Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Алиосман Имамов
Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам заседанието. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми народни представители, вчера, знаете, че приключихме обсъжданията (реплика от народния представител Гинче Караминова) по Закона за потребителите, госпожо Караминова, и насрочихме гласуването за днес.
Затова, ако обичате, режим за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Гласували 167 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 50.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите е приет на първо гласуване.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само секунда, госпожо Караянчева, и ще Ви дам думата за декларация.
Приехме, че днес точка първа е Докладът относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Литовското председателство на Съвета на Европейския съюз и основни приоритети по време на Гръцкото председателство на Съвета на Европейския съюз. С него ще продължим след Вашата декларация, а след това ще се върнем към Кодекса на труда, който вчера започнахме, за да продължим разискванията по трите внесени законопроекта.
Заповядайте, госпожо Караянчева, от името на парламентарна група, а после ще приемем едни процедурни правила, каквато е практиката, за изслушването.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин външен министър, уважаеми колеги! Политическа партия ГЕРБ изразява силното си възмущение от опитите на управляващата тройна коалиция – БСП, ДПС и „Атака”, да прикрие грандиозния скандал със съпругата на председателя на БСП и ПЕС Сергей Станишев – Моника Станишева. (Шум и реплики от КБ.)
Докато в българското Народно събрание управляващото мнозинство отвлича вниманието чрез фабрикуване на изкуствени скандали и жълтини, в Европейския парламент вече публично и на висок глас се поставят въпроси лично на председателя Мартин Шулц за обстоятелствата около отпуснатите 60 хил. евро за фирмата на съпругата на председателя на ПЕС Сергей Станишев „Актив груп”. Вследствие на този европейски скандал за пореден път името на България е компрометирано в международен план, а констатациите от доклада на Европейската комисия за корупцията у нас се потвърждават.
На този фон е срамно и неадекватно мълчанието на управляващите в България, които се опитват да заровят глави в пясъка като политически щрауси. Подобно гузно мълчание е недопустимо, докато скандалът се разраства с пълна сила на европейско ниво.
Политическа партия ГЕРБ настоява за незабавно и пълно разследване от специална парламентарна анкетна комисия на фактите и обстоятелствата около отпуснатите европейски пари на фирмата на Моника Станишева. Фамилия Станишеви са длъжни да отговорят публично защо фирмата на съпругата на председателя на ПЕС Сергей Станишев е възстановила парите на Европейския парламент, ако всичко по обекта е било изрядно?
Трябва да стане ясно още – след като госпожа Станишева е направила писмено изявление, в което е отрекла за съществуването на конфликт на интереси, което очевидно е невярно изявление, дали при това обстоятелство е налице извършено престъпление? Ако по този скандал останат дори най-малки съмнения за конфликт на интереси или търговия с влияние, Сергей Станишев трябва да понесе пълната отговорност за този очевиден корупционен скандал, в който е замесено името на България, и да подаде оставка от всички заемани политически постове. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
Тъй като скандалът не засяга само БСП и ПЕС, а България като страна – член на Европейския съюз, правителството на БСП, ДПС и „Атака” също трябва да понесе политическата отговорност за този европейски скандал и да подаде незабавно оставка. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Караянчева.
От името на парламентарна група – господин Йордан Цонев.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев.
Я, квесторите, поканете оттеглилите се народни представители тук, че ще започнем после изслушването.
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър на външните работи, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи изразява възмущението си от опитите на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ, на отделни депутати и дейци на Политическа партия ГЕРБ да внушат на българското общество, че Българският парламент и управляващите се занимават с измислени скандали, с жълтинии и с отвличане вниманието на обществото от важните въпроси.
Искам да запитам Парламентарната група на ГЕРБ кое е измислен скандал: това, което свидетелства в така наречената комисия „Мишо Бирата” бившият заместник-началник на митниците Антоний Странджев, който категорично заяви какъв натиск е имало върху него и върху Агенция „Митници” да бъдат прикривани акцизни и митнически нарушения, който свидетелства за среща на въпросното лице Михаил Михов – Бирата, при министъра на финансите и където е викан Ваньо Танов, за да бъде натискан да му бъде върнат акцизът? (Смях и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тишина, ако обичате!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това ли са измислени скандали?
Или може би измислени скандали са изнесенитe в общественото пространство твърдения за кореспонденцията на лидера на българската опозиция, както той самият се титулува, Бойко Борисов за подстрекателство и плащане на криминални агенти и криминални елементи за това да бъде извършван пуч срещу законно избраното българско правителство?! Това ли са измислените скандали, питам аз?
Българският парламент и българските политици ще се занимават с това, което интересува българските граждани: къде отидоха осемте милиарда, които ГЕРБ изхарчи? Защо данъчните приходи и акцизите спаднаха драстично при управлението на ГЕРБ? С това ще се занимаваме, защото обществото има нужда от това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Уважаеми народни представители, предлагам изслушването да премине по следните правила:
„РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила по прилагането на чл. 122, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Народното събрание на основание § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема следните Процедурни правила по прилагането на чл. 122, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
1. Министър-председателят представя Доклада за участието на Република България в процеса за вземане на решения на Европейския съюз през предходното председателство и задачите на Република България по време на текущото председателство.
2. Изслушват се изказвания от името на парламентарните групи – по един представител в рамките на до 10 минути и един народен представител, нечленуващ в парламентарна група в рамките на 5 минути.
3. Присъстващите в пленарната зала членове на Европейския парламент от Република България могат да се изкажат при условията по т. 2 – по един представител от името на съответната парламентарна група в Европейския парламент в рамките на до 10 минути и на един независим член на Европейския парламент от Република България – в рамките на до 5 минути.
4. Изказване на министър-председателя в отговор на изказванията по т. 2 и 3.
5. По доклада на министър-председателя не се приема решение.”
Такава е била парламентарната практика, така ще подходим и сега.
Има ли желаещи да вземат отношение по служебния проект на решение? Няма. Мерси.
Моля, режим на гласуване как да протече изслушването на премиера.
Гласували 155 народни представители: за 111, против 9, въздържали се 35.
Това ще бъдат правилата.

Преминаваме към:
ДОКЛАД ОТНОСНО РАЗВИТИЕТО НА ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ТЕМИ И ДОСИЕТА ПО ВРЕМЕ НА ЛИТОВСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЮЛИ-ДЕКЕМВРИ 2013 Г.) И ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ ПО ВРЕМЕ НА ГРЪЦКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЯНУАРИ-ЮНИ 2014 Г.) – изслушване по чл. 122, ал. 1 от ПОДНС.
Позволете ми да дам думата на министър-председателя.
Заповядайте, уважаеми господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! В изпълнение на чл. 122, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 30 януари тази година внесох Доклад относно развитието на приоритетните за Република България теми и досиета по време на Литовското председателство на Съвета на Европейския съюз – втората половина на миналата година, и основни приоритети по време на настоящото Гръцко председателство на Съвета на Европейския съюз.
Докладът съдържа информация относно напредъка на дискусиите по определените като приоритетни теми и досиета от шестмесечната програма с приоритетни за България теми и досиета през втората половина на миналата година, както и кратка информация във връзка с основните приоритети на страната по време на настоящото председателство.
През втората половина на миналата година приключиха официално преговорите по ключови теми, като многогодишната финансова рамка и повечето свързани с нея политики и програми в сила от началото на тази година, преговорите по пакета за кохезионната политика и за общата селскостопанска политика за периода 2014-2020 г.
Дискусиите през втората половина на миналата година бяха на заключителен етап, тъй като основните договорености бяха постигнати при предишни председателства на Съвета. В този смисъл практически не съществуваха възможности за съществени изменения на вече договореното. Тъй като по въпроса съм докладвал няколко пъти, няма да се спирам на подробности по тези дискусии.
Основен приоритет за България по време на Литовското председателство беше и постигането на споразумение по третия – последен законодателен акт от пакета, за реформа на общата политика в областта на рибарството. Дискусиите не са финализирани и ще продължат по време на сегашното председателство.
Важно за България е и реализирането на приетата през месец април миналата година Европейска гаранция за младежта поради по-високото средно за Европейския съюз равнище на младежка безработица у нас и високия дял на лицата във възрастовата група – 15-24 години, които са неработещи, неучещи и необучаващи се. За насърчаването на младежката безработица е предвиден и пакет от мерки на кабинета – на 18 декември миналата година Министерският съвет прие Национален план за изпълнение на европейската гаранция за младежта. Изпълнението на плана започна през месец януари тази година с мерки и програми, финансирани със средства от републиканския бюджет.
Постигнат бе напредък по създаването на банков съюз в Еврозоната, който е от съществена важност за възстановяването на финансовата стабилност и укрепването на икономическия и монетарен съюз. В областта на разширяването Съветът обсъди годишните доклади за напредъка на страните кандидатки и прие заключения по политиката на разширяване, с които отново потвърди своя ангажимент за продължаване на разширяването, оценка на всяка държава кандидат съобразно собствените й постижения и прилагане на задълженията, произтичащи от членството. Заключенията потвърждават досегашните принципи на политиката на разширяване и отчитат важността на добросъседските отношения и върховенството на закона, на които България също отдава приоритетно значение.
На 1 януари тази година Гърция пое председателството на Съвета на Европейския съюз в началото на нов 7-годишен макроикономически програмен период в условията на новата многогодишна финансова рамка. В институционален план в този период ще бъдат проведени изборите за нов Европейски парламент, а през втората половина на тази година – по време на следващото Италианско председателство, ще бъде назначена нова Европейска комисия и нов председател на Европейския съвет.
Основните принципи, които ще направляват работата на Гръцкото председателство през тази първа половина на годината, могат да бъдат обобщени, както следва:
- засилване на гражданската ангажираност в Европейския съюз чрез разработване на политики и инициативи в отговор на всекидневните проблеми и нужди на гражданите. Усилията ще се фокусират върху мерките за икономическо възстановяване – заетост, сближаване, мобилност на европейските граждани, както и върху вътрешната и външна европейска сигурност;
- укрепване на институционалната структура на икономическия и монетарен съюз чрез насърчаването на политиките и мерките за преодоляване на идентифицираните вследствие на финансовата криза икономически затруднения в Еврозоната. В този контекст целта остава запазването на стабилността на общата валута и гарантиране на финансовата стабилност;
- засилване на демократичната легитимност и отчетност в Европейския съюз, заедно с изграждането на солидарност между държавите членки и разширяването на гражданските права.
Председателството също възнамерява да отдели специално внимание на морската политика на Европейския съюз. Като източник на растеж морската политика ще присъства хоризонтално в приоритета на Гръцкото председателство.
Следвайки дневния ред на Европейската комисия и Програмата на председателствата през първите шест месеца на 2014 г. по време на председателството, България планира да насочи усилията си към няколко високоприоритетни за нашата страна, а и за Европейския съюз, разбира се, въпроси.
На първо място, възстановяване на икономическия растеж и насърчаване на предприемачеството, разширяването в Шенгенското пространство, общата европейска политика в областта на миграцията и убежището, младежката заетост, рамката на политиките на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката в периода десетилетието след 2020 г., сътрудничеството между Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Европейския съюз.
В представения на Вашето внимание доклад сме развили по-подробно намерението си за по-активни позиции по изложените вече направления.
Бих искал да Ви уверя, че България ще продължи да отстоява своите интереси в процеса на вземане на решения в Европейския съюз, като кабинетът ще разчита и на доброто сътрудничество с Парламента при намирането на най-добрите решения за нас като държава – членка на Европейския съюз.
В обобщение ще обърна внимание на още един факт като опит на предишния председател – Литва. Бидейки за първи път председател, на нея са й били необходими около 4 години за подготовка на това председателство. Тъй като Българското председателство предстои през 2018 г., и сигурно отмервате, че 4-те години започват от тази, а кабинетът има готовността да стартира подготовката за първото Българско председателство, включително и за определяне на национален механизъм за организация на подготовката. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Аз също ще Ви уверя, че Парламентът ще усили и капацитета, и вниманието си върху европейските теми, за да може във взаимодействие наистина да реализираме интересите на България при обсъждането на актовете на Съюза.
Уважаеми народни представители, преминаваме към процедурата.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие сте най-голямата парламентарна група. Заповядайте за изложение по представянето на доклада от министър-председателя.
Заповядайте, уважаема госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господин министър, уважаеми колеги! Ще се спра на основните моменти на двете председателства относно доклада. Основни моменти, според нас, по време на Литовското председателство на Съвета на Европейския съюз и приоритетите за България, разбира се, беше финализирането на Многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. и свързаното с нея секторно законодателство. България, заедно с другите страни от Централна и Източна Европа, запази дела на националното съфинансиране в проектите, изпълнявани по линия на кохезионната политика. Освен това делът на Европейския социален фонд за периода 2014-2020 г. ще бъде 28,7%. За сравнение с 2007-2013 г. – беше 27%. Нека не забравяме, че преговорите относно Многогодишната финансова рамка бяха проведени от нашето правителство.
Насърчаване на младежката заетост, разбира се, също е приоритет за България по време на Литовското председателство.
Безработицата при младите хора у нас е около 28,1%, като за Европейския съюз е около 23%.
Стъпки към изграждане на Банков съюз в Еврозоната, разбира се, пряко касае само страните, чиято валута е еврото, но за България е важно да не се пропуска изолиране на важните решения на еврогрупата и „Европа на много скорости”.
В областта на разширяването по време на Литовското председателство на Европейския съюз ние изразявахме подкрепа за Западните Балкани и преговорната рамка за Сърбия е договорена.
Не казахте обаче, господин премиер, че по време на Литовското председателство се очакваше подписване на Споразумението на Европейския съюз с Украйна, което обаче се провали и провокира безредици и насилие в Киев. Важно е да се подчертае, че това правителство и подкрепящите го партии в Парламента досега не са изказали ясна позиция относно ситуацията в Украйна.
Относно Гръцкото председателство на Европейския съюз отново стои въпросът за Многогодишната финансова рамка и кохезионната политика, за да се спази балансът за доброто финансово управление, социална политика и административна реформа.
Ясно е, че следващият програмен период ще бъде много динамичен и изискващ допълнителни усилия, като се има предвид, че законодателният пакет по кохезионната политика предвижда нововъдения като: обща стратегическа рамка; изготвяне на споразумения за партньорство на държавите членки; въвеждане на предварителни условности; резерв на изпълнение и интегрирани териториални инвестиции. За България, разбира се, е важно да търси баланс между доброто финансово управление и намаляването на административната тежест.
Важно е да се каже също, че в официално писмо от Европейската комисия до България, изрично бе написано, че българското правителство работи с грешни цифри и настоява да се промени сегашният подход. Европейската комисия настоява също да се увеличат предвидените средства за инфраструктура.
Знам, че ще ми отговорите, че до подписване на договора за партньорство с Европейската комисия всички стойности са индикативни, тоест може широко да се спекулира с числата, но такова писмо съществува и трябва да се обърне внимание на него.
Социалното измерение на икономическия и паричен съюз срещу конкретни мерки по Пакта за растеж и работни места слага повишаване на заетостта и растежа в Европейския съюз. Продължава да стои проблемът с младежката безработица.
Не засегнахте особено много солидарността на Европейския съюз към бежанската криза посредством общата европейска система за убежище и развитието на интегриран подход за управление на границите, ограничаване на нелегалната имиграция.
На конференция на тема „Представяне на приоритетите на Гръцкото председателство” от нашето Външно министерство, България е заявила, че ще работи за изграждането на един по-гъвкав и ефективен всеобхватен подход за управление на миграционните процеси, основан на принципите на солидарност и пропорционалност. Ситуацията в България показва, че бежанският имиграционен натиск е динамичен процес, чиито параметри се променят много бързо. Затова следва да се реагира навременно и с конкретни мерки. Необходими са обединени усилия, насочени към разработването на механизми, които да позволяват единна и съгласувана европейска реакция на съществуващите предизвикателства.
Основен акцент трябва да се постави върху мерките и засилване на солидарността по отношение на държавите членки, подложени на най-силен натиск също така върху процесите на релокация и презаселване в Европейския съюз.
Според нас, от ГЕРБ, е важно правителството да поеме своята отговорност и да престане да прехвърля отговорности относно бежанския проблем и да не оставя впечатлението в обществото, че проблемите са решени и са вече отминали, и да реагира навременно и с конкретни мерки.
По темата „Присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство”, разбира се, ние подкрепяме и смятаме, че отдавна страната ни отговаря на всички технически критерии и е надеждна външна граница на Европейския съюз.
Следва да се има предвид, че това е последно председателство на Европейския съюз преди формирането на новата Европейска комисия, която вероятно ще се случи през есента на 2014 г. В този смисъл, по време на Гръцкото председателство, стремежът на сегашната Европейска комисия е да довърши започнатите приоритетни досиета в рамките на своя мандат.
От гледна точка на България е важно да се пристъпи към подписване на споразуменията за партньорство с Европейската комисия възможно най-скоро, за да се избегне рискът от късен старт на новия програмен период и да започне максимално бързо приемането на проектни предложения по новите европейски инструменти за финансова подкрепа на страната ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Грозданова.
Следващото изказване е от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Заповядайте, госпожо Караджова.
ДЕНИЦА КАРАДЖОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри и уважаеми колеги! На първо място бих искала да изразя увереността на Коалиция на България, че дебатът по участието на Република България по приоритетните за нашата страна теми и досиета по време на Литовското и Гръцкото председателство ще допринесе Народното събрание ясно да заяви своята подкрепа за национално значимите въпроси от дневния ред на Европейския съюз, както и да потвърди нашата принципна позиция, че европейските ценности не допускат развитието на политики, водещи към Европа на две скорости и изискват действена солидарност със страните с догонващо развитие.
Бих искала да подкрепя оценката на правителството, че през втората половина на 2013 г. в рамките на 6-месечната програма на Литовското председателство на Съвета на Европейския съюз за България високо приоритетни теми бяха: приключване на преговорите по Многогодишната финансова рамка и свързаното с нея секторно законодателство, младежката заетост, банковия съюз, четвъртият железопътен пакет, реформата на общата политика в областта на рибарството и разширяването на Европейския съюз. Въпреки положените обаче усилия не бе възможно да бъдат ревизирани някои от решенията на Европейския съвет от 7-8 февруари 2013 г. както по отношение на осигуряването на достатъчно средства за политиката на сближаване за най-слабо развитите региони на България, така и по отношение на разширяването на обхвата за други държави членки с брутен вътрешен продукт под 85% от средния за Европейския съюз, на договорените за Словения и Румъния в § 87 от Заключенията на Съвета – Дерогация на правилото „N+2/N+3”, тоест увеличаване с една година на бюджетния ангажимент на Европейския съюз.
От гледна точка на решаване на острите социално-икономически проблеми в страната е особено важно, че правителството отстоя позицията делът на Европейския социален фонд за програмния период 2014-2020 г. да не бъде по-нисък от този за предишния период, тоест беше увеличен на 28,7%. Отсега следва да бъдат приети конкретни стъпки, за да бъдат оползотворени възможностите за допълнително европейско финансиране за България по линия на инструмента за свързаност на Европа, както и по програми в областта на науката, образованието, миграцията, защита на външните граници, вътрешната сигурност и в областта на правосъдието. Младежката заетост е особено важен приоритет за България не само поради по-високото от средното за Европейския съюз равнище на младежка безработица в страната – 28,1% при средно равнище в Европейския съюз 22,84 за 2012 г., но и поради факта, че още през юни 2012 г. сред основните теми на Европейския съвет беше приемането на Пакта за растеж и работни места, който беше подкрепен и от нас, и от колегите ни от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
България подкрепя и осъществява активни действия за прилагане на гаранцията за младежката заетост. На 18 декември 2013 г. Министерският съвет прие Национален план за изпълнение на Европейската младежка гаранция за периода 2014-2020 г. Изпълнението на плана започна през януари 2014 г. с мерки и програми, финансирани със средства от държавния бюджет, като до края на 2014 г. предстои сформирането на Национален координационен съвет по изпълнение на младежката гаранция.
Следва да отбележим, че от договорената Програма за преодоляване на последствията от младежката безработица в размер на 6 млрд. евро бенефициенти ще бъдат 5 от 6-те български региона за планиране, като се очаква общият размер на финансирането да възлиза на над 55 млн. евро. Споделяме изцяло и заявената от правителството позиция да осигурява последователна подкрепа за европейската перспектива на страните от Западните Балкани при изпълнение, естествено, на съответните изисквания от тяхна страна и стриктно спазване на принципите за добросъседство.
Уверени сме, че предвид ролята на България на Балканите и активното й участие в преговорния процес на страните от региона, страната ни ще има активна позиция и ключова роля при формулиране на позицията на Европейския съюз в рамките на преговорния процес със страните, преговарящи за членство. Последиците от световната икономическа криза продължат да са предизвикателство и за започналото вече Гръцко председателство на Съвета на Европейския съюз.
Тревога пораждат високите нива на безработица в много от държавите членки. Акцент трябва да бъде поставен и върху икономическото развитие и стимулирането на заетостта с оглед постигане на целите на Стратегия „Европа 2020”. В този контекст Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. следва да се разглежда като онзи инвестиционен инструмент, с който да се финансира стратегията. Новият програмен период е свързан с редица нововъдения като обща стратегическа рамка, изготвяне на споразумения за партньорство на държавите членки, въвеждане на предварителни условности, резерв на изпълнение, интегрирани териториални инвестиции и други.
От ключово значение за България е постигането на баланс между доброто финансово управление, активната социална политика и намаляване на административната тежест. Кохезионната политика, макар и в условията на бюджетни ограничения на ниво Европейски съюз, трябва да изиграе важна роля за страната ни в реализиране на процеса на догонване и намаляване на различията в нивата на икономическо и социално развитие на регионите. Смятам, че в лицето на Гърция можем да разчитаме на надежден партньор със сходни позиции и интереси по успешното изпълнение на кохезионната политика.
Социалното измерение на икономическия и паричен съюз също е залегнало като основен приоритет на започналото вече Гръцко председателство. В тази връзка не мога да не изразя задоволството и на Коалиция за България от заявените намерения на Гърция за засилване на действията на Пакта за растеж и работни места. Преодоляването на социалните последици от кризата изисква приемането на конкретни действия с оглед насърчаването на заетостта, особено на младежката, развитие на човешките ресурси и трудовата мобилност. За жалост младежката безработица продължава да бъде едно от най-тежките и сериозни предизвикателства както на национално, така и на европейско ниво. В Европейския съюз все повече открито се говори за заплахата от така нареченото „загубено поколение” и особено за една група млади хора, наречени NEET – „Not in Education, Employment, or Training”. Това на практика са млади хора, които са напълно изключени от социално-икономическия живот на обществото. Призоваваме правителството към максимално бързо използване както на националните, така и на общоевропейските механизми за борба за този тревожен феномен и за ускорено осъществяване на упоменатия по-горе Национален план в тази област.
Що се касае до намеренията на Гръцкото председателство да постави пред основните си приоритети насърчаването на прилагането на Общата европейска система за убежища и развитие на интегриран подход за управление на границите, бих искала да изразя нашата подкрепа успоредно със засилване на общоевропейските превантивни действия по отношение на нелегалната емиграция. Както знаем, България е една от държавите членки, най-силно засегнати от тази бежанска вълна и смятаме за необходимо, че трябва да се работи за управление на миграционните процеси, основано на принципите за солидарност и пропорционалност.
Не на последно място присъединяването на България към Шенгенското пространство продължава да стои на дневен ред и очаквам възможно най-скоро то да стане факт. На всички е известно, че страната ни отдавна е покрила необходимите условия и изискванията за членство в Шенген и това е признато в редица решения и декларации както на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Европейския съвет. Ето защо бих казал, че продължителното отлагане на приемането на България и Румъния в Шенген е опасен прецедент, който подкопава сериозно доверието между държавите членки и обезценява ангажиментите, поети на най-високо ниво по прилагането на „аки”.
В момента основните усилия на българското правителство са насочени към финализирането на проекта за подписване на Споразумението за партньорство, очертаващо помощта в рамките на периода 2014-2020 г. Това Споразумение за партньорство трябва да бъде обсъдено с широк кръг участници в процеса на вземане на решения – социално-икономическите партньори, местната власт, неправителствените организации и също така с активната роля на Българския парламент. Затова очаквам от правителството преди окончателно да бъде взето решението за изпращане на Споразумението за партньорство в Брюксел в рамките и на регулярните парламентарни комисии, в рамките на един парламентарен дебат да обсъдим основните акценти на това споразумение.
Искам да уверя правителството, че се ползва с пълната подкрепа на депутатите от Коалиция за България за отстояване на националните интереси в процеса на вземане на решения в рамките на Гръцкото председателство и да го уверя, че Народното събрание ще бъде един достоен партньор в процеса на обсъждане на предстоящите решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Караджова.
Следва изказване от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, господин министър, уважаеми колеги! Подкрепяйки и споделяйки представеното като приоритети от наша страна, аз съм убеден, че и с нашето активно участие в диалога по време на гръцкото председателство това ще бъде едно успешно председателство с принос за развитието на Европейския съюз и за политиките, които в момента са актуални и по принцип политиките, които споделяме и в рамките на общността.
По-скоро на мен ми се иска да обърна внимание и акцента ни днес, господин премиер, да бъде по отношение на Проекта на споразумение за партньорство – тема, която касае всички нас и в срещи, които имаме с хората по региони и в София. Действително има много сериозен интерес и считам, че съвпада с финализирането на преговорите за Проекта на споразумение за партньорство през посочения период.
Убеден съм, че нашата страна – получихме такива уверения от страна на вицепремиера госпожа Зинаида Златанова по време на заседанието на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, ще положи максимални усилия този процес да се финализира така, че да се оптимизират всички оперативни програми с оглед на едно стимулиращо развитие на различните региони и политики, които трябва да се развиват в настоящия програмен период 2014-2020 г.
Безспорен е напредъкът, който е реализиран от началото на управлението. Вашето правителство, господин премиер, вече има представен проект, за който има и положителни думи от страна на Европейската комисия, които ние споделяме в по-голямата част. Има доста положителни моменти.
Един от положителните моменти е, че Програмата за развитие на селските райони ще бъде източник, от който ще се финансират мерките, свързани с прилагането на интегрирания подход за справяне с демографските предизвикателства на регионите или специфични нужди на географските области. Те са предвидени в Трети раздел на проекта на споразумение.
В текста на Приложение № 2 към Споразумението за партньорство в неговата четвърта версия е предвидено да се разширят планираните инвестиции от Програмата за развитие на селските райони, както следва:
- инвестиции в стопанските предприятия, с които се допълват дейностите по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, посочени към развитие на конкурентоспособна българска икономика;
- изграждане, акцентирам нарочно, и обновяване на водоснабдителна инфраструктура, изграждане и обновяване на системи за отвеждане и почистване на отпадните води в агломерации под 2000 еквивалент жители в селските райони, с което се допълват дейностите по отношение на Оперативна програма „Околна среда“ за намаляване на загубите на вода и опазване на околната среда;
- изграждане или обновяване на социална инфраструктура в селските райони, която не е включена в процеса на деинституционализацията.
При представяне на проекта на споразумение в Комисията по европейските въпроси и европейските фондове вицепремиерът госпожа Златанова посочи, че от тази програма ще може да се финансира и четвъртокласна пътна мрежа – обстоятелство, което изключително много интересува хората, които живеят в тези населени места. Това са положителните акценти.
Другото, което бих искал изрично да посоча като силно положителен момент, господин премиер, е, че в обхвата на националните инструменти, допълващи помощта от Европейския съюз е включен новият инструмент на правителството – Публичната инвестиционна програма „Растеж и региони“. Убеден съм, че по този начин ще могат да се допълнят инвестициите в региони, които няма да могат да бъдат покрити от самите оперативни програми и по този начин ще има едно балансирано развитие на регионите.
На този етап и с оглед позицията на Европейската комисия на нашите партньори не можем да не посочим, че инвестициите по препоръка и принципите, на базата на които се реализират от различните оперативни програми, са с акцент към големите населени места – от първо до трето ниво за големите градове, със засилен фокус върху тези от първо и второ ниво. Естествено, безспорно е потребно и там да се извършат инвестиции, но също така позиция на Брюксел е да има балансирано развитие на всички региони. С оглед на това считам, че е добре, особено по отношение на Оперативна програма „Регионално развитие“, да се намери възможния баланс така, че да има инвестиции във всички населени места. Уверявам Ви, че това изключително много интересува хората, с които се срещаме, особено в малките и средни населени места, където също трябва да има инвестиции, нормални условия на качеството и стандарта на живот. Имаме уверение от страна на вицепремиера госпожа Златанова, убеден съм, че и Вие ще направите необходимото в оставащото малко време и в малкото възможности, които има в преговорния процес до одобряване на оперативните програми, да се постигне напредък и в това отношение.
Другото положително, което трябва да посочим и на базата, на което трябва да се реализират инвестициите по отношение на градското развитие, те трябва да бъдат на базата на интегрираните планове за градско развитие. Убеден съм, че това ще бъде постигнато.
Обърнах се към вицепремиера, а днес се обръщам от трибуната на Народното събрание и към Вас, че е необходимо да се ускори работата. Ние разбрахме и сме запознати, че има план за действие за ускорено разглеждане и приемане на различните стратегии и документи, на базата на които трябва да се реализират оперативните програми и инвестициите, които трябва да бъдат факт в нашата страна, още веднъж подчертавайки, че тези инвестиции трябва да бъдат балансирани в малките, средните и големи населени места. Още повече, имайки предвид, че на този етап ние все още сме най-бедната страна в Европейския съюз с най-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението. Считам, че е редно да се помисли в това отношение. Това са достатъчно сериозни аргументи, които нашата страна в преговорния процес може да представи пред нашите партньори от Европейската комисия и пред Брюксел. Убеден съм, че ще има ускорено разглеждане, защото има много сериозно закъсняване.
За съжаление по време на четиригодишното управление на ГЕРБ тези стратегически документи не са разгледани и не са приети. Знаем позицията на Брюксел, че пари ще се дават основно срещу реформи, така че тези документи, убеден съм, че ще се разгледат по най-ускорения начин, да бъдат основата за разглеждането за инвестициите и реализацията на оперативните програми. Мога да посоча доста стратегически документи, но има подробен списък и план за тяхното приемане в плана за действие, така че всеки един от нас може да ги види там, да не отнемам ценно време.
Пожелавайки си успех, за да постигнем този балансиран подход в реализацията, подготовката и одобряването реализацията на оперативните програми, изразявам нашата готовност за активно участие в диалога, в дискусиите, в дебатите по време на това председателство, за да постигнем целите, които интересуват нашата страна и нашия национален интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Чакъров.
Следва изказване от името на Парламентарната група на „Атака“.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака, от място): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма желаещи.
Има ли желание от страна на независими народни представители да вземат отношение? Няма.
Има ли представители на Европейския парламент, които да желаят да вземат отношение по доклада? Няма такива.
Господин министър-председател, заповядайте. Съгласно процедурата имате възможност за отношение към изказванията.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Първо, бих искал да благодаря на всички, които взеха отношение по доклада за председателствата – предишното и настоящото.
Ще си позволя само няколко коментара.
Вярно е, че не засегнах проблемите, които възникнаха в края на миналата година с евентуалното асоцииране на Украйна. Искам да Ви уверя, че ние имахме единна позиция – на всички институции, които работят по въпроса и са отговорни по тази тема, за асоцииране на Украйна. На срещата във Вилнюс, която беше решаваща, присъстваха Президентът и външният министър, но пак подчертавам, позициите бяха напълно съгласувани между кабинета и Президентството.
По отношение на солидарността на Европейския съюз по бежанската вълна. Разбира се, че винаги може да оценим като недостатъчна помощта, която получихме от Европейската комисия, но искам веднага да подчертая, че още при оформянето на бежанската вълна, темата беше поставена и намери широко разбиране сред комисарите и лично председателят Барозу.
На последния Европейски съвет миналата година, Съветът разшири обхвата на групата, която трябваше да изготви доклад, и чийто първоначален обхват беше Средиземноморието, с формулировката, предложена от нас – „Южните сухопътни граници”, разбирайте и нашите граници, които влизат в този обхват. Гръцкото председателство ще приоритизира тази тема и ние напълно ще подкрепим техните усилия, които до голяма степен са идентични със ситуацията в нашата страна.
В обобщение бих искал да Ви уверя, че ние ще продължим да търсим широк консенсус по всички особено по-спорни въпроси (лесно се постига консенсус по безспорни въпроси), ще търсим консенсус и там, където нямаме ясно изградени национални позиции – извън кабинета, тук, в Парламента и със структурите на гражданското общество, в интерес на по-добро отстояване на нашите интереси в рамките на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, благодаря на министър-председателя господин Орешарски и на министъра на външните работи господин Вигенин за участието им в днешната работа на Парламента.
Продължаваме по програмата, приета на първото заседание.

Следващата точка от нашата програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА – продължение.
Пред мен е експресната стенограма от обсъждането на този законопроект на заседанието на 5 февруари 2014 г. Ние сме във фаза изказвания по първо гласуване на законопроекта.
Желая да съобщя оставащото време на парламентарните групи от дискусията по този законопроект.
За Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – 27 минути и 49 секунди, за Парламентарната група на Коалиция за България – 14 минути и 23 секунди, за Парламентарната група на Движението за права и свободи – 18 минути, за Парламентарната група на Политическа партия „Атака” – 13 минути и 16 секунди, и на независимите народни представители – 5 минути.
Уважаеми колеги, продължаваме дискусията по законопроекта.
Заповядайте за изказване, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Вземам думата относно Законопроекта за Кодекса на труда, внесен от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Това е законопроект, насочен към младите хора, за които липсата на професия, на професионален опит и трудов стаж са част от причините, които затрудняват намирането на работа, водят до дългосрочна безработица и пречат за достигане на успешна социална и икономическа реализация.
В предлагания законопроект се акцентира стажуването да се извършва преди завършването на образованието. Това е новост в правната уредба.
С направеното предложение от нас за промяна на Кодекса на труда искаме да създадем условия работодателите да участват в професионалното обучение и да влияят върху процеса на придобиване на практически умения и професионален опит, така че придобитата квалификация и опит да бъдат максимално съобразени с нуждите на практиката.
Ясно е, че има проблеми. Ние внесохме този законопроект, за да се намери механизъм за тяхното решаване.
Ще Ви представя някои статистически данни, от които е видно, че този законопроект е необходим на обществото ни. Според данни от Евростат за групата от 15 до 24 години, за края на 2013 г. равнището на младежката безработица в България е 29,4%, като средно равнището за Европейския съюз е 22%. Разпределението на безработните младежи до 29 години по професионален признак показва, че с най-голям относителен дял е групата на регистрираните младежи без специалност – 60,8%. По образователен статус младежите с основно и по-ниско образование запазват най-голям относителен дял – 46,7% спрямо тези със средно специално и професионално образование, които са 26%. Със средно общо образование са 15,4%, а безработните младежи с висше образование са 11,9%.
Безработицата при младежите се отличава и с голяма продължителност. Младежите до 29-годишна възраст с престой на пазара на труда над една година са 24,4% в общата съвкупност на безработните младежи. При младите хора от 15 до 24 години този процент е по-голям – 49,8%. От данните се вижда, че безработицата като проблем е концентрирана сред младите хора без образование и без специалност, но също така и че големи групи образовани млади хора с професии остават дълго на трудовия пазар, деквалифицират се, губят мотивация и са в социална изолация.
За ниската икономическа активност сред младежите у нас говори и коефициентът на заетост. При младежите на възраст от 25 до 29 години той е 63,78%, а в рамките на страните от Европейския съюз той е 71,15%, за младите хора от 15 до 24 години при ниво на коефициент на заетост 21,4% у нас, в страните от Европейския съюз е 33,05%. Лицата в тази възрастова група у нас са все още в процес на получаване на образование и не работят по време на обучението си, докато в страни като Дания, Холандия, Исландия, Швейцария и други младежите показват икономическа активност точно в тази възраст и тя е 70%.
Тези данни са ясни и би трябвало да Ви убедят колко е важно стажуването по време на обучението. Регламентирането на договор за стажуване и най-вече уреждането на неговия статут и начин на прилагане за лицата, които се обучават в професионални направления на средното и висшето образование още преди завършването, както и за тези, които не са работили до 24 месеца след дипломирането по придобитата професия, е нова правна форма, която решава назрели обществени потребности – на младежите без опит и стаж, на работодателите и на държавата. Този трудов договор скъсява времето на младежите да открият своето първо работно място, защото им дава възможност да получат необходимите практически знания и умения, необходими за покриване на изискванията на работодателите за бързо адаптиране и резултати в работния процес още в периода на образованието, осигурява на работодателите правна форма, чрез която могат да организират стажуването по начин, по който да извършват конкретната професионална подготовка в съответствие със своите производствени и фирмени цели. То е една възможност чрез напътствията и обучението от фигурата на наставника работодателите да наблюдават стажантите и да извършват предварителен подбор на необходимите им специалисти, които след завършване ще наемат на работа.
Договорът за стажуване ще промени ефективността и качеството на стажовете, като изчисти формалния подход, прилаган често при тяхното провеждане. Ползата на държавата е свързана с намаляване на разходите за финансиране от държавния бюджет и от средствата по линия на Европейския фонд, на програми и мерки за провеждане на стажове с наставници за лица с придобита степен на професионална квалификация и степен на образование. Целесъобразно е тези средства да се насочат към лица без образование и професия или за преквалификация в зависимост от потребностите на бизнеса и пазара на труда.
Затова предлагам на всички да подкрепите нашия законопроект. Въпросите, които бяха зададени вчера към нашия законопроект, са аналогични с тези, които бих задала аз и на законопроекта, представен от Министерския съвет.
Благодаря за вниманието. Надявам се да подкрепите нашия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на госпожа Караминова.
Реплики? Няма.
Заявка за изказване има господин Кънев. Господин Кънев, Вие отстъпвате място на госпожа Богданова. Благодаря.
Заповядайте, госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, колеги! Благодаря на колегата Кънев, но поисках думата, за да внеса малко пояснение след позицията и на колегата Гьоков във връзка с нашето отношение към внесените законопроекти от Министерския съвет и от колегите от ГЕРБ.
Между другото, давам си сметка, че договорите за стажуване е важно да бъдат уредени и е хубаво, че и Министерският съвет, и представители на една парламентарна група са се опитали да уредят този институт, тъй като до този момент ние говорим за стажуване и в Закона за насърчаване на заетостта. Не сме изчистили обаче своето разбиране за това какво представлява договорът за стажуване.
Заедно с това, колеги, аз наистина искам да се разберем – мислех, че сме приключили този разговор, поне в основната му част, на две дискусии в Комисията по труда и социалната политика. Очевидно е обаче, че трябва да го довършим и в залата.
Няма спор, че трябва да има ясно дефиниране на понятието „договор за стажуване”. Очевидно е обаче, че извън въпросите, които колегата Гьоков зададе, а те са важни, ние трябва да си дадем отговор и на още един въпрос. Има една същностна разлика между двата вида договори за стажуване, които предлага Министерският съвет и които предлагате Вие, колеги. Тя е следната: Министерският съвет предлага въвеждане на особен вид трудов договор, наречен „договор за стажуване” за млади хора до 29 години, които вече са завършили своето образование и са придобили съответна квалификация. Даваме си сметка, че не само изискванията на работата по оперативните програми, стажантските програми, които съществуват, но и създаването на едно устойчиво законодателство, свързано с устойчива заетост, изисква създаването на такъв договор.
Това, което предлага Министерският съвет, всъщност е и в съответствие с приетата наскоро Европейска рамка за качество на стажовете. Мисля, че без да е задължителен регламент, нейното въвеждане в трудовото законодателство е препоръчително – нещо, което Министерският съвет прави. Става дума за хора, които не отговарят на изискванията за придобит трудов стаж и които чрез този договор могат да бъдат назначени, разбира се, и под ръководството на наставник. Фигурата на наставника също е въведена в този проект. Важно е тя да сработи. Важно е да не се получават спекулации с млади хора, които са назначени на стаж. Стана ясно, че разнообразието от това как се легитимира тяхната трудова заетост е твърде голямо. Въвеждането на ред е необходимо.
Това, което обаче Вие предлагате, колеги, е въпрос на един по-сериозен анализ и иска много по-различни отговори. Това, което Вие се опитвате да правите, всъщност въвежда един друг дебат, който ще водим тогава, когато гледаме поправките в Закона за професионалното образование и обучение. Между другото подкрепям тезата, че уреждането на ученическите практики, на студентските стажове, на това, което представляват учебните програми, учебните планове и организацията на учебния процес не може да бъде предмет на трудово законодателство. То е проблем на образователните закони, то е проблем на Закона за висшето образование, то е проблем на Закона за професионалното образование и обучение.
Това, че ще промените договора за ученичество с договор за обучение чрез труд не дава отговор на няколко въпроса. Поставих ги веднъж, ще ги поставя и втори път. Вие твърдите, че договор за стаж може да бъде сключван с млад човек до 29 години, който учи средно образование. Аз Ви питам: средно образование се започва на 14-15 години, това означава ли, че трудов договор, ако приемем, че въвеждането на такъв договор според Вас в Кодекса на труда по същество би следвало да отговаря на изискванията за трудов договор, може да бъде сключван с дете на 14-15 години? Всяка фирма ли може да назначава такова лице? Да, работодателите предлагат възрастта от 16 години да падне на 15 години, смятате ли, че не е необходимо да има изисквания към фирмите, които ще провеждат обучение чрез труд, да има съответни ограничения? Това е нещо, което Вие не предлагате и аз го намирам за крайно неприемливо.
Смятате ли, че с поправка в Кодекса на труда ще предпоставим начина, по който се формират учебните програми; начина, по който ще изглеждат учебните планове; начина, по който училищата ще организират своето обучение, независимо дали са висши, средни или става дума за професионални гимназии или за профилирани гимназии? Кой дава тези отговори?
Що за решение е да уреждаме с Кодекса на труда ред, който се урежда в образователните закони? Това е големият разговор днес, поради което аз и тогава, и сега казвам, че няма да подкрепя Вашия законопроект. Той изисква други ограничения, той изисква друг разговор, той изисква решения в други закони.
Кодексът на труда може да бъде съпътстващо изменен тогава, когато концепцията е ясна, но така изведнъж, защото сме решили да правим нещо, което правим на парче, не решава ничий проблем. Пипането в системата на образованието и обучението трябва да бъде много прецизно, трябва да бъде комплексно, трябва да бъде грамотно направено. В противен случай ние отговаряме на нечии искания, но не отговаряме на изискванията за цялостна държавна политика в това отношение. Поради това Ви предлагам без помпозни заявления да си дадем сметка, че става дума, за млади хора, че става дума за деца и трудовото законодателство в тази сфера трябва да бъде много коректно поднесено. В края на краищата, дайте си сметка, че налагането на една теза, и то претенцията ми не е към преждеговорившата – без да сме си дали сметка, че това иска още отговори, не е добро решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Богданова.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Младенов.
Извинявайте, господин Кънев – след това ще Ви дам думата, надявам се, че няма да възразите!
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Това, което предлага Парламентарната група на политическа партия ГЕРБ за промени в Кодекса на труда и регламентирането на стажантските договори като една от празнотите в Кодекса на труда, си има предистория. Има вече три или четири години натрупана практика, благодарение на разработената Оперативна програма „Човешки ресурси” от управлението на политическа партия ГЕРБ и регламентирането на стажантските договори.
Ще припомня само накратко. На тези млади хора до 29-годишна възраст, на които се даде възможност да стажуват при работодател, които са завършили висше образование и нямат нито един ден трудов стаж по специалността си, която са завършили, ние даваме възможност те да стажуват при работодателя в разстояние на 6 месеца. През тези 6 месеца се плащаше заплатата, според икономическата дейност, според минималните осигурителни прагове за съответната икономическа дейност, осигуровките и отделно се плащаше половин минимална работна заплата на наставник от предприятието, към който да бъде прикрепен този млад човек. Тази програма се радваше на изключителен успех – над 11 хил. 500 млади хора до 29-годишна възраст изкараха тези стажове и близо 55% от тях, след като ги завършиха, бяха харесани от своите работодатели и останаха на постоянна работа във фирмата, на постоянен трудов договор или пък си намериха друга работа в друго предприятие. Останалите бяха натрупали съответния опит по съответната специалност, бяха натрупали съответните трудови навици и по-лесно можеха да си намерят работа на пазара на труда.
Впоследствие ние разширихме тази стажантска програма и за младите хора, завършили средно или средно професионално образование. Разширихме периода от 6 месеца на 9 месеца и на 12 месеца. Така повече от 30 000 млади хора до 29-годишна възраст през последните три години намериха работа в предприятията, натрупаха стаж и по този начин бяха полезни както на своите работодатели, така успяха да се реализират успешно на пазара на труда.
Искрено бих желал тази програма да продължи както в гаранцията за младите хора за специалния фонд, който се отпуска от Европейската комисия, така и в следващия програмен период на оперативната програма от 2014 г. до 2020 г.
Ние не свършихме с това. През месец март 2012 г. Министерският съвет прие Национална инициатива за работа на младите хора в България – първа работа за младите хора, сключи се споразумение между правителството тогава, синдикатите, работодателите, Националното сдружение на общините и неправителствения сектор и се правиха координационно механизми, за да може действително да гарантираме работа за младите хора до 29-годишна възраст. Още повече една година преди Европейската комисия да приеме гаранцията за младежта, ние го бяхме въвели още през март месец 2012 г. Ние го стартирахме тогава – до 4 месеца след завършване на средно, професионално или висше образование, или на отпадналите от образователната система да им бъде намерена работа. Тоест това е една последователна политика. Това е една натрупана практика, която ние искаме да регламентираме с промените в Кодекса на труда.
Тази работна група от представители, от експерти на синдикатите, работодателите и Министерството на труда и социалната политика направихме промени в Кодекса на труда през месец януари миналата година, но нямахме време да ги внесем в Парламента. Едва през месец септември-октомври миналата година внесохме тези промени в Кодекса на труда с една основна цел – да защитим по времето на стажа на младите хора в нашите предприятия техните трудови и осигурителни права с трудов договор и да гарантираме минимално заплащане – това направихме. Учудвам се защо при тази хронология, за която Ви говоря, и естествения път, който извървяхме, не искате да подкрепите нашия законопроект? Защо?! Естествено, той не е съвършен, както и проектът на Министерския съвет, който почти дублира това, което ние предлагаме в частта за стажантските договори. Той също не е съвършен!
Вчера имахме среща с представители на студентски организации и на бизнеса, които ще ни предложат допълнителни решения между първо и второ четене, за да бъде още по-добре регламентирано това в Кодекса на труда.
Моят съвет към Вас е да подкрепите това, което предлагаме в Кодекса на труда по отношение регламентирането на стажантските договори, за да вървим действително напред и регламентираме материята. Най-важното – да защитим правата на младите хора, които карат стаж в България, техните трудови и осигурителни права и да гарантираме тяхното минимално заплащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Младенов.
Реплики? Няма.
Господин Кънев, заповядайте.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, искам да поговорим по този закон в малко по-друг периметър. Няма да говоря за закон наш или Ваш, още повече колегите навлязоха в материя, която е по-далеч от моите познания и компетентност.
Използвам случая, че коментираме промени в Кодекса на труда, и искам да се спра на някои други моменти, които пречат на българския бизнес, пречат между другото и на работодателите, и работниците.
Ще се върна назад. Вчера имаше няколко много интересни изказвания. Едното беше на госпожа Ташева. До голяма степен съм съгласен с нея. Госпожо Ташева, искам да Ви кажа, че не бива да се демонизира българският бизнес. Има почтен български бизнес, има и неособено. Ще Ви преведа два факта. Да, Вие твърдите, че има 80 млн. лв. невърнати. Имало неизплатени заплати. Министерството твърди, че са 60 млн. лв. Сами разбирате, че на фона на 10 млрд. лв. фонд „Работна заплата” в България това не е основното. Да, лошо е, неправилно е, но нека не слагаме под един калъп, под един общ знаменател целия български бизнес.
Когато разглеждахме Бюджет 2014 г., имах възможност да Ви цитирам нещо много интересно, което и ние очаквахме – благодарение на това, че правителството се издължи авансово по ДДС и по европрограмите на българския бизнес, неочаквано за нас за три седмици пристигнаха 220 млн. лв. допълнителен данък печалба, който не очаквахме.
Сега по темата, която искам да засегна. Това са промени, които някои работодателски организации наричат „намаление на административната тежест”.
Знаете, че в момента тече много интересен дебат, който периодично избухва, като еврейско-палестинският конфликт – дебатът между работодатели и синдикати. Българската стопанска камара внесе предложения, които донякъде бих нарекъл намаляване на административната тежест, но е доста деликатно да го коментирам като цяло, че е точно това. Естествено, в голямата битка веднага скочиха синдикатите срещу работодателите и в момента акумулираме напрежение, което никому не е нужно.
Ще се възползвам варианта между първо и второ четене, който ми разрешава нашия правилник, да внеса някои промени, касаещи работата на така наречените „микро, малки и средни предприятия”. Знаете, че в момента това е шлагер в цяла Европа, че икономиката на Европа се държи на тях.
Ще Ви кажа няколко цифри, които и за мен, честно да Ви кажа, бяха интересни и новост.
Оказа се, че в България има 350 хил. работещи предприятия, от които обаче 324 хил. предприятия са микропредприятия. По стандарта микропредприятие е между един и девет човека. В тези 324 хил. предприятия работят 638 хил. човека. Следователно в тези предприятия имаме по 1,9 човека във фирма.
На следващо място са малките предприятия. Те са от 10 до 50 човека. Това са 22 хил. предприятия, да ги наречем фирми, в които работят 470 хил. човека. Следователно и тук има много нисък праг – средно под 20 човека работят в предприятие.
Средните предприятия са 4 хил. 400 и те са само 1,1%.
По европейски стандарти имаме 0,2% така наречени „големи предприятия”.
Сами разбирате, че не е възможно предприятие, в което работят 1,9 човека, тоест има един, двама, трима или петима трудовоосигурени, да изпълнява цялата бумащина и административна тежест, вкарана в Кодекса на труда и важаща с малки изключения за абсолютно всички предприятия.
Може би на второ четене в комисията ще направим допълнителен анализ заедно със синдикатите и работодателите кои от моите предложения да важат за микро, малки и средни предприятия, кои – само за микро предприятия, кои – само за малки предприятия. Трябва да преценим нещата заедно.
Ще Ви покажа някои неща, които за мен са пълен абсурд и за които не обвинявам никого.
Моля за удължаване на времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, удължете времето на всички парламентарни групи.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Не обвинявам никого, защото това е натрупване на бумащина от времето на първия Кодекс на труда, от времето на Тодор Живков. Правителство след правителство ние тук, в тази зала сме приемали и сме натрупвали тези неща. В момента мога да Ви покажа, защото с това се занимавам в този живот, една фирма, дали е малка, средна или голяма или е микрофирма от трима човека, има 28 документа, които трябва да представи, когато се яви Главната инспекция по труда. Пак повтарям: разговорът в момента не е политически, а е принципен.
Какво означава фирма от няколко човека да има ревизионна книга? Готвейки се, не бях виждал какво е ревизионна книга и поканих едно ТРЗ (труд и работна заплата). Знаете ли какво представлява ревизионната книга? (Показва я.) Ето това нещо, което в казармата заключвахме с калашниците. Подписана, подпечатана, прошнурована с канап и с печатите на Главна инспекция по труда.
Аз предлагам да изчистим тези неща за микро и малки фирми: ревизионна книга – пълен абсурд! Вече сме в ХХІ век. Хората работят в съвсем друго пространство, а ние ходим с книги и ги разнасяме.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Има това предложение в закона.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Има го и затова го предлагам. В този закон то вече е предложено.
Изхождайки от ревизионната книга – беше ми интересно какво представлява, тръгвам нататък. Предлагам да отпадне това, което преди известно време беше внесено, като график на отпуските. Разберете, то е пълна глупост. Нека не е за всички. Ако не е за микро и малки, но за предприятие от двама или 15 човека какъв график на отпуските, какви пет лева?!
Предлагам отново да се върнем към темата, срещу която скочиха някои хора и ми обясниха, че не може да стане – отработванията на съботите по празниците. Знаете, че това е абсолютно изгубено време.
Предлагам да се преработи Наредбата за трудовите книжки. Те отдавна не трябва да стоят в терезетата. Те са по избор на работника.
Предлагам да отпадне наредба, вкарана в закон – Наредба за специални условия и специален отпуск за синдикални дейци. Не виждам във фирма от пет или 20 човека какви синдикални дейци. Дори не знам за такива.
Предлагам да отпадне Правилникът за вътрешния ред – за малките фирми. Да не говорим, че никой не го чете, но като дойде проверка от Главна инспекция по труда, може да те подлуди и да те рекетира в крайна сметка. Не говоря, че това е така, а твърдя, че ако въобще говорим за административна реформа в България, тя не може да тръгне със съкращаване на проценти – 5, 10, 20, 30%. Проблемите в администрацията на България сме ги създали ние тук, в тази зала, защото сме възложили функции на администрацията. И когато те не работят, се превръщат в почва за растеж на корупцията.
Предлагам около двайсетина неща – за дисциплинарните уволнения, за правилника на работната заплата и за така наречените СБКМ. Пак повтарям – това са неща, които касаят малки и микропредприятия.
Мога да Ви покажа още един интересен документ, но няма да давам да се снима. Мога да Ви кажа, примерно, как действа Инспекцията по труда в един окръжен град, отивайки на 100 км в едно предприятие от 4 човека в летния сезон, това е една кръчма на морето. Пие се едно кафе и му се дава призовка, с която на следващия ден, 5 август, трябва да яви в съответния окръжен град, където да представи: трудовите досиета на работещите; регистрацията на фирмата – като че ли това не може да се извади от регистъра; графика за разпределение на работното време – като че ли това е адски важно за тези 5 човека в ресторанта; таблица на отпуските; Правилник за вътрешния трудов ред – това е изключително важно, без този правилник тези 5 човека не могат да работят; Правилника за организацията на работната заплата – това е изключително важно нещо за Главна инспекция по труда как тези 5 човека си разпределят паричките; оценка за риска; инструктажната книга; ревизионната книга, да носи и печат. На другия ден той взема кола, отива в окръжния център, срещат се, проверката приключва за 5 минути, никаква корупция, никакви проблеми. Но Вие сами можете да си представите, връщам се отново на темата за бройката – това са 320 хиляди микрофирми и всяка една от тях трябва да има правилник-мравилник и всичко това.
Молбата ми е да ги видим заедно в работна група между първо и второ четене и да ги подкрепим. Което е логично да влезе – нека да влезе. Което не е обаче трябва да махнем, защото се касае за стотици хиляди хора. Между другото всичко това струва и пари и аз го знам по себе си, защото една малка фирма няма как да направи оценка на риска, няма как да направи другите документи. Има посреднически фирми, които, естествено се показват от проверяващите коя фирма трябва да се наеме. Плаща се не много, но, съгласете се, при 350 хиляди фирми това е една сериозна сума. Просто го знам по себе си.
И последното, което искам да помоля – вчера ми дадоха новата Наредба за минимални изисквания за микроклимата на работните места. Господин министър, много Ви моля, преценете внимателно тази наредба. Чух, че ще има обществено обсъждане по нея. Имайте предвид, че има много логични въпроси. Примерно, над 29 градуса трябва да спираме работа. Това означава, че в съседна Гърция не работят вече стотици години. Те може би и затова я докараха дотам. Аз пък задавам въпрос: при 30 градуса сладоледаджията има ли право да продава на улицата?
Има доста неща, които трябва да се пипнат. Ако е евроинтеграция, аз съм против такъв тип евроинтеграция.
Второ, какво значи да измерваме и в специални тетрадки да нанасяме течението на въздуха в работните помещения? Кой ще го прави това? Нали Ви е ясно, че пак фирми ще започнат да го правят и пак трябва да се кешира.
Разберете, много от проблемите на българската икономика са проблеми, които генерираме ние тук в залата, претупвайки ги набързо. Този път Ви моля: дайте внимателно да ги обсъдим. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кънев.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Ташева, за първа реплика.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кънев! Аз искам да уточня нещо, което преждеговорившият спомена мимоходом. Той ни уверяваше, че в България има лоялен, честен бизнес, който плаща редовно заплатите на своите работници и служители. Разбира се, тъкмо това ние сме подчертали и в мотивите си при внасяне на Законопроекта за изменение и допълнение най-вече на чл. 245. И там в мотивите сме писали, че безпомощността на българската правна система в сегашния й вид да реагира и да защити хората на наемния труд, е унищожителна не само за тези, които си изкарват хляба и препитанието с наемен труд, но също така и за легалния и за социално отговорен бизнес, който бива поставен в крайно неизгодни конкурентни условия, като понася съвестно тежестта на всички социални плащания, заобикаляни от нелоялните конкуренти. Така че ние с господин Кънев сме на едно мнение.
Ние не сме генерализирали, не сме казали, че практиката работодателят да удържа 40% от заплатата на своя работник или служител месеци и години наред е всеобхватна, но е факт, че тя се наблюдава най-вече в реалното производство. И в този смисъл дали общият обем на работната заплата е 10 милиарда или обстоятелството, че 80 милиона, дължими за заплати, се явяват една сто двадесет и пета част от десетте милиарда, е ирелевантно. Като е толкова малко, нека да се изплатят заплатите. Защото както и да убеждавате хората, примерно от ОЦК-Кърджали или от „Ремотекс”, те няма да Ви повярват, че техните страдания са нищожна част на фона на останалите, които си получават десетте милиарда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ташева.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Кънев, желаете ли дуплика?
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не желаете. Благодаря.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ е да доусъвършенства нормативната уредба и регламентира трудовите правоотношения чрез договор, което ще създаде по-големи възможности за реализацията на пазара на труда при младежите. Всички знаем, че едно от основните изисквания при кандидатстване за работа, а може би и най-важното е професионалният опит, на което младежите на отговарят. Липсата на такъв и практическите умения са основни фактори за високата безработица сред младежта, която за 2013 г. е над 29%.
Нашият законопроект предвижда регламентиране на договора за стажуване като самостоятелен вид договор в Глава единадесета „Професионална квалификация” на Кодекса на труда. Предлагат се текстове, съгласно които работодателите ще могат да сключват договор за стажуване с младежи на възраст до 29 години, които се обучават в средни или висши училища за придобиване на степен на професионална квалификация и на висше образование или са придобили степен на професионална квалификация и на висше образование през последните 24 месеца. Младежите ще се наемат на работа по придобиваната или придобита квалификация на работни места, определени от работодателите.
Мисля да поразсъждавам на глас пред пленарната зала, защото тук е разликата, която е между двата законопроекта – от Министерския съвет и нашият. Според мен всеки работодател, който наема такива стажанти по време на тяхното обучение, както го предлагаме ние, ще има по-ясен поглед върху развитието на самите стажанти. И още в този етап той ще определи кои ще останат на работа и кои не. Другият законопроект предлага точно обратното – след завършване на професионална квалификация и обучението да започват договори с такива стажове. Мисля, че тези промени, които предлагаме ние, ще доведат до увеличаване на младежката заетост и разкриване на нови работни места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Калоянов.
Има ли желаещи за реплики? Няма желаещи.
Заповядайте за изказване, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Ще взема отношение по законопроекта на госпожа Ташева, по-точно в първата му част, а именно – да се гарантира изплащането на пълния размер на трудовото възнаграждение и полагащото се обезщетение на работници и служители. Смятам, че това нейно предложение е в правилна посока. Знаем в момента размера на неразплатените заплати – над 80 милиона. Знаем обаче, че това са само заплатите, които е установила Инспекцията по труда при техни проверки или при сигнали.
Мисля си, че има още забавени работни заплати, така че неразплатените работни заплати сигурно са в размер на около стотина милиона. Това не е малък проблем, като имаме предвид, че има неразплатени заплати от предходни години. Затова поставеният в законопроекта проблем в тази си част е доста сериозен.
Хубаво е обаче тези текстове да бъдат прецизирани в проекта, защото касаят не само Кодекса на труда, касаят Търговския закон, Гражданско-процесуалния кодекс. Още повече че по този законопроект не е постигнато съгласие в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Смятам, че впоследствие, като се изгладят тези неща, и там ще бъде постигнато такова съгласие.
Още в Социалната комисия, когато разглеждахме проектозакона, всички членове изразихме съгласие – всички сме „за”, с изключение на тези дребни забележки, които трябва да бъдат съгласувани. Иначе ще го подкрепим.
Интересно обаче, госпожо Ташева, че ги нямаше пък Вашите депутати да подкрепят този законопроект, но това е въпрос на Вашата група. Само Вие бяхте там, пък не сте член на Социалната комисия – явно колегите са били служебно ангажирани.
Искам да обърна вниманието на колегите към един по-голям проблем. Тук става въпрос за стотина милиона – за тази промяна в Кодекса на труда, но ако направим промяна в Кодекса за социално осигуряване, ще става въпрос за два милиарда. И става дума за осигуровките – за това те да бъдат криминализирани, за да можем да покрием най-после тази дупка в НОИ и да не поставяме проблем пред изплащането на пенсиите.
Относно Вашия законопроект на този етап нашата група ще се въздържи, но след като направите необходимите промени и съгласуване с другите закони, ние ще Ви подкрепим.
По отношение на законопроекта на Министерския съвет, който, както вече разбрахме, е внесен миналата седмица, тоест може би не сте разбрали – много експресно е внесен първо в Социалната комисия и после в Парламента, за разлика от нашия законопроект, който е от 22 октомври, и го припокрива.
Понеже вчера имаше дълго изказване на заместник-председателя на нашата Социална комисия, който постави много въпроси, бих му препоръчал да прочете едно становище на Американската търговска камара в България, която според мен със своите предложения разбива изцяло Вашия законопроект във всичките му точки. Не искам аз да правя тези техни предложения. По-скоро – запознайте се, а не да говорите, че законопроектът на ГЕРБ бил непълен, не отговарял в различните си части.
Има една разлика – нека да го разберат всички, че ние предлагаме да има трудови договори за учащите се, които са със средно образование, когато стажуват. Това е единствената разлика между двата проекта.
Като правим връзка между този и на госпожа Ташева, си мисля, че няма да бъде приет Вашия законопроект, госпожо Ташева, може би и на второ четене, защото не е проектозакон на БСП. Ако беше на БСП, на тази много социална партия, видите ли, още сега, на първо четене щяха да Ви подкрепят. Не че са толкова неизгладими и Вашите, както и нашите предложения – просто не са на подходящата партия.
По отношение на един колега, който говори преди мен – господин Кънев, хубави са Вашите предложения, направете ги на второ четене, макар че в момента не обсъждаме тези членове на законопроекта – за промени в Кодекса на труда. Те са интересни, но все пак имайте предвид, че Вие изцяло защитавате интересите на бизнеса, на работодателите, а пък Вашата партия е тази, която била социална и помагала на работниците. Така че не знам Вашите колеги как ще приемат предложенията Ви. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Николов.
Реплики? Няма.
Госпожа Ангелова – за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги! По последни данни на Евростат безработицата сред младите хора за месец декември се е увеличала на 29,4% в сравнение с месец ноември – 28,8%. Или просто казано, в числа, 66 хил. млади хора в България са без работа, изключително тревожен факт на фона на това, че в Европейския съюз средното ниво на младежката безработица е 23%. Това нарежда нашата страна в челната шестица по младежка безработица сред страните – членки на Европейския съюз.
Нека да припомня, че намаляването на безработицата, и най-вече на младежката безработица, е един от важните предизборни ангажименти на Коалиция за България, един от важните приоритети на управленската програма именно на това правителство.
На фона на тази мрачна статистика, че безработицата сред младите хора се увеличава непрекъснато, на тази тъжна действителност ясно личи, че управляващите вече над осем месеца не могат да се справят с този изключително важен и актуален проблем за българските младежи.
По всичко личи, че проблемът излиза извън контрол. Затова още през месец октомври внесохме нашия законопроект, който е насочен към младите хора, с цел докато учат в средно или висше училище, да могат да натрупат необходимия професионален опит и да станат конкурентоспособни на пазара на труда, за да се реализират по-бързо на трудовия пазар.
Започването на първа работа сред младите хора е истинско предизвикателство в България. Често за едно работно място се борят около 100-200 души, което вдига летвата на работното място и естествено, че работодателите ще предпочетат такива работници, които са с повече трудов стаж.
Истината е, уважаеми колеги, че работодателите не наемат дипломи, те наемат знания и умения, при което младият човек, току-що завършил средно или висше образование, има минимален шанс веднага да се реализира на пазара на труда. Затова голяма част от младите хора не могат да започнат веднага работа, след като завършат средно или висше образование, или пък са готови да започнат работа, която е далеч по-ниска от квалификацията, която са придобили. Ето защо липсата на професионален опит и на практически умения е основният фактор за високата безработица в България.
В интерес на повишаване на младежката заетост работодателите трябва да бъдат мотивирани, да бъдат стимулирани да наемат млади хора без стаж. Това не би било възможно без създаването на правна рамка, която трябва да бъде максимално гъвкава към самите работодатели, за да бъде адаптирана към техните нужди и към техните потребности. Това е една възможност за работодателите, а и за младите хора - да се регламентира договорът за стажуване като особен вид договор в трудовото законодателство.
Чрез промените, които правим в Кодекса на труда, искаме да помогнем на младите хора да имат възможност да стажуват, да усвоят конкретни практически умения по професията, още докато се обучават, като това би ги въвело по-рано в реалната работна среда.
Стажуването е един изключително важен процес. Той е мост между образованието и бизнеса, между теорията и практиката, между обучението и заетостта. Чрез стажуването по време на обучение младите хора трупат ценен практически опит. Те влизат реално в бизнеса, ориентират се кариерно, прилагат научените теоретични знания веднага, след като ги усвоят в училище, и най-вече придобиват трудови навици. Ето защо е изключително важно за по-нататъшната спешна реализация на всеки един млад човек той да има, макар и минимален, трудов стаж и професионален опит по специалността, по която е учил. Имайки такъв практически опит, имайки такъв трудов стаж, вече младият човек много по-лесно може да си намери работа. Той вече става конкурентоспособен на пазара на труда.
От друга страна, младият човек, който завършва училище – средно или висше, имайки зад гърба си един малък стаж, който е натрупал по време на обучението и образованието, на него това му дава самочувствие, защото той вече може да избира своя работодател, а не работодателят да избира своите работници. Затова се стига дотам, че много млади хора или не работят, или са принудени да работят извън своето образование.
Предложените текстове в законопроекта на Министерския съвет се свеждат до това, че работодателят може да сключва договор за стажуване с лица до 29 години, завършили средно или висше образование, но без професионален опит и трудов стаж по специалността.
Това не е нещо ново, уважаеми колеги. То е познато и сега се прилага успешно от работодателите, защото и сега, и в годините назад много от работодателите са се възползвали от възможностите, от стимулите, които е предоставила държавата чрез различните европейски програми, чрез държавно финансиране, да могат да наемат млади хора без стаж на работа под ръководството на наставник. И сега това е регламентирано в Закона за насърчаване на заетостта.
Това досега е ставало чрез подписване на срочни договори с младите хора, като с наставниците се е подписвало допълнително споразумение по чл. 119 от Кодекса на труда.
Какво е новото в законопроекта на Министерския съвет? За прилагането на стажуването по начина, по който Министерският съвет ни предлага с тези текстове, мога да Ви кажа, че няма никаква нормативна пречка и сега работодателите да сключват такива договори и да наемат на стаж млади хора до 29 години.
Каква ще бъде ползата за младия човек оттук нататък, когато се приемат текстовете само на Министерския съвет, а не и законопроекта на ГЕРБ? Изключително важно е да помислим какви ще бъдат ползите за младия човек, защото именно той е фокусът на проблема.
Аз искам да дам пример с това каква ще бъде разликата за младия човек, ако сега двама младежи завършат средно в професионална гимназия, и двамата са електротехници, кандидатстват в две различни фирми – едната фирма наема младия човек с трудов договор със срок за изпитване и го назначава на 450 лв. заплата, защото такива са изискванията за минималния осигурителен праг за тази професия и длъжност, а другият работодател наема също този млад човек, който няма трудов стаж, с този договор за стажуване и го назначава, примерно, на минималната работна заплата за шест месеца. Абсолютно никаква разлика няма! Никаква полза за този млад човек.
Разберете, проблемът не е в това какъв ще бъде този договор – дали ще бъде договор за стажуване, дали ще бъде срочен договор, проблемът е тези млади хора да имат самочувствие, да имат практически умения. Без тези практически умения няма да ги вземе никой работодател. Те няма да могат да се реализират на пазара на труда и дълго време ще останат в редиците на безработните.
Законопроектът на Министерския съвет на практика, както казах, уважаеми колеги, не поражда нови права и възможности за регламентиране на стажуването.
Законопроектът не отговаря на реалните обществени отношения. Той е неработещ, ще ограничи възможността за стажуване на младите хора, докато те се обучават. И най-вече, уважаеми колеги, няма да допринесе за реализирането на един от основните приоритети на това управление, а именно – намаляването на младежката безработица. Тя ще продължава и през януари, и през февруари да расте, защото мерките, които Вие сте предприели в областта на социалната сфера по отношение на младите хора са неработещи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Най-напред – реплики.
Господин Гьоков, заповядайте. Първа реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо Ангелова, аз от Вас разбрах, че има проблем с младежката безработица, и той е сериозен, само че надали това правителство за седем-осем месеца го е задълбочило този проблем, тъй като аз знам и отпреди, от предходните четири години, че проблемът с младежката безработица е изключително сериозен. Тя стигаше понякога в предходните години до към 30% от младежите, така че проблемът наистина е сериозен, но не трябва да го прехвърляте на това правителство, а да си вземете поуките, гледайки назад във времето.
Говорите за правната рамка, която се опитвате сега, едва ли не, да я направите, пък не я направихте три години и половина-четири.
Сега аз не се съмнявам в добронамереността на това Ви желание. Не се съмнявам и в това, че Вие можете да го направите, само че от бързане ли, от какво ли, някак си не го доизкусурихте предложението. Затова аз отново Ви призовавам да приемем предложението на Министерския съвет за промените, защото, отново ще го кажа – Вие твърдите, че голяма част от Вашето предложение се съдържа в това предложение на Министерския съвет.
Да Ви кажа също, че то до голяма степен изглажда противоречията във Вашето предложение. И да вървим напред и парите за младежите, които ще дойдат от Европа по линия на насърчаване на младежката инициатива и националните средства, които ще се харчат за младежите, да бъдат по-лесно усвоявани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Втора реплика има ли? Няма.
Госпожо Ангелова, заповядайте за дуплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гьоков, явно, че сте глух и сте сляп за това, което става в държавата.
Статистиката е следната: младежката безработица всеки месец расте. Само ще Ви дам данните, че за месец декември 2012 г. младежката безработица по време на управлението на ГЕРБ е била 28%. За същия период тази година младежката безработица е 29,4%. За какво задълбочаване на проблема с младежката безработица Вие в момента приказвате? Защо прехвърляте горещия картоф с безработицата сред младите хора при нас, опозицията от ГЕРБ?
След като Вие сте били четири години директор на Бюрото по труда в Стара Загора по време на управлението на ГЕРБ, с какво допринесохте за намаляване на младежката безработица във Вашия регион? (Шум и реплики в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова. (Реплики от КБ.)
Какво желаете, господин Гьоков? (Реплики и провиквания от КБ.)
Аз Ви моля да се откажете от това, за да не създаваме напрежение в залата, защото е спорно. (Шум и реплики.)
Други изказвания има ли?
Госпожо Ташева, заповядайте за изказване. (Реплики.)
Госпожа Ташева направи реплика, уважаеми колеги. Аз следя процедурата.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Госпожи и господа народни представители! Многократно вчера и днес беше заявено от тази трибуна, че Вие одобрявате поправката на чл. 245, която е основата, сърцевината на нашия законопроект, че това, както каза преди малко господин Николов, е ход в правилната посока – благодаря Ви, господин Николов, след което казвате, че ще се въздържите.
Вие, като се въздържите, Вие го сечете този законопроект. Щом е в правилната посока, нека да му дадем шанс.
Вчера вече имах възможност да кажа, че съм дълбоко респектирана от здравата, от строгата критика, на която той е подложен. Той има слабости, да, вярно е, и веднага ще кажа например две.
Уместна е забележката, че абсолютната защита по новата ал. 3а в чл. 333 може да доведе до злоупотреби. В този смисъл какъв е проблемът да приемем предложението на Социалното министерство това да се замени с искане за разрешение от Инспекцията по труда?!
Или друго – защо чл. 362а е в Кодекса на труда, защо тази материя не е уредена в ГПК? Защото там е по-трудно да се внесат промени, но ако законодателят прецени, няма никакъв проблем. Например, както предлага КНСБ – в чл. 417 от ГПК да се внесе аналогичен или сходен текст, тоест има възможност законопроектът да бъде изчистен и прецизиран.
Затова аз апелирам, апелирам и към социалната партия най-вече, дайте шанс на този законопроект, не се въздържайте – гласувайте „за” на първо четене. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ташева.
Реплики? Не виждам.
Други желаещи да вземат отношение по трите законопроекта?
Заповядайте.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители! Мисля, че дотук и отляво, и отдясно чухме достатъчно аргументи „за” и „против” законопроекта, предложен от „Атака”, но в общото положение беше, че това са добри намерения, които биха могли да се развият, след това допълнително на второ четене да бъдат доизкристализирани. В този смисъл не искам да се стига до партийно решение и да се окаже прав колегата от ГЕРБ, който каза, че може да се стигне до партийно решение и да не бъде прието нещо само защото е от „Атака”.
Съжалявам, ако наистина се получи реално така, защото това е законопроект, който ще донесе много добро за българските и работници, и работодатели, и за българите като цяло, така че нека да не мислим партийно, а да мислим национално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Асенов.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Последно питам: други изказвания има ли? Няма.
Прекратявам дебатите по трите законопроекта.
Моля народните представители да заемат местата си в залата – предстои гласуване на три законопроекта.
Думата иска министър Адемов.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред искам да поздравя всички вносители на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда, в това число и колегите от ГЕРБ, и колегите от „Атака”, защото става въпрос за това, че се търсят възможности, от една страна, за усъвършенстване на трудовото законодателство. В случаите на промените на Кодекса на труда с вносител Министерския съвет и вносители народни представители от ГЕРБ става въпрос за опосредстване на пътя от образование към заетост, а в случаите на Кодекса на труда с вносители госпожа Ташева и група народни представители става въпрос за търсене на комплексен механизъм за решаване на проблемите с неизплатените заплати.
Искам тук обаче да отворя скоба и да кажа на колегите от ГЕРБ, че формално вносители са тези, които са записани в законопроекта, но това е проект, и то в един по-ранен етап, който е изготвен от експерти на Министерството на труда и социалната политика, на социални партньори, и всички тези, които са записани като вносители, с едно изключение, нямат никакъв принос към текстовете на законопроекта.
Сега към основната разлика между двата законопроекта – на Министерския съвет и внесения от народни представители от ГЕРБ Проект за промени в Кодекса на труда.
Уважаеми колеги, Вашият законопроект, пак повтарям, е един по-ранен етап на работната група от експерти от Министерството на труда и социалната политика. Само че след приключването на Вашия мандат през месец февруари се случиха нови, допълнителни събития. Съветът на Европа излезе с една препоръка за рамката на качеството на стажовете. В тази препоръка едно към едно е казано, че обхватът на тези, които трябва да бъдат в групата на така наречените „стажантски договори”, са тези, които са завършили средно и висше образование. Прочетете тази препоръка и ще видите, че става въпрос точно за това.
Освен това, в проекта на колегите от ГЕРБ има записано като изискване въвеждане на договор с условие за стажуване. Никъде не е казано какъв е характерът на този договор. Къде е казано, че това е трудов договор? Трудов договор ли е той, граждански договор ли е, или някакъв друг договор?
С какво завършва този стаж? Вие твърдите, че той завършва с изпит. С какъв документ обаче се удостоверява този изпит? Никъде това не е казано. Възможно ли е след този изпит ученикът, който е в условията на средното образование, да продължи образованието си примерно във висше учебно заведение или някъде на друго място? Всички тези пропуски ни карат да не подкрепим Проекта на Кодекса на труда на колегите от ГЕРБ.
Уважаеми колеги, има и много други проблеми, които създава Вашият проект. Един от тях е по какъв начин се уреждат взаимоотношенията между наставника и работодателя. В Кодекса на труда с вносител Министерския съвет това е уредено с допълнително споразумение. Може ли работодателят да накара по някакъв начин един от експертите в съответното предприятие да бъде наставник, без това да бъде уредено в допълнително споразумение? Според нас, вносителите от Министерския съвет, това не е възможно.
Разбира се, има и други проблеми, които ни карат, пак повтарям, да не подкрепим предложението на колегите от ГЕРБ.
Най-важната причина, поради която не подкрепяме Вашия проект, е фактът, че има препоръка на Съвета на Европа. Съгласно нея в предметния обхват на стажантските договори влизат единствено и само тези, които са завършили образование, независимо от това дали е средно, професионално или висше образование, защото стажантските договори на тези, които продължават в момента да се обучават и да се образоват, са уредени по друг начин. Те са уредени в учебните планове на съответните учебни заведения. Те са уредени в специализираните програми за обучение и за квалификация на висшите и на средните учебни заведения, които са предмет на автономията на съответните ВУЗ-ове.
Препоръката на Европейския съвет за подобряване на качеството на стажовете е свързана с гарантиране на правата на стажуващите – гарантиране на техните трудови и осигурителни права, възможности за спазване на условията на труд и всички други по Кодекса на труда права, които имат работниците и служителите, защото в противен случай досегашната практика на наемане на стажанти показва възможността за наемането на тези стажанти като момчета и момичета за всичко, които да могат да извършват – съгласно граждански договор или други договори, непрекъснато подновяващи се, различни дейности, които нямат нищо общо с подобряването на тяхната професионална квалификация.
Няколко думи по отношение на проекта на колегите от „Атака”. Уважаеми колеги, Министерството на труда и социалната политика приветства идеята за търсене на възможности за изплащане на дължимите начислени, но неизплатени заплати. Само че ние имаме сериозни забележки по всички текстове.
На първо място, по текста на чл. 245, където се уреждат начислените, но неизплатени заплати. Търсят се възможности за гарантиране на 100% изплащане на дължими начислени, но неизплатени заплати. Там се въвежда нова правна фигура. Тя е свързана с тъй наречената „солидарна отговорност между работодателя и собственика”. Уважаеми колеги, работодателят съгласно Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е субект на трудовото право, а не собственик. Собственик е този, чиято фигура е уредена в Търговския закон. Различните форми на собственост са уредени в Търговския закон и отговорността на работодателя няма как да бъде прехвърлена върху собственика, защото голяма част от предприятията в България са уредени по начин, по който собствеността е уредена съгласно Търговския закон. Голяма част от предприятията в България са капиталови предприятия и тяхната отговорност е до размера на капитала на съответното дружество. Няма как с промени в Кодекса на труда да им вменяваме друга отговорност. Разбира се, когато става въпрос за еднолични търговци, тогава нещата стоят по по-различен начин.
Пак повтарям, идеята за търсене на възможности за изплащане на заплатите е добра, но има сериозни проблеми. Може би трябва наново да се разгледат всички тези неща. Голяма част от текстовете на предложенията трябва да намерят своето място в Гражданско-процесуалния кодекс, каквото например е предложението за ускоряване на съдебното производство по трудови спорове. Знаете, че през 2010 г. беше направена първата стъпка за ускоряване с промени в Гражданско-процесуалния кодекс, когато при трудовите спорове бе въведено двуинстанционно производство.
Разбира се, че Министерството на труда и социалната политика има и други предложения, свързани с преустановеното, дължимо, начислено, но неизплатено задължение – да се даде възможност за издаване от съда на изпълнителни листове, с които работниците и служителите да имат право да търсят своите права.
По отношение на защитата на тези, които търсят своето право по трудовите спорове, там сме изразили нашето становище – задължително тази защита трябва да се отнася единствено и само за онези, които оспорват своите права по отношение на неизплатените заплати.
Що се отнася до предложенията на господин Кънев, в Министерството на труда и социалната политика са постъпили различен тип предложения на работодателски, на синдикални и неправителствени организации, които засягат голяма част от тъй наречените регулаторни и регистрационни режими. Има и други предложения, извън този обхват. Те са свързани с промени в трудовото и осигурителното законодателство. Искам да уверя господин Кънев, че всички тези въпроси имат своето място в Комисията по труда и социалната политика, но само ако бъдат внесени по надлежния ред, а не в рамките на този законопроект, защото в противен случай излизаме от предметния обхват от направените предложения на първо четене. В нашата Конституция е казано, че законите се разглеждат на две четения, а тези предложения, които Вие прочетохте тук, от трибуната, не са намерили място на първо четене.
Иначе голяма част от тях са изключително спорни. Нарушават равновесието между правата на работниците и служителите, друга част са предмет на дискусии. Пак повтарям – всички тези предложения Министерството на труда и социалната политика ги е групирало на такива, които касаят трудовото законодателство, на такива, които касаят осигурителното законодателство, на други, които касаят условията на труд. Ние в диалогов режим в началото на бипартитно ниво между работодатели и синдикати, в рамките на комисиите към Националния съвет за тристранно сътрудничество, сме готови да разгледаме всички тези предложения. Макар Министерството на труда и социалната политика да е изразило своето становище по всички предложения, и то писмено, ние сме готови да подкрепим тези предложения, по които има достатъчно висока степен на съгласие. В противен случай изпадаме в ситуация, когато ще нарушим голяма част от конвенциите на Международната организация на труда, голяма част от препоръките на Европейската комисия, директиви, регламенти, които сме ратифицирали. Голяма част от конвенциите на Международната организация на труда ни правят като част от страните, които трябва да изпълняват тези препоръки.
А там, където има сериозни пропуски и разминавания с международното законодателство, по което България е страна, сме готови да преговаряме.
Пак повтарям, всичко това може да се случи в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, между работодатели и синдикати. В противен случай създаваме условия за нарушаване равновесието между труда и капитала.
Приключвам с това, че Министерството на труда и социалната политика е готово да съдейства на диалога между работодателите и синдикатите, между неправителствените организации, в това число всички предложения, които постъпят по надлежния ред в Комисията по труда и социалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Най-напред ще гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-68, внесен от Светлана Ангелова Найденова и група народни представители на 22 октомври 2013 г.
Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 81, против 72, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 354-01-99, внесен от Магдалена Ламбова Ташева и група народни представители на 19 декември 2013 г.
Законопроектът не е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 19, против 11, въздържали се 132.
Предложението не е прието.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 402-01-7, внесен от Министерския съвет на 21 януари 2014 г.
Законопроектът е подкрепен от водещата комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 88, против 17, въздържали се 55.
Законопроектът е приет.
Заповядайте за процедура, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Моля срокът между първо и второ четене да бъде удължен на 14 дни, поради изразени намерения да се внасят различни предложения по темите, които засягат Кодекса на труда. Нека имаме време да ги обсъдим всички парламентарни групи, както и да ги съгласуваме със синдикати, работодатели и министерства.
Моля за срок 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Народният представител Корнелия Нинова направи процедурно предложение за удължаване на срока за предложения на 14 дни.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 134, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Уважаеми дами и господа, почивка до 11,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля да заемете местата си – заседанието продължава.

Преминаваме към точка седма от програмата ни:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ.
Къде е госпожа Добрева, за да ни запознае с доклада?
Господин Атанасов, заповядайте да ни представите доклада на водещата комисия – Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК КИРЧО АТАНАСОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„На свое извънредно заседание, проведено на 19 януари 2014 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 302-01-53, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2013 г.
В заседанието на комисията взеха участие народните представители: Христо Монов – председател на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, проф. Румен Гечев – заместник-председател на Комисията по икономическата политика и туризъм, Жара Георгиева – член на Комисията по труда и социалната политика, Кирчо Атанасов, Иван Кръстев – заместник-министър на образованието и науката.
Законопроектът беше представен от Иван Кръстев – заместник-министър на образованието и науката.
Господин Кръстев подчерта, че изменението и допълнението на Закона за признаване на професионални квалификации произтича от факта на приемане на Република Хърватия за пълноправен член на Европейския съюз, считано от 1 юли 2013 г.
Със законопроекта се цели въвеждане в българското законодателство на направените промени с Директива 2013/25/ЕС и чл. 49 от Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации поради присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз.
Предложените изменения и допълнения уреждат въпроса за признаването на удостоверения за професионална квалификация и свидетелства за правоспособност на архитекти, издадени от националните компетентни органи на държавите, присъединили се към Европейския съюз след Република България.
След проведеното гласуване с резултати: 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, Комисията по образованието и науката предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 302-01-53, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз, господин Атанасов, и на комисията за стегнатия доклад.
Кой ще представи доклада на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове?
Заповядайте, уважаема госпожо Караджова, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 302-01-53, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2013 г.
На заседание, проведено на 15 януари 2014 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 302-01-53, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2013 г.
Целта на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации е да въведе в българското законодателство Директива 2013/25/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги поради присъединяването на Република Хърватия, както и цялостно да се уреди въпросът с въвеждането в Закона за признаване на професионални квалификации на датите на присъединяване на всички държави членки, присъединили се към Европейския съюз след Република България.
На първо място, законопроектът чрез изменения в чл. 72, ал. 1 от Закона за признаване на професионални квалификации урежда въпроса за признаването на удостоверения за професионална квалификация и свидетелства за правоспособност на архитекти, издадени от националните компетентни органи на държавите, присъединили се към Европейския съюз след Република България.
На второ място, законопроектът въвежда в българското законодателство направените с Директива 2013/25/ЕС на Съвета от 13 май 2013 г. за адаптиране на някои директиви в областта на правото на установяване и свободното предоставяне на услуги поради присъединяване на Република Хърватия промени в чл. 49 от Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации.
На основата на горното може да се направи изводът, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации хармонизира българското законодателство в тази област с европейското след приемането на Република Хърватия в Европейския съюз.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за признаване на професионални квалификации, № 302-01-53, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караджова.
Откривам разискванията.
От името на вносителя има ли желаещи да вземат участие в разискванията? Не виждам.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, час за гласуване на този законопроект – утре в 9,00 ч.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР.
Вносители – Емил Костадинов и група народни представители.
Водеща е Комисията по инвестиционно проектиране.
Господин Костадинов, Вие ли ще представите доклада? (Реплика от народния представител Емил Костадинов.) Господин Костадинов, какъв Ви е проблемът?
Няма да допускаме никой.
Моля Ви, които искате допускане до залата, да правите предложенията сутрин, за да се гласува.
Заповядайте, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87 от 28 ноември 2013г., внесен от Емил Костадинов и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 11 декември 2013 г., Комисията по инвестиционно проектиране обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на околната среда и водите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Агенция „Пътна инфраструктура”, както и представители на Камарата на строителите в България, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, Съюзът на архитектите в България.
Положителни становища по законопроекта са представили Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Асоциацията на геодезическите фирми, Камарата на инженерите по геодезия и Камарата на архитектите в България.
Законопроектът бе представен от Емил Костадинов, който изясни, че основната цел е да се усъвършенства нормативната уредба при усъвършенстване на дейностите по създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, облекчаване обслужването на физическите и юридическите лица с данни от кадастъра. Не на последно място целта е да се осигури защита срещу бюрократизирането на процеса и прилагането на корупционни практики.
Взети са под внимание и са доразвити текстове от неприети предходни законопроекти. Предлаганите промени са отражение на практическия опит при прилагането на закона. Законопроектът е обсъден на работни срещи с представители на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Камарата на инженерите по геодезия, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Асоциацията на геодезическите фирми, експерти в областта на кадастъра, на Министерството на правосъдието, на съдиите по вписванията и други.
Законопроектът предвижда отпадане на дискриминационната практика, относно националността на физическите и юридически лица, доставчици на услуги, свързани с кадастъра и имотния регистър, и изпълнение на Директива 2006/123/ЕО. Създава се възможност дейностите по кадастъра да бъдат изпълнявани и от физически лица, които са граждани на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Предвижда се правоспособното лице да бъде и физическо лице без да се изисква то да бъде регистрирано по Търговския закон.
Въвеждат се ред и условия за създаване, поддържане и одобряване на специализирани карти за устройствено планиране. Специализираните карти ще съдържат и информация за елементите на техническата инфраструктура и благоустройството, за водните площи и течения и др. в урбанизираните територии. Целта е да се постигне едновременното им изработване с кадастралната карта, което ще доведе до значителни икономии на финансови средства.
Предлагат се промени, които облекчават режима на създаване, одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Значително се съкращават сроковете и се намалява възможността от допустими грешки.
Цел на промените е и намаляване на бюрократичността и по-бързо обслужване на собствениците независимо от местонахождението на седалището на службите по геодезия, картография и кадастър. Определени са случаите, в които измененията се извършват без заповед, отпада изискването за издаване на акт за непълнота и грешки.
Създадена е възможност за безвъзмездно получаване на данни от Агенцията по геодезия картография и кадастър чрез информационната система. Регламентирани са принципи при оцифряване на действащите подробни устройствени планове.
С предлаганите промени са въведени и следните подобрения:
- обект на кадастъра да бъдат и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелен обект, както и самите самостоятелни обекти;
- попълване на кадастралните карти с данни за сервитути, право на преминаване, охранителни зони и др. ограничения;
- регламентация на случаите на безвъзмездно получаване на данни на ведомства и общини, необходими за изпълнение на правомощията им, определени със закон;
- създадената възможност нотариусите, използвайки информационната система на кадастъра, да получават официални документи чрез отдалечен достъп.
Значително са завишени санкциите при неизпълнение на задълженията по този закон главно от длъжностните лица. За синхронизиране на законопроекта с разпоредбите в други закони са предложени изменения и допълнения.
При представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър Емил Костадинов заяви, че предложените промени, отнасящи се до правоспособността, предвидени в Закона за геодезията и картографията, следва да отпаднат, тъй като са извън обхвата на законопроекта.
В хода на дискусията народните представители изразиха мнения и предложения между двете гласувания да бъдат прецизирани текстове с оглед яснота на някои от разпоредбите.
В резултат на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по инвестиционно проектиране с 9 гласа „за”, без „против” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Следва доклада от Вътрешната комисия.
Заповядайте, господин Мерджанов.
Докладите можете да ги представяте и в резюме.
ДОКЛАДЧИК АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Становището е кратко.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закон за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2014 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
Законопроектът бе представен от народния представител Емил Костадинов. Предложените изменения и допълнения целят усъвършенстване на нормативната уредба при осъществяване на дейностите по създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и облекчаване обслужването на физическите и юридическите лица с данни от кадастъра.
В резултат на проведените разисквания, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа „за”, без гласове „против” и със 7 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители на 28 ноември 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви за стегнатия доклад, господин Мерджанов.
Следва доклад на Комисията по европейските въпроси.
Искам да обърна внимание, че докладите могат да се представят и в резюме.
Заповядайте, уважаема госпожо Караджова.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове относно Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители на 28 ноември 2013 г.
Целта на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗИД на ЗКИР) е да се усъвършенства нормативната уредба при осъществяване на дейностите по създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и облекчаване на обслужването на физическите и юридическите лица с данни от кадастъра и защита срещу бюрократизирането на процеса и прилагането на корупционни практики.
От гледна точка на съответствието с европейското законодателство основна цел на законопроекта е прекратяването на дискриминационната практика, относно националността на физическите и юридическите лица, доставчици на услуги свързани с кадастъра и имотния регистър, която противоречи на разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.
С промените в чл. 16 и чл. 17 се създава възможност:
- дейностите по кадастъра да бъдат изпълнявани и от граждани на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна на Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
- правоспособното лице може да бъде и физическо лице без да се изисква то да бъде регистрирано като търговец по Търговския закон.
В резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 11 гласа „за” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители на 28 ноември 2013 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Караджова.
Господин Казак, заповядайте да представите доклада на Правната комисия.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, представям Ви
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители
На свое заседание, проведено на 29 януари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър № 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева – заместник-министър, и други гости.
Пред Комисията по правни въпроси бяха представени мотивите на законопроекта. Същият обхваща частта „Кадастър“ на Закона за кадастъра и имотния регистър, като цели подобряване обслужването на собственици на имоти, на участници в инвестиционния процес, както и на централната и местната власт. Подчертано бе, че направените изменения и допълнения са изготвени в сътрудничество с Агенцията по геодезия, картография и кадастър и отразяват опита й по прилагането на закона през последните години.
Заместник-министърът на правосъдието госпожа Сабрие Сапунджиева изрази положително становище за представения законопроект, като подчерта, че Министерството на правосъдието има коригиращи бележки във връзка с прецизирането на някои от текстовете, които ще бъдат представени между първо и второ четене.
В дискусията взеха участие инж. Мария Пирянкова, народните представители Емил Радев, Снежина Маджарова, Филип Попов и Екатерина Заякова.
В хода на дискусията бяха поставени въпроси във връзка с приложението на разпоредбите на чл. 54а и чл. 77 от законопроекта. Обърнато бе внимание на уведомяването на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс, хипотезите, при които измененията в Кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаването на заповед и процедурите за отстраняване на несъответствие. Народните представители се обединиха около становището, че законопроектът следва да бъде подкрепен, като е необходимо прецизиране на част от текстовете чрез предложение между първо и второ гласуване.
След проведената дискусия и обсъждане Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Страхилов Костадинов и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще помоля от Регионалната комисия да представят резюме на доклада, специално за регламентираните принципи при оцифряване на действащите подробни устройствени планове. Интересно как се регламентират принципи в закон, но от Регионалната комисия ще ни кажат.
Заповядайте, господин Дулев. Ще Ви помоля да представите доклада в резюме.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще Ви представя доклада на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители.
„На редовно заседание, проведено на 30 януари 2014 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители на 28 ноември 2013 г.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Мария Пирянкова – главен секретар на Агенцията по геодезия...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Дулев, моля Ви в резюме, докладът е раздаден и е изпратен на електронната поща!
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДУЛЕВ: В резюме: „Законопроектът бе представен от господин Емил Костадинов. Измененията и допълненията на закона обхващат само частта за кадастъра. Прекратява се досегашната дискриминационна практика относно националността на физически и юридически лица – доставчици на услуги, въвеждат се ред и условия за създаване, поддържане и одобряване на специализирани карти за устройствено планиране, регламентирани са принципите при оцифряване на действащите подробни устройствени планове, както и за оценка на точността при трасиране на място на елементи от тези планове. Обект на кадастъра ще бъдат съоръженията на техническата инфраструктура. Регламентирани са случаите на безвъзмездно получаване на данни за актуализиране на кадастралната карта и кадастралните регистри.
С цел подобряване административното обслужване, осъществявано от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, се създават възможности за обслужване на други населени места, освен предвидените досега в закона. За синхронизиране на законопроекта с разпоредби в други закони са предложени изменения и допълнения на Закона за геодезията и картографията, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за водите, Закона за културното наследство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В представените становища на Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на регионалното развитие и Националното сдружение на общините се изразява принципна подкрепа на законопроекта.
Направени бяха и предложения за допълнително прецизиране на отделни разпоредби, които да бъдат взети предвид от водещата комисия при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване с 9 гласа „за”, без „против” и 8 „въздържали се” Комисията по регионална политика и местно самоуправление предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 354-01-87, внесен от Емил Костадинов и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, бяха представени докладите на водещата и на спомагателните комисии.
Пристъпваме към становище на вносителя. Желае ли господин Костадинов или някой от групата? Не желае. Добре.
Откриваме разискванията по законопроекта.
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова, за изказване по законопроекта.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Костадинов! Като вносител на законопроекта Вие знаете моето становище. Имахме възможност да обсъдим позицията ни по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър по време на заседание на Комисията по регионална политика. Казах го и тогава, ще го кажа и сега, за да могат да го чуят всички колеги народни представители.
Безспорен факт е, че промени в Закона за кадастъра и имотния регистър са необходими, належащи и това е факт не само от последните шест месеца, но и от последната една година. Не можа да се случи и да се приемат тези промени в предишното Народно събрание и неслучайно това беше един от първите законопроекти, които аз и моите колеги внесохме на вниманието на Народното събрание още през лятото на миналата година през месец юли.
Законопроектът, който разглеждаме днес, ако направим аналогия със законопроекта, който беше предложен от нас през месец юли миналата година – държа да отбележа кога се случи това, и отхвърлен очаквано от Вас единствено и само с политически аргументи, разбира се, отново очаквано, през месец септември, и законопроектът днес са идентични в 90%, даже може би малко повече в текстовете. Очаквах да са идентични, но не чак толкова много.
Тогава казахте два ключови аргумента: трябва да дадем възможност на новото министерство – Министерството на инвестиционното проектиране, това му е една от основните задачи, да проведе политика и да каже каква му е позицията по законопроекта, да внесе нов законопроект за кадастъра или изменения – такива, каквито ще отговарят на политиката на новосформираното министерство. Както виждаме днес, Вие сте вносител шест месеца по-късно, очевидно министерството още не е разбрало с какво ще се занимава, каква ще му е политиката и какво точно иска или не иска да прави по отношение на кадастъра, а и може би няма капацитета и компетентността да го направи. Отговорите говорят сами за себе си.
Вторият Ваш аргумент беше, че има спорни текстове, които са толкова спорни и драматични и толкова много, че не могат да се изчистят между първо и второ четене, какъвто беше нашият апел и каквато беше нашата готовност – законопроектът да бъде приет на първо четене и да изчистим несъответствията между първо и второ четене. Тогава казахте, че е абсурд и е невъзможно, че трябва да се отхвърли, нова политика, много важни неща трябва да се вземат предвид и ние ще го направим – нашето министерство ще го направи!
Шест месеца по-късно законопроектът и мотивите са идентични, темите, които покриваме, са идентични. Единствената разлика е, че го внасяте Вие, а не опозицията и сега апелирате, че е много важно, много спешно, и за гражданите, и за бизнеса да бъде облекчен режимът, да бъде подобрено и усъвършенствано издаването на кадастрални карти и скици особено в отдалечените райони и всичко останало. Какво се промени? Нищо. И по спорните текстове – Вие не ги предлагате, защото казахте във Вашите мотиви, че има доста спорни текстове и предстои да се доуточняват – още едно поредно доказателство, както беше и с климата, така и с този законопроект, че действате единствено и само по политически причини и по теми, важни за бизнеса, към който и към гражданите обещахте облекчаване на административните режими, но всъщност ги утежнихте, защото с шест месеца забавихте приемането на този така важен и толкова изключително значим законопроект. Къде е министърът на инвестиционното проектиране днес в тази зала, когато обсъждаме законопроекта, който той трябваше да внесе, но не можа? Няма отговор на тези въпроси.
Знам какво ще кажете, чух Ви на Регионалната комисия, но отново увисва във въздуха, олеквате и доказвате неспособността и на новото министерство, и неспособността да говорим за политически консенсус, за теми, важни за българското общество и за българските граждани. Как очаквате да Ви подкрепим? Как очаквате да има разумен диалог, как очаквате да има работа в полза на гражданите? Няма как да се случи това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
За реплика има думата господин Костадинов. Има ли други желаещи за реплики? Не виждам.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Павлова, Законът за кадастъра и имотния регистър е строго специализирана материя и, разбира се, с тези промени, които сега се предлагат, не се прави революция. Вие за пореден път правите поредното си политическо изказване. Кажете: имате ли съдържателни възражения по внесените предложения за изменение и допълнение на закона?
Абсолютно несъстоятелно е твърдението Ви за пълна аналогия на това, което беше отхвърлено на първо четене през лятото на миналата година. Защо не отговорите: защо в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание при Ваше абсолютно мнозинство на два пъти не успяхте да приемете тези промени? Защото и в ГЕРБ очевидно се бяха намерили хора с професионална съвест, които Ви попречиха. Вие сами не можахте да приемете тези неща.
Да, аз съм заявил още през лятото на миналата година, при първото четене на Вашия законопроект, че има безспорни текстове, които са прилагани не само тогава, а години назад във времето. Не от една година е тази належаща необходимост от промяна в закона – от много години е. Има 22 текста от общо 200 текста, които са внасяни под една или друга форма през различни периоди. Всичко останало е много дълбоко, съдържателно доразвито и допълнено.
Вие под маската на някои безспорни текстове искате да вложите съвсем друга философия на закона. Сега са отпаднали дискриминационните текстове, които тогава бяхте предложили с промени в чл. 16 на § 8 на Вашия законопроект. Отпаднали са противоконституционните и дискриминационни текстове, които бяхте заложили в чл. 17, § 10 относно правоспособността. Предотвратихме намерението Ви да създадете възможности за приватизиране, за концесиониране, за монополизиране на дейностите по кадастъра. Това предотвратихме!
Кажете: имате ли съдържателни възражения по този законопроект, защото цялото съсловие го подкрепя и очаква? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Други желаещи за реплика? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Костадинов, това, което казвате го чухме вече няколко пъти, но пак казвам, като е толкова важно и спешно защо не приехте нашия законопроект през месец септември на първо четене? Да бяхме изменили спорните текстове. Говорейки за спорни текстове, от 200 текста 20 бяха спорни, които можехме да променим между първо и второ четене, останалите не бяха спорни. Вие и сега имате цели глави едно към едно с нашия законопроект, така че дълбоко, както казахте, преработване тук няма и не виждам.
Още един елемент, който трябва да отбележим. Виждам, че сте много съпричастен с темата, надявам се, че спазвате Закона за конфликт на интереси, защото знаем за Вашето участие в камарата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Павлова.
Лично обяснение от господин Костадинов. Почувствал се е засегнат, има право.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Госпожо Павлова, отново се говори политически по една материя, която е строго професионална.
Да, аз съм инженер от инвестиционното проектиране от повече от 30 години, както ми личи вероятно, и като такъв съм член, създател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, каквито към настоящия момент са около 12 хиляди колеги от цялата страна, така че намерете нещо друго, за което да си говорим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Заповядайте за изказване, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да не правя политическо изказване. Парламентът е мястото, където се говори най-много за политика, но ще говоря строго професионално по закона.
Първо, с настоящия законопроект при всякакви промени в кадастралните карти заинтересованите лица ще бъдат вече уведомявани по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а не по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс. Това трябва много добре да се обмисли, защото редът, който е в настоящия момент по ГПК, гарантира много по-добре, че наистина ще бъдат уведомени гражданите що се касае до промени, свързани с техните недвижими имоти. Тук не говорим за малки интереси, говорим за всичко, което е свързано с промяна, касаеща недвижим имот. Знаете, че е особено чувствителна тема за българските граждани и то спрямо физическите лица, защото за юридическите и сега по ГПК отиваха по седалището и ако ги няма там си понасяха последствията, но тук говорим за физическите лица. Трябва добре да преосмислим този ли ще е редът и ще тръгваме ли по АПК с цел да няма наистина злоупотреба с права и да няма едни промени, за които гражданинът да разбере след години, когато за продажба или нещо друго си изкара скица и тогава разбере, че имало някаква намеса в кадастъра, касаеща неговия имот и той не е успял да реагира в законоустановените срокове.
Нещо, което ме притеснява, е разпоредбата на чл. 54а, ал. 1, която гласи, че: „Съдилищата предоставят на Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота заверено копие от влязло в сила решение по чл. 43, ал. 3 и решение по чл. 54, ал. 2 в 14-дневен срок от влизането в сила”. Всичко това е добре.
Представете си едно решение за спор за собственост, което е минало трите инстанции и накрая Върховния касационен съд се е произнесъл с влязло в сила решение. Незабавно след като се произнесе Върховният касационен съд той автоматично изпраща делото на по-долния съд, откъдето е пристигнало. Обикновено, докато пристигне в по-долния съд, минават между седем и десет дни. Ако това е окръжният съд, той изпраща веднага това дело след още десет дни, говорим, докато стигне до районния съд, откъдето то на практика е тръгнало и е било инициирано и това е съдът по местонахождение на имота. Тук имаме между 20 дни и един месец, докато делото стигне в съответния районен съд или първоинстанционен съд и от там нататък не знаем кой е съдът, който трябва да уведоми агенцията – дали това е Върховният касационен съд, ако не е, това е първоинстанционният съд, който е по местонахождението на имота, а от там нататък делото ще стигне там с решението чак след един месец и ние автоматично сме нарушили тези срокове.
Не само това е проблемът. Това съдебно решение, ако примерно лицето, което е заинтересовано и което е собственик на имота, реши, че няма да го вписва в Службата по вписванията поради някакви причини, това решение ще бъде отразено в кадастъра, но няма да е произвело действия спрямо трети лица, защото няма да е било вписано в Службата по вписванията.
Аз смятам, че тук не съдът трябва да праща това решение, а трябва да има гаранция, че това решение, след като е вписано в съответната Служба по вписванията, чак тогава ще стигне в Агенцията по кадастъра. Разберете, докато не се впише надлежно в Службата по вписванията, това решение спрямо трети лица не произвежда действие на практика. То е задължително между страните, но не и за всички заинтересовани, които са наоколо.
Също така примерно, ако се касае за съдебно решение, което е по предварителен договор, там има примерно условие, че трябва в даден срок да се плати цената. Ако не се плати цената, естествено няма да се прехвърли и собствеността и така нататък. Има, така или иначе, нюанси. Тук е по-добре да го изпраща Службата по вписванията на Агенцията по кадастъра, а не съдът.
Следващото нещо, което ме притеснява – в чл. 77 се създава нова ал. 3, в която се казва, че при вписване на възбрана към молбата за вписвания се прилага и справка по чл. 56, ал. 4. Всичко е добре, но представете си, че даден документ за собственост не е отразен. Когато се изкара тази справка, се виждат данни, различни от документа за собственост, защото някой е бил недобросъвестен и не ги е отразил и в един момент ние на практика ще направим невъзможно вписване на възбраните в Службата по вписванията. Службата по вписванията в един момент, в който дадем определението на съда – описан имот по даден начин и има разминаване със справката от Агенцията по кадастъра, автоматично Службата по вписванията ще откаже такова вписване на възбрана. Друг е въпросът как кредиторите ще се снабдяват с тази справка. Знаете, че това е едностранно производство. Целта тук е длъжникът да не разбере за налаганите обезпечения, защото в момента, в който той разбере, оттам-нататък естествено, че ще се разпореди с това обезпечение в рамките на няколко дена. Така че това също ще доведе до невъзможността да се вписват възбрани. Най-вече съдът ще постановява примерно обезпечителната мярка възбрана – било то примерно по бъдещ иск, и така нататък, но на практика няма да може да се изпълни това определение, защото ще има разлика в справката с кадастъра.
Следващото. Да, похвално е, че се дава отдалечен достъп на нотариусите. Мисля, че това многократно ще намали имотните измами. Друго е нотариусът сам да изкара тази справка, да види какво е актуалното съдържание в кадастъра. Знаете, че когато има имотна измама, се фалшифицира било то самият документ за собственост, а също се фалшифицират и скиците, и така нататък.
Но дайте отдалечения достъп и на съдебните изпълнители. Защо? Съдебният изпълнител, когато продаде имота – предмет на изпълнението, той го описва така, както му е предоставен по документ за собственост. Обикновено няма въобще кадастрални данни. Оттам-нататък трето добросъвестно лице купува имота, плаща изцяло цената, едва тогава си взема постановлението за възлагане и отива да си го вписва в Службата по вписванията. В следващия момент обаче, когато тръгне да изкарва скица, се вижда, че има разлика и Службата по вписванията отказва да впише това постановление за възлагане. На практика процедурата става много сложа за този, който е бил изцяло изряден – третото лице купувач, платил си е цената и оттам-нататък трябва да събаря публичната продан, възлагането и така нататък.
Всичко това може да бъде преодоляно много добре, когато в самата процедура по продажба на този недвижим имот съдебният изпълнител е имал достъп до кадастралната карта и пуска имота, както е отразен в кадастъра.
Дайте възможност и на съдебните изпълнители с оглед защитата на интересите на третите добросъвестни лица да могат и те по същия начин, както и нотариусите, да имат достъп до кадастъра, а не да се оправдават, че не са имали актуална скица от кадастъра и затова са пуснали имота по този начин да се продава и накрая страдат третите лица купувачи. Това са забележките ми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
Желае ли някой да репликира господин Радев?
Заповядайте, уважаеми господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин Радев, аз практически съм тук, за да Ви благодаря за концептуалната подкрепа, която съзирам във Вашите думи по законопроекта, който сме внесли. Разбира се, ние имаме и ще имаме работа между първо и второ четене.
Бих искал само да коментирам разсъжденията Ви по новата ал. 3 на чл. 77, за да стане ясно на колегите за какво става дума. Тук става дума за намаляване броят на документите, които се изискват при налагане на възбрана, като отпада изискването за представяне на скица за имот. Достатъчно е при налагане на възбрани имотът да е описан с идентификатор от кадастралната карта. По този начин няма да има забавяне при налагане на възбрана, свързано с изчакване за снабдяването със скица за имота, още повече в случаите, в които възбраняваният имот не е отразен в кадастралната карта и за издаване на скица е необходимо преди това да протече процедурата по изменение на кадастралната карта. Това неминуемо води до удължаване на процедурата по налагане на възбраната. Затова сме предложили този текст на ал. 3 – нов текст, в чл. 77. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Господин Радев, желаете ли дуплика?
Заповядайте!
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Да, така е, но дайте наистина да облекчим съвсем и да кажем само, че в искането за вписване на възбраната ще бъде вписан идентификаторът без да се предоставят допълнително какви ли не документи. Пак казвам, това е документ от едно лице, което не е собственик на имота и обикновено няма никакво касателство с него. Ако искаме да облекчим административната тежест, това би било най-добре.
В този ред на мисли, като говорим, този законопроект трябва да реши един друг огромен проблем и аз смятам, че ще го предложим между първо и второ четене, а именно за грешките в кадастралната карта, които са допуснати при изготвянето й. В момента знаете, че има неотразени цели жилищни блокове и така нататък, множество са грешките. В момента един собственик, на който примерно апартаментът му въобще не е отразен, трябва да отиде да плати на вещо лице да се изготвят нужните документи и чак тогава да отиде в кадастъра. Това означава разходи минимум 400, 500, 600 лв. и нагоре за гражданина, който по никакъв начин не е виновен. Така че, дайте да решим този въпрос (реплика от народния представител Емил Костадинов) и това да става за сметка на агенцията или на този, който е изготвил тази невярна кадастрална карта. Огромен е броят на българските граждани, които страдат от този проблем, обикновено те наистина нямат нужните средства, а и по никакъв начин не са виновни за тези грешки и непълноти. Благодаря Ви. (Реплика на народния представител Емил Костадинов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Да видим от другите групи иска ли някой да се изказва? Няма.
Заповядайте, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, господин Костадинов и група вносители на законопроекта! Аз лично искрено се радвам, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър днес е на нашето внимание – един от основните закони в инвестиционната сфера, който се нуждаеше от коренна промяна, от кардинални изменения, тъй като все пак икономическите условия в страната през последните десетина години, след 2001 г., се измениха значително. В тази връзка адмирирам, че най-сетне му дойде редът да го гледаме на първо четене, макар че преди няколко месеца подобен законопроект, да не казвам и да не преповтарям колежката Павлова – на 90% съвпадащ, по-скоро като идея в смислово отношение и като логика на законопроекта и отделно като текстове, тъй като Вие добре сте си свършили редакторската работа по него, беше на нашето внимание.
Когато разглеждахме законопроекта, внесен юли месец от група народни представители от политическа партия ГЕРБ – на първо четене на 19 септември, аз казах, че ще бъда може би лош пророк, не исках да бъда, но ще бъда лош пророк. Така и стана. Тогава споменах, че на 80% текстовете се припокриват в предложения законопроект и казахте, че ще бъде предложен от Министерския съвет, респективно изготвен от новото Министерство по инвестиционното проектиране, а виждаме, че тук Вие сте вносители – група народни представители от Коалиция за България, и наистина не 80%, а поне 90%, пак казвам, от текстовете се препокриват смислово и законът е запазил своята логика.
Щастлив съм от факта, че сте оценили експертната оценка от работата на Вашите колеги от Политическа Партия ГЕРБ, но не мога да си отговаря на един много важен въпрос: текстове, които преди три месеца Вие доста словоохотливо наричахте „лобистки”, „облекчаващи, създаващи монополите”, сега отново намираме в предлагания от Вас законопроект. Същите тези текстове са в основата на предложението, което сте внесли.
Не искам да квалифицирам на какво се дължи, на къса памет, не съм и медицинско лице, за да давам диагнози, но колеги, според мен това е чиста форма на плагиатство. Не Ви стигна Законът за ограничаване на изменението на климата, в момента подхождате по същия начин към Закона за доброволчеството, а подхождате така и със Закона за кадастъра и имотния регистър – с чужда пита помен правите. В реномираните висши учебни заведения, в училищата например за плагиатство изключват, и то изключват позорно. В по-демократичните държави например за плагиатство ... (Реплики от ДПС.) Моля Ви се, без подвиквания!
... за плагиатство подават оставка. Ето например в Унгария президентът си подаде оставка заради плагиатство, а в Германия – двама министри – просветният министър и министърът на отбраната. Морално малко се засрамете от това, което сте направили! (Оживление, ръкопляскания в ГЕРБ.)
Ще мина по същество. Искам да попитам, а и колежката Лили Павлова зададе въпроса: къде е министърът, експертният министър от най-експертния кабинет, министър, който Вие назначихте и искахте да уплътните дейността в това министерство именно с изготвяне на коренно нов, кардинално нов – това са Ваши думи, Закон за кадастъра и имотния регистър. Къде е министърът?!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Търси си министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Чест му прави на министър Адемов, че беше тук преди няколко часа, когато обсъждахме Кодекса на труда. Министър Данов отново е незнайно къде.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Търси си министерството.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, сигурно си търси помощите. Може би да?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не влизайте в диалог.
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Пак казвам: искам да поговоря малко по същество.
Това беше реплика от господин Костадинов към колежката Павлова.
Един от основните Ваши мотиви за отхвърляне на предложението за закон, което коментирах преди малко, а именно внесеното от група народни представители от Политическа партия ГЕРБ, беше, ще цитирам дословно господин Костадинов по стенограмата от заседанието на 19 септември: „Прави впечатление отсъствието на каквито и да е предложения за необходими и важни промени, водещи до подобряване на взаимодействието между Агенцията по вписванията и имотния регистър и Агенцията по геодезия, картография и кадастър, а е засегнатата в първата част на закона, а именно – в частта за кадастъра”. Ами, извинявайте, но сега ми прави впечатление абсолютно същото. Вие сте засегнали единствено с едно малко изключение, съществуващо в нашия законопроект, частта за кадастъра и Кадастралния регистър. Говорите за програмата, записана в момента, за взаимодействие между двете агенции, правите стилистични, редакционни промени в съществуващите текстове, но нищо, което Вие сте нарекли, като „необходими и важно като промяна”. Как така едни текстове преди няколко месеца бяха твърде недостатъчни, а в момента са повече от приемливи?! Само питам, но не мога да си дам логично обяснение.
Друг мотив, с който отхвърлихте предното предложение, предишния законопроект, който, пак казвам, е почти един и същ с този, който днес е на нашето внимание, и отново ще прочета дословно стенограмата от 19 септември: „Създава се нова ал. 2 към чл. 13 – това е § 6 от законопроекта, т. 2, дава възможност, както беше споменато, изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, кадастър и картография да възлага на службите по геодезия, картография и кадастър да извършват дейности извън своя териториален район на действие”. Продължавам с цитата: „Службите за геодезия, кадастър и картография са с териториално определени функции и носят отговорност за съхраняваната и поддържана информация. При работа на повече от една териториална служба отговорността по съхраняване, поддържане и предоставяне на тази информация няма да бъде строго разграничена”. Това е Вашият мотив. Разбирам го, тогава го приех, но какво виждаме в сегашното предложение, което Вие внасяте? Текстове, които припокриват нашите и отново ни водят в хипотезата, която тогава Вие отхвърлихте.
Цитирам Вашия текст: „Службите по геодезия, картография и кадастър извършват административно обслужване извън определените им райони по график, определен от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър”. Сравнявам с нашия текст: „Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър със заповед може да възложи на служба по геодезия, картография и кадастър да извършва дейности по ал. 1 – тоест цялата дейност, включително административното обслужване, и извън нейния район на действие”. Следователно като логика и характер припокривате напълно нашето предложение. Това беше един от основните Ви мотиви да отхвърлите законопроекта през месец септември. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Виждам, че е кипяла доста усилена редакторска работа през изминалите три-четири месеца. Не знам дали Ваша, дали на колегите от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, или на колегите от Министерството на инвестиционното проектиране. Вие обаче като опитен народен представител много добре си давате сметка, че това може да стане между първо и второ четене. Не да политизираме по толкова груб начин процеса – единствено и само защото законопроектът е вкаран от народни представители от ГЕРБ, да бъде отхвърлен с толкова лека ръка.
И тогава дори в комисия и в пленарната зала ние споменахме, че някои от текстовете – не ги наричам спорни, по-скоро по тях не намерихме консенсус и с браншови организации, и с Вас, но бяхме готови да дебатираме отново, дори между първо и второ четене да оттеглим част от тях, а защо не и всички, ако ни убедите, че сте прав.
Вие забавихте процеса минимум с пет месеца с доста нездравото и може би – не знам, може би продиктувано от политически мотив решение, което взехте през месец септември.
Искам да спомена още нещо по същество – относно правоспособността, тоест кога един инженер по геодезия има правоспособност да практикува своята професия. Ето господин Милчев, като инженер, иска да чуе какво ще кажа.
Убеден съм, Вие без да познавате практиката, закона и нашите промени, твърдяхте преди няколко месеца, че вменяваме задължително на инженерите по геодезия да членуват в две камари. Видно е от доклада, че „ние вменяваме”. Ето, пак повтарям, Вие не познавате закона – „ние вменяваме”. Да членуват в две камари: Камара на инженерите по геодезия – призната браншова организация, и Камарата на инженерите по инвестиционното проектиране. Точно обратното бе, колеги! Прочетете закона! В момента те са задължени, за да практикуват и да имат правоспособност, да членуват в двете камари, което за мен е крайно несправедливо. Има призната браншова организация – Камарата на инженерите по геодезия. Нека те свободно да избират в коя от двете да членуват, а не, както в момента – членуват и в двете.
Става въпрос за пари. Ако Вие бяхте нанесли промяна в сега действащия законопроект в стила на нашите идеи, щяхте да лишите Камарата на инженерите по инвестиционно проектиране от сериозен финансов ресурс. Може би тук е конфликтът, за който госпожа Павлова говори. Не се смейте, господин Костадинов, тук е една от критиките, които дори инженерите по геодезия и тяхната камарата критикуват законопроекта, който предлагате. Подкрепят го по същество, но тук е една от техните критики и тя е именно, защото не обръщате внимание на този изключително важен въпрос. Защо – оставям съответно Вие и Вашите колеги да си отговорите на въпроса.
Нещо отново по същество – общините. Вие не вменявате задължение, както се изказахте на комисия, давате им правото сами да финансират изработването на кадастрална карта. В момента им давате право да нарушават всички действащи финансови норми – Закона за публичните финанси, Закона за общинските бюджети. Защо? Веднага ще Ви отговоря защо. Вие запазвате един наш текст, изконен текст във всички държави с развит кадастър – че кадастърът и данните от кадастъра и Имотния регистър са собственост на държавата. Следователно как общината със собствените средства и приходи ще финансира нещо, което не е нейна собственост?! Отговорете ми на въпроса. Вие сте бивш кандидат за кмет в Благоевград, естествено, неуспешен и най-малкото би трябвало да познавате тези процеси. (Смях, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ще завърша отново с един цитат от Вас от последното заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. „Според мен който е заинтересован тази дейност да работи – цитирам дословно – който е заинтересован потребителите на услуги, а това са всички граждани и българският бизнес да получават по-ускорена услуга, би подкрепил този законопроект и няма никакво основание той да не бъде подкрепен, но това очевидно е въпрос и на политически съображения”. Една псевдозагриженост, една политическа демагогия. Къде беше тази Ваша загриженост преди три месеца, когато отхвърлихте толкова лесно и с лека ръка законопроекта, който беше предложени и припокриваше в основната си част предложенията, които виждаме днес?
Наистина, да не квалифицирам, но една жалка имитация на нормотворческа дейност. (Оживление, смях в ГЕРБ.) Пак казвам: за съжаление, тя не дойде от Министерския съвет. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.) И отново си задавам въпроса: какво прави Министерството на инвестиционното проектиране?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо!
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Може би нищо!
Благодаря Ви. Спирам дотук. (Единични реплики от КБ.)
Все пак – изключително важен законопроект. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нанков.
Преди да дам думата за реплики, ще си позволя да Ви кажа, понеже изтръгнахте ръкопляскания и радост по една дълбоко невярна теза, господин Нанков, че не е възможно да има плагиат при проектите за нормативни актове. Това е изрично уредено в Закона за авторското и сродните му права. Иначе в политическия смисъл можете да говорите, каквото решите, но да знаят народните представители: няма защита на авторски права при проектите за нормативни актове – не само на законите, но и при подзаконовите актове. По цял свят реципират, вземат помежду си.
Желае ли някой да репликира господин Нанков?
Господин Стойков, заповядайте – първа реплика.
ЙОРДАН СТОЙКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Темата без съмнение е важна, това го казаха всички, но ние рискуваме да се впуснем в едни безплодни спорове, в рамките на които повтаряме една и съща теза по няколко пъти.
Защо има голям процент съвпадение или общи тези между отхвърления през месец септември законопроект, внесен от колегите от Партия ГЕРБ, и предложения от Емил Костадинов и група народни представители? Защото не може да се измисли нова материя. Нека да си дадем още един път отговор на въпроса: какво не достигна в Четиридесет и първото Народно събрание този законопроект, който беше представен през месец юли и отхвърлен на първо четене на 13 септември, да мине при мнозинството на ГЕРБ в Четиридесет и първото Народно събрание?
Нека да си отговорим на въпроса какво страшно има, ако във внесения от господин Костадинов и група народни представители проект за ЗИД между първо и второ четене бъдат направени промени? Няма нищо. Нека да си спомним, че в законопроекта, който отхвърлихме през месец септември, се предвиждаше да бъде концесионирана дейността по кадастъра, по подготовката, по изработването на плановете и поддържането на регистъра. Тази приватизация беше неприемлива за голяма част от колегията и неслучайно браншовите организации дадоха отрицателно становище по внесения от колегите от Партия ГЕРБ законопроект.
Защо не Министерският съвет, а група народни представители внасят законопроекта? За да се пести време. Нали всички казвате, че трябва да пестим време. И когато става дума, че сте съгласни и претендирате за авторство върху 80% от текстовете, просто мисля, че ще Ви бъде лесно да ги потвърдите.
А когато става дума за плагиатство и за олекване, няма да кажа нищо за плагиатството, тъй като след председателя не се говори, но за олекването ще кажа, че в личен план не винаги да олекнеш е лошо, особено когато имаш наднормени килограми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стойков.
Пак казвам, обръщам Ви внимание за авторството – няма авторство върху проектите за нормативни актове. Няма. Хубаво е, че дискутирате и исторически правно колко законопроекта в предишното и в това Събрание са отхвърлени.
Други желаещи за реплика? Няма.
Дуплика, господин Нанков, ако желаете?
Заповядайте, уважаеми господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стойков! Неслучайно споменах, пак казвам, че Вие цитирахте Вас цитирах и Вие споменахте преди няколко месеца, че една от основните задачи на Министерството на инвестиционното проектиране е да изготви коренно нов Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Това е една от неговите основни задачи. Ще видим дали до края на Вашето управление това министерство ще изготви коренно нов Закон за кадастъра и имотния регистър. Тъй като, пак казвам, не знам кой е готвил сегашния законопроект, по-скоро кой го е редактирал, аз знам кой го е готвил, тъй като той не е Ваш, не знам доколко отношението на Министерството на инвестиционното проектиране е изразено към него. Това е, благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нанков.
Заповядайте за изказване.
ХРИСТО КАЛОЯНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моят въпрос е към вносителите и той касае § 4 – чл. 9, ал. 1, където е вписан следният текст: „Финансирането на дейностите по създаването, поддържането и съхраняването на кадастъра се осъществява чрез трансфера от бюджета на Министерството на инвестиционното проектиране, със средства на общините, с такси по този закон, с други приходи, както и със средства по национални програми” и така нататък.
Въпросът ми е следният: защо трябва да товарим финансово общините, след като те няма да получават нито процент от таксите по извършваните услуги?
И другият ми въпрос е в § 5, чл. 10, ал. 3, който гласи: „За извършване на административното обслужване службите по ГКК, създават структурни подразделения в седалищата на районните съдилища и в други населени места”. Ясно ми е, че след като влезе в сила този закон, те трябва да приведат в действие това нещо. Но мисля, че трябва да се обвърже с някакъв срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Калоянов.
Желае ли някой да репликира господин Калоянов? Няма желаещи.
Желаещи за други изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да започнем изказването си по същество бих искал, може би за пореден път да уточня, че този законопроект се ползваше с подкрепата на цялото професионално съсловие, на всички съюзи и камари, които имат експертна ориентация към проблематиката без изключение, каквато подкрепа към други законопроекти в предишни периоди съсловието не даваше.
Проектът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър е разработен от широка работна група, координирана само при мен, в която участваха представители постоянно, четиримесечна работа на Агенцията по геодезия, кадастър и картография, Камарата на инженерите по геодезия, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Асоциацията на геодезическите фирми, Съюза на архитектите в България, Камарата на архитектите в България, представители и експерти на Министерство на правосъдието, на съдии по вписвания в различни етапи и така нататък. Това е трудът от този широк експертен състав, който е представен сега пред нас.
Основна цел при разработването на проекта бе да се отрази практическият опит по прилагането на закона, да се отстранят констатираните празноти, които възпрепятстват дейността, свързана със създаване, одобряване и поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри, да се облекчи обслужването на гражданите и фирмите с данни от кадастъра и да се осигури защита срещу бюрократизирането на процеса и прилагането на корупционни практики.
Вън от съмнение това не е и няма да бъде последната промяна в този закон. Вън от съмнение Законът за кадастъра и имотния регистър се нуждае от други съдържателни изменения. Съгласен съм с част от аргументите на колегите. Да, в момента няма необходимата степен на подкрепа, ако щете и експертна готовност да бъдат извършени някои наложителни промени, свързани с имотния регистър. Но това е предстоящо.
Какво сме направили с този законопроект? Въведохме нова регламентация на изискванията за правоспособност, които да отговарят на разпоредбите на Директива 2006/23/ЕО и които дават възможност дейностите по кадастъра да бъдат изпълнявани и от граждани на държави – членки на Европейския съюз, на друга държава, страна по споразумението за европейското икономическо пространство или на конфедерация Швейцария. До този момент, колеги, не е отговорено на запитването от 2012 г. и от месец февруари 2013 г. на Генерална дирекция „Вътрешен ред и търговия” към Европейския съюз, които считат националното ни законодателство по Закона за кадастъра и имотния регистър за дискриминационно. За да се избегнат санкциите в Плана за действие на Министерския съвет, е предвидена мярка за нотифициране на действащите в тази област директиви.
Считаме, че с този законопроект, в случай че бъде приет, разбира се, можем да считаме, че сме изпълнили задължението си и санкциите ще бъдат избегнати.
Въвежда се правоспособност на физическо лице, без да се изисква да бъде регистрирано по Търговския закон. Бяхме на път да изгоним това съсловие – да търси препитание и професионална реализация извън страната.
Особено внимание се обръща на разработването на специализираните карти за устройствено планиране. Процесът на изготвянето им е в напреднала фаза, но практиката подсказва, че те трябва да съдържат информация за елементите на техническата инфраструктура и благоустройството, които имат особено значение, като например водни площи и течения, и по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Едновременното им нанасяне в кадастралната карта ще допринесе до значителни икономии на труд и финансови средства, освен време.
Кадастралните данни за недвижими имоти ще бъдат допълнени с данни за сервитути, право на преминаване, охранителни зони и ведомствата, юридическите лица, които ги създават, ще бъдат задължени да ги предоставят на агенцията за целите на кадастъра.
Значително са съкратени сроковете за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри, както и сме облекчили режима на приемане и одобряване.
Особено важен пример в законопроекта е съкращаването на бюрократичните процедури при поддържане на актуалното състояние на кадастъра. Значително са подобрени текстовете в Глава шеста, регламентиращи поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние.
Подробно са изписани случаите, в които измененията ще се извършват без издаване на заповед, изчерпателно. Със заповед ще се изменят кадастралната карта и кадастралните регистри единствено при наличие на непълнота или грешка, като с цел ускоряване на процедурата е отпаднало изискването за издаване на акт за непълнота и грешки. Това ще допринесе несъмнено за по-бързото обслужване на гражданите и фирмите, без да се отрази на качеството на услугата.
Създадени са норми за подобряване на административното обслужване на гражданите и фирмите. Официални документи ще могат да се получават във всяка точка от територията на страната, независимо от седалището на недвижимия имот. Услуги от кадастъра ще могат да се получават безплатно чрез интернет.
С особена важност е създадената правна възможност на нотариусите да получават официални документи чрез отдалечен достъп. Това ще облекчи гражданите и фирмите, определено ще даде тласък на гражданския оборот.
Данните от агенцията за точките от геодезическата основа и кадастралната карта и кадастралните регистри ще могат да се получават безвъзмездно чрез информационната система.
Регламентирани са случаите на безвъзмездно получаване на данни за актуализиране на кадастралната карта и кадастралните регистри, като сме предвидили безвъзмездно предоставяне на данни на държавни структури, общини, необходими при изпълнение на правомощията им по закон.
Въведени са нови принципи при оцифряване на действащите подробни устройствени планове, което ще облекчи допълнително процедурите и ще защити правото на собствениците, както и ще ограничи споровете, които се водят в съда.
С този законопроект сме дали правна възможност при изчерпване на предвидените в бюджета средства и при наличие на инвестиционен интерес общините да имат инициатива за финансиране на изработването на кадастрална карта и кадастрални регистри.
Аз съм съгласен с разсъжденията на господин Радев. Може би тук има правен проблем, който трябва да решим между първо и второ четене, но това е опция, защото не можем да си въобразяваме, че в рамките на година-две ще изпълним всичките задачи, свързани с покриване на територията с кадастрална карта, когато наследяваме четири години нулево финансиране по този въпрос. И когато определени общини притежават капацитет, жизнеспособни са, но по определени причини техните проекти не влизат в приоритетите на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е добре да бъде предоставена такава възможност – когато разполагат със средства и когато това е основание да отприщят инвестиционното проектиране, подробното проектиране, това да не бъде спирано – инвестиционната активност да не бъде спирана.
Значително сме завишили санкциите при неизпълнение от длъжностни лица на разпоредбите на закона. Тези норми ще имат и превантивен ефект – става дума само за длъжностни лица, спрямо практиките на измами и недобросъвестно изпълнение на задълженията.
Законопроектът безспорно е крачка към усъвършенстване и облекчаване на процедурите по поддържане, актуализиране и създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и мост към усъвършенстване на нормативната регламентация на имотния регистър, пряко свързан с кадастъра.
Включени са и предложения, свързани само с кадастъра, без да са третирани принципите по създаване и по поддържане на имотния регистър.
Някои от другите по-съществени изменения, които предлагаме с този законопроект:
За първи път се предлага изработването на специализирани карти за устройствено планиране. Специализираните карти ще съдържат информация за елементите на благоустрояването, видимите елементи на техническата инфраструктура, водни площи и течения, спортни съоръжения и други в урбанизираните територии. Надграждането на кадастралната карта с данни от специализираните карти за устройствено планиране значително ще подпомогне изработването на подробните устройствени планове и конкретните работни планове, а възможността за едновременното им изработване с кадастралната карта води до икономии и на време, и на финансови средства. Първо.
Второ, правоспособно лице по кадастър, съответно по геодезия и по картография може да бъде и физическо лице, без да се изисква то да бъде регистрирано по Търговския закон, както казах. Във връзка с въведеното изискване устройствените планове да бъдат изработвани и в цифров вид – чл. 116а от Закона за устройството на територията, са регламентирани принципи при оцифряване на действащите подробни устройствени планове, както и за оценка на точността при трасиране на място на елементи от тези планове.
Наличието на такива принципи ще подпомогне практиката при оцифряване на действащите устройствени планове, както и ще ограничи значително воденето на спорове в съда. Тези, които са се досягали до тази проблематика, знаят, че част от действащите планове и по земеразделяне, и в горите, са изготвяни за други цели, с други инструменти, с друга техника и при оцифряването много често се получават сериозни отклонения. С предложените изменения в много голяма степен преодоляваме този процес.
Разбира се, не бих искал да пропусна, че сме осигурили постоянен и безплатен достъп до данните за точките от геодезическата основа на кадастралната карта и кадастралните регистри, което ще подпомогне потребителите им, включително и по време на геодезическите измервания на терен.
Като цяло законопроектът включва и редица нововъдения, принципи и съществени подобрения, част от които в различна степен са коментирани в предишните години в различни законопроекти.
В кадастъра ще се съдържа информация за зоните на ограничение върху поземлените имоти – това го коментирах. Официални документи, скици, схеми, удостоверения или извлечения от кадастралната карта и кадастралните регистри ще могат да бъдат заявявани и получавани от гражданите във всяка една точка на страната, независимо от местонахождението на недвижимия имот.
Услугите от кадастъра от съответните служби могат да бъдат заявявани и получавани и по електронен път. Осигурена е възможност и за безплатно разглеждане и търсене на обекти на кадастъра чрез интернет.
С цел подобряване на административното обслужване, осигурявано от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е създадена и тази възможност – някои от колегите, които я коментираха, зададоха въпроси, за откриване на изнесени работни места в други населени места, освен досега предвидените по закона седалища на районните съдилища. Какво бихме могли да имаме против това? Приближаваме услугата максимално до гражданите! Това е въпрос и на капацитет, разбира се. Не може да стане с вълшебна пръчица, но е великолепно заявено и важно намерение.
Регламентирали сме случаите за безвъзмездното предоставяне на кадастрални данни на ведомствата и на общините, необходими им при изпълнение на техните правомощия, определени със закон.
Разписан е проблем – това е много важно, който е възниквал, детайлно, изчерпателно: съставът на комисията и редът за приемане на специализираните карти и регистри, създавани от ведомства, общини и юридически лица, което предпоставя възможността всяка от заинтересованите страни да защити своя интерес.
Създадена е и норма, която дава възможност на нотариусите, използвайки достъпа до информационната система на кадастъра, да получават официални удостоверителни документи. Това е в най-общи линии законопроектът.
В цялото професионално съсловие няма съдържателни възражения. Това не е революционна промяна в Закона за кадастъра и имотния регистър, но това е необходима, належаща промяна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Има ли реплики, уважаеми колеги? Няма.
Други изказвания по законопроекта?
Заповядайте, господин Милчев.
КАЛИН МИЛЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Искам да Ви обърна внимание върху някои характерни изменения, които се предлагат с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър. Според мен те подобряват дейността на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, конкретизират и в детайли дефинират отговорностите на агенцията като институция, която се занимава с поддръжката на кадастралната карта и имотния регистър. Това от своя страна ще подобри качеството на услугите, които Агенцията по геодезия, картография и кадастър предоставя на физическите и юридическите лица.
Като потвърждение на това още в чл. 2, ал. 2 се появява нова т. 4, която позволява в кадастъра да бъдат вписани зони на ограничения върху поземлените имоти. С това изменение се цели допълване на кадастралните данни за недвижимите имоти и данни за сервитутите, правото на преминаване, охранителни зони и други ограничения, които допринасят за по-пълно отразяване на собствеността. Постига се също така синхронизиране между Закона за кадастъра и имотния регистър със Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за водите, Закона за горите и други.
Ще се даде възможност за отразяване в кадастралната карта и на санитарно-охранителните зони на водоизточниците, както и сервитутите на елементите на техническата инфраструктура.
Със закона се предвижда безвъзмезден обмен на данни с информационните системи на Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици, БУЛСТАТ, ЕСГРАОН, като в чл. 7, ал. 2 вече се добавя Търговският регистър, Регистърът на държавната и общинската собственост, включително и Имотният регистър. С това се цели намаляване на разходите на ведомствата и общините за получаване на кадастрална информация и по-пълното събиране и акумулиране на същата.
В чл. 8 в нарочен текст се регламентира, че данните в кадастъра и имотния регистър са собственост на държавата. Така се препятства всяка възможност за тълкуване дали данните не са собственост на лицата, които са създали и изработили кадастралната карта или са нейни възложители.
Пояснява се също така, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър получава кадастралните данни безвъзмездно от възложителите, тъй като тези данни служат за една от най-важните нейни дейности за създаване на кадастрална карта, поддържане на кадастралните регистри, тяхното актуално състояние.
С настоящото изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър се вменяват допълнителни отговорности на агенцията, а именно да води регистър на специализираните карти и регистри и да съставя баланс на територията.
С това изменение се дава възможност на всяко лице, което иска да ползва данни от специализираните карти и регистри, да може да извърши справка на едно място, а именно в Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за това дали има създадени специализирани карти, техният вид, кой орган ги е създал и къде се съхраняват.
Със закона – в чл. 27, се цели преодоляване на празното пространство в правото при определяне на адресите. Към момента няма нормативен акт, който да определя реда и условията при определяне на адрес на поземлени имоти, както и компетентният орган, който ги определя. Съществуват нормативни разпоредби, разбира се, относно административните адреси на лицата, но не и относно адресирането на поземлените имоти.
С настоящото изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър се увеличава обемът на данните, които се съдържат в кадастралния регистър на недвижимите имоти, а именно – съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект.
Регламентира се също така на законово ниво създаване на кадастрална карта и регистри за линейните обекти, което ще позволи нормалното осъществяване на проектни и предпроектни проучвания за реализиране на обекти от инженерната инфраструктура.
Регламентира се също така и обменът на данни между данъчните подразделения на общините и Агенцията по геодезия и картографи, Министерството на регионалното развитие и агенцията, с което се постига по-пълен и по-точен кадастрален регистър по отношение на собствеността върху обектите на кадастъра.
Още нещо, характерно в настоящото изменение, което се наблюдава в чл. 37, е, когато се установява дублиране в правото на собственост, съответно на друго вещно право, на повече от едно лице за един и същи имот. В кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като орган създава и поддържа кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти.
Няма и не следва да има правомощия по определяне на носители на вещни права, още повече в случаите, в които са налице претенции за права на собственост върху един имот от повече от едно лице, с конкуриращи се документи.
Преценката за правотата на една от страните се полага в компетенциите на съда.
Накрая искам да завърша с това, че наистина този закон синхронизира усилията на браншовите организации, Комисията по инвестиционно проектиране и е ползотворен за нейната работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Милчев.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Има ли други изказвания по законопроекта?
Няма желаещи.
Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно чл. 54, ал. 1 и чл. 68 от правилника, насрочвам гласуване за обсъждания законопроект за утре, 7 февруари 2014 г., петък, в началото на заседанието.

Следващата точка от седмичната програма е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Вносители са: Снежина Маджарова и група народни представители и Димчо Михалевски и група народни представители.
Започваме с докладите на комисиите.
Комисия по инвестиционно проектиране – господин Костадинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72 от 30 октомври 2013 г., внесен от Снежина Маджарова и група народни представители, и № 354-01-86 от 27 ноември 2013 г., внесен от Димчо Михалевски и група народни представители
На редовно заседание, проведено на 11 декември 2013 г., Комисията по инвестиционно проектиране обсъди законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители, и № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на инвестиционното проектиране, Министерството на околната среда и водите, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Агенция „Пътна инфраструктура”, Националното сдружение на общините в Република България, както и представители на Камарата на строителите в България, Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти, Съюз на архитектите в България и други.
Първият законопроект бе представен от госпожа Снежина Маджарова, която поясни, че предложените промени са свързани с императивните разпоредби, въвеждащи забрана за извършване на строителни дейности в периода от 15 май до 1 октомври, както и с ограничението за разполагане на преместваеми обекти в зона „А” – чл. 15 и чл. 10, ал. 3, т. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Предлага се да бъде предоставено право на общинските съвети по предложение на кмета на общината ежегодно да определя периода и териториите, в които се забранява извършването на строителни дейности. Въведената забрана по чл. 15 противоречи с основния принцип, прокламиран от Закона за защита на местните интереси, чрез правото на общините от Черноморското крайбрежие да определят и да провеждат собствена политика за развитие и устройство на общата територия. Общините от Черноморското крайбрежие са лишени от възможността да провеждат собствена политика в областта на туризма, отчитайки спецификата на отделните населени места и курортни територии, защитавайки местните интереси. С внесеното предложение се предвижда досега действащото ограничение да действа, в случай че общинските съвети не приемат решение.
Законопроектът предвижда и отпадане на забраната за разполагане и на други преместваеми обекти в зона „А” освен изброените. Вносителите считат, че действащите ограничения влияят негативно по отношение на малкия и среден бизнес, а също така лишават общините от възможността да осигуряват приходи в общинските бюджети.
По втория законопроект, който бе представен, с вносител Димчо Михалевски и група народни представители, са предложени промени, продиктувани от практиката по прилагането на приетите промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие през месец март 2013 г. Предвижда се да бъдат въведени допълнителни критерии, въз основа на които да се определят условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове и за по-справедливо определяне размера на наемите и концесионните плащания, както и за постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни на различните видове плажове. Предлага се да бъдат възстановени разпоредбите, съгласно които допустимата площ за преместваеми обекти се определя в зависимост от общата площ на морския плаж, както и да се въведат еднакви критерии за всички плажове по отношение на процента за преместваеми обекти и съоръжения и допълнителна търговска площ.
С предлаганите промени се предвижда преместваеми обекти в зона „А” да бъдат разделени в три категории в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията. По отношение на преместваемите обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности поставянето е допустимо, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определена минимална озеленена площ, като е предвидено и ограничение във височината на обектите.
Предложени са и промени в допълнителните разпоредби на закона, насочени към прецизиране на определенията за дюни и активна плажна площ. В преходните и заключителните разпоредби са предложени срокове, в които компетентните органи да изпълнят задълженията си и да приведат схемите за преместваемите обекти в съответствие с разпоредбите на закона. Отчетено е, че съществуващите ограничения в Закона за държавната собственост създават необосновани затруднения в практиката при изграждане на обекти на техническата инфраструктура върху имоти изключителна или публична държавна собственост, като това е допустимо само за изграждане на национален обект или за трайно задоволяване на обществени потребности. По отношение на второто ограничение липсва легална дефиниция, което води до противоречива практика и субективизъм. Това налага тези ограничения да отпаднат.
Предложено е и отпадане на разпоредби от Закона за туризма, с които се дават контролни правомощия на областните управители за осигуряване на дейностите по обезопасяване на морските плажове и водноспасителна дейност. Това задължение е изрично разписано в договорите на концесионерите и наемателите и е обект на текущ контрол по изпълнение на договорните задължения на специализираната администрация на Министерството на регионалното развитие.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип предложените промени. Бяха направени предложения между двете гласувания да бъдат прецизирани част от разпоредбите, предложени и в двата законопроекта.
В резултат на дискусията и на проведеното гласуване Комисията по инвестиционно проектиране:
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители;
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Следващият доклад е на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Заповядайте, господин Дулев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДУЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще Ви представя:
„ДОКЛАД
на Комисията по регионална политика и местно самоуправление относно законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители, и № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители
На свое редовно заседание, проведено на 28 ноември 2013 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди и двата законопроекта.
В първия законопроект, който бе представен от госпожа Снежина Маджарова, предложените промени са свързани с разпоредбите, въвеждащи забрана за извършване на строителни дейности в периода от 15 май до 1 октомври, както и със забраната за разполагане на преместваеми обекти в зона „А”.
Предлага се да бъде предоставено право на съответния общински съвет по предложение на кмета на общината ежегодно да определя периода и териториите, в които се забранява извършването на строителни дейности.
Законопроектът предвижда и отпадане на забраната за разполагане на преместваеми обекти в зона „А”.
Вторият законопроект бе представен от господин Димчо Михалевски. По отношение на условията за ползване на морските плажове в законопроекта се предлага да бъдат въведени допълнителни критерии, въз основа на които да се определят условията и редът за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове и по-справедливо определяне на размера на наемите и концесионните плащания.
С предлаганите промени се предвижда възможност за разполагане на преместваеми обекти в зона „А”, като бъдат разделени в три категории в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията – обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, елементи на градското обзавеждане и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи.
В допълнителните разпоредби на закона са предложени промени, насочени към прецизиране на определенията за дюни и за активна плажна площ.
В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени срокове, в които компетентните органи да изпълнят задълженията си, произтичащи от промените в закона. Предложени са и промени в Закона за държавната собственост и в Закона за туризма.
Предложено е отпадане на разпоредби от Закона за туризма, с които се дадоха контролни правомощия на областните управители за спазване изискванията за осигуряване на водноспасителната дейност и обезопасяването на морските плажове.
Представителите на Министерството на регионалното развитие подкрепиха необходимостта от някои промени в закона, но изразиха несъгласието си по отношение на възможността за разполагане на преместваеми обекти в зона „А”.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха по принцип необходимостта от приемане на предложените промени. Според изказалите се народни представители може да се постигне баланс на интересите при един по-добър контрол от страна на министерството и общините.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика и местно самоуправление прие следното решение:
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-72, внесен от Снежина Маджарова и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване;
- със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Дулев.
Следващият доклад е от Комисията по правни въпроси. Ще го представи господин Филип Попов.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.
Заседанието е проведено на 29 януари 2014 г. Комисията по правни въпроси обсъди току-що цитирания законопроект.
На заседанието са присъствали: госпожа Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна”, господин Стефан Владков – директор на дирекция „Публично-частно партньорство и концесии” и госпожа Лидия Станкова – директор на дирекция „Устройствени планове и национална експертиза, инфраструктурни проекти и геозащита” от Министерство на регионалното развитие; представители от Министерство на околната среда и водите, от „Национална служба за защита на природата”.
Законопроектът беше представен от народния представител Атанас Зафиров, като един от вносителите, който подчерта, че предложените промените са основно в четири направления: по отношение на условията за ползване на морските плажове, по отношение на преместваемите обекти в зона „А”, по отношение на промени в допълнителните разпоредби на закона и промени в преходните и заключителните разпоредби, където са предложени две промени в Закона за държавната собственост и в Закона за туризма, касаещи духа на предлаганата промяна в закона. Госпожа Албена Михайлова изрази принципната подкрепа на Министерството на регионалното развитие по отношение на законопроекта.
Дискутиран беше и въпросът относно отпадането на контролните правомощия на областните управители.
Народният представител Страхил Ангелов като един от вносителите, изрази готовност този въпрос да бъде дискутиран, за да бъде избран най-подходящият вариант.
Народният представител Четин Казак обърна внимание, че между първо и второ четене трябва да се отчетат направените забележки и становищата на различните органи и институции.
В края на дискусията беше обърнато специално внимание на предложеното изменение на чл. 7, ал. 5 от Закона за държавната собственост. Изразени бяха опасения, че това би довело до изпразване от съдържание на понятието „изключителна държавна собственост”, противоконституционност и до особено тежки последици.
След проведените разисквания Комисия по правни въпроси с 14 гласа „за”, без „против” и 3 „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители.”
Това беше в резюме докладът на Комисията по правни въпроси за първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Попов.
Последният доклад по обсъжданите законопроекти е на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Ще го представи госпожа Ахмедова. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание е:
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическата политика и туризъм за първо гласуване относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители на 27 ноември 2013 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 януари 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
На заседанието присъстваха Климентина Денева – главен секретар, Стефан Владков – директор на дирекция „Публично-частно партньорство и концесии“, и Албена Михайлова – директор на дирекция „Правна“ в Министерство на регионалното развитие, и Мария Иванова – директор на дирекция „Туристическа политика“ в Министерство на икономиката и енергетиката.
Законопроектът беше представен от народния представител Димчо Михалевски. Той посочи, че с предложените изменения се цели отстраняването на проблеми по прилагането на закона.
Предвижда се да бъдат въведени допълнителните критерии, въз основа на които да се определят условията и реда за осъществяване на задължителните дейности на морските плажове. Като се отчитат специфичните особености и характеристики на отделните плажове, ще се прецизират изискванията при стопанисването и управлението на различните видове плажове с цел по-справедливо определяне на размера на наемите и концесионните плащания и постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни на различните видове плажове.
Предлага се допустимата площ за преместваемите обекти да се определя в зависимост от общата площ на морския плаж. Въвеждат се еднакви критерии за всички плажове по отношение на процента за преместваеми обекти и съоръжения и допълнителна търговска площ. С предлаганите промени се предвижда да отпадне различието в допустимите проценти за преместваеми обекти и допълнителни търговски площи за плажове до 40 дка и над 40 дка, като за всички плажове, независимо от тяхната площ, се въведат еднакви максимални проценти – до 2% за преместваеми обекти и до 2% за допълнителна търговска площ.
Предвижда се преместваемите обекти да бъдат разделени в три категории в съответствие с разпоредбите на Закона за устройство на територията, като по отношение на преместваемите обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности поставянето е допустимо, ако не се надвишават установените в подробните устройствени планове устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. Предвидено е и ограничение във височината на обектите за търговски и други обслужващи дейности .
В преходните и заключителни разпоредби е предложено изменение в Закона за туризма относно отпадналите чл. 161, 162 и 163. Според мотивите, изложени от вносителя, съгласно тези разпоредби областните управители имат контролни правомощия при спазване изискванията за осигуряване на водноспасителната дейност и безопасността на плажовете. От друга страна подобни контролни правомощия по действащите концесионни договори и договори за наем на морските плажове има и специализираната администрация на Министерство на регионалното развитие.
В хода на дискусията от Министерството на регионалното развитие подкрепиха законопроекта, като отбелязаха че в свое писмено становище са дали конкретни предложения с цел прецизиране на текстовете.
В свое писмено становище от Министерството на икономиката и енергетиката не подкрепят отмяната на посочените текстове в Закона за туризма, като посочват че те касаят всички видове плажове, а не само морските, както и че обхватът на контрола, съгласно чл. 162 от Закона за туризма е за спазване изискванията на наредбата по чл. 78а, ал. 2 от Закона за здравето, а именно „изискванията към водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи и басейните за обществено ползване се определят с наредба на Министерския съвет“.
От името на вносителите народният представител Димчо Михалевски изрази съгласие с направените бележки.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” – 14 народни представители, без “против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 354-01-86, внесен от Димчо Михалевски и група народни представители на 27 ноември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Желае ли някой от името на вносителите на двата законопроекта да вземе думата?
Заповядайте, госпожо Маджарова.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията във внесения от народните представители от Политическа партия ГЕРБ Законопроект за изменение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие са свързани с две съществуващи в сегашните текстове на закона императивни разпоредби, ограничаващи строителството в териториите по Черноморското крайбрежие.
Второто ни предложение е свързано с въведената забрана за разполагане на преместваеми обекти в зона „А”.
По отношение на първото предложение – то е прието още с приемането на закона през 2007 г., като законът е в сила от 1 януари 2008 г. Тогава, всички добре си спомняме, беше бумът на строителството по Черноморието и много често пристигащите туристи бяха принудени да се разхождат сред изграждащи се сгради, бетоновози и така нататък. Безспорно тази забрана беше необходима и беше въведена със закона по искане и на кметовете от черноморските общини. По наша преценка обаче тази забрана вече изигра своята положителна роля и считаме, че към настоящия момент тази разпоредба следва да се измени, като се даде възможност на общините сами да определят в кой период и на коя територия от конкретната община следва тази забрана да разпростира своето действие.
В момента се забранява извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси и ваканционните селища по Черноморското крайбрежие за периода от 15 май до 1 октомври. От обхвата й са изключени единствено случаите на неотложни аварийни ремонтни работи, а с допълнение на закона от месец март миналата година – геозащитните мерки и дейности. Смятаме, че тази забрана е в противоречие с основните принципи, даващи възможност на общините от Черноморското крайбрежие сами да определят и да провеждат собствена политика в областта на туризма, отчитайки спецификата на отделните населени места и курортни територии, защитавайки и местните интереси.
Защо това е така? Летният сезон не във всички селища е с еднаква продължителност. В някои от териториите по Черноморското крайбрежие той започва едва през юли и приключва още през месец август. Сега съществуващата забрана би могла евентуално да се окаже ефективна единствено в големите национални курорти. Действително от 15 май до 1 октомври дори и в тях няма толкова много туристи колкото имаше в предходните години. Не цялата територия на Черноморското крайбрежие е курортна зона. В по-големите населени места част от жилищните комплекси, разположени по Черноморското крайбрежие – кварталите, дори и промишлените зони са близо до морето, така че по никакъв начин тези зони не биха могли да се определят като туристически. Не виждаме логика тези забрани да действат и по отношение на тях.
Тук трябва да обърнем внимание и на обстоятелството, че в голяма част от черноморските общини все още няма изработени общи устройствени планове и няма категорично определение кои територии от населените места са курортни. Именно поради тази причина забраната обхваща строителните граници на населените места.
През изминалите години са правени редица изменения и допълнения на този закон, но никога не и по отношение на съществуващата забрана за строителство. Законодателят е пропуснал да отчете настъпилите промени в страната ни след 2008 г., когато България е приета за член на Европейския съюз и има възможност да се ползва от средствата на Общността в рамките на кохезионната политика. Общините са основен бенефициент по оперативните програми в областта на околната среда, социалната, образователната, културната инфраструктура. Отговорност на общините е и поддръжката на транспортната, социалната и информационната инфраструктура в общината. Изграждането и ремонтирането на обекти е част от капиталовата програма или резултат от спечелени европроекти. С европейски средства се финансира рехабилитацията на отсечки от пътната мрежа, сгради от социалната, здравната, образователната и културната инфраструктура.
От особена значимост за опазване чистотата на Черно море, както и за подобряване на икономическата среда, условията на живот на гражданите и създаване на възможности за развитие на туризма са и реализираните от черноморските общини проекти за разширение и рехабилитация на ВиК-мрежите, изграждане на пречиствателни станции за отпадни води и осигуряване на дълбоководно заустване на пречистените води в населените места по Черноморското крайбрежие. За тези комплексни и сложни проекти е необходимо да се гарантира навременно изпълнение предвид необходимостта да бъдат изпълнени изискванията на екологичното законодателство и да бъдат спазени сроковете за оползотворяване на европейските средства в рамките на сроковете по регламента.
Сключените договори по тези проекти са с указани срокове за извършване на строително-монтажните работи и много често една от основните предпоставки за неспазаване на тези срокове се явява точно въпросната разпоредба, която на практика ограничава възможността за строителство и го свежда в периода – 15 май до 1 октомври на годината, тоест пет месеца и половина през цялата година, изключвайки зимните месеци, които не винаги са благоприятни за извършване на каквито и да било строително-монтажни работи. Смятаме, че това ограничение представлява реален риск за навременното и успешно изпълнение на общинските проекти.
Следва да обърнем внимание, че подобна забрана за строителство съществува единствено по отношение на черноморските общини, въпреки че в България има обявени курорти с национално значение не само по Черноморието. Това са курорти и с целогодишен туризъм – Велинград, Сандански, Павел баня, Хисаря и така нататък. В тях извършването на строителни работи не е забранено със специален закон, евентуално се ограничава със заповед на кмета на съответната община, но много често, знаем, това не се прави. В този смисъл донякъде разпоредбата се явява и дискриминационна по отношение на черноморските общини.
Какво предлагаме? Предлагаме общинският съвет сам да определя тази забрана, като прецени точно на коя територия, в кой период от летните месеци от туристическия сезон, в конкретното населено място тя да бъде определена. Ако общинският съвет не приеме решение или това решение бъде оспорено, предвиждайки необходимостта все пак от съществуването на такава забрана с оглед на обстоятелството – все пак всички ние се ползваме от българското Черноморие, това е един от основните приоритети в туризма за нас – сме длъжни да намерим баланса между интересите на местните общини и националната политика в областта на туризма. Точно затова предлагаме, ако общинският съвет по някаква причина не приеме в оказания срок – до 1 март, решение относно предстоящия туристически сезон, то тази забрана да продължи да действа в същите срокове и по отношение на същите територии, както в момента предвижда законът.
Защо общинският съвет? Защото ние считаме, че все пак това е освен израз на децентрализация, донякъде работата на общинските съвети е много по-публична през последните години. Ако не съществува подобно решение и общинският съвет не е компетентният орган да приеме това решение, то тази забрана съгласно Закона за устройство на територията, както казах, би могъл да въведе кметът на общината със своя заповед. Всички ние знаем, че работата на кмета е малко по-различна – не толкова публична – от тази на общинските съвети, и като дадем гласност на цялата местна общност би могло да се достигне до по-доброто решение за конкретната община.
Второто ни предложение е свързано с въведената през месец март миналата година забрана за разполагане на преместваеми обекти и съоръжения на територията на зона „А” на Черноморското крайбрежие.
С направеното изменение през миналата година се ограничи разполагането на преместваеми обекти и съоръжения в зона „А”, като понастоящем се допуска единствено разполагане на обекти на гражданското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, монументални декоративни елементи, пейки, осветителни тела, информационни табла, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници, открити обекти за транспортни и курортни дейности, мрежи и съоръжения за техническата инфраструктура.
С § 26, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на закона през месец март 2013 г. се въведе едногодишен срок от влизането му в сила, в който трябва одобрените схеми за преносваеми обекти в зона „А” и зона „Б”, с изключение на тези за морските плажове, да се приведат в съответствие с изискванията на този закон.
Пред какво сме изправени в момента? Уважаеми дами и господа, в момента сме изправени пред това на градските територии, в урбанизираните територии, попадащи в обхвата на зона „А”, да не могат да се разполагат каквито и да било преместваеми обекти. Това категорично влияе на местния бизнес, категорично ограничава възможностите на общините да събират собствени приходи, ограничава и възможностите на общините да си провеждат например своите фестивални и какви ли не дейности през летния сезон. В това отношение ние считаме, че тази забрана е изключително ограничаваща и следва да се преразгледа. Затова предлагаме отново общинският съвет със специалната Наредба по чл. 54 от Закона за устройство на територията да определя вида и реда за поставяне на преместваемите обекти, както беше до миналата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на госпожа Маджарова.
Желае ли някой от името на вносителите на втория законопроект да вземе думата? Няма желаещи.
Уважаеми дами и господа, времето, което ни остава, е недостатъчно да открием дискусията.
Заповядайте за процедура, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Правя процедура с предложението и апелът към ръководството за дебатите в утрешния ден да поканите да присъстват министърът на регионалното развитие, в чиято компетентност е политиката по управление на Черноморското крайбрежие, защото не трябва да забравяме, че Черноморското крайбрежие и морският бряг са изключителна държавна собственост, която се управлява от това министерство. Искам да чуем мнението на министъра по провежданата политика. Също така да поканим и министъра на инвестиционното проектиране, който също има отношение по провежданата политика, по отношение на строителната забрана, още повече и неговият коментар напоследък, че той също смята, че няма нищо лошо в това да се строи на морския бряг – една много интересна тема, която е важно да бъде дискутирана тук, в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Моля да бъдат информирани и двамата министри. Ако няма причини, които обективно да ги възпрепятстват, да присъстват и участват в дискусиите по тези два законопроекта.
Съобщение за парламентарен контрол на 7 февруари 2014 г., петък, 11,00 ч.:
1. Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев ще отговори на 9 въпроса от народните представители Димитър Бойчев и група народни представители, Хюсеин Хафъзов, Миглена Александрова – 2 въпроса, Волен Сидеров, Димитър Димов – 2 въпроса, Павел Шопов и Венцислав Лаков.
2. Министърът на културата Петър Стоянович ще отговори на питане от народния представител Хюсеин Хафъзов.
3. Министърът на външните работи Кристиан Вигенин ще отговори на 7 въпроса от народните представители Волен Сидеров, Десислава Атанасова, Гален Монев – 2 въпроса, Адриан Асенов и Венцислав Чуколов – 2 въпроса.
4. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще отговори на 9 въпроса от народните представители Владимир Тошев, Андон Андонов – 2 въпроса, Красимира Атанасова и Николай Апостолов, Калина Петрова и Николай Александров, Борис Цветков – 3 въпроса, и Магдалена Ташева.
5. Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова ще отговори на 2 въпроса от народните представители Ивелина Василева, и Страхил Ангелов.
6. Министърът на здравеопазването Таня Андреева ще отговори на 2 въпроса от народните представители Емил Райнов, Антон Кутев и Георги Свиленски, и Йорданка Йорданова и на 2 питания от народните представители Семир Абу Мелих и Галина Милева, и Евелина Василева и група народни представители.
7. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева ще отговори на 8 въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, Джевдет Чакъров, Лиляна Павлова, Красимира Атанасова и Николай Апостолов, Иван Вълков, Павел Шопов, Станислав Иванов, Снежана Дукова, и Иван Вълков и група народни представители и на 2 питания от народния представител Лиляна Павлова.
8. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще отговори на 10 въпроса от народните представители Ивайло Московски - 2 въпроса, Владимир Тошев, Минчо Минчев, Борислав Гуцанов, Татяна Буруджиева, Страхил Ангелов и Георги Свиленски, Емануела Спасова и Иван Вълков, Милка Христова, и Ивайло Московски и Станислав Иванов и на 2 питания от народните представители Лиляна Павлова, и Петя Аврамова и Тотю Младенов.
9. Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на питане от народния представител Йорданка Йорданова.
10. Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на 3 въпроса от народните представители Гален Монев, Даниела Савеклиева, и Станислав Станилов.
11. Министърът на отбраната Ангел Найденов ще отговори на въпрос от народния представител Гален Монев.
На основание ч. 90, ал. 3 и чл. 93, ал. 2 от Правилника отлагане на отговори със 7 дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Пламен Орешарски на въпрос с писмен отговор от народните представители Павел Христов, Лиляна Павлова, Емил Радев, Красимира Атанасова, Николай Апостолов и Нели Петрова;
- заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на 2 въпроса от народните представители Тотю Младенов и Петя Аврамова, и Ради Стоянов;
- министърът на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Страхил Ангелов;
- министърът на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Даниела Савеклиева;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос с писмен отговор от народните представители Станислав Владимиров и Евдокия Асенова;
- министърът на здравеопазването Таня Андреева-Райнова на 3 въпроса от народните представители Десислава Атанасова – 2 въпроса, и Пенко Атанасов и на 3 въпроса с писмен отговор от народните представители Даниела Дариткова – 2 въпроса, и Десислава Атанасова.
На основание чл. 90, ал. 4 и чл. 95, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- 3 питания от народния представител Димчо Михалевски към заместник министър-председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева;
- питане от народния представител Димчо Михалевски към министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва заместник министър-председателят по икономическото развитие Даниела Бобева.
Поради служебен ангажимент с международно участие, в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на земеделието и храните Димитър Греков.
Следващото заседание, уважаеми дами и господа, ще бъде утре, петък, 7 февруари 2014 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,57 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председател:
Алиосман Имамов

Секретари:
Филип Попов
Шендоан Халит