Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Алиосман Имамов
Секретари: Пламен Нунев и Деница Караджова

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ(звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, седмичната Програма на Вашето внимание предвижда:
1. Второ гласуване на Проект на Изборен кодекс.
2. Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, приет от Народното събрание на 16 януари и върнат за ново обсъждане с Указ № 12 от 29 януари 2014 г. на Президента на Републиката.
3. Първо гласуване на Законопроект за Министерството на вътрешните работи.
4. Проект на Решение за приемане на процедурни правила за издигане на кандидатури, представяне и публично оповестяване на документи и изслушване на кандидати за Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
5. Първо гласуване на Законопроекта за Фискален съвет.
6. Парламентарен контрол.
Моля, гласувайте Проекта за програма! (Народният представител Иван Вълков иска думата.)
След като гласуваме, ще Ви дам думата. (Реплика от народния представител Иван Вълков.)
Отменете гласуването.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! С колегите сме направили предложение на основание на чл. 107 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Вълков, знам и ще го подложа веднага след гласуването, какъвто е редът по чл. 47, ал. 3. Щях да Ви дам след това думата. Нека първо да приемем седмичната Програма!
Моля, гласувайте седмичната Програма.
Гласували 201 народни представители: за 138, против 10, въздържали се 53.
Седмичната програма е приета.
Постъпило е предложение от народния представител Станислав Иванов в предстоящата седмична програма да бъде изслушан министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията господин Данаил Папазов относно актуално състояние на кризисната ситуация и проблеми на българските превозвачи на бъгаро-турската граница, вх. № 454, внесено на 6 февруари 2014 г. от господин Ивайло Московски и Иван Вълков.
Господин Иванов тук ли е?
Заповядайте да мотивирате. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Вие сте направили предложението... Вие с господин Московски сте внесли предложението за изслушване и изслушване 12-14... Той също е внесъл...
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, госпожо Цачева, по начина на водене.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Миков, считам, че трябваше да докладвате първото по време заявено предложение за включване в дневния ред, което е от миналата седмица и с този номер е внесено в Деловодството. Там изрично е предложено изслушването да бъде като точка първа в дневния ред. Тъй като един от вносителите – господин Московски, е болен и не може да присъства, затова във вчерашния ден има второ искане по реда на чл. 49, ал. 3, вече от господин Станислав Иванов. Става дума за едно и също предложение и затова Ви моля да дадете думата да бъде докладвано от вносителите – тези, които са инициирали искането за изслушването, а именно на господин Вълков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Това искане е удовлетворено.
Заповядайте, господин Вълков.
И двамата са предложили едно и също. Единственият въпрос е кой да го мотивира.
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, на основание на чл. 107 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание сме предложили изслушване на министъра на транспорта и информационните технологии и съобщенията относно кризисната ситуация и проблемите на българските превозвачи на българо-турската граница. Това е направено още в четвъртък миналата седмица и на основание чл. 49, ал. 3 предлагаме това да бъде точка първа в тази седмична програма.
Вече е повече от седмица, настъпи втора седмица, в която българските превозвачи търпят огромни загуби. От три дни граничните контролно-пропускателни пунктове на Лесово и на Капитан Андреево са затворени за товарни автомобили. Опашките са над 10 км, такава беше последната информация, поне до снощи. Загубите, които търпят, вече не са само на българските превозвачи, а са и за целия сектор в икономиката, който е експортно ориентиран към Турция – говорим за дърводобив, за търговия, текстил и така нататък. Това обаче не е първата кризисна ситуация, а е вече трета поред от лятото за последните седем-осем месеца. Тя наистина прераства в сериозна криза, на която не се вижда решение.
От медиите научаваме, че на 21-ви този месец ще има среща между министрите на двете страни. Какво ще правят през този период превозвачите и фирмите, ще спрат работа ли? Смятам, че трябва да се даде отговор на някои от тези въпроси и затова Ви призовавам да гласувате за нашето предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
За обратно предложение има думата господин Камен Костадинов.
Заповядайте, господин Костадинов.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Споделяйки основателната загриженост на колегата Иван Вълков, на колегата Московски и на колегата Иванов, правя на Вашето внимание обратно предложение, тъй като в момента се води интензивен диалог между изпълнителната власт в лицето на Министерството на транспорта и техните колеги от турска страна. Така или иначе министърът на транспорта в момента е в задгранична командировка. Прибира се утре по обяд. Утре след обяд в 16,00 ч. като председател на Комисията по транспорт и съобщения съм свикал извънредно заседание, на което са поканени всички представители на всички браншови организации в областта на обществените превози, поканен е целият екип на Министерството на транспорта. Считам, че поставянето на въпроса като точка от дневния ред в момента е извън възможностите както на министъра да се яви, така и считам, че по-важно е в началото да се проведе диалогът в Транспортната комисия.
Ако колегите имат желание да бъде изслушан министърът, могат да го направят в актуален въпрос, в рамките на Парламентарен контрол.
На това основание правя обратно предложение да не бъде включена точката в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов.
Моля, гласувайте.
Гласували 217 народни представители: за 102, против 69, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Само да Ви информирам, че проведохме разговор с министър-председателя и по възможност днес в рамките на деня ще има представител на кабинета, предполагам вицепремиерът Бобева, която ще изнесе кратка информация по темата как вървят разговорите и преговорите, но не в рамките на изслушване, което господин Костадинов предложи в комисията.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, миналата седмица тук, от тази трибуна министър-председателят заяви, че тези загуби, които ще се търпят от бранша, няма да са толкова сериозни. Оказа се, че загубите са доста сериозни и рефлектират върху целия бранш, както спомена колегата, от една страна.
От друга страна когато министърът на транспорта господин Папазов миналата седмица каза, че ще вземе мерки, мярката, която той взе, уважаеми колеги, бе да избяга в Сингапур. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това нещо този човек го направи и миналата година, когато в края на годината в транспортния бранш, автобусите нямаха легитимни документи за превоз на пътници, кризата с билетите всички я помните. Тогава той използва да се скрие в същата дестинация, като се скри в Китай. Питам: къде е министърът в тази ситуация? Това ли е най-важният симпозиум, той да се среща с авиопревозвачи в Сингапур, при положение че това е една конференция между Европа и Азия и там ще бъде представена от комисаря по транспорта, който ще ръководи тази среща? Какво прави господин Папазов там?
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Я си сядай!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Ние нямаме държавен превозвач, какво прави Папазов в Сингапур, освен да се скрие? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Или може би някой от Вас му нареди той да не взема страна и да не защитава интересите на българските превозвачи?
Пак казвам, той беше тук, на тази трибуна...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Направете предложение!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: ... и министър-председателя, и казаха ...
Предложението ми е за прегласуване и го аргументирам, не ме прекъсвайте, ако обичате! (Ръкопляскания от ГЕРБ, викове „Е-е-е!”от КБ и ДПС.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Ей, я се дръж прилично!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Когато министър-председателят беше тук, на тази трибуна, също и министърът на транспорта, ние проведохме разговори с министъра на транспорта, той беше съгласен да отговаря. (Шум и реплики.) В един момент се скри.
Питам: защо изостави българският бранш и под давлението на кого го направи, от една страна и, от втора страна, Ви моля за процедура за прегласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Само искам да кажа относно Вашето твърдение, че се е скрил в Китай. Аз поканих министър Папазов в официалната делегация за посещение в Китай.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Не Ви питам Вас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Така че Ви моля поне за това колкото и политически да искате да блеснете, да не правите такива квалификации, че се е скрил. Аз съм го поканил.
Моля, прегласуване.
Гласували 214 народни представители: за 103, против 96, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, постъпило е предложение от госпожа Гинче Караминова. Тя ми сигнализира преди малко, че иска думата.
Заповядайте, госпожо Караминова, за включване на точка в дневния ред на основание на чл. 49, ал. 3.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, колеги! На основание на чл. 49, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение в седмичната програма като точка 5 да бъде включен Законопроект за доброволчеството, № 354-01-71 от 30 октомври 2011 г., внесен от народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Правя това предложение, тъй като, преди малко казах, че законопроектът е внесен на 30 октомври, тоест три месеца и десет 10 дни до днес. Всички срокове съгласно чл. 74 и 84 от Правилника – ал. 3, отдавна са изтекли. Това е един законопроект, който регламентира обществените отношения, където държавата да регулира доброволното извършване на организирана доброволческа дейност и труд. Правим това предложение по Резолюция на Европейския парламент от
2009 г. съгласно предложение на Съвета 2011 г. да бъде обявена за Европейска година на доброволчеството. Крайно време е да откликнем на обществените очаквания и държавата да регулира този вид дейност. Ние сме свидетели на доброволческа дейност непрекъснато в нашия живот, но е важно държавата да покаже, че застава зад тези хора, които са с големи сърца. В момента има времена на безверие и отчужденост, и мисля, че е крайно време като законодатели с приемането на Законопроект за доброволчеството да покажем, че сме за хората да живеят сплотено и безвъзмездно да си помагат и да стимулираме активна гражданска позиция.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Четири години защо не го направихте?
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: Смятам, уважаеми господин председател, че умишлено се забавя приемането на Законопроекта за доброволчеството и затова настоявам да бъде включен в седмичната програма. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): От 2009 г. умишлено се забавя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо Караминова.
Има ли желаещи за обратно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Караминова.
Гласували 208 народни представители: за 96, против 56, въздържали се 56.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Защо бързате толкова?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам Ви да прегласуваме отново, хубаво да размислите, защото това са отношения, които държавата трябва да регулира и регламентира. Както казах преди малко, доброволчество има непрекъснато в нашия живот, но нека ние като държава застанем зад тези хора! Вчера беше награден човек, спасил млади хора след пътно-транспортно произшествие. Но нека като законодатели, покажем, че сме зад това! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо Караминова.
Моля, режим на прегласуване.
Гласували 214 народни представители: за 100, против 69, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, знаете, че днес има предвидено гласуване по внесен Проект на решение за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски.
Моля, квесторите да поканите министър-председателя и кабинета на гласуването.
През това време ще направя съобщения.
Постъпили са законопроекти и проекти за решения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от Йордан Младенов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Проект за решение за предприемане на неотложни мерки за опазване на Природен парк „Странджа” от масово застрояване и за гарантиране на устойчивото развитие на района на Странджа. Вносител – Лиляна Павлова и група народни представители. (Премиерът и министрите влизат в пленарната зала. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Добре дошли, господин премиер, госпожи и господа министри!
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, внесен от Камен Костадинов и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Договора за търговия с оръжие, внесен от Министерския съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители.
Проект за решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители, внесен от Цецка Цачева и група народни представители.
Проект за решение за гласуване на вот на недоверие, по който предстои гласуване, внесен от Бойко Борисов и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, внесен от Гален Монев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Йордан Цонев.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по околната среда и водите, внесен от Димитър Главчев.
Проект за решение за промяна в състава на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 – март 2013 г., внесен от Димитър Главчев.
Оттеглен е Законопроект на Министерския съвет за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, одобрен с Решение № 469 на Министерския съвет.

Преминаваме към насроченото за днес гласуване по:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НА ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ ЗА ПРОВАЛА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД.
Проектът е представен, но ще Ви го прочета още веднъж.
„РЕШЕНИЕ
за гласуване на вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски
Народното събрание на основание чл. 89 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Гласува вот на недоверие на Министерския съвет с министър-председател Пламен Орешарски за провала на правителството в областта на вътрешната сигурност и обществен ред.”
Режим на гласуване.
Гласували 217 народни представители: за 93, против 116, въздържали се 8.
Предложението не е прието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Господин министър-председател, заповядайте. (Реплики: „Отрицателни вотове”.)
Извинявайте, уважаеми господин министър-председател, трябваше да има отрицателни вотове. Не попитах. (Силен шум, оживление и реплики. На балкона гости разпъват транспарант с надпис „Оставка”. Ръкопляскания и викове: „Оставка, оставка!” от ГЕРБ.)
Моля квесторите да си свършат работата. Нищо, ще изчакаме малко. (Транспарантът пада върху депутати от Коалиция за България.)
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер, господа министри! Бих искал да благодаря на всички депутати, които отхвърлиха вота и да ги уверя, че ние ще продължим изпълнение на политиките, в това число и по подобряване на системите за сигурност. (Народният представител Бойко Борисов излиза от пленарната зала. Възгласи: „У-у-у!” от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Има известно вълнение в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, естествено е, но сме го виждали и друг път.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Искам да уверя инициаторите на вота и тези, които го подкрепиха, че системите за сигурност са изключително важни. Да, ние имаме различия по тяхната функционалност, но ми се иска да вярвам, че общата цел на всички в тази зала е подобряване на системите за сигурност.
Както заявих и при дебатите ние внимателно се запознахме с аргументите. Повечето от тях бяха като че ли самокритика към предходни мандати, без да твърдя, че и в момента системите действат перфектно. Има много потенциал за подобряването им и това ще бъде нашата задача от тук занапред.
Благодаря Ви още веднъж за това, че ни давате възможност да изпълняваме нашата програма. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин премиер.
Сега отрицателните вотове, които пропуснах преди това да поканя.
Има ли желаещи за отрицателни вотове?
Заповядайте, господин Курумбашев.
ПЕТЪР КУРУМБАШЕВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Аз исках да се мотивирам за това защо съм гласувал „против” с моралните основания за този вот.
В тази зала се намира единственият политик в света, който освен Муамар Кадафи е обвинил български медици в предумишлено убийство, и то от тази трибуна. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.) Казвам Ви го като човек, който произхожда от лекарско семейство и знае, че един лекар се бори за живота на човек дори и да няма никакъв шанс, дори и да може да му даде още една минута.
Казвам Ви го също, защото ГЕРБ и специално господин Цветанов да говорят за полицейщина и подслушване е все едно Лъки Лучано да организира Международна конференция за намаляване на контрабандата. (Смях и оживление. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Още нещо държа да Ви кажа – Лаврентий Берия щеше да бъде възможен само, ако го има и Йосиф Сталин. (Ръкопляскания от ДПС.)
Искам да Ви кажа на Вас, като на мои колеги – бях свидетел на Вашата френетична подкрепа, когато тук се изказваше бившият вътрешен министър в тази зала и Вие френетично го подкрепяхте. Дали сте го правили заради убеждения, дали сте го правили заради лоялност, дали сте го правили заради страх, това си е Ваша работа, аз не мога да бъда Ваш съдник, обаче искам да Ви попитам: искате ли това нещо да се повтори? Аз имам моя отговор: никога не искам подобно нещо да се повтаря, затова гласувах „против”. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Курумбашев.
Втори отрицателен вот – господин Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина! Изчакайте да се оттеглят някои колеги.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Уважаеми господин премиер, уважаеми господин вицепремиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги!
Може би ще Ви изненадам, но аз взех думата по процедура на отрицателен вот, за да благодаря на вносителите на вота. И в това няма ирония. Този вот беше абсолютно несъстоятелен от гледна точка на вносителите, тоест на ГЕРБ, но беше необходим от гледна точка на публичния интерес. Българското общество получи възможност да сравни две принципно различни концепции за ролята на МВР и на силовите структури в едно демократично гражданско общество.
Първата концепция е на управлението на ГЕРБ – това, на което станахме свидетели в продължение на близо четири години: разбирането за МВР и за силовите властови структури като репресия, като принуда, но не пред закона, а принуда пред тясно партийния интерес. МВР се превърна в основния инструмент за насилие върху политическия опонент, върху бизнеса, върху гражданите.
Тази концепция се сблъска с онова, което олицетворява собствено вицепремиерът Цветлин Йовчев – ролята на МВР като защитник на правата и свободите на българските граждани.
Ето това са двете концепции. България има нужда от втората. Показа го и резултатът от гласуването на вота на недоверие. Продължете в този дух, господин Йовчев, господин Орешарски! Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Има ли желаещ за трети отрицателен вот?
Заповядайте, господин Станишев.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители!
Гласувах против вота на недоверие към правителството поради две причини. Първата е морална. Няма как и нямат право идеологът и организаторът на репресивната полицейска държава, каквато беше изграждана и реализирана през последните четири години, да внася такъв вот. Твърде пресни са спомените на цялото българско общество за безпочвените обвинения, за показните акции, за произнасянето на присъди и от трибуната на Народното събрание, и в публичното пространство. Твърде пресен е споменът не само в България, а и в Европа, за опита за подчиняване на съдебната система на една политическа партия. Твърде пресни са спомените за газенето и рекетирането на бизнеса, за обявяването за злодей на всеки, който дръзне да се противопостави на властта на господин Борисов и господин Цветанов. Те нямат моралното право да внасят вот на тази тема, защото именно сферата сигурност, в която се смяташе, че са най-силни, се оказа най-големият провал на партията ГЕРБ и най-голямото разочарование за българските граждани.
И втората причина е свършеното от кабинета на господин Орешарски и от вицепремиера господин Йовчев. За малко повече от половин година беше овладяна бежанската вълна, за която нямаше практически никаква готовност заради бездействието на предишното правителство. МВР започна да се департизира и да работи от името и в интерес на държавата и на гражданите. Беше рязко намалено използването на специалните разузнавателни средства. Реализираха се нови политики, които водят до нормалност в държавата. Убийствена е статистиката, изнесена от вицепремиера господин Йовчев за борбата срещу контрабандата, специално наркотиците, за времето на ГЕРБ и последните 7-8 месеца.
Всичко това дава основание да се даде възможност на кабинета да продължи да работи именно в тази посока. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
Уважаеми народни представители, с това процедурата по гласуването беше изчерпана. Да благодарим на министър-председателя и на министрите за присъствието им! (Министър-председателят и министрите излизат от залата, ръкопляскания от КБ и ДПС.) Да им пожелаем успешна работа, да са живи и здрави.
Да продължим с деловата ни работа.

Първа точка от седмичната ни програма е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ИЗБОРЕН КОДЕКС.
От името на комисията доклада ще представи госпожа Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова, да ни докладвате Проекта за Изборен кодекс за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, започвам с доклада относно Проекта на Изборен кодекс, приет на първо гласуване на 23 януари 2014 г.
„Изборен кодекс”
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на кодекса.
„Част първа. Общи правила”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Част І.
„Глава първа. Основни положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава първа.
„Раздел І. Предмет, обхват и принципи”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел І.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. Като първа точка вкарахте в дневната програма и ние започваме да гласуваме така наречения Изборен кодекс. На практика Временната комисия работи снощи до 19,00 ч., ако не се лъжа.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Лъжете се.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): До 16,00 ч.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Или малко по-рано. Доклад, господин председател, на народните представители не е представен. (Реплики от КБ и ДПС.) Да, по банките не е раздаден доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По начина на водене ли се изказвате, господине?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не, изказвам се по заглавието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Хайде по заглавието, а не по работата на комисията.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Затова се изказвам по заглавието и по цялото съдържание на Кодекса, който ние ще гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, описвате какво е работила комисията.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Господин председател, не ме прекъсвайте, когато се изказвам. Ако имате нещо да кажете, аз не правя изказване по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Лазаров, знаете, че председателят има право да прекъсва, когато изказващият се се отклонява. И това е записано в Правилника.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Аз говоря за Изборния кодекс, господин председател. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Какво приемаме на практика? И аз ще помоля да бъде отхвърлено подложеното на гласуване предложение.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Защо? Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Някой говори за нов Изборен кодекс. На практика кое е новото? (Реплики от КБ и ДПС.) Променихме избирателната система, вкарахме мажоритарен вот за гласуване, намалихме броя на народните представители? Какво ново е в този Кодекс? (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина! Не репликирайте господин Лазаров!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Този Кодекс на практика е действащият кодекс. Това, че оттук-оттам някой е вкарал малко ботокс... (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Лазаров, на второ четене сме. Моля Ви, няма да допусна злоупотребата с процедура. Злоупотребявате. Ще Ви моля да се изкажете по наименованието на закона, заглавието на Част първа, Глава първа „Основни положения”, Раздел І „Предмет, обхват и принципи” и ще следя максимално стриктно в тази част да се спазва Правилникът.
Имате думата по това, което е докладвано от комисията, а не общата Ви импресия от Изборния кодекс.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Това, което правя като изказване по отношение на заглавието – принципи, защото няма нищо ново. Има Закон за нормативните актове, има решение на Конституционния съд, който казва кога се приемат нови нормативни актове и нови закони, още повече кодекс, при положение че има действаща регламентация. Никаква промяна няма в действащото до момента законодателство. Вие просто в продължение на месеци излъгахте българската общественост, че приемате някакъв нов Кодекс. (Реплики от ДПС.) Не, не. Това е по заглавието и по принципите. (Реплики от КБ.) И затова ще гласувам против подложените текстове. Това е Кодексът на господин Станишев, на госпожа Мая Манолова. Нека да бъде ясно. Подпрян с малко силикон, с малко ботокс… (Председателят изключва микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Хайде, вземете си картата и си седнете.
Ще моля всички народни представители – разбирам, че има настроение да се блокира приемането на Изборния закон, но моля това да се случва в допустимите от правилника рамки. Тоест когато се изказва народен представител, да се съобразява с правилника – ако трябва, ще Ви прочета текста, а не да се изказва въобще.
Реплики към господин Лазаров?
Реплика – господин Ципов. (Възгласи от КБ: „Е-е-е!”.)
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лазаров, абсолютно не сте прав. Това е изцяло нов Изборен кодекс, който дори не предвижда в така наречената му „Обща част”, в принципите – главата, която сега е подложена на гласуване, що е то „активно” и „пасивно избирателно право”! (Шум и реплики от КБ.)
Напротив, уредено е в така наречената „Специална част”, и то по начин, който ще затрудни прилагането на тези „нови” изборни правила, по такъв сериозен начин, че нито един обикновен български гражданин няма да разбере по така наречения „нов Изборен кодекс” що е то „активно” и що е то „пасивно избирателно право”!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи за реплики? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Лазаров?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Ципов, не съм много съгласен с Вас, защото този така наречен „силиконов кодекс на БСП” (шум и реплики от КБ) …
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: …на практика е един тюрлюгювеч – разместено е отпред, сложено е отзад, клъцни-срежи, малко ботокс. Това е така нареченият „кодекс”, господин Ципов. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ, оживление, смях и реплики от КБ.)
Между другото, господин председателю, направете една бърза справка в сайта на Народното събрание – да видите, че не е качен целият доклад, който ние гласуваме! Ако считате, че това е нормална процедура...
Аз разбирам Вашето притеснение. Разбирам, че се притеснявате от един призрак, който броди, но това не е призракът на дядо Маркс от Европа, който бродел – това е призракът, който броди в БСП и той се нарича АБВ! Разбирам Вашето притеснение. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Смях от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми господин Лазаров, аз Ви моля да направите справка в правилника и за да не се затрудните, ще Ви прочета чл. 53, и на всички народни представители:
„Когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос”, в смисъл – Маркс и други работи, „председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата”.
Това показва справката в чл. 53 от правилника. Тя е съотносима към Вашето поведение, но и към поведението на всички, които присъстват в тази зала – и за тях се отнася този правилник.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова. Моля Ви да се съобразявате с чл. 53 от правилника.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги! Изборният кодекс беше обсъждан на второ четене…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не ни разказвайте – историята я знаем! Обсъждаме Изборен кодекс – общи правила, основни положения!
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: …от Временната парламентарна комисия седем дни, в продължение на 50 часа. Последното заседание се проведе вчера от 16,00 ч., в резултат на което докладът за второ гласуване беше внесен в Деловодството на Народното събрание вчера в 17,30 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова, лично обяснение ли е това или нещо друго?
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Обяснявам, тъй като това е важно да се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма нужда!
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Кодексът е раздаден на всички народни представители още вчера. А що се отнася…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова, това, което се отнася за господин Лазаров, се отнася и за Вас! Ще се обсъждат докладваните текстове в пленарната зала! Всякакви обяснения, разкази на истории и импресии не са относими към днешното заседание.
Довършвайте по същество.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По отношение на това нов ли е този Изборен кодекс, уважаеми колеги, Кодексът на ГЕРБ и на госпожа Фидосова страдаше от такива недъзи, че нямаше как да бъде поправен с ботокс и с хиалурон! Тук беше необходима сериозна пластична хирургия и затова сме представили пред Вас изцяло нов вариант!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Моля всички народни представители да се съобразяват с чл. 53, независимо дали са от мнозинството или от опозицията.
Реплика има госпожа Цачева.
И използвайте българския език, уважаеми народни представители, защото тези чуждици, свързани с дамската козметика, на много народни представители и граждани може да не говорят нищо.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Аз реших, че трябва да намеря българска дума на реплика, но след като Ви изслушах, разбрах, че не спрямо мен е призивът за използване на български думи.
Взех думата да направя реплика на госпожа Манолова.
Госпожо Манолова, проектът за Изборен кодекс, който обсъждахме в комисията, е от 498 текста плюс четири предложения и дълги Преходни и заключителни и Допълнителни разпоредби.
Това, колеги, което е качено на сайта и съответно ни е изпратено по имейлите, а някои го имаме и в разпечатан вид, съдържа 242 текста!
Как вкарвате и позволявате, господин председателю, да се обсъжда на второ четене законопроект – липсва доклад за второ гласуване?!
В този смисъл, госпожо Манолова, Ви правя реплика, че когато обяснявате как е спазена процедурата, трябва да бъдете коректна и поне да обявите защо частично и по този начин го правите! Кое наложи примерно в днешния ден да се разпечатат и останалите страници и да започнем като точка втора от седмичната програма? Но да имат народните представители информация за какво и как се случва.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Какво общо има със заглавието не можах да разбера!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Следващите ни възражения са: как да проследим ние, депутатите от опозицията, коректността на доклада за второ гласуване, след като стенограмите не са качени на страницата на Временната комисия, госпожо Манолова? Нито една стенограма няма качена на страницата.
Сега ни се предлага доклад за второ гласуване. Как да сверим дали това, което е коментирано в комисията, съответства на представения от Вас доклад?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Дължа едно обяснение поне за народните представители, които са първи мандат народни представители. Случвало се е големи законопроекти да се внасят на части като доклади за второ гласуване и в предишното, и в други народни събрания.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Никога в предишното!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Неслучайно тук пише „Доклад – първа част”. Да Ви обърна внимание, пак казвам, на тези, които сте първи мандат народни представители. За тези, които са втори и повече мандати, мисля, че това обяснение не е необходимо.
Втора реплика – заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето, за нечленовете на Временната комисия –това е първа част, 250 страници. Вероятно толкова ще бъде и втората част, даже бих казал и повече. Защо обаче трябва да гледаме двете части едновременно?
И към момента предварителното становище на двете комисии – Венецианската, и на ОССЕ касае систематиката и ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, само за секунда, господин Кирилов! С какво възразявате на госпожа Манолова, защото имаше реплика и това е втора реплика? (Народният представител Данаил Кирилов говори встрани от микрофоните.)
Не, не! Разказът Ви, спомените за комисия, за работата, е едно. В момента Вие имате думата за реплика, за да възразите и да зададете въпроси към госпожа Манолова.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Възразявам, че няма време за подготовка. Възразявам, че е необходимо да отложим гледането дотогава, докато съберем двете части. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
И в тази част – изрично правя процедурно предложение за отлагане на дебата. (Силен шум и провиквания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви. Правите предложение за отлагане на разискванията.
Добре, седнете си!
Трета реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, ще се съобразя с Вашите ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не с мен, с Правилника се съобразете!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: С Вашите забележки да не употребяваме медицински термини. Ще употребя нещо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не! Чуждици!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре – чуждици.
Ще употребя нещо, което за всички е ясно.
Ако считате, че употребявам чуждица, моля да ме поправите.
Очевидно в момента гледаме „Комикса на Мая Манолова – Първа част”! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
След това ще има втора част, нещо като латино-сериал. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров. (Реплики от КБ и ДПС.)
Тези реплики не дават особено основание за дуплика, така че няма да Ви дам думата, госпожо Манолова. (Силен шум в залата.)
Господин Шопов, процедура.
След това – господин Хамид.(Реплики.)
Вие изказване ли имате? Процедура. Защото никой не се изказа досега по това, което е докладвано, въпреки призивите ми.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! В момента обсъждаме заглавието, нали? „Изборен кодекс“, така е формулирано. Ако греша, ме поправете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, не! Прав сте.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Значи, тук всякакви спомени за вчера, завчера, за последните десет дни, тук аз бих продължил с Фидосовщината – знаете какво имам предвид, да й сложим край, затова е този нов Изборен кодекс (реплики и провиквания от ГЕРБ), са несъотносими, излишни и губим време.
За мен – не знам какво можем да обсъждаме на едно заглавие „Изборен кодекс“. Някой да иска да го нарече по друг начин?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заглавието, Част първа „Общи положения“, Раздел ...
ПАВЕЛ ШОПОВ: Някой да не е съгласен с това заглавие? Това исках да чуя.
И понеже този дебат ми се струва много излишен, правя процедурно предложение за прекратяване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): С това предложение ще си дежурен, нали?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Това е възможно на второ четене. Може дори да Ви напомня, че кой беше текстът в Правилника, господин председателю, някой ако не е съгласен с това. Така че моля да бъде подложено това мое процедурно предложение, на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Вучков, за противно предложение. (Шум и реплики.)
Е, чакайте да го гласуваме и тогава ще направим процедура.
Може да вземе думата някой, ако иска, само за противно предложение.
Има процедурно предложение за прекратяване на разискванията. И аз ще го подложа на гласуване.
Моля Ви да гласуваме предложението на господин Шопов за прекратяване на разискванията. (Шум и реплики, провиквания от ГЕРБ.)
Отменете гласуването! Прави сте.
Има процедурно предложение на господин Кирилов за отлагане на разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 118 народни представители: за 33, против 85, въздържали се няма.
Не се приема предложението.
Подлагам на гласуване предложението на господин Павел Шопов за прекратяване на разискванията по този текст.
Гласували 114 народни представители: за 86, против 26, въздържали се 2.
Прекратени са разискванията по наименованието на закона, Част първа, Глава първа и Раздел І.
Заповядайте, господин Вучков. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Прегласуване ли първо?
Заповядайте, господин Радев, за прегласуване.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председателю... (Народният представител Мая Манолова е преместила пулта за гласуване и за електронно отчитане на времето за изказване от трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма да взимате пулта там! (Оживление, смях.)
Ако трябва, ще поискате и технически ще изведем един пулт, но няма от трибуната да прибирате пултове!
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател. Благодаря, че ми се даде възможност поне да си сложа картата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз щях да Ви разреша и без да слагате картата в пулта. Това е Ваше право.
ЕМИЛ РАДЕВ: Благодаря, господин председател.
В момента това, което правим е – първо, имаме негоден доклад. С две думи – нямаме акт, който да гласуваме, защото няма как да гласуваме заглавие „Изборен кодекс – Първа част“. Поне това го няма в доклада. (Реплики и провиквания от КБ.)
Това, което в момента става... (Провиквания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Атанасов, няма да подвикваш оттам, защото ще те накажа!
ЕМИЛ РАДЕВ: Разбирам, че Ви е много неудобно по този начин да действате, но Изборният кодекс е основен законодателен акт. Много е важно при неговото обсъждане да има публичност, да има пълни и цялостни обсъждания. Ако искате по този начин да запушите устата на опозицията, не Ви прави чест! (Реплики от КБ.)
Не знам от какво се страхувате, не знам защо трябва да разглеждаме първа, втора, трета и пета част на Изборния кодекс. Впрочем много добре знам – Венецианската комисия ясно каза защо, но все пак моля за някакъв разум, да има смислени дебати, за да може да се постигнат поне част от целите, които българският народ е представил пред нас, за приемане на нови изборни правила.
С потъпкване на гласността и с прекратяване на разискванията няма да постигнете тази цел.
Може би не Ви е удобно, може би се страхувате от нещо, може би съзнавате какво точно гласуваме, но все пак моля за малко разум. Нека да прегласуваме това решение и да продължат дебатите нормално по Изборния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Прегласуване.
Гласували 113 народни представители: за 81, против 31, въздържал се 1.
Приема се предложението: остава същото – за прекратяване на разискванията.
Гласуването – по групи, ако обичате.
Госпожо Манолова, изчакайте малко! Сега ще поставим на гласуване докладваното от Вас.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване... (Народният представител Веселин Вучков иска думата.)
Няма повече, господин Вучков!
Заповядайте, ако е процедура, стига да е относима и допустима. Разискванията са прекратени, преминава се към гласуване.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Съвсем конкретно предложение – не само да прекратим дебатите, но и да пристъпим към гледане на Проектозакона за МВР... (Оживление, смях, силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Вучков, преди малко беше поставено на гласуване предложението на господин Кирилов, което беше същото и беше отхвърлено от залата, така че, ако обичате, не го правете през ...
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Аз искам да кажа какви са ми аргументите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не ми обяснявайте. Седнете си, моля Ви! (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
Моля Ви, несъотносима е тази процедура.
Процедурата сега е гласуване на докладваните заглавия на закона, на Част първа, Глава първа и Раздел І.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 116 народни представители: за 88, против 21, въздържали се 7. (Ръкопляскания от КБ.)
Не е повод за радост и за ръкопляскания. Не е голям успех това, че сме приели заглавието на закона.
Моля Ви, госпожо Манолова, сега е Вашият момент! (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Изчаквах да утихнат ръкоплясканията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Докладвайте чл. 1!
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Изчаках да стихнат ръкоплясканията.
Член 1 – предложение на народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид: в чл. 1, т. 1 думата „условията” се заменя с „организацията”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Господин Казак, заповядайте.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Нашето предложение е изцяло в духа на Конституцията. Знаете, че в чл. 42, ал. 1 са дефинирани изчерпателно условията, на които трябва да отговарят българските граждани, за да могат да участват в избори за национални и местни органи на власт, след което в ал. 2 ясно и категорично конституционният законодател е записал, че само единствено организацията и редът за произвеждане на тези избори се определят в закона. Тоест конституционният законодател ясно е разграничил и лимитативно е определил правомощията на обикновения законодател да регламентира само единствено организацията и реда за произвеждане на изборите, без да му дава делегация да предвижда други условия, освен тези, които самата Конституция е предвидила. Затова всеки запис в нормативен акт, по-нисък от Конституцията, какъвто се явява Изборният кодекс например, в който е записано, че той определя освен организацията и реда, но и условията за произвеждане на избори, е във флагрантно противоречие с Конституцията. Затова е нашето предложение – да приведем текста на чл. 1 в съответствие с делегацията, която Конституцията е дала на обикновения законодател, тоест да дефинира само единствено организацията и реда, без условията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Уважаема госпожо Цачева, заповядайте за реплика.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Казак, вземам повод от Вашето изказване, за да споделя едно свое притеснение, тъй като вероятно до края на обсъждането на всички текстове много пъти тук, от тази трибуна, ще се чува, че даден текст предложение – бил той на вносителя, на комисията или на отделни народни представители, е противоконституционен. Апелирам да не си служим фриволно и широко с това понятие, тъй като единствено Конституционният съд е този, който може да заяви дали едно предложение – проект за норма, е противоконституционно. В този смисъл, когато се позовавате на Конституцията, моля това да се случва прецизно.
Обръщам се и към останалите колеги, тъй като очаквам това нещо нееднократно да прозвучи от трибуната – не сме ние тези, които казваме дали един текст е противоконституционен, или не, има Конституционен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Господин Кирилов – втора реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Четак! (Оживление и смях.)
Казак – извинявайте! Извинявам се. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше грешка на езика, нищо смешно няма.Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Още един път поднасям извиненията си, господин Казак.
Подкрепям текста на вносителя, защото действително проектът, така както е внесен, съдържа условия, не се ограничава само до организацията на изборния процес. Друг е въпросът дали трябва да съдържа толкова много условия и дали в тази степен на пунктуалност и каузалност трябва да урежда всички и технически, и методически въпроси и правила, които касаят изборния процес.
За съжаление, ако беше нов Изборният кодекс, той нямаше да съдържа 498 правила. Щеше да съдържа максимум 100 разпоредби, а всичко друго да се разработва, ако е необходимо, с методически указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Трета реплика има ли? Няма желаещи за трета реплика.
Има ли желание за дуплика?
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Цачева, няма спор, че единственият компетентен орган, който дефинитивно има правомощия да решава дали даден текст е противоконституционен или не, естествено е Конституционният съд, така че особено между юристи няма смисъл да се убеждаваме в неща, които са пределно ясни. Това не отнема правото на всеки народен представител, а и не само на народния представител, да изказва своето мнение, своето становище дали даден текст е противоконституционен, или не. Това е нашето мнение. Естествено, ако Вие не го споделяте, ако някой не го споделя, спорът в крайна сметка би трябвало да се реши от Конституционния съд, но ние сме категорични.
Чета Ви чл. 42, ал. 2 от Конституцията: „Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон”. Това е текстът на Конституцията.
Ако конституционният законодател беше предвидил възможност в закон да се дефинират и условията, той щеше да запише: ”Условията и редът за произвеждане се определят със закон.”, но той е написал: „Организацията и редът...”, което по елементарната логика на изключване на противното означава, че той не е дал делегация на законодателя да определи условията. В други свои текстове Конституцията дава подобна делегация, но не и за закона, който да регламентира организацията и реда за произвеждане на избори и референдуми. Това е.
Мисля, че това е пределно ясно. Няма нужда от кой знае каква правна подготовка, за да стане ясно, че това е така. Не може с обикновен закон да се предвиждат условия, след като Конституцията не е дала подобна делегация и изрично е ограничила тази възможност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Казак.
Други изказвания по чл. 1?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да направя предложение за редакционна поправка в т. 2 на чл. 1, която да звучи по следния начин: „оспорването на резултати от произведените избори;”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля да ми представите в писмена форма точното предложение и къде трябва да бъде.
Реплики има ли? Няма реплики.
Процедура – заповядайте, господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД (ДПС): Господин председател, уважаеми народни представители, правя процедура за прекратяване на дебатите по чл. 1. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Най-напред гласуваме процедурното предложение за прекратяване на разискванията.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Имаше ли заявени изказвания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не, нямаше заявени изказвания. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Не съм прекратил дебатите, госпожо Манолова, затова гласуваме процедура.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 120 народни представители: за 89, против 27, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, наистина се потвърждава това, което казах преди малко – преди даваха едни книжки комикси с продължение, сега комиксът започва да става пародия. (Реплики и възгласи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Лазаров, по темата, моля Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Нямаше желание за дебат – става и се предлага прекратяване на дебата.
Уважаеми колеги, какво приемаме? Има кодекс на добрите практики, който казва, че една година преди избори не се променя законодателството.
Разбирам желанието Ви да приемете този кодекс на тъмно, тъй като Вие...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Лазаров, по съдържанието на чл. 1 – процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Прегласуване.
Още веднъж, моля Ви, правилникът ми позволява, както съобщи господин Миков, да прекъсвам всеки, който се отклонява от темата. Моля Ви, имайте предвид това.
Прегласуваме процедура за прекратяване на дебатите.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 121 народни представители: за 86, против 33, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Сега гласуваме направеното предложение от господин Ципов за изменение на точка втора.
Уважаеми господин Ципов, моля да следите това, което ще кажа и да ме коригирате, ако е необходимо.
Точка втора да стане: „оспорването на резултати от произведените избори”.
Моля, режим на гласуване за направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 37, против 82, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Господин Ципов, заповядайте за прегласуване.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, считам, че предложението, което направих, внася много повече яснота в редакцията на точка втора.
Искам да Ви обърна внимание, че и точка трета ще предизвика противоречиво тълкуване. Така че отново Ви моля – гласувайте моето предложение, за да внесем много по-голяма яснота, защото този нов Изборен кодекс ще предизвика много сериозно и противоречиво тълкуване, и ще затрудни прилагането му от всички компетентни органи и българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Прегласуваме предложението на господин Ципов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 35, против 90, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Продължаваме с гласуванията.
По чл. 1 има предложение на народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 30, против 36, въздържали се 59.
Предложението не е прието.
Господин Мустафа Карадайъ, заповядайте, вероятно за прегласуване.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам процедура по прегласуване.
Само едно пояснение още да направя. Пред мен е разпечатка от Решение № 4 от 4 май 2011 г. по Конституционно дело № 4 от 2011 г. Цитирам: „Съдът преценява, че включването на условията за избиране на народни представители, президент и вицепрезидент на републиката в предмета на регулиране на Изборния кодекс в чл. 1 представляват дописване на Конституцията и установява противоконституционност на чл. 1, ал. 1 от Изборния кодекс в частта за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката.” Благодаря Ви.
Мисля, че е ясно – Конституционният съд веднъж е тълкувал този текст в предишния Изборен кодекс и го е обявил за противоконституционен. Няма нужда да приемаме повторно същия текст, който веднъж вече е обявен за противоконституционен.
Затова предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Прегласуваме предложението на народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 30, против 43, въздържали се 55.
Предложението не е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, гласувах против поради няколко причини.
Първата – не считам, че следва колегите от ДПС изобщо да обсъждат познанията на най-видния конституционалист в тази зала – госпожа Манолова. Тя се позоваваше на Конституцията по всякакъв повод, при приемане на всякакви закони, дори и такива, които не познава в детайли, дори и такива, на които дори и заглавието не беше чела.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: По текста на предложението, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Освен това считам, че за осем месеца и при участието на двете парламентарни групи в онази предходна Временна комисия за изработване на изборни правила можеше поне да постигнете съгласие по чл. 1 от новия Изборен комикс Мая Манолова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Стоилов – заповядайте за процедура.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, взимам думата за кратка процедура.
Преди малко беше отхвърлено предложението на няколко народни представители за заместващ текст – да се замени думата „условията” с „организацията”.
Предлагам, след като това предложение е отхвърлено като заместващ текст, то да бъде прието като допълващо и тогава да бъде: „условията, организацията и редът”.
Мисля, че можем да гласуваме като допълващо тяхното предложение, а не като заместващо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Стоилов, ние гласувахме направените предложения. Предстои да гласуваме текста на вносителя. Така че, ако правите предложение за допълване, бих желал да направите това предложение писмено и по какъв начин да влезе в текста на вносителя.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Ние приключихме вече дебата. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, така е, приключихме дебата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Не може да прави вече предложения. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата за процедура по начина на водене.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложението на господин Стоилов е: в предложението на народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид думата „условията” се заменя с „организацията”, да стане „условията, организацията и редът”.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, още с гласуването на чл. 1 става ясно, че не само няма разбирателство между групите на Коалиция за България и на Движението за права и свободи, но и няма единомислие в самата група на Коалиция за България.
Затова предлагам от името на Парламентарната група на ГЕРБ почивка от 30 минути, за да се съберете групите и да си обмислите какво правим, а не да ни разигравате спектакъл след прекратен дебат да се правят писмени предложения по редакция на текстове, които вече са в режим на гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Тридесет минути почивка!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение, защото, ако някой има нужда от почивка, да си я поиска и да се обоснове от гледна точка на собственото си разбиране или интерес. Ние нямаме нужда от нравоучение за нашите отношения. Бъдете малко по-скромна. Аз не се бъркам кога ГЕРБ има нужда от почивка. Не Ви ли се струва, че това е малко ...
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Нахално, нахално.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Колегите ми го казаха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Местан, съгласно правилника, парламентарната група, която е поискала почивка трябва да я получи. Аз определям продължителността. Но, господин Местан, там изрично е казано, че това не може да стане един час преди или след почивката. Ние имаме редовна почивка в 11,00 ч. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Няма такова нещо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Права сте, госпожо Цачева. В правилника няма да намерите точно часа за редовната почивка, но това е традиция в Народното събрание и ние го правим редовно. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Подлагам на гласуване предложението, което направи господин Янаки Стоилов. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Гласували 114 народни представители: за 78, против 20, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Заповядайте, госпожо Манолова. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
В процедура на гласуване сме.
Госпожо Манолова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване на предложението на господин Янаки Стоилов.
Използвам случая да кажа едно изречение по повод цитираното Конституционно решение от колегата Мустафа Карадайъ. Да, той е абсолютно прав, че в конкретното решение е обявено за противоконституционно записването на условия за избиране на народни представители, избиране на представители в местната власт.
Обръщам внимание, че текстът на т. 1 казва: „условията за произвеждане на изборите в България”. Условията за произвеждане на изборите включват в себе си и организацията, и някои основни принципи като тайната на вота, районирането на страната и прочие, и прочие. Освен това, уважаеми колеги, обръщам под внимание, че активното и пасивното избирателно право за евроизбори не са уредени в Конституцията, нито пасивното избирателно право за местни избори. Така че те би следвало да бъдат уредени в текстовете на Кодекса, без да е достатъчно позоваването само на Конституцията.
Мисля, че предложението на господин Янаки Стоилов дава възможност да бъде записано и предложението на господин Мустафа Карадайъ, и предложението на вносителите на този Кодекс и постига наистина един по-добър текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Продължаваме с гласуванията.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 135 народни представители: за 86, против 38, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Продължаваме с гласуването по чл. 1.
Гласуваме текста на вносителя с направените корекции, произтичащи от предложението на господин Янаки Стоилов.
Гласували 141 народни представители: за 97, против 38, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ставаме свидетели не само на това, че двете групи не са се разбрали и има противоречие вътре, но самият председател на заседанието не води както трябва заседанието. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
Той тълкува правилника... (Силен шум и реплики.) Изслушайте ме какво Ви говоря! (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Възгласи: „Е-е-е!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина. Обърнете се към мен, господин Иванов. Цитирайте точно кой член от правилника съм нарушил. (Силен шум и реплики.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Въведете ред в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, тишина!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Миналата седмица, господин водещ заседанието в момента, госпожа Манолова даде почивка 40 минути преди края на обявеното заседание за 14,00 ч., за това, че вдигат колите на нарушители на Правилника за движение по пътищата. Без да може да се иска такава процедура, тя беше поискана и госпожа Манолова я даде. (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Сега Вие обяснявате, че не можело да се даде. Кой правилник четете Вие, кой правилник чете госпожа Манолова? Заблуждавате зала, нас или цялото общество?!
Вижте, господин водещ (реплика от народния представител Мая Манолова: „Той да не е конферансие?”), за да влезете в ролята на мястото, на което сте, трябва, господин водещ, да съдите правилно спрямо всички и за всички, а не да тълкувате, защото тълкуването на правилника поражда в хората притеснения. (Силен шум и реплики.) В хората се поражда едно недоверие към институцията, което Вие сринахте. (Силен шум.)
А тук някои колеги да не подвикват, защото най-малкото не е възпитано, уважаеми колеги. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС.)
Когато имате да кажете нещо, излизате и говорите от трибуната. От място всеки е много силен – съскате, викате и така нататък. (Силен шум.)
Затова, господин водещ, или от тук нататък водите и спазвате правилника, или отстъпете мястото на господин Миков, защото се видя, че и госпожа Манолова също не спазва правилника. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики от КБ и ДПС. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Иванов, процедурата по начина на водене означава, че трябва да посочите точно кой член, коя алинея от правилника съм... (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Ще четете от тук нататък правилника, когато вземате тази процедура, иначе няма да Ви давам думата. Вие не цитирахте нито един текст.
Моля, не ми говорете! Имам право на две минути. И си седнете, в момента нарушавате правилника! (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Защото говорите от място. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Вие, седнете! Това се отнася до всички. (Силен шум и реплики.)
Повтарям Ви, явно Вашата тактика е времеядство. Няма да позволя да ядете времето на Парламента! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, като се позовавам на редица текстове в правилника... (Реплики от ГЕРБ: „Кои?!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ...които уреждат задълженията Ви да осигурявате реда за провеждане на заседанията на Народното събрание.
Обръщам внимание, че е добре от време на време да припомняте на пламенните оратори, че децибелите не са политически аргумент, първо.
Второ, да обръщате внимание всеки път на грубото незачитане на парламентаризма, което се изразява за пореден път и в обръщението към Вас като към водещ, защото Вие не сте Ники Кънчев, казвате се Алиосман Имамов и в момента сте председател на Народното събрание. (Реплики от ГЕРБ.)
Много е важно народни представители с опит да са научили поне протокола.
Какво означава да се обръщате към председателя на Народното събрание като към водещ?! Малко уважение към Конституция и към институцията Народно събрание, мисля че няма да Ви е излишно. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие дори не знаете, че сега имам право на две минути. (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Моля, седнете си на мястото! Това също е записано в правилника.
Господин Местан, проблемът с председателството на заседанията на Парламента е уреден в § 3 на Допълнителните разпоредби. В този § 3 е казано, че председател е този, който води заседанието. Има двояко тълкуване на това понятие – има председател на Народно събрание, а този който води заседанието... (реплики от ГЕРБ) – аз познавам този текст – е председател на заседанието на Народното събрание. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Вижте, в момента също нарушавате правилника. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Ще Ви кажа кой член. Когато се обаждате от място, трябва да Ви попитам дали имате скрити физически увреждания (смях, оживление), защото правилникът позволява да се говори от място само на хора със скрити физически увреждания. (Ръкопляскания от КБ и ДПС. Оживление. Смях.) Понеже правилникът е закон, Вие непрекъснато извършвате закононарушение.
Въпреки това, господин Местан, обръщението към водещия е въпрос на култура, образование, възпитание и така нататък. Благодаря.
Кой желае думата?
Госпожа Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми дами и господа народни представители! (Шум и реплики от КБ и ДПС. Съскане от залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, за тишина.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Може би не е лошо, когато се чуват звуци от залата... (мяукане от залата, смях, оживление)...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, за тишина!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: ...да попитате народните представители не дали имат физически, а по-скоро ментални увреждания. (Силен шум и реплики в залата. Смях.)
Уважаеми господин председател, процедурата ми е по начина на водене. Считам, че беше нарушен чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, поради гласуването на чл. 1 от Проекта на Изборния кодекс.
Господин председател, бяха постъпили няколко процедури за прекратяване на разискванията, които Вие подложихте на гласуване и залата единодушно реши, че ще прекрати разискванията, тоест дебатът е прекратен. Това предложение направи господин Хамид. След като се премина към гласуване на чл. 1 по вносител, беше допуснато от Вас ново предложение, което променя смисъла на чл. 1.
Поради тази причина, считам, че Вие нарушихте чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като гласуването на текстове за второ четене в пленарна зала се гласуват по определен ред и не е възможно, след като има прието предложение от пленарната зала да бъдат прекратени дебатите и се преминава към гласуване на текста по вносител, да подлагате отново на гласуване нови предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Атанасова, чл. 65 се занимава с поредността на гласуване на предложенията. Няма нищо общо с това, което се случи в тази зала. Започва се с предложение за отхвърляне и се завършва с основния текст. Така че чл. 65 няма никакво отношение към Вашата процедура. (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаема госпожо Манолова, продължаваме чл. 2. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Гласувахме основния текст, госпожо Цачева.
Уважаеми колеги, докладвам чл. 2.
Предложение от народните представители Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков:
„В чл. 2, т. 6 думите „кметове на райони” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли изказвания по чл. 2?
Заповядайте, господин Кирилов.
След това господин Ципов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложили сме да отпадне избора на кметове за райони, който всъщност предложителите включват понастоящем в Изборния кодекс по следните аргументи:
Първо, това вече се е състояло. Имаше период от време, в който в градовете с районно деление, кметовете на райони бяха избираеми. Резултатите от този опит също бяха налични. Вижда се, че в един голям град, който като София е разделен на 24 района, действително – да, би могло да се получи известна диференциация по отношение на политическата принадлежност на едни или други кметове на райони. Да, при всички положения при избора се запазва мнозинството на печелещата, доминираща политическа сила.
Въпросът е: какво става? Става така, че няколко политически различни районни кметове трябва да изпълняват политическата програма за управление на един град. (Реплики.) Да, ако са добросъвестни, те ще изпълняват задълженията си съобразно закона – с вдъхновение или без вдъхновение, ще изпълняват задълженията си.
Могат ли да пречат, могат ли да саботират?! Да, могат да саботират. Могат ли да създават? Не, не могат да създават, защото нямаме децентрализация на основните инструменти за управление по отношение точно на това ниво – районното ниво. Бюджетът на общините, големите включително, е хомогенен и компактен главно по отношение на капиталовата програма и по отношение на ключовете в стратегическите проекти. В София това се е състояло. Имаше период, в който две политически сили общо бяха спечелили четири от 24-те района. Така беше до 2009 г. Аз благодаря на онези четирима кметове – двама от БСП и двама от СДС, които въпреки политическото си различие изпълняваха политиката за развитие на града.
Какъв е рискът и опасността? Очевидно е, че целта на предложителите – разнобоят да продължи, да продължи по отношение на четирите големи града в България, като се приема конюнктурната цел, че това е срещу ГЕРБ. Да, в момента ГЕРБ доминира, спечелила е местните избори в тези общини.
Колеги, това е вредно решение, то е опасно решение. Още по-вредно и опасно е другото предложение, което явстваше в публичното пространство – в районите да се избират и райсъвети. Представете си райсъвети от по 11 члена. Представете си за София – това са 24 района по 11 члена плюс 61 общински съветници, ами в София ще има над 300 общински съветници на две нива. Защо трябва да разбиваме общинските съвети в големите градове и да ги правим двукамерни. Това не помага на управлението.
Отбелязвам също следното – изборността на това ниво не става само с предложения в Изборния кодекс. Необходимо е съответно изборността й да се предвиди и в друг закон, в друг нормативен акт – това е Закон за местното самоуправление и местната администрация. Това не се случва с този Законопроект за Изборния кодекс. Кога и как ще се измени ЗМСМА, кога ще се състои дебатът по този въпрос? Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми господин Кирилов, първо, известна статистическа поправка. Става въпрос за три града в България, а не за четири, и става въпрос за 5 районни кмета в София, а не за четири, както Вие казахте, които не бяха от ГЕРБ в онзи период. Не приемам Вашия довод и излагам три аргумента в обратна посока.
Първият аргумент. Наличието на избори за районни кметове всъщност стимулира участието на хора в избори. Много по-мотивирани са да участват, когато знаят, че избират своя районен кмет, отколкото, когато избират само и единствено кмет на град София, град Варна или град Пловдив.
Вторият аргумент. Практиката показва, че когато има избираеми районни кметове, всъщност те взаимно се контролират с кмета на съответния град. Искам да Ви напомня, че в периода, в който имаше избираеми районни кметове през 2005-2009 г. – нямаше нито един скандал с районен кмет. За сметка на това в периода 2009-2013 г., когато бяха назначени от кмета на град София, имаше двама уволнени районни кметове – и двамата след мои сигнали, и двамата за корупция.
Третият аргумент, който искам да Ви кажа, е, че всъщност възстановяваме и известна справедливост. Съгласете се, че да избираме кметове на кметства с малко население, примерно 500-600 души, а в същото време да не избираме кмет на район като Люлин, който, ако беше град, щеше да е шестият, седмият град по население в България със стотина хиляди души, няма особена логика.
Като аргумент, във Ваша полза вече, признавам, че тази идея трябва да се развива допълнително – да бъдат изграждани районни съвети, но това всичко става и със смяна на делението на съответните градове, вероятно намаляване на районите и е бъдеща процедура. Това аз приемам като първа крачка, която правим в момента към по-нататъшна децентрализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Втора реплика?
Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С нито един аргумент от аргументите Ви, колега, не съм съгласен или поне не съм съгласен докрай.
Няма никаква логика да лишаваме десетки, стотици хиляди граждани да определят кой да бъде техният кмет на района, с когото и с чиято администрация те ежедневно имат работа.
Аргументът на колегата Кадиев, сравнението с малките населени места – не е достатъчно убедителен, но тези хора, десетки и стотици хиляди, всеки ден имат работа с този кмет и могат да преценят кой иска да бъде техният кмет.
На следващо място, аргументът, че не правят бюджети по районите не е достатъчно силен, защото и днес и сега по районите се делегират различни функции и дейности извън тези на държавата – самите общини делегират, в това число част от поддръжките на различните системи, така че те и сега разполагат със свои бюджети, които управляват извън тези на администрацията. Този аргумент не става.
Не зная защо повдигнахте въпроса, свързан с районните съвети, но виждам, че тук колегата преди мен има афинитет към него. Аз нямам афинитет към този въпрос.
Не може да се избират районни съвети. Те нямат такива функции и не могат да имат такива функции и всичко това е – налива се вода във Вашата мелница, но в случая правото на гражданите да избират тези, които ги ръководят административно, във всички случаи трябва да бъде уважено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Има ли трета реплика? Няма желаещи.
Дуплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги репликиращи! Ще се опитам да систематизирам.
Първо, по отношение на административните услуги на районно ниво. Не кметът на район предоставя административните услуги, предоставя ги общината. При това е много важно районът съответно да следва единния стандарт, който следва общината за предоставяне на услуги.
В тази връзка веднага правя препратка към казаното от господин Кадиев – да, господин Кадиев, четирима или петима, колегите работиха добре, но спомнете си – няма да кажа кой точно южен район в София, имаше специално деловодство. На по-предния кмет му бяха образували наказателно производство заради отсъствия, манипулации, невярно водене и нередности с документацията по актовете за общинска собственост. (Реплики от КБ.) Това е далеч – през 2005 г. По странен начин се е водила документацията за актовете за общинска собственост за района. И досега този проблем тежи в района и може да се оправи. На районно няма нужда да има гаулайтери. Да, трябва да има разпознаваеми хора с кметския профил. Изборът действително би предпоставил противоречие в някои от случаите и при недобросъвестност би се появил като предпоставка за противоречие.
По отношение на бюджетите. На районно ниво районите имат бюджети, но те касаят издръжката, не касаят капиталовите разходи. Те не касаят големите обекти и да кажем съществената част от делегираните дейности. Въпрос на политика на общината е – тръгва от общинските съветници, какво ще се сподели и ще се разпореди на кметовете на районите, така че добре го очерта господин Кадиев. Това упражнение беше играно от 2005 до 2009 г., няма смисъл да се повтаря. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заявки за изказване са направили господин Ципов, господин Янко Янков и господин Ненков.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Член 139 от Конституцията на Република България урежда статута и избора на кметовете на общини.
Искам да Ви прочета изречение първо: „Орган на изпълнителната власт в общината е кметът.”, а изречение второ е: „Той се избира от населението или от общинския съвет – забележете, дами и господа – за срок от четири години по ред, определен със закон”. Конституцията въвежда съответно пряк и непряк избор и то не само за кмет на район, уважаеми дами и господа, а и за кмет на община.
Да, знаем какво ще каже Коалиция за България и каква е тяхната константна позиция. Вие тази позиция я изразихте, когато сезирахте Конституционния съд през 2011 г. и той се произнесе, че изборът на районните кметове не е противоконституционен. В интерес на истината се произнесе, че пряк избор на районните кметове ще донесе повече демокрация.
Дами и господа, искам обаче да обърна внимание на константната позиция, която бе заявена през последните няколко седмици от госпожа Манолова. Нека все пак да напомним, че в момента разглеждаме комикс с един главен супер герой. Госпожа Манолова каза, че ГЕРБ никога повече няма да е на власт, когато се приемат тези изборни правила, съответно никоя друга партия няма да е повече на власт и по аргумент от противното само Българската социалистическа партия и Движението за права и свободи ще бъдат на власт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Ципов, чл. 2 се отнася за районните кметове.
КРАСИМИР ЦИПОВ: От какво се притеснявате, уважаеми дами и господа, тогава? Значи няма абсолютно никакво значение по какъв начин ще бъдат избирани районните кметове – пряко или непряко. Практиката показа, че няма абсолютно никакъв ефект от това да има пряк избор на кметовете на райони. Помислете отново как ще гласувате по този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли реплики към изказването на господин Ципов? Няма желаещи.
Заповядайте за изказване, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Движение за права и свободи няма да подкрепи предложението на колегите от ГЕРБ да не се избират районните кметове. Това е така, защото ние имаме политическо решение чрез този Изборен кодекс да търсим един основен принцип, а той е: повече демокрация в страната и реална възможност българските граждани в максимална степен да определят компонентите на политическата система на страната.
В момента, уважаеми дами и господа, ни се предлагат две възможности и трябва откровено да Ви кажа, че това не е изобщо въпрос нито на бюджет, колеги, нито на финанси, нито на администрация и администриране, това е въпрос на политика, на политически принципи.
Имаме две възможности: едната възможност е да имаме кмет, който се избира от общинския съвет на база договорка, по определени тясно партийни принципи, поставяме го в зависимост на тези принципи, на този малък кръг от хора и неговата мотивация да работи в съответния район ще бъде тези хора евентуално после отново да го изберат. Послушанието се извежда като основен елемент на неговата мотивация.
Другата възможност, колеги, е да имаме един кмет, който на база на мажоритарен избор да има възможност да критикува общинския кмет, да поставя реални въпроси свързани с интересите на избирателите му, на хората, които са го избрали, и да търси възможности за тяхното решаване, включително и извън общината.
Освен това, уважаеми колеги, трябва да е ясно, че общината в този случай и общинския кмет имат сериозни възможности за контрол, ако районния кмет не си изпълнява функциите. Има толкова механизми – и общински, и институционални, че той много лесно може да бъде приведен в ситуация да изпълнява качествено ангажиментите си на районен кмет. Тоест, това, което е направил вносителят, освен че носи повече демокрация, носи повече дивиденти за гражданите чрез инструменти на местното самоуправление и затова ние ще подкрепим този текст.
Тази наша политическа логика – за повече демокрация, уважаеми колеги, Вие ще я видите във всички следващи текстове на Изборния кодекс. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, бих се съгласил с всички изказвания до този момент за това, че търсим повече демокрация, че търсим повече мажоритарен елемент в това районните кметове да бъдат избираеми. Бих се съгласил с всичко това само и единствено ако не го правим с евтин номер с идеята да спечелим някой друг районен кмет, а наистина бъдем последователни в своите действия.
Първо, в последните седмици чухме в медиите някои изказвания относно това как ще търсим възможност за финансова децентрализация, за това да се създадат районни съвети. Да, направи се една статистика колко над 300 общински съветника ще има в София, но това не го виждаме никъде в Избирателния кодекс.
Когато говорим за мажоритарни елементи, понеже всеки един от Вас е виждал вариант, когато са били назначаеми и когато са били избираеми, естествено, когато са избираеми, логично е те да имат някакъв финансов инструмент, с който да отговарят на обещанията, които са дали пред своите избиратели.
В момента какво се случва? Ето, имаме районни кметове, но реално, както казаха и преждеговорившите, реално капиталовите разходи минават през тях. В европейското финансиране те нямат право да бъдат бенефициенти и не притежават този финансов инструмент. За какво тогава трябва да бъдат избираеми, при положение че отивам аз като кандидат за кмет на някой район, обещавам неща, които реално и да искам, и да имам най-хубавото желание да го направя, аз не мога, защото нямам този инструмент.
Още повече, кметът на града, независимо дали е за София, Пловдив или Варна, носи цялата отговорност. И сме били свидетели на това, че винаги, когато има районен кмет, който е от друга политическа сила, няма какво да се самозаблуждаваме, той винаги ще бламира по един или друг начин работата на Столична община или на която и да било такава с районно деление. Защото тук, естествено, вече е политическият елемент. Когато кметът на общината носи своята политическа отговорност и хората, ако ги питате, аз съм почти убеден и в единия, и в другия случай, че не знаят кой е точно районният кмет, освен ако нямат някакъв пряк личен достъп до общината. (Реплики от КБ и ДПС.)
Ако наистина бяхте искрени и откровени в своите желания за повече демократичност, то тогава защо не предложихте и областните управители да бъдат избираеми?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Защото те не са представители на местната власт.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не е ли логично и това да се случи? Ако бяхте откровени, трябваше да предложите и финансов модел, по който районните кметове да имат финансов инструмент, с който да отговарят на своите обещания.
Лично аз в това предложение виждам единствено и само много евтин опит в следващите избори да спечелите някой районен кмет, но да Ви кажа, за съжаление, няма да Ви се получи, защото ние много добре сме видели какво става в миналото. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Има ли реплики?
Господин Кадиев, заповядайте.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми господин Ненков, Вие насаждате идеята, че едва ли не БСП се е отказала от всички избори в големи градове, подарила ги е на ГЕРБ и виждате ли, сте спечелили един-двама районни кметове. Всъщност това предложение е от грижа към Вас, защото ние ще спечелим изборите в София и може да се окаже, че тези един-два районни кметове, които ще спечелите, всъщност ще са единственото Ви утешение. Така че помислете добре за интереса си в тази ситуация и направете така, че да имате поне някаква утешителна награда от цялото състояние. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Заповядайте за втора реплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин Ненков, говорите за последователност. Кога сте последователни от ГЕРБ – когато внасяте предложение за пряк мажоритарен избор на народни представители, или когато същите Вие сте сред вносителите на предложения районните кметове да не бъдат избирани пряко? Припомням Ви, че не само в София, това са едни огромни градове с огромни групи от хора, които на практика не искате мажоритарно да избират районния кмет.
Искам да Ви припомня също, че петима Ваши районни кметове – на ГЕРБ, по сигнали, които и наши колеги са внасяли и са се потвърдили, в момента се разследват от прокуратурата за злоупотреби. И единственият, който носи отговорност, е кметът на София, който ги е предложил и назначил.
Не бъдете толкова непоследователни и не мислете, че ние нямаме право да упражним правото си да си избираме районните кметове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цветков.
Трета реплика – заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ненков, от досегашното общуване с Вас съм останала с впечатление, че сериозно гледате на местното самоуправление и изобщо на регионалните и местни власти. С начина, по който се изказахте, почти профанизирате дебата за местната демокрация. Нашето мнение и като Коалиция за България, и като социалисти, е да подкрепяме изборността, местната демокрация.
Какво означава районният кмет? Да, големият кмет на трите големи града ще се избира. Да, чрез избора на районните кметове тези хора, в зависимост от стила, поведението, възгледа на големия кмет, имат възможност да имат повече енергия, която са им дали хората с гласовете си. Вашата логика тогава означава: Хайде да махнем кметовете на кметства, да изберем само кметове на общини и навсякъде да си назначим хора. Това като разсъждение говори за едни други времена. Преди 1944 г. е имало един такъв период в България, когато кметовете са били само назначавани. Това е един друг десен възглед. Надявам се, той е чужд на партия ГЕРБ.
Затова, ако ние сме по-близко до демокрацията за местни и регионални власти, мисля, че партия ГЕРБ трябва да подкрепи това, независимо от сегашното статукво. Дали Фандъкова, дали варненският или пловдивският кмет е много по-добре, когато има силни личности, силата на които произхожда от гласуване, е те да не ходят като чиновници.
Другото, което Вие казвате, означава в районните кметове да има изнесена администрация на големия кмет, това да не генерира никакво доверие. И заради това съм против и подкрепям предложенията, които са на правени в Изборния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Това беше трета реплика.
Господин Ненков, имате думата за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, по никакъв начин не искам да прозвучи като заяждане, но в крайна сметка, ако наистина сте токова загрижени за мажоритарния елемент, то тогава защо не предложихме и депутатите да имат смесена мажоритарна система?
Не ми разбрахте явно изказването. Казах: да, хубаво, нека, ако бъдат избираеми кметовете, тогава дайте им възможност наистина да имат финансов инструмент, с който те...
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Ще им дадем възможност със съответния закон.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ако може, само не ме прекъсвайте.
Това, което говорихте и в медиите, Ваши колеги бяха тези, които говориха как това ще бъде предложено, ще бъде предложено, но аз никъде не виждам този елемент, което означава, аз лично го възприемам просто като много евтин номер.
Не искам да се връщам, господин Кадиев, на това на последните избори какъв е бил резултатът спрямо ГЕРБ или БСП. Избирателите са тези, които избират дали са доволни или не от един кмет. И естествено, дори по Ваши сигнали и така нататък е имало, но в крайна сметка отговорността се носи от управляващата партия на града – било то от госпожа Фандъкова, или който и да било друг кмет. Естествено, че тя си носи своя кръст. Но когато говорим за последователност и ако ние сме предложили да има избор с мажоритарен елемент за депутати за кметовете, нека да бъде така, но кажете как, по какъв начин, как един районен кмет ще изпълни своето обещание. Той няма как да го изпълни в момента. Разберете го това. Мисля, че много добре го съзнавате, но не искате да го признаете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Уважаеми колеги, преди да дам редовната почивка, едно съобщение.
В 11,00 ч., вече е 11,10 ч., в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба „Празник на любовта и виното” на художника Петър Бърчев. Експозицията представя 27 живописни платна, посветени на преклонението на българина пред лозата и нейния плод.
Всички народни представители са поканени да присъстват на откриването.
Почивка до 11,45 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, уважаеми народни представители, да заемете местата си.
Тук е вицепремиерът госпожа Даниела Бобева – беше така добра да откликне на нашия интерес. Както Ви казах сутринта, въпреки че ще има изслушване в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, тя е тук, за да направи кратко изложение по проблема с разрешителните и възникналото напрежение във връзка с автомобилния транспорт на границата с Турция.
Господин Камен Костадинов.
Заповядайте.
КАМЕН КОСТАДИНОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, както беше казано преди известно време от тази трибуна, в момента министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е извън България, в задгранична командировка.
В тази връзка моля за Вашето решение в залата да бъде допуснат заместник-министърът господин Антон Гинев, който ресорно отговаря за автомобилния транспорт – евентуално да вземе участие, ако има въпроси към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз Ви благодаря за молбата, господин Костадинов, но не мога да я подложа на гласуване, защото виждам, че няма достатъчно народни представители, интересуващи се от темата, за да допуснат в залата заместник-министъра, ако е необходимо да даде обяснение. Така че няма как да се случи това.
Да не губим повече време – предлагам вицепремиерът Даниела Бобева да ни запознае с темата.
Заповядайте, уважаема госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искала накратко да изложа събитията относно проблема с разрешителните за превоз на товари между България и Турция.
В областта на автомобилния транспорт двустранните отношения са регламентирани от Спогодбата между, тогава, Народна република България и Република Турция за международни автомобилни превози на пътници и товари, подписана в Анкара на 16 април 1977 г. Виждате, че говорим за доста остаряла правна рамка на взаимоотношенията в този сектор между двете страни.
Съгласно спогодбата компетентните органи определят годишен контингент от разрешителни. За последен път контингентът от разрешителни между двете страни, който се разменя на реципрочна основа, е договорен през 2012 г., както следва:
- транзитни разрешителни – 250 хил. броя;
- празен-пълен – 17 хил. 500 броя;
- двустранни пълен-пълен – 32 хил. броя, и
- за и от трета страна – 1100 броя.
В случай че и двете страни – и българската, и турската, са съгласни с този контингент, съгласно установената практика той се счита за предварителен контингент, валиден и за следващата календарна година. По настояване обаче на българската страна по време на двете заседания на смесената Българо-турска комисия по международен автомобилен транспорт, проведени през месец септември 2013 г., съответно 3-4 септември 2013-а в Анкара и 17 18 септември 2013-а в София, в дневния ред бе включен въпросът за определяне на контингента от разрешителни за 2014 г. Тоест ние не се съгласихме с предвидения контингент през предходната година, поради което пожелахме да има среща на двустранна основа. За съжаление, и двете срещи приключиха, без да бъдат подписани протоколи и съответно без да бъде определен контингентът за разрешителни за 2014 г.
През месец ноември 2013 г. българската страна отново постави въпроса за провеждане на среща във възможно най-кратък срок, на която да бъде определен броят на разрешителните за 2014 г. По своя инициатива през ноември 2013 г. турската страна изпрати част от разрешителните, договорени през 2012 г., както следва:
- транзитни разрешителни – 5 хил. броя;
- празен-пълен – 8 хил. 750 броя;
- двустранни пълен-пълен – 16 хил. броя, и
- за и от трети страни – 550 броя, тоест половината от полагащите се по договореното за 2012 г.
Спазвайки принципа на реципрочност, българската страна също предостави същото количество разрешителни, като за пореден път отбеляза, че тези разрешителни представляват само предварителен контингент!
В знак на добронамереност на 20 януари 2014 г. ние направихме още една крачка – българската страна предостави още 10 хил. броя транзитни за нуждите на турските превозвачи!
Турската страна информира, че при непредоставяне на половината от договорените през 2012 г. транзитни разрешителни в срок до 30 януари едностранно ще обяви за невалидни предоставените разрешителни за българските превозвачи, както и че среща може да се проведе единствено при условие, че българската страна й предостави тази бройка. Тоест турската страна искаше половината от предвидените за 2012 г. разрешителни.
На 30 януари 2014 г. турската страна обяви за невалидни предоставените разрешителни за българските превозвачи. Като ответна мярка българската страна обяви за невалидни разрешителните за турските превозвачи, считано от 0,00 ч. на 1 февруари 2014 г. Оттогава следват следните важни събития.
На 7 февруари 2014 г. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за пореден път се обърна към турската страна с искане за провеждане на спешна среща и за преустановяване на забраната за преминаване през териториите на двете страни с еднократни разрешителни до провеждане на срещата. От турската страна бе получен отговор с предложение за провеждане на такава на 21 февруари 2014 г. в Анкара, но отново при условие да им бъдат предоставени останалите транзитни разрешителни до тази дата. Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” отговори на турската страна, че има готовност да им предостави разрешителните, при условие че турската страна преустанови забраната за преминаване с еднократни разрешителни и се съгласи по време на срещата в дневния ред да бъдат включени следните въпроси:
- първо, определяне на квотата от разрешителни за 2014 г.;
- второ, обсъждане на продължаващите проблеми на българските превозвачи, свързани с обработването на документите им в автоматичната система по турските гранични пунктове, и
- трето, обсъждане тълкуването на турската страна по отношение на фактурата като транспортен документ, определящ вида на превоза.
Лично аз се срещах с организациите на превозвачите, които настояват българската страна да не предоставя целия размер на разрешителните, докато турската страна не седне на масата на преговорите, за да се договорят квотите за 2014 г.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията изпрати официално писмо в понеделник вечерта до Министерството на транспорта на Република Турция, което цели да облекчи дискусиите на 21 януари, където ясно българската страна заяви основните си искания.
Първото искане е свързано с... (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: ...намеренията на българската страна да поиска по-голям брой разрешителни за превози към трети страни.
Вторият въпрос, който беше поставен в това писмо, е за това да отпадне фактурата като транспортен документ, определящ вида на превоза.
Третият въпрос беше по-принципен – ние предложихме да говорим за по-нататъшна либерализация на режима на превозите между двете страни, като помолихме турската страна в рамките на вече предоставените разрешителни да валидираме двете страни, за да може да се отпуши трафикът до срещата на 21 февруари.
От изпращането на писмото досега не сме получили отговор от турска страна, но в момента текат изключително интензивни дипломатически контакти с посолството на Република Турция в България, българското посолство в Анкара с цел предвиждането на среща преди срещата на 21 февруари. От друга страна, двете организации на превозвачите – на турските и на българските, имат среща утре, на която се надяваме да бъдат постигнати някакви договорености.
Служебното правителство още през месец май миналата година е изпратило писмо до Европейската комисия с молба за подкрепа, за защита на българските превозвачи, на техните интереси в споровете им по отношение на Република Турция. За съжаление през месец ноември получихме официален отговор от Европейската комисия, в който се казва, че това са двустранни отношения и трябва да се решават на двустранна основа.
Българската страна винаги, не само нашето правителство, но и предходните, е изразявала желание да се реши въпросът не краткотрайно, в рамките на една календарна година, а да се реши изцяло и принципно, за да се преодолеят всичките тези проблеми, които всяка година, дори и няколко пъти годишно, ние имаме по границата с Република Турция.
За съжаление досега беше отказван диалог, но имаме уверението на турската страна за срещата на 21-ви и горещо се надяваме преди 21-ви да бъде постигнато споразумение, тъй като в интерес на истината, от 15-те хиляди разрешения, които ние сме предоставили авансово на турската страна, досега те са използвали само 4700, тоест, има достатъчно разрешения, за да бъде продължен трафикът.
В този смисъл очакваме, предполагам, че утре до срещата в Транспортната комисия, ще имаме от дипломатите по-подробна информация за прогреса по отношение на проблема. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо вицепремиер.
Благодаря Ви, че запознахте народното представителство по един остър, актуален проблем и неговото развитие, а ние сега ще продължим с обсъждането на Изборния кодекс.
Кой ще докладва от комисията, да се яви тук?
Има ли изказвания?
По чл. 2 са приключили разискванията.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председател, колеги! Слушах много внимателно дебата, който за мен е излишен дебат. Той е буря в капка вода. Не му е мястото тук на този дебат. Той е много важен дебат, но причината, разбира се, е, че е внесен от вносителя в този текст втори.
Това, колеги, въпросът за избираемостта или назначаемостта на районните кметове в трите големи града, не е въпрос на Избирателния кодекс! Това го казах и на комисия!
Не знам защо от БСП толкова държат отново да възродят този проблем, който е разискван не веднъж в предишни издания – и при предишния Избирателен кодекс, и при предишни текстове на избирателни закони.
Колеги, в правото е много важно систематически да намериш мястото за уреждане на един проблем, на един въпрос. Това е основно правило, а въпросът за избираемостта на районните кметове е въпрос на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това беше последното точно наименование на закона.
Там трябваше да бъде уреден, а в момента какво правим? Ще избираме районни кметове, без затова да има материално-правно основание, което всъщност е въпрос на уредба в друг закон. Не може в момента да изнасяме, бих казал, пред скоби този проблем, да го вмъкваме и да го решаваме в Избирателния закон, който Избирателен закон има не друго значение, а да уточни и да изработи технологията за евентуалната изборност, ако това се възприеме, в другия закон, където му е систематически на това мястото.
И защо се прави това не мога да разбера – за да утежняваме не леката работа, която имаме по сегашния Избирателен кодекс ли? Или още веднъж да бъде заявено политическо намерение? Е, добре. Сега ще възприемем принципа за изборност на районните кметове, ама това е само декоративно. Това е една висяща процедура без основание, защото основанието е предвидено систематически на друго място.
Затова моето предложение е този текст да бъде оттеглен от вносителите и да продължаваме напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Има ли някакви реплики? Няма реплики.
Заповядайте, уважаеми господин Местан, за изказване.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, имаме вторично деление на големите общини – на райони. Явно това е необходимост, иначе нямаше да имаме деление на райони на общини като София, като Пловдив. Факт неоспорим!
И ако териториалното деление е необходимост, то от гледна точка на принципите, които отстояваме неизменно, има логика в предложението районните кметове да се избират, а не да се назначават.
Винаги сме били за широката демокрация, още повече че в този случай става въпрос за райони с огромен брой население, което е още един аргумент в полза на предложението в този Изборен кодекс да застъпим принципа за избираемост на районните кметове.
Предвид на казаното, Парламентарната група ще подкрепи предложението за избираемост на районните кметове. Ако това изменение се приеме, то естествено, и ако поради необходимост от промени в други закони, те ще бъдат синхронизирани с Изборния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли реплики, уважаеми народни представители? Не виждам.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията по чл. 2.
Моля, режим на гласуване за предложението на народните представители Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Кирилов, Ципов и прочие: „кметове на райони” се заличават.”
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 27, против 88, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителите, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 90, против 21, въздържали се 3.
Продължете, госпожо Манолова. (Реплики.)
За процедура – заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! С оглед на значителната по обем и съдържание работа, която ни предстои във връзка с приемането на Изборния кодекс, правя предложение днес заседанието да бъде удължено до 19,00 ч. (Шум и реплики.)
Заседания на комисиите няма да има.
За да Ви ориентирам своевременно – вероятно утре ще се наложи да работим в същия ритъм.
Призовавам всички към конструктивен подход, да бъдат ясно обосновавани предложенията, дискусиите да не бъдат излишно пространни, така че да можем пълноценно да продължим работата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И изказванията да бъдат по същество, както повелява чл. 53 от правилника.
Противно предложение имаше ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 86, против 13, въздържали се 3.
Удължаваме заседанието до 19,00 ч.
Заповядайте, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 3 – „Принципи”.
Предложение от народния представител Павел Шопов:
„Право да бъдат избирани и да избират народни представители, органи на местна власт, членове на Европейския парламент, президент, както и участие в референдуми, нямат лицата с двойно гражданство.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид:
Член 3 се изменя така:
„Чл. 3. (1) Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите. Гласуването е лично.
(2) Всеки избирател има право на един глас.
(3) Право да избират народни представители, президент и вицепрезидент на републиката, членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
(4) Всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира членове на Европейския парламент от Република България, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, има адрес на пребиваване в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас на територията на Република България.
(5) Право да избират общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен или настоящ адрес най-малко през последните шест месеца в съответното населено място.
(6) Всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да избира общински съветници и кметове, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, има адрес на пребиваване най-малко през последните шест месеца в съответното населено място, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас в съответното населено място.
(7) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(8) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната.
(9) Право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода.
(10) Право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат и всички граждани на държава – членка на Европейския съюз, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, не са лишени от правото да бъдат избирани в държавата членка, на която са граждани, имат статут на продължително или постоянно пребиваващи в Република България и с писмена декларация са заявили желанието си да бъдат избирани.
(11) Право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и имат постоянен или настоящ адрес най-малко през последните шест месеца в съответното населено място.
(12) Всеки гражданин на държава – членка на Европейския съюз, който не е български гражданин, има право да бъде избиран за общински съветник и кмет, ако е навършил 18 години към изборния ден включително, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода, има статут на продължително или постоянно пребиваващ в Република България, има адрес на пребиваване най-малко през последните шест месеца в съответното населено място, не е лишен от правото да избира в държавата членка, на която е гражданин, и предварително с писмена декларация е заявил желанието си да упражни правото си на глас в съответното населено място.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков:
В чл. 3 се правят следните допълнения:
„1. В ал. 2 след думата „глас” се добавя „който е длъжен да упражни”.
2. Създава се ал. 5:
„(5) При произвеждане на избори по смесена система всеки избирател има право на един глас, който е длъжен да упражни за избор в едномандатен изборен район, и един глас, който е длъжен да упражни за избор в многомандатен изборен район.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителите за чл. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли изказвания по чл. 3?
Има много предложения, някои от тях неприети.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ, от място): Нашето е последно по време, така че ще изчакаме колегите, които са внесли предложения по-рано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Тук няма официална поредност. Не възразявам, стига някой да пожелае да стане и да говори.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председателю, уважаеми колеги! Първо, искам да обоснова нашето предложение. То е в синхрон с винаги застъпваната наша, от „Атака”, теза против двойното гражданство. Това не е наша идея. Ние още от
2005 г. считаме, че гражданството може да бъде принадлежност на физическо лице и държава само по отношение на една държава. Такава е тенденцията в Европа. Тази теза сме я поддържали и във внесени преди това законопроекти срещу двойното гражданство.
Тук можем да направим само един компромис – хайде, да могат да гласуват лица, които са граждани освен на българската държава, но и на някои от държавите в Европейския съюз. Това би бил много голям компромис, който бихме допуснали.
Сега по чл. 3, който е ключов за целия Изборен кодекс, който е основен що се касае до принципи, на които той се основава. Мисля, че в залата той ще предизвика челен сблъсък, и то сблъсък между ДПС и всички останали. Тук неслучайно пръв излизам на трибуната, за да призова всички националноотговорни, патриотични и национално мислещи депутати от българските партии да имат твърда, непоклатима и непримирима позиция.
За какво става дума? Движението за права и свободи се опитва, първо, чрез текста на чл. 3, а оттам това ще рефлектира и в други текстове, да оспори много трудно постигнатото в българското общество и консенсус по въпроса за уседналостта и непоклатимото отношение, което, надявам се, всички имат по отношение на така наречения „майчин, бащин, лелин, чичовски” или не знам какъв език, както някои го наричат.
В комисията този въпрос предизвика един пазарлък, който беше грозен, затова текстът не е подкрепен от комисията. Член 3 не е подкрепен от комисията, но нека да бъдем абсолютно откровени и ясни, че ДПС си върви по своя път стъпка по стъпка и при всяка възможност, във всеки удобен случай се опитва да прокара, да пробута, да изпазари нещо от принципните си тези, които застъпва, развива и устоява в продължение на години. Сега се намираме пред един такъв момент, когато ДПС се надява при това остро противопоставяне по отношение на новия Изборен кодекс да спазари и да пробута нещо, което е и елемент за това да премери търпимостта, температурата в българското общество, ако щете, и поставяйки под съмнение и под натиск БСП, за да може да прокара свои изначални, фундаментални и принципни положения.
Искам да се обърна към всички Вас. По този кодекс може да се караме, остро да се противопоставяме, можем да бъдем радикални в изказванията си – едни срещу други, но има принципи, от които не може да се излезе, принципи, с които не може да бъде направен компромис. Затова Ви призовавам да подкрепите чл. 3, както е внесен, без каквото и да е съмнение и колебание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Реплики има ли? Няма.
Заявка за изказване – господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предходното изказване искам да декларирам, че съм човек, който никога не би направил компромис с националните интереси на България. Ще направя това изказване не само като член на Парламентарната група на Движението за права и свободи, а и като човек, който е наясно с ценностите на човешката цивилизация в ХХІ век – това, което може би трябва да покажем в един от основните документи, който конструира политическата система на България.
Уважаеми колеги, чл. 3 е изключително важен, може би е най-важният, защото той всъщност презентира философията на Изборния кодекс, принципите, залегнали в него.
Уважаеми колеги, ако прочетете внимателно чл. 3, както е записан, ще видите, че това, което би трябвало да е систематизирано като правни норми, да е разписано, ни препраща в Глава втора, оттам в Допълнителните разпоредби. Човек, който иска от първо четене да се запознае с принципите на Изборния кодекс, по никакъв начин няма да може да го направи.
Уважаеми колеги, искам да Ви обърна внимание примерно на ал. 3, която казва: „Право да избират имат български граждани и гражданите на друга държава – член на Европейския съюз, при условия и по ред, определени от Конституцията и на Част втора от кодекса”. Част втора от кодекса лишава изключително голяма група български граждани от правото да гласуват, да избират, или да бъдат избирани. Това нещо кореспондира ли с нормите, разписани в Конституцията? По никакъв начин не кореспондира, защото има ясна забрана на база на това как е формулирано – живял през последните 6 месеца, за много сериозна група български граждани да гласуват.
Уважаеми колеги, с правните норми, записани в кодекса, можем да определим къде да гласува един български гражданин, но не можем да му забраним да гласува. Не мога да разбера – толкова качествени юристи има в това Народно събрание, и това нещо не го разбират.
Абсолютна демагогия е, че ДПС е против уседналостта. Вижте как е записано в нашите предложения: живял през последните 6 месеца. Да, окей. Както сега е записано означава, че той може да има постоянен адрес в населеното място, където ще гласува или ще бъде избиран, и настоящ адрес, в което и да е населено място на територията на Република България. Какво значи това? Стимулираме вътрешния туризъм, забраняваме на определена група български граждани, които имат постоянни адреси, имоти, постоянно се прибират в родните си места, плащат си данъците, увеличават потреблението като се прибират, забраняваме им да гласуват, уважаеми колеги. Защо го правим? Може ли някой в тази зала, наистина отговорен народен представител, да отговори, ако не приемем примерно както е разписано в предложението на вносителите, с какво ще се наруши политическата система на страната, някой правил ли е анализ? С нищо, уважаеми колеги. Абсолютно с нищо! Предизвикваме критиката на Венецианската комисия, на ОССЕ, изобщо ставаме смешни в очите на цивилизована Европа.
Уважаеми колеги от БСП, това по никакъв начин не накърнява интересите Ви. Защо го правим?
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие сте европейската партия за развитие. Защо? Европейски ценности са тези, с нищо не Ви вреди това.
Уважаеми колеги, молбата ми е да подходим отговорно. Вижте, прочетете ги внимателно. Принципите са ясни. Не нарушаваме ничии политически интереси – нито интересите на нацията и държавата.
Моля Ви да ни подкрепите в тези предложения, те са изключително важни за страната и за младото поколение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Има ли реплики? Няма желаещи да репликират господин Янков.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително чл. 3 стана като чл. 1 –фокусира множество предложения, защото съдържа важни принципи.
Нашето предложение касае два съществени елемента. Предложили сме в ал. 2, след думата „глас” да се добави „който е длъжен да упражни”. Тоест това е първата норма, с която предложихме да се въведе задължителност при упражняване на избирателното право. Позволете ми да аргументирам накратко основанията за това.
Първото и главно основание е задължителното гласуване да бъде временна мярка, която да преодолее маргинализирания, конюнктурен, платен вот. Също така целта е да се организира действително гражданската активност на българите и на всички нас, които имаме отношение към ключовия въпрос – как се управлява държавата ни, как се установяват демократичните устои и ценности в държавата ни?
Постарахме се да съберем, да анализираме, да се съобразим с всички мнения на изтъкнати конституционалисти – както с тези, които са „за” задължителното гласуване, така и с тези, които са „против” задължителното гласуване.
Смятаме, че трябва да се разграничи правото на избор от самото негово упражняване, тоест от механизма, от действието на гласуването. Както и да определим изборното право – като основно политическо и публично право, то си остава, то е незасегнато.
По отношение на гласуването искаме да подчертаем, смятаме че е възможно да има задължителност при упражняване на това действие и че тази задължителност – както свободата да гласуваш или да не гласуваш, задължителността да участваш в демокрацията, е изначална и е тръгнала от възникването на тази форма на държавно управление. Демокрацията изисква активност. Няма да цитирам всички гръцки философи, които защитават тази теза.
Да, казва се, че най-голямото достижение на атинската демокрация е това, че е накарала всички да пътуват до Атина – и земеделецът да извърви 25 км, за да стигне до Атина да гласува, и търговецът, така и имотният, за да участва в събранието за взимане на решения.
Затова апелираме да се съобрази, че крехката демокрация в нашата държава има нужда от стабилизация, има нужда от активно отношение на всеки български гражданин. Дотолкова активно, включително ако гражданинът, избирателят е отвратен от всички нас, което е негово право и вероятно има основание, да отиде до урните и да не избере никой.
Позволявам си да кажа, че приемаме и сме заложили тази задължителност да бъде без санкция. Също така няма да соча аналогии и държави, където има задължителност без санкции. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
Граждански дълг, господин Стоилов. Иде реч за граждански дълг и това исках да подчертая преди да изтече времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Кирилов, темата за задължителното гласуване е наша отпреди девет години. В тази зала много пъти сме я повдигали, при всички промени на наказателните закони. Ние настояхме за задължително гласуване и при изработването на сега действащия Избирателен кодекс. Като Ви слушам, това са нашите аргументи.
И още други. Вие не казахте основният аргумент, че задължителното гласуване е мощно средство срещу задължителния етнически вот. Това е особено важно, защото етнически се гласува на практика задължително, защото общността принуждава членовете си да излязат и те гласуват, много често без да знаят за какво гласуват. Неслучайно в три европейски държави има задължителен вот – не само в Гърция, а в Кипър и в Люксембург.
Това не е случайно в Гърция, която си е решила проблема с един електорат, който преди десетина-петнадесет години, тогава когато там е била особено актуална темата за задължителното гласуване, е наброявала около 140 хил. души. Лошото обаче в случая тук е, че това е изключително популярно сред хората – нашето предложение, за което някога бяхме оплювани и бяхме наричани как ли не. Но как много хора изведнъж достигнаха до него и започнаха като папагали да повтарят това, което сме казвали, и да правят от него политически дивиденти и актив, се обезмисли и силно се компрометира. Изказано например от избрания с измама президент Плевнелиев. Оттам-нататък рухна обективността и популярността на тази теза. На човека, който раздели нацията, не му приляга някак си да говори за българско, за един вот, който би консолидирал българският етнос, българският национален елемент и това предложение, което ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Оттам нещата девалвираха и се провалиха като добра и реална теза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Много интересен израз: „задължително да упражниш определено право”. Този оксиморон – хем е задължително, хем трябва да е упражняване на право. Никъде не казвате каква ще е санкцията.
Колеги, всеки един, уважаващ себе си юрист, знае, че след всяко неизпълнение на определено задължение, следва санкция. Вие искате да кажете на изстрадалите български граждани от последните четири години: „Ще Ви наложим още една санкция, защото не можем да си изпълним задълженията като политически субекти и да Ви докараме до урните да гласувате”. Това ли искате да кажете?
Аз съм категорично против въвеждането на какъвто и да било вид задължения по отношение на упражняването на основни граждански права на активното избирателно право. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Попов.
Трета реплика? Няма желаещи за трета реплика.
Господин Кирилов, заповядайте за дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Ще си позволя да започна отзад напред. Аз не се учудвам от това възражение на Българската социалистическа партия. В българската история, в която е имало 20 години задължително гласуване, впрочем и през 1919 г. БКП (т.с.) са били против предложението на Александър Стамболийски за въвеждане на задължително гласуване. Но е факт, че през тези 20 години избирателната активност е била над 80%.
По отношение на право и задължение. То и сега има такива права и то също установени в Конституцията. Разгадайте правно израза: „Доброволно задължително пенсионно осигуряване”. Хем „доброволно”, хем „задължително”.
Няма да коментираме Димитровската Конституция, която казваше, че упражняването на правото на труд също е задължително.
Знаете ли какъв е бил аргумента през 1919 г.? БКП (т. с.) са казали: „Задължителното гласуване ще смени политическата система”. (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво! Браво!“) Странно тогава защо комунистите не са искали да се смени политическата система?! (Реплики от КБ.)
Точно, апострофирали са земеделците.
По отношение репликата на господин Шопов. В заседанията досега, колега Шопов, аз не разбрах, че Вие сте поддържали исторически това. Не се засягам от това, че казахте, че едва ли не папагалски повтарям Вашите аргумент от предни години, но Ви каня и настоявам, ако имате тези аргументи, подкрепете ни в задължителното гласуване.
Тук остана второто ни предложение, което не е представено, затова ще се огранича в дупликата и ще помоля колегите да представят втората част от предложението ни за смесената система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Заявка за изказване е направил господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, ще оставя без коментар странното съвпадение на позициите на Президента и на „Атака” по въпроса за задължителния вот. (Шум и реплики, весело оживление в ГЕРБ.) Ще оставя без коментар и тежките съмнения за противоконституционност на предложението за трансформирането на основното право на вот в задължение, предвид на чл. 57 на Конституцията. И все пак, във връзка с предишния оратор – когато Конституцията преценява, че трябва да уреди изрично кое право е и задължение на българските граждани, го прави както в чл. 47. Например: „Отглеждането на децата освен право е и задължение на родителите”.
По-важното измерение на този проблем се свързва със състоянието на политическата система. Безспорно има нужда от оздравяване на политическата система; безспорно ниската избирателна активност е голям проблем, защото има за резултат ниска, дори проблематична представителност на представителните власти. Само че чия е вината за ниската избирателна активност – на гражданите или на партиите? Нека си признаем: вината е в нас, в нашата недостатъчна адекватност, на моменти изхабеност. Тогава защо наказваме гражданите? Защо искаме чрез задължителния им вот да си осигурим комфорт, служебно по-висока представителност? Откъде накъде? Това няма нищо общо с демокрацията.
Един пример. Ако в един район на балотаж за кмет на населено място се яви представител на ДПС и на „Евророма”, какво демократично има в това да накарате избирателите на „Атака” да гласуват задължително? Какво демократично има в това? (Смях и ръкопляскания от ДПС.) Това е парадокс.
Затова един професор преди два дни заяви, че задължителният вот е обида за всички и аз съм склонен да се съглася с него.
Уважаеми колеги, трябваше да се позовете на списъка на малкото страни в света, в които има задължителен вот, ама се въздържахте, защото не Ви е аргумент, а точно обратното. Аз обаче ще Ви помогна. Освен в Белгия и Гърция, в кои още държави има задължителен вот? Боливия, Коста Рика, Доминиканска република, Хондурас, Ливан, Либия, Мексико, Панама, Парагвай, Тайланд, Турция. Това е списъкът!
Ако задължителният вот беше панацея, щеше да го има във Франция, в Гърция, в Съединените щати и в други развити демокрации. Тежка заблуда е, че със задължителния вот може да се реши какъвто и да е проблем на политическата система. Това е една нова митологема. Ако до вчера заблуждавахме българските граждани, че изходът е в поредния месия-спасител, сега идеята за спасението има други измерения, свежда се не до персона, а до спасителни идеи – мажоритарна система и задължителен вот. Схемата е същата. Каквото спасение получихме от управлението на месиите, такова оздравяване на политическата система ще получим при задължителен вот. Обратното ще стане. Политическата система ще се изкриви непоправимо.
Затова политически отговорно е, въпреки преобладаващите настроения, то затова е политическото лидерство, да може да гледаш в перспектива, трябва да се отхвърли това предложение. Европейска България не може да върви по пътя на Коста Рика, Доминиканска република, Хондурас, Ливан, Либия и така нататък!
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: И Турция!
ЛЮТВИ МЕСТАН: И който го иска, поема тежка политическа отговорност. Ние ще гласуваме против. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Местан.
Заповядайте за реплика, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Не знам защо господин Местан започна изказването си с адекватността на мненията между президента и „Атака”. От самото начало на мандата имаме абсолютни критики и отричаме напълно присъствието на тази политическа личност в обществения живот в България, но това си остава друг проблем.
За това, че президентът се е „атакизирал” по отношение на изборите (смях) ние не носим отговорност и нямаме никакво отношение към тази работа. Много пъти много партии, много личности са изказвали същите възгледи като „Атака”. Те се „атакизират”, макар че това е временно, а ние сме атакисти постоянно.
От каква философска концепция идва нашето предложение за задължителен вот? Отдавна, още първия мандат, тук сме водили спорове и с господин Местан, и с други колеги от Парламентарната група на ДПС, пледираме за адекватност, за съответност между права и задължения. Като имаш право да бъдеш български гражданин и се ползваш с всички политически права, ти си длъжен, имаш задължението да ги упражняваш. Това е от морална гледна точка.
По този списък с тези държави, където е задължително гласуването, е въведено, защото решава определени идентификационни проблеми на самата нация. Не смятам, че Белгия е толкова загубена държава и е на нивото примерно на Хондурас, която също не смятам за загубена държава, нито Венецуела, нито Република Турция. Не смятам, че тези държави са назадничави, просто тяхното общество е така структурирано, че те са въвели задължителното гласуване. Смятам, че ако това е толкова лошо, те са щели да го отменят. Това не е мярка за демократичност, цивилизованост и прочие. Това е мярка за идентичността, тоест, обществото се намира в тежка криза по отношение на социалната принадлежност на всеки индивид и на неговите политически възгледи, които са адекватни на социалната принадлежност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Времето!
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Свършвам, господин председател.
Ще Ви дам един пример. Тези хора, които излязоха навън мирни, протестиращи и прочие, и прочие, които изобщо не са такива, си признаха пред всички социологични проучвания, че не ходят да гласуват. Като не ходят да гласуват, да ги задължим да гласуват, тогава няма да скитат по улиците и да викат: „Долу!” и „Оставка!” и да пускат разни парцали с надписи тук, от балкона. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте за втора реплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Вземам реплика от Вашето заключително изказване за перспективата, която очертахте, а Вие очевидно желаете тази перспектива да се сбъдне, когато ще дойде време една или друга политическа партия да избира между кандидат за кмет от ДПС и кандидат за кмет от една ромска партия. Очевидно Вие желаете статуквото да докара дотам, да се сбъдне тази перспектива.
Затова ние предлагаме задължителното гласуване, господин Местан, гледайки в перспектива и да не се сбъдне очертаната от Вас перспектива! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
За трета реплика има думата госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан, дами и господа народни представители! Господин Местан, ще Ви моля в дупликата да поясните – или аз не успях да Ви разбера, защо считате, че когато активността е висока, в резултат примерно на задължително упражняване правото на глас, ще се стигне до служебна победа?
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Некоректно ме цитирате!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не, в стенограмата го казахте, ще направите справка.
Не ми стана ясно защо, когато активността е висока, имало служебна победа? (Реплики от народния представител Лютви Местан.)
Не ме прекъсвайте, ще направите справка със стенограмата! (Реплики от народния представител Лютви Местан.)
От друга страна, съм съгласна с Вас, че политическите сили, партиите и политиците имат вина за това хората да са обезверени и сами да не изпълняват своя дълг, вменен им от Конституцията, и като право да гласуват. Но тогава, когато политиците не са в състояние да преодолеят подобно явление, не са ли пряко българските граждани тези, които могат да посочат изход от конкретна политическа ситуация?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Цачева, тезата е: ниска избирателна активност, ниска представителност – висока избирателна активност, висока представителност на избраните власти. Но чрез задължителния вот ние нямаме право на служебно висока представителност, а не победа. Прочетете стенографския протокол и ще се убедите.
Впрочем дадох пример с ДПС, „Евророма“, защото не обичам да се повтарям. В нарочна статия, посветена по тази тема, дадох пример, ако на балотаж например в бургаско село се явят кандидатите на „Атака“ и на НФСБ, тогава как ще бъде заставен избирател на ГЕРБ – една демократична партия, или на БСП, или на ДПС да подкрепят кандидати на НФСБ и на „Атака“? Това беше тезата. Но все пак репликата на господин Лазаров беше много на място, защото си изплюхте камъчето. Мислите си, че със задължителния вот ще ударите ДПС. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Това е, казахте си го. Жалко, преодолейте тези политически комплекси, защото с тях няма да стигнете доникъде.
Господин Станилов, кратка дуплика и на Вашата реплика. Аз твърдя, че ако един избирател не припознава в нито един участник в политическата надпревара адекватен изразител на неговите разбирания, не може законът да смачка свободната му воля и да го застави да даде доверието си на някого, в когото не вярва.
От тази гледна точка, негласуването е също израз на своеобразна политическа позиция, която би трябвало да ни накара да се замислим как да реформираме партиите си, как да ги направим по-атрактивни, а не да прехвърляме отговорността за собствените си недъзи върху гражданите. Ето това очаквам да разберете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Местан.
Други изказвания по чл. 3? Има ли желаещи?
Господин Казак, след това господин Ципов.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че в чл. 3 на Кодекса е заложен крайъгълният камък на целия кодекс по отношение на това дали ние отиваме към коригиране на заложените изначално дефекти и отклонения от конституционните норми в сега действащия кодекс Фидосова, или ще продължим по утъпкания път? Или ще продължим по пътя, който от популистка гледна точка изглежда най-лесен, но който не отговаря нито на европейската ориентация на България, нито на конституционните й принципи и основи?
В Конституцията в чл. 42, ал. 1 ясно и категорично са записани изчерпателно условията, при който българските граждани могат да упражняват своето активно избирателно право – там са изброени изчерпателно. Тоест Конституцията не допуска да се добавят други условия, пък било то в Изборен кодекс, за упражняването на активното избирателно право, защото в чл. 42, ал. 1 се казва, че всички български граждани, с изключение на поставените под запрещение и лишените от свобода, имат право да избират национални и местни органи на власт. Конституцията категорично поставя знак за равенство между правото на българските граждани да избират както народни представители, така и местни органи на власт, тоест да участват в местните избори.
Не мога да приема какъвто и да е аргумент, че има някакво конституционно основание в нормативен акт, по-нисък от Конституцията, ние да я дописваме, предвиждайки ограничения, и то абсолютни ограничения на правото на българските граждани да избират специално на местни избори, чрез въвеждането на този принцип за уседналост във вариант, който явно е предвиден да бъде и в този проект, взаимствайки изцяло кодекса Фидосова.
Първо, основните принципи за упражняване на активното избирателно и пасивното избирателно право трябва да бъдат записани в първата част – в Глава първа „Основни положения“, а не както е предвидено от вносителя, те да бъдат дефинирани и развивани в съответните глави на Част II. Затова с колегата Карадайъ сме предложили всички тези принципи, относно упражняването на активното и пасивно избирателно право в пълен синхрон с конституционните текстове, да бъдат дефинирани тук.
Надявам се всички колеги, включително и от ГЕРБ, да споделят това виждане. Не може основните принципи и начала за упражняването на активното избирателно право да не бъдат дефинирани тук още в Част първа, в Глава първа, а да бъдат оставени някъде далеч в специалната част. От тази гледна точка Ви призовавам да подкрепите нашето предложение.
Що се отнася до предложението на колегите от ГЕРБ, то е крещящо противоконституционно. Няма нужда от много убеждения за това дали едно конституционно право, залегнало в Глава първа на Конституцията – „Основни начала“, и в Глава втора – „Основни права на гражданите“, каквото е активното избирателно право, някой със закон да го превърне в задължение. Когато Конституцията е преценила, че дадено право може да бъде и задължение, то тя го посочва изрично.
Уважаеми колеги от „Атака“, когато Конституцията казва, че отглеждането на децата е право и задължение на техните родители, тогава е ясно, че едно право може да бъде и задължение, но във всички останали случаи е недопустимо едно право да се превръща в задължение.
Неслучайно в чл. 57 от Конституцията е записано, че основните права на гражданите, дефинирани в тази глава, са неотменими. Какво значи „неотменими”? Никой не може да ги премахне, никой не може да лиши гражданите от упражняването им и никой не може да ги измени, превръщайки ги в задължения.
Така че, уважаеми колеги от ГЕРБ, откажете се от тази идея. Убедете и президента да се откаже от нея. Тя е неосъществима, Конституцията не го позволява по никакъв начин, по никакъв начин! Дори и с референдум едно основно конституционно право не може да се превърне в задължение. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Казак.
Има ли реплики?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Четин Казак и колегите му така говорят за Конституцията, така я цитират, така се позовават на нея и толкова убедително в кавички го правят, като че ли са едни конституционни съдии и пишат решения. (Шум и реплики. Оживление.)
Ние тук сме законодателен орган, ние сме Народно събрание и когато му дойде времето по съответната процедура конституционните съдии биха могли или не биха споделили, или заявили, или говорили така, както Четин Казак и колегите му. (Реплики от ДПС.)
Ще видите и по-нататък – от ДПС при следващите обсъждания непрекъснато ще се позовават на Конституцията, като че ли те са я писали и са единствените, които в България я прилагат. Не може да преписваш Конституцията като текстове в един закон. Никога няма такава практика. Има правни подходи по разписването на законите. Те затова са нормативни актове, поднормативни актове, защото не са Конституция.
Конституцията дава принципите, но тя не дава изричните текстове. И ако толкова стриктно се позоваваме на Конституцията, и всички го правим – в тази зала и в България, би трябвало да забраним ДПС, защото абсолютно конституционно правило е, че в България не се допускат партии на етническа основа, а няма никакво съмнение в българското общество, че ДПС е противоконституционна партия. Ако бъдем принципни и ако спазваме Конституцията и се позоваваме на Конституцията като такава, ДПС не би могло да се позовава на конституционните принципи, тъй като черпи права от противоконституционно поведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Втора реплика?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Казак, разбирам Вашето желание да тълкувате Конституцията, но ако наистина държите на Конституцията и на мнението на хората, Ви предлагам следното: дайте тогава да подкрепим референдума, който е иницииран от Президента, да видим какво ще каже суверена и ако хората кажат, че искат задължително гласуване, то тогава независимо кое Народно събрание е – дали сегашното, или следващото, ще е длъжно да се съобрази.
Припомням Ви, че когато има такова общо съгласие, дори когато България е приемана в Европейския съюз, в крайна сметка в Конституцията не са били записани текстове от преди това за Европейския съюз, но с квалифицирано мнозинство Вие много добре знаете, че това може да бъде прието.
Моят апел към Вас е: хайде, всички народни представители тук да подкрепим провеждането на референдума и да видим каква ще бъде думата на суверена. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Радев – трета реплика.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Казак, вярно, правото да гласуваш е трайно закрепено в Конституцията, но трябва да правим разлика между правото, което е неотменимо и никой не може да отнеме на българските граждани да гласуват и свободата на избора им да отидат или да не отидат да гласуват. Ние говорим тук за избора на българските граждани да отидат да гласуват, а не да нарушаваме самите права на гласуването.
Второ, в същата тази Конституция като гледам в графа „Права” са и правото на социално осигуряване и правото на медицинско осигуряване, където знаем, че въпреки, че това са права, съвсем задължително е тяхното упражняване и българските граждани са задължени да се осигуряват медицински и социално. Има и други примери в Конституцията, които можем да погледнем.
Що се касае до това кои държави са въвели – нека да споменем държави като Люксембург, може би най-развитата държава в Европейския съюз, със задължително гласуване. Нека да говорим за Сингапур, където, ако гражданинът не упражни правото си на глас, е изваждан от списъците за гласуване за определен период от време. Да говорим за Бразилия, където са освободени от задължително гласуване само неграмотните и хората над 70 години. Нека да говорим за Аржентина, за Австралия, където още през 1922 г. с 90-минутен дебат е въведено задължителното гласуване, и то защото на изборите са били постигнати 58% активност. Нека да говорим за Франция, където е задължително гласуването за Сенат. До 2004 г. и в Австрия, в Холандия. Има много примери и задължителното гласуване значи да влязат не само големите, но и малките партии и да има пълна представителност. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Радев. Това беше третата реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги, аз благодаря за направените реплики.
Уважаеми колеги, никога никой от Вас не може да ме убеди, че може едно конституционно право да бъде превърнато в задължение и по този начин да изменим с нормативен акт, по-нисък от Конституцията, едно основно право, което е закрепено както в Глава първа „Основни начала”, така и в Глава втора. По този въпрос просто няма смисъл да спорим.
Аз не съм убеден, че специално основните права на гражданите, закрепени в Глава втора, могат да бъдат променяни така лесно дори след референдум. Според мен основните права на гражданите могат да бъдат променяни само от Велико Народно събрание, но това е мое мнение.
От тази гледна точка, уважаеми колеги, дори да има референдум, дори там идеята за задължително гласуване да бъде подкрепена и, според мен, без Велико Народно събрание промяна в Глава втора „Основни права на гражданите” не може да има.
По останалите въпроси няма смисъл да взимам отношение. Старите тези на „Атака” са ясни. Мисля, че ДПС отдавна е доказала своята същност и няма нужда непрекъснато да доказваме очевадни неща. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Казак.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Процедурата ми е по начина на водене, на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание чл. 80, ал. 3.
Господин председател, моля Ви, когато се обсъжда толкова важен закон, въпреки неговата важност Вие с еднакво мерило да отмервате времето на всички нас. Защото е изключително неприятно, когато представители на Вашата парламентарна група аргументират своите изказвания от тази трибуна да им се дават дори по една минута отгоре от предвиденото от правилника време, а на останалите народни представители Вие много стриктно да спазвате правилника и на петата секунда да пускате звънеца и да прекратявате техните изказвания.
Това е просто още един апел към Вас, за това, че Вие в случая, като председател на Народното събрание, трябва да съдите равно за всички, господин председател, за да може нацията да има доверие в институцията, в която се намираме всички ние.
Ние не сме просто събрани тук, а сме изпратени по волята на народа и всеки един от нас представлява хората, които са гласували за него. Затова Вие не бива, пак казвам, по свое усмотрение да отрязвате от времето или да прекъсвате изказванията. Ако го правите за един, правете го за всички, за да може институцията да върне доверието в себе си, а не да остане такова, каквото е в момента, а благодарение на Вашето управление то е на най-ниското си ниво. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Иванов, този път бяхте абсолютно по правилника – чл. 80, ал. 3 касае точно този въпрос. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само искам да Ви кажа, че не проявявам партийно пристрастие в удължаването на времето. Просто се предпазвам да не прекъсвам на точната секунда, мисля че това ще бъде страшно неудобно за който и да е народен представител. Колко време е говорил повече, зависи от самия народен представител дали е достатъчно нахален, дали е достатъчно напорист или дисциплиниран. Благодаря.
Заповядайте, господин Монов. Знаете, че трябва да ми цитирате кой член, алинея и параграф.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Цитирам направо – искам изобщо да променим правилника и когато господин Иванов иска процедура по начина на водене, моля да слагате и по някой чувал с бюлетини тук отпред. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Монов, Вашата процедура не беше в съответствие с правилника. (Реплики от ГЕРБ.)
Що се отнася до наказание, това е вече друг въпрос. Просто правя забележка, след това следват други наказания.
Изказвания?
Заповядайте за процедура, господин Гуджеров. Ако е по начина на водене знаете какви са правилата.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Видно е, че парламентарната дисциплина отново е под въпрос и поради тази причина предлагам по реда на чл. 60, ал. 2 почивка от 30 минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нека да бъде 15 минути, господин Гуджеров.
Почивка – 15 минути.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Продължаваме, уважаеми народни представители.
Обсъждаме чл. 3. Дотук са се изказали 5 народни представители.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес ще говорим за темата за уседналостта. Чух моите колеги от ДПС. Знам какво ще ми кажат, защото сме свидетели на този дебат от много години насам. Целта е връщане на изборния туризъм и няма какво друго да се каже в тази посока.
Днес аз оттук няма да говоря дълго...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, седнете по местата си и по-бързо се придвижвайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: ...защото знам какви са аргументите на ДПС, но аз не знам какви са аргументите на БСП.
Тук от тази трибуна днес искам да призова колегите от БСП да не подкрепят това, което предлага ДПС, да се запази уседналостта. Защото уседналостта е възможност на хората, които живеят особено в смесените региони, независимо от тяхната етническа, социална или гражданска позиция, да проявят своята възможност да избират кмета на населеното място, да дадат своя вот на човека, който наистина знае техните проблеми, може да ги управлява и може да ги защитава. И аз съм сигурна, че колегите от БСП, които ходят по избирателните си райони, ще ме подкрепят.
Молбата ми е такава, колеги – не власт на всяка цена, проявете мъжество, опънете се на ДПС и гласувайте по съвет. Аз знам какво може да предизвика това в отношенията между Вас. Знам, че ще има драматизъм, а може би и напускане на залата от колегите от ДПС. Но Вие имате избиратели, не само коалиционни партньори. Така че проявете мъжество и не допускайте принципа за уседналост да отпадне от Изборния кодекс. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Обсъждаме чл. 3 – да Ви припомня. (Оживление.)
Господин Ципов, заповядайте.
На второ четене – да Ви припомня. При условията на чл. 53 от Правилника – да Ви припомня.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да представя нашето предложение. Всъщност то е свързано с въвеждането на смесената избирателна система.
Уважаеми дами и господа народни представители, когато говорим за нов Изборен кодекс, всъщност новото в него е въвеждането на една различна избирателна система. Това искат българските граждани, уважаеми дами и господа. Затова българските граждани протестираха през изминалата година. Те искат по-сериозен мажоритарен елемент. С така наречения нов Изборен кодекс ние не правим абсолютно нищо. Разберете правилно и помислете как ще гласувате, защото това е волята на Вашите избиратели, дами и господа.
По отношение на задължителността на гласуването искам да обърна внимание на два момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Ципов, тук става въпрос за задължителното гласуване. (Реплики от ГЕРБ.)
КРАСИМИР ЦИПОВ: Чухте ли ме преди малко какво казах?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За мажоритарното говорите през цялото време.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Искам да обърна внимание на два момента. Има текстове в Конституцията в главата за неотменимите права, където се говори за права и задължения, дами и господа. Запознайте се и ще видите, че има такива текстове.
Искам да се обърна и към колегите от Българската социалистическа партия: уважаеми дами и господа, в 2009 г. явно при Вас се е оформило становището да има някакъв задължителен елемент при гласуването. Само че тогава сте опитали да го прекарате през задната врата, а не с промени в закона. Нека да припомня, че точно Вие 2009 г. събрахте личните данни на 2 млн. български граждани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Уважаеми дами и господа, не е ли това задължителен елемент при гласуването?
Подкрепете задължителното гласуване, уважаеми колеги от Българската социалистическа партия. Сигурен съм, че по-голямата част от Вашите избиратели желае това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ципов.
Други желаещи за изказвания има ли?
Някой желае ли да репликира? Не виждам.
Други желаещи за изказвания?
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, първо, по досега водения дебат относно чл. 3. Това, което чухме от трибуната, че евентуално би трябвало да има челен сблъсък между ДПС и всички останали партии в залата, аз считам, че не това е основата. По-скоро, може би сблъсъкът е между Конституцията на Република България и всички онези, които не искат да я спазват. А иначе кой е предал националния интерес и кой не е предал, лично за себе си мога да кажа, че никой не може да ме обвинява и да предпоставя, че аз бих бил предател на националните интереси на моята родина.
Националният интерес и националната отговорност, според мен се определят, първо с това дали спазваме Конституцията на Република България или не. И мога да заявя, че Движението за права и свободи не влиза в каквито и да са пазарлъци във връзка с нарушаването на Конституцията.
Понякога, колеги, правилните решения не са популярните – затова политиците понякога трябва да вземат правилните решения, а не популярните или популистките!
Да Ви припомня как само два дни след приемане на противоконституционни решения лидери от Брюксел се оправдаваха.
Но конкретно да вляза по темата. В чл. 3, където се уреждат принципите, ние предлагаме да бъдат уредени наистина принципите! А именно основните принципи са правото да избирам и правото да бъда избиран. Тези текстове трябва да влязат в чл. 3, където се уреждат принципите!
В сегашното предложение на кодекса те са разхвърляни на различни места и уреждат принципа за правото да избира и правото да бъде избиран българският гражданин с едно понятие „живял”, което в Преходните разпоредби получава 5-6 различни дефиниции! Едно и също понятие в един и същи закон да има 5-6 различни дефиниции ние считаме, че не е правилно и от тази гледна точка държим те да бъдат уредени в чл. 3 с техните конституционни текстове, както сме ги предложили. И с никакъв друг принцип – дали адрес, дали ръст, дали цвят, не бива те да бъдат отнемани.
Нещо повече, чл. 26 от Конституцията казва, че гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция. С оглед на това ние сме предложили уреждане на принципите да избират и да бъдат избирани българските граждани в чл. 3, където са принципите!
Нещо повече, ползва се един термин – „уседналост”.
Колеги народни представители, Движението за права и свободи не е против уседналостта, което се опитвате да внушавате! Напротив, Движението за права и свободи се придържа към европейското разбиране на принципа на уседналостта, а именно чрез уседналостта и сроковете се определя къде гражданинът има правото да упражни своя глас (реплики от ГЕРБ: „Времето!”), а не дали има правото да гласува, което с кодекса на Искра Фидосова бяхте направили! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Желаещи за реплики?
Господин Лазаров – първа реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, искам да напомня на колегите принципа за уседналостта, който беше прокаран за първи път във все още действащия Избирателен кодекс. Беше атакуван пред Конституционния съд от представители на Движението за права и свободи и представители, депутати от Коалиция за България. Конституционният съд се произнесе много категорично, че няма нарушаване на Конституцията. Аз не виждам защо отново някой иска да повдига тази тема. Тоест обяснявам си защо – за да нагнетява напрежение и да мобилизира определен кръг от свои избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря и аз.
Други желаещи за реплики има ли? Няма.
Желаете ли дуплика, господин Карадайъ?
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Лазаров, да, ето тук вече си проличава кой се придържа към основния закон в нашата родина – Конституцията, и спазването на Конституцията! Кой от текстовете, който е предложен от Движението за права и свободи, нарушава Конституцията?
Напротив, всяко друго действие е в нарушение на Конституцията! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Изчерпахме дискусиите и преминаваме към гласуване.
Закриваме разискванията.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Една процедура само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Процедурен въпрос.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение за отпадане на ал. 3 и 4 от чл. 3 по вносител – да останат само ал. 1 и 2, които да бъдат гласувани, ако се приеме предложението за отпадане. Това – след като се гласуват и другите предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви. Ще го вземем предвид и ще го гласуваме.
Тук към комисията: по чл. 3 има предложения, има и текст на вносителя, и нищо не е предложено на пленарната зала от комисията. Сега ще трябва в движение, сигурно има и други такива случаи, поради големите разправии между групите, да гласуваме.
Първо, ще подложа на гласуване предложението на уважаемия Павел Шопов. (Реплики между народния представител Цецка Цачева и докладчика Мая Манолова.)
Няма оттегляне, приключило е с оттеглянето. Приключило е – и наполовина не може да се оттегли. Не може. Утре ще се публикува в „Държавен вестник” – ще се оттегляте.
Първо, подлагам на гласуване предложението на господин Павел Шопов.
Гласували 112 народни представители: за 10, против 53, въздържали се 49.
Предложението не е прието.
Следва предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 159 народни представители: за 31, против 70, въздържали се 58.
И това предложение не е прието.
Следва предложение от Цецка Цачева и група народни представители.
Режим на гласуване, ако обичате.
Гласували 161 народни представители: за 55, против 100, въздържали се 6.
И това предложение не е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Кой иска прегласуване срамежливо? Иска ли някой? Не иска. Благодаря Ви.
Госпожа Манолова – за отрицателен вот.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, гласувах против идеята на ГЕРБ за задължителното гласуване, защото освен че противоречи на българската Конституция и на принципа на чл. 57 за неотменимост на основните права, противоречи и на две европейски директиви – на директиви 93109 и 9480, които уреждат, че гласуването на местни избори за страните – членки на Европейския съюз, и на европейски избори е право и не може да става задължително по отношение на гражданите на Европейския съюз.
Още по-абсурден е миксът, който предлага ГЕРБ, задължителното гласуване да бъде съчетано с парични стимули. Смятам, че това е обидно за българските граждани – държавата да се явява като съфинансиращ орган по отношение покупко-продажбата на гласове. Ако доразвием тази идея на ГЕРБ, ще означава, че в класификатора на длъжностите трябва да добавим и позиция „платен гласоподавател”. Това е абсурдно! Стимулирането на активност чрез покупко-продажба е идея, която може да роди единствено и само ГЕРБ. Подобна практика няма в никоя европейска или която и да е друга държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Другият отрицателен вот – господин Мутафчиев.
Заповядайте, уважаеми господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз гласувах „против”, тъй като с това предложение на народни представители от ГЕРБ се потвърди една теза – че голяма част от българските политици страдат от заболяването КПП. Това означава къса политическа памет.
За какво говоря? Ако се върнем в началото на демократичните промени, тогавашната десница, уважаеми господа от сегашната десница, критикуваха комунистическата власт, независимо че в онзи закон нямаше задължително гласуване, че обикаляха и чрез профсъюзни председатели, чрез партийни секретари, чрез тогавашната Народна милиция са карали хората задължително да гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това с милицията не е било така.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: И това беше лозунгът.
Дайте да не насилваме хората да гласуват, да не ги задължаваме да гласуват, защото тяхно демократично право е сами да отидат и да дадат своя глас на определените избори. Май това нещо го забравихте и това, което критикувахте, сега се опитвате да ни го наложите като задължение включително.
И още нещо, защото не мога да се съглася с тезата, че задължителното гласуване щяло да реши въпроса с купуването на гласове. Напротив – задължителното гласуване, уважаеми дами и господа, ще разшири пазара на гласове, защото, ако сега търговецът на глас, тръгнал да купува гласоподаватели за своята политическа партия, не само че трябва да го накара да отиде да гласува, но трябва да му каже и за кой да гласува, а сега ние със закона правим така, че тези, които нямат своя избор, ги предоставяме на търговците на гласове, за да им кажат чрез 20 или 50 лв.: „Пусни бюлетината си за моята примерно партия!”. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Мутафчиев.
Само още един – и Вие, господин Монов, желаете да споделите.
Заповядайте, уважаеми господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще Ви дам един пример от моя житейски опит. Работя във Факултета по начална и предучилищна педагогика, където се обучават над 500 гръцки студенти. Понеже дадохте пример, че в Гърция е задължително гласуването. Знаете ли какво ми казваха моите студенти, като се върнат от задължителни гласувания? „Отидох да гласувам с отвращение.”
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Лумпените или студентите?
ХРИСТО МОНОВ: Лумпен си ти. (Шум и смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Монов, правя Ви забележка да спазвате парламентарния език, независимо от провокациите, които получавате от залата. (Шум и реплики.) Контролирайте собствения се език.
ХРИСТО МОНОВ: Затова ще отговоря на нормален език – лумпен по една категория значи декласиран човек. Човек, който е бил милиционер, след това не знам какво, член на Българската комунистическа партия, сега да ми се прави на десен, е човек, който е декласиран, тоест лумпен. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Идваха моите студенти и казваха: „Отидох и не гласувах! Отидох с отвращение!”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде е отрицателният вот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изчерпахме ги, господин Иванов. Няма да влизам в разговор с Вас, после ще Ви обясня, ако искате.
Приключихме и с тази процедура.
Сега остава да гласуваме текста на вносителя, който също не е подкрепен в цялост от комисията, но имаше едно предложение за отпадане на алинеи 3 и 4.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Няма такава процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Обратно – да не отпадат.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, аз не мога да си обясня по каква процедура ще гласуваме процедурно да отпаднат текстове от чл. 3 – ал. 2 и 3?
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Процедурата за отпадане.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Ако иска госпожа Манолова, ако има възможност и ако прецени, нека да ги оттегли като вносител. Другият вариант е да гласуваме ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ако залата прецени, да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Искате разделно гласуване ли?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Първо, госпожа Манолова не се обосновава за какво предлага това процедурно предложение за отпадане. Не мога да си обясня как ще гласуваме отпадане? Ние гласуваме „за” или „против” текст, господин Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Сега ще Ви обясня, приключете.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Но преди това нека госпожа Манолова да се обоснове защо иска процедурно да отпаднат тези текстове, а иначе подложете ги отделно на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Всеки народен представител има право, така че госпожа Манолова в рамките на правото е направила това предложение. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Вие знаете, че включително в пленарната зала предложения за отпадане могат да се правят и на второ гласуване и е разписано в правилника. Не сте първи мандат, господин Лазаров. Смятам, че госпожа Манолова именно на това основание направи предложение за отпадане. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Така че ще поставя на гласуване направеното предложение. Разбирам Вашето изказване по начина на водене, а ако искате разделно гласуване на алинеите, е друго. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Вие направихте предложение аз да накарам госпожа Манолова да се изкаже. Това не е в моите правомощия. Тя се изказа вече.
Предлагам да гласуваме за отпадането на алинеи 3 и 4 от текста на вносителя, както предложи госпожа Мая Манолова.
Режим на гласуване, ако обичате.
Гласували 150 народни представители: за 97, против 51, въздържали се 2.
Това предложение е прието.
Отрицателен вот по това предложение – Цецка Цачева.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По процедурно предложение не може отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова, не ми подсказвайте.
Госпожа Цачева желае да каже защо е гласувала против отпадането на алинеи 2 и 3.
Заповядайте, госпожо Цачева.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: По процедура не се прави отрицателен вот, само да Ви припомня, госпожо Цачева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, намалете диалозите.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, с пълното съзнание, че процедурата ми е на ръба на правилника, както и извън правилника бе предложението на госпожа Манолова – след приключване на разискванията за оттегляне на две алинеи с водещи принципи в Изборния кодекс. С водещи принципи, с което категорично се нарушава новата структура на новия в кавички Изборен кодекс, който трябваше да има, колеги, припомням, Обща част, в която да се съдържат основните принципи и повтарящите се текстове, различни, които са конкретизирани в Специалната част. Току-що с Вашите гласове в ляво и в центъра Вие оставихте бъдещия и нов Изборен кодекс без основните принципи за активното и за пасивното избирателно право, затова гласувах „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Сега преминаваме към гласуването на текста на вносителя в редакцията с ал. 1 и ал. 2, тъй като залата прие ал. 3 и ал. 4 да отпаднат.
Ако обичате, режим на гласуване за текста на вносителя след направената редакция.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 3, въздържал се 1.
Член 3 е приет в редакцията с ал. 1 и ал. 2.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Атанасова. (Съскане от КБ.)
Моля Ви за тишина в залата!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, давате ли си сметка, че току-що гласуваният чл. 3 с две алинеи повтаря текста на Конституцията. Около чл. 3 беше големият дебат във Временната комисия за изработване на Изборния правилник. Дали считате, че е необходимо да препишем текста на Конституцията за по-голяма яснота на хората, които ще участват в изборите, които ще бъдат кандидати или ще избират такива.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Прочети текста на Конституцията, преди да говориш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова, не пречете на оратора!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Считам, че днешният дебат, освен че беше лишен от всякаква логика, тъй като госпожа Манолова не само се видя като един от четиридесет и четиримата или и седем, които са внесли комикса Манолова, но изглежда вече може да решава не само от нейното собствено име, дори от името на Партията на европейските социалисти.
Госпожо Манолова, мина Ви конгресът, не Ви избраха за лидер, няма нужда да се обозначавате в друго лице и с друго мнение.(Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Уважаеми народни представители, ще преминем към Раздел ІІ и чл. 4, но преди това, понеже имаше нюанс по начина на водене... (Народният представител Антон Кутев иска думата.)
Ще Ви дам думата, господин Кутев.
Искам да Ви прочета ал. 2 на чл. 80: „При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки.”
Определено – предложението за отпадане на част от текст, на част от алинея или цяла алинея е редакционна поправка.
Така че това тълкуване от тук насетне ще се прилага и се е прилагало през годините на парламентарната практика. (Народният представител Цецка Цачева иска думата по начина на водене.)
По начина на водене, след господин Кутев.
Разбираме, че искате да диалогизираме, ще го направим.
Заповядайте, господин Кутев.
Ще Ви моля да се придържате към това, за което сте поискали думата.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Процедурата не е по начина на водене, господин председател. Процедурата е свързана с друго и има друга цел.
Преди няколко часа, по време на гласуването на вота на недоверие, видяхме нещо, което по-скоро приличаше на театрална постановка или на фарс, когато двете дами отгоре развяха надпис „Оставка”. Процедурата ми е свързана с това, а не по начина на водене и с това какво трябва да направим по този повод.
Елементарната проверка в Народното събрание показа, че двете дами – Екатерина Добрева и Карамихова, всъщност са попаднали в Народното събрание по покана на депутата от ГЕРБ Александър Ненков. В опита си да разберем кой е продуцентът на това представление направихме тази проверка и стигнахме до извода, че това, което господин Ненков се опита да представи за гражданска акция, в която една група граждани, видите ли, искат оставката на правителството, се оказа само и единствено театрален фарс, режисиран и продуциран от самия него, в който участват очевидно две негови приятелки, поканени лично. (Реплики от ГЕРБ.)
За да не вдигате толкова шум, бих искал да Ви помоля да си представите какво ще стане, ако една дясна максима – Кант е казал това, че трябва да превръщаме принципа на нашето поведение във всеобща максима и законодателство – ако ние го превърнем по същата логика, нали разбирате, че господин Цветанов може да бъде залят тук с надписи: „Оставка”, пуснати от мой, на господин Стоилов и на кой ли не друг приятели, на които ние да издадем пропуск.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Каква е процедурата на господин Кутев?
АНТОН КУТЕВ: Опитът да представите тези две гражданки горе и господин Ненков – продуцентът на цялото това представление, за гражданско общество според мен е скандален.
Затова имам процедура – да помоля председателя на Народното събрание да отнеме възможността на господин Ненков в рамките на следващия месец да кани свои приятелки в Народното събрание. (Възгласи, смях, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Наистина имаше нарушение на правилника, по-скоро на вътрешните правила, където изрично е постановено, че не може присъстващите да осъществяват агитация. Това беше флагрантно нарушение.
Квесторът, който отговаряше за балкона и когото помолих да го прекрати, също ще понесе своята отговорност. Ще преценя какви мерки още да взема, за да не се повтаря това. Ако групите започнат по този принцип да го възпроизвеждат, наистина Парламентът няма да бъде това, което трябва да бъде.
Госпожо Цачева, заповядайте по начина на водене.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, вземам процедура по начина на водене, въпреки че изказването на господин Кутев малко ни отклони от темата.
В подкрепа на Вашето представяне за това как би следвало да се случват разискванията, процедурните и редакционни предложения на второ четене, каквото безспорно в момента върви, дотук съм съгласна с Вас. Това обаче трябва да бъде във фазата на разискванията, преди те да са закрити и преди да сме преминали към гласуване. Недопустимо е, след като върви гласуване по текстове, проведено е – мисля, че две гласувания бяха проведени по предложенията на чл. 3, да се прави тогава искане, както Вие го нарекохте „редакционно или поправка”.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Не е вярно! Вие изобщо не слушате. Явно се разсейвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова, не влизайте в спор!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не може да не е преди...
Много внимателно съм следила, Вие говорехте там и не чухте докъде, какво и как става.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви госпожо Цачева, не диалогизирайте с госпожа Манолова.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Вие си получихте поръчката от там. Много внимателно съм следила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: В комисията имахте възможност десетина-петнадесет дни да го правите, директно се излъчваше.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Така че много Ви моля, правилни са Ви възприятията на текстовете от правилника, правилно ги възприемате, но Ви моля и правилно да ги прилагате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Да преминем... (Народните представители Мая Манолова и Цецка Цачева разговарят встрани от микрофоните).
Уважаеми госпожи, да преминем към деловата работа на пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Манолова, да докладвате Раздел ІІ, чл. 4. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата за прегласуване.)
Госпожо Манолова, изчакайте малко. (Шум и реплики.)
Какво прегласуване искате? Изчакайте малко, ще направя справка.
Госпожо Атанасова, заповядайте за прегласуване, но Ви предупреждавам, че това е некоректно отношение към начина, по който протича Събранието.
Заповядайте за прегласуване.
Ще Ви моля по навреме и по-ясно да сигнализирате за намеренията, настроенията и емоциите си.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Това беше поводът преди малко да взема думата. Съжалявам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Атанасова, ако търсите поводи да вземете думата, правилникът дава достатъчно възможности. Ако това е било само повод да вземете думата, ще Ви отстраня от трибуната.
Направете предложение за прегласуване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин председател, отново повтарям, че и сега, и преди малко поводът да взема думата е да поискам процедура по прегласуване на чл. 3.
Съжалявам, че не Ви е станало ясно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Госпожо Атанасова, какво искате да се прегласува? (Оживление.) Не, мотивирайте се.
Поставям на прегласуване окончателния текст на чл. 3 с алинеи 1 и 2, както беше приет от пленарната зала. Извличам, че това е Вашата воля. Благодаря Ви.
Гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 94, против 29, въздържали се 14.
Приет е чл. 3 в редакцията с алинеи 1 и 2.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Не, не съм взел отношение по съдържанието на чл. 3, а по отношение на процедурата.
Господин председателю, не само Вие, а и колегите се объркват, но така е. Тежък е законопроектът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само Вие сте безгрешен, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Гласувах „против”, защото приемането на този Изборен комикс стана във фарс. Беше прекратен дебатът по чл. 3, беше обявено от председателстващия, след което се направи една не дребна поправка, направи се едно процедурно предложение за отпадане на едни основни принципи в този комикс. Затова гласувах „против”, защото то стана вече фарс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Други за отрицателен вот? Да не остане някой ощетен? Няма.
Не са прекратявани разискванията, те бяха закрити поради изчерпване – да Ви обърна внимание.
Преминаваме към чл. 4.
Госпожо Манолова, заповядайте да докладвате Раздел ІІ и
чл. 4.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Раздел ІІ – Насрочване и определяне на изборния ден. Изборни книжа”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел ІІ.
„Насрочване на изборите” – чл. 4.
Предложение от народния представител Павел Шопов – в чл. 4, в ал. 2 и в ал. 3 числото „60” се заменя със „120”, в ал. 1 числото „60” се заменя с „90”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цачева, Атанасова, Кирилов, Ципов, Лазаров, Радев, Маджарова и Желязков – в чл. 4 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 числото „60” се заменя със „75”;
2. в ал. 2 числото „60” се заменя със „75”;
3. в ал. 4 числото „60” се заменя със „75”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Има ли желаещи за изказвания по Раздел ІІ, чл. 4?
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, правим това предложение от „Атака”, като увеличаваме сроковете, от които да стартира на практика процедурата по изборите, за да има повече време. В хронологиите, които се представят от Централната избирателна комисия досега, има едни срокове, които са кратки и напрягат участниците в изборите.
Нашето скромно мнение е, че е добре да се почне от по-рано, за да може процедурите да бъдат развити при по-голяма възможност на участващите в състезанието, да развият своята и политическа логика, да развият своите процедури и действия. Това е нашето съображение.
Вярно е, че сроковете, които предлагаме в този текст, са вече, грубо казано, отървани за тези избори, които предстоят, но ние не правим кодекс само за тези избори, правим кодекс за изборите изобщо от тук нататък. Това е принципно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Реплики? Няма желаещи.
Изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предложили сме минималният задължителен срок да бъде 75 дни, изхождайки от аналогичния аргумент – Хронограмата на изборите досега и при сега действащия Изборен кодекс в рамките на 60 дни оказа огромно напрежение. При всички положения организацията на изборния процес е изключително тежка. Сроковете са крайно недостатъчни и напрегнати.
В тези избори ще има и новоконституирана Централна избирателна комисия. Тя ще има нужда и от повече време.
Нашето предложение не е конюнктурно за конкретния избор, а за всички избори от тук нататък. Даже сме склонни да модифицираме, ако притеснението е, че е само за този избор – да го изключим от Преходните и заключителни разпоредби като приложимост. Това е необходимото време, в което да се задейства тази административна структура, която обхваща над 50 до 60 хиляди участника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Кирилов.
Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания по чл. 4? Няма.
Уважаеми колеги, най-напред ще подложа на гласуване наименованието на Раздел ІІ, подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 82, против 10, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Гласуваме предложението от народния представител Павел Шопов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 11, против 47, въздържали се 39.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението от народните представители Цецка Цачева, Десислава Атанасова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 27, против 78, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 4, подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 85, против 6, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Чл. 5 – „Определяне на изборния ден.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 5.
По чл. 6 има предложение от народните представители Цецка Цачева, Десислава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков:
„В чл. 6 се правят следните изменения:
1 В ал. 1, в изречение първо думите „и при необходимост ги изменя“ се заличават.
2. В ал. 1, изречение второ се изменя така: „Образците на изборните книжа се обнародват в Държавен вестник не по-късно от 10 дни след насрочване на съответния вид избор. “
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 6:
„Изборни книжа
Чл. 6. (1) Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор и при необходимост ги изменя. Образците на изборните книжа и техните изменения се обнародват в „Държавен вестник” не по-късно от 55 дни преди изборния ден.
(2) Изборните книжа, утвърдени за общи избори за общински съветници и за кметове, се прилагат съответно и при произвеждане на частични и нови избори.
(3) Централната избирателна комисия съгласувано с Министерския съвет определя условията и реда за отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и материали, включително и за съхранението на техническите устройства за машинното гласуване. Централната избирателна комисия упражнява контрол върху отпечатването, съхранението и разпространението на изборните книжа и материали, включително и върху съхранението на техническите устройства за машинното гласуване.
(4) В случай че се установи непълнота или техническа грешка в изборните книжа, Централната избирателна комисия извършва поправка не по-късно от 5 дни от установяването й. Централната избирателна комисия обнародва незабавно поправката в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нека да спрем до тук, госпожо Манолова, да не объркваме нещата.
Откривам дебатите по чл. 5, по който няма никакви предложения, и чл. 6. Има ли желаещи за изказвания?
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, една редакционна забележка. Тъй като предложението на народните представители от Коалиция за България беше прието единодушно във Временната комисия, включително го подкрепиха и колегите от ГЕРБ, то е отбелязано в доклада като прието, погледнете, уважаеми колеги, които бяхте в комисията, но не е отразено в ал. 3. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина, уважаеми колеги!
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: „Отпечатването, съхранението и разпространението” да се замени с „изработването, доставката и съхранението”.”
Констатирахме грешка в доклада, която съответства на процедурните правила да бъде поправена по време на гласуването на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е редакционна бележка.
Смята ли някой, че трябва да я подложим отделно на гласуване?
Приемаме я като част от редакционния текст за чл. 6.
И така, уважаеми дами и господа, има ли изказвания по чл. 5, повтарям, за който няма никакви предложения, и чл. 6, по който има предложения и някои от тях не са приети? Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте чл. 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 4, въздържали се 7.
Предложението е прието. (Народният представител Десислава Атанасова иска думата.)
Госпожо Атанасова, няколко пъти повторих „изказвания по двата параграфа” и приключихме дискусиите! Виждате как се създава излишно напрежение в залата. (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.) Два пъти повторих, че обсъждаме два члена едновременно. Приключихме дискусията.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Процедура по начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте за процедура.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател (съскане от ДПС), текстовете на правилника са ясни – как се разглеждат и се гласуват на второ четене предложенията...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кой член, уважаема госпожо Атанасова?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Член 54, господин председател.
Процедурата ми касае начина на водене, тъй като в момента се гласува параграф и член, по които няма направени предложения. По чл. 6 има направени няколко предложения, включително и предложения за редакционна поправка от госпожа Манолова, което не се гласува отделно. Срещу това не възразяваме и приемаме редакционната поправка на вносителя. Но мисля, че трябва да се дава възможност на народните представители да обективират своите предложения, направени в комисията.
Ако считате, че е недопустимо в момента да обсъждаме чл. 6, то тогава може да направите процедурно предложение да няма дебат в пленарната зала, а всички предложения на опозицията или на колеги от управляващото мнозинство, които не са приети във Временната комисия, да не се разглеждат в пленарната зала.
Абсолютно съм съгласна, че текстове, по които е постигнат консенсус в комисията и в залата няма нито една ръка вдигната, не е нужно да ги обсъждаме, но да гласуваме няколко члена едновременно и особено тези, по които има направени предложения, има и редакционни поправки, които се правят в залата, не е редно да отнемате думата на народните представители да ги аргументират!
Ако ми дадете възможност, господин председател, да обоснова предложенията по чл. 6, ще го направя.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Атанасова, чл. 54 няма отношение към Вашата процедура. В чл. 54 са определени минутите, които могат да се използват по време на дискусиите.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Точно така!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля Ви, недейте произволно да ми цитирате такива текстове и сега! (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Много Ви моля, слушайте, когато водя заседанието! Повтарям, два пъти казах „дискусията по двата члена”! Това ми го позволява правилникът.
А сега ще Ви дам думата, ще направя изключение на мой риск.
Заповядайте за чл. 6. (Шум и реплики.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Нашето предложение в чл. 6 касае промяната на образците на изборни книжа за всеки вид избор – в какъв срок и при каква необходимост се извършва от Централната избирателна комисия. Във Временната комисия за изработване на Изборния кодекс дълго спорихме по няколко от предложенията на различни народни представители.
Аз моля в момента да чуете какво е нашето предложение, ако не сте се запознали с него от доклада на комисията. Предлагаме образците на изборните книжа да се обнародват в „Държавен вестник“ не по-късно от 10 дни след насрочване на съответния вид избор.
Уважаеми колеги, подходете сериозно към нашето предложение, защото в момента Централната избирателна комисия заедно с Министерския съвет определя условията и реда за съхранението, отпечатването и разпространението на изборните книжа. Предвидено еq в случай че се установят непълноти или технически грешки в изборните книжа, Централната избирателна комисия да извърши поправка не по-късно от 5 дни от установяването им.
Има едно изречение второ в ал. 4, на чл. 6, че Централната избирателна комисия обнародва незабавно поправката в „Държавен вестник“. Това е добре. Въпросът е, че ако сме в една изборна кампания, без значение видът на изборите и се установи поправка в изборните книжа, с този текст даваме възможност на Централната избирателна комисия във всеки един момент безсрочно преди датата на изборите да променя изборните книжа, в случай че се установи непълнота или техническа грешка. Считаме, че не следва да бъдат давани толкова правомощия на Централната избирателна комисия или ако бъдат давани, то следва да ги определим със закон, защото трябва да определим и време за запознаване на всички участници в изборния процес с новите образци на изборни книжа. Това не само гарантира равнопоставеност между всички участници в провеждането на всеки вид избор, но гарантира и оперативна бързина и достатъчен срок на Централната избирателна комисия преди изборния ден. Считам, че в нашето предложение няма никакъв политически заряд, то е съвсем прагматично и Ви призовавам да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Други претенции има ли някой? Няма. Благодаря.
Продължаваме с гласуването.
Гласуваме по чл. 6 предложение от народните представители Цецка Цачева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Следва гласуване на текста на чл. 6 в редакция на комисията с направените корекции от госпожа Манолова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Манолова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Глава втора.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Глава втора.
Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел І.
Член 7. Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Три текста – Глава втора – заглавие, Раздел І – също, и текста на чл. 7.
Изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Извинявам се, че вземам думата, но вземам думата с предложение по чл. 80, ал. 2, изречение второ от Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вие процедура по начина на водене ли правите?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не, изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Защото веднага цитирате Правилника.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Искам да направя предложение относно редакцията на ал. 1, на чл. 7, като тя да придобие вида: „За провеждане на изборите се образуват изборни райони“, тоест да отпадне „територията на страната се разделя“.
Ще поясня защо правим това предложение. Защото, ако го приемете, за което разчитам на Вашата подкрепа, то ще има още две изменения, които ще предложим.
Поискахме електронно гласуване за българите в чужбина, то не беше прието. Модифицирахме електронното гласуване като по-добър способ да облекчим българите в чужбина от този да се образува 33. многомандатен избирателен район в чужбина. При положение че електронното гласуване за българите в чужбина не се прие, позволяваме си да направим по реда на чл. 80, ал. 2, изречение второ това предложение, като апелираме да подкрепите образуването на 33-и или респективно 32. многомандатен избирателен район с обхват чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извинете, господин Кирилов, не казахте второто предложение към кой от текстовете се отнася?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Казах няколко пъти, че се касае за чл. 7, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Само тези промени?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да. След това би се наложило корекция в чл. 249, но не сме стигнали дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е друга тема, когато стигнем дотам. Благодаря.
Ще подложа на гласуване Вашето предложение, когато му дойде времето.
Това беше изказване. Има ли реплики към господин Кирилов? Няма.
Други изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, пристъпваме към гласуване.
Гласуваме едновременно наименование на Глава втора, подкрепено от комисията; наименование на Раздел І, подкрепено от комисията. Само дотук, защото чл. 7 има предложение.
Моля режим на гласуване на двата текста – наименование на Глава втора и наименование на Раздел І, подкрепени от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 2, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Гласуваме направеното предложение от господин Кирилов, а именно ал. 1 да изглежда така: „За произвеждане на изборите се образуват изборни райони”. Този текст трябва да замени текста на вносителя по ал. 1.
Гласували 103 народни представители: за 22, против 78, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 7, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел ІІ.
Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид за чл. 8.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народните представители Цецка Цачева и група народни представители:
„В чл. 8, ал. 4, изречение второ, думата „тридневен” се заменя с „двудневен”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 8:
„Образуване на секции в страната
Чл. 8. (1) Гласуването и преброяването на гласовете се извършва по избирателни секции.
(2) Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 50 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация, обхват и адрес. В срока по изречение първо кметът изпраща копие от заповедта на териториалните звена на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие в съответната област.
(3) Кметът на общината е длъжен да предостави подходящи помещения за избирателните секции, включително и за секциите за подвижните секционни избирателни комисии, които да осигурят нормалното протичане на изборния ден.
(4) Заповедта на кмета по ал. 2 се обявява публично. Тя може да се оспорва от заинтересованите лица в тридневен срок от обявяването й пред районната или общинската избирателна комисия, която се произнася в тридневен срок с решение, което се обявява публично. Решението на районната или общинската избирателна комисия може да се оспорва в тридневен срок от обявяването му пред Централната избирателна комисия по реда на чл. 73, съответно по реда на чл. 88.
(5) Настъпилите промени в номерацията, обхвата и адреса на избирателните секции се отразяват в избирателните списъци за гласуване.
(6) Кметовете на общини уведомяват районната или общинската избирателна комисия за адресите на избирателните секции.
(7) При създаване на нова община избирателните секции се образуват от назначения от областния управител временен кмет съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Заповедта се обявява публично и може да се оспорва по реда на ал. 4.
(8) Районната или общинската избирателна комисия формира единните номера на избирателните секции в района или общината съобразно единната номерация на секциите, определена с решение на Централната избирателна комисия, не по-късно от 35 дни преди изборния ден.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, имаме наименование на Раздел ІІ, по което предложение няма допълнителни идеи и чл. 8.
Дискусията е обща. Заповядайте за изказвания.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІ по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 4.
Предложението е прието.
По чл. 8 гласуваме предложение от народните представители Цецка Цачева, Десислава Атанасова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 22, против 72, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 8 в редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 85, против 4, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид:
„В чл. 9 се правят следните изменения:
а) в ал. 5, изречение първо, след думите „населените места” се добавя „и квартали”;
б) в ал. 7 думите „са живели” се заменят с „имат постоянен или настоящ адрес”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Манолова, нека да спрем дотук. Вероятно ще има изказвания.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по чл. 9.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, по чл. 9 има направено предложение от нас. В ал. 5 да се добави „и квартали”, за да може да се съобразява образуването на избирателните секции в близост до избирателите. В ал. 7 думите „са живели”, тъй като не е редно пет-шест дефиниции в един закон, да бъдат заменени с текста „имат постоянен или настоящ адрес”.
Защо го казваме това? Защото принципът на уседналост е свързан със сроковете и мястото на живеене, а не с правото дали могат българските граждани да избират или да бъдат избирани, включително ако се позовем на чл. 26, ал. 1 от Конституцията: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция”, включително и в социалните домове, което се урежда в чл. 9, ал. 7 – начин на образуване на секции и кои избиратели имат правото да гласуват. Тоест, и в социалните домове да бъде гарантирано правото на българските граждани да могат да гласуват. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Реплики? Няма желаещи да репликират господин Карадайъ.
Други желаещи за изказвания по чл. 9? Няма.
Гласуваме предложение по чл. 9 от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 26, против 17, въздържали се 52.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 9, който е подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Госпожо Манолова, представете чл. 10 и Раздел ІІІ.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 10.
„Раздел III”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на Раздел ІII.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предлагам да спрем до тук, защото последващият текст има доста предложения.
Има ли изказвания по чл. 10 и наименование на Раздел ІІІ? Няма.
Гласуваме, уважаеми колеги, чл. 10 по вносител, подкрепен от комисията и наименованието на Раздел ІІІ, което е подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Член 11.
Предложение от народните представители Цецка Цачева и група народни представители:
„В чл.11, ал.1 след думите „организацията за гласуване“ се добавя „с хартиени бюлетини и чрез електронно подадени бюлетини по интернет“.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли изказвания по чл. 11?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тук правим предложение за даване на възможност по отношение на организацията на гласуване да има възможност за гласуване освен с хартиени бюлетини и чрез електронно подадени бюлетини по интернет.
Уважаеми дами и господа, през последните няколко години това е форма на гласуване, която се използва в немалко държави по света.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: В кои?
КРАСИМИР ЦИПОВ: Аргументите са ясни. Не трябва да се притесняваме – чуваме през последните няколко седмици, че е застрашена тайната на вота. Дами и господа, тайната на вота е застрашена както по отношение на гласуването с хартиени бюлетини, така и по отношение на това, което предлагате Вие, а именно машинното гласуване. Има начини, които могат да предотвратят разкриването на тайната на вота. Това важи и за гласуването по интернет, дами и господа.
В заключение искам да кажа, че това е бъдещето и ако България през ХХІ век продължава да мисли по начини, по които се е мислело през миналия век, едва ли ще стигне до това, което желаем всички ние в тази зала и всички други, които са част от политическата класа, а именно по-високо доверие и от българските граждани към политическата класа.
Разберете, че един от сериозните начини за повишаване на избирателната активност – нещо, от което страдаме през последните 10 години, винаги тогава активността е била между 50-60%, е създаване на всякакви възможности за електронно гласуване, уважаеми дами и господа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ципов.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Има ли други желаещи за изказвания по чл. 11?
Заповядайте, госпожо Атанасова. (Мяукане от ляво.)
Моля за тишина в залата!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, няма да повтарям аргументите на колегата. Ясно е, че във века на IT-технологиите и в годините, когато голям брой български граждани живеят извън пределите на България, трябва да създадем възможност да упражнят правото си на глас. Това право на глас могат да упражнят както при формирането на секции и да гласуват с хартиена бюлетина в секции извън страната, така и с възможността да гласуват чрез електронно подадена бюлетина. (Реплика от ДПС.)
Много от българските граждани многократно са заявявали, че имат огромен проблем с това да достигнат до избирателните секции поради големите разстояния в някои държави – не само в Европейския съюз, но и в целия свят.
Считаме, че ние като законодатели – всички, в целия формат на това Народно събрание, дължим на българските граждани осигуряването на възможност да гласуват чрез електронно подадени бюлетини.
Няма да навлизам в коментара, който можем да чуем за това как по отношение на настоящия Изборен кодекс и въвеждането на електронното гласуване е имало произнасяне на Конституционния съд, защото произнасянето му не е по отношение на това дали би се разкрила тайната на вота. Ако стигнем и по-натам в следващите текстове на Изборния кодекс, ще установите, че максимално сме се постарали да осигурим такива възможности за гражданите, за да запазят тайната на вота си. Но това по-късно ще коментираме.
Аз считам, че никой от нас не трябва да бъде притеснен от вота на българските граждани, какъвто и да е той. И трябва да създадем такива правила, за да стимулираме българските граждани не само в България, но и във всяка част на света да го упражнят.
Няколко колеги преди мен говореха за това какви принципи и организация трябва да има в Изборния кодекс, така че да гарантират прозрачност и демократичност на изборните процеси. Говориха и за това, че чрез предложените от нас задължително гласуване и мажоритарен вот, това няма да се постигне, защото хората не вярват в политическата класа. Единственият начин да се повиши избирателната активност и да се даде възможност на всички български граждани да гласуват за предпочитаната от тях партийна листа или мажоритарен кандидат в деня на изборите е да се даде възможност не само чрез гласуване с хартиени бюлетини, а и чрез електронно гласуване. Още повече, че разбрахме, че машинното гласуване ще бъде само експериментално. Разбрахме, че и Венецианската комисия има бележки по отношение на машинното гласуване. Затова това наше предложение е начин действително да има някаква промяна по отношение на Изборния кодекс, някаква промяна по отношение на възможността на българските граждани да гласуват при улеснени условия в чужбина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Има ли реплики? Няма желаещи за реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, във връзка с електронното дистанционно гласуване бих искал да споделя и нашето становище, че по-високо доверие към политическата система няма как да постигнем чрез прилагане на системи, които не са получили достатъчно доверие не само в България, а по принцип и в световен план.
Дистанционното гласуване, колеги, все още не е получило онова достатъчно доверие, а и няма достатъчно гаранции за тайната на вота и отчитането на изборните резултати. Доколкото се намеси и темата за машинното гласуване, колеги, има достатъчно опит и в Европейския съюз, има опит и в България от 2009 г. и може да се каже, че машинното гласуване позволява по прозрачен начин да се прекъсне връзката избирател и глас, от една страна, както и че има възможност да се контролира в края на изборния ден дали системата правилно отчита изборните резултати. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Реплики?
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Карадайъ. Да, има такава практика по отношение на машинното гласуване. За съжаление обаче през последните няколко години стана ясно, че това е една неудачна практика.
Без да изразявам становище против машинното гласуване като вид електронно гласуване, трябва да запознаем пленарната зала, че немалко държави – членки на Европейския съюз, през последните години са се отказали от машинното гласуване, и то именно с аргументите, за които Вие говорехте по отношение на електронното гласуване по интернет – застрашаване на тайната на вота.
Уважаеми дами и господа, имаше и решение на Конституционния съд на Федерална република Германия – Федералния конституционен съд, именно по отношение на машинното гласуване. Въпреки всичко аз ще Ви призова да гласувате за нашето предложение, като повторя моите аргументи, които изложих в изказването си.
Уважаеми дами и господа, живеем през ХХІ век, не живеем в ХХ век. Технологиите се развиват. Съответно би трябвало да помислим и в такава посока, като осигурим необходимите гаранции за всякакви възможности за гласуване по електронен път. Няма от какво да се притесняваме, при положение че се заложи в законодателството съответният експеримент, уважаеми дами и господа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
За втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Карадайъ, аз не съм съгласен и възразявам срещу това че има някаква разлика между машинното и електронното гласуване по интернет.
Първо, режимите, които са разписани в Проекта за Изборен кодекс относно гаранциите, изискванията, стандартите на системите са абсолютно идентични. Ние стигнахме дотам, че направо възпроизведохме в проектокодекса стандарта на системата, без значение дали ще е за машинно или за електронно дистанционно гласуване. По-важно обаче е друго. По-важно е какво казва Венецианската комисия по отношение на машинното гласуване и как го идентифицира и унифицира и с електронното дистанционно гласуване.
Да, съображенията са относно гаранцията за тайната на вота. Техническите способи, комуникационните способи действително съдържат този риск. Но ако поемаме този риск за машинното гласуване, нека да го приемем и за електронното. Уговорката, че машинното е в регулирано пространство – какво, като е регулирано пространство, като машината ще я разнасят седем члена на СИК, които, каквото искат могат да направят с машината или с резултатите в нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Заповядайте за трета реплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Карадайъ, да Ви напомня, че решението на Конституционния съд в Германия касае именно машинното гласуване.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Говорим за електронно гласуване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Правя репликата на господин Карадайъ, госпожо Манолова, защото той се изказа по отношение на машинното гласуване каква практика има в европейски държави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Продължавайте, господин Лазаров, след малко ще имате право на дуплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Сетих се за един опит, сливенския опит за въздействие на софтуера. Повод ми даде подсказването от госпожа Манолова, а тя беше председател на Страшния съд. Не знам как са се произнесли.
Решението на Конституционния съд на Германия, господин Карадайъ, е именно поради опасение, че няма гаранция, че софтуерът при машинното гласуване – повтарям – няма да бъде изкривен, манипулиран. Това е решението на Конституционния съд на Германия и поради тази причина в други държави не се прилага машинно гласуване, както казаха тук колегите. И аз съм съгласен с това, което преди малко казаха тук колегите. Ако има опасност и двата вида са електронно гласуване, нека да вземем мерки и за едното, и за другото гласуване да не се допуска прилагането на сливенския опит по отношение на софтуера, госпожо Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Карадайъ – за дуплика.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм убеден – при ясно изписаните процедури и правила, и от опита, който имаме, че няма да бъдат прилагани фидосовските и цветановските модели и практики (шум, реплики и възгласи от ГЕРБ), защото тайната на вота, уважаеми колеги, е свързана с правото на глас, отчитането че се гласува и гласа – тази връзка да бъде прекъсната.
Безспорно когато и двата процеса са електронни, софтуерно може да се случи, няма как да се види дали това нещо се прави – няма как да се провери.
Докато при машинното гласуване избирателят влиза, минава през избирателния списък в съответната секция, получава карта и отива да гласува. Няма връзка между двете неща. Това е първото. Но явно софтуерът Ви не отчита точно този момент.
Колкото за Германия, най-вероятно ще цитирате конкретното решение и ще го имате достатъчно предвид, както преди малко, позовавайки се на конституционни решения от българския Конституционен съд, ги имахте предвид.
Иначе за разнасянето на машините – няма да бъдат разнасяни като изборни книжа и материали. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заявка за изказване – госпожа Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очаква се, че когато се прави подобно радикално предложение – за въвеждане на електронно гласуване, и от депутатите от ГЕРБ, и от президента Плевнелиев, съответно са направени справки, направен е анализ на опита на други европейски държави – дали и как функционира електронното гласуване. Аз не мога да допусна, че вносителите от ГЕРБ, както и президентът, правят подобно предложение за електронно гласуване без такъв анализ. Тъй като в тази зала определено вносителите си спестяват информация, ще се наложи други да я дадем.
Уважаеми колеги, има една-единствена европейска държава, която е въвела електронното гласуване – въвеждала го е в периода 2001-2007 г. През този период личните карти на абсолютно всички естонски граждани, които имат право на глас, са били подменени с други – с чип. Така че гласуването в Естония се прави с идентификация, със специални лични карти с чипове. Освен това, естонската държава е издала безплатни електронни подписи на всички гласоподаватели в Естония. И нещо друго, очевидно естонците нямат проблем с купуването на гласове и контрол на вота.
Във всички останали европейски държави, където са се опитвали да въведат експериментално електронното гласуване, цитирам: „Холандия, Испания, Швейцария, Великобритания, Финландия, Португалия”, във всички тези европейски държави експериментът е завършил с ясния извод, че електронното гласуване не дава достатъчно сигурност и обективност на вота на гражданите, че има опасност от влияния върху начина, по който избирателите упражняват правото си на глас.
Уважаеми колеги, не мога да допусна, че президентът и вносителите от ГЕРБ не знаят това. И тук целта е повече от прозрачна – след като затворихме вратата за следващ Костинброд (възгласи: „О-о-о!” от ГЕРБ), след като е ясно, че повече фалшификации няма да се правят с хартиени бюлетини, логично ГЕРБ измислят нов начин за манипулация на вота!
Има ли нормален български гражданин, който да не разбере нещо толкова елементарно?
Защо, уважаеми колеги, гласуването се провежда в избирателни комисии и в тъмни стаички? Защото по този начин се гарантира, че избирателят ще упражни сам правото си на глас, без външен натиск, без външно влияние, без контрол на вота!
Когато ние отделяме момента на гласуването от изборната секция и го оставяме някъде там във времето и в пространството, уважаеми колеги, със сигурност не можем да гарантираме, че избирателят ще може да упражни правото си на глас без външно влияние!
Това е най-големият подарък – предложението за електронно гласуване, което ГЕРБ може да направи на купувачите на гласове и на тези, които контролират корпоративно вота на българските граждани!
Какво по-лесно от това един работодател в условията на криза да накара работниците си, пък и техните семейства, да гласуват директно пред него? (Реплики от ГЕРБ.) Какво пречи даже да упражни правото на глас, вместо някой от избирателите?
Вие им правите невероятен подарък! В обичайния случай един купувач на гласове трябва да се тревожи дали избирателят ще отиде в секцията и ще упражни по указания начин правото си на глас! Така Вие създавате предпоставки направо някой друг да гласува от името на избирателя.
Мисля, че това предложение е абсурдно и ако наистина имаме за цел да ограничим контрола на вота и да направим честни избори, то няма място в Изборния кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Първа реплика – господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова, толкова тайно го правите, че връщате придружителя, за да контролира как гласуват Вашите избиратели – Вие го връщате, без значение има ли основание, няма ли основание.
За такава тайна на вота говорите, че през 2009 г. – Вие искате да върнете тази практика, имаше 18 хил. избиратели, които даже не знаеха, че са гласували! И това се случи в съседна нам държава. Има решение на Конституционния съд и бяха касирани тези избори, защото те даже не знаеха, че са гласували! (Реплика от ДПС: „Лъжа!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: За електронно гласуване ли, господин Лазаров?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Изборите, организирани от Вас тогава, уважаема госпожо Манолова! Такава тайна осигурихте тогава на вота и бяха касирани тези гласове. (Реплика от народния представител Мустафа Карадайъ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: В момента текат три реплики, господин Карадайъ.
Втората реплика – госпожа Атанасова. (Реплики от КБ и ДПС.)
Вижте, когато аз помолих за реплики, нямаше други заявки, освен тези трите. Така че внимавайте много, когато тече заседанието.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, Вие още ли продължавате да говорите за Костинброд? Не разбрахте ли, че Вие просто сте един доносник и от Костинброд нищо не излезе?! ... (Силен шум, реплики и възгласи: „Е-е-е!” от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Атанасова, по темата! Електронното гласуване е темата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: По темата електронно гласуване. Може ли госпожа Манолова да обясни какво влияние ще се окаже на един български гражданин, който живее някъде в Канада и от кого? Кой ще го манипулира как да си упражни вота? (Съскане от ДПС.)
Та, колеги, всички администрации в посолствата, които са пряко ангажирани с изборния процес, всички посланици, всички във Външно министерство, всички в Централната избирателна комисия, в секционните, районните и общинските избирателни комисии ще бъдат Ваши кадри! Какво се притеснявате?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Лъжец от трибуната на Народното събрание!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: От Изборен кодекс, който Вие си изработвате за служебна победа, за сечиво за изораване на земята или за какво? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Дайте възможност на българските граждани, които живеят в чужбина, да упражнят правото си на глас! Това е нашето предложение – единствено и само за хората, които са в чужбина и които не могат поради невъзможност да пътуват на 300 км разстояние до избирателната секция да го упражнят!
Какво Ви притеснява, госпожо Манолова? Това обяснете – не само на мен, на залата, и на всички, които упражняват правото си на глас.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Аз го обясних – това че Вие не разбирате...
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Страхувате се не само от народната любов тук, в София, и затова сте се заградили така...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Пак се отклонявате от темата, госпожо Атанасова!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: ...ами се страхувате от хората, които могат да упражнят правото си на глас, защото никога няма да посочат Вас! Благодаря.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Вас ще посочат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Ципов – трета реплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, Вие току-що обвинихте българските граждани, които пребивават на териториите на други държави, че те участват в схеми за контролиран вот и за купуване на гласове. (Силен шум и реплики.)
Дами и господа, българските граждани, които живеят в чужбина от 10-15-20-30 години със сигурност не са и помисляли, че ще участват в такива схеми. На всички е ясно, че в такива схеми на територията на Република България участват представители на определени политически сили, уважаеми дами и господа.
Уважаема госпожо Манолова, Вие дължите извинение на българските граждани, които живеят в чужбина. Замислете се и не ги обвинявайте друг път така! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Манолова, за дуплика.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, аз не обвиних българските граждани, които живеят в чужбина. Аз обвиних Вас – ГЕРБ, че подготвяте следващата огромна манипулация на изборите в България. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз не съм притеснена. Притеснени сте Вие. Не, просто място не можете да си намерите в тази зала (оживление, реплики и провиквания от ГЕРБ), защото е ясно, че повече избори няма да се правят по Кодекса Фидосова. Повече избори няма да се правят по Вашите изборни правила и наистина има от какво да се притеснявате. Аз Ви разбирам. Затова сте излезли от кожите си днес по време на този дебат, защото никога повече няма се печатат безконтролно бюлетини, защото никога повече няма да се разнасят чували пред изборните секции, никога повече няма да се контролира по толкова безогледен начин вотът на българските граждани.
Обидата, която нанесохте Вие на избирателите с Кодекса на ГЕРБ, ще бъде поправена и това ще се случи в новите изборни правила, така че както и да се опитвате да препятствате този процес, колкото и пъти да се изкажете, каквито и обидни квалификации да използвате, аз не Ви се сърдя. Аз Ви разбирам – Вие сте в паника. И паниката Ви е основателна. (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Цонев – за изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Аз мисля, че Вие в момента нямате проблеми да виждате и чувате говорещия. (Реплики от ГЕРБ.)
Моля, тези които отговарят за техническата част, да обърнат внимание на проблема. (Шум и реплики.)
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Много висок градус, уважаеми колеги, има в залата. Аз нямам претенцията, че ще успея да сваля градусите на напрежение, но много ми се ще да запитам точно по този текст – за електронното гласуване.
Чувам колегите от ГЕРБ справедливо да отправят вопли към мнозинството – да дадат право на българските граждани в чужбина да гласуват.
Уважаеми колеги, дадохте преди малко право на другите български граждани в чужбина да гласуват? Питам Ви. Не, не дадохте. Прекрасно знаете, че не дадохте.
Не им дадохте право и с кодекса, който приехте предния път, който е печално известен като Изборния кодекс Фидосова.
Не им дадохте право и въобще не се замислихте, че това са български граждани, които имат имоти тук, които плащат местни данъци и такси тук, в България, защото имат жилища.
Тогава от тази трибуна Ви казах, че от Република Турция към България – 800 милиона са трансферите годишно на пари, към български граждани от други български граждани, към техните семейства, че това са български граждани!
Тогава Ви казах, че над 2 милиарда са общите трансфери на българските имигранти, на българските граждани, които живеят и работят в чужбина. Тогава Ви казах, че тези български граждани са най-големият чуждестранен инвеститор в България в момента – в последните пет години. Тогава Ви казах лично аз и моите колеги, че нямате право да им отнемате правата да гласуват с така наречената „уседналост” или не знам още как я кръщавате. Защото това са български граждани, които плащат данъци и внасят пари, и имат право да избират кмета, на когото плащат данъка за апартамента си, който имат тук, и на техните семейства, на разделените им семейства.
Сега, кажете ми, с кое лице искате да разширим това право за други български граждани, пак с този двоен аршин, с който винаги мерите! Двойният стандарт всъщност се е превърнал в стандарт на правене на политика на депутатите от ГЕРБ. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Реплики – госпожа Атанасова, господин Ненков, господин Ципов – за трета.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, аз Ви подкрепям в съжденията донякъде.
Мисля, че заключението Ви не беше правилно. Този риторически въпрос следва да отправите към някой друг, защото вносителите на Проекта за Изборен кодекс не са депутатите от ГЕРБ. Напротив, това са депутати от Коалиция за България начело с госпожа Манолова.
Именно тя предлага възможностите, които се записаха и в настоящия Изборен кодекс, и Вие считате, че лишава българските граждани извън България от правото им на глас. Предполагам правилно съм разбрала твърденията Ви?
По отношение на това какво предлагаме ние – ние предлагаме българските граждани, живеещи извън страната, да упражнят това право на глас чрез електронно подаване на бюлетини и не само поради факта, че те са най-големият инвеститор в последните няколко години в България, не само поради факта, че продължава изтичането на хора от България и демографската криза толкова ще се засили, че може би в един момент ще има повече избиратели в чужбина и ще гласуват в секция извън страната, отколкото в страната. Това е възможност да дадем право на всички онези, когато и да са напуснали Република България, каквито и имоти да имат тук, на нейната територия, семейства или близки, да упражняват правото си на глас при определен вид избори. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Ненков – втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Цонев, по принцип искам да направя един коментар – все пак говорим не за уседналостта, защото минахме този параграф, говорим в момента за електронното гласуване.
Да, всеки ще излезе и ще каже какви практики има в различни места, колко е бил труден контролът, друг ще каже колко лесно може да се контролира това нещо, обаче ние все пак живеем в ХХІ век и наистина, рано или късно, вместо да се страхуваме, нека наистина да проявим някаква иновативност, ако щете.
Винаги има – разбира се, няма съвършена система и смятам, че ние трябва да подходим наистина по-радикално и да търсим възможност все повече и повече хора да участват в избори и да не бъдат ограничавани по този начин.
Напротив, електронното гласуване ще доведе точно до обратното – до това хората да имат възможност да упражнят своето право. И когато говорим за Турция, в това число, това са хора, които също ще могат да упражнят своя глас, така че считам, че ние трябва да търсим наистина иновативното и наистина да намираме начин повече хората да участват в изборите и да упражнят своето право на вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Ципов – трета реплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Цонев, сигурно инвестициите от целия останал свят са три до четири пъти повече от цифрите, които говорихте Вие. Бъдете демократични и създайте възможност на всичките тези български граждани в останалия свят да могат да гласуват по този определен начин. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Само че Вие няма да направите това, защото Движението за права и свободи (реплики от ДПС) през последните 20 години на изборите разчита на така наречените „твърди ядра”.
Уважаеми колеги, нека да погледнем по-далеч от носа си. Живеем в XXI век, 2014 г. Колкото и да сме назадничави в разсъжденията си, ще дойде времето, когато ще има такъв вид гласуване, уважаеми дами и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев има право на дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека да ме извини колежката – само една колежка ми направи реплика. Изглежда аз не съм се изразил правилно, щом не сте ме разбрали, тъй като кавалерството ми не предполага дори, че може да не сте ме разбрали, ако аз правилно съм се изразил. Затова моля да бъда извинен.
Нека да кажа още веднъж, че Вие ограничихте правата на други български граждани в предни текстове и затова аз оспорих правото Ви по този текст с мотиви да разширим правата чрез този вид гласуване на българските граждани в чужбина да гласуват. Затова Ви казах, че имате двоен стандарт. Ако мотивът Ви за въвеждане на електронното гласуване е да разширим правата на българските граждани в чужбина да гласуват, аз Ви питам: защо стеснявате правата на българските граждани по предния текст с уседналостта? Защо? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Не, напротив – този текст го има в Кодекса, който приехте, в действащия. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) В действащия Кодекс го има, който Вие приехте. Уседналостта се въведе по Ваше време, по време на Вашето управление. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) Нека да бъдем достатъчно последователни в това, което сме правили, и да помним.
На другите колеги ще кажа, особено на господин Ципов – много хора са се упражнявали тук, от тази трибуна, относно електората на ДПС, влиянието на ДПС и така нататък. Една голяма част от тях ги няма в тази зала.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Бисеров.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): И Вие сте на път. (Ръкопляскане от народния представител Мустафа Карадайъ.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Цели политически партии, които се упражняваха и се опитваха чрез изборно законодателство да ограничат влиянието на Движението за права и свободи, ги няма в тази зала. Извлечете си поуки, не се тревожете за политическото влияние на Движението за права и свободи. То не може да бъде ограничено със задължително гласуване, защото ще Ви кажа, ще Ви припомня много добре известен факт, който Вие всички забравяте. За Движението за права и свободи никога не са гласували повече от 60% от етническите турци в България и като въведете задължителното гласуване, може да си направите сметката на какъв резултат ще се „мръщи” Политическа партия Движение за права и свободи. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Нашите аргументи не са партийни, госпожо Цачева. Не са партийни! Нашите аргументи произтичат от Конституцията и от правата на българските граждани и затова те бяха казани от председателя на партията и от преждеговорившите наши колеги. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Други изказвания?
Има заявено изказване от господин Асенов.
Заповядайте, уважаеми господин Асенов. (Шум и реплики.)
Дискусията продължава и извън трибуната, в редовете.
АДРИАН АСЕНОВ (Атака): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо, искам да направя забележка на преждеговорившия, който едновременно говори за български турци и за българска Конституция. Според българската Конституция България е еднонационална държава и в нея няма български турци и български каквито и да е, но това е отделна тема.
Искам да Ви кажа, въпреки че сме XXI век, в момента сме в България и основният проблем на българските избори, провеждани по българския начин, е купуването на гласове. Според мен тук нашите усилия трябва да са насочени не към разширяване на правата, а към стесняване на режима на гласуване, в смисъл такъв – да бъде осигурено некупуването на гласове. В този смисъл електронното гласуване ще развърже ръцете на тези, които купуват гласове, защото никой не може да контролира базата данни, която в момента се намира някъде във виртуалното пространство. Когато имаш базата лични данни на хора, можеш да контролираш техния вот – това е прекалено добре известно. Понеже в момента огромна част от кметовете в България са от ГЕРБ, тяхната администрация е навсякъде – това важи също и за БСП, и за ДПС, аз се опасявам, че едно електронно гласуване ще доведе до злоупотреби с лични данни и един тотално контролиран и манипулиран вот, което е против интересите на България и на българските избиратели, на българските граждани като цяло.
Относно гласуването в чужбина, според мен трябва изобщо да бъде отрязана възможността за гласуване в чужбина, но това е тема на друг дебат, защото човек, който не участва пряко в българския живот, който не плаща данъци, не работи за държавата си, няма право да определя как ще бъдат изразходвани средствата, които другите влагат в бюджета. Тоест, когато аз и жена ми влагаме средства, не може да дойде комшията и да определя как те ще се разпределят.
В този смисъл така нареченото „двойно гражданство” трябва да бъде ликвидирано и забранено, и гласуването от чужбина също така, защото сме свидетели как една огромна маса преселници, които, подмамени от турската пропаганда и от турската държавна машина, в края на 90-те години напуснаха България и все още контролират кой да управлява България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, госпожо Атанасова. (Съскане от КБ.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колега, изслушахме изказването Ви, но да Ви обърна внимание, че Вие говорихте по съвсем друг текст от Изборния кодекс, а не по този, който обсъждаме в момента. В момента обсъждаме въвеждането на гласуване чрез електронно подадени бюлетини и в никакъв случай то не касае двойното гражданство на когото и да било. То касае гласуването на всички български граждани в чужбина, без значение в коя част на света се намират.
Понеже председателят не обърна внимание, че говорите по друга тема и не Ви прекъсна, считам, че е редно в дупликата да кажете мнението си по отношение на упражняването на правото на глас на българските граждани, живеещи в чужбина, без значение в коя част на света. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Атанасова, председателят следи да не се отклоняват народните представители и трябва да Ви кажа, че господин Асенов не се отклони. Нещо повече, каза за общините, които са в по-голямата си част от ГЕРБ, от БСП, от ДПС, за базите данни, и много коректно се изказа по съдържанието на чл. 11.
Забележката Ви към него и към мен или се дължи на Ваше духовно отсъствие от залата (смях), или на некоректно отношение и неслушане на това, което се говори. Сверете си паметта със стенограмата.
Други реплики има ли? Няма.
Желаете ли дуплика? Не желаете.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Господин Попов, искате ли процедура? След това искате. (Шум и реплики от КБ.)
Каква Ви е процедурата?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Прекратяване на дебата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма други изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на чл. 11.
Първо ще подложа на гласуване предложението от народните представители Цецка Цачева, Десисилава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков за редакционна промяна в текста на чл. 11, ал. 1.
Гласували 137 народни представители: за 52, против 82, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Има ли желаещи за прегласуване? Няма.
Подлагам на гласуване чл. 11 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 90, против 21, въздържали се няма.
Текстът на чл. 11 е приет.
Докладвайте чл. 12, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, ще докладвам и двата текста, тъй като предложенията към тях са идентични.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, не са идентични. В единия се предлага, в чл. 13 – 18, 21, 25, 30, в другия – 21. (Реплики.)
Добре, докладвайте ги и двата.
Има ли възражения? Няма.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Предложение на народните представители Цецка Цачева, Десисилава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков – в чл.12, числото „21” се заменя с „26”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 12.
По чл. 13 има предложение от народните представители Цецка Цачева, Десисилава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков:
1. В чл. 13, ал. 3, изречение второ числото „25” се заменя с „30”.
2. В чл. 13, ал. 5 числото „18” се заменя с „21”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи да се изкажат по чл. 12 и 13? Няма.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, първо поставям на гласуване предложението по чл. 12, направено от госпожа Цецка Цачева и групата народни представители.
Режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 40, против 78, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване чл. 12 във варианта на вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 88, против 25, въздържали се 5.
Предложението за чл. 12 е прието по вносител.
Поставям на гласуване чл. 13.
Първо, направеното предложение за промени от госпожа Цецка Цачева и групата народни представители.
Гласували 126 народни представители: за 40, против 79, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, както е докладван от председателя на комисията и подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 81, против 22, въздържали се 5.
Предложението за чл. 13 също е прието.
Докладвайте чл. 14, госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид – в чл. 14, т. 2 думите „при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави – членки на Европейския съюз” отпадат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Цецка Цачева, Десисилава Атанасова, Данаил Кирилов, Красимир Ципов, Димитър Лазаров, Емил Радев, Снежина Маджарова и Желязко Желязков:
„В чл. 14:
а) в т. 3 числото „250“ се заменя със „100”;
б) в т. 4 числото „22“ се заменя с „24”.”
Комисията подкрепя предложението по буква „а” и не го подкрепя по буква „б”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 14:
Образуване на избирателни секции извън страната
„Чл. 14. Избирателните секции извън страната се образуват:
1. където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1;
2. извън т. 1 – при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление по чл. 16, ал. 1; при избори за членове на Европейския парламент от Република България такива секции се образуват само в държави - членки на Европейския съюз;
3. в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели; списъкът на местата се обявява от Централната избирателна комисия не по-късно от 50 дни преди изборния ден;
4. извън местата по т. 1-3 по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40; ръководителите на дипломатическите или консулските представителства на Република България изпращат мотивирано предложение до Централната избирателна комисия не по-късно от 22 дни преди изборния ден.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Попов, за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Правя предложение за 20 минути почивка, след което да преминем към дискусията и разискванията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Предложение ли правите, или от група искате?
ФИЛИП ПОПОВ: От група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: От група. Тогава няма как да Ви откажа.
Почивка до 16,05 ч.
Моля Ви, гледайте си часовниците.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, откривам разискванията по чл. 14.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа народни представители, ние сме направили предложение в чл. 14, в т. 2 думите след „чл. 16, ал. 1” да отпаднат. А именно за възможността за разкриване на секции при наличие на необходим брой заявления, подадени по реда на чл. 16, ал. 1, да не бъде ограничен единствено и само в държавите – членки на Европейския съюз. В този дух, в който и досега колеги и от ГЕРБ се изказваха, а именно българските граждани в чужбина да имат възможността, както всички останали български граждани, да могат да упражнят правото си на глас при равни условия.
Това са мотивите на нашето предложение.
Тези дебати, които слушахме досега основно от колегите от ГЕРБ, а именно за възможността на българските граждани в чужбина да упражнят правото си на глас, считаме, че това е едно безспорно предложение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Други желаещи за изказвания по чл. 14?
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, направили сме две предложения от името на народни представители от ГЕРБ.
Първото предложение в текста, който обсъждаме, е в местата, в които на проведени до пет години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 250 избиратели, предлагаме числото „250” да бъде заменено със „100”. Това е в посока на по-голяма възможност и достъп на наши сънародници, основно извън страната, тъй като в този член става дума за избирателните секции извън страната, да имат такава възможност, а не да се чака набирането на 250 души, за да се състави секция. Такава да бъде съставена при 100 човека, заявили желание да гласуват и да упражнят правото си на глас, тъй като практиката показва, че в деня на избора желаещите и тези, които се явяват в изборните секции да упражнят гласа си, са десетки, понякога стотици повече.
Това наше предложение е подкрепено от комисията и е включено като редакция на комисията в чл. 14, т. 3, поради което моля и пленарната зала да го подкрепи.
Що се отнася до второто ни предложение е в т. 4, там се касае за промяна в сроковете. След като е отхвърлено основното ни предложение за по-дълъг срок – ние бяхме предложили в предходните текстове това да бъде 75 дни да се насрочват изборите, става ясно, че няма как да бъде подкрепено това предложение.
Нека бъде поставено на гласуване, тъй като ще разменим изцяло сроковете, така както са разработени и съобразени в различните текстове.
Моят призив към Вас е да подкрепим предложението на комисията в чл. 14, т. 3 – на народните представители от ГЕРБ, секции да се откриват там, където на последните избори до пет години назад са се явили 100 избиратели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Цачева, само един въпрос: Вие приемате ли така, както предложението е интегрирано от комисията и да не поставям отделно на гласуване?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, да приемам. По принцип предложението по буква „а” е подкрепена, само предложението по буква „б” трябва да се подложи на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Други изказвания? Няма.
Разискванията са закрити.
Уважаеми народни представители, първо поставям на гласуване предложението от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 41, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението от народните представители Цецка Цачева, Десислава Атанасова и група народни представители, в частта, която не е подкрепена от комисията – по буква „б”.
Гласували 93 народни представители: за 28, против 35, въздържали се 30.
Предложението не е прието.
Поставям на гласуване предложението на комисията за съдържанието на чл. 14, в което е включена буква „а” от предложението на госпожа Цачева и група народни представители – в т. 3 числото „250” се заменя със „100”.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Карадайъ, да докладвате чл. 15.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ:
„Образуване на нови секции
Чл. 15. Когато броят на избирателите по чл. 14 е повече от 500, се образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 500 се съдържа в броя на избирателите. При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте чл. 15.
Няма кворум, предложението не е прието.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Карадайъ.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам прегласуване, защото някои от колегите не успяха да гласуват и аз, докато се ориентирах към чл. 16, не съм сигурен...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Особено тези, които не са в пленарната зала, не успяха.
Ако обичате, прегласуване на чл. 15.
Гласували 98 народни представители: за 83, против 14, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ:
„Ред за подаване на заявления за образуване на избирателни секции извън страната
Чл. 16. (1) Български гражданин, който отговаря на условията за съответния вид избор по чл. 243, ал. 1, чл. 307 или чл. 350, ал. 1 и желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден чрез писмено заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия. В едно писмо може да има повече от едно заявление, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице.
(2) В заявлението по ал. 1 избирателят вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница мястото извън страната, в което желае да гласува. В заявлението избирателят може да посочи електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде уведомен за резултата от проверката по чл. 17, ал. 3.
(3) При избори за членове на Европейския парламент от Република България избирателят представя декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 359, ал. 1.”
Има направено предложение от народните представители Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид:
„В чл. 16, ал. 1 думите „чл. 243, ал. 1, чл. 307 или чл. 350, ал. 1” се заменят с „чл. 3”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има направено предложение от народните представители Мая Манолова, Филип Попов, Татяна Буруджиева, Дора Янкова и Мариана Тотева:
„В чл. 16, ал. 1 думите „чл. 243, ал. 1“ се заменят с „чл. 243“, а в ал. 3 думите „чл. 359“ се заменят с „чл. 350“.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 16:
„Ред за подаване на заявления за образуване на избирателни секции извън страната
Чл. 16. (1) Български гражданин, който има право да избира при избори за народни представители, за членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на Републиката и желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден чрез писмено заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия. В едно писмо може да има повече от едно заявления, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице.
(2) В заявлението по ал. 1 избирателят вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница мястото извън страната, в което желае да гласува. В заявлението избирателят може да посочи електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде уведомен за резултата от проверката по чл. 17, ал. 3.
(3) При избори за членове на Европейския парламент от Република България избирателят представя декларация по образец, че отговаря на условията да избира.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Преди да открия разискванията, се обръщам към комисията и експертите. В текста и редакцията Вие веднъж говорите за писмено заявление, втори път чрез писмо, трети път – електронно заявление, и казвате, че в едно писмо не може да има повече от едно заявление...
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ (встрани от микрофоните): Може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Пише: „може да има повече, като във всяко едно заявление може да бъде вписано само едно лице”.
Предлагам Ви „в един плик”. Писмото е писмо, а за това, в което се поставя писмото, има дума в българския език. Ако имате предвид плик, недейте да го приравнявате на писмо.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Ще трябва дефиниция за плик...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Дали ще има легална дефиниция за „плик” – общоупотребимите думи не се нуждаят от легални дефиниции, госпожо Цачева.
Моля Ви се, докато приключат разискванията, да обсъдите и този въпрос, защото едно е „писмено заявление”, друго е „писмо”, трето е „плик за писмо”. Моля Ви да обсъдите и този въпрос.
Откривам разискванията. Кой желае да се изкаже?
Не искам това да бъде централен въпрос, разкажете си другите неща.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Излишно е да ги разказвам, текстът е ясен. Мустафа Карадайъ го прочете много точно. Става дума в случая не за плик, защото, ако е плик, пликът може да бъде преместен в едно помещение, донесен, а става дума за писмо, което се праща по пощата с цел да облекчи българските граждани, които живеят в чужбина. (Шум и реплики.) Тоест те не отиват лично, за да го дадат в плик, а го пускат по пощата. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Сложете си картата, госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА: Отчита ми се времето, успокойте се, вникнете по същество за какво става дума. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Сложете си картата, имате ли карта?!
МАЯ МАНОЛОВА: Засечете ми времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, ще Ви засека.
Да не вдигат такъв шум, не за друго.
МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, уважаеми господин председател, Вие наистина имате достатъчно парламентарен и юридически опит, но ние сме мислили и оглеждали текстовете многократно – членовете на Временната парламентарна комисия, и щом сме написали „писмо”, а не „плик” очевидно сме имали нещо предвид и то е, че става дума за плик, който е пуснат по пощата. А плик, пуснат по пощата, има легалната дефиниция „писмо”. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не искам това да бъде център на дискусията, но Ви обръщам внимание, че има писмено заявление, има и писмо, има и електронно заявление. (Реплики.)
Добре, щом приемате, че е така…
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на направените предложения.
Първо е предложението на господин Мустафа Карадайъ, Янко Янков, Четин Казак и Хамид Хамид, неподкрепено от комисията.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 27, против 34, въздържали се 50.
Предложението не е прието.
Следва предложение от народните представители Мая Манолова, Филип Попов, Татяна Буруджиева и така нататък, което комисията не подкрепя.
Режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 15, против 45, въздържали се 51.
Предложението не е прието.
Следва текстът на вносителите, предложен в редакция от комисията.
Режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 4, въздържал се 1.
Текстът на чл. 16 е приет.
Преминаваме към нов чл. 16а, даже има и заглавие, на госпожа Цачева и група народни представители, неподкрепен от комисията.
Заповядайте, господин Карадайъ.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.
Предложение от народния представител Цецка Цачева и група народни представители:
„Създава се чл. 16а със заглавие:
„Ред за подаване на заявления за гласуване чрез електронно подадена бюлетина от избиратели извън страната
Чл. 16а (1) Български гражданин извън страната, който отговаря на условията за съответния вид избор по чл. 243, ал. 1, чл. 307 или чл. 350, ал. 1 и желае да гласува чрез електронно подадена бюлетина, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден чрез писмено заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до Централната избирателна комисия или чрез електронно заявление за гласуване с електронно подадена бюлетина през интернет страницата на Централната избирателна комисия.
(2) В заявлението по ал. 1 избирателят вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница настоящия си адрес извън страната. В заявлението избирателят посочва електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде уведомен за резултата от проверката по чл. 17, ал. 3 и настоящ адрес извън страната за писмено уведомяване от Централната избирателна комисия.
(3) При избори за членове на Европейския парламент от Република България избирателят представя декларация по образец, че отговаря на условията по чл. 359, ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, госпожо Атанасова. (Мяукане от КБ.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Този текст за нов чл. 16а е по отношение на реда за подаване на заявления за гласуване чрез електронно подадена бюлетина и е началната стъпка за всеки български гражданин, живеещ извън територията на Република България да заяви пред Централната избирателна комисия, че желае да гласува с електронно подадена бюлетина във всеки един избор. Единствено ал. 3 дава възможност при изборите за членове на Европейски парламент от Република България избирателят да представи декларация, че отговаря на условията, предвидени в последващите текстове от Изборния кодекс. (Съскане и мяукане от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Считаме, че с възможностите, които сме предвидили в чл. 16а, по отношение на реда на подаване на заявления за гласуване чрез електронно подадена бюлетина, в максимална степен, първо, ще отговорим на въпросите, свързани със сигурността на вота на тези избиратели. Ако прочетете внимателно текстовете, достатъчно дълго време сме предвидили преди провеждане на изборите, преди самия изборен ден, това заявление да бъде подавано лично, по пощата или чрез електронно заявление.
Възможността да се гласува чрез електронно подадена бюлетина и в по-нататъшните текстове, които предстои да разгледаме, по отношение на гаранцията за това кой упражнява правото на глас, как го упражнява и дали неговият вот остава анонимен за всички останали, които са заети с организацията на изборния процес започва от тук. Всеки един избирател подава информация за настоящия си адрес в чужбина, на който по-късно ще получи от Централната избирателна комисия единствено информация за паролата, с която може да гласува.
Предполагам, че ще чуем различни мнения, но отново казвам, че този текст дава възможност за всички български граждани, живеещи извън територията на Република България, да упражнят правото си на глас.
Съжалявам, че отсъстват колеги от Парламентарната група на ДПС, защото с тях ...
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не отсъстват, сега ще се изкажа.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Определени колеги, господин Карадайъ, защото с тях имахме спор по отношение на това дали правото на глас на тези граждани е защитено, в каква степен и дали инициативата чрез подаване на заявлението по интернет, чрез писмо и във всички други случаи, предвидени в 16а, може да установи избирателя и неговия вот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Желае ли някой да репликира госпожа Атанасова? Няма.
Други желаещи за изказвания по нов 16а?
Господин Карадайъ, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, лицемерието и наглостта явно нямат граници. Само припомням, че гласуването е активно действие на народните представители. По чл. 9, ал. 7 за секциите в социалните домове, гражданите да имат правото да гласуват – как е гласувано?
Току-що, господин председател, имаше предложение по чл. 14, т. 2 във връзка с образуване на избирателни секции извън страната и видяхме ГЕРБ как гласува, а в момента се опитват да ме убеждават в обратното. Единият става и лъже безогледно от трибуната на Народното събрание,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, без такива изрази.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: ... другият ползва за аргумент лъжите му, приписвайки ги на други. Това е някаква странна форма на шизофрения най-вероятно, но милиционерите – къде е господин Монов (народният представител Христо Монов става прав), че терминологията да е точна, не е „лумпени”, а как бяха – „декласирани милиционери”, които през 2011 г. ограничиха над 450 хиляди български граждани от избирателните списъци да упражнят правото си на глас. Днес правят обратни гласувания по явни текстове, които са предложени. Излизат на трибуната, твърдят обратното, нещо повече – правят квалификации за някаква форма за назадничавост. За назадничавите – явно по някои други признаци, може би това им е мечтата за някои неща свързани с отпредничавостта, но (ръкопляскания от КБ) пътят Ви е натам, където се намират всички онези, които са се занимавали с ограничаването на правата на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Моля Ви да не използвате квалификации, уронващи и обиждащи народните представители помежду си, макар да разбирам тази молба колко е безнадеждна.
Заповядайте за реплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Карадайъ, очаквах репликата да бъде по отношение на...
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не беше реплика, а изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това беше изказване. Вие имате реплика.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Изказването Ви да бъде по отношение на предложението ни за създаване на чл. 16а, за възможността българските граждани извън страната да могат да подадат заявления, ако още гласуват, във всички видове избори, не само с хартиени бюлетини в образуваните секции извън страната, а и чрез електронно подадени бюлетини.
В интерес на истината не разбрах ретроспекцията на мисълта Ви и може би засегнахте някои от преждеговорившите, но аз считам, че позовавайки се на гласуването по чл. 9 – условията за образуване на секции, мисля че няма направено предложение по този член от Парламентарната група на ГЕРБ. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.) Тоест вината може би следва да търсите на друго място – във вносителя на този законопроект, защото именно вносителят е предвидил този ред, срещу който Вие току-що изказахте противно становище.
Там трябва да търсите и лица от МВР, които нарекохте милиционери от БКП. Аз заявявам, че никога не съм членувала в тази партия, макар че няма отношение към чл. 16а и очаквам (реплики от КБ) в дупликата да ми отговорите по отношение на създаването на чл. 16а и евентуалните бележки по неговото съдържание. Благодаря. (Реплики от народния представител Янаки Стоилов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Други желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Карадайъ.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.
По отношение на интернет електронното, дистанционното гласуване точно три изречения казах, мога да ги цитирам пак наново, липсва доверие в такава система все още, не само в България, а и извън страната.
По отношение на милиционерите от БКП, те разбраха кои са, не е необходимо и Вие да разбирате.
По отношение на вносителите. Поне това лицемерие и тази наглост те не я проявяват – едно да говорят, а друго да вършат. Но по отношение на безогледната наглост и лицемерие в българския речник, в българския език има една много звучна дума и се казва гьонсуратлък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Други изказвания има ли?
Заповядайте за процедура, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Следим внимателно дискусията, но аз предлагам тя също да бъде следена от докладващите текстовете и по въпроси, по които вече има произнасяне на Парламента, ние трябва да снемем тези предложения. Нека Секретариатът на комисията да ги прегледа. Ако някои от тях са дискусионни, може да се четат, но след като Парламентът се е произнесъл и е отхвърлил електронното гласуване, да ни се правят предложения как да се регистрират гражданите за електронно гласуване – било писмено или по електронен път, е някаква безсмислица и ние не трябва да се оставяме на подобни дискусии.
Моето настоятелно предложение е всеки въпрос, който принципно бъде решен, от там нататък автоматично да се съобразява докладът и да се пропускат текстовете, които възпроизвеждат една и съща дискусия, по която няма как да се върнем, поне докато обсъждаме и приемаме предложенията за този Проект на Изборен кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Приема се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте, за изказване, за какво?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Обратно предложение.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): То е към ръководството.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Процедурно предложение ли беше това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, не беше процедура. В рамките на процедура беше отправено предложение комисията и докладчикът да запознават залата предварително, за да спестим време от празни изказвания по решени вече въпроси, да се отбелязват тези въпроси – те може да се обсъждат,...
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): По възможност да не се обсъждат и няма нужда да се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За процедура ли пак?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Под формата на процедура, господин Стоилов, бих искала да обърна внимание, че това вече не е прецедент.
В началото на разглеждането на Проекта на Изборен кодекс дори се стигна дотам, че ние имахме гласуване – говоря за чл. 3, отхвърляне или приемане на предложения на народни представители, преминаване към основния текст и впоследствие връщане отново...
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Това не е вярно!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: ...към нови предложения, направени... (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не влизайте в диалог и изказващите се от публиката!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин Стоилов касаеше вече решени и обсъдени въпроси, премина се към гласуване и впоследствие имаше нови предложения, които допълнително бяха подложени на гласуване. Тоест, има различна парламентарна практика в зависимост от това кой народен представител е направил писменото предложение, от коя парламентарна група и кой е председателствал Събранието.
По отношение на текстовете на правилника, на които смятам, че всички трябва да се позоваваме, правилникът е ясен – всички предложения се обсъждат и гласуват при второ четене, член по член, алинея по алинея, текст по текст. Мисля, че специално на Вас не е необходимо да обяснявам, достатъчно голям парламентарен опит имате.
Само още една дума, господин председател, във връзка с използването на различни чуждици в българския език. И по време на това пленарно заседание Вие в началото направихте правилна бележка на колеги, използващи такива чуждици.
Моля Ви във всеки случай, когато от парламентарната трибуна се говори на друг език или се използват чуждици, да обръщате внимание на колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Ще се опитам, когато го доловя. Но има чуждици, които са станали много трайно свързани и са всеобщо известни.
Тук виждам, че сте предложили даже да се пише на латински, а сега ще ми казвате,...
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Доколкото Ви позволяват възможностите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще вземам, но сте права по принцип.
Моля Ви да се въздържате, общоупотребимият български език да се ползва в залата.
По другия въпрос, госпожо Атанасова, сериозно и залата трябва да е наясно, че допустимостта на формално внесени текстове се определя при всички случаи от това, което е гласувано по-рано и ако комисията ги е внесла, след определени гласувания, по които е ясна волята на мнозинството от пленарната зала, наистина има място да се обсъжда въпросът и относно допустимостта с оглед евентуално нарушаване на логиката и структурата на целия закон.
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 16а, неподкрепен от комисията и сериозно обсъден от нас.
Моля Ви режим на гласуване.
Гласували 93 народни представители: за 7, против 79, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Докладвайте чл. 17.
ДОКЛАДЧИК МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин председател.
„Член 17 – Публикуване на заявленията и проверка на данните”
Има направено предложение от народните представители Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„В чл. 17 се правят следните изменения:
а) в ал. 4 думите „изискванията по чл. 243, ал. 1, чл. 307 или чл. 350, ал. 1” се заменят със „съответните изисквания по чл. 3”;”
Оттеглям предложението, поради простата причина, че в чл. 3 „съответните текстове” не бяха гласувани.
„б) в ал. 5:
ба) в изречение първо думите „извършване на проверката” се заменят с „извършената проверка”, думата „осигурява” се заменя с „предоставя”, а думите „достъп до данните в Националния регистър на населението” се заменят с ”информация за резултатите”;
бб) в изречение второ думите „информацията по чл. 16, ал. 2 само за” се заменят със „списък на лицата по чл. 16, ал. 2 само на”;
в) в ал. 6 след думата „секции” се поставя точка и текстът до края отпада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от госпожа Мая Манолова и група народни представители – в чл. 17, ал. 4 думите „чл. 243, ал. 1“ се заменят с „чл. 243“.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от госпожа Цецка Цачева и група народни представители:
„В чл.17 се правят следните допълнения:
1. в ал. 3 след думите „данните по член 16, ал. 2“ се добавя „и чл. 16а, ал. 2”;”
Току-що бе направено предложение от господин Стоилов, тъй като не е прието да има електронно гласуване, явно се обезсмисля подлагането на гласуване.
„2. в ал. 4 след думите „лицата по член 16, ал. 1“ се добавя „и чл. 16а, ал. 1”.”
Тук – по аналогия.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 17:
„Публикуване на заявленията и проверка на данните
Чл. 17. (1) Ръководителите на дипломатическото или консулското представителство на Република България изпращат незабавно на Централната избирателна комисия по електронен път заявленията, постъпили по чл. 16, ал. 1.
(2) Постъпилите заявления се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(3) Централната избирателна комисия извършва проверка на данните по чл. 16, ал. 2 не по-късно от 22 дни преди изборния ден. За постъпилите електронни заявления проверката се извършва автоматизирано едновременно с подаването им. Данните в заявленията, постъпили в писмена форма чрез дипломатическите и консулски представителства, се проверяват при въвеждането им по реда на ал. 1. Избирател, чието заявление не е потвърдено, но е посочил електронен адрес или телефон за контакт, се уведомява незабавно.
(4) Централната избирателна комисия проверява дали лицата по чл. 16, ал. 1 отговарят на изискванията да избират не по-късно от 22 дни преди изборния ден.
(5) За извършване на проверката по ал. 3 и 4 Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие осигурява на Централната избирателна комисия достъп до данните в Националния регистър на населението. Въз основа на резултатите от проверката Централната избирателна комисия изпраща незабавно на Министерството на външните работи информацията по чл. 16, ал. 2 само за лицата, които имат право да гласуват, и само за местата, в които се образуват избирателни секции.
(6) Министерството на външните работи не по-късно от 20 дни преди изборния ден обобщава данните по държави и ги изпраща незабавно на ръководителите на съответните дипломатически и консулски представителства, за да образуват избирателни секции и впишат лицата в списъците по чл. 31, ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Карадайъ.
Откривам разискванията по чл. 17.
И само за сведение на народното представителство и на Вас, госпожо Атанасова, чл. 80, ал. 2, предвижда, че предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват. Но понеже комисията не си е дала труда, водена от краен либерализъм, да прилага стриктно Правилника, не е индикирала в доклада, а аз наблюдавам, че има много предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Но след като комисията не е свършила това, аз също няма да се занимавам, а Вие ще седите тук и ще обсъждате и гласувате и такива предложения, които противоречат на обхвата на приетите на първо гласуване принципи и обхват на законопроекта.
Ще има ли изказвания сега по чл. 17? Има ли желаещи?
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Всъщност беше парадоксално, че докладът на самата комисия беше внесен за разглеждане в пленарна зала, без да е гласуван именно текстът, касаещ принципите и обхвата на този принципен кодекс, но това е друга тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, те са приети на първо четене. Там се приемат тези работи, не във Вашата комисия, а от залата на първо четене. Правилникът е изричен.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Господин председател, всъщност имам въпрос към вносителите и към докладчика по отношение на постъпилите заявления по електронен път, тоест електронно подадени заявления. Дали, уважаеми дами и господа, вносители на проекта за Изборен кодекс, няма да се намери някой, който да злоупотреби и да пробие по някакъв начин софтуера, който обработва тези данни. Защото това Ви бяха аргументите по отношение на гласуването чрез електронно подадени бюлетини. Тук ситуацията е същата – всеки български гражданин, който живее в чужбина, заявява пред Централната избирателна комисия и по електронен път това, че ще гласува в секция извън страната с хартиена бюлетина. Ако Вие можете да предпазите Централната избирателна комисия и всички администрации, както и администрацията на Външно министерство, то може би следва да го декларирате. Но аз мисля, че опасността дебне и от този текст, госпожо Манолова. Да забраним електронно да се подават заявленията, след като имахте такива огромни притеснения по отношение на електронно подадените бюлетини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Някой желае ли да репликира? Няма желаещи.
За изказване – госпожа Мая Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, важно е да се знае във връзка и с въпроса, който беше повдигнат в предното изказване, че, за съжаление, да, такъв пробив в софтуера на Централната избирателна комисия имаше на последните избори, който блокира нейната интернет страница за подаване на заявления в рамките на почти денонощие. С помощта на специалистите от „Информационно обслужване” и след тяхната многочасова намеса, проблемът беше отстранен, като атаката идваше от някои страни от Далечния изток. След това имаше втора хакерска атака, която отново блокира интернет страницата за още толкова часа. Така че много уместен беше този въпрос. Това е една от причините електронното гласуване в редица страни от Европейския съюз да е отхвърлено като възможност. Още повече, че в неговия побългарен вариант, който предлага ГЕРБ, те предлагат да се гласува само в рамките на изборния ден. Не случайно там, където се е правил опит да се въвежда електронно гласуване, то се случва няколко дни преди изборите, за да бъдат ограничени, минимизирани такива възможности за пробив в системата.
Истината е, че това е възможно, случва се и на сайта на Централната избирателна комисия. Затова срокът е достатъчно дълъг, за да може българските граждани да се справят с подаването на електронни заявления в един по-дълъг срок.
Когато се правят предложенията, трябва да има някакво познаване на материята. Трябва хората, които го предлагат, да са си направили труда с правно-сравнителен анализ, с опит на други държави. Абсолютно безотговорно хвърлят някакви смели идеи в пространството, които могат просто да пробият изборите. Абсолютно безотговорно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не е трябвало да ги допускате да се гласуват в пленарна зала. Защото тук става нещо като дискусионен клуб, а не Парламент.
Реплика от господин Мустафа Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Манолова, пропуснахте един много важен и съществен момент. В единия случай говорим за подаване на заявления, където трябва да има публичен регистър. Ако някой неправомерно ме е посочил, мога да подам жалба и да се впиша в избирателния списък, където трябва да гласувам. В другия случай говорим за гласуване с тайна на вот, където никой не може да провери дали ми е отчетен гласът, кой е моят глас, някой неправомерно ли го е употребил и как го е употребил. И нямам право на обжалване, като е отчетено, че съм гласувал. От тази гледна точка беше редно да допълните това във Вашето изложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Карадайъ, и аз Ви благодаря.
Вие имахте месеци наред тези разговори да си ги провеждате в комисията. Имам усещането, че сте решили това, което се случваше в тази комисия, да си го пренесете и в пленарна зала. Само не сте поканили неправителствените организации и те да заповядат в пленарна зала. (Оживление.)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Те са тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, долу да слязат и да се изказват.
Или ще работим по Правилника и нормално, или ще доведем нещата до край, който не е свързан с нормалното функциониране на институцията. Така че Ви моля в изказванията да се съобразява Правилникът, неща, които са изговорени, да не се повтарят, да се гласува и да вървим нататък.
Има ли други изказвания?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: На кого Ви е репликата? На госпожа Манолова ли?
Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, благодаря, че бяхте достатъчно коректна и отбелязахте, че при предходни избори е имало проблем с подадените електронни заявления в Централната избирателна комисия. Надявам се, че това не се е случвало в период, когато „Информационно обслужване” се е ръководило от господин Меликов, да речем, а е било в друг период. Но аз Ви моля, когато правим правилата по новия Изборен кодекс, и когато се опитвате да давате гаранции за това, че няма да има никаква манипулация нито по отношение на личните данни на българските граждани, нито по отношение на техния вот, или да предвидите много по-сериозни текстове, които да гарантират тази сигурност, защото това са лични данни на български граждани. Абстрахирам се от онзи пример, който беше даден преди няколко часа за два милиона български граждани, с чиито лични данни е злоупотребено. Абстрахирам се и с примерите, които се даваха, че лично господин Сергей Станишев се обаждаше на хората по телефона, за да ги призовава да гласуват.
Моля Ви, поне когато правите правила в този Изборен кодекс, съобразявайте ги с тези недобри практики в политическия живот, в предходни избори и не само в предизборна агитация, и дайте достатъчно гаранции на българските граждани, че няма да се случват подобни злоупотреби занапред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше реплика на госпожа Атанасова към госпожа Манолова.
Други реплики? Няма.
Гласуваме текстовете по чл. 17.
ПЛАМЕН ТАЧЕВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН ТАЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, колеги! Видимо в залата не присъстват достатъчен брой народни представители. (Реплики от КБ.) Предвид факта, че приемаме един от най-важните закони в държавата, от Парламентарната група на ГЕРБ моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Главчев, Вие потвърждавате ли от името на ръководството?
ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ (ГЕРБ, от място): Да.
ПЛАМЕН ТАЧЕВ (ГЕРБ): От името на Парламентарната група на ГЕРБ, моля за поименна проверка. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, започваме поименната проверка:

Адриан Христов Асенов - тук
Аксения Бориславова Тилева - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - тук
Алекси Василев Алексиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Андон Петров Андонов - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Стойнов Пъдев - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Ахмедов Башев - тук
Бойко Методиев Борисов - отсъства
Борис Цветков Цветков - тук
Борислав Гуцанов Гуцанов - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Стефанов Василев - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Веселин Бориславов Вучков - отсъства
Веселин Вълев Пенев - отсъства
Владимир Вълчев Митрушев - отсъства
Владимир Иванов Иванов - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Иванов Горанов - отсъства
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Гален Симеонов Монев - отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиев - отсъства
Галя Енева Захариева - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Николов Мърков - тук
Георги Симеонов Горанов - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Цветанов Марков - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гинче Димитрова Караминова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - отсъства
Дарин Иванов Димитров - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Златкова Караджова - тук
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - отсъства
Деян Цанков Дечев - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Ангелов Иванов - отсъства
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Василев Аврамов - отсъства
Димитър Георгиев Кочков - отсъства
Димитър Димчев Димов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димчо Димитров Михалевски - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Доброслав Дилянов Димитров - отсъства
Донка Димитрова Иванова - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгения Бисерова Алексиева - отсъства
Евдокия Славчева Асенова - тук
Екатерина Василева Заякова - тук
Емануела Здравкова Спасова - отсъства
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Страхилов Костадинов - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жара Веселинова Пенева-Георгиева - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Желязко Иванов Желязков - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Златко Димитров Тодоров - отсъства
Ивайло Ангелов Московски - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - отсъства
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Ирена Георгиева Узунова - отсъства
Ирена Иванова Коцева - отсъства
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Йордан Георгиев Стойков - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йорданка Колева Йорданова - тук
Калин Иванов Милчев - тук
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - отсъства
Кирил Красимиров Колев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Георгиев Атанасов - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Корнелия Добрева Маринова - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красимир Атанасов Мурджев - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Неделчев Стефанов - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Пенева Анастасова - отсъства
Кристиян Роберт Димитров - отсъства
Лазар Огнянов Попов - тук
Лиляна Павлова Николова - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Петров Татарски - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маргарита Асенова Стоилова - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мариана Господинова Тотева - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мартин Георгиев Захариев - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Теохаров Костадинов - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - отсъства
Милка Дончева Христова - тук
Милко Петров Багдасаров - тук
Минчо Мънчев Минчев - тук
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Нанков Нанков - отсъства
Николай Николов Апостолов - отсъства
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Симеонов Малинов - отсъства
Павел Алексеев Христов - отсъства
Павел Андреев Гуджеров - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Илиев Дулев - отсъства
Петър Илиев Якимов - отсъства
Петър Симеонов Ангелов - тук
Петя Николова Раева - тук
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Христов Желязков - тук
Ради Николов Стоянов - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Маринов Йончев - тук
Рушен Мехмед Риза - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - тук
Силвия Анастасова Хубенова - отсъства
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Снежина Минчева Маджарова - отсъства
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Владимиров - тук
Станислав Стоянов Иванов - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - отсъства
Стефан Иванов Танев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - отсъства
Страхил Чавдаров Ангелов - тук
Таню Христов Киряков - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Татяна Иванова Буруджиева-Ваниотис - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Борисов Радулов - тук
Томислав Пейков Дончев - отсъства
Тотю Младенов Младенов - отсъства
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Халил Реджепов Летифов - тук
Хами Ибрахимов Хамиев - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Христо Илиев Калоянов - отсъства
Христо Цветанов Монов - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - тук
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Шендоан Ремзи Халит - тук
Щерьо Щерев Щерев - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Бориславов Куюмджиев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук
Уважаеми колеги, има 106 народни представители и поради тази причина закривам заседанието.
Следващото заседание е утре, 13 февруари 2014 г.,
от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 17,25 ч.)



Председател:
Михаил Миков

Заместник-председател:
Алиосман Имамов



Секретари:
Пламен Нунев
Деница Караджова