Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добро утро, уважаеми народни представители!
Честита Първа пролет! Днес е астрономическата пролет. Настъпва след обяд.
Моля, заемете местата си и се регистрирайте. (Звъни.)
Откривам заседанието. (Шум, весело оживление, възгласи: „Е-е-е!”)
Уважаеми народни представители, разбирам радостта Ви за това, че имаме кворум.
По седмичната програма днес ще започнем с т. 7. Вчера стигнахме до т. 6. След като изчерпим т. 7, ще се върнем към т. 6, за да продължим разискванията по Закона за подпомагане на земеделските производители.

Точка седма е:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И СЕКРЕТАР НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ.
По тази точка има постъпили четири предложения от отделните парламентарни групи – за госпожа Маргарита Иванова Златарева-Русева, за Ивилина Вергинова Алексиева, за Мария Веселинова Мусурлиева и за Севинч Османова Солакова.
Освен това има и един Проект за решение, внесен от госпожа Мая Манолова и Четин Казак, по тази точка. Този проект е стигнал до Вас.
Искам само да Ви припомня, че на основание Решение за приемане на процедурни правила за предложение за състав на Централната избирателна комисия (ЦИК), изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия в т. 9 е решено, че: „Изборът на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия се произвежда от Народното събрание на 20 март 2014 г.
Народното събрание провежда разисквания след представянето на всички кандидати по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – явно, чрез компютризираната система за гласуване”. И това е уточнено в решението.
Предлагам да започнем с представянето на кандидатите по реда на тяхното внасяне.
Първото предложение е от Парламентарната група на ГЕРБ. Представянето става: кандидатът се представя от вносителя на предложението до 2 мин.
Заповядайте, госпожо Цачева.
Преди това – за процедура.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, всъщност процедурата можеше да я направи и госпожа Цачева, защото, според, мен няма спор ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Може всеки. Направете и Вие.
МАЯ МАНОЛОВА: ... сред народните представители, че е добре да допуснем номинираните кандидати в пленарната зала, в случай че към тях има отправени въпроси или в случай, че искат да направят някакво изявление, свързано с бъдещата им дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Предложете да ги допуснем.
МАЯ МАНОЛОВА: Предлагам номинираните кандидати от парламентарните групи за ръководство на ЦИК да бъдат поканени и допуснати в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Има ли противно предложение? Няма.
Моля, режим на гласуване за допускане в залата на номинираните кандидати.
Гласували 169 народни представители: за 169, против и въздържали се няма.
Госпожо Цачева, заповядайте да представите кандидатурата на госпожа Маргарита Иванова.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Първо искам да направя едно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре.
Заповядайте за втора процедура.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, поради интересът ... (В залата влиза народният представител Стефан Данаилов. Народни представители стават и го посрещат с бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: „Добре дошъл!” на проф. Данаилов! (Ръкоплясканията продължават.)
Моля Ви за тишина след това пролетно оживление!
Заповядайте, уважаема госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: С оглед обяснимият и очакван интерес от страна на българското общество, във връзка с конституирането на ръководните органи на Централната избирателна комисия, от името на Парламентарната група на ГЕРБ предлагам тази точка от седмичната ни програма, която е визирана като т. 1 в днешния ден, да бъде излъчвана пряко от Националната телевизия и Националното радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева.
Има ли противно предложение? Няма.
Режим на гласуване за направеното предложение за пряко излъчване на тази точка от седмичната програма по Националното радио и Националната телевизия.
Гласували 172 народни представители: за 122, против 1, въздържали се 49.
Предложението е прието.
Ако обичате, да включите камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
Заповядайте, уважаема госпожо Цачева, да представите кандидатурата на госпожа Златарева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами господа народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: От името на Парламентарната група на ГЕРБ сме внесли предложение за избиране на член на ръководството на Централната избирателна комисия на доц. д-р Маргарита Иванова Златарева. Имам привилегията да представя нейната кандидатура и на пленарната зала, след като сторих това по време на изслушването в Правната комисия.
Доцент Златарева е известна на юридическата общественост, както и в академичните и юридически среди. Това е човек, който е започнал своята кариера след завършване на магистратура „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет от най-ниското ниво като младши съдия и извървял всички професионални стъпки – районен съдия, окръжен съдия, върховен касационен съдия, в частност търговско отделение, конституционен съдия в Конституционния съд на Република България.
Доцент Златарева има доцентура по граждански процес, доктор по право, специализация по конституционно право във Федералния конституционен съд на Федерална Република Германия, специализация по банково право в „Джойнт Виена Институт” в Австрия, следдипломна квалификация по гражданско-правни науки в Софийския университет „Климент Охридски”. В момента преподава и в Нов български университет. Нейното име е свързано с не една и две публикации в списване на учебник по международен граждански процес, активен общественик, активно участвала в законодателни инициативи в различни състави на Народното събрание.
Освен безукорната и професионална биография доц. Златарева има опит като член на Централната избирателна комисия и затова ние считаме, че това е една достойна кандидатура за председател на Централната избирателна комисия, в който смисъл е предложението от името на парламентарната група.
Моля останалите народни представители от другите парламентарни групи да се запознаят с биографията й, приложена към предложението ни, и да подкрепят нашата номинация. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Следва представяне на предложението за заместник-председател на ЦИК от Политическа партия „Атака”.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председателю, уважаеми колеги! Нашата кандидатура за член на ЦИК е Мария Веселинова Мусорлиева. Освен задължителният стаж като магистър по право Мария Мусорлиева е и член на ЦИК за избор на членове на Европейския парламент от Република България през 2009 г., а от 2011 г. е заместник-председател на ЦИК от квотата на Политическа партия „Атака” досега. Работила е като международен наблюдател в няколко международни мисии към ООН и като представител на ЦИК. Над 20 години работи като адвокат към Софийска адвокатска колегия. Член е на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет от 2008 до 2013 г. Специализирала е „Държавно право“ в Германия, дългогодишен главен секретар на Българската лига за защита на правата на човека, акредитирана към ООН и Съвета на Европа. Тя е действащ медиатор, изпълняващ директор на Фондация ПИОРСИС. Работи активно за приложението на целите и методите на алтернативното решаване на спорове и конфликти. Владее немски, английски и руски език. Има специализации по „Теория и история на изкуството” към Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и „Кинодокументалистика” към НАТФИЗ. Притежава добра професионална репутация и се ползва с авторитет и доверие.
Освен тази изключително богата професионална и юридическа подготовка и кариера госпожа Мусорлиева отговаря на изискванията на чл. 50, ал. 1 от Изборния кодекс, за което, разбира се, е и представена като наша кандидатура.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): А карта има ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Шопов, не сте си сложили картата!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, свършвам.
Госпожа Мусорлиева може и следва да бъде в ръководството на ЦИК, за което моля Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Следва предложение от Парламентарната група на Движението за права и свободи за секретар на Централната избирателна комисия.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Имам честта от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи да Ви представя кандидатурата на госпожа Севинч Османова Солакова за секретар на ЦИК.
Госпожа Солакова притежава висше образование по право с квалификационна образователна степен „магистър”. Отговаря на всички изисквания на чл. 50 от Избирателния кодекс за заемане на длъжността.
Биографията на госпожа Солакова е респектираща. Завършила е Юридическия факултет на „Св. Климент Охридски”, специалност „Право”. Има придобита и допълнителна квалификация по Международни отношения в същия университет, а преди това е завършила и Институт за подготовка на учители със специалност „Български език и литература”. Има близо 20-годишен юридически стаж, придобит в практиката й като юрисконсулт, като секретар по юридическите въпроси на президента на Република България с мандат 1997-2002 г., като директор на дирекция „Правна” в министерство, където работата й е била свързана с разработване на проекти по нормативни актове, индивидуални и общи административни актове и процесуално представителство.
Госпожа Солакова има голям опит и като член на различни централни избирателни комисии от 1995 до 2005 г. и от 2011 г. досега. Участвала е в състава на ЦИК за местни избори през 1995 г., за избиране на Президент и вицепрезидент на Републиката през 1996 г. и през 2001 г., за избиране на народни представители през 1997 г. Била е заместник-председател на ЦИК за местни избори в периода 1999-2003 г., както и заместник-председател на ЦИК за избиране на народни представители от 2001 до 2005 г., а от 2011 г. досега е секретар на Централната избирателна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Приключвайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Ако трябва да обобщя, колеги, ако има доайен в ЦИК, ако има хора, които имат самочувствие, че са били в ЦИК и разбират от избори, и са професионалисти, то госпожа Солакова е била нашият учител, за което й благодаря! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Следва представяне на кандидата за председател на Централната избирателна комисия от Коалиция за България.
Заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За мен е част да представя предложението на Коалиция за България за председател на Централната избирателна комисия – номинацията на госпожа Ивилина Алексиева. Ще подчертая, че това не е партийно предложение. Госпожа Ивилина Алексиева е номинирана от 14 неправителствени организации и това не е случайно. Госпожа Ивилина Алексиева е автентично гражданско лице ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля за тишина в залата!
МАЯ МАНОЛОВА: ...доказан истински активист и говорител на гражданския сектор. Затова няма да изпадам в детайли, представяйки нейната професионална биография, защото тя не е човек, който се нуждае от представяне. Тя е човек, който публично, открито и смело е защитавала граждански каузи.
Сред тях бих откроила две особено важни каузи: каузата за отговорно, прозрачно и честно управление, въплътена в цялостната дейност на Института за модерна политика, чийто изпълнителен директор е, и каузата за честни избори.
Ако госпожа Алексиева бъде избрана за председател на Централната избирателна комисия, тя ще има възможност да въплъти тези две важни граждански каузи в работата на този изключително важен, независим държавен орган, каквато е Централната избирателна комисия.
Няма да изброявам многобройните квалификации и професионален опит. Всеки от Вас може да се запознае с референциите, дадени от различни граждански организации за госпожа Ивилина Алексиева. Ще кажа само, че тя по един безспорен начин съчетава брилянтна юридическа експертиза с богат опит в наблюдението и провеждането на избори, включително като член на Централната избирателна комисия и нормотворчески опит, свързан с изработването на първия проект за Изборен кодекс.
Това е кандидатурата на госпожа Ивилина Алексиева. Убедена съм, че с нея начело Централната избирателна комисия ще бъде в отговорни, добри и почтени ръце. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Уважаеми колеги, следва доклад на Комисията по правни въпроси, относно изслушване на кандидати за състав на Централната избирателна комисия, предложени от парламентарните групи, народни представители и партии и коалиции, които имат избрани с техни кандидатски листи членове на Европейския парламент, които не са парламентарно представени.
Моля представител на комисията да ни запознае с доклада.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще Ви представя в съвсем кратко резюме доклада, тъй като той е доста обемист и отразява цялата процедура по изслушване на 24 кандидатури, които бяха депозирани за членове на Централната избирателна комисия и които бяха изслушани от Комисията по правни въпроси на 17 март 2014 г.
Тъй като днешният избор касае единствено и само ръководството на Централната избирателна комисия, мисля, че не трябва да занимаваме пленарната зала с останалите кандидатури, тъй като те са представени на президента, който има правомощия по силата на Изборния кодекс, да назначи извън ръководството останалите членове на Централната избирателна комисия.
Така че, съвсем кратко:

„ДОКЛАД
относно изслушване на кандидати за състав на Централната избирателна комисия, предложени от парламентарни групи, народни представители и партии и коалиции, които имат избрани с техни кандидатски листи членове на Европейския парламент, които не са парламентарно представени

На свое заседание, проведено на 17 март 2014 г., Комисията по правни въпроси изслуша кандидатите за състав на Централната избирателна комисия, предложени от парламентарни групи, народни представители и партии и коалиции, които имат избрани с техни кандидатски листи членове на Европейския парламент, които не са парламентарно представени.
Изслушването се проведе на основание чл. 47, ал. 1 от Изборния кодекс и т. 6 от Решението на Народното събрание за приемане на процедурни правила за предложения за състав на Централната избирателна комисия, изслушване на кандидатите и избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Председателят на Комисията по правни въпроси господин Четин Казак представи обобщена информация за всеки от кандидатите, които бяха изслушани по поредността на внасянето на предложенията. Той обърна внимание, че според т. 3 от Решението на Народното събрание, документите на кандидатите, които не са приложени към предложенията за тях, следва да бъдат представени в срок до 18 март 2014 г.
По отношение на кандидатурата на госпожа Маргарита Иванова Златарева. Тя е предложение за член на Централната избирателна комисия от народните представители Цветан Цветанов, Цецка Цачева и Красимир Велчев от Политическа партия ГЕРБ. Предложението е внесено на 13 март 2014 г. в 14,03 ч.
Госпожа Златарева е с висше образование, специалност „Право”, образователно-квалификационна степен „магистър”. Има 39 г. юридически стаж, от който девет години съдия в Конституционния съд. От 2006 г. и до момента е доцент по граждански процес в Нов български университет. Към предложението са приложени:
- писмено съгласие по образец;
- писмена декларация;
- подробна автобиография;
- ксерокопие от диплома за завършено висше образование;
- документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж.
От името на вносителя кандидатурата беше представена от госпожа Цачева. Тя подчерта, че именно опитът на госпожа Златарева е причината още на този етап от развитието на процедурата предложението на Политическа партия ГЕРБ да е номинирането й за председател на Централната избирателна комисия.
В отговор на поставения й въпрос от народния представител Мая Манолова, госпожа Златарева изрази принципната си подкрепа за решението към Централната избирателна комисия да се създаде Обществен съвет. Според нея именно това е формата на участие на гражданските организации в изборния процес. В същото време, според госпожа Златарева, присъствието на много хора по време на заседанията на Централната избирателна комисия създава риск от затрудняване на работата на комисията, предвид кратките срокове, в които тя следва да се произнесе с важни за правилното протичане на изборите решения.
Следващата кандидатура, която касае днешния избор е на госпожа Севинч Османова Солакова, предложение на Политическа партия „Движение за права и свободи”. Предложението е внесено на 13 март 2014 г. в 15,19 ч.
Госпожа Солакова е с висше образование специалност „Право”, образователно-квалификационна степен „магистър”. Има близо 20 години юридически стаж. През 1995 г. е била член на Централната комисия за местни избори, а през 1996 г. – заместник-председател на Централната комисия за избиране на президент и вицепрезидент на Република България. През 1997 г. и от 2001 г. до 2005 г. е била заместник-председател на Централната комисия за избиране на народни представители. От 1999 г. до 2003 г. – заместник-председател на Централната комисия за местни избори. През 2001 г. е член на Централната комисия за избиране на президент и вицепрезидент на Република България, а от 2011 г. до сега – секретар на Централната избирателна комисия. Към предложението са приложени:
- писмено съгласие по образец;
- писмена декларация, че отговоря на условията по чл. 50;
- подробна автобиография.
От името на вносителя кандидатурата беше представена от господин Четин Казак. Той обърна внимание, че госпожа Солакова има близо 20 години юридически стаж, част от който като секретар по юридическите въпроси на президента на Република България и като директор на дирекция „Правна” в Министерството на земеделието и храните. Кандидатът е заемал и длъжностите член и заместник-председател на Централната избирателна комисия в нейните различни формати.
В допълнение на представянето си госпожа Солакова уточни, че висшето й образование включва не само специалността „Право”, но и специализация по „Международни отношения” в СУ „Св. Климент Охридски”, както и обучение в Института за подготовка на учители в гр. Силистра, а професионалният й опит е съсредоточен в сферата на административното право и процес и избирателното право.
Кандидатурата на госпожа Мария Веселинова Мусорлиева е предложение за член на ЦИК на народния представител Павел Шопов. Предложеното е внесено на 13 март 2014 г., 15,56 ч.
Госпожа Мусорлиева е с висше образование, специалност „Право”, образователно-квалификационна степен „магистър”. Има повече от 20 години юридически стаж. От 2009 г. член на ЦИК, а от 2011 г. и заместник-председател на ЦИК. Към предложението са приложени:
- писмено съгласие по образец;
- писмена декларация, че отговоря на условията по чл. 50 от Изборния кодекс;
- подробна автобиография;
- ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование;
- свидетелство за съдимост.
От името на вносителя кандидатурата беше представена от господин Явор Нотев. Като акцентира върху авторитета на госпожа Мусорлиева в юридическите среди, той подчерта, че опитът й като член на дисциплинарни комисии към адвокатския съвет, ще допринесе за работата й като член на ЦИК.
В допълнение на представянето й, госпожа Мусорлиева изтъкна опита си като международен наблюдател на избори в редица чужди държави. Като адмирира приемането на новия Изборен кодекс, тя обърна внимание, че предвидените в него кратки срокове за определени дейности на Централната избирателна комисия, ще изискват максимална концентрация и организация на много високо ниво на бъдещия състав на Централната избирателна комисия. Според нея има известен риск именно поради кратките срокове, да се създаде впечатление, че Централната избирателна комисия не съблюдава заложените в Изборния кодекс правила за прозрачност и публичност.
И последно, госпожа Ивилина Вергинова Алексиева е предложение на народния представител Мая Манолова и група народни представители, направено по предложение на множество неправителствени организации – Институт за модерна политика; Граждански комитет „Равни пред закона”; Център за независим живот; сдружение „Регион”; Европейски младежки алтернативи – Сливен; сдружение „Активно общество” – Видин; Независимият съюз за защита на потребителите; Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите; Читалище „Вселена – 2003” – Видин; Асоциация на рециклиращата индустрия; сдружение „Младежки инициативи в общността”; Национално сдружение „Диабет, преддиабет и метаболитен синдром”; сдружение „Глобална инициатива – София”; Фондация „Бъдеще 21 век”; Сдружение „Модерна Враца”; непартийно движение „Модерна България”. Предложението е внесено на 13 март 2014 г. в 16,30 ч.
Госпожа Алексиева е с висше образование специалност „Право”, образователно-квалификационна степен „магистър” от Софийския университет. Има повече от 15 години стаж. През периода април 2005 – април 2009 г. е била член на Централната избирателна комисия за произвеждане на избори на народни представители. Към предложението са приложени:
- писмено съгласие по образец;
- писмена декларация, че отговоря на условията по чл. 50;
- подробна автобиография;
- ксерокопие от диплома за завършено висше юридическо образование и копие на удостоверението за юридическа правоспособност;
- документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж;
- свидетелство за съдимост.
От името на вносителите кандидатурата беше представена от госпожа Мая Манолова и господин Борислав Цеков, представител на Института за модерна политика. Те обърнаха внимание на факта, че като представител на гражданското общество, госпожа Алексиева е защитавала много и различни каузи, а разностранният й опит като юрист, като наблюдател по време на избори, както и на експерт, работил по първия Изборен кодекс, би бил изключително полезен за един председател на Централната избирателна комисия. С тази номинация вносителите отбелязаха, че изпълняват обещанието си да предложат за председател на Централната избирателна комисия лице, което няма партийна обвързаност и е разпознаваемо сред гражданските организации като професионалист, доказал се като коректив на институциите по време на мандата на Четиридесетото, Четиридесет и първото и Четиридесет и второто Народно събрание.
От името на гражданските организации, които подкрепят кандидатурата, господин Цеков изтъкна, че госпожа Алексиева по подходящ начин съчетава специализирания юридически поглед, активното гражданско застъпничество за честни избори и практическия опит в изборния процес, доказателство за което са и нейните публикации.
В допълнение към представянето от вносителите, госпожа Алексиева сподели личния си мотив да приеме предизвикателството да участва като член на Централната избирателна комисия – възможността да допринесе за това Централната избирателна комисия да бъде професионална, да демонстрира почтеност, да изгради доверие, да съдейства за държавността в България, от различна позиция, след като години наред, при извършването на мониторинг на изборния процес, Институтът за модерна политика е проявявал критично отношение към тази дейност.”
С това искам да приключа представянето на кандидатурите в рамките на доклада по изслушването на всички кандидатури за членове на Централната избирателна комисия. След това, ако ми разрешите, ще представя и Проекта за решение, който сме внесли с госпожа Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, господин Казак, Вие сте съвносител на този проект.
Вие ще го представите? (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Заповядайте.
Процедура, изчакайте... (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Госпожо Цачева, искате процедура ли?
Да, заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма как да допуснете господин Казак да представи решение, което не е включено в седмичната ни програма. Това е така, защото съгласно точка седем, тази по която в момента върви разискване, с решение сме определили, че т. 7 е: Избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия.
Вярно е, както обяви председателят Миков, че във вчерашния ден в 16,35 ч., с входящ № 454-02-46 от 19 март 2014 г., има внесен проект за решение, който в точка първа, с неговите четири подточки, е в синхрон с точка седем от дневния ред, по който ние се движим. Точка втора обаче изцяло излиза от приетото с гласуване решение за обсъждане на дневния ред днес.
Лично аз очаквах, че председателят Миков, с оглед правомощията му по правилника, по аргумент от чл. 49, ал. 5, ще предложи на пленарната зала да включим въпросния проект за решение, внесен във вчерашния ден, след приетото решение за програмата днес. Това обаче не беше сторено, поради което считам за недопустимо да давате възможност на вносителите на внесения в късния следобед вчера проект за решение. Друг е въпросът, че то излиза извън правомощията на Народното събрание. Точка втора е изцяло противоконституционна, тъй като отнема правомощия на президента, поради което Ви моля да не допускате това решение за докладване и обсъждане, което, повтарям, не е включено по надлежния ред по програмата ни за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Противно предложение – заповядайте, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Твърденията на госпожа Цецка Цачева са изцяло неоснователни и в чисто юридически и в политически план изборът на ръководство на Централната избирателна комисия е придружен с проект за решение, който е внесен от Коалиция за България и се отнася до избора на председател. Така че и от формална гледна точка, макар че за всички присъстващи в залата е ясно, че няма как по друг начин да бъде избрано ръководство на ЦИК без решение на Народното събрание, формално такъв проект за решение е внесен.
Ако има допълнителен проект за решение, който да е свързан с тази точка, какъвто е настоящият случай, естествено е, че той също ще бъде внесен и допуснат до разглеждане в пленарната зала. Това от юридическа гледна точка.
От чиста политическа гледна точка изпадаме в абсурдната ситуация, ние от Коалиция за България и ДПС, да настояваме призивът на президента Плевнелиев за осъществяване на консенсус между политическите сили да бъде реализиран в пленарната зала. Защото, уважаеми колеги, ние изхождаме от разбирането, че постигането на компромис, постигането на консенсус, разговорите между политическите сили трябва да се случват публично в пленарната зала, а не в кулоарите, в които ние да се разберем коя евентуално би била удобната гражданска кандидатура.
Така че мястото на този дебат е тук, в пленарната зала, поиска го и Президентът, който Вие подкрепяте, и наистина е лицемерие да се твърди подкрепа за президента, искане за консенсус и на измислено формално основание да се оспорва разглеждането на тази тема в пленарната зала. Тук е мястото, камерите са включени, нека всеки честно и почтено да си каже позицията, а не да се мишкува в кулоарите на Парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми народни представители, така или иначе днес дискусията по тази точка от дневния ред трябва да приключи с решение.
Госпожо Цачева, Вие не оспорвате това, а оспорвате втората част на внесения проект. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.) Това би могло да стане в рамките на обсъждането му в пленарната зала. Така или иначе няма друг внесен проект за решение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Що се отнася до съдържанието му, това е предмет на дискусия и отделно гласуване на решението, евентуално разделно или изцяло.
Така че, ако държите, ще подложа на гласуване Вашето предложение, но да правим редакция на решението на този етап преди дискусията, мисля, че е по-добре да протече дискусията, да изложим...
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Няма предложение за гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, но хубаво е да се представи, защото, така или иначе, друг проект за решение нямаме.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Има от Коалиция за България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има от Коалиция за България за един човек. Друг никой нищо не е внесъл.
Смятам, ако не господин Казак, аз да представя служебно, ако трябва и двата проекта за решение, които са внесени. Обаче от тук насетне не виждам, за да продължат разискванията и да се стигне до гласуване така или иначе на проект на решение, трябва да има някакъв проект.
Аз ще го представя тогава този проект, а в разискванията Вие всички тези аргументи по същество, можете да ги представите и те също ще бъдат предмет на произнасяне от пленарната зала.

„Проект

РЕШЕНИЕ
за избиране на председател, заместник-председатели и секретар и за разпределение на членовете на Централната избирателна комисия

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България, чл. 46, ал. 4 и § 12 от Преходните и заключителните разпоредби и във връзка с чл. 46, ал. 8 и чл. 47, ал. 2 и § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс

РЕШИ:
1. Избира председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия, както следва:
1.1. ... ... ... – за председател на Централната избирателна комисия;
1.2. ... ... ... – за заместник-председател на Централната избирателна комисия;
1.3. ... ... ... – за заместник-председател на Централната избирателна комисия;
1.4. ... ... ... – за секретар на Централната избирателна комисия.
2. Предлага на президента на Република България, на основание чл. 46, ал. 8 и във връзка с чл. 46, ал. 7 от Изборния кодекс, да назначи останалите членове на Централната избирателна комисия при спазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, както следва:
2.1. Политическа партия „ГЕРБ” – 5 члена;
2.2. Коалиция от партии „Коалиция за България” – 5 члена;
2.3. Политическа партия „Движение за права и свободи” – 2 члена;
2.4. Политическа партия „Атака” – 1 член;
2.5. Политическа партия „НДСВ” – 1 член;
2.6. Коалиция от партии „Синята коалиция” – 1 член.”
Нека това да бъде предмет също на разискванията освен персоналния състав, необходим за попълване на т. 1.
Сега не ни остава нищо друго, освен да започнем разискванията.
Откривам разискванията.
Моля Ви за дискусия. Има ли желаещи за изказвания?
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, уважаема госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно приетата Програма на Народното събрание във вчерашния ден, в момента точката, която обсъждаме и проекта за решение, който следва да гласува Народното събрание, гласи: Избор на председател, заместник-председател и секретар на Централната избирателна комисия.
Наименованието на тази точка и съответното решение, което следва да се гласува по нея, е изцяло съобразено с разпоредбите на Изборния кодекс, които задължават Народното събрание като единствено легитимен орган да избере ръководния състав на Централната избирателна комисия.
Извън всякакви правила, извън всякаква практика в грубо нарушение на Изборния кодекс и на Конституцията на Република България, от това, което се случва в момента, след направеното ми възражение по допускане представянето и обсъждането му, ние дебатираме и второ по време внесено решение с наименование: Решение за избиране на председател, заместник-председатели и секретар и за разпределение на членовете на Централната избирателна комисия.
Уважаеми колеги от мнозинството, не допускайте ръководството на Централната избирателна комисия да бъде избрано с гласуване по това Ваше вкарано като съвсем самостоятелен Проект за решение във вчерашния ден, защото минираме работата на Централната избирателна комисия още с гласуването, което след малко ще се проведе тук.
Не може по точка, която не е внесена в дневния ред и няма гласуване за включването й като процедурен въпрос в дневния ред, Народното събрание да се произнася с решение. Оттук конституционносъобразността на цялото решение, което Вие ще приемете след малко, поставя в невероятен залог ръководството на Централната избирателна комисия. Призовавам Ви за разум, не го правете!
Аргументите – по същество. Ще гласувате решение, което не е включено в седмичната ни програма, за което няма решение да бъде включено в седмичната ни програма. Тук има не едно и две решения на Конституционния съд в тази посока – какво се случва с подобен род решения.
Какво се казва в тази нова т. 2, която всъщност е разликата между онова, което първоначално бе замисълът на Народното събрание, и внесеното предложение във вчерашния ден от Мая Манолова и Четин Казак? В т. 2, уважаеми колеги, се предлага на президента на Република България да назначи останалите членове на Централната избирателна комисия при спазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, както следва, и са посочени квотите.
Какво по същество означава това? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина! Господин Михов и господин Казак!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На първо място, по същество това е дописване на Изборния кодекс, защото в нито една разпоредба на Изборния кодекс не е предвидено Народното събрание да излиза с предложение спрямо компетентност, която е безспорна, на президента. С тази т. 2 ние дописваме – по-скоро Вие, които предлагате да се включи тази точка, или по същество правите автентично тълкуване на Изборния кодекс, което обаче се прави със закон, а не с точка в проект за решение.
Дотук абсолютно юридически несъстоятелно е включването на това предложение и аз Ви уверявам, че то ще бъде атакувано, ако Вие си позволите да го гласувате, с което поставяме под съмнение легитимността, повтарям, на ръководството на Централната избирателна комисия, защото това е нашето задължение и нашата функция днес като Народно събрание и тук трябваше да бъде фокусиран дебатът върху избора на председател, заместник-председатели и секретар.
На второ място, вече по същността на разпределението, така както са ни го предложили вносителите.
Уважаеми дами и господа, с няколко думи простичко ще се опитам да обясня откъде идва спорът с оглед квотното разпределение на парламентарно представените партии, така както е записано в Изборния кодекс. Мисля, че е безспорно, че общият принцип в Изборния кодекс, който и до момента, и сега се провежда, е за съотношение на членовете на Централната избирателна комисия, излъчени от политическите партии и коалиции – парламентарно представени, с оглед тяхното съотношение, такова каквото то е. А дали ще бъде с оглед резултата в проценти от последните проведени избори, дали ще бъде с оглед числеността на парламентарните групи при конституиране на Народното събрание или числеността, каквато е тя в момента, след напускането на народни представители на отделни парламентарни групи, в конкретния случай няма никакво значение. Спорът се свежда до това.
Явно е, че няма как при избора на ръководството председател, двама заместници и секретар този принцип за паритет на парламентарно представените партии да бъде спазен. Затова изрично и единствено условие в Кодекса спрямо това ръководството е, че не може да има от една политическа сила или народни представители от една политическа сила, предложен повече от един кандидат. Или простичко казано, всяка една от четирите парламентарни групи има право да излъчи по един от членовете на ръководството. Останалите членове безспорно се назначават от президента.
Тук стигаме до ал. 8 на чл. 46 от Изборния кодекс. Там е казано, че при назначаване на членовете на Централната избирателна комисия, извън тези по ал. 7 – ал. 7 това е ръководството: председател, двама заместници и секретар, се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции и така нататък. Преди това обаче има ал. 3, която казва, че комисията се състои от 19 членове, включително председател, двама заместници и секретар.
Какво следва от това? След като е безспорно, че няма как паритетният принцип да бъде валиден за ръководството, ние – законодателят, сме имали предвид при гласуването на ал. 8, че когато се назначават членовете на Централната избирателна комисия, но без членовете от ръководството, защото за тях важи друго правило – позовах се на него преди малко, се запазва съотношението между парламентарно представените партии. Това означава, че от 19-членна комисия, като се извади по един член за двете политически формации, които имат представител в Европейския парламент – това са НДСВ и Синята коалиция, остават 17 члена, които следва да бъдат разпределени, като се държи сметка, повтарям: като се държи сметка за тяхното съотношение, изразено в квотен принцип.
При това разпределение се стига до: Политическа партия ГЕРБ – 6 члена; Коалиция за България – 5 члена; Движение за права и свободи – 1 член; „Атака” – 1 член; НДСВ – 1 член и Синята коалиция – 1 член, плюс ръководството, което, за трети път казвам, се определя по съвсем самостоятелен ред.
Този прочит на нормите, които в момента тълкувам, бе ясен за неправителствения сектор, публично – за неправителствените организации, които на кръгла маса още на 24 февруари 2014 г., веднага след гласуването на Изборния кодекс, кръгла маса, на която присъстваше и госпожа Мая Манолова, излязоха с разпределение, в което, включвайки и членовете на ръководството, дават следното съотношение между политически представените партии: ГЕРБ – общо 7; Коалиция за България – общо 6; „Атака” – двама; ДПС – двама; Синята коалиция – един и НДСВ – един.
Колеги, това е разпределението, това е тълкуването на правните норми. От там насетне всякакви други манипулации, повтарям, обричат на фалстарт Централната избирателна комисия. Ще се стигне до спорове в Конституционния съд, а не от това имаме нужда в момента. (Реплики от народния представител Мая Манолова.)
В този смисъл е предложението, призивът на президента от вчерашния ден: да намерим сила и разум да изтълкуваме нормите в смисъла – такъв, какъвто е заложен в тях, за да можем да имаме стабилна Централна избирателна комисия, която още в утрешния, в следващия ден да започне работа, защото има изключително много и важни отговорности с оглед на предстоящите избори, които чукат на вратата ни.
От тук насетне обаче това, което се прави днес – да се включва предложение към президента, да му се внушава как той да тълкува нормите на правилника, които са категорични и ясни, а това следва и от систематичното тълкуване на останали норми в Изборния кодекс по начина, по който се конституират районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии, секционните избирателни комисии и така нататък, е недопустимо и то ще има невероятни и политически последици.
Затова, още веднъж: смирете се, уважаеми вносители! Вслушайте се в разума на закона! Не правете неща, които сте замислили със силата на мнозинството и с възможността от натискането на копчетата да минирате работата на Централната избирателна комисия.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Сметката не е политическа, тя е математическа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, госпожо Манолова, имате право да участвате по друг начин в разискванията.
Свършихте ли, госпожо Цачева?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Да, благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Първа реплика – господин Четин Казак.
Заповядайте, уважаеми господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Цачева, Вие нееднократно по време на Вашето изказване заявихте, че това решение е противоконституционно, ще се видим в Конституционния съд, Конституционният съд ще отмени това решение.
Имам един простичък въпрос към Вас. За да се отмени дадено решение или закон като противоконституционно или противоконституционен, те трябва да нарушават конкретен текст от Конституцията. Бихте ли цитирали конкретен член от Конституцията, който това решение нарушава и който би дал или дава основание на Конституционния съд да го отмени като противоконституционно?
Доколкото чух от цялата пледоария тук, Вие претендирате, че това решение в частта му т. 2 нарушава Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, дори нарушава Изборния кодекс по отношение на тълкуванията на определени текстове. При цялото ни уважение към Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, и още повече – при цялото ни уважение към Изборния кодекс, който приехме заедно, с толкова мъки, те все още не са достигнали ранга на конституционни текстове, чието нарушаване да изисква от Конституционния съд да отмени някой друг нормативен акт, който би ги нарушил или би бил в дисонанс с техния смисъл.
Така че искам да ми отговорите: кой текст от Конституцията нарушава това решение, че да го обявите за противоконституционно от тази висока трибуна? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Има ли друга реплика? Няма.
Госпожо Цачева, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Казак, когато по Конституцията Президентът има правомощие – чл. 98, т. 7, нямам текста пред себе си, да назначава членове на Централната избирателна комисия по ред, определен със закон, и когато в този закон изрично е казано, че членовете се назначават от президента, а друга институция – в конкретния случай Народното събрание, си позволява да му предлага разпределение как той да назначи членовете, това е изземване на правомощия на президента, в нарушение на Българската конституция, господин Казак. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Само да кажа за сведение, че чл. 98, т. 7 е: „назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон”. Това е текстът.
Господин Казак – изказване.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, господин председател.
Понеже колегите от ГЕРБ избързаха да ръкопляскат, това ме амбицира веднага да взема думата.
Уважаема госпожо Цачева, тъй като в бързината Ви подсказаха текст, който обаче Вие не прочетохте, за да не стане ясно колко е неуместно да бъде цитиран в конкретния случай, ще кажа следното.
Конституцията в тази точка, която Вие цитирате, наистина дава правомощие на президента да назначава определени държавни служители, и толкова – без да прецизира кои са те, кои!
Госпожо Цачева, къде в Конституцията е дадено изключително правомощие на президента да назначава членовете на Централната избирателна комисия? Ако ми посочите такъв текст, тогава бих се съгласил, че Народното събрание би иззело конституционно правомощие на президента. При условие че няма такава изрична делегация на Конституцията и вменяване на правомощие на президента, значи това правомощие му е предоставено от един нормативен акт с по-ниско ниво от Конституцията, каквото представлява Изборният кодекс.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Закон, закон.
ЧЕТИН КАЗАК: Да, така че от тази гледна точка е абсурдно и не си правете по никакъв начин илюзията, че можете да сезирате Конституционния съд във връзка с това решение. Конституционните съдии ще Ви се изсмеят и ще Ви го върнат. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина, уважаеми народни представители.
ЧЕТИН КАЗАК: По същество. Уважаеми колеги, проектът за решение, който сме внесли с госпожа Мая Манолова, изпълнява напълно ангажимента, който има Народното събрание по силата и на Изборния кодекс, и на приетото от нас Решение за изслушване за членове на ЦИК и за избор на председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия. Ако видите диспозитива на решението, точка първа изцяло и изчерпателно изпълнява това задължение на Народното събрание, вменено му с Изборния кодекс.
Точка първа гласи: „Избира председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия, както следва”. Така че изпълняваме напълно това задължение, вменено ни от Изборния кодекс и от решението.
По отношение на т. 2, уважаеми колеги – няма нищо общо с т. 1. Тя цели да отговори на призива на президента, който той отправи за това ние да му предложим разпределение, каквото считаме, че би следвало да бъде в изпълнение на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс. И това е нашето предложение към президента.
Никой не изземва негово правомощие, никой не избира, вместо него или никой не назначава, вместо него, членовете на Централната избирателна комисия.
Народното събрание си позволява да предложи на президента такъв състав, по-скоро такова съотношение и разпределение на местата в Централната избирателна комисия, каквото то счита, че би отговаряло на изискването на чл. 46, ал. 8 по отношение на квотното разпределение на парламентарно представените политически сили. Оттам нататък Президентът, който има правомощия по Изборния кодекс, подчертавам за сетен път, а не по силата на Конституцията, може да прецени и да реши в крайна сметка кого и как да назначи за член на Централната избирателна комисия. Никой не отнема това негово правомощие.
Затова, колеги, аз Ви призовавам наистина да проявим разум, да проявим все пак отговорност и пред президента, на първо място, и пред нашите избиратели – да престанем с дребните заяждания и да си свършим работата специално по отношение на този важен орган, който от утре трябва да започне да организира – неминуемо, наближаващите европейски избори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Първа реплика – господин Лазаров.
Заповядайте, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Казак, докато конституционните съдии се смеят, както Вие казахте, моля Ви да посочите кои текстове на Конституцията определят по какъв ред Президентът ще назначава представителите на президентската квота в различни органи, които се избират и от Народното събрание, от президента се назначават с указ, има случаи – и от Министерския съвет.
Посочете ми тези текстове в Конституцията, които посочват изрично, както Вие казахте, че Президентът назначава примерно в СЕМ или в някакви други органи? Къде в Конституцията го пише?
Това е нещо, което е определено със закон и Президентът изпълнява тези си задължения въз основа на закона, а не с Конституцията, господин Казак! Примерът Ви беше изключително некоректен и неуместен.
Но това, което Вие предлагате в т. 2 на проекта за решение, на практика означава Народното събрание да вземе едно решение, че от президентската квота могат да назначават само ергени, или само руси жени, или само мъже с бради и да задължим президента да си изпълнява задълженията! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега Казак, нито Вие, нито аз сме конституционни съдии. Бих искал обаче да съобразите обстоятелството, че така както решенията на Народното събрание подлежат на контрол по конституционосъобразност, така и актовете на президента подлежат на същия контрол.
Но моля Ви да съобразите и следното. По действащия допреди месец правен ред Президентът назначаваше след консултации състава на Централната избирателна комисия. Понастоящем това правомощие му е отнето, му е ограничено! Въобще цялата процедура, която беше установена в разпоредбите, касаещи ЦИК, беше насочена да навигира, да пилотира, да ограничава –Президентът да не вземе да направи нещо си!
Та сега, и по най-груб начин, му казваме как се разпределят квотите, след като има норма за това в закона! Освен другото, спомнете си Проекта на процедурни правила, които добре че все пак съобразихте, но искахте и Правната комисия да му определя по допустимост кандидатите!
Аз да Ви попитам: по допустимост кой провери професионалния опит на кандидата за председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Трета реплика – госпожа Цачева.
Заповядайте, уважаема госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Казак, абсолютно несъстоятелно и без никакъв правен аргумент изключвате компетентността на президента по отношение текста на Конституцията, който цитирах, защото аргументът за това е в ал. 1 на чл. 46. С вашите гласове, и нашите е записано, че се създава Централна избирателна комисия, която е независим държавен орган.
За държавните органи, когато по Конституция е предвидено Президентът да назначава, има ли отношение Конституцията, или няма, господин Казак?
Искам да Ви репликирам най-вече по това да не намесвате призива на президента от вчерашния ден като основание за дописването на тази точка втора, защото това не решава конфликта между ГЕРБ и Движението за права и свободи. Обратно, задълбочава този конфликт. Защото с това решение, както искате Вие, Парламентът ще допише Изборния кодекс или, повтарям, ще извърши автентично гласуване, което е недопустимо да се случва с решение, а се прави със закон!
Хората трябва да знаят, че това, което искате Вие, е съотношението между ГЕРБ и ДПС в Централната избирателна комисия да бъде две към едно! Ние да имаме общо шестима членове – ГЕРБ, която е първа политическа сила, а Вие с 36 депутати да имате трима членове. Това е спорът и това трябва да знаят българските граждани – че съотношението, пропорционално според Вас, между резултатите от изборите и гласовете на българските граждани е две към едно в полза на ГЕРБ, при положение че процентите са: над 30% за ГЕРБ към 11% за ДПС.
Аритметиката е много проста, господин Казак. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Реплика от народния представител Георги Андонов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
Моля Ви, без подвиквания, господин Андонов. Напомням Ви да спазвате правилника.
Заповядайте, уважаеми господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Пак ще се върна на това, че Конституцията дава, в определени случаи, правомощия на президента да назначава и да има определена квота в определени органи.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Кои текстове от Конституцията?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Лазаров!
ЧЕТИН КАЗАК: В останалите случаи този бланкетен текст, който Вие цитирахте, дава възможност чрез закон той да назначава и други държавни служители. Но в Конституцията изрично е упоменато – по силата на определен закон.
Вие сами казахте, че досега Президентът е назначавал изцяло след консултации. Ние преценихме с Изборния кодекс, че ЦИК няма да се избира изцяло от Народното събрание, а ще оставим възможност на президента да назначи членовете на Централната избирателна комисия, но при ясно разписани изисквания в самия Изборен кодекс, които той е длъжен да спази, а именно пропорционалното разпределение между политическите сили, представени в Парламента, което изрично е записано в ал. 8 – че изключва ръководството, което се избира на съвсем друг принцип – на паритетен принцип!
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Тринадесет души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Манолова!
ЧЕТИН КАЗАК: Няма възможност за по-ясно записан текст в ал. 8, който да създава каквато и да е възможност за спекулации или съмнения, че трябва да се спази пропорционалното разпределение между политическите сили, между членовете, като изключим ръководството на ЦИК и, разбира се, двамата членове, които са дадени по силата на самия Изборен кодекс на представените само в Европейския парламент политически сили. Това искаме ние от президента да направи, това му предлагаме да направи, защото според нас това е коректното тълкувание на нормата на ал. 8 на чл. 46. Оттам нататък всичко друго е спекулации. Всичките тези сметки, които правите – ГЕРБ, едно към три, ДПС и така нататък, са сметки, които Вие в момента произволно правите.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Как произволно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Михов, напомням Ви да спазвате правилника, защото знаете…
ЧЕТИН КАЗАК: Изборният кодекс ясно е казал какво съотношение трябва да се спази в рамките на членовете на Централната избирателна комисия. Това е. Или го приемате, или го оспорвате. Но в крайна сметка Президентът е този, който ще назначи.
Споровете са тук между нас. Президентът ни призова да намерим консенсус. Явно Вие не желаете да намерите консенсус (оживление, възгласи от ГЕРБ) и затова ще гласуваме този проект за решение – Президентът ще има крайната дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Господин Чуколов – за изказване.
Преди изказването да Ви кажа, че на балкона са учениците от „Цар Симеон Велики” – град Видин. (Ръкопляскания.)
Само преди месец те влязоха в ролята на представители в Европейския парламент, заедно с 450 свои връстници, в Страсбург – от 22 страни, по линия на инициативата „Евроскола”, а днес са ни гости – да ни погледат малко и да разгледат Парламента.
Господин Чуколов, моля Ви се, с телефона – не тук.
Заповядайте, уважаеми господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви.
Уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители! Какво се получава сега? Ние предлагаме на президента имената, предлагаме и разпределението. И това му е много на президента. И това му е много! (Възгласи: „Е-е-е!”от ГЕРБ.)
Говорим за президента Росен Плевнелиев – човекът, който през 2011 г. беше избран с измама, и Вие прекрасно го знаете.
Ето го там Цветанов, който много добре знае – тогава беше председател на Предизборния щаб. Той много добре знае как беше избран Плевнелиев тогава.
Много добре го знаете. Тогава си вдигнахме плакатите – „Избран с измама!”.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): А Вие как сте избрани?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Седемстотин хиляди гласа имаше недействителни! Помните ли го това нещо? Седемстотин хиляди недействителни гласа на този избор – на президента!
Ние сега какво правим? Даваме в ръцете на президента, моля Ви се – Президент е в кавички, то е силно казано, даваме в ръцете на този човек – човечец, възможността той да назначава… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, по-уважително, господин Чуколов. (Бурна реакция в блока на ГЕРБ, викове от народния представител Десислав Чуколов.)
Господин Андонов, ще Ви отстраня!
Господин Андонов, отстранявам Ви от залата. Отстранявам Ви от залата! (Викове от народния представител Георги Андонов. Тропане по банките от ГЕРБ.)
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Президентът Плевнелиев, дами и господа, … (Силен шум от ГЕРБ, реплики от народния представител Георги Андонов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изчакайте малко, господин Чуколов.
Господин Андонов, не е Ваша работа да … (Реплика от народния представител Георги Андонов.)
Трети ден, и от миналата седмица се държите по един и същи … (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това е смешно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моя работа е и аз направих забележка на оратора да се отнася уважително към президента, а не е Ваша работа.
Моля Ви, напуснете залата. (Продължаващи реплики от народния представител Георги Андонов.)
Казах Ви, напуснете залата, отстранен сте от заседанието. (Ръкопляскания от ДПС.)
Продължете и Ви моля в изказването да се отнасяте уважително към президента.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Приемам забележката – ще се опитам.
Президентът Плевнелиев не трябва да има тази възможност да назначава хората, защото, както казах, според нас от „Атака” и според много хора, които следят обществено-политическите процеси в България, той е избран с малко. Не трябва да му даваме тази възможност.
Ние от партия „Атака” си направихме предложенията за членове на Централната избирателна комисия и ще гласуваме за тях.
Замислете се, уважаеми народни представители, уважаеми зрители, уважаеми гости – когато се зададат избори, всички информационни емисии, публицистични предавания започват да показват едни репортажи как в дадена община, в дадена област, в даден град, село, махала се купуват гласове.
От кого се купуват тези гласове? Замисляте ли се? От кого се купуват тези гласове? От кого? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, пазете тишина. Имате право да репликирате, ако не сте съгласни.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: От някоя извънпарламентарна сила, от някоя парламентарна сила, от някои марсианци ли се купуват тези гласове?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Тези гласове се купуват от политическите партии.
Моля Ви, замислете се! Много обвинения има по адрес на партия „Атака”. Досега чули ли сте, видели ли сте репортаж, който показва, че „Атака” е купила един глас? (Реплики от ГЕРБ: „Да!”.) Моля? (Реплики от ГЕРБ.) Моля?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не ги провокирайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Злобни подмятания от залата не приемам. „Атака” не е купила един глас, един. Това трябва да е ясно. (Смях от ГЕРБ.)
Затова ние си предлагаме със самочувствие нашите членове за Централната избирателна комисия.
Господин председател, ще го направим и писмено, но сега в моето изказване го правя – ние от „Атака” предлагаме от ГЕРБ да няма хора, избрани на ръководни постове в Централната избирателна комисия. Това е нашето предложение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Това е нашето предложение – ГЕРБ да нямат избрани членове на ръководни постове в Централната избирателна комисия. Просто не го заслужават! Тези закони, които ги правим, тези правила, с които се съобразяваме и ние ги представяме на обществото, трябва да са съпоставени към обществото. Трябва да отговарят на житейската логика и истина, както казват адвокатите. (Силен шум и викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не крещете в залата.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Нали така? Трябва да отговарят на това.
Как ние ще изберем ръководство на Централната избирателна комисия, представете си, член на ГЕРБ?! Това е някакъв пълен абсурд. Пълен абсурд е някакъв! (Реплики от ГЕРБ.)
Към ГЕРБ: помните ли изборите през 2011 г., за които говорих, колко манипулирани бяха? Помните ли, че тогава имаше членове на ГЕРБ, които бяха снимани как ходят с едни торби с бюлетини? Помните ли го това нещо? Това помните ли го?
Господин Иванов мисля че беше.
Излезте за реплика и ми кажете: какво правехте Вие с тази торба? Какво правехте с тази торба, бе? Накъде я носехте – към къщи, към ксерокса, на Бойко ли я носехте, на Цветанов ли я носехте тази торба? Излезте и кажете: какво правехте с тази торба?!
Ние си говорим тук за ЦИК, за избори си говорим и да дадем ръководни постове на ГЕРБ! Пълен абсурд! Пълен абсурд!
Излезте и ни кажете какво правехте с тази торба! Бяхте толкова нагъл, че когато се обсъждаше Изборният кодекс, Вие говорехте за дебелината на бюлетините – колко грама на квадратен сантиметър да бъде дебела бюлетината. Вие излязохте и казахте: „Не е толкова важна”. За Вас е важна, защото колкото са по-тежки бюлетините, повече се носят. (Ръкопляскания от „Атака”.) Излезте и кажете!
И сега излизате на тази трибуна и ни говорите какви трябвало да бъдат правилата, кой трябвало да бъде избран.
Абе хора, ало, живеем в България – прекрасно знаем как се правят избори, и Вие как ги правехте изборите! (Реплика от ГЕРБ: „Ти кой си бе, ало?!”.)
Не ми подвиквайте от залата. Тези неща…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина.
Продължете, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Моето предложение, предложението на „Атака” е да няма ръководни постове, дадени на ГЕРБ. Това трябва да направим. Просто ще отговаря на действителността това нещо. Не можем да дадем на тази партия да решава как да се провеждат избори в България.
Нещо друго. Дава се пост в Централната избирателна комисия на Синята коалиция. Коя е тази Синя коалиция, някой знае ли? Кой я представлява тази Синя коалиция? Кой? Кой? Кой я представлява тази Синя коалиция? Кой? Реформаторският блок, соросоидчетата по улиците ли я представляват тази Синя коалиция?
Този въпрос трябва да го разгледаме, защото отсега Ви казвам, че Президентът Плевнелиев, избраният с измама, ще даде поста на някой от неговите колеги от Реформаторския блок. Това също трябва да се види и трябва да се регулира по някакъв начин.
Максимално трябва да бъдат орязани възможностите на президента да манипулира изборния процес и съответно – на партия ГЕРБ. (Ръкопляскания от „Атака”. Реплики на народния представител Десислав Чуколов към депутати от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Желаещи за реплики? Имаше много подвиквания – да видим сега кои ще репликират.
Заповядайте, уважаеми господин Господинов – първа реплика.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доживяхме такива красиви приказки в това Народно събрание! За съжаление, още от първия ден се започна с такива обръщения.
След като една антиевропейска партия иска да зададе дневния ред в този Парламент, какво правите, колеги? Аз се обръщам към БСП и ДПС. (Шум и реплики.) Това са Вашите ментори, които са отзад! (Силен шум в залата, реплики и провиквания от КБ и „Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не подвиквайте отзад! (Шумни реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Колегата Господинов е от Вашата група! Не му пречете!
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ: Това са хората, които ще дават тон в българската политика. Честито и на БСП, и на ДПС! (Реплики.)
Не може от тази трибуна да се говори и да се оспорват избори, президентски избори, да се говорят обидни квалификации за президента и към колеги, които седят в тази зала! (Шум и реплики.)
Това нагло и хулиганско обръщение, което чухме тук, би трябвало господин председателят да бъде така добър да го прекъсне. Не може такова говорене в този Парламент! Вижте си рейтинга, колеги управляващи! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика.
ПЕТЪР ЯКИМОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
В едно не сте прав, господин Чуколов, че се опитвате да вмените на уважаемите колеги и на гражданите на България, че ГЕРБ е извършила манипулации.
Аз нямам информация някъде да е осъден купувач на гласове от Партия ГЕРБ, поне аз нямам такава информация, но преди един месец Ломският съд осъди двама членове на ДПС. (Ръкопляскания от ГЕРБ, викове: „Браво! Браво!”.)
Това са бившият председател на областната структура и сегашният председател на тази структура. Единият от тях беше дори заместник-областен управител по времето на тройната коалиция.
Другото, което искам да кажа, е, че с увеличаване броя на членовете на ДПС в Избирателната комисия и с това, което се е случило в съда, се създава една голяма вероятност да се случат такива неща, каквито са се случили на предишните избори.
И трето нещо, което искам да кажа, е, че вероятно всички знаят каква е важната роля на Политическа партия „Атака” в този Парламент и как започна работата на този Парламент. Всички ние знаем как се взеха решения за кворум.
Вероятно купуването на гласове е преминало в една нова висша форма – купуването на цели партии. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ, викове: „Браво! Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Якимов.
Господин Чуколов, заповядайте за дуплика. (Силен шум и провиквания от ГЕРБ.)
Извинявайте. За трета реплика – заповядайте, госпожо Атанасова. (Съскане отляво.)
Моля Ви за тишина в залата! (Шум и реплики.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. (Силни реплики и провиквания от ГЕРБ: „Лично обяснение! Има лично обяснение!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви да не крещите в залата!
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми господин Чуколов! За изборите през 2011 г. има дори и Решение на Конституционния съд дали те са законосъобразни или не, дали са противоконституционни или не, така че си спестете тази риторика, с която облъчвате не само залата на Парламента, но и нашите гости – най-младите посетители.
Господин Чуколов, когато заставате пред Парламента и говорите толкова пламенно затова дали има осъдени от „Атака” за купуване на гласове и дали някоя телевизия е отразила купуване на гласове от членове на „Атака”, бих Ви казала само едно – вероятно българските медии не могат да смогнат да отразяват побоищата на летищата (шум и реплики от „Атака”), не могат да смогнат да отразяват скандалите в ресторантите в Европа (ръкопляскания от ГЕРБ, провиквания: „Браво! Браво!”), и какви ли още не други прояви на Вас и на Вашата парламентарна група. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Господин Чуколов – за дуплика. (Реплики от ГЕРБ.)
За лично обяснение – добре.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Тези, които в предния Парламент купувахте, не гласове, Вие, дето гласове купувахте, депутати купувахте, на които властта Ви две години се крепеше на това, че бяхте накупили на кило депутати, Вие сега да ми обяснявате за демокрация?! Боже! (Прекръства се. Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Вие да ми говорите за демокрация?! (Реплики и провиквания от ГЕРБ.)
Вие да ми говорите за демокрация?! Всички тук помним какво беше. Помните ли ги? Ей там стояха, в кошарката, купените депутати и гледаха надолу. И Вие им давахте по 17 хиляди лева всеки месец. И Вие да ми говорите за купуване на гласове, моля Ви! Просто замълчете!
Дребните тук подмятания за ресторанти и такива глупости – просто, върви Ви пропагандата на Вас. Това е, какво друго да кажете? Какво да кажете за „Атака” друго? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Нали трябва по някакъв начин да си излеете злобата! Разбирам Ви! Разбирам Ви, правете си го. О’кей, някой може и да Ви се върже на това. Правете го, щом Ви харесва. Правете го, обаче това не е състоятелно, защото то просто прозира истината, че ние просто от „Атака” Ви казахме: „Повече няма да бъдете на власт!”. Ние Ви го казахме! Ние го направихме! (Шум и реплики.)
Ние причинихме това добро на българското общество. И Вие го знаете. Сега си показвате злобата.
Да, излизате на реплика. Излизате. Сега ще излезе тоя там на лично обяснение (реплики и провиквания:„Е-е-е!”) – Цветанов. Излизайте. Правете каквото искате. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Правете каквото искате. Ама, правете си го, бе. То е елементарно това.
Говорим за истината. Тука говорим за това, което трябва да се направи в България. Трябва да има честни избори, затова сме се събрали тук, затова е това заседание – да има честни избори. Затова избираме Централна избирателна комисия, която обобщава резултатите, която се грижи за това да има честни избори, хората да знаят, че има честни избори, за да отидат да гласуват, за да се чувстват граждани на тази страна. Нали така?
Как ще има честни избори, когато в тях някакъв фактор сте Вие от ГЕРБ? Много трудна работа е това. И тук се обръщам към ДПС също – пределно съм наясно как и ДПС прави избори, как и БСП прави избори. (Шум и реплики.) Не, не! Тук хубаво ми го казахте. Опитахте се да избягате с някакви евтини реплики. „Атака” винаги я гледат под лупа, всякаква глупост, която може по наш адрес да се каже – се казва. Гледа се, екстраполира се това нещо, преувеличава се това нещо.
Да сте чули: „Атака” купи един глас”. Ами, няма такова нещо.
Нашите хора от „Атака” са си членове на секционните комисии, вършат си работата. Следят изборите, за да няма нарушения.
Това е положението, уважаеми членове на ГЕРБ, и така ще гласуваме ние. Така гласувахме. Така винаги сме гласували. Следим си нещата да се случват по правилния начин, обаче, щото тук ползваме репликата, то не е много по темата, но ползваме репликата. Казвате: „Атака” – какъв кворум?”.
Вчера държавата започна процедура по отнемане на лиценза на ЕРП-тата. Има ли някой в тази зала, който изпитва някакво съмнение, че „Атака”, ако не беше, „Атака”... (Силен шум, реплики, провиквания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, приключвайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Това нямаше да се случи! Така че, бъдете наясно с това. Знаете го това.
Излезте на лични обяснения, на реплики, на каквото си искате, но истината си е истина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Цветанов – за лично обяснение. (Реплики от ГЕРБ, разменени реплики между народните представители Десислав Чуколов и Цветомир Михов.)
Господин Михов! Господин Михов, господин Михов! (Реплики и провиквания между народните представители Десислав Чуколов и Цветомир Михов, шум и реплики от ГЕРБ.)
За да не крещите просто! Изчакайте! Моля Ви, винаги се усеща Вашето присъствие! Винаги се усеща с децибелите в залата.
Заповядайте, уважаеми господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми млади гости, които днес сте тук!
Това, което се случва в Българския парламент е по вина на председателстващия днешното заседание, защото Вие позволихте да има обидни квалификации към президента на Републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Цветанов, обяснете се лично.
Ако имате процедура по начина на водене – можете пак да вземете думата.
Взели сте думата за лично обяснение.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, защото ако Вие водехте правилно заседанието нямаше да се стигне до моето лично обяснение, защото може би нямаше да се позволи да се цитират неверни твърдения от тази парламентарна трибуна.
Бяха направени внушения за 2011 г., но колегата Десислава Атанасова каза, че има произнасяне на компетентните институции за легитимността на тези избори.
Но никой не говори за 2013 г., за внушенията и манипулациите, които бяха направени от един сигнал, внесен от Мая Манолова (шум и реплики от КБ), и това, което днес наблюдаваме в държавата и което всъщност „Атака” направи, за да има това правителство и това мнозинство. (Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Знам, че не е лично обяснение...
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, действително може би „Атака” не са купували, но защо да купуват, при положение че в условията на Четиридесет и второто Народно събрание те могат да бъдат много лесно продадени и купени, за да може да бъде съставено това правителство. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Ако не беше този лъжлив сигнал, който вече беше доказан и от съда, който прекрати това производство, внесен от Мая Манолова, цялата кампания и всичко, което се случи в деня за размисъл, стигнахме до това, което днес наблюдаваме като управление и като мнозинство. Вие просто искате отново да постигнете някакви служебни победи с подобно задкулисие, което правите с Парламентарната група на „Атака”. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми господин Цветанов, не е лошо да си опресните познанията по правилника на Народното събрание. Личното обяснение се прави, когато човек е засегнат. Имате възможност, групата Ви има време, да се изкажете и просторно да развиете тезите, които представихте, но не в лично обяснение, а в изказване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма лично обяснение на лично обяснение, а процедура.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По начина на водене може. С тези лични обяснения ще се обяснявате до довечера тук. (Оживление.)
Заповядайте, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми кандидати за ръководството на Централната избирателна комисия, с огромно неудобство вземам повод, че във Ваше присъствие се случва това, наречено дебат. С още по-голямо извинение и неудобство към младите колеги, които са там.
Но, господин Миков, за да допуснете тези груби нарушения на правилника, аз Ви разбирам – Вие се разсеяхте, имате гости от Вашия избирателен район и това е обяснимо. (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Те са и Ваши гости, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: На всички ни са гости, но Вие като по-близък с тях се развълнувахте и заради това допуснахте груби нарушения на правилника. Ако за един народен представител е допустимо от време на време да си опреснява текстовете, като ги прочита, за Вас е задължително, господин председателю, най-вече когато налагате дисциплинарни санкции.
Кажете ми на какво основание изгонихте народен представител от пленарната зала? Кой текст, коя точка, какво направи той, за да го отстраните от пленарната зала?! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
И след това Ви питам: когато тук говори народен представител, обижда държавния глава, обижда народни представители от парламентарни групи, имате ли право въобще да му обръщате внимание и забележка? Нямате такова право, аз да Ви опресня, преди да сте си прочели текстовете от правилника, а имате възможност него да отстраните от залата, но нямате смелостта и решимостта да спазвате стриктно правилника. Налагате санкции и правите забележки така, както Ви е удобно.
Да, полезно е да сте строг, полезно е да си спазвате правомощията, но ги спазвайте съобразно текстовете – такива, каквито са разписани в правилника. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Основанието е чл. 142.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Коя точка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Цачева, отстраненият може да обжалва. (Шум и реплики.) Седнете си на мястото, няма с Вас тук да се занимаваме с разяснително-тълкувателна дейност. (Шум и реплики.) Има право да обжалва отстраненият колега. Беше му наложено наказание и преди известно време от господин Имамов – втора точка. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Добре, госпожо Цачева, днес обсъждаме друго. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Да припомня на народните представители, тъй като всички говорят за президента, какво каза той вчера: „Спорът около това кой да излъчи един от членовете на Централната избирателна комисия в никакъв случай не помага за това обществото да възприеме Централната избирателна комисия като надпартиен експертен орган и в крайна сметка не работи за засилване на общественото доверие. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Много е важно парламентарно представените партии и коалиции да не задълбочават този спор, защото това ще даде много лош сигнал към българските граждани и ще постави под съмнение началото на дейността на Централната избирателна комисия.”
Съжалявам, че не Ви го прочетох по-рано.
Продължаваме разискванията.
Заповядайте, господин Лазаров, за процедура.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, редно беше да отстъпите председателстването на уважаемия колега и да направите Вашето изказване от трибуната. Спазвайте правилника, ако обичате, защото Вие на практика направихте изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това беше по начина на водене ли?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По начина на водене, господин председателю. Вие направихте изказване. Какво правило от правилника приложихте, за да цитирате какво е казал Президентът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Извинявайте, направете си изказването – освен председател, Вие сте и член на парламентарната група. Моля Ви, спазвайте правилника. Не злоупотребявайте с Вашите права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Лазаров, запознайте се и Вие с правилника и вижте правата на председателя. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Продължаваме разискванията след тези кратки размени на любезности.
Други желаещи за изказвания има ли?
Заповядайте, уважаема госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В последните дни, по инициатива на ГЕРБ, сме вкарани в един абсурден спор – спор, който се пренася в пленарната зала, спор за разпределението уж на членовете на Централната избирателна комисия между парламентарните партии, но на практика спор за това да спази ли Президентът закона, или не, да спази ли Президентът Росен Плевнелиев изискванията на Изборния кодекс, или не.
Уважаеми колеги, какво е разпределението на местата между парламентарните партии в Централната избирателна комисия е въпрос, който е уреден по безспорен начин в Изборния кодекс.
За тези от народните представители и за българските граждани, които следят този дебат пред телевизорите, ще прочета само текста на една алинея от Изборния кодекс – чл. 46, ал. 8, която казва, цитирам дословно: „При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия, извън тези по ал. 7, а именно извън ръководството – четиримата ръководители на ЦИК, се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции.” Тоест 19 членове ЦИК, 4 членове ръководство, стават 15, двама членове, излъчени от НДСВ и „Синята коалиция”. Предизвикателството пред държавния глава е да разпредели между четирите парламентарни партии членския състав от 13 души, тоест той трябва да извърши едно изключително просто математическо действие – да прецени как парламентарните партии според броя депутати, разпределени в 240 места, ще се разпределят при същата пропорция в 13 места членски състав на ЦИК. Абсолютно проста сметка за всяко дете.
За тези от Вас, които имат джобни калкулатори, ще дам простия алгоритъм: броят на депутатите на една парламентарна група, например на ГЕРБ 96 според първоначалното им влизане в Парламента върху 240 по 13. По същия начин можете да сметнете квотата на Коалиция за България: 84 върху 240 по 13. По същия начин за „Атака”: 23 върху 240 по 13, и съответно за ДПС.

Абсолютно проста сметка, която приключва с абсолютно прост резултат!
Недоумявам как текст от Изборния кодекс, който е абсолютно разбираем, как една сметка, която може да бъде сметната и от третокласниците, предизвиква толкова дебати до пленарната зала, в пленарната зала и на практика мотивира президента Плевнелиев да отправи това обръщение към българското народно представителство.
Всъщност тук ще припомня, че по време на дебатите за Изборния кодекс тази алинея, този текст не предизвика никакви спорове между парламентарните групи. Този текст не е и сред текстовете, върнати от президента. Няма аргументи за някаква неяснота. Всичко е просто, ясно, разбираемо и би следвало да се приведе в действие.
Само че в един хубав момент след приемането на Изборния кодекс, след стартиране на процедурата за избиране, съответно назначаване на членове на ЦИК, ГЕРБ реши, че местата, които ще получи в новата Централна избирателна комисия, не ги устройват, че искат допълнителен бонус към това, което законодателят им дава, впрочем направено и с тяхно участие. Аз, честно казано, не съм изненадана от това поведение на ГЕРБ. Те са свикнали да искат всичко, независимо дали им се полага, независимо дали се допуска от закона. Така управляваха, така се държат като опозиция.
Но аз не разбирам президента Плевнелиев. Не разбирам неговите терзания. Не разбирам защо той не си дава сметка, че в момента е изправен пред поредният тест по демокрация, който този път трябва да издържи пред очите на цялото българско общество, не за да покаже, че е Президент, който се е еманципирал от политическата сила, която го е издигнала, не за да покаже, че Росен Плевнелиев се е еманципирал от ГЕРБ, а за да покаже, че за българския Президент демокрацията е над всичко, че уважава правилата, че уважава законите, че уважава принципа на правовата държава, да докаже, че като Президент за него върховенството на закона, в случая на Изборния кодекс, е над всичко.
Всъщност вчера в една от новинарските емисии – предполагам, че и Вие сте проследили посещението на Плевнелиев в Обединеното кралство – самият той във връзка със ситуацията в Украйна отправи призив, цитирам конкретно: „Призовавам политическите сили да спазват върховенството на закона”. Е, питам аз: не е ли редно самият Президент да даде личен пример, просто като спази закона, като уважи принципа, който той прокламира – за върховенството на закона.
Разбрах от друга страна, а предполагам, че и Вие вече разбрахте – след като председателят съобщи обръщението на президента, разпространено от неговия Пресцентър, че Президентът Плевнелиев очаква постигането на консенсус между парламентарните групи по отношение на една гражданска кандидатура.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Президент! Коалиция за България излъчи не една кандидатура. Ние излъчихме три граждански кандидатури. На практика половината от членовете в ЦИК, на които имаме право, са номинации на гражданското общество. Тоест ние дадохме знак, че наистина искаме Централната избирателна комисия да бъде надпартиен орган, който ще спазва закона, който ще прилага правилата. Показахме го с правилата, като издигаме хора, които са разпознаваеми лица, лица на гражданското общество, които са защитавали каузата за честни избори, които ще я защитават както и досега, бивайки членове на един толкова важен орган. На практика ние показахме нашата решимост да подкрепим граждански кандидатури в ЦИК. Какво още да направим?!
Мисля, че на ход в този дебат е ГЕРБ, които могат поне веднъж да направят компромис с партийния си интерес и да се подчинят на разпоредбите на закона. На ход е и Българският Президент в предстоящия тест по демокрация, който цялото българско общество наблюдава. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за реплика, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Манолова! Има ли спор, че председателят, двамата заместник-председатели и секретаря на Централната избирателна комисия по аргумент от ал. 3 на чл. 46 са членове на комисията? Има ли спор по този момент? Няма.
Има ли спор, че всеки един от тях трябва да бъде излъчен от различна парламентарна група, поради което няма как в ръководството да се спази съотношението между политическите сили? Няма.
Казва ли ал. 8, че съотношението между членовете трябва да бъде такова, каквото е между политическите сили, със сметката след като се изключи ръководството, защото там важи друг принцип? Казва ли го? Казва го! Ясно е, че с един калкулатор всеки по алгоритъма „първоначална бройка на Коалиция за България 86, делено на 240, колкото е броят на цялото Народно събрание, умножено по 17”, госпожо Манолова, а не по 13, по 17, защото толкова са членовете на ЦИК, които се излъчват от парламентарно представените партии. Те са 17, в това число и ръководството. И не може да игнорирате съотношението и пропорцията, като не държите сметка за членовете на ръководството, като повтарям за n-ти път днес в тази зала, между тях само не трябва да има спазване на тази пропорция, защото няма как между четирима души да се спази тази пропорция. Това е казано с нормата на Изборния кодекс и тя е брилянтно ясна!
Аз се надявам Президентът твърдо да спазва и да се придържа към Изборния кодекс, към закона, и да не взема предвид това гласуване, което Вие с Вашето мнозинство вероятно ще направите по отношение на точка втора – абсолютно недопустимо, извън процедурната възможност за гласуване днес, извън правомощието на Народното събрание, а обратно, в нарушение компетентността на държавния глава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Цачева.
Заповядайте за втора реплика, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо Манолова, искам реплика по това спорили ли сме или не сме спорили по статута и правилата, касаещи Централната избирателна комисия. Мисля, че във всички формати – и на временната комисия, включително и на дебатите в залата, включително и на първо четене, защото това го изведохме като принципен въпрос, ние изрично правихме коментари относно проблемите, които ще създаде първоначално предлаганият от Вас модел на конституиране, редактиран впоследствие, дирейки вероятно някакъв компромис. Дирейки компромис, в крайна сметка действително се създаде хибрид, в който има множество неясни правила. Неяснотите ще продължат. Неяснотите ще продължат в целия мандат на работата на ЦИК.
Добре, че не стигнахме до абсурда да имаме кандидати за ЦИК, които са публично изслушани и такива, които не са публично изслушани. Това беше правна възможност, която изрично беше заложена в нормата на чл. 50.
Не е ясна ал. 8. От обстоятелството и факта, че и Вие, и госпожа Цачева спорите за базата, по отношение на която да се отнесе пропорцията, не е ясна. Тъй като в този случай Вашето мнозинство беше законодателят, защо не го изяснихме?!
Пак казвам, подкрепям онзи стремеж, защото се извърши работа да се подобрят някои от редакциите, но останаха проблеми. Останаха проблеми, госпожо Манолова! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Заповядайте за трета реплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, ако може да удължите времето на парламентарната група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, ако обичате, удължете времето на групата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ето, виждате това, което говорихме на първо четене – изборният комикс в действие. Това е комичното – че този комикс почва вече да проявява своите недостатъци. И това е резултат от подхода, по който се състави набързо, хвърляйки прах в очите на хората, че, видите ли, широко обществено съгласие има около този нормативен акт. Изборният комикс на БСП, повтарям, защото това е внесеният от БСП изборен комикс, беше съставен на принципа клъцни от тук, срежи от там, сложи, махни малко, преформирай. Затова се получи така.
Изслушахме „Радините вълнения” преди малко от колежката, на която правя реплика, но това е резултат от приемането по този начин на нормативни актове – набързо, в последната минута, в 12,01 ч. се приеха едни процедурни правила, сега искате да ги промените в движение, вкарвайки нова точка в Проекта за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, като слушам баталните защити, които ГЕРБ се опитва да направи на искането си да получи служебно предимство в ЦИК, наистина се замислям ... (реплика от народния представител Цецка Цачева), абе какво мислят членовете, излъчени от ГЕРБ в новата Централна избирателна комисия? Каква е тази баталия за един член, който очевидно не се полага на политическа партия ГЕРБ.
Уважаеми колеги, за тези, които следите този дебат, обяснявам: ...
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Само за Вас.
МАЯ МАНОЛОВА: Текстът е абсолютно ясен: „Президентът назначава членовете на Централната избирателна комисия извън тези по ал. 7.”. Тоест извън ръководството.
Този текст е пределно ясен и за неюристи, и за малки деца, които биха го прочели. „Извън”, а не „включително”. Има разлика между двете думи и това има своето обяснение. Защото за първи път има два органа, които се произнасят по състава на Централната избирателна комисия – Парламентът, който избира ръководство, и президентът, който назначава членския състав.
Естествено, че съотношението, което трябва да спазва президентът, е по отношение на членовете, които той назначава. Това е логично и нормално и това е причината този текст да изглежда по този начин. Защото, представете си че някоя от политическите партии, като имам предвид как се държат ГЕРБ в Парламента, изобщо не излъчи своя номинация за член на ръководството. Тогава как ще възпроизвежда президентът съотношението между парламентарните сили в членския състав?! Това неслучайно е написано по този начин и е ясно, и разбираемо за всяко дете. За справка припомням, че текстът на Изборния кодекс „Фидосова” казваше изрично, че парламентарно представените партии и коалиции от партии правят предложения „за 19, включително” – „включително ръководство”, а тук е казано „извън”, защото там имаше един орган, който назначава, а тук има два органа, които се произнасят по състава на Централната избирателна комисия.
Гледам наистина със съжаление как сериозни уж хора се опитват да носят от девет кладенеца вода, за да защитят една абсурдна теза, която да им осигури, според тях, някакво служебно предимство. И тук асоциацията, която навява господин Лазаров, изкушавам се да му подскажа, че думата „комикс” не произтича и не идва от думата „комедия”. В основата на думата „комикс” са движещи се картинки. В случая движещи се карикатурни депутати от ГЕРБ, които се опитват да защитят незащитима кауза. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте, господин Лазаров. Чувствам, че се засегнахте. Моля Ви обаче лично обяснение, а не да разказвате други работи.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, не зная дали са движещи картинки на депутати от ГЕРБ или от друга политическа партия, но след тези „Радини вълнения”, които слушаме тук, извинявайте, това не е представлението на „Рада госпожина”. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
На Вас говоря, лично обяснение по повод Вашето изказване.
Вие давате съвети, Вие изпитвате, Вие четете кодекса, изпитвате президента. Не, това не е на „Рада госпожина” театрото. В случая Вие се представлявате като „Киряк Стефчо”. (Весело оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
При нас, уважаеми ученици, обикновено личните обяснения се превръщат в лични комплименти между народните представители.
Има думата проф. Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Драги ученици, (обръща се към ученици от Видин – гости на Народното събрание, които са на балкона) не случайно се обръщам към Вас, защото на пръв поглед тази дискусия внушава, че става дума за много сложен юридически казус. Толкова време губи Народното събрание. Ще Ви кажа за какво става дума.
Става дума за така нареченото „просто тройно правило”. Не знам в кой клас се учи. Съгласно това просто тройно правило Вие можете да пресметнете например за ГЕРБ колко прави 39% от 13.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Не от 13, от 17.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ако го пресметнете и закръглите на цяло число, ще видите, че става дума за пет човека. А за ДПС колко прави 15% от 13? Ето, това е. Ако го пресметнете, ще видите, че става дума за двама души.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ето това е спорът, това е смисъла на няколкочасова дискусия в Народното събрание. Това е загубеното време на Народното събрание.
Що се отнася до твърдението за противоконституционност на втора точка, без да съм юрист, ще Ви обърна внимание на обстоятелството, че тук става дума за предложение, което не задължава президентът да се съобрази с него. Той може да си вземе такова решение, каквото смята за необходимо, дори без да се съобразява с това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Имамов.
Заповядайте за реплика, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Имамов, аз напълно разбирам Вашите усилия да представите, да обясните някои прости математически правила на Парламентарната група от ГЕРБ. Вашето усилие на професор заслужава уважение, но, според мен, напразно се хабите, защото тук ще си позволя да използвам думите на същия герой, който беше назован от колегата от ГЕРБ, същият „Киряк Стефчо”, който казва в същия роман: „Лошо е преподавано”. Очевидно лошо е преподавано и лошо е усвоено. На прости математически правила, на прости правни норми и на просто етично и нормално човешко поведение по отношение на изказващата се група от ГЕРБ. Лошо е преподавано, лошо е усвоено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Втора реплика – господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател! Уважаеми гости, дано не останете с грешно впечатление от този Парламент...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, с много обективно остават! (Смях в ДПС.)
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, наистина като гледат как се води и как Вие тълкувате Вътрешните правила, много обективно се води.
Тук говорим за прости неща. Не можах да разбера, може просто да обясните каква беше тази реплика на госпожа Манолова и към кого беше. Аз не я разбрах.
Но, господин Имамов, казахте за губенето на времето. Няма по-просто нещо от това да преброиш кворума в залата. А Вие тогава това просто нещо като професор не го свършихте или умишлено нарушихте правилника и излъгахте, че в залата има кворум, а нямаше! Наложи се покрай губенето на работното време втори ден да заседаваме извънредно, за да оправим Вашата грешка с едно елементарно преброяване – на един професор – на 120 човека. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Велчев, взехте думата за реплика. Всичко друго направихте, включително и спомени от предните седмици, само не и реплика, но...
Други реплики има ли? Ама реплики, не обяснения, спомени, преразкази.
Заповядайте за трета реплика, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Имамов, казахте, че Президентът може да прави каквото си иска, с което не съм съгласен. Президентът е длъжен да спазва законите и решенията на Народното събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Карадайъ.
Заповядайте, господин Имамов, за дуплика. Така ще приключим тази част от заседанието.
АЛИОСМАН ИМАМОВ (ДПС): Господин Велчев, ако бяхте ученик или студент, за отклоняване от темата се пише двойка, категорично. Вие не говорихте по темата! (Смях и ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Ще продължим заседанието в 11,30 ч. Да сте тук в залата!
Приключваме.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги народни представители, моля заемете местата си в пленарната зала.
Заседанието продължава.
Дебатът продължава.
Има ли желаещи за изказвания?
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин председател, позволете ми първо да Ви поздравим с рождения Ви ден – 61 години, бъдете жив и здрав, (ръкопляскания) и все така принципен, както сме свикнали да Ви виждаме.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин председател! Предлагам да си спомним темата, която разглеждаме, защото в част от дебатите се поразходихме във времето, дори се позовахме и на литературни произведения, а все пак пред нас стои един въпрос, който ние днес трябва да решим, а именно съгласно Изборния кодекс трябва да вземем решение, с което да определим председател, двама заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия и от тази гледна точка при избора на ръководство да изходим от направените предложения от различните парламентарни групи, така както е записано в Изборния кодекс.
Все пак сме длъжни да се вслушаме и в призива на президента на Републиката, който призовава да има консенсус между различните политически сили. Аз от своя страна считам, че има нужда да се чете законът, и то така, както е записан, а именно – след избора на ръководство на Централната избирателна комисия при явния, ясния консенсус, който има тук, в Народното събрание, да зададем отделна работа на Централната избирателна комисия, за да може и тя със същия консенсус да прилага закона, за да има демократични, нормални, честни избори в бъдеще.
От тази гледна точка не виждам какъвто и да е проблем да извършим едни изчислителни процедури и да направим разпределение на членовете на Централната избирателна комисия, като е ясно, че след избор на ръководство, както е записано в чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс – те няма да участват в това разпределение, така е записано, извън тези по ал. 7. Но има и още едно изключение освен ръководството – партиите и коалициите, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, също ще имат по един представител в бъдещата Централна избирателна комисия, а те са две. От тази гледна точка, като изключим и тях от разпределението, сметките са лесни и елементарни според нас – 4 души ръководство, плюс 2 стават 6 от 19 членове, за разпределение остават 13 души членове на бъдещата Централна избирателна комисия.
От тази гледна точка считаме, че направеното предложение пред Народното събрание в т. 2 е абсолютно коректно и отговаря на изчисленията, които би следвало да се направят, с което ще подпомогнем и работата на господин Росен Плевнелиев, защото и Президентът трябва да изпълнява законите на страната. Не бива да го поставяме в деликатна ситуация, в каквато ГЕРБ се опитва да го постави, защото виждаме тук, днес в този дебат, как ГЕРБ чете законите. Тоест идеята не е да се прилагат законите, идеята не е да се прилага законът, а идеята е да се правят какви ли не стъкмистики на базата на някаква, според някого, справедливост и евентуално, ако може, служебно, въпреки закона, да се правят тълкувания на закона, въпреки закона, въпреки изчисленията, които не са сложни, служебно да се разпределят членовете на Централната избирателна комисия. Това след себе си води до два порока.
Единият порок е задаване на модел на работа на Централната избирателна комисия и как някои от членовете на Централната избирателна комисия да четат закона.
Другият порок е по-важен – порокът пред евентуалните участници в бъдещи избори и цялата общественост. Ние считаме, че бъдещите участници в изборите и цялата общественост трябва да имат пълно доверие на Централната избирателна комисия и този модел ние днес тук от Народното събрание трябва да го зададем.
Иначе има нужда от смирение, каквито призиви имаше в предишни изказвания. Такова смирение всички ние трябва да имаме, но то трябва да е смирение пред закона, а не пред нашите мераци за служебно разпределение.
Ние разбрахме и оценихме правилно позицията на ГЕРБ в представянето и предлагането на членове за бъдещата Централна избирателна комисия като оценка за техните членове в досегашната Централна избирателна комисия. От тази гледна точка разбираме, че евентуално бъдещите им членове в Централната избирателна комисия няма да бъдат по модела, който беше в досегашната Централна избирателна комисия, а именно термини – „служебни“ няма да има, а напротив терминът ще бъде „законни”. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Заповядайте за първа реплика, госпожо Цачева.

ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Карадайъ, няколко пъти употребихте „служебно”. Хайде да видим обаче кой „служебно” иска представителство в Централната избирателна комисия, без то да съответства на резултатите, които има на изборите, изразени в съотношението на числеността на парламентарните групи. Господин Карадайъ, не сме ние – Парламентарната група на ГЕРБ. Това е Вашата група – на Движението за права и свободи. Вие искате служебно съотношението между Вашите членове, като число, и тези на ГЕРБ да не отговорят на пропорцията, която българските избиратели са подали чрез вота си на проведените парламентарни избори миналата година.
Хората могат да смятат. От кандидатурите на ГЕРБ, които сме представили пред Вас, е кандидатурата на госпожа Златарева – доказано деполитизиран експерт, юрист, общественик. Ние припознахме предложените от неправителствените организации кандидати и сме предложили кандидатурата на господин Цветозар Томов за член на ЦИК.
Извън тази бройка, според Вашите математически изчисления, Вие ни оставяте четирима души срещу трима на ДПС. Ако е вярно Вашето разсъждение за справедливост, което имплицитно трябва да се съдържа в нормата на закона, това означава, че при 36 души членове на Вашата група, то щеше да е вярно, ако ГЕРБ има 72 народни представители, но те не са толкова, а са с двадесет и кусур повече, както и да ги броите. Не заблуждавайте българските граждани! Те знаят кой преяжда с власт, кой ползва повече политически ресурс, извън онова, което българските граждани са отчели като воля чрез гласовете си по време на изборите. Не демонстрирайте през силата на мнозинството, че постигаме консенсус. „Консенсус” е, когато имате съгласие. Няма такъв, господин Карадайъ. Това е резултат от текстове, толкова категорично, ясно и смислено разписани в новия Изборен кодекс, че още при първото му прилагане създава споровете, които имаме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Втора реплика?
Госпожо Манолова, заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин Карадайъ, искам да Ви обърна внимание на два момента, които предполагам сте следили, но не засегнахте във Вашето изказване.
Първият е, че по отношение на гражданските организации имаше ясно разписана процедура как и по какъв начин посочват своите представители.
Госпожа Маргарита Златарева, при цялото ми уважение към нея, не е припозната от гражданските организации. Лично на мен – може да имам пропуски – същата не ми е известна с публично защитаване на граждански каузи, включително и на каузи, свързани с честността на изборите. Това не обезценява нейните качества: да, уважаван юрист, уважаван експерт, но партийна кандидатура, предложена от Политическа партия ГЕРБ. Гражданските кандидатури ги предлагат гражданските организации, всичко останало е въпрос на преценка на партиите в Парламента, включително и тази кандидатура.
Искам обаче да Ви обърна внимание на развитието на позицията на ГЕРБ, докато докарат служебно, не законово, предимство на своите членове в ЦИК. Първо, след като се установи, че сметката с 13 члена, както е записано в Изборния кодекс, не дава предимство на ГЕРБ, те заявиха, че тя трябва да се пресмята според подадените гласове на изборите – според процента, който всяка партия е направила на изборите. Сметнато по този начин, в числото 13 резултатът е същият. След дълги еквилибристики и носенето на вода от 10 кладенеца, стигнаха до някаква измислена хипотеза, която е единствено и само в техните глави, че видите ли, разпределението трябвало да се прави върху 17 души.
Текстът на Изборния кодекс е пределно ясен. Всичко останало са евтини манипулации и опити да се извлече партийно предимство от ГЕРБ. А това, че ГЕРБ ще се опитат да четат и този Изборен кодекс както дяволът – Евангелието, в това всъщност никога не съм се съмнявала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Трета реплика? Няма.
Господин Карадайъ – дуплика.
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Колеги! Госпожо Манолова, права сте: гражданските организации имаха ред и процедура да направят предложенията си. Ние видяхме резултата. Предварително заявихме, тъй като има законова възможност, че ще ги предложим от името на нашата парламентарна група.
Колеги, за призива на президента, който от няколко месеца за първи път се опитва да влезе в конституционното си задължение, основна функция – обединител на нацията, втори няма в Конституцията, и да не ни разделя.
Явно днес от страна на ГЕРБ ще слушаме само внушения, без да се опитаме да зададем модел на работа на бъдещата ЦИК. Така разбрах и разбирам призива на президента.
Госпожо Цачева, не знам от каква фантазия, на какви сънища се позовахте, къде го видяхте и откъде прочетохте съотношението четири към три. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Елементарен математически модел ще Ви дам. Има направено предложение. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Направеното предложение е: 5 – ГЕРБ, 2 – ДПС, така, както казва законът. Всички можете да смятате. Ако можете, смятайте. Може и да не можете. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Пет към две – елементарно. Ще Ви кажа как да съпоставите числата.
Умножете с пет народните представители от ДПС, които са 36, и с две умножете народните представители от ГЕРБ, съпоставете двете числа и ще видите каква е разликата. Няма разлика. Затова, скъпи колеги, недейте да манипулирате, защото явно сте влезли в категорията на онази ЦИК, която вече не трябва да я има, която въведе за първи и единствен път след 23 години демокрация в България служебни и секционни протоколи. Явно ГЕРБ търси във всичко служебното начало, а не законното начало. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Нищо не каза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз следя времето. Моля Ви, не подвиквайте от място. Госпожа Цачева изразходва близо една минута повече време. Не подвиквайте от място.
Има ли изказвания?
Госпожа Атанасова – за изказване.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми кандидати за членове на Централната избирателна комисия! Безспорно е, че през тези повече от три часа се чуха най-различни тези. Имаше тези, че това е един абсурден спор. И аз тази теза я подкрепям, дотолкова доколкото се води абсурден спор по предложено абсурдно решение за избиране на председател, заместник-председател и секретар и за разпределение на членовете на Централната избирателна комисия.
Няма да стигам по-далеч в разсъжденията си, че този абсурден спор се наложи заради един абсурден Изборен кодекс.
Тогава, когато се обсъждаха тези текстове, нашата парламентарна група имаше предложения, води се дебат в тази зала и те бяха отхвърлени, но не искам да се връщаме към този дебат.
Абсурден е спорът по няколко причини – първо, защото, уважаеми дами и господа, в Програмата за работата на Народното събрание, която вчера беше гласувана, като точка 7 за пленарното заседание е записано: „Избор за председател, заместник-председатели и секретар на Централната избирателна комисия”. В такъв смисъл е гласуваната от нас програма.
В такъв смисъл са и предложенията на всички парламентарни групи за издигане на номинациите на кандидати за тези постове в Централната избирателна комисия, тоест за ръководството на ЦИК.
Абсурден е, защото днес се появява едно решение с вносители госпожа Манолова и господин Казак, и с дописана втора точка въпреки Програмата на Народното събрание и взетото решение какъв да е дебатът в пленарната зала, с допълнителна точка за предложения към президента за допълване на състава на Централната избирателна комисия.
Аз не знам кой и как смята в тази зала и няма да ми е коментарът по разпределението, защото в тази си част, смятам, че има достатъчно коректни текстове в Изборния кодекс – чл. 46, казва, че комисията се състои от 19 членове, включително председател, двама заместник-председатели и секретар, но много бих искала да ми отговори някой на въпроса: на какво основание е включена точка 2 от това Проекторешение, което днес ние обсъждаме?
И ще направя, господин председател, процедура за разделно гласуване на т. 1 и т. 2 от това решение, защото т. 1 касае приетата Програма за работа на Народното събрание, т. 1 касае правомощията на Народното събрание по това да номинира членове на Централната избирателна комисия в ръководството им и всички парламентарни групи са направили своите номинации. И аз мисля, че този дебат трябва да завърши именно с това – да гласуваме ръководство на Централната избирателна комисия. Всички кандидатури са на хора, доказани професионалисти. Това, че всички парламентарни групи имат свои кандидатури, наистина гарантира, че ръководството ще бъде на паритетен принцип. И чак след това да се върнем отново на текстовете на Изборния кодекс, който по безспорен начин в чл. 47, коментира как се правят предложенията към президента.
Извинете ме, дами и господа народни представители, но в чл. 47, никъде няма текст в Изборния кодекс, който да казва, че Народното събрание със свое решение предлага на президента на Република България да назначи останалите членове в еди-какво си разпределение по квоти. Това в Изборния кодекс го няма като текст и ако тогава е било пропуснато – при обсъждането на Изборния кодекс, сега не следва да дописваме закона. Това обсъждане вече приключи, имаме действащ Изборен кодекс и много Ви моля, да се ръководим от него.
Правя процедурно предложение, господин председател, т. 1 и т. 2 да се гласуват разделно.
Считам, че по т. 1 от това Проекторешение нямаме никакъв спор в парламентарните си групи. Всички сме номинирали кандидати и следва да ги изберем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Ще имаме предвид Вашето процедурно предложение, като дойде време за гласуване.
Реплики?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Атанасова, имахте един зададен въпрос.
Според мен отговорът на този въпрос е ясен: явно господин Росен Плевнелиев не може да се справи с ГЕРБ (шум и реплики от ГЕРБ), не иска този път да изпълнява техните указания, защото ние правилно чухме призивът на господин Плевнелиев за помощ, защото не може да откаже на ГЕРБ.
Президентът е длъжен и трябва да спазва законите! И ние трябва да изкараме господин Плевнелиев от тази деликатна ситуация. (Шум и реплики.)
В това няма нищо, ама – нищо лошо, да направим едни изчисления вместо господин Плевнелиев и да изпълним неговия призив за помощ. (Шум и реплики.)
Излезте и смятайте, не подвиквайте! Благодаря Ви. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше реплика.
Втора реплика? Питам за втора реплика? Няма втора реплика.
Госпожа Атанасова, заповядайте.
Моля, не влизайте в диалог. (Съскане отляво.)
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Карадайъ, въпросът ми не беше този.
Жалко, че не можете да отговорите на въпроса, който зададох.
Въпросът ми беше следният: какво е основанието в Проекторешението, което днес обсъждаме, да предложим на президента квотното разпределение между партиите? Защото, господин Карадайъ, Вашата теза, че решавате да подпомогнете президента при смятането на квотното разпределение, е несъстоятелна по няколко причини.
На първо място е несъстоятелна, защото в Изборния кодекс такъв текст няма.
Аз мисля, че се направиха заявки от всички парламентарни групи, че трябва да се спазва закона. Говори се много за правовата държава и върховенството на закона и не очаквам, че народните представители ще нарушат именно закона.
Очаквах наистина отговор по същество. Знам, че сте юрист. Знам, че имате опит в изборния процес и по отношение на Централната избирателна комисия. Такъв отговор не получих, защото не можете да го дадете.
В Изборния кодекс няма текст, който... (Силен шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля Ви се, не се обаждайте от място!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: В Изборния кодекс няма текст, който да говори, че парламентарните групи изчисляват, пресмятат и предлагат квотното разпределение за Централната избирателна комисия на президента. Напротив.
Има друг текст – чл. 47, ал. 2, която урежда тази процедура. И тя е, че парламентарно представените партии и коалиции и останалите, които имат избрани членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, правят предложения до президента на Републиката за назначаване на останалите членове на комисията при спазване на изискванията.
В този текст има ли някъде думата „изчислява”, за да помогне на президента? Няма, господин Карадайъ. Това че се опитвате да дописвате текстове на Изборния кодекс, най-малкото е некоректно не само спрямо останалите колеги и аудиторията на Народното събрание, спрямо кандидатите за членове на Централната избирателна комисия, но и спрямо българските граждани, защото заявките, които бяха дадени, че този Изборен кодекс ще гарантира прозрачни и честни избори, се оказаха празни приказки. Да, така е. Още от първия сблъсък на Изборния кодекс с реалната обстановка се видя, че той е недомислен и недописан. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Изказвания?
Заповядайте, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, във времето, което остава на групата, ще се опитам да говоря повече за цифри, отколкото за правни норми. Мисля, че дебатът тръгна в малко грешна посока.
Моите уважения към всички юристи в залата, но знаете, че математиката е най-точната наука, която е измислена поне засега, и математиците обичат да ползват точни числа и цифри.
А какво казва математиката?
Резултати от последните парламентарни избори: Политическа партия ГЕРБ – 1 081 605 гласа; Коалиция за България – 942 541, или 140 хиляди избиратели по-малко, или 4%. Знаете, че 4% е прагът за влизане на една партия в Парламента. Какво основание Ви дава право да искате същата бройка, която трябва и се полага на Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ?
По-нататък цифрите: Движение за права и свободи – 400 хиляди гласа, или 2,5 по-малко от това, което има Политическа партия ГЕРБ. Два пъти и половина! Или 19% разлика, ако искате пак в проценти. На какво основание Движението за права и свободи трябва да има 3 членове, а Политическа партия ГЕРБ трябва да има 6 членове? Къде са два пъти и половина, къде са 19%?!
„Атака” – 258 хиляди гласа, или близо 7%, разлика 23% между Политическа партия ГЕРБ и „Атака”. При двама членове, които Вие искате да имат, като ги умножите, това означава, че ГЕРБ трябва да има осем. Колкото са по-малко процентите на всяка следваща партия, толкова, по Вашата логика, Политическа партия ГЕРБ трябва да има повече. Когато цифрите говорят, защото, пак казвам, математиката е най-точната наука, мисля, че всички ние трябва да се съобразим.
Уважаеми колеги, не е важно квотното разпределение в ЦИК. Целта на новата тройна коалиция е по-скоро следващо разпределение на районни избирателни комисии и секционни избирателни комисии. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Математиката казва да свършвате.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Защото по схемата, по която се разпределят членовете в ЦИК, по нея ще бъдат разпределени членовете и в секционните, и в районните избирателни комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Една минута повече говорите, господин Михов.
ЦВЕТОМИР МИХОВ: Двадесет секунди говорих повече, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моят екран показва точно една минута и шест секунди. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Има ли реплики към господин Михов? Няма.
Други изказвания?
Госпожа Манолова – изказване. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Госпожа Манолова я няма в моя списък. Тя ще каже дали се е изказвала. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Защо, не вярвате ли на госпожа Манолова? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Госпожо Манолова, Вие изказахте ли се?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, от място): Искам реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте за реплика на господин Михов.
Ако Вие не й вярвате, аз й вярвам.
Заповядайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Отказвам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Отказа се госпожа Манолова.
Има ли други, или да закривам разискванията? Няма други желаещи за изказвания.
При тази ситуация закривам разискванията, или всъщност не.
Нека да Ви съобщя, първо, това, което сигурно вече знаете: Президентът Росен Плевнелиев назначи членове на Централната избирателна комисия. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Ще Ви прочета прессъобщение от администрацията на президента:
„В изпълнение на чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България и чл. 46, ал. 4 от Изборния кодекс Президентът на Републиката Росен Плевнелиев издаде Указ за назначаването на членове на Централната избирателна комисия (ЦИК).
На 19 март 2014 г. държавният глава отправи призив към парламентарно представените партии да се обединят около консенсусно решение и да предложат кандидат, излъчен от неправителствените организации, който има експертиза и се ползва с обществена подкрепа. Това би гарантирало конституиране на ЦИК, която да се ползва с високо обществено доверие. Безспорно най-доброто решение беше партиите да отстъпят от теснопартийните си предпочитания и да подадат ръка на гражданското общество. Президентът е убеден, че сред номинираните от неправителствените организации има повече от една личност, която с експертизата си и с публичното си поведение може да получи подкрепата на всички парламентарно представени партии. Вместо да се обедини около една достойна кандидатура, парламентарното мнозинство с внесения вчера Проект на решение търси още по-остро партийно противопоставяне и налагане на своя кандидат. Това само ще задълбочи конфронтацията и провокира дебат, основан на взаимно отрицание.
При назначаване на членовете на ЦИК държавният глава спази принципа за запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции и назначи по един член на ЦИК, номиниран от „Атака” и Движението за права и свободи, петима, номинирани от Коалиция за България, и шестима, номинирани от ГЕРБ.
В съответствие с Изборния кодекс двама от назначените членове на ЦИК са номинирани от партии и коалиции, които не са представени в Народното събрание, но имат представителство в Европейския парламент – един от НДСВ и един от „Синята коалиция”. Решението на президента е в съответствие и с резултатите от проведените избори за Народно събрание през май 2013 г. Българските граждани с гласа си определиха съотношението на политическите партии в Парламента. Недопустимо е с процедурни хватки и математически спекулации да се подменя вотът.
Ръководството на ЦИК не е отделен и обособен държавен орган. Всички членове на ЦИК имат равен глас, ръководството не заседава отделно и не гласува отделно, а гласът им е равен на гласа на всеки друг член.
Изборният кодекс предвижда, че нито една партия или коалиция не трябва да има мнозинство в комисията. Независимо от това дали членовете се избират, или се назначават, във всеки случай трябва съотношението помежду им да е в съответствие с политическото представителство на партиите и коалициите в Народното събрание.
Принципът за запазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции е приложим както при формиране на ЦИК, така и по отношение на всички останали избирателни комисии, чието съществуване Изборният кодекс предвиди – районни, общински, секционни избирателни комисии. Този принцип се е прилагал последователно през годините. В правовата държава подобните случаи се третират еднотипно, а законодателните решения трябва да удовлетворяват справедливия обществен интерес.”
Обръщам Ви внимание, че Ви прочетох току-що станалото ми известно и публикувано на сайта на президента изявление на президента. То има отношение към днешната дискусия и Решението на Народното събрание, за сведение.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване.
Заповядайте за процедура, уважаема госпожо Цачева.
Ако обичате, да припомните на залата предложението на госпожа Атанасова.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин председателю, уважаеми народни представители! Госпожа Атанасова в края на своето изказване направи процедурно предложение – двете точки в предложеното от Вас и дебатирано днес проекторешение да бъдат гласувани поотделно, поради което Ви моля да подложите тази процедура на гласуване.
Правя още едно допълнение – при кандидатурата на госпожа Златарова да се добави „ – Русева”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Така я и представих.
Първо ще поставя на гласуване направеното предложение за разделно гласуване.
Има ли противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 176 народни представители: за 158, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме разделно.
Първо ще гласуваме първа точка с направените персонални предложения. Ще ги припомня.
Всъщност ще трябва да гласуваме първо персоналните предложения, а след това – Проекта на решение.
Персоналните предложения са по реда на постъпване.
Първото е за председател на Централната избирателна комисия на Маргарита Иванова Златарева – Русева.
Моля, гласувайте за това предложение.
Гласували 177 народни представители: за 80, против 62, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Миков, видно от писменото предложение, което сме внесли от името на парламентарната група, в случай, че кандидатурата не се подкрепи от мнозинството в Четиридесет и второто Народно събрание, то алтернативно сме предложили госпожа Златарева за заместник-председател на ЦИК.
Моля да поставите на гласуване това алтернативно предложение, тъй като кандидатурата за председател беше отхвърлена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще го поставя, след като гласуваме другите предложения.
Противно предложение?
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): От името на Парламентарната група на Коалиция за България искам 30-минутна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Имате право.
Обявявам 30 минути почивка.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако обичате, заемете местата си, уважаеми народни представители!
Моля, квесторите да поканят парламентарните групи и народните представители да влязат в пленарната зала.
Ще продължим с гласуването на следващите кандидатури, предложени съответно от Коалиция за България, „Атака” и от Движението за права и свободи.
За процедура – господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин председател, понеже в Изборния кодекс има ясни текстове, които уреждат избирането на ръководство на Централната избирателна комисия – първо.
Второ, текстове, които уреждат избирането на останалите членове на Централната избирателна комисия, и че съотношението на парламентарните групи като членове на Централната избирателна комисия е абсолютно задължително и при изчисляването на това съотношение не влиза ръководството на Централната избирателна комисия, както и двамата членове от непредставените парламентарно, но представени в Европейския парламент политически сили.
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Дай процедурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Михов, изчакайте!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Много е ясна процедурата и сега ще я чуете.
Точка втора от нашия Проект за решение отразява абсолютно коректно съотношението между парламентарно представените политически сили тук. По това съотношение партия ГЕРБ има 5,14 полагащи се членове, Парламентарната група на Движението за права и свободи – 1,95.
Указът, който споменахте преди почивката, е в грубо, абсолютно грубо нарушение на Изборния кодекс и на тази пропорция, защото президентът на Републиката ...
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Обжалвай!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... президентът на Републиката... (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Времето, времето!
ЛЮТВИ МЕСТАН: ... си е позволил ... (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Моля, не ме прекъсвайте! (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Колеги, моля Ви!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Господин председател, ще си довърша процедурата ... (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ. Реплики от народния представител Цветомир Михов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Михов, мисля, че е достатъчно важен, за да дам още време. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ще си довърша процедурата.
Удължих времето, защото колегите от ГЕРБ не ме оставиха да довърша процедурата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Довършете.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Президентът приравни към единица 0,14, както и 0,95 – към единица. Няма логика в това. Взе от Движението за права и свободи, за да даде тази бройка на ГЕРБ.
По-късно ще направя коментар какви биха били мотивите му.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Какъв е, какъв е?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Сега не е време за това.
Процедурата ми е Парламентът първо да гласува точка втора отделно от точка първа от Проекта за решение. Първо да гласуваме точка втора и след това съставът на комисията, защото, ако подходим алтернативно, ще нарушим Изборният кодекс, ще нарушим и пропорционалното представителство на парламентарните групи в Четиридесет и второто Народно събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Обратно предложение – госпожа Атанасова.
Предложението е да се гласува първо точка втора от Проекта за решение. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Има решение за разделно гласуване, но няма решение за поредността. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ЦВЕТОМИР МИХОВ (ГЕРБ, от място): Ама ние бяхме започнали да гласуваме точка първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Михов, успокойте се малко! Не искам да прилагам правилника по отношение на Вас. (Шум и реплики в ГЕРБ.)
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди поисканата почивка, имаше предложение за разделно гласуване на точките от Проекторешението и пленарната зала прие те да бъдат разделно гласувани. След това започна процедура по гласуване на точка първа и беше отхвърлена номинацията за председател на кандидатурата на Парламентарната група на ГЕРБ. Тоест ние вече фактически сме осъществили състава на тази процедура по Решението за избор на ръководство на Централната избирателна комисия с две гласувания.
По отношение на това дали президентът е нарушил процедурата по някакъв начин с издаването на указ, мисля, че по-компетентен е Конституционният съд, който се произнася. Затова апелирам никой от тази парламентарна трибуна да не изземва функциите на Конституционния съд. Но по отношение на Изборния кодекс и текстовете в него смятам, че всички ние сме съгласни с едно: Народното събрание избира ръководството на Централната избирателна комисия и това беше поводът аз да поискам разделно гласуване.
Затова считам, че тази процедура следва да продължи, освен всички изложени аргументи е и аргументът, че тя вече е започнала и фактически по нея има две гласувания. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова. Това беше противно предложение. (Реплики от ГЕРБ.)
Щом не е противно, то е недопустимо, защото трябваше да поставя на гласуване другото. Моля Ви, не коментирайте фриволно! Единствената възможна процедура в тази ситуация беше противно предложение. Предложението е да се промени реда.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Ние вече сме започнали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Започнали сме и го променяме, ако залата реши. Ако не реши, ще караме по досегашния ред. (Шум и неодобрителни реплики от ГЕРБ.)
Затова поставям на гласуване направеното процедурно предложение да преминем към гласуването на точка втора, а след това да довършим точка първа.
Моля, режим на гласуване!
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, при така променения ред на провеждане на заседанието, на обсъжданията и на гласуването, поставям на гласуване докладваната днес при докладването на решението т. 2 от Проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Точка втора е приета.
Връщаме се към т. 1 и преминаваме към гласуване на госпожа Ивилина Вергинова Алексиева, предложена от Коалиция за България за председател на Централната избирателна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Госпожа Ивилина Вергинова Алексиева е избрана за председател на Централната избирателна комисия.
Заповядайте, госпожо Атанасова за процедура.
Моля Ви за тишина в залата!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, преди почивката имаше направена процедура от госпожа Цачева при положение...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И Ви казах, че накрая ще я гласуваме, но... Изкажете се.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Считам, че, така или иначе, вече е избран председател на Централната избирателна комисия. По поредността на предложенията, внесени от парламентарните групи, предложението на нашата парламентарна група е първо.
Затова моля да подложите на гласуване предложението ни, алтернативно направено, за госпожа Маргарита Иванова Златарева за заместник-председател на Централната избирателна комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Вие имате предложение за гласуване за заместник-председател. Първото е за председател и след като минат другите предложения...
Заповядайте за обратно предложение, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Правя обратно процедурно предложение. Да, съвършено правилно е, че предложението на госпожа Златанова е първо по време, но за председател на Централната избирателна комисия.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Изрично е записано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви!
ЛЮТВИ МЕСТАН: Няма значение. Не може да черпите права едновременно за две гласувания.
Така че по отношение на алтернативността за заместник-председател това предложение се явява последно по време. Естествено е, че трябва да се гласува и последно по време. Благодаря. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Господин Вълчев, спрете да подвиквате оттам!
Моля Ви, уважаеми народни представители! Ще поставя на гласуване направеното предложение да се гласува госпожа Маргарита Иванова Златарева-Русева преди гласуването на другите предложения, които са направени.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 78, против 103, въздържали се 12.
Това процедурно предложение не се приема.
Преминаваме отново към гласуване на предложението госпожа Мария Веселинова Мусорлиева, предложена от „Атака”, за заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Госпожа Мария Веселинова Мусорлиева е избрана за заместник-председател на Централната избирателна комисия. Честито!
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване кандидатурата на госпожа Севинч Османова Солакова, предложена от Движението за права и свободи за секретар на Централната избирателна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Госпожа Севинч Солакова е избрана за секретар на Централната избирателна комисия. Честито и на нея! (Ръкопляскания от ДПС.)
Поставям на гласуване предложението за госпожа Маргарита Иванова Златарева-Русева за заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Гласували 187 народни представители: за 80, против 35, въздържали се 72.
Предложението не е прието.
Заповядайте за прегласуване, госпожо Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, правя предложение за прегласуване.
Онова, което днес като включена точка в дневния ред следваше да стори Народното събрание, бе да избере ръководство на Централната избирателна комисия.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Недейте да лицемерничите.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Всички останали дебати, които проведохме тук, които ни отклониха от главното ни основно задължение по Изборния кодекс, емоционално се отразяват върху гласуването за една достойна кандидатура, която няма никаква вина… (Шум и реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! (Реплики от ДПС.) Тишина! Моля Ви, колеги.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …за споровете, които имат институциите помежду си. (Реплики от ДПС.)
Затова аз Ви призовавам да попълним състава на Централната избирателна комисия с оглед правомощията на Народното събрание, да си свършим работата като Парламент,…
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Закона, закона!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Закона, закона!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …а след това има институции, които да решат спора между парламентаристите. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, господин Карадайъ, господин Хамид! Моля Ви!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Затова, уважаеми колеги, Ви моля да изпълните задължението си по Изборния кодекс! Закона, както казвате, закона да изпълните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, господин Карадайъ! Напомням Ви да спазвате Правилника.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ние сме отговорни… (Шум и реплики от ДПС, викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Велчев, и на Вас!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …да изберем ръководството на Централната избирателна комисия. (Викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Велчев, ще Ви отстраня, спрете да крещите отзад. (Силен шум и викове от ГЕРБ.)
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Затова Ви призовавам...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ваш е ораторът, поне с това се съобразявайте. Оставете госпожа Цачева да се изкаже.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Затова Ви призовавам да подкрепим кандидатурата, за да имаме съставено легитимно ръководство…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): Закона, закона!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: …на Централната избирателна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Карадайъ!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Овладейте емоциите си, колеги! Нашето задължение и правомощие, повтарям, е да гласуваме ръководството на Централната избирателна комисия. Това трябва да сторим ние.
Ако не го сторим с това гласуване, което предстои с процедура за прегласуване, обричаме на фалстарт цялата Централна избирателна комисия. Мисля, че няма народен представител в тази зала, който да желае подобна последица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Цачева. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): За отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това е предложение за прегласуване на предложението за госпожа Маргарита Иванова Златарева-Русева за заместник-председател на Централната избирателна комисия.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 187 народни представители: за 82, против 39, въздържали се 66.
Предложението не е прието. (Народните представители от ГЕРБ стават и напускат пленарната зала.)
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС, от място): Отрицателен вот.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Хайде, хайде! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За отрицателен вот – господин Местан. (Реплики от ДПС към народните представители от ГЕРБ, които напускат залата.)
Изчакайте, господин Местан.
Моля тези, които остават в залата да работят, да се държат спокойно. А колегите, които ще напуснат, да изчакаме да сторят това. (Шум и реплики от ДПС.)
Моля Ви без подвиквания и повишаване на емоционалния градус. И без това днес беше емоционален ден.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС, от място): При Роско, при Роско, не при нас! (Народните представители от ГЕРБ продължават да напускат залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Карадайъ, моля Ви!
Господин Местан, изчакайте! (Народният представител Снежана Дукова се репликира с народни представители от ДПС.)
Госпожо Дукова, ориентирайте се дали оставате в залата, или излизате. Моля Ви не се закачайте – Първа пролет е, но да си довършим работата.
Заповядайте за отрицателен вот, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, господин председател.
Гласувахме „против”, защото избирането на госпожа Златарева за заместник-председател на Централната избирателна комисия би се явило в противоречие не само с гласуваната т. 2 от проекта за решение днес, а най-вече, защото ще се яви в драстично противоречие с чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс, която алинея гласи, че при назначаването на членовете на Централната избирателна комисия, извън тези по ал. 7, се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Съотношението между парламентарно представените партии и коалиции е, както следва: едва 5,14 – за ГЕРБ; 5 – за Коалиция за България; 1,95 – за Движението за права и свободи; едно цяло и нещо – за „Атака”. Тоест Движението за права и свободи следва да има двама членове плюс един член на ръководството.
Указът на Държавния глава господин Росен Плевнелиев е в нарушение на чл. 46, ал. 8 и лишава Движението за права и свободи от един член на Централната избирателна комисия в полза на ГЕРБ. Повтарям, Президентът Росен Плевнелиев отне в нарушение на закона един член от Парламентарната група на ДПС, за да го даде на Партия ГЕРБ. Точно това направи днес Росен Плевнелиев, при положение че Изборният кодекс вече е обнародван. Ако той не е бил съгласен с разпоредбата на чл. 46, ал. 8, можеше да прати този закон в Конституционния съд. Но той не може да не изпълни закона. Върховенството на закона задължава всеки български гражданин да изпълнява закона – от обикновения български гражданин до президента. Този принцип е особено валиден за самия Държавен глава.
Освен това гласувах „против”, господин председател, защото, слава Богу, България все още е република с парламентарно управление, а не е република с президентско управление. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Други желаещи за отрицателни вотове има ли? Няма.
Предлагам да гласуваме накрая решението, което ще Ви прочета още веднъж в пълния му вид с имената, които са избрани, сега ги нанасям. В случая ще стане „заместник-председател”. В това решение няма избрани двама заместник-председатели:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на председател, заместник-председател и секретар и за разпределение на членовете на Централната избирателна комисия

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България, чл. 46, ал. 4 и § 12 от Преходните и заключителните разпоредби и във връзка с чл. 46, ал. 8, чл. 47, ал. 2 и § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс

РЕШИ:
1. Избира председател, заместник-председател и секретар на Централната избирателна комисия, както следва:
1.1. Ивилина Вергинова Алексиева – за председател на Централната избирателна комисия;
1.2. Мария Веселинова Мусурлиева – за заместник-председател на Централната избирателна комисия;
1.3. Севинч Османова Солакова – за секретар на Централната избирателна комисия.
2. Предлага на президента на Република България на основание чл. 46, ал. 8 и във връзка с чл. 46, ал. 7 от Изборния кодекс да назначи останалите членове на Централната избирателна комисия при спазване на съотношението между парламентарно представените партии и коалиции, както следва:
2.1. Политическа партия „ГЕРБ” – 5 члена;
2.2. Коалиция от партии „Коалиция за България” – 5 члена;
2.3. Политическа партия „Движение за права и свободи” – 2 члена;
2.4. Политическа партия „Атака” – 1 член;
2.5. Политическа партия „НДСВ” – 1 член;
2.6. Коалиция от партии „Синята коалиция” – 1 член.”
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Решението е прието, а с това и тази точка от дневния ред е изчерпана.

Уважаеми народни представители, предлагам да се върнем към продължаване на обсъждането на:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ.
Вчера се изказа госпожа Десислава Танева.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Моля, режим на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители, № 454-01-24, внесен от Светла Маринова Бъчварова и група народни представители.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Този законопроект от седмичната програма е приет.

Уважаеми народни представители преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ, продължение.
Заповядайте, господин Хамид.
Моля народните представители да останат в пленарната зала, защото в края може да се наложи да направим проверка.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: По § 31 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 33:
„§ 33. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
„(2) При обществени поръчки по чл. 3, ал. 1, които имат за предмет проектиране и изпълнение на строителство, както и при конкурсите за проект, не може да се използва критерият най-ниска цена.”
2. В ал. 3, т. 2 думите „изискванията за финансово и икономическо състояние, технически възможности и квалификация” се заменят с „критериите за подбор, определени от възложителя”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хамид.
Колеги, има ли изказвания по този параграф? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на Правната комисия, както беше докладван от господин Хамид § 31, който става § 33.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Параграф 31, който става § 33, е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34:
„§ 34. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. не е подадена нито една оферта, заявление за участие или конкурсен проект, няма кандидат или участник, който отговаря на изискванията по чл. 47 – 53а, или не се е явил нито един участник за договаряне;”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) В тридневен срок от вземане на решението по ал. 1 или 2 възложителят в един и същи ден изпраща решението до всички кандидати или участници, публикува го в профила на купувача и изпраща копие от решението до изпълнителния директор на агенцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 32, който става § 34, в редакцията на Правната комисия.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: По § 33 има предложение от народния представител Таско Ерменков.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители: предложението в § 33, чл. 41, ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 35:
„§ 35. В чл. 41, ал. 1 се създава изречение второ: „С правилника за прилагане на закона се определят задължителното минимално съдържание на договорите и препоръчителните образци на договора и на приложенията към него.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на народния представител Страхил Ангелов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 11, против 18, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Правната комисия за § 33, който става § 35. То се опира на текста на вносителя и е в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Приет е текстът на § 33, който става § 35.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Комисията предлага да се създаде нов § 36:
„§ 36. В чл. 42 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „и чл. 48, ал. 2” се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 36.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Новият § 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. Създава се чл. 42а:
„Чл. 42а. Паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Хамид Хамид, подкрепено от Правната комисия и в нейна редакция, за създаване на нов § 37.
Моля, колеги, гласувайте!
Квесторите, поканете народните представители в пленарната зала.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: По § 34 има предложение от Хамид Хамид и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от Страхил Ангелов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов:
„В § 34 се добавя нова т. 1а със следното съдържание:
„1а. В ал. 2 се създава нова т. 7:
„7. когато с изменението не се променят или въвеждат условия, които, ако са били налице при първоначалната процедура за възлагане на обществена поръчка, са щели да позволят допускането на участници, различни от първоначално допуснатите, или да позволят приемането на оферта, различна от първоначално приетата.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Томислав Дончев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 38:
„§ 38. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 след думите „обществена поръчка се” се добавя „извършва с допълнително споразумение към договора и се”;
б) в т. 1:
аа) създава се нова буква „в”:
„в) цялостна или частична замяна на стоки, включени в предмета на поръчка за доставка, включително на техни елементи, компоненти или части, когато това е в интерес на възложителя, не води до увеличаване на стойността на договора и заменящите стоки съответстват на изискванията на техническите спецификации, като имат технически предимства и/или по-добри функционални характеристики в сравнение със заменяните стоки, или;”
бб) досегашната буква „в” става буква „г”.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Възложителят може да прекрати договор за обществена поръчка, ако в резултат на непредвидени обстоятелства не е в състояние да изпълни своите задължения. В тези случаи възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди от прекратяването на договора в съответствие с уговореното в него.”
3. Създава се нова ал. 5:
„(5) Възложителят и изпълнителят може да прекратят договора за обществена поръчка при условия и по ред, определени с договора.”
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
5. Създават се ал. 7 и 8:
„(7) При преобразуване на изпълнителя в съответствие със законодателството на държавата, в която е установен, възложителят сключва договор за продължаване на договора за обществена поръчка с правоприемник. Договор за продължаване на договора за обществена поръчка се сключва само с правоприемник, за когото не са налице обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 и 5, посочените от възложителя обстоятелства по чл. 47, ал. 2 и изискванията относно критериите за подбор. С договора с правоприемника не може да се правят промени в договора за обществената поръчка. Когато при преобразуването дружеството на първоначалния изпълнител не се прекратява, то отговаря солидарно с новия изпълнител-правоприемник.
(8) При преобразуване на изпълнителя, ако правоприемникът не отговаря на условията по ал. 7, изречение второ, договорът за обществената поръчка се прекратява по право, като изпълнителят, съответно правоприемникът, дължат обезщетение по общия исков ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по докладваните параграфи? Няма.
Първо ще подложа на гласуване предложението на народния представител Борислав Гуцанов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Моля квесторите да направят опит да поканят народните представители в залата.
Гласували 68 народни представители: за 9, против 11, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на Правната комисия, нейната редакция за § 34, който става § 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Предложението за § 34, който става § 38, е прието.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: По § 35 има предложение от народния представител Томислав Дончев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 39:
„§ 39. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „7 дни” се заменят с „30 дни”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ: „Информацията съдържа данни, определени с правилника за прилагане на закона, включително за лицата, които са подали оферти, а когато в процедурата са участвали обединения – и за членовете на обединението.”
3. В ал. 5 и 6 думите „7-дневен” се заменят с „30-дневен”.
4. В ал. 10 думите „поръчки на стойност по чл. 14, ал. 4 и 5” се заменят с „ поръчки по” и се създават т. 1 и 2:
„1. член 3, ал. 1, когато са на стойност по чл. 14, ал. 4 и 5;
2. член 3, ал. 2, когато са на стойност под прага по чл. 14, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване § 35 в редакцията на Правната комисия, който става § 39 в окончателния закон.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: По § 36 има предложение от народния представител Хамид Хамид и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Страхил Ангелов и група народни представители:
„В § 36, относно чл. 45а и чл. 45б да се направят следните промени:
14.1. В чл. 45а, ал. 3-6 да отпаднат.
14.2. Чл. 45б да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Томислав Дончев и група народни представители – § 36 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлагат следната редакция на § 36, който става § 40:
„§ 40. В Глава трета се създава нов Раздел VII „Договор за подизпълнение” с нов чл. 45а и чл. 45б:

„Раздел VII
Договор за подизпълнение
Чл. 45а. (1) Изпълнителите сключват договор за подизпълнение с подизпълнителите, посочени в офертата. Сключването на договор за подизпълнение не освобождава изпълнителя от отговорността му за изпълнение на договора за обществена поръчка.
(2) Изпълнителите нямат право да:
1. сключват договор за подизпълнение с лице, за което е налице обстоятелство по чл. 47, ал. 1 или 5;
2. възлагат изпълнението на една или повече от дейностите, включени в предмета на обществената поръчка, на лица, които не са подизпълнители;
3. заменят посочен в офертата подизпълнител, освен когато:
а) за предложения подизпълнител е налице или възникне обстоятелство по чл. 47, ал. 1 или 5;
б) предложеният подизпълнител престане да отговаря на нормативно изискване за изпълнение на една или повече от дейностите, включени в предмета на договора за подизпълнение;
в) договорът за подизпълнение е прекратен по вина на подизпълнителя, включително в случаите по ал. 6.
(3) В срок до три дни от сключването на договор за подизпълнение или на допълнително споразумение към него, или на договор, с който се заменя посочен в офертата подизпълнител, изпълнителят изпраща оригинален екземпляр от договора или допълнителното споразумение на възложителя, заедно с доказателства, че не е нарушена забраната по ал. 2.
(4) Подизпълнителите нямат право да превъзлагат една или повече от дейностите, които са включени в предмета на договора за подизпълнение.
(5) Не е нарушение на забраната по ал. 2, т. 2 и по ал. 4 доставката на стоки, материали или оборудване, необходими за изпълнението на обществената поръчка, когато такава доставка не включва монтаж, както и сключването на договори за услуги, които не са част от договора за обществената поръчка, съответно – от договора за подизпълнение.
(6) Изпълнителят е длъжен да прекрати договор за подизпълнение, ако по време на изпълнението му възникне обстоятелство по чл. 47, ал. 1 или 5, както и при нарушаване на забраната по ал. 4 в 14-дневен срок от узнаването. В тези случаи изпълнителят сключва нов договор за подизпълнение при спазване на условията и изискванията на ал. 1-5.
Чл. 45б. (1) Възложителят приема изпълнението на дейност по договора за обществена поръчка, за която изпълнителят е сключил договор за подизпълнение, в присъствието на изпълнителя и на подизпълнителя.
(2) При приемането на работата изпълнителят може да представи на възложителя доказателства, че договорът за подизпълнение е прекратен, или работата, или част от нея не е извършена от подизпълнителя.
(3) Възложителят извършва окончателното плащане по договор за обществена поръчка, за който има сключени договори за подизпълнение, след като получи от изпълнителя доказателства, че е заплатил на подизпълнителите всички работи, приети по реда на ал. 1.
(4) Алинея 3 не се прилага в случаите по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по докладвания параграф?
Заповядайте, господин Ангелов.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми колеги, интересно как изпълнителят би платил на подизпълнителя, ако възложителят не се е разплатил с него? Така залагаме в закона фирми-изпълнители да си финансират авансово дейностите.
Аз Ви предлагам този последен параграф да отпадне. Няма логика в това нещо. Как някой ще плати на друг, при положение че на него не му е платено?! И ние сега това го узаконяваме – аз не виждам абсолютно никакъв смисъл. Това ще доведе до доста порочни практики според мен. Опитът показва, че не е редно по този начин да се действа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Колеги, има ли реплики към това изказване?
Заповядайте, господин Хамид.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Ангелов, тук се касае само за окончателното плащане. Това не касае междинните плащания, които възложителят вече е получил, и говорим, че се разплаща с подизпълнителя от тези средства, които вече е получил по междинни плащания. Тук забраната е само за окончателното плащане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хамид.
Заповядайте, господин Ангелов, за дуплика.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми господин Хамид, окончателното плащане така, както сертифициращият орган го е дал в своите указания, поне що се касае до средствата, които са от европейските фондове, е в размер на 20%. Двадесет процента от стойността на една обществена поръчка е една пета – това не е нищожен дял. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Тогава подлагам на гласуване предложението на народния представител Страхил Ангелов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 5, против 18, въздържали се 55.
Предложението на народния представител Страхил Ангелов не е прието.
Заповядайте, господин Ангелов, за прегласуване.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми колеги, предлагам процедура на прегласуване на моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, подлагам на прегласуване предложението на народния представител Страхил Ангелов, което не е подкрепено от Правната комисия.
Гласували 73 народни представители: за 9, против 18, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Томислав Дончев и група народни представители за отпадане на § 36.
Комисията не го подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 6, против 43, въздържали се 22.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя в редакцията на Правната комисия за § 36, който става § 40.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 3, въздържал се 1.
С това докладваният § 36 по вносител, който става § 40 в окончателния доклад, е приет.
Предлагам с това да приключим днешното обсъждане и гласуване.
Ще направя съобщение за парламентарния контрол, който ще започне утре в 11,00 ч.:
Заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова ще отговаря на четири въпроса от народните представители Волен Сидеров, Ивелина Василева, Румен Йончев и Мартин Захариев и на две питания от народните представители Хюсеин Хафъзов и Милена Дамянова.
Министърът на здравеопазването Таня Андреева ще отговори на шест въпроса от народните представители Йорданка Йорданова, Пенко Атанасов, Десислава Атанасова, Веселин Вучков и Ивелина Василева и на две питания от народните представители Ивелина Василева и Димитър Димов.
Министърът на земеделието и храните Димитър Греков ще отговори на 12 въпроса от народните представители Сияна Фудулова, Павел Шопов, Павел Гуджеров, Добрин Данев, Ирена Коцева, Джевдет Чакъров, Дурхан Мустафа, Иван Вълков, Халил Летифов и Шендоан Халит, Тодор Радулов и на три питания от народните представители Павел Гуджеров, Иван Вълков и Десислава Танева.
Министърът на образованието и науката Анелия Клисарова ще отговори на пет въпроса от народните представители Гален Монев, Даниела Савеклиева, Станислав Станилов, Красимира Анастасова и на три питания от народния представител Ивелина Василева, Милена Дамянова и Веселин Вучков и Милена Дамянова.
Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева ще отговори на 13 въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Мехмед Атаман, Джевдет Чакъров, Иван Вълков, Красимира Атанасова и Николай Апостолов, Павел Шопов, Станислав Иванов и Снежана Дукова, Иван Вълков, Димитър Димов, Стефан Танев, Гален Монев и на четири питания от народните представители Лиляна Павлова, Ивелина Василева и Николай Нанков.
Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов ще отговори на четири въпроса от народните представители Милка Христова, Кирил Колев, Страхил Ангелов и Георги Свиленски и Иван Вълков.
Министърът на околната среда и водите Искра Михайлова ще отговори на пет въпроса от народните представители Ивелина Василева, Страхил Ангелов – два въпроса, Даниела Савеклиева и Ирена Соколова.
Министърът на културата Петър Стоянович ще отговори на един въпрос от народния представител Ирена Соколова и на едно питане от народния представител Хюсеин Хафъзов.
Министърът на финансите Петър Чобанов ще отговори на два въпроса от народните представители Страхил Ангелов и Красимир Янков.
Министърът на отбраната Ангел Найденов ще отговори на два въпроса от народните представители Гален Монев, Валентин Радев и Дончо Баксанов и на едно питане от народните представители Валентин Радев и група народни представители.
Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев ще отговори на шест въпроса от народните представители Владимир Тошев, Борис Цветков, Владимир Иванов и Николай Апостолов, Ирена Соколова, Венцислав Лаков и Станислав Станилов и на едно питане от народния представител Борис Цветков.
Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на пет въпроса от народните представители Милка Христова, Смиляна Нитова, Тотю Младенов, Светлана Ангелова и Красимира Анастасова и на едно питане от народния представител Йорданка Йорданова.
Министърът на инвестиционните проекти Иван Данов ще отговори на един въпрос от народния представител Павел Гуджеров.
Министърът на външните работи Кристиан Вигенин ще отговори на два въпроса от народните представители Адриан Асенов и Станислав Станилов.
Това е парламентарният контрол за утре.
Заседанието утре – 21 март 2014 г., петък, ще започне в 9,00 ч.
Закривам пленарния ден. (Звъни.)



(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов


Секретари:
Александър Ненков

Филип Попов