Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Мая Манолова
Секретари: Александър Ненков и Деница Караджова


ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, предложена е Програма:
1. Проекти на решения за промени в състава и ръководството на постоянни комисии на Народното събрание.
2. Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници“ Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
7. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
8. Доклад относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Литовското председателство на Съвета на ЕС (юли – декември 2013 г.) и основни приоритети по време на Гръцкото председателство на Съвета на ЕС (януари – юни 2014 г.)
Предлагаме това да бъде точка първа за четвъртък.
Ще внесем правила за изслушването, такава каквато е била парламентарната практика – време на всички парламентарни групи, плюс време за фракциите в Европейския парламент. Тази процедура ще се случи утре сутринта.
9. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет плюс проект на Решение за приемане на процедурни правила за избор на Главен инспектор.
10. Второ гласуване на Законопроекта за ограничаване изменението на климата.
Започнали сме това второ четене, продължение е.
11. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
12. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (Общ законопроект).
13. Първо гласуване на Законопроекта за фискален съвет.
14. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
15. Първо гласуване на Законопроекта за Министерството на вътрешните работи.
16. Доклади на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения по чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
17. Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2012 г.
Накрая – два пъти парламентарен контрол. Единият е спонтанният парламентарен контрол днес, като първа сряда от месеца, а другият е регулярният в петък.
Повтарям, че парламентарният контрол и преките излъчвания, заради Олимпиадата, ще се излъчват по втория канал на телевизията. Имаме такава молба.
Уважаеми народни представители, постъпили са и две предложения – едното е от Парламентарната група на „Атака”, което беше оттеглено на Председателски съвет.
Другото предложение е от Парламентарната група на ГЕРБ на основание чл. 49, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – проект на Решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Бисеров от всички заемани постове в Народно събрание и Политическата партия „Движение за права и свободи”, в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства... свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, и така нататък.
Моля Ви, режим на гласуване за седмичната програма.
Както казах, направеното предложение от „Атака” е оттеглено, така че първа точка по чл. 49, ал. 7 от правилника ще бъде предложението на ГЕРБ.
Гласували 185 народни представители: за 169, против 1, въздържали се 15.
Уважаеми народни представители, след като освободихме в петък господин Младен Червеняков от народен представител, Централната избирателна комисия с Решение № 2910-НС от 3 февруари 2014 г. констатира прекратените пълномощия на господин Червеняков и на основание чл. 272, ал. 1 от Изборния кодекс
„РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 12. многомандатен изборен район – Монтана, Илиян Ангелов Тимчев, от листата на Коалиция за България”.
Предлагам народният представител, който е обявен за избран, да положи клетва, а след това да преминем към седмичната програма.
Ако обичате, поканете господин Тимчев.
Господин Тимчев, заповядайте на трибуната и повтаряйте след мен. (Всички стават.)
ИЛИЯН ТИМЧЕВ: Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедура.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам предложение по дневния ред – да бъде разместен, а именно Законопроектът за ограничаване изменението на климата да бъде след точка първа. След предложението на колегите от ГЕРБ, което влиза автоматично, и точка първа – Промяна в съставите на комисиите, да бъде второто четене на Законопроекта за ограничаване изменението на климата.
Мисля, че има общо съгласие между парламентарните групи, че това е важен законопроект. Молбата ми е от точка дванадесета да отиде като точка след предложението на колегите от ГЕРБ и точката за промяна в състава на комисиите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Има ли противно предложение? Няма.
Предлага се второто гласуване на Законопроекта за ограничаване изменението на климата от точка дванадесета, както е сега, или по-скоро единадесета заради оттегленото предложение, да стане точка втора.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 178 народни представители: за 129, против 5, въздържали се 44.
Предложението е прието.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Поради суматохата след приемането и полагането на клетва от нов колега, някои от колегите не успяха да гласуват, затова предлагам процедура по прегласуване. Благодаря. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Велчев, ако искате – от трибуната. Подвикванията, показващи дълбоко познаване на парламентарния живот, не са удачни.
Ако обичате, прегласуване.
Гласували 180 народни представители: за 83, против 6, въздържали се 91.
Предложението за разместване в дневния ред не се приема.
Заповядайте, господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да се извиня, първо, че се провикнах отзад. Наистина не беше редно, но не можах да се сдържа от лицемерието и наглостта, с които се излиза на тази трибуна. Все пак дайте да спазваме някакви норми.
Излез и кажи, колега, че не сте получили указание от ръководството, че искате да прегласувате. (Възгласи: „Браво!” и шум от ГЕРБ.) Какво е това нещо?! Повечето не гласуваха, Вие излъгахте от тази трибуна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Велчев!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Недейте да давате лош пример на хората, които наблюдават...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Велчев!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: … които гледат работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Велчев!
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, слушам Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, можете по начина на водене, но да влизате в препирня, не е…
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Това препирня ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ами, препирня е, на която той не може да Ви отговори, освен да иска лично обяснение и до обяд да се обясняваме лично.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Не може да иска лично обяснение, защото аз не споменавам име, как да поиска? (Смях и шум от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, моля Ви се обаче не...
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Добре, по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: А, това може – хайде към мен.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Много Ви моля, господин председател, когато от ГЕРБ, защото друга опозиция няма, когато излизат хора от ГЕРБ на тази трибуна, да не ги прекъсвате непрекъснато, а след като се изкажат, можете да си кажете Вашето мнение. Защото иначе това е една цензура, както с екраните. (Шум и реплики от КБ.)
Предишния път когато зададох въпроса за двата екрана, не мога да разбера тази демократична логика, че е по-хубаво да няма информация, отколкото да има някаква. Нали говорим за прозрачност?! Ето, сега тук предлагам да се сложат двата екрана, защото този екран сте го сложили само за господин Местан. Аз знам, че той ръководи Народното събрание, но все пак нека да има информация за всички. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Велчев, само да Ви кажа, че ще прекъсвам винаги, когато се излиза извън рамките на правилника.
Второ, когато се иска думата, нека този, който я иска, да казва за какво я иска – за процедура, по начина на водене, за изказване, за реплика, за да може и аз да имам някакво очакване, а не само да се добере до микрофона и да разкаже импресиите си.
Към всички го казвам, но поводът е този.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз съм достатъчно скромен човек (шум, реплики и смях от ГЕРБ) ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
ЛЮТВИ МЕСТАН: … и затова ме ласкае онази огромна сила и власт, с която преднамерено колеги от ГЕРБ ме натоварват.
Защо го правите, си е Ваш проблем, но имайте мяра и в тези обвинения, защото в случаите, когато приказките Ви засягат не мен персоната, а институциите в България, тогава аз съм длъжен да реагирам не заради себе си, а заради тези институции.
И сега съобщавам много важния факт – не ме дразни фактът, че обявихте този монитор за предназначен персонално за мен. Това е една изключително груба, дебелашка шега, която предизвиква смях и у колегите ми, но твърденията на Вашия лидер, в които се съдържат клевети не по мой адрес, а по адрес на институции в Република България, че са ми донасяли информация от специални разузнавателни средства (шум и реплики от ГЕРБ), ето, за това нещо вече ще се срещнем в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, тишина!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И там, в съда, трябва да се доказват тези обвинения срещу институциите.
Правя го не заради своята засегната чест, а заради честта на институционалността на демократична България. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Местан.
Господин Вучков, заповядайте. Дойде и Вашият ред.
Моля Ви, терминологията, която използвате... Все пак – парламент сме.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги, предлагам по отношение на седмичния дневен ред Законопроектът за Министерството на вътрешните работи да отпадне от дневния ред по една единствена и много проста причина – законопроектът е разпределен на три парламентарни комисии, а досега е гледан само в една. Тоест той не е разглеждан в трите комисии. По тази причина не виждам нищо фатално да бъде гледан примерно другата седмица. Господин председател, Вие ще ми помогнете – коя точка точно в момента е този законопроект? По предварително раздадената ни програма беше т. 17, но може би след няколко промени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Сега е т. 16.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Предлагам т. 16 да отпадне.
Имам още едно предложение – относно Доклада за дейността на Омбудсмана, обърнете внимание, за 2012 г. Сега сме февруари 2014 г. Омбудсманът е конституционно закрепена институция с изрична промяна в Конституцията от 2006 г., който се застъпва за правата и свободите на гражданите. Мисля, че това е изключително отговорен подход – Парламентът да уважи този не отчет, а доклад, особено в контекста на борбата с монополно положение, правата на човека, измененията в законите за МВР, ДАНС и Наказателнопроцесуалния кодекс. Тъй като този доклад попада няколко пъти в дневния ред, но винаги накрая на програмата, мисля, че ще бъде уважение към тази институция да разгледаме този доклад примерно непосредствено преди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите. Отново Вие ще ми помогнете, господин председател, коя точка е в момента? Мисля, че е т. 4.
Впрочем, господин председател, мисля, че на опашка чакат много други отчети, доклади на конституционно закрепени и неконституционно закрепени институции, комисии, агенции, включително и за 2012 г. Ако не се лъжа, има дори и за
2011 г. Мисля, че като парламентарна демокрация трябва да се отнесем с уважение към тях и да посветим поне един парламентарен ден на тези много застояли доклади, отчети и така нататък.
Но конкретно, моля да подложите на гласуване двете предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Вучков.
Ще ги подложа на гласуване, само да кажа, че има над 30 такива доклади. Някои от тях са от 2010 г. Желанието е едно, възможностите са друго. И аз искам да се разгледат цяло лято тези доклади, но няма време.
Ще подложа на гласуване предложението за Омбудсмана, ще направя и списък, който ще изпратя до парламентарните групи, за да се види как доклади от 2010 г. още не са разглеждани! Защото сега тази грижа ми звучи малко пресилена, след като цялата минала година това беше част от въпроса за отчетността на независимите регулатори.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Те могат да отпаднат...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Може би трябва с принципно решение да се види как ще се процедира с тези доклади. Има голямо забавяне на Парламента, и то не на Четиридесет и втория.
Първо, поставям на гласуване направеното предложение от господин Вучков за отпадане на Закона за МВР. Само да кажа, че Законът за МВР е включен достатъчно назад, защото имаме очакване от двете комисии, които не са водещи, да се произнесат тази седмица. Става въпрос за Комисията по правни въпроси и Комисията по труда и социалната политика.
Подлагам на гласуване формалното предложение – Законът за Министерството на вътрешните работи да отпадне от седмичната програма.
Гласували 178 народни представители: за 72, против 39, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, също на народния представител Веселин Вучков, е т. 18 да стане т. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 78, против 31, въздържали се 66.
И това предложение не е прието.
Процедура – господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Господин председател, уважаеми колеги! Кратка процедура: на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2013 г., да бъде удължен със седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Удължаване със седем дни – това означава да стане 14 дни.
Има ли противно предложение за удължаване на срока за предложенията за второ четене на ЗИД на Административнопроцесуалния кодекс? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 108, против 40, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 21 януари до 4 февруари 2014 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Вносители – Адриан Асенов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”. Вносители – Веселин Вучков и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Вносители – Йордан Цонев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители –Десислава Танева и група народни представители.
Предложение за произвеждане на национален референдум. Вносител – Президентът на Република България.
Законопроект за изменение на Закона за висшето образование. Вносители – Сергей Станишев и група народни представители.
Проект на Наказателен кодекс. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения, приет от Дипломатическата конференция за защита на аудиовизуалните изпълнения на Световната организация за интелектуална собственост на 24 юни 2012 г. в Пекин. Вносител – Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените библиотеки. Вносител – Министерският съвет.
Годишен отчет за дейността на Комисията за защита на личните данни за 2013 г. Вносител – Комисията за защита на личните данни.
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет.
Актовете са разпределени.
Съобщения:
От госпожа Даниела Дариткова, госпожа Цвета Караянчева и госпожа Десислава Ганева: „На основание чл. 81 от правилника оттегляме внесения от нас Законопроект за лова и опазване на дивеча.”
От Сметната палатата са постъпили:
Становище на Консултативния съвет за извършен одит за съответствие при финансовото управление на Министерство на вътрешните работи за периода 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г. Можете да се запознаете в Библиотеката.
Постъпило е писмо от председателя със законодателни идеи. Тези идеи са изпратени към Комисията за бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси. Може би е добре законодателните идеи да не стигат по този начин.
Сметната палата също внася Актуализирана годишна програма за одитната дейност за 2013 г.; Актуализирана годишна програма за одитната дейност за 2014 г. Програмите са изпратени в Комисията по бюджет и финанси. Можете да се запознаете с тях в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от седмичната програма:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, ДОВЕЛИ ДО ВНЕЗАПНОТО ПОДАВАНЕ НА ОСТАВКА ОТ ХРИСТО ДАМЯНОВ БИСЕРОВ ОТ ВСИЧКИ ЗАЕМАНИ ПОСТОВЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“, В РЕЗУЛТАТ НА НЕГОВИ ДЕЙСТВИЯ, СЛЕД КОИТО СА ОБРАЗУВАНИ НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ИЗПИРАНЕ НА ПАРИ, ПОДАВАНЕ НА ДЕКЛАРАЦИИ С НЕВЯРНО СЪДЪРЖАНИЕ И ДРУГИ, КАКТО И ПОТЕНЦИАЛНОТО НЕПРАВОМЕРНО ИЗТИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ СЛУЖБИ ЗА СИГУРНОСТ КЪМ „БОЯНСКИТЕ САРАИ”.
Кой ще представи?
Госпожа Цецка Цачева е направила предложението.
Заповядайте, уважаеми господин Дедев, да представите предложението.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди малко от тази трибуна се говореше за уважението към институциите. Разбира се, че трябва да имаме уважение към институциите. Не бива да има и двоен аршин, което понякога показват представители на някои политически сили.
Именно за да има принципно отношение, на основание чл. 86 ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и политическа партия „Движение за права и свободи“, в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи”.
Изминаха повече от седем месеца от управлението на правителството на господин Орешарски, което успя да демонстрира най-крайните и скандални кадрови решения и гафове както в изпълнителната власт, така и в законодателната.
Един от най-арогантните от тях, показващи характерни черти на управлението на БСП и ДПС, е случаят с Христо Дамянов Бисеров – един от главните идеолози на българското задкулисие, роля, която още в края на 90-те години му донесе прозвището „Сивият кардинал".
Образът на кардинал Ришельо от „Тримата мускетари“ на Александър Дюма може би не е най-подходящ за господин Бисеров, тъй като и от тази трибуна той показваше своите вероятни способности на стоматолог – много обичаше да вади зъби. Само че в тази му битност и във времето, за което говорим, по-скоро трябва да говорим за кадровик на задкулисието, който по времето на СДС имаше решаваща роля за назначения в различни сфери на държавата. Ролята му на кадровик продължи и след това като активист или ръководител на „Движение за права и свободи“.
В медиите усилено се лансира версията, че забавянето от ДАНС с няколко дни на информацията за операциите на Бисеров до образуването на досъдебно производство в прокуратурата всъщност може да се дължи на това да се създаде възможност за бившия заместник-председател на ДПС да предприеме спешни действия за прикриване на собствените си деяния и деяния на лицата, които са участвали в схемите на обръчите от фирми, които си разпределят порциите на властта. Обаче действия, извършвани без знанието на почетния председател обикновено довеждат до последствия, свързани с отстраняването на проявилия се.
Съмненията за подобни действия допълнително се подклаждат от мълчанието на господин Бисеров. Ето защо установяването на всички факти и обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса: има ли схеми, по които различни политици от ДПС осребряват политическите си позиции в законодателната и в изпълнителната власт? Тъмните схеми на някои от високопоставените партийни функционери на ДПС като Бисеров, честите им пътувания до някои европейски страни, по-специално Швейцария, трябва да бъдат внимателно проверени и ако се открият определени факти и обстоятелства, да се сезират правоохранителните органи.
В кулоарите на Народното събрание се заговори и за възможно вътрешнопартийно и корпоративно разчистване на сметки, което също трябва да бъде изследвано, тъй като очевидно породи първоначални притеснения на лидерите на ДПС и противоречивите им обяснения, дадени пред медиите и обществото.
Изключително важно е да се установи как се е стигнало до оставката на господин Бисеров. Кой е поискал среща с почетния председател на Движението за права и свободи в следобедните часове на неделния ден и кой е присъствал на тази среща? По какъв начин господин Бисеров като... (Реплики и възгласи от ДПС).
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! Не пречете на оратора!
СТЕФАН ДЕДЕВ:... в категоричното си и неотменимо желание да напусне Парламента и постовете си в партията? Защо е посочил, че мотивите му са лични и няма да ги сподели с когото и да било?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Дедев, моля Ви, секунда. (Обръща се към квесторите, които в момента раздават програмата.) Раздавайте по-малко от тези хартии. Това са процедурни въпроси за комисии. Не всички ще ги прочетат.
Заповядайте, господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Депутати твърдят, че повече от половин час в понеделник сутринта администрацията на Парламента не е допуснала в сградата шофьора на господин Христо Бисеров, служител от НСО, който трябвало да прибере вещите на бившия заместник-председател на Народното събрание от кабинета му. Там целия предиобед прекара и самият господин Местан. До този момент никой не е опровергал последвалите след това информации за среща на представители от Държавна агенция „Национална сигурност“ с почетния председател на Движението за права и свободи в Бояна в събота вечерта, след което е последвало съобщението за оттеглянето на Бисеров.
Още по-важни за изясняване са и следните въпроси: докладвана ли е на почетния председател на ДПС и председателя на партията информация за операция срещу заместника им, като по този начин е предупредено висшето ръководство на ДПС да се отърве от него, преди да му бъде поискан имунитетът и прокуратурата да разследва не политика – заместник-председател на Народното събрание, заместник-председател на ДПС и председател на Комисията по правни въпроси, а гражданина Бисеров? Трябваше ли по този начин да се избегне грандиозен скандал, в който да са замесени ръководните партийни функционери на ДПС? Защо главният секретар на МВР посети Бисеров в кабинета му няколко дни преди неговата оставка, като не бива да се забравя и обстоятелството, че Лазаров е бил служител на ДАНС само преди няколко месеца?
Обясненията за водене на разговори за новия Закон за МВР следва да се поставят под огромно съмнение, защото няма практика висшата професионална фигура в Министерството на вътрешните работи да обсъжда бъдещ закон, та дори бил той и за МВР, само с един от заместник-председателите на Народното събрание, а не примерно с председателя и други ръководни фигури в Народното събрание.
Кой е всъщност Христо Бисеров? В българската политика през последните две десетилетия от годините на прехода за него се говори, че е човекът в сянка, който задкулисно дърпа конците, знае как да върти схемите, за да се прикрива и да излиза абсолютно чист от всякаква ситуация.
В началото на 2001 г. като главен секретар на СДС Христо Бисеров беше изключен от партията и малко след гласуването негови колеги с чувство за черен хумор заявяват: „Сега да му мисли този от Вас, който има бизнес с Христо Бисеров”.
Господин Бисеров е в политиката от 1991 г. Член е на четири политически партии, участва в седем народни събрания и от 17 години е народен представител. Седемнадесет години е бил народен представител и фактически в тази си битност е един от определялите съдбите на прехода в България.
Какъв точно бизнес е имал господин Бисеров по онова време беше и продължава да бъде загадка? В средата на 90-те години той беше станал общественоизвестен като „Човекът с куфарчетата“, с които, се твърдеше, че идваха пари от Свиленградската митница, от приватизационни сделки и проценти от комисиони. Държеше и банка „Кадри“ на СДС, от която се подаваха хора за назначаване по различни етажи на изпълнителната власт.
Благодарение на високата си партийна позиция и на факта, че господин Бисеров беше оставен да се занимава изцяло с партията и кадровата й политика, той успя да намести свои хора навсякъде по веригите на властта – като се започне от областни управители, през Агенция „Митници“ и Агенцията за приватизация, и се стигне до верни нему депутати от синята парламентарна група – заместник-министри и министри.
Влиянието му в тогавашната управляваща партия беше толкова голямо, че го наричаха „Сивия кардинал“. Бисеров трайно изграждаше образа си на човека в сянка, на играч, през който минават повечето задкулисни политически и икономически сделки. Към това се прибавяше и трайният интерес на Бисеров към службите.
По време на управлението на СДС оглавяваше ключова парламентарна комисия – по национална сигурност, а в предишния Парламент беше член на Комисията по контрол на специалните разузнавателни средства.
Като добавка към това, бих казал, че е хубаво да се разгледа и периодът 1999 – 2001 г. за предложенията, които господин Бисеров предлага в кадровите структури на Агенция „Митници“ за ръководители и после заместник-министър на финансите, на хора, свързани по един или друг начин с криминални структури, и които впоследствие бяха убити. Това витае в обществото и в медиите. Друг е въпросът, че в специалните служби има доста информация в тази насока.
Заради големия властови ресурс и политическо влияние по различните етажи на властта, с които разполагаше господин Бисеров, следва анкетна комисия да провери какво е въздействието на всички законопроекти, предложени от Христо Бисеров, и стоят ли зад тях лобистки интереси.
Във връзка с това, господин председател, предлагаме решение за създаване на временна анкетна комисия …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: После ще го прочетем, че времето изтече.
Благодаря Ви, уважаеми господин Дедев. (Народният представител Димитър Лазаров иска думата.)
Чакайте, господин Лазаров, нека да открием разискванията. Това беше представяне. (Реплики от ГЕРБ.)
Преди да открием разискванията?
Заповядайте.
Гадая каква ли ще е тази процедура … Да, за пряко предаване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, темата е важна и тя се поставя от доста време в обществото. Най-сетне след няколкото пъти откази за създаване на тази временна анкетна комисия да бъде подложена на гласуване или отхвърлянето й, миналата седмица управляващото мнозинство отхвърли нейното създаване. Сега предстоят дебати.
Предлагам пленарната зала да гласува пряко излъчване по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И по СиЕнЕн!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: СиЕнЕн мисля, че отдавна са в час и излъчват нееднократно. Става въпрос за Българското национално радио и Българската национална телевизия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Има ли друго, противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 65, против 21, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Очевидно е желанието да продължава задкулисието в България. Това ясно е изразено по начина на гласуване, който правят управляващите. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тишина, колеги!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Очевидно е желанието да има неяснота по това какво се случва в задкулисието, то важи и за коалиционните партньори. Очевидно е желанието на някои да бъдем информирани от нецензурираните телевизии, както тук беше споменато, които не са в България очевидно, поради което Ви моля да осмислите Вашето нежелание за пряко излъчване на дебата по създаване на тази комисия и да прегласувате, за да може българската общественост да бъде информирана, тъй като Вие най-много говорите за задкулисие, но на практика точно това създавате в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Да се влагат съмнения, че Парламентът няма прозрачност в дейността, не е добре. Излъчва се директно всичко по интернет, даже вече и комисиите.
Няма по-прозрачна институция – нито Министерския съвет, нито Президентството, нито никъде.
Гласували 157 народни представители: за 73, против 42, въздържали се 42.
Предложението не е прието.
Откривам втори път разискванията. Заповядайте за изказвания.
Има ли желаещи да вземат отношение? Подканям за първи път.
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Мисля, че всички трябва да се обединим около идеята, че трябва да проявим поне елементарна последователност. След като в Парламента, в който всички участваме, през последните няколко месеца бяха конституирани редица временни анкетни комисии, наистина мисля, че поне признак на елементарна последователност ще бъде създаването на една временна анкетна комисия около внезапното оттегляне на Христо Бисеров от всички заемани политически, партийни и парламентарни постове. И наистина, освен всичко друго това е проява и на прозрачност, господин председател. Бих възразил по темата за прозрачността…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Може.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: ...тъй като преди няколко дни избиратели от моя избирателен район – „Оборище”, в София, ми се обадиха, че не могат да слушат преките предавания на парламентарните заседания на ултракъси вълни. В първия момент помислих, че се шегуват. Излязох и пуснах радиото в личния си автомобил, и се оказа, че наистина има някакво радиозатъмнение. Така че макар и да не е по темата, мисля, че дължите да кажете какво се е случвало и дали …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Вучков, вижте колко медии има в пленарната зала!
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Добре, оставете ги медиите, говорим за една 20-годишна практика, в която една трета от гражданите на България, които живеят на територията на София или близо до нея, слушаха на ултракъси вълни на 94,5 прякото предаване на парламентарните заседания. Това е истината.
Връщам се на темата за господин Христо Бисеров. Все пак мисля, че господин Дедев беше абсолютно изчерпателен и няма какво толкова да добавим повече. Напомни и неговата професионална и политическа биография, какви отговорни ръководни постове е заемал – председател на Комисията за национална сигурност, обърнете внимание, колеги. Беше ротационен председател в миналия Парламент и на подкомисията за контрол на процедурите върху специалните разузнавателни средства. И в този Парламент беше председател на Комисията по правни въпроси и, разбира се, заместник-председател на Четиридесет и второто Народно събрание. В крайна сметка със своето парламентарно поведение той до голяма степен е определял нормативните правила, които да действат в Република България. Той беше основен говорител по темата за реформата на сектора за сигурност от месец юни миналата година.
Само искам да напомня какъв беше общественият резултат от тази реформа. В крайна сметка сегашното управление на 14 юни получи граждански вот на недоверие и основен говорител на тази промяна – отново ще го кажа втори път, ако трябва и трети път, беше господин Христо Бисеров. И наистина, трудно можем да бъдем убедени, сигурен съм, че това се отнася не само за депутатите от нашата парламентарна група, че това внезапно оттегляне от заеманите постове в един съботен ден…
РЕПЛИКА ОТ ДПС: По модела Фидосова.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: …след като в петък беше в пленарната зала, не се е случило след преднамерено изтичане на информация, след като той основно реформира сектора за сигурност, за да пригоди цял един закон за ДАНС към профила на конкретно лице, което не е нищо друго, освен посегателство върху демократични процедури и промяна точно интуито персоне, което взриви общественото недоволство. Вероятно службите за сигурност са предупредили предварително господин Бисеров и ръководството на Движението за права и свободи.
По тази причина, за да не остават каквито и да било съмнения, наистина намираме за редно – при това съм убеден, колеги, че не става дума само за нашата парламентарна група, избирателите на всеки от Вас от другите три парламентарни групи проявяват засилен интерес към този въпрос. Случаят е отпреди два месеца и половина, а не отпреди три, четири или повече години, случаи, за които много анкетни комисии в този Парламент, макар и, разбира се, със съмнителен резултат...
По тази причина наистина нашата парламентарна група смята за изключително важно, интересуващо всички български граждани и цялото общество конструирането на анкетна парламентарна комисия, която да провери тези факти около внезапното оттегляне на господин Бисеров от всички заемани партийни, политически и парламентарни постове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Колеги, има ли желаещи да направят реплики?
Заповядайте, господин Дедев, за реплика към изказването на господин Вучков.
СТЕФАН ДЕДЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, Вие казахте, че съм бил изчерпателен и няма какво да се добави. Напротив! Искам да Ви направя реплика, че има какво да се добави. Може да се добави ролята на господин Бисеров в назначаването на господин Захари Захариев за шеф на Агенция „Митници”, който пък от своя страна даде всички входни и изходни пунктове на България на едно лице, което се казваше Косьо Самоковеца, който после беше убит. Така че по тази тема може да се говори много. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
За господин Бисеров – не знам за куфарчето, но след като по закон всеки трансфер над 30 хил. лв. се докладва на Финансовото разузнаване, а при господин Бисеров става въпрос за един факт, който се разследва от правозащитната система за неколкостотин хиляди евро или долари, които в български левове са може би над милион – това не са парите, които може да спечели народен представител, пък дори да е бил и 17 години в Народното събрание. Това е една много по-голяма сума. И като се сложат скандалните случаи, в които господин Бисеров беше известен със строителството си на къщи в центъра на София, с кадрови нарушения, фактически и по отношение на Агенцията за приватизация за приватизиране на държавни предприятия точно в онези години в Хасковска област и в Южна България – има много неща, които могат да се добавят и е в интерес на цялото общество да се осветлят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Дедев.
Колеги, има ли други желаещи за реплики? (Реплика от народния представител Михаил Миков.)
Господин Миков, реплика ли желаете?
МИХАИЛ МИКОВ (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре. Нека да изчакаме господин Вучков да направи дуплика на репликата на господин Дедев и ще Ви дам думата за лично обяснение.
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Господин Дедев, мисля, че репликата Ви е основателна. В крайна сметка господин Бисеров има такъв огромен парламентарен опит, че е трудно човек в рамките на едно изказване да изброи всички заемани постове, а едва ли може и да ги запомни. Така че неслучайно предлагам анкетната комисия да се концентрира около това необяснимо внезапно оттегляне от заеманите постове. (Реплики от ДПС.)
За пореден път ще кажа нещо друго, което интересува не просто нас като народни представители, но и българските граждани. Именно в аспекта на оттеглянето от тези постове ние можем да проверим всички тези съмнения, които Вие преди малко споделихте в своята реплика. Така че съм напълно съгласен с Вас. Можем да обсъдим всички въпроси, които в крайна сметка доведоха до това внезапно оттегляне в един съботен ден от абсолютно всички заемани постове на господин Христо Бисеров. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Това беше дуплика.
Заповядайте, господин Миков, за лично обяснение.
МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Благодаря и на Вас, уважаеми господин Вучков, че поставяте този въпрос. Ще мога още веднъж, макар че вече съм го коментирал, да обясня за какво става въпрос.
Директното излъчване на Парламента на ултракъси вълни за района на София, обърнете внимание, беше допълнително, защото нормативните основания са на една и съща честота в цялата страна и то е на дълги вълни.
Постъпи искане от Националното радио за създаване на младежка програма на тези честоти. С това е запознат Председателският съвет, а веднъж вече съм го коментирал и в пленарната зала. В замяна на това радиото ще осигури интернет излъчване, директно излъчване на Парламента за цялата страна. Тоест да не бъдат в привилегировано положение едни или други български граждани, а точно така, както е изискването – на една честота в цялата страна.
Така че на това основание допълнителното излъчване е свалено, заменено е от друга програма на Националното радио, а Националното радио вече излъчва интернет радио и директно излъчва заседанията на Парламента в цялата страна. Ако някой не е бил на днешното заседание, пак ще го обясня. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Миков.
Колеги, вече можете да бъдете спокойни за излъчването на парламентарните дебати по БНР.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат? Господин Цонев, господин Димитров.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи създаването на тази Временна анкетна комисия, както нашият председател господин Местан обяви още при внасянето на Проекта за решение от колеги от Политическа партия ГЕРБ. Ние сме последователни в нашите действия и искам да кажа, че имаме сериозен интерес това, което беше казано като основен мотив – да се установи дали има изтичане на информация относно този случай от специалните служби и в каква посока е информацията, ако тя е изтекла. И нека да добавя: кога се е случило това?
Доколкото това беше анонсирано като основна цел на тази комисия – да, ние го подкрепяме, защото искаме да знаем точно кога е получена тази информация и, да речем, ако тя е получена по-рано, дали господин Цветан Цветанов е знаел за информацията, когато е бил вицепремиер, ръководител на Министерството на вътрешните работи и на целия сектор „Сигурност”? Също така искаме да знаем: как и кога се е случило това?
Затова ние подкрепяме създаването на комисията, независимо от свободно формулираното заглавие. Няма да го коригираме в частта му, в която то е направено по начин, по който са решили вносителите.
Искам обаче да се спра на мотивите, които току-що чух, в които може би не повече от една десета заема въпросният основен мотив.
Не знам дали си мислите, господа народни представители от ГЕРБ, които се изказахте, че Ви прави чест в мотивите да се занимавате с твърдения от медиите в последните 10 години – затова какво е правил народният представител Христо Бисеров, какви слухове са се носели за него, какво се говори за него и така нататък. Защото много добре знаете, че битността ни на народни представители и публични личности е обект понякога на медийни спекулации и на всякакви други недоказани твърдения, а и на откровени клевети. Но щом сте решили, че това трябва да бъде част от мотивите за тази Анкетна комисия, оставям това на Вашата съвест.
Не е добре обаче да не оценявате положително един факт, който е извън това дали е необходимо да се докаже има ли изтичане на информация, или няма. По този въпрос сме единодушни: този факт трябва да се провери. Питам се: дали оценявате факта, че за първи път народен представител и политик от такъв ранг, за който има някакви съмнения или самият той знае, че трябва да се яви пред правораздавателната система, да напусне всички постове и да направи това като обикновен гражданин, защото никой досега не го е правил?!
Нещо повече, от всички партии и от всички парламентарни групи е имало народни представители, на които е искано свалянето на имунитета, имало е данни за извършени престъпления, имало е дори предварителни производства и следствия. Никой, освен свалянето на имунитета, не напусна тези банки и да се изправи срещу правосъдието като обикновен гражданин. И в момента имаме хора, към които има отправени такива обвинения и те са още тук. Аз няма да цитирам имена, всички ги знаем. Така че нека да видим и дали това не е един добър заразителен пример, който трябва да бъде следван.
Парламентарната група на Движението за права и свободи, подкрепяйки създаването на тази комисия обаче, предлага в предмета на нейната дейност да бъде включено и актуално разследване по един много актуален политически скандал от последните две-три седмици. Това е скандалът с изтеклите твърдения за среща на лидера, на председателя на Политическа партия ГЕРБ господин Бойко Борисов с лицето Бисер Миланов, известен като Петното, и също така с твърденията за кореспонденцията, която е съществувала между тях.
Това е един твърде актуален въпрос и мотивите да искаме предметът на дейността да се разшири и в тази посока не са само съвпаденията в имената, както сполучливо каза господин Местан от тази трибуна – „Бисеров” и „Бисер” без „ов”. Не са само това!
Тази комисия може да се запознае и да разгледа и този случай, защото той е много актуален за българската политическа действителност днес, особено на фона на протестите и на фона на ескалацията на напрежение в обществото и във връзка с подозренията, че това е правено не от който и да е, а от лидера и председател на главната, както Вие се изразихте преди малко, единствена опозиционна сила в българския парламент.
Ние предлагаме следното: след „Боянските сараи” в заглавието да се добави „както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за специална кореспонденция и среща между председателя на политическа партия ГЕРБ господин Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното”.
Уважаема госпожо председател, внасям писмено това предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре, благодаря Ви, господин Цонев.
Беше направено в рамките на изказването и редакционно предложение, което ще бъде обсъдено, предполагам, в следващите изказвания и ще подложа на гласуване преди проекта за решение.
Има ли реплики към изказването?
Заповядайте, уважаема госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цонев! Вземам повод от Вашето изказване, за да Ви направя тази реплика. С писменото предложение, което внесохте да бъде предмет на дебата, поставяте в изключително деликатна ситуация колегите от Коалиция за България.
От една страна, аз схванах, че Вие ги призовавате да подкрепят комисията, така както господин Местан, днес и Вие препотвърдихте желанието си за тази комисия. От друга страна обаче, вкарвайки в темата това име там, което не знам цялото...
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Петното, Петното.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ...Петното, Вие вкарвате в изключително деликатна ситуация колегите от Коалиция за България, тъй като публично е известно – разпространени са снимки (показва ксерокопие) на водещи колеги в среща с тях, срещи с министър-председателя, но не това е важното. Това е изместване на темата. (Реплики от ДПС.)
Ако ще разширяваме предмета на дейност на тази комисия, аз бих предложила там да включим и имената на Митхат Табаков и Гюнай Сефер, защото Митхат Табаков вече е зад решетките (ръкопляскания от ГЕРБ), затворниците му се радват като на расов елен – да видим какво става с парламентаризма в България, защо народни представители със свален имунитет след това се оказват клиенти на Темида и на местата за излежаване на ефективни присъди. (Шум и реплики.)
Така че, много Ви моля, бъдете коректен и не поставяйте в деликатна ситуация колегите от Коалиция за България и оттеглете предложението си за разширяване предмета на комисията. (Реплика на народния представител Йордан Цонев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Цачева, правя Ви бележка за епитетите, които използвате от парламентарната трибуна по отношение на български граждани конкретно.
Ще правите ли редакционно предложение за разширяване предмета на дейност на комисията?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Даже го направих.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Само ще Ви помоля да ми го дадете писмено, защото не схванах точно каква е връзката с предмета. Но, разбира се, ще го подложа на гласуване, след като го получа в писмен вид, както ми го предостави господин Цонев.
Има ли други желаещи за реплики? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Цонев?
Заповядайте!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Цачева! Няма да оттегля предложението си. Това е предложение на парламентарната ни група. Направих го от мое име, тъй като съм упълномощен да го направя.
Не смятам, че вкарвам когото и да било в деликатна ситуация. Всяко гласуване има своя момент на деликатност, но това не е деликатност, а отговорност. Преди да натиснеш зеления, червения или сивия бутон, ти се изправяш пред съвестта си и поемаш своята отговорност – както лична, така и партийна, така и пред хората, които са те избрали.
Така че аз съм направил това предложение и всеки ще се изправи пред отговорността как да гласува. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Ние от „Атака” се радваме, че е на път да се създаде такава комисия и ще я подкрепим. Това е един добър момент, в който може да се разследва и част от българския преход, а именно най-тежките му години, когато лицето Иван Костов успя да унищожи българската държава, българската собственост и собствеността на българската държава беше прехвърлена на всякакви компании, беше унищожена и така нататък. Но Иван Костов не свърши това нещо сам, а го направи със своите десни и леви ръце, от които най-силната му ръка беше така наречения „Сив кардинал”. Така че освен очаквания резултат от ГЕРБ, че ще изникнат нелицеприятни неща за ДПС и БСП, което се надявам да изникне, което е факт и трябва да бъде изнесено, може да се окаже, че и Ваши съратници ще бъдат замесени и ще излязат нелицеприятни неща в тази комисия.
Призовавам участниците в комисията да действат така, както ще действат представителите на „Атака” в нея – да не се съобразяват с нищо, с никаква конюнктура, а да следват интересите на България, независимо кой ще бъде засегнат в това. Ще следим внимателно дейността на комисията.
В перспектива ще искаме създаването на комисия, която да разследва и българския преход, като тук ще наблегна най-вече на управлението на Иван Костов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Асенов.
Колеги, има ли желаещи за реплики към това изказване? Няма.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! През изминалата година станахме свидетели на един от най-големите, ако не и най-големия скандал в българската политика – да започне разследване срещу бивш заместник-председател на Народното събрание, председател на Комисията по правни въпроси в това Народно събрание и дългогодишен депутат.
Важното, което трябва да направим, уважаеми колеги, в тази анкетна комисия, освен да разберем дали има теч на информация към службите за сигурност – може би не малка част от българските граждани нямат абсолютно никакво съмнение по този въпрос, но другото важно нещо, на което трябва да се обърне внимание, е на законодателните инициативи на господин Бисеров.
Искам да припомня на пленарната зала и на българските граждани, че господин Бисеров е вносител на една печално известна, скандална поправка, наречена „Ванко 1”. Уважаеми дами и господа народни представители, тя стана факт, след като в работната група, изготвила законопроекта и подала го на народните представители, са участвали лица, които впоследствие са консултирали адвокатите на въпросния Иван Главчев. Интересно е да установим има ли факти и обстоятелства, уважаеми дами и господа народни представители, които да покажат имало ли е среща между представители на работната група, изготвила законопроекта, и народните представители – вносители на същия.
Други важни законодателни инициативи на господин Бисеров, освен в сектора „Сигурност”, които станаха факт през тази година, бяха поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс. На тях станахме свидетели през изминалата 2013 г. За тези поправки, под благовидния предлог, че трябва да се възстановят права на български граждани, всъщност в момента трябва да се зададе въпросът: възможно ли е господин Бисеров да се възползва от същите поправки, които той внесе през изминалата година?!
Друга изключително важна поправка, върху която искам да Ви обърна внимание, дами и господа, е поправка в Закона за българските документи за самоличност, която даваше право на лица, дължащи на българската държава големи суми, да имат възможност да напускат територията на Република България, без да им се налага забрана за напускане на територията на страната чрез изземване на документите им за задгранично пътуване. Очаквал ли е господин Бисеров за в бъдеще да му се случи нещо такова? И не е ли искал по този начин да се презастрахова?!
Много отговори дължим на българските граждани, уважаеми народни представители!
Няма да се спирам на говореното през изминалите години за господин Бисеров, макар че е обществена тайна и по всяка вероятност немалка група български граждани вярват на всяка дума, споменавана за господин Бисеров.
В заключение, уважаеми дами и господа народни представители, искам да допълня предложението, което направиха от Движението за права и свободи по предмета на тази комисия, в две насоки.
На първо място, да изследваме предмета на разговорите на въпросния Бисер Миланов с министър-председателя на Република България и с председатели на постоянни комисии в Четиридесет и второто Народно събрание.
На второ място, уважаема госпожо председател и уважаеми дами и господа народни представители, през изминалата година след парламентарните избори станахме свидетели на начало на досъдебно производство, свързано с потенциално купуване на гласове в град Варна. Изминаха повече от осем месеца от парламентарните избори, но няма абсолютно никаква информация какво се случва по този въпрос. Интересно ще бъде тази временна анкетна комисия да проучи определени факти и обстоятелства, свързани с тази потенциална търговия на гласове на територията на многомандатен избирателен район Варна.
Уважаема госпожо председател, ще направим изрично писмено предложение по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ципов. Моля Ви, направете го, защото вече не мога да следя сюжетната линия между всички случаи, които загатвате във Вашите изказвания през последните няколко години.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Длъжна сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Съжалявам, че съм на председателското място, но и аз се сещам за няколко случая, които бих могла да предложа за обсъждане в тази универсална временна комисия.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Длъжна сте да ги следите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли реплики към изказването на господин Ципов? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания?
Уважаеми колеги, има едно постъпило писмено предложение, направено от господин Йордан Цонев.
Госпожа Цачева и господин Ципов направиха заявки за допълване на предмета на комисията. Ще изчакам няколко минути, да ги формулирате писмено.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Направих го като реплика към колегите от ДПС, за да не натоварвам комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тоест, Вие няма да правите предложение?
Ще направи само господин Ципов? Добре. Тогава ще изчакам само господин Ципов да се организира за писменото предложение.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала, тъй като предстои гласуване.
Господин Вежди Рашидов, заповядайте за изказване. (Реплики от КБ и ДПС.)
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Виждам, че Вие сте професионални артисти, страхотни сте! Явно обаче си мислите, че времето няма памет. Има памет!
Тази комисия ще бъде полезно да се върне години назад.
Първо, трябва да разберете, че Бисеров е извършил престъпления по време на служба. Парите не ги е превеждал като физическо лице. (Шум и реплики от ДПС.)
Злоупотреба със служебно положение – това е престъпление спрямо държавата. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Съдът казва какво е извършил.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Второ, трябва комисията да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Рашидов, моля Ви, не влизайте в ситуацията, в която да произнасяте присъди от парламентарната трибуна.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Аз не произнасям, казвам комисията какво трябва да прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това е запазена марка на друг Ваш деец, не го правете. (Шум и реплики от ДПС.)
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Добре. (Шум и реплики от ДПС.)
Трябва да се върнем, да видим какви собствености са вземани от държавата край Момчилград, Крумовград, около „Огледалото” в Кърджали, след това как отново са препродавани на държавата. Всичко това трябва много добре да се анализира. Вие имате власт. (Шум и реплики от ДПС.)
Как така в България на глава от населението тук, в Парламента, бабите, лелите, тъщите са най-богатите, милионерите в държавата?!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Ами шестте апартамента в Дряново?
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Как моята баба не можа да изкара един лев?
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Ами шестте апартамента на Цветанов?!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги! Виждам, че Вие смятате българското общество за лумпен общество. Това не е истина! (Силен шум и реплики от ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: А бабата на Цветанов?!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Цветанов Вие го разгледахте много добре. Той иска да си докаже апартаментите, да ги докаже!
Но Вие сте депутати и злоупотреби са извършени. Част от Вас вече са в затвора. Не си правете илюзии!
РЕПЛИКА ОТ КБ: А бабата на Цветанов?!
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Не си правете илюзии и не се подигравайте с българското общество!
Преди малко видях една уважавана от мен депутатка на снимка с Бисер Петното. И Вие го клатите. Петното стана по-известен от всички големи артисти, писатели и поети на България, благодарение на Вас.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: От кого по-известен стана?
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Ако се започне, трябва да се започне много отдалече.
Сега ще Ви кажа. Направих си труда навремето, когато Емел Етем изхарчи 260 млн. лв. за дигите и нямаше почти една направена, изчислих го на двойни километри: ако се направят диги от бронз по три метра, не излизаше 260 хиляди с всичките леяри, с материалите, с монтажа. Те щяха да бъдат завинаги, без да гние бронзът. Сега щяхме да имаме за 110 млн. лв. диги, опасали цяла България, а за 100 милиона можехме на Емел Етем един паметник да направим.
Вижте, колеги, Вие така – на майтап, си го карате, но това не е майтап, това са честни аритметики. Ще Ви ги направя пак!
Недейте да смятате, че българският народ е сляп и не вижда, че се краде поголовно, а Вие разигравате тук един ужасен театър.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): За „Лувъра” ли говориш сега?
ВЕЖДИ РАШИДОВ: „Лувърът” не е за тебе място! (Смях, оживление в залата, смях и силни ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Рашидов, сигурно си давате сметка какъв тон задавате в залата?
Колеги, има ли желаещи за реплики към това изказване?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рашидов, ние с Вас сме мюсюлмани, но все пак убеден съм, че и Вие, и аз, по нещо поназнайваме от Библията. Просто искам да Ви напомня за историята с Магдалена и Исус Христос, с което той се е обърнал към онези, които я хулели и хвърляли камъни по нея. Припомням Ви тази притча, пък Вие си направете изводите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Казак.
Има ли други желаещи за реплики? Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Рашидов, всички сме наясно, че Вашето изказване беше с цел да дадете възможност на Вашия колега да напише двете изречения, които иска да представи писмено. Това, че ГЕРБ избраха точно Вас в тази роля, е, защото може би Вие сте най-добрият артист сред тях, но не знаех, че сте най-добрият прокурор и най-добрият съдия, който може да раздава присъди, без това да му е работа. Не знаех, че може да обвинявате хора и преди да се загледате във Вашите редици, преди да видите шестте апартамента на хората, които седят до Вас, да започнете да говорите и за други неща. Че не сте добър математик и не разбирате от цифри, мога да Ви кажа от тази трибуна и мога да споря с Вас от тази трибуна на тема цифри, но не и на тема изкуство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Заповядайте, господин Мутафчиев, за трета реплика.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Господин Рашидов, аз внимателно Ви слушах и честно да Ви кажа, съгласен съм с много от тези неща, които казахте. Да, корупционни практики – във всички управления, сигнали за тези корупционни практики – във всички управления, като започнем от самата смяна на собствеността от държавна в частна, хилядите приватизационни схеми, това, което ставаше при едно, при второ, при трето, та и при четвърто последно правителство, примерно.
Хиляди примери и аз мога да дам, но искам да попитам каква е ролята на Парламента? Ролята на Парламента е да създаде една комисия, която да е антикорупционна, която да се бори с тези лоши практики и сигналите да се подават в тази комисия. Тази комисия да бъде стожерът, когато има съмнения, защото ние не сме съд, да го даде на прокуратурата.
Случаят с Бисеров е вече в прокуратурата. Случаят с Бисеров мина своя политически път, защото той напусна всички свои постове, даде си имунитета за това да бъде разследван, прокуратурата и съдът са тези, които могат да кажат оттук нататък докъде има нарушение на закона, имало ли е влияние на власт или е нямало. Аз не знам паралелно с тях, когато делата тръгват, какво ще каже една комисия, освен да попречи или да създаде напрежение в тази посока. Нека да оставим независимата съдебна система, след като е поела случая, да си свърши работата.
Затова искам да Ви кажа, че аз категорично няма да подкрепя решение за такава комисия. Не за друго, а защото тя няма да бъде в помощ. Но категорично ще подкрепя всяко едно предложение, ако искате и за проверка на цялата приватизационна схема в България, затова как се източиха милиарди левове и се раздадоха на близки и познати, и на политически лица включително. Защо мълчим за това? Колко парламента минаха и така нататък?
Нека да разграничаваме нещата. Нека да знаем, че нашата роля трябва да бъде ролята на парламентаристите, а съдът да бъде този, който да казва кой е виновен, какво е направил и колко е нарушил закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Заповядайте, господин Рашидов, за дуплика към трите реплики.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Няма повече какво да Ви отговарям. Аз съм много добър художник, колкото и да Ви е странно. Аз съм човек, който след една седмица – за първи път българин ще участва във Венеция и получавам и голямата награда. (Ръкопляскания от ГЕРБ и КБ.) Това на мен ми стига да имам хигиена в обществото.
Само ще Ви кажа къде още не сте прави и какво знам. Не забравяйте, че бях министър. Остров „Св. Кирик”, където е пълно с археология, беше подготвен за приватизиране. И съм виждал проекта. Да не казвам на чий лидер брат му беше направил проекта. (Реплики от ГЕРБ.) Аз го вземах с Плевнелиев отново към Министерството на културата, защото много хора за пари сте готови да унижим цялата ни държава и културната ни история.
Така че не ми обяснявайте математики. Нямам нужда от математика, не броя пари. Аз само ги получавам, и то от продажба на скулптури. И си декларирам парите, защото Вие, монополистите, имате по-малко приходи – богаташи, милионери, собственици на медии, имате по-малко приходи от мен. Та Вие сте бедни хора! Как не сте платили данъци на българската държава? И Вие днес ще ми отправяте на мен разни реплики. Да, не съм крал, установете го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Рашидов, към кого са отправени Вашите злостни дуплики? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Отправям го към упреците към цифрите. Разбира се, към управлението.
Много Ви моля, мерете си думите! Историята и паметта е нещо страшно да знаете, че мога да почна от Мирчо циганина и да стигнем по-далече. Много Ви моля, бъдете отговорни! Такава комисия трябва. И отново Ви казвам: господин Бисеров е превеждал пари, когато е бил на власт, а не след като сте го освободили от ДПС. И малко аз ще Ви проверя земите от Крумовград, Момчилград и около Огледалото, препродадените земи и ще Ви стане неприятно. Много Ви моля! И още неща около морето. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Госпожа Атанасова. (Съскане от ДПС.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вземам повод от думите в репликата на господин Мутафчиев, и ще го спомена поименно, за това, че Народното събрание разполага с Постоянна комисия за корупция и конфликт на интереси. Но когато говорим за тази постоянна комисия и нейната работа, трябва да обърнем внимание, господин Мутафчиев, кой е нейният председател. (Реплики от КБ, ДПС и „Атака”: „Кой, кой, кой?”. Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Атанасова, нека все пак да се придържаме към темата на днешния дебат.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Придържаме се, госпожо Манолова. (Оживление.)
Госпожо Манолова, аз моля да завърша изказването си. Ако Вие имате след това реплика, да я направите във вида, който е предвиден в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Според парламентарния правилник Ви моля да се придържате към темата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Изказването ми е във връзка с темата, която разискваме в момента, госпожо Манолова. Благодаря.
Та, господин Мутафчиев, когато говорим за Постоянна комисия за конфликт на интереси и корупция в Народното събрание, трябва да отбележим факта не само кой е неин председател, но трябва да отбележим факта, че вече над месец и половина управляващото мнозинство мълчи по предложението на ГЕРБ този председател да бъде отстранен от този пост. Трябва ли да припомняме всички факти, данни и обстоятелства, станали ни известни не само чрез медиите, но и чрез обърканите и противоречиви обяснения на самия председател на тази комисия и за пътувания в далечни екзотични дестинации със средства, неясно от кого придобити?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Атанасова, каква връзка има това с обсъжданата анкетна комисия?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Госпожо председател, има връзка, защото господин Мутафчиев говореше за Временната комисия и постоянната такава в Парламента, която е длъжна да разгледа сигнали за корупция и конфликт на интереси, и то не само в този случай с господин Христо Бисеров, но и в много други.
Защо тази комисия вече няколко месеца не се произнася по един друг скандал – скандала Хохегер? След като немският съд се произнесе, нашата парламентарна комисия мълчи!
Защо комисията не се произнася и по един друг скандал – на същата PR агенция, която се наложи да връща средства на Европейския парламент?
Аз предлагам, госпожо председател, да допълним редакционно предмета на дейност и заглавието на комисията, която в момента създаваме, с още едно изречение, с още един предмет: „Комисията да изясни фактите и обстоятелствата, довели до връщането на отпуснатите финансови средства от Европейския парламент на PR агенция „Актив груп”. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, госпожо Атанасова, да ми дадете писмено Вашето предложение.
Колеги, имате още около 40 минути – кой каквото се сети, да го съобщи от парламентарната трибуна.
Господин Мутафчиев ще има лично обяснение, но преди това – реплики.
Първа реплика – господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Госпожо председател, аз давам пример и на колегите от ГЕРБ, че когато не са ме обидили, а са ми споменали името, няма да злоупотребя да взема лично обяснение, а ще взема реплика (ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от ГЕРБ), с риска отново да дадем три минути на госпожа Атанасова да говори.
Госпожо Атанасова, в една комисия, която е на паритетен принцип, не можете да вините само председателя, защото веднага следва един въпрос: хайде да видим представителите на ГЕРБ колко случаи, колко сигнали, които са получили, са поставили в тази комисия, включително и за колеги от Вашата парламентарна група? Такива сигнали има, знаете. Тогава можем да кажем, че комисията е работеща.
Когато се оправдаваме само – виждате ли, председателят, ама той бил лош, звучи несериозно!
Комисията е на паритетен принцип и аз мисля, че това е реален шанс тази комисия да заработи много активно! Тя наистина може да помогне в борбата срещу корупцията, да покаже и на останалите структури в изпълнителната власт, в обществото, че пътят е този – гласност на случаите, проверка, съд! Да няма наистина чадър над никого!
Тъй като много често се говори, аз неведнъж съм казал – нека да направим сериозна проверка за това кой, кое и как го правеха правителствата в железниците! Тогава ще излезе истината, а не клеветите, общите приказки и подигравките, за да се види къде е вината и кой е виновният за това състояние! Но ще излезе, че държавата наистина има много, много вина.
Така че нека да не прехвърляме вината върху някого. Казали сме, че някой е черната овца на Парламента, давайте сега да седнем и да говорим – той е виновен за всичко. Не, не е така. Не защитавам господин Сидеров, но искам да Ви кажа, че всеки от нас носи равна отговорност, независимо че един е председател, а друг – член. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ще изчакате да свърши процедурата по реплики и дуплики и след това.
Заповядайте, господин Тодоров.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Благодаря Ви.
Колеги, уважаема госпожо председател! Госпожо Атанасова, така хубаво сте се скрили там – аз не виждам каква е тази Ваша фиксация към господин Сидеров и Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси. Да, знам, че Вие сте член на тази комисия.
Всъщност ние разглеждаме сигнали срещу Вас и Вие го знаете перфектно. Затова от доста време искате неговата оставка. Много трудно е да обясните как, след като влизате в политиката, Вашият съпруг започва да печели обществени поръчки за близо милион и осемстотин хиляди лева! (Ръкопляскания от „Атака”.)
Знам, че не е приятно някой да Ви рови в мръсното бельо. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Знам, че преди няколко дни Вашият съпруг също получи около 200 хил. лв. по тези поръчки!
Така че, ако обичате, не се занимавайте с господин Сидеров, защото ще Ви създаде доста неприятности с тези сигнали – така е.
Колкото до това какво написали медиите за някакви пътувания, на които Вие им плащате периодично, за да пишат глупости против „Атака” (силен шум и реплики от ГЕРБ), силно съжалявам. Когато българският съд се произнесе кой е виновен, кой не е виновен, тогава можете да правите подобни заключения – кой къде ходил, кой какво правил.
Сигурно Вие цял живот сте си живели и сте си седели в панелката в Русе – не сте излизали никъде от нея. Нали? Никъде не сте ходили, и на море не сте ходили.
Освен Вас, тук е много важно да се знае, и господин Цветанов е клиент на комисията, това Ви притеснява, и господин Борисов, и Вие, госпожо Цачева, която си обзавеждате държавни апартаменти с 45 хил. лв.! ... (Реплика от народния представител Цецка Цачева. Ръкопляскания от „Атака”.)
Да, неприятно е да се вадят тези неща! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Когато Сидеров не беше на върха на тази комисия, тогава това беше тайна – не се знаеше. И госпожа Узунова, да не изброявам всичките клиенти, и господин Господинов, който стана милионер с един парцел от 40 хил. лв., ако не се лъжа, и впоследствие го продаде за 2 милиона – имал собствен водоизточник!
Да, знам, че е неприятно да се изкарват всички тези факти и данни, но те ще продължават да се изкарват. Надявам се в най-скоро време този, който, след като влиза в политиката, започва да прибира поръчки за милиони левове, да си намери мястото там, където му е. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Тодоров, правя Ви забележка за начина, по който говорихте от парламентарната трибуна.
Призовавам за пореден път народните представители, защото задаването на тона води до това, на което сме свидетели!
Заповядайте, господин Асенов.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Станахме свидетели на поредната демагогия от страна на Политическа партия ГЕРБ. Виждаме как госпожа Атанасова, представител на партия ГЕРБ, е много загрижена за Комисията за борба с корупцията.
След като е толкова зависима, нека да посъветва един основен неин клиент, наречен Бойко Борисов – лидер на най-голямата политическа сила в България, на най-голямата политическа група в Народното събрание, тоест групата, която най-много купуваше цигани на изборите през май месец. (Възгласи от ГЕРБ.) Нека да го посъветва да дойде и да обясни как похарчи близо 34 млн. лв. да превозва Преслава, Жан-Клод Ван Дам и други знайни и незнайни футболисти, фолкпевици и така нататък. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Да обясни как ще върне тези 34 млн. лв. на българската държава!
Вие престанете да се натягате на шефа си и да репликирате от място – има трибуна за тази работа.
Другото, което е: можете да посъветвате Вашия президент, не Президента на България, а Вашия президент Плевнелиев – да дойде в комисията и да обясни своите действия като трафикант на хора, как е печелел от търговия с хора, черноработници в Германия, и как незаконно е забогатял. (Възгласи: „Е-е-е!”, силен шум и реплики от ГЕРБ.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Асенов, правя Ви забележка за начина, по който говорите от парламентарната трибуна. Предупредих още в началото, че задаването на подобен тон на изказвания отдясно ще доведе точно до това, което виждаме и чуваме в пленарната зала.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: След като госпожа Атанасова направи своята дуплика.
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господа, похвално е, че все пак след осем месеца функциониране на това Народно събрание, взехте думата от трибуната, а не както обикновено Вашето присъствие единствено се забелязва под бяла пластмасова маса (оживление в „Атака”), целещи сервитьори с коркови тапи (реплики от „Атака”), някъде по плажовете на Куба (провиквания от „Атака”: „Лъжеш! Лъжеш!”) или действащи като доброволни отряди по улиците на София. (Реплики и провиквания от „Атака”.)
Уважаеми господине, не съм се фиксирала върху Вашия лидер. (Провиквания от „Атака”.) Дори и не го споменах поименно (Шум и реплики от „Атака”.)
Ако твърдите, че аз съм се фиксирала върху него, защото има сигнал от неизвестен автор в оглавяваната от него комисия срещу мен, то не знам как ще обясните интереса на главния прокурор към господин Сидеров. (Оживление в залата.)
И сигурно думата „фиксирал” свързвате с една друга дума, близка по фонетичен състав – думата „фикус”. Благодаря. (Оживление, ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Станилов, по начина на водене. (Реплики.)
Вие желаете ли, госпожо Дукова?
Изчакайте, господин Станилов.
Госпожа Дукова преди Вас иска да направи бележка по начина на водене.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, встрани от микрофоните): Аз исках преди нея думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Кой е преди Вас, госпожо Дукова? (Шум и реплики.)
Разберете се кой след кого е.
Заповядайте, господин Станилов, докато дамите от ГЕРБ се разберат коя е първа.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Просто му давам думата, защото аз вдигам ръка от десет минути!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Те Ви дават думата. Предавам коректно какво чувам от залата.
Заповядайте!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Моето изказване по начина на водене е следното.
На един председателски съвет през миналия мандат, когато госпожа Цачева, която тогава беше председател, аз изказах възмущение, че господин Цветанов купува депутати от „Атака”, громи парламентарната група и прочее. Тогава госпожа Цачева ми подари една лъскава усмивка, разпери ръце и каза: „Е-е-е, професоре, който го може – прави го”. (Смях и оживление.)
Сега – по начина на водене: който го може, прави го! Нещата огрубяха, защото така е зададен тонът и госпожа председателката този тон не може да го спре.
Какъв ще бъде този тон, зависи тук от самите нас. И когато се излиза тук и се държат нелогични, логореични речи на диалект, няма начин тонът да не огрубее. (Ръкопляскания от „Атака”.)
Призовавам всички да дойдат на себе си и да се държат цивилизовано, да няма подобни изпълнения, защото нас от „Атака” може да ни разследват за всичко, но досега няма никакъв симптом да ни разследват за корупция. Това е! (Ръкопляскания от „Атака”.)
Това, за което се говори тук е ко-руп-ция, колеги! Това мога да Ви кажа по начина на водене. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Нямам какво да добавя.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, от известно време искам думата за процедура по начина на водене, но Ви благодаря, че ми я дадохте по-късно, защото в хода на дебата констатацията ми е, че изпуснахте дебата и му позволихте да се разлее в теми, които са извън основния предмет на проекта за решението, който обсъждаме днес.
Сега обаче ми е ясно, че това не го направихте случайно. Вие трябваше да върнете жеста на Парламентарната група на „Атака”, които така услужливо тази сутрин на Председателски съвет си оттеглиха предложението за „Белене” (силен шум, реплики и провиквания от „Атака”), защото тогава щяхме да Ви гледаме сеира вляво, с оглед на предизборните Ви обещания за рестарт на „Белене” и защото страхът Ви прозира от начина, по който водите това заседание. (Силен шум, реплики и провиквания от „Атака”.)
Вие прекъсвате народни представители от ГЕРБ, прекъсвате – да не ги изброявам поименно, да не би пък да вземат след това лично обяснение колегите, които говориха преди мен, но темата с разводняването на проекта за решение тръгна от господин Цонев – него с уважение поименно ще го спомена, с въвеждане на допълнителен предмет, след като веднъж вече господин Местан от тази трибуна, когато за първи път се заговори за комисията Бисеров, каза: „Да, ние от Движението за права и свободи ще подкрепим създаването на тази комисия”.
Колеги, макар и накрая на дебата, нека да се върнем на добрия тон. Няма да обяснявам на младите колеги в дъното отзад, че председателят на Народното събрание има право на правителствена вила, живее във ведомствен апартамент. Това е дреболия.
Господин Станилов, възможно е и така да съм отреагирала, не си спомням, но Ви благодаря, че ме цитирате.
Госпожо Манолова, Вие сте човекът, който ръководи този дебат, затова дайте поне накрая да заприличаме на парламент и от нас да излезе нещо смислено. (Шум и реплики от „Атака”, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Оценявам Вашата загриженост за качеството на парламентарния дебат.
Ако наистина искате като ръководител на групата на ГЕРБ да сте полезна за повишаването на неговото качество и за това той да не се разлива във всякакви посоки, моля Ви да призовете и народните представители от ГЕРБ, които дадоха своя съществен принос днешният дебат да има този доста неприятен вид.
Заповядайте, господин Цонев, за лично обяснение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цачева, и аз с уважение споменавам Вашето име.
Може би не толкова, не се чувствам засегнат, и може би не толкова личното обяснение ще бъде в тази посока, колкото да поясня, че не съм разводнил темата на дебата.
Направих предложение на Парламентарната група на Движението за права и свободи, за което бях оторизиран от групата, за разширяване предмета на дейност на Временната комисия. Обосновах защо искаме да разширим предмета.
А по повод на това, че господин Местан не е казал, когато е подкрепял създаването на тази комисия, да, тогава не беше актуален този скандал. Той просто не беше избухнал. Нямаше такъв обществен отзвук и интерес към тази тема.
И за да не се прави нова анкетна комисия, ето – обяснявам. Вижте, опитвам се с тона си и в първото, и във второто, и в третото си изказване да върна дебата там, където му е мястото.
Съгласих се с всички Ваши аргументи. Оспорих тези от тях, които смятам, че са неколегиални. Оспорих ги с този тон. Вие прекрасно знаете, че аз имам и друг тон. Не искам да го ползвам. Искам да бъдем там, където трябва да бъдем, когато обсъждаме такива важни теми.
Разширяването на предмета на дейност, съзнаваме, че е сериозно, но вместо да правим нова анкетна комисия, тъй като ние смятаме, че има много голям обществен интерес към този скандал, защото той засяга не само господин Борисов, не само ГЕРБ, той засяга механизмите на функциониране на гражданското общество – има ли влияние върху гражданското общество, гражданското общество има морален мотив да го прави или друг мотив?
Ето защо, за да не правим двайсет комисии, вече имаме – колко, в този Парламент, и 15 мисля, че бяха в предния, просто предложихме и стоим на това предложение, но не ни вкарвайте в тема, която не сме по никакъв начин дали тон на всичко това, което се случи.
И аз наистина призовавам да се върнем към професионалния, коректен тон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Колеги, има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин Цонев, и аз подкрепям идеята да се разшири малко темата на предложената от Вас временна комисия, защото, когато говорихме, че ще подкрепим такава временна комисия относно господин Бисеров, все още не беше ясна темата за Бойко Борисов и Петното. От тази гледна точка днес тя е актуална. За да не правим много временни анкетни комисии, аз разбирам Вашата идея и предложение и ги подкрепям, защото виждаме как в ход някои други временни анкетни комисии си вършат работата. Тук преди малко някои от колегите говориха дали има схеми и обръчи. В момента е в ход и тече проверка във Временната анкетна комисия за Мишо Бирата и пак за едни разговори.
А иначе, дали има скандали от миналата година и кои са най-грандиозните? Аз се чудя дали незаконното отпечатване на бюлетини, или незаконното използване на срс-та против журналисти и политически неудобни опоненти е най-големият и най-грандиозният скандал от миналата година?! Най-вероятно обаче и за това ще трябва да правим временна анкетна комисия, за да се изяснят тези неща, защото една временна анкетна комисия приключи своята дейност и от вчера е в съда – Временната анкетна комисия във връзка с тефтерчето на Златанов.
Ако имаше едни оставки и говорим кой и как е подавал оставки, да, наистина не стана ясно защо Искра Фидосова подаде оставка, както и ако ще разследваме законодателните инициативи, би било редно да проследим законодателните инициативи и на госпожа Искра Фидосова.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): За нея имаше комисия.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Защото, ако в тефтерчето и в модела на пребиваване на власт на ГЕРБ, който се олицетворяваше с това тефтерче, има И.Ф., то има и Ц.Ц., има и Б.Б. От тази гледна точка, наистина не беше актуална темата.
Подкрепяме идеята да се разшири тази временна анкетна комисия с актуалната тема „Бойко Борисов и Петното”.
А иначе – нямах идея да коментирам едно изказване, но времето на ГЕРБ отмина...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не се знае.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: ... когато разни министри обявяваха кой е престъпник в тази държава и кой не е, а сега, в момента, бивши министри от трибуната на Народното събрание да обявяват кой е престъпник, кой не е (шум и реплики от ГЕРБ), мисля, че малко е нагло, да не го казвам как се казва в нашето село. (Шум и смях в ГЕРБ.) Наистина ще ги помним.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Как се казва, как?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: В нашето село на това нещо му се казва „гьонсуратлък”, ако не знаете. (Смях, шум и реплики.)
Мисля, че Радой Ралин го беше казал най-точно: „Не ме е срам от министъра на културата, а от културата на министъра!”, защото някои министри ще ги помним с ругатните им към народа, които все още ги има в интернет. Благодаря Ви за вниманието. (Реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли реплики към това изказване? Няма реплики.
Господин Асенов – по начина на водене.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаема госпожо, искам да направя забележка по начина на водене. Правете бележки на чуждоговорящите хора, че в българския парламент се говори само български език. (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Тогава закривам дебата.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала – предстоят гласувания.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев по проекта за решение, като текстът, който предлага, се отнася и за наименованието на комисията, и за точка първа.
И в двата случая след края на текста се слага запетая и се добавя изразът: „както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното”.
Това е първото предложение.
След това ще гласуваме предложението на господин Ципов, и след това предложението на госпожа Десислава Атанасова – по реда, в който са постъпили, едно след друго.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Цонев, което Ви докладвах току-що.
Гласували 201 народни представители: за 120, против 81, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, сега подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Красимир Ципов, което също се отнася и за заглавието, за наименованието на решението, и за неговия предмет.
В т. 1 се поставя запетая след текста, който вече приехме като редакционен, и се продължава: „както и за срещи на Бисер Миланов с министър-председателя на Република България, с председатели на постоянни комисии в Четиридесет и второто Народно събрание, журналисти и други, а също така и фактите, и обстоятелствата относно потенциални схеми за купуване на гласове на територията на 3. МИР – Варна, станали предмет на проверка включително и на Комисията по жалбите и петициите на Европейския парламент”.
Коректно ли възпроизведох Вашето предложение, господин Ципов?
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Да, коректно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, това е предложението на народния представител Красимир Ципов към предмета на комисията, която обсъждаме.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 95, против 86, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Колеги, сега подлагам на гласуване и предложението, направено от... (Силен шум и възгласи в ГЕРБ. Народният представител Цецка Цачева иска думата за процедура.)
Заповядайте, за процедура, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, процедурата ми е по начина на водене. Вярно е, че не Вие ръководехте заседанието, а господин Миков, когато вносителят предложи мотивите, но времето – десетте минути, бяха на финала си, и бе казано, че когато се закрият дебатите, преди гласуването, ще бъде прочетено решението.
Затова Ви моля да отмените гласуванията и да прочетете проекта за решението, след което да се проведат гласуванията.
Колеги, гласуваме без – в пленарната зала, а и за стенограмата – да имаме проекта на решение. Проектът за решение не е прочетен. Какво гласуваме?! Госпожо Манолова, прочетете проекта за решение. (Възгласи в мнозинството. Народният представител Четин Казак иска думата за процедура.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! По начина на водене. Считам, че водещият днешното заседание води съвсем коректно заседанието. (Смях и възгласи в ГЕРБ.) В момента гласуваме редакционни предложения за редакционни поправки, които се изчитат коректно и дословно от водещия пленарното заседание. Ние гласуваме тях. Когато дойде време да гласуваме решението по вносител, тогава то ще бъде изчетено и ние ще гласуваме, след като сме се запознали с проекта за решение текстуално. (Шум и възгласи в ГЕРБ, възгласи:„Браво!” в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Казак.
Ще направя справка от стенограмата, дали е прочетен текстът на решение в началото, тъй като водещ беше господин Миков. (Възгласи в ГЕРБ.)
Много Ви моля, изчакайте 30 секунди. Аз Ви чаках 20 минути, за да си формулирате предложенията. Така че успокойте се, седнете си по местата и не крещете! Особено Вие, госпожо Караянчева! (Възгласи в ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, наистина решението не е докладвано. След като гласуваме редакционните предложения, които Ви докладвах коректно, ще гласуваме целия проект за решение, след като го изчета вместо вносителите.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Искам прегласуване на моето предложение. (Възгласи в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Извинявайте, господин Ципов, но госпожа Цачева иззе възможността за прегласуване. Първото по време процедурно предложение след гласуване е това за прегласуване.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Какво прегласуване?! Минаха вече две изказвания.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Искам прегласуване на моето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре, заповядайте. За Вас ще направя изключение. (Шум и възгласи в мнозинството.)
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, правя процедурно предложение за прегласуване на предложението, което направих.
Уважаеми дами и господа от Движението за права и свободи, какво Ви притеснява, след като повече от седем месеца абсолютно нищо не се е доказало в предмета на това наказателно производство, което беше заведено, в случая във Варна?! Нека това да стане ясно и в рамките на анкетната комисия. Затова Ви призовавам да гласувате за моето предложение.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС, от място): Не искаме да разводняваме анкетната комисия.
КРАСИМИР ЦИПОВ: По отношение на разводняването – Вие дадохте началото, уважаеми господин Костадинов.
Благодаря. Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, подлагам на прегласуване предложението, направено от господин Ципов, което Ви прочетох преди малко.
Гласували 196 народни представители: за 94, против 94, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Красимир Ципов не е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на последното предложение, направено от народния представител Десислава Атанасова, което гласи: „След приетата редакционна добавка от господин Цонев поставяме запетая и дописваме „както и фактите и обстоятелствата, довели до връщане на отпуснати финансови средства от Европейския парламент на PR агенция „Активгруп”.”
Това е добавка към наименованието на проекта за решение и към неговия предмет след точка първа.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 80, против 97, въздържали се 5.
Предложението на госпожа Атанасова не е прието.
Сега ще Ви прочета целия текст на решението:
„РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и Политическата партия „Движение за права и свободи”, в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи”, както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички факти и обстоятелства, довели до внезапното подаване на оставка от Христо Дамянов Бисеров от всички заемани постове в Народното събрание и Политическата партия „Движение за права и свободи”, в резултат на негови действия, след които са образувани наказателни производства за престъпления, свързани с изпиране на пари, подаване на декларации с невярно съдържание и други, както и потенциалното неправомерно изтичане на информация от българските служби за сигурност към „Боянските сараи” (това е основният текст на проекта, ще докладвам и вече приетата редакционна поправка на господин Цонев), както и всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за скандална кореспонденция и среща между председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното.
2. Комисията се състои от 12 народни представители, по трима от всяка парламентарна група.
3. Избира председател и членове на комисията, както следва:
4. Временната комисия се избира за срок от три месеца.”
Уважаеми колеги, това е проекта на решение с редакционната поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 180 народни представители: за 177, против 3, въздържали се няма.
Предложението за създаване на парламентарна анкетна комисия с цитирания предмет е прието.
Моля, парламентарните групи да направят предложения за състава на комисията, включително и за председател. Напомням – по трима от всяка парламентарна група.
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, от името на Коалиция за България за членове на Временната комисия предлагаме Атанас Пъдев, Кирчо Карагьозов и Сияна Фудулова.
После можем да направим и предложение за ръководството на комисията, но нека и останалите парламентарни групи да направят предложенията си за членове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Предложенията на Коалиция за България са: Атанас Пъдев, Кирчо Карагьозов и Сияна Фудулова.
Заповядайте, господин Чуколов, за предложенията на „Атака”.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Парламентарната група на „Атака” предлага за членове на тази комисия: Любомир Владимиров, Деница Гаджева и Калина Балабанова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Цачева, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, от името на Парламентарната група на ГЕРБ предлагам за членове на комисията: господин Веселин Вучков, господин Стефан Дедев и госпожа Снежана Дукова, като правя предложение за председател на комисията – господин Веселин Вучков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
За членове на анкетната комисия от Парламентарната група на Движението за права и свободи предлагаме колегите: Янко Янков, Хамид Хамид и Ахмед Башев.
Ако позволите, госпожо председател, понеже предмет на анкетната комисия са действия и на председателя на Парламентарната група на ГЕРБ, няма как тази комисия да се оглави от народен представител от Парламентарната група на ГЕРБ. (Възгласи от ГЕРБ.) Ние сме коректни! Водени от същите съображения, прилагайки същите съображения спрямо нас – Движението за права и свободи, няма да предложим председател на комисията от ДПС. Бъдете така добри и Вие да се въздържите да оглавите комисия, която ще проверява Вашия лидер. Някак си не е редно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Очаквам предложения за председател.
Заповядайте, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, наистина искахме да изслушаме какви ще бъдат предложенията. Смятаме, че с оглед предмета на дейност на комисията неин председател трябва да бъде или от Парламентарната група на Коалиция за България, или от Парламентарната група на „Атака”.
Доколкото ние можем да правим предложения, от нашите членове предлагаме за председател госпожа Сияна Фудулова. Ако има и други предложения за председател, ще ги изслушаме и след това можем да приемем решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги от „Атака”, ще направите ли предложение за председател? Не.
„Атака” се въздържат от предложения.
Остават двете предложения: от ГЕРБ – господин Веселин Вучков; от Коалиция за България – госпожа Сияна Фудулова.
Първо да гласуваме персоналния състав на Временната анкетна комисия и след това двете кандидатури за председател.
Подлагам на гласуване състава на Временната анкетна парламентарна комисия, който е: Атанас Пъдев, Кирчо Карагьозов, Сияна Фудулова от Коалиция за България; Любомир Владимиров, Деница Гаджева, Калина Балабанова – „Атака”; Веселин Вучков, Стефан Дедев, Снежана Дукова – ГЕРБ, и Янко Янков, Хамид Хамид, Ахмед Башев – ДПС.
Подлагам на гласуване състава на комисията.
Гласували 190 народни представители: за 188, против няма, въздържали се 2.
Персоналният състав на комисията е избран. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Какво желаете, господин Иванов?
Моля, запазете тишина в залата!
Подлагам на гласуване предложенията за председател по реда на тяхното постъпване.
Първи направиха своето предложение Парламентарната група на ГЕРБ в лицето на господин Веселин Вучков.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 194 народни представители: за 77, против 92, въздържали се 25.
Предложението не е прието. (Парламентарната група на ГЕРБ напуска залата.)
Тези, които протестираха срещу безредието, сами го създават. Така стоят нещата в пленарната зала.
Подлагам на гласуване предложението госпожа Сияна Фудулова да оглави Временната парламентарна комисия, която току-що избрахме.
Гласували 148 народни представители: за 116, против 27, въздържали се 5.
Госпожа Сияна Фудулова е избрана за председател на Временната парламентарна комисия.
Обявявам почивка 30 минути – до 11,50 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми колеги, продължаваме по дневния ред.
Приключи точка първа на основание чл. 49, ал. 7.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА И РЪКОВОДСТВОТО НА ПОСТОЯННИ КОМИСИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Постъпили са предложения от Коалиция за България. Ще ги представи господин Янаки Стоилов.
Добре дошли на нашите гости на балкона!
Заповядайте, уважаеми господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Господин председател, госпожи и господа народни представители! На основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасям Проект на решение за попълване на състава на няколко комисии, тъй като основанието е едно и също. Ще представя конкретните проекти за решения.
Първо в Комисията по здравеопазване.
„1. Освобождава Йорданка Колева Йорданова като член на Комисията по здравеопазването.
2. Избира Жара Веселинова Пенева-Георгиева за член на Комисията по здравеопазването.
3. Избира Илиян Ангелов Тимчев за член на Комисията по здравеопазването.”
Да представя всички и след това да ги гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, представете всички и после ще ги гласуваме.
ДОКЛАДЧИК ЯНАКИ СТОИЛОВ: Следващият Проект за решение е за промени в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред:
„1. Избира Иван Валентинов Иванов за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.”
Има предложение за попълване на състава и ръководството на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
„Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Иван Валентинов Иванов като член на Комисията по европейките въпроси и контрол на европейските фондове.
2. Избира Деница Златкова Караджова за председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
3. Избира Дора Илиева Янкова за член и заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
4. Избира Пенко Атанасов Атанасов за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
Следващото предложение е за промени в състава на Комисията по труда и социалната политика:
„1. Освобождава Жара Веселинова Пенева-Георгиева като член на Комисията по труда и социалната политика.
2. Избира Йорданка Колева Йорданова за член на Комисията по труда и социалната политика.”
Следва Проектът за решение за промени в състава на Комисията по регионалната политика и местното самоуправление:
„1. Освобождава Дора Илиева Янкова като член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
2. Избира Мариана Радева Бояджиева за член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.”
Следващият проект е за промени в състава на Комисията по образованието и науката.
„1. Освобождава Мариана Радева Бояджиева като член на Комисията по образованието и науката.
2. Избира Кирчо Георгиев Атанасов за член на Комисията по образованието и науката.”
Това са предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, има ли разисквания по внесените предложения за попълване и промени в комисиите?
Има ли желаещи да вземат участие в разискванията по тази точка от дневния ред? Не виждам.
Господин Стоилов, дали ще възразите първо да освободим народните представителите, за да не гласуваме решение по решение? Ще прочета тези, които се освобождават, а след това ще изберем съответно на техните места или да караме по решенията?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Както предлагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Уважаеми народни представители, предлагам първо на основанията, докладвани от господин Янаки Стоилов, да освободим: Йорданка Колева Йорданова като член на Комисията по здравеопазване, Иван Валентинов Иванов като член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Жара Веселинова Пенева-Георгиева като член на Комисията по труда и социалната политика, Дора Илиева Янкова като член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и Мариана Радева Бояджиева като член на Комисията по образование и наука.
Възразява ли някой да гласуваме анблок? Не виждам.
Подлагам на гласуване освобождаването на народните представители от съответните комисии.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 5.
Народните представители са освободени от съответните комисии.
Нали няма възражения да се гласуват анблок предложенията за избирането? Няма.
Предлагам да гласуваме избирането на: Жара Веселинова Пенева-Георгиева за член на Комисията по здравеопазването, Илиян Ангелов Тимчев за член на Комисията по здравеопазването, Иван Валентинов Иванов за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Деница Златкова Караджова за председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Дора Илиева Янкова за член и заместник-председател на Комисията по европейките въпроси и контрол на европейските фондове, Пенко Атанасов Атанасов за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Йорданка Колева Йорданова за член на Комисията по труда и социалната политика, Мариана Радева Бояджиева за член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, Кирчо Георгиев Атанасов за член на Комисията по образование и наука.
Не виждам желаещи за разисквания. Разискванията всъщност приключиха.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 3.
И така решенията, докладвани от господин Стоилов, са приети. На народните представители им пожелаваме успешна работа в новите комисии, а на госпожа Караджова – в ръководството на Комисията по европейски въпроси. Тази година е много важна и заради европейските избори.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от седмичната програма, а именно:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО ПУБЛИЧНО ОГЛАСЕНИЯ ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ БИВШИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ И БИВШИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” ВАНЬО ТАНОВ, В КОЙТО СЕ СЪДЪРЖАТ ДАННИ ЗА ГРУБО СКЛОНЯВАНЕ КЪМ ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Внесъл съм:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт.
Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт, създадена с Решение на Народното събрание на 21 ноември 2013 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 103 от 29 ноември 2013 г., с два месеца.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи да участват в разискванията по тази точка? Няма.
Закривам разискванията.
Уважаеми колеги, поставям на гласуване току-що докладвания Проект за решение за удължаване срока на Временната анкетна комисия, внесен от господин Цонев.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 5, въздържали се 9.
Предложението е прието.
По този начин точката от дневния ред е изчерпана.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Кой ще докладва от името на водещата комисия?
Господин Гечев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам, в съответствие с чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъдат допуснати в залата, както следва: Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Емил Алексиев – началник на отдел „Политика за потребителите”, и Цвета Караилиева – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, професор Гечев.
Моля, гласуваме за допускане в пленарната зала на Красин Димитров, Емил Алексиев и Цвета Караилиева.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 1, въздържали се 5.
Квесторите, поканете заместник-министъра, началника на отдела и главния експерт да заемат местата си в пленарната зала.
Заповядайте, уважаеми господин Гечев.
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това е докладът на водещата Комисия по икономическата политика и туризъм.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
На заседанието присъстваха Красин Димитров – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Емил Алексиев – началник на отдел „Политика за потребителите“, Веселин Златев – председател на Комисията за защита на потребителите, както и представители на БНБ, Асоциацията на банките в България, Омбудсмана на Република България, БТПП и други.
Законопроектът, представен от заместник-министър Красин Димитров, цели да въведе в българското законодателство изискванията на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за правата на потребителите и да коригира някои несъответствия при въвеждане изискванията на Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители, и на Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителските кредити.
С предложените изменения се въвежда изцяло нова уредба на договорите от разстояние и на договорите извън търговския обект, различна от тази на сега действащия Закон за защита на потребителите. Разпоредбите се отнасят както за стоки, така и за услуги.
Урежда се съдържанието на задължителната преддоговорна информация, която се предоставя от търговеца и съставлява неразделна част от договора от разстояние или от договора извън търговския обект и не може да бъде променяна, освен ако страните изрично не се договорят за друго. При договори извън търговския обект, търговецът трябва да предостави задължителната преддоговорна информация, както и копие от подписания договор или потвърждение на договора на хартиен, или ако потребителят се съгласи на друг траен носител, като информацията трябва да е четлива, изготвена на ясен и разбираем език. При договори от разстояние търговецът предоставя на потребителя или на негово разположение задължителната преддоговорна информация по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за комуникация от разстояние на ясен и разбираем език, а също така трябва да предостави на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор най-късно в момента на доставяне на стоката, или преди да е започнало изпълнението на услугата. Търговците ще трябва да предоставят пълна и подробна информация на потребителите и за договори, сключвани по електронен път чрез интернет сайт.
С новата уредба на договорите от разстояние или извън търговския обект се увеличава срокът за упражняване правото на отказ на потребителя от 7 на 14 дни. Въведени са разпоредби относно начина за упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор, действието на отказа и задълженията на търговеца и потребителя, в случай на отказ от договора.
Нов момент в законопроекта е въвеждането на задължение за търговеца да предоставя на потребителя стандартния формуляр за упражняване на правото на отказ при сключване на договор от разстояние или извън търговския обект. Предвидени са и изключения от правото на отказ, поради естеството на стоките или услугите.
Със законопроекта се разширява обхватът на общото задължение на търговците за предоставяне на обща информация на потребителите, което се отнася за всички видове договори, сключвани в търговския обект. Предвижда се забрана за търговците да начисляват такси на потребителите за използване на платежно средство, които превишават направените от търговеца разходи за използване на същото платежно средство, както и забрана за търговеца, който предоставя на потребителите телефонна линия за осъществяване на връзка по телефона, да начислява разходи на потребителя, превишаващи основната тарифа за използване на телефонната линия. Въвежда се задължение за търговеца да получи предварителното съгласие на потребителя за извършване на допълнителни плащания, които не са предвидени в договора.
Със законопроекта са направени и някои промени в частта гаранции и рекламации на стоки. При предявяване на рекламации, търговецът ще издава документ на потребителя за приемането й. По този начин ще се въведат по-ясни правила при предявяване на рекламации от страна на потребителите при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, както и за съблюдаване законовия срок за удовлетворяването им от търговеца. Когато търговецът е удовлетворил три рекламации на една и съща стока, при последваща проява на несъответствие на стоката с договора за продажба в рамките на периода на законовата гаранция, потребителят ще може да предяви разваляне на договора и търговецът ще бъде длъжен да го удовлетвори.
Предвидени са изменения в раздел „Обща безопасност на стоките и услугите” във връзка с ефективното проследяване на стоките и са допълнени контролните органи, имащи компетенции по отношение безопасността на предлаганите стоки и услуги. Създават се условия за подобряване координацията в работата на контролните органи, имащи отношение към защитата на потребителите.
Със законопроекта са направени изменения по отношение изискванията за представителност на сдруженията на потребителите с цел облекчаване условията за признаване на сдруженията на потребителите за представителни.
Предвижда се и правно основание за създаването на помирителни комисии към Комисия за защита на потребителите за решаване на потребителски спорове в областта на енергетиката, топлоснабдяването, водоснабдяването, телекомуникациите, превоза на пътници и в областта на финансовите услуги.
Въведена е нова разпоредба, която предвижда възможност потребителят да развали договора и да търси обезщетение по общия ред, в случаите когато търговецът е използвал нелоялна търговска практика. Значително се завишават административно наказателните санкции за нарушаване изискванията на закона за нелоялните търговски практики.
Със законопроекта се предвиждат изменения и допълнения в Закона за потребителския кредит, които имат за цел отстраняване на несъответствия при въвеждане на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителски кредити. В § 58 е допуснато техническо несъответствие спрямо одобрения от Министерския съвет законопроект. Пропуснато е изменението, посочено в мотивите към внесения в Народното събрание законопроект, което включва в обхвата на Закона за потребителския кредит договорите за кредит под 400 лв. Предвид това е необходимо в § 58 се създаде т. 1:
“1. В чл. 4, ал. 1, т. 1 думите „по-малък от 400 лв. или” се заличават”.
Тук отварям една скоба да поясня, че предстои да разискваме Законът за потребителския кредит, който ще обхване така наречените „бързи кредити”.
Промяната в Закона за потребителския кредит е продиктувана от злоупотреби на някои кредитодатели, предоставящи така наречените „бързи кредити”, които се отпускат при неизгодни и неясни условия за потребителите. Регулирането на кредитите под 400 лв. ще обезпечи еднаква степен на защита на всички потребители, независимо от стойността на отпускания кредит.
Едновременно с това е необходимо разпоредбите на чл. 63-66 от Закона за защита на потребителите относно съобщенията за намаляване на цените да се приведат в съответствие с изискванията на чл. 5, ал. 4 на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за правата на потребителите, която е с максимален характер. Това ще наложи промяна в приложното поле на посочените по-горе разпоредби като в Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите се създаде нов параграф, съгласно който разпоредбите на чл. 63-66 на Закона за защита на потребителите, ще се прилагат само за договори за продажба в търговските обекти, но не и за договорите от разстояние и извън търговския обект.
В хода на дискусията Васил Тодоров от БТТП изрази принципна подкрепа за законопроекта. Той изказа мнение, че предвиденото изменение в § 52 относно лицата, на които може да се връчват актовете за установяване на административно нарушение, няма да постигне целта си – бързина на производството, и би било в ущърб на търговците. Също така отбеляза, че нерегламентираното използване на баркодовете върху стоките би следвало да бъде разписано в изрични законови разпоредби и да се предвидят санкции за недобросъвестни ползватели. В отговор от Министерство на икономиката и енергетиката посочиха, че и към момента в закона е предвиден механизъм за защита на носителя на правото на такава маркировка в раздел „Нелоялни търговски практики“.
Народният представител Желю Бойчев постави въпрос относно разпоредбата на чл. 62, ал. 2, а именно доставката на газ, електрическа енергия, вода и централно отопление дали не са предмет на специализирано законодателство в областта на енергетиката, още повече че дейността на дружествата се регулира от ДКЕВР и общите им условия се одобряват от комисията.
В тази връзка народният представител Йордан Цонев посочи, че между двете гласувания на законопроекта ще внесе пакет от мерки за по-голяма защитата на потребителите, като една от тях ще е общите условия на тези дружества да бъдат одобрявани и от Комисията за защита на потребителите, като гаранция че не противоречат на законодателството в областта.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без нито един “против” или „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Това беше докладът на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Сега да чуем доклада на Комисията по правни въпроси за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Кой ще го представи?
Заповядайте, господин Попов, да представите становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите,
№ 302-01-38, внесен от Министерския съвет на 5 ноември
2013 г.
На свое заседание, проведено на 29 януари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Министерски съвет на 5 ноември 2013 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката и енергетиката господин Емил Алексиев – началник отдел „Политика за потребителите”, и госпожа Цвета Караилиева – главен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”; от Комисията за защита на потребителите: господин Веселин Златев – председател на Комисията за защита на потребителите.
Законопроектът бе представен от господин Емил Алексиев, който посочи, че се цели постигане на следното:
- въвеждане на изискванията на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за правата на потребителите, изменяща Директива 93/13/ЕИО и Директива 99/44/ЕО за продажбата на стоки и свързаните с тях гаранции и за отмяна на Директива 85/557/ЕИО за договорите извън търговския обект и Директива 97/7/ЕО за договорите от разстояние; с въвеждането на изискванията на Директива 2011/83/ЕС ще се гарантира защита на потребителите по отношение на договорите, сключени извън търговски обект и на договорите от разстояние, както и по отношение на доставката на стоки и прехвърляне на риска;
- корекция на някои несъответствия при въвеждането на Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики на търговци спрямо потребители и Директива 2008/48/ЕО за договорите за потребителски кредити.
Председателят на Комисията за защита на потребителите господин Веселин Златев изрази положително становище по отношение на законопроекта и отбеляза, че той отговаря на обществените очаквания на правото на Европейския съюз и ще способства за едно трайно и по-добро уреждане на взаимоотношенията между потребител, търговец и производител.
В хода на дискусията бе обсъден срокът за транспониране на директивата по запитване на народния представител Иван Иванов. Господин Алексиев потвърди, че има изоставане, тъй като срокът за транспониране на директивата е бил 13 декември 2013 г. и следва да бъдат взети мерки да не се допусне по-дълго забавяне.
Народният представител Четин Казак подчерта, че този законопроект е важен от гледна точка на хармонизиране на българското законодателство с европейското в областта на защитата на правата на потребителите. Той посочи, че са констатирани някои неточности в законопроекта по отношение на неспазване на разпоредбите на Закона за нормативните актове, така и по отношение на точната формулировка на правните норми, които следва да бъдат коригирани между първо и второ четене на закона. Господин Казак обърна внимание и на наличието на несъответствие между мотивите и текста на § 58, изразяващо се в това, че в законопроекта липсва текст, който да отразява намерението в обхвата на Закона за потребителския кредит да бъдат включени и договорите за кредити под 400 лв.
Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържали се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 302-01-38, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Уважаеми колеги, откривам дебата по разглеждания законопроект.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по него?
Питам още веднъж: има ли желаещи да се изкажат по законопроекта? Няма.
Тогава ще помоля уважаемите квестори да поканят уважаемите народни представители да влязат в пленарната зала.
За да не губим излишно време с това, насрочвам гласуването по законопроекта за утре – 6 февруари 2014 г., в 9,00 ч., в началото на пленарното заседание, когато ще бъде гласуван Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Остават още пет минути до започването на парламентарния блицконтрол.

Имаме време да чуем докладите по следващия законопроект, който е на дневен ред, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносители са Светлана Ангелова и група народни представители, Магдалена Ташева и група народни представители и Министерският съвет на 21 януари 2014 г.
По тях комисията е изготвила три доклада.
Уважаема госпожо Нинова, заповядайте да представите трите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля преди това да гласуваме допускане в залата на госпожа Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението не е прието. (Броят на гласувалите „за” народни представители не е достатъчен за кворума.)
Заместник-министърът на труда и социалната политика ще се включи в дебатите евентуално утре.
Сега слушаме госпожа Нинова с докладите на комисията.
Заповядайте, госпожо Нинова, да ги представите.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от
Светлана Ангелова и група народни представители на 22 октомври 2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 14 ноември 2013 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 22 октомври 2013 г.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова и Светлана Дянкова – заместник-министри на труда и социалната политика, Иван Жерков – началник на кабинета на министъра на отбраната, експерти от съответните министерства, представители на синдикални и неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68 бе представен от народния представител Светлана Ангелова.
Целта на законопроекта е чрез регламентиране на договора за стажуване, като особен вид договор, улесняващ достъпа на младите хора до пазара на труда, да се подпомогне преходът им от образование и обучение към качествена заетост. По този начин ще се създадат условия за осигуряване качество на стажовете и за защита на трудовите права на стажантите. С предлаганите текстове работодателите ще могат да сключват договори за стажуване с младежи на възраст до 29 години, които се обучават в средни или висши училища, за придобиване степен на професионална квалификация или на висше образование и нямат трудов стаж и професионален опит по същата професия или специалност. Законопроектът поставя изисквания към квалификацията и професионалния опит на наставника, урежда провеждането на изпит за установяване резултатите от обучението и удостоверяване на придобитите практически умения от стажанта.
Предвиденият период за стажуване е от един до девет месеца, като за този срок младежите ще получават трудово възнаграждение, съгласно изработеното, но не по-малко от минималната работна заплата. Предвидени са и промени, регламентиращи договора за ученичество.
На основание чл. 75, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са поискани становища от институции и социални партньори.
Министерство на труда и социалната политика не подкрепя законопроекта. От мотивите и от текста на § 6 не става ясно какъв е характерът на този договор – трудов ли е той, или не. Не става ясно дали стажуването е обучение или работа, като в процеса на изпълнение на трудовите задължения се усвояват практически умения.
Други въпроси, които произтичат от неясния характер на договора, са следните: подлежи ли той на регистрация в Националната агенция по приходите; следва ли договорът да съдържа всички елементи и да отговаря на условията по чл. 66, ал.1 от Кодекса на труда; намира ли проявление при него дисциплинарната отговорност; ще се зачита ли времето на обучение за трудов стаж; как ще се извършва осигуряването на стажантите?
Счита се, че не би следвало да се дава възможност за стажуване по този ред на лица, които се обучават все още в средно или висше училище. Освен това, договорът за стажуване може да се използва като прикрита форма за полагане на труд.
Националният осигурителен институт отбелязва, че със Законопроекта не се предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) относно определянето на осигурителния доход на обучаемите и стажантите, като за тази категория лица следва да се прилага общото правило на чл. 6, ал. 3 от КСО. Не се регламентира въпросът за минималния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски за обучаемите и стажантите – дали това да е минималният осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, или да е минималната работна заплата за страната. Възприемането на варианта осигурителните вноски на тези лица да се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, следва да намери нормативно уреждане в Кодекса за социално осигуряване, каквото не е предвидено.
Министерството на финансите счита, че предлаганата с проекта промяна е преди всичко въпрос на законодателна целесъобразност.
Комисията по трудово законодателство към Националния съвет за тристранно сътрудничество не подкрепя законопроекта и предлага това решение да бъде прието на подпис от членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
В разгърналата се дискусия народните представители от Коалиция за България изказаха становище, че с този законопроект не се решават въпросите със студентските стажове, защото предложените текстове не кореспондират със Закона за висшето образование. Съществува колизия и със Закона за професионалното образоване. Няма финансова обосновка и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз, съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове.
Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ коментираха, че поради съществуващата практика 60% от стажантите да бъдат наемани на постоянна работа от работодателите, се налага запълване на законодателната празнота, уреждаща стажуването на младите хора. Счита се, че по този начин правата на стажантите ще бъдат защитени – трудови, осигурителни и финансови. Предложеният законопроект е обърнат с лице към частния бизнес, а § 7 със създаването на нов чл. 233б отговаря на всички въпроси, поставени в становището на Министерството на труда и социалната политика.
Представителите на Министерството на труда и социалната политика акцентираха върху съществуването на нова рамка на Европейската комисия, уреждаща стажовете. С предложените текстове се създават и проблеми със стажуването при регулираните професии.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 7 гласа, „против” – 7 гласа и „въздържали се” – 3 гласа,
Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 22 октомври 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Тъй като часът е 12,35, предлагам другите два доклада да представите утре, когато ще продължим с разглеждането на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 102 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Моля, квесторите, поканете премиера и вицепремиерите в пленарната зала.
Уважаеми колеги, днес в парламентарния блицконтрол ще участват: премиерът Пламен Орешарски и заместник министър-председателите госпожа Зинаида Златанова, която е министър на правосъдието, и господин министър Цветлин Йовчев, който е министър на вътрешните работи. В контрола няма да участва госпожа Даниела Бобева поради отсъствие от страната, международен ангажимент.
(В залата влизат министър-председателят Пламен Орешарски и заместник министър-председателите Зинаида Златанова и Цветлин Йовчев, ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Уважаеми колеги, премиерът Пламен Орешарски, госпожа Зинаида Златанова и господин Йовчев са тук. Започваме с Парламентарния контрол. Първи могат да зададат въпрос към премиера или вицепремиерите народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ.
Уважаеми колеги, кой от Вас желае да пита премиера или вицепремиерите?
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, господин премиер, госпожо вицепремиер, господин вицепремиер! Въпросът ми е към вицепремиера и министър на правосъдието госпожа Златанова и е по темата Единна информационна система за противодействие на престъпността.
Една изключително важна тема за правосъдието като цяло. И тема, която е актуална, за съжаление, без окончателно решение може би повече от 20 години. По този проект всеизвестната ЕИСПП се работи от 1994 или 1995 г. с активното участие на много министри на правосъдието и представители на различните звена от съдебната система.
Само искам да напомня колко е важна тя във всеки един аспект. Идеята на тази Единна информационна система за противодействие на престъпността е да се следи движението и на преписката, и на разследването, и на съдебното дело от момента, в който, примерно, пострадало лице подаде съобщение до полицията или прокуратурата за извършено престъпление, впоследствие образуването на дело, дейността на дознателите, на следователите, актовете на прокурора, заключенията на прокурора и след това, разбира се, съдебната фаза. Тоест като единен организъм да се обвържат всички, които имат ангажимент към наказателното правораздаване изобщо – полиция, следствие, прокуратура, съд.
Именно по този повод, госпожо вицепремиер е моят въпрос с оглед на това, че 2011 г. стартира един многомащабен проект по линия на ЕИСПП, администриран, разбира се, от Националната следствена служба, но с много ангажименти на различни звена. Конкретният ми въпрос е: изгражда ли се Единната информационна система за противодействие на престъпността, на какъв етап е реализирането и функционирането на тази система, ако има все пак някакво окончателно решение по него и какви са перспективите в близките месеци? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков.
Уважаема госпожо вицепремиер, заповядайте да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря на господин Вучков за въпроса. Наистина е много важен, от национално значение е. Така е. В добавка на това, което каза той, че от 20 години се изгражда, не знам дали е точно 20, но си спомням, че през 1998 г. аз бях млад държавен служител, когато вече се говореше и се предприемаха действия. Прав сте, много дългосрочен проект, за съжаление, проточен във времето.
Последната ми информация, която не е от днес, разбира се, но е от сравнително скоро, е, че на практика системата се довършва. Мисля, че се довършват вече последните проекти, започнати и по време на Вашето управление, и основните модули са в процес на тестване. Така че би следвало да очакваме сравнително скоро тази система да влезе в действие.
Пак казвам – изключително важно е, очаква се от години и от Европейската комисия, и по линия на механизма за сътрудничество и оценка и действително очакванията на всички ни са да допринесе много съществено за подобряване борбата с престъпността. Това мога да кажа на този етап. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Златанова.
Заповядайте, господин Вучков. Имате право на реплика.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Наистина въпросът е много важен и той е не само предназначен за звената на съдебната система и на българската полиция, която разследва над 90% от съставите на престъпления. Над 200 хиляди се водят в МВР годишно, включително и срещу неизвестен извършител. В 2012 г. стартира един мащабен проект. Той е със значително финансиране. Не си спомням точната сума, но може би около 5 млн. лв. Идеята беше до август 2013 г. той да приключи със своята реализация. Дори тестването трябваше да започне през август 2013 г.
Под формата на дуплика бих искал да Ви попитам, ако е възможно да доуточним дали се провежда обучение на потребители и лица, които поддържат системата? И по-важно нещо – с оглед промените в НПК и Закона за ДАНС, които бяха направени миналото лято, ангажира ли се към тази Единна информационна система за противодействие на престъпността митническата администрация, която провежда разследване по НПК и особено ДАНС, на които въведохме функции да разследват престъпления по НПК? Ако тези звена – Митници, ДАНС, не бъдат включени като част от компонентите на ЕИСПП, то функционирането й до голяма степен се обезсмисля, защото няма да обхваща 100% от водените досъдебни производства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Заповядайте госпожо Златанова, ако искате да кажете нещо под формата на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Да, господин Вучков, основателни са и тези въпроси. След толкова дълго разработване би следвало да не е трудно да бъдат интегрирани и нови институции, когато се променя законодателството. Системата би следвало да има такива възможности, най-малкото да е планирана така, включително и от мащабния проект, който сте започнали Вие през 2011 г. Така че не ми се струва да има пречка пред това.
Пак казвам – във финален етап е. Тогава, когато навлезем във фазата на обучение, аз се ангажирам да информирам включително и Парламента за успешното приключване на този наистина дългогодишен и много важен проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Златанова.
Сега право да пита има Парламентарната група на Коалиция за България. Кой желае да зададе въпрос на премиера или на вицепремиерите?
Ако нямате такава готовност, ще пропуснете реда си, ще дам думата на Парламентарната група на ДПС. Няма желаещи.
Уважаеми колеги от „Атака”, желаете ли да питате премиера или вицепремиерите?
Господин Волен Сидеров желае да пита. Заповядайте.
Уважаеми колеги, само Ви информирам, че ако парламентарният блицконтрол завърши по-рано, ще продължим със седмичната програма, за да си направите съответно плановете за деня.
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря.
Господин министър-председател, моят въпрос е към Вас и се отнася до изнудването, което извършва турската държава спрямо България, свързано с превозвачите.
От една седмица насам – от 30 януари, турската страна еднократно спря преминаването на български превозвачи под предлог, че ние не издаваме достатъчно транзитни разрешителни, а всъщност разрешителните, които България издава, са предостатъчно, но Турция по този начин изнудва, за да постигне бройката разрешителни, които преди това предишното правителство, което беше братски близко с ислямиста Ердоган, e отпуснало много, много разрешителни, вероятно като някаква услуга срещу която е получило услуга. Това са само догадки.
И вече свикнало на тази услуга, турското правителство днес иска от днешния кабинет по същия начин, от българското правителство и министерство, и съответната инспекция да се отпуснат същите разрешителни.
Смятам, че по този начин Турция създава един прецедент на некоректни съседски отношения. Още повече, че турската страна, както разбирам, дори не иска да преговаря в отзвук на нашите покани да се срещнат двамата министри, да преговарят, да разрешат въпроса. Те не искат да правят това.
Моят въпрос е: българското правителство ще се обърне ли към Брюксел и да видим най-после така наречената „европейска солидарност” в действие? Как Брюксел ще се намеси, за да защити интереса, ощетените интереси на една страна – членка на Евросъюза? Направено ли е такова постъпление пред Брюксел досега? Ако – не, защо? И ще бъде ли направено? Това е единият ми въпрос.
И свързаният с него подвъпрос: имате ли представа какви щети досега е претърпяла българската държава в резултат на това турско действие?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Сидеров.
Уважаеми господин премиер, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Сидеров, има спор от предната седмица между двете страни по отношение на броя на издаваните разрешителни за транзитен превоз. Абсолютно правилно го докладвахте.
Имаме връзка с турските власти, на този етап – с посланика, предстои среща на равнище министри. Забавянето е само и единствено в резултат на персонални изменения в кабинета на нашите южни съседи. Имаме уверение, че такава среща ще бъде организирана, не мога да кажа ден и час точно, но в най-скоро време. Убеден съм, че ще намерим решение на този въпрос.
Между впрочем и миналата есен имаше открити въпроси, които бяха разрешени в дух на добросъседство. Убеден съм, че сега ще намерим същото решение, затова на този етап не сме се обръщали към Европейската комисия, но ако спорът продължи и срещнем недоброжелателност от нашите южни съседи – нещо, което не вярвам, подчертавам, ще се обърнем към нашите партньори от Европа за съдействие.
Това е, което мога да кажа на този етап.
Що се касае до щетите – за няколко дни трудно се изчисляват щети, вероятно са малки, но въпросът не е за подценяване, особено ако продължи по-дълго време този спор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Орешарски.
Господин Сидеров, желаете ли да направите реплика?
Заповядайте.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Моят съвет, господин министър-председател, е, тъй като следя много сериозно отношенията на Турция към България, да не се поддавате на надеждата и наивността, че турската страна ще разреши въпроса и той ще бъде еднакво добре разрешен за двете страни.
Досега отношението на Турция е показало едно единствено нещо, един-единствен подход, че от страна на позиция на силата, от позицията на изнудването винаги действа Турция. По такъв начин не бяха решени досега въпросът с тракийските имоти, за обезщетенията за наследниците на тракийските бежанци.
Тези проблеми с превозвачите не са за първи път, те се повтарят много пъти и общо взето Турция винаги е използвала натиска, силата и некоректните средства за въздействие. Затова моят съвет е да се потърси мнението, действието, съдействието на Европейската комисия, защото според мен няма друг начин да бъде разрешен този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Желаете ли да направите дуплика? Не.
Благодаря Ви, господин премиер.
Колеги от ГЕРБ, желае ли някой да зададе въпрос?
Заповядайте, госпожо Танева.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа вицепремиери! Моят въпрос е към госпожа Зинаида Златанова, ресорен вицепремиер по европейските фондове.
В представения на 17 януари 2014 г. Трети отчет за изпълнение на Управленската програма за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и демократизиране на управлението в частта за устойчиво развитие на селското стопанство и насърчаване на дребните производители, правителството отчита, че само през месец декември 2013 г. по Програмата за развитие на селските райони са разплатени 623 млн. лв. от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, които включват 269,5 млн. лв. по Мярка „Агроекологични плащания”, 51 милиона по Мярка 211, както и 180 млн. лв. авансови плащания по договорени общински проекти по мерки 321 и 322.
Отделно от това в края на месец януари 2014 г. бяха разплатени общо 957 млн. лв. по схемата за единно плащане на площ, с което, между другото, бе изпълнен и ангажиментът до края на месец януари земеделските производители да получат директните си плащания.
Дотук – всичко добре, защото по правилото N+2 и по механичните разплащания, особено по авансовите плащания за общините, на практика бе отчетено, че няма да се загуби нито един лев, на пръв поглед казвам.
Каква обаче същевременно е ситуацията относно спазването от държавата и нейните институции на три регламента? Само ще ги цитирам, 885 от 2006 г., 1974 от 2006 г., 1290 от
2005 г. – всички, регулиращи финансирането на общата селскостопанска политика, както и акредитирането на агенциите-платци.
От 16 октомври 2013 г. към настоящия момент, госпожо Златанова, няма действащ сертифициран орган на разходите от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за гарантиране на земеделието, извършвани от Държавен фонд „Земеделие”.
Нещо повече, на 18 декември миналата година Комисията за защита на конкуренцията върна обществената поръчка в Министерството на земеделието и храните, която трябваше да избере такъв сертифициращ орган.
В същото време само за миналата седмица близо 54 дългогодишни директори на дирекции и началник отдели са или уволнени, или преместени по тяхно желание на други длъжности.
В тази връзка е моят въпрос към Вас: при тази ситуация, при липсващ сертифициращ орган на разходите, направени от европейските фондове за земеделските производители, разплатени до края на януари, които споменах, как оценявате риска от невъзстановяване на извършените разходи, които са общо в размер на малко повече от 1,5 милиарда от страна на Европейската комисия във връзка с фактологията, която споменах – липсата на сертифициращ орган?
Освен това, как оценявате и риска по отношение на извършеното наддоговаряне и в тази връзка, тъй като тази сума е обща, наддоговарянето по общинските мерки, механичното извършване на авансовите плащания, което по експерти по правото на N+2 близо 60 млн. евро поне, ще бъдат отчетени за сметка на държавния бюджет. Благодаря за разбирането за времето...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Само Ви напомням – и на Вас, и на другите колеги, които ще задават въпроси, че възможностите са по един въпрос на някой от вицепремиерите или на премиера. Това все пак е блицконтрол и боравенето, включително и с точни числа, е невъзможно.
Заповядайте, уважаема госпожо Златанова, да отговорите на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Танева, информацията, която мога да Ви дам по случая с одитиращия орган на Оперативната програма за развитие на селските райони, за която Вие говорите, всъщност Вие я знаете, това е, че – да, действително договорът на одитора „Делойт” е изтекъл.
В момента процедурата за обществена поръчка по избор на нов одитиращ орган се обжалва от другите кандидати, които съответно са загубили, и доколкото имам информация, в Комисията по защита на конкуренцията е преминала административната фаза и се намират документите във Върховния административен съд.
Искам да Ви уверя, че междувременно така или иначе „Делойт” продължава да работи и няма опасност в момента от неизпълнение на тези важни функции. Обмислят се варианти, в зависимост от това колко ще се проточи делото във Върховния административен съд, как да се подходи, за да няма прекъсване на тази важна функция и да не остане програмата без одитор.
От другите многобройни въпроси, които зададохте по разплащанията, сертифицирането и договарянето в края на миналата и в началото на тази година, в момента нямаме основание да смятаме, че съществува реален риск за загуба на средства, още по-малко мога да говоря в точни числа.
Това с авансовите плащания, за които Вие говорите, както разбирам, е практика, установена още по времето на правителството на ГЕРБ. Разбирам, че на този етап не са идентифицирани проблеми. Разбира се, винаги е възможно Европейската комисия, чрез своите одитиращи отдели, да установи такива проблеми. Да се надяваме, че това няма да се случи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Златанова.
Госпожо Танева, имате възможност за реплика.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо вицепремиер, със сигурност всички в тази зала, включително опозицията, искаме да се надяваме, че няма да има проблем с одобряването на тези разходи и неотчисляването им за сметка на държавния бюджет.
Практиката за авансови плащания, да, тя е допустима, да, тя беше прилагана и по времето на ГЕРБ, но се спазва условие в един от цитираните от мен регламенти – да бъдат до 50% от общия бюджет на мярката. Последният беше наддоговорен, без конкретния анализ за процента на неизпълнение, който да гарантира сигурността, че този бюджет няма да бъде надхвърлен, и в този смисъл плащанията са по-високи. Аз зададох един въпрос във връзка с плащанията.
Сега задавам следващия, по който не получихме никакъв коментар: не Ви ли притеснява управлението в момента на системата и с едномесечен срок освобождаването от всички ръководни позиции на близо 80% от хора, които са ги заемали в последните десет години, когато се е формирал и административният капацитет на единствената акредитирана разплащателна агенция у нас? Това не поставя ли под риск, включително и нарушаването на един от цитираните регламенти за акредитиране на такива институции? Това нито са колеги, които са били назначавани от ГЕРБ, това са хора от създаването на тази организация. Отчетен ли е добре този риск и какви са мотивите за тази поголовна смяна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Танева.
Госпожо вицепремиер, заповядайте – имате дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаема госпожо Танева, да, кадрови промени в Министерството на земеделието и храните, включително на ръководни длъжности, разбира се, че има. Със сигурност не са в такива мащаби, които Вие споменавате, но нека да не забравяме, че по време на предишното управление това беше единственото министерство и единствената програма, която още към 2011 г. вече регистрираше загуба на средства, а към 2013 г., в началото, загубата на средства там беше около 100 милиона. Твърдо вярвам, че тези кадрови промени са именно в посока не влошаване, а подобряване на управлението, включително на европейските средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Уважаеми колеги от Коалиция за България, има ли желаещ да зададе въпрос? Не.
От Движението за права и свободи имате ли желание да питате премиера или вицепремиерите? Не.
Уважаеми колеги от „Атака”, Вие имате ли въпрос към екипа на правителството?
Госпожо Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми господин министър-председателю, моят въпрос се отнася за заседание на Министерския съвет, проведено с точка единствена на 18 декември миналата година, в резултат на което кабинетът е приел следната позиция:
Одобрява изложената в доклада на вносителя – външния министър Вигенин, позиция на Република България за участие в заседанието на Европейския съвет, което ще се проведе на 19 и 20 декември 2013 г. в Брюксел.
Второ, министър-председателят или упълномощени от него длъжностни лица да представят позицията на Република България и при необходимост да формулират промени в нея в зависимост от изразените мнения в хода на обсъжданията.
Това е по достъпните в публичното пространство документи, а именно протокола от заседанието.
Господин министър-председателю, въпреки всички Ваши предизборни и следизборни обещания, програмни и извънпрограмни намерения това заседание е пример за работа на правителството при пълна непрозрачност – не разбираме каква позиция гласува България, къде е докладът на вносителя Кристиан Вигенин, който ние настояваме да бъде публикуван.
Слава Богу, както допреди 1989 г., като следим чужди станции, можем да научим какво става в държавата ни. От документи, публикувани на сайта на Европейската комисия, разбираме, че на въпросното заседание на Европейския съвет, а по-късно и в Европейската комисия, е било обсъдено Решение да отпадне задължителната оценка за въздействие на околната среда на етап „Проучване” за, цитирам: „всякакъв вид неконвенционални източници”.
Приета е и нова точка под № 55, която е предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета, която да измени Директива 2011/92/ЕС относно оценка за въздействие на някои публични и частни проекти върху околната среда.
Всичко това буди каскада от въпроси, но основният ми въпрос е: във визираните тук проучвания влиза ли една твърде неконвенционална технология, наречена „фракинг”? Сред неконвенционалните източници, които цитирате, включени ли са шистите? Изобщо има ли нещо общо Вашата позиция със заобикаляне на съществуващия в момента мораториум в България и съгласие проучванията за добив на шистов газ да не се предхождат от оценка за въздействие на околната среда?
Част от каскадата други въпроси, които аз бих искала да задам, е също...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Госпожо Ташева, по-късно ще ги зададете, евентуално в репликата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Процедурата с парламентарния блицконтрол допуска един въпрос в рамките на две минути.
Използвам случая, уважаеми колеги, да Ви обърна внимание, че освен парламентарния блицконтрол има и стандартна процедура на парламентарен контрол, при която министрите, премиерът и вицепремиерите ще могат да се подготвят специално, за да отговорят на Вашите въпроси, особено когато не става дума за някакъв спешен проблем. Със сигурност може да питате още министри, ако искате пълна информация по въпросните документи.
Заповядайте, господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Правилно отбелязахте – може би това е въпрос, който трябва да се даде в писмена форма. Аз трудно мога да си спомня сега заседанията от месец декември миналата година, но от това, което Вие изложихте като фактология, предполагам, че става въпрос за вземане на решение на подпис, което преди това задължително е минало. Тъй като споменахте точка единствена, обикновено министерските съвети нямат една точка.
Предполагам, че става въпрос за забава във времето и утвърждаване на позиция на страната, след като тя е разгледала по надлежен ред в Съвета по европейски въпроси с представители на всички министерства и е публикувала на сайта на Съвета по европейски въпроси, както се публикуват всички други позиции, които се изработват там.
Що се касае до тематиката, предполагам – шистов газ и методите за проучване, нашата страна никога не е подкрепяла и не е изразявала активна позиция в Европейската комисия по отношение на режима, който Парламентът е установил още в миналото. Тоест ние сме в състояние на мораториум. Кабинетът следва това решение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Орешарски.
Уважаема госпожо Ташева, заповядайте за реплика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Господин министър-председател, аз ще се възползвам от Вашата идея да Ви задам този въпрос и писмено с надеждата, че ще отговорите по-обстойно и по-изчерпателно.
В крайна сметка не разбрах Вие наясно ли сте каква позиция сте гласували, която е заявена в Брюксел на заседанията на 19 и 20 декември 2013 г., и българската страна е гласувала „за”? Какво сме приели ние? Защото по информациите, които изтичат от сайтовете на Европейския съюз, излиза, че с решаващия глас на България там е взето решение проучванията за добив на шистов газ да не се предхождат от оценки за въздействието на околната среда.
Аз не получих от Вас категоричен отговор и настоявам да получа днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Това, което днес категорично мога да Ви кажа, е, че по българското законодателство на всички етапи е задължителен ОВОС, в това число и проучване.
Добавката към отговора ми преди това, че мораториумът върху този сектор за шистов газ е факт, мисля, че дава отговор на въпроса.
А позицията, за която Вие казвате и която според Вас е „да”, ще проуча този въпрос и ще Ви отговоря с писмен отговор, тъй като вероятно и Вие в момента не можете да кажете каква е точно нашата позиция. Нямам я пред мен. Не съм подготвен за отговор на такъв конкретен въпрос – каква е нашата позиция. Тази позиция трябва да се изчете, за да се коментира. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, това беше последният въпрос от парламентарния контрол.
В случаите, в които се изисква подробно аргументиране пред народните представители на решения и позиции на правителството, по-добър е стандартният парламентарен контрол, в който питаните премиер, заместник-премиери или министри могат да се подготвят и да отговорят изчерпателно и точно на народните представители и на българските граждани.
Довиждане на премиера Орешарски, на госпожа Златанова и на господин Йовчев. Успешен ден! Парламентът продължава със седмичната си програма.
Прекъснахме я преди малко на точка шеста – първо гласуване на три законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Госпожа Нинова – председател на Комисията по труда и социалната политика, ни представи единия от трите доклада по законопроектите. Сега ще ни представи и другите два, преди да започнем разискванията.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ташева и група народни представители на 19 декември 2013 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 30 януари 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ташева и група народни представители на 19 декември 2013 г.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова и Светлана Дянкова – заместник-министри на труда и социалната политика, Чавдар Христов – вицепрезидент на КНСБ, експерти, представители на синдикални, работодателски и неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ташева и група народни представители на 19 декември 2013 г., бе представен от госпожа Ташева.
С предложения законопроект се цели да се гарантира изплащането на пълния размер на трудовите възнаграждения и полагащите се обезщетения на работниците и служителите.
Второто предложение за промяна се отнася за закрила при уволнение, когато работник или служител е ищец по трудов спор срещу работодателя, за времето, докато трае спорът и до шест месеца след окончателното му приключване.
С третото предложение се предвижда възможност работникът или служителят да поиска опростена процедура за присъждане на дължимото му трудово възнаграждение.
В своето становище Министерството на труда и социалната политика по принцип подкрепя идеята на законопроекта с оглед на целите, посочени в мотивите към него. В същото време се изразяват и следните съображения:
Не е възможно в нормативен акт, който урежда трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, да се предвиждат лични задължения, различни от задълженията, които носи работодателят като субект на трудовото право. Кодексът на труда урежда задълженията на работодателя като страна по трудово правоотношение, а не на неговите собственици.
Освен това, следва да се има предвид, че подобно предложение не би могло да се разглежда и обсъжда изолирано от процедурата по обявяване в несъстоятелност по Търговски закон. Счита се, че предложеният текст на чл.245, ал. 4 от Кодекса на труда не е предмет на трудово право, а на ГПК, тъй като по време на съдебен спор могат да бъдат противопоставими или непротивопоставими действията на работодателя на правата на работника или служителя.
По принцип се подкрепя предложението за особена закрила на работник или служител, който реши да търси своите законни права и интереси по съдебен ред, като текстът следва да бъде прецизиран, за да стане ясно, че става въпрос за трудови спорове, свързани с изплащане на следващи се възнаграждения и обезщетения.
Счита се, че мястото на новосъздадения член 362а е в Гражданскопроцесуалния кодекс, тъй като и в мотивите е посочено, че това е мярка за гарантиране на трудовото възнаграждение, която е свързана с процесуалното ускоряване на отсъждането и скъсяване на промеждутъка до момента, в който съдът ще предостави ефективно средство за събиране на дължимите възнаграждения.
Министерството на труда и социалната политика подкрепя идеята за опростена процедура за присъждане на дължимото трудово възнаграждение и в тази връзка е предложило своето виждане за това в Закон за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс. По принцип Министерството на труда и социалната политика подкрепя възможността за основно доработване на законопроекта.
Националният съвет за тристранно сътрудничество на свое заседание от 28 януари 2014 г. не излиза с единно становище. Законопроектът се подкрепя от синдикалните организации и категорично се отхвърля от работодателските. Чавдар Христов от КНСБ категорично отхвърли възможността бизнесът да се кредитира за сметка на неизплатени работни заплати.
Народните представители от Коалиция за България изразиха становища, че намеренията в законопроекта са логични, но не с тези текстове, тъй като съществува противоречие с други закони. Изразена беше готовност за участие в преработване на законопроекта.
Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ коментираха, че обхватът на законопроекта следва да се разпростре и върху социалните осигуровки.
След приключване на обсъждането и гласуване на Законопроект № 354-01-99 с резултати: „за” – 0 гласа, 0 гласа „против” и 18 гласа „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да отхвърли на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ташева и група народни представители на 19 декември 2013 г.”
А сега ще Ви представя и третия доклад – по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2014 г.
Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 30 януари 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари
2014 г.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова и Светлана Дянкова – заместник-министри на труда и социалната политика, Чавдар Христов – вицепрезидент на КНСБ, експерти, представители на синдикални и неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2014 г., беше представен от заместник-министър Росица Янкова.
Първата част от предложените промени продължават политиката на правителството за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса. Предлага се работодателите да отчитат само веднъж положения извънреден труд, вместо на всяко полугодие. Създава се възможност работникът или служителят да изпрати с препоръчано писмо или по електронен път в Инспекцията по труда своето заявление за прекратяване на трудовия договор в случаите, когато работодателят не може да бъде открит. С отмяната на чл. 408 и ал. 2 на чл. 416 се премахват излишни затруднения за работодателите и е съобразено с практиката на контролните органи на Инспекцията по труда и със съдебната практика.
Втората група промени регламентират договорите за обучение и за стажуване като особен вид трудови договори и това са част от мерките в подкрепа на младежката заетост. Договорът за обучениe приключва с полагането на изпит и на обучаемия се издава документ, който удостоверява придобитите знания и умения. При договора за стажуване работата се извършва под наставничество с цел усвояване на практически умения по придобита професия или специалност. След приключване на стажуването работодателят издава на лицето, което е стажувало, препоръка, удостоверяваща резултатите от обучението, която да му послужи при кандидатстване за работа при друг работодател.
С третата група предложения за промени се регламентират правомощията на контролните органи да дават задължителни предписания както и да заличават служебно записи на сключени трудови договори при липса на доказателства за съществуване на трудово правоотношение.
Народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ изразиха становище, че техен подобен законопроект преди три месеца не е бил приет. Считат, че с предложения законопроект не се внася нищо ново. Поставиха въпроси за разликата между двата вида договори; за възможността за тяхното прекратяване; за привилегията, която ще получат младите хора, възползвайки се от възможността за стажуване; за мотивите на работодателите да назначават стажанти; за ефекта от такова регулиране на правоотношенията.
Народните представители от Коалиция за България коментираха, че основната разлика е в субектите – това са завършили средно или висше образование млади хора до 29 годишна възраст, не намерили професионална реализация. Този законопроект не урежда стажа в системата на образованието, където има регламентиран професионален такъв.
Чавдар Христов от КНСБ не приема параграфи 1, 10 и 11, тъй като работодателите се освобождават от определени задължения, които в никакъв случай не са административна тежест, а са регулации на трудовите правоотношения между работника и работодателя, а не между държавата и работодателя.
При гласуване на Законопроект, № 402-01-7, с резултати: „за” 10 гласа, без „против” и 8 гласа „въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Това бяха докладите на Парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Има постъпил доклад от Комисията по образованието и науката по законопроекта, внесен от госпожа Светлана Ангелова и група народни представители.
Допусната е грешка в името на госпожа Светлана Ангелова в доклада на комисията, моля да го отстраните.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК КИРЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„На свое редовно заседание, проведено на 21 ноември
2013 г., Комисията по образованието и науката обсъди на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 22 октомври 2013 г.
На заседанието присъства госпожа Мукаддес Налбант – заместник-министър на образованието и науката.
От името на вносителите законопроектът и мотивите към него беше представен от народните представители Галя Захариева и Владислав Николов. Целта на внесения законопроект е регламентиране на Договора за стажуване като особен вид договор.
По законопроекта са постъпили становища от Националния съвет за тристранно сътрудничество към Министерския съвет, както и от Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Националния осигурителен институт, които не подкрепят законопроекта.
В хода на дискусията бяха поставени следните въпроси по отношение на: конкретизирания период на провеждания стаж от един до девет месеца; минималната възраст на учениците, започващи този стаж; вид на договора – трудов договор по смисъла на Кодекса на труда или друг; условията за признаване от работодателя на квалификацията на лицето, което се е обучавало; полаганите изпити; документът за квалификация и бъдещото признаване и от други потенциални работодатели, освен този, осъществил обучението; съответствие с уредбата в Закона за професионалното образование и обучение и Закона за висшето образование.
Въз основа на обсъжданията и проведеното гласуване с резултати: 7 гласа „за”, 9 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители на 22 октомври 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Атанасов.
Уважаеми колеги, това бяха докладите на комисиите, които са разгледали обсъжданите законопроекти.
Ще дам думата на вносителите да ги представят.
Първо на госпожа Ангелова, която е внесла първия законопроект.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Най-накрая законопроектът на Парламентарната група на ГЕРБ видя бял свят, както се казва, и ще се гледа в залата след над тримесечна одисея. Този законопроект беше внесен от Парламентарната група на ГЕРБ в края на месец октомври. През месец ноември беше гледан на заседание на Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Три месеца беше пъхнат във фризера и не беше допуснат на дневен ред – да се гледа в Народното събрание.
Чак миналата седмица, когато видяхме, че Министерският съвет е внесъл Законопроект за промени в Кодекса на труда, разбрахме, че и нашият законопроект в най-скоро време ще види бял свят. След като се запознахме обаче с текстовете на вносителите от Министерския съвет, с изненада открихме, че нашите текстове са преписани и идеята ни е открадната.
Да се върнем към нашия законопроект. Целта на законопроекта е усъвършенстване на нормативната уредба на трудовите правоотношения чрез регламентиране на Договора за стажуване, като особен вид договор в Кодекса на труда, улесняващ достъпа на младите хора до пазара на труда и подпомагащ прехода от образование и обучение към устойчива и качествена заетост.
Предложените промени в Кодекса на труда са част от мерките в подкрепа на младежката заетост в рамките на Национална инициатива „Работа за младите хора в България”, която се поде още от 2012 г. – по време на управлението на Политическа партия ГЕРБ. Липсата на професионален опит и на практически умения са сред основните фактори за безработицата сред младите хора до 29 годишна възраст наред с ниското образование, липсата на квалификация и на ключови умения.
В този контекст осигуряването на възможност за стаж има ключово значение за увеличаване на достъпа на младите хора до пазара на труда. Договорът за стажуване досега не е регламентиран в Кодекса на труда, въпреки че по инициатива на работодателите досега са се реализирали стажантски програми. В процес на изпълнение през последните две-три години са мерки, програми и схеми, които са се финансирали със средства от държавния бюджет, от Европейския социален фонд, в рамките на които се предоставят финансови стимули на работодателите да наемат млади хора за стажуване непосредствено след като са завършили висше или средно образование и същите нямат трудов стаж по специалността. С оглед на това е необходимо нормативно да се регламентира договорът за стажуване, чрез което ще се създадат условия за осигуряване на качеството на стажовете и за защита най-вече на трудовите и осигурителните права на стажантите.
Предлагат се текстове, съгласно които работодателите ще могат да сключват договор за стажуване с младежи на възраст до 29 години, които се обучават в средни или висши училища за придобиване на степен професионална квалификация или на висше образование, или вече са придобили степен на професионална квалификация или висше образование, но в срок до 24 месеца от завършването си нямат трудов стаж и професионален опит по специалността. За срока на стажуване младите хора ще усвоят в процеса на работа практически умения по професията и специалността, по която се обучават или са се обучавали. В процеса на стажуване стажантът ще се подпомага от наставник, който може да бъде от същото предприятие.
За да се гарантира качествено провеждане на стажовете, законопроектът регламентира изисквания относно квалификацията и професионалния опит на наставника. Провеждането на изпит е за установяване на резултатите от обучението и удостоверяването на придобитите от стажанта практически умения. Предвидено е времетраенето на стажуването да не е по-малко от един месец и не повече от девет месеца, като продължителността, формата и мястото за провеждане на обучението, програмата на обучението и други въпроси, свързани със стажуването, ще се договорят от страните по самия договор. За срока на стажуване младежите ще получат трудово възнаграждение съобразно изработеното, но не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната. След изтичане на срока на стажантския договор по преценка на работодателя младежите ще могат да продължат да работят на същото работно място.
С оглед защита правата на младите хора, които работят по договор за стажуване, изрично се предвижда за отношенията между страните по договора да се прилага действащото трудово законодателство.
Предвиждаме един и същи работник или служител да може да сключи договор за стажуване по същата професия със същия работодател, но само веднъж.
Също така предлагаме и промени по отношение на договора за ученичество в Кодекса на труда. Този вид договор осигурява възможности за придобиване на квалификация по определена професия чрез обучение на работника или служителя в процеса на работа.
Предвиждаме наименованието на договора да се промени на „Договор за обучение в процеса на работа”, за да отразява по-точно неговото съдържание.
Отпада изискването работодателят да признава степен на професионална квалификация на обучаем, който изпълни задълженията си по договора и положи успешно изпит, тъй като съгласно действащото законодателство това право принадлежи на обучаващи институции съгласно Закона за професионалното образование и обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Видях, че госпожа Ташева влезе в залата. Желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, госпожо Ташева.
Това е другият законопроект. Обсъждаме три законопроекта.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Неотдавна Агенцията по инвестициите обяви, че извън България прокудени да си търсят препитанието работят 2,5 милиона българи, а в България са останали 2 млн. и 200 хил. българи. Повече от половината население в трудоспособна възраст е прогонено от България и причината за това са примитивните експлоататорски условия на труд. Централна част в тази експлоатация заема чл. 245, приет през 2004 г. без мотиви, искам да подчертая, който е цинично озаглавен „Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение” , който фактически дава право на работодателя да плаща само 60% от договореното в трудовия договор възнаграждение на работника дори тогава, когато той изпълнява добросъвестно всички свои служебни задължения. Фактически тази част от Кодекса на труда гарантира правото на работодателя да задържа 40% от дължимата заплата. В резултат на това към момента българският работник – тук говоря най-вече за реалното производство, защото там вилнее тази лобистка дупка... Към момента най-слабо платените работници в Европейския съюз – българските, са кредитирали работодателите и индустриалците с общо 80 млн. лв., от които 69 млн. лв. само за 2013 г. Осемдесет милиона лева са прибрали работодателите и не желаят да ги върнат!
Нашата поправка цели именно тази груба несправедливост да бъде отстранена. Ние искаме при добросъвестно изпълнение на задълженията работодателят да бъде задължен да изплати всички необходими средства по трудовия договор на изрядния работник.
Друга негативна тенденция обаче, която се наблюдава и която ни принуди освен чл. 245 да внесем още два текста в трудовото законодателство, е порочната практика на работодателите от реалното производство безнаказано да преливат активи от една компания, задлъжняла към своите работници, в друга компания, която може да е куха, може да е на името на самия работодател, за да не се издължат, тъй като работникът няма трудов договор с другото предприятие. Безпомощността на българската правна система да реагира и осигури елементарна справедливост в такива случаи е унищожителна. Това сме записали и в мотивите.
Тя е унищожителна както за българското общество, което в по-голямата си част изкарва своето препитание с наемен труд, така и за лоялните и коректни работодатели, които, въпреки трудната икономическа конюнктура, изплащат изцяло трудовите възнаграждения на своите работници. Тоест сегашната уредба нанася тежки поражения на работещите българи и техните семейства, но тя нанася тежки поражения и на легалния и социално отговорен бизнес, който бива поставен в крайно трудни конкурентни условия. Той съвестно понася тежестта, докато другите тарикати – мога да изброя много предприятия тук, решават да си прехвърлят например активите с особен залог. Отиваш на място и виждаш, че заводът работи, изнася се продукция, но на книга се води, че няма нищо – Вагоно-ремонтният завод в Карлово, „Ремотекс” – Раднево, „Бесттехника” преди няколко години, „Тракия глас”, сега бургаските корабостроители – всички те са подложени на тази зверска, Дикенсова експлоатация в България.
Затова е необходимо да се предприемат, и то спешно мерки за коригиране на този чл. 245 и той да стане наистина гаранция за изплащане на 100% на трудовите възнаграждения на работниците, които са изпълнили от край до край своите трудови възнаграждения по длъжностна характеристика.
Следващото ключово решение, което партия „Атака“ предлага, е закрила при уволнение. Когато между работника и работодателя е възникнал трудов спор поради системно неизплащане на трудовите възнаграждения, работникът да може да заведе дело срещу своя работодател, без да напуска предприятието. Защото, ако го напусне, къде да отиде?! В България официалната безработица е 12-13%, а неофициалната отдавна е минала 20%. Така че ние осигуряваме защита с един регламент, който казва, че докато тече процесът между работника и работодателя, работодателят да не може да уволни работника, тъй като работникът, който заведе дело срещу своя работодател, естествено е много уязвим на уволнение под всякакъв претекст.
Също така искаме, след като започнат съдебните дела, работникът да може да поиска съдът да му издаде изпълнителен лист, да му присъди дължимото се или приблизително същото трудово възнаграждение, което неизрядният работодател му дължи. Предложили сме процедура, по която да стане това. Надявам се, че всички ние, които обикаляме страната, разбираме тежестта на този проблем. Разбира се, Асоциацията на индустриалците в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и още две работодателски организации се обявиха твърдо срещу този законопроект. Така е, тук е един от абсурдите в България.
Ние обикаляме страната, скъпи колеги, и знаем, че в България индустрия няма. Индустрия може да няма, но в България индустриалци има, които продължават да се борят за правото да бъдат кредитирани от своите работници, като им задържат 40% от заплатата месеци и години наред. Това е толкова груба несправедливост, че не мога да разбера защо и с какви мотиви бяха изразени, включително и от Министерството на социалната политика, резерви към този законопроект. Да, те казват, че по принцип мярката е правилна, обаче... И оттук насетне следват уговорки. Нищо не ни струва още тези дни, в тия часове ние да приемем предложението за редакция на чл. 245, както следва: „при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения работникът или служителят има право да получи в срок пълния размер на следващите му се трудови възнаграждения, обезщетения и други плащани по този кодекс”.
Смятам, че дължим това на българските работници и не трябва да се крием зад казуистиката, която работодателите ни предлагат. Например, че в България имало 350 хил. предприятия, а задържането на трудовите възнаграждения ставало само в малък процент от тях. Когато е малък процентът, какъв е проблемът да решим да отстраним този процент? Дайте да направим така, че този малък процент, който очевидно няма да промени структурата и разпределението на приходите, да накараме този малък процент работодатели да се издължат.
Имаше и други съображения, които поразяват със своята арогантност. Например от Асоциацията на индустриалците и работодателите в България беше заявено, че подобен текст, който гарантира правото на наемния работник да получи изработеното, ще има едва ли не развращаващо въздействие върху неговото съзнание. Подобни съображения може би са били прилагани в епохата на Емил Зола, сега обаче живеем в ХХІ век.
Като народни представители е време да дадем своя дан за това българският работник да има самочувствието и самоуважението на всеки един европейски работник. Иначе и тези два милиона, които все още са останали в България, ще избягат и аз не знам какво ще правят асоциациите на индустриалците, на фалшивите индустриалци в България, защото индустрия в България няма – навсякъде стърчат едни скели от приватизирани и нарязани на скрап предприятия. Това имах да Ви кажа, благодаря. (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Ташева.
По обективни причини няма как да има представяне на законопроекта на Министерския съвет. Откривам разискванията.
Има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Най-напред ще кажа няколко думи по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Светлана Ангелова и група народни представители.
В този законопроект прави впечатление, така е записано и в мотивите, че целта му е да регламентира договора за стажуване като особен вид договор, наред с традиционния за българското трудово законодателство договор за обучение. При внимателен прочит на мотивите и предлаганите текстове от колегите народни представители става ясно, че не е определено по категоричен начин какъв е характерът на този договор – трудов или не. Във връзка с това не е ясно дали предвиденото от тях стажуване и обучение е работа, при която в процеса на изпълнение на трудовите задължения се усвояват практически умения.
Прави впечатление, че колегите старателно избягват да определят характера на договора. Обаче, ако посоченият договор не е трудов, а е за обучение, то мястото му не е в Кодекса на труда, тоест предложението не би трябвало да се отнася за промени в Кодекса на труда. Ако изрично не е посочено, че договорът е трудов, то възникват и редица други въпроси, например: какво е правното основание за сключване и прекратяване на така наречения „Договор за стажуване“?
Друг въпрос: подлежи ли на регистрация в Националната агенция за приходите по реда на чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, какво ще бъде неговото съдържание? Или по-точно, съдържанието му ще отговаря ли на чл. 66 от Кодекса на труда, каквито са атрибутите на един договор – например: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, дата на сключване, времетраене на трудовия договор и така нататък. Работата или обучението по този договор ще се зачита ли и за трудов стаж, а също така и за осигурителен стаж? Ще се внасят ли осигуровки за стажанта, какви ще са те, какъв ще бъде редът на тяхното внасяне? В законопроекта също не се предлагат промени в Кодекса за социално осигуряване, който да урежда начина на внасяне на тези осигуровки и определяне на осигурителния доход на обучаемите и стажантите.
Друг въпрос: ще се прилагат ли разпоредбите на Раздел III от Кодекса на труда за носенето на дисциплинарна отговорност и ще има ли вписване в трудовата книжка и така нататък? Все неизяснени въпроси.
Това като че ли е достатъчно, за да бъде отхвърлен този законопроект, но аз ще спомена още някои негови слабости.
Например вносителите предвиждат този договор за стажуване да се сключва с лица на възраст до 29 години, които се обучават в средното или висшето училище за придобиване на степен на професионална квалификация или степен на висше образование, или е придобило съответната степен до 24 месеца преди датата на сключване на договора и в същото време няма трудов стаж или професионален опит по придобитата професия или специалност. Тоест смесва се възможността за сключване на договор за незавършили учащи се и на завършили обучението си. Това влиза в противоречие със стажовете, провеждани по линия на образователната система за средното и за висшето образование.
И още един неуреден въпрос: как кореспондира възможността за стажуване по този ред на лица, или по-скоро деца, които все още се обучават, особено в системата на средното образование, със специалната закрила на непълнолетните, уредена в Кодекса на труда?
Друг спорен момент. Защо е този срок да е придобило съответната степен до 24 месеца преди датата на сключване на договора, защо е това ограничение? Много млади хора не са започвали работа през период по-дълъг от 24 месеца, откакто са завършили образованието си. Това няма да кореспондира и с идеите, които се налагат с така наречената „младежка инициатива“, която пък има за цел да бори сериозните проблеми с младежката безработица. Не се отчита и не се предвижда възможността и риска договора за стажуване да се полза като прикрита форма за полагане на труд, особено ако не се предвиждат осигуровки.
Въпросителни има и със статута на предвидения в законопроекта наставник. Как ще се уреждат отношенията между наставника и работодателя? Ще се иска ли съгласието на наставника или може наставничеството да се възлага от работодателя със заповед? По какъв начин изпълнението на наставническите задължения ще рефлектира върху задълженията и организацията на работното време за длъжността, която заема наставникът при съответния работодател?
Последно, колеги, Вие предвиждате с Вашето предложение резултатът от обучението да се установява с изпит на стажанта и при успешно полагане на изпита работодателят да издава документ. Обаче какъв ще бъде този изпит, какъв ще бъде неговия формат, как ще се провежда, не става ясно.
Не е ясно каква е тежестта на този документ и последствията от неговото издаване, за какво ще служи, кой и на какво основание ще го признава. Не е ясно, защото това е Кодекс на труда, а не закон за образованието и тук е редно да се уреждат трудовоправни отношения, а не образователни, уреждащи устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета.
Това са много въпроси, които не получават отговор от направеното предложение за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Затова аз не мога да подкрепя законопроекта в този вид.
Разбира се, наложително е усъвършенстването на нормативната уредба, така че да се създаде възможност младите хора да бъдат подпомагани в усилията им за реализацията на пазара на труда, да се спомогне да се създадат условия за успешното усвояване на европейските и национални средства, предвидени за преодоляване на младежката безработица.
Считам, че голяма крачка в тази посока е направена със Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет. Той дава отговор на поставените въпроси и не виждам как законопроектът, внесен от колегите от ГЕРБ, е преповторен в законопроекта, предложен от Министерския съвет, тъй като там са уредени всички неща, за които говорих преди малко?
Сега няколко думи по законопроекта на госпожа Магдалена Ташева и група народни представители. Идеята на колегите от „Атака” е принципно добра. Според посочените от тях мотиви, целите са: първо, гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение на работниците и служителите; второ, закрила при уволнения – работодателят да няма право да уволни работник или служител, ако е ищец по трудов договор срещу работодателя си за времето, докато трае спорът и до 6 месеца след неговия край, и, трето, въвеждане на опростена процедура за присъждане на дължимото трудово възнаграждение.
Подкрепям идеята на представения законопроект от госпожа Ташева с оглед цитираните цели, които, между другото, много добре са защитени в мотивите към него. Бързам да кажа, че няма как да подкрепя предложените конкретни текстове, поне не в този вид.
Ще се спра на тези три цели или групи норми, които според вносителите представляват комплекс от мерки за гарантиране на получаването на трудовото възнаграждение, които вървят от вменяване на отговорност за изплащането му и защита срещу разпиляване или скриване на имуществото, от което ще бъде изплатено, минават през създаване на сравнително бърза и ефективна процедура за събирането му и стигат до закрила на работниците и служителите, които пристъпват към съдебното му претендиране, а именно предлагат се изменения и допълнения на чл. 245, само допълнение на чл. 333 и един нов чл. 362а.
С първото предложение или първата група норми, които се предлагат с изменението на чл. 245, се цели вменяването на лична отговорност за работодател, който иначе може да е и юридическо лице. Според мен обаче не е възможно или най-малкото не е редно в нормативен акт, какъвто е Кодексът на труда, който урежда трудовите отношения между работника и служителя и работодателя, да се предвиждат лични задължения, различни от задълженията, които носи работодателят като субект на трудовото право. Защото чрез Кодекса на труда се уреждат задълженията на работодателя като страна по трудово правоотношение, а не на физическите лица, собствениците.
Също така Кодексът на труда предвижда и административнонаказателни отговорности на работодателя за нарушение на трудовото законодателство и отговорността на виновното длъжностно лице. Същите аргументи се отнасят и за ангажирането на лична отговорност на длъжностните лица, които са отговорни за управлението и контрола на предприятието в периодите на натрупване на задълженията.
Ако се приемат и се приложат тези поправки в този им вид, ще бъде засегнато и личното имущество на физически лица. Например, на работодател-фирма и работник, сключили трудов договор, но на работника не се изплаща трудовото възнаграждение – заплатата, и той започне да търси дължимото от фирмата по съдебен ред, то той ще може да привлича като солидарно отговорни с фирмата, и собствениците – било то физически, било то юридически лица, с техните имоти, с техните авоари и така нататък. Това обаче изцяло противоречи на философията на Търговския закон, защото според него всяко търговско дружество отговаря с имуществото, което е собственост на самото дружество, а не на съдружниците или акционерите, с изключение, разбира се, на събирателните и командитните дружества. А философията на Търговския закон е именно във възможността за ограничаване на отговорността, за да се стимулира бизнесът да поеме риск, за да има инициатива да създава работни места, защото в случая собственикът не работи със своето имущество, а с това на дружеството и с него отговаря пред закона. Нищо ново и нетипично – така е по целия свят, нищо, че според вносителите на тези поправки, са защитени интересите на работодателите, доколкото никое от цитираните права на работника или на служителя не може да се реализира без надлежно съдебно доказване.
В предложението има още нещо, което е притеснително. Старите и новите собственици на дружеството, ако то е било прехвърлено по време или след като са натрупани задълженията към работниците, ще отговарят солидарно за тях. Мотивите на колегите са, че така ще бъде спряно прехвърлянето на активи от едно юридическо лице, което в случая се явява и работодател, към друго юридическо лице с цел да се избегне принудителното събиране на задължения, включително и за трудовите възнаграждения. Може би колегите имат право, но това ми звучи, общо взето, като да изгорим юргана, за да се спасим от бълхите.
По-скоро в случая би вършило работа строгото прилагане на сега съществуващото законодателство и нормативна уредба, отколкото да я усложняваме и да я правим практически трудно приложима.
Ще се спра и на втората група норми. Предложението на колегите е работодателят да няма право да уволнява работника или служителя, ако служителят е при условията на чл. 328 от Кодекса на труда, а те са: при закриване на част от предприятието, при съкращаване на щата, при намаляване обема на работа, при липса на качества на работника и служителя и така нататък, ако същият този работник или служител е ищец. Тук искам да обърна внимание, че предложението дори не е прецизирано, за да стане ясно, че става въпрос за трудови спорове, свързани с изплащането на полагащото му се трудово възнаграждение, обезщетение и други плащания, а не какъв да е заведен иск, и то всичко това за период от време не само докато тече спорът, но и за 6 месеца след неговия край.
По принцип подкрепям идеята за такава особена закрила на работника или служителя, който реши да търси своите законни права и интереси по съдебен ред, като я намирам за сходна на закрилата, предвидена за лидерите на синдикалните организации, които по аналогичен начин са поставени в особени отношения с работодателя си, но само след прецизирането й.
В същото време виждам прекомерна защита на едната страна в трудовия правен спор, която крие опасност от недобросъвестни работници и служители да се възползват от нея и така, завеждайки съдебни искове срещу работодателя си, практически да си осигурят закрила от уволнение, включително и от обосновано такова.
Стигаме до третата група норми, до идеите на вносителите, които се прокарват с чл. 362а за въвеждане на опростена процедура за присъждане на дължимото трудово възнаграждение. Тези идеи, според мен, трябва да намерят място в Гражданския процесуален кодекс, а не в Кодекса на труда. Защото и мотивите на вносителите са такива, цитирам ги дословно: „Процесуално ускоряване на отсъждането и скъсяването на промеждутъка от момента, в който за работника или служителя е възникнало право да потърси неизплатените му трудови възнаграждения по съдебен ред и той се възползва от това свое процесуално право до момента, в който съдът ще предостави ефективно средства за събиране на дължимите възнаграждения”.
Справедливостта изисква да се подкрепи идеята за опростена процедура, тъй като към момента са налице проблеми за получаване и дори за принудително събиране на дължимото възнаграждение на работниците и служителите, но, пак повтарям, не тук, в Кодекса на труда, а в едно разумно предложение в един законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
Всичко казано дотук ме кара да се въздържа да подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от госпожа Магдалена Ташева и група народни представители. Благодаря Ви вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики? – Госпожа Ангелова, госпожа Ташева и господин Тотю Младенов.
Има процедура, но може ли да свършат репликите, и тогава? Ако може, нали?
За изказване – господин Кънев, но първо ще има процедура на господин Тотю Младенов. Може и за утре да остане Вашето изказване.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, казахте, че имате много въпроси. Имате въпроси, защото не сте чели нашия законопроект, а може би сте го забравили, защото го разглеждахме преди три месеца. Тези същите въпроси, които прочетохте преди малко, ги задайте на вносителите в лицето на Министерството на труда и социалната политика, защото текстовете на двата законопроекта са еднакви, с изключение на това, че ние предлагаме работодателите да могат да сключват договор за стажуване с лица, които се обучават в средно или висше училище.
Искам да попитам, господин Гьоков, след като социалната политика и борбата с младежката безработица е Ваш приоритет – на Социалистическата партия, защо при разглеждането на този важен законопроект вносителите, в лицето на Министерския съвет, се намират на балкона?
РЕПЛИКА ОТ КБ: А не е ли и Ваш приоритет?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ами защото не гласувахте да влязат в залата. Не се правете, като че сте паднали от Марс. (Смях, оживление.)
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: А, ние сме виновни. Ние сме виновни – опозицията, че управляващите не могат да си съберат кворум и не стоят в залата при разглеждането на този важен законопроект, който касае младежката безработица. Ето, нека да Ви види цяла България колко хора стоят тук при разглеждането на този важен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Ангелова, само да Ви кажа, че това, което правите, е доста евтино.
Казах, че е по обективни причини. Обективната причина е, че няма кворум в залата, за да се гласува.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Искаме проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, госпожо Ташева.
Ако искате, има три минути до края на работното време. Нека госпожа Ташева да направи репликата, ще направим и проверка, ако искате. Накрая на деня да изгорят някои.
Заповядайте, госпожо Ташева – втора реплика към господин Гьоков.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми господин Гьоков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Респектирана съм от строгата критика, на която беше подложен нашият законопроект. Благодаря за нея.
Всички отправени към законопроекта забележки ще бъдат взети предвид и изгладени евентуално между първо и второ четене.
Аз обаче съм обнадеждена от принципната подкрепа, която давате на този законопроект. Мисля, че независимо от различията ни всички тук са убедени, че е необходимо да се дадат реални гаранции нашите работници да си получават пълното трудово възнаграждение, когато добросъвестно изпълняват задълженията си.
Всички сме абсолютно убедени, че те имат нужда от защита при неправомерно и незаконно уволнение. Имат нужда от закрила при уволнение в такива моменти. Една опростена процедура за присъждане на дължимото възнаграждение ще бъде много на място. Как точно да стане това, отново казвам: можем да прецизираме между първо и второ четене.
Затова апелирам към всички Вас да дадем шанс на този законопроект. Да го подкрепим по принцип, а след това да работим заедно със синдикатите, които дадоха изключително позитивни отзиви, с работодателите и с всички заинтересовани страни, за да направим по-прецизен текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Ташева.
Трета реплика има ли? Няма.
Господин Гьоков, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще започна отзад напред.
Госпожо Ташева, няма човек в тази зала, на когото да не харесва идеята работниците и служителите да си вземат това, което им се полага. Принципно съм съгласен с Вас, но някак си текстовете са непрецизирани. Ако законопроектът не мине към второ четене, Ви приканвам да направим неформална група за работа по идеите, които имате. Да привлечем хора от Правната комисия и да оформим текста много добре като промени в Кодекса на труда и в Гражданския процесуален кодекс. Пак казвам – това при условие, че законопроектът не мине сега на първо четене. Иначе е лесно, ще прецизираме текстовете между първо и второ четене.
От нашата група, а и аз не чух на заседанието на комисията нито от синдикатите, нито друг да има аргументи срещу принципа, който предлагате. Мисля, че съвестните работодателски организации също ще се съгласят с Вашите аргументи. Работодателските организации също не одобряват тези, които не плащат изработените и дължими възнаграждения на работниците и служителите си. Толкова по този въпрос.
Госпожо Ангелова, обръщам се директно към Вас. Благодаря за въпросите. В кръга на шегата бих казал, че ако бях прочел много внимателно Вашия законопроект, щях да имам още повече въпроси. Не го казах, защото го четох много внимателно. Вие не разбирате принципно какво сте объркали в цялата работа. Вие не казвате какъв е видът на договора: трудов ли е той, или не е? Ако не е трудов, а е договор за обучение?! В общи линии, идеята се размива между Кодекса на труда и Закона за образованието.
Доколко хората от министерството стоят горе в залата, това е дело на всички нас, защото …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля, Вие оставете този въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Казахте, че като социалисти трябва да имаме грижата за безработицата сред младите хора. Мисля, че грижата не трябва да е на социалистите, на „Атака”, на ДПС, на ГЕРБ, а трябва да е на всички нас. Наистина въпросите с младежката безработица са трагични. Тя е от порядъка на 28-29% за страната. Това кара младите хора да напускат страната.
Затова нека да се обединим около законопроекта на Министерския съвет, за който аз не казах много неща. Надявам се Вие да кажете. Дайте да се обединим върху него. Казахте, че той до голяма степен повтаря Вашите текстове, въпреки че не съм съгласен с това. Тогава защо не сте съгласни с него? Защото някой друг го внася, чувствате се пренебрегнати или защо?!
Нека се обединим около този законопроект, за да направим възможно усвояването на европейските и националните средства. Благодаря. Извинявайте за просроченото време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Тотю Младенов – за процедура.
Като гледам работата, това ще бъде за днес.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има внесени три законопроекта за промени в Кодекса на труда, но тъй като и без това времето за днешния парламентарен ден изтече, аз предлагам дебатите да се отложат за утре.
Задължително министърът на труда и социалната политика да присъства в залата при обсъждането и дебатирането на предлаганите промени. Задължително утре да присъства министърът на труда и социалната политика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Младенов. Ще направя възможното да уведомя министър Адемов.
Що се отнася до първото Ви предложение, то се обезсмисля от стрелките на часовника.
Закривам заседанието за днес.
Утре сутринта продължаваме. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Михаил Миков
Заместник-председател:
Мая Манолова


Секретари:
Александър Ненков
Деница Караджова