Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, вчера приключихме първа точка от дневния ред. Преди да преминем към точка втора, моля да ми позволите да направя изявление във връзка с годишнината от смъртта на Антим І – председателят на Учредителното Народно събрание, на първото и на второто Велико Народно събрание. След три дни се навършват 125 години от неговата кончина. (Председателстващите заседанието се сменят.)
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Уважаеми народни представители, само след три дни, на 1 декември ни предстои да отбележим една паметна годишнина – 125 години от кончината на екзарх Антим І, пръв екзарх на самостоятелната Българска екзархия, председател на Учредителното Народно събрание, приело Българската конституция.
Има личности в българската история, към които винаги ще се връщаме. Такава личност е и Антим І, такива личности са учредителите на Третата българска държава. Те са памет, но и послание за поколенията, пример за родолюбие и достойна служба в името на Отечеството. Образец как представители на българския народ, обединени от общ идеал, могат да работят за постигането на общото благо, да търсят съгласие и взаимодействие в служба на националния интерес.
Днес живеем във време на противоречия. Демокрацията ни е в изпитание, не само защото тези противопоставяния понякога с форма и съдържание опасно се приближават до границата на демокрацията, а и защото напоследък често исканията на едни или други противостоящи си групи застрашават единството на българския народ. Застрашават изгражданото и пазено толкова десетилетия единство на Третата българска държава, с цената на усилията на толкова много държавници, хора на духа и меча, просветители и войници, с усилията на толкова много строители на Третата българска държава.
Уважаеми колеги, през следващата година се навършват 135 години от приемането на първия основен акт на народното ни единство – Търновската конституция, основа на новата българска държава. Без съмнение, България ще отбележи по достойнство годишнината от тази дата. Със сигурност така ще я почетем и ние – народните представители. На ролята на Търновската конституция в нашата история няма да се спирам – догодина много ще се говори за това. Сега само бих искал да споделя няколко думи за председателя на първия Български парламент.
„Антим І” не говори много на нашите съвременници, но за тогавашните народни представители – онези, които Симеон Радев описва като „неколцина в европейско официално облекло, повечето в селски дрехи, някои в кожуси – всички сияещи от тържествена радост”, то е значело много. Повече от много то е олицетворявало българската общност.
Антим І е роден в Лозенград през 1816 г. Приема монашеството в Хилендарския манастир. Учи в най-реномираното светско училище на Османската империя – Великата гръцка народна школа в Цариград.
На 16 февруари 1872 г. Антим І е избран за Български екзарх. Когато отива да заеме поста си на пръв духовен водач на българите след вековно забвение, той е посрещнат по пътя с не по-малко възторг, умиление и ентусиазъм, отколкото по-късно и Александър Батенберг. Българите, под покровителството на Екзархията, водят свой самостоятелен духовен и обществен живот и това бе подготвителният период за близкото възкръсване на България.
След Освобождението взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. Избран е за председател на Учредителното събрание, а по-късно председателства и първото Велико Народно събрание.
Уважаеми колеги, Антим І дава особена, както бихме казали днес, легитимност на Учредителното събрание. Той е личност, в която се събират заедно едно високо за средата на ХІХ век по българските земи образование и едно изключително родолюбие, и стремеж за въздигане на българския народ. Личността му въплъщава в себе си борбите на българите за независима църква, дипломатическите усилия за освобождението, стремежа за обединение на българските земи и работата по политическото устройване на новата държава, която ако и да не се извършва под неговото непосредствено ръководство, е скрепена с високия му авторитет, защото Антим І е бил безспорен авторитет за народа. Първият български княз, както го наричат някои историци.
Очевидно този духовник не е станал авторитет с пламенни речи и ярки сблъсъци. Неговият авторитет се е крепял на кротостта, на постоянството, на неуморимостта, с която той е работел за българската държава, за българската вяра, за българския народ. Дай Боже всекиму такъв авторитет, който се стреми да обедини, а не да раздели, да възвиси, а не да унизи, който се опира не на власт и силово налагане, а на убеждение и любов.
Когато по-късно, вече по време на Сръбско-българската война, във Видин му предлагат да го прехвърлят отвъд Дунава, далеко от бойните действия, той отговаря: „Това не е достойно за мен. Трупът на пастира трябва да падне там, където пада народ и войска”.
Цял живот екзарх Антим І – председателят на първия Български парламент на нова България, е бил до своя народ, работил е за единството на своя народ.
Уважаеми колеги, учредителите ни завещаха да почитаме Конституцията и правилата на парламентаризма. Далеч невинаги това завещание бе спазвано и може да се спазва, но остава традицията, наследството и упованието, че е съхранено най-важното. Нашата почит и респект дължим към представителите в Учредителното събрание, сред които на първите редици се изправя Видинският митрополит и Български екзарх Антим І.
Ние сме наследниците – значи от нас се очаква продължението. Прекрасното в нашето наследство е, че имаме личности като него, които се приемат от всички – една фигура на обединение.
Нека си спомняме, нека се прекланяме пред пазителя на вярата и строителя на модерна България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Миков.
Сега, колеги, преминаваме към седмичната програма.
Преди това – заявка за процедура.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Правя процедурно предложение срокът за предложения по върнатите за ново обсъждане текстове от Закона за чужденците в Република България да бъде съкратен на три дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Атанас Мерджанов за съкращаване на срока за предложения между първо и второ гласуване по Закона за чужденците в Република България.
Гласували 169 народни представители: за 97, против 53, въздържали се 19.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към точка втора от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ НЕРАВЕНСТВА В РАМКИТЕ НА РАЗШИРЕНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са няколко становища на парламентарни комисии.
Започваме със становището на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Цонев, да представите доклада на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г.
На две заседания, проведени на 19 септември и на 21 ноември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.
На заседанията присъстваха представителите на Министерския съвет: Марияна Кордова – директор на дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз”, Анелия Грозданова и Николай Йонов – началници на отдели в същата дирекция.
Законопроектът беше представен от господин Йонов.
Рамковото споразумение между България и Конфедерация Швейцария урежда предмета и прилагането на швейцарския финансов принос за България, възлизащ на 76 милиона швейцарски франка, одобрен от Федералния съвет на Конфедерация Швейцария под формата на Адендум към Меморандума за разбирателство между председателя на Съвета на Европейския съюз и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария. Швейцария взема участие в области, в които България е заявила, че има най-голяма нужда от подкрепа и в които Швейцария е конкурентоспособна. Тези области са: сигурност и реформи, подкрепа на гражданското общество, интеграция на малцинствата, околна среда и инфраструктура, подпомагане на частния сектор, изследване и образование, както и институционално партньорство.
Предложените изменения са свързани с определяне на важни за двете страни въпроси, като по-конкретно се въвежда клауза за отговорност във връзка с причинени щети или други възможни странични ефекти, причинени от дейности по Българо-швейцарската програма за сътрудничество на българска територия. Допълнително се въвеждат и детайлни изисквания, които да гарантират по-голяма прозрачност за швейцарската страна в процеса на възлагане на обществените поръчки и тяхното качество. Предложеното изменение ще осигури на служителите от българска страна, които са свързани с изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, чувство за сигурност при изпълнението на техните професионални задължения извън работното им място и чувство за равнопоставеност по отношение на швейцарските партньори.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Сега да чуем доклада на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Господин Имамов, заповядайте да представите доклада на Икономическата комисия, на която сте председател.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 11 септември 2013 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.
На заседанието присъстваха Николай Йонов – началник отдел в дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз”, и Радослав Михайлов – главен експерт в същата дирекция към Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от Николай Йонов.
Програмата за сътрудничество между България и Швейцария, включена в обхвата на Меморандума за разбирателство, подписан от председателя на Съвета на Европейския съюз и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария, има за цел да допринесе за намаляване на социалните и икономическите различия между България и Европейския съюз. Тя е продължение на подкрепата, която Швейцария предоставя на десетте нови страни членки, присъединили се през 2004 г.
Меморандумът за разбирателство служи като основа при индивидуалните преговори на страните членки за съгласуване на рамкови двустранни споразумения с Швейцария.
В резултат на присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. през април 2008 г. стартира кръг от преговори между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария относно швейцарския финансов принос за България и Румъния във връзка с разширяването на Европейския съюз в рамките на програмата.
На 25 юни 2008 г. Федералният съвет на Конфедерация Швейцария подписва политическа декларация и одобрява финансовата помощ за България и Румъния под формата на Адендум към Меморандума за разбирателство между председателя на Съвета на Европейския съюз и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария от 27 февруари 2006 г., възлизащ на 257 млн. швейцарски франка, като предвидената сума за България е 76 млн. швейцарски франка.
Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз е подписано на 7 септември 2010 г. и е ратифицирано със закон през 2010 г.
Приносът за България в размер 76 млн. швейцарски франка се реализира под формата на проекти и програми, които Швейцария ще направлява на място. Споразумението урежда предмета и прилагането на швейцарския финансов принос в области, за които България е заявила желание: сигурност и реформи, подкрепа на гражданското общество, интеграция на малцинствата, околна среда и инфраструктура, подпомагане на частния сектор, изследване и образование, както и институционално партньорство.
Целта на настоящия законопроект е ратифициране и влизане в сила на измененията в текстовете на приложения 1, 2, 3 и 5 на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария.
Предвижда се клауза за отговорност във връзка с причинени щети или други възможни странични ефекти, причинени от дейности по Българо-швейцарската програма за сътрудничество на българска територия. Въвеждат се детайлни изисквания, които да гарантират по-голяма прозрачност за швейцарската страна в процеса на възлагане на обществените поръчки и тяхното качество. Осигурява се сигурност на служителите от българска страна при изпълнението на техните професионални задължения извън работното им място и равнопоставеност по отношение на швейцарските им партньори.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” 16 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 302-02-8, внесен от Министерския съвет на 8 август 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Имамов.
Другият доклад, който следва да чуем, е докладът на Комисията по външна политика по разглеждания законопроект.
Госпожа Деница Караджова ще представи доклада на комисията.
Заповядайте, уважаема госпожо Караджова.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политиката относно Законопроект № 302-02-8 за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария
На свое редовно заседание, проведено на 4 септември 2013 г., Комисията по външна политика разгледа споменатия законопроект.
Рамковото споразумение е подписано на 7 септември 2010 г., ратифицирано от Народното събрание на 7 октомври 2010 г.
С предложените изменения се въвежда клауза за отговорност във връзка с причинени щети или други възможни странични ефекти, причинени от дейности по Българо-швейцарската програма за сътрудничество на българска територия. Въвеждат се по-детайлни изисквания, гарантиращи по-голяма прозрачност за швейцарската страна в процеса на възлагане на обществените поръчки и тяхното качество. На служителите от българска страна, свързани с изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, се създава по-голяма сигурност при изпълнението на служебните им задължения, както и равнопоставеност по отношение на швейцарските партньори.
Измененията са в Приложение № 1, чл. 6; Приложение № 2, чл. 6; Приложение № 3, чл. 2, Таблица 3 и Приложение № 5, Глава „В”, чл. 2, буква „h”.
Въз основа на представените мотиви и последвалото обсъждане, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, сключено чрез размяна на писма на 20 юни 2013 г.
Становището е прието единодушно.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Караджова.
Уважаеми колеги, това бяха трите доклада на комисиите по разглеждания законопроект.
Откривам дебатите.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Тогава ще подложа на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 124, против 1, въздържали се 2.
С това законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедура – заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към второ четене на току-що приетата на първо четене ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, предложението е допустимо, доколкото не бяха направени предложения и нямаше възражения по законопроекта на първо гласуване.
Подлагам на гласуване предложената от господин Цонев процедура.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 3.
С това процедурното предложение е прието.
Моля, господин Цонев, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, подписано на 7 септември 2010 г., сключено чрез размяна на писма на 20 юни 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по наименованието на законопроекта и по неговото съдържание – член първи и единствен?
Няма желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване наименованието на закона и член единствен, така както бяха докладвани от господин Йордан Цонев.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
С това законопроектът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА ЗА СТАБИЛНОСТ, КООРДИНАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ В ИКОНОМИЧЕСКИЯ И ПАРИЧЕН СЪЮЗ МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, ИРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, УНГАРИЯ, МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РУМЪНИЯ, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ И КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ.
Постъпили са три доклада на парламентарни комисии. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Цонев, да докладвате становището на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, № 302-02-20, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г.
На заседание, проведено на 21 ноември 2013 година, Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект № 302-02-20 за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция.
На заседанието присъстваха: Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Мария Маринова – старши експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите, и Румен Александров – директор на дирекция „Политики и институции в Европейския съюз” на Министерството на външните работи.
Законопроектът и Договорът бяха представени от заместник-министър Людмила Петкова.
На заседанието си на 8-9 декември 2011 г. в Европейския съвет са обсъдени възможните нови мерки и правила за справяне с кризата, за засилване на бюджетната дисциплина и за гарантиране на дългосрочна финансова стабилност в Европейския съюз. Постигнато е широко съгласие по нови мерки и правила за задълбочаване на икономическата и фискална интеграция. Поради липсата на пълен консенсус на 27-те държави членки относно въвеждането им чрез промяна на договорите на Европейския съюз е решено това да стане чрез международно споразумение – Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. Позицията на Република България по това решение е одобрена от Министерския съвет на 7 декември 2011 г.
Съгласно решение на Народното събрание от 27 януари 2012 г. страната ни ще прилага единствено разпоредбите на дял III от Договора след ратификацията му от Народното събрание. Участието на Република България в Договора не води до финансови задължения на страната ни и до ангажименти за хармонизиране на данъчната ни политика с договарящите се страни.
Проектът на Договора е одобрен от Министерския съвет на 29 февруари 2012 г. и е подписан на 2 март същата година.
Понастоящем всички държави – членки на Европейския съюз, с изключение на Белгия и Република България, са депозирали ратификационните си инструменти в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
При проведеното гласуване на законопроекта се получиха следните резултати: „за” – 16 народни представители, „против” и „въздържали се” няма.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, № 302-02-20, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Това беше резюме на доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Сега моля председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове господин Младен Червеняков да представи доклада на комисията, или определен от него член на тази комисия.
Госпожо Караджова, заповядайте да представите доклада на Вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, колеги, ще Ви представя становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
„На заседанието, проведено на 20 ноември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, внесен от Министерския съвет.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира със закон горепосочения Договор, подписан на 2 март 2012 г. по време на заседанието на Европейския съвет. Предлага се и текст на декларация по чл. 14, § 5 от Договора.
Преговорният процес по Договора на ниво Европейски съюз е започнал по време на Европейския съвет на 9 декември 2011 г. С Решение № 964 на Министерския съвет от 30 декември 2011 г. се потвърждава изразеното намерение за участие на Република България в изработването на проекта за Договор след консултация с Народното събрание. На 27 януари 2012 г. Народното събрание приема Решение за участието на България в Договора при определени условия, обнародвано в Държавен вестник, бр. 10 от 3 февруари 2012 г. На 30 януари 2012 г. Европейският съвет постига политическо съгласие по текста на проекта на Договор. С решение на Министерския съвет – т. 24 от Протокол № 8 от 29 февруари 2012 г., проектът на Договор бива одобрен и министър-председателят на Република България бива упълномощен да подпише Договора. На заседанието на Европейския съвет на 2 март 2012 г. 25 от 27-те тогава държави членки (без Великобритания и Чехия) подписват Договора. С Решение № 692 от 11 ноември 2013 г. Министерският съвет одобрява подписания на 2 март 2012 г. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз и предлага на Народното събрание да го ратифицира.
Договорът отразява основните принципи за осъществяване на новото икономическо управление на Европейския съюз и засилване действието на Пакта за стабилност и растеж. Той е част от усилията за справяне с последствията от икономическата криза и гарантиране на дългосрочна финансова стабилност. В чл. 14, § 2 от Договора е предвидено влизането му в сила от 1 януари 2013 г. при ратифициране от 12 държави – членки от Еврозоната. Тъй като това условие е било изпълнено, Договорът е влязъл в сила от тази дата. Към настоящия момент България и Белгия са последните две държави членки, които остава да депозират своите ратификационни инструменти в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз.
За държавите членки, които се ползват с дерогация от участие в единната валута, в това число и България, Договорът предвижда възможност за обвързване само към тези разпоредби на дялове ІІІ и ІV, по отношение на които декларират при депозиране на инструмента си за ратификация, че възнамеряват да бъдат обвързани. В тази връзка Министерският съвет приема декларация, с която се ангажира с прилагането на всички разпоредби на Дял ІІІ, считано от 1 януари 2014 г. Той се отнася до фискалната дисциплина и принципите в него съответстват на тези, които България следва за поддържане на бюджетна и макро-финансова стабилност. Страната няма да се обвързва с разпоредбите на Дял ІV, който се отнася до координация на икономическите политики.
Не на последно място, България следва да прилага Договора в неговата цялост от датата на присъединяване на страната ни към Еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 5 от Акта за присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз. Участието в Договора да не води до финансови задължения за страната ни и ангажименти за хармонизиране на данъчната ни политика с договарящите се държави.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага (със 17 гласа „за” и 1 глас „въздържал се”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската Република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, № 302-02-20, внесен от Министерския съвет на 11 ноември 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Караджова.
Следва да чуем доклада на Комисията по външна политика. Председателят на комисията господин Янаки Стоилов ще представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители!
„На редовно заседание, проведено на 20 ноември 2013 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между страните, които бяха изброени.
В заседанието участваха представители на Министерството на външните работи и на Министерството на финансите, включително заместник-министър Кирил Желев.
Мотивите на вносителя бяха представени от него.
През месец декември 2011 г. Европейският съвет обсъди възможните нови мерки и правила за справяне с кризата, за засилване на бюджетната дисциплина и за гарантиране на дългосрочна финансова стабилност в Европейския съюз. Взето е решение набелязаните мерки да бъдат приети под формата на международно споразумение – Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, а не посредством изменение на договорите на Европейския съюз. На практика договорът е междуправителствено споразумение извън рамките на договорната система на Европейския съюз.
С договора се предвиждат правила, свързани с бюджетната позиция на правителството, която трябва да бъде балансирана или с излишък. Това означава годишният структурен дефицит да не бъде повече от 0,5% от брутния вътрешен продукт. Дотолкова доколкото България е с публичен дълг значително под 60%, тя има право този структурен дефицит да достига до 1% от брутния вътрешен продукт. В случай на отклонение ще бъде задействан автоматичен механизъм за корекция, който предвижда мерки за отстраняване на отклонението.
Преговорите на българското правителство по договора са подкрепени с Решение на Народното събрание от 27 януари 2012 г., с което са поставени следните условия:
- Република България да приложи разпоредбите на Дял III от договора след ратификация от Народното събрание;
- участието в договора на Република България да не води до финансови задължения за нея и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави;
- Република България ще прилага договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към Еврозоната и отпадането на дерогацията по чл. 5 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори.
Тези условия са отразени в законопроекта чрез специална декларация, която уточнява обхвата на разпоредбите на Дял III, с чието изпълнение България се ангажира преди членството в Еврозоната, както и датата, от която те ще станат обвързващи за страната – 1 януари 2014 г.
Към момента 23 държави от ратифициралите го 25 страни членки са приключили националните ратификационни процедури и са депозирали своите ратификационни документи. В съответствие с разпоредбите си, договорът вече е в сила за тези държави.
Договорът за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз гарантира участие на държавните и правителствени ръководители на държавите извън Еврозоната на срещите на върха на страните от Еврозоната.
В отговор на въпрос, поставен от председателя на комисията, заместник-министър Желев информира народните представители как изискванията за придържане към ниски нива на структурния дефицит биха се отразили върху националната бюджетна и цялостна икономическа политика.
България реално реализира тези изисквания, съобразявайки се с общата цел, като поддържа финансова стабилност. Изискванията в договора присъстват в Закона за публичните финанси, който влиза в сила от 1 януари 2014 година.
За сравнение, 2% бюджетен дефицит, измерени по приложимата методика, се равняват на приблизително 1,2 % структурен дефицит. Според заложеното в средносрочната бюджетна цел, структурният дефицит за 2014 г. следва да бъде 1,2%, за 2015 г. – 1,1%, за 2016 – 1 %. Тези стойности са съгласувани както чрез Националния план за реформи и Програмата за конвергенция, така и с Европейската комисия.
Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване, с 14 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се”, Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме Законопроекта за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между страните, които участват в него.”
Госпожо председател, вече извън становището на комисията, за да не вземам думата, ще кажа още няколко изречения.
Мисля, че такъв род проблеми са твърде важни. Народното събрание общо взето механично се отнася към тяхното приемане, защото те определят финансовата политика на страната в дългосрочен план. Прегледът на споразумението и по-точно на начина, по който страните се обвързват с него, показва, че той не е еднозначен. Дори някои от страните в Еврозоната правят доста повече уговорки по отношение на гъвкава данъчно-финансова политика, която те ще прилагат и след неговото подписване и влизане в сила.
Нека да обърна внимание, че от гледна точка на сегашното състояние не изглежда проблем България да изпълнява и в бъдеще тези изисквания, но ние трябва да си даваме сметка, че приемането на общи ограничителни правила поначало е в интерес на развитите страни и поставя в по-неизгодно положение страните, които трябва да осъществяват догонваща икономическа политика, която да стимулира националния икономически растеж, да увеличава заетостта и доходите. От тази гледна точка подобен род споразумения не са от факторите, които ще дадат на България допълнителни възможности за скъсяване на дистанцията като икономически по-слаба страна, която в момента продължава да бъде най-бедната страна и една от тези с най-високи неравенства.
Вярно е обаче също, че в средносрочен и дългосрочен план ние не трябва да допускаме условия за нестабилност, включително финансова и тези разпоредби могат да се възприемат като дисциплиниращи финансовата политика не само в рамките на едно или друго управление.
Аз на мястото на вносителите, отчитайки всички тези важни неща, бих поставил въпроса за търсенето на формално по-високо мнозинство за ратифицирането на такова споразумение, защото ние често се увличаме в патриотарска и национална реторика, без тя да има реално покритие в самата политика, а не използваме всички инструменти, които ни дава националното законодателство и нашите позиции в Европейския съюз.
Нека да припомня, че преди влизането на България в Европейския съюз ние направихме конституционни промени, които да хармонизират Българската конституция с правото на Европейския съюз. В чл. 85, ал. 1 на нашата Конституция се създаде т. 9, която изисква Народното събрание да ратифицира и денонсира със закон международни договори, които предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция, а Законът за ратифициране на международен договор именно по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
Правителството не е поискало тази по-високо квалифицирана процедура да бъде приложена към ратификацията на настоящето споразумение, позовавайки се на факта, че то няма отношение или България си е запазила правото на национална политика по отношение на установяването на данъците и определянето на техния размер. Това не се отнася до предходната т. 2, която е относима към правомощията на Парламента да приема държавния бюджет и отчета за изпълнението. Тоест по отношение на бюджетната политика това споразумение навлиза в територията на националните правомощия. Законът, който цитирах за фискалната дисциплина, кореспондира на това споразумение, но той се приема с обикновено мнозинство, което би означавало, че България в подходящ момент може да приема и по-гъвкави правила по отношение на параметрите на бюджетната политика с оглед на едни или други нужди на промените в националната икономическа ситуация.
Казвам това не за да направя някакво предложение от формален характер за промяна в започнатата процедура и за гласуването на предложението на вносителя, а за да обърна внимание върху голямото значение, което такива закони дават върху националните икономически инструменти и върху отговорността на правителството и на Парламента за тяхното детайлно обсъждане, за анализирането им дори в по-широк план, не само в държавните институции, за да могат те да бъдат преценявани от гледна точка на дългосрочните перспективи на икономическото и социалното развитие на Република България. Благодаря, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Във втората част от Вашето изявление от парламентарната трибуна Вие представихте и Вашето становище, което ние отбелязахме като изказване на народен представител.
Сега ще дам думата за реплики.
Има ли желаещи народни представители да отправят реплики към господин Янаки Стоилов? Няма.
Има ли желаещи за изказвания по разглеждания законопроект? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, внесен от Министерския съвет на 11 ноември.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 123 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 9.
С това законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Цонев за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя процедурно предложение на основание чл. 76, ал. 2 от нашия правилник да преминем към второ гласуване на току-що гласувания на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли противно процедурно предложение? Няма.
Нямаше възражения по законопроекта на първо гласуване, нямаше желаещи за внасяне на допълнения или изменения по текстовете, така че подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Цонев.
Гласували 115 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение на господин Цонев е прието.
Господин Цонев, заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги,
„ЗАКОН
за ратифициране на Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция
Член единствен. Ратифицира Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, подписан на 2 март 2012 г. със следната декларация:
Декларация по чл. 14, § 5 от договора:
„Република България декларира, че ще прилага всички разпоредби на Дял ІІІ от Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз между Кралство Белгия, Република България, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция, считано от 1 януари 2014 г., чието съдържание е приложимо, изцяло или частично, за договарящите се страни, които не са възприели еврото за национална валута. Република България заявява също, че участието й в Договора не води до финансови задължения за нея и ангажименти за хармонизиране на данъчната й политика с договарящите се държави.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Колеги, има ли желаещи да се изкажат по наименованието на законопроекта и по неговия единствен член? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта и Член единствен, както бяха докладвани от господин Йордан Цонев.
Гласували 114 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 5.
С това законопроектът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Има думата председателят на водещата комисия господин Йордан Цонев да представи становището на комисията. Не, ще го представи господин Кънев.
Заповядайте за процедура, уважаеми господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Правя процедурно предложение за допускане в залата на Людмила Петкова – заместник-министър на Министерството на финансите и на Красимир Сивев – директор дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Петър Кънев за допускане в залата на представители на Министерството на финансите, които имат отношение към разглеждания законопроект.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 354-01-78, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 13 ноември 2013 г.
На заседание, проведено на 21 ноември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
На заседанието присъстваха Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, Красимир Сивев – директор дирекция „Данъчна политика” в Министерството на финансите, Огнемир Митев – председател на Държавната комисия по хазарта, Петър Петров – директор на дирекция „Контрол и правни дейности” в комисията, Ангел Ирибозов – председател на Управителния съвет на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия и Александър Тумпаров от Българската асоциация за развлекателни и хазартни игри.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Йордан Цонев.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта има за цел усъвършенстване режима на лицензиране и данъчно облагане на хазартната дейност.
За правото да се осъществява хазартна дейност на територията на Република България се предвижда такса, която се определя по един и същи начин за всички местни и чуждестранни лица, получили лиценз за хазартна дейност.
Предвижда се двукомпонентна такса за издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност, която се състои от два задължителни елемента. Първият елемент от таксата е константна величина в размер на 100 хил. лв. и се събира еднократно. Вторият елемент от таксата е променлива величана, определена в размер на 20 на сто върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисионни за участие, върху стойността на получените такси и комисионни.
Проектът предвижда двукомпонентна такса в комбинация с данъчно облагане с корпоративен данък, каквато е добрата практика на облагане на хазартната дейност, съществуваща в редица държави – членки на Европейския съюз – Дания, Великобритания, Малта, Испания и други.
Във връзка със събирането на таксата проектът предвижда имуществена санкция, в случаите когато за дължимата такса не е подадена справка в законоустановените срокове.
С проекта се предвижда изискванията към организирането на онлайн залагания да важат за всеки вид хазартни игри, които Законът за хазарта предвижда да бъдат организирани онлайн, тъй като онлайн хазартът не е отделен вид хазартна игра, а способ за провеждане на хазартната игра.
Преодоляно е противоречието в разпоредбите на Закона за хазарта по отношение на изискванията, на които следва да отговаря игралното оборудване, което може да се използва за организиране на хазартни игри на територията на Република България.
С проекта се предлага отпадане на ограничението на възможността за откриване на игрални зали и игрални казина в хотелите с три звезди, което беше въведено в закона през 2012 г. и доведе до ограничаване развитието на бизнеса и намаляване на данъчните приходи.
Със законопроекта се въвежда допълнително изискване, на което трябва да отговаря търговско дружество, регистрирано в друга държава – членка на Европейския съюз, в държава по Споразумението за Европейско икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, за да му бъде издаден лиценз за организиране на онлайн залагания на територията на Република България. Дружеството следва да упълномощи свой представител с адрес на територията на Република България и с представителна власт в обем, който му позволява да поема задължения за дружеството към трети лица и да го представлява пред държавните органи в Република България. С въвеждането на това изискване се осигурява възможността на държавния контролен орган в областта на хазарта ефективно да осъществява контролните си функции.
В Преходните и заключителни разпоредби на проектозакона се предвиждат промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари и в Закона за корпоративното подоходно облагане.
Промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари са във връзка със задължението на организаторите на хазартни игри в казино да регистрират и идентифицират клиентите си в регистър на хартиен и на електронен носител.
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане са свързани с размера и начина на данъчно облагане на хазартната дейност.
Във връзка с промените в режима на данъчно облагане се предвиждат промени и в административнонаказателните и в допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Предвижда се въвеждане на санкции за организиране на хазартни игри онлайн без притежаването на издаден лиценз.
Становища по внесения законопроект бяха представени от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, както и от представителите на асоциациите от хазартния бранш.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Георги Кадиев, Румен Гечев, Владислав Горанов, Менда Стоянова и Петър Кънев.
Бяха зададени въпроси относно европейската практика за регулация и данъчно облагане на хазартната дейност, намаляването на данъка и очакваното увеличение на приходите в държавния бюджет, възможността за контрол от страна на Националната агенция по приходите, очакванията за лицензиране на нови организатори на онлайн залагания, участието на фирмите, организатори на хазартни игри в доброволни организации с цел спазване на Мерките за отговорен хазарт, увеличаване на обхвата на рекламата и други.
На всички зададени въпроси беше отговорено от вносителите на законопроекта и от представителите на Министерство на финансите.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за” 10 народни представители, „против” 7, „въздържал се” 1.
Въз основа на изразената подкрепа при обсъждането на законопроекта и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 354-01-78, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 13 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кънев.
От името на вносител – господин Цонев.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта се налага да бъде направен основно заради недостатъчната и неясна регламентация на хазарта в най-съвременната му и най-мащабна част – онлайн залаганията, и неконкурентния данък от 15% върху оборота, който до този момент трябваше да плащат операторите, получили лиценз.
Нека да кажа няколко думи относно състоянието на нещата преди изготвянето на този законопроект, който между другото още от лятото се готви. Имаше редица трудности по неговото изготвяне и ще ги споделя с Вас.
Към този момент всъщност на българска територия оперират само два лицензирани оператора – няма да споменавам имената на фирми – които изпълняват изискванията на закона и плащат данъка, какъвто е в сегашния му размер.
На практика обаче на българския пазар оперират стотици други хазартни оператори с онлайн залагане, чрез способа онлайн залагане. Само филтрираните оператори след влизането на закона в сила са над 140. Нашите данни са, че на практика на българския хазартен пазар оперират стотици оператори, без да имат лиценз за това. Разговорите с тези от тях, които са легитимни в Европа и имат лиценз, с техните асоциации като например най-голямата асоциацията на оператори RGА показва, че всъщност единственият проблем, поради който те не са лицензирани и оперират по друг начин на българска територия, е неконкурентният данък, който е 15 на сто върху оборота.
Обемите, които се разиграват на този необлагаем пазар – можем само да гадаем за тях, след като обемът на единствената лицензирана компания, която оперира в присъствието на другите и, разбира се, в нелоялна конкуренция с другите, е бил между 600 и 200 милиона в различните години в зависимост от това какъв данък е трябвало да плаща. Когато данъкът е бил по-нисък, обемите са били 500, 600 милиона на година. Данните са, че много над милиард извън този половин милиард са обемите в този вид дейност, които не са обложени, не са лицензирани.
Ето защо проведохме редица срещи с тези асоциации, разменихме си официална кореспонденция, проучихме какъв е опитът и в другите европейски държави, като Дания, Великобритания, Испания, Полша и така нататък, и на база на тези разговори, кореспонденция и проучване на европейския опит направихме този законопроект.
Искам да кажа, че той е изготвен съвместно с Министерството на финансите, с Държавната комисия по хазарта. Внесен е от народни представители поради простата причина, че касае данъчно облагане и сме в тайминг, в който данъчните закони, основният пакет вече бяха приети. Между първо и второ четене на бюджета внесохме и този законопроект.
Какво предвижда този законопроект? На първо място, той регламентира онлайн залаганията като вид залагания на спортни и други състезания, тоест като способ на залагане; променя данъка, по който досега се е работило, по-точно данъчната основа, разбира се, и данъчната ставка; въвежда се така наречената основа за облагане – разликата между направените залози и изплатените печалби или, както широко е известен в Европа този данък „Gross Gaming Revenue (GGR)”, по-нататък ще го наричам, защото в цяла Европа това е данъкът, който е въведен като най-справедлив и най-работещ.
Ние имаме моделите – няма да Ви запознавам с тях, имаме и писмата, с които асоциациите и участниците на пазара заявяват желание при този данък да се регистрират и да плащат данъци в България, като например Асоциацията на онлайн хазартните оператори „Римулд Геймблинк Асосиейшън (RGA)”, която е най-голямата в света онлайн търговска асоциация за хазартни игри. Там членуват: „888 Къмпани”, „betfair”, „bet 365”, „boylesport” и така нататък, и така нататък, „Skybet”, множество компании, стотици.
След като излезе законопроекта на сайта на Народното събрание, имаме писмо от главния изпълнителен директор Клив Хаксууд, който изразява задоволство от това, че България най-после прави такъв европейски модел на облагане на хазарта и на неговата регламентация. Разбира се, дават и препоръки, които биха облекчили дейността, които биха могли да бъдат направени между първо и второ четене, като например нашата Държавна комисия по хазарта, като регулаторен орган, да сключи споразумения с другите съответни органи от европейските държави, за да се улесни по-бързо лицензирането на тези оператори на наша територия, тъй като основният пакет документи, които се изискват от нашето законодателство, се изискват и от законодателството на европейските страни от съответните регулаторни органи. При едно такова споразумение ще се избегне този процес да бъде дублиран, а той отнема много време, труд и усилия.
Може би в хода на дискусията ще Ви запозная и с други подробности, като например техническите изисквания към системите за контрол. Те са ни дадени както от асоциациите и от тези оператори, така си направихме труда да поискаме и от Датския контролен орган. Взехме Дания, защото там е същият данък – 20%, пак върху разликата между залози и печалби. Тоест Дания е вървяла по сходен начин към тази промяна. Затова избрахме Дания. Те са ни дали дори и схема на техническите съоръжения, техническите изисквания, за да се съхранява информация, да се подава към съответния приходен орган, в нашия случай Националната агенция по приходите. Ние най-вероятно ще се спрем точно на този модел, защото той работи успешно в Дания. Мисля, че нямаме причини да не се опитаме да го направим и в България.
Другото, което бих искал да кажа, е, че ако правим консервативна прогноза, а ние правим такава – за влиянието на закона върху данъчните приходи, трябва да кажем, че ако остане да съществува само този оператор, който съществува сега, и никой друг не подаде искане за лиценз, данъчните приходи ще бъдат по-малко с около 22 милиона – това са разчетите. Ако обаче въпросните 140 филтрирани оператора поискат лиценз, както го заявяват с подписите си тук, и се лицензират, нашите очаквания са, че още през 2014 г. данъчните приходи ще бъдат най-малкото на равнището, а според мен доста повече от тези през 2013 и 2012 г. Разбира се, ние сме ги предвидили неутрални към бюджета, поради простата причина, че не искаме да рискуваме да предвидим приходи, които евентуално, по различни причини, не биха могли да не се случат, като например забавяне на лицензиране и така нататък, и така нататък.
В общи линии, това предвижда законопроектът. Това са мотивите и съдържанието на законопроекта. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Цонев.
Откривам дебата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
Желаещи за изказвания? Първа даде заявка госпожа Стоянова.
Заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, през миналия мандат и в мандата на Бюджетната комисия, на която бях председател, всъщност беше изработен нов Закон за хазарта, който за първи път регламентира онлайн хазарта – тогава беше наречен удар от разстояние, и създаде условия за регистрация и извършване на законен онлайн хазарт в България. Законът беше правен доста дълго, беше съгласуван с много инстанции, работихме заедно с много български организации, не само неправителствени, но и правителствени, с Комисията по стандартизация, с отдела за киберпрестъпления, с НАП и така нататък. Смея да твърдя, че направихме един хубав закон по отношение на регламентите, по отношение на начина, по който се осъществява хазарта в България. Трябва да Ви кажа, че тези промени, които се правят в този Закон за хазарта, бих ги характеризирала и групирала в три големи групи.
Господин Цонев в своето изказване се спря само на първата група промени. Тя може би е най-важната, тя е мотивирала вносителите да направят тази промяна в закона и това е в начина на облагане на хазарта в България. Начинът на облагане на онлайн и на офлайн, ако така мога да се изразя, или наземния хазарт.
Ще се спра първо на тази група промени, която всъщност е основният мотив за този законопроект. Тъй като едва ли сте чели внимателно законопроекта, едва ли сте запознати, искам много кратко да Ви кажа, че на практика в момента се отменя данъкът за облагане на хазартната дейност и се въвежда такса. Не е драма. Въвежда се двукомпонентна такса, която включва еднократна такса от 100 хил. лв. и втори компонент от променлива такса от 20% върху разликата между залозите и изплатените печалби.
Аз лично съм съгласна с господин Цонев, че избраният модел на облагане на онлайн хазарта, а именно 15% върху залозите, беше демотивиращ за големите хазартни онлайн оператори и наистина за тази година и половина резултатът е, че имаме само двама регистрирани в България.
Съгласна съм с това и много пъти сме говорили, че след като видим как работи моделът, може би трябва да помислим за промяна в начина на облагането. В този смисъл тази промяна в Закона за хазарта е полезна. Само че около тази промяна са направени още редица други промени, на които искам да се спра и които всъщност, за мен, са основният проблем, а не проблемът на данъка.
Първо, по отношение на приходите. Факт е, че в момента от онлайн хазарт няма кой знае какви приходи и надеждата е, че с намаляване на данъка, защото фактически по начина, по който се предлага хазартното облагане, ще имаме общо взето три пъти намаляване на данъка – забележете, и на наземния хазарт, се очаква да дойдат онлайн оператори, които в едно краткосрочно бъдеще и в едно още по-дългосрочно бъдеще да донесат допълнителни приходи за бюджета. Но на този етап, за следващата година ние ще имаме спад от 22 милиона в приходите на бюджета – надяваме се, че ще бъдат компенсирани в следващите години, и реално намаление на данъка на облагането на наземния хазарт близо три пъти. Това трябва да е ясно.
Съгласна съм с модела на Дания за облагането на онлайн операторите. Мисля, че точно в Дания имаше два различни модела на облагане – на онлайн операторите, и на наземния хазарт. Аз не виждам защо ние не възприехме този подход, защо не направихме различно облагане на онлайн операторите от наземния хазарт?! Тогава нямаше да очакваме този спад на приходите от 22 милиона или намаление на данъка с една трета, или колкото е, защото приходите от наземния хазарт щяха да си останат същите.
Искам да спомена още две неща във връзка с въпросния чл. 30, който касае облагането. За мен важните неща тук са две. Първо, в момента всички хазартни оператори ежедневно, ежеседмично подават с електронен подпис справка в НАП за своите обороти, тоест залози. Сега това няма да се случва. Сега месечно операторите ще подават справка по образец, утвърдена от комисията, и тя ще бъде подавана в комисията.
Трябва да кажа две неща в тази посока. Първото е, фактът, че говорим за справка по образец, означава, че не говорим за деклариране и декларация. Някой ще каже: „Това е същото”. Не, не е същото, защото в декларацията, която се изисква по закон, за неверни данни, които са посочени, се носи наказателна отговорност. Не знам случайно или не, но тук не е записана декларация, не е записано, че това се декларира, а е посочено само справка по образец. Надявам се между първо и второ четене това да се промени.
Второто важно нещо е, че на практика с тези промени, с тези текстове, ние изваждаме от контрола НАП, независимо, господин Цонев каза и аз го потвърждавам, че данни от компютърните системи ще отиват и в НАП, добавя се и комисията, в което няма нищо лошо. Обаче на практика НАП по никакъв начин не е орган, който ще контролира нещата по Закона за хазарта. Контролът остава единствено и само на комисията, не че нямам доверие на комисията, далеч съм от тази мисъл, но комисията са 100 човека, господа! Те нямат физически капацитет, а нямат и капацитета, който има НАП със своите поделения в страната и който е изградил във времето, за да осъществява контрол. Пак казвам, не трябва да говорим само за онлайн хазарта и за офлайн хазарта. Толкова по облагането.
Има обаче още две групи промени и искам да се спра на тях, защото на мен те ми се виждат по-важни от промяната в облагането, макар че тя носи намаление на приходите, естествено, увеличение пък на приходите на някой друг. Нали, когато има намаление на приходите в бюджета – те не изчезват, те отиват някъде другаде, в нечии други джобове на въпросните хазартни оператори.
За мен има много други по-дребни, в кавички, промени, чийто краен резултат е намаляване на регулациите и силно либерализиране на режима, както и ограничаване на контрола. Ще Ви дам няколко примера в тази посока, без да Ви отегчавам.
Имаме ново определение – вече няма да се нарича „Хазартни игри от разстояние чрез интернет“, а ще се наричат „Онлайн залагания“. Няма драма. Не знам каква е била целта на това да се замени едното с другото. Обаче, ако прочетете точно определението – в единия и в другия случай, ще видите, че от него изчезва думичката „пряко“. Нищо! Обаче, ако се заровите, ще разберете, че на практика в момента онлайн залагане, хазарт от разстояние, е когато се използва пряко комуникационно оборудване – директно между организатора и потребителя. Изчезвайки думата „пряко“, тук се дава възможност, в този случай, да се появят посредници.
Когато правехме закона миналия път, дълго говорихме по тази тема, защото посредниците не са лицензирани, не подлежат на лицензиране, не подлежат на контрол и не могат да бъдат контролирани. Затова ние изрично искахме да няма посредници. Сега, видите ли, съвсем елегантно, без никой да разбере, се появяват посредниците, тоест това означава само две думи – невъзможен контрол.
Втори пример. Едно ново изискване, когато получаваш лиценз за такъв оператор, е да имаш и упълномощен представител. Няма нищо лошо в това. Очакваме въпросните оператори да бъдат чуждестранни, тука е хубаво да има. Само че, дами и господа, както е написан текстът, тук има юристи, този упълномощен представител на чуждо дружество, съгласно Търговския закон, има независим статут и попада извън обхвата на дефиницията за място на стопанска дейност по Закона за корпоративното подоходно облагане. Тоест онези, които се регистрират чрез този търговски представител, ако текстът остане в този вид, няма да имат място на стопанска дейност в България и няма да подлежат на облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане. Нарочно ли е това, или е просто някакъв пропуск – ще разберем между първо и второ четене.
Още един пример. Създават се нови алинеи в чл. 63. Какво се случва в тези алинеи? Чрез тях се създава възможност да се организират игри, при които залогът е увеличената цена на телефонната услуга или на другата съобщителна услуга. Това са известните ни преди година и половина две масово разпространени SMS-игри по телевизиите, знаете ги. Забележете, че от известно време ги няма. Откакто влезе новият Закон за хазарта, ги няма. Защо? Защото ние въведохме изискване организаторите на тези игри да бъдат лицензирани по този закон. Обаче с тези алинеи изискването се отменя, тоест ще се организират хазартни игри без организаторът да е лицензиран по този закон, а е достатъчно само правилата на играта да бъдат одобрени от комисията. Ще видите какво ще стане – нова вълна на SMS-игри. Може би ще прозвучи грубо, но сериозно ограбване на обикновените хора, които се заблуждават, че ще спечелят в тези игри.
Още един пример. Премахва се, дами и господа, цялата глава „Хазартни игри от разстояние“, а в тази глава имаше ясна и категорична регламентация, подробни изисквания към комуникационното оборудване и към софтуера на различните игри. Цялата глава се премахва, частично текстове от нея отиват в други членове, но някои основни текстове изчезват, дами и господа! Точно там е разковничето. Аз не бих могла да го нарека друго, освен разграждане на двора на онлайн хазартните игри и не само на тях.
Още един пример. В същата тази глава, която изчезна, имаше един член, който ясно задължаваше всички плащания, тоест залози и изплащане на печалби да се извършват единствено и само чрез една специализирана банкова сметка – регистрирана, декларирана от онлайн оператора и контролирана от комисията. Сега този текст изчезва. Някой ще каже: „Да, но остава изискването да имаш банкова сметка, когато получаваш лиценз“. Да, това изискване остава, но няма никъде задължението – задължително през тази банкова сметка да преминават всички плащания, защото това ще гарантира възможността за контрола върху оборотите, както беше досега, тоест върху залаганията, а в случая, който се предлага, върху разликата между залозите и изплатените печалби.
Това, дами и господа, е единственият начин. Другото е със справка по образец в края на годината за данните, в която не носите наказателна отговорност.
И черешката на тортата. Премахва се така нареченото „филтриране“ на сайтове за онлайн залагания, които не са лицензирани. Когато правехме закона предния път, имахме страхотен дебат по тази тема. Какво значи „филтриране“? В закона е записано, че след като комисията установи, че има сайтове, които предлагат хазартни игри, без да имат лиценз, ги предупреждава чрез списък, след което през кратка съдебна процедура имаме решение на съда, с което се изисква филтриране на тези сайтове, спирането им, тоест те да не могат да оперират повече през тези сайтове.
Имахме много критики – това не играело никаква роля, защото имали технически възможности веднага през други IP адреси да си правят нови сайтове и така нататък. Вярно е, господа, обаче, за съжаление, не е измислен по-ефективен начин, но все пак си играехме на котка и мишка, все пак ограничавахме пазара по този начин доколкото комисията си е вършила работата, разбира се. Но сега какво се предлага? Сега се предлага да няма филтриране на сайтове, вместо филтриране, когато се установи, че някой има онлайн хазартна игра без разрешение, без лиценз, да му се налага, забележете, административно-наказателна санкция глоба и за прах в очите на всички тази глоба е огромна – 2 млн. лв. ще плати, господа! Ама, ако го намерите, ако му връчите наказателното постановление и ако му съберете глобата! А той нали се сещате къде е – някъде по света! Тоест пълен прах в очите на хората!
Още нещо. Въвеждайки тази административно-наказателна санкция на практика ние отменяме наказателната отговорност, която в момента има това лице – чл. 327: „който устройва хазартна игра не по установения от закона ред се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба от 1000 до 10 000 лв.”. Нашата глоба е много по-голяма, дами и господа – 2 милиона, обаче суспендира наказателната отговорност, защото всъщност не може да се налага тази отговорност и не може да се търси такава.
Какъв е изводът от тази промяна? Елате в България, тук няма кой да Ви спре да организирате лицензиран онлайн хазарт. Това, което господин Цонев каза, че очаква 40 оператора, които са в списъка в момента и предлагат нелегален онлайн хазарт, да дойдат и да се регистрират, просто няма смисъл да го правят при липсата на санкция за това.
Накратко ще се спра и на третата група промени и това са промени, с които се премахва, дами и господа, защитата на потребителите и се увеличава популяризирането на хазарта.
Няколко примера, но най-драстичният от тях е разширяване възможността за реклама. Реклама, която бяхме ограничили в този закон само до името на оператора и играта, сега ще може да се рекламират редът и начинът за участие в тази игра, правилата и условията, нещо като: „Заповядайте, ето вижте колко лесно се играе”. Нали знаете кой ще порази тази реклама, по този начин?! Мога да Ви изредя още примери, тук съм си извадила, но за да не отегчавам залата, тъй като са подробности, но Вие разбрахте, че дяволът е в подробностите и в детайлите.
Накрая искам да завърша и да попитам и Вас, тъй като питам себе си: за какво ни е тази промяна, нямам предвид само данъка – всичко останало? За да постигнем, дами и господа, тотално либерализиране на регулациите и премахване на контрола и санкциите, за да получим намаление на приходите от тази дейност с 22 милиона с очакване някога, но не сега, след разширяване на предлагането на пазара на онлайн хазарт, забележете, само тогава, когато се разшири този пазар, а той има клиенти, знаете кои, нали – българските граждани и българските малолетни, непълнолетни и пълнолетни младежи, това е основната таргет група на онлайн хазарта, едва тогава в хазната ще потекат едни страхотни пари.
Само преди месец Европейският парламент излезе с резолюция. (Показва документи.) Аз ще Ви зачета първото изречение от точка „А” и след това последното. „Като има предвид, че хазартните игри не са обичайна икономическа дейност поради своето потенциално отрицателно социално въздействие, което включва: пристрастеност към хазартни игри, последиците и разходите, от което са трудни за прогнозиране; организирана престъпност; изпиране на пари; уреждане на изходи от спортни срещи; като има предвид, че хазартните игри по интернет могат да крият по-голям риск от пристрастяване, отколкото традиционните хазартни игри извън интернет, наред с другото, поради улеснения достъп и липсата на обществен контрол”, и така нататък – няколко страници. Накрая, дами и господа, Европейският парламент ни призовава за строгото регулиране, забележете, или забрана на опасните форми на хазартни игри след провеждане на оценка на равнището за всяка една държава. Ето на тази резолюция отпреди месец отговаря нашето изменение на Закона за хазарта, което Ви обясних преди малко.
Последно. Защо се наложи народни представители да го внасят? Господин Цонев ни обясни бързичко, за да може да мине през Парламента.
Според мен, дами и господа, обяснението е друго.
Първо, ако го беше внесъл Министерският съвет щеше да има обществено обсъждане – така е по закон. Щеше да има задължително представяне на становища от всички министерства, ведомства, държавни агенции – например Агенцията за закрила на детето, щеше да има представяне на становища на всички неправителствени организации, не само засегнатите организатори и не само онези неправителствени организации на онлайн операторите, за които тук господин Цонев ни уверяваше, че са много щастливи от тази промяна, а преди всичко на потребителите, само че щеше да се поеме отговорността от правителството и щеше да е ясно чия е промяната в посоката на облагането.
Да не говорим, че начинът, по който беше направено внасянето, фактът, че то е разпределено само на Комисията по бюджет и финанси, дори не на Комисията по правни въпроси, което е нормално, особено за един такъв закон, който засяга и наказателни процедури, за мен говори, че тук по терлици искаме да прокараме един закон, който, дами и господа, преди всичко не е в интерес на хората, на българските младежи. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Стоянова.
Реплики към изказването на госпожа Стоянова? Не виждам.
Други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще говоря за това най-напред много внимателно да се разгледа този законопроект. Ще започна изказването си с това, че ако има единица мярка за лобизъм, то този законопроект е в топ 10.
Много Ви моля, не случайно и колегата обърна внимание на това, че този законопроект беше внесен много бързо от народен представител. Нямаше никакво обществено обсъждане, нямаше никакъв дебат за него.
Голяма част от предложените промени отварят широко вратата за неконтролирано и нелицензирано навлизане на онлайн оператори у нас. Тази част от промените, които са дадени от вносителя, очертават приложното поле на закона, но точно в онази част, която обикновено наричаме дългосрочно действащи, морално етични и с дълбоко социални измерими ефекти.
Премахват се изискванията за тестване и минимален процент на възвръщаемост на игрите, което поставя под въпрос усилията за осъществяване на почтена игра. Промените дават възможност да се организират хазартни игри от страна на лица от престъпните среди, които с промените не подлежат на контрол и регулация.
Премахват се изискванията за лицензиране на чуждестранни производители, което поставя под въпрос легитимността на игралното оборудване. Създава се реална заплаха за масово навлизане на копирано и неправомерно придобито оборудване, а неравнопоставеността, в която изпадат българските производители на оборудване, естествено, давате си сметка, че вместо да увеличи приходите ще ги намали, това, за което толкова активно говорят вносителите.
Промяната на легалната дефиниция на онлайн залаганията така, както обърна внимание и колегата, дава безумната възможност да влязат толкова много посредници, които всъщност никога не могат да понесат контрола, който би следвало да се понесе тогава, когато има нарушение.
Уважаеми колеги, темата, в която навлизаме, е специфична и макар вносителите да се опитват да я променят и я подчинят на принципите на регулацията, пазарните отношения и конкурентността, всъщност носи съвсем друг конкретен вкус. Пазарният принцип – колкото повече фирми, колкото повече стоки, толкова повече конкурентност и по-добро качество, всъщност тук няма никаква възможност за приложимост, защото тук става въпрос за отваряне на вратите и за все повече и по-лесно навлизане на оператори, които предлагат залагания. Уважаеми колеги, залаганията са хазарт, а той води до пристрастеност. Това е легитимирано във всички справочници за заболяванията в света. Да убеждавам ли някого, че тази зависимост е проблем най-вече на младите хора?
Всъщност онова, което се случва в момента, е да подменяме истинския дебат, защото вместо да говорим каква материя уреждаме, с колко тежък социален и психологически ефект е тя, ние си говорим за механизма на уреждане и за начините, по които тя трябва да бъде регулирана.
Внесеният законопроект засяга широк кръг обществени отношения и не следва да бъде разглеждан и гласуван, преди да бъде публикуван за обществено обсъждане и съответно да бъде нотифициран.
На заинтересованите страни следва да бъде даден срок за предложения и становища, каквото е изискването по чл. 26 от Закона за нормативните актове.
Искам да Ви обърна внимание върху един много важен текст, който засяга ангажимента на операторите към социално-отговорното поведение. В чл. 10 се казва така: „С оглед опазването на мерките за отговорен хазарт, приети от Европейската комисия за стандартизация, операторът се задължава да участва в една или няколко доброволно създадени организации на територията на Република България за предпазване на младите хора от хазарт, превенция и лечение на хазартна зависимост, провеждане на отговорна реклама и маркетинг, бързо и ефективно разрешаване на спорове между организатора на играта и участника в нея...” Няма да изчитам надолу цялата точка.
Колеги, нека имаме предвид, че тази разпоредба не може да бъде регулатор на отношенията между частноправни субекти и по безпрецедентен начин да дава възможност на организации с нестопанска цел да акумулират големи средства.
Разбирате ли парадокса?! Понеже хазартът формира зависимост само за няколко месеца и това е доказано, която и в световен мащаб не може да се лекува – с изключително нисък процент на лечение и с изключително висока цена на лечение е тази зависимост, всъщност вносителите на закона дават възможност за индулгенция, като разрешават да бъдат създавани социални организации, в които тази индулгенция да се внася.
Уважаеми колеги, недопустимо е приемането на закона в този му вид.
Убедена съм, че всеки от Вас, който посегне към бутона, за да гласува „за”, след това ще изпитва чувство за вина. Благодаря. (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ за удължаване на времето.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Аз ще предложа удължаване на времето.
Удължете времето на групите, моля.
Реплики към изказването на госпожа Соколова? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, законопроектът е прекалено сериозен, за да бъде подминат просто така. В това отношение смятам, че наистина търпим критика, защото не бяха изискани и към момента не са изискани достатъчно становища. Считам себе си за достатъчно компетентен да говоря по отношение на данъка върху хазарта, но по никакъв начин не смятам себе си за компетентен по отношение влиянието му върху младите хора. Поради това лично аз бих искал да видя становището на Агенцията за закрила на детето.
Това малко ми напомня на решението, което снощи взехме в Бюджетна комисия за въвеждане на такса върху ВЕИ-тата, с която принципно съм съгласен, но по никакъв начин не смятам, че трябва да става в 18,00 ч. вечерта, без никаква комуникация с отсрещната страна.
Предложените промени, като данъчно облагане, според мен са в правилната посока, защото наистина сегашната ставка е абсолютно неконкурентна спрямо държавите в Европейския съюз. Фактът е много ясен: има един-единствен лицензиран онлайн оператор и един подал документи, но все още нелицензиран.
През последните години има изключително силна промяна за преминаване от офлайн хазарт към онлайн хазарт. Имайте предвид, че 2014 г. ще бъде година с две сериозни спортни събития – Зимни олимпийски игри и Световно първенство. Всички прогнози за онлайн хазарт показват, че той в световен мащаб ще се увеличи поне с 30% заради тези две спортни събития.
България в момента събира данъци почти само и единствено от офлайн хазарта. Събраните данъци за миналата година са около 120 млн. лв. От тях 50 млн. лв. са от ротативки, които оставяме настрана, тъй като техният режим не се променя. Сега виждаме какво става с останалите 70 млн. лв., събрани от офлайн хазарта, от които около 20-25 млн. лв. са от Спортния тотализатор, остатъкът са от групата около Еврофутбол – Евробет и Еврошанс.
Предложените промени за данъка въвеждат принципно нова технология. Досега се облагаше залогът, независимо от изплатените печалби, сега ще се облага залог минус изплатени печалби, което ефективно ще намали ставката около 2,5-3 пъти. Със Спортния тотализатор ще я намали по-малко – около два пъти, тъй като те изплащат 50% от приходите си за печалби. За другите, които изплащат около 70 до 80%, намалението на ефективната ставка на данъка ще е по-голямо.
Рисковете за бюджета. Има няколко неща, които не са ясни като ефект от този данък. Има едно ясно нещо – че ще спечелят офлайн операторите. Те ще плащат по-малко данъци следващата година. Тук беше казано за 22 млн. лв. по-малко, платени от тях. Според мен ще е малко повече, но да не спорим за сумата. Дори и 22 млн. лв. са достатъчна сума.
Неясните неща са следните.
Първо, хората ще преминат ли от офлайн хазарт към онлайн хазарт?
Второ, ако обърнахте внимание, в изказването на господин Цонев беше споменато името на една асоциация – RGA, така наречената „Remote gambling association”, в която членуват 600 фирми с европейски лиценз, а ние сме предвидили в законопроекта за хазарта, че 4 ще се регистрират, може би 40. Няма никаква гаранция обаче, че българските играчи на хазарт ще отидат да играят в сайтовете на тези 40, а няма да отидат в другите 560. Да не говорим за останалите 2000-3000, които изобщо нямат европейски лиценз и са регистрирани някъде другаде.
Казвам, че всъщност има риск през 2014 г. да търпим загуби за фиска. Не казвам, че ще се случи, никой не може да го предвиди в момента. Има пълната вероятност дори да съберем повече, отколкото през 2013 г. Всичко зависи от поведението на самите играчи, което в момента по никакъв начин не можем да предвидим.
Поради това, за да защитим риска, лично аз между първо и второ четене ще направя предложение да се увеличи първоначално предвидената такса от 100 хил. лв. Ето прост факт. Ако от всички 600 оператора с европейски лиценз, които биха могли да се пререгистрират с втори лиценз в България относително лесно, тъй като вече имат европейски лиценз, платят дори тези 100 хил. лв., това биха били 60 млн. лв. – достатъчно приход, за да покрие сегашните 70 млн. лв. – приблизително. Смятам обаче, че в полза на фиска ще бъде да има по-висока първоначална такса за регистрация с цел намаляване на риска от загуба на приходи за следващата година.
По отношение на останалите неща, за които казах, че не смятам себе си достатъчно компетентен – дали изобщо трябва да има хазарт в България, защото има държави от типа на Израел и Турция, където изобщо няма хазарт, но това е съвсем друг разговор; дали и какво е неговото влияние върху децата; какво е влиянието му върху така наречените „опасни форми на хазарт”; как да направим така, че в България да се прилагат мерки за Responsible Gambling – отговорен хазарт, това, което Европейската комисия по хазарта е приела като принципи, са отделни въпроси. Между първо и второ четене има изключително много неща, които трябва да бъдат променени в този законопроект.
Последното нещо, което аз искам, е да остане впечатление, че лобираме за определена фирма, тъй като чух подобни неща тук. Веднъж вече през 2007 г. ми се случи да си подавам оставката поради подобни причини. Не ми се иска да вървим в тази посока. Абсолютно съм убеден, че вървим по правилен път, защото налагаме данъчна ставка, която да не отблъсква всички и да прави невъзможен онлайн хазарта в България. В същото време обаче трябва да преценим достатъчно ясно рисковете в бюджета – загуба на приходи, и достатъчно ясно да си дадем сметка до каква степен искаме да толерираме играта на хазарт в България, и как контролираме това толериране чрез данъчната си ставка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Кадиев.
Реплики?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Кадиев, донякъде бих се съгласил с Вашето изказване, но не може, когато аргументирахте своите доводи, че сте за законопроекта и го приветствате донякъде, трябваше малко по-детайлно да се спрете на това какво ще се случи.
Уважаеми господин Кадиев, ние по никакъв начин не решаваме проблемите, които седят в момента пред българската държава, опитвайки се да наложим някакъв режим, който да контролира онлайн залаганията. В момента ние казваме: понеже има проблем, с който се справяме трудно, ние ще премахнем този проблем, като махнем рестриктивните мерки. Това ли подкрепяте, това ли трябва да се случи? Защо въобще допускаме това нещо? След като не можем да разрешим проблема, ние трябва да го премахнем, за да няма такъв.
Даваме право от тук нататък да няма филтриране. Какво означава като няма филтриране? Имало един лицензиран. Ще дойдат и други. Пътят вече е отъпкан. От тук нататък може да се лицензират много повече. Но това, като го премахнете няма да разреши проблема. Няма да дойдат повече приходи в хазната. Като премахнете възможността да се контролира този вид бизнес чрез филтриране, Вие се надявате да дойдат много оператори като занижим изискванията. Няма да се случи. Това нещо няма да се случи. Отново ги има възможностите и чрез прокси сървъри, чрез VPN мрежи да се лъже компютърната система най-образно казано и по този начин отново да не постъпват приходите.
Защо си мислите, че ще завишите приходите, онлайн операторите ще започнат да си плащат дължимите налози и ще се лицензират, след като премахнете изискванията към тях? Няма да стане. Те ще продължат да го правят.
И нещо много важно – премахвайки изискванията за банкова сметка от раздела, който отпада, по какъв начин Вие ще контролирате каква е разликата между печалба и залози? Няма как да стане това нещо. Просто по такъв начин премахвате всички наложени досега от нас мерки, че от тук нататък този бизнес става разграден двор и ние минаваме в сферата на сивата икономика изцяло в този бизнес. Не само за онлайн хазарта, а и за офлайн хазарта.
Така че, господин Кадиев, моля помислете, моля във времето Ви за дуплика да ме убедите, че не съм прав в това, което казах. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Иванов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кадиев, моята реплика е не само към Вас, а и към преждеговорившите: моля да не влизаме в спекулацията за влиянието на този законопроект върху условията за развитие на нашите деца. Така или иначе интернет е реалност, така или иначе голяма част от младите хора в България използват възможностите на глобалната мрежа, за да участват в хазартни игри. Ако действително сме загрижени за тяхното развитие, би трябвало да сме по посока превенция участието на младите хора в подобни неща.
За тези, които не знаят, искам да им кажа, че има Център за безопасен интернет. Там безплатно се разпространяват програми, които всеки загрижен родител би могъл да инсталира на устройствата на своите деца и да следи дали децата му играят хазарт. Това само исках да кажа.
А що се отнася до това, че не е чуто мнението на Агенцията за закрила на детето, съгласно Закона за закрила на детето, всички законопроекти, които касаят децата, трябва да минат през Националния съвет за закрила на детето. Справка – през последните четири години нито един закон в Четиридесет и първото Народно събрание не е минал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Монов.
Трета реплика? Не виждам.
Има думата господин Кадиев за дуплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги! Абсолютно сте прав по отношение на филтрирането. Между първо и второ четене можем да поемем ангажимент, че ще върнем режима на филтрирането.
Ако мога образно да се изразя, това, което правим в момента, наподобява това, което направихме с намалението на осигуровките през 2006 г. и 2007 г. Намаляваме един висок данък с идеята тези, които са в сивия сектор, да се върнат обратно в белия сектор. Факт е, че 2006 г., 2007 г., 2008 г., когато данъкът на хазарта беше първо 8%, след това 10%, годишните приходи на тези компании бяха 600 млн. лв. Сега са 300 млн. лв. Говорим за офлайн компаниите. Аз Ви гарантирам, че голяма част от тях излязоха в сивия сектор. Да не говорим за онлайн компаниите, където всички до един са в сивия сектор. И ние в момента се надяваме те да влязат в белия сектор. Това е големият смисъл на закона.
Пак казвам: няма как да предвидим колко са приходите, защото това зависи от поведението на потребителите. Ако потребителят реши да играе на един от 10-те, 20-те, 40-те сайта, лицензирани в България – взимаме данък. Ако реши да играе на сайт, който не е лицензиран в България, а те са над 4 хиляди, не взимаме данък.
Между другото един от проблемите, който има сегашният законопроект, е, че в него е предвидено да се дава лиценз само на компании, чийто сървър се намира на територията на Европейския съюз или в Швейцария. Голяма част от тези компании са на сървъри на Айл Ъв Мен – един от островите на Британската общност, който не се води територия на Европейския съюз. Трябва да се мисли и по тези неща.
Тоест, има достатъчно неща между първо и второ четене, които трябва да бъдат изчистени в закона и да бъдат оправени, така че, първо, да се избегнат всякакви съмнения, че се прави лобистки за едно определено лице, както аз предполагам, че всеки от Вас си мисли, и второ, че няма или е минимален рискът за бюджета за приходи от хазарта, които, пак казвам, за миналата година са 120 млн. лв. От тях 50 от ротативки и други подобни игри и 70 млн. лв. са от залагания върху спортни резултати, частично от телефонни игри.
Това е нашата цел за следващата година. Особено имайки предвид тези спортни събития, за които Ви говорих, аз лично няма да се учудя, ако приходите в края на следващата година са по-високи от приходите тази година, без да има никаква гаранция за това нещо. И нашата задача с този закон е да гарантираме доколкото можем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Други изказвания?
Госпожо Дукова, заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Вземайки думата за изказване искам да отговоря на един вероятно задаван от Вас въпрос, и по-скоро на колегите вносители: защо точно аз, като на пръв поглед темата е далеч от моята професионална активност и насоченост.
Второто нещо, което искам да кажа, че може би в изложението някои от аргументите ще бъдат преповторени след изключително пространното изказване на госпожа Менда Стоянова, която извади основните аргументи в този закон и добавеното от колегите. Ще се постарая в смисъла на това, че колкото пъти повече повторени аргументи, дай Боже толкова пъти повече те да бъдат чути. И какво по-добро от това те да бъдат отстранени в този така наречен „закон”, който промени основния Закон по хазарта. Както Вие знаете, той беше приет в Четиридесет и първото Народно събрание 2011 г. с ясен аргумент за онлайн залаганията, със строги правила за лицензия и контрол и за комуникационно обслужване.
Както си спомня по-голямата част от Вас, разликата в облагането и в таксата е сериозна спрямо предишния закон, а именно от рамките на 15%, без сериозни аргументи, може би ще ги кажат вносителите, те стават на 20%, знаете, между залог и изплатената печалба.
Няма индикация за това, че по този начин ще постъпят повече приходи, след като господин Цонев отговорно заявява, че – напротив, те ще бъдат намалени четири пъти или в хазната ще влязат 22 милиона по-малко средства.
Съгласно Закона за хазарта от 2011 г., комисията регламентира регистрация на сайта на онлайн залаганията и след възникнали проблеми те се спират със съдебни процедури. Сега с този Закон за изменение и допълнение се премахва забраната за филтър на сайта и строгите правила за рекламната дейност, които трябва да действат. Разрешава се възможност за реклама и тук вече допирните точки с образователната тематика.
Според Закона за хазарта от 2011 г. тези игрални зали трябва да отстоят на не по-малко от 300 м от училищата и образователните институции, с изключение на хотелите с четири звезди. Сега Вие сваляте тези изисквания за хотели със звезди – на три, което автоматично означава по-близък обхват и обхват в по-малобройни населени места, нарастване на потенциални потребители в сериозни мащаби. В този смисъл се разширява и възможността децата – малолетни и непълнолетни, да упражняват залагания безконтролно.
Аз зная, че в европейски мащаб хазартът не е регулиран с нарочен или императивен акт, но за сметка на това има една свежа резолюция, която беше цитирана тук от месец септември, 10-и, 2013 г., относно хазартните игри по интернет на вътрешния пазар, която дава индикативна позиция за социално активно поведение и регистрация на хазарта, особено в таргета на група „деца – малолетни и непълнолетни”.
Основният принцип, който се прокламира в резолюцията, е защита на човешкото здраве, зачитане принципа на субсидиарност (ако за някой този термин не е ясен ще кажа, тъй като може би господин Монов ще ме чуе най-добре, ако го направя от тази трибуна – това е вземане на решенията на съответното ниво на тяхното възникване), неприкосновеност на личния живот и предпазливо и коректно ползване на реклама и смс съобщения, които Вие връщате в тези залагания.
Този вид пазар онлайн, основно със смс, се различава от другите, заради произтичащите опасности, пристрастеност и участие на социално неравностойните групи. Сигурно е, че съществува и опасна връзка между ситуацията на тази икономическа и политическа криза, в каквато е страната.
Искам много бързичко да завърша, за да остане време за моите колеги.
Притеснява ме нарушението на един принцип, който може би ще го развие колегата Горанов, а именно принципът на възможността да се перат пари по този начин, вторият принцип – да бъде ударена наистина тази целева група, които са деца и да бъде невъзможна тяхната защита.
Последно ще завърша с това, бързайки – не знам защо Христо Монов, дали защото иска наистина да отхвърли срама от себе си, участва като вносител в този ЗИД. Мен би ме било срам да изляза тук отпред и да го кажа, че това се случва, защото той е председател на Комисията за младежта и спорта.
И накрая – не е полифункционално това да станеш и да се изкажеш за хазарта, нито пък е екзистенционално, но искам да Ви кажа, че хъсът, с който, господин Цонев, защитавате този ЗИД, може би е кармично заложен в първите стъпки на Вашата професионална кариера и се надявам богословското Ви образование да не допусне това, защото нека не Ви поглъща тази парична суета и този директен лобизъм, че иначе няма да се отървете от псевдонима си! (Шум и реплики, оживление и ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дукова.
Аз мисля, че това, което казахте накрая, не беше в духа на толерантността при изказвания в тази зала.
Има ли реплики?
Искам да Ви предупредя, че 5 минути вече от обичайната почивка изтекоха. (Шум и реплики.)
Репликата може и след почивката!
Преди да обявя почивката искам да Ви направя съобщение, че във фоайето на Народното събрание е представена изложба, посветена на 125-годишнината от смъртта на Антим І.
Всички народни представители и гости са поканени да разгледат изложбата.
Почивка до 11,40 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, продължаваме с обсъждането на първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Последното изказване беше на госпожа Снежана Дукова, имаше искания за реплики.
Все още има ли народни представители, които желаят да репликират госпожа Дукова?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Дукова, нямате ли усещането, че има не само кармична свързаност, а има и много по-дълбоки интереси? На тази мисъл ме навежда и паралелно внесеният от колеги от парламентарните групи един друг Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, който в никакъв случай не защитава подрастващите, напротив – разрешава именно в игралните зали и казината да се пуши по всяко време на денонощието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Госпожо Дукова, искате ли дуплика?
Заповядайте.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! На въпроса на госпожа Атанасова ще отговаря, че ако нямах ясна представа и визия за това, че връзката е силна и последователна, нямаше да знам, че тя датира от 1997 г. с участието на господин Цонев в данъчните ставки за облагане на хазартните игри. Нямаше да кажа в своето изказване за позицията ми, че законът дава индикации за пране на пари. Да, разбира се, намирам пряка връзка и със Закона за тютюнопушенето, който ще върви в една хармония с това.
За да завърша, ще кажа това, което не можах да кажа – че в тази всеобхватна реклама, която се прилага, няма заложена законова норма за подобряване на медийната грамотност на децата и младите хора, за тяхната превантивна защита срещу пристрастяване към услугите в областта на хазартните игри. Улеснен е достъпът, липсва контрол. Няма гаранция, че тази дейност и този достъп трябва да бъдат невъзможни. Няма анализ на рисковете. Няма механизъм за проверка на възрастта и самоличността на потребителите. Няма дефиниран контрол, заявен регламент и защитни механизми за участие на деца и на хора с фалшива самоличност. Няма коректен индикатор за автентичност, няма стандарти за защита на уязвимите групи потребители. В този смисъл липсата на обществен дебат и в най-рисковата група на децата – родители, учители, ученици, за изграждане на модел на ефективна реклама като ключ към предпазна мярка в групата, която най-лесно се поддава на моделиращи влияния, а това са именно децата.
Много липси в този закон и много неща, които биха могли да се изчистят. Даже бих посъветвала вносителите скоропостижно да го изтеглят, защото иначе е срам за нацията ни и за бъдещето й. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат по обсъждания законопроект?
Заповядайте.
КРАСИМИР СТЕФАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушах преди мен вносителя на закона и преждеговорившите и не можах да намеря отговор на някои прости въпроси.
На първо място, някой трябва да даде отговор защо се подменя един режим на облагане, за който изначално е ясно, че ще намали приходите в бюджета с четири пъти от сегашните? Цитирам господин Цонев от Бюджетната комисия.
На второ място, защо се въвежда един сложен режим на облагане на хазартната дейност, а именно еднократна такса – 20% такса за разликата от залози и изплатени печалби и корпоративен данък за евентуалните печалби от дейността на хазартните оператори, при положение че в момента хазартната дейност се облага с еднократен данък върху залозите и е много по-лесно както за счетоводството на фирмите, така и за контрол от страна на Приходната агенция?
С така въвеждания режим ще се даде възможност на фирмите да си напасват счетоводния резултат и в повечето случаи да плащат по-малко корпоративен данък, или изобщо да не плащат такъв. На практика с така въвеждан режим се премахва контролът от страна на Националната агенция за приходите и се задължават фирмите да подават справка в Комисията по хазарта. Мисля, че премахването на контрола от страна на НАП ще доведе до допълнително занижаване на приходите, защото Комисията по хазарта няма капацитет да контролира всички оператори на хазартни игри. В момента дружествата, организатори на хазартни игри, имат изградена онлайн връзка с НАП, чрез която залозите, съответно дължимият данък са лесно контролируеми. С въвеждането на новия режим тази вече изградена връзка се обезсмисля.
От всичко казано дотук може да се направи изводът, че с предлаганата промяна се отваря широко вратата дружествата, които се занимават с хазартна дейност, да избягват масово плащане на данъци.
По-скоро от Парламентарната група на ГЕРБ бихме подкрепили намаляването на ставката на данъка, тъй като и ние отчитаме, че е доста висока, и да си остане опростеният режим на облагане, съответно и контролът от страна на НАП, отколкото да въвеждаме този сложен режим, който ще затрудни както фирмите, така и данъчната администрация и категорично ще доведе до значителни загуби на приходи за следващата година, за която отсега е ясно, че приходната част на бюджета не е изпълнима. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стефанов.
Уважаеми колеги, има ли реплики към това изказване? Няма.
Има ли други желаещи да се изкажат по обсъждания законопроект? Не виждам заявки за изказвания.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много внимателно слушах дебата. Той в някаква степен повтори дебата в Бюджетната комисия, макар че тук беше доста по-разгърнат. Смятам, че голяма част от предложенията ще бъдат приети между първо и второ четене, защото са разумни и ще подобрят дейността на регулацията, дейността на този закон и целите, които си поставяме. Но тъй като колегите поставиха редица въпроси, които са интересни от гледна точка на регулация на дейността, на данъчни постъпления и така нататък и тъй като нашата парламентарна група има достатъчно време, ще Ви разкажа малко история. Ще бъде полезна за работата по този законопроект.
Първият Закон за хазарта беше приет на 4 юни 1999 г. Както отбеляза една моя колежка тук: в ставката по хазарта господин Цонев, каза тя, е взел участие и спомена за някакъв генезис. Искам да Ви разкажа, че тогава не само взех участие, аз съм един от авторите на този законопроект, заедно с покойния Ангел Савов – юрист в Главна дирекция „Данъчна администрация” тогава, и с госпожа Дора Андреева, която беше шеф на тази дирекция.
Ако се водех от това какво ще кажат хората и в какво ще бъда упрекнат – още тогавашният министър-председател ме предупреди, че е по-добре да не го правим, защото ще бъде направена връзка с миналото ми, когато съм работил като крупие, само че аз никога в кариерата си не съм се водил от такива опасения. Да Ви кажа, че до тогава, до излизането на този закон и данъчната уредба, която направихме на хазарта, приходите от хазарт в бюджета бяха 4 милиона. Повтарям за някой, който не е чул – 4 млн. лв.
Тогава направихме това облагане, което съществува и до днес. Аз съм автор на тази идея. Наричаше се предварителен окончателен данък. Владислав Горанов ми се усмихва, защото сме говорили на тази тема, че това е принос в данъчната теория. Разбира се, казвам го в рамките на шегата. Тогава въведохме този данък върху електронните машини. Те бяха още механични. Тогава въведохме данъка върху масите в игралните казина. Тогава въведохме този предварителен окончателен данък, който после стана данък върху оборота на тотото и на залаганията върху спортни състезания, които прохождаха.
Следващата година приходите в хазната скочиха, познайте колко пъти – точно десет пъти! След това продължиха да се повишават.
Искам ясно да Ви кажа – операторите на хазартни игри са същите. Няма лицензирани нови. Един Еврофутбол и един Спортен тотализатор – това са! Третата компания има 1 млн. лв. оборот и е лицензирана преди две години, няма и две години. Две компании започнаха да внасят десетки пъти повече, като при тотото нещата са константни. Вие ги знаете. Това е държавна фирма, при която нещата са определени – 50% от постъпленията отиват за изплащане на печалби.
Ако обвиненията в минало и в лобизъм имат същата цена – да се увеличат приходите в бюджета, аз ги приемам. Ако съм се боял от прякори – да отговоря и на това – щях да работя друго, а не политика. Ако съм се боял от упреци, също щях да работя друго, а не политика.
Искам този сектор да бъде регламентиран. Затова честно и почтено поемаме политическата отговорност за направата на този законопроект, който впрочем ГЕРБ не направи. Опита се да направи, но спря, както се казва, на първата крачка. Резултат де факто нямаше. Целта на новия законопроект беше точно тази. Надявам се, че госпожа Стоянова ще го потвърди. Целта на новия законопроект, който прави ГЕРБ по време на мандата си, беше облагане и вкарване в регламент на онлайн хазарта. Резултатът е нула. Нито една компания не подаде документи, нито една компания не се лицензира и приходите в бюджета са нула. Те не са някакви, а са нула!
И сега най-лесното нещо беше да не го направим. Нямаше да го има този дебат, нямаше да ги има тези обвинения, нямаше да има нищо! Да, обаче ние поемаме тази отговорност. Аз като политик поемам тази отговорност. Надявам се, че в края на годината ще мога да Ви покажа тези резултати, за които говорим.
Иначе сте прави, че в законопроекта има неща, които трябва да се подобрят. Например не трябва да отпада филтрирането. То трябва да остане. Например техническите системи за контрол, които работят, трябва да бъдат такива, каквито са в цяла Европа. Моделът, който беше избран в България – с локален контролен сървър, не работи.
Например, права е колежката Стоянова, като казва, че не трябва да е справка, трябва да е декларация. Разбира се, че трябва да е декларация. Има още редица такива неща. (Реплика на народния представител Станислав Иванов.)
Не Ви чувам, колега. Може би ще Ви отговоря в реплика.
Ще прегледаме стенограмите и между първо и второ четене аз се надявам, че Вие ще направите предложение, но сега да избягаме от трудността и отговорността на това да направим тази крачка и да се опитаме да регламентираме тази дейност, и тези 140 или 400 оператора, които оперират нелегално…
Понеже поставихте въпроса за децата ни, ние не знаем дали децата ни не залагат там, защото няма никакъв контрол, защото когато инфилтрирахме сайтовете, колеги, те на другия ден излязоха с нови IP адреси и залаганията продължават. За второ четене ще Ви донеса екран и ще Ви направя залагане тук, от залата, на нелегални, на такива, които не са регламентирани. Ще Ви посоча колко са и ще го направим тук заедно с Вас, за да видите, че не говорим празни приказки, да видите, че това не е регламентирана дейност, че тези залагания не са под контрол. (Шум и реплики в ГЕРБ.) Тук най-малката беда е, че те не са данъчно обложени, че са извън данъчната регулация. По-голямата беда е, че те изобщо са извън регулация. А Вие тук сте се загрижили за децата. Когато получат лиценз, влизат в регулацията и целият контрол може да бъде насочен срещу тях, защото има органи, има условия. Дават си адресите, дават хората, които отговарят. Можеш да им следиш IP адреса. Не го сменят всеки ден, защото са получили лиценз за него. Има още редица такива работи, които много лесно и ясно могат да бъдат обяснени. (Реплики от ГЕРБ.)
Колеги, с подвиквания няма да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, имахте възможност да се изказвате. Моля за тишина.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ако стане, нямам нищо против да подвиквате.
Аз се опитвам да обобщя дискусията и да я вкарам там, където й е мястото – в един професионален поглед на това, което се случва в България, и това, което искаме да се случи. Може да има пропуски в закона, но това е пътят – да ги питаш тези гигантски компании, които имат трилиони оборот. Трилиони! Първите пет от бетинг-компаниите имат над три трилиона оборот. По кой начин ще задължиш тези компании да дойдат, ако те сами не искат, ако не е регламентът?! Те оперират обаче на българския пазар. Това искам да Ви кажа!
Ние направихме тази кореспонденция. Тя е официална. Не е лобистка. Тя е с подписи, заведени, всичко. Те казват: „Това е режимът, който е в Европа. Ако направите този режим, ние ще дойдем, ще подадем документи за лицензиране и ще оперираме нормално на българския пазар.”
За рекламата. Не сме направили нищо повече, нищо по-малко. Извадили сме рекламата, която тече в момента, и сме я написали вътре. Никой не следи тази реклама. Никой не я забранява. Тя си върви в този вид, даже в още по-сериозен вид. Ние тук сме сложили само обявяване на играта, регламента – онова, което е нормално, за да функционира една бет-компания. Нищо повече от това. Но ако искате да я свием още, аз нямам нищо против. Дайте предложение и ще видим. Но за това, което сме извадили и което го има – никой не се загрижва. Когато някой се опитва да го поправи, идваме тук, на тази трибуна, и започваме да лицемерничим – кой бил лобист, как децата ни щели…
Къде Ви е грижата за децата? Вие знаете ли дали децата ни не играят нелегални сайтове? Кой от Вас знае? Кой орган знае? Никой орган не може да знае, защото не ги знае кои са.
Затова нека да направим закона действащ. Нека да го направим заедно. Видели сме опита и на Италия. Тя се опита да филтрира със забрани. Нищо не се получи и там. Преминават към нов тип регламентация.
Има какво да се помисли в много области.
Ще Ви дам един пример защо не може да има офлайн и онлайн при залагане на един и същ вид игра. Може да има на различни видове игри и то е предвидено в закона, но на един вид игра не може да има. Давам пример. Отива определен клиент да залага на мача „ЦСКА - Левски”. Единият си подава фиша офлайн, както казва госпожа Стоянова, и там данъчният режим е 15 на сто, а другият го прави по интернет и там данъчният режим в същата компания е различен. Как ще стане това нещо?! Не е възможно! Офлайн и онлайн има за различните видове игри. Има игри, които не могат да бъдат разделени. Това е предвидено вътре в закона, за да може да функционира, да може да бъде контролирано и да се събират приходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Цонев.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за реплики?
Уважаеми колеги от ГЕРБ, искам да Ви предупредя, че имате две заявки за реплики, но Ви остават още 31 секунди. Уточнете се. (Уточнения в блока на ГЕРБ.)
Отказвате се от реплики.
Заповядайте за изказване, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги, кратичко предлагам: 10 на сто от променливата част на такса по чл. 30 от Закона за хазарта да отиват за Национален фонд „Култура“, който е към Министерството на културата. За да стане това, трябва да се предприемат поправки в Закона за закрила и развитие на културата и в Закона за хазарта. Това ще бъде най-накрая нещо много полезно за българската култура. Фонд „Култура“ е бил винаги празен и продължава. Ще направите едно добро. Това се практикува в много страни. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Имате възможност да направите предложения между първо и второ гласуване. Виждам, че поне дясната част на залата адмирира предложението.
Има ли реплики към изказването на господин Рашидов? Няма.
Госпожо Стоянова, заповядайте – по начина на водене. Очевидно искате да използвате време, което не Ви се полага.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател и колеги, ще бъде по начина на водене, макар и не в конкретното водене, а въобще като заместник-председател на Народното събрание.
Господин Цонев преди малко в изказването си цитира: официални кореспонденции, които явно комисията е водила, има становища на различни организации и така нататък. (Шум и реплики от ДПС.)
Не е реплика!
Госпожо председател, в правилника и особено в изменената му част, в която Вие бяхте един от активните автори и участници, категорично е казано, че всички становища, които се получават в комисията, трябва да бъдат качени на сайта на съответната комисия, където им е мястото, за да могат всички в хода на запознаване с текстовете на закона да се запознават с тези становища. Практиката обаче, госпожо председател, понеже репликата е към Вас, е, че не само в нашата комисия, а и в много други комисии, където съм търсила подобни становища, те липсват. Така не изпълняваме правилника, а Вие не контролирате председателите на комисии за това дали изпълняват правилника. Много често, за съжаление, дори не се изискват такива становища. Затова, защото в текста на правилника, в който се казва, че когато между първо и второ четене народни представители правят предложения, председателят на комисията мо-о-же да изиска становища както от ресорното министерство, така и от заинтересовани организации. За съжаление, това не се случва, защото най-често председателите използват думичката „може“ и такива становища не се изискват включително и от Финансите, тогава когато става дума за пари – ще имаме такива примери колкото искате и в Закона за бюджета, който ще гледаме следващата седмица, или когато го гледаме на второ четене.
Така че, госпожо председател, много Ви моля да влезете в контролните си функции и да изискате от всички да качват становищата на сайта на съответната комисия и да изискват такива между първо и второ четене, когато има предложения на народни представители. Благодаря. (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
От реакцията на господин Цонев виждам, че тя е основателна по отношение на разглеждания законопроект. Впрочем господин Цонев ще Ви отговори персонално. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Ще дам на господин Цонев думата за лично обяснение след минута. Преди това ще се възползвам от възможността за отговор на забележка по начина на водене, която е фиксирана в правилника.
Госпожо Стоянова, вероятно сте права. Ръководството на Народното събрание ще вземе необходимите мерки като ще помолим председателите на всички парламентарни комисии да спазват правилника и всички становища, които се отнасят до разглежданите законопроекти, включително такива на граждански организации, включително такива на институции, които имат отношение към темата, да бъдат своевременно обявявани на съответната страница на комисията, на интернет страницата на Народното събрание. Това е един от ангажиментите, които Четиридесет и второто Народно събрание пое на старта на своята дейност, които бяха записани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Използвам и този случай да се обърна към председателите на комисии, които са в залата, да съблюдават изпълнението на тези текстове, като с ръководството на Народното събрание ще ги подсетим и писмено да спазват това правило, което е важно и за гражданите, които следят работата на Парламента, и за народните представители, които участват в обсъждането на различни законопроекти.
Заповядайте за лично обяснение, господин Цонев. (Шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Менда Стоянова.)
Госпожо Стоянова, аз водя пленарното заседание, не Вие.
Господин Цонев – за лично обяснение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това беше по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да, след това ще Ви дам думата по начина на водене.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
За какво се бунтувате? За какво?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) За какво? За какво?! За това, защото ми се спомена името персонално и лично и като председател на комисия, че не съм качил тези неща на сайта. Нямам право на лично обяснение ли?! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Мислите ли, че нямам? Имам право на лично обяснение и то е следното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, не крещете от залата! (Реплики от народния представител Ирена Узунова.)
Госпожо Узунова, дръжте се прилично в пленарната зала!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Госпожо Узунова, не сте в Хасковската областна администрация, в залата на Парламента сте.
Станах за да кажа под формата на лично обяснение, че госпожа Менда Стоянова е права. Ще кача кореспонденцията на сайта, защото тя е с всички български оператори и с външните. Тя е официална и госпожа Стоянова е абсолютно права. Ще поправя тази грешка.
Какво лошо имаше в това да стана да го кажа, че бучахте един час?
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Стига! Не се обиждайте, бе!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, правилникът на Народното събрание е за да улеснява нашата дейност. Нормално е, госпожа Менда Стоянова спомена господин Цонев. Той й отговори. (Реплики от народния представител Ирена Узунова.)
Какво желаете, госпожо Узунова? Коя процедура искате да използвате?
Заповядайте, по начина на водене.
ИРЕНА УЗУНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща това пленарно заседание, Вие определено не сте на мястото си и сте загубили представа къде се намирате. (Съскане от ДПС.)
Реагирах от място, защото господин Цонев, напук на правилника и в разрез с всички правила, си позволи от тази трибуна да крещи на колеги народни представители и да влиза в пряк скандален диалог с тях. (Съскане от ДПС.)
Ако ми покажете къде в приетия от Вас правилник има такава възможност за влизане в лични диалози, за повишаване на тон и буквално истеризиране за това, че по някакъв начин, видите ли, неговото самочувствие или кой знае какво на председател на комисията е накърнено, аз ще Ви бъда благодарна и ще съобразя поведението си.
Колкото до това, че той се опита лично да ме засегне, искам да кажа на господин Цонев: Областна администрация Хасково, когато бях областен управител, работеше и то работеше добре. (Съскане от ДПС.) Сега, във Вашето управление, тази областна администрация дори няма областен управител. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Узунова.
За съжаление, пленарното заседание все повече прилича на предаването „Микрофонът е Ваш“, но така или иначе Вие сте народни представители, Вие преценявате какво да говорите от парламентарната трибуна. Аз не мога да Ви се меся.
Има ли някой друг, който да иска лично обяснение, по начина на водене или някоя друга процедура?
Госпожо Петкова, желаете ли да вземете отношение от името на Министерството на финансите?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на това дали е изискано становище от Министерството на финансите. Министерството на финансите е изготвило и е предоставило становище на 21 ноември по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Становището, заедно с оценка на въздействието, беше предоставено на всички народни представители в Бюджетната комисия.
По отношение на това защо се налага промяната в данъчното облагане на хазарта. Към настоящия момент, както е действащият Закон за корпоративното подоходно облагане, организаторите на онлайн залагания не могат да бъдат облагани по този закон, тъй като за да се обложи едно чуждестранно лице, то трябва да има място на стопанска дейност в България. Контролният сървър, който е задължителен по Закона за хазарта, всъщност не е сървър по смисъла, тоест не е място на стопанска дейност. Място на стопанска дейност може да бъде само сървърът, чрез който се извършват, тоест се регистрират самите залози и изплатените печалби. Затова се преминава към този вид облагане. Той действително Ви изглежда сложен, но този вид облагане е въведен в почти всички европейски държави, за да могат да се облагат организаторите на онлайн залагания. Това е комплексен подход, който включва такса плюс корпоративен данък.
По отношение на изказването, мисля, че беше на госпожа Стоянова, че се отменят две разпоредби в чл. 219 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Това е задължение за подаване на ежедневен и ежемесечен отчет. Всъщност това, което се предлага, е намаляване на административна тежест за бизнеса, защото тази информация по Наредба № 1 към Закона за хазарта се регистрира в централния сървър на НАП, тоест информацията за направените залози и изплатените печалби я има както Държавната комисия по хазарта, така и Националната агенция за приходите.
Всъщност не може да се твърди, че няма да има контрол, тъй като контролът и сега трябва да съществува. Тоест, ако НАП няма информация за направените залози, как тогава ще бъде реалното облагане, тъй като в момента данъкът е върху направените залози? По принцип сега този контрол го има. Има го както за направените залози, така и за изплатените печалби. Информацията я има в двете агенции – в НАП, съответно и в Държавната комисия по хазарта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Петкова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, искам да попитам: по коя процедура и по кой ред заместник-министърът на финансите госпожа Петкова беше на трибуната и ни обясняваше разни неща?! Тя ни обясняваше как текстовете в Закона за корпоративното подоходно облагане, които правеха лично тя – като шеф на „Данъчна политика”, с нейния екип, когато правехме Закона за хазарта, сега не работят и затова трябва да се поправят.
Аз питам: на какво основание?! Госпожа Петкова не е вносител и към Министерството на финансите не бяха отправени въпроси. Това е моят въпрос към Вас, с оглед на правилника. (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Стоянова, практика на Народното събрание е при обсъждане на законопроекти на първо гласуване, пък и на второ, представители на вносителя или на заинтересованите министерства да участват в обсъждането. Това допринася за доизясняване на темите и поставените въпроси от народните представители. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Много Ви моля, госпожо Цачева, не ме репликирайте, особено по този начин, от първия ред. Не Ви прави чест като бивш председател на Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Колеги, има ли други желаещи да вземат участие в дебата? Няма. (Реплика от народния представител Александър Паунов.)
Заповядайте, господин Паунов. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Много Ви моля за тишина.
Господин Александър Паунов, за процедурно предложение.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Коалиция за България правя предложение гласуването да бъде отложено за следващата парламентарна седмица. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Паунов.
Подлагам на гласуване предложението на господин Александър Паунов. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Много Ви моля за тишина в залата.
Гласували 171 народни представители: за 83, против 83, въздържали се 5. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Моля Ви за тишина в залата. Дръжте се прилично! (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
Какво желаете, госпожо Караянчева? Защо крещите от място?! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Госпожо председател, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам прегласуване на това предложение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Цвета Караянчева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Караянчева, успокойте се, седнете нормално и не крещете.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Александър Паунов за прегласуване на отлагането на това гласуване. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплики от ГЕРБ: „Мина повече от една минута.” Възгласи: „У-у-у!” Тропане по банките.)
Спокойно, колеги! Прекратете гласуването.
Гласували 181 народни представители: за 91, против 85, въздържали се 5.
Предложението е прието. (Реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Предложението на господин Александър Паунов е прието.
Преди да преминем към следващата точка, господин Цонев – за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да преминем към т. 7 – Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тоест разместване на две точки. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре. Благодаря Ви, господин Цонев.
Госпожа Атанасова – за обратно процедурно предложение. (Съскане от ДПС.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Стига сте съскали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, моля Ви за тишина. Градусът в пленарната зала и без това е повишен, оставете госпожа Атанасова спокойно да направи обратната си процедура. (Шум и реплики.) Моля за тишина.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, правя обратно предложение, тъй като при гласуването на програмата за работата на Народното събрание през тази седмица вече приехме да бъде разгледан Законът за здравето, който урежда не само трансграничното здравно обслужване на българските граждани. При обосноваването на това ми предложение заявих, че България е застрашена от финансова санкция, тъй като вече повече от месец тази директива не е приета от нашето Народно събрание, не е транспонирана в нашето законодателство. Следващата точка е Законът за здравното осигуряване, който безспорно е важен за системата на здравеопазването.
Поради това предлагам да запазим настоящия дневен ред и програмата за седмицата на Народното събрание така, както сме я приели вчера. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Цонев – да преминем към Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Предложението е за разместване на точките в програмата, така както ги направи господин Цонев.
Моля, гласувайте.
Гласували 166 народни представители: за 88, против 76, въздържали се 2.
Предложението на господин Цонев е прието.
Преди да преминем към обсъждането на законопроекта, заповядайте за процедура, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България настояваме за 20 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, 20 минути почивка. Заседанието ще започне в 12,50 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, моля, заемете местата си.
Заседанието продължава.
Следва:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Господин Цонев, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, ако позволите, процедурно предложение. Моля да бъдат допуснати в залата госпожа Людмила Петкова – заместник-министър на финансите, и господин Красимир Сивев – директор на дирекция „Данъчна политика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Режим на гласуване за допуск до залата.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма. (Броят на гласувалите „за” народни представители не достига необходимия кворум.)
Предложението не е прието.
Кой предлага прегласуване? (Смях, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Курумбашев.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кой, кой, кой!?
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Колеги, благодаря за аплодисментите, нямаше нужда.
Моля за процедура за прегласуване по такъв възлов въпрос, какъвто е въпросът за допуск на хора до пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Режим на гласуване за допуск до залата.
Гласували 93 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 6.
Моля, поканете участниците в дискусията по следващия законопроект.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
„Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по наименованието на закона.
По § 1 и 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя предложението на комисията по § 1 и 2. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по заглавието на закона, § 1 и § 2?
Заповядайте.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги народни представители! Предлагам гласуването за наименованието на закона и § 1, и § 2 да е отделно, тъй като и по двата параграфа имаме предложения и ще направим изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагате заглавието отделно и двата параграфа – отделно?
ИВАН ВЪЛКОВ: Отделно всеки параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре.
Изказвания по заглавието, § 1 и § 2?
Беше предложено да бъдат гласувани отделно. Мисля за излишно да подлагам на гласуване такава процедура. Ще го направим така, както беше направено предложението.
Изказвания по заглавието? Няма.
Гласуваме заглавието на законопроекта.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложението за заглавие е прието.
Изказвания по § 1?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, текстовете по този параграф са старо желание на данъчната администрация – да могат да спират превозни средства по пътищата, но предложените текстове в този си вид са крайно неприемливи. Колегите от Комисията по транспорт не ги приемаме, затова правим предложение за отхвърлянето на § 1. Мотивите ни са следните.
Първо, когато се прави такъв сериозен законопроект, с такива сериозни правомощия и те се дават на данъчната администрация, би трябвало това да бъде обсъдено с бранша, за който се отнасят, а именно транспортния, или поне с ресорното министерство. В конкретния случай това не е направено.
Защо говорим за данъчна полиция? По същество тя е наистина такава, около 300 броя служители, както ни беше представено от Финансовото министерство, които имат съответни униформи, отличителни знаци и ще имат възможност да спират превозните средства през цялото денонощие.
Общо взето те ще дублират голяма част от функциите на други институции като митница, като автомобилна администрация, КАТ, Агенцията по храните и други. Или, ако не можем да накараме да работят всички институции, ние създаваме още една, което смятаме, че няма да е от полза за бизнеса. Освен това то ще е един сериозен инструмент в ръцете на данъчната администрация и ще се създадат възможности за оказване на натиск върху бизнеса, конкретно говоря върху превозвачите. Освен това този законопроект не е съобразен със Закона за автомобилните превози. Една част от текстовете влизат в колизия с този закон. Не е съобразен и с международното законодателство и европейското такова, имам предвид ЧМР конвенцията.
Всичко е съсредоточено върху това да бъде оказан сериозен контрол на транспорта по пътя. На практика законът се отнася за всички – за въздушния, за морския, за железопътния транспорт, тъй като там е записано „транспортни средства”. И това нещо е правилно, защото основните стоки в държавата влизат чрез така нареченото карго и чрез контейнерите. Но интересно защо за тези видове превози няма нищо в този законопроект. В него се пише единствено и само за автомобилните превози. Там ли е най-големият проблем за събираемостта на данъците? Там ли е най-големият проблем за невнасянето на данък добавена стойност? Затова аз считам, че наистина това е един много сериозен аргумент, поради който този параграф трябва да бъде отменен.
Правомощията, които се дават на контролния орган относно предоставяне на документите за самоличност на водача и деклариране на данните за вида и количеството в стоката на изпращача, на получателя, датата, часът и мястото на получаване на стоката, не са съобразени със Закона за автомобилните превози и европейските разпореждания. И ако по някакъв начин ние ги вменим на нашите превозвачи, българските, то няма как това да стане за чуждестранния превозвач. Това не може да бъде осъществено за него, което означава, че този закон се прави единствено и само за българските превозвачи, тоест той ще рефлектира само върху българския бизнес.
Освен това един от другите доводи, които ми дават възможност да не приемам този параграф, това са предложенията относно спирането на местата, където трябва да бъдат спирани автомобилите. Или това са така наречените контролни пунктове за извършване на този вид фискален контрол. Записано е в § 1, чл. 12, ал. 2, т. 7, че това може да се извършва, тези пунктове могат да се определят с решение на директора на Национална агенция за приходи. Уважаеми дами и господа, това е в противоречие с българското законодателство. На пътя преместваеми обекти или обекти могат да бъдат ситуирани само след като Агенция по пътищата определи мястото, където могат да бъдат поставени те и това може да става във взаимодействие с КАТ.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, аз предлагам този параграф да отпадне. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики?
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Вълков, когато сме на второ четене, трябва по-обстойно да се разглеждат предлаганите параграфи, защото ако прочетем параграфа в т. 5 какви са изискванията към водача, и в следващите параграфи, а и предшестващите го, става ясно, че на водачите вменяват едни задължения, които те не могат да изпълнят по никакъв начин, господин Вълков.
Затова трябва да акцентираме и върху това прочитайки самите текстове да обясним на хората, че в момента се създава един репресивен орган, който ще налага рекет по пътищата към българските водачи. И за да сме сигурни, че рекетът ще бъде тотален, им вменяваме такива задължения, които те не могат да изпълнят по никакъв начин, господин Велков. Затова, моля Ви, акцентирайте при следващите изказвания на самите думи, които са записани, за да стане ясно на всички колеги за какво говорите Вие и на всички останали да им стане ясно, че това, както казах, е един репресивен орган, който е създаден с единствената цел да рекетира българските превозвачи.
Господин Московски, когато бяха дебатите на първо четене, каза: „Уважаеми колеги, не Ви е проблем превозвачът. Проблемът Ви е на друго място – това са купувачът и продавачът. Превозвачът няма задължение да изпълнява тези функции, които тук му се вменяват и да изпълнява тези задължения, които Вие му вменявате по закон.”
И, за да сме сигурни, че репресивният орган е създаден за нас, защото господин Вълков каза, че това противоречи на европейското законодателство, да, така е, то е създадено да рекетира само българските шофьори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
За втора реплика – заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не знам дали господин Вълков е наясно, обаче от 1997 г. до януари 2000-та година имаше служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, така наречената СПРДН, която беше също направена недоносче, което пак се занимаваше с претърсване, изземване, протоколи. Също съвместно с КАТ се правеха проверки на превозни средства. Това нещо просъществува, за съжаление, само три години. И аз си мисля, че управляващите си спомнят това, което беше станало. Пак бяха подлъгани колеги от данъчната администрация да минат в тази структура. След това те трябваше отново, за да влязат обратно в данъчната администрация, трябваше отново да държат конкурс и да влязат в данъчната администрация. Така че не подлъгвайте пак колеги, защото знам че по места вече така или иначе са определени тези 300 човека, които ще работят по тази нова структура, така наречената данъчна полиция. Не подлъгвайте хората, защото няма да просъществува дълго време тази структура. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Стоев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Вълков, за дуплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Иванов, не случайно направих предложение за отпадане на целия параграф, защото там има четири или пет противоречия, които са с европейското и с нашето законодателство, включително и Закона за Данъчно-процесуалния кодекс и Закона за автомобилните превози в нашето законодателство. Затова смятам, че трябва да отпадне целия § 1, а не да изброяваме всичките шест алинеи, които са предложени, които на практика са несъвместими в нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вълков.
Други изказвания по § 1?
Господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Както имах възможност и на първо четене да кажа, това е една като замисъл добра идея. Тя реферира към борбата със сивата икономика. Ние бихме подкрепили всичко, което е разумно. Дотук обаче спирам.
Технически това, което сте предложили, е неизпълнимо, най-малкото защото то влиза в колизия и в противоречие с няколко закона, две основни европейски конвенции, на местно ниво със Закона за автомобилните превози, със Закона за личните данни и с още няколко нормативни акта, които не могат да позволят изпълнението на този закон така написано.
На второ място – технически не виждам как ще се извършат проверките, които желаете да направите на останалите превозни средства, извън тежкотоварните автомобили над 3,5 тона, визирам влакове, кораби и самолети. Ако може някой да обясни или от вносителите да кажат как, по какъв начин ще стане това.
На трето място Ви поставям в следната ситуация – теоретично е възможно дори на български превозвач, водачът на превозното средство да бъде чуждестранно физическо лице. В общите случаи е българин, но ако е чуждестранно физическо лице, при контрола, при спирането и проверката Вие спрете транзитно преминаващ превозвач или превозно средство, което е унгарско, или всякакво друго – немско, австрийско, по кой начин ще изискате от водача на транспортното средство и на какъв език да попълни декларация за данните, вида и количеството на стоката, която превозва?
На следващо място – дайте проблемът там, където е, и с наша подкрепа ще намерим начин да го решим. Както колегата Иванов каза и аз на първо четене го споменах, драмата и проблемът са в съвсем различни субекти, а това са именно продавачът и купувачът. Ако трябва с някакви допълнителни мерки, да го направим – има икономическа полиция, има ред други органи, които могат да влияят и да упражняват контрол върху тази дейност. Да го направим! Но да отиваме при превозвача, който, забележете, дори и по време на товаренето не е длъжен да присъства там, и Ви давам съвсем обикновен, ежедневен пример – водачът на едно превозно средство отива в даден склад или място за товарене, оставя си превозното средство там и отива или да обядва, или да пие кафе. Той не е длъжен да присъства. Няма и нормативна база, която да го задължава да го прави.
При спиране на транспортните средства, съгласен съм и го изкоментирахме в коридора, да се изискват документите, придружаващи стоката, но Вие пак сте написали: „фактури и други”. Превозвачът не е длъжен да носи фактури в себе си. Какво значи „и други”? (Реплики.)
Колегата каза – акт за раждане ли да си носи, кръщелно свидетелство ли?
Затова между първо и второ четене това, което казахме, да се отрази и да се махне. Не правете такива неща!
Вие в момента давате в ръцете на тези 300 човека, които ще излязат на пътя да спират, им давате абсолютно широко отворени врати буквално да рекетират. Изчистете нещата, поне да бъдат изпълними технически, но Вие влизате в колизия с две европейски директиви, с поне три закона в България. Защо го правите това?
Аз Ви казвам какво ще стане, защото проведох няколко срещи с бранша. Настройвате в момента превозвачите изключително срещу Вас. Те казват – ние нямаме, не може да ни се вменява вина, ако има нещо нередно в тази стока, ние само я превозваме. А Вие се опитвате, общо взето, на тях да им я вмените, ако има нещо нередно, те да носят отговорност.
Как ще хванете транзитния трафик? По кой начин? Това са все въпроси, които не намират отговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, господин Московски!
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Да, благодаря Ви.
И последно – наистина, тук и с господин Цонев предния път го обсъдихме, кажете физически как бихте проверили един самолет, един кораб или един влак? Говорим за неща, които не са обмислени както трябва.
И пак Ви казвам – борбата със сивата икономика ще получи подкрепа и от нас, но нека бъдат технически изпълними и логични нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания по § 1? (Шум и реплики.)
Процедура – господин Михов.
Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за отлагане разглеждането на точката, докато в залата не бъдат поканени представители на Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи по две прости причини: първо, законът обхваща промяна в няколко закона, свързани с Министерството на транспорта – Законът за движение по пътищата, Закона за автомобилните превози, и второ – тук става колизия със Закона за личните документи, така че процедурата ми е за отлагане на точката.
И в комисията нямаше представители на двете министерства, ние не можахме да чуем тяхното становище, нямаше становище и от Министерството на вътрешните работи, и от Министерството на транспорта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има процедура по отлагане и предложение да бъдат поканени представители на Министерството на транспорта.
Моля, режим на гласуване на процедурата, която току-що чухте.
Гласували 135 народи представители: за 132, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието, което означава, че преминаваме към следващия параграф. (Силен шум и реплики: „Отложихме точката!”,”Преминаваме към другата точка от дневния ред!”.)
Отлагането на § 1 – това беше процедурата. (Шум и реплики.)
Става дума само за § 1, такова беше предложението.
Ние продължаваме нататък. Когато дойдат представители на министерствата, ние ще се върнем на § 1. (Реплики.)
Господин Цонев, заповядайте.
Преминаваме към обсъждане на § 2.
За процедура? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя процедура да отложим точката, защото са свързани текстовете. Да дойдат от Министерството на транспорта. Ние също мислехме, че става въпрос за това, но аз правя тази процедура – да отложим точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре, гласуваме втора процедура – за отлагане на цялата точка от програмата.
Гласуваме процедурата.
Гласували 134 народни представители: за 132, против 2, въздържали се няма.
Точката се отлага.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Вносител е Министерският съвет.
Доклада на Комисията по здравеопазване, моля.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР: Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми първо, на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да направя предложение за допуск до залата на проф. Чавдар Славов – заместник-министър на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, режим на гласуване за допускане до залата.
Гласували 96 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 4.
Поканете представителя на вносителя да влезе в залата.
Имате думата, госпожо Джафер.
ДОКЛАДЧИК НИГЯР ДЖАФЕР:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 24 октомври 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков, представители на Министерството на младежта и спорта, Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в сферата на здравеопазването, пациентските организации, неправителствени организации.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д р Бойко Пенков. Той информира народните представители, че с предлаганите изменения и допълнения се осигурява прилагането на Регламент 1223/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти. Посочени са изискванията, при които козметичните продукти се считат за безопасни за човешкото здраве и са предвидени съответните санкции при нарушаване на тези изисквания.
Чрез промените в Закона за здравното осигуряване се въвеждат изискванията на Директива 2011/24/ЕС за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване. Директивата има за цел определяне реда за предоставяне на трансгранични здравни услуги, независимо от начина им на организация, предоставяне и финансиране. Отговорностите на държавите членки по здравно осигуряване и по местолечение, разпоредбите относно взаимното признаване на медицинските предписания, издадени в друга държава членка, както и въпроси, касаещи сътрудничеството и обмена на добри практики между компетентните органи на държавите членки. По този начин се гарантира правото на осигурения пациент за избор на държава, в която желае да получи здрави услуги. Сумата, която следва да бъде възстановена на пациента от страна на Националната здравноосигурителна каса, съответно Министерството на здравеопазването, е до размера на разходите, които биха били поети от държавата членка по осигуряване, ако това здравно обслужване бъде предоставено на нейна територия, без да се надхвърлят действителните разходи.
Със законопроекта се въвежда възможност за изискване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, като се регламентират допустимите по директивата критерии за издаване и за отказ на предварително разрешение. Предвид тясната връзка на директивата с Регламент на Европейската общност 883/2004 за координация на системите за социална сигурност със законопроекта се предлага Националната здравноосигурителна каса да бъде определена като национална точка за контакт за нуждите на директивата.
С цел гарантиране на предвиденото в Директива 2011/24 на Европейския съюз сътрудничество между държавите членки в развитието на европейски референтни мрежи в областта на редките заболявания, в проекта се предвижда създаването на национален регистър на пациентите с редки заболявания. Предлага се условията и критериите за лечебните заведения, които желаят да участват в Европейските референтни мрежи, както и редът за създаването, обозначението и функционирането на така наречените „експертни центрове и референтни мрежи за редки болести” да се определят в наредба, издадена от министъра на здравеопазването.
В заключение д-р Пенков допълни, че предлаганите изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са свързани с разпоредбите на Директива 2011/24/ЕС за признаване на медицински предписания в други държави членки.
В хода на дискусията народните представители изразиха единодушно своята подкрепа за представения законопроект, даващ възможност на българските граждани да получат необходимата им медицинска помощ извън границите на страната, както и необходимостта от създаване на регистър на редките болести. Бяха отправени конкретни въпроси, свързани с механизма на разрешаване за лечение в чужбина, финансовото обезпечаване от страна на Националната здравноосигурителна каса на тези лечения, както и осигуряването на средства в бюджета на Министерството на здравеопазването за създаването и поддържането на регистъра.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” – 18, без „против” и „въздържали се”, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Джафер.
Следва становище на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Кой ще представи становището?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще Ви представя становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
„На заседанието, проведено на 3 юли 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Министерския съвет.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето се осигурява прилагането на Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (Регламент (ЕО) № 1223/2009) и в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на Директива 2011/24/ЕС за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (Директива 2011/24/ЕС).
С текстовете в законопроекта се предлагат промени както в Закона за здравето, така и в Закона за здравното осигуряване и в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. По-значимите сред тях са:
- регламентират се изискванията, при които козметичните продукти се считат за безопасни за човешкото здраве;
- определя реда за предоставянето на трансгранични здравни услуги, разпоредбите относно взаимното признаване на медицински предписания, издадени в друга държава членка, както и въпроси, касаещи сътрудничеството и обмена на добри практики между компетентните органи на държавите членки;
- дава се право на пациента да избере държавата, в която желае да получи здравните услуги, да заплати за тях, както и реда, по който той може да потърси възстановяване на средствата от Националната здравноосигурителна каса, съответно от Министерството на здравеопазването;
- предвижда се възможност за изискване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, а също така е предвидено основание за определянето на условия и ред за даване на предварително разрешение в съответствие с разпоредбите на директивата;
- предвижда се създаването на Национален регистър на пациентите с редки заболявания, което е важна предпоставка за осъществяване от страна на България на предвиденото в Директива 2011/24/ЕС сътрудничество между държавите членки в развитието на Европейските референтни мрежи между доставчици на здравно обслужване и експертни центрове в държавите членки, по-конкретно в областта на редките заболявания.
- предвижда се част от нормите, необходими за съобразяване с изискванията на Директива 2011/24/ЕС, както и редът за прилагане на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1223/2009, да бъдат регламентирани в подзаконови актове – наредби, издадени от министъра на здравеопазването.
Срокът за привеждане на необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби в съответствие с изискванията на Директива 2011/24/ЕС е до 25 октомври 2013 г. Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1223/2009 ще се прилагат от 11 юли 2013 г., с изключение на тези, които са вече приложими.
Въз основа на предложените текстове със законопроекта, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове счита, че в националното законодателство ще бъдат въведени необходимите текстове, за да бъдат изпълнени разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1223/2009 и Директива 2011/24/ЕС.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно с 10 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 302-01-1, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Караджова.
Уважаеми дами и господа, откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 302-01-1, внесен от Министерския съвет.
Госпожа Атанасова иска процедура. Заповядайте. (Съскане в КБ и ДПС.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, не само че при разглеждането на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса вчера в пленарната зала не присъстваше министърът на здравеопазването, председателят на Здравната комисия, но тези, които присъстваха, не взеха думата дори за миг. Това е ясно на всички.
Но не мога да си обясня пълната незаинтересованост при разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, чийто вносител е не друг, а самият Министерски съвет. (Съскане в КБ и ДПС.)
Като виждам каква е подкрепата в залата и наличието на народни представители...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Процедурата, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин председател, предлагам да не обсъждаме този законопроект, докато не дойде представител на правителството, което е вносител на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагате да отложим обсъждането на точката.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Да, благодаря. Точно това ми е предложението. (Съскане в блока на КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, господин Мутафчиев. (Народният представител Петър Мутафчиев тръгва към трибуната. Съскането продължава. Смях в залата.)
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Особена практика настъпи в залата, господин председател. Мисля, че все пак нещата, които обсъждаме днес, са доста сериозни, за да водим толкова несериозно дебата.
Госпожо Атанасова, Вие сами пледирахте, че този закон трябва да го гледаме днес. Ние се съгласихме на това, защо наистина е важен, тъй като за България може да има санкции. Напълно Ви подкрепям за това, че в момента няма представител на министерството, заради което моля, господин председател, да се вземат мерки. Ние гласувахме да бъде допуснат заместник министър. Нека той да дойде по най-бързия начин, а ние да продължим да ползваме и малкото време, което ни остава, за да можем да обсъдим закона днес и утре.
Така че аз правя противно предложение – да не се отлага. Благодаря. (Съскане в блока на КБ и ДПС. Смях в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Предложението си е предложение. Ще го гласуваме. Ако то не се приеме, ще поканим министъра да присъства на обсъждането на точката.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на обсъжданата точка.
Гласували 117 народни представители: за 53, против 64, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Продължаваме дискусията по законопроекта.
Моля да бъде поканен министърът на здравеопазването за дискусията по този законопроект.
Заповядайте за изказване, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители! Проблемите в българското здравеопазване са твърде сериозни и за съжаление виждаме, че те се задълбочават. Има над два милиона здравно неосигурени, а държавата няма ефективен механизъм за събираемост на вноските. Здравната каса е с изчерпан бюджет и не може да се разплати с болниците. Клиничните пътеки са признато недофинансирани и това увеличава задълженията на болниците пропорционално на интензитета на работата им. Има проблем с осигуряването на лекарства за онкоболните и тяхното финансиране. Често диагностична и терапевтична медицинска апаратура е неработеща заради липса на средства за поддръжка или за консумативи.
Кризата в здравеопазването, липсата на ефективно финансиране и правилно разпределение на паричния ресурс води до трайно недобро заплащане на работещите в тази сфера, до загуба на висококвалифицирани кадри и оттам – до снижение нивото на диагностициране и лечение на пациентите. Нарушава се правото на достъп до необходимата квалифицирана и ефективна медицинска помощ на гражданите.
Правителството на Политическа партия ГЕРБ внесе през месец януари 2013 г. законопроект, който урежда и синхронизира с европейското законодателство възможността за лечение на български граждани в другите страни от Евросъюза и правилата за заплащане от Здравноосигурителната каса. На фона на здравните проблеми у нас това дава допълнителна алтернатива за лечение на наши съграждани.
Поради смяната на правителствата този законопроект не беше внесен в пленарната зала досега и срокът за синхронизиране на законодателството вече е изтекъл – 25 октомври 2013 г.
С внасянето на законопроекта днес ние искаме да подпомогнем гражданите с алтернатива в лечението и да съдействаме на правителството за синхронизиране на нашето законодателство с европейските директиви.
Апелираме – аз и Парламентарната група на ГЕРБ – да гласуваме законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Добрев.
Има ли реплики? Заповядайте за реплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, след триседмичното убеждаване на вашите две парламентарни групи, че този законопроект следва да влезе в дневния ред на Парламента изобщо, а не да се занимаваме с всякакви други теми, днес той вече е факт.
Доктор Добрев, аз мисля, че не само че трябва да получи подкрепата на всички парламентарни групи – за съжаление, тази подкрепа не е налична от управляващото мнозинство в момента, и не само това е причината. Причината е, че след гласуването на бюджета на Националната здравноосигурителна каса вчера всички проблеми, които изредихте в изказването си – недостига на лекарствени продукти и средства за лечение на хора с онкологични заболявания; затруднения достъп до здравни грижи през следващата 2014 г. и всички неразбории, които очакват здравеопазването през следващата година, благодарение на гласувания вчера бюджет на Националната здравноосигурителна каса, ще са факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Добрев, за дуплика?
КИРИЛ ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отказвате се. Благодаря.
Изказвания?
Госпожа Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да изкажа няколко съображения относно Директива 2011/24, които при пръв прочит не могат да бъдат отчетени съвсем добре и не се чуват, но са обаче изключително важни хоризонтални мерки, които транспонираме в момента.
Най-напред бих искала да обърна внимание на възстановяването на разходите, които са направени за здравно обслужване. Би следвало процедурите по отношение на трансграничното здравно обслужване, установени от държавите членки, да се предоставят на пациентите като има гаранции за обективност, за липса на дискриминация и прозрачност, така че да се гарантира, че решенията на националните органи се вземат навременно и при пълно зачитане на общите принципи и на конкретните обстоятелства във всеки случай.
Това следва да се отнася и за възстановяването на практика на разходите за здравно обслужване, направени на територията на друга държава членка, след като пациентът е получил вече своето лечение.
Целесъобразно е при нормални обстоятелства пациентите да имат право да получат решение относно трансгранично здравно обслужване в разумен срок. Все пак този срок следва да бъде съкратен, когато това се налага от спешността на въпросното лечение.
Следващото ми съображение е относно информацията, нейната достоверност и навременност. За да могат пациентите да упражнят на практика правото си на трансгранично здравно обслужване, е необходима подходяща информация по всички основни аспекти на трансграничното здравно обслужване. За него един от механизмите за предоставяне на такава информация е създаване на национални точки за контакт във всяка държава членка. Следва да бъде определена информацията, която задължително трябва да бъде предоставяна на пациентите.
Националните точки за контакт обаче могат да предоставят повече информация на доброволна основа, а също и с подкрепата на комисията. Информацията следва да се предоставя на пациентите от национално ниво точки за контакт на някои от официалните езици на държавата членка, в която са разположени.
Следващото ми съображение е относно сътрудничеството между доставчиците на здравно обслужване, както и регулаторните органи на различните държави членки на национално, регионално или местно равнище. Държавите членки следва да улесняват сътрудничеството между доставчиците на здравно обслужване, ползвателите на здравно обслужване и регулаторните органи на национално, регионално или местно ниво, с цел да се осигури безопасно и висококачествено, ефикасно обслужване. Това би могло да бъде от особено значение в гранични райони, в които трансграничното предоставяне на услуги може да се окаже най-ефикасният начин за организиране на здравни услуги за местното население, но в които, за да се постигне устойчиво трансгранично предоставяне на такива услуги, е необходимо сътрудничество между системите на здравеопазване на различните държави членки. Разбира се, това сътрудничество може да се изразява в съвместно планиране и взаимно признаване или адаптиране на процедурите и на стандартите по оперативната съвместимост на съвместните национални системи, информационни и комуникационни технологии.
Съгласно Директива 2005/36 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации, свободното предоставяне на услуги на временен или случаен принцип, включително на услуги, предоставени от медицински специалисти в друга държава членка, не се ограничават на каквото и да е основание, свързано с професионални квалификации при спазването на специалните разпоредби на законодателството на Съюза. Настоящата директива следва да не засяга Директива 2005/36 на ЕО.
Следващото ми съображение е относно гарантирането на здравната услуга, която ще бъде предоставяна от законно практикуващ медицински специалист. Държавата членка по осигуряване може да се нуждае от потвърждение, че трансграничното здравно обслужване ще бъде или е било предоставено от законно практикуващ медицински специалист. Следователно е целесъобразно да се гарантира, че информацията относно правото на практикуване, която се съдържа в националните или местните регистри на медицинските специалисти, ако такива са създадени в държавата членка по местолечение, се предоставя на органите на държавата членка по осигуряване и до поискване.
Съображението ми е относно предотвратяване на дублиране на предоставяне на иновативни технологични здравни услуги, както и за предоставяне на бази данни за използване на новите технологии и за осигуряване на безопасно и високо качество на здравно обслужване. Постоянният напредък на медицината и на здравните технологии поражда за системите на здравеопазване на държавите членки както възможности, така и предизвикателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето изтече.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Благодаря, господин председател.
Бих искала да изкажа и последното си съображение, което е относно високо специализираните здравни грижи, предоставени в граничните области. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Благодаря, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики към госпожа Соколова? Няма.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта? Ако има желаещи, прекратяваме заседанието.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Утре ще имате възможност да вземете думата.
Съобщение за парламентарен контрол на 29 ноември 2013 г., петък, от 11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев ще отговори на седем въпроса от народните представители Ивелина Василева и група народни представители – два въпроса; Гален Монев, Ирена Соколова, Ради Стоянов, Десислава Атанасова и Десислав Чуколов и на едно питане от народния представител Любомир Владимиров.
2. Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на седем въпроса от народните представители Владимир Тошев, Гален Монев, Ирена Соколова, Станислав Станилов, Корнелия Маринова, Златко Тодоров и Павел Шопов и на едно питане от народния представител Хами Хамиев.
3. Министърът на финансите Петър Чобанов ще отговори на два въпроса от народните представители Васил Антонов, и Ирена Соколова.
4. Министърът на отбраната Ангел Найденов ще отговори на три въпроса от народните представители Адриан Асенов, Деница Гаджева и Венцислав Лаков и на две питания от народните представители Валентин Радев и Доброслав Димитров, и Магдалена Ташева.
5. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще отговори на осем въпроса от народните представители Мая Манолова, Борис Цветков, Станислав Станилов, Владимир Тошев, Андон Андонов – два въпроса, Красимира Атанасова и Николай Апостолов, и Калина Балабанова и Николай Александров.
6. Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на три въпроса от народните представители Димитър Димов, Лиляна Павлова, Калина Балабанова, и Николай Александров.
7. Министърът на земеделието и храните Димитър Греков ще отговори на осем въпроса от народните представители Любомир Владимиров, Десислава Танева и група народни представители, Светла Бъчварова, Сияна Фудулова, Светла Бъчварова и Сияна Фудулова, Светла Бъчварова и Пенко Атанасов, Павел Шопов, и Десислава Танева и Цвета Караянчева и на две питания от народните представители Светлин Танчев и Десислава Танева, и Павел Гуджеров и Владимир Иванов.
8. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева ще отговори на осем въпроса от народните представители Снежина Маджарова, Христо Калоянов, Даниела Савеклиева и Митко Захов, Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, Павел Шопов – два въпроса, Стефан Танев, и Джевдет Чакъров и на две питания от народния представител Лиляна Павлова.
9. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще отговори на три въпроса от народните представители Ивайло Московски – два въпроса, и Владимир Тошев.
10. Министърът на здравеопазването Таня Андреева-Райнова, ще отговори на два въпроса от народните представители Емил Райнов, Антон Кутев и Георги Свиленски, и Димитър Димов, и на едно питане от народните представители Семир Абу Мелих и Галина Милева.
На основание чл. 90, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на два въпроса от народните представители Румен Иванов и група народни представители, и Борис Цветков;
- заместник министър-председателят по икономическото развитие Даниела Бобева – на две питания от народните представители Владимир Иванов и група народни представители, и Лиляна Павлова;
- министърът на финансите Петър Чобанов – на въпрос от народния представител Станислав Станилов и на въпрос с писмен отговор от народния представител Пенко Атанасов;
- министърът на околната среда и водите Искра Михайлова – на въпрос от народния представител Смиляна Нитова и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Любомир Владимиров, и Лиляна Павлова – два въпроса;
- министърът на инвестиционното проектиране Иван Данов – на два въпроса от народните представители Лиляна Павлова, и Борис Цветков.
На основание чл. 90, ал. 4 и чл. 95, ал. 3 от Правилника, поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- три питания от народния представител Димчо Михалевски към заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова;
- три питания от народния представител Димчо Михалевски съответно към министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, към министъра на земеделието и храните Димитър Греков и към министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева;
- един въпрос и две питания от народния представител Милена Дамянова към министъра на образованието и науката Анелия Клисарова.

Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на външните работи Кристиан Вигенин.
Следващото заседание ще бъде на 29 ноември 2013 г., петък от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)


Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов

Секретари:
Александър Ненков
Филип Попов