Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Филип Попов и Александър Ненков

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми народни представители, знаете, че днес е първата седмица от месеца и дневният ред се формира на база предложенията по чл. 49, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Постъпило е предложение от Парламентарната група на Партия „Атака” първа точка да бъде – Проект на решение за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана на Металургичен комбинат „Кремиковци”.
Следващото предложение е от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – Проект за решение по предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Президента на Република България на 30 януари 2014 г.
Парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи не са направили предложения.
Трета точка при така формирания вече служебно дневен ред е: Проекти за решения за промени в състава и ръководствата на комисии и делегации на Народното събрание. Вносители – Димитър Главчев, Красимир Велчев и Димитър Главчев, Янаки Стоилов.
4. Второ гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки – продължение.
5. Първо гласуване на Законопроекта за Сметната палата. Вносители – Йордан Цонев, Петър Кънев, Румен Гечев и Сергей Кичиков.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права.
11. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
12. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
13. Първо гласуване на Законопроекта за Фискален съвет.
14. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции.
15. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
16. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания.
17. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
18. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
19. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите.
20. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
Точки 21 и 22 са Парламентарен контрол – единият по чл. 102, а другият по чл. 89-101.
Днес ще се проведе ситуативният Парламентарен контрол. Участие ще вземат министър-председателят и вицепремиерите.
Трябва да обсъдим в петък дали да не редуцираме и евентуално да отменим Парламентарния контрол с оглед законодателната програма, която е доста динамична. Това обсъждахме и на Председателския съвет, но засега точката влиза в дневния ред.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 170 народни представители: за 130, против 4, въздържали се 36.
Дневният ред е приет.
Заповядайте за процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Във връзка с така приетия дневен ред и по-точно т. 17 от същия – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, предлагам същата точка да отпадне от дневния ред, тъй като Комисията по правни въпроси, която е и водеща по законопроекта, все още не е приключила работа по него. Няма изготвен доклад и не е сигурно, че в рамките на тази седмица ще успеем да приключим работа. Отложен е § 17 или чл. 251, касаещ декларирането на парични средства, благородни метали и прочее.
Предлагам т. 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли противно предложение? Няма.
Ако обичате, режим на гласуване за предложението на господин Попов т. 17 от седмичната програма да отпадне.
Гласували 166 народни представители: за 109, против 16, въздържали се 41.
Точка 17 отпада.
Това облекчава малко програмата.
Други предложения, процедури? Няма.
Преминаваме към изпълнение на тази динамична седмична програма, но преди това съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 26 февруари до 4 март 2014 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Вносители – Димитър Дъбов, Пламен Славов и Татяна Буруджиева.
Проект за решение за попълване състава на Комисията по труда и социалната политика. Вносители – Красимир Велчев и Димитър Главчев.
Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници относно присъединяването на Република България към Конвенцията за учредяването на Европейска организация за разработване на метеорологични спътници и свързаните ред и условия на Конвенцията за учредяване на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници и на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници. Вносител – Министерският съвет.
Проект за декларация на Четиридесет и второто Народно събрание относно ситуацията в Украйна. Вносител – госпожа Джема Грозданова и група народни представители.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на националната отбрана на Република Гърция и министъра на националната отбрана на Република Полша относно изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, подписан на 28 август 2013 г. в Норфолк, Съединени американски щати. Вносител – Министерският съвет.
Внесени са от господин Янаки Стоилов проекти за решения: за попълване на състава на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, за промени в състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и за промени в състава на Комисията по културата и медиите.
Проект за декларация за позицията на Република България към събитията в Украйна. Вносител – господин Волен Сидеров и група народни представители.
Господин Янаки Стоилов внася проекти за решения: за промени в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, промени в състава на Комисията по земеделието и храните, промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието, промени в състава и ръководството на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, промени в ръководството на Комисията по външна политика и промени в състава и ръководството на Комисията по инвестиционно проектиране.
Постъпил е Отчет за степента на изпълнение на утвърдените политики и програми на Министерството на финансите за 2013 г. Изпратен е на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Уважаеми народни представители преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА И ПРОИЗВОДСТВОТО НА ЗАВОДА ЗА НЕПРЕКЪСНАТО ЛЕЕНЕ НА СТОМАНА НА МЕТАЛУРГИЧЕН КОМБИНАТ „КРЕМИКОВЦИ”.
Заповядайте за процедура, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Считаме, че това е една много важна точка. Правителството много често говори за реиндустриализацията на страната, за възвръщане в строя на мощности, които преди са имали много голямо значение и биха могли да имат много голямо значение за увеличаване на брутния вътрешен продукт.
Считаме, че пред българската общественост трябва да стане ясно това, което ще говорим в тази връзка. Това е една от многото стъпки, които Партия „Атака” прави и ще прави в бъдеще, тоест за реиндустриализация на страната и за възстановяване на мощности.
По-ангажиращо ще бъде за правителството, за българските граждани да видят този дебат, който трябва да бъде първият от поредицата от тук нататък в тази връзка. Затова ние от „Атака” предлагаме дебатът по точката за „Кремиковци” да бъде показан по Канал 1 на Българската национална телевизия и предаван по Българското национално радио. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Направено е предложение за пряко излъчване.
Противно предложение има ли? Няма.
Режим на гласуване, ако обичате.
Гласували 153 народни представители: за 85, против 18, въздържали се 50.
Предложението е прието.
Моля камерите на Българската национална телевизия и микрофоните на Българското национално радио да бъдат включени.
Господин Александров, заповядайте да представите проекта на решение.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание представяме, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Проект на решение за възстановяване на дейността и производството на завода за непрекъснато леене на стомана при МК „Кремиковци” с мотиви към него.
Решението е съвсем кратко, състои се в следното:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за възстановяване на дейността и производството на Завода за непрекъснато леене на стомана на МК „Кремиковци”
Народното събрание
РЕШИ:
Задължава правителството за приеме спешни мерки и осъществи необходимите действия за възстановяване на дейността на Завода за непрекъснато леене на стомана при МК „Кремиковци”.”
Уважаеми колеги, знаете, че стоманата е съществено важна за всяко едно производство, най-вече в строителството. Знаете, че сам по себе си „Кремиковци” е голяма икона на престъпна криминална приватизация, която се осъществи – един завод, за който години наред имаше дебати дали мястото му е в софийското поле или не е в софийското поле, но завод, така или иначе, изграден и работещ пряко до София.
Знаете, че през годините заводът няколко пъти е сменял имената си, но сам по себе си той винаги е давал множество работни места, увеличавал е брутния вътрешен продукт, изнасял е продукция по целия свят. Българска стомана се е леела и се е продавала не само в Европа, не само в страните от така наречения „Източен блок”, но включително в Япония и ред други държави в Азия.
Приватизацията, осъществена от правителството на Иван Костов, практически ликвидира завода. Сами по себе си приватизаторите представляват груби крадци и този завод е символ именно на това. Една от фирмите приватизатори „Фин металс” дължи на Агенцията по приватизация 398 млн. лв. Триста деветдесет и осем милиона лева за самия комбинат! По-късно, знаете – тези, които са следили историята, че комбинатът е продаден за 316 милиона на 26-27-годишен младеж без история на приходите, без да се знае какво ще се прави с този завод.
Затова ние от Партия „Атака” представяме на Вашето внимание проект на решение, с което имаме за цел да възстановим дейността в този завод. Това ще допринесе за увеличаване на брутния вътрешен продукт, за увеличаване на приходите в хазната, както и ред производства, които са взаимно свързани – големият проблем с електричеството, с работни места. Най-големият бич в момента в обществото е липсата на доходи и на заетост. Именно този завод гарантира такава заетост и доходи. Много хора биха казали – да, ще ни бъдат необходими средства, и то голямо количество, които да бъдат налети вътре. Това практически не е така. Още утре в завода може да започне да функционира примерно Стан 1700 за студено валцувана стомана.
Очаквам да чуя от Вас дебати по същество, защото темата е изключително важна, с много голяма обществена значимост. Действително очаквам да чуя градивни и позитивни неща от Вас.
Отново Ви казвам, че нашето предложение в тази си част е изключително добро. Давам Ви прост пример. Ако пуснем производството на електропещите, следователно ще увеличим производството на електроенергия, а знаете, че по-голямото производство намалява цената. Всяко едно работно място, отворено в „Кремиковци”, според мнението на експертите, допринася за още 6 допълнителни работни места, които обслужват завода. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Александров.
Беше представен проектът за решение.
Откриваме разискванията.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо ще изразя едно съгласие, след това – някои несъгласия.
Съгласието е с ролята, която играеше „Кремиковци”, а тя е безспорна, като дял в брутния вътрешен продукт, като средно претеглени между 15-20 хил. души, индиректно според специалисти – 40-50 хил. души.
Известно е, че „Кремиковци” доставяше така необходимите продукти за българската индустрия, строителството. Освен това е известно, че със спирането на „Кремиковци” загубите за „Български държавни железници” бяха над 30%. Всичко това е известно. Известно е също така, че „Кремиковци” беше продадено по един престъпен начин на цената на една гарсониера в центъра на София. Известна е и смяната на собствеността, която не доведе до нищо добро и фактически до прекъсване на производството на всички заводи на територията на „Кремиковци”. Това е така и тук няма никакво съмнение – загубите за българската икономика са огромни.
Това, което се подценява икономически, е, че наред с преките загуби, свързани със заетост и с произведен брутен вътрешен продукт, има сериозни загуби за българската икономика от гледна точка на платежния баланс, тъй като ние не само не произвеждаме традиционни за българската икономика стоки, но в същото време сега ние трябва тези заместващи продукти да осигуряваме чрез внос, което е удар върху платежния баланс на страната, респективно тежест върху вноса. Дотук със съгласието.
От друга страна обаче, не е работа на Българския парламент да взема решения вместо изпълнителната власт. Няма как да задължим изпълнителната власт да заделя бюджетни или заемни средства за възстановяването на „Кремиковци”, тъй като ако тя вземе такова решение и предложи такива варианти на Парламента, трябва да видим конкретни разчети в детайли от съответни експерти, за да можем да подкрепим или да не подкрепим евентуални бюджетни ангажименти на правителството. Без такива разчети няма как да се произнесем, а мисля, че нямаме и такава юридическа възможност.
Въпросът, който се поставя, е икономически значим за България. Бихме могли да препоръчаме на българското правителство да направи такъв анализ, но да не забравяме, че първо, става въпрос за частна собственост. Второ, единствената намеса на правителството евентуално би била изкупуване на активите на съответните заводи на територията на „Кремиковци”, което според мен на този етап не е реалистично.
Вярно е, че в световната практика са правени такива действия от страна на правителствата. Да припомня, че при последната криза правителството на Съединените щати изкупи акции на „Дженерал Мотърс” и на „Крайслер” за около 3 млрд. долара. Известно е, че във Франция на няколко пъти мисля френското правителство изкупуваше и продаваше обратно акции на „Рено”. Известно е, че съвсем наскоро френското правителство изкупи акции за 800 млн. евро от „Пежо” с оглед на стабилизацията на фирмата, но това става на основата на конкретни анализи и конкретни ангажименти на двете страни.
Бих се съгласил да препоръчаме на изпълнителната власт да направи такива анализи, но мисля, че юридически не можем да направим такова задължение към правителството. Най-важното – в момента не разполагаме с разчети, на основата на които да продължим анализите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Професор Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Първо, в нашето предложение не става дума за целия комбинат, а само за Завода за непрекъснато леене на стомана, който е непокътнат. Това е единственото непокътнато там като система.
Второ, няма нужда да се товари бюджетът. Има Българска банка за развитие, където може да се влезе с проект, тя да вложи пари в това производство и то да се възстанови.
Когато казах това преди пет месеца от трибуната на Парламента и се върнах в централата на „Атака” на „Врабча”, отпред стояха трима около 50-годишни инженери от този завод. Те се обърнаха към мен с думите: „Професоре, започваме ли?” Следователно в обществото има нагласи, които просто не могат да бъдат пренебрегвани!
Тук моят приятел Румен Гечев, който изрази несъгласие с подобно решение на Народното събрание и каза: „Трябва да възложим на правителството да направи изследвания”, веднага след това сам си противоречи, като даде примери къде, какво и как е ставало всичко това.
Без анализи това не може да стане, но е очевидно, очевадно е, че отнякъде трябва да се започне. Ние загубихме сума месеци от началото на мандата, за да дадем знак, за да дадете знак, уважаеми управляващи на този народ, който Ви е изпратил в Парламента и от негово име управлявате страната, да дадете знак, че наистина ще има реиндустриализация и ще има технологична България. Ако не се започне с нещо, просто ще се изтърве времето.
Всички, които гласуват против подобно решение, явно са на позицията на онези хора извън Парламента, които говореха непрекъснато, че България ще се възстанови икономически, когато се развие търговията с капитали. Помня един такъв лидер от последния му предизборен дебат със своя противник, със своя политически опонент. Единият каза, че когато се възстанови производството в България, тогава страната ще тръгне напред, другият каза, че когато се възстанови, когато се развие търговията с капитали, тогава страната ще тръгне напред. Този, който беше за капиталите, тогава загуби изборите. Няма да говоря по-нататък.
Ние предлагаме Парламентът да даде знак за всичко това, че в нашето Отечество с нещо може и трябва да се започне на всяка цена! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, проф. Станилов.
Втора реплика – господин Шопов.
Заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Гечев, не съм съгласен с частта от Вашето изказване, в която едва ли не становището, позицията Ви е, че правителството няма отношение към темата, към въпроса и едва ли не то нищо не може да направи. Не е така, господин Гечев! За какво е това правителство?! То дава общите насоки за развитието на икономиката.
Вижте как сме записали нашето решение. Още веднъж ще го прочета: „Задължава правителството да предприеме спешни мерки и осъществи необходимите действия за възстановяване на дейността на Завода за непрекъснато леене на стомана при Металургичния комбинат „Кремиковци”. Вижте колко е най-общо, ако искате – обтекаемо.
А как ще го направи правителството – е точно това, което Вие споменахте: да направи разчети, да изслуша специалисти, да се погрижи да се възстанови не цялата работа на Металургичния комбинат „Кремиковци”, а на конкретно производство, конкретен завод – Завода за непрекъснато леене на стомана.
Считаме, че нашето проекторешение е абсолютно коректно и нормално. То дава общите насоки, които правителството трябва да разработи, задължение, което правителството трябва да поеме и от тук нататък има безброй начини то да ги осъществи. Как ще стане това – на база на специалисти, на база на разчети правителството ще има думата, ще реши това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Шопов.
Има ли трета реплика?
Реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Гечев, използвам правото си на реплика, защото в изказването си Вие използвахте факта, че комбинатът е продаден за сумата от един апартамент в София. Не! Ще Ви върна по-назад. Става въпрос за един долар. Тогава, когато е правена сделката, управлението на страната е било в десни ръце.
След приватизацията обаче управлението на завода – изключително важен, близо 10% от вноса в Република България за този период е през „Кремиковци”, формиращ 9% от брутния вътрешен продукт, е живият пример, че тезата за държавата като недобър стопанин е грешна. Всъщност това е доказателството, че когато има добра воля за управление, има работещи държавни предприятия; когато има умисъл за водене към фалит, има резултата, на който всички сме свидетели, а именно приключване работата на „Кремиковци”.
Предложението, което се прави, действително е свързано с рестартиране на част от производството, което отговаря на всички изисквания от гледна точка на екологията – това е електропещта, около 120-130 мегавата използване на електрическа енергия.
Аз ще възразя и на говорещия преди мен, че не е работа на Българския парламент да вменява и задължава, това е ангажимент на българското правителство, а на нас, като народни представители – да подкрепим като политически партии инициатива на българското правителство, което е ангажимент и на нашата политическа партия в предизборната кампания, ангажимент и на голямото семейство, на което сме член – Партията на европейските социалисти, за реиндустриализация. Това може да бъде ангажимент на всеки един от нас в търсенето на перспектива и откриването на работни места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Господин Гечев, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Както казах, няма никакво съмнение, че няколкото сделки от приватизацията на „Кремиковци” са нанесли изключителни загуби на Република България – икономически, социални и политически, и продължават да нанасят. В това няма никакво съмнение!
Онова, което не беше казано тук, е, че когато беше направена сделката с „Кремиковци”, в цената имаше уговорка – че купувачът трябваше да покрие дългове от около 500-600 млн. лв.! За голямо съжаление, при следващите сделки такива ангажименти не бяха поети. Тоест загубите на българската държава са в това, че тези дългове, в това число и към държавния бюджет, на практика са „опростени” за сметка на българската държава и на българския народ. Тоест наистина става дума за преки и косвени загуби в размер на милиарди левове. Това е известно на всеки български гражданин.
В заключение мога да кажа – евентуално някаква редакция: ние можем да препоръчаме на правителството, във връзка с политиката на реиндустриализация, да включи възможностите за индиректна помощ от страна на държавата, не бюджетна, на различни индустриални предприятия, за които вече стана дума, в това число и за „Кремиковци”. Но категорично не можем да задължаваме правителството, тъй като все пак в предложението на колегите от „Атака” пише „да възстанови”, а правителството нито юридически, нито в Закона за бюджета може да отделя средства, за да възстановява производства на частна собственост.
По това, че правителството може да анализира такава възможност и Парламентът може да направи препоръка, мисля, че нямаме никакви противоречия. Но ние категорично не можем да задължаваме изпълнителната власт да прави бюджетни инвестиции и да се ангажира с решение, при положение че не е известно каква ще бъде инвестиционната възвръщаемост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Заповядайте, професор Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви запозная в хронологичен ред с фактологията, свързана с „Кремиковци”, която притежавам на база на мое искане от Министерството на икономиката и енергетиката и която фактология, убеден съм, ще Ви помогне да вземете информирано и правилно решение по предложението на колегите от „Атака”.
Държавното участие в капитала на „Кремиковци” АД е 25,29%, като дружеството е обявено в несъстоятелност с решение от 31 май 2010 г. на Софийския градски съд. Със същото решение съдът постановява прекратяване на дейността на комбината, обща възбрана и запор върху имуществото му, прекратява правомощията на органите му, постановява започване на осребряване на имуществото, включително масата на несъстоятелността на „Кремиковци” АД, и разпределение на осребреното имущество.
Към настоящия момент имуществото на „Кремиковци” АД се осребрява от синдика, разделено на обособени части, съгласно разпоредбите на Търговския закон.
На 12 април 2011 г. е продадена основната обособена част – предзаводска и производствена площадки, заедно с активите, свързани с производствената дейност на Металургичен комбинат „Кремиковци”, намиращи се на територията му, съгласно представените счетоводни описи. Заводът за непрекъснато леене на стомана, за който става дума тук, е включен в тази основна обособена част и съответно е продаден от синдика на частно юридическо лице. Продадени са и други обособени части. С набраните при продажбите парични средства синдикат удовлетворява кредиторите на дружеството, като изготвя съответните частични сметки за разпределение.
Безспорен е фактът, уважаеми дами и господа, че възстановяването на дейността на Завода за непрекъснато леене на стомана би довело до положителен социален и икономически ефект върху икономиката, но трябва да се има предвид, че Заводът за непрекъснато леене на стомана вече не е част от имуществото на „Кремиковци” АД, а е собственост на частно търговско дружество.
В тази връзка е необходимо да се конкретизира от вносителя на проекта какви точно спешни мерки и действия предлага да бъдат предприети от правителството, така че те да са в съответствие с българското и европейското законодателство и да не се считат за неправомерна държавна помощ.
В заключение, уважаеми дами и господа, искам да кажа, че идеята е част от голямата идея за индустриализация на България. Разбира се, там има както политическо, така и икономическо място за сериозни дискусии – ние бихме подкрепили такава дискусия. В случая колегите от „Атака” казват какво трябва да се направи – идея, която наистина е доста примамлива, защото е свързана с допълнителна заетост, с намаляване на безработицата, с растеж в българската икономика, с развитие на малки и средни предприятия, които пряко или косвено участват и имат отношение към работата на такъв огромен комбинат.
Но, уважаеми дами и господа, според мен те не дават отговор на въпроса: как трябва да стане това, по какъв начин?
Във връзка с това си позволявам да цитирам един български писател, който колегите от „Атака” изключително много уважават, аз също – Николай Хайтов, чийто герой, мисля, че това беше в разказа му „Мъжки времена”, казва следното: „Едно е да искаш, друго е да можеш, а пък трето и четвърто е да го направиш”. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Имамов.
Господин Лаков – за реплика.
ВЕНЦИСЛАВ ЛАКОВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Имамов, много хубава хронология изредихте на грабежа на „Кремиковци” – напълно съм съгласен с тези факти, но не мога да приема, че основният въпрос, който Вие поставяте, е „Как?”. Този въпрос би трябвало да бъде поставен пред изпълнителната власт – това правим с нашето проекторешение. Ние сме законодателен орган, всички знаят, и не е работа да посочваме и да казваме конкретно как, макар че и това можем да направим. Но не е наша работа.
Затова проекторешението, което предлага партия „Атака”, е просто проява на политически акт – ние трябва да обърнем внимание, че има такъв проблем като Парламент и че Министерският съвет трябва да направи необходимото, за да бъде решен този проблем. Това е същината на внесеното проекторешение. „Как” има много различни варианти. Господин Гечев посочи как се прави по света.
Когато се стигне до гласуване на нашия проект на решение, ще стане ясно има ли политическа воля да има „Кремиковци”, или няма. В този смисъл всеки, който гласува „против” или се въздържи, ще покаже, че или не му пука, или че е против развиването на едно производство, което е екологично, изгодно и, както всички тук посочват, ще е само от полза за България. Това е репликата ми.
Въпрос на изпълнителната власт е да отговори как ще бъде възстановено производството в „Кремиковци”. Ние поставяме въпроса, че имаме тази воля то да бъде възстановено. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Лаков.
Друга реплика?
Господин Теохаров, ще Ви дам думата – записал съм Ви.
Втора реплика има ли? Няма.
За дуплика – професор Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Лаков, имате известно основание да твърдите, че Министерският съвет като изпълнителна власт би трябвало да търси отговора на въпроса „Как?” – това е така, но ние имаме един конкретен случай, свързан именно със Завода за непрекъснато леене на стомана, който е предмет на Вашето проекторешение. Както Ви съобщих вече, този завод е в ръцете на частно търговско дружество. Ние нямаме много опции при такава ситуация.
Господин Гечев спомена – освен да ползваме публични средства, предвидени в бюджета, за евентуална смяна на собствеността на този завод, той да стане държавен, но това няма как да се случи, освен с допълнителни публични разходи, които трябва да бъдат предвидени в съответния бюджет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, проф. Имамов.
Господин Шопов, желаете ли да се изкажете? (Реплики.)
Добре, давате ред на господин Теохаров. (Шум и реплики.)
И Вие сте записани, но бих искал все пак от различните групи да се изказва по някой.
Други желаещи освен господин Шопов има ли? (Реплики.) Има, добре.
Заповядайте, уважаеми господин Теохаров.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да взема думата за „Кремиковци”, тъй като имам поглед върху този голям индустриален обект в нашата страна.
Първо ще започна с мисълта на Хайтов, която тук не беше развита докрай от проф. Имамов. Хайтов казва: едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш и пето – да го съхраниш.
Защо не беше съхранен „Кремиковци”? Въпросът е голям – екологически, политически, социален, както искате, така изредете по-нататък нещата.
Аз направих подробно проучване на вътрешната територия на „Кремиковци” с мои екип, с мой докторант. Имам над 10 геоекологични профила до 5 метра. Проучвах водите, почвите, земята, целия ландшафт. В момента в лабораторията се изследват над 30 показателя, свързани с геохимията, геоекологията, замърсяването, тежкото метално замърсяване и органичните замърсители. Защо направих това проучване?
Така ме попита и моят докторант: защо ще правим това на вътрешната територия, аз искам да работя на външната. Външната е ясна вече. Еколозите казаха: след закриването „Кремиковци” вече не е замърсен район, но преди пееха друга песен, че районът на „Кремиковци”, Софийското поле е най-замърсеният район на България.
Защо някои еколози, които станаха и професори сега, се отказаха от това? Защото пееха политическа песен. И от тази трибуна, все пак ще цитирам великия артист, големия артист Петър Слабаков, казва: „Не само Софийското поле цяла България е замърсена”. Това бяха грешни думи, изречени някога. И така всичко тръгна по инерцията.
Уважаеми проф. Станилов, уважавам предложението на Вашата група. Поздравления! Но ако бяхте отишли да видите „Кремиковци” сега, аз не знам дали сте го видели, предлагам Ви, то е гробница! Той е военен ландшафт. Това не е истинското „Кремиковци”. Взривени са доменните пещи. Откъде ще започнем – от тях? Взривени са цеховете, взривени са фабриките, цялата инфраструктура липсва. Това са милиони, които трябва да се дадат. Навремето бяха дадени – да, но сега кой ще ги даде?
Това, че е останал там някакъв си цех, той няма според мен да реши големия проблем на България.
„Кремиковци” от една индустриална империя в момента, пак повтарям, е гробница! Това беше обект с широка инфраструктура, с жп линии, с военни, с полиция, с милиция, както се казваше навремето. И всичко това решаваше големи проблеми не само на нашата страна, но и на много страни в Европа. Така че аз също ще се въздържа при гласуването на това Ваше предложение. Много го уважавам, но то не е реално. То е химера.
Трябва да разсъждаваме реално. Ако бяхме направили това предложение преди 10 години – да запазим „Кремиковци”, да го съхраним, да потърсим нови, съвременни технологии, това можеше да стане. Сега в момента ние трябва да търсим други индустриални обекти, които са наистина печеливши, за да можем да помогнем на нашата страна.
Уважавам изказването на проф. Гечев и на проф. Имамов. Те бяха строго икономически изказвания. Както виждате, и в техните тези е застъпено предложението, че не е възможно това нещо да стане на този етап.
Затова Ви призовавам, колеги, да прекъснем дискусията и да гласуваме, както ни повелява съвестта. Благодаря Ви за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Теохаров, правите ли предложение за прекратяване на разискванията?
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Да. (Силен шум, реплики и провиквания.)
Да, правя предложение. Излишно е, колеги! (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Много хора са се записали за изказвания. Я го оттеглете, да не го поставям на гласуване, щото като гледам, съдбата му ще е ясна.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ: Добре. Уважавам Вашето искане. Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Нека да ни погледат хората по телевизията, нека! (Шум и реплики.)
Реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Първо, Заводът за непрекъснато леене на стоманата не е със стара техника. В металургията техниката остарява много бавно.
Второ, там има и западни машини, и активи, които просто не могат да бъдат пренебрегнати.
Ние не говорим за целия комбинат, говорим само за този завод.
Ако ние нямаме политическа воля да започнем отнякъде, няма никога да започнем.
Ние имаме готови предложения за следващи подобни активи и аз съм сигурен, че когато правим предложение за същите тези подобни активи речите, които ще се дадат тук, ще бъдат същите, защото ние свикнахме да не се борим срещу разрухата. Като не се борим срещу разрухата и като не се опитваме да я спрем и да възстановим индустриална България, ние просто нямаме място в това Народно събрание! Това искам да кажа.
За всичко, което се предложи, винаги се казва или че няма пари, или че е невъзможно, или че няма разчети и това ние го говорим от 2005 г., когато влязохме в Парламента. Отговорите са били винаги едни и същи – или ни се отговаря по този начин, или нищо не ни се отговаря и се гласува „против”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Това беше реплика. Втора реплика – господин Иванов.
Заповядайте, за втора реплика – господин Станислав Иванов.
Дотук са се записали за изказвания: господин Павел Шопов, господин Рамадан Аталай, госпожа Стефани Михайлова, Стефан Господинов и Борислав Гуцанов.
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми проф. Теохаров, Вие започнахте темата и затова, че става въпрос за втория процес от извличането на стоманата, а именно леенето.
Основното замърсяване в „Кремиковци” обаче е от първия процес, който е процес, в който има много отпадъчен материал, поради това, че не се извлича достатъчно полезен компонент. От тази гледна точка това е процес, който генерира много отпадъци, както производствени, така и опасни отпадъци, има много вредни химични елементи в почвата, във водите. Вие сте го изследвали този процес.
Въпросът ми е: след като Вие сте изследвали този процес, ако се разделят двата процеса – за извличането на стоманата от рудата, от една страна, и вторият, за който тук говорим – непрекъснатото леене в електрическите пещи, това до какво ще доведе?
Това предложение, когато е правено, според мен трябваше да бъде придружено с някаква оценка за въздействие върху околната среда. Нямаме такава.
Може ли да се каже че това ще бъде един безвреден процес, един процес, който няма да нанесе щети от тук нататък на природата в района? Тя към момента се възстановява бавно след годините на експлоатация на този завод.
От една страна, ако това нещо обаче като процес – първият, говоря за коксовото леене, го няма, тогава откъде ще дойде рудата? Откъде ще дойде материалът, който ще се използва?
Поради тази причина, мисля, че трябва да отговорите и на този въпрос, след като казвате, че сте обследвали целия проблем, за да можем от Вас да научим част от истината, което ще ни помогне при гласуването. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Има ли друга реплика? Няма.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Теохаров, имате право на дуплика.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам първо да отговоря на въпроса на проф. Станилов.
Професор Станилов, може би е редно на този етап Вие като парламентарна група да актуализирате Вашето предложение и да предложим на правителството да направи комплексен анализ с ОВОС, с комплексна оценка, с предварителни рекогносцировъчни проучвания на целия архив за „Кремиковци” – производствен, икономически, финансов, и след тези рекогносцировъчни проучвания да кажем може ли да възстановим дейността на „Кремиковци”, или не.
Аз пак повтарям – не е възможно възстановяването на дейността на „Кремиковци”. Не е възможно, защото това са големи капитали, които трябва да бъдат вложени. Навремето бяха вложени от великия Съветски съюз, както се изразявахме, но няма кой да ни ги даде сега даром, за да ги вложим отново. Това е загуба на време.
Аз предлагам рекогносцировка, но това е също загуба на време. По-правилно е да се направи кратък, общ преглед с рекогносцировъчни проучвания, и най-вече сега е моментът да установим окончателно екологичния статус на „Кремиковци” – на вътрешната територия, на нарушената територия и на външната, за да бъдем точни и да можем да предложим конкретни съвети, препоръки и становища за производството, защото този район беше зеленчуковият пояс на София.
Второ, ще отговоря на колегата.
Това е преди всичко технологичен процес. Трябва да се върнем към технологичните проекти, които е изпълнявал „Кремиковци”. Едва ли ще има вече такова замърсяване, дори и да се пусне една малка мощност, която да работи. Замърсяването на „Кремиковци” беше в миналото, така че не можем да говорим за някакви екологични проблеми, които на този етап, с това производство може да предизвика „Кремиковци”. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Теохаров.
Сега ще дам думата на госпожа Стефани Михайлова.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо заместник-председател, уважаеми колеги! За хората от район „Кремиковци” идеята за възстановяване на част от производството на металургичния комбинат е безспорно много привлекателна, особено когато става въпрос за Завода за непрекъснато леене на стомана, за който се счита, че е екологично приемлив. Това естествено би осигурило работни места там, където те са особено необходими, там, където хиляди хора преди работеха в комбината, където това беше основният поминък. Всичко се въртеше около комбината и едно такова възстановяване реално би съживило района.
Както знаете, преди време на въпрос на парламентарен контрол господин Орешарски каза, че има заявен инвеститорски интерес в тази посока. Ние подкрепяме идеята да бъде подпомогнат такъв потенциален инвеститор, но, разбира се, не чрез пряко финансово участие на държавата, а чрез ускоряване на съответните административни процедури. В такъв смисъл ние бихме подкрепили и решение на Народното събрание в тази насока, като за нас безспорно е много важно едно такова ускоряване на административните процедури да не бъде за сметка на сериозна екологична оценка на проекта.
По друг начин обаче стоят нещата, ако става въпрос да задължим правителството да предприеме необходимите мерки за преструктуриране на собственост и осигуряване на необходимите капиталовложения. Тук цитирам думите на господин Павел Шопов от парламентарния контрол, тъй като в самото решение няма никаква конкретика как да бъде постигната целта.
Както знаете и както вече беше споменато, голяма част от комбината, или по-точно това, което е останало от него, вече е частна собственост. Това се отнася и за Завода за непрекъснато леене на стомана. Инвестирането в него би означавало наливане на пари в частна компания. Евентуалното преструктуриране на собствеността не е много определено понятие и не е ясно дали изобщо е възможно, а в мотивите на решението липсва сериозен анализ, който да докаже, че ако такова преструктуриране е възможно, то е икономически оправдано.
Заедно с това бих искала да отбележа още някои въпроси, на които не виждам отговор в предложения проект за решение.
На първо място, Заводът за непрекъснато леене на стомана не може да работи самостоятелно. За да се възстанови неговата дейност, е необходимо да се възстанови експлоатацията на електропещта. Доколкото ми е известно, нейното състояние не е добро и това изисква значителни инвестиции, но кой и кога ще ги направи не е ясно.
Също така е известно, че продуктът от работата на Завода за непрекъснато леене на стомана се използва за производство на валцовани изделия. В този смисъл реалната полза от възстановяването на завода би била, ако се възстанови и Станът за валцоване. Но доколкото знам, Стан 1700, който е работил на територията на комбината, не е в добро състояние и неговото възстановяване също изисква сериозни инвестиции. Предложеният проект за решение не дава отговор на тези въпроси.
В допълнение искам да кажа – има информация, че сегашният собственик работи именно в насока на възстановяване на 10-15% от производството, а по-точно на възстановяване на електропещта, непрекъснатата разливка и Стан 1700. На този фон ми се струва, че решение, което задължава правителството да прави стъпки в тази насока, не изглежда особено полезно.
Всички ние безспорно искаме да виждаме функциониращи предприятия, вагони, натоварени с готова продукция, хора, които работят, които са удовлетворени от труда си, които редовно получават достойно заплащане, но не е достатъчно просто да задължим правителството да направи това. Необходими са конкретни и икономически обосновани действия, които, за съжаление, не виждаме в този проект за решение, затова Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи предложението. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Михайлова.
Заповядайте за реплика, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Аз въобще не съм учуден от това изказване на представител на ГЕРБ, който е известен като един от най-големите клиентелисти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, господин Сидеров,...
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Разбира се, че не е икономически обосновано за герберите, които по време на тяхното управление не правеха нищо друго освен да взимат поръчки за собствени фирми или за фирмите на съпрузите си, както е настоящият случай. Излезна достатъчно публична информация...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви, господин Сидеров, без лични нападки.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Това не са лични нападки. Това са обобщения. Аз обобщавам защо представители на ГЕРБ казват, че няма да приемат нашето решение. Ами защото през тяхното управление те се бяха посветили единствено и само на клиентелистки поръчки. Не било икономически обосновано нашето предложение. А кое е икономически обосновано? Да се разграбва България – това е икономически обосновано, така ли? Да се раздава това, което е останало в България, на наши фирми за милиони и милиони, да се граби това, което е останало – това ли е икономически обосновано?! Да, това е нормално! Обаче да се възстанови „Кремиковци” или да участва дори държавата ...
Защо държавата да не участва там? Защо да не вложи пари там държавата и примерно да бъде държавно-частно дружество? Да се печели. Защото Вие го разглеждате само като нещо, в което ще се хвърлят пари. Но от това се печели, драги гербери! Печели се, и то много. Защо тогава частните компании се нареждаха на опашка да вземат това, ако не беше изгодно?! Взеха го, и то за жълти стотинки по време на други управления. Да не ги изброявам и тях, защото ще стане дълга редица за затвора. (Оживление в залата.)
Това, което ние искаме, е знак, знак, че в България може да започне възстановяването на индустрията – нещо, което е необходимо. Не оценка на ОВОС. Недейте да се задълбавате в тези детайли. Да, когато не искаш да направиш нещо, можеш да извадиш от девет кладенеца вода. Въпросът е дали искаме в България отново да заработят индустриални мощности и да произвеждаме продукт, или искаме само да доразграбваме и да си раздаваме поръчки на семейните фирми. Ето, това си го решете Вие, вътре във Вас, и тогава решете какви сте! (Ръкопляскания от „Атака“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Сидеров.
Заповядайте за втора реплика, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Това, което казахте, практически не е правилно. Стан 1700 може да започне да работи още утре. Това е по данни на КНСБ, на председателя на металурзите към КНСБ. Тук се изредиха и редица други факти, които също са неправилни – и от страна на БСП, че това е замърсяващо производство. Електропещите далеч не са замърсяващи като производство. Доменните пещи са друга работа. Колегите от Коалиция за България казаха, че те вече са разрушени.
Тук отново се връщам при колегите от ГЕРБ – каква оценка на ОВОС желаете? Извинявайте, ама ние не сме фирма. Защо разглеждате нещо като фирмен проект? Това е политическо решение, което се предлага на правителството. Как ще бъде осъществено, е въпрос на правителството. Когато правителството излезе и каже: „Имаме желание за реиндустриализация”, когато министър-председателят излезе и каже: „Има инвеститорски интерес на зададен въпрос от „Атака”, то има чудесната възможност това да се реализира посредством нашето предложение, което даваме в момента.
Така че, моля Ви се, престанете да излизате и да използвате невярна информация. Ако искате икономическа оценка – икономическата оценка я дадоха двама професори по-рано, както и господин Янков. Девет процента от брутния вътрешен продукт на страната по онова време е продукт на „Кремиковци”. Десет процента от печалбите на Българските държавни железници са благодарение на „Кремиковци”. Нали има инфраструктура?! Има прекрасно инфраструктура! И в момента има трафопостове, които са запазени, както и електровръзките, както и жп превоза. Знаете, че това е предприятие, изключително полезно за България. Моля Ви се, недейте да го обръщате като на фирма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Александров.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Михайлова.
СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА (ГЕРБ): Не бих искала да влизам в този тон и в този разговор. Само искам да кажа, че точно по времето на управлението на ГЕРБ фирмата на съпруга ми, която съществува от 1991 г., за пръв път от 20 години изпадна в истински затруднено положение, точно защото не получи поръчки. Една от причините за това беше да не се дават поръчки, които изглежда, че се дават на нашите хора. Благодаря
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Михайлова.
Има записали се още 5 народни представители за изказване. Ще ги дам съгласно тяхната принадлежност към различни парламентарни групи.
От ДПС и от „Атака” желаят ли да вземат думата сега?
Господин Шопов заяви, че се отказва от изказване.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Искахме да чуем в изказванията на вносителите мотивите, за да можем да вземем обосновано решение – от парламентарната група и от народните представители, но както и да е.
Уважаеми колеги, като гледам в залата, освен мен като че ли друг не е работил в това предприятие. Аз имам 19 год. 8 месеца 6 дни и 4 часа работа в това предприятие. (Оживление в залата и ръкопляскания.) Четирите часа бяха, че точно на обяд ме уволниха директорите на БСП, които бяха върнати обратно в това предприятие. (Смях в блока на ГЕРБ.) Но да не чуваме щастливи възгласи и от Вас, защото следващите директори, които бяха от Ваша страна, съсипаха „Кремиковци”. Гледам към Вашата страна. Мисля, че от погледа ми ще разберете за кого става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Без вербални комуникации, за да е ясно на залата за какво става въпрос.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Опитвам се да не се изказвам емоционално, защото в съзнателния си живот имам три работни места. Първото е „Кремиковци“, второто – в една известна частна фирма, а след това имам пет мандата в Народното събрание. През тези пет мандата по една или друга причина съм вземал участие, за да правя опити да спася „Кремиковци”.
Защо съм правил опити да спася „Кремиковци”? Накратко, защото когато започнах работа в „Кремиковци” на 21 години, започнах работа в рудодобивното предприятие. Впоследствие минах през ремонтната дейност на предприятието, работих в енергийната му система и накрая през последните 5 години бях търговски директор на входа на „Кремиковци”, в демократичните времена, когато ситуациите бяха същите, каквито са сега в Украйна, времена, когато се сменяше базата, доставките на „Кремиковци”. Спряхме доставките от Русия и Украйна. Бяха обърнати доставките на желязна руда, на въглища от Южна Африка, Венецуела, докато се стигне до коксуващи въглища от Америка. Когато напуснах, „Кремиковци” беше предприятие с 260 млн. лв. задължения. Това бяха задължения към митниците, защото и тогава държавата не поемаше определени ангажименти както във всички други развити държави – да си субсидира износната продукция.
За съжаление се проведе една вандалска приватизация, която доведе „Кремиковци” до това състояние. Оттогава досега единствената ми борба е в това Народно събрание – веднъж завинаги дали ще чуем стратегия за развитие на България, за да знаем в каква насока ще се развива България – дали ще бъде индустриална, развита с новите технологии, иновациите, или ще бъде селскостопанска държава с всички нови чондери и комбайни, които доставихме, дали ще превиваме гръб в услугите.
Уважаеми колеги, като че ли избягваме да начертаем и да дадем стратегията за развитието на България, нямаме и стратегия за развитието на икономиката, и се опитваме да правим стратегия за енергетиката – сферата, в която се опитвам да работя през последните години.
Уважаеми колеги, „Кремиковци” по онова време, първите години, имаше 25 555 човека работещи – 80-те години. Когато дойде демокрацията, ръководството на „Кремиковци”, в което и аз участвах, направихме всичко възможно да съкратим онези производства и хора, които получаваха незаслужени заплати, и стигнахме до 16 500 работещи в „Кремиковци” – с ясното съзнание, без да намалим товаропотока, да натоварим железниците на България, отделните линии, които доставяха всичката суровина, която достигаше до пристанище Бургас. Пристанище Бургас беше работещо. Желязната руда, която се доставяше – преди малко колега от ГЕРБ питаше откъде, защо и по какъв начин се доставя суровината на „Кремиковци” – се извозваше от българските железници и готовата продукция се изнасяше обратно до Бургас. Всичко, което се случваше тогава в България беше... От гледна точка на технологията на стоманодобива е същата, каквато е и в Русия, каквато е и в „Круп”, същата каквато е и във всички западни държави. Навсякъде добивът е чрез доменни пещи или чрез така наречения „скрап” – използването на електропещите.
Днес, когато тази тема се представя пред Народното събрание, се учудвам, защо се поставя въпросът само за възстановяване на стоманодобива и следващият въпрос: е ли е възможно да се случи днес при това положение? Когато това предприятие се приватизира за 1 долар, се очакваше инвеститорът, който купи „Кремиковци”, да възстанови „Кремиковци”, спазвайки всички екологични изисквания, които Европейският съюз искаше да се случат. Собственикът – всички го знаете, и положението, до което докара „Кремиковци”, и всичките комисии, които се правеха в това Народно събрание, с решенията, които тогава бяхме взели – че онзи инвеститор не прави инвестиции, а източва Кремиковци много повече и много по-зле от държавното участие, никой не обръщаше внимание.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Кой управляваше тогава? ГЕРБ ли управляваше тогава?
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): ГЕРБ тогава също управляваше. (Възгласи, шум, реплики, смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля за тишина в залата! Трибуната може да бъде използвана за изказвания.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, не ми е удобно да Ви кажа, но тогава, когато се приватизира, предприятието се приватизира от бащата на Ваш народен представител. (Реплики от ГЕРБ.) До тук!
Уважаеми колеги, не искам да влизам в подробности, не искам да обвинявам някой – те сами се чувстват виновни, и в момента знаят за какво говорим.
Уважаеми колеги, „Кремиковци” е докарано до състояние, проф. Теохаров, разбрах, че сте минали през „Кремиковци”, защото и аз поради съдбата ми и животът ми, който е минал в това предприятие, понякога минавам покрай това предприятие – не са взривени само коксохима и доменните пещи. „Кремиковци” е взривено цялото.
Инфраструктурата на „Кремиковци” е в невъзможност да се възстанови в добивната част. Инфраструктурата на „Кремиковци” е докарана до положението, че това предприятие не може да бъде възстановено наново, а и не е необходимо в тези размери. Една грешка не би трябвало да се поправи с нова грешка, колеги.
Има обаче производства, които са прекрасни и са приватизирани – „тръбопрокатно производство”, „Стан 1700”, „горещо валцуване”, становете за поцинковане, „покалаяване”, „студено валцуване”, „пластмасово покритие”. Всичко това, уважаеми колеги, ако имаме стратегия за развитието на държавата, може да се седне и да се помисли по какъв начин да бъде възстановено. Нямам никакви претенции, освен да не се вземат пари, средства от данъкоплатеца. Ако още веднъж посегнем към средствата, събрани от обществото, за да възстановим производство, което вече е съмнително за възстановяване, ще направим следваща грешка.
От стоманодобивното производство в момента остана само една електропещ с пускането на вакууминсталациите и производството на заготовка. Без производство на слабите по-нататък, за да мине през становете за производство на горещовалцувана ламарина, студеновалцувана ламарина, ние ще бъдем задният двор на металургията на целия свят, колеги, защото тук ще добиваме само заготовка, от което прима добавката е много съмнителна.
Уважаеми колеги, в момента рудодобивът е в ръцете на съмнителни хора. Разбира се, има инвеститори, които се интересуват от наличието на желязо в рудата на „Кремиковци”, макар то да е в много малки проценти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Искате ли удължаване на времето?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, дори не разбрах, че времето ми е изтекло, уважаеми колеги.
Ще кажа няколко неща. На България е необходима металургия. България е била индустриална държава и остава, което и да е управление, да седне и да начертае плана за развитието на държавата. Доколкото да възстановим само стоманодобива, уважаеми колеги, не че е невъзможно, ако има външни инвеститори, сме готови да окажем необходимото съдействие. Това обаче да не бъде включено в реиндустриализацията на държавата чрез държавни пари. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Аталай.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за реплики към това изказване? Няма заявки.
Следващите записали се са господин Стефан Господинов и господин Борислав Гуцанов. „Атака”, желаете ли изказване на този етап?
Заповядайте, уважаеми господин Господинов.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми колеги, за мен е много странна темата на този дебат. Всъщност ние какво трябва да решим? – Да задължим изпълнителната власт да предприеме определени стъпки за възстановяване на нещо, което е 100%-ва частна собственост. По Конституция в България частната собственост е неприкосновена.
Оттам идва веднага въпросът: ние към национализация ли вървим? Трябва ли да възстановим Радомир, Перник? Хората, които предлагат тази точка, трябва да отговорят.
По отношение на „Кремиковци” достатъчно много се изговори за това в какво състояние е в момента. Достатъчно много се каза от компетентни колеги за екологическото състояние, което е в района на Кремиковци. Искам да попитам хората, присъстващи в залата: Вие ангажирате ли се за възстановяване на един процес, който до голяма степен беше причина за заболяванията на много граждани в гр. София? (Шум и реплики в КБ.)
Да, защото и ние сме потърпевши от такива металургични комбинати, които бяха в съседство.
Знаете ли, че след закриването на производството в „Кремиковци” драстично са спаднали раково болните в София? Знаете ли тази статистика? Драстично! Три пъти, три пъти!
Това, което обаче е най-важното – досегашното управление, докато работеше комбинатът, докато се сменяше управлението и докато постоянно се вливаха пари в него, защо не се признае от хората, които управляват в момента и които управляваха и тогава под различна форма, че това беше черната каса на тези партии, които ни управляват в този дълъг преход почти без изключение. Винаги наливаме средствата на гражданите, нашите данъкоплатци, за заздравяване на този комбинат до следващия път, до следващия изпълнителен директор и наново. Може би това е целта – отново една екологична катастрофа, отново един предизвестен фалит?! Бих искал някой от вносителите да отговори колко държавни предприятия в момента носят приходи в държавната хазна и има ли изобщо такива?
Друго, по отношение на дълговете на „Кремиковци”. Комбинатът е приватизиран със задълженията. Знаете ли колко милиона дължи комбинатът на държавата, основно към БДЖ? Това са едни огромни средства. Бих казал, че този дебат, при тези условия на мен ми изглежда химерен и не виждам защо говорим на тази тема. Но тъй като вече този дебат е открит, бих искал да припомня на хората, които ни гледат, че освен екологията, този комбинат най-вероятно е погълнал на данъкоплатците над 500 милиона, а може да се стигне и до по-голяма цифра. Не може да се каже точно колко.
Колеги, призовавам Ви да избягваме популизма. Ние сме тук, в тази зала, за да говорим конкретни и прагматични неща. Съжалявам, че мнозинството се подведе точно по тази точка да има такъв дебат, който за мен е безсмислен. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Господинов.
За реплика – проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): През миналия мандат от тази трибуна министър-председателят на България не един път каза: „Приоритет на управлението на ГЕРБ е селското стопанство и туризма”. Това го е казвал няколко пъти, казвали са го и други колеги от ГЕРБ, затова не можем да очакваме ГЕРБ да подкрепи подобно нещо.
Аз излизам да кажа още нещо. Тогава аз излязох на трибуната, мисля, че беше два-три пъти и казах, че развита, напреднала европейска държава с келнерския поднос под мишница и с мотиката на бахчата няма. Такава държава няма! Гърция пропадна точно за това, макар че я крепеше целият Европейски съюз. По тази причина – няма високо развито производство, няма технологии, няма индустрия. В този смисъл аз не очаквам каквото и да било.
Нашето предложение има общ характер, има политическо решение. В нашата програма е написано как частният капитал може да сътвори индустриална България, стига правителството да използва финансови инструменти. С финансови инструменти Сингапур стана една от най-развитите индустриални страни в света и е на първо място по технологии. Между другото, ако някой не знае, изравнява се със Съединените щати и с Япония, с такива финансови инструменти. Всичко може да се направи с финансови инструменти и основните от тях се намират в данъчната система. Ако данъчната система натовари примерно финансовия капитал с високи данъци, а произвеждащия индустриален капитал – с ниски данъци, ще има развито индустриално производство. Това е по въпроса за принципа и не бива да се плашим от това, че може да стане публично частно партньорство в производството, не на друго място. Не бива постоянно да се плашим, че като правим подобни предложения, ще пострада частният капитал и свещената Ви частна собственост.
Едно време, когато започваше преходът, да си спомним как господин Костов казваше, че когато всичко стане частно, държавата ще се оправи. Днес 97% от държавните активи са частни. Нещо да се е оправило? Ние да сме цветуща и развита държава? Това просто не е вярно. Съветвам тези, които говорят подобни приказки, да почетат малко изследванията на една икономическа школа, нарича се Неокейнсианска школа, за да видят за какво изобщо става дума. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Господинов, не знам дали сте запознати, но заедно със свързаните, обслужващи дейности около 50 хил. семейства разчитаха на производството от „Кремиковци”. Никой до този момент, включително и в това предложение, няма в главата си и молекула, че ще бъде производство, което замърсява. Вие връщате и правите едно популистко изказване за период, в който можеше да бъде допускано замърсяване, период, в който Българя не беше членка на Европейския съюз и не спазваше толкова стриктно договореностите от Киото.
Смятате ли, че в период, в който се правеха опити за съхраняване на работните места, за запазване на производството, периода до 2009 г., правителството на Сергей Станишев, когато се разговаряше с „Арселор Митал”, с CSN от Бразилия, украинският милиардер Живаго, някой е преговарял за производство, което ще замърсява въздуха на софиянци?
Трябва да Ви кажа, че явно Вие сте забравили синдикатите, които се опитваха с всички сили да съхранят работещо производство, в което има работещи хора. Какво им казахте Вие днес на тези, които до онзи ден работиха и разчитат отново, че в някаква степен около 1200, 1800, 2000 души ще бъдат пак ангажирани? Вие им казахте: „Стойте си безработни”.
Ако ние имаме претенции за така внесения проект, то е за ултимативния тон, а не за това какво бъдеще е необходимо на България. Ние стоим зад всички производства, които могат да бъдат рентабилни в България. Стоим и зад производствата, които е възможно да бъдат възстановени на територията на „Кремиковци”, но в никакъв случай не можем да приемем, че на България не е необходимо да има работещи хора. Точно в този момент е необходимо да се обърне поглед към тези, които имат нужда да работят и да изхранват семействата си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ (КБ): Уважаеми господин Господинов, аз си позволявам да Ви направя реплика, тъй като Вие обвинихте, че едно такова предложение от страна на „Атака” е популистко, но, слушайки Ви внимателно какво говорите от трибуната, мисля че и Вашите позиции са популистки и ще Ви обясня защо. Защото много лесно е – това го слушахме в целия този период на прехода, да говориш колко е лошо едно предприятие, тъй като то замърсява и вместо да решиш проблема със замърсяването, решаваш, че е по-добре да унищожиш едно предприятие. Това беше десният подход по отношение на предприятието в Кремиковци.
Кой загуби от всичко това? Загуби България, загубиха българските граждани. България загуби затова, защото със спирането на чугунолеенето ние загубихме суверенитет, загубихме и белега на индустриална държава. За съжаление това ни го казаха отвън много хора. Грешки при приватизацията именно заради това, че, виждате ли, замърсява, то вреди на хората. Ами, като замърсява, дайте да решим проблема със замърсяването! Има начин и Аталай го каза – внос на руда и така нататък, имаше разговори с Бразилия. Но този подход изцяло унищожи индустрията, включително и българското земеделие.
Ще Ви кажа още нещо. За земеделието се говореше тогава – ТКЗС-тата не били ефективни, това уедряване на земята не било необходимо, трябвало да се върне на собствениците на земя, те щели да произвеждат по-ефективно. Разбихме и животновъдството, върнахме по две кравите на хората и какво постигнахме? България да внася млечни продукти, да загуби тотално позициите си по отношение на зеленчукопроизводството и по отношение на овощарството и да внасяме плодове отвън и, това, което каза проф. Станилов – държавата била лош стопанин. Раздадохме предприятия за над – колко милиарда бяха? Двадесет и пет милиарда! И какво спечели държавата от това? Загубихме работни места, поставихме народа в ситуация да е най-бедният в Европа, загубихме позиции... (Реплики от ГЕРБ: „Кой, кой, кой?”)
Ще Ви отговоря кой – дясно управляващите в България! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Дясно управляващите в България ни доведоха до тази ситуация. Дясното мислене, уважаеми господа от ГЕРБ, членове на Европейската народна партия! Това ни доведе до кризата, в която се намираме!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Приключвайте, господин Мутафчиев!
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Затова Ви моля: зарежете и Вие популизма, господин Господинов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Уважаеми господин Господинов, заповядайте за дуплика.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господа, не си мислете, че ние не сме за индустриализация на страната. Но това, което говори господин Мутафчиев – към него се обръщам, защото той ме обвини в популизъм...
Само две неща ще Ви кажа. Когато съществуваше СИВ и когато икономиките в цяла Източна Европа и Русия бяха свързани, когато имаше гарантирани пазари, икономическата ефективност на предприятията не беше от значение. Ако това предприятия беше рентабилно, тогава, когато беше в управлението на частен собственик – на „Метал” или хора, които разбират от тази дейност, то щеше да бъде продължено, а не приключено фатално по този начин.
Не приемам обвинения към дясно управляващите. Става въпрос за една европейска общност, в която конкурентната среда със старите предприятия беше невъзможна. Те неминуемо щяха да достигнат до този фалит.
По отношение на колегите от „Атака”. Ако искат да променят и да стимулират икономиката и производството, да предложат закони в тази сфера за хората, които произвеждат. Аз съм „за” да се обложат хората, които не създават блага.
Но тук е друга тема. В момента говорим, връщаме се към една позиция след толкова важни неща в държавата и след толкова важен законопроект, към онази приказка за Мирча Кришан и за краставицата, и за популизма колко хора са работили там. Ами, възстановете го! Готови ли сте нашите средства на данъкоплатци на цяла България да ги влагате в този бъдещ проект като идея? Готови ли сте да влагате средствата на нашите съграждани – данъкоплатци, стотици милиони? Кой е готов да даде тези средства? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Господинов.
Колеги, има ли заявки за други изказвания?
Заповядайте, господин Борислав Гуцанов.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря, уважаема госпожа председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Независимо какъв ще бъде резултатът от гласуването по тази тема, фактът, че дискутираме час и половина, вече има положителен ефект. Това е една от най-смислените дискусии, която е провеждана в Четиридесет и второто Народно събрание. Поздравявам колегите, които вкараха тази тема и всички колеги, които взеха отношение по нея! (Ръкопляскания от „Атака”.) Това е големият въпрос на държавата ни – не конкретно „Кремиковци” дали ще тръгне или не и по какъв начин ще се случи това, а как да направим възстановяване на икономиката на държавата, защото не може да има и капитали, и движение на каквито и да е било капитали, ако няма икономика и индустрия. Ако има повече подобни дебати в тази зала, независимо от тази разграничителна линия, която се получи в момента между дясното мислене и между партиите, които са готови да реиндустриализират България и да направят новата индустрия на държавата, то няма нищо страшно в това. Въпросът е, че има друг начин на мислене и това е правилният път.
Няма да говоря конкретно за „Кремиковци” какво е донесъл на страната ни, колко са били предприятията, ангажирани косвено с него, няма да говоря какви са били загубите за това, че включително и пристанище Бургас се е развивало до голяма степен благодарение на „Кремиковци”, включително и заеми, които сме взимали от японската държава за развитието на бургаското пристанище, също са свързани с „Кремиковци”. Няма да коментираме и жп-то, какви са били ползите от развитието на „Кремиковци”.
Бих поставил следния въпрос: кои са виновниците да се закрие „Кремиковци”? Мисля, че държавата, хората имат нужда от този отговор. Мисля, че след този дебат и след тези изказвания компетентните органи ще започнат да коментират и да работят по темата защо се стигна дотук. И не само „Кремиковци”, мисля, че следващият дебат, който ще се проведе, трябва да бъде и съм убеден, че ще бъде кои бяха другите структурноопределящи предприятия, които се закриха, защо те се закриха и какво трябва да се направи, за да стартират отново в тази или в друга форма, която е съвременна?
Един ръководител, който се приема нееднозначно, историята ще даде отговор за неговото време, се твърди, че е казал, че това, което се построи за 45 години, Вие не можете дори да го боядисате. Не знам дали го е казал, но е факт, че не само че не можахме да го боядисаме, а успяхме да го разрушим през всичките тези години.
Мисля, че кабинетът Орешарски е този, който трябва да внесе програма и даде отговор не само за „Кремиковци”, а за цялата реиндустриализация, за цялото възстановяване на икономиката на държавата и съм убеден, че това ще се случи в най-скоро време, защото този път на развитие и на България, и на която и да е държава няма алтернатива.
А някой да ни плаши с това дали ще има национализация, дали няма да има национализация, дали държавата ще се намесва в икономиката и по какъв начин тя ще се намесва...?! И Великобритания, и Франция, и много по-развити демокрации и държави се намесват в икономиката и държавата има своята роля там. Няма нищо страшно в това. Бих попитал: когато държавата се отказа от своите предприятия, това по-добре ли беше?! По-добре ли се случи с ЕРП-тата, по-добре ли се случи с корабостроителниците, по-добре ли се случи с големите предприятия? Това ли беше по-доброто?! И колко още други въпроси има по тази тема?! Затова мисля, че днес се отвори един дебат, от който зависи бъдещето на държавата ни – не в конкретика „Кремиковци”, а дебатът за икономиката. Сигурен съм в неговото продължение.
Това, което трябва да се направи, е действително кабинетът да внесе виждания по какъв начин да стартира новата икономика на Република България. Това е пътят! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гуцанов.
Заповядайте, господин Кънев, за реплика.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, първо, искам да подкрепя Гуцанов, че днешният дебат е интересен и хубав. Страхувам се, че винаги преди избори започваме да правим две неща – да копаем тунела под „Шипка” и да възстановяваме „Кремиковци”. (Смях, оживление.) Страхувам се, че днес целият този дебат ще приключи с отхвърляне на предложението, а предложението е разумно, но за мен не е формулирано правилно. Дебатът е политически, а ние трябва да излезем с някакво конкретно решение.
Днес точка първа от дневния ред на Икономическата комисия е точно тази точка. Там трябва да вземем решение и да се възложи на Министерството на икономиката в много кратък срок да възложи на външна, чужда одиторска фирма, а не на комисия от министерството, да направят одит. (Реплики.)
Дали ще е „Делойт и Туш”, или някоя от другите фирми – няма никакво значение. (Шум и реплики.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Кой ще плаща?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Първо, да кажат възможно ли е това да стане въобще и да се вземе независимото мнение на Съюза на металурзите. Лично аз съм се занимавал с тази тема по поръчение на господин Пирински преди седем години, когато започна ликвидацията и там вече имаше синдик. Металурзите също трябва да се питат дали е възможно това въобще да се възстанови. След което тази одиторска фирма, или друга организация, трябва да намери начин да проведе разговори с частните инвеститори и да се докладва в Икономическата комисия дали може, или не може. В противен случай, целият този дебат ще бъде просто един предизборен дебат. Това е моето предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Кънев, формално Вие можете да направите предложение за отлагане на дебата, за отлагане на гласуването, за прекратяване на дебата. Помислете точно какво предложение искате да направите и в рамките на процедура ще Ви дам тази възможност.
Има ли други реплики към изказалия се народен представител Борислав Гуцанов? Няма.
Заповядайте, уважаеми господин Гуцанов, за дуплика.
БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, приемам до голяма степен това, което колегата Кънев каза, но бих го формулирал така. Нека да има подобен дебат в Икономическата комисия, Вие сте абсолютно прав. Мисля, че в момента да се говори за чужди одиторски фирми и така нататък е твърде рано, мисля, че ние започваме един дебат не само за „Кремиковци”. Направете този дебат в Икономическата комисия, говорете с металурзите, говорете с тези, които знаят какво и как трябва да се направи, какво се е случвало, но нека на днешното заседание да не предрешаваме тази изключително важна тема – най-важната за развитието на държавата ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Гуцанов.
Колеги, има ли други желаещи да се изкажат? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми господин Кънев, не подложих Вашето предложение на гласуване, защото очаквам да го обмислите и да го формулирате по-ясно.
Заповядайте, господин Добрев.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Слушаме с колегите от ГЕРБ дебата в залата. Общо взето от това, което чухме, становището на „Атака”, е, че „Кремиковци” трябва да го има на всяка цена. Становищата на БСП и ДПС от това, което разбрахме, е, че „Кремиковци” е много хубаво предприятие, много хубав завод, но това не трябва да става с държавни средства и ако можем по някакъв начин да направим така, че частният сектор да инвестира в това предприятие би било по-добре, което е по-правилната позиция.
Някои колеги, разбира се, се разгорещиха дотам, че да ни обясняват колко хубаво беше по време на комунизма с едни заводи и с едни комини, които пушеха. Уважаеми колеги, България фалира в края на този период – в края на комунизма! Слушайки Ви ми се струва, че днес обсъждаме това решение, но след няколко дни ще обсъждаме решение, което ни предлага да се върнем точно в онзи строй. (Силен шум и реплики от КБ.)
Сега малко по отношение на фактите: месец декември 2008 г. заводът спира да работи; месец май 2009 г. е прекъснато газоснабдяването в завода; активите са частни и след обявяване на несъстоятелност и продажба на тези активи на 14 април 2011 г. са продадени за 316 млн. лв.; месец април 2013 г. е последната сделка с тези активи – прехвърлени са между две частни предприятия, като сумата се предполага, че е някъде между 180 и 200 млн. евро.
Казвам това във връзка с идеята Българската банка за развитие да инвестира в това предприятие. Това означава, че тя, първо, трябва да започне със закупуване на активите и едва след това да инвестира във възстановяване на производството. Българската банка за развитие няма такъв ресурс и не може да си позволи да отдели 180 200 млн. лв., а и народните представители не трябва да се бъркат в дейността на Българската банка за развитие, защото тя отпуска кредити и инвестира в начинания, както всяка друга банка в България.
Говори се много за реиндустриализация. Това е тема, която наистина е актуална в Европейския съюз. Тя е актуална и в Щатите отпреди повече от 10 години. Стартира с това, че американците направиха стратегия да върнат изнесените производства от Китай обратно в Щатите. Обаче нито в Европа, нито в Щатите това не означава наливане на средства на данъкоплатеца, а означава създаване на среда за инвестиции от частния сектор и най-вече и в Европа, и в Щатите, гарантиране на поносима цена на енергийните ресурси. Енергийните ресурси са тези, които ще помогнат една държава да се реиндустриализира, а не наливането на държавни средства.
С едно такова решение, според мен фриволно решение, което ни се предлага, това, което ще направим, ако го подкрепим тук в залата, е, че всъщност ще развържем ръцете на правителството да зарови още стотици милиони левове без гаранция за възвръщаемост на тези средства, защото начинът, по който се подхожда не е нормалният и приет в една свободна икономика. Това явно го разбира и премиерът Орешарски, защото на 4 декември 2013 г. в блиц контрола заявява, че държавата не бива да се занимава пряко с този вид дейност. И с последното, което казах в момента, явно Ви е ясно, че няма как да мине това решение, защото не се подкрепя от премиера Орешарски, но въпреки всичко с включените камери на Националната телевизия и средства на Българското национално радио всяка една от политическите партии, представени в Парламента, се готви за предстоящите избори. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Добрев.
Господин Радев иска реплика. (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Радев, имате думата.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Добрев, в това предприятие бяха закопани стотици милиони държавни пари – пари на БДЖ, пари на митниците, пари за данъците, и всичко това след производството по несъстоятелност се занули.
Какво правим в момента? Ще задължим правителството пак да даде стотици милиони от парите на българските данъкоплатци да закупи едно разрушено предприятие, защото това е на практика решението, което се предлага да гласуваме тук, а от там нататък, за да възстанови някакво производство, да се дадат още стотици милиони.
Ако искаме в момента да осигурим най-платежоспособния клиент на една частна фирма, на едни разрушени сгради и недвижими имоти, да, нека гласуваме това предложение. Ако искаме да закопаем още стотици милиони на българския данъкоплатец в голо поле с разрушени сгради и напълно унищожена инфраструктура, тогава трябва да гласуваме това решение.
Къде бяхме всички ние, когато се водеше производство по несъстоятелност? Защо нито БДЖ, нито държавата, нито някой от синдикатите не предложи оздравителен план, а в момента предлагаме, когато всичко е разрушено, държавата отново да даде живи пари, които вместо да отидат в други проекти, вместо да отидат за разкриване на нови работни места, да ги дадем на частната фирма, а от там нататък да дадем още стотици милиони да възстановим производството? Не е това държавническото решение и не е това начинът да задължавате собственото си правителство, господа управляващи, което не е съгласно с този подход. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
Уважаеми господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Добрев, моята реплика ще е продължение на това, което каза господин Радев. Във връзка с фактите, които изнесохте, Вие пропуснахте, най-вероятно умишлено, да споделите с народните представители, със зрителите, които ни гледат, какво точно направи държавата в процедурата по несъстоятелност с действия през задълженията, които имаше „Кремиковци”. Към БДЖ най-вероятно няма да можете да отговорите, защото не бяхте принципал, но по отношение на НЕК и „Булгаргаз”, които бяха със сериозни вземания от страна на „Кремиковци”, това е периодът на Вашето правителство, това е периодът, в който можеше да бъде защитен интересът на държавата именно със защита на интереса на тези държавни предприятия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, опитах се да не се изказвам емоционално и другите колеги да не внесат емоция в темата.
Сещам се за един случай. Синовете на един човек отишли да купят имот – построена къща, връщат се и казват на баща си: „Татко, тези хора искат толкова пари за къщата, дали е нормална цената?” Той попитал: „Кой продава къщата?”, те отговорили: „Децата му”. Бащата попитал: „А строили ли са я?”, те отговорили: „Не са”. Бащата отговорил: „Значи колкото и да са Ви казали – купувайте, те не знаят истинската й цена”.
Уважаеми господин Добрев, уважаеми колеги! Не взимайте отношение по тема или по къща, която не сте построили. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желание за дуплика?
Заповядайте, господин Добрев, три минути за дуплика.
ДЕЛЯН ДОБРЕВ (ГЕРБ): Ще бъда по-кратък.
Уважаеми господин Янков, с приходите от 316 милиона при продажбата на активите най-вероятно са платени част от задълженията на НЕК и „Булгаргаз” – такава е процедурата, нямам точна информация и затова не я казах в моето изказване.
Господин Аталай, не приемам Вашата реплика, защото ако сега се налеят стотици милиони левове в това предприятие, цената няма да я платят бащите, а децата. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, часът е 11,00. Давам 30 минути почивка, след което дебатите по проекта за решение ще продължат.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, продължаваме пленарното заседание.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Минчев.
МИНЧО МИНЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Днес е своеобразен ден на панихида и упокой на един гигант на българската индустриална мощ. Металургичният комбинат „Кремиковци” почина (оживление в ГЕРБ) на 45 години – една сравнително млада възраст за завод с такава роля в индустрията на България. Като на всеки покойник, нека да почетем неговите дела. (Смях в ГЕРБ.)
Драги приятели, не се смейте, защото грехът пред този народ е огромен. Металургичният комбинат „Кремиковци” произвеждаше 3,5 млн. тона стомана годишно. Той усвои номенклатурата на стоманопроизводството на завиден брой производства на различни стомани.
Той произвеждаше корабната стомана за българското корабостроене. И днес по света порят световния океан над хиляда кораба, построени със стоманата на „Кремиковци”. Над 1 млн. електрокари и мотокари с конструктивната стомана на „Кремиковци” все още работят по този свят с марката „построено в България”.
Металургичният комбинат „Кремиковци” произвеждаше тръби за над 2 хил. км газопроводи. Тяхното качество беше по-високо от онова, което произвеждаше световната марка „Манис ман”. Металургичният комбинат „Кремиковци” годишно произвеждаше по 5 хил. тона бяло тенеке. България годишно изнасяше 800 хил. тона консерви. Металургичният комбинат произвеждаше цялата конструктивна стомана и бетонно желязо за огромната площадка, която беше България. Ето, това е делото на този гигант на българската индустрия. Мога да говоря още повече, но ме предупредиха за времето.
Драги приятели, искам да кажа нещо, което трябва да бъде отчетено. Гибелта на „Кремиковци” е част от деиндустриализацията на България. В далечната 1992 г. един покоен министър в разговор ми каза следното – да, нашият път е Европа, но има две условия, които двете водещи страни в Европейския съюз искат от нас. Едната иска да нямаме металургия и машиностроене, а другата иска да нямаме мултикултурно земеделие и преработвателна промишленост. Това е в основата на цялата истина, която затвори Комбината за тежко машиностроене в Радомир, която затвори Комбината за тежко машиностроене в Русе, Чугунолеярния завод в Плевен и във Враца, и така нататък.
Господин Аталай призова – не говорете за къща и не палете къща, и не упреквайте дом, който не сте строили. Всички онези, които проведоха политиката на деиндустриализация на България, заслужават презрението на целия български народ. Те не са хора, които работиха за бъдещето на тази държава. Преди 1944 г. България внасяше дори клинците за подковите на конете, а през 80-те години цялото машиностроене на България работеше със стомана, произведена от „Кремиковци”.
Искам да Ви призова: драги приятели, цялата материална култура на социализма в България като победена страна трябваше да бъде унищожена. Останалото за тези 45 години на невероятен възход на българската държава, на най-гигантския модернизационен процес, осъществен през тези 45 години, остава за пропагандата и за поколенията, които нищо не знаят.
Заради това аз считам, че проектът, който внасят колегите от „Атака”, е всъщност един огромен въпрос пред цялата българска политическа класа. Тяхното предложение може да не е съвършено, може да се крият различните политически партии зад неприкосновеността на частната собственост, но ако искаме да имаме индустриализация, ако искаме да имаме производство, ако искаме да имаме България въобще, ние не можем да живеем като народ на услугите, като народ на туризма.
В Европа са познати двете доктрини. Едната е „Маршал”, а другата „Моргентал”. Към България беше приложена доктрината „Моргентал”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Две хиляди и двеста предприятия бяха унищожени. Тези, които работеха за тяхното унищожаване (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), повтарям още веднъж, заслужават презрението на всички български поколения от днес нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Минчев.
Уважаеми колеги, има ли реплики към това изказвания? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сидеров, за изказване.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Дами и господа народни представители, днес в Народното събрание наистина се получи един полезен за обществото дебат, дискусия, в която всички представители на всички политически сили, изразиха отношение, и то задълбочено отношение, към темата, която ние предложихме. Темата е възстановяване на дейността или на това, което може да се възстанови, от Комбината „Кремиковци”.
Тук искам да кажа, че това не е откъслечна тема. Тя е свързана с цялостната стратегия. Тук някои от колегите посочиха това, че е нужна такава стратегия – Стратегия за въздигане на България в индустриална и технологична посока. Аз мисля, че това е възможно. Ние, представителите на „Атака”, мислим, че това е възможно. Днес обаче се убедихме, че не само ние, представителите на „Атака”, а и други представители на четирите политически партии, които са тук, мислят, че е необходимо. Аз не чух нито едно възражение, че е необходимо технологично и индустриално въздигане на България. Нека да мислим как то да стане. Аз знам, че възраженията как точно и в каква степен да се възстанови „Кремиковци” са много. Наистина има големи проблеми.
Наистина, тук искам да опонирам на колегата Минчо Минчев, който е поет и публицист и използва един много силен образ, но аз само ще добавя – не, „Кремиковци” не е покойник. Нека да приемем, ако трябва образно да се изразяваме, че е някой, който е в кома, но може да бъде изваден от комата, може да бъде изваден от спящото състояние и да се върне към живот. Видях тази нагласа тук във всички колеги, във всички представители на всички парламентарни сили. Това ме радва, защото означава, че може да се окаже в крайна сметка, че е възможно да обърнем курса, който ни беше наложен отвън през 1997 г. Това беше курс на тотална деиндустриализация на България, колонизиране на страната, съсипване на това, което имаме, в чужди интереси. Това беше наложено отвън. Дори няма значение дали е ляв или десен управляващ – разбира се, дясното управление беше по-подходящо за това изпълнение, но лявото управление подаде топката на властта на дясното, така че тогава политическите сили заедно клекнаха пред външния фактор.
Сега можем да покажем, че можем да започнем да се изправяме от клекналото положение и да го направим въпреки желанието на един наднационален международен фактор да колонизира държавите. Ако го направим, ще зарадваме и ще изпълним с надежда и упование обществото и българският народ, който в момента е много, много обезверен.
За да не се изнасилват нещата, за да не става тук принудата на гласуването, днес аз имам едно предложение – ако позволите, госпожо председател, да завърша изказването си с предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ние в почивката подготвихме редакция на нашето проекторешение. Ще я прочета, за да посоча пътя, по който сме готови да променяме нещата.
„Възлага на правителството – не „задължава”, да се предприемат спешни мерки и да се осъществяват необходимите действия за възстановяване на възможните производствени процеси при „Кремиковци”.”
С това всъщност предлагаме – това е жест към останалите парламентарни групи – да помислим как точно може да се реализира възстановяването на дейността на поне част от „Кремиковци”.
Предлагам да се прекратят дебатите, да се отложи гласуването и проекторешението да влезе в Икономическата комисия, както беше предложено от колегата Кънев, който е от Ямбол. Разбира се, оттам винаги се раждат само умни и мъдри решения. (Смях, оживление, ръкопляскания от КБ.)
Ако е необходимо, проекторешението да влезе в Бюджетна комисия и в другите комисии, за да може по-пълноценно да се обсъди отвсякъде въпросът, за да стигнем до съгласие и да покажем, че в крайна сметка този Парламент може да работи и в съгласие. Мисля, че това ще бъде нов момент и приятна изненада за нашето общество. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Сидеров, искате ли някаква почивка за консултации с парламентарните групи? (Шум и реплики.)
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, встрани от микрофоните): Не е нужна почивка. Досега имаше почивка. Искаме отлагане на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Тоест процедурата е за отлагане на дебата или за неговото прекратяване и евентуално подновяването…
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака, встрани от микрофоните): За отлагане на дебата и на гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: За отлагане на дебата до произнасяне по направеното от Вас предложение от Икономическата комисия.
Бихте ли дали решението, за да го прочета?
Редакцията, която предлага господин Сидеров, звучи по следния начин: „Възлага на правителството да предприеме спешни мерки и осъществи необходимите действия за възстановяването на възможните производствени дейности при комбинат „Кремиковци”.”
Записано е за стенографския протокол.
Подлагам на гласуване предложението за отлагане на дебата, за разпределяне на проекта за решение с предложената редакция на Икономическата комисия и продължаване на дебата след изразено становище от комисията.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Сега гласуваме отлагане на дебата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Отлагане на дебата с тези последващи действия. (Шум и реплики.)
Гласували 150 народни представители: за 97, против 38, въздържали се 15.
Процедурното предложение, направено от господин Волен Сидеров, е прието: отлагаме дебата по внесения от Парламентарната група на „Атака” проект на решение с действията, които господин Сидеров предложи да бъдат извършени след прекратяването на дебата.

Уважаеми колеги, продължаваме със следващата точка от седмичната програма, включена по реда на чл. 49, ал. 7 по искане на парламентарната група на Партия ГЕРБ, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ, ВНЕСЕНО ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 30 ЯНУАРИ 2014 Г.
Господин Лазаров – за процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като темата е достатъчно важна – вълнува обществото, вълнува българските граждани, българските избиратели, моля да подложите на гласуване предложението да бъде излъчван дебатът пряко по Българското национално радио и Българската национална телевизия, така както предходният дебат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Има процедурно предложение за директно излъчване от Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 150 народни представители: за 115, против 8, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Моля, включете камерите и микрофоните на националните медии.
Докладът на Комисията по правни комисии ще представи господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям Ви:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно предложение за произвеждане на национален референдум, № 401-00-3, внесено от президента на Република България на 30 януари 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 26 февруари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Президента на Република България.
Предложението за произвеждане на национален референдум и мотивите към него бяха представени от госпожа Румяна Коларова – секретар по връзки с гражданското общество към администрацията на Президента..
Предложението е внесено на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. То съдържа искане за произвеждане на национален референдум по следните въпроси:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
В дискусията участие взеха народните представители Филип Попов, Екатерина Заякова, Цецка Цачева, Иван Иванов, Данаил Кирилов, Емил Радев и Четин Казак.
Председателят на Комисията по правни въпроси господин Четин Казак представи пред народните представители процедурата, по която следва да се развие обсъждането на предложението в Народното събрание.
Безспорно е, че Народното събрание следва да се произнесе с решение, но доколкото предмет на обсъждането е предложение за произвеждане на референдум, внесено от Президента на Република България, процедурата, приложима за неговото разглеждане е тази по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а не по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Този извод произтича от характера на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, като специален закон по отношение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За разглеждането от Народното събрание на предложението за произвеждане на референдум в случаите, когато субект на инициативата е Президентът, следва да се приложи по аналогия процедурата, описана в чл. 13 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Според ал. 5 на същата разпоредба постоянната комисия на Народното събрание, на която предложението е разпределено като водеща – в случая Комисията по правни въпроси, трябва да го обсъди в срок не по-късно от 1 месец от датата на разпореждането на председателя на Народното събрание за разпределянето.
На основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България именно Народното събрание е органът, който следва да извърши своеобразна преценка за допустимост на въпросите, по които се предлага произвеждане на референдум. Това се налага от съдържащите се в закона ограничения, чл. 9 – по кои въпроси, по силата на самия закон, не се допуска произвеждане на национален референдум, а правилността на тази преценка изисква да се направи и анализ на съдържанието на предложените въпроси. Резултатът от този анализ води до извода, че извън ограниченията по чл. 9 са въпросите: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” и „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?”.
Поставянето на въпроса „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми?” обаче е юридически недопустимо да бъде поставен за обсъждане чрез референдум.
Произвеждането на национален референдум е форма на пряко участие на гражданите в държавната власт, тоест проявление на принципа на народния суверенитет. Този основен конституционен принцип е иманентно свързан с формата на държавно управление (чл. 1 от Конституцията на Република България). Затова въвеждането на задължително гласуване при национален референдум по същество е промяна в основен принцип, на който е изградена формата на държавно управление. А промените във формата на държавно управление по силата на чл. 158, т. 3 от същия нормативен акт са изключителна компетентност на Велико Народно събрание.
Избирателното право е субективно право на гражданите от вида на политическите права – право, чрез упражняването на което гражданите участват в конституирането на изборни държавни органи. То обединява: активното избирателно право, правото на едно лице да избира – чл. 42 от Конституцията на Република България, и пасивното избирателно право, правото на едно лице да бъде избирано – чл. 65 и чл. 93, ал. 2 от Конституцията.
Предложеният въпрос е съотносим само към един от аспектите на избирателното право – активното избирателно право. Член 42 от Конституцията на Република България обаче е поставен систематично в Глава втора „Основни права и задължения на гражданите”. В същата глава, в чл. 57, ал. 1 е прогласена неотменимост на правата на гражданите, а според Решение на Конституционния съд № 3 от 2004 г. по к.д. № 3 от 2004 г. чл. 57, ал. 1 от Конституцията забранява отнемането на права, която обхваща и активното избирателно право. Вярно е, че ал. 3 от чл. 57 позволява ограничаване на някои права на гражданите, включително и на активното избирателно право, но това ограничаване може да се въведе със закон, и то само при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение. Същата разпоредба определя и временен характер на ограничаването – докато трае съответното обстоятелство, което го е предизвикало, в този смисъл и Решение на Конституционния съд № 15 от 2010 г. по к.д. № 9 от 2010 г.
Въвеждането на задължително гласуване при произвеждане на избори по същество предлага трансформирането на едно право в задължение. Отмяната на правата на гражданите обаче е изключителна компетентност на Велико Народно събрание, изрично определена в чл. 158, т. 4, предложение второ, за препращането към решаването на въпросите за изменение на чл. 57, ал. 1 и 3.
Именно компетентността на Великото Народно събрание е юридическата пречка въпросът „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми?” да не може да бъде поставен за обсъждане чрез национален референдум. Тази невъзможност се определя от изричната разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, според която въпросите от компетентността на Великото Народно събрание не могат да се решават чрез референдум.
Наред с това, следва да се има предвид, че трансформирането на едно право в задължение поражда и множество други юридически въпроси, които следва да бъдат отчетени.
На първо място, дали такава промяна съответства на чл. 25 от Международния пакт за граждански и политически права, в който се поставя изричен акцент върху „свободно изразяване на волята на избирателите”? Макар и само по отношение на изборите за членове на Европейския парламент, разпоредба в сходен смисъл се съдържа и в чл. 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
На следващо място, от значение е и как една такава промяна ще се отрази на цялата система на основните права на гражданите. Всички конституционно уредени права са във взаимна връзка и обусловеност. Трансформацията при едно от правата обективно ще наложи промени и при други права. Така например правото на мнение, прогласено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията, включва и правото да не се изразява мнение и ако активното избирателно право се определи като задължение, това би довело до противоречие със съдържанието на правото на мнение в тази му част.
На следващо място, при създаването на задължение за осъществяване на определено поведение следва да се отчитат и хипотезите, при които обективно не е възможно задължението да се изпълни. Естеството на поведението – да се гласува в точно определен ден, не допуска възможност да се уредят на ниво закон случаите, когато по обективни причини лицето не е в състояние да изпълни задължението си.
Създаването на едно задължение има смисъл, когато е обективно възможно да се осъществява ефективен контрол за неговото изпълнение, а за неизпълнението му е предвидена съответна санкция. Създаването на задължение да се гласува ще наложи създаване и на състав на правонарушение за неизпълнението му, което изисква и финансово, и ресурсно осигуряване на целия процес по контрола и реализацията на юридическата отговорност.
В мотивите към предложението на Президента за този въпрос се посочва, че по такъв начин ще се постигне ангажираност и на онези граждани, „които са се отчуждили от политическия живот”, което ще повиши легитимността на изборните резултати и стабилността на институциите. В същото време извън обсега на въпроса остават другите форми на пряка демокрация, в които гражданите изразяват волята си чрез гласуване – местен референдум и общо събрание на населението. Едва ли може да се приеме, че тези форми са с по-малка значимост от националния референдум, само защото чрез тях се решават въпроси от регионално значение. Факт е, че в предложения въпрос тези форми не са обхванати, а подобна диференциация трудно може да бъде юридически аргументирана.
Принципът на народния суверенитет, прогласен в чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България, не съдържа деление във връзка с непосредственото осъществяване на властта от народа, а чл. 2, ал. 1 от Конституцията определя формата на държавно устройство на Република България като единна държава с местно самоуправление. Още повече, че в предложението за въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?” такова ограничаване липсва, което показва съществена непоследователност в изразената воля на вносителя на предложението.
Макар и допустим за обсъждане чрез национален референдум, предложеният въпрос „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” по същество е неясен. Каква е волята на вносителя на предложението за този въпрос може само да се предполага поради следните основания:
Вярно е, че Конституцията не съдържа уредба за вида на избирателната система, чрез която се избира Народно събрание. Това е и причината различните избирателни закони при нейното действие да предлагат различни варианти на избирателни системи. Изборното ни законодателство винаги е следвало логиката при конструиране на колективни органи, какъвто е и Народното събрание, да се прилага пропорционалната избирателна система, а при избори за президент и вицепрезидент и за кметове – мажоритарната избирателна система. Изборното ни законодателство предвижда, че в избори за Народно събрание могат да участват и независими кандидати, издигнати от инициативни комитети. По същество това е възможност за мажоритарно избиране на народни представители и е съществуваща и в момента алтернатива на пропорционалната избирателна система.
Това законодателно решение показва, че въпросът в предложената му редакция – „част от народните представители да се избират мажоритарно”, създава невярна представа, че такава възможност към днешна дата няма и тя следва да бъде създадена, ако резултатът от референдума е положителен. Предложената редакция създава и сериозни затруднения да се определи какво всъщност е имал предвид вносителят с тази формулировка. Най-вероятно идеята е да се подложи на референдум решението дали да се въведе смесената избирателна система за избори за Народно събрание. Възможно е обаче вносителят на предложението да е имал предвид намаляване на прага за избиране на независими кандидати.
За съжаление, категоричен отговор не може да се открие и в мотивите към предложението. В тази част те се изчерпват с общо девет изречения, част от които са с преобладаващо декларативен характер, а друга част съдържат общоизвестни теоретични тези за позитивните страни на смесената избирателна система. А и едва ли вносителят на предложението за референдум споделя идеята, че при пропорционалната избирателна система няма значение какви са личностните характеристики на предложените кандидати, като поставя акцент върху това само при мажоритарната избирателна система. Едва ли вносителят на предложението е имал и предвид, че при смесена избирателна система политическите партии няма да излъчват мажоритарни кандидати (точно обратната беше практиката при произвеждането на изборите за народни представители през 2009 г.), което би означавало да се ограничи участието в избори на политическите партии като основен политически субект.
Изложените аргументи показват деликатната ситуация, в която е поставено Народното събрание. Според чл. 10, ал. 4, изречение второ от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление „въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко точно и ясно”. Ако въпросът остане в предложения вид, положителният отговор на него като резултат от референдума, няма да даде яснота на Народното събрание какво следва да направи то по-нататък, за да обективира в правна норма това желание на гражданите.
При налична възможност за номиниране на независими кандидати от инициативни комитети при избори за Народно събрание, на практика измененията в изборното законодателство биха могли да са насочени или към намаляване на прага за независимите кандидати или към въвеждане на смесена система за избори за Народно събрание. Член 13, ал. 6 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление позволява на Народното събрание да редактира въпроса, но забранява да се променя неговия смисъл. А неясната воля, съдържаща се в този въпрос, създава риск при предлагане на друга редакция от Народното събрание, да се направи възражение, че смисълът на въпроса е променен.
Същият контекст има и обстоятелството, че предложената формулировка не съдържа указание за колко народните представители се предлага мажоритарен избор. Тази неопределеност също създава затруднения. Народното събрание не би могло да редактира въпроса чрез определяне на броя на народните представители, за чийто избор да се прилага мажоритарната система, тъй като няма гаранции, че такава редакция няма да бъде определена като промяна на смисъла на въпроса.
Ако обаче въпросът не бъде редактиран в посока на конкретизация и бъде предложен за гласуване чрез референдум в предложената формулировка, всяко последващо законодателно решение в изборното законодателство може да бъде атакувано с аргумента, че не съответства на волята, която гражданите са изразили.
Начинът на формулиране на третия въпрос: „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?” по същество възпроизвежда изречение от Решение на Конституционния съд № 4 от 2011 г., т. VІІІ – „електронното гласуване не е противоконституционно, бидейки вид дистанционно гласуване”. Същото това изречение обаче продължава с уточнението, че другият вид дистанционно гласуване е по пощата.
За да се избегне частта от мотивите на същото конституционно решение, с които се обосновава нарушаването на тайната на вота при използването на интернет като средство за гласуване по електронен път, в мотивите към предложението изрично се посочва, че „отговорност на народните представители ще е да намерят законодателни решения, които гарантират тайната на вота” и че „конкретната реализация на електронното гласуване не е предмет на референдума”.
Начинът на формулиране на въпроса, съдържащ едновременно „дистанционно” и „по електронен път” всъщност изисква прилагане на средство, позволяващо да се гласува от място, различно от избирателната секция. Това при всички случаи изисква наличие на публична мрежа за пренос и съхраняване на данни по електронен път, дори и когато това средство е мобилно устройство.
Според същото решение на Конституционния съд именно публичността на мрежата създава „основателни опасения за самия пренос и съхраняване”, както и не дава гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението. Така при евентуален положителен отговор на този въпрос от референдума, Народното събрание ще трябва да търси друго средство, различно от интернет, което да позволява гласуване по електронен път, за да се осигури посочената в мотивите към предложението цел улесняване на 1,5 милиона българи в чужбина да гласуват, от която и да е точка на света.
Съпоставянето на гласуването по електронен път чрез публична мрежа с използването на такава мрежа за други дейности, извършвани по електронен път е некоректно. То не отчита факта, че при извършването на другите дейности по електронен път е от съществено значение е както кой е авторът, така и какво е съдържанието на направеното волеизявление.
От гледна точка на упражняването на активно избирателно право или гласуване при референдум, предвид изискванията за упражняване на активно избирателно право при всички видове избори и условията за участие в референдуми е от значение кой е авторът на волеизявлението. В същото време, обаче от такова значение е и запазването на тайната на волеизявлението, тъй като то отразява как е гласувал съответният гражданин.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 6 гласа „за”, 8 „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание следният Проект на решение:
„РЕШЕНИЕ
по предложение за произвеждане на национален референдум
Народното събрание на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление
РЕШИ:
Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум внесено от Президента на Република България по въпросите:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Казак.
Това беше докладът на Комисията по правни въпроси.
Няма доклад на Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения.
Откривам дебатите.
Процедура – заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тъй като в 12,30 ч. днес трябва да започне блиц контролът, а видно от часовниците в пленарната зала остават по-малко от 15 минути време за дебат, с оглед важността на обсъждания въпрос и очакванията на българските граждани за това как ще се произнесе Народното събрание по предложението на държавния глава за произвеждане на национален референдум, аз правя процедурно предложение след приключването на блиц контрола да бъде удължено времето до гласуване на решението в доклада на Правната комисия.
Алтернативно, господин председател, ако това мое предложение бъде отхвърлено от пленарната зала, то моля утре като точка първа да продължим с дебата и да гласуваме.
Колеги, няма как, след като приемането на решение за национален референдум е изцяло в компетентността на Народното събрание по Конституция, да избягаме от тази своя отговорност и с процедурни хватки да не се стигне до решение в днешния пленарен ден, най-късно утре като точка първа.
Моля да подкрепите едно от двете предложения в тази последователност, в която ги направих.
Съответно, господин председателю, Ви моля да ги подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Обратно предложение – госпожа Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Правя обратно процедурно предложение и на двете хипотези, които предлага госпожа Цачева.
Вчера президентът Плевнелиев направи мечешка услуга на ГЕРБ, като върна Изборния кодекс – безсмислени мотиви, отхвърлено вето.
Днес ГЕРБ се опитва да си върне услугата също по мечешки, като по извънреден начин включва искането на Президента за национален референдум в програмата на Българския парламент. Шансът да бъде обсъдено детайлно и евентуално прието това предложение е след постъпването на гражданската подписка с подкрепата на над 500 хиляди български граждани.
Ако искаме да бъдем коректни и към самата инициатива за референдум нека да изчакаме да видим каква ще бъде подкрепата за тези въпроси от българските граждани и тогава Българският парламент да се произнесе по нея, защото, уважаеми колеги, както се чу и от доклада на Правната комисия, има много сериозни възражения по отношение на съответствието с Конституцията и изобщо коректността на зададените от Президента въпроси. Но ако те се подкрепят от 500 хиляди български граждани, тогава тяхната тежест ще бъде друга и тогава и шансът и Президентът да получи един обмислен, аргументиран отговор от Българския парламент, ще бъде много по-голям.
Нека в условията на извънредност да не вкарваме в програмата на Народното събрание един въпрос, който наистина е от изключителна важност за хората, най-вече защото става дума за най-демократичния инструмент – референдума. Нека да не влизаме в схемата да участваме в една колосална злоупотреба с този демократичен инструмент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
И така, имаме две процедурни предложения от госпожа Цецка Цачева.
Първото предложение е: след блиц контрола да бъде удължено заседанието, тоест след 14,00 ч., до приключване на гласуването по текущата точка.
И второто алтернативно предложение, ако първото не бъде прието: утре първа точка от работата на Народното събрание да бъде сега обсъжданият проект за решение.
Гласуваме първото процедурно предложение на госпожа Цачева.
Гласували 144 народни представители: за 63, против 75, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Прегласуване – господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на прегласуване така внесеното предложение.
Разбираем е страхът отляво (шум и реплики от КБ и ДПС) да се говори как се иска да се чуе...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: ... гласът на народа. Аз разбирам този страх, тъй като ние, поставяйки въпроса за референдума, смятаме да изпълним нашите ангажименти към гражданите, за разлика от тях, които направиха референдум за „Белене”, вече една са година в управлението, отново излъгаха хората и нищо не правят за „Белене”. (Шум и реплики от КБ и ДПС.) Разбирам този страх. Разбирам страха на управляващите от гласа на народа. Това е истината – не желаят да чуят гласа на народа. Разбирам и желанието да се сложат намордници на хората.
Моля, подложете на прегласуване предложението. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Прегласуваме първото предложение на госпожа Цачева.
Гласували 156 народни представители: за 67, против 84, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
При тази ситуация трябва да гласуваме и второто алтернативно предложение на госпожа Цачева, тоест утре първа точка от заседанието на Народното събрание да бъде обсъждането и гласуването на проекта за решение по предложение за произвеждане на Национален референдум.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 69, против 86, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Процедура по прегласуване – госпожо Цачева, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Дами и господа народни представители, сами разбирате колко несъстоятелно е това, което правите. Вижте часовника и си отговорете – възможно ли е в оставащите по-малко от 5 минути да се развие дебат по внесена точка в дневния ред, която в никакъв случай не е извънреден способ, а легитимно право на всяка парламентарна група всяка първа сряда от месеца да предложи точка за обсъждане в дневния ред?
Колеги, ако Вие имахте възможността, нямаше да допуснете тази точка изобщо, защото е ясно от начина, по който гласувате днес в пленарната зала, ясно е от начина, по който сте заявили вече позиция по проекта за решение, но не можете да избягате от тази отговорност. Рано или късно ще поемете отговорността за своето решение, но това няма как да се случи без дебат, заради това бяха предложенията. Постъпвам коректно – ако не желаете днес да се удължи работното време, нека да започнем утре с тази точка, но да проведем дебата и да приемем решение, защото, колеги, сме длъжни по Конституция да приемем решение.
Затова Ви моля още веднъж: подкрепете поне втората алтернатива – в утрешния ден да продължим с разискванията по тази точка, които не са и започнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 68, против 88, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Уважаеми колеги, има по-малко от 2 минути до 12,30 ч., когато съгласно чл. 102, ал. 1 трябва да стартира блиц контролът.
Господин Кирилов, заповядайте за процедура.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вижда се колко е силно желанието да се преустанови дебатът по предложението на Президента за референдум. Ние бяхме свидетели на това искане и в дебатите на Правната комисия.
При положение че отхвърлихте двете наши процедурни предложения, си позволявам да предложа на Вашето внимание следното: да отложим за утре сутрин блиц контрола (шум и реплики) и да продължим с разискването на вече започналата точка от дневния ред – с дискусия по предложението на Президента на Република България за провеждане на референдум. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми господин Кирилов, съгласно цитирания от мен чл. 102, ал. 1 от 12,30 ч. трябва да стартира блиц контролът.
Вие правите процедурно предложение, допустимо до гласуване. Ще го подложа на гласуване.
Господин Казак, заповядайте за обратно предложение.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, нещото, което не чухме в аргументите на направените последователно три процедурни предложения, е, че нищо не налага този спешен порядък, в който да се гласува решение на Народното събрание по внесеното предложение от Президента.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Изтича срокът.
ЧЕТИН КАЗАК: Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание разполага със срок от три месеца от внасянето на предложението, за да се произнесе.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това не е вярно! Само за подписката е този срок.
ЧЕТИН КАЗАК: Вярно е, че трябва да се произнесе, но има срок от три месеца, който се прилага както за подписка, така и за внасяне на предложение от Президента или от другите субекти, на които законът дава право да инициират референдум. Срокът от три месеца е далеч от изтичането си, така че Народното събрание ще се произнесе в този срок по това искане. Нищо не налага това да стане сега, толкова спешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше обратно предложение на предложението на господин Кирилов за отлагане на блиц контрола за утре.
Гласуваме предложението на господин Кирилов за отлагане на блиц контрола за утрешното заседание.
Гласували 169 народни представители: за 72, против 97, въздържали се няма.
Предложението не е прието.

Колеги, преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ ПО ЧЛ. 102 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Очаквам министър-председателя и неговите заместници. (Министър-председателят и членове на кабинета влизат в пленарната зала. Ръкопляскания от КБ и ДПС. Възгласи от ГЕРБ: „Оставка!”, част от Парламентарната група на ГЕРБ напуска пленарната зала.)
Уважаеми дами и господа, имате думата съгласно правилника. Започваме от парламентарната група с най-много членове.
Господин Московски, заповядайте – първи въпрос.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, дами и господа вицепремиери, колеги!
Уважаема госпожо Бобева, въпросът ми е към Вас. През месец февруари 2013 г. приключи проектът „Подобряване на административното обслужване на потребителите чрез надграждане на централни системи за електронно правителство” на обща стойност 12 млн. лв., финансиран с европейски средства.
Тъй като Вие много често избягвате да споменавате какво сте заварили през месец май 2013 г., ще си позволя да изброя системите, които бяха разработени в рамките на този проект:
Първо, създаване на регистър за електронна идентичност на потребителите; второ, надграждане на единна среда за обмен на електронни документи, внедряване на централизирана документно-оборотна система; трето, надграждане на национален портал; четвърто, разработване на централна система за мобилна нотификация, справочно-информационна дейност; пето, централизирана система за управление на комуникационна и хардуерна инфраструктура; шесто, разработване на унифицирани изисквания към центровете за съхранение на особено чувствителна информация.
В периода 2013 г. тези системи бяха въведени в пробна експлоатация, а от месец юни 2013 г. трябваше да влязат в реална експлоатация. Част от тезите, които повтаряте, за приемствеността, на практика не се случват, тъй като в сферата на електронното управление категорично липсва такава. Нормално е, след като поехте управлението, в рамките на няколко месеца да се ориентирате в обстановката и затова Ви оказахме помощ – моят заместник Валери Борисов разговаря с Вас, има входирано и писмо към Вас.
За да Ви предпазя от изкушението да цитирате какво сте свършили през последните осем месеца в сферата на електронното управление, ще спомена следното.
През месец септември 2013 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения подписа договор за предоставяне на безвъзмездна помощ по Оперативна програма „Административен капацитет” по Проект „Надграждане на съществуващи и изграждане на нови централни системи за електронно управление с оглед усъвършенстване на информационно-комуникационната дейност”. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тази сутрин влязох в портала на електронното управление и с изненада установих, че все още се появява съобщението: „Уважаеми посетители, порталът е в експериментална експлоатация. Моля, ако забележите пропуски, грешки или възможности за подобряване и подпомагане процеса на оптимизирането, да ни пишете чрез контактна форма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Двайсет секунди, господин председател. Гаранционният срок за изброените в началото на изказването ми системи изтича в края на този месец – март 2014 г.
Конкретният ми въпрос към Вас е: какви са мерките, предприети за осигуряване на надеждна поддръжка на системите за устойчивост на целия проект? Припомням, че в съответствие с подписания договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между министерството и управляващия орган, бенефициентът е длъжен да осигури устойчивост на постигнатите резултати в рамките на минимум три години след приключване на проекта. В противен случай е възможно да се връщат дори изброените средства. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо Бобева, имате думата за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, благодаря за въпроса.
Няма да имам възможност да отговоря подробно каква е политиката в областта на електронното управление.
По отношение на приемствеността трябва да отбележа, че заварихме около 100 електронизирани услуги – на първо място, в Националната агенция по приходите, следвана от МРРБ и Министерството на финансите.
Това, което, на първо място, направи Министерството на транспорта в рамките на неговите компетенции, ще маркирам само с няколко думи: разработена и внедрена е софтуерната инфраструктура за информационни междурегистрови връзки – знаете, проблемът е основно за връзките между отделните регистри; реализирани са над 50 междурегистрови електронни услуги между най-използваните 34 регистъра; разработени са референтен модел на архитектура за централна и общинска администрация и шаблонни помощни софтуерни пакети на централен и общински модел; реализирани са над 20 електронни административни услуги по референтния модел чрез внедряване на автоматизирани информационни системи, базирани на шаблонните помощни софтуерни пакети; разработен е и единен модел за електронна идентификация; в процес на внедряване са 50 електронни административни услуги за пилотна община по проекта за Столична община. Има и още редица дейности, които са в процес на изпълнение.
Какво предстои? Предстои промяна в нормативната уредба, която ще позволи адекватно да се прилагат принципите на електронното управление. Стратегията за електронно управление –предполагам, че следващата сряда ще бъде внесена в Министерския съвет за междуведомствено обсъждане. Освен това тя върви заедно с план за действие, който е подготвен. Беше проведен Съвет по електронно управление, на който беше приета стратегията. В рамките на общественото обсъждане получихме доста предложения по стратегията, които са отразени.
Проблемите с електронното управление се решават, работи се интензивно както от страна на Министерството на транспорта, така и на отделните министерства. След приемането на стратегията всяко едно министерство ще изработи конкретни мерки в тази област.
По отношение на въпроса Ви за конкретния проект, ще Ви дам писмена информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Бобева.
За реплика, заповядайте, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Господин председател, господин министър-председател, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Госпожо Бобева, това, което изброихте, са направени проекти до изтичане на мандата на ГЕРБ. Аз конкретно Ви запитах какви мерки сте предприели, тъй като на голяма част от тези проекти гаранционният срок след тяхното изпълнение изтича края на месец март.
Само да Ви припомня като наблюдаващ ресорен вицепремиер на този сектор, че тъй като, за съжаление, не получаваме адекватни отговори от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, затова си позволявам да питам Вас. Искам да сте наясно, че Дирекция „Електронно управление” все още няма директор. Искам да сте наясно, че екипът, който разработи всички тези проекти, които изброихте, и са реализирани в мандата на Партия ГЕРБ, е значително, да го наречем, оредял и целенасочено, дори по време на дебата за бюджета аз няколко пъти използвах тази трибуна да акцентирам, че това правителство целево не заделя нито един лев допълнително към средствата за развитие на електронното управление.
Влизаме в един период, в който има голяма опасност да бъдем санкционирани заради липсата на поддръжка на тези системи. Не само че не се гарантира тяхното устойчиво развитие, а по-скоро се гарантира тяхното неизползване и съответно санкция заради непостигане на резултатите след тяхното въвеждане.
Призовавам Ви от тази трибуна да си влезете в ролята на ресорен вицепремиер и да наложите необходимата политика такава, че да гарантира устойчиво надграждане на изградените вече системи за електронно управление и, дай Боже, разбира се, по-нататъшното му развитие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Московски.
Госпожо Бобева, имате две минути за дуплика, ако желаете. Не желаете.
От името на група има думата господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Използвам правото от името на Парламентарната група на ГЕРБ като единствена възможна процедура да Ви запозная с един факт, който стои на дневен ред пред голяма част от българското общество. Нямам предварително написана декларация ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Михов, това е декларация от името на група?
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Добре, благодаря.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Ще се постарая да не влагам никакъв политически нюанс, защото въпросът, който стои пред хората, е много належащ. Използвам възможността и правото си, тъй като и премиерът, и всички вицепремиери са тук също да вземат отношение по този въпрос. Съжалявам, че председателят на Бюджетната комисия не присъства в залата, защото може би той беше един от най-големите радетели на поправката в Закона за местните данъци и такси.
Знаете един месец преди Нова година приехме поправки в Закона за местните данъци и такси, с които наложихме на българските граждани, които ползват преференции при плащането на данъците на своите автомобили, да предоставят сертификат за екологична норма на своя автомобил – дали е Евро 3, дали е Евро 4, 5 и така нататък. Това е ново, което досега го нямаше в закона.
Дотук всичко е добре, но какво се получава на практика? Според тази поправка в закона, в графата попадат около един милион автомобили, които имат право на тази преференция. От бегла справка от основните вносители на автомобили, тъй като сертификатът трябва да се извади от оторизирания вносител, цената възлиза между 20 и 80 лв. Ако усредним цената за такъв сертификат средно около 50 лв. и се направи една груба сметка един милион автомобила по 50 лв. са 50 милиона, които българските граждани, собственици на такива автомобили, трябва да заплатят на фирмите-вносители, за да им бъде издаден такъв сертификат, който да предоставят в съответната данъчна служба към общините. Общо взето ние прехвърлихме отговорността на общините и ги направихме виновни.
Обръщам се и към вицепремиер Бобева, тъй като все пак тя отговаря за икономиката на страната: това ли е начинът да борим проблемите с икономиката, да търсим ръст – като вземем 50 милиона от българските граждани, от българските собственици на автомобили и ги дадем на десет фирми, които са основните вносители на автомобили? Само си помислете – за един месец, тъй като кампанията тече в момента от 1 март, един милион граждани ще трябва да платят 50 милиона на фирмите-вносители, за да ползват преференция, забележете, 15, 20, 30 лв. Трябва да дадеш 80 лв. за сертификат, да отидеш в данъчната служба и да ползваш преференция 20 лв.
Вие ще кажете: да, тази преференция ще важи още две години. Само че тази преференция няма да важи още две години, защото ние в закона записахме, че има степенуване и съответните еко норми след определени норми излизат като преференции. Да не говорим, че в голяма част от градовете, включително и областни, да не говорим за по-малките общини, няма представителства на тези фирми – вносители на автомобили, официални оторизирани вносители, което е свързано с още един допълнителен разход от гледна точка на транспорт, време и така нататък. Което де факто означава, че с нашето решение, по-скоро с решението на управляващото мнозинство, ще налеем доста голям приход в десетина фирми.
Моят призив е съвсем скоро да сформирате една работна група, да оправите това недоразумение, било с някакъв нормативен акт, защото със законова уредба ще стане много бавно, с промяна в правилниците да бъде оправено това недоразумение, за да не подлагаме българските граждани наистина на това, което сътвори Народното събрание – допълнително терзание на така и така празният им джоб. Това е моят призив.
Пак казвам, не влагам никаква политика. Не искам да го разбирате погрешно, но наистина грешката, въпреки че лично аз от тази трибуна, може би колегите си спомнят, няколко пъти призовавах, че това ще бъде в ущърб на българските граждани и не е редно това, което правим. Също тогава предупредих, че в моето изказване няма никакъв политически мотив. Пак Ви умолявам: съобразете се да не даваме повод с този документ да се потвърждава така и така нещо ясно. Защото е нормално, че когато един автомобил е произведен след 2000 г., той естествено е съобразен с екологичните норми Евро 3 и така нататък. Можеше съвсем спокойно да се вкара или сертификата, или годината на производство. Давам Ви го просто като един коз, с който можете по възможно най-бързия начин да реагирате. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Михов.
Думата има господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, господин министър-председател, дами и господа вицепремиери! Използвам и аз възможността за изявление от група, първо, за да Ви зарадвам с една новина. Няма да Ви поставям проблеми в моето изявление. Има предостатъчно проблеми. Искам да Ви зарадвам, да Ви сгрея сърцето с една прекрасна новина за победата на едно българско момиче – малката Мария Дренчева, която сред 850 деца е спечелила най-висок резултат на международна олимпиада по математика в Москва тези дни. (Ръкопляскания.) Получила е рекорден брой точки – 59. Само за уточнение ще кажа, че най-високият резултат на руските деца е 53 точки. Тоест едно потвърждение, че българската нация е сред най-интелигентните нации в света.
Ние политиците сме в дълг на нашите таланти и този повод, и други подобни поводи на наши български талантливи деца ни дава шансът Народното събрание и правителството да помислим за формиране на един фонд за подпомагане, за стипендии за образованието на такъв вид деца, защото ние наистина сме в дълг към тях.
Това, на което искам да обърна внимание вече като много сериозен и не толкова приятен геополитически момент, са събитията, които стават в Украйна и по този повод ще предложа – ние вече сме предложили в Деловодството, една наша декларация. Искам да Ви запозная с нея, хубаво е, че тук е държавното ръководство в лицето на министър-председателя, министъра на вътрешните работи и вицепремиерите, за да чуят нашето предложение.
Предложението ни е следното. Ние предлагаме на Народното събрание да излезе – и това да бъде, разбира се, прието и одобрено от правителството, с една декларация за ненамеса, първо, за неутралитет на България във всички възможни аспекти на това понятие, тъй като има опасност да бъдем въвлечени във военни действия, България да бъде използвана като бази. Знаете, че тук има американски бази, бази, които се използват от американските военни без никакъв контрол от България. Те биха могли да бъдат използвани за действия срещу други държави, което ние категорично не приемаме, и би трябвало Народното събрание да излезе с ясно становище по този въпрос.
Предлагаме една декларация, в която казваме ясно, че изразяваме безпокойство от намесата на външни фактори в политическия живот на Украйна. Какво имаме предвид? Имаме предвид това, че през последните седмици в столицата на Украйна действаха въоръжени и финансирани от други страни терористи, които извършваха поредица от убийства, палежи и разрушения. Тези терористи бяха пряко подстрекавани от официални лица от други държави, например помощник-държавния секретар на САЩ Ноланд, сенатори от САЩ и други официални лица, представляващи лица от Европейския съюз. Също така от организации като Националния фонд за демокрация, който се финансира от Конгреса на САЩ.
Тези организации и лица подпомагаха пряко групи и елементи, които изразяваха открито фашистки, антисемитски възгледи или бяха просто криминални елементи. Тук ние предлагаме на Народното събрание да каже, че е против извършването на държавни преврати по насилствен начин в която и да е държава на света, тъй като в Украйна всъщност беше извършен един държавен преврат. Сега всички декларации и изявления, които се правят по отношение на днешното правителство на Украйна, трябва да имат едно важно уточнение – че оспорваме легитимността на днешната власт в Украйна. Тъй като, тук се обоснова много ясно юридически и политически, имаше нарушаване от страна на опозицията в Украйна на Споразумението от 21 февруари 2014 г. за примирие, подписано от външните министри на Франция, Германия и Полша. Процедурите на Върховната Рада по отстраняване на президента Янукович, по изменение на Конституцията и разпускане на Конституционния съд, подлежат на дискусия, що се касае до тяхната юридическа легитимност и валидност. В състава на правителството, което днес управлява Украйна и което не знам дали българското правителство признава – чакаме да чуем мнението, досега са незадоволителни изявленията на външния министър Вигенин, участват четирима министри, от които единият вицепремиер от Всеукраинското обединение „Свобода”. Това е екстремистка партия, изповядваща неонацистка идеология, чиито представители отправят заплахи срещу малцинствата в Украйна, борят се ограничаване на езиците, които не са украински, включително и български.
Депозирани са законопроекти за забрана на политически партии, включително парламентарно представени. Такива елементи, за каквито говоря – екстремистки, неонацистки, всъщност в момента управляват Украйна и трябва да кажем ясно дали сме съгласни и дали България го приема като демократична държава, член на Европейския съюз. Да не изброяваме какви вандалщини и убийства бяха извършвани под ръководството на тези хора, някои от които сега са вече министри.
Като пълноправен член на ООН, на Европейския съюз, Организацията за сътрудничество на Съвета на Европа и Съвета на Европа България трябва остро да осъди всяка форма на екстремизъм и радикализъм и в частност опитите за дискриминиране и асимилация на българите от страната на днешните власти в Киев и да се положат всички усилия за разрешаване по мирен начин на конфликта там. Но мирният начин не означава поощряване на екстремизма, неонацизма и фашизма в Украйна. А всъщност днешното управление на Украйна е именно такова – неонацистко и фашистко.
Затова ние се обръщаме с молба към ръководството на Народното събрание да придвижи тази декларация колкото може по-бързо, за да можем да откликнем на актуалната обстановка и България да има една адекватна позиция, а не да бъдем пак накрая или да чакаме мнението на други държави и ние някак си там да се впишем между него. Ние трябва да имаме ясна позиция, да кажем ясно, че в Украйна имаме наши сънародници, които трябва да защитим категорично, при всички условия, трябва да заявим също така несъгласието си с намесата на външни фактори в живота на Украйна – имам предвид САЩ и финансирани от САЩ организации, които поощряваха там неонацизма и да го кажем ясно на глас.
Тук не трябва да има безпокойство, че от американското посолство някой ще ни смъмри, както тук се страхуват и се страхуваха досега наши ръководители, и ще каже: Вие защо така се изказвате за САЩ? Ами, защото САЩ се месят във вътрешните работи на много държави. Това е държава, която неведнъж е проявявала по един международен престъпен начин намесата си в други държави, включително с много убийства, с военни действия, с незачитане права и суверенитет на отделните държави. Много са случаите след 1945 г., след края на Втората световна война. САЩ е инициатор и пряк участник в над 100 такива интервенции. Има много литература по въпроса, мога да запозная ръководството на Събранието, който желае, с тези факти, включително от американски автори, които критикуват политиката на своята държава на груба намеса във вътрешните работи на други страни.
В случая събитията в Украйна бяха провокирани от външни фактори. Те съвсем не са спонтанен израз на протеста на народа, защото няма такива народи, които са добре въоръжени, с модерни оръжия, запалителни, бойни и експлозивни вещества, нападат професионално и правят преврат. Това не може да бъде мирен граждански протест. Подобно нещо се опитаха да разиграят и в България същите тези външни кръгове, ние ги наричаме „соросоиди”, но в по-мека форма, слава Богу, и тази опасност не е отминала. Има хора и в България, които са готови да се включат, има и криминални елементи, има и неофашистки елементи, и неонацистки, които с удоволствие биха се включили в екстремистки действия.
„Атака” осъжда категорично подобно действие както в България, така и в чужди държави. „Атака” е против извършването на държавен преврат срещу законните правителства на една държава – ще направя аналог и със Сирия. Там ние казахме много ясно нашата позиция. Там също беше направен терористичен опит за преврат срещу законното правителство на тази държава и това беше представено като борба за освобождение на страната. А всъщност зад тази борба стояха терористи, джихадисти, хора, които избиват и извършват ужасни зверства, уж в името на освобождението на страната си. Тези терористични елементи се движат от спецслужбите на няколко държави в света. Това са САЩ, Израел, в някои случаи се включват и държави като Турция. Те инспирират, финансират и пряко въоръжават подобни групи с цел разбъркване, на принципа „разделяй и владей”. Украйна е една огромна държава, в чието създаване, облагородяване и одухотворяване има огромно значение българският елемент. Ние не можем да гледаме безразлично на нейното разбиване отвътре.
Затова смятам, че Българското Народно събрание, и правителството също... Тук правя една остра, критична бележка към външния министър, че той направи едно изпреварващо изявление и би трябвало да му бъде потърсена отговорност, господин министър-председател, за тези думи.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Сидеров.
Госпожа Нинова има думата по начина на водене.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Вярно, че днес е ден на опозицията, ама опозиция, опозиция – минахме оттатък правилата.
Господин председател, обръщам Вашето и на колегите внимание върху чл. 102, ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Той забранява по време на блиц контрол да се правят декларации от името на парламентарни групи. Моля, колеги, като сме си измислили правила, като сме си ги приели с гласуване, ако обичаме и да си ги спазваме! Този блиц контрол е различен от другия и освен че губим време, мисля, че повсеместно злоупотребихме и с търпението на министър-председателя, и на вицепремиерите.
Но най-важното е, че има правила и моля ако може сами да си ги спазваме, тъй като сами сме си ги приели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: В ал. 6 на чл. 102 има разписани подобни правила, но ние ще удължим, както винаги, изразходваното време от името на парламентарните групи.
Моля да се води отчет за изразходваното време.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Да не става прецедент, затова го поставяме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Необходимото време, предвидено от правилника, ще бъде осигурено за блиц контрол.
Продължаваме нататък с блиц контрола. Първият въпрос е от Коалиция за България.
Заповядайте, господин Куюмджиев.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Всички си спомняме късната зима на 2009 г. – февруари и март, когато поради разногласия между Русия и Украйна в България спря за две седмици доставката на природен газ.
Сегашната ситуация в Украйна наподобява тогавашната и вярвам, че дори колегите отдясно може да са притеснени за бъдещето на енергийните доставки за България. След края на тяхното управление в хранилището в Чирен бяха останали 60 милиона кубически метра газ, тоест то беше изпразнено от съдържание и подлагащо на риск бъдещето на енергетиката на страната. Към днешния момент по моя информация там има над 200 милиона, което дава някаква сигурност за тези доставки. (Реплика от народния представител Делян Добрев.) В крайна сметка вярвам, че правителството има някакъв план за справяне в подобна ситуация.
Моят въпрос, господин министър-председател, е: може ли да ни кажете какво смята да направи правителството, ако случайно спрат доставките на газ и как ще защитите енергийната сигурност на страната? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте за отговор, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа вицепремиери! Уважаеми господин Куюмджиев, ще си позволя да направя кратък коментар за цитирания от Вас период – края на 2008 г. и началото на 2009 г. Мисля, че са доста различни предпоставките, тъй като тогава беше търговски спор, а сега такъв не съществува. Една от мерките е да следим внимателно доставките на газ от „Газпром” към Украйна и Европа, в това число и към нас.
На този етап нямаме сериозни основания да прогнозираме спиране на газовите доставки по няколко съображения. Украйна засега плаща. Дългът, който е натрупала, е несравнимо по-малък спрямо 2009 г., когато наистина имаше голямо натрупване на неразплатени задължения. Международната общност, в частност и Европейската комисия, имат готовност да подпомогнат страната, имам предвид Украйна, за разплащане на газовите доставки от „Газпром”, така че да не се стига до аналогичен, подчертавам, търговски спор, какъвто беше през 2009 г.
По предварителна информация, неофициална, разбира се, самата Русия е предложила заем на Украйна, за да могат да се разплащат газовите доставки, тоест, струва ми се, че това е индикация за добра воля от страна на руската страна да не бъдат прекъсвани газовите доставки.
Въпреки това ние от миналата седмица нагнетяваме газ в Чирен. Количествата там са такива, че при евентуално, подчертавам, евентуално спиране на газовите доставки, при рационализиране на доставките вътре, в страната, бихме могли да ползваме това хранилище приблизително около месец, месец и половина. Като добавим и собствения газ – около десет на сто от потреблението, това би ни дало известно спокойствие за два месеца напред.
Пак подчертавам обаче – при намалени доставки, отчитащи най-чувствителните потребители, да не се спираме само на тях, има възможност и чрез реверсивна връзка да се ползва газ от южната ни съседка Гърция, без да коментирам колко ще струва това. Естествено че ще струва малко по-скъпо.
Всички тези варианти се проиграват, така че да не бъдем изненадани, но пак подчертавам, нашите анализи сочат, че степента на достоверност на прекъсване на газовите доставки не е много висока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин премиер.
Господин Куюмджиев, имате две минути за реплика.
ЯВОР КУЮМДЖИЕВ (КБ): Благодаря за отговора, господин министър-председател.
Удовлетворен съм от него и вярвам, че правителството наистина ще осигури сигурността на енергийните доставки за България, още повече че по моя информация и работата по междусистемните връзки не само с Гърция, но и с другите съседни страни напредва.
Искам да Ви окуража да продължавате в същия дух, за да се избегнат екстремни ситуации и да няма опасност за българския бизнес и българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър-председател, имате възможност за дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Куюмджиев, може би не коментирах интерконекторните връзки, тъй като с изключение на румънската, която предстои да бъде въведена в експлоатация в края на този месец, с известно забавяне спрямо първоначалните планове, останалите не бихме могли да ги интерпретираме в контекста на сегашната ситуация, но работим ускорено за тяхното изграждане – както с Гърция, така и с Турция и Сърбия, така че в средносрочен план да имаме добра свързаност на нашата газопреносна мрежа със съседните страни, което да позволява още по-голяма маневреност при евентуални бъдещи кризисни ситуации. Не го споменах, тъй като очевидно тук става въпрос за месеци, а не за години, така че другите интерконектори, които са в начален стадий, не биха могли да свършат работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Следващият въпрос е от Движението за права и свободи.
Заповядайте, господин Ахмед.
МУСТАФА АХМЕД (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа вицепремиери! Въпросът ми е към вицепремиера госпожа Бобева и той е следният: каква е политиката на правителството по отношение на деинституционализацията на децата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо Бобева, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, един от приоритетите на правителството е интензифициране на деинституционализацията на децата. В тази област се реализираха няколко приоритетни стъпки.
Първото беше възстановяване дейността на Междуведомствения съвет по деинституционализация, на който аз съм председател. Проведохме вече няколко заседания, приехме нова визия за деинституционализация на децата, създадохме работна група, в която активно участват неправителствени организации, тоест ние разглеждаме деинституционализацията като въпрос не само на правителството, но и на неправителствените организации и местните власти. В резултат на тази дейност можем да се похвалим и с някои конкретни успехи. Около 300 деца са деинституционализирани за периода от края на май до днешна дата, като още по-добра, по-хубава новина е това, че около 90 от тях вече са осиновени.
По отношение на дейностите Вие знаете, че възприехме нов модел за приемни семейства и благодарение на законодателните промени първите резултати са в това, че много по-масово кандидатстват приемни семейства да получат такъв статут. Мисля, че около 500 бяха молбите, от които около 350 са удовлетворени, така че и в тази насока определено имаме успех.
Работим с повечето общини – 53 общини са всъщност, по подобряване условията в домовете за деца. Текат текущи ремонти и други дейности за подобряване средата, в която живеят децата.
Предизвикателствата, разбира се, както знаете, са свързани с ограничените бюджетни средства, затова работим по три големи проекта, които добавят финансиране и създават условия за по-интензивна деинституционализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бобева.
Заповядайте за реплика, господин Ахмед.
МУСТАФА АХМЕД (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Бобева, удовлетворен съм от отговора. Надявам се да имаме последователна политика в това отношение. Децата ни са най-важното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо Бобева, желаете ли дуплика? Не. Благодаря.
Следващият въпрос е от господин Сидеров.
Заповядайте, господин Сидеров, да зададете въпрос от името на Парламентарната група на „Атака”.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Благодаря.
Господин министър-председател, моят въпрос е към Вас. Той се отнася до посещението на турския външен министър Ахмет Давутоглу, което беше на 27 февруари 2014 г. Едно изненадващо за българската общественост посещение, бих казал, защото нямаше предварителна подготовка, анонсиране, даже малко трудно журналистите се ориентираха в информацията той кога идва, къде идва и така нататък, което само по себе си е един парадокс в дипломацията.
Моят въпрос е относно факта, че той – един външен министър, беше приет на високо равнище. Освен срещата му с българския външен министър беше приет от Вас като министър-председател и от президента. С това, ако трябва да се изразя на майчин език, беше му направен един „ихтибар” голям. Защо се налагаше да се прави такъв ихтибар, тоест уважение, преведено на български, на човек, който е външен министър, да бъде приет от министър-председателя? Това е единият ми въпрос и свързаният с него подвъпрос е какво обсъждахте, тъй като след това нямаше пресконференция или брифинг, на който да се обяви каква е била темата на срещата. Бяха ли поставени важни за България въпроси, които стоят между България и Турция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър-председател, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Сидеров! Ще внеса пояснение, че посещението на турския министър действително беше отложено от началото на февруари, мисля, заради сгъстения график около откриването на Олимпийските игри в Сочи. Така че посещението не беше съвсем изненадващо. Може би в последния момент беше определена новата дата, което е създало впечатление, че отложеното посещение се осъществява съвсем набързо след закриването на Олимпийските игри.
Що се отнася до това кои точно са приели външния министър, не е необичайна практика при посещения на външни министри, тоест с по-нисък ранг, да бъдат приемани и от премиери, и от президенти, особено що се отнася до важни наши партньори, в това число членове на Европейския съюз или наши съседни страни, с които имаме активни търговски взаимоотношения. За пример мога да Ви кажа, че аз съм приемал още няколко други министри, от други страни разбира се, в това число военният министър на Сърбия например, като наш също важен партньор. Малко по-късно този месец предстои, в програмата ми присъства, да приема външния министър на Испания – една, струва ми се, приятелска страна, страна – членка на Европейския съюз, с която имаме доста общи интереси както в рамките на Европейския съюз, така и в глобален план.
Що се отнася до темата на разговорите, разбира се, посещението беше кратко. В по-големи детайли взаимоотношенията са обсъждани на равнище външни министри, което е съвсем нормално. А на посещението при мен в най-общ план бяха подчертани някои от основните въпроси, по които работят двете страни. В това число ще си позволя да цитирам напредъка в сектора на превозите, който ни създаде малки проблеми по-рано тази година и беше уточнено, че на по-късен етап през годината ще се проведе смесено заседание на двата кабинета, отложено от миналата година поради обстоятелства най-вече в нашата страна – ще потърсим подходяща дата, бързам да кажа – най-вероятно след европейските избори в България, за да обсъдим на равнище Министерски съвет и други важни за двете страни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин министър-председател.
За реплика – господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Аз умишлено не изброих въпросите, които би трябвало да бъдат поставени пред турската страна при такива срещи, но от отговора Ви разбирам, господин министър-председател, че всъщност ако сте говорили по някакъв важен междусъседски въпрос, той е бил свързан само с превозвачите. Какво точно сте решили, не казахте, но поне сте засегнали този въпрос.
Дали сте поставяли въпроса, разбирам, че не сте го поставяли за обезщетението за тракийските имоти от 1913 г., което е на стойност над 10 млрд. долара, които Турция ни дължи и по който въпрос имаме решение на Народното събрание още в миналия Парламент – тук беше гласувано с голямо мнозинство, и това решение всъщност възлага още на предишното правителство, но то важи и за това правителство, защото е решение на Народното събрание. По този въпрос, разбирам, че не сте разговаряли, което за мен е пропуск.
Не сте разговаряли явно и по въпроса защо се намесват турски посланици и консули във вътрешните ни работи – с пряка намеса в общински съвети, например в Карлово по повод вълненията около връщане на имоти на Мюфтийството и така нататък. Това също е много важен въпрос, защото Турция неведнъж си позволява със своите консули и посланици да се меси в наши вътрешни работи. Това не трябва да се допуска и при всяка една среща с турски представител, независимо външен министър, премиер или председател на парламентарна делегация, както беше преди седмица, трябва да му бъде поставян и този въпрос. България не може да допусне такава намеса, никоя суверенна държава не трябва да го допуска и трябва да реагира.
Липсата на реакция за мен е много странна и много тревожна, защото тя е една инерция от минали правителства, при които се водеше една – ние от „Атака” я наричаме – „васална политика спрямо Турция”, а трябва да имаме суверенна политика. За да бъдем добри съседи с една държава, трябва да сме точни в отношенията си. Засега турската страна не е точна в отношенията си. Затова аз не съм удовлетворен от тази Ваша среща.
Не разбирам също така защо трябва да има общи заседания между кабинетите на Турция и България? Това за мен е абсолютен нон сенс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър-председател – за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Господин Сидеров, ще направя само няколко пояснения.
Бих искал да Ви информирам – Вие вероятно знаете, че има редица нерешени въпроси между двете страни, решаването на които е обект на обсъждане в специализирана смесена комисия, която функционира още от 90-те години. По отделни въпроси има напредък, по други – все още не. Бих искал обаче да подчертая, че претенциите между двете страни не са само и единствено едностранни, което усложнява воденето на преговорите и взимането на бързи решения. Не бих препоръчал да се възприема такъв подход, тъй като някои от проблемите, както и този, който Вие цитирате, са много стари и наслоени с много проблеми и около тях. Така че едно прибързано решение не мисля, че ще бъде в наша полза. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Съгласно правилника, независимите народни представители също имат възможност за своите въпроси. Има ли желаещи? Няма.
Продължаваме с втори кръг въпроси на блиц контрола с представител на Парламентарната група на ГЕРБ.
Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господин вицепремиери! Моят въпрос е към Вас, господин премиер.
На 12 февруари на заседание на Министерския съвет Вие лично, в качеството си на председател на Министерския съвет, сте изразили съмнение относно цената за изграждане на защитното преграждение, което трябваше да ограничи миграционния натиск. По първоначални данни то беше на цена 5 млн. 100 хил. лв. Впоследствие сте изразили съмнение защо цената е достигнала близо 10 милиона, ще цитирам точната цифра: „9 млн. 665 хил. лв.“.
За да не съм многословен и голословен, ще цитирам Вашите думи на самото заседание, когато сте казали: „Сигурен съм, че има надписване от опита ми с многобройни такива проекти. Самият факт, че от 5 млн. стават 9 милиона, е използване на форсмажорна ситуация, за да се надписва“.
Преди малко стана ясно, че в публикация на „Държавен вестник“ е обнародвано решение на Министерския съвет, с което за изграждане на тази ограда се отпускат общо 22 млн. 500 хил. лв. На това заседание на 12 февруари Вие сте изискали финансова ревизия и проверка, като сте искали и виновните лица да бъдат наказани.
Проверката трябваше да бъде изготвена до 28 февруари, след това срокът беше удължен – докладът да бъде готов на 7 март, де факто след още два дни, реално проверката още не е доказала дали сте имали правилни съмнения, или не. Въпреки това Министерският съвет е отпуснал тези 22 млн. 500 хил.
Моят въпрос е: какво е наложило преди да се изчака окончателната ревизия и проверка, Министерският съвет да отпусне тези средства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър-председател, заповядайте за отговор на поставения въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вярно е, сигурно нямаше да си спомня точните думи, но смисълът на това, което казахте, е верен. Изразих хипотеза, че сметката за оградата си заслужава да бъде проверена и назначих веднага такава проверка, която включва инспектори от Инспектората към Министерския съвет и инспектори от Държавната финансова инспекция, които да проверят не само законосъобразността, а, обърнете внимание, и целесъобразността. Затова системата е смесена, в зависимост от компетенцията на отделните инспектори – дали да проверяват само законосъобразност, или да разширят и целесъобразност.
Към края на миналата седмица имаше много предварителен вариант на доклада. Не бих искал сега да спекулирам и огласявам каквито и да е данни. Страхувам се обаче, че хипотезата ми е била основателна. Затова разпоредих и допълнителни проверки, в това число и по-детайлен анализ на виновните длъжностни лица. Вие пропуснахте, може би в стенограмата не е отразено, но контекстът на изказването ми в Министерския съвет беше, че искам и длъжностните лица при евентуална злоупотреба със средства или по-скоро опит за злоупотреба, тъй като все пак това касае и е своеобразна форма на предварителен контрол, тъй като средствата все още не са изразходвани.
Отпуснати са не 22 милиона, а тези, които Вие цитирахте – 9 млн. 600 хил. лв. като бланково решение, при условие че се разплаща само срещу проверени разходо-оправдателни документи, а не като сума, което ми се струва също форма за превантивен контрол.
Сумата, която цитирате – 22 млн. лв., в момента ми е трудно да кажа какво включва. Вероятно включва целия пакет от мерки, които бяха докладвани, но те включват и други дейности от целия процес на финансиране на бежанската вълна и справянето с нея. Това накратко мога да кажа.
Надявам се през следващите няколко дни, ако не се лъжа, удължих срока до края на тази седмица, че ще имаме доклада на разположение и той ще бъде публичен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Господин Ненков, заповядайте за реплика в рамките на 2 минути.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председател! Да, сигурно разполагате с повече информация от народните представители. Въпреки това Вашият отговор буди съмнение защо преди да се изчака официалното излизане на доклада, Министерският съвет е отпуснал тези средства.
В допълнение искам да кажа: да, Вие сте прав – става въпрос за целия пакет от мерки – 22 млн. 500 хил. лв. Половината от тях всъщност отиват за Министерството на вътрешните работи.
Въпреки това смятам, че още самото задание и начин на провеждане на процедурата по възможно най-тайния начин доведе, има и журналистически разследвания, до редица спекулации за начина и реда, по който са избрани съответните фирми. Няма да влизам в политическо говорене, имаше и журналистически разследвания, чии фирми са взели голяма част от поръчките.
Моят допълнителен въпрос към Вас е следният. Една от основните причини за бързото възлагане на фирми да изградят съоръжението е всъщност избягването от Закона за обществените поръчки, което доведе до различни, Вие също изразихте съмнения, относно сумата, относно фирмите, които ще работят по тази ограда.
Нямаше ли според Вас достатъчно време за тези близо четири месеца – само припомням, че на 1 март тази година оградата всъщност трябваше да бъде влязла в експлоатация, сега е 5 март, а още говорим за избор на фирми – изпълнители. Не смятате ли, че този период, който е толкова дълъг – от октомври, ноември, ако не ме лъже паметта, досега, беше предостатъчно времето, за да се направи процедура по Закона за обществените поръчки? Тогава нито Вие, нито ние, като опозиция, щяхме да имаме съмнения относно начина за стигането до тази цена и за фирмите, които ще участват в изграждането на оградата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър-председател, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми господа народни представители! Съгласно изпълнението на един от плановете за справяне с бежанската вълна от есента на миналата година взехме решение да бъде изградено инженерно съоръжение или преградна стена върху част от границата, която има най-трудна видимост, такъв е смисълът, при това спешно, защото такъв тип задачи трудно подлежат на съмнение дали са спешни, или не. Можем да водим и дебат дали съоръжението е спешно, или не е. Мисля, че е доста спешно. По предоставените ми предварителни анализи се очакваше към днешна дата – прав сте, да бъде или в напреднала степен на готовност, или даже готово по някои екстрени прогнози.
Оказа се, че такива са ни процедурите. Първо, трябва да се направи технико-икономическо задание, да се одобри. То има срокове. Понеже армията е изпълнител, ако беше тръгнала по стандартните членове на Закона за обществените поръчки, вероятно днес търгът щеше да бъде в Комисията за защита на конкуренцията и да чака във Висшия административен съд и щяхме да прибавим още няколко месеца към днешната дата.
Това не означава, че е извън закона. Законът за обществените поръчки регламентира съответни процедури при форсмажорни обстоятелства. Сега въпросът, който ще стане ясен от доклада, е дали са спазени тези членове. Струва ми се пресилено да се говори, че е незаконно направена. Добре, може би не използвахте този израз, извинявам се. Просто процедурата е по други членове от Закона за обществените поръчки, които също са на вниманието на инспекторите да проверят как са спазени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Продължаваме с въпрос от Коалиция за България.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми народни представители!
Господин премиер, моят въпрос е към Вас и е свързан с това, че през последните седмици и дни обстановката в Украйна е изключително сложна и напрегната. Случващото се там пряко засяга и стотици хиляди наши сънародници и техните семейства. Още веднъж трябва да се подчертае, че това е най-голямата исторически оформила се диаспора на българи извън пределите на Отечеството. Винаги нашите сънародници в Украйна са се отнасяли към България, към своята родина като към майка – с много пиетет, с изключителна любов, защото става дума за родината на техните прадеди. Днес те очакват от България подкрепа в този съдбовен за тях момент.
Затова моят въпрос към Вас, господин премиер, е: какви действия предприема българското правителство, за да бъдат защитени сигурността, интересите и правата на нашите сънародници в Украйна? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Славов.
Господин министър-председател, въпросът е към Вас. Заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин Славов, една от точките в плана ни за действие по отношение на Кризисния щаб за ситуацията в Украйна е точно защитата на българското национално малцинство в рамките на общоприетите международни практики, разбира се.
Като пряко действие – министър Вигенин вчера беше в Киев на разговори с външния министър и с премиера, с основна тема „Състоянието на българското малцинство и загриженост за зачитане на неговите права и свободи”. Било е подчертано, че ние не насърчаваме по никакъв начин действия, които да намаляват правата на гражданите от каквато и да е националност в Украйна. В това число например е Законът за езиците – с удовлетворение разбираме, че украинските власти готвят нов вариант, в който, струва ми се, да поправят допуснатата от тях грешка. Оценяваме, че това е грешка на новата власт в Украйна.
Ще се стремим и занапред да насърчаваме правителството в Украйна, което и да е то, при евентуални нови избори тази година да спазва правата и свободите на всички граждани на територията на Украйна, независимо от тяхната националност, религия или езикова принадлежност. Естествено, нормално е акцентът ни да бъде състоянието на нашето малцинство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър-председател.
Господин Славов – за реплика.
ПЛАМЕН СЛАВОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! Най-напред, господин министър-председател, искам да поздравя Вас и ръководеното от Вас правителство за спешното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, на което беше направен обстоен анализ на ситуацията в Украйна. Да благодаря за този отговор, който Вие дадохте и ангажиментите, които поехте от името на българското правителство, че по всякакъв начин ще бъдат подкрепени и защитавани интересите на българското национално малцинство в Украйна – нещо, което, повтарям, е от изключително значение за стотици хиляди българи и за техните семейства, които очакват именно такъв подход и такава политика от Република България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър-председател – за дуплика? Благодаря.
Следващият въпрос – от Парламентарната група на Движението за права и свободи.
Има ли въпрос парламентарната група? Няма.
Следва Парламентарната група на „Атака”.
Заповядайте.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Моят въпрос е към министър Йовчев – относно това, че етническият състав на един български град вече е подменен. Става дума за Харманли. В град Харманли вече имаме 62 националности.
Политическа партия „Атака” многократно предупреждаваше за пришълката напаст, която ще притеснява българските градове. Неслучайно ние инициирахме подписка срещу тях. Неслучайно през месец ноември се включихме в протест в Харманли – да не се отваря този лагер.
Какво се случи? Няколко месеца по-късно жителите на Харманли не издържаха и излязоха на протест. Причините са много. По-важни са въпросите, които си задават хората.
Хората се питат: кой ще ни чуе, кой ще ни защити?
Чу ги, разбира се, партия „Атака”. Кой ще ги защити? Ако МВР не ги защити, партия „Атака” ще ги защити, защото ние сме български националисти и ще пазим българските граждани!
Питат се: защо българската държава дава 1100 лв. за пришълец, а 35 за едно българско дете и 150 за един български пенсионер?
Моите въпроси към Вас са във връзка със сигурността в Харманли:
От какъв тип е лагерът в Харманли? От затворен от два до четири, от отворен или регистрационен център? Това е изключително интересно. Всички се питат: защо те свободно се разкарват по улиците?
Какво прави МВР, за да се спрат посегателствата от страна на пришълците към жени, млади момичета и деца?
В момента няма да питам точно каква е числеността на лагера и дали наистина там работят само 15 души охрана, но ще питам: вярно ли е, че служителите са недостатъчни за охраняване на лагера? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Йовчев, въпросът е към Вас. Заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, лагерът в Харманли е от открит тип, защото в момента според българското законодателство ние можем да изграждаме само такива лагери. Надявам се, че промените, които предложихме в Закона за бежанците, ще бъдат приети и тогава ще имаме и лагери от затворен тип, което ще позволи разграничаване. Тези хора, за които в достатъчна степен нямаме информация за техния произход, причините, поради които са дошли или за тяхното минало, ще има възможност да бъдат поставени при условия, в които няма да им се разрешава свободно придвижване и ще има по-продължителен период на изучаване.
Конкретно в Харманли капацитетът е 1800, сега не е запълнен – мисля, че са около 1200 души. Искам да Ви уверя, че охраната е абсолютно достатъчна към момента, както и че Министерството на вътрешните работи е предприело съответните мерки за сигурността.
Трябва да Ви уверя, че не само за Харманли, за всички места за настаняване на бежанци, както и около лагерите и местата на дирекция „Миграция” са предприети допълнителни мерки. Усилено е полицейското присъствие над три пъти, има и разработени специални планове във всяка от областните дирекции, според които се вземат специални мерки за сигурността.
Трябва да Ви уведомя, че в Харманли няма регистрирани престъпления от бежанци. В конкретния случай, който посочихте, това е неприемливо поведение на едно лице, чужд гражданин, което е заявило, че търси закрила на наша територия и са взети адекватни мерки. Ако не се лъжа, към момента дори вече е предвидено експулсирането му извън територията на страната.
Искам да Ви уверя, че от началото на стартирането на националния план са предприети мерки, включително и за намаляване на броя на нелегалните имигранти на наша територия. В резултат на този в началото на годината имаме около 260 души само, които са регистрирани като нелегално преминали нашата граница. В резултат на това ние имаме възможност и успяваме в момента да се справим много по-добре с управляване на процесите, които са свързани с нелегалните имигранти и с бежанците – лицата, които търсят закрила.
Искам да Ви уверя, че това беше отчетено и на последния Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, на който беше споделена информация от доклад на Службата за подпомагане и търсене на убежище към Европейската комисия, според която България е направила много през тези няколко месеца. Първоначално страната е била в тежка ситуация, с много трудности, предвид големия обем на тази миграционна вълна, която ни застигна, но в момента ситуацията е коренно различна.
Да, има още процеси, които трябва да се подобрят и въпроси, които трябва да се решат, но като цяло оценката е изключително положителна.
Искам да Ви кажа, че такава положителна оценка за България беше споделена и от директора на „Фронтекс”, според която България съществено – за няколко месеца, е повишила оперативния си капацитет и в резултат на това проблемите по границата са намалели. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Йовчев.
Господин Монев, заповядайте за реплика.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Благодаря Ви.
Честно казано мен не ме интересува, че директорът на „Фронтекс” ни е похвалил.
Мен ме интересува сигурността на жителите на Харманли и пряко това, което те искат – сигурност за техните деца. Неслучайно беше този протест. Този протест трябва да Ви бъде като една червена лампа. След този протест ще последват и други протести. Просто затегнете контрола. Ако трябва пратете жандармерия, направете всичко необходимо тези хора да нямат досег до българските граждани по този начин, както е в момента. В момента те са абсолютно на свобода, абсолютно се разкарват, правят си каквото си искат и никой не ги контролира.
А относно това дали има сигурност – медиите излъчиха репортаж, в който се казва, че всяка вечер по двама-трима напускат лагера нелегално и не могат да бъдат спрени по никакъв начин, именно защото не достига персонал в лагера. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Йовчев, имате възможност за дуплика. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председателстващ, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, още веднъж Ви уверявам, че се вземат всички необходими мерки. Следим внимателно ситуацията в местата за настаняване и при необходимост ще бъдат взети и допълнителни мерки, както искам да Ви уверя и в следното, че ще положим грижи за сигурността на българските граждани не само които произтичат от наличието на бежанци в съответните територии. Не правим разлика дали тези, които създават проблеми за обществения ред и за престъпността, са бежанци или са български граждани, така че от тази гледна точка искам да Ви уверя, че ще продължим да налагаме върховенството на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Йовчев.
Още веднъж питам: независими народни представители желаят ли да зададат свои въпроси? Няма такива.
Уважаеми колеги, поради изчерпване на въпросите в блиц контрола, съгласно процедурата в правилника, закривам заседанието.
Следващото заседание е утре, четвъртък, 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 13,45 ч.)


Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов

Секретари:
Филип Попов
Александър Ненков