидени за разходи, не отговарят на потребностите на институцията за 2014 г. Той припомни, че през 2012 г. Омбудсманът е приел нова роля, разширявайки своята многопосочна дейност при застъпничеството на правата и свободите на гражданите, а именно национален превантивен механизъм съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
За Комисията за защита от дискриминация разчетените разходи са в размер на 2 млн. лв. В сравнение с 2013 г. бюджетът е увеличен със 120 хил. лв.
Във връзка с доклада на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността комисията е задължена да открие и управлява още осем нови регионални офиса, като пресметнатите суми за тяхното оборудване и издръжка са в размер на 480 хил. лв. С така предвидения бюджет е възможно разкриването само на два регионални офиса.
Господин Николай Чирпанлиев представи бюджета на Държавната агенция за бежанците. Той сподели, че направените от тях разчети при 10 хил. бежанци възлизат на 8 млн. 400 хил. лв. Очакват се 4 млн. лв. от страна на Европейския съюз, но те ще могат да бъдат усвоени едва от февруари 2014 г. Председателят на агенцията съобщи, че за да може агенцията да се справи с поставените задачи и цели, необходимата сума за нормалното функциониране на седемте центъра за бежанци е девет пъти повече от планираната. Господин Чирпанлиев информира членовете на комисията, че се обсъжда възможността агенцията да стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Госпожа Ана Ананиева – заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето, сподели, че предвидените средства в бюджета на агенцията остават в същите параметри, както и през 2013 г.
Господин Йордан Янев изтъкна, че средствата, определени за Държавната агенция за българите в чужбина, са същите, както през 2013 г. – 758 хил. лв. Сумата не е достатъчна за пълноценната дейност на агенцията.
Госпожа Росица Иванова представи бюджета на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, който е консултативен и координиращ орган към Министерския съвет. За 2014 г. предвиденият бюджет е в размер на 200 хил. лв. Тя изрази съгласие с проектобюджета.
В хода на дискусията по-голямата част от народните представители изказаха подкрепа на Бюджет 2014. Изразено беше несъгласие с намаляването на бюджета на Омбудсмана на Република България и се направиха предложения за решаването на проблема.
Членовете на комисията се обединиха в подкрепа на направеното аргументирано предложение от Омбудсмана на Република България към Министерския съвет. От своя страна, аз съм упълномощен да го представя пред Народното събрание, Министерския съвет и министъра на финансите.
С 12 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“ се прие следното становище:
Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите препоръчва да се потърсят възможности за увеличаване на бюджета на Омбудсмана за 2014 г. до параметрите, които е имал през 2013 г., за да може националният Омбудсман да отговори на очакванията на българските граждани и международните институции, да бъде безкомпромисен в защитата на правата на хората, да изпълнява функциите си като институционализиран носител на гражданския контрол върху държавните и общинските органи.
След проведените дебати Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите с 10 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г.“ Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Кърджалиев.
Следващият доклад е на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика.
Искам да ви съобщя, че по молба на председателя на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси, докладът на комисията ще мине последен, поради ангажименти на председателството.
Давам думата на председателя на Комисията по вероизповедания и парламентарна етика.
Заповядайте, господи Славов.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми министри, уважаеми народни представители! Ще Ви запозная с

„ДОКЛАД
на Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика
относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 година, № 302-01-33, внесен от Министерския съвет

На редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен от Министерския съвет.
Господин Емил Велинов – директор на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет, представи разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, за 2014 г. В сравнение с предходните години бюджетът е завишен с 500 хил. лв. и е добре балансиран. В отделните пера има увеличаване на субсидията, както следва:
- за подпомагане на българските православни общини в чужбина – от 700 хил. лв. на 730 хил. лв.;
- за ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната – от 1 млн. 660 хил. лв. на 2 млн. лв.;
- за ремонт на религиозни сгради на Българската православна църква с национално значение – от 300 хил. лв. на 350 хил. лв.;
- за ремонт и строителство на молитвени домове на мюсюлманското вероизповедание – от 180 хил. лв. на 230 хил. лв.
Религиозната общност на евреите получава 30 хил. лв., Арменската Алостолическа православна църква — 35 хил. лв. За останалите регистрирани вероизповедания са предвидени 50 хил. лв. За издаване на религиозна литература и представителни научни издания – 40 хил. лв.
За първи път на отделен ред е разписана и сума, в размер на 35 хил. лв., която се предоставя за нуждите на Католическата църква в България.
Господин Емил Велинов предложи корекция, обосновавайки се, че според сега действаща програма към Министерството на регионалното развитие предстои с европейски фондове да бъдат обновени около 60 обекта, които са обявени за паметници на културата с регионално значение.
Председателят на Комисията Пламен Славов постави въпроса за начина на разпределяне на субсидията за вероизповеданията, включително и в рамките на увеличения размер, в сравнение с предишни бюджети.
В последвалите изказвания на членовете на комисията се поставиха въпроси, свързани с размера и използването на субсидията за Рилската Света обител – Рилски манастир; въпроси относно контрола от страна на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет при използване на субсидията от вероизповеданията; за предвиждането на средства за окончателно изработване на карта на храмовете и молитвените домове в страната.
Възприе се за коректно, направените предложения по Приложение № 1 да бъдат оформени между първо и второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г.
След проведеното гласуване, Комисията по вероизповеданията и парламентарна етика с 10 гласа „за”, 2 гласа „против” и 6 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет за 2014 г., внесен от Министерския съвет” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Следващият доклад е на Комисията по инвестиционно проектиране.
Моля председателя – господин Костадинов, или заместник-председателя на комисията да представи доклада.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН ТАНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
„Комисията по инвестиционно проектиране на заседание, проведено на 6 ноември 2013 година разгледа и обсъди Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., под № 302 01 33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г., разпределен на Комисията с разпореждане на Председателя на Народното събрание на Република България, № 350 01-257, от 30 октомври 2013 година.
В заседанието на комисията взеха участие министърът на инвестиционното проектиране, представител на Министерство на финансите, Съюза на архитектите в България, Камара на архитектите в България, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Асоциация на геодезическите фирми, Камара на инженерите по геодезия, Българска асоциация на архитектите и инженерите консултанти. На заседанието присъстваха и представители на граждански организации и структури.
Председателят на комисията господин Емил Костадинов представи основните цели на Бюджет 2014 г.
Министърът на инвестиционното проектиране проф. Иван Данов изясни основните параметри на Проектобюджета за 2014 г. на министерството. Основните показатели са собствени приходи в размер на 25 400 хил. лв., разходи в размер на 25 084 хил. лв., текущи разходи общо 22 280 хил. лв., за заплати 9 984 хил. лв. и щатни бройки като прогноза след съответно съкращение 800 бр. В Проектобюджет 2014 г. министерството ще изпълнява политика за подобряване на инвестиционния процес, чрез: развитие на устройственото планиране; усъвършенстване на информационните системи на кадастъра и имотния регистър; стимулиране на публично-частното партньорство; подобряване качеството на превенцията и контрола за прилагане на европейските стандарти. Посочи, че тази политика ще се реализира в три основни програми посочени в проекта за бюджет 2014 година: „Инвестиционно проектиране, устройствено планиране, финансиране и контрол” с бюджет от 5 121,9 хил. лв.; програма „Нормативно регулиране и контрол на инвестиционния процес в строителството”, за която са предвидени 7 458 хил. лв. и програма „Геодезия, картография и кадастър”, за която са предвидени 12 504 хил. лв. Обясни, че за 2014 г. в Централния бюджет са планирани допълнително 5 000 хил. лв. за разработване на устройствени планове по Закона за устройство на територията, като амбицията е да се търсят допълнителни ресурси и източници за финансиране на тази дейност. Освен това в Централния бюджет за 2014 г. са разчетени допълнително 10 000 хил. лв. за създаване на топографски карти и регистри, специализирани карти и регистри и едромащабни топографски карти.
Народният представител Емил Костадинов направи извод, че ако се сравнят сочените от министър Данов програми по бюджет 2014 г. и сравним с 2013 г., то увеличението само за програмите е със 141%, без да отчитаме допълнителните средства за кадастър.
В дискусията взеха отношение народния представител Любен Татарски, Тодор Радулов, Христо Калоянов и Аксиния Тилева. Отношение взе и госпожа Росица Велкова – началник отдел „Държавни разходи” в Министерство на финансите.
Въз основа на разискванията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по инвестиционно проектиране с 10 гласа „за”, 6 гласа „против” и 1 „въздържал се” предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерски съвет на 30 октомври 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Танев.
И последния доклад, уважаеми дами и господа, е на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Не виждам в залата председателя. Има ли заместник-председател на комисията? Член на комисията?
Заповядайте, господин Карадайъ.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси
относно Законопроект за държавния бюджет на
Република България за 2014 г., № 302-01-33, внесен от Министерския съвет на 30 октомври 2013 г.

Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси на свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., разгледа на първо гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., внесен от Министерския съвет на Република България.
На заседанието присъстваха представители на две държавни комисии – Николай Николов, Катя Станева и Снежина Стефанова от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, и Пламен Георгиев и Антоанета Цонкова от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, върху чиято дейност Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси осъществява парламентарен контрол и съответно взе отношение относно заложените за тях параметри в Законопроекта за държавния бюджет.
В хода на разискванията беше изслушан господин Николай Николов – председател на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, който изложи становище за бюджета на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, редуциран с 12% спрямо бюджета за 2013 г. Господин Николов оцени предвидените 1 млн. 310 хил. лв. като напълно достатъчни за целите и нормалното функциониране на комисията и увери народните представители, че предстои 10 процентово съкращение на персонала.
На свой ред господин Пламен Георгиев – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, оцени предвидения в чл. 29 от законопроекта бюджет от 5 млн. 401 хил. лв. като крайно недостатъчен и акцентира върху възложените на комисията съгласно новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество допълнителни функции и задължения. Според господин Георгиев при налични над 300 щатни бройки адекватният бюджет на комисията би следвало да надхвърли 10 млн. лв., а не да бъде редуциран с 12% спрямо заложените в бюджета за 2013 г. параметри.
В резултат на последвалите разисквания между народните представители Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси проведе гласуване с резултати: 4 гласа „за”, 1 глас „въздържал се” и без гласове „против”, и предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо четене Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2014 г., № 302-01-33 от 30 октомври 2013 г., внесен от Министерския съвет на Република България.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Уважаеми народни представители, преди да открием дебата по бюджета, думата иска министър Петър Чобанов.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! В съответствие с чл. 86, ал. 1 от Закона за публичните финанси представям на Вашето внимание за обсъждане Проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Цялостната философия на Бюджет 2014 е фокусирана върху търсенето на конкретни резултати, а именно рестартиране на икономиката и ускоряване на растежа, защото само при работеща икономика можем да говорим за устойчивост, стабилност на публичните финанси и фискална дисциплина. Без да рестартираме растежа, фискалната дисциплина не може да бъде устойчива в средносрочен план.
Постигането на стабилна и предвидима инвестиционна среда и създаването на условия за подобряване на бизнес средата са ясен положителен сигнал към инвеститорите, за възстановяване на нарушеното доверие на хората в пазара и свободната инициатива, както и към повишаване на конкурентоспособността на българските предприятия.
Периодът на управлението на ГЕРБ се характеризира с редица фискални проблеми по отношение на планирането и изпълнението на бюджета – липсата на връзка между фискалната цел и икономическото развитие, и административен натиск, който разруши бизнес средата. Не може да се твърди, че имаме фискална стабилност през последните четири години при провеждане на фискална политика, която пречи на растежа, която не плаща навреме на бизнеса, която задържа данък добавена стойност в особено големи размери, която не предвижда достатъчен ресурс за изплащане дори на социалните помощи при фазата на планиране.
Не е фискална дисциплина намаляването на фискалния резерв с 4 млрд. лв. и увеличаването на дълга с още толкова, като са изчерпани и текущи, и стратегически буфери.
Тези проблеми трудно могат да се коригират само с един бюджет, но с Проекта на Бюджет 2014 г. правим решителни крачки в правилната посока. Бюджет 2014 е разработен при очакване за стабилна макроикономическа среда в средносрочен план, която ще се постигне при прилагане на предвидените политики. Растежът на брутния вътрешен продукт за 2014 г. се очаква да достигне 1,8% в реално изражение при прогноза за ускоряване на растежа на износа, предвид положителните перспективи за развитието на европейската икономика и за възстановяване на вътрешното търсене в резултат на подобряване на икономическата среда.
Бюджет 2014 ясно и категорично извежда политики в подкрепа на растежа, които задават един по-балансиран модел на растеж. Предвидени са политики, които подкрепят както потенциала за растеж, така и дават основание да се очаква нарастване на вътрешното търсене.
Фискалната консолидация за периода 2014-2016 г. е изцяло съобразена с цикличното развитие на икономиката, като основна част от дефицита се формира от разходи, насочени към инвестиции и подобряване на жизнената среда, живота на хората.
Предвиден е конкретен ресурс за намаляване на регионалните диспропорции и създаване на заетост и растеж в регионите.
Реалистичната прогноза за основните макроикономически показатели е основата, върху която се гради фискалната политика през следващата година. Прекалено оптимистичните прогнози за икономическо развитие през последните години са една от причините, които доведоха до неизпълнение на поставените бюджетни цели, на данъчната политика.
Прогнозата за приходи от данъци за 2013 г., които се влияят от динамиката на макропоказателите, беше прекалено оптимистична и увеличи фискалните рискове от неизпълнение на бюджета.
Формирането на целта за бюджетно салдо, без да се отчита макроикономическата прогноза, предопределяше негативното влияние на бюджета върху икономическия цикъл. Нереално залаганата цел за бюджетно салдо през последните години, изразяваща се в ограничаване на публичните разходи с цел бързо достигане на балансирана бюджетна позиция, допълнително ограничи възможностите за постигане на устойчив икономически растеж.
Провежданата до момента рестриктивна фискална политика се отрази негативно върху заетостта, потреблението и инвестициите.
За 2014 г. планираната бюджетна позиция по консолидираната фискална програма е дефицит в размер на 1,8% от брутния вътрешен продукт. Заложената фискална цел се предвижда да бъде постигната при размер на приходите по консолидираната фискална програма от 30 млрд. 886 млн. лв. или 37,9% от брутния вътрешен продукт при номинален растеж от 501,2 млн. лв. спрямо 2013 г.
През 2014 г. се предвижда размерът на разходите да бъде 32 млрд. 358 млн. лв. или 39,7% от брутния вътрешен продукт при ограничение от 40% от брутния вътрешен продукт. За да остане бюджетният дефицит в рамките на ограниченията, произтичащи от заложените в Закона за публичните финанси фискални правила и същевременно да се търси максимален положителен ефект върху икономическата активност, са предприети редица мерки за преструктуриране на неефективни разходи и действия за оптимизиране и/или закриване на структури със затихващи или отпаднали функции. Целта е да се освободи ресурс, който по ефективно да бъде насочен към политики, чийто резултат ще бъде видим и лесен за измерване.
Сред основните приоритетни направления на дълговата политика и през 2014 г. ще бъде осъществяването на контролирано увеличение на размера на дълга, отчитайки необходимостта от осигуряване на нискорискова структура и профил на държавния дълг. През 2014 г. се предвижда дългът да възлезе на 18 млрд. лв., което е изменение от 3,4 милиарда спрямо очакваното ниво на държавния дълг към края на 2013. Размерът на дълга съществено ще намалее още в началото на 2015 г., предвид предстоящото пиково плащане от 1,7 млрд. лв. по емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. Запазва се минималното ниво на фискалния резерв на 4,5 млрд. лв.
Придържайки се към националните приоритети от правителствената програма, в средносрочен план са предвидени целенасочени мерки и механизми за въздействие върху няколко ключови политики. Данъчно-осигурителната политика ще бъде ориентирана към подкрепа на икономическия растеж и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план при запазване на ниски данъчни ставки при преките данъци и решителни стъпки за повишаване на събираемостта от приходните администрации, както и ограничаване на данъчните измами.
Приоритетите на данъчната политика са следните:
- повишаване на бюджетните приходи;
- намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите;
- стимулиране на инвестиционната активност и заетостта.
Ще изброя някои от мерките на данъчната политика в тази насока: усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски; въвеждане на специален режим „Касова отчетност на ДДС”; усъвършенстване на данъчната преференция „преотстъпване на корпоративен данък” за предприятия, извършващи производствена дейност в общини с висока безработица; въвеждане на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и други.
Разходната политика на правителството е насочена към промяна по отношение на разпределението на публичните ресурси и използването на държавния бюджет като ефективен инструмент за извеждане на икономиката на страната по пътя на устойчив растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта и осигуряване на нужната социална закрила за уязвимите слоеве на обществото.
Прекратява се политиката за добавяне през всяка година на ограничен ресурс на всички ведомства, което не е обвързано с реално постижим резултат. Оптимизирането на разходите на министерства и ведомства позволява насочване на финансов ресурс за реализиране на публична инвестиционна програма.
С цел запазване на макроикономическата стабилност и за да изпълни приоритетите на управленската си програма при ограничените възможности за ръст на разходите през следващите години, правителството ще преструктурира и пренасочи ресурс към конкретни секторни политики, фокусирани в различните икономически и социални сфери. Очакваният положителен ефект е свързан с промяната от наложения през последните години макроикономически модел чрез фискалната политика да се задържа икономическият растеж, а с Бюджет 2014 се реализира политика на стимулиране в средносрочен план.
Уважаеми госпожи и господа, ще представя на Вашето внимание три ключови приоритета на Бюджет 2014, без да подценявам важността на останалите, които ще бъдат защитени по време на дискусията.
Политиките в областта на образованието и ученето през целия живот са изведени като основен приоритет за 2014 г. С основен акцент върху стабилния и устойчив икономически растеж се явява реформирането на професионалното образование. Тук основният фокус е разширен не само към придобиването на специфични умения и способности у учениците, но и върху развитието на педагогическите кадри и внедряването на електронно обучение, което ще подобри едновременно качеството, достъпа и привлекателността на професионалното обучение. Важен момент е интегрирането на учебния процес с професионалния и практически опит, чрез обвързването на професионалните училища с бизнеса.
Основен акцент в областта на образованието е и подобряване на качеството на обучение чрез осигуряване подобряване работата на българските учители. С цел преодоляването на дефицита на подготвени специалисти в областта на образованието, през 2014 г. се предвижда да стартира Програма за развитие на педагогическите кадри. Осигурени са средства за финансирането на мерки за привличане и задържане в професията на педагогическите кадри, като е поставен акцент върху стимулирането на младите учители да продължат трудовата си заетост в малките училища в отдалечени региони.
Предвиденият нов механизъм за допълнително финансиране в размер на 100 млн. лв. в системата на образованието ще повиши квалификацията на работната сила в дългосрочен план с положителен ефект върху нарастването на производителността на труда.
Като втори ключов приоритет в бюджета е заложено реализирането на Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” в размер на 500 млн. лв.
Програмата представлява нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, посредством който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти. Определянето на годишния размер на средствата за инвестиционни проекти ще бъде обвързано с икономическия цикъл, с процеса на усвояване на средствата от Европейския съюз с инвестиционна насоченост, както и с критичен преглед на съществуващите политики и програми. Този механизъм има за цел да преодолее натрупаните вътрешни диспропорции в структурата на бюджетите, където разходите за публични инвестиции са силно ограничени за сметка на запазване и увеличаване на разходите за администрация и за нейната издръжка. Въвеждането на този механизъм ще стимулира активността на бюджетните разпоредители и ще допринесе за повишаване качеството на бюджетните им предложения.
Взаимоотношенията с местните власти са акцент и приоритет на правителството в средносрочен план. С Бюджет 2014 са създадени предпоставки за осигуряване на приоритетна национална подкрепа за секторните политики в областта на образованието, здравеопазването, социалните дейности и културата, които се реализират с участието на местните власти. Осигурено е финансиране за подобряване на общинската инфраструктура и за изграждане на общински пътища. Ние не само даваме възможността, но и разчитаме на много активното участие от страна на местните власти в публичната инвестиционна програма.
Социалната политика и мерките за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване са друг ключов приоритет на правителството в средносрочен план. Посредством него ще се осъществи една от основните социални функции на държавата – превенцията от изпадане в състояние на бедност и намаляване на хората в бедност.
Икономическата практика сочи, че в дългосрочен план бедността и неравенството на доходите имат задържащо влияние върху икономическото развитие. Този приоритет ще бъде реализиран с конкретен пакет от социални мерки, който е насочен към подкрепа на няколко целеви групи – децата и семейството, хора в неравностойно положение, възрастните хора, домакинствата и бизнеса.
В заключение, така представените фискални параметри на Бюджет 2014 отразяват политиката на правителството, насочена към промяна по отношение на разпределението на публичните ресурси, извеждане на икономиката на страната по пътя на устойчив растеж, насърчаване на инвестициите и заетостта и осигуряване на нужната социална закрила за уязвимите слоеве на обществото.
Дами и господа народни представители, колеги, пожелавам Ви ползотворна работа по обсъждането на Проектобюджет 2014!”. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, уважаеми господин министър Чобанов.
За процедура – заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ЗАЯКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение за допускане в залата на председателя на Комисията по бюджет и финанси на Висшия съдебен съвет господин Михаил Кожарев, за да представи проектобюджета на съдебната власт за 2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Заякова.
Гласуваме процедурата – моля, гласувайте. (Провиквания от ГЕРБ: „Времето! Изтече времето за гласуване!”. В пленарната зала влизат депутати от ДПС. Оживление, реплики от ГЕРБ.)
Гласувайте, уважаеми колеги! (Реплики от ГЕРБ: „Времето!”, „Времето изтече!”)
В ляво има проблеми с пултовете. Моля да проверите! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
В средата – също. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
В ляво също има още двама души, те вдигат ръка за проблеми. (Силен шум и провиквания от ГЕРБ.)
Още един човек вдига ръка за проблем. (Силен шум, реплики, провиквания от ГЕРБ.)
Преустановете гласуването, обявете резултата.
Гласували 83 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 3.
Моля, поканете представителя на Висшия съдебен съвет да участва в дискусиите по бюджета на Съвета.
Уважаеми колеги, ще си позволя да кажа, че нямате основание да реагирате за продължителността на времето! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
В правилника... Моля Ви! В правилника този въпрос не е регламентиран категорично. Водещият на заседанието определя колко трябва да бъде времето за гласуване, особено в случаи, когато има възражения за проблеми в техниката. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Искам да Ви напомня, че министрите, съгласно нашия правилник, могат да вземат думата, когато пожелаят.
Откривам дебатите.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Нека господин Кожарев представи проектобюджета!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това може да стане и по време на дебатите.
Господин Кожарев, желаете ли да представите Вашия бюджет?
Заповядайте, имате думата.
МИХАИЛ КОЖАРЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Тук съм в качеството си на председател на комисията „Бюджет и финанси” във Висшия съдебен съвет. Искам от името на колегите си да Ви представя основните политики и програми в Проекта за бюджет на съдебната власт за 2014 г., изготвен от Висшия съдебен съвет. Тъй като вчера основните параметри в приходната и разходната част на проекта на Висшия съдебен съвет, както и в становището на Министерския съвет, бяха представени от уважаемия председател на Комисията по бюджет и финанси при Народното събрание господин Йордан Цонев, няма да Ви занимавам с това, а само с основните политики и програми в областта на съдебната власт. Те са:
Първа политика – „Осъществяване на правосъдие и правораздавателна власт с цел защита правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата”, и включва дейността на всички съдилища в Република България. Към тази политика са обособени три програми.
Втора политика – „Спазване на законността в Република България чрез привличане към отговорност на лица, извършили престъпления, ръководене на разследването, поддържане на обвинение по наказателни дела и упражняване надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки”. Включва дейността на прокуратурата на Република България. Към нея са обособени четири програми.
Трета политика – „Управление и организация на работата на съдебната власт, без да се нарушава нейната независимост”. Тя включва дейността на Висшия съдебен съвет. Към тази политика са обособени три програми.
Четвърта политика – „Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи”. Включва дейността на Националния институт на правосъдието. Към нея са обособени три програми.
Пета политика – „Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност”. Тя включва дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет и към нея са обособени три програми.
Шеста политика – „Изграждане на Единна информационна система за противодействие на престъпността”.
Седма политика – „Информационна стратегия на правораздавателните органи на Република България”.
Следва да се има предвид, че в Проекта за бюджет на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет за следващата година, е предвидено увеличение на разходната част, заради това че ръстът на съдебните производства е нараснал и не е обвързан със значително увеличаване на постъпленията от съдебни такси поради високия дял на наказателните и административни производства, освободени от такси със закон, а както Ви е известно, приходната част на бюджета на съдебната власт не е променяна от няколко години. Затова в проектобюджета за 2014 г., предложен от Висшия съдебен съвет, необходимите разходи за обезпечаване дейността на съдебната система са в размер на 543 млн. 600 хил. лв.
Всички предвидени разходи, уважаеми народни представители, са за законово установени дейности съгласно Закона за съдебната власт, излишни разходи не са предвидени. Увеличаването на разходите е в резултат и на предстоящи нормативни промени за увеличаване на размера на осигурителните вноски, както и предстоящата промяна в Наказателнопроцесуалния кодекс за транспониране на Директива 2010/64 на Европейския съюз относно правото на устен и писмен превод в наказателния процес.
Необходими са средства за изграждане на Единна информационна система за противодействие на престъпността и разширяване на автоматизирания обмен на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация.
Предвижда се ресурс на обезпеченост с кадри, което ще допринесе за повишаване на ефективността от дейността на съдебната система във връзка с изискванията на Закона за съдебната власт, и създаване на механизми за достъп до информация с цел повишаване на общественото доверие в съдебната власт, както и нормализиране на финансовите взаимоотношения с участниците в съдебния процес.
Трета поредна година има утвърдена щатна численост, в която свободните бройки за магистрати в момента е около 500, и не са обезпечени със заплати. Досега конкурсите са провеждани за сметка на икономии, но занапред няма как повече да бъдат провеждани конкурси, без да има обезпечаване на средства за работни заплати за тези магистрати, което означава, че Висшият съдебен съвет ще трябва да нарушава закона и да не провежда конкурси.
Броят на делата расте, същевременно се увеличават изискванията към правораздаването, увеличава се издръжката. Всяка година разходите за енергия, вода и други стават все по-големи, следователно намаляват парите за истинското правораздаване. Системата няма пари за съдебни преводачи, експертизи, не може да си позволи качествени информационни системи и затова в съдилищата не може да се провежда обичайната дейност с техника, която е на повече от 6 години – компютри, принтери, сървъри и така нататък. Необходимо е постоянно осъвременяване на тази компютърна и офис техника, предвид постоянното усъвършенстване на програмните продукти за автоматизирано управление на електронните съдебни дела.
Затова бих искал да обърна внимание, че за изпълнение на политиките и програмите за 2014 г., заложени в актуализираната Стратегия за реформа на българската съдебна система, е необходимо увеличаване на разходите съгласно предложението на Висшия съдебен съвет за финансово обезпечение на дейността на съдебната власт.
Като заключение искам да кажа, че в последните 4 години няма промяна в приходната част по бюджета на съдебната власт, но има намаление на държавната субсидия, което според нас – членовете на Висшия съдебен съвет, означава, че държавата дава все по-малко пари за правосъдие. Ние считаме, че не би следвало да е така, тъй като правосъдието е преди всичко и основна държавна дейност. Ето защо моля при гласуване на Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г. да вземете предвид мотивите и изложеното в становището на Висшия съдебен съвет във връзка с предложения от него бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кожарев.
Вие ще имате възможност да участвате в дискусията. Заповядайте, заемете мястото си.
Има думата господин Михаил Миков да представи бюджета на Народното събрание за 2014 г.
ДОКЛАДЧИК МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Съгласно чл. 86 от Закона за публичните финанси бюджетът на Народното събрание се представя. Обаче съгласно чл. 123 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон този закон влиза в сила от 1 януари 2014 г. Въпреки това, след консултации с ръководството решихме да започнем тази процедура сега, за да се създаде и една добра практика по представяне пред Народното събрание на проекта за бюджет.
Уважаеми народни представители, основните параметри, посочени в проекта за бюджет за 2014 г., обхващат нормативно регламентираните разходи на народните представители съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, разходите на администрацията за нормалното функциониране на Народното събрание и разходите на второстепенните разпоредители с бюджет към Народното събрание.
Целите, които са заложени в бюджета за 2014 г., са свързани с подобряване на прозрачността, координацията, стратегическото планиране и отчетността в Народното събрание и като една важна задача – укрепване на административния капацитет и способността на администрацията ефективно да функционира в днешните съвременни условия в България и като страна – членка на Европейския съюз.
Приходите са на ниво от миналата година и са 2 млн. 187 хил. лв., а разходите общо като цяло са 53 млн. лв. И пред Бюджетната комисия заявих, че има резерв – има възможност част от тези разходи да бъдат намалени. Смятам между първо и второ четене – ще видим откъде малко да намалим разходите, по-скоро като един знак от страна на Народното събрание за участие в икономиите, които се налагат от ситуацията в страната.
В този смисъл текущите разходи през 2014 г. са планирани на 47 млн. 816 хил. лв., капиталовите са редуцирани на 4 млн. 684 хил. лв. и остава резерв за неотложни и непредвидени разходи. Защото през следващата година пак по силата и на европейското законодателство – коментирали сме и с министъра на финансите, към Народното събрание да бъде структуриран Фискалният съвет, който се предвижда да бъде създаден на законово равнище и с който да изпълним изискванията на европейското законодателство. По този начин и Икономическият и социален съвет ще функционира към Народното събрание – най-подходящото място, и бъдещият Фискален съвет да бъде също към Народното събрание.
Проектът по програми предвижда няколко области: представителен и ефективен парламент, за който са предвидени 31 млн. 163 хил. 400 лв., осигуряващи дейности, които включват административното обслужване и материално-техническото обезпечаване, социално-битовото обслужване, където са предвидени 20 млн. 834 хил. 700 лв. и съпътстващите дейности, които включват освен икономическия и социален диалог, в следващото бюджетиране, за 2014 г., ще трябва да включите и бюджетирането на Фискалния съвет.
Разходите са разделени в три основни групи. „Нормативно определени разходи” – както вече Ви казах – според правилника, разходи за продукти и услуги, обслужващи пряко дейността на народните представители, и разходи за такива продукти и услуги, обслужващи дейността и на народните представители, и на администрацията – 38%. По програма „Законодателна дейност, парламентарен контрол, парламентарен надзор и конституиране” – 11%, „Връзка с избирателите и народно представителство” – 4%, „Парламентарна дипломация” – 6%, „Административно обслужване” – 25%, „Материално-техническо обезпечаване и социално-битово обслужване” – 14%, и програма „Икономически и социален диалог” – 2%.
Искам само да обърна внимание, че в бюджета са предвидени средства за две съществени функции, които Народното събрание трябва да засили. Едната е свързана с надзора и отчетността на независимите регулатори и реализация на дейностите, свързани с конституирането на тези органи.
Другата функция е свързана с все по-засилената необходимост от електронизация в работата на Народното събрание. И не само в условията на публичен парламент – знаете, вече има директни излъчвания и на комисии, но в среда, в която ще има много по-лесен достъп до всичко, което се случва в Народното събрание във всяко време, и улеснен за гражданите достъп. В момента се работи по такъв тип реализация на програми. Те също са осигурени от държавния бюджет.
Искам само да обърна внимание, че от подмяна се нуждае и автомобилният парк на събранието. През следващата година са предвидени средства. (Реплика от народния представител Цветомир Михов.). Михов, не подвиквай, защото ще ме накараш да разказвам детайли.
Предвидени са средства, така че автомобилите, които са отдавна амортизирани, постепенно да започне период на подмяна на автомобилния парк. Това също е предвидено. Ще видим доколко ще се реализира и тази част от бюджета. Тази година няма никакви нови автомобили, постъпили в парка на Народното събрание. Това, което може да се реализира до края на годината, е свързано с автобусите, които са в много тежко състояние. Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Миков.
Уважаеми колеги народни представители, откривам дебата по проекта за Бюджет 2014 г.
Разбира се, всеки ще има възможност да вземе думата в рамките на предвиденото по правилника време, но препоръчвам на парламентарните групи да предложат списък, подреден по реда на предпочитанията за изказване, за да установим някаква справедлива система на ротация на изказванията.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, формирането на Закона за бюджета е изключително предизвикателство за всяко правителство, тъй като с приемането на този закон се реализира баланс на интереси – икономически и политически.
Освен това, уважаеми колеги, искам да обърна внимание, че приемането на Бюджет 2014, а и следващите бюджети, за България има особено значение, тъй като ние сме страна в Паричен съвет, което означава, че паричната политика е забранена. Следователно единственият основен лост за въздействие и за реализация на икономическата политика на правителството е именно фискалната политика.
В ограниченото време искам да се спра на два основни момента. Първо, основните икономически ограничения и условия, при които се разработва бюджетът, и второ – някои основни характеристики и препоръки за неговата реализация.
Първото ограничение за формирането на Бюджет 2014 е фискалният резерв. Както знаете, след актуализацията на бюджета правителството положи усилия и възстанови резерва на равнище около 4,5 млрд. лв. За голямо съжаление, няма излишък в този санитарен минимум, тоест при формирането на политиката в Бюджет 2014 г. правителството не можеше да разчита на фискален резерв, тъй като той се намира на фискалния минимум.
Второ, 2014 г. е изключително трудна, тъй като през нея трябва да бъдат извършени плащания на държавен дълг, който е в границите на 4 млрд. лв. – емитирането на нов дълг през 2014 г. се обуславя от изплащането на стария дълг, приет през 2002 г. по облигациите, за които господин министърът спомена – финансирането на бюджетния дефицит в краткосрочен и средносрочен заем от миналата година след актуализацията на бюджета и, разбира се, бюджетният дефицит за 2014 г.
Това означава, че почти половината от допълнителния ресурс, който ще бъде емитиран под формата на държавния дълг, ще отиде за обслужване на стари дългове, но все пак значима част от този нов дълг ще бъде използван за инвестиционно предназначение.
Третото ограничение е това, че българската икономика през последната година не можа да набере достатъчно инерция и се движи в рамките на 0,5-0,6 икономически растеж. Такъв нисък икономически растеж от последните 2-3 години показва, че формирането на бюджетна политика се ограничава от естествения, бих казал, ръст на брутния вътрешен продукт, който би осигурил по-голям комфорт на правителството и управляващото мнозинство при реализация на такава фискална политика. Правилно се ориентира правителството в новия бюджет за динамизация на растежа от около 0,5% – на 1,8%, близо 2% през новата 2014 г., тъй като наистина това е най-сигурният източник за увеличение на бюджетните приходи и за провеждане на активна фискална политика.
Освен това твърде ниско е нивото на вътрешните и чуждите инвестиции. Вие знаете от статистиката, уважаеми колеги, че около 35% е свито вътрешното инвестиционно търсене и инвестициите в българската икономика. Освен това през последните няколко години чуждите преки инвестиции слезнаха около пет пъти под предкризисното равнище от 2008 г. Добре е, че правителството залага амбициозна програма през новата година, като се предполага, че чуждите инвестиции ще започнат да се възстановяват, достигайки около 2 млрд. евро.
Друго условие при формирането на бюджета, особено за малка икономика като България, която е отворена икономика, е състоянието на европейската икономика и на световното стопанство. Потенциалът на европейската икономика в страните – членки на Европейския съюз, е донякъде оптимистичен, тъй като Европа излиза от кризата. Очаква се икономически растеж от около 2%. Този растеж обаче, първо, е твърде нисък, сравнен с общия растеж на световното стопанство – около 4%, тъй като динамиката на растежа в Китай, в страни като Индия, Турция, Виетнам, Бразилия, Аржентина, е по-висок от този на Европейския съюз. Тоест недостатъчно оптимистична е ситуацията с развитието на пазарите в Европа. Има и такава зависимост – когато Европа се възстановява от кризата, тя винаги по-бързо възстановява търговските си баланси, по-бързо увеличава износа, отколкото вноса. Между впрочем такава индикация е и спрямо нашия, един от основните ни търговски партньори в Европейския съюз – Германия, която, за съжаление, през последните две години по-бързо увеличава износа към България, отколкото вноса, в резултат на което ние имаме значим търговски дефицит.
На тази основа можем да направим още един извод, че 2014 г. е трудна и с това, че тя е преходна година по европейските програми, в резултат на което този преход от периода до 2013 г. и новият период от 2014 до 2020 г. поставя някои организационни и институционални проблеми, което води и до леко намаление на средствата, на които ние можем да разчитаме през 2014 г.
С какво можем да отличим новия бюджет от макроикономическа гледна точка?
Първо, това което е положително, че този бюджет прави успешен преход от провеждане на чисто бюджетна политика към фискална политика, тоест използването на бюджета за икономически стимули, за развитие на частния сектор чрез публично-частно партньорство, чрез стимулиране на съвкупното търсене и оттук постигането на по-високата динамика на растежа, за която става дума.
Второ, този бюджет е социално ориентиран – най-големият бюджет, ако погледнете бюджетните разходи за социални цели, те достигат почти 12 млрд. лв.
Освен това, в този бюджет се прилагат конкретни политики по увеличение на бюджетните приходи, тъй като растежът не е достатъчен. Правилно правителството се ориентира към подобряване на събираемостта на данъчните приходи и също така преструктурирането на разходите.
Кои фактори биха помогнали за реализацията на основните цели 2014 г.? Аз бих ги нарекъл условно „някои скрити козове“. Единият коз, който вече не е толкова скрит, е „Южен поток“. Реализацията на този крупен инвестиционен проект, който не е отразен в проекта за бюджета за 2014 г., по понятни организационни причини, е един проект, който може да донесе изключителни ползи за развитие на българската икономика и за бюджетните приходи. Предварителните анализи показват, че реализацията на проекта може да се отрази по-осезаемо върху българската икономика през втората половина на 2014 г.
Вторият коз е преструктурирането и променянето на функцията на работата на Българската банка за развитие, уважаеми колеги. Досега потенциалът на тази банка не беше достатъчен, нейната роля беше подценявана и ние подкрепяме усилията на правителството за промени в закона, промени във функциите на тази банка, така че, обърнете внимание, не с бюджетни ресурси, а с осигуряването на евтини кредитни ресурси от международния пазар, на основата на авторитета на българската държава и българската икономика и нейната стабилност – в момента, разбира се, и на държавната банка за развитие, ние ще можем да осигурим на малките и средни фирми кредитен ресурс при преференциални условия, облекчени условия, тъй като в крайна сметка малките и средни фирми са в основата на развитие на българската икономика. Най-важното за българското правителство като препоръка е то да може успешно да реализира така нареченото „икономизиране на външните отношения“.
Уважаеми колеги, както казах, вътрешните инвестиции и потенциала на България са ограничени. Нашият шанс е в търсенето на възможности за увеличение на българския износ. Ние трябва да направим всичко възможно, за да оптимизираме условията за такъв износ в Европа, но очевидно, че по-големият потенциал е там, където той е оценен от другите водещи страни от Европейския съюз и водещите световни корпорации.
В заключение трябва да обърна внимание на две неща.
Първо, къде най-много расте българският износ през последните години, тоест пазарната икономика ни показва тези посоки. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Например, изпреварващо нараства търговията – 6,5% за Турция, последните две години – 3,1 милиарда; Украйна – 70%, Виетнам – 31%. Несъмнено един от най-големите потенциали е Китай, където нашият износ вече гони 1 млрд. лв., но може да бъде много по-висок.
Ето защо считам, че ако ние реализираме вътрешния потенциал на България и успеем да икономизираме външните си отношения, ще създадем условия за икономически растеж, така че формирането на Бюджет 2015 да бъде много по-лесно, отколкото днес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Процедура – заповядайте, господин Главчев.
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри! От името на Парламентарната група на ГЕРБ искам 30 мин. почивка. (Възгласи от КБ: „Уморихте ли се вече?“ Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Парламентарната група на ГЕРБ иска 30 мин. почивка. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Правилникът ми позволява да определя времето, което искате. Давам двадесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, почивката изтече.
Текат разисквания на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Изказа се господин Румен Гечев от Коалиция за България.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Моля, квесторите, поканете народните представители в пленарната зала.
Тези, които желаят да вземат отношение по Законопроекта за държавния бюджет, да сигнализират писмено или устно ръководството за изказвания.
Заповядайте, уважаеми господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Законът за държавния бюджет е най-малкото общо кратно на цялостната политическа визия за управлението на държавата, което едно правителство може да предложи. С него правителството изразява своето отношение към обществото и затова най-важната отговорност на опозицията е да направи критичен анализ на този документ.
Първият общ коментар, който трябва да направя, е, че разглеждането на бюджета за 2014 г. е загуба на обществено и парламентарно време. В него няма дългосрочна управленска визия, няма отговори на основните въпроси, които стоят пред нашето общество.
Не можем да не кажем, че първият бюджет на правителството на Пламен Орешарски и на актуализирания формат на тройната коалиция има някои достойнства. Финансовият план на държавата е съставен при спазване на действаща данъчна политика и не е подчинен на популизма, който беше основен инструмент на предизборната кампания на БСП. Проектът за държавния бюджет за 2014 г. не променя данъчната политика на държавата. В него не присъстват основните анонси на БСП, с които се търсеше предизборно разграничаване от останалите партии. Определям като напредък факта, че се разколебаха и не отмениха плоския данък. Бюджетът Орешарски се подчинява, макар и формално, на приетия в миналия мандат Закон за публичните финанси, с който се установиха правила за прозрачност, прогнозируемост. Добрите думи обаче спират до тук.
Изготвеният и изнесен законопроект, независимо от добрите намерения в съпътстващите документи, има доста недостатъци. Очевидно нежелание или невъзможност за справяне със сивата икономика. Данните за изпълнението на бюджета от месец юни до края на годината показват, че правителството няма виждане как да осигури събирането на приходи. Кадровите решения в Агенция „Митници” не само че не бяха предшествани от конкурс, така както се анонсираше многократно, а и показват липса на реална управленска визия как приходните администрации да вършат своята работа.
Оказва се също, че прокламираното в предизборната кампания на БСП ноу-хау за справяне с контрабандата е било просто заявка за управление на същите приходни администрации. Доказателство за това е фактът, че заложеният ръст на данъчните приходи от над 1,4 милиарда не съответства на данните за изпълнение на приходите, ревизирани надолу с актуализацията на бюджета от месец август. Големият проблем на подобен подход е, че той показва нежелание да се пестят парите на хората, за сметка на готовността да се харчат, независимо от последиците.
Ако се анализира приходната част на бюджета, ясно се вижда, че той е правен от разходната към приходната част. Очевидно мислите по логиката: „Дайте да видим колко разходи са ни нужни, да включим в бюджета, после ще правим сметка колко приходи да заложим”. Така е най-лесно да се работи между другото, защото ползите от разходите са за управляващите, а отговорността и тежестите по събирането на приходите са за сметка на гражданите и на бизнеса.
Господа управляващи, такъв подход е опасен за държавата, защото демагогията надминава реалностите на икономиката със стотици милиони – с това трябва да сме наясно отсега.
Реалната оценка при прогнозирания от Вас номинален и реален растеж на брутния вътрешен продукт носи значителни рискове за неизпълнение на приходната част. От 500 милиона до близо 900 милиона може да не се изпълнят в следващата година.
Прекалено оптимистичният бюджет нямаше да ни тревожи толкова много, ако не беше подчинен единствено на желанието да се харчи повече. Да се харчи не за предварително прокламирани социални мерки, а за плащания, за които все още не можете да дадете обяснение. Те са резерв за растеж. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Прави впечатление, че по-голяма част от бюджетите на първостепенните разпоредители са намалени, но така, че не е отчетен рискът основни системи на държавата да не могат да функционират през 2014 г. Това, че така отговаряте на обществените настроения срещу безразборните харчове не дава отговор на въпроса: как и на какъв принцип са орязвани разходите на отделните системи? Очевидно е, че сте го правили без да държите сметка, че реформата в държавното управление не може да започва с „гасене на лампите в администрацията”, която между другото се оказва неудобен партньор на сегашното управление. Ако се търси този ефект, трябва да бъде обявен предварително. Трябваше да кажете кои точно администрации искате да закриете и защо. Вместо това, което очевидно се страхувате да направите, намалявате разходите, без да предлагате структурни мерки – никакви законодателни промени, които да позволят органите да функционират, дори и при орязан бюджет. Този подход е недалновиден и показва късия хоризонт, с който сте правили този бюджет! Обичайно такъв подход се използва при слаби управления и се нарича „след мен и потоп”.
Странно несъответствие с предизборните Ви обещания разчитаме в цифрите, които показват, че по-голяма част от ръста на разходите определяте не за социални мерки, а за инвестиции в, цитирам, „мерки за устойчив икономически растеж”. Тук е основната логика на Вашето управление – да се осигури не реален, а устойчив растеж само за тези, които правителството само е избрало. Кой сектор ще расте и доколко със средствата на този бюджет ще определят управляващите по техните правила, по техните критерии, според техния интерес. Затова основният голям недостатък на този проектобюджет е в грешния подход – да се обяснява, че ще генерира растеж с разходи. Растеж, уважаеми колеги, може да се генерира само с ясни, адекватни на реалността политики за такъв. Идеята за такива политики не може да бъде открита в предложения ни проект.
Господа управляващи, ние разчитаме в Бюджет 2014 г. и друга особеност на Вашия подход и стил на управление – очевидно не смеете да се доверите на Вашите министри, не вярвате на Вашите министри, щом не искате да им позволите да харчат бюджета и чрез него да осъществяват ресорните политики, за които са избрани. Вие се страхувате, че ако бюджетът се разходва в министерствата, те ще се изплъзнат от коалиционния Ви контрол. В това виждате опасността да се разходват средства за политики, които не контролирате пряко или не сте благословили в нечий кабинет.
Така не се управлява държава, така не се осигурява растеж и така не може да се гарантира социалната политика! Доказателствата за това са очевидни вече за много хора, но логиката да не оставяте бюджетни средства в ръцете на министрите е допълнителна пречка към успешното развитие на страната.
От ГЕРБ няма да подкрепим бюджета Орешарски, не защото не приемаме отразената в него политическа и управленска логика, не защото е логика на едно спорно и лишено от обществено доверие правителство, а защото не намираме в него нито едно основание да бъдем поне малко по-спокойни за бъдещето на страната ни. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Горанов.
Желаещи за реплики?
Уважаеми господин Гечев, заповядайте за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Горанов! Колеги, напълно разбираемо е, че опозицията няма да приеме Бюджет 2014 г. В крайна сметка политическите сили във всеки парламент се различават именно по фискалната политика.
Аз обаче очаквах повече професионална основа в критиката, тъй като сред нашите колеги от ГЕРБ има достатъчно професионалисти. За голямо съжаление обаче, изказването на колегата от ГЕРБ беше повече политическо, отколкото икономическо. Какво имам предвид?
Първо, казахте за липсата на политики в Бюджет 2014 г. Все пак зрителите и нашите гласоподаватели винаги ще сравняват предходния с предстоящия период. През изминалите 4 години, уважаеми колеги от ГЕРБ, усвоихте 4 милиарда от резерва и взехте 4 милиарда допълнителен дълг, тоест 8 милиарда допълнителни фискални разходи.
Какви са резултатите за четирите години? Националната статистика сочи ли повече 450 хил. безработни? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Сочи ли 150 хил. фалирали фирми?! Сочи ли растеж, който се влачи около нулата?!
Впрочем, ако сравните обективните и субективни фактори за 2009 г., защото има и обективни фактори – все пак Европа влезе в криза, но кризата в нашата икономика през втората половина на 2009 г., амплитудата й, колеги, е 12 %. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Има плюс 6% динамика на растежа през 2008 г., която е предкризисна; и минус 0,6% през 2009 г. Това прави амплитуда от 12%. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Следователно тръгването на българската икономика нагоре е от рекордно, критично ниско равнище. Само Гърция има по-голям спад.
Освен това правилно сте се ориентирали политически – критиката е към едно от основните политически предимства на Бюджет 2014 г., което очевидно Ви притеснява. То е въвеждането на пазарното начало в разпределението на част от бюджета и европеизацията на бюджета – това, че 640 милиона ще се разпределят конкурсно и ще отидат в най-добрите инвестиционни проекти за устойчиво развитие. Правилно сте се насочили – атакувате едно от основните предимства на бюджета, но той ще бъде реализиран! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Други желаещи за реплики по повод изказването на господин Горанов? Не виждам.
Господин Горанов, заповядайте за дуплика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Гечев, разбира се, че дебатът може да бъде много по-професионален, но тогава няма да се разбере всъщност есенцията на философските промени или промените във философията на бюджета.
Твърди се, че има ясна, устойчива и средносрочна програма за целия управленски мандат. Със същия аргумент – 640 милиона, не се адресират предварително ясните политики в този бюджет. Какво пречи, след като е ясно кои са отделните региони в неравностойно положение спрямо другите, още предварително в Закона за бюджета да се посочат отделните направления за тези разходи?! Дори да не ги адресирате по отделни области, можехте да ги адресирате по отделни политики.
Какво пречеше, след като имате ясна визия за развитие на средното образование или въобще на образованието, стоте милиона, които сте сложили в резерв, да кажете в кои области и политики в сферата на средното образование искате да ги развиете.
Ползвам възможността, която ми дадохте като дуплика, за да продължа и да може дебатът да стане наистина рационален.
Деветдесет и пет процентното правило, което връщате и което веднъж Конституционният съд можа да отмени, е грешно най-малкото по две причини.
Първо, то не дава възможност на разпоредителите с бюджета да разберат с колко средства действително разполагат. Това също е аргумент за противоконституционност – такава, каквато Конституционният съд намери през 2010 г.
По-големият проблем на това правило обаче е, че когато в края на годината евентуално правителството реши, че фискалните цели са изпълнени и изсипе накуп тези средства в общини, в Българската академия на науките и в другите разпоредители с бюджета, които са ограничени, те ще ги изхарчат, повярвайте ми, неефективно, защото организацията на харченето на 5% от бюджета за няколко дни – последните двадесетина дни от годината, няма как да бъде ефективна!
Няма как да не сме притеснени от това, че по новия Закон за бюджета, съставен по новите правила на Закона за публичните финанси, се очакваше да има реален дебат по политики и управленски стратегии, по-голямата част от растежа на разходите да бъде кръщаван „резерв” и да бъде разпределян впоследствие. Не казвам „непрозрачно”. Дори не е толкова фатално, че ще е извън пленарната зала, тъй като очевидно пленарното мнозинство подкрепя правителството и всички негови действия. Не е ясно обаче за какво ще бъдат харчени тези пари като политика, господа. На практика ние отново разписваме празен чек на българското правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Горанов.
Желаещи за изказвания? Заповядайте, уважаеми народни представители, да вземете отношение в разискванията по първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г. Преодолейте ослушването, защото ще осъмнем тук. (Оживление.) Знаете как е, когато има бюджети. (Шум и реплики „Да преминем към гласуване”.) Ще преминем, ако няма изказвания.
Втори път питам: има ли желаещи да участват в разискванията? Досега се изказали от двете най-големи парламентарни групи по един народен представител.
Има думата народният представител Делян Добрев.
Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми министри! Съжалявам, че премиерът Орешарски го няма, защото ще започна своето изказване, цитирайки нещо, което вчера, доколкото знам, е казал пред Международна финансова медия „Блумбърг”, че новото правителство освободило страната от страха и това се отразява в по-висока инвестиционна активност.
Първата половина на това изречение няма да тълкувам и да се спирам на нея, защото това е мантра, която многократно чувахме, без доказателства за този страх, без примери, без нищо! В определени моменти тя дори звучи като заклинание, само и само да няма предсрочни избори и правителството да не подаде оставката си.
Втората част от изречението обаче – за по-високата инвестиционна активност, е особено неприемлива, защото такава по-висока инвестиционна активност няма, за съжаление. Ако сравним преките инвестиции в страната за първите осем месеца на 2012 г. и за първите осем месеца на 2013 г., ще видим, че те са два пъти по-малки за 2013 г. Две хиляди и дванадесета година – 1 млрд. 458 млн. евро. През 2013 г. – 717 млн. евро. Повече от два пъти е разликата.
Ако сравним само месец август 2012 г. с месец август 2013 г., ще видим, че през месец август 2012 г. има 387 млн. евро преки инвестиции в страната. През месец август 2013 г. има минус 42 милиона. Така че да се говори за по-висока инвестиционна активност е абсурдно! Данните, които в момента Ви прочетох, са с източник БНБ, от техния информационен справочник.
Има още един пример колко е невярно това твърдение.
Вторият пример колко невярно е твърдението с кредитирането в страната. Източникът в случая е Министерството на финансите – „Текущо икономическо развитие на страната, септември 2013 г.” Там още на първа страница се казва: „Кредитът за частния сектор продължи да забавя темпа си на растеж до 0,3% на годишна база към края на август”. Това показва абсолютно замръзване и на вътрешните инвестиции, които са финансирани основно чрез кредитиране. Ако не беше Програма „Джереми” на Министерството на икономиката и енергетиката, която да подпомогне това кредитиране, най-вероятно нямаше да ги има и тези 0,3%.
Защо са важни тези инвестиции? Важни са, защото инвестициите разкриват устойчиви работни места, помагат икономиката да расте. В момента не виждаме нито едното, нито другото, а няма да го видим и за следващата година, защото не го намираме в бюджета.
Предизборно обещавахте 250 хил. работни места. Какви са фактите обаче? През третото тримесечие на 2013 г., последните три месеца работните места са намалели с 40 800. Не са се увеличили, а са намалели. Безработицата се е увеличила с 40 800. В бюджета залагате 50 хил. души допълнително безработни през следващата година.
По отношение на доверието на хората към финансовата политика на това правителство, показателни са данните от Българската народна банка и по-скоро каква сума, колко пари хората сменят в БНБ в евро всеки месец. Данните показват, че хората обръщат парите си в евро и това е доста притеснително. През 2012 г. и 2013 г., за петте месеца, през които управлява това правителство, хората са сменили три пъти и половина повече пари в евро, отколкото през 2012 г. Това също е особено показателно. Само за месец август разликата е седем пъти. През месец август 2012 г. хората са сменили седем пъти по-малко евро, отколкото месец август 2013 г. Това е може би защото вярват във Вашата финансова политика и Вашата устойчивост.
Тотална липса на реформи. ГЕРБ не направи много реформи, това е истина, но направихме няколко трудни реформи, които обаче са полезни за държавата и за устойчивостта на системите, въпреки дори и тези малко реформи, които ГЕРБ направи, бяха спряни и ги няма в бюджета за следващата година.
Енергетиката е една много голяма тема. С решението от 1 август 2013 г. и намаляването на тока с 5%, Вие обещахте да дадете чрез бюджета на НЕК 500 млн. лв. в периода 1 август 2013 – 1 юли 2014 г. Какви са фактите? От тези 500 милиона, до момента са дадени 75 милиона, а в следващия бюджет, вместо да има заложени 425 милиона, има заложени едва 40 милиона – десет пъти по-малко, отколкото трябва да има заложени в бюджета за 2014 г. Това означава, че с приемането на този бюджет, Вие обричате регулатора на политика за увеличаване, и най-вероятно драстично увеличаване на цената на тока от 1 юли 2014 г.
С две думи, този бюджет според нас може да се определи като бюджет на висока безработица, защото тя ще продължи да се увеличава, за съжаление, и липса на икономически растеж. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Има ли реплики към изказването на господин Добрев?
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Господин Добрев, не съм съгласен с Вашите констатации, тъй като намалените цени на електроенергията притискат потреблението и намаляват инфлацията. По този начин свиват базата за постъпления от данък добавена стойност. Откъде тогава този трансфер към НЕК?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Горанов.
Господин Михалевски, заповядайте.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, Вашите разсъждения биха били верни, ако числата, които цитирате, са верни. Само че, ако погледнете внимателно статистиката на Българска народна банка, към месец август миналата година, сравним период към август тази година, инвестициите миналата година са били почти милиард и половина евро. Само че крайният резултат в годината е бил милиард и триста, защото е започнал да изтича капитал от България още миналата година. Още по-важно е да отбележим, че в крайната структура милиард и триста, над 1 млрд. 200 милиона са възобновяемите енергийни източници, които Вие допуснахте, лично и като партия, масирано да бъдат вкарани в страната, и да създадат проблем на цялата енергетика. А данните към август тази година, без наличието на такъв утежняващ компонент, е близо 750 млн. евро. Така че изводът е абсолютно ясен – в момента, въпреки противодействието, въпреки саботажите, въпреки огромна част от организираните протести, инвестиционният климат е по-добър и ще се подобрява. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Михалевски.
Друга реплика има ли? Няма.
Господин Делян Добрев, ще се възползвате ли от правото си на дуплика. Заповядайте.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин Горанов, прав сте в тази теза. Още на 1 август 2013 г. беше ясно, че 500 милиона няма, но трябваше да се успокои обществото с политическото разпореждане за намаляване цената на тока, която ние ще си платим с лихвите от 1 юли следващата година, за съжаление.
Господин Михалевски, можем да сравняваме статистики на БНБ в различни референтни периоди. За съжаление обаче това няма да бъде във Ваша полза, защото инвестициите са намалели и за съжаление ще продължат да намаляват, а това не ме радва. Бъдете сигурен, че аз не чувствам някакво задоволство от този факт. По-скоро обратното – притеснява ни, притеснява цялата група на ГЕРБ.
По отношение на ВЕИ-тата, не мисля да Ви отговарям, защото много пъти сме водили този дебат. Всички договори, и проекти, които се изградиха до средата на 2012 г. са договори, подписани по закона от 2008 г. (Реплики от КБ.)
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ, от място): Не е вярно!
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: По този закон – от 2007 г., …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, тишина в залата. Не обсъждаме ВЕИ-тата сега.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: … през 2008 г., така че този спор също е излишен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Има ли други изказвания?
Моля, народни представители, заповядайте да се изкажете по проекта на Закона за държавния бюджет за 2014 г.
Има думата народният представител Тотю Младенов.
Заповядайте, уважаеми господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Един от най-големите рискове в бюджета за следващата година, това е намаляването на заетостта и увеличаването на безработицата.
Буди недоумение фактът, че за следващата година за Националния фонд по заетостта са заложени 73 млн. лв. – толкова, колкото бяха заложени и през тази година. Само че при една особеност, а тази особеност е, че през тази година ние имахме възможност да използваме над 350 млн. лв. допълнително от оперативната програма „Човешки ресурси” за заетост.
Следващата година, за съжаление, в следващия програмен период се очертава нулева по отношение на усвояването на евросредства, от една страна; от друга страна, средствата, които са предвидени от сегашния програмен период за през следващата година са твърде малко и инициативата на Европейската комисия „За младежка заетост”, за съжаление, най-големите разходи ще бъдат направени втората половина на следващата година и през 2015 г. Тоест, в бюджета като цяло предназначени преференции за бизнеса, за общините и за по-голяма заетост, средствата ще бъде два пъти по-малко, отколкото през тази година.
Тревожен е фактът, че през последните няколко месеца, третото тримесечие на тази година, спрямо второто тримесечие на тази година, 40 800 безработни има повече, с 40 800 са работните места, които са по-малко. И като прибавим факта, че икономическата активност намалява през последните месеци, като прибавим факта, че в бюджета за държавното обществено осигуряване през следващата година са заложени с 50 хил. осигурени лица по-малко, това означава 50 хил. безработни повече.
От тази гледна точка при сегашните 13,1% безработица, ние очакваме през следващата година на базата на това, което казах, че безработицата ще мине 14% и ще доближи 15%. Това ще застраши социално-осигурителните системи, както и държавния бюджет като цяло, а и ще увеличи напрежението, защото това, което коментираме с колегите, когато обикаляме нашите избирателни райони, бизнесът, общините и хората свикнаха с тези европейски програми, те бяха добри за тях – младежките инициативи, стажовете, чиракуванията. Общините ставаха на места едни от най-големите работодатели – над 90 хил. човека работеха по тези програми миналата и тази година. И за съжаление при това стечение на обстоятелството една голяма част от тях няма да могат да си намерят работа.
Именно от тази гледна точка ние алармираме, че един от основните рискове в бюджета за следващата година – това е ръстът на безработицата. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Младенов.
Има ли реплики по повод изказването на господин Тотю Младенов? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, уважаеми господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги министри, колеги депутати! През септември 2013 г. министърът на културата Петър Стоянович се закани, че следващата година Министерството на културата е заложило двойно по-голям бюджет в сравнение с тазгодишния. Днес, два месеца по-късно, ни се предлага бюджет за култура, който е с два милиона по-малък от този за 2013 г. Комисията по културата и медиите в Народното събрание не го прие, и с основание.
Чудя се къде отидоха обещанията на министъра, но какво да кажем за един човек, който не може да си защити бюджета, а в екипа му има хора, които не правят разлика между килограм зарзават и духовен продукт?!
Като министър аз започнах с бюджет 92 милиона, колеги, и то в условия на незапомнена финансова криза. Струва ми се, че няма министър на културата, който да е управлявал с такъв безпрецедентно нисък бюджет и с дефицит от шест милиона лева, със заварени неплатени сметки за ток и парно на театри и филхармонии. И въпреки това се справихме. За три години увеличих парите за културата на близо 123 млн. лв. – за 2013 г.
Вместо над тази сума сега да се добавят допълнителни пари за 2014 г., те се намаляват с два милиона.
„Пълните театрални зали утежняват бюджета. Трябва да се преосмисли методиката и финансирането на сценичните изкуства.” Изумителни са тези думи на министъра на културата. Вместо да се радва, че зрителите в театрите и оперите са нараснали два пъти само за година, той се чуди как да не плати допълнителна субсидия за продадени билети.
В условията на тежка финансова криза аз и моят екип проведохме успешна театрална реформа. Благодарение на нея ръстът на зрителите тази година е с 800 хиляди повече от 2012.
Логично е в новия бюджет да се осигурят допълнително 4,5 млн. лв. за сценичните изкуства, защото в основата на реформата стои зрителят с билет. Вместо това, парите им се намаляват с 1,5 млн. лв.
Но защо да се изненадваме? Бюджетът за културата явно е писан от някой, който не е стъпвал на театър, щом се иска през юли и август театрите да носят приходи. И децата знаят, че тогава е ваканцията на артистите.
Откакто има Закон за киното, по време на нашия мандат бяха дадени най-много пари за филмопроизводство – над 13 млн. лв. Сега те не помръдват нито лев, а ние всяка година ги увеличавахме поне с 1 милион.
Нима не е достатъчно, че от „Мисия Лондон” до днес киното ни бележи само успехи? Нима не е успех, че подписахме споразумение за филмови и копродукции с Франция, Израел и Турция? Защо сега парите за киното замръзват?
„Мой приоритет е финансирането по оперативни програми на Европейския съюз” – изпъчи се Стоянович и закри дирекцията за европейски проекти в министерството. Тази дирекция в моя мандат разработи 30 проекта, с които Министерството на културата спечели европейски пари в размер на 120 милиона.
Осигурихме средства за три нови музея, за откупки на галериите, за ремонт на театрите и оперите във Варна, Бургас, Русе, Шумен, София, зала „България”, за „Кръстатата казарма” във Видин, за Ески джамия в Стара Загора, за „Света София”, „Червената църква” край Перущица, за резервата „Трапезица”, за църквата „Свети Георги” в Арбанаси, за Националната художествена галерия, за столичното Ларго, за училищата по изкуствата. Вместо тази тенденция да продължи, виждаме, че Ларгото, където по наше време работиха над 100 археолози, сега е задушено от бурени и се е превърнало в свърталище на бездомници.
Хора, които директорстваха, но с години не можеха да почистят дори мазетата на Националната художествена галерия, сега са на почит в министерството и се упражняват на темата „Килията на Левски”.
Най-обезпокоителното обаче е, че сегашният екип на Министерството на културата е на път да върне 2,3 млн. лв. европейски средства, ако продължи да мести напред-назад Класическата гимназия.
„Българският Лувър” е шокиращ пример за некомпетентност, безотговорност. Този проект е един абсурд, какъвто в живота си не съм виждал. Какво ще сложим в този музей?”
Колеги, възможно ли е министър на културата да изрече тези думи, дори да допълни, че се срамува от проекта? Уви, възможно е, ако министърът се казва Петър Стоянович.
От какво се срамува господинът? От това, че преди него са осигурени 27 милиона европейски пари и други четири милиона от бюджета? Че е проведен перфектен международен конкурс за архитектурния проект? Че е обявен изряден конкурс за изпълнител? Че изпълнителят работи? България ще има – в центъра на София, един истински, съвременен национален музей.
Удивителни и граничещи с липса на национална гордост са внушенията на господин Стоянович, че няма какво да сложим в бъдещите зали!
Може ли министър на културата на страна, като България – с такава история, с такива таланти, да се чуди какво ще има в Националния музеен комплекс? Не е за вярване, че той отрича изключителните образци на нашите земи от праисторическите рисунки, през най-голямата иконописна школа, до Жорж Папазов, Паскин и Кристо, от Тракия и Рим, от Византия!
Ние подписахме безпрецедентен в историята на България петгодишен договор за сътрудничество с Лувъра в Париж. Вместо да гарантира изпълнението на договореностите с новия бюджет, министърът на културата просто отложи предвиденото за април 2014 г. представяне на България в световния музей.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Времето!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми дами и господа, горд съм, че по време на нашия мандат успяхме да си върнем „Двореца” в Балчик, да решим дълголетната сага със сградата на Съюза на българските художници и тя да остане на художниците, както и да върнем НДК на българските творци!
Вместо да се погрижим за развитието на знаковите културни обекти, първото, с което сегашното ръководство се зае, беше безпринципно кадруване и серия от уволнения. За изминалите пет месеца чуваме от какъв сой е министърът и хвалебствия за дядо му. В това няма нищо лошо. Тъй като аз нямам дядо дипломат, в живота не ми остана друг избор, освен да живея така, че моят дядо да се гордее с мен.
Господа управляващи, ние всяка година увеличаваме бюджета за културата, а Вие с лека ръка го намалявате. Не наказвайте живото изкуство на българските творци и артисти, които са горди и достойни хора! Затова не мога да приема този безотговорно орязан бюджет за култура. Той е направен така, че да бъде щастлив финансовият министър, а трябва да се поправи така, че да бъдат щастливи хората на изкуството. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Поискай удължаване на времето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
От Вашата група искате удължаване на времето, разбирам.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Удължете времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Удължаваме времето.
Реплики към изказването на господин Рашидов? Не виждам.
Министърът на финансите поиска думата.
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам да обобщя до момента какви критики към бюджета прозвучаха в тази зала.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не са приключили!
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Първа критика – приписване на собствения стил на правене на бюджет върху Бюджет 2014, а именно, че вървим от разходи към приходи. Това не е така. Ако беше така, щяхме да правим като Вас – да разхвърлим на всеки по малко, да се чувства щастлив.
Втора критика – правителството е срещу администрацията.
Всъщност критиката се чете така: защитаваме статуквото в администрацията. Тя не трябва да се пипа, не трябва да се оптимизира. Трябва да се харчат все повече и повече пари за администрация.
Трета критика – противопоставяне на генериране на растеж чрез инвестиционни разходи.
Мислех си, че това е една философия, която може да бъде припозната както от лява, така и от дясна част на икономическия и политическия спектър. Явно съм се лъгал.
Следваща критика: противопоставяне на буферите в бюджета – 95-процентното правило е антиконституционно. Една странна теза, която, ако е приемем, значи че не трябва да управляваме оптимално бюджета.
Следваща критика – заетост се създава само чрез програми за заетост.
Как да я коментирам, освен че заетост се създава само чрез работеща икономика, която Бюджет 2014 ще осигури?
Следваща критика – успехът на един бюджет ще е, ако се увеличат разходите, които ще се правят следващата година, за да е щастлив съответният министър, и да е нещастен финансовият министър. (Оживление.)
Явно с тази критика по никакъв начин не се прави сметка, че разходите могат да се харчат и ефективно. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Бяхме свидетели на няколко мита, които прозвучаха за кратката дискусия до момента. Първи мит: ГЕРБ направи малко, но важни реформи.
Как да го коментирам това? Може би се имат предвид 76 лобистки закона, приети от предното Народно събрание? Не знам дали са малки, но бяха важни! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Следващ мит – цената на тока през 2014 г. ще се увеличи.
Това предстои да видим, но отново се приписва собствената политика на правителството на ГЕРБ върху това правителство, което доказа, че действа точно по противоположния начин.
Следващ мит: ГЕРБ имаше активна политика по заетостта. Как да го коментирам това, освен със загубата на 450 хиляди работни места?
Следващ мит: Програма „Джереми” създаде много инвестиции. Къде са тези инвестиции, господа?
И накрая ще си позволя да отправя едно предупреждение: да бъдем по-внимателни в изказа и да не въвличаме в тази дискусия обмяната на евро, което може да застраши устойте на финансовата стабилност. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, остават две минути и половина до края на редовното време. (Реплики.)
Няма предложение за удължаване и няма нужда да се удължава.
Желае ли някой нещо да каже за две минути и половина? Толкова концентриран израз на изказване няма.
Закривам заседанието.
Утре в 9,00 ч. продължаваме! (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)



Председател:

Михаил Миков


Заместник-председатели:

Мая Манолова

Алиосман Имамов

Секретари:

Филип Попов

Шендоан Халит