Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Пламен Нунев и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам пленарното заседание. (Звъни. Ръкопляскания от ГЕРБ.) Благодаря Ви, че се регистрирахте.
Уважаеми народни представители, постъпило е решение на Централната избирателна комисия, с което на 21 ноември 2013 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Илия Баташки, избран от 16. многомандатен изборен район.
Според Централната избирателна комисия за народен представител следва да се закълне госпожа Атанаска Михайлова Тенева. В същото време постъпи писмо от госпожа Атанаска Михайлова Тенева, с което ни информира, че отказва да положи клетва, понеже изпълнява длъжността заместник-министър на образованието и науката, и моли пълномощията й като народен представител да бъдат прекратени на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България.
В този смисъл предлагам да гласуваме служебен Проект на решение за прекратяване на пълномощията на народен представител:
„Проект!

РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България

РЕШИ:

Прекратява пълномощията на Атанаска Михайлова Тенева като народен представител от 16. многомандатен изборен район – Пловдив.”
Правя предложение да включим освобождаването на Атанаска Тенева като точка от дневния ред.
Моля да гласуваме.
Гласували 174 народни представители: за 145, против 8, въздържали се 21.
Запознах Ви с проекта за решение.
Има ли желаещи да се изкажат по освобождаването на Атанаска Тенева? Няма.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 172 народни представители: за 146, против 10, въздържали се 16.
С това решението е прието и госпожа Атанаска Михайлова Тенева е освободена, прекратени са пълномощията й като народен представител.
Заповядайте за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно пленарно заседание на 26 ноември 2013 г., вторник, от 10,00 до 16,00 ч. при следния дневен ред:
1. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. Вносител – Министерският съвет. Приет на първо гласуване на 13 ноември 2013 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г. Вносител – Министерският съвет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Има ли противно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 10,00 до 16,00 ч. със съответния дневен ред.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 169 народни представители: за 117, против 27, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, вчера в края на заседанието приехме днес да започнем с обсъждане и гласуване на върнатия за ново обсъждане с президентски Указ № 207 Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, на основание чл. 101 от Конституцията на Република България.

Преминаваме към:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 24 ОКТОМВРИ 2013 г. И ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 207 ОТ 4 НОЕМВРИ 2013 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Моля, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да ни запознае с доклада на комисията.
Заповядайте, уважаеми господин Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам на Вашето внимание:

„ДОКЛАД
относно Указ № 207 от 4 ноември 2013 г. на
Президента на Република България, постъпил на 7 ноември 2013 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на
Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на свое редовно заседание, проведено на 13 ноември 2013 г., обсъди Указ № 207 на Президента на Република България за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред представи пред членовете на Комисията съдържанието на указа и мотивите към него.
На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредбите на § 1, т. 1, буква „б” относно чл. 25, ал. 1, т. 7 от Закона за чужденците в Република България и на § 3, т. 6, буква „б” относно чл. 14а, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство в частта, с която се създава възможност лице, получило разрешение за постоянно пребиваване преди не по-малко от една година на основание чл. 25, ал. 1, т. 7 от Закона за чужденците в Република България, и е увеличило инвестицията при същите условия на закона до стойност най-малко два милиона лева, да получи българско гражданство по натурализация при облекчени условия.
В мотивите си Президентът обръща внимание на съществуваща възможност за заобикаляне на закона, като се позовава на идентифицирани в миналото от службите за сигурност порочни практики. Той счита, че новоприетата норма, предвиждаща да се отнеме правото на пребиваване, когато вложението бъде прекратено или прехвърлено на друго лице преди изтичането на предвидения петгодишен срок, не е достатъчен механизъм за предотвратяване на злоупотреби.
Според него липсата на законодателни гаранции и съществуването на порочни практики трябва да бъдат още по-ясно отчетени при възможността за придобиване на българско гражданство. Президентът изтъква, че имайки предвид същността на института на гражданството като политическа и правна връзка на лицето с държавата, всеки случай на натурализация следва да се преценява конкретно както от гледна точка на ефекта върху българското общество, така и върху националната сигурност и не може да бъде свързано единствено с количествени показатели.
В обсъждането на указа и мотивите към него участие взеха народните представители Красимир Ципов и Младен Червеняков.
Господин Ципов започна изложението си с процедурно предложение за участие в дискусията да бъдат поканени представители на Държавната агенция „Национална сигурност”. Господин Червеняков възрази с мотив, че институцията е изразила писмено своето становище по законопроекта и позицията й е ясна.
По същество Парламентарната група на ГЕРБ споделя аргументите на Президента по върнатия за повторно разглеждане законопроект. Според тях има място за нова дискусия, тъй като в обществото витае съмнение за възможното предоставяне на услуги от страна на консултантски кантори, които извършват вложението за сметка на чуждия гражданин, кандидат за постоянно пребиваващ. Красимир Ципов уточни, че това крие риск от съществуването на нерегламентирани отношения между кандидатите за статут и въпросните кантори.
Народният представител Младен Червеняков обърна внимание на многократното споменаване в мотивите към указа на Президента на понятието „национална сигурност”. Според него това е неоправдано. Аргументите на Президента, както и тези, изложени от опозицията по време на обсъждането на законопроекта в пленарната зала, се отнасят до възможности за заобикаляне на закона, при които някой би могъл да получи статут на постоянно пребиваващ без реално да е осъществил инвестиция. Така спорният въпрос не засяга пряко националната сигурност, а по-скоро наличието на достатъчно законови гаранции срещу злоупотреба. Младен Червеняков счита, че допълнението на разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1, според което разрешението за постоянно пребиваване може да бъде отнето в случай, че вложението бъде прекратено или прехвърлено на друго лице преди изтичането на законовия срок е достатъчна гаранция срещу изложените в Указ № 207 опасения.
След проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 7 гласа „против” и без „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Откривам дебатите по второто обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България във връзка с наложеното от Президента вето.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, в началото на днешното заседание преди всичко искам да честитя празника на всички адвокати, наши колеги, тъй като днес е професионалният празник на Българската адвокатура и 125 години от приемането на първия Закон за адвокатурата и, ако трябва да перифразирам една мисъл, никога да не забравяме, че политиката е временна, а адвокатурата е за цял живот.
По конкретния въпрос, пред който сме изправени.
Пред нас е Указ № 207 на Президента на Република България, с който връща за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, приет от Четиридесет и второто Народно събрание на 24 октомври 2013 г. Аз подкрепям изцяло становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и ще изложа аргументите си в тази насока.
Преди всичко в мотивите си Президентът на Република България изразява своето съгласие с допълнителни стимули за засилване на инвестициите в Република България. Наред с това той няколко пъти в своите мотиви изтъква, че това не бива да става за сметка на националната сигурност.
Между другото двата върнати за прегласуване параграфа съществуват в Закона за чужденците в Република България до началото на 2013 г. Тогава поради редица неблагополучия, свързани с прилагането на чл. 25, ал. 1, т. 7 от закона, Народното събрание отменя този текст и съответно възможността за придобиване на българско гражданство на лица, които в посочения период инвестират двойно по-голяма сума от 2 млн. лв.
При обсъждането в Народното събрание на този законопроект депутати от опозицията Делян Добрев и Красимир Ципов съвсем съвестно излагат аргументите си в тази насока. Тяхното съображение е, че тази инвестиция може да се използва недобросъвестно, като чрез използването на известни адвокатски кантори или не чак толкова известни, но с опит в тази насока, тази сума се ползва като гаранция за получаване на нов кредит от един милион и впоследствие отново получаване на постоянно местопребиваване на територията на Република България, а впоследствие и на българско гражданство. Това са били и аргументите за отмяната на този текст. Същевременно в мотивите си Президентът посочва, че една от последиците от прилагането на тези текстове ще бъде, забележете, не националната сигурност, а заобикалянето на закона.
Между другото в същата насока са и становищата, получени във Вътрешната комисия от специализираните служби ДАНС, МВР и от Българските синдикати.
В т. 5 от становището на ДАНС изрично се посочва, че опасността от прилагането на тази разпоредба може да се избегне, като в същия текст след запетаята се поставят думите: „като за същия срок влогът не се използва за обезпечаване на други парични кредити от същата или друга българска институция”.
В становището на МВР казват, че са констатирани затруднения при прилагането на тази разпоредба в практиката.
Ето защо, уважаеми колеги, при приемането на този законопроект са предвидени някои компенсаторни механизми. Така например в § 2 на приетия законопроект, в чл. 40, ал. 1, т. 1 се добавя следния израз: „както и когато вложението, за което чужденецът е получил постоянно пребиваване, бъде прекратено или прехвърлено на друго лице преди изтичането на определения от закона срок, независимо от основанията за прекратяването или прехвърлянето”.
Струва ми се, че с тази точка изрично се отнема възможността от продължаващи злоупотреби със закона.
Между другото в полученото становище от КТ „Подкрепа” в комисията изрично се казва: „С предложеното допълнение в чл. 40 от закона се преустановява съществуващата до този момент възможност да се заобикаля законът и инвестициите да не се поддържат в определения от закона ред”.
Ето защо, колеги, считам, че законодателят и всички ние, когато сме гласували този законопроект, сме имали предвид опасността от заобикалянето на закона и с въвеждането на разпоредбата на чл. 40 са взети необходимите мерки.
Ако искате, може да се обмисли възможността и в Закона за българското гражданство да бъде възприета аналогична разпоредба, въпреки че според мен това не е необходимо на този етап.
Предвид на това ще подкрепя становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за отхвърляне на ветото на Президента и гласуване за втори път от Народното събрание на тези текстове от Закона за чужденците в Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Червеняков.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за реплики към изказването на господин Червеняков? Не виждам желаещи.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ ще гласува „против” повторното приемане на закона поради съображенията, които изложихме в дебата както на първо четене, така и при второто четене на този закон. Съвсем ясно заявихме своята позиция българските служби за сигурност да дадат ясно становище по въпроса какво се промени за по-малко от една година, след като по тяхно настояване и по техни становища тази възможност в Закона за чужденците бе отменена в началото на тази година. Основателни са въпросите, които трябва да бъдат поставени, а на които не чуваме някакъв отговор.
Преди малко преждеговорившият представи становища на Министерството на вътрешните работи, на Държавната агенция „Национална сигурност” и на синдикатите. Тези становища поне за представителите на Парламентарната група на ГЕРБ не стана ясно кога са били поискани, кога са били получени и защо не бяха представени както на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на първо и второ гласуване на този закон, така и в пленарната зала.
Продължава да стои въпросът може ли да се заобиколи законът по следната схема: идва реален инвеститор в Република България, влага тези 1 млн. лв., но това всъщност се получава, уважаеми дами и господа, чрез предоставяне на услуга от консултантски кантори, които от името на инвеститори, но за тяхна сметка правят такова вложение. Остават скрити взаимоотношенията между инвеститора и консултантската кантора, която предоставя услугата.
Поставят се въпроси: може ли в този период, дори и заложените в закона гаранции, а именно пет години да се поддържа този депозит, да навлязат в Република България инвестиции с неясен произход? Не чухме в дискусиите по закона отговор на въпроса.
Поставя се въпросът как инвеститори, особено от трети държави, ще поддържат тази инвестиция, при положение че след като им бъде предоставена такава услуга, дори за този дълъг период от време – пет години, в крайна сметка без да са ясни мотивите на такива инвеститори, те ще получат възможност да придобият, на първо място, право на постоянно пребиваване, а на второ място, след като придобият такова право, да кандидатстват и получат българско гражданство. Тези въпроси, уважаеми колеги, стоят и към настоящия момент.
Всъщност аргументите в наложеното вето от Президента касаят именно това, за което говорих преди малко.
Искам тук да отправя апел към колегите от „Атака” и да ги попитам как ще гласуват те в днешния ден. Уважаеми колеги, считате ли, че трябва да навлизат в България инвестиции от трети страни по такъв начин? Считате ли, че не трябва да получим отговор на въпроса кой всъщност стои зад една инвестиция? Считате ли, че този 1 млн. лв. по такъв начин ще навлезе в българската реална икономика? Това са въпроси, на които, уважаеми дами и господа народни представители, не получаваме отговори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ципов.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на народния представител?
Заповядайте, господин Червеняков.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, тъй като поставихте въпроса кога са постъпили писмата от съответните институции в Народното събрание, бих желал да Ви посоча само входящите номера и данните от писмата, получени в Народното събрание.
Първо, становището на Министерството на вътрешните работи е получено на 31 юли 2013 г. Няма да Ви посочвам номера, защото го нямам.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Тях ги нямаше тогава в Събранието.
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ: Писмото от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма също е с дата от 31 юли тази година. Отправено е до господин Алиосман Имамов, като председател на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Писмото на Държавната агенция „Национална сигурност” е изпратено до министъра на икономиката, енергетиката и туризма господин Делян Добрев с дата 18 април 2012 г., когато се е обсъждала възможността за отпадането на този текст. В това писмо, както цитирах, изрично има препоръка да се допълни текстът на чл. 21, ал. 1, т. 7, за да могат да се избегнат възможните злоупотреби.
На последно място, становището на КТ „Подкрепа”, изпратено до Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, е от дата 30 юли 2013 г.
Съжалявам, ако някой от народните представители не е участвал тогава в работата на Народното събрание и не се е запознал с тези становища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Червеняков.
Госпожо Нинова, заповядайте за реплика.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Колега Ципов, в репликата си имам два аргумента срещу това, което казахте. Единият е технически, другият е по същество.
След като мина първо четене на закона и чухме Вашите аргументи, лично проведох разговор с колеги от ГЕРБ и Ви предложих между първо и второ четене да дадете текстове, които да успокоят притесненията Ви, че може да има заобикаляне на аргументите за националната сигурност. Такива текстове не получихме между първо и второ четене. Бяхме готови да ги дадете, да ги обсъдим и да приемем текст, който да гарантира националната сигурност и да не създава никакви притеснения по отношение на чуждите инвеститори.
Вторият аргумент по същество, прави ми впечатление, че днес отстъпвате от първоначалната си теза. Тя беше – няма гаранции, че тези средства няма да бъдат използвани за получаване на кредити да се заобикаля същността на закона – инвестициите. Очевидно сте видели, че има гаранции в тези пет години срок, които залагаме.
Сега обаче излизате с абсолютно нова теза, която досега не сте споделяли – че това са инвестиции от трети страни, за които няма информация какви са, и могат да влязат опасни капитали в България, и това отново е заплаха за националната сигурност.
Колеги, обръщам Ви внимание, че в закона има заложени категорични гаранции срещу такова нещо и те са: никой такъв инвеститор не придобива автоматично право на постоянно пребиваване след това гражданство. Въпреки инвестицията това право трябва да му бъде дадено след щателна проверка от българските служби и след разрешение от органите, които дават такива права, първо.
И второ, поставяте под съмнение цялата банкова система, защото в закона е записано, че такива инвестиции могат да се правят само в банки. Въпреки че имаше опити между първо и второ четене този текст да се разширява и да обхваща и други финансови институции, което не позволихме точно с желание да гарантираме националната сигурност и прозрачност. Казвайки, че от банките могат да влязат съмнителни пари от трети страни, Вие поставяте под въпрос изобщо банковата система, банковия надзор, контрола върху банките и дейността на БНБ. Не го правете. Отивате твърде далеч. Банките проверяват и дават гаранции за средствата, които влизат в България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Други желаещи за реплики? Няма желаещ.
Заповядайте, господин Ципов, да отговорите на репликите на колегите.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Нинова, никой не поставя под съмнение банковата система в България. Няма промяна в нашата позиция. Дадох пример за възможност за навлизане на инвестиции от трети страни по точно обоснована и ясна схема. Това нещо се е случвало, това нещо беше и в основата на промяната на закона в началото на тази година. Не чухме ясни аргументи от страна на Българските служби за сигурност.
Уважаеми дами и господа, въвеждаме изключително лоша практика по законопроекти, включително и по точка от дневния ред, каквато днес разглеждаме – ново обсъждане на върнат с вето законопроект, да не присъстват представители на държавната администрация, които да дадат ясно становище.
Уважаеми господин Червеняков, тези становища са постъпили, но аз искам да Ви попитам защо не бяха раздадени на народните представители. Знам какво ще ми отговорите, но в крайна сметка имаме кутии в Парламента, имаме парламентарна група, можеше да оставите тези становища да се запознаем. Още повече тези представители можеше да дойдат за второто гласуване на законопроекта, можеше да присъстват и сега. И аз ще направя процедура да се отложи гласуването по повторното приемане на законопроекта, докато не дойдат представители на Държавна агенция „Национална сигурност” и да чуем има ли промяна в тяхното становище от началото на годината до сега.
Уважаеми колеги, ние не сме против инвестициите. Искаме да се получат достатъчно гаранции за това.
Госпожо Нинова, призовавали сте ни да дадем предложения между първо и второ гласуване. Ние бяхме готови да дадем такива предложения, но те ще излязат извън обхвата на внесения законопроект. Трябваше да се помисли за предложение в Закона за мерките срещу изпиране на пари. Това нещо трябва да се обсъди изключително внимателно, наистина да защитим националната сигурност на Република България.
Уважаеми колеги, ще призова отново: гласувайте против повторното приемане на законопроекта, защото ние все още не получаваме отговори на множество въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Ципов, правите ли конкретно процедурно предложение с Вашата дуплика?
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Да, направих го, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да отложим повторното гласуване на законопроекта за кога?
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): До идването на представители на ДАНС поне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Ципов, Вие знаете много добре, че е постъпило становище от ДАНС по разглеждания законопроект. Не мисля, че Държавната агенция „Национална сигурност” е променила мнението през няколко дни, за да се налага специално да дойде да потвърди, че поддържа това становище.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Нека да го чуем в пленарната зала. (Реплики от КБ.)
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ, от място): Обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Мерджанов, за обратно процедурно предложение.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ципов, Вие въведохте залата в заблуждение. Изрекохте две лъжи. Точка първа, отмяната на този текст в закона не беше по внушение и по становище на службите, а по инициатива на няколко корпоративни групи. И Вие това го знаете много добре. Ако се върнем на дебата от преди година тъкмо в тази зала, ще отсъдите, че действително тогава интересите бяха съвършено различни. И съвсем не бяха внушени на службите становища и доклади нито на ДАНС, нито на Националната разузнавателна служба.
Второ, стана ясно, че такива доклади са пратени. Това, че Вие не сте присъствали в Народното събрание, че сте били във ваканция през този период, изобщо не Ви оправдава. Така че, моля Ви, не пречете на работата на Народното събрание и Ви призовавам да продължим своята работа по дебата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има направено процедурно предложение, има обратно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване предложението на господин Ципов гласуването по законопроекта да стане след пристигане на представители на ДАНС.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 61, против 88, въздържали се 2.
Предложението на господин Ципов не е прието.
Заповядайте, господин Ципов, за прегласуване.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Процедурата ми е за прегласуване на това, което предложих преди малко. И в рамките на тази процедура ще отговоря на господин Мерджанов.
Господин Мерджанов, не въвеждайте в заблуждение залата, че от началото на годината тази промяна е направена заради някакви корпоративни интереси. Не въвеждайте залата в заблуждение. Искам да задам въпроса: чии интереси обслужвате Вие в момента? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) На кои корпоративни структури обслужвате интереса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Ципов, по същество ще зададете въпроси. Не е приключил дебатът.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Искам да задам и въпроса: има ли представител от вносителите, който в декларацията си за конфликт на интереси е посочил частен интерес във фирма, която предоставя финансови услуги? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Ципов, Вие като юрист би следвало да познавате парламентарния правилник. Не е коректно, при положение че дебатът не е приключил, в процедура по прегласуване да започвате теми по същество и да отправяте конкретни обвинения, на които няма как да Ви бъде отговорено. Дебатът продължава, всеки ще може да си каже мнението.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Първо ще подложа на прегласуване предложението на господин Красимир Ципов да се отложи гласуването до пристигане на представители на ДАНС.
Гласували 155 народни представители: за 63, против 92, въздържали се няма.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Лично обяснение от името на тримата вносители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Нинова, няма как да правите общо лично обяснение от името на тримата вносители. След малко ще имате възможност в реплики, в дуплики, в изказване да кажете всичко, което повдигна като тема господин Ципов в искането за прегласуване.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Не приемам това. Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Вие се разпознахте в човек, който има връзка с... (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Наистина не разбирам.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ, от място): Разпознах се като вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.

КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Госпожо Манолова, не приемам такива внушения. Разпознах се като вносител на законопроекта. Трима сме вносителите на законопроектите. Ще направя лично обяснение в лично качество. Разговарях и с колегите – ако искат, след това да го направят и поотделно. Ако ми позволите, ще го направя от името на тримата.
Господин Ципов лъже! Нито един от нас тримата не е попълнил в декларацията си за конфликт на интереси каквото и да е общо с финансови институции! Нямаме такъв конфликт на интереси! Нямаме участие в адвокатски кантори, в консултантски фирми и фирми за финансови услуги! Не злоупотребявайте с тази информация. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, едно нарушение на процедурата в лицето на господин Ципов, който повдигна въпроси по същество в процедурно предложение, води до подобно развитие.
Уважаеми колеги, дебатът тепърва предстои. Всеки ще може да стане и да каже това, което мисли, аргументите и подозренията, които има и в крайна сметка истината да бъде установена.
Има ли други желаещи да се изказват извън рамките на процедури?
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колегата Ципов много добре поясни опасенията, които ние имахме и изразихме при приемането на този законопроект още на първо и на второ четене в пленарната зала. Продължаваме да ги имаме и днес. Те са опасения и на Президента.
Като министър в периода 2012 – началото на 2013 г. потвърждавам, че в работната група, в която участваше Министерството на икономиката, заедно със службите, бяха изтъкнати много сериозни притеснения по отношение на този депозит – т. 7 на чл. 25, ал. 1. Единственото, което се коментира днес, е този депозит. Многократно се спомена от тази трибуна, че това е инвестиция.
Уважаеми колеги, това не е инвестиция – това е депозит. Депозит на чужд гражданин в българска банкова сметка. Средствата продължават да бъдат на чуждия гражданин – той има възможност след период от пет години да си ги изтегли. Този депозит от 1 млн. лв. не създава допълнителна заетост. Така че да говорим за инвестиции е доста пресилено.
По отношение на възможността да внесем предложение между първо и второ четене – не го направихме, защото както и да променим този текст, каквито и гаранции да дадем за този депозит, проблемът си остава. Записването на запетая не може да бъде ползваното обезпечение за получаване на други кредити. Вие сте професионалисти и разбирате, че със Закона за чужденците в Република България не може да се промени Законът за кредитните институции. Никой не може да забрани в Закона за чужденците в Република България на банките да ползват едно или друго обезпечение!
Какво се опитваме да направим – в Закона за чужденците да въведем рестрикции в банковата система?!
Не става въпрос за съмнения в българската банкова система като такава. Става въпрос за опасения, за злоупотреби, и то доказани злоупотреби. В мотивите на Президента е написано нещо много интересно – в указа, с който той връща закона. Там пише, че обикновено законодателството се подлага на оценка на въздействието – да прецениш какво ще бъде въздействието след приемане на нормата.
В случая обаче ние имаме нещо много по-солидно – имаме действал допреди шест-седем месеца закон, на който знаем, не предполагаме, а знаем какво е въздействието. В момента без промяна в текстовете, каквато и да е, която да гарантира, а няма и как да гарантира, ние връщаме отново този същия текст.
Не мога да разбера защо е упорството да върнем една възможност, която се е използвала за злоупотреби в българското законодателство и която не е инвестиция, не помага по какъвто и да е начин за увеличаване на икономическата активност в България.
Искам да подкрепя колегата Ципов в това, което каза в неговото обръщение към колегите от „Атака”. Трябва да е ясно, че с този текст се дава възможност на чужденци, включително такива, които са пресекли незаконно границата на България – миналата година те бяха малко, тази година са десетки, ако не и стотици пъти повече, да останат и пребивават в България законно, без да следват останалите процедури, които в момента се изискват от тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Добрев.
Реплики?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Изглежда колегата Добрев направи – мога да я определя само като техническа грешка, казвайки, че 1 милион депозит не се използва за инвестиции.
Колега Добрев, инвестициите идват от депозити, което Ви е отлично известно. Няма депозити – няма инвестиции, така ли е? Ами това се учи в ІХ клас в икономическите техникуми. Благодаря Ви. (Смях от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Заповядайте, господин Горанов – втора реплика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Господин Добрев, този законопроект е много важен и ще Ви обясня защо. Ако отворите съобщение на БНБ от 15 ноември за данните за преките инвестиции за периода януари–септември 2013 г., Вие ще установите следното.
За същия период на 2012 г. преките инвестиции са 1 млрд. 664 млн. евро.
За периода януари–септември 2013 г. преките чуждестранни инвестиции са 854,4 млн. евро – наполовина.
За месец септември 2013 г. преките чуждестранни инвестиции са 3,8 млн. евро.
През 2012 г. за същия период, за месец септември са били 70 млн. евро.
Така че оставете колегите на спокойствие да си провеждат политиката по привличане на инвестициите, защото така, както го карат, не е добре. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Горанов.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Добрев – за дуплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Прав сте, господин Горанов, че инвестициите за деветмесечието на тази година в сравнение с миналата година са наполовина. Още по-страшни са данните, ако сравните септември 2013 г. със септември 2012 г., или август 2013 г. с август 2012 г. (Реплики от ДПС.)
Ще видите, че тази година са с десет пъти по-малко, отколкото през миналата година, но този текст с нищо не помага на вносителите да увеличат инвестициите. По-скоро обратното – отваря една врата в закона, която бе затворена на предходно четене.
По отношение на това какво са депозитите – депозитите в банките в крайна сметка се превръщат в кредити и едва тогава влизат в реалната икономика под формата на инвестиции. Кредитите се превръщат в инвестиции. (Реплики от ДПС.)
Нека да не спорим. Да не се опитваме да използваме парламентарната зала, за да навлизаме в теории, с които да оправдаем една грешка, която се прави в момента. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Добрев.
Други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, ще си позволя да направя само четири извода, които според мен са напълно достатъчни, тъй като и дискусията беше на моменти доста гореща.
Четирите извода са в посока на отхвърляне на ветото на Президента.
Първо, оспорените законодателни разрешения не създават субективно право на посочените чужденци за получаване на разрешение за постоянно пребиваване и още по-малко – на българско гражданство. Те само създават правна възможност за това, която тепърва ще бъде проверявана, установявана, доказвана и преценявана при всеки отделен случай от компетентните държавни органи, в това число и службите за сигурност.
Второ, тази възможност и като вероятност възниква след един сравнително продължителен период от направените чуждестранни инвестиции – най-малко пет години за получаване на разрешение за право на постоянно пребиваване в Република България, и още най малко една година – за възможност лицето да кандидатства за получаване на българско гражданство по натурализация от компетентните държавни органи, включително и даване на българско гражданство от Президента на Република България по чл. 98, т. 9 от Конституцията.
На всички тези етапи се преценяват и съображенията за национална сигурност.
Посоченият минимален пет- или шестгодишен срок е достатъчен лоялността на чуждите граждани да може да бъде установявана и доказвана или отхвърлена, според наличните за това данни от тяхното поведение.
Трето, твърденията за злоупотреба с права и заобикаляне на закона са сложни правни явления, които предполагат наличие на субективни права, а не граждански или публични права. Не е доказано в какво се състои злоупотребата, с кои права и кой закон се заобикаля, за да се постигне непозволената цел. Честата им словесна употреба в мотивите от указа на Президента и тяхното многократно повторение не повишават тяхната логическа стойност.
И четвърто – всъщност, основният дух на аргумента за застрашаване на националната сигурност и внушенията, които изпълват мотивите на президентския указ, засилват ксенофобията, настроенията срещу чужденците, особено при съвременните условия, повишават напрежението, създават несигурност и чувство на страх. (Шум и реплики от ГЕРБ, провиквания: „Е-е-е!”.)
Те имат далеч отиващи последици, изолират страната ни и я отдалечават от общочовешките ценности за търпимост и сигурност, вярност към които обявява абзац втори от Преамбюла на Конституцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Мерджанов.
Реплики? Няма реплики.
Други изказвания по законопроекта?
Други изказвания, уважаеми дами и господа? Няма.
Не виждам желаещи за изказвания – прекратявам дебата.
Уважаеми колеги, съгласно чл. 68 от нашия правилник насрочвам гласуване на обсъждания законопроект за 27 ноември, сряда, от 9,00 ч. (Шум и реплики.)
Не разбирам реакциите от залата. Ако има някой обяснение – да стане на трибуната и да каже. (Шум и реплики.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Първият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Господин Михалевски – председател на комисията, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация,
№ 354-01-56, внесен от Георги Кадиев и
група народни представители

На редовно заседание, проведено на 3 октомври 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Георги Кадиев и група народни представители на 19 септември 2013 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Клементина Денева – главен секретар на Министерството на регионалното развитие, и членове на Управителния и на Контролния съвет на Националната асоциация на председателите на общинските съвети в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от народния представител Георги Кадиев. Той обърна внимание, че разпоредбите на закона, свързани с размера на възнаграждението на общинските съветници и начина на определянето му, са променяни нееднократно през последните години, като то е било систематично намалявано и в сегашния действащ закон е до 30% от средната заплата в администрацията на общината. Това на практика означава, че общинските съветници получават под минималната работна заплата за дейността си във всяка от общините в страната и не могат да бъдат осигурявани спрямо доходите, които получават.
В големите общини работата в общинския съвет отнема голяма част от времето на общинските съветници за изготвяне на доклади, запознаване с материалите в дневния ред на комисиите и заседанията на общинския съвет, присъствие и активно участие в самите заседания на комисиите и сесиите на общинския съвет.
Активното участие в работата на общинския съвет отнема сериозен брой работни часове на месечна база и затруднява извършването на нормална трудова дейност в частния или държавния сектор.
В тази връзка е необходима преоценка на метода и размера на заплащане за дейността на съветниците, като се приемат съответните промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, с които да се осигури справедливо заплащане на общинските съветници на базата на тяхната натовареност и възможностите на общините, които управляват.
Представителите на Националната асоциация на председателите на общинските съвети подкрепиха законопроекта, като същевременно направиха и конкретни предложения за промени, чрез които да се потърси по-справедлив подход за определяне на възнаграждението на общинските съветници.
В представеното в комисията писмено становище на Националното сдружение на общините също се изразява подкрепата за законопроекта, но предлага да се обмисли възможността за друга база и други критерии, които от една страна, да определят общата рамка, но, от друга – да дадат по-голяма свобода на общинските съвети при определяне размера на възнагражденията на съветниците.
Принципна подкрепа на законопроекта бе изразена и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от промени в закона, като изразиха принципната си подкрепа на внесения законопроект, независимо че не всички споделят предложения в законопроекта начин, по който да се определя възнаграждението на съветниците.
Направени бяха и предложения за подход и критерии, различни от предложените в законопроекта, за определяне на възнаграждението на общинските съветници. Същевременно всички изказали се народни представители подчертаха, че между двете гласувания следва да се обмисли внимателно кой от обсъжданите в дискусията варианти да бъде възприет, като се потърси широк консенсус и с представителите на местната власт.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 16 гласа – „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 354-01-56, внесен от Георги Кадиев и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Михалевски.
Следващият доклад по обсъждания законопроект е на Комисията по бюджет и финанси.
Председателят на комисията – господин Цонев, не го виждам в залата.
Заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Кънев, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
местното самоуправление и местната администрация, № 354 01-56,
внесен от Георги Кадиев на 19 септември 2013 г.

На заседание, проведено на 24 октомври 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от народния представител Георги Кадиев.
Законопроектът предвижда промяна на възнагражденията на общинските съветници, с оглед тяхната натовареност и възможностите на общините, които управляват.
Мотивът за това е нееднократното намаляване на възнаграждението им в последните години, като в действащия закон то е до 30 на сто от средната заплата в администрацията на общината. Като ключов орган на местното самоуправление общинските съвети вземат важни решения относно политиките на общината, от които зависи и в много голяма степен развитието на общините и регионите на страната.
Членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха единодушно подкрепата за законопроекта и за необходимостта от приемането му.
При проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за” – 15 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местна администрация, № 354-01-56.
Председател на Комисията по бюджет и финанси – Йордан Цонев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кънев.
Това са двата доклада по обсъждания законопроект.
От името на вносителите – заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, мисля, че този законопроект може да стане един от примерите за това как могат да се вземат консенсусни решения в Народното събрание.
Законопроектът предвижда поправянето на една несправедливост – за заплатите на общинските съветници, които са най-голямата група публични личности в страната – над 5200 човека, от които ние очакваме много и качествена работа за общините. В момента средното възнаграждение за тяхната работа е от порядъка на 150 лева на месец. В Столичната община, където аз бях общински съветник, е 194, 25 лв. Ние считаме, че трябва да се даде възможност на общините сами да имат коридор за тези възнаграждения, в който да се движат. Поради това законопроектът предвижда минимална граница, равна на минималната работна заплата, и максимална граница, равна на 70% от заплатата на председателя на съответния общински съвет, като всеки общински съвет с допълнителна наредба ще определя къде в тези граници ще разположи в зависимост от собствените си финанси, от критериите, които изработи за участие в комисии, работа по доклади, възнаграждението на общинските съветници.
Разчитам на Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Откривам дебатите по законопроекта.
Заповядайте за изказване, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По принцип това, което коментирахме в комисията, беше, че ние сме съгласни. Предполагам, че нашата парламентарна група ще подкрепи внесения законопроект от господин Кадиев.
Искам да обърна внимание на нещо по-съществено.
В годините назад има една несправедливост към общинските съвети в големите градове, където имат голяма натовареност и където дневният ред на общинския съвет е толкова затруднен и ангажиран всяка седмица. Там получават несправедливо възнаграждение.
За сметка на това има много общини, където получават възнаграждение, което в някаква степен не съответства на онова, което вършат, защото в голяма степен имат малък дневен ред, който трябва да обсъждат и гласуват.
В годините назад, знаете, е имало различни варианти, различен процент, с което се определя заплатата на общинските съветници спрямо тази на кмета, спрямо тази на председателя на общинския съвет.
В крайна сметка ние ще подкрепим законопроекта, но между първо и второ гласуване трябва да търсим и предложим промени, които да бъдат така направени, че да има справедливост. Тук не става въпрос за пари – дали ще са 60, 30 или 50% от заплатата на председателя на общинския съвет. Тук трябва да търсим балансиран подход относно големите общини – аз съм представител на такава – където седмицата на един общински съветник е безкрайно ангажирана, за сметка на една малка община. Не може да получават едно и също възнаграждение. Трябва да търсим някаква диверсификация на възнагражденията. Не трябва да отваряме вратата, както на времето, когато дори не е имало таван на възнаграждението на общинските съветници и в крайна сметка това доведе до доста злоупотреби в не малко общини. Естествено, ние не трябва да гледаме от тази гледна точка – че всеки ще прави някаква злоупотреба или общинските съветници ще си гласуват максимална заплата, което да ощети до голяма степен и да е проблем за бюджета на една община. В крайна сметка трябва да се поучим от това, което е било в миналото, и да намерим правилния вариант – дали ще е за градовете с районно деление да имат по-голяма възможност за заплати, или по някакъв друг принцип, но със сигурност трябва да е обвързан с размера на населението на съответната община.
Ние ще подкрепим законопроекта. Между първо и второ гласуване ще се предприемат необходимите действия, за да подобрим законопроекта, внесен от господин Кадиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване госпожо Маджарова.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз бих желала да допълня съображенията, изложени от моя колега Александър Ненков, в посока на принципната ни подкрепа за предложения от колегите законопроект. Нашата подкрепа е принципна – този въпрос трябва да бъде преуреден. В момента подходът в сега действащата уредба в Закона за местното самоуправление и местната администрация изключително не е справедлив.
Предложението на колегите обаче съдържа някои конкретни, за нас недобре мотивирани предложения. Затова бих желала да изложа нашите съображения по конкретните текстове в посока какво би следвало да се преуреди между първо и второ четене в този законопроект.
На първо място, като минимална база за определяне размера на възнагражденията на общинските съветници е използвано минималното възнаграждение за страната. Тук бихме желали да помислим в посока на това могат ли всички български общини и дори най-малките български общини да си позволят да изплащат на общинските си съветници минималното възнаграждение като минимум на тяхното възнаграждение.
В този смисъл са изложени и съображения от Националното сдружение на председателите на общински съвети, тъй като не всички общински съвети могат да си позволят този финансов ресурс. Затова може би трябва да помислим в посока следва ли това предложение да остане като минимум на възнаграждението или да дадем възможност на общинските съвети сами да определят в определена граница възнаграждението на общинските си съветници.
В становището, представено по законопроекта от Националното сдружение на общините, е предложено на народните представители да помислят за по-широка база, в рамките на която самите общински съвети да определят възнаграждението на съветниците си. Ние считаме, че този подход би бил по-справедлив, особено като се съобразим с различната натовареност на работата на общинските съветници в общините в България.
Законодателят нееднократно е възприел подход да диференцира общините. Даже в Закона за местното самоуправление и местната администрация броят на общинските съветници е определен в зависимост от големината на общините. Между другото, същият подход е използван и при определяне възнагражденията на администрацията в общините – броят на населението в дадена община. Може би в тази връзка би следвало да помислим да диференцираме възнагражденията на общинските съветници в определени рамки в зависимост от големината на съответната община.
Факт е, че натовареността в развитите общини е изключително различна. Законът за местното самоуправление и местната администрация съдържа разпоредби, които предвиждат задължение общинските съвети да заседават не ежемесечно, а на определен срок, с който би имало неблагоприятни последици за самия общински съвет, тоест в някоя от общините не се провеждат заседания ежемесечно, а на два или три месеца.
В този смисъл няма как в големи общини като Столична, Варна, Пловдив, Бургас и така нататък – по-големите градове, да се сравнява натовареността на общинските съветници с тази в по-малките общини. Точно в тази връзка трябва да се помисли за диференциация.
Според нас подходът максималната граница да бъде възнаграждението на председателя на общинския съвет е справедлив, тъй като обикновено това възнаграждение отчита отново натовареността на общинските съветници в дадената община. Освен размерът на възнаграждението общинският съвет определя и часовете на работа на председателя на общинския съвет в зависимост от това колко е необходимо той да изпълнява задълженията си като председател. Така че донякъде възнаграждението на общинските съветници би следвало да бъде функция от възнаграждението на председателя на общинския съвет.
Тук може би е мястото да обърна внимание на вносителите за една неточност в тяхното предложение. Има изрична разпоредба в Закона за местното самоуправление и местната администрация, регламентираща начина на определяне възнаграждението на председателя на общинския съвет – чл. 26. Сега Вие предлагате, в разпоредбата на чл. 34, да се преуреди този въпрос. Ако приемем текста, предложен от Вас, ще се получи колизия в двете норми и би следвало този въпрос да се изчисти за второ четене.
Принципната подкрепа от наша страна е налице. Действително ще се постараем да предложим малко по-справедлив начин за формиране възнаграждението на общинските съветници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на госпожа Маджарова.
Реплики? Няма.
Изказване – заповядайте, господин Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, има основание в думите и на госпожа Маджарова, и на господин Ненков. Важното е, че в залата имаме общо виждане – че една несправедливост от последните години относно заплащането на общинските съветници трябва да бъде поправена.
Предлагам Ви между първо и второ четене да се проведе дискусия в специализираните комисии и да се съобразим с всички виждания. Ако е необходимо, още веднъж да поканим Националното сдружение на председателите на общински съвети да чуят каква е дискусията, да се съобразим с тяхното виждане, с виждането на Националното сдружение на общините, и да вземем възможно най-разумното решение.
Затова предлагам да вървим към гласуване, тъй като, явно е, има консенсус по темата, а специализираният разговор да се проведе в комисията. Наистина има логика в това, което казвате. Най-важното е, че искаме да решим един проблем и има воля за това решаване. Затова да не губим времето на Народното събрание днес повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гуцанов.
Реплики към това изказване? Няма.
Други изказвания?
Господин Гуджеров, заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, съгласен съм с казаното до момента от колегите, че възнагражденията на общинските съветници е нормално да бъдат повишени. По-високата натовареност на общинските съветници, за която се говори в мотивите, образно казано, е за общини с население над 50 хиляди жители. Справка показва, че това са не повече от 30 общини, докато общините с население под 10 хиляди жители са над 120.
Тук искам да кажа, че общинските бюджети на по-малките общини трудно ще издържат на натоварването общинските съветници да получават минимална заплата 310 лв., или до 70% от възнаграждението на председателя. За община с около 21 общински съветници повишението на възнаграждението на месечна база ще бъде от 4 до 11 хил. лв., на годишна база – от 40 до 140 хил. лв. От тази гледна точка предлагам да остане досегашният механизъм за определяне на възнаграждението, който дава една справедливост – в по-малките общини, с по-малка средна заплата, общинските съветници да получават по-малки възнаграждения, в по-голяма община като Столична община например, където средното възнаграждение е по-голямо, общинските съветници да получават и по-голямо възнаграждение. Тук може да повишим само процента от средната работна заплата за администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гуджеров.
Реплики към изказването на господин Гуджеров? Няма реплики.
Други изказвания, уважаеми дами и господа?
Господин Татарски, заповядайте.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз ще взема отношение по този законопроект.
Първо ще кажа, че по принцип подкрепям желанието на вносителите за по-справедливо възнаграждение на общинските съветници и в същото време да изразя несъгласие с предложените текстове. Това го казах и в Комисията по регионална политика и местно самоуправление, когато се разглеждаше този закон, казах го и когато беше направена последната промяна преди една година. Наистина не беше добър начинът, по който това стана и съответно резултатът.
Предложеният § 1 слага долна граница на възнагражденията на общинските съветници. Един от преждеговорившите колеги каза, че за малките общини, които са повече от половината в България, това е непосилна тежест. Това означава от 50 до 100 хил. лв. минимум разходи за дейността на общинския съвет, а това са разходи от собствени приходи. Малко са тези общини, които могат да си позволят такъв разход. Сметнете за каква сума става въпрос за един мандат. Не смятам за редно да определяме долна граница на възнаграждението, а тя никак не е малка.
Знаете ли, че в много от малките общини повечето от служителите в общинската администрация получават близки до тези заплати. Можем ли да приравняваме работата и дейността на общински съветник с работата на служител в общинската администрация, който всеки ден трябва да ходи на работа и да изпълнява определени задачи. В по-малките общини – тези, които представляват такива общини, знаят, че натовареността е изключително малка и не е редно да слагаме долна граница.
Горната граница, посочена в § 3, също не трябва така да бъде формулирана. Не може базата да бъде 70% от брутната работна заплата на председателя на общинския съвет. В чл. 26 е казано, че възнаграждението на председателя на общинския съвет се определя от общинския съвет на база на неговата натовареност. Не навсякъде тя е 70-80 или 90% от заплатата на кмета. Някои председатели на общинските съвети имат и друг основен трудов договор и получават съвсем малко възнаграждение, така че това не може да бъде база. Не може това да бъде база за общия размер за възнаграждението на общинските съветници.
Ако аз съм председател и взимам 200 лв., таванът ще бъде 70% от тези 200 лв. Нали се сещате – 140 лв., значи не може. В съответния общински съвет председателят взима различна заплата в зависимост от това каква му е определена и каква му е натовареността. И ако там съветниците получават 70% от неговото възнаграждение, както е записано, не може да бъде повече от 70% от брутната работна заплата на председателя, а тя е 200 лв. – така са я определили. Какво се получава? Не е редно това да се случва!
Параграф 2 – общинският съветник получава допълнително възнаграждение за участието си в работата на постоянните и временни комисии на общинския съвет. Това и досега го има в ал. 1 на чл. 34 – ненужно повтаряме един текст. И сега е така – с решение на общинския съвет се определя възнаграждение, което е на база на участие на общинските съветници. Смятам, че този текст е ненужен.
По философията на направеното предложение за изменение на закона.
Не смятам, че общинските съветници трябва да взимат решение относно тяхното възнаграждение на база на друго тяхно решение. Това е откровен конфликт на интереси.
„Общинските съветници определят заплатата на председателя на общинския съвет. Общинските съветници определят заплатата на кмета на общината.”
Как така на тази база те ще определят и своето възнаграждение? Нали се сещате, че не е коректно? Това е конфликт на интереси.
Колеги, аз си спомням, когато се въведе практиката законовата норма за плащане на възнаграждение на общинските съветници, че в някои малки общини стигна до 80% от заплатата на кмета и се наложи това ограничение от 50%.
Аз Ви предлагам: дайте да върнем старите текстове на закона отпреди последната промяна. Те са най-обективни. Обективен критерий е големината на общината, обективен критерий е и постановлението, с което са определени категориите общини: голямата община – по-висока средна работна заплата; малката община – по-малка. На тази база съответното възнаграждение на общинския съвет, определено с решение на общинския съвет, но това да бъде базата, защото тя е съвсем обективна и не зависи от други решения на общинския съвет. Иначе влизаме наистина в ситуация на конфликт на интереси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Татарски.
Реплики към изказването на господин Татарски?
Заповядайте.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Татарски! Малко приятелски огън към господин Татарски. С него много пъти сме обсъждали тези въпроси. Все пак той е бивш кмет, аз – бивш председател на общински съвет.
Не споделям изцяло изразеното от него по отношение на съществуващия, според него, конфликт на интереси от страна на общинските съветници. По същия принцип и народните представители приемат финансови правила, с които определят размера на своите възнаграждения. Така че това не може да бъде критерий, всъщност да изразяваме недоверие към работата на общинските съветници.
Уважаеми господин Татарски, аз мисля, че изразените от Вас опасения за това как би могло да се достигне общински съвет да приеме решение за изключително високи възнаграждения в днешните условия са до известна степен несъстоятелни. Работата на общинските съвети вече е изключително публична и прозрачна. Те са под фокуса на общественото внимание. Жителите на съответното населено място много активно се интересуват от работата на своите общини и общински съвети, така че едва ли някой би си позволил да си навлече гнева на своите съграждани, позволявайки си да приеме подобно решение.
Още веднъж казвам: приятелски огън. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Маджарова.
Други реплики? Няма.
Господин Татарски – за дуплика.
ЛЮБЕН ТАТАРСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Маджарова, по никакъв начин не искам да омаловажавам работата на общинските съветници, дейността на общинските съвети. Трябва да има взаимодействие и синхрон между кметове и общински съветници. В тази зала има много председатели, бивши общински съветници и бивши кметове. Смятам, че всички трябва да работим за един синхрон за подобряване работата и дейността на общинските съвети.
Това, което предлагам, не е в разрез с идеята да се постигне едно справедливо възнаграждение на общинските съветници. Въпросът е наистина да седнем и да стигнем до едни текстове, които да са разумни и приемливи, за да не направим поредната грешка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Татарски.
Други изказвания по законопроекта, уважаеми дами и господа? Няма.
Закривам дебата.
Въпреки че се оказва, че вероятно ще има консенсус по този законопроект, съгласно чл. 68 определям гласуване по законопроекта за 27 ноември 2013 г., сряда. (Шум и реплики.)
Почивка до 11,00 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 15 ноември 2013 г. до 21 ноември 2013 г.:
Първо, постъпило е питане от народния представител Лиляна Павлова Николова към Даниела Бобева-Филипова – заместник министър-председател по икономическото развитие, относно политиката на правителството за внедряване на система за събиране на такси за ползване на пътната инфраструктура на база на изминатото разстояние. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2013 г.
Второ, постъпило е питане от народния представител Димчо Димитров Михалевски към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно изпълнение на програмите, финансирани от Европейския съюз, и рисковете от автоматично освобождаване на средства в края на 2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2013 г.
Трето, постъпило е питане от народния представител Димчо Димитров Михалевски към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно временното прекъсване на плащанията на Европейската комисия по проектите от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2013 г.
Четвърто, постъпило е питане от народните представители Владимир Иванов Иванов и Дончо Спасов Баксанов и Павел Андреев Гуджеров към Даниела Бобева-Филипова – заместник министър-председател по икономическото развитие, относно политиката на Министерския съвет в областта на контрола на храните, фитосанитарния контрол и контрола на препаратите за растителна защита. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2013 г.
Пето, постъпило е питане от народните представители Семир Хусеин Абу Мелих и Галина Стефанова Милева-Георгиева към Таня Андреева Райнова – министър на здравеопазването, относно политиката на правителството за реформи в българското здравеопазване. Следва да се отговори в пленарното заседание на 29 ноември 2013 г.
Писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпроса, зададен от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева Райнова на въпрос от народния представител Десислава Атанасова;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева Райнова на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народните представители Ирена Соколова и Даниела Дариткова-Проданова;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на питане от народните представители Теодора Георгиева, Александър Ненков, Данаил Кирилов и Николай Нанков;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Теодора Георгиева;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Стефан Танев;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на въпрос от народния представител Ирена Коцева;
- министъра на младежта и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народния представител Милка Христова;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Томислав Дончев;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на въпрос от народния представител Корнелия Маринова;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народните представители Любомир Христов и Донка Иванова;
- министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народния представител Страхил Ангелов;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Милена Дамянова;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Първи на въпроси и питания ще отговаря госпожа Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, към която има три въпроса.
Първото питане е от народния представител Ивелина Веселинова Василева относно прилагане на интегрирания и териториален подход.
Госпожо Василева, моля да представите въпроса.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Госпожо вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Златанова, всички знаем, че политиката за сближаване на Европейския съюз има ключово значение за постигане на по-балансирано развитие чрез намаляване на регионалните различия, повишаване на териториалната интеграция, свързаността, създаване на условия за развитие и растеж.
Тази седмица Европейският парламент прие основния регламент за прилагане на кохезионната политика на Европейския съюз за периода 2014-2020 г., който дава общата стратегическа рамка за реализиране на инвестиции чрез петте фонда – регионалния, социалния, кохезионния, фонда за развитие на селските региони и този за морско дело и рибарство.
Териториалните измерения на политиката за сближаване ще бъде със засилен фокус през програмния период 2014-2020 г. както на европейско, така и на национално ниво. Член 28 и чл. 29 от общия регламент дават възможности за подпомагане на така нареченото „Водено от общностите местно развитие“ като инструмент за реализиране на политиката за интегриран териториален подход и то е фокусирано върху конкретни подрегионални територии. Съгласно регламента осигурява възможност за подкрепа на необлагодетелстваните райони, като това може да бъде направено и посредством комбинирано използване на финансиране от няколко фонда. Отново, съгласно текстовете на регламента, държавите членки определят критерии за подбора на стратегиите за местно развитие. Стратегиите се избират от комитет, учреден за тази цел от съответните управляващи органи, и подборът трябва да бъде извършен най-късно до 31 декември 2015 г.
По отношение на България териториалното развитие се определя от поредица стратегически и планови документи. Това са Националната програма за развитие „България 2020“, Националната стратегия за регионално развитие до 2022 г., Националната концепция за пространствено развитие до 2025 г., плановете за развитие на шестте региона. Бих искала да подчертая, че бяха направени и редица социално-икономически анализи, а също обща характеристика и сравнителен анализ на българските региони, съгласно заключенията от които българските региони, разбира се, имат своите специфики – някои от тях изостават в своето развитие, но няма драстични разлики по отношение на между регионалните и вътрешнорегионалните показатели.
Нашата политика съгласно национално възприетите принципи в следващия програмен период трябва да бъде водена, следвайки два основни принципа – развитие на центрове на растежа (сигнал на председателя, че времето е изтекло) и насочване към намаляване на различията.
Моят въпрос към Вас е: каква е политиката на правителството за прилагане на интегрирания териториален подход чрез инструмента „Водено от общностите местно развитие“ и на какви анализи се базира възприетият от Вас пилотен модел?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Василева.
За отговор Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието.
Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Василева, през програмния период 2007-2013 г. България започна успешно да прилага подхода ЛИДЕР, който е аналог на предлагания за новия програмен период подход „Водено от общностите местно развитие“. През настоящия период опитът ни е съсредоточен по Програмата за развитие на селските райони с финансиране от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“.
За програмния период 2014-2020 г. е планирано да продължи прилагането на този териториален подход, като дори се предвижда реализацията му чрез многофондово финансиране по линия на инструмента „Водено от общностите местно развитие“ – основно европейски и земеделски фонд за развитие на селските райони, европейски и социален фонд и европейски фонд за морско дело и рибарство.
Предвиждаме страната ни да се възползва от възможността дадена в чл. 28, ал. 1 на Регламента, определящ общите правила за европейските структурни и инвестиционни фондове – местните стратегии за развитие да са обект на финансиране от повече от един фонд.
В Проекта на споразумение за партньорство на база инициатива отдолу-нагоре е заложено този нов многофондов инструмент да се приложи при идентифициране на видовете територии, които ще се изпълняват. Разпределянето на средствата за „Водено от общностите местно развитие“ ще зависи от подходяща процедура за подбор на добре подготвени проекти и капацитетът те да бъдат управлявани.
Ще се идентифицират специфични характеристики от гледна точка на негативните демографски процеси и природни условия, бедност на населението и население, живеещо в най-висок риск от социално изключване.
Използвайки многофондовото финансиране на стратегията за развитие на областта се цели постигането на концентрация и целесъобразност на средствата, както и гарантиране на взаимното допълване на инвестициите за хармонично и балансирано развитие и преодоляване на социалните, икономическите и териториалните предизвикателства на областите.
Към момента са проведени серия работни срещи, на които са обсъдени необходимите стъпки за прилагане на инструмента „Водено от общностите местно развитие“, финансирано от повече от един фонд. Като първа стъпка е подчертана необходимостта от изготвянето и навременното одобрение на стратегия, съобразена с изискванията за законодателната рамка на ниво Европейски съюз и България.
Подчертана е също така необходимостта от пълната яснота относно процесите и процедурите, които трябва да се следват, включително начинът на сформиране и работа на местните инициативни групи. В този аспект важно значение има разработването на националната нормативна уредба, осигуряваща координация на процеса по одобрение и изпълнение на стратегиите за „Водено от общностите местно развитие“, особено в случаи на многофондово финансиране, тоест ясно определяне на критерии и изисквания по отношение на „Воденото от общностите местно развитие“ с участието на повече от един фонд. Именно това е предизвикателството в момента и по това се работи, като се правят необходимите анализи за нормативно регулиране на целия процес по прилагане на „Воденото от общностите местно развитие“. При наличие на проектна готовност и ясно разработена стратегия за местно развитие, включваща финансиране от различни фондове, която да отговаря на нормативните изисквания, същата ще бъде оценена, респективно одобрена и приложена. Усилията са насочени преди всичко към дефиниране на ясни правила и изисквания за одобрение на местни стратегии с многофондово финансиране, ясен координационен механизъм за тяхната оценка, одобрени и изпълнени така, че да се постигне реална възможност за тяхното прилагане, без това да е съпътствано от допълнителни трудности и предизвикателства за бенефициентите, тоест местните инициативни групи.
Стремежът ни е да се върви към ясни и по-опростени правила, така че инструментът „Водено от общностите местно развитие“ да се реализира и то с по-голям ефект от подхода ЛИДЕР през настоящия програмен период. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо заместник министър-председател.
Госпожо Василева, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Въпреки доста пространното изложение аз все пак не успях да разбера какъв е анализът, на базата на който е определен пилотният модел, който ще бъде възприет от българското правителство.
Във варианта на договора за партньорство, който е изпратен от българската държава към Европейската комисия, изрично е записано, че ще бъде възприет пилотен подход, при който ще бъде подпомогната област Смолян с многофондово финансиране за реализиране на проекти, финансирани със средства основно от Фонда за развитие на селските райони, Европейския социален фонд, а също възможно и от други фондове.
Наскоро в свое питане до министъра на земеделието и храните отправих сходен въпрос, но за жалост той също не можа да ми даде адекватен отговор.
Аз като представител от Бургаски многомандатен изборен район имам силно притеснение за ситуацията в района на Странджа. Странджа, която знаете, че е силно обезлюдена, с изключително негативни характеристики от гледна точка на икономически и социални проблеми, на демографията и липсата на адекватна инфраструктура. В този смисъл не мога да разбера каква е логиката. При положение че цитираните от мен планови и програмни документи, въз основа на които е разработеното предложение за договора за партньорство, не съдържат заключение от такъв характер, много бих желала да разбера: какво всъщност е довело правителството и госпожа Златанова до заключението, че трябва да бъде определен точно този пилотен район? Това, разбира се, не означава, че хората и регионът нямат нужда от грижа и подкрепа, но защо точно само той и защо не всички останали региони в страната? Около 70% от територията на страната имат нужда от много сериозна подкрепа.
Предвид прокламираното желание от правителството Орешарски да се върви към балансирано териториално развитие, бих искала да задам въпросите на госпожа Златанова: защо се подхожда дискриминативно спрямо някои райони в страната, като не се отчитат техните нужди при избора на пилотен модел? Защо лишавате българските региони от правото да се конкурират и де факто нарушавате принципа за равнопоставеност? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Госпожо Златанова, Вие имате възможност за отговор в рамките на три минути.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Василева, мисля, че неколкократно в тази зала сме обсъждали, че Смолянският регион наистина по обективни показатели е един от най-необлагодетелстваните в страната и това не подлежи на съмнение. Права сте, че има и други региони, които са в затруднено положение.
Това, което правителството е предложило в последния вариант на споразумението, е една опция, която може да бъде използвана и е предмет на преговори с Европейската комисия.
Ние вече сме получили коментарите на Европейската комисия по последния вариант на споразумението, който сме изпратили – това се случи в петък, и в момента те се анализират. Тепърва предстои да анализираме отново, включително и този въпрос, наред с останалите въпроси, които се засягат в коментарите на Европейската комисия. Планираме в най-скоро време правителството да излезе с позиция по тези коментари и да разгледаме отново всички висящи въпроси в споразумението. Този е един от тях, да. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Златанова.
Следващият въпрос към госпожа Зинаида Златанова… (Реплика от народния представител Ивелина Василева.)
Нямате право по процедура, това е питане. Моля Ви, вижте си правилника.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Това е питане, не е въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нямате право по процедура, именно защото е питане. Моля Ви се, прегледайте си правилника. (Шум, оживление и реплики от ГЕРБ.)
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене. (Реплика от народния представител Ивелина Василева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Следващият въпрос към заместник министър-председателя Зинаида Златанова е от народния представител Лиляна Павлова. (Шум, оживление и реплики от ГЕРБ.)
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре, заповядайте.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, разбирам, че сте нов член на ръководството на Народното събрание, но нямате право за пореден път да правите опити за лишаване на народните представители от опозицията да задават своите въпроси. Спазвайки правилника, когато е питане, след което има два уточняващи въпроса, народният представител има право да вземе отношение по дадения, в случая от вицепремиера, отговор на допълнителните доуточняващи въпроси.
Вие лишихте моя колега – госпожа Василева, от това право. Това е поредният опит за налагане на цензура! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Василева, имате думата да вземете отношение.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател, че все пак ми дадохте думата.
Относно изказването на госпожа Златанова, аз мисля, че този пореден път потвърждава нашето ясно убеждение, изразявано нееднократно, че към темата, свързана с изпълнението на оперативните програми и с програмирането, трябва да се подхожда експертно, решенията трябва да бъдат вземани на базата на сериозни анализи и научнообосновани подходи, а не защото някой има някаква прищявка, затова че някой по политическа или друга целесъобразност е решил да вземе дадено решение. В този смисъл аз съм убедена, че не съм единственият критик на избрания подход да се взимат решенията ад хок, необосновано и неаргументирано и съм убедена, че Европейската комисия също би се противопоставила на подобен подход.
В този смисъл насърчавам желанието, изразено от госпожа Златанова, да бъде преразгледан този въпрос и да се даде правото за реална конкуренция между българските региони и да не се лишават изначално от възможността да ползват подкрепа и грижа, осъществявана чрез финансирането по линия на европейските средства. Благодаря Ви много за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Василева.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България има думата госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (КБ):

„ДЕКЛАРАЦИЯ
от името на Парламентарната група на Коалиция за България
22 ноември 2013 г.

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, госпожо вицепремиер, уважаеми народни представители!
И днес сме свидетели на дебат, който за съжаление цели противопоставяне и иронизиране, когато става въпрос за едни от най-бедните райони, където правителството – да, на господин Орешарски, се стреми да потърси балансиран подход.
Ние от Коалиция за България не виждаме нищо лошо, напротив – подкрепяме политиката на правителството за намиране на онези инструменти за целенасочено въздействие върху най-бедните райони в България като Северозападния, обхващащ областите Видин, Враца и Монтана, както Централните Родопи, а именно Смолянска област, както и други райони на страната. По никакъв начин не се стремим да противопоставяме бедността, различията и социалните проблеми на тези райони.
През изминалите четири години всички статистически данни и експертни анализи показват, че именно в тези райони има забавяне в развитието на социално-икономическите условия на качеството на живот, че то е притеснително и че е необходим нов подход за развитието им.
Заедно с това и тук, в България, и в Европа се знае, че при договарянето на финансовата рамка за България за периода 2014-2020 г. тогавашният министър-председател Борисов и екипът му пропуснаха да договорят допълнителен ресурс за слаборазвитите и изоставащи региони, което неговите колеги направиха за държавите си.
От направения преглед на Проекта за Обща стратегическа рамка за периода 2014-2020 г., условията и правилата и новата възможност за намаляване на регионалните различия, която Европейският съюз предоставя на държавите членки, се дава възможност за целенасочено инвестиране и въздействие на специфични територии чрез няколко инструмента – чрез инструментите за интегрирано териториално развитие и „Водено от общността местно развитие”.
Ние, народните представители от Коалиция за България, одобряваме решението на правителството да подкрепи всички инициативи отдолу-нагоре, които бяха подготвени и декларирани пред българското правителство, за да могат действително те да бъдат включени. Ние не одобряваме неглижирането, дори през Вашия период, на работата на областни администрации с европейски партньори да разработят такива инициативи.
Може би на финалната подготовка за съжаление, колеги от ГЕРБ, пропуснахте да бъдете активни в дебата, за да се включат и други региони. Не е необходимо по този начин сега да противопоставяте регионите.
Ние подкрепяме и ще настояваме – да, действително, не по политически причини, а от силно звучащите контрасти от експертизата в регионите като Видин, Враца и Монтана в Северозападна България да се прилага интегриран териториален подход.
Ние подкрепяме в пилотния си модел „Водено от общността местно развитие” по инициатива отдолу-нагоре да бъде включена Смолянска област.
Уважаеми народни представители, с тревога искам да споделя, че именно за район като Смолянския, територията има изцяло тежки условия на живот и бизнес заради планинския характер.
Ние си даваме сметка, че инфраструктурата е неразвита и особено през последните четири години се задълбочиха тези тенденции в републиканските пътища.
Ние всички си даваме сметка и звучи тревожно тенденцията за най-висок дял на безработно население – 21,9%.
Ние всички отчитаме, че населението живее в риск от бедност и социална изолация. Размерът на доходите в Смолянска област е на предпоследно място в страната.
Ние отчитаме и това, че най-важният ресурс за областта е нейното население, което осезаемо и тенденциозно намалява.
Смолянска област е единствената в България, в която няма жп транспорт или друг алтернативен транспорт на автомобилния, разполага с най-малко обработваеми площи на територията си и селското стопанство не може да бъде двигател на алтернатива в този му вид.
Ние отчитаме, че територията на тази част от България е гранична с Гърция и сериозните икономически сътресения през последните три години неминуемо оказват значителен дестабилизиращ ефект, изразяващ се в непостигане на очакванията в условията за реализация на стоки и услуги, за покачване на приходите от туризъм, за обмен на опит и добри практики в социален аспект, както и в изграждането на инфраструктурата.
На фона на тази картина жителите на Северозападна България и родопчани са благодарни за перспективата, която могат да реализират отдолу-нагоре да мобилизират ресурса – местния и регионалния, така че през 2014-2020 г. да се реализират и други инструменти на Европейския съюз на територията, където те живеят.
Уважаеми колеги, всички ние знаем за неколкократните питания от страна на Европейската комисия за позицията на България относно мерките, които ще предприеме за справяне с дълбоките регионални различия както спрямо европейското ниво, така и вътрешно-регионалните несъответствия. Има необходимост от такива политики. Именно тази политика на правителството за интегрирани териториални инвестиции в Северозападна България и за интегриран териториален подход „Водено от общността местно развитие” е добра за страната ни.
Решението на правителството е отклик и на предложенията на Европейската комисия България да прилага интегриран териториален подход спрямо специфични територии с цел постигане на хармонично, балансирано развитие и намаляване на социалните, икономическите и териториални различия на тези територии както във вътрешен, така и в европейски аспект.
Не приемаме постоянно правените внушения от народни представители от Партия ГЕРБ по повод отричането на тези политики и противопоставянето на регионите.
Аз мисля, колеги от ГЕРБ, че трябва да се обединяваме около изравняване на социалните различия и изкореняване на бедността.
Уважаеми госпожи и господа, от името на Коалиция за България от трибуната на 42-ото Народно събрание призовавам всички да се обединим и заедно да работим за намаляване на социално-икономическите и териториалните различия в България. Ние от Коалиция за България сме „за” това и призоваваме за подкрепа на правителството да реализира за първи път такава политика на територията на България – политика в полза на бедните райони в България.” Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Янкова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма лично обяснение.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Защото няма. Не може да превръщате заседанията в лични обяснения.
С какво Ви засегна госпожа Янкова, госпожо Павлова?
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Чувствам се засегната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако искате от името на парламентарна група, е друго. Това е декларация от името на парламентарна група. Не бяха споменавани имена. Спрете вече с тези лични обяснения. Народното събрание изглежда като някакво място, където всички се обясняват лично, а сме изпратени тук за общи въпроси, не за лични.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Аз съм засегната лично.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Имате въпрос в момента, ако искате да го зададете, относно инструмента за свързаност в Европа и изпълнението на Дунавската стратегия. Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към вицепремиера, отговорен за европейските фондове, е във връзка с изпълнението и реализацията на Дунавската стратегия, от една страна, и новия инструмент на Европейската комисия – инструментът за свързаност в Европа. Всички знаем, че в периода от 2009 г. до момента по инициатива на Европейската комисия и на страните – членки на Европейския съюз, по протежението на които протича река Дунав, една от най-големите реки в Европа, специално за България тя има огромно значение, цялата северна граница на България, над 360 км е именно река Дунав, България активно участваше в разработването на стратегията. Бяха идентифицирани именно на принципа отдолу-нагоре проекти, с които да бъдат подкрепени тези най-бедни региони не само в страната, но и в цяла Европа.
Моят въпрос е базиран към поставеното и от Европейската комисия изискване към страните – членки на Европейския съюз, специално към България в договора за партньорство, във всички стратегически програмни документи и в оперативните програми да бъде ясно отчетено развитието на Стратегията за Дунавския регион и приоритизираните проекти, с които да подкрепим това развитие.
Конкретните ми подвъпроси са следните. Първият е как е отчетено развитието на Дунавския регион в стратегическите приоритети? Какво конкретно е предвидено в договора за партньорство не само като текст, но и като конкретен механизъм, по който това ще се реализира?
Вторият ми въпрос: в кои оперативни програми и по какъв начин е обърнато специално внимание на приноса на целите на Дунавската стратегия? По какъв начин проектите, които са идентифицирани по Дунавската стратегия като приоритетни, ще получат специално отношение, повече точки и възможност да бъдат приоритетно реализирани в рамките на тези оперативни програми? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В рамките на 2012 г. разработихме и приехме и национален координационен механизъм, по който да обединим усилията на всички работещи по Дунавската стратегия министерства. От тази гледна точка моят въпрос е прилагате ли този механизъм? Изпълняват ли се действията, предвидени в него? Не смятате ли, че този механизъм би следвало да се влее в общия механизъм за координация на европейските фондове – този, който Вие ръководите? По такъв начин могат да бъдат обединени усилията в тази посока.
Ако позволите, господин председател, още тридесет секунди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Завършвайте. Тридесет секунди са много, по-бързичко. Вече минаха 40 секунди.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо Златанова, моля да ми отговорите и за новосъздадения инструмент за свързаност в Европа, по който за България има отделение 359 млн. евро. Той е именно, за да се финансират проектите по Дунавската стратегия за България. Как ще го приоритизирате? Кой ще управлява този инструмент? Кои проекти ще бъдат предложени? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо Павлова.
Само имайте предвид, че когато станат много въпросите, министърът също в рамките на три минути трябва да отговори. Имайте го предвид. Виждате, че не спазваме съвсем стриктно времето, но все пак да се опитаме да се дисциплинираме – и задаващите въпроси, и отговарящите.
Заповядайте, уважаема госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Павлова! Стратегията на Европейския съюз за региона на река Дунав цели да осигури устойчива рамка за интегриране на политиките и съгласувано развитие на региона на река Дунав, като се използват по най-добрия начин наличните ресурси и се съгласуват усилията, особено политиките и финансовите средства. За прилагане на стратегията ще се използват европейските структурни и инвестиционни фондове. Поради тази причина в споразумението за партньорство са очертани основните насоки, в които интервенциите по европейските структурни и
инвестиционни фондове ще допринесат за постигане на целите на Дунавската стратегия, включително и на Дунавския регион. Ще се прилага интегриран подход към териториалното развитие, обхващащ както продължаващо прилагане на мерки за конкретни територии със специфики в различието, така и финансиране на предварително определени проекти с водещо регионално значение.
Както знаете, текстът на споразумението е публичен документ и всички заинтересувани могат да го намерят в сайта www.eufunds.bg.
Предвижда се проектите в подкрепа на Дунавската стратегия да бъдат част от изпълнението на приложимите финансови инструменти и програми, включително механизма за свързаност на Европа и трансгранично сътрудничество „България-Румъния”, трансгранично сътрудничество „България-Сърбия” и транснационална Програма „Дунав”. По-конкретно, в оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда” се предвижда да бъдат включени проекти, които допринасят за постигане целите на стратегията. Основната насоченост на конкретните проекти са интермодалните превози, както и проектите, насочени към превенция и защита от наводнения и мерки за адресиране на екологичния риск в Дунавския регион.
Други оперативни програми предвиждат подкрепа на проекти, които се изпълняват в крайдунавските региони в страната. Обсъжда се и възможността за определяне на мерки, ограничени до тези райони, по които само бенефициенти от тях ще могат да кандидатстват.
При прилагането на интегрирания подход към териториалното развитие се предвижда и продължаващо прилагане на мерки за конкретни територии със специфики в различието, като се има предвид по-високо ниво на ефективна допълняемост на мерките и проекта за европейско териториално сътрудничество.
Създаденият национален механизъм за координация на дейностите по Дунавската стратегия продължава да се прилага, като водещо е Министерството на регионалното развитие. Националният механизъм за координация на дейностите по стратегията на Европейския съюз и за Дунавския регион е приета с Решение № 731 на Министерския съвет от 31 август 2013 г. Той се осъществява чрез национална група на високо ниво и направляваща група на национално ниво. Националната група на високо ниво заседава на ниво министри и главен секретар на Министерския съвет и се председателства от националния координатор за Дунавската стратегия. Направляващата група на национално ниво заседава на ниво заместник-министри, директори на дирекции и членове на управляващи групи по приоритетни оси на стратегията.
По отношение на цялостното управление на европейските фондове през следващия програмен период е разработен проект на нормативен акт за определяне на органи, отговорни за управлението, контрола и координацията, и одита на европейските структурни и инвестиционни фондове през периода 2014-2020 г., чието междуведомствено съгласуване предстои. Механизмите и структурите, координиращи допълващото използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, са описани в споразумението за партньорство, а съществуващата нормативна база в областта се предвижда да бъде актуализирана, за да отразява особеностите на следващия програмен период. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Националната позиция на България относно инструмента за свързване на Европа е представена на Европейската комисия в процеса на водене на преговори за новия програмен период.
България подкрепя поставените общи цели на механизма за свързаност в Европа и насочеността му към постигане на целите на Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Страната ни подкрепя необходимостта от изграждане на модерна и качествена транснационална инфраструктура в секторите „Транспорт”, „Енергетика” и „Телекомуникации”. Същото би довело до подобряване на функционирането на единния пазар на Европейския съюз чрез по-добра свързаност между страните членки и по-малка изолация на определени периферни региони. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В рамките на механизма за свързаност в Европа към настоящия момент България планира да кандидатства за отпускане на средства с проекти в секторите „Транспорт”, „Енергетика” и „Информационни и комуникационни технологии”. Индикативният списък на проектите, който предлагаме за финансиране от инструмента за свързаност на Европа, е включен в последния вариант на споразумението за партньорство през месец август. Допълнително предлаганите проекти са съобразени с публикуваните от Европейската комисия нови карти на деветте главни коридора, които ще бъдат гръбнакът на превозите в единния европейски пазар и се очаква да променят коренно връзките между Изтока и Запада през следващия финансов период. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: С новата политика се създава основна транспортна мрежа, базирана на девет главни коридора: два коридора „Север-Юг”, три коридора „Изток-Запад” и четири диагонални коридора. Благодарение на тази мрежа ще се подобрят връзките Изток-Запад, ще бъдат избегнати задръстванията, ще се модернизира инфраструктурата и ще се рационализират трансграничните транспортни операции в интерес на пътниците и предприятията в целия Европейски съюз.
Идентифицираните проекти от български интерес подлежат на актуализация, включително в рамките на финализиране на текста на споразумението за партньорство. Благодаря, че ме изслушахте по-дълго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Пак припомням и на народните представители, и на министрите да се съобразяваме с жанра. Ако трябва, да направим дискусия. Темата, въпросите трябва да са по-конкретни. Когато те станат много, се получава своего рода дискусия, обсъждане.
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо вицепремиер, в духа и на казаното от председателя, също бих апелирала за по-конкретни отговори на задаваните от нас въпроси.
Бих обърнала специално внимание върху три елемента.
Първият елемент е следният. Всичко, което казахте, че се прави по Дунавската стратегия, беше в бъдеще време: „ще се предвиди” , „ще се планира” и „ще се направи”. Смятам, че това вече трябваше да е направено и в оперативните програми е предвидено механизмите да бъдат приоритизирани. Щом не е направено, се надявам оттук нататък след Вашия ангажимент това да се случи.
По отношение на националния механизъм, знам какъв е, защото аз съм министърът, който го внесе и утвърди и започна неговото изпълнение. От отговора Ви разбирам, освен че сме го приели и изпълнявали в рамките на мандата на нашето правителство, настоящето правителство не го прилага, не е провеждало срещи на високо ниво на министрите и не е работило по механизма.
Именно затова се обърнах към Вас и апелирам още веднъж да обърнете внимание на тази ситуация. Очевидно Дунавската стратегия, бъдещата Програма „Дунав” и инструментът за свързаност се пренебрегват от компетентното ресорно министерство, а именно от Министерството на регионалното развитие. Апелирам Вие, като координиращ всички европейски фондове, още един път да обърнете внимание да не се пренебрегва тази изключително важна тема, за да можем да отстоим позициите си и да можем в рамките на възможностите, а именно с тези 359 млн. евро по инструмента за свързаност, да финансираме така важните проекти.
Говорейки именно за списъка за проекти, които споменахте и Вие, това, което беше постигнато и като допълнителна договореност в рамките на нашето управление, надявам се тук и министър Папазов би потвърдил, това е направлението София-Видин като приоритетно направление, по което и железопътната, и пътната инфраструктура да бъдат включени и финансирани по този инструмент. И не на последно място – подобряване на навигацията по река Дунав. Това е един важен проект, първият пилотен проект по дунавската стратегия в Европа, който беше подписан като споразумение между България и Румъния, чиято реализация е в ход. Така че още веднъж бих предложила да се обърне специално внимание на тези проекти, за да получат навременно финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Павлова.
Желаете ли дуплика? Не.
Госпожо Павлова, Вие правилно казахте „въпроси”, обикновено по правилник се задава един въпрос. Обръщам внимание на всички народни представители – за да се получи ефикасен парламентарен контрол с конкретен отговор в рамките на времето по правилника, да се концентрираме върху въпрос и отговори. Когато са пет въпроса, няма как и министърът да спази времето, и да отговори конкретно на всеки от два, три или пет въпроса. По принцип. Не връщаме тези въпроси, макар че често са записани 2 3 въпроса още в писменото задаване, отделно се добавят още 3-4. И после тези, които са в крайната част на контрола, чакат.
Страхил Ангелов ще зададе въпрос относно подготовката на договора за партньорство между България и Европейския съюз за периода 2014-2020 г.
Заповядайте, уважаеми господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаема госпожо заместник министър-председател! Новият програмен период за средствата от европейските структурни фондове и Кохезионния фонд стартира през 2014 г., като регламентите на Европейския съюз, определящи разпоредбите и правилата относно управлението на фондовете, са в напреднал стадий на преговори във връзка с тяхното финализиране.
Съгласно чл. 55 от предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка и за определяне на общи разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд, и за отмяна на Регламент 1083 от 2006 г., допустимостта на разходите се определя въз основа на Национални правила, освен в случаите, в които са определени специални правила в или въз основа на настоящия Регламент или в правилата на отделните фондове.
В тази връзка моля за отговор на следния въпрос: предприети ли са конкретни действия и ако да, какви са те във връзка с подготовката на Национални правила за допустимост на разходите за новия програмен период, предвид изискването, което поставя чл. 55 от предложението за общ Регламент? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Заповядайте, госпожо вицепремиер, да отговорите относно подготовката на договора за партньорство между България и Европейския съюз за следващия програмен период.
Заповядайте, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, господин председател на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, във връзка с поставения въпрос относно подготовката на споразумението за партньорство и по-специално предприетите конкретни действия във връзка с подготовка на Национални правила за допустимост на разходите за новия програмен период, бих искала да Ви информирам за следното: целта, която съм си поставила, е до края на годината да бъдат одобрени основните правила, по които ще се осъществява процесът на усвояване на средствата от Европейския съюз, разбира се, доколкото това е възможно, като се има предвид етапът на одобрение на законодателния пакет от Европейския съюз.
По отношение на допустимостта на разходите е от съществено значение какво ще бъде предвидено в регламентите на Европейския съюз и какво ще остане задължително да бъде регулирано с Националните правила. Обръщам внимание, че тече приемане на прилагащи актове и делегирани актове все още. За следващия програмен период сме възприели подход на изготвяне на един акт на Министерския съвет, в който ще се съдържа както общите, така и детайлните правила за допустимост по отделните програми, финансирани от структурните и Кохезионния фондове.
Както знаете, в настоящия период нормативната рамка обхваща едно постановление относно общите правила за допустимост и отделни постановления за детайлните правила на всяка от оперативните програми, които в по-голямата си част повтарят общите правила за допустимост.
Към днешна дата Министерството на финансите е изготвило Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Национални правила за допустимост на разходите от оперативните програми, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален и Кохезионния фонд за финансовата 2014-2020 г. в частта „Общо допустими разходи”.
В момента управляващите органи разработват предложенията си за детайлни правила за допустимост за програмите. Тези детайлни правила трябва да отразят само специфичните за програмата изисквания към допустимостта на разходите, като се избягва регламентиране на вече уредени въпроси. Предвиждаме в максимална степен да бъдат отразени добрите практики от настоящия период, както и да бъдат уредени всички въпроси, които досега са били обект на допълнителни методики, указания и други подобни, доколкото това е възможно да бъде направено с нормативен акт. В постановлението се предвижда при необходимост да бъдат регламентирани национални методики, обосноваващи използването на опростени разходи.
След получаване на всички предложения, те ще бъдат обстойно анализирани и ще бъде изготвен единен акт за регулиране на допустимостта на разходите в Структурния и Кохезионния фонд за следващия програмен период. Този проект ще бъде предоставен отново за широко обществено обсъждане, но вече като цялостен документ.
Поради съществени различия, които са предвидени в европейската нормативна рамка по отношение на Програмата за развитие на селските райони и оперативните програми, финансирани от Структурните и Кохезионния фондове, не е приложимо в един и същи акт да се регламентират правоотношенията по отношение на допустимостта на разходите по Европейския фонд за развитие на селските райони и тези по Структурните и Кохезионния фондове.
В заключение бих искала да подчертая, че си даваме ясно сметка, че навременното начало на програмите от следващия програмен период зависи и от наличието на нормативна база, която да регулира процесите по управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Стремежът ни е да осигурим максимално намаление на административната тежест за бенефициентите чрез унифициране на правилата за изпълнение на отделните програми във възможно най-оптимална степен.
Искам да допълня, че да, ето това е един много важен въпрос, за който смятам, въпреки че актът е на Министерския съвет, не е лошо народните представители да бъдат запознати детайлно. Така че аз ще дойда в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, когато имаме готовност с проект, за да обсъдим подробно и с всички депутати, без оглед на партийна принадлежност, дали и как, и подходящи ли са наистина за бенефициентите тези правила. Това е едно от ключовите неща и ще бъда много благодарна за цялата експертиза, която съществува в страната, включително и в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо вицепремиер.
Заповядайте, господин Ангелов, да направите реплика, ако желаете.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаема госпожо заместник министър-председател, аз наистина съм удовлетворен от факта, че Министерският съвет и Вие като координатор за усвояване на европейските средства в Република България сте предприели мерки и независимо от това, че регламентът все още е на база проект, работите в тази посока. Тоест, това е един добър знак, че сме се поучили от някои грешки в предходния програмен период и респективно ще имаме възможността да стартираме доста по-навреме и експедитивно разплащанията по всяка една оперативна програма, тъй като всички сами разбираме, че без разплащания едва ли може да бъдат осъществени каквито и да било проекти. Благодаря за изчерпателния отговор на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Едва ли има основание, но ако желаете дуплика? Не.
Преминаваме към въпросите към министър Папазов.
Има думата господин Борис Цветков да зададе своя въпрос относно политиката на министерството за управление и развитие на „Български пощи” ЕАД, действията на ръководството и получените резултати от дейността.
Заповядайте, господин Цветков. Подозирам, че вътре има повече от един въпрос.

БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е принципал на „Български пощи” ЕАД. Откроявам два основни проблема.
Първо, предишните ръководства на „Български пощи” и на министерството очевидно са допуснали „Български пощи” да изпаднат в незавидно състояние, тоест ниски собствени приходи и финансови резултати, рефлектиращи отрицателно както върху обществото, така и върху заплащането на служителите във фирмата.
Второ, необяснимо е защо не са издължавани редовно и в пълен размер дължимите от държавата средства, което е довело до натрупването им и до невъзможността да ги изплатите веднага.
Във връзка с тревожните сигнали за сериозни проблеми и редица нарушения в дейността на фирмата, във взаимоотношенията й с държавата и някои кадрови назначения отправям към Вас следните въпроси:
Каква е досегашната политика на министерството по отношение на управлението и развитието на „Български пощи”?
Какви са причините две години да не се изплаща пълната, дължима на пощите, сума за извършване на универсалната пощенска услуга, потвърдена след одит компенсация на „Български пощи” – 22,75 млн. лв. за 2011 г., за 2012 г. още 12 млн. лв. според доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)?
Кога ще бъде изплатен пълнят й размер?
Какви мерки за оздравяване на „Български пощи” ЕАД предприемате?
Защо не е въведен в действие проектът „Единно интегрирано гише”, за подготовката на който „Български пощи” са изразходвали над 500 хил. лв.?
Защо „Булпост – ЕМС”, куриерска фирма, която умишлено работи само с 25 автомобила, не се разраства до момента, въпреки възможността да използва още 250 автомобила, собственост на пощите, които стоят на място и за които се плащат данъци, застраховки, GPS, амортизационни отчисления, заплати на шофьори и така нататък?
Уважаеми господин министър, поемате ли ангажимент „Български пощи” ЕАД да се развива успешно като държавна фирма без приватизация? Настоявам да заявите ясно и недвусмислено, че няма намерение за приватизация, защото обмислянето на преговори с инвеститор на практика е същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков. Успяхте да отправите пет-шест въпроса.
Обръщам се отново към народните представители, ще се обърна и към отговарящите по този въпрос в Народното събрание – имате възможност да зададете пет отделни въпроса, но за 2 минути не може нито да ги зададете и да ги мотивирате, нито министърът в рамките на времето да даде отговор на всичките въпроси.
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, наистина въпросите бяха доста и ще се опитам съвсем кратко да отговоря на всички.
По отношение на изплащане на дължимата компенсация – задължение за извършената универсална пощенска услуга. В чл. 29 от Закона за пощенските услуги е регламентиран механизъм за финансиране на универсалната пощенска услуга чрез компенсиране от държавния бюджет. Размерът на компенсацията се определя със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. Съгласно механизма за финансиране на пощенския оператор със задължения за извършване на тази услуга компенсацията, дължима на „Български пощи” за 2011 г., се изплаща през 2013 г. Тук според мен има пропуск в закона, защото няма предприятие, което да извършва разходи за някаква услуга през тази година и да получава средствата си две години след това.
Компенсацията за 2011 г. е определена от КРС на 19 декември миналата година и е в размер на 22 хил. 750 млн. лв. Компенсацията е изчислена съгласно указанието след това на Европейската комисия и е в размер на 12 млн. 548 хил. лв. Съответно Министерството на финансите е уведомено от КРС с официално писмо на 7 януари 2013 г.
В бюджета намерихме 2 млн. лв., които бяха преведени на пощите, а с последващо действие и Постановление на Министерския съвет от 27 септември 2013 г. допълнително прехвърлихме 6 млн. 500 хил. лв. – изключително от спестени средства на Министерството на транспорта.
Общият размер на сумата, която сме превели за тази година, е 8 млн. 500 хил. лв., с която считаме, че до края на годината „Български пощи” няма да имат проблеми.
За 2012 г. тази компенсация е вече 14 млн. 815 хил. лв., като в бюджета са предвидени 12 хил. 500 лв., тъй като оценката излезе след подготовката на бюджета.
По отношение на предприетите мерки от ръководството за оздравяване на „Български пощи” основните цели на програмата могат да бъдат разделени най-общо в две основни направления – стабилизиране на финансовото състояние на дружеството и изготвяне на дългосрочна стратегия за развитие, като предложените мерки са мерки за оптимизация на материалните и парични ресурси, които включват:
- финансови мерки, мерки за оптимизиране на процесите и дейностите, както и аутсорсинг;
- реорганизация и оптимизация на човешките ресурси чрез по-малка, но съществено по-ефективна и по-мотивирана администрация;
- мерки за повишаване на приходите, които включват разширяване на съществуващите услуги и въвеждане на нови такива, като въвеждане на единна платформа – инвестиционна програма, която включва проекти с национално и европейско финансиране, например регионални проекти по линия на Всемирния пощенски съюз.
Всички мерки от краткосрочната програма се очаква в периода 2013-2015 г. да доведат до 73 млн. 683 хил. лв. допълнителни приходи.
По отношение на въпроса: защо не е въведен в действие проект за предоставяне на услугата „Интегрирана система на автоматизираните услуги на гише”. „Български пощи” са организирали и провели открита процедура за възлагане на обществена поръчка за период от четири години с този предмет.
В резултат на проведената процедура от 3 август 2011 г. е сключен договор с изпълнител – Консорциум „Аксиор – Контракс”. На основание на сключения договор изпълнителят на проекта е представил инсталационна версия на разработения от него продукт, план за поддръжка, инсталация и доказателства за обучаването на 87 служители на дружеството. Поради забавяне на доразработването от изпълнителя и въвеждането в срок на тази система изпълнението на проекта е квалифицирано като „частично реализиран и непълно функциониращ” в тази рамка. „Български пощи” са предприели действия, с които в диалог с тази фирма да разрешат въпроса. Надявам се в близко бъдеще да вземем решение.
Относно приватизацията – към днешния ден нямаме такова намерение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Папазов.
Господин Цветков, заповядайте за реплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора.
Очаквам по-решителни действия, сред които публично да поставите на ръководството на „Български пощи” ЕАД ясни и точни задачи, да бъдат предприети действия, които да стабилизират фирмата, да подобрят състоянието й и да й гарантират както бъдещето като държавна фирма, така и бъдещето на толкова важната за хората дейност.
Смятам за неуместни всякакви коментари и спекулации за приватизация, за разговори с евентуално появил се инвеститор за публично-частно партньорство.
За съжаление, практиката в България показва печалните резултати за обществото и държавата от такова партньорство. Примерите са концесиите за боклука, водата, апортираните и загубени много държавни и общински имоти.
Убеден съм, че българските граждани имат нужда от универсални пощенски услуги. Също така съм убеден, че частна фирма няма да създаде клон в село Злогош, община Трекляно – в Кюстендилския избирателен район например, с 63 жители – не е изгодно за фирмата.
За мен не е нормално в предвидените значителни средства за разплащане на задълженията на държавата към частни фирми да не са предвидени всички дължими средства от държавата към държавната фирма „Български пощи”. Разбирам, че по-големият проблем е допуснатото от предишното ръководство на министерството голямо натрупване на такива средства, но е недопустимо да не се изплащат задълженията и да оставим собствената си държавна фирма в затруднено положение или, не дай Боже, да фалира.
Обясненията за реверанси към бизнеса, административни облекчения, навременно и понякога предварително плащане от страна на държавата, данъчни облекчения и така нататък са, че той няма да съкращава персонал, тоест няма да се увеличава безработицата. Но ако „Български пощи” е в затруднено положение или фалира, рискът 12 хил. души и техните семейства да останат без препитание е огромен.
Горчивият опит от приватизацията показва, че нямаме инструменти, които да накарат инвеститорите да спазват приватизационните договори и социалните ангажименти, доколкото изобщо са включвани такива в тях.
В допълнение, услугата се оскъпява, остава недостъпна ценово, териториално, изплъзва се от регулация.
Още по-необяснимо за мен е как предишното ръководство на министерството от ГЕРБ не е осигурило дължимите суми и затова нелепо звучаха от миналия парламентарен контрол „актуалните” въпроси на депутати от ГЕРБ за изясняване състоянието на пощите, до което са ги довели именно управлението на държавата и фирмата по тяхно време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Цветков.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Борис Цветков. Той е относно действията на ръководството на министерството за обезпечаване на достъп до телевизия на гражданите от редица селища и общини на страната.
Заповядайте, господин Цветков.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, при мен постъпиха сигнали от граждани от много общини в страната, в които хората съобщават, че са лишени от достъп до телевизионен цифров сигнал и по този начин допълнително е утежнен техният живот в и без това отдалечени и откъснати от обществения и стопанския живот населени места.
Ето защо отправям към Вас следния въпрос: колко жители – български граждани, и в кои населени места и общини, и до днес са изключени от достъп до ефирна телевизия и кои са причините за това? Изяснени ли са причините и санкционирани ли са длъжностните лица, отговорни за този сериозен проблем на хиляди български граждани? Какви действия предприемате за осигуряване на достъпа на гражданите до телевизия и защо не беше продължено паралелното излъчване на аналоговия и цифровия сигнал?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветков.
Заповядайте, господин министър, за да отговорите.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, въпросите, свързани с контролирането на покритието с ефирен цифров сигнал, са от компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията.
Регулаторът е орган, който издава разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, радиочестотен спектър за наземна цифрова телевизия.
Комисията за регулиране на съобщенията определя техническите изисквания за покритие на населението с нормен цифров телевизионен сигнал, които предприятията са задължени да спазват, а също и да контролира изпълнението на издадените разрешения.
Съгласно Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно разпръскване, приет с Решение на Министерския съвет от 13 юли 2012 г., предприятията, притежаващи разрешения за изграждане на една търговска мрежа „НУРТС Диджитъл” ЕАД и една обществена мрежа „Фърст Диджитъл” ЕАД за наземно цифрово телевизионно разпръскване имат ангажимента да постигнат 95% покритие по население от 1 март 2013 г., докато покритието на население за втората търговска мрежа е 85%.
В процеса на изработване на актуализация на плана, чиято първоначална версия е от 2008 г., не са постъпвали предложения за пълно процентно покритие, тъй като подобно изискване не е прилагано в нито една телевизионна мрежа не само у нас, но и в Европейския съюз.
Отбелязваме, че двете предприятия декларираха постигане на изискуемото покритие след 1 март 2013 г., а към днешна дата в тяхната заявка за покритие казват, че търговската мрежа е покрита с 96,2%, тъй като планът не ограничава бъдещото развитие на мрежите и постигане на пълно покритие по население. Регулаторът не е отрекъл декларираното от предприятията процентно покритие на населението.
В този смисъл следва да бъде отбелязано, че постигнатото покритие е едно от най-високите покрития спрямо средното на Европейския съюз към датата на преустановяване на ефирното аналогово телевизионно излъчване, което е 75-80% в Европа.
В отговор на официалното искане, отправено от страна на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията до регулатора и платформените оператори на 4 октомври 2013 г. „НУРТС Диджитъл” и „Фърст Диджитъл” декларираха, че 393 населени места с население под 200 жители остават без ефирен цифров сигнал.
Какво предприехме? Бяха изпратени 393 писма до кметове и кметски наместници в населените места, които не са покрити с ефирен цифров сигнал. Към момента в министерството сме получили 120 отговора от общо 393 с общо население 22 388 постоянни жители, от които като нуждаещи се, според местните органи, са определени 1845 човека.
Министерството ще продължи да анализира данните до края на месец ноември, когато е срокът за отговорите. На база на предоставените отговори ще предложа на Министерския съвет чрез негов акт да бъдат определени конкретните мерки за решаване на въпроса.
Целта е, от една страна, да бъдат подобрени най-краткосрочно реализируемите мерки, а от друга – в най-голяма степен да отговарят на принципа на технологичната неутралност на Европейския съюз, като се запази правото на преценка на кметовете, за осигуряване на достъп до телевизионно съдържание – по ефирен, чрез кабелен или сателитен метод.
Уважаеми господин Цветков, паралелното излъчване на аналоговия и цифровия сигнал бе продължено с един месец от първоначално предвиденото, съгласно плана, като от 1 март 2013 г. до 30 септември 2013 г. – датата на спирането на аналоговия ефирен сигнал, всички разходи са изцяло на платформените оператори.
В останалите държави – членки на Европейския съюз, в които така нареченият „симулкаст” е продължил повече от 6-9 месеца, разходите или се поделят между платформените и радио- и телевизионните оператори, или са изцяло за сметка на публичните средства, тоест поети от държавата. В този случай на прилагане – на последния подход, освен че се планират бюджетни средства, мярката подлежи и на нотификация пред Европейската комисия, която процедура може да продължи дълго без да е ясен изходът, което несъмнено отнема повече от една бюджетна година.
В допълнение – от техническа гледна точка монтирането на цифрови ретранслатори и промяната на антенно-фидерните системи на големите национални предавалите е в пряка зависимост от метеорологическите особености, което допълнително оскъпява процеса в случаи, че се извършва при зимни условия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Цветков, за реплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин министър, граждани и специалисти ми сигнализираха, че не са монтирани такива мултиплексни устройства на предаватели. Например, на предавателя в село Слишовци, община Трън, който подаваше сигнал в цялото Знеполе, не е монтирано такова мултиплексно устройство. Това обрича на липса на достъп до телевизия много граждани, много селища, голяма територия.
Подобно е положението в Драгоманско – от село Круша има сигнали, от община Сливница, от община Брезник и така нататък.
Подобно е положението дори в град Батановци и в село Богданов дол, които са в община Перник – на 5 км от град Перник, или на 35 км от София.
Припомням разпоредбите на Закона за радиото и телевизията, чл. 44, ал. 2: „Държавата взема необходимите мерки за гарантиране на разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения”. Другите алинеи няма да ги чета.
Много български граждани, имайте предвид, без да са адресно регистрирани, живеят постоянно или през повечето дни от годината в тези населени места, които са без покритие, без достъп до телевизия.
Аз лично се съмнявам в достоверността на тези големи проценти, които ги давате за покритие на сигнала, защото предполагам, че те са на базата на адресно регистрирани в тези населени места, примерно под 200 човека, а пак Ви казвам, че много български граждани или целогодишно, или през повечето дни и месеци от годината, са по тези места.
Затова се надявам, след което казахте в края на ноември, да предприемете, както и досега, активно – Вие, като министър, всички необходими действия, за да решите в максимална степен проблема на тези хиляди хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цветков.
Заповядайте, господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Цветков, правим наистина всичко възможно. В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията има работна група, която анализира всички сигнали. Ще Ви помоля да ми дадете и тези Ваши сигнали за населените места, за които имате информация, за да вземем адекватни решения и да предложим на Министерския съвет в началото на декември спестените средства от декодерите, защото ние направихме обществена поръчка, която постигна доста добри резултати като цена и в момента имаме спестени средства, да могат да отидат именно за покритие на такива райони.
В активен диалог сме също така и с операторите, които имат същото желание. При наш сигнал те също предприемат действия. Такива вече бяха предприети за някои райони, за които имахме информация, за пограничните райони със Сърбия също са предприети действия, например в село Ломница са предприети действия за тамошния излъчвател.
Аз ще Ви помоля да ни предадете тези данни. И по всички, за които и ние притежаваме информация, ще бъдат задействани, за да бъдат разрешени проблемите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
С това процедурата и по този въпрос приключи.
Преминаваме към следващия въпрос към министър Папазов, който ще зададе госпожа Лиляна Павлова.
Въпросът е относно преместване на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос е свързан с Изпълнителна агенция „Морска администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Аз като народен представител от Варна с мои колеги имахме нееднократни срещи с представители на морския бранш. Там беше заявена категоричната воля и желание Изпълнителната агенция „Морска администрация” да бъде преместена в град Варна. Това по безспорен начин ще облекчи работата на целия морски бранш – Морската камара и други сдружения – на капитани, на механици, на всички сдружения и камари, свързани с корабостроителния, кораборемонтния бранш, които са локирани в град Варна. Във Варна е и морското образование – Висшето военноморско училище, както и Морският квалификационен център към Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Затова моят въпрос към Вас е: поддържате ли изказаното от Вас становище в предишното Ви качество на директор на пристанище Варна, когато заявихте, че това е много важно, че ще облекчи процеса, ще оптимизира администрацията, която е раздута, тъй като има паралелно съществуващи дублиращи се функции в София, Варна и Бургас? По този начин създаването на агенцията и функционирането й само в град Варна ще облекчи процеса на комуникация, издаването на документи и извършването на всички тези дейности.
По въпроса – поддържате ли тази позиция вече и в качеството Ви на министър? Ако да – кога предвиждате „Морска администрация” да бъде преместена във Варна? В случай че сте се отказали от това преместване, моля да представите мотивите за този отказ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Павлова.
Заповядайте, господин Папазов, да отговорите.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, Вие ме питате дали ще бъде преместена Изпълнителна агенция „Морска администрация” и как се е променила позицията ми с времето. Ще Ви отговоря с изключително удоволствие, защото това е нещо, с което се занимавам от доста време.
Становището ми относно необходимостта от децентрализиране на Изпълнителна агенция „Морска администрация” остава абсолютно непроменено, бих казал от 2000 година. Бих искал изрично да подчертая, че винаги съм схващал децентрализацията като прехвърляне на правомощия за вземане на решения, отнасящи се до вида, обхвата и качеството на публичните услуги, както и на правомощията на управление на дейности, свързани с предоставяне на услуги, а не като механично преместване от едно място на друго.
Именно това разбиране следвам и в дейността си като министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В този смисъл децентрализирането на функциите, осъществявани от Изпълнителна агенция „Морска администрация”, се осъществява последователно и в момента. Ето и примери за провежданата от мен политика в тази посока.
От началото на месец септември 2013 г. работното място на заместник изпълнителния директор на агенцията е установено в град Русе. По този начин бяха създадени предпоставки за подобряване на комуникацията между териториалните дирекции на Изпълнителна агенция „Морска администрация” по река Дунав, централните звена на агенцията и речния бизнес.
На 20 октомври 2013 г. влезе в сила Наредба № 9 от 2013 г. за изискванията на експлоатационната годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти. С наредбата дейността по издаване на удостоверенията за експлоатационна годност, както и дейността по контрола за спазване на изискванията на експлоатационната годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти ясно и недвусмислено се съсредоточава в териториалните дирекции на агенцията. По този начин е постигнато пълно децентрализиране на изпълнението на функциите на Изпълнителна агенция „Морска администрация” в тази сфера.
Към настоящия момент се работи върху проекти на други подзаконови актове по прилагане на Глава четвърта от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, промени в Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Стремежът ни е неотклонно да бъде следвана политиката на децентрализиране на функции, така че административното обслужване на граждани и юридически лица, както и на контрола върху тяхната дейност, да се осъществяват единствено и само на мястото на извършване на тази дейност.
Разбира се, следващата ни стъпка, която обмисляме в момента, е преместването и на генералния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация” във Варна, но за това е необходима подготовка на нормативните документи, което в момента правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Папазов.
Заповядайте за реплика, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря за отговора, господин министър. Най-вече благодаря за това, че потвърждавате Вашия ангажимент и като министър да направите преместването на Изпълнителна агенция „Морска администрация” във Варна. Надявам се имате предвид, че по този начин ще оптимизирате структурата и няма да има повече дублиращи се структури в София, Варна и Бургас, а цялата администрация ще бъде преместена в град Варна. В противен случай няма да се постигне ефектът, който търсим всички ние, който търси морският бранш, на когото отговаряме чрез мен на този въпрос и чийто представител бяхте Вие дълги години, а ще продължавате и да бъдете, предполагам, защото това, което казахте по отношение на пристанищната инфраструктура, все пак имаме отделно държавно предприятие....
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Това е задължение на „Морска администрация”.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Знам, че е задължение на „Морска администрация”, но все пак имаме и това предприятие. Тази дейност трябва да бъде добре обезпечена, но в крайна сметка не трябва да има дублиране на функции. Нека не забравяме, че едни и същи хора работят с дублиращи се функции в София и Варна, от една страна, а представителите на морския бранш се налага да пътуват до София по много важни теми и въпроси, които биха могли да бъдат решени на място.
Говорейки за децентрализация, не трябва да забравяме, че всъщност говорим за деконцентрация, тъй като в момента това са деконцентрирани структури на държавната администрация в регионите. Така че не трябва да бъркаме деконцентрацията и децентрализацията като термини, тъй като крайната ни цел е да имаме по-добро обслужване на морския бранш като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Павлова.
Господин Папазов, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаема госпожо Павлова, абсолютно не се бърка терминологията. Точният термин е „децентрализация”, защото всички решения в момента по удостоверенията за експлоатационна годност, проверките, които се извършват на място, и компетентността на морските лица се вземат единствено и само на територията на съответните управления на „Морска администрация” във Варна, Бургас, Русе и Лом. Така че това си е точно децентрализация.
Разбира се, ние тук разглеждаме въпроса малко по-широко. Същата децентрализация правим и в Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което е мегапредприятие, свързало своята дейност с Изпълнителна агенция „Морска администрация”. В момента съм издал заповед, с която всичките териториални звена ще бъдат регистрирани в съда като самостоятелни териториални звена.
Засега единствено ще мислим за преместване на генералния директор на „Морска администрация”, защото считам, че в София трябва да остане едно малко звено като координираща връзка между Министерството на транспорта, занимаващо се изключително с международната дейност и връзката с международните институции, а във Варна ще бъде оперативното звено за ръководство на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, като това звено няма да се бърка по никакъв начин на звената в Бургас, Лом и Русе.
Мисля, че с това станах ясен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Папазов, за отговора на този въпрос и за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Успешен ден!
Преминаваме към въпросите към господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика.
Първият въпрос ще бъде зададен от госпожа Ирена Соколова относно съмнения за нарушаване на основни принципи и изисквания при процеса на деинституционализация на деца с увреждания.
Заповядайте, госпожо Соколова, да зададете въпроса си.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Адемов! Моят въпрос е: какъв е точният механизъм на извеждане на деца с увреждане от Домовете за деца с ментални увреждания и Домовете за медико-социални грижи във връзка с направените индивидуални оценки за всяко дете? Спазва ли се препоръчаният щадящ и специален режим на настаняване в алтернативните услуги?
Тук искам да Ви запозная с казуса, който в медиите излезе като казуса „Двадесет и четвъртото дете”. Той е на седем години. Отглеждан е в Дома за медико-социални грижи – Бургас. По Проект „Детство за всички” след направена оценка е насочено към резидентната услуга „Център за настаняване от семеен тип” – Карнобат. Диагнозата е детска церебрална пареза и съпровождащите я увреждания.
От поведенческите характеристики ще кажа, че то не стои, не седи, не говори, заема принудително положение в леглото и така нататък, да не изброявам всичко. Изисква се обаче специална грижа и има препоръчан протокол, по който да се отглежда детето. Преместено е в „Център за настаняване от семеен тип” в Карнобат и веднага след това детето е постъпило в болница. Проблемът, довел до хоспитализация – процесът на предаване и приемане на грижата при това дете е бил омаловажен, не са били взети предвид препоръките за неговото специализирано хранене, в резултат на което детето се обезводнява и е прието в спешното отделение на болницата в Карнобат. Екипът на „Център за настаняване от семеен тип” в Карнобат и Обединеното детско заведение там са категорични, че детето не може да бъде отглеждано в този тип услуга. Настаняването е прекратено и се налага връщането му обратно в Дома за медико-социални грижи в Бургас.
Само преди няколко дни „Център за настаняване от семеен тип” в Карнобат беше представен като добра практика. На срещата присъства Държавната агенция за закрила на детето, Проект „Подкрепа”, съответните експерти – да не назовавам имена, може би и началниците на всичките институции.
Господин Адемов, моля да ми отговорите: спазват ли се стриктно протоколите, изготвени от мултидисциплинарните екипи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на народния представител Соколова.
Министър Адемов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, един от ключовите приоритети в дейността на Министерството на труда и социалната политика е провеждането на ефективна политика за деинституционализация, която ще предостави дългосрочни и устойчиви решения на проблема с децата, настанени в специализираните институции, чието закриване е заложено в Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и плана за действие към нея.
По отношение на въпроса относно механизма за извеждане на децата с увреждания, следва да се има предвид, че в изпълнение на Проект „Детство за всички”, който е един от петте проекта за деинституционализация на децата, през периода октомври 2012 г. – март 2013 г. е направена задълбочена оценка на всички деца и младежи с увреждания, настанени в 23 дома за деца с умствена изостаналост, един дом за деца с физически увреждания, както и на децата с увреждане на три години от домовете за медико-социална грижа за деца.
Мултидисциплинарните екипи за оценка са работили по специална методика, изготвена от Националното звено за деинституционализация, която се базира на взаимодействие с детето, наблюдение върху психическото и физическото му развитие, както и чрез провеждане на интервю с персонала. Акцент в тази оценка е съобразяване с потребностите на всяко дете от резидентна услуга и от съпътстваща такава. По-конкретно, целта е за всяко дете или младеж да има мотивирано решение за преместване в новите услуги, изградени в рамките на проекта, което да се базира на няколко основни фактора.
На първо място, здравен статус и потребности от здравна грижа, семейство и възможности за контакт, образователни потребности, връзки с други значими хора, степен на развитие.
До момента на готовност на новите услуги всеки от тези фактори може да се промени и поради това задълбочената оценка отчита промените в развитието на детето и в значимите за него фактори. Въз основа на преглед и степенуване на всички фактори се определят населеното място, в което ще живее детето, потвърждава се или се променя планът за подкрепящи услуги, които ще ползва, формират се групите, новите резидентни услуги. В резултат на задълбочената оценка, към общините, изградили новата инфраструктура и имат готовност за стартиране предоставянето на услугите, се насочват деца и младежи от целевата група на проекта.
През месеците август и септември на 2013 г. от домовете в село Искра, община Карнобат и село Кошарица, община Несебър са изведени първите 23 деца и са настанени в новите услуги в град Карнобат. Извеждането е реализирано след обучение на персонала в домовете и в новите услуги по индивидуален план за преместване на всяко дете.
Бих искал да отбележа, че с цел осигуряване на устойчивост на процеса на деинституционализация е възобновена дейността на Междуведомствената работна група за управление и координация на процеса на деинституционализация на деца.
Предвид отчетената необходимост от експертно обезпечаване вземането на стратегически решения за процеса на деинституционализация към настоящия момент се сформира експертна група, включително с участието на неправителствения сектор, която да подкрепя (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) работата на междуведомствената работна група.
В заключение, бих искал да подчертая, че за да бъде успешен процесът на деинституционализация, от съществено значение е да продължи доброто взаимодействие и координация между институциите на национално, регионално и местно ниво и не на последно място – неправителствения сектор. Това е важна предпоставка не само за ефективност, но и за устойчивост на процеса деинституционализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Соколова, имате възможност за реплика.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Адемов.
Прочетохте много точно критериите, по които става процесът на деинституционализация и аз много добре ги зная. Казвам Ви обаче, че те не се спазват! Експертите са принудени да се отказват от своите оценки. Ръководителите на проекти се отказват от позицията ръководител на проект, защото виждат, че не се спазват оценките. Казусът с „24-то дете” е показателен и Ви го казвам след разговори с ръководители на проекти и с експерти. Това са хора от различните съпътстващи грижата за децата браншове – психолози, социални работници, логопеди, сурдо- и тифлопедагози.
За увредените и изоставените деца семейството е държавата, попечителят е държавата. Те нямат как да защитят правата си по друг начин.
В продължение на една година наблюдавам дейността на Проект „Детство за всички”. По тази дейност се издириха семействата на изоставените и увредените деца, така че при процеса на деинституционализация те да бъдат настанени най-близо до семействата си. Сто семейства бяха мотивирани отново да се грижат за децата си, въпреки че с тежките си увреждания живеят настанени в институция. Тези сто семейства не могат да го направят сега, защото децата безразборно се настаняват някъде, само за да се попълни капацитетът от 24, защото тогава се усвоява пълният капацитет на финансовите средства по делегираната държавна дейност.
Това, за което Ви моля, ако не сте наблюдавали процеса пряко, моля да се намесите. Държавната агенция за закрила на детето е тази, която в случая, както казах, е и попечител, и родител, и всичко за тези деца.
Смисълът се губи, когато направени експертизи от най-добрите специалисти, които България има – по този проект се работеше повече от година – когато е доведен до финалния етап, когато трябва наистина като лакмус, като огледало, да дадем накрая на завършване на процеса сертификат за качествено извършена услуга, всъщност се опорочава, за да може бързичко да мине. Нали разбирате, следващото, което предстои, е по отношение в областта на правосъдие за децата и в частност възпитателните училища и интернати – социално-педагогическите интернати. Това в следващия програмен период ще стартира като реформа. Ние трябва достатъчно добре да сме завършили предишната, за да започнем новата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Соколова.
Господин министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, благодаря за Вашата загриженост и за Вашия ентусиазъм, с който сте участвали и сте наблюдавали през последната година процеса на деинституционализация. Убеден съм, че за да можем да постигнем целите, заложени в процеса на деинституционализация, най-важното нещо е да поставим на преден план, да изведем пред скоби, ако мога така да се изразя, интереса на детето, защото той е най-важният в случая! Дори не е важно това, което се опитваме да внушим сега, че по някакъв начин се опитваме да заобиколим методиката. Не, не я заобикаляме.
Става въпрос за това, че са направени две оценки по методиката, за която Вие знаете много добре. Направени са две оценки от мултидисциплинарни екипи, които се спазват абсолютно стриктно. Ако Вие имате някакви случаи, в които тази методика се заобикаля по някакъв начин, ще Ви моля да ми предоставите тази информация, за да вземем конкретните мерки. В противен случай оставаме с впечатлението, че по някакъв начин целим да провокираме напрежение в процеса на деинституционализация, а няма нужда от такова. Има нужда от интегриран подход, защото това са деца с увреждания.
Аз тук сега не искам да коментирам защо навремето – преди година, година и нещо, е избрана тази целева група. Това е друга тема, защото това е една от най-тежките целеви групи.
Аз не искам в никакъв случай една институционална грижа, разбира се, и Министерството на труда и социалната политика, и Държавната агенция за закрила на детето по никакъв начин не бива да заменят една институционална грижа с друга. Никой няма интерес от това. Целта е дори и в случаите, в които е необходимо наново да се направи такава индивидуална оценка на всяко едно от децата, които са предмет на настаняване в нови институции, това трябва да се направи и се прави, защото вече функционира и действа междуинституционационална ведомствена група, има и структурирани екипи.
Молбата ми е заедно всички да се опитаме да направим всичко възможно да довършим този процес на деинституционализация, защото е изключително важен не само за децата, не само за проектите, а и за България като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Следващият въпрос към господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, е от народния представител Цвета Караянчева относно конфликт на интереси при назначаване на директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, и липса на необходим професионален опит.
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, колеги! Моят въпрос е относно допуснатия и единствен класиран кандидат за директор на Инспекцията по труда в Кърджали господин Юмер Лютви Юсеин с предишна месторабота управител на офиса на Търговска банка „Д Банк” в Момчилград.
Господин Юсеин е на 28 години с икономическо образование и освен управител на банка е общински съветник и председател на младежката организация на ДПС в Момчилград. Още в края на август, един месец преди да бъде освободен предишният директор господин Стратиев, регионалните медии обявиха, че господин Юмер Юсеин е номиниран да оглави Инспекцията по труда в Кърджали. Конкурсът за длъжността „директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, е обявен на 1 октомври 2013 г. и единственият подал документи и допуснат до участие в конкурса е кандидатът господин Юмер Юсеин.
Според Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията позицията изисква минимум пет години професионален опит в област, свързана с функциите, определение в длъжностната характеристика или придобит ранг втори младши, което се доказва с официални документи. От представените от кандидата документи е видно, че той не отговаря на горепосочените условия. Трудовият му стаж е свързан с търговията на дребно, производство на тютюневи изделия и в сферата на парично посредничество, като последователно е заемал длъжностите „продавач-консултант”, „кантарджия-отчетник”, „стажант” и „специалист-кредитиране”, „банков служител” и „ръководител на банков офис”. Лицето няма професионален опит в системата на трудовия контрол, а ръководният му стаж възлиза едва на година и шест месеца.
Сезирах Ви за конфликт на интереси със закупуване на дялове от фирма за трудова медицина. Разбрах, че господин Юсеин вече се е отказал, продал е дяловете си, което показва, че има подготовка за назначаване на лицето.
Сега искам да Ви попитам, господин министър, според Вас господин Юсеин отговаря ли на изискванията за заемане на длъжността и по какъв начин е удостоверен професионалният му опит? Ако се окаже, че той не отговаря на професионалния опит, който се изисква за длъжността, ще се обяви ли нов конкурс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на госпожа Караянчева.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Караянчева, назначаване на служители в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” се извършва от изпълнителния директор на агенцията в качеството му на орган по назначаване. Аз, като министър на труда и социалната политика, не назначавам държавни служители в Инспекцията по труда.
Съгласно Закона за държавния служител, постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс. Такъв е бил обявен на 1 октомври 2013 г. за длъжността „директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали. В определения десетдневен срок заявление за участие в конкурса е подадено от едно лице – Юмер Лютви Юсеин. Конкурсът е бил обявен публично, съобразно закона, което изключва изразените от Вас съмнения и притеснения за политическа намеса, целяща ограничаване на броя на кандидатите.
В законоустановения срок конкурсната комисия е разгледала документите на кандидата и е установила, че той отговаря на минималните и специфични изисквания за длъжността. Тези изисквания са наличие на образователна степен „магистър” и професионален опит пет години в областите, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика или придобит ранг втори младши.
Кандидатът Юмер Юсеин е представил документи, от които се установява, че е завършил магистратура в УНСС – град София, и притежава пет години професионален опит като специалист, работещ с малки и средни предприятия, с вътрешни и външни клиенти и като ръководител – офис, който организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на офиса.
Съгласно изискванията на Закона за държавния служител, към момента на възникване на служебното правоотношение, което става с издаването на заповед за назначаване на длъжността, органът по назначаване следва да установи има ли за кандидата налице някои от основанията, предвидени в чл. 7, ал. 2 от закона, което би било пречка за възникването на служебно правоотношение и за назначаване на кандидата на длъжността. Част от тези законови основания, предопределящи невъзможност за възникване на служебно правоотношение, са посочените от Вас обстоятелства: заемане от кандидата на ръководна или контролна длъжност в политическа партия, а също и кандидатът да е едноличен търговец, неограничен отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контролно търговско дружество или кооперация. Към настоящия момент господин Юсеин не е назначен на длъжност „директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, и няма статут на държавен служител, предвид което не би могло да се говори за наличие на несъвместимост в статута му на държавен служител, както и за наличие на конфликт на интереси, произтичащ от заеманата от него длъжност.
Съгласно Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, такъв възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба.
Убеден съм, че ако за кандидата е налице законова несъвместимост към момента на възникване на служебното му правоотношение, изпълнителният директор на Инспекцията по труда няма да издаде заповед за назначаването на господни Юмер за държавен служител. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Народният представител Цвета Караянчева има възможност за реплика в рамките на две минути.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, колеги! Господин министър, радвам се, че сте обърнали внимание на конфликта на интереси. Искам обаче да обърна още веднъж внимание върху професионалния опит. Проверете в системата на НАП каква професионална квалификация има лицето, защото, убедена съм, че сте заблуден и, доколкото знам, лицето не отговаря дори на минималните специфични изисквания за длъжността, които са: минимален професионален опит, необходим за заемане на длъжността включва времето, през което служителят е извършвал дейност в областта или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика.
Аз Ви обърнах внимание, че господин Юсеин е бил продавач-консултант, кантараджия, стажант-специалист „Кредитиране”, банков служител, ръководител само година и шест месеца, така че лицето няма професионалния опит в системата на трудовия контрол. Професионалният опит в системата на трудовия контрол е свързване с контрола по спазване на изискванията на законодателството в областта на трудовите отношения, здравословните и безопасни условия на труд и насърчаване на заетостта.
Обръщам внимание най-добронамерено, защото ще се получи едно закононарушение.
Искам да Ви помоля да обърнете внимание и на изпълнителния директор, за да удостоверите наистина дали лицето, което ще заеме тази длъжност, има този професионален опит. Ако това не е така, искам да Ви помоля да обявите нов конкурс за съответната длъжност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Караянчева.
Господин министър, заповядайте за дуплика в рамките на две минути.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Караянчева, не е възможно по-подробно изброяване на представените от участника документи, удостоверяващи професионалния му опит, защото тази информация се предоставя на конкурсната комисия, която е задължена да не разгласява, съгласно чл. 9 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, за което членовете на комисията подписват декларация.
Много интересно след като членовете на комисията са подписали такава декларация, не знам каква професионална квалификация има това лице, Вие откъде имате такава информация? Но това е по-малкият проблем.
Ако лицето не отговаря на изискванията, които са съгласно Закона за държавния служител и ако въпреки това то бъде назначено, има възможност тази заповед на органа по назначението да бъде обжалвана по съответния ред, така че всичко около този конкурс ще бъде чисто, не се притеснявайте за това, не бива да имате каквито и да е съмнения, че законът в този случай ще бъде спазен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Следва питане към Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, от народния представител Семир Хусеин Абу Мелих относно броя на бездомните деца на територията на Република България.
Заповядайте, господин Мелих.
СЕМИР ХУСЕИН АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Адемов, въпросът ми към Вас се отнася за клошарите в България. Имате ли някакви цифри колко са на брой и какво имате намерение да предприемете през тази зима относно тези хора?
Държа да Ви кажа, че въпросът реално не е от мен. Той ми беше зададен от едно младо момче на около 20-25 години, което дойде на моя приемен ден. С голямо учудване му казах: добре, ще се опитам да намеря информация и ще ти дам отговор, кажи ми ти какъв си точно и защо те интересува тази тема? Отговорът беше, че той е израснал в Дом за сираци „Коджакафалията“ – Бургас, излязъл е оттам, сега работи в зеленчуков магазин, взима 8 лв. надница и половината ги дава на клошарите в града. Разтревожен е, че тези пари не стигат.
Бях изумен, господин Адемов. Това е наистина солидарно отношение. Той, разбира се, не осъзнава, че прави огромен жест, от който ние всички трябва да се поучим. Мисля, че всички му дължим един отговор, да види господин Рашков държавата какви намерения има относно тези хора и какво ще предприема относно тях. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на народния представител Семир Хусеин Абу Мелих.
Заповядайте, господин министър, за отговор. Имате на разположение 5 минути.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Абу Мелих! Борбата с бездомността е един от водещите приоритети в политическия дневен ред на Европейския съюз. Основните европейски документи и инициативи, насочени към ограничаване на бездомността и жилищното изключване, са Стратегия „Европа 2020“, пакетът за социални инвестиции и работният документ на Европейската комисия „Противопоставяне на бездомността в Европейския съюз“, обменът на добри практики, партньорските проверки и други. Предвид комплексния характер на бездомността важен акцент се поставя върху необходимостта от стратегия на Европейския съюз за борба с бездомността, прилагане на интегриран подход, включващ мерки за превенция и прилагане на подхода „Жилище преди всичко“.
С рамките на възприетите общи приоритети на европейско ниво отделните страни членки разработват и прилагат собствена национална политика за борба с бездомността, като в национален контекст особено важна е ролята на общините.
Като страна – членка на Европейския съюз, прилаганата от България политика и мерки са в съответствие с европейските приоритети и стратегии за намаляване на броя на бездомните лица и осигуряване на достъп до жилищно настаняване. Политиката от компетенциите на Министерството на труда и социалната политика в областта на бездомността е насочена предимно към предоставянето на социални услуги. За осигуряването на подслон и подкрепа за бездомните лица и деца се предоставят услуги в центрове за временно настаняване, приюти, защитени жилища, центрове за настаняване от семеен тип, центровете за работа с деца на улицата, преходни жилища, наблюдавани жилища.
Центровете за временно настаняване и приютите са изцяло предназначени за бездомни лица, както и центровете за работа с деца на улицата. Към края на месец септември 2013 г. техният общ брой е 32.
С цел гарантиране достъпа до тези услуги в проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. е предвидено финансиране в размер на 3 млн. 962 хил. 800 лв. за близо 1000 потребители. Към края на месец септември 2013 г. са регистрирани и 1370 бездомни лица, като 860 лица от тях са ползвали социални услуги, 26 здравни услуги, 83 лица са ползвали други услуги.
Особено разпространена форма за подкрепа на тази целева група са обществените трапезарии, в които ежедневно се предлага безплатен или частично платен обяд на най-нуждаещите се лица.
През 2014 г. за дейността на обществените трапезарии са предвидени допълнителни средства в размер на 2 млн. лв. в повече в сравнение с отпуснатите през 2013 г.
С цел насърчаването на равния достъп до адекватни жилищни условия за хора в неравностойно положение в процес на реализация е и схема „Интегра“ по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“, допълваща интервенциите в рамките на схема „Подкрепа за осигуряване на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими малцинствени социално слаби групи от населението и други групи в неравностойно положение” по Оперативна програма „Регионално развитие“. Конкретни бенефициенти по операцията, както и по допълваща схема са общините Бургас, Видин, Девня и Дупница.
Освен това през новия програмен период също са предвидени мерки за подкрепа на бездомни лица, включително и чрез междусекторни услуги.
В заключение бих искал да подчертая, че за да бъде успешен подходът за намаляване на броя на бездомните лица, от съществено значение е да продължи доброто взаимодействие и координация между институциите на национално, регионално и местно ниво с оглед предприемането на съгласувани и ефикасни действия срещу бездомността и жилищното изключване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Абу Мелих, за два уточняващи въпроса.
СЕМИР ХУСЕИН АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Адемов, благодаря Ви за отговора.
Питането ми е: имате ли конкретна информация в Бургаска област какви са бройките и ако имате, дали бюджетът, който сте предвидили, и изобщо националният бюджет се разпределя по бройки в райони, или как е точно схемата за разпределение на този бюджет? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Абу Мелих.
Заповядайте, уважаеми господин Адемов, да отговорите.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Абу Мелих! Конкретно за Бургас в момента ми е трудно да предоставя информация, но мога в писмен вид след това да Ви информирам.
Но ето информация от общ характер относно данни за социални услуги за бездомни лица, които се предоставят в България. Към месец септември 2013 г. броят на центровете за временно настаняване е 13, с общ капацитет 625 места, от които заети 442 места, броят на приютите е 6, с общ капацитет 130 места, от които заети са 81, броят на центровете за работа с деца на улицата е 13, с общ капацитет 231 места, от които заети 212.
В град София през зимните месеци функционира един кризисен център за настаняване на хора в риск, в който подкрепа намират 70 бездомни лица. Към момента услугата „Обществена трапезария” се предоставя на 181 трапезарии във всички 27 области, като потребителите са увеличени с над 50% и към момента са 16 хил. 982 лица, от които 1200 деца.
Приемам ангажимента да Ви информирам колко е броят на бездомните лица, в това число деца в Бургас, и какъв е финансовият ресурс, който е наличен там и който е необходим. Това ще направя в писмен вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми господин Абу Мелих, можете да изразите отношение към отговора на министъра.
СЕМИР ХУСЕИН АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин Адемов, благодаря Ви за отговора. Надявам се господин Рашков също да е удовлетворен, ако гледа сесията на Народното събрание. Ще очаквам от Вас тази информация, за да я предоставим на този млад господин, който се интересува от тази прослойка от хора и се надявам тази цифра да намалява всяка година, а не да се увеличава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпросите към госпожа Искра Михайлова. Първият въпрос към нея са задали народните представители Йордан Младенов и Петър Курумбашев относно проблемите при функционирането на сметището на град Пазарджик.
Заповядайте, уважаеми господин Младенов, да развиете въпроса.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! На два километра по въздушна линия от село Капитан Димитриево се намира сметището на град Пазарджик, което е създадено през 1962 г. Днес то трови населението с химичен дим, замърсява подпочвените води и нарушава катастрофално околната среда. Жителите на село Капитан Димитриево са сред най-застрашените от димящото сметище. Установено е не само по-висок брой, но и зачестяване на редки онкологични заболявания. Буди тревога и значително по-голямата заболеваемост както на остри, така и на хронични заболявания и по-тежкото им протичане. Димната завеса е впечатляваща за всички пътуващи по посока на град Пазарджик. Геноцидът е не само за жителите на село Капитан Димитриево, но и за околните села Алеко Константиново и Главиница.
Сметището се поддържа от концесионер, съгласно сключен с община Пазарджик договор. Уверенията на кмета на община Пазарджик са, че всички дейности, които се предприемат на площадката, са съгласувани с РИОСВ. Резултатът обаче е тревожен. РИОСВ – Пазарджик отчита, че сегашното състояние на сметището е оценено като съоръжение с висока степен на риск за околната среда и подлежи на постоянен контрол. От направените четиринадесет проби осем са по подадени жалби на жителите на село Капитан Димитриево.
С Протокол № 1 от 27 февруари 2013 г., на проведено заседание на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, е взето решение със средства от бюджета на предприятието да бъдат финансирани една клетка, кантар и необходимата обслужваща инфраструктура за регионално депо за твърди битови отпадъци.
Уважаема госпожо министър, от така подадения протокол не става ясно дали се предвиждат средства за рекултивация и затваряне на сметището на град Пазарджик. Ето защо отправям към Вас следния въпрос: предвиждат ли се средства за рекултивация и затваряне на сметището на град Пазарджик и ако не се предвиждат, какво ще предприеме Министерството на околната среда и водите за спиране на геноцида на жителите на селата Капитан Димитриево, Алеко Константиново и Главиница?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Младенов.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите на депутатския въпрос.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Младенов, във връзка с постъпилия въпрос от Ваша страна относно проблемите при функциониране на сметището на град Пазарджик Ви информирам.
Предвид забавянето при изготвяне на проектно предложение за изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Пазарджик за финансиране по Оперативна програма „Околна среда”, изграждането на първа клетка и необходимата инфраструктура за нейното функциониране ще бъде осигурено с национални средства в бъдещ период, когато общината постигне необходимата проектна готовност. Това е решението на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и това е минималното ниво за изграждане на регионална система – една клетка, прилежаща инфраструктура и стопански двор.
На този етап не се предвиждат средства за финансиране рекултивацията на старото общинско депо, тъй като то все още е в експлоатация и не е известна крайната дата на нейното прекратяване. Съгласно чл. 60 от Закона за управление на отпадъците за извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото. В случай че до този момент от страна на община Пазарджик не са начислявани средства за закриване и следексплоатационни грижи за депото, средствата за тази дейност следва да бъдат осигурени от общината-собственик в края на експлоатационния период на действащото сметище.
Министерството на околната среда и водите търси и други възможности за финансиране на дейности по рекултивация на определен брой депа, което не освобождава собствениците им от отговорността за осигуряване на собствени средства за изпълнение на изискванията на Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
В периода между 1 януари 2010 г. и 1 юли 2013 г., по силата на Постановление на Министерския съвет № 209 от 20 август 2009 г., изменено и допълнено с Постановление № 84 от 25 април 2012 г., се набират предложения за проекти за закриване и рекултивация на изведени от експлоатация депа. За съжаление, тези, които не са изведени от експлоатация, не могат да кандидатстват за такова финансиране.
Към настоящия момент в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда са получени и са в процес на разглеждане, финансиране и изпълнение общо 91 проекта за рекултивация на депа, които са закрити, има заповед за спиране на дейността по тях и съответно влиза строител за рекултивация. В този план сметището на община Пазарджик не е в този списък, тъй като предстои спирането на депото.
Допълнително бих искала да Ви дам информация, че в процес на подготовка е проектът за новия регионален център с едната клетка и стопанския двор, предстои неговото техническо одобряване от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. За съжаление, след одобряването на проекта трябва да се проведат съответните обществени поръчки за избор на изпълнител и това ни кара да мислим, че поне половината от 2014 г. ще трябва да продължава да функционира сега действащото сметище, за което е от изключително значение да се издават добри, качествени препоръки от Регионалния инспекторат, да се спазват от концесионера, за да се избягват инциденти, някои от които и умишлени. За съжаление, информацията ни показва, че в някои от случаите запалването на сметището е абсолютно умишлено. Така че то подлежи на контрол и се надявам, че през 2014 г. ще имаме решение за закриването му, за да пристъпим към рекултивация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте господин Младенов, имате възможност за реплика към отговора на министъра.
ЙОРДАН МЛАДЕНОВ (КБ): Уважаемо госпожо министър, благодаря за отговора.
Многократно съм посещавал това сметище и както Вие казвате, виждал съм горящи гуми, запалени найлони, пластмаси, които се палят от ровещите там. Затова Ви моля да обърнете внимание на Регионалната служба, която е, да засили контрола. Също така предвиждам да инициирам кръгла маса в град Пазарджик с всички, които са свързани със сметището, на която ще бъдете поканена и Вие. Надявам се всички да дойдат, за да решим този проблем, който притеснява не само град Пазарджик, а може би е и един от най-големите проблеми на област Пазарджик. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Младенов.
Госпожо министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Младенов, поемам ангажимента за засилен контрол, за това какво се случва на сметището, но там трябва да имаме координация на действията на концесионера, общината и Регионалната инспекция, тъй като проверките на Регионалната инспекция в никакъв случай не са достатъчни, за да гарантират охраната и сигурността на сметището. За съжаление, там се извършват абсолютно неправомерни действия.
Що се отнася до кръглата маса, с удоволствие ще участвам в нея заедно с експертите от Управление на отпадъците, оперативната програма и Предприятието за управление на дейностите по опазването на околната среда. Разчитам, че на такава маса ще участват и концесионерът, общината и съответно Регионалната инспекция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Преминаваме към следващия въпрос към министъра на околната среда и водите, зададен от народните представители Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман относно възможностите за финансова подкрепа от страна на ПУДООС за решаване на проблема с опасните превишения на нормата за манган в питейната вода на няколко Хасковски села.
Заповядайте, господин Атаман, да развиете зададения въпрос.
МЕХМЕД АТАМАН (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, в началото на месец октомври 2013 г. в пресата се появи тревожна информация за поредното превишение на манган многократно над допустимите норми в питейната вода в поне пет Хасковски села, като за отделните населени места превишенията варират от 60 до 100 пъти. Водата в селата е обявена за негодна за пиене от Регионалната здравна инспекция, като това е шестото такова обявяване само за последните две години.
По повод тази ситуация кметът на село Брягово каза за медиите, че е имало Проект за напорен водопровод и пречиствателна станция за село Брягово, който е бил финансиран от ПУДООС и спрян от правителството на ГЕРБ. Водопроводът, който минава през село Брягово, обаче е изключително важен, защото снабдява с питейна вода селищата на три общини – Харманли, Симеоновград и Хасково.
Експертното мнение във връзка с възможностите за трайно решаване на проблема със замърсяването с манган на питейна вода в района е, че трябва да се изградят пет обезманганни станции по магистралните водопроводи в Хасковско, Симеоновградско и Свиленградско, на обща стойност 17 млн. лв.
В тази връзка нашите въпроси към Вас са следните:
1. Защо е взето решението на Управителния съвет на ПУДООС да бъде спряно финансирането на Проекта за напорен водопровод и пречиствателна станция на село Брягово, при положение че проблемът е известен още от 1993 г., а само през последните две години шест пъти водата е обявена за негодна за пиене поради превишение на допустимите норми на манган в нея?
2. Има ли възможност да бъде преразгледано решението на Управителния съвет на ПУДООС и Проектът за напорен водопровод и пречиствателно-обезманганна станция на село Брягово да бъде финансирана от предприятието?
3. Има ли възможност за финансиране от ПУДООС на необходимите пет обезманганни станции по магистралните водопроводи в Хасковско, Симеоновградско и Свиленградско или поне на някои от тях, за да бъде решен проблемът с високите концентрации на манган в питейната вода в тези райони и провеждани ли са разговори с потенциалните бенефициенти в тази насока?
4. Ще има ли възможност през следващия програмен период да бъдат финансирани от Оперативна програма „Околна среда” необходимите пет обезманганни станции по магистралните водопроводи на Хасковско, Симеоновградско и Свиленградско, за да бъде решен проблемът с високите концентрации на манган в питейната вода в тези райони? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Атаман.
Заповядайте, госпожо Михайлова, да отговорите на депутатския въпрос.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господин Атаман, господин Чакъров! Преди да започна с отговора на конкретните въпроси, бих искала само да уточня, че в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда направиха проверка и за периода от 2003 г. до настоящия момент там не е регистриран Проект за изграждане на напорен водопровод и пречиствателна станция на село Брягово. Единственият проект, който е регистриран от община Хасково по отношение на водоснабдяване, е водоснабдяването на село Маслиново със сума в размер на 343 хил. 967,60 лв. В този план няма да мога да отговоря на първата част от въпроса Ви дали може да се възстанови проектът, тъй като очевидно трябва да се представи нов проект от името на община Хасково.
Що се отнася до това какви са възможностите за изграждането на такъв обект Ви информирам за следното:
В предвидения финансов ресурс за 2014 г. Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда има две възможности да финансира такъв проект. Първата възможност е да бъде предвиден за финансиране от трансфера от националния бюджет като приоритетен обект за областта. Той безспорно носи такъв характер, защото замърсяването с манган е изключително вредно. Има и трансграничен ефект. Ние отчитаме замърсяванията и по поречието на реките, които преминават границата и отиват в съседните държави, и един такъв проект би допринесъл за подобряване на трансграничните ни контакти по отношение на водите със съседната страна.
Моята препоръка е такъв проект да бъде предложен за финансиране по този финансов ресурс. Ако бъде одобрен в уважаемото Народно събрание и влезе в бюджета за следващата година, той би могъл да финансира такъв тип приоритетни проекти.
Що се отнася до приоритетите на самото Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда, в момента те не включват такъв тип проекти, тъй като случаят е доста уникален и специфичен за района и замърсяването с манган, но не изключвам възможността при наличието на два финансови ресурса от държавния бюджет и бюджета на предприятието да променим приоритетите и да се мисли и за такъв вариант.
По оперативната програма такъв тип съоръжения към този момент не са предвидени. Поемам ангажимента, че в рамките на работната група по актуализацията на Проекта за оперативната програма ще дискутираме възможностите за подкрепа на такъв тип проекти за пречистване на качеството на водите в речните корита вследствие на индустриално или друг тип замърсяване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Желаете ли реплика?
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, ние сме по-скоро доволни от отговора, който чухме с господин Атаман по отношение на бъдещите намерения и възможности за финансиране на пречиствателни станции за питейни води в този регион, където съдържанието на манган е високо. Аз и колегата Атаман споделяме позицията, която Вие изразихте.
В този район попада – ние ще се обърнем към Вас, и село Буково в община Първомай, където също има потребност от водоснабдяване. За съжаление, и там стойностите на манган са доста високи и освен да бъде доставено водоснабдяване, там ще бъде необходимо да бъдат пречиствани водите.
Въпросът, който днес обсъждаме, е само част от проблемите за по-високото съдържание на манган във водите във ВиК сектора у нас като цяло. Този сектор, за съжаление, е един от най нереформираните, за който са необходими милиарди евро, първо, за да бъде приведен в съответствие с европейските стандарти, както и да изпълним поетите ангажименти в преговорния процес с нашите партньори от Европейския съюз пред Европейската комисия.
За съжаление, последните четири години са пропуснати – по времето на управлението на ГЕРБ, да бъдат реализирани тези реформи, при условие че законодателно е даден старт и са направени първите стъпки към края на управлението на тройната коалиция, но това време е загубено. Надявам се, че с възможностите, които има Оперативна програма „Околна среда”, до голяма степен ще бъдат изпълнени изисквания и ще бъде подобрено качеството на стандарта чрез изграждането на така необходимата ВиК инфраструктура.
Вчера на съвместно заседание на двете комисии – по местно самоуправление и околна среда, разгледахме във Ваше присъствие и с представители на Министерството на околната среда и водите подготвената от Министерството на регионалното развитие нова стратегия за ВиК-сектора. Оттам е видно, че са потребни огромни средства. На първо време за следващите две години са необходими повече от 12-14 млрд. лв. Само 30-40% от средствата ще могат да бъдат използвани от еврофондовете при 100%-тово тяхно реализиране. Останалата огромна част се предвижда да бъде за сметка на повишаването на цената на водата, както е широко известно, или по-правилно казано цената на водната услуга.
Вчера изразих моите опасения и притеснения, че един такъв подход ще натовари много чувствителните социални групи – бедните и най-бедните. На това се съгласи и заместник-министър Симидчиев, който представи новата стратегия. Иначе казано тези слоеве от нашето население биха се натоварили с 10-15% от техните приходи, което не е приемливо. Тоест, реформа във ВиК-сектора трябва да има, но тя трябва да се провежда така, че ценовата политика да бъде балансирана. Тя трябва да бъде, подчертавам, социално поносима за всички наши съграждани и за нас като цяло. Аз съм убеден, че ще можем да постигнем най-правилния подход и баланс.
Приветствам същевременно взетото през месец август решение на Управителния съвет на ПУДООС точно такива проекти да бъдат финансирани. Защото е видно, че през последните четири години за малките и средни населени места такива проекти от ПУДООС не са одобрявани. Няма да навлизаме в спор дали е имало или не е имало такъв проект, както Вие казахте. По-важното е, че Вие изразихте готовност такива проекти да бъдат финансирани и след решението, което е взето от Управителния съвет, такива проекти ще бъдат финансирани. Въпреки скромните възможности, които има, съобразно финансовата рамка на ПУДООС, добре е да се намери решение специално за тези населени места, където манганът е в по-високо съдържание – да се изградят пречиствателни станции за отпадни води. Преди всичко това е здраве за нашите съграждани и естествено с всички управления по отношение на нашите ангажименти като трансгранични отвеждания на водите, но по-важни са животът и здравето на нашите съграждани.
Бих искал да припомня, че докато бях министър заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството – тогава с господин Гагаузов, намерихме решение за Любимец, и отчасти от ПУДООС, отчасти от Министерството на регионалното развитие е изградена за пречистването на мангана пречиствателната станция за питейни води в Любимец. Аз по-скоро съм оптимист след отговорите, които получихме, че тези станции ще бъдат изградени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Госпожо министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте!
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Чакъров, благодаря Ви за репликата. Искам да се съглася с Вас и да Ви кажа, че във втората половина на 2009 г. от ПУДООС са спрени работите по 90 проекта по водоснабдяване и пречистване на питейни води. Това решение е дало отражението си през следващите години, в които не е инвестирано нищо по отношение на питейните води. Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.” се фокусира върху пречистването на отпадните води поради изискванията за спазване на регламента, по който България е страна и трябва да спазим неговите изискванията. Инвестициите в питейни води са изключително малки, допълнителни – там, където има изграждане на воден цикъл в някои от големите проекти, някаква малка част от водопровода.
Точно по тази причина променихме приоритетите на ПУДООС, като обърнахме специално внимание върху водоснабдяването. Освен това допълнителното финансиране на ПУДООС от държавния бюджет ще бъде насочено основно към водоснабдяване. В синхрон и координация сме с Министерството на регионалното развитие, което чрез ВиК-системата също ще подкрепи национална програма, която да бъде ориентирана към водоснабдяването и в рамките – за съжаление, не можем за една година, но колкото се може в по-кратък период от време да решим въпросите с водоснабдяването и качеството на питейната вода.
В такъв смисъл аз разчитам, че и местните власти, отговорни за водоснабдителните мрежи в рамките на населените места, ще подготвят проекти, които да бъдат подкрепени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Александър Паунов относно тежката екологична обстановка в района на Средногорието.
Заповядайте, господин Паунов, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо министър Михайлова! В района на Средногорието съществува тежка екологична обстановка, в резултат на което 30 хил. български граждани са обречени на нездравословен начин на живот вследствие от надпраговото замърсяване на въздуха, водите и почвите със серен диоксид, арсен, кадмий, мед, олово и други тежки метали, изпускани от Медодобивното предприятие „Аурубис България” АД – Пирдоп.
От направените изследвания е видно, че количествата арсен, изпускани директно от предприятието в р. Пирдопска и р. Тополница, е 40 пъти над допустимите норми. Изследванията на въздуха, направени през 2009 г., от Националния център по опазване на общественото здраве показват, че изпусканите емисии серен диоксид от „Аурубис България” АД – Пирдоп, в атмосферния въздух над гр. Златица са 10 пъти над допустимите норми. При направените изследвания на водите от шахта – собственост на „Аурубис България” АД, от Изпълнителната агенция по околната среда са установени фрапиращи данни на замърсяване с кадмий в пъти над нормите – арсенът, серният диоксид и кадмият, както Ви е известно, са основни причинители на онкологични и други тежки заболявания.
В резултат на тежката екологична обстановка в региона на Средногорието има решение на Министерския съвет, подписано от тогавашния министър-председател Сергей Станишев, с което Златица, Пирдоп и Челопеч са обявени за региони с повишен здравословен риск по компоненти въздух и вода и са набелязани конкретни мерки за подобряване на околната среда. Това решение до момента не се изпълнява и в района вместо да се предприемат мерки за намаляване на замърсяването и подобряване на жизнената среда, са издадени незаконни разрешения за увеличаване производството на „Аурубис България” АД, без да бъде проведена процедура по ОВОС за съответно установяване на реалната екологична обстановка в Средногорието.
Госпожо министър, въпросът ми към Вас е какви мерки ще предприеме Министерството на околната среда и водите за реално подобряване на екологичната и жизнена среда в Средногорския регион? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Паунов.
Госпожо Михайлова, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Паунов! Съгласно изискванията на екологичното законодателство „Аурубис България” АД – гр. Пирдоп, притежава комплексно разрешително, което е актуализирано в началото на 2013 г. Поставените в разрешителното условия гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на Закона за опазване на околната среда. Изпълнението на условията се контролира от Регионалната инспекция по околна среда и води в София. Освен това се извършва и регулярен мониторинг за състоянието на компонентите на околната среда в района на Пирдоп и Златица от Изпълнителната агенция по околна среда. Вие споменахте някои от изследванията от мониторинга за състоянието и резултатите, които излизат от изследванията на Изпълнителната агенция.
Резултатите от извършения контрол и данните от мониторинга по компонентите въздух и почви показват, че за гр. Пирдоп в периода 2011-2013 г. са регистрирани превишения на средночасовата норма за серен диоксид. Само през 2011 г. те са били 4 броя при 24 броя допустими по разрешително. От собствените непрекъснати измервания на дружеството е установено превишаване на средномесечната стойност на серен диоксид за месец декември 2011 г., за което на „Аурубис България” АД е наложена еднократна санкция от 1355 лв. Годишната норма за кадмий е превишавана за 2011 и 2012 г., като средногодишната концентрация намалява във времето и към момента няма превишения по този показател.
За гр. Златица нормите за съдържание на серен диоксид са постигнати окончателно в края на 2010 г.
Превишаването на средноденонощната норма за фини прахови частици продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в района на Пирдоп и Златица, както и за други градове в страната.
От „Аурубис България” АД също се извършва мониторинг по компонент почви в четири пункта на площадката на дружеството по показатели арсен, кадмий, мед, желязо, олово, цинк, селен, нефт и нефтопродукти, с честота на пробонабиране веднъж годишно. За периода 2008-2011 г. данните показват превишение до три пъти по показател мед. От последното изпитване на почвите, направено през 2012 г., превишаването по показател мед е незначително и е в рамките на посоченото от протоколите на акредитираната лаборатория неопределеност за резултат.
Мониторинг върху почвите се извършва и в два пункта в село Чавдар и село Антон, които се намират в непосредствена близост до хвостохранилищата „Бенковски 1” и „Бенковски 2”. Фирма „Аурубис” АД и мината в село Челопеч са под наблюдение от 2005 г. В пунктовете ежегодно се контролира съдържанието на биогенни елементи, тежки метали – цинк, мед, олово, хром, никел, арсен и живак, и устойчиви органични замърсители. Превишение спрямо нормите за допустимото съдържание на вредни вещества в почвите се наблюдава в село Антон по показател мед, като се констатира постоянно съдържание от 1,5 пъти над нормата. Останалите елементи при последните проучвания са в норма.
По отношение на инвестиционните предложения, през 2012 г. е издадено решение от министъра на околната среда и водите с характер да не се извършва ОВОС за инвестиционното предложение „Реконструкция и модернизация на пиро-металургично производство на анодна мед”, което е обжалвано и е потвърдено като законосъобразно от петчленен състав на Върховния административен съд. Издадено е решение от директора на РИОСВ – София, да не се извършва ОВОС и за пречиствателната станция за отпадъчни води от дъждовно-дренажна канализация.
Към настоящия момент в РИОСВ – София, се провежда процедура по ОВОС за надграждане на хвостохранилище и изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове, с която ще се направи кумулативна оценка на посочените по-горе инвестиционни предложения.
Всъщност с последното решение за оценка по ОВОС на практика коригираме предходните решения и извършваме оценка и на предходните инвестиционни намерения, за които някога е било взето решение да не се прави оценка по ОВОС.
Искам само да Ви информирам, че в момента в този период текат активни проверки както на състоянието на измервателните станции, резултатите от тях, така и на дейността на РИОСВ – София, за периода 2011-2012 г. и констатираната тогава липса на превишаване на нормите.
Имаме съдействието на Върховна административна прокуратура, с която извършваме съвместни проверки с Инспектората на министерството и с оторизираните специализирани дирекции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова.
Господин Паунов, имате право на реплика в рамките на две минути.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за подробния отговор. Трябва да подчертаем, че бившият министър на околната среда и водите Нона Караджова е издала незаконни разрешения за увеличаване на производството на „Аурубис България” – Пирдоп, без дори да бъде проведена процедура по ОВОС и да бъде установено каква е реалната екологична обстановка в Средногорския район.
Питам: като министър на околната среда и водите, ще дадете ли за проверка на прокуратурата тези незаконни решения на Нона Караджова, които касаят дейността на „Аурубис България” – Пирдоп, в резултат на което да продължи цялата дейност и да бъдат преодолени всички тежки екологични проблеми, които има в Средногорието? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Паунов.
Госпожо Михайлова, заповядайте за дуплика на репликата на народния представител Александър Паунов.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Паунов! В края на моето изложение много набързо отбелязах, че в момента текат проверки, в които е ангажирана Върховна административна прокуратура. Ако бъдат намерени нарушения както в поведението на компетентната институция – РИОСВ – София, така и на съответните органи от Министерството на околната среда и водите, да, ще бъдат отправени сигнали.
Що се отнася до решението да не се провежда оценка по ОВОС, то е потвърдено като законосъобразно от Върховния административен съд и по отношение на него не можем да предприемем никакви мерки.
Как са се извършвали проверките и какво е състоянието на данните в момента имаме готовност в зависимост от резултатите да сигнализираме, още повече в момента работим заедно с прокуратурата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Сега преминаваме към питането на господин Страхил Ангелов относно подготовката на Договор за партньорство между България и Европейския съюз за периода 2014-2020 г.
Господин Ангелов, заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Съгласно проекта на Оперативна програма „Околна среда” за програмния период 2014-2020 г. основните мерки, финансирани от програмата във ВиК сектора в рамките на Приоритетна ос 1 ще са насочени към пречистването на отпадните води в населени места в агломерации с над 2000 еквивалент жители и към подобряване качеството на питейните води при доизграждане на пълен воден цикъл съгласно приоритетните нужди, идентифицирани в регионалните генерални планове за ВиК системите и съоръженията.
Във връзка с горното и с оглед на факта, че процесът на разработване на регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация все още не е окончателно приключил, Ви моля да ми отговорите на следния въпрос: въз основа на какви данни и допускания се извършва финансовото планиране на средствата по Приоритетна ос 1 на новата оперативна програма? Взети ли са предвид краткосрочните инвестиционни програми, залегнали в регионалните генерални планове при финансовото планиране по Приоритетна ос 1? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Госпожо Михайлова, заповядайте да отговорите на въпроса на господин Ангелов.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Госпожо председател, дами и господа народни представители, господин Ангелов! Ефективното използване на природните ресурси и опазването на околната среда от антропогенно влияние са в основата на устойчивото развитие и Оперативна програма „Околна среда” 2014-2020 г. ще допринесе за постигането на стратегическите приоритети на Споразумението за партньорство чрез инвестиции в опазването на околната среда, които същевременно подпомагат растежа на икономиката и осигуряват по-добър стандарт на живот.
Както отбелязахте, основните мерки по бъдещата Приоритетна ос 1 са насочени към пречистване на отпадъчни води от населени места в агломерации с над 2000 еквивалент жители, което е наше задължение по директива, и към подобряване качеството на питейните води при доизграждане на пълен воден цикъл съгласно приоритетните нужди, идентифицирани в регионалните генерални планове за ВиК системите и съоръженията.
Регионалните генерални планове за ВиК преминават през етапи на съгласуване и приемане, като към момента не е завършила процедурата по приемането им. По програмата се предвижда осигуряване на финансов ресурс за всяка обособена територия въз основа на краткосрочни инвестиционни програми, залегнали в регионалните генерални планове. Финансовото планиране на средствата по Приоритетна ос 1 се извършва въз основа на данните в проектите на регионалните генерални планове и индикативния финансов ресурс за бъдещата оперативна програма. По данни на Министерството на регионалното развитие приемането на регионалните генерални планове се очаква към края на месец ноември 2013 г.
Като допълнение към прочетеното искам да кажа, че за съжаление генералните планове не бяха готови във времето, когато трябваше да бъдат готови. Те бяха готвени през годините 2010-2011-2012 г. Сега ги завършваме в края на 2013 г. В момента преминават през оценка за въздействие върху околната среда. Пропуснатият период не позволи пълноценно съгласуване на Оперативната програма „Околна среда” с приоритетите на генералните териториални планове. Използвани са предварителни данни при подготовката на плановете от така наречения проектен фай плайн към всеки един от регионалните планове, който представлява списък от проекти, предложени от общините.
Единственото, което може да послужи като оправдание пред оперативната програма при нейната подготовка, при такава база на подготовката на програмата, е, че според Стратегията за ВиК сектора, която се разглежда в момента на обществени обсъждания, включително и в Народното събрание, нуждите от инвестиции в сектора са от порядъка на 12 милиарда или повече – според сбора от регионалните планове. Оперативната програма за следващия планов период разполага с не повече от 1,5 милиарда. Следователно при всички случаи оперативната програма не може да покрие всички нужди, които се определят в генералните планове. Приемайки приоритетите, които страната ни трябва да изпълнява съобразно ангажиментите ни по директива и договора за присъединяване, тя ще финансира приоритетните проекти от тези генерални планове. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова.
Уважаеми господин Ангелов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Михайлова! Жалко е, че за три години не сме успели да подготвим генералните планове – планове, върху които да стъпи Приоритетна ос 1 за следващия програмен период. Аз лично от Вашия отговор оставам с усещане и с впечатление, че явно Министерството на околната среда и водите като че ли въобще не е планирало да има следващ програмен период, което не е добре. Би трябвало да е мислено малко повече.
Надявам се ние като държава да успеем да завършим с генералните планове, за да можем да продължим напред с програмирането на тази много важна за водния сектор оперативна програма, защото, както и Вие сама казахте, опазването на околната среда и водите е един скъп процес и скъпо начинание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Заповядайте, госпожо Михайлова, да отговорите.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов, за уточняващите въпроси. Те ми дават възможност да Ви отговоря по следния начин.
В качеството ми на председател на Комисията по околната среда и водите в Четиридесет и първото Народно събрание, имах възможността в желанието си да защитя подготовката на бъдещата Оперативна програма „Околна среда” за 2014-2020 г., да каня на изслушвания по генералните планове заместник-министрите на регионалното развитие, отговорни за подготовката на генералните планове в края на 2010 г., в края на 2011 г. и в края на 2012 г. И сега, за съжаление, вчера отново участвах в среща, на която говорихме за генералните планове в бъдеще време. Убедена съм обаче, тъй като те вече преминават за оценка на въздействие, че те са на относително завършен етап и сега, в края на 2013 г., ще бъдат завършени.
От изключително значение е да имаме тези документи не само като планове за развитие на водния сектор, а като планове, които определят необходимостта и биха довели до това да бъде изпълнена стратегията за развитие на водния сектор в България. Но не на последно място, тези планове имат амбицията в по-дългосрочен план да определят приоритетите на инвестициите във ВиК сектора и въобще във водния сектор не само за програмния период 2014 2020 г., а и за повече години напред. Така че сега на нас се пада отговорността да свършим работата, която не е била свършена в продължение на три години, в много съкратени срокове, да нормализираме програмирането на оперативната програма и да гарантираме качествени инвестиции във водния сектор в един средносрочен план. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Желаете ли да изразите отношение, господин Ангелов? Не желаете, доволен сте от отговора.
Благодаря Ви, уважаема госпожо Михайлова, за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Успешен ден.
Преминаваме към въпросите към министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева.
Първият въпрос към нея е зададен от Кирил Добрев и той е относно финансиране на интензивното лечение.
Заповядайте, уважаеми господин Добрев, да развиете Вашия въпрос.
КИРИЛ ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, наистина не съм удовлетворен, че трябва да говоря пред почти празна зала. Надявам се, че това не е проява на интереса на политиците към проблемите на здравеопазването и тяхното разрешаване. Въпросът, който бях депозирал преди няколко месеца, в няколко свои части вече е детерминиран, особено с приемане на първо четене на бюджета на Здравната каса и на бюджета на Министерството на здравеопазването. Но тъй като това са въпроси, които не касаят само една година, не касаят само организацията през 2014 г., не се отказах да Ви го поставя и да чуя Вашето мнение.
Интензивно лечение в тясно специализирано отделение може да се наложи за пациент по всяка клинична пътека – както хирургична, така и терапевтична. Това е едно от най-скъпоструващите болнични лечения, неговата продължителност може да варира от един ден до няколко месеца. Тази себестойност не би могла да се определи в смисъла на една клинична пътека. Затова екипът водещи наши анестезиолози, начело с тогавашния национален консултант проф. Иван Смилов, договориха с министър проф. Гайдарски начин на финансиране от Министерството на здравеопазването на леглоден интензивно лечение в отделение или клиника по интензивно лечение. Методиката се оказа ефикасна, сравнително лесна за приложение и приблизително компенсира разходите на болниците за тази дейност.
Прехвърлянето на заплащането от Министерството на здравеопазването в НЗОК, според нас, анестезиолозите, доведе до размиване на правилата на финансиране, до невинаги обосновано разширяване на структурите ползватели и като закономерен резултат – до снижаване на изплащаната сума за интензивен леглоден и една неразумно тежка и трудоемка методика за отчитане. Средствата бяха 47 милиона през 2011 г. и 42 милиона през 2013 г. За един леглоден в университетска болница бяха 500 лв. през 2011 г. и 375 лв. през 2013 г.
Искам да добавя и обстоятелството, че реанимацията и интензивното лечение, също както и спешната помощ, са задължения на държавата, независимо дали пациентът е здравноосигурен, или не.
Отчитайки важността за справедливо и по-пълно заплащане лечението на критично болните и осигуряване на нужния все по-скъп ресурс от лекарства, консумативи и съвременна медицинска апаратура, ние искаме да знаем Вашето виждане и Вашите намерения както за 2014 г., така и през следващите години? Как считате, че трябва да се финансира интензивното лечение в болниците – от НЗОК, или от Министерството на здравеопазването, с какъв бюджет и по какви правила? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Уважаема госпожо Андреева, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, заплащането на дейностите в болничната медицинска помощ се осъществява от Националната здравноосигурителна каса по методика за заплащане на дейностите. Касата заплаща по методиката договорена и извършена дейност от изпълнителите на болнична медицинска помощ съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, включващ и процедури по интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане, със или без прилагане на сърфактант, както и процедури за интензивно лечение, извън случаите на новороденото.
От 1 януари 2013 г. интензивното лечение се заплаща по методиката от НЗОК по цени, определени по реда на чл. 55д от Закона за здравното осигуряване, които включват извършване на съвкупност от медицински дейности, медицински изследвания и медикаментозно лечение в рамките на период от 24 часа по отношение на пациент, чието състояние изисква интензивно лечение. Методиката урежда заплащането на дейностите в болничната медицинска помощ за задължително здравноосигурени лица, както и за здравноосигурени лица съгласно § 9, ал. 2, т. 3 от Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г.
Заплащането на здравно неосигурените лица се извършва чрез трансфер от Министерството на здравеопазването по реда на същия § 9, ал. 3 от Закона за бюджета на НЗОК.
Уважаеми господин Добрев, и през 2014 г. правилата, редът за заплащане на интензивното лечение за всички български граждани остава непроменен. Това вече, както сам подчертахте, стана известно и във връзка с гласувания на първо четене Закон за бюджета на НЗОК и бюджет на Министерството на здравеопазването. Аз съм абсолютно съгласна с Вас, че финансирането на интензивното лечение трябва да става от бюджета на Министерството на здравеопазването. Също така обаче е факт, че всички дейности, които Министерството на здравеопазването финансираше, бяха прехвърлени към НЗОК. За съжаление, макар да не ми е много приятно, ще припомня, че това стана по време на правителството на ГЕРБ.
Онова, което ние имаме като визия – поетапно връщане на дейностите, за които, пак повтарям, съм съгласна, че държавата трябва да има ангажимент с бюджета за 2014 г. Това ще бъдат дейностите по репродуктивния фонд и ваксините за имунопрофилактика. Застъпено е в бюджета за 2014 г.
Много ми се иска и ще работя за това през 2015 г. интензивното лечение да бъде заплащано от Министерството на здравеопазването, както и хемодиализата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Андреева.
Заповядайте, господин Добрев – имате реплика в рамките на две минути.
КИРИЛ ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо министър.
Наистина се надявам след 2014 г., също както репродуктивните грижи и дейности, както ваксинирането, за хемодиализата не мога да преценя точно, но съм убеден, и моите колеги анестезиолози също, че интензивното лечение по-ясно се детерминира, по-ясно се насочва и по-добре се субсидира, когато е към Министерството на здравеопазването. Надявам се да има яснотата за структуроопределящите болници и съответните интензивни отделения, които реално осъществяват интензивното лечение и имат право на това доплащане. Обикновено това са областните, университетските болници и някои големи частни болници, които имат добре развити интензивни отделения.
Един от проблемите в цялост при отчитане и заплащане в областта на здравеопазването са много тежките и сложни процедури на отчитане, които ангажират много време на работещите в здравеопазването – повече време, отколкото след това имат да отделят за грижи, прегледи, ангажименти с пациентите.
Процедура 9 и 10, свързана с отчитане на интензивното лечение към НЗОК, е главозамайваща, трудоемка процедура, която беше далеч по-некомплицирана и реализуема лесно, когато тази дейност беше към Министерството на здравеопазването. Аз предлагам във всичките отчетни документи в областта на здравеопазването да се придържаме към една простота, към една леснота на изпълнение, без това да е в ущърб на контрола и точната отчетност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Госпожо Андреева, желаете ли да направите дуплика? Не.
Следващият въпрос е от госпожа Ирена Соколова. Тъй като сме на ръба на времето, ще попитам: госпожо Соколова, сега ли желаете да зададете Вашия въпрос?
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ, от място): Той не е дълъг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте.
Госпожа Соколова ще зададе въпрос на министър Андреева относно изпълнението на проект „Посока: семейство” в община Перник.
Заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Въпросът ми не е дълъг, но пък за сметка на това е изключително важен – затова държах да го задам.
Става въпрос за изпълнението на проект „Посока: семейство” в община Перник. През месец октомври 2011 г. стартира пилотният проект за преструктуриране на осем домове за медико-социални грижи (ДМСГД) в страната и домът в Перник е един от тях.
Моят въпрос е: как протича процесът по изпълнение на проекта, движи ли се в срок? Как се гарантират правата на децата и тяхното спазване при извеждането им от дома?
По мои данни към миналата седмица бяха останали четири деца с много тежки увреждания и едно здраво, неувредено дете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Соколова.
Министър Андреева, заповядайте да отговорите.
Няма нужда да бързате с въпросите и отговорите. Въпросите са важни, така че колкото време Ви е нужно – толкова, в рамките на предвиденото в правилника.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо Соколова, на 26 октомври стартира Договорът за безвъзмездна финансова помощ „Посока: семейство” на стойност 1 млн. 972 хил. 503 лв. и продължителност 34 месеца, действително за осем дома, като пилотен проект.
Една от пилотните общини, в които се реализира проектът по схема за безвъзмездна финансова помощ „Шанс за щастливо бъдеще”, Компонент 1: „Подготовка за преструктуриране на ДМСГД” от оперативната програма, е община Перник. През месец февруари 2012 г. в община Перник е назначен координатор на Министерството на здравеопазването по проекта за област Перник, който координира проекта на областно ниво.
Изпълнението на планираните дейности с децата от целевата група по проекта и техните семейства, и чрез работа в мрежа на регионално и местно ниво с институциите и заинтересованите страни съдейства за ефективната реинтеграция на децата от ДМСГД – Перник. Сформира се мултидисциплинарен екип от специалисти, който със своите компетенции и опит съдейства за изпълнението на дейностите по проекта.
През месеците ноември и декември 2012 г. мултидисциплинарният екип по проект „Посока: семейство” актуализира оценките на всички 11 деца от 0 до 3-годишна възраст, настанени с мярка за закрила в ДМСГД – Перник, и оцени капацитета на техните семейства. Екипът обследва всяко едно дете и посети всяко едно семейство, за да прецени кое е в най-добрия интерес на детето – реинтеграция в биологичното или разширеното семейство, приемна грижа, осиновяване или настаняване в център от семеен тип.
На базата на актуализираните оценки се изготвиха индивидуални планове за деинституционализация на всяко дете, които поставят конкретни срокове за извеждане на всички деца от институцията в семейна или близка до семейната среда.
За периода 2012-2013 г. съвместните усилия на мултидисциплинарния екип, Областна администрация – Перник, МБАЛ – Перник, Фондация „Надежда” и домове за децата дадоха своите реални резултати. За почти всички деца от ДМСГД – Перник, които са били настанени в този център, се осигури семейна среда. Подготвени са и са изведени общо 21 деца, като шест от тях са реинтегрирани в биологичните си семейства или в разширеното семейство и продължават да бъдат подкрепяни и наблюдавани от организациите и институциите, участващи в проекта. Осиновени са седем деца. В приемни семейства са настанени осем, като едно от тях е дете с увреждане.
За успешната реформа в Дом за медико-социални грижи за деца – Перник, се работи целенасочено по превенция на изоставянето на деца на ниво родилен дом и на ниво общност.
Регионалната здравна инспекция – Перник, осъществява методическа подкрепа на родилното отделение в Многопрофилна болница за активно лечение – Перник, работейки върху здравната култура на родителите от високорисковите общности в различни области: семейно планиране, сексуално и репродуктивно здраве, хранене, хигиена, предпазване от заболявания на децата от ранна детска възраст, получаване на знания за предпазване на детето от злополуки и насилие и така нататък.
В резултат на активната работа на всички заинтересовани страни в Дом за медико-социални грижи за деца – Перник, действително в момента има само четири деца, три от които са с увреждания и за тях се предвижда да бъдат настанени в новите резидентни услуги, които по програмата се разработват и които се изграждат на територията на община Перник, и специализирана резидентна грижа за деца до седем години с потребност от постоянни здравни грижи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Андреева.
Заповядайте, госпожо Соколова. Имате възможност за реплика.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора.
За мен той е важен и много ценен, тъй като една от осемте приемни грижи, които трябва да бъдат реализирани в случая, и една от осемте пилотни територии, на която се извършваше проект „Посока: семейство”, беше Перник.
Всъщност още през месец октомври тази година, когато стартира проектът, наблюдавахме и спомагахме за това – да протича по правилния начин и наистина да е възможно най-близката и добрата грижа за извеждане на децата от домовете.
Това, което обаче си мисля, е, че в края на месец юни 2014 г., когато трябва да приключи този проект, ще трябва да има и пълна готовност отново да се поздравим с това, че правилно е завършил и че всичко, което е трябвало да бъде извършено като дейност по настаняване – дали обратно като реинтеграция, дали в центрове за настаняване от семеен тип, ще бъде по достатъчно добрия начин по отношение на грижата за децата и по отношение на законовите норми.
В този смисъл моят въпрос е: когато трябва да започне да функционира един Център за настаняване от семеен тип, той може да започне да функционира дори и с четири деца. Не е нужно в Дома за медико-социални грижи за деца в момента, където са тези четири деца, да има толкова много хора, ангажирани с тази дейност, пък заедно с това Центърът за настаняване от семеен тип, който е готов да се включи в работа и да поеме децата, да стои празен.
Тук моят въпрос към Вас е: какво Ви кара да изчаквате? Дали това е оценката на мултидисциплинарния екип, че така е по-добре за децата? Дали това е конкретната нужда на всяко едно дете да изчака съответно преместването или насочването към по-добрата резидентна грижа, или някакви други обстоятелства?
Ще се радвам, ако въпросът ми намери отговор в посока, че експертите са тези, които препоръчват към момента изчакването за настаняване в резидентна грижа на останалите четири деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова.
Госпожо Андреева, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа! Госпожо Соколова, действително бяха направени оценки, анализи и планове за грижа за децата от пилотните Домове за медико-социални грижи за деца. На базата на тези анализи се планираха най-подходящите услуги, които да заменят съществуващата специализирана институция. Това са, както може би и Вие знаете, семейно-консултативни центрове, Център за майчино и детско здраве – това е една услуга, която ще предоставя здравни консултации, рехабилитации, медицински услуги за деца от нула до три години и техните майки, Семейно-консултативният център ще предоставя услуги по превенция на изоставените и подобряването на родителските грижи за деца в уязвими рискови семейства, Дневен център за дечица от нула до три години, Център за ранна интервенция е услуга, насочена към деца от нула до три години със специални потребности и техните семейства, и, разбира се, специализирана резидентна грижа за деца до седем години с потребност от постоянни здравни грижи, като в него ще се обгрижват децата с увреждания, за които на този етап не е възможно извеждането им в семейна среда.
Всъщност извеждането и настаняването на децата и работата в отделните допълнителни центрове и услугите, които се предлагат в тях, изцяло са съобразени със становище на мултидисциплинарния екип.
Уверявам Ви, че този проект „Посока: семейство” е един, за щастие, от добрите примери на приемственост – проект, по който нямаме никакви разминавания. Ние ще продължим съвместно с всички изброени институции и неправителствени организации да работим без да го забавяме, така както и до момента се е работило. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Андреева, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Това беше последният въпрос, който беше зададен и съответно получи отговор.
Преди да закрия днешното пленарно заседание, ще направя едно съобщение, а именно, че в Деловодството на Народното събрание са постъпили докладите за второ гласуване на включените в дневния ред на извънредното заседание на 26 ноември 2013 г.: Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г. и Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2014 г.
Докладите ще бъдат предоставени и на народните представители чрез техните парламентарни групи.
С това приключваме с пленарното заседание.
Следващото – извънредно, ще се проведе на 26 ноември 2013 г., вторник, с вече гласуван дневен ред и ще започне в 10,00 ч.
Хубав уикенд! (Звъни.)

(Закрито в 14,12 ч.)





Председател:

Михаил Миков



Заместник-председатели:

Мая Манолова

Алиосман Имамов


Секретари:

Пламен Нунев

Шендоан Халит