Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Шендоан Халит

(Председателят Михаил Миков обявява регистрация, но поради липса на необходимия кворум отлага началото на заседанието за 10,25 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, отново регистрация!
Откривам заседанието. (Звъни.)
Програмата на извънредното заседание е приета в петък и започваме с:

ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2014 Г. – продължение.
Беше приет чл. 62 и сега трябва да преминем към чл. 63, свързан с годишния размер на държавната субсидия за получен действителен глас по Закона за политическите партии.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, текстът на чл. 63 четем от Допълнителния доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Има направени няколко предложения:
На народния представител Волен Сидеров и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
На народния представител Георги Кадиев, което комисията също не подкрепя.
На народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от правилника.
Комисията подкрепя предложението и редакцията на комисията с подкрепеното предложение за чл. 63:
„Чл. 63. Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2014 г. е 11 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Откривам разискванията по чл. 63.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Има постъпили предложения, които не са подкрепени от комисията – на Волен Сидеров и група народни представители.
Моля Ви, режим на гласуване за направеното предложение.
Гласували 151 народни представители: за 9, против 79, въздържали се 63.
Предложението не е прието. (Реплика от народния представител Магдалена Ташева.)
Предложение за прегласуване.
Заповядайте, уважаема госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин председател, моля предложението да бъде прегласувано поради технически причини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Ташева.
Моля Ви, ако обичате прегласуване.
Гласували 152 народни представители: за 9, против 74, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Следващото предложение е от народния представител Георги Кадиев, неподкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 145 народни представители: за 10, против 62, въздържали се 73.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението за редакцията на чл. 63, както е предложено от господин Йордан Цонев и подкрепено от комисията.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 146 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 38.
Предложението е прието.
Господин Цонев, ако обичате да докладвате поредица от текстове след чл. 63, включително до 89, доколкото там няма направени никакви предложения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Вие ги докладвахте вече, господин председател.
От чл. 64 до чл. 89 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Ако няма възражения, да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли възражения текстовете да бъдат приети анблок? Не виждам. Така ще ги подложим и на гласуване.
Разисквания от чл. 64 до чл. 89, по които няма направени предложения. Има ли желаещи?
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Гласуваме много текстове накуп и затова ще си позволя да обърна внимание на редакцията на някои от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само по-бавно, за да отбелязвам и аз.
Заповядайте, уважаеми господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря.
Искам да обърна внимание по степен на важност, първо на чл. 83 по вносител. В ал. 2 на чл. 83 се коментира: „Промени в разчетите по сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година” и, забележете, „при съществено влошаване на бюджетното й салдо”. Използването на думата „съществено” изисква преценка, която законът не оказва.
Ако гледаме ал. 3, която касае Държавен фонд „Земеделие”, там подобно определение или подобна преценка не се налага. В този смисъл предлагам вносителите да изяснят: кога ще прилагат санкцията на Министерския съвет за промени в разчетите за сметката от Европейския съюз на Националния фонд и кога не, тъй като това създава правна несигурност – кога ще се изпълнява този чл. 83 и респективно Законът за публичните финанси, който изисква промените в разчетите по сметките за средства от Европейския съюз да се извършват от Министерския съвет?
Затова или трябва да се даде обяснение какво е съществено влошаване на салдото, или да се предложи редакция, която да дава правна сигурност как се прилага тази норма.
По отношение на чл. 74. В него е записано: „В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет освен дълга по чл. 67, ал. 1 може да проведе преговори и сключи с Европейската инвестиционна банка споразумение за структурен програмен заем в размер до 500 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейския съюз за периода 2014-2020 г. при условия за последваща ратификация”. Текстът вероятно идва да преодолее изискванията на Закона за държавния дълг, свързани със сроковете за утвърждаване на подобни заеми или, ако бъркам, тогава искам да задам въпрос към вносителите: дали този дълг влиза в общия лимит на дълга, който е фиксиран с друг текст – на чл. 66?
Въпрос буди, въпреки че това е редакционно и се колебаех дали да го повдигам, какво казва нормата на чл. 65? Тя казва, че минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. е в размер на 4,5 милиарда. Тук не трябва ли да се търси аналог с чл. 66, където се казва, че максималният размер не може да надвишава, което вече има характер на норма, а чл. 65 няма характер на норма, по-скоро някаква фиксация, която няма ангажимент към изпълнителната власт, въпреки че, пак казвам, подобен текст фигурира в годишните закони за бюджета в последно време? В този смисъл бих се изкушил да предложа редакция – минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. не може да бъде по-малък от 4,5 млрд. лв.
По отношение на чл. 78: „Вътрешнокомпенсирани промени по утвърдените с този закон разходи по областни политики и бюджетни програми по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции за 2014 г. се одобряват по реда на чл. 109, ал. 1 от Закона за публичните финанси”. Така пише и в Закона за публичните финанси.
Какво искат да кажат обаче колегите с ал. 2? „В случаите, когато с този закон е утвърдено разпределение на разходите само по една област на политика по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата и на държавните агенции, вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените им разходи по бюджетни програми се одобряват също по реда на чл. 109, ал. 1 от Закона за публичните финанси” – абсолютно ненужна и безсмислена норма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, само члена ми кажете.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Коментирах чл. 78.
Има и едно съмнение за дерогация на Закона за публичните финанси в частта на чл. 79, но виждам, че времето се изчерпва: „Министерският съвет може да извършва промени на утвърдените с този закон максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2014 г., и на максималните размери на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2014 г., на първостепенните разпоредители с бюджет, част от държавния бюджет след представянето на годишните им отчети за 2013 г.” Свършвам с коментара, че този текст предполага, че половината от нормите в членовете, с които сме определили тези ангажименти за разходи и нови задължения за разходи, на практика колегите от Министерския съвет ни казват: „Нищо не сте приели!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Горанов.
Коректни са тези въпроси.
От вносителите ще излезе ли някой да отговори на зададените въпроси и евентуални редакционни корекции, които бяха подсказани? Примерно чл. 65 „в размер, не може да надвишава”, беше предложено. Аз разбирам, че Вие предлагате и корекции.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: От вносителите? Не желаете ли да кажете нещо?
Госпожа Елкова – заместник-министър на финансите.
Заповядайте.
Първият въпрос е по чл. 65: „Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. е в размер на 4,5 млрд. лв.”.
Господин Горанов пита защо не може да надвишава?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Не може да бъде по-малък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, редакция.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Горанов! Член 65 като редакция, предложена от вносителя според нас е ясен. Минималният размер на фискалния резерв се урежда и минималният размер е 4,5 млрд. лв. В този смисъл не разбирам точно къде е неяснотата. Това е разпоредба, която исторически съществува и нито е нова, нито има нещо неясно, свързано с нея.
По отношение на същественото влошаване на салдото, свързано с план-сметката на Националния фонд, ал. 3 е аналогична и за план-сметката на Държавен фонд „Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По кой член е ал. 3?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Член 83 ли беше това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Осемдесет и трети беше, да, и все още е.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Осемдесет и трети, ал. 2 и ал. 3. Вие не зададохте конкретен въпрос за ал. 3, но тя е аналогична и е свързана с Фонд „Земеделие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: В ал. 3 няма съществени, той пита едното е „влошаване”, а тук е „съществено”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Същественото влошаване на план-сметката на Национален фонд.
Преценка на министъра на финансите е кога е съществено – тогава, когато би имало влияние и върху консолидираната фискална програма.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ, от място): Винаги има влияние.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Тогава, когато влиянието е съществено върху консолидираната фискална програма. Преценка на министъра, свързана с общото изпълнение на консолидираната фискална програма и план-сметката на Националния фонд.
Другите въпроси, извинявайте, господин председател, кои бяха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Бележките бяха по чл. 65 – Вие отговорихте. След това има по чл. 74: дали влиза в размера – беше въпросът – на дълга по чл. 66 при условие на последваща ратификация?
Ако ми позволите, господин Горанов, тук става въпрос за нещо като предварително упълномощаване, което се изисква от Конституцията – не само от Закона за публичните финанси, по чл. 74.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Точно така е. Не, не влиза в общия размер на дълга. Това е структурният заем, който е свързан със следващия програмен период 2014-2020 г., а ратификацията се налага по простата причина, че отнема време и ние трябва да имаме готовност и проведени преговори, така че, когато дойде моментът, в който ще усвояваме тези средства по следващия програмен период, чисто формално процедурата, която трябва да бъде проведена по отношение на преговорите, трябва да бъде завършена и да имаме готовност да ползваме това финансиране от Европейската инвестиционна банка, вероятно в началото на 2015 г. Мандатът е основно за преговори, така че да можем да ги приключим. И не, не е включен в общия размер, тъй като това е целево.
Отговорих ли на всичко?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не знам, но моля и Вие да си водите бележки, защото сте в залата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Водя си бележки, аз това бях отбелязала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако сте отговорили, благодаря Ви.
Професор Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря Ви.
Господин председател, както винаги, господин Горанов е прецизен в текстовете, но мисля, че предложеното от него е въпрос на редакция, а не за съдържание на текстовете.
Господин Горанов, ще се спра само на първата Ваша забележка, която изглежда основателна. Става дума за чл. 65. Тук е казано: „минималния размер”. Това, което Вие предлагате, е „размерът на фискалния резерв не може да бъде по-голям”. Въпросът е на формулировка.
Има няколко начина, по които може да формулирате определено лимитиращо числово условие – над, под, по-малко, по-голямо и така нататък.
Господин председател, предлагам да продължим дискусията.
Всичко, което предложи господин Горанов, е въпрос на прецизиране на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, проф. Имамов.
Господин Петър Кънев.
Заповядайте, уважаеми господин Кънев.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Законът трябва да определя минималните стойности. Като се каже: „минимален размер”, не може да бъде по-малък. Няма нужда нищо да се пише.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Колеги, ще направя много кратък коментар по чл. 65. Мисля, че предложеното от правителството е коректният текст. Моля да го подкрепите, още повече това е същият текст, който го има в последните няколко закона, включително в проектозаконите, предлагани от господин Горанов като заместник-министър на това министерство.
Моля Ви да не пристъпваме към безсмислени редакции. От няколко години този текст е един и същ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли реплики по изказването на господин Кънев?
Господин Горанов, държите ли на редакционните предложения? Вие по-скоро зададохте въпроси.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Стоянова, заповядайте за изказване.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз така и не разбрах, господин Имамов каза, че може би трябва да се прецизират някои текстове. Сега е моментът да се прецизират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Сега е, но давайте конкретни предложения, ако имате.
МЕНДА СТОЯНОВА: Аз ще направя конкретно предложение.
Моето изказване е свързано с редакционна поправка в чл. 80. Господин председател, моля да си отбележите.
Накрая на изречението: „Промени по реда на чл. 109, ал. 2 от същия закон”, „ал. 2” да отпадне. Ще се аргументирам защо.
В чл. 80 се казва, че: „Министерският съвет може да извършва промени в показателите по чл. 86, ал. 2, точки 5 и 6 от Закона за публичните финанси”, които точки са максималният размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината от първостепенните разпоредители с бюджета по т. 2, и максималните размери на новите задължения, които могат да бъдат натрупани през годината. Това са онези показатели със съответните числа, които гласувахме за всеки един предходен член от Закона за държавния бюджет за всяко едно министерство и така нататък. Гласувахме техния конкретен максимален размер според чл. 86.
Тук вносителят предлага да гласуваме текст, в който да дадем право тези гласувани от нас максимални размери да бъдат променяни нагоре и надолу с решение на Министерския съвет. Мога да приема това, защото в крайна сметка никой не би могъл точно да нацели тези числа сега и е възможно да се наложи да се правят такива промени.
Забележете обаче, господин председател, че тези промени, които ще прави Министерският съвет, се извършват при реда на чл. 109, ал. 2 от същия закон. Искам да Ви го прочета, той гласи: „Министерският съвет може да одобрява промени на утвърдените разходи за персонал по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет по държавния бюджет по тяхно предложение, съгласувано с министъра на финансите”. Какви разходи за персонал, какви пет лева?! Говорим за максимални размери на поети задължения и за максимални размери на натрупани задължения.
Господин председател, предполагам, че вносителите може би са имали предвид реда на ал. 1 на същия член, който казва, че: „Министерският съвет може да одобрява вътрешно компенсирани промени по утвърдените разходи по области”, тоест в случая с този текст задължаваме Министерския съвет, когато прави подобни промени, те да са вътрешно компенсирани. Това е, защото тези максимални размери на поетите или на натрупаните задължения влияят върху дефицита на консолидирана база на начислена основа, която се следи от Европейския съюз. Ако те не са вътрешно компенсирани, както е казано в чл. 109, ал.1 от Закона за публичните финанси, може да стане така, че евентуално да се превиши на начислена основа такъв бюджетен дефицит.
За да не създаваме обаче допълнителни пречки като тази – да заменим „ал. 2” с „ал. 1”, предлагам да подложите на гласуване редакционното ми предложение ал. 2 да отпадне, освен ако някой от вносителите не желае да вземе думата и да ме обори с противното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Има ли реплики по изказването на госпожа Менда Стоянова? Не виждам.
Желае ли някой от вносителите да коментира отпадането на ал. 2?
Госпожо Стоянова, всъщност Вие разширявате възможностите?
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Няма такива възможности в момента по ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, да.
Ще поставя на гласуване редакционното Ви предложение.
Никой от вносителите не желае думата.
Госпожо Павлова, заповядайте за изказване.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В допълнение към това, което каза преди малко колегата Горанов по чл. 83, не получихме отговор от вносителя, а именно по отношение сметките от Европейския съюз на национален фонд. Защо в чл. 83, ал. 2 в изречението: „Промени в разчетите по сметката за средствата от Европейския съюз на Национален фонд се извършват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите след изтичане на третото тримесечие на бюджетната година при съществено влошаване на бюджетното й салдо”.
Коя е дефиницията за „съществено влошаване”, кога влошаването не е съществено и когато то не е съществено, кой ще ги определя, по какъв ред и кой ще определи кога е съществено и кога не е съществено?
Господин председател, освен че категорично държим да получим разяснения от вносителя, моето предложение е в чл. 83, ал. 2 думата „съществено” да отпадне и да остане само: „при влошаване на бюджетното й салдо”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Всъщност процедурата е по предложение на министъра. Отговор за процедурата как ще става има – явно ще става по предложение на министъра.
От вносителите, ще коментирате ли нещо по това предложение, което тук записвам също като редакционно? Няма.
Има ли реплики към госпожа Павлова? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Ще повторя какви редакционни предложения постъпиха, които ще поставя на гласуване.
По чл. 65 имаше коментар, но се установи, че на историческа основа така е вървяло. Вие не държите особено, не го формулирахте, само коментирахте, че не е добър изразът на закона. Аз също така смятам, но няма редакционно предложение.
Отиваме на предложението на господин Горанов и госпожа Менда Стоянова по чл. 80 – „ал. 2” да отпадне, да остане само „чл. 109”.
Моля, гласувайте за тази редакция.
Гласували 147 народни представители: за 52, против 54, въздържали се 41.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Стоянова, за прегласуване.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, нарочно много обстоятелствено обясних защо правя това свое предложение. Отново лявата част на залата гласува първосигнално. (Оживление.)
Господин председател, много моля, нека да излязат от вносителите и да дадат ясен сигнал разумно ли е това мое предложение и трябва ли срещу него да се гласува против. Защото, ако то остане в този вид, според мен Министерският съвет няма да може да прави тези промени, за които Ви обяснявах, че иска да му гласуваме възможност да ги прави. Така че много моля, или подкрепете моето предложение, или, ако продължавате да имате съмнения, нека от вносителите да станат и да дадат ясен сигнал как да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаят ли нещо да кажат от вносителите? Не.
Моля, гласувайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За какво Ви е процедурата?
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По начина на водене след това ще направите процедура. Сега сме в режим на гласуване.
Гласували 150 народни представители: за 56, против 54, въздържали се 40.
Предложението не е прието.
Заповядайте за процедура по начина на водене.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Правя процедура по начина на водене и правя забележка на господин Миков, защото заблудихте цялата зала. Гласувахме чл. 80 ал. 2. Такава алинея няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз знам, че няма. Гласувахме да отпадне в текста „ал. 2”. Това беше предложението на госпожа Менда Стоянова.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ: Но в чл. 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, в чл. 80 е предложението на госпожа Менда Стоянова „ал. 2” да отпадне – чл. 109, ал. 2 от друг закон. Става въпрос за Закона за публичните финанси. От него в чл. 109 има ал. 2, която тя беше предложила да отпадне. Алинеята не отпадна, така че който се е заблудил – заблудил.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ: Благодаря Ви. Извинявам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля.
Следващото редакционно предложение е също на госпожа Лиляна Павлова и господин Горанов – в чл. 83, ал. 2 думата „съществено” да отпадне.
Моля, гласувайте за това редакционно предложение.
Гласували 144 народни представители: за 50, против 47, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, освен че предлагам процедура по прегласуване, апелирам към министъра да даде обяснение именно по това предложение какво означава „съществено влошаване на бюджетното салдо по сметките на дирекция „Национален фонд”, която, колеги, управлява всички европейски фондове и цялото национално съфинансиране. Ние трябва да имаме дефиниция какво означава „съществено” и кой определя кое е съществено и кое не е съществено, при условие че говорим за един фонд, който управлява милиарди европейско и национално съфинансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Само за сведение, господин министър, дискусията се породи от това, че в ал. 3 е само „при влошаване”, а в ал. 2 е „съществено влошаване”. Редакционното предложение е да отпадне „съществено” и да стане както е в ал. 2. Тук имаше дискусия, не се получи достатъчно информация. Колегите поставят въпроса за легална дефиниция на „съществено”, която не съществува.
Желаете ли да вземете отношение кога ще бъде съществено? Дори да го няма като легална дефиниция, какъв е Вашият мащаб за „съществено”? Или пък да подкрепите обратното – да отпадне и да стане като в ал. 3 само „при влошаване”.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Оценявам усилията да прецизираме текстовете, както това се случи и бяха полагани усилия и при други, без да споря дали беше необходимо. В конкретния случай разликата защо в едната алинея е „съществено влошаване”, а в другата само „влошаване”, все пак Националният фонд е в рамките на системата на Министерството на финансите и там до голяма степен се касае за вътрешноведомствени отношения. Затова степента на риск по отношение на общото салдо може да се прецени по-добре, отколкото за институция, която все пак е външна за системата като Държавен фонд „Земеделие”. Затова при Държавен фонд „Земеделие” можем да си позволим по-малка степен на поемане на риск. Поради тази причина имаме разликата между „съществено влошаване” и само „влошаване”. Става въпрос, разбира се, за влиянието върху консолидирания бюджет. Благодаря. Така че няма нужда от тази редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Моля прегласуване за направеното редакционно предложение – в чл. 83, ал. 2 думата „съществено” да отпадне.
Гласували 140 народни представители: за 44, против 63, въздържали се 33.
Не е прието и това редакционно предложение.
Други редакционни предложения? Няма. Да не пропускам някое? Другото бяха по-скоро коментари и въпроси.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 64 до чл. 89 по вносител, така както са докладвани от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 93, против 30, въздържали се 14.
Текстовете на съответните членове от Законопроекта за държавния бюджет са приети. (Реплики от ГЕРБ. Народният представител Владислав Горанов иска думата.)
Отрицателен вот – съжалявам, господин Горанов. (Реплики от КБ.)
Някой друг желае ли отрицателен вот? Не.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! По чл. 90 е направено едно предложение – от Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по чл. 90?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам във връзка с нашето предложение по чл. 90 да забравите за политическия си инат, защото този член предлага едно допълнение, което ще предотврати негативни практики, които се наблюдават в системата на образованието – по отношение на някои общини.
Предложението ни по чл. 90, ал. 1, която гласи: „Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват за финансиране на същите дейности, включително за инвестиционни разходи.”, е да се допълни, като след думите „за инвестиционни разходи” се включи текстът „с изключение на чл. 41а, ал. 9, т. 1 и т. 4 от Закона за народната просвета.”
Това изменение в Закона за народната просвета беше направено миналата година със Закона за бюджета за 2013 г.
Мотивите ни са продиктувани от факта, че при утвърждаването на делегираните бюджети на училищата за текущата година първостепенните разпоредители с бюджет утвърждават разходи за сметка на преходните остатъци по бюджетите на училищата.
Член 41а, ал. 9, т. 1 и т. 4 – ще припомня за тези от Вас, които не си спомнят, какво точно гласят:
„(9) Освен средствата по ал. 2,” – това са средствата по единните разходни стандарти, „първостепенните разпоредители с бюджетни кредити включват в бюджетите на училищата за съответната бюджетна година и разходи за сметка на:
1. установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на съответното училище; ...
4. дължимите към бюджета на училището средства, непреведени от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити към 31 декември на предходната година.”
Между другото, това предложение е направено и от колегите от Министерството на образованието и науката. Отхвърлено е от Министерството на финансите. Експертите на Финансовото министерство са прави, доколкото разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Закона за бюджета определя по принцип реда за усвояването на преходния остатък на общините и той в известен смисъл не противоречи на чл. 41а от Закона за народната просвета.
Факт е обаче, че този текст от Закона за народната просвета допълва реда, по който се регламентира усвояването на преходния остатък в системата на образованието.
В този смисъл считам, че би било по-добре да включим това изключение към ал. 1, още повече, че през годината се натъкнахме на практики от страна на някои общини за невъзстановяване на преходните остатъци на училищата.
Мисля, че не коства нищо на уважаемите колеги народни представители от управляващото мнозинство да включим това изключение в Закона за бюджета, а да не разчитаме на различните тълкувания, които ще си направи всяка община. Практиката показва, че те са доста различни, особено по отношение на това кой е специалният закон – Законът за бюджета или Законът за народната просвета. Това е прецизиране, което е в интерес на училищата и на системата на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Реплики? Няма.
Други изказвания по чл. 90? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Милена Дамянова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 38, против 64, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 90, подкрепен от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 79, против 26, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, по чл. 91 и чл. 92 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Ако няма възражения, предлагам да се гласуват анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Член 91 и чл. 92 – без предложения, по вносител.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма.
Гласуваме едновременно чл. 91 и чл. 92 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 83, против 18, въздържали се 21.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 93 има едно предложение на народните представители Мая Манолова, Нигяр Джафер, Емил Райнов, Иван Ибришимов.
Комисията е подкрепила предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 93:
„Чл. 93. (1) Държавните и общинските предприятия и едноличните търговски дружества с държавно, съответно с общинско, участие, отдали под наем предоставените им застроени или незастроени недвижими имоти, дължат вноска в размер 50 на сто от получения наем в държавния бюджет, а общинските - в общинския бюджет.
(2) За имоти, отдадени под наем от дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, в съответния бюджет се дължи вноска в размер 50 на сто от наема, съответстващ на държавното или общинското участие.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за юридически лица, когато при тяхното образуване или преобразуване имуществото, което те отдават под наем, е предоставено за извършване на дейности, свързани с отдаването под наем.
(4) Държавните или общинските лечебни заведения - еднолични търговски дружества, прилагат чл. 105 от Закона за лечебните заведения.
(5) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от държавните предприятия и дружествата с държавно участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметка за приходите по централния бюджет на Националната агенция за приходите.
(6) Сумите по ал. 1 и 2 се внасят от общинските предприятия и дружествата с общинско участие в 10-дневен срок от всяко получаване на суми по наемния договор по сметката за приходите на общината, която има участие в съответното общинско предприятие или дружество.
(7) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към държавния бюджет, се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(8) Вноските по ал. 1 и 2, дължими към общинския бюджет, се установяват и събират от органите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Изказвания по предложения чл. 93?
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това предложение по чл. 93 от Закона за бюджета, заедно с едно предложение в Преходните разпоредби, внесохме с колегите Райнов, Джафер и д-р Ибришимов по настояване на Българския лекарски съюз.
Какво ще се случи след приемането на тези текстове? Занапред болниците с държавно участие няма да отчисляват част от наема си в полза на държавата.
След като се приеме и нашето предложение в Преходните разпоредби, цялата печалба, която реализират болниците с държавно участие, ще остава в тези търговски дружества. Това е една стъпка, която е изключително важна за болниците, защото по този начин те ще имат възможност да инвестират в оборудване, в апаратура и да повишат качеството на здравната дейност.
Двете поправки, за това държавата да отнема част от печалбата и част от наемите, бяха въведени в рамките на предишното управление по настояване на министър Дянков, който държеше всяка стотинка, която може да бъде прибрана в държавната хазна – да бъде прибрана, включително и от болничните заведения.
Аз мисля, че Лекарският съюз и болниците трябва да оценят по достойнство това, че пленарната зала ще върне старото положение, че държавата ще се лиши от приход и че в крайна сметка той ще остане в болниците и ще бъде изразходван, надяваме се, в интерес на пациентите и в интерес на лекарите, така че да се повиши качеството на медицинското обслужване.
Искам специално да благодаря на финансовия министър господин Чобанов, защото макар, нека да си кажа честно, и той да беше изкушен да продължи по стъпките на Дянков, тоест да изсмука всичко, което може да се вземе, включително от болниците, за попълване на държавната хазна, в крайна сметка се вслуша в разумните предложения и на Лекарския съюз, и на народните представители, и това ще стане факт.
Използвам случая още веднъж да кажа, че наистина Българският лекарски съюз би следвало да бъде доволен, тъй като всички негови предложения, които се отнасят до бюджета на Националната здравноосигурителна каса бяха приети, всички предложения, на които Българският лекарски съюз държеше да бъдат приети в Закона за държавния бюджет, ще бъдат, надявам се, приети след гласуването в пленарната зала и стъпките за разбирателство и с ръководството на Касата, изобщо с правителството, би следвало да бъдат правени честно и отговорно и от двете страни.
Аз наистина не разбирам защо, след като всички искания на българските лекари, всички искания на Българския лекарски съюз, бяха удовлетворени, в крайна сметка поради дребни неразбории се стига до решения, които не са в интерес нито на пациентите, нито на лекарите.
Най-доброто, което би могло да се случи, е след едни разумни преговори и с Надзорния съвет на Касата да бъде подписан Националният рамков договор, което ще доведе и до повишаване на стойността на някои от клиничните пътеки и в крайна сметка всичко това ще бъде и в интерес на гражданите, на пациентите и на болниците, и на лекарите. Стъпка, израз на добра воля, е това предложение, което сме направили с колегите Джафер и д-р Райнов. Надявам се залата да го подкрепи и това да бъде оценено по достойнство и от лекарите, и от ръководствата на болниците, и от българските пациенти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Реплики към изказването на госпожа Манолова? Реплика – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин министър, аз много Ви моля да излезете и от трибуната да кажете какъв е финансовият ефект от това предложение, което госпожа Мая Манолова и останалите народни представители са направили между първо и второ четене.
Явно по вносител Законът за държавния бюджет е имал предвид, че ще получи приходи, макар и неданъчни, в графата „Неданъчни приходи“ от тези лечебни заведения в двете им части – и от наеми, и от дивиденти от печалбата, за да може все пак да сме наясно, тъй като доста станаха промените между първо и второ четене, които не са предвидени в приходната, съответно – разходната част на бюджета, по какъв начин ще повлияе това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Стоянова.
Господин министърът ще отговори, но нека да караме по процедура.
Други реплики има ли? Няма други реплики.
Предлагам да дадем най-напред думата за дуплика на госпожа Манолова, след това министърът ще вземе отношение.
Аз предполагам, че госпожа Стоянова има предвид фискалния ефект, а не ефектът за болничните заведения. Казвам това, за да избегнем излишна дискусия.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, предполагам, че и Вие си давате ясна сметка за това каква е фактическата ситуация, когато болничните заведения са принудени да отчисляват част от печалбата си в полза на държавата за това, че в тях има държавно участие.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Това не е отговор на моята реплика!
МАЯ МАНОЛОВА: На практика в крайна сметка това не се случва. Така или иначе, болничните ръководства са принудени да спестяват от показването….
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Но аз Ви питам друго! Това не е отговор на репликата ми! Моля Ви! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Стоянова, министърът на финансите изрази готовност да даде подробен отговор на Вашия въпрос. Изчакайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Много Ви моля да не крещите от място!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имайте малко търпение! Моля Ви! Имайте малко търпение!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Госпожо Стоянова, Вие направихте реплика. Аз Ви правя дуплика. Такава е парламентарната процедура.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Но Вие не ми отговаряте! Не отговаряте на репликата ми! Това не е отговорът!
МАЯ МАНОЛОВА: Ще ме оставите ли да говоря, или всъщност не чакате отговор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля Ви! Не влизайте в диалог със залата, госпожо Манолова! Уважавайте!
МАЯ МАНОЛОВА (към народния представител Менда Стоянова): Оставете да Ви отговоря тогава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Министърът изяви желание да отговори конкретно на Вашия въпрос, след малко ще чуете отговора. Благодаря.
Госпожо Манолова, продължавайте.
МАЯ МАНОЛОВА: Ще се наложи да повторя: в крайна сметка, след като Дянков въведе ангажимента на болниците да отчисляват част от печалбата си за първи път през 2011 г. в полза на държавата, се стигна до ситуация, която е пределно ясна и на всички членове на Здравната комисия, и предполагам – на всички членове на Бюджетната комисия. Просто болничните ръководства се принудиха да не декларират печалба в края на всяка календарна година, което е в минус и на болниците, и на лекарите, и на пациентите, защото средства, които биха могли да бъдат спестявани, за да бъде използвана след това печалбата за инвестиране в нова техника и в ново медицинско оборудване, на практика се изразходваше за други цели през календарната година.
Това е изключително важно решение, което би следвало да вземе Парламентът, защото така ще стимулира болниците с държавно участие да икономисват средства, да ги изразходват максимално пестеливо, след като знаят, че ще имат възможност спестените средства, реализираната печалба да я използват за инвестиции в оборудване и в нова техника. От това ще спечелят и болниците, и българските пациенти. Мисля, че това е безспорно решение и би следвало да бъде подкрепено от всички народни представители.
Чест прави на мистър Чобанов, че се съгласи с приемането на едно подобно предложение. Фискалният ефект е минимален, защото естествено че ако трябва да отчисляват и да превеждат печалбата си в сметка на държавната хазна, една голяма част от болниците изобщо не са реализирали такава. Не става дума за особен фискален ефект по отношение на държавната хазна, но, от друга страна, става дума за огромен ефект за болниците, за оборудването и за българските пациенти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Министър Чобанов има думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаема госпожо Стоянова, Вашият въпрос е уместен от гледна точка на това, че правейки промени, ако те имат значителен фискален ефект, това трябва да се компенсира по някакъв друг начин. Случаят не е такъв.
По отношение на разпоредбата, която касае наемите на болниците, тя на практика не носи положителен фискален резултат до момента, а само предизвиква спорове, които продължават да не бъдат решени – дали, кога и как трябва да бъдат внасяни тези средства? До момента на практика няма реализирани приходи по тази линия.
По отношение на дивидента, наистина се е стигнало до ситуация, в която от началото на прилагането на разпоредбата една болница е излязла на печалба, но веднага следващата година е „взела мерки” това да не се повтори, така че и там фискалният ефект не е значителен. От тази гледна точка, приемането на разпоредбата няма негативно влияние върху бюджета, тъй като на практика тя не е действала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на министър Чобанов.
Изказване ли, госпожо Дариткова?
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Всъщност тук се изказа една сериозна лъжа – че през 2013 г. е действала разпоредба, която е отнемала част от средствата на лечебните заведения, които те получават от отдаването под наем на имущество, което притежават. Става въпрос за лечебните заведения с държавно и общинско участие. Нямаше прието такова нещо, а то беше предложено с проекта за бюджет от Министерския съвет. Още при първото четене на проекта заявих, че това е удар върху лечебните заведения, които и без това са в тежко финансово състояние, и казах, че ще направя предложение да отпадне този параграф.
Изключително съм благодарна, че колеги, които са живо ангажирани с проблемите на здравеопазването, са предложили аналогични промени, защото с последващите параграфи в Преходните и заключителните разпоредби това е единственото предложение на опозицията, което е прието изцяло. Смятам, че това е в полза на българското здравеопазване, но средства от отдаването под наем на лечебните заведения с общинско и държавно участие не са отнемани. Имаше подобно предложение в бюджета, което отпадна миналата година. Тази година се оказва, че вероятно същите експерти са правили бюджета на държавата за 2014 г., защото се беше прокраднало аналогично предложение.
Признавам, че не съм специалист по всички въпроси като преждеговорившите, но искам да попитам министъра: дали това предложение касае само отдаването под наем и средствата, получавани от тях, или касае дивидента? Лично аз, съотнасяйки го към чл. 105 от Закона за лечебните заведения, не оставам с такова впечатление, защото чл. 105 касае само отдаването под наем и средствата от това, което може да се ползва само за развитие на лечебната дейност на лечебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Дариткова! Не знам защо с агресивно отношение едни към други трябва да обезценим текст, който се подкрепя и от Коалиция за България, и от Движението за права и свободи, и от ГЕРБ?!
Предложението кореспондира с още едно предложение, което сме направили в Преходните и заключителните разпоредби. Вие там сте направили аналогично на нашето предложение. В крайна сметка целеният ефект е в комплекс: двете предложения – и това в чл. 93, и това в Преходните и заключителните разпоредби, не мога в момента да цитирам конкретния параграф, за да спестя време, се изказах едновременно и по двете предложения, имат една цел – да оставят цялата печалба в болничните заведения, които са с държавно участие, и да оставят целия събиран наем от болничните заведения в болниците.
Част от дивидента беше превеждан за сметка на държавната хазна, в резултат на поправка, направена по време на Вашето управление, с която и Вие не бяхте съгласна. Мисля, че сигналът, който трябва да прозвучи от тази трибуна, е, че по един от текстовете, които подобряват бюджета, има консенсус и между управляващи, и между опозиция, и в крайна сметка това е в интерес на българските лекари и на българските пациенти. Можем да си стиснем ръцете по това предложение. Да кажем благодаря на финансовия министър, че не създава обструкции по този текст и в днешния ден при приемането на бюджета да има добра положителна новина.
Усмихнете се, госпожо Стоянова. Това би могло да бъде добър знак и към лекарите, и към пациентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте, госпожо Стоянова – втора реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Манолова, и аз ще бъда блага и добра като Вас. (Оживление и смях.) Нямам нищо против лекарите и лечебните заведения, но аз съм бюджетар и искам да получа отговор на моите въпроси.
Господин министър, обръщам се към Вас, защото госпожа Манолова все пак е повече по медицината, а не по бюджета.
Никъде не видях в текста това, за което госпожа Манолова говори в нейното изказване и което госпожа Дариткова също попита. Всъщност репликата е към госпожа Дариткова. Къде е този дивидент, който сега се премахва?
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Няма такъв.
МЕНДА СТОЯНОВА: По-важното за мен, господин министър, е да ми отговорите. След като не е имало приходи от дивидент, не очаквате такива, това няма да повлияе на бюджета, но след като миналата година не е имало приходи от наеми, а Вие явно сте предвидили такива, защото текстът по вносител ги предвижда, моят въпрос беше: ако знаете точната сума на приходите от наеми, които Вие бяхте предвидили в бюджета и които сега евентуално няма да постъпят в него, в какъв размер са? Да преценим дали той е съществен, или не, за да не водим онзи дебат, който водихме в предния член, що е то „съществен”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Стоянова, мисля, че Вашата реплика беше към госпожа Дариткова.
МЕНДА СТОЯНОВА (встрани от микрофоните): Да, но трябва да отговори господин министърът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Понеже тръгнахме по този параграф с усмивки, затова просто Ви напомних, че репликата Ви беше към госпожа Дариткова.
Заповядайте, госпожо Дариткова, за дуплика.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин министър, наистина искам да имаме позитивна новина от днешното гласуване на бюджета, защото има предложение на опозицията, което е прието и е в интерес на българските лечебни заведения.
Не искам да останете с впечатление, че ние спорим тук, от тази трибуна, само защото сме агресивни по природа или обичаме спора. Искаме точност на формулировките и екзактност на изказванията, защото – пак подчертавам – този текст, който отнемаше средства на лечебните заведения от отдаваните под наем помещения, не е действал.
Искам да се присъединя още веднъж към въпроса на госпожа Стоянова и да преповторя моя въпрос – дали това решение се отнася и до средствата от дивидентите, които ще се отнемат от държавата през тази година за лечебните заведения с държавно и общинско участие?
А иначе, доброто настроение и усмивката винаги помагат за по-доброто здравословно състояние. Смятам, че това ще направи по-полезна нашата дейност тук, в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Заповядайте за изказване, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Аз искам да дам друга гледна точка върху същия текст и върху проблема с неоперативните активи, които се използват от различните търговски дружества не по предназначение на целта, с която са апортирани в техния капитал, а с цел добив на средства от наем.
Понеже министърът на финансите очевидно е преодолян и едва ли ще се изкаже по начина, по който аз бих го направил в момента, искам да направя изказване, свързано с разпореждането с тези имоти от лечебните заведения и доколко това е целесъобразно.
На много от Вас е правило впечатление, че голяма част от лечебните заведения използват свободната си база за отдаване под наем и най-често това е свързано с отдаване под наем на – с риск да бъда непрецизен, ще ги нарека – частни лечебни практики. Тези частни лечебни практики, отстоейки на метри и намирайки се в една и съща сграда с лечебните заведения, възпроизвеждат порочни практики, свързани с това, че много често се злоупотребява с техника и персонал на основното лечебно заведение – държавно или общинско, или със смесена собственост, като частните лечебни практики, установени под наем в държавни или общински лечебни заведения, живеят не в синергия, а като паразити върху държавни или общински такива лечебни заведения и цялата тази дейност угодно е маскирана под формата на наемни отношения. И това не е толкова страшно, когато се реализира за сметка само на недвижима собственост. Много по-страшно е, когато се реализира за сметка на наем на медицинска техника и оборудване, защото именно тези явления източват здравната система. Тези паралелни структури, които обичайно ползват по-печелившата част от дейността на съответните лечебни заведения и които понякога неформално се субсидират от лечебните заведения, отдали помещенията под наем, трябва да бъдат предмет на регулация.
Може би изземването на част от този наем, макар и да не е добра практика, действа потискащо към мениджърите на търговските дружества – лечебни заведения, да развиват отдаването под наем като търговска дейност, с която да формират положителен резултат за търговското дружество.
Поставям проблема по този начин, тъй като е системен. Той е извън темата дали този доход трябва да бъде изземван в полза на фиска или трябва да остава 100%. В случая е ясно, че говорим за относително малък обем от средства, който няма да наклони съществено фиска в една или друга посока.
Обръщам внимание на този текст и от гледна точка на Закона за държавните помощи, въпреки че тук колегите ще кажат: „Услуга в обществен интерес”, „Дело Аутмарк” и така нататък. Този казус, колеги, е несъотносим към общата тема за услуга в обществен интерес.
Затова аз не съм против и вероятно ще подкрепя лечебните заведения да прилагат само чл. 105. Но понеже колегите повдигат въпроса – колко хубаво нещо правим за пациентите с този текст, аз имам съмнение, че поощряването на практиката за отдаване под наем на свободни площи в лечебните заведения с преобладаващо държавно и общинско участие не е добро за пациентите. Не е добро, защото създава грешни практики или предпоставка за грешни практики, които се наблюдават, и то особено в големите университетски болници, където има огромна материална база. Мога да дам конкретни примери, но темата на дебата не е тази.
Така че когато обсъждаме държавните болници, не всичко добро, което правим за тях, е добро и за пациента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Горанов.
Заповядайте за реплика, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Горанов, с цялото ми уважение към Вашия експертен капацитет по отношение на финансовите и бюджетни проблеми и въпроси, съгласна съм с Вас, че всъщност обсъждаме практика, която е налице предимно при големите университетски болници, които за съжаление са и най-големите структури, формиращи дефицити и във всеки момент имат неразплатени разходи от десетки милиони левове.
Изключително сте прав, когато говорите за тези лоши практики. Нагледахме се на такива и през предходните години, когато шеф на голяма болница беше наел апаратура от собствената си фирма за 700 хил. лв. годишно и плащаше този наем, за да ползва болницата, която управлява, тази апаратура.
Не съм съгласна обаче, че изземването на каквито и да е средства от лечебните заведения – били от наем или от други публични частни партньорства, е стъпка в правилната посока.
Господин министърът каза ясно, че това е кух, неработещ текст с никакъв фискален резултат. Една единствена болница е отчела печалба през една от годините и накрая и тя се е поправила през следващата година. За това става въпрос. Не трябва да подпомагаме този тип практики, които определено не са в полза нито на пациентите, нито на лекарите, нито на фиска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Нямаше да ставам на дуплика, тъй като е ясно, че този дебат не е за този законопроект, но понеже няколко пъти Вие и госпожа Манолова го коментирате в контекста на дивидент, искам да стане ясно на колегите от залата, че тук не говорим за дивидент. Финансовият резултат на лечебните заведения, независимо какъв е – дали е печалба или загуба, не се третира от този текст.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Има и такъв.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Този текст специално коментира, че независимо от финансовия резултат половината от средствата от наеми по разпореждане с активи не по предназначение, защото в него има и хипотезата – има търговски дружества, чиито активи са предоставени от държавата, за да се разпорежда с тях, отдавайки ги под наем, вероятно се има предвид „Адис”, за тях тази норма не се прилага. Тук се говори за неоперативни активи, които са излезли извън основния оборот на предприятието и се използват не по предназначение.
В този смисъл излязох на дуплика, за да кажа, че в случая не говорим за дивиденти и финансовият резултат на търговските дружества няма връзка.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Има и такъв текст.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Такъв текст в този закон няма. В 2013 г. имаше.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Четете по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Горанов.
Други изказвания? Няма.
Прекратявам дебата по чл. 93.
Гласуваме чл. 93 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 88, против 7, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По чл. 94 и чл. 95 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Ако няма възражения, предлагам да гласуваме двата члена анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Член 94 и чл. 95 са без предложения.
Има ли изказвания по тези два члена? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 94 и чл. 95 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 70, против 16, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев за създаване на нов чл. 96, подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде чл. 96:
„Чл. 96. (1) Наличните парични средства по сметките по чл. 152, ал. 1 от Закона за публичните финанси може да се обезпечават от банките с вземания по дълга на Република България, поет с ратифицираните договори за прехвърляеми заеми с фиксирани лихвени проценти между Република България в качеството на Кредитополучател и Дойче Банк Акциенгезелшафт в качеството на Кредитор и Агент по плащанията, подписани на 4 ноември 2013 г.
(2) Обезпечаването по ал. 1 се извършва въз основа на писмено споразумение и има действие на договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог върху вземанията в полза на Министерството на финансите. Банките обезпечават с вземания по ал. 1, свободни от всякакви тежести и обезпечения, а разпореждане с тези вземания се извършва само със съгласие на Министерството на финансите.
(3) Разпоредбите на чл. 152, ал. 9, 10 и 13 от Закона за публичните финанси се прилагат съответно за обезпеченията по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин министър! Темата е деликатна, затова няма да правя политика от нея, но ще помоля министърът на финансите да коментира кое налага този текст. Дали тази правна възможност, която се дава – български банки да си купят този инструмент – е по причина, че немският пазар не се интересува от този заем, или създаваме правна възможност вътрешният пазар, понеже е свърхликвиден, да участва и той?
Спирам дотук. Вие отговорете каквото прецените и колкото прецените, защото не искам да правя политика от това, но сигналът, че се налага този инструмент да го върнем в България, или означава, че германците не се интересуват от нас, или друг проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Горанов.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Горанов, благодаря Ви за деликатността. Наистина темата е такава и тя не трябва да бъде предмет на спекулации.
По отношение на конкретния отговор – интерес от германския пазар има и той ще се види, когато се обявят резултатите от самата транзакция.
Какво налага? Налага политиката ни да не ограничаваме достъпа до финансови инструменти, тоест до дълг на никой от пазарните участници. Може би и аз трябва да проява деликатност и да спра с това си изказване дотук. Мисля, че на залата е ясно за какво говоря. Това е един инструмент, нов за нашата практика. Даваме му възможност да се ползва с правата на останалите инструменти, които ползваме. Мисля, че това е достатъчно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Има ли други изказвания по чл. 96? Няма.
Моля, гласуваме чл. 96 в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 70, против 10, въздържали се 25. Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващият текст е „Преходни и заключителни разпоредби”.
Няма направени предложения за наименованието на подраздела.
Комисията предлага подразделът да се нарича „Заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме предложението на комисията – вместо „Преходни и заключителни разпоредби” това подразделение да се нарича „Заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Десислава Атанасова и Кирил Добрев за създаване на нов § 1.
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли изказвания по предложението на народните представители Десислава Атанасова и Кирил Добрев?
Вносителите не желаят ли да защитят предложението си?
Няма изказвания.
Гласуваме предложението на народните представители Десислава Атанасова и Кирил Добрев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 27, против 71, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: От § 1 до § 4 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага да ги гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма желаещи за изказване.
Гласуваме текстовете на § 1 до § 4 включително – по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 71, против 9, въздържали се 22.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29, 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 78 от 2010 г., бр. 9, 23 и 99 от 2011 г., бр. 102 от 2012 г. и бр. 68 и 84 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 40в:
„Чл. 40в. Лицата от педагогическия персонал имат право на възстановяване на част от извършените от тях разходи за транспорт от местоживеенето им до местоработата в друго населено място и обратно при условия и по ред, определени в наредба на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.”
2. В чл. 41а:
а) в ал. 1, 2 и 3 думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”;
б) създава се нова ал. 6:
„(6) Първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност, задължително определят добавка за условно-постоянни разходи в минимален размер, определян ежегодно с постановлението за изпълнението на държавния бюджет.”;
в) досегашните ал. 6, 7, 8 и 9 стават съответно ал. 7, 8, 9 и 10 и в тях навсякъде думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”;
г) досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите „ал. 9“ се заменят с „ал. 10”, а думите „по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет” се заличават;
д) досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „бюджетни кредити“ се заменят с „бюджет”;
е) досегашната ал. 12 става ал. 13;
ж) досегашната ал. 13 става ал. 14 и в нея навсякъде думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”.
3. В чл. 41б навсякъде думите „бюджетни кредити” се заменят с „бюджет”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Изказвания по § 5?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, целта на ал. 6 на този член, който създаваме като нов в Закона за народната просвета, е ясна. От една страна, да се подкрепят така наречените „малки училища”, но от текста се вижда, че това ще бъде за сметка на останалите – на по-големите, на работещите училища.
Втората му цел е да преразпредели функции между местната и изпълнителната власт, защото с тази алинея де факто се изземват функции на общините.
Ако погледнете внимателно текста на ал. 6 по § 5, ще видите, че имаме нонсенс. От една страна, първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи детските градини, училищата и обслужващите звена са тези, които ще определят добавка за условно-постоянни разходи, от друга страна, обаче Министерският съвет с постановление ще определи отново каква да бъде тази добавка, тоест минималният размер на този компонент. Аз обаче оставям настрана и това е по-притеснителното – как Министерският съвет ще определи добавка, която да е валидна за цялата страна и за абсолютно всички общини?
Защо? Кой размер ще се вземе като минимален на разходите? Знаете, че имаме санирани детски градини и училища например, които се отопляват на газ. При тях разходите са най-малки. Тях ли ще вземем като модел, когато определяме минималният размер? Имаме санирани детски градини и училища, които се отопляват на ток, които се отопляват на твърдо гориво, на течно гориво, в същото време имаме несанирани детски градини и училища, които също се отопляват на газ, съответно – на ток, на твърдо и на течно гориво. Ще се отчетат ли в постановлението параметрите на поръчката, която е сключена например от дадена община за осигуряване и за доставка на гориво? Ще се отчетат ли другите фактори, като например тези, че в някои детски градини и училища храната за децата се приготвя на място, други пък имат кетеринг? Влиза ли в тази добавка за условно-постоянни разходи такса „Смет” например, която е твърде различна и в някои училища достига до 40 хил. лв.? Средствата за охрана ще бъдат ли включени в тази добавка за условно-постоянни разходи?
Между другото, добавката, за която Вие говорите тук, от 3 г. вече се определя и се прилага в Столична община, както и от Министерството на образованието и науката. Факт е обаче, че размерът на тази добавка е твърде различен както при училищата, които се финансират от Министерството на образованието и науката, така и за Столична община. Столична община например е определила добавката да бъде за училищата в размер на 16 хил. лв., за детските градини – на 10 хил. лв. При Министерството на образованието и науката обаче размерът на добавките варира от 24 600 лева до 37 600 лева. Питам аз Министерския съвет: коя от тези добавки ще вземе като модел за определяне съответно в постановлението?
Аз предполагам, че това е и единната базова стойност за издръжка на училищата, за която министър Клисарова говори от едно известно време в своите интервюта. Обаче когато сравнят данните, които тя представя на обществеността с това, което е заложено в бюджета, някак си сметките не ми се връзват.
Какво казва тя? „Всяко училище ще получи между 20 и 30 хил. лв. за разходи, които не са обвързани с броя на учениците. Те са предимно за отопление, вода, режийни и други разходи. За тези разходи са определени близо 14 милиона”. Изобщо не виждам къде са отделени тези 14 милиона. Освен това се оказва, че явно с министър Клисарова сме учили различна математика, защото както и да умножавам – съжалявам, че министърът на финансите излезе, но когато умножим 30 хиляди по 2614, колкото са училищата в страната – говоря само за училищата, се получава 78 млн. 510 хиляди, ако умножим дори и 20 хиляди по 2614, пак не получаваме и сме твърде далеч от пресметнатите 14 милиона.
Изобщо аз не разбирам какви са Ви критериите и за малко училище и какви са Ви мотивите за такава централизация, още повече че моделът вече е апробиран и работи, когато имаме текст, който задължава общините да определят такава добавка.
Не изземвайте функции на общините, защото наистина ще влезете в ситуация, в която изключително много ще затрудните както общините, така и училищата, защото ще се окаже, че след като нямате централизирано финансиране на тази добавка, то ще е за сметка на останалите училища, чиито единни разходни стандарти обаче Вие завишавате само с 1,3% и ще се получи така, че някои училища ще се окажат с по-малко средства в сравнение с миналата година, защото ще трябва да финансират тази политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Реплики по изказването на госпожа Дамянова? Няма.
Други изказвания по § 5? Няма.
Уважаеми дами и господа, гласуваме § 5 в редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 66, против 15, въздържали се 19.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 6 по вносител има направени две предложения за отпадането му. И двете са подкрепени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Този параграф не го ли гласувахме?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграфът, който приехме, е нов, а този е по вносител.
Първото предложение е от народния представител Даниела Дариткова, второто от народните представители Мая Манолова, Нигяр Джафер, Емил Райнов и Иван Ибришимов. Както вече казах, и двете предложения са приети. Те са за отпадане на § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказвания по § 6? Няма.
Преди да гласуваме: комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен!
Моля, гласувайте предложението на комисията за отхвърлянето на § 6 по вносител.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Създадохме нов § 6...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, той е в Допълнителния доклад.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Няма направени предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказване по §7 ? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Господин министър, Вие искате думата.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ЧОБАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Взимам думата да Ви се извиня, че ми се налага да напусна заседанието в този момент, тъй като ми предстои участие в ЕКОФИН, където също се разискват доста сериозни въпроси, които изискват моето присъствие с цел да бъде защитен националният интерес.
Искам да Ви благодаря за дискусиите по време на бюджета.
Искам да благодаря на тази част от залата, която подкрепи бюджета с ясното съзнание, че това ще е един добър бюджет, бюджет, който налага нови практики, ориентирани към по-ефективното изразходване на публичния ресурс и бюджет, който, най-общо казано, може да се обобщи, че е направен с грижа за хората. Благодаря Ви! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви и аз, господин министър.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Има предложение от народния представител Георги Кадиев за създаване на нов параграф.
Това предложение не е подкрепено от комисията.
Предложенията обаче са различни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложението на народния представител Георги Кадиев е за нов параграф.
Има ли желаещи за изказвания по това предложение? То не е подкрепено от комисията.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Георги Кадиев за нов параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 8, против 41, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Следващото предложение е от народния представител Жельо Бойчев за създаване на нов параграф. То също не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказвания по предложението на народния представител Жельо Бойчев, което не е подкрепено от комисията? (Народният представител Жельо Бойчев оттегля своето предложение.)
Господин Бойчев оттегля своето предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има предложение от народните представители Сергей Станишев, Лютви Местан и група народни представители, които комисията е подкрепила.
Комисията дава следната редакция на този нов параграф, който е § 8:
„§ 8. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г.,бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19,31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г. и бр. 23 и 66 от 2013 г.) се създава чл. 22б:
„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12-месечни минимални работни заплати за съответната година.
(2) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, придобити през течение на годината.
(3) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказвания по § 8?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! С това предложение ние сме свидетели на поредната подмяна на предизборното обещание на БСП. За какво става въпрос? Вместо въвеждане на обещания от БСП необлагаем минимум за хората, които получават минимални доходи – тези от най-бедните слоеве, които са на минимална работна заплата, ни се предлага една мултипликация или по-точно мутация на необлагаемия доход, защото ако беше въведен традиционният необлагаем минимум, такъв, какъвто е действал допреди 2008 г., това щеше да се отнася за всички данъкоплатци.
Това, което се предлага, е тези, които получават минимална работна заплата да продължат през 2014 г. да си плащат 10-процентен данък върху облагаемия доход, но платеният данък да се върне през 2015 г., забележете, само ако лицата през тези 12 месеца са получавали минимална работна заплата. Ако само един месец лицето е получавало работна заплата с един лев по-висока от минималната работна заплата, няма да може да се възползва от това данъчно облекчение. От това данъчно облекчение няма да могат да се възползват работниците и служителите, които имат трудов стаж и получават процент за прослужено време, защото те се добавят към минималното възнаграждение. На практика се получава така, че един съвсем малък процент от българските граждани, които са на минимална работна заплата, ще могат да се възползват от данъчното облекчение – тези, които 12 месеца са получавали минимална работна заплата и които нямат никакъв трудов стаж.
На следващо място, с предложението се създава предпоставка за укриване на заплата, за да може да се получава данъчното облекчение, а именно да се водят работниците и служителите във фирмите и предприятията на минимална работна заплата, а под масата да могат да получават това, което е над минималната работна заплата. Ето как с това предложение управляващите вместо да търсят мерки и начини за намаляване на сивата икономика в България, те ни тласкат още повече към сивия сектор.
На следващо място, това данъчно облекчение представлява годишен стимул, ако работиш на минималната работна заплата, тоест награда от страна на държавата, че ти получаваш минимална работна заплата, а нямаш стимул да получаваш по-високи доходи.
На второ място, както казах, е стимул за укриване на дохода и преминаване в сивата икономика.
На практика българските граждани, които са честни, които получават минимална работна заплата и не са в сивия сектор, няма да могат да се възползват от данъчния стимул. Тоест бедните и честните ще останат и ще продължат през 2014 г. да са бедни, а тези, които получават малко повече от минималната работна заплата на практика ще получат наказание от страна на държавата, като няма да получат това облекчение.
На следващо място, изменението ще генерира административни разходи за държавата, за НАП и главоболие на тези, които през 2015 г. ще отидат до НАП и трябва да подадат данъчни декларации – ще се редят на опашки, ще бягат от работа, ще попълват куп бумащина. Това е толкова сложно и мнозина от българските граждани ще се откажат от данъчното облекчение, а може би това целят управляващите.
В заключение ще кажа, че тази идея не е никак социална, защото от нея ще се възползва една съвсем малка част от тези близо 420 хиляди български граждани, които получават минимална работна заплата. Това е един данъчен популизъм, който няма да е в полза на честните, бедните български граждани, а ще се използва като инструмент от по-находчивите за нарушения и измами. Така че предложението е абсолютно абсурдно и безсмислено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
За реплика – господин Йордан Цонев, втора реплика господин Иванов.
Заповядайте, господин Цонев
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По колко сложен начин се опитахте да обосновете безсмислеността на това предложение. Представяте ли си като Ви слушат 200 хиляди български граждани...
РЕПЛИКА ОТ КБ: Петстотин хиляди.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Говоря условно, разбира се, че са повече от 200 хиляди.
Представяте ли си какво ще си помислят: как това е безсмислено. Имате ли представа една шивачка, която работи на осем часа, защото те на практика работят доста повече от осем часа и които не само, че са на минимална работна заплата и цял ден си бодат очите, но си получат заплатите с по няколко месеца закъснение – как за нея тази 13-а заплата, която ще й бъде върната, става безсмислена? Няма да се спирам на тази риторика, искам да кажа няколко по-съществени неща.
По отношение на това, че БСП не си изпълнява предизборните обещания – не адвокатствам на БСП – да Ви кажа: една партия си изпълнява предизборните обещания, когато хората й гласуват 121 депутата, когато е сама във властта и всичко което е написала, може да го направи. Това БСП за минимума не може да го направи, защото има коалиционен партньор – ние от ДПС, които сме привърженици на плоския данък, заявили сме го в предизборната си програма, отстояваме го и не смятаме, че трябва да има необлагаем минимум. Давам Ви веднага пример. Какво справедливо има в това аз да имам необлагаем минимум като този, който получава 340 лв.? Ами аз нямам нужда от необлагаем минимум. А тези, които получават 1000, 1500, 2500 лева и така нататък, те защо да имат необлагаем минимум? Това е първото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, приключвам, господин председател.
Второто е по отношение на това, което вече казах. Има смисъл от тази преференция, тя е много съществена за тези хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика заяви господин Иванов.
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Ангелова, извинявайте, не разбрах едно нещо във Вашето изказване, но ще бъда максимално точен в израза си, защото надали хората усетиха нотката, която предполагат скорошните избори.
Какво се прави в момента? Това, че е отстъпление от плоския данък – е факт, това, че много хора ще си крият доходите, също е факт. Обаче основното, което може да се каже тук е, че управляващите казват следното на българските граждани: „Обещаваме Ви, че ако следващата година гласувате за нас, ще Ви върнем парите през 2015 г.” Това никой не може да го отрече, защото е факт. В момента с тази мярка целят отстъпление от плоския данък, първото отстъпление – надавам се да няма други, но може би накрая ще бъде премахнат плоския данък, а и това, че те обещават едни пари на българските граждани, които, ако гласуват за тях през 2014 г., през 2015 г. ще им бъдат върнати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Още една реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма никакво съмнение, че тази стъпка за данъчно облекчение на хората с най-ниски доходи е социална и тя е в правилна посока. Правилен е изводът, че това е в посока към постепенно преминаване към прогресивно подоходно облагане тогава, когато получим достатъчно гласове от българските избиратели. Аз се надявам, че това ще бъде много скоро.
Основно искам да възразя върху израза, че това е някакво мутиране на закона. Уважаеми колеги отдясно, ако бяхте направи елементарна справка в интернет, щяхте да разберете, че връщането на данъците на хората с минимални доходи е широко прилагана практика в Европа, а за Ваше сведение – от десетилетия прилагана практика в Съединените американски щати. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз благодаря, господин Гечев.
За дуплика, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми колеги! Ще се възползвам от дупликата, за да повторя и стане ясно на всички народни представители, които са в залата, че това, което ни се предлага от управляващите, действително не е традиционният необлагаем минимум. Това е една модификация, както казах мутация на необлагаемия минимум, защото по никакъв начин няма да бъде в полза на българските граждани, които получават минимална работна заплата. По този начин управляващите ще ги стимулират и тласкат да получават минимална работна заплата. Те няма да имат стимул да получават по-висока заплата от минималната даже с един лев, защото няма да могат да попаднат в групата да получат това данъчно облекчение.
На второ място, което никак не е маловажно, че по този начин управляващите тласкат работниците и служителите да влязат в сивата икономика. Това ли искате, дами и господа управляващи – да действа в България сивата икономика?!
По отношение на репликата, оправена от господин Цонев към мен, ще кажа, че това, което ни се предлага, е изключително сложно. То е предложено по този сложен начин, за да може работниците и служителите през 2015 г. да забравят за това данъчно облекчение, да не отидат до пунктовете на НАП, да не подават декларация, да не се редят на опашки и през 2014 г. държавата да може да прибере този 10-процентен данък от бедните българи, които работят на минимална работна заплата. Това е! Аз го казах в предишно мое изказване, че управляващите искат с парите на бедните, на тези, които получават най-ниски доходи, да си пълнят хазната. Това е цялата истина!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Преминаваме към други изказвания.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Добре е, че в самия край на дискусията по Законопроекта за бюджета за 2014 г. имаме възможност отново да обсъждаме една от важните мерки, които се предлагат, една от разликите, които отличават този бюджет от другите, приемани през последните няколко години.
Аз съм удовлетворен, че сме направили това предложение, което е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси, защото подобно предложение правих в течение на няколко години, но то по разбираеми причини не срещаше подкрепа в пленарната зала.
Вярно е, че то е в модифициран вид, защото това не е автоматично освобождаване на лицата, а е възстановяване на платен от тях данък, тоест в по-късен момент тези средства ще дойдат в хората и след тяхното обявяване пред данъчните органи. Това обаче е и форма за контрол. Надявам се, че тази декларация, която ще подават лицата, ще бъде във възможно най-опростена форма, тъй като се отнася само за доходи, които са получили от трудови правоотношения и общият им доход да не превишава размера на минималната заплата. По този начин в началото на 2015 г. те ще могат да възстановят размера на една минимална работна заплата, която са платили в течение на цялата година.
Искам да обърна внимание също, че съм удовлетворен, че в дискусията колеги се позовават на предизборните ангажименти на БСП. Аз няма да ги заобиколя, но Ви призовавам да четете по-внимателно програмите на БСП, защото в предизборната платформа на партията се предвижда точно това, което се прави – не в същата технология, там е казано, че ще освободим от облагане минималната заплата или другояче формулирано, ще има нулева ставка върху минималните доходи, така че на практика това е нулева ставка върху минималната заплата, което е различно от необлагаемия минимум. Правилно се изтъкна, че необлагаемият минимум има предимството, че дава възможност всеки един доход да бъде съразмерно облекчен, но недостатък на необлагаемия минимум е, че от него се ползват не само лицата с най-ниски и средни доходи, но включително и заможните, които получават най-високите заплати. От тази гледна точка необлагаемият минимум не е универсално средство за създаване на справедливост в данъчното облагане, а освен това разходите биха нараснали твърде много, когато държавата освобождава високите доходи от облагане или впоследствие възстановява платеното от лицата.
По различни данни тези, които ще се възползват от мярката, са различни, но актуалната статистика показва, че лицата, които към момента получават доходи в минималния размер са над 480 хиляди. Да се твърди тук, че тази мярка няма значение или, че тя е оспорима като технология, показва някаква крайна социална нечувствителност и съм изненадан, че се прави възражение засега не от финансисти, от хора, които трябва да имат за приоритет социалните задачи, които решава бюджетът. Никак не е малък броят на тези лица, особено в бедна страна като България. Поради тази причина Вие би трябвало поне да замълчите, не искам от Вас да подкрепяте това предложение, ние ще можем да го подкрепим без Вашите усилия, но недейте дава такъв знак, защото той политически с нищо не допринася Вашите думи да стигнат до хората, за които наглед благовидно са предназначени.
Единственият реален проблем в това предложение е, че всеки доход, който се освобождава, особено при твърде високия сив сектор в българската икономика, включително в областта на доходите, че има стремеж някои от лицата да отидат на този минимален размер и по този начин да избегнат облагане. Вярно е също така, че лицата, които вземат малко по-висок доход няма да се ползват от тази мярка, тоест ще бъдат облагани. Това са два обективни недостатъка на тази мярка, но предпочитаме да приемем тези недостатъци, решавайки по-важните социални задачи отнасящи се към подобряване на политиката на доходите в българското общество, а от 2016 г. ще има основание вероятно да говорим и за по-дълбоки промени, защото, ако наистина се стигне до въвеждане на семейното подоходно облагане, това вече може да отчете много повече фактори и да направи системата на данъчното облагане много по-гъвкава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Стоилов.
Има ли реплики към изказването на господин Стоилов?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Стоилов, взех думата за реплика, засегната от думите във Вашето изказване за „социална нечувствителност”. Именно, защото съм социално чувствителна искам да Ви кажа, че може би не сте разбрали, че с това предложение няма да могат да се възползват всички български граждани, които получават минимални доходи в страната, тоест които са на минимална работна заплата, защото само ако един месец доходът им надвиши с един лев, ако те имат клас „прослужено време”, тоест имат години прослужено време, те няма да могат да се възползват през 2015 г. от данъчното облекчение.
Вие сам казахте, че тези пари ще ги получат в един по-късен момент. Този момент е доста по-късен – след година и половина.
Аз питам: след като Вие сте обещали на българския избирател за въвеждането на необлагаем минимум на хората с най-ниски доходи, защо не сега? Защо не през 2014 г.? Защо чак през 2015 г.? Да усложнявате нещата – подаване на данъчни декларации, губене на време, излизане от работно време, административни разходи. Това е толкова сложно!
Истината е една – през 2014 г. ще има избори, Вие ще се отчетете пред българския избирател, че сте изпълнили и това Ваше предизборно обещание и ще им замажете очите, а на практика това не е никакъв необлагаем минимум. Това е едно нищо, което по никакъв начин няма да помогне на бедните български граждани. Както казах – бедните ще си останат бедни и през 2014 г., благодарение на Вашите „умни” решения! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Ангелова.
Заповядайте за втора реплика, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Стоилов, не сте прав, като казахте, че има само един-единствен проблем пред това, Вие съответно го назовахте. Има обаче още един проблем. Моля, ако имате отговор, да обясните как ще регулирате хората, които вземат определена сума над необлагаемия минимум и на практика ще бъдат обложени по-тежко от тези, които вземат необлагаемия минимум. Следователно няма ли това да стимулира работодателите просто да приравняват заплати, които са с леко надвишение над необлагаемия минимум поради различни причини, да стимулирате работодателите умишлено да създадат допълнително доста голям брой работещи над това ниво? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте за трета реплика.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Няма да говоря, че отново не изпълнихте предизборните си обещания за необлагаем минимум. Ще кажа обаче, че то наистина няма да работи, тъй като ще има спънки и затруднения.
Заговори се за шивачките. Една шивачка е на минимална работна заплата, но ако има 10 години трудов стаж, моментално излиза извън тази група и няма да получи абсолютно никакво облекчение.
Или ако работодателят реши, че след десетия или единадесетия месец ще повиши заплатата на определен работник, който е на минимална работна заплата, тогава последният моментално излиза от тази група. Това, което по мои изчисления ще получат като допълнителна преференция или облекчение, са 355 лв., но в никакъв случай хората няма да могат да го получат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Караминова.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря.
Господин председател, значителна част от поставените в репликите въпроси са основателни. Мисля, че те дават възможност да разискваме въпроса наистина сериозно.
Господин Московски, аз посочих двете неудобства. Това, което Вие поставихте във Вашия въпрос, аз бегло също го споменах – лицата, които получават с няколко лева по-висока заплата от минималната, по същество ще трябва да плащат своя данък и има някакъв малък диапазон, в който след като платят данъка, след това няма да могат да възстановят средствата както лицата, които са на минималната работна заплата.
Въпросът с нулевата ставка съдържа това неудобство, тъй като дори да качим границата на 350, дори на 400 лв., отново над нея другите лица ще попадат в категорията на облагането. Следователно това е неизбежен недостатък, на който сега не мога да дам отговор, понеже сме в края на процедурата. В случая само при някаква много сложна скáла, която плавно нараства, но много по-сложно се администрира, този недостатък би могъл почти да бъде изключен. Примерно лицата да плащат данък само върху разликата на дохода, който би се получил над минималната работна заплата. Тъй като обаче българската администрация дълги години казва колко сложно е да се управляват процесите, това е доказателство, което всички трябва да имат предвид: всяка по-справедлива политика изисква по-сложно регулиране. Ние трябва да повишаваме капацитета на държавните органи, ако искаме да наложим по-справедлива политика.
Нека да изясня отново за госпожа Ангелова и за госпожа Караминова. Не сме обещавали въвеждането на необлагаем минимум. Ще Ви донеса екземпляр от нашата платформа. Имаше на по-ранен етап такава дискусия, но последното, с което публично се ангажирахме, беше нулева ставка върху минималните доходи и то в момента се изпълнява.
Единственото, за което в момента имате някакво основание да поставяте въпроса, тъй като казахме, че това ще бъде въведено от началото на 2014 г., да, наистина мярката се въвежда и ще действа от 2014 г. за доходи, получени през 2014 г., но крайният резултат ще бъде получен през първите месеци на 2015 г., когато тези хора си възстановят средствата. Следователно можете да поставите въпроса за темпото, с което БСП изпълнява своите ангажименти.
Аз обаче благодаря, защото днес изглежда единствената партия, която строго се придържа към публично обявените ангажименти, са социалистите. Нека както опозицията, така и гражданите да бъдат достатъчно внимателни и с тяхната подкрепа и взискателност да ни подпомагат в изпълнението на тези ангажименти. Мисля, че това напълно изяснява темата.
Господин председател, въпросът за класа също е основателен. Ако се включи класът да бъде освобождаван, това би направило мярката по-гъвкава, но сега това не следва от редакцията на текста.
Що се отнася до повишаването на заплатата, работодателят няма интерес да действа в данъчния сектор, така че самоцелно да увеличава заплатата, за да избегне облагането. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин Горанов – за изказване.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, няма да подкрепя подобни изменения в Закона за данъците върху доходите на физическите лица по принципните съображения, че ако подобна политика се прави на парче, е хубаво да се прави през разходната част на бюджета. По принцип при пропорционалното облагане, каквото сме възприели за доходите на физическите лица, и то при тази ниска ставка от 10%, е почти задължително подобна политика да се прави през разхода, а не, както се предлага в момента – през прихода.
С риск да повторя колегите няма да спестя основния проблем – за границата на доходите. Всъщност група лица, които получават по-високи заплати, като разполагаем доход, като краен резултат от предложената промяна ще получат по-малко. Лицата с доходи до 370-380 лв. ще получат в края на краищата по-малко от лицата, които работят на минималната заплата.
Няма да спестя и това, че както знаете, в Кодекса на труда е определен минимален размер на допълнителното възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6 на сто. На практика никой не работи, освен този, който няма един ден трудов стаж, на номиналния размер на минималната работна заплата. Това също ще бъде проблем. Вероятно ще се търси решение.
Няма да спестя и това, че той се отнася само за доходите от трудови правоотношения.
Разсъждавам на глас, без да претендирам за прецизност: дали доходите от помощи и обезщетения, които дадено лице би могло да получи по съображения, че е социално слабо, се включват в понятието „доход” и ще участват ли при определянето дали лицето има право на подобно обезщетение, или не. Законът не борави с понятието дали доходите са облагаеми по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, или не. Законът казва пестеливо само „доходи по трудови правоотношения” и не коментира другите видове и форми на доходи, които лицата биха могли да получат през съответната година.
Искам да Ви обърна внимание, че така или иначе ще влезе като ефект в бюджета за 2014 г., независимо че касовият ефект от него ще бъде реализиран през 2015 г. По системата, по която Евростат определя дефицита и дълга, това са приходи за 2014 г. и трябва да бъдат приспаднати през 2014 г. на начислена основа. Вероятно нито едно от тези съображения няма да даде основания за каквато и да е редакция.
Във втората част от изказването си обаче искам да Ви предложа мои редакционни разсъждения по текста. Преценете дали да приемете, или не. Независимо дали съм против подобна мярка, тъй като продължавам да смятам, че през разхода ефектът би могъл да бъде много по-положителен като насочване на политиката, искам да кажа, че според мен формулировката: „Придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година” е непрецизна от гледна точка на това, че никой не отнема правомощията на Министерския съвет в хода на годината да изменя размера на минималната работна заплата. Тогава понятието „не превишава 12 месечни минимални работни заплати за съответната година” е неизпълнимо, защото ако през годината има два, три, пет или 12 пъти определени от Министерския съвет различни размери на минималната работна заплата, текстът в тази му редакция остава неприложим.
В този смисъл, с несъгласие и с нежелание, но в полза на конструктивизма ще Ви предложа редакция: „Придобитите през годината доходи по т. 1...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извинявайте, господин Горанов, но в момента гледаме редакция на т. 2.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Предлагам редакция по т. 2 на ал. 1 на новия чл. 22б по § 8: „Придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 пъти минималната работна заплата за месец декември на съответната година”. По този начин се изключва възможността за двусмислено тълкуване и всъщност текстът става приложим.
Обръщам внимание, че противен случай – при определяне на друг минимален размер на минималната работна заплата през годината, прави текста неприложим, тъй като няма да има надеждно установен размер, към който да реферира данъчното облекчение в случая.
Продължавам да смятам, че сега не беше моментът за подобен дебат. Ако очакваме фискалният ефект да бъде за 2015 г., коректно и справедливо беше, колеги, да водим дебата в края на 2014 г. Но, полага Ви се, власт Ви е да правите всякакви предложения и да се обединявате около тях.
Смятам обаче, че ефектът от 150 млн. лв. за фиска можеше да бъде насочен по-добре, защото единственото нещо, което ще остане в момента, е лошият вкус в устата на всички, които са над минималната работна заплата – до 370-380 лв., от една страна, а от друга страна, негативният стимул хората да намаляват възнагражденията си, за да се сведат до минималния размер и да останат необложени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз на господин Горанов.
Реплики? Няма.
Други изказвания по § 8?
Господин Цонев.
Господин Горанов, Вие направихте процедурно предложение за промяна в текста, нали така?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: След това ще го изчета да ми кажете дали съм Ви разбрал правилно.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаем колеги, колкото и да се опитваме да принизим значението на това предложение, на тази мярка, на тази преференция, аз ще кажа само едно изречение, като половината от него ще заимствам от колежката Ангелова.
„Истината е една” – каза тя. Аз ще продължа втората част на това Ваше изречение с истината, която аз мисля, че хората ще разберат. Истината е една – когато си получат в пликче тези пари, те ще разберат, че това за тях е добра преференция. И дори тези, които са ни слушали в тази зала, няма да обръщат внимание на всички тези заклинания как ще висят по опашки, как това е някаква политика за в бъдеще, как щяло да има избори пък друг да го прави и така нататък. Истина е, че тези хора имат нужда от тези пари и малкото, с което можем да им помогнем, трябва да го направим.
А колкото до това дали ще има привличане на част от заплатите, които са малко над минималната към това да станат в размерите на минималната – вероятно да. Ние този ефект не можем да го избегнем, дори и да кажем, че ще дадем преференции на тези до 400 лева. Тогава тези, които са до 450 лева, ще бъдат най-вероятно свалени на 400. Така че този ефект няма как да бъде избегнат, освен ако решим да не даваме преференция на хората с ниски доходи.
Как ще дадем тази преференция? Има много начини. Ние избрахме ето този. Хубав или лош, важното е, че за хората ще има такава преференция. Ако Вие си мислите, че ще има големи опашки, че ще се създаде трудност при декларирането и така нататък, това, разбира се администрацията би могла да го избегне, като опрости до максимум въпросните декларации и да кажем те могат да бъдат подавани и през съответните служби, където се получават заплатите, по интернет. Има хиляди начини да се облекчи този процес.
Това, което направи като предложение господин Горанов, звучи логично, въпреки че почти нямам спомен през годината да е променяна, но по средата на годината има един-два такива случаи. Аз не виждам това да пречи, но не виждам и някакъв проблем да приемем редакционното му предложение.
Колкото до доходите от клас „прослужено време”, според мен е логично тези доходи да не влияят на преференцията, тоест да бъдат изключени като доход. Затова ще предложа редакционно във въпросната ал. 1 на чл. 22б, т. 2 да изглежда по този начин: „придобитите през годината доходи по т. 1 с изключение на доходите за клас прослужено време, не превишават 12 месечни минимални работни заплати за месец декември на съответната година.” Така да изглежда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Това беше изказване. Вие предложихте промени.
Има ли реплики?
Госпожа Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, продължавате да заблуждавате аудиторията и българските граждани. За какъв плик говорите? Пари в плик. Точно с това започнахте Вашето изказване, че през 2015 г. българските граждани, които ще получат това данъчно облекчение, ще получат пари в плик.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това беше образно казано.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Няма такова нещо. Процедурата е изключително сложна. Нека да го кажем – до 30 април на 2015 г. те ще трябва да си подадат данъчните декларации. След това следват проверки от страна на НАП за декларираното в тези данъчни декларации дали отговаря на истината. И едва след това тези пари ще бъдат преведени по банков път. Тоест това ще стане третото тримесечие на 2015 г. Значи ние в момента приемаме нещо, замазваме очите на българския избирател като рапортуваме, че сме изпълнили едно предизборно обещание, а това де факто ще се реализира в края на 2015 г. Е това пък, ако не е лъжа и измама – здраве му кажи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Втора реплика?
Господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, извинявайте, бихте ли бил така любезен да разсеете у мен съмнението, което споделих преди малко под формата на реплика на госпожа Ангелова, че в момента Вие казвате на българските избиратели: „Обещаваме Ви едни пари, които Вие следващата година, ако гласувате за нас, ще Ви ги върнем в 2015 г.”? (Оживление в КБ и ДПС.)
И, моля Ви, обяснете ми какво ще се случи, ако лицата вземат доходи между 340 и 378 лв. Те няма ли да вземат под минималния доход, минималната работна заплата, която е 340 лева? Поне така си мисля аз. Примерно, ако вземат 370 лева, 10% е 37, ще вземе колко? Триста тридесет и три, а не триста и четиридесет лева.
Ето на тези две неща, ако можете да ми отговорите, ще Ви бъда много благодарен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли трета реплика?
Господин Горанов.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ (ГЕРБ): Вземам повод за реплика не срещу това, което каза господин Цонев. Така сте решили, така ще го въведете. Спорът доколко е целесъобразно е дълъг. Но, понеже правим редакция на коляно, искам да обърна внимание, че това, което предложи господин Цонев като редакция не съществува в правния мир. Не знам дали да не отложим това и да дадем време на комисията да прецизира текста. Всъщност приемете, освен репликата и това процедурно предложение. Защото може да се допуснат грешки във формулировките, които да са проблем при прилагането, въпреки че имаме една година каквото и да сътворим днес.
Но в чл. 244 на Кодекса на труда е определено, че Министерският съвет определя минималната работна заплата, а в следващата точка е казано: „минималният размер на допълнителните възнаграждения и обезщетения”, тоест те отново са в прерогатив на Министерския съвет и за тях има специално издадена наредба, вътре в която не съм готов да Ви цитирам с точност до вярност наименованието на това допълнително възнаграждение за прослужено време, но то в никакъв случай не се казва клас. Такъв клас, както публично е придобило гражданственост, получават само преподавателите и е известен като клас-квалификация. Той няма нищо общо с прослуженото време и професионалния опит. Тоест това, което предложи господин Цонев като редакция, трябва да бъде прецизирано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Горанов.
Господин Цонев – за дуплика.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Прав е господин Горанов, нямах изобщо предвид, че ще бъда прецизен, тъй като не зная терминологията, която трябва да бъде записана. С колегите се договорихме да поискаме почивка да определим текстовете, след като има консенсус в залата по тази тема.
На другите колеги нямам какво да отговоря. В крайна сметка не съм длъжен да оборвам всички глупости, които се казват от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Стоилов – за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, използвам предстоящата редовна почивка, през което време ние ще прецизираме редакцията по т. 1 и 2, за да може наистина да се приспаднат от тази сума средствата за прослуженото време, трудов стаж и да се прецизира средното ниво на дохода. Така че ще Ви предложим окончателната редакция след почивката, съобразявайки се с дискусията и запазвайки идеята и съдържанието на сегашния текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма да подложа на гласуване процедурата.
Моля, Комисията по бюджет и финанси или работна група, както прецените, да предложите редакция на § 8.
Почивка до 13,30 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги народни представители, моля заемете местата си в пленарната зала – заседанието продължава.
Преди почивката имаше две предложения за редакция на текстове в § 8. Първото предложение беше направено от господин Горанов. Второто – от господин Цонев, с уговорката работната група да уточни текстовете, които трябва да бъдат променени.
Господин Горанов представи първото предложение.
Давам думата на господин Цонев да представи второто.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Второто предложение е следното, ще изчета целия член:
„Данъчно облекчение за доходи, непревишаващи
минималната работна заплата
Чл. 22б. (1) Физическите лица могат да ползват данъчно облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата, когато едновременно са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината само доходи по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 месечни минимални работни заплати за съответната година.”
Тук е изменението, което предлагаме:
„(2) В доходите по ал. 1, т. 2 не се включва допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за съответната година.”
Алинеи 3 и 4 остават същите – те бяха 2 и 3 в редакцията на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, дискусията по § 8 не е приключила. Ако някой има желание да се изкаже все още, може да го направи.
Има ли желаещи? Няма.
Закривам дискусията по § 8.
Преминаваме към гласуване.
Най-напред гласуваме предложението за промяна.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Трябваше да изчета ал. 3, защото има промяна в нея:
„(3) Данъчното облекчение по ал. 1 е в размер на дължимия данък за доходите по ал. 1, т. 2, с изключение на доходите по ал. 2, придобити през течение на годината.
(4) Обстоятелствата и условията по ал. 1 се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е текстът, който се предлага да бъде променен в § 8.
Гласуваме първо предложението на господин Горанов за промяна на т. 2 от ал. 1 на чл. 22б, който е записан като текст в § 8 на законопроекта.
Господин Горанов ако е тук, моля да ме коригира. Чета предложението му:
„2. придобитите през годината доходи по т. 1 не превишават 12 пъти минималната работна заплата за месец декември на съответната година”.
Господин Горанов тук ли е?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Така беше.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Коректно е, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Мисля, че съм точен с този текст.
Гласуваме предложението на господин Горанов.
Гласували 73 народни представители: за 16, против 8, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Цонев и работната група, което чухте преди малко, като промени в § 8.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 2, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме целия текст на § 8 с направените корекции, които преди малко гласувахме.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 7, въздържали се 2.
Текстът на § 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за удължаване с 2 дни на срока за предложения по Закона за финансовите и икономически взаимоотношения с юрисдикциите с преференциален данъчен режим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Противно предложение има ли? Няма.
Гласуваме предложението на господин Цонев за удължаване с 2 дни на срока за предложения между първо и второ четене на съответния законопроект.
Гласували 95 народни представители: за 78, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Продължаваме с текстовете на Законопроекта за държавния бюджет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграфи 8 и 9 са последните два параграфа, преди да преминем към гласуване на приложенията към Закона за бюджета, така че това не е последното гласуване по Законопроекта за бюджета.
По параграфи 8 и 9 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по параграфи 8 и 9 по вносител? Няма желаещи.
Гласуваме параграфи 8 и 9 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 79, против 11, въздържали се 14.
Текстовете са приети.
Господин Цонев, преминаваме към приложенията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приложение № 1 „Разпределение на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по Закона за вероизповеданията за 2014 г.”.
Има няколко предложения обаче ние ги гласувахме към чл. 6. Тук само ще отразим това, което сме приели в чл. 6. Това е предложението на народните представители Йордан Цонев и Спас Панчев за резерв от 500 хил. лв., което е отразено тук, в това приложение.
Това предложение на народните представители Петя Аврамова, Ирена Узунова и Ирена Коцева, което ние се договорихме, че макар и да е отхвърлено от комисията, ние се договорихме, че в Приложение 1, след т. 10 „Резерв”, създаваме т. 10.1: „в това число за създаване на регистър, картотека за картографиране на всички храмове, молитвени домове и манастири на територията на Република България”, в колоната „Сума – 50”.
Само това се променя в Приложение 1.
Всичко става 4000. Сумата е в хиляди лева, тоест 4 млн. лв.
Това, което Ви прочетох, това представлява Приложение 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев, за да е наясно залата – Вие предложихте да променим редакцията на това приложение в съответствие с предложението на народните представители Петя Аврамова, Ирена Узунова и Ирена Коцева.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Следователно, ние, когато му дойде редът, ще гласуваме новата редакция, която предлагате в съответствие с това предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, да! Точно това казвам.
Аз казах само, че – за реда беше друго, че сме ги гласували, когато гласувахме чл. 6, тук отразяваме в това „т. 10.1”, това, което се разбрахме. Това е редакцията на приложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Имам още въпроси, но като стигнем до съответните предложения.
Изказвания по това приложение? Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на направените предложения към Приложение № 1. (Шум и реплики.)
Извинете, но има предложения на народния представител Веселин Вучков и група народни представители.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Те са гласувани и отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Те са отхвърлени при гласуването. Добре.
Преминаваме нататък.
Остава да гласуваме Приложение № 1, което съдържа разпределение на субсидиите за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията за 2014 г., с направените корекции от председателя на комисията, в съответствие с предложението на народните представители Петя Аврамова и група народни представители.
Ясно е дотук, господин Цонев.
Моля, гласувайте редактирания текст от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По Приложение № 2 – това са трансфери от бюджета на Министерството на отбраната за държавните висши училища за 2014 г.
Всички предложения, които касаят това приложение, са отхвърлени, когато е гласуван бюджетът на Министерството на отбраната.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Приложение № 2, тоест, сега трябва да гласуваме текста на вносителя за Приложение № 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Гласуваме само приложението. По това, което вече сме гласували, връщане няма!
Гласуваме Приложение № 2 към чл. 11, ал. 4 – по вносител, подкрепено от комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 81, против 9, въздържали се 21.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Приложение № 3 са трансфери от бюджета на Министерството на образованието и науката за държавните висши училища и Българска академия на науките за 2014 г.
Подкрепяме текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Един въпрос, господин Цонев – тук има предложения. Гласувани ли са тези предложения?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, те са отхвърлени при гласуването на чл. 16, ал. 4. Ние тук ги слагаме само за сведение, ако има въпроси, да знаем, че са гласувани там. Те не касаят приложението. Биха го касаели, ако ги бяхме приели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре. Тези предложения са гласувани при съответния текст.
Имате думата за изказвания по Приложение № 3, към чл. 16, ал. 4.
Изказвания няма.
Гласуваме Приложение № 3, подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 80, против 23, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, аз предлагам, тъй като до края по приложенията от 4 до 8 включително, няма прието нито едно предложение, да гласуваме текста на вносителя за приложения 4, 5, 6, 7 и 8. Ако няма възражения, да ги гласуваме анблок. Те са по вносител.
Приложение № 4 е за субсидиите на юридическите лица с нестопанска цел от централния бюджет за 2014 г., Приложение № 5 е за механизма за определяне на субсидиите за общините от централния бюджет за 2014 г., Приложение № 6 са стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности за 2014 г., Приложение № 7 е за допустимите максимални размери на задълженията към доставчици към 31 декември 2014 г. на разпоредителите с бюджет по чл. 13, ал. 3 от Закона за публичните финанси и Приложение № 8 – списък на сметките за средства от Европейския съюз, за които през 2014 г. Министерският съвет ще утвърждава годишни разчети. Това са приложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Гласуваме текстове по вносител на приложения от 4 до 8 включително, по вносител, подкрепени от Бюджетната комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 83, против 18, въздържали се 13.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с това е приет целият Закон за държавния бюджет за 2014 г. (Ръкопляскания от КБ, ДПС и „Атака”.)
Благодаря на всички за търпението и за дискусията в залата и в комисиите. Благодаря още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да си пожелаем успешна финансова година.

Заседанието продължава със следващата точка от дневния ред, който е гласуван предварително:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Господин Цонев, заповядайте.
Тук има два доклада. Молбата ми е да дадете достатъчно пояснения какво гласуваме, какво е гласувано по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този законопроект имаме един Основен и един Допълнителен доклад на комисията, който заедно с колеги от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения изготвихме миналата седмица. По някои от параграфите ще четем по Допълнителния доклад. Мисля, че това са параграфи 1, 2 и 4.
Искам да направя процедурно предложение – § 1 да го прегласуваме, защото с онези промени, които приехме в § 2 от Допълнителния доклад, се налагат изменения на § 1. Направихме справка – не е прегласуван § 1, така че може да бъде прегласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е процедура, трябва да я гласуваме.
Господин Цонев направи процедура за прегласуване на § 1 – промените се налагат поради неизбежните промени, които са извършени в § 2, който не е гласуван.
Искам да отбележа, че след като прегласуваме процедурното предложение, ще имате право да вземете отношение и да се изкажете отново по § 1, а след това и по § 2.
Гласуваме процедурното предложение за прегласуване на § 1, предложено от господин Цонев.
Гласували 95 народни представители: за 76, против 6, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Представете новия § 1, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Новата редакция на § 1 е следната:
„§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови ал. 2 и 3:
„(2) Орган по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, при спазване на разпоредбите на този кодекс освен правомощията по ал. 1 има и следните правомощия:
1. да спира транспортни средства на фискални контролни пунктове;
2. да изисква и извършва проверка на документите, придружаващи стоката;
3. да извършва проверка и оглед на превозваната стока в транспортното средство и на мястото на получаването/разтоварването й;
4. да изисква представянето на документ за самоличност от водача на транспортното средство;
5. да изисква от водача на транспортното средство да декларира данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за датата и мястото на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на пристигане, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;
6. да поставя и отстранява технически средства за контрол на транспортното средство, с което се превозва стоката;
7. да получи достъп до мястото на получаване/разтоварване на стоката (обект, склад, помещение, съоръжение, резервоар и други места за съхранение) и да присъства по време на разтоварването на стоката;
8. да изисква присъствието на купувача/получателя или на упълномощен от него представител при извършването на проверката и огледа на стоката на мястото на получаването/разтоварването й;
9. да изисква обезпечение при условията на този кодекс.
(3) Транспортни средства могат да бъдат спирани само от органи по приходите, снабдени с ясно различими и видими, включително през тъмната част на денонощието, обозначителни знаци и облекло по форма, утвърдена със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник”.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 4.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „по ал. 1 и 2” се заменят с „по ал. 1-4”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
„(6) Правомощията на органите по приходите по ал. 2 се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по чл. 8.
(7) Местоположението на фискалните контролни пунктове се определя със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, след съгласуване с Агенция „Пътна инфраструктура”, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея думите „по ал. 1 и 2” се заменят с „по ал. 1-4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Изказвания по § 1?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, миналата седмица се събрахме и изчистихме някои от текстовете. Мисля, че това можеше да се получи между първо и второ четене, а не да правим допълнителни доклади, ако още тогава управляващите се бяха вслушали в нашите предложения.
Както и да е, тогава от позицията на силата – от това, че те знаят какво правят, а ние не знаем за какво става въпрос, приехте текстове, в които след това сами открихте грешките и се наложи да ги редактирате по нашите предложения. Донякъде, след като бяха приети тези предложения, текстовете придобиха малко по-смислен вид.
Едно от предложенията, което приехте, за което Ви благодаря, е да не се изисква от водача да представя фактура.
Но, уважаеми колеги, в т. 5 по ал. 2 остава изискването да има заявяване на часа на пристигане. Това няма как да се случи. Никой не може да каже точно в колко часа стоката ще пристигне на уреченото място. Затова приехте редакция да бъде малко по обтекаем текстът, като се запише: „очаквания час”, но и очакваният час може да бъде променен.
А, забележете, изисква се от водача да декларира. С една декларация ще декларира кога ще пристигне, но в същия момент това нещо може да не се случи и се оказва, че той е съставил декларация с невярно съдържание. За да не се получава това нещо, Ви предлагам думите „очаквания час на пристигане” да отпаднат, защото пък не е разписан и ред, по който може да се информира органът, който ще извършва проверките за новия час, от една страна. (Реплики от КБ.)
Да, съгласен съм донякъде. Не евентуалният, а очакваният, но няма ред за промяна. Ако това нещо не се случи, по кой ред, като не го пише никъде, ще бъде уведомен органът? (Реплика от народния представител Петър Мутафчиев.)
Господин Мутафчиев, ако желаете, можете да се изкажете.
Второ, уважаеми колеги, в същата т. 5 на ал. 2 накрая пише: „Тази декларация ще се изисква в случай, че липсват документите, които по принцип съпровождат стоката...“.
Това е добре, но второто е: „… или документите не съдържат тези данни“.
Когато има изискване за определен документ, в него са разписани какви реквизити и данни трябва да съдържа той. Ако нещо от това, което се иска в документа, го няма, това не е документ. Тогава отиваме в хипотезата, че няма документ. Какво означава да искаме данни? Защо трябва да отваряме възможността да се искат данни, като те не са разписани? Да, щяло да ги има в наредбата, но знаете, че тя по никакъв начин не може да противоречи на закона. Отиваме в хипотеза, че може да искаме какво ли не.
Поради тази причина считам, че тези две неща – очакваният час на пристигане и документите да съдържат данни, трябва да отпаднат.
Мисля, че се аргументирах достатъчно обстойно. Колеги, смятам, че трябва да приемете моето предложение. Или имате документи, или нямате документи. Ако документът не е попълнен както трябва съгласно изискванията, то това не е документ, а нещо друго. Изпадаме в хипотезата, че няма документи. Какво, ще го допопълваме на място ли? Изпадаме в най-различни хипотези и възможности за тълкуване. А отидем ли във възможностите за тълкуване, знаете какво става накрая.
Затова моето предложение е тези две неща да отпаднат от т. 5 на ал. 2. Пак казвам – работим в дух да приемем работещ закон, а не след това да се чудим как той ще се прилага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Моля Ви да дадете писмено ясно и четливо как според Вас трябва да изглежда т. 5 на ал. 2, за да я подложа на гласуване. Няма как да режем думички от изреченията. Те трябва да бъдат подредени. Моля да ми дадете писмено предложение за т. 5.
Има ли реплики към изказването на господин Иванов? Няма.
За изказване има думата господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Аз ще подкрепя този текст, който се предлага от комисията. Мисля, че разработеното в момента – след като всички стигнахме до консенсус, че има проблем – защитава правата и на водача на моторното превозно средство, който е нает работник във фирмата превозвач. Не мисля, че има проблем с това, че той трябва да декларира евентуалния час или приблизителния час на пристигане. Такава декларация винаги може да се напише под условие. Така че да се търси подобна съдебна отговорност от него за съставянето на документ с невярно съдържание е малко пресилено.
Текстът е балансиран, ясен. Той защитава интереса по отношение на правата и задълженията на водача на камиона. Нека не продължаваме с безсмислени спорове.
Предлагам да приемем този консенсусен текст и да вървим напред. Благодаря.
Поздравявам комисията и лично нейния председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Мутафчиев, разбирам това, което казвате. По време на дебатите колегите нееднократно подчертаха това, а Вие сега отново го обосновахте.
Пак казвам, господин Мутафчиев: при положение че имаме товарителница, или ако е международно, е ЧМР, имаме този документ. Знаете много добре какво му е съдържанието. Част от всички данни, които трябва да се впишат вътре, тях преписваме донякъде в ал. 2, т. 5.
Но ако тези данни ги няма, то документът, който съпровожда стоката – товарителницата, е неверен. Следователно този документ го няма. Изпадаме в хипотезата, че документът го няма. Ако документът е попълнен неправилно, също нямаме документ. Говорим за някаква фалшива товарителница. Значи нямаме документ. Или имаме, или нямаме документ. А да искаме допълнителни данни, които не се съдържат, няма нужда от това нещо. Ние или имаме документ, който съпровожда стоката, или нямаме такъв.
Третата хипотезата – че ще искаме данни, ако те не са вписани, значи пак нямаме товарителница. Това ми е идеята. Затова Ви моля да ме подкрепите. Мисля, че се аргументирах достатъчно добре. Обясних го. Предполагам, че Вие ще ме подкрепите в това искане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Струва ми се, че бъркаме казусите. Ако има фалшива товарителница, ако има някакви нарушения, има друг подход и начин за стоката и за превоза, включително и за начина на проверка.
Хайде да се съгласим в едно – всички казахме, че е необходимо да бъде засилен контролът. Така ли е? Но без да се нарушават правата на водачите! Нека не забравяме, че водачът на моторното превозно средство е този, който придружава стоката. Той затова носи товарителницата.
Мисля, че с новите текстове, които се предложиха, той носи някаква отговорност, но не сме прехвърлили изцяло отговорността на превозвача като лице, което извършва услугата за превоз на стоката, върху водача на моторното превозно средство.
Така че с тези нови предложения, господин Иванов, нека да постигнем консенсус. И аз апелирам към Вас – да ги гласуваме и да вървим напред.
Няма с какво повече да можем да облекчим. Това означава да се откажем от каквито и да е действия за засилване на контрола, най-вече във вътрешнообщностните превози и в превозите в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Мутафчиев.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Господин Иванов предложи в ал. 2, т. 5 след израза „получаване на стоката“ да се постави точка и останалата част от изречението да отпадне. Така ли е, господин Иванов? Да. Благодаря.
Гласуваме предложението на господин Иванов за промяна в т. 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 41, против 52, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Прегласуване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, за това апелира господин Мутафчиев от тази трибуна в своето изказване – нека да направим един работещ текст. Пак казвам, господин Мутафчиев, и към Вас се обръщам! Колеги, или имаме документ, или нямаме документ. „Горе-долу попълнен документ“ няма. Или документът е попълнен съгласно изискванията, или този документ не е това, за което ни се представя. Следователно го няма. Дайте да не отваряме възможността да се искат какви ли не данни. Да, в наредбата ще ги има, но като не са упоменати тук и не пише, че с наредба ще бъдат определени, ще се окаже, че в един момент могат да се искат всякакви данни, които водачът не може по никакъв начин да предостави, камо ли да ги декларира с подписа си. Не е възможно! Или имаме документ, който съпровожда стоката и за който казах какъв е, или този документ го няма.
Моля да преосмислите своето решение и да подкрепите предложението. Пак казвам – всички работим в насока да направим добре работещ текст, а не да отваряме вратата за тълкуване на закона, което ще бъде изключително неправилно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Прегласуваме предложението на господин Иванов по т. 5 на ал. 2.
Гласували 96 народни представители: за 24, против 66, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията по § 1, както беше представена.
Гласували 103 народни представители: за 76, против 7, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, уважаеми колеги, § 2 от Допълнителния доклад.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в него думите „по чл. 12, ал. 1 и 2” се заменят с „по чл. 12, ал. 1-4”.”
2. Създават се ал. 2, 3 и 4:
„(2) При извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен:
1. да представи на органа по приходите документ за самоличност;
2. да представи на органа по приходите документите, придружаващи стоката;
3. да декларира пред органа по приходите данни за вида и количеството на стоката, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоката, както и да заяви очаквания час на пристигане, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;
4. да уведоми лицето, посочено като получател/купувач и/или изпращач/продавач на стоката, за извършения фискален контрол върху движението на стоката и за поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоката;
5. да запази целостта и да не поврежда техническите средства за контрол, поставени от органа по приходите;
6. да достави превозваната стока на мястото на получаването/разтоварването й, въведено в техническите средства за контрол;
7. да достави превозваната стока на мястото, през което транспортното средство следва да напусне територията на страната, в случаите на транзитно преминаване през територията на Република България;
8. да присъства при премахването на техническите средства за контрол от транспортното средство от органа по приходите.
(3) При извършване на фискален контрол върху движението на стока с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стоката, е длъжно:
1. да уведоми незабавно органа по приходите при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоката с искане по образец, подадено по електронен път;
2. да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител;
3. да присъства при отстраняването на техническите средства за контрол, разтоварването на стоката и при извършването на проверката и огледа на стоката на мястото на получаването/разтоварването й или да осигури присъствието на упълномощен свой представител;
4. да не се разпорежда със стоката до получаването/разтоварването й освен в случай на представяне пред органа по приходите на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката.
(4) Задълженията по ал. 2 имат и лицата, придружаващи стоката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Това беше новата редакция на § 2.
Народният представител Иван Вълков при първото обсъждане е направил предложение за отпадане на този параграф. Предполагам, че сега или ще го потвърдите, защото имаме нова редакция ...
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ, от място): Отпада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Отпада предложението Ви? Благодаря Ви.
Изказвания по § 2.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател. Ще бъда много кратък. Уважаеми колеги, знаете ли каква е разликата между § 1 и § 2? Разликата е в това, че докато в § 1 изискванията са по общия ред, в § 2 тези изисквания ги обличаме в законово задължение. С промяната на този закон ние даваме право на органите да искат документи, в които не се съдържат определени данни.
Обяснете ми с коя наредба Вие ще разпоредите това какви данни могат да искат лицата, които ще извършват тези проверки, при положение че законът им дава право да искат всякакви данни!?
Пак казвам, колеги, тук отново говорим за очаквания час. Още не е късно. Не вменявайте задължение на водача да декларира неща, за които той по принцип, съгласно всички световни, европейски норми и изисквания, не е длъжен дори понякога да знае.
Бяха му поискали фактура в предишна редакция на този закон. Слава Богу, фактурата отпадна. И тези неща не е необходимо да му ги вменяваме като задължение чрез този закон за определени данни. Казвам: данните са част от документацията, която придружава стоката. Тях или ги има, или ги няма. Ако ги няма – нямаме документ. Имаме възможност да изчистим текста. Това е последната такава. Иначе всички превозвачи ще бъдат принудени да декларират данни, за които самите те не са в течение и не знаят за какво става въпрос.
Благодаря Ви, имаме един шанс това нещо да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Иванов, Вие правите ли предложение за промяна?
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): По точка трета след „стока ...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само че тук номерацията е друга. Кой номер е? Коя точка е? (Народният представител Станислав Иванов уточнява предложението си със председателя господин Алиосман Имамов.)
Ясно, точка 3.
Реплики към изказването на господин Иванов? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Преди малко народният представител Станислав Иванов направи предложение в т. 3 на ал. 2 след израза „получаване на стоката” да се постави точка и останалата част от изречението да отпадне.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 24, против 59, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
Преминаваме към следващото гласуване – текстът за § 2 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте!
Гласували 86 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Преди това има предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Параграф 3 по вносител е подкрепен от комисията.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги народни представители, в този параграф става дума за предварителното обезпечаване на фискалния контрол. В чл. 121а, ал. 1 е упоменат начинът, по който може да бъде обезпечаван фискалният контрол на стоките с висок фискален риск от органа по приходите. Последният чрез публичен изпълнител може да наложи незабавни предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на данъци, които биха възникнали в размер на 30% от пазарната стойност на стоката.
Според нас не са добре прецизирани случаите, при които се налага това обезпечаване. Какво имам предвид?
В т. 1 на ал. 1 на чл. 121а обезпечение се налага тогава, когато се нарушава целостта на техническите средства за контрол. Става дума за обикновена пломба, за стикер или специална пломба с GPS устройство. Не знам каква е тази специална пломба, ако могат да ни обяснят, ще е добре или може би това е някаква иновация от Министерството на финансите, не знам за съществуването на такива пломби. Но това е разписано в т. 12 от § 1 от Допълнителните разпоредби.
Така или иначе обаче този текст показва пълно непознаване на Закона за автомобилните превози, както и на всички европейски и международни норми, тъй като отговорен за целостта на пломбата е превозвачът. Това не е нито купувачът, нито продавачът на стоката. В момента, в който продавачът предаде автомобила или вземе стоката, тя е проблем на превозвача. През целия превоз той е отговорен за целостта на тази пломба. В този случай обаче, ако пломбата е нарушена, Министерството на финансите ще има възможност да наложи едно обезпечаване от шест месеца на купувача. Питам Ви аз: по този начин няма ли да бъдат съсипани купувач или получател на стоката, който има два или три камиона, на които по някаква причина бъде нарушена целостта на тази пломба? Това нещо противоречи на всякакви международни норми и затова предлагам да се направи една промяна – тази т. 1 в чл. 121, ал. 1 да отпадне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Вълков т. 1 от ал. 1 на чл. 121а в § 3 на закона да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 15, против 72, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 3, подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 76, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 4 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което комисията е подкрепила.
Преминаваме към окончателния текст на § 4:
„§ 4. В дял ІІ се създава Глава петнадесета „а” с членове 127а-127з:
„Глава петнадесета „а”
Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск
Фискален контрол върху движението на стоки
Чл. 127а. (1) Органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, могат да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, без да е необходимо изрично писмено възлагане.
(2) На фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване или разтоварване на стоката – територията на страната, територията на друга държава-членка на Европейския съюз, или територията на трета страна.
(3) Алинея 2 не се прилага за стоките под митнически режим.
(4) Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск е съвкупност от действия на органи по приходите с цел предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами, които се извършват във връзка с движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.
(5) С фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск не се установяват задължения за данъци, но могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци.
(6) За всяко действие при извършването на фискалния контрол върху движението на стоки се съставя протокол.
(7) Списъкът на стоки с висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Заповедта и списъкът на стоките с висок фискален риск се публикуват на интернет страниците на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите.
(8) Данните по чл. 13, ал. 2, т. 3, информацията за движението на стоките с висок фискален риск и действията по фискален контрол на органите по приходите се вписват в електронен регистър „Фискален контрол“.
Действия по фискален контрол върху движението на стоки
Чл. 127б. (1) Фискалният контрол върху движението на стоки с висок фискален риск се осъществява чрез спиране на транспортно средство, превозващо стока на територията на Република България, проверка дали превозваната стока е стока с висок фискален риск, проверка на документите, придружаващи стоката, относно вида и количеството й, идентификация на доставчика/продавача и/или получателя/купувача на стоката, както и мястото на получаване/разтоварване на стоката.
(2) При осъществяване на контрола по ал. 1 органите по приходите имат право да спират транспортни средства с товароносимост над 3 тона.
(3) В случаите, в които се превозва стока, включена в списъка на стоките с висок фискален риск, органът по приходите има право да поставя технически средства за контрол на транспортното средство и печат/щемпел с надпис „висок фискален риск” върху превозния документ. За извършените действия се съставя протокол за фискален контрол, екземпляр от който се предоставя на водача на превозното средство.
(4) В случаите на съмнение, че за превоз на стоки с висок фискален риск се използват транспортни средства с товароносимост под 3 тона, с цел заобикаляне на контрола по ал. 1, се прилагат ал. 2 и 3.
(5) За целите на идентифицирането на транспортните средства, превозващи стоки с висок фискален риск, органите по приходите си взаимодействат с органите на Министерството на вътрешните работи по ред, определен в съвместна инструкция за взаимодействие.
Фискален контрол при вътреобщностно
придобиване на стоки с висок фискален риск
Чл. 127в. (1) В случаите на вътреобщностно придобиване на стоки с висок фискален риск при влизане на транспортното средство на територията на страната на фискалния контролен пункт органът по приходите има право да поставя технически средства за контрол на транспортното средство и печат/щемпел с надпис „висок фискален риск – вътреобщностно придобиване“ върху превозния документ.
(2) Техническите средства за контрол се отстраняват от орган по приходите на мястото на разтоварване на стоката.
(3) Техническите средства за контрол се отстраняват не по-късно от 4 часа от заявения от водача час, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3. Когато е подадено уведомление за промяна по чл. 13, ал. 3, т. 1, отстраняването на техническите средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаване на уведомлението.
Фискален контрол при вътреобщностна
доставка на стоки с висок фискален риск
Чл. 127г. (1) В случаите на вътреобщностна доставка на стоки с висок фискален риск преди излизане на транспортното средство от територията на страната на фискалния контролен пункт органът по приходите може да извършва проверка и оглед на превозваната стока, както и на документите, придружаващи стоката.
(2) Проверката по ал. 1 включва и проверка в системата за валидността на ДДС номера на доставчика/продавача, посочен във фактурата.
Фискален контрол върху стоки с висок фискален риск,
преминаващи през територията на Република България
от една държава – членка на Европейския съюз,
за друга държава членка
Чл. 127д. (1) В случаите на преминаване на стоки с висок фискален риск през територията на Република България от една държава – членка на Европейския съюз, за друга държава членка при влизане на транспортното средство на територията на страната на фискалния контролен пункт органът по приходите има право да поставя технически средства за контрол и печат/щемпел с надпис „висок фискален риск – преминаване“ върху превозния документ.
(2) Отстраняването на поставените технически средства за контрол по ал. 1 се извършва от орган по приходите преди излизане на транспортното средство от територията на страната.
Фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск във вътрешността на страната
Чл. 127е. (1) Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск се извършва и във вътрешността на страната.
(2) На транспортно средство, с което се превозва стока с висок фискален риск във вътрешността на страната, органът по приходите може да поставя технически средства за контрол и печат/щемпел „висок фискален риск – вътрешна доставка“ върху превозния документ.
(3) Отстраняването на поставените технически средства за контрол по ал. 2 се извършва от орган по приходите на мястото на разтоварване на стоката по реда на чл. 127в.
Обжалване на действията при извършване
на фискален контрол върху движението на стоки
с висок фискален риск
Чл. 127ж. (1) Действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск могат да се обжалват по реда на чл. 41.
(2) Жалбата не спира действията.
Условия и ред за осъществяване на фискален контрол
Чл. 127з. С наредба на министъра на финансите се определят условията и редът за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по § 4? Няма.
Подлагам на гласуване § 4, както беше докладван от господин Кънев, в съответствие с Допълнителния доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 82 народни представители: за 69, против 3, въздържали се 10.
Предложението за § 4 е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Следват няколко параграфа, които са по вносител и са подкрепени от комисията, няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, бяха докладвани параграфи от 5 до 12. Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Изказването ми ще бъде по § 11, който се отнася за глобите и санкциите при неизпълнение на задълженията при фискален контрол на стоки. В чл. 278б, ал. 1 се конкретизират глобите при неизпълнение на задълженията на водачите на превозни средства и на получателя, или купувача на стоката, които са им вменени в чл. 13.
Това, което прави впечатление, е, че глобите са едни и същи –и за водача на превозното средство, и за купувача, или получателя. Глобите са еднакви за различен вид нарушения. Тоест сгрешена или непопълнена декларация от страна на водача на превозното средство за предоставяне на документ за самоличност или липса на части от документи, придружаващи стоката, глобата е една и съща – от 1000 до 3000 лв. Това са нарушения с различна тежест.
По-интересно би било да коментираме факта как и с колко ще бъде глобен водач на превозно средство, след като по Закона за българските документи при непредставяне на такъв документ, глобата е от 50 до 300 лв. – чл. 80, т. 5 на Закона за българските документи за самоличност, докато по този закон глобата е от 1000 до 3000 лв. По кой от двата закона ще бъде санкциониран водачът на превозното средство? Това е колизия между двата законопроекта и смятам, че трябва да бъде изчистено. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Вълков.
Колеги, има ли реплики към изказването на господин Вълков? Няма.
Заповядайте, господин Иванов – за изказване.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, по-скоро ще направя редакционно предложение, което според мен ще бъде по-добро при прилагането на текста на този законопроект. В § 12, т. 26 пише: „Технически средства за контрол на стоки с висок фискален риск” са обикновена пломба, специална пломба с GPS устройство, стикери и други средства за контрол, които се осигуряват от органите по приходите” – предполагам, че съгласно наредбата ще бъдат осигурени тези средства.
Госпожо председател, дали не трябва да бъде: „...с GPS устройство, стикер и/или други средства за контрол, които се осигуряват...”, защото тези средства не са разписани в закона. Ние не знаем какви ще са те – дали ще бъдат необходими, или не. Да не оставяме задължението: да бъдат всички останали средства, а да бъде „и/или”, а не както е записано сега „стикер и други средства”. Това е моето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Иванов, лично аз смислово не виждам разлика след направената корекция. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Тук имаме изброяване на възможните технически средства.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение на комисията – да го гласуваме. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Иванов? Няма желаещи за реплики.
Има ли други изказвания по докладваните параграфи?
Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Госпожо председател, колеги! Във връзка с това, което колегата Вълков каза за санкциите, директно предлагам в § 11 да се запише текст, при който да бъде изрично записано: „При липса на лични документи на водача на превозното средство да се прилагат разпоредбите на Закона за личните документи”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля да формулирате точно текста, по възможност писмено, за да го подложа коректно на гласуване. Аз ще Ви изчакам.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (встрани от микрофоните): Сега ще го направим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Московски? Няма.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Тогава ще подложа на гласуване параграфи от 5 до 10 включително, след което ще подложа на гласуване редакционните предложения на господин Московски и на господин Иванов.
Първо ще гласуваме параграфи от 5 до 10 включително.
Моля, колеги, гласувайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Нали по вносител?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Гласуваме параграфи от 5 до 10 по текста на вносителя, подкрепен от Комисията по бюджет и финанси, както бяха докладвани от господин Петър Кънев. (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми квестори, поканете народните представители да влязат в залата, тъй като кворумът определено не е достатъчен за приемане на текстовете. (Реплики от ГЕРБ.)
Колеги, днес всички сме в по-ведро настроение, нека да не изостряме ситуацията и да почакаме колегите да влязат.
Гласували 88 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 16.
Параграфи от 5 до 10 включително са приети.
Сега ще подложа на гласуване редакционното предложение на господин Ивайло Московски, а именно в § 11 след израза „чл. 13” да се вмъкне израза „с изключение на ал. 2, т. 1”.
Необходимо ли е отново да бъде обосновано това предложение?
Заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Логиката да предложим това е следната: когато на водач на превозно средство му липсват документите – тип лични, тоест ако няма шофьорска книжка, да се прилагат разпоредбите по Закона за движение по пътищата, съответно и глобите към него, а ако му липсва личната карта – да се прилага съответно Законът за личните документи, където също има предвидени санкции, които са различни от тези, които Вие предвиждате в този закон.
За да няма колизия между различните закони, предлагаме директно да се отиде към разпоредбите по съответните. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Московски.
Господин Кънев?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Има предложение – да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Ивайло Московски, което докладвах преди малко.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 16, против 40, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми колеги, предполагам, че не стана ясно какво е предложено и какво се гласува. В текста, който е предложен, са предвидени санкции от хиляда до три хиляди лева за физически лица. При повторност – до пет хиляди лева, ако не си носят личните документи, в които влизат: лична карта – да, но там се налага глоба по Закона за МВР, или ако не си носи шофьорската книжка, макар че водачът на този вид превозно средство е длъжен да я носи, но се случва да не я носи, по Закона за движение по пътищата му се налага глоба, която е в пъти по-ниска.
Това, което Вие предлагате, са изключително завишени глоби при един и същ вид нарушение. При два различни закона има в пъти разлика в санкциите. Не виждам кому е нужно това! Може би някой е предвидил, че ще се налагат две санкции ли, просто не мога да си го обясня?! Затова Ви моля, осмислете за какво става въпрос.
Предлага се: при липса на тези документи да се прилага съответно Законът за движение по пътищата – да се налага санкция, а също и по Закона за Министерството на вътрешните работи, защото ще се получи така, че ако проверката я правят органите на КАТ, ще наложат санкция по Закона за движение по пътищата, а ако я правят финансовите органи – ще бъде три хиляди лева за абсолютно същото нарушение, което е странно и неприемливо, поради което моля прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване редакционното предложение на господин Ивайло Московски.
Гласували 99 народни представители: за 24, против 39, въздържали се 36.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване § 11 по вносител, подкрепен от Бюджетната комисия.
Гласували 81 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 5.
Параграф 11 е приет.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Станислав Иванов – в § 12, т. 26 след съюза „и” се поставя наклонена черта и се добавя съюзът „или” и текстът става: „стикер и/или други средства за контрол” и така нататък.
Колеги, моля, гласувайте редакционното предложение на господин Станислав Иванов.
Гласували 92 народни представители: за 17, против 56, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Станислав Иванов не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на § 12 по вносител, подкрепен от Комисията по бюджет и финанси.
Гласували 83 народни представители: за 71, против 2, въздържали се 10.
Параграф 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов параграф, който става § 13:
„§ 13. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г.) в § 9 думите „31 декември 2018 г.” се заменят с „31 декември 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Колеги, има ли изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 13, подкрепен от Бюджетната комисия.
Гласували 85 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 11.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Минаваме към „Заключителни разпоредби”.
По Допълнителния доклад има предложение от народния представител Йордан Цонев. То е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по наименованието на подразделението? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”.
Гласували 87 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 13.
Наименованието „Заключителни разпоредби” е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Момент, кой доклад четете? Какво предложение на Йордан Цонев?
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Основният доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, сега се връщаме към Основния доклад, после отново вървим към Допълнителния доклад. Добре.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Минаваме към § 13, по който има предложение от народния представител Румен Гечев. Предложението по т. 2 е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 13, който става § 14 със следната редакция:
„§ 14. В Закона за Националната агенция за приходите (обн., ДВ, бр. 112 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 114 от 2003 г.; бр. 105 от 2005 г.; бр. 105 от 2006 г.; бр. 109 от 2007 г.; бр. 12, 32, 42 и 95 от 2009 г.; бр. 15, 51, 54, 97, 98 и 99 от 2010 г. и бр. 38 и 94 от 2012 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 3:
а. В ал. 5 се създава изречение второ: „Бързоразвалящи се стоки, иззети от органите по приходите и изоставени в полза на държавата, могат да се предоставят на бюджетни организации или на Българския червен кръст от изпълнителния директор на агенцията или от оправомощени от него длъжностни лица.”
Б. В ал. 6 се създава изречение второ: „Иззетите от органите по приходите и изоставени в полза на държавата негодни бързоразвалящи се стоки и стоки, чието съхранение води до значителни разходи за агенцията или чието съхранение е невъзможно или представлява опасност за околната среда, се унищожават със съгласието на изпълнителния директор на агенцията или на оправомощени от него длъжностни лица.”
2. Създава се чл. 25а:
„Информация от Българската народна банка
Чл. 25а. Българската народна банка предоставя на агенцията информацията, събрана съгласно чл. 56 от Закона за кредитните институции, за паричните задължения на клиентите към банките и към финансовите институции, както и към платежни институции и дружества за електронни пари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има ли изказвания по предложението на народния представител Румен Гечев и по § 14? Няма.
Няма да подлагам на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф, доколкото същото е оттеглено.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който става § 14 в редакцията на Бюджетната комисия, както беше докладван от господин Кънев по Допълнителния доклад.
Гласували 83 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 9.
Предложението за § 13, който става § 14, е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега преминаваме към §14, който след гласуването ще стане § 15.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14, който става § 15 със следната редакция:
„§ 15. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г. и бр. 23 и 66 от 2013 г.) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 73а:
„Задължение за предоставяне на информация за целите на автоматичния обмен
Чл. 73а. (1) Предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество, както и за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 9, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно с декларацията по чл. 55, ал. 1, подавана за четвъртото тримесечие на годината.
(2) Пенсионноосигурителните дружества по глава девета, раздел ІІ от Кодекса за социално осигуряване предоставят на Националната агенция за приходите информация за пенсиите, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник”.
(3) Застрахователите по смисъла на Кодекса за застраховането предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по чл. 143з, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Информацията се предоставя по електронен път в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, във формат, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник”.
(4) В справката по чл. 73, ал. 1 не се включват доходите, изплатени на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, за които се предоставя информация по реда на ал. 1-3.
(5) Работодателите предоставят на Националната агенция за приходите информация за доходите по трудови правоотношения, начислени и/или изплатени в полза на физически лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на доходите, по ред, начин и във формат, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се обнародва в „Държавен вестник”.
(6) При преобразуване или прехвърляне на предприятие информацията по ал. 1-5 се изготвя и предоставя от правоприемника. При прекратяване с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност информацията по ал. 1-5 се предоставя в сроковете и по реда за подаване на данъчната декларация по чл. 162 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
(7) Когато платецът на доходите не е предприятие или самоосигуряващо се лице, информацията по ал. 1 се предоставя от чуждестранното физическо лице, местно на друга държава – членка на Европейския съюз.”
2. В чл. 82, ал. 1 след думите „по чл. 73” се добавя „и 73а”.
3. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 26, буква „з” накрая се поставя запетая и се добавя „извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 14, който става § 15 в редакция, предложена от Бюджетната комисия.
Гласували 82 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 7.
Параграф 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 16. Други предложения няма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Колеги, има ли изказвания по трите докладвани параграфа? Няма.
Поставям на гласуване § 15, който става § 16, § 16, който става § 17, и § 17, който става § 18 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 12.
С това трите докладвани параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: По § 18 има предложение на народния представител Йордан Цонев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 18, който става § 19 със следната редакция:
„§ 19. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45 и 74 от 2002 г., бр. 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 45 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г. и бр. 15, 20, 70 и 98 от 2013 г.) се правят следните допълнения:
1. В чл. 7 се създава нова ал. 5:
„(5) При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 заявяват по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 6, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага.
2. В чл. 33 се създава ал. 7:
„(7) Националният осигурителен институт предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 143з, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
3. В чл. 123з се създава ал. 4:
„(4) Пенсионноосигурителните дружества предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за изплатените/начислените на лица, местни на друга държава – членка на Европейския съюз, доходи по чл. 143з, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в срок до 30 април на годината, следваща годината на изплащане/начисляване на дохода, по реда на чл. 73а, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Колеги, има ли изказвания по § 18, който става § 19 в докладваната редакция? Няма.
Тогава подлагам на гласуване § 18, който става § 19.
Гласували 82 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 12.
Параграф 19 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега следват два параграфа, по които няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по параграфи 19 и 20, които стават съответно параграфи 20 и 21? Няма.
Подлагам на гласуване двата докладвани параграфа.
Гласували 77 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 7.
С това параграфи 20 и 21 са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Следва предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов параграф, който става § 22 със следната редакция:
„§ 22. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 54 и 94 от 2012 г. и бр. 15 от 2013 г.), в чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 6 се отменя;
б) създава се т. 6а:
„6а. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0,85 лв. за 1 гигаджаул;”.
2. Алинея 11 се отменя.
3. Създава се ал. 12:
„(12) Акцизната ставка по ал. 1, т. 6а за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 се увеличава на 5,10 лв. за 1 гигаджаул в случай, че Европейската комисия постанови акт за несъответствие с правилата в областта на държавните помощи под формата на намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво от датата на постановяване на акта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Цонев за нов параграф, който е предложен от Бюджетната комисия като § 22 в докладваната редакция.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Параграф 22 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Предложение на народния представител Йордан Цонев за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов параграф, който става § 23 със следната редакция:
„§ 23. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 80, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13, 53 и 59 от 2007 г., бр. 16, 36, 43 и 100 от 2008 г., бр. 12, 32, 82 и 85 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г. и бр. 15 и 66 от 2013 г.), в чл. 47е се създава ал. 7:
„(7) При невъзможност да бъдат подадени декларациите по ал. 3 и ал. 4 в посочените в ал. 5 и ал. 6 срокове, министърът на земеделието и храните със заповед определя допълнителен срок за подаване на декларации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Бюджетната комисия за § 23.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Параграф 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Има предложение на народния представител Йордан Цонев, което обаче е оттеглено съгласно допълнителния доклад, което означава, че няма да го гласуваме. Нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Затруднявам се да кажа, защото в основния доклад влиза като предложение на комисията, но в допълнителния сте го преосмислили.
Докладвайте тогава следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Това означава, че преминаваме към § 21, където има предложение на народния представител Йордан Цонев – § 21 да се измени.
Комисията подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21, който става § 24 със следната редакция:
„§ 24. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 23, който влиза в сила след постановяване на решение на Европейската комисия за удължаване срока на действие на съществуващата разрешена схема на държавна помощ.”
Колеги, това е последно гласуване по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Преди това ще попитам: дали има изказвания по последния параграф? Няма.
Колеги, пак повтарям, не подлагаме на гласуване § 24 – ако има някой, който да следи основния доклад, защото според допълнителния доклад господин Йордан Цонев е оттеглил своето предложение, с което се е съгласила и Бюджетната комисия, така че не го предлага окончателно на Вашето внимание.
Остава да гласуваме § 21, който става § 24 – току-що беше докладван от господин Петър Кънев.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 12.
С това Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е окончателно приет.
Сега, колеги, доколкото разбирам, има очакване в пленарната зала да дам почивка.
Основателно ли е моето предположение, че искате почивка, или не? (Реплики от ДПС и КБ: „Абсолютно основателно!”.)
С каква продължителност желаете да е почивката? (Реплики от ДПС и КБ.)
Давам почивка от 20 минути – до 15,45 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, продължаваме със седмичната програма – следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносители – Емил Райнов и група народни представители.
Постъпили са два доклада – единият е на водещата Комисия по здравеопазването, а другият е на Комисията по труда и социалната политика.
Първо ще дам думата на заместник-председателя на Здравната комисия господин Емил Райнов, който ще представи становището на комисията.
Заповядайте, господин Райнов.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от Емил Димитров Райнов и група народни представители на 5 ноември 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 7 ноември 2013 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от Емил Димитров Райнов и група народни представители на 5 ноември 2013 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването д-р Таня Андреева, подуправителят на Националната здравноосигурителна каса д-р Динчо Генев, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването, на пациентските организации, на синдикалните организации, на организации на работодателите и на фармацевтичния сектор.
От името на вносителите законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Емил Райнов.
Той информира народните представители, че с настоящия законопроект се предлагат промени в системата на органите на управление на НЗОК - от съществуващата сега двустепенна система, включваща Надзорен съвет и управител, в система, която да включва Събрание на представителите, Контролен съвет, Управителен съвет и директор, с нормативно определени условия и ред за тяхното конституиране, съответно избор и назначаване, както и със съответни правомощия.
В своето изложение д-р Райнов посочи, че Националната здравноосигурителна каса е създадена със Закона за здравното осигуряване като обществена институция, която да управлява и разходва обществени средства.
Целта на законодателя е била тази институция да бъде самостоятелна и отделна от държавата и държавния бюджет. По този начин се осигурява независимост, прозрачност и яснота при управлението на средствата, отделени за медицинска помощ чрез системата на здравното осигуряване.
Системата на органите за управление трябва да отговаря на целите и предназначението на НЗОК и да осигурява контрол от страна на осигурените и осигуряващите върху събраните средства и тяхното разходване. Тригодишната практика по прилагането на двустепенната система на управление на НЗОК показа, че тя ограничава правото на представителност на преките участници в системата на здравното осигуряване и води до липсата на прозрачност при вземането на решения за разходването на средствата, набрани от здравноосигурителните вноски на всички български граждани. Предвид това с предлаганите изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване се цели възстановяване на обществения характер на институцията, както и постигане на по-голяма ефективност в управлението на НЗОК и контрол при изразходване на публичните средства от нейния бюджет.
От съществено значение е и предлаганото със законопроекта изменение в разпоредбата на чл. 19, в съответствие с което директорът на НЗОК да бъде избиран въз основа на конкурс от Управителния съвет на НЗОК, а не от Народното събрание. Предлага се изборът на органите за управление на НЗОК и най-вече на директора на НЗОК да се извършва при пълна прозрачност и спазване на принципа на състезателност, с ясно мотивирано решение за избор на кандидати, при достъпна за всички, открита процедура. Промяната на модела на управление ще протече при запазване на стабилността на институцията и в преходния период, като се осигурява непрекъснатост на дейността в системата на здравеопазването и на достъпа до медицинска помощ.
Вторият основен момент в законопроекта, с който също се цели възстановяване на обществения характер на НЗОК, е предложението служителите в Централното управление на НЗОК и в РЗОК да заемат длъжности по трудово правоотношение, а не по служебно, по каквото правоотношение работят служителите в институциите от държавната администрация, които подпомагат органите на държавната власт.
Като трети основен момент в законопроекта се предлага изменение и допълнение на чл. 59 от закона с цел включване в обхвата на разпоредбата на чл. 59, ал. 11 на всички видове изпълнители на медицинска помощ с оглед на помощта, която оказват, тъй като изпълнителите на първична извънболнична медицинска и на извънболнична дентална помощ до момента са изключени от този обхват. Доказаното отчитане на дейност, която не е извършена, представлява грубо и съществено нарушение на договорни отношения, поради което прекратяването на договор с НЗОК е мярка, която следва да се прилага по отношение на всички договорни партньори на НЗОК и независимо от вида на помощта, която оказват, без да бъдат правени изключения.
В хода на дискусията представителите на съсловните и пациентски организации обърнаха внимание на преобладаващия брой представители на държавата в управлението на НЗОК. От своя страна Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз изразиха своята подкрепа по отношение на изрично посочените в законопроекта критерии за професионална компетентност за заемане на длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса. Те подкрепиха и предложените промени по отношение статута на служителите на НЗОК, както и предлаганото изменение и допълнение на чл. 59 от Закона за здравното осигуряване, като допълниха, че при установяването на нарушения е необходимо да се предвиди възможност за арбитраж и обжалване.
В заключение, от името на вносителите д-р Райнов отбеляза, че направените предложения по време на дискусията ще бъдат обсъдени и между първо и второ гласуване на законопроекта ще бъдат внесени необходимите промени, за да бъде постигнат баланс между изразените по време на обсъждането становища.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за” 10, „против” 5, „въздържал се” 1, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от Емил Димитров Райнов и група народни представители на 5 ноември 2013 г.” Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Райнов.
Следващият доклад е от Комисията по труда и социалната политика.
Заповядайте, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от Емил Димитров Райнов и група народни представители на 5 ноември 2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 21 ноември 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от Емил Димитров Райнов и група народни представители на 5 ноември 2013 г.
На заседанието присъстваха: госпожа Светлана Дянкова – заместник-министър на труда и социалната политика, експерти от Националната здравноосигурителна каса, представители на синдикатите, социалните партньори, неправителствени организации и граждански сдружения.
Законопроектът бе представен от народния представител Емил Райнов, който изтъкна, че са три целите на предлаганите изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване: първо, нормативно уреждане на промяната в системата на органите за управление на НЗОК за постигане на по-голяма независимост и прозрачност при управлението на средствата, отделени за медицинска помощ чрез системата на здравното осигуряване; второ, промяна в статута на служителите в централното управление на НЗОК и на районните здравноосигурителни каси; и трето, разширяване на обхвата на видовете изпълнители на медицинска помощ с цел избягване отчитане на дейност, която не е извършена.
В материята от обхвата на компетенции на Комисията по труда и социалната политика попадат предложенията за уреждане статута на служителите в централното управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител от 1 юли 2012 г. се направиха промени в Закона за здравното осигуряване, съгласно които служителите в централното управление на Националната здравноосигурителна каса, районните здравноосигурителни каси и поделенията им могат да заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение, и за тези структурни звена се прилага Законът за администрацията, доколкото друго не е предвидено в този закон.
Националната здравноосигурителна каса не е администрация на орган на държавната власт и неговата администрация не е такава по смисъла на Закона за администрацията. НЗОК е самостоятелно юридическо лице, създадено със Закона за здравното осигуряване, което извършва дейност по управление и разходване на средствата от здравноосигурителните вноски за заплащане на здравни дейности, и има самостоятелен, отделен от държавния, бюджет.
Поради обществения характер на НЗОК със законопроекта се предлага да се промени предоставеният статут на държавни служители, в противоречие със Закона за администрацията, на служителите в централното управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси, като те преминат от служебни на трудови правоотношения.
В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се уреждат сроковете, редът и условията за преобразуване на служебните правоотношения в трудови на служителите, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност, както и за определяне на индивидуалните трудови възнаграждения.
Вносителите подчертават, че с предложените изменения ще се постигне по-ефикасен контрол при изразходването на публичните средства от бюджета на НЗОК.
В последвалата дискусия представителите на Парламентарната група на ГЕРБ изразиха опасения, че промяната в статута на служителите може да бъде направена по неясни критерии и може да бъдат освобождавани служители с мотиви, несвързани с работата им. Вносителите разясниха предлаганите гаранциите, съгласно които това не може да се случи.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати „за” – 12 гласа, „въздържали се” – 6 гласа и „против” – няма Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 354-01-73, внесен от Емил Димитров Райнов и група народни представители на 5 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
От името на вносителя би трябвало да чуем някой.
Има ли желаещ от името на вносителя?
Господин Райнов, заповядайте.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, основната част от мотивите се чуха в докладите на двете комисии. Аз ще наблегна още веднъж какво наложи промяната, която сме внесли заедно с колеги народни представители.
Припомням – през 1999 г. Националната здравноосигурителна каса е създадена като обществена институция. Като такава беше възприета тристепенната форма на управление: Събрание на представителите, Управителен съвет, Контролен съвет и директор на Националната здравноосигурителна каса.
След като просъществува така десет години до 2009 г., тогава се прие нова форма на управление, при която се премахнаха Събранието на представителите и Контролният съвет. Мина се директно на Надзорен съвет и на управител и подуправител на Касата. Резултатът от това нещо през изминалите три години доказа – това нееднократно е говорено от всички нас, че има липса на прозрачност в управлението на Националната здравноосигурителна каса.
Тук дори бих добавил още нещо много важно. Сигурен съм, че ако не беше направена тази промяна в управлението на НЗОК, това, което се случи с резерва на Касата, нямаше как да се случи. Припомням на тези, които са забравили – преди това се правеше проект на бюджет, който Управителният съвет, заедно с Контролния съвет защитаваха пред Събранието на представителите, което беше висшият форум на управление на Касата, но резултатът е този. С този законопроект отново искаме да върнем обществения характер на Касата. Общественият характер на Касата!
Оттук минавам веднага на втората промяна, която искаме. Не може обществените средства в една обществена по закон институция да се разпределят, да се управляват от държавни служители. Това за нас е голямо недомислие и отново искаме да върнем служителите на централното управление на НЗОК и районните каси да бъдат по трудови правоотношения.
Отварям една голяма скоба на това, което колегите изразиха като съмнение – да не би да се използва като метод за освобождаване на хора. В два члена на проектозакона е разписано, че категорично хората автоматично ще минат на трудови правоотношения, тоест няма да бъдат освобождавани. Категорично, колеги, това е записано.
На трето място, попълнихме една празнота в сега действащото законодателство: болници, които надпишат дейност, тоест отчетат несвършена дейност, са заплашени от прекратяване на договорите. Това беше пропуснато за колегите в извънболничната помощ. Отново възстановяваме и тази справедливост – законът да бъде равен за всички.
Колеги, при дебатите в Здравната комисия основно се поставиха въпросите: какъв да бъде паритетът, какво да бъде представителството в Събранието на представителите и в Управителния съвет? Признавам, че приехме голяма част от предложенията, които бяха в Здравната комисия. Надявам се между първо и второ четене именно тук да бъде дебатът как да бъде формулирана представителността на различните групи – това, което сме предложили в Сдружението на общините, организациите на хората с увреждания. В какво съотношение да бъдат, за да има паритет?
Колеги, разберете, някой го каза много елементарно – с този законопроект искаме да удържавим Касата, звучи много несериозно. Ако в Касата има паритет, няма да се случва това, което се случваше през изминалите години. Не напразно припомням: отново искаме и сдруженията на общините да влязат. Колкото повече организации, толкова по-добре, за да се постигне баланс на управление на обществените средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Райнов, още веднъж.
Откривам дебатите по обсъждания законопроект.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, че при обсъждането на този основополагащ за системата на здравното осигуряване законопроект не присъства Министерството на здравеопазването, защото той е предложен от група народни представители.
В Комисията по здравеопазване се очерта традиция –законопроекти, които касаят структурирането и жалоните на системата, да се внасят от народни представители един ден преди редовното заседание на комисията, да нямаме възможност да ги консултираме и обсъдим обстойно. Веднага на следващия ден да се гледат в комисия и оттам наистина да оставаме с впечатлението, че прозрачността не е основната грижа на това управляващо мнозинство.
В същото време и синхронът между Здравното министерство и Комисията по здравеопазване също е под въпрос. Сега, когато се обсъжда Законът за здравното осигуряване, той идва на едно голо поле – нямаме стратегия за развитие на системата, не е ясно какво очакваме и какви са дългосрочните цели на промените, които се правят в системата на здравеопазването – нещо, което се повтори и с промяната в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Такива поправки по никакъв начин няма да допринесат за гръмките заявки за връщане на обществения характер на управлението на Касата.
При такива важни закони, когато става въпрос за регулиране на трудови и непосредствено свързаните с тях отношения – осигурителни отношения, съгласно чл. 3 от Кодекса на труда би трябвало да се направят консултации с представителните организации на работниците и служителите и работодателите.
В същото време не се спазва и Правилникът на Народното събрание, в който също, съгласно чл. 75, ал. 3, водещата комисия изисква становище на Националния съвет за тристранно сътрудничество по законопроекти, които регулират трудово-осигурителните отношения. Заради голямото бързане на колегите народни представители това не се беше случило.
В същото време, връщайки обществения характер на Здравната каса, правим сложна структура, в която се очертава ръководство от порядъка на 34 човека, заедно с директора и подуправителя, и заместник-директора, както сега се наричат. В същото време в така нареченото „Събрание на представителите” се вижда ясно физическо присъствие в по-голям процент на представителите на държавата. Квотата на осигурените лица включва четирима представители на представителните организации на работниците и служителите, един представител на Организацията за защита правата на пациентите, един представител на национално представените организации на хората с увреждания. Представителните организации на работодателите са трима от 25 човека, останалите са трима човека, представители на общините, 12 човека представители на държавата и директора на Националната агенция по приходите, който присъства също според идеите на законопроекта. Той и сега присъства.
Дали това очертава обществения характер на Касата и го гарантира като имаме предвид, че и според Закона за бюджета на Касата, който приехме тази година, 60% и повече от вноските идват именно от осигурените лица, трансферите за здравно осигуряване. Контингентите, които осигуряват държавата, са в много по-малък процент. Този начин на осигуряване на средствата на Касата, като финансираща институция, в никакъв случай не се подкрепя от присъствието в Събранието на представителите на различните квоти осигурени лица и работодатели, и държавата.
В същото време за мен е неясно присъствието на общините и какъв точно е техният принос към осигурителния модел. От друга страна, представителните организации на хората с увреждания е важно да имат своята дума, защото част от ангажиментите на Касата в здравното осигуряване са свързани с осигуряване на помощи на тези лица. Отново подхождайки към здравноосигурителния модел в системата на здравното осигуряване извеждането на отделна квота за представителите на организациите на хората с увреждания за мен като смисъл остава неясно, защото така или иначе те са представени от пациентските организации.
Това Събрание на представителите ще определя контролния съвет и в същото време ще избира и Управителен съвет. Значи държавата, преобладавайки мощно с 16 човека от 25, ще определя Управителния съвет, в който съотношението е 5 представители на държавата. От предложените текстове от колегите не става ясно представителите на работодателите ще имат ли представителство в така наречения „Управителен съвет”. Аз се надявам това да се изясни поне между първо и второ четене, защото съм убедена, че Вие сте се договорили да приемете законопроекта, но се надявам да има поне малко по-голяма чуваемост на критиките, които ще отправим тук.
Нека да спомена, че този Управителен съвет ще определя и изискванията за заеманата длъжност директор на Районна здравноосигурителна каса и ще приема правилата за провеждането на конкурс за тази длъжност. Тоест дотук държавата има преобладаващо мнозинство и според политическото управление в съответния момент ще се поставят и изискванията за избор на управител на Касата и изискванията за този конкурс ще съответстват на съответния човек. Нека да не се заблуждаваме, че тази привидна прозрачност е в интерес на българските граждани, и че те не са толкова прозорливи, за да се досетят, че политическата поръчка ще определя съответния директор на Касата, и че всичко в този конкурс ще бъде принципно и ще съответства на качествата на кандидатите.
Досегашният модел на управление на Касата с Надзорен съвет от 9 човека, в който четирима са представителите на държавата, а петима са представителите на останалата квота – от работници и работодатели, осигурени, в никакъв случай не смятам, че пречи на прозрачността, напротив – дава по-голяма оперативна възможност за решаване на проблемите в Касата. И досега бюджетите на Касата се определят и гласуват от Надзорния съвет, предлага се на министъра на здравеопазването. Тази процедура е съгласно Закона за здравното осигуряване и не е била нарушавана.
В същото време в тези дни, когато отново има сериозни сътресения в Здравната каса, че когато е удобно на представителите на държавата, не се явяват на заседание на Надзорния съвет на Касата, за да може да се вземе в угода на съответното политическо ръководство едно или друго решение. Когато все пак имаме такова сериозно преимущество на държавната квота, не мога да се съмнявам, че наистина решенията отново ще се диктуват от съответното управление на държавата, от съответния Министерски съвет и, за голямо съжаление, от съответния министър на финансите. Намерението чрез една раздута структура да се имитира прозрачност и да се даде възможност за колективна безотговорност и размита отговорност в никакъв случай не може да се нарече с гръмкото заглавие: „Връщане на обществения характер на Националната здравноосигурителна каса.
Освен това тук има и текстове, аз не съм специалист, но смятам, че са относително спорни. От една страна, членовете на Управителния съвет отговорят солидарно за виновно причинени вреди на Националната здравноосигурителна каса, от друга страна, всеки от членовете на Управителния съвет може да бъде освободен от отговорност от Събранието на представителите, ако се установи, че няма вина за нанесените вреди. От една страна, носят отговорност, от друга страна, надлежащия орган, тоест Събранието на представителите може да ги освободи от тази отговорност – една гарантирана безотговорност. Така че разходването на средствата по никакъв начин няма да бъде много по-прозрачно и по-оперативно отколкото е сегашният модел. Все пак бюджетът на Националната здравноосигурителна каса се гласува тук, в Народното събрание. Всеки управителен орган на Касата е длъжен да спазва бюджета, който народните представители са задали, и всички те са отговорни отново пред това Народно събрание, защото отчетите за бюджета и за дейността на Касата всяка година съгласно Закона за здравното осигуряване се внасят в Народното събрание и отново се приемат от Комисията по здравеопазване и от това Народно събрание. Така че гаранциите за прозрачност са именно в тези разпоредби в Закона за здравното осигуряване.
Наистина текстовете, които касаят връщането на всички договори в областта на трудовото правоотношение, могат да бъдат приветствани, защото в момента има известни затруднения, които касаят провеждането на проверки от лицата на служебни правоотношения и има известни разлики в заплащането. От друга страна, така разписаните текстовете в закона не гарантират, че ще се запази същата структура на Касата, същото щатно разписание. Аз изразявам огромно притеснение, че това може да послужи като повод за разчистване на сметки с неудобните служители на Касата. Трябва наистина между първо и второ четене да се внесат сериозни поправки в това отношение, което да гарантира правата на всички работещи в системата на районните здравноосигурителни каси.
Разбира се, темите за повишения контрол, за ефективното харчене на средствата, за контрола върху изпълнителите на медицинска помощ са много важни, но тук се намира някакво палеативно решение, което в никакъв случай няма да помогне за по-доброто функциониране на системата. Никъде в този законодателен сезон и в тази законодателна процедура не се говори на тема „Усъвършенстване на електронното отчитане и усъвършенстване на единната електронна система на Касата”, което да даде възможност наистина за един обективен контрол. Защото и така заложени критериите за контрол отново дават възможност на служителите на Касата да проявяват до известна степен субективност при вземането на решения.
В заключение искам да кажа, че наистина е важно да се стремим да бъде прозрачно харченето на средствата в Националната здравноосигурителна каса и то да бъде в интерес на осигурените лица. Но когато държавата последователно се мъчи наистина да овладее системата на здравното осигуряване и да диктува правилата в него, за това помагат и народни представители, които заявяват коренно различни намерения. Моето недоумение е дали те не разбират какво предлагат, или всъщност това е заръката, която трябва да се изпълнява? За съжаление, финансистите отново са взели връх в решението за развитието на здравната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Уважаема доктор Дариткова, говорихте за размита отговорност и раздута структура. Сегашното управление на Здравната каса се състои само от един Надзорен съвет. Парламентът избираше управителя на Здравната каса. Само припомням, че при предложената тристъпална структура на управление никой няма да получава заплащане.
Кажете ми обаче, ако сега приемем, че нямаше раздута структура и неясна отговорност, и според Вашите критерии Касата не е одържавена, как така се стигна и кой носи отговорност, ако тя не е размита, за онези, първо, милиард и четиристотин милиона – няма как да не си поговорим и сега за това, които бяха одържавени; за онова Решение за 360 милиона трансфер към Министерството на здравеопазването чия е отговорността? Кой пое отговорността за това? Цялата ли Парламентарна група на ГЕРБ, която беше в тази зала и натискаше копчетата?
Отговорността не се понесе от Надзорния съвет и най-вероятно няма да се понесе.
За каква размита отговорност и раздута структура ми говорите? Кой носи отговорност за това, че за три години с тази нова структура, която Вие подкрепихте, това Народно събрание се излагаше непрекъснато и подкрепяше шефове на Касата, които бяха шефове само за по пет-шест месеца, всички предложени от ГЕРБ. Вие ги сменяхте така лекомислено, както и ги предлагахте.
За каква размита отговорност, структура и решение, които, видите ли, щели да ограничат прозрачността, говорите тук?
Ще се въздържа да продължа по-нататък. Ще се възползвам от правото си на изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Джафер.
Други реплики?
Заповядайте, господин Добрев.
КИРИЛ ДОБРЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, искам да подкрепя анализът, който направи доктор Дариткова в своето изложение, и да обърна внимание на пунктовете, които тя засегна.
Нормално е да бъде сменен статутът на служителите на Здравната каса. Мисля, че това би се приело от всички.
Приемам избора на директор на НЗОК с конкурс, но тревогата за една сложна административна структура със Събрание на представителите, Управителен съвет, Контролен съвет и директорското тяло, съмнявам се, че тази сложна структура няма да е в помощ на бързи и оперативни решения на Касата.
Това, което ме тревожи и трябва да бъде изчистено най-късно между първо и второ четене, е представителите на държавата в управленческите органи на Касата – Събранието на представителите, Управителният съвет. При всички случаи държавните представители не бива да доминират пред здравноосигурените и работодателите. Наистина ръководството на Здравната каса трябва да бъде раздържавено и достатъчно независимо от държавата.
Мисля, че в тази насока трябва да развиваме управлението на Касата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Добрев.
Трета реплика? Няма.
Дуплика, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, може да продължите да управлявате колкото решите с оправданието за този милиард и за трансферите, само че решенията сега ги вземате Вие и от тях прозира само едно – липса на идеи, липса на визия, тотално, драматично одържавяване на Касата.
От друга страна, наистина това предложение можеше да го направите преди да смените доктор Цеков, защото единственото, според мен, което прозира от това бързане, е, че се страхувате Конституционният съд да не го върне и да имате решения вариант тогава да може по друг начин да се избира директора на Касата.
Не може да сложите държавната квота да бъде тотално доминираща над обществената и да претендирате, че връщате обществения характер на Касата и че с управление от 34 човека всичко ще бъде много оперативно и тези, които чакат бързите решения на Надзорния съвет, ще бъдат спокойни и доволни, защото от този надзорен съвет ще зависи не само плащането на лечебните заведения, което се бави и в момента, ще зависят и решенията как българските граждани да се лекуват в чужбина, за които ние дадохме възможност с друга промяна на Закона за здравното осигуряване. Въобще вижте каква сложна законодателна процедура реализира в момента Комисията по здравеопазването.
Една промяна на Закона за здравното осигуряване приехме чрез Закона за здравето миналата седмица, друга промяна – тази седмица.
Мисля, че в това отношение категорично ни надминавате по законодателна авангардност и решения, които впоследствие много трудно ще могат да се възпроизведат в една законодателна материя. Това няма да остане скрито за публиката в никакъв случай. Предполагам, че намеренията Ви са ясни за българските граждани, защото наистина не може да се допусне държавата изцяло да овладее структурите на Касата и това да върви под лозунга: „Връщане на обществения характер”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Други изказвания по обсъждания законопроект?
Заповядайте.
ДАРИН ДИМИТРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! В предложения законопроект има основно три вида промени и ние главно тях коментираме, както виждам.
Първото е промяната в органите на управление на НЗОК. Декларираната цел е раздържавяване и възстановяване на обществения характер на Касата. С предложените промени в органите за управление в този вид това обаче мисля, че не се постига.
На второ място, промяна в статута на служителите в Централно управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси. Премахва се статутът на държавни служители в НЗОК, с което в общи линии всички сме съгласни, че трябва да стане.
На трето място, по-ясно регламентиране и прекратяването на договорите с изпълнителите на медицинска помощ при отчитане на дейност, която не е извършена. Това е една дисциплинираща мярка, която мисля, че отново подкрепяме. Някак си ми се иска в бъдеще освен дисциплиниращи мерки да помислим заедно и за някакви стимулиращи мерки, които смятам, че ще се възприемат по-добре от лекарското съсловие.
В предложения модел по т. 1 се възстановява почти изцяло моделът от 2002 г., тоест Събрание на представителите, Управителен съвет, Контролен съвет и директор. Регламентираните квоти в органите за управление практически още повече одържавяват НЗОК. В Общото събрание държавата има 13 от 25 представители, плюс 3 на общините, тоест 16 срещу 9 от обществената квота.
В Управителния съвет 5 от 9 представители на държавата плюс 1 – на общините. Тоест в общи линии 6 срещу 3 –неправителствена квота.
За сравнение в сегашния закон в Надзорния съвет на държавата има 4 от 9 представители, а неправителственият сектор има 5, тоест неправителственият сектор са повече.
Представител на работодателите е ниско. Ако включим в тази категория и самоосигуряващите се лица, те внасят над 50% от вноските и може би трябва да се помисли дали да не се увеличи квотата на работодателите.
За да се говори за институционалното раздържавяване на НЗОК и придобиване на характер на обществена институция, поне две трети от органите за управление трябва да бъдат от неправителствения сектор.
Предвидено е изборът на управителния съвет да става на квотен принцип, практически преповтарящ в умален състав Събранието на представителите. Поставя се въпросът не е ли това излишно, след като Управителен съвет на квотен принцип може да се избере от самите организации, както е сега с Надзорния съвет.
Предвидени са критерии за професионалната компетентност на членовете на Управителния съвет, което според мен е добре. Изборът на директор се връща с конкурс. Няма да го коментирам, колегите го коментираха.
В законопроекта липсва другият основен фактор на връщане на обществения характер на НЗОК – гарантиране на нейната финансова стабилност и независимост. С този модел на управление на НЗОК се притеснявам, че ще се утвърди една колективна безотговорност. Ясно е намерението за прикриване на решенията на Здравната каса за много различни структури и много раздута администрация. Не мога а подкрепя такива промени в НЗОК, които ще доведат до управление на официални органи, зад които стоят интересите на правителството и партийните лидери, а отговорността за решенията се носи от друг.
Колеги, всяко управление си носи свой кръст и взима решенията. Целта на всички нас е българските пациенти и българските лекари да се чувстват сигурни в нашата здравна система. Надявам се бъдещето да покаже кой ще е прав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на народния представител Дарин Димитров? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Взимам думата за промените, които ни се предлагат, като човек, който наблюдава и не само наблюдава, а и активно участва в законодателната инициатива, в промените в Закона за здравното осигуряване от 2005 г.
Искам да кажа следното тук пред всички Вас: кое всъщност налага толкова чести промени в Закона за здравното осигуряване? Тук всички трябва да признаем, че единствената причина е, че парите за здравеопазване не достигат, недостигът на пари и все повече нарастващите нужди на българските пациенти от съвременно лечение, което е необходимо да бъде обезпечено финансово.
Именно финансовите параметри са тези, които най-често ни притискат да правим съответните промени, за да оптимизираме системата. Предполагам, че всички, които присъстват тук, са направили анализ на управлението на обществените средства, които се събират от българския народ. Какво имам предвид?
Имам предвид Националния осигурителен институт и парите, които се събират, имам предвид случая на Националната здравноосигурителна каса, също обществено. Тук, пред нас се поставя въпросът за тази промяна. Бих искал да се обърна към вносителите – да, има действително резон в техните предложения, в част от предложенията. Ще се спра подробно, ако времето е изтекло, ще помоля за удължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Имате още време...
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Искам да направя аналогия между Националната здравноосигурителна каса и НОИ. Мисля, че предложението, което правят нашите колеги в момента, би трябвало да ни замисли дали не трябва да се промени съответно изборът на управител на НОИ. А как се избира той? Той се избира именно тук, в Народното събрание. Какъв е статутът на служителите в НОИ и какъв е статутът на служителите в Националната здравноосигурителна каса? Това са изключително важни подробности, за които би трябвало колегите да бъдат информирани.
Искам да кажа още нещо: ние допуснахме много слабости. Аз съм човек, който навеждам глава и никога няма да се отрека от грешките, които са допуснати. Затова и тук по-рядко заставам от тази трибуна да се изказвам за неща, за които знам, че сме допуснали грешка.
Но аз искам да кажа нещо друго. Това, че са допуснати грешки и че хората, изпълнителите на постовете, на които са били поставени, са били допускали грешки, не значи, че системата не работи. Това искам да подчертая дебело. Това не означава, че системата не работи и че е неефективна.
Бих се обърнал към вносителите, като ще засвидетелствам и моето участие: ако действително в третата част, а именно за дисциплиниращите мерки, се обърна към вносителите, като направя предложение, което правя още от 2005 г., именно за електронното здравеопазване – нещо, за което говорим толкова много и всъщност то не намира онова реално покритие, което се очаква...
Ще кажа следното: от голяма част от контролните органи, осъществяващи именно рационалното използване на финансовите средства, бихме могли да се лишим с въвеждането за всеки един пациент на така наречената „електронна здравна карта”, с въвеждането на електронните рецепти, с въвеждане поименно при хоспитализация отново на регистрация по електронен път. Повярвайте ми, изследвал съм доста от европейските системи за електронно здравеопазване, включително и австралийската, откъдето взаимодействаме. Мога да Ви кажа от разговор с италианския здравен министър, че с въвеждането именно на електронната здравна карта или електронните рецепти бюджетът, който е бил планиран за здравеопазване, е бил икономисан с 18% именно с въвеждането на тази пълна информационна електронна система.
За съжаление, нито нашето правителство, нито предходното, което направи добра заявка, не мога да отрека това, не успя да въведе напълно електронното здравеопазване като форма и начин на прозрачност. Забележете, че тук се крие според мен най-голямата прозрачност именно разходване на средства. Тук трябва да бъде акцентът на всички онези, които искат по един или друг начин да подобрят ефективността на разходваните средства, а оттам и съответно повече пари за пациентите и по-високо и европейско качество на здравеопазване.
Акцентирам на качеството на здравеопазване на българския пациент. С административни промени, връщане на стари системи, считам, че няма да може да бъде постигнат ефектът, който всички тук, в тази зала искаме да постигнем.
Ще кажа още нещо за така наречените – за мен голяма болка и петно, парите, които бяха похарчени от нашето правителство, говоря за тези милиард и четиристотин милиона. Тези пари действително още със създаването на модела на Здравноосигурителната каса, който всички знаем, че беше по европейски модел, с европейски пари и всички тези пари, които бяха пестени тези десет години, не самата система, а именно разумното финансиране и разумното управление бяха тези, които пестяха и натрупваха тези пари. За мен по-добрият вариант за рационално и ефективно разходване на парите, събрани от хората за здраве, ще бъде въвеждането на единната информационна система с личната електронна здравна карта и електронна рецепта.
Няма да се спирам повече, за да не отегчавам колегите в залата, но мисля, че това е правилната насока за разумно разходване на средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, има ли изказвания към това изказване?
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми доктор Иванов, ние не очакваме от Вас да ни подкрепяте на всяка цена и за всяко нещо. Очакваме обаче, извличайки общ опит от негативното натрупано дотук, да имаме поне крехък консенсус по важни теми, за които и Вие споменахте.
Да, електронното управление на здравеопазването и единната информационна система е такава тема. Да, дългосрочната визия какво да се случва е такъв въпрос, както и разговор за преструктуриране, усъвършенстване и трансформиране на здравния модел – неща и проблеми, толкова изкристализирали, че всеки разумен човек, който следи системата, ги вижда. Очакваме Вашата принципна подкрепа за такива неща, а е нормално една опозиция, каквато сте Вие, да защитава своите тези, когато смята, че те са контра тези на това, което ние предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Иванов?
Заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Джафер, благодаря за направената реплика. Искам да кажа нещо и дано да се чуе от всички. Тези, които членуваме в Комисията по здравеопазването в този и в по-предните парламенти, мисля, че начинът и философията ни за развитието на здравеопазването до голяма степен се е приближило като цяло и като форма за концепция за бъдещето. Затова смятам, че тук е мястото и времето да поставим началото на един много сериозен диалог за това как и накъде да върви здравеопазването от тук нататък.
Независимо от политическите сили, които представляваме, в основните, големи, тежки теми за здравеопазването, ние се доближаваме с всеки изминат ден. Въпрос на време е кой да инициира да се направи дългосрочна концепция за развитието на здравеопазването, защото виждате, че с дърпане на чергата на една или друга посока нещата няма да се случат.
Госпожо Джафер, искам да споделя, чу тук не става въпрос за опозиция и управляващи. Опитах се да погледна от друг ъгъл. Затова исках да споделя, че има работещо и неработещо предложение, примерно в случая, за ръководство на Здравноосигурителната каса, организация и така нататък, за което говорихме. Пак казвам, в случая е хубаво да забравим политическата принадлежност и да седнем на един дебат с аргументи. Аргументите, които изтъкнах, мисля, че са необорими. Дори и в момента, зная, че това ще се приеме – не смятам, че отново ще бъде опит за диалог за обща визия за развитието на здравеопазването, защото формата на управление на Здравноосигурителната каса, която в момента съществува, е по-оперативна и по-работеща. Не трябва от примерите, че е имало личности, които са водили по един или друг начин Здравната каса, да се правят заключения, че системата не работи. Това искам да кажа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Райнов, заповядайте за изказване.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, съгласявам се почти с всичко, което казвате. Да, съгласен съм и за електронното здравеопазване, за всичко. Обаче, скъпи колеги, 2009 г. – някой от преждеговорившите каза, че отдавна са в сектора и знаят нещата, но и не трябва да се забравя, че информационна система имаше от 2008 г. През 2009 г. имаше електронен здравен портал, 2009 г. имаше електронно досие и дори беше дублирано, 2009 г. имаше и пилотни проекти за електронна здравна рецепта. Когато през 2009 г., уважаеми колеги, бяхме обявили конкурс за фирма, която да дойде с идентификатора, уважаеми колеги, от там нататък историята знае какво се случи. Дойдохте, сменихте закона, сменихте го не заради нещо друго – нека си кажем истината, а за да ни махнете нас.
Сменихте закона, за да ни махнете нас, замразихте всичко в електронното здравеопазване и четири години – нищо, колеги! Четири години пълна непрозрачност, колеги! Нека не си кривим душата и да знаем, че нещата бяха така. Одържави се Касата с държавните служители. Трябва ли да говоря, че Касата през 2009 г. беше с 1980 души служители, а в момента е с 2500 души служители. Бяха назначавани корабни готвачи, фризьорки – да ги говоря ли, колеги, тези работи?! Знаем много добре за какво иде реч. Вие усещате ли, че в момента, това което правим, почти по всички закони, е да изправяме Вашите грешки, а ние ги изправяме като връщаме системата, както е била преди това.
Колеги, разберете, болно ми е, че четири години нищо не се случва. Ние в момента се връщаме и пак се опитваме да стъпим на здравата основа, за да вървим напред. Четири години, колеги, в здравеопазването се направиха доста поразии. За мен, признавам, че не е удоволствие, не е нищо – всеки си носи своята вина. Колежке, Вие казахте: колективната безотговорност. Каква колективна безотговорност е имало до 2009 г.?! Че пред Вас стои човек, на който се опитахте да вмените голяма отговорност, но се оказа... (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Ако искате реплика, заповядайте.
Оказа се, че сме си вършили работата прекрасно. Структурата не е тромава, структурата е прозрачна. Тридесет и пет души управление не могат да се манипулират, колежке. Осем души, девет души надзор може да се манипулира.
Колеги, давайте да вървим напред. Мисля, че го заявихме и в Здравната комисия между първо и второ четене. Да, самият аз също не съм съгласен с представителността в органите на управление. Дайте, ще помислим, ще говорим, но Касата, разберете, трябва да бъде независима, за да не се случва никога повече това изкривяване, което беше. Това е колеги. По тази тема лично аз – и не само аз, и д-р Иванов, и д-р Джафер можем да говорим много дълго, останалите колеги – също, извинявайте. Можем да говорим, но дайте да вървим напред.
Искаме ли да има независима Каса, независима институция – дайте предложения как да стане. Защото с всички тези работи Вие самите признавате, че четири години в това управление нещо е куцало. Така че между първо и второ четене – добре дошли, заповядайте! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Райнов.
Колеги, има желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз разчитах на спокойния и конструктивен тон на обсъждане на това, което сте предложили, емоцията не е полезна. За съжаление, виждаме го в лош пример, който касае наши колеги в тежко състояние в момента. Ако живеем с поглед обърнат назад, няма как да вървим напред, още повече, ако не знаем и посоката, в която сме тръгнали.
Не мисля, че нищо не се е правило за четири години. Ако Вие сте останали встрани от събитията, ще Ви припомня, че за четири години всички договорни партньори на Касата се отчитат вече електронно, че има пряка връзка между изпълнителите на медицинска помощ и НАП, за да може неосигурени лица да не получават медицинска помощ и постфактум болниците и лечебните заведения от извънболничната помощ да не получават средства за това от Касата. По този начин нещата далеч по-добре са структурирани и наистина парите на Касата се харчат по-ефективно. Българските зъболекари се отчитат чрез Касата.
От миналата година се въведе ежедневно отчитане на пациентите в болничната помощ и това даде своя позитивен резултат в първите месеци, защото процентът на хоспитализациите в сравнение със същите месеци на 2012 г. беше значително намалял.
От тук нататък наистина трябва да се гради и да се върви напред. Връщайки стара структура, която не ни убедихте, че ще бъде по-ефективна и ще изразходва по-ефективно средствата на Касата и нищо от това, което казахте, че е било налично, всъщност не го е имало, защото пациентското досие се изгражда във времето и едва сега някои от пациентите вече получиха възможност да имат достъп до него.
Смятам, че всичко трябва да се решава консенсусно, но, ако изхождаме от позицията: „Вие колко лоши бяхте, нищо не направихте” и не поглеждаме това, което все пак се е случило за тези четири години – само за четири години, защото през останалото време всички Вие тук сте управлявали системата на здравното осигуряване, и търсенето на вина в никакъв случай няма да ни помогне да направим стъпка напред, а тази стъпка напред е твърде очаквана от българските граждани. Смятам, че не сме тук да оспорваме всяко едно от Вашите предложения, а се стараем да бъдем конструктивна опозиция, само че Вие не ни давате такава възможност, защото нищо конструктивно на този етап не предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Райнов.
ЕМИЛ РАЙНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаема д-р Дариткова, не може в две поредни изречения: „Ту, дайте да говорим консенсусно. Ту, пак връщаме назад”.
Разберете, през 2009 г. имаше електронно здравно досие. Отидете в Касата – ще Ви го обяснят. Повтарям, тогава имаше една наша грешка – допуснахме дублиране на електронно здравно досие за служителите.
Доктор Иванов, обяснете на колежката, че е имало такова нещо през 2009 г.
Колежке, не искам да говоря лоши работи, но проблемите са следните, без емоция – два милиона здравно неосигурени. Как ще ги върнем в системата? Дайте идея – много лесно, просто! Като беше лесно и просто защо не го направихте четири години? Дайте да видим какво ще се случи!
Дайте да говорим за другия проблем, за който всички се подсмихваме, някак си го слагаме настрани – държавните болници, с преобладаващо държавно участие болниците, колко станаха задълженията? Кога се натрупаха, как се натрупаха, как ще решаваме проблема? Защото задълженията вече са факт! Вече всъщност никой не го интересува как станаха задълженията. Как ще изчистим тези задължения?! Близо 600 милиона задължения, колеги!
Трябва ли пак да говорим, че българското здравеопазване е фалирало, българското здравеопазване е в тотален разпад. Всеки един от нас може да дава примери, примери, примери, примери! Казвате: „Дайте да бъдем конструктивни”. Ами, хайде, дайте! Дайте, подайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Райнов.
Колеги, има ли желаещи за още изказвания по законопроекта?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги! Вземам думата, защото действително този законопроект беше поставен за разглеждане и обсъждане в Комисията по труда и социална политика и аз ще го погледна от една друга гледна точка, а именно от социална гледна точка.
Както казаха и преждеговорившите основното в този законопроект е промяна в структурата и в органите на управление на Националната здравноосигурителна каса. Това действително е една сериозна, кардинална промяна, която дава достатъчни основания този законопроект, първо, да се беше гледал в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Още повече, че в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е записано, че законопроекти, които регулират трудовите и осигурителни отношения, трябва да имат и становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Интересен е фактът обаче, че когато този законопроект се гледа на заседания на Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика, преди това не беше разгледан на Националния съвет за тристранно сътрудничество и нямаше представени становища от страна на социалните партньори. Законопроектът се разгледа в Националния съвет за тристранно сътрудничество миналата седмица – на 3 декември.
Възниква въпросът: защо едва след като този законопроект мина през Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика, тогава се гледа в Националния съвет за тристранно сътрудничество? Отговорът е ясен – да се пренебрегнат социалните партньори, защото сами чухте, че квотата от страна на социалните партньори ще бъде намалена и да не се вдига повече шум по отношение на евентуалното одържавяване на Здравната каса.
На практика, както казаха и преждеговорившите и моите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ, се нарушава паритетът на участие на държавата и на социалните партньори в решаването на важни въпроси, свързани с Националната здравноосигурителна каса. Представителите на държавната квота ще имат решаващ глас и решаваща теза във вземането на решения. Това е действително едно тотално одържавяване на здравноосигурителната система, защото на практика тези, които имат най-много принос в здравноосигурителната система сме ние – работниците, служителите, работодателите, които внасят голяма част от тези осигуровки, ще имат най-малък глас, даже при новите изменения работодателите няма да имат абсолютно никаква възможност и право на глас в новия, стар управленски орган, а именно в Надзорния съвет.
Уважаеми колеги, става дума де факто за управление на обществени пари. Тези пари в Здравната каса са наши пари, които всеки месец внасяме в НАП, в държавата. Това са пари на всички пациенти, на работодателите, които внасят, и след като се приеме този законопроект те ще имат най-малко право на глас по важните въпроси, които касаят управлението, разпределянето на средствата, контрола в Здравноосигурителната каса.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Няма такова нещо.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: И накрая лъсва голата истина защо законопроектът, първо, не се гледа в Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди да се гледа на заседание на Комисията по здравеопазване и Комисията по труда и социалната политика, защото няма да бъдат допуснат и щеше да се вдигне по-голям шум.
Законопроектът не се подкрепя нито от синдикатите, нито от работодателските организации, нито от пациентските организации, защото е абсурден фактът в Управителния съвет, в Надзорния съвет да нямат превес работодателите, а да има нов участник, а именно общините. Какво ще правят общините като участник в Управителния съвет? Какъв принос имат общините, кметовете в здравните осигуровки, които плащаме – пациентите и работодателите?
Пълното одържавяване и политизиране на Националната здравноосигурителна каса за сметка на загубата на обществения характер на управлението ще доведе до загуба и на доверието на самите пациенти, защото тези пари, които са там, няма да има прозрачност по отношение на тяхното управление, няма да има кой да ги контролира и всичките решения ще се вземат на тъмно, от държавата и няма да се знае какво де факто става там.
Също така при промяна на правоотношенията на служителите, работещи в Националната здравноосигурителна каса и нейните регионални структури от служебни в трудовоправни отношения има опасност на голяма част от тези служители да не им бъдат подновени трудовите договори.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Няма такава опасност.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Никъде в законопроекта не пише, че тези служители автоматично и категорично ще им бъдат подновени трудовите правоотношения.
Вкарвайки тази промяна много хора ще бъдат освободени от работа, използвайки момента на тази структурна промяна. Това ще бъде удобен повод за разчистване главно на политически сметки и за реваншизъм и на тяхно място да бъдат назначени нови служители – удобни за управляващите.
Дами и господа управляващи, може би това е един от начините да създадете работни места и да отчетете на поредния пленум, че и това предизборно обещание е изпълнено.
Служителите, които в момента работят в Националната здравноосигурителна каса и в регионалните структури, са под стрес. Изпадат в ситуация на несигурност, защото не знаят след Нова година ще бъдат ли назначени на работа. За Вас това няма значение. По-важно е тези хора да бъдат освободени. На практика умишлено пренебрегвате този факт, но това е вид политическа чистка в НЗОК и нейните регионални структури. Служителите с дългогодишен опит, които работят там, няма кой да ги защити. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Госпожа Джафер иска реплика.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Ангелова, ще трябва да Ви разочаровам: предложението всъщност идва от работещите в Касата – да не са държавни служители. Не знам къде бяхте Вие, защото явно следите нещата от гледна точка на Социалната комисия? Когато в тази според Вас обществена институция беше предложено хората да станат държавни служители и това беше пълен нонсенс, къде бяхте Вие тогава?!
Тези хора, както и съсловните организации, както и работещите в Здравната каса сега искат промяна и връщане на стария статут. Заявявам Ви го най-отговорно. Ще трябва да Ви разочаровам.
Що се отнася до политическите чистки, това е Ваша теза. Като казвате, че ще има политически уволнения, просто казвате, че тези хора са политически назначени, което не е вярно, разбира се. (Смях в ДПС.)
Що се отнася до Националния съвет за тристранно сътрудничество. Спомняте ли си колко години този съвет не работи по време на Вашето управление? Той просто се разпадна, защото работодателите отказаха да работят. От една страна, сега Вие тук защитавате синдикатите, съсловните организации, работещите, от друга страна, позицията на работодателите. Уверявам Ви, с тях имаме чудесен диалог и те достойно ще бъдат представени във всички органи на управление.
Може би все пак трябваше да забележите, че поставяме по-сериозни изисквания за компетентност, за управление на тази институция, и като необходимост от стаж, опит, така и за квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Джафер.
Има ли други реплики към това изказване? (Шум и реплики.) Трябва да приключим процедурата реплика-дуплика.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, ще бъда съвсем кратък, защото мина 17,00 ч. (Шум и реплики.)
На д-р Джафер искам да кажа, че госпожа Ангелова беше в Социалната комисия, където разгледахме този въпрос. Тя постави там същите въпроси и й беше отговорено много точно.
Искам да кажа, че когато чуя някой от колегите от ГЕРБ да говори за Националния съвет за тристранно сътрудничество, ми става лошо, защото те го разсипаха, а ние едва го възстановихме.
Искам също да разсея опасенията на госпожа Ангелова, че при преминаването от служебни към трудови правоотношения ще има чистка и така нататък. По-скоро много трудно се преминава от трудови към служебни правоотношения, отколкото обратното, защото за заемането на длъжности, за които се изисква служебно правоотношение, има много повече изисквания, отколкото за трудовото правоотношение.
Освен това в Социалната комисия беше обяснено, че в законопроекта е предвидено всички да преминат на трудови правоотношения.
Наистина е нонсенс обществена структура, като Здравната каса, да се управлява от хора на служебни правоотношения, тоест от държавни служители. С това приключвам репликата си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Колеги, има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Госпожо Ангелова, заповядайте да направите дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): По отношение преминаването на служителите, работещи в Касата, от служебни правоотношения към трудовоправни отношения, искам да попитам за следното. През 2012 г. служителите на НЗОК и регионалните структури, и служителите на НОИ и регионалните структури станаха държавни служители. Това беше през лятото на 2012 г. Сега кое налага обратно да се връщат към трудовоправни отношения?
Госпожо Джафер, по никакъв начин не мога да се съглася, че това е искане на самите служители. Действително си направих труда да разговарям със служителите, работещи в регионалната структура в Русе. Те са силно притеснени и казаха, че като държавни служители нямат притеснения. Ние направихме тези хора на маймуни.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): А защо, защо ги направихте държавни служители?!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Преди две години бяха на трудовоправни отношения, направихме ги държавни служители, сега отново ги връщаме обратно. Това е едно преливане от пусто в празно, от пусто – в празно. Кажете истината, че просто искате да освободите работни места за Ваши членове и симпатизанти.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Не всички ще бъдат преназначени.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Това е истината и това трябва да се каже, а не сега хората да треперят и да се чудят дали след Нова година ще бъдат на работа, или няма да бъдат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова. (Шум и реплики.)
Има ли други желаещи за изказвания? (Шум и реплики.) Няма.
Закривам дебатите.
На основание чл. 68 от нашия правилник обявявам гласуване по разглеждания законопроект утре – 10 декември 2013 г., вторник, в 10,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 17,07 ч.)




Председател:

Михаил Миков


Заместник-председатели:

Мая Манолова
Алиосман Имамов


Секретари:

Александър Ненков
Шендоан Халит