Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Шендоан Халит и Деница Караджова

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес започваме с точка трета от седмичната програма, а именно:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В СЪСТАВА И РЪКОВОДСТВАТА НА КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Внесена е цяла поредица от такива проекти за решения, най-вече от господин Красимир Велчев и Димитър Главчев, от господин Янаки Стоилов също.
Първият Проект на решение е за промяна в състава на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 г. – март 2013 г.
Само искам да обърна вниманието на вносителя господин Главчев, че цитираните основания от правилника – чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3, не са точни и предлагам в проекта за решение да се заменят с „чл. 34, ал. 3” от правилника.
Ще го докладвате ли, или аз да запозная залата? (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
Благодаря.
„Проект

РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Временната анкетна комисия за
проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода
август 2009 – март 2013 г.

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Ирена Георгиева Узунова като член на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 г. – март 2013 г.
2. Избира Станислав Стоянов Иванов за член на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички случаи на грубо партизирано кадруване в държавната администрация и в други държавни структури и предприятия, извършено в периода август 2009 г. – март 2013 г.“
Има ли изказвания? Няма.
Закриваме разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 6.
Решението е прието.
Следващият проект за решение и от народния представител Димитър Главчев.
Ще го докладвате ли? (Реплика от народния представител Красимир Велчев.)
Ще го докладвам и навсякъде в тези решения „чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3” да се замени с „чл. 34, ал. 3”, тоест и в случая е „чл. 34, ал. 3”:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по околната среда и водите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Ирена Георгиева Узунова като член на Комисията по околната среда и водите.
2. Избира Владимир Вълчев Митрушев за член на Комисията по околната среда и водите.”
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 161 народни представители: за 156, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Следващият проект за решение е за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Красимир Неделчев Стефанов като член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
2. Избира Владислав Тошков Николов за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.”
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 162, против 1, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващият проект за решение:
„Проект

РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по бюджет и финанси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Красимир Неделчев Стефанов като член на Комисията по бюджет и финанси.
2. Избира Даниела Владимирова Савеклиева за член на Комисията по бюджет и финанси.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 155, против няма, въздържали се 5.
И този проект за решение е приет.
Следва проект за решение, също внесен от господин Велчев и господин Главчев, за промяна в състава на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по правата на човека и
жалбите на гражданите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Даниела Владимирова Савеклиева и Владислав Тошков Николов като членове на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.
2. Избира Донка Димитрова Иванова и Владимир Иванов Иванов за членове на Комисията по правата на човека и жалбите на гражданите.”
Изказвания? Няма.
Режим на гласуване, ако обичате, за проекта за решение.
Гласували 155 народни представители: за 153, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Следва проект за решение, също от народните представители Красимир Велчев и Димитър Главчев:
„Проект

РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по инвестиционно проектиране

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Павел Андреев Гуджеров като член на Комисията по инвестиционно проектиране.
2. Избира Атанас Иванов Ташков за член на Комисията по инвестиционно проектиране.”
Изказвания? Няма.
Закриваме разискванията.
Режим на гласуване, ако обичате.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

„РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по
труда и социалната политика

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Освобождава Владислав Тошков Николов като член на Комисията по труда и социалната политика.”
Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте проекта за решение.
Гласували 146 народни представители: за 144, против 1, въздържал се 1.
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
икономическата политика и туризъм

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Павел Андреев Гуджеров за член на Комисията по икономическата политика и туризъм.”
Изказвания? Няма.
Ако обичате, гласувайте.
Гласували 147 народни представители: за 146, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.

„РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по бюджет и финанси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Владислав Тошков Николов за член на Комисията по бюджет и финанси.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Ако обичате, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 141, против 2, въздържали се няма.

„Проект
РЕШЕНИЕ
внесен от господин Красимир Велчев и господин Димитър Главчев
за попълване състава на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Кирил Боянов Калфин за член на Временна анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт.”
Изказвания? Няма.
Ако обичате, гласуване за проекта за решение.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

Също от господата Велчев и Главчев е внесен:
„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване на състава на Комисията по труда
и социалната политика:
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Зоран Александров Рангелов за член на Комисията по труда и социалната политика.”
Изказвания? Няма.
Ако обичате, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.

„Проект
РЕШЕНИЕ
внесено от господин Янаки Стоилов
за промени в ръководството на Комисията по външна политика
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Румен Маринов Йончев като заместник-председател на Комисията по външна политика.
2. Избира Валери Мирчев Жаблянов за заместник-председател на Комисията по външна политика.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Ако обичате, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 128, против 4, въздържали се 12.
Решението е прието.

„Проект
РЕШЕНИЕ
предложено от господин Янаки Стоилов
за промени в състава и ръководството на Комисията
по регионална политика и местно самоуправление
„Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Избира Борислав Гуцанов Гуцанов за председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
2. Избира Йордан Георгиев Стойков за заместник-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
3. Избира Стефан Иванов Танев за член на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.”
Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Ако обичате, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 126, против 2, въздържали се 6.
Решението е прието.
Господин Янаки Стоилов внася Проект за решение:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по
европейските въпроси и контрол на европейските фондове

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5 и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
Избира Евдокия Славчова Асенова за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.”
Изказвания? Няма.
Моля, гласувайте за проекта.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Евдокия Славчова е избрана за член на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Решение, внесено от господин Янаки Стоилов:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Димитър Георгиев Кочков като член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
2. Избира Ива Димитрова Кусева за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте за Проекта за решение.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Ива Кусева е избрана за член на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Проект за решение, внесен от господин Янаки Стоилов:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по културата и медиите

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Кирчо Георгиев Карагьозов като член на Комисията по културата и медиите.
2. Избира Стефан Иванов Танев за член на Комисията по културата и медиите.”
Изказвания има ли? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 117, против няма, въздържали се 2.
Решението е прието.

„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава и ръководството на Комисията по
инвестиционно проектиране

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Йордан Георгиев Стойков като член и заместник-председател на Комисията по инвестиционно проектиране.
2. Освобождава Стефан Иванов Танев като член на Комисията по инвестиционно проектиране.
3. Освобождава Жара Веселинова Пенева-Георгиева като член на Комисията по инвестиционно проектиране.
4. Избира Калин Иванов Милчев за заместник-председател на Комисията по инвестиционно проектиране.
5. Избира Кирчо Георгиев Карагьозов за член на Комисията по инвестиционно проектиране.
6. Избира Станислав Иванов Владимиров за член на Комисията по инвестиционно проектиране.
7. Избира Димитър Георгиев Кочков за член на Комисията по инвестиционно проектиране.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 2.
Решението е прието.
Господин Янаки Стоилов внася Проект за решение:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по въпросите на
децата, младежта и спорта

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Станислав Иванов Владимиров като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Жара Веселинова Пенева-Георгиева за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 6.
Решението е прието.
Предложение от господин Янаки Стоилов за промени:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по земеделието и храните

Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 15, ал. 5, и чл. 19, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Румен Маринов Йончев като член на Комисията по земеделието и храните.
2. Избира Йордан Георгиев Стойков за член на Комисията по земеделието и храните.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте за проекта.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Решението е прието.
Проект за решение, внесен от Янаки Стоилов:

„Проект
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Постоянната делегация на
Народното събрание в Парламентарната асамблея
на Съюза за Средиземноморието

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 14, ал. 4, и чл. 35 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:
1. Освобождава Румен Маринов Йончев като член и заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието.
2. Избира Александър Димитров Паунов от Парламентарната група на Коалиция за България за член и заместник-ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съюза за Средиземноморието.”
Изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 5.
Решението е прието.
И накрая една редакционна корекция във връзка с това, което казах в началото – там, където промените са във временни комисии, основанието от Правилника е чл. 34, ал. 3, а там, където са постоянни комисии, основанието от Правилника са чл. 15 и чл. 19 със съответните алинеи.
Ще помоля от Правния отдел в групите да се кажат основанията за всички промени, за да не се получават такива отклонения – едни групи пишат едно, други друго. Да се унифицират предложенията за такъв тип технологични решения на Събранието, а не всеки да си пише на отделни основания от Правилника.
Моля, гласувайте за тази редакция.
Гласували 125 народни представители: за 124, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
С това изчерпахме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Докладът беше представен от госпожа Светла Бъчварова.
Има ли изказвания? Няма.
Разискванията са закрити.
Предишния път приключихме с почивка и се разбрахме, че ще се гласува в следващо заседание.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, гласуван беше § 9.
Пред Вас бяха представени: § 1, който става § 10; § 2, който става § 11; § 3; Заключителни разпоредби; § 12 и § 13, които следва да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 119 народни представители: за 82, против 20, въздържали се 17.
С това Законопроектът за допълнение на Закона за виното и спиртните напитки е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
Вносители – Йордан Цонев, Петър Кънев, Румен Гечев и Сергей Кичиков.
Процедура – заповядайте, уважаеми господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, предвид важността на разглеждания законопроект, предлагам да допуснем в залата господин Валери Димитров – председател на Сметната палата, и господин Цветан Цветков – заместник-председател на Сметната палата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Противно предложение има ли? Няма.
Режим на гласуване за допускане в залата.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Поканете проф. Валери Димитров и неговия заместник да влязат в пленарната зала.
Заповядайте, уважаеми господин Цонев, да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Благодаря и на колегата, който направи предложението за допуск до залата, защото обикновено го прави председателят на комисията и аз щях да го направя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Гуджеров реши да Ви облекчи.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Много благодаря, че ме облекчи.

„ДОКЛАД
по Законопроект за Сметната палата, № 454-01-18,
внесен от Йордан Цонев, Петър Кънев, Румен Гечев и
Сергей Кичиков на 12 февруари 2014 г.

На заседание, проведено на 27 февруари 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за Сметната палата, внесен от народните представители Йордан Цонев, Петър Кънев, Румен Гечев и Сергей Кичиков на 12 февруари 2014 г.
На заседанието присъстваха: проф. Валери Димитров – председател на Сметната палата, Валери Апостолов и Цветан Цветков – заместник-председатели на Сметната палата, Антония Първанова – член на Европейския парламент, проф. Иван Душанов, проф. Христина Вучева и други гости.
Законопроектът беше представен от вносителите.
Пръв от вносителите изказа своите мотиви господин Йордан Цонев, който посочи, че целта на законопроекта е възстановяване на традиционния модел на работа, на организация на Сметната палата като колегиален орган. Действащият закон, приет през 2010 г., е променил модела на организация на работата на Сметната палата от колективен орган във форма на върховен одитор. Въпреки че се посочва, че това е някаква форма на колективен орган по модела на Словения, където тримата одитори са с равни функции, в Сметната палата на Република България функциите на председателя и на неговите заместници по отношение на общите им действия не се свеждат до одитната дейност, а само до бюджета, до приемане на програмата и до някои вътрешно-нормативни актове.
В Европейския съюз няма преобладаващ модел на структура на върховните одитни органи, като беше цитирано изследване, което представлява „Сравнителен анализ на статута и структурата на върховните одитни институции и сметни палати”.” Става въпрос – в Европейския съюз.
„За някои върховни одитни институции е трудно да се дефинира тяхната принадлежност към отделен модел – Швеция и Словения. При анализа прави впечатление, че едноличните органи често по своя инициатива създават свои помощни органи, консултативни съвети или еднолични органи.
Така например във Великобритания, която принципно се дефинира като върховна одитна институция от едноличен тип, към главния одитор действа висше управително тяло, което приема политиките на институцията и анализира дейността й, съпоставена с целите. Подобен модел е възприет в Литва. Върховната одитна институция се ръководи от председател, но към него действа съвет, който подпомага председателя и участва в основните дейности. Главният одитор на Естония се подпомага от ръководителя на одитния отдел, който ръководи оперативно одитната дейност.
Органите със съдебни функции – Франция, Белгия, Португалия, Испания, Италия и Гърция, от гледна точка на процеса на вземане на решение действат по-скоро на колегиална основа, отколкото еднолично.
Тенденцията по отношение избора на модел на одитната институция трудно може да се открои. До голяма степен върху това решение влияят традициите в дадената държава и нейното устройство. Традицията в България е този орган, с изключение на годините 2011, 2012 и 2013, да бъде колегиален орган – именно това е и целта на законопроекта. Както е посочено и в решение на Конституционния съд, на законодателя е предоставено по овластяване от Конституцията определяне на състава, мандатността на членовете и техния брой, структурата на Сметната палата и правомощията й са въпрос на управленска концепция.
Господин Румен Гечев също изказа някои от своите мотиви за внасянето на законопроекта:
- промяна на едноличното управление на Сметната палата;
- в действащия закон и правилника към него има изискване да се изготви Наръчник за прилагане на международно признатите одитни стандарти и одитна дейност, който вече трета година не е изготвен. Това поставя въпроса как са правени одитните доклади до настоящия момент;
- в Европейския съюз на този етап няма хармонизация на сметните палати и унифициране на модела на управление. Повечето страни от Европа имат колегиален тип на управление на Сметната палата;
- законопроектът не променя принципа на мандатност.
По законопроекта се проведе обширна дискусия, в която взеха участие членовете на комисията и гостите на заседанието.
Членът на Европейския парламент госпожа Антония Първанова направи препоръка относно необходимостта законопроектът да бъде консултиран с Европейската комисия, за да се гарантира, че предвидените разпоредби не излагат на риск ефективността на одита и политическата независимост на Сметната палата на Република България, контролираща европейските фондове и изпълнението на националния бюджет на Република България, както и други публични средства
Професор Иван Душанов изрази своето одобрение на законопроекта и изказа мнението, че най-подходящият модел за България е Сметната палата да е колективен орган.
Професор Христина Вучева изрази принципно съгласие, че моделът на управление би могъл да бъде сменен, но законопроектът няма да реши несъвършенствата на работа на Сметната палата в настоящия момент.
Народният представител Георги Кадиев изрази становище, че независимо от това кой модел ще бъде избран Сметната палата не трябва да бъде политизирана, а членовете й да бъдат професионалисти. Той изрази принципно подкрепата си за едноличния модел на управление на Сметната палата.
Госпожа Менда Стоянова сподели, че в законопроекта технологията на извършване на одитите не е добре разписана и това ще доведе до непрозрачност на процедурата и възможност върху тази процедура да се оказва натиск от различни посоки, включително политически – от една страна, за прикриване на определени нарушения или констатации и от друга страна, за натиск върху отделни субекти неудобни на поръчителя.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 10 народни представители, „против” 6 народни представители и „въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за Сметната палата, № 454-01-18, внесен от Йордан Цонев, Петър Кънев, Румен Гечев и Сергей Кичиков на 12 февруари 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Беше представен докладът на комисията.
Кой ще представи законопроекта от името на вносителите?
Заповядайте, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми проф. Димитров! Ще се опитам в систематизиран вид да акцентирам на основните аргументи, на базата на които ние предложихме новия проект на Закон за Сметната палата.
Първо, известна е изнесената информация, че в Европейския съюз няма единна система на сметни палати. Основно има съд и сметни палати с административна система от два вида колегиуми или главен одитор. България се отнася към този вид – с еднолично ръководство на Сметната палата, или сега, при новия закон, с колегиум. Горе-долу една трета от страните, които са членки на Европейския съюз, са с колегиуми.
Няма европейска директива, няма тенденция към хармонизация на типа сметни палати. В обширни анализи на Сметната палата на Европейския съюз и в специализиран анализ на Световната банка ясно се казва, че изборът на организацията на сметните палати на единия от тези три типа, за които става дума, е на основата на история, организация, опит на съответната страна.
Имам предимството да коментирам тези организационни системи поради това, че след реформите през 1995 г., когато беше създадена Сметната палата на основата на новия закон, като вицепремиер по икономика, ръководех разработването на закона, прилагането му, а преди това и консултациите, които провеждахме с експерти от Франция и от Германия с оглед разработката на закона и въвеждането на Сметна палата в България на основата на колегиум.
На тази основа ние считаме, че колегиумът – тази форма на организация, създава по-добри предпоставки за ефективност в работата на Сметната палата.
Какви са ми аргументите? Защо колегиумът дава по-добри резултати? Да разгледаме последните три години, когато има главен одитор. Ето фактите: за периода януари 2011 г. – 1 март 2014 г., от Сметната палата са приети с издадено разпореждане на председателя на Сметната палата общо 66 одитни доклада за одити на изпълнението. От тях 34 одитни доклада или 52 на сто фактически са по планиране от 2010 г., тоест при колегиума, в изпълнение на Годишната програма за одитна дейност за 2010 г. Същите само са финализирани през 2011 г. с издаване на разпореждане на председателя на Сметната палата.
Фактически в изпълнение на годишните програми за одитната дейност на Сметната палата 2011-2012 г. и за 2013 г. са планирани 40 одити на изпълнението, по които до 1 март 2014 г. са издадени само 32 одитни доклада с разпореждане на председателя на Сметната палата. На практика от отчетите на Сметната палата за тригодишния период – 66 броя одити на изпълнението, само 32 броя одити или 48 на сто, са извършени през периода на действащия Закон за Сметната палата. Това ще рече, че средно при сега действащия закон са правени около 10 11 одити на изпълнение годишно.
Ако сравните с периода на колегиума ще видите, че съотношението е някъде от 1 към 4, 1 към 5, даже почти до 1 към 6, за този период.
Изрично подчертах за одита на изпълнение, тъй като сравнителният анализ и на Европейската сметна палата, и годишните отчети на другите страни – членки на Европейския съюз, категорично показват, че одитите на изпълнение играят определяща роля в сравнение с останалите одити, поради една проста причина – одитите на изпълнение дават възможност за оценка на ефикасността и ефективността от използването и управлението на държавните средства.
Уважаеми колеги, става дума само за държавен бюджет и неговото използване и реализация. В 32 млрд. лв., като включим и финансовите активи на държавните организации или смесени предприятия с преобладаващо държавно участие, става дума за десетки милиарди лева.
От тази гледна точка не само дали и как се изпълняват нормативните документи и законът при харченето на парите, но ефикасността и ефективността на използването на тези пари, тоест ефектът от тяхното управление имат изключително значение и затова се поставя акцент върху одитите на изпълнение в другите страни – членки на Европейския съюз.
На тази основа ние считаме, че данните категорично потвърждават – колегиумът е една по-добра форма на организация, на изпълнение и на предлагане на алтернативни решения за по-ефективно използване на ресурсите на българската държава и държавните институции.
На второ място, прави впечатление, че вече трета година се нарушава Законът за Сметната палата – няма разработен и утвърден Наръчник за прилагане на международно признатите одитни стандарти. Това е един изключително сериозен въпрос и тук вината е не само на Сметната палата, но си позволявам да кажа – и на колегите от Бюджетната комисия, и на Българския парламент, които са позволили трета година Сметната палата на Република България да е единствената палата в Европейския съюз, която няма наръчник как да прилага международните одитни стандарти. То само по себе си поставя под съмнение качеството на изпълнение на одитите при положение – повтарям, че такъв наръчник трета година липсва и сме единствената страна в Европейския съюз, която не прави одити въз основа на хармонизирани стандарти на Европейския съюз. Все пак всяка страна има свои счетоводни стандарти, има различия в законите за счетоводството и нормативните документи и наличието на такъв наръчник е абсолютно задължително.
На трето място, на практика се е разпаднал Консултативният съвет. Между впрочем Консултативният съвет на сега действащата Сметна палата не фигурира в Конституцията на България, но по същество той се е разпаднал. Защо? От петчленния състав – двама души са подали оставка, двама души са в безапелационно противоречие като конфликт на интереси, тъй като единият от членовете е депутат, а другият работи в държавна агенция, която е обект на проверка и оценка от Сметната палата. Тоест, към момента имаме две оставки, двама в конфликт на интереси и един, който отговаря на изискванията. Към момента Сметната палата няма действащ Консултативен съвет.
При разискванията в Комисията по бюджет и финанси стана ясно също, че включая отчета от 2008 г., от 2009 г. до преди един месец нито един отчет на Сметната палата не е обсъждан в Парламента. България е единствената страна – членка на Европейския съюз, където тези отчети не са обсъждани.
Аз прегледах годишните доклади на всички сметни палати в Европейския съюз. Те задължително се представят в парламентите, разискват се в парламентите, тъй като смисълът на тези отчети е съответната държава парламентът като основна институция да направи препоръки към изпълнителната власт за по-ефективно и ефикасно използване на финансите.
В продължение на почти четири години нито един доклад не е влизал в Парламента. Защо? Вината не е на Сметната палата. Тя е изготвила докладите си. Вината е на новия закон, който не задължава докладите на Сметната палата да бъдат разисквани в Парламента.
Това е изумително изключение в практиката на Европейския съюз и то ще се коригира в новия Закон за Сметната палата, където връщаме този член в закона – за колегиума, който задължава Парламента не само да приеме докладите на Сметната палата, но да направи разисквания.
Впрочем организацията е била такава, че е имало подкомисия към Бюджетната комисия, даже и Бюджетната комисия не е разисквала тези доклади, и тази подкомисия е решила, че десетки милиарди лева няма да бъдат обсъждани в Парламента – как са изразходвани и какви са препоръките на Сметната палата. Това е абсолютно недопустимо!
На следващо място, сравнителният анализ показва, че фактически разходите при едноличното управление на Сметната палата – главен одитор, са такива, че са по-големи отколкото при колегиума. Например през 2010 г. са 14 млн. 357 хил. лв., а 2012 г. – 14 млн. 827 хил. лв. Тоест не е вярно твърдението на някои колеги, че видите ли, при новата организация на Сметната палата тези разходи са по-малко.
Един от въпросите, който се дискутираше по време на обсъжданията, беше изискването за квалификация по законопроекта, който сме представили за новата Сметна палата. Аз винаги, когато дискутирам проблеми на икономическа политика, икономически или политически проблеми, мисля, че имам много ясен ориентир – практиката на Европейския съюз. Ще дам няколко примера, които са достатъчно убедителни.
В Чехия със Закон № 166 от 1993 г. и поправки от 2009 г. Секция № 10 на закона – за президента и вицепрезидента, има изисквания: университетско образование и възраст над 35 години.
Впрочем, преглеждайки тези 28 закона за сметни палати, никъде освен в България по сега действащия закон няма изискване за квалификация „одитинг и счетоводство”. Не казвам, че това е лошо. Казвам, че ние сме единствената страна.
Президентът на Чехия е машинен инженер, член на Борда на директорите на жп компанията и е станал шеф на Палатата от депутат в Парламента на Чехия. Вицепрезидентът е завършила педагогика, специалност „Биология и химия” на Чешката република. Всеки може да влезе в интернет и да провери. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
В Полша президентът на Сметната палата е завършил право, каквато висока квалификация има и сегашният председател на Сметната палата, уважаван професор в УНСС по административно право. Вицепрезидентите на Палатата на Полша са завършили право, електроинженерство, на Словакия е завършил електроинженерство, бил е министър на транспорта.
Интересно е за Германия, с което ще завърша, тъй като все пак Германия е страна, с която ние трябва да се… (Реплика на народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има възмущение. Излизате от времето. Можете да продължите във времето на групата. Моля, пуснете времето на групата.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Да, благодаря Ви.
Завършвам с Германия, тъй като ставаше дума за политически лица и други. В Германия президентът на Палатата в момента е професор по право, а преди да стане президент на Палата е бил административен директор на Партията СДП – социалдемократите. Заместникът му – вицепрезидентът, е бил депутат в Парламента на Германия и парламентарен секретар на другата партия – на свободните демократи.
В Европа има най-различни практики. Чудесно е, че България през всичките тези години – от 1995 г. досега без изключение е имала ръководства на сметните палати, които са били хора с висока професионална квалификация – професори, доценти, доктори, хора, които са заемали високи позиции с богат организационен опит, в това число и колегите, които в момента управляват Сметната палата.
Но буди недоумение защо е направено изискване по действащия закон, което не е спазено? Изискването за 15-годишен стаж „одит” прави много трудно изпълнението на избор на 3, 5 или 9 души, които ще управляват Сметната палата, тъй като такава практика в Европа, първо, няма никъде, и второ, защото това поставя организационни проблеми. Даже въпреки че са с висока квалификация и организационен опит, тримата колеги, които управляват Сметната палата в момента, нямат нито един час и нито един ден одитен стаж и одитен опит. Това е било в нарушение на изборната практика на изискването на закона, приет в края на 2010 г.
Ще завърша с това: в крайна сметка опитът на Европейския съюз, а и на другите развити и развиващи се страни, показва, че ръководството на Сметната палата трябва да отговаря на високи изисквания за образование, организационен и управленски опит. Едва ли можем да се съмняваме, че парламентите, в това число и Българският парламент, не са в състояние да изберат хора, които да продължат добрите традиции за надграждане, и най-важното – да надграждаме Закон за Сметната палата на основата на организационна структура – колегиум. Защото, уважаеми колеги, за разлика от другите страни, веднъж избрали определен тип Сметна палата те не сменят този модел. В последните десетилетия няма страна, която да е преминала от един тип в друг тип, примерно от колективен към главен одитор и еднолично управление. България е изглежда единствената страна, която се люшка не само в икономическите политики, но и в организационни структури.
Така че да се върнем в правилния коловоз на основата на колегиума, да изберем квалифицирано ръководство на Сметната палата и да очакваме резултати, по-добри от резултатите, които сме постигнали с главен одитор. Благодаря. (Частични ръкопляскания от КБ. Народният представител Диана Йорданова иска думата за реплика.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Гечев.
Няма реплика. Това беше представяне. Той продължи представянето във времето на парламентарната група. Няма как да направите реплика по представянето на законопроекта.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ, от място): По начина на воденето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, сега ще Ви дам думата по начина на водене.
Приключи представянето.
Откривам разискванията.
Заповядайте по начина на водене.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Вземам процедура по начина на водене, защото след представяне на становището на практика Вие позволихте самото представяне да влезе във времето на групата, а времето на групата е за изказвания, което означава, че би следвало ние да имаме право на реплики. След всички неверни твърдения на проф. Гечев на практика ние няма как да вземем реплика и да отговорим. Такава ми е процедурата. Моля да позволите реплики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Йорданова. Във всички народни събрания е имало такава практика – че може представящият законопроекта да поиска удължаване, за да довърши във времето на парламентарната група. Това не е уникална практика на Четиридесет и второто Народно събрание. И в Четиридесет и първото Народно събрание е имало такава практика.
Второ, госпожо Йорданова, ако искате да възразите на господин Гечев, можете да си подготвите едно изказване, ако сте си водили бележки, и за много повече време пространно да изложите своите разбирания, противни на тези, които каза господин Гечев.
Смятам за неоснователна забележката по начина на водене.
Разискванията са открити.
Заповядайте за изказване, уважаема госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, днес пред нас се предлага за гласуване и узаконяване един проект на Закон за Сметната палата, който за съжаление след като изчетох внимателно, не бих могла да характеризирам по друг начин освен като политическа поръчка, политическа поръчка от управляващите БСП и ДПС за слагане на ръка върху Сметната палата. Целта е ясна – чрез партийно-номенклатурните назначения, които ще се извършат, да се овладее Палатата и да се превърне в инструмент за политически рекет към „своите” и политическа репресия за „чуждите”. Поставям думите „своите” и „чуждите” в кавички, но Вие много добре ме разбирате за какво става дума.
Сигурна съм, че такива назначения ще бъдат факт, защото текстовете в законопроекта, както са подготвени, всъщност се опитват да дадат законова възможност за такива назначения. И аз ще Ви предложа няколко доказателства за това.
Първото доказателство е връщането на деветчленната колегия без изисквания за професионален опит и стаж в специфични области от дейността на Сметната палата, а именно финанси, счетоводство, одит, контрол и други подобни.
Господин Гечев в своите мотиви каза, че в момента Сметната палата е от типа главен одитор. Това всъщност не е вярно. Хората, които са му подготвили мотивите, просто го заблуждават, защото тази заблуда е пренесена след това и в доклада на председателя на Бюджетната комисия.
В своите мотиви господин Гечев, за да защити връщането на въпросния колегиален деветчленен модел, прави анализ на дейността на Сметната палата, който в никакъв случай, независимо от изводите – добра или лоша е била тази дейност, не е основание за промяна в закона. Трябва да се изтъкнат основания, които пречат в закона, за да се извършва ефективна работа. Аз твърдя, че такива основания в закона няма. Напротив, той е направен изключително за професионално ползване. Сега обаче за въпросната деветчленна комисия няма да има специфични изисквания за познания и опит, достатъчно е десетгодишен икономически или юридически стаж.
Господин Гечев ни предложи тук различни варианти в другите европейски държави, но искам да Ви кажа, че едновременно с това в проекта на закона се предвижда членовете на Сметната палата да осъществяват целия контрол върху одитната дейност за своето отделение и да издават окончателните доклади. Забележете, цялата одитна дейност се обосновава на международните счетоводни стандарти и тези членове, които на практика ще бъдат шефове на одитите по различните направления, и които ще носят отговорността за издаването на одитни доклади, не е необходимо да бъдат професионалисти. Всъщност сигурно сте прави, защото изпълнението на партийни поръчки не изисква професионализъм, аз бих казала, че по-скоро пречи.
Второ доказателство – премахва се изискването одиторите на най-висшата одитна институция в България да притежават сертификат за одитор, който удостоверява професионалната им пригодност да извършват тази професия. Изискванията в закона, който действа в момента, са високи, тъй като се въведе задължителното прилагане на международните одитни стандарти. Едновременно с това всички одитори в Сметната палата преминаха през изпити, за да докажат, че владеят тези одитни стандарти. Това обаче сега се премахва. И аз питам защо се премахва? Ами, много просто – защото тези, които трябва да назначим на работа на държавната хранилка, най-вероятно нямат такива сертификати и ще им трябва доста време, пък и доста усилия, за да ги придобият. За мен това е отваряне на вратата за шуробаджанашките назначения, които и в момента се вихрят във всички сфери на държавната администрация.
Трето доказателство – създават се множество отделения на функционален и териториален признак. Всяко едно от тези отделения ще бъде оглавено, контролирано и ръководено от член на Сметната палата – от тези девет члена, с каквото образование намерим за подходящо. И това е на мястото на сега съществуващите четири специализирани дирекции, специализирани именно по видове одит, така щото да се направи възможно качество на тези одити, защото едно е да правиш заверка на финансов отчет, друго е – да извършваш одит на изпълнението, или одит на съответствието на финансовото управление. И не може да изискваме от одитори, още повече без сертификати за пригодност, да бъдат компетентни във всички тези сфери.
Предполагам, че резултатите от това ще бъдат няколко. Първият и според мен най-важният за управляващите резултат от тази структурна промяна всъщност ще бъде даване на възможност да бъдат законно уволнени сегашните директори на дирекции, началници на отдели, ръководители на екипи – все хора с доказани качества, със солиден стаж в Сметната палата, спечелили конкурси за своите длъжности и за заемането им. Естествено, по стара традиция на управляващите, на тези ключови позиции ще бъдат назначени удобни за властта и верни на членовете на Сметната палата хора.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Много хипотези, твърде много хипотези.
МЕНДА СТОЯНОВА: Естествено, ще ги видим. Аз съм длъжна да кажа на народните представители и на обществото какви са целите и ние ще ги видим реализирани в следващите месеци.
Вторият резултат, който смятам, че ще се получи и е много лошо говорещ за това какво ще бъде качеството на нашата Сметна палата – ще изчезне специализацията, и при всички случаи това ще доведе до намаляване качеството на специфичните одити в тази организация. Разпръсвайки се в девет отделения, ще се върнат различните одитни практики, както беше в предходния период, преди този закон. Няма да има централизирано възлагане и приемане на одитите. Териториалните отделения ще вземат решения близо до одитираните обекти, което ще върне лошата практика – решенията да се вземат на място, близо до местните партийни ръководители, които кадруват по места, и които със затаен дъх чакат да дадат своите предложения за назначения в местните сметни палати. И там, естествено, ще има назначения на местни велможи, които ще изпълняват поръчките им, ще се оказва натиск за издаване на удобни одитни доклади.
Това не са хипотези, господин Цонев, това беше практиката на Сметната палата при предишния закон на деветчленната комисия, тъй като така беше парцелирана Сметната палата – на девет отделения. За съжаление, ясно е, че тази специализация и централизация пречи.
Четвърто – премахва се прозрачността при извършването на одитите и при вземането на решения за одитните доклади. В сегашния закон ясно са разписани процедурите за начина, по който се извършва това. Проектът на одитния доклад се извършва от съответните одитори и екипи, преминава през няколко нива на контрол за качество и необходимите доказателства за констатациите в този доклад, преди да се издаде окончателният одитен доклад. Всичките тези нива са прозрачни, за тях се изготвят документи, те са налични в досието на съответния проверяван обект, и е възможен контрол и отговорност на всеки един от веригата какви решения е взел и с какви мотиви доказва тези свои решения. Това с новия закон се премахва. Решенията, пак по аналогия на старата практика, ще се вземат на тъмно, с колективна безотговорност – аз на тебе, ти на мене. И ако някой член на комисията, уважаеми колеги, забележете, реши да прояви професионалната си независимост, имаме една изненада в закона – чл. 8, ал. 1, т. 6 пише, че „с две трети от гласовете на Сметната палата може да се предложи на Народното събрание отстраняване на член на комисията при тежко нарушение на закона или Етичния кодекс на Сметната палата”. За мен това е скандал, категорично доказващ, че Сметната палата и нейните членове ще бъдат зависими. Това е единственият текст в различните органи, избирани от Народното събрание, като хипотеза и възможност за тяхното освобождаване. Нали знаете какво означава това?! – Ако не слушаш и не вземеш правилните решения, имаме механизъм да те отстраним. Аз мисля, че това е изключително сериозно връщане назад в независимостта на Сметната палата.
Уважаеми колеги, през 2006 и 2007 г. по поръчка на Международната организация на върховните одитни институции под егидата на Европейската комисия в България беше проведена партньорска проверка на нашата Сметна палата относно ефективността на тогавашния модел и на тогавашната Сметна палата. В този доклад, ако се запознаете, ще видите недвусмислени изводи със съответните доказателства, че грешният модел на Сметната палата е неефективен и подвластен на влияние, качеството на одитите е ниско, не се прилагат международните одитни стандарти и други, и други.
До 2010 г. никой не беше предприел действия за отстраняване на посочените слабости. Ние подготвихме закон, който беше съгласуван с хората от гилдията и с международните институции, за разлика от сегашния закон – между другото, нито едно официално становище няма по този закон, качено на сайта или представено в комисията. Сега това се премахва и, разбира се, реакциите от Европа не закъсняха.
Първа реагира Ингеборг Гресле – европейски депутат, член на Комисията по бюджетен контрол. Ще кажете – от ЕНП е, Вие сте си я активирали. Госпожа Гресле даде прескомюнике, с което изрази своето безпокойство от това, че новият закон ще наруши независимостта и прозрачността на Сметната палата.
Втори реагира господин Майкъл Трюрер – шеф на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент, който, забележете, е от АЛДЕ – това е на колегите от ДПС – отправи писмо до Европейската комисия с въпроси, които изразяват притесненията, че Сметната палата ще се превърне в партийно зависим орган и под риск се поставят – естествено те си мислят за европейските средства – одитът на европейските средства. Ние обаче с Вас трябва да мислим и за българските данъкоплатци, и за българските бюджетни средства. Тези реакции на европейските евродепутати се неглижират от вносителите, неглижира се и мнението на одиторската гилдия.
Господа управляващи, с цел на всяка цена да удовлетворите реваншистките искания на партийните си функционери – бивши членове на Сметната палата, и такива по места, сте готови да поемете риска следващият доклад на Европейската комисия да има нова тема, и тази тема да бъде Сметната палата като поредния корупционен инструмент.
Уважаеми колеги от управляващите партии, Вие ще си гласувате този закон, в това изобщо не се съмнявам. Ние искаме ясно да кажем на цялото общество, че това е поредното грубо погазване на професионализма и независимостта на един върховен орган, призван да контролира бюджетните организации и публичните средства, в които независимост и професионализъм са основни принципи за всяка върховна одитна институция. Очевидно това обслужва интересите на управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Това беше изказване на госпожа Стоянова. Има възможност за три реплики. Те вече са заявени.
За първа реплика – госпожа Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо заместник-председател.
Госпожо Стоянова, имам един много кратък въпрос към Вас: на фона на реакциите в Европейския парламент и още повече на председателя на Комисията по бюджетен контрол, тъй като Сметната палата извършва доста специфични одити относно харченето на средства по европейски програми, считате ли, че би могло да се създаде предпоставка за спиране на средствата по европейските програми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Йорданова.
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Стоянова, за професионалист като Вас казахте доста несериозни неща от тази трибуна. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Аз в изказването си ще се спра на тях и ще ги оборя. Тук само ще Ви задам няколко въпроса.
Попитах Ви от място за въпросната проверка на „Сигма” ли говорите? Защото, ако говорите за нея, в тази проверка, впрочем тя е единствената, няма как да не е за нея, в нея изобщо не става въпрос, не се коментират нито съвършенства, нито несъвършенства на колегиалния модел, още по-малко на едноличния. Коментира се изборът на членове, посочва се, че много от членовете са депутати и така нататък, и така нататък. Тъй като имам само две минути, в изказването си ще се спра подробно на това.
Нека да Ви кажа, че този закон е възстановяване на стария. С него не правим нищо друго. Всички текстове – и за професионална квалификация, са възстановяване на закона, с който, госпожо Стоянова, под председателството на същия председател на Сметната палата България затвори Глава 28 и беше приета в Европейския съюз. Къде спа тази евродепутатка тогава, че не си каза тези неща, които има към този закон? (Шум и неодобрителни реплики в ГЕРБ.)
Да, този речник ще използвам от тази трибуна, защото когато дори евродепутати използват функцията си на евродепутати, за да клепат и клеветят България и да се опитват да налагат мнение за България, което не е вярно, аз ще използвам точно този език, за да не започна да използвам един друг още по-хард и още по-лош език. Защото същата тази депутатка е била депутатка и 2010-2011 г., когато се смени моделът. Защо България беше с този закон, който ние възстановяваме? Защо срещу него нямаше възражения? Защо изискванията за професионална квалификация се възстановяват в същия текст, който е в стария закон?
Ще попитам тези членове на Сметната палата, които ...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, времето го виждам и какво от това? И на Вас Ви се дава право между 20 и 30 секунди да нарушавате това време. Дежурният по времето, ако обича, да мълчи.
Защо, питам Ви, по старите изисквания за квалификация, кой от старите членове на Сметната палата беше неквалифициран? Аз след това ще Ви ги изброя поименно и ще Ви кажа професионалната им квалификация, къде се занижават, след като ние възстановяваме стария текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте за трета реплика, господин Гечев, в рамките на две минути.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема колежке Стоянова, Вашето говорене е абсолютно разбираемо. То е опозиционно. Разбираемо е също, че сте против новия проект на закона, но аз бих искал да направя много кратък коментар и да задам въпроси.
Първо, защо 2010 г. променихте закона, преди да изтече мандатът на Колегиума? Какъв беше проблемът да изчакате една година? Кой ще отговори? Съгласувахте ли го с Европейския съюз? Не сте. Защо искате сега да го съгласуваме? Имате ли изходящо писмо към Европейския съюз и отговор? Нямате!
Второ, Вие казахте за Колегиума и за партийни назначения. Не слушахте ли внимателно, че в цяла Европа сметните палати се управляват от бивши министри, заместник-министри, главни секретари, административни и парламентарни секретари на водещи партии в Германия, в Полша, във Франция? Вие какви примери давате? Може би от Бангладеш?! Кажете в Европейския съюз така ли е, или не е така? Аз гарантирам, че е така. Там е така, така ще бъде и в Република България.
Имам два много важни въпроса:
Първият въпрос е: защо Вие, като председател на Бюджетната комисия, колежке, спряхте докладите на Сметната палата за десетки милиарди долари и не ги разгледахте в Парламента?
Защо подкомисията на Вашата комисия спря докладите по пътя им към Парламента, изготвени от колегите от Сметната палата? Отговорете защо България е единствената страна в Европейския съюз, където са спрени докладите и не са обсъдени? Някой трябва да даде отговор.
Второ, какво прави Бюджетната комисия три години и нещо и не пита Сметната палата, след като законът Ви е толкова професионален: къде е наръчникът Ви за одитиране, колеги? Единствената палата в Европейския съюз сте били Вие, която няма наръчник как да се прави одитинг. Какво повече да говорим по този въпрос?
Що се касае до сертификатите, не е нужно човек да е специалист по счетоводство. Има външен и вътрешен одит. Сметните палати в Европа и извън нея правят основно външен одит и Вие прекрасно го знаете. Какви сертификати за вътрешен одит?! Или може би това е система за анулиране на конкурсите, тъй като по действащия закон се изисква, първо, да има сертификат, а след това да участваш на конкурс.
Ние предлагаме да има конкурс, което е определящо начало. В цяла Европа така се назначават. Тоест, в заключение, ние предлагаме само неща, които се прилагат от другите 27 страни – членки на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
Госпожо Стоянова, заповядайте за дуплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Йорданова, не мога да отговоря на Вашия въпрос дали това ще има отражение върху средствата за европейските фондове, но знам, че един от одитите на изпълнението, които Сметната палата направи, беше именно одит по съответните оперативни програми и тя е задължена да прави такъв одит. Надявам се, че новата Сметна палата, която ще бъде факт след няколко седмици, избрана от управляващите, ще бъде достатъчно коректна, за да не даде основание нейните действия или бездействия в посока на средствата на оперативните програми да доведат до подобни санкции, за каквито Вие се опасявате.
Господин Цонев, ще Ви моля да не ме обиждате лично. Аз не съм отправила към Вас такива лични обиди и не съм дала тон за лични обяснения. Да, Вие сте прав. Става дума за партньорската проверка на „Сигма“, само че не само в основния й доклад, много важно е да се прочетат приложенията към него, които не са никак малко. Всъщност там по европейски са казани тези неща, които аз обобщих в своето изказване.
Колкото до това, че продължихте личните си нападки към евродепутатите, мисля, че също не е коректно и не Ви прави чест.
Господин Гечев, много въпроси ми зададохте. Цяла Европа била без изисквания, Германия била без изисквания. Абе, ние Германия ли сме, господин Гечев? Доказахме на цяла Европа, че сме първи по корупция и първи по липса на прозрачност и професионализъм (шум и реплики от ДПС), а Вие ще ни сравнявате с Германия точно тук? Точно тук?!
В Германия има 60-членна Сметна палата, господин Гечев, 60-членна! Но в тази 60-членна Сметна палата всеки един от участващите в нея без професионалните знания и опит, които Вие казахте, че не се изискват, не е шеф и не контролира отделение, конкретни одити и не издава одитни доклади. Там това се прави от много по-малък кръг професионалисти.
Попитахте ме като шеф на Бюджетната комисия защо не съм изисквала внасянето на доклади за различни одити от Сметната палата. Категорично трябва да Ви кажа, че са внесени 97 броя доклади. Тези доклади, господин Гечев, са в Деловодството и всеки път, когато те биваха завеждани в Деловодството, председателят на този Парламент тогава чете – нали така, госпожо, какво е постъпило. И всеки, който желае да се запознае с тях, има такава възможност. Те не се раздават на депутатите.
Последно ще Ви отговоря за сертификата за вътрешен одит. Вие просто не сте разбрали. В закона не се изисква сертификат за вътрешен одит. Има различни видове сертификати за одити – вътрешен, външен, международни и всички тези сертификати са валидни, когато става дума за доказване на професионална одитна пригодност, защото те са на принципи, те са доказващи, че можеш да извършваш и да прилагаш съответните стандарти за външен, вътрешен, международни и така нататък одити.
Вие казахте, че ние сме казали първо да има сертификат и после да кандидатстваш. Да, но дадохте гратисен период на всички работещи в Сметната палата да се сдобият с такъв сертификат за пригодност, а тези, които искат да влязат в Сметната палата, ще влязат като стажант одитори и в рамките на шест месеца до една година, ако защитят своя сертификат, могат да бъдат преназначени за одитори. За мен това е нормалната практика за една върховна одитна институция, а не парашутисти без документ за пригодност да бъдат назначавани. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Лично обяснение!
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Не, аз смятам, че не е коректно! Аз го споменах в дуплика срещу реплика! Госпожо председател, моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Цонев, използвайте друга процедура. Лични обяснения в реплика-дуплика няма как да Ви дам. Използвайте друга процедура! Има набор от възможности в правилника.
Заповядайте по начина на водене.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Госпожо председател, уважаеми колеги! Принуден съм да взема процедура по начина на водене, тъй като неведнъж ръководството на Народното събрание, водещият е давал лично обяснение на реплика и на дуплика. Поисках това лично обяснение, за да попитам госпожа Стоянова къде я обидих. Казах, че професионалист като нея изговори доста несериозни работи и се опитах да ги оборя. Не съм обидил, мисля, с нищо госпожа Стоянова и нямам такова намерение.
Освен това в изказването си, когато го направя, ще отговоря и на другите въпроси. Надявам се, че тогава ще стане ясно какво имах предвид под несериозни твърдения за професионалист като Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Гечев, по начина на водене.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Благодаря Ви.
Госпожо председател, по начина на водене моята претенция е, че когато има въпроси, мисля, че сме длъжни да отговаряме.
Първо, защо предсрочно беше приет новият закон – с процедурата не се дава отговор политически ли е бил мотивът, или е бил извънземен – през 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Гечев, ще имате възможност в изказване да отговорите на тези въпроси.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Вторият въпрос: защо не са вкарвани докладите на Сметната палата четири години – няма отговор. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Каква процедура е това?!
РУМЕН ГЕЧЕВ: И на третия въпрос също не се отговаря...
Това е процедура по воденето, трябва да отговоря на въпросите, които поставят народните представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Гечев, приемам информацията на...
РУМЕН ГЕЧЕВ: С една дума: колежката Стоянова не отговори на нито един от въпросите, касаещи десетки милиарди лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Можете да го развиете подробно във Ваше изказване, за което обещавам да Ви дам думата.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, госпожо Стоянова.
Уважаеми колеги, призовавам Ви да не губите търпение и да не си изпускате нервите, защото всеки ще може да се изкаже, да направи реплики. Дебатът току-що започва.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз наистина, за разлика от двамата предходни колеги, няма да ползвам процедурата за други цели. Ще Ви помоля да спазвате принципите на Правилника, приети тук от ръководството.
Първо, лични обяснения за реплики и дуплики да не давате, за което Ви благодаря и да продължите така занапред.
И второ, категорично когато се взема думата по начина на водене, да изисквате изказването да бъде в тази посока и да затваряте микрофона – имате копче, госпожо председател! Моля Ви да водите коректно дебата, защото явно ще се ползват всякакви начини и средства, за да се говори.
Не виждам нищо лошо изказването по начина на водене на господин Гечев да мине към времето на групата, защото то беше тип изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Забележката Ви е частично основателна. Ще се съобразя с нея.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Колко частично?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Изцяло основателна. Така повече ли Ви харесва?
Има ли желаещи за изказвания? (Шум и реплики.)
Не се тревожете за кворума. Благодаря Ви, че ми асистирате за времето и за кворума. Не се налага.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Колкото и да се опитвам като председател на Комисията по бюджет и финанси да държа въпроса вече няколко месеца или поне през последните три-четири седмици в рамките на запазване на авторитета на Сметната палата и в рамките на това дебатът да бъде за единия или за другия модел, признавам, че не успях. Дискусията, която се разгоря в пресата, до голяма степен беше неискрена от някои участници с неверни данни или с премълчаване на факти и обстоятелства, касаещи работата на единия или на другия модел. Да си призная очаквах от проф. Димитров като дългогодишен ръководител – той ръководи два мандата, макар и непълни, Сметната палата и е единственият, който я е ръководил при двата модела, щеше да каже добри думи за стария модел, при който той ръководи, защото под негово ръководство ние наистина затворихме Глава Двадесет и осем от предприсъединителния процес – може би да каже и аз очаквах да каже, че и двата модела имат своите предимства и е право на управляващото мнозинство, ако реши, да смени концепцията за управление.
Какво правим ние с връщането на старата концепция? Изпълняваме предизборните си обещания. Последователни сме в оценката си. През 2010 г. казах на заседание на Комисията по бюджет и финанси, когато се приемаше новия законопроект – този, действащият сега, че Движението за права и свободи и Българската социалистическа партия – представителите в комисията, в това число и действащият сега премиер изразиха отрицателното си отношение към новия модел, към смяната на модела и към законопроекта, който тогава се приемаше. Още тогава ние сезирахме Конституционния съд и казахме, че този модел не е по-добър от традицията в България. А традицията е Сметната палата да е колективен орган.
Между другото в цитираното изследване в доклада, което беше прочетено от мен, и в което се прави не само обзор на различните форми на управление, има един извод, който е много точен. Всяка държава е избирала такъв модел, който отговаря на традициите и формата на управление. Традициите в България са това да бъде колективен орган. Когато обаче ние оспорвахме новия законопроект, ние не предполагахме, че след две години работата по новия модел ще ни даде толкова много доказателства и основания, че той е по-неефективен, партийно по-пристрастен, по-манипулируем от стария модел.
Сега от тази трибуна тук твърдя, че по новия модел Сметната палата е била използвана за натиск и за поръчки. Много отговорно го казвам и съм готов да застана със думите където трябва. Ще се опитам с няколко примера да го докажа. Освен както доказа колегата проф. Гечев, и другите колеги ще докажат това, че е по-неефективен като начин на работа. Аз твърдя, че Сметната палата е била по-лесно манипулируема, бидейки едноличен орган. А че е едноличен, няма нужда сега да заблуждаваме нито специалистите, нито хората в тази зала, които имат история и най-малкото познават историята на законодателството от възстановяването на Сметната палата. Това, че има двама заместници, щеше да бъде форма на колегиален орган, ако им беше вменено в закона това, което е вменено в Швеция и в Словения. Вече го коментирахме в Комисията по бюджет и финанси, коментирахме го и другаде, няма да се спирам на това. Че там има само две функции, казахме го и в доклада, който изнесохме пред Вас.
Уважаеми колеги, първо нека отговоря на въпроса дали се понижават квалификационните изисквания. Не, не се понижават. Възстановява се старият текст. Ако искате, мога да Ви прочета двата текста, има само една терминологична разлика. Възстановява се старото изискване за квалификация. Питам Ви: кой от старите членове на Сметната палата е бил неквалифициран? Искам някой или професор Димитров да стане от тази трибуна и да каже – този, този и този нямаха квалификация.
Значи е можело предните Народни събрания да избират членове на Сметната палата по старото квалификационно изискване, без да допуснат те да са непрофесионалисти, а сега, като възстановяваме този текст, ще дойдат, както се изрази проф. Димитров, партийните секретарки. Не, няма да дойдат, господин Димитров; няма да дойдат, госпожо Стоянова. Това ще стане ясно съвсем скоро. Ще дойдат професионалисти и ние ще се постараем това да бъде така, защото смятаме, че това наистина е изключително важен орган и той трябва да работи професионално и независимо.
По въпроса за реакцията в Европа, защото реакцията в Европейския съюз е на един отделен депутат от Европейската народна партия – едно питане, което беше или е бъдещо питане, бъдещ въпрос, защото след като госпожа Първанова го представи, този въпрос го нямаше никъде в интернет пространството на Европейския парламент, нито на комисията, от която трябваше да дойде. Мога по същество да отговоря и на шестте пункта от това бъдещо питане, не ми представлява трудност.
Само ще кажа, че много внимателния семантологичен анализ, който направих, ми подсказа, че авторът на това питане е тук, в тази зала. Ще спестя името му, но ако настоявате, в репликите си ще кажа и мога да се позова и на отделни изречения, думи и така нататък, които са употребявани от същия автор в други негови изказвания.
Целият въпрос се свежда до това – България не може и не трябва да пита никого за тази промяна. Защото тази промяна е възстановяването на изискванията на стария закон, с който ние сме приети. Фактически затварянето на Глава Двадесет и осем отговаря на въпроса дали въпросният законопроект е в съответствие с изискванията на европейското законодателство, с критериите, с нормите и така нататък.
По въпроса дали одитните доклади за управлението на средствата от Европейския съюз ще бъдат по-добри или по-лоши, ще видим. Но самият факт, че има критики в последния доклад говори, че и Сметната палата не си е свършила работата както трябва.
Между другото, госпожо Стоянова, Вие знаете, че председателят на Сметната палата е закрил едната от дирекциите. Това е именно дирекцията „Одити за съответствие при финансовото управление на средства от Европейския съюз” и я е слял с „Одити за съответствие при финансовото управление”. За това има две заповеди. Няма да ги чета, за да не си отнемам от времето.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): А защо?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин Местан, надявам се, че председателят на Сметната палата, който е тук, ще отговори на този въпрос, но аз искам да кажа, че ние не подценяваме тази дейност и ще направим така, че да има такива качествени доклади.
Искам обаче да кажа, че навсякъде в изказванията на колегите от ГЕРБ и в медиите, и в Бюджетната комисия, и днес тук, в пленарната зала, и в изказванията на проф. Димитров в медиите, се застъпваше една теза – сега ще се смени един модел, който е абсолютно независим от политиците, той работи независимо, професионално и компетентно и ще дойде един модел, при който едни партийни секретарки – по израза на господин Димитров – ще бъдат назначени и ще изпълняват едни политически поръчки – по израза на госпожа Стоянова отпреди 10 минути.
Ще Ви запозная само с един случай. Искам Вие да си направите извода колко независима е била Сметната палата по време на управлението на ГЕРБ и под това ръководство.
Народното събрание е възложило – то всяка година възлага изпълнението на определени одити – на Сметната палата да извърши одит на Министерството на вътрешните работи, бих искал точно да го цитирам: „Възлага на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на Министерството на вътрешните работи за периода 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г. Срокът за извършване на одита е 15 юли 2013 г. до 31 октомври 2013 г. Срокът за внасяне на заключителния доклад е 10 ноември 2013 г.”
Въпросният одит е извършен, след което господин Цветанов в качеството си на одитиран, тъй като по това време е бил ръководител на ведомството, в своето възражение на страница 7 посочва: „В заключение, бих желал да отбележа, че по време на одита не е извършена проверка, респективно в проекта на одитен доклад не е отразена информация по повод изпълнението на договора, сключен след проведена обществена поръчка между МВР и компанията „Сименс” относно изработване на български документи за самоличност. Считам, че проверката на тази процедура и изпълнението на договора е много важно от гледна точка на това, че по този договор е ангажиран голям финансов ресурс, а качественото и в срок изпълнение на договора има обществено значение.
В тази връзка следва да отбележа, че през 2010 и 2011 г. от страна на ръководството на МВР беше постигнато намаление на цената с около 34 милиона спрямо договорените през 2009 г.”
Господин Цветанов иска това – тази проверка, да се включи в одитния доклад.
След това господин Красимир Димитров – директор на одитна дирекция „Одити за съответствие при финансовото управление” (ОСФУ) към Сметната палата, докладва в становище към заместник-председателя господин Цветков въпросния текст, който трябва да бъде включен в одитния доклад.
Ще Ви кажа само хронологията на тези събития.
Господин Цветан Цветанов пише своите възражения на 7 ноември. Господин Цветков пише своето становище на 8 ноември. (Смях от ДПС.)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Каква експедитивност!
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Малко по-късно с разпореждане на председателя на Сметната палата в т. 2.4 в Част ІІІ „Констатации”, Раздел ІІ и така нататък той нарежда да се добави следният текст – той е точно текстът, даден в становището на господин Цветков – ръководител на съответния отдел.
Забележете най-важния и интересен факт. На 4 ноември – три дни преди това, в мейл от Сметната палата, дирекция ОСФУ – въпросната дирекция, за която говорих, чийто директор е господин Цветков, до Деси Замфирова@ГЕРБ.bg на 4 ноември 2013 г. в 16,11 ч. се изпраща следният мейл: „Здравейте, госпожо Замфирова! Приложено, изпращам Ви споменатия текст, ...” който още никъде не фигурира. Това е текстът, който по-късно господин Цветан Цветанов – бившият вицепремиер, ще иска да бъде включен от председателя на Сметната палата в одитния доклад – нещо, което е в нарушение на всякакви норми на закона. „Приложено, изпращам Ви споменатия текст. Телефонът на господин Красимир Димитров в Сметната палата е 02-811-68-70.” Господин Красимир Димитров е ръководителят на това звено ОСФУ. Там надлежно е даден текстът едно към едно. Това става на 4 ноември. На 7 ноември Цветан Цветанов пише възражението. На 8 господин Цветков, от чийто отдел е изпратен текстът, същият текст е върнат и е написан под формата на доклад до заместник-председателя, който отговаря, и по-късно председателят на Сметната палата го включва в одитния доклад.
Госпожо Стоянова, това ли е независимият орган, който абсолютно не се съобразява с никакви партийни повели и с никой?! Забравих да кажа, че госпожа Замфирова е началник на кабинета на бившия министър Цветан Цветанов. (Смях, оживление от ДПС.)
Може би това имате предвид, проф. Димитров, като говорите за партийни секретарки? Да, тя е партийна секретарка, да – тази, за която медиите огласиха, че имала 49 хил. лв. годишни доходи като секретарка.
Уверявам Ви, че ние няма да подходим по този начин. Това е изключително грозен начин на работа.
Аз бих могъл и ще предоставя на компетентните органи още сигнали в тази посока – по отношение на одити на Министерския съвет, отменяни и правени отново; по отношение на одити на Авиоотряда и така нататък, и така нататък.
Да не забравя да кажа, че въпросният одит предстои да бъде гледан, защото е възложен от Народното събрание да бъде направен. Там ще разгледаме тези въпроси – дали се е излязло извън рамката на одитирания период, дали има излизане извън одитната задача, дали е спазен законът, дали има спазване на обхвата и така нататък, и така нататък.
В заключение, искам да кажа, че много държах и мисля, че с колегите успяхме в рамките на целия период, в който обсъждахме дейността на Сметната палата, да не накърним по никакъв начин нейния авторитет; да запазим нещата в такава посока, че дори със сменен модел, с възстановен стар модел Сметната палата да има авторитета, който е имала за 120 години работа в България.
Във връзка с това мисля, че всички сме длъжници и трябва да положим усилия това, което се случи през последните няколко години в Сметната палата, да не се случва повече. Да няма никакво основание да кажем, че върху Сметната палата е оказван някакъв натиск.
Очаквам проф. Димитров да каже при стария модел дали някоя от партийните централи му е оказвала натиск за нещо. Непрекъснато се твърди, че старият модел ще доведе точно до това. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Желаещи за реплики?
Първо поиска реплика господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Цонев, това е специализирана материя. Простимо е да не можем да се ориентираме много-много в тази сложна материя. Кажете го по-просто. Какво чухме преди малко от Вас? – Че одитираният орган е предлагал текстове, които одитиращият да включи в окончателния доклад – това ли чухме, опростено, това ли е?!
Защото, ако е така, става ясно защо през 2010 г. за първи път в историята на българския парламентаризъм една управляваща партия посегна на мандата на толкова важен орган, като Сметната палата. Отворете стенографските протоколи от разискването на закона. От името на парламентарната група предупредих, че се създава изключително опасен прецедент на прекъсване на мандат на орган, избран от Народното събрание, с цел новоизбраните да бъдат под партиен чатал на новите управляващи. Сега чувам от господин Цонев, че тази цел е била изпълнена. (Реплики от ГЕРБ.)
Днес преобладаваща практика в Европа е сметните палати да бъдат колегиални органи, нали така? Несъмнено е така, преобладаваща практика е. Вие променихте не заради характера на Сметната палата дали да бъде колегиален орган, или не, а с една-единствена цел – да подчините Сметната палата на партийната си воля. Ето това направихте и Ви предупредихме още тогава, че не бива така.
Ние няма да допуснем тази грешка. Целта на изменения закон е освобождаване на Сметната палата от партийна опека. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Местан.
Господин Ципов, заповядайте за реплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Цонев, ще бъда съвсем кратичък в моята реплика. Искам да задам един въпрос на Вас и впоследствие да задам въпрос и на ръководството на Сметната палата.
Всички инициативи от лятото на миналата година бяха свързани с това да се предприемат съответните действия от членовете на Сметната палата по отношение на министерства и ведомства по времето на управлението на ГЕРБ. Говорите, че в момента искате да промените модела. Всъщност не искате ли, уважаеми господин Цонев, да промените модела, защото сегашното ръководство на Сметната палата не пожела да работи под Вашия натиск и да има в одитните си доклади определени заключения, които да стигнат, разбира се, до други правоохранителни органи, уважаеми господин Цонев? (Шум и реплики от ДПС.)
Ще призова и проф. Димитров да отговори: имало ли е натиск в рамките на миналата година от сегашните управляващи? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: За трета реплика…
Госпожо Стоянова, господин Гечев също е поискал реплика. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Вие дадохте думата на мен, не е честно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Няма как да дам думата за четири реплики. Когато има повече заявки, редуваме групите, освен ако господин Гечев не иска да Ви отстъпи. (Реплики от ГЕРБ.)
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ, встрани от микрофоните): Заповядайте, госпожо Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гечев.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Гечев.
Държах да взема реплика на изказването на господин Цонев, за да кажа, че съм удовлетворена от няколко неща, които той каза в своето изказване, и в които аз намирам потвърждение на моите думи за сега действащия закон.
Първото нещо е по отношение квалификацията на бившите членове на Сметната палата. Сигурно сте прав, господин Цонев, аз не съм правила такава справка и сигурно тези хора са отговаряли на изискванията и на сегашния закон. Сигурно ще повярвам, а това ще го видим и ще го проконтролираме, и че избраната нова Сметна палата също ще отговаря на някакви професионални изисквания, както Вие сега декларирате. И аз тогава Ви питам: защо се страхувате това да се запише в закона и да бъде законова гаранция, че това ще се спазва винаги в Сметната палата?
И второто, за което искам да кажа – това, което Вие пространно изнесохте тук с мейлове и така нататък, знаете ли, господин Цонев, че това означава, че законът работи, защото със законови изисквания на всяко ниво на контрол и корекция да се създават документи, които да бъдат част от одитното досие, които да могат да бъдат проверени след това, и точно това Вие сега премахвате в новия закон, защото разбирате, че това е начинът за контрол от страна на опозицията. (Ръкопляскания от ГЕРБ, реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Цонев, за дуплика.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, доживях кресчендо тон от госпожа Стоянова. Значи сме на прав път. (Оживление и частични ръкопляскания в ДПС.)
Госпожо Стоянова, много ясно се изразих – възстановихме текстовете от стария закон, за да не бъдем обвинявани в някакви нововъведения и да ни бъде оспорвано това от Европейската комисия. В Комисията по бюджет и финанси декларирах, че между първо и второ четене текстовете, които ще бъдат за професионалната квалификация и ще бъдат предложени от опозицията или от други, ще ги разгледаме и ще ги приемем, така че Сметната палата да има законовите изисквания за квалификацията на нейните членове. Толкова на Вашата реплика.
Господин Местан, по-лошо е от това, което констатирахте. Вие питате: да разбираме ли, че одитираният е давал текстове на одитиращия? По-лошо – отидиращият е подсказвал какъв да бъде текстът, с който одитираният да се жалва. И одитираният, понеже квалификацията му е толкова висока, че е трябвало да поиска такъв текст, неслучайно в мейла пише: „Изпращам Ви въпросния текст”, тоест искания текст. Така че още по-лошо е – одитираният подсказва какъв да бъде текстът, одитиращият се жалва и го предлага, и одитираният и одитиращият след това председателят със заповед вкарва този текст в противоречие на задачата, на срока и така нататък. Но това ще бъде тема на отделен разговор в Бюджетната комисия, надявам се и в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Признайте си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Димитров? Не желаете думата.
Дебатът продължава.
Заповядайте, господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, много накратко, няма да навлизам в спецификата на закона, тъй като мисля, че колегите, които се изказаха – и Цонев, и госпожа Менда Стоянова, и проф. Гечев, са доста по-компетентни от мен. Искам да се спра на няколко пункта.
Първо, искам да споделя, че ние започнахме работа по този закон малко преди да започнем работата по бюджета. След това дойде бюджетът. Тоест не е ново, че едва ли не за седмица-две сме взели решението. Истината е, че ние възстановяваме една 120 годишна традиция на една 120-годишна институция за колегиално управление.
Дали управлението е еднолично или „двулично” ще покаже времето. Доста неща ни притесняват. Аз не искам да влизам в дебат с уважаемия проф. Димитров, който определено е много добър специалист, дали този модел „фифти-фифти” в Европа, дали половината са колегиални управления, половината еднолични, не искам да му напомням, че неговият модел е словенският модел, тъй като там нямаме еднолично управление, там имаме колегия от трима човека, които заедно взимат решението. Не искам да влизам в темата „стажът” – възстановяваме стария модел, по който сме работили години наред, по който, между другото, и проф. Димитров е работил пет години без никакви оплаквания и се е чувствал добре. И е избран по този модел. Не искам да навлизам в приоритетите, няма да давам цифри колко одити за изпълнение, колко финансови одити и така нататък. Не искам да навлизам в това защо се измести цялата тежест на одитите за изпълнения, които са основните одити в Европа и се мина към един пълен дублаж на Държавната финансова инспекция. Не намирам логика в това. Тази история как в Европа било така не ме топли.
Според мен Сметната палата изостави основните си функции – анализ на публичния сектор чрез извършване на одита на изпълнение. И след като този модел е бил колегиален, партиен, поръчков, некомпетентен, къде е било това ръководство в периода 2005-2010 г.? Между другото, когато започнах да Ви разказвам, че от края на миналата година започнахме работа по закона, аз, Данчо Цонев, Румен Гечев, взехме решение, че трябва да запазим тотално авторитета на Сметната палата. Ние не искаме да повтаряме това, което се случи с много сериозни институции регулатори в миналия Парламент, когато всички те бяха оплюти тотално, разрушени, за да се докаже, че не работят и да се изберат нови хора.
Мога да Ви кажа няколко цифри. Примерно 2011 г. при 15 планирани одита са направени 9 промени. В 2012 г. десет пъти е променян планът. В 2013 г. планът е променян 15 пъти при 18 планирани. Сами разбирате, че е имало вдигане на телефон и е разпореждано какво да падне и какво да влезе.
И сега, за да бъда по-конкретен и да спрем с политиканството дотук, истината е, че моделът на Сметната палата не беше едноличен, той беше модел „Искра Фидосова”. Това беше моделът „тефтерчето на Златанов”. Съжалявам, че го казвам. Знам, че не сте съгласни. Разбирам Ви напълно. Но, разберете, начинът, по който Вие процедирахте, когато разбихте по същия модел – с нов закон КРС, КЗК, Комисията за финансов надзор, КЗП, не е това моделът. Не може 120 години, след като сме работили по един модел и той не е бил лош, с него сме приети в Европа, няма как това да бъде друго.
Няма да се спирам на наръчника, защото само три процента от всички подадени в съда нарушения са потвърдени.
Молбата ми – Сметната палата е изключително важна институция. Дайте да спрем да навлизаме в мръсотията, защото няма начин – тя отнякъде ще изплува. Ако не е истина, може и да бъде измислено. Дайте да спрем дотук. Страшно е.
Пак повтарям, между първо и второ четене ние сме съгласни да приемем всички предложения, които са разумни.
Още една молба – към колегите от ГЕРБ: не ни плашете с Европейския съюз. Нищо общо! Това, че докарахте Антония Първанова да донесе едно писмо, беше много странно. Пет дни, след като публикувахме закона, той беше вече преведен и даже имахме становище на европейски депутат. Всъщност няма нищо странно.
Не ни плашете, защото когато преди десет години приемахме първия закон, нямаше никакъв проблем. С този закон ние влязохме в Европейския съюз.
През 2010 г. някой от Европейския съюз да Ви каза нещо? А Вие да се сетихте да попитате Европейския съюз?
Така че, моля Ви, плашилото Европейски съюз не го размахвайте непрекъснато. Достатъчно коректни и компетентни сме, за да работим заедно и да направим един добър закон. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев.
Колеги, има ли реплики към изказването на господин Кънев?
Заповядайте, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Кънев, Вие казахте, че ще направите прочит от друга гледна точка, без да сте човек в материята. (Оживление, реплики от народните представители Петър Кънев и Йордан Цонев.) Аз ще стъпя на същото.
Уважаеми господин Кънев, когато говорите за това какъв е моделът на управление, искам да Ви кажа следното.
Между другото, чета доклада на комисията, в който пише: „Със законопроекта се възстановява традиционният модел на работа, на организация на Сметната палата като колективен орган”.
Че той досега беше такъв! Има решение на Конституционния съд – поне аз така съм чул. Ако оборите това решение, значи трябва да закрием и Конституционния съд.
Моделът на работа досега е бил такъв, и преди, и по наше време, предполагам, че Вие ще искате да го оставите такъв и в бъдеще.
Между другото, госпожо председател, правя процедура, ако може, проф. Димитров да се изкаже, защото този въпрос вече навлиза много детайлно в работата на самата Сметна палата – за структурирането на дейността й и вземането на решения, така че е хубаво да чуем и неговото мнение.
Уважаеми господин Кънев, вижте…
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Многоуважаеми!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Извинявам се много, но когато един човек говори, е хубаво да не го прекъсват с реплики от първия ред. (Смях от КБ и ДПС.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Това ти ли го казваш?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: А от по-задните редове може ли? (Единични ръкопляскания и смях от КБ и ДПС.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Кънев, вижте, раздадохте едни 500 милиона на общините. Преди европейските избори бързате да смените ръководството на Сметната палата. Защо? Може би искате да смачкате кметовете, на които не дадохте пари, за да може те да мълчат?! Това е целта!
Затова слагате, уважаеми господин Кънев, не професионалисти с опит, а политически лица! (Шум и реплики от ДПС.) В рамките на своята дейност тези политически лица трябва да се изказват със становища и да проверяват работата на Сметната палата и одитните процеси. Това няма как да се случи, защото те могат да бъдат всякакви други, но не и одитори! (Реплика от ДПС.)
Поради тази причина, уважаеми господин Кънев, трябва да отговорите на този въпрос, за да разберем Вашето становище – дали наистина то не политизира процесите, които трябва да бъдат извършени в Сметната палата?! А това да увеличите органа и да назначите още секретарки, коли и така нататък – това го правите с всички останали закони! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Ципов.
Господин Валери Димитров ще има възможност да се изкаже, когато пожелае, в рамките на дебата по приемане на първо гласуване на Законопроекта за Сметната палата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Кънев, да отправя и към Вас този въпрос, на който не получих преди малко отговор.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ, от място): Многоуважаеми!
КРАСИМИР ЦИПОВ: Многоуважаеми, премногоуважаеми господин Кънев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Най-уважаеми.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да отговорите на този въпрос, понеже не получих отговор.
Другият въпрос, който искам да Ви задам: от кога започнахте да работите по този законопроект като вносители и всъщност Вие ли сте изготвителите, или сте само вносители?
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): Секретарката на Цветанов го е изготвила!
КРАСИМИР ЦИПОВ: Тези хора, които са Ви подготвили законопроекта, същите ли са, които в момента Ви предават тази информация, която се изнася от трибуната?
Трябва ли всички държавни служители да се опасяват от лична намеса на определени хора в тяхното лично пространство? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Лазаров.
Още една реплика ще чуете, многоуважаеми господин Кънев.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Многоуважаема госпожо председател! Уважаеми господин Кънев, и във Вашето изказване, и в изказването на господин Цонев се спомена, че с този закон, видите ли, ние сме приети в Европейския съюз и не е имало забележки. Да, това е така – очевидно. Аз вярвам, че е така.
Споменахте 2007, 2010 г. Защо обаче пропуснахте да споменете 2009 г., когато при действието на този закон, на тези професионалисти в Сметната палата Европейската комисия спря еврофондовете? Ето това обяснете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Заповядайте, многоуважаеми господин Кънев – три минути за дуплика.
ПЕТЪР КЪНЕВ (КБ): Уважаеми колеги, първо, толкова много въпроси ми зададохте, че просто ме надценихте – капацитетът ми не може да разреши всичко това.
Второ, на забележката на многоуважаемия Иванов, че не е редно да се подвиква от първия ред – не е редно да се подвиква и от последния. (Весело оживление.)
Трето, от всички тези неща имаше един сериозен въпрос, на който съм готов да отговоря. Одитът отпреди една седмица, предизвикан от Сметната палата, на Министерството на финансите за разпределението на 500-те милиона лева не е лоша идея, но с колегите ще внесем едно предложение, Парламентът има право това да го прави – този одит да не бъде за тази година, а за последните пет години, ако не възразявате. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Има и други заявки за изказвания, така че ще дам почивка от 30 минути.
Пленарното заседание ще започне в 11,40 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги народни представители, заемете местата си в пленарната зала. Заседанието продължава.
Уважаеми колеги, досега са се изказали трима народни представители.
Дискусията продължава.
Кой желае да вземе отношение по законопроекта?
Междувременно Ви съобщавам времето на парламентарните групи: ГЕРБ – 17,58 минути, Коалиция за България – 26,13 минути, ДПС – 1,07 минути, „Атака” – 20 минути, независими – 5 минути.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин заместник-председател.
Колеги, в началото, когато се подготвях, мислех изказването ми да бъде общо-взето експертно и да пренесем част от дебата в Бюджетната комисия тук, в залата. Оказа се обаче, че това е мисия невъзможна.
Според предлагания ни законопроект се оказва – забележете, че непрофесионалисти ще одитират парите на данъкоплатците, а качеството на одитите ще се контролира от ръководство, от което също не се изискват професионални качества.
Предлаганият модел е на колективната безотговорност и за съжаление – на междупартийните сделки.
Сегашният уж недемократичен модел е преобладаващ в Европейския съюз на фона на изказващите се преди мен.
Законопроектът за Сметната палата е грубо посегателство срещу нейния професионализъм и независимост – основни принципи за дейността на всяка върховна одитна институция, и очевидно ще обслужва интересите на управляващото мнозинство.
Напълно несъстоятелен е основният мотив на вносителите, че за България е по-подходящ колективният модел на Сметна палата и затова сегашният трябва да бъде сменен. И сега в одитната институция тричленното й ръководство, изрично назовано по чл. 12 на сегашния Закон за Сметната палата, действа като колегиален, колективен орган и взема решенията си с общо съгласие по основни одити – за изпълнението на държавния бюджет, на бюджетите на Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса, Българската народна банка. Това е в съответствие със задачата, която възлага на Сметната палата Конституцията с чл. 91, ал. 1, колеги.
С общо съгласие Сметната палата взема решение по всички основни въпроси на одитната дейност – вътрешни актове, процедури, методология, програма за одитната дейност и отчет на институцията. Колективният и колегиален характер на Сметната палата по сега действащият закон е потвърден и с Решение № 5 от 2011 г. на Конституционния съд.
Законопроектът за съжаление реставрира най-порочните страни на отменен Закон за Сметна палата, действал в периода 2001-2010 г.
Ако се направи сравнение между разпоредбата на действащия в момента закон, от една страна, и на предложения законопроект – от друга, се открояват ясно недостатъците на втория и неговите очевидно непрофесионални цели. Какво имам в предвид?
Според проекта се избира Сметна палата, като за деветчленната колегия от лица, е достатъчен само 10-годишен общ юридически или икономически стаж – забележете, и съответно общ, 15-годишен за председателя. Липсва изискване за специализиран стаж, както вече подчертахме, свързан с одита, какъвто има в сегашния закон.
И тук възниква резонният въпрос: може ли член на Сметната палата, съответно одитиращ, да бъде, примерно, продавач в един „Плод-зеленчук”? Това не е „Плод-зеленчук”, колеги! Това е изключително тясноспециализирана материя. Защото човекът може да има икономическо образование, поради конюнктурата да работи в един такъв магазин. Нищо лично към хората, но за съжаление това следва от разписаните разпоредби.
Искрено се надявам, че между първо и второ четене, така както коментирахме в Бюджетната комисия, ще бъдат направени съответните корекции.
Очевидно е, че на практика тук се цели да бъде възстановен един стар модел на послушни партийни секретари, които не се интересуват от обективното и професионално одитиране, а от спазване на указания, спуснати от съответната партийна централа. Така законопроектът създава риск институцията да бъде ръководена от партийно обвързани непрофесионалисти и само една вметка и сравнение ще направя – според сега действащият закон се изисква 15-годишен специализиран професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финанси и счетоводство, както и за членовете на самата тричленна колегия.
Според законопроекта се премахват като одитни ръководители и преките професионалисти. Действащият закон изисква за тях седемгодишен специализиран професионален стаж, свързан с одита, тъй като одитните директори имат ключова роля за налагането на високи професионални стандарти и са гаранция за качеството на самия одитен процес.
Трето, премахва се изискването за сертификат на одиторите – тема, която коментирахме. Искрено се надяваме, и ние ще направим предложение в тази посока, това изискване отново да бъде заложено между първо и второ четене в предлагания ни законопроект.
Четвърто, според законопроекта отговорността за качеството на одитите се възлага на членовете на колегията в качеството им на ръководители на отделение, а за тях не се изисква притежаването на професионални качества. Многобройната и партийна обвързаност без законово установени гаранции за професионализъм – колегия, каквато е заложена в законопроекта, не може да осъществи адекватно обсъждане и контрол по качеството на докладите при самото им приемане. Да се твърди, че при такава колегия националните съображения са на преден план, е просто несериозно. Тук неизбежно ще присъстват партийни обвързаности и пазарлъци от вида „Гласувай за моя доклад, пък аз ще подкрепя твоя“ и в крайна сметка ще надделява колективната безотговорност. Така контролът за качеството на одитите с претенции за демократичен, обсъждан от много лица, често ще бъде заменян от партийна или междупартийна сделка. При действащия закон всички решения по одитните доклади се вземат на открити заседания в присъствие на председателя, заместник-председателите и всички директори след чисто професионално обсъждане на качеството на всеки доклад и при пълен стенографски запис.
Създаването според закона на отделения на териториален принцип неизбежно ще пренесе контрола за качеството на докладите прекалено близо до одитираните лица по места и ще позволи упражняването на натиск от тяхна страна за приемане на удобни доклади. Така на одитирани кметове, областни управители и други местни управляващи на практика ще се даде възможност да си пишат сами докладите с квалифицираната помощ на местните одитори, които често са по някакъв начин битово зависими от тях. При действащия закон контролът на качеството на одитите се осъществява в централизираните дирекции в столицата от началник-отдели и директори.
Създаването според закона на множество отделения на функционален и териториален признак на място на съществуващите в момента четири одитни дирекции ще има и още един изключително негативен ефект върху одитната дейност.
На първо място ще се загуби сегашната специализация и централизация по видове одити – безспорен фактор за много по-добро качество на одитите от 2011 г. досега.
Второ, разпръскването на одитната дейност в голям брой отделения създава риск от тяхното капсулиране и феодализиране, а като следствие от това се пораждат множество противоречиви и лоши одитни проверки. Всичко това, колеги, е много удобно за партийно-политическа употреба. При действащия закон поради специализацията и централизацията на одитите в дирекциите и множеството равнища на професионален контрол се създават добри одитни практики.
Предвидената в законопроекта голяма 9-членна колегия без законова гаранция за професионализма на членовете й, ще излезе многократно по-скъпа на данъкоплатеца в сравнение със сегашното 3-членно професионално ръководство поради неизбежни разходи за персонални коли, шофьори, кабинети, секретарки.
Тук е моментът да попитам защо към предложения законопроект липсва икономическа обосновка? Какво ще струва на данъкоплатеца всичко това?
Какъв извод може да се направи? Законопроектът за Сметната палата очевидно има цели, които нямат нищо общо с целите за подобряване дейността на институцията, декларирани в неговите мотиви. Мотивите са изключително непрофесионални и тенденциозни, с произволна логика и често стигат до открита демагогия, за съжаление. Те съдържат и неверни твърдения като например твърдението, че Сметната палата в този състав няма нито едно правомощие в областта на одита и във връзка с нейната основна функция, предвидена в Конституцията – да осъществява контрол по изпълнението на бюджета.
Авторите на проекта и мотивите премълчават неудобната за тях истина за решението на Конституционния съд от 2011 г. В законопроекта и в мотивите е заложено очевидно противопоставяне на уж недемократичния и едноличен модел на сегашната Палата срещу, видите ли, демократичния колективен модел, предвиден в законопроекта. Правят се внушения, че едноличното издаване на одитни доклади води до опасна и безконтролна власт, която била присъща за държави с монархическо устройство. По тази логика, колеги, би следвало да се заключи, че Полша, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия, Естония, Литва, Финландия, Ирландия, Малта, Кипър са държави, в които председателите на одитните институции имат еднолична власт да издават одитни доклади, са монархии. А истината е, че чрез парламентарните одитни институции в Европейския съюз преобладава едноличният модел, независимо дали държавата е монархия или република. Това вероятно не е случайно.
Вносителите на законопроекта отхвърлят досегашния модел, но същевременно с това не посочват нито един факт за злоупотреба с еднолични правомощия на председателя на Сметната палата от 2011 г. досега. Очевидно е защо. Защото такива просто не съществуват.
Всъщност целите на законопроекта са явно други – да се рециклира моделът на одитна институция, обслужваща силните на деня, да се отстрани сегашната професионална и партийно-необвързана тричленна колегия, ръководеща Сметната палата, и да се замени с голяма колегия – партийно-обвързани по квоти, без законови гаранции за професионализъм, и послушна на съответното управляващо мнозинство. Такава Палата ще бъде крайно удобна за натиск и манипулиране от страна на управляващите в центъра и по места с цел прилагане на принципа: „Нашите хора в Палатата ще пазят нашите министри или нашите кметове и ще мачкат чуждите, неудобни политически опоненти“. Такава институция очевидно ще изпълнява жалката роля на раздавач на индулгенции за едни и наказателна бригада срещу други.
Искрено се надявам това да не се случва! Благодаря.
ХАМИД ХАМИД (ДПС, от място): И всичко ще минава през секретарката на ведомството?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Йорданова, аз ще Ви върна към един въпрос, който Вие зададохте в началото на този дебат – няма ли опасност след негативните реакции от Европейския съюз за пораждане на някакви съмнения у тях и за спиране на еврофондовете? Защото доколкото зная, Сметната палата извършва одити и по изпълнението, и по допустимостта. Дали това не е една цел – да замажат положението с тези 500 милиона? И не само, а и с оперативните програми!
Какво имам предвид, госпожо Йорданова? Имам предвид, че ще се раздават пари, както се раздаваха в предишния програмен период, по време на тяхното управление. Ще се раздават пари на определени населени места да усвояват европейски средства по мерки, недопустими за финансиране от Европейския съюз. Знаете го много добре. Да не губя времето.
От друга страна те ще си разпределят и 500-те милиона. Това няма ли да доведе до негативната реакция отново средствата, разпределени от Европейския съюз за България, да бъдат спрени, и да влезем в процедури на доказване, че те са прави, а всъщност не са? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Втора реплика – господин Красимир Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Йорданова, понеже Вие направихте внушаващо изказване какво може да се случи в бъдеще, искам да Ви попитам: Вие знаете ли какво се случваше досега? Вие знаете ли, че от мненията, които вменявате на бъдещата дейност на Сметната палата, всъщност са факт при сегашното управление на работата на Сметната палата?! Знаете ли, че всъщност цялото ни общество си задава въпроси. Конкретен пример – с одита, възложен от Народното събрание за Министерството на вътрешните работи за периода от 1 януари 2010 г. до 31 май 2013 г. Основните въпроси, които си задавахме всички, бяха: дали и друг път е имало случаи, при които не е издадено постановление поради, забележете, маловажност на решението?
По колко от издаваните актове за установяване на административно нарушение са издадени постановления? Дали по всички? Има ли случаи на неиздаване на акт за установяване на административно нарушение поради изтичане на давностен срок?
Най-общо – колко актове за установени административни нарушения, след констатации, са издавани след одит на Сметната палата? За всички е ясно, и ние сме изключително последователни като политическа партия в това, което сме приемали като правила в мандата 2005-2009 г., и сме предупредили в мандата, в който сме били опозиция, че няма да допуснем Вашата промяна, ако имаме възможност, защото сме сигурни, че едноличното управление има дефекти. Пример е управлението на Сметната палата в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Трета реплика?
За дуплика – госпожа Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Относно въпроса на колегата Иванов – дали има риск, или не? Искрено се надявам да не се създават предпоставки за такъв риск. Фактът обаче, че в Европейската комисия този въпрос вече е повдигнат, от една страна, от представители на ЕНП, от друга страна – от представители на АЛДЕ, с оглед на чувствителността спрямо корупционни практики в България, надявам се, че в следващия мониторингов доклад това няма да бъде залегнало и няма да се дадат препоръки в тази посока.
Господин Янков, Вие поставихте конкретни въпроси. Аз не съм член на Сметната палата, затова ще предложа проф. Валери Димитров да отговори.
Относно това кой прави внушения? Мисля, че Вие сте този човек. С всичко, което направихте като изказване, на практика потвърждавате притесненията ни, че се върви към възстановяване на стария модел.
Относно одита на МВР – нали правилно съм записала – на практика беше изпълнена, да не забравяме, Ваша политическа поръчка, по Ваше искане. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.) Коригирам се, на управляващото мнозинство, явно, което няма нищо общо с политически окраски. В крайна сметка резултатите показаха, че сегашното ръководство на Сметната палата и самата Сметна палата действат професионално и експертно, извън всичко останало. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следва изказване на госпожа Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, във всичките Ви изказвания имаше една обща теза – днес управляващите приемат нов Закон за Сметната палата, сменят структурата и състава й заради предстоящите избори – първо.
Второ, за да се използва палатата за политически цели, трето – намаляват се критериите, например за 15 г. стаж, за да се назначават удобни и послушни хора.
От господин Димитров чух в публичното пространство, че това е лична битка срещу него, защото не е отговорил на очакванията на управляващите да се произнесе, че пътуванията с авиоотряда са престъпление, и защото започнал проверка за 500 те милиона лева, раздадени на общините. Всичките Ви тези ще се опитам да оборя по следния начин, колеги.
Изненадана съм, че ги правят хора, с които бяхме заедно в Четиридесет и първото Народно събрание. Ако бяха нови колеги – разбираемо, но ги правят тези, с които бяхме заедно в Четиридесет и първото Народно събрание, и с които сме водили този спор. За да Ви припомня за какво става дума – стенограма от Четиридесет и първото Народно събрание.
Пламен Орешарски – тогава депутат: „Повечето изменения, които предлагате, колеги от ГЕРБ, според мен ни връщат назад, а не правят крачки напред. Както по отношение на органа на управление, възприетата преди време колегиална форма на управление за институция като Сметната палата, има значителни преимущества пред единоначалието, което въвеждате”. Тогава нямаше избори. Това беше през 2010 г. и не предстояха избори. Тезата Ви, че сега продължаваме да стоим на една и съща позиция, защото идвали избори, мисля, че може да бъде оборена с последователната позиция, която сме имали в Четиридесет и първото Народно събрание.
Румен Овчаров – тогава депутат: „Смешно звучи Сметна палата, която има само един председател и двама заместници. Палата означава обществен орган, в който има значително по-широко представителство.”
По отношение на 15-годишния стаж – не го намаляваме сега, защото ни е хрумнало да си слагаме удобни партийни кадри. И тогава, и сега твърдим следното: „Струва ни се преувеличено изискването, което налагате към председателя и заместник-председателите, членовете на Сметната палата – 15-годишният професионален стаж в областта на одита, финансовия контрол, финансите и счетоводството.” Защо 15 години и така нататък.
Колеги, спрете да внушавате на обществото, че правим политическа чистка, че приемаме цял нов закон, за да си осигурим безпристрастна към нас Сметна палата. (Реплики, възгласи и шум от ГЕРБ.) Виждате, че с тези документи – знаете, че обичам да говоря с документи и с факти – Ви убеждавам, надявам се, че това е наша последователна позиция в последните 4-5 години. Сега, като управляващи, правим това, което смятаме, че е правилно и каква трябва да бъде политиката към Сметната палата.
По отношение на другите Ви тези – за професионализма на Сметната палата досега. Сметната палата сама възлага на своето звено за вътрешен одит да изготви одитен доклад през октомври 2012 г. В този одитен доклад се прави оценка за климата в Сметната палата, за спазване на Етичния кодекс, за политически натиск, звено на Сметната палата си прави самооценка, колеги.
В тази самооценка пише следното: „В Сметната палата се развиваш кариерно заради хората, които познаваш, а не поради професионални качества и заслуги” – според 43% от служителите, и 33% от ръководителите на структурни звена, участвали в анкетното проучване.
Следващото: 42% споделят, че са били свидетели на неспазване на служебна йерархия, от които: 12% – от време на време, и 1% – много често. Положителен отговор за това дават и 66% от ръководителите: 33% – рядко, 33% – от време на време; 25% от служителите и 66% от ръководителите, чуйте колеги, са били свидетели на случаи на оказване на политическо влияние и натиск при вземане на решения – октомври, 2012 г. Това ли е професионализмът в Сметната палата?! Над 50%, в повечето случаи 60% и нагоре, от служителите споделят това пред звеното за вътрешен одит. За по-пикантните подробности от този доклад за начина за въздействие в Сметната палата не ми е удобно да говоря от трибуната, препращам Ви към този доклад. Можете да го прочетете, той е публичен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Реплики?
Реплика – господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, споменахте за това, че проф. Димитров е казал, че ще бъде сменян, защото не е изпълнил поръчка за Авиоотряд 28, а също така и че ще прави одит на 500-те милиона от Инвестиционния фонд, разпределени от правителството сега.
Искам да Ви припомня, може би забравихте да кажете, че проф. Димитров, след като разбра, че ще бъде внесен такъв законопроект, извади няколко свои законодателни инициативи, като например една от тях беше за проверка на двете трети на депутатите. Нищо, че самият той се е произнесъл – в папката ми го има, нямам време да го прочета, но ако проф. Димитров иска, ще му го прочета и на колегите след това – самият той има отговор в предния Парламент, че тези две трети не подлежат на одит, на проверка със съответните аргументи. Лично се е подписал под това с документи и така нататък. Сега подновява това искане вече в нов вариант. Разбира се, има и други законодателни инициативи – например парите на политическите партии да бъдат одитирани, така че да е ясно за какво се харчат, като че ли ние това не го искаме.
Напротив, аз казах и в Бюджетната комисия: всички законодателни инициативи – не че той има право на такива, но всички негови предложения ще бъдат приети.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Хубаво, времето, да, виждам го.
Всички негови инициативи ще бъдат приети не за друго, освен че някои от тях са добри, а да не му бъде дадена възможност да се изкара политически репресиран. Няма как да бъдете политически репресиран, видите ли, гонят ме за еди-какво си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Това беше първа реплика. (Председателят на Сметната палата Валери Димитров иска думата.)
Момент, господин Димитров.
Втора реплика?
Госпожо Нинова? Отказвате се.
Господин Димитров, народният представител Николов пожела да вземе думата преди Вас. Предлагам да уважим желанието.
Заповядайте, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин председател, дами и господа народни представители! Господин Димитров, извинявам се, свършва времето на нашата група, пък и той като професионалист мисля, че е хубаво да направи своето изказване и всички колеги да чуят и неговите мотиви, най-вече като специалист.
Искам да обърна внимание какво в крайна сметка правим ние. Всички пропускат самата дума – връща се старият закон, за да бъде сменено ръководството. Колкото и да не искате да кажете това нещо, това е самата истина и затова връщате един стар закон. Само се чудя защо осем месеца го мислихте този стар закон, като той си е абсолютно същият, както беше преди.
Законопроектът за Сметната палата или старият закон е едно грубо посегателство срещу независимостта и професионализма на Сметната палата. Един от Вашите мотиви, че Сметната палата не е колективен орган – колегите вече Ви споменаха, но аз ще Ви кажа номера на решението – № 5 от 2011 г. на Конституционния съд, с което е потвърдено, че Сметната палата има колективен и колегиален орган. Вашият нов – стар закон е връщане на стария колегиален принцип на работа.
Понеже всички тук говорихте как не е партийно оцветена, искам да Ви напомня какво беше до 2010 г., колеги. Квотите по партиен принцип, ако сте ги забравили, тук е нужно в момента да Ви ги напомня: 6 души от НДСВ, 2 от ДПС, 2 от Новото време, 1 от БСП. Това ли са професионалистите или политически неоцветената Сметна палата? Вие това връщате в момента. Не ми се смейте. (Обръща се към КБ и ДПС.) Точно това връщате. Вие връщате стария закон, по който няма професионализъм, а има политическа зависимост. Това правите!
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Откъде разбираш, че няма професионализъм, като са избрани от Парламента?
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Господин Цонев, ако искате, можете да станете и да ми кажете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Николов, продължавайте.
Моля, не репликирайте от място!
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Стига се дотам, че при тази Ваша идея, защото Вие сте гласували този закон и предния мандат. Просто забравяте, че сте го гласували. Някои от членовете в тази Сметна палата от предния мандат, по Вашия закон са работили в явен конфликт на интереси. Тоест, одитирали са министри, излъчени от същата политическа сила, от която са те и които са избрани от тази политическа сила в Сметната палата. Да Ви напомня ли за Хюсеин Чаушев от ДПС. За какво отговаряше той? – Държавен фонд „Земеделие” и ПУДООС, управлявани от Нихат Кабил и Джевдет Чакъров, и двамата от ДПС. Това ли е Сметната палата, която искате да работи? Явно това е.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Точно така.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Точно това е! Затова връщате стария закон. На практика с това отнемате властта на председателя. Това е ясно.
По-важното е друго, че може би сте забравили, или пък не Ви е удобно да си спомняте за времето преди 7-8 месеца, когато правихте Закона за ДАНС. Критериите бяха занижени по същия начин, за да стане определен човек. По същия начин го правите и в момента – занижавате критериите за избор на председател, за избор на членове.
Аз не знам колко от Вас са били, тоест убеден съм, че може би тук няма хора, които са работили в Сметната палата, и това да нямаш експертност и да правиш одити е нещо, което е несъвместимо с дейността на експерт вътре или ревизор в Сметната палата, защото един експерт се прави с години. На Вас Ви е трудно да осмислите това, защото Ви е удобно да вкарате хора, които да бъдат политически ангажирани с Вас и да могат да отговарят на задачите, които сте им дали.
Затова по-важните мотиви за новия Закон за Сметната палата са следните: не само да смените ръководството, а и да сложите удобни партийни хора, за да могат да изпълнят Вашите поръчки и да мачкат неудобните кметове и хора от Вашите, които са неудобни към даден момент. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ: „Браво! Браво! Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли реплики към господин Николов?
Заповядайте, господин Гуджеров. Имайте предвид, че разполагате с няколко секунди.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Уважаеми колега, един кратък въпрос към Вас: как гледате на мнението на вносителите, които са записали в мотивите си, че действащият закон към момента е противоречащ на Конституцията? Дали народните представители вече имат и статут на конституционни съдии? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гуджеров.
Втора реплика – господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, моята реплика е свързана с конкретното изказване и е под формата на въпрос.
Може ли да припомните, ако знаете, разбира се, или сте си направили труда да проверите, на всички присъстващи, когато е избиран уважаемият проф. Димитров какъв стаж и опит е имал като одитор и дали той също не попада в графата „Политическа квота”?
В интерес на истината, Вие изключително последователно се опитвате да сугестирате и да внушавате какво ще се случи. Явно това е било във Вашето съзнание, че може да се случи. Изтърва ли сте момента да го направите или просто гледате практиката, каквато е била до този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Николов.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин председател, дами и господа народни представители, на въпроса на колегата Янков ще отговоря с въпрос: а Вие как го избирахте 2010 или 2007 г. този председател? Как го избирахте, защото той ...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Април 2005 г.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Добре, 2005 г.
Кой управляваше тогава - тройната коалиция ли ...
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Не, БСП.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: И кой беше избран като председател тогава?
РЕПЛИКИ ОТ КБ И ДПС: Къса Ви е паметта.
ВЛАДИСЛАВ НИКОЛОВ: Не, не ми е къса паметта. Вашата е къса.
Изведнъж искам да Ви попитам нещо друго: за 20 и няколко години управление ГЕРБ е управлявала три години. И из един път за три години решихте, че смяната на начина на действие на Сметната палата или от колегиалния принцип, какъвто е в момента, или моделът на главния одитор и другите модели, които има в Европа, е нещо грубо, защото ние, видите ли, сме въвели нещо ново и сега трябва да се връщаме към старите неща. Вие по принцип реставрирате стари закони. Ако може, ще реставрирате и комунизма, но няма как. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и възгласи: „Браво! Браво!”. Реплики от КБ.)
Дано не се случва! Дано!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше дуплика на господин Николов.
Професор Димитров, Вие сте наред. Заповядайте.
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин председател.
Ще се опитам все пак да бъда немногословен, тъй като се поставиха много въпроси. Някои от тях, разбира се, се дублират.
Нека да започна с това, че се повториха няколко въпроса за това какъв е моделът на управление на Сметната палата. Моделът на Сметната палата в момента категорично е колегиален, доколкото има трима души, които вземат решения с консенсус и то по одити за изпълнение на бюджета. Това е категорично. Такава е практиката ни от 2011 г., от самото начало.
Ако направим един преглед, тъй като много често се спори за това кой модел преобладава – едни кратки числа, казвам го като човек, който е посещавал огромна част от тези палати, за които сега говорим, в Европа и в Европейския съюз. От парламентарните и сметните палати – 21 парламентарни сметни палати на страни – членки на Европейския съюз, 12 имат едноличен ръководител от типа „генерален одитор”, две са с малки тричленни колегии – Словения и България, и шест страни са с колегиални модели. Съотношението е почти две към едно.
Обърнете внимание – повтарям това, за да няма недоразумения, дори там, където има големи колегии, като например в Чехия – 15 души, или в Германия – над 60 души, там има решаващи състави от по трима души. Това са решаващи състави по отделни одитни доклади, които са по трима души.
Колеги, колегиалният модел не бива да се разглежда от гледна точка на традициите на Сметната палата, защото българската Сметна палата – старата Сметна палата, създадена през 1880 г. и закрита през 1948 г., е действала като финансова юрисдикция. Тя е била по модела – „Финансов съд” и се е произнасяла по отговорността на публичната отчетност. Там също така, въпреки че е имало колегия, е имало Общо събрание на Сметната палата, но решаващите състави са били от по трима души. Законът за Сметната палата от 1925 г. ясно показва това, аз го познавам. Толкова от тази гледна точка.
Но да не влизаме в този схоластичен спор. Парламентарните сметни палати преобладаващо имат еднолични ръководители и това не е случайно.
За одитите на изпълнението искам да кажа: категорично не приемам това, което се съдържа като част от мотивите на закона, че сегашната Сметна палата е загърбила основната си задача, цитирам: „Да прави анализ на публичния сектор чрез одити на изпълнението”. Подобна задача Сметната палата няма. Нито една сметна палата няма подобна задача. Това не е мисията на Сметната палата и всеки би могъл да го провери, ако прочете и сегашния Закон за Сметната палата, и стария закон, и законите на другите сметни палати.
Одитите на изпълнението просто са един вид одити, високоспециализирани и малко сметни палати са в състояние да ги извършват професионално и компетентно. Няколко са само сметните палати в Европейския съюз, които поставят ударението върху одити на изпълнението, като например Великобритания, Холандия, Швеция, Норвегия. Там има такъв приоритет, но в по-голямата част традиционно се задоволяват – и неслучайно, такива спорове се водят също в професионалната общност, с финансови одити, одити на съответствието при финансовото управление.
Така че одитите на изпълнението не са основни одити на всяка сметна палата, това категорично не мога да го приема. Освен това само няколко думи в тази насока. От 2011 г. одитите на изпълнението са високоспециализирани, извършват се в специална дирекция, само от одитори, които се специализират в тази материя. Те са мащабни и обхващат огромни бюджетни и други публични ресурси, и, нека да кажа това, са по значими теми. Те нямат нищо общо с одитите, които се извършваха в десет отделения и шест териториални поделения, които в огромната си част бяха нискокачествени и почти имитационни.
За професионалните изисквания, уважаеми колеги, тъй като тук се твърди, че едва ли не те са прекалено високи и само хора с 15 години одитен стаж могат да ги заемат – това не е вярно. Става дума за няколко опции, една от които трябва да бъде изпълнена: одитен стаж, стаж като одитор или стаж в областта на финансите, или в областта на финансовия контрол, или в областта на счетоводството. Една от тези опции. Така че към момента, повтарям, на моето избиране през 2011 г. както аз, така и моите заместници, изцяло отговаряхме за тези изисквания. Нека да го кажа, аз съм преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Там има поне 30 души, чийто академичен стаж и опит им позволява да бъдат избрани за членове на ръководството на сегашната Сметна палата. Това е. Не е само одитният опит.
Но нещо, което е изключително притеснително и тук искам да го кажа, е премахването на изискването за сертификат за одитори под предлог – едно невярно твърдение в мотивите, че това е свързано само с вътрешния одит. Това не е вярно. Има се предвид всякакъв вид сертификат, удостоверяващ професионална годност, включително и международни сертификати, в Сметната палата има над 20 такива души с такива международно признати сертификати. Тук се имат предвид както лица, които са си взели изпита като регистрирани одитори, така и лица, които са си взели изпита в самата Сметна палата. Проведохме няколко такива изпита за одитори в Сметната палата по международните одиторски стандарти. Така че не е вярно, че става дума само за вътрешни одитори.
Освен това, нека да го кажа, и вътрешният, и външният одит са само отделни специализирани форми на финансов контрол. Така че определено може да се каже, че опитът в сферата на финансовия контрол позволява много бързо да се навлезе в одитната материя.
Искам също така да посоча това, че се възстановява старият модел. Да, старият модел очевидно се възстановява, но свалянето на изискванията е изключително притеснително, свалянето на професионалните изисквания. За мен то е напълно неоправдано.
Връщам се на един проблем, който господин Цонев постави, свързан с одита на Министерството на вътрешните работи. При одита на Министерството на вътрешните работи има пълна документация и затова аз бих отправил едно искане към народните представители да се назначи специална анкетна комисия, която да провери как е извършен този одит, тъй като той е възложен от Парламента, спазени ли са всички професионални изисквания и има ли нарушения и съответно злоупотреба с правомощия при осъществяването на одитната дейност. Твърдя, че няма и това са неверни твърдения, тъй като в хода на процедурата засегнатото лице – в случая това е един бивш министър, има право да поиска нови доказателства, да бъдат включени определени негови възражения, да бъдат отразени преди окончателното издаване на одитния доклад.
В случая този министър е поставил въпроса за една сделка, сключена от Министерството на вътрешните работи. Тази сделка е била сключена преди одитирания период – сделката със „Сименс”, но тя е изпълнявана в хода на одитирания период, включително има и анекси. Тези анекси са променили условията по сделката. Когато беше извършван този одит, ръководителката на одитния екип изрично посочи, че доказателствата за това са налични, те са събрани по време на проверките на място и че искането на бившия министър да се произнесе по тази сделка е напълно легитимно. Това е причината всеки засегнат от тази процедура да има право на участие в процедурата, съгласно принципа за процедурна справедливост. Това е напълно легитимно и затова директорът и заместник-председателят са преценили, че има основание констатации и изводи за тази сделка да бъдат включени в окончателния одитен доклад при неговото издаване. В този смисъл той беше издаден с това допълнение.
Твърдя категорично, че това е напълно легитимна процедура и затова повтарям: нека да бъде назначена анкетна комисия, която да провери този одит, за да няма недоразумения.
Що се отнася до определени имейли, господин Цветков е тук на място, нека той да каже, но, доколкото разбрах, в периода, за който се твърди, че е изпратен от неговия компютър подобен имейл, до някаква партийна централа, той е бил в отпуск. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.) Това също може да бъде проверено. Нека господин Цветков да каже.
Във всеки случай ние по никакъв начин не сме правили удобни доклади. Въпросът е, че искането беше следното: според възразилия бивш министър на вътрешните работи премълчаването на тази сделка – според него, прави доклада необективен, несправедлив и ние категорично се съобразихме с това.
Тук искам да обърна внимание и на въпроса на господин Янков – той го е поставял и друг път, за административното наказване. Да, по време на този одит бяха съставени над 60 акта за административни нарушения, но тъй като при част от тези нарушения периодът е дълъг, бяха изтекли преклузивните срокове, не давностни, а преклузивни срокове – на юридически език, не можеше да се осъществи административно наказване. Въпреки това бяха съставени голямо количество актове на заместник-министри, а и в момента се издават наказателни постановления. Процесът все още не е приключил. Нека това също да бъде включено при тази анкетна комисия, за да се види как са наказвани заместник-министрите, за да няма твърдения, че ние, видите ли, сме спестявали на някого наказанията. Трима министри са наказани, на тях са съставени актове и в момента тече процес на издаване на голям брой наказателни постановления. Това не е приключило.
Мисля, че госпожа Нинова постави въпрос за доклада на звеното за вътрешен одит. Това беше за атмосферата в палата. Няма никакъв проблем докладът на звеното за вътрешен одит да бъде обсъден и да се види дали там има твърдения, че висшето ръководство на Сметната палата е оказало върху някого политически натиск. Няма такива твърдения, мога да го кажа категорично. Няма такива твърдения! Можете да попитате ръководителя на звеното за вътрешен одит, който е правил такъв доклад, дали има подобни данни и факти. Категорично не се съгласявам с тези твърдения.
Искам да обърна внимание и на още една административна промяна. Да, ние решихме да създадем една нова дирекция. Смятахме, че може би е по-добре да се създаде дирекция за Одит на средства за съответствието на средства от Европейския съюз, но после преценихме, че всъщност това е неудачна административна реорганизация и върнахме модела на четири специализирани дирекции, като одитите на средствата от Европейския съюз в момента ще се извършват в две дирекции. Една от тях е „Одити на изпълнението”, която преобладаващо извършва такива одити, както и дирекция „Одити на съответствия при финансовото управление”, тоест одитите на средства от Европейския съюз в момента се извършват в две специализирани одитни дирекции.
Искам да обърна внимание и на промените в програмата. Да, правим промени в програмата и те се извършват по решение на колегията, приети консенсусно. Така в течение на годината, особено когато Парламентът ни възложи одитни задачи, ние трябва да направим разместване и преразпределение на наличния одитен ресурс и затова някои от одитните задачи с по-нисък приоритет очевидно отпадат или се отлагат, за да изпълним волята на Парламента. Това е една от причините за промените в одитната програма. Освен това, тъй като работим на основата на оценка на риска, често се налага да вземем отношение по значими теми в обществото – правим промени, включваме задачи, които според нас имат по-висок приоритет и за това в течение на годината правим промени в одитната програма.
Нека да кажа и това, че за мен е изключително смущаващо, разбира се, Парламентът и при спазването на тези изисквания може да назначи специалисти с висока репутация и професионален стаж. Няма пречка за това, но проблемът е, че отпадат със закон високи професионални изисквания, свалят се гаранциите за качество и очевидно се наблюдава тенденция за депрофесионализация на Сметната палата. Аз се надявам този разговор да продължи в Комисията по бюджет и финанси и между първо и второ четене да бъдат направени целесъобразни промени, защото отпадането на високите професионални изисквания е много смущаващо, повтарям, въпросът не е само за одитен стаж, стаж в областта на финансовия контрол, финансите или счетоводството.
Тук, разбира се, искам да взема отношение за законопроектите, които съм внасял, видите ли, с цел да се направя на жертва.
Нека да кажа следното. Девет години съм председател на Сметната палата.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Колко искаш?!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: И ще го кажа тук от Парламента, въпреки че езикът не е много ясен: не ми пука дали ще бъда още три години председател на Сметната палата.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Пука ти!
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Затова не говорете такива работи! (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!” Силен шум и реплики.)
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Аз Ви казвам, че девет години съм – това нещо е достатъчно, но имам кауза да защитавам този закон, който действа сега, защото той е много по-добър. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!”)
Мога да кажа, че съм изстрадал и предишния закон при неговото действие, когато имаше хора от бившата колегия, които идваха на работа един път в седмицата или един път в месеца, за да се подписват и въобще не ги интересуваха одитите. Затова тук трябва да има висококачествени професионалисти.
Още нещо. Категорично не е вярно, че съм искал да се одитират двете трети от депутатите. Това категорично не е вярно! (Реплики от ДПС.)
Само това, което ние внесохме с колегиално решение на Сметната палата, беше предложение за допълнение на Закона за политическите партии, тъй като непрекъснато към нас се сипеха претенции: Вие одитирате разходите на партиите, Вие кажете какво не е наред. Проблемът е следният: липсата на законови изисквания за публичност на разходите. Казвам го като юрист.
Тук въпросът е следният: всяка партия да бъде длъжна да оповестява всеки свой разход на публичния си регистър на интернет страницата с основанието за разхода, например, някакъв договор и с получателят на този разход и тогава ще бъде ясно какви разходи правят политическите партии. Аз мисля, че това е важното, а това ще улесни и нашия одитен контрол. Ето защо смятам, че това предложение е разумно. Пак искам да повторя: изобщо двете трети не ни интересуват. Толкова! (Силен шум и реплики от ДПС.)
Последното, което искам да направя, госпожа Нинова го спомена, че съм бил казал в някакво предаване. (Реплики.)
Нека да кажа: да, моето усещане е, че тъй като извършихме професионално, безпристрастно и обективно одитите на Авиоотряда, одитите на МВР и не ги пратихме в Прокуратурата – имаше множество нарушения, но няма данни за престъпление... (Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво!”. Силен шум и реплики от ДПС.)
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Сигурен ли си?
ВАЛЕРИ ДИМИТРОВ: Изглежда това е причината за някаква ярост, която се поражда срещу нас. (Силен шум и реплики.)
И още нещо, не съм завършил. Ако прокуратурата беше сметнала, че има данни за престъпление, нашият доклад е публичен и тя щеше да образува наказателно производство. Питайте ги: защо не е образувала досега? (Силен шум и реплики. Ръкопляскания от ГЕРБ. Възгласи: „Браво! Браво! Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, продължаваме дискусията за тези, които имат време.
Заповядайте. (Силен шум и реплики.)
Моля за тишина, уважаеми колеги.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, обръщам се към Вас! Моля Ви друг път, когато хора с проблеми в общуването говорят от тази трибуна, сочейки с пръст и застрашавайки здравето на депутатите с децибелите, да ги прекъсвате. (Шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи: „Браво, браво!” от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, продължаваме дискусията по законопроекта.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Процедура! Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Кой желае да вземе отношение? (Народни представители от ГЕРБ искат думата за процедура.)
Вие в момента нарушавате правилника, не мога да Ви дам думата по начина на водене.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене. (Народният представител Георги Андонов приближава към трибуната.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не мога да Ви дам думата по начина на водене! В момента нарушавате правилника. (Реплики и викове от ГЕРБ.)
Казах Ви, в момента нарушавате правилника.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (встрани от микрофоните): По начина на водене!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Седнете си на мястото, господин Андонов! (Реплики и викове от ГЕРБ.) Сто пъти ли трябва да Ви кажа, че в момента нарушавате правилника? (Шум и реплики.) Това да не е махленско сборище?
Госпожо Атанасова, ето – заповядайте!
Какво искате да направите, госпожо Атанасова?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, дебатът по внесения Законопроект за Сметната палата предизвика различни реакции, но е недопустимо народни представители чрез обидни жестове, насочени към свои колеги, да не бъдат забелязани от Вас, господин председателю, и на тези народни представители да не е направена не само забележка, но и наложена санкция, съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин председателю, винаги съм оставала с впечатлението, че спазвате Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, следите стриктно за дисциплината и реда в пленарната зала и току-що с недаването на процедурата на господин Андонов показахте, че е така.
Много Ви моля, отнасяйте се с необходимата строгост към народните представители, които си позволяват да бъдат над парламентарния ред, над парламентаризма и да показват обиждащи, не само присъстващите в пленарната зала народни представители, жестове, но и парламентаризма, герба и българското знаме. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Андонов, пак ще Ви кажа – в момента нарушавате правилника и няма да Ви дам думата. (Реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте! Какво искате?
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Процедура по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте!
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Господин председател, съжалявам, че преди малко реагирах така остро, но просто нямаше как да се сдържа – процедурата ми е по начина на водене.
Господин председател, искам да се позовете на правилника и да изгоните народния представител Хамид Хамид от залата (бурни ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво, браво!”) за неприлични жестове, показани към колеги от парламентарната група на ГЕРБ. Колегата народен представител стои на първия ред, Вие го видяхте много добре как реагира на изказването на проф. Димитров и искам да си влезете в ролята на председателстващ Събранието. Защото другото за мен е тенденциозно отношение. Благодаря Ви много. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Какво съм видял, господин Андонов, само аз мога да кажа. (Шум и реплики.) Вие не можете да ми вменявате способности да виждам всеки в тази зала какво прави и как се държи. (Реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми колеги, продължаваме дискусията.
Коалиция за България има 17 минути, „Атака” – 20 минути, независимите народни представители – 5 минути.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо имам един призив да запазим добрия тон, тъй като става дума за Сметната палата, която проверява десетки милиарди левове, които се харчат от българските държавни институции. Това не е място за политическа караница, а е място, на което да разработим закон, който да бъде ефективен и да върши работа, както казах, оценявайки ефективността и ефикасността от работата на българските държавни институции.
В обобщение. Първо, законопроектът, който се предлага, е закон, който е работил и е давал добри резултати. Смяната на закона през 2010 г. е станало преди изтичането на мандата и очевидно по политически причини. Какъв е аргументът? Аргументът, уважаеми колеги – проверих стенограмите, не е имало разисквания и не е имало данни на сравнителен анализ – кое налага промяната на закона, какви са били резултатите от работата на Сметната палата от 2009 и 2010 г. и какви са очакваните заложени резултати в следващите години? Такъв анализ не е правен. Ние направихме такъв анализ, който беше предмет на обсъждане в няколко комисии в Парламента, където с аргументи и числа доказахме, че ефективността на Сметната палата е спаднала. Това е.
На въпроса защо е бил променен законът през 2010 г., отговорът е в другите два аргумента, които не бяха оспорени от опозицията. Те са: първо, повтарям, че за първи път в историята на Европейския съюз законът от 2010 г. позволява да се прекъсне връзката между Сметната палата и Парламента. Сметната палата си е изпълнила ангажиментите, подготвила е годишен доклад, подкомисията на Комисията на бюджет и финанси е спряла докладите четири години в Парламента на Република България. Разглеждан е правилно вчера два часа въпросът за качеството на оцета, но затова как се харчат 30-35 милиарда от бюджета не влиза в парламентарната зала. Тук всякакви контрааргументи са абсолютно неоснователни. Повтарям, единствената страна – членка на Европейския съюз!
Следващият аргумент. Така или иначе към момента няма завършен наръчник за работата на Сметната палата, също единствената страна – членка на Европейския съюз, какъвто наръчник няма, което позволява извършването на одити да става по всички стандарти. (Реплики от ГЕРБ.)
Следователно това, което се предлага като проект, първо, съответства на изискванията на Европейския съюз и работата на сметните палати в Европейския съюз, тоест предложеният проект е в пълна хармония със законите и принципите на Европейския съюз – ние не предлагаме нищо различно; второ, начинът на избор на ръководството на Сметната палата и квалификацията му отговаря 100 процентово на изискванията на Европейския съюз и няма никакви различия; на трето място, колегиумът в условията на България ще доведе до възвръщане на принципите, при които Сметната палата е давала по-добри резултати. Нищо повече!
От друга страна, между първо и второ четене ние ще се съобразим с всички разумни препоръки, в това число и колегите от Сметната палата за квалификацията на участващите в бъдещото управление на Сметната палата, защото народните представители от всички парламентарни групи ще бъдат на разискванията и ще видим какви са професионалните качества на предложените кандидати, в каква степен отговарят на европейските критерии и в каква степен отговарят на високите критерии на нашия Парламент.
Уважаеми колеги, предлага се един Законопроект за Сметна палата, който отговаря на принципите на Европейския съюз. С този закон сме приети в Европейския съюз – Глава двадесет и осма, и промените, които се правят с цел подобряване на ефективността на Сметната палата. Нищо повече! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики? Няма желаещи.
Изказвания?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте, господин Велчев – имате право само на процедура по начина на водене. Просто Ви предупреждавам.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Хубаво е, господин председателю, да предупреждавате всички, а не само хората и депутатите от ГЕРБ. Това е Ваше право – да виждате и да не виждате.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ искам почивка – толкова, колкото на Вас ще Ви е необходимо, господин председателю, да видите или да чуете от Вашите съпартийци и от останалите колеги нещо, което цялата зала видя, а Вие не видяхте. След почивката да чуем какви мерки ще вземете за това безобразно държание в пленарната зала, което Вие, когато е депутат от ДПС не виждате, но ако беше направено от депутат от ГЕРБ, щяхте да видите.
Моля за почивка и след нея в зависимост от това какво решение вземете и какво становище, ние ще преценим дали да останем в залата, или да я напуснем.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Вървете си.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Абе, ти не можеш да кажеш къде да вървим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Почивка до 13,10 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, моля, заемете местата си в пленарната зала.
Заседанието продължава.
Уважаеми колеги, след като направих необходимите справки и консултации, съгласно чл. 143, ал. 1 от правилника отстранявам народния представител Хамид Хамид от две заседания на Народното събрание. (Ръкопляскания от Парламентарната група на ГЕРБ.)
Ако господин Хамид смята, че наказанието е несправедливо спрямо него, препоръчвам му да се обърне към комисията, която се занимава с парламентарна етика.
Господин Цонев – процедура по начина на водене.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ползвам процедура по начина на водене по повод на Вашето решение. Да, ние сме съгласни с него. Може би колегата, като всеки от нас, има нерви. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Съгласни сме с решението.
Процедурата ми по начина на водене е следната: да мерим с еднаква мярка. Тук, от тази трибуна, председателят на Сметната палата си позволи да крещи и да вика „Не ми пука”. (Възгласи от ГЕРБ:”Е-е-е!”.)
Какво „Е-е-е” бе, колеги?! Кой може да си позволява от тази трибуна да се обръща към народните представители и да вика: „Не ми пука!”? Кой?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: А Бисеров забравихте ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля Ви за тишина!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Кой може да направи това?
Ако искаме тази трибуна тук и тази зала да има авторитет, да бъдем уважавани и да уважаваме сами себе си, трябва да бъдат правени навреме бележки. Думи „не ми пука” с такъв тон от председател на върховния одитен орган на страната не правят чест нито на него, нито на Народното събрание.
Правя тази процедура по начина на водене, защото тогава още той трябваше да бъде отстранен от тази трибуна. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Нямам коментар, господин Цонев. Вероятно сте прав. Всеки трябва да се държи съгласно правилника на Народното събрание.
Продължаваме дискусията по обсъждания законопроект.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте.
ГЕОРГИ МЪРКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Понеже съм силно впечатлен от изявленията на господин Димитров пред трибуната – как зовеше и казваше, че не му пука и се държеше като Георги Димитров пред Лайпцигския процес, той стана от обвиняем – обвинител.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Защо обвиняем?!
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Обаче госпожа Корнелия Нинова...(Продължаващ шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина, особено от дясната страна на залата.
ГЕОРГИ МЪРКОВ: Госпожа Корнелия Нинова, понеже е много деликатна и е жена, пропусна нещо тук, в одитния доклад.
Аз искам да попитам. В доклада пише така: „Свидетели на сексуален тормоз са били 11% от служителите и 67% от анкетираните ръководители”.
Искам да попитам господин Димитров влизат ли и мъжете в този процент? (Смях, ръкопляскания, оживление.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше изказване на господин Мърков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам дебата, уважаеми колеги. (Шум и реплики.)
В съответствие с чл. 54, ал. 1 и чл. 68 от правилника определям време за гласуване на законопроекта утре, петък, в началото на пленарното заседание.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Е-е-е! А-а-а! Какви са мотивите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, това о, а, у срещу правилника никак не е в съответствие с доброто поведение. (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Продължаваме нататък:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Доклад от Комисията по бюджет и финанси.
Господин Цонев, заповядайте за доклада.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от народния представител Йордан Цонев и група народни представители на
30 януари 2014 г.

На заседание, проведено на 6 февруари 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, внесен от народния представител Йордан Цонев и група народни представители.
На заседанието присъстваха представителите на Българската народна банка: Димитър Костов – подуправител, Нина Стоянова – главен юрист; представителите на Министерство на финансите – Людмила Елкова – заместник министър, Цветанка Михайлова – началник на отдел в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; представителите на Асоциацията на банките в България – Левон Хампарцумян – председател, Елеонора Христофорова – юрисконсулт; представителите на Комисията за защита на потребителите – Иван Бъчваров – главен секретар, Емилия Елчинова – главен директор на Главна дирекция „Контрол на пазара”.
Законопроектът беше представен от господин Гечев.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит цели да оптимизира действащата уредба с оглед гарантиране на правата и интересите на потребителите.
Предлаганите промени са в следните насоки:
1. С предложението се предвижда да бъде разширен обхватът на Закона за потребителския кредит и по отношение на кредити под 400 лв. Това се налага, тъй като напоследък зачести практиката на отпускане на „бързи кредити“ до 399 лв. при неизгодни и в много случаи неясни условия за кредитополучателите. По отношение на този тип кредити няма да се прилага правото на отказ от кредита, уредено в чл. 29, тъй като наличието на това право би обезсмислило и ограничило краткосрочните кредити.
2. Регулиране на таксите.
Друг идентифициран проблем са редица такси, свързани с отпускане, обслужване и погасяване на кредита (такса за кандидатстване, такса за одобрение, такса за усвояване на кредита, такса за оценка на имота, годишна такса за управление на кредита, такса за разплащателна сметка, такса за предсрочно погасяване и др.) Целта на таксите е да се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисиони, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за действия, свързани с одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. Освен това кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Въвежда се изискване видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионите, да се описват ясно и точно в договора за кредит.
3. Такса за предсрочно погасяване на кредита.
В тази връзка по отношение на ипотечните жилищни кредити се предлага кредиторът да няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на такъв кредит, когато кредитът е погасен след изтичане на 1 година от усвояването му. Във всички останали случаи кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, но не повече от едно на сто върху сумата на предсрочно погасения кредит.
4. Промяна на определението за „Референтен лихвен процент“, като част от определението за „променлив лихвен процент по кредита“. Действащото към настоящия момент определение дава възможност кредиторът да изготвя и променя по всяко време методологията, по която се определя референтният лихвен процент. Това прави референтния лихвен процент непрозрачен, като създава възможност за определянето му на база субективни критерии, както и да бъде променян едностранно от кредитора по всяко време за периода на кредита. С предлаганото определение се предвижда референтният лихвен процент да бъде пазарно определян индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт.
С изменението на чл. 33а ясно се разписват правилата за формиране на референтния лихвен процент, като при сключването на договора за кредит в него ясно са разписани индексите и индикаторите, включени в референтния лихвен процент (в случаите, когато е повече от един индекс), тяхното съотношение и начин на изчисление, както и всички фактори и условия, обуславящи промени в референтния лихвен процент.
5. Регламентира се задължение за кредитора да предостави на кредитополучателя право на избор при сключването на жилищен ипотечен кредит, а именно: дали да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението или при който при принудително изпълнение кредитополучателят носи отговорността по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите, тоест отговаря с цялото си имущество.
С предложените промени се постига по-голяма консистентност с принципите на прозрачност, равнопоставеност, отговорно кредитиране и лоялна конкуренция. Намерен е необходимият баланс между защита интересите на потребителите и стабилността на банковата система.
След представянето на законопроекта се проведе обсъждане, по време на което различните представители на държавни органи и организации изразиха принципната си подкрепа на заложените в него цели и задачи и се обединиха около становището, че следва да бъдат прецизирани текстовете между първо и второ четене относно: таксата за предсрочно погасяване, определението за референтен лихвен процент, както и да се даде определение на понятието „жилищен ипотечен кредит”.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 10 народни представители, „въздържали се” – 5, без „против”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от народния представител Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Кой ще представи доклада на Правната комисия?
Заповядайте, уважаеми господин Попов.
ДОКЛАДЧИК ФИЛИП ПОПОВ: Благодаря Ви, господин председател.

„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8,
внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители
на 30 януари 2014 г.

На свое заседание, проведено на 27 февруари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: господин Кирил Желев – заместник-министър и госпожа Снежанка Колева – държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Министерството на икономиката и енергетиката: госпожа Силвана Любенова – директор дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите”.
Законопроектът беше представен от господин Румен Гечев, като един от вносителите. Законопроектът предвижда редица изменения с цел гарантиране на правата и интересите на потребителите.
Заместник-министър Желев изрази положително становище по отношение на законопроекта като отбеляза, че той ще повлияе положително за доверието на кредитополучателите към банките.
В дискусията взеха участие народните представители Емил Радев, Филип Попов, Смиляна Нитова и Екатерина Заякова. Народните представители изразиха принципната си подкрепа за законопроекта. Господин Радев посочи като дискусионни въпросите, свързани с предвидения в § 7 едномесечен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в който кредиторът пристъпва към принудително изпълнение по ГПК. Господин Гечев посочи, че направените бележки ще бъдат разгледани като уточни, че предвиденият в § 7 едномесечен срок цели да преустанови съществуващи практики, които ощетяват потребителите, но дали срокът е правилен от юридическа гледна точка следва да бъде подложено на обсъждане. Господин Попов посочи, че пристъпването към принудително изпълнение е крайна мярка и прикани да бъдат обсъдени и други варианти. Госпожа Заякова изказа загриженост по отношение на правата на кредитополучателите, в случаите когато въпреки представената методика, кредиторите не преизчисляват вноската, когато има изменение в стойностите. Господин Гечев увери, че законопроектът урежда този въпрос така, че веднъж приет моделът за изчисление става софтуерен и не може да бъде манипулиран.
Комисия по правни въпроси с 8 гласа „за”, без „против” и 5 „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Кирилов Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Кой ще представи доклада на Комисията по икономическата политика и туризъм?
Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ДОКЛАДЧИК ФЕРИХАН АХМЕДОВА:

„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и
група народни представители на 30 януари 2014 г.

На свое редовно заседание, проведено на 26 февруари 2014 г., Комисията по икономическата политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
На заседанието присъстваха Людмила Елкова – заместник-министър на финансите, Димитър Костов – подуправител на Българската народна банка, Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите” в Министерство на икономиката и енергетиката, представители на Комисията за защита на потребителите, Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги, Българския финансов форум и граждански организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Румен Гечев. С предлаганите изменения се цели някои от разпоредбите например – касаещи такси и комисионни по договора за кредит, лихвата за забава, предсрочното погасяване на кредита, променливия лихвен процент по кредита и референтния лихвен процент да се отнасят и до ипотечните кредити.
Със законопроекта се предвижда да бъде разширен обхватът на закона и по отношение на кредити под 400 лв. Това се налага, тъй като напоследък зачести практиката на отпускане на „бързи кредити” до 399 лв. при неизгодни и в много случаи неясни условия за кредитополучателите.
Със законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно – такси и комисионни за действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. Освен това, кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Въвежда се изискване видът, размерът и действието, за което се събират таксите и комисионните да се описват ясно и точно в договора за кредит.
В тази връзка по отношение на ипотечните жилищни кредити се предлага кредиторът да няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на такъв кредит, когато кредитът е погасен след 12 платени вноски от усвояването му. Във всички останали случаи кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, но не повече от едно на сто върху сумата на предсрочно погасения кредит.
Предвижда се промяна на определението за „референтен лихвен процент”, като част от определението за „променлив лихвен процент по кредита”. С предлаганото определение се предвижда референтният лихвен процент да бъде пазарно определян индекс LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR или комбинация от тях и/или индикатори, публикувани от БНБ и Националния статистически институт. С изменението на чл. 33а ясно се разписват правилата за формиране на референтния лихвен процент, като при сключването на договора за кредит, в него ясно са разписани индексите и индикаторите, включени в референтния лихвен процент, тяхното съотношение и начин на изчисление, както и всички фактори и условия, обуславящи промени в референтния лихвен процент.
Регламентира се задължение за кредитора да предостави на кредитополучателя право на избор при сключването на жилищен ипотечен кредит, а именно: дали да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението или при който, при принудително изпълнение, кредитополучателят отговаря с цялото си имущество.
В хода на обсъждането заместник-министърът на финансите Людмила Елкова подчерта, че вече е приета Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители като България има двугодишен срок за въвеждане на изискванията й. В тази връзка тя отбеляза, че понятието жилищен ипотечен кредит трябва да е съобразено с понятието по директивата.
Подуправителят на БНБ Димитър Костов и главният секретар на Асоциацията на банките в България Ирина Марцева призоваха със законопроекта да се намери баланс между интересите на кредитополучателите и вложителите като банкови клиенти.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: гласували 13 народни представители, от които „за” – 9, „против” – няма и „въздържали се” – 4 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, № 454-01-8, внесен от Йордан Цонев и група народни представители на 30 януари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ахмедова.
Докладите са представени.
Кой ще представи законопроекта?
Заповядайте, проф. Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сигурен съм, че това ще бъде законопроект, който ще намери подкрепа от всички парламентарни групи, тъй като, уважаеми колеги, когато става дума за влагане на пари, депозити и за ползване на кредит, там са всички наши избиратели, независимо от техните цветове. От коментарите в медиите Вие знаете, че към този закон има изключителен интерес от десетки хиляди български семейства. За да спестя времето Ви, тъй като седем месеца дискутираме върху този проект, бих искал накратко да се спра върху два-три основни момента в законопроекта.
Първият основен момент според мен, а и не само според мен – според експертите, с които работехме върху този проект, е формирането на лихвата.
Уважаеми колеги, какъв е проблемът? Към момента търговските банки имат възможност самостоятелно, по тяхна собствена методология да формират лихвата, като, разбира се, това самостоятелно, независимо от гледна точка на интересите на банката формиране на лихвата води до това, че някои от банките могат да прехвърлят определени неудачи, неефективност на управлението, проблеми в кредитните портфейли върху добрите платци – тези, които ползват кредити и навреме плащат. Това се изразява в по-висока лихва или в по-високи такси за банкови услуги.
Ето защо ние искаме да направим две неща. Първо, да хармонизираме законодателството, отнасящо се за потребителския кредит, с европейската практика, и второ, да балансираме интересите между нашите избиратели, които едновременно са и такива, които депозират пари в банковата система, ние трябва да защитим и техните интереси, и тези, които ползват кредити.
С настоящия проект ние не правим нищо друго, освен да приложим практиката на 28-те – 27-те без България, страни – членки на Европейския съюз, и второ, да балансираме интересите между банковите, кредитните институции в България, тези, които депозират пари в банковите институции и тези, които получават кредити.
Какво предлагаме? Съобразявайки се с европейската практика, впрочем последната страна преди България, която направи измененията, които предлагаме, е Румъния – преди около две години и половина, това е начинът, по който се формира плаващият компонент на пазарната лихва при потребителските кредити.
Как ще се формира тя? Тя ще се формира на основата на пазарни индекси, а не на основата на собствени методики на търговските банки, както ставаше дума досега.
Кои са тези индекси? Това са световно и европейски признати индекси: LIBOR от Лондонската борса, EURIBOR – индексът на Еврозоната, и трето, страни, които не са членове на Еврозоната, ползват собствени пазарни индекси, какъвто ползва България – СОФИБОР.
Освен това, в проекта ние даваме възможност на нашите търговски банки, ако преценят, да използват комбинация от някои от тези три индекса или да включат допълнителен икономически показател.
Определението на референтния лихвен процент е взето от практиките на другите европейски страни и банкови асоциации. Длъжен съм да Ви кажа, че в нашия проект сме добавили, че става дума за икономически показатели, които са публикувани от Българската народна банка и от Националния статистически институт.
Каква е причината? Причината е, че в някои от текстовете на европейските страни е написано, че е достатъчно този показател да бъде публикуван от независима от търговската банка и от клиента институция. Но това създава възможности за спекулации, тъй като независими фирми могат да бъдат създадени от всяка банка, които юридически да са независими, които да публикуват на „независим” уебсайт показатели, които са изгодни на банките.
За да не допуснем такива евентуални спекулации върху ползваните икономически показатели, ние предлагаме в този законопроект – това е единственото различие в българския текст, когато става дума за икономически показатели, това да бъдат само показатели, публикувани от Националната ни банка и от Националния статистически институт.
Вторият компонент на лихвата ще бъде фиксирана част. Тук ние не променяме нищо. Тази фиксирана част на лихвата е различна за различните търговски банки – това е напълно нормално. По тази фиксирана част на лихвата търговските банки се конкурират, тъй като колкото по-евтин е ресурсът, който те осигуряват за кредитната си дейност, толкова по-ниска ще бъде лихвата при други равни условия. Така, въвеждайки плаващ компонент на лихвата, който се определя от реалните пазарни условия, съгласно европейската практика ние създаваме възможности за реална пазарна конкуренция между търговските банки. Така че този механизъм, който е доказал своето предимство – за формиране на лихвата става дума, в другите европейски страни, а и извън Европа, няма причина да не действа и в България и да засили пазарната конкуренция.
Вторият ключов момент в проекта е въпрос, който също вълнува десетки хиляди български семейства – възможността да се изплати предсрочно кредита или да се рефинансира чрез сключване на нов договор за кредит при по-благоприятни условия за кредитополучателя. Сегашната практика на банките е, че обикновено така наричаната от хората „наказателна лихва”... (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата. Седнете, уважаеми народни представители.
РУМЕН ГЕЧЕВ: ...сега е около 4-5%, което, колеги, фактически прави невъзможно преминаването към друга банка. Защо? Защото няма такава разлика в лихвения диференциал между търговските банки, която да е по-голяма от 4-5%. Това би било много подозрително, даже и при тези сравнително високи нива на лихвите в България.
Следователно действащото законодателство е такова, че на практика, когато един български гражданин, едно семейство реши да тегли ипотечен кредит от една банка, фактически те се превръщат в крепостни длъжници на банката, тъй като страхотната разлика в лихвените равнища при наказателната лихва прави невъзможно и икономически неизгодно преминаването към друга банка.
Така че ние променяме условията. Как? Отчитайки интереса и на търговските банки – търговските банки все пак правят разходи по маркетинг, по проучване на кандидатите, по управление на кредита за определен период от време. Разбираме, че банките правят такива разходи, поради което, следвайки европейската практика, допускаме банките да изискват такава такса за предсрочно погасяване на жилищен ипотечен кредит, само ако преминаването към друга банка, рефинансирането става преди изтичането на 12 месечен период от започналите плащания на кредитополучателя.
Ще Ви дам един пример. Ако гражданинът Иванов е теглил заем на 1 януари 2014 г. и се прехвърля към друга банка, примерно на 7 юни 2014 г., той ще заплати до 1% от теглената сума за предсрочно погасяване на кредита. Но ако гражданинът и неговото семейство са направили вече 12 плащания, 12 вноски по кредита, след това те не дължат никаква допълнителна такса за това, че преминават към обслужването на кредита си към друга банка – чрез рефинансиране.
По този начин какъв ще бъде ефектът? Ще разкрепостим, така да се каже, българските кредитополучатели – номер едно; номер две – ще създадем реални условия за пазарна конкуренция между банките; и трето, в резултат на засилената пазарна конкуренция и доближавайки се до европейските условия, ще създадем условия за по-ефективно функциониране на самите търговски банки.
И не на последно място по значение, това е проблем за много български семейства, които по едни или други причини са изпаднали в неплатежоспособност и не могат да обслужват своите жилищни ипотечни кредити.
Каква е ситуацията в момента? Ситуацията е такава, че семейство, което е изпаднало в такава беда, не само че губи жилището си, което е разбираемо, защото този, който е теглил кредити, трябва да ги връща, парите са на други граждани на Република България – наши избиратели, които са вложили своите свободни средства; проблемът е, че тъй като продажбата на ипотекираното жилище обикновено е по цени, които са далеч под пазарните поради причини, които са Ви добре известни, не само че той или семейството напуска жилището си, но до края на живота си те трябва да изплащат разликата между занижената цена на продажбата и дължимата сума по кредита.
Считаме, че това е несправедливо, не такава е европейската практика, поради което задължаваме търговските банки, обърнете внимание, да предложат възможност на кредитополучателите да сключат договор, при който ако те изпаднат в неплатежоспособност, възмездието на банката да бъде само до размера на ипотекираното жилище!
Разбира се, че тази алтернатива при сключването на договора означава по-голям риск за търговската банка. Естествено е, че търговските банки на конкурентна основа ще предлагат и по-висока лихва при такива жилищни кредити, но ние ги задължаваме да предложат такава възможност, а в условията на пазарна икономика двете страни да се договорят колко по-висока ще бъде тази лихва, това ще реши пазарът, и тогава гражданите ще могат да избират дали да сключат договора за жилищен ипотечен кредит в първия вариант, при който те поемат риска при евентуална неплатежоспособност и да се наложи да плащат разликата между продажната цена и размера на кредита със съответните лихви, или те ще предпочетат да сключат втори вариант на договора, който задължително търговските банки трябва да им предложат като опция и да сключат договор, при който този риск ще бъде минимизиран или по-скоро разделен между търговската банка и кредитополучателя.
В заключение – тези промени отговарят на европейската практика. Те не са свързани с никакви рискове за банковата система. Ние просто искаме да създадем условия за повече конкуренция и да хармонизираме нашето законодателство с това на другите страни – членки на Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Уважаеми народни представители, разисквания.
Желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми вносители! Да, намерението на този законопроект за изменение и допълнение наистина е много добро и той е направен, за да разреши едни огромни текущи проблеми на българските кредитополучатели.
Наистина хармонизираме с европейското законодателство, що се касае до това да не може едностранно да се изменя лихвеният процент, що се касае до някои такси, които примерно се дублират и мултиплицират и така нататък. В тази му част подкрепям законопроекта. Ние, така или иначе, съгласно някои директиви трябваше да направим тези промени. Както в предходния Парламент направихме част от промените, така и сега последователно въвеждаме европейската практика.
Но категорично не съм съгласен, господин Гечев, с последната част от Вашето изложение, че това решава проблема с неизрядните длъжници и със спасяване на техните жилища. Напротив, аз смятам, че този законопроект на практика влошава тяхното положение. Ще дам аргументи за това.
Първо, в § 4, новата ал. 4 е сложена в съдържанието на договорите – възможността дали да отговаря с цялото си имущество или само с обезщетенията.
Вие казахте, ако се използва втората възможност, че това ще вдигне лихвения процент. Аз съм уверен, че ще го вдигне и то значително.
От там нататък обаче – това е само съдържание на договор. Там, където се урежда принудителното изпълнение, е именно в чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Вие сте го записали и ще го цитирам: Когато срещу кредитополучателя по договора за жилищен ипотечен кредит е насочено принудително изпълнение, банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, когато страната по договора за кредит е физическо лице и такава клауза е предвидена в него.
Някъде тук виждате ли думата „жилище”? Използвана е думата „обезпечение” и ще Ви кажа: по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредиторите. С две думи Вие казвате: докато не му вземете и последната стотинка, и последната движима и недвижима вещ, банката ще го преследва.
Още повече, използват се думите „физически лица”, което значи „еднолични търговци”. Трябва ли да отваряме вратата и за едноличните търговци? Те, когато в един момент изпаднат в неплатежоспособност, има глава „Несъстоятелност” в Търговския закон. Има идеална процедура, по която от там нататък те могат да защитят интересите си. Така че не решаваме проблема с жилищата, съжалявам, но не трябва да заблуждаваме българските граждани.
Но по-притеснителното е – § 7. Не знам кой Ви е дал идеята това да влезе вътре, но това на практика ще влоши положението на хората, които са изпаднали в някои затруднения, тотално.
Какво казва § 7 с промените и новата ал. 4, по-точно създадения чл. 33? В едномесечен срок от обявяването на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът предприема действия по принудително изпълнение по реда на Глава тридесет и седма от ГПК.
В Глава тридесет и седма от ГПК е заповедното производство.
В Глава тридесет и седма е чл. 417 с т. 2, която дава право на банките да си изкарат само по извлечение от сметки изпълнителните листове.
В Глава тридесет и седма е и чл. 420, където казваме, че възраженията на длъжника не спират принудителното изпълнение. Ние с императивна форма задължаваме банките в едномесечен срок да подгонят длъжника и то така че да му образуват изпълнително производство, с което той губи на практика жилището си. Недопустимо е това нещо!
Банките могат да искат да преговарят с длъжника, да разсрочват, някой друг да встъпи в дълга, някой друг да поръчителства, с две думи – да не се стигне до принудително изпълнение. В един момент, когато банката плати таксите за принудителното изпълнение, изкара си изпълнителен лист и тръгне, от там нататък за длъжника вече е започнало да тече обратното броене за загубата на жилище. На практика не можете да кажете, че по този начин спирате и начисляването на наказателни лихви. Не, не се спира. Като се образува изпълнителното производство, се начислява законовата лихва.
В същия този чл. 33, в ал. 2 се казва, че наказателната санкция не може да бъде повече от основния лихвен процент. С две думи, както и преди образуването на изпълнителното производство, така и след, санкцията ще е основният лихвен процент, в дадения случай може да е и по-малка – преди образуването на изпълнителното производство, защото така може да са се договорили страните.
Не можем с императивна норма да задължаваме банките, защото така написана, те ако не я изпълнят, от там нататък губят права.
Трябва да се вземат много ясни мерки и да се даде право на гражданите наистина в един момент да защитят интересите си, защото в момента с тези двете норми – казах, че първата част от законопроекта я приемам изцяло, обаче с тези норми ние влошаваме положението на длъжниците.
Второ, най-накрая казваме, че разпоредбите на закона не се прилагат за договори, които са сключени до този момент. Така е с въпроса за таксите. Можем да кажем, че от тук нататък те се прилагат, какъв е проблемът? Да, има го като клауза в договора, обаче ние променяме закон. Защо трябва да плащат такси за предсрочно погасяване? От там нататък – защо трябва да оставяме възможност да определят едностранно лихвения процент, след като, ако се приеме този закон за изменение и допълнение и стане норма, банките ще трябва да променят и общите си условия, задължително. Защо оставяме за всички онези договори, които действат в момента, сегашното положение, включително и ако искате тези норми, които спасяват жилищата, както разбрахме – не ги спасяват, но те ще действат на практика и ефектът от тях ще бъде след три-четири години. С две думи, когато някой сключи един кредит след приемане на този закон и ако изпадне в невъзможност да плаща, той тогава ще може да се възползва от него.
За хората, които в момента губят жилищата си, на практика в момента ще продължи да се действа по същия начин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Радев.
За първа реплика – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Радев, Вие казахте, че с първата част на закона сте абсолютно съгласен.
Обаче на мен едно не ми стана ясно – защо със закон трябва да променяме политиката на банките?
Да, по принцип идеята на законопроекта е добра, но не мисля, че това е правилната мярка. Ще Ви кажа защо.
Премахват се такси, които банките в момента събират, за да обслужват тези кредити. Това са техни разходи, които те правят, за да обслужват тези кредити. Тези такси, ако бъдат премахнати напълно, банката няма да може да си обезпечи разходите и поради тази причина ще се наложи да си вземе този разход, да го покрие от нещо друго. Има хиляди възможности това нещо да се случи.
Затова мисля, че не трябва да се съгласявате напълно с първата част, защото пак казвам, че това ще стане, както се случи с електроенергията. Уж беше намалена цената на електроенергията, като всичко беше събрано наедно, но в крайна сметка се оказа, че тази цена на електроенергията не е реална и в момента се чудим какво да правим с НЕК, който трупа дългове.
Тук ще се случи същото – една непрозрачна процедура по намаляване на таксите на банките за обслужване на кредитите ще доведе до това тези кредити да бъдат формирани при непрозрачни условия и тези непрозрачни условия ще имат обратния ефект. Не че таксите ще бъдат намалени, а ще бъдат увеличени.
С това, което казахте за § 7, съм абсолютно съгласен, защото в момента банките правят всичко възможно, за да не станат предсрочно изискуеми ипотечните кредити или жилищата на гражданите. Ако това бъде спазено и законът бъде приет по начина, по който е разписан в момента по § 7, означава, че хората ще загубят жилищата си, без да имат каквато и да е възможност да се договарят с банките и да облекчават условията, за да не загубят понякога и единствените си жилища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте за втора реплика, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Радев, много въпроси поставя законопроектът и част от нещата, които казахте, има основание да ги дискутираме. Искам да кажа, че Директивата за ипотечния кредит предвижда следния текст. Между другото тя беше приета в хода на изработването на закона. В момента е готов Законопроектът за ипотечния кредит, но той беше подготвен след като ние подготвихме законопроекта. Така че ще ги хармонизираме и двата, доколкото имат допирни точки.
В Директивата за ипотечния кредит е казано, че кредитополучателят може да отговаря до размера на ипотеката, когато това е предвидено в закон. Бих искал да ме слушате, защото искам да получа отговор. Важно е не за мен, а за законопроекта. В директивата е казано, че кредитополучателят може да отговаря до размера на ипотеката, когато това е предвидено в договора. Ние разширихме малко тълкуването на тази разпоредба, като казваме, че за да се случи това да го има в договора, банките трябва да го предлагат, тоест да предлагат и едната, и другата възможност. Забележете, в директивата не се създава възможност да накараме банките да я има или само тази възможност, или само другата. Затова предлагаме да ги има двете възможности. Едната може да е по-скъпа, другата – по-евтина, но аз като кредитополучател може да имам интерес да платя по-скъпия кредит, но да отговарям само с тази ипотека. Тук въпросът опира до възможност от директивата.
Колкото до разпоредбата, която даваме – в едномесечен срок да започне това изпълнение, между другото това е най-дискусионният текст. Хората най-много протестират срещу чл. 414 от ГПК. Ние много дълго обмисляхме и работихме с юристи и така нататък. Този текст е съществувал и преди 10 ноември, и след 10 ноември в практиката в България, специалното отношение на банките. При сегашното състояние на съдебната система не бихме рискували да го махнем. Мисля, че ще създадем хаос в банковия сектор. Пак е въпрос на дискусия. За едномесечния срок – ние въведохме този текст, тъй като банките започват процедура от няколко месеца, в която разговарят с кредитополучателя за предоговаряне на условията, а през това време текат наказателни лихви, а някъде и такси. Затова дадохме този едномесечен срок, в който да се договорят или да не се договорят, но да спрат начисляванията. По тази причина, ако има нужда от прецизиране на текста, ще го прецизираме, надявам се и с Ваша помощ. (Сигнал от председателя, че времето е изтекло.)
Извинявам се, че прескочих времето.
Ако имате някаква идея как можем със задна дата при вече съществуващи договори да сложим разпоредби, които да променят договорите... Не знам, Вие сте юрист, кажете. Много други юристи казаха, че това не трябва да го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има периоди в нашата история на правото, когато е правено.
Има ли друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Радев.
ЕМИЛ РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цонев, ще започна отзад напред. Не казвам, че трябва да действа с обратна дата. Има промени в закона и така или иначе всички договори трябва да се съобразят с императивните разпоредби на закона. Ако там няма разпоредба, че действа само за бъдещи и сключени договори, оттам нататък – автоматично. Никой не казва, че договорите трябва да се анексират или нещо подобно. По силата на закона от момента на приемането занапред ще се прилагат разпоредбите. Това е логиката. Никой не иска да има връщане назад, никой не иска да се връщат лихви или такси, които са начислени.
Що се касае до едномесечния срок, не се начисляват по-големи наказателни санкции, отколкото основният лихвен процент. Същият член – 33, ал. 2, в който Вие сте сложили новата ал. 4, казва точно това. Специфична хипотеза в този закон. Така че няма логика дали е един месец, два месеца или три месеца. Напротив, в изпълнителното производство задължително се начислява основният лихвен процент, а в договора за банков кредит той може да е малко по-малък – с 1-2%, с 1-2 пункта и така нататък. Императивна е нормата, че не може да е по-висок.
А това, което казвате – да, директивата е директива. Не обсъждаме в момента ГПК и Глава тридесет и седма, но директивата дава право на избор. Пак казвам, там се говори за жилището.
Тук говорим за обезпеченията. Пак казвам – съгласно общата разпоредба на Закона за задълженията и договорите цялото имущество на длъжника служи за обезпечение. Тук говорим за физически лица, защото регламентът за физическите лица нетърговци не се урежда от Търговския закон, а се урежда от Закона за задълженията и договорите. Затова ако искаме да постигнем тези цели, трябва наистина да има драстични промени!
Господин Иванов, аз подкрепям текстове, които казват например, че кредиторът не може да събира повече от веднъж такса или комисиона за едно и също действие, което и в момента по действащото законодателство трябва да е така, но много трудно някой ще тръгне да съди банката за една такса или комисионна. Това не се прилага. Затова такива текстове е добре да ги има в законодателството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Радев.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Закривам разискванията. Гласуването – утре.
Уважаеми народни представители, приключва днешното заседание.
Постъпи информация от кабинета, че утре има съвместно заседание на нашето и румънското правителство.
РЕПЛИКА ОТ КБ: И сръбското.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И сръбското. Значи тристранно заседание.
По всяка вероятност ще се наложи утре да отложим парламентарния контрол, но това ще реши залата утре сутринта. Това да го имате предвид, но то е решение, което утре сутринта трябва да мине на гласуване.
Закривам днешното заседание.
Утре сутринта в 9,00 ч. – отново заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,04 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:

Мая Манолова


Алиосман Имамов


Секретари:
Шендоан Халит

Деница Караджова