Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Пламен Нунев и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам заседанието. (Звъни.)
От вчера трябваше да направим няколко съобщения за внесените законопроекти.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 6 ноември до 12 ноември 2013 г.:
- Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Федерална република Германия за взаимно предоставяне на собственост върху поземлени имоти в Берлин и София;
- Законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция;
- Законопроект за Министерството на вътрешните работи;
- Доклад на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет за изпълнение на Закона за експортния контрол на оръжия и изделия и технологии с двойна употреба (отменен) и на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2012 г.;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения – изтеглен веднъж и внесен отново от Камен Костадинов и Мартин Захариев;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение – внесен от Милена Дамянова и група народни представители.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж от военнослужещи от състава на Въоръжените сили за извършване на въздушен транспорт на членове на делегация от Министерството на отбраната и Въоръжените сили на Република България до Афганистан. Уведомлението е предоставено и на Комисията по отбрана.
На 8 ноември 2013 г. при нас постъпи Годишният доклад на Европейската сметна палата, който съгласно чл. 7, Протокол № 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се предоставя за сведение на националните парламенти. Годишният доклад е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. В електронен вид Годишният доклад е на разположение на народните представители във вътрешната електронна мрежа на Парламента.
Последно съобщение – министърът на отбраната в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България ни уведомява, че със своя заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж от военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за изпълнение на специални полети за осигуряване на въздушен транспорт от летище София до авиобаза Рамщайн – Германия, и обратно. Това уведомление е изпратено и на Комисията по отбрана.

Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2014 Г.
Вчера започнаха разискванията по законопроекта. Имаше изказвания. Днес ще продължим разискванията.
Има ли желаещи за изказвания по Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г.?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Преди дни депутати от управляващото мнозинство определиха Бюджет 2014 като по-приличен. Аз лично не разбрах в сравнение с какво той е по-приличен, защото например за образование имаме 0,1% по-малко средства като процент от брутния вътрешен продукт в сравнение с 2013 г.
В Бюджет 2014 г. за образованието се виждат още следните неща:
Драматично отсъстват приоритети и реформи в образованието – нещо, за което през последните дни България си заслужи критичен доклад от страна на Европейската комисия. Пет месеца министърът на образованието и науката говори за това как приоритетни ще бъдат политиките за подкрепа на младите учители, на професионалното образование, на малките училища. Нищо обаче от обещаните пари в бюджета няма. Имаме приоритети на думи, няма ги обаче в бюджета.
Второ, драматично отсъстват обещанията. Колегите от БСП и министърът на образованието щедро успяха да обещаят много неща. Обещаха увеличение на учителските заплати. Няма го. Отпаднало е от бюджета.
Веднага след изборите обещахте повече пари за БАН – 15 милиона. И това обещание е отпаднало от бюджета. Нещо повече, оказа се, че БАН ще получи много по-малко пари в сравнение с 2013 г., защото от обявените 72 млн. 500 хил. лв. всъщност ще бъдат изплатени едва 95%, което означава малко над два милиона и половина по-малко средства в сравнение със средствата, с които академията е разполагала миналата година.
Трето, обещанието за подкрепата на малките училища отсъства от бюджета. Присъствало било във формулите.
Госпожи и господа управляващи, същественият въпрос е: Вие ще дадете ли допълнително пари на общините, така че тази нова политика да бъде обезпечена, или ще вземете средствата от другите училища? Отговорът според Бюджет 2014 г. е: не, няма да дадете такива допълнителни пари.
Следващо, от бюджета драматично отсъства прозрачност. Имаме уж едни допълнителни 100 млн. лв., които обаче правителството еднолично ще решава кога, за какво и с кого ще похарчи – без критерии, без прозрачност, без политики. Тези 100 милиона не мога да ги разчета като нищо друго, освен като скрит в бюджета фонд за предизборни разходи. Сто милиона за предизборно образование.
Четвърто, на пръв поглед парите за образование за 2014 г. са повече. Когато обаче от тях извадим бенефициентите, които ще получат 95%, и онези 100 милиона от предизборния фонд, всъщност ние ще получим много по-малко пари в сравнение с миналата година. Дори и с тези 100 милиона от предизборния фонд ще получим ръст от 82 млн. лв. за образование, който е много по-малък от ръста на средствата, който ние постигнахме през последните две години. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: За тези, които са забравили, ще припомня, че ръстът на средствата за образование през 2012 г. беше 93 милиона, за 2013 г. – 203 милиона.
От този бюджет се вижда и още нещо. Освен драматичните отсъствия, които изброих, имаме и още едно отсъствие, което не е чак толкова драматично – отсъствието на министъра на образованието и науката. Заменен е с министъра на финансите, който има една задача и тя е просто да раздаде едни пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тук е министърът.
Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Оценявам чувството Ви за хумор.
Реплики към изказването на госпожа Дамянова? Има ли реплики по това изказване?
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, колеги народни представители! Госпожо Дамянова, винаги сте застъпвали виждането, че трябва да има приемственост в образованието. Не виждате ли такава в Бюджет 2014 г.? Финансират се политики, които ГЕРБ успешно въведе – финансовите ангажименти към петгодишните, целодневното обучение за учениците от четвърти клас. (Смях, шум, реплики в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ:Тишина, моля Ви!
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА: Госпожа Клисарова казва, че финансирането на националните програми ще запази размерите си. Единният разходен стандарт е предвидено да се увеличи с цели 1,3%, като за приоритетна политика. Госпожо Дамянова, няма ли приемственост в Бюджет 2014 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Има ли втора реплика?
Госпожа Буруджиева – втора реплика.
Заповядайте, госпожо Буруджиева.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА-ВАНИОТИС (КБ): Госпожо Дамянова! Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господа министри! Наистина не мога да Ви се начудя как можете с такава липса на чувство за срам, с вечните усмивки – след като слезете от тази трибуна Вие се смеете, намигвате си как сте си изиграли роличката, да обяснявате тук за какво сте се грижили.
За Българската академия на науките Вие се погрижихте така, че изгонихте учените! Опитахте се да досъсипете академията и само и единствено устойчивостта – желанието все пак да се занимават с наука и да дадат нещо на тази държава, на всички хора, които са в БАН, ги спасиха докато дочакат Вие да се махнете от власт, за да има пари за БАН. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Буруджиева.
Трета реплика – господин Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател. Уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! В продължение на четири години Симеон Дянков и ГЕРБ подложиха Българската академия на науките на финансов геноцид. Средствата за БАН бяха намалени от 84 на само 59 милиона. Мотивът, с който се упражняваше тази политика на финансов геноцид, е, че в БАН работели „синодални старци”. Това е оценката на ГЕРБ за БАН. Затова по тази тема Вие трябва да се извините на Българската академия на науките, а не да раздавате морални присъди за радикално променената политика на новото управляващо мнозинство и на кабинета Орешарски, и на проф. Клисарова по отношение на БАН, защото за първи път има ръст от цели 20%. Бюджетът на Българската академия е коригиран с 20% в сравнение със Симеон Дянковите бюджети за 2010 г., 2011 г., 2012 г.
Има едно изключение за 2013 г., когато от кумова срама, защото за няколко месеца след гафовете на предишния Ви министър, който раздаваше милиони от Фонд „Научни изследвания” на фирми за водопроводни инсталации да правят научни психоанализи за психическия статус на нашите деца, председателят на академията за малко стана министър на образованието и тогава леко беше коригиран бюджетът. Но само през последната година! В сравнение с всички останали периоди това е най-големият ръст за една отделна институция в бюджета за 2014 г.
Малко повече мяра в политиката не Ви е излишна. Засрамете се и най-сетне поднесете извинение! В БАН не работят „синодални старци”! Това е научната организация, която продължава да дава най-качествения научен продукт и ще се ползва с адекватна държавна протекция, включително и въпросните 5% евентуален буфер ще между първо и второ четене. И това няма да Ви е аргумент за атака срещу кабинета Орешарски. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Госпожо Дамянова, заповядайте, ако желаете, за дуплика.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Хубаво е от тази трибуна да си служим и с конкретни данни.
Първо, академик Стефан Воденичаров беше министър на образованието от правителството на ГЕРБ – за тези, които са забравили, го напомням. С това ГЕРБ много ясно показа своето отношение към Българската академия на науките. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Второ, по отношение на БАН. Както казах, обещаните преди изборите 15 милиона не ги видяхме нито веднага след изборите, нито ги виждаме през 2014 г., нито ги виждаме през 2015 г., нито ги виждаме през 2016 г. (Реплики от народния представител Лютви Местан. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не подвиквайте от залата.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Седемдесет и два милиона четиристотин деветдесет и шест хиляди и осемстотин лева са средствата, предвидени в Бюджет 2014, които обаче, забележете, ще бъдат изплатени на 95%. Получава се сумата от 68 млн. 871 хил. 960 лв. Два милиона и шестотин хиляди по-малко в сравнение със средствата, с които Българската академия на науките разполага през 2013 г.
По отношение на приемствеността, госпожо Маринова. Да, права сте. Хубаво е, че правителството на господин Орешарски продължава да финансира важните политики на ГЕРБ за по-добра грамотност и за по-малко отпаднали от училище. Проблемът обаче е, че не се инвестират допълнително средства за тези политики.
Госпожи и господа управляващи, ако бяхте искрени, когато обещавахте увеличението на учителските заплати, щяхте да дадете тези 100 млн. от предизборния фонд за увеличение на единните разходи и стандарти. Щяхме да получим ръст от 7,3%, което означава увеличение заплатите на учителите с минимум 8%, което направихме ние през изминалата година.
Ако бяхте искрени, когато обещавахте подкрепа за професионалното образование и мерки за по-малко отпаднали от училище, щяхте да дадете тези 100 милиона за националните програми, но прекалено прозрачно, за да бъдат избрани именно те, защото там е ясно кой кандидатства, за какво кандидатства, кога кандидатства. (Реплика от народния представител Лютви Местан.)
Същинският въпрос на този бюджет е: Вие вземате или давате и от кого вземате, и на кого давате?! Защото давате едни допълнителни 100 милиона, но вземате милиони от националните програми, от парите за храна на децата, за защитени училища, за стипендии, защото те ще се изплатят на 95%. Тоест през 2014 г. децата ще се хранят на 95%, безплатните занимални ще бъдат безплатни на 95% (ръкопляскания от ГЕРБ), а гръмкият Ви приоритет „Образование”, госпожи и господа управляващи, ще се измерва с 0,1% ръст от брутния вътрешен продукт – големият приоритет „Образование” на това правителство! Моралът, кой трябва да го има?! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Лютви Местан.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Заповядайте, уважаема госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо министър, дами и господа народни представители! Мисля си, че има теми, по които в тази зала трябва да има приличие, както не намирам за прилично един заместник-министър на образованието и науката, със стаж доста по-дълъг от 6 месеца, да спори и да препоръчва цялото увеличение на бюджета за образование да бъде насочено към учителските заплати.
В няколко уговорки държа да кажа, че този бюджет си струва да бъде подкрепен.
Първо, защото парите за образование и наука са по-високи, доста повече от предишния.
Второ, защото бюджетът на БАН, който три години, с Ваше гласуване на такова заседание, е 59 млн. лв. – нито повече, нито по-малко – прочетете си, с двата милиона и половина на Министерството на екологията – 61 милиона. Тази година с двата милиона и половина на Министерството на екологията бюджетът на БАН е 75 милиона. И спрете.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Точно така.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Второ, всички Вие, които сте се занимавали с образование, които знаете как се формират делегираните бюджети на училищата, много добре знаете, че бюджетът урежда единния разходен стандарт – в него влизат и парите за заплати. Вие, за своите почти четири години, имахте увеличение с процент и половина, което трябваше все пак да уреди нарасналата консумация, която трябва да плащат училищата, като цена на ток, вода и така нататък. Недейте! Днес бюджетът иска да определя процент за увеличение на учителските заплати, защото никой бюджет не прави това.
Този бюджет обаче прави и нещо, което аз държа, поне колегите, занимаващи се с образование и познаващи училищата, да разберат. Той за първи път урежда размер на условни необходими разходи за училищата, които дават възможности на малките училища да живеят извън единния разходен стандарт. Този бюджет за първи път се опитва да даде шанс на допълнителен обем програми, продължавайки Вашите, госпожо Дамянова.
Аз ще повторя нещо, което Ви казах и по време на комисията. Ако Вие не сте изпълнили докрай идеите си за това да бъдат по-малко отпадналите ученици, да бъде по-висока грамотността на българските деца, въобще не вменявайте тази вина на днешните, защото тази програма следва да продължи, тя следва да се прави, включително с увеличаване на единния разходен стандарт за професионалните училища.
И последно, прочетете Проекта за Закона за държавния бюджет – чл. 55, ал. 2. Там пише, че буферът от 5% не се отнася за дейностите в системата на средното образование, на здравеопазването и на културата. Буфери във всеки бюджет и имало. Върнете се, Вие, които сте гласували бюджети, и вижте какво пише вътре. Този бюджет изрично е записал, че системата на образованието ще получи парите си 100%. И не смятайте евентуалните 5% на БАН – това правителство, за разлика от Вашето, е показало, че работата на Академията го интересува и то ще го финансира по начин, по който счита, че трябва да бъде поощрявана науката – нещо, за което Вие така и не намерихте достатъчно ресурс. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Богданова.
Реплики към госпожа Богданова, уважаеми колеги? Няма реплики. (Шум и реплики от ГЕРБ. Народният представител Милена Дамянова иска думата за лично обяснение.)
Нямате основание, госпожо Дамянова. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Вчера вече казах, че поради различното тълкувание на съответния член от наредбата, само когато изрично споменат името и Ви засегнат. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли реплики? Няма. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Народният представител Милена Дамянова иска думата по начина на водене.)
Заповядайте, по начина на водене.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Господин Имамов, моля Ви да си спазвате правилника, защото името ми беше споменато в изказването на госпожа Богданова: поименно – госпожа Дамянова, и заместник-министър. Така че спазвайте правилника, господин председател, не избирателно, а по отношение на всички парламентарно представени групи. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уверявам Ви, госпожо Дамянова, че в никакъв случай не спазвам какъвто и да било избирателен или селективен подход. Още веднъж Ви повтарям съответния текст на правилника. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Имам право на 2 минути.
Казано е: когато народният представител е засегнат лично или поименно. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Въпреки, че този текст трябва да се провери, това е мое лично мнение, защото допуска различни интерпретации и защото не може да Ви засегнат поименно, без да Ви засегнат лично, освен ако не става дума за някакво разделение на личността от името на човека. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Други изказвания?
Госпожо министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АЛЕНИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще започна с това, че през 2008 г., преди това правителство, парите за образование са били 4,2% от брутния вътрешен продукт. За съжаление, да, не можем да го постигнем с този бюджет и се надявам, че в следващите 4 години постепенно ще го постигнем. Бюджетът през 2009 г. е паднал до 3,3%, а в момента ние се борим към 3,8% от брутния вътрешен продукт, или това са 3 млрд. 92 млн. 600 хил. лв. Относно тези 95% абсолютно точно и ясно беше казано: чл. 55, ал. 2 за висшите училища, за училищата, за образование това не важи. Това е залегнало в бюджета още на първо четене.
Всички тук твърдите, че имало намаление и по-малко пари за образование. Това не е така. Повдигнахте въпроса за учителските заплати. Искам да Ви кажа, че до месец октомври и това повишение, което беше направено – от 1,5%, не беше реализирано във всички училища. И много добре го знаете. Затова бяха необходими още 9,4 млн. лв., които гласува правителството, за да могат всички учители да получат осем процентното увеличение, и то именно учителите от малките училища. Искам да благодаря на всички учители, които, въпреки че не получиха това увеличение, останаха и работиха през цялото време с любов, отдадоха своите знания на учениците си.
Относно бюджета на БАН няма какво да говоря. То е ясно, че разликата там е с 12 млн. 740 хил. лв., които сега са заложени. Никой не казва, когато говорим за пари за наука – малко ли са, или много, че има и Фонд „Научни изследвания”. Точно тук искам да се спра на Фонд „Научни изследвания”.
Всички мои колеги учени са неудовлетворени от това, че тази година се провали сесията. Защо се провали? Знаете ли, в момента имаме да върнем осем милиона глоба. Това е, защото Фонд „Научни изследвания” не беше ръководен правилно и тези осем милиона трябва да ги върнем в държавния бюджет, защото тези помощи, това, което каза господин Местан – да, не са раздадени правилно.
Ако ще говорим за наука, трябва да я свържем с висшето образование. За четири години няма стратегия за развитие на висшето образование. На 21 ноември тази стратегия ще бъде представена. Без стратегия за висшето образование нямаше да можем да спечелим Оперативната програма „Образование и наука за интелигентен растеж”.
В тази връзка по обвиненията, които казвате, не само, че сме осигурили средства да продължат сега националните програми по образование, но мога да кажа точни цифри: за реформата в професионалното образование, освен че е вдигнат единният разходен стандарт за тези училища с 4,5%, са отделени още 12.7 милиона за реформа в професионалното образование.
Да, изключително сериозна тема е отпадането на децата от училище. Знаете, че нарочно беше разработена такава стратегия и приета от Министерския съвет. Само за тази година са отделени 58.9 – близо 59 милиона, за развитие на стратегията да намалим отпадането на децата от училище.
За учителите – освен чрез единния разходен стандарт и делегираните бюджети, за учителите са отделени от бюджета шест милиона повече – от 8,9 на 14,9, за тяхната квалификация.
За гарантиране на качеството на средното и висше образование мога да кажа и връзката с бизнеса.
Делегираните бюджети – 27 млн. лв. Ето в тези 27 млн. лв. са заплатите на учителите.
Свързване на професионалното образование с бизнеса – 16,7 млн. лв.
Развитие на електронното образование – 15 млн. лв. Това са реалните цифри и показатели. Моля, вижте ги! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо министър.
Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа.
Ще си позволя да благодаря на тези, които започнаха съдържателната дискусия за образованието и науката в началото на бюджета, дано да продължи по този начин. (Реплики от ГЕРБ.)
Имате думата за изказвания.
Желае ли някой да вземе думата?
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, бях решил да правя пò академично изказване. Хората, които ме познават, знаят много добре, че не съм от тези, които влизат в резки конфронтации, но след днешното „шоу”, което гледах по БТВ, където един от колегите от ГЕРБ, заедно с Румен Гечев бяха в дебат – името му няма да го кажа, естествено, се убедих в старото правило, че: „колкото по-висш пост си заемал в бившата комунистическа партия, толкова по-голям антикомунист и по-нагъл си станал”. (Ръкопляскания от КБ.)
Искам да благодаря на колегите от опозицията, че не са направили ежедневното си напускане, за да чуят това, което ще им кажа.
Знам, че в тази зала бюджетът е висшата форма на политически дебат. Знам, че това е политическият театър, който е абсолютно задължителен. Знам, че има определена драматургия, но искам да кажа няколко думи. Вече трети ден обсъждаме първия бюджет на това правителство – законно избрано и законно избран Парламент. Ние не обсъждаме провалилия се Симеон Дянков и бюджета, който той направи за тази година. Вие сами изгонихте Дянков. Между другото, момчето си направи CV-то, върна се в Америка и оттам го изпратиха в Москва, само че ми е много чудно как ще съветва Путин – там нещата не са като в България. И дотук с политизацията – спирам!
Сега искам да поговорим за бюджета в посока български реален бизнес.
Първо, каква е оценката за бюджета на хората извън тази зала? Оценката е, че е един балансиран бюджет, който спазва баланса труд – капитал. Използвам оценката на работодателите, които най-изненадващо – и четирите организации, подкрепиха този бюджет. Използвам оценката и на едната от синдикалните организации. Бюджетът, както беше казано на тристранката, е напрегнат, даже един от колегите каза немързелив.
Какво искат работодателите? Искат стабилност и предсказуемост. От кое не бяха доволни работодателите? Две неща.
Първо, минималната работна заплата – крайно време е да разбере правителството, между другото предишното правителство започна този дебат, но не му стигна времето, свалиха го от власт, че минималната работна заплата трябва да бъде изчислявана по формула, не може това да бъде политическо решение. И мисля, че в тази зала ще стигнем до този извод и опозиция, и управляващи.
Второ, че е крайно време да започнат реформи. Това беше оценката на работодателите.
Между другото, по темата реформи мисля, че това, което прави в момента правителството, с едни административни съкращения – дали ще съкратиш апарата с пет, десет или петнадесет процента не е толкова важно. Крайно време е да се направи един пълен, функционален анализ какво е заложено в нормативни и поднормативни актове на всички административни звена, защото каквото сме гласували тук и с правилниците от Министерския съвет, това изпълняват и администрациите. Когато им отнемеш излишни функции, тогава ще падне администрацията.
От какво не са доволни синдикатите? Те искаха да има нулева ставка на минималната работна заплата. За съжаление тази година бюджетът не може да си го позволи. Искаха още по-голямо увеличение на максималния осигурителен доход – не можем да го направим. Искаха нещо, което обаче би трябвало да го направим – криминализиране на умишленото, повтарям, неплащане на осигурителни вноски. Пак повтарям – умишлено!
Трите сакрални числа в този бюджет – 1,8 ръст, 1,8 бюджетен дефицит и 1,8 инфлация. Можеше ли ръстът да бъде по-голям? Може би може, но виждате, че оценките на Международния валутен фонд, на Световната банка, на Европейската комисия се движат в този порядък – 1,4, 1,6, 1,7.
Бюджетният дефицит можеше ли да бъде по-голям от 1,8? Аз лично пледирах да бъде 2. Министерството на финансите ме убедиха, че е по-добре да си остане в този параметър.
Инфлацията – 1,8, добре ли е ? Не е добре! Аз определено считам, че при дефлацията, която е в момента, това е смърт за производителите.
Европейската икономика предполага догодина да бъдем в по-добра ситуация, защото все пак разчитаме на 7,2% ръст на износа и според мен сравнително слабо е завишението на вътрешното потребление – 1,9. Вие знаете, че над 67% от брутния вътрешен продукт се формира от вътрешното потребление.
Приоритетите – на тях няма да се спирам.
Икономически растеж и региони, социални ангажименти и образование – те бяха достатъчно добре коментирани от колегите.
Двата фонда – няма да се спирам и на тях. Искам само да предупредя правителството, че работните групи, които коментирахме тези два фонда, две програми – едната за 500 млн. лв. и другата за 100 млн. лв., могат, ако не създадем нормален механизъм и прозрачност за оценка и харчене на тези пари, да се превърнат в онези милиард и двеста на Бойко Борисов, които той еднолично раздаваше.
Какви са опасностите пред бюджета?
Приходи. Да, има опасност – приходите са напрегнати като събираемост, но аз мисля, че екипът на Министерството на финансите и на двете събирателни агенции НАП и „Митници” ще направят всичко възможно. Резерви има предостатъчно.
Външният дълг – голям или малък? Малък е, все още. Ако нас ни тревожи, тревожи ни темпото, с което се развива през последните 7-8 години. Всички макро специалисти, аз не съм такъв – твърдят, че външен дълг под 25% не е опасен за всяко едно развитие.
На европейските средства няма да се спирам.
Какво беше придвижено в областта на данъчните закони в подкрепа на българския бизнес? Няма да ги коментирам едно по едно, просто няма смисъл от всичко това.
Ускореното връщане на ДДС. Българският бизнес това го почувства. Влязохме в едни нормални рамки.
Такса „смет”. Даден е срок до средата на годината да намерим решение на този проблем. Не обвинявам само предишното правителство, вече десет правителства не решават този проблем. Високата такса „смет” за българския, корпоративния бизнес е смърт за новите инвестиции. Вие го знаете много добре. Всяко ново строителство е с висока данъчна оценка.
Единната сметка не я коментираме. Това е стъпка напред.
ДДС – на касова основа, великолепно решение. Късно го приемаме. От 28 държави, 22 са го приели – 190 хиляди български фирми имат възможност да го ползват. Има ли риск да се объркат? Има риск – „Кьорав карти не играе!”. Трябва просто да седнат, да си прегледат документите и да решат минават ли на касова основа, или не минават.
Обратното начисляване на ДДС. Мисля, че зърнарите са доволни от това, което приехме като поправка. Очакваме допълнително около 200 млн. лв. да влязат в хазната.
Ваучерите. Бяха 160 млн. лв., станаха 240. Аз съм сигурен, че работодателите и синдикатите пак ще кажат: „Малко са ни!”. На тях винаги им е малко, когато са ваучери и излизат от фиска.
Общините с повишена безработица.
Облекчение в Закона за счетоводството. Крайно време е да прегледаме Закона за счетоводството. Малките и средни фирми с по няколко човека ги побъркваме от подаване на счетоводни документи. Крайно време е да озаптим статистиката. Не знам колко от Вас получават всеки ден справки и искания от Статистиката за резултати. Между другото те не са виновни, най-вероятно в тази зала сме приели нещо, с което сме ги задължили да го правят.
Три цифри на Стопанската камара. Каква е ситуацията в момента? Двадесет и шест процента от всички заети в България са в реалното производство. Това е истината – 26% произвеждат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Числа, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Услуги – 58%. Да, Вие като професор по статистика, знаете – от това не може да се избяга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Числа, за числа става дума.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И 16% – обществен сектор.
Сега ще Ви кажа нещо, което мен ме уби онзи ден, когато го прочетох – търговията със скрап, по данни на Статистиката и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма за миналата 2012 г. – 1 млн. 700 хил. тона на стойност 1 млрд. 964 млн. лв. Това са 2 млрд. лв.! Вече 25-та година след 10 ноември 1989 г. ние продължаваме да режем това, което направихме ние и нашите родители, продължаваме да режем това, което създаде социализмът. Това е в момента – 2 милиарда!
Мога да Ви кажа още една цифра по данни на „Икономист” колко работи българинът – почивни дни в годината, официални празници, 13 почивни дни. В Япония има 16, ние сме веднага след тях. Годишни отпуски, средно – 20 дни, болнични – средно 22 дни. За сведение в Турция е два дни. За сведение, като се качите в самолета на „Туркиш еърлайнс” Ви дават едни листчета да инвестирате в Турция и първото, с което започват, е, че в Турция годишно болничните дни са два.
Лидери в Европа сме по почивни дни – 55 дни, без съботите и неделите. Като добавите и тях, от 360 дни ние работим 160 дни. Във Франция почивните дни са 48, в Германия – 42.
Искам оттук да направя едно предложение. Неслучайно Ви казвам тези неща.
Първо, правителството трябва да разбере, че трябва да консултира сливането на почивни и работни дни по празниците. Това не е само ангажимент на правителството, това го решават работодатели и синдикати.
Второ, въведете френския модел. Всички знаят, че отработваните съботи не стават за нищо – от обяд в събота околовръстните шосета са задръстени. Във френския модел се отнема от отпуските. Когато правим сливания, се намаляват отпуските. Разберете, ние непрекъснато купуваме някакво ноу-хау и продаваме „don’t know”.
Имаме нереално скъпи публични услуги. Но, спирам дотук! Времето ми просто изтича.
Искам да пожелая успех на това правителство, искам да пожелая по-голяма решителност!
А на всички Вас отляво и отдясно да Ви кажа – не се правете на по-големи демократи и по-умни, отколкото сме. Българският бизнес може да създаде работни места, ние трябва да му помогнем, а не да говорим глупости по телевизиите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на народния представител Петър Кънев.
Има ли реплики към изказването на господин Кънев? Няма.
Има ли желаещи да вземат отношение по проблемите на проекта за бюджет?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин председателстващ.
Дами и господа народни представители! Изчаках и вчерашния ден, и днес да минат изказванията, за да преценя докъде е стигнало нивото на българската политическа или политико-икономическа мисъл. За съжаление констатирам, че то не мърда, не се движи напред.
Вчера много внимателно изслушах изказването на бившия заместник-министър на финансите от правителството на ГЕРБ. Установих, че всъщност той няма забележки – истински, реални, същностни забележки, към бюджета. Той се съгласява с него, той го похвали всъщност по основните неща, че не се пипа плоският данък и че се спазва така наречената „дисциплина”. Ще кажа няколко думи за тази дисциплина и за прословутите Маастрихтски критерии. Той похвали бюджета.
Всъщност, ако има забележки от бившата управляваща партия към този бюджет, те са например – защо давате по-малко пари на администрацията? Това е логично, аз разбирам този въпрос, защото администрацията е пълна с кадри на ГЕРБ. Или – ще се съберат ли приходите, така както сте ги заявили, което е вечният, дежурният, рутинен въпрос, когато става дума за бюджета. Но не това е същинското.
Същинското е – много би ми се искало да чуя в тази зала, а и в медийното пространство, анализи за това какво става реално в света, къде е България и какво трябва да се направи с България. Защото да обсъждаме бюджет, когато държавата ни, родината ни се намира в колониално робство, просто няма никакъв смисъл. Това е все едно затворници в затвора да си говорят и да обсъждат дали първо да излязат на разходка, а после да отидат в столовата, или обратното. Същото е с бюджетите, за които ние тук говорим.
Нека да Ви кажа какво всъщност обсъждаме днес? Ние обсъждаме едни 19 млрд. лв. Деветнадесет милиарда лева! Това е, нали, господин Кънев? Вие сте специалист, след малко ще Ви репликирам косвено, също така Вие сте практик човек. Искам само да добавя, не се учудвайте за скрапа. Ако направите справка, какво се е изнасяло миналата година от нашите пристанища? Две стоки, не – три стоки: скрап, жито и дървен материал. Това изнася България. А тя, България, беше сред индустриалните държави при така наречения „комунизъм”.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Социализъм.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Социализъм, добре.
България беше сред водещите индустриални държави или поне сред първите петнадесет. Сега тя е много, много назад – изнасяме скрап, пшеница и дървен материал, все едно сме не от третия, а от четвъртия свят държава.
Защо е така? Защото от 1997 г. България не е суверена държава. Нека да си кажем това! Няма ли един специалист финансист, икономист, който да каже най-после, че ние не сме икономически суверена държава? От 1997 г. ние сме поробена държава, тоест нямаме правото да решаваме сами какво да правим с икономиката си и с финансите си. Това така ли е? Така е!
Откакто сме в Паричен съвет или Валутен борд, ние нямаме Централна банка. Тази прекрасна сграда в стил „неокласицизъм” – дело на двама велики български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, тя всъщност е най-голямото чейндж бюро в Европа. Прекрасна, хубава, монументална сграда, която служи за чейндж бюро!
Ние нямаме право да емитираме пари. Нали не сте забравили това? Ние всъщност нямаме право да водим собствена финансова политика!
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Като се има предвид, че и банковият надзор не работи!
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Защото сме в рамките на една колониална схема и не можем да определяме какво да правим със собствената си икономика.
Нали не сте забравили, че за всяко нещо се допитваме до Международния валутен фонд? А оттам обикновено чуваме – няма да пипате заплатите и пенсиите, няма да ги покачвате, няма да ги вдигате, не Ви се позволява.
Затова когато аз или колегите ми от „Атака” от тази трибуна кажем – доходите са много ниски, трябва да се вдигнат, ние се сблъскваме със стена. Аз си давам сметка защо се сблъскваме със стена. Защото хората, които са в политиката, във властта, в държавната власт и тези, които непрекъснато по медиите – това са икономическите анализатори, които всъщност са рупори на неолиберализма, те вече са решили, че България ще бъде поробена държава и не можем да имаме собствена икономика. В това всъщност е целият ключ към бюджета и когато говорим за пари.
Тези 19 милиарда, които обсъждаме сега, каквото и да правим с тях, ще си останат 19 милиарда, което е крайно недостатъчно за държава като България. Ние не сме малка държава. Ние сме сред първите 20 държави по големина в Европа и като население, и като площ. Деветнадесет милиарда републикански бюджет! Тридесет милиарда само за миналата година са чистите приходи на монополите, на чуждестранните вериги, супермаркети, моловете, телефоните, ЕРП-тата и бензиностанциите. Тридесет милиарда годишно те изпомпват от България, а ние тук се караме за 19 милиарда, за 10 милиона там и 10 милиона тук.
Най-после няма ли да отворим очи и да кажем простата истина, че България трябва да промени своя икономически модел на развитие. И без да направи това, тук обсъждането на бюджета всяка година ще бъде едно и също – просто рутинно предъвкване на едни счетоводни данни и забележки от опозицията, която и да е тя: „Вие няма да можете да си изпълните приходите и няма да можете да ги съберете.“ Това чувам вече осем години в три парламента.
Не чувам обаче анализа, който трябва да се чуе най-после в България, че след 2008 г., след така наречената криза – глобална, финансова, икономическа, ние трябва да мислим за нов икономически модел в Европа. Нали сме в Европейския съюз? Защо не предлагаме ние, българите, да променим този модел, да започне една нова икономика, която да бъде икономика на регулацията, икономика на социалната справедливост, икономика на антиглобализацията, тъй като основният виновник за положението, в което се намираме, е глобализацията.
Този процес, който започна след 70-те години в света и особено след 1980-1981 г., който наложи турбокапитализма, който наложи пазарния фундаментализъм, който наложи само задължения – пазарни, търговски, но не задължения по отношение на труда, не по отношение цената на труда, по отношение на здравеопазването, на публичния сектор, на услугите, които засягат всички нас, здравните услуги. В това отношение държавите, които са подчинени на така наречения Вашингтонски консенсус, нямат задължения. Там хората могат да измират от липса на лекарства или от нисък стандарт на живот, важно е обаче да има свободно движение на капитали и стоки. Това е най-важното нещо на света за пазарните фундаменталисти. Да, те го постигнаха, в резултат на което потопиха в мизерия стотици милиони хора по света.
Това е официален доклад на ООН – програмата на ООН, която казва, че в резултат на мерките, в които бяха вкарани държавите от Източна Европа, стотици милиони източноевропейци живеят мизерно, по-лошо, и това положение се задълбочава. Това е официален доклад на ООН, констатация, но тя не храни, тя не грее, тя не топли, както и констатациите на фундаменталисти в икономиката, пазарни фундаменталисти, като класическия представител на Чикагската школа Милтън Фридман, който преди да почине каза, че май сгрешихме, като оказахме натиск върху държавите от Източна Европа да приватизират на всяка цена. „Оказахме натиск!” Вижте, ние си мислехме, че това беше по решение на някои мъдри наши ръководители, то се оказа, че те ни оказали натиск, който аз, разбира се, съм го писал много пъти, но това се отхвърляше с насмешка. Това било грешка, каза Фридман и почина, пресели се в по-добрия свят.
Още един гуру на неолиберализма – Франсис Фукуяма, чули сте го вероятно или може би сте чели неговата книга „Краят на историята”. Той обяви краят на историята, защото комунизмът падна, победи капитализмът, победи глобализмът и повече няма за какво да мислим, историята свърши. Не щеш ли, само след няколко дни същият Фукуяма взе че се поправи и каза: „Май ще трябва да се засили значението на националните държави, защото нещата не отиват на добре”. Понеже ние днес какво имаме? Имаме сблъсък не между капитализъм и комунизъм, имаме между глобализъм и тежненията да има повече национален суверенитет и национални държави. От една страна, има натиск националните държави да бъдат смачкани, съответно техните бюджети балансирани, както се казва културно всъщност на смачкани, а частният капитал, транснационалните корпорации да правят каквото си искат и да колонизират държавите, да им използват печалбите и това да се нарича свободен пазарен капитализъм.
Всъщност едва ли някой си прави илюзията днес, че пазар, за какъвто е пледирал горкият дядо Адам Смит, отдавна не съществува. И сега, ако продължават нашите икономически анализатори и стипендианти на Сорос да повтарят тази мантра: „Повече пазар, по-малко държава”, на тях не може да им се каже нищо друго, освен че са промити мозъци, защото това отдавна не важи – нито има конкуренция в днешно време, нито нормален пазар, нито състезания между пазарни субекти.
Тази невидима ръка на Адам Смит, която я пишеше едно време в учебниците по икономика и тогава той се изучаваше като буржоазен автор във ВИИ „Карл Маркс“, сега се изучава сигурно като титан на прогреса в УНСС, тази невидима ръка на пазара отдавна е видима, освен това ни е хванала за шията, така че не можем да дишаме, защото днес ние нямаме конкуренция, нямаме пазар. И когато чуя някой да казва, обикновено отдясно, но всъщност и от ляво го правят, че трябва да се повиши конкурентоспособността и пазарният принцип, просто ми става смешно, но и тъжно. Няма пазар, уважаеми дами и господа народни представители. Има диктат на транснационалните компании, които са с бюджети много по-големи от националните. Само си представете 19 милиарда лева какво са за една корпорация. Това за нея са джобни пари – 8-9 млрд. евро. Това е нашият бюджет. Това обсъждаме днес, вчера и ще го гласуваме.
Ние сме в състояние на война – глобализъм или възвръщане на националните суверенитети? Това е въпросът, с който Европа трябва да се заеме. И тя се заема, защото все по-силни стават там политическите партии, които държат на връщане на националния суверенитет, затваряне, а не отваряне, повече протекция, повече национален суверенитет, по-малко диктат отгоре и по-малко свободно движение, защото това свободно движение всъщност изяжда националните икономики. Целта на глобализацията е националните държави да бъдат смачкани, да бъдат доведени до фикция, която само да гласува едни счетоводни данни, а всъщност хората, които живеят там, да бъдат подчинени на интересите на този, който диктува – от Уолстрийт ли ще бъде, или оттам някъде, който диктува как да стават нещата. А той така диктуваше досега, че потопи в криза света. И сега светът вече реагира на това. За съжаление в България не чувам този глас на реакции и протест. Чуваме много протестиращи викове, но защо сред тях няма нито един, който да иска нов икономически модел? Няма нито един, който да каже: „Имаме нужда от нова икономическа философия, от друг тип икономика, има нужда от излизане от робството, а не набутване още в това робство, на още пазарен неолиберализъм”, защото много от протестиращите, които са отвън, са пак такива рупори на неолиберализма. Имаме нужда от социална справедливост, имаме нужда от регулация, имаме нужда от друг тип държава, имаме нужда от интензивно развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Сидеров, понеже ми дават знак от Вашата група, имате 6 минути. Ако решите да оставите и малко време на останалите.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Благодаря Ви, ще ги използвам пълноценно. (Оживление.)
Тези три сакрални числа, които преди малко колегата тук каза – 1,8 ръст, 1,8 инфлация, 1,8% от БВП дефицит – не трябва да се гордеете с тези числа, защото те са жалки. Не 1,8 ръст, нужни са над 10-12% ръст, за да има някакво чувствително подобрение на живота у нас. Знам, че веднага ще скочите и ще кажете: „Как, това е невъзможно! МВФ, Европейската банка…” Да, точно трябва да кажем: „Не на МВФ, не на тези колониални инструменти, за да си гоним ръста, който е нужен на България”. Ние имаме нужда от рязко увеличаване на доходите не с 20, 30 и 40 лв. Да, сега има някакви полезни стъпки, това е безспорно, но това не е достатъчно.
Ние от „Атака” затова сме скептици по отношение на този бюджет. Ние затова казваме, че това е продължение на колониалния бюджет, който беше, който вървеше независимо кое правителство е на власт и няма как да подкрепим един колониален бюджет. Нужна е революция в мисленето.
И за финал ще цитирам Клаус Шваб, ако някой не знае кой е – това е основателят на международния, на Световния икономически форум в Давос. Всяка година там се събират едни баровци, едни лидери на държави, едни много големи милиардери и умуват как и накъде светът да отива. Та, същият този Шваб, който през 1971 г. основа този форум и го прави всяка година в швейцарския луксозен курорт Давос, каза преди година следното: „В днешното време капитализмът, който сега съществува, вече не върши работа, ние трябва да мислим как да го променим. Нужно е много мислене, а не повече бизнес” – край на цитата, Клаус Шваб, основател на Давоския форум.
Какво говори това? Че основни апологети на пазарния фундаментализъм вече пледират за преосмисляне, а ние продължаваме да кретаме в същите рамки и да спорим 20 милиона тук или 20 милиона там.
И понеже говорим за числа, и аз ще извадя едно листче с числа само да Ви кажа пък парадоксите и абсурдите на този бюджет.
За подслушване, драги колеги, дами и господа, ще отидат 49 милиона. За подслушване!
За разузнаване Националната разузнавателна служба получава само 16 милиона. Ние нямаме нужда от разузнаване, защото всички са ни приятели и ни обичат, нали? Дрън-дрън! За подслушване вътрешно обаче – 49 милиона!
Много се говори за парите на партиите. Да, ние сме против субсидиите, даже предлагаме те да изчезнат. Естествено, тогава трябва да има безплатно телевизионно време за всички партии по всички телевизии. Ако стане така, нека да няма партийни субсидии, съгласен съм, но колко взимат всички партии сега като субсидия, общо, всички? Колко мислите – 40,5 милиона лева! Четиридесет цяло и пет милиона лева – по-малко, отколкото за подслушване, за службата Държавна агенция „Технически операции“. Значи прословутите партийни субсидии са по-малко, отколкото ще дадем за подслушване!
Аз няма да говоря за Българска академия на науките, защото там просто е позорно – това, че там се дават пари колкото да съществуват сградите, да има парно и да има ток. За научни изследвания отдавна не се дават пари. Вече три мандата на Народното събрание няма за научни изследвания! Е, има за подслушване. За научни изследвания няма.
За бежанците, дами и господа, са дадени по думите на военния министър 258 млн. лв. досега. За така наречените „бежанци“, тоест за нелегалните имигранти, които нахлуват в България, създават криминогенна обстановка – 258 милиона! А ние се чудим дали могат да се намерят 50 млн. лв. за Коледна добавка за пенсиите или не, за бежанците може обаче – 250 милиона. Триста ще дадем! Петстотин ще дадем! Ние сме дашни!
Завършвам накрая с Българска национална телевизия. Тя поискала пък 94 млн. лв.! Там няма как, освен да не поискаме справка за какво отиват тези пари. И сме я поискали от Комисията по корупция, и всички договори с външни продукции. И накрая задавам въпроса: защо се дават 94 милиона на една телевизия, която работи срещу собствената си държава? Ако на този въпрос ми отговорите, обявявам награда! И с това приключвам. (Ръкопляскания.)
Моят призив е: да чуем истински икономически анализ! Към всички финансисти, икономисти се обръщам – дайте ми истински анализ на това, което става! Дайте идеи! Повече идеи, не повече бизнес. То без това бизнес няма в България български, има само чуждестранен. Има чужди банки, чужди капитали, чужди монополи. Дайте повече идеи как това да го променим, как да изгоним тези монополи и да вдигнем доходите. Тогава ще кажа: Браво, Вие работите за народа си, тъй както тук се заклеваме! Иначе останалото са счетоводни, махленски разправии на тема 19 жалки милиарда лева бюджет. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака“, отделни ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на народния представител Волен Сидеров.
Реплики, уважаеми дами и господа?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): То, всичко е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Реплики? Няма реплики.
Следващият, който желае да вземе отношение по проблемите на бюджета? (Реплики.)
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители и министри! Не само по делата им, но и по бюджетите им ще ги познаете, защото след гръмките обещания идват тежки разочарования!
Бюджетът на Министерството на здравеопазването за 2014 г. търси само оцеляване на сектора. Това е бюджет на подменените обещания.
Претенциите на това управление за експертност предполагаха убедителна визия за развитието на здравеопазването.
Отчетената като налична, но представена само на отбрана публика, Национална здравна стратегия би била добра основа за определянето на ключовите приоритети и цели за развитието на здравеопазването. Логично в този бюджет можеше да се заложи финансово осигуряване на първите стъпки на промяната.
Какво намираме обаче в Бюджет 2014 г.? Девет милиона по-малко за Министерството на здравеопазването. Добре, че поне не заявихте, че здравеопазването е приоритет на бюджета за следващата година. Толкова безличен и безхарактерен бюджет е този, че дори ресорният министър не посмя да го защити – нито него, нито бюджета на Касата, който също залага само проблеми, тук в тази зала.
Нас ни обвиняваха, че сме изпразнили от съдържание бюджета на Министерството на здравеопазването. Сега Вие успяхте да го изпразните и от финансиране!
Какво ниво на здравна сигурност и какви здравни услуги гарантирате с този бюджет на българите през следващата година? Единственото, което се гарантира, е сътресение и напрежение в системата и проблеми както на работещите в нея, така и на българите, които ще ползват здравеопазването през следващата година. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики към изказването на народния представител Дариткова?
Заповядайте, госпожо Атанасова – реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Дариткова, Вие не споменахте… (Шум и реплики от КБ, чува се: „С-с-с-с!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина в залата!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Вие не споменахте какви политики … (Силен шум, реплики, съскане.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Вие не споменахте какви политики, въпреки лишени от съдържание, ще има възможност това правителство и този министър да реализират. Обосновете се пред народните представители и пред българските граждани. (Реплики от ляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Атанасова, за репликата.
Друга реплика има ли?
Втора реплика няма.
Дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми министри, уважаеми господин председателстващ! Надявам се да не се разсейвате със съскането и да чуете наистина какви ще са политиките на министерството, според заложените средства през следващата година: 9 милиона по-малко, 8 милиона, които се дават от министерството за плащане на потребителската такса на пенсионерите, прави 17 милиона по-малко в министерството.
И оттук интересни са разбивките: 17 милиона по-малко са средствата за Програмата за профилактика и надзор на заразните заболявания. И това при ясен проблем с бежанците и известни случаи и данни за полиомиелит в Сирия, това е истински безотговорно!
Дано в Министерството на здравеопазването е останал някой от не уволнените експерти, който да Ви разкаже какъв проблем имахме ние през 2010 г. с епидемията от морбили – 24 хиляди болни пациенти, 24 починали и огромни непредвидени разходи.
Аз се надявам отрицанието на всичко направено от ГЕРБ да не Ви доведе дотам, че да се откажете от две простички, но ефективни мерки за подобряване на имунизационния статус на населението, а именно обвързването на получаването на детски надбавки с редовен имунизационен статус и програмата на здравните медиатори.
Вероятно екипът на министерството е отчел грандиозни успехи в други области, защото в политиката за превенция и промоция на незаразните заболявания средствата са с 3 милиона по-малко.
Един милион се дават по-малко за превенцията на наркотичните зависимости. Може би и там сме постигнали големи резултати.
Логично е, че един милион се дават може би по-малко за децата в медико-социалните домове, защото би трябвало да се продължи идеята да деинституционализация и наистина тези домове трябва да вървят към закриване.
Дали е позитив връщането на асистираната репродукция в бюджета на Министерството на здравеопазването? Не знам, но ще стане ясно, че 7 милиона са само средствата, предвидени за това в бюджета, тоест наполовина намалени. Наполовина български семейства ще могат тази година да се възползват от възможността чрез този фонд да имат деца. Дали това е позитив за този бюджет?
В същото време, за да не ни обвините в черногледство, ще отбележа, че приветстваме повечето средства за спешна помощ и за психиатричните болници. Хубаво е, че ще се закупят нови линейки, защото медицинският транспорт трябва да се развива, но в кореспонденцията с Министерството на финансите министърът изразява притеснение, че няма достатъчно средства за специализанти.
Вероятно ще се продължи практиката както и досега в големите градове да има линейки без екипи, които да се возят на тях.
Проблем също ще възникне и с финансирането, според мен, на болниците, защото в отдалечени и труднодостъпни региони сте предвидили 6 милиона и тези 6 милиона е добре, че ще се дадат. (Силен шум и реплики.)
Също една добра практика от тази година не намира отражение в този бюджет, а именно финансирането на спешните отделения на всички общински болници за пациентите, които са получили помощ там, но не са хоспитализирани.
И на фона на всичко казано дотук, впечатляват пет милиона повече в администрацията на бюджета на Министерството на здравеопазването!
Оттук нататък в Преходните и заключителните разпоредби е прикрит един член, който нанася последния удар на болниците, а именно да се отнемат имущества от дадените под наем от тях помещения на лечебните заведения с общинско и държавно участие. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Това, което се прави с този бюджет, е самоцелно намаляване на разходите в системата на здравеопазването на принципа на пробата и грешката и няма да има никакъв смислен здравен или системен резултат. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не нарушавайте правилника – времето Ви!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Остават счетоводните баланси, разрухата и причинените човешки трагедии и последните места на България сред страните – членки на Европейския съюз, по здравни и демографски показатели. (Шум и реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания, уважаеми дами и господа народни представители?
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Тук се чуха тежки думи от страна на депутатите от ГЕРБ. Тези думи се чуват от втория ден на управлението на това правителство. Чуваме три лозунга: „Нищо не се прави!”, „Те не знаят какво правят и само обещават!”, „Здравеопазването ще се срине при това правителство!”
Какво показват фактите? След обстойния анализ, който направихме в Министерството на здравеопазването, стигнахме до три извода.
Първо, в това министерство през последните четири години има смяна на четирима министри и на десет заместник-министри. Подменена е около 40% от администрацията – тихо и спокойно. Сложени са експерти, които с месеци правят справки. Въпреки всичко ние вече разполагаме с тях.
Те показват следното: за четири години задълженията на лечебните заведения възлизат в размер на повече от половин милиард лева. Закрити са повече от 17 лечебни заведения. Политическата цена за тях не платиха управляващите, платиха я хората със здравето и с живота си. Видях техните близки и чух техните разкази.
Независимо какво ще чуя отдясно, защото обикновено от там се чуват само критики, искам да Ви кажа, че здравеопазването не ще върви на зле, то е зле, то е катастрофирало. В момента работим в една фалирала система, пак ще подчертая, с повече от половин милиард задължения, с липса на 1 млрд. и 800 хил. лв. от Здравната каса, които, както щем да ги наречем – пренасочени, откраднати, употребени може би за нещо друго, не зная, но тези пари не са в здравната система и никога няма да се върнат отново там.
Държавата абдикира през тези четири години от всички свои задължения. Репродуктивният фонд „Инвитро” беше преместен в Националната здравноосигурителна каса, при тежкия демографски срив на държавата – около 5,7 на 200 ражданията са по-малко. Там се прехвърли и цялата имунопрофилактика, в противоречие със Закона за здравето, където пише, че това е ясен ангажимент на държавата. В Касата се прехвърля диализата, интензивните грижи и куп други медицински дейности, които бяха задължение на държавата.
За мен, госпожо Дариткова, Вашето изказване не е въпрос на правене на политика. За мен това е цинизъм (ръкопляскания от КБ и ДПС), защото всичко това затрудни тежко дейността на съсловните организации, които реагираха при всяко Ваше безобразие. Ще припомня, че още 2009 г. Българският лекарски съюз сезира за това, което прави Здравната каса – да пренасочва пари от здравни вноски в държавния бюджет за запълване на дефицити. Месец януари 2011 г. отново Лекарският съюз сезира прокуратурата, че 1 млрд. 400 млн. лв. от здравни вноски отново отидоха някъде и никой не разбра къде. Надявам се да са отишли в магистралите, за да могат българите със самочувствие да пътуват по тях като съакционери, защото не господин Борисов построи магистралите, а всички ние със здравните си вноски. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Приоритетите, по които Министерството на здравеопазването работи през последните месеци, включват няколко основни направления.
Първо, приключи обсъждането на Националната стратегия, съвместно със Световната здравна организация. Стратегията мина две обществени обсъждания. На второто бяха поканени и представители на ГЕРБ – госпожа Атанасова в качеството си на бивш министър на здравеопазването. Искам да подчертая, че тя не уважи този форум. Там имаше възможност да каже всички критики и препоръки, които от страна на дясното пространство се намират като пропуски в здравната стратегия.
Получихме одобрение от Световната здравна организация. Предстои тази стратегия да бъде внесена в Здравната комисия – ангажимент, който сме поели към Комисията по здравеопазването, в Министерския съвет, и след това обсъждане да бъде внесена в Еврокомисията за разглеждане.
Работи се съвместно със Световната банка върху екшън плана за осъществяване на здравната стратегия. Документът съдържа конкретни политики и действия, по които секторът ще разчита на финансиране от оперативните програми през следващия програмен период.
Интензивна работа по проект на Национална здравна карта, която да покаже реалното състояние на обезпеченост на регионите в страната с медицински услуги, брой болнични легла, екипи Спешна помощ, след болнично и рехабилитационно лечение. Очаква се да бъде онагледен големият дисбаланс по региони в сферата и да се предприемат стъпки в посока балансираност и равнопоставеност.
Съвместно с Националното сдружение на общините в България беше обсъдена и приета методика за допълнително субсидиране на общински лечебни заведения в малки и трудно достъпни райони.
Изработена е концепция на Министерството на здравеопазването по лекарствената политика, която се разглежда като един от елементите, имащи стратегическо влияние върху общественото здраве. Тя е свързана с осигуряване на населението на достатъчни по обем необходими за лечение лекарствени продукти, както и създаването на благоприятна среда за развитие на необходимата фармацевтична грижа. В това отношение се разработват четири политики: производство, разрешаване на употреба, внос и паралелен внос, клинични изпитвания и лекарствена безопасност, търговия на едро и дребно с лекарствени продукти, ценова регулация на лекарствените продукти, фармацевтично образование и наука. Тази стратегия също предстои да бъде внесена за обсъждане в Комисията по здравеопазването и в Министерския съвет.
След детайлен анализ на сегашното състояние на спешната медицинска помощ, Министерството на здравеопазването разработи Проект на стратегия за развитието на спешната медицинска помощ за периода 2014-2020 г., който беше обсъден и на заседание на всички директори и представители на Спешната помощ, излезли с декларация, че подкрепят тази стратегия.
Там се включват няколко основни приоритета: промяна на нормативната база за дейността на спешната медицинска помощ; обособяване на центрове за спешна медицинска помощ с различна компетентност и възможност за ешелониране на пациентите към болничните структури; обособяване към спешните центрове и филиалите им на многопрофилни спешни приемни отделения; внедряване в мобилните екипи на системата за телемедицина; повишаване квалификацията на работещите в системата чрез облекчен режим на специализация и изграждане на Национален център за продължително обучение на кадрите.
Бяха приети 28 нови медицински стандарта, тъй като през последните четири години за това не е имало време.
Независимо от това, което ще се чуе по повод политиката на Министерството на здравеопазването, искам съвсем отговорно да заявя, че Министерството на здравеопазването си дава ясна сметка в какво състояние се намира здравната система в България. В непрекъснат диалог сме със съсловни, пациентски организации, работодатели и синдикати. Всичко, което в момента се прави, се прави с тяхно съгласие и тяхно одобрение. Мога да кажа, че абсолютно имам самочувствието, че можем да се справим в тази ситуация, независимо от тежкото наследство, което получихме – с една фалирала обезверена система, защото тук, от трибуната на Народното събрание се внушаваше, че лекарите са убийци в бели престилки. Тук, от трибуната на Народното събрание никой не защити прехвърлянето на 1 млрд. 400 млн. лв. някъде. Твърдя, че ако бяха останали в системата, днес нямаше да се борим за едни 100 милиона, за да можем да доразплатим дейността на лечебните заведения. В договорите тя беше записана като нула, а щяхме да работим в пълен комфорт и да мислим само за това какви структурни и организационни реформи трябва да се проведат в областта на здравеопазването, а не да се караме за 10-15 или 100 млн. лв., благодарение на колегите – те не са ми колеги – на депутатите от ГЕРБ. (Ръкопляскания от мнозинството. Народният представител Даниела Дариткова иска думата за лично обяснение.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на министър Андреева.
Спокойно, ще Ви дам думата за лично обяснение. Много внимателно слушах, госпожо Дариткова. Вие и госпожа Атанасова бяхте споменати. Имате две минути. Само че искам да Ви предупредя: в чл. 56, ал. 1 е казано, че имате право на две минути, след като сте спомената в изказване на пленарно заседание. За това Ви давам думата. Там не е казано дали е за министър или народен представител. Вие можете да направите изказване, като спазите принципа на буквата на правилника, тоест само по темата, по която смятате, че сте засегната.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бях обвинена, че имам цинично отношение към системата. Ще си позволя да нарека д-р Андреева колега, защото имам 20 години стаж в системата, почти колкото и тя, макар и моята да е малко по-голяма, ако е удачно да си мерим стажовете тук, в тази зала.
Като участник в политиката и в практиката на здравеопазването през последните години с цялата доза самокритичност съм слушала критичните анализи и отправените към нас упреци, но с огромно съжаление искам да кажа, че нито едно от тези неща, за които ни критикувахте, не намира отражение в бюджета за следващата година.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Напротив!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Вие експертно не отговорихте на нито един от поставените от мен проблеми. Защо намалявате наполовина средствата на фонд „Инвитро”, като сте толкова загрижени за демографската ситуация в страната?! Защо позволявате средствата за борба със заразните заболявания при заплаха от епидемия да бъдат със 17 милиона по-малко?! (Реплика от народния представител Нигяр Джафер.) Защо си осигурявате пет милиона повече за администрация?! Това ли е искрената Ви ангажираност с проблемите? За съжаление установявам, че сте на етапа само оправдания с предходното управление, никаква представа от ситуацията в момента. (Силен шум и възгласи в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина в залата!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Нулите в бюджетите остават само в главите Ви. За съжаление с този бюджет здравето на нацията през следващата година се оставя в режим на свободно падане! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Народният представител Атанасова, искате ли да вземете думата? Да. Заповядайте. (Народният представител Десислава Атанасова иска председателят да успокои залата.)
Уважаеми колеги, в залата няма условия за нормална работа. Моля, пазете тишина, за да слушаме изказващите се.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Андреева, в някои неща бяхте права, и по отношение на критиката, но ние в момента обсъждаме Бюджет 2014. И да се твърди, че всичко като негатив е трупано единствено и само от правителството на ГЕРБ, даже и това ще приема, но да виждам, че нямате никаква реална политика по отношение на здравето на нацията и в момента ползвате парламентарната трибуна за партийни обръщения, според мен е несериозно. (Шум и възгласи в мнозинството.)
Можеше поне, когато вземате думата като защитник на Вашите колеги, на лекарите в българските болници, да осъдите не това кой какво е казал от парламентарната трибуна, а кой е бил български лекари в българска болница. (Реплики от мнозинството: „Кой, кой, кой!”) Защото това го прави депутат от ДПС!
Благодаря Ви, госпожо министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Атанасова, длъжен съм да Ви кажа,че Вие нарушихте правилника, защото министър Андреева Ви засегна само по темата, че не сте присъствала на някакъв форум. Трябвало е да слушате внимателно.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Следващия път – наказание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има думата министър Адемов.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, провокиран съм от дискусията, която чувам по темата „Здравеопазване”. Ще се изкуша да кажа няколко думи, защото претендирам да познавам и тази система.
Уважаеми колеги, в тази зала години наред, когато се обсъжда бюджетът на сектор „Здравеопазване”, доминираща тема е темата за финансирането – колко повече пари да има в този сектор, за да се решат наболелите проблеми, които стават все повече и повече. За съжаление обаче тази дискусия никога, дори и в случаите, в които има увеличение на финансовия ресурс за този сектор, не води до подобряване нито на достъпа на българските граждани до здравеопазване, нито всички работещи лекари в системата да са доволни, нито политиците да са доволни.
Тогава какво всъщност трябва да се направи? Дали проблемът е единствено и само във финансирането? Безспорно е, че проблемът с финансирането е един от важните проблеми, но не е единственият. Защото ако беше единственият, от 2000-та година, когато за сектор „Здравеопазване” се отделяха 900 млн. лв., до 2013 г., когато се отделят над 3 млрд. лв., качеството на сектор „Здравеопазване” трябваше да бъде поне три пъти по-добро! (Ръкопляскания от КБ.)
Така ли е? За съжаление не е така. Тоест проблемът не е единствено и само във финансирането. Има други, много по-важни проблеми. Ще спомена някои от тях.
Първо, уважаеми колеги, с приноса на няколко правителства, в това число и с приноса на Вашето правителство, това, което наблюдаваме в сектора, е тъй нареченият „срив на солидарността”. Много важно нещо, защото тази система не може да съществува без елемента „солидарност” – солидарност между работодатели, работници и служители, солидарност между тези, които работят, и тези, които не работят, солидарност между високодоходните и нискодоходните български граждани. Изобщо елементът солидарност е много важен. От елемента солидарност зависи как ще функционира тази система. Има срив на солидарността!
Конкретно посочвам Вашия принос. Той е, че още в първия бюджет на Вашето управление увеличихте срока от 15 месеца на три години, който срок е релевантен за наличието и отсъствието на здравноосигурителни права.
Благодарение на това здравно неосигурените, включително и тези 250 хиляди, които могат да си плащат, но не вярват на тази система и не се възползват от възможността да плащат или от задължението да плащат, станаха близо 2 милиона. Два милиона са здравно неосигурените. Една част от тях могат да си плащат, но не вярват на тази система.
Това е големият проблем – как да върнем доверието в тази система? Без доверие тя не може да функционира дори и с много пари. А ние направихме достатъчно много през всичките тези години, че нито българският пациент да вярва на тази система, нито българският лекар.
Защо българският лекар не вярва на тази система? Защото той надлежно, включително и от този Парламент, от тази пленарна зала беше демонизиран. Българският лекар беше демонизиран и той загуби доверието си в тази система. Не може нищо да се направи в тази система без тези основни компоненти – финансиране, солидарност и доверие. Ако успеем да се справим с тези фундаментални въпроси, по-малко ще говорим защо не стигат за тази или за онази политика парите. Ето това според мен са важните въпроси.
Ако всяка година продължаваме да говорим – с толкова милиона увеличихме, но те не стигат, с толкова милиона тази секторна политика не е финансирана, не е дофинансирана, няма да стигнем доникъде.
Уважаеми колеги, предложението ми е, когато говорим за сектор „Здравеопазване”, дискусиите в залата да минават задължително през тези важни компоненти. Ако не се справим с тях, какъвто и ресурс да има, няма да бъде достатъчен.
Да кажа и няколко думи за социалната политика. Някои нарекоха този бюджет „с ляв мигач”, тоест бюджет, който намига към социалните плащания. Уважаеми колеги, метафората, която се използва, очевидно е ориентирана към това, че за социалната политика има повече пари. Да, има повече пари. За три милиона български граждани има различни от досегашните плащания, тоест налице е така нареченото „размразяване” на социалните плащания.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, за два милиона и двеста хиляди български пенсионери има осъвременяване на пенсиите за първи път след четири години.
Уважаеми народни представители, за повече от един милион български пенсионери за първи път след четиригодишно замразяване ще има Коледни надбавки – нещо, което беше забравено по време на Вашето управление. Ще има повече пари за майките, повече пари за безработните, ще има повече пари за почти всички сектори, уважаеми дами и господа.
Бюджетът на Министерството на труда и социалната политика за първи път е, говоря за отделните политики, с 94 милиона повече. Знам, че това не е достатъчно. Знам, че това, което казвам, не може да влезе в рубриката „Календар на успехите”, защото това са първите крачки към нещо по-различно от това, което се правеше досега. Убеден съм, че с усилията на колегите от управляващото мнозинство, на колегите от опозицията може да има по-добри дни за българските граждани. Защото това е правилната посока.
Разбира се, че трябва да говорим и за ефективност на разходите. Защото 365 милиона са повече за социално осигуряване, подпомагане и грижи, над тези 11 млрд. 200 милиона за сектора, което представлява близо всеки четвърти лев от разходите на бюджета да отива за социално подпомагане, осигуряване и грижи.
Уважаеми колеги, това е, което успя да направи българското правителство в първия си бюджет като първи крачки и стъпки за размразяване на замразените в продължение на четири години социални плащания. Дали е малко или много, преценете сами. Аз съм убеден, че българските граждани ще оценят този жест към тях от новото българско правителство. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на министър Адемов.
Други изказвания, уважаеми народни представители?
Заповядайте, министър Андреева.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Очевидно, дами и господа народни представители, колеги, д-р Дариткова и госпожа Атанасова не обръщат особено внимание на приоритетите и политиките на Министерството на здравеопазването, но аз смятам, че това е важно, защото основните приоритети и посоките, в които ще се върви, за първи път се виждат в бюджета на Министерството на здравеопазването. Ще спомена и няколко цифри, за да стане ясно на тези, които само цифрите ги интересуват.
През 2014 г. се предвижда да бъдат увеличени разходите спрямо 2013 г. за финансово осигуряване на следните дейности: увеличаване на средствата за персонал в центровете за спешна медицинска помощ – 10%, което върви в размер на 17 млн. 252 хил. лв.; увеличение на средствата за персонал в държавните психиатрични болници – 20%, в размер на 2 млн. 321 хил. лв.; за общинските лечебни заведения в отдалечени и рискови райони – 6 млн. лв.; за финансиране на дейностите по асистирана репродукция – 7 млн. лв., в Министерството на здравеопазването и 3 млн. лв. в централния бюджет – общо 10 млн. лв. – колкото са били изразходвани през 2013 г. За финансиране на капиталови разходи увеличението е с 5 млн. лв. или общо 15 млн. лв. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.) Аз Ви слушах внимателно, без да Ви апострофирам.
По отношение увеличението на заплащането на администрацията, не зная откъде намерихте тези 5 милиона за увеличение. Всъщност увеличението е 9 милиона, и то за второстепенните разпоредители в психиатричните болници и спешната помощ. След съкращаване на администрацията около 1 млн. лв. ще бъдат спестените разходи, които ще можем да пренасочим за други дейности.
Действително бюджетът на Министерството на здравеопазването за следващата година възлиза в размер на 359 млн. 82 хил. лв. Искам да кажа, че това е възможният бюджет, разписан за ясни програми и приоритети, по които ще работи това правителство в сектор „Здравеопазване”. Ако трябва да минем в дребни спорове, ще кажа, че от Вашия бюджет за 2013 г. министър Дянков, освен че взе парите от Касата, е взел още 14 милиона, с които Министерството на здравеопазването е работило по-малко като ресурс за 2014 г. В абсолютна стойност бюджетът за 2014 г. ще бъде по-висок поне с 5 млн. лв., имайки предвид това, което Ви е приспаднато и не сте могли да защитите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, министър Андреева.
Други изказвания? Има ли желаещи да вземат отношение в разискванията?
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, госпожи министри, господин министър, уважаеми колеги! Слушах много внимателно дискусията по най-важния закон за годината – Закона за държавния бюджет. Следих и тази, която се проведе в публичното пространство. Трябва да кажа, че съм относително удовлетворен от тази дискусия, защото тя беше сравнително професионална, без излишни изхвърляния, както обичаме да казваме. Това ми дава основание да подредя изказването си по анализа на бюджета в този дух.
Уважаеми колеги, един бюджет, освен че определя основните приоритети на съответното правителство, начините и средствата, по които те ще бъдат постигнати, стъпва и върху онова, което наследява. Искам да се спра и на двете теми.
Бюджет 2014 г., тъй като е първият бюджет на правителството на Пламен Орешарски, стъпва върху наследството от четиригодишното управление на кабинета Борисов – три години и половина, за да бъда по-точен.
Какво е това наследство? Прословутите изхарчени пари от оперативната част на фискалния резерв плюс увеличеното дългово бреме не позволяват финансирането на дефицита да се извършва с пари от резерва. И ако ние непрекъснато повтаряме за този изхарчен ресурс, искам сега още веднъж да Ви кажа: не е защото сте го изхарчили – да бяхте изхарчили 16 милиарда вместо осем, но икономиката да имаше ръста на балтийските държави и полския ръст, или поне средния европейски ръст. Тогава доходите да бяха повдигнати с онази степен, която кризата позволява. Но при замразени доходи за четири години, при икономика в рецесия, изхарчените 8 милиарда изглеждат пропилени напразно пари. Затова непрекъснато Ви го натякваме от тази трибуна не за да се заяждаме, а защото, когато се харчи публичен ресурс – особено от резервите на страната, особено с увеличаване на вътрешния и външен дълг, задължително трябва да се търсят ефекти. Тези ефекти трябва да бъдат само в две посоки – доходи и ръст в икономиката. И в двете посоки наследството, което получихме от Вас, е трагично. Уви, искаше ми се да не е така.
Какво получаваме като бюджетни и социални системи? Абсолютно нереформирани системи. Радвам се, че никой от колегите от ГЕРБ, които се изказаха, не отрече, че в сферата на здравеопазването не е направен дори опит за реформи – не реформа.
Радвам се, че всички разбирате и не го отричате, че в сферата на образованието – започвам с тези две най-мащабни социални сфери – реформата е спряла на делегираните бюджети, които въведохме по времето на мандата на тройната коалиция. Нищо повече не е направено там.
Къде са направени реформите? В пенсионната система – с два месеца стажа и възрастта за пенсия?! Ако това е реформа, моите уважения към тези, които смятат, че това е реформа?! Тези нереформирани системи предполагат освен изтичане на публичен ресурс с неефикасност на този ресурс – на разходването му, предполагат кабинетът Орешарски и новото мнозинство да търси средства за реформи, защото реформи не се правят с идеи, реформи се правят със средства. И ако пак говорим за онзи милиард и четиристотин милиона, най-големият грях е, освен че според мен е и престъпление, че вкарването на тези пари от целевото им предназначение в общия фискален резерв всъщност стопира реформата. Няма как да искаме от министъра на здравеопазването да стартира реформа без резерв. Това няма как да стане.
Третото нещо, на което искам да се спра от наследството, е нивото на данъчните приходи, нивото на приходи в бюджета. Между 6 и 8% е свалена събираемостта – данъчните приходи спрямо брутния вътрешен продукт. Да, кризата и промяната в структурата на брутния вътрешен продукт предполага и такова изменение, но чак толкова много не предполага. Много внимателни анализи сме правили и сега ще трябва да вървим в посока да възстановим това нормално съотношение, което е не по-малко от 31-32%. От тази гледна точка правителството стъпи върху много правилна методология.
Първо, да определи кой е главният приоритет и кои са другите второстепенни след главния. Главният приоритет е икономиката. Както беше написал Бил Клинтън на дъската зад себе си, във връзка с предизборната си кампания: „Икономиката, глупако!”, за да се подсеща, че за каквото и да говори, става въпрос за икономиката.
Това правителство и това мнозинство е наясно с основния приоритет, а той е да възстановим ръста на икономиката, да дадем шанс на българския бизнес да даде всичко онова, което е нужно на обществото – да се справи с безработицата, да се увеличат данъчните приходи и така нататък.
Какво прави в тази посока кабинетът с този бюджет? Тази битка започна още далеч преди съставянето на бюджета, още когато трябваше да се промени Законът за държавния бюджет за 2013 г.; започна с възстановяването на ДДС; с разплащането с фирмите, на които държавата дължи; започна с облекчаване на режимите, което продължава; започна и продължава с антимонополното законодателство, което след бюджета ще влезе в зала, тоест възстановяването на нормалния пазар в страната. Това е сериозна подкрепа за българския бизнес и продължава с някои от елементите на бюджета, които представляват подкрепа за българския бизнес.
На първо място, разбира се, ще спомена програмното бюджетиране, което за първи път се въвежда в такъв ясен вид. Това е програмата за икономически растеж и развитие на регионите. Чух колегите да казват и да критикуват, че това е непрозрачно мероприятие, че нямаме доверие в министрите и затова изземаме от тях капиталовите разходи. Няма такова нещо, колеги. Отворете си очите, погледнете малко по-професионално, в смисъл, по-добронамерено и ще видите, че нямаме изобщо такова намерение.
Искаме да направим нищо повече, нищо по-малко от принципа, на който са направени европейските програми. Там има не само конкурс за обществена поръчка, тоест кой ще я изпълни, но има конкурсно начало и за отделните проекти. Това го нямаше в предния начин на бюджетиране не само по време на Вашето управление, а през всичките 23 години на прехода. Малко са публичните средства, искаме да повишим ефективността на всеки лев и затова въвеждаме конкурсно начало и при самите проекти. Освен това разширяваме и евентуалните участници и бенефициенти на тази програма – могат да участват общините и редица други организации.
Същото важи и за Фонда за образованието – вторият приоритет, който се определя. Впрочем това е стратегически приоритет и силно вярвам, че следващите правителства ще сложат този приоритет като свой стратегически, защото без този приоритет нито българската икономика ще догони европейските, нито стандартът на живот в България би могъл рязко да се повиши.
Третият приоритет, разбира се, са социалните плащания. Мисля, че по тази тема няма какво да добавя след всичко, което добави министърът на труда и социалната политика доктор Адемов и колегите от Парламентарната група на Коалиция за България.
Искам да се спра и на въпроса: какви са рисковете пред бюджета и какво според мен още можехме да направим? Не съм съгласен с критиците, основно не толкова от опозицията, колкото от извънпарламентарните политически сили и икономисти, които проповядват от години наред пазарния фундаментализъм, да акцентираме и да се вглеждаме във финансовата стабилност от гледна точка на дефицита.
Ще си позволя да използвам едно събитие, което се случи тези дни в България и което, разбира се, не беше отразено подобаващо от медиите, защото Нобеловият лауреат, когото имахме честта да посрещнем в България – проф. Пол Кругман, не беше поканен от Института за пазарна икономика или някои от президентстващите, либералстващи икономисти.
Така или иначе бяхме удостоени с частта този много голям икономист да бъде гост на България и ще Ви цитирам две изречения от неговото академично слово в Университета за национално и световно стопанство, където той получи титлата „доктор хонорис кауза”: „Не се хващайте на проповедите за икономии. България не изглежда да има сериозен проблем с държавния дълг. Не им позволявайте да Ви карат да жертвате твърде много, в името на тяхната идеология”.
Ползвам този цитат, за да подчертая, че излизането от кризата, увеличаването на доходите на хората, извършването на реформи може да се извършва с вземането на по-голям държавен дълг и с по-голям дефицит във всеки един от бюджетите, стига тази политика да е ясно очертана и да води до съответните резултати. Наблягам върху това, защото онова, което ми се иска да се случи в следващите години в България, е това правителство да вземе заеми, с които да проведе нужните реформи в страната – да проведе реформата в здравния сектор, да проведе реформите в останалите сектори и да повиши ефикасността на изразходването на публичните ресурси, да изведе икономиката на пътя на икономическия растеж.
Ако някой тук, в тази зала или извън нея си мисли, че реформите могат да станат само с идеи, ако си мисли, че икономиката може да бъде изправена на крака само с мерки, свързани с освобождаване на бизнеса – жестоко се лъже. Кризата е много тежка!
Ще цитирам още едно изречение от словото на професор Кругман: „Нещата няма да се променят. Не виждам предпоставки за криза, но няма и нещо, което да ни тласка напред, така че ще Ви дам скучна прогноза – няма поводи за паника. Най-вероятно сте изправени пред още една година на бавен растеж”. От тази гледна точка бюджетът е добре планиран, разумно, правилно, но трябва да се замислим за по-сериозни мерки, с които да ускорим растежа в следващите две-три години, иначе ще вървим и ще пъплим в рамките на двупроцентовия растеж, което не върши работа на никой, особено на най-бедната държава в Европейския съюз, която, за съжаление, е нашата родина.
Накрая искам да кажа на колегите от ГЕРБ, че в бюджета няма нито една мярка, която да е насочена към избори. Този бюджет не е предизборен, поради простата причина че ние няма да ходим на предсрочни избори. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплики?
Заповядайте, уважаеми господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! С една част от изказването на господин Цонев съм съгласен. С две неща не съм съгласен и ще ги кажа.
На първо място, господин Цонев, Вие спазвате принципа, когато една лъжа се повтори сто пъти, тя става истина. (Реплики от КБ.)
Първо, замразяването на доходите през последните четири години. Въпреки тежката икономическа криза, господин Цонев, минималната работна заплата се увеличи от 240 на 310 лв. Това замразяване на доходите ли е? На базата на това увеличаване на минималната работна заплата, колкото и малко да беше, на базата на колективното трудово договаряне заплатите, особено в експортно ориентираните предприятия, растяха. Това замразяване на доходите ли е? Увеличаването на пенсиите средно с 9,8 на сто от първи април тази година замразяване на доходите ли е? Двеста двадесет и пет милиона лева от Оперативна програма „Човешки ресурси” за социални програми и най-вече за 11 хиляди лични асистенти, които работят повече от две години с европейски програми, това замразяване на доходите ли е?
На второ място, липсата на реформи. Кое е липса на реформи, господин Цонев? Това, че дадохме стимули на хората заради тежката демографска криза да работят колкото се може по-дълго на пазара на труда, като увеличихме стимула от 3 на 4%, за да могат да получават по-високи пенсии, или за това, че започнахме реформата в пенсионната система, а Вие я спряхте и допълнително разширявате кръга на хората, които ще получават ранно пенсиониране.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Затова, господин Цонев, ще бъдат толкова малко увеличенията на пенсиите през следващата година, с по-малко от 3%, с четири лева и 50 стотинки минималната пенсия и три лева и 30 стотинки социалната пенсия за старост. Това е липсата на реформа! Благодаря.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Срам нямате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Втора реплика има ли? Не виждам други желаещи за реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин Младенов, не следвам принципа „една лъжа, казана сто пъти, става истина” най-малкото защото това е основен принцип на Вашия лидер – доктор Бойко Борисов. (Смях и оживление.) Аз много ясно казах, че не са направени никакви сериозни реформи във всички сфери на социалния, бюджетния и абсолютно всички сектори. Това, което Вие казахте преди малко, е доказателство, че няма реформи. Защото нещата, които изброихте, не бяха реформи, не са реформи, не съставляват реформи, а са просто политики – някои от тях разходни, други политики за справяне с безработицата, по европейски програми и така нататък. Може би трябва да уточним критерия за реформи. Единственият сериозен опит за реформи бяха четирите месеца стаж за пенсия.
Пропуснах още нещо, за което Ви се извинявам, но Вашето изказване ми дава повод да го кажа. Другият сериозен опит за реформа в пенсионната система беше, че Дянков национализира от пенсионните фондове една сума от над 100 и не помня още колко милиона – това също е челен опит. Ето това беше реформата – национализация от дясна партия на частни пенсионни фондове. Страхотно! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други желаещи за изказвания? (Реплики от ГЕРБ.)
Декларация от името на парламентарна група – госпожа Узунова.
Може ли след почивката, госпожо Узунова? (Реплики от ГЕРБ.)
Добре, тогава ще съкратим почивката.
Заповядайте, госпожо Узунова.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от вчера за пореден път цялото българско общество стана свидетел на поредните груби и нагли манипулации на Българската социалистическа партия. Депутатите от БСП са получили „опорни точки”, които произвеждат грандиозен скандал и показват нагледно технологията на бившите комунисти как се фабрикува целенасочена манипулация, която трябва да бъде прилагана от управляващи. (Шум, оживление и реплики от КБ. Реплика от народния представител Христо Монов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Монов, напомням Ви да спазвате Правилника. (Народният представител Христо Монов напуска залата.)
ИРЕНА УЗУНОВА: Повтарям, в окръжното, което е изпратено до червените депутати, пише, че: „избраниците на БСП трябва да говорят и внушават пред медиите, че протестите са малобройни, че са организирани от ГЕРБ, че половината били студенти...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тишина, ако обичате!
ИРЕНА УЗУНОВА: ...а останалите двеста човека били зелени, анархисти и традиционни протестъри с тъпани”. (Голяма част от народните представители на Коалиция за България напускат залата.)
ИРЕНА УЗУНОВА: Освен това, според скандалните указания...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Кое не е вярно от това? (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви се, тишина, господин Карадайъ!
ИРЕНА УЗУНОВА: ...депутатите от БСП трябвало да рецитират, че момчето с пукнатата вежда не било добре с главата, че ГЕРБ е организирал метежи и сме организирали и медийното отразяване на протестърите...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Кое не е вярно?
ИРЕНА УЗУНОВА: ...като сме ожалвали журналистите от БНТ и Канал 3 и че Цецка Цачева е организирала бунта в Телиш и, забележете, че не е имало насилие върху протестиращи. (Реплики от КБ и ДПС.) И така нататък, и така нататък!
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Да, да!
ИРЕНА УЗУНОВА: Господин председател, осигурете ми възможност да не навлизам от трибуната в диалог с менте инвалиди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз се опитвам да въдворя ред в залата, да не Ви репликират, но Вие не влизайте в диалог с тях. Въздържайте се!
Моля Ви за тишина!
ИРЕНА УЗУНОВА: Аз единствено и само се обърнах към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
ИРЕНА УЗУНОВА: По-безумни и отвратителни пасквили, подготвени за четене и тотално манипулация, и подмяна на реалността, наистина българските граждани не бяха чували.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: На чужд език.
ИРЕНА УЗУНОВА: Ето, това, уважаеми български граждани, е истинското лице на БСП. (Викове от БСП: „Браво, браво!”) С днешните скандални манипулации, разработени по изпипаната технология на Държавна сигурност, българските социалисти за пореден път доказаха, че категорично остават нереформирани комунисти. (Викове: „Браво, браво!”и ръкопляскания от ГЕРБ. Реплики от ДПС.)
Другото доказателство за това е подготовката им за връщане на § 12 от Закона за досиетата, с който готвят реставрацията на агентите на Държавна сигурност на ключови позиции в държавата.
Но да се върнем отново на темата.
Още по-скандално е, че въпросният инструктаж е изпратен от парламентарния секретар на МВР Тодор Пройчев. Всички опити на това лице или на БСП да отрекат тези скандални инструкции, или да изфабрикуват поредната си лъжа, че материалът е провокация, са абсолютно неадекватни. Според публикациите в медиите, а и според журналисти, имейлът с опорните точки е подписан с цифров подпис, който идентифицира подателят, времето на изпращането и получателите на опорните точки.
Още по-големият скандал е, че освен депутатите на БСП, сред получателите на това помагало за манипулация са министрите от правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и „Атака”, (реплики от ДПС) и, забележете, седящият тук премиер Пламен Орешарски.
Днес вече чухме безумните оправдания на знакови лица от БСП, някои от тях не са си получили окръжното, други пък с гордост заявиха, че са участвали в писането на подобни инструкции, а трети останаха безмълвни от гузност и срам. А от кулоарите на най-важната институция в държавата, призвана да пази демокрацията, председателят на Народното събрание господин Михаил Миков заяви: „Не виждам нищо неприлично и нищо странно”.
От парламентарната трибуна днес ние, народните представители от ГЕРБ, питаме: как и защо е възможно от деполитизираното по закон Министерство на вътрешните работи да се пишат и изпращат политически тези към депутатите на една политическа сила? По този начин застанахте ли на пътя за връщането на чл. 1 от комунистическата Конституция, според която БКП/БСП и държавата са едно?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Вие не сте добре.
ИРЕНА УЗУНОВА: Одобрява ли липсващият в тази зала председател на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев възраждането на прийомите на Държавна сигурност за изготвянето на манипулации, за подмяна на дневния ред на обществото? Какви мерки ще предприеме вътрешният министър към своя служител, разработил политическите тези, които трябва да повтарят депутатите от БСП?
И последният ми въпрос: още колко срам трябва да изпитате, дами и господа управляващи, за да признаете, че не можете да управлявате държавата и да си подадете оставката? (Ръкопляскания от ГЕРБ и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Узунова. Ще се въздържа да се обяснявам, макар че ме въвлякохте в тази работа.
Прекъсвам заседанието за почивка.
В 11,30 ч. започва заседанието – да не се губите много по кулоарите и по кафенетата!

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми колеги, заемете местата си.
Моля квесторите да поканят членовете на правителството и министър-председателя.
Имаше изказване на господин Йордан Цонев, съответно реплика от господин Младенов. Приключихме с декларация от името на парламентарна група.
Продължаваме разискванията по първо гласуване на Законопроекта за държавния бюджет за 2014 г.
Има ли други желаещи да участват в разискванията?
Парламентарната група на ГЕРБ разполага с около 8 минути, Коалиция за България разполага със 7 минути и половина, Движението за права и свободи разполага с под 10 минути, Парламентарната група на „Атака” имат 55 секунди.
Желае ли някой от членовете на кабинета да вземе отношение?
Заповядайте, уважаеми господин министър-председател, за изказване.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! С интерес проследих дискусиите по проектобюджета за следващата година, макар да нямах възможност да присъствам през цялото време. Искам да благодаря на всички народни представители за конструктивните дискусии, в това число както на депутатите от партиите, които подкрепят кабинета, така и на опозицията.
Искам да уверя опозицията, че ще разгледаме много внимателно всички критични бележки и тези от тях, които сигнализират за слабости или пропуски в политиките, ще имаме предвид при воденето на политиката през следващата бюджетна година.
Надявам се да подкрепите този проектобюджет. Той дава на този етап достатъчно инструменти, за да продължим политиките на възстановяване на икономиката, насърчаване на инвестициите, създаване на един по-благоприятен стопански климат, за да може след 5-годишния негативен икономически цикъл и рецесия да направим още следващата година първата стъпка към връщане на страната на пътя на икономическия растеж. Този проектобюджет създава, макар и в минимални предпоставки за по-висока социална отговорност и в подкрепа на тези наши съграждани, които остават сред най-уязвимите групи от социална гледна точка. Този бюджет ще ни даде възможност и за малко по-активни политики в областта на образованието в посока на професионални акценти в средното образование и по-качествено висше образование. Надявам се, че ще можем да направим и първите стъпки в дълго отлаганата здравна реформа.
Не на последно място, този бюджет ще даде – ще използвам израза – глътка въздух на местните власти. Почти всички параметри, по които те получават финансиране от централната власт, са увеличени, макар не в тази размери, които очакват местните власти, за да може да се продължи и друг важен за общественото ни развитие процес – на финансовата децентрализация, за да може местните органи на власт, които са най-близо до нуждите на хората, да разполагат и с повече възможности да работят за хората.
Сигурно могат да се направят още много неща, но струва ми се финансовите възможности на настоящия етап не предполагат още по-амбициозни цели. Стремейки се да не влизаме в рискови зони, сме представили на Вашето внимание, според мен, максимално напрегнат, но изпълним бюджет за следващата година. Призовавам Ви да го подкрепите, за да можем да продължим политиките в интерес на хората. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Други желаещи за изказвания? Вицепремиерът госпожа Златанова.
Заповядайте, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председател, благодаря, че ми давате думата.
Бих искала за запозная народните представители с един проблем, който, макар и не директно по темата, която в момента обсъждате, има много пряка връзка, защото става дума за изразходване както на европейски средства, така и на средства от националния бюджет, по линия на националното съфинансиране.
Мисля, че дължим информация на Народното събрание, за съжаление със закъснение, което не е било направено от предишното правителство, за да знаят и народните представители в каква ситуация се намира страната по отношение на европейските фондове и в частност да Ви запозная с проблемите, които България е имала и има във връзка с реализацията на Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г. и с предприетите в изминалите дни действия по преодоляването им от нашето правителство.
Още в началото искам да подчертая, че тези проблеми едва ли щяха да бъдат на дневен ред ако в продължение на повече от две години нередностите, за които Европейската комисията многократно е сигнализирала, не са били меко казано – неглижирани с действия или бездействия от правителството на ГЕРБ.
Каква е хронологията и какви са фактите? С официално писмо от 17 октомври тази година Европейската комисия ни уведоми за следното: „Откриване на процедура по чл. 99, ал. 1 на Регламент на Съвета на Европейския съюз 1083 във връзка с проведен одит на Оперативна програма „Околна среда”. Член 99 гласи: „Комисията може да извърши финансови корекции като анулира цялото или част от участието на Общността в оперативна програма, когато след като извърши необходимия преглед стигне до заключението, че има сериозен недостиг в системата за управление и контрол на програмата, който е поставил в опасност участието на Общността, вече платено за програмата.”
Горното произтича от извършен одит от Европейската сметна палата на изпълнението на оперативната програма в периода 26 септември – 6 октомври 2011 г., като предварителните заключения са изпратени на България на 6 март 2012 г.
На 9 октомври 2012 г. на тогавашните български власти е изпратен заключителният доклад на Европейската сметна палата. Констатациите са за смесване на критерии за избор на изпълнители с критерии за възлагане на договорите за обществени поръчки. Тоест субективност при разработване на тръжните документации, така че поръчките да бъдат спечелени от конкретно избрани изпълнители.
На 9 ноември 2012 г. Европейската комисия изпраща на България писмо с изискване за предприемане на последващи действия по заключенията на Европейската сметна палата и в частност налагане на необходимите финансови корекции. Българската страна предоставя на Европейката комисия свое становище с писмо от 13 февруари 2013 г., но на практика действия не са предприети. След анализ на информацията, предоставена от предходното правителство, Европейската комисия ни изпраща в края на месец октомври тази година писмото, в което ни уведомява, че страната ни не е осигурила съответствие със задължения по Регламент 1083, цитиран по-горе.
За съжаление, като вицепремиер, отговарящ за координация на европейските фондове, аз, както и министърът на околната среда и водите не сме били надлежно информирани за наследените проблеми нито от своите предшественици, нито от отговорните длъжностни лица. Този факт в още по-голяма степен провокира и мен, а би следвало и всички Вас, в следващия програмен период да бъдем особено внимателни при изразходване на средствата от Европейския съюз, защото тези средства не са дадени. Това са парите на всички европейски данъкоплатци, включително и на българските. Известно е, че България е най-бедната страна и нашите граждани също отделят от скромните си доходи, за да може да се реализират тези програми.
Знаете също така, че основни бенефициенти по Програма „Околна среда” са общините и за съжаление констатациите на Европейската сметна плата и Европейската комисия ги засягат пряко.
Трябва да подчертая, че задължение на изпълнителната власт е било още преди две години, когато тази опасност и била налице, да уведоми представителите на местната власт, както и незабавно да предостави адекватни предварителни инструкции как да се прилагат правилата за обществените поръчки.
Бих искала да уверя чрез народните представители от трибуната на Народното събрание представителите на общините в България, че в лицето на правителството те имат своя партньор, за да изградим заедно капацитет за възможно най-добро управление и усвояване на европейските средства в интерес на гражданите.
Преди две седмици тук, в пленарната зала на Народното събрание ми беше поставен въпрос каква е моята оценка за управлението на европейските средства от правителството на ГЕРБ.
Въздържах се да кажа тогава, но сега ще го кажа, че крайната оценка за тази дейност се дава не от мен и дори не от Вас, а се дава от европейски институции, които одитират българските оперативни програми
Какво сме предприели в последните няколко дни в правителството, за да преодолеем и минимизираме тези негативни последици за България от липсата на навременни и адекватни действия в периода 2011 – 2013 г.?
Мога да Ви информирам, че с писмо на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ бях уведомена, че действията за прилагане изискванията на европейските ни партньори вече са факт. Одитният орган декларира, че е променил подхода си за определяне на финансовото влияние върху установени нередности в обществените поръчки, представляващи смесване на критерии и незаконосъобразна методика за оценка, и във всички подобни случаи ще прилага плоски финансови корекции. Предприети са и следните конкретни действия.
Първо, информирани са всички управляващи и сертифициращи орган за промяната в подхода на одитния орган.
Второ, препоръчваме на всички управляващи органи да променят подхода си и да направят преглед на процедурите, по които са верифицирани разходи, включени в доклади по сертификация през 2013 г.
Трето, изискана е информация от управляващите органи за всички констатирани отклонения в обществените поръчки, свързани с незаконосъобразни критерии за възлагане със срок до 18 ноември 2013 г., за да преценим необходимостта от коригиращи мерки за сертифицираните през настоящата година разходи.
Четвърто, планираме среща с ръководителите на управляващите органи на 18 ноември 2013 г. за представяне на промените в работата на одитния орган и дискусия по темата.
Пето, приложен е веднага препоръчаният подход в рамките на текущите одити на операциите за сертифицираните през 2012 г. разходи.
Наред с това, както споменах и по-рано през седмицата, очаквам в кратки срокове министърът на финансите и министърът на околната среда и водите да ме информират за резултатите от извършените от тях проверки, чиято цел е да се установят всички обстоятелства, довели до настоящата тежка ситуация. В случай на установени нередности материалите ще бъдат предоставени на прокуратурата.
Уважаеми народни представители, в изминалите дни чух много обяснения от бивши и настоящи отговорни длъжностни лица, които не са предприели нужните мерки. Първоначално бе предприет подход на тотално отричане на проблема, който, за съжаление, не е нещо ново. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Последва опит да бъде прехвърлена отговорността на по-предходното правителство, без да се отчита фактът (шум и реплики), че нищо не е пречило допуснатите пропуски да бъдат отстранени, стига за това да е имало политическа воля.
Не на последно място, не мога да приема и никога няма да приема опитите за противопоставяне на българския национален интерес срещу интереса на Европейската съюз.
Нашият български национален интерес е именно този, който трябва да защитаваме чрез открито и абсолютно прозрачно управление на средствата от Европейския съюз – подход, който Ви обещавам, че неотменно ще следвам в работата си като заместник министър-председател по координация на управлението на средствата от Европейския съюз. Благодаря за вниманието!.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо заместник министър-председател.
Заповядайте за изказване… (Шум и реплики.)
По начина на водене – заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо вицепремиер, дами и господа министри, колеги! Вицепремиерът изпадна в обяснителен режим. Правителството прави грешки и ще прави много такива! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Какво е по начина на водене? (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Господин председателю, изказването на вицепремиера няма никакво отношение към темата, която обсъждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, засечете време от името на парламентарна група за изказване.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Но е индикатор за това, че правителството не може да се справя с предизвикателствата, прави грешка след грешка, и тази грешка ще струва скъпо на всеки един български гражданин! (Реплики и провиквания от ДПС.)
Спираха Ви парите, ще Ви ги спират и сега! (Силен шум, реплики от КБ и ДПС.)
Не можете да се справите! (Силен шум, провиквания: „У-у-у!“ от КБ и ДПС.)
Не можете да се изправите! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Има ли реплики? Да изчерпим първо репликите. Има ли реплики?
Господин Лазаров, Вие за реплика ли сте? По начина на водене? А ако злоупотребите, ще Ви го броят от групата…
Заповядайте. (Народният представител Сергей Станишев иска думата.)
Господин Станишев, само секунда!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа министри!
Уважаеми господин председател, не нарушавайте правилника! Не злоупотребявайте с факта, че сте на най-високото място – на тази трибуна.
Дневният ред е – обсъждане на бюджета. Аз очаквах, нормално е министърът, и има право да вземе по всяко време становище. Да, това е така, но по дневния ред за бюджета! И когато бюджетът на правосъдната система е намален, когато при 454 млн. лв. е 430…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, засечете време от името на парламентарна група.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Вие нарушавате правилника и в момента тази важна тема предполага друг дебат, господин председателю, ние не можем да участваме в този дебат. Това е Вашето нарушение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Вие участвахте с бюджета за съдебната власт току-що.
Други желаещи за изказване?
Господин Станишев – от името на парламентарна група.
Министър Михайлова също е заявила.
Заповядайте, уважаеми господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Андонов! Моля!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми госпожи и господа министри! Това, което току-що чухме от вицепремиера Златанова, е нещо изключително тревожно. (Силен шум, реплики и провиквания.)
И няма как тази тема, която засяга пряко и бюджета,… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: От името на парламентарната група!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: …засяга пряко и всеки един български гражданин, да не бъде коментирана. (Реплики от ГЕРБ.)
И трябва да се знаят фактите. Това, което стана ясно… (Силен шум в залата, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина! Това е от името на парламентарна група.
Господин Станишев!...
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това е от името на парламентарна група – декларация, който не е разбрал,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, тя е извън точките от дневния ред.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: …по правилника на Народното събрание.
И трябва да стане ясно, че в резултат на престъпно бездействие, в резултат на неглижиране на сериозни предупреждения от Европейската комисия за нередности при провеждане на обществени поръчки, при методиката за налагане на корекции, има сериозни рискове към България да бъдат наложени санкции. (Силен шум в залата.)
И трябва да се знае – първо, кой носи отговорност за това престъпно бездействие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина! (Силен шум, реплики, провиквания, много от депутатите са прави.)
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И, второ – трябва ясно да се знае какви мерки са предприети от правителството. Защото възниква логичният въпрос: защо от 2011 г. допреди една седмица…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изчакайте, господин Станишев.
Уважаеми народни представители, или седнете по местата, или…
Господин Велчев! Господин Велчев и господин Цонев! Господин Велчев и господин Цонев – напомням Ви, че трябва да спазвате Правилника! Или излезте, или седнете!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Защо в продължение на години нищо не е предприемано от българското правителство, оглавявано от господин Бойко Борисов, за да се отговори обосновано на тревогите и препоръките, и критиките на Европейската комисия?
Защото позата на щраус, който си е заровил главата в пясък, не помага на България. Както не помага и позата на противопоставяне с Европейската комисия, да й обясняват някои чиновници или представители на изпълнителната власт, че тя не си разбира от работата.
Беше много важно според мен, че вицепремиерът представи информация за това какви спешни мерки са предприети от одитиращия орган, от страна на изпълнителната власт, за да покажем сериозно отношение към критиките и към опасността да бъдат наложени санкции на България. Това е изключително важен въпрос, пак повтарям, засягащ и бюджета, и българските данъкоплатци. Трябва да се знае кой носи отговорност за това, защото общите приказки не помагат на никого. Смятам, че тази тема не бива да бъде затваряна. Ако има сериозни проблеми, те трябва да бъдат артикулирани и назовавани, и трябва да се вземат мерки от страна на правителството.
Смятам, че Българският парламент в най скоро време на базата на тези информации трябва да възложи на правителството да коригира проблемите, създадени по време на управлението на ГЕРБ по отношение на начина на изразходването на европейски средства, за да прекъснем лошите порочни практики, които са констатирани от Европейската комисия. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.) Това са фактите.
Не ми подвиквайте от място! Ще си вземете дума за изказване, тогава ще говорите – такъв е правилникът на Народното събрание.
Затова приветствам инициативата на вицепремиера Златанова, първо, да каже състоянието на нещата – това е важно.
Възниква въпросът и за саботаж от чиновници, назначени от ГЕРБ, които са криели писма от Европейската комисия, които не са предприемали действия, на гърба и за сметка на българските данъкоплатци. С потенциален риск очакваме реакцията на Европейската комисия на предприетите действия и на бездействието преди това. Тези неща трябва да бъдат ясни, да се носи политическа отговорност и да се предприемат, което е най-важно, действия за корекции.
Много е важно, че са предприети действия и по отношение на други оперативни програми, за да не се повтарят тези проблеми, или ако съществуват в резултат от лоши практики, да бъдат коригирани максимално спешно. Затова призовавам Народното събрание в най-кратко време да възложи на правителството да предприеме необходимите мерки, за да знаят нашите европейски партньори и българските данъкоплатци, че европейските средства се изразходват прозрачно, по правила и че няма да има негативна реакция срещу България. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
Министър Михайлова поиска думата, и от името на група – господин Местан. Очевидно продължаваме с тази дискусия.
Заповядайте, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, задължена съм да информирам народното представителство и широката българска общественост за това какви проблеми са идентифицирани в управлението на Оперативна програма „Околна среда” за периода 2009 г. – началото на 2013 г., защото трябва да кажем много ясно, че всички констатации, които са направени от страна на Европейската сметна палата и от страна на Европейската комисия, засягат периода на управлението на ГЕРБ. Няма какво да коментираме друго – това е проблемът. Това е проблем, с който сега се сблъскваме по една определена оперативна програма, но тъй като той носи характера на системен проблем, може да рефлектира върху санкции, които да се отнасят и до други оперативни програми. Именно затова мое задължение е да информирам народното представителство както за проблема, така и за предприетите мерки.
Вицепремиерът Златанова ясно определи хронологията на проблема, даде тази информация. Аз ще допълня само това, че управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда” в периода 2011-2013 г. е бил в кореспонденция със службите на Европейската сметна палата и на Европейската комисия. По време на размяната на мнения с тези служби управляващият орган на оперативната програма по време на управлението на ГЕРБ е защитавал позиция, която е, меко казано, незащитима и грешна политически и правово, защото забележките на Европейската комисия засягат прилагането на общото право на Общността при провеждането на обществените поръчки.
Критиките, които получаваме, са в основата, във философията на прилагането на обществените поръчки в цялата Европейска общност. Критиките са за смесване на критерии и неясни критерии при провеждане на обществените поръчки. Това засяга принципите и на българския Закон за обществените поръчки. Така е записано в чл. 2 на българския Закон за обществените поръчки. Нарушения в тази сфера се наказват във всички страни членки, а българските власти в продължение на повече от две години са се опитвали да обяснят, че тези нарушения не са довели до финансова вреда за бюджета на Общността. Ние сме в тази ситуация.
Сега, в този момент, при информацията, с която разполагаме, трябва да променим методологията за налагане на финансовите поръчки, да направим преглед на всички одити, които са извършвани във всички оперативни програми, на първо място, в Оперативна програма „Околна среда”, да проследим всичко, което е предложено като констатации от тези одити, отговорите на одитите и предприетите действия във връзка с препоръките на одитните доклади.
Ние трябва да преразгледаме одитните заключения по всички проекти, които са подлежали на одит в периода на управлението на ГЕРБ и в периода на управлението на цялата оперативна програма. Трябва да направим преглед на всички предложени, наложени и, за съжаление, отхвърлени финансови корекции, които са правени в периода от 2010 г., 2011 г., началото на 2013 г. Ако този преглед се направи много внимателно, ще се види, че освен одитираните от Европейската сметна палата проекти, по много други проекти управляващият орган на Оперативна програма „Околна среда” си е позволявал коментара, при наличие на такива пропуски и смесване на критерии, че това не въздейства върху финансовия интерес на Общността и затова при предложена финансова корекция от 25% за някои общини, тя е сведена до нула процента. Тоест ние трябва да преразгледаме всички тези вече наложени и отхвърлени финансови корекции.
Трябва да се подготвим за изпълнение на указанията на одитния орган, и това е планът за действие на Министерството на околната среда и водите по казуса, за който Ви информира вицепремиерът Зинаида Златанова.
Има още един пункт обаче, по който съм длъжна да бъда напълно откровена пред народното представителство и да кажа следното: при идентифициране на системен проблем в управлението на оперативната програма, можем да очакваме при всеки следващ одит този системен проблем да бъде идентифициран и отново посочен като пропуск за управлението на оперативната програма. Ако той е системен проблем за всички оперативни програми, това ще бъде пропуск и за другите оперативни програми. При нарушаване на правото на Общността този проблем ще бъде наблюдаван и е наблюдаван от всички одити, които са протекли в продължение на годините. Това естествено ще доведе до последващи стъпки и действия на Европейската комисия, за които ние сме подготвени вече. Затова предлагаме този план за действие, информираме Ви за него и имаме задължението при всяка необходимост да информираме Народното събрание за мерките и действията, които предприемаме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо министър.
От името на парламентарна група господин Лютви Местан поиска думата. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Госпожо вицепремиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин председател, мисля, че и за децата е ясно, че съгласно правилника министрите могат да вземат думата по всяко време и по каквато и да е тема. Това е още по-ясно на колегите от ГЕРБ, които четири години имаха свой председател и управляваха страната.
Възниква закономерно въпросът – защо беше тази истерия с процедури по начина на водене, за да се оспорва правото на вицепремиера Зинаида Златанова да информира Народното събрание и българските граждани по един толкова, може би най-значим проблем на страната, свързан с риска България да търпи санкции при реализирането на оперативните програми? Защо? Знаете ли защо? Защото от казаното от госпожа Зинаида Златанова и от госпожа Искра Михайлова става ясно, че ще се спука най-силно надутият балон на ГЕРБ. Това е балонът, наречен „ние имаме огромни успехи при реализирането на оперативните програми”. Ето този балон изглежда е на път да се спука, защото всички нарушения, всички пропуски по реализирането на оперативните програми, за които сме информирани днес от вицепремиера Зинаида Златанова и от министъра на околната среда и водите Искра Михайлова, се отнасят собствено за периода на управление на ГЕРБ. Тъжно, но за съжаление вярно.
Уважаеми госпожи и господа, става ясно, че България може би ще претърпи санкции дори за верифицираните плащания. Нека да разшифроваме за широката публика този израз. Това са плащания, които вече са осъществени, тоест цялата процедура е приключила. Проблемът е там, че процедурата е започнала и завършила в „герберско” време. Подчертавам този факт, защото всички сме наясно с изумителния талант на бившите управляващи да прехвърлят отговорността към предишни управления. Този рефлекс е толкова устойчив, че има силата на втора природа на тази партия. На тях все някой друг им е виновен. Този талант е толкова изумителен, че има много голям риск – ако не предишни управляващи, за техните грешки виновни да се окажат следващи управления, следващи, още неизбрани кабинети, може би от XXIII век. Но и този номер няма да мине, именно защото са засегнати и верифицирани плащания, тоест завършени процедури.
Рискът, който беше дефиниран от кабинета Орешарски, за съжаление засяга цяла България – българските общини и най-вече всички български граждани.
Но отговорността не може да бъде обща. Политическата отговорност трябва да се носи от конкретни политически сили, които са били на кормилото на управлението. Отговорността за този риск – с който, поздравявам Ви, че ни запознавате с аванс – е на Политическа партия ГЕРБ. Защото става ясно, че след одита на Европейската сметна палата от септември 2011 г. не е сторено почти нищо за преодоляването на посочените в този одитен доклад системни пропуски.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Прокуратурата!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Повтарям – системни пропуски! И ако утре чуем лоши новини от Брюксел, след това, което днес чухме от министрите, нямате абсолютно никакъв шанс да излезете пред българските граждани с гръмкото „Не сме на власт. Спряха им ги.”. Защото точно това ще кажете. Но ще звучите нагло и цинично (възгласи и реплики в ГЕРБ), защото ако нещо ще се спре, става ясно, че то ще бъде спряно заради Вас.
Знам, че вътре в себе си таите още един страх, който се отнася до другата Ви гордост – магистралите. Не искам и да си го помислям, но дано не се оправдаят съмненията ми, че колкото по-дебели са били пачките към партийните каси, толкова по-тънък ще се окаже асфалтът на българските магистрали! Благодаря. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Уважаеми народни представители, връщаме се към разискванията по бюджета. Разбира се, има още една група – ако желае, може да вземе отношение.
ГЕРБ има близо четири минути, Коалиция за България – седем минути и половина, Движението за права и свободи – шест минути и половина, Атака имат около минута.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Дончев.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, госпожо вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Ако някой се чуди каква беше целта на този самодеен спектакъл, който видяхме преди малко, нека да поясня. Още преди седмица има информация, че съществува сериозна вероятност Оперативна програма „Околна среда” да бъде спряна. Процедурата се казва „интеръпшън” по други причини. (Шум и възгласи в ДПС.) Това, което наблюдаваме в момента, е вид застраховка – не е гражданска, а политическа отговорност кой е виновен.
Но нека да поясня няколко важни неща по повод вече казаното тук.
Дами министри, Вие имате ангажимент освен да браните интереса на европейските данъкоплатци, който е основен ангажимент, да браните интереса и на българските институции. И когато стана дума, че някой две години е спорил с Европейската комисия, аз потвърждавам: това не е единствения случай, по който ние сме спорили с Европейската комисия. Ако не бяхме спорили, финансовите корекции на общините в България нямаше да бъдат близо 100 милиона, а щяха да бъдат половин милиард. Отговорно го твърдя. И никой нямаше да иска да изпълнява проекти.
На второ място, когато говорим кой кого ще дава на прокурор, госпожо Златанова, бъдете решителна. Още сега дайте на прокурор на първо място кмета на община Перник, на община Хисаря и на община Белослав (ръкопляскания от ГЕРБ), които са провели въпросните обществени поръчки през 2008 г. След това дайте веднага на прокурор министъра на околната среда и водите към 2008 г., който е бил длъжен да провежда предварителен контрол на всяка процедура.
После, дайте министъра на финансите, който също е бил длъжен да провежда ефективен контрол по отношение на това как се харчат европейските пари – министърът на финансите към 2008 г. (Силен шум в залата. Реплика от ГЕРБ: „Кой, кой, кой?”.)
И понеже мисля, че си говорим за бюджета, в съвсем оскъдното време – една реплика. Чухме много хвалби за така нареченото програмно бюджетиране – как съответства на всички европейски практики и стандарти. Става дума за сериозна сума – 640 милиона. Колеги, това е имитиращ продукт, и то може би опасен за потребителя. За да имаме разпределение на подобно финансиране на конкурсен принцип, на първо място трябва да са ясни целите и приоритетите. Ние нямаме нищо такова. Имаме само едно добре звучащо заглавие. А според добрите стандарти трябва да имаме индикатори – какво искаме да постигнем с тези пари. Не знаем нищо по въпроса. Пълна тъмнина!
Предлага се в аванс да дадем доверие на Министерския съвет не само да разработи правилата, но и да похарчи парите. Имам възможността може би да се досещам и да си давам отговори, но предвид лошите практики в предишни години имам правото да бъда и подозрителен. При цялата ми доверчивост, не съм склонен в аванс да дам такова доверие на Министерския съвет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Първа реплика – господин Йордан Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Дончев, не зная защо пропускате – от цялата информация, която се изнесе за Оперативна програма „Околна среда”, че става въпрос за процедури по обществените поръчки. Не зная защо и вицепремиерът, и изказващите се след нея не включиха тук думичката „умисъл”. Мисля, че Вие умишлено сте защитавали тази позиция, защото трябваше определени фирми да печелят тези средства. Трябваше да ги давате на определени фирми. (Реплики и възгласи от ГЕРБ. Ръкопляскания от ДПС.)
Сега тази процедура е наказание именно за Вашите практики в областта на обществените поръчки, свързани с усвояване на средствата по Оперативна програма „Околна среда” и не само по нея.
Колкото до втората част от забележката Ви за фондовете, там съм по-склонен да говорим не в този план и не с този тон, който Вие налагате. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
Обяснявам Ви още веднъж за двата въпросни фонда, както ги наричате Вие – те са програми. Има критерии, тези критерии ще бъдат решени и оповестени с постановление на Министерския съвет, също и целите. Много пъти съм казвал от тази трибуна, ще го кажа и сега. Какво по-прозрачно има в това един орган – Народното събрание, да определя, от друг орган – Министерския съвет. Къде е едното прозрачно, къде е другото? Защо, когато Народното събрание определя, да е прозрачно, а когато Министерският съвет определя и това се публикува – да не е прозрачно? Прозрачна ще бъде процедурата, по ясни критерии и това е крачка напред. Още веднъж го казвам: това е крачка напред към повишаване ефективността на разходване на публичните средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Втора реплика – господин Чакъров. Трета реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте, уважаеми господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Господин Дончев, в компетенциите на кметовете е да провеждат съответните обществени поръчки. Компетентните органи могат да се произнесат доколко те са ги провели по надлежния ред.
Плащанията, управлението на проектите и в трите общини и по принцип във всички общини е в правомощията и задълженията на управляващия орган. По време на всяко едно плащане те би следвало да се произнесат, още повече на фона на бележки, които са получени, и след одита на Европейската сметна палата.
Министър Михайлова много подробно разясни и аз няма да повтарям това, което каза. С две изречения: ръководството на министерството – управляващият орган, компетентните органи по управление на оперативната програма не са реагирали адекватно и не са предприели необходимите мерки и действия, така че да бъдат преодолени допуснатите пропуски. Такива е имало и по времето, когато аз съм бил министър, и смея да твърдя от трибуната на Народното събрание, че екипът, който съм управлявал, и управляващи, работили тогава, винаги сме реагирали адекватно и това е видно от кореспонденцията, която сме имали с Европейската комисия. Срещал съм се дори на ниво началници на отдели, с директори на дирекции, така че да бъдат решавани своевременно, да има ускорен ход и реализация на оперативните програми. Нека да кажем, че това е вследствие на изключителната неадекватност и на липсата на предприети мерки и действия, а Вие сте защитавали, както каза министър Михайлова, незащитими позиции.
Огромен риск е да загубим средства и в никакъв случай това не трябва да се допуска. Виждам, че в настоящия момент се предприемат необходимите адекватни действия и мерки, така че да се ускори реализацията и да не губим средства. Така или иначе, за съжаление, следствие на това, което е допуснато, ще загубим средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Колеги, има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Дончев?
Заповядайте.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, искам добре да запомните това, което ще кажа сега. (Възгласи:”Е-е-е” от КБ и ДПС.) Този цирк, който тече през последната седмица, ще ни излезе изключително скъпо. Помнете ми думата! Ще се наложи да Ви го напомня! Ще се наложи да Ви го напомня! (Реплики от КБ и ДПС.)
Между другото, сигурно говоря много тихо и някой не ме е чул.
Господин Цонев, какви фирми на ГЕРБ през 2008 г. от община Перник, Белослав и Хисаря? През 2008 г. процедурите са проведени 2008 г., повтарям и потретвам – от община Перник, Белослав и Хисаря. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Толкова по темата!
По повод коментарите за инструмента или фонда за растеж. Много са базисните дефекти, още повече е неяснотата. Един от тях е, че няма квоти за различните видове институции.
Разбра се, че по този фонд ще кандидатстват местни власти, министерства и агенции. Парите ще се разпределят от министерството или от Министерския съвет.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Може само общините да ги разпределят.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Колеги, как си представяте министерство и община да се състезават за едни и същи пари? Както вече казах, това е да пуснем отбор по художествена гимнастика и по ръгби да играят на един и същи терен по едни и същи правила. Министерският съвет ще умува на кого да даде пари, ще умува и накрая ще ги даде на някое министерство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И ако това оцелее във финалния вариант на бюджета, разумният вариант е тук да има квоти – квота на местната власт и квота на централната администрация.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не е нужна квота. Само общините може да ги спечелят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Дончев.
Уважаеми колеги, желае ли някой от народните представители от парламентарните групи, които все още имат парламентарно време, да вземе отношение?
Заповядайте, господин Станишев.
Господин Сергей Станишев за изказване.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Днес обсъждаме и след малко предстои да гласуваме най-важния закон за следващата година – Закона за държавния бюджет. В него е цялата концентрация на политиката, която залага едно правителство за развитие на държавата – икономическо, социално и на всеки един сектор. Това е дискусията, която е от най-висш политически характер.
Спомням си в предишните години действително винаги ни се казваше: „Този бюджет на Дянков е безалтернативен!” Това беше политиката на ГЕРБ – казваха, че няма друг път и няма друг начин за правене на политика. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Дръжте се прилично в залата, моля Ви!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Няма как да не започнем тази дискусия с наследството, защото бюджетът за 2014 г. стъпва на това какво правителството е заварило след управлението на ГЕРБ. Няма как да не задам любимия в последните седмици и месеци въпрос: „Кой?” (Силен шум, реплики и възгласи: Кой?)
Кой похарчи четири милиарда от фискалния резерв на държавата? Кой взе четири милиарда нов дълг? (Реплики и възгласи от КБ и ДПС.) Кой? Кой докара макроикономическата картина на минус осем млрд. лв.? Бойко Борисов и Симеон Дянков, и цялото правителство. (Силен шум, реплики и възгласи.) И още един подвъпрос: кой открадна милиард и 400 милиона лв. пари за българското здравеопазване? (Силен шум и възгласи от ГЕРБ, КБ и ДПС.) Взеха резерва, предвиден за реформи именно на системата за здравеопазване, и го опоскоха. Какъв е ефектът от всички тези нови заеми и харчене на резерва? (Реплики от народния представител Хамид Хамид.)
Някой от България стана ли по-богат?! (Силен шум и реплики. Възгласи от ДПС: Бойко, Бойко! Възгласи от ГЕРБ: „Моника, Моника, Моника!”.) Сигурно! Сигурно, виждам по реакцията и познавам кой. Познавам кой? (Възгласи от ГЕРБ: „Моника, Моника, Моника!” Силен шум, реплики и възгласи от КБ и ДПС.) Същите тези, които четири години твърдяха, че не е възможно различно управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Престанете, уважаеми колеги от ГЕРБ! Вашите оратори ги слуша цялата зала. Дръжте се адекватно в пленарната зала!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Сега вече обсъждаме един нов и различен бюджет. Той показва едно нещо. (Шум, реплики и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: И Вие, госпожо Цачева, дръжте се адекватно!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ...че различна политика е възможна. Възможна е различна политика и това стана ясно още в първите месеци на работата в кабинета на господин Орешарски. Защото на преден план бяха изведени два приоритета – как да възродим икономиката, да спрем рекета на бизнеса, държавата да се издължава навреме за поръчки, които сама е направила. (Шум и възгласи.)
Второто изключително важно нещо – как да се помогне на хората, които са най-бедни, как да се помогне на хората, които имат нужда от енергийни помощи, на майките с деца, на децата с увреждания? Всичко това беше направено още първите месеци с конкретни действия и разходи. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Тази политика продължава много по-отчетливо и видимо в Бюджета за 2014 г. Първият приоритет, който е изведен пред скоби и който засяга дейността на всеки един сектор и на всяко министерство, е възстановяване на икономическия растеж, защото без това няма как да се решат всички други проблеми. Това е изключително важно. Затова се създава и този Фонд за инвестиции за регионално развитие, за да може хората на територията на страната във всички области да почувстват отношението на държавата и да се създават работни места чрез инфраструктурни проекти.
Във връзка с това е и амбициозната програма за приходи. Ако правителството беше подходило, както подхождаше господин Дянков и предишното правителство, нямаше да заложи милиард и четиристотин милиона лева повече приходи в бюджета. Това е трудна и амбициозна задача и се прави в името на възстановяване на икономиката и най-сетне преодоляване на ниските постъпления, които се констатираха в последните години, в резултат от мащабна контрабанда, източване на ДДС и неплащане на акцизи, което имаше политически чадър.
В разходната част има очертани три ясни приоритета, защото няма как всички натрупвани болежки и проблеми на страната да се решат с един бюджет. Но не се подхожда по начина на кърпеж и даване по малко на всеки, колкото да съществуват обществените и социалните системи, а се прави реален опит да се изведат и реализират тези приоритети. Първият, и това е основен мотив за Коалиция за България да подкрепи този бюджет, е размразяването на социалните плащания. Четири години Борисов казваше: „Затягайте коланите!” (Реплики от ГЕРБ.) Четири години замразиха и социална помощ, и майчински, и пенсии, и всичко, що имаше социален характер. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
В момента ни се предлага бюджет с най-висок дял разходи за социална политика от 2005 г. насам за последните десет години с възстановяване на Швейцарското правило... (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Момент, господин Станишев.
Колеги от ГЕРБ, престанете да крещите в залата.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: ... с увеличаване на обезщетението за отглеждане на деца до 2-годишна възраст, с много други ясни и конкретни социални мерки, които трябва да помогнат на българите в нуждá – да знаят, че държавата има отношение и грижа към тях. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Смях.)
Вие така се смяхте и четири години на хората, които нямаше какво да ядат и не можеха да се отопляват. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Караянчева, госпожо Атанасова, престанете.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: И ето резултата, че сте в опозиция.
Вторият водещ приоритет е образованието. С реални 100 млн. лв. допълнителни средства за възстановяване на българското образование. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ще Ви накажа, госпожо Караянчева.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Беше много цинично представители на ГЕРБ да говорят със загриженост за науката и образованието, след като четири години разходите на БАН бяха орязани с 20 млн. лв. и сега виждаме обратната посока.
Третият реален приоритет, който личи в този бюджет, това е залагане на средства за по-балансирано регионално развитие. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Престанете да крещите.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Създадохте пропаст между столицата и България. Сега ще се стремим тази пропаст постепенно да намалява.
Поради всички тези причини Коалиция за България ще подкрепи този бюджет като важна стъпка за промяна на политиката на държавата за икономическо възстановяване, за социална ангажираност и грижа и за балансирано регионално развитие. (Продължителни ръкопляскания от КБ и ДПС. Възгласи от ГЕРБ: „Оставка! Оставка! Оставка!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
Колеги, нека да се държим по начин, който да осигурява възможност дискусията по държавния бюджет за следващата година да приключи нормално. (Реплики от ГЕРБ.)
Има ли реплики към изказването на господин Станишев? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми колеги, първо, ще подложа на гласуване Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с включен Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и Проект на Висшия съдебен съвет по чл. 2.
Законопроектът не се подкрепя от Бюджетната комисия.
Гласували 210 народни представители: за 72, против 24, въздържали се 114.
Законопроектът с включен Проект на Висшия съдебен съвет не е приет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. със становището на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2.
Режим на гласуване.
Гласували 211 народни представители: за 116, против 78, въздържали се 17.
Проектът на закон е приет на първо гласуване. (Продължителни ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Да благодарим и на членовете на кабинета. Успех! (Ръкопляскания.)
Господин Цветанов, отрицателен вот ли желаете? Да.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, смятам, че отрицателният вот беше хубаво да го чуят и представителите на Министерския съвет.
Уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против“ бюджета за 2014 г.… (Шум, реплики, оживление. Голяма част от Парламентарната група на Коалиция за България напуска залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма ред в залата, защото всички създавате безредие. Моля Ви, изчакайте малко, господин Цветанов. Моля тези, които излизат – да излязат, другите – да седнат по местата си. (Реплика от народния представител Георги Андонов.)
Господин Андонов, пречите на оратора от Вашата парламентарна група.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах „против“, защото по темата „Сигурност“ никой от управляващите и от тези, които подкрепят бюджета, не участва активно в този дебат. Мога да заявя и понеже искаме да боравим с конкретни цифри – за новосъздадената Агенция „ДАТО“, която ще извършва проследяване, подслушвания, се осигуряват 50 млн. лв. за 2014 г. (Реплики от КБ.) Ще Ви припомня, че в разчетите на бюджета за 2013 г. и предишните години това перо е било не повече от 20 млн. лв.
Искам да кажа и за допълнително взетите пари от бюджета на Министерството на вътрешните работи, поради което то ще бъде ограничено да изпълнява своите функционални задължения по охраната на обществения ред, защото с 27 милиона се увеличава бюджетът на Държавната агенция „Национална сигурност“. Мотивите бяха, че Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ преминава към структурата на Държавна агенция „Национална сигурност“ и затова се взима този бюджет. По разчетите за бюджетите за последните четири години от създаването на ГДБОП годишно са харчени не повече от 17-18 милиона, което означава, че се отклоняват средства от Министерството на вътрешните работи, с което няма да могат да бъдат изпълнени ангажиментите за компенсиране на служителите за извънредния нощен труд.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Времето! Времето! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Изключително важно е също да знаете, че имаме сериозен проблем с бежанската вълна. Никой в този бюджет не говори как ще бъдат изпълнени мерките на това правителство, които бяха заложени. Никой не спомена за осигурения финансов ресурс за изпълнението на тези мерки и това беше ясно от дебата, проведен в съответните комисии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това означава…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Цветанов, говорите половин минута повече. Нямате изказване, имате отрицателен вот. (Ораторът говори при изключени микрофони.) Звъня Ви два пъти.
Добре, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин председател, както винаги проявявате толерантност към Парламентарната група на ГЕРБ. (Шум и оживление в ГЕРБ.)
Завършвам с това, че този бюджет ще увеличи парите, които ще се харчат за подслушвания, проследяване, може би на протестиращи или на български студенти. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Втори отрицателен вот – господин Валентин Радев.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах отрицателно, разбира се, както гласувах и в комисията. Искам Вие и българските граждани да знаете, че в Комисията по отбрана имаше две заседания – на първото и второто обсъждахме какъв е нужният бюджет на Министерството на отбраната. На първото заседание всички бяха там – министри на отбраната, целият генералитет – доведен като на панаир, ние ги питахме, те отговаряха, обсъждахме и решихме всички, че 1,5% е необходим за Министерството на отбраната. Между другото, няма друго министерство, което да има такъв ясен критерий какъв процент от брутния вътрешен продукт трябва да бъде даден за някакво министерство, по простата причина, че сме отдавна в НАТО.
Не мога да си обясня защо на второто заседание колегите от ДПС и Коалиция за България гласуваха точно обратното. Говориха едно на първото заседание, когато бяха там генералите, а когато ги нямаше, гласуваха и приеха бюджета с 10 гласа „за”, 7 гласа „против” и 1 глас „въздържал се”, „против” бяхме колегите от ГЕРБ.
Това, уважаеми колеги, е неуважение към военнослужещите. Неуважение и политически провал лично на министъра на отбраната. В първата си пресконференция той говореше нашироко и подробно и аз ще Ви цитирам дословно, че: „Стремежът ще бъде достигане на 1,5 от брутния вътрешен продукт за бюджета на Министерството на отбраната“. Още нещо, той допълни на това интервю и заблуди всички военнослужещи, че това е минимумът и ще се расте нагоре. Нищо такова не се получи!
Срам ме е, че участвах в тези две заседания и така сменихте, уважаеми колеги, с Вашето участие вота си. Срам ме е, че не успяхме да се възползваме да отидем в групата на другата комисия, която не прие бюджета, недостатъчно обоснован от правителството, ние не успяхме да направим това. Разбира се, министърът на отбраната трябва да се срамува за тези свои изявления. Трябва да се срамува и партия БСП, която в програмата си за финансовата осигуреност на Министерството на отбраната има почти същите текстове. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Ето на тази графика ще покажа какво е направил ГЕРБ (показва графика) и какво правите Вие – 60 милиона надолу.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Това не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Радев, изтече Ви времето. Ориентирайте се към приключване.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Свършвам. Вижте тригодишната рамка – ГЕРБ нагоре, всички надолу. Дянков – лошият, даваше повече пари. Шестдесет милиона надолу – от милиард и 80 милиона, на милиард и 21 милиона. Това направихте и затова гласувах „против“. Българските военнослужещи трябва да знаят, че Въоръжените сили не са приоритет на това правителство. Кажете го ясно! (Ораторът говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Атанасова, въпреки цялата ми толерантност, моля Ви, спазвайте времето. Подредете си мислите, двете минути са напълно достатъчни за отрицателен вот.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гласувах „против“ този бюджет, защото това е бюджет на подменените обещания. Бюджет на управленската и политическа немощ! Бюджет, в който липсва политиката за хората, за същите тези хора, на които щяхте да върнете България, господа управляващи! Бюджет на подслушването, бюджет на задкулисието и подмяната! Бюджет на заемите на пари и на време! Бюджет, при който над половин милиард лева ще се разпределят на тъмно в партийните централи! В същите партийни централи, в които се обсъждаше кой кого ще предложи и кой кого ще уволни.
Този бюджет вероятно ще остане в историята и с няколко съпътстващи събития. С окървавения мирен протест на невъоръжени български студенти, на невъоръжени бивши наши колеги депутати, които нарекохте ултраси. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) С държавната машина, изправяща униформени с щитове, с палки срещу цвета на нацията. С гнева на унизените и оскърбените, които шестват вече над 150 дни по улиците на столицата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Цинизма и предателството Ви към децата на България. С изграждането в рекорден срок на желязна стена около Парламента, стена, която да пази Бисероподобните, която да пази дамите отляво и стайните цветя от любовта на народа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Този бюджет ще остане в историята с още нещо – ще е първият и последният Ви бюджет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Приключихме.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма, а именно:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИ КОМУНИКАЦИОНЕН ОФИС (ЕКО), ПРИЕТО ОТ СЪВЕТА НА ЕКО НА 23 НОЕМВРИ 2011 г. В КОПЕНХАГЕН.
Кой ще ни запознае с доклада на комисията?
Заповядайте, господин Свиленски.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за допускане в пленарната зала на госпожа Надежда Бухова – директор на дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Свиленски, като правите такова предложение, правите ли и предложение да поканя народните представители в залата, за да го гласуват?
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Би било добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Защото като гледам аз, тази госпожа може да си седи в кулоарите и оттам да изслуша доклада Ви.
Ако обичате, моля Ви, поканете народните представители в залата след гласуването на държавния бюджет, за да продължим седмичната програма.
Господин Свиленски, моля да представите доклада. През това време се надявам, че народните представители ще влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаване на Европейски комуникационен офис (ЕКО), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген, № 302-02-17, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г., № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 30 октомври 2013 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген, № 302-02-17, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г.
На заседанието присъства господин Георги Тодоров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Законопроектът беше представен от господин Георги Тодоров.
Европейският комуникационен офис (ЕКО) е със седалище в Копенхаген, Дания. Той е с постоянен офис в подкрепа на Европейската конференция на пощенските и телекомуникационните администрации (СЕРТ), както и на нейните три комитета: Комитета по електронни съобщения, Комитета за политика относно Международния съюз по далекосъобщения и Комитета по пощенско регулиране, както и на нейното председателство, което се състои от председателите на трите комитета. СЕРТ обединява пощенските и телекомуникационни политикоопределящи и регулаторни органи от 48 европейски страни, включително България. ЕКО е създаден на 1 юли 2009 г. след влизане в сила на сливането на Европейската радиоцентрала (ERO) и Европейския телекомуникационен офис (ЕСО).
Дейността на ЕКО се финансира чрез годишен членски внос в организацията от всички страни членки, като равностойността на 1 единица членски внос (възможно най-ниското ниво) е 64 466 датски крони (приблизително 17 хил. лв.). Размерът на единицата членски внос за всяка година се определя в предходната година на есенното заседание на Съвета на ЕКО. С оглед на икономическата ситуация в страните от Европа, както и предвид факта, че публичните финанси в преобладаващата част от държавите са ограничени, през последните години единицата членски внос не се увеличава, като очакванията са поне до 2015 г. размерът й да остане същият. Евентуалният дефицит в годишния бюджет се компенсира от резервния фонд на организацията, който към момента е в размер малко над 2,5 млн. евро. Годишните разходи на ЕКО се формират от разходите за персонал, разходите за наем и поддръжка на сградата, в която се помещава ЕКО, както и за външни услуги по специализирани въпроси, по които ЕКО няма необходимите компетенции (такива най-често са правни и финансови анализи за нуждите на организацията). Нивата на членския внос в ЕКО (единици членски внос) са определени доброволно от страните членки, като следва да се отчете, че размерът на членския внос влияе върху относителната тежест при гласуване на отделните решения, например заплащането на 25 единици годишен членски внос, което е максималният размер на годишния членски внос в ЕКО, дава право на 25 гласа, а заплащането на единица – на един глас.
По време на сесията на Съвета на ЕКО, проведена през май 2011 г. в Берлин, Република Турция отправи искане към Съвета за промяна на размера на годишния й членски внос от 10 на 5 единици. Турската страна аргументира искането си с факта, че ЕКО е създадена в резултат на сливането на Европейската радиоцентрала и Европейския телекомуникационен офис, а доколкото Република Турция е била член само на едната от двете организации, размерът на годишната й вноска би следвало да е наполовина. Във връзка с това турската страна предложи Съветът на ЕКО да разгледа и одобри това предложение и съответно да предприеме процедурата съгласно чл. 20 от Конвенцията за създаване на ЕКО за изменение на Приложение А на Конвенцията, който съдържа нивата на годишния членски внос на страните по Конвенцията. С тайно гласуване от присъстващите на сесията Съветът на ЕКО единодушно подкрепи турското искане, като взе решение да разгледа официално въпроса по време на следващата сесия на Съвета през ноември 2011 г. Същевременно с оглед на получената подкрепа на решението в рамките на същата сесия Съветът взе решение до влизането в сила на изменението на Конвенцията за създаване на ЕКО Република Турция да заплаща 5 единици членски внос вместо 10 единици. Това решение е отразено както в бюджета на ЕКО за 2012 г., одобрен на сесията на Съвета през ноември 2011 г. в Копенхаген, така и във финансовия план за 2013-2014 г.
В изпълнение на взетото неформално решение на Съвета на ЕКО през май 2011 г. по време на следващата сесия на същия Съвет, състояла се на 22-23 ноември 2011 г. в Копенхаген, представителите на страните – членки на ЕКО, одобриха официално искането на Република Турция да намали членския си внос от 10 на 5 единици годишно. Във връзка с това бе взето решение да се пристъпи към формална процедура по изменение на Конвенцията за създаване на Европейски комуникационен офис, което да отрази тази промяна в Приложение А към Конвенцията. Процедурата по изменение на Конвенцията изисква всички страни по нея да предоставят официално писмено уведомление за приемането на посоченото изменение, съгласно националните си правни процедури. За Република България изменението на Конвенцията за създаване на ЕКО следва да бъде ратифицирано със закон от Народното събрание в съответствие с чл. 85, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 15 гласа „за” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген, № 302-02-17, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г., № 302-01-18, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Моля, режим на гласуване за допускане в пленарната зала на представителят на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията госпожа Надежда Бухова.
Отменете това гласуване.
Моля, отново режим на гласуване.
Прекратете гласуването. (Шум и реплики.)
Няма кворум!
Иска ли някой процедура за прегласуване?
Господин Курумбашев, заповядайте!
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, моля Ви за процедура за прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Прегласуване, ако обичате.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Моля Ви за допускане в залата на представители на министерството.
Беше представен докладът.
Има ли разисквания, желаещи за изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, още веднъж Ви прочитам предлагания законопроект:
„ЗАКОН
за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген
Член единствен. Ратифицира Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаване на Европейски комуникационен офис (ЕКО) (подписана на 23 юни 1993 г. в Хага, изменена на 9 април 2002 г. в Копенхаген, ратифицирана със закон на 16 юли 2003 г. (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 г., попр., бр. 29 от 2012 г.), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Заповядайте за процедура, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
На основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура за подлагане на законопроекта на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение.
Докато тече гласуването, обръщам се към представителя на министерството: кажете им, че ако няма някаква голяма нужда, да не влиза от деня на публикуването в „Държавен вестник”, защото всички министерства са се научили, че тяхното е най-спешно, или ако ще влиза веднага, ще се публикува от деня на влизането, тоест да няма вокацио легис. Да има мотиви за това и като идват гостите ни от разни министерства, да могат да мотивират.
Гласували 89 народни представители: за 88, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
Заповядайте, господин Свиленски, да докладвате закона за второ четене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ЗАКОН
за ратифициране Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаването на Европейски комуникационен офис (ЕКО), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген
Член единствен. Ратифицира Изменението на Приложение А на Конвенцията за създаване на Европейски комуникационен офис (ЕКО) (подписана на 23 юни 1993 г. в Хага, изменена на 9 април 2002 г. в Копенхаген, ратифицирана със закон на 16 юли 2003 г. (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 г., попр., бр. 29 от 2012 г.), прието от Съвета на ЕКО на 23 ноември 2011 г. в Копенхаген.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене докладвания законопроект за ратифициране.
Гласували 94 народни представители: за 92, против 1, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма, а именно:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Заповядайте, господин Цонев, да ни запознаете с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г.
На заседание, проведено на 24 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите, представителите на Националната агенция за приходите: Стоян Марков – заместник - изпълнителен директор, Васил Панов – директор на дирекция „Контрол” и Мирослав Туев – началник на отдел в дирекция „Данъчно-осигурителна методология”.
Законопроектът беше представен от госпожа Людмила Петкова.
Със законопроекта се предлагат разпоредби, регламентиращи осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. Въвеждането на мярката цели предотвратяване неплащането на данъци и защита на фиска.
Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск ще се осъществява на територията на цялата страна от органите по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и ще обхваща движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката – територията на страната, територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета страна. Фискалният контрол няма да се прилага по отношение на стоките под митнически режим.
Списъкът на стоките с висок фискален риск ще бъде утвърждаван със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
С предложените промени се уреждат правомощията на органите по приходите, които ще осъществяват фискалния контрол. Те ще имат право да спират транспортни средства на фискални контролни пунктове; да изискват и извършват проверка на документите, придружаващи стоката; да извършват проверка и оглед на превозваната стока; да изискват представянето на документ за самоличност от водача на транспортното средство; да изискват от водача на транспортното средство да декларира данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя и за мястото, датата и часа на получаване на стоката; да поставят и отстраняват технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката и др.
С предложения законопроект се уреждат подробно процедурите по извършване на фискален контрол, задълженията за лицата в производството по фискален контрол, редът за обжалване действията на органите по приходите и други.
Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения на разпоредби от ДОПК, регламентиращи практическото прилагане на процедурата за административно сътрудничество на Република България с другите държави – членки на Европейския съюз, съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, транспонирана в националното законодателство от 1 януари 2013 г. Във връзка с практическото прилагане на процедурата за административно сътрудничество се предлага:
1. Създаване на специална разпоредба за разкриване на банкова тайна
Разкриването на банкова тайна ще се разрешава от съда в случаите на обмен на информация при поискване от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз. Към настоящия момент аналогична възможност е уредена с чл. 143 от ДОПК, но тя се отнася единствено за случаите на обмен на информация на основание спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), по които страна е Република България, в условията на реципрочност. Директива 21011/16/ЕС поставя условия обменът на информация, представляваща банкова тайна, да бъде осигуряван самостоятелно и независимо от обмена на подобна информация по действащи СИДДО.
2. Задължения за автоматичен обмен на информация.
Със законопроекта се предлагат допълнения на чл.143з от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане, Кодекса за застраховането, Закона за кадастъра и имотния регистър, Кодекса за социално осигуряване, Закона за кредитните институции и Закона за пазарите на финансови инструменти, които са необходими за предоставянето на автоматичен обмен на информация на другите държави членки за доходите и имуществата, определени в директивата.
Информацията по чл. 143з чрез автоматичен обмен се предоставя на компетентните органи на държавите членки, считано от 1 януари 2015 г., за данъчните периоди, възникнали след 1 януари 2014 г.
Със законопроекта се предлагат и промени, свързани с усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски.
Създава се правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер. Задълженията, включени в разрешенията за отсрочване и разсрочване, се изключват от системата на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски до момента на настъпване на падежите по разсрочването или отсрочването.
Друга промяна, свързана с усъвършенстването на единната сметка, е възможността самоосигуряващите се лица да заявят кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват в случаите на няколко публични задължения, сроковете за които са изтекли. При заявяване на това обстоятелство от самоосигуряващите се лица пред Националната агенция за приходите редът по единната сметка няма да се прилага по отношение на заявените задължения. Предложението е продиктувано от факта, че при непогасяване на задължения за осигурителни вноски самоосигуряващите се лица губят осигурителни права.
Със законопроекта се предлага промяна и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като от обхвата на приравнените на трудовите правоотношения се изключват доходите от управление и контрол и от участие в управителни и контролни органи на предприятия, когато получатели на такива доходи са чуждестранни физически лица, тъй като съгласно чл. 37 от закона те се облагат с окончателен данък.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 9 народни представители, „въздържали се” – 5 народни представители, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Към обсъждания законопроект има и други доклади.
Следващият доклад е на Комисията по труда и социалната политика.
Процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Във връзка с първо четене, господин председател, на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, правя процедура за допускане в залата на госпожа Людмила Петкова, заместник-министър на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Режим на гласуване за допуск на госпожа Людмила Петкова.
Гласувайте, уважаеми колеги! И тези, които са в коридорите! (Реплики от ГЕРБ: „Времето! Времето за гласуване изтече!”)
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. (Силен шум и реплики.)
Не знам дали имате основание да се шегувате, но ако настоявате, ще дадем гласуването по групи. (Реплики.)
По групи! (Реплики от ГЕРБ.)
Следващият доклад, уважаеми дами и господа…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Прегласуване! Имам процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля? Прегласуване? Вие предлагате?
Добре, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, тъй като въпреки времето, което дадохте на парламентарните групи, много от нас не можаха да гласуват, затова предлагаме прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Прегласуване!
Режим на гласуване, моля.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Моля да бъде поканен заместник-министърът в залата.
Следващият доклад е на Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Нинова, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22 октомври 2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое редовно заседание, проведено на 31 октомври 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерски съвет на 22 октомври 2013 г.
В заседанието взеха участие: господин Красимир Сивев, директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерство на финансите; господин Бисер Петков, управител на Националния осигурителен институт; госпожа Весела Караиванова-Начева, подуправител и госпожа Антоанета Ганчева, главен актюер. Присъстваха и представители на социалните партньори.
Господин Красимир Сивев представи проектозакона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който се предлагат разпоредби за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и за предотвратяване неплащането на ДДС, корпоративен данък и данък върху доходите на физически лица.
Предлаганите изменения и допълнения целят да се регламентира практическото прилагане на процедурата за административно сътрудничество на Република България с другите държави – членки на Европейския съюз, съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г., транспонирана в националното законодателство от 1 януари 2013 г., относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попадат предложенията, свързани с промени за усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски.
Предлага се създаване на правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер чрез изключването им от системата на единната сметка при получаване на разрешение за отсрочване или разсрочване на задълженията по предварително определен погасителен план до момента на настъпване на падежите по тях. Предложени са критерии, правила и срокове за разрешаване на отсрочването или разсрочването от съответния компетентен орган, в зависимост от размера на задължението.
С изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване се създава възможност самоосигуряващите се лица да заявяват кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват в случаи на няколко публични задължения, сроковете за които са изтекли, като за тези задължения редът по единната сметка няма да се прилага поради факта, че при непогасяване на такива задължения самоосигуряващите се лица губят осигурителни права.
Създава се разпоредба, според която Националният осигурителен институт предоставя на Националната агенция за приходите информация за начислените и/или изплатени пенсии на лица, местни на други държави – членки на Европейския съюз, в изпълнение на споразумение между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Представителите на Парламентарната група на ГЕРБ изразиха мнение, че не одобряват цялостната философия на законопроекта и макар че предлаганите промени в социалната сфера са добри, няма да подкрепят предложенията.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 10 гласа, „въздържали се” – 7 гласа и „против” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет на 26 октомври 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Има още един доклад към обсъждания законопроект. Той е на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Председателят на комисията тук ли е? Заместник-председател?
Вие ли ще представите законопроекта?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 30 октомври 2013 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, господин Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция за приходите, и господин Пламен Димитров – заместник-директор на дирекция „Контрол” в Националната агенция за приходите.
Законопроектът бе представен от госпожа Людмила Петкова.
Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) съдържа предложения за разпоредби, регламентиращи осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България. От вносителите подчертаха, че въвеждането на фискален контрол е с цел предприемане на ефективни мерки за защита на фискалната позиция и за предотвратяване неплащането на ДДС, корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица.
На фискален контрол ще подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката – територията на страната, територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на трета страна. Списъкът на стоките с висок фискален риск ще бъде утвърждаван със заповед на министъра на финансите по предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск ще се осъществява на територията на цялата страна от органи по приходите, като техните правомощия са уредени с предложените промени. В законопроекта подробно са разписани процедурите по извършване на фискален контрол, задълженията за лицата в производството по фискален контрол, редът за обжалване действията на органите по приходите, като са предвидени административно-наказателни разпоредби за нарушения по фискалния контрол.
На следващо място, със законопроекта се предвиждат изменения и допълнения на разпоредби от ДОПК, регламентиращи практическото прилагане на процедурата за административно сътрудничество на Република България с другите държави – членки на Европейския съюз, съгласно Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, транспонирана в националното законодателство от 1 януари 2013 г.
Със законопроекта се предлагат и промени, свързани с усъвършенстване на единната сметка за плащане на данъци и задължителни осигурителни вноски. Създава се правна възможност за разсрочване и отсрочване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски при облекчени условия за по-дълъг период и в по-голям размер.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, на която беше обсъдено практическото прилагане на предложените разпоредби за осъществяване на фискалния контрол върху стоки с висок фискален риск.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа „за”, няма „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 302-01-30, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Това е последният доклад.
Откривам дебатите по обсъждания Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Първо, искам да отбележа, че предложенията за Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс бяха гласувани в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения на първо четене в деня, в който в пленарната зала бяха гласувани промени в същия законопроект, което не е добра парламентарна практика. Смятам, че не трябва да се допуска и да се толерира.
В предложените ни изменения на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс има три групи основни промени. Аз ще се спра на групата, която се отнася до фискалния контрол на движението на стоки с висок фискален риск из цялата страна. По принцип това е добра идея за въвеждане на фискален контрол върху движението на стоките, за борбата със сивия сектор, да бъде дадена възможност за внасяне на повече данъци в хазната, но като мотиви и като текстове има голямо разминаване.
Това, с което аз и моите колеги не можем да се съгласим в нашата комисия, са неприемливите текстове, които са ни представени. Законопроектът не е съгласуван с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Никой от бранша не е уведомен за готвените промени. Смятаме, че това не е добра практика, тъй като върху цял сектор в икономиката, който е транспортен, се налага данък, който е изключително тежък за транспорта и не е съгласуван с транспортните закони. Имам предвид Закона за автомобилните превози. Предложените промени са писани само от лица, които се занимават с финанси, а не с превози. Проблемът е основно в понятията и принципите, които са заложени в Закона за автомобилните превози. На превозвачите се вменяват задължения, които са в противоречие със Закона за автомобилните превози. Още в § 1, чл. 12 в новосъздадената ал. 2, т. 5 – на водачи на моторни превозни средства се изисква декларация за вида на стоката, количеството на стоката, изпращача, получателя, датата, мястото и часа на получаване на стоката.
Това за българските превозвачи може да бъде вменено законодателно, но няма как да стане за чуждестранните водачи, защото никоя международна конвенция, която важи за Европейския съюз, не може да ги задължи. Тя не може да ги задължи и да представят фактури, защото такива не се изискват в Европейския съюз. Какво излиза? Че правим законодателни промени, които ще се отнасят само за нашите превозвачи, тоест за тези, които са в България, а за чуждите превозвачи няма да се отнасят.
Освен това считам за необходимо Министерството на финансите да съгласува представянето на такива законопроекти и предложения с институции и други закони в България.
Визират се пунктове за контрол, които трябва да бъдат създадени.
Съгласно законопроекта, който ни е представен, това ще може да става еднозначно от шефа на НАП. Шефът на НАП няма такива правомощия на пътя. Това може да се прави от пътната администрация, съгласувано с КАТ.
Всички усилия на Министерството на финансите са насочени върху автомобилните превози. Въпросът ми е: защо само върху автомобилните превози? Там ли са най-големите проблеми с неплащането на данъци? Там ли е проблемът с ДДС-то? Единствено там ли са тези проблеми?
Основно този законопроект е писан за автомобилните превозвачи. В закона обаче е записано не „автомобилните превози”, а „превозни средства”, което означава, че там са включени леки автомобили, микробуси и товарни автомобили. Но там са включени, уважаеми дами и господа, и кораби, самолети и влакови композиции, тъй като понятието „превозни средства” включва и тези превозни средства. Това е правилно. Основното карго, което влиза в държавата, влиза през корабите с контейнерите. Но за този вид превози няма написан и един ред. Няма и един ред в предоставените ни промени. Питам се – защо? Той не представлява ли интерес за НАП или представляват интерес само автомобилните превози?!
Беше ни обяснено освен това, че този процес ще бъде администриран от една дирекция в Министерството на финансите, която ще се състои от около 300 души, които ще бъдат със специално облекло, отличителни знаци и правомощия, много сериозни правомощия, които ще могат да прилагат в целия спектър на денонощието. Бих казал, че това е един вид данъчна или финансова полиция. Не виждам какъв е проблемът тя да бъде назована и да бъде казано официално какви са мотивите за нейното създаване. Това е, трябва да признаем, още един репресивен орган върху българския бизнес и по-точно – върху превозвачите. След като не могат да бъдат накарани да работят ред други институции като Автомобилна администрация, КАТ, Министерството на вътрешните работи, Агенцията за храните, Митниците и така нататък, се създава още един орган, още един репресивен орган, който има изключително сериозни правомощия и който може да упражнява не само контрол, но и натиск и рекет върху превозвачите.
Точно затова аз и моите колеги от Комисията по транспорт не можем да подкрепим тези предложения. Призовавам Ви и Вие да направите същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вълков.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Много ми е странно защо към изказването на колегата нямаше реплики. Така ли не се намери някой, който да стане и да защити внесения законопроект?! Защото този законопроект вкарва един хаос на пазара. Ние се опитваме да го обясним, опитвахме се да го артикулираме на първо четене на заседанието на комисията. Не се получи. Не останахме разбрани. Тук в залата явно няма такива специалисти, които да защитят вкарания законопроект.
Какво се случва? В момента с този законопроект се създава още един орган, който да рекетира българските превозвачи по пътищата. Този орган обаче за разлика от останалите органи, които работят и осъществяват контрол при превоза на товари, е създаден точно с цел да рекетира българските превозвачи.
Защо казвам това? Защото досега товарният бранш е работил по един начин, уреден чрез закони, в които са записани всички документи, които се изискват при превоза на товари. Тук се създават някакви нови органи, изискват се нови документи, които по принцип като съдържание са много близки до съществуващите. Например иска се в документ да бъдат записани датата, мястото на получателя, видът на товара, колко е тежък и така нататък. Тези документи вече ги има. Това са товарителници, а ако е международен товар, е ЧМР.
Какво виждаме записано с отделен шрифт в тези изисквания? Например да се посочи стойността на стоката. Как може един водач на превозно средство да удостовери по някакъв начин стойността на стоката?! Това не е негова работа, уважаеми колеги.
От друга страна искате той да декларира от коя граница на България, от кой пункт ще излезе. Как ще стане това нещо в транспорта? Как ще го задължите да посочи дата и час на напускане на страната? Това не може да се случи по никакъв начин. Има стачки. Случва се да се затварят гранични пунктове. А той в декларация трябва да посочи откъде ще излезе. Ако не може да излезе от където е посочено в декларацията, която Вие вменявате, че ще му я изисквате, значи той е попълнил неверни документи и попада под ударите на закона. Още една врата за рекетиране на българските превозвачи. Това ще Ви бъде повтаряно до края, защото всички текстове в закона, така записани, са създадени единствено с тази цел.
Казвате, че ще имате право да изисквате личните документи на водача. Извинявайте, да изисквате документите, съпровождащи товара, е едно, но да изискват лични документи имат единствено право от МВР. Откъде накъде ще вменявате права на една несъществуваща организация да извършва проверка на личните документи на хората, та макар и в случая водачи?! Кой Ви дава това право?! Никой! Но Вие си вменявате и тези права, престъпвайки доста закони на българската държава.
От друга страна, когато правихте този закон, аджеба, защо не попитахте превозвачите, защо не попитахте браншовиците какво им е мнението? Никой не намери за необходимо да се обърне към тях. Наложи се след това сдруженията да излизат с писма до министър председателя, до заместник министър-председателя господин Йовчев, до министъра на транспорта господин Папазов и така нататък, в които те казват, че предложените мерки не водят до подобряване на ситуацията, а напротив, утежняват още повече ситуацията в пазарния бранш.
Мерките, които, пак казвам, ще вмените на това дружество, което досега не е съществувало, се припокриват с мерките, които имат ДАИ и контролните органи на МВР. За какво Ви е тази организация?! Какво правите, колеги?! Защо рекетирате бранша?! Нали щяхте да бъдете отворени, нали щяхме да улесним бизнеса да работи?! А в момента създаваме една рекетьорска организация, както споменах няколко пъти преди това.
За да се върнем на браншовите организации, колеги, когато Политическа партия ГЕРБ правеше промени в такива важни закони, насочени към тесен бранш, винаги правеше кръгли маси, обсъждания и след това законите влизаха в залата. Не може на тъмно някому някъде нещо да му е хрумнало и в един момент – на уважаемото народно представителство да се представи във формата на закон. Това е недопустимо! Най-вероятно някой от Вас ще стане на опонира и да каже: „Ама ние го качихме на сайта”. Е, добре, като го качихте на сайта, какво от това?! Нима не намерихте за необходимо да се обърнете към браншовите организации?
Не се обърнахте, колеги, защото нямаше как да кажете: „Уважаеми браншовици, от тук нататък ще си плащате рекета и на тази организация”.
Затова, колеги, докато е време, оттеглете този закон, защото между първо и второ четене не можем да направим необходимите промени, та този закон да се случи във вида, в който той трябва да работи.
Пак казвам, дублирате функции на различни органи, дублирате текстове от различни закони, опитвате се да ги вкарате в нещо, което няма как да сработи. Затова ако наистина искате да облекчите бизнеса, а не да го рекетирате, оттеглете си закона, за да може да продължи бизнесът да съществува, а не да се пишат писма и браншовите организации да се жалват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Московски, ако не възразявате, заместник-министърът Людмила Петкова даде заявка да вземе дума, след това Вие.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на съгласуването на проектозакона с институциите. Освен, че проектът беше качен на интернет страницата на Министерството на финансите за обществено съгласуване, проектът е изпратен и до всички министерства. Беше коментирано, че не е взето становището на Министерството на транспорта. Писмото на Министерството на транспорта е изпратено на 16 септември, законът е минал на гласуване през Министерския съвет на 16 октомври, отговорът от Министерството на транспорта е изпратен на 21 октомври. Тоест нямаше как Министерството на финансите да вземе предвид бележките на Министерството на транспорта, при положение че отговорът е дошъл след един месец, дори повече от месец.
По отношение, че ще се спират леки автомобили, бих искала да кажа, че в закона е записано „транспортни средства”, тъй като се отнася не само за автомобили, а се отнася и за железопътен транспорт.
По отношение на автомобилите, за които казахте, че ще бъдат спирани, по отношение на леките автомобили. При по-подробен прочит на закона се вижда, че органите по приходите от НАП ще спират превозни средства с тегло над 3,5 тона. Лекият автомобил няма как да превозва такова количество рискова стока.
В закона е записано, ако примерно се установи, че се превозва с няколко транспортни средства с по-малък тонаж, за да се избегне данъчен контрол, съответно и те ще бъдат спирани. Ако се превозват примерно 1 тон плодове и зеленчуци с микробус, няма как да бъдат за лична консумация, при бързо развалящи се стоки. Действително фискалният контрол е насочен към стоките с висок фискален риск и това са бързооборотни стоки, които се ползват в схеми за данъчни измами. Всъщност фискалният контрол се въвежда не да се тормозят превозвачи или бизнес, фискалният контрол се въвежда, за да може държавата да осъществява превантивен контрол по отношение на доставките, вътреобщностните придобивания на стоки и вътреобщностните доставки. Всъщност това са доставките, които не са под митнически контрол. Всичко, което е под митнически режим, няма да бъде контролирано от Националната агенция по приходите, тъй като това е от правомощията на Агенция „Митници”. Това е на практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
Пропуснах да дам възможност за реплики към господин Иванов.
Има ли желаещ за реплика към господин Иванов? Няма.
Господин Московски заяви изказване.
Заповядайте.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Гласувах „въздържал се” по време на дебата в комисията поради няколко причини. Първо, не гласувах „против”, защото в крайна сметка идеята е да се засилят мерките срещу сивата икономика и всякакъв такъв тип мерки е редно да бъдат подкрепяни от нас. Дотук стигна всичко положително, което имах по темата.
По никакъв начин не бих могъл да подкрепя така предложените промени и въобще създаването на този тип структура. На първо място, създаването на тази структура, както и колегата Иванов отбеляза, дублира много съществуващи вече в държавата такива. Не виждам проблем органите на Националната агенция по приходите съвместно с „Икономическа полиция”, „Автомобилна администрация”, КАТ, МВР, „Пътни такси и разрешителни”, всички организации и държавни институции, които присъстват под някаква форма като контрол на пътя, да могат да извършват този тип проверки.
На второ място, в текстовете има абсолютни колизии, тоест неща, които явно си противоречат със съществуващи закони. Според мен има абсолютна невъзможност за реализиране на въведените мерки.
На първо място, концептуално се допуска грешка като изпращач и продавач се третират като един субект. Изпращачът, продавачът, както и купувачът и получателят въобще не е задължително да са едно лице. В този случай те могат да бъдат четири различни субекта. А превозвачът е съвсем отделно нещо.
За обяснение съвсем на разбираем език приемам, че това, което правите с този си ход, е несправяне със съществуващите методи и органи с този тип нарушения и затова тръгвате към създаване на един по мое усмотрение репресивен орган. Според мен има потенциал и може да потърсите резерви в съществуващите възможности, за да си решите въпроса. Не е нужно да се създава на ново.
На следващо място, на самия превозвач се вменяват функции, които противоречат, включително и на европейски директиви. Няма как водачът на превозното средство – какъвто и да бил той, в случая говорим за водач на тежкотоварни автомобили – не мога да си представя как ще хванете машиниста на един влак и ще го накарате да Ви попълни декларация за фискалните параметри на стоките, които превозва влакът. Плюс това представете си, че един товар е групажен и вътре са примерно 500 или 900 кашона от различни видове стоки. По какъв начин този водач на транспортното средство физически ще е възможно да Ви ги опише в декларация? Той няма такива задължения. Единственото му задължение е да транспортира от точка „А” до точка „Б”. Знанията, които се изискват от него, са да може да управлява съответното превозно средство. По никакъв начин той няма ангажимент към фискалните параметри на стоката, която вози. Вие му вменявате функции по декларация и най-вероятно след това ще му търсите отговорност, ако нещо не е така.
При тежкотоварните автомобили влекачът и ремаркето също нямат нищо общо, освен че от време на време влекачът тегли съответното ремарке. Един влекач може да смени ремаркетата колкото възможност има или колкото заявления има. Тук изначало като концепция абсолютно личи непознаване на транспортната част. Вие решавате, че създавате органа, правите пунктове.
Всъщност ние разбираме какво искате да направите – от вътрешнообщностните доставки нямате начин как да контролирате примерно Гърция, България, Румъния, и се опитвате да направите „тип граници”, защото Европа няма да Ви даде да ги направите така. И там да контролирате. Лошо няма, направете го по някакъв друг начин, но не удряйте толкова брутално транспортния бранш.
Как ще проверите самолета, как ще накарате един летец да Ви попълни декларация за фискалните параметри на стоката. А как ще проверите самолета, да Ви питам? А кораба, как ще проверите? Аз не знам как ще проверите и влака?
Съвсем елементарно се разсъждава – ще направите пунктове на пътните артерии, където ще стоят едни момчета, с едни жилетки да спират и проверяват стоката.
Другото, монтиране на специални устройства по транспортните средства. Кой ще Ви даде да монтирате на камион, който е частна собственост, някакви джипиеси или други неща. Ако увредите транспортното средство, кой носи отговорност? Не знам дали ще са само джипиеси? Представете си, че някакви други устройства има, то не е написано какви са. Пише, че ще се монтират технически средства. Ако Вие имате собствен камион и ако някой тръгне да Ви монтира някъде нещо, без да Ви пита...?! Как е възможно такова нещо?! Има и ред, ред други безумия, неприложими въобще на практика.
Седнете, помислете, ще подкрепим всякакви мерки за борба със сивата икономика, но мерките, които са написани тук, са невъзможни за реализация. Изведете тези ангажименти, които сте вменили на транспортния бранш – те нямат място в такъв тип инструменти, които искате да приложите.
Видно и явно е, че не можете да упражните контрол при източника. Всъщност, ако някой направи вредно действие, ще е собственикът на стоката. В такъв случай това са или продавачът, или купувачът. Нито изпращачът има нещо общо с този казус, нито получателят, а камо ли транспортиращият. Така че си търсете драмата там, в източника, където е. Имате механизми – има икономическа полиция, има друга полиция, има други органи. Това, което се движи, то си има разписани в закон функции какво има да прави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Московски.
Уважаеми колеги, имате ли реплики към изказването на народния представител Ивайло Московски?
Заповядайте, господин Иванов.
Господин Станислав Иванов – за реплика.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Московски, не разбрах едно нещо във Вашето изказване. Надявам се, че не съм го пропуснал, ако е така, моля да ме извините.
Базирайки се на изказването, защо не стъпихте и на това, че има стоки, които не може да се проверяват от всеки? Тези стоки могат да бъдат окомплектовани примерно в един контейнер. Как ще стане, кой ще дойде, след като има забрана със закон, да проверява? Кой е той в правния мир, че да има право да спира превозното средство? Айде, той ще спре превозното средство, но да извърши проверка на един контейнер, в който има такива стоки?! Да, другите стоки може да са домати, няма проблеми.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ, от място): Ще го разпломбира.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ще го разпломбира, господин Московски, но как стават тези неща? Вие знаете по-добре от мен.
Моля Ви, може би в дупликата си, вземайки предвид моята реплика, да акцентирате на това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Московски, за дуплика, тъй като не виждам желаещи за други реплики. Имате още цели три минути.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Да, благодаря.
Моля да удължим времето на групата.
Сещам се за още един казус, на който не можете да ми отговорите. Ще Ви дам пример. Български превозвач товари стока от Гърция и я кара в Румъния – минава през България транзитно. По кой закон Вие ще го спрете, за да го проверявате на българска територия?! Кой е този закон, който Ви дава право да разпломбирате, да направите проверка на стоката или евентуално каквито и там мерки да са?! Няма. Той няма никакво касателство спрямо нашата държава освен това да си плати таксите за това, че преминава.
В комисията Ви попитахме на какъв принцип ще се проверява. Вие казахте, че ще изисквате информация от изпращачите. Примерно, на коя фирма Вие ще се обадите – изпращач от Гърция, на която някаква стока се движи през България и тя ще Ви каже какво кара в Румъния?! Вие се опитвате да наложите някакви безумия в тези промени, за които отсега Ви казвам, че браншът ще Ви се смее, но освен че ще Ви се смее, ще недоволства много грубо.
Вземете, седнете с експерти, които наистина разбират разликата между отделните субекти в един такъв тип сделки – кой къде се намира, кой какви права и задължения има, за да може да се изчистят и действително да се справите с някакви практики, които вредят на икономиката. Но Вие нито ще свършите работа, нито пък ще помогнете на бизнеса, а по-скоро ще го убиете.
Пак Ви казвам: аз физически не си обяснявам как ще бъде спряна една жп композиция, ще дадете на машиниста да Ви попълни декларация за фискалните параметри примерно на 40 вагона по 60 тона. А ако са и някакви групажни...?! Това са безумия, моля Ви се! Мислете прагматично и рационално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Московски.
Уважаеми колеги, имате възможност за още изказвания.
Има ли желаещи народни представители, които да се изкажат по разглеждания законопроект? Няма.
Закривам дебатите и на основание чл. 68 обявявам ден и час за гласуване, а именно гласуването по обсъждания законопроект ще се състои утре – петък, 15 ноември, в 9,00 ч. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
За депутатите от ГЕРБ, които очевидно не познават парламентарния правилник, да посоча чл. 68 от правилника, според който председателят определя ден и час за гласуване на включените в седмичната програма законопроекти, обсъждани на първо гласуване. Това е текстът, колеги. Вече беше крайно време да научите правилника, но постепенно с времето, предполагам, че и това ще стане.
Остават 5 минути до края на пленарното заседание затова ще направя съобщение за утрешния парламентарен контрол, 15 ноември 2013 г., петък, 11,00 ч.:
1. Министър-председателят на Република България Пламен Орешарски ще отговори на едно питане от народния представител Борислав Гуцанов.
2. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин ще отговори на три въпроса от народните представители Миглена Александрова, и Десислав Чуколов (два въпроса).
3. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще отговори на 14 въпроса от народните представители Петър Мутафчиев (два въпроса), Иван Вълков (три въпроса), Ивайло Московски (три въпроса), Мая Манолова (два въпроса), Адриан Асенов, Томислав Дончев, и Борис Цветков (два въпроса) и на едно питане от народните представители Петър Мутафчиев и Георги Гьоков.
4. Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на два въпроса от народните представители Ирена Соколова, и Цвета Караянчева и на едно питане от народния представител Семир Абу Мелих.
5. Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на шест въпроса от народните представители Владимир Тошев, Гален Монев, Ирена Соколова, Станислав Станилов, Милена Дамянова и Корнелия Маринова и на две питания от народните представители Милена Дамянова, и Хами Хамиев.
6. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева ще отговори на шест въпроса от народните представители Снежина Маджарова, Христо Калоянов, Даниела Савеклиева и Митко Захов, Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, и Павел Шопов (два въпроса) и на три питания от народните представители Димчо Михалевски, и Лиляна Павлова (две питания).
7. Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова ще отговори на три въпроса от народните представители Йордан Младенов и Петър Курумбашев, Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, и Александър Паунов.
8. Министърът на земеделието и храните Димитър Греков ще отговори на пет въпроса от народните представители Калина Балабанова, Десислава Танева и група народни представители, Светла Бъчварова, Сияна Фудулова, и Светла Бъчварова и Сияна Фудулова и на три питания от народните представители Светлин Танчев и Десислава Танева, Павел Гуджеров и Владимир Иванов, и Димчо Михалевски.
9. Министърът на отбраната Ангел Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Адриан Асенов, Деница Гаджева, и Венцислав Лаков и на едно питане от народните представители Валентин Радев и Доброслав Димитров.
10. Министърът на здравеопазването Таня Андреева-Райнова ще отговори на четири въпроса от народните представители Кирил Добрев, Станислав Станилов, Ирена Соколова, и Емил Райнов, Антон Кутев и Георги Свиленски.
На основание чл. 90, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова – на въпрос от народния представител Лиляна Павлова и на две питания от народните представители Димчо Михалевски, и Ивелина Василева;
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев – на три въпроса от народните представители Ивелина Василева и група народни представители (два въпроса), и Александър Ненков, питане от народния представител Любомир Владимиров, и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Любомир Владимиров, Димчо Михалевски, и Десислава Атанасова;
- министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева – на 14 въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски, и Лиляна Павлова (13 въпроса);
- министърът на отбраната Ангел Найденов – на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски;
- министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Димчо Михалевски, Лиляна Павлова, и Томислав Дончев, и на питане с писмен отговор от народния представител Захари Георгиев;
- министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Корнелия Маринова, Лиляна Павлова, и Ирена Коцева и на питане с писмен отговор от народните представители Теодора Георгиева, Александър Ненков, Данаил Кирилов, и Николай Нанков;
- министърът на младежта и спорта Мариана Георгиева – на въпрос с писмен отговор от народния представител Милка Христова;
- министърът на здравеопазването Таня Андреева-Райнова – на въпрос с писмен отговор от народния представител Димчо Михалевски.
С това днешното парламентарно заседание приключи. Следващото ще се проведе утре, петък, 15 ноември, от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)


Председател:

Михаил Миков

Заместник-председатели:

Мая Манолова
Алиосман Имамов

Секретари:

Пламен Нунев
Филип Попов