Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Пламен Нунев и Шендоан Халит


(Председателят Михаил Миков обявява 15 минути почивка поради липса на кворум след изтичане на обявеното за регистрация време.
При повторната регистрация също няма необходимия кворум за откриване на заседанието.
Председателят Михаил Миков обявява нова 15-минутна почивка.)

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, да видим и последния опит за регистрация дали ще покаже присъствие на 121 народни представители – регистрация!
Откривам заседанието. (Звъни.)
Надявам се, че след като го открия и колегите от ГЕРБ ще дойдат в пленарната зала. (Шум и реплики.)
Господин Мерджанов – за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, предлагам Народното събрание да приеме решение на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за провеждане на извънредно пленарно заседание на 3 декември 2013 г., вторник, от 11,00 ч. до 16,00 ч. при следния дневен ред: точка единствена – Второ гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2014 г. Вносител – Министерският съвет. Благодаря Ви. (В залата влизат народни представители от ГЕРБ. От КБ и ДПС: „С-с-с!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Противно предложение има ли? Възразява ли някой срещу извънредно заседание? Не.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 5.
Ще има извънредно заседание.
Процедура – господин Михалевски.
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта по Закона за местното самоуправление и местната администрация, внесен от Георги Кадиев и група народни представители, да бъде удължен с една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Кога изтича той?
ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, основателно е. Има резон.
Противно предложение има ли? Няма.
Моля Ви, режим на гласуване за процедурното предложение за удължаване на срока за предложения за второ четене по Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Гласували 134 народни представители: за 114, против 6, въздържали се 14.
Предложението е прието – срокът е удължен.

Уважаеми народни представители, ако са изчерпани процедурите, да преминем към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Вчера беше отложено разглеждането, за да присъства и министърът на здравеопазването.
Можем да продължим.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Димитров.
ДАРИН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги!
Предлаганите в настоящия законопроект изменения са свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз. (Влизат депутати от ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ. Шум и реплики от КБ и ДПС, провиквания: „У-у-у!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, по-тихо в залата!
ДАРИН ДИМИТРОВ: С промените в закона се въвеждат изискванията на Директива 2011/24 на Европейския съюз за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, което трябва да се транспонира, или трябваше, до 25 октомври 2013 г.
Посочената директива определя реда за предоставяне на трансгранични здравни услуги, независимо от начина им на организация, предоставяне и финансиране, отговорностите на държавите членки по здравно осигуряване и по местолечение, разпоредбите относно взаимното признаване на медицинските предписания, издадени в друга държава членка, както и въпроси, касаещи сътрудничеството и обмена на добри практики между компетентните органи на държавите членки.
Трансграничното здравно обслужване може да включва консултация, преглед, хирургическа операция, лечение, включително и медикаментозно, не е ограничено само диагностицирането.
Съгласно директивата осигуреният пациент има право да избере държава, в която желае да получи здравни услуги, да заплати за тях, след което той може да потърси възстановяване на средствата от Националната здравноосигурителна каса.
Сумата, която ще бъде възстановена на пациента, е до размера на разходите, които биха били поети от държавата членка по осигуряване, ако това здравно обслужване беше предоставено на нейна територия, без да се надхвърлят действителните разходи за предоставеното здравно обслужване.
Със законопроекта е въведена възможност за изискване на предварително разрешение за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване, като се регламентират допустимите по директивата критерии за издаването на отказ на предварително разрешение.
Предвид тясната връзка на директивата с Регламент на Европейската общност № 883 от 2004 г. за координация на системите за социална сигурност със законопроекта се предлага определянето на национална точка за контакт за нуждите на Директивата. По регламент това е Националната здравноосигурителна каса.
Регламент № 883 от 2004 г. бе приет, за да се гарантира достъпът до здравни грижи в държавите по пребиваване на работниците имигранти и техните семейства. Това са така наречените „случайни здравни грижи”, когато, пребивавайки временно в друга държава членка, лицето има право на здравни грижи и възникне такава необходимост. Значи, това е по спешност.
Здравните грижи, които се обсъждат и се предлагат за изменение в този законопроект, това са планирани здравни грижи. Пациентите, които отиват в друга държава членка специално за здравно обслужване, трябва да получат предварително разрешение от компетентната институция в държавата си по осигуряване. Това разрешение трябва да се даде, ако лечението се покрива в държавата по осигуряване, но не може да бъде предоставено там в рамките на оправдан от медицинска гледна точка срок.
Независимо от възможността пациентите да получават трансгранично здравно обслужване по настоящата директива, държавите – членки на Европейския съюз, носят отговорност за осигуряването на безопасно, висококачествено, ефикасно, количествено, адекватно здравно обслужване на гражданите на тяхната територия. Освен това транспонирането на настоящата директива в националното законодателство и прилагането му не трябва да доведе до пациенти, които се насърчават да получават лечение извън тяхната държава – членка на осигуряване.
При упражняване правото си на трансгранично здравно обслужване задължително здравноосигурените лица заплащат на лечебното заведение в държавата членка по местолечение стойността на предоставените им здравни услуги. Лицата, ползвали здравна помощ, имат право да им бъдат възстановени разходите за предоставените им здравни услуги в държавата членка по местолечение до размера на разходите, които Националната здравноосигурителна каса заплаща за съответните здравни услуги в България, но не повече от действително направените разходи за предоставените здравни услуги.
Тук възниква въпросът: каква е стойността на здравното обслужване в България и каква е в чужбина? За някои клинични пътеки разликата е около 20 пъти.
Националната здравноосигурителна каса е национална точка за контакт по въпросите на трансграничното здравно обслужване. Националната точка за контакт предоставя на пациентите информация, свързана с трансграничното здравно обслужване, и осъществява връзка с други национални точки за контакт и с Европейската комисия.
Едно от постиженията на промените в закона е, че пациентите ще могат да избират свой доставчик на здравни услуги. За пациентите настоящият законопроект означава възможност – по-голям избор на здравеопазване, повече информация, по-лесно признаване на рецептите в цяла Европа. Директивата на Европейския съюз също е добра новина за европейските системи за здраве. Подобрява се сътрудничеството между държавите членки на оперативно съвместими инструменти за електронно здравеопазване и използване на оценка на здравните технологии. Смятам, че тази директива ще спомогне и за българските лекари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Димитров.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Дарин Димитров? Няма.
Други за изказвания?
Заповядайте, д-р Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Дебатите в Комисията по здравеопазването по този законопроект преминаха относително вяло, защото той се разглеждаше съвместно с другите два проекта за промяна на Закона за здравето, касаещи либерализацията на режима за пушене. Затова не получихме отговори на важни въпроси, поставени с прилагането на тази директива, която ще даде изключителна възможност според мен както на българските пациенти, така и на българските лечебни заведения и лекари, защото, от една страна, ще има възможност българските граждани да се възползват от правото си на трансгранично лечение, от друга страна, ние се надяваме добрите постижения в областта на медицинската наука и практика на някои наши лекари да бъдат оценени от европейските пациенти и да могат и те да дойдат тук, в България, да ползват нашата система на здравеопазване, като разчитаме, освен на доброто качество, и на конкурентните цени.
В този смисъл аз приветствам, че най-после се решихте да вкарате в дневния ред на Народното събрание този важен законопроект, от една страна, за да ни спести разходите за евентуални санкции, от друга страна, за да дадем по-добър шанс на българските пациенти.
Радвам се, че и министърът на здравеопазването намери време днес да е тук, за да отговори на въпросите, които поставихме и на заседанието на комисията, а именно: като се има предвид относителната нормотворческа инсуфициентност на управлението на Министерството на здравеопазването през последните месеци, ще бъде ли възможно в сроковете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, тази дума ще я поясните ли – нормотворческа...?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Инсуфициентност – недостатъчност. (Смях, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: А, българската дума, добре.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Ще ми бъде интересно дали има подготовка, за да се реализира този законопроект? В него са предвидени две наредби. Едната касае именно трансграничното лечение. Това трябва да ми даде възможност да отразя притесненията на пациентските организации, които смятат, че чрез уреждането на правото на пациента да се лекува в рамките на Европейския съюз с наредба може да се ограничи възможността, дадена му със закона, защото в този закон се изисква първоначално разрешение от националната точка за контакт, а именно Националната здравноосигурителна каса.
От друга страна, притесненията ми са свързани и с бюджета, който гласувахме за болнично здравеопазване през следващата година, защото средствата, които могат да ползват българските пациенти, за да отидат да се лекуват в чужбина, ще бъдат именно за болнична помощ от параграфа, който касае болничното финансиране, а там вече заложихме дефицит, който ще създаде проблем според мен, за да могат пациентите да се възползват от това право. От една страна, като страна – членка на Европейския съюз, ние изпълняваме директивите и сме длъжни да ги транспонираме в нашето законодателство, от друга страна, залагаме финансови рамки, които пречат на българските пациенти да се чувстват истински европейци.
Двата ми въпроса са: готово ли е министерството с наредбата, която трябва да влезе в тримесечен срок след обнародването на закона, което отново ни поставя в едни далеч забавени срокове от тези, които са ни заложени в границите на транспониране на директивата?
Другият ми въпрос е: има ли спокойствие от страна на министъра на здравеопазването, че средствата в бюджета на Касата ще бъдат достатъчни, за да се реализира достъпът на българските пациенти?
Другата важна тема, която се разглежда в този законопроект, е създаването на Национален регистър за редките заболявания. Това е нещо изключително важно и съществено, защото редките заболявания са предизвикателство за всяка здравна система, а още повече тяхната терапия, която в повечето случаи става с така наречените „лекарства сираци“, които са на изключително високи цени. В рамките на обединена Европа можем да се възползваме от опита и помощта на другите европейски страни, за да можем, от една страна, да реализираме достъпа на пациентите с тези заболявания до съвременни терапии, от друга страна, да не създадем риск за системата на здравеопазването и нейното финансиране.
Във връзка със създаването на този регистър въпросът, на който отново не получих отговор в Комисията по здравеопазването, е: предвидено ли е финансиране в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за създаването на този регистър, защото такова безспорно е необходимо? Ясни са ни параметрите и в бюджета на министерството, който е намален с 9 млн. лв. В тази връзка искам да знам каква е готовността, освен за финансиране на този регистър, и за създаване отново на наредба, която трябва да касае определянето на референтните центрове и лаборатории, които се занимават с редки болести?
Уверявам Ви, че на територията на страната има изключително много лечебни заведения, които работят в тази посока. Те са готови и разчитат на това, защото то ще им даде възможност да работят и за финансиране по различни европейски проекти. Това ще бъде изключително полезно за издигането на нивото на българското здравеопазване и за по-доброто здраве на нацията, което трябва да е наша обща грижа и интерес.
Това са моите въпроси и се надявам министърът на здравеопазването да отговори на тях, иначе ние категорично подкрепяме приемането на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Има ли реплики? Не виждам.
Ще си позволя да направя процедурно предложение.
Сега е 10,00 ч. Да заседаваме по дневния ред до 11,00 ч., а съответно ще удължим времето за парламентарния контрол до 14,30 ч., поради забавеното започване на заседанието.
Моля Ви, режим на гласуване – да видим сега как ще стане тази работа.
Тези, които желаете, имате думата за изказвания, защото има много неизползвано време.
Гласували 144 народни представители: за 102, против 21, въздържали се 21.
Следващи изказвания, ако обичате.
Заповядайте, уважаема госпожо Атанасова. (Съскане от ДПС.)
Предполагам, че и госпожа министърът в даден момент ще вземе отношение.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Първо, искам удължаване на времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Удължете времето.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Второ, преди да започна да говоря по законопроекта, ще си позволя извън темата, господин председател, да кажа няколко думи на колегите, които създават усещането, че не се намираме в Парламента, а в терариум.
Уважаеми колеги, това, че не разбрахте професионалното обяснение на д-р Дариткова за системата на Павлов и първосигналното поведение, донякъде е разбираемо, но бих искала да Ви кажа, че на 24 ноември се навърши годишнина от публикуването на труда на Дарвин за произхода на човека. За съжаление, дойде момент, когато тази теория изглежда се оборва. Моля Ви, по-професионално!
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Тя е оборена отдавна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По-възпитано, искате да кажете. А по-професионално...
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Като народни представители, господин председател, а не като влечуги и земноводни в терариум. (Смях в КБ и ДПС, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: А Вие, госпожо Атанасова, разбирам, че умишлено използвате крайни сравнения, за да предизвикате оживление. Взаимна е тази работа с поведението. Моля Ви, и Вие не употребявайте такива сравнения, които също се отразяват на парламентарния облик.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Извинявайте за отклонението, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз се извинявам, че Ви прекъсвам.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, след триседмично настояване от Парламентарната група на ГЕРБ и от моя страна, все пак Законът за здравето днес ще бъде разгледан в пленарната зала. Не веднъж при дебата дали този законопроект да бъде включен като точка в дневния ред, обърнах внимание на колегите от управляващото мнозинство, че е важно да подкрепят Вас, Министерския съвет, който е вносител на този законопроект още от 21 юни. Така или иначе не само инициативата на вносителя, но е редно да подкрепят и всички български граждани, а и граждани на Европейския съюз, които ще имат право да се лекуват чрез въвеждане на Директивата за трансгранично здравно обслужване. Тази директива е изключително важна за българските и европейските пациенти, но особено за българските, след като е факт вече гласуваният през тази седмица Законопроект за бюджета на Здравната каса. От него е видно, че са намалени средствата за болнично лечение тук, в Република България.
Директивата урежда трансграничното здравно обслужване, предоставено или предписано в държава членка, различна от държавата членка по осигуряване, като предлаганите с настоящия законопроект за изменение са свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като страна – член на Европейския съюз.
С промените се въвеждат и изискванията за упражняване правата на пациентите, които трябваше да се транспонират до 25 октомври 2013 г. Надявам се Вие впоследствие, когато вземете отношение, да отчетете факта, че вече сме доста след този срок и не сме спазили процедурата, но се надявам да няма финансови санкции за България.
Посочената директива определя реда за предоставяне на трансгранични здравни услуги, независимо от начина на организация, предоставяне и финансиране. Отговорностите на държавите членки, включително и на България, по тази директива са разкриването на точки за контакт. Съгласно предложенията, точка за контакт в Република България ще бъде Националната здравноосигурителна каса. Интересно за мен, предполагам и за колегите, а и за българските граждани е дали вече има такава готовност в Националната здравноосигурителна каса, въпреки че на обсъждането в Комисията по здравеопазване бе заявено от ръководството на Националната здравноосигурителна каса, че там работят служители, които и до момента са съдействали на българските граждани за лечение в чужбина, че и в Министерството на здравеопазването има такава дирекция за лечение в чужбина.
По-късно в отношението, което ще вземете, бих искала да разбера дали Вие и управителят на Националната здравноосигурителна каса предвиждате някаква оптимизация за това или повече хора да работят, или така да бъдат преструктурирани дирекциите, че да може да се отговори не само на изискванията на директивата, но и на обществените очаквания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, госпожо Атанасова.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Това е първо четене.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин председател, това е първо четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре, благодаря. Приемам бележката. Продължавайте, имате още 11 минути.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря.
Съгласно директивата осигуреният пациент има право да избере държавата, в която желае да получи здравни услуги, да заплати за тях, след което може да потърси възстановяване на средствата от Националната здравноосигурителна каса. Сумата обаче, която ще бъде възстановена на пациента, е до размера на разходите, които биха били поети не само от държавата членка по осигуряване, ако това здравно обслужване беше предоставено на нейната територия, но и без да надхвърля действителните разходи за предоставеното здравно обслужване.
Отново с въпрос към Вас и се надявам да получа отговор – дали заложените средства в бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще бъдат достатъчни през следващата 2014 г., когато тази директива вече е факт и бъде въведена? Дали тези средства – 58 млн. лв., които са предвидени, ще успеят да издържат системата за социална сигурност? Дали именно в това перо са предвидени тези средства или Вие очаквате през следващата година, ако има прекалено много български граждани, които желаят да се лекуват някъде в чужбина, да се наложи увеличаване на тази сума и евентуално ще се наложи ли някаква актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса?
Със законопроекта е въведено предварително изискване за разрешение за възстановяване на разходите за трансграничното здравно обслужване, като се регламентират допустимите по директивата критерии за издаване или за отказ на предварително разрешение.
Считам, че критериите, които са заложени в момента в закона, предложени от Министерския съвет, са доста стеснителни. Мисля, че правото на Европейския съюз и законите, които регламентират трансграничното здравно обслужване в останалите държави членки, са много по-всеобхватни и дават много по-добър достъп до трансгранично здравно обслужване. Дали Вие сте проверили каква е практиката в останалите държави членки? Дали няма да се наложи впоследствие да се правят някакви промени по Закона за здравето в този смисъл?
Регламентът, който урежда Законът за здравето, а и директивата, която ще се транспонира впоследствие, е приет, за да се гарантира достъпът до здравни грижи в държавата по пребиваване – и на работниците имигранти, и на техните семейства. Той също обхваща лечението, получено извън държавата по пребиваване или по осигуряване, и при условията на случайни здравни грижи, когато пребивавайки временно в друга държава членка, лицето има право на здравни грижи и възникне такава необходимост. За да докаже това си право, пациентът трябва да предостави пациентска здравна карта.
Тук отново имам въпрос към Вас и той е по отношение на всички бежанци. Какъв е и колко от тези 10 хиляди, които обяви преди време министър Йовчев, вече са получили такъв статут? На колко от тях е оказан такъв достъп и до европейска здравна карта, защото всички сме наясно, че те ползват правата не само на български здравноосигурени граждани, но и на европейски такива.
На тези и на останалите от колегите въпроси бих искала да получа отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Атанасова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания има ли по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме един безспорен Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, абсолютно консенсусен законопроект, който транспонира директиви във връзка с регламенти на Европейския съюз. Ако някой е останал с друго впечатление, то е погрешно.
Искам да разсея притесненията, защото и ние започнахме да се притесняваме от многото притеснения. Категорично, текстовете са безспорни, подкрепени абсолютно единодушно с 18 гласа „за” в Комисията по здравеопазването.
На първо място, транспонира се Директива от 2009 г. и касае безопасността на козметичните продукти. Безспорно най-важната и най-широко обсъжданата част е възможността за трансгранично обслужване във връзка с изискванията на Европейската общност.
Досега българските граждани, както и всички граждани на европейските страни, имаха възможност също да се възползват от този ред – да се покриват част от разходите при тяхното лечение в Европейския съюз, отделно от правата, които им дава Европейската здравна карта.
Многократно бяха зададени въпросите: дали няма да настъпи апокалипсис някакъв ей сега, защото вече определена личност не е министър на здравеопазването, дали ще стигнат парите? Искам да разсея всякакви съмнения – има капацитет в Министерството на здравеопазването това да се случи. Хората, които и досега работиха във връзка с ползването на правата на българите, които се лекуват в чужбина, ще продължат да го правят. Същото се отнася и до Националната здравноосигурителна каса, която става национална точка за контакт. Ще бъдат и са обезпечени с финансов ресурс дейностите, които се предвиждат съгласно нашите права и задължения и изискването на директивата.
На следващо място, абсолютно консенсусно е предложението, прието във връзка с това, че трябва да има регистър на редките болести. Този регистър е обезпечен с финансов ресурс. Има възможности да се ползва и европейски ресурс в рамките на оперативния програмен период 2014 г. – 2020 г. Безспорен акцент и приоритет за следващия програмен период – регистри и електронни системи за управление в здравеопазването.
Ето защо Ви призовавам да прекратим изказванията, да подкрепим този законопроект, защото логореята, която се лее оттук е безсмислено губене на ресурса на данъкоплатеца, както и на ценно време. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на народния представител Нигяр Джафер.
Реплика?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не мисля, че нашите въпроси са израз на логорея, както и не правя медицински определения на звуците, които излизат от средата и лявото пространство на тази зала. Смятам, че правото ни на народни представители да поставяме въпроси и да получаваме отговори на тези въпроси тук, в тази зала, е безспорно и регламентирано от Конституцията, правилника и всички други закони на страната.
Нашите въпроси бяха към министъра на здравеопазването и очакваме неговото присъствие тук да не бъде само физическо, а да се отрази и в стенограмата. Аз наистина смятам, че законопроектът е безспорен, но за да може да имаме яснота по този безспорен и полезен за българските граждани законопроект, моля министърът на здравеопазването да отговори на въпросите, които поставихме. Смятам, че няма защо това да бъде обличано в изрази, които да обвиняват опозицията, че поставя много въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Втора реплика?
Господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Нигяр, спор няма – законът е хубав и трябва да бъде.
Нашият въпрос беше: разрешителният режим практика ли е в Европа, или е въведен в България? Нищо повече, нищо по-малко. Важно е това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Трета реплика?
Госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Джафер, безспорно, и аз го отчетох в изказването си, че в Министерството на здравеопазването и в Националната здравноосигурителна каса има хора експерти, които са подготвени и са работили по реда и на формуляр S2 и по реда на лечението в чужбина, което по-късно се остойностява и заплаща от Националната здравноосигурителна каса.
Въпросите, които поставихме на госпожа Андреева, наистина са важни не само за нас като опозиция, надявам се и за Вас като управляващи, защото те касаят всички български граждани.
Иначе, похвално е Вашето присъствие в пленарната зала. След като не участвахте в дебата по Закона за бюджета на Здравната каса за 2014 г. и така показахте отношението си, поне за Закона за здравето, който не само транспонира Директивата за козметичните продукти, но и транспонира Директивата за трансграничното здравно обслужване, Ви приветствам, че сте тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожа Джафер за дуплика.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Започвам със същинската част от репликата на Семир Абу Мелих – дали всъщност разрешителният режим е ограничителен. В истинския смисъл това е така.
На мен също ми се иска достъпът на българските граждани до лечение в Европейския съюз да бъде по-широк и мисля, че това може да бъде прецизирано, разбира се, съобразявайки се с капацитета на Националната здравноосигурителна каса, защото така или иначе средствата се покриват оттам в размерите, които нашата Каса покрива за съответната диагноза.
Що се отнася до закачките за това кой е тук, какво прави, какво участие взема от тази трибуна. Госпожо Атанасова, с интерес, който признавам, че вече започва да затихва, следим всичките Ви изяви тук. Те обаче продължават да профанизират и да принизяват чисто професионално експертния тон. Много по-ползотворно е да се коментират темите наистина експертно, а не с интерпретации, които сега не бих искала да коментирам тук.
Що се отнася до въпроса за готовността. Пропуснах да кажа, че подзаконовата нормативна уредба е готова – тя е факт, така че няма място за никакви притеснения какво ще се случи с приложението на съответните законови текстове.
Що се отнася до това дали министърът на здравеопазването иска да отговори, това е право на министъра на здравеопазването. Най-вероятно ще се възползва от това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на госпожа Джафер.
Има думата министър Андреева.

МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Дами и господна народни представители, с интерес следя всичко казано тук и наистина щях да го приема като сериозно отношение и загриженост по отношение на транспониране на директивата, ако, първо, това се беше случило още по времето на управлението на политическа партия ГЕРБ, тъй като тази директива е приета през 2011 г. и като една поредна директива – Директивата за козметичните продукти през 2009 г., сериозното отношение щеше да си проличи, ако тази директива беше транспонирана до 2013 г., и то по начин, по който да покаже загрижеността на бившия министър на здравеопазването и на бившия председател на Здравната комисия.
Също така щях да приема за абсолютно сериозно Вашето отношение, ако в 9,00 ч. в залата имаше кворум и не се налагаше един час да седя и да чакам да изразите Вашето отношение към закона. Защото, уважаема госпожо Атанасова, Вие знаете колко много работа има в Министерството на здравеопазването и тя е работа, не която върша за себе си, а която трябва да се свърши за системата на здравеопазването, която е в пълна разруха.
Що се отнася до конкретно поставените от Вас въпроси, първо, да, подготовка има. Още от внасянето на предложението за транспониране на директивата в Закона за здравето започна работа по наредбата, но все пак този закон трябва да бъде приет преди министърът да одобри наредбата, тъй като може да има и предложения, които да бъдат направени между първо и второ четене и съответно отразени в закона.
По отношение на регистрите, политика на Министерството на здравеопазването е поетапно изграждане на регистри не само за редките заболявания, но регистри за всички социално значими и скъпи заболявания. В момента се работи върху Диабетния регистър, върху Регистъра за недоносени, разбира се, и върху Регистъра за редките заболявания. В България вече имаме открит Център за редки заболявания в Университетската болница във Варна. Предстои да се открие втори такъв център на територията на столицата.
Това, което споменахте по отношение на законотворчеството, за мен не е добра политика всяка година или на четири години да се променят законите. В такъв случай те са или инсуфициентни, както се изразихте, или са лобистки, или са закони, които не са работили. За нас е много по-важно да предприемем конкретни действия в рамките на законодателството, което имаме. Повярвайте ми, то не е толкова лошо и могат да се свършат много неща, отколкото всяка седмица да Ви внасям закони и четири години нищо да не направим.
Националната здравноосигурителна каса, както отбелязахте, възстановява разходите за предоставените здравни услуги в държавата членка по местолечението до размера на разходите, които НЗОК или Министерството на здравеопазването заплащат за съответните здравни услуги в България, но не повече от действително направените разходи за предоставените здравни услуги.
Аз смятам, че бюджета на Касата такъв, какъвто е, би поел тези разходи. Не смятам, че пациентите, независимо дали ще изберат да се лекуват в България или в чужбина, ще нараснат неимоверно много като бройка, защото дали тяхното лечение ще бъде заплатено в нашата страна или в страна членка, заплащането ще бъде едно и също. Въпреки това искам да успокоя всички.
Знаете, че в Закона за НЗОК има внесени няколко текста, които предвиждат контрол и гъвкавост при реализиране в рамките на годината на заплащането на медицински дейности, а именно възможност по всяко време да бъде използван до 5% от резерва и отчет на 6-месечието за това как се движи разходът на бюджета. Така че смятам, че сме заложили достатъчно възможности да се реагира своевременно, така че пациентите да не бъдат оставени без лечение и лечебните заведения да не бъдат оставени без заплащане за медицинската им дейност, както между междупрочем Вие го бяхте заложили в бюджета на Касата за тази година.
Последно ще приключа с това, че в рамките на транспониране на директивата всяка европейска страна я е направила по свой начин. Аз не мисля, че това, което предвиждаме, е рестриктивно, тъй като в закона се предвиждат само няколко случая на отказ от разрешение и всички те са предвидени в чл. 80ж, ал. 3, т. 1, 2 и 3. Всички те са само и единствено с оглед интереса и защитата на пациента. Няма да ги чета, всеки от Вас има законопроекта пред себе си.
Радвам се, че все пак накрая имаше кворум, за да можем да чуем различните гледни точки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви, госпожо министър, за отговора. Това, което споменахте последно, относно разрешителния режим – има ясни критерии, където не се разрешава. След като ги има тези критерии, защо да има изобщо разрешителен режим? (Реплика от министър Таня Андреева.)
Един разрешителен режим кара пациента, който търси някакво решение на своя проблем, да казва: „Сега ще ми разрешат ли, няма ли, да търся ли връзки, да не търся ли?”. Няма смисъл от това, щом има ясно идентифицирани кои диагнози не могат да отиват в чужбина. Това ще улесни пациентите и ще даде по-голяма възможност на хората да се чувстват свободни да отиват да се лекуват там, където решат за тяхно добро.
Иначе по принцип законът, уважаеми народни представители, аз лично не се притеснявам българите да ходят да се лекуват в чужбина, да излизат в огромни количества с автобуси. Обратно, този закон не дава уникален шанс да привлечем чужденците да се лекуват при нас. Затова много държа да се види дали този разрешителен режим го има в другите държави. Защото, ако го няма, и ние трябва да го махнем. Целта е не ние да отиваме да се лекуваме при тях, те да дойдат да се лекуват при нас. Съвсем възможно е.
Имайте предвид, че примерно в Англия има листа за чакащи не поради липса на средства, а поради липса на капацитет – лекарят е много зает и не може да те приеме, освен ако чакаш три месеца. При нас не е така. Ние имаме уникални школи за нашите възможности – малки, дребни, нефинансирани, но имаме уникални школи, които са признати и е в Европа. Нашите професори и доценти отиват и изнасят лекции и в Европа. Всичко това работи позитивно в наша полза и министърът на финансите нека си направи едно проучване. Ще остане приятно изненадат колко европейци отиват да се лекуват примерно в Индия или Чехия – говоря от Западна Европа. Там има огромен скрит ресурс. Нашият ангажимент е да дадем възможност на западноевропейците да дойдат да се лекуват тук. Затова трябва да направим така, че този закон да няма някакви пречки и най-накрая да стане, а ние да си свършим работата, като болници примерно в България, за да не допуснем един параграф в него да спре цялата процедура. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Абу Мелих.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания по законопроекта? Няма.
Прекратявам дебата по обсъждания законопроект.
Преминаваме към гласуване.
Режим на гласуване!
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Законопроектът е приет.
Благодаря на залата.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНООСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
Ще Ви припомня, уважаеми колеги, че вчера започнахме обсъждането на този законопроект, приехме заглавието, продължава дискусията по § 1.
Има ли желаещи да вземат думата по § 1? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 1 от законопроекта.
Гласували 118 народни представители: за 77, против 20, въздържали се 21.
Предложението за § 1 е прието.
Параграф 2 беше представен от председателя на комисията.
Откривам дискусиите по § 2.
Има ли желаещи за изказвания по § 2?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! В този параграф се вменяват задълженията както на водачите на моторни превозни средства или превозвачите, така и на купувачите на стоката. Обаче тези, които са писали тези предложения, не разбират думата „превозвач”, нейното значение. Законът е писан единствено и само от финансисти и не са се допитали нито до бранша, нито до Министерството на транспорта, тъй като по тези текстове има доста бележки, които са направени от самото министерство. Не са взети предвид понятия, които са в основата на извършването както на превозите вътре в страната, така и на международните превози. Не са отчетени различията между продавач и изпращач, получател и купувач на стоката, защото в по-голямата си част те се припокриват, но по принцип това са коренно различни понятия.
На превозвачите се вменяват задължения, които липсват в Закона за автомобилните превози. Ако на българските превозвачи това може да бъде направено, то няма закон, който да задължи чуждите превозвачи, което означава, че законът, който е направен или който ни се предлага, отново ощетява превозвачите, които ще извършват вътрешни превози в България.
В § 2, чл. 13 в нововъведената ал. 2, т. 3 от водачи на моторни превозни средства се иска декларация относно вида и количеството на стоката на изпращача и получателя, датата, часът и мястото на получаване на стоката. Защо никой не е проверил, че това нещо не може да се изисква, тъй като във всички документи, с които се движат стоките в международно направление или вътрешнообщностно направление на Европейския съюз, просто не се изискват такива документи.
Друг проблем, който е при приложението на закона в този параграф, е прилагането на т. 4 и т. 9, ал. 2 от предложенията по чл. 13. Те се отнасят до уведомяване на водача на превозните средства на лицето, получено като получател – купувач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката. В случая, когато купувачът и получателят са различни лица, кой ще бъде уведомен от двамата и кой ще носи отговорността, ако това не е направено по надлежния ред? Получава се колизия, уважаеми дами и господа.
Освен това имат проблем и с групажните превози, когато имаме по 5-6 разтоварвания на пет-шест различни адреса. Това, което е написано в законопроекта, е, че до четири часа първоначално трябва да бъдат разтоварвани съответните стоки при наличието на съответен контролен орган. Това обаче ще бъде много интересно как ще се осъществи, когато трябва да стане на шест различни места в даден град, а в много случаи това става и в различни градове?
Друг сериозен проблем при практическото прилагане на закона виждам в чл. 13, ал. 3, т. 1, а именно незабавното уведомяване на органа по приходите при промяната на дата, час и място за получаване, разтоварване на стоката, като това става с искане по образец, подаден по електронен път. Това звучи много добре, но на практика и на технология е много трудно изпълнимо, защото първо трябва да се разбере кога ще закъснее стоката, второ, трябва да се съобщи на собственика или на купувача на стоката. Също не е изяснено кой от двата субекта трябва да бъде уведомен, и той по електронен път трябва да уведоми контролния орган. Сами разбирате, че това изисква един период от време, който е доста дълъг. Когато говорим за бързоразваляеми стоки и за стоки със срок доставка, това нещо е много трудно на практика да бъде изпълнено, което означава, че този, който носи най-малко вина в случая – а това са превозвачите, точно те ще отнесат най-несправедливите санкции. Тежко задължение на получателя или купувача, което отново не е разграничено, е невъзможността на последните да се разпореждат със стоката до получаването или разтоварването й, освен в случаите на предоставяне пред органа на приходите на обезпечаване в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-малък от шест месеца.
Шест месеца, дами и господа, в 30-процентна стойност от пазарната цена на стоката, това е една сериозна рестрикция, която изключително много ще затрудни бранша.
Всичко изброено дотук ми дава основание да не подкрепя тези текстове и Ви предлагам Вие също да го направите. Затова предлагам § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вълков.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин председател, дами и господа народни представители! Има проблем по закона и всички ние го знаем.
Преди малко приехме § 1, в който се правеше промяната, за това какви документи трябва да носи водачът на моторното превозно средство, което извършва превоза. Там сега, току-що, гласувахме един текст, който е най-малкото смущаващ – говорим за фактури и други документи. Какви други обаче в закона не ги уточнихме, но това го приехме.
По § 2 явно също има спорове. Молбата ми е следната. В момента заместник-министърът на транспорта господин Антон Гинев е в Парламента, също и заместник-директорът на „Автомобилна администрация” Красимир Калайджиев. Моята процедура е да бъде гласувано да бъдат допуснати в залата, за да можем да чуем и позицията на Министерството на транспорта по какъв начин тези текстове ще се отразят на превозвачите в страната. Мисля, че те няма да бъдат не само доволни, но, струва ми се, че се нарушават някои практики, които до този момент са налагани от международните спогодби, по които България е страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Ще гласуваме процедурата за достъп, след това продължаваме с репликите към господин Вълков.
Моля, гласувайте процедурата за достъп.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 6.
Моля представителите на вносителя да влязат в залата за евентуално участие в дискусията.
Има ли реплики към господин Вълков? Не виждам.
Продължаваме с изказванията по § 2.
Има ли желаещи да се изкажат по този параграф?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вече на всички им е ясно, че правим нещо, за което самите Вие не сте убедени, че трябва да е така, или какво точно трябва да се случи.
В параграфа, който разглеждаме в момента, се дава право да се искат лични документи от орган, който няма право по закон, защото по него лични документи може да искат само от Министерството на вътрешните работи. Разширяваме правомощията на орган, който тепърва създаваме и по принцип навява съмнения за възможност за репресии към превозвачите.
Вчера помолихме, господин председател, да дойдат в залата министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта. Параграфът, който разглеждаме в момента, касае точно това – министърът на вътрешните работи трябва да бъде тук и да даде отговор на въпроса: кой има право да иска лични документи? Този орган, който се създава, има ли право да ги иска или не?
Иначе като цяло можем да повторим всичко, което казахме досега, за което и колегите отляво на залата, вече считам, че някои от тях са убедени, че органът, който, колеги, се създава, дублира функциите на вече съществуващи органи. За какво е необходимо това? Всички тези неща, които могат да се искат по този параграф, могат да се искат и от Икономическа полиция, от ДАИ, от МВР, от Агенцията по храните. Проверките могат да бъдат извършвани от всички тези органи и те в момента го правят.
Проблемът Ви не е субектът, към който е насочен законът, не е това мястото, което стяга дейността в момента. Проблемът е в продавачите и купувачите. Това, кой носи стоката, кой вози стоката, няма абсолютно никакво значение. Измамата се извършва от купувач и продавач. Има стоки, които по принцип не могат да се отварят, да се разпломбират контейнери и така нататък – това са купажни стоки. Какво – за определено количество домати, ще проверяваме всичко?! Няма как да се случи! Просто самите функции, така заложени в момента, не виждам как ще могат да се изпълняват. Ако те можеха да се извършват – о`кей, но те няма да могат да се изпълняват именно поради това, че други закони забраняват привеждането в изпълнение на тези функции.
Уважаеми колеги, дайте да отложим дебата. Нека да дойде министърът на вътрешните работи, нека да дойде министърът на транспорта, нека да седнем и да говорим по същество за всеки параграф. (Реплики от КБ.) Защото ще стане така, че ще гласуваме нещо, както гласувахме § 1, и ще се чудим как да отредактираме вече гласуваното. Всички се обединихме около това, че § 1 не е трябвало да бъде гласуван така и се чудим какво да правим. Защо да гласуваме § 2 и да се чудим как ще прегласуваме после и него?
Дайте да прекратим дебатите, да дойдат министрите, да седнем и да се разберем какво правим, да намерим най-правилното решение. Да мачкате бранша на превозвачите с излишни неща е абсолютно безсмислено упражнение. Пак казвам, всички тези проверки, които вменявате на този орган да извършва, се правят от специализирани агенции. Няма нищо ново в това, което предлагате, но вкарвате допълнителни функции, които са забранени от други закони.
Искам да ползвам правото да направя предложение да се отложи дебатът, докато не дойде министърът на вътрешните работи и министърът на транспорта, да седнем, да говорим и да се разберем какво правим. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има процедурно предложение.
Има ли противно предложение?
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя противно предложение, защото заместник-министърът на вътрешните работи и експертите от Министерството на вътрешните работи са тук и ще направя предложение за допуск. Може ли? (Реплики от ГЕРБ.)
Заместник-министърът, защото той е компетентен. Може ли да направя това предложение? (Реплики от ГЕРБ.)
Не, бившият министър е компетентен, но по едни други работи, сегашният не е! (Шум, реплики и оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако трябва, господин Цонев, да бъдем последователни, Вие вероятно ще предложите втора процедура като противно предложение на първото.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам процедура за допуск, ако ми разрешите. Може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предлагам процедура за допуск в залата на господин Йордан Грамов – заместник-министър на вътрешните работи, господин Николай Нанков – експерт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, господин Милчо Енев – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”, и комисар Николай Георгиев от Главна дирекция „Национална полиция”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Уважаеми колеги, искам да Ви напомня стенограмата от вчера, да сме наясно, защото ще подложа и двете процедури на гласуване: „Народните представители гласуват и приемат процедурното предложение за отлагане на точката до осигуряване в пленарната зала на представители на Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията”. Това е текстът от стенограмата, господин Иванов, от вчера.
Има две процедурни предложения.
Първо, подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иванов да бъдат поканени министрите на двете министерства. Така ли е, господин Иванов? (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Моля, режим на гласуване.
Гласували 113 народни представители: за 57, против 36, въздържали се 20.
Предложението е прието.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Не, не е, няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Петдесет и седем „за”, „против” и „въздържали се” – 56. (Реплики от КБ и ДПС.)
Благодаря. Да, кворумът не е спазен.
Заповядайте за прегласуване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедура за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Попов.
Прегласуване.
Гласуваме предложението на господин Иванов да бъдат поканени министрите на двете министерства.
Гласували 132 народни представители: за 47, против 76, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Гласуваме процедурното предложение на господин Йордан Цонев за достъп в пленарната зала на споменатите от него представители на министерството.
Гласували 92 народни представители: за 86, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля уважаемите представители на Министерството на вътрешните работи да заемат местата си в залата.
Продължаваме с процеса на дискусията по § 2.
Изказване на господин Цонев по § 2.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И по § 1, и по § 2, и по-нататък в хода на закона има неща, които наистина трябва да бъдат доизяснени.
Ще помоля компетентните лица, които поканихме в залата, както от МВР, така и госпожа Петкова от Министерството на финансите, чийто законопроект гледаме днес, да вземат отношение по тези теми, като например:
По § 1, който вече приехме. Дали може да бъде отстранено с наредбата – документите, които ще се проверяват от органите на НАП, а именно от това звено?
Дали текстът на т. 2, ал. 2 – да изисква, извършва проверка на документите, придружаващи стоката – превозни документи, фактури и други, е примерно изброяване, или е задължително? Защото, ако е примерно изброяване, в наредбата това може да бъде отстранено.
По въпросния § 2, който сега разглеждаме, т. 3 на ал. 2 – да декларира пред органа по приходите данни, има се предвид водача, чрез документи или чрез описателна декларация на място, на пътя – кой от двата случая?
Има и други спорни моменти. Зададох само два въпроса и ще помоля двамата заместник-министри да ги изяснят.
Искам да припомня на колегите, които работим по този законопроект – колегите от ГЕРБ, от Транспортна комисия и така нататък, че тук става въпрос за създаване на звено, в чиито правомощия ще влиза проверяването на данък добавена стойност.
Данък добавена стойност не може да бъде проверяван от Агенция „Митници” и от мобилните им групи. Те проверяват акцизите и митата. Данък добавена стойност не може да бъде проверяван от органите на МВР. Затова създаваме това звено, защото имаме проблем с вътрешнообщностните доставки, по които върви най-новият, най-модерният и най-голям канал за изтичане на данък добавена стойност. Този канал вече е по-голям от онези, които се опитахме да затворим чрез зърното, чрез обратното начисляване и стандартните канали. Затова се създава това звено.
Ако Ви впечатлява, че се дават функции на тези мобилни групи, които в други закони ги няма, които не са присъщи на Националната агенция за приходите, трябва да имате предвид, че ще им ги създадем. Ако трябва, ще променим и другите закони. Затова наричаме звеното „Минифинансова полиция”. Затова го наричаме, защото му даваме тези функции и искаме да затворим този канал или поне да създадем достатъчно ефективен контролен механизъм. Това искам да имат предвид колегите, а иначе подробностите трябва да бъдат изпипани, съгласен съм.
Господин председател, нека да поканите, за да се изкажат двамата заместник-министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: По процедура следват реплики, но аз Ви предлагам да ги поканим да се изкажат, защото времето напредва. (Реплики.) Естествено, репликите – след това.
Кой от представителите на вносителите ще говори?
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По § 1, всъщност в чл. 12 от ДОПК се включват новите правомощия за органите по приходите на НАП. С тази промяна се дава възможност като правомощия на органите по приходите. Това не означава, че във всички случаи всички тези правомощия, които са разписани, съответно те ще бъдат прилагани. С това се дава възможност в конкретния случай при различни хипотези органите по приходите да имат правомощия.
По отношение на документите, които придружават стоката, действително те са изброени като примерни. В наредбата, която се предвижда да бъде разписан редът и начинът за извършване на фискален контрол, която да бъде издадена от министъра на финансите, ще бъде подробно разписан реда и начина за всяка отделна хипотеза.
По принцип ние знаем, че стоката освен с транспортните документи, които са задължителни, може да не бъде придружена с фактура, защото фактурата и по нашето законодателство, съответно и по европейското законодателство, се издава в определен срок – до пет дни. На нас ни е ясно, че фактурата може да не придружава стоката, но по принцип лицето ще декларира вида и количеството на стоката, само ако от самите документи не е видно какво всъщност превозва. (Реплики от ГЕРБ.) То не е записано, защото това са правомощия. Няма как да бъдат записани по този начин. В наредбата подробно ще се запишат. Няма как в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да се запишат всички възможности, защото ще стане като наредба и няма да бъде като процесуален кодекс.
Това, което по принцип беше зададено като въпроси и по § 1 и по § 2 – с наредбата подробно ще бъде разписано в кои случаи, как се процедира. Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на господин Цонев?
Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа, господин Цонев! Пак повтарям, ние искаме да окажем максимално съдействие в такъв смисъл, че да се приеме закон, който да помага за борба със сивата икономика.
Но дори и да бъде с наредба, опасявам се как ще го постигнем. Има няколко категорично влизащи в колизия казуса. Първо, отделни текстове противоречат на други закони, за които да предположим, че всички имаме волята да ги променим. На второ място, те противоречат на международни конвенции – на CMR-конвенцията. Законът за международните превози е транспониран от европейското законодателство, тоест текстовете противоречат и там.
Ще Ви дам директен пример. Тази декларация, понеже вече проведохме и дебат, ще бъде под формата на бланка. Това е документ, който всеки водач на транспортно превозно средство трябва да попълни. Оۥ кей. Дори обаче да е в максимално опростен вид, тази бланка, дори да бъде на български или английски, макар че по никакъв начин няма задължение водачите да знаят български или английски език, влиза в директно противоречие с международни конвенции. Водачът няма ангажимент да има каквато и да е отговорност към стоката. Там субектите са продавач, купувач, получател и изпращач. Ако вменим такива функции на превозвача, ще нарушим международни конвенции и най-вероятно ще бъдем осъдени и ще загубим по тази точка.
Чисто физически Ви обяснявам какво се случва. Превозното средство отива на мястото за товарене. Няма закон, който да задължава шофьора да следи товаренето, защото неговите функции са да може да управлява транспортното средство и да го закара от точка „А“ до точка „В“. Теоретично предполагаме, че му вменяваме функции, но си представете, че той има десет места за товарене с групаж от 1000 кашона примерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Как той ще може да попълни декларация и да опише за всеки един от тези кашони фискални параметри? Това е физически невъзможно!
Последно изречение: ако такава декларация се подготви за водачите на транспортни средства в автомобилния транспорт, каква декларация ще попълват машинистите на влаковете, боцманите или лоцманите, или капитаните на корабите, или летците, пилотите?! Трябва да се мисли и да се направи така, че текстът да работи. А не: искаме да го направим, но се прави така, че въобще да не функционира технически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз благодаря.
Господин Вълков – втора реплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, за първи път от страна на управляващите Вие казахте истината – ще се направи минифинансова полиция. Трябва да бъдем честни към нашите граждани и да кажем, че това е точно така. Мен ако питате, в това няма нищо лошо, защото щом има невнасяне на ДДС, трябва да се направи така, че данъците да бъдат внесени в хазната.
Трябва обаче така да се направи изчистване на текстовете, че да няма възможност за натиск и рекет върху бизнеса. Веднъж, гласувайки текстовете, както гласувахме § 1 – с попълване на такава декларация, ако направим втори път това при § 2 и вменим такива задължения на водачите на превозни средства и на получателите на стоката, ще направим голяма грешка. Ще дадем инструмент в ръцете на контролния орган, с който той ще може да оказва много сериозен натиск върху бизнеса. Това не трябва да се допуска и текстът да бъде изчистен. Ако трябва, да се запише нещо допълнително.
Тук, в § 2 не можем да минем само с наредба, както ни представяхте нещата по § 1. Според мен този параграф не трябва да се гласува в такъв вид.
Тъй като виждам, че времето е напреднало, предложението ми е да не гласуваме днес този параграф, да има възможност за изчистване на текста към по-добър вид. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Вълков.
Трета реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Цонев, добре е да ме чуете. Независимо че съм от управляващото мнозинство, мисля, че нямаме единодушие по този закон.
Струва ми се, че нямаше да стигнем до ситуацията в момента – да си правим реплики, ако внимателно бяхме прегледали доклада и предложенията, които се чуха в Комисията по транспорт. Там нямаше политически различия, а едно-единствено притеснение, което касае нарушаване на определени международни спогодби.
Струва ми се, че във Вашите ръце е да решим този въпрос, да прекъснем разглеждането на закона и да се включи допълнителен текст от името на комисията, в който всички проблеми, които възникнаха сега, да се уредят в наредбата, като споменем съответно членовете и алинеите в спорните параграфи. Смятам, че тогава вече няма да има никакви спорове между отделните политически партии.
Моят апел към Вас е да инициирате това. Нека комисията да се събере и във вторник или сряда да приеме текстовете в закона. Предложението в наредбата да се уточнят всички тези текстове, мисля, че е правилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Очевидно говорим за едно и също. Аз точно това казах на колегите, които ми направиха реплики – ще трябва да прецизираме текстовете. Напомних каква е целта на този закон и се съгласих с тях, че има текстове за прецизиране, дори определихме начина, по който ще действаме чисто технологично. Затова смятам за излишна третата реплика от колегата Мутафчиев.
Нека да кажа как предлагам да го направим. Понеже времето изтече, няма да гласуваме този параграф. Аз ще насроча извънредно заседание на Бюджетната комисия във вторник от 16,30 ч. В 16,00 ч. заседанието тук приключва, а в 16,30 ч. да има заседание в другата сграда, когато под формата на устни предложения на народни представители по правилника ще се опитаме да прецизираме текстовете, но в посоката, която Министерството на финансите е предложило по този законопроект, така че да бъдат в съответствие и с другите нормативни актове. Благодаря Ви. (Народният представител Менда Стоянова иска процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев, поради изтичане на времето прекратяваме дискусията.
Почивка до 11,40 ч., когато ще започне парламентарният контрол. (Народният представител Менда Стоянова иска процедура.)

(След почивката)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля квесторите да поканят народните представители в залата, за да започнем с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 22 – 28 ноември:
Питане от народния представител Лиляна Павлова към Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие относно политиката на правителството за развитие на туризма и подкрепа на туристическия бранш. Следва да се отговори на 6 декември 2013 г.
Питане от Лиляна Павлова към Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие относно дестинация Рила. Следва да се отговори в пленарно заседание на 6 декември.
Питане от народния представител Лиляна Павлова към Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране, за информация относно хода на съдебните производства на спиране и изпълнение на всички видове строителни и монтажни работи на строежите в имоти в местност „Кладери” община Несебър, плаж Иракли за отмяна на разрешението за строеж в имот местност „Кокала”, гр. Несебър и за отмяна на разрешение за строеж в имоти в близост до къмпинг „Корал”. Писмен отговор до 10 декември.
Питане от народния представител Лиляна Павлова към Даниела Бобева – вицепремиер по икономическото развитие, относно политиката на правителството за гарантиране прозрачно и ефективно взаимодействие с гражданите и бизнеса и усъвършенстване на механизма за координация и контрол на отговорните министерства и административните структури към тях. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 декември.
Постъпили са писмени отговори от:
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев – да кажа и „Добре дошъл” на господин министъра – на въпрос от народния представител Стефани Михайлова;
- заместник министър-председателя Цветлин Йовчев на въпрос от народните представители Павел Христов, Емил Радев и Нели Петрова;
- заместник министър-председателя Цветлин Йовчев на питане от народните представители Станислав Владимир и Евдокия Асенова;
- заместник министър-председателя Цветлин Йовчев на питане от народния представител Вежди Рашидов;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпроси от народния представител Лиляна Павлова – два броя;
- министър Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, на въпроси от госпожа Лиляна Павлова – седем броя; в единия има и магнитен носител;
- писмен отговор от министър Иван Данов на въпрос от госпожа Лиляна Павлова;
- министър Данаил Папазов на въпрос от госпожа Лиляна Павлова;
- министър Десислава Терзиева на въпроси от госпожа Лиляна Павлова – два броя;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министър Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Димчо Михалевски;
- министър Димитър Греков на два въпроса от народния представител Димчо Михалевски – три броя;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на питане от народния представител Захари Георгиев;
- министър Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Томислав Дончев;
- министър Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Деян Дечев;
- министър Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министър Димитър Греков на въпрос от народния представител Калина Балабанова.
Изчерпахме писмените отговори сега можем да преминем към въпроси от народните представители.
Зададено питане от народния представител Любомир Владимиров относно намеренията на правителството по изграждането на бежански лагери в Република България към заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи на Република България господин Цветлин Йовчев.
Заповядайте, господин Владимиров, да развиете питането.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми народни представители! Като народен представител от 19. многомандатен избирателен район – Русе, от Политическа партия „Атака” бях сигнализиран, че се осъществява подготовка в едно от бившите военни поделения в рамките на гр. Русе за настаняване на неустановен брой от така наречените „бежанци”. Общественото недоволство на русенци постепенно ескалира и гражданите се нуждаят от точна информация.
При нас в Политическа партия „Атака” постъпиха и редица сигнали за подготовка на изграждане на подобни бежански лагери не само в Русе, но и в областите Плевен, Монтана и други.
Моят въпрос към Вас е: къде на територията на Република България Министерският съвет предвижда създаване на бежански лагери? С какъв капацитет? Кои и какви лица ще бъдат настанявани там? С какви средства ще бъдат издържани въпросните лица и изграждани и/или обновявани съоръжения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Владимиров.
Заповядайте, господин министър, за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, във връзка с Вашето питане относно намеренията на правителството за настаняване на чужденци, потърсили закрила на територията на България, мога да Ви информирам следното.
С Решение на Съвета по сигурността към Министерския съвет от края на месец август е извършен преглед на държавния сграден фонд с цел идентифициране на сгради, подходящи за незабавното им адаптиране за настаняване на бежанци и незаконни емигранти. Създадени са нови центрове за настаняване към Държавната агенция за бежанците в София във Военна рампа, в кв. „Враждебна”, в Харманли и в с. Ковачевци. Открит е разпределителен център в гр. Елхово към Дирекция „Миграция” към Министерството на вътрешните работи. Центърът подпомага първоначалното приемане на задържаните на българо-турската граница незаконни емигранти и ги насочва към местата за настаняване на Държавната агенция за бежанците и Дирекция „Миграция”.
На 6 ноември тази година Министерският съвет прие план за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на България. Неговият хоризонт е до месец март 2014 г. В плана са поставени седем основни цели, които се реализират чрез 33 инициативи и 129 конкретни мерки, като около 40 организации на различно подчинение имат ясно определени функции и задачи, които изпълняват конкретни срокове.
По Инициатива 17 на плана е предвидено разширяване на капацитета на Държавната агенция за бежанците за приемане на чужди граждани, потърсили закрила на територията на страната. В плана на правителството не е предвидено изграждане или ремонт на сгради със създаването на центрове за настаняване на чужди граждани, потърсили закрила, в гр. Русе и областта.
Що се отнася до средствата за издръжка на бежанците, то те се осигуряват от Европейския съюз по линия на Европейския бежански фонд, от държавния бюджет, както и от бюджетите на институциите, ангажирани за справяне с проблема. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Владимиров, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Благодаря.
Бих искал по-конкретен отговор – освен за Русе, дали се предвижда настаняване на бежанци и за другите области в страната. Трябва да знаем къде Министерството на вътрешните работи предвижда.
За тази стратегия, която споменахте, научихме от медиите. Въпросът е – в момента се казва, че се справяте с бежанската вълна или започвате да се справяте – реално какво ще се случи.
Реално обаче друго се случва. Снощи в центъра на град София, в така наречения, представете си, „арабски квартал” е било наръгано момиче на 25-годишна възраст от град Плевен, което е било и ограбено на всичкото отгоре.
Бих искал да кажете в рамките на парламентарния контрол какво се е случило снощи в центъра на София и кои са извършителите на този грабеж. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Владимиров.
Господин министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Владимиров, искам да направя едно уточнение. Относно местата за настаняване на бежанците – това е изцяло в правомощията на Държавната агенция за бежанците, Министерството на вътрешните работи няма отношение.
Досега има решение за подготовка и оглеждане на терен единствено в Телиш – към момента действията там са спрени. На други места не се предвижда и не се извършват никакви дейности, които да подготвят такива места за настаняване на бежанци или имигранти.
Възможно е действащите в момента центрове с малко разширяване на капацитета да се окажат достатъчни за разрешаване на кризата, ако успеем да реализираме мерките, които са предвидени в плана. Аз съм убеден, че ние ще успеем да го направим. Твърде е възможно да не се наложи откриването на нови места за настаняване на бежанци. Разбира се, всичко това зависи от обстановката не само в България, но и в Близкия Изток като цяло. Лично аз се надявам, че няма да се наложи и ние ще успеем да се справим с наличните места за настаняване на нелегални имигранти и бежанци.
По отношение на забележката Ви за стратегията. Тя е публикувана от доста време на сайта на Министерския съвет, но ако имате желание, с удоволствие ще направя необходимото планът да Ви бъде предоставен, за да имате възможност да се запознаете конкретно с предвидените дейности, със сроковете за тяхното изпълнение и за механизмите на финансиране.
В момента не съм в състояние да Ви предоставя информация за снощния случай, но поемам ангажимент да събера необходимата информация и в писмен вид да Ви я предоставя. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин министър.
Господин Владимиров, имате възможност да изразите отношението си към отговора на министъра.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ВЛАДИМИРОВ (Атака): Уважаеми господин Йовчев, ние от „Атака” искаме сега конкретно да отговорите на нашия въпрос: какво се е случило снощи в центъра на град София, в така наречения „арабски квартал”, кои са извършителите на грабежа и какви издирвателни мероприятия осъществява българската полиция в момента?
Ако това се окажат отново тези „невинни бежанци”, които са окупирали центъра на София, по никакъв начин Министерството на вътрешните работи не си върши работата по превенцията на подобен вид престъпления и по наблюдаването действията на конкретните бежанци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Владимиров.
Следва въпрос от народните представители Ивелина Веселинова Василева, Диана Иванова Йорданова, Димитър Бойчев Петров, Иван Стефанов Вълков, Семир Хусеин Абу Мелих и Снежина Минчева Маджарова относно заграждения около сградата на Народното събрание на Република България.
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа народни представители! Загражденията около Народното събрание са символ на нещо – някой не е доволен от нещо. Те стоят прекалено дълго време вече.
Уважаеми господин вицепремиер, Вие направихте правителство на базата, че мнозинството е Ваше. Повечето народни представители решиха Вие да направите правителство и дадоха управлението на държавата във Ваши ръце. Вашето правителство направи няколко гафа един след друг и, както се казва, Ви искат книжката в момента.
Никой не е казал, че нямате право да управлявате втори път, обаче трябва да се явите на поправителен, трябва да има избори, да се махнат тези прегради и оттам нататък каквото реши българинът – това да бъде.
Въпросът ни е ясен: кога ще бъдат махнати преградите? Това означава и кога ще има нови избори? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Министър Йовчев – за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Абу Мелих! По повод Вашия въпрос мога да Ви предоставя следната информация.
От 14 юни 2013 г. ежедневно в София се провеждат незаконни протестни мероприятия. При много от тях грубо се нарушава общественият ред, има опити за насилие спрямо народни представители и служители на Българския парламент. В някои случаи протестиращите нанасят щети или рушат държавно и общинско имущество. В други случаи са демонстрирани ясни намерения за незаконно проникване в сградата на Народното събрание.
В тази връзка и съгласно чл. 7, ал. 1, точки 5 и 7 от Закона за МВР се определя зона за сигурност и се разполагат заграждения за охрана на стратегически обекти. Периметърът на загражденията се определя в зависимост от конкретната ситуация и заплахите за сигурността на охранявания обект.
В заключение мога да Ви уверя, че в момента, в който отпадне необходимостта и се нормализира ситуацията, загражденията около сградата на Народното събрание ще бъдат премахнати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на министър Йовчев.
Народните представители, задали въпроса, имат възможност за реплика.
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Определено обстановката около сградата на Народното събрание не е нормална. Не е нормална от гледна точка на загражденията, които са поставени, и то извън периметъра, фиксиран в закона. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Не е нормално струпването на толкова служители на Министерството на вътрешните работи. Не е нормално техника, бронирани коли на жандармерията да бъдат около Народното събрание. Имаме чувството, че ние се намираме в затвор.
За правителството, за Вас и за премиера Орешарски може би тази ситуация е нормална, защото той вече свикна да влиза и да излиза през задните входове. Сега идва Коледа, може би ще започне да влиза и през комините. (Смях от ГЕРБ.)
Наистина тази обстановка не е нормална! Не мога да си представя в очите на един чужденец, който идва на посещение в София, няма значение по какъв повод – екскурзия ли е, потенциален инвеститор ли е, как изглеждаме. Ние сме пред военно положение с тази обстановка, която е в момента около Народното събрание. Между другото, аз съм благодарен, че на въоръжение няма танкове.
Уточняващият въпрос е: кога ще премахнете загражденията или поне ще намалите присъствието на служители, или ще махнете бронираните коли, които са около Народното събрание?
Ние искаме инвеститори. Как ще дойдат те в тази обстановка около най-висшия орган – Народното събрание? Наистина не се намираме в нормална обстановка аз и моите колеги, в която трябва да работим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви уверя следното, че от която и гледна точка да се опитаме да анализираме ситуацията, която е около Парламента, то едва ли можем да вменим вина на правителството и на Министерството на вътрешните работи. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не Министерството на вътрешните работи създава тази обстановка около Парламента, която да изисква засилена охрана. Съгласен съм с Вашите констатации, но може би е необходимо в друга посока да потърсите причините за това.
Ненормалната ситуация е създадена от това, че определено има опити да бъде провокирано насилие и да бъде грубо нарушен обществения ред. Когато тези опити престанат и имаме нормални протести, няма да има нужда нито от струпване на полиция, нито от заграждения.
Докато обаче има протестиращи, които се опитват днес да нападнат народни представители, служители на Парламента, да разрушат имущество, да проникнат незаконно в сградата на Парламента, е необходимо да бъде осигурен обществения ред и Министерството на вътрешните работи прави именно това. И мисля, че в ситуацията от гледна точка на сигурността е много по-добре, включително и от гледна точка на бизнес средата и на възможните инвестиции, когато ние имаме една полиция, която осигурява обществения ред, отколкото имаме вандалстващи и вилнеещи хора около Народното събрание, не дай Боже, и вътре в сградата.
Така че от тази гледна точка още веднъж искам да Ви уверя в отговор на Вашия въпрос, че загражденията ще бъдат премахнати в този момент, когато няма необходимост от тях за охрана на обществения ред. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Следва въпрос от народните представители Ивелина Веселинова Василева, Диана Иванова Йорданова, Димитър Бойчев Петров, Иван Стефанов Вълков, Семир Хусеин Абу Мелих и Снежина Минчова Маджарова относно информация за присвояване на 12 хиляди евро от заместник-министъра на вътрешните работи Васил Маринов.
Кой от вносителите ще представи въпроса?
Заповядайте, господин Петров.
ДИМИТЪР ПЕТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги!
Въпросът ми е провокиран от публикации в медиите, които ще Ви ги изчета, но искам да кажа, че въпросът ми не е заяждане, а е провокиран наистина от притеснение, що се касае кадровата политика на Министерството на вътрешните работи.
Ще Ви прочета публикациите: „Заместник-министърът на вътрешните работи Васил Маринов е участвал в афера, с която хитро е искал да си присвои 12 хиляди евро.
Наша проверка установи, че докато е бил разпределен в посолството ни в Брюксел, където е бил офицер за връзка със службите на Белгия, Франция и НАТО, той е декларирал, че децата му към онзи момент са под 16 години. Така той е получил сладки финансови добавки в европейска валута. След като се е облажил с приятната сума от 12 хиляди евро, днешният министър декларирал същите данни за децата си и за 2011 г. Така излиза, че децата му не са пораснали през тези две години.
От Брюксел засекли измамата. Доказало се, че господин Маринов е съставил и подавал документи с невярно съдържание, за да получава добавки за децата си.
След като е спипан натясно, Васил Маринов заявява, че се объркал и възстановил парите, които е взел. По случая е имало проверка от Инспектората на ДАНС.“
Въпросът ми е следният: Вие инициирали ли сте такава проверка? Какви са резултатите от тази проверка? Или, ако не сте инициирали, ще инициирате ли, защото наистина е много притеснително в Министерството на вътрешните работи да има и най-малкото съмнение за такива служители? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Петров.
Господин министър, за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Петров, във връзка с отправения от Вас въпрос относно заместник-министъра на вътрешните работи господин Васил Маринов и работата му като задграничен представител на Държавна агенция „Национална сигурност“ в Кралство Белгия Ви уведомявам, че изнесеното в медиите не отговаря на истината. (Шум и реплики.)
Извършената проверка в ДАНС установи, че подадените от страна на Васил Маринов ежемесечни декларации по чл. 6 от Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат са конкретно попълнени, включително и по отношение възрастта на неговите деца. Не са констатирани нарушения от негова страна по прилагането на наредбата.
Що се отнася до споменатия от Вас случай, става дума за допусната грешка от финансовата служба. Тя е поправена своевременно, като Васил Маринов лично е възстановил предоставените му средства вследствие на тази грешка. Сумата е възстановена чрез прихващане от финансов отчет за текущ период и от обезщетението му по чл. 117, ал. 1 от Закона за ДАНС.
В заключение искам да Ви уверя, че заместник-министър Маринов никога не е подписвал документ с невярно съдържание. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин министър. (Силен шум.)
Моля, имате право на реплика от страна на вносителите!
Заповядайте, господин Абу Мелих.
СЕМИР АБУ МЕЛИХ (ГЕРБ): Уважаеми господин вицепремиер, първо ги е взел, после ги е върнал! (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Или не ги е взел, а документите само са били грешни?
Ако ги е взел, после се е осъзнал, че децата му се пораснали, и ги е върнал. Благодаря Ви много, че сте установили тази грешка. Всичко е наред. Ние се радваме. Това искаме реално. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Мелих, мисля, че е крайно погрешна практиката, при която медийни публикации, непроверени, да бъдат преекспонирани по този начин. Защото, ако вървим по този ред, то публикациите, които бяха изнесени по повод предишното управление и моите предшественици, то тогава би трябвало тук да произнасяме изключително тежки присъди.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Присъди? В пленарната зала?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Начинът, по който се установяват нарушения, е установен и в нормативните документи на съответните ведомства. Ако имате някакви притеснения и някакви съмнения, че нещо не е направено по съответния начин, можете да уведомите прокуратурата.
Това, което изнесох пред Вас като информация, е това, което е установено от проверките. Средствата са били преведени, предвид грешка, която е направила финансовата служба, а не грешка, която е направил заместник-министър Маринов. И мисля, че това нещо стана категорично ясно, така че още веднъж ще използвам случая да Ви уверя в това, че няма виновно действие и нарушение, което да е извършил той.
А по отношение на личните му морални качества, мисля, че всички, които го познават, са убедени в това. А и Вие ще се убедите за в бъдеще в зависимост от резултатите, които той ще постигне. Така че още веднъж – уверявам Ви, че не е направил нищо, което е достойно за укор. Напротив, той е един почтен човек, с който държавата може да се гордее, че има такъв заместник-министър. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Гален Симеонов Монев относно бездействието на органите на Министерството на вътрешните работи след постъпил сигнал на номер 112 за напрежение на ул. „Св. Климент Охридски“.
Заповядайте, господин Монев.
ГАЛИН МОНЕВ (Атака): Благодаря Ви, уважаеми господин председателстващ.
Уважаеми господин министър, на 12 ноември 2013 г. група студенти и преподаватели от Софийския университет, несъгласни с незаконната и антиморална окупация на най-старото висше учебно заведение в България, изразяват своето недоволство на бариерата на двора на университета откъм ул. „Св. Климент Охридски“.
Докато те протестират мирно, към тях се задава група от окупатори от така известната банда „Ранобудни студенти“, които започват да търсят провокация и сблъсък, при което присъстващият член на единствения законен и легитимен орган на студентското представителство, а именно Студентският съвет на Софийския университет Георги Сенгалевич набира номер 112 и известява, че в района няма органи на реда, а ранобудните студенти и подкрепящи ги граждани влизат в открит конфликт с несъгласните с тяхното мнение и може да се стигне до актове на саморазправа.
В резултат на това е скъсан един плакат с лозунг „Автономия за всички, а не диктатура на малцинството”. Сцената е заснета от екип на Българската национална телевизия.
След като органите на реда така и не се отзовават, се стига и до физическо насилие. Студентът Георги Иванов от Факултета по журналистика и масови комуникации описва това в своя блог детайлно. Има данни за юмручно правосъдие, както и пострадало момиче – студентка, която е била ритана многократно. Побоят се е разиграл на ул. „Св. Климент Охридски”, извън територията на университета, и спекулации относно пространствената автономия на университета не може да има. Тогава не разбирам защо органите на Министерството на вътрешните работи не са се отзовали?!
В тази връзка Ви питам: защо, след като е имало подаден сигнал на номер 112, нито един патрул от органите на МВР не се е отзовал? Ще понесе ли някой отговорност за бездействието? Министерството на вътрешните работи ще се заеме ли с изясняване на тези случаи на физическо насилие и актове на саморазправа от страна на групата, наричаща себе си „Ранобудните студенти”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Монев.
Господин министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, във връзка с въпроса Ви е извършена проверка в структурите на Министерството на вътрешните работи, която установи, че на 12 ноември 2013 г. в 16,18 ч. на тел. 112 постъпва обаждане от мъж, представил се като Георги Сенгалевич. Той съобщава за конфликтна ситуация, възникнала до бариерата на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. В 16,22 ч. сигналът е предаден по електронен път на дежурната част на Столичната дирекция на вътрешните работи, чиито полицейски сили са били на място и са уведомени за ситуацията. В 16,25 ч. на тел. 112 постъпва второ обаждане по случая от мъж, който не се представя. В 16,29 ч. оператор на Националната система 112 вписва в полето „обратна връзка” на електронния картон на СДВР, че има служители на място, които са уведомени за ситуацията. В двата сигнала не се съобщава за нанесен побой над граждани.
В Първо районно управление на СДВР, на чиято територия се намира университетът, също не е депозиран заявителски материал за нанесен побой над лица в района на Ректората.
Във връзка с въпроса Ви в Първо районно управление е образувана преписка. В хода на проверката са изискани видеозаписи от Българската национална телевизия, предприети са действия за установяване и снемане на допълнителни сведения от Георги Сенгалевич и Георги Иванов от Групата на ранобудните студенти и други лица, които имат отношение по случая. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Монев, имате право на реплика в рамките на две минути. Заповядайте.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ! Уважаеми господин министър, давам Ви информация – студентът Георги Иванов не е от Групата на ранобудните студенти. Ще цитирам нещо, което той е написал в своя блог: „По същото време несъгласните студенти прекратиха акцията си и тръгнаха в една посока към ул. „Шипка” – те заедно с плакатите си и аз, вървейки зад тях на същия тротоар. Тогава от ъгъла срещу нас се появи, както стана ясно после, група окупиращи, вероятно идвайки от блокадата на Народното събрание. Почти се бяхме разминали, когато окупиращите нададоха вой: „У-у-у! Боклуци! Червени боклуци!” и така нататък. Съответно извадих телефона си, за да документирам възгласите, които окупиращите отправят към колегите си.
В този момент от групата на окупаторите се отдели Виктор Димчев – медийно известен, че е следствен и виден деец на Ранобудните студенти, който ми каза, че не иска да го снимам. Прибрах си телефона. Зад мен в същото време обаче се чуха караници, обиди и се обърнах натам, за да снимам. Без да искам, снимах Виктор Димчев. Той дойде: „Казах ли ти да не ме снимаш?” Изблъска ме, посегна към телефона ми и след кратко боричкане ми го отне. Почна да ме рита. Аз му извиках да ми върне телефона, а той ме ритна още един път в тестисите. Несъгласните студенти вече се бяха намесили и го дърпаха далеч. В интерес на истината, с помощ на някои от самите окупатори. Той все още държеше телефона ми, който отново настоях да си получа обратно. Така повторно се оказахме един срещу друг, за да получа удар по главата, от което ми паднаха очилата.”
Това го казва жертва на побоя, който явно се е състоял. Екипът на Министерството на вътрешните работи не го е установил, но е имало сигнали. Това е моят сигнал към Вас да се задействате.
Пак питам: ще понесе ли някой отговорност за бездействието, затова че никой не се е намесил, че се е стигнало до саморазправа? Лицето Виктор Димчев ще бъде ли привикано? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър – за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, моля Ви да ми предоставите тази информация и аз Ви уверявам, че ще бъде проверена. Съответно ще се свържем с въпросния господин и ще направим необходимото. Ако се установи, че някой е извършил нападение, побой върху него, той ще понесе своята отговорност, както и ако има случай, в който органи на МВР не са действали съобразно закона и не са реагирали на сигнал, също Ви уверявам, че ще има предприети съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Ради Николов Стоянов относно използването на фалшиви имена и самоличности от незаконните имигранти.
Заповядайте, господин Стоянов.
РАДИ СТОЯНОВ (Атака): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Йовчев. През последните месеци наблюдаваме един повишен брой на незаконно преминаващи границата ни с Турция лица, кандидатстващи за бежански статут. Един от тези нелегални имигранти, регистриран с името Салахедин Бин Аладин, намушка с нож, при опит за грабеж, 20-годишната студентка Виктория Христова в нощта срещу 2 ноември тази година. След залавянето му и изправянето му пред Софийския апелативен съд, където се гледа мярката му за неотклонение, той декларира, че е излъгал българските власти и всъщност се казва Фудат Абдул Кадер.
Този случай ясно показва, че в използваната система за идентификация и регистрация на незаконните имигранти има пропуски, които позволяват те да се регистрират под фалшива самоличност. За съжаление, по Ваши данни над 80% от нелегалните имигранти нямат документи и са декларирали своята самоличност по същия ред, по който го е направил и нападателят на Виктория. Това е изключително притеснително, особено на фона на факта, че вече дори в доклада на Държавната агенция „Национална сигурност” – Вие знаете, че ние от „Атака” от месеци алармираме за тази опасност, изнесен пред Консултативния съвет за национална сигурност при Президента, беше съобщена изключително обезпокоителната информация за повишаване на терористичната заплаха в страната с проникването на джихадисти, на представители на екстремистки и престъпни структури, заедно с така наречения „бежански поток” през последните месеци.
Също така в същия този доклад на ДАНС има информация за това, че непритежаването на документи от тези лица затруднява силно процедурата за предоставяне на особена закрила, в това число и мониторинга за установяване на рискови елементи, при положение че ние от „Атака” говорим по този въпрос от месеци.
Във връзка с това, господин министър, бих искал да ми отговорите: как всъщност се казва нападателят на Виктория Христова и новата му самоличност беше ли потвърдена по някакъв независим канал, или отново тя се крепи само единствено на неговата честна дума?
За колко подобни случая на нелегални имигранти, представящи се с фалшиви имена, имате информация и какви мерки смятате да предприемете за предотвратяване на подобни практики в бъдеще?
Също така бих искал да ми отговорите: какви наказания ще бъдат наложени на служителите, допуснали регистрацията на нелегален имигрант под фалшиво име? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Стоянов.
Господин министър – за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, по повод на Вашия въпрос мога да предоставя следната информация. Лицето, обвинено за нападението на Виктория Христова, е задържано на 18 ноември 2012 г. от „Гранична полиция”, без документи за самоличност. Тогава той се е представил като Салахедин Бну Аладин. На 7 февруари 2013 г. същото лице подава молба за закрила в Държавната агенция за бежанците, където е регистриран като Салахедин Бин Аладин.
На 14 ноември 2013 г. пред Софийския апелативен съд въпросното лице заявява, че истинското му име е Фудат Абдул Кадер. Към момента установяването на неговата самоличност е елемент от досъдебното производство. Предоставянето на допълнителна информация е от компетентността на съответната прокуратура.
Около 80% от незаконните имигранти влизат на територията на страната без документи за самоличност. Данните на Държавна агенция „Национална сигурност” сочат, че от началото на 2012 г. до момента са установени над 2000 чужди граждани, подали молба за закрила, които след уточняване и проверки от страна на интервюисти и преводачи променят първоначално декларираните си имена.
Същият проблем съществува и в други страни на Европейския съюз, които са подложени на сериозен имиграционен натиск. Според Закона за убежищата и бежанците, както и според документите на ООН за статута на бежанците, това не е достатъчно основание за отказ за предоставяне на закрила.
Според действащите закони и при строго спазване на международните договори, подписани от България, лицата с неустановена самоличност и без категорично потвърдени версии за произхода им минават през поредица от процедури, за да бъдат минимизирани рисковете за националната сигурност. За целта от септември 2013 г. е създаден и утвърден алгоритъм за работа на МВР и ДАНС, който се прилага и в други страни от Европейския съюз, обект на засилен имиграционен натиск. Служителите на „Гранична полиция” провеждат интервюта с незаконните имигранти веднага след тяхното задържане, независимо дали имат или не документи за самоличност. Събраните данни се сравняват и с информацията от интервютата на другите задържани. На следващ етап от имигрантите се снемат биометрични данни, пръстови отпечатъци. Цялата събрана информация се въвежда, обработва и сравнява чрез издирвателна дейност – национална и шенгенска информационна система, Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС-2) и системата „Фай нетуърк дейта” на Международната организация за криминалната полиция „Интерпол”. Всеки ден служителите на „Гранична полиция”, на ДАНС и на Агенция „Фронтекс” с помощта на преводачи провеждат беседи с имигрантите за установяване на опасни за обществото лица. Събраната информация се обобщава и сравнява с информационните банки на Европол, Интерпол бюрата и партньорските служби по линия на двустранното полицейско сътрудничество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, господин министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря, приключвам.
За допълнително минимизиране на рисковете по утвърдената методика се извършват допълнителни проверки и се провеждат повторни интервюта с незаконни имигранти, които при първоначалните беседи са проявили признаци, отговарящи на профила на субекти, опасни за обществото и всички граждани.
Предвидени са промени в Закона за бежанците, според които до окончателното произнасяне на Държавната агенция по бежанците, за нелегални имигранти се смятат тези, за които няма достатъчно информация, не са потвърдени техните самоличности или за които считаме, че съществуват определени рискове. Те ще бъдат в места за настаняване от затворен тип, докато не се извършат абсолютно всички проверки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин Стоянов, за реплика.
РАДИ СТОЯНОВ (Атака): Уважаеми господин Йовчев, така представената от Вас система за установяване самоличността на тези лица звучи много добре. Факт е обаче, че тя е пропуснала да установи самоличността на нападателя на Виктория. Това означава, че във Вашата система все пак има пропуски. При положение че тя работи за мнозинството от нелегалните имигранти, а също така на фона на изключително обезпокоителните факти за огромния брой избягали криминални престъпници от различни затвори в Северна Африка и Близкия Изток, а Вие знаете, че според официални източници от редица арабски държави, примерно 1117 терористи, свързани с „Ал Кайда”, са избягали от затвора в Бенгази, 500 души – от Абу Гариб, 3000 – в Йемен, още 20 хиляди от затворите в Египет. Техният логичен избор е да напуснат страните си и най-логичният маршрут е през България. Това изключително много би трябвало да притесни службите за сигурност и органите на МВР и те да помислят за по-ефективен начин за установяване на истинската самоличност на тези лица.
За съжаление, ние от „Атака” обикновено много по-бързо от официалните власти реагираме на подобен род заплахи и предлагаме решение. Вие знаете, че ние бяхме първи, когато трябваше да се предложи решение за пресичане на бежанската вълна. Тогава ние предложихме да бъде изградена стена. Няколко месеца по-късно правителството стигна до същия извод.
Бих искал да Ви предложа идея. В предните ми въпроси, които зададох по подобна тематика към Вас, също имах някакво предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, господин Стоянов.
РАДИ СТОЯНОВ: Смятам, че много по-ефективно за изясняване самоличността на лицата би било, ако се свържете с посолството на Сирия и изискате от тях информация. Ако Вие работите с посолството на Сирия, бихте могли да установите поне дали имената, които нелегалните имигранти Ви дават, са истински или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Две минути за дуплика, господин министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Стоянов, уверявам Ви, че се отнасяме изключително сериозно към всички рискови заплахи за националната сигурност, включително и с особено внимание към опасността на територията на страната да навлязат лица, които са опасни за обществото. За съжаление, нито една страна в света не е успяла да реши този проблем с еднозначната идентификация на имената на лицата. Именно заради това се прави снемането на тези биометрични данни, за да може след това с обмена на информация с всички партньорски служби, не само в Европейския съюз, да се минимизират тези рискове.
Искам да Ви уверя също така, че сме изградили методика и система, която считаме, че събира в себе си най-доброто, което в момента прилагат партньорските ни служби, и опита, който те имат. Продължаваме да работим в тази посока. Това беше една от основните цели на моите посещения в Съединените щати и Израел. Уверявам Ви, че ще продължим да работим в тази посока. Няма да спрем за минута и да подценим този въпрос.
По отношение на предложеното от Вас – в много ограничени случаи можем да се обърнем към посолството на Сирия, тъй като има ясни международни спогодби. В случаите, когато има лица, които желаят да се завърнат обратно или по някаква друга причина – загубили са документите си за самоличност, ние можем да се обърнем, а и това е редовна практика, към всички посолства. Но в случаите, когато те заявяват, че са бежанци от Сирия, по международните спогодби ние нямаме право да предоставим информация за тях на официалните власти, от които те заявяват, че бягат. В тези случаи сме ограничени от международните норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Следва въпрос от народния представител Ирена Любенова Соколова относно преминаване на служителите на ГДБОП през детектор на лъжата – полифизиограф, както и оценяването им с тестове за лоялност към системата за сигурност.
Госпожо Соколова, заповядайте да представите въпроса.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, когато решихте да изпратите служителите от ГДБОП на специализираните оценъчни сесии с детектор на лъжата и с методики за изследване на степен на лоялност, Вие може би сте се позовали на онази инструкция, която има в МВР, състояща се от 22 члена, която описва какво се прави спрямо хората от системата, за които има данни за корупция. Най-вероятно това е нормативното Ви основание – една инструкция за организацията и технологията на използването на психологическите методи за превенция и противодействие на корупцията в системата на МВР. Решението кой да бъде тестван и изследван се взема от Вас и по предложение на шефовете на дирекциите в МВР. Разбира се, процесът завършва с експертно-психологическо заключение. Ако в него се потвърдят данните за корупция, на проверявания се съставя оценка за изпълнение на длъжността, тоест казва се да или не на неговата лоялност към системата.
Случаят обаче, по който искам да поговорим. Една цяла дирекция служители – на ГДБОП, трябваше да преминат през тези сесии на оценка, през проверка със специфични методи и детектор на лъжата, и тестове за лоялност.
Тук следва да се знаят няколко неща: профсъюзът на полицаите обжалва инструкцията във Върховния административен съд и твърди, че тя не просто трябва да бъде отменена, а следва да бъде обявена за нищожна. Синдикатът твърди, че инструкцията е издадена в нарушение на закона и следователно накърнява правата на всички негови членове, не е публикувана в държавен вестник, а това е задължително, тъй като засяга неограничен кръг хора. Върховният административен съд е отменял не един и два акта на това основание. Тази инструкция обаче се прилага не само за служителите, но и за кандидатите за работа и за курсантите в Академията на МВР. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Господин мистър, във връзка с това Ви питам и настоявам за конкретни отговори: след преструктурирането на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и сливането й с ДАНС ли започна тестването на служителите в Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” с полифизиограф (детектор на лъжата) и методиките за лоялност? Колко служители и служители на кои административни нива преминаха през психологическото изследване? Дали преминалите служители и неиздържали тестовете са обявени за нелоялни и са отстранени от системата, каква е тяхната съдба? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, във връзка със зададения от Вас въпрос относно преминаване на служителите на бившата Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в МВР през полифизиограф, както и оценяването им с тестове за лоялност към системата за сигурност Ви предоставям следната информация.
Първо, искам да Ви уверя, че по никакъв начин това не е заповед на министъра на вътрешните работи и не е по инструкцията, която Вие цитирахте. Проверката и тестовете на тези служители нямат нищо общо с тази инструкция. Това, което казахте за тази инструкция, в много голяма степен и аз го споделям. Ние вървим в тази посока, за да променим нормативната база.
Съгласно § 13, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” служебните правоотношение на държавните служители от бившата ГДБОП преминават в служебни правоотношения с ДАНС като отговарят на изискванията за работа в нея. За всички държавни служители в бившата ГДБОП, подали заявление за назначаване в ДАНС, е приложена стандартната процедура за назначаване в ДАНС. Тази процедура включва и проверка за установяване на психологическа годност. Скрининговият полифизиографски тест е въведен със Заповед на председателя на ДАНС от 6 август 2010 г. Тестът е част от проверката за установяване на психологическата годност на кандидатите за заемане на длъжност в ДАНС, при която се провеждат писмен тест, индивидуално психодиагностично интервю и други психологически тестове. Процедурите за назначаване на държавните служители на бившата ГДБОП, в това число и проверките за психологическа годност, започват през месец юли и приключват на 27 септември. Служителите, които отговарят на изискванията за работа в ДАНС, са назначени на държавна служба, считано от 1 октомври.
През процедурата за назначаване са преминали 778 държавни служители от бившата ГДБОП. От тях 690 души са назначени на длъжности в ДАНС, 29 служители са заявили желание да останат на работа в МВР или да прекратят служебните си правоотношения с министерството, 59 души не са утвърдени от постоянно действащата комисия, създадена със заповед на председателя на ДАНС и не са назначени в агенцията.
Със заповед на министъра на вътрешните работи и съответните органи по назначаване по чл. 186 от Закона за МВР всички държавни служители, които не са преминали в ДАНС, са назначени на вакантни длъжности в други структури на МВР, считано от 1 октомври. Трима от тези 59 души, които не са утвърдени от комисията в ДАНС, са подали заявление за прекратяване на служебните си правоотношения с МВР поради пенсиониране и са издадени съответните заповеди. Други двама служители от тях са отказали да встъпят в длъжност и служебните им отношения с МВР са прекратени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожа Соколова има възможност за реплика в рамките на две минути.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, когато служител от системата на МВР има достатъчно данни за корупция, би следвало срещу него незабавно да започне разследване, както би станало с всеки друг гражданин, ако не се назначава комисия, която да събере и оцени информацията.
Ако добре разбрах от отговора Ви, онези от служителите, които са преминали през специализираните тестове и методики за оценка на техния личностен капацитет, в това число степен на лоялност към системата, които не са пожелали да започнат в ДАНС и на които тестовете за лоялност показват, че не могат да работят в ДАНС, са преминали в други структури на МВР. Тоест те не са лоялни да работят за ДАНС, обаче са лоялни да работят за МВР. Тоест, ако работиш в ДАНС, трябва да отговаряш на определени критерии, но за да работиш в МВР, няма такива критерии и там степента на лоялност, и това, че не издържаш детектора на лъжата, не е от особен проблем.
Бих искала да Ви попитам: кой носи отговорността за надеждността на резултатите от това изследване? По какъв начин е гарантирана сигурността на придобитата по време на изследването информация? Лична и свързана с професионалните Ви ангажименти ли е тя впоследствие? Резултатите от полиграфското изследване използвани ли са като критерии за назначаване и отклоняване от назначаване впоследствие? Какво се случва със служителите, които не са назначени?
Това, което искам да кажа, е, че е недопустимо и порочно, всъщност това, което съсипва системата, е именно подобен род проверки, а още по-порочен е начинът на използване на резултатите от проверките, защото това прави системата все по параноидна и все по-тревожна.
От една страна, изглежда, че органите на реда са погалени от системата за това да могат да бъдат изследвани и да преминават само през една инструкция за правозащита, но от друга, подложеният на психотестове и детектор на лъжата няма право на защита, защото не подлежи на оценка по системата за правораздаване на Република България.
Господин министър, искам да Ви попитам: как беше избрана фирмата за оценка на служителите в ДАНС? Каква част от хората преминаха през изследване на външната фирма и колко от изследваните преминаха през оценките на Института по психология на МВР? Знаем, че и Националната разузнавателна служба, и други дирекции в Министерството на вътрешните работи разполагат с възможност да правят оценки чрез детектор на лъжата. Как беше направена обществената поръчка и изобщо имаше ли обществена поръчка за подбор на фирмата, която извършваше изследванията на служителите?
Последният ми въпрос е: кой взе комисионната? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, уважаеми господин министър да отговорите на серията от въпроси, които Ви зададе госпожа Соколова.
Искам само да напомня на народните представители да спазват правилника. Въпросите би следвало да се съдържат в писмения въпрос и да се ограничават до предварително обявената тема.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, може би не сте ме разбрали достатъчно ясно и ще се опитам пак да потвърдя – само двама служители не са преназначени, защото са отказали да встъпят в длъжност. Никога не съм споменал „нелоялност” на тези служители. Винаги говоря, че не отговарят на изискванията за постъпване в ДАНС по методика, действаща от 2010 г. и методиките, които се използват, са утвърдени и признати методики.
Ако има съмнение за лоялността на някои от тези служители, те са преназначени на такива длъжности в Министерството на вътрешните работи, които не изискват незабавно боравене с класифицирана информация. Неиздържането на един такъв тест не е основание те да бъдат освободени от системата. Именно поради тази причина аз считам, че това е правилният вариант и начин да се подходи към тях.
Пак искам да Ви уверя в следното: никога не твърдя, че тези хора са нелоялни. Аз казвам, че тези хора и според изследванията в Държавна агенция „Национална сигурност”, не отговарят на изискванията. Вие ги наричате нелоялни и аз не съм съгласен с Вашето твърдение.


Второ, искам да Ви уверя, че Министерството на вътрешните работи по никакъв начин не е било обвързано с този процес. Така че аз не съм наясно нито по какъв начин са провеждани тези изследвания, наемани ли са външни организации, какви са те и как. Единственото, което мога да Ви отговоря в тази връзка, е, че по искане на Държавна агенция „Национална сигурност” психолози от Института на Министерството на вътрешните работи бяха отделени и изпратени там, за да извървшат такива тестове.
Не можах точно да Ви разбера за каква комисионна говорите. Искам да Ви кажа, че съм много далеч от такива неща. Ако се опитвате да направите някакво внушение, мисля, че е доста нелеп опит. Ако имате някакви данни, то, моля Ви, предоставете ги на компетентните органи да извършат проверка. Иначе другото, което правите, е непочтени отношения към обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Следващият въпрос е зададен от народния представител Десислава Атанасова. Той е относно размера на средствата, осигурени от бюджета на Министерството на вътрешните работи за охрана и опазване на обществения ред около сградата на Народното събрание през последните пет месеца, считано от 14 юни 2013 г.
Заповядайте, госпожо Атанасова, да зададете Вашия въпрос.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, господа министри! Уважаеми министър Йовчев, повече от пет месеца Народното събрание на Република България работи при безпрецедентни мерки за сигурност. Ангажирани са стотици служители на Министерството на вътрешните работи, специализирани автомобили и техника не само на софийското подразделение на МВР, но и от областни дирекции на МВР от цялата страна.
За нас е интересен въпросът: какъв е броят на ежедневно ангажираните служители, специализирани автомобили и техника на СДВР и областните дирекции на МВР от цялата страна за охрана и опазване на обществения ред около сградата на Народното събрание през последните пет месеца, считано от 14 юни 2013 г., и какъв е размерът на средствата, осигурени от бюджета на Министерството на вътрешните работи, за опазване на обществения ред около сградата на Народното събрание през последните пет месеца? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на въпроса на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, във връзка с отправения от Вас въпрос мога да Ви информирам следното. В изпълнение на изискванията на Инструкция № Із 1231 от 2008 г. на МВР, регламентираща опазването на обществения ред при провеждане на масови мероприятия, от началото на протестите на 14 юни 2013 г. всеки ден Столична дирекция на вътрешните работи се утвърждава от План-разстановка. Той включва необходимите сили и средства за обезпечаване на мероприятията. Броят на ангажираните служители се променя и определя в зависимост от динамичната оперативна обстановка, като се вземат предвид и изискванията на Инструкция № Ір-2453 от 2012 г., която регламентира реда за разпределението на работното време на държавните служители в МВР. Сложната обстановка по линия на обществения ред и постоянните ангажименти на униформения състав обосновават необходимостта от командироване за охрана на протеста в София на служители от различни областни дирекции на МВР. Тяхната численост е между 20 и 500 служители в различните дни.
Между 14 юни и 27 ноември 2013 г. за охрана на гражданските протести в столицата са били командировани общо 7927 служители от 27 областни дирекции на МВР в цялата страна. Стойността на положения от тях извънреден труд е изчислена в съответните дирекции на 234 хил. 882 лв. Към тази сума се добавят и допълнителните разходи в бюджета на МВР за обезпечаване на протестите от служителите на Столична дирекция на вътрешните работи. Към 27 ноември 2013 г. тези допълнителни разходи са били в размер на 1 млн. 599 хил. 361 лв. В тази сума са включени и средствата за реално положения извънреден труд от служителите на СДВР, както и средствата за горива, светлоотразителни жилетки, закупуване на скоби и други. Към момента общият размер на изчислените извънредни разходи на Министерството на вътрешните работи по охрана на гражданските протести в София между 14 юни и 27 ноември 2013 г. е 1 млн. 834 хил. 243 лв. В Столичната дирекция на вътрешните работи начислението за извънреден труд за месеците юни, юли и август е изплатено. На 10 септември са изплатени и награди на служителите, участващи в охрана на протеста.
В други звена на МВР, в които извънредният труд се отчита на тримесечие, средствата за месеците юли, август и септември са изплатени през месец октомври. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Госпожо Атанасова, заповядайте за реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, благодаря за изчерпателния отговор. От него стана ясно, че около 2 млн. лв. вече – средства на българските данъкоплатци, са изхарчени, за да се опази властта. Стана ясно, че седем хиляди български полицаи се използват за жив щит срещу мирно протестиращите български граждани. (Шум и реплики от КБ и „Атака”. Реплики от народния представител Павел Шопов.) Стана ясно, че в страната няма униформени полицаи, които да работят в приемните за граждани по областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. Стана ясно, че прокурорски преписки с месеци са по бюрата на работещите в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Най-големият проблем е, че стана ясно, че едно назначение, едно предложение от 14 юни провокира да бъдат изхарчени 2 млн. лв. на българския данъкоплатец за подобна дейност. Стана ясно, че българският народ сам е заплатил за това Вие и Вашето правителство да сте на власт. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господи Йовчев, заповядайте да отговорите на репликата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, няма да вляза в тона и да отговарям на внушенията, които направихте. Това е Ваше право. В едно демократично общество е така – всеки има право на мнение.
Може би неправилно сте разбрала това, което казах. До момента е имало командировани 7900 души. Това не означава, че те са ангажирани непрекъснато и непрестанно в охрана на протестите.
Информацията Ви, че застояват прокурорски преписки по бюрата и че приемните са празни, и че не се обработват сигнали на граждани, може би касае един друг период, който не е свързан с нашето правителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Има още един въпрос към вицепремиера.
Преди да дам думата на господин Десислав Чуколов, искам да обърна внимание на народните представители, че има промяна в парламентарния контрол. След господин Йовчев ще отговаря господин Чобанов, който е тук.
За целта информирам просто госпожа Ирена Соколова, която има въпрос към господин Чобанов, че ще го зададе по-рано, и господин Васил Антонов – че техните въпроси към министър Чобанов ще бъдат зададени след малко, след което госпожа Анелия Клисарова ще отговаря на въпросите на господин Владимир Тошев, на господин Гален Монев, Ирена Соколова, Станислав Станилов, Хами Хамиев, Златко Тодоров и Павел Шопов. Тоест разместването не се отнася до обхвата на парламентарния контрол, а просто в поредността на министрите, които ще отговарят.
Сега господин Десислав Чуколов ще зададе своя въпрос към вицепремиера господин Йовчев относно стрелба по наши гранични служители.
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Както виждате, от Партия „Атака” задаваме трети въпрос, който касае ситуацията с бежанците в България, изключително важна тема, която би трябвало да вълнува всички българи и по този начин прави тяхно достояние какво се случва в България, надявам се и като критика към вътрешния министър помагаме той да си върши по-добре работата.
Уважаеми господин министър, получаваме информация, че незаконни пришълци, както ние ги наричаме, защото това не са бежанци, които влизат на наша територия от Република Турция, са организирани, естествено, от турските власти. Като член на Вътрешната комисия и на Комисията за контрол на българските служби съм наясно с това, че има такава тенденция от турската държава да организира преминаването на тези хора през турска територия и те да влизат в България. От турска страна полагат доста усилия това да се случи.
Подтиквани от „Атака”, от наши решения, от общественото мнение Вътрешното министерство и българската държава започна да гради стена, да изпраща части, които да възпрепятстват този процес на безконтролно влизане на наша територия. Информацията, която стига до нас, е, че турски служители на тяхната Гранична полиция, или както се нарича там тяхната служба, употребяват оръжия, стрелят в краката на наши граничари, когато те се опитват да възпрепятстват това влизане на българска територия.
Затова е въпросът ми към Вас – да ми отговорите отговаря ли това на истината? каналът, по който получихме тази информация, предполага, че това е вярно, но все пак задавам този въпрос към Вас.
Също така, ако обичате, да отговорите, в тези пришълци, които идват от Турция, има ли случай досега да е намерено оръжие? Повтарям, под оръжие нямам предвид ножове или този тип хладно оръжие, а огнестрелно оръжие.
С интерес ще очаквам Вашите отговори, защото, все пак това дава яснота и на българските граждани що за хора са тези, които влизат в тази територия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Чуколов.
Уважаеми господин вицепремиер, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов!
Във връзка с въпроса Ви е извършена проверка в Главна дирекция „Гранична полиция”. Проверката установи, че няма данни за стрелба по наши служители. Към момента има добра комуникация и взаимодействие с турските власти, няма и не е получавана информация, че те транспортират с камиони нелегални имигранти до българската граница и ги насочват за незаконно преминаване през същата.
Рисковете за здравето и живота на българските гранични полицаи произтичат от дейността на трафиканти на хора и от евентуални агресивни действия на незаконни имигранти. За минимизиране на рисковете за здравето и живота на полицейските служители, които охраняват българо-турската граница, се предприемат следните мерки.
Всеки ден ръководителите провеждат инструктаж, в който съобщават информация за текущото състояние и оперативната обстановка. Посочват се рисковите фактори и формите на тяхното проявление, реда за противодействие, в какъв наряд са назначени служителите, за какъв срок и по какъв начин ще се действа при възникване на реална заплаха, реда за употреба на сила и помощни средства и мерките за безопасност. Осъществява се засилен контрол върху носенето на службата от отделните наряди при охрана на държавната граница. От Главна дирекция „Гранична полиция” са командировани четирима полицейски инспектори. Те, заедно с инспектори от предадените от областните дирекции на МВР сили, контролират денонощно носенето на службата от отделните наряди.
Извършено е усилване на патрулите, увеличен е съставът на нарядите чрез предаване на служители от Областната дирекция на МВР. Нарядите са окомплектовани с прибори за дневно и нощно наблюдение, ръчни термовизионни камери. При лошо време се осъществява непрекъснато техническо наблюдение с мобилни термовизионни системи. Всеки ден има полети на специализирания отряд за въздушно наблюдение. На борда на хеликоптера има тактически водач, който заедно с оператора на обзорната сензорна система наблюдава територията и предава информация в контролния център. Водачът управлява и действията на полицейските патрули.
В момента активно се използва и интегрираната система за видеонаблюдение, която е изградена в зона на отговорност на граничен полицейски участък – Свиленград. Тя е с дължина 58 км от линията на държавната граница. Системата предоставя предварителна информация за групи отделни лица, съсредоточаващи се в райони на турска територия и предприемащи опити за незаконно преминаване на границата. Постъпилата информация своевременно се предава на полицейските наряди с цел бърза реакция и осигуряване на тяхната безопасност.
В отговор и на допълнително зададения от Вас въпрос ще Ви кажа, че от последните месеци имаме един случай, в който трафикант, който се е опитал незаконно да преведе група, е установено, че в себе си има огнестрелно оръжие, което е било с патрон в цевта. Обезвреден е своевременно от нашите гранични служители, в момента има досъдебно производство и се надявам то да приключи успешно и той да си получи заслуженото наказание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Уважаеми господин Чуколов, имате възможност за реплика към министъра в рамките на две минути.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви.
Точно така трябва да се постъпва, господин министър, да се разяснява какво се случва по тази тема. Благодаря Ви за предоставената информация.
Но това трябваше да направите относно този случай, което снощи се случи в центъра на София. По-рано колегата ми, което първи зададе въпроса си – Любомир Владимиров, Ви попита може ли да предоставите тази информация. Знам, че форсмажорно и по-набързо трябва да се случи това, но все пак в центъра на София отново престъпление, където се предполага, че са замесени незаконни имигранти в България. Имаше достатъчно време да бъдете информиран и според правилника можете да вземете думата по всяко време да информирате Народното събрание, по този начин и българската общественост.
Общата тенденция, която виждаме, е, че трябва да се говори за тези теми и да се разясняват. Не се ли прави това, тогава започват спекулациите. Затова отново Ви насърчавам – направете възможното да се осветли какво се е случило снощи в центъра на София, това 25 годишно момиче от Плевен, както твърдят доста информационни сайтове, било ли е наръгано и какво е състоянието й, има ли задържани по този случай. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чуколов.
Заповядайте, господин вицепремиер, да предоставите още информация.
ЗАМЕТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чуколов! Поемам ангажимента в момента, в който разполагаме с достатъчно данни, да бъдат оповестени публично. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин вицепремиер, за отговорите към депутати и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Успешен ден!
Сега преминаваме към въпросите към министър Петър Чобанов – министър на финансите, който първо ще отговори на въпрос от народния представител Васил Антонов. Въпросът е относно неправомерни действия на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите във Велико Търново.
Заповядайте, уважаеми господин Антонов, да зададете Вашия въпрос.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Чобанов, уважаеми колеги! Моят въпрос е породен от постъпили редица жалби през последната половин година относно проведени проверки от Данъчно управление – Велико Търново, върху плевенски регионални фирми, при които са констатирани нарушения. В една част от търговците и фирмите, които са проверени, остава горчивото впечатление, че това се прави тенденциозно. В тази посока е единият от цитираните случаи.
През 2012 г. бе направена данъчна ревизия на фирма „Екс леге” в град Плевен, която приключва с ревизионен акт от 13 октомври 2012 г. на Териториална дирекция на НАП – Велико Търново, в което са „установени” данъчни задължения в размер на 933 хил. 731 лв. Следва законосъобразната жалба до Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, при която проверка този ревизионен акт е отменен. В резултат на това последва нова проверка от данъчното управление, при което фрапиращият случай е, че се използват същите две проверяващи лица. Констатацията, разбира се, е същата, начислени са нови данъчни задължения в размер на 955 хил. 944 лв., от които отказ от данъчен кредит за 768 хил. лв. и начислени лихви за забавяне в размер на 188 хил. лв.
Тази констатация на ревизията е в резултат на превратно тълкуване на представените многобройни писмени обяснения и доказателства, с които се доказва, че фирма „Екс Леге” ЕООД – град Плевен, не е осъществила и не осъществява никакви незаконосъобразни действия.
Уважаеми господин министър, тук е и моят въпрос. Умишлено не искам да цитирам имената на двамата служители, които са извършили проверката, защото презумпцията ми е, че мисията на всички служители е да извършват превантивен контрол и съответно да осигуряват обективност при осъществяването на тази си дейност. Но тук, с оглед на това, че цитираната фирма е достатъчно авторитетна в Плевен и в региона, дава в голяма степен поминък на достатъчно хора и в досегашната си дейност не е имала подобни негативни практики, смятам, че е налице извършване на незлоумишлени възможности за престъпление по служба. Моля Ви за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Антонов.
Уважаеми господин Чобанов, заповядайте да отговорите на депутатския въпрос.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Да, благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Антонов, конкретният случай, който представихте от трибуната на Народното събрание, е част от голямата тема как бяха третирани през периода на управление на ГЕРБ конкретни фирми и лица и като цяло какво беше отношението за възстановяване навреме на данъчен кредит. Като цяло, там, както и до момента, неколкократно беше изнасяно като информация, имахме редица случаи за забавяне на данъчния кредит и третиране на фирмите по различен начин.
С тази цел ще се спра накратко и на мерките, които предприехме, за да прекратим тези практики. От 1 юли 2013 г., с цел подобряване на бизнес средата и ликвидността, е въведена строга отчетност на процеса на възстановяване на данък добавена стойност, която включва: стриктно спазване на законоустановените срокове за възстановяване; въвеждане на принцип на възстановяване на ДДС по поредност на подадените справки-декларации; ежемесечен анализ на невъзстановения ДДС и причините за неговото невъзстановяване, както и ежедневен контрол в процеса на възстановяване и публикуване на информация.
Невъзстановеният ДДС в срок е намален с над 150 млн. лв. за този период, като са възстановени на бизнеса близо 2 млрд. 200 милиона данък върху добавената стойност.
По отношение на прекратяване на практиката на формално основание да се отказва данъчен кредит на задължените лица със становище на изпълнителния директор на НАП от месец юни 2013 г. е указано да се прекрати повсеместната практика на отказване на правото на ползване на данъчен кредит по ДДС на задължените лица с мотивите, че не е извършена доставка. На органите на НАП е разпоредено да събират доказателства и да доказват измама, когато има такава, а не да отказват на формално основание.
Инспекторатът на Министерството на финансите извърши проверка по фактите, които Вие изложихте в случая, и тя приключи със следните изводи:
При ревизията, приключила с ревизионен акт от 30 октомври 2012 г., са определени допълнителни задължения по Закона за данък добавена стойност на „Екс Леге” ЕООД, без да са анализирани всички факти и обстоятелства по направените констатации. Те са направени при непълнота на доказателствата, което е наложило отмяна на акта, но това налага и връщането на преписката за издаване на нов акт.
Въпреки че новата ревизия е възложена на същия ръководител на екип, включен е и нов член на екипа. С това разпореждане не са нарушени разпоредбите на ДОПК и утвърдената от изпълнителния директор на НАП процедура за възлагане на ревизия.
С цитираните по-горе ревизионни производства са определени задължения на дружеството за периода месец септември 2010 г. до януари 2012 г., в който период дружеството е осъществявало доставки по данък добавена стойност и е било данъчно задължено лице.
Необходимо е да се има предвид, че проверката на Инспектората на Министерството на финансите обхваща единствено законосъобразността на процесуалните действия на органите по приходите и по този начин проверката установи, че не са налице предпоставки за извършване, тоест не са налице извършвани умишлени престъпления по служба от група данъчни служители на ТД на НАП – Велико Търново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми господин Антонов, имате възможност за реплика.
Заповядайте.
ВАСИЛ АНТОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, колеги! Господин министър, аз Ви благодаря за отговора, но все пак Ви обръщам внимание, че ръководството на ТД на НАП – Велико Търново, от известно време е подменено. Настоявам да се извърши още една служебна проверка и не го правя индивидуално заради този конкретен случай, а защото е най-фрапиращият от поредицата от около 7-8 жалби в тази посока. Нека да бъдем внимателни, когато говорим, че трябва да има приходи в бюджета, защото точно тази е една от фирмите, която изчезна през последните три години и половина – като тези 100 хиляди фирми. Убеден съм, че и да има конкретност и някакво нарушение в тази дейност тя не би била по този тежък начин и в тези големи размери.
В мен остава общото впечатление, че се търсят мотиви за затрудняване дейността на определени фирми. Пак казвам, оставам с убедеността, че данъчните служители обективно вършат своята работа, но настоявам да възложите на новото ръководство още веднъж да провери конкретния случай. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Антонов.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Антонов, ще се съобразя с Вашето предложение. Мисля, че новото ръководство на ТД на НАП – Велико Търново, наистина ще се сблъска с наследени редица такива случаи и е добре да ги провери, за да може да разсее съмненията и от тук нататък подобни практики да не бъдат повтаряни, тъй като за събирането на приходите е необходимо, разбира се, да има доверие както между данъчно задължените лица и самите органи на НАП, които се грижат за това събиране на приходите. С всичките си действия до момента до голяма степен успяхме да възстановим това доверие, така че наистина този случай ще бъде проверен отново и ще бъдете информиран своевременно за резултатите от тази проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Ирена Соколова относно изнесена информация в медиите за направена ревизия с издаден ревизионен акт на „НДК – Конгресен център София” ЕАД, за периода 2005-2010 г.
Заповядайте, уважаема госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, според информации в националните печатни медии – публикация във вестник „24 часа” от 31 октомври 2012 г. и множество последвали статии след тази, Национална агенция за приходите е направила проверка и е издала ревизионни актове на Националния дворец на културата за дължими данъци и отдаване на имоти под наем за периода 2005-2010 г.
Аз Ви моля да ми отговорите: има ли издаден такъв ревизионен акт след направената ревизия? За какъв период е той и какви мерки са предприети във връзка с него от заинтересованите страни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Соколова.
Уважаеми господин министър, заповядайте да отговорите на въпроса.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Соколова! На Националния дворец на културата е извършена ревизия за определяне на задълженията по Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за облагане доходите на физическите лица, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и за задължителни осигурителни вноски за периода 1 януари 2005 г. – 31 декември 2010 г., както и по Закона за данъка върху добавената стойност за периода 1 декември 2005 г. – 31 декември 2006 г. и за периода 1 април 2007 г. – 30 април 2011 г.
За извършената ревизия е издаден ревизионен акт на 2 май 2012 г., същият е обжалван. С решение от 7 август 2012 г. Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София, ревизионният акт е отменен в оспорваната част и върнат за нова ревизия за определяне на задълженията по Закона за корпоративното подоходно облагане за периода 1 януари 2005 г. – 31 декември 2010 г. Ревизията е приключила с издаден ревизионен акт от 5 септември 2013 г.
На 1 октомври 2013 г. срещу ревизионния акт е подадена жалба в Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители”. Във връзка с установените задължения по издадения ревизионен акт са предприети действия за доброволно изпълнение, за което е връчена покана на 7 октомври 2013 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Соколова, заповядайте – имате възможност да направите реплика на министъра.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Чобанов, въпросът, който Ви задавам, е във връзка с подмененото ръководство на НДК отпреди месец и половина, защото въпросът относно задълженията на НДК, които са възникнали и отчетени в периода 2005-2010 г. са натрупани от старото ръководство. Впоследствие тези задължения са били плащани чинно и заедно с това има генерирана печалба. Този въпрос Вие сте обсъждали дори на заседание на правителството през месец октомври. НДК е заплашен от запори за обезпечаване на публичните задължения, които, както казах вече, са натрупани в периода 2005-2010 г. – 11 млн. лв. Разменяте си писма с Министерството на културата и се чудите какво да правите, защото това са задължения за милиони и, забележете, отново за 2005-2010 г. ръководството, назначено след 2010 г., което генерира приходи и плаща задълженията, няма отношение към натрупаните задължения. Това обаче не попречи на Министерството на културата преди месец да смени това управление на НДК.
Как да си обясним факта, че Съветът на директорите на НДК беше уволнен, тези хора, които си внасят данъците и таксите, са уволнени и хората, които са обжалвали акта и са търсили начини да решават всякакви финансови и икономически проблеми – порочните проблеми, които не са техни, а са наследени, са принудени да дават обяснения по ревизия, за която няма отговорност?
В управлението на НДК в момента се връщат хора от времето, когато са създадени и трупани проблемите, когато са създадени и трупани задълженията в размер на 11 млн. лв. Това като някаква извратена благодарност ли се прави? Кой ще носи отговорност, ако има запори върху НДК? Счетоводната загуба на НДК е само от амортизации. Иначе НДК излезе на плюс с 1 млн. лв. и през 2011 г. не са били начислявани амортизации, платени са всички дължими местни данъци и такси за 2011 г. и 2012 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Соколова.
Уважаеми господин Чобанов, заповядайте – имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа, уважаема госпожо Соколова! В дупликата – струва ми се, че имаме известно отклоняване от същността и известно объркване по отношение на адресата на зададения въпрос. Ако имате интерес в тази област за проследяване на финансовото състояние и поведението на поредица от ръководства на Националния дворец на културата, можете да зададете въпроса в тази форма и съответно към отговорния ресорен министър в случая.
Знаете сама, че темата за финансовото състояние на дружества с държавно участие е много по-широка и могат да бъдат изнесени много негативни факти от последните четири години как се управляваха тези дружества и какви задължения натрупаха. Но затова ни е необходима допълнителна дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Чобанов.
Благодаря Ви за отговорите и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Успешен ден!
Сега преминаваме към отговорите на госпожа Анелия Клисарова – министър на образованието и науката.
Първият въпрос към нея е относно напредъка в процеса за създаване на висше учебно заведение в град Видин. Въпросът е зададен и ще бъде развит от народния представител Владимир Тошев.
Заповядайте, уважаеми господин Тошев, да зададете Вашия въпрос.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Въпросът ми е свързан с една отдавнашна мечта и дълго лелеян проект на видинчани и на хората от региона, защото още в началото на 90-те години е отхвърлена идеята за създаване на американски лицей във Видин на мястото на Партийния дом с мотива, че това е съвестта и честта на видинчани и няма да го дадат на империалистите.
В началото на новото хилядолетие успяхме да провокираме и задвижим един частен проект за създаване на Еврошвейцарски университет. Тогава министър и вицепремиер Даниел Вълчев каза, че докато е министър, няма да има висше учебно заведение във Видин. Процесът допреди девет месеца, февруари месец беше доста напреднал в изграждането на филиал на Русенския университет във Видин.
Моят въпрос е ориентиран точно в тази посока, госпожо министър, защото измеренията на този проект за Видин и региона са значителни – решават се социално-битови, икономически, демографски, политически и дори въпроси на националната сигурност. Аз мисля, че спор по тези теми няма. Бих искал да конкретизирате, докъде стигнаха нещата с реализацията на идеята за филиал на Русенски университет във Видин? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тошев.
Уважаема професор Клисарова, заповядайте да отговорите на господин Тошев.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Тошев! Като една от мерките за преодоляване на сложното демографско и икономически състояние на община Видин в свое решение от месец юни 2013 г. Общинският съвет е посочил изграждането на висше училище във Видин. В Министерство на образованието и науката неколкократно са постъпвали писма в подкрепа на проекта за откриване, първо, на частен Еврошвейцарски технически университет в града. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е разглеждала проекта за откриване на този университет три пъти – 2006, 2008 и 2011 г. като оценката и при трите разглеждания е била отрицателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование министърът на образованието и науката може да направи предложение пред Министерския съвет за внасяне в Народното събрание на проект за откриване на висше училище или основно звено, или филиал на висше училище едва след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация. По информация на агенцията нов проект за откриване на висше училище, основно звено или филиал на висше училище със седалище град Видин не е внасян за оценяване, в това число и от страна на Русенския университет „Ангел Кънчев”.
Във връзка с настоящото Ви питане поискахме информация от ръководството на Русенския университет „Ангел Кънчев” относно намерението му да инициира откриване на филиал на висшето училище във Видин.
В свое писмо ректорът на университета ни уведомява, че е изготвен инженерен проект за материална и информационна база на такъв филиал, но той не е финансово осигурен и не може да предложи добри условия за провеждане на учебен процес и научни изследвания с необходимото качество. Проектът предвижда обучение на студени по специалности от професионално направление „Машинно инженерство”, „Общо инженерство”, „Електротехника”, „Електроника и автоматика”, „Информатика и компютърни науки”, „Комуникационна и компютърна техника”, „Транспорт”, „Корабоплаване” и „Авиация”. На този етап поради липса на финансов ресурс, поради влошено икономическо и критично демографско състояние Русенският университет „Ангел Кънчев” не е предприел действия за внасяне на проект за оценяване от Националната агенция за оценяване и акредитация и има решение за неговото прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
Уважаеми господин Тошев, заповядайте, имате възможност за реплика на отговора на министъра.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо министър, решението, което споменахте тук на Русенския университет, е от 20 ноември – точно преди една година. При мен са копията на предварителното задание и проектът за откриване. Те са доста подробни, направени са пълни разчети, като се започне от материално-техническото осигуряване, мине се през учебните програми, характеристиките на преподаваните предмети, преподавателите и така нататък.
Става въпрос за следното. Първите четири години във Видин да се приемат по 150 човека. За да се стартира проектът, трябваше да се осигурят 1 млн. 307 хил. лв., а за да бъда по-точен – 1 млн. 307 хил. 196 лв. Ако това е проблемът, съжалявам тази държава и този регион, защото това не може да бъде пречка!
По принцип Ви казах: тук не става въпрос за 1 млн. 300 хил. лв., а за национална сигурност. Знаете, че Видин граничи с Югославия и с Румъния. Повече от десет години наши деца учат много качествено в съседните държави, получават почти безплатно образование. Започваме да губим национална идентичност. Има много голяма опасност преди нашата държава да се сети да открие там някакво висше учебно заведение, а тук става въпрос конкретно за филиал на Русенския университет, нашите съседи да ни изпреварят и да открият такова училище във Видин. Тогава ще стане още по-зле краят ни. Около Видин на 200 километра няма висше учебно заведение. Най-близките са в Плевен, София, Белград и Крайова.
Мисля, че след откриването на „Дунав мост 2” висшето учебно заведение ще бъде най-полезният за дълги, десетки години напред фактор, който да помогне за възстановяването на региона. Тук не става въпрос за пари, за нищо друго, освен за политика за спасяване на един загиващ край.
Надявам се, че в скоро време ще бъдем отново на власт и ще имаме тези 1 млн. 300 хил. лв., за да открием филиала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема проф. Клисарова, заповядайте, имате възможност за дуплика на репликата на господин Тошев.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Аз не мисля, че откриването на даден университет зависи от политическата власт. Казали сме, че образованието е над политиката и е приоритет.
Относно филиала във Видин, първо трябва да кажа, че положителна акредитация за филиал няма. Ако спазим нашия закон, такава акредитация трябва да има, но няма в министерството.
Искам да подчертая още нещо. Всички знаете демографския проблем. В момента Русенският университет е обявил повече места, отколкото кандидати има. Разбирам, че е стратегическо спасяването на един регион, но в случая можем да започнем с професионално училище, от което изключително много се нуждаем; можем да започнем с развитие на икономиката и въвеждане на дуалната система.
Не става въпрос за 1 млн. лв., а за принципи и оптимизация на университетската мрежа, което е залегнало в Стратегията за висшето образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Следващият въпрос към Вас е от господин Гален Монев и е относно включване на нелегитимни представители на студентите в Обществения съвет към министъра на образованието и науката.
Господин Монев, моля да го развиете в рамките на две минути.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема проф. Клисарова, въпросът ми вече не е толкова актуален, защото минаха повече от три месеца от времето, когато го зададох.
Искам все пак да дам малко данни именно по въпроса относно студентските представители.
Лично аз съм бил член и представител на студентските организации дълги години в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и ме боли, че в момента студентските организации са се маргинализирали и поради слабите студентски организации се стига до недопустими неща, като окупация на университети.
Въпросът ми беше провокиран от създаването на Обществен съвет към Министерството на образованието и науката. Бях притеснен кого ще излъчи Националното представителство на студентските съвети като свой представител.
Както знаете, това, което съм въвел в своя въпрос, е, че те нарушиха и собствения си правилник, и Закона за висшето образование, защото на последните парламентарни избори стана следното. Председателят на НПСС (Национално представителство на студентските съвети) Ангел Георгиев беше водач за парламентарните избори в Плевен и Велико Търново. Заместник-председателите Иван Кутеев и Яна Вангелова също бяха водачи на листи. Членовете на Изпълнителния съвет на НПСС Мария Немска и Александър Стойчев, както и други също се явиха в листи. Всеки от тях има право на собствена политическа позиция, но директното включване в политическото противопоставяне ги лишава от правото да представят българските студенти. Поради тази причина ми беше интересно кого те ще изпратят.
На първия съвет, който се е състоял на 17 септември, НПСС изпраща Кристиан Даскалов – главен секретар. Няма да коментирам политическите му пристрастия, защото през 2007 г. той е бил кандидат за общински съветник от Обединения блок на труда. След това – стипендиант на Висшия съвет на БСП. След това – лидер на младежкото СДС – Перник. След това започва работа в администрацията на президента Росен Плевнелиев.
Сами разбирате, че това е несериозно, още повече същият Кристиан Даскалов един месец по-късно беше между главните окупатори на Софийския университет, въпреки че е от Нов български университет и категорично отказваше диалог с Вас.
В тази връзка, в качеството Ви на орган по прилагане на Закона за висшето образование, какви мерки ще предприемете за освобождаване на НПСС от нелегитимните му членове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Монев.
Уважаема проф. Клисарова, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, във връзка с поставения от Вас въпрос искам да информирам за следното.
Със заповед № РД от 16 август 2013 г. е създаден Общински съвет като консултативен орган за решаване на проблеми от специалната компетентност на министъра на образованието и науката. Със същата заповед са утвърдени и Правилата за устройството и дейността на Обществения съвет, в които се уреждат съставът, функциите и организацията на дейността му. В съответствие с т. 4.4 от цитираните правила, съставът включва един представител на Националното представителство на студентските съвети в Република България. Представителите на студентските организации се предлагат от тях при спазване на установените в организацията процедури. Поименният състав на съвета се определя със заповед на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на съответните организации.
Националното представителство на студентските съвети в Република България е предложило в състава на Обществения съвет към министъра на образованието и науката да бъде включен председателят на НПСС Ангел Георгиев. Със заповед от 17 септември 2013 г. аз съм определила поименния състав на Обществения съвет, като под № 8 е включен Ангел Георгиев. Той е избран за председател на НПСС с решение на Общото събрание на организацията от 26 ноември 2011 г., като мандатът му започва от 1 януари 2012 г. и изтича на 1 януари 2014 г.
По данни от регистъра на действащите и прекъснали студенти и докторанти към момента на избора – 2011 г., Ангел Георгиев е със статут на докторант, отчислен с право на защита и на действащ студент по специалност „Икономика и търговия” в Стопанска академия в Свищов.
През 2012 г. Ангел Георгиев защитава докторска дисертация, за което му е издадена диплома. През същата година по данни на информационните системи Ангел Георгиев е със статут на студент, прекъснал поради слаб успех по специалност „Икономика и търговия” в Стопанската академия, след което се записва магистър редовно обучение срещу заплащане.
Съгласно чл. 67 от Закона за висшето образование, статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняването.
Ангел Георгиев, Яна Вангелова, Иван Куртев, Мария Немска и Александър Стойчев през 2013 г. са били кандидати за народни представители от Политическа партия „Средна европейска класа”.
В правилника на НПСС няма забрана ръководните му органи да се кандидатират за народни представители. Съгласно чл. 11, ал. 3 от правилника за членове на Изпълнителния съвет, Контролния съвет, както и за председател на НПСС, заместник-председател, главен секретар, председател на Общото събрание не могат да бъдат избирани членове на ръководни органи на партии и политически движения, а в случай че станат такива по време на мандата им в НПСС, правомощията им се прекратяват предсрочно. Няма данни посочените лица да участват в ръководните органи на Партия „Средна европейска класа”.
Яна Вангелова е студентка по специалност „Екология и опазване на околната среда” в Университета „Асен Златаров” в гр. Бургас. Иван Куртев е студент по специалностите „Спорт и педагогика на обучение на физическото възпитание” в Национална спортна академия. Александър Стойчев е студент по специалност „Промишлен дизайн” в Русенския университет „Ангел Кънчев”. Мария Немска не е член на ръководен орган на националното представителство на студентските съвети.
В заключение искам да Ви уверя, че избирането на посочените лица за членове на НПСС съответства на действащата нормативна уредба. Приемам изразеното от Вас безпокойство и считам, че поставените въпроси подлежат на дискусия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема професор Клисарова.
Уважаеми господин Монев, заповядайте, имате възможност за реплика.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател! Уважаема професор Клисарова, както казах, боли ме за маргинализирането на студентските организации. Самият аз съм действал и съм работил дълги години в студентски организации и съм много добре запознат как функционират, идеите и всичко добро. За съжаление, в момента именно поради тази причина попитах, в НПСС има хора, които дълги години са в тази структура и това се позволява именно заради чл. 72, 73 и 73а от Закона за висшето образование.
В тази връзка, не е ли време вече за някакви промени именно в тези членове, защото сами виждаме, че студентските организации са загубили доверието си, обявяват се за казионни, като цяло самите така наречени студентски лидери са обвинявани, че използват студентските организации за свои цели и именно явяването на толкова много хора от националното представителство на студентските съвети на последните парламентарни избори е показателно, че те използват организацията НПСС за някаква друга цел, не за защитаване на студентските интереси, а за влизане в обществено-политическия живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Монев.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Монев, искам да кажа, че по сега действащото законодателство и съгласно Закона за висше образование в цитираните от Вас членове – да, това е така, но ние сме длъжни в момента да спазваме закона, който съществува. В срещата с ректорите предишната седмица, а днес и със студентите от България, относно Стратегията за висше образование, това също беше обсъждано, в смисъл, че са необходими промени. Мисля, че те могат да започнат да се правят още с приемането на Стратегията за висше образование. Отворени сме за предложения, стратегията е на страницата на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващия въпрос, зададен от народния представител Ирена Соколова относно препоръки на Центъра за застъпничество за лица с ментални увреждания и Българския хелзинкски комитет по основни въпроси, акцентирани в решението на комитета по делото на MDAC срещу България от 11 октомври 2008 г.
Заповядайте, уважаема госпожо Соколова, да развиете Вашия въпрос.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър! Това е въпрос, който съм задала през месец септември. Заедно с това и към сегашния момент той звучи достатъчно актуално, тъй като засяга проблемите на приобщаващото образование. Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование. Това е залегнало във всички европейски и световни документи, които дефинират нуждата от грижа към хората с увреждания в областта на образователната система.
В образователната политика на цивилизованите държави отдавна е възприето разбирането, че средата трябва да предостави условията за развитие на потенциала на всяко дете, независимо от неговата специфика на функциониране. Най-важната особеност на приобщаващото образование, че то се основава на подхода на човешките права и социалния модел. Системата трябва да се приспособи към детето, не обратното – детето към системата. Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, на приемане, на подкрепа на индивидуалността на всяко дете и ученик в цялото му разнообразие от потребности и нужди в периода на обучение, чрез активно включване на всички ресурси, които са насочени към премахване на пречките пред ученето, научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на детето и ученика във всички аспекти на живота на общността, независимо от дефицитите на неговото съществуване.
Съгласно декларацията от Саламанка през 1994 г., която е подписана и от България, се призовават правителствата да приемат принципа на приобщаващото образование. Съгласно чл. 2 от декларацията, масовите училища, ориентирани към приобщаване, са най-ефективното средство за преодоляване на дискриминационни нагласи, изграждане на гостоприемни общности, развиване на приобщаващо общество и постигане на образование за всички. Нещо повече, те предоставят и ефективно образование на по-голяма част от децата и подобряват ефикасността, и в крайна сметка, финансовата ефективност на цялата образователна система.
В този смисъл аз задавам към Вас следния въпрос: отчита ли Министерството на образованието и науката и приема ли препоръките на Mental Disability Advocacy Center – Центъра за застъпничество на лица с ментални увреждания и Българския хелзинкски комитет по основните въпроси, акцентирани в решението на комитета по делото MDAC срещу България от 11 октомври 2008 г.? И как се съобразява Министерство на образованието и науката с осъдителните процедури по тази тема към нашата страна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Соколова.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, с промените в Закона за народната просвета през 2002 г. е регламентирано правото на децата и учениците със специални образователни потребности, със сензорни и с физически увреждания, с множество увреждания, с умствена изостаналост, с езикови и говорни нарушения, с обучителни трудности да се обучават интегрирано в детски градини, общообразователни и професионални училища, а с изменението на Правилника за прилагане на Закона за народната просвета през 2003 г. практическото осъществяване на този процес. След изчерпване на възможностите за интегрирано обучение, те могат да се обучават и в специални детски градини и в специализирани училища.
В допълнение с Решение № 894 от 22.12.2003 г. Министерският съвет е приел и Национален план за интегрирано обучение на деца със специални образователни потребности или с хронични заболявания в системата на народната просвета 2004 2007 г. Тези действия са предприети в съответствие с политиките на министерството за въвеждане на интегрирано обучение в системата на образованието в контекста на Декларацията от Саламанка от 1994 г. за образование при специални потребности. В посочения Национален план са намерили отражение именно основните постановки на Декларацията от Саламанка.

В резултат от провеждането на политики на интегрирано обучение рязко нарасна броят на интегрираните деца и ученици със специални образователни потребности. Непрекъснато намалява броят на учениците в специалните училища, най-вече в помощните училища за деца с умствена изостаналост.
През учебната 2003-2004 г. помощните училища са 76 с общ брой ученици 9163, а вече през учебната 2012-2013 г. са 49 – от 76 стават 49 тези училища, с общ брой 3234, или са намалели три пъти.
През учебната 2004-2005 г. интегрираните ученици с умствена изостаналост са 717, докато през учебната 2012-2013 г. броят им е 9734.
Министерството на образованието и науката осигурява и необходимите средства за обучението на ученици с умствена изостаналост както в общообразователна среда, така и в системата на помощните училища.
През 2013 г. единният разходен стандарт на един ученик е 3663 лв. за полуинтернати и 6680 лв. за интернати.
Добавка към стандарта за общообразователните училища за обучението на ученик със специални образователни потребности е 308. Както говорихме заедно по бюджета, през 2014 г. единният разходен стандарт за децата със специални образователни потребности се увеличава с 9%.
Основите на прехода от интегрирано към включващо обучение в нашата страна вече са поставени чрез реализирането на проекта „Включващо обучение” към Министерството на образованието и науката по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Основна цел на този проект е именно осигуряване на подкрепяща среда за равен достъп до образование и за отваряне на образователната система с оглед осъществяване на включващо обучение.
Една от подцелите е насочена към повишаване ролята на общообразователните училища и изграждане на нов модел на работа, при който училищата да имат инициативността и отговорността за цялостното осъществяване на процеса на включващо обучение чрез назначаване на екипи от специалисти в самите училища и обезпечаване на цялостния процес по включване и обучение на децата и учениците със специални образователни потребности.
Чрез този проект се подкрепя и процесът на деинституционализация, тоест подпомагане на включването в обучение в общообразователните училища на деца и младежи от домовете за деца и младежи с умствена изостаналост, които се извеждат от домовете в центрове за настаняване от семеен тип и в защитени жилища. Близо до тези центрове и защитени жилища са определени общообразователни училища, в които се назначават екипи от специалисти за подпомагане на обучението им в общообразователната среда. Това е важно да се подчертае.
По повод колективна жалба поради невключване в обучение на деца и младежи от някои от домовете за деца и младежи с умствена изостаналост трябва да кажа, че домовете не са в структурите на Министерството на образованието и науката, но то не остава безотговорно за тези деца, както и за обучението на всички деца в България.
За целта в Наредба № 1 от 23 януари 2009 г. за обучението на деца и ученици със специални образователни потребности и/или хронични заболявания, с която е прието държавното образователно изискване по чл. 16, т. 8 от Закона за народната просвета, се съдържа разпоредба помощните училища да организират обучение за децата от домовете за деца и младежи с умствена изостаналост в задължителна училищна възраст. С изпълнението на проекта „Включващо обучение” се осигурява възможност за надграждане на този процес чрез включване на децата от посочените домове в обучение в пилотни общообразователни училища с подкрепа на специалисти, назначени в тези училища в контекста на визията за деинституционализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Госпожо Соколова, заповядайте за реплика.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо министър, ще внеса няколко уточнения. „Интегрираното обучение и образование” беше термин, с който боравехме преди около 10 години. Впоследствие с мандата на ГЕРБ беше създаден проектът за включващо обучение.
Аз обаче Ви питам за приобщаващо образование. Това е препоръката, която имаме през 2008 г. Имаме осъдителна процедура заради факта, че не сме разработили модела, по който осъществяваме приобщаващо образование. То се основава на приемането, че всички деца и ученици могат да учат и се нуждаят от подкрепа в средата, в която са, така че средата да изгради ресурса да помогне на детето и ученика.
Идеята, когато се създаваше включващото обучение, е най-напред да се разработи пилотният проект, но паралелно с него да върви подготовка на средата за приобщаващото образование.
На практика България е застрашена от втора осъдителна процедура, последваща, защото с неприемането на Закона за предучилищното и училищното образование, където приобщаващото образование беше разработено като основен приоритет за грижа за децата със специални образователни потребности, отпадна и възможността да се справим с този проблем.
По отношение на домовете, за които ми говорите, за деца с умствена изостаналост, съответно и деца, които са лишени от родителски грижи, Вие знаете, че петкомпонентният проект на Министерството на труда и социалната политика за деинституционализация всъщност въведе възможността тези домове да се превърнат в центрове за настаняване от семеен тип.
Не може да се каже, че домовете не са към Министерството на образованието и науката и съответно то няма отговорност към тях. По-скоро това, което е от значение, е, че децата, обхванати от образователната система, вече и петгодишните, са ангажимент на Министерството на образованието и науката. Особено децата със затруднени интелектуални, физически и всякакви увреждания, би следвало да бъдат обхванати в модела, наречен „Приобщаващо образование”.
При приобщаващото образование се въвежда екипният подход за оценка на нуждите и дефицитите на всяко едно дете по конкретен случай. Във всеки екип задължително участва психолог, логопед, сурдо- или тифлопедагог – човек, който съответства на конкретния дефицит при развитието на детето. Осигурява се допълнителна подкрепа с оглед развиване на силните му страни. Осигурява се втори учител в паралелката. Въвежда се комбинирана форма на обучение, която позволява комбиниране на дневна и индивидуална форма по един или няколко учебни предмета.
Всичките тези дейности целят да осигурят необходимата подкрепа в процеса на приобщаване на детето със специални образователни потребности към средата.
Това, което ми се иска да чуя от Вас като отговор на репликата ми, е, че Вие ще поемете ангажимент приобщаващото образование да се превърне в приоритет по отношение на грижата към децата със специални образователни потребности. Проектът, който имаме в момента, за включващо обучение ще прерасне в политика на приобщаващо образование по отношение на децата със специални образователни потребности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, в проекта на Закона за средното образование това е налице и наистина включващото образование ще прерасне в приобщаващо образование. Затова и сега са включени, и в този проект екипи от специалисти, които са необходими за приобщаващото образование, макар и не в пълен план. Трябва да кажа, че имаме големи проблеми с намиране на хора, които могат да работят с тези деца. Това пък трябва да включи и висшето образование, специализации за учителите, което трябва да заложим в Стратегията за развитието, защото няма достатъчно добри специалисти, които да имат и практика, и опит. Затова е много необходим и този проект.
Аз казах, че домовете не са структури, но Министерството на образованието и науката е отговорно! В никакъв случай няма да бягаме от отговорност.
Мисля, че Вие ще подкрепите точно Закона за средното образование, както и да го наречем, в тези му части, които са изключително важни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Следващият въпрос е от народния представител Станислав Станилов.
Въпросът е относно търсене на имуществена отговорност за нанесените щети в Регионалния инспекторат по образованието в Пазарджик.
Заповядайте, уважаеми господин Станилов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, като народен представител от 13. многомандатен изборен район – Пазарджик, съм информиран за порочно провеждани конкурси и назначения от страна на директора на Регионалния инспекторат по образованието Йордан Чалъков след 2010 г.
В резултат са освободени от длъжност много лица, които са потърсили правата си по съдебен път и са възстановени на работа. Съдебните присъди са влезли в сила и са довели до изплащане на значителни обезщетения за сметка на бюджета на министерството. Като примери мога да посоча Павел Куцев, временно изпълняващ длъжността „директор” на Общински комплекс – Пещера, Никита Желев – временно изпълняващ длъжността „директор” на училище „Св. св. Кирил и Методий” в Мало Конаре, Тодор Джамбов – директор на гимназия „Иван Аксаков”, Пазарджик, Георги Василев Цветков – шофьор в Регионалния инспекторат по образованието в Пазарджик, и така нататък.
Само на изброените лица са изплатени обезщетения в размер на повече от 20 хил. лв. Допускам, че има и други такива случаи, но пълна информация за тях се съхранява в Министерството на образованието и науката.
Безспорно е установено, че господин Йордан Чалъков носи лична вина за нанесените щети на бюджета. Съгласно разпоредбите на чл. 80, чл. 101 и чл. 102 от Закона за държавния служител, господин Чалъков следва да възстанови на Министерство на образованието и науката получените суми.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите: какъв е пълният размер на вредите, нанесени на държавата чрез незаконните уволнения на господин Йордан Чалъков и ще му бъде ли предявен регресивен иск за търсене на имуществена и административна отговорност? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми проф. Станилов.
Уважаема проф. Клисарова, моля да отговорите на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, ще отговоря направо, ясно и точно: за Георги Василев Цветков сумата е 1803,48 лв., за Куцев – 1295,01 лв., за Тодор Иванов Джамбов – 854,70 лв., Никита Атанасов Желев – 5542,20 лв. или общо 9495,39 лв.
От всички тези суми само тази в размер на 854,70 лв. е възстановена по реда на чл. 221, ал. 2 от Кодекса на труда.
Освен това от бюджета на Инспектора по същите съдебни спорове са платени: адвокатски хонорари – 2793,91 лв., лихви в размер на 2418,92 лв., разноски за вещи лица – 178 лв., и държавни такси в размер на 609 лв. или общо е платена сумата 16 296,70 лв. за обезщетение по спорове за прекратяване на трудовите правоотношения, признати от съда за незаконни и съпътстващите разходи. Реалната сума е 16 996 лв., а не само тези, които споменах преди малко.
Възможност за търсене на лична и имуществена отговорност от работодател, който в изпълнение на функциите си е прекратил трудовоправните отношения, което е установено от съда за незаконно, има по реда на чл. 101, ал. 1 от Закона за държавния служител, предвиждащ отговорност за вреди, причинени от държавата или на гражданите чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод изпълнение на служебните задължения. Такава имуществена отговорност на държавните служители е пълна, но може да бъде ангажирана, само когато вредата е причинена при или по повод изпълнение на служебните задължения, умишлено или при груба небрежност. В случая трябва да говорим за груба небрежност.
Трябва да Ви кажа, че се повдига иск. Съответно съдът трябва обаче да реши и кога ще бъде решено това. Търси му се финансова отговорност и наказание на Чолаков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Уважаеми господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Няма кой знае какво да се репликира.
Аз благодаря за отговора. Мисля, че навсякъде, където се извършват в страната такива незаконосъобразни действия на администрацията, трябва да се носи отговорност, включително и парична, каквото е изискването на либералния пазар. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте, госпожо министър. (Реплики.)
Добре, благодаря. Вие се разбрахте с господин Станилов. Разбраха и българските граждани, че са предприети мерки по конкретния случай в Регионалния инспекторат по образованието в Пазарджик.
Следва питане от народния представител Хами Хамиев.
Питането е относно осигуряване на храненето на децата в предучилищната подготовка в детските градини.
Заповядайте, уважаеми господин Хамиев, за да развиете питането към министър Клисарова.
ХАМИ ХАМИЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо министър, моят въпрос е породен от следния важен и наболял проблем, който засяга хиляди родители и голяма част от българските общини, а именно целодневната организация на предучилищната подготовка.
Държавата задължава 5- и 6-годишните деца да посещават подготвителни групи, но не обезпечава финансово жизнено важна част от тази дейност, а именно храненето на децата.
Спорът е резултат от липса на синхрон между разпоредбите на Закона за народната просвета и финансирането, което държавата осигурява за неговото приложение. Спазвайки императивните разпоредби на Закона за народната просвета, правилника за неговото приложение и решенията на съдилищата, една голяма част от българските общини не събират такси за покриване на разходите за храна на 5- и 6-годишните деца в целодневните детски градини.
В срещуположния ъгъл са останалите общини, които прехвърлят този финансов товар върху родителите с обяснението, че не събират такса за обучение, каквато Законът за народната просвета забранява, а такса за хранене. В подкрепа на тези общини се явява Законът за държавния бюджет на Република България за всяка година.
Съгласно Решение на Министерския съвет № 20 от 10 януари 2013 г. и Указание № ФО-1 от 21 януари 2013 г. на заместник министър-председателя и министър на финансите за съставянето и изпълнението на бюджета на общините за 2013 г., които имат задължителна сила по смисъла на закона и указания на Министерството на образованието, младежта и науката при планирането на единния разходен стандарт за дете в подготвителна група към детска градина не са предвидени средства за издръжка – в частност за храна.
Всичко изложено по-горе доказва по един безспорен начин, че родителите не са освободени от такса за хранене, отглеждане и възпитание.
Парадоксът е, че, от една страна, държавата ги задължава децата им да посещават подготвителни групи, а от друга – общините им събират пари за това, че изпълняват това задължение. По този начин законът ощетява и родителите, и общините.
Уважаема госпожо министър, съгласно Закона за народната просвета посещаването на детски градини от тези деца става задължително и техните родители не могат да избират дали да изпратят детето си на детска градина или не, ако не разполагат с достатъчно средства, за да заплащат таксата за храна. Следователно това е задължение и не зависи от тяхната воля и възможности.
Нещо повече, съгласно чл. 47 от Закона за народната просвета, неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение и се наказва с глоба. Ето защо държавата, след като е направила задължително ползването на детска градина от 5- и 6-годишните деца, би следвало да осигури и средства за храненето им.
И в тази връзка моля да ми отговорите на следните въпроси, първият от които е: предвижда ли Министерството на образованието и науката нормативни промени с цел разрешаване на поставените проблеми и еднаквото им приложение във всички общини в България? Планира ли допълнителни средства министерството в следващия бюджет на Република България за обезпечаване на разходите за храна на 5- и 6-годишните деца в целодневните детски градини? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, уважаема госпожо Клисарова, да отговорите на питането на господин Хамиев.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Хамиев, съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за народната просвета подготовката на децата за училище две години преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или в училище, като родителите и настойниците не заплащат такса за обучението им.
Законодателят е освободил от такса само разходите, пряко свързани с подготовката на децата за училище преди постъпване в първи клас.
В случаите, когато се предоставят услуги извън обхвата на образователната услуга по подготовката им за училище, за тях се заплаща такса, предвид разпоредбите на чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета.
На основание чл. 19, ал. 2 от Закона за народната просвета във връзка с чл. 6, ал. 1, т. „в” и чл. 8 от Закона за местните данъци и такси за ползване на детските градини се събират месечни такси от родителите и настойниците.
В съответствие на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България компетентен да определи размера на таксата е съответният общински съвет. Държавата чрез Единния разходен стандарт за финансиране поема разходите за обучение на децата, които включват трудовите възнаграждения, осигурителните вноски от работодател, средства за квалификация на персонала, средства за социално-битово и културно обслужване и средства по чл. 4 и чл. 25 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Издръжката на децата в задължителната предучилищна възраст е споделена отговорност между държавата и общините, поради което в Единния разходен стандарт за деца от подготвителната целодневна група е включена и част от издръжката. Тази част за 2013 г. е в размер на 240 лв. на дете, изчислена като разликата между стандарта за издръжка на дете от подготвителна група и дете, посещаващо група за три и четиригодишните деца. За децата от подготвителните групи целево, над стандарта, от държавния бюджет се осигуряват учебни помагала и средства за подпомагане на храненето в размер на 72 лв. на дете. Тази година в бюджета са предвидени средства за целодневното обучение на следващите 5-6-годишни, но в същите размери.
Заплащането на такса за храна и консумативи от страна на родителите на децата, посещаващи целодневни подготвителни групи в детските градини, е законосъобразно, ако се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Закона за местните данъци и такси, отчитайки осигурените от държавния бюджет средства за подпомагане на издръжката.
С оглед изискването на Закона за народната просвета за задължителност на предучилищната подготовка Министерството на образованието и науката принципно подкрепя пълното освобождаване от заплащане на такси от родителите на децата, посещаващи подготвителни групи. В случай че законодателят освободи от заплащане на такса цялостната дейност, свързана с издръжката на подготвителните групи, а не само образователната услуга по подготовката на децата, то следва да се промени и размерът на Единния разходен стандарт за финансиране, за което мислим.
В новия закон, който следва да уреди обществените отношения в системата на предучилищното възпитание и подготовка и училищното образование въпросите, свързани с таксите за посещение на целодневни подготвителни групи в детските градини, ще бъдат прецизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисарова.
Уважаеми господин Хамиев, имате възможност за два уточняващи въпроса към отговора на министъра. Заповядайте.
ХАМИ ХАМИЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Клисарова, първо, да благодаря за обстойния отговор. Наистина съм радостен в момента, че въпреки няколкогодишното закъснение с новия закон се реши този проблем, който беше съзнателно или несъзнателно създаден от миналото Народно събрание.
Само да поясня малко – проблемът идва оттам, че никъде в закона няма ясно дефиниране на понятието „обучение”. Когато общините чрез наредба въведат такса за храна и при сезиране на съдилищата, те отменят тази такса, тъй като там е записано, че такса за обучението не се плаща.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Така е в Разград.
ХАМИ ХАМИЕВ: Не е само в Разград. Така е в Исперих – в областта, в Шумен и така нататък. Горе-долу в почти половината от българските общини в момента има такси за 5-6-годишните деца, което, от една страна, противоречи на идеята на самия закон, така че разчитам на Вас. Считам, че само по този начин би се постигнала търсената от закона цел за формиране на положително отношение към училището и създаването на мотивация за учене, за намаляване на необхванатите и отпадащите от училище деца, както и за социализиране на децата, включително за които българският език не е майчин – основният мотив, който е залегнал в закона.
Това е страхотна вест за родителите на 5 и 6-годишните деца. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Хамиев.
Госпожо министър, желаете ли думата? Не.
Следва въпрос от господин Златко Тодоров относно извършени кадрови промени в ръководството на Регионалния инспекторат по образованието – Монтана.
Заповядайте, уважаеми господин Тодоров.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моят въпрос относно кадровите промени в Регионалния инспекторат по образованието в Монтана е провокиран от крещящото противоречие между Вашите думи и дела, госпожо министър, които, бих казал, че нагледно илюстрират поговорката „Не ме слушайте какво говоря, а ме гледайте какво върша!” Веднага ще премина към фактите.
На форум във Велико Търново пред обществеността и пред медиите заявихте, че сферата на образование е надпартийна, че хората, работещи в сферата, ще бъдат оценявани по качеството на техния труд, по професионализма, и обещахте, че няма да има политически уволнения. Това че сферата е надпартийна, го казахте и преди малко в отговора към друг мой колега.
Не така обаче излиза на практика и веднага ще Ви кажа какво имам предвид. Това е уволнението на началника на Инспектората в Монтана. Уволнение, което е по Ваше предложение, и то на човек професионалист, човек, преминал през всички стълбички на професионалното развитие – госпожа Татяна Петрова. Заемаща последователно длъжностите учител, главен специалист, помощник-директор, старши експерт в Регионалния инспекторат по образование, след това директор на училище и през 2009 г., след като предишният началник на инспектората се пенсионира по време на управлението на господин Даниел Вълчев, след проведен конкурс госпожа Татяна Петрова заема поста. Нямам информация да има някакви дисциплинарни производства, проверки, сигнали и така нататък. Вие сте предложили на госпожа Татяна Петрова да й бъде прекратено трудовото правоотношение. За мен остава необясним фактът какви са истинските мотиви на това предложение? Това че такива на практика липсват и тя е имала добри резултати в ръководството на инспектората, говори и ме навежда на мисълта, че това е единствено по политически мотиви.
Затова още веднъж ще повторя въпроса: какви са истинските мотиви за предложението за прекратяване на служебните правоотношения на началника на Регионалния инспекторат по образованието в Монтана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Тодоров! С Писмо № 94-22-617 от 16 октомври 2013 г. на Министерството на образованието и науката е отправено предложение на госпожа Татяна Иванова Петрова за прекратяване на служебните й правоотношения като началник на Регионалния инспекторат по образованието – Монтана, на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител. Писмото е получено лично от госпожа Петрова на 21 октомври 2013 г.
С писмо от 28 октомври 2013 г. госпожа Татяна Петрова е изразила писмено съгласие за приемане на направеното предложение, като моли прекратяване на служебното правоотношение да бъде считано от 1 ноември 2013 г.
Със Заповед № РД 10-17-63 от 31 октомври 2013 г. на основание чл. 107 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на госпожа Татяна Иванова Петрова като началник на Регионалния инспекторат по образованието – Монтана. Причина за прекратяване на служебното й правоотношение е по инициатива на органа по назначаване.
Регионалният инспекторат по образованието е териториална администрация към министъра на образованието и науката, която осъществява управлението и контрола на системата за народна просвета. Служебните правоотношения на началника на Регионалния инспекторат по образованието – Монтана, са прекратени заради търсене на подходящ ръководител, който да осъществява по-ефективно политиката на министерството за управление и контрол на системата на народната просвета на територията на област Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Заповядайте, господин Тодоров, да направите реплика.

ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, не мога да бъда удовлетворен от Вашия отговор. На практика Вие ми прочетохте техническата част – как се връчва заповед за уволнение, без обаче да посочите мотивите. Накрая загатнахте за тези мотиви и ние разбрахме, че те са по политическа причина.
Като допълнение към това свое твърдение ще Ви кажа, че освен професионалното развитие на госпожа Петрова, е извършено междинно оценяване на 31 юли 2013 г., като коментарът на оценяващия ръководител по време на Вашето правителство, когато Вие ръководехте министерството, е: „Реализира целите, заложени в работния план в съответствие с изискванията за обем, качество и срок. Задълженията по длъжностната характеристика, задачите от работния план и допълнително поставените задачи се изпълняват ефективно в съответствие с нормативните актове в системата на народната просвета, като проявява инициативност и отговорност. Успешно ръководи дейността на Регионалния инспекторат”.
Вие казвате, че търсите ефективност. В същото време сте й дали ефективна оценка. За мен се затвърждава впечатлението, че единствено нейното уволнение е в резултат на лилаво-червената метла, която започна още в началото на Вашето управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Желаете ли дуплика? Не.
Моля, господин Павел Шопов да зададе своя въпрос относно опитите на Младежката организация „Действие”.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Ще разтълкувам какво се крие под абревиатурата ЛГТБ. Това е някаква организация на лесбийките и гейовете.
Уважаема госпожо министър, твърде неприятно ми е да задавам такъв въпрос. Това са теми и въпроси, по които в България не се говори. И правилно не се говори, или малко се говори, защото все още нашето общество не е обхванато от тези пороци и бих казал – перверзии, но явно, че някои сили работят след съсипването на страната ни като икономика – и в културно, и в духовно отношение да се напредне и тук!
Конкретно моят въпрос е относно писмо, което сме Ви приложили, изходящо от така наречения или може би председател на Младежката ЛГБТ организация „Действие” с призив за провеждане на „мероприятие”. Случаят е по отношение на деканите в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Имаме информацията, че подобни призиви и писма са изпратени и в други висши и средни учебни заведения, така че акцията е повсеместна и масова. Има твърдение, че в Американския колеж в София било проведено изключително, цитирам: „успешно събитие”. Там се предлагат такива събития като прожектиране на филми, пропагандиращи такива нрави и отношения като беседи, разговори и тем подобни.
В тази връзка моля да ми отговорите: известно ли Ви е, че в българските учебни заведения се разпространяват подобни призиви? Осъществени ли са в българските учебни заведения или в някои от тях подобни скандализиращи обществения морал и добрите нрави „мероприятия”? В кои учебни заведения е станало евентуално? Какво се прави за пресичането на подобни опити и практики?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте за отговор, уважаема госпожо министър.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Шопов! Във връзка с Вашето запитване до Министерството на образованието и науката Ви уведомявам, че в Американския колеж в София никога не се е провеждало това събитие, организирано от Младежката ЛГБТ организация „Действие”. Тази информация е манипулативна и искат да се разшири дейността на тази организация. Традиционно в Американския колеж се отбелязва Денят на толерантността – инициатива на ЮНЕСКО, в която се включват и ученици от колежа. Темата за насилието и различните му проявления, както в училище, така и извън него, присъства постоянно в работата на колектива на училището. Тя е включена в тематичния план на класните ръководители и е част от цялостната работа за изграждане на умения в учениците да се справят с конфликтни ситуации.
Конкретното визирано събитие е организирано от ученически клуб „Ембрасе”, който с помощта на преподаватели и училищния психолог са провели дискусия на тема „Насилието и липса на толерантност в училище”. Училищният психолог е очертал причините, които пораждат насилие, признаците, по които може да бъде разпознат насилникът, стратегиите за справяне, когато ученикът е обект на насилие, и стратегиите за реакции, когато учениците станат свидетели на акт на насилие. Коментирана е и липсата на толерантност към малцинствата в страната, като са дадени конкретни примери за прояви на липса на толерантност. Ръководството на колежа е присъствало на дискусията. Представител на организация „Действие” също е присъствал като един от поканените гости. Той не е доминирал и ръководил дискусията и по никакъв начин не е бил ангажиран с организацията на събитието. Това доказва тяхната инвазия.
Изключително некоректно е събитието да бъде представено, че е организирано от Младежката ЛГБТ организация „Действие”. Във връзка с това, че писмото на господин Марко Марков е адресирано до ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и деканите на факултетите, Ви уведомяваме за следното: в Министерството на образованието и науката не е постъпила информация от висши училища за получени предложения от представители на Младежката ЛГБТ организация „Действие” за провеждане на мероприятия на организацията на територията на висшите училища.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за висшето образование, не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, по социален произход, политически възгледи и вероизповедание с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище, в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.
Висшите училища у нас се ползват с академична автономия, която според чл. 19, ал. 3 от цитирания закон включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията им. Ръководствата на висшите училища вземат самостоятелно решение за провеждане на мероприятията на тяхната територия. Министерството на образованието и науката няма правомощия да разрешава или забранява инициативи и проекти, но такива все пак зависят от решението от ръководството на висшето училище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо министър.
Господин Шопов, за реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, в голяма степен Вашият отговор е успокояващ, че не се е състояло такова „мероприятие”, а тези хора използват дезинформация и явно правят опити да зарибят и да подлъжат деканите и ректорите на учебните заведения или директорите на средните и основни училища. Явно, че тези опити все още са като „премерване на температурата”, как ще бъде реагирано. Това, което се прави в момента, е пореден такъв опит. Те са правени през последните години много пъти, но обществото общо взето реагира адекватно, включително държавните институции, включително училищата и висшите учебни заведения от системата на българското образование.
Този въпрос можеше да бъде и питане, защото в питането се говори за политики, за тенденции, виждания и възгледи на министрите, ръководещи министерствата и ведомствата. Мисля, че и така зададен, този въпрос е актуален и достатъчен, има своето превантивно значение, има значението да възпре и пресече такива опити, каквито в България ще се правят все повече и повече, като имаме предвид практиката в много европейски страни.
Има държави, в които нарушаването на добрите нрави, според нашите възгледи вече се е превърнало в такава практика. Там официално и легално се осъществяват подобни „мероприятия”, за които бленуват някои хора – виждаме кои.
От тази гледна точка Ви благодаря за дадения отговор. Приканвам Ви и моля да бъдете съобразно правомощията си, а Вие като министър в системата имате правомощия – не може да говорим за пълно самоуправление, има методически възможности в тази връзка, най-малко сигнални функции на съответните органи – да бъдат пресичани подобни опити срещу добрите нрави и отношения в българското общество, както ние ги разбираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Шопов.
Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Господин Шопов, искам да Ви благодаря за този сигнал, защото той е нашата аларма. Това че можем да сигнализираме от тази трибуна, мисля, че оказва влияние върху всички училища – и висши, и средни, за това какви мероприятия, какви семинари, с каква насоченост трябва да се водят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, уважаема госпожо министър.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Добре дошъл на министър Найденов!
Времето, с което разполагаме, изглежда ще позволи само един въпрос.
Господин Асенов, заповядайте да зададете въпрос относно лечението на сръбски граждани с български произход във Военномедицинска академия.
Заповядайте, уважаеми господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, въпросът ми е свързан с дейността на бившия министър Божидар Димитров относно Западните покрайнини.
Бившият министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина в правителството на ГЕРБ Божидар Димитров, злепостави по медиите лидерите на българските организации в Западните покрайнини и влезе в близки контакти с кмета на Босилеград Владимир Захариев, издигнат за кмет от партията на крайната великосръбска националистическа десница – Демократична партия на Сърбия, на доктор Воислав Кощуница.
Известно е, че идеологията на великосръбския национализъм е сред най-големите врагове на България, нанесла непоправима вреда на българщината в Македония и Западните покрайнини.
Контактите на управлението на ГЕРБ с великосръбската Демократична партия на Сърбия в Босилеград доведоха до пренасяне на образователната, културна, спортна и други дейности, провеждащи се в Българския културно-информационен център в Босилеград на община Босилеград, тоест на кмета, който е от тази партия.
Намесата на общинската власт в Босилеград в кандидатстудентската кампания, провеждаща се по Постановление 103 с подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина, Столичната община и други институции, в кандидатстването за българско гражданство и издаването на удостоверение за български произход, и оказването на медицинска помощ за наши сънародници в Босилеград бе използвано за изнудване и купуване на гласове от страна на великосръбската партия на Воислав Кощуница чрез местната общинска власт в изборите през 2012 г в полза на кмета Захариев по системата: ще Ви уредя медицински прегледи във Военномедицинска академия, ще запиша детето Ви в университета в България, а на местните избори Вие ще гласувате за мен.
Според изявление на кмета Захариев за сръбски вестник „Врански новини” само през 2012 г. във Военномедицинска академия в София са оказани над 1600 безплатни медицински интервенции на сръбски граждани от български произход, повечето от които от Босилеград. Тези безплатни медицински интервенции всъщност са платени от българската Здравна каса, при положение че нашите сънародници в Западните покрайнини си плащат здравните осигуровки на сръбската Здравна каса. Фактически българската Здравна каса е източена на стойността на най-малко три хиляди медицински интервенции през изтеклите четири години, оказани на сръбски граждани с протекцията на кмета Захариев, дори без медицински направления от общопрактикуващ лекар. С толкова са спестени средствата на Здравната каса на Сърбия.
Стига се до парадокса кметът на Босилеград да печели сръбската власт в Босилеград с българска помощ, а от позицията на сръбска власт да провежда антибългарска политика.
Въпросът ми към Вас е конкретен: колко струва медицинската помощ, оказана на нашите сънародници от Западните покрайнини във Военномедицинска академия по време на управлението на ГЕРБ? Компенсира ли се по някакъв начин от сръбската държава? Какви мерки ще предприеме правителството, че тази хуманитарна медицинска помощ наистина да обслужва българите там, а не да бъде злоупотребявано за партийно-пропаганди цели и предизборна кампания от сръбските националистически партии, които провеждат политика на национална асимилация, обезлюдяване на Западните покрайнини?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Уважаеми господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Асенов, във Военномедицинска академия съгласно чл. 5 от Закона за лечебните заведения могат да бъдат извършвани прегледи и лечение на български граждани извън състава на Въоръжените сили по 247 клинични пътеки, като финансирането на това лечение се осигурява и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Грижата за нашите сънародници извън страната също е част от приоритетите на Военномедицинска академия.
През 2002 г. със заповед на министъра на отбраната на Република България и разрешено да бъдат лекувани лица с български произход, служили в Българската армия до 1955 г., безплатно поради техните заслуги към Отечеството. Приблизителният им брой е около 14 хил. души, от които 4 хил. македонски граждани, а останалата част са граждани на Сърбия, Русия, Германия, Гърция и Армения, като част от тях са и български граждани. В повечето случаи същите са използвали базите за рехабилитация и профилактика към Военномедицинска академия и в редки случаи болниците за активно лечение в състава на Военномедицинска академия.
През 2007 г. по настояване на министъра на външните работи на Република България е проведена среща с кмета на Босилеград, като е уточнено сътрудничество по:
Първо, издирване и оказване на медицинска помощ на видни босилеградчани, работили в Република България.
Второ, оказване на методична помощ на болниците в Босилеград от страна на Военномедицинска академия. С докладна записка на началника на ВМА е уведомен министърът на отбраната и е получено съгласие за оказване на съдействие.
По отношение на медицинското обслужване. В болницата в Босилеград е бил изпратен за три дни екип от специалисти от ВМА на собствени разноски, които да окажат методична помощ на място, а в катедра „Образна диагностика” на ВМА е специализирал безплатно един лекар българин от Босилеград.
От справката, която ми е представена от ръководството на ВМА, е видно, че през периода от 1 юни 2009 г. до 1 април 2013 г. са прегледани 2 хил. 924 души от Босилеград, като същите са идвали с автобуси на техни разноски. Те са заплащали всичко – медикаменти, консумативи и скъпоструващи изследвания. През същия период стационарно са лекувани 81 пациенти, които пристигат без никакви ограничения. Лечението и консумативите са били заплащани от самите пациенти според правилника и ценоразписа на ВМА. Със заповед на началника на ВМА пациентите са таксувани по цени за български граждани. Лечението на тези пациенти не е било за сметка на Националната здравноосигурителна каса.
Средствата за лекуване на стационарно болни и прегледани амбулаторно пациенти от Босилеград за периода от 1 юни 2009 до 1 април 2013 г. са 132 хил.лв., от които 72 хил. лв. е остойностеният труд на лекари и медицински персонал, които са положили доброволен труд. Шестдесет хиляди, заплатени от самите пациенти, са средствата за изследване и консумативи. В тази сума не са включени медикаментите и аз не получих информация за използваните медикаменти.
Това че пациентите от Босилеград не са заплащали прегледите си в приемно-консултативното отделение на Военномедицинска академия е въпрос на доброволен безплатен труд от страна на военните медици, посочва ръководството на Военномедицинска академия.
Искам да Ви уверя, че Военномедицинска академия като структура от състава на Въоръжените сили полага еднакви грижи за опазване на здравето на всички български граждани независимо къде е техният постоянен адрес, стига да се нуждаят от оказване на здравна помощ на територията на страната или в страни, в които има компактно представителство на българската диаспора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Асенов, да отправите реплика към министъра.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за изчерпателния отговор. Разбирам, че се е постъпило много добре и хуманно спрямо нашите сънародници, независимо със или без формалната подробност – българска лична карта, те са наши сънародници, наша кръв, наша вяра, част от нашия народ, за което се радвам и Ви поздравявам.
Всъщност реалният ми въпрос е: на каква база кметът на Босилеград се явява човек като посредник между българската диаспора в Сърбия и българската държава? Така или иначе, ако това споразумение е подписано, мисля, че е време да бъде денонсирано и тези функции да бъдат изпълнявани като легитимност от българските културно-информационни центрове или, ако щете, от българските консулства, може и от посолството.
Мисълта ми е, че не може кмет, който е от една партия, която нееднократно е заявявала своя великосръбски характер, който на практика, дори като тръгнете от тяхната история от Освобождението от турско робство, антибългарска като позиция, този човек, представител на такава партия, независимо че името му завършва на „ов”, да бъде посредник между българската държава и българите.
Въпросът ми е: може ли бъде преустановена тази практика, която мисля, че не е нормална, не е редна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Господин министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Асенов, като министър на отбраната моята отговорност свършва до отговор на въпроса: какво е направено от страна на Военномедицинска академия за лекуване на българска граждани или граждани на друга държава с български произход? Аз мисля, че отговорът беше достатъчно пълен и коректен.
Що се отнася до коментар по действията на кмета на Босилеград, аз мога да приема Вашето безпокойство, което съзирам както в коментара, така и в зададения от Вас въпрос, но ще стигна само до споделяне на това безпокойство, без да се впускам в коментар на политическите мотиви за изявленията на кмета на Босилеград или опитите да бъде злоупотребявано с абсолютно добросъвестното отношение и грижи, които полага в случая Военномедицинска академия, но като цяло българската държава по отношение на хората с български произход, живеещи на територията на различни държави. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Уважаеми търпеливи народни представители, приключи парламентарният контрол.
Знаете, следващото заседание е извънредно – във вторник.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,33 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов
Секретари:
Пламен Нунев
Шендоан Халит