Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Алиосман Имамов

Секретари: Пламен Нунев и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добър ден, уважаеми народни представители! Моля, регистрация.
Откривам извънредното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, постъпи Указ от Президента на Републиката за връщане за ново обсъждане на разпоредби на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 21 февруари 2014 г.

Преминаваме към:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 21 ФЕВРУАРИ 2014 Г.
Указът, ведно с мотивите, Ви е изпратен. Свиках това извънредно заседание и заседание на Комисията по Изборния кодекс. Комисията е приела решение, има представен доклад.
Искам само да Ви припомня текста от Конституцията, чл. 101: „Президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.” Става въпрос за срока по чл. 88, ал. 3.
„Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от Президента в седемдневен срок от получаването му.”
Преминаваме към доклада.
Заповядайте, госпожо Манолова, да представите доклада и да започнем обсъжданията по тази точка в дневния ред.
Имате думата, уважаема госпожо Манолова.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя доклада на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс:
„ДОКЛАД
относно Указ № 31 от 28 февруари 2014 г. на Президента на Републиката за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 21 февруари 2014 г., и мотивите към указ.
На свое заседание, проведено на 4 март 2014 г., Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс обсъди Указ № 31 от 28 февруари 2014 г. на Президента на Републиката за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 21 февруари 2014 г., и мотивите към указа.
Председателят на комисията Мая Манолова докладва Указа на Президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Изборния кодекс, като оспорва...” В доклада са описани коректно текстовете, които са върнати от Президента на Републиката.
„В началото на мотивите Президентът изразява становището, че правилата на изборното състезание имат значим ефект не само за отделните кандидати, но тези правила оказват съществено въздействие върху партийната система, доверието в институциите и легитимността на държавниците, които управляват.”
Ще пропусна описанието на мотивите на президентското вето – предполагам, че всички са запознати с него и ще се концентрирам върху мотивите на Временната парламентарна комисия.
„При обсъждането на указа на президента мнозинството от народните представители се обединиха около становището, че мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби на Изборния кодекс са неоснователни и необосновани поради следните съображения:
1. По чл. 46, ал. 4, ал. 7 и ал. 8, чл. 47, чл. 50, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3
Създаването на Централната избирателна комисия като държавен и независим професионален орган удовлетворява дългогодишни препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права. Новият начин на конституиране е в съответствие и с част от предложенията на гражданските организации, движения и граждани, постъпили по време на обсъжданията на новия Изборен кодекс, за регламентирано участие в този процес на законодателната власт и Президента. В съвместното становище на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия) и на Службата на ОССЕ за демократични институции и човешки права от 2011 г. е посочено, че на всички нива избирателните комисии се назначават след номинации от политическите партии, но не съществуват гаранции, че номинираните от опозицията ще бъдат включени в ръководните позиции на избирателните комисии, което води до опасения относно възприемани пристрастия на комисиите.
Създаването на Централната избирателна комисия с петгодишен мандат, която да администрира всички видове избори, е приветствана стъпка. Въпреки това Венецианската комисия в становището си от 2011 г. отбелязва, че трябва да бъде обмислено „осигуряването на постоянен състав на ЦИК, който да работи на пълен работен ден, както и независим бюджет.“ Подобна теза е застъпена и в Кодекса за добрите практики по изборните въпроси, приет от Венецианската комисия, като там е посочено, че изборната администрация не трябва да бъде политически поляризирана.
Именно в синхрон с тези препоръки в новия Изборен кодекс е възприето ръководството на ЦИК да се избира от Народното събрание, а останалите членове да се назначават от Президента на Републиката. Този начин на конституиране ще гарантира спазването на принципа, че в ръководството на комисията ще бъдат равно представени парламентарно представените партии и коалиции, без да се допусне доминиране на една или друга партия или коалиция. В проекта за съвместно становище от 7 февруари 2014 г. относно създаването на ЦИК съгласно проекта на нов Изборен кодекс, изработен във Временната комисия, Венецианската комисия и Службата на ОССЕ посочват балансирането на лидерските позиции в избирателните комисии като положителна промяна в изборното ни законодателство. Също така препоръчват да се гарантира балансирано представителство в ЦИК на всички парламентарни групи, което да допринесе за осигуряване на безпристрастност.
Участието на законодателния орган и на президента при формирането на състава на ЦИК е продиктувано и от обстоятелството, че комисията ще осъществява правомощията си за всички видове избори, които се насрочват с различен акт. Например изборите за народни представители се насрочват с указ на Президента, а изборите за президент и вицепрезидент на Републиката се насрочват с решение на Народното събрание. Включването на Народното събрание като орган, който избира ръководството на ЦИК, не следва да се тълкува като отнемане на правомощия на Президента, а начин да се гарантира, че комисията няма да бъде политически поляризирана и ще има балансирано участие на институциите.
По подобен начин се формира този орган и в редица други европейски държави. Практиката показва, че в повечето случаи органът, аналогичен на Централната избирателна комисия, се избира от парламента или се назначава от правителството.
Така например в Швеция централният избирателен орган е постоянна агенция към правителството и се управлява от съвет, състоящ се от председател, четирима членове и трима заместници. Членовете на съвета се назначават от правителството за срок от 4 години.
В Австрия част от членовете на Централната избирателна комисия се назначават от партиите, представени в парламента, а друга част се назначава от министъра на правосъдието.
В Германия за произвеждането на избори отговарят Федералната избирателна комисия и Федерален упълномощен служител, които се назначават от Федералното министерство на вътрешните работи за неопределен период от време.
В Унгария членовете на Националната избирателна комисия се избират от парламента по предложение на министъра, отговарящ за провеждането на изборите, като се вземат под внимание препоръките на партиите.
В Словения Държавната избирателна комисия се избира от Народното събрание за срок от 4 години.
В Португалия има Национална избирателна комисия, която е постоянно действащ орган, като част от членовете й се предлагат от парламентарно представените партии, а останалите се назначават от правителството.
Относно въвеждането в чл. 50, ал. 1, т. 2 на изискване за образование, което е препоръчително да е придобито в определени направления, практиката показва, че има случаи, при които едно лице може да има богат опит и качествена експертиза в изборния процес, но да притежава висше образование, което не предполага професионална ангажираност с избори. Липсата на висше образование в област, свързана с произвеждане на избори, не трябва да възпрепятства участието в изборната администрация и да представлява формална пречка за опитни в изборния процес лица. Видът на образованието е препоръчителен и за да не се създават дискриминационни предпоставки при номинирането на членовете на ЦИК. Изискването за професионален опит от минимум 7 години за членовете и 10 години стаж за председателя на ЦИК гарантира, че в комисията ще работят професионално подготвени и опитни хора в определена област. В редица други нормативни актове са въведени по-ниски изисквания към годините професионален опит при назначаване или избиране в държавен орган – в повечето случаи се изискват 5 години професионален опит.
Въпреки че в кодекса няма изрична забрана членовете на ЦИК да упражняват свободна професия, специалните закони регламентират ограничения за работа в държавни органи. Така е със Закона за нотариусите и нотариалната дейност и със Закона за частните съдебни изпълнители. Подобна забрана има и в другите специални закони.
2. По чл. 278, ал. 5 и систематично свързаните с него текстове, които Президентът е върнал и които се отнасят до начина, по който е въведена преференцията.
В новия Изборен кодекс за първи път се въвеждат преференции при всички видове избори, при които се прилага пропорционална изборна система, чиито размер ще доведе до ефективно пренареждане на листите. Предимството на пропорционалната изборна система с мажоритарен елемент е нейната представителност, като с преференциално гласуване избирателят има право на предпочитание към кандидат от листа на партия или коалиция, което позволява да се гласува и за личности в рамките на листата. Тази система удовлетворява обществените очаквания, тъй като дава възможност в управлението да влязат лица, които са получили персоналното одобрение на избирателите.
За изборите за членове на Европейския парламент от Република България ще се прилага преференция от 5 на сто, чрез която избирателите ще имат възможност да пренаредят кандидатите в листите, предложени от партии или коалиции. Прагът на това предпочитание е най-ниският приеман досега в изборното ни законодателство. С размер на преференцията от 5 на сто ще се получи реално пренареждане на кандидатските листи.
Действително има различие в установените правила за прилагане на преференцията при изборите за народни представители и за общински съветници спрямо правилата при изборите за членове на Европейския парламент от Република България. Разликата е по отношение размера на преференцията и въвеждане на правилото, че ако избирателят не е отбелязал преференция за кандидат в избраната от него кандидатска листа, се зачита преференция за кандидата, посочен на първо място в листата. При тези два вида избори преференциалният праг е 7 на сто, който е разумен при надпревара между кандидати в регионални листи. По-ниска преференция, особено при избори за общински съветници, може да доведе до абсурдна ситуация, при която гласовете на едно по-голямо семейство може да бъдат достатъчни, за да се пренареди листата за общински съветници в някой от по-малките изборни райони. Това ще изкриви представителността на избирателите в местния парламент.
Аналогична е ситуацията и при избори за народни представители. За различния размер на преференцията са от значение и изборните райони – при избори за членове на Европейския парламент от Република България има един многомандатен изборен район, при избори за народни представители – 31 многомандатни изборни района, а при избори за общински съветници – 264 многомандатни изборни района. Традиционно избирателната активност е по-висока при избори за народни представители и при избори за общински съветници и кметове.
Разпоредбите на чл. 278, ал. 5 и чл. 437, ал. 5 от Изборния кодекс не следва да се разглеждат като обезсмислящи отбелязването на предпочитание, а напротив – като възможност за по-активно участие на избирателите в пренареждането на листите. Това решение по никакъв начин не ограничава избирателите да изразят своето предпочитание, а напротив само би активизирало участието им в изборите и би ги мотивирало да гласуват, като отбележат преференция за предпочитания от тях кандидат и по този начин пренаредят кандидатската листа. Преференцията разширява правата на избирателите и ги прави по-ангажирани в изборния процес. Решаваща и много важна ще бъде провежданата чрез средствата за масово осведомяване разяснителна кампания. От избирателите изцяло ще зависи окончателното пренареждане на листите и ако мнозинството от избирателите упражнят правото си на преференция, водачът на листата няма да е защитен и ще има реална конкуренция между отделните кандидати.
3. По чл. 268, ал. 4, изречение второ и ал. 5, изречение първо.
В чл. 268, ал. 4, изречение второ изрично е посочено, че контролната разписка съдържа отразения вот и е безспорно, че това е начинът на гласуването. По отношение обаче на самото пускане на разписката в кутията при гласуването в пленарната зала на чл. 268, ал. 4, изречение второ от председателя на Временната комисия е обърнато внимание и е обяснено, че текстът следва да бъде така разписан, че да позволява ЦИК да вземе най-доброто решение относно защитата на контролната разписка в съответствие с вида на машината. В този смисъл е и направената редакционна поправка в залата и текстът, че избирателят получава контролна разписка е заменен с текста, че се отпечатва контролна разписка от машината. По този начин ако е технически възможно, специалната кутия може да бъде част от машината и разписката да се пуска автоматично в кутията без да се получава от избирателя.
Що се отнася до нормата на чл. 268, ал. 5, изречение първо, е видно, че едва след пускането на разписката в кутията избирателят връща магнитната карта на членовете на секционната избирателна комисия. Очевидно е, че кутията трябва да бъде част от машината или в непосредствена близост до нея. Не може да се приеме, че не е уредена тайната на вота, ако избирателят получава контролната разписка, тъй като съгласно чл. 206, ал. 4 за гласуването с бюлетина за машинно гласуване се прилагат съответните правила, които се отнасят до гласуването с хартиена бюлетина. В този случай, както при хартиената бюлетина, и хартиената разписка с отразения вот трябва да бъде сгъната, така че да не се разкрие тайната на гласуването и след това пусната в специалната кутия.
Законодателят в чл. 57, ал. 1, т. 29 изрично е предвидил, че условията и редът за машинното гласуване, включително видът на специалната кутия за машинното гласуване, се определят от ЦИК. Задача на Централната избирателна комисия е да изработи изискванията за машинното гласуване при спазване на основните принципи, заложени в чл. 3 и следващите от Изборния кодекс. Този акт на ЦИК подлежи и на съдебен контрол.
Нормите на Изборния кодекс следва да бъдат тълкувани в тяхната логическа последователност и взаимосвързаност, а не всяка норма да се тълкува отделно и извън целостта на нормативния акт.
4. По § 22, т. 1, 2, 3 и 4 от Преходните и заключителните разпоредби.
Не може да се приеме, че измененията и допълненията в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление създават съществени пречки пред осъществяването на формите на пряка демокрация. С новия Изборен кодекс се въвежда изискване всички списъци да се предават и в структуриран електронен вид, което не се оспорва от президента. Тази промяна е продиктувана от настояване на граждански организации и движения за въвеждане на по-строг контрол при изготвянето на подписките. Изготвянето на подписките и в структуриран електронен вид ще даде възможност всеки български гражданин да може да прави справка в подписките по единен граждански номер, съответно по личен номер за всеки избирател, гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, при избори за членове на Европейския парламент от Република България и за общински съветници и кметове, включително на безплатен телефонен номер. Измененията и допълненията, направени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, следват пряко от нормите, приети в Изборния кодекс, и всеки гражданин ще може да извършва справка дали коректно фигурира в подписка. Още повече, че съгласно § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление за всички неуредени в закона въпроси се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс. Правната уредба няма за цел да улесни работата на администрацията, а по-скоро има за цел да ускори процеса по проверка на подписките с оглед кратките срокове и да защити правата на гражданите от злоупотреби с техните данни.
5. По отношение на т. 4.5.1. от Приложение № 1 към чл. 248 следва да се отбележи, че тя не се нуждае от повторно обсъждане. Както е посочил и Президентът в мотивите към ветото, налице е фактическа грешка, поправката на която се извършва по реда, предвиден в чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ заявиха становище, че ще подкрепят ветото на президента и изразиха критики по отношение конституирането на ЦИК, преференциалното гласуване и машинното гласуване по начина, по който са приети в кодекса. Според тях няма причини досегашният ред за назначаване на ЦИК да бъде променен. Заявиха позиция, че преференциалното гласуване не осигурява мажоритарността, искана от гражданите. Относно машинното гласуване споделиха притесненията на президента за нарушаване тайната на вота.
Народният представител Цецка Цачева заяви, че дебатът е безсмислен, тъй като гласуването по ветото е предрешено.
След приключване на разискванията и проведено гласуване Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 21 февруари 2014 г.
Становището е прието с 12 гласа „за”, 4 гласа „против” и без гласове „въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Преди да открия разискванията, на основание чл. 71, ал. 2 от правилника Ви уведомявам за констатирани фактически грешки в Изборния кодекс, приет на 21 февруари 2014 г., които по писмено искане на председателя на Временната комисия за обсъждане и приемане на нов Изборен кодекс са поправени в окончателния текст на кодекса. Те всъщност са констатирани и в мотивите към указа, с който Президентът връща закона за ново разглеждане.
Член 50, ал. 4 след „избирането” се добавя „съответно назначаването”, аналогично на останалите разпоредби в Глава пета, Раздел І.
Второ, в Приложение № 1, т. 4.5.1 числото „32” се заменя с „31” в съответствие с чл. 249, ал. 1 и т. 4.1 от Приложение № 1.
Откривам разискванията по новото обсъждане на Изборния кодекс, върнат с указ на Президента.
Имате думата за изказвания, уважаеми народни представители.
Има ли желаещи за изказвания, или да закрия разискванията?
Господин Ципов, заповядайте, имате думата. (Шум, оживление, реплики.)
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ няма да гласува за повторното приемане на кодекса. Ние споделяме аргументите, изложени в мотивите на Президента, за връщането му за повторно обсъждане.
Искам да обърна специално внимание на два въпроса.
Уважаеми дами и господа, първият въпрос е, че отново, когато БСП и ДПС са на власт, се приемат промени не в дванадесет без пет, а в дванадесет без три секунди. Това е така, защото константно не се спазват добрите практики, заложени в Кодекса за добри изборни практики на Венецианската комисия.
Отново имаме становище на Венецианската комисия, пък било то и предварително становище, в което съвсем ясно се казва, че не трябва да приемаме такива сериозни промени в изборните правила през последните шест месеца преди произвеждането на съответния вид избори. След близо два месеца и половина ще бъдат произведени избори за членове на Европейския парламент от Република България. Днес е 4 март, остават по-малко от два месеца и половина и все още нямаме приет окончателно нов Изборен кодекс.
Доколко е нов – се чуха страшно много аргументи при обсъждането на този кодекс, така че няма да се спирам върху това.
Искам обаче да обърна сериозно внимание, че отново ще приемем в последния момент много важни промени, регулиращи съответния изборен процес. Отново в последния момент ще изберем Централна избирателна комисия. Забележете, тя трябва да бъде избрана при прозрачна процедура. Искам да изкажа своите предположения, че може би в рамките на следващите няколко дни ще изберем за по-малко от един ден членове на Централната избирателна комисия, особено ръководството й, без каквато и да била прозрачна процедура. Всичко ще се случи изключително формално и ще бъде представен на вниманието на пленарната зала Проект за решение за избор на ръководство на Централната избирателна комисия.
Какво чухме през последните няколко месеца?
Първо, заявка, че така нареченият „нов Изборен кодекс” ще бъде приет до края на октомври. Отново Ви обръщам внимание: днес е 4 март!
Впоследствие чухме друго изявление от представители на управляващото мнозинство, че този Изборен кодекс ще бъде приет в края на годината. Да, ама не! Едва в края на годината беше внесен Проектът за нов Изборен кодекс! Затова, уважаеми дами и господа, замислете се как ще гласувате за повторното приемане на закона! Отново ще приемем в последния момент промени в изборните правила. Докога, уважаеми дами и господа народни представители?!
Вторият въпрос, на който искам да се спра, е въпросът с преференцията. От самото начало, когато имаше временна комисия, която трябваше да изработи проекта, чухме изявления от управляващото мнозинство, че трябва да се приеме възможно най-ниският праг на преференция. Чухме включително и заявление от председателя на тази временна комисия, че въобще не трябва да има такъв праг.
Какво се получи в крайна сметка?! Различен праг за различните видове избори. Продължава да стои със страшна сила въпросът: ще успеят ли българските граждани чрез преференцията да пренаредят листите, както са представени от партиите и коалициите? Моят личен отговор е, че в голяма част от изборите, които ще бъдат провеждани, това няма да се случи. Това е така, защото под формата на редакционна поправка, уважаеми дами и господа, в последния момент беше прието изискване, което не бе насочено към това да даде възможност на българските граждани да упражняват по такъв начин своя вот, а да удовлетвори начина, по който ще бъдат наредени листите на партиите и коалициите. Нека това да стане ясно на всички български граждани, които в момента ни наблюдават. Уважаеми дами и господа, Вие няма да имате възможност да пренаредите листите! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз, господин Ципов.
Реплики има ли? Няма.
Господин Филип Попов – за изказване.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз подходих с надежда, с очаквания към президентското вето – с надежда и очаквания, че Президентът ще открие нещо ново, полезно, което сме пропуснали, норма, която ще гарантира в този кодекс в още по-голяма степен прозрачността и демократичността на изборния процес. След като прочетох внимателно мотивите на ветото, уви, останах само със своите очаквания.
В мотивите липсва каквато и да е правна логика и последователност, в тях няма яснота и правна дълбочина. Ясно е, че ветото е политическо.
След поредицата от действия обаче, насочени срещу този кодекс и от политическа гледна точка, аз твърдя, че ветото е политически девалвирало, че не отразява реалните обществени очаквания, а е изразител на определени теснопартийни политически нагласи, клонящи към сега действащия, но компрометиран вече кодекс.
В мотивите се поставя знак за равенство между дистанционното гласуване по електронен път и машинното гласуване в секционна избирателна комисия, тоест че и при двата вида гласуване по еднакъв начин не би се гарантирала тайната на вота. Пропуснато е обаче да се отбележи, че при машинното гласуване в секционна избирателна комисия същото се извършва в контролирана среда. Пропуснато е да се отбележи, че нито един компютърен специалист не може да гарантира сигурността в интернет пространството, и още повече – да гарантира, че до рамото на избирателя пред компютъра в неконтролирана среда, извън рамките на секционната избирателна комисия няма да стои един, да го наречем елегантно „съветник”, който да диктува на иначе свободната воля и убеждения на избирателя как точно да гласува.
Следващият парадокс в това вето е съмнението в законодателния орган на една парламентарна – повтарям –парламентарна република, съмнението, че този орган няма да вземе демократично решение за ръководството на Централната избирателна комисия. Никъде във ветото обаче не се споменава как Централната избирателна комисия именно като орган взема своите решения – с мнозинство, а не с еднолични решения на ръководството му.
В мотивите на ветото се говори, че Президентът е равно отдалечен от политическите партии и власти, което е така и по Конституция. Тази равноотдалеченост обаче не прозира в мотивите.
По отношение на преференцията, твърди се в мотивите, че това законодателно решение не отговаряло на исканията на гражданите гласът им да има значение. Когато гражданите не са отразили преференцията, предпочитания, то е ясно, че са съгласни с подредбата на листата, тоест гласът им е чут, защото това е гласът на мнозинството, защото това е справедливо, защото това е гласът на демокрацията.
Уважаеми колеги, трудно е да се коментира вето, в което няма мотив за противоконституционност на определена норма в Изборния кодекс; вето, което по съществото си е вето на намерения, на нагласи, на определени очаквания; вето заради самото вето. Правото на вето на Президента на Република България е важен демократичен принцип и процедура. Конституционното право на Президента и трябва да се използва внимателно, прозрачно, отговорно, насочено към решаване на определени законодателни празноти и проблеми. Аз считам, че това вето не решава законодателни проблеми, не почива на правна логика, а напротив – прави популистки внушения, без да търси реални решения чрез държавнически предложения.
Оставам със своите искрени очаквания за повече държавност от президентската институция и считам, че не е късно за изразяването им.
Уважаеми колеги, поради горните съображения аз лично не мога да си позволя да подкрепя това вето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплики към господин Филип Попов? Няма реплики.
Господин Кирилов, заповядайте за изказване.
Други желаещи за изказване има ли? Не виждам желаещи.
Моля квесторите да подсетите народните представители, че може би след това ще преминем към гласуване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Аз съм заявила желание за изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има изказвания. Добре. Не им казвайте тогава, че ще гласуваме след това изказване. (Оживление.)
Заповядайте, уважаеми господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще развия различно виждане от това, което колегата Попов представи пред Вас, включително и различно спрямо доклада на Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс.
Смятаме, че макар да не е изчерпателна мотивацията във ветото на Президента, то поставя акцента на редица несъвършенства и проблеми, които възникват във връзка с така наречения „нов Изборен кодекс”.
Президентът правилно припомня формиралата се практика по отношение участието на гражданите в законодателния процес, по отношение на изборното ни законодателство. И аз ще си позволя също да обостря Вашето внимание за това.
Вярно е, че след първите протести през месец февруари 2013 г., гражданското общество направи заявка, изиска от политиците пределна публичност по отношение формирането на изборните правила. Първата стъпка в тази посока беше направена с Обществения съвет, който беше формиран при служебното правителство. Ние подкрепяме тази инициатива, без значение кой я е започнал. Важно е тази инициатива да се поддържа. Важно е гражданските организации, гражданите, които под всякаква форма изразяват отношение и становище по ключови за правото и за законодателството въпроси, да имат възможност за това и те да бъдат съответно чути и разбрани.
Присъединяваме се също така към ключовия въпрос, който Президентът поставя – защо, след като запитахме Венецианската комисия, не изчакахме окончателното й становище, а като се получи предварителното становище, ние в голяма степен го игнорирахме или започнахме да излагаме множество аргументи в обратна посока? Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че стабилността на изборния процес, необходимостта изборните правила да се възприемат от участниците в този процес налага новите изборни правила да се приложат по-късно.
Не е вярно – тук искам изрично да подчертая – не е вярно, че по някакъв начин сравняваме стар и нов Изборен кодекс. Напротив, бих казал, че по критерия новост ние не разделяме двата кодекса. Въпросът е дали ще го разделяме по критерия грешки, но това предстои експериментално, емпирически да се провери.
Ще си позволя съвсем накратко да коментирам някои от основните мотиви, изложени в искането за връщане на Изборния кодекс.
Ние предупреждавахме по отношение конституирането на Централната избирателна комисия, предупреждавахме, че ще възникне проблем, особено с раздвояването при това конституиране. Няма да коментираме също и обстоятелството, че то представлява форма ако не на отнемане, то поне на частично дерогиране правомощията на Президента.
Аз обаче в дебатите в комисията си позволих да поставя следния въпрос и моля да държим сметка за този въпрос: защо ревизираме един институт на политически консултации, който е действал 24-25 години, и го поставяме в един диференциран режим? Защо въпреки предупрежденията и дебатите от тази трибуна за това, че ще има проблеми с прилагането на публичните обсъждания, отнесени неправилно към режима на избора и назначаване от квотата на Президента, въпреки всичко това той не беше съобразен? Това би коствало, бих казал, една минимална редакция и правнотехническо съобразяване.
Защо поставяме следващите избори на карта, на границата, само и само за да бъде сменена ЦИК? И какво си мислим, колеги? Какво мисли мнозинството? Че ще намерим кой знае колко по-различни експерти ли? Че междувременно са се появили нови експерти в областта на провеждането на изборите? Експертите са едни и същи. При това бих казал, че както и да се ревизира квотата по отношение на политическото представителство в Централната избирателна комисия, ние специално никога не сме разчитали на партийци в Централната избирателна комисия. Но какво ще стане сега? Ще стане това, че дори експертите, които досега твърдо убеждавахме и склонявахме да поемат допълнително тази тежест – да участват в работата на Избирателната комисия, няма да участват. И действително няма да участват в ЦИК нито представители на съдебната система, нито представители на адвокатското съсловие заради противопоставимостта на другите професии.
За да не отнемам от времето на други колеги, които биха имали желание да вземат думата за становище, ще си позволя да завърша с логическата манипулация при отъждествяването на преференциалния вот с мажоритарния вот.
Колеги, Вие отхвърлихте нашите многократни настоявания да се допусне мажоритарен избор. В този контекст започна да се съизмерява и да се отъждествява мажоритарността с възможността да се изрази преференциално предпочитание в пропорционалните листи. Да, това е форма. Действително това е форма да се изрази индивидуално, личностно предпочитание, но, колеги, не забравяйте, че това предпочитание се отнася и е в рамките на листите. Това е конкуренцията – да избереш в рамките на една листа. Това не е типичният мажоритарен избор: кандидатите са различни, мажоритарният кандидат се състезава лично, персонално срещу политическия си опонент и разменя политически тези.
При това, пак подчертаваме, за съжаление, Вие не приехте нашите искания този преференциален праг да бъде достатъчно нисък, за да бъде ефективен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Кирилов.
Желаещи да репликират господин Кирилов? Няма.
Разбрах, че госпожа Десислава Атанасова има намерение да се изкаже. Вярно ли е това?
От другите групи има ли желаещи?
Заповядайте, господин Янков.
Нека да балансираме малко – заповядайте, господин Янков, а след това сте Вие, госпожо Атанасова.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ние в комисията внимателно анализирахме ветото на Президента. Имаше сериозни дебати.
Аз смятам, уважаеми колеги, че уважението към една институция се базира на това какъв публичен продукт продуцира тази институция.
Това се отнася и за уважението към Парламента. От тази гледна точка нашите очаквания – на Парламентарната група на Движението за права и свободи, към ветото на Президента бяха много по-сериозни.
Ако това е наистина една надпартийна институция, равноотдалечена от всички партии, която основно се грижи за прилагането на Конституцията на страната, ветото на Президента трябваше да се отнася до съвсем други текстове в Изборния кодекс – за тези текстове, които в противоречие на Българската конституция лишават голяма част от българските граждани от активното и пасивно избирателно право, уважаеми колеги.
Това се отнася сега в голяма степен за предстоящите избори за представители на България в Европейския парламент. Знаете, че всички български граждани, които живеят в страни извън Европейския съюз – Съединените щати, Канада, Австралия, Русия, Украйна, Турция и други страни, няма да могат да упражнят правото си на глас за избор на български представители в Европейския парламент. Считаме, че това е един сериозен проблем, който трябваше да привлече вниманието на Президента.
Все пак, уважаеми колеги, тук от гледна точка на авторитета на Парламента трябва да отбележим, че във ветото на Президента се съдържат положителни оценки за редица текстове, които приехме, които всъщност обслужват интересите на обществото и бяха главно желание на обществените организации за прозрачност, обществен контрол в изборния процес, което в крайна сметка е крачка напред и трябва да отдадем заслуженото и на комисията, която подготви кодекса.
Що се отнася до ветото, уважаеми колеги, Парламентарната група на Движението за права и свободи няма да подкрепи ветото на Президента, ще подкрепим закона – Изборния кодекс, така както сме го приели. Защо?
Уважаеми колеги, основанията за непрофесионалност на ЦИК са абсолютно неоснователни. Ако някой се беше опитал да дефинира във ветото на Президента какво значи „професионализъм в Централната избирателна комисия”, да го беше направил.
Ние в кодекса, който приехме, сме препоръчали кои професии могат да бъдат полезни в работата на ЦИК.
Може ли някой, уважаеми колеги, да дефинира какво значи „професионален изборджия”, „професионален член на ЦИК”, освен този, който вече е бил такъв? В образователната система на България няма специалност, която да подготвя специално хора, които да се занимават с избори. Седем години професионален опит е напълно достатъчен, за да може един човек да се е доказал като професионалист и той да може да бъде член на Централната избирателна комисия.
Абсолютен популизъм, уважаеми дами и господа, е преференцията и това, което се коментира за преференцията. В стария Изборен кодекс нямаше никаква възможност. Сега има такава възможност за преференция. Това, което ние сме направили в Изборния кодекс, който приехме, е следното.
Уважаеми колеги, може ли някой да отговори на въпроса: човек, който е упражнил правото си на глас и не се е възползвал от възможността да отбележи преференция, той съгласен ли е, или не е съгласен с водача на листата, защото преференциите касаят водачите на листи? Ние сме го разчели като мълчаливо съгласие, което човекът, който не е отбелязал преференция, има право неотбелязвайки, по този начин да потвърди подкрепата си за водача на листата, който партията е определила.
Между другото, уважаеми колеги, ние това го казахме в комисията и аз ще го кажа и пред Вас: ако ние вървим по този популистки подход за определяне на преференции трябва да подчертаем, че в президентските избори, уважаеми колеги, партиите предлагат кандидат за президент и вицепрезидент, тоест това е листа – кой да бъде първи и кой да бъде втори. Дайте тогава да въведем преференции и за президентските избори. Всеки български гражданин, като гласува за президент, да има възможност да отбележи всъщност кой иска да бъде първи в тази партийна листа. Ако партията е сбъркала, нека гражданите да определят кой да бъде. Щом вървим в тази посока, да вървим докрай, уважаеми колеги.
Мажоритарният вот и начинът, по който приехме мажоритарния вот. В момента мажоритарният вот улеснява избора в многомандатен избирателен район, отколкото в едномандатен избирателен район. В момента примерно във Видин с 500 гласа мажоритарен кандидат може да стане депутат, в Сливенски избирателен район с 3000 гласа може, но ако е в едномандатен – няма никакъв шанс, освен ако не е партиен кандидат на голяма партия, така че правим имитация на мажоритарност.
Що се отнася до машинното гласуване – стана ясно, експертите казаха, че това, което се прави в момента като експеримент, е крачка напред. Ако докаже предимствата си, то ще бъде въвеждано, но, пак казвам, специално за електронното гласуване, това че се иска, е имитация. Ние уж го искаме за българите в чужбина, а всъщност в крайна сметка, уважаеми колеги, на тях им забраняваме да гласуват. Това е абсолютен популизъм.
Ние ще подкрепим Изборния кодекс, така както е. Безспорно по-нататък сигурно ще има нужда от промени и усъвършенстване, но на този етап той според нас е крачка напред в конструирането на стабилна политическа система на България по прозрачен път, в интерес на гражданите и това ще бъде от полза за работата на цялата ни политическа система по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Няма желаещи.
При мен са направили заявки за изказвания госпожа Атанасова и госпожа Цачева.
Има ли желаещи от другите парламентарни групи за изказвания, за да можем да редуваме групите? Засега няма.
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, видно е, че след близо едногодишна работа по новите изборни правила отново имаме повод да обсъждаме промените в Изборния кодекс. Считам, че управляващите са на път много бързо да приключат с дебата. Видно е, че липсват изказвания, за да подкрепят този Проект на Изборен кодекс.
Ако е логично, че от БСП и от ДПС са го припознали като най-добрия Изборен кодекс, то мен лично ме учудва мълчанието на „Атака”. Учудва ме мълчанието на „Атака”. Може би Вие ще имате повод за реплики по-късно, уважаеми дами и господа от „Атака”, защото има стенограми, има история.
Историята не започва от Четиридесет и второто Народно събрание и от това, че управлява настоящата тройна коалиция. Имаше и Четиридесет и първо Народно събрание, и един нов, друг Изборен кодекс, който Вие подкрепяхте. Подкрепяхте и на първо четене през 2010 г., подкрепяхте и на второ четене с конкретни текстове.
Съжалявам, че отново са същите хора, с които тогава Временната комисия и управлението на ГЕРБ бяха в синхрон. Днес отново ги виждаме, но вероятно това е някакъв катарзис, който са преживели, защото стенограмите са ясни, стенограмите и в момента се четат. Аз няма да влизам в подробности и да цитирам като класици някои от представителите на „Атака”, които и сега стоят срещу мен, но само ще кажа, че те тогава са заявили на настоящия председател на Временната комисия, че е време да спрат машинациите на БСП–БКП и наистина да има едни честни и прозрачни избори. (Реплики от „Атака”.)
Странно е как се променят – може би с годините, може би поради друга причина, становищата, експертизата, ориентацията. Но е безспорно, че днес при разглеждане на ветото на Президента следва да кажем, че има и положителни стъпки, и той ги е посочил, в новата правна уредба на Изборния кодекс. Безспорно е, че в мотивите за връщане за ново обсъждане на Изборния кодекс се съдържат и отбелязват не само критики.
За мен е нелогично становището на представителите на БСП и ДПС, които твърдят, че Президентът не е равноотдалечен. Напротив, той е отбелязал и положителните моменти в новата уредба на Изборния кодекс – положителна оценка за направеното по отношение на Обществения съвет, който заработи след февруарските протести и на който беше обещано друго. Беше обещана мажоритарност. Беше обещано електронно гласуване. Беше обещана възможност българските граждани да дават своите преференции и да избират своите народни представители. Беше обещано електронно гласуване. Беше обещана възможност да се чуе гласът на по-малките политически субекти и да не бъде запазена 4-процентовата бариера. Нищо от това не се случи.
Единствената промяна в новия Изборен кодекс е промяната в състава на Централната избирателна комисия, и може би това беше целта на тази почти едногодишна работа – там местата да се заемат от политически обвързани и посочени лица, а не толкова от една изборна администрация от професионалисти.
Говореше се много за машинното гласуване. Какво се случи? То остана само експериментално и е прав Президентът, че се възпротивява на отмяната на електронното гласуване и електронно подаваните бюлетини (шум и реплики от КБ), защото това е възможност за българските граждани, които не живеят в България, да упражнят правото си на глас.
Няма да коментирам и възможностите, които се опитвахме ние от ГЕРБ да дадем на българите в чужбина със създаването на един нов избирателен район в чужбина – възможност, за която българските граждани, живеещи извън страната, настояваха много. Ако Вие от ДПС сте искрени, че защитавате именно правото на глас на тези хора, щяхте да ни подкрепите.
Няма да се спирам отново и на това, че няма становище на Венецианската комисия. Това не ни учудва. Винаги от управляващото мнозинство от БСП и от ДПС са крояли така правилата, за да обслужват тях и да търсят, и да гонят служебна победа. Само че, уважаеми управляващи, каквито и изборни правила да бъдат създадени, каквито начини, форми и способи да се търсят, за да се промени вотът на гражданите, мисля, че историята е доказала, че не е възможно, когато някой не е желан, той да спечели обществена подкрепа.
Подкрепете някои от промените, за които настоявахме и ние, за които настоява и Президентът, за да има възможност за честни и демократични избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Реплики? Няма желаещи за реплики.
Да попитам още веднъж – желаещи от другите групи за изказвания?
Госпожо Цачева, Вие сте записана. Не желаете.
Тогава, госпожо Манолова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Големият отсъстващ от днешния дебат е този, който го предизвика – Президентът Плевнелиев. Нормално е, след като си наложил вето върху Изборния кодекс буквално дни преди евроизборите, да дойдеш и да обясниш своите мотиви. Нормално е да имаш куража да защитиш ангажиментите си на мястото, което е естествено средище за политическа дискусия – Българският парламент. Впрочем той беше поканен и официално от председателя на Парламента да дойде и да се включи в днешните дебати.
Защо обаче отсъства Президентът? Могат да се търсят различни причини и да се намерят всякакви обяснения, но според мен истината е една – защото мотивите към това вето са незащитими, и Президентът разбира това.
Нормално е, когато връщаш подобен закон, да имаш сериозни аргументи за неговата противоконституционност, или поне на някои от неговите текстове, за това че се ограничават правата на гражданите или на други участници в изборите, за отстъпление от демократичните стандарти относно честността на вота или самата организация на изборния процес. Ако имаше и намек за подобни недъзи, със сигурност щяхме да се вслушаме. Напротив, според предварителното становище на Венецианската комисия новият Изборен кодекс е сериозна крачка напред именно по отношение на демократичните стандарти и на добрите изборни практики.
Ако трябва да кажа много просто и много директно, тези мотиви, които е изпратил Президентът, са абсолютно безпомощни. Изглеждат като писани на коляно, просто така, да се отбие номерът. Даже според мен се създава впечатление, че екипът, който е писал мотивите, до последния момент като че ли се е надявал, че това ще се размине, че няма да се наложи да полагат това театрално и кухо усилие по изготвянето на мотивите към ветото. Затова казвам, че това е вето заради самото вето – продължение на откровената позиция на Президента за непризнаване на резултатите от парламентарните избори, за сваляне на доверие от правителството, за продължаващи опити да бъде разделяно обществото, за поддържане на напрежение между институциите.
Няма да е коректно обаче да твърдим, че това вето е неочаквано. Знак за предстоящо вето, за саботаж на Изборния кодекс Президентът даде още в края на месец януари, когато в свое изявление поиска референдум по основни въпроси на изборното законодателство, след като, уважаеми колеги, в продължение на месеци, докато се случваше дискусията по Изборния кодекс, нито един представител на Президентската институция не каза и дума, не даде идея, не изрази становище по промените в изборните правила.
Затова казвам, че е ясна целта на изборния референдум. Очевидно някои от партиите, които имат притеснения за резултатите си от предстоящите евроизбори, си търсят чудодейно лекарство, търсят си чудодейна виагра, която да им вдигне резултата (смях в ГЕРБ), като привиждат в референдума възможност за повишаване на избирателната активност и оттам за повишаване на техния резултат. Безспорно активността с референдум на евроизборите би се вдигнала, но е много спорно дали ще се подобри резултатът на тези партии. Използвам случая да го кажа съвършено откровено – последна грижа на искащите референдум са резултатите от референдума и как този референдум ще се отрази върху изборното законодателство. Те имат абсолютно други намерения и затова искането за референдум по този начин е откровена злоупотреба с най-демократичния инструмент.
Случаят обаче с налагането на това вето е още по-опасен и от заиграването с референдума, защото то се явява откровен саботаж по отношение на новите изборни правила, едно откровено искане евроизборите да се проведат по стария регламент, което означава хаос, манипулации, неограничени възможности за контролиране на вота и за купуване на гласове – нещо, на което сме се нагледали, и разбира се – с досегашната Централна избирателна комисия – абсолютно компрометиран орган, абсолютно подчинен на Политическа партия ГЕРБ, орган, който видяхме какви избори може да направи. Спомняме си хаоса по време на президентските избори през 2011 г., които бяха връх на възможните изборни манипулации. И да го кажа съвсем ясно – аз не мисля, че е нормално, и нека някой да ме обори, че в Централната избирателна комисия трябва да има 10 представители на ГЕРБ и 4 на БСП. Убедете ме, че това е нормално!
Няма да се спирам подробно на мотивите на президентското вето. Това е направено детайлно в становището на Временната комисия. Обсъждахме ги надълго и нашироко в нейното днешно заседание.
Ще кажа само няколко думи кой според мен печели и кой губи от президентското вето и от забавянето на Изборния кодекс. Очевидно Президентът не печели нито като институция, нито като президентска суета. Народното събрание не печели, а губи ценно време и ценна енергия. Гражданите не печелят, а губят увереност, че предстоящите евроизбори могат да се проведат и по стария кодекс, при положение че хората искат нов регламент. Единственият печеливш е Политическа партия ГЕРБ. В случая Президентът се превръща в неин глашатай. Защото освен че това е единствената партия, която иска Кодекса на ГЕРБ, Кодекса на Фидосова, ГЕРБ продължават да действат на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре”.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Хайде стига бе!
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Ако всичко се срути, депутатите от ГЕРБ, които крещят в момента, ще са най-щастливи.
Затова, уважаеми колеги, използвам случая да се обърна към всички Вас, които подкрепихте новия Изборен кодекс. Благодарение на нашите общи усилия месеци наред и повече от седмица в пленарната зала стана възможно приемането на новия Изборен кодекс.
Според мен приемането на този обемен и изключително важен закон е доказателство, че този Парламент може да работи и че може добре да си върши работата, защо всяка от партиите, които го подкрепиха, пренебрегна собствения си партиен интерес, за да бъдат приети изборни правила, които са най-демократичните изборни правила, приемани до този момент, най-смелите стъпки, които някой Парламент до този момент изобщо е предприемал – и по отношение на преференцията, и по отношение на равнопоставеността между големите и малките партии, и по отношение на правата на българските граждани.
Затова се обръщам към Вас преди повторното гласуване на Изборния кодекс – нека всеки от Вас си даде сметка дали иска предстоящият европейски вот да се проведе по старите правила – с хаоса, манипулациите и безобразията, на които сме се нагледали по време на предното управление. Затова се обръщам към Вас и се надявам всеки от Вас да направи тази преценка преди да гласува „за” или „против” Изборния кодекс.
Използвам случая да се обърна и към отсъстващия Президент. Уважаеми господин Президент, очевидно сбъркахте с ветото. Очевидно сбъркахте с това, че взехте страната на една партия и на определено ограничени като влияние неправителствени организации. Сбъркахте, като пренебрегнахте мнението на голяма част от българските граждани – над 60%, които казаха ясно, че искат новите европейски избори да се проведат по нови изборни правила.
Много се надявам Президентът да не повтори грешката със структурирането на новата Централна избирателна комисия, защото това ще бъде поредната грешка. Няма да бъде честно спрямо българските граждани и те няма да прощават до безкрай на българския Президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за реплика, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Манолова, за едно бяхте права в цялото си изказване, и това беше, че при следващите европейски избори, ако имаме референдум заедно с европейските избори, това ще доведе до по-висока избирателна активност. И аз мисля, че всеки народен представител в тази зала – било в Четиридесет и второто или някое друго Народно събрание, трябва да се стреми именно към това. Ако Вие наистина обаче бяхте искрена в своето изказване, нямаше да се чудите как да замотаете референдума и нямаше да сте против провеждането на референдума, а именно от една страна да се чуе волята на избирателите, а от друга страна – да се повиши избирателната активност. Спокойно можеше да направите така, за да подпомогнете и Вие усилията за провеждането на този референдум, а не да говорите. Много обичате да повтаряте „манипулация, фалшификация”. Това са Ви най-любимите думи. Обаче искам да Ви кажа, че хората ще оценят това нещо на изборите. Вие ще го видите. Вие многократно сте имали възможност да променяте Избирателния кодекс и предишните закони в предишните години. До този момент колкото пъти сте опитали да направите така закона, че да бъде угоден за Вас, толкова пъти сте сбъркали. Е, аз Ви обещавам, че и този път ще сбъркате! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Ненков.
Заповядайте за втора реплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, изобщо не се учудих, че най-споменаваните думи в изказването Ви бяха: „хаос”, „манипулации” и „саботаж”.
„Манипулации”, защото Вие сте един от отговорните за манипулацията в Костинброд. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) И ако отново, и пак твърдите, че такава манипулация нямаше, то аз повече вярвам на българската прокуратура, отколкото на Вас.
„Саботаж”, защото Вие бяхте човекът – автор на идеята през 2014 г. да има избори за български Президент. Нали Вие пратихте на Венецианската комисия текста за саботаж, за държавен преврат, така че през 2014 г. в България да се проведат не само евроизбори, но и избори за български Президент.
„Хаос” – очаквам хаос на предстоящите евроизбори, и то не само защото Вие пишете правилата, а защото го правите много обмислено – да създадете такъв хаос, че да си осигурите служебна победа.
Понеже засегнахте и темата с лекарствените продукти, ще Ви кажа, госпожо Манолова, че колкото и да се опитвате, този Изборен кодекс не е панацея и това съвсем скоро ще го разберете – на 26 май сутринта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше втора реплика.
Господин Лазаров – трета реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Господин председателю, времето да удължите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Удължете времето на всички парламентарни групи.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Манолова, и в доклада, и в изказването Ви неколкократно посочихте практики в европейски държави – изброявахте ги. Посочете ми в коя европейска държава два месеца преди изборите променят изборните правила?
Споменавахте временния доклад на Венецианската комисия, добрите практики. Защо не казахте, че в този временен доклад изрично се казва, че в последния момент отново се променят изборните правила, както се казваше в докладите на другите институции за промените в законите, които Вие приемахте до 2009 г., включително и в 2009 г.
Очевидно е, че не става въпрос за Изборен кодекс. Вие говорихте – широко обсъждане. Хвърляхте прах в очите на хората. Аз ще го повторя още веднъж: това е Изборният кодекс, внесен от Коалиция за България, Изборният кодекс на БСП. Осем месеца заблуждавахте хората: широко, всенародно обсъждане, какво искали, какво предлагали...
Нека на всички да е ясно – ветото е върху Изборния кодекс, внесен от БСП. Това е истината, няма какво да се заблуждаваме!
Що се касае до останалите Ви пророкувания по отношение на референдума. Уважаема госпожо Манолова, Вие поискахте референдум за АЕЦ „Белене”. Госпожо Манолова, Вие сте на власт близо година вече, защо не предприемате нищо по изпълнение на този референдум? Продължавате с Вашите лъжи, които няма да Ви доведат до нищо.
Не зная кой е големият отсъстващ от тази зала, но мога да Ви кажа кой е големият присъстващ – това е един призрак, който броди в редиците на БСП. Това е призракът на АБВ. Това е Вашият страх! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Манолова – дуплика.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Ще се опитам да отговоря на част от смислените въпроси, които прозвучаха в трите реплики – те не бяха толкова много.
По отношение на промените в изборното законодателство. Прав е господин Ненков, че наистина имаме поглед – хората, които работихме активно върху Изборния кодекс, върху промените в изборните правила. Затова съвсем откровено мога да кажа, че това, което прие това парламентарно мнозинство, наистина е най-доброто като изборно законодателство, приемано до този момент.
Да, Изборният кодекс не е съвършен, не е идеален. Това обаче са най-демократичните изборни правила и по отношение на малките партии, и по отношение на гражданите, и по отношение на медийните кампании, и по отношение на възможностите хората да пренареждат партийните листи. Както и да изглеждат партиите в Парламента, за първи път се намериха парламентарни партии, които отстъпиха част от правомощията си на гражданите и им дадоха реална възможност да преподреждат партийните листи – за първи път се прави!
Не го направи Парламентът на ГЕРБ, начело с госпожа Фидосова, не го направихме и ние по време на управлението на Сергей Станишев, но този Парламент го направи. Това е най-смелата стъпка, правена в изборното законодателство.
По отношение на референдумите. Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, референдумите не са средство за повишаване на избирателната активност по време на избори. Референдумите имат самостоятелен живот и собствено значение. И когато идеята на искащия референдум е не да попита гражданите и да се съобрази с тяхното мнение, а да търси някакъв конюнктурен, частно партиен интерес, това наистина не е честно спрямо българския избирател. Наистина не е честно!
Нямам време да правя подробен анализ на президентските въпроси, но наистина е злоупотреба с най-демократичното средство, с което разполага българската демокрация – референдумите. Ако бъдат събрани тези 500 хил. подписа, референдум ще има, темата ще бъде обсъдена в Народното събрание. Тук обаче повдигам друг въпрос: как Вие, от ГЕРБ, събирате тази подписка? (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Това тепърва ще бъде предмет на обсъждане. (Реплики от ГЕРБ.)
По отношение на твърденията от едната до другата крайност, че Кодексът е старият, или че е съвсем нов, че промените са козметични и в същото време, че съм подготвяла държавен преврат.
Уважаема колежке от ГЕРБ, държавен преврат не се подготвя с Изборен кодекс. Превратите се готвят с други средства. (Реплики и възгласи от ГЕРБ.) Изборните кодекси са, за да има правила на изборите, а избори не се печелят нито с преврат, нито с Изборен кодекс. (Шум, възгласи, реплики от ГЕРБ.) Изборите се печелят с гласове на избиратели. Крайно време е да разберете това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Колеги, сега имате шанс да се изкажете.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, разглеждаме въпрос относно наложено вето на Президента на Републиката по отношение на Изборния кодекс, който беше приет от Народното събрание.
По Конституция е казано, че връщането на законопроекти се прави мотивирано от Президента, а и основната функция на Президента по Конституция е обединител на нацията.
От тази гледна точка искам да погледна наложеното вето върху Изборния кодекс, защото според нас, колеги, този Изборен кодекс наистина имаше нужда да бъде върнат, но по отношение на други текстове – текстове, които ограничават конституционното право на българските граждани да избират и да бъдат избирани.
Но господин Росен Плевнелиев предпочете да повтори думите, позицията, отношението на ГЕРБ, което слушахме и в комисията, и в тази зала, и по медиите, вместо да се отнесе много сериозно, много сериозно, повтарям, към Изборния кодекс и ограничаването правата на българските граждани да избират и да бъдат избирани.
От тази гледна точка ние ще подкрепим Изборния кодекс и ще отхвърлим ветото, но има процедура и се надяваме господин Президентът да съдейства за сезиране на Конституционния съд. От това, което видяхме по време на гласуванията в залата на противоконституционните според нас текстове и след това позицията и мнението на народни представители по медиите, явно нашите подписи няма да са достатъчни за сезиране на Конституционния съд, а нашият призив беше всеки един народен представител, който е убеден, че тези текстове не противоречат на Конституцията, да подкрепи нашето сезиране до Конституционния съд. Обаче чухме позицията и на останалите три парламентарни групи, че те няма да участват в нашето сезиране до Конституционния съд. Това за нас означава, че Вие, колеги, умишлено, знаейки, съзнателно гласувайки, нарушихте Конституцията на Република България, но ние ще търсим и други възможни варианти, включително и чрез президентската институция, да сезираме Конституционния съд.
Не можем да приемем аргументи и мотиви от рода на това, че някой е имал очаквания да влязат някакви текстове в Изборния кодекс, за сериозни мотиви. Не звучи сериозно.
А иначе колкото до основните четири пункта за наложеното вето и мотивите към тях, включително и за състава на ЦИК и начина на избиране, коментари от рода на това, че нещото е било традиция и едва ли не се отнемат нечии права, ги считаме за несериозни, защото, ако се отнемат нечии права, то поне би било редно да се посочи къде са изписани тези права.
Колкото за преференциите, колеги, ясно стана – това, което ние имаме предвид, това, което имаме като идея, не се крием, правим нашите предложения, аргументираме ги и ги мотивираме и като резултат виждаме какво се получава при гласуванията. Нещо повече – за преференциите имаше и призив дори за прегласуване, нещо повече се получи в залата. След нашата пресконференция, на която господин Местан отправи призива, предстояха текстовете за местни органи. Там последователно си направихме нашите предложения, ГЕРБ пак се изсулиха от залата.
Колкото за машинното гласуване, скъпи колеги, текстовете са ясни, тайната на вота е гарантирана. При машинното гласуване достатъчно е някой да пожелае да прочете и да разбере текстовете. Такъв експеримент е имало в България в по-малък брой секции – в 9 секции. Сега ще бъдат повече секции и се надяваме занапред, при добър резултат от експеримента, да го приложим. Но успоредно с това да се прави асоциацията за електронно гласуване, където няма доверие, където няма гаранция за тайната на вота, това вече е прекалено!
Колкото за структурирания електронен списък за референдумите, считаме, че Президентът, най-малкото което е, поне трябваше да направи по-обстоен преглед на този тип текстове, защото и в Изборния кодекс за списъците, подкрепящи партиите и коалициите, също съществува този текст, не е само за референдумите!
Колеги, този текст има една основна цел и тя е по-бързата проверка и обработване на имената от тези списъци, за да има ясен резултат, бърз резултат и участниците в изборния процес да знаят в каква ситуация се намират.
Колкото за проблема „мажоритарност”, този тип избори получи достатъчно широк дебат и по медиите, и в Обществения съвет, и в комисията, и в крайна сметка се стигна до резултат, който тук, в тази зала, всички ние приехме, а именно пропорционални избори чрез преференциално гласуване.
От тази гледна точка заявявам още веднъж: нашата позиция е, че ние ще отхвърлим ветото, тоест ще подкрепим приетия Изборен кодекс. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли реплики, уважаеми колеги? Няма желаещи за репликиране.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма спор, че Президентът на Републиката е изпълнил свое конституционно правомощие да наложи вето върху акт на Народното събрание. Не е нито първото, нито последното наложено от настоящия Президент и от бившите преди него. В това няма никаква драма.
Обаче аз вземам думата, за да разсея една спекулация и да опровергая една лъжа. Спекулацията се свежда до това, че, видите ли, с наложеното вето се целяло да не бъде приет новият Изборен кодекс, за да остане действащ настоящият кодекс и по неговите правила да се произведат предстоящите избори за членове на Европейския парламент. Тази спекулация е категорично невярна, тъй като фактът, че в дванадесет без пет приемаме Изборен кодекс, е не по вина на Президента на Републиката, а по вина на Народното събрание. Имахме достатъчно време от заявеното още в началото на юни месец миналата година, че ще вървим и ще изработваме нов Изборен кодекс, за да се случи това навреме, така че сроковете, които са предвидени по Конституция за оспорване и налагане на вето от страна на Президента, да не будят подобни твърдения, които, повтарям, са чисто спекулативни.
Още по-несъстоятелна е лъжата, която се чу от тази трибуна, че Президентът не действал като държавен глава, а подхождал чисто политически и партийно пристрастно. Това няма как да е вярно, колеги, защото, спомнете си, че първият вариант на Изборния кодекс, приет с мнозинство на ГЕРБ, също бе с наложено вето от тогава действащия Президент Първанов.
Тогава не е имало реплики, че той действа партийно пристрастно, въпреки че е нормално част от тезите, които споделя една парламентарна група, да се споделят съответно и от Президента.
Аз обаче очаквах от мнозинството – някъде се прокрадна, за да бъда коректна, подобно твърдение, че Президентът обективно е изложил добрите неща и онова, което не е постигнато с Изборния кодекс. В началото на неговите мотиви много ясно и точно е записано кои са достойнствата на този кодекс, като се съдържа и признание, че в изборното законодателство с него се прави една крачка по-напред.
Това обаче, което Президентът е споделил, аз ще го възпроизведа дословно от мотивите, мисля, че е най-точната характеристика на този Изборен кодекс. Президентът казва така: „Въпреки положителните стъпки, направени със законодателната уредба на Изборния кодекс, считам, че не е постигнато устойчиво решение, което да отразява напълно обществените очаквания.”
Колеги, има ли някой от Вас, който може с чиста съвест от парламентарната трибуна да заяви, че този Изборен кодекс в мнозинството от текстовете си споделя обществените очаквания? (Реплики.) Ако това е така, защо в редица социологически изследвания българските граждани продължават да имат очаквания за по-съществени промени в изборния процес.
Тук бяха отправени обвинения, че, видите ли, само за да се разстройва процесът за изработване на нов Изборен кодекс, Президентът на Републиката е поискал произвеждането на национален референдум. Не, колеги, истината е обратната. След като той внимателно е следил дебата и това какво се случва с изработването на новите изборни правила, след като бе внесен законопроектът от народните представители на левицата, е станало ясно, че нищо от това, което искат хората, забележете, от месец февруари миналата година – това бяха искания още в мандата на управлението на ГЕРБ, голяма част от тези неща не се случват и с този Изборен кодекс.
Затова ние от Парламентарната група на ГЕРБ продължаваме да твърдим, че тези промени, които коректно са отбелязани и от Президента като правилни стъпки в посока напред за демократизирането на изборния процес, можеха елегантно да бъдат постигнати и с изменение на сега действащия кодекс. Мнозинството реши обратното – отиваме на един изцяло нов, но това по същество и по съдържание е старият Изборен кодекс с леки козметични поправки в него.
Затова от групата на ГЕРБ при предстоящото гласуване няма как да подкрепим законопроекта за нов Изборен кодекс, а от тук насетне резултатите и хората ще ни съдят за това – постигнали ли сме реален напредък при прилагането на съответните правни норми, или не сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, ще бъда кратък. По-скоро репликирам тук някои изказвания, които казаха, че сме си мълчали. Аз не съм известен като мълчалив, знаете добре, но просто напоследък си пестя енергията, защото не виждам смисъл да я хабя за дебати по едно вето, което го налага човек, избран с измама. Вие знаете много добре, че тук с надписи в ръка посрещнахме неговото обявяване за Президент и бяхме единствени в това, и продължаваме да твърдим, че този човек е избран с измама. Така че всяко нещо, което произлиза от него, ние го приемаме като несъстоятелно.
За пореден път използвам тези дебати за ветото на Президента да го призова да си свали имунитета, за да бъде разследван за сериозни подозрения – или да ги изчисти, ако няма такива, ако няма какво да се намери, но има сериозни подозрения за пране на пари при него и смятам, че това трябва да се разследва.
В поведението на някои от групите не виждам логика. Преди малко имаше изказвания от ДПС, в които заявиха, че те ще подкрепят Изборния кодекс, ще отхвърлят ветото на Президента, обаче щели да се обърнат към него да сезира Конституционния съд за това, че тук отхвърлихме, разбира се, правилно, възможността да се агитира на друг език, освен на български. Ами щом ще се обръщате тепърва към Президента, подкрепете му ветото сега, за да имате отношение – подкрепете му ветото и ще стане ясно.
Колкото пък до ГЕРБ, преди малко бившата председателка на Парламента каза, че този Изборен кодекс бил старият, с малки козметични промени. Тогава го подкрепете. Защо сте срещу него? Щом е старият, значи е Вашият – на госпожа Фидосова, подкрепете го и готово!
Тогава тези игри – политически, които сега господин Плевнелиев въвежда, просто ще бъдат решени ясно. Тоест ГЕРБ трябва, според логиката, да подкрепи Изборния кодекс, да отхвърли ветото, а ДПС – да приеме ветото на Президента и да отхвърли кодекса. Обаче в Българския парламент много рядко има логика, така че ние, естествено, няма да подкрепим ветото на човек, който трябва да бъде разследван и съден според нас. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Сидеров.
Има ли реплики?
Първа реплика – господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Сидеров, ние няма как да подкрепим това вето на Президента поради една проста причина. Ветото със своите си мотиви е несъстоятелно и ние от тази гледна точка няма как да го подкрепим. Напротив, ние твърдим, че господин Росен Плевнелиев е сляп и глух за противоконституционните текстове и се опитва, и е изложил съображенията на ГЕРБ в мотивите за вето. Това го казахме и мисля, че е ясно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Има ли други реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма. (Шум и реплики.)
Има ли дуплики? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители – след малко ще преминем към гласуване.
Уважаеми народни представители, заемете местата си, подгответе се.
Поставям на ново гласуване Изборния кодекс, върнат с Указ № 31 на Президента на Републиката, обсъден днес.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 218 народни представители: за 138, против 80, въздържали се няма. (Ръкопляскания.)
Изборният кодекс е приет.
Отново ще го изпратя на Президента за публикуване. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
Утре в 9,00 ч., да не закъснеете, имаме редовно заседание.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,10 ч.)



Председател:

Михаил Миков


Заместник-председател:

Алиосман Имамов

Секретари:

Пламен Нунев
Шендоан Халит