Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Уважаеми народни представители, откривам заседанието. (Реплики. Народни представители не могат да се регистрират)
Няма никакво значение. Има присъстващи, можем да открием заседанието.
Господин Попов, заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение за пряко излъчване на дебатите по вота на недоверие, както и на гласуването по БНТ 2 и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 156, против няма, въздържал се 1.
Уважаеми народни представители, преди да преминем към дневния ред, искам да се подсетим за една дата, която е от значение за всички нас.
Уважаеми народни представители, днес опозицията задейства един от най-важните и най-действените лостове за контрол над изпълнителната власт, заложен в Конституцията на нашата република – вота на недоверие към правителството.
Преди да започне обсъждането на внесения проект за решение, Ви моля да се обърнем към историята и да отбележим 135 годишнината от едно събитие, белязало цялата ни модерна история.
На днешния ден, на 10 февруари 1879 г., във Велико Търново се открива първото заседание на Учредителното събрание. В Учредителното събрание са представени и най-добрите български умове по това време. Там са и Петко Рачов Славейков, и Петко Каравелов, и Стефан Стамболов, и Константин Стоилов, и, разбира се, първият ни екзарх Антим І и много други, записали името си в учредяването на България.
От Учредителното събрание обикновено се помни Търновската конституция. Помни се, че тя е приета за малко повече от два месеца от 229 народни представители. Помни се, че Търновската конституция дава началния тласък за европейското развитие на младата държава. Помни се и свободолюбивият й дух, който я прави една от най-напредничавите конституции в Европа по онова време.
В Учредителното събрание се раждат и българските партии – консерватори и либерали. Това е и началото на партийния и политически живот у нас.
Уважаеми колеги, погледнато след 135 години това събитие ни изглежда като събрание на единомишленици, които работят с ентусиазъм и патриотизъм, с историческо съзнание, че Конституцията, която обсъждат, ще е основа, на която ще стъпи бъдещото развитие на свободна България. Това, разбира се, е така. Но е много важно да помним и различията, и споровете между народните представители, при това по въпроси от изключителна важност. Тъкмо различията и споровете в Учредителното събрание показват на Европа демократичните традиции на българското общество. Те са най-яркото доказателство, че българите са узрели и заслужили своята държава, макар че Тодор Икономов споделя огорчено: „В Търново се развиха толкози страсти, изказаха се всевъзможни хули и се посяха лоши семена – семена на ненавист, за взаимни гонения, за незачитане. Доста беше едни лица да кажат за едно нещо бяло, за да се поддържа от другите, че то е черно.”
Различията и споровете са другата страна на Учредителното събрание. То приема Търновската конституция и с нея вгражда в основите на нова България принципите на демократичността. В същото време с действията си народните представители показват нагледно правото, но и длъжността на народния представител да изказва различното си мнение.
Търновската конституция отваря широки възможности за по-нататъшно развитие на българския демократичен дух, а с демократичните си дебати и процедури Учредителното събрание дава висок пример за този български порив за свобода.
Днешната дата трябва да бъде оценена и като юридическо начало на българската демократична държавност.
Уважаеми народни представители, в съвременния свят на образованост и информираност на хората обществото иска да участва и все повече участва в демократичния процес на вземане на решения. Този процес се развива не само в България. Парламентите не се задоволяват единствено с легитимността си, придобита на избори – те все повече отчитат обществените настроения, все повече и все по-тясно общуват с гражданите.
И днес, както преди 135 години, парламентарният контрол и министерската отговорност са важна част от демократичната държава. Това не отменя тежката отговорност, която носят народните представители за пътя, по който върви страната, за нейното бъдеще. Нещо повече, тъй като сме през цялото време във фокуса на общественото внимание, нашите задължения нарастват. Да бъдем на висотата на своята отговорност!
Нека в деня на 135-годишнината от откриването на Учредителното събрание си припомним за чувството на отговорност на дедите ни и за техния демократизъм! Нека и опозиция, и мнозинство да използваме вота на недоверие за конструктивно и мъдро обсъждане на въпросите, които той поставя! Нека помним, че от спора има полза и тогава, когато той доведе спорещите до успешни решения – за нас, за нашите деца, за бъдещето на България! Благодаря Ви за вниманието. (Членовете на правителството влизат в залата. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)

Уважаеми народни представители, имаме една точка в днешното извънредно заседание:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ЗА ПРОВАЛА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД.
Предложението е внесено от 87 народни представители от Парламентарната група на ГЕРБ на 6 февруари. Още същия ден материалите са раздадени на парламентарните групи. В края на работния ден са изпратени по електронен път на народните представители.
Преди да дам думата на вносителите, искам да Ви припомня, че според чл. 54, ал. 1 и 2 от Правилника Парламентарната група на ГЕРБ разполага са удължено време – 40 минути; Парламентарната група на Коалиция за България – 37 минути; Парламентарната група на Движението за права и свободи – 24 минути; Парламентарната група на „Атака” – 20 минути, и нечленуващите в парламентарни групи народни представители имат общо 5 минути, ако желаят да вземат отношение по Проекта за решение.
Още едно кратко съобщение:
От Комисията за защита на конкуренцията е постъпило Решение № 122, с което е прието становище относно съответствието с правилата на конкуренцията на текстовете от Закона за лечебните заведения и Националният рамков договор. Освен в Комисията по здравеопазване можете да се запознаете и в Библиотеката.
Преминаваме по процедурата на дневния ред.
Давам думата на представител на вносителите.
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, госпожи и господа министри! Наистина този ден е символичен – 135 години от откриването на Учредителното Народно събрание. Споменавам го не за друго, а защото наистина днешната процедура, която ще продължи и утре, разбира се, с едно гласуване към края на деня, е израз на едно правомощие по силата на новата българска Конституция от 1991 г. Ние от нашата парламентарна група схващаме и разбираме процедурата по парламентарен вот като идея за сблъсък преди всичко на аргументи.
Имаме известен оптимизъм в това отношение, че в крайна сметка наистина ще стане спор с аргументи, а не замеряне с непроверени числа и статистика. Разбира се, това изобщо не е изключено. В крайна сметка изразяваме надежда, че управляващата коалиция и най-вече правителството поне ще коригират част от поведението си във връзка с управлението на Сектора за сигурност и обществен ред, още повече че през последните няколко дни, особено миналата седмица – четвъртък и петък, станахме свидетели на няколко несполучливи опита, поне според мен, едно правомощие по Конституцията да бъде дискредитирано предварително чрез няколко обидни квалификации.
Ние от нашата парламентарна група съвършено обмислено и много внимателно сме подбрали темата за внесения вот на недоверие – провал на правителството в политиката „Вътрешна сигурност и обществен ред”, но наистина не мога да не започна с един много съществен, според мен, фундаментално важен въпрос.
Набиват се на очи две отсъствия от парламентарната зала, които по някакъв начин имат отношение към цялостната реформа на сектора за сигурност.
Първото съществено отсъствие от парламентарната зала е на основния говорител и защитник на реформата в сектор „Сигурност”, която финишира на 14 юни 2013 г. Това е господин Христо Бисеров.
Второто отсъствие от пленарната зала е по отношение на резултата от тази реформа, който намери символичен израз на историческата дата 14 юни 2013 г. в 9,20 ч. сутринта. Това е народният представител господин Делян Пеевски.
Искам наистина най-откровено да заявя, че не става дума за някакво заяждане на дребно или за някакви лични нападки, но тези две отсъствия, които споделих преди малко, и този въпрос, който поставям, всъщност фокусират цялото съдържание на реформата на сектора през миналото лято, а именно че реформата на ДАНС, която се осъществи през месец юни миналата година за броени работни дни на Народното събрание, олицетвори безпощадно една порочна политика, а именно че задкулисен кръг посочени лица решава да постигне своя конкретна цел, подчинявайки цели парламентарни групи – нещо, което беше признато дори и тогава, на 14 юни, от някои народни представители, обръщайки с хастара навън цели закони, като например Законът за ДАНС и Законът за МВР, подчинявайки на практика специалните служби на Република България, за да се постигне наистина една конкретна задкулисна цел. В това е най-големият проблем на реформите на сектора „Сигурност”, които се случиха в началото на месец юни и които осем-девет месеца по-късно наистина започват да дават първите си „резултати”.
Всъщност най-голямата опасност на реформата, която се случи през месец юни миналата година, особено след назначаването на председателя на ДАНС на 14 юни, уважаеми колеги, е, че тази реформа не предполага някаква грижа за публичното благо. Точно обратното, тази реформа, която изкара на площадите и улиците в България хиляди, десетки хиляди български граждани всъщност застрашава публичното благо. Нещо повече, дори имаше опасност изцяло да го елиминира.
Искам да попитам управляващите днес: давате ли си сметка в другите държави, особено в Европа и не само в Европа за какво хората излизат по улиците и площадите, за да демонстрират и да изразяват своето недоволство? Когато се провежда някаква социална реформа или се намаляват заплати, или се провежда някаква данъчна реформа. Ние дадохме своя съществен принос в световната история – че заради назначаването на ръководител на конкретна специална, по принцип секретна служба, улиците и площадите на Република България за броени часове, дори, бих казал, в един миг се изпълниха с изключително недоволни български граждани. Върху това всички ние трябва да се замислим. (Реплики от ДПС.)
Настина, разбирам, че това за много хора е неприятна тема. Но как точно се случи реформата на ДАНС миналото лято – това е нещо, което трябва непрекъснато да напомняме. Защото това не е просто нарушение на един закон, сух закон като Закона за нормативните актове. Това е един принципен недостатък, който се превръща в политика на сегашното правителство и на сегашното парламентарно мнозинство, а именно: внасянето на закон през депутати, а не през Министерския съвет; отсъствие на каквито и да било предварителни публични и обществени дебати; изключително бързо, даже бих казал скорострелно приемане в пленарната зала между първо и второ четене за броени дни при скъсени срокове, преди още да се конституират постоянните парламентарни комисии и едно много бързо назначаване на председател на ДАНС на 14 юни.
Вместо да подобри състоянието на сигурността, тази промяна, която се случи миналата година, промените всъщност са били едно алиби за постигане на някакъв, ще го кажа за трети път, задкулисен не обществен интерес. Но името на новоизбрания председател не е целият проблем. Дори ми се струва, че много се подценява това, което искам да кажа след малко – чух различни интерпретации на тезите, които имаме от нашата парламентарна група, но ми се струва, че наистина поне засега не са посочени смислени контрааргументи.
Проблемът не е само в председателя на ДАНС и начинът на неговия избор, макар че промяната на процедурата, според нас, също е проблем. Защото, ако беше запазено президентското правомощие да назначава председателя на ДАНС, тази историческа дата 14 юни просто нямаше да се случи, дори и Вие самите щяхте да бъдете предпазени от този провал, който се очертава в следващите дни и месеци след
14 юни.
Още повече, че имахте нелошо наследство. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Защото секторът за сигурност не бива да се реформира на парче и така непоследователно и без посока, както го правите Вие. Искам да напомня, че точно в този Парламент с участието и на депутати, които и сега заемат парламентарните банки, се прие нова стратегия за национална сигурност. Бяха разработени и четири проектозакона за специалните служби, около които имаше максимален политически и експертен консенсус. Никой от нас не може да разбере защо не ги придвижихме към парламентарни комисии. Трябваше първо да структурираме системата чрез този общ рамков закон, да приемем останалите три закона по отношение на разузнавателните служби, които и до ден-днешен функционират въз основа на подзаконови нормативни актове, включително и укази на Държавния съвет отпреди 1990 г.
Почти бяхме на финала по отношение на тези проектозакони и мнозина от Вас знаят за какво става дума. Не стигнаха три работни дни, за да станат факт и да влязат в сила на 1 април, миналата година. За съжаление, Вие решихте да реформирате ДАНС, МВР, Закона за специалните разузнавателни средства, без преди това да са приети тези четири проектозакона. (Реплики от ДПС.) Между другото, Вие внесохте нов Закон за МВР, без преди това да са приети абсолютно задължително четирите проектозакона, за които споменах преди малко.
Накрая, отново ще потвърдя нашите сериозни аргументи да поискаме вот именно заради провала на българското правителство по темата „Вътрешна сигурност и обществен ред“. Наистина изразяваме надежда, че ще се вслушате в нашите аргументи, в противен случай цялата отговорност за провала ще бъде Ваша! Благодаря за вниманието. (Шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков.
Това беше представяне, откривам разискванията.
Заявка за изказване е направил вицепремиерът и министър на вътрешните работи господин Цветлин Йовчев.
Ще помоля парламентарните групи, ако желаят, да представят списък на желаещите за изказвания. (Реплики.)
Не сте длъжни, ако обичате.
Заповядайте, уважаеми господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители! Позволявам си да взема думата в този момент, за да представя на народните представители информация за състоянието на сектор „Сигурност“, когато започна мандатът на нашето управление, да предоставя информация за това какво беше направено през тези няколко месеца, какво е в ход да се направи, за да могат да направят своя информиран избор.
Ще започна със състоянието на сектор „Сигурност“, защото като че ли върху това беше поставен акцентът. Предварително искам да кажа, че няма да правя задълбочен анализ. Ще се спра само на някои аспекти, които имат отношение и касателство по повдигнатите теми.
Това, което заварихме в началото – една дебалансирана система с прекомерна концентрация на правомощия и власт в ръцете на министъра на вътрешните работи. Това до голяма степен мотивира и промените, които бяха извършени в сектор „Сигурност“, и това, което продължава да бъде на дневен ред като реформи. Имаше пълен политически контрол върху подслушването на мобилни и фиксирани телефони. До края на 2013 г. технически възможности да бъдат подслушвани мобилни и фиксирани телефони имаше СДОТО – МВР, и впоследствие Държавна агенция „Технически операции“, която специализирана дирекция беше изцяло под контрола и прякото ръководство на министъра на вътрешните работи. Също така, според действащия закон, при тази ситуация не можеше да има подслушване, за което няма разпореждане от министъра на вътрешните работи. Практически при всички разследвания не можеше да бъде проведено сериозно разследване, включително от прокуратурата, без знанието и одобрението на заместник-председателя на управляващата политическа партия. Това е факт.
Нещата са още по-тревожни предвид и факта, че ръководни служители от Министерството на вътрешните работи, включително и министъра на вътрешните работи, са обвиняеми за незаконно подслушване.
Тук трябва да кажем, че бившият министър от управлението на ГЕРБ многократно е уведомяван за груби нарушения в СДОТО, включително и с две писмени справки за извършени проверки по Закона за защита на класифицираната информация. Заключенията от справките са, че в резултат на тези нарушения в СДОТО може да се подслушва незаконно, може да се селектира информация към заявителя, с други думи да се преценява какво може да се предостави и какво не, както и че може да се осъществи нерегламентиран достъп до класифицирана информация, включително и да се направят записи. От тези изводи и опасенията за възможности за въздействие и контрол върху значимите разследвания стават още по-сериозни. Дори и след въвеждането на практика в СДОТО – МВР, на заявителя да се предоставят звукови файлове, е установено отново и пак, че не се предоставя информация в пълен обем, тоест липсват разговори.
Бившият министър е бил уведомен, че не само може, но и се извършват подобни нарушения. След изтеклите записи по скандала „Мишо Бирата“ в СДОТО – МВР, е извършена проверка. Установено е, че служител на дирекцията – на него му е бил предоставен неправомерен достъп и той е извършил запис на файлове, които впоследствие излязоха по медиите. Той е уволнен дисциплинарно. Няма да Ви карам да гадаете дали в резултат на всичко това има наказани ръководни служители на СДОТО – МВР. Няма, интересно защо?!
Същевременно, при предишното управление бяха положени всички усилия контролът и монополът върху предлагането на специални разузнавателни средства, най-вече подслушване, да бъде запазен. Съгласно правомощията по закон и пълно съответствие с утвърдения бюджет за 2012 г., Държавна агенция „Национална сигурност“ закупува и монтира оборудване за подслушване. То не е въведено в експлоатация поради съпротивата и категоричния отказ на бившия министър на вътрешните работи. Под заплаха от неустойка агенцията е принудена да подпише приемателен протокол и да изплати пълната сума на доставчика, без да може да се убеди, че оборудването функционира съгласно изискванията.
Основателно възниква въпросът: защо монополът върху подслушването е толкова важен за председателя на управляващата политическа партия?! Когато говорим за политически контрол върху прилагането на СРС, не можем да отминем и въпроса: как се използваше информацията, получена в резултат на прилагането? Съгласно чл. 32 от Закона за специалните разузнавателни средства, ще цитирам: „Резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона.“
По време на предишното управление многократно бяхме свидетели, явно или прикрито, на използване на такава информация не според закона. Най-явно това пролича, когато от трибуната на Народното събрание бяха четени специални разузнавателни средства. Това е прецедент, недопустим прецедент! Законът беше нарушен, за да се оправдаят неоснователни публични обвинения и необосновано насилие спрямо български лекари, които впоследствие бяха оправдани.
Според действащия закон, в който министърът на вътрешните работи има правомощие и еднолично управлява министерството, реално има възможности той да окаже въздействие върху разследванията, които се водят в министерството. Той може да повлияе върху решението да се започне разследване, включително как да премине това разследване и как да приключи. Това също е факт.
Тук особено внимание трябва да отделим и на въпроса за прилагането на сила и помощни средства. Предишното състояние на нещата беше такова, че Министерството на вътрешните работи имаше право да арестува, никой друг, и всички структури, които извършват тази дейност, те също са под контрола и прякото разпореждане на министъра на вътрешните работи.
Позволете ми да Ви запозная с малка част от резултатите от проверката за използването на сила и помощни средства при специални операции на МВР. В периода 2009-2013 г. са проведени 1501 специални операции. Установено е, че при предишното управление, повтарям – при предишното управление, в 701 от случаите силите и средствата са използвани неправомерно, 526 от тях са проведени, без да е посочено фактическо основание за използването им. Тоест, няма мотиви, които да покажат, че те се използват съгласно закона и действащите нормативни актове. При 317 случаи не са издавани задължителните писмени заповеди, а в 142 случая сили и средства са използвани и без да бъде посочено фактическо основание, без задължителните писмени заповеди. Тоест, и двата случая са налице.
Особено притеснително е, че Специализираният отряд за борба с тероризма по инициатива на ГДБОП е провел 37 операции, без да има каквито и да е данни за тях. На комисията не са предоставяни никакви данни. Специализираният отряд за борба с тероризма се използва при изключително тежки случаи. Няма как някъде да не е останала информация, освен че са извършени нарушения със заповеди. Тук вече възникват основателни опасения, че специалните операции са използвани за репресия, без да има нужда и достатъчно основание
за това.
В този контекст трябва да разглеждаме осъдителната присъда на България в Съда в Страсбург, която е естествено продължение на този процес.
Много ясно трябва да си дадем сметка, че по време на предишното управление в ръцете на заместник-председателя на управляващата политическа партия имаше тежки репресивни правомощия, както и отговорности те да бъдат прилагани съобразно закона. Също така много ясно трябва да си дадем сметка, че има случаи, в които те са прилагани при грубо погазване на закона. Когато говорим за опасност за демокрацията, трябва да имаме предвид това. В този контекст трябва да стане ясно, че още от първите дни на предишното управление имаше идеи за още по-голяма концентрация на власт в ръцете на политическото ръководство. Говоря за закриване на ДАНС и прехвърляне на функциите към МВР.
Уважаеми дами и господа народни представители, трябва да знаете, че това се споделяше и от политическото, и от професионалното ръководство на министерството и се работеше – явно или прикрито, в тази посока. Не говорим само за случаите, в които агенцията беше наричана „раково образувание”, че трябва да бъде изрязана, „Франкенщайн”, включително има и доста публични изяви, които могат да се проследят, за да се види какво беше отношението.
Искам да припомня и да информирам по-младите народни представители, че именно такъв беше репресивният модел на комунистическата държава – контраразузнаването, разузнаването, Шесто управление на Държавна сигурност, всичко беше в рамките на Министерството на вътрешните работи, а министърът беше член на Политбюро на ЦК на БКП. Звучи ли Ви познато?
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Много.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Казвам всичко това, за да стане ясно, че реформата, която провеждаме, е жизнено важна за утвърждаване на демократичния процес в страната.
Монополът в бизнеса поражда пазарни дефекти и вреди върху икономиката. Монополът в сигурността поражда дефекти в демокрацията. Именно поради тази причина бяха и част от проведените реформи в сектор „Сигурност”. Те целяха да се разгради този модел, да има деконцентрация на власт, да няма монопол върху възможността да се наложи контрол върху способностите на службите, да се наложи контрол и да има монопол върху използването на репресивни мерки.
От тук нататък бяха и мерките, които направих. На първо място, това са промените в Закона за специалните разузнавателни средства, с които беше създадена Държавна агенция „Технически операции”. Според промените министърът на вътрешните работи вече няма информация за това кой се подслушва. Той не разпорежда прилагането на специални разузнавателни средства.
С проекта на Закон за МВР ще се постигне и втората част – министърът на вътрешните работи няма да има правомощия да въздейства пряко върху оперативните структури на министерството, тоест няма да има възможност да влияе върху разследванията. По този начин политическото ръководство ще се занимава единствено с формиране и провеждане на политики и с контрол за това дали тези политики се изпълняват както трябва, а не с пряко въздействие върху разследванията.
Прехвърлянето на ГДБОП, от една страна, целеше именно това –да бъде намалена концентрацията на власт в ръцете на министъра на вътрешните работи, но, от друга страна, се целяха и други много силни ефекти.
На първо място, ние не можем да отделим организираната престъпност от корупцията. Корупцията е основна характеристика на организираната престъпност и няма как да считаме, че ще имаме ефективно противодействие на организираната престъпност или на корупцията, когато тези функции са разделени в две различни организации.
На второ място, с обединението се постига и вторият ефект – очакваме да имаме сериозни подобрения по отношение на противодействието на международния тероризъм и радикалния екстремизъм. Всички експерти знаят, че в момента трудно може да се отдели тероризмът от някои форми на организирана престъпност. Много често именно организирани престъпни групи са използвани като логистична база за терористичните организации и поради тази причина също очакваме да получим силен положителен ефект.
Малко по-късно ще отговоря на опасенията, че едва ли не има спиране на дейността на колегите, които се прехвърлиха в ДАНС от ГДБОП. Мисля, че опасенията са напълно неоснователни.
Когато приключим обаче тази реформа, нито една политическа фигура няма да има възможност за пряк контрол и въздействие върху репресивните правомощия на службите. Нито една политическа фигура няма да е в състояние да наложи пълен или частичен монопол върху разследването на престъпления.
Искам да се спра и на друг аспект от състоянието на сектор „Сигурност”. Да, наистина има Стратегия за национална сигурност, но може би някой трябва и да я чете. Сблъскахме се с липса на всякакви способности за съвместно управление на институциите и организациите в сектор „Сигурност” – планиране, взаимодействие, комуникации и контрол. Много са примерите.
Ще започна с терористичния акт в Сарафово. Часове след взрива не беше обезпечена сигурността на района на взрива и на района около него. (Реплика от ГЕРБ.) Няма да се спирам на това, че значително бяха забавени и първоначалните действия, които трябваше да бъдат извършени по разследването. Часове след това Държавна агенция „Национална сигурност”, която има функции и отговорности, не беше информирана и нямаше комуникации с нея. Часове след това нямаше комуникации между институциите, да не говорим, че няколко часа след събитието, дори и по-рано, се изсипа половината Министерски съвет на мястото, когато още не беше ясно каква е ситуацията – можеше да има втори взрив. Стигнахме дотам, че включително министърът на финансите беше на място да тъпче улики. (Смях отляво. Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Никой не потърси има ли слабости и не планира мерки, защото трябваше неистово да се защитава тезата, че няма пробив в сигурността и че вицепремиерът и министър на вътрешните работи е перфектен. Важен беше PR-ът, а не сигурността на хората. Беше ме срам заради страната ни в този момент.
В България има много, ама наистина много хора, които имат сериозни познания по управление при кризи, има и планове, но няма кой да ги чете. Някои хора разбраха, че има Национален план за противодействие на тероризма, когато от Президентството поискаха отчет за изпълнението му.
Много са другите случаи. Ако трябва да се върнем преди това и на заложниците в Сливен – същата слабост, само че там имаме уникален принос към световния опит, защото министър-председателят преговаряше с похитителя, доколкото си спомням, за това полицията да не го набие, след като се предаде. (Реплика от ГЕРБ.) На някой може да му се струва героично, за мен е тъжно.
Мисля, че не е необходимо да повтарям същите констатации за наводнението в село Бисер. Там така и не се разбра чия е отговорността за спуканата стена; кой не е стопанисвал язовира; кой и защо не е реагирал на сигналите, но пък гледахме кадри как половината Министерски съвет, някои дори в ловна екипировка, гордо се возят в бронирана техника. Нали разбирате, че като ни гледат отстрани, изглеждаме като карикатура в този момент. Смеят ни се зад гърба. Заради кого и защо?!
Така и не разбрахме чия е отговорността за взривовете край Петолъчката – на МВР, на МО. Извършени са проверки, контролни органи. Нямаше и мерки, които да гарантират, че това няма да се случи пак.
Не на последно място, като при един малък елемент: за
2012 г. дори нямаше Годишен доклад за състоянието на националната сигурност, който по закон трябваше да бъде внесен в Народното събрание. (Шум и реплики от ГЕРБ.) На фона на казаното дотук абсолютно логично кризата ни удари с бежанците. Няма да влизам в детайли, не е необходимо, изнесохме доклад и пред Министерския съвет, обществеността е запозната.
За всички, които се интересуват от проблема, стана ясно, че държавата и системата не беше подготвена за това. Нямаше достатъчно капацитет на местата за настаняване; нямаше административен капацитет за обработване на документи; най-вече нямаше план какво ще правим, когато ни застигне засилената миграционна вълна. Напротив, на Консултативен съвет по национална сигурност при Президента се обясняваше как на една затревена поляна ще опънем хиляда палатки, което после се оказа трудно осъществимо по други причини.
Нямаше добра комуникация с европейските институции.
Все още не е ясно кой и защо реши, че трябва да подкрепим в този му вид Дъблинското споразумение и да подкрепим това, че бежанците трябва да се връщат в страната, където е извършена първата регистрация. Дали това в момента е най-добре за България?!
Не е ясно поради хаоса, който цари, кой и защо реши, че трябва да заеме позицията, че сме съгласни с релокацията, но само когато тя е на доброволна основа. Може би си мислим, че това нещо няма да ни застигне?!
През 2012 г. бяха пренебрегнати 114 документа, в които е посочена тази опасност. И това трябва да се има предвид, когато говорим какво е състоянието на сектор „Сигурност”.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Темата е за сигурността през 2013-2014 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, не се обаждайте от място. Ще имате възможност да изразите Вашето становище. Дебатът току-що започна. Моля Ви!(Реплики от ГЕРБ и ДПС.)
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Именно затова ще се спра накратко на мерките за справяне с кризата, насоките.
На първо място, драстично ограничихме броя на нелегалните емигранти. Увеличихме драстично броя на тези, които принудително извеждаме извън страната. Нямам предвид и не включвам тези, които са по договори за реадмисия.
На трето място, направихме така, че много по-устойчиво да управляваме процесите в страната. Увеличихме капацитета на Държавна агенция за бежанците с 3000 места. Увеличихме многократно капацитета за обработване на документи: 550 души през 2011 г.; 609 души през 2012 г., над 2800 през 2013 г., 883 през месец януари тази година. Уважаеми господин Вучков, тази статистика няма как да се манипулира.
Правителството показа коренно различен подход при управлението на тази криза – подход, който трябва да се прилага при разрешаването на всички кризи. Направи се анализ, имаше цели, изработи се план. В него бяха включени 40 различни организации на различно подчинение и те действаха съвместно.
Като резултат можем да кажем следното: ние овладяхме кризата. Ако в момента се говори за колебливи действия през месец юли-август, защо вот на недоверие се иска сега?! (Единични ръкопляскания от КБ.) Всички международни партньори отчитат изключително сериозния напредък на България при справянето с тази криза. И тук бих казал: въпреки целенасочените действия на някои хора да клеветят и да маскарят собствената си страна. Абсолютно недостойна постъпка!
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Те са обвиняеми.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Какво направихме в тази посока като цяло, когато говорим за сектор „Сигурност”? Вкаран е вече рамковият Закон за управление на системата за защита на националната сигурност. Тук искам да успокоя господин Вучков, че много от нещата, които са били резултат от дейността на експертните групи, са и сега, но са оправени някои недостатъци, които трябваше да бъдат поправени. Тогава имаше определен натиск в посока да не се отнемат правомощията на силовия вицепремиер.
В момента готвим закон, в който няма значение дали ще има силов вицепремиер и кой ще бъде той, а ще има наистина ефективни механизми, за да могат да се управляват такива кризи, като тази, която ни застигна. Да можем да оценим информацията, рисковете за страната, да формулираме конкретни цели и на тяхна база да имаме план.
В момента има готов анализ на Държавна агенция „Национална сигурност” за слабостите при терористичния акт в Сарафово. До месец ще внесем мерки.
Разработваме план-програма за защита на обектите от критичната инфраструктура на страната.
Ще продължа нататък за състоянието на Министерството на вътрешните работи, без да се спирам в дълбочина и детайли, тъй като това беше обсъдено и при отчета на правителството, и в отчета на МВР.
На първо място, по отношение на взаимодействието, заварихме дезинтегрирана система, нарушени както хоризонтални, така и вертикални връзки. Абсолютно висяща Главна дирекция „Национална полиция”, без възможности за контрол, без наличие на контролна среда, неправилно разпределение на ресурса – 30% администрация, липса на планиране. Направо мога да го кажа: планираше се от долу на горе.
По отношение на работните процеси, ще се спра само на един факт, без да влизам в детайли. Имаше разбит агентурен модел. През април 2010 г. са създадени и въведени така наречените групи РОИ – „Работа с оперативни източници”. Не знам чия идея е това, но по този начин се отнема възможността на оперативните работници да водят секретни сътрудници. В резултат на този модел през 2012 г. сътрудниците в МВР намаляват номинално с 2177 или в процентно изражение с около 25%. Можете да си дадете сметка до какво може да доведе това. Тази статистика също няма как да се манипулира.
Неефективно управление на ресурсите. В редица от случаите ресурсите на Министерството на вътрешните работи са изтичали в неправилна посока.
Ще започна със заключенията на Сметната палата, цитирам: „Неефективни процедури за гарантиране на контрол при поемане на финансови задължения от структурите на МВР. Не са предприети конкретни действия за събиране на дължимите на МВР финансови средства, например от БМВ („Безконтактни мултиплексорни вериги”) – 737 511 лв.
Липса на контролни механизми в процеса по бюджетиране на дейностите.
Липса на процедури, които да гарантират законосъобразното възлагане на обществени поръчки.
Липса на правила и норми за управление на сгради и съоръжения – собственост на МВР.”
Защо казвам всичко това и защо след това ще се спра на установените нарушения? Защото говорим, че не ни достига ресурс, че не можем ефективно да противодействаме на престъпността, а ресурсът е отивал в съвсем друга посока.
Заварихме дупка в бюджета от 93 млн. 900 хил. лв. неразплатени задължения и финансово необезпечени поети ангажименти. Тук е важно да отбележим, че към 31 декември 2012 г. те са били в размер на 27 млн. 285 хил. 391 лв., тоест за по-малко от шест месеца непосредствено преди да започне настоящото управление, без обезпечение са похарчени над 66 милиона!
Ресурсите на министерството са изразходвани за несвойствени дейности, като например за „Сигнално-охранителна дейност”. Няма да се спирам върху това, че извършвайки тази дейност, министерството е в тежък конфликт: от една страна, лицензира, от друга страна, извършва тази дейност, но за тази дейност на МВР се отделят значителни ресурси.
Служителите, които са ангажирани със сигнално-охранителна дейност, са били по това време 1701 – 11,6% от целия състав на „Охранителна полиция”. И, както по-късно ще разберете,11,6% от „Охранителна полиция” е била ангажирана в голяма степен да подпомага дейността на частни охранителни фирми. Е, ако това са ефективните мерки за борба с битовата престъпност – благодаря!
Същевременно министерството се предлага като подизпълнител на частни охранителни фирми, но не охранява със сигнално-охранителна техника собствените си сгради. Около 1200 служители са ангажирани с тази охрана. Част от тях биха могли също да бъдат освободени, когато министерството започне да охранява собствените си сгради, и да се борят с битовата престъпност.
Трябва да кажем, че дейността на сигнално-охранителна дейност е била губеща по време на целия мандат на предишното управление. И тук в счетоводството няма как да има манипулиране на данни. За 2009 г. загубите са 3 млн. и над 600 хил. За 2010 г. над 4 милиона. За 2011 г. над 3 милиона и половина. За 2012 г. над 2,7 милиона. За 2013 г. достигат над 6 милиона.
Трудно прекратихме вече сключени неизгодни договори. Интересно защо предишното ръководство не е предприело нищо при тези системни загуби за министерството? Напротив, с договорите е заложило още по-големи загуби за 2013 г. Седемстотин и петдесет договора с 46 фирми в 124 града, при които МВР е подизпълнител. Тридесет и четири от тези фирми нямат и не поддържат автопатрули. Интересно е как извършват сигнално-охранителна дейност. В 94 града за тази търговска дейност са ангажирани не само служители на СОТ, но и служители, които е трябвало да охраняват обществения ред, защото не е имало подразделение на СОТ. Това ли са мерките за борба с битовата престъпност? Извинявайте, но аз лично имам много сериозни съмнения, че някой се е облагодетелствал за сметка на министерството и съответно за сметка на гражданите. Ще оставя на Вас да прецените кой.
РЕПЛИКИ ОТ КБ И ДПС: Кой, кой, кой?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: БМВ. Установихме изключително порочна практика – МВР стартира обществена поръчка за регистрационни табели. Фирмата на МВР печели тази обществена поръчка. МВР определя цената, която е значително завишена. Разбира се, че фирмата на МВР печели от това. И от там нататък стават едни дарения, които са също доста съмнителни към министерството от фирма БМВ. Например, значително количество дарени компютри. Фирма БМВ, която е държавна и която би трябвало да управлява като добър стопанин тези средства, които са държавни, е закупила принтери, които са на три пъти по-висока цена от закупените с обществена поръчка от министерството. (Оживление в КБ и ДПС.) Или закупени бронежилетки на изключително висока цена, които при трети тест показват, че са негодни. Все едно да дадем на служителите да излязат незащитени срещу куршумите.
И тук остават сериозни съмнения, че някой се е облагодетелствал за сметка на гражданите.
РЕПЛИКИ ОТ КБ И ДПС: Кой, кой, кой?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Давам си сметка, че с въвеждането на ред в управлението, финансите и имотите на МВР, чрез прекратяване на несвойствените дейности нарушаваме нечии сериозни финансови интереси, достигащи по груби изчисления до десетки милиони годишно. Искрено се надявам, че злостните и яростни атаки на опозицията срещу закриването на СОТ и премахването на търговската дейност в министерството, не са свързани с това.
Като мерки обаче, които сме предприели, за да подобрим състоянието на Министерството на вътрешните работи като цяло и на системата, първо, можем да кажем, че имаме планиране. На основата на анализ на средата за сигурност и вътрешно-организационен анализ, формулиране цели и приоритети. На основата на тях вече управляваме ресурсите и организираме дейността. Взаимодействието е подобрено най-вече чрез промяна, която беше наложена в главните дирекции. И това ще даде резултат.
По отношение на работните процеси имаме нова организация на патрулно-постовата дейност, нова организация на оперативно-издирвателната дейност, които също вече дават резултати.
По отношение на контролна среда, първо, имаме въведена система оценка, която показва доколко всяко едно от звената се справя и къде седим реално. В главните дирекции имаме променени функционални и структурни промени, които позволяват да се осъществи контрол. Същото е и за дирекция „Инспекторат”.
Имаме система за финансов контрол и довършваме системата за контрол при обществените поръчки. Не само това, премахнахме даренията категорично и премахваме търговската дейност.
Нека се спрем на битовата престъпност, защото това също беше една тема, която беше разисквана в мотивите за вот на недоверие. Трябва да кажем, че това е сериозен проблем. Това е наш приоритет. Ние го възприехме като такъв, полагаме и ще продължим да полагаме сериозни усилия, за да отговорим на очакванията на хората.
Няколко пъти споменавах, че за мен това е проблем, който вече касае националната сигурност. Но много категорично трябва да кажем, че тезата за ширещата се в последно време –повтарям в последно време – битова престъпност е мит. В резултат на множеството репортажи в последните дни, които показаха болката, страха и мъката на хората, които са жертва на битовата престъпност, в обществото се създаде усещането, че проблемът ескалира сега, в момента, което не е истина. Много от посочените престъпления в медийните репортажи са извършени през 2010-а, 2011-а и 2012 г. Като пример: широко тиражираният случай на възрастния човек от с. Коиловци, вързан от грабителите, всъщност е от 2009 г. В повечето репортажи хората споделят общото си недоволство от ширещата се битова престъпност през последните години. В с. Габровница, например, в телевизионния репортаж възрастен човек се оплака, че е бил ограбен преди година и половина. Широко тиражираните след Нова година тежки престъпления в с. Баница, Враца, и с. Попина, Силистра, пък са разкрити от Министерството на вътрешните работи. Някои от случаите бяха отразени в повече от един репортаж.
Разбира се, за хората няма значение кога точно е извършено престъплението. Хората с право очакват трайно решаване на техния проблем. Но за политиците трябва да има. Не може някой да иска вот на недоверие за нещо, което се е случило по време на неговото управление.
Нека да погледнем статистиката. За да разсея всякакви съмнения в момента искам да кажа, че хората, които въвеждат данните, хората, които ги обработват, и методиката, по която се обработват, е абсолютно същата. Тоест, по какъвто начин са отчитани престъпленията в предишния период, по същия начин се отчитат и сега. И ако има грешки в методиката, то те са се отнасяли по абсолютно същия начин и към цифрите за предишното управление. Да се спрем на данните от миналата година. До 30 юни са регистрирани 64 138 престъпления, от които 19 392 разкрити. Тридесет цяло и два процента разкриваемост. От 30 юни, по време на мандата на сегашното управление, регистрираните престъпления са 55 989, а разкритите 22 948. Четиридесет и един процента разкриваемост. Сравнявайки постигнатото спрямо това, което сме заварили, престъпността е намаляла с 12%, а разкриваемостта се е увеличила с над 9%.
Но нека да сравним какво е било спрямо миналата година – 2012 г. На фона на регистрираните 120 558 престъпления за цялата 2012 г. и 55 989 за втората половина на 2013 г., реално престъпността по време на управлението на правителството е намаляла с над 7%. Същевременно разкриваемостта се е повишила с 2% – от 39 през 2012 г. на 41. Факт.
Разбирам защо в момента имаме призив: „Нека да не се замеряме с цифри”. Защото цифрите няма да са в интерес на тези, които искат вот на недоверие. Тоест, някои цифри ни харесват, други – не.
Трябва обаче да отбележим, че тези резултати не ни задоволяват и продължаваме методично да работим в тази посока. И ще успеем по много причини. Ще посоча две от тях. На първо място, имаме различно отношение към проблема от предишните управляващи. Тук ще опонирам на господин Вучков. Многократно бившият министър на вътрешните работи пред медиите и публично обясняваше, че битовата престъпност е социален проблем и че не е работа само на МВР да се справи с нея. И че проблемът с битовата престъпност ще бъде решен тогава, когато излезем от икономическата криза. Ние считаме, че е наш проблем, и че имаме много какво да направим с ресурсите, които имаме, и ще го направим.
Втората причина е, че имаме различен подход. В програмата на ГЕРБ битовата престъпност е отбелязана като сериозен проблем. Там това, което видях като мярка, е, че се предвижда назначаване на допълнителен униформен състав. Ние считаме, че имаме възможности с преразпределение на състава, с промяна в организацията на работа да решим този проблем. Ето поради тази причина с различното отношение съм убеден, че ще се справим.
Имаме конкретни мерки за битовата престъпност, които сме предприели. Първо, преразпределяме ресурса. За тези места, където има проблем с битовата престъпност, ние ще имаме много повече хора, включително и допълнително оборудване.
Променихме организацията на работа – патрулно-постовата дейност, тоест полицаите ще бъдат там, където трябва.
Променихме оперативно-издирвателната дейност, като ще засилим агентурната работа именно в тези райони.
Непрекъснат контрол върху криминалния контингент и местата, където се реализират вещите, които са откраднати. Засилено сътрудничество с органите на местната власт. Започнахме вече срещи и с представители на местната власт, и с охранителните фирми, и със застрахователните компании.
С влизането в новия закон и с отваряне на възможността да бъдат назначени извънщатни сътрудници на МВР имаме готовност да реализираме такава програма, която ще доведе до сериозно подобрение на работата по пресичане на битовата престъпност.
Не сме в състояние навсякъде, във всяко населено място да сложим полицаи. Това означава, че целият действащ униформен състав в момента няма да стигне. Затова трябва да наложим друг подход – интензивен, който ще даде възможност чрез организационни мерки да постигнем необходимия резултат.
Предстоят две програми – „Превенция” и „Сътрудничество с гражданското общество”, през тази година, които ще реализираме. Те също са пряко насочени към решаване на въпросите с битовата престъпност.
Контрабандата. Предишното управление завърши мандата си на фона на многократно повтаряни твърдения, че гръбнакът на организираната престъпност е пречупен. Това е странно на фона на онова, че за последните няколко месеца, след юли 2013 г., успяхме да разкрием три организирани престъпни групи за извършване на поръчкови убийства. Задържани са над 26 лица. Три лаборатории за производство на синтетични наркотици. Две оранжерии за канабис. Две бази за производство на цигари и две бази за производство на тютюн.
Също така се твърдеше, че вече няма сериозни организирани престъпни групи, които се занимават с контрабанда, производство и трафик на наркотици. Тези твърдения се споделяха и от ръководството на ГДБОП.
На проведени съвещания при главния прокурор в началото на мандата на това управление се установи, че няма нито една сериозна разработка по тези линии, която успешно да може да завърши в срок до няколко месеца.
В периода до месец август, когато по закон трябваше да подписвам разпореждане за прилагане на специални разузнавателни средства, нямаше нито едно искане, което да касае дейността на сериозна организирана престъпна група. Общо взето, бой по шанаджии.
Когато разгледахме всичко това в контекста на състоянието на МВР, респективно – ГДБОП, с доста скромни способности картината, меко казано, не беше хич розова.
На този фон твърденията на лидери на опозицията на втория месец от управлението, че в страната се вихри контрабанда, по-скоро прозвучаха като не особено конструктивна самокритика. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Още повече, на този етап все още нямаше сериозни кадрови промени и промени в организацията на работа на структурите, които противодействаха на контрабандата. Там бяха същите хора. Предприехме доста активни мерки в тази посока.
Структурна и функционална промяна в Главна дирекция „Национална полиция”. Искам да Ви кажа, че в полицията нямаше структури, които да се борят с контрабандата. Имало е разпореждане всички случаи, които касаят контрабанда и наркотици, да се предават на ГДБОП! Може би кадровите промени, които направихме, доведоха до това, че сега имаме доста по-добри резултати.
Направихме и функционална промяна в дейността на Главна дирекция „Гранична полиция”. Подобрихме взаимодействието с Агенция „Митници”. В момента отново централизирахме дейността на мобилните екипи, които сега ще бъдат – допълнително и в новия правилник ще бъде регламентирано това нещо, но вече е факт. Планира се въвеждането на допълнително техническо оборудване по граничните пропускателни пунктове и създаването на информационен център, който ще подпомогне борбата с контрабандата.
Нека да се спрем на някои конкретни цифри. За да не се замеряме със статистика, ще кажа нещо, което е измеримо – то няма как да бъде променено.
По данни на Агенция „Митници” през първата половина на
2013 г., когато не е управлението на нашето правителство, приходите са с 12,2 млн. лв. по-ниски от предишната година, а делът на акцизите е с 23,3 млн. лв.
През втората половина, когато е нашето управление, приходите на Агенция „Митници” са със 126,8 милиона повече от същия период на 2012 г.! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Нека обаче да тръгнем с цифрите, и то не тези, които са статистика от нашето управление, а отпреди това.
Нека да сравним количествата къса цигари през 2011-а и
2012 г. През 2011 г. те са 463 млн. 249 хил. 523. През 2012-а, следващата, те са 109 млн. 146 хил. 701. Намалели са 4,2 пъти! В това време приходите в бюджета са се повишили незначително.
Няма някаква съществена промяна в потреблението, няма съществена промяна в околните среди. Ето тук се е завихрила корупцията, тук се е завихрила контрабандата – в този момент!
Така че за да покажа сега, че и тези мерки дават резултат, ще ми позволите да цитирам някои данни само от началото на годината. Тези данни също не са статистика, която по някакъв начин може да бъде манипулирана:
- на 4 януари в района на Благоевград са задържани 73 мастербокса;
- на 5-и, Кулата – 18 мастербокса;
- на 10-и в района на Елин Пелин разбита нелегална работилница за преработка на тютюн – 500 кг;
- 15-и, пристанище Варна – 6 т тютюн;
- 17-и, Ямбол – 1,5 т спирт;
- 17-и, Кулата – 600 мастербокса;
- 22-ри, Велико Търново – 2,5 т насипен тютюн;
- 22-ри, Самоков – иззети 300 л алкохол;
- на 23-ти, Петрич – 69 мастербокса;
- 31-ви, Кулата – 65 мастербокса;
- 6 февруари, Пазарджик, две операции – над 66 мастербокса;
- 6-и, Варна – 198 хил. 920 къса цигари, близо 199 мастербокса;
- 7-и, в района на Благоевград – 95 мастербокса;
- 7-и, град Русе – 100 мастербокса;
- 28 млн. къса цигари са иззети от началото на годината.
Щетите за бюджета, които са предотвратени от началото на годината, са за над 5 млн. лв.
Някой силно е заблудил вносителите на вота на недоверие, че контрабандата е подходяща тема за това. Между другото, то важи и за останалите теми на днешния вот.
В този ред на мисли ще си позволя да Ви предоставя статистика от началото на годината по още една, чувствителна за опозицията тема – наркотиците: 18-и, Варна, разбито депо за разпространение на наркотици – 450 грама амфетамин; 23 януари, Перник – задържан е 1 кг хероин; 28-и, Кулата – 32,5 кг канабис; 4-ти, Кюстендил – общо хероин, амфетамини и марихуана – 1,5 кг; 7-ми, Русе – 11 кг псевдоефедрин. Мисля, че тези резултати трябва да притесняват организираната престъпност, а не опозицията.
Тъй като многократно са изразявани съмнения дали ГДБОП ще започне да работи в рамките на ДАНС, искам да Ви предоставя данни за последните три месеца от миналата година – какво са свършили структурите на бившата ГДБОП в рамките на ДАНС: 24 операции, от които осем – съвместно с партньорски служби.
По линия на наркотиците – осем, четири на територията на страната, образувани са досъдебни производства, 13,5 кг синтетични наркотици, 670 г кокаин, 6,6 кг канабис; четири операции съвместно с партньорски служби и Европол – 2 кг кокаин, 8 кг синтетични наркотици, също образувани досъдебни производства.
По линия „Митнически и данъчни престъпления” – три операции с досъдебни производства, щети за държавния бюджет от 4 млн. 100 хил. лв. са установени, иззети са 1 млн. 910 хил. къса цигари.
По линия „Трафик на хора и културно-исторически ценности” – три операции с досъдебни производства.
По линия „Корупция” – три реализации с образувани досъдебни производства по тях.
По линия „Киберпрестъпления и фалшификации на интелектуалната собственост” – седем операции, от които две с международно участие, по всички има образувани досъдебни производства. При една от операциите има предотвратени щети за българската икономика за над 6 млн. лв.
Ако трябва да се спрем накрая на коментарите и тезите за това, че сме имали изключително лош доклад от Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка, позволете ми да се спра на няколко неща, първото от които е, че тук отново изпадаме в ситуацията, в която се иска вот на недоверие на правителството за нещо, което се е случило по време на предишното управление. Само шест месеца от визирания период са в рамките на нашето управление. Нека да видим какви са били като цяло забележките през целия период от миналото управление до сега и да видим какви са заключенията в последния доклад.
По линия на „Борба с организираната престъпност” – липса на цялостен напредък по емблематични дела, въпреки проведените полицейски операции, необходимост от цялостно независима оценка на провалилите се дела в подкрепата на партньори от Европейския съюз.
По линия на „Борба с корупцията” – неефективно прилагане на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията.
И нека да видим в последния доклад какво е положителното развитие – първото е, че са прекратени политическите нападки към съдебната система, и това е за втората половина на 2013 г., използването на специални разузнавателни средства, даренията за МВР, структурната реформа в сектор „Сигурност”, като е отбелязано, че увеличението на правомощията на ДАНС за разследване на случаи на корупция по високите етажи на властта допълнително е надградило стъпки, докладвани в предишните години.
Също е отбелязано, че в МВР са извършени редица мащабни реформи, за да се съсредоточи дейността му върху неговата основна задача по спазване на законите, охраната, защита на правата на гражданите, като функциите на неговите служители да се пренасочат от административни към оперативни. Разбира се, посочено е, че министерството трябва да се справя с предизвикателствата, като реагира по подходящ начин на демонстрациите и натиска по границите.
Позволете ми в заключение да Ви кажа, че независимо от значителния допълнителен ресурс, който трябваше да отделим за справяне с миграционния натиск, независимо от значителния допълнителен ресурс, който трябваше да отделим за охрана на обществения ред по протестите, независимо от това, че през този период се провежда реформа и в министерството, и като цяло в сектор „Сигурност”, аз мога да кажа, че на фона на резултатите и цифрите, които постигнахме, ние се справяме по-добре от предишните управляващи. (Ръкопляскания от БСП и ДПС.)
Някой много тежко е подвел вносителите на вота на недоверие и аз мисля, че те трябва да му потърсят отговорност. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП, ДПС и част от министрите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Уважаеми дами и господа... (Шум и реплики.)
Господин Вучков, какво желаете? (Народният представител Веселин Вучков иска думата за лично обяснение.)
Господин Вучков, два пъти беше споменато името Ви, но никога в контекста на обида или засягане. Два пъти! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Ще Ви кажа изреченията, ако искате – проверете и стенографския протокол.
Първото изречение беше свързано с това, че министърът се обърна към Вас и каза, че тази статистика няма как да се манипулира. Нищо друго, господин Вучков!
С второто изречение той се обърна към Вас с „уважаеми господин Вучков, за да Ви успокоя ще Ви кажа”
еди-какво си...
Това са двете изречения.
Моля Ви, уважаеми дами и господа народни представители! (Силен шум и реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Има две процедури, с които много се злоупотребява. Обръщам се към всички: въздържайте се от лични квалификации, да не се получава ситуация, при която няма да работим ефективно, защото ни предстои много работа.
При нас има два списъка за изказвания – на Коалиция за България и на Движението за права и свободи.
Питам Парламентарната група на ГЕРБ: ще представите ли списък и желае ли някой да вземе думата? Няма желаещи.
Коалиция за България – желае ли някой?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Когато преди седмица за първи път се заговори за вот на недоверие по темата „Сигурност”, не обърнах особено внимание на тази информация. Тя ми прозвуча като поредната провокация на господин Борисов. Не за първи път той обявява пред медиите вот за едно, а следва друго или вот въобще няма.
А и темата „Сигурност” – нима има нещо по-убедително от тази тема за това, че ГЕРБ не могат да управляват по демократично установените правила, нима полицейското насилие, подслушванията, контрабандата и партизирането на службите в лицето на вездесъщата по онова време ГДБОП не са най-често срещаните характеристики на мандата на ГЕРБ? Че нали именно тези, които дойдоха на власт със самочувствието на опитни полицаи и с обещанието да въдворят ред допуснаха в страната да бъде извършен терористичен акт, а контрабандата да придобие титанични размери? Че нали те организираха онези зрелищни операции, чийто единствен резултат са осъдителни решения на Съда по правата на човека срещу България?
Когато обаче в четвъртък вотът на недоверие стана факт, осъзнах истинското значение на този акт. Тук не става дума за друго, освен за апотеоз на политическата наглост, за въздигане на безочието до осъзната политическа стратегия, за възхваляване на абсурда до степен на пълна неприемливост за нормалния гражданин и в крайна сметка до окончателното му отблъскване от политическия живот на страната.
В мотивите към вота се говори за опасности за демокрацията, за критики от страна на Европейската комисия, за ширеща се контрабанда – все теми, с които сме свикнали от времето на ГЕРБ, които олицетворяваха тяхното управление. Залага се на предположението, че заслепени от непрекъснатите скандали с едни и същи действащи лица, българските граждани няма да успеят да направят разлика между основателна парламентарна критика и непочиващи на никакви факти твърдения. Това предположение обаче е грешно.
Българското общество може да различи неправомерното от правомерното, основателното от неоснователното, за него не е едно и също дали някой незаконно използва държавния апарат, за да подслушва своите опоненти, или срещу него са използвани специални разузнавателни средства по установения от закона ред поради съмнения за извършени тежки престъпления.
Да извадиш на преден план темите, по които си най-уязвим, с цел да ги изчерпиш преди предстоящата предизборна кампания, не е нов ход, а в случая е напълно безсмислен, защото, дами и господа от ГЕРБ, за разлика от Вас, ние не смятаме непрекъснато да се връщаме към грешките на предишните.
За съжаление Вашите действия в сектора „Сигурност” вече представляват интерес само за българската прокуратура, не за българския парламент, затова, позволете ми, да отговоря на Вашите аргументи конкретно и с поглед в бъдещето, а и разликата в начина на работа на системата сега и преди е толкова очевидна, че едва ли има нужда от допълнително открояване.
Мотивите за вота са разделени в шест точки.
Първите две засягат законодателните реформи в сектора и по-специално преместването на ГДБОП в ДАНС. От 2009 г. насам правомощията и бюджетът на ДАНС бяха систематично орязвани за сметка на концентриране на ресурс и власт в ГДБОП. Резултатът от това бе маргинализирането на ДАНС. В този смисъл вливането на ГДБОП в структурите на агенцията е своеобразно завръщане към първоначалната идея за ДАНС, възстановяване на способностите й да изпълнява задачи, заради които беше създадена.
Ако погледнем парламентарните дебати през 2007 г., когато беше приеман Законът за ДАНС, ще видим, че днешните критики по отношение на вливането на ГДБОП в ДАНС наподобяват тези, на които бяхме свидетели при създаването на службата. Това е така, защото през 2007 г., а и до днес, има противници на самото съществуване на Държавна агенция „Национална сигурност” като самостоятелна служба за сигурност.
Апелирам към опозицията – нека извисим този дебат отвъд назначението на господин Делян Пеевски, който е споменаван няколко пъти в мотивите към вота. Ние не бягаме от този въпрос и отговаряхме многократно. Конституционният съд се произнесе не един, не два, а цели три пъти по този повод. Напомням, че господин Пеевски не е председател на ДАНС, че след проведена процедура на поста бе избран господин Писанчев и че откакто той оглави агенцията през месец юли миналата година, не е давал поводи за критики.
Колкото до твърдението, че ДАНС се е превърнала в неподвластна на контрол служба, то освен несериозно е и дълбоко невярно. Не само ДАНС, а цялата изпълнителна власт е подложена на безпрецедентен парламентарен контрол.
Но мога ли да попитам какво беше нивото на демократичен контрол върху могъщата структура на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”? Пред кого бившият шеф на ГДБОП отчиташе дейностите си – дейности, по повод на които този бивш шеф днес е разследван от прокуратурата?
А нужно ли е да напомням защо СДОТО беше извадено от МВР? За това също има образувано дело, този път срещу бившия министър на вътрешните работи.
Но да се върнем по същество – третият аргумент в мотивите към вота са критиките в последния доклад на Европейската комисия. Припомням, че такъв доклад не трябваше да има. Мониторинговият механизъм беше предвиден за пет години и трябваше да приключи през 2012 г. Защо това не се случи, е въпрос, на който не правителството на Орешарски трябва да отговори. Неговото правителство и подкрепящото го парламентарно мнозинство ще носят отговорност за следващия доклад и затова ние се отнасяме сериозно към критиките, отправени към страната, и ще следим внимателно за изготвянето и изпълнението на научния правителствен „екшън план”. Ако за момент проявите и най-малка доза добросъвестност, ще признаете, че не може да има основание за вот на недоверие към това правителство в доклад, третиращ незначителен времеви период от неговия мандат.
На четвърто място, в критиките Ви е поставен имиграционният въпрос. Тази тема е на специално внимание от страна на Вътрешната комисия и членовете й наскоро имаха възможност да се запознаят с подробен доклад на предприетите от правителството мерки.
Много може и ще се каже по въпроса, но аз ще се спра само на някои числа. За последните пет години, преди встъпването в длъжност на кабинета Орешарски, във връзка с бежанските въпроси са изхарчени повече от 30 млн. лв. Въпреки изразходването на тази колосална сума, целият свят видя състоянието, в което правителството завари местата за настаняване в България. Положиха се и продължават да се полагат огромни усилия за подобряване на условията на живот на бежанците и това бе признато от говорителя на Върховния комисариат по бежанците към ООН. От друга страна, в последните месеци броят на местата за настаняване бе увеличен цели пет пъти и днес те са повече от 4 хиляди.
Колкото до мерките за ограничаване на притока от чужди граждани, които Вие наричате спорни, знаете, че по данни на Националния оперативен щаб без тези мерки лицата, влезли незаконно на българска територия, днес щяха да са с 15 хил. души повече. Мисля, че това е достатъчно ясно и отговаря на Вашите аргументи.
На пето и на шесто място във Вашите мотиви са контрабандата и нивото на битовата престъпност – отново два проблема, емблематични за ГЕРБ. Ако погледнем сериозно и в дълбочина към причините за развитието на контрабандата, е напълно възможно отново да стигнем до дебата за бившата ГДБОП. Именно там е била съсредоточена борбата с този феномен и резултатите от това все още не могат да бъдат преодолени. Необходимо е известно време, за да се създаде подходящата организация за работа. Резултатите от възприетия нов подход вече са налице и тяхната конкретизация е само въпрос на време.
Колкото до битовата престъпност, ще имаме възможност подробно да разсъждаваме по този въпрос по време на обсъжданията на новия Закон за МВР, в чиято философия е заложено ведомството да се съсредоточи върху нормалните си задачи за опазване на обществения ред и предотвратяване на престъпността. Специално в областта на битовата престъпност – със създаването на интерактивната карта, с определянето на 15 рискови области в страната и концентрацията на полицейски сили там, правителството Орешарски направи повече за няколко месеца, отколкото кабинетът Борисов за четири години. И това въпреки че, както Вие много правилно отбелязвате, полицейските органи са изложени на безпрецедентен натиск и в граничните райони, и в центъра на София.
И накрая, бих искал да подчертая едно Ваше твърдение, с което съм напълно съгласен. Вие представяте този вот като логично продължение на предишните два вота на недоверие на кабинета – така е. Наистина, след като първият вот беше ненавременен, а вторият – неоснователен, напълно логично е третият да е неадекватен. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Има ли народни представители, които желаят да репликират изказването на господин Мерджанов? Няма желаещи.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаеми господин председател, може би процедурата по начина на водене да не е насочена персонално само срещу Вас, но няколко пъти в последните шест-седем месеца ми прави впечатление, че се оспорва възможността да се направи лично обяснение от страна на народен представител.
Ще цитирам чл. 56, ал. 1 от правилника: „Народният представител има право на лично обяснение до две минути, след като в изказване на пленарно заседание е засегнат лично или поименно”. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Засегнат лично или поименно.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Засегнат.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Засегнат, да. Кой ще преценява дали си засегнат, или не? Аз смятам, че когато си споменат поименно, а и лично, което означава дори и да не е поименно, трябва да ти дадат думата, защото можем да изпаднем в абсурдна ситуация – председателят да назначава едва ли не психиатрична или психологическа експертиза, за да се прецени дали народният представител е засегнат, или не. Нали разбирате в какъв омагьосан кръг изпадаме? Затова ми се струва, че здравият смисъл на тази норма е да се даде думата на народния представител, когато е споменат лично или поименно.
Това е моето мнение във връзка с невъзможността да направя лично обяснение, защото името ми беше споменато три пъти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Вучков, вероятно знаете от правилника, че по този начин ми давате две минути, за да взема отношение.
Вие поставихте важен въпрос за тази част от процедурата, която очевидно се нуждае от промяна, но на този етап няма друг вариант, освен председателят да преценява дали Вашето изказване отговаря, или не отговаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз отговарям на господин Вучков. Моля Ви, не се обаждайте от местата си! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това също е в противоречие на правилника.
Изказвания, уважаеми дами и господа?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник-председател на Министерския съвет и министър на вътрешните работи, дами и господа министри! От дългото изказване на министъра на вътрешните работи разбрахме, че в периода до 2009 г. и след 2013 г. всичко в сферата на сигурността е било цветя и рози, единствено през периода 2009-2013 г. всичко се е сринало до основи. Много дискусии ще продължат, уважаеми дами и господа, по този въпрос.
Искам да се спра на темата за незаконната миграция в България през последните няколко години, и особено по време на управлението на правителството Орешарски. Получихме страшно много обвинения, че сте заварили една неработеща система, една система, в която абсолютно нищо не е направено, абсолютно нищо не е надградено.
Факт: 2009 г. капацитет на Държавната агенция за бежанците –485 места за настаняване.
Факт: към 1 март 2013 г. капацитет на Държавната агенция за бежанците – 1295 места. Факт: капацитет на Дирекция „Миграция” на Министерството на вътрешните работи към 2009 г. – 400 места в дома в Бусманци. Факт: в края на управлението на ГЕРБ – 1 март 2013 г., още толкова места в един изцяло нов дом в Бусманци, който нямаше да е налице, уважаеми дами и господа, ако не бяха предприети мерки, за да не бъде прекратен проектът, по който беше създаден
този дом.
По отношение на Пъстрогор – обект, финансиран с европейски средства и със средства от националния бюджет, пуснат в експлоатация с назначени служители там, без да има Акт 15, и Акт 16. В днешния ден домът в Пъстрогор работи и капацитетът му е увеличен.
Трети факт: В 2012 г. през външна граница са влезли 1904 мигранти. От тях 888 са били изведени от територията на Република България. Искам да обърна внимание, че това става чрез няколко форми: доброволно връщане, принудително връщане, връщане чрез Европейския фонд за връщане, връщане по двустранни международни договори. Така и не получихме реален отговор на въпрос, който задаваме през последните няколко месеца: колко лица са били изведени от територията на България – говоря за чужденци незаконни мигранти, после ще направя и уточнението ми – през периода месец юни
2013 г. – края на 2013 г.
В доклада, който беше изготвен от Министерския съвет, се говори, че не са били предприети абсолютно никакви мерки по системата за ранно предупреждение.
Уважаеми дами и господа, предишното ръководство на Държавната агенция за бежанците е уведомило шест пъти както министър-председателя на Република България, така и заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи за проблемите, които възникват, за засиления миграционен натиск, за необходимостта от увеличаване на капацитета както на Държавната агенция за бежанците, така и на всички други органи, които работят в тази сфера, за необходимостта да бъдат предприети адекватни мерки и да бъдат предоставени съответните сгради, които, забележете, са били включително и набелязани през предходен период от време. Реакция – никаква!
Трябваше да стане тази химическа атака в Сирия, трябваше да се появи възможността за военни действия в Сирия, трябваше да изчакаме да тръгне огромен миграционен поток към България през Турция и, забележете, едва към началото на месец ноември започна някакъв по-ефективен диалог с дипломатически и консулски представителства и то на държави, които нямат нищо общо със Сирия. Това са въпроси, на които, за съжаление, в дългото изявление на министъра на вътрешните работи получиха някакъв касателен отговор, но аз бих се радвал да седнем да дискутираме по този въпрос.
Уважаеми дами и господа, много отдавна заявихме, че темата за бежанците поставяме не самоцелно, не за да раздаваме някакви обвинения, а за да видим по какъв начин можем да постигнем съвместно правилните решения, за да се справим наистина с този проблем.
Разбирам, че господин министърът е специалист по управление на кризи, но, за съжаление, трябва да поставим няколко въпроса, които да бъдат дискутирани дори и през следващите месеци, а може би и година: има ли опасност от допълнителен миграционен натиск особено през последващите месеци? Има ли опасност от допълнителен миграционен натиск от една държава като Афганистан, защото, знаете, че след няколко месеца оттам ще бъдат изтеглени американските войски – има ли опасност за България?
Уважаеми дами и господа, някои международни анализатори говорят, че Европейският съюз трябва да предприеме сложни мерки, комплексни мерки, за да бъде потушен този допълнително създаващ се миграционен натиск. Не искам да правя анализ и на някои изказвания на други международни анализатори, че южните държави – членки на Европейския съюз, са допуснали пробив в националната им сигурност. Далеч съм от такава мисъл. Това, на което трябва да се обърне внимание, е какви адекватни мерки трябва да бъдат предприети, защото някои действия бяха предприемани, други се предприемат и в момента. Въпросът е колко от тях са достатъчни? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ципов.
Реплики към господин Ципов?
Заповядайте.
АТАНАС ПЪДЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Решенията на проблемите с бежанската вълна започват именно от правителството на господин Орешарски и именно поради тази причина се обръщам към господин Ципов с едни документи, които са известни на всички нас. Тук е логичен въпросът, на който би следвало да се отговори: кой договори процентите, които са от Фонд „Убежище и миграция” в Европейския съюз за периода 2014-2020 г. за България, в размер на 0,22% в сравнение със също засегнатите страни от кризата като Гърция, Италия, съответно с 11,32 и 13,59 %, както и тези средства, за които преди малко говори господин Йовчев – в размер на 30 млн. лв., които са били предназначени...
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Към кого е репликата?
АТАНАС ПЪДЕВ: Към господин Ципов, разбира се.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Защо спомена името на господин Йовчев?
АТАНАС ПЪДЕВ: Защото и той ги спомена. Те много умело се разходвани за разпечатки и информационни кампании – разпечатки на брошури, организация на семинари и така нататък. Поради тази причина отправям въпросите, които са съвсем логични: кои са фирмите, направили именно тези обществени поръчки? Кой осигури, кой договори ресурса и в края на краищата, кой го изконсумира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Пъдев.
Заповядайте за втора реплика.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (КБ): Господин председател, господа министри, уважаеми колеги! Господин Ципов, 2010-2011 г. има доклади на разузнавателните служби на България, в които ясно се очертава тази криза. По тези доклади на територията в България ще влязат някъде около 5-6 хил. бежанци. Освен докладите на нашите разузнавателни служби, в Министерството на вътрешните работи, ако не ме лъже паметта, са получени 112 сигнала в тази връзка. Това ли направи правителството на господин Борисов – при очаквани 5 6 хил. бежанци да влязат на територията на България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Андреев.
Трета реплика?
От „Атака” – госпожо Ташева, заповядайте.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми дами и господа народни представители, искам да внеса малко трезв разсъдък в това стълкновение – привидно между лявото и дясното, за тъй наречените „бежанци”.
Хайде прочетете си конвенцията, прочетете си и българските закони, за да разберете най-после, че в България бежанци ня-ма! Бежанец е този, който идва направо от страната, където са били заплашени неговият живот, собственост и свободи. Това, което нахлува в България, не са бежанци, а имигранти –ислямисти от лагерите на Сирийската свободна армия по турско-сирийската граница от турска страна. Ние всички виждаме как те прииждат заедно със знамето на Сирийската свободна армия. То се вее из тъй наречените „бежански лагери” или „разпределителни центрове” и в Елхово, и в Пърстрогор, и в Харманли, и в „Военна рампа”, и къде ли не – на „Враждебна”. Това не са бежанци! Това са пришълци. Това е преводът на чуждата дума „имигранти”.
Имаме над 140 деца без придружител, озовали се на българска територия. Че какво по-голямо доказателство е необходимо за това, че става дума за прехвърляне на население от турските трафиканти и българските им колеги от българската страна на границата? В момента в България тече поток от черни, мръсни, кървави пари за трафик на хора – едно от най-големите престъпления според международното право. Самите любими Ваши „бежанци” признават това. Един казва, че дошъл с 24 хил. долара, друг казва, че платил 10 хил. долара на глава за прехвърлен човек. Трети казва, че е паднала цената на 800 или 500 долара. Това са бежанците! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Това беше трета реплика.
Господин Ципов, заповядайте за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, не знам откъде дойде цифрата 30 милиона. Искам да кажа, че бюджета на Агенцията за бежанците през последните три години е била 3 млн. 200 хил. лв. Усвоени са 1 млн. 600 хил. евро по Европейския бежански фонд.
По отношение на брошурите. За брошурите нека напомним, че са заложени в Годишната програма на Европейския бежански фонд от 2009 г. При предишното ръководство на уважаемия господин Мичев по т. 3.1.2. действие Б, компютрите със специален езиков софтуер са заложени по 3.1.3. от същата Европейска програма от 2009 г. Медийната кампания от 313 хил. лв. – също по това време. Уважаеми дами и господа, това са сертифицирани разходи от Европейската комисия. Ако бяха спрени тези проекти, България трябваше да върне тези пари.
Говорим за много лоша международна дейност на предишното ръководство на Агенцията за бежанците. Две писма от 3 юни (с вдигане на ръцете показва копия от двете писма), едното адресирано до министър-председателя, а другото адресирано до вицепремиера и министър на вътрешните работи, в което председателят на Европейската служба, по-точно ръководителят на Европейската служба за подпомагане на убежището благодари на ръководството на Агенцията за бежанците за това как то е допринесло за тази дейност. (Реплики от КБ.) Вижте ги хубаво! Видяхте ли тези писма през последните няколко месеца? (Продължава да държи копията от писмата във вдигнатите си ръце.)
В края на месец ноември България получи 5,6 млн. евро целева помощ от Европейската комисия за решаването на този проблем. Още преди месец и нещо помолих ръководството на Министерството на вътрешните работи да представи информация по какъв начин са усвоени тези средства.
Затова моля господин министърът да каже тези 5,6 млн. евро по какъв начин са разходвани, след като са били получени по сметките на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция за бежанците.
В заключение, уважаеми дами и господа, ръководството на Министерството на вътрешните работи казва, че миграционният натиск е намален до минимум. Същевременно ръководството на Държавната агенция за бежанците говори за усилване на миграционния натиск през следващите няколко месеца.
Уважаеми дами и господа, нека да уточним: очакваме ли още проблеми с незаконната миграция или окончателно можем да заявим, че сме се справили с възникналата криза? Искам да напомня, че освен справяне с този проблем е необходимо тепърва да започнат действията по интеграция, дами и господа. За момента нищо не се говори по този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ципов.
От Движението за права и свободи – господин Костадинов. Заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпреки несъстоятелността му подходих с професионален интерес към мотивите на внесения вот на недоверие. Очаквах Парламентарната група на ГЕРБ, в която има доста бивши милиционери, бивши полицаи и други специалисти по вътрешна сигурност и обществен ред да направят сериозен и мотивиран анализ на средата на вътрешната сигурност в България. С професионален интерес потърсих слабостите, които според вносителите на вота допуска правителството в областта на вътрешната сигурност и обществения ред. Нищо подобно! Пред нас има едни бланкетни, писани на коляно мотиви. Мотиви, които са толкова несъстоятелни, че дори бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи господин Цветан Цветанов се е посвенил да подпише. Между другото, това е едно от достойнствата на внесения вот. И в политиката е приложима максимата, която се съдържа в народната мъдрост за „кумовата срама”.
Започваме по същество.
Първият мотив, който вносителите предлагат на нашето внимание, е дискредитираната реформа в сектор „Сигурност”. Истина е, че приоритет на партиите, подкрепящи правителството на министър-председателя Пламен Орешарски в началото на мандата на Четиридесет и второто народно събрание, беше реформата в сектор „Сигурност”. Обществото трябваше да бъде освободено от страха. Министерството на вътрешните работи трябваше да се освободи от образа на тоталитарна и репресивна структура за обикновения български гражданин. Структура, която извършва зрелищни операции, предавания по телевизията, но без краен резултат. Структура, която масово подслушваше обикновения гражданин и политически опоненти. Структура, която регулираше икономическите отношения в държавата.
Приехме изцяло нова философия. За първи път от 18 години за министър на вътрешните работи бе избран професионалист, без каквато и да е партийна кариера в миналото, без каквото и да е партийно минало. Бе променена традицията министърът на вътрешните работи да е човек с политическа и партийна власт, с цел гарантиране на политическа необвързаност на Министерството на вътрешните работи и даване на ясни гаранции на българското общество за това, че повече Министерството на вътрешните работи няма да се използва за изпълнение на партийни и политически поръчки.
Създаването на Държавната агенция за технически операции, промените в Закона за специалните разузнавателни средства, създаването на постоянна парламентарна Комисия за контрол над службите за сигурност и специалните разузнавателни средства в Народното събрание, създаването на Независимо бюро за контрол над специалните разузнавателни средства са ясни и правилни стъпки в тази посока, които вече дават своите резултати, а именно – повишава се доверието на обществото към Министерството на вътрешните работи. Нещо, което не можете да отречете.
Вторият мотив – промените в ДАНС и опасностите за демокрацията. Този мотив също представлява механичен сбор от неверни и противоречащи си съждения. Няма как да е вярно твърдението, че ДАНС се превръща в опасен инструмент за икономическо и политическо въздействие и същевременно да се твърди: за седем месеца ДАНС е предала едва девет досъдебни производства на прокуратурата с мнение за съд. Няма как да е вярно твърдението: изваждането на СДОТО от МВР е грешка и същевременно да е вярно твърдението, че запазване на Дирекцията за технически операции с ДАНС също е грешка. Няма как въвеждането на нови процедури за прилагане на специалните разузнавателни средства, създаването на Независимо бюро за контрол над СРС-тата, създаване на постоянната Комисия в Народното събрание за контрол над службите за сигурност и контрол на специалните разузнавателни средства да създава нови дефицити и нови опасности в тази сфера.
Следващият мотив – неуспехи около имигрантската вълна. По тази тема обстойно говори вицепремиерът, говориха и моите колеги, ще си позволя и аз да кажа няколко изречения. Ще си позволя да представя на Вашето внимание сравнителен план за извършеното през последните четири години и извършеното през последните шест месеца.
През 2012 г. заплахата от бежанска вълна към страната не е разглеждана нито от Съвета по сигурността към Министерския съвет, нито на заседание на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България.
Заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента, на което една от темите е свързана с миграционните процеси, е проведено на 5 февруари 2013 г. След обсъждане на проблема обаче отново не са предприети план или конкретни мерки в отговор на бежанския натиск. Държавната агенция за бежанците в този период е водила крайно пасивна политика по отношение на комуникацията със специализираните международни организации като Европейската служба за подкрепа в областта на убежищата и Върховния комисариат за бежанците при Организацията на обединените нации. До средата на 2013 г. България е напълно неподготвена за прогнозираната бежанска вълна. Капацитетът на местата за настаняване на Държавната агенция за бежанците е почти запълнен. Мерките, които предприема Държавната агенция за бежанците, са или неадекватни, или недостатъчни. Почти нищо не е направено за увеличаване на капацитета и подобряване на битовите условия в местата за настаняване. В този период всички компетентни институции увеличават дейността си до констатациите, че е налице тенденция за увеличаване на броя на лицата, търсещи закрила.
Към края на 2012 г. общият капацитет на местата за настаняване в страната е запълнен на 90%. Мерките на Държавната агенция за бежанците предвиждат увеличаване на капацитета с нови 800 легла – решение, което, освен че не е ефективно, не е и изпълнено.
До втората половина на 2013 г. комуникацията с международните организации е сериозно нарушена, което се доказва от договарянето на изключително малък обем евросредства за България от Фонда за убежище и миграция на Европейския съюз.
За следващия програмен период 2014-2020 г. България е договорила сума от едва 0,22% от цялата сума във фонда. За сравнение, както преди малко спомена и друг мой колега, за страни като Гърция и Италия – също външна граница на Европейския съюз, подложени на миграционен натиск, са предвидени 11,32 и 13,59%.
С Постановление на Министерския съвет № 260 от 11 октомври 2012 г. на областния управител на област Хасково са предоставени 200 хил. лв. за подготовка на терен за изграждане на временен приемателен център в гр. Харманли с модул за 1000 човека. Парите са за възстановяване на електрическото захранване, инфраструктурата на ВиК и съобщителните системи, почистване на района и извозване на изсечената растителност, текущ ремонт на сградите на Щаба, извозване на строителните отпадъци, проверка и ремонт на канализационната система, изграждане на мивки и бани и включването им към канализацията. След възникването на кризисната ситуация на 2 септември 2013 г. областният управител на Хасково прави оглед на района и установява, че състоянието на терена е трагично, негодно за разгръщане на лагер, с избуяла растителност, изсъхнали и паднали дървета, затревен асфалт, липса на ток и вода. Отговорът какво е станало с парите може би ще си дадете сами.
Каква е ситуацията след средата на 2013 г.? За първи път след констатацията през 2013 г. за имиграционен натиск министър-председателят на Република България свиква Съвета за сигурността към Министерския съвет. На проведеното през август 2013 г. заседание е приет доклад на вицепремиера и министър на вътрешните работи с анализ на риска, оценка на способностите за реагиране, конкретни мерки за овладяване на кризисната ситуация и индикативна бюджетна прогноза за осигуряване на дейностите. Първоначално са предвидени 11 мерки, които са изпълнени незабавно. На следващия етап е разработен Национален план с 33 конкретни мерки и 129 дейности, от които към 4 февруари 2014 г. са изпълнени 110 дейности или 85%. В процес на изпълнение са 4 дейности, а неизпълнените 15 дейности имат хоризонт на изпълнение 31 март 2014 г. Капацитетът за настаняване на лицата, търсещи закрила в страната, е увеличен повече от пет пъти през 2013 г. от 782 места за настаняване в края на 2012 г. на 4060 места в края на 2013 г.
Наред с всичко това са предприети конкретни стъпки за повишаване на административния капацитет на Държавната агенция за бежанците. Въведена е нова организация на дейността по регистрация и предоставяне на статут, интегрирани са усилията на Държавната агенция за бежанците с Държавната агенция за национална сигурност и Министерството на вътрешните работи, в резултат на които са облекчени процедурите и са съкратени сроковете за настаняване, регистрация и разглеждане на молби от чужди граждани. Като краен ефект с пъти е увеличен броят на предоставения статут на чужди граждани, търсещи закрила. Резултатите от така посочения пред Вас сравнителен анализ оставям на Вашата преценка.
Следващият мотив – ширещата се контрабанда. Ще предоставя на Вашето внимание без коментар сравнителни числа, а именно иззети наркотични вещества от Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”: хероин – през 2013 г. 252,9 кг. срещу 85 кг. през 2012 г.; кокаин – 18,2 кг. през 2013 г. срещу 9 кг. през 2012 г.; марихуана и канабис – 29 тона 490 кг. през 2013 г. срещу 2 тона 300 кг. през 2012 г.; синтетични наркотични вещества – 77 кг. през 2013 г. срещу 11 кг. през 2012 г.
Интересно е сравнението на резултатите за януари 2014 г. с месец януари 2013 г.: иззети цигари през месец януари 2014 –8 млн. 421 хил. 662 къса спрямо 5 млн. 280 хил. 444 къса през месец януари 2013 г.; насипен тютюн – 4829 кг. през месец януари 2014 спрямо 953 кг. през месец януари 2013 г.; алкохол – 3532 литра през месец януари 2014 г. спрямо 1598 литра през януари 2013 г.
Изводите от така чутите числа направете сами.
Уважаеми колеги, реформата в сектор „Сигурност” е поставена на здрава основа и се извършва в правилната посока. За последните пет месеца на 2013 г. в рамките на извършената реформа, броят на служителите в Министерството на вътрешните работи е намален с над 3 хил. души. Към 31 декември 2013 г. Министерството на вътрешните работи има общо 50 хил. 971 служители, като съотношението на изпълнение на основни към спомагателни дейности е 80% към 20%. За сравнение към 31 юли 2013 г. съотношението е било 70 към 30% основни към спомагателни дейности. Ангажиментът, който политическото ръководство на Министерството на вътрешните работи е приело пред нас, народните представители, е до края на първото шестмесечие на 2014 г. съотношението основни към спомагателни дейности да бъде 85 към 15%.
Вследствие на предприетите реформи в областта на оперативно-издирвателната дейност към 31 декември 2013 г. на един служител на Министерството на вътрешните работи се падат по 2,6 сътрудника, което е ръст над 6% спрямо първите месеци на 2013 г. За сравнение през 2012 г. на един служител са се падали средно по 1,4 сътрудника. Делата на оперативен отчет през 2013 г. са водени средно по 5,2 дела от един служител, докато през 2012 г. един служител е водил средно по 4,9 дела.
Има още много какво да бъде направено в сферата на вътрешната сигурност и обществения ред. Предстои приемане на нов Закон за Министерството на вътрешните работи, където се поставя акцент на ефективно сътрудничество с гражданското общество и органите на местната власт, като се внедрява и статутът на извънщатния сътрудник на МВР.
Предстои разработване и прилагане на модел за сътрудничество на органи на МВР с частните субекти в областта на охранителната и застрахователната дейност. Предвижда се повишаване на ефективността при контрола и организацията на движението по пътищата и внедряване на технически системи за наблюдение и контрол с цел намаляване на броя на убитите и ранените при пътно-транспортни произшествия. Набляга се на системното противодействие на организираната престъпност по линията на контрабандата с акцент върху престъпленията против данъчната и финансово-кредитната система на страната, водещи до пряко ощетяване на бюджета. В тази посока в началото на 2014 г. е издадена съвместна заповед на Главния прокурор на Република България господин Сотир Цацаров, министъра на вътрешните работи господин Цветлин Йовчев и председателя на ДАНС господин Владимир Писанчев за създаване на съвместни екипи от страна на Върховната касационна прокуратура, както и на ръководни служители от страна на Министерството на вътрешните работи и ДАНС за осъществяване на конкретен мониторинг върху работата по оперативни дела и преписки по направления: първо, контрабанда и престъпления срещу финансово-кредитната система; второ, корупция сред високите етажи на властта; трето, разпространение и трафик на наркотични вещества и прекурсори.
За ефективно противодействие на престъпността и осигуряване на добра среда за защита на вътрешната сигурност и обществения ред е необходимо национално съгласие и консенсус. Ето защо, господа вносители на този вот на недоверие, ако сте искрени в декларираната от Ваша страна цел за подобряване на цялостната държавна политика в този сектор, поемете своята отговорност на парламентарна опозиция, участвайте активно в дебатите по законодателство в тази сфера и бъдете на нивото, за което имате претенции. Сектор „Сигурност” не търпи партизирането и политическата партизанщина, особено тези, които го подчиниха в услуга на собственото си его и превърнаха специалния инструментариум на държавата в свое партийно оръжие. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли реплики към господин Костадинов?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Уважаеми колега Костадинов, съгласен съм почти с всичко освен с това, че казахте, че мотивите не са действителни, писани на колене. Считам, че мотивите са относително смислени, но се отнасят за друг период –
2009 г. – месец май 2013 г.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Много оригинално! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ФИЛИП ПОПОВ: Затова предлагам на колегите вносители в техните финални слова, а именно: „Изброените шест мотива за вот на недоверие не изчерпват аргументите срещу правителствената политика в сферата на вътрешната сигурност и обществен ред. Провалите в тази сфера се дължат на управленско безсилие, неподреденост, липса на визия.” Просто чудесно! „Вместо да представи и предприеме последователни и обмислени реформи в сектора за сигурност, правителството...”. И ето тук идва проблемът, ако беше добавено – на премиера Борисов – всичко щеше да е чудесно. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Затова Ви го правя като предложение.
Ако бях на мястото на вносителите, след като чуя доклада на министър Йовчев, щях да си изляза от залата и поне до края на мандата на това правителство да не се сещам за темата „Сигурност”. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Е-е-е!”)
Само че, факт, колегите са тук и дебатират.
Колеги, пак не уцелихте темата! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Костадинов, искате ли дуплика? Не желаете.
Уважаеми колеги, време е за почивка. След почивката първи ще говори представител на Парламентарната група на „Атака”.
Обявявам почивка до 16,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, заемете местата си.
Продължаваме разискванията по внесения проект за решение.
Има заявено желание за изказване от министъра на отбраната господин Ангел Найденов.
Заповядайте, уважаеми господин министър.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирайки за темата на вота, признавам, доста се чудих защо точно тази тема е избрана и защо сигурността от гледна точка на обществения ред и на вътрешната сигурност? По принцип и темата, и политическото средство, което се използва, са сред тези от възможно най-висок порядък за всяка една държава и отношението на всички трябва да бъде възможно най-сериозното.
Питах се и продължавам да се питам кое е това толкова сериозно събитие, което е накарало Парламентарната група на ГЕРБ да внесе вот на недоверие за състоянието, обърнете внимание, на сектор „Сигурност”? Питах се дали няма нещо фрапиращо, например за подслушванията при нашето управление? Не, няма. А и тъкмо партията, която харчеше десетки милиони и подслушваше хиляди, например има увеличение с повече от три пъти на прилаганите специални разузнавателни средства, превръщайки службите в едно гигантско ухо, да повдига темата, звучи наистина абсурдно.
Ако към това прибавим факта, че Министерството на вътрешните работи беше използвано като инструмент, за да се отнема бизнес и притискат конкуренти на близки до предишната власт фирми, абсурдът е още по-видим.
Министър Йовчев говори, не знам дали обърнахте внимание, за монопол и свръхконцентрация на власт и правомощия в лицето на министъра, тоест на политическото лице, контролиращо всичко. Тези, които до такава степен се бяха вманиачили относно подслушванията, че се слушаха и записваха помежду си, да повдигат темата за сектор „Сигурност”, е трудно разбираемо.
Питах се има ли тежък провал на колегите от МВР, дали не са пребили някой невинен в дома му, дали не са превишили правата си, като са натръшкали демонстративно хора при някаква операция, носеща името на някой магистрат? Не, но все още са живи спомените от дейността на студията „МВР Пикчърс”, а и дейността на сегашното ръководство на МВР, освен че е успешна, уважаеми министър Йовчев, е много далече от театралната показност на предишното ръководство.
Питах се дали пък няма някакво драстично увеличение на битовата престъпност, влошаващо иначе и без това кошмарната картина, особено в малките села и градове? И тук отговорът е: „Не!” Всъщност посоченото от министър Йовчев е много красноречиво по отношение на разликата във времето на предишното управление и днес.
Уважаеми колеги от Парламентарната група на ГЕРБ, при Вас, при които не се регистрираха престъпления, за да не се влошава статистиката, и въпреки това имаше увеличение на битовите престъпления, оставащи невидими зад гръмките операции, да повдигате тезата е политически несъстоятелно.
Търсих сред мотивите някакви сериозни аргументи, конкретна причина, очаквах в дните до днес, включително и в изказванията, някакви конкретни предложения. Нищо! Нищо от това не се открива. Тогава стои въпросът защо областта, в която е един от сериозните провали на предишното управление, е избрана за вот на недоверие към сегашното управление? Освен, разбира се, принос към парламентарната статистика или изпълнение, образно казано, на насрещния план – всяка сесия със свой вот.
Едва ли е и опит да се забави гледането на Изборния кодекс. Това е някакво възможно обяснение, но, както се вижда, с едно извънредно заседание подобни опити могат да бъдат провалени. Според мен обяснението е компесаторна реакция – опит вече осъзнатият провал в областта, в която си се опитал да убедиш всички, че си най-подготвеният и най-можещият, да омаловажиш този провал, опитвайки се да докажеш, че и други не се справят. Това, уважаеми дами и господа народни представители, е доста болезнено поведение, ще си позволя тази метафора – граничещо с поведението на онзи, дето непрекъснато настъпва мотиката. (Оживление в КБ и ДПС.) Тогава, когато въпреки анализите и предупрежденията на службите, си проспал заплаха и предизвикателство като бежанската вълна, не си предприел нищо, да обвинявате нас, е политическа наглост.
От началото на хуманитарната криза в Сирия, от месец май на 2011 г. до началото на 2013 г., включително до 5 февруари 2013 г., Военното разузнаване е изпратило 32 материала, сочещи рисковете и информиращо ръководството на Министерството на отбраната и държавната власт за това какво може да се очаква и какво е последвало. Нищо! Освен 30-те милиона бюджет плюс целеви средства, в резултат на което са увеличени с 1000 местата за настаняване в центровете, нищо друго. Да не би да са създадени нови, по-добри убежища? Да не би контролните органи по границата да са засилили своята дейност? Да не би администрацията да е била по-подготвена, или пък обществото – информирано? Не, но и днес сред мотивите виждаме проблема с бежанците, отнесен като аргумент за недоверие към нас. Тъкмо управлението, което допусна най-сериозния пробив в системата за сигурност, довел до жертви на терористичен акт на наша територия, да иска вот на недоверие, е не само проява на странна политическа активност.
Госпожи и господа народни представители, аз обаче имам отговор на въпроса защо сред мотивите не виждаме отбраната и военната сигурност като част от анализа на сектора „Сигурност“. Защото сред големите провали с дългогодишни последици е тъкмо отбраната. При приземена авиация, при авиационни средства, използвани като таксита на властта, при слепи и глухи двойни кораби, при замръзнали бойни машини и при униформи втора ръка за военнослужещите, как ще повдигаш темата?! При пълния хаос на договорите – над 200 договора в момента са в Министерството на отбраната, се оказват невалидни. При неизяснени отношения с фирми, купили боеприпаси и военно имущество, за които плаща Министерството на отбраната, при грозящи ни санкции заради безхаберие относно задълженията да освобождаваме радиочестотния спектър.
Дали да се спирам върху резултатите от дейността на директор на изпълнителна агенция, за който е допуснато да се вихри само защото по партийна линия се оказва началник на своя министър? Едва ли е необходимо!
Или на фона на първия от много години протест на военнослужещи при предишното управление, как би изглеждала темата за недоверие към нашето правителство?! Не че това би спряло колегите от Парламентарната група на ГЕРБ, но съм сигурен, че е задействал някакъв инстинкт.
Да не говорим за напрежението и несигурността, които са сред негативните резултати от предишното управление, определящи като цяло атмосферата във Въоръжените сили.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Всичко, казано дотук, ми дава основание да посоча, че вотът е не просто неуместен, той е несъстоятелен! Той издава повърхностно отношение към тази проблематика, говори за несериозен подход по темата за сигурността и с основание би бил отхвърлен. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин министър.
Уважаеми народни представители, дотук се изказаха господин Мерджанов, господин Ципов и господин Камен Костадинов от трите парламентарни групи.
Господин Асенов желае да вземе отношение.
Заповядайте, господин Асенов от Парламентарната група на „Атака“.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, господа министри, дами и господа народни представители! Искам да взема отношение относно вота на недоверие, но не в смисъла на прехвърляне на топката кой е по-виновен, защото, както виждаме, проблемите в системата не са от това правителство, не са от предишното, не са от по-предишното, а съществуват вече 25 години и са горе-долу едни и същи.
Искам да взема отношение по нещо много сериозно, за което става въпрос в единия от мотивите за искания вот на недоверие, а именно битовата или така наречената „циганска“ престъпност. Така е по-правилно да се каже, защото тя се извършва предимно от този етнос. Тя е основен бич в Северна и по-специално в Северозападна България. Там населението е подложено на невероятни изтезания, унижения, неспособност да защити собствената си чест и достойнство - в такова състояние са поставени хората. Върху българския народ там се осъществява геноцид вече 25 години, който не прекъсва – нито с предишното правителство, когато ГЕРБ не си свърши работата, нито с по-предишното – на тройната коалиция, когато също нищо не се свърши, нито с по-предишното и с по-предишното. Досега от предишното и по-предишното правителство има само едни добри намерения и добри думи. Искаме те да бъдат подплатени.
Рекордният ръст на циганската престъпност в България е нещо страшно. И най-страшно е, че полицията обичайно избягва да се намесва в тези ситуации, особено в по-малки и отдалечени селища, както и при пострадали възрастни хора. Ако въобще има задържани, циганите се разпитват и после тихомълком ги пускат да си ходят. Разследването се закрива поради изтичане на давност и така нататък, и така нататък. Тази безнаказаност още повече стимулира престъпността.
В този смисъл мисля, че държавата трябва да направи своето –ние, като законодателен орган, и правителството, което също има законодателна инициатива, трябва да направят това нещо и да прекратим позорната практика. Много пъти през последните години имаше цигански нападения над органи на властта. Нападения не над обикновени граждани, а над органи на властта, при което ранените държавни служители бяха лекувани в болница. За какво им е тогава пистолет – не се знае!
Има нерегламентирана и според мен устна разпоредба да не се закачат определени хора, групи и етноси заради криворазбрана евроинтеграция, криво разбрани правозащитни организации, които са с неясно финансиране отвън и които на практика вместо да защитават права, нарушават правата на останалите.
В този смисъл, искам да кажа, че проблемите не са само в Коиловци, не са само в Мечка, не са само в Малорад, в така наречените „медийно отразени случаи“. Тези проблеми са и в Борован, и в Харлец, и в Бутан, и в Ружинци – навсякъде. Това е близо четвърт от България, засегната от това нещо. В дългосрочен план това довежда до обезлюдяване на тези райони.
Сега бих могъл да Ви кажа неща, които и Вие знаете: там българското население изчезва и един от основните фактори – неспособността да защити собствения си имот и собственото си достойнство.
Наскоро бях на гости в село Бутан, където един старец ми обясни, че миналата година го обират четири пъти, откраднали са му всички животни, зимнината, всичката покъщнина и в момента той е принуден, понеже комшиите са добри хора, да ходи и се храни при тях. Там все пак има жив човек, който си брани по някакъв начин собствеността. Това е човек, ветеран от войната, живял достойно цял живот, а сега е поставен на границата на биологичното си оцеляване, тук не говоря за унижението, което е претърпял. Това е само емблематичен случай, Вие сами знаете, че това е масово явление.
В този смисъл, искам да потвърдя това, което сме внесли като законодателна инициатива, в перспектива също ще настояваме на това и повторно ще го внесем: когато човек се защитава в собствения си имот, да има право да използва огнестрелни оръжия.
В този смисъл, чух изказването на министъра на вътрешните работи за намерения за справяне със ситуацията. За съжаление, може би така е нормално, не се казаха подробности как ще станат оперативните стъпки, но се надявам това да се случи, защото България и българите загиват! Тук не става въпрос за центъра на София, където всичко е относително спокойно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИХОВ: Благодаря Ви, господин Асенов.
Има ли желаещи да репликират? Няма желаещи.
От Парламентарната група на ГЕРБ има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте за изказване, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, господин министър, господин вицепремиер, господа министри! Днес е денят, в който трябва да си зададем въпроса в какво състояние се намира личната сигурност на българските граждани и каква е ролята и отговорността на правителството, респективно на Министерството на вътрешните работи. За съжаление, моментната, реална ситуация не е никак добра. Примери в тази посока имаме от последните няколко дни: вчера сутринта – разстрел; в събота – двама простреляни; снощи – тежък грабеж в Свиленград на 200 хил. лв. Явно обявените предварително мерки, вместо да въздействат възпиращо, са подействали стимулиращо на криминалния контингент. Дано изпатилите през миналата година от върлуващата битова престъпност български граждани бъдат пощадени през новата 2014 г. от криминалните структури.
Като човек, работил дълго време в системата на Криминалната полиция, тежко и горко на органите за сигурност и обществен ред, които са оголени до краен предел и трябва да противодействат на този тежък бич.
Тенденцията, която много ясно се разкри през 2013 г., очертава две насоки. Първо, константно нарастваща престъпност, тоест всеки месец по малко, а през месец януари 2014 г. всеки ден по много. И тук мога да илюстрирам от тази сутрин бум на взломните кражби – електронен сайт. (Показва листа.) Просто го давам като пример. (Оживление и реплики от КБ и ДПС.) Полицията е раздвоена между собствените си проблеми, некачествени разпореждания и желанието да се работи в полза на обществото.
Уважаеми колеги, по-голяма част от престъпленията в страната се извършват на територията на столицата, където освен големия брой незаети щатни места в охранителната полиция наличните полицейски сили са ангажирани да изпълняват ролята, не звучи добре, но на парламентарна стража. Несъмнено, че българската полиция работи в много тежка обстановка. Това, че не им се отдава достатъчно добре, е управленски проблем. Тоест, има или некачествено, или некомпетентно управление на процесите в МВР. Защото става въпрос за управление на цял комплекс от дейности, които трябва да гарантират качествения продукт на полицейската работа – от обучението до подготовка, преквалификация, ако щете дори и до тактическо управление на конкретни полицейски операции.
И накрая, ако направим една снимка на престъпленията през началото на 2014 г., веднага възниква едно усещане за безвластие, безконтрол и нагло разгащване на полицейския контингент. Усещане за безсилие или нежелание за качествен полицейски мениджмънт за налагане на превантивни мерки преди наказателните такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Нунев.
Желаещи да репликират господин Нунев?
Заповядайте за реплика, уважаеми господин Иванов.
РУМЕН ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, господин вицепремиер, господа министри! Господин Нунев, не бяхте достатъчно изчерпателен. Нищо не споменахте за отчета на МВР и за интерактивната карта. Моля Ви в дупликата да засегнете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли друг желаещ за реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Господин председател, колеги, преди няколко седмици беше годишният отчет на Министерството на вътрешните работи за резултатите от 2013 г. Професионалното ръководство отчете редица показатели, от които два ме впечатлиха.
Първото е намаляването на битовата престъпност в рамките на статистическата грешка, което е било голям успех за МВР. Аз конкретно не зная какво се крие зад тази статистическа грешка, но виждам две неща: първо, все по-често обезверени граждани не сигнализират полицията за извършени спрямо тях престъпления; второ, за всички, които са вътре в темата, е известно, че полицейската статистика може да бъде манипулирана.
Говорихме и за новата философия. Каква нова философия е да създадеш извънщатни сътрудници по подобие на доброволните отряди на трудещите се преди 1989 г.? Каква нова философия е да претендираш, че въвеждаш гъвкаво разпределение на полицейските сили, като такова винаги е съществувало. Разликата е, че сега това ще се извърши само с модерна интерактивна карта на престъпността в страната.
Например, полицаите в град n съставят и изготвят интерактивна карта всеки месец. И какво мислите отчитат по нея? Всеки месец едно и също – отчита се, че в областния център град са извършени повече престъпления от общинския център. Тук да виждате нещо ново? Аз не виждам нищо ново в това.
Така че по-важното е това, което липсва. Липсва изградена стройна система за превенция на престъпността. Липсва изградена система за близост на полицията до хората. И в никакъв случай не трябва повече да допускате българската полиция да се противопоставя на гражданите – нещо, което наблюдаваме в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Нунев.
За изказване – господин Дъбов.
Заповядайте, уважаеми господин Дъбов.
ДИМИТЪР ДЪБОВ (КБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, дами и господа министри, дами и господа народни представители, когато преди няколко дни се заговори, че Парламентарната група на ГЕРБ смята да внесе вот на недоверие в сектора „Сигурност”, не го приех достатъчно сериозно. Смятах, че това е блъф или парола, която се дава в някаква грешна посока. Мнозина си задават въпроса: сега защо вот на недоверие в тази сфера и каква може да бъде истинската цел на този вот? Защото съм убеден, че в областта на вътрешната сигурност и обществения ред, правителството на ГЕРБ сътвори толкова безобразия, че трябва да мине доста време, за да могат нещата да се урегулират.
Все пак е логично да се мисли, че скритата цел не е падането на кабинета Орешарски, а нещо друго. Неслучайно вотът на недоверие не е подписан от господин Цветанов. На езика на спорта този вот превръща бившия министър на вътрешните работи в една боксова круша днес. В съчетание с ефекта от заведените дела срещу него, очевидно става дума за по-сериозни неща, свързани с действията на неговите колеги. Времето ще покаже дали тези предположения са основателни.
Да се върнем към вота.
Първият и основен акцент, с който се мотивира поисканият вот на недоверие, е, че реформата в сектора за сигурност е дискредитирана. Вносителите на вота акцентират, че промяната в някои основни закони в сектора за сигурност, като Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за Държавната агенция за национални сигурност, Закона за специалните разузнавателни средства са плод, цитирам, на предварително задкулисно взето решение, за да се обслужи политико-икономически олигархичен кръг. Няма нищо по-невярно от тези голи твърдения, неподкрепени със сериозни факти и аргументи в мотивите.
За да се дискредитира реформата в сектора „Сигурност”, трябва да са налице няколко предпоставки. На първо място, МВР и службите за сигурност да са нестабилизирани и в работата си да потъпкват законите. На второ място, служителите да са демотивирани и случайно и формално да изпълняват задълженията си или да бездействат. На трето място, МВР и службите за сигурност да не функционират и да не защитават националната сигурност.
Кои от тези обстоятелства са налице? Нито едно.
Що се отнася до реформата за сигурност, трябва да кажа, че тя продължава на приливи и отливи през всичките години на прехода. В това отношение е вярно, че посоката и същността на реформите се определят от националните приоритети и най-вече от бързо променящата се среда за сигурност. И още нещо. Реформата в сектора „Сигурност” е комплексен въпрос, който обхваща политиката в областта на сигурността, нормативната уредба, структурите, организацията на работа, функционирането и не без значение – ресурсното обезпечаване.
Като цяло реформата буксуваше и това неизбежно доведе до няколко пробива в системата за национална сигурност. Най-тежкият удар, който България понесе като държава, беше терористичният акт на летище Сарафово, при който загинаха български и чуждестранни граждани. Във връзка с този случай България влезе и дълго време присъства в информационните емисии на международните агенции. Това показва доколко ефективно е функционирала системата за национална сигурност в този период.
Правителството на Орешарски полага усилия за преодоляване на наслагваните проблеми и слабости в сектора за сигурност. Взети са необходимите законодателни и организационни мерки за укрепване на МВР, на службите за сигурност и за повишаване на ефективността от тяхната работа. Разбира се, има още какво да се прави, за да може секторът за сигурност да бъде надежден гарант за вътрешната сигурност и обществения ред.
Предприети са и някои конкретни мерки за укрепване на разузнавателните служби и повишаване качеството на информационния продукт. Те са тези, които даваха сигнали за терористичните заплахи, на които правителството на ГЕРБ не обърна достатъчно внимание. Те предоставиха над 100 информации за бежанския поток и кога ще достигне в България, как да се готвим за това тежко предизвикателство.
Сега разузнавателните служби насочиха своите усилия в кризисните райони, потърсиха нови източници на информация, активизираха сътрудничеството си с партньорските служби.
По причини от чисто политически характер ГЕРБ отмени § 12 от Закона за досиетата, който защитаваше разузнавачите от средния ешелон. В ръководството на ГЕРБ си бяха въобразили, че по този начин като сътрудници на разузнавателните служби ще излязат представители на политическия опонент и така те ще бъдат изобличени като лоши.
За голямо съжаление, и държавният глава и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев, който по Конституция е призван да бъде обединител на нацията, забравяйки своето комсомолско минало и партиен произход, за да се представи като антикомунист и да се хареса на своите покровители, за пореден път в обръщението си по повод Деня на почит към жертвите на комунизма нападна служителите на специалните служби.
Вторият акцент на внесения вот на недоверие на кабинета Орешарски, записан в мотивите, е, че промените в ДАНС са опасност за демокрацията.
Уважаеми дами и господа, колкото и усилия да положих, за да открия, цитирам: „с какво промените в ДАНС са застрашили българската демокрация и как те са се превърнали в опасен инструмент за политическо и икономическо въздействие, в опасно оръжие, неподвластно на демократичните процедури на контрол”, не успях да намеря нито един смислен аргумент в дейността на агенцията в подкрепа на тези тежки обвинения.
И стига с тези спекулации с назначаването на народния представител Пеевски за председател на ДАНС, защото възниква въпросът: с какво примерно господин Борисов е по-добър от него или с какво господин Цветанов е по-добър от него?
Спирам дотук, без да се ровя в миналото и да навлизам в детайлите, защото те са добре известни.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, няма смисъл да плашите хората с ДАНС и да нападате нейното ръководство. Това, което Вие сега правите, е все едно „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”.
Нека да припомня, че в Комисията за контрол върху специалните служби са гостували многократно председателят и заместник-председателите на ДАНС – докладваха по различни въпроси.
Комисията проведе изнесено заседание в сградата на ДАНС. Изслушахме доклади, поставихме много въпроси, чухме техните отговори. Не си спомням нито един от членовете на комисията от квотата на ГЕРБ да дава подобни оценки и квалификации на ДАНС.
Сега четем в мотивите толкова крайни и уронващи престижа на агенцията оценки, че аз лично се чувствам неловко от всичко това. Излиза, че са забравени подслушването и изтичането на информация по време на Вашето управление. Не беше ли министър-председателят Бойко Борисов, който се заканваше, че ще разформирова ДАНС? Или пък често говореше: „наредих на ДАНС”, „поръчах на ДАНС”, „възложих на ДАНС”!
Свидетели бяхме на бавното и мъчително рушене на ДАНС основно чрез кадрова и финансово-материална недостатъчност, безпринципни политически уволнения, и кадрови решения в това число, в средното и под средното равнище.
Налице са и други безспорни факти за периода 2009-2013 г.: серията полицейски безобразия около убийството на Мирослава в Перник; вицепремиерската безпомощност около парашутистите край село Коиловци; недопустимо и безпрецедентно пребиваване на вътрешния министър в чужбина 21 дни без прекъсване; арогантно организиране на среща с представители на сирийската опозиция в Правец; използване на летателната техника на Авиотряд 28 като таксита; безобразно управление на системата при бедствия, аварии и катастрофи, и най-вече финансовия, човешкия и материално-техническия ресурс; кръщаването на полицейски операции с имената на съдии; гаврата с медицинското съсловие.
Специално внимание заслужава въпросът: защо толкова Ви притеснява излизането на ГДБОП от МВР и вливането му в ДАНС? Толкова ли е къса паметта на авторите на вота, или може би страдат от политическа амнезия, че забравиха много бързо недопустимите деформации в тази толкова важна специализирана служба?
Всички знаят защо си отиде Станимир Флоров и защо сега е на вниманието на следствените органи! При управлението на ГЕРБ ГДБОП загуби облика си на национална служба, държавните интереси останаха на заден план. Тя беше превърната в частна, която защитаваше частно-корпоративните интереси на ръководството на ГЕРБ. Затова беше съвсем наложителна тази промяна. Тя беше извършена с цел да се ликвидират деформациите, а борбата с организираната престъпност да заеме полагащото й се място в системата за национална сигурност.
Като аргумент за поискания вот на недоверие в мотивите от неговите вносители се посочва промяната на процедурите за прилагането на СРС, която водела, цитирам, „до нови дефицити и опасности”. По този въпрос каквито и остри епитети, думи да използваме, за да охарактеризираме прилагането на СРС-та при управлението на ГЕРБ, ще са верни и справедливи. Фактите са много и добре известни на българската общественост. Известни са и заведените дела за подслушването през този период.
Сложи се край на безконтролното използване на СРС и масовото подслушване на политици, министри, депутати, магистрати и журналисти.
Наскоро прокуратурата установи, че 875 телефонни номера са подслушвани незаконно от специализираната дирекция „Оперативно-технически операции”.
За сравнение ще кажа, че в резултат на взетите мерки от правителството на Орешарски към края на 2013 г., в сравнение с 2012-а, подслушванията са намалели повече от два пъти. Към края на 2012 г. исканията за ползване на СРС са били 5300, а към 31 декември са намалели на 2247.
Със сформирането на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства се надяваме значително да се подобри и контролът по използването на СРС.
Бюрото за контрол на СРС вече пристъпва към информиране на българските граждани, които са били незаконно подслушвани.
В заключение, исканият вот на недоверие на правителството на Пламен Орешарски е немотивиран и неаргументиран. Затова призовавам народните представители да го отхвърлят, което ще е израз на доверие както в правителството, така и в структурите в сектора за сигурност. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Дъбов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ, от място): Лично обяснение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Лично обяснение – добре.
Желаещи да репликират господин Димитър Дъбов?
Заповядайте, господин Ерменков – първа реплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Колега Дъбов, колкото и парадоксално да Ви звучи, моля, приемете тази реплика като призив ако не за милосърдие, то поне за малко съчувствие към бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи. И ме разберете, защото на него не му е никак лесно по две прости причини!
Първата е следната. Знаете ли наистина колко боли, когато лидерът на партията, чиято структура всеотдайно си изграждал, собственоръчно те качи на шейната, плесне те по гърба за „добър път” надолу по заледения улей (ръкопляскания от КБ и ДПС) и вместо да седи тук, за да седи с теб и да ти оказва поне морална, ако не някаква друга подкрепа, да носи отговорността с теб, се наслаждава на зрелището от някое друго, може би по-удобно място?!
Има една втора причина. Колеги, знаете ли колко боли, когато си задаваш въпроса: колко от 87-те подписали пасквила, наречен „вот на недоверие”, са го направили не срещу правителството, а като акт на лично отмъщение към самия теб?! Отмъщение за натиска и шантажа, с които си ги държал в подчинение, за да гласуват угодните за шефа решения! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Боли, разбира се, много боли!
Но това, надявам се, е отрезвяваща болка. Може би даже да е оздравяващата болка на осъзнаването къде си бил, какво представляваш в действителност (реплики от ГЕРБ) и защо днес си именно там, където си – в опозиция, без право на помилване! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Други желаещи за реплика към господин Дъбов? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Дъбов, за дуплика.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Няма написана дуплика. Как да я каже?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не желаете дуплика. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Беше възражение по изказването на господин Дъбов, госпожо Цачева. Аз съм длъжен да попитам.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа – представители на Министерския съвет, уважаеми дами и господа народни представители! Възползвам се от правото на лично обяснение за това, че не съм подписал мотивите за този вот. (Провиквания от КБ.)
Мога да Ви кажа, че нямаше как да ги подпиша, защото по това време бях поканен в Мюнхен на Петдесетата юбилейна конференция за сигурността (оживление в КБ и ДПС)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: За голямо съжаление за първи път през последните пет години отсъства представител от българското правителство.
Това, което мога да Ви кажа, е, че миналата седмица, знаете, че бях по покана на Конгресната комисия в Съединените щати на така наречената „Молитвена закуска” с президента Обама.
Ако това смятате, че е отстъпление от моите принципи за вот на недоверие към правителството и към секторната политика „Сигурност”, заявявам категорично, че гласувам с две ръце, за да може действително да се нормализира страната.
А що се касае до това дали боли – имаше един заместник-председател на Движението за права и свободи, заместник-председател на българския парламент (ръкопляскания от ГЕРБ), който точно в качеството си на такъв се заканваше да ни боли, когато ни вадят зъбите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Уважаеми народни представители, да продължим нататък.
Предлагам да поканим проф. Станилов, ако има готовност, за изказване.
Заповядайте за изказване – народният представител Станислав Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Моето изказване, както обикновено, ще бъде кратко.
Искам само като начало да припомня, че този дебат, който водим в момента, и се води вече 23, 24-та година поред. Този дебат за националната сигурност никога не е слизал от дневен ред.
Каква е причината да бъде така? Причината е либералният модел. Може да съм скучен, може да се повтарям, но това е истината.
Погледнете наказателното законодателство на какво прилича – пълен либерализъм: ниски наказания, малко места за лишаване от свобода, малко места – препълнени затвори, препълнени килии и така нататък, и така нататък. Затова по улиците се разхождат и четем в медиите съобщения, че някой си бил арестуван с 10-12 висящи присъди и така нататък, и така нататък.
Всички хора, които трябва да бъдат изолирани от обществото, заради тяхната престъпна дейност, всички тези хора се разхождат свободно по улицата и това е всъщност едно явление, на което никой не може да отговори как може да се противопоставим.
Дали през всички тези 23 години е имало корупция, дали не е имало, дали е имало битова престъпност, дали не е имало знакови престъпления? А, едното, което беше прекратено, и то по времето на ГЕРБ, това бяха знаковите убийства, само че господин Цветанов много се гордее с това, но аз си мисля, че в никой случай той няма заслуга. Заслугата е просто на един процес в обществото, при който една силова групировка се саморазправи с друга и затова тези убийства приключиха. Това, ако можете да го приемете, е в кръга на шегата.
Ако аз искам вот на недоверие в сектор „Сигурност” от това правителство, ще имам един-единствен мотив и мотивът е следният: месеци наред в България се прави организиран опит да бъде свалена с метеж законно, конституционно избраната власт.
Този проблем се обсъжда само на горно, повърхностно ниво. Той не се обсъжда в дълбочина и всички мълчат по въпроса: кой стои в дъното на това? Кой организира целия този метеж? Чии интереси този метеж обслужва, лицата, които го организират, и лицата, които плащат?
Това трябваше да разкрие Министерството на вътрешните работи и всички органи за сигурност в България по съвкупност. Тези хора отдавна трябваше да отидат на съд, защото са престъпници по смисъла на Закона за митингите и шествията най-напред. Защото всички протести нарушиха до основа разпорежданията на този закон. Те бяха незаконни. Те бяха престъпления в закона – този, който престъпва закона, се нарича „престъпник”, а тук от трибуната някои ги наричаха „герои” и викаха срещу залата. Викаха следното: „Страх ли Ви е, а? Страх ли Ви е?”
Тук се крие, тук е заровено кучето, както казва една стара българска поговорка, затова аз мисля и пак ще повторя, ако някой иска вот на недоверие в сектор „Сигурност”, за това трябва да се иска вот на недоверие. Защото, уважаеми колеги, хората, които се опитаха да вземат за заложници народни представители в самата сграда на Народното събрание и във въпросния автобус в онази адска нощ – как могат да бъдат наричани хора, които взимат заложници? Те се наричат „терористи”, господин министър! Терористи се наричат! За тероризъм знаете какви са присъдите и международната общност, международното право как ги съди.
Навсякъде, във всяка държава, хора, които се опитват да разрушат държавната власт и по нашата Конституция се наричат „престъпници” и се съдят. Но тук никой не ги съди, всеки затваря очи. Може би от политическа коректност.
Виждате ли как минава политическата коректност – тръгва от циганската престъпност, която е най-ниско ниво, и стига дотам – до организирания метеж за сваляне на конституционната власт. Върху това би трябвало да се замислим и ако беше поискан такъв вот, аз щях да гласувам за него.
Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Желаещи да репликират господин Станилов? Няма.
Преминаваме отново към изказвания от Парламентарната група на ГЕРБ. Заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Наред са ДПС! Те трябваше да са дори преди „Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, основателно!
Господин Янко Янков се е записал.
Извинявам се – заповядайте, уважаеми господин Янков.
Колеги, Вие ще изчакате. (Обръща се към Парламентарната група на ГЕРБ.)
Справедлива беше тази забележка.
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин председател. Ако може да увеличите времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Дали сме максималното време.
ЯНКО ЯНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер, уважаеми дами и господа министри! Вземам думата в качеството си на председател на Комисията по отбрана в Четиридесет и второто Народно събрание и един от отговарящите за сектора „Сигурност” на политическо ниво в Движението за права и свободи.
Не приемаме обвиненията и мотивите за вота, за някаква дискредитирана реформа в сектора „Сигурност”. За каква реформа става дума, като не е приет закон за управление на системата за защита на националната сигурност, не са приети законите за МВР и специалните служби, уважаеми колеги?
Ако се говори за реформа на парче, то това бе реформата в сектор „Сигурност” по време на управлението на ГЕРБ. Тогава се създадоха структури, за да могат да се назначат всички познати на управляващите в тях. Тогава се сменяваха цели направления и се подменяха изявени специалисти, експерти, със свои хора. Само за пример ще дам реформите в ДАНС по време на Вашето управление, когато бяха изхвърлени почти всички служители от военното контраразузнаване и се замениха с Ваши верни хора.
Вие преобразувахте известната на всички у нас и по света „Гражданска защита”, членка на Международната организация, като я преподчинихте на „Пожарна безопасност”. Откъснахте я от органически свързаната с нея линия на Телефон 112. Сменихте цялото й ръководство и я лишихте от структурите в областите и общините. После търсите кой е виновен за наводненията в Бисер, за забавената реакция при аварии, защо мостове и язовири по цялата страна са в критично състояние и така нататък.
Сладникавият Доклад за националната сигурност, който не бе приет, не може да заблуди обществото и специалистите в тази област. Защо не включихте в мотивите си и този въпрос?
Правителството на господин Пламен Орешарски се опитва да изправи реформата в сектора „Сигурност”, да отстрани излишните структури и да обедини тези с дублиращи се функции, иска да изчисти от пренатовареност със задачи Министерството на вътрешните работи и да го ориентира към основната им дейност – обществения ред, където е слабото ни място от години, към това полицията да се възприема като помощник и защитник на гражданите, не като репресивен орган.
Затова се извършват тези промени, защото гражданите искат по-голяма сигурност. Службите от сектор „Сигурност” се създават, за да дадат повече сигурност на гражданите, а не да обслужват партийни, групови и корпоративни интереси. Реформата в сектор „Сигурност” тепърва започва, уважаеми колеги, и за дискредитирана такава не може да се говори и това да е причина за вот на недоверие. Дискредитирана е реформата, започнала при ГЕРБ, ако трябва да говорим за такава. Тя превърна до голяма степен сектор „Сигурност” в система, която генерира несигурност.
Основните ключови фактори на сигурността са не само вътрешните заплахи, на които акцентира настоящият вот на недоверие, като битова и организирана престъпност, нелегална миграция и трафик на хора. Такива заплахи са и тероризмът, и религиозният екстремизъм, данъчните и финансови престъпления, прането на пари, бедствията и извънредните ситуации. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Иванов, напомням Ви да спазвате правилника.
ЯНКО ЯНКОВ: На всички в тази зала е ясно, че проблемите в тази област до голяма степен са наследени от предходното правителство и сега ние показваме воля да решим този изключително важен за обществото проблем. Ние се опитваме да поправим пропуските на предишното управление, да създадем, първо – ясна концептуална рамка и модел на сигурността, на основата на който нормативно да се уредят устройствените закони за Националната разузнавателна служба, служба „Военна информация”, Националната служба за охрана. В момента на първо четене вървят редица промени, а и новият Закон за Министерството на вътрешните работи, бяха направени също и редица промени в Закона за отбраната.
Един от основните приоритети на националната сигурност е укрепване на държавните институции и приближаването им до проблемите на обикновения човек. Категорично трябва да се разбере, че тази задача може да се осъществи само ако вниманието към държавните служители бъде поставено на преден план. Системата за управление на човешките ресурси трябва решително и недвусмислено да дава път на образованите, можещите, амбициозните и лоялните служители на държавата. Необходима е прозрачност, конкурсност и равенство на шансовете за реализация на всички български граждани. Образованието и обучението на цялата администрация, повишаване квалификацията на ръководния персонал трябва да осигурят интегритет, висок морал, гъвкавост и ефективност на политиката на съчетаване на европейските изисквания, националните приоритети и интересите на обикновения гражданин. Това е бъдещето и само така ще върнем доверието на хората към службите и целия сектор „Сигурност”.
В сектора за сигурност това означава продължаване процеса на институционално укрепване на службите за сигурност чрез адекватни на функциите им способности, развиване на способностите им за ранно предупреждение за рисковете и заплахите за сигурността на страната и превръщането им в надежден и компетентен партньор на аналогичните структури на Европейския съюз и НАТО, подобряване на оперативната им съвместимост с компетентни структури от други страни в Европейския съюз, като цялост за превенция и ефективни действия при кризи и заплахи.
Успехът на това в значителна степен зависи от способността ни да превърнем официалните служби в активни, настъпателно мислещи и действащи институции, базиращи цялостната си работа на високопрофесионален, текущ и стратегически анализ. Ключов момент в това отношение се явява информационното интегриране на разузнавателната общност. Такъв подход ще доведе до ресурсно обосновани и резултативно насочени инициативи със значителен принос в борбата срещу глобалните рискове и заплахи. Това е нашата крайна цел и съм убеден, че така мислят болшинството от нас и от гражданите на тази страна, защото това е в интерес на държавата и ще доведе до реализиране на нейните стратегически цели и интереси.
След тези разсъждения ми е по-лесно и ако позволите, ще премина към другия мотив – битовата престъпност. Ще бъда съвсем кратък, но поне да бяхте погледнали фактите, преди да искате вот на недоверие, а те красноречиво говорят, че няма никакво осезателно увеличение на битовата престъпност. Чухме го от данните на министър Йовчев.
Ще напомня на народните представители за доклада на Центъра за изследване на демокрацията на тема „Динамика на конвенционалната престъпност през 2012 г.”, в който се казва, че в сравнение с данните след влизането на България в Европейския съюз, през 2010 г. има рекордно ниска латентност и високо докладване за престъпления, докато през 2012 г. има тотален срив на този показател. Това е удачен индикатор за доверието на хората към МВР.
По време на управлението на ГЕРБ в обществото витаеше усещането, че полицията не иска и не може. При новото ръководство на МВР институцията се ползва с по-висока обществена подкрепа, хората търсят полицията, не се страхуват да докладват, латентната престъпност намалява и това е най-голямата причина за тази разлика в цифрите.
Битовата престъпност като мотив за вота на недоверие е, меко казано, безочие. Нарастващата битова престъпност е факт още от началото на прехода и не е ново явление за нашата страна, което ескалира още повече след икономическата криза, но, за съжаление, тази тема беше надценявана години наред и се разглеждаше по-скоро като социален проблем, който няма как да се контролира. В тази връзка прави чест на министър Цветлин Йовчев, който преди няколко месеца пръв от всички свои предшественици призна, че битовата престъпност застрашава националната сигурност на страната и впоследствие това стана приоритет № 1 за дейността на МВР за 2014 г. И от тази негова честност Вие направихте извода, че нарасналата битова престъпност може да е причина за вота на недоверие. Не е честно, уважаеми колеги!
Ръководството на МВР предприема решителни мерки за ограничаване на битовата престъпност, не е само включването на жандармерията в тази основна дейност. Очевидно е, че вече не става въпрос за поредния стратегически документ без практическа стойност, а за пакет от мерки, насочени срещу битовата престъпност. Настоящото ръководство на МВР доказа, че може да се справи по отличен начин даже и в екстремни условия – в условията на бежански натиск и организирани протести.
Да погледнем трезво и към следващия мотив – проблема с бежанците (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Времето, господин Янков, да приключите.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, завършвам със следното. С този вот на недоверие ГЕРБ показа, че не може да формулира истински мотиви и за нас е ясно, че правителството на Пламен Орешарски води ясна и правилна политика за измъкване на страната от кризата, в която я вкарахте. Ако продължи с тази политика, Вие ще загубите и останалата част от електората си. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Вие, които ни обвинявате и подклаждате уличните протести, за да се спъне работата на правителството, се опитвате отново със същата цел чрез този вот да се спре съзидателната дейност на правителството, което се опитва да сложи ред в тази държава, и да ни хвърлите отново в хаоса, от който вече излизаме. Няма да стане! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
В този Парламент има достатъчно отговорни народни представители, които ще се съобразят с националния интерес и ще предотвратят вкарването на страната в парламентарна и политическа криза. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Янков, казахте, цитирам Ви: „необходимо е конкурсност”. Как това се съчетава с предложението в новия Закон за МВР за елиминиране на конкурсното начало за растеж в кариерата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Вучков.
Други желаещи за реплика към господин Янков? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Янков? Не желаете. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Янков не желае дуплика, добре. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви се сега. Право е това, не е задължение, като задължителното гласуване – така, и 20 лв. (Шум и смях от КБ.) Моля Ви се, желае човек – желае, не желае – не желае.
Давам думата на господин Златко Тодоров, който заяви преди това желание за изказване.
Заповядайте, уважаеми господин Тодоров.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа министри, уважаеми колеги! Ще взема отношение отново по темата за битовата престъпност, за която стана дума и преди малко, но за да кажа какво не направи правителството Орешарски и защо е провал тази политика по отношение на битовата престъпност.
Какво заявихте в началото на Вашето управление, господа министри? Заявихте, че това е приоритет, за който Вие ще се борите с всички сили. Какво направихте обаче? Първите Ви действия бяха да уволните директорите на областните дирекции на полицията – началниците на районните полицейски управления. Вместо да изпратите патрулните коли да охраняват по малките населени места, Вие орязахте лимита за гориво на тези автомобили. Вместо да засилите полицейското присъствие, Вие орязахте щата на полицията. Вместо да осигурите ред и спокойствие в тези населени места, Вие предпочетохте да осигурите реда и спокойствието на министрите от Вашето правителство. За Вас беше по-добре да осигурите охраната на белия автобус и на депутатите от управляващата коалиция от протестиращите, отколкото да осигурите спокойствието по малките населени места. Затова и картината в тези населени места е следната.
Всяка сутрин ние сме свидетели, и то не през минали години, а по време на Вашето управление, за обири в офиси на банки, в офиси на фирми, за ръст на кражбите на автомобили, за ограбени, бити, насилени възрастни хора – нашите майки, бащи, баби и дядовци, по малките населени места. Затова всички тези неадекватни Ваши действия могат да се окачествят с една дума, а именно провал в тази политика.
На фона на всичко това, Вашето прокламиране на този един процент намаление на битовата престъпност не е за радост и за хвалби. Искам да Ви кажа, че това, което всъщност Вие направихте, направихте анализ на средата за сигурност там. Там какво направихте? Открихте топлата вода. Открихте, че има икономическа криза, открихте, че има безработица, открихте, че има неквалифицирани, необразовани хора, открихте, че има маргинализирани групи и това са все фактори, които оказват съществено влияние върху битовата престъпност.
Искам да Ви кажа, че не е необходимо седем или осем месеца, за да установите това нещо. Ако бяхте отишли в едно малко населено място, всичко това щяха да Ви го кажат и можехте да вземете адекватни мерки още на момента.
Какви мерки обаче взехте? Казахте, че ще пренасочвате силите на полицията и жандармерията в местата с най-голяма битова престъпност. Защо чак сега? Досега защо не ги пренасочихте?! Ще профилактирате лица, съпричастни към криминалния контингент. Досега какво правихте, не ги ли профилактирахте тези лица?! Може би едно от тези лица е същото, което простреля вчера криминално проявено друго лице. Ще проверявате лицензирани площадки за метали – оказиони, заложни къщи. Досега не го ли правихте, нямаше ли кой да разпореди тези неща да бъдат направени?! Ще организирате взаимодействие с охранителните фирми и с кметовете на населени места. Това също трябваше да бъде направено досега, а не да чакате да направите анализ, за да може да вършите тази дейност.
Всички тези въпроси, господин Орешарски, водят до един извод – досега нищо не е направено по тези въпроси, което ясно показва, че политиката Ви на противодействие на битовата престъпност е пълен провал. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тодоров.
Господин Младенов, ще репликирате ли, господин Тодоров?
Вие – Монтана и Враца, нещо... (Смее се. Оживление в залата.)
Заповядайте, уважаеми господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги министри, уважаеми колеги! Господин Тодоров, не сте напълно прав. Един от основните проблеми, че има ръст на битовата престъпност, особено в малките населени места, това е ръстът на безработицата в страната особено от началото на тази година.
Ще Ви дам един пример. Миналата година в област Враца работеха над 6 хил. човека по Оперативна програма „Човешки ресурси”, включително в най-малките населени места, където няма друг бизнес. Ние дадохме на кметовете на Хайредин, на Борован, на Малорад, където в момента има крещяща битова престъпност – дадохме им бройки. В Малорад, където хората не могат да спят, имаше 200 човека, които работеха по тези програми. Увеличаващата се безработица води до тази престъпност и до тези битови проблеми на хората в малките населени места. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е истината, господин Тодоров! (Реплика от министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Младенов.
Ложата без реплики! Имате право по всяко време да се изказвате.
Това беше реплика.
Господин Тодоров, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин Младенов, напълно съм съгласен с това, което казахте Вие и веднага ще го подплатя с факти. В самия анализ за средата за сигурност е посочено какви са факторите. Именно един от тези фактори е безработицата.
Само че Министерството на вътрешните работи има коренно погрешна концепция – че си е самодостатъчно и самό то ще се пребори с битовата престъпност. Уверявам Ви, господин вицепремиер, че това е напълно погрешно и няма да доведе до резултати в дългосрочен план.
Какво имам предвид? Това, което каза и господин Младенов – колкото повече има работни места, колкото повече има инфраструктура, колкото повече фирми работят – Вие сами знаете, че толкова повече хора ще намерят работа в тези населени места, което косвено влияе и върху битовата престъпност. Само че тук лъсва още един факт на лицемерие, господин Младенов, и това е, че в проектите, които бяха разпределени и защитени само преди няколко дни пред министрите, така загрижените министри за Северозападния район, за област Монтана, откъдето и аз съм народен представител... (Реплика от министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов.) Малорад не е в област Монтана, господин министър, аз говоря за област Монтана, сте отпуснали малко по-малко от 2 милиона, за да развиете този Северозападен край – на три общини от общо 11 общини. Това говори единствено за лицемерие по отношение загрижеността Ви към Северозападния район.
Министерството на вътрешните работи нито ще доведе инвеститори, нито ще образова хората, нито ще ги квалифицира. Единственото, което може да бъде направено, това е да бъдат квалифицирани и обучени тези хора, да намерят работа, но не и от МВР. Затова, пак казвам, не сте самодостатъчни и този проблем е не само на МВР, той е социален. Така както Вие подхождате, няма да решите този проблем, господа министри. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тодоров.
Други желаещи за изказвания има ли от парламентарните групи?
ГЕРБ има 13 минути и 47 секунди оставащо време, Коалиция за България – 10 минути и 35 секунди, а Вие, госпожо Ташева, Вашата парламентарна група имате 8 минути и 30 секунди, независимите имат 5 минути.
Заповядайте, уважаема госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председателю, дами и господа министри! Доста време отделихме днес да обсъждаме нещо, което не съществува. България няма национална сигурност, дами и господа, и то от 25 години. От 25 години тече процес на подриване, ерозиране и ликвидиране на българската национална сигурност, включително и чрез подходящо законодателство.
Неотдавна беше нанесен поредният удар на системите за национална сигурност на България със закон, който продава българско гражданство срещу депозит от един милион в банката. Показната операция, която наблюдаваме от последните 24 часа на Министерството на вътрешните работи – съвместна между полиция и жандармерия, ясно показва, че и това правителство си дава сметка, че циганската или битовата престъпност по селата, която, разбира се, е етнически детерминира, е заплаха за националната сигурност. Само че, ако не беше внесен вот на недоверие, нямаше да има и операция, нали господин вицепремиер?! Значи можело! Само че го правите едва когато някой подаде вот на недоверие срещу Вашето правителство.
Разбира се, Партия „Атака” е на мнение, че вътрешният министър и вицепремиер не се справя със задълженията си по осигуряване на националната сигурност и вътрешния ред в страната. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!”) Иначе в България нямаше да нахлуят двадесет хиляди ислямисти, които той и неговите подчинени все още наричат „бежанци”, макар че те идват от Турция, където няма никакъв военен конфликт и където техният живот, права и свободи са били гарантирани.
Последният случай, който доказва правотата на „Атака”, че близкоизточното население, което нахлува, прехвърлено от турските каналджии в България, в по-голямата си част са или терористи, някакви убийци, или пък черни африканци, които виждаме, е буквално от петък.
В петък около 18,30 ч. в заведението „Глобус” на бул. „Сливница” в района на кв. „Илинден” „бежанецът” Мазен Жауад почти закла българският гражданин Хасан Шаер. Ножът, ей такъв нож (показва с ръка) е минал на 3 сантиметра над врата, разрязал му е дясната част на лицето. Ако беше попаднал малко по-надолу във врата, ударът щеше да бъде фатален. И Вие питате защо ги наричаме главорези?! Ами как да наречеш човек, който реже глави? Някакъв друг синоним, по-политически коректен не ми е известен. Но това е половината от историята.
Оказва се, че въпросният Мазен Жауад е дошъл в България наистина като бежанец, бягайки от Сирия, където е убил митничар и е трябвало да лежи 18 години за убийството плюс още няколко години за икономически престъпления. Но и това не е още краят на историята. След като му е било отказано българско гражданство, той е кандидатствал за постоянен статут от името Али Жауад – иракчанин, въпреки че е сириец. Това ни разказаха от сирийската общност. Ето, това са Вашите превантивни мерки, господин вицепремиер. Така Вие пазите българското население.
Партия „Атака” неведнъж е призовавала за смяна на вътрешния министър и за назначаването на човек, който разбира от национална сигурност и полицейска работа. Какво обаче … (Реплики от ГЕРБ.)
Момент, чакайте сега и Вашият ред ще дойде! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Какво би означавало да успее този вот на недоверие? Това би означавало в рамките на една календарна година ние да дадем възможност не на някой друг, а на Росен Плевнелиев – президентът, избран с измама, да си състави втори служебен кабинет, който да проведе евроизборите. Това би било груба, фатална политическа грешка, която ще има тежки отражения върху съдбата на България. (Ръкопляскания от КБ.) Защото каква е алтернативата?
Добре, този кабинет не се справя с националната сигурност, която между другото отдавна не съществува, дори и само заради протурската политика, която се провеждаше през последните 25 години.
Каква е алтернативата?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ И ДПС: Волен, Волен!
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Кой, ГЕРБ ли е алтернативата? Вие ли ще съставите правителство? (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Аз искам да напомня, защото съм смаяна от аргументите за този вот. Този вот започна с изтъркания шлагер за Делян Пеевски. Нали така? Груба грешка беше, грозна, омерзителна, но той се водеше шеф на ДАНС само 24 часа някъде в средата на юни. Оттогава не е. Няма ли да изтъкнете друг аргумент?
Като стана дума за Делян Пеевски, да Ви кажа какво говорят за Вашите отношения с него Ваши депутати. (Обръща се към групата на ГЕРБ.) Цитирам Вежди Рашидов. Знаете, че, бидейки културен министър, той е един много културен човек. Цялото му изявление е изпъстрено с грозни псувни, които ще спестя на изнежения слух на народните представители.
Господин Вежди Рашидов каза на 6 август миналата година: „По мое време господин Борисов направи голяма грешка. На него му трябваше медиен комфорт, затова оставиха българските пари да минат през оная банка, защото, ако не минат през оная банка, те ще минат през друга банка, а парите не могат да висят във въздуха.”
Просто гениално съждение. (Весело оживление в КБ и ДПС.)
„Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не Ви управлява, селски от Дръндар, то това Ви е нацията циганска на 1300 години да Ви …” и така нататък.
Следователно какво е станало? Докато Вие управлявахте, Делян Пеевски Ви осигуряваше медиен комфорт, срещу което ... Аз не знам дали това е вярно, казва го Вежди Рашидов.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Вярно е, вярно е.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: ... Вие сте прехвърлили държавните пари през неговата банка или банка, близка до него.
Господа и дами, падналият няма приятели. Вие паднахте от власт и човекът се преориентирал. Какво искате от него? Аз не мога да разбера!?
Второ, понеже ставаше дума за трафик, пак съм си извадила един цитат от доклада на Държавния департамент – това е Вашият покровител, нали така? (Обръща се към ГЕРБ.) Държавният департамент на Съединените американски щати за наркотрафика по света за 2011 г. и в главата за България е казано следното: „Поради структурни реформи на ГЕРБ в Агенция „Митници” отделът, който досега се е занимавал с наркотрафика, на практика е закрит”. Та затова американците дойдоха и през април 2012 г. откриха офис на ДЕА.
За предната година Вие бяхте заловили само 600 грама кокаин. Не килограма, 600 грама кокаин!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, госпожо Ташева.
МАГДАЛЕНА ТАШЕВА: Приключвам.
Пак същата 2011 година беше заловен случайно някой си Себахтин Ахмед с 50 килограма хероин и списък с 200 имена и личните данни на преселници в Турция. Оказа се, че той е бил официалният преводач на държавния глава Георги Първанов. Ето това е българската национална сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли реплики към госпожа Ташева? Няма.
Други изказвания – напомням: от Парламентарната група на ГЕРБ, Коалиция за България и независими.
Уважаеми колеги, питам за последно: има ли желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Цветанов. (Народните представители от КБ, ДПС и „Атака” излизат от пленарната зала.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Да изчакаме все пак да излязат колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако това Ви пречи, може да изчакате малко.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да бъде по-спокойна атмосферата.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа представители на Министерския съвет, уважаеми господин министър-председател! Понеже в днешния дебат бяха изговорени много неща и всеки тълкува по различному и по своему данните, които има в съответните структури на правоохранителната система, все пак трябва да се съобразим с данни, които са свързани с реалните реформи, които бяха осъществени. За голямо съжаление, в голямата си част се даваше оценка за управлението на ГЕРБ 2009-2013 г., а всъщност не се фокусирахме върху това, което Вие днес правите в сектора за сигурност.
За да бъдем по-конкретни, аз съм си направил труда, за да Ви дам конкретни цифри, които няма как да бъдат оборени. Тук искам да благодаря и на вицепремиера и министър Йовчeв, който цитира някои от тези числа изключително коректно, що се касае до късовете с цигари.
Но аз ще започна с реформите в МВР, които бяха подкрепяни от Европейската комисия и те бяха осъществени в конструктивен диалог с Европейската комисия още от самото начало от правителството на ГЕРБ през 2009 г. Реформите, които бяха направени, и законодателството, което беше прието, това, което беше казано от колегата Вучков за Наказателнопроцесуалния кодекс, от май месец 2010 г. започнаха реално да се случват положителни резултати, които говорят в статистическите данни, които ги има и в Министерството на вътрешните работи, и в прокуратурата, и в съда.
Това, което мога да кажа след тези промени, е, че към
2010 г. приключените производства извън законоустановения срок от дознателския апарат в Министерството на вътрешните работи е 4200. От обучението, което беше направено, от това, че бяха увеличени служителите, които извършват разследващи функции от 2000 на 8000, стигнахме към 2012 г. за просрочените досъдебни производство на бройка 233. Много е важно да бъде запомнена тази бройка.
Това, което е също изключително важно, е, че върнати досъдебни производства от прокурора към 2010 г. са били 20 хиляди, към 2012 г. те вече са станали 5 хиляди, което означава една растяща тенденция за подобряване на работата на Министерството на вътрешните работи и на всички структурни звена, които осъществяват този вид дейност. Това, разбира се, което беше важно, е да се направи съкращение на щатния състав на Министерството на вътрешните работи. Към 2009 г. в края на мандата на тройната коалиция съставът на министерството е бил 61 170 щатни бройки. През 2010 г. май месец беше извършено първото съкращение от 3 хил. щатни бройки с постановление на Министерския съвет, а 2012 г. беше извършено следващото съкращение от нови 3 хил. щатни бройки, с което ограничихме възможността да бъдат назначавани служители в административните звена на министерството и увеличихме възможността да бъдат назначавани повече служители, които са с изцяло полицейски функции.
Това, което беше също важно – да се грижим и за статута на служителите на Министерството на вътрешните работи, е да получат съответното увеличение, но то да бъде еднакво както за чистачката в Министерството на вътрешните работи, така също и за ръководния състав. Порционът, който получаваха служителите в началото на мандата, беше 30 лв. След това той стана 60 лв., а през 2012 г. стана 120 лв., което означава, че имаме увеличаване с 90 лв. на заплатата и възнагражденията, които получават служителите и това е сума, която не се облага с данък.
Беше изключително важно и не знам защо не се говори за това, което направи министерството за усвояване на средствата от европейските програми. От 2007 г. до август месец 2009 г. усвоените средства по оперативни програми са само в размер на 71 млн. лв., а парите, които бяха усвоени от август 2009 г. до края на 2012 г., са в размер на 474 млн. лв.
Темата за СРС-тата е доста актуална и не знам защо в този доклад, който беше даден от правителството – 6-месечния, беше избирателно посочена само една цифра извън периода, за който се визира в правителството.
Искам да бъдем по-коректни и да кажем, че през 2010 г. общо специалните разузнавателни средства, които са прилагани, са за лица 5763, през 2011 г. са 7881 и през 2012 г. на база констатацията и критиките, които имаше и в обществото, направихме една редукция и стигнахме до 5030, като, разбира се, тази тенденция е запазена в новото ръководство на Министерството на вътрешните работи. Но нека да припомня, че за първите периоди – 2010 г., 5763 – около една трета от тези специални разузнавателни средства, бяха от тогавашния председател на Държавната агенция за национална сигурност Цветлин Йовчев, който много добре е запознат с начина на функциониране и използване, дори и злоупотреба със специални разузнавателни средства, нека да си припомним случая „Галерия” от 2008 г. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Разбира се, че една от актуалните теми, която днес се дискутира в обществото и предизборните обещания, които бяха давани от Българската социалистическа партия, бяха да ограничат контрабандата, но всъщност не се ограничи, а се разрасна в едни много по-големи размери, което, разбира се, влияе и върху приходната част на бюджета. За да бъдем съвсем конкретни, тук искам още веднъж да благодаря на министър Йовчев, мога да кажа, че за периода 2010-2012 г. общо иззетите късове цигари са толкова много, че по години не бих искал да ги коментирам, но мога да кажа, че средностатистически на месец тогавашното ръководство и дейността на професионалистите в министерството са стигнали до 26 млн. 600 хил. къса цигари. Това, което отчита правителството в този доклад, са 26 млн. 400 хил. цигари за шест месеца, забележете! За един месец от този шестмесечен период, който е визиран, говорим за 4 млн. 407 хил. цигари. Направете равносметка къде са 4 млн. 407 хиляди, къде са 26 млн. 600 хиляди?
Разбира се, че алкохолът е също част от акцизните стоки, които влияят върху приходната част на бюджета. Мога да кажа, че от 2010-а до 2012 г. средно на месец са били изземвани количества в размер на около 30 хил. литра. В отчета за 6 месеца говорим за 36 хил. литра, което означава, че на месец са изземвани по 6 хиляди, а на месец ние сме изземвали в размер на 30 хил. литра алкохол.
Искам само да припомня на ръководството на министерството за така наречените знакови операции, мога да им припомня операцията „Цигарджиите”. В иззетите пратки и финализирането на тази операция говорим за една организирана група, която е вкарала в страната 22 млн. къса цигари. Това е може би периодът, за който Йовчев говори, че са направили за шест месеца в Министерството на вътрешните работи.
Що се касае до статистика, която няма как да бъде оборвана, това е завишаването – това, което беше казано от колегата Вучков, за противозаконното отнемане на моторните превозни средства. Мога да припомня само, че в статистиката, с която борави господин Йовчев, през 2011-а и 2012 г. сме достигнали най-голямото намаление на посегателства срещу МПС през периода от 1990 до 2012 г.
Що се касае до умишлените убийства, през 2011 г. постигнахме най-ниските нива от целия 24-годишен преход. Също така мога да кажа, че 2010-2012 г. е най-ниското ниво на престъпления, извършени със самоделни взривни устройства от началото на прехода. Това са констатации, които няма как да бъдат оборени, защото зад тези неща винаги е правилната статистика.
Също така искам да маркирам неща, които са свързани с подобряване на пътната безопасност, защото нека да си припомним, че през 2007 г. имаме 1043 души, които са загинали на пътя.
През 2008 г. те са 1006. През 2011 г. са 657, през 2012 г. са 599. Това са комплексни мерки, господин Йовчев, които са предприети, а не заучените фрази на системен подход, който искате да приложите в дейността си в Министерството на вътрешните работи.
Тук искам все пак да Ви благодаря за това, че беше запазена тази тенденция. Мисля, че данните, които имате за 2013 г., в общи линии се доближават до нивата за 2011-2012 г.
В диалог с неправителствения сектор с жертвите на тези убийства, които станаха по пътищата на България, успяхме да променим един много важен текст в Наказателния кодекс – чл. 381, в който се разширяват възможностите, при които не се допуска решаване на дело със споразумение за всяко престъпление, с което е причинена смърт.
Тук искам също да маркирам и някои неща, които са свързани с охраната както на малките населени места, така също и на селскостопанската продукция. През 2011-2012 и 2010 г., това, което започнахме, даде възможност действително да дадем гаранция на тези земеделски производители да могат да си приберат реколтата и да няма посегателства от тези хора, които са с много нисък социален статус и може би в голямата си част са се препитавали в предишен период само от този вид дейност.
Като отстъпление от тази политика мога да Ви кажа, че когато трябваше есента да се предприеме и да се продължи тази добра политика, знаете, че в Ихтиман съотношението на жителите е 7000 роми към 7000 останалата част от населението, което означава, че там проблемът остава и той ще се задълбочи тази есен, когато нямаше да има възможност да има изпратено подкрепление от жандармерията, за да може действително да се гарантират тези мерки, които са необходими.
Що се касае до дефицита в бюджета, мога да Ви кажа, че това, което говорите, е доста несъстоятелно, защото през 2011 г. дефицитът е бил около 13-15 милиона при допустими 30 милиона. През 2012 г. дефицитът е бил 7 милиона при допустими 25 милиона. За 2013 г. е 12 милиона. Тази цифра от 93 милиона, която казахте, е невярна и това е доказуемо от данните, които може да извадите във Финансовата служба на министерството, въпреки че там направихте също една кадрова чистка.
Мога да Ви припомня, че с всички тези неща, които са правени срещу организираната престъпност – не количествата, които Вие дадохте са знакови, а количествата, които са тонове. Мога да Ви припомня 2012 г. – началото, операция „Феникс” 1 тон и 200 кг кокаин, задържани заедно с колегите от Европол. Също така всички операции, които бяха с ДЕА и с испанските колеги – 3 тона. Мога да Ви припомня, че през 2012 г. бяха задържани 16 тона хашиш, които бяха за Европа. Ще спра дотук, защото смятам, че това, което говорим днес, не кореспондира с истината от Ваша страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Господин Вучков, какво желаете? (Реплика от народния представител Веселин Вучков.)
Заповядайте за реплика, имате една минута и няколко секунди.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Цветанов! Да, общо взето статистиката, която казахте и която не почива на непроверени възможности за действителност като кражби на МПС, жертви по пътищата – нещо, което трябва да се продължи като тенденция, мисля, че ще е справедливо да се каже каква е оценката на друг независим външен фактор – евродоклади, международни правоохранителни институции и други подобни, които не са обгърнати от нашите вътрешнополитически стремежи да дискредитираме предшественика, а дават по-обективна представа за това какво се е случило в предходен и сегашен период. Ако обичате, разяснете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вучков.
Други реплики? Коалиция за България, ако желаят, имате време.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Цветанов, за дуплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Вучков, защото каквото и да говорим днес в Парламента, всеки тълкува по своему всички тези данни. Както казахте, има институции, които действително осъществяват необходимия мониторинг върху дейността на българската правоохранителна система.
Тук съм впечатлен от депутата от „Атака”, който цитира доклада на Държавния департамент и аз ще започна с него.
През 2010 г. в доклада пише: „Новото правителство, избрано през месец юли 2009 г., увеличи усилията за борба с организираната престъпност и трафика на наркотици. Новото българско правителство демонстрира политическа воля за борба с големите групи и организации на организираната престъпност. Повишената международна ангажираност на България в областта на правоохраната и съдебната реформа ще увеличи вътрешния капацитет на България и ще подкрепи новите реформи.”
През 2011 г. в доклада на Държавния департамент: „Благодарение на усилията на българските правоохранителни органи значителни конфискации на наркотични вещества бяха извършени в България и извън страната. Особено внимание заслужава фактът, че ГДБОП и митническите власти иззеха над 21 тона оцетен анхидрид, които са достатъчни за производството на около 20 тона хашиш. Българското правителство демонстрира политическа воля за борба с основната и организирани престъпни групи. Наказателно преследване има спрямо високопоставени фигури на организираната престъпност. България се изявява като уважаван – забележете – международен партньор в областта на правоохраната.”
От последния доклад от 2012 г.: „МВР активно противодейства на наркотрафика посредством операции и разследвания на ГДБОП.” Структурата, която Вие закрихте умишлено, за да подпомогнете олигархията, задкулисието и организираната престъпност, която Вие толерирате. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Също така е изключително важно да се знае и от доклада на Европейската комисия от 2010 г.: „За първи път от въвеждането на механизма за сътрудничество и проверка бяха предприети активни действия срещу организираната престъпност. България установи ново партньорство с Комисията и подобри качеството на информация относно напредъка по механизма на сътрудничество и проверка.”
Това, което е изключително важно и което противоречи на казаното от министър Йовчев, е последният годишен доклад на Комисията: „Досега България продължава да осъществява реформа в полицията, извършено бе преструктурирането на компетентните полицейски дирекции, които доведоха до интегриране.” Запомнете го това, господин Йовчев, прочетете го, това е докладът от 2011 г.!
А също и от доклада от 2012 г.: „Действията срещу организираната престъпност се засилиха през 2010 г., когато полицията пое по-активна роля и бяха осъществени известни брой отдавна пресрочени процесуални и структурни реформи.”
Господин Йовчев, Вие сте човекът, който ще ликвидира Министерството на вътрешните работи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Вие сте човекът, който с помощта на олигархията и организираната престъпност превърнахте Министерството на вътрешните работи и правоохранителната организация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: ...в институция, която изгуби доверие и това е доказателство в последния доклад на Европейската комисия! (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, господин Цветанов. (Шум и реплики.)
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само секунда.
Можете ли да обясните колко пъти е заседавал Съветът за координация в борбата с правонарушенията под Ваше ръководство, защото това са злоупотребите, които знаете, че се констатират от българските правоохранителни органи, по-специално от АВКУС, но в този съвет участват всички министри, а Вие го ръководите, но още не сте заседавали. Защото за Вас кражбата на евросредствата е политика, видно от това, което имахме в предишния мандат на тройната коалиция. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нека да призовем за една оставка и мисля, че това ще бъде най-правилното за дейността... (Парламентарната група на ГЕРБ вдига листове с надпис: „Оставка!”. Възгласи: „Оставка, оставка, оставка!” Тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, господин Цветанов. Говорите повече 40 секунди. (Силен шум и реплики отляво. Тропане по банките.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, време за изказване имат Коалиция за България – 10 минути и 35 секунди, и независими – 5 минути.
Кой желае думата?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господин вицепремиер! Уважаеми господа министри, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Опазването на обществения ред и вътрешната сигурност трябва да е адекватно на динамично променящите се условия на средата. Необходимо е даже да предхожда промените на ситуацията. Разбира се, необходим е анализ, включително и на обстоятелства извън страната, но влияещи на вътрешната сигурност и имащи отношение към обществения ред у нас.
До голяма степен победата на изборите, която доведе ГЕРБ на власт през 2009 г., беше свързана с очакванията на обществото, че ще бъде рязко подобрена работата на органите на МВР и службите за сигурност. Слабите резултати на правителството на Борисов, именно в тази сфера, бяха причина за оттегляне на общественото доверие и предсрочно прекратяване на мандата на правителството.
Цветан Цветанов даде акцент върху показни акции с огромно медийно отразяване, а проблемът на така наречената „битова престъпност”, обект на която е всеки български гражданин, останаха извън дневния ред на МВР. Размерите на битовата престъпност не се формират стихийно или за кратки периоди. Те са в резултат на дълъг период на отсъствие на звената, чрез които законите изпълняват предназначението си като стожер за сигурността на гражданите. МВР стана основният инструмент на ГЕРБ за употреба на властта. Само като изброим функциите на Цветан Цветанов, веднага ще осмислим термина „срастване на партия и държава”. (Реплики от ГЕРБ.)
Цветан Цветанов беше първият човек в ГЕРБ, беше вторият човек в ГЕРБ. Съвместявайки тази си функция с функцията на министър на вътрешните работи и вицепремиер, а при необходимост, когато трябваше максимално да се използва ресурса на МВР, Цветанов изпълняваше функцията и на председател на предизборните щабове на ГЕРБ.
Още няма година, откакто кабинетът Орешарски работи, но за разлика от предишния кабинет ние не живеем от негативите, останали от отминали периоди. Търсим възможности за бързи решения на всички проблеми, което включва моментна снимка на днешната ситуация. Ако от днес протича акция срещу битовата престъпност, наречена "Извънредна акция", то тя е описана по този начин терминологично, а не съдържателно. Защото това е част от залагането на един системен механизъм за противодействие на престъпността.
Необходимостта от нов закон и от нова нормативна уредба на службите за сигурност и МВР са първостепенна задача още при започване на работата на сегашния Парламент. Неразбирането на това е израз на некомпетентност или нежелание службите за сигурност и МВР да могат да изпълняват функциите си.
Промените в организиране на работата на МВР, включително чрез приемане на нов Закон за МВР, са вследствие на анализ и включват както структурни промени, така и функционални. За да имаме полиция като инструмент за спазване на законите на страната, е необходимо кадрите в сектор "Сигурност" да бъдат стимулирани както с нови задачи и ангажименти, така и с адекватно възнаграждение, колеги. Във всички случаи планираното увеличение на възнаграждението на служителите в системата на МВР няма да е достатъчно предвид възможностите на бюджета, но ще е стъпка в посока реално заплащане за труда, особено на редовия полицай.
С настоящия вот се търси популисткият ефект, демонстрация на опозиционна активност. Чрез него ГЕРБ за пореден път демонстрира липсата на отговорност и търсене на възможност за решаване на проблемите на хората. Този вот е знак към престъпващите закона, че в Парламента има една партия, която е на тяхна страна.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: БСП.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Партия, която е готова да блокира всеки опит на държавата да даде сигурност на своите граждани, и тази партия се нарича „ГЕРБ”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
Господин Ципов – за реплика.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС И КБ: Нямат време!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Имат 30 секунди. Направих справка – господин Ципов има 30 секунди, нека да си ги реализира.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Янков, целта на този вот е да получим отговор по чие устно или писмено разпореждане се събираха личните данни на българските граждани държавни служители и членове на партия ГЕРБ от София (викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”), от Варна, от област Варна, за да бъдат давани впоследствие на министър-председателя и да бъде евентуално осъществен опит или приготовление за състав от Наказателния кодекс, визиращ нарушение на политическите права на гражданите. (Силен шум, ръкопляскания и викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, господа министри! Господин Янков, не можах да разбера от Вашето изказване, че МВР, респективно министърът на вътрешните работи, има функция за манипулация на изборните процеси в България. Какво искахте да кажете с това – че МВР активно участва в манипулациите на изборите в България?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли трети желаещ да направи реплика?
ГЕОРГИ АНДРЕЕВ: Защото факти – дал Господ! (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, господин Янков, да отговорите на двете реплики, след което ще дам думата на господин Цветанов, който беше споменат няколко пъти във Вашето изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Госпожо председател, господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колега Ципов! Вие неколкократно задавахте и този въпрос, но в момента се опитвате да избягате от същността на дебата, който, разбира се, е свързан със сравнение на това какво е било преди и какво е сега.
А иначе, разбира се, че трябва да се отговаря на всички въпроси, затова е засилен парламентарният контрол към сегашната изпълнителна власт.
Колега Андреев, фактите са безспорни и съвместяването на различните длъжности и позиции на господин Цветанов в предходния мандат дава възможност за използването на служебните задължения не по предназначение. Тепърва, предполагам, институциите в България ще разгледат всички обстоятелства, факти и ще се произнесат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Всички парламентарни групи са изчерпили своето време. Коалиция за България има 4 минути.
Господин Цветанов има думата за лично обяснение, тъй като беше споменат няколко пъти в изказването на господин Янков.
Господин Цветанов – 2 минути.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми господа народни представители и дами! Повод да взема думата е това, което каза господин Янков. Да, действително в управлението на ГЕРБ Министерството на вътрешните работи ще се запомни с много проведени операции срещу отвличания, тонове задържани наркотици, иззети късове цигари в милиони.
Но това, което ще се запомни в днешното управление, безспорно са опорните точки, може би вече станаха над 500, докато полицейските операции бяха около 1500 – обявяваше Йовчев. Другото, което е, че основен началник щаб на пропагандата на Българската социалистическа партия, защото тези опорни точки се пишеха за Вас – аз смятам, че Министерството на вътрешните работи не трябва да бъде превръщано в подобен партиен орган за писане на опорни точки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Цветанов, имате лично обяснение, а не второ изказване в рамките на днешния дебат.
Слушам Ви и очаквам да се оправдаете за обвиненията, които бяха отправени към Вас, а не Вие да се превръщате в обвинител.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: В тази връзка мога да Ви кажа, че проведените операции дадоха тази висока оценка на евроатлантическите партньори, а днес Европейската комисия каза, че има загуба на доверие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цветанов, защитете се, не нападайте другите.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: ... към днешната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това е смисълът на личното обяснение.
От парламентарните групи – останаха 4 минути на Коалиция за България.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин премиер.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, дами и господа министри! Бих искал да направя кратки коментари по дебатите, които се проведоха, като най-напред да благодаря на всички, които взеха активно отношение по темата.
Темата за сигурността и за системите за сигурност, разбира се, че е изключително важна. В този аспект е важен всеки сигнал, в това число и от опозицията, за забелязани пропуски, нередности и лоши тенденции.
Четох много внимателно мотивите и слушах изказванията. Още в първия ден, когато беше внесен вотът, прегледах по диагонал, и журналистите ме питаха: „Как оценявате вота?“ Тогава направих уговорката, че не съм чел в детайли, но при първи поглед ми се струва, че е самокритика. Когато изчетох внимателно и чух дебатите тук, се убеждавам, че съм бил абсолютно прав.
Пропуски в системите за сигурност има. Те датират от 90-те години, може би няма да сбъркам, ако кажа и още от 80-те. Въпросът е, че през последните 4 години те бяха толкова задълбочени, че наистина се изненадвам как вносителите, които бяха автори на това задълбочаване на пропуските, днес дебатират, играят с цифри, цитати, за да докажат не знам точно какво.
Мислех си каква е логиката, и си спомних, че в началото на мандата на ГЕРБ, когато се дискутираха основно икономически теми, имаше поне няколко седмици дебат да сключим ли споразумение с фонда или не. Тогава един от лидерите на ГЕРБ обяви, а с големи букви на първите страници на всички вестници написаха: „Не МВФ, а МВР ще се справи с кризата”. (Единични ръкопляскания от КБ и ДПС.) Вероятно такава е била логиката и после с недоумение гледах как 4 години се следва тази логика, как МВР се опитваше да се справи с несвойствени функции. Ужасявах се от мисълта Министерството на финансите да не би да започне да се занимава с престъпления, битова престъпност и така нататък. (Оживление.)
Още няколко коментара. Господин Вучков, много обичате външните наблюдатели – важни са, външният поглед винаги е добър коректив. Казахте няколко неща, попитахте и господин Цветанов, и той да сподели. Аз съм си избрал само един външен поглед, съвсем отскоро, цитат: „Изтеклите стенограми от подслушвани разговори доказват наличието на политическа намеса в работата на прокуратурата и медиите и покровителстване на предприятия от провеждане на разследвания”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Нещо за олигархията да кажете? (Шум и реплики от ГЕРБ и народния представител Цветан Цветанов.) Това е цитат на Европейската комисия от последния доклад и не можете да я обвините, че тя прехвърля назад във времето отговорността за несполуките. Това е цитат на Европейската комисия.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Цялото ли изречение прочетохте?
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, да, четох цялото изречение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля за тишина в залата!
Слушайте премиера! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще обобщя, тъй като много цифри се казаха и това ми напомни една сентенция. Когато попитали Хегел: „Господин Хегел, фактите не потвърждават Вашите изводи”, той шеговито отговорил: „Жалко за фактите”. (Продължава шум и реплики от ГЕРБ. Смях, оживление в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам да не му обръщаме внимание.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз не чух факти, които да подкрепят твърденията, а иначе бих се отнесъл и се отнасям абсолютно сериозно към всички тенденции, които пак ще повторя, не водят началото си отсега. Някои от тях не водят началото си и от Вашия мандат, а от по-рано. Затова са необходими продължителни усилия, за да приведем системите сигурно не в идеален вид, но в достатъчно работен вид, така че да защитават всички български граждани. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля за тишина в залата! (Народни представители вдигат листа с надпис: „Оставка”, възгласи: „Оставка!” и „У-у-у!” от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Господин Карадайъ, заповядайте за процедура.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател. Обръщам се към Вас с молба: да разясните на някои от народните представители, които искат да подадат оставка, че това не става със скандирания, а има ред в правилника и регламент и в Конституцията. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!” от КБ и ДПС.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Уважаеми народни представители, тези от Вас, които искат да подадат оставка, нека го направят по предвидения за това ред. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Не стана с листове А-4 в пленарната зала.
Изпълних Вашата молба, уважаеми господин Карадайъ.
Уважаеми колеги, има ли други желаещи да вземат отношение в днешния дебат? (Шум и реплики.)
Уважаеми дами и господа министри, желае ли някой от Вас да вземе участие в разискванията? Няма други желаещи.
С това закривам днешния дебат. Гласуването ще бъде в сряда, 12 февруари, в началото на пленарното заседание, тоест в 9,00 ч.
Следващото пленарно заседание съобразно гласуваното от Парламента през миналата седмица ще се проведе утре – 11 февруари, от 14,00 ч.
Сега закривам пленарния ден. (Звъни.)

(Закрито в 18,40 ч.)

Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов

Секретари:
Александър Ненков

Филип Попов