Председателствали: заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов
Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА (звъни): Има кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги, в началото на пленарното заседание ще Ви запозная с няколко съобщения, които са постъпили до ръководството на Парламента.
Постъпило е заявление от господин Бойко Борисов – председател на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, с което на основание чл. 13, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ни уведомява за промяна в ръководството на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Той заявява, че след проведено общо събрание на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ на 12 декември 2013 г., парламентарната група е решила:
„Избира Цецка Цачева за заместник-председател на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.” (Ръкопляскания.)
Поздравления, госпожо Цачева! Пожелаваме Ви мъдро и уверено да ръководите парламентарната група на опозицията.
Постъпило е заявление от народните представители Красимир Велчев и Димитър Главчев до ръководството на Народното събрание:
„На основание чл. 84, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттегляме внесения от нас Проект за решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.”
И последно съобщение:
На 12 декември 2013 г. от Сметната палата в Народното събрание е постъпил окончателен Доклад за резултатите от осъществения последващ контрол за изпълнение на Препоръките по Одитен доклад за извършен одит на мярка 121 – Модернизиране на земеделските стопанства по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за периода 1 юли 2009 г. – 30 юни 2010 г. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по земеделието и храните, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към седмичната програма.

Като точка първа за петък народните представители приеха в дневния ред да влезе:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА
Вносители – Атанас Мерджанов и Димитър Дъбов.
Раздаден е докладът на водещата комисия.
Преминаваме към разглеждането на тази точка.
Моля, господин Дъбов – председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, да запознае пленарната зала с доклада на парламентарната комисия.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ДЪБОВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения по Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, № 354-01-94, внесен от народните представители Атанас Мерджанов и Димитър Дъбов на 10 декември 2013 г.
Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения на свое извънредно заседание, проведено на 11 декември 2013 г., разгледа Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
На заседанието присъстваха господин Цветан Китов – председател на Държавната агенция „Технически операции”, и господин Николай Нанков – заместник-директор на Специализираната административна дирекция „Правно-нормативна дейност” в МВР.
След като проектът бе представен, членовете на Комисията обсъдиха същността и мотивите на предлаганото изменение на Закона за специалните разузнавателни средства. Според вносителите, това се налага поради липсата на финансова и нормативна готовност за прилагането на принципа на „финансова обвързаност”, въведен с предходното изменение на закона от август 2013 г. Все още не е изготвена методология за остойностяване на дейностите по специалните разузнавателни средства, както и не е приет актът на Министерския съвет, предвиден в чл. 20а, ал. 3 от закона. Поради това, нито една от структурите – заявители по чл. 13, не е предвидила средства в бюджета си за осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства. Това налага и предлаганото отлагане с една година на действието на „финансовата обвързаност” при използването на специални разузнавателни средства.
Бе припомнено, че Комисията изрази притеснения за възможността принципът да бъде приложен ефективно от началото на следващата година при обсъждането на Закона за държавния бюджет за 2014 г.
Като взе предвид това и след като бе проведено гласуване, с 5 гласа „за” и без гласове „против” и „въздържали се”, Комисията подкрепи предлагания законопроект и предлага на Народното събрание да го приеме на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дъбов.
Уважаеми колеги, някой от вносителите желае ли да представи мотивите към законопроекта?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, предложената промяна се налага поради необходимостта от факта, че въведеното изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства през началото на месец август тази година въведе за първи път принципа на финансовата обвързаност. В същото време към средата на месец август обаче течеше бюджетната процедура, което не позволи, тъй като липсваше методология по остойностяване на разходите за прилагане на специалните разузнавателни средства и съответно не бяха предвидени такива в институциите – заявители за прилагането на такива специални способи.
За ефективното прилагане на принципа на финансовата обвързаност, освен всичко друго трябва да бъдат проведени достатъчно изследвания по остойностяването и необходимите финансови разчети за това какви средства трябва да бъдат планирани за използването и въвеждането на специалните разузнавателни средства. Необходимо е също така време, в което залагането в бюджетите на структурите – заявители по чл. 13 от Закона за специалните разузнавателни средства, съответно да се осигури нормално функциониране, реализиране на основната обществена и основна функция, а именно при доказване на необходимата ефективност и гарантиране на законност при избягване на всякакви манипулации и спекулации с използването на специалните разузнавателни средства.
С оглед на гореизложеното и необходимостта от време за провеждане на тези изследвания, разчети и изготвяне на методологията, предложението е да се предложи влизането в сила на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 и чл. 20а от Закона за специалните разузнавателни средства да бъде въведено от 1 януари 2015 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Уважаеми колеги, откривам дебатите.
Господин Веселин Вучков желае да се изкаже по разглеждания законопроект.
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Обсъждаме тема, свързана с отговорност на Министерския съвет, по-скоро неизпълнен ангажимент на Министерския съвет – един подзаконов акт, който трябваше да бъде приет най-късно преди един месец. Затова ми се струва, че е хубаво тук да присъства – може да положите усилия, госпожо председател, отговорно длъжностно лице от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Кого имате предвид?
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Тази нова агенция – ДАТО, е към Министерския съвет, така че резонно е това да е премиерът или ресорният вицепремиер.
Обсъждаме подзаконов акт, който не е изпълнен в крайна сметка от Министерския съвет, вменено задължение с изменение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Уважаеми колеги, за какво става дума? Става дума за фрагмент от голямата реформа в сектора „Сигурност”, която беше прокламирана и шумно рекламирана още с поемането на управлението от новата коалиция. Паралелно с дебатите по Закона за ДАНС течеше промяна в Закона за специалните разузнавателни средства. Текстовете, които обсъждаме днес, бяха приети – обръщам Ви внимание, точно преди шест месеца, на 13 юни 2013 г., един ден преди да се избере новият председател на ДАНС, което стана пък на 14 юни. Тоест двете промени са органически свързани – промените в ДАНС, МВР и ГДБОП, съответно – специалните разузнавателни средства.
Най-важният акцент в промените в Закона за СРС е свързан с въвеждането на принципа за финансовата обвързаност! Този, който поръчва специални разузнавателни средства, трябва да ги плаща предварително!
Такива текстове включихме в Закона за СРС, който беше обнародван на 9 август 2013 г. в „Държавен вестник”. Там изрично бе посочено, че в Закона за държавния бюджет по бюджетите на отделните заявители – това са прокуратурата, МВР и Министерството на отбраната, трябва да има отделни бюджети, чрез които да плащат предварително поисканите от тях специални разузнавателни средства! Изведнъж в Законопроекта за държавния бюджет се оказа, че подобни разчети няма!
Така че поставяме си въпроса: дали още от самото начало това не е била една зле прикрита демагогия, защото няколко депутати, буквално няколко дни преди да приключи тази календарна година в Народното събрание чрез провеждане на парламентарни заседания, предлагат именно да се откажем от принципа на финансовата обвързаност?!
Вижте, този принцип не е просто измислен, за да се облекчи бюджетът на Държавна агенция „Технически операции”. Той не е измислен за нещо друго, уважаеми колеги. Този принцип за финансовата обвързаност цели да се въведе механизъм, според който да ограничим нарастването на броя на специалните разузнавателни средства!
На практика това може да стане по два начина: или с въвеждането на този принцип за финансова обвързаност – този, който ще поръчва СРС-та, предварително да ги плаща, или пък чрез въвеждането на някакви лимити, предварително определени от законодателя или от подзаконов акт, с които да са обвързани съответните заявители.
Обръщам Ви внимание, отказът от този принцип, който трябваше да влезе в сила на 1 януари 2014 г., дискредитира изцяло реформата в сектора за сигурност, и в частност по темата „Специални разузнавателни средства”. Според мен този принцип на финансова обвързаност в известна степен дори е по-важен от създаването на Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства!
Вижте на практика какво се случи по темата „СРС” през последните шест месеца! Обърнете внимание, изведохме СДОТО от МВР и направихме нова Държавна агенция „Технически операции”! Увеличихме бюджета на това звено от 20 на 43 млн. лв.! Това се случи миналия четвъртък късно вечерта, когато тук аргументирахме критики пред финансовия министър срещу тази драстична промяна на парите за подслушване! Никой не отговори с някакви разумни контрааргументи.
На път сме да изберем ново Бюро за контрол над специалните разузнавателни средства! Тоест създаваме нови административни звена, без да се докосваме до съдържателната част на проблема, а именно въвеждането на принципа на финансова обвързаност.
Искам да кажа и нещо друго. Дълбоко се съмнявам, че през последните 5-6 месеца някой на ниво Министерски съвет се е погрижил и потрудил върху подзаконовия нормативен акт, който трябваше да бъде приет три месеца след датата 9 август! Дълбоко се съмнявам!
Призовавам вносителите – господин Дъбов и господин Мерджанов, конкретно да посочат, ако не – да извикат тук представител на Министерския съвет, с каква заповед е създадена Междуведомствена работна група на ниво Министерски съвет, колко заседания е провела, какъв е резултатът от това, щото към 1 януари 2014 г. да имаме действащ принцип на финансова обвързаност!
Ще ми позволите два цитата от 13 юни 2013 г. Искам да Ви напомня, че тези промени в Закона за специалните разузнавателни средства бяха внесени чрез депутати. И, обърнете внимание, тъй като това са знакови промени, както в ДАНС, ГДБОП, тук също подписи бяха положили господин Станишев, господин Местан, господин Миков, господин Бисеров, господин Червеняков, господин Мерджанов и господин Камен Костадинов.
Ще напомня две изказвания от 13 юни, когато се дебатираха промените на първо четене – точно преди шест месеца:
„Само чрез бюджета ще се дисциплинират органите, които заявяват специални разузнавателни средства и ще се намери балансът между нуждата от използването им, гражданските права и финансовите възможности на държавата”! Това е изказване на господин Четин Казак.
И още един цитат: „Всички знаем, че контролът през парите е здравият контрол, най-ефикасният. През бюджета който харчи пари, трябва да се знае колко харчи”. Цитат на господин Христо Бисеров.
В заключение, ще заявя, че няма да подкрепя тази промяна, просто защото тя всъщност е израз на, повтарям, зле прикрита демагогия, която се е демонстрирала още на 13 юни!
Смятам, че още от самото начало никой не е имал намерение да въвежда принципа на финансова обвързаност от 1 януари 2014 г., който по принцип е едно разумно решение!
Всъщност проблемите със специалните разузнавателни средства ще продължат да съществуват, защото тази промяна, която се реализира през това лято, изведе единствено СДОТО от МВР и създаде нова държавна агенция с два пъти увеличен бюджет! Създаваме и ново Бюро за контрол над СРС!
Парламентарният контрол в лицето на комисията, в която и аз членувам, до голяма степен е принизен по отношение на темите „Електронни съобщения” и „Специални разузнавателни средства”.
И най-важното, Държавна агенция „Национална сигурност” изобщо не е обвързана от промените, които се направиха това лято, защото тя продължава да притежава звено за подслушване, проследяване и служител под прикритие! Не е обвързана от промяната, тоест от нея не е изведена съответната дирекция, която прилага специални разузнавателни средства, а това се превръща в опасна играчка в лицето на недобросъвестни управници.
Отново потвърждавам, че няма да подкрепя промяната, предлагана от двамата депутати, защото това дискредитира изобщо реформата в сектора за сигурност и по темата „Специални разузнавателни средства”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков.
Колеги, има ли реплики към това изказване?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Вземам думата, за да направя реплика на колегата Вучков, тъй като при въвеждане принципа на финансова обвързаност колегите от ГЕРБ и в комисии, и тук, в пленарната зала, категорично бяха против. Сега в изказването на господин Вучков забелязвам един патос и поддържане по отношение на този принцип, странно защо. Не мога да си обясня това противоречие.
По отношение на принципа на финансова обвързаност, аз съм го подкрепил и ще подкрепя и новия законопроект, тоест влизане на принципа от 2015 г. не за друго, а защото, за да бъде ефективен този принцип, първо трябва да бъде изработена една стройна методология по изчисляването на СРС-та, тоест колко ще струва определеният вид срс, за да бъде заложено то в бюджета на съответната структура. Това трябва да стане по едни ясни правила, категорично, не прибързано. Считам, че това е една отговорна задача.
И пак повтарям – наистина, не мога да си обясня тези противоречия в позициите на колегите от ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Господин Вучков, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Господин Попов, все пак, ако е възможно, някой да отговори колко заседания е имала междуведомствената работна група за пет месеца. Някой положи ли усилия за последните пет месеца да изработи подзаконовия нормативен акт, който детайлно да опише процедурите по финансова обвързаност? Това не е направено.
По отношение на визираната от Вас непоследователност – на 13 юни, преди шест месеца, наистина направих изказване. И тогава казах почти дословно следното, имам я стенограмата при мен: да не се окаже така, че след три месеца да се окаже, че Министерският съвет сякаш не може да приеме този подзаконов нормативен акт и към края на годината да заявите, че няма да има принципна финансова обвързаност.
Това непоследователност ли е? Напротив, смятам, че нашите подозрения още на 13 юни, сега най-ярко се потвърждават тук, пред цялата парламентарна зала.
С нищо не можете да ме убедите, че не е имало възможност за изпълнителната власт, поради което наистина настоявам да чуем мнение на представители на изпълнителната власт, тази промяна трябваше да я вкарат в Парламента те, чрез Министерския съвет, а не чрез депутати, за да чуем защо се отказват от принципа на финансова обвързаност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Колеги, има ли други заявки за изказвания?
Заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да припомня и да спра Вашето внимание на част от мотивите, които съпътстваха предишната промяна на Закона за специалните разузнавателни средства, а именно – считаме, че е време да се въведе най-безпристрастният начин за контрол, този на парите. Само през бюджета ще се дисциплинират органите, които заявяват специални разузнавателни средства и ще се намери добрият баланс между нуждата от използване на доказателства. Идеята е на заявителите на специални разузнавателни средства чрез своя бюджет да осигурят финансово всеки отделен случай за прилагане на СРС. И тогава ще бъде ясно за какви разходи кой, каква отговорност трябва да носи.
Разбира се, поради сложността на материята законът не навлиза в подробности, а възлага на Министерския съвет да регламентира подробно реда и начина на прилагане на този принцип.
Дотук – всичко добре. Обаче сега излиза, че всичко написано се оказва, че са празни приказки. Това не е за първи път, няма да бъде и за последен път.
Оказва се на практика, че никоя от службите не е готова да въведе този принцип на финансова обвързаност, който до момента не е прилаган в Република България. И не за друго, а защото администрацията за цели пет месеца не е успяла да изготви методологията и естествено да подготви възложения нормативен акт.
Аз мисля, че много бързо, уважаеми колеги, дадохте на заден ход за част от промените в Закона за специалните разузнавателни средства, преди те да се влезли в сила. И питам: какво свърши Министерският съвет по това възлагане, което е видно от мотивите на вносителите? Ами, според мен, нищо, щом повторно разглеждаме тази материя.
Уважаеми колеги, съществува едно принципно несъответствие. Законът е възложен да се прилага от изпълнителната власт, а видно е, че тя няма възможност да осигури неговото изпълнение. Законопроектът за отлагане на изпълнението се внася от представители на законодателната власт. Това го подчерта преди мен моят колега господин Вучков. Затова тук някой трябва да обясни какви са причините за неизпълнението му, след като са минали вече близо шест месеца. Защо този подзаконов нормативен акт, който трябва да уреди механизма за прилагане на специалните разузнавателни средства по чл. 13, не беше изработен?
Аз определено смятам, че имаше време от близо пет месеца да се сформира работна група, която да работи, ако трябва дори и денонощно, и да се представи решение в тази посока. Няма как да не бъде изпълнена една разпоредба, която е публикувана вече в „Държавен вестник”.
Смятам, че представените мотивите от вносителите не съответстват на сериозността на поставения проблем. Не може по никакъв начин да приемем, че причина за неизпълнение на закона може да бъде както липсата на опит за прилагане на финансова обвързаност, нито че в бюджетите на съответните структури по чл. 13 не са предвидени средства, осигуряващи прилагането на СРС.
И на следващо място, затова че трябва да бъдат проведени емпирични следвания – в мотивите Вие казвате, уважаеми колеги, това не е направено до момента, обаче ако се даде на изпълнителната власт срок от една година, тя ще може да извърши нужните изследвания и въз основа на това да изготви съответните разчети. Аз мисля, че това е несериозно.
По-интересното тук, колеги, е, че липсата на методика за остойностяване на специалните разузнавателни средства въобще не беше проблем да се твърди, че завишеният бюджет на ДАТО през 2014 г. е изготвен много добросъвестно, много точно и много принципно.
Всъщност още при обсъждането на проектобюджета за 2014 г. от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ повдигнахме въпроса, че в отделните бюджети на съответните заявители трябваше да има предвидени пера за специални разузнавателни средства, каквито в момента няма. Какво означава този пропуск и то на фона на увеличените пари на ДАТО? Отговор на този въпрос така и не получихме в пленарната зала и от финансовия министър.
Аз мога да заявя – ясно е, че въпросният текст на закона през 2014 г. няма да бъде приложен, но твърдя, че и през 2015 г. няма да се случи това нещо, защото самото му приемане преди шест месеца беше само хвърляне на прах в очите на хората.
Вие казвате, че принципът на финансова обвързаност при осигуряването и прилагането на специални разузнавателни средства не е прилаган до момента в Република България. Смятам, че това е любопитна теза, защото редица промени, свързани със службите за сигурност, също не бяха прилагани до този момент, но това не Ви спря да ги наложите, без да се замислите в странните пакети от законопроекти и закони, които се приеха в сектора „Сигурност”.
Накрая, уважаеми колеги, аз считам, че трябва да се има предвид и елементът на прогнозиране, когато се извършва задълбочена и аналитична работа по представения законопроект, което означава, че не бива да надхвърляме себе си, а да работим принципно и последователно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Нунев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Пламен Нунев? Няма желаещи.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Наистина странно е, когато в един законопроект, написан на коляно, нямаше представители на Министерския съвет. Оказа се, че Министерският съвет не е изпълнил едно задължение. Отделна е темата дали е принципно изпълнимо или не е изпълнимо. И пак няма представители на Министерския съвет или на новосъздадената вече агенция, с всичките атрибути на една нова агенция – с увеличаване на числения състав на администрацията: главен секретар, икономически дирекции и така нататък. Много е странно как водим този дебат. Всъщност може би бъркам. То не е странно, защото не виждам и основните вносители на изменението през месец юни на Закона за специалните разузнавателни средства, където беше въведен този принцип – господин Местан, господин Станишев. Обяснимо е защо го няма господин Бисеров. И изведнъж се оказва, че с пълно безхаберие сега отново внасяме отлагане влизането на един принцип за финансова обвързаност, който тогава не беше дебатиран. Тогава от тази зала имаше предупреждение, че не трябва да се внасят закони, писани на коляно, и забележете – от една Временна правна комисия. Тогава не беше минал, защото нямаше други комисии – Комисия по контрол на ДАНС, Вътрешна комисия. И сега стигаме до този парадокс!
Що се касае до финансовата обвързаност, ако тогава и преди това имаше обсъждане с хората, които разбират от тази материя, с професионалистите, с прокуратурата – аз знам мнението на прокуратурата – може би щяхме да си зададем въпроса: може ли финансово да обвързваме способите за събиране на доказателства? Защото това е един от способите за събиране на доказателства и доказателствени средства.
Уважаеми колеги, извинявайте. При досъдебното и съдебното производство се търси разкриване на обективната истина, а ние икономически обвързваме един финансов лимит – разкриването на обективната истина, и казваме: „Да, ама ако се изчерпат средствата, предвидени по пера, спираме да работим за разкриване на обективната истина”.
Такъв волунтаристичен подход не виждам докъде би ни довел. Колегата е прав преди малко, че след година отново някъде ще отлагаме влизането в сила на тази разпоредба, или може би ще я отменим – ами видите ли, за първи път се прилагало, ами видите ли, нямало разчети, ами видите ли, нямало практика. И идва въпросът: ами защо бе, уважаеми колеги, го предложихте месец юни? Защо тогава не направихте предварително обсъждане, да се направят разчетите, пък да си зададем и въпроса: ако тази финансова обвързаност изобщо може да се прилага като метод, взехме ли становище от партньорските служби, на които, ако го прилагаме, бихме казали: „Ха сега Вие си платете, за да можете да си провеждате Вашите мероприятия тук и да събирате доказателства, уважаеми колеги от партньорските служби”? Но дали те имат предвидени бюджети или нямат предвидени бюджети, дали имат някакви международни договорености – това е съвсем, съвсем друга тема.
Уважаеми колеги, прав е колегата Вучков. Той даже се изказа меко. Това е демагогия, когато на коляно някой нещо казал, пишат се и се приемат сериозни промени в законодателството. И сега ще кажем – една година да го отложим. И пак няма дебат по същността. Днес ще го отложим, защото, видите ли, за шест месеца новосъздадената агенция или Министерският съвет не бил остойностил тези способи и методи по прилагането на закона.
Ние още при приемането на бюджета изрично Ви посочихме, че няма предвидени средства във ведомствата – и към прокуратурата, и към Министерството на вътрешните работи, които са основните ползватели. Даже има намаление! Предложихме да има някакво увеличение в бюджета, но демагогията наистина е демагогия и се получава така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Лазаров.
Заповядайте за реплика, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Лазаров, Вие знаете много добре, че в новосформираната агенция ДАТО по никакъв начин не е увеличен численият състав. Той е запазен. Мисля, че това го коментирахме и на комисията и Вие сте запознат.
Вие казахте, че се е стигнало до парадокс. Първоизточникът на този парадокс се крие в острото обществено мнение и настроение срещу неправомерното и безрезултатно използване на СРС-та. Това наложи да се въведе принципът на финансова обвързаност. След като се касае за бюджет, не можем да говорим за някакво общо увеличение в съответните структури – прокуратура, МВР. След като се касае за бюджет, то трябва да бъде категорично точно и ясно разписано с цифри, с числа, до лев. Това е бюджет в крайна сметка!
Несериозно е да се твърди, че тук за няколко месеца Министерският съвет може до приемането на бюджета, даже не до приемането, а до внасянето на бюджета да бъде изготвена методология за изчисляване на СРС-та. Няма как да се случи това във времето, ако искаме тази методология да бъде действително работеща методология, която по действителен начин да изразява стойността на съответното СРС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Попов.
Заповядайте за реплика, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лазаров, не сте прав за принципа за финансова обвързаност. Ще Ви обясня защо не сте прав. За първи път за него се заговори преди пет или шест години. Тогава за първи път се постави въпросът по какъв начин може да бъде остойностено едно специално разузнавателно средство. Оттогава започна да се говори възможно ли е да бъде приложен този принцип. За съжаление обаче специалистите още тогава започнаха да изказват своите мисли по въпроса, че много трудно ще се стигне до остойностяване на такова специално разузнавателно средство. Защо е така, уважаеми колеги, сигурно можете да си отговорите и самите Вие.
Истината, господин Лазаров, обаче е съвсем различна. Принципът за финансова обвързаност беше свързан с нещо съвсем различно от това, което предложиха колегите през месец юни. Принципът за финансова обвързаност беше създаден, за да бъдат създадени допълнителни администрации, да бъдат назначени колкото се може повече чиновници и по този начин да изпълняваме обещанието за създаване на повече работни места.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли друг желаещ за реплика?
Заповядайте, господин Лазаров, за дуплика – три минути.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): По отношение на първата реплика, най-сърдечно искам да благодаря на колегата, който ми отправи репликата – несериозно било да се твърди, че Министерският съвет, видите ли, за шест месеца не може да направи тези разчети. Благодаря за тази реплика, уважаеми колега, защото това потвърждава моята теза!
Несериозно е и по този начин да се приемат закони! Несериозно е да очакваме Министерският съвет за шест месеца да направи тези разчети, а е много отговорно да приемем това изменение в закона и да искаме да влезе в сила от 1 януари 2014 г. Защо го приехте, уважаеми колега, като е несериозно?!
По отношение на това, което каза господин Ципов. Темата е много сериозна и много дълбока, за да може в рамките на две или пет минути да я обсъждаме, както и беше прието изменението в Закона за специалните разузнавателни средства за финансовата обвързаност – без никакъв дебат, без предварително събиране на мнения на общността на професионалистите, дори и без мнение на Министерския съвет, и беше прието преди да бъде създадена тази агенция.
Що се касае до репликата в частта, че, видите ли, не бил увеличен съставът на новосъздадената агенция ДАТО – ще дойде времето и това ще го коментираме. Не искам сега да го обсъждаме, тъй като не това е предметът.
Всеки един от нас много добре знае, че когато се създаде държавна агенция – първостепенен разпоредител с бюджета, какъв щат трябва да има, да възникне, който, ей, Бога ми, съвсем не е свързан със специалните функции, които изпълняват служителите от ДАТО. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Призовахте ме да се изкажа и аз излизам да се изкажа.
Уважаеми дами и господа народни представители, разглеждаме изменение, за което още юни месец предупредихме, че ще се случи. Искам да направя и прогноза, че в края на следващата година може би или ще разглеждаме предложение за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, с което ще се отложи въвеждането на принципа за финансова обвързаност с още една година, или по-вероятно през следващата година ще станем свидетели и ще разглеждаме предложение, с което ще бъде отменен този принцип.
Преди малко в репликата си към колегата изразих моето опасение, че по никакъв начин няма да се случи въвеждането на какъвто и да било такъв принцип. Защо мисля така?
Уважаеми дами и господа народни представители, ще повторя, че преди няколко години започна да се говори може ли да бъде остойностено едно специално разузнавателно средство? Различни са мненията по този въпрос, но за съжаление, надделява мнението, че трудно би могло да бъде остойностено използването на едно специално разузнавателно средство, още повече когато се касае за трансгранично сътрудничество за разследване дори и на организирана престъпност, транснационално организирана престъпност.
През месец юни чухме заявка от управляващото мнозинство, че ще бъдат положени усилия за реформа именно в посока ограничаването на специалните разузнавателни средства. На какво станахме свидетели? До края на месец септември трябваше да бъдат приети подзаконовите актове по прилагането на последните изменения в Закона за специалните разузнавателни средства. В средата на декември сме – няма такъв акт.
Беше направена заявка, че до края на месец октомври ще бъде избрано Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. В средата на декември сме – тепърва предстои изборът на членовете и ръководството на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
От тази трибуна искам да изразя опасенията си, че ще се случи същото, което се случи и в началото на 2009 г. Този така важен според Вас орган ще започне да работи в добрия случай след началото на следващата година, но тепърва ще се появят неговите несгоди – да бъде осигурена администрация, да бъдат проведени конкурсите за избор на експерти в тази администрация, да бъде осигурена сграда, да бъде осигурено техническо обезпечаване. Сигурно ще станем свидетели на ефективна работа на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства едва към края на следващата година, когато евентуално и ще разглеждаме отмяна с една година на въвеждането на принципа за финансовата обвързаност.
Уважаеми дами и господа народни представители, в дискусията, която се води през месец юни, при приемането на този законопроект и по наложеното вето от Президента на републиката, от тази трибуна изразих моето становище, че трябва да започне истински дебат за ограничаването на използването на специалните разузнавателни средства.
На какво сме свидетели като ситуация към настоящия момент? За повече от шест месеца два пъти увеличение на използваните специални разузнавателни средства от Държавната агенция „Национална сигурност”.
Уважаеми колеги, нека някой да стане и да каже кое наложи запазването на дирекция „Технически операции” в Държавната агенция „Национална сигурност”. Защо, при положение че основните искатели в лицето на прокуратурата на Република България и Министерството на вътрешните работи ще ползват услугите на създадената Държавна агенция „Технически операции”, Държавната агенция „Национална сигурност” ще продължи ли да използва един свой ресурс? Забележете, бюджетът на ДАНС за следващата година беше увеличен с 27 млн. лв. Основанието, което беше изложено, за да бъде предложено това увеличение, е издръжката на влялата се ГДБОП в ДАНС. Само че, уважаеми колеги, издръжката на ГДБОП в рамките на Министерството на вътрешните работи през последните години беше около 20 милиона. За какво са необходими останалите седем милиона, уважаеми дами и господа? Трябва ли да се задава въпросът: дали това не е бюджетът на Специализирана дирекция „Технически операции” на ДАНС?
Госпожо председател, моля за удължаване времето на групата.
Задаваме въпрос, на който не получаваме отговор повече от шест месеца. Отговорете дали седемте милиона в повече в бюджета на ДАНС са предвидени като средства, които трябва да се изразходват за използването на специалните разузнавателни средства от Специализирана дирекция „Технически операции” на ДАНС? Имайте смелостта да излезете и от тази трибуна да кажете всъщност каква е истината. През последните години чувахме спекулации за стоте милиона за използване на специалните разузнавателни средства.
Уважаеми дами и господа, искам да Ви обърна внимание, че както сте тръгнали в определена посока, така митът за стоте милиона за специалните разузнавателни средства ще се превърне в реалност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на господин Ципов? Няма реплики.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Закривам дебатите. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Няма ли да гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Момент, господин Михов, спокойно.
Квесторите, поканете колегите, пристъпваме към гласуване. (Възгласи и реплики от ГЕРБ.)
Добре е всички да бъдат в пленарната зала по време на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от народните представители Атанас Мерджанов и Димитър Дъбов.
Гласували 163 народни представители: за 90, против 67, въздържали се 6.
Законопроектът за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства е приет на първо четене.
Господин Дъбов – процедура.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Госпожо председател, дами и господа, предлагам срокът за предложения между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Колеги, нещата започват да приличат на ситуацията от юни месец – без никакви обществени обсъждания, по много бързи процедури, без сериозни дебати, със съкратени срокове между първо и второ четене да решаваме супер важни задачи, да регулираме много съществени обществени отношения. Не виждам причина за това бързане. Имахме шест месеца на разположение да имаме подзаконов нормативен акт.
Предложението ми в противоположен смисъл е да не се съкращава срокът между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков. Все пак законопроектът е само от един параграф.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Дъбов за намаляване на срока за предложения между първо и второ гласуване на разглеждания законопроект на три дни.
Колеги, режим на гласуване!
Гласували 165 народни представители: за 93, против 69, въздържали се 3.
Процедурното предложение на господин Дъбов е прието.
Колеги, ще можете да правите предложения по законопроекта в рамките на предстоящите три дни.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА – продължение.
Разглеждането на тази точка от седмичната програма започна в края на пленарния ден вчера. Дебатите не са приключили. Вчера имаше още желаещи народни представители да вземат участие в разискванията.
Дотук са се изказали народните представители Ваня Добрева, Георги Мърков, Таньо Киряков, Иван Чолаков, Златко Тодоров и Корнелия Маринова. Последно госпожа Анастасова желаеше думата.
Заповядайте за процедура, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, предлагам да се гласува достъп до залата на заместник-министъра на младежта и спорта Мая Тодорова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение по допускане в залата на заместник-министъра на младежта и спорта госпожа Мая Тодорова.
Моля, гласувайте!
Гласували 128 народни представители: за 91, против 26, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Моля, поканете госпожа Мая Тодорова в залата.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
Продължаваме с парламентарния дебат.
Заповядайте за изказване, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, ще се спра на промените върху Закона за физическото възпитание и спорта, предложени от колегата Багдасаров.
Законопроектът за физическото възпитание и спорта разграничава ученическия спорт от дейността на спортните клубове и федерации, което е видно и в структурата на закона, където Глава трета е „Спортни организации”, а Глава четвърта – „Физическо възпитание и спорт в училищата, Въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи”.
Предложеният за промяна чл. 22 се намира в Глава четвърта на закона и настоящото му съдържание е изцяло ориентирано към осъществяването на форми на спорт в организация от системата на народната просвета, училища и обслужващи звена. В този смисъл предложеният текст допуска смесване на форми на спортуване, които законът разделя.
Идеята на законодателя е да се състезават помежду си равнопоставени субекти – училищен отбор срещу училищен отбор, спортен клуб срещу спортен клуб. Навсякъде в мотивите са смесени понятията, касаещи извънучилищните занимания и дейностите на спортните клубове. Този смисъл на закона е доразвит и в Наредба № 14 за организиране на извънучилищна тренировъчна и състезателна дейност.
Считам, както споделиха преди мен и колегите от нашата парламентарна група, че е възможен и нормативен подход, при който без въпросът да бъде уреден на законодателно равнище, предложената разпоредба да бъде включена в действащата към момента Наредба № 14. Това казахме и на първо четене на Проектозакона в комисията. Това е и становището на Министерството на образованието и науката. Още повече че със Заповед № РД 09-1559 от 1 ноември 2013 г. на министъра на образованието и науката са утвърдени Правилата за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013-2014 г.
Първото изречение от тези правила гласи, цитирам: „Настоящите правила уреждат организирането и провеждането на ученическите игри през учебната 2013-2014 г., като през тази година ще има право да участват ученици, картотекирани по вид спорт в съответната българска спортна федерация”.
Предложението е в ученическите игри да имат право да участват само учениците в дневна форма на обучение, за което не са посочени мотиви. Считам, че не следва да се ограничава правото за участие в извънкласната състезателна дейност на учениците, които се обучават в другите форми.
В друга част от мотивите на вносителя се казва, че промяната в закона ще доведе до разширяване на обхвата на ученическите игри. Важно е да бъдат очертани очакванията като измерим ефект, брой или процент деца. Ученическите игри са място за изява на учениците и учителите по физическо възпитание и спорт, които е редно да са обучени според мен от учителите в съответното училище, а не да са подготвени от треньорите. В този смисъл ученическите игри ще бъдат място за изява и на клубни състезатели по вид спорт, а когато някой клуб по вид спорт прекрати своята работа и не подготвя състезатели или треньорът не си пусне състезателите за ученическите игри, които, естествено, са ученици на някое училище, кой ще представи училището на ученическите игри?
Следва въпросът: в училище за високо спортно майсторство ли се работи или за масов ученически спорт?
Уважаеми колеги, кого трябва да насърчаваме да се занимава със спорт и да води здравословен начин на живот – тези ученици, които се занимават активно със спорт, или тези, които имат желание да се занимават със спорт само за здраве? Нима активните състезатели-ученици нямат възможност за изява? Всички федерации по вид спорт имат годишни спортни календари за своите състезатели и място за изява. На финалните състезания се класират само клубни отбори по вид спорт, които се водят и от треньорите си. Приемането на тези промени в Закона за физическото възпитание и спорта според мен ще доведе до подценяване на извънкласните спортни дейности и ще демотивира учителите по физическо възпитание и спорт до формалното им провеждане.
Какво се отчита в случая? Учителят по физическо възпитание и спорт води училищния отбор по волейбол, който се състои от активни състезатели, картотекирани и обучени от треньора от съответния волейболен клуб. Каква е ролята на учителя по физическо възпитание и спорт? Това неговият труд ли е? Какво правим с останалите ученици, които не се занимават активно със спорт, но имат желание да спортуват за здраве в училище, а те са около 85% от всички ученици в България? Как да осмислим тяхното свободно време? Училището е място, където това може да се случи, където могат да се изявят различни извънкласни дейности, в това число и като участници в ученическите игри. Знаем колко заседнал и нездравословен начин на живот водят нашите деца, колко са обездвижени и нашата задача е да работим срещу това.
Длъжни сме като родители и общество да работим съвместно за здравето на децата си и да дадем равен достъп на учениците да упражняват в училище любимия си спорт и занимания.
Накрая ще завърша със становището на Министерството на младежта и спорта, в което се казва: „Включването на тези изменения в Закона за физическото възпитание и спорта практически няма да доведе до създаване на условия за учениците, които не са картотекирани в спортните организации, мотивирано да участват в ученическите игри и други спортни прояви от националния спортен календар на Министерството на образованието и науката.”
Ако има промяна в становището на Министерството на младежта и спорта, тук е моментът да се каже дали е така. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че вчера, излагайки мотивите – обръщам се към колегите от ГЕРБ, които се изказаха обстоятелствено по предложения законопроект, изведоха на преден план основния мотив – да отговорим на искането на всички, които имат отношение към ученическите игри – федерации, треньори, спортни съюзи, спортни клубове, асоциации, треньорите – още един път го казвам, които са и учители в по-голямата си част, всички, които имат пряко отношение към ученическите игри и тази поправка, която предлагаме, учениците, които са картотекирани в спортните клубове, да имат право да участват. Казвам го и като директор на училище, което има в годините си... (Реплики от ГЕРБ.)
Обръщам се към колежките си, след малко ще ги попитам нещо.
Директор съм на училище, което има зад гърба си – направих си труда да преброя постиженията за последните 20 години, 187 общински, 123 областни, 49 зонални и 37 първи места в национален мащаб. Казвам го, защото, слушайки колежките и колегите от ГЕРБ, които се изказаха, имаме случаи на такива ученици, които ги изпитваме и знаем, че много добре са се подготвили, че са се трудили и са научили много неща, само че изобщо не навлизат в тематиката. Пишем им „6”, но тази шестица е съвсем условно заради труда.
Колеги, влезте в мисленето на хората, които искат тази поправка и които искат това, което се случи тази година, да не се повтаря – да има масовост, да има и качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте.
ТАНЮ КИРЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От изказването на колежката нещо не ми стана ясно. Бъркаме понятията „спортно училище с високо спортно майсторство” и „ученически спорт”. Тук говорим, че учениците в училище трябва да имат пример от своите колеги, които се занимават със спорт в клубовете и са напреднали. Ще Ви дам само един пример.
Говорим за преподаватели и учители по физическо възпитание. По време на предизборната кампания в едно село имаше дете със скъсан ахилес само от незнанието на преподавателя по физическо възпитание, който бил по биология. Беше му казано, че операцията трябва да се направи след една седмица. На ахилес! Ако някой има понятие, тук има лекари, операцията се извършва веднага.
Що се касае до това дали да участват ученици, които са в клубовете, така съм станал олимпийски шампион – защото съм бил в училище и съм участвал в училищните игри,и в клубните игри. Кому е необходимо да го забраним? Това е рестрикция, която не е необходима никому. Бъркаме понятието „спортно училище”, което е абсолютният професионализъм, с „училищния спорт”. Децата от спортното училище нямат право да участват в ученическите игри. Това е разликата. Благодаря. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Киряков.
Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук не говорим дали сме против. Против сме в смисъл да влезе в закона. И сега е разрешено картотекираните играчи – прочетох Ви правилата, да участват в ученическите игри.
Мисля, че колегите достатъчно добре се обосноваха вчера и моите аргументи ги чухте. Против сме да влезе в закон. Въпросът може да се реши с поднормативен акт.
А като опит, който имам, колеги, и аз съм дългогодишен директор на немного голямо училище с 800 деца, ежегодно моите ученици също участват в ученическите спортни игри. В нашето населено място нямаме регистрирани спортни клубове. Нашите ученици участват благодарение на труда на учителите по физическо възпитание и спорт и извънкласните дейности, които се извършват в училище. Но когато отидат във Варна и когато участват в областни първенства, няма как моите ученици да постигнат големи резултати, при условие, че се състезават със спортисти от „Черно море”, „Спартак” и други клубни отбори.
Явява се една неравнопоставеност – училищен отбор срещу спортен клуб. Това е моето мнение. Видяла съм го в практиката. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз благодаря, госпожо Анастасова.
Има ли желаещи за други изказвания по обсъжданите законопроекти?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да се повтарям с това, което казаха всички изказали се колеги от групата на ГЕРБ. Ще подчертая едно, че всички от тях са се занимавали активно със спорт и са били директори на училища, господин Багдасаров, не по-лоши от Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!”)
Редно е, когато мислите за масов спорт, когато говорим, че трябва да мотивираме децата и младите хора да спортуват – да създадем възможности за това, а не да ги ограничаваме. И понеже говорите за ограничения, във Вашето предложение сте въвели няколко.
На първо място, ограничавате се само до национален кръг. Преди малко в своята реплика Вие уточнихте, че има и общински първенства, и областни... Господин Багдасаров, това го няма във Вашия законопроект, няма го! Има само на национално равнище. Освен това сте казали, че могат да участват само ученици, които са в дневна форма на обучение, а малко преди началото или в началото на тази учебна година ние приехме една нова форма на обучение в училище – имаме задочна форма, имаме вечерна форма. Тези млади хора няма ли да участват в спортните състезания? Нали сме за това да създадем повече възможности, а не ограничения за активен спорт?!
Тук ще се съглася с колегата Анастасова. Как ще мотивирате едни ученици, в чието населено място няма спортен клуб, в който те участват, но участват и спортуват на училищно равнище? Как ще ги мотивирате да продължат да спортуват, при положение че на ученическите игри, които са създадени точно за това – да се покаже изявата на учениците и на учителите в училище, да се покажат резултатите от тяхната работа, а не резултатите от работата, която те провеждат в различните клубове, в различните федерации, изправяйки ги на национално равнище, както Вие сте написали, срещу активно спортуващи млади хора? Как ще ги мотивирате да продължат да се занимават със спорт в училище, защото по презумпция тези ученици никога няма да спечелят състезанията?
В залата допуснахме заместник-министъра на младежта и спорта и ще помоля тя да уточни какво е последното становище на Министерството на спорта. Защото това, с което аз разполагам и което беше предоставено в комисията писмено, всъщност отхвърля законопроекта и казва, че предложените текстове на господин Багдасаров за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта не допринасят за по-добро уреждане на материята, свързана с провеждане на ученическите игри.
Какво е последното становище? Ако има някаква промяна, молим поне ние с колегите от ГЕРБ да бъдем уведомени, защото до този момент към нас не са постъпвали текстове за промяна, нито пък допълнително становище. Ако Вие сте провеждали допълнителни срещи, то въпросът ми е: защо групата на ГЕРБ беше изключена от тях?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Госпожа Дамянова постави някои въпроси. Заместник-министърът, ако желае, може да отговори.
Реплики? (Шум и реплики.)
Заместник-министърът желае ли думата?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЯ ТОДОРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, Министерството на младежта и спорта има ясно изразено становище и то не е променено. Ние считаме, че законопроектът на народния представител Милко Багдасаров би могъл да влезе в подзаконов нормативен акт – това, което той предлага. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Дамянова, аз пропуснах да кажа, че съм президент или председател на управителните съвети на два спортни клуба, единият от които е професионален и се казва „Арда” – Кърджали. Няма да говоря за успехите на този клуб. Другият е ученическият, който включва много спортове, участваме в работата на много федерации. В този план продължавам да твърдя това, което казах преди малко в репликата си – не Ви е позната материята, не влизайте вътре! Няма как това предложение, казвам Ви още веднъж, да е в синхрон с исканията на всички федерации – на Български футболен съюз, на Българска асоциация „Спорт за учащи”, която провежда тези неща. Вие нали разбирате, че при мен проблемът го няма – директор съм на училище, президент на клуб и винаги мога да съчетавам нещата така, че след това да получавам резултати.
Обаче това не е проблемът, който поставяме с този законопроект. Това е проблем, който веднъж завинаги искаме законодателно да го решим. Мисля, че с изваждането на новите правила през тази година министерството на практика реши въпроса, както е предложен в законопроекта. Желанието ми е да решим законодателно този въпрос, за да не се стига дотам, че един чиновник някога, след това съжалявайки, да казва, че е вкарал това нещо и да имаме такива резултати.
Казвам Ви, че такива некачествени игри с толкова ниска масовост, като през тази година, никога не е имало в историята на ученическите игри. Това е спад с 30 хил. деца, нали разбирате. Ще кажа и на колежката: тя има ли учител, който да има амбицията да прави нещо, след като няма деца, които да са състезатели по определения спорт? Няма как да се получи! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика – господин Киряков, заповядайте.
ТАНЮ КИРЯКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Колежке Дамянова, защо го искаме в закон? Това е втори случай, в който чиновник решава съдбата на спортисти или на ученици – спортисти.
Ще Ви дам един пример. В чл. 58 държавата е отрегулирала, че ще се грижи за спортните училища като поема както учебната програма, така и спортно-състезателната, но с чл. 17 – с наредба, се отменя закон. Какво гарантира, че това няма да става по същия начин, без да е понятно дори на министъра, който изпълнява своите задължения? Защото се оказа, че предишният министър нямаше понятие от това, че някой с наредба отменя закон.
Второ, вчера имаше изказване от колега, който каза, че ако има добра програма и добра база, добър учител или преподавател, децата ще искат да играят. Ще Ви дам много прост пример. Определяме две зали – много добри, заставам аз като двукратен олимпийски шампион и застава Христо Стоичков. Ако Вие можете да ми кажете, коя зала ще бъде напълнена, ще познаете и ще ударите джакпот. Христо Стоичков! Примерът е достатъчно ясен – не базата, не програмата, не учителят, водещ е примерът на един спортист – дали е от учениците, дали е от самите състезатели, но това е водещо. И накрая остава името, което води. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Киряков.
Има ли трета реплика? Няма.
Госпожо Дамянова, заповядайте за дуплика.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Прав сте, господин Киряков – важен е примерът. Абсолютно съм съгласна с Вас и бих искала повече хора, постигнали толкова много успехи в спорта, като Вас, да участват активно в мотивирането на младите хора за включване в различни спортни изяви и въобще в инициативите за здравословен начин на живот, защото наистина примерът е важен.
Важен е обаче и учителят. От първостепенно значение е учителят и не подценявайте ролята на тези хора, които ежедневно, целодневно – в някои училища, са с нашите деца. Това е първият пример и модел, който се вижда. Учителят е този, който на първо място мотивира децата да спортуват.
Аз благодаря на господин Багдасаров, че ни запозна с части от неговата автобиография. Може би това трябваше да направят и колегите, които се изказаха преди него.
Зададох си обаче въпроса: дали след като така ревностно защитавате федерациите и мнението, не влизате в конфликт на интереси, но това е друга тема на разговор? (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Милко Багдасаров.)
Аз не бих се съгласила с Вас, че наредбата е плод на работа на някой чиновник. Наредбата се подписва от министър, не от чиновник. Запозната съм много добре с правилата за ученическите игри, защото и аз съм ги подписвала като заместник-министър в различните години.
Тук е мястото да попитам колегите от Министерството на образованието, политическия екип, министър Клисарова и ресорните й двама заместник-министри със средно образование: как подписаха правила за провеждане на ученическите игри за тази учебна година в разрез със закона и с наредбата? Как?!
Съгласна съм с Вас, че децата трябва да участват в спорт доста по-активно. Не съм съгласна обаче с Вас, че, давайки възможност за по-активно участие и мотивиране на децата, които не участват и не се състезават в спортните клубове, ние сме намали броя на участващите тази година. Колко ученици имаме в системата – близо 700 хиляди? Ако свеждаме разбирането си за активен, масов спорт до участието на 30 хиляди деца, искам да Ви кажа, че това е абсолютно несериозно.
Много благодаря на заместник-министър Тодорова, че препотвърди становището на Министерството на транспорта – то е много ясно и категорично, тези предложения да бъдат уредени на подзаконово равнище.
Предлагам Ви да се съобразим със становището, защото трябва да бъдем гъвкави и да създаваме текстове и различни нормативни актове, които да създадат предпоставки за активно включване на повече деца в различните спортни прояви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Заповядайте за процедура, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители!
Госпожо председател, съзнавам, не Ви е изрично задължение, но е добре от време на време да припомняте, че като народни представители имаме задължение да заявяваме конфликт на интереси при обсъждането на определени законопроекти, които засягат сфери, в които членове на семействата ни са ангажирани на високи ръководни позиции.
Призовавам всички народни представители минимум да изпълнят ангажимента си да декларират конфликт на интереси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Нека да припомня, че това не е въпрос на мое напомняне, желание и преценка на народните представители, а е тяхно задължение. Използвам случая, че ми обърнахте внимание – да подсетя всички народни представители, че действа Законът за конфликт на интереси, в съответствие с който те са длъжни да регулират своето поведение. Когато има и най-малкото съмнение за конфликт на интереси, той би следвало да бъде обявен от парламентарната трибуна – това се отнася до всички народни представители.
Има ли други желаещи за изказвания по разглежданите два законопроекта? Няма.
Закривам дебатите.
На основание чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам гласуване по двата законопроекта за следващото пленарно заседание, което ще се състои на 18 декември 2013 г., сряда, от 9,00 ч.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА.
Вносител – Министерският съвет.
Постъпили са два доклада на парламентарни комисии.
Предлагам да започнем с доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Моля, господин Монов да представи доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МОНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 ноември 2013 г., Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2013 г.
В заседанието участваха госпожа Мая Тодорова – заместник министър на младежта и спорта, господин Мариян Маринов – дирекция „Правна” в Министерството на младежта и спорта, представители на Националния младежки форум и Националното представителство на студентските съвети в Република България.
Законопроектът беше представен от госпожа Мая Тодорова.
При обсъждането на законопроекта бяха зададени уточняващи въпроси към вносителя, на които госпожа Тодорова отговори изчерпателно. Участващите в заседанието представители на неправителствените организации подкрепиха законопроекта.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта с 9 гласа „за”, без „против” и 5 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Монов.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО МОНОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, имаме време да чуем и доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Дулев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДУЛЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 28 ноември 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерския съвет на 18 ноември 2013 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Мая Тодорова – заместник-министър на младежта и спорта, и експерти от министерството, които представиха законопроекта от името на вносителя.
Със законопроекта се регламентира правният статут на националното младежко представителство в изпълнение на Препоръка Rec (2006) 1 на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки за ролята на националните младежки съвети в развитието на младежката политика и стандартите, установени в Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, приета от Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа. Определят се изискванията към правно-организационната форма на младежкото представителство и рамката на отношенията му с държавните и общинските органи, възлагат се публични функции по младежко представителство като гаранция за обществения интерес. Националното младежко представителство е израз на самоуправлението и децентрализацията на държавната политика за младежта. Предлаганата нормативна уредба ще насърчи само организирането на българските младежи като израз на самоуправление и ще създаде предпоставки за сформиране на нови организации и укрепване капацитета на съществуващите такива.
В съответствие със заключенията на Съвета на Европейския съюз от 27 ноември 2009 г. за насърчаване на творческо поколение и заключенията на Съвета на Европейския съюз от 19 ноември 2010 г. относно достъпа на младите хора до култура и установените добри практики за подкрепа на младите таланти, законопроектът предвижда мерки за насърчаване, подпомагане и стимулиране на млади хора с изявени дарби, които ще допълнят мерките за закрила на децата с изявени дарби, въведени със Закона за закрила на детето.
Законопроектът доразвива нормативната основа за насърчаване и подпомагане на младежкото доброволчество като основна форма на участие на младите хора за разширяване техните знания, опита и уменията на доброволеца и на хората, с които доброволецът работи.
Законопроектът предлага легална дефиниция на „младежки обект“ в съответствие с утвърдените европейски практики, както и нормативни гаранции и изисквания за планирането, проектирането и изграждането, поддържането и управлението на обектите на материалната база за младежки дейности. Предвижда се държавата и общините да създават материални условия за развитие на младежки дейности, инициативи и услуги и да насърчават инвестициите на други физически и юридически лица в изграждане на младежки обекти, включително по реда на Закона за публично-частното партньорство.
В хода на дискусията част от изказалите се народни представители изразиха съмнение, че с предложените разпоредби, регламентиращи националното младежко представителство, се създават условия за неравнопоставеност на младежките организации и че могат да доведат до съществуването на ограничен брой национални организации. Изразено бе становище, че разпоредбите за доброволческата дейност се нуждаят от прецизиране с оглед избягване на противоречия с внесения законопроект за доброволчеството. Поставени бяха и редица въпроси, на които отговориха представителите на Министерството на младежта и спорта.
Представено бе и становище на Националното сдружение на общините, в което се изразява подкрепата за законопроекта, като същевременно в него са направени и конкретни предложения за промени в отделни разпоредби, отнасящи се до финансиране на младежките дейности, младежките обекти и други, които според членовете на комисията следва да бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление с 9 гласа - “за”, 8 гласа - “против” и без “въздържали се”, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 302-01-41, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Дулев.
Това бяха докладите на комисии, уважаеми колеги.
Предполагам, че ще има желаещи да се изказват.
Има ли желаещи да се изкажат по разглеждания законопроект? Няма.
Тогава закривам дебатите и насрочвам гласуване по законопроект...
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Има, има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, закрих дебата току-що. (Реплики от КБ.)
Аз питам няколко пъти, закривам дебата и насрочвам гласуване.
Насрочвам гласуване на 18 декември 2013 г., сряда, от 9,00 ч.
Колеги, давам почивка от 30 минути, Парламентарният контрол ще започне от 11,05 ч.
Нека обявява на народните представители, че има едно разместване в реда, по който ще отговарят министрите, за което предупредихме конкретно народните представители, засегнати от това разместване.
Госпожа Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, ще отговаря на един въпрос от народен представител след госпожа Даниела Бобева-Филипова – заместник министър-председател по икономическото развитие. Тоест, ще започнем с госпожа Даниела Бобева и след отговорите й на 9 въпроса и питания, отправени към нея, на единствения въпрос ще отговори госпожа Зинаида Златанова. Моля за извинение на колегата Снежина Маджарова, затова че има разместване по отношение на нейния въпрос.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, започваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, да Ви информирам за новопостъпили питания.
Очаквам народните представители да се съберат в пленарната зала.
Добър ден на госпожа Бобева – вицепремиер.
Постъпило е питане от:
- народния представител Александър Ненков към Ангел Найденов – министър на отбраната, относно продажба на освободени войскови имоти, намиращи се на територията на село Герман, Столична община. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 декември 2013 г.;
- народния представител Томислав Дончев към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно разпределението на средства от програмния период 2014-2020 г. по оперативни програми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 декември 2013 г.;
- народния представител Ивелина Василева към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно политиката за комуникация с европейските контролни органи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 декември 2013 г.;
- народния представител Валентин Радев към Ангел Найденов – министър на отбраната, относно изпълнението на актуализирания бюджет на Министерството на отбраната. Следва да се отговори в пленарното заседание на 20 декември 2013 г.
Това са новопостъпилите питания за периода 6-12 декември 2013 г.
Писмени отговори на въпроси на народни представители от:
- заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова на въпрос от народния представител Томислав Дончев;
- заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на младежка и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- от министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народните представители Корнелия Маринова и Ирена Узунова;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Корнелия Маринова;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на питане от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на питане от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- министъра на младежка и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министъра на младежка и спорта Мариана Георгиева на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Пенко Атанасов;
- министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народния представител Евдокия Асенова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Христо Калоянов;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народните представители Мариана Тотева, Атанас Пъдев и Георги Гьоков;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Димитър Димов;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Захари Георгиев;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Любомир Владимиров;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народните представители Даниела Савеклиева и Митко Захов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народните представители Шендоан Халит и Халил Летифов;
- министъра на отбраната Ангел Найденов на въпрос от народния представител Венцислав Лаков;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народните представители Любомир Христов и Донка Иванова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на питане от народния представител Дора Янкова;
- министъра на външните работи Кристиян Вигенин на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Цветомир Михов;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Димитър Кочков;
- министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народните представители Гинче Караминова и Ирена Коцева;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народните представители Красимира Анастасова и Донка Иванова.
Колеги, преди да започнем с въпросите към вицепремиера госпожа Бобева, има две заявки от парламентарни групи – от господин Минчо Минчев и от господин Станислав Станилов.
Господин Минчев, заповядайте.
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги и колежки народни представители! Съдбоносните исторически годишнини, които отбелязахме през настоящата 2013 г. – 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и 100 години от балканските войни, оставиха трайна следа от българското национално съзнание и са неразрушимият мост между минало, настояще и бъдеще.
Ние, народните представители от Коалиция за България, призоваваме нашите колеги, целия български народ да се преклони пред непреходното значение на борбата на предците ни за единна нация и целокупна държава.
Неотделима от цитираните събития е 100-годишнината от разорението и прогонването на тракийските българи от Тракия и Мала Азия. Етническото прочистване и обезбългаряване на Тракия е безпрецедентно в новата история на България и на Балканите и би било престъпление да бъде забравено.
Балканските войни донесоха победи, но и страдание, и жертви за всички балкански народи. Десетки хиляди хора бяха поругани, насилени, убити, а това ни задължава да се поклоним пред тяхната мъченическа памет. В тези войни българският войник показа чудеса от храброст, но и стотици хиляди българи преминаха пътя на страданието към своята голгота. Ние помним и ще помним и славата, и храбростта, и мъченическия хълм на светостта и страданието. Безсмъртен остава в сърцата ни заветът на нашите предци: „Деца, на родний край пазете си земите” от близо и далеч, от близо и далеч.
И незаглъхваща е мъдростта на българските тракийски войводи: „Не забравяй, но не отмъщавай!”.
За нас историята се е състояла. В нея живеят и паметта на хилядите страдалци, станали жертва на масовото насилие във времето, когато се утвърждаваха националните държави на Балканите в последните дни на Османската империя и волята ни на миролюбив народ да живеем в дух на разбирателство и приятелство.
Затова приемаме с дълбока тревога последните изявления на официални представители на Анкара, които обявяват за турска територия региона на Тракия, включвайки Кърджалийска и Разградска области. Това е опасен прецедент, който вреди на добросъседството и не допринася за развитие на двустранните отношения между Република България и Република Турция. Това е езикът на други времена, който разравя жаравата на миналото и минира пътя към бъдещето. Нашата отговорност пред паметта на избитите ни задължава да припомним на света за погрома и разорението на българите от Източна и Беломорска Тракия и тяхната бежанска съдба, за да надмогне реквиема на тракийската трагедия оловното ехо на новите имперски амбиции.
Да сведем глави пред паметта на жертвите и героите, да продължим да се борим за справедливо овъзмездяване на наследниците на тракийските българи, за ограбените им имоти по време на насилственото им прокуждане от Тракия, да работим за Балкани, в които побеждават принципите на свободата, добросъседството и духа на обединена Европа! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Минчев.
Това беше изявление от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Сега давам думата на проф. Станилов за изявление от името на Парламентарната група на Политическа партия „Атака”.
Заповядайте, уважаеми проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател, уважаема госпожо заместник министър-председател! От името на Парламентарната група на „Атака” искам да заявя следното.
Турският министър председател Реджеп Ердоган в предизборна обиколка, в предизборна реч в Одринския вилает заяви претенции към две зони от българската територия: Кърджали и, както той се изрази Делиормана, или на български език – Лудогорието. Само по себе си това изявление е дело на една последователна политика. Такова изявление имаше преди няколко години в Сараево, такова изявление имаше в Косово. Постоянно на всички нива турското правителство изразява подобни мераци, които са изразени най-добре в книгата на външния министър Ахмет Давутоглу „Стратегическата дълбочина”.
На всички депутати в миналия мандат беше раздадена тази книжка, написана от мен, която се нарича „Новият османизъм и българите”. Реджеп Тайип Ердоган и неговата партия ислямизират съседна Турция и в тази връзка се крие огромна опасност да бъде ислямизирана и турската диаспора в България, чиято политическа партия в нашия Парламент постоянно твърди, че е една либерална политическа сила и членува даже в Либералния алианс на Европа. Ние, българите, не можем да останем безучастни към това какъв ислям ще изповядват нашите съграждани турци и за какво става дума тук.
Искам от името на Политическа партия „Атака” да призова всички политически сили в България да излязат на тази трибуна и да кажат с ясни думи какво е отношението им към поведението на съвременните турски политици. А българската изпълнителна власт искам да призова за следното.
Първо, незабавна реакция. Изявлението на Външното министерство на България представлява един безличен текст, който нищо не казва и говори само за добросъседство. При подобно поведение на турското правителство и турския министър-председател, подобна декларация е най-меко казано съвършено неуместна. Подобна е декларацията и на гръцкото правителство, а в Гърция само медиите изразиха категорични мнения, докато нашите медии даваха безлични изявления, безлични информации.
Ние призоваваме и настояваме пред правителството, първо, външният министър да извика посланика на Република Турция в България и да му връчи протестна нота от името на българското правителство.
Второ, външният министър на Република България да инициира среща на външните министри на засегнатите страни, които да излязат с обща декларация за турските претенции към териториите на Босна и Херцеговина, Гърция, Македония, Сърбия, България.
Трето, правителството да се обърне с питане до Европейската комисия възможно ли е Турция да има статут на кандидат за Европейския съюз, когато има претенции към териториите на своите съседи, и възможно ли е да се водят преговори при такива условия?
Най-после, българското правителство да се обърне към НАТО с искане НАТО незабавно със съответен документ да декларира териториалната цялост на Република България. Тъй като ние сме членове на НАТО, в тази връзка НАТО е длъжна да гарантира нашата териториална цялост. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това беше изявление от името на Парламентарната група на Партия „Атака”.
Има ли други заявки за изявления?
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
Господин Лютви Местан – за изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи заявявам категорична позиция, че няма да допуснем да се поставя под съмнение политическата идентичност на Движението за права и свободи във връзка с актуалния проблем – изявлението на министър-председателя на Република Турция господин Реджеп Тайип Ердоган.
Преди малко чухме произволна връзка между това изявление и тезата, че ДПС едва ли не представлява някаква тенденция за ислямизиране на турското население в България. Това е категорично несъстоятелна теза – никой не може да поставя под съмнение ясната идентичност на Движението за права и свободи като българска национална партия, която по идеология се разполага в политическия център, защото изповядва ценностите на съвременната европейска либералдемокрация.
Неслучайно това е първата партия, пълноправен член на Либералния интернационал и член на семейството на ЕЛДРП (Европейската либерално-демократическа и реформистка партия), сега вече се наименува АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите за Европа).
Уважаеми госпожи и господа, ние заявяваме категорично, че България няма открити проблеми по отношение на своята териториална цялост с нито една съседна на България държава! Границите на Република България са неприкосновени и свещени! България, преди членството си в Европейския съюз, установи ясни, неоспорими договорености с всички съседни държави по отношение на своите граници!
Струва ми се, че последният открит проблем със съседна Турция беше решен в далечната 1997 г. – след посещението на тогавашния президент на Република България господин Петър Стоянов. Аз бях член на делегацията му, когато приключи последният проблем, свързан с границата на река Резовска. В този смисъл смятам, че няма необходимост от провокирането на излишни страхове и че българските политически партии могат да бъдат единни по отношение минимум на това, че днешните граници на Република България са наистина свещени и неприкосновени.
Разбира се, че всички имаме съзнанието – Балканският полуостров е натоварен с много историзъм и в този смисъл погледът назад към историята, боравенето с историческите факти, когато става въпрос за съвременната им интерпретация, е въпрос на политическа отговорност и на пределна прецизност.
Смятам, че и между Република България и Република Турция няма открити въпроси. Доскоро, а и сега твърдим, че отношенията между България и Турция са образец за междудържавни отношения. В този смисъл ние призоваваме и двете страни във възможно най-кратки срокове да изчистят всички недоразумения, за да се спре по-нататъшното преекспониране на проблема, който може да доведе до излишно напрежение и влошаване на отношенията между двете държави.
Стратегическият интерес на България е свързан с поддържането на добри междусъседски отношения. Така както в международните договори и в двустранните отношения са изчистени всички въпроси, това трябва да бъде посоката на развитие на двустранните отношения. Още по-недопустимо би било подобни казуси да дават храна за разгръщане на крайни радикални настроения и в двете страни, защото това е възможно най-опасният сценарий, който всички ние трябва да избегнем с подобаваща политическа отговорност. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Заповядайте, госпожо Караянчева – изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! По повод изказването на турския премиер Реджеп Ердоган за пределите на Тракия Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ заявява, че не приемаме в ХХI век да се правят изказвания, кореспондиращи дори косвено със суверенитета и териториалната цялост на България!
Настояваме за поддържане както на добросъседски отношения, така и за европейската перспектива на всяка една страна, които са основополагащи за зачитането на международното право, включително принципите на суверенитета и териториалната цялост!
Всякакви подобни изявления трябва винаги да се правят с особено внимание и с уважение към историята, но с поглед към бъдещето и реалността.
Никой няма право да предявява каквито и да е претенции, защото историята е такава, каквато е и всяка държава е минала през възходи и падения, но е достигнала до днешния ден.
Като европейска дясна партия не одобряваме подобен тон на друга държава към Република България! Настояваме за уважение на България и за спазване принципите за добросъседство и суверенитет, присъщи на Европейския съюз и НАТО, на които България е член! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, преминаваме към парламентарния контрол. Както вече обявих, има разместване в отговорите на министрите, така че първа ще отговаря вицепремиерът по икономическото развитие госпожа Даниела Бобева.
Първото питане към нея е от народния представител Лиляна Павлова, и то е относно политиката на правителството за внедряване на система за събиране на такси за ползване на пътната инфраструктура на базата на изминато разстояние.
Госпожа Лиляна Павлова ще развие питането в рамките на три минути.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно необходимостта от внедряване на система за събиране на такси за ползване на пътната мрежа в страната, продиктувана и от подготвяната промяна в европейската политика по отношение на събирането на пътни такси на принципа: от една страна, замърсителят плаща и от друга страна – преди всичко заплащане от ползвателя. Именно осигуряване на недискриминационно и справедливо събиране на пътни такси за използване на пътната мрежа само от тези, които реално използват и се движат по пътищата. От тази гледна точка и в съответствие с поетите от Вас ангажименти за подобряване събираемостта на пътните такси и използването на пътната инфраструктура.
В момента съществуващата система е на принципа на винетни стикери, приходите от които годишно не надвишават сумата, необходима за инвестиции в развитието, разширяването, подобряването на пътната мрежа. Всички знаем в какво лошо състояние са пътищата в нашата страна – те са недофинансирани от много години.
Запазвайки съществуващата система, това означава, че обричаме пътищата в страната ни да запазят лошото си състояние, още повече че и европейската политика по отношение на предоставяне на безвъзмездно европейско финансиране за изграждане на пътна инфраструктура е в посока: все по-малко пари за пътища – повече пари за железопътния транспорт. Именно затова като част от цялостната европейска политика вероятно България трябва да направи промяна в начина, по който се събират таксите за използване на пътищата.
В тази връзка е и моето питане към Вас: каква е цялостната политика в тази област, която предвиждате? Предвиждате ли въвеждането на интегрирана електронна система, така наречената „тол система”, или друг вид система за събиране на такси?
Предвиждате ли извършване на анализ на това какви са възможностите, какви са потребностите, какви са възможните механизми за използване на комбинирана система, да кажем – винетна система за леките автомобили и събирането на тол такси от тежкотоварния трафик? Всички знаем, че тежкотоварните превозни средства са тези, които най-много рушат пътищата. И именно затова много по-справедливо би било именно те да заплащат по-висока такса за използване на пътища и то не на базата на винетки, а на базата на изминато разстояние.
Този анализ би следвало да покаже дали това може да се приложи за цялата пътна инфраструктура в страната, или да е по отношение само на магистралите и първокласните пътища? Това е от значение – тази политика, разбира се, и спрямо заявеното от Вас желание и готовност чуждестранни инвеститори на принципа на концесиите, на принципа на публично-частното партньорство да инвестират в развитието на българските магистрали, като например магистрала „Черно море” и вчера е потвърдена от министъра на регионалното развитие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много ясно развихте своето питане.
Заповядайте, госпожо Бобева, да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, благодаря за въпроса.
Тъй като днес имам осем питания, ще се постарая съвсем стегнато да отговоря на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да, много Ви моля да не излизаме от определеното време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Както Ви е известно, с извлечение по т. 8 на Протокол 11 на Министерския съвет от 16 март 2011 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е възложена задачата да предприеме действия за избор на консултант, който да препоръча оптимална система за Република България, тоест историята на темата за въвеждане на такава система води началото си далеч преди 2011 г., но решението на Министерството на регионалното развитие е от 16 март 2011 г.
Независимо от факта, че към настоящия момент в страната се прилага винетна система за пътно таксуване, бих искала да отбележа, че действията на правителството са в посока да бъде продължен процесът на подготовка на страната за въвеждане на електронно пътно таксуване на база изминато разстояние, а именно извършване на анализи и проучвания за вариантите и възможностите за въвеждане на интегрирана електронна система за предоставяне на европейска услуга за електронно събиране на такси при ползване на пътна инфраструктура от републиканската пътна мрежа.
Целта на правителството е постигане на по-справедливо разпределение на пътните разходи по отношение на ефективното използване на републиканската пътна инфраструктура, както посочихте, максимално висока събираемост, за да можем да финансираме по-активна политика за изграждане на пътната инфраструктура.
На въпроса Ви: предвижда ли се въвеждане на интелигентна електронна система за предоставяне на европейска услуга за електронно събиране на такси при ползване на пътната инфраструктура, в контекста на очакваните промени в общата европейска политика, бих искала да Ви уведомя, че Министерството на регионалното развитие има разработена техническа спецификация със заложени в нея конкретни дейности, които ще се изпълняват от избран в бъдеще консултант, тоест ние продължаваме подхода на предишното правителство тези анализи и цялостната подготовка на процеса да бъде извършена от външен консултант.
В разработената документация е предвиден комплекс от услуги, като е заложено задължение на консултанта да бъде въведен единен високотехнологичен стандарт за събиране на тол такси, както и избраната система да позволява оперативна съвместимост и антидискриминационен достъп в съответствие с правото на Европейския съюз, гъвкавост и отвореност към бъдещите нужди, системи за градски достъп, допълнителни пътни услуги, обслужване на моторни превозни средства, включително.
На въпроса Ви: предвижда ли се извършва ли се цялостен анализ за събиране на такси за ползване на пътищата, нашият отговор е: „Да!”.
За да се постигне това е необходимо изработване на опционен модел за обхвата на електронната система за предоставяне на европейската услуга, както и категориите пътни превозни средства, анализ на възможностите за прилагане на електронна тол система към пътни превозни средства чрез преобразуване на съществуващата винетна система с винетни стикери за тежкотоварните в електронна базирана система, основаваща се на принципа на ползване на пътна инфраструктура на база изминато разстояние, като се прилагат модерни технологии, анализ на възможностите предвид изискванията към системата на отделни заинтересовани държавни ведомства, включващ възможните начини за директна връзка между електронната система за предоставяне на европейска услуга и информационната система на Агенция „Митници”.
Тук ще избегна някои детайли по въпроса.
Предстоящият анализ на системата за събиране на такси ще даде възможност за добавяне на нови потребители, тоест да се позволява безпрепятствено надграждане, така че системата да е лесна за употреба както за потребителя, така и за доставчика.
В допълнение бих искала да подчертая, че заинтересованите министерства още през 2012 г. са запознати с дейностите, които ще се включат в тази техническа спецификация.
Ще бъде ли отново проведена прекратената от Министерството на регионалното развитие през юли 2013 г. обществена поръчка с предмет „Извършване на консултантски услуги по отношение на анализ на възможностите и вариантите за въвеждането на интегрирана електронна система”?
Ще поясня, че с процедурата по обжалване на решението за избор на изпълнител на тази обществена поръчка е идентифицирано закъснение в графика и невъзможност да бъде изпълнена в рамките на този програмен период. Поради тази причина и в резултат на дадени препоръки от управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт”, с цел минимизиране на риска от неусвояване на средства, е взето решение да не се стартира изпълнението на проекта.
На въпроса Ви ще бъдат ли осигурени средства през програмния период 2014-2020 г., отговорът ми е: „Да!”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Госпожо Павлова, заповядайте, за да зададете два уточняващи въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Бобева, за отговора, който прочетохте.
За съжаление, от отговора не станаха ясни две неща, които мисля, че са изключително важни. Всъщност на най-важния въпрос, на който не отговорихте, е: „Кога?”.
Всичко, което чухме, е много пожелателно, в бъдеще време, неясно – кой, кога и как, и с какво точно финансиране ще го направи. На какво базирам този свой извод?
Изводът е: „Да, ще прилагат електронна система”. По какъв начин? Защо Министерството на регионалното развитие прекрати през месец юли проведена процедура за избор на консултант, който вече можеше да е направил анализа и да е казал за кои пътища, кои видове превозни средства могат, трябва и каква е необходимата инвестиция, за да изградим една такава електронна система за събиране на такси от пътища.
Няма отговор защо е прекратена. Тя е прекратена по абсолютно безпринципен начин, най-вероятно само защото процедурата е започната и проведена от предишното правителство, както често се случва в това министерство, а и не само там.
В крайна сметка въпросът е: Кога ще бъде обявена отново процедурата? Ще има ли промени в техническото задание, което Вие изчетохте, защото това, което Вие прочетохте, като техническо задание, е същото, с което ние обявихме процедурата?
Очевидно няма да има промени. Значи, ето доказателство, че е безпринципно прекратена. И моят въпрос е: кога ще бъде подновена и как ще бъде осигурено финансирането? Как го предвиждате във времето да се случи това финансиране? Въобще, има ли единна визия, има ли съгласуваност между политиките на министерствата, защото от всичко, което чуваме и виждаме, по-скоро ми се струва, че няма.
Защо казвам това? Ние виждаме какво се случва и каква е позицията на Министерството на транспорта. Тя е коренно различна от тази на Министерството на регионалното развитие. Именно затова зададох и моя въпрос към Вас като вицепремиер, който наблюдава действията на тези министерства, включително и на Министерството на финансите и приходните администрации, контролните администрации по събиране на приходите, защото ние виждаме една непоследователна и несинхронна политика в това отношение.
Затова още веднъж повтарям: моят въпрос към Вас е кога го виждате и какво ще направите Вие, като ресорен вицепремиер, за да синхронизирате политиките в тази област, за да имаме в обозримо бъдеще една изградена система за по-справедливо използване на пътищата в България, на осигуряване на достатъчен финансов ресурс, за да инвестираме в тяхното качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Госпожо Бобева, заповядайте да отговорите – имате две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Доста въпроси.
Първо, защо е прекратена процедурата. Вие знаете, че в периода от месец януари до месец юни 2013 г. процедурата е обжалвана съответно пред КЗК и пред Вас, като трима от участващите в конкурса са обжалвали процедурата. Аз не съм в течение на процеса на обжалване, но това е забавило значително целия процес, поради което с писмо от управляващия орган е уведомен възложителят, чета: „Предвид натрупаното към настоящия момент закъснение в резултат на обжалването на проведената тръжна процедура за избор на изпълнител, считаме за невъзможно проектът да бъде реализиран в рамките на настоящия програмен период до края на 2015 г. при спазване на договорните условия с избрания изпълнител. С оглед на тези обстоятелства управляващият орган препоръчва да не стартира изпълнението на проекта.”
Госпожо Павлова, това са причините за прекратяването на процедурата. Да, ще има промени в техническото задание, защото както е било подготвено, то директно фаворизира най-скъпата оферта при едни и същи технически и технико технологически условия. Така че ще има промяна в техническото задание.
По отношение на въпроса Ви кога ще имаме тол-система, бих искала да Ви цитирам Ваше изказване през ноември миналата година, точно преди една година, когато сте казали: „Въвеждането на такава система отнема поне няколко години.”
Бих искала да цитирам и господин Плевнелиев в качеството му на министър още преди 2011 г., когато е казал: „Това е скъпо упражнение, което струва стотици милиони левове.”
Ние дълбоко разбираме трудността и сложността на процеса. В същото време сме дълбоко убедени, че винетната система е преходна, временна система. За да Ви отговоря на въпроса какво ще предприемем, то както Ви казах – предвиждаме този проект да се финансира от оперативни програми, защото не е евтин, както знаем. Това ще бъде първият етап. Предполагам, че до края на следващата година ще имаме избран консултант, който ще започне работа, а след това, както Вие компетентно обяснявате, няколко години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Бобева.
Госпожо Павлова, за отношение – две минути.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо заместник-министър председател, убедена съм, че и самата Вие едва ли сте убедена в това, което прочетохте. В 90% от процедурите, които се провеждат от всички бенефициенти и всички възложители на обществени поръчки в нашата държава, особено тези по европейско финансиране, има обжалване. Ако прекратим всяка процедура, по която има обжалване, това означава да усвоим нула лева от европейските фондове, защото по тях няма нито един търг без обжалване. Така че това основание е просто нелепо. Убедена съм, че и Вие ще ме подкрепите в това мое твърдение.
По отношение на това колко време отнема системата. Защото знам, че за да се изгради тази електронна система е необходимо много време, това отнема години и огромен финансов ресурс, за които държавата трябва да търси чужд инвеститор, който да го направи на принципа на публично-частното партньорство, именно затова казвам, че анализът трябва да бъде извършен максимално скоро. След като бъде извършен анализ и бъде взето решение за кои пътища и за кои транспортни средства ще бъде направено това, което е дълга процедура, ще отнеме много време да се избере и намери инвеститор, което означава според това, което казвате, че тепърва ще се търси кой да анализира системата и да предложи каква да бъде, ще го избирате до края на следващата година, той ще трябва да работи вероятно още една, може би през 2016 г. ще почнете да търсите инвеститор. Така България през 2020 г. няма да премине към нова система за събиране на такси. Това е изводът от казаното и това е изключително притеснително! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Павлова.
Преминаваме към следващото питане. То е от народните представители Владимир Иванов, Дончо Баксанов и Павел Гуджеров и е относно политиката на Министерския съвет в областта на контрола на храните, фитосанитарния контрол и контрола на препаратите за растителна защита.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете въпроса.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо вицепремиер, Агенцията по безопасност на храните е един от най-важните контролни органи в страната. Дейността на агенцията засяга системата за контрол върху производството и дистрибуцията на храни, здравеопазването на животните, фитосанитарната дейност, включително и контрол върху препаратите за растителна защита. Тази дейност в голяма степен засяга националната сигурност на Република България и има много висока степен на засягане на обществен интерес.
На Българската агенция по безопасност на храните се възлагат значителни по количество и степен на значение отговорности. Паралелно с това се съкращават щатни бройки и значително се намаляват бюджетни средства. Вменените от законодателството отговорности върху Българската агенция по безопасност на храните предполагат и необходимост от промяна на отношението към агенцията. Към момента в Българската агенция по безопасност на храните се начисляват едни от най-ниските заплати средно за отрасъла. Контролът на ветеринарно-медицинската дейност от агенцията е на много добро ниво за сметка на другите дейности на агенцията. Голям проблем е осигуряването на лабораторен контрол. Липсват достатъчно лаборатории, не са достатъчно материално техническите средства. Този проблем е много важен, особено с препаратите за растителна защита.
И не на последно място, поради важността на агенцията е необходимо да има дългосрочни гаранции за независимост от субективни обстоятелства при осъществяване на функциите на институцията като цяло.
В тази връзка Ви питаме следното: правителството има ли намерение за структурно преобразувание, чрез което да даде статут на Българската агенция по безопасност на храните като надведомствен контролен орган, тоест на пряко подчинение на Министерския съвет? Считате ли, че Българската агенция по безопасност на храните ще може да изпълни задълженията си в условия на намален бюджет и нарастваща значимост на пълномощия и отговорности? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, госпожо Бобева, да отговорите на питането на депутатите от ГЕРБ.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господа Иванов, Баксанов и Гуджеров, аз съм абсолютно съгласна с направените току що от Вас констатации. За съжаление това е положението в Българската агенция по безопасност на храните. Ето защо ние предприехме една съществена стъпка – промяна на ръководството на агенцията с надежда, че новото ръководство ще успее да осъществи реформи, които ще гарантират доброто развитие на тази агенция.
Прав сте, че Българската агенция по безопасност на храните извършва оценка на съответствието на качествените характеристики на храните. Тя извършва лабораторно-диагностична, научноизследователска дейност, оценка за изпълнение, за управление, комуникация на риска, обучение, квалификация. Освен това тя е част от целия европейски процес на формиране на европейски политики в тази област.
Въпросът обаче за статута и финансирането на Българската агенция по безопасност на храните е част от политиката на правителството по отношение на контролните функции на държавните органи. Българската агенция беше създадена преди три години като изпълнителна агенция към Министерството на земеделието и храните. Не зная какви са причините по това време да се даде такъв статут и защо сега считаме, че друг статут би решил проблемите на тази агенция. Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка, правоприемник е на активите, пасивите, архива, правата и задълженията на Националната ветеринарномедицинска служба, Службата за растителна защита, Националната служба за зърното и фуражите, регионалните здравни инспекции към Министерството на здравеопазването и областните дирекции „Земеделие”, свързани с фитосанитарната дейност, продуктите за растителна защита и торовете.
Към момента в агенцията работят 2263 човека, тоест масови или значими съкращения не са предприети. Тя е изградена като структура с централно управление и 28 областни дирекции съобразно административно-териториалното деление на страната. Контролират се над 12 хиляди обекта за производство, преработка, преопаковане, съхранение и търговия на едро с храни от животински и неживотински произход.
Безопасността на храните и опазването на здравето на хората и животните винаги е на преден план в дневния ред на всяко правителство. За съжаление, както Вие констатирахте, има доста неблагоприятни тенденции в работата на агенцията.
Една от причините и според нас най-съществената е, че дейностите не са в достатъчна степен добре организирани вътре, в структурата на агенцията. Има проблеми при осъществяване на взаимодействието с другите институции, както и с международните организации в областите, за които отговаря агенцията. Необходим е нов алгоритъм, който да доведе до засилване компетенциите на агенцията, на мултифункционалността и да й осигури висока степен на независимост. Считаме, че в рамките на настоящия й статут тази независимост е достатъчна за целите на изпълнението на функциите на агенцията.
Особено неотложно е уплътняването и подобряването на ефективността на контролните дейности във всички сектори на хранителната верига, разширяване на контрола върху търговската мрежа, но най-вече пренасочване на контролните дейности към местата, където се създават храните. Това изисква по-скоро вътрешно оптимизиране на практиките и процедурите за контрол и въвеждането на мобилни групи.
Както Ви е известно, в Европейския съюз няма единна практика по отношение на това каква да бъде агенцията – държавна, или изпълнителна. Това е въпрос на политика на отделните правителства. Тоест в рамките на сегашния статут на агенцията ще се опитаме чрез по-ефективна вътрешна организация, както и по-добра координация с останалите институции, тя да реализира своите повишаващи се функции и роля в обществото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Господин Иванов, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател! Уважаема госпожо вицепремиер, донякъде съм съгласен с това, което казахте, но не съм съгласен, че ведомствената същност на агенцията ще реши проблемите. Ако сега агенцията беше първостепенен разпоредител с бюджета, тъй като степента на значимост на действието й е отговаряща на такава функция, на такова структурно положение, може би нямаше да има бюджетен проблем. Контролът от Министерския съвет директно е на съвсем различно ниво спрямо ведомствения контрол – това, първо.
Второ, създаваме много правомощия, много отговорности, много правна материя, касаеща дадената тема, а в същото време спираме парите. Това си е жива демагогия! Фактически – създаваме условия за агенцията, но тя не може да се справи. Ако нещата останат така, агенцията няма да се справи. Тя има нужда от много повече независимост от субективни фактори.
Мисля, че контролната система трябва да се изгради в система, която да осъществява своите функции абсолютно независимо, да постигне целите на законодателството, на модела, предвиден в закона. Иначе не се получава и не се изпълнява моделът от закона. Получават се някакви действия, казано с други думи – да се платят заплатите, да се поддържа дейността на самото ведомство за цяла година, а резултатът от действието на законите е нула или под нула.
Във връзка с това искам да Ви питам изобщо за цялата контролна система: предвиждате ли изграждане на Единна информационна система за връзка между отделните контролни звена на контролната система в областта на безопасността на храните? Ако предвиждате такава – кога и как ще заработи? Каква роля ще отредите на Българската агенция по безопасност на храните?
Да допълня, тъй като споменахте европейския опит. В Съединените американски щати тази агенция е и по лекарствата. Заема водещи, има една от най-водещите роли в цялата контролна система в Съединените щати. Това е най-ефективната страна.
И още един въпрос: как Българската агенция по безопасност на храните ще изпълни правомощията си през 2014 г., като по данни на Министерството на земеделието и храните необходимите средства са 75 милиона, а бюджетът за 2014 г. вече й определя 45 милиона? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, уважаема госпожо вицепремиер, да отговорите на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Да, намалява се бюджетът на агенцията, и не само на тази агенция. Основната насока на това правителство по организацията на контролните функции на държавата е консолидация на контролните органи.
По отношение на агенцията, това е нещо, което и предишното правителство е правило – консолидацията на доста функции в рамките на един орган. Ние ще продължаваме в тази насока.
По отношение на бюджета, мисля, че числата, които казвате, не са точни и коректни. За съжаление, нямам точното число за бюджета за миналата година. Както знаете, тези бюджетни съкращения не са само по отношение на тази агенция. В сряда Министерският съвет взе решение за намаляване на броя на служителите в доста агенции и ведомства, включително Агенцията за приватизацията, Комисията за борсите и тържищата. Това е цялостната политика на правителството, тоест една консолидация на функции, по-добра координация, по-малки, но по-ефективни органи, упражняващи контролни функции. Винаги е имало дебат дали една агенция да бъде към Министерския съвет, или към съответното министерство. Ние считаме, че съществуването на над 80 агенции е разточителство на ресурси и капацитет от страна на държавната администрация. Ето защо по-скоро консолидацията, отколкото повишаване на йерархичното равнище на тези агенции, е в приоритета на правителството. Стартираме с този вариант и начин на мислене на политиката, ще видим дали и как той ще проработи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Отношение към отговора на вицепремиера – господин Иванов.
ВЛАДИМИР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер! Не съм съвсем доволен от Вашия отговор, защото си правим експерименти. Дейността с безопасността на храните, контролът върху препарати за растителна защита, липсата на тези 10 милиона – сега имаме нужда примерно да изследваме препарати за растителна защита, ние не сме готови. Дори в агенцията да имат най-голямото желание да се справят с този контрол, те няма да могат. Дейността е твърде обширна и затова нашето питане е във връзка с преминаването към централна администрация. Като централна администрация Вие бихте могли да реагирате веднага по отношение на тези проблеми. Във ведомствената, понеже минава през бюджета на министерството, няма да се реагира. Белята, която може да стане там, е огромна! Ежедневно се храним с тази храна, ежедневно последиците от некоректно използване на препарати за растителна защита се пренасят в цялото общество, в абсолютно всички среди. Всеки един човек поне три пъти на ден поема храна. Мисля, че проблемът е доста сериозен и трябва да му обърнете внимание.
Това че консолидирате контролните органи е хубаво и го приветствам. Направете ги централна администрация, направете ги независими, за да могат да следват и да изпълняват моделите от законодателството. Практиката до момента показва, че синергичният ефект от действието на контролната система е отрицателен. Явно нещо трябва да се промени и то радикално, ако имате желание да промените нещо. Иначе се получава демагогия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към следващото питане към вицепремиера госпожа Даниела Бобева от народния представител Лиляна Павлова относно политиката на правителството за развитие на туризма и подкрепа на туристическия бранш.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Бобева, уважаеми колеги! Въпросът ми към Вас е провокиран от проведената през месец юли тази година среща между Вас и представители на туристическия бранш от Северното Черноморие, както и ръководството на курортен комплекс „Албена”. От информация, публикувана в медиите след Вашата среща, стана ясно за проблемите, които сте обсъждали с туристическия бранш. Тези проблеми обсъждах и аз с бранша по време на предизборната кампания в региона, от който съм избрана, в текущ порядък и в момента. Проблемите са ясни и ангажиментът, поет от Ваша страна в тази посока, от една страна, е създаване на работна група, която да анализира какъв е чуждият опит в областта на концесионирането на плажовете, от друга страна, поетият от Вас ангажимент е за конкретни мерки и действия за облекчаване на визовия режим за туристи от Русия, Украйна, Беларус и Молдова.
Моят въпрос е: каква е Вашата визия и политика за подкрепа на туристическия бранш по цялото Черноморие? Създадена ли е работна група – поет от Вас ангажимент, която да анализира чуждия опит в областта на концесионирането на плажовете, какъв е нейният обхват, срок, цел и какви конкретни резултати очаквате? Каква е визията по отношение на това как да се управляват и стопанисват по-добре българските плажове, най-вече в посока концесиониране, както е предвидено съгласно нашето законодателство?
Ако говорим в конкретика, знаете, че в момента имаме над 100 плажа, които са нестопанисвани. Причините за това са много, но част от причините са, че вече девет месеца не са приети направените заснемания и специализирани карти на тези плажове, на основата на които да бъдат издадени или актуализирани актовете за държавна собственост върху тях, които са и добра основа, на която да бъде проведена и процедура за избор на концесионер.
Не на последно място, въпросът ми е: какви мерки ще предприемете или сте предприели вече за облекчаване на визовия режим на туристите от Русия, Украйна, Беларус и Молдова? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте да отговорите, госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, госпожо председател.
За съжаление, на този въпрос не мога да отговоря кратко, тъй като беше зададен по-общо – изобщо туризма. Не знаех, че въпросът е само за морския туризъм.
Като цяло туристическият сектор е приоритет на правителството. В програмата на правителството има четири сектора, на които е отделено повече внимание, един от тях е туризма. Тук под туризъм разбирахме широката гама от различните подсектори на туризма – черноморската част от тях. Ние полагаме усилия за една по-добра диверсификация на туристическия сектор с подходящи държавни политики както по отношение на планинския, така и на морския, така и на екотуризма, и всички форми на туризъм.
По отношение на това, каква е визията и политиката, само ще маркирам. Ние сме подготвили Стратегия за развитие на сектора, която в момента се обсъжда с браншовите организации. Вие знаете, че има 38 организации в областта на туризма. Предполагам, че в началото на следващата година дискусиите по стратегията ще бъдат приключени, така че Министерският съвет ще може да приеме стратегията за развитието на туризма.
Ние се срещаме непрекъснато с представителите на бизнеса. В нашите външнополитически ангажименти не пропускаме възможността да промотираме българския туризъм. Както знаете, в бюджета, който беше одобрен от Народното събрание, ние сме предвидили за първи път рекордно голямата сума за областта на туризма – това са 21 млн. 400 хил. лв., от които 14 милиона са за туристическа реклама.
За съжаление, целият сектор „Туризъм”, както и Черноморският туризъм има изключително много насъбрани проблеми. Те не са от това правителство, не са и от предишното, те са от много време. Това са проблеми, свързани с приватизацията – визирам тук „Слънчев бряг”; това са проблеми, свързани с концесионирането и концесионните договори – визирам няколко зимни курорта. Изобщо, съгласявам се с Вас, че има доста сериозни проблеми в сектора, които е трябвало да бъдат решени много преди ние да се занимаваме с тях. Сега, в края на краищата, се опитваме да направим един добър баланс за решаването на проблематиката.
Един от проблемите, но не най-сериозният – за Черноморския туризъм, това е концесионирането на плажовете.
Питате ме: създадена ли е работната група, която да ползва чуждия опит? Създадена е работна група още през април. Предполагам, че в началото на април 2013 г. от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите е създадена междуведомствена група за определяне на местоположението, вида и характеристиките на така наречените „Пясъчни дюни”, разположени на цялата територия на Черноморското крайбрежие. Знаете големите дебати по този повод.
В момента, както знаете, има внесен законопроект в Народното събрание за изменение на закона. Мисля, че е от народния представител Михалевски и още няколко народни представители, където този въпрос се поставя на съвършено нова основа. Надяваме се, че с промените в този закон ще се преодолеят главно два проблема.
Единият, който Вие споменахте, е за това, че голяма част от плажовете не представляват интерес за концесионерите поради изключително високите концесионни такси. Надяваме се, че чрез районирането на различните видове плажове това ще бъде постигнато. Тоест ще имаме по-голяма охраняемост на плажовете от гледна точка опазването на здравето и живота на туристите. От друга гледна точка, чрез тази политика ще съумеем да преодоляваме огромните струпвания и натоварвания в някои други плажове, които са по-атрактивни. Разбира се, особено важно за нас е запазването и на някои плажове като природни места, които гражданите ще могат свободно да посещават. Тоест по отношение на този въпрос предполагаме, че с промените в закона ще бъдат направени необходимите стъпки за решаване на проблема с концесионирането.
По въпроса за визите. Струва ми се, че той би трябвало да бъде изведен на по-преден план като проблем за летните курорти и главно черноморските. Това беше един от основните проблеми, който правителството се зае да решава. Дирекция „Консулски отношения” и оторизираните звена на Министерството на външните работи направиха сериозен завой в политиката в тази област. Беше направена сериозна организационно-техническа и кадрова подготовка за новия туристически сезон. Нашите представителства са осигурени с необходимата техника и консумативи. След конкретен анализ, съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката, беше извършена корекция на бюджетите на двете министерства с 300 хил. лв. за допълнително командироване в консулските служби в най-натоварените страни, в това число Русия, Украйна, Беларус и Молдова.
Тоест, госпожо Павлова, ние поехме ангажимент държавата да поеме в значителна степен издаването на визи, което да гарантира, първо, намаляване цената и, второ, бързината при издаването на визите. Това касае консулските служби най-вече в районите, откъдето идват най-много туристи – това са Русия, Украйна, Беларус, в известна степен Молдова.
Освен това в ситуации като тази в Беларус, където имаше голям интерес за туризъм в България, беше реагирано оперативно, бяха изпратени допълнителни служители, а през юни в Минск бяха изпратени около четирима служители, с чиято помощ веднага беше отреагирано на увеличения брой кандидати за визи.
Другата насока на промяната в нашата политика ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Бобева, ако искате, госпожа Павлова да Ви зададе допълнителни въпроси?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Само да кажа резултатите от тази политика: от Руската федерация има увеличение на визите към 20 ноември 10,9%, с акцент върху многократните визи; от Украйна имаме ръст с 9,1%; Беларус – 69%. Тоест имаме и резултати като брой на издадените визи – изключително увеличаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Госпожо Павлова, можете да зададете два допълнителни въпроса, с което зададените въпроси ще станат седем. Наистина трябва да прецизираме начина, по който провеждаме парламентарния контрол.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Тогава искам процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ами след като приключите с въпроса, защото ...
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ама, госпожо председател, ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Не мога да прекъсна вицепремиера Бобева. Задали сте седем въпроса. Тя иска да отговаря, времето минава, трябва да сложим някакъв ред в парламентарния контрол. Не може така!
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо председател, ако не бъркам, Вие ръководехте Временната комисия, която пишеше Правилника на Парламента, и безпрецедентно в този Парламент сте ограничили народните представители да имаме право да задаваме по два въпроса към един министър или вицепремиер на контрол.
Първо ни ограничавате да са два, след което, когато в рамките на конкретните два въпроса, които имаме, трябва да се вместим. Нормално е да се опитаме да зададем достатъчно много теми и въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това ще го броя по начина на водене.
Довършете си възмущението, след което аз ще Ви отговоря.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Госпожо председател, безпрецедентната Ви политика на цензуриране, на отнемане на възможността за изказване, отнемане на думата и най-важното – петък е денят на опозицията. Денят, в който опозицията трябва и може да приложи и да зададе всички въпроси към правителството в рамките на парламентарния контрол. Вие в този Парламент, ръководената от Вас група, разбира се, с подкрепата на цялата управляваща тройна коалиция, приехте да ограничите броя на въпросите. Вече има внесено ново ограничение на това. Колко още трябва да ни ограничите? Така че или да отпадне лимитът да можем да задаваме два въпроса на министър, или престанете да коментирате всеки път колко точно подвъпроса сме задали. Вие сте ни поставили в тази ситуация. Ако имах възможност да задавам достатъчен брой въпроси – толкова, колкото считам, че искам да задам, за да получа разбиране за това каква политика провежда правителството, няма да има този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Сега да Ви отговоря в рамките на две минути.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Хайде да ми отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Първо, уважаема госпожо Павлова, можеше да се обърнете към госпожа Цачева, ако нямате доверие на мен. Тя ще Ви обясни, че възможността народните представители да задават по два въпроса за парламентарен контрол е фиксирана в парламентарните правилници на последните няколко парламента. Така беше и по време на управлението на ГЕРБ, така е и сега.
Второ, точно Вие да се оплаквате от невъзможност да задавате въпроси?! Само в днешния контрол имате девет питания към вицепремиера Бобева. Така че задавате и Ви отговарят!
И трето, наистина ще поставя въпроса на Председателския съвет, надявам се госпожа Цачева вече като представляващ ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ да се включи в него. Там ще поставя въпроса за това питания като Вашето, в което са зададени седем подвъпроса, да бъдат връщани, за да можете да конкретизирате какво искате да Ви отговори министърът в рамките на пет минути. Невъзможно е в тази зала наистина да има адекватен отговор в рамките на пет минути на седем въпроса! И това, че аз и господин Миков сме достатъчно либерални, че не връщаме питания, явно трябва да се промени.
Това беше в рамките на процедурата, по която мога да отговоря.
А сега нека да продължим с отговора по Вашето питане. Имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Ако беше свършена конкретна работа, можеше за пет минути да ми отговори и на 17 подвъпроса, но това е друга тема.
Госпожо вицепремиер, моят въпрос, на който продължавам да не получавам отговор от Вас, е: Вие обещахте на срещата на 23 юли 2013 г. да създадете работна група, която да анализира чуждия опит с концесиите. Не ми отговорихте създадохте ли я и какво ще прави тя? Това, което Вие цитирахте, е решение по време на служебното правителство за решаване на проблема с несъвместимост на данните, които са направени за снемането, от една страна, от МОСВ, което е направено на дюните по Черноморието, със заснемането на специализираните карти на Министерството на регионалното развитие и Агенцията по кадастър. Това е нещо коренно различно от това, което Вие обещахте на 23 юли на туристическия бранш, така че отговорете ми: ще има ли такава работна група, ще анализирате ли опита с концесионирането и какво ще направите това лято 100 плажа да не останат неохраняеми, и за съжаление, българските и чуждестранните туристи, които виждаме, че получават визи, да идват на туризъм в България, ще осигурите ли те да имат безопасно, комфортно летуване по Българското Черноморие?
А по отношение на това, което цитирахте за внесените законопроекти, това е моят втори подвъпрос към Вас: внесеният законопроект от колегата Димчо Михалевски и група народни представители за изменение в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, надявам се, естествено сте се запознали задълбочено с него. Ако не, съветвам Ви да го направите... За мен лично той е много притеснителен. С него първо се връща старото ограничение и се намалява активната площ за плажуване на българските граждани над 30%. А сега беше 50. С него се увеличават площта, обемът и размерът на преместваемите обекти по българските плажове. Отново ще се върнат сергиите с гащи и чорапи и какво ли още не по плажовете. Отново туристите, които не желаят да ползват предплатените услуги – шезлонги и чадъри, ще бъдат заврени в скалите. Това ли е Черноморието, което оферираме на българските и на чуждестранните туристи, и това ли е туризмът, който е приоритет за България?
Запознайте се с това, което предлага. Надявам се сте запознати.
Какво мислите за изказването на министъра на инвестиционното проектиране който каза: „Ами то 95% от Черноморието са дюни, защо да не строим по тях? Няма нищо лошо.”
Това означава ли, че Вашата политика в областта на туризма ще бъде да бетонираме на 100% и малкото останало небетонирано по Българското Черноморие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте, госпожо Бобева, да отговорите. Много Ви моля да направите някакъв опит да се вмествате във времето.
Молбата ми е и към госпожа Павлова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Павлова, Вие ми зададохте шест въпроса, включително и каква е визията за туризма на българското правителство. Не мога да кажа това в рамките на две минути.
След това ме питате за детайлите по законопроект, който е внесен от народни представители, по които Вие сте добре наясно.
Позволете ми да Ви отговоря на един от шестте въпроса в рамките на този.
Имаме 289 специализирани карти. По тези карти се работи. По 44 от тях са финализирани процедурите за промяна. В писмата вече имаме четири издадени крайни разрешения. След влизане на заповедта в сила незабавно ще се предприемат действия по съставянето на проектите за морските плажове. Тоест работи се, надяваме се до края на февруари целият този процес да приключи.
По отношение на работната група – има работна група от 29 май 2013 г. Тя е тристранна заповед. Формирана е с Министерството на регионалното развитие, МОСВ, МИП, АГКК – казвам ги така, за да икономисвам време.
За всичко, което ме питате – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, че се вместихте във времето.
Заповядайте, госпожо Павлова, имате възможност за отношение към отговора на вицепремиера Бобева.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Бобева, в следващите заседания, когато имаме парламентарен контрол, защото той, за съжаление, не се случва всеки петък и затова има натрупани въпроси, и затова имам натрупани въпроси – затова днес имам седем, а не по друга причина, госпожо председател, използвам случая да коментирам...
Отново става ясно: туризмът ни е приоритет само на хартия и ще напишем стратегия: Българското Черноморие ще бъде презастроено и ще върнем всички сергии по плажовете.
Следващото лято сто плажа ще са неохраняеми, няма да има спасители и няма да има кой да се занимава с поддържането и стопанисването на тези плажове. Това очевидно е визията очевидно на правителството за управление на Черноморието.
Пак повтарям, работната група, която цитирахте, е създадена по време на служебното правителство, за да разреши проблема с несъответствието между кадастралните карти и картите на заснемане на дюните по Черноморското крайбрежие. По никакъв начин не адресира нито чуждия опит, нито това, които сте поели като ангажимент, но очевидно то е било само в рамките на проведената среща. Благодаря.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Павлова.
Заповядайте, госпожо Цачева, по начина на водене.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, уважаема госпожо вицепремиер, дами и господа народни представители! Госпожо Манолова, дали един въпрос или питане за парламентарен контрол отговаря на условията на нашия правилник, се преценява от председателя на Народното събрание при допускането му до пленарната зала. Самият факт, че питането на госпожа Павлова е допуснато от председателя Миков, съответно уведомена вицепремиерката, за да подготви своя отговор, означава, че то е било съответно с правилата в правилника на Народното събрание.
В този смисъл, госпожо Манолова, възразявам срещу начина, по който Вие нарушихте правилника на Народното събрание, прекъсвайки строго регламентираната процедура на въпроси, отговори и отношение с обяснение на място, където това не трябва да се случи.
Моля Ви да уеднаквите практиката си с останалите – председателя и заместник-председателя на Народното събрание, за да не вкарвате такова двоумение между народните представители. Това е един допуснат въпрос. Ако ръководството е считало, че е бил недопустим и не е отговарял на нормите в правилника, той не би трябвало да бъде адресиран на госпожа Бобева и съответно да му се дава публичност в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Благодаря за забележката.
Косвено чрез нея ми казахте повече въпроси, зададени по начина, по който ги задават депутатите от ГЕРБ, да не бъдат допускани и да бъдат връщани. (Възгласи „Е-е-е!” от ГЕРБ.) Уверявам Ви, че ще се възползвам от Вашия съвет.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това е грубо потъпкване на правилника за пореден път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Опитах се да обясня на госпожа Павлова, че няма как да зададе девет подвъпроса в едно парламентарно питане, два допълнителни, след което да очаква отговор на деветте въпроса от госпожа Бобева в рамките на пет минути. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Наистина не разбирам Вашите страдания, обявявани от парламентарната трибуна, защото ако девет питания от един народен представител в един парламентарен контрол са малко, не знам какво е Вашето очакване да правите в парламентарния контрол!
От друга страна, Вие роптаете, че не се отговаря своевременно от министрите...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Какво правите в момента?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не изопачавайте думите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Но когато всеки народен представител, който задава въпрос, излиза извън парламентарното време, няма как да се вместваме в определеното време от три часа за парламентарния контрол!
Използвам случая да предупредя, че вече ще прилагаме правилата, които прилагаше председателят на Парламента – госпожа Цачева, и ще бъдат връщани депутатски въпроси по настояване на ръководството на Парламентарната група на ГЕРБ. (Реплика от народния представител Цецка Цачева. Шум и реплики от ГЕРБ.)
Сега преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Лиляна Павлова и е относно Проект „Дестинация Рила”.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Възхищавам се на начина, по който можете да изопачавате чужди думи.
Госпожо вицепремиер, моят въпрос, за който вероятно отново ще кажете, че има много подвъпроси, но аз съм ги разделила, за да е удобно в отговарянето и най-важното – да има смисъл, защото те са много конкретни. Например, обявеният от Вас Проект „Дестинация Рила” – какви са неговите конкретни параметри; втори подвъпрос – какъв е срокът, в който се предвижда? Толкова ли е сложно да бъде отговорено, или отново, госпожо председател, ще ме прекъснете, че не можем да задаваме и тези въпроси?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Изобщо не съм Ви прекъсвала, говорите извън времето по всеки въпрос.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Абсолютно вярно е.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Министрите от Вашето правителство говорят всеки път извън времето, ние се придържаме към времето. (Реплика на народния представител Цецка Цачева.)
Госпожо вицепремиер, да се върна към моя въпрос. С Решение на Министерския съвет на 30 октомври взехте съгласието на министрите да създадете Междуведомствена работна група за разглеждане на инвестиционен Проект „Дестинация Рила”. Какъв е срокът на тази работна група; създадена ли е; каква е целта; работи ли; какъв ще е срокът на този проект; какъв е неговият обхват; какви са неговите параметри; има ли инвеститори, които вече са заявили интерес към него или Вие просто подготвяте, за да може по някакъв начин проектът да бъде анонсиран пред потенциални чуждестранни инвеститори?
В рамките на стенограмата от заседанието на Министерския съвет прочетох, че министърът на околната среда и водите е поставял въпрос за сериозен риск за проекта, във връзка с това, че е част от територията на Национален парк „Рила” и е защитен от ЮНЕСКО, за която има много сериозен и специален режим за управление и стопанисване. Как всичко това е отчетено и е взето предвид във формулирането на този инвестиционен проект? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Заповядайте, госпожо Бобева, да отговорите на питането на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Павлова, този въпрос е по-кратък, отколкото предишните няколко. Проектът „Дестинация Рила” е разработен през изминалите три години от международен екип от водещи специалисти в сектора на туризма и в частност планинския туризъм, сред които – няма да изреждам, няколко публични френски компании и българската компания „Маркан”, специализирана в проектово развитие и строителството на широкомащабни проекти. Зад проекта стоят и „Акорд груп”, която е най-големият хотелски оператор в Европа с над 4400 хотела – „Далкия”, „Шнайдер Електрик” и други. Проектният екип е проучил възможностите за реализация на планински курорт от ново поколение в Централна и Източна Европа и е взел решение той да се реализира в България. Проектът е получил пълната подкрепа на община Самоков и община Сапарева баня.
Отговарям на въпроса Ви за работната група. Тя не беше сформирана по моя инициатива или на правителството, а по молба на община Самоков и община Сапарева баня, които на общински съвети са приели интегрираните планове за развитие на общините и в съгласие с регионалните планове за развитие на област София и област Кюстендил предлагат проектите да бъдат разгледани от правителството.
Процедурата за разглеждане на проекта, разбира се, започва с формирането на работната група, решението е от 4 ноември. Целта на работната група е да разгледа инвестиционния проект. Съставът Ви е известен – беше оповестен на страницата на Министерския съвет. Срокове за това, кога да разгледа работната група, не са поставяни, защото не е известно какви въпроси биха възникнали вътре, в рамките на дискусията по проекта. Вече са проведени две заседания на работната група. Между двете заседания бяха обсъждани конкретни въпроси по проекта от компетентността на отделните ведомства, включително Министерството на околната среда, Агенцията на инвестиции и Министерството на регионалното развитие.
По отношение на въпроса Ви дали това ще има някакъв финансов ангажимент за държавата. Не, не се предвиждат никакви финансови ангажименти от страна на държавата. Трябва да отбележа, че голяма част от финансовата структура на проекта вече е известна и когато се получат необходимите документи, проектът ще кандидатства за сертифициране в Агенцията за инвестиции.
По въпроса Ви дали Проектът „Дестинация Рила” е част от световното културно наследство, припознато от ЮНЕСКО. Територията на Националния парк „Рила” е защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и е част от екологичната мрежа „Натура 2000”. Първо, ролята на правителството и на работната група е да се запознаят с проекта и да преценят целесъобразността, второ, законосъобразността и, трето, възможността за реализация на такъв проект в България. Всички параметри на проекта предстои да се разгледат в детайли от съответните ведомства.
За влиянието на проекта върху конкретно засегнатите територии можем да дискутираме след задължителните – оценка за съвместимост, оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка.
Още няколко думи за проекта. Предвиждат се около 8 хил. работни места, поне така твърдят предложителите на проекта, пълен капацитет – 20 хил. души. Очаква се изключително благоприятен ефект върху региона. Такава е оценката на двете общини, които кандидатстваха с този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Заповядайте, госпожо Павлова, да зададете уточняващи въпроси.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, ако може да уточните, какви точно са параметрите на проекта и какво включва той; за да създаде 8 хил. работни места – какви са всъщност неговите функционални характеристики?
Вторият ми въпрос е: освен тази работна група, когато беше създадено Министерството на инвестиционното проектиране, в него беше предвидена специална Дирекция за привличане на финансов ресурс и чуждестранни инвеститори и нееднократно заявено от министър Данов в интервюта, включително и тук, от трибуната, че тази дирекция ще се занимава именно с такъв тип проекти. Моят подвъпрос към Вас е: какво е отношението на Министерството на инвестиционното проектиране и така създадената в него Дирекция за привличане на чуждестранни инвестиции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Госпожо Бобева, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Още малко за проекта. Предвидено е изграждането на целогодишен планински курорт съгласно последните международни стандарти, което предлага богато разнообразие. Тоест това не е ски-курорт, това е един комплексен, интегриран проект, в който се включват балнеология, аквапарк, голф, конна база, така нареченият „приключенски център”, конферентен център, център за подготовка на професионални спортисти и други. Важното предимство на проекта е това, че той ще набира туристи за целогодишно посещение по вътрешна система на групата „Акорд”, тоест може да очакваме допълнително – от нетрадиционни пазари, така да се каже, туристи за проекта.
Ще бъде изграден на два етапа. Голяма част от инвестициите ще бъдат инвестирани в спортно-развлекателна инфраструктура на два етапа, като достигането на пълния капацитет ще е в рамките на 6-годишен период, тоест проектът ще бъде изграждан в рамките на 6 години. Това за самия проект.
По отношение на работната група. Вие разбирате, че това е хоризонтален проект, който касае няколко министерства, включително и Министерството на инвестиционното проектиране. Заместник-министърът – ресорен по този въпрос, и на този, който е ресорен на тази дирекция, е член на работната група и ще участва в нея в рамките на компетенциите на това министерство. Останалите членове, освен Министерството на инвестиционното проектиране, са Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните също участват, Агенцията за инвестиции и Министерството на икономиката и енергетиката, чрез заместник-министъра, който отговаря по този въпрос.
Проектът е част от още шест крупни и значителни проекта в областта на туризма, които в рамките на другата работна група, която създаде Министерският съвет – към Министерския съвет, пак с участието на различните министерства и компетентните ведомства, е част от нашата политика, госпожо Павлова, да насърчаваме и подкрепяме инвестициите в туризма както от гледна точка разширяването на туристическия поток, така и разширяването на конкуренцията в сектора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Заповядайте, госпожо Павлова. Имате възможност да изразите отношение към отговора на министъра.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, госпожо вицепремиер. Надявам се този проект да бъде реализиран успешно. Въпреки всичко, което чух, оставам с лошото впечатление, както се казва, лошият вкус в устата остава от това, че всичко е безсрочно и много пожелателно, а един инвеститор, когато говорим за толкова сериозна и мащабна инвестиция, със сигурност иска да знае кой е неговият партньор, с който трябва да работи, и за колко време ще може да му реализира инвестицията. Хубаво е, че на думи подкрепяте инвеститорите, но за тях трябва да има предвидима среда, с ясни срокове и параметри на това какво ги очаква. От това, което разбрах, те не знаят какво ги очаква. Няма и да разберат скоро, защото чакаме работна група по някое време да свърши една работа. Това е, бих казала, моето усещане за всичко, което чух.
По отношение на Министерството на инвестиционното проектиране – създадохме цяло министерство кухо и без смисъл. В Дирекция „Привличане на финансови ресурси, свързани с инвестиционните проекти” работят служители – 15 щатни бройки, които получават заплата. Очевидно това е поредното доказателство, че няма с какво да запълним работата на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Следващото питане отново е от народния представител Лиляна Павлова и е относно политиката на правителството за гарантиране прозрачно и ефективно взаимодействие с гражданите и бизнеса и усъвършенстване на механизма за координация и контрол на отговорните министерства и административните структури към тях.
Заповядайте, госпожо Павлова, да развиете своето питане.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Тук използвам случая да кажа, че този въпрос се опитвах да го задам дълго време – първо до министър-председателя. Беше ми върнат и отказан два пъти с прехвърляне до различни министри.
Защо го зададох до министър-председателя, след което беше пренасочен към Вас, поради отказ от страна на председателя на Парламента този отговор да го получа лично от министър-председателя? Тази тема и този въпрос касае много ведомства, много министерства, агенции, и координираната работа на всички тях мисля, че е ангажимент на правителството, а не само на отделни министри, включително и на вицепремиер, защото, според мен, касае ресора на няколко вицепремиери. Въпреки това не ми беше дадена възможността да го задам на министър-председателя. Задавам го на Вас, надявам се да получа, разбира се, и конкретен отговор.
В част от Вашата управленска програма заявихте, че имате желание за подобряване на взаимоотношенията и ефективността на гражданите и бизнеса, от една страна, и повишаване на приходите.
От друга страна, сме в ситуация, в която контролът върху превозните средства по пътната мрежа в страната се извършва от няколко институции – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, по-известна като ДАИ, проверява транспортните средства, и Агенция „Пътна инфраструктура” чрез своите мобилни групи издава разрешение за извънгабаритни товари и проверява тежкотоварния трафик – камионите, който преминават през страната. Всички превозни средства на територията на страната се проверяват и от МВР – по-конкретно от КАТ.
През изминалите няколко дни и седмици бяха приети промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, беше създадена междувременно и Фискална полиция – поредният орган, който да спира, да контролира, да санкционира.
Много са органите, които контролират, и това създава предпоставки за злоупотреба, за административен натиск, за рекет, не дай си Боже. Имаме случаи на арести на подобни служители, така че знаем как функционира тази администрация – има пълна липса на координация между действията и дейностите, които извършват тези административни контролни структури.
Това, което бяхме направили като първа стъпка – беше издадена заповед, че всичките три органа – КАТ, ДАИ и АПИ, трябваше да извършват проверките единствено и само, ако са всички заедно. Те да са съвместни, за да гарантираме, че един контролира, а не безразборно, групово и по единично да бъдат рекетирани, контролирани и наказвани водачите.
Има ли приемственост на тази политика? По-сериозният и задълбочен въпрос е: планирате ли оптимизация на тези структури, подобряване на координацията, включително окрупняване и обединяване на част от тях, за да се предотвратят всички рискове, които вече споменах? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Има думата, госпожа Даниела Бобева – заместник министър-председател, да даде отговор на въпросите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за въпроса, госпожо Павлова. Той съдържа два въпроса. Единият касае цялостното отношение на правителството към бизнеса и гражданите. Въпрос, който ми позволете да маркирам само, че е приоритет на правителството, но той ще ми отнеме повече от пет минути за това какво прави правителството в тази област. Ще се насоча към конкретния подвъпрос, защото предполагам, че това е целта на Вашето питане – втората част.
Разбира се, подобряването на бизнес средата чрез по-добра координация между органите, особено контролните органи, е приоритет на нашето правителство, както и на предходните. Доколко това се е случвало, е съвсем друг въпрос. Ние активно работим за провеждането на диалог и сътрудничество както между заинтересованите ведомства, така и с икономическите оператори.
Затова ще Ви информирам за няколко по-важни момента в тази насока.
Първо, с цел автоматизиране на бизнес процесите и съответно засилване на контрола по вътрешните и външни граници в Агенция „Митници” беше разработен цялостен бизнес модел на дейностите по администриране на пътните такси и разрешителния режим и беше въведен нов софтуер – модул „Пътни такси и разрешителен режим”, към българската интегрирана митническа информационна система. Това, както знаете, е извършено в предходното правителство. В средата на месец май 2010 г. е започнало поетапното му внедряване.
Трябва да посоча, че към настоящия момент той се прилага в митническите пунктове и изнесените работни места на Агенция „Митници” на всички български гранично-пропускателни пунктове. В него се импортират данни от преминаване на всички товарни и пътнически моторни превозни средства при влизане и излизане, или транзитно преминаване през територията. Знаете основните функционалности на тази система, няма да се спирам на нея. Въпросът е, че тя вече действа.
По отношение на сключеното през месец ноември 2012 г. споразумение за взаимодействие и обмен на информация между трите основните институции, Изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”, включително Агенция „Митници”. В резултат на това партньорство са автоматизирани бизнес процесите, свързани с обмена на резервации на чуждестранни разрешителни, предоставени на български превозвачи, намалено е времето за обработка, отделяно и в двете администрации, и е минимизирано въздействието на субективния фактор.
Освен че се задълбочи сътрудничеството между митническите и автомобилните контролни органи, което гарантира събираемостта на пътните такси, споразумението между двете администрации защитава и подпомага националните превозвачи от гледна точка преодоляване на проблемите с нелегалния транспорт.
Още няколко думи във връзка с гарантиране необходимостта от събираемостта на приходите, оптимизиране на структурите и с цел ясно разграничаване на отговорностите на четирите агенции, съгласно Закона за пътищата, Наредба № 11 от 2001 г. Във връзка с това са предприети конкретни действия за подобряване на взаимодействието между тези институции.
Това се осъществява главно чрез посочения модул, за краткост ПТРР. Резултатите от проверките показват, че системата облекчава и електронизира допълнително дейността на службите.
Сътрудничеството между институциите произтича от работата, наблюдението на товарния трафик от двете приходни агенции и създава предпоставки за разкриване на нерегламентиран внос и износ – имаме конкретни данни какви такива резултати са отбелязани, няма да се спирам на тях.
Във връзка с въпроса за създаване на митническа полиция, обръщаме внимание, че митническите органи са част от разследващите органи, предвидени в чл. 194 от Наказателнопроцесуалния кодекс и свързаните с него подзаконови актове. По искане на икономическите оператори по отношение партньорствата с браншовите организации регулярно се издават обвързващи тарифни информации, обвързващи информации за произход на стоките, становища по тарифно класиране на стоките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето Ви, госпожо Бобева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Само за една минута, господин председател.
В частта за мерките, предприети от Националната агенция за приходите, за изпълнение на политиката на правителството в тази област, би трябвало да кажа, че главно имаме успех по отношение на течните горива. Още в началото на месец юли беше постигнато споразумение със сектора, благодарение на което имаме значителни приходи в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Павлова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо вицепремиер. Ще се опитам да поясня. Първо, ако започнем да анализираме, защото откакто е започнал контролът, всички се опитвате да анализирате моите въпроси, нормално е да започна от общото, за да аргументирам какво искам да попитам. Въпросът ми е много конкретен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпроси, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Ако обичате, и Вие не ме прекъсвайте, защото продължавате да нарушавате практиката да ме оставите да формулирам въпроса си, какъвто е, защото очевидно вицепремиерът не го е разбрал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Слушаме Ви.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Благодаря Ви, ще се надявам да ме изслушате.
Госпожо вицепремиер, моят въпрос е конкретно за координацията и повишаването на събираемостта между администрациите и министерствата, свързани с пътния трафик. Именно затова изразих моето притеснение, че имаме липса на координация между тези институции – четири на брой, вече пет, това, че те поотделно извършват проверки на пътя, въпреки че трябва да бъдат синхронизирани, да бъдат добре координирани, за да не се получава, че един камион, да речем, е спиран пет пъти от пет различни институции, а се проверяват едни и същи неща. Това трябва да бъде минимизирано, това трябва да бъде подобрено и усъвършенствано.
Това е моят въпрос: как ще подобрите проверките, включително най-вече на пътя, на място?
Тези административни процедури и електронните системи, за които Вие ми казахте, да, те са факт. Те са безспорни, за тях спор нямаме.
Имаме проблем обаче с рекета на пътя. Всички го знаем, това е темата, към която трябва да имаме повишено внимание, сериозно отношение и да предотвратим поотделно, частично, групово всеки да ги спира, да ги рекетира, да събира някакви такси, да им издава някакви фишове, глоби, наказания и какво ли не. Това е въпросът ми.
А институциите вместо да се окрупнят, вместо да работят заедно, вместо да правят задължително, единствено и само общи проверки, в момента...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: ...им е разрешено да ги правят поотделно. Това са моите уточняващи въпроси и още веднъж Ви моля да им отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо заместник министър-председател, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Павлова! Аз се радвам, че имаме общо мнение по отношение важността на електронните системи и това да се избягва максимално индивидуалната преценка, а целият процес максимално да върви по линия на автоматизацията и електронизацията.
Във връзка с това преди две седмици бяха внедрени в експлоатация още два модула за надграждане на интегрираната митническа информационна система. С тези нови модули именно се избягва все повече субективният фактор в проверките.
По отношение на координацията между институциите, аз не зная откъде черпите информацията си, че няма координация между тях и има рекет на границите. Ако имате сигнали за такива случаи, моля да ги отнесете до компетентните органи.
По отношение на взаимодействието, политиката е максимално да бъдат интегрирани тези проверки, но както Вие сама разбирате, всеки орган има специфични компетенции, иначе не би трябвало да има такива отделни органи.
Ако имате, уважаема госпожо Павлова, конкретни забележки по работата в конкретни пропускателни пунктове, моля да сезирате съответните органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бобева.
Госпожо Павлова, имате думата за отношение към отговора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо вицепремиер. Аз мисля, че отново си говорим за различни неща. Това, което казах аз, е, че тези различни отделни институции трябва да работят синхронизирано, ако не, част от тях поне да бъдат обединени. Има издадена заповед и това е моят въпрос – защо не се спазва? Защо те проверяват поотделно? Защо не проверяват общо, за да е сигурно, че когато три институции проверяват едновременно, помежду си включително имат взаимен контрол? Това е моят въпрос. Всички данни, които имам, вярвайте ми, аз ще ги отправя към прокуратурата.
Но въпреки всичко не стана ясно ще има ли окрупняване, ще има ли оптимизация, ще се подобри ли контролът и ще се предприемат ли мерки да няма предпоставки за рекет на пътя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следва питане от народния представител Лиляна Павлова Николова относно българо-китайски търговско-икономически отношения.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас беше провокиран от Вашата визита през месец септември в делегацията на министър-председателя на посещението на „Летния Давос” в град Далиен. Като информация след проведения форум и срещите, които направихте, моето питане към Вас по-конкретно е:
Кои са китайските компании, заявили инвеститорски интерес, в кои сектори на българската икономика? Какви са планираните партньорства по инициираната от Китай инициатива за Централна и Източна Европа, която включва 12 мерки инвестиции на стойност 10 млрд. долара? Каква част от тях би могла да бъде финансирана и на каква част от тези средства България би могла да се възползва, в кои сектори на икономиката?
Ако има конкретни проекти, които Вие сте представили на вниманието на тези инвеститори в рамките на тази инициатива, кои са те? Какви точно са намеренията на строителната компания „Чайна констракшън”, за която казахте, че е заявила конкретен инвеститорски интерес в нашата страна?
Не на последно място, важен и въпросът, ако наистина има такива намерения тази или други компании, по принцип какъв е Вашият подход и разбиране, на какъв принцип ще се водят преговорите, ще се анализира този инвеститорски интерес и как ще се приложи българското законодателство? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Бобева, имате думата за отговор в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Павлова! Това че проявявате особен интерес към всички нови инвестиционни проекти, които са заявени за България, е много хубаво, защото, както Вие сама споменахте, добрият климат зависи от това всички да приветстваме чуждестранните инвеститори, а не да се борим срещу тях преди още да са решили да инвестират в България.
Търговско-икономическите отношения с Китай, знаете, че добиха един особен импулс след обявяването на инициативата на китайското правителство, така наречената Инициатива „Китай – Г16”. България участва активно в тази инициатива в рамките на три етапа. Първият етап беше участието на министър-председателя по време на така наречения „Летен Давос” в срещи с представители на китайския бизнес. Следващият етап бих откроила посещението на премиера в рамките на срещите в Букурещ на държавите от Г-16 и Китай и последвалата бизнес среща тук, в България, една седмица след това събитие.
Кои китайски компании са заявили инвеститорски интерес? Главният интерес на китайските инвеститори е в областта на инфраструктурата; на второ място – в сектора на туризма; и на трето, но не на последно място – в областта на земеделието и хранителната промишленост.
По отношение на така наречените „12 мерки” към тях бяха добавени и основните елементи на новото партньорско споразумение, което беше одобрено в рамките на срещата в Букурещ през месец ноември.
Има ли конкретни проекти, които сте представили по време на посещението в Китай? Да, по време на посещението в Китай от китайска страна беше проявен интерес основно по кои проекти България би кандидатствала по така наречената „преференциална кредитна линия” от 10 милиарда. В рамките на посещението бяха представени основно проекти в областта на инфраструктурата – магистрала „Черно море”. Към нея се добавиха и евентуални концесии върху летища и пристанища. Бяха представени възможностите за инвестиции в българското земеделие, включително чрез научно-техническо сътрудничество между Българската академия на науките и китайски организации. Това беше в рамките на посещението през месец септември. След него последваха няколко други посещения.
По този начин отговарям на въпроса за компанията „Чайна констракшън” – наименованието й е по-дълго. Предполагам, че нея имате предвид. „Чайна констракшън” е една от най-големите строителни компании в света. Те са в България от осем години. Това, което предстои по отношение на „Чайна констракшън” е, че имат намерения да разширят представителството си тук, като проучват възможностите за участие в големи инфраструктурни проекти, главно в строителството на магистрали. Проучват и възможностите за участие в обществени поръчки. За съжаление, досега не са имали възможност да кандидатстват в обществени поръчки за магистрали, но проявяват такъв интерес.
При посещението през месец ноември в Букурещ една от интересните теми, като предстоящ и възможен проект, към който китайските инвеститори биха проявили интерес, е за проект в рамките на Дунавската стратегия. Това обхваща няколко интересни инициативи: „Чайна Нешънъл Електрик Инженеринг” имат интерес за изграждане на газови турбини; „Ютонг” – производство на автобуси, и така нататък.
На следващия Ви въпрос – по какъв начин се предвижда да бъдат набрани и получавани инвестиционните намерения на китайските компании, знаете, че Двустранният комитет за външноикономическо сътрудничество с Китай не е провеждал последните няколко години заседания. Беше договорено в началото на следващата година – най-вероятно е да се състои месец март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето изтече. Ще имате възможност после да добавите това, което желаете.
Госпожо Павлова – за два уточняващи въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, единият ми доуточняващ въпрос е по каква процедура в рамките на българското законодателство ще бъдат придвижени тези инвестиционни намерения и процедури? Ще бъде ли обявена процедура за концесия, публично-частно партньорство по закона или по друг начин възнамерявате? Тук трябва да уточним дали при тези процедури предвиждате държавни гаранции или държавно гарантирани заеми, защото това е едно от условията на китайската страна. Аз съм провеждала разговори с фирмата, за краткост наричана „Чайна констракшън” и техните условия са именно в тази посока.
Вторият ми въпрос е следният. Предлагайки магистрала „Черно море”, не трябва да забравяме (аз също неведнъж съм дебатирала по темата за потенциални инвеститори), там винаги стои въпросът, че за изграждането на тази магистрала на принципа на публично-частно партньорство финансово-икономическият анализ не издържа. Трафикът не е достатъчен, а финансово-икономическият анализ не показва, че на инвеститора ще му е изгодно и ще има интерес да реализира такава инвестиция. Затова е и моят подвъпрос: ако предвиждаме процедура за концесия или публично-частно партньорство, какво ще създаде държавата като допълнителни стимули за проекти – примерно „Черно море”, при които очевидно няма финансово-икономическа изгода за даден инвеститор да инвестира изцяло със собствени средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря.
Добрите намерения и реализирането на един проект са две различни неща. Китайските инвеститори имат специфична характеристика, те са различни от европейските инвеститори. Ние не познаваме този пазар добре. Затова интензивните двустранни и многостранни отношения са изключително важни.
В досегашните преговори, в които предполагам и Вие сте участвали, основното искане на китайските инвеститори е държавна гаранция. Това е препятствало предишното правителство да реализира проекти с китайски партньори – ограниченията за предоставяне на държавна гаранция. Нашето правителство също не възнамерява да предоставя държавни гаранции в рамките на проектите, за които вече споменах.
Обсъждаме с китайската страна по-голяма гъвкавост не само за България, това касае не само китайските инвестиции за нас, а и останалите държави – членки на Европейския съюз, защото цената на ресурса е изключително важна. При положение че можем да получим местния ресурс от Европейската инвестиционна банка – дългосрочен ресурс, необходим за българската инфраструктура, това поставя инвеститорите, включително и предоставената от Китай кредитна линия, в по-неизгодна ситуация.
От друга страна, поставяте един фундаментален проблем, който е трудно разрешим – ще продължаваме ли да изграждаме изцяло нашата инфраструктура само по оперативни програми и да чакаме с години подобряването на инфраструктурата, дори и при по-висока използваемост на средствата по оперативни програми? Знаете добре, че имаме нужда от пари за тази инфраструктура. Дали ще влизаме в дълг, независимо дали с инвеститори от Китай или от други страни, или ще съумяваме с приходи от тол такси и други приходи да реализираме по-амбициозна инфраструктурна програма – това е стратегически въпрос, който се надявам с времето да разрешаваме.
По отношение на инвестициите от Китай в инфраструктурата, най-важно е да се придържаме към българското законодателство – тоест конкурентни конкурсни процедури за всеки проект. По отношение на публично-частното партньорство знаете, че в закона има ограничение за инфраструктурата. Ако решим да правим публично-частно партньорство в инфраструктурата, трябва да променяме закона.
По отношение на другите форми за партньорство, обсъждаме схемата „Билд оперейд трансфър”, тоест сме на етап на обсъждане на възможни сценарии за използване на възможностите, които Китай предоставя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, госпожо вицепремиер.
Благодаря Ви.
Госпожа Павлова – за отношение към отговора на заместник министър-председателя.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо вицепремиер, и най-вече благодаря за искреността, за анализа, самоанализа, който направихте на извършеното от Вас дотук. Всичко, което чуваме, виждаме и четем, включително и от медиите, са едни добри намерения, които са много трудно реализуеми и, за съжаление, най-вероятно ще си останат само в сферата на добрите намерения.
Отговор от типа: „това е стратегически въпрос, на който се надявам, че ще търсим отговори напред”, доказва още веднъж тази теза. Нещата са ясни. Пътят към ада е осеян с добри намерения. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следва питане от народния представител Лиляна Павлова Николова относно развитие на търговско-икономическите отношения с държавата Катар.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Говорейки за инвестиции и предвид това, че Вие сте вицепремиер с ресор именно икономическото развитие и привличане на чуждестранни инвестиции, моят въпрос към Вас е и по отношение на двустранните търговско-икономически отношения с държавата Катар. В тези взаимоотношения в рамките на изминалите години бяха постигнати договорености, бяха подписани рамкови споразумения за инвестиции, както и меморандуми за разбирателство и последващи действия както в сферата на земеделието, на животновъдството, на здравеопазването, инвестиции в недвижими имоти, минно дело, балнеология, балнеоложки туризъм, и бяха проведени разговори за потенциални възможности за финансиране изграждането на скоростен път Русе-Свиленград, като част от направлението на този европейски коридор.
Именно затова моят въпрос към Вас е: каква е Вашата политика, каква е Вашата визия за това ще има ли приемственост в тези отношения? Ще се работи ли и работи ли се по подписаните вече споразумения и меморандуми в тази област? Какви действия са предприети или планирате да предприемете в тази област? И ще се продължи ли работата по отношение на, бих казала, напредналата фаза, която беше постигната, за финансиране и изграждането на скоростния път Русе-Свиленград и/или работата по него е спряла? Тъй като това е и моето впечатление, с което оставам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Госпожа Бобева – за отговор на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря.
Да, госпожо Павлова, има приемственост в работата на предишния кабинет и сегашния по отношение на Катар. Ние продължаваме да полагаме усилия за по-нататъшно активизиране на двустранните отношения. Едно от доказателствата за това е, че по инициатива на правителството бе организирана визита в Доха на 24 и 25 ноември. Няма да има време по всеки един проект и прогрес да бъдат изложени подробности в рамките на това питане. Няколко неща бих искала да посоча.
В центъра на нашите търговско-икономически взаимоотношения привличането на катарски инвестиции, включително чрез създаване на смесени предприятия между двете страни, като през ноември 2013 г. при посещението на нашата делегация бяха обсъдени някои инвестиционни проекти главно в областите като недвижими имоти, газова промишленост, селско стопанство, хранително-вкусовата промишленост и туризъм. Един от резултатите, които бяха договорени, това е, че стартират преговори с Българската банка за развитие и корпорация „Катар холдинг” за създаване на катарско-български инвестиционен фонд за развитие на малките и средните предприятия в България. Подобен фонд те са създали в Италия, Гърция и Франция и предстоят разговори с Българската банка за развитие.
По отношение на двустранната търговия, въпреки че фаворизираме инвестициите, ние считаме, че Катар притежава огромни възможности за приемане на български стоки. Въпреки че има известен растеж, все пак осем милиона щатски долара положително търговско салдо е недостатъчно за нас. Ето защо при посещението беше поставен акцент, както и на смесената комисия, по-скоро за износа и то възможно в най-кратки срокове износ на продукти на хранително-вкусовата промишленост – месо, минерална вода, закваски, млечни изделия, селскостопански продукти, медикаменти, електрическа и електронна апаратура.
На въпроса Ви какви конкретни мерки са предприети в тази посока: продължава диалогът с цел допълнително развитие и задълбочаване на взаимоотношенията ни. Също така очакваме в началото на следващата година посещение на високо равнище от Катар, на които да се обсъдят конкретните въпроси, включително „Катар холдинг”, „Катари Диар”, „Хасад Фууд” и други, в които да обсъдят прогреса по текущите проекти.
За смесената комисия казах, че предстои да бъде проведена в началото на 2014 г.. Планираме някои бизнес форуми с тях.
Ще бъдат ли продължени преговорите с Катар за изграждане на пътя Русе-Свиленград и каква е визията за реализацията? Да, въпросът за съвместното изграждане на скоростен път Русе-Свиленград също е в дневния ред на правителството. По този проект ефективни преговори са водени и се водят от страна на Министерството на регионалното развитие. Реализирането на проекта е свързано с подписването на меморандум за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и „Катар холдинг” за сътрудничество в областта на инвестициите в сферата на инфраструктурата, чийто текст е финализиран.
Същевременно от ръководството на корпорация „Катар холдинг” подчертаха, че за стартиране на проекта за изграждане на скоростния път катарската страна би искала да бъде изпълнено условието за определяне на подходящ трети партньор в проекта след оттеглянето на турската страна, който да поеме част от финансирането и да има капацитета, опита и възможностите да гарантира изграждането и експлоатацията на скоростния път Русе – Свиленград. Тоест, предстои определянето на подходящ трети партньор в проекта, след което той ще бъде придвижен напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бобева.
Госпожо Павлова, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо вицепремиер. Отново бих апелирала да конкретизираме във времето и сроковете както по отношение на предвижданите заседания и форуми, така и най-вече в конкретиката на отделните проекти, за които говорим, първо, от страна на новия съвместен фонд, който предвиждате да бъде създаден и как ще се осигури да няма припокриване на инвестициите, тъй като ние имаме аналогичен фонд, финансиран с европейски фондове. От друга страна, ако правилно сме разбрали от инициативите на правителството, има създаден такъв фонд по линия на държавното финансиране. Това ще е трети фонд, така че как ще трябва да се осигури все пак неприпокриване на финансирането и на дейностите? Иначе, разбира се, похвално е, че има приемственост.
И вторият ми въпрос е: меморандумът, който споменахте за пътя Русе-Свиленград, е готов повече от шест месеца. Защо не се подписва шест месеца, предвид това, че е готов и текстовете са съгласувани не сега, преди шест месеца?
Това, което казахте за третия партньор, ние сме наясно с това желание на катарската страна, но, съгласно българското законодателство, това също трябва да бъде проведено с процедура, а такава няма инициирана и не е планирана, но това по-скоро е коментар.
Това са моите доуточняващи въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Бобева, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: По въпроса за сроковете, разбира се, госпожо Павлова, Вие като човек, който работите в областта на инвестициите, знаете, че инвеститорите не могат да си поставят срокове. Те зависят от преговорите и това да се направят изгодни, устойчиви, взаимно одобрени условия по осъществяването на тези проекти. Тоест аз не мога да Ви кажа дали ще завърши с успех диалогът с „Катар холдинг”. Преговорите започват в началото на следващата година. Ще бъдете информирани за това кога ще приключат.
По отношение на евентуално припокриване, не зная точно за кои фондове говорите, но този инвестиционен фонд касае развитие на малките и средни предприятия основно с характер на износители. Тоест предприятия, които ще изнасят. Този фонд ще бъде и свързан и с инструментите за търговско финансиране, които Банката за развитие развива като част от своя продуктов микс.
Това, което казахте, е особено важно – да няма препокриване с други фондове. Ние в момента правим цялостен преглед на ефективността от фондовете. Например Европейската банка за възстановяване и развитие има около 16 фонда, действащи в момента, в които участва и България. Няма нито една българска фирма, която участва в тях. Тоест ние правим един цялостен преглед от гледна точка на ефективността. Ефективността се измерва с това колко компании са се възползвали от съответния финансов ресурс. Това на първото уточнение.
По отношение на Русе – Свиленград. Да, абсолютно сте права – както за Китай, така и за Катар, и за всички инвеститори от така наречените „трети страни”. Основният въпрос е, че ние трябва да подчиним взаимоотношенията си с тези инвеститори на общите правила, които са и общоевропейски. Това изисква известен момент на нагласяне на съвместните инициативи.
Искам да се върна назад към Китай. Тук Ви нося една справка, за Вас лично, за да видите, че по тази кредитна линия – 10-те милиарда, сме направили преглед по всички държави – нито една държава в Европейския съюз от Г-16 не е реализирала нито един проект.
Затова в Букурещ стана дума, че важното е държавите, които са в Европейския съюз, да се обединят по някакъв начин и да дискутираме за обща рамка за китайските инвестиции. Не трябва да пропускаме този шанс – да направим голяма крачка в търговско-икономическите си отношения с втория най-голям гигант в световната икономика, а от друга страна, да бъдем по-гъвкави и те да бъдат по-гъвкави. Търсим решение не само на двустранна, но и на многостранна основа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Бобева.
Госпожо Павлова, имате възможност за отношение. Не желаете.
Следва питане от народните представители Иван Стефанов Вълков, Димитър Бойчев Петров, Диана Иванова Йорданова, Галина Стефанова Милева-Георгиева, Снежина Минчева Маджарова и Ивелина Веселинова Василева относно политиката по децентрализация на държавните органи и институции в Република България.
Кой ще представи питането?
Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Бобева, колеги! Нашето питане касае децентрализацията в държавата като изключително важен и ключов процес, за който е необходимо да има ясна визия и политика. Децентрализацията е онова средство за разпределение на отговорности, права и ресурси, което ще позволи на гражданите да се приближат до процеса на вземане на решения. Ще ускори развитието на териториалното управление и ще повлияе благоприятно на напредъка на страната ни.
Много е важно да се отбележи, че степента на децентрализация, нагласата и готовността за нейното развитие са ярък сигнал за степента на социално-икономическото развитие на една държава, за степента на демократизация.
За преместване на администрация, за децентрализация, за деконцентрация в Европа, а и не само, се говори и се прави много. Деконцентрацията на държавната администрация е усъвършенствана форма на децентрализация, която се изразява в разширяване на самостоятелността на местните органи на държавно управление. Това способства за развитието на регионите и намалява свръх концентрацията на структурите само в столицата на държавата. Ситуирането на агенции, на държавни структури в други градове дава възможност за утвърждаване на административни центрове в различни региони на страната и превръщането им в притегателни центрове за развитието на икономиката – нещо, което със сигурност противодейства на процесите на задълбочаване на регионалните диспропорции.
Провеждането на процеса на децентрализация и декоцентрация съответства на целите на административната реформа, на Стратегията за децентрализация и на Националната стратегия за регионално развитие, приети от правителството на ГЕРБ, както и на Бялата книга на Комитета на регионите за многостепенно управление.
В България обаче първите сериозни стъпки в тази посока едва бяха направени. Процесът набра известна скорост и, за жалост, беше стопиран. Предприеха се няколко стъпки, които бяха демонстрация на добрата воля да се работи в тази посока.
Какво имам предвид? Преместването на административните структури, отговорни за сектор „Туризъм” в Пловдив – първата по-сериозна стъпка, която доказа своята успешност. Местенето на сектора в Пловдив допринесе за провеждането на доста значими събития. Идеята да се премести Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, както и Изпълнителната агенция „Морска администрация”.
Във връзка с изложеното дотук, както и във връзка с това, че се дават доста разнопосочни сигнали от министрите от Вашето правителство, нашето питане към Вас е: каква е политиката по отношение на децентрализация на държавните органи и институции в Република България, която ще води Вашето правителство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Госпожа Бобева – за отговор на въпроса в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател. Ще отговоря кратко.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вълков! С Решение № 424 от 2006 г. Министерският съвет е приел Стратегия за децентрализация за периода 2006-2015 г. Тя е дългосрочен документ, който цели да провежда националната политика за усъвършенстване на териториалното управление. В нея се определят насоките за разпределение на правомощия и финансови ресурси между централното, областното и общинското равнище на управление, целящи предоставяне на по-качествени услуги на гражданите.
В този документ беше заложено, че ръководството и координацията на стратегията се осъществява от Съвет по децентрализация на държавното управление, който е постоянно действащ консултативен орган на Министерския съвет при провеждането на държавната политика в областта на децентрализацията на държавното управление. Председател на съвета е министърът на регионалното развитие, а негови членове са заместник-министри и представители на органите на местното самоуправление. Важно е да се отбележи, че членовете на съвета от централната и местната власт са представени равнопоставено, тоест въпросите в тази сфера се решават съвместно.
Стратегията за децентрализация се осъществява чрез четиригодишни програми, в които са предвидени конкретни мерки за постигане на заложените стратегически цели. Първата програма обхващаше периода 2006-2009 г., а втората – периода 2010-2013 г. Предстои да се приеме следващата програма, която поради изтичане на периода на действие на стратегията през 2015 г. ще обхване период от две години – 2014 и 2015.
От сформирането му до момента правителството провежда последователни стъпки за възстановяване на процеса на децентрализация, който през последните години протичаше с бавни темпове. Обективната оценка показва, че от средата на 2011 г. изпълнението на програмата за децентрализация практически беше преустановено.
Показателно за това е сливането на Съвета по децентрализация на държавното управление и Съвета за административната реформа в края на 2011 г. Сливането беше предприето с оглед оптимизиране координацията на реформата в администрацията и процеса на децентрализация, но не оказа положителен ефект върху процеса на децентрализация. От сливането на двата съвета до края на 2012 г. не е проведено заседание на разширения състав на Съвета за административна реформа, който би следвало да съответства на състава на стратегията.
В програмата на сегашното правителство са включени конкретни ангажименти за възстановяване на процеса на децентрализация, в това число – фискална децентрализация, като поетапно се преотстъпват функции и ресурси от централната към местната власт.
Първата стъпка в тази посока бе приемането на Постановление № 157 от 1 август 2013 г., с което се възстанови Съветът по децентрализация на държавното управление като постоянно действащ орган. На първото заседание на съвета на 12 септември беше приета работна програма до края на 2013 г., съдържаща шест ключови мерки за децентрализация:
1. анализ на териториалното разпределение на данъка върху доходите на физическите лица и разработване варианти за определяне на местен данък;
2. сравнителен анализ на общини, на дефицити и излишъци, предложения за намаляване на структурните дефицити за 2014 г.;
3. промени в Закона за публичните финанси, отразяващи конституционно определената самостоятелност на общинските бюджети;
4. предложения за трайно регламентиране на отговорността по налаганите финансови корекции в нормативен акт;
5. изготвяне на предложения за взаимносвързани промени в изравнителната субсидия и в обхвата на делегираните дейности;
6. изготвяне на проект на Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация.
На 17 декември е планирано да се проведе второто заседание на съвета, на което е предвидено да се приеме Програмата за изпълнение на Стратегията за периода 2014-2015 г. Предложените мерки, които да се включат в програмата, са обобщени, представени на всички институции и съгласувани.
На 13 октомври се подписа Споразумение за сътрудничество между правителството и Националното сдружение на общините в Република България, в което се потвърждава общата воля за развитие на процеса на децентрализация, както и за реални последователни реформи.
От гореизложеното е видно, че за краткото време на работа от това правителство бяха извършени конкретни мерки за възстановяване на процеса на децентрализация. Този процес ще бъде продължен в рамките на изпълнението на Програмата за 2014-2015 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Бобева.
Два уточняващи въпроса – заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Бобева, внимателно слушах отговора Ви. На негова база и на база на изявленията на различни министри от Вашето правителство мога да Ви кажа, че аз и моите колеги имаме сериозни притеснения относно изпълнението на тази децентрализация, за която говорим, основно в две насоки.
Първата е, че липсва приемственост между предишното и сегашното правителство.
Втората е по отношение на разнопосочни сигнали и изявления, които дават Вашите министри.
Да започнем с това, че преди няколко седмици от тази трибуна министърът на транспорта даде изявление, че „Морска администрация” ще бъде прехвърлена във Варна – нещо, за което се работи наистина от един известен период от време, повече от година. Това ние също го адмирираме, но няма критерии, по които да бъдат определени причините, по които ще бъде направено това прехвърляне.
В същото време от Министерството на икономиката бе заявено, че това звено „Туризъм”, което преди повече от година беше прехвърлено в Пловдив, доказа се необходимостта от това прехвърляне и ефективността от неговата работа, отново ще бъде върнато в София. След като беше неглижиран един цял сектор, осигуряващ близо 15% от брутния вътрешен продукт, като туризма, той отново ще бъде върнат в София.
Говорим за деконцентрация, за децентрализация, а в същото време спираме една готова процедура по прехвърлянето на една Изпълнителна агенция за рибарство и аквакултури в Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпросът Ви, господин Вълков! Имате по-малко от 10 секунди.
ИВАН ВЪЛКОВ: Добре.
За нея има решение на Министерския съвет. Тя вече трябваше да бъде прехвърлена в Бургас. За нея е ремонтирана сграда, за което са дадени 150 хил. лв.
Няма установени критерии, по които се извършва тази деконцентрация или децентрализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Въпросът Ви!
ИВАН ВЪЛКОВ: Един момент. Завършвам, господин председателстващ.
Мисълта ми е, че не би трябвало един от критериите за прехвърлянето на съответните изпълнителни агенции или сектори, да е това кой министър къде е роден или къде живее. Затова ще бъде добре да ни запознаете с програмата, за която казахте, че трябва да бъде изготвена, по реализирането на Стратегията за 2014-2015 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви и аз.
Моля Ви, спазвайте времето. Вие прескочихте с 40 секунди над нормата.
Заповядайте, госпожо Бобева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател.
С отговорите аз ще икономисам тези 40 секунди.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз си мисля, че децентрализацията е нещо много по-важно и стратегическо, отколкото прехвърлянето на служби от едно място на друго в страната. Въпросът за това коя администрация къде териториално да бъде не е въпрос на децентрализация.
Децентрализацията означава да децентрализираш финансови ресурси, да привлечеш инвестиции в регионите, които се нуждаят най-много от това, да създадеш условия за равен достъп до публични услуги в тези региони, в които имаш по-ограничен достъп, да развиеш образователната си система в регионите, в които е най-ниско образованието. Тоест това е един цялостен въпрос.
Едва ли приоритет на правителството е да размества административните служби от едно място на друго, а по-скоро да акумулира тази енергия в реализирането на програмата, за която говорим.
Разбира се, че ще я предоставим на народните представители. Тя ще бъде публично достояние на сайта на Министерския съвет и всеки ще може да се възползва от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз на госпожа Бобева.
Отношение към отговора на госпожа Бобева – заповядайте, госпожо Василева.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа вицепремиери, колеги! Уважаема госпожо Бобева, безспорно споделям Вашето разбиране за това каква трябва да бъде всеобщата цел за развитието на държавата ни, но бих казала, че това, за което говорихте, по-скоро съответства на определението за така нареченото „балансирано териториално развитие”.
Що се отнася до децентрализацията, аз изрично в началото подчертах, че деконцентрацията е част от процеса на децентрализация. В този смисъл не разбираме защо е липсата на приемственост, защо се дават разнопосочни сигнали от различни членове на Вашето правителство, защо се стопират действия като това, касаещо преместването на администрацията на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури – нещо, за което целият процес на подготовка е преминал? Вие казахте „Стоп!” в момента, в който просто папките трябваше да се преместят от сградата в София в сградата в Бургас. Защо правите това?
Защо няма ясна визия и политика относно продължаване на стъпките, които са предприети? Разбира се, ние вървим към надграждане, към развитие, но това не означава, че трябва да се отрича всичко направено дотук, че трябва да се работи в посока противодействие и отказ от всичко добро, направено дотук.
В този смисъл аз апелирам към това правителството да преосмисли своята позиция относно Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, защото, както упоменахме, децентрализацията – това е нещо, което може да обхване много по-широк кръг въпроси и да даде решения на много по-широк обхват от въпроси, отколкото ако всеки път започваме от нулата, ако всеки път започваме отначало.
Надяваме се на разумен подход. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, госпожо Василева.
Това беше последното питане към госпожа Даниела Бобева – заместник министър-председател по икономическото развитие. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към госпожа Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието.
Въпросът е от народния представител Снежина Минчева Маджарова относно назначаване на ръководител на съдиите по вписванията в района на Софийския районен съд.
Заповядайте, госпожо Маджарова.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, колеги! Уважаема госпожо министър на правосъдието, ръководител на съдиите по вписванията в района на Софийския районен съд до 17 ноември тази година е госпожа Илиана Дикова – съдия с 15-годишен стаж като съдия по вписванията и два мандата председател на Асоциацията на съдиите по вписванията.
Съгласно чл. 289, ал. 1 от Закона за съдебната власт службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията – единият от тях с доказани професионални качества, се назначава от министъра на правосъдието за ръководител за срок от пет години с право на повторно назначаване.
След изтичане на мандата на госпожа Дикова за повторното й назначение е направено предложение от председателя на Софийския районен съд. Въпреки това предложение на прекия ръководител, за ръководител на Служба по вписванията – София, е назначена госпожа Седифе Мехмедова.
Съдия Мехмедова е съдия по вписванията от 2007 г. Назначена е месец ноември 2007 г., като непосредствено след това е ползвала и отпуск по майчинство. Професионалният й опит в тази област е не повече от 3-4 години.
Законът за съдебната власт поставя като критерии за назначаването на ръководител на съдиите по вписванията „доказани професионални качества”.
Във връзка с гореизложеното моля да ми отговорите на следния въпрос: по какъв критерий – образование, стаж, допълнителна квалификация, административен опит, признание от обществото като професионалист и прочее, е била назначена за ръководител на съдиите по вписванията в най-големия районен съд в страната – районът на град София, съдия Седифе Мехмедова, като посочите според Вас какъв смисъл е вложил законодателят в понятието „доказани професионални качества” и как това разбиране е обусловило решението за назначаването на съдия Мехмедова за ръководител при повече от 10 години…
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето Ви изтича!
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА: …За ръководител при повече от 10 съдии с над 10-годишен съдийски стаж в същата служба?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Маджарова.
Госпожо Златанова, имате думата, за да отговорите на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Маджарова! В началото на месец ноември 2012 г. председателят на Софийския районен съд уведомява министъра на правосъдието, че мандатът на съдията по вписванията Илиана Дикова като ръководител на Службата по вписванията изтича на 17 ноември 2013 г. и моли да се предприемат необходимите стъпки за назначаване на ръководител с нов мандат. В същото писмо се прави предложение госпожа Илиана Дикова да бъде назначена повторно за ръководител, тъй като тя е с доказани професионални и морални качества, притежава ръководни умения и такива за работа в екип, демонстрира отлични комуникативни способности и изпълнява професионалните си задължения съвестно и отговорно. Предложението не е мотивирано с допълнителни критерии като например посочените във Вашето запитване – допълнителна квалификация и признание на обществото като професионалист.
Във връзка с предложението на председателя на Софийския районен съд Министерството на правосъдието извърши служебна проверка на досието на госпожа Дикова и установи, че тя няма наложени наказания и образувани дисциплинарни производства. В същото време е установено, че по повод на Заповед № 299 от 5 март 2013 г. на министъра на правосъдието е извършена проверка, при която е констатирана недобра организация на работата между съдиите по вписванията и служителите на Агенцията по вписванията. Проверката е констатирала необходимостта от предприемането на незабавни мерки, тъй като са установени пропуски при поддържането, подреждането, описа и пълнотата на съдържанието на документацията. Освен това е установено, че липсват правила за работа в архива на Службата по вписванията в София. Архивът на завещанията не е отделен в самостоятелно помещение, достъп до което да имат само поименно определени служители от Имотен регистър и не е осигурено видеонаблюдение в служебното помещение на архива и всякакви средства, осигуряващи защита и охрана на актовете.
Вследствие на извършената проверка се препоръчва да се изработят Вътрешни правила за работа в Службата по вписванията в София, включващи и Правила за координиране на дейността на служителите от Службата по вписванията в София с тази на съдиите по вписвания при Софийския районен съд. В тази насока многократно са отправяни предписания и препоръки от министъра на правосъдието. Тези констатации са потвърдени и при двете извършени проверки – през 2008 и 2013 г. Те показват не само че са застрашени правата на гражданите, свързани със съхраняваната документация, но и че госпожа Дикова като ръководител на Службата по вписванията не е осъществила своите контролни правомощия.
Това ми дава основание да не приема кандидатурата й за нов мандат като ръководител на Службата по вписванията.
В Службата по вписванията при Софийския районен съд...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето изтече, госпожо Златанова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: ... работят 21 съдии с различен професионален опит и стаж, но изискването на закона за заемането на длъжността „ръководител” е единствено за притежаване на необходимите професионални качества. Законодателят не е дал тълкуване на понятието „професионални качества” и аз считам, че за такива трябва да се вземат предвид съвестното изпълнение на задълженията, липсата на наказания, оплаквания или сигнали и достатъчен професионален опит.
Считам също така, че голяма част от съдиите по вписванията в Софийския районен съд притежават тези качества...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, госпожо Златанова. След това ще имате възможност в дупликата да добавите онова, което смятате за необходимо. Благодаря.
Госпожо Маджарова, имате възможност за реплика – две минути.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Златанова, в отговора си Вие всъщност не обяснихте защо не сте назначили отново един доказан професионалист като съдия Илиана Дикова за административен ръководител на службата, не отговорихте на конкретно поставените от мен въпроси или поне не Ви бе дадена тази възможност окончателно.
Моят въпрос обаче е провокиран от нещо по-различно, не толкова лично. Ще мотивирам въпроса по този начин: последният Доклад на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка в областта на съдебната реформа е поставен въпросът за ключови назначения на магистрати, липсата на прозрачност и обективност и твърденията за политическо влияние в съдебната система. Във фокуса на общественото внимание са назначенията, които извършва Висшият съдебен съвет относно кариерното израстване на магистратите и назначенията на административните ръководители. Но и министърът на правосъдието има немалка компетентност в това отношение. Той назначава съдиите по вписвания и държавните съдебни изпълнители. Съдиите по вписванията се назначават след провеждане на конкурс, но административните ръководители – единствено по преценка на министъра.
Основният принцип, заложен в Закона за съдебната власт, е политическата неутралност на българските магистрати. Затова аз Ви моля да отговорите на въпроса, повдигнат в много български медии: вярно ли е, че съдия Садифе Мехмедова е била избрана измежду 21 магистрати, сред които тя е една от тези с най-малко опит, заради факта, че е дъщеря на областен координатор на ДПС в Търговище и снаха на Недим Генджев? Не се ли притеснявате, че с подобни назначения самата Вие допринасяте за слабото обществено доверие в съдебната власт? Във връзка с очаквания в началото на следващата година силно критичен доклад на Европейската комисия за правосъдието и вътрешния ред, обявихте по медиите, че отговорността е обща и всеки може да се разпознае в предстоящия доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, госпожо Маджарова.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА: Завършвам, господин председател.
Няма някой, който да може да каже: „В това не съм участвал”. Заявихте, че мерките за промени в съдебната система са насочени към подобряване работата и качеството на човешките ресурси. Добавихте, че не е необходимо в Конституцията да бъдат записани текстове, които да осигуряват независимостта на магистратите, включително от политически влияния.
Не се ли притеснявате, уважаема госпожо Златанова...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, приключвайте.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА: ...че с подобни назначения самата Вие нарушавате заявените от Вас принципи и с действията си ще допринесете за критичността на доклада? Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Златанова, имате възможност за дуплика – две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Госпожо Маджарова, не познавате законите. Съдиите по вписванията не са магистрати. Именно затова се назначават от министъра на правосъдието, а не от Висшия съдебен съвет, както всички останали магистрати.
Ще дочета отговора в тези две минути, ако позволите.
В Службата по вписванията при Софийския районен съд работят 21 съдии с различен професионален опит и стаж. Изискването на закона за заемането на длъжността „ръководител” е единствено за притежаване на необходимите професионални качества. Законодателят не е дал тълкуване на понятието „професионални качества” и аз считам, че за такива трябва да се вземат предвид съвестното изпълнение на задълженията, липсата на наказания, оплаквания или сигнали и достатъчно професионален опит.
Считам също така, че голяма част от съдиите по вписванията в Софийския районен съд притежават тези качества. Друг е въпросът колко от тях биха поели предизвикателството и отговорността да бъдат ръководители.
Що се отнася до критериите, посочени от Вас, бих искала да отбележа, че съм се ръководила единствено от изискванията на Закона за съдебната власт и волята на кандидатите да приемат предложението. Считам, че други критерии за подбор, посочени във Вашия въпрос, биха били дискриминационни.
Госпожа Мехмедова заема длъжността „съдия по вписванията” след проведен конкурс през 2007 г. Отговаря на изискванията на чл. 289, ал. 1 от Закона за съдебната власт, притежава необходимите професионални качества, не е наказвана, не са постъпвали сигнали и оплаквания срещу дейността й на съдия по вписванията, като предишният й професионален опит е дал увереност, че ще изпълни дадените препоръки от проверките и ще се защитят имуществените права на гражданите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Златанова.
Това беше единственият въпрос към госпожа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието. Благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Уважаеми дами и господа, преди да преминем нататък, искам да Ви съобщя, че времето за парламентарен контрол ще бъде продължено до 14,30 ч. – за компенсация на изразходваното време за изявления от името на парламентарни групи.
Следват четири въпроса към господин Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи.
Първият въпрос е от народните представители Румен Иванов Иванов, Цветан Генчев Цветанов, Стефан Иванов Дедев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев относно условията за настаняване и размера на изразходваните средства за командированите служители за Министерството на вътрешните работи за охрана на държавната граница и за протестите в София.
Въпросът ще представи господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин вицепремиер! В рамките на миналата седмица и миналия месец по една от националните телевизии беше излъчен репортаж за хотела и условията при настаняване на командировани служители на министерството от провинцията за охрана на протестите в София. Във връзка с това според нас е необходимо обществеността да получи отговор на въпроса: при какви условия са настанявани служителите и какъв е размерът на изразходваните средства за командироването на полицаи за охрана на държавната граница и на протестите в София?
В края на месец юли тази година Министерският съвет одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета на МВР, с които ведомството да се разплати за извънредния труд и да покрие необходимите разходи за организиране на охраната и опазване на обществения ред.
Господин министър, колко са изразходваните средства от втората половина на месец юни досега по бюджета на МВР за командированите служители и какви са условията, при които се настаняват, охраняващите протестите в София, и тези, които охраняват държавната граница в изпълнение на плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Дедев.
Господин заместник министър-председател, имате думата за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дедев, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви информирам следното.
От месец юни 2013 г. досега за охрана на гражданските протести в столицата са били командировани общо 7927 служители от 27 областни дирекции на Министерството на вътрешните работи в цялата страна. Към момента изчислените разходи за командированите от съответните дирекции и положеният от тях извънреден труд възлизат на 234 хил. 882 лв.
Общият размер на изчислените извънредни разходи на министерството по охрана на гражданските протести в София е 1 млн. 834 хил. 243 лв. В тази сума са включени и парите за нощувки на общо 700 служители на МВР. Те са командировани за охрана на обществения ред в София за визирания във въпроса Ви период – от 12 до 17 ноември 2013 г. За целта дирекция „Управление на собствеността и социални дейности” в МВР извършва проучване: какви са възможностите за настаняване, на каква цена и за колко денонощия. При положение че ще нощуват голям брой държавни служители за няколко денонощия, критериите за избор на хотели са: най-ниски ценови предложения и условията за дислокация.
На основата на тези критерии са договорени цени за нощувки на стойност 25 лв. на човек на ден, със закуска в двойна стая в хотел „Родина” и на стойност 33 лв. на човек на ден, със закуска в двойна стая в Парк хотел „Москва”. Тези цени са в рамките на утвърдените със заповед на министъра на вътрешните работи квартирни и финансови средства за една нощувка.
За реализиране на засилените мерки за контрол на границата, от средата на юни до момента, в зоната на отговорност на Регионална дирекция „Гранична полиция” Елхово са командировани общо 611 служители от останалите териториални звена на Главна дирекция „Гранична полиция”. След приемането от Министерския съвет на плана за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск, със заповед на министъра на вътрешните работи е стартирана специализирана полицейска операция за 100% физическа охрана на най-чувствителните участъци на българо-турската граница. За участие в операцията за всеки 15 дни се командироват допълнителни сили и средства от Главна дирекция „Национална полиция”, областните дирекции на МВР и дирекция „Управление на собствеността и социални дейности”.
За периода от 8 до 15 ноември 2013 г. в разпореждане на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” са предадени общо 878 служители за изпълнение на задачи по наблюдение на държавната граница и пресичане на опитите за незаконно преминаване. От средата на юни 2013 г. досега изчислените разходи за командированите служители и положеният от тях извънреден труд възлизат на 1 млн. 762 хил. 848 лв. Командированите служители са настанявани в хотелски комплекси или обекти в Елхово, Болярово, Сливен, Ямбол и Свиленград. На основата на тези критерии са договорени цени за нощувки на командированите на стойност 20 лв. Цените са в рамките на утвърдените командировъчни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплика от името на питащите?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател, ще бъда много кратък.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители, през последните няколко седмици наблюдаваме контраст в условията, при които пребивават полицаите, охраняващи протестите на територията на София и полицаите, които охраняват границата.
Господин министър, радвам се, че в преговори с хотели сте успели да постигнете цени, които няма да натоварят бюджета на Министерството на вътрешните работи, но, за съжаление, през последните особено две седмици станахме свидетели на репортажи на различни медии, които показаха не добри условия, бих се изразил съвсем условно, особено за полицаите, командировани на границата. В крайна сметка хубаво би било като ръководство на министерството да докажете на всички български граждани, че работата, която трябва да извършат и едните, и другите полицаи, е полезна за българското общество, от една страна, и, от друга страна, че не трябва да има абсолютно никаква разлика в това при какви условия пребивават едните полицаи и при какви условия пребивават другите полицаи.
Пожелавам Ви успех, защото към настоящия момент виждаме огромни разлики между това, което се случва в София и което се случва на границата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ципов.
Господин Йовчев, имате възможност за дуплика – две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ципов, съгласен съм с направената от Вас констатация – условията, при които трябва да изпълняват задълженията си колегите, които в момента работят пряко, директно на българо-турската граница, са лоши.
Искам да Ви уверя, че правим всичко възможно да подобрим тези условия. Направихме редица стъпки в тази посока, които, разбира се, не са достатъчни. Уверявам Ви, че бих искал и лично аз ще направя всичко възможно наистина да осигурим такива условия на труд, каквито е необходимо и каквито те би трябвало да имат. За жалост, не винаги нашите желания могат да съвпаднат с възможностите, които имаме, и в случая става дума именно за това. Уверявам Ви, че продължаваме да полагаме усилия и се надяваме да успеем в кратък период от време още да подобрим условията на колегите, които охраняват българо-турската граница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Йовчев.
Следващият въпрос е от народния представител Борис Цветков Цветков относно предприетите действия във връзка с възникнало напрежение и граждански протести срещу незаконни действия и строеж.
Господин Цветков, заповядайте.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер и министър, на 21 ноември тази година към 16,00 ч. група работници изсичат всички дървета на детската площадка на ул. „Андрей Николов” в район Слатина, град София. Предварително площадката е оградена с висока ограда, охранявана е от нарочно наета фирма и с монтирани видеокамери, следящи обстановката около обекта.
За отсичането на дърветата въпросните лица не разполагат с никакви разрешения, но въпреки това, организирани от инвеститора, го правят. Впоследствие, на заседание на Постоянната комисия по екология на Столичния общински съвет се изяснява, че разрешението за строеж на въпросната площадка е издадено в много нарушения. Необходимостта за наличие на ограда на обекта е отпаднала и служи единствено за защита на противозаконните действия на инвеститора по изсичането на наличните 37 дървета на площадката. Органите на МВР са задържали извършителите на незаконната сеч, както и едно от лицата, опитващо се да предотврати това беззаконие.
Във връзка с изложеното се обръщам към Вас със следните въпроси: какъв е резултатът от предварителните следствени действия за организираното противозаконно изсичане на дърветата на въпросния адрес? Какъв е резултатът от предварителните следствени действия за лицето/лицата, противопоставящо се на незаконното изсичане на дърветата? Какво ще предприемете, при положение че се окаже, че въпросните лица правомерно са защитавали обществения интерес, а едно от тях заради тази си дейност е предстояло над 20 часа в Първо районно управление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Цветков.
Господин министър, имате думата за отговор на поставения въпрос в рамките на 3 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цветков, по повод на отправения от Вас въпрос мога да Ви предоставя следната информация.
На 20 ноември 2013 г. в 16,55 ч. на тел. 112 в Първо районно управление на столицата е постъпил сигнал, че на строителната площадка на посочения от Вас адрес се режат дървета. Веднага на място е изпратен полицейски автопатрул. Пред служителите на МВР граждани, които живеят в съседство на строителния обект, подават сигнал, че строителите са изрязали всички дървета, без да имат необходимото разрешение за това. Извършена е проверка от полицейските служители. Направени са два огледа, разпитани са свидетели и са иззети веществени доказателства. Извършен е оглед от главния експерт в отдел „Инженерна инфраструктура, благоустройство и екология” в район „Слатина” при Столична община. По негови данни към юни 2012 г. в имота е имало 38 броя дървета от различен вид. На 21 ноември 2013 г. главният експерт констатира, че не е издадено разрешение за отсичане на дървета на същия частен имот.
Това е направено в нарушение на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столичната община. По случая в Първо районно управление е образувано досъдебно производство. Досъдебното производство е водено срещу три лица – Неджатин Алачки, Юсуф Мекльоф и Иван Вакъфчиев. Материалите по делото са докладвани на наблюдаващия прокурор при Софийска районна прокуратура и той е дал допълнителни указания. Към момента разследването продължава.
На 20 ноември 2013 г. в 22,23 ч. отново в Първо районно управление е получен сигнал от служители на охранителна фирма АСО „Сириус”. Според сигнала, на строителната площадка са хвърляни камъни по кабинката и видеокамерите, разположени в обекта. Унищожени са стъкло на охранителната будка и четири камери за видеоконтрол. Веднага на място е изпратен полицейски автопатрул. Извършен е оглед и са разпитани свидетели, които са очевидци на станалото.
След преглед на записи от камерите е установен един от извършителите на деянието – Юлиан Атанасов. Същият е задържан за 24 часа. Той предава доброволно една от охранителните камери и дава съответните обяснения. В тях заявява, че е протестирал срещу строежа и в състояние на афект е отскубнал една от охранителните камери. По случая е образувано досъдебно производство. Материалите са докладвани на наблюдаващия прокурор. След допълнителни указания на прокурора, работата продължава. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Йовчев.
Господин Цветков, имате думата за реплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Гражданите и данъкоплатците в страната, в това число и от нашия 24. многомандатен избирателен район в район „Слатина”, очакват от всички нас, техните представители, в законодателната, изпълнителната и местната власт да им отстояваме правата и интересите, да защитаваме обществения интерес, тяхното жизнено пространство с всички, предоставени от закона ни правомощия. Ето затова аз разбирам хората, които, освен че са искали и не са получили адекватни реакции от властите, са предприели законови форми на протест и на защита на обществения интерес и на тяхното жизнено пространство и собственост. Това обстоятелство се надявам да бъде отчетено при изясняване на действията на хората с активна гражданска позиция, които, защитавайки обществения интерес, вероятно волно или неволно са повредили камера или някакво друго имущество на инвеститора, който на всяка цена и с многобройни нарушения иска да построи поредния блок върху една от последните детски площадки в този комплекс от много блокове.
Сезирали сме Столична община, РДНСК, прокуратурата и други съответни институции с искане за отмяна на това издадено с много нарушения строително разрешение за премахване на оградата, на която предназначението е отпаднало, за разследване на цялата сделка по придобиване на тази собственост, защото гражданите претендират, че при плащането на апартаментите са заплащали и право на строеж и на озеленената площ.
Обръщам се към Вас с настоятелна молба с всичките си действия служителите на министерството да съдействат на гражданите при защитата и отстояването на тяхното жизнено пространство и на обществения интерес от посегателствата на недобронамерени и незаконосъобразни действия, каквито има много констатирани в случая, както сам Вие подчертахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Цветков.
Желаете ли дуплика, господин министър? Не.
Благодаря.
Следва въпрос от народните представители Ирена Любенова Соколова и Стефан Иванов Дедев относно кадровата политика на Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, госпожо Соколова, да развиете въпроса.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, моят въпрос е относно кадровата политика в Министерството на вътрешните работи и ще Ви предложа казус, който е мотивирал задаването му.
Съставът на Института по психология на МВР е този, който ме провокира. Визирам новоназначеният началник на отдел „Оперативна психология”, който няма нито един ден опит в областта на криминалната психология, консултативната и специализираната подготовка, няма ниво на специализирани умения и нито един документ за ниво на компетентност в тези специфични, изключително фрагментирани области.
Уважаеми господин министър, този човек преди това десет години е бил далече от системата – бил е наемник. Как ще убедите мен и колегите от Института по психология на МВР, колегите от системата на МВР и службите, че не умишлено и не нарочно сте прокудили, отстранили опитните хора, хора с компетентност, с хабилитация и множество трудове – тези, които създадоха в България криминалната психология преди 15 години, които я установиха, че не сте ги отстранили нарочно и че не сте се обградили с „калинки”? Съжалявам, че използвам този термин, но той вече е нарицателен.
Затова моя въпрос към Вас е: бихте ли посочили броя на временно назначените ръководители на ниво от заместник-началник на районно управление на МВР нагоре, както и на идентичните длъжности в системата на „Пожарна и аварийна безопасност” и какво налага отлагането във времето на процедурата по обявяване на конкурси за директори на ОДМВР? Дали задържането на позицията „временно назначен на длъжността” ще продължи до приемане на поправките в Закона за МВР? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Соколова.
Господин министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, съвсем накратко ще се опитам да отговоря на въпроса, който Вие зададохте и който няма общо с въпроса, който писмено ми предоставихте. Ако желаете да Ви отговоря за служителите от Института по психология, които са напуснали системата, попитайте ме, с най-голямо удоволствие ще го направя. Искам да Ви кажа, че констатациите, които се опитахте да предложите на всички тук, съществено се разминават с реалността. Мисля, че ще стане един добър дебат.
Във връзка с поставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация. Съгласно чл. 192 от Закона за МВР държавните служители в министерството могат да бъдат назначавани временно на вакантни длъжности от същата или следваща по-висока категория до заемането й или при отсъствие на титуляра над 30 дни. Редът за временното назначаване е определен с Наредба № Iз-2525 от 14 декември 2012 г. за преминаване на държавна служба в МВР. Държавните служители се назначават със заповед от съответния орган по назначаването за срок до една година. Временното назначаване на длъжности от следващата по-висока категория се прилага по изключение при липса на подходящ служител от същата категория. Вакантните длъжности, заети от временно назначени служители, се включват приоритетно в конкурсите за израстване в категория. Временното назначаване се прекратява със заповед на органа по назначаването, след изтичане на определения в заповедта срок, при завръщане на титуляра, при заемане на длъжността или при съкращаване на длъжността.
При спазване на горните процедури към настоящия момент Столична дирекция на вътрешните работи, областните дирекции, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” има издадени заповеди за временно назначаване на 103-ма държавни служители на ръководни длъжности. Те са разпределени, както следва:
- Столична дирекция на вътрешните работи, областните дирекции в страната – общо 79;
- Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – общо 24 служители.
За заемането на длъжностите директори на областните дирекции е необходимо провеждането на конкурс. Спечелилите кандидати се назначават на длъжност след преминаване на съответната професионална подготовка. Тази подготовка се придобива по време на специализирани курсове в Академията на МВР за повишаване на професионалната квалификация и за израстване в категория „Б”, която е необходима за заемане на ръководни длъжности. С оглед изпълнения капацитет на Академията на МВР не е възможно да бъде организиран такъв курс до края на 2013 г.
Съгласно законовите си правомощия министърът на вътрешните работи временно назначава държавни служители на длъжности директори на областни дирекции по реда и при условията на чл. 192 от Закона за МВР. Временното назначаване на държавни служители в Министерството на вътрешните работи е законова форма за заемане на вакантни длъжности, като същата се предвижда и в Проекта за новия закон за МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Йовчев.
Заповядайте за реплика, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, неслучайно попитах във въпроса си дали временно назначените на длъжността ще продължат да бъдат на ръководни постове по тази си експертиза до приемането на Закона за МВР, защото при заложените нови правила в Закона за МВР всички, които са на позиция временно назначени на длъжността, могат да бъдат назначени за титуляри без конкурс. За справка предлагам Глава „Назначаване и израстване в държавната служба”.
Не се следва принципът на професионалния авторитет на конкурсното начало, а помним всички, че са дадени осем милиона по Програма „Развитие на човешките ресурси” именно за изграждане на умения и развиване на капацитет на висшите кадри в системата.
Всъщност с новия Закон за МВР искате да премахнете категориите, с което се заличават различията в компетентността, професионализма и обективността на качествата на кадрите. Подборът ще се прави само за първоначално назначаване – да, така както казахте, само за да се постъпи на длъжността, но не и после, когато се израства в кариерата.
Конкурсите за преминаване от категория в категория бяха и продължават да са задължителни от „Е”, „Да” и така нататък до „А”, но само по стария закон. А когато се приеме новият?
Смяната на служителите по Ваши думи, господин Йовчев, цитирам по памет тук: „единствено вследствие на оценка на професионални критерии и постигнати резултати”. Защо тогава се наложи смяната на директора на ОДМВР – Велико Търново или Габрово, при положение че точно службата във Велико Търново беше цитирана във всички доклади на МВР с много висока разкриваемост на криминални престъпления – над 85%?
Началникът на сектор „Убийства” в СДВР е понижен като началник на криминално звено в Шесто Районно с подобни аргументи – че е незадоволителна работата му и е ниска разкриваемостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, госпожо!
ИРЕНА СОКОЛОВА: За тази година той отново има 85% разкриваемост.
В момента голяма част от Вашите служители твърдят, че има безпрецедентна, безпринципна смяна на хора и разчистване на сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля Ви, времето изтече!
ИРЕНА СОКОЛОВА: Пак ще Ви върна на темата за Института по психология на МВР, но със следващия въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз благодаря.
Желаете ли дуплика, господин министър?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, няма как в рамките на две минути да Ви отговоря на толкова много казуси, които Вие поставяте, и по този начин ме поставяте в положение, от което всички присъстващи в залата, а може би и зрителите, остават с впечатлението, че едва ли не се случва нещо, а искам да Ви уверя, че въобще не е така.
Първо, по новия Закон за Министерството на вътрешните работи ще бъде премахната една практика, която мъчи и души системата по мнението на всички, които работят в нея или които са работили много дълъг период от време, която създава предпоставки единствено за изключително забавяне на процедурите, изключително тромаво провеждане и дори накрая в определени случаи провеждане на конкурси, които нямат абсолютно нищо общо с реалните конкурси, които трябва да бъдат проведени.
В новия Закон за Министерството на вътрешните работи предвиждаме в процедурата по израстване в кариера, първо, да има ясно кариерно развитие, процедурата за израстване в кариерното развитие да бъде свързана с обективна оценка на постигнатото от тях, на резултатите, които постигат, на тяхната компетентност, квалификация и опит и на интегритета им към системата. Това нещо ще бъде регламентирано в допълнителни нормативни документи. Уверявам Ви, че това, което ще постигнем с новия закон, ще бъде една гъвкава, бърза процедура, основана изцяло и само на обективни критерии.
По отношение на това, което казвате за чистки или за безпринципни назначения и понижения, моля за всичките тези случаи, които имате, или сезирайте конкретните органи, или наистина дайте да ги дискутираме един по един. Готов съм да отговоря на всеки от Вашите въпроси и съм убеден, че ще предоставя абсолютно достатъчно аргументи за всяка една от кадровите промени и назначения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Случаят в Областна дирекция – Велико Търново, далеч не е така, както го представяте. Наистина искам да Ви окуража да ми зададете този въпрос, за да стане ясно на народните представители и на гражданите за какво става въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви.
Следва въпрос от народния представител Ирена Любенова Соколова относно приложното поле на дейността на кадрите от Института по психология – МВР, и възможностите за използване на тяхната експертиза и умения.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В първите четиридесет дни на протестите, на които сме свидетели и до ден-днешен, нямаше барикади между групите протестиращи и полицаите.
Институтът по психология на МВР с неговия експертен състав и ресурс беше използван да разработи и да включи в поведенческата матрица на правоохранителните органи специфичен арсенал от умения за работа в среда на масови безредици. Институтът има основен принос в обучението на органите на реда. Тук визирам специалната програма „Атиконфликт Полиция”, с която нашата полиция би трябвало да се гордее много. Беше създадено такова доверително отношение и близост с гражданите, което всички виждахме и което медийно се отразяваше много добре. Доста полицаи – всъщност точно определен брой полицаи, носеха едни специални жилетки, наречени „Антиконфликт”. Те ги поставяха в позицията на доверен човек, приятел, полицай за контакт и полицай за диалог.
В нощта на 23 срещу 24 обаче или както ще бъде запомнена „Нощта на белия автобус”, някой е посъветвал главния секретар по негови думи, поне така твърди той, да бъдат свалени жилетките. Моят въпрос е: защо?
Задавам въпроса си, защото нощта на 23-ти остава обвита в мистерия относно лицата и институциите, поели отговорността. Тук ще цитирам Светлозар Лазаров: „Психолозите на МВР ни посъветваха, че на практика тази вечер по начина, по който изглежда протестът, с оглед на една специфична част лица, присъстващи на място, че не е целесъобразно да се влиза в комуникация с тях. Тоест нямаше възможност за комуникация, за диалог, за прилагане на тези механизми...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Соколова, приключвайте!
ИРЕНА СОКОЛОВА: „... които прилагахме в предишните дни в диалог с „Антиконфликт” екипите. Светлозар Лазаров: Това тази вечер не беше приложимо според психолога, който присъстваше. Имам своите обяснения...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте!
ИРЕНА СОКОЛОВА: Моля да ми отговорите, господин министър: по какъв начин използвате ресурса на Института по психология на МВР при ескалацията на напрежението през последните 160 дни на протестите и какви указания конкретно Ви дадоха специалистите от института вечерта на 24 юли в периода на протестите от началото досега? Какви действия предприехте по препоръка на социалните и кризисни психолози, работещи в Института по психология на МВР, съответно за целенасочена работа с гражданите, както и за антикризисна интервенция сред полицаите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Говорихте повече от определеното Ви време с 56 секунди.
Заповядайте за отговор, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Соколова! Отново във въпроса си задавате въпроси, които по никакъв начин не фигурират в това, което сте предоставили, че желаете да Ви се отговори. Едва ли ще може в един такъв кратък период от време да отговоря на всичко, което поставихте като въпроси. Затова Ви моля, ако наистина използвате това време за изявления пред медиите, използвайте го по друг начин! Нека да има някаква съотносимост върху това, което реално ме питате и за което съм подготвен да Ви отговоря, и за това, което изказвате от трибуната!
По повод отправения от Вас въпрос Ви уведомявам следното.
Институтът по психология е специализирано научно приложно звено в МВР в съответствие с Правилника за устройството и дейността на института. Неговата дейност се осъществява съобразно годишните планове и приоритети за работа в МВР и в самия институт, възложени задачи от ръководството на МВР, заявки по конкретни казуси от други структури на министерството. В този смисъл възможностите за използване на експертизата и уменията на служителите произтичат от предварително планирани цели и задачи, както и получени заявки от структурите на Министерството на вътрешните работи.
Конкретно по отношение на гражданските протести и ангажиментите на Института по психология. Те се свеждат до следните дейности: предварителна психологична подготовка на екипите от служители на Главна дирекция „Охранителна полиция”, специализирани полицейски сили по посока разпознаване и диференциране на произтичащите от професионалната роля и функция ангажименти и фактори, които стоят в основата на субективните преживявания и напрежение; консултиране на ръководители на екипи относно предварителната и последваща работа със състава, който изпълнява задачи по опазване на обществения ред при масови мероприятия; психологична демобилизация на екипите след приключване на работната смяна; индивидуални консултации по заявка на отделни служители и техните ръководители във връзка с реакции на стресови преживявания; включване на ръководни служители от института в щабове, създавани при възникване на кризисни ситуации; включване на наблюдение за разпознаване на агресивни лидери и провокатори в тълпата с цел тяхното неутрализиране.
В началото на протестите в Института по психология е създадена обучителна група от психолози по английски модел „Антиконфликтна полиция”. Групата дава конкретни насоки и инструкции към служителите на отдел „Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи, за действие по този модел. В резултат от 21 юни при охраната на масови прояви на първа линия се разполагат служители облечени със светлоотразителни жилетки с надпис „Антиконфликт полиция”. Служителите са обучени и за водене на преговори при възникване на конфликтни ситуации.
По повод на отправения от Вас допълнителен въпрос. Ако проявявате интерес, разбира се, че ще Ви запозная и защо при определени ситуации не може да има такива екипи и те биха били не само неефективни, а напротив, опасни за обществения ред и за хората, които участват в протеста. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Йовчев.
Госпожо Соколова, имате възможност за реплика.
Заповядайте.
Моля, да се съобразявате с времето – не повече от две минути.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Не повече, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В онази нощ имаше протестиращи, които търсеха антиконфликт полицаите, но не ги намираха. Главният Ви секретар, скривайки се зад психолозите или по-скоро зад измамата, че така са го посъветвали психолози, заявява, че е наредено да бъдат свалени жилетките.
Уважаеми господин министър, това е част от дейността на Института по психология на МВР, в чиито прерогативи е именно борбата с масови безредици. Специалистите от Института по психология на МВР са повикани чак в 12,30 ч. през нощта – естествено, ще пристигнат още по-късно, а не са потърсени след обяда, когато е трябвало да бъде изработена стратегията. Изобщо, ако не използвате психолозите само като параван, а реално, както винаги до този момент се е правело – да използвате техните умения и експертиза, те тогава биха Ви посъветвали и биха били много полезни в случаи като този от 23-ти срещу 24-ти, защото щяха да Ви кажат следното: първо, да формирате щаб преди, а не след събитието. Никога нямаше да допуснат екстравагантната поява на бял автобус и щеше да има разработени поне 3-4 варианта за изход от ситуацията. Охраняваните лица щяха да бъдат изведени много по-рано и да има точно позиционирани групи полицаи, действащи по специализирани начини; щеше да бъде интензифициран диалогът – „Антиконфликт полицаи” и протестиращи граждани; щяха да бъдат приложени тактически решения, които са използвани в други случаи и са били много работещи. Винаги при притеснение от масови прояви, с масови безредици, се е създавал щаб и е била ползвана експертизата на специалистите от Института по психология на МВР, защото това са специалистите. Вие би трябвало да знаете, че най-добрите специалисти са именно там.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Обещахте да спазвате времето.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Как съм с времето, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вече го просрочихте.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Моят въпрос е: кой е този психолог, който е посъветвал Вас, главният секретар, или който е бил тук на мястото, да бъдат свалени жилетките „Антиконфликт полиция”, защото това не е бил човек от Института по психология на МВР?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин министър, имате възможност за дуплика.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, давате тълкувание на събития, които са станали преди близо 5 месеца. Не мога да разбера защо сега считате, че това е актуално, но ако искате да водим такъв диалог и дискусия, може би не парламентарната зала е подходящото място, тъй като не може в рамките на две минути да се изкаже всичко, което е по въпроса.
Искам да Ви кажа, че не е повикан в 12,00 ч., а малко преди 12,00 ч. си тръгна началникът на Института по психология – тогавашният, след като преди това, в период може би повече от два часа, показа на всички присъстващи в щаба, че е изцяло безполезен и в определени случаи дори не може да разбере за какво става въпрос.
Извинявайте много, обаче такава некомпетентност по отношение на някои от въпросите, които бяха дискутирани, дори с просто око и неспециалисти забелязаха. Така че или това е било поведение, с което по един или друг начин е целял да се бойкотира правилният подход към тази ситуация, или наистина става въпрос за некомпетентност.
Съгласете се, че и в двата случая така нареченият от Вас „много добър, перфектен професионалист” нямаше място като ръководител на Института по психология. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, за участието му в днешния парламентарен контрол.
Благодаря и на министър Ангел Найденов за готовността му да продължим контрола. За съжаление, господин министър, времето ни изтече.
Следващото заседание ще бъде в сряда, 18 декември 2013 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,32 ч.)


Заместник-председатели:
Мая Манолова

Алиосман Имамов

Секретари:
Александър Ненков

Филип Попов