Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Мая Манолова
Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам заседанието. (Реплика от народния представител Бойко Борисов.)
Господин Борисов, спокойствие! След малко ще имате думата. Лидерите ще се изкажат.
Уважаеми народни представители, Програмата за работа на Народното събрание за 15-17 януари 2014 г.
На основание чл. 49, ал. 7 има постъпили предложения.
От Коалиция за България:
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
От Парламентарната група на ГЕРБ:
Първо гласуване на Законопроект за предучилищното и училищното образование.
Тези точки влизат по право в дневния ред.
По-нататък седмичната програма предвижда:
3. Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация.
4. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно финансирана от Съединените американски щати техническа помощ.
5. Проекти на решения за промени в състава на постоянни комисии на Народното събрание.
6. Първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки.
7. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
8. Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.
9. Доклад на Временната анкетна комисия за проучване на обстоятелствата по оповестените факти и данни за нарушенията, извършени в Комисията за предотвратяване и постановяване на конфликт на интереси и проект на решение по доклада.
10. Второ гласуване на Законопроект за ограничаване изменението на климата.
11. Доклади на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения по чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
12. Доклад за дейността на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност за 2011 г., съответно за 2012 г.
Като точки 13 и 14 е включен парламентарен контрол.
Като първа седмица от месеца днес ще има ситуативен блиц контрол, в който ще участват министър-председателят и вицепремиерите, а в петък – стандартен парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 213 народни представители: за 178, против 7, въздържали се 28.
Седмичната програма е приета.
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение на основание чл. 49, ал. 3 по повод внесен вчера Проект на декларация за утвърждаване на парламентаризма. Днес на Председателския съвет обсъдих с присъстващите парламентарни групи – за съжаление от вносителите нямаше представител на Председателския съвет, но не се постигна съгласие. Така че ще приложа правилника и ще разпределя проекта за тази декларация в двете комисии – Комисията по етика и Комисията по правни въпроси. Всяка от присъстващите парламентарни групи заяви свое намерение за представяне на свой проект и включително бележки по внесения проект.
Тази тема е важна. Тя включва много аспекти за етичното поведение и на отделните народни представители, и на опозицията, и на мнозинството. Така че ще бъде разпределена в двете комисии. В срока, предвиден по правилника, ще бъде обсъдена и ще стигне до пленарната зала.
В този смисъл предложението по ал. 3 отпада. Така че и този въпрос го отхвърлихме.
Няколко съобщения.
Преди да направя стандартните съобщения, искам да Ви уведомя, че в срок от 10 дни ще намалим значително употребата на хартиени носители. Постепенно ще бъдат намалени материалите, които се раздават в първа стая. Смятам да отпадне и подписването в първа стая. Това е традиция от времето, когато в Народното събрание не е имало електронна регистрация и това е бил начинът народните представители да се регистрират – чрез подписване при получаване на документите.
В парламентарните групи чрез информационната система ще бъдат създадени условия за пълно предоставяне на същата информация в електронен вид. Ще има минимално количество материали, които ще бъдат на разположение за тези от Вас, които са свикнали да работят с хартиени материали, а другите ще могат в парламентарните групи да разпечатват при необходимост всеки доклад, проект за решение, законопроект. Разбира се, ще има запас в първа стая, когато се наложи. Смятам, че тази стъпка е необходима и всички ще споделите усилията на ръководството за оптимизиране на работата ни в тази посока.

Постъпили законопроекти и проекторешения за периода от 18 декември 2013 г. до 14 януари 2014 г.:
Законопроект за изменение на Закона за автомобилните превози. Вносители – Камен Костадинов и Георги Свиленски.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Магдалена Ташева и група народни представители.
Министерският съвет внася:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Актуализиране на Национална стратегия за младежта (2014-2020 г.).
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Законопроект за ратифициране на Договора за услуги за подпомагане изпълнението на проект между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Европейската банка за възстановяване и развитие.
Госпожа Цецка Цачева внася Проект за решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи, изслушване на кандидати и подготовка за избор на главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Министерският съвет внася:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Законопроект за допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците.
Законопроект за изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
Внесен е проектът, който вече коментирахме, от госпожа Цецка Цачева – Проект за декларация за утвърждаване на парламентаризма.
Оттеглен е внесеният от Таню Киряков и група народни представители на 11 декември 2013 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
На 8 януари 2014 г. в Народното събрание е постъпило искане от Главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Волен Сидеров – народен представител от Четиридесет и второто Народно събрание. Искането е на разположение в Деловодството. Народни представители от различни парламентарни групи вече проявиха интерес. Други, които имат интерес, могат да се запознаят с него.
Постъпил е Анализ на състоянието на енергетиката в Република България през 2012-2013 г., изготвен от министъра на икономиката и енергетиката в изпълнение на точка 1 от Решението на Народното събрание във връзка с Доклада за състоянието на енергетиката в Република България, прието на 4 септември 2013 г. Анализът е изпратен в Комисията по енергетика и е предоставен на народните представители.
Уважаеми народни представители, традиция е в началото на всяка парламентарна сесия да има изявления от името на парламентарни групи. Вярвам, че и днес тази традиция няма да бъде нарушена. Ще поканя представителите, ръководителите, лидерите на парламентарните групи да направят своите изявления от името на парламентарна група в началото на сесията.
Има ли предложения за директно излъчване?
Господин Борисов, желаете ли да направите изявление?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Първо управляващите! Защо започвате от опозицията? Нали трябва да заявите как ще управлявате тази сесия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По принцип, госпожо Цачева, много добре знаете, че големината на парламентарните групи определя и поредността.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Управляващите трябва да заявят как ще управляват. Значи няма да управлявате тази сесия?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, каня представителството. Които не желаят сега, могат по-късно.
Има ли желаещи от парламентарните групи?
Господин Станишев?
Господин Мерджанов, по какъв въпрос искате думата?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): По процедурен, господин председателю.
Наистина е странно това затишие, затова правя процедурно предложение за пряко излъчване изявленията на лидерите на парламентарните групи по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, режим на гласуване за директно излъчване.
Гласували 206 народни представители: за 203, против 2, въздържал се 1.
Моля да включите микрофоните на Българското национално радио и камерите на Българската национална телевизия за директно излъчване.
Още веднъж се обръщам към парламентарните групи – кой желае да направи изявление от името на парламентарна група?
Господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Позволете ми в началото да поздравя всички Вас, както и българските граждани, с Новата година и да пожелая в личен план здраве, щастие, успехи във всичко, което човек си набележи за себе си, за своите близки, и малко късмет!
Разбира се, преди малко пак бяхме свидетели на едно отношение към парламентаризма и към неговите традиции, което показва различно отношение. В крайна сметка Парламентът и парламентарните процедури не са ловен излет, в който да седиш на пусия и да чакаш, да дебнеш. (Ръкопляскания от ДПС.) Затова поех инициативата, макар и втора парламентарна сила, да открия тази поредица може би от изявления.
Началото на парламентарната сесия е подходящ момент да се даде оценка както за свършеното от Парламента и правителството за близо шест месеца от нашата работа, но което е по-важно – да се очертае пътят напред и задачите, които си поставяме.
През юни 2013 г. заварихме България на колене, подложена на унижения от една окупация на популистко и репресивно управление, което последователно отдалечаваше обществото ни от всякакви демократични и европейски ценности. (Реплики, шум и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Наследихме икономика на изкуствено дишане и бизнес, подложен на ежедневен политически рекет и ограбване, публични финанси, които се управляваха като лична бащиния и собственост, обществена среда – тежко отровена от страх, от просташко поведение като модел на поведение.
Най-страшното – хората на България бяха масово докарани до мизерия и непоносима бедност, посрещана от държавата с безразличие, хладно и мълчаливо. Бедност, произтичаща не само от некомпетентност на предишното управление, но най-вече от безпрецедентно и всеобхватно ограбване на публичния ресурс от властимащите. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не подвиквайте!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Казвам това, не за да се връщам към миналото самоцелно, но няма как да оценим свършеното, без да забелязваме откъде тръгваме.
БСП и Коалиция за България получиха доверие на много граждани на изборите, не защото сме най-умните и най-красивите. Винаги има и по-умни, и по-красиви, но ние поехме един ангажимент – да върнем България на хората. Просто звучи на думи и адски трудно за постигане. Никога не сме обещавали, че ще бъде лесно. Не знаехме обаче истинската степен на срастване на държавата с една партия, размерът на деградация на институциите и разложението в икономиката и в много сфери. Въпреки това в безпрецедентно трудна ситуация и атмосфера имаме правителство, което работи, което при това работи все по-ефективно и координирано, и резултатно. Далеч не винаги успяваме да обясним всичко, което вършим. Трудно е след четири години, когато имаше много думи, заливащи всички българи, и имаше управление, ненадминато в създаването на една паралелна реалност, различна от тази, в която живеят хората. Това е една от слабостите и на правителството, и на Парламента. Но в Библията е казано: „По делата ги съдете!”.
За тези месеци върнахме надеждата, че има държава и тя подкрепя децата, майките, възрастните хора, тя се грижи и за слабите и бедните. Над три милиона българи, в резултат на социалните мерки през тези месеци и новия бюджет, получават реално увеличаване на техните доходи и облекчаване на техния живот.
За първи път в битка с икономически интереси и свръхпечалби се създадоха условия за намаляване цените на тока. Бих могъл да изброявам още много други социални стъпки, но ще отнеме твърде много време.
Върнахме на бизнеса надеждата, че държавата може да е предвидим и коректен партньор, да се разплаща за свършена работа. Само за последните два месеца от миналата година са върнати близо 2 млрд. лв. по ДДС на българския бизнес и бизнесът отговори с плащане на данъци и попълване на бюджета в мащаби, които не бяха виждани в предишните месеци.
За първи път от доста време реално се ограничават различни бюрократични пречки и лицензионни режими.
Започнахме битка с монополите в защита на българския производител и потребител и тя ще продължи.
Показахме готовност да чуем гражданското общество и да търсим решение на всеки реален проблем и недоволство. За това има ясни доказателства – продуктивният диалог и с Българският лекарски съюз, и със зърнопроизводителите, и с животновъдите, и с всеки, който реално го боли и търси в диалог подкрепа от държавата и институциите.
Устояхме на натиска, на който бяхме подложени, на охулването, клеветите и замълчаването на факти и на полезни действия само поради една причина – имаме кауза. Имаме кауза и тя е: държава трябва да спасяваме.
Не сме съвършени, спъваме се понякога, но досега не сме се отклонили от верния път, от стремеж и движение към целите, които обявихме.
Искам сега да успокоя песимистите и скептиците. Ще се обърна към Парламентарната група на Коалиция за България: от тук нататък ще бъде по-трудно с всеки ден, защото нашите политически опоненти ще играят ва банк, стремейки се към властови реванш с всички средства, следвайки мотото: „Колкото по-зле, толкова по-добре”. Защото предстоят и европейски избори и всяко действие ще се политизира крайно, нерационално, но също така и защото много от системните проблеми на държавата, икономиката, от тежкия живот на хората не са решени. Затова е необходима голяма политическа воля и вътрешна убеденост. Аз ги имам.
Виждам, че България отлепва от дъното и няма да пожаля сили крехките кълнове на надеждата да получат шанс. Няма да позволя те да бъдат сгазени, независимо от политически интереси, амбиции или икономически интереси. Убеден съм, че и Парламентарната група на Коалиция за България има тази вътрешна сила и вяра – беше калена с изпитания от първия ден на този Парламент. Но в едно изкачване на планина най-трудно не е началото, а втората, третата фаза, когато първите сили приключват и организмът още се нагажда към новия ритъм и изпитание. Убеден съм, че ще преодолеем и тези трудни фази успешно, пак поради същата причина – че имаме нещо, към което се стремим в интерес на хората.
През следващите месеци българските граждани могат да очакват от нас последователност в изпълнение на нашите предизборни ангажименти, предсказуемост в нашите действия и решителност за реализация на Програмата на правителството на господин Орешарски, защото ние поехме в трудна ситуация, с малка парламентарна подкрепа, изключително тежък кръст в името на интересите на хората.
Затова ще акцентираме и ще устоим и реализираме пакет от антимонополно законодателство в интерес на потребителите и производителите в България, създавайки нормална конкуренция и съживявайки икономиката.
Затова ще продължим да работим за социалните приоритети, особено за условия за реализация на младежката гаранция и усвояване на европейските пари в тази и във всички други области, за укрепване на държавата и върховенството на закона с новия Закон за МВР и много други законодателни действия и, разбира се, гарантирайки условия за честни и свободни избори чрез нов Изборен кодекс, защото България не бива да преживява срама от кюстендилските бюлетини и от начина, по който се правеха избори в последните години. (Весело оживление, смях и реплики, възгласи: „Е, е, е!” от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Знам, че търпението на хората не е безкрайно, знам че проблемите и нуждите на хората са огромни. Именно затова ще работим да видят хората още и по-категорични резултати, които дават възможност за по-достоен и справедлив живот и за бъдеще тук, в нашето отечество България. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Станишев.
Уважаеми народни представители, чухте изявление от управляващата партия.
От опозицията сега искате ли да вземете думата?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Има още една управляваща партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Големината на групите е водеща при подреждането. Понеже поставихте въпроса – от управляващата партия, имаше изявление от управляващата партия.
Има ли желание да вземете отношение от опозицията и най-голямата парламентарна група в това Народно събрание? Отказвате ли се да вземете отношение или не желаете?
Другите групи имат ли желание за изявление?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Достатъчно сме скромни и знаем тежестта си. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Местан каза, че тяхната група е значително по-малка и знае тежестта си. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Очевидно няма желание от Парламентарната група на ГЕРБ.
Времето тече, уважаеми народни представители.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Управляващите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Цачева, имаше изявление от управляващите. Поискахте – имаше. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, наистина този цирк е неуместен за първия ден от новата пленарна сесия. Има парламентарна практика, която би следвало да бъде известна вече и на Парламентарната група на ГЕРБ, тъй като са втори път в Българския парламент. При старта на всяка парламентарна сесия изявленията на лидерите следват големината на парламентарните групи. Досега не е имало най-голяма група, която да е бягала от ангажимента да заяви своите приоритети за следващия парламентарен сезон. След като ГЕРБ очевидно се отказват от тази възможност да кажат на своите избиратели какво ще правят през новата парламентарна сесия, Вие вече направихте опит да поканите лидерите на останалите парламентарна групи. Те са в правото си да си оставят възможността да говорят след най-голямата парламентарна група, така че Ви предлагам да започнем със седмичната програма. Явно в ГЕРБ нищо не се е променило (смях в ГЕРБ) – страх и неспособност да поемат отговорност като най-голяма парламентарна група. (Ръкопляскания от КБ и ДПС, шум в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Думата по начина на водене има госпожа Цачева.
То и да не направите това предложение, като няма желаещи, така ще стане – ще се премине към дневния ред.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Моля да не обръщате внимание на току-що изговореното от госпожа Манолова (оживление, реплики: „Защо? – от КБ и ДПС”), тъй като то е в несъответствие с начина, по който се формира управлението на една страна.
Да, редно е най-голямата парламентарната група да започне първа и да изкаже приоритетите си тогава, когато тя е управляваща! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Но няма как да искате от опозицията да Ви направи управленческата рамка за следващите месеци на тази сесия (реплики „Е-е-е!” от КБ и ДПС), и е нормално да се чуят заявените приоритети от страна на парламентарните групи, които подкрепят кабинета на премиера Орешарски, след което да изисквате от нас отношение.
Така че много Ви моля, нека да следваме парламентарния дух и да не си служим с понятия като „циркове”, които са на въоръжение на определени народни представители още от първата пленарна сесия и днешния пленарен ден. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
По начина на водене има думата господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно колегите от ГЕРБ начело с госпожа Цачева се опитват да създават нови практики и прецеденти, и нови традиции. Само че българският парламентаризъм е достатъчно стар и дългогодишен, за да не позволи толкова лесно и толкова импровизирано някой да променя неговите традиции.
Искам да напомня на уважаемите колеги от ГЕРБ, че когато в началото на миналия мандат правителството на Бойко Борисов беше подкрепено не само от ГЕРБ ... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, господин Казак, към мен е по начина на водене!
ЧЕТИН КАЗАК: И тогава поредността на представяне на изявления от името на парламентарна групи в началото на всяка сесия спазваше стриктно големината на парламентарните групи. Тогава никой не постави въпроса защо след изказването от Парламентарната група на ГЕРБ не последваха изказвания на Синята коалиция, на „Атака”, РЗС и така нататък, които в началото всички подкрепяха кабинета Борисов, а се следваше стриктно големината на парламентарните групи.
Така че, уважаеми колеги, бъдете последователни, поемете си отговорността, ако имате да кажете нещо на българските избиратели – кажете го, ако не, да започнем деловата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Казак.
Вземам повод от процедурата на госпожа Манолова, от двете изказвания на госпожа Цачева и господин Казак.
Изключете камерите и микрофоните.

Преминаваме към точка първа от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет.
Моля господин Цонев от името на Комисията по бюджет и финанси да представи законопроекта.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Позволете ми, господин председател, да направя едно процедурно предложение във връзка с първото четене на законопроекта за достъп до пленарната зала на господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, и на госпожа Снежанка Колева – експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, гласувайте допускането в пленарната зала на заместник-министър Кирил Желев и на госпожа Снежанка Колева.
Гласували 135 народни представители: за 119, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Моля да поканите господин Желев и госпожа Колева да заемат местата си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за кредитните институции,
№ 302-01-44, внесен от Министерския съвет
на 25 ноември 2013 г.

На заседание, проведено на 12 декември 2013 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха представителите на Българската народна банка: Цветан Гунев – подуправител, Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност”, и представителите на Министерството на финансите: Людмила Елкова – заместник министър, и Снежанка Колева – експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”.
Законопроектът беше представен от госпожа Елкова.
На 26 юни 2013 г. е приета Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (така наречената „Директива за капиталовите изисквания”), както и Регламент (ЕС) 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (така наречената „Регламент за капиталовите изисквания“).
Във връзка с транспонирането на директивата и влизането в сила на регламента в закона за кредитните институции се предлага да бъдат направени следните по-важни изменения:
1. Изрично се посочва, че БНБ е компетентният орган в Република България за упражняване на надзор върху банките по силата на Регламента за капиталовите изисквания.
2. Въвеждат се някои изисквания към членовете на органите за управление на банките, свързани с упражняваните от тях функции.
3. Въвежда се изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ – на планове за преструктуриране. Обособява се независима функция по преструктуриране на банки в БНБ съгласно изискванията на Директивата за капиталовите изисквания.
4. Уточняват се някои нови и съществуващи изисквания в областта на консолидирания надзор, които не могат да бъдат включени в досегашната Наредба № 12 на БНБ за надзора на консолидирана основа, тъй като основната част от нейните досегашни разпоредби се покрива от Регламента за капиталовите изисквания и законовата делегация за нея следва да бъде отменена.
5. Създава се процедура за определяне на допълнително изискване за ликвидност на банка – част от група, съгласно общоевропейските правила за управление на ликвидността (тези правила за определен преходен период ще се прилагат съвместно с Наредба № 11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките).
6. Въвеждат се няколко нови вида нарушения на надзорни мерки по чл. 103 и на санкции по чл. 152 поради изричното изискване на Директивата за наличието на такива в законодателствата на страните членки.
7. Въвежда се изискване за оповестяване от БНБ на установени нарушения и на конкретна информация за наложените административни санкции, като изключение ще се допуска само при спазване на определени критерии, включително нарушаване на финансовата стабилност, очаквани непропорционални вреди върху засегнатите лица и др.
8. Отменя се законовата делегация за Наредба № 8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките, за Наредба № 9 на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, за Наредба № 7 на БНБ за големите експозиции на банките, тъй като по същество тези наредби вече ще се покриват от Регламента за капиталовите изисквания.
Освен посочените изменения и допълнения се предлагат и такива, наложени от практиката, които не са свързани с непосредственото транспониране на Директивата.
По отношение на финансовите институции се предвижда да бъде променен режимът, уреден в чл. 3 и 3а, в следните насоки:
Регистрационната процедура да се запази само за тези лица, които са съществени за определяне облика на пазара. Предлага се при БНБ да продължат да бъдат регистрирани дружествата, предоставящи заеми със собствени средства или извършващи финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране или придобиващи участия в банки или в други финансови институции.
Институциите, извършващи обмяна на валута в брой или сделки, свързани с финансови инструменти (дейности по чл. 2, ал. 2, т. 8) в бъдеще ще се регистрират само в Националната агенция за приходите като обменни бюра, съответно ще се лицензират от Комисията за финансов надзор като инвестиционни посредници, но няма да подлежат на регистрация в БНБ с оглед избягване дублирането на законови разпоредби и компетенции на различни административни органи.
След представяне на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 11 народни представители, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Сега нека да чуем становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Караджова, да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г.

На свое заседание, проведено на 4 декември 2013 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие Людмила Елкова – заместник-министър на финансите, Милена Бойкова – директор на дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” в Министерство на финансите, Румяна Герова – държавен експерт в същата дирекция, Тихомир Тимнев – директор на дирекция „Правно обслужване и административна дейност” в Българската народна банка (БНБ) и Цветослав Ангелов – и.д. директор на дирекция „Надзорна политика” в управление „Банков надзор” на БНБ.
I. Измененията и допълненията, предлагани с настоящия законопроект са свързани с Директива 2013/36/ЕС от 26 юни 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО и Регламент 575/2013/ЕС от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент № 648/2012/ЕС.
II. Горепосоченият Регламент обособява пруденциалните изисквания към кредитните институции и инвестиционните посредници относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление в директно приложим правен акт на ЕС – прецедент спрямо текущата практика в областта на банковото регулиране. Регламентът е и стъпка към въвеждането на така наречения „Единен надзорен наръчник”, водещ до максимална хармонизация на третирането на институциите в ЕС.
III. Директивата и Регламентът въвеждат на ниво Европейски съюз разпоредбите на „Базел 3”. Негова основна цел е подобряване на качеството и консервативността на надзорните стандарти на глобално, включително на европейско ниво. Трябва да се отбележи обаче, че в България процесът води до либерализиране на някои пруденциални разпоредби спрямо съществуващите на Българската народна банка. Същевременно се въвеждат няколко режима на капиталови буфери, които компенсират в известна степен отпадането на възможността за нормативно установяване на минимална капиталова адекватност от 12% за банките в България.
IV. С проекта на закон се предлагат изменения във връзка с въвеждането на Директивата в българското законодателство и с влизането в сила на Регламента, сред които са изричното определяне на БНБ за компетентния надзорен орган за банките в България по силата на Регламента за капиталовите изисквания, както и за макропруденциален надзор с цел поддържане стабилността на банковата система, въвеждане на нови изисквания към членовете на органите за управление на банките; изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ – на планове за преструктуриране; прецизиране на изисквания в областта на консолидирания надзор; процедура за определяне на допълнително изискване за ликвидност на банка, която е част от група, съгласно общоевропейските правила за управление на ликвидността; въвеждането на няколко нови вида нарушения, надзорни мерки по чл. 103 и санкции по чл. 152 поради изричното изискване на Директивата за наличието на такива; изискване за оповестяване от БНБ на установени нарушения и на конкретна информация за наложените административни санкции; отмяна на законовата делегация за някои Наредби на БНБ, тъй като по същество тя вече ще се покрива от Регламента за капиталовите изисквания и др.
В заключение, предложеният законопроект е съобразен с изискванията на Директива 2013/36/ЕС и Регламент 575/2013/ЕС за капиталовите изисквания, които следва да се приложат в изключително кратък срок – от 1 януари 2014 г. С оглед спазването му, вносителят апелира за приоритетно разглеждане и приемане на проекта на закон от Народното събрание.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага – с 15 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 302-01-44, внесен от Министерския съвет на 25 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Караджова.
Уважаеми колеги, това бяха становищата на парламентарните комисии. Откривам дебатите по разглеждания законопроект на първо четене.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Гечев – за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Упълномощен съм да подкрепя изцяло предложенията на правителството и това задължение се изпълнява много лесно, тъй като те са свързани с изискванията на Европейския съюз, индиректно на Европейската централна банка във връзка със синхронизацията на българското законодателство и по-специално на Закона за кредитните институции с европейските закони и нормативни документи.
Във връзка с това, тъй като става дума за първо четене, бих искал да информирам колегите в Парламента, а и българската общественост, че ние продължаваме активна работа с нашите партньори в БСП – парламентарно представена, Движението за права и свободи и добре дошли са всички колеги на обсъжданията в Бюджетната и Икономическата комисия от другите парламентарно представени групи.
Повече от 5-6 месеца ние водим интензивни разговори и уточнения по промените в Закона за кредитните институции. Промените в него предполагат и някои съществени промени в Закона за потребителския кредит, в Търговския закон и малки, но важни промени в Гражданския процесуален кодекс.
За какво става дума? Ще маркирам, имайки предвид изискванията на първо четене.
Първото направление, по което работим, е прецизирането в Закона за кредитните институции и в Закона за потребителския кредит – те са свързани, проблемът за определянето на банковите лихви и при кредитирането.
Имаме предвид това, че в момента първият компонент на лихвата, свързан с цената на кредитните ресурси, както се нарича в търговските банки, в доста от банките се определя на непазарен принцип. Тоест, направлението на нашата работа ще бъде формирането на тези лихви да бъде пазарно и независимо от търговските банки. По този начин ние ще съумеем да балансираме интересите между кредитополучателите и кредитодателите. Разбира се, това в никакъв случай няма да означава, че тези промени ще доведат до унификация на лихвените проценти. Обратното, фиксираната надбавка, съвсем естествено ще бъде различна за различните банки и ще зависи от ефективността на тяхното управление, в това число и от възможността им да си осигуряват възможно най-евтини ресурси при кредитирането.
Второто направление, по което работим, е въпросът за банковите такси. Ние стигнахме до заключението, че тези такси трябва да бъдат свързани с конкретни услуги, тоест законодателните промени ще бъдат свързани с намалението на броя на таксите, с които се облагат кредитополучателите и в същото време ще искаме конкретна дефиниция защо се формират таксите, какви услуги точно се предлагат и каква е пазарната стойност на тези услуги.
На трето място, от особено значение са промените в групата от закони, свързани с този Закон за кредитните институции във връзка с таксата за предсрочно погасяване на кредитите, която касае ипотечните кредити. Ние считаме, че изискването за такива такси трябва да е свързано с максимален срок до една година, тъй като е световна практика. Такава е практиката и на българските банки – кредитните ресурси, които те си осигуряват на кредитния пазар, са със срок до една година, така че тук няма противоречие в техния икономически интерес. И второ, ние искаме тази такса за предсрочно погасяване да слезе на равнището от нула до около 1% – предварително мога да кажа. Това е все още дискутирана величина, тъй като считаме, че сегашната практика, която законовата рамка позволява тези такси да бъдат около и над 5% за някои банки, фактически прави кредитополучателите крепостно обвързани с определена банка, което ограничава пазарната конкуренция.
Не на последно място, необходими са законови и нормативни промени, свързани с оценката на ипотекираните жилища, когато кредитополучателят по една или друга причина няма възможност да изплаща кредита. Разбира се, ние сме категорични, че този или тези, които са взели кредит, имат задължение да го върнат. Ние нямаме никакво намерение да променяме задълженията на кредитополучателите към това да бъдат изрядни платци към банките, тъй като банките оперират с нашите пари, на други граждани и на други фирми.
В същото време промените ще бъдат насочени към това продажбата на ипотекирания имот да става на пазарна основа и в условия, при които кредитополучателят има възможност да защити своя интерес. Как? Разбира се, по съдебен път.
Това са направленията, по които работим и продължаваме да работим. Провеждахме активни разговори с представители на Асоциацията на търговските банки, с ръководствата на различни търговски банки, с неправителствени организации тук, в парламентарната зала. Така че очаквам в следващите седмици да постигнем пълен синхрон, надявам се, между парламентарно представените партии, правителството и другите заинтересовани институции. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Колеги, има ли реплики към изказването на народния представител Румен Гечев? Няма желаещи за реплики.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по разглеждания законопроект? Няма желаещи.
Закривам дискусията. Преди това ще помоля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала, тъй като предстои гласуване по важен законопроект.
Уважаеми колеги, подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
Гласували 114 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 14.
С това законопроектът е приет на първо гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма. Тя е предложена от парламентарната група на ГЕРБ и е първо гласуване на Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): От името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Какво желаете, госпожо Цачева? Процедура ли?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Декларация от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Времето за изявления на лидерите на парламентарни групи приключи преди разглеждания законопроект.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Аз не съм лидер на парламентарна група.
По общата процедура на правилника във всеки един момент може да поискаме декларация.
Декларация от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Нямам основание да Ви откажа да направите изявление от името на парламентарната група, но ще подчертая още веднъж, че времето на това изявление беше преди 40 минути, преди да се разгледа първият законопроект от седмичната програма.
Заповядайте!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Манолова, уважаеми госпожи и господа народни представители! При откриването на новата сесия на Четиридесет и второто Народно събрание е редно да се чуят приоритетите на управляващите парламентарни групи – нещо, което не се случи в днешния ден. Съзнаваме, че в сегашната политическа ситуация това се оказва май трудна задача за групите, които подкрепят правителството на господин Орешарски. Чухме само мандатоносителя, но не чухме представители на парламентарната група на Движението за права и свободи, които са съучастници в това управление.
Работата на Българския парламент и днес има една основна рамка – тази на железните заграждения и полицейските кордони. Тя буквално и символично разделя нас, народните избраници, от българските граждани, по чиято воля ние сме тук. Тази рамка се оказа дълбока разделителна линия между власт и народ.
Каквото и да сочим днес като свършено през последните месеци, не можем да забравим, че то бе гласувано под съпровода на виковете за оставка и предсрочни избори. Двеста и шестнадесет дни достъпът до сградата на Народното събрание се ограничава със заповед на председателя на Четиридесет и второто Народно събрание, което е знак за проблеми в демократичните отношения между управляващи и граждани.
Изходът от сградата – символ на демократичната държавност, се оказва още по-труден и изглежда недостойно за всеки един депутат. Охраняваното извеждане на депутати от сградата на Народното събрание ни подсказва начина, по който този Парламент рано или късно, по-скоро рано, ще напусне историята.
Каквото и да сме свършили, колкото и да сме работили, то губи своя смисъл при липса на обществено доверие. Дори и тези, които са мобилизирани в защита на правителството, не подкрепят работата и нямат доверие в Парламента.
Дами и господа народни представители, труден е пътят напред, когато е ясно, че тези, които са ни избрали, не желаят да продължаваме работа в този състав и по този начин. Всяко гласуване се превръща в рубеж за управлението. Всяко решение, както и днес, е надиграване със случайността и остава спорно, защото не отговоря на волята на българското общество. Така не може и не трябва да се управлява държава с проблеми – замряла икономика, трупане на държавен дълг, стресът във важни системи, като енергетиката и здравеопазването, изискват силна воля, честност и прозрачност. За кого не е ясно, че страната има нужда от стабилно и одобрявано правителство, което с ясен мандат и персонална отговорност да решава многобройните проблеми на държавата и да очертава бъдещето й?
Вместо това имаме правителство, което ежедневно ни провокира да си задаваме въпроси, на които все още няма отговори. Всеки ден се питаме: кой всъщност управлява държавата? Защо за всички е ясно, че премиерът и правителството нямат собствена воля за решение? Как и за какво са се договорили БСП и ДПС и каква е цената да ползват подкрепата на Партия като „Атака”?! Не знаем какви са условията на крещящите задкулисно и крепящите ги личности, фактори и интереси. Не знаем и каква е цената за това, въпреки че без съмнение всички ние ще я плащаме.
От 14 юни 2013 година до днес хората на улицата питат и досега не са получили отговор на въпроса: „Кой всъщност прави назначенията?”, които връщат на държавни позиции кадри, познати със спорни качества. Затова не спираме да се чудим кой ще е следващият ръководен кадър от управляващото мнозинство или от подкрепящата ги партия, които ще станат клиенти на прокуратурата? И защо драстично неприемливото поведение на депутати от „Атака” не се осъжда от БСП и ДПС?
Всичко това не може да бъде скрито от погледа на обществото – рано или късно ще се стигне до естествена развръзка. И никакви заклинателни фрази: за най-успешното управление, за успешната социална политика, за петте лева надбавки, за изпълнените на 90% социални обещания, ще предотвратят това, защото хората не искат да се управлява вечно с лъжи и с химери. Българите се научиха да изискват честност.
Затова от Парламентарната група на ГЕРБ казваме, че икономиката ни замира, инвестициите критично намаляват, безработицата се увеличава, доходите са замразени, а дълговете, които днес прави БСП, се трупат на гърба на нас и децата ни.
Какво друго е административно-командното решение за намаляване цената на тока? То е прах в очите на тези, които утре ще го плащаме на двойно по-висока цена.
Какво е отложеното за 2015 година възстановяване на данъците на хората с най-ниските доходи? Няма друго обяснение, освен съзнателно поставяне на мини пред следващо предстоящо управление.
Решенията на горните проблеми не могат да бъдат магически, но трябва да гарантират устойчиво развитие напред. Затова най-важната ни задача като опозиция и през тази сесия ще бъде да не допуснем финансова дестабилизация на държавата и трупането на нови дългове. Политиката на безразборно харчене на управляващите не е социална политика, а покупка на избиратели. Затова ще продължим да й се противопоставяме.
Заедно с финансовата стабилност разширяването на демократизацията е също важен за нас въпрос. Ще следим с внимание обсъждането и приемането на новите изборни правила. Нашата позиция е, че са необходими промени, които да съответстват на духа и смисъла на гражданските искания, да гарантират честен изборен процес и по-добра възможност за участие на гражданските организации в него. Открито заявяваме, че ще алармираме, ако промените следват теснопартийни интереси на БСП и ДПС, както това се случи преди пет години.
Определяме като особено важно и обсъждането на проекта за нов Наказателен кодекс. Първите коментари на неправителствените организации и медиите са тревожни. Съзнаваме, че ни предстоят трудни дискусии. Призоваваме да се даде възможност за широк и задълбочен дебат.
Най-важното в парламентарната дейност на нашата парламентарна група безспорно ще бъдат решенията, които ще гарантират на гражданите подобрение в три основни сфери: първата е заетост и трудов пазар; следват образование и здравеопазване.
Приемането на законодателство, което да развива трудовия пазар и да помага за намаляване на безработицата и повишаване на шансовете на българите да намират работа, е наш първи приоритет. Ще настояваме за разглеждане на промените в Закона за професионалното образование и обучение, за въвеждане на дуалното образование, за да се осигури намаляване на младежката безработица, по-добра връзка между образованието и пазара на труда и квалифицирана работна ръка за бизнеса. Ще изискваме разглеждане на внесените от нас промени в Кодекса на труда, за да се регламентират стажантските договори. Ще работим и настояваме за приемане на Закон за доброволчеството; за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, Закона за интеграция на хората с увреждания и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Друг наш важен приоритет остава образованието. Искаме да продължим започнатото в миналия мандат на Народното събрание. В този смисъл, настояваме за приемането на Закона за предучилищното и училищното образование, който по предложение на нашата парламентарна група е включен в седмичната програма за настоящата седмица на Парламента.
Трети наш приоритет ще е здравното законодателство. Затова ще подкрепим реализация на реформи в сектора само след постигане на обществен и политически консенсус по тях. Ще изискваме ясна позиция и представяне на концепция за здравноосигурителния модел, болничната помощ, лекарствената политика и утвърждаването на дългосрочна държавна политика за човешките ресурси. Ще предложим промени в законите за съсловните организации. Предлагаме и приемане на Закон за правата и задълженията на пациента и разработване на система за регистриране и докладване на медицински грешки и включването им в регистър. Ще настояваме също Националната здравна стратегия и всички програмни документи, чертаещи развитието на сектор „Здравеопазване”, да бъдат приети и обсъждани след публично обсъждане и открито да отговарят на националните приоритети.
Дами и господа народни представители, кратката и драматична съдба на Четиридесет и второто Народно събрание показва, че няма политически и партиен успех там, където липсва обществена подкрепа. Изминалите месеци ще останат примери за това какъв не трябва да бъде българският парламентаризъм. В днешния ден още едно доказателство за това как не се подкрепя от управляващите парламентарни групи е Декларация за укрепване на парламентаризма. Налице е отказ от групите на Коалиция за България и Движението за права и свободи да осъдят непристойното поведение на лидера и депутатите от „Атака” с ясна и категорична позиция, за да се разграничим от това поведение, независимо от политическите ни пристрастия.
Групата на ГЕРБ ще работи активно и национално отговорно и през тази парламентарна сесия, но искам да уверя нашите избиратели и симпатизанти, българските граждани, че това не означава отказ от основното ни политическо искане за възможно най-бърза оставка на правителството и провеждане на нови парламентарни избори. Това е най-демократичният и единствен начин да върнете, господа управляващи, България на хората, така както го заявихте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, времето Ви изтече преди една минута.

Уважаеми колеги, разглеждаме следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Желае ли някой от вносителите да представи законопроекта?
Заповядайте.
Преди това ще кажа, че в Парламента са деца от училище в Шуменска област. Допреди малко те бяха на балкона. Пожелаваме им ползотворен ден в Българския парламент!
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение поради значимостта на законопроекта да бъде излъчван пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение. Съгласна съм, действително темата за образованието, за науката, са изключително важни, но ми се струва, че този законопроект, поне това беше нашето разбиране, което споделихме заедно с колегите в Комисията по образование и наука към Четиридесет и второто Народно събрание, би следвало да бъде обсъден обстойно, да бъдат взети становища от съответните институции и едва тогава да пристъпим към неговото сериозно обсъждане. (Реплики от ГЕРБ.)
Струва ми се, че в момента търсим евтини политически дивиденти с една тема и правим престъпление. Смятам, че в момента не е необходимо да губим времето на българския данъкоплатец. Благодаря. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това беше обратно процедурно предложение на направеното такова от господин Михов. Сега ще го подложа на гласуване.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Цветомир Михов за пряко излъчване на дебатите по разглеждания законопроект по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 68, против 31, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Заповядайте, господин Лазаров, за процедура за прегласуване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, очаквах, че нямаше да вземете предвид и щяхте да прекъснете колежката, която направи обратно процедурно предложение за пряко излъчване, защото мотивите бяха много странни – тъй като законопроектът бил много важен, тъй като трябвало да има широко обсъждане, а то е точно така, какво по-добро от това да има пряко излъчване, за да може българската общественост да се запознае с този законопроект, с вижданията на управляващите, ако имат изобщо такива, аз се съмнявам, че имат, както и вижданията на вносителите преди да се пристъпи към детайлното гласуване на законопроекта.
Моля за прегласуване, защото наистина е странно. Ние искаме с прякото излъчване всички български граждани да бъдат запознати с тези идеи и да вземат възможно най-широко участие. Уважаеми колеги, ставате смешни с обратните мотиви. Моля Ви за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Както виждате, никого не прекъсвам, макар че Вие очевидно не сте слушали госпожа Добрева. (Реплики от ГЕРБ.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): На какво основание са тези коментари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Подлагам на прегласуване предложението на господин Цветомир Михов за пряко излъчване на дебатите по законопроекта по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 69, против 53, въздържали се 21.
Предложението на господин Михов не е прието.
Желае ли някой от вносителите да представи законопроекта?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги народни представители, през 2007 г. на една от поредните кръгли маси, на която се разискваха проблемите в българското образование и възможните решения, един учител сподели с мен, че е изчислил вероятността за цялостна промяна и реформа в сферата на образованието на под 1%, както се изрази той: „в рамките на моя живот”. Тогава беше на 35.
Колеги, законопроектът, който Ви предлагаме да приемем днес на първо четене, за да започнем същинския дебат на второ четене, защо не и да го подобрим на второ четене, отлежава в Народното събрание близо година и 8 месеца. Нямахме ли време през тези месеци да съберем становищата?
Крайно време е всички ние да признаем, че отсъствието на нов Закон за образованието в България се превърна в срам за нацията ни. Защото българчетата са на последно място в Европейския съюз по грамотност. Половината от вече няколко поколения деветокласници не могат да анализират текстове, не могат да извличат информация от тях, не могат да мислят критично. Колкото и нелицеприятно да звучи, това е вярно и е вярно вече цели 13 години, пък дори и повече, защото България участва в няколко международни изследвания по грамотност от 2000 г. насам. Държавата ни е на едно от челните места по брой млади хора между 18 и 24-годишна възраст, които имат едва основно образование или дори нямат и основно. Процентът на децата, които пребивават в училище без перспектива, без избор, без яснота е много по-голям.
Тъжната истина е, че за разлика от една държава като Финландия, както обикновено сме свикнали да даваме за пример, когато говорим за образование, в последните десетилетия вече учителската професия се превърна в една от най-нежеланите, а учителят е натикан в ъгъла на обществото ни. Доказано е, че добрите резултати на финландските ученици обаче се дължат на основополагащата роля на учителите, на тяхната мотивация за работа, на квалификацията, на подхода им към учениците.
Доказано е, колеги, че сме достигнали критичната точка на демотивация на всички участващи страни в образованието – учители, ученици, родители, администрация, дори управление. Има решение за тези проблеми и решението е в категоричната промяна на философията на училищното образование, в осъзнаването на значимостта на образованието за съдбата и за благополучието на всеки човек, а оттам и за развитието на държавата ни. И затова ние днес Ви предлагаме този нов и модерен закон, който се разработваше и обсъждаше повече от две години. Този законопроект, за който за първи път в рамките на предишното Народно събрание родители, учители, ученици протестираха с искане той да бъде приет. Това беше един от първите законопроекти, които ние внесохме в рамките на този мандат седем месеца по-рано. Нямахме ли време да съберем становищата и да обсъждаме? Чакахме достатъчно.
Да не говорим за това, че Европейската комисия през 2013 г., ако се сещате, постави „слаб 2” на България за нехайството й по отношение на реформите в сферата на образованието, защото имаме готов законопроект, разработен с широка професионална и обществена подкрепа, който обаче не се разглежда от политически инат и може би от безхаберие. Колко препоръки трябва да ни отправи Съветът на Европейския съюз да приемем този нов Закон за образованието? Закон, който е разработен след задълбочено проучване, детайлни анализи на действащата нормативна уредба, на добрите европейски и световни практики, закон, който беше предшестван от концепция за основните принципи и иновативните моменти в новия закон, концепция, разработена с участието на водещи учители, директори, експерти, неправителствени организации, родители, представители на общините, концепция, която беше публикувана още през месец март 2011 г. на сайта на министерството, и която обиколи и спечели подкрепата от цялата страна. Въз основа на нея е разработен, госпожи и господа, този законопроект, който днес Ви предлагаме. Той има принципната подкрепа на организации като УНИЦЕФ, Български Хелзинкски комитет, Съюза на работодателите в системата на народната просвета, Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, учители, родители.
В частта за предучилищно образование, към която Вие имате критики, имаме подкрепящи становища от всички висши училища в страната без изключение, в които имаме специалност „предучилищна и начална педагогика”, което много ясно показва, че посоката, която сме избрали, е вярна, много ясно показва качествата на този законопроект.
Това, колеги, не е законопроектът на екипа на министерството, който работи по време на управлението на ГЕРБ. Не е и законопроектът на политическата воля на ГЕРБ.
Това е законопроектът на професионалната общност, на родителите и зад него стои огромният труд на всеки от тях. Този проект обобщава всички конструктивни предложения за модерна образователна система, които са направени от различни експерти, учители, директори, независимо от тяхната партийна принадлежност, защото в работните групи имаше представители от всички партии, нека така да го кажем – учители, директори, които имат различна политическа принадлежност.
Но няма как този закон да не е обединяващ. Няма как да не се обединяваме, защото целта му е една – учениците на България да бъдат високо образовани, да бъдат конкурентоспособни на своите европейски връстници, така че да развиваме икономиката с висока добавена стойност, за която всички говорим.
Българските деца не заслужават повече да учат в среда от 90-те години. Те заслужават да им гарантираме усвояване на ключовите за ХХІ век умения, които ще ги превърнат в успели граждани. Това зависи днес от всички нас, които сме в тази зала.
Някои определиха законопроекта като твърде голям. Да, той е по-дескриптивен в сравнение със сега действащата нормативна уредба. Законопроектът представлява обаче пирамида, на върха на която са целите, а на по-ниските нива са мерките и политиките, с които те трябва да бъдат постигнати – това е ключова разлика със сега действащия Закон за народната просвета, който предлага фрагментарни решения. Сега всеки учител или експерт може да кликне на отделната глава или раздел, да си прочете само нея и така да взема решенията за децата. При този законопроект това е невъзможно. Той представлява, както и подзаконовите актове към него, цялостна стратегия и философия за развитието и подкрепата на децата, защото децата не могат да се развиват, не могат да се образоват с отделни глави и раздели.
Чрез този законопроект ние създаваме единна нормативна база в областта на предучилищното и училищно образование, в която много ясно са определени целите, задачите на образованието, критериите, по които да се оценява неговото качество, което пък, от своя страна, гарантира две неща – прозрачност и предвидимост.
Законопроектът много ясно диагностицира кои са критичните моменти в образованието, а именно превенцията, липсата на подкрепа за децата, за учениците, за родителите, за учителите, липсата на свобода, монополът и централизацията. Точно там той предлага допълнителна сигурност и условия за тях – за децата, за родителите, за учителите.
За първи път в законопроект се отделя сериозно внимание на индивидуалния подход, на индивидуалното развитие на всяко дете и всеки ученик. По този начин и децата със специални образователни потребности вече няма да бъдат анонимни. По този начин ние гарантираме равенство на шансовете на всяко едно дете, защото всяко дете има право на качествено образование. Гарантираме, че оттук нататък образователната среда ще бъде тази, която ще се съобразява с многообразието от потребности на децата, а не децата ще се опитват да се нагаждат към средата.
Ключова разлика със Закона за народната просвета е, че образованието се поставя от гледна точка на развитието на компетентности. Това е ключова разлика със сега действащия закон, защото целта е повишаване на грамотността, на пригодността към пазара на труда. За първи път в закон се въвеждат изисквания за развиване на умения – за работа в екип, за анализиране, за извличане на информация от текст.
Създава се и нов вид училище – обединено училище от І до Х клас, с което пък гарантираме на учениците от по-малките населени места, на децата от семейства с по-ниски доходи да могат да продължат да учат в родното си място до Х клас. Същевременно им даваме възможност в първи гимназиален етап в тези училища те да усвояват професия, част от професия или за професиите с І степен на професионална квалификация да придобият професионална подготовка. Това е в съответствие с новата структура на образованието, която е залегнала в този закон, по която смятам, че всички имаме съгласие, защото тя е заложена още по време на управлението на тройната коалиция.
Няма как да не спомена и оценяването. То е поставено на ново качествено ниво чрез целите, които са заложени в него, тоест не само като процес за установяване на постигнатите резултати, а и като инструмент за диагностика на индивидуалните постижения, на напредъка, на потребностите на всяко едно дете. Текущото оценяване вече се възприема като обратна връзка, като инструмент за мотивация за учене.
Когато обаче говорим за качество на образованието, няма как да не спомена и учителите, защото ефективността на една образователна система е непостижима без мотивирани, без квалифицирани учители. Затова законът предлага кариерно развитие на всички в училище, независимо че то беше въведено за учителите още през 2009 г., задължителна квалификация.
За първи път се гарантира и участието на родителите в образователния процес чрез създаването на така наречените „обществени съвети”, в които имаме представител и на общината.
Проектът предвижда и разширени, но обосновани права на децата и учениците – участие при обсъждането на важни въпроси, важни за училищния живот, за училищната общност, участие чрез съвещателен глас в обществените съвети.
Предвижда се и приемането на Етичен кодекс във всяко училище и във всяка детска градина, разработен от обществения съвет, от педагогическия съвет, от настоятелството, от представителите на учениците. Тоест това са споделените и договорени права и задължения, които в момента липсват в българското училище.
Колеги, всички ние твърдим ежедневно, че образованието не трябва да бъде политизирано, защото го дължим на децата ни. Нека днес да го докажем.
Министър Клисарова обеща законопроект от началото на септември, после беше за средата на септември – оттогава той е в състояние „до седмица готов” – чакаме си.
За да успеем обаче да преодолеем кризите, с които започнах и за които всички си говорим, споделяме ежедневно, ние трябва да поискаме да успеем. Приемането на този законопроект на първо четене днес ще докаже, че за нас, политиците, образованието е приоритет не само на думи, но и на дела. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Откриваме разискванията.
За изказване – господин Лютви Местан.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Припомням, че Националната програма за развитие на училищното образование беше приета през 2007 г. Съгласно тази Национална програма ние отдавна трябваше да имаме нов Закон за предучилищното възпитание и подготовка и за училищното образование. Днес вече сме 15 януари 2014 г., на седмата година от приемането на програмата – нов Закон за училищното образование нямаме.
Много е интересен въпросът „Защо?” По време на управлението на тройната коалиция, независимо че бяхме съсубекти на управлението, аз бях достатъчно критичен не толкова към проекта за закон, внесен от тогавашния министър, а заради това, че той внесе законопроекта в последните няколко месеца от мандата на Четиридесетото Народно събрание.
Много е несериозно! За приемането на един такъв акт – цялостен устройствен закон, практиката показва, че са необходими седем-осем месеца. Между впрочем, когато министър Игор Дамянов се ангажира с тази, според мен нескромна за капацитета на ГЕРБ, задача (провиквания от ГЕРБ: „Е-е-е!”)…
Не се палете! Не се палете, защото ще говоря единствено с езика на фактите.
… Да представи проекта за нов закон, аз точно от тази трибуна – и стенографските протоколи, за щастие, съхраняват казаното от един или друг политик, заявих, че това не е лъжица за устата на екипа на Сергей Игнатов. Казах, че Вие няма да успеете да финализирате приемането на новия Закон за училищното образование, независимо че имахте цялата власт, неограничена – огромно мнозинство от 117 Ваши народни представители, плюс откраднати от други партии патерици. (Реплика от ГЕРБ: „А сега при Вас как е?”)
Не успяхте! Не успяхте, защото това наистина надхвърля многократно възможностите Ви – и политическите, и експертните.
Аз питам: защо не приехте закона за цели четири години управление? Кой Ви пречеше, ако сте толкова загрижени за образованието? Кой Ви пречеше? Собствената Ви некадърност и некомпетентност – и нищо друго! Не можете да се оправдаете нито с БСП, нито с ДПС, защото ние бяхме в глуха опозиция. Имахте на своя страна и „Атака”, и РЗС, и Синята коалиция. Всички срещу една глуха опозиция.
Кого заблуждавате днес, че образованието Ви е приоритет? И какъв е този смешен плач, че българските деца са били на последно място по изследванията на PISA и други изследвания, че са на последно място по функционална грамотност? Просто ме повтаряте. Нима тези деца са неграмотни, заради шестмесечното управление на Анелия Клисарова? Кой ще Ви повярва на това? Сгрешена Ви беше цялата политика в образованието, не само във висшето, но и в средното образование. Не съм убеден, че не е сгрешена и философията на този законопроект, който днес ни го предлагате.
Аз положих много усилия и ще се убедите, че това, което съм говорил от позиция на опозиция на Вашето управление, ще го говоря днес от позицията на съсубект на управлението на страната днес.
Във Вашия проект не са засегнати фундаментални проблеми, които наистина биха били от съществено значение за реформирането на образователната система.
Отново ще повторя най-големият порок на системата на средното образование – няма ефективна система за външно оценяване. Ние носим отговорност, че въведохме порочно най-важния инструмент на външното оценяване – държавният зрелостен изпит.
Това че тогава бях сред малкото членове на управляващата коалиция, които обърнаха внимание, че въвеждаме държавния зрелостен изпит порочно, защото като критерии за оценяване въобще не залагаме екзистенц минимума, че въобще не залагаме общообразователния минимум, че боравим с едни абсолютно произволни и подвижни критерии за оценяване, които водят до следната асиметрия – от година на година успехът от държавния зрелостен изпит се увеличава! Средният! Същевременно, по външно оценяване – външно за страната ни като цяло, успеваемостта на нашите деца пада надолу. Някой греши. Или не измерваме знанията на нашите ученици правилно, или грешат като методика PISA и другите международни институции, които провеждат международното външно оценяване. Аз съм по-склонен да вярвам обаче на вторите. Порокът е при нас.
И за миналата година – ще повторя, по задължителния зрелостен изпит по български език, между 35 и 40% от учениците, явили се на задължителния зрелостен изпит, отказват да съставят дори едно изречение в текстовата част на теста за държавен зрелостен изпит. И въпреки това, независимо че съответният ученик не е показал умения да състави дори едно изречение като текст, той заради оценките, точките, които трупа от нетекстовата част на теста, е възможно дори да получи оценка „много добър”. Какво е зрелостта, когато става въпрос за езика? Кой е най-важният критерий? – Умението да се състави текст.
Затова и на Вас Ви предложих в този законопроект да въведете отделен, нарочен стандарт за оценяване на резултатите от държавния зрелостен изпит. От девет кладенци вода – против!
Не го ли направим това, никакви реформи няма да се случат. И ако е необходимо ще бъдем опозиция и на новия закон, който очакваме от министъра на образованието, но този въпрос – с външното оценяване, трябва да се реши, за да бъдем сигурни, че оценката стъпва на държавните стандарти за екзистенц минимум по знания, които да удостоверят „матурус” – зрелостта, готовността на един младеж да поеме самостоятелно по пътя на живота.
Аз знам колко е труден този въпрос. Аз знам, че ако от раз наложим като критерий за „среден – 3” общообразователният минимум, вероятно ще имаме трагични резултати като среден успех. Да, най-вероятно ще бъде много висок и процентът на слабите оценки по български език и литература. Най-вероятно ще бъде висок и процентът на слаби оценки по други предмети, обаче нямаме друг ключ, с който да отворим черната кутия, наречена „средно образование в Република България”.
Къде са Ви текстовете, които да играят ролята на този ключ? Ние още не сме видели реалностите, за да можем да преценим в каква посока да бъдат реформите в образователната ни система.
Обръщам внимание, че и нашето управляващо мнозинство в кавички, ако ще изпълни ангажимента си да се приеме нов Закон за предучилищното възпитание и подготовка и за училищното образование, този законопроект трябва да бъде представен на вниманието на Народното събрание задължително от Министерския съвет в близките месеци. В противен случай отново ще влезем в порочния кръг на обсъждане на законопроекта към края на мандата на управлението и пак ще оставим в наследство този нерешен проблем и на следващи управления.
Аз вече говоря за законопроекта, който очакваме от Министерския съвет, от кабинета Орешарски, защото явно е, че този законопроект, който днес обсъждаме, наследен от ГЕРБ, е непригоден. Ако беше пригоден, те щяха да си го приемат. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Реплики към изказването на господин Местан? Не виждам.
За изказване – господин Милко Багдасаров.
Заповядайте, уважаеми господин Багдасаров.
МИЛКО БАГДАСАРОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Колежке Дамянова, мисля, че общите постановки с грижата за българското образование ги споделят всички народни представители, но честно казано не съм очаквал толкова безотговорно да подходите към Вашия собствен законопроект. Доколко е собствен, тук можем да поспорим, защото и аз лично съм участвал, и смятам, че поне за 80 текста от този законопроект съм дал експертно становище. (Ръкопляскания и реплики от ГЕРБ.) Но много добре знаете, че имаме редица концептуални противоречия, които няма как да минат в това Народно събрание.
В този план смятам, че Вие много добре знаете, че вече има разработен нов Закон – аз ще го кажа, за народната просвета. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това ще е закон, който трябва да бъде общ, който трябва всички ние да подкрепим (шум и реплики от ГЕРБ) – законът на Министерството на образованието, за който говори господин Местан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Чакайте да го внесат и тогава ще видим какво ще стане.
МИЛКО БАГДАСАРОВ: Да, естествено че той трябва да се внесе, за да стане обект на дискусия пред всички.
Позволете ми все пак да припомня, че това правителство е заявило приоритетно отношение към образованието, а приоритетът означава общ закон, с който всички да сме съгласни. Аз мисля, че най-малко обидно е законът, който Вие предлагате, да не е минал през комисията.
Да не поставям и още един проблем – че трябва да имаме заявено становище и отношение от всички, имащи отношение към системата на образованието, бих казал, на една огромна маса хора, на които казваме „учители” и които в този законопроект само на едно място фигурират с думичката „учител”. Това е много сериозен проблем, който мисля, че Вие трябваше отдавна да забележите във Вашия законопроект.
Повтаряйки, че за мен е безотговорно Вашето отношение към собствения Ви законопроект, по най-бърз начин да изтеглите това предложение, още повече че и в изложението на госпожа Цачева се усещаше – тя беше си го написала, естествено, предварително, че Вие нямате готовност за днес. Мислехте, че следващите дни ще влезе този законопроект. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Багдасаров.
Има ли реплики към изказването на господин Багдасаров? Не виждам.
Госпожа Дамянова – лично обяснение.
Заповядайте, госпожо Дамянова, за лично обяснение.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз не знам кое е по-безотговорното? Да Ви предложим да приемем на първо четене един важен законопроект, който, пак ще повторя, се обсъжда и разработва вече три години. Дори един от преждеговорившите го потвърди. Наистина времето в Четиридесет и първото Народно събрание не ни стигна този закон да бъде приет, но тези от Вас, които бяха в това Народно събрание като народни представители, помнят, че той беше приет до 41-ви член на второ гласуване. Това е единственият законопроект в прехода – един от новите закони, за които уж всички говорим, по които всички в началото на своите мандати декларираме, че ще работим, който достигна до такова ниво в Народното събрание.
Аз не зная каква е работната група, която министър Клисарова е определила. Не зная защо тя отсъства от обсъждането на този законопроект. Все пак това би трябвало да е отношението на един министър към такъв важен закон.
Вярно е, че тази работна група е тайна. Но, знаете ли, няма да е фатално, ако министър Клисарова до края на мандата на това Народно събрание не представи тайнствения си законопроект. Няма да е фатално за Вашето политическо управление, но това мотаене от политически инат и безхаберие е фатално за всяко дете, за всеки родител, за всеки учител, защото те се нуждаят от нов модел за образованието в България.
Първо четене е това, колеги. Ненапразно започнах представянето на законопроекта с тезата, че той трябва да бъде дообсъден, разгледан на второ четене, защо не и подобрен, но трябва да вървим напред. Седем месеца ние нищо не направихме за българското образование. Нищо, колеги! Отговорността за лошите резултати е на всички нас тук, политиците. Нека да покажем, че образованието е наистина приоритет за нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова. Вие изказахте по същество несъгласие с господин Багдасаров. Отказахте реплика, а направихте лично обяснение.
Моля Ви, уважаеми народни представители, съобразявайте се с правилника. Иначе стават „педагогически ситуации”, както сте написали тук – допълнителни форми на педагогически въздействия, и вътре, в този закон, има неща, неразбираеми за обикновения гражданин. (Шум и смях.)
Заповядайте, уважаема госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо нека да Ви поздравя всички с тази година и да пожелая, освен много здраве на всички Вас и на Вашите семейства, нека България да завърши това Народно събрание, защото краят му се вижда, с един хепиенд – с приемането на този закон, толкова дълго чакан и терзан от нашата образователна общност.
Бих искала да кажа няколко думи преди това на господин Местан за неговото отношение към закона, но той явно излезе и не може да ме чуе. Ще му кажа, че не е отговорно водещ политик да прави такава политическа оценка и личностни нападки на един министър и един екип, които направиха този закон – наистина много дескриптивен, което има своето обяснение, но с изключителната воля той да бъде приет, защото българското общество имаше нужда.
Закъснявайки – аз не мога да си представя – Вие искате Министерският съвет да внесе този закон, но ако се процедира така, както направихте като опозиция в миналия Парламент, аз исках да кажа на колегата, че обструкциите бяха и се въртяха около две опорни точки. Те бяха майчин език, частни училища, детски градини и неграмотност. Не искам да правя дисекция на регионите и на това къде тя е по-голяма. Ще кажа от тази трибуна, че моите родители са грамотни, но ще кажа, че българските деца и ученици имат своите блестящи успехи и това беше възнаградено в управлението на ГЕРБ.
Тогава не хвърляйте камък, който ще удари повече Вас, защото не набрахте сили и кураж от 1991 година, променяйки закона 20 и повече пъти да го направите функциониращ, и понеже днес няма аргументи, защото смислени такива не се чуха, априори да го превръщате в политическа арена и да биете по него.
Към колегата от Коалиция за България ще кажа: „Колега, ние сме директори”. Но аз тук днес се изненадвам, че Вие не сте прочел закона във варианта, в който е внесен. Вие говорите неща, които абсолютно не са верни. Жалко. От тази трибуна трябва да се говорят верни неща!
И сега, желанието ми беше да преповторя някои неща във връзка с философията на този закон, защото в словесния наратив наистина няма такъв закон, който да е работен толкова продължително време и който да е обсъден и да има над 3500 предложения.
Не мога обаче да не изразя своята изключително голяма неудовлетвореност и да поема и личната си вина за това, че ние наистина не успяхме да приемем този закон. Проблемите бяха няколко и Вие ги знаете добре.
На първо място, това, което и Вас Ви чака, и много по-скоро от нас – прекратеният мандат. Ние за много малко не успяхме да приемем текстовете по този закон.
На второ място, силните обструкции по закона, въпреки че бариерата я преодоляхме и най-конфликтните опорни точки в закона бяха приети. Аз благодаря на колегата, който го заяви тук, от тази трибуна – че 80 законови норми и институти са приети по негово предложение. Но аз искам да кажа, че в този закон имаше 56 норми, които бяха приети по предложение на опозицията. И на това ако му казвате, че е селективен и политически обвързан закон, няма как да се съглася от тази трибуна.
Не искам да правите същите грешки, защото отговорността на всички ни към децата е огромна. И ще кажа – законът не е хепи енд. Законът вероятно по време на неговото разглеждане може да търпи промени. Законът в бъдеще може да търпи промени, но той е фундаментален от гледна точка на смяна на парадигмата на българското образование, отиване в европейска рамка и посока, акцентите за които и като философия госпожа Дамянова изброи тук.
Не можете да отречете, че законопроектът, който днес внасяме, е европейски балансиран, бих казала – реформаторски, създава проходимост на системата, с ценностен подход към детето, входирани общовалидни образователни принципи, реципрочни на европейските образователни тенденции. Законопроектът, който ние предлагаме, е креативна образователна норма, базираща се на дълбока приемственост на това, на което синдикатите толкова държаха, базира се на добрите и проверени практики, научнообосновани политики, даващи шанс за добро качество и образование и голямо самочувствие на хората, работещи в системата.
В проекта са изведени важни приоритети, ключови компетентности съгласно европейската референтна рамка. Предучилищното образование – на Вас Ви се ще да бъде обучение, но ние дълго дискутирахме по този въпрос и разбрахме, че компетенции и образование са неща, които кумулират терминология и съдържание – е изведено като фундамент за учене през целия живот, налага процес на създаване на хора, променя самосъзнание, национални ценности (реплики от КБ)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
СНЕЖАНА ДУКОВА: ...налага много важен принцип – „Участвам и променям – три в едно – деца, родители, учители”, дава шанс на нашите деца за добра самооценка, лична отговорност, личностно израстване, умение за вътрешна свобода, творческо нестандартно мислене, гаранция за добро и здраво бъдеще.
Аз бях описала акцентите, които съдържа този закон, основните компоненти, които дават тази съществена гаранция като структура, като развитие на българския език – вътре като отделна оценка, като инспектиране. С всичко това Вие като народни представители вероятно сте се запознали и ще отразите тези акценти.
Нямам много време, защото има много колеги, които искат да изразят становище, но искам да Ви кажа, че този закон преживя своя катарзис във времето от „Разпни го” до „Осанна”. Казвам: сигурно не е апотеоз, но е изключително необходим и той трябва да бъде приет час по-скоро, защото всяко по-голямо забавяне от това, което сме направили до тук, ще бъде фатално и ще ни отдели светлинни години от времето, което заслужава българското образование.
Искам да пожелая този път успех на този закон! Колеги, нека да се консолидираме. Ако имате стойностни предложения, ние сме готови на такива обсъждания. Но обърнете се с внимание. Българската нация и нашите деца го заслужават. Благодаря. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Дукова.
Желае ли някой да репликира?
Заповядайте, господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми и аз да поздравя всички Вас с Новата година и да си пожелаем съвместна и дълга работа в този Парламент.
Както винаги съм особено заинтригуван от изказванията на госпожа Дукова. Понеже тя употреби понятието „парадигма” – „да сменим парадигмата на българското образование”, бих искал да я попитам: кое точно съдържание на това понятие използва, тъй като в книгата на Теодор Кун, публикувана в 1961 г. – „Структура на научните революции”, той използва 23 определения на това понятие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли други реплики?
Петър Мутафчиев.
Започват реплики на база на информалното учене, което е неинституционализирано, неорганизирано и несистематизирано натрупване на компетентности в живота на човека. (Смях и оживление в залата.)
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Вземам повод за репликата си, госпожо Дукова, от това, което казахте – този закон е преживял в цялата си история от „Разпни го” до „Осанна” и така нататък. Чувам и още нещо – готви се нов закон, също от Министерството на образованието.
Искате ли да Ви кажа нещо? Мисля, че това трябва да бъде задача на всички нас в това Народно събрание – да престанем да експериментираме непрекъснато с нови закони. Хайде да оставим това законодателство, за което всички след 2007 г. казахме: „Ето, ние направихме европейските закони. Можем да станем вече европейска страна, затова ни и приеха, и да не пипаме законите, защото направихме хората луди” и в законодателството за образованието, и в здравеопазването, хайде, транспортът – в частта „движение по пътищата”, какво да говорим за данъчните закони?! Нека да си изпълняваме функцията на контролен орган веднъж поне като Парламент. Стига сме писали закон след закон и всяка година да променяме всички закони. Нека променяме законите, когато разберем конкретно какви са проблемите, да предлагаме решаването на тези проблеми. А как ще разберем какви са проблемите, когато ги променяме през 5 6 месеца?
Този закон не може да действа, неговите разпоредби не могат да се усетят от хората – за това става дума. Нека наистина да престанем непрекъснато да проявяваме законотворчество. Зная, че всичките сме много кадърни и можем да пишем по пет закона на месец, но да спрем. Големите държави, държавите, които постигат успех, са държави, които имат трайно законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мутафчиев.
Аз да кажа, че много споделям тази позиция.
Има ли други за реплики?
Трета реплика – господин Цветанов.
Вие, не знам на базата на информалното учене или на неформалното учене, или на формалното – толкова чуждици има тук.
Заповядайте, уважаеми господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, смятам, че когато се обсъжда закон в сферата на образованието, хубаво е все пак да дадем право на експертите, на специалистите. Искам да поздравя потенциала, който носи Парламентарната група на ГЕРБ, със съответните директори, които са били в сферата на образованието. (Шум и възгласи от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Госпожо Дукова, смятам, че Вашата позиция изцяло трябва да бъде подкрепена. Това, което се изразява от реплика на Вашето изказване, разбира се, и аз правя реплика на Вашето изказване, за да мога да Ви окуража да продължите по същия начин.
Хора, които говорят, че законите трябвало да не се променят – точно това парламентарно мнозинство промени толкова много закони без обществена дискусия, без да се търси обществен консенсус, без да се търси мнението на неправителствения сектор. Точно този закон, господин Миков, който в момента се обсъжда, е минал на много обсъждания с неправителствения сектор и това е подкрепа, получена не само за ГЕРБ. Не ГЕРБ трябва да се възприема като вносител на този законопроект, а трябва да приемем по-добрия потенциал за българското образование на база обществените дискусии, проведени по този законопроект.
Хора, които разбират може би от вагони или от влакове, или от трамваи мисля, че не е коректно да се изказват в сферата на образованието. (Възгласи и реплики от КБ.) Хора, които разбираме от сектора за сигурност, разбира се, че не е необходимо да бъдем основни или водещи говорители в това обсъждане.
Законите, които променихте и в сектора за сигурност, защото дадохте пример за някои, променихте ги без абсолютно никакво обсъждане. Затова се стигна до предложението за Делян Пеевски, затова и до днес си задаваме въпроса: „Кой?” Дори и Първанов вчера го зададе. Благодаря. (Реплики и възгласи от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Цветанов, сякаш не сте чули моя призив да се чете все пак правилникът – какво е съдържанието на изказването, на репликата, на личното обяснение. Само едно Ви възразявам – не може да се ограничава народен представител, независимо от неговата професионална ориентация, да има отношение по който и да е закон.
След почивката, при възможност и аз ще взема отношение по този закон. Подготвих се, вече съм на чл. 180.
Заповядайте, госпожо Дукова, за дуплика.
Дано тези експерти, които са го писали, да не участват в следващия закон или поне да се коригират.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Господин председателю, все пак нека не забравяме, че това не е закон за следствените служби или за ДАНС, това е закон за българското образование.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За информалното образование през целия живот.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Точно така! Отзад ще видите – има един помагалник, който дескриптивно казва всеки един термин какъв е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: На български език, ако обичате. Дескриптивно го преведете на български. Няма ли хубава дума в българския език?
СНЕЖАНА ДУКОВА: Към господин Монов. Господин Монов, много Ви благодаря, че станахте да кажете поредната, бих казала, само че го няма Вашия лидер, за да кажете на ухо що значи салата, словоблудство и какво представлява то. Ще Ви отговоря – срамота е, когато нямате съществени аргументи, да хващате терминология... (Шум и смях в КБ.) Не се смейте! Вие се изложихте безспорно със Закона за хазарта и в момента още повече. Ще Ви отговоря веднага. Томас Кун в неговата книга ...
ХРИСТО МОНОВ (КБ, от място): Теодор...
СНЕЖАНА ДУКОВА: Добре, Кун. В неговата книга „Структура на националните революции” определя парадигмата като набор от променящи се практики в науката, във властващата наука към момента.
РЕПЛИКА ОТ (КБ): „Структура на научните революции”.
СНЕЖАНА ДУКОВА: Ако Вие не сте доволен от този отговор, обърнете се наистина към Гугъл – той ще Ви каже други подробности и други неща. Иначе, беше съвсем излишно защото нарушихте Вашата визия на човек, който се занимава с тази терминология дълги години.
Господин Мутафчиев, извинявам се за това, че не Ви слушах дълбоко и трайно, защото малко се разсеях. Това, което чух – наистина трябва да се обединим и да приемем този закон, защото той е жизнено важен. Ще кажа, че няма по-добро нещо Законът за предучилищното и училищното образование, който е национална територия, който е всеобщ и касаещ всяко едно българско семейство, да бъде приет от всички нас с консенсус. Образованието е най-консенсусната територия, но и стратегическа политика, за която, не да ми говорите за бъдещи цели в необозримо бъдеще, а днес, сега и веднага, защото сме безкрайно закъснели!
Към господин Цветанов. Господин Цветанов, благодаря за оценката! Тя е такава и е вярна. Трябва да Ви кажа, че не могат да ни наранят хора, които не говорят добре български, не знаят много ясни терминологии, които се артикулират в българското публично пространство, камо ли в Българския парламент. От тук наистина трябва да се артикулират звучно българските думи и да бъдат обяснявани на тези, които не ги знаят.
Не могат да ни докоснат – законът ни е добър! Прочетете го, наистина помислете сериозно, не се изказвайте неподготвени и дайте да направим това добро и този реверанс към българската нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Дотук ще приключим с обсъждането за кратка почивка.
След това изказване на госпожа Валентина Богданова и други желаещи.
Почивка до 11,40 ч.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме обсъждането на Законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Дотук се изказаха господин Местан, господин Багдасаров, госпожа Дукова. Заявка за изказване има от госпожа Богданова. Госпожо Тилева, вие – също.
Има думата за изказване уважаемият народен представител госпожа Валентина Богданова.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители, опасявам се, че тази дискусия вече сме я водили. Очевидно ще се наложи да я повторим.
Преди малко в залата прозвуча призив за хепиенд при приемането на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Става въпрос за щастлив край.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: Аз си мисля, че когато приемането на един закон е свързано с щастлив край, това не е добър знак. За мен, приемането на един закон трябва да бъде гаранция за ефективно начало. Затова ми се ще да кажа няколко неща, които задължително трябва да прозвучат в тази зала.
Аз се отнасям изключително сериозно към приемането на един Закон за училищното образование, за народната просвета или както и да се казва той. Запазвам си правото да бъда критична към всички текстове, които ще бъдат свързани с българското училище и ще гарантират неговите законодателни възможности да бъде по-добро, по-ефективно и да гарантира качество.
Знам, че подобен закон не се пише лесно и затова се изкушавам да припомня на колегите от ГЕРБ, които днес ми връчиха стикер – благодарна съм, „приемете Закона за образованието”.
Колеги, опасно е да кажете, че това, което днес трябва да гледаме, е Законът за образованието, тъй като така или иначе приемането на подобен важен закон наистина изисква максимален консенсус в тази зала. Той не беше постигнат миналата година, когато този закон беше влязъл вече в пленарната зала, включително и по време на първо четене.
Днес той отново е на нашето внимание и за да бъда коректна към вносителите, искам да призная, че тогава, когато Комисията по образование започна неговото разглеждане, аз казах, че ще гласувам „въздържала се” по него, тъй като колегите са включили в тази му редакция и някои текстове, които бяха предложени от мен по време на второто четене, на версията, гледана в Четиридесет и първото Народно събрание.
Напомням обаче на колегите и те много добре знаят следното: Четиридесет и първото Народно събрание, с мнозинство на колегите от ГЕРБ, намери готов Проект за Закон за училищното образование, направен от екипа на Даниел Вълчев, и тогава на първите наши заседания беше гарантирана, заявена публично приемственост на това, което е направено и готовност по този вече закон, който е с висока степен на готовност, да се работи в пленарната зала. Това не се случи.
Имаше един вариант, който беше посрещнат с много несъгласие от гилдията, след което, независимо че има приета от Народното събрание програма през 2007 г., колегите от екипа на министерството направиха концепция за закона, тоест нов документ, и едва в края на своя мандат те внесоха този закон, който с малки корекции ние ще гледаме днес.
Аз моля да бъдат съгласни с това, което те самите доказаха със своето поведение, че приемането на подобен закон е важна работа, че тя не може да стане в първите шест месеца от съществуването на ново мнозинство, на нов екип на министерството и то подкрепян от политически партии и групи, които не са подкрепили този законопроект, внесен днес на първо четене.
Ние нямаме никаква нужда да си играем на инат, да твърдим, че само това, което вече е гледано и е получило подкрепа от едната част от Народното събрание, но не и от другата, е най-доброто, задължително единственото и най-важното.
Аз си мисля, че имаше коректност в това, което предложиха колегите от Комисията по образование – нека да изчакаме новия законопроект, който ще внесе екипът на министър Клисарова чрез Министерския съвет, да правим тогава общото обсъждане, защото е ясно, че има принципи и текстове, по които ние няма как да бъдем единодушни. Няма как да се съгласим със задължителното обучение от четири години, макар и във формите на предучилищното образование, няма как да се съгласим с неизчистения, според нас, ред за управление на училищата. Имаме своите претенции към начина на финансиране на системата. Тоест този разговор, който ние вече сме водили и трябваше да получи алтернативен прочит, за да търсим по-доброто. Ние днес не търсим това. Ние днес правим една пледоария, че неприемането на един законопроект, оспорен от една част от нас, е престъпление към българските ученици.
Ще бъдем трайно несъгласни с това, че единствената законодателна версия е тази, че единственият проблем на българското училище е неприемането на новия закон, макар че той е важен проблем за системата, дотолкова доколкото тя трябва да работи при условия на абсолютна яснота, и че в края на краищата не можете да не си признаете, че колкото и неправителствени организации да застанаха зад този законопроект една немалка част от гилдията, от нашата собствена колегия имаше сериозни претенции към него.
Искам да Ви кажа следното. Аз съм консенсусен човек тогава, когато трябва да търсим общо решение, и съм критична, независимо кой е вносителят на законодателни решения, ако не ги харесвам. Само че мисля, че тази политика на инат не решава ничии проблеми, особено когато става дума за образование. Защото след няколко време ние с Вас ще гледаме и поправки в Закона за професионалното образование и обучение. Аз Ви питам: след като Вие сте внесли един такъв законопроект, готов от Вас в края на Вашия мандат, предвидили сте примерно системата за дуално образование и обучение, Вие твърдите ли, защото аз твърдя, че не е така, че Вашата версия за закона дава всички възможности тази дуална система да бъде развита?
Нищо подобно! Тя предполага допълнителни записи в този закон, тя предполага друг тип законодателство, тя предполага комплекс от мерки. Няма ги, колеги! Ние можем и ще се върнем към този спор. Или правим законодателство, което гарантира добър старт на всички законодателни промени, или продължаваме да гадаем кой използва повече сложни чужди думи. Това не прави закона модерен.
Модерен закон може да бъде само този, който може да бъде успешно прилаган – ще припомня – от София през Кайнарджа до Гърмен. Тоест във всички видове училища, в които се учат български деца, на които и във Вашия закон, и в нашите разбирания са подкрепили един и същи принцип – равен достъп на всяко българско дете до качествено образование. Не сме свършили тази дискусия. Налагането на тезата, че ако днес не вземем едно или друго решение с консенсус, който потенциално няма, ще направим беля, извинявайте, е натискане на емоции, от които в момента никой няма нужда.
Аз няма да подкрепя законопроекта. Всичките си аргументи съм изговорила преди една година. Една немалка част от Вас са ги чули, гилдията ги знае. В момента следва ответната реакция за това как, според нас, трябва да изглежда този законопроект с разбирането, че част от текстовете са консенсусни. Ние сме хора, които разбираме от образование и не спорим тогава, когато мислим еднакво. Но когато има различие, оставете технологията да стане факт. Оставете цялото разбиране за това как ще изглежда образованието – предучилищно, училищно, професионално, да стане факт, да стане ясно. Когато цялата законова рамка е факт, тогава ще я обсъждаме и ще я приемаме с разбирането, че можем да направим успешен старт на закона в момента, в който стане факт.
В момента ще си мерим отново познатите думички и ще стигнем до същата тази задънена улица, до която се озовахме – до четиридесет и един члена в края на мандата на Четиридесет и първото Народно събрание. И не двата месеца прекъснат мандат на ГЕРБ е проблемът. Проблемът е, че правенето на такъв закон е сериозно нещо. Той се прави умно, грамотно и комплексно. Всичко останало са политически задявки, от които никой няма нужда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Богданова.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, госпожо Дукова.
Докато дойдете само да Ви кажа: има заявени изказвания от госпожа Тилева, госпожа Иванова, Ирена Соколова, Корнелия Маринова, Красимира Анастасова, Ирена Коцева… Отказвате се от репликата? Добре.
Има ли други желаещи за реплики?
Тунчер Кърджалиев заяви желание за изказване.
При така създалата се ситуация, уважаеми народни представители, в 12,30 ч. трябва да започне редовният контрол. Така че очевидно дискусията няма да можем да я изчерпим днес.
Давам думата на госпожа Аксения Тилева за изказване.
Заповядайте, уважаема госпожо Тилева.
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Господин председател, уважаеми колеги! Първо за много години и за много мъдрост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За много години!
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: За мен образованието е кауза, а не поле за политически битки. Искрено се надявам, че това е така за повечето народни представители. Ще ми се да вярвам, че в края на тази дискусия това ще стане така за всички народни представители, затова предлагам да спрем с политическия дебат и да обърнем внимание на професионалната част от това, което имаме като предложение.
Изказвам се на базата на опита, който имам повече от 20 години като директор на предучилищна образователна институция. Законът, за който казваме, че трябва да бъде променен сега – Законът за народната просвета, беше променен през 1991 г. Колеги, от 1991 г. до момента обществото се развива и върви напред. Ние трябва да отговорим на нуждите на това общество. В интерес на истината като човек с немалък управленски опит в системата на образованието и като човек, който през последните 10-12 години основно работи по …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! Колегите вляво, по-тихо!
АКСЕНИЯ ТИЛЕВА: …реализиране на международни образователни проекти, започнах да чета предложението за промени или по-точно предложението за нов Закон за предучилищното и училищното образование с изключително критичен поглед, защото исках най-после хората, които коват законите на страната и законите, които ще определят нашето професионално бъдеще, бъдещето на нашите деца да отговарят на това, което се случва в момента в Европа и света, защото искаме или не искаме, ние сме част от тази глобална образователна система.
Много исках да видя добрите практики, която споделяха нашите колеги от Италия, Финландия, Франция, Румъния, Полша за това как образованието е прогнозируема дейност, която е трасирана от държавата в продължение на години напред. Тези гаранции успях да намеря в този закон, който Ви предлагаме наистина да погледнем с повече разум и с по-малко политически пристрастия.
Искам да кажа, че това, което е фиксирано в този Закон за предучилищното и училищното образование, без сега да се опитвам да правя научна лекция за това какво означава предучилищното образование и какво означава предучилищно възпитание, защото при нас образованието и възпитанието вървят ръка за ръка, трябва да Ви кажа, че наистина имаме крайно драстична нужда от промяна в нормите, по които функционира системата на образованието. Този закон е едно добро начало и аз считам, че Вие ще разчетете и добрите, и стратегически важните моменти в този закон. Юристите знаят, че законът е една жива структура, която от практиката получава своето усъвършенстване и промяна, но нека да дадем възможност на системата да има гаранции и сигурност за това какво ще се случва през следващите 15-20 години.
Исках да завърша изказването си със заглавието на едно есе на Робърт Фулъм за това, че „Всичко, което трябва да знам за живота, съм научил в детската градина“. Искам да Ви кажа, че тези членове от закона, които формират представата, функцията, задълженията и дейностите, които се извършват в предучилищните образователни институции – детските градини, е това, от което цялата ни система има нужда.
Няма да говоря за необходимостта от качество на образованието, защото вярвам, че всички сме убедени, че образованието ни трябва да бъде качествено на база на изключително много ресурс, вложен в него, като под ресурс нямам предвид пари, въпреки че всяка стотинка, вложена в образование днес, са средства, които след години ще спестим от социални плащания.
Няма да казвам колко е важно да наблягаме на квалификацията и подготовката на педагогическите кадри, защото те са хората, които предават знанията, опита, познанията и уменията, които се изграждат в нашите деца. Просто искам да кажа, че наистина има теми, по които трябва да бъдем обединени, да подхождаме с разум и сърце, да подхождаме с компетентност и най-важното – с отговорност към това, което правим. Резултатът от нашата работа днес ще берем години напред. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Тилева.
Има ли желаещи за реплики към това изказване? Има ръкопляскания, реплики не виждам.
Доктор Кърджалиев от Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата.
Заповядайте, уважаеми д-р Кърджалиев.
ТУНЧЕР КЪРДЖАЛИЕВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, вярно е, този законопроект беше разглеждан в продължение на няколко месеца в Четиридесет и първото Народно събрание от всички възможни аспекти, смея да твърдя. Освен тези аспекти, касаещи пряко същността, съдържанието, принципите на българското образование, предначертани в този законопроект, бяха обсъдени и други теми, касаещи включително и общочовешки ценности и то в европейски контекст.
Както казаха и някои други, изказали се преди мен оратори, широк дебат имаше и по отношение на зададената тема за изучаването на майчин език в училищата.
Не бих искал да влизам в детайли, но съм длъжен да припомня, че още тогава Парламентарната група на Движението за права и свободи в лицето на няколко оратори и в комисиите, и в пленарната зала, и в медиите категорично се противопоставихме на онези текстове, които според нас са откровено дискриминационни, на онези текстове по отношение на тази материя, които според нас суспендират права и ограничават желанието на немалка част от българското общество за адекватно и достойно изучаване на майчиния език. Не бяха приети предложенията и то нито едно предложение от страна на ораторите на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Не бяха приети предложенията, касаещи и според нас оптимизиращи това изконно човешко право, което е детерминирано всъщност не само в европейски нормативни документи, но и в международни директиви, а също така това положение е протектирано и от Конституцията на Република България.
Законопроектът, който ни се предлага, е абсолютно същият. В него ние отново не виждаме приемливи текстове по отношение на съвременната визия за изучаване на майчиния език. В този смисъл ползвам думите на оратора, изказал се преди мен. Според мен законът в този смисъл не е изживял своя катарзис и парадигмата е отново погрешно зададена в този контекст.
Ползвам случая, за да заявя от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи, че ние няма да подкрепим закона и заради тази причина, а именно, защото той е дискриминационен в тази му част. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Кърджалиев.
Желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Иванова – имате думата за изказване.
ДОНКА ИВАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, може би става ясно, че законът няма да се приеме, но търсейки полезността на всяко действие си мисля, че дори и този дебат би помогнал да създадем закон, който ще работи за качественото образование в нашата страна.
Идвам от реалните условия на образованието. В продължение на две години съм участвала в отговорно и критично обсъждане на Проекта за закон и днес ще си позволя да споделя мнението на моите учители, на колегите, които участваха активно в обсъждането, които направиха много и ценни предложения.
За разлика от колегите, ще се спра на конкретните неща в закона, които биха довели до едно качествено образование. Мисля, че квалификацията на педагогическите специалисти е в основата на качественото образование. Организацията и управлението на качеството в образованието е другият момент, който би довел до успешно изпълнение на мисията на образованието.
Определено смятам, че изграждането на инициативни, автономни, владеещи ключови компетентности млади хора, които са с нагласа за учене през целия си живот, хора, които искат да осъзнаят своите силни страни и да ги прилагат за себе си и за обществото, трябва да бъдат подготвени от качествени специалисти. Затова ще говоря за квалификацията на учителите, защото видях това намерение, видях тази цел в Проекта за закон.
Задължителната квалификация в размер на 48 часа, която е предложена за периода на атестиране, който е четири години, се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоява с документ от обучения по специализирани международни и национални програми. Повишаването на квалификацията на конкретния педагогически специалист е в съответствие с професионалния му профил, с изпълняваната длъжност, с професионалното развитие на педагогическия специалист, съобразена е с националната, регионалната, общинската и училищната политика.
В проекта много конкретно е регламентирана и вътрешно-институционалната квалификация в размер на 16 часа, атестацията на четири години като процес на оценяване на съответствието на дейностите на учителите и директорите с професионалния им профил, както и със стратегията за развитието на детската градина и училището, която също е предвидена. Нещо повече. За първи път в чл. 226, ал. 4 се предвижда освобождаване от длъжност при най-ниска оценка при атестиране, разбира се, по условията на Кодекса на труда. Въвежда се информационен регистър на одобрените програми за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.
В Проекта за закон много подробно са изписани изискванията към програмите за повишаване на квалификацията. Предвижда се и разработване на система за сертифициране на институциите, предлагащи квалификационни услуги за учителите. Надграждащата квалификация на педагогическите специалисти, вече се говори за това, е задължително условие за кариерно развитие. Ние имаме традициите, имаме практиките в тази посока. Тук става дума за това, че освен педагогическия, освен трудовия стаж при кариерното израстване се вземат предвид квалификационните кредити, придобитата професионално-квалификационна степен, резултатите от атестирането. Въвеждането на педагогическото портфолио е наложително и също е предвидено в Проекта за закон в предучилищно и училищно образование.
Накрая. Мисля, че механизмът за бързо израстване в длъжност „старши учител” с двете си степени – в чл. 225, е много положителна стъпка.
Привличането на младите хора към учителската професия с регламентирана практическа подготовка на студентите също е намерило място в нашия Проект за закон. Чрез въвеждането на статута „стажант-учител” ще помогнем на младите учители да се приспособят към професията и да не я напускат прекалено бързо. Това реално ще е устойчивостта на вече действащите проекти и студентски практики „Заедно в час”. Това са мерките за укрепване на авторитета и престижа на учителската професия и превръщането й в привлекателна.
Качеството на образованието и организационното развитие на съответната образователна институция е другото условие за действително постигане на актуалните цели на образованието. Предложенията ни в проекта са продиктувани от липсата на изградена цялостна, единна система за управление, контрол и оценка на качеството на образованието чрез показатели, отчитащи сходните данни в системата и изходните резултати.
В сега действащата нормативна уредба не са създадени механизми за прозрачност и публичност на резултатите от инспектирането. Институционално, в лицето на регионалните инспекторати по образование, се смесват функциите по администриране, организиране и подпомагане на образователните институции, от една страна, и контролът, инспектирането и оценяването, от друга страна. В предложението ни за законопроект за първи път се урежда изискване за прилагане на системата за вътрешна оценка на управление на качеството. Налага се усъвършенстване и на външното оценяване, тук стана дума за това, на предлаганото ни образование.
Резултатите от инспектирането на образователните институции неминуемо ще бъдат база за формиране и осъществяване на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование. В проекта се регламентира предоставяне на средства за поощряване на качеството на образованието. Средствата за училищата със слаби резултати ще бъдат целеви за подобряване на качеството. Нещо, за което много се говори в Министерството на образованието, но не го видяхме в Бюджет 2014 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Иванова.
Реплики има ли? Няма.
Госпожа Ирена Соколова е заявила изказване.
Госпожо Соколова, предполагам, че ще поискате и удължаване на времето на група, защото мисля, че са Ви останали две минути.
Имате думата, госпожо Соколова, заповядайте.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Най-напред процедура по удължаване на времето, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Удължете го.
ИРЕНА СОКОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда кратка и много точна. Този законопроект има един-единствен проблем. Това е проблемът с авторството, който Вие имате за това да приемете, че законът е внесен от ГЕРБ. Този закон събра консенсусно над 100 неправителствени организации, цялата научна общност, събра родителите, учителите, работещите в сферата на образованието, социалната дейност и подкрепата. Той беше консенсусен, защото две години и половина беше изработван в работни групи, както изтъкна господин Багдасаров, както госпожа Богданова обаче пропусна да спомене. Всички казаха мнението си и дадоха най-добрите си предложения. Това, разбира се, не означава, че Вие не можете да направите промени между първо и второ четене. Само че проблемът с авторството излиза на преден план. Той не е нов за Вас, защото в момента БСП пак има проблем с авторството – дали по наследство, или по привилегия, да бъде избран нейният лидер.
Законопроектът предлага нова философия на отношение към учениците. Не можем да говорим и не мога да се съглася с мнението на господин Лютви Местан, който каза, че най-важно е външното оценяване. Преди да говорим за оценяване и за критерии, които ще произвеждат това външно оценяване, трябва да говорим за смяна на средата, която трябва да носи качествено различен подход и качествено различно отношение. Не може при равни условия да търсим различни резултати.
Външното оценяване безспорно е много важен факт, но преди него идва промяната и този закон я залага. Проумейте, че философията на закона е променена. Вече не говорим за това детето да се съобразява с училищната среда, да спазва онзи, както съм казвала и друг път, казармено-приютен модел на страхопочитание. Детето е център и събирателен образ на грижа. Затова подкрепата, заложена в този закон с цялата глава „Подкрепа”, която урежда подробно отношението към детето, към всички агенти в училището, като агенти на промяната, е да може средата да се нагласи към изискванията на учениците.
Разбирате ли кой е фундаменталният ни проблем и по отношение на възпитанието, което толкова много широко прокламирате? Надявам се поне господин Монов да може да Ви обясни, че възпитанието е резултат. Възпитанието идва като отношение в средата, като резултат от въздействие. Това, че не сме нарекли родителите „възпитатели”, не ги прави невъзпитатели. Няма нужда да налагаме изрично в закона думата „възпитание”, защото дори е порочно. Просто това е резултатът.
Ще Ви кажа няколко конкретни компонента, които се променят. Развива се капацитетът на системата да отговаря на потребностите на децата в процеса на обучение индивидуално, защото се създават екипи, които да изграждат индивидуален профил на всеки ученик. Въвежда се цялостният модел на подкрепа в обучението и същността на реформата. Това започва от детската градина през училището до центровете за личностно развитие и подкрепа. Синхронизира се общата и специалната образователна среда. Сега има разлика в подхода, която е значителна. Идентифицира се профилът на психолога – човекът, който се занимава наистина с индивидуалните нужди на всяко дете. Ако постигате нещо вкъщи като възпитание на децата като родители, то не е защото Вие се наричате техни възпитатели или техни родители, а защото имате грижа, любов и целенасочено отношение на подкрепа. Не Ви прави автоматично добри родители това, че сте родили децата си, както една училищна среда не прави автоматично добри ученици само заради това, че ги е приела. Само когато има индивидуално отношение на разбиране и подкрепа, само тогава имаме добър резултат. Това залага този закон – развива и утвърждава социалната функция на училището, то се моделира като среда на общността, като център на общностен дебат, място за учене и срещи на всички поколения, бариерата за социалното изключване в момента, среда за развитие на децата, приемане на различните като ценност.
Уважаеми колеги, приемането на този закон не е приемане на закон на ГЕРБ. Това е законът на родителите, това е законът на общността, която създаде този документ. Моля Ви, надделейте с разум над егото си! Няма нужда да губим повече време. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Соколова.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на народния представител Ирена Соколова?
Заповядайте, госпожо Дамянова – имате възможност да репликирате госпожа Соколова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Соколова, говорихте за подкрепа на децата, особено на децата със специални потребности, но не разяснихме нещо много важно – закрива ли този закон ресурсните центрове в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Наистина благодаря за този въпрос, госпожо Дамянова. Всъщност в момента ресурсните центрове са 28 – колкото са областите.
Уважаеми колеги, ние не делим децата си по области и по градове. Ние осигуряваме подкрепа и грижа. Тя трябва да е там, където са децата. Децата не трябва да се разкарват от целия периметър на една голяма област до ресурсния център, който е съсредоточен в областната единица. Създават се много повече центрове за личностно развитие и подкрепа.
Истинският смисъл на това, госпожо Дамянова, да правим промяната, за която на всички е ясно, че основният мотор и двигател да искат тази промяна за ресурсните центрове, са именно родителите на деца със специални образователни потребности, е, че те имат нужда от ресурсните учители на място, в училищата – там, където ежедневно има проблеми с децата им. Те не могат да разчитат на това, че веднъж седмично или два пъти в месеца ще могат да отидат до ресурсния център. Разбирате ли, пагубно е да си играем на някакви игри, на жмичка, защото по този начин губят децата ни! Затваряме си очите пред реалността и се опитваме с нокти и зъби да държим закостенялото си от години поведение, просто защото така е възпитавал Макаренко или такова е посланието на официалната педагогика. Разберете, животът се променя и ако ние не променим средата за тези деца, просто няма да имаме основание утре да сме спокойни, че сме създали едно нормално поколение. Благодаря. (Единично ръкопляскане от балкона на Народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Соколова.
Уважаеми колеги, имате възможност за изказвания.
Записали са се госпожа Корнелия Маринова, Красимира Анастасова и Ирена Коцева, но за да се случи парламентарен дебат, ще дам думата на господин Георги Анастасов, който също желае да се изкаже, и след това на останалите колеги народни представители.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Когато един закон се вкарва за обсъждане в Народното събрание, трябва да се отговори на въпроса коя част от обществото засяга и решават ли се дадени въпроси. Ще решим ли въпросът с неграмотността с този закон? Не! Ще решим ли проблема със социалната интеграция на голяма част от обществото с този закон? Не! Обратно, този закон цели едно важно нещо – да бъдат субсидирани частните училища. Това е целта на този закон. Единствено и само това!
Това беше Вашата позиция, такава ще бъде винаги.
Само че аз задавам въпроса – защо не го разширим, защо да не субсидираме и частните фирми, особено дребния бизнес? Той има огромна нужда от държавно финансиране?! Защо не субсидираме адвокатите – тук има толкова много адвокати, такова лоби могат да направят – да получат държавна помощ!
Когато предлагате един закон и търсите консенсус, недейте да искате с парите на хората богатите хора да стават още по-богати, защото основно в частните училища са децата на супербогатите хора. Това е факт. Ако не вярвате, има статистика при Ренета Инджова – отивате и я проверявате, за да видите на какви родители децата учат в частни училища. Не може родителите на бедните дечица, подчертавам, да плащат образованието на богатите деца.
Затова лично аз, от името на българските социалдемократи и Коалиция за България ще кажа, че няма да подкрепим такъв закон. Това не е политическо решение, а преди всичко човешко отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Колеги, има ли желаещи за реплики към изказването на господин Георги Анастасов?
Заповядайте, господин Монов – Вие желаете реплика.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Анастасов, за съжаление, законът не решава дори и този въпрос, защото и там не е направено, както трябва. Примерно не е възприет принципът „парите следват детето“.
Специално за децата с увреждания аз лично бих предложил държавният стандарт за издръжка на дете в институция за деца с увреждания да бъде предоставен … (Реплика на висок глас от ГЕРБ.)
Провиквайте се на мегдана, не тук!
… издръжката да бъде предоставена на тези семейства не под формата на пари, а ваучери за различни услуги. И това обаче го няма.
Най-голямата беда на този закон е, че всъщност се опитва да решава неща, предмет на подзаконови нормативни актове – прословутите центрове за обществена подкрепа, които сега се наричат центрове за подкрепа на личностното развитие. Каква е разликата?! – Че просто ще аутсорсваме още една грижа на държавата към неправителствения сектор. Отсега мога да кажа кои ще са неправителствените организации, които ще изградят тези центрове. Те вече са готови. Досега законът струваше 22 милиона и тези пари ще трябва да се връщат. Разбирам защо бързате. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Само че: бързайте бавно, тъй като има много неща.
Тук ни обвиняваха и някой говореше за казармен дух на сегашното образование. Бога ми, да вкараш четиригодишни деца във форма на организирано обучение, това го има само в Северна Корея! (Реплика от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монов.
Има ли други реплики към изказването на господин Анастасов?
Няма.
Заповядайте за дуплика, ако желаете.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Прав сте, господин Монов – не е нормално да ангажираме четиригодишните деца в училищата. (Реплика от ГЕРБ.) Дали е в училищна или предучилищна възраст, питайте тях, те по-добре знаят от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля, не прекъсвайте изказващия се.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Тези дечица учат сега по цял ден в училище, няма къде да спят и седят на чиновете. Питайте родителите им как те се прибират вечер. Затова, когато предлагате дадени закони, помислете, вижте каква е реакцията на родителите!
Що се касае до ресурсните центрове, които реално искахте да закриете в предишния мандат, днес под някаква друга форма търсите пак техния геноцид, защото те бяха изградени с пари на Европейския съюз и сега наготово някой трябваше да дойде и да вземе сградите. Имам много, много писма от миналия Парламент, които искаха да се спре скритата приватизация на тези ресурсни центрове. Децата в неравностойно положение не го заслужават, защото е много трудно да интегрираш в обществото тези дечица, за съжаление. Затова и ресурсните центрове са необходими, но е много трудно да го разберете, когато сте далеч от хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има ли желаещи за изказвания от другите парламентарни групи?
Давам думата на госпожа Корнелия Маринова, която е записана за изказване.
Заповядайте, госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожа Дамянова говори изчерпателно за дефицитите в системата на образование, каквито съществуват към настоящия момент. Господин Анастасов преди малко говори за един много сериозен дефицит – за отпадането от училище.
Като човек от системата, от 25 години в системата, твърдя, че законопроектът категорично предвижда редица възможности за решаване. Не мога да кажа, че предвижда всичко, защото това е въпрос на оптимизиране, но със сигурност залага изключително много мерки. Надявам се и съм сигурна, че са и ефективни, защото част от тях вече работят в системата на училищното образование.
През 2009 г. по данни на Евростат процентът на отпадналите от училище в България е изчислен на 14,7%. През 2010 г. този процент намалява на 13,9, а през 2012 г. възлиза на 12,5% при среден процент, изчислен за 28-те страни – членки на Европейския съюз, от 12,8%. Разбира се, това е твърде високо. Нашата цел със законопроекта е именно да намалее още повече броят, процентът на отпадналите от училище ученици.
Залагаме и това, за което говори госпожа Донка Иванова. Това е един от важните фактори – квалификацията на учителите, знаещи, можещи и мотивирани учители.
Госпожа Соколова говори за училищната подкрепяща среда. Ще допълня казаното от тях с още други мерки.
Действа вече поетапното въвеждане на целодневното обучение за учениците от І до VІІ клас. Това е възможност за квалифицирана подготовка и самоподготовка на децата, за намаляване на отпадането от училище и за развитие на талантите, възможностите, потребностите и интересите на децата.
На второ място, в чл. 16 е предвидено да се създадат допълнителни условия за часове, за овладяване на чужд език, когато българският език не е майчин. Това е една от много сериозните мерки, които законът предвижда – допълнителни условия децата да бъдат по-мотивирани, ангажирани с техни дейности и в крайна сметка да постигаме по-високо качество на учебния процес с тях.
Въведената нова образователна структура, на трето място, залагането на два етапа в средната образователна степен ще създаде хоризонтална и вертикална проходимост на системата, възможности за смяна на избора, за предуниверситетска подготовка на децата, за тясно профилирано и професионално образование през последните две години от тяхното образование. Считаме, че това създава по-добра мотивация за учене у тях и до голяма степен ще намали процента на отпадналите от училище.
Четвърто, със създаването на нов вид обединено училище децата от малките населени места, децата с финансови проблеми в семействата няма да се налага да отиват в града, а ще имат условия за обучение в тяхното населено място.
Предвижда се с решение на общинския съвет заварените към момента на влизане в сила на този закон училища от основни да се преобразуват в обединени.
Проектът на Закон за предучилищно и училищно образование изисква изработването на нови учебни програми с акцент върху практическите умения на децата, намаляването на теоретичните знания, което е много важно за изграждане на компетентности и формиране на умения. Това залагаме, а и от практиката си на действащи учители, на хора от училището знаем как става, защото реално сме го работили, не на теория, а в действие.
Законопроектът предефинира и видовете училищна подготовка, осигурява автономия на училищата да разработват учебни програми за разширена и допълнителна подготовка. Всъщност така ще се постигне свободата на училището да определя целите, компетентностите, които ще придобиват децата въз основа не на какво да е, а на техните потребности и интереси. В часовете, предназначени за такава подготовка, ще могат да се изучават предмети по гражданско образование, здравно образование, предприемачество.
На следващо място, с цел осигуряване на повече възможности за достъп до образование, превенция на отпадането – основната цел и проблемът, по който всъщност вземам отношение, се оптимизира самостоятелната и индивидуална форма на обучение. Мога да бъда конкретна: чл. 109 и 110 развиват тази теза. Развива се дистанционната форма в чл. 111. Цялостно се разписва комбинираната форма на обучение в чл. 112.
За оценяването вече се говори като момент за мотивация на децата, важен аргумент, който не само да оценява нивото на техните знания и умения, но и възможност да се идентифицират потребностите на учениците, развиващата функция на оценяването – нещо, на което и действащите педагози в училище твърде много залагат. Смея да говоря и от тяхно име, защото неведнъж съм общувала с тях за годината и половина време, през което този закон беше подложен на широко обществено обсъждане.
Накрая бих искала да кажа: не изпадайте в болестното състояние на свръхчувствителност за авторските права! Автори са учителите, неправителствените организации, родителските общности. Автори сме всички ние, защото видно и от казаното от господин Багдасаров, и той, и госпожа Богданова сте участвали в този процес. Недейте така, колеги! Законът, който имаме на стикера, наистина трябва да бъде Законът и наистина трябва да бъде с главно „з“, ако милеем за образованието. Иначе е лицемерие! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Колеги, има ли дуплики към изказването на госпожа Маринова?
Заповядайте, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, една много кратка реплика, по-скоро въпрос към госпожа Маринова.
Госпожо Маринова, намирате ли връзка между този закон и стратегията за отпадналите ученици, която беше приета само преди седмица от настоящия Министерски съвет? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дукова.
Има ли други реплики към госпожа Маринова? Няма.
Заповядайте, госпожо Маринова, за дуплика.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, госпожо Дукова, колеги! Стратегията за превенция за отпадане от училище и преждевременното напускане беше стратегия, която в продължение на няколко години правителството на Политическа партия ГЕРБ, отново на базата на широк обществен консенсус, дебатира. Тази стратегия в момента е приета. Само елементи са отпаднали от нея. Тя повтаря – и слава Богу – онова, което е продукт на дългогодишния труд и на правителството на ГЕРБ.
Интересно ни е обаче защо се премахва отпадането от училище, а от наименованието остава само преждевременното напускане, при положение, че при разписването на тези понятия в стратегията, те се различават съществено. За справка отворете официалната страница на Министерство на образованието и науката и прочете определенията.
Колкото до това дали съответстват – напълно съответстват, госпожо Дукова. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Уважаеми колеги, часът е 12,35. Има още записали се за изказвания, така че дебатът по законопроекта ще продължи в следващо пленарно време, а сега ще започнем с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 102 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Моля, поканете премиера и вицепремиерите в пленарна зала.
(Граждани от балкона разтягат транспарант „Оставка”. Ръкопляскания и скандирания: „Оставка, оставка!” от ГЕРБ.)
Гражданите малко избързаха с транспарантите и скандиранията, защото в залата има пауза, но може би не всичко може да бъде преценено.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Защо не започваме? Това е неуважение към Парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, тъкмо има възможности народните представители да влязат в пленарна зала. (Реплики от ГЕРБ.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Какво чакаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: За тези, които имат някаква работа навън, вратите са отворени. Движението е двупосочно. Очаквам премиерът и вицепремиерите да влязат в пленарна зала. Моля квесторите да ги поканят.
(Министър-председателят и заместник министър-председателите влизат в пленарната зала. Народните представители от КБ и ДПС стават, ръкопляскания. Възгласи: „Оставка” от народни представители от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми от Ваше име да честитя и на министър-председателя, и на кабинета – една успешна здрава година, да реализират работите, които са започнали.
Преминаваме към ситуативния, блиц контрол.
Преди това от името на парламентарна група – заповядайте, господин Местан.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не може изказване по време на блиц контрола. Има изричен текст в правилника, че по време на блиц контрола не се дава думата за изявление от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Къде е изричният текст?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, встрани от микрофоните): Проверете го. Няма да нарушаваме правилника.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Член 101, ал. 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Във времето за отговори. Не е започнал контролът. Във времето за отговори. Това е преди контрола.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това минава всякакви граници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Цачева, „не могат да се възползват”. Другият текст казва „по всяко време”. Във времето за отговори…
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Алинея 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз виждам ал. 6, но другият текст дава правото по всяко време да се използва това право.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Алинея 6 го забранява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Във времето за отговори.
Аз смятам, че няма пречка да се направи изявление.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Господин председател, не смятам, че в момента се дава отговор на какъвто и да е въпрос. Не е започнал блиц контролът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма и зададен такъв.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожо вицепремиер, господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Политическите ни послания и поведение през 2014 г. няма да носят знака на отговорността, ако нямаме отговорен и правилен прочит на всичко онова, което се случи през 2013 г. Най-лесната оценка за отминалата година е, че тя е годината на политическите катаклизми и протести. Най-лесното не винаги е най-вярното обяснение.
Нашата оценка за 2013 г. е по-различна, далеч по-оптимистична. В периода юни 2009 г. – март 2013 г. демокрацията в страната се изкриви, разболя се тежко с вируса на авторитаризма, който се криеше зад маската на формалната принадлежност на ГЕРБ към семейството на европейските християндемократи от ЕНП. Няма нищо европейско обаче в управление, което се превърна в синоним на полицейщината и на двуличието. Не виждам какво европейско има в управление, което непрекъснато генерираше най-различни уродливи явления – от тефтерчето на Златанов, през подслушванията, до разговорите в Банкя и за Мишо Бирата. Различни скандали с едно свързващо звено – опасният, ерозиращият демократичната система процес на поставянето на една персона над институционалността на демократичната държава.
Тази власт трябваше да си отиде и си отиде! И това е най-важният знак на отминалата 2013 г. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Кабинетът Орешарски, макар и без отчетливо парламентарно мнозинство, бе съставен в името на възстановяването на демокрацията. Тези, които я изкривиха, отказаха да го признаят, защото преди това не признаха вота на суверена, защото не познават друга политическа битност, освен властовата, а опозиционността им е чужда.
Но ГЕРБ не е и не може да бъде алтернатива на кабинета Орешарски, така както Бойко Борисов не е алтернатива на Пламен Орешарски. Знаете ли защо? Защото причината за заболяването не може да бъде припозната като панацея. Властта на ГЕРБ не бе управление на държавата, а утоляване на консуматорски апетити с частнособственически привкус – от мащабната корупция до още по-мащабната контрабанда!
Ако днес нещо трябва да се реформира, то това е именно недемократичното наследство на ГЕРБ! Тогава ние питаме: какво правят така наречените „реформатори” при Борисов? Какво реформаторско може да има в съюза с него? Нищо. Тогава? Какво тегли тях и другите зле прикрити проектопатерици не само от дясното в прегръдката на основния герой от разговора за Мишо Бирата? Властта, разбира се, за която знаят, че нямат собствени ресурси, защото за алтернативността претенцията на носители на абсолютната истина, и оттам – маската на морални цензори само, не е достатъчна, особено когато зад дясната маска прозират леви продукти на тройната коалиция.
Уважаеми госпожи и господа, оставаме с впечатлението, че се задава една нова коалиция – на политическата безпринципност, на подменените идеи и ценности, една своеобразна коалиция на политическата контрабанда, за която най-подходящият етикет като наименование е именно „Мишо Бирата”. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): А Бисеров къде е?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин премиер, пред Вас стои нова коалиция – Коалиция „Мишо Бирата” и точно по тази причина нямате право да подавате оставка! (Реплика от народния представител Георги Андонов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми госпожи и господа, на този фон кабинетът Орешарски е на европейската сцена и е необходим за България! Той е легитимен – и конституционно, и по същество! Има мандат, даден от суверена, чиято продължителност ще зависи от социалната му ефективност, а не от изблиците на политически комплекси на изборокрушенци!
Кабинетът се справя, независимо че работи при изключително тежки условия! Както вече съм обявил, най-тежките, в които някога е работило което и да е друго българско правителство. И добрата новина е, че тепърва ще разгърне потенциала си.
Според Движението за права и свободи Орешарски е несравнимо по-ефективен от Борисов. Потвърждават го и данните за събираемостта! Не се сбъднаха мрачните прогнози, дори бих казал, трепетните очаквания на деструктивната опозиция, че неизпълнението на данъчните приходи ще надхвърли един милиард! Случи се обратното. Имаме над 100 милиона преизпълнение на данъчните приходи.
Още един факт – невърнатото ДДС около 200 милиона. Това са най-ниските стойности за последните пет години! Кой ще оспори този факт? Кой? (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
Държавата вече е коректен платец на бизнеса – важно условие за възстановено доверие, което води до размразяване на икономиката и неизбежно до по-успешна социална политика и реабилитирано усещане за държавност и социална справедливост.
На фона на фактите воят на парламентарната опозиция звучи като смешен плач, изразяван нерядко с нелепо политическо кресчендо.
Да не бъдем голословни. Само два примера за крещящото политическо двуличие. Тези, които влошиха финансовите показатели на българската държава с цели 8 милиарда – 4 милиарда емитиран нов дълг плюс 4 милиарда, похарчени от фискалния резерв, апропо завещани им от Орешарски, днес обвиняват същия този Орешарски, който увеличи дълга със само 800 милиона, че за разлика от тях – похарчилите над 8 милиарда, не бил водил политика на фискална стабилност! Нагло, нали?
Особено показателна е трагедията, която заради престъпното наследство на ГЕРБ преживяват тютюнопроизводителите. В края на 2011 г. ГЕРБ превърнаха България в единствената страна, в която този отрасъл е тотално либерализиран! Отпаднаха всички законови гаранции за интереса на тютюнопроизводителите и те бяха оставени на произвола на съдбата! Днес им се налага да пият горчивата чаша с катранената отрова, оставена от управлението точно на ГЕРБ.
Ние ли увеличихме четири пъти социалните и здравните осигуровки, които плащат днес тютюнопроизводителите? От 241... (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Това е най-голямата лъжа, която чухме и от Вашия лидер, защото срещу една четвърт те получаваха 100% социални и здравни осигуровки! Факт неоспорим! Всичко друго е лъжа и точно министърът на труда и социалната политика го знае това!
Ние обаче няма да оставим тези хора на произвола на съдбата. Утре ще представим пакета мерки, в това число и спешни, които имат отношение към тазгодишната кампания по изкупуването и трайното решение на проблема, защото 100 хил. семейства в европейска България не могат да бъдат оставени в ръцете на който и да е картел!
Движението за права и свободи няма да спре да подкрепя кабинета Орешарски в политиката му на възстановяване на институционалната функционалност в държавата, в последователността за постигане на финансова стабилност, компетентното съживяване на икономиката, коректното подпомагане на бизнеса чрез намаляване на административните тежести и антимонополни политики! И забележете, под „антимонополна политика” разбираме грижа за потребителите. Това означава тотален анализ и преглед на функционалността на регулаторите, защото те не изпълняват ефективно вменените им по закон задължения.
Непременно трябва да се възстанови и колективният характер на Сметната палата! Антимонополните закони ще се ползват с абсолютно предимство през тази сесия на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Времето, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Завършвам с една оптимистична теория за България, оптимизъм, който чета дори в протестите – болезненият опит на политическия процес и на гражданското общество да се излекува от тежките рани, нанесени от авторитарното управление на ГЕРБ. Две хиляди и четиринадесета е решителната. Европейските избори ще покажат кой е на прав път. Нека народът бъде нашият съдник!
А от Вас очакваме нещо много просто – да приемете волята на народа, а не да я отречете, както сторихте това след изборите през миналата година. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми народни представители, да преминем към контрола.
Преди това – по начина на водене.
Да помоля да се подготвят от най-голямата парламентарна група за задаване на въпроси. Ще Ви припомня какъв е редът.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, искам да Ви обърна внимание, че за пореден път нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но този път толкова грубо и в противоречие със собствената воля, която Вие сте записали, гласувайки правилата за блиц контрола.
Няма как да ме убедите, че, видите ли, даването на дума от името на парламентарна група за изявление било преди започване на отговорите по конкретен въпрос, тъй като в същия Правилник – повтарям, който трите парламентарни групи, без ГЕРБ, сте гласували, изрично е записано, че последният час и половина от всяка първа сряда на месеца ние сме в режим на блиц контрол. В този смисъл даването на дума за изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи грубо погазва нормите на Правилника.
Аз Ви разбирам, че Вие сте притеснени от други вътрешнопартийни проблеми, които имате, и не Ви е до Правилника и да следите нормите. (Шум и реплики отляво.) Но все пак тук е Народното събрание. Тук са парламентарните групи и каквито и проблеми да имате, моля Ви, твърдо се придържайте, и стриктно, към нормите, които – повтарям, Вие наложихте в този Правилник.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Ще взема акт от Вашето изказване. (Оживление.)
Има ли други? Няма.
Преминаваме към блиц контрола.
Моля, господин Добрев, заповядайте.
Да се подготвят парламентарните групи. Ако сте забравили – по реда на големината на групите, един въпрос в рамките на две минути, отговор – три минути, народният представител – реплика, две минути, и след това министър-председателят или вицепремиер – две минути.
Заповядайте, уважаеми господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моят въпрос е към...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Картата ще си сложите ли или ще хитруваме за пет секунди? Ще Ви ги дам накрая тези пет секунди.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Моят въпрос е към премиера Орешарски и касае „Южен поток” – една тема, по която ние се опитваме в продължение на последните близо два месеца да изслушаме премиера, но управляващото мнозинство с процедурни хватки отхвърля тези наши предложения.
Конкретните ми въпроси са много, но ще се опитам в рамките на тези две минути да ги формулирам като един, тъй като такава е процедурата.
Вчера станахме свидетели на нова позиция от страна на Европейската комисия по проекта „Южен поток”, която заяви, че проверява процедурата, а тя не е и процедура за обществена поръчка, проверява процедурата за избор на изпълнител на строителството на територията на България. Това е изключително неприятно, защото ни връща в периода 2007-2008 г., когато тези проверки и разследвания бяха често срещана практика.
Вие от тази трибуна в началото на месец ноември в рамките на блиц контрола заявихте, че параметрите по междуправителствените споразумения, подписани в 2008 г. и ратифицирани от Народното събрание, няма да бъдат променяни. Междуправителствените споразумения няма нужда да бъдат променяни, защото по Вашите думи, те са рамкови споразумения.
Няколко седмици след това разбрахме, че още от месец август българското правителство е било уведомено с писмо от Европейската комисия, че са необходими промени на тези междуправителствени споразумения.
Въпросът ми е: все още ли поддържате тази теза?
Освен това искам да Ви попитам дали смятате, че вдигането на капитала със 191 млн. лв. на „Южен поток” – България, е неангажиране от страна на българската страна с финансиране на проекта, нещо, за което Вие се похвалихте преди няколко месеца и нещо, което бе договорено от правителството на ГЕРБ през месец август 2012 г.? Българската страна започна да харчи средства по този проект.
Последният ми подвъпрос касае започналата процедура за избор на изпълнител. Стъпките, които правите в момента, ще ни доведат до ситуация, в която ние имаме избран изпълнител, без да имаме осигурено финансиране. Това няма да е първият проект в енергетиката, при който имаме избран изпълнител без финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Добрев.
Уважаеми господин министър-председател, заповядайте за отговор.
Имаше въпрос, подвъпроси. Вие ще прецените как да ситуирате отговора.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Добрев, всъщност имаше серия от въпроси. Аз ще започна с по-общо експозе.
Както е известно, в 2008 г. има сключено междуправителствено споразумение между България и Руската федерация. Такива споразумения има с всички страни, през чиято територия ще минава газопроводът.
Дали и доколко те са съобразени с Третия енергиен пакет, е въпрос на стар спор между Европейската комисия и руската страна, така че няма как ние да разрешим този спор. Напротив, от съгласувателните срещи, които българският енергиен министър направи заедно с останалите колеги в Брюксел, има договореност за общ подход към изграждането на този газопровод от гледна точка и на всички юридически подробности, така че не виждам тук какво е направила българската страна, което не е в унисон. Напротив, от договорите на всички страни, в това число и на България, ние сме сравнително най-близо до изискванията на Третия енергиен пакет.
И допълнително – в хода на последните преговори от тази есен, ние имаме договореност с руската страна, че газопроводът ще се експлоатира при условията на българското законодателство, което за мен е ясна гаранция, че ще бъде спазено и европейското законодателство.
По отношение на въпроса Ви за 192 милиона, с които да се увеличи капиталът на Българския енергиен холдинг – да, тези средства... (Реплики.)
На „Южен поток - България”, извинявайте.
От БЕХ – на „Южен поток” – България, в които БЕХ инвестира, тези средства по никакъв начин не засягат държавния бюджет. (Реплики от ГЕРБ.)
Това са средства, които ще бъдат получени като заем от руската страна, който ще бъде обект на изплащане от транзитните такси по газопровода, госпожо Цачева. Ще ги връща бизнесът на „Южен поток”, а не българският данъкоплатец. При това бизнес, който няма да засегне по никакъв начин даже и българските енергийни дружества. Заради това че газопроводът преминава през територията на страната се плащат такси, отчисления, които са източник за погасяване на въпросния заем. В резултат на това обаче остава собственост за българската страна – собственост, в която българският данъкоплатец не е инвестирал нито един лев.
По отношение на проверката на Европейската комисия – разбира се, с интерес ще се запознаем със заключенията и, ако има някакви нарушения, ще ги коригираме своевременно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Отговорихте на три въпроса.
Заповядайте, господин Добрев.
Ще Ви моля втората част наистина да бъде реплика, а не нови въпроси. Това се отнася за всички – и за следващите, независимо от коя група са.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Не получих отговор на моите въпроси. Получих общи фрази, които вече сме чували, за съжаление, господин премиер.
Аз се надявам Вие да приемете една процедура по изслушване по темата „Южен поток”, защото това е един от най-големите в историята на България. В последните години знам какво се случи с последния голям проект, който обещахте да възобновите, а все още не виждаме това възобновяване.
Най-важното, на което трябва да отговорите в това изслушване, ако не се съгласите да има такова, е: ще подпише ли „Южен поток” – България, договор за строителство на тръбата на българската територия, без да е осигурено финансиране? До момента българската държава в лицето на своето дружество „Български енергиен холдинг” – 100% собственост на българската държава, е дала 192 млн. лв., които са част от собствения капитал, но подписаният заем с руската страна гарантира единствено 30-те процента собствен капитал в рамките на проекта. Останалите 70% ги няма. Ще подпише ли българската страна договор с изпълнителя на този газопровод на българската територия, без да е осигурила 100% от финансирането – нещо, което сме виждали в миналото? Благодаря.
ПРЕСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, господин министър-председател.
Да се готвят от Коалиция за България.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Добрев, в последните месеци се учудвам на способността на опозицията да избира теми за дебат, които не са в неин интерес. Така Вие избрахте преди известно време и говорехте за дълга. Надявам се, че ще имаме възможност да дискутираме и тази тема. Сега избирате финансирането.
С удоволствие ще приема дебат за финансирането, но трябва да тръгнем от осемте на сто лихва, които заварихме.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ, от място): Няма такава лихва! Няма!
МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Има и документ – осемте на сто лихва, които заварихме и които, след, струва ми се, ползотворни преговори, успяхме да сведем до 4,25!
Дори само тази тема, според мен, би трябвало да Ви кара да бъдете по-въздържани, защото разликата между многомилиардния заем, който ще бъде договорен – четири на сто върху многомилиардния заем, или по-скоро 3,75, ако трябва да бъдем прецизни, това е разликата, са стотици милиони, с които щяхте да ощетите държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Сега задава въпрос господин Петър Кънев от Коалиция за България.
Молбата ми ще бъде да се развие един въпрос, а не с подвъпроси, както беше казано в предишната процедура.
Заповядайте, уважаеми господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми господин Миков, ще Ви разочаровам, също имам група въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Група въпроси, ама, не ме разочаровайте, а Ви моля по един въпрос.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпросът ми към господин премиера е свързан с очакванeто „изпълнение на Бюджет 2013 г.”. Знам, че е рано. Знам, че това са предварителни информации, но също така знам, че Вие бяхте министър на финансите и логично е все пак да споделите с нас какви са Вашите очаквания. Няколко конкретни подвъпроса, ако трябва да бъда коректен: какво става с фискалния резерв; къде сме в момента; какво става с държавния дълг?
До момента в медиите през последните седмици излязоха доста цифри – на някои от тях автори са Министерството на финансите, други дойдоха от Националната агенция за приходите. Засега обаче имаме една категорична, ясна и точна цифра – за първи път от 20 години сме в ситуация на дефлация, което е нещо доста тревожно за производителите, добро за потребителите. Изключвайки тая цифра, от тук нататък получаваме медийна информация.
Бихте ли споделили с нас Вашите очаквания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Министър-председателят не е длъжен да казва числа, както и вицепремиерите, когато отговарят, само припомням. Но ако ги знае, няма лошо да ги каже. Няма задължение, другото е бонус.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Кънев! Разбира се, аз ще направя уговорката, че можем да говорим само за ориентировъчни тенденции. Дори някоя от цифрите, които ще спомена, поемам риска да не е точно такава в официалния отчет, но сигурно ще бъде близка до нея.
Спрямо началото на мандата ще припомня, че действително имахме доста голям риск от неизпълнение на приходите и тогава той се оценяваше на 1 млрд. лв. Преповтаряше се много пъти от опозиционните лидери, че няма да бъде изпълнена приходната част с 1 млрд. лв. Крайните резултати, пак повтарям, с големи закръгляния са неизпълнение, свито повече от три пъти спрямо първоначално очакваното. Най-вероятното неизпълнение на приходи ще се ориентира някъде между 200-250 млн. лв., в най-лошия случай малко над 250 млн. лв., което в сравнение с очаквания един милиард е съвършено различна картина. Нещо повече, в средата на годината размерът на невърнатото ДДС беше малко над 700 милиона. Приключваме финансовата година с размер на невъзстановено ДДС 240 млн. лв. Тоест, ако добавите 450, закръглям, към приходната част, защото ние можеше да ги покажем като приходи, ако бяхме продължили политиката да не връщаме ДДС, тогава дори щяхме да преизпълним приходите, но щяхме да продължим политиката на некоректност и затрудняване на ликвидността в икономическата система, резултатите от която в последните четири години не са за възхвала.
По отношение на фискалния резерв, предварителните очаквания са той да бъде около 4,7, което е над законово изискуемия минимум от 4,5, а бюджетният дефицит най-вероятно ще възлезе на сума около 1,5 милиарда, или 1,9 при допустими от закона до 2, или по-скоро не повече от 2 на сто от брутния вътрешен продукт.
Преди малко обещах на министър Добрев няколко думи за прословутия размер на дълга.
Ще Ви върна към Вашите коментари от лятото на миналата година за единия милиард, който Народното събрание одобри като лимит за заемане на нови дългове. Тогава тук, от тази трибуна, се опитах да обясня професионално, а не политически, че когато вземате дългове, да връщате стари, това не увеличава дълга. Въпреки това Вие организирахте неясна за мен кампания, лъгахте хората какво ще стане с този един милиард.
Сега, струва ми се, че ако трябва да бъдете честни със себе си, когато влезете в сайта на Министерството на финансите и видите, че към края на месец март, когато приключи предходното правителство, размерът на дълга беше малко над 14,4 млрд. лв., към края на годината се очаква да бъде около 14,1, и тогава трябва да обясните какво е станало с този един милиард. Просто сте длъжни да се извините на хората за това, че ги лъгахте. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин премиер.
Лично обяснение – заповядайте, господин Добрев.
Господин премиер, тук е така – споменаването на името и веднага...
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Господин премиер, аз не знам защо визирахте мен и какво точно сме излъгали?! Нищо не сме излъгали от групата на ГЕРБ, защото е факт, че Вие изтеглихте един милиард. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Ние не сме искали да го теглите. Вие сами го изтеглихте, нали затова беше актуализацията на бюджета. Изтегли ли се един милиард? Изтегли се един милиард. Благодаря. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Кънев – за реплика, защото ако Ви бях отказал, да е след процедурата, щеше да стане голяма разправия.
Заповядайте, господин Кънев, да продължим.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Много накратко.
Първо, искам да поздравя Министерството на финансите и премиера за нещо, което те направиха и което българският бизнес го почувства.
Не бях прав, като казах, че излезе само една уточнена цифра за така наречената „минусова инфлация” или „дефлация”. Излязоха още цифри – всъщност какво е преведено като ДДС. Само за месеците ноември и декември на българския бизнес са вкарани над 1 млрд. 100 млн. лв.
Искам да поздравя правителството не заради това, че съм част от управляващото мнозинство. Сега ще върна господин Добрев не една година, а четири години назад. Да Ви кажа тогава като човек от реалния бизнес как се чувствах, когато Вашето финансово гуру, съветникът на развитието на съветската икономика в момента Симеон Дянков (смях), блокира един милиард и двеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: На руската имате предвид, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Запуши цялата икономика, блокирана изцяло, и ходехме да ревем на килимчето на Насърчителна банка срещу 10% да ни върнат парите.
Българският бизнес показа, че когато държавата е коректна с него, и той е коректен с нея. По предварителна информация за последните три седмици на месец декември само от данък печалба българският бизнес се отчете с 220 млн. лв. в повече. Вярвайте на бизнеса, има и коректен бизнес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Кънев.
Желаете ли дуплика, господин премиер, по повод казаното от господин Кънев? Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин Добрев, първо, ние не изтеглихме... (Реплика от народния представител Делян Добрев. Шум и реплики.)
Не, искам на Вас да направя дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, оставете го господин Добрев, защото пак ще иска лично обяснение. Моля Ви! (Смях.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Кънев, моля да обясните на господин Добрев (смях), че първо, не изтеглихме единия милиард, а далеч по-малко, и второ – направихме го, за да намалим дълга. Благодаря. (Ръкопляскания и оживление от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Моля от Движението за права и свободи – заповядайте, уважаеми господин Кичиков.
СЕРГЕЙ КИЧИКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа вицепремиери! Малките и средните предприятия в държавата несъмнено се нуждаят от нейната подкрепа. Предполагам, че повечето от тях са разбрали, че правителството на господин Орешарски полага усилия в тази насока и има едно по-различно отношение към тях.
Тези усилия несъмнено трябва да бъдат продължени, затова моят въпрос към госпожа Бобева е: каква е политиката на правителството по отношение на малките и средните предприятия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Кичиков.
Заповядайте, уважаема госпожо Бобева, да отговорите на този въпрос – кратък, ясен, точен, в съответствие с правилника.
Моля от ГЕРБ да се готвят, защото от „Атака” нямат въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Знаете, че в Програмата на правителството малките и средните предприятия и насърчаването на малкия и среден бизнес заемат централно място. Това е основният фокус, около който са подчинени всички останали политики.
Цялата политика, освен на основата на програмата, е развита в Стратегия за малките и средните предприятия, която беше предоставена за обществено обсъждане преди два месеца. Очевидно проблемът с политиката на правителството по отношение на този сектор е особено важна за бизнеса и за гражданите, защото получихме извънредно много бележки и предложения за това каква политика трябва да следва правителството в тази област. Ето защо ние след като обобщихме всички предложения и взехме предвид разумните, може би следващата сряда на заседание на Министерския съвет ще обсъдим и приемем Стратегията за малките и средните предприятия.
Бих искал да откроя три акцента в нея.
Първо, тя възпроизвежда изискванията на тъй наречения „шот бизнес акт” – ангажименти, които сме поели в рамките на членството си в Европейския съюз.
Второ, стратегията взема предвид българската специфика. Разбира се, някои от проблемите на нашите малки и средни предприятия са проблеми на всички европейски малки и средни предприятия, но за съжаление през последните години бяха натрупани доста проблеми в малкия и среден бизнес – масови фалити, ограничен достъп до финансиране, намаляване на инвестициите в иновативни малки и средни предприятия, тоест доста сериозни проблеми, за които има нужда от активна държавна политика.
Един от основните акценти в тази стратегия, които вече се имплементират, това е, че всеки акт, който обсъжда Министерският съвет, се подлага на тъй наречения тест за малките и средните предприятия. Предстоят и някои законодателни промени, включително и в стимулирането на инвестициите и поставяне на акцент върху инвестициите в малкия и средния сектор. Заделихме 20 милиона в бюджета за тази година за иновации, като отново приоритет ще бъдат малките и средните предприятия.
По отношение на достъпа до финансиране – един от основните източници за насърчаване на този достъп, особено на стартиращите се предприятия, е реформата на Банката за развитие, която вече стартира първите си продукти за насърчаване на стартиращи предприятия и микропредприятия. В тази връзка сме в преговори и вече имаме напредък с международните финансови институции – да променят цялостните си стратегии за финансиране в България и да ги ориентират към малкия и среден бизнес, а не към възобновяеми енергийни източници и други приоритети, които доказаха своята несъстоятелност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо вицепремиер.
Господин Кичиков? Не желаете.
От ГЕРБ има думата господин Цветанов. Заповядайте.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Кой? (Оживление в ГЕРБ.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми представители на Министерския съвет, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще направя леко продължение и въпросът ще бъде в духа на декларацията, която беше прочетена от Движението за права и свободи – за това, че вече полицейщината е изчезнала, че вече я няма.
В тази връзка искам да конкретизирам и въпроса си: кое налага на 10 и на 15 януари, днес, когато започва парламентарната сесия на Народното събрание, да имаме този необосновано голям брой полицейски сили? Това създава усещането не за полицейщина, а като продължим и с въпроса колко са хората, които присъстват днес тук като протестиращи, колко са полицейските сили, дислоцирани тук, на територията на София, в центъра на София, колко са областните дирекции, които са командировали съответните служители, за да има това засилено полицейско присъствие и да бъдем в този полицейски пръстен, намирайки се в Парламента днес, то какви са данните и от какво се притеснявате?
Ние, народните представители, които сме избрани от българските граждани, не искаме да бъдем заграждани по този начин с полицейски сили. Ако имате някакъв страх, ако имате някакви неудобства, ще Ви кажа, че това струва пари на българския данъкоплатец. А много са населените места, които не могат да видят полицаи заради командировките, които се правят ежедневно на територията на столицата и командированите служители, които охраняват границата между България и Турция. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Затова призоваваме вицепремиера и министър на вътрешните работи да отговори: кое налага да има това полицейско присъствие, кое налага да се профилактират български граждани, които не са извършили престъпления, и да се притесняват по домовете им в ранните часове? Кое налага днес да бъде изкарано и това водно оръдие, което всъщност отново показа полицейски ботуш? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Цветанов.
Съобразявайте се с времето.
Заповядайте, господин вицепремиер.
Господин Йовчев, не сте длъжен да давате числа, цифри.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, госпожи вицепремиери! Уважаеми господин Цветанов, организацията на охраната на обществения ред около Народното събрание е на основата на оперативна информация, с която разполагаме в момента – за подготвяни действия, включително и от протестиращи, на основата на реалната обстановка в момента. При тази организация се водим само и единствено от това да запазим живота и здравето както на народните представители, така и на гражданите, които протестират и спрямо които се протестира, като запазим обществения ред и не допуснем да се разруши имуществото. Винаги сме се водили само и единствено от това и то ще бъде нашият мотив и занапред при планирането и организирането на такива мероприятия.
В конкретния случай – за 10 и 15 януари, има оперативна информация, която включително е потвърдена и чрез специални разузнавателни средства, че са подготвяни действия, които са целели нападение, включително опити за нападение над хората, които са в Парламента, включително и спрямо полицията, провокации и други. Именно в тази връзка са всички предприети действия. Мисля, че от организацията на работа на Министерството на вътрешните работи и всичко, което беше направено до момента, се стигна до това, че не допуснахме да има остри сблъсъци и да пострадат български граждани.
Искам да Ви уверя, че и в бъдеще ще се водим само и единствено от това.
Не знам какви случаи точно визирате, но за всички случаи, за които аз имам информация, при викането за беседа или за проверка, или каквито и да е действия на полицейските служители – се спазва те да са само и изцяло в рамките на закона. Ще продължим така.
Това, от което ще се водим, е желанието и усилията, които ще вложим в това, да наложим върховенството на закона. Няма успяло общество, в което да не е наложено върховенството на закона. Ние ще продължим да отстояваме това. Благодаря. (Реплики: „Браво"! и частични ръкопляскания в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Йовчев. Благодаря Ви за осигуряването на реда около Народното събрание, защото имаше и други случаи.
Господин Цветанов, заповядайте за реплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин председател, искам да благодаря на вицепремиера Йовчев, защото той днес публично, от трибуната на Парламента каза нещо, което беше задавано като въпроси през последните няколко седмици – използват ли се специални разузнавателни средства срещу мирно протестиращите български граждани?
Аз Ви благодаря, господин Йовчев, защото това е голям напредък – днес Вие признахте, че много сериозно и умело прилагате тези специални разузнавателни средства, а Вие знаете как.
Нека припомним и делото „Галерия”, което даде възможност действително да се покаже какъв е стилът и манталитетът на тогавашната тройна коалиция.

Притеснението на българските граждани е от това, което виждат в центъра на София. Днес, когато пристигахме на работа, и в понеделник – 10-и, когато беше предишното сериозно полицейско присъствие, в българските граждани остана усещането, че полицейските служители протестират, защото имаше само полицейски служители, но нямаше протестиращи. Имаше малка група от хора, които изразяваха своята стандартна гражданска позиция.
Вие сте изключително загрижен за имуществото. Не си ли задавате обаче въпроса кой провокира това, което се случва в продължение на 210 дни? Задавате ли си този въпрос? Загрижен сте за имуществото, но задавате ли си въпроса какво е усещането в хората, когато се нарушава тяхното имущество, когато се влиза в техните домове, когато се пребиват български граждани? Дори и сега прочетох в сайтовете, че в Петрич също имало подобни ексцесии, които водят до това, че хората нямат доверие в системата, защото полицейските служители бранят властта, присъствайки на жълтите павета в центъра на София. Колко струва това на бюджета и кой плаща тези пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър-председател, госпожи вицепремиери! Уважаеми господин Цветанов, специални разузнавателни средства не се прилагат спрямо протестиращи. Специални разузнавателни средства се прилагат спрямо лица, за които има данни, че са извършили тежки криминални престъпления. Ако за тези лица, както е в случая, и по тази разработка се получат данни, че въпросните лица са свързани именно с такива действия, логично е да предположите откъде разполагаме с информация.
Искам да Ви уверя, че при нашето правителство специални разузнавателни средства няма да се прилагат извън закона. Не само това, предприехме комплекс от мерки, които ще гарантират законността. В тази връзка ще се опитам да припомня само изказване на главния прокурор, според което, по време на Вашето управление 800 български граждани са подслушвани незаконно. Няма да коментирам повече!
По отношение на твърдението Ви за протестиращи полицаи – само ще припомня, че протестът на полицейските служители срещу Вас като министър на вътрешните работи в градинката пред храма „Св. Седмочисленици” беше значително по-голям, отколкото са протестиращите срещу правителството в момента.
По отношение на незаконно влизане по домовете – ако имате такива данни, моля Ви да ги предоставите на компетентните органи. Искам да Ви уверя, че в момента извършвам проверка на всички случаи, в които са използвани специализирани полицейски сили, сила или помощни средства при задържане на лица. Съвсем скоро ще излязат резултатите от проверката и аз ще ги обявя пред обществото. Мисля, че тогава ще стане съвсем ясно по какъв начин се е действало по време на Вашето управление. Данните не са такива, които ще бъдат във Ваш интерес. Благодаря. (Ръкопляскания и възгласи от ДПС: „Браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Йовчев.
Парламентарната група на Коалиция за България има възможност да зададе въпрос към премиера или към вицепремиерите.
Господин Гечев, заповядайте.
Народният представител Румен Гечев ще пита – ще разберем кого.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Въпросът ми е към господин Пламен Орешарски – премиер на Република България. Искам да му задам труден въпрос.
Колега Орешарски, всички знаем, изпълнението и на Бюджет 2014, и на програмата на правителството зависят от динамиката на инвестициите. Статистическата информация от годините – от кризата до 2013 г., показваше свиване на вътрешните инвестиции, проблеми с чуждите инвестиции в България. Имаше коментари и в пресата. Искам да чуя от първо лице: каква е предварителната Ви оценка за динамиката на чуждите и частните инвестиции в българската икономика, първо?
Второ, което е и най-важно: какво смята да направи правителството, за да стимулира и частните инвестиции, и чуждите частни инвестиции? Как ще използвате публичните инвестиции, за да се стимулира растежът? Известно е и в теорията, и в практиката, че не може да има устойчив икономически растеж без динамика на инвестициите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Уважаеми господин Орешарски, заповядайте да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, въпросът Ви действително е труден. Не разполагам с цифрите пред мен, разбира се. Ако проследим обаче динамиката на свиването както на вътрешните инвестиции, така и на преките чуждестранни инвестиции в последните години сигурно пред нас ще имаме низходяща графична илюстрация, ако това е на графика, разбира се.
Ще видим, че от равнища на около 8 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции примерно през 2008 г., миналата година те слязоха на под 2 милиарда – в момента не мога да кажа точно колко са. Тази година картината ще бъде още по-лоша.
За да не се изкушават колегите отдясно, ще спомена само за спрямо първите 6 месеца на по-миналата година, тоест 2013 г. спрямо 2012 г. – свиването е почти двойно, като тенденцията се запазва и към септември, последното тримесечие, което е отчетено.
По моя прогноза тенденцията ще запази своята инертност още известно време. Всички знаем, че една инвестиция се прави, но преди това се взема решение. За да се вземе решение трябва да се одобри средата, видовете рискове и така нататък. Поне 6 месеца до една година, пак казвам, по моя оценка е инерционният лаг, след който можем да очакваме, че смяната на икономическата обстановка и на бизнес климата в България е намерила израз и в инвестиционните намерения на по-малки или по-големи местни или външни компании.
От тази гледна точка за 2014 г. имаме умерено оптимистични очаквания за известно възстановяване на инвестициите. При всички случаи нашите оценки са за над 2 млрд. евро, пак повтарям, това са предварителни оценки. Това, което правим – не съм привърженик на целенасочени мерки по отношение на преките чуждестранни инвестиции, а на комплексни. Всичките мерки, насочени за възстановяване на инвестиционния климат и на бизнес климата, имат отношение и към нагласите на инвеститорите и склонността им да инвестират, в това число – без да влизам в по-големи детайли – поправката на нормативната база в посока на по-ефективна конкуренция, антимонополните закони, ускоряване на разплащанията към бизнеса, връщането в срок на ДДС и така нататък, и така нататък.
Специално по отношение на преките чуждестранни инвестиции неколкократно съм заявявал, че имаме готовност да подкрепяме и конкретно чрез смекчаване на административните процедури всеки по-голям инвестиционен проект, който изяви готовност да инвестира в страната. Това е в най-общи линии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин премиер.
Заповядайте, господин Гечев, да репликирате господин Орешарски.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Благодаря.
Господин премиер, съгласен съм с Вашата оценка за тенденциите. Бих казал, че комбинацията, която прави правителството с новия Бюджет 2014, тези почти или малко над половин милиард лева, сигурен съм, че тези публични инвестиции ще привлекат и много повече частни инвестиции, така че ще съумеем да динамизираме вътрешните инвестиции.
Що се касае до чуждите инвестиции – да, наистина трябва да създадем благоприятни условия, за да направим инвестиционния климат в България благоприятен за чужди инвеститори. Бих добавил нещо, което Вие отлично знаете – такова динамизиране няма как да стане без някои значими инвестиционни проекти. Дали ще бъдат в енергийния сектор, дали в някой друг, но България има нужда от такъв инвестиционен локомотив, което няма да стане само с увеличение на инвестициите в малки и средни фирми. Всички знаем, че и малките, и средните фирми зависят от развитието на големите инвестиционни проекти. Ще бъде трудно, но, желая Ви успех! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Желаете ли думата, господин премиер? Не.
Сега е ред на Движението за права и свободи да зададе свой въпрос към някой от вицепремиерите или към господин Пламен Орешарски.
Заповядайте, господин Летифов.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми дами и господа вицепремиери! В духа на първия въпрос, който зададохме, ще задам един съвсем кратък към вицепремиера Бобева: на какъв етап е административната реформа, която извършваме? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Летифов.
Заповядайте, госпожо Бобева, да отговорите на депутатския въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, колеги заместник министър-председатели! Уважаеми дами и господа народни представители, в качеството ми на председател на Съвета за административната реформа бих искала да кажа няколко думи в отговор на поставения въпрос.
Вие знаете, че традиционно всяко правителство има Стратегия за административна реформа, като трябва да отбележа, че в голяма степен има и приемственост в тези стратегии поне през последните три или дори четири мандата. Докато приоритет досега основно беше подготовката на българската администрация и нейното участие в европейските процеси, ние отбелязваме сега, че акцентът в реформата би трябвало да се постави по отношение на конкретните и реални проблеми на българските граждани и на бизнес сектора. Ето защо нашата стратегия, която предполагам, че в най-скоро време ще подложим на обществено обсъждане, е озаглавена: „Работим за хората“.
Основните приоритети в програмата са свързани с визията за това, че имаме нужда от по-малка, но по-ефективна, по-мотивирана и в по-голяма степен обърната към конкретните проблеми на обществото администрация. В това се включва и предоставянето на електронни услуги, включително преодоляване на някои много сериозни проблеми в администрацията.
Бих искала да посоча само един проблем с прекомерно многото стратегии. В момента имаме актуални, тоест неотменени, 211 стратегии, които са писани в по-голямата си част от предходното правителство, 93 хил. служители в държавната администрация, над 100 публични администрации на национално ниво. Тоест необходимостта от консолидация на администрацията е свързана също и с консолидиране на техните функции, а също се очаква и ефект върху бюджета.
Един от основните приоритети, включително в рамките на компетенциите на администрацията, това е подобряване участието на българската администрация в европейските структури с по-ясно откроени приоритети и защита на българските интереси в рамките на тези европейски дебати.
Стратегията е обезпечена ресурсно както от страна на бюджета, така и с оперативни програми. Ние сме в диалог с нашите европейски партньори по отношение на спазването на общите насоки в развитието на администрацията в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
Заповядайте за реплика. Не желаете.
Остана възможността и на Парламентарната група на партия „Атака“ да зададат въпрос на някой от представителите на правителството. (Реплика от народни представители на Парламентарната група на „Атака”.) Не желаете.
С това, уважаеми колеги, парламентарният блиц контрол приключи.
Благодаря на премиера Пламен Орешарски и на вицепремиерите Златанова, Бобева и Йовчев за участието им в днешния парламентарен контрол – едно добро начало на пленарната сесия. Започваме с препитване на премиера и вицепремиерите. Успешен ден!
Мисля, че с това успешно завършваме и първият пленарен ден на Народното събрание от новата пленарна сесия.
Следващото пленарно заседание ще се състои утре, 16 януари 2014 г., от 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 13,36 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председател:
Мая Манолова

Секретари:
Александър Ненков

Филип Попов