Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, вчера приключихме със Закона за счетоводството. (Смях, оживление. Единични ръкопляскания в ГЕРБ.)
Господин Иванов, напомням Ви да спазвате правилника. (Смях, оживление в ГЕРБ.)
Господин Мерджанов, заповядайте за процедура. Ще удължим работното време с два часа заради парламентарния контрол.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател. Вие четете моите мисли.
Правя процедурно предложение парламентарният контрол днес да бъде удължен с два часа – до 16,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви. Чета Ви мислите, особено когато сте ги споделили преди това. (Смях, оживление.) В другите случаи по-трудно се получава.
Противно предложение? Няма.
Много е натрупан контролът – около 12-14 часа, идва и Великден – това са мотивите.
Гласуваме.
Гласували 167 народни представители: за 128, против 11, въздържали се 28.
Днес пленарното заседание е удължено до 16,00 ч.

Уважаеми господин Цонев, заповядайте да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА СМЕТНАТА ПАЛАТА.
Обяснете на залата какво сме направили и какво не сме.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател. Не знам защо колегите се смяха, когато казахте „Закон за счетоводството”. (Смях, оживление.) Всъщност логически грешката беше вярна – понякога целта на одитите е дали са спазени и счетоводните стандарти.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вчера в последния § 12 на закона, в последното изречение, където се казва, че в чл. 72, ал. 1 думите „чл. 55, ал. 1” се заменят с „чл. 54, ал. 1”, по предложение на колежката Десислава Атанасова ние – и аз се съгласих – допуснали сме грешка, че трябва да се препрати към чл. 53. Гласувахме текста така, с тази поправка.
След като направихме справка обаче, се оказа, че текстът на вносителя, на комисията е верен и е коректен, защото става дума за препратка към чл. 54, ал. 1. В него става дума за случаите, при които при одита се установяват административни нарушения и така нататък.
Затова предлагам процедура за прегласуване на
последния § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Противно предложение има ли? Няма.
Гласуваме за направеното предложение – прегласуване на последния параграф.
Гласували 143 народни представители: за 115, против 8, въздържали се 20.
Господин Цонев, заповядайте да докладвате предложението.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 12 трябва да изглежда така:
„§ 12. В Закона за здравното осигуряване” – следва изброяване на обнародването в „Държавен вестник”, което ще приложа към стенограмата – „в чл. 72, ал. 1 думите „чл. 55, ал. 1” се заменят с „чл. 54, ал. 1”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми
господин Цонев.
Има ли изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Гласуваме докладвания текст от господин Цонев.
Гласували 155 народни представители: за 122, против 2, въздържали се 31.
Преди да продължим със Закона за потребителския кредит, ще направя съобщения.
Уважаеми народни представители, почивката днес да бъде от 11,00 ч., защото удължихме заседанието до 16,00 ч. След това да не правим почивки.
Съобщения:
Постъпил е и Ви е изпратен по електронен път общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение. Законопроектите са приети на първо гласуване на 13 март. Проектът е изготвен от Комисията по образованието и науката на основание чл. 77, ал. 2. Правя това съобщение с оглед предложенията за второ гласуване.
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е отменил изпращането на въоръжени сили на Република България за участие в активирането на оперативната група за военноморско сътрудничество в Черно море (БЛЕКСИФОР). Уведомлението е изпратено и на Комисията по отбрана.
На 26 март 2014 г. при нас е внесен Доклад за дейността на Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет за периода 1 януари 2013 г. – 31 декември 2013 г. Докладът е изпратен на Комисията по правни въпроси, на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси. Разполагате с него в Библиотеката на Народното събрание.
Сега продължаваме по дневния ред от седмичната програма.
Заповядайте, госпожо Добрева.
ВАНЯ ДОБРЕВА (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля срокът за предложения по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 453-09-15 от 27 март 2014 г. да бъде удължен с една седмица, или да стане общо 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение? Няма.
Поставям на гласуване предложението за удължаване на срока за предложения за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Гласували 143 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 11.
Срокът е удължен.

Господин Цонев, заповядайте – да преминем към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието
на закона.
По § 1 – предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев, подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Йордан Цонев, направено по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от нашия правилник:
„В чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 след цифрата „6” се добавя „чл. 9, ал. 3 и 4”.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 думите „по-малък от 400 лв. или” се заличават;
б) в т. 2 и 3 думите „разпоредбите на чл. 5, 6, 16-18, 25 и 33а” се заменят със „съответно разпоредбите на чл. 5, 6, чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 10, 10а, чл. 11, ал. 1, т. 1-7, 9-20 и 22-27 и ал. 2, 3 и 4, чл. 14, 16, 17, 18, 25, чл. 32, ал. 1, 2, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5-8, чл. 33, 33а и § 1 от Допълнителните разпоредби”.
2. В ал. 2 думите „чл. 11, ал. 3” се заменят с
„чл. 11, ал. 4”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли изказвания по наименованието на закона и § 1? Няма.
Гласуваме анблок наименованието на закона, подкрепено от комисията и редакцията на комисията за § 1.
Гласували 130 народни представители: за 102, против 3, въздържали се 25.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков за създаване на нов § 1а.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и го подкрепя по принцип по т. 2, което е отразено в § 2, § 5,
т. 2 и § 6.
Ще прочета неподкрепената т. 1.
Предложение за създаване на нов § 1а:
„§ 1а. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 5, ал. 10 се изменя така:
(10) Кредиторът във всички случаи задължително предоставя на потребителя пълна и точна информация за:
1. общия размер на кредита и условията за усвояването му;
2. срока на договора за кредит;
3. стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за специфична стока или услуга и при свързани договори;
4. лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и всеки индекс или референтен лихвен процент, свързани с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; когато в зависимост от обстоятелствата се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;
5. размера, броя, периодичността на погасителните вноски, дължими от потребителя, и когато е необходимо, последователността, съгласно която вноските ще бъдат разпределени за погасяване на различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти, с цел изплащане на кредита;
6. годишния процент на разходите, пояснен чрез представителен пример;
7. общата сума, дължима от потребителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев, представете ни и § 2 – предложението на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 5, ал. 4 след числото „13” се добавя „както и общите условия”, думата „предоставя” се заменя с „предоставят”, след думите „на информацията” се добавя „и на общите условия”, а думите „размер, вид и формат шрифт” се заменят с „вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли изказвания по предложенията за нови параграфи? Има ли желаещи за изказвания?
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще коментирам само първата част, която не е приета от комисията и ще внеса няколко уточнения. Между другото, този текст е записан в ал. 7 на настоящия закон – чл. 8, ал. 7, като само сме добавили още две точки – шеста и седма. Това касае, както е записано в чл. 8, ал. 7, само случаите, когато се използва телефонът като средство за комуникация между потребителя на кредит и кредитодателя.
Не мога да разбера защо, когато се предоставя кредит, да не регламентираме. Нормално е да се регламентира точно какви задължителни клаузи трябва да има договорът между кредитната институция – независимо от това дали е банка, или небанкова институция. Заради това Ви призовавам да регламентираме ясно и точно какво трябва да съдържа един договор за потребителски кредит – с точни и ясни показатели, задължителни за всички институции.
Да, вярно е, че банките априори по принцип, в болшинството случаи всичките тези точки ги използват. Това беше казано и на комисията, но странен е въпросът, че това не касае писмените договори, а само телефонните, като средство за комуникация. Иначе, отлично е това, че са приети предложенията ни за подписване на общите условия на всяка страница от двете страни.
Призовавам Ви да проявите разум и да подкрепите и първата част на предложението ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Реплики? Реплики няма.
Други изказвания? Няма желаещи.
Тогава гласуваме!
Най-напред гласуваме неподкрепената т. 1 от предложението на господин Анастасов и господин Цветков за създаване на нов § 1а.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 38, против 5, въздържали се 68.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на комисията за създаване
на нов § 2.
Гласували 100 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 25.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 2 по вносител – предложение на народните представители Кадиев и Цветков, подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение от народните представители Цонев и Гечев – също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 2,
който става § 3:
„§ 3. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.”
2. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато са налице едновременно следните условия:
1. в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита;
2. обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.
(5) Всяка уговорка, която противоречи на условията по ал. 4 или ги заобикаля, е нищожна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
По § 2 по вносител – изказвания? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на комисията за § 2 по вносител, който става § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 3 по вносител – предложение на народния представител Румен Йончев:
„В § 3, в ал. 2 на новия чл. 10а, думата „действия” да се замени с „разглеждане”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение на народните представители Цонев и Гечев – подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Създава се чл. 10а:
„Чл. 10а. (1) Кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
(2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
(3) Кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие.
(4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
По § 3 по вносител – изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, въпреки че нашето предложение е записано, че е подкрепено от комисията по принцип, за да настоявам за следното.
В нашето предложение ние изрично сме поискали да няма такса и за одобряване на кредита, и за усвояване и управление на кредита. При окончателната редакция, която възприема комисията, така наречената „такса за одобряване на кредита” отпада.
Логиката на нашето предложение е следната – договорът за кредит е двустранна сделка. Разходите преди сключването на тази сделка правят и двете страни, не само от кредитната институция. В таксата за одобряване на кредита двете страни са неравнопоставени. Едната – кредиторът, започва да стои институционално, та даже и за неговите разходи преди сключването бъдещият длъжник трябва да плати въпросната такса. Според нас трябва да има равнопоставеност на страните. Това е една такса, която допълнително задлъжнява длъжника.
Да, кредиторът прави някакви разходи за проучване, ама сигурно и бъдещият длъжник прави пък някакви разходи, за да си докаже платежоспособността, затова предлагам и си позволявам да настоявам да разгледате нашето предложение, да отпадне таксата за одобряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кирилов, трябва да ми предложите точно къде да влезе допълнителният текст в редакцията.
Аз предполагам, а Вие ще кажете дали е така. В ал. 2: „кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с одобряване, усвояване и управление на кредита”.
Значи предлагате след „свързани с” да се вмъкне думата „одобряване”. Благодаря.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли реплики?
Господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Кирилов, ние като вносители също бяхме записали този текст.
Бяхме убедени в Бюджетната комисия от представителите на българските банки, на търговските банки, че наистина тук се правят разходи от страна на банките за проучване на потенциалния кредитополучател, като например удостоверяване на неговото имотно състояние, дали работи, има ли други задължения и така нататък, и така нататък.
В много от случаите потенциалният кредитополучател всъщност знае, че не отговаря на условията, но обикаля от банка в банка и вкарва банките в разходи.
По тази причина ние се съгласихме. Този разход не е голям – проверихме какви са таксите, те не са сериозни. Трябва да е ясно, че който отива да кандидатства за кредит, трябва да знае, че ако не отговаря на условията, предизвиква разходи в съответната институция и ще ги заплати. Ако отговаря на условията, вече той ще получи кредит и така нататък по процедурата. Затова се съгласихме да отпадне ограничението за такси, което бяхме включили в първоначалния вариант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Втора реплика?
Заповядайте.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз освен за усвояването и управлението, което е записано в ал. 2: „Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита”, искам да предложа да се махнат думите „и разглеждането на кредита”, защото кредитополучателят действително се натоварва.
Ще Ви дам само един пример с колко такси и комисиони е натоварен. Започва от такса разглеждане на проекта, после имаме одобрение, което е различно от управлението и усвояването, започваме с ипотеки на обезпечението, застраховки, след това се минава през оценка на размера на обезпечението от оценителска фирма, предложена пак от банката, и още ред авансово заплащане на такси. Както каза моят колега, кредитополучателят е в неравностойно положение в сравнение с банката, затова искам фактически думите „и разглеждането на проекта” също да отпаднат като предварително заплащане, защото все пак това е предмет на дейността на банковата институция. Затова искам и той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Къде е точно в текста, господин Стоев?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: В текста го няма, но да бъде записано след „с усвояване и управление” – „и разглеждането на проекта”.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Това, което предложи колегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: След „управление” да добавим „и разглеждането”?
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Да, първо е разглеждане, усвояване и управление, даже и одобряване на кредита, защото освен разглеждане, има одобряване, управление, усвояване – има една камара неща, които трябва да заплати кредитополучателят авансово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще Ви помоля, господин Стоев, да напишете как трябва да изглежда според Вас ал. 2, за да го подложа на гласуване.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Трета реплика? Няма.
Други изказвания по § 3? Няма.
Господин Кирилов, имате право на дуплика.
Заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев! Съгласен съм с аргументите, които са изложили представителите на кредиторите. Те вероятно правят някакви разходи, но разходи прави и длъжникът. Разходът да отделиш два часа и да застанеш пред гишето на кредитния инспектор, за да ти изслуша искането, също е разход на време. Ако разходът е незначителен, бих казал, че е логично да го причислим към нормалния търговски риск, който се поема при преддоговорни отношения.
Всеки търговец прави известни разходи, за да се подготви за сключване на сделка. Да, може сделка да не се сключи, но следващия път ще се сключи. Логиката на тази такса изглежда малко по този начин – такса: дайте ми 5 или 10 лв., за да помисля дали да сключа договор.
Да, ще проверявам в други регистри. Никой не може да спре потока на длъжниците, ако тръгнат да обикалят банковите институции.
Пак апелирам, ако прецените, да подкрепите това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Други изказвания по § 3?
Заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, адмирирам усилията в тази насока за коригиране на отношенията между клиент и кредитор. Обаче се замислям – съкращавайки тези такси, има ли възможност банката да излезе с друг вид такси, които да
компенсират тези?
Ще моля господин Цонев да ми отговори на въпроса.
Иначе адмирирам усилията в тази насока и смятам, че трябва да ги задълбочим още повече, за да дадем сигурност на клиентите и кредитополучателите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики?
Господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Коректно е да отговоря на господин Гуджеров под формата на реплика.
Много бяха дискусиите по този закон, даже бих казал – повече от шест месеца продължиха.
Наистина, господин Гуджеров, има такава възможност, когато ограничиш едни такси, да се появят на тяхно място други. Ние все пак смятаме, че в банковия пазар има сериозна, бих казал, дори жестока конкуренция – над 30 банки са. Дори и сегашното състояние на банковия сектор, където има свръхликвидност, предполага още по-ожесточена конкуренция за привличане на клиенти, така че тук разчитаме само и единствено на пазара, а ние се опитваме да сложим ограничения за много фрапиращи, неприсъщи такси, като например такса усвояване на кредита или управление на кредита, което е специфична банкова дейност. По занятие, както казват юристите, това е работа на банките.
А иначе основната цел, която си бяхме поставили с това изменение, мисля, че я постигаме – да има яснота и равнопоставеност между кредитора и кредитополучателя, в смисъл да не може кредиторът едностранно да променя, както беше досега, основни компоненти на договора като лихвата, като различни видове такси, като оценки и така нататък – в тази посока сме работили, но по отношение на оскъпяване или намаляване на кредитите, това е въпрос на пазара. Ние там наистина разчитаме на пазара.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Други реплики? Няма реплики.
Господин Гуджеров – дуплика.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на господин Цонев за дадения отговор. Това, което разбрах, е, че тази опасност я има и оставаме единствено регулацията на пазара. Един вид конкуренцията да ограничава подобно възникване на нови такси, ако правилно съм разбрал.
Понеже оставам с впечатление, че това може би не чак дотам е работещо, надявам се да продължим в тази насока – да се стараем да защитаваме интересите на потребителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания, уважаеми колеги? Няма изказвания.
Преминаваме към гласуване по § 3 по вносител.
Най-напред гласуваме предложението на народния представител Румен Йончев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 18, против 20, въздържали се 44.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на народния представител Данаил Кирилов – в ал. 2 по редакцията на § 3 по вносител, който става § 4, след думите „свързани с” да се добави „одобряване”.
Гласували 87 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Господин Цонев, ако имате нещо, кажете го от трибуната.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Току-що гласувахме включването на забрана за такса за одобряване на кредита, така ли? Кое предложение гласувахме, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев, гласувахме предложението на господин Кирилов в ал. 2 след думите „свързани с”, да добавим „одобряване”, което означава, че отпадат таксите за одобряване на кредита.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Господин председател, предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Прегласуване.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 55, против 9, въздържали се 35.
Предложението не е прието.
Гласуваме предложението на господин Стоев, който предлага ал. 2 в редакцията на комисията да бъде заменена със следния текст:
„(2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с разглеждане, одобряване, усвояване и управление на кредита.”
Моля, режим на гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 28, против 44, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията за § 3 по вносител, който става § 4.
Гласували 76 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев иска прегласуване.
Моля, всички народни представители да влязат в залата!
Прегласуваме § 3 в редакцията на комисията, който става § 4.
Гласували 81 народни представители: за 79, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 4 по вносител – предложение на народните представители Кадиев и Цветков:
„В § 4 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В т. 2 думите „жилищни ипотечни кредити” се заменят с „кредити срещу ипотека”.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) Общият размер на разходите при договор за кредит, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, не може да надвишава с повече от 60 на сто общия размер на разходите при избор на кредитополучателя да носи отговорността по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите. В случаите по ал. 4 не може да има разлика в предлаганата в договора сума за кредит.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9а:
„9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;”.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. Създава се ал. 5:
„(5) При договор за кредит по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3 кредиторът е длъжен да предостави на потребителя право на избор:
1. да сключи договор за кредит, при който кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението по договора след принудително изпълнение върху обезпечението по съдебен ред или след продажба от потребителя със съгласие на кредитора, или
2. да сключи договор за кредит, при който при принудително изпълнение потребителят носи отговорността по чл. 133 от Закона за задълженията и договорите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Параграф 4 по вносител – изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков по § 4 по вносител, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 15, против 27, въздържали се 48.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията за § 4 по вносител, който става § 5.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков за създаване на нов § 4а:
„§ 4а. В чл. 19 се създава нова ал. 4:
„(4) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков за създаване на нов § 4а:
„§4а. Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а (1) Годишният процент на разходите по кредита не може да надвишава повече от 2 пъти средният годишен процент на разходите по потребителските кредити на банките в страната.
(2) Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 1 се считат за нищожни.
(3) При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 2, надвзетите средства над прага по ал. 1 се удържат при последващи плащания по кредита.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 22 след числото „20” се добавя „и ал. 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли изказвания по тези три предложения за нови параграфи?
Заповядайте, господин Анастасов.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този закон касае стотици хиляди български семейства. Този параграф касае хора, които са ощетени и ограбени от мутренски, подчертавам, от мутренски небанкови институции. Тези, които слагат по 1200% лихва, заедно с таксите и другите чудесии, които хора взимат по 1000 лв. от зор, защото имат финансови проблеми, защото са докарани и опрени до стената. Затова ние трябва да направим така, че да сложим ограничение и да не се позоваваме, че половината в Европа нямали ограничение, а другата половина имали. Ние трябва да ограничим, за да спасим българските граждани.
Процентно българинът взима в Европейския съюз най-много потребителски кредити на глава от населението. Това не е, защото е добре финансово, а защото е зле, защото доходите му са ниски, защото много от нас не могат да си представят –знаете ли, че има хора, които живеят с по 400-500 лв. на месец, което е изключително страшно? Това е въпрос, който касае всички ни.
Затова нека проявим разум. Да, в комисията имаше мотиви, които казаха: ние ще направим за тези небанкови институции специален закон. А дотогава, докато влезе, всеки ден те са заплашени да останат на улицата, губят жилищата си, по-интелигентните хващат Терминал 2.
Затова се обръщам към Вас да подкрепите предложението за таван, което сме направили, да не могат да дават по-голям процент лихви тези мутренско-бандитски къщи. Да, между тях има свестни, ясно е, има, които са се ограничили до двадесет и няколко процента годишният процент на разходите, който включва и лихвата, и таксите за погасяване, и наказателните лихви, и така нататък, но има много, които мамят хората и ги ограбват.
Затова още веднъж подчертавам, че това реално не е и политическо предложение, това е човешко отношение към хората, към избирателите ни, защото от дясно до ляво всички имаме избиратели, които са в тежко финансово състояние, поради което Ви призовавам: подкрепете този текст, пък като влезе новият закон, ще го сложим там и ще го анулираме там, където сме го вкарали. Благодаря Ви, проявете разум, подкрепете ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Реплики?
Господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Анастасов и колеги, напълно съм съгласен с аргументите, които бяха изтъкнати, даже могат да се кажат още по-тежки думи, така че аргументите и констатациите са верни. Въпросът е да намерим най-добрите инструменти за противодействие срещу този процес, който засяга наистина много българи.
От комисията предлагаме решение, което е заимствано от практиката на европейските страни. Длъжен съм да кажа, че в четири или пет страни – членки на Европейския съюз, има тавани върху тези кредити. Тези тавани са различни, длъжен съм да споделя тази информация с Вас, от 40-60% до няколко пъти – 200-300%, но все пак повече от 20 страни – членки на Европейския съюз, са решили въпроса по начин, по който предлага и комисията.
Първо, не трябва да допускаме мутренски нефинансови институции да играят на този пазар. Как? Въвеждаме изискване за минимум капитал, който трябва да представи фирмата – нефинансова институция, която ще осъществява такива услуги.
Второ, тази фирма ще трябва да покаже произхода на този капитал.
Трето, минава се към лицензиране на тези фирми. Тоест законодателят може да направи така и това предлагаме ние – да не допускаме така наречените мутренски фирми и разбойници, които да издевателстват над български граждани. Защото все пак в целия Европейски съюз, а и в България вече има изключително сериозни фирми, които оперират на този пазар, които спазват регламентите, законите и нормативните уредби и в техните страни, и в България.
Ние предлагаме вариант на решение на проблема, който се прилага от огромното болшинство страни – членки на Европейския съюз – лицензиране, строги регулации, произход на капитала, така че да останат сериозните нефинансови институции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, гледайки текста, даже се чудя защо е записано „пет пъти размерът на законовата лихва”, а не е посочен някакъв по-нисък размер, като се говори в пъти, докато се дочака следващият закон.
Другото, което също ми направи впечатление от изказването на господин Гечев. Сега, когато се говори за капитал, за произход на капитала, за лицензирана регулация – господин Гечев, вече минаха 25 години и точно тези мутренско-бандитски структури успяха вече да натрупат капитали, не е проблем с тях да се лицензират. (Реплика от народния представител Румен Гечев.)
Не, аз говоря общо. Примерно исках това „пет пъти” примерно да се намали, но въпросът е, че и Вашето не е довод, защото една регулация и едно лицензиране не е проблем за хора, които са 25 години на капиталовия пазар и оперират вече със страшно много средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Стоев.
Трета реплика? Няма.
Господин Анастасов, за дуплика.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): За промяна на процента можете да предложите и колко пъти да бъде числото. Предложете го, ще го подложим на гласуване, но поне да се спрем до някакъв размер на тавана за лихвата.
Народният председател Румен Гечев не ме убеди с това, че не трябва да има таван на лихвите, че само ще трябва да ги регулираме с капитала, защото българинът не знае и не може да защитава сам правата си, когато е на зор. Вие не знаете какво значи когато човек няма пари и е готов всичко да даде, когато има болно дете или болен родител, да отиде да изтегли пари, за да може да плати и всички Вие, които се срещате с избирателите, сте се сблъсквали с този проблем.
Затова, подчертавам: нима Италия е по недемократична държава, с по-малко пазарна икономика? Там има не само таван на лихвата, а и наказателна отговорност в Наказателния кодекс, в случай че някой надвишава този процент на лихвата. А той даже се определя тримесечно – таванът за тези бързи кредити.
Затова казвам, че не сте убедителни, когато казвате, че не трябва да има таван на лихвата. Това пак ще облагодетелства бързите кредити! Не правете и не давайте изкушения на тези, които се лицензират, да правят каквото си искат с тавана на лихвите! Чуйте хората! Преди всичко чуйте хората, защото това касае българските граждани, чиито представители се водим, че сме ние.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Заповядайте за изказване, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, в този закон има три или четири важни текста, които трябва да гласуваме. Първият беше този, който вече мина – за таксата за одобряване и разглеждане на кредита. Ако там имаше логика в едната и в другата посока и човек можеше по убеждение да прецени дали банките правят разходи, дали да бъдат компенсирани за тези разходи или по друг начин да се компенсират, тук нещата стоят малко по-различно. Това е вторият важен текст и той касае тавана за лихвите върху кредитите.
Колегата Георги Анастасов е направил предложение. Аз и колегата Борис Цветков също сме направили предложение, което е с по-различен текст, но е горе-долу едно и също нещо. Предложението на колегата Анастасов е пет пъти законовата лихва. Тя, както знаете, е 10% плюс основен лихвен процент, тоест, в момента има около 10,1%, пет пъти са 50% плюс малко, 51-52%. Нашето предложение е два пъти средният размер на разходите по кредита, което към момента е отново някъде около 50%. Тъй като обаче по време на заседанието на Комисията по бюджет и финанси стана въпрос, че има различни видове кредити – седмични, месечни, само събота и неделя, по различен начин се определя средният размер, убедих се, че наистина нашето предложение е малко по-двусмислено. В този смисъл го оттеглям в тази си част и Ви призовавам да подкрепим предложението на колегата Анастасов, което е по-чисто и ясно като лихвен процент.
Искам да Ви кажа, че това няма да засегне банковия сектор и аз лично не разбирам защо банките противоречат на това нещо. В голямата си част, дори когато банките имат собствени компании, които раздават бързи кредити, те се движат от порядъка на 28-30%. Това засяга на практика тези компании. За съжаление голяма част от тях са с достатъчно капитали и готови да бъдат лицензирани, по никакъв начин неограничени от тези ограничения, които предлагаме сега, които обаче стигат до лихвени проценти от порядъка на 100% на месец или 1200% на година.
Уважаеми колеги, по време на кампанията, всеки един от нас, убеден съм, се е сблъсквал с такива хора. Това са хората, така наречените на английски „нон банкинг попюлейшън”, тоест, хора, които няма да отидат в банка и оттам да си вземат кредит. Те нямат нито това образование, нито имат обезпечение. Те, щат не щат, ще опрат до фирми за
бързи кредити.
Тези хора няма да имат възможност нито да прочетат в голямата си част какво пише вътре, нито да поискат някаква защита. На тях наистина ножът е опрял до кокала. Те отиват и взимат и не мислят как ще връщат след това.
Идеята на това ограничение е именно ние да ограничим компаниите, които дават бързи кредити да не прекаляват. Петдесет процента не е малко ограничение.
Колегата призова да го намалим още. Истината обаче е, за съжаление, че около 25-30 процента от тези бързи кредити не се връщат и компаниите трябва да предвидят чрез лихвите, които получат от другите граждани, които си връщат кредитите, да компенсират това, което не е върнато. Направих доста срещи с такива компании и те твърдят, че всичко, което е под 100-120%, е убийство за техния бизнес. Аз не го приемам, поради което преценихме, че 50% е някакъв компромисен вариант. Булбанк примерно, която има такава компания за бързи кредити, дава на 28% в момента. Можете да влезете във всеки един магазин за перални или каквото и да е и ще видите, че там дават такива кредити. Седят едни млади хора, които Ви питат искате ли бърз кредит. След като Булбанк може да се справи с 28%, все мисля, че всяка една компания може да се справи и с 50% таван на лихвените кредити, като в същото време изхвърлим от пазара тези, които, както Ви казах, стигат до 1200 и дори нагоре.
В този смисъл, господин председател, оттеглям ал. 1 от моето предложение, а моля да се гласува отделно ал. 2, която звучи така: „Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 (от предложението на господин Анастасов), се считат за нищожни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: А ал. 3?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Няма ал. 3.
Господин Анастасов предлага ал. 4 – годишният процент на разходите. Аз предлагам към ал. 4 да се добави ал. 5, която да звучи както звучи ал. 2 в моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: В останалата част от Вашето предложение се отказвате?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Отказвам се и Ви призовавам да подкрепите предложението на господин Георги Анастасов. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Това беше изказване.
Заповядайте за реплика, госпожо Дукова.
СНЕЖАНА ДУКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Може да сме малко присъстващи в залата, но дълбоко осмислям това, което каза господин Анастасов. Впечатлявам се от коректността на господин Кадиев.
И от своята собствена практика във втори мандат, и в приемното време, общо взето, всички Вие знаете, че повече присъстват хора, които имат тежки проблеми, които споделят. В голямата си част не можем да ги решим.
Не считам, че това предложение е дълбоко популистко. Вярвам, че то може да бъде осъществено и може да помогне не на много, но на достатъчно брой хора да решат част от своите проблеми.
В този смисъл използвам процедурата реплика, за да кажа, неангажирайки политическата сила ГЕРБ и колегите, че аз лично ще подкрепя това предложение на господин Анастасов и призовавам и моите колеги да направят същото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря госпожо Дукова.
Желае ли някой втора реплика?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Отново ще кажа, че изцяло се присъединявам към мотивите, но ще помоля всички колеги, тъй като въпросът не е политически, а е много важен, той е професионален – обърнете внимание, че разширяваме обсега на Закона за потребителския кредит, включвайки бързите кредити по директива на Европейския съюз до 200 евро, които са 400 лв.
Обръщам внимание, че има бързи кредити, които са над 400 лв. Като отидете в една търговска верига и искате да си купите телевизор, хладилник, или климатици, сумата е много повече от 400 лв. Така че това е много важно. Тук не говорим само за бързите кредити, които са до 200 евро съгласно директивата на Европейския съюз, която ще бъде третирана по друг начин в последващи закони. Тук говорим за Закона за потребителския кредит в обхват и бързите кредити до 400 лв. – първо.
Второ, ще Ви помоля да гласуваме разумно, тъй като ако поставим таван на кредитите...
Вижте, колегата Кадиев е прав, че в момента 500% над пазарната лихва няма как да засегне пряко банките. Но въпросът е принципен, даже да сложим и 1000%. Колеги, ако ние приемем такива тавани за целия потребителски кредит, България ще бъде, обърнете внимание, първата страна в Европейския съюз, а вероятно и сред повечето страни – членки на ООН, да не кажа всички, тъй като в момента не мога да гарантирам за всички страни... Няма как България да бъде първата страна в Европейския съюз с таван на лихвите по потребителския кредит против пазарната логика. Пазарът е достатъчно дисциплиниращ, няма как лихвите в една банка да са пет пъти по-големи от други или десет пъти, защото това ще бъде сигурна индикация, че тази банка лъже.
Така че Ви призовавам да не сме първата страна в Европейския съюз, която нарушава пазарната логика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше втора реплика.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Кадиев – за дуплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Преди малко в изказването си не уточних за ал. 3 от моето предложение. Държа тя да остане и да бъде гласувана като ал. 6 по предложението на господин Георги Анастасов.
Що се отнася до репликите, които направиха колегите, продължавам да считам, че един лихвен процент от 50% е напълно в рамките на постижимото на всяка банкова и небанкова институция, дава им достатъчно място да компенсират и загубите, които ще понесат от това, че част от хората няма да плащат кредити. А за всички кредити, които са над 400 лв., те имат съответните процедури за тръгване по съдебен ред, частни съдебни изпълнители и така нататък за възстановяване на кредитите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз благодаря.
Това беше дуплика.
Има ли още желаещи за изказване?
Заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В момента България се намира в не много добро икономическо състояние. Това повлия и на българското население, българския бизнес – всички свиват разходи, намаляват се печалбите. Лично аз не виждам нищо лошо, че няколко банки, видите ли, ще спечелят по-малко пари от хората. Считам, че е логично предложението и Ви призовавам да го подкрепите. Освен всичко друго, пък няма и нищо фатално, че България щяла да бъде първата страна в Европейския съюз, която да наложи таван на лихвите. (Шум и реплики.)
Да, напълно е логично, господин Гечев. България е най-бедната страна в Европейския съюз и е напълно нормално да подкрепим едно такова предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Това беше изказване.
Има ли реплики?
Заповядайте, проф. Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Излизам само да напомня, че миналото Народно събрание отхвърли предложението на „Атака” за тавана на лихвите по кредитите и го отхвърли с пазарни аргументи, че нямало конкуренция, което просто беше една лъжа. Аз го казах тогава от трибуната. Слага се таван на лихвите и ще се конкурират под тавана отдолу. Който има здрави гащи, слага ниски лихви и печели от оборота, а иначе, че трябва да се сложат лихви на кредитите...
Обърнете внимание всички, които се занимавате с бизнес – ниските лихви на кредитите връщат свежи пари при бизнеса и той започва да се развива. И без това са затъкнати всички пътища за връщане на кредитите и за всички тези междуфирмени разплащания – един таван на лихвите по кредитите, и на дребните, и на едрите кредити, винаги ще бъде полезен, разбира се, за повечето хора. За банките няма кой знае колко да бъде полезен – ще трябва да си дадат малко зор, но те и без това са оставени напълно без контрол, така че кой знае какво няма да пострадат.
Аз го казах и в изказването си в миналия Парламент. Затова че някой директор на банка няма да получи 280 хил. лв. годишна заплата, а примерно ще получи половината от тях, нищо няма да му стане и кой знае какво няма да пострада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Станилов.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Ангелов – за дуплика. (Реплика от народния представител Страхил Ангелов.)
Не желаете, благодаря.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Имаме следната ситуация. Предложение на народния представител Георги Анастасов и народния представител Борис Цветков за създаване на нов § 4а, който не е подкрепен от комисията. След това има предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков за създаване на нов § 4а, който също не е подкрепен от комисията. Впоследствие господин Кадиев се отказа от част от неговото предложение, тоест от тяхното предложение, и предложи две от алинеите да се присъединят към предложението на народните представители Анастасов и Цветков.
Първо, гласуваме предложението на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков. Ако той се приеме, гласуваме присъединяването на двете алинеи към предложението, съгласно искането на господин Кадиев като вносител на второто предложение.
Гласуваме предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков за създаване на нов § 4а – комисията не е подкрепила предложението.
Гласували 113 народни представители: за 67, против 9, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ): Обръщам се към тези, които се въздържаха – подкрепете хората в недоимък, подкрепете бедните хора да не останат без имотите си, защото за 1000 лв. им взимат апартаментите, остават на улицата, правим ги бродяги.
Обръщам се към колегите от Коалиция за България: подкрепете бедните хора, хората в нищета с ниските доходи. Друг мотив аз нямам. Това е моето желание да защитавам хората, винаги към правил това и съм се старал да го правя.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Анастасов.
Моля, режим на прегласуване.
Гласували 112 народни представители: за 75, против 8, въздържали се 29. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
Предложението е прието.
При тази ситуация, уважаеми колеги, гласуваме предложението на господин Кадиев – ал. 2 и ал. 3 от тяхното предложение да бъдат гласувани като ал. 5, съответно ал. 6 от току-що приетото предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков.
Така ли е, господин Кадиев?
ГЕОРГИ КАДИЕВ: (КБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Гласуваме предложението на господин Кадиев.
Гласували 104 народни представители: за 70, против 8, въздържали се 26.
Предложението е прието.
Гласуваме предложение на комисията за създаване на нов § 6.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Продължаваме, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов – § 5 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Румен Йончев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов:
„В § 6 в чл. 32, ал. 8, в изречение второ думите „върху сумата на предсрочно погасения кредит” се заменят с „върху размера на предсрочно погасената главница”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Цонев и
Румен Гечев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 накрая се добавя „съответно по ал. 8”.
2. В ал. 7 думите „ал. 4 и 5” се заменят с „ал. 4, 5 и 8”.
3. Създава се ал. 8:
„(8) Кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договор за кредит по чл. 4, ал. 1, т. 2 и 3, когато кредитът е погасен след изплащане на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. Извън този случай кредиторът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита, в размер до 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Параграфи 5 и 6 по вносител.
Изказвания?
Заповядайте, господин Стоев.
ЕВГЕНИ СТОЕВ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! В хода на обсъждането в комисията със заместник-министъра на финансите Людмила Елкова се подчерта, че вече има приета нова Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители, като България има двугодишен срок за въвеждане на изискванията. В тази връзка тя отбеляза, че понятието „жилищен ипотечен кредит” трябва да бъде съобразено с понятието вече по директивата.
Аз ще върна лентата назад, когато през месец февруари
2011 г. аз, Стефан Господинов и Диан Червенкондев внесохме Закона за кредитните институции. Тогава се мотивирахме, че при съществуващото положение на финансовия пазар голяма част от ползващите кредити – граждани и фирми, биват санкционирани при всяко тяхно желание за намаляване на кредитната им тежест. Слагат се лихви за предсрочно, частично или пълно погасяване на техните задължения към финансовите институции, било със собствени средства или било рефинансирани от други финансови институции.
Ние направихме тогава предложение, което беше синхронизирано с потребителския кредит, защото премахнахме –потребителските кредити до размер 75 хил. евро, а в нашия закон го записахме 147 хил. лв., като се обосновахме с това, че при нас средният размер на жилищен кредит е колкото потребителския в западния свят. Тогава Директивата за потребителския кредит беше 48/08/ЕО касаеща аналогични текстове, които сега приемаме.
Поставихме си цели, с които искахме да има коректни взаимоотношения между финансовите институции и техните клиенти. Имахме предвид също качеството на кредитните портфейли, възможностите на българската икономика, домакинствата и бизнеса за по-добър достъп до кредитен ресурс и условията за по-добра конкуренция в този бранш.
Аз имам конкретно предложение: да бъде премахната таксата за предсрочно погасяване, която се прилага при частично или пълно погасяване на ползван кредит, да няма 1%, да няма 12 месеца, а да можем да предложим от сега на нашите граждани директивата, която е приета – 2014/17/ЕС, за която, както споменах в началото на своето изложение, и заместник-министърът на финансите Людмила Елкова спомена, че така или иначе в близката година и нещо тя трябва да бъде приета и синхронизирана с нашето законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Стоев, конкретни предложения по текста да ми дадете. Става дума за § 6 по вносител.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Да. Точно така.
Конкретното предложение е: „премахване на таксата за предсрочно погасяване, която се прилага при частично или пълно погасяване на ползван кредит”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Този текст да се добави.
ЕВГЕНИ СТОЕВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля Ви да напишете писмено къде точно да съществува Вашето предложение по ал. 8 на § 6.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
По § 5 има предложение на народните представители Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 22, против 50, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 5, подкрепен от комисията, който става § 7.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 4, въздържали се 9.
Предложението е прието.
По § 6 по вносител има предложение на Менда Стоянова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 21, против 56, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Предложение на народния представител Евгени Стоев, който предлага в редакцията на комисията на § 6 по вносител, в ал. 8 след думите „договор за кредит” да се постави точка и останалият текст да бъде заличен.
Така ли е, господин Стоев? Благодаря.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 87 народни представители: за 21, против 47, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията за § 6 по вносител, който става § 8.
Гласували 92 народни представители: за 76, против 8, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Господин Цонев, следва §7.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 7 по вносител.
Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков, което беше оттеглено в комисията. Вероятно ще го оттеглят и тук, в пленарната зала.
Предложение на народния представител Румен Йончев – в § 7 в новата ал. 4 на чл. 33 да отпадне текстът „по реда на Глава тридесет и седма от Гражданския процесуален кодекс”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев – § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представител Eмил Радев и Красимир Ципов – § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов – § 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания, уважаеми колеги, по § 7 по вносител? Няма.
Гласуваме най-напред предложението за отпадане, защото ако бъде прието, останалите стават безсмислени.
Гласуваме предложението на комисията § 7 да бъде отхвърлен.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Параграф 8 по вносител.
Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков:
„В § 8, чл. 33а ал. 1 се изменя така: Кредиторът прилага референтния лихвен процент, по определена от него методика, на база Euribor или Софибор”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представител Йордан Цонев и Румен Гечев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от ПОДНС. То също е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. Член 33а се изменя така:
„Чл. 33а. (1) Кредиторът прилага референтен лихвен процент по определена от него методика.
(2) Методиката по ал. 1 съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).
(3) Методиката по ал. 1 се описва в договора за потребителски кредит и не може да бъде променяна едностранно от кредитора след сключването му.
(4) Кредиторът публикува на интернет страницата си методиката и размера на референтния лихвен процент
по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Има ли изказвания по § 8 по вносител? Няма.
Гласуваме предложението на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 17, против 22, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Останалите предложения са подкрепени.
Гласуваме редакцията на комисията за § 8 по вносител, който става § 9.
Гласували 74 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков за създаване на нов § 8а:
„§8а. Създава се чл. 34а:
„Чл. 34а. В случаите, когато към потребителския договор има сключен договор за поръчителство по чл. 138 от Закона за задълженията и договорите, кредиторът е длъжен да информира поръчителите при всяко просрочено плащане от страна на потребителя с повече от 15 дни.”
Комисията не подкрепя предложението.
Параграф 9 е по вносител, няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания по предложението за нов параграф и по § 9 по вносител? Няма желаещи.
Гласуваме предложението от народните представители Георги Кадиев и Борис Цветков за създаване на нов § 8а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 21, против 6, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Гласуваме текста на вносителя за § 9, който става § 10, подкрепен от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 70, против 4, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля уважаемите народни представители да влязат в залата. кворумът виси на един човек. Ще направя проверка – обещавам ви, ако продължава така.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 10 по вносител има предложение от народните представители Цонев и Гечев, подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Румен Йончев – оттеглено.
Предложение от народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков – оттеглено.
Предложение от народните представители Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов:
„В § 10 относно § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В новата т. 5а в изречение второ след думата „променяна” се добавя „в посока увеличаване” и се създава изречение трето: „Избраният индекс и/или индикатор като елемент от референтния лихвен процент не може да бъде заменян с друг такъв едностранно от кредитора за целия срок на
договора за кредит.”
2. Създава се нова т. 7:
„7. „Жилищен ипотечен кредит” е кредитът за придобиване или запазване правото на собственост на жилищен недвижим имот, включително жилищна сграда, която е построена или предстои да бъде построена.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 5а:
„5а. „Променлив лихвен процент по кредита“ е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента (референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит.”
2. Точка 6 се изменя така:
„6. „Референтен лихвен процент” е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия към договора за потребителски кредит променлив лихвен процент по кредита. Той представлява пазарен индекс LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка и/или Националния статистически институт, или комбинация от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Изказвания по § 10 по вносител?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! В този законопроект вече се приеха няколко важни промени, тази е една от тях. За първи път в българското законодателство се определя референтният лихвен процент на обективна основа чрез посочените пазарни индекси и индикатори, които се публикуват от Българска народна банка или Националния статистически институт. Искам да припомня, че това дава гаранции на потребителите на кредити при определянето или при прилагането на референтния лихвен процент.
Тази дискусия се води вече няколко години. В миналия Парламент тогава управляващите и едно доста широко мнозинство твърдеше, че това е един такъв чисто пазарен въпрос и как самите банки ще определят по своя методика референтния лихвен процент.Сега те могат да начисляват определена такса, която дава възможност да се намесват в определянето на размера на лихвения процент, но основата му е обективна и се изчислява по общ начин за всички финансови институции.
Тогава подобни предложения, които правехме един или два пъти, бяха отклонени. Искам да обърна внимание, че този Парламент прави решителна стъпка в защита на потребителите и за създаването на по-ясна регулация в целия финансов сектор. Затова категорично ще подкрепим това предложение, което се прави и от Бюджетната комисия.
Наред с няколко други изменения смятам, че се дава по-добра регулация в областта на кредитите, която да уравновеси поне в известна степен положението на потребителите на кредити и на финансовите институции, които ги отпускат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Стоилов.
Реплики? Няма желаещи.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да аргументирам нашето предложение, което се явява допълващо към предложеното от вносителите, респективно и към аргументацията, която колегата Янаки Стоилов направи.
Ние сме предложили при подбора на индикаторите да не може да има промяна в срока на течение на договора. Тоест ако при сключване на договора лихвеният процент е базиран при неговото определяне на кои да е два индекса – LIBOR, EUROBOR или SOFIBOR, те да останат постоянни за целия срок на договора. Това ще подобри известността и яснотата за длъжника какво дължи и при каква лихва го дължи.
Предложеното от нас допълнение като допълнително изречение премахва възможността да се варира впоследствие, тоест ако единият от избраните индекси намалее така, че лихвата стане неизгодна за кредитора, той да може да замени този индекс с някой от другите индекси. Смятаме, че трябва да има стабилност, тоест подкрепяме идеята на вносителите да има стабилност относно известността на дълга по отношение на неговата лихва. Настояваме, като се използват индексите и вече са определени еднократно, по отношение на тях да не се варира, забележете, в посока увеличаване на базата при определяне на лихвата.
Въпреки че комисията не е подкрепила това наше предложение, настояваме пред Вас и молим да го подкрепите.
Другото ни предложение не знам защо е останало неприето. То представлява дефиниция на понятието „жилищен ипотечен кредит”. Лично аз бих дал по-друга дефиниция на това понятие, но приемам, че то е достатъчно за нуждите на конкретния закон.
Молбата ми е да подкрепите при гласуването нашето предложение за допълнение в понятийния апарат на закона. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики?
Господин Гечев – за реплика.
РУМЕН ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колега, слушах внимателно. Мисля, че това, което предлагате Вие, може да се окаже излишно презастраховане, тъй като текстът, който сме посочили, категорично указва, че не може да се променя договорът.
Но ако, господин Цонев, можем да включим вътре изрично тази реплика или дума, втори път да подчертаем, че не може да се променя, няма проблем, за да сме сигурни повече от сто процента, както се казва – в шеговит план, разбира се.
Искам да потвърдя, че като сме формирали текста, категорично смисълът, съдържанието му е, че веднъж сключен договорът – променя се пазарната лихва, но по никакъв начин не се променя моделът за изчисление. Изрично да
подчертая това.
Иначе тази допълнителна дума или две думи – няма проблем за вносителите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев.
Втора реплика? Няма.
Господин Кирилов – за дуплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря на колегата Гечев за уточнението, което направи. При положение че то се отразява в стенограмата и впоследствие би следвало да се тълкува и възприема по този начин, когато се чете съответната норма, ще излиза в правно-информационните системи – аз съм по-спокоен при това положение. По-хубаво е, действително, да имаме изрично, експлицитно повтаряне на това правило. (Реплика от докладчика Йордан Цонев.)
Уточнявам по второто ни предложение, за понятието за жилищен ипотечен кредит: след като то е отразено и съобразено, оттеглям аргументацията си по отношение на понятието – предложената т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Тъй като колегите настояват да бъде внесен този текст в т. 6 – референтен лихвен процент, аз искам да запитам. Първо, тук става въпрос за определение – какво е „референтен лихвен процент”. Можем ли в Допълнителната разпоредба, където се определя терминът – въпросът ми е към юристите, да казваме какво може или не може относно тялото на закона, защото това е норма, която внася забранителен елемент?
Тук сме на § 1 от Допълнителните разпоредби, където определяме какво е „референтен лихвен процент”. Аз мисля, че не може, защото казваме: „Референтен лихвен процент е еди-какво си – точка”, и след това казваме: „Но референтният лихвен процент не може да бъде променян през цялото време на срока на договора”. Че то изрично да подчертаем, не може да бъде променян, освен със съгласието на двете страни!
Ако го сложим тук, как ще изглежда от юридическа гледна точка? Не възразявам по смисъла и потвърждавам, че разпоредбите на закона категорично отхвърлят възможността да бъдат променяни или подменяни компонентите на референтния лихвен процент от кредитора. Относно предложението говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев. Това беше изказване.
Ако желае някой да отговори на въпросите?
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Други изказващи се? Няма.
Гласуваме предложението на народния представител Менда Стоянова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 21, против 48, въздържали се 11.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията за § 10 по вносител, който става § 11.
Гласували 88 народни представители: за 77, против 6, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да запитам залата – останали са Заключителните разпоредби, които са четири страници: искате ли да ги приемем (шум и реплики от ДПС и КБ: „Да, да!”), или да излезем в почивка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е предложение за удължаване на времето за работа преди почивката – аз не трябва да го подлагам на гласуване.
Продължавайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: „Заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста, като предлага подразделението да се нарича „Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 11:
Предложение на народните представители Цонев и Гечев за отпадане на § 11.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Кадиев и Цветков за промени. То е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по § 11? Няма желаещи.
Гласуваме анблок наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” и предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 85 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 12 има предложение на народните представители Цонев и Гечев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Кадиев и Цветков. Тъй като то не е подкрепено от комисията, ще го прочета:
„§ 12 се изменя така:
„В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от
2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г. и бр. 77 от 2011 г. изм. бр.105 от 2011г., изм. бр.38, 44 от 2012г., изм. бр.52, 70, 109 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58 се правят следните изменения:
а) в основния текст на ал. 1 след думата „банката” се добавя „или финансовата институция по чл. 3”;
б) в ал. 1, т. 1 след думите „(такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит)” се поставя точка и по-нататъшния текст се заличава.
в) в ал. 3 думите „или на такса” се заличават;
г) създават се нови ал. 5 и 6 с текст:
„(5) Банката или финансовата институция по чл. 3 няма право едностранно да променя методологията за определяне на лихвения процент или референтния лихвен процент по вече сключени договори за кредит.
(6) Банката или финансовата институция по чл. 3 няма право едностранно да променя или да въвежда нова такса, която би довела до увеличаване на годишния процент на разходите по вече сключен договор за кредит.”
2. Чл. 60, ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато срещу кредитополучателя по договора за жилищен ипотечен кредит е насочено принудително изпълнение, банката се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, когато страна по договора за кредит е физическо лице и такава клауза е предвидена в него.”
3. В чл. 67 се създава т. 6:
„6. общите условия, които банката прилага, измененията и допълненията в тях.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Йордан Цонев по реда на чл. 79, ал. 4, т. 2 от правилника, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 12, който става
§ 13:
„§ 13. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г. и бр. 22
от 2014 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 60:
а) създава се нова ал. 5:
„(5) Когато договорът за кредит е сключен при условията на чл. 11, ал. 5, т. 1 от Закона за потребителския кредит, кредиторът се удовлетворява изцяло и окончателно за вземанията си по кредита с получаване на сумата от продажбата на имота.“;
б) досегашната ал. 5 става ал. 6 като се добавя изречение второ: „В същия срок и при същите условия се заличава обезпечението върху продадения имот по ал. 5”
2. В чл. 67:
а) създава се нова т. 6:
„6. общите условия, които банката прилага по банковите си сделки, измененията и допълненията в тях;“
б) досегашната т. 6 става т. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
По § 12 – изказвания? Няма.
Гласуваме предложението на Георги Кадиев и Борис Цветков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 23, против 18, въздържали се 47.
Предложението не е прието.
Гласуваме редакцията на комисията за § 12 по вносител, който става § 13.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 74, против 4, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Предложение на народните представители Кадиев и Цветков за създаване на нов § 12а:
„§ 12а. В Гражданския процесуален кодекс (Обн. ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., изм. ДВ, бр. 50 от 30 май 2008 г., изм. ДВ, бр. 63 от 15 юли 2008 г., изм. ДВ, бр. 69 от 5 август 2008 г., изм. ДВ, бр. 12 от 13 февруари 2009 г., изм. ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г., изм. ДВ, бр. 32 от 28 април 2009 г., изм. ДВ, бр. 42 от 5 юни 2009 г., изм. ДВ, бр. 47 от 23 юни 2009 г., изм. ДВ, бр. 82 от 16 октомври 2009 г., изм. ДВ, бр. 13 от 16 февруари 2010 г., изм. ДВ, бр. 100 от 21 декември 2010 г., изм. ДВ, бр. 5 от 14 януари 2011 г., изм. ДВ, бр. 45 от 15 юни 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 29 юни 2012 г., доп. ДВ, бр. 99 от 14 декември 2012 г., изм. и доп. ДВ, бр. 15 от 15 февруари 2013 г., изм. ДВ, бр. 66 от 26 юли 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 435, ал. 2 след „обжалва” се добавя думата „цената”, поставя се запетая и текстът продължава.
2. В чл. 468 се създават нови ал. 3, 4 и 5 с текст:
„(3) В случаите на продажба на имот всяка от страните може да поиска изготвяне на оценка за определяне на пазарната стойност на имота от независим оценител. В този случай съдебният изпълнител приема тази стойност за стойността на имота по ал. 1.
(4) В случай, че са изготвени повече от една оценка по ал. 3 се приема средноаритметичния резултат за стойността на имота по ал. 1. В случай, че оценките се различават с повече от 20% в стойностите си, се прави нова оценка, чиято стойност се приема за окончателна.
(5) В случаите по ал. 3 разходите за определянето на пазарната оценка се поемат от поискалия оценката. Разходите за изготвяне на нова оценка по ал. 4 се разделят пропорционално между страните.”
3. В чл. 480 думите „равна на 50 на сто” се заменят с „не по-малка от 70 на сто”.
4. В чл. 481, ал. 8 се добавя изречение трето с текст: „Предлаганата по-висока цена не може да надвишава с повече от 10 на сто последната предложена цена.”
5. В чл. 489 ал. 1 думите „задатък 10 на сто” се заменят със „задатък 5 на сто”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: До тук, защото текстът е специфичен.
Изказвания? – Господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
В интерес на истината аз не разбрах защо комисията гласува против този текст.
Логиката на текста е много проста и ясна, макар и сложно описана. Въвеждат се промени, които ограничават действията на съдебните изпълнители. В момента е масова практика частните съдебните изпълнители да наемат близки фирми, които да правят оценка на имота, която е занижена. С този текст се въвежда право на лицето, собственик на имота, да обжалва тази оценка, да иска друга независима оценка и, за да не се обезценява прекалено имотът при следващи обявявания за продажба, като се стимулират повече участници в наддаването за имота.
В това е целият смисъл на текста. Той защитава изцяло и единствено човека, чийто имот се продава, за да не бъде изнудван от частни съдебни изпълнители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кадиев.
Реплики?
Господин Казак – най-напред, а след това – господин Цонев.
Господин Казак – за първа реплика.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Само с две изречения – уважаеми господин Кадиев, Вашите аргументи заслужават внимание, но въпросът е принципен.
Първо, знаете, че не може с обикновен закон сега да се пипа кодекс, още повече Гражданския процесуален кодекс.
Второ, има и сериозни други идеи за промени в Гражданския процесуален кодекс, специално касаещи изпълнителното производство, така че нека тогава когато се обсъждат тези въпроси, ако искате, упражнете отделна законодателна инициатива за промяна в Гражданския процесуален кодекс, за да могат да се обсъдят обстойно тези предложения, цялостно и в две четения, а не както сега – с едно четене, между първо и второ четене на друг закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Втора реплика – господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Моята реплика е съвсем кратка. Тя е отговор на питането на уважаемия господин Кадиев, че не е разбрал защо Бюджетна комисия го е отхвърлила. По тази причина, за която каза и колегата Казак – юристите ни посъветваха това изменение да стане с нарочно изменение на Гражданския процесуален кодекс.
Иначе аз лично подкрепям не само тези стъпки, но и самият аз ще предложа и доста по-широк обхват от мерки в тази посока – и за съдии-изпълнителите, и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Трета реплика? Няма.
Господин Кадиев – за дуплика.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Приемам аргументите. Прав е колегата Казак, че е хубаво на първо и второ четене да се обмислят всички текстове, както и да се добавят допълнителни и в този смисъл оттеглям предложението си към текста на закона сега и ще внеса допълнително в понеделник същия този текст, като предложение за изменение на ГПК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Кирилов – изказване по този текст.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми колеги, с ясното съзнание, че ще се изкажа по предложение, което е чуждо на колегата Кадиев, и за съжаление, оттеглено, искам да кажа, че то има голям смисъл. Има голям смисъл с оглед действителната защита правата на длъжника. Ако не вземем решение по този ключов въпрос, бих казал, че няма да направим кой знае какво сериозно и съществено постижение или напредък в областта на кредита и кредитирането.
Уважаеми колеги, длъжниците и обезпеченията, които те дават по кредитите, са жертва на едни или други фактически или правни действия, които водят до щета за тях. Обезпечението се извежда на цена, половината от неговата стойност. Разбира се, че то се продава мигновено, а след това длъжникът продължава да дължи. Това не е справедливо. Това бих казал, че не е в полза и на самия кредитор, защото той, вместо да получи пазарното си удовлетворение и да погаси дълга си до по-висок размер, получава един вечен длъжник, който вече е изпразнен от обезпечение.
Аз горещо апелирам към това – няма правен проблем в систематиката и в законодателния подход със Заключителните разпоредби да се промени съответният текст в Гражданския процесуален кодекс. Но, уважаеми колеги, този текст създаде едно огромно лоби от изпълнители, които, уви и за съжаление, не действат нито в полза на длъжника, нито в полза на удовлетворяване на кредитора, а съсипват бъдещето и перспективата на длъжника.
Съжалявам за оттеглянето на текста. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Кирилов.
Реплики? Няма.
Други изказвания по текста, предложен от господин Кадиев? Няма.
Уважаеми колеги, обявявам 30 минути почивка (силен шум и реплики) до 11,45 ч. (Силен шум и реплики.)
Почивка!
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Нека да поздравим нашите гости, които ще участват в парламентарния контрол от балкона на Народното събрание, с „Добре дошли!
Моля, квесторите, да поканите народните представители, продължаваме заседанието.
Постъпили питания от:
- народния представител Златко Димитров Тодоров към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно политиката по назначаване и кариерно развитие на служители в Министерството на вътрешните работи, за периода от месец юни 2013 г. до месец март 2014 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 април 2014 г.;
- народните представители Николай Петков, Здравко Димитров, Силвия Хубенова и Павел Гуджеров към Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката, относно смяната на двама от членовете на Съвета на директорите на „ВМЗ” ЕАД гр. Сопот. Следва да се отговори писмено до 9 април 2014 г.;
- народния представител Лиляна Павлова към Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране, относно създаване на социален сграден жилищен фонд. Следва да се отговори писмено до 11 април 2014 г.;
- народния представител Лиляна Павлова към Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране, относно подробен устройствен план и издадени разрешения за строеж за местността „Кара дере”. Следва да се отговори писмено до 11 април 2014 г.;
- народния представител Ивелина Василева към Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно стартиране на програмен период 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 4 април 2014 г.
Писмени отговори от:
- заместник-министър председателя и министър на правосъдието Зинаида Златанова на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Даниела Дариткова; на въпрос от Даниела Дариткова и Димитър Лазаров; на въпрос от Даниела Дариткова, Дарин Димитров, Кирил Добрев и Галина Милева;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народните представители Владимир Иванов и Павел Гуджеров – два въпроса;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народните представители Халил Летифов и Шендоан Халит;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народните представители Халил Летифов и Шендоан Халит;
- министъра на здравеопазването Таня Андреева на въпрос от народния представител Нигяр Джафер;
- министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народните представители Любомир Христов, Донка Иванова, Валентин Василев, Дарин Димитров и Стефан Господинов;
- министъра на земеделието и храните Димитър Греков на въпрос от народния представител Дурхан Мустафа;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на въпрос от народния представител Милка Христова;
- министъра на труда и социалната политика Хасан Адемов на въпрос от народния представител Стефан Танев;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народния представител Лиляна Павлова;
- заместник-министър председателя и министър на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Мариана Бояджиева.
С това изчерпахме писмените отговори.

Преминаваме към
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първа ще отговаря госпожа Зинаида Златанова – заместник-министър председател и министър на правосъдието.
Процедура – заповядайте.
Декларация от името на група, заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа заместник министър-председатели, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми гости от смесените райони, пострадали от управлението на местната власт, уважаеми млади хора в залата! Днес и Вие, и моите колеги ще чуете декларация, свързана с управлението на БСП, ДПС и „Атака“.
Парламентарната група на ГЕРБ повече от месец предлага от тази трибуна да се сформира Временна комисия, която да проучи фактите и обстоятелствата, свързани със скандала по изграждането на това тридесеткилометрово защитно съоръжение по българо-турската граница.
За съжаление, опасенията ни, които многократно съм изказвал пред Вас, че вследствие на грешните управленски решения ще се стигне до забавяне изпълнението на този законопроект, включително и до злоупотреби, се сбъднаха.
Истината, уважаеми колеги от управляващото мнозинство, е, че Вие станахте съучастници в прикриването и неизясняването своевременно на тези факти и обстоятелства, като вече три пъти през последните седмици последователно не подкрепихте това наше предложение за съставяне на Временна парламентарна комисия.
Нека си припомним, че неясноти и грешки съпътстваха този проект още от самото му начало. И до днес не е ясно защо това защитно съоръжение, след като е проектирано от задание на Министерството на вътрешните работи, след като е за нуждите на Министерството на вътрешните работи и след като ще бъде стопанисвано от Министерството на вътрешните работи, е възложено за изграждане от Българската армия, респективно Сухопътни войски.
Въпросът защо министърът на отбраната е натоварен или сам е поел тази задача, остава загадка и до днес. Тази неяснота и липса на очевидна координация и добра комуникация между институциите, както и непрекъснатото прехвърляне на отговорността между Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, вече доведоха и до значително забавяне на срока за изпълнение на проекта, който трябваше да приключи на 1 април тази година.
Не стана ясно и защо е било необходимо да се пристъпва към процедура за пряко договаряне без обявление, приложима само за форсмажорни обстоятелства, след като е имало близо 6 месеца време от момента на вземането на решение за построяването на съоръжението до началото на неговото изпълнение – достатъчно време да се проведе открита процедура по Закона за обществените поръчки. Сам по себе си този факт породи основателни съмнения за корупция, включително и в премиера.
Стана известно също така, че индикативната сума за изграждане на съоръжението от 5 млн. 100 хил. лв., посочени от Министерството на вътрешните работи, нарасна необосновано на 9 млн. 660 хил. лв. или повече от 4,5 милиона – факт, който беше потвърден и от проверката на Инспектората на Министерския съвет.
Скандалът се задълбочи с публикуването на Решение на Министерския съвет № 24 от 17 януари тази година, където Министерският съвет възложи на министъра на отбраната организиране провеждането на процедурите по доставките и услугите, а на Сухопътни войски – физическото изграждане на това съоръжение.
Липсва логично обяснение защо ден по-късно със своя заповед министърът на отбраната превъзложи на Сухопътни войски да организират и провеждат и процедурите за доставки и услуги. Трябва да се знае, че до този момент Сухопътни войски са провеждали единствено така наречените „малки обществени поръчки” на стойност до 60 хил. лв.
Защо толкова сложни и трудоемки процедури на такава висока стойност бяха възложени на Сухопътни войски, които нямат капацитет да се справят? На този въпрос и досега не е отговорено. При това в самото министерство има десетки експерти в дирекциите „Инвестиции в отбраната”, „Инфраструктура на отбраната“, „Правно-нормативна дейност”, включително и в Института по отбрана, които са висококвалифицирани именно в провеждането на подобни сложни обществени поръчки.
Много важен елемент от развитието на скандала е и обстоятелството, че седмица преди проверката на Инспектората на Министерския съвет в Министерството на отбраната се извършва вътрешноведомствена проверка за изпълнението на проекта от Сухопътни войски. Тази проверка е оглавена от заместник-министъра на отбраната господин Иван Иванов и не са констатирани каквито и да са, забележете, нарушения.
Че в Министерството на отбраната се опитват да прикрият истината, става ясно и от твърденията на министъра на отбраната на нарочна пресконференция във ведомството, че за една от тези позиции, само една фирма, случайно цитирам, собственик на която е председателят на Българската социалистическа партия в Казанлък, отговаряла на изискването и тя спечели един от лотовете. Само минута по-късно той беше опроверган от председателя на комисията по избора – генерал, който заяви, че фирмите всъщност са четири, а не една.
Няколко седмици по-късно, след като бяха публикувани резултатите от проверката на Инспектората на Министерския съвет, балонът, образно казано, надут от заместник-министъра на отбраната Иванов, за липса на каквито и да са нарушения по изпълнението на проекта от страна на Министерството на отбраната, се спука. Стана ясно, че назначената от министъра на отбраната вътрешно-ведомствена проверка е ръководена така, че да прикрие от обществеността редица факти за надписани сметки за милиони лева, вследствие на прибавяне на несъществуващи разходи, грешни процедури при договаряне на количествата материали, двойно надписване на процентите на печалбата и редица други нарушения.
Като капак на всичко това миналата седмица на нарочна пресконференция министърът на отбраната и същият този негов заместник-министър, който излъга, че няма нарушения при изпълнението на проекта, изненадаха не само журналистите, но възмутиха и обидиха военнослужещите с намерението си да обявяват дисциплинарни наказания на четирима генерали, трима полковници, двама подполковници и редица други цивилни служители от Министерството на отбраната и Българската армия, за това, че са отговорни за нарушенията, посочени в Доклада на Инспектората на Министерския съвет. Каква демагогия?!
Не прави чест на министъра на отбраната да обяви военнослужещите, че не са се справили с несвойствени за тях задачи, които самият той, незнайно защо, им е възложил. Не е морално за управленските грешки на правителството, по-скоро на политическото ръководство на Министерството на отбраната, виновно да се оказва военното ръководство. Не приляга на един министър на отбраната да се крие зад гърба на военните, а точно това прозира и от това прехвърляне на отговорността от болната на здравата глава.
Ние, народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ, се обявяваме твърдо против подобни методи за прехвърляне на отговорности към военнослужещите от страна на политическото ръководство на Министерството на отбраната и призоваваме и най-висшият военен – началникът на отбраната, който досега мълчи, да вземе отношение и да защити военнослужещите, ако и той смята както нас, че те незаслужено са обругани и незаслужено предложени за наказания.
Парламентарната група на ГЕРБ продължава да пита:
Кой предложи Българската армия да се ангажира дългосрочно със строителни работи по границата, превръщайки военнослужещите във висококвалифицирани строителни работници?
Защо се избра този вид процедура, като е било ясно отнапред, че време за открита обществена поръчка е имало и тя е в пъти по-прозрачна?
Кой и защо е предложил да се възложи на „Сухопътни войски” организирането на процедурите по избор на фирми и изграждането на съоръжението, при положение че те нямат административен капацитет да изпълнят тази толкова сложна обществена поръчка, както и че нямат дори необходимата строителна техника за изграждане на съоръжението, а се налага да наемат, както после стана ясно, за 117 хил. лв. такава техника от частна фирма?
Ето затова настояваме за този скандал да бъде поета политическа отговорност от ръководството на Министерството на вътрешните работи и от ръководството на Министерството на отбраната.
Категорично не сме съгласни Министерството на отбраната от символ на прозрачността при управлението на политическа партия ГЕРБ да се превръща в място, където се прикрива истината и военнослужещите се въвличат в корупционни скандали.
В заключение, ние народните представители от Парламентарната група на ГЕРБ, призоваваме народните представители и от останалите парламентарни групи да подкрепят наше следващо предложение за създаването на Временна комисия, която да проучи всички обстоятелства, свързани с изграждането на 30-километровото защитно съоръжение по българо-турската граница, да стигне до истината и да даде ясен отговор за постоянно възникващите нови съмнения и въпроси, включително и след проверката на Инспектората на Министерския съвет.
В тази връзка предлагаме на министъра на отбраната да не избързва с обявяването на наказанията на изпълнители на проекта – генерали, офицери, цивилни служители, а да изчака резултата от работата на Временната комисия.
Призоваваме министър-председателят да поиска оставката на своя заместник и министър на вътрешните работи господин Цветлин Йовчев, както и на министъра на отбраната господин Ангел Найденов за управленската им немощ и недопустимото им поведение по изпълнението на проект, свързан пряко с едно от най-сериозните предизвикателства пред националната сигурност на Република България през последните години, каквото е овладяването на засиления миграционен натиск по южната ни граница – почти, дословно цитирам, както е посочено в Доклада на Министерството на вътрешните работи пред Консултативния съвет по национална сигурност от края на миналата година.
Настояваме като първа стъпка за поемане на политическа отговорност незабавно да бъде освободен от длъжност заместник-министърът на отбраната господин Иван Иванов, който в качеството си на ръководител на вътрешно-ведомствената проверка с неговите действия, първо, умишлено се е опитал да прикрие явни нарушения и злоупотреби.
Второ, заблудил е за действителното състояние по изпълнение на проекта не само министъра на отбраната, но и чрез него – държавното ръководство, че и народното представителство.
Трето, допуснал е с действията си и публичните си изяви по случая опетняване доброто име на военнослужещите пред българското общество. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Има ли изявления от други групи? Няма.
Преминаваме към питане от народния представител Хюсеин Хафъзов относно изпълнение на Препоръка на Съвета на Европейския съюз относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки.
Само да припомня:
- питанията на основание чл. 97 се развиват от народния представител до три минути; до пет минути отговор на министъра; до две минути за два уточняващи въпроса; до три минути отговор от страна на министъра и след това се заявява отношение в рамките на две минути.
- въпросите се задават до две минути; отговорът на министъра е до три минути; репликата на задаващия въпроса народен представител е до две минути и министъра има право да дуплика до две минути.
Моля Ви да се спазва стриктно правилникът, защото запушването на парламентарния контрол – имаме над 12-14 часа от него, е неспазването на правилника при задаването на въпросите.
Заповядайте, уважаеми господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа вицепремиери, уважаеми господин министър! Уважаема госпожо министър, през месец декември 2013 г. беше приет първият правен инструмент на Европейския съюз за приобщаване на ромите. Всички 28 държави – членки на Европейския съюз, в това число и България, се ангажираха да предприемат целенасочени действия за премахване на разликите между ромите и останалата част от населението чрез икономическа и социална интеграция на ромските общности.
Приетата Препоръка на Съвета на Европейския съюз относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки посочва конкретни насоки за интегрирането на ромите в четири области, съответно: достъп до образование; заетост; здравеопазване и жилищна политика. За изпълнението на конкретните мерки са необходими средства както от националния, така и от европейския бюджет. На разположение на държавите членки са структурни фондове на Европейския съюз и по-конкретно Европейският социален фонд. Във връзка с изпълнението на ангажимента на Република България, произлизащи от препоръката на Съвета на Европейския съюз имам към Вас следните въпроси:
Какви са приоритетите и конкретните мерки, планирани за 2014 г. за подобряване на интеграцията на ромската общност в съответните четири области – образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване?
Какви средства са предвидени за реализацията на тези мерки и каква част от този финансов ресурс ще бъде заделен от националния бюджет и каква част се очаква от европейските фондове?
Планира ли се съфинансиране от трети източници?
Основната цел на тези мерки е социалното и икономическото приобщаване на ромската общност. Без подобряване на условията на живот на ромите в България те няма да могат да бъдат активни и равностойни участници в обществото. Същевременно трябва да се запази етническата, културната и езиковата специфика на ромската общност.
Какви мерки са предвидени, за да се гарантира, че политиките за интеграция на ромите всъщност няма да доведат до тяхната асимилация? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хафъзов.
В рамките на пет минути отговор ще Ви даде вицепремиерът госпожа Златанова.
Обръщам още веднъж внимание, че когато задавате много въпроси, министърът трудно може да отговори на всички.
Заповядайте, уважаема госпожо вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Хафъзов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с поставеното питане относно изпълнението на Препоръка на Европейския съюз относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки бих искала да информирам
за следното.
По първа точка, относно приоритетите и конкретните мерки, планирани за 2014 г. за подобряване на интеграцията на ромската общност в четири области – образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.
На 9 декември 2013 г. беше приета Препоръка на Съвета на Европейския съюз относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки. Следвайки тези насоки за създаване на хоризонтални политики за интегрирането на ромите, правителството предприе конкретни действия в следните области.
През 2014 г. се подобри координационният механизъм за изпълнение на интеграционните политики на национално, регионално и местно ниво, има експертни звена по министерства и институции в областните и общинските администрации.
Още през 2012 г. е стартирал процес на областно планиране, като през 2013 г. бяха изготвени и утвърдени от областните управители 27 областни стратегии и 220 общински планове за действие, като същите бяха приети от общинските съвети. Приложи се интегриран подход с цел да се намерят решения на проблемите, които не винаги са по възможностите на отделната община, и да се надградят и усъвършенстват съществуващите практики и опит.
Всяка община задели собствен финансов ресурс за изпълнение на отделни мерки и дейности. След финализиране на Споразумението за партньорство и оперативните програми ще стартира процесът на изготвяне на общинските планове за действие за периода 2014-2020 г.
По втората тема – относно средствата, предвидени за реализация на тези мерки, частта, заделена от националния бюджет, и тази, която се очаква от европейските фондове, съответно и планове за съфинансиране от трети източници, бих искала да Ви информирам за следното.
България активно използва средства от европейските фондове за социално-икономическа интеграция на ромите. Понастоящем сериозни средства по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.” са насочени към схеми в сферата на заетостта, образованието, социалното включване и здравеопазването, които са специално насочени към представители на ромската общност или в които ромската общност е изрично посочена сред целевите групи.
Към настоящия момент близо 98% от средствата по оперативната програма са вече договорени, а до средата на настоящата година целият размер на средствата по програмата ще бъде насочен към конкретни проекти.
Бих искала също така да обърна внимание на най-важните национални програми, които се реализират през 2014 г. с конкретен финансов ресурс от държавния бюджет.
По приоритет „Заетост” по две национални програми са заделени средства в размер на 11 млн. 900 хил. лв. за осигуряване на заетост на 2124 лица. Тези програми са съответно: „Активиране на неактивни лица” и „От социални помощи към осигуряване на заетост”. Съществуват и 256 регионални програми за заетост с бюджет от 5 млн. лв., които обхващат 241 общински администрации и 15 областни администрации. Предвижда се обучение за придобиване на професионални квалификации, ключови компетенции и ограмотяване – програма с бюджет 470 хил. лв. за 2200 лица.
Съществуват и други програми за групи, включително и такива, насочени към ромската общност: „Проект Шанс за работа 2014”, „Програма за обучение на безработни лица на социално подпомагане”, проект „Професионално обучение и мотивация с цел постигане на пригодност за заетост”. Тези програми са на приблизителна стойност 6 млн. 500 хил. лв.
По приоритет „Образование”. В сферата на образованието се изпълняват схеми по оперативните програми, като общо средствата по процедури на подбор на проектите са близо 37 млн. лв., от които са финансирани 154 проекта на стойност 22 млн. лв. за периода от 2012-2014 г.
В процес на изпълнение през 2014 г. са проекти за ограмотяване на възрастни с бюджет 15 млн. лв. Реализират се и операции, индиректно насочени към образователна интеграция на деца и ученици от етнически общности на стойност 288 хил. лв. С тези средства ще се подобри качеството на образованието в средните училища.
По приоритет „Здравеопазване”. По този приоритет ще се реализират мерки и дейности, основно финансирани по норвежкия финансов механизъм, като: инициатива за обществено здраве с общ бюджет 15 млн. евро, от които 10% ще бъдат насочени към проекти, целящи подобряване положението на ромите. Всички процедури за набиране на проектни предложения предстои да стартират в период от месец април до месец септември 2014 г.
По приоритет „Жилищно настаняване” ще се разчита преди всичко на успешното изпълнение на вече стартирали схеми. За осигуряване на социални жилища са предвидени 15 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие” в четири общини. Стартиралата през 2012 г. схема „Интегра” е първата по рода си операция, в която със средства от европейските фондове се мобилизират едновременно усилията на заинтересованите страни на местно ниво за подобряване на условията на живот на най-маргинализираните общности с едновременни действия в четири сфери: достъп до пазара на труда, достъп до образование, достъп до социални и здравни услуги, прилагане на мерки за трайна десегрегация.
Съгласно регламент на Европейския социален фонд за периода 2014-2020 г. 20% от общия бюджет на фонда във всяка държава членка трябва да бъдат посочени към намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. През новия програмен период ще е налице значителен финансов ресурс за подкрепа на ефективни мерки, насочени към социално-икономическата интеграция на ромите.
Бих искала да Ви информирам за средствата, предвидени ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо вицепремиер, шестата минута!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: ...по третия въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Като задават по три-четири въпроса народните представители... Ще Ви помоля по-бързичко.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Бих искала също да Ви информирам за средствата, предвидени от трети страни, за приобщаване на ромите. Финансовият механизъм на европейското икономическо пространство, Норвежкият финансов механизъм, както и Българо-швейцарската програма за сътрудничество финансират мерки, насочени към подобряване на положението на ромите.
Относно мерките, предвидени за интеграция на ромската общност – по третия Ви въпрос, които същевременно няма да доведат до тяхната тотална асимилация с цел да се запази тяхната етническа, културна и езикова специфика, бих искала да Ви уверя в следното. Всички инициативи, подкрепени от фондовете на Европейския съюз, са съобразени с изискванията на Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата за основните права в Европейския съюз. Недискриминацията и равните възможности са хоризонтални принципи, залегнали във всеки отделен проект на всяко едно ниво – без значение дали проектът се изпълнява на национално или местно ниво.
Съгласно чл. 22 от Хартата, културното, религиозното и езиковото многообразие се зачитат във всички инициативи на Съюза. Това е така и при управлението на средствата от фондовете на Европейския съюз. Изпълнението на тези принципи се гарантира...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо вицепремиер! Ще Ви прекъсна тук. Ще има и допълнителни въпроси.
Обръщам се към тези, които подготвят въпросите на министрите, и Вие, горе на балкона: съобразявайте се с Правилника на Народното събрание, когато готвите отговорите на въпросите и питанията.
Всички служители по министерствата да чуят: да прочетат времето, с което разполагат министрите, за да изложат отговор на въпроса или питането!
Заповядайте, господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател! Извинявам се за това, че наистина съм задал толкова много въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: От месеци говоря по този въпрос, ама Вие...
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ: Уважаема госпожо вицепремиер, разбира се, всички тези изложени от Вас тези и информацията, която споделихте с нас, е доста впечатляваща. Но, разбира се, всички ние трябва да сме загрижени за това, че най-вероятно тук, от тази трибуна са четени и други подобни доклади в рамките на други програми, инициативи било то на Европейския съюз или България. Така или иначе обаче, бих използвал един нов неологизъм, но в смисъл на неологизъм в сентенциите: „Что случилось в крайней сметке?”
В крайна сметка ще има ли някакъв резултат от всичко това е грижа, която трябва да има абсолютно всеки народен представител, всеки един управляващ в тази държава, цялото българско общество. Защото интеграцията на всички етнически и религиозни групи не е само и единствено тяхна грижа, както много често ги обвиняваме за това, че те не желаят, не искат или въобще нямат никакви намерения. Напротив, смятам, че ние като „по-цивилизовани и културни”, възприемащи се като тази част, която трябва да интегрира, не като тази, която има нужда от интеграция, а която трябва да интегрира определени групи, трябва да имаме подход и методика. Ако имаме някакъв неуспех в тази държава, трябва да се запитаме защо не успяваме, а не защо те не желаят или не успяват да бъдат интегрирани. В крайна сметка въпросът касае това.
Тези политики в чисто теоретичен план звучат много добре. Емпирично обаче би трябвало да видим как ще подействат, какъв ще бъде техният резултат и ние ще следим за качественото осигуряване на интеграционния процес в България на ромската общност и на всички други етнически групи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Хафъзов. Вие имахте право на два допълнителни въпроса, но това ми прозвуча по-скоро като отношение.
Дали желаете и Вие? Не желаете. Много Ви благодаря.
Трябваше тогава да Ви предоставим повече време, защото процедурата се разви по друг начин.
Преминаваме към следващия въпрос – от Антон Кутев към Цветлин Йовчев, заместник-министър председател и министър на вътрешните работи, относно опазване на паметниците на културно и историческо наследство.
Заповядайте, господин Кутев, разполагате с 2 минути да зададете въпрос.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросът ми е свързан със зачестилите случаи напоследък на оскверняване на паметници от различен вид. Разбира се, че си давам сметка, че много хора в България не харесват историята й или част от паметниците, които тя е създала. За мен обаче е важно да си дадем сметка, че нашият народ и нашата държава имат памет. И тази памет е изключително важна за всички нас. Важна е, защото това е историята, от която излизаме, това е начинът, по който ние мислим. Може на мен да не ми харесва една част от тази история или от изкуството, което сме създали, на други не им харесва друга. Тук е важна ролята на държавата, защото всеки може да оценява изкуството или даден паметник по свой собствен начин. Само че въпросът е какво прави държавата, за да гарантира реда съответно в държавата. Нека да напомня, че навремето при разрушаването на Рим е имало случаи, когато хуните ама никак не са харесвали голите римски тела, които са срещали по улиците на Рим, в резултат на което просто са ги разрушавали. Сигурен съм, че на онези хуни, които са влизали в Рим, тези статуи с голи римски тела са им изглеждали със сигурност зле, ако не и богохулно. Те са били много извън тяхното естетическо възприятие, ако изобщо са имали достатъчно ясно естетическо възприятие.
Само че резултатът не само за Рим, а за целия свят, е драматичен от това, което са направили с разрушаването на паметниците. Нека да напомня, че няколко години след това Рим престава да съществува.
Тоест, ако аз задавам сега към Вас въпроса – как опазваме паметниците в момента, го задавам с твърдото убеждение, че държава, която не може да оцени и да опази паметниците си, скоро ще спре да съществува. Защото паметниците са онази част от народа и неговото съзнание, които по някакъв начин ни връщат в цялото наше противоречиво минало. Може би има държави на света, в което аз не вярвам, които имат еднозначно минало, но нашата не е такава. И тъй като ролята на държавата, респективно на МВР, е в опазването на паметниците – МВР трябва да опази тези паметници, затова формулирам въпроса си към Вас: каква е политиката, какви са начините, по които смятате да опазите паметниците?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер, за отговор в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, във връзка с поставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация.
През последната година зачестиха случаите на нов вид хулигански прояви, особено в София. Те се изразяват в посегателство и нанасяне на вреди върху паметници на културата. Само в Столичната дирекция на вътрешните работи от началото на 2013 г. до момента са образувани шест досъдебни производства за посегателства над паметници и са извършени проверки по други осем сигнала. На три от общо задържаните девет лица, по три от досъдебните производства, са предявени обвинения за хулиганство, като им е наложена мярка за неотклонение подписка.
В края на миналата година е образувано и едно досъдебно производство в Областна дирекция – Благоевград. На установения извършител на посегателството над паметника на Димитър Благоев, който е местен лидер на политическа партия, е наложена глоба от съда в размер от 100 лв. за нарушаване на обществения ред.
Съгласно чл. 111, ал. 1 от Закона за културното наследство е създадена и функционира Национална система по опазване на културното наследство. Тя включва държавните и общински органи за управление и контрол на дейностите по опазване на културното наследство, музеите, културните организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата, Светия синод на Българската православна църква и централните ръководства на другите регистрирани вероизповедания. Държавната политика по опазването на културното наследство се провежда от министъра на културата във взаимодействие с вече избраните институции, както и с гражданското общество. Във връзка с това следва да се има предвид, че собствеността на паметниците е различна. Държавна, общинска или частна, отговорността за тяхното стопанисване и опазване е на различни обекти.
Съгласно чл. 6, т. 2 от Закона за МВР основна задача на министерството е опазването на обществения ред и борба с престъпността, в това число и с вандалските посегателства срещу паметници на културата. Полицейските служители противодействат чрез разкриване и разследване на съответните деяния по предвидения от закона ред. Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 1з-13-43 от 17 юли 2013 г. за организация на патрулно-постовата дейност на основата на концентрация на престъпната дейност в структурите на Дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност” при МВР, изготвят и ежеседмично актуализират така наречената „Карта на престъпността”. Същата отразява динамиката на престъпната дейност на съответната обслужена територия, местата и часовете от денонощието, където най-често се осъществяват престъпления и нарушения на обществения ред, включително и постъпилите данни за посегателства над паметници.
Като се отчита тази динамика на средата, ежедневно началниците на районни управления „Полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи и на областните дирекции в страната организират изпълнението на полицейската дейност в обслужената територия. Осигурява се полицейско присъствие на уязвимите места, в това число и местата с обособени паметници на културата с цел пресичане и недопускане на нарушения на обществения ред и извършване на престъпления.
В заключение Ви уверявам, че с оглед превенция на извършването на вандалски действия спрямо паметници на културното и историческо наследство в Република България, МВР и занапред ще продължи да изпълнява ангажиментите си за опазване на историческите паметници. В тази връзка ще се осъществяват и други мерки, необходими и продиктувани във всеки един момент от състоянието на средата за сигурност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Заповядайте, господин Кутев, да отправите реплика, ако желаете.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин вицепремиер, аз благодаря за отговора, който беше коректен. Разбира се, Вие казвате, че вземате мерки и за разследване, което е изключително важно. Това, че сте довели голяма част от тези посегателства до разкриване на извършителите е добре и е правилно. Аз по-скоро имах предвид превенцията, имах предвид какво може да се направи оттук нататък. Сега си давам сметка, че по тази методика, която ми казвате, надали именно паметниците ще се окажат най-застрашените неща в момента, защото безспорно има имущество на гражданите, което е изключително важно и е Ваша задача.
Защо все пак обръщам внимание на паметниците? В края на краищата ние видяхме какво се случва сега. Някакъв човек решава, че не харесва изкуството на Любомир Далчев. На него му се е виждало някакво социалистическо и от собствената си камбанария – непонятно каква, непонятно защо точно той трябва да дава определение и оценка на изкуството, решава, че може да отиде, да го омаже в някакъв цвят или да направи нещо друго с него, но и това безспорно е невежество. Въпросът обаче е, че това невежество, пак Ви казвам, е тенденция, която води към резултати в нашата държава. Това е духовна тенденция, която ние не бива да допускаме с ясното съзнание, че имуществото на гражданите е по-важно, с ясното съзнание, че за съжаление се случват тежки престъпления, които всъщност са наистина по-важни в момента, или по-спешни, но ако ние сега подценим това, че някой решава, че може да направи нещо с Паметника на Съветската армия и че в момента естетически не харесва вдигнатия автомат... Да, но зад този паметник стоят определени човешки съдби, които са прекъснати на по двадесет или на тридесет години – там лежат костите на хора, лежат хора, които не са довели живота си до старостта.
Вижте какво се случва във Виена? Във Виена точно под Белведере стои Паметник на Съветската армия – голям, позлатен и никой не си позволява даже да си помисли да направи графит върху него. В Будапеща на сто метра от Парламента има Паметник на Съветската армия. В онези държави на никой не му хрумва, че може да оскверни паметниците, въпреки че бих казал, че Виена е доста по-различна държава по отношение на своята геополитическа позиция от България.
Затова Ви казвам: ясно ми е, че имате други проблеми, ясно е, че сигурността на хората е важна, но Ви моля да обърнете внимание на това, защото е крачка за България. Ако ние позволим тези хуни в кавички, да прекрачат границите, това ще бъде проблем за държавата. Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми
господин Кутев.
Желаете ли дуплика, господин вицепремиер? Не.
Следва питане от народния представител Веселин Вучков относно лансираната идея – на 5 март 2014 г., за създаване на така наречения „Разузнавателен борд към Съвета за сигурност на Министерския съвет”.
Заповядайте, уважаеми господин Вучков, да отправите Вашето питане в рамките на три минути.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, господа министри, уважаеми млади гости! Моето питане всъщност засяга един фрагмент от реформата на Сектора за сигурност, която беше проведена през последните десет месеца и по-точно всъщност липсата на реформа в аспекта – устройство на Сектора за сигурност, чрез приемането на четирите закона за разузнавателните служби, които бяха на едно разстояние от три пленарни дни в предишния Парламент от окончателното им приемане и на практика един двугодишен труд отиде нахалост, защото наистина предсрочното прекратяване на мандата на предишното правителство направи невъзможно финализирането на тази изключително важна за българската демокрация процедура. Защото някак си постоянно говорим за съдебна реформа, за реформа в държавната администрация, а продължаваме да забравяме, че всъщност разузнавателните служби на Република България, и не само разузнавателните, работят въз основа на подзаконова нормативна база, включително и укази на Държавния съвет, което е пълен нормативен парадокс. Нашата политическа оценка, уважаеми господин Йовчев, за реформите в Сектора за сигурност я дадохме чрез внесения вот на недоверие преди около месец.
Моят въпрос е продиктуван от лансираната идея преди по-малко от месец, може би в началото на месец март, за създаване на така наречения „Разузнавателен борд към Съвета за сигурност на Министерския съвет”. Това беше направено, мисля, публично в няколко интервюта. Аз съм ползвал публична информация от медиите – писаните и електронните.
Питането ми към Вас, което се отнася до основни страни от Вашата дейност, е: в какво се състои идеята за създаване на този „Разузнавателен борд към Съвета за сигурност на Министерския съвет”, разпространена в началото на месец март тази година; и ако такъв бъде създаден, какви функции ще изпълнява този разузнавателен борд?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков.
Уважаеми господин вицепремиер, заповядайте за отговор на питането в рамките на пет минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вучков! Вероятно Вашето парламентарно питане се основава на публикации в средствата за масово осведомяване от началото на месец март. Предполагам, че тези публикации от своя страна са писани на основата на компилации от вече казаното по темата от мен и в текста от Проекта на Закона за управление на системата „Защита на националната сигурност”, подготвян от работна група в Министерския съвет. Всъщност аз не съм говорил, че ще започне изграждане на Разузнавателен борд преди да бъде приет законът.
Изказванията ми пред средствата за масово осведомяване са изцяло в смисъла на това, че работим за създаване на по-ефективен механизъм за събиране и обработване на информация, касаеща националната сигурност на България. Целта е да се оценява още в зародиш възникването на кризи и на основата на събраната информация да се предлагат решения и действия на изпълнителната власт за минимизиране на рисковете за националната сигурност.
До голяма степен този проект на закон, който беше разработен от работната група, следва логиката на законопроекта, подготвен по време на предишното правителство. Добавени са някои промени, които смятам, че ще допринесат за по-успешното управление на процесите.
Визираната в него идея за Борд на разузнавателната общност се състои в следното: създаване на законово регламентиран формат, в който ръководителите на специалните служби и главният секретар на МВР имат възможност да обсъждат и планират съвместните си действия за изпълнение на целите и конкретните задачи по защита на националната сигурност. В този формат могат да се обсъждат общи проблеми, както и визия за тяхното решаване; общите способи, които ще бъдат използвани; бюджетното и ресурсното обезпечаване на системата.
По никакъв начин такъв Разузнавателен борд няма да бъде шапка или ръководен орган на специалните служби. Функциите на борда ще се изразяват само и единствено в изготвянето на становища и предложения. Съгласно проекта те са както следва: да координира развитието на способностите, дейностите по добиване и споделяне на информация и противодействието на рисковете и заплахите за националната сигурност, в съответствие с поставените от Министерския съвет цели и задачи; да координира изготвянето и съгласуването на общи позиции по въпроси от съвместен интерес, както и начина за тяхното предоставяне в международните организации, в които членува България; периодично да извършва анализ на ефективността на взаимодействието в разузнавателната общност; да изготвя съвместни тематични или обобщени доклади, становища и предложения до Съвета.
Според проектозакона Бордът ще работи в рамките на Съвета по сигурността, а правилата за дейността му ще се регламентират с вътрешни правила на Съвета. Той предвижда членове на Борда да бъдат секретарят на Съвета по сигурността, главният секретар на МВР, ръководителите на службите от разузнавателната общност – Национална разузнавателна служба, служба „Военна информация” към Министерството на отбраната и Държавна агенция „Национална сигурност”, както и директорът на Националната служба за охрана. Според проектозакона при необходимост в работата на борда ще могат да бъдат привличани висши ръководни служители от МВР, Министерство на външните работи, Държавна агенция „Технически операции”, Агенция „Митници” и Служба „Военна полиция”.
В заключение искам да Ви уверя, че предлаганата рамка за координация и взаимодействие в националната ни разузнавателна общност напълно отговаря на съвременните тенденции и интеграционните подходи, прилагани в страните – партньори на България, със сериозни разузнавателни способности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Заповядайте, господин Вучков, за два уточняващи въпроса, ако желаете.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): С огромен интерес изслушах информацията, която представихте пред народните представители.
Господин вицепремиер, искам да Ви напомня, че изрично Ви запитах в края на месец октомври на заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Парламента, ще посочите ли някакъв ориентировъчен срок за разработването и окончателното внасяне в Парламента на тези дълго чакани закони в сферата на сигурността, особено този рамков, за който Вие изложихте няколко аргумента? Тогава, предполагам, че си спомняте какво ми отговорихте, тук е и господин Мерджанов, написано е в стенограмата на заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Вие казахте: „До около 30 дни”. Краят на ноември отдавна изтече, сега сме почти началото на месец април и според мен е крайно време наистина да се стъпи върху тези проектозакони, които разработихме в предния мандат. Ако трябва нещо да се усъвършенства, нека да се усъвършенства, но е крайно време те да бъдат придвижени към някакво окончателно гледане в пленарната зала.
Двата ми уточняващи въпроса всъщност се състоят именно в това:
Първо, какъв срок можете да посочите по отношение внасянето в Народното събрание на един или повече закони, които да регламентират обществените отношения в сферата на разузнавателната общност?
Вторият ми уточняващ въпрос се състои в следното: според Вас целесъобразно ли е те да бъдат гледани разпокъсано, неподредено във времето, изолирано един от друг, или най-целесъобразно е да се гледат едновременно в пленарната зала на Народното събрание, с оглед евентуалното им влизане едновременно в сила? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Вучков.
Господин вицепремиер, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Вучков! Практически работата на работната група е приключила по отношение на рамковия закон. Оттук нататък вече наистина трябва да минем един внимателен преглед на този законопроект, да бъде обсъден и да бъдат взети абсолютно всички аргументи по отношение на обсъждане на конкретните текстове вътре, в момента върви такъв процес.
Аз искам много по-бързо да се реализира процесът на приемането на тези закони, защото един регламент, който да регламентира как ще действа цялостно системата „Защита на националната сигурност”, ще доведе много за подобряване на нейната ефективност. Наистина не бива, според мен също, и да прибързваме.
Не мога да се ангажирам с конкретен срок поради факта, че едва ли само от мен ще зависи този процес. Ако зависи от мен, бих направил възможното това да се случи по-бързо, но ще трябва да се съобразим и с натовареността на комисиите в Народното събрание, както и с натовареността на Парламента, но мога да Ви уверя, че ще направя необходимото, за да стане факт.
По отношение на това дали трябва да се гледат анблок или поотделно, аз мисля, че са приложими и двата подхода. Гледането анблок на тези законопроекти обаче би могло да доведе до изключително продължителна и тежка дискусия, така че, ако сме в състояние да започнем да решаваме проблемите на системата за защита на националната сигурност етап по етап, елемент по елемент, там, където има повече съгласие и повече готовност, аз съм склонен да приложим и този подход.
Съгласен съм с Вас, че трябва максимално бързо да направим това, както съм съгласен с Вас, че на тези законопроекти трябва да се използва това, което вече е направено и дискутирано в общността, така че аз мисля, че подготвяйки, вкарвайки тези законопроекти, те ще стъпят на това, което вече е направено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин вицепремиер.
Желаете ли да вземете отношение, господин Вучков?
Заповядайте.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Всъщност, господин вицепремиер, мисля, че не само е крайно време, а сме много закъснели, така че няма за какво да се опасявате или да се тревожите, дали ще натоварим с много емоции и политически страсти пленарната зала или комисиите. Много сме закъснели – 25 години след промените службите да си функционират въз основа на подзаконови актове. Никой няма полза от това!
Така че не щадете Народното събрание, защото ми се струва, че реформата, която направихте през лятото миналата година, сякаш не щадеше Народното събрание. Първите законопроекти бяха промените в Закона за ДАНС, за МВР и Закона за СРС. Тогава как така не пощадихме Народното събрание?! Без предварителни обсъждания, без никаква предварителна експертиза, нито имаше политическо разбирателство – това е обяснимо, обаче нямаше експертно разбирателство. Направихте една реформа в ДАНС, която всички оцениха като изключително погрешна. Например полицейска структура да я пришиете към информационно аналитична и контраразузнавателна служба. Това всички го оценяват като груба грешка и тепърва ще берем последиците от тази грешка.
Всъщност въпросът ми беше по отношение на така наречения „Разузнавателен борд”. Според мен чисто етимологично думичката „борд” навежда на мисълта, че някъде нещо се парира, но от останалата част на Съвета за сигурност ще има, едва ли не дори с функция да взима самостоятелни решения. Защото етимологията това подсказва в крайна сметка.
Според мен ще бъде грешно да се създава разузнавателен борд към Съвета за сигурност, защото ще се противопостави политическият на експертния компонент.
Според мен изобщо тези идеи за създаване на разузнавателен борд са дълбоко объркани, затова по-добре се върнете към проектите, разработени в предишния Парламент – Вие участвахте там като ръководител на канцеларията на Президента, сегашният Ви заместник също беше съветник на Президента, всички Ваши искания бяха удовлетворени в законопроектите. Така че нека да се стъпи върху тях, да бъдат внесени в Народното събрание. Ние вече десет месеца чакаме да се разгледат, след като ги внесохме на 31 май 2013 г. За съжаление те не се гледат в пленарната зала. Оставаме наистина в очакване в крайна сметка да активизирате работата по тях и да ги внесете в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков – това беше заявено отношение.
С това се изчерпаха въпросите към вицепремиера Йовчев.
Благодаря Ви, господин вицепремиер. Успешен ден!
Преминаваме към въпроси, зададени на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Първият от тях е зададен от господин Кирил Колев относно обявяване за невалидни всички еднократни разрешителни за автомобилен превоз между България и Турция от турската страна.
Заповядайте, уважаеми господин Колев, в рамките на две минути да зададете въпроса си.
КИРИЛ КОЛЕВ (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди да започна с въпроса си, само да уточня, че през последните два месеца се опитвам да задам този въпрос и недоумявам защо въпрос с такава важност се забави толкова във времето?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, да Ви отговоря – ще Ви дам още време.
Всички просрочват времето. Времето не ни стига и въпросите се забавят. На всички отговарям, не само на Вас, защото много ми задават този въпрос.
Заповядайте, господин Колев.
КИРИЛ КОЛЕВ: Уважаеми господин министър, през миналата година българските превозвачи имаха множество проблеми на българо-турските ГКПП та, което доведе до огромно струпване на товарни автомобили и огромни загуби за родните превозвачи. Вследствие на административното своеволие от турската страна наблюдавахме отново струпване на товарни автомобили и бедстващи шофьори. Загубите отново ще бъдат огромни за родните превозвачи.
Моите въпроси към Вас са: какви действия ще предприеме българската държава срещу турските своеволия? Докога ще са принудени нашите превозвачи да бедстват и да понасят загуби?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев.
Господин министър, заповядайте за отговор до три минути.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Колев, действително актуалността на този въпрос като че ли поотмина, затова аз няма да се спирам на основните неща, които се случиха около 1 февруари, когато бяха преустановени разрешителните на българските превозвачи, а ще Ви запозная с хронологията на мерките, които взехме след това.
В областта на автомобилния транспорт двустранните отношения между България и Турция са регламентирани в Спогодба от 16 април 1977 г. Съгласно спогодбата компетентните органи определят годишния контингент от разрешителни. За последен път контингентът от разрешителни между двете страни, които се разменят на реципрочна основа, беше договорен през
2012 г. Оттогава ние непрекъснато поставяме въпроса за преразглеждане на бройките разрешителни, но не срещахме разбиране от турската страна.
Уважаеми господин Колев, както вече знаете, на 17 февруари, след настъпилото струпване на автомобили на българо-турската граница, в гр. Анкара се състоя среща с министъра на транспорта, морските въпроси и съобщенията на Турция господин Лютви Елван. Бяха обсъдени подробно претенциите на двете страни. Мога да кажа, че в конструктивен диалог се опитахме да намерим решение на всички възникнали въпроси през последните години, и то решението да бъде трайно, така че да не се връщаме през няколко месеца отново към нововъзникнали проблеми.
Накрая се обединихме около следните решения. По време на преговорите беше зададена рамката за подготовка на нова спогодба, която да замени действащата от 1977 г. Документът трябва да бъде готов до края на месец април и след обсъждане на двете страни да бъде подписан в рамките на месец май.
Договорихме се новият документ да включва подготовка за либерализация на разрешителния режим, която на първия етап да обхване двустранните и транзитни превози без превозите от и за трета страна. При изготвянето на спогодбата се предвижда значително увеличение на разрешителните от трета страна при влизането й в сила, като ние поставихме условие това да бъде минимум шест хиляди бройки. Договорено беше от 1 март да се създаде колцентър в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – София, и в Генералната дирекция по регулиране на сухопътния транспорт в Анкара за разрешаване на всички възникнали проблеми и спорни въпроси при обработката на документите на товарните автомобили от двете страни. Двете администрации се задължават да изработят процедури и одобрят набор от документи за представяне на съответните компетентни органи. До влизането в сила на новата спогодба двете администрации трябва напълно да съдействат на превозвачите с цел облекчаване дейността на фирмите при извършване на транспортни услуги на територията на България и Турция.
На 6-7 март 2014 г. в Истанбул се проведе експертна среща с участието на заместник министрите от двете страни. Българската страна предложи конкретни изменения в текстовете, в момента те се обсъждат и очакваме в края на месец април да имаме готова спогодба, която да предоставим за общо обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Колев, желаете ли да направите реплика?
Заповядайте.
КИРИЛ КОЛЕВ (Атака): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора. Според мен ние сме в позиция да поставяме условия и да отстояваме нашите интереси, понеже голяма част от трафика за Европа и Русия транзитира точно през България и се надявах в новата спогодба да защитите интересите на българските превозвачи и да се прекрати протурската политика, водена от предишното правителство.
Също така искам да кажа каква ще е квотата за разрешителни от трета страна, която е от голямо значение за малките и средни превозвачи. Всъщност Вие отговорихте – шест хиляди, но според тях е малка и няма да стигне. Така че се надявам тази квота да бъде завишена при следващи преговори, ако има такива.
Искам да знам турската страна какви искания постави към България при изготвянето на новата спогодба.
Партия „Атака” застава твърдо зад българските превозвачи, ще защитава техните интереси и ще следим за развитието по изготвянето на новата спогодба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Колев.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Колев! През цялото време при воденето на преговорите сме се опитвали и мисля, че успяхме да защитим исканията на българските превозвачи.
Квотата, която сме поставили, е многократно обсъждана с българските превозвачи и заради това аз Ви казах – не по-малко от шест хиляди бройки.
Тъй като исканията и от българска, и от турската страна за новата спогодба са твърде много, аз не мога в рамките на парламентарния контрол да Ви отговоря напълно за всички искания. Вие можете да се запознаете с протокола от последното заседание на 6-7 март 2014 г. в Министерството на транспорта, ще Ви бъде предоставен. Така че това мога да помогна в този случай.
Надяваме се спогодбата да реши трайно въпроса, защото действително всички въпроси, които възникваха през годините, бяха в резултат на борбата между двата бранша за пазари. Това е истината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
От името на парламентарна група ли?
Заповядайте, господин Сидеров.
ВОЛЕН СИДЕРОВ (Атака): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Изявлението от името на Парламентарната група на партия „Атака” се отнася до нерегламентираните действия на държавния глава Росен Плевнелиев, за които стана ясно през последните дни и последната седмица – негови нерегламентирани срещи с представители на енергийния бизнес, по-точно от компанията ЕВН, която в България е олицетворение на колониализма и на ограбването на българските потребители. Всички знаем, че в момента вече компаниите EВН, ЧЕЗ и Енерго-про са дадени на прокурор от регулатора - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, тъй като имат големи нарушения в договорите, с които те присъстват тук, в България.
За нарушенията на тези компании специално ние от „Атака” сме давали много сигнали и в прокуратурата, и в ДКЕВР. През последните години сме посочвали присъствието на ЕВН в България като нанасящо огромни щети на българската икономика и българските потребители – имат нарушения на договори, ограбване, изнасяне на печалба. Има достатъчно правонарушения, които позволяват да бъдат прекратени договорите на тези фирми – ЕВН, ЧЕЗ и Енерго-про, и да бъдат изгонени от България.
Вместо да поддържа тази политика, отговаряща на интереса на нашето общество, на българския интерес, президентът, държавният глава Росен Плевнелиев преди броени дни е направил нерегламентирана среща с шефа на ЕВН Шишковиц във Виена. До ден днешен българското общество не можа да разбере каква е причината и какво налага българският президент, държавният глава да се среща тайно във Виена с шефа на една от компаниите, която в момента е във фокуса на общественото внимание като нарушител на закона, като компания, която трябва да бъде съдена и разследвана от прокуратурата. Такава среща е недопустима за държавен глава. Това се нарича „търговия с влияние”, „конфликт на интереси”, дори би могло да се нарече „държавна измяна”, ако гледаме Конституцията, която казва при какви случаи трябва да бъде поискана оставка или както се казва, „импийчмънт” на президента.
В тази връзка тук, в българския парламент вече е инициирана подписка за създаването на анкетна комисия, която да разгледа тези нерегламентирани срещи на Президента. Аз ще добавя и други скандални случаи, за които сигнализирах още миналата година. Ако си спомняте, по време на Консултативния съвет по национална сигурност стана огромен скандал. Защо стана скандал? Защото поставих въпроса на какво основание господин Плевнелиев е возил в държавния, в правителствения самолет босовете, шефовете на големи фирми, които са много съмнителни и чиито договори също би трябвало да бъдат прекратени и да бъдат изгонени от България. Това е Никола Треан – шеф на „Аурубис”. Това е фирма, която изпомпва от България огромни печалби, една от най-богатите фирми. Притежава Медодобивния комбинат „Пирдоп” и просто е колониален символ.
Другият шеф, който беше използвал правителствения самолет и Росен Плевнелиев пътува заедно с него, е Алекс Нестор – шеф на „Дънди Прешъс Металс” – друга чуждестранна фирма, също олицетворение на колониализма, на ограбването. Тя пък експлоатира златните находища в Челопеч и срещу 1,5% концесионна такса изнася, само за 2012 г. ще Ви кажа, че от справката за добив на тази фирма има над 4 тона злато, 6 тона сребро и над 20 тона мед и други метали.
Като имате предвид, че тези фирми, например „Дънди Прешъс Металс” изнасят безконтролно тонове злато, реализират огромни печалби, това злато, представете си, се обогатява в Намибия, тъй като може би България е стояща по-ниско технологично държава от Намибия, и по този начин това са фирми, които, както казах, са олицетворение на колониализма и на ограбването.
Нашето мнение се знае – ние от години повтаряме, че „Дънди Прешълс Металс”, „Аурубис”, ЕРП-тата са компании, които трябва да бъдат изгонени от България и ресурсите им да бъдат върнати в български ръце.
Вместо тази политика да се поддържа от държавния глава, който е олицетворение на националното единство и надпартийността, господин Плевнелиев влиза в нерегламентирани контакти с подобни шефове, превозва ги с правителствения самолет, понеже вероятно те са бедни и нямат пари да си купят самолетен билет, разговаря с тях. Това показва, че всъщност той стои зад гърба им. По този начин тези фирми и техните босове получават подкрепа на най-високо държавно ниво, което ги прави още по-самоуверени в тяхното колониално присъствие.
Как да водят действия срещу тях институции, регулатор или други държавни инститиуции, след като държавният глава показва, че стои примерно зад господин Шишковиц – шеф на ЕВН, или зад господин Треян на „Аурубис” или зад Нестор на „Дънди Прешъс Металс”.
Такива контакти в демократичните държави обикновено водят като резултат до оставка на президента, импийчмънт, ако това е президент. Ако е министър – също оставка. За много по-дребни неща са били искани и получавани оставки на министри в държави от Европейския съюз. Няма да изброявам примери за това.
За този случай, който цитирах – срещата с шефа на ЕВН, както и другите случаи, които изброих, господин Плевнелиев е длъжен да отговори пред анкетна комисия тук, в Парламента. Ние от „Атака” ще подкрепим с подписите си създаването на така анкетна комисия.
Обръщам се към всички парламентарни групи с призив да се присъединят, да направим такава анкетна комисия и да видим какво е налагало държавният глава на България да отива и тайничко да се среща в някакъв хотел с шеф на голяма фирма, която в момента е дадена на прокуратурата. Какво налага да вози в правителствения самолет шефове на фирми, които са най-малкото спорни, да кажем. Всичко това не може да остане без отговор. Българското общество трябва да знае какви интереси държат евентуално в зависимост държавния глава. Тогава други неща вероятно ще станат ясни за неговото поведение, за политическата му позиция или липсата на позиция.
Уважаеми дами и господа, завършвам с призив към всички парламентарни групи: да съберем бързо, колкото се може по-чевръсто подписи за анкетна комисия, да я създадем и да поканим господин президента да отговори що ще той на срещи във Виена и на други места – тайни, потайни, да се среща с босове, бизнесмени и какво е получил евентуално от това, има ли някаква лична изгода.
Въобще е крайно време господин Плевнелиев да свали имунитета си и да бъде осветлен пред очите на българското общество, прокуратура, евентуално следствие и съд. Благодаря за вниманието.
Разчитам на Вашата помощ и подкрепа за събиране на подписите. Надявам се да ги съберем, в началото на другата седмица да внесем в Деловодството 48 подписа и да създадем анкетна комисия, която да разследва нерегламентираните контакти на българския президент Росен Плевнелиев с най-различни босове на съмнителни, да не кажа криминални фирми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Това беше от името на парламентарна група.
Уважаеми колеги, продължаваме с въпросите към министър Папазов.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Стефанов Вълков относно изграждане на система за управление на корабния трафик.
Господин Вълков, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Папазов! Съгласно Проект „Изграждане на система за управление на корабния трафик (VTMIS, фаза 3)” се предвижда привеждане в съответствие с новите директиви на Европейския съюз на изградените вече системи по отношение на услуги, технически изисквания и местоположение, както и строителство на нови трафик кули във Варна и Бургас.
Новите директиви изискват внедряване на новооборудвани и софтуерни предложения, както и създаването на Национален морски център за електронна информация, състоящ се от две звена във Варна и в Бургас, за реализация на концепцията за обслужване на едно гише съгласно Препоръка 33 на ИК на ООН. Мрежата SSN ще бъде използвана за предаване и обмен на информация.
На 26 юни 2012 г. е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ, проведени са процедури и са сключени договори с избраните изпълнители за изготвяне на технически спецификации, консултантски услуги, за изработване на техническа спецификация, за инженеринг и метод за оценка на тръжната процедура за изграждане на брегови центрове за управление и информационно обслужване на корабоплаването в гр. Варна и гр. Бургас.
След проведената процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител е сключен Договор № 11 от 24 юни 2013 г. с предмет „Проектиране и изграждане – тоест инженеринг – и обзавеждане на сгради за брегови центрове за управление и информационно обслужване на корабоплаването в Бургас и Варна” на стойност 3 млн. 767 хил. 700 лв. без ДДС. Срокът за изпълнение на договора е 14 месеца и половина.
Въпросът ми към Вас е следният: на какъв етап от реализацията се намира строителството на трафик кулите в гр. Варна и гр. Бургас?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вълков.
Господин министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, в изпълнение на цитирания от Вас договор от 24 юни 2013 г. с предмет – проектиране, изграждане, инженеринг и обзавеждане на сгради за брегови центрове за управление и информационно обслужване на корабоплаването в Бургас и Варна, изпълнителят „Мидия – Диана Комерс” е предал на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” изготвените от тях инвестиционни проекти за обект – сграда за брегови център за управление и информационно обслужване на корабоплаването в Бургас, а също така и за сградата във Варна.
Проектите са съгласувани от компетентните ведомства, като в изпълнение на сключения договор от 25 септември 2013 г. с предмет – упражняване на строителен надзор и изпълнение на консултантски услуги за строителство на обекти по проект „Информационна система за управление на трафика”, фаза 3, са изготвени съответните комплексни доклади за съответствието на инвестиционните проекти със съществуващите изисквания за строежите.
Инвестиционните проекти за горните две сгради, заедно със съответните доклади за оценка за съответствие, са изпратени за одобрение и издаване на разрешение за строеж в Министерството на регионалното развитие на 17 декември
2013 г. В резултат на разглеждане на внесените в Министерството на регионалното развитие проекти и комплексни доклади с писма от 13 и от 17 януари са поискани допълнителни корекции. Корекциите са направени, на 6 февруари са внесени с допълнителната информация.
Вчера, на 27 март, получихме разрешението за строеж за сградата в град Бургас. За подпис е разрешението за строеж в град Варна. Очакваме в понеделник да бъде подписано.
В рамките на графика, който е предоставен от строителя, за инженеринг имат срок – края на месец март. Така че се движим почти на ръба на закъснението, но сме в рамките на действащия график и не мисля, че ще има затруднения за строителство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Вълков, имате думата за реплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин министър, много се радвам, че е издадено едното строително разрешение и предстои да бъде издадено другото, но смятам, че все пак не трябва по този начин да се решават въпросите – с парламентарни питания. Питането ни е отпреди два месеца. Дано да не е съвпадение това, което става – точно вчера да е издадено строителното разрешение.
Така или иначе е факт, че договорът е сключен преди близо година. Имаме още около пет месеца и половина до завършването на строителството на тези кули. Лично аз се съмнявам, че ще бъдат спазени сроковете – дано наистина да бъдат спазени, тъй като все пак имаме 15-дневен срок за обжалване, имаме срокове, които са свързани – около месечен срок за мобилизация на фирмата, за откриване на строителна площадка и така нататък. Освен това, след самото строителство на сградите трябва да бъде извършено оборудването им. Необходимо е технологично време и за внедряване на съответния софтуер.
Това е едната страна на въпроса – създават се реални предпоставки за загуби на европейски средства. Аз лично се надявам, че това нещо може да бъде преодоляно. Има достатъчно време в по-следващия период – при оборудването.
Една друга страна на въпроса също ме притеснява – изграждането на тези кули като елемент от зоната за обществен достъп на Бургас. Това е ПУП, който е приет още преди 2000 та година, за който има изготвен генерален план на пристанището и по този начин не се развива залата за обществен достъп. Ние имаме една прекрасна морска гара, която е изградена и е може би единствената в Европа (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), която е гара, пък няма достъп до нея – нито на гражданите, нито на пътниците, нито на туристите. Смятам, че е крайно време този въпрос да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за дуплика, ако желаете.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин Вълков, в договора, който е сключен между Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и цитираната фирма, точно са разписани графиците, по които той ще извърши строителството. Аз се надявам да си изпълни договора – ако не го изпълни, имаме достатъчен период, в който да реагираме, за да не загубим средства. Надявам се, че няма да стигнем дотам. Поне уверенията на строителя са такива.
Относно втория въпрос, който поставихте. Ще се опитам накратко да Ви отговоря. Направихме среща – в края на миналия месец или в началото на този, в Бургас с всички заинтересовани страни. Знаете, че проблемът въобще не е прост там, тъй като има много замесени страни, които са за и против този проект.
Аз лично очаквам това, за което се разбрахме в Бургас, заедно с кмета, областния управител, ръководството на пристанището и на Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” – да направят конкретно предложение как да разрешим въпроса. Имам готовност веднага да реагирам със съответните действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Следващият въпрос е от народния представител Златко Димитров Тодоров относно липсата на цифрова ефирна телевизия в населени места от област Монтана.
Господин Тодоров, заповядайте да развиете въпроса.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос към министър Папазов е свързан с липсата, както вече беше казано, на цифрова ефирна телевизия в редица населени места от област Монтана. Всъщност този въпрос е актуален вече повече от шест месеца, тъй като още в началото на месец октомври стана ясно, че в редица населени места от страната, включително и от област Монтана, липсва цифров ефирен сигнал, а в много от останалите населени места същият е с много лошо качество.
На проведени срещи в моя избирателен район, в област Монтана – в общините Дамяново, Чипровци, Берковица и Вършец, получих редица оплаквания от жители на тези населени места, че такъв липсва. Ако трябва да бъда точен, ще Ви изброя:
- в община Георги Дамяново такъв сигнал липсва или е лош в осем населени места: селата Меляне, Еловица, Главановци, Копиловци, Говежда, Дълги дел, Слатина и Помеждин, с около 1500 жители;
- от община Вършец – четири населени места: селата Долна и Горна Бела речка, Долно и Горно Озирово, с население около 1000 жители;
- от община Берковица – девет населени места: селата Балювица, Бистрилица, Боровци, Гаганица, Костенци, Котеновци, Черешовица, Песочница и Цветкова бара, с общо население около 1300 човека;
- от община Чипровци – седем населени места: селата Превала, Горна лука, Митровци, Равна, Бели мел, Железна и Горна Ковачица, с население около 1400 човека.
Във Ваше изявление пред медиите, тъй като този въпрос Ви беше поставян и от други колеги, заявявахте нееднократно, че ще анализирате причината за липсата на такъв сигнал в тези населени места, че ще вземете някакви мерки, но фактът, че и днес там не може да се гледа такава телевизия, сочи, че Вие не сте направили нищо по този въпрос.
Затова моят въпрос към Вас е: извършван ли е анализ в министерството, което Вие ръководите, на проблемите, свързани с разпространението на цифров ефирен сигнал? Какви конкретни мерки ще вземете, за да отстраните тези проблеми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Господин министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, както вече знаете, цифровите ефирни мрежи са изградени от предприятията „Нуртц диджитъл” и „Фърст диджитъл”. Към датата на преустановяване на ефирното аналогово телевизионно излъчване те декларират покритие от 96,2%.
Контролът върху дейността на предприятията, което включва процентното покритие по население спрямо изискванията в разрешенията, съответно технически параметри на обектите на излъчванията, а също така и качеството на сигнала, в това число неговото подобряване, се упражнява от Комисията за регулиране на съобщенията, съгласно чл. 43 от Закона за електронните съобщения.
Всички въпроси, свързани с упражняването на контролната дейност, а също така и предприетите мерки за подобряване на качеството на предоставените услуги, когато е приложимо, следва да бъдат сведени до знанията на Комисията за регулиране на съобщенията за предприемане на съответните действия. Въпреки всичко нашето министерство непрекъснато се опитва да помогне на всички граждани, които декларират, че липсва такъв сигнал.
Първо искам да кажа, че в цитираните от Вас общини декларираното покритие надхвърля 90%. Освен това, когато говорите за хората, това е общата бройка в общините, но Министерството на транспорта и информационните технологии и съобщенията никога не е имало ангажимента за всички лица, а само за тези със специфични социални потребности.
В края на миналата година в нашето министерство беше направен обстоен анализ в този контекст. В отговор на тази инициатива се получиха данни от две населени места на територията на община Берковица – Цветкова бара и Черешовица, като бяха идентифицирани 21 лица със специфични социални потребности. От община Вършец – Горна Бела речка и Долна Бела речка, 18. От община Георги Дамяново – Еловица, Дива Слатина, Главановци, Дълги дел, Говежда и Копиловци, приблизително 48 лица; от община Чипровци – 18. Данните са предоставени от кметските наместници и са съпоставени с тези от Агенцията за социално подпомагане по отношение на лицата, които са получавали енергийни помощи за отопление, сезон 2012-2013 г.
На всяка една от тези общини: Георги Дамяново, Вършец, Берковица и Чипровци бяха отпуснати допълнително средства в размер на 5 хил. лв. за всяка една от тези общини за разрешаване на въпроса с достъпа до цифров телевизионен сигнал на лицата със специфични социални потребности, получили енергийни помощи, във връзка с всяка една от тях.
Предоставени са съвместни указания от Министерството на транспорта, Министерство на финансите относно възможните начини за изразходване на средства в съответствие с принципа на технологична неутралност на секторното законодателство на Европейския съюз на Националното сдружение на общините, което допуска изразходването им както за оборудване, така и за предплащане на абонаментни такси за ползване на платени телевизионни услуги на определен период от време, разпространение и разяснителен материал в рамките на Националното сдружение на общините. Ние разчитаме много и на инициативата на органите на местното самоуправление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Тодоров, имате право на реплика. Заповядайте.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, не мога да бъда доволен от Вашия отговор, тъй като той показва, че Вие не сте направили анализ на база на сегашната ситуация. Това са неща, за които още през октомври-ноември сте пращали писма до някои от кметските наместници в тези общини.
Що се отнася до това, което Вие сте отпуснали като помощ, не знам дали си давате сметка, че тези 5 хил. лв., които сте отпуснали, и за тези ваучери, за които говорите, за социално слабите, не вършат работа. Те са, когато някой отиде да си вземе декодер, но когато няма излъчван сигнал, този декодер на практика не върши никаква работа. Фактически проблемът не е решен, от една страна.
От друга страна, искам да Ви кажа, че това, за което имам аз информация, е, че тези оператори, които предоставят тази услуга и разпространяват цифровата ефирна телевизия, разполагат с техника. И има такива телевизионни кули, останали от преди, които са собственост, доколкото знам, на НУРТС (Национално управление „Радио и телевизионни станции”) , но самата техника в една такава кула е от порядъка на 7-8 до 10 хил. лв.
Освен това тази техника трябва да се разположи в тези кули, което ще предполага и плащането на някакви наеми, така че тези средства, които Вие отпускате на тези общини, изобщо не вършат работа и те не могат да бъдат оползотворени.
Не мога да бъда доволен от Вашия отговор и наистина е време да вземете конкретни мерки да анализирате проблема
в тези села.
И Вие във Ваше изявление сме чували да казвате, че в тези села, които Вие изредихте, а не само в тях, а и в тези, за които аз Ви казах, живеят много хора социално слаби, които не могат да си позволят да плащат кабелна телевизия или спътникова телевизия, или на „Булсатком” и така нататък. Фактически телевизията, която ползваха преди и която ползват, беше единственият им прозорец към света, ако мога така да се изразя. Сега, при тази ситуация, те са лишени от тази възможност, така че е крайно време да вземете конкретни мерки, а не само да отговаряте това, което ние го знаем отпреди пет месеца, че сте го казали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз, господин Тодоров.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин Тодоров, имайте предвид, че в Министерството на транспорта непрекъснато се работи по този въпрос, въпреки че – повтарям, това не е наше задължение. Нашето задължение, в рамките на всички предоставени ни възможности, е изпълнено.
Монтирането и поддръжката на по-голям брой предаватели с цел да се обхване по-голяма територия е свързано с разходи за предприятията, които държавата не би могла да поеме, доколкото това създава предпоставки за нарушаване на технологичната неутралност между наличните платформи. И досега държавата не е поемала разходи за изграждане на която и да е било цифрова платформа – ефирна, кабелна или спътникова.
В случай, че се предприемат подобни действия, то те подлежат на предварително уведомяване на Европейската комисия, която би одобрила държавната помощ за икономически най-изгодната платформа, съобразно релефните особености. В планинските населени места или с хълмист релеф икономически най-изгодната платформа е спътниковата. Това означава, че това не са цифрови предаватели.
Освен че подобна нотификационна процедура се характеризира със значителни по продължителност анализ и оценка във времеви аспект, то отново няма да реши въпроса с достъпа до ефирната цифрова телевизия, до спътниковата, която възможност е налична и сега, както срещу месечна абонаментна такса, така и безплатно. Всичките подадени данни са за около 120 човека от съответните общини. Това означава, че на всяко лице допълнително сме отпуснали 200 лв. в съответния регион.
Това не означава обаче, че ние не работим постоянно с „Нуртц диджитъл” и „Фърст диджитъл”. Постоянно анализираме този процес и се опитваме наистина в рамките на нашите възможности да го решим, но аз пак повтарям – ние нямаме възможност да активизираме този процес. Това е въпрос, по който Комисията по регулиране на съобщенията трябва да вземе мерки, съответно към двете компании. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин министър.
И последния въпрос към министър Папазов е на народния представител Страхил Чавдаров Ангелов и на Георги Страхилов Свиленски относно финансовото състояние на
„Летище София” ЕАД.
Заповядайте, за да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Адемов, уважаеми колеги! Напоследък в общественото пространство се коментират неприятни информации относно финансовото състояние на летище София – дружество, на което Вие сте принципал, и в което работят над 2100 човека.
Информациите, които се изнасят и публикуват в медиите, са, че от 30 млн. лв. печалба през 2008 г. дружеството е доведено до 4 млн. печалба за 2013 г.
В тази връзка с колегата Страхил Ангелов Ви задаваме следния въпрос: какво е финансовото състояние на летище София, колко са несъбраните вземания и най-важното – кои са фирмите, длъжници на летище София? Има ли натрупани задължения летище София към външни контрагенти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Летище София е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала.
Основните принципи в управленската политика на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са осигуряване и поддържане на експлоатационна жизнеспособност в съответствие с приложимите стандарти за безопасност, сигурност и качество на летищните услуги, финансовата стабилност и устойчиво развитие на предприятието за конкурентоспособност на международния пазар.
Съгласно изготвените предварителни финансови отчети на „Летище София” ЕАД за 2013 г. финансовият резултат е положителен, печалба след данъчно облагане в размер на 12 млн. 426 хил. лв. Сумата, която Вие споменавате, мисля, че е за предната година.
На база на наблюдаваните тенденции от началото на 2013 г. търговското дружество отчете приходи в размер на 113 млн. 449 хил. лв., което прави над 11% рентабилност. Нетните приходи от продажби на стоки и услуги са в размер на 63 млн. 121 хил. лв. Приходите от финансиране за покриване на извършени разходи, финансирани със средства от летищни такси във връзка с изпълнението на функциите на летищния оператор на летище София, са в размер на 44 млн. 723 хил. лв.; финансовите приходи от лихви – 5 млн. 605 хил. лв. В отчетния период се очаква да бъдат извършени разходи в размер на 99 млн. 639 хил. лв.
Икономическата ефективност на търговската дейност на летище София е в пряка зависимост от тенденциите в летищния трафик. Продължаващата и през 2013 г. финансова криза се отрази върху изпълнението на натурални показатели и съответно на реализираните приходи от дейността. Влияние върху резултатите от дейността оказаха и конкурентната среда, повишената конкуренция от страна на операторите по наземно обслужване „Суиспорт”, „Голдеър хендлинг”, „Лукойл ейвиейшън” и други.
Влошената икономическа конюнктура в страната през последните години засегна и клиентите на летище София. Затруднено бе обслужването на задълженията към техни доставчици, включително и към летище София.
Длъжници към момента по търговски и публични вземания са следните фирми: „България ер”, Авиокомпания „Хемус ер”, „Джес”, „Аеросвит”, „Еърлайнс”, „Иса-България”, „Хелиос ер”, „Олимпик еърлайнс”, KНС ООД, Авиокомпания „Малев”, Авиокомпания „Алиталиа”, „Еър Макс”, „Аеропорт кетеринг сървисис”, „Маг Адвъртайзинг” и „Скай Юръп”.
Във връзка с въпроса има ли летището натрупани задължения към други дружества, Ви уведомявам, че летище София има краткосрочни търговски задължения, които са текущи и се изпълняват редовно. Срещу летище София има предявени вземания от други дружества, които са предмет на съдебни дела. Последните осем компании, които Ви изредих, също са в съдебен спор за съответните вземания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Две минути реплика за вносителите – господин Ангелов, заповядайте.
СТРАХИЛ АНГЕЛОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! По отношение на тези 12 милиона, които споменахте, аз лично продължавам да считам, че колегата Свиленски се изрази коректно, тъй като от тези 12 милиона – 8 са приходи от продажба на имот, така че числото „4 милиона” е коректно. Толкова по този въпрос.
Чухме кои са длъжниците на летище София. Моля да отговорите и на въпроса: колко дължат? Тоест не само кои дружества, а и колко. Доколкото аз съм запознат, има едно дружество, което дължи драстично по-голяма сума от всички останали.
Също така е интересно и да разберем какво е предприето с оглед събиране на тези вземания, тъй като, както и Вие сам се изразихте, летище София е 100% държавна собственост. Тоест то е на всички български граждани и неговото финансово състояние представлява интерес не само за работещите там, а и за всички, които ползват тази услуга, както и за дивидента, който българската държава получава от това търговско дружество. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ ПАПАЗОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Ангелов, уважаеми господин Свиленски! Общо просрочените вземания към края на месец февруари са 51 468 78,72 лв.; търговските от тях са 6 185 204,56 лв.; и публичните – това са летищните такси, са 45 282 874,16 лв. Всички тези търговски и публични вземания са трупани през годините след 2007 г.
Има няколко споразумения, сключвани през годините, главно за разсрочване на търговските задължения. В края на миналата година ръководството на летище София сключи поредното споразумение, което към настоящия момент по търговските вземания се изплаща в срок.
Публичните вземания, разбира се, са малко по-друг елемент, за който трябва да искаме разрешение и от Министерството на финансите. В момента е сключен погасителен план, който ще покрие търговските задължения при плащане на 10% плюс основния лихвен процент, колкото е по Закона за публичните вземания. Този план-график към настоящия момент за първите два месеца се изпълнява.
Вторият въпрос, който поставихте – по-голямата част от тези вземания са от „България ер”, който е и най-големият клиент на летище София. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на господин Данаил Папазов – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за участието му в днешния парламентарен контрол. (Реплика.)
Това беше дуплика от страна на министъра, а ние приключихме с процедурата.
Следват питания към господин Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика.
Първото питане към господин Адемов е от народния представител Йорданка Колева Йорданова относно промяна в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Госпожо Йорданова, заповядайте да развиете Вашето питане.
ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! На приемна с граждани от Варна беше поставен проблем, свързан с отпускането и спирането на социални помощи по Закона за социално подпомагане и правилника за прилагането му.
С промени в Закона за социално подпомагане, съответно в правилника за прилагането му от 2010 г., е записана една несправедливост спрямо лица, които са дарили имот без договор за дарение и без да са вписали в нотариалния акт някакви условия относно издръжка или гледане на
дарилото лице.
В чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане е записано, че право на социални помощи имат лица, които не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години. В същия чл. 10, ал. 1, т. 6а от правилника са уредени и случаите на дарения, с които лицата не трябва да са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните пет години и не е уредено условие към дарението – гледане, издръжка.
По-нататък в чл. 10, ал. 11, т. 2 е посочено, че разпоредбите на ал. 1, т. 6 не се прилагат в случаите, когато общата стойност на сделките за прехвърляне на недвижими имоти не надвишава 60 кратния размер на гарантирания минимален доход, или в числа това е 3900 лв.
По отношение на даренията обаче не стои така въпросът, защото в конкретния случай лицето, което дарява 1 дка земеделска земя на земеделска кооперация, всъщност го продава, въпреки че в нотариалния акт е посочено, че сключената сделка е дарение – сделка, безвъзмездна по своя характер.
Истина е, че голяма част от хората вместо да прехвърлят чрез възмездни сделки своите имоти, ги даряват поради по-ниските местни данъци и други такси вследствие на тежкото си социално състояние и неинформираност.
Уважаеми господин министър, този проблем засяга голям кръг от клиенти на социалното подпомагане и затова питането ми към Вас е: има ли възможност чрез изменение в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане да бъде поправена тази несправедливост – както при възмездно прехвърляне, така и при дарения да се регламентира условие в чл. 10, ал. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, което да се прилага и в случаите на безвъзмездни сделки над определен материален интерес?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Йорданова.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Йорданова, благодаря за Вашето питане, защото то дава възможност да се изяснят някои основополагащи принципи на системата за социално подпомагане и така да се внесе по-голяма яснота за нейното функциониране, което често е обект на недоволство от страна на заинтересованите граждани, както казахте и Вие във Вашето питане.
Трябва да изходим от нейната основна цел, която е законово регламентирана – да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не биха могли да задоволят своите основни жизнени потребности, което се основава на укрепването и развитието на обществената солидарност в трудни житейски ситуации.
Социалните помощи се получават от хората, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от задължените по закон лица. Всичко това налага и стриктна нормативна регламентация, която да гарантира както обективната преценка на всеки конкретен случай, в който държавата трябва да окаже подкрепа на лицата и семействата, така и отговорното отношение към българския данъкоплатец, чиито средства трябва целево и по най-добрия начин да бъдат разходвани в интерес на хората, изпаднали в затруднение.
Следва да се отбележи, че нормативно регламентираните ред и условия за отпускане на социални помощи както в Закона за социално подпомагане, така и в Правилника за неговото прилагане, създават необходимите предпоставки за обективност, социална справедливост и финансова адекватност на системата спрямо финансовите възможности на държавата.
Въведените условия и изисквания по отношение на доходното, имущественото и здравословното състояние, семейното положение, възрастта, учебната и трудовата заетост и други не са самоцелни. Напротив, те са били обект на обществено обсъждане и са резултат на постигнат консенсус и със социалните партньори.
В крайна сметка те са необходими, за да се насочат лимитираните бюджетни средства към действително най нуждаещите се лица и семейства, които не биха могли да се справят сами без помощта на държавата в трудна житейска ситуация.
Месечната помощ и целевата помощ за отопление се отпускат, ако хората не са прехвърляли срещу заплащане през последните пет години недвижим имот и/или идеални части от него, като размерът не трябва да надхвърля 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, който към настоящия момент е в размер на 3900 лв.
Освен това такива помощи се отпускат, ако през последните пет години не е налице и прехвърляне на собственост върху недвижим имот и/или идеални части от него чрез договор за дарение, който е безвъзмезден по своя характер. Оспорването на подобни ограничения като не съвсем справедливи поради непознаване, неспазване или заобикаляне на закона поставят въпроса за справедливостта и отговорността към всички онези лица и семейства, които са се съобразили със законовите разпоредби и са поели своята отговорност, включително и лишавайки се по този начин от подпомагане. Дарението е реализация на взето решение за доброволно, безвъзмездно разпореждане с определена група имуществени права от патримониума на собственика, затова не звучат убедително подобни доводи за отменяне на разпоредбата и е в изключителен обществен интерес запазването на тази разпоредба, тъй като очевидно в тези случаи не се касае за лица, които поради обективни и външни за тях причини се намират в затруднено положение. Още повече че тук става дума и за отклонение от основния принцип на подпомагане.
Важно е да се отбележи, че законодателството в сферата на социалното подпомагане предполага прилагането на комплексен подход и оценката за ефекта от една или друга мярка или програма следва да се прави на тази основа.
Налице е възможност за оказване на съответната социална подкрепа на хора, изпаднали в критична ситуация, включително и на тези, които са получили отказ за подпомагане.
Затова всяко предложение за нормативна промяна следва много внимателно да се обсъжда и анализира, за да не се допусне нарушаване на баланса в системата на социалното подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Йорданова, имате възможност за два уточняващи въпроса.
ЙОРДАНКА ЙОРДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в конкретния случай става въпрос за лице, дарило един декар земеделска земя, в резултат на което тя е наказана за пет години от всякакъв вид социални помощи. Моето питане беше: дали не може, след като през 2010 г. законът е променен и при една възмездна сделка се взима 60-кратният размер на гарантирания минимален доход, да се сложи някакъв диференциран праг и при стойността на даренията? Благодаря все пак за Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Господин министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Йорданова, преди малко Ви казах, че дарението е реализация на взето решение за доброволно, безвъзмездно разпореждане с определена група имуществени права. Това означава, че самият дарител доброволно се отказва от възможността тази сделка да бъде и възмездна. Ако тази сделка е възмездна, това означава, че това лице вече излиза от системата на подпомагане.
Аз разбирам колко деликатна е тази тема и колко негативни нагласи се пораждат от наличието на този текст в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане. Забележете обаче, че от близо 300 хил. лица и семейства, подали заявления за енергийно подпомагане – за целева помощ за отопление, поради неизпълнение на това условие са едва около 3% от всички откази да се отпусне целева помощ за отопление. Това означава, че става въпрос за малка група български граждани, които, пак повтарям, доброволно са се отказали от възможността да изповядат тази сделка по един малко по-различен начин, който да им донесе доходи.
Мисля, че обществено справедливо е системата на социалното подпомагане да бъде обърната единствено и само към онези лица, които с помощта на своите близки, с помощта на своето имущество, включително и което те доброволно даряват, не могат да се издържат. Тогава да се намеси втората защитна мрежа на държавата и тогава да има възможност държавата да подпомага. Ако тези условия са налице, това означава, че ефективността на социалните трансфери ще бъде значително по-висока и от тази гледна точка съществува това разпореждане в Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Госпожо Йорданова, имате възможност да вземете отношение по отговорите. Не желаете.
Господин Мерджанов, от името на група – заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители,
Декларация на Парламентарната група на Коалиция за България.
Уважаеми колеги народни представители, за пореден път представители на Политическа партия ГЕРБ – членове на Комисията по отбрана в Народното събрание, яростно повдигат въпроса за съставянето на анкетна комисия, която да разследва изграждането на защитно съоръжение на българо-турската граница.
Искам само да напомня, че една от задачите, макар и неприсъщи, които изпълнява в момента Българската армия и в частност Сухопътни войски, е изграждането на защитно съоръжение на границата, респективно проверката, която беше извършена от Инспектората на Министерския съвет и впоследствие проверката, извършена в съответствие със заповед на министър Ангел Найденов от Инспектора на Министерството на отбраната.
Съгласно изводите от проверките на Инспектора на Министерския съвет и Инспектората на Министерството на отбраната процедурата за възлагане на обществена поръчка за изпълнението на съоръжението е законосъобразна и съответства на Закона за обществените поръчки и решението на Министерския съвет.
Факт е обаче, че има допуснати грешки, слабости, нарушения, затова и ще бъдат предприети съответните дисциплинарни и административни мерки, но също така е факт, че няма сериозни отклонения, които да опорочават изпълнението на отговорността, с която бяха натоварени Сухопътни войски, респективно Министерството на отбраната.
На пресконференция на 21 март тази година лично министър Ангел Найденов посочи, че съгласно неговото разпореждане и дейността на Инспектората е определен кръг от служители, които имат отношение по проведените процедури, тоест имат отношение към допуснатите слабости, пропуски и нарушения.
Следва да се отбележи, че дисциплинарните производства не са приключили и наказания ще има при установена вина.
На същата пресконференция министърът посочи, че както и до момента, той ще следва линията на пълна прозрачност в намеренията и действията на ръководеното от него ведомство при изпълнение на тази държавна задача.
Искам да отбележа, че подходът на прозрачност и публичност в Министерството на отбраната коренно се различава от стила на ръководство в предходния мандат. Едва ли можехме да си мечтаем подобна самокритичност в действията на тогавашния министър на отбраната Аню Ангелов и ръководения от него екип, част от които са въпросните народни представители от ГЕРБ в Комисията по отбраната.
Въпреки че този въпрос беше поставян от тях неколкократно в Комисията по отбрана, където бе даван изчерпателен отговор от министъра, от неговия екип, от командващия „Сухопътни войски” и други специалисти, представителите на ГЕРБ продължават да политизират случая и да нагнетяват напрежение в Българската армия. Това в никакъв случай не е нито национално отговорно, нито загриженост за авторитета на Българската армия, на българските офицери, войници и служители.
Стремежът на представители на ГЕРБ да вбият клин и да търсят интрига в междуинституционални отговорности – тези на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната, е поредно доказателство за опит за дестабилизация на правителството и на опорочаване на управленската практика, която е коренно различна от тяхното управление.
Искам само да напомня, че благодарение на действията на МВР и на Министерството на отбраната голямото предизвикателство пред българската държава – бежанската вълна, беше овладяна с възможно най-малко рискове за сигурността на българските граждани и българското общество.
Още веднъж искам да подчертая, че искането на ГЕРБ за съставянето на парламентарна анкетна комисия не е нищо друго освен пореден опит за продължително политическо говорене по темата, още по-абсурдно е искането на оставки на двамата силови министри без никакви фактически основания. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Продължаваме с въпросите към министър Адемов.
Следва въпрос от народния представител Светлана Ангелова Найденова относно осигуряване на нови работни места по програми за заетост и обучение за лица от уязвимите групи.
Госпожо Ангелова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! По последни данни на Евростат, безработицата у нас расте. Тя надхвърля 13%. Това е една тревожна тенденция, която продължава вече повече от 6 месеца. Статистиката сочи, че без работа и доходи за препитание са близо 450 хиляди български граждани. На фона на тази голяма безработица одобрените средства в плановете за действие на бюрата по труда за 2014 г. са символични. Една част от националните програми са замразени – това са Националната програма за заетост и обучение на хора с увреждания; Националната програма „Помощ за пенсиониране” и Националната програма „Нова възможност за заетост”, а за други програми квотите са значително орязани.
Реално от началото на годината до момента осигуряването на субсидирана заетост по национални програми и мерки за заетост и обучение е за незначителен брой безработни лица в сравнение с предходни години.
Особено тревожно е положението с безработицата в малките населени места, в които очакванията за включване в програмите за субсидирана заетост са единствената алтернатива за работа и доходи.
Кметовете на тези населени места споделят със загриженост липсата на работни места, осигурени чрез програмите за заетост, към които да бъдат насочени трайно безработните лица от най-уязвимите социални групи, а именно: продължително безработните; младежите; лицата на социално подпомагане; хората с увреждания; нискоквалифицираните и тези с ниско образование.
В тази връзка въпросът ми към Вас, господин министър е: предвиждате ли да поискате коригиране на средствата за активна политика за реализиране на национални програми и мерки за заетост в Националния план за действие по заетостта за 2014 г. с цел увеличаване броя на новоназначените лица от рисковите групи на пазара на труда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Господин министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Ангелова, в края на месец декември 2013 г. Министерският съвет одобри Националния план за действие по заетостта за 2014 г. и от самото начало на годината започна неговото изпълнение за ограничаване на безработицата. Активната политика на пазара на труда допринася за намаляване на безработицата след предоставяне на стимули за работодателите да създават работни места за безработни лица от най-уязвимите групи. За подобряване на съответствието между търсене и предлагане на работна сила се финансират „Обучение за повишаване на знанията и уменията на безработни и заети”, насърчава се трудовата мобилност.
Работи се и за укрепване на капацитета на институциите на пазара на труда с оглед разширяване на обхвата и повишаване качеството на предоставяните услуги по заетостта.
В условията на все още ограничено създаване на нови работни места от икономиката и особено в неактивния зимен сезон субсидираната заетост е основно средство за осигуряване на работа на безработните от неравнопоставените групи, за да могат те да заработят своите доходи.
Министерството на труда и социалната политика непрекъснато търси възможности за допълнително финансиране на мерки и програми за заетост и обучение на безработни лица. Ограничените възможности на държавния бюджет през последните няколко години доведоха до свиване и на бюджета за активна политика на пазара на труда. Прегледът на данните за безработни лица по целеви групи, както и обхватът на активната политика в момента показват, че са необходими допълнителни средства за наемане на младежи до 29-годишна възраст, лица над 50-годишна възраст, продължително безработни, лица с увреждания и безработни лица на месечно социално подпомагане.
Затова експертите в министерството са подготвили подробни разчети за разпределяне на допълнителни средства за наемане на безработни лица от най-уязвимите групи по програми за заетост, както и по мерки, насърчаващи работодателите да наемат безработни.
Изготвени са и разчети за стартиране на нова Национална програма за наемане на безработни лица в дейности по подобряване на сигурността и опазване на обществения ред в малки населени места. Водят се разговори с Министерството на финансите за осигуряване на допълнителни средства за финансиране на мерки и програми за заетост на
безработни лица.
При ограничените възможности на държавния бюджет е необходимо да се намери правилният баланс от увеличаването на средствата за една или друга политика, изпълнявана от Министерството на труда и социалната политика, и постигнатите резултати за безработните лица.
Същевременно е необходимо прилагането на интегриран подход между отделните политики – икономическа, социална и политика по заетостта, за постигането на заложените цели в политиката по заетостта.
Политиката, свързана със заетостта, е хоризонтална политика и няма как да се справим единствено и само със средствата от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, колкото и да са те.
Усилията на Агенцията по заетостта са насочени за бързото устройване на работа на безработните на работни места на първичния пазар на труда. Трудовите посредници провеждат активни действия и системни срещи с работодателите за разкриване на свободни работни места.
През 2014 г. ще бъдат организирани и проведени 100 трудови борси, от които 20 специализирани за различни уязвими групи на пазара на труда. През месеците януари и февруари 2014 г. на първичния пазар в бюрата по труда са обявени 23 428 работни места, което е с 3614 повече спрямо същия период
на 2013 г.
В заключение бих искал да подчертая, че Министерството на труда и социалната политика ще продължи да анализира процесите на пазара на труда в страната и ще търси допълнителни възможности за провеждане на адекватна и подкрепяща хората активна политика по заетостта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Госпожо Ангелова, заповядайте за реплика.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, явно мерките, които предприема това правителство за справяне с безработицата, са абсолютно недостатъчни, защото картината, която чертаете по отношение на намаляване на безработицата и създаването на работни места, значително се разминава с действителността. Ако беше така, нямаше да се наложи да Ви задавам този въпрос и проблемът с безработицата и с пазара на труда щеше да бъде решен.
Противно на обещаното от Вас за създаването на 250 хиляди работни места и за справяне с най-големия проблем, а именно растящата безработица, в малките населени места цари мизерия, почти 100-процентова безработица и липса на всякаква алтернатива за препитание. Там хората разчитат единствено на социални помощи, защото няма абсолютно никаква работа.
Истината е, че тази година с пари от държавния бюджет и от Европейския съюз се осигурява заетост на все по-малко хора. С 30 хиляди човека по-малко е субсидираната заетост през тази година. Всичко това е доказателство за Вашето безсилие и неспособност да се справите с този изключително важен проблем, какъвто е безработицата. Нека да Ви припомня, той беше обявен за един от най-важните приоритети на това правителство. Изводът е, че няма никакви практически резултати от провежданата правителствена политика по отношение на сферата на заетостта и пазара на труда, което води до обедняване и обезкуражаване на една голяма част от българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Ангелова.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Ангелова, по информация на Агенцията по заетостта, която е съвършено коректна и я има на сайта й, за първи път от девет години през есенно-зимния период броят на безработните намалява, макар и с малко – точно с 270 човека. Регистрираните безработни в бюрата по труда за първи път от девет години насам през есенно-зимния сезон намаляват. Знам, че очакванията на българските граждани са за това заетостта да бъде повишена значително, но самият факт, че с усилията на възможностите на бюджета на Националния план за действие по заетостта успяхме да спрем негативните тенденции за нарастването на безработицата, означава, че усилията на правителството са в правилна посока.
Що се отнася до информацията, която Вие предоставяте, мога да Ви дам една друга справка, съгласно която през тази година 41 261 безработни са с прекратени договори – от тези договори, които Вие сте сключили. Възможностите за назначаване през тази година са за 42 305 човека, което означава, че ние имаме начини и възможности да се справим с този проблем.
Големият проблем обаче тук, за който говорихме в началото на мандата, е за така наречената бомба, която Вие заложихте на пазара на труда. Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” беше тази, която трябваше да подготви, да квалифицира безработните, в това число и от уязвимите групи, за да могат те да се реализират на първичния пазар на труда. Доколко са се реализирали, показват
резултатите сега.
Нещо повече. В края на миналата година договорихте средствата от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” по начина, по който да бъдат усвоени всички средства за заетост. Така че през 2014, 2015 г. на практика Министерството на труда и социалната политика и управляващите органи в момента не разполагат с нито едно евро, с което да се справят с този проблем. Въпреки това ние полагаме усилия заедно с управляващия орган, заедно с представителите на Министерството на финансите да се опитаме да се възползваме от възможностите за авансово изразходване на средства от държавния бюджет, които след това да бъдат възстановени по линия на Европейския съюз, за да може в крайна сметка да не ощетим държавния бюджет.
Знаем, че е трудно, но това правителство не разчита единствено и само на субсидирана заетост – това, което правихте Вие. Ние разчитахме на това икономиката и мерките, които това правителство взима в сферата на икономиката, да дадат своите резултати и през 2014-2015 г. хората да разчитат на доходи от труд и от заетост, а не на мерките и програмите, които гарантират субсидирана заетост. Да, тя е важна за малките населени места, но не трябва работодателите да ги заведем до малките населени места при безработните, а точно обратното – да гарантираме възможност на безработните чрез възможности за финансиране на мобилност при работодатели, за да може да реализират доходи от труд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е зададен от народния представител Тотю Младенов и е относно предприетите мерки от правителството за намаляване на младежката безработица през първите три месеца на годината.
Заповядайте да развиете Вашия въпрос, господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! През последната една година спадът на инвестициите в България е с над 17%. Това се отразява и на нивото на заетост в България и на нивото на безработицата. През последната една година безработните в България вече са над 13%, по Евростат, над 450 хиляди български граждани.
През последната една година особено тревожен е проблемът с младежката безработица в Република България. България е на второ място по темпове на нарастване на безработицата през последната една година. По данни на статистическата служба на Евростат в края на месец февруари тази година тя вече достига вече над 30 на сто, докато през януари 2013 г. тя беше 27,8%. Повишението през месец февруари спрямо януари тази година е 0,6% повече, тоест ръстът продължава и през тази година.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Това не е вярно.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Въпросът ми към Вас е: какви мерки, инициативи, програми и проекти реализирате от началото на тази година в Министерството на труда и социалната политика и какви са резултатите за намаляването на младежката безработица през първите три месеца, и каква ще е тенденция през следващите месеци? Както и кога ще стартира Младежката инициатива или Европейската гаранция за младежи?
Уважаеми господин министър, знам, че проблемът с безработицата, включително и младежката, не е проблем само на Министерството на труда и социалната политика, а на цялото правителство. Именно от тази гледна точка искам да Ви уведомя, че обещаните над 250 хиляди работни места, които трябва да бъдат създадени, не само че не са създадени, а за последната една година броят на безработните в България се е увеличил с над 30 хиляди човека. Вие трябва да пресечете тази тенденция и да използвате по най-добрия начин европейската гаранция за младите хора, европейските пари, които трябва да стартират колкото се може по-бързо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте, господин министър, да отговорите.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Младенов! Политиката за намаляване на младежката безработица е приоритетна за Министерството на труда и социалната политика. В тази връзка от началото на 2014 г. се работи по Националния план за изпълнение на европейска гаранция за младежта. Мерките в него са разделени в две основни направления. На първо място е активиране на младите хора, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по трудна.
На второ място е интегриране на пазара на труда.
Предприети са и конкретни стъпки за практическо изпълнение на гаранцията за младежта. Във всяко бюро по труда е определен служител, специално ангажиран с дейностите за младежите. Вече са налице и първите резултати от фокусираната работа. Общият брой на регистрираните безработни младежи до 29 години към 28 февруари 2014 г. по информация на Агенцията по заетостта е 75 686, което е с 6175 по-малко от регистрираните в края на месец февруари 2013 г. С 1,9 процентни пункта намалява и относителният дял на безработните младежи, като в края на февруари 2014 г. той е 18,9%.
Не на последно място броят на безработните младежи намалява за девети пореден месец, тоест от юни 2013 г.
Вие се позовавате на данните на Евростат и знаете много добре, че става дума за сезонно изгладена заетост и там методиката е различна. Очевидно е, че използвате методиката, която е удобна, за да можете да направите изводите, които представяте тук.
Процесът по активиране на младежите вече е стартирал. На всеки регистриран младеж е изготвен индивидуален план за действие и профил още в деня на регистрацията му. В зависимост от профила на повече от 7300 младежи са предоставени посреднически услуги.
Едновременно с процеса на активиране се работи и по посока на реализация на младежите на пазара на труда. Използват се всички доказали своята ефективност инструменти, трудово посредничество, професионално ориентиране и мотивиране. В резултат повече от 6100 младежи са започнали работа на първичния пазар на труда. В допълнение, почти 1300 младежи са включени в субсидирана заетост, включително чиракуване и стажуване. Повече от 2200 младежи са включени в аварийни дейности, изпълнявани от общините по Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”. Общо започналите работа младежи представляват 24% от всички започнали работа през първите два месеца на годината безработни лица при условие, че младежите представляват по-малко от 19% от всички безработни.
По програма „Старт на кариерата” е предвидена нова заетост за 400 младежи, а заедно с преходните договори от 2013 г. общата заетост по програмата през 2014 г. е за 1971 младежи. По мерките в Закона за насърчаване на заетостта, насочени към младите хора, през настоящата година ще бъдат включени 1100 младежи, а с преходната заетост от миналата година общо ще работят повече от 3200 младежи. По схемите от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.” ще бъде осигурена заетост на повече от 1200 младежи.
В заключение, искам да обърна внимание, че за изпълнение на мерки и програми за заетост и обучение на младежи през настоящата година от държавния бюджет са предвидени повече от 21 млн. лв. Предвидени са и средства по Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, в това число и по реда на инициативата за младежка заетост на Европейската комисия, които са в размер на 30 млн. лв.
В момента се подготвят необходимите критерии за допустимост, така че да се създадат условия за бързо стартиране на схеми за младежка заетост в кратък срок след одобряване на новата оперативна програма. Предвиденият финансов ресурс предполага продължаване на работата по активиране на младежите, както и подпомагане на започването на работа и обучение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Младенов, за реплика.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, за съжаление Вие знаете, че това не е достатъчно. Искам да Ви припомня, че преди две години правителството на Политическа партия ГЕРБ предприе много сериозни мерки в намаляването на младежката безработица. Беше приета Национална инициатива за работа на младите хора в България, стажантски договори, чиракувания, работа със социалните партньори, подписано споразумение между правителството, социалните партньори, синдикатите и работодателите с местните власти, също така използване по най-добрия начин както националното, така и европейското финансиране и активните дейности на бизнеса по места за ограничаването на младежката безработица. Вие трябва да надградите това, което е стартирало.
От тази гледна точка ние Ви казахме, когато се приемаше бюджетът за 2014 г. – Вие също го искахте, обаче Парламентът и правителството не се съобразиха с това да се увеличат парите за Националния план по заетостта, защото 2014 г. е преходна година между двата програмни периода и парите за новия програмен период ще дойдат по-късно. Това трябва да стане час по-скоро, защото липсват тези стажантски програми, липсват програмите за бизнеса и за младите хора в цялата страна. Пак Ви казвам, всеки трети младеж до 24-годишна възраст в България се води безработен, над 30% е безработицата. Вие трябва да пресечете този тренд и това го очакват хората в нашата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Младенов.
Заповядайте, уважаеми господин министър, за дуплика.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Младенов! Да, действително проблемът с младежката безработица е европейски проблем. Вие знаете информацията от Евростат, че броят на безработните младежи в сегмента до 24 години е близо 7 милиона в рамките на целия Европейския съюз. Не са малко и безработните младежи в България. Тъкмо затова Европейската комисия, разбира се, и България, сме приели идеята за реализиране на така наречената „Европейска гаранция за младежта”.
В рамките на тези мерки правителството предприема и в момента сме в много напреднала фаза – още в началото на месец април стартират така наречените „стажантски програми”, които както Вие казвате, ще надградят това, което беше започнато през миналата година, и ще дадат възможност на още доста голяма група младежи, в зависимост от това какъв ще бъде финансовият ресурс. В момента преговаряме с Националния фонд и с Министерството на финансите и в зависимост от ресурса, който ще бъде отпуснат, ще бъдат стартирани новите схеми за ангажиране на младите хора.
Министерството на труда и социалната политика и екипът на управляващия орган сме готови с всички схеми. В началото на месец април, само след една-две седмици, ще стартират една голяма част от програмите, за които Вие говорите. Обаче е очевидно, каквито и мерки да вземем по линия на „Младежката гаранция”, знаете, че малко повече от 55 млн. евро от Европейския социален фонд са заделени за България, има и допълнителни средства общо за двете години около
230 млн. лв. – това са парите за „Младежка гаранция”. Да се надяваме, че и с участието на бизнеса не само ще спрем негативните тенденции за ръст на младежка безработица, а нещо повече, ще гарантираме възможност на младите хора в България да се реализират тук в България, за да получават доходи от труд, а не да търсят други възможности за реализация извън страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Преминаваме към отговор на следващия парламентарен въпрос. Той е зададен от народните представители Красимира Анастасова, Гинче Караминова и Николай Апостолов относно размера на помощта за дете близнак, което е второ в семейството и същевременно е дете с трайни увреждания.
Заповядайте, госпожо Анастасова, да развиете въпроса.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин министър, нашият въпрос е относно размера на помощта за дете близнак, което е второ дете в семейството и същевременно е дете с трайни увреждания.
Уважаеми господин министър, с измененията на Закона за семейните помощи за деца, влезли в сила от 1 януари
2014 г., считаме, че се ощетява едно от децата на майка с три деца, от които вторите по поредност са близнаци, а един от близнаците е с трайни увреждания.
Съгласно Закона за семейните помощи за деца до 1 януари 2014 г. майката е получавала месечни помощи за децата-близнаци в размер на 150% от размера на помощта за дете, тоест 52,50 лв., които са 150% от 35 лв., а едното от децата-близнаци като дете с трайни увреждания, със 100% увреждане е с чужда помощ, е получавало и двойния размер на помощта на дете-близнак, тоест 150 лв.
С измененията на чл. 7, ал. 4 и ал. 8 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 61, алинеи 2, 3 и 5 от Закона за държавния бюджет на Република България от 1 януари 2014 г. се оказва, че майката получава по-малък размер на социалната помощ за детето-близнак с трайни увреждания, което е второ дете в семейството, от размера на помощта, който е получавала предходната година.
В чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца е записано, че размерите на социалните помощи не бива да бъдат по-малки от предходната година. С изменението от 1 януари 2014 г. на Закона за държавния бюджет на Република България на едното дете-близнак се изплащат 150% от размера на семейните помощи за второ дете или 75 лв., а на другото дете-близнак, което също е второ дете в семейството, се изплаща само двойният размер на помощта за второ дете, тоест 100 лв. – това е сумата, която се полага на детето с увреждания, но не се изплаща помощ в размер от 150% от размера на помощта за второ дете.
Получава се един парадокс, че вместо 75 лв. в двоен размер, които са 150 лв., се оказва, че на това дете-близнак с трайни увреждания се полагат само 100 лв., която сума е по-ниска от досега получаваната. Второто дете-близнак, според Закона за държавния бюджет на Република България, се оказва ощетено.
Считаме, че хората с увреждания и най-вече децата с увреждания трябва да бъдат първа грижа на държавата, защото не могат да се справят сами и имат най-голяма нужда от помощ.
В тази връзка молим да ни отговорите: ще бъдат ли предприети мерки и какви, за да се коригира размерът на помощите за дете-близнак, което е второ в семейството и същевременно е дете с трайни увреждания? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Уважаеми господин министър, моля да отговорите.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Анастасова, Караминова, господин Апостолов, със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. са въведени диференцирани размери на месечните помощи за дете до завършване на средно образование. Размерът на тези помощи се диференцира в зависимост от поредността на децата, като същевременно чрез промени в Закона за семейните помощи за деца се въвежда правило за определяне на по-високи размери на месечните помощи за второ дете, дете с трайни увреждания и дете близнак.
В тази връзка размерите и на месечните помощи за отглеждане на тези групи деца са увеличени, като се запазват действащите принципи, а именно двоен размер на помощта за деца с трайни увреждания и 150 на сто от размера на помощта за дете-близнак –това е много важно да го запомните, като базата за определянето им е размерът на помощта за второ дете. Съответно размерите на помощите са увеличени, както следва: за второ дете – от 35 на 50 лв., за дете с трайно увреждане – от 70 на 100 лв., и за дете-близнак – от 52,50 лв. на 75 лв.
Безспорно е, че необходимостта от финансова подкрепа за отглеждането на деца с трайни увреждания е по-голяма. Бих искал да подчертая, че за семействата, които отглеждат деца с трайни увреждания, всички видове семейни помощи се предоставят по облекчен режим, независимо от доходите на семейството. По отношение на размера на месечната помощ за дете с трайно увреждане, което е близнак, следва да се има предвид, че на основание чл. 61, ал. 5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., размерът на месечната помощ за дете с трайни увреждания се определя и изплаща в двоен размер от размера на помощта за второ дете, тоест сто лева. В случаи, когато детето с трайно увреждане е близнак, този размер е по-благоприятен от размера, определен за дете-близнак.
Освен това не е регламентирано изплащане на помощта в двоен размер на децата близнаци, а само за децата с трайни увреждания. По този начин законодателството гарантира равнопоставеността на всички деца с трайни увреждания, като те получават еднаква подкрепа от държавата. Допълнителна подкрепа при посрещане на специфични нужди при отглеждане на деца с трайни увреждания се осигурява и чрез месечни добавки за деца с трайни увреждания. В тази връзка месечната добавка за деца с трайни увреждания бе увеличена от месец септември 2013 г. на 217 лв., като нейният размер беше 180 лв. почти три години. За 2014 г. размерът на месечната добавка на деца с трайни увреждания е увеличен още веднъж от 217 на 240 лв., което е допълнителна подкрепа за семействата с деца с трайни увреждания, като по-уязвима група в обществото.
Именно за месечни добавки за деца с трайни увреждания е въведено условието в чл. 8д, ал. 2 от Закона за семейните помощи за деца – размерът на добавката да не бъде по-малък от предходната година. Важното е да се отбележи, че семейните помощи се финансират само от държавния бюджет, като за обезпечаване на изплащането на месечните помощи за деца в бюджета за 2014 г. са предвидени допълнителни финансови средства в размер на 49 млн. лв. Това увеличение е съобразено с финансовите възможности на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това беше отговорът на министър Адемов.
Заповядайте, уважаема госпожо Караминова, за реплика
към него.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми господин министър, уважаема госпожо министър! Когато човек отстрани слуша въпроса и Вашия отговор, господин министър, ще се обърка в един лабиринт от членове и алинеи, а фактите са много ясни – майката на дете с трайни увреждания, което е близнак, получава по-малко средства от предходната година. Майката, която има още едно дете освен двете близначета, е имала и друга алтернатива и тя е била да остави детето с увреждания в специално заведение, където за него ще се грижат държавни служители, а и ако има късмет – това дете ще бъде отглеждано в приемно семейство.
Аз ще Ви кажа, че държавата дискриминира децата с трайни увреждания, които се отглеждат от биологичните им родители, в една семейна обстановка, която е по-добра за децата с трайни увреждания. Ще Ви дам един пример за тази дискриминация. Едно дете с трайни увреждания, отглеждано от биологични родители, получава 240 лв. месечна помощ по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, плюс 100 лв. по чл. 7, ал. 8 от Закона за семейни помощи за деца, плюс още 29, 25 лв. от Закона за интеграция за хората с увреждания, а ако уврежданията са над 70% – както е в този случай, още
13 лв. Получава се общо 382,25 лв.
Обаче ако тази майка беше изоставила детето си и то се отглежда в приемно семейство, приемното семейство ще получава една сума около 1000 лв. Тези средства, които ще получи приемното семейство – не бих искала да кажа, че приемното семейство не би трябвало да получи тези средства за отглеждането на дете с трайни увреждания, независимо под каква форма е – би могло да ги получи биологичното семейство по превенция на изоставянето и институционализацията.
Нима на тази майка не е необходим рехабилитатор и други специалисти в тази област? Защо трябва да се неглижира детето, което има нужда от чужда помощ?
Уважаеми господин министър, този казус не е толкова често срещан и не е необходим голям финансов ресурс, за да се помогне на тези хора. Трябва да се помисли да се реши въпросът на тези български родители и деца с увреждания, които се отглеждат в семейна среда. Бихме могли да инициираме законови промени в тази посока, за да имат адекватна подкрепа тези деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Караминова.
Уважаеми господин Адемов, дуплика към реплика на госпожа Караминова.
МИНИСТЪР ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи Анастасова, Караминова и господин Апостолов! Аз благодаря за Вашата загриженост за хората с увреждания, за родителите на деца с увреждания. Очевидно е, че децата с увреждания, които се отглеждат в семейна среда и са извън институция, трябва да бъдат подкрепени от държавата.
Нямам навика да се връщам към предишни години, но по време на Вашия мандат месечната подкрепа за семейства на деца с увреждания си остава за всичките тези години 189 лв. По време на нашия мандат само за 9 месеца тази месечна подкрепа се увеличи от 189 лв., в началото на 217 лв., след това както и Вие казахте, на 240 лв. Това означава, че всички тези семейства получават повече средства отколкото са получавали досега. Това оспорвате ли го? Виждам, че не го оспорвате. (Реплика от народния представител Гинче Караминова.)
На следващо място, ако Вие смятате, че текстът от Закона за държавния бюджет е предполагал дискриминация, имали сте възможност да направите своите предложения. Аз съм направил справка – понеже нямате такива предложения, това означава, че сте се съгласили с този начин на разпределение на средствата от държавния бюджет. Аз потвърждавам това, което казах и преди малко – 49 милиона повече за семействата на деца с увреждания са дадени в Закона за държавния бюджет за тази година. Ако Вие смятате, че 49 милиона са малка сума, моето желание и Вашето желание съвпадат – през следващата бюджетна година тези средства да бъдат увеличени.
Иначе подкрепата на държавата за семействата с деца, без да бъдат дискриминирани, тези, които са с деца с увреждания, деца близнаци, при всички положения заслужава поощрение.
Аз искам да Ви припомня и нещо друго. Родителите на деца близнаци, независимо от това дали са с увреждания или не, получават еднократна помощ в размер, ако става въпрос за близнаци – за две деца, на 1200 лв. Така че подкрепата на държавата, доколкото я има, мисля, че е в сериозни параметри от гледна точка на възможностите на бюджета.
Да се надяваме, че през следващата година ще имаме по-добри възможности, разчитам и на Вашата подкрепа в тази област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов за отговора на този парламентарен въпрос и за днешното Ви участие в парламентарния контрол. Успешен ден, успешен уикенд.
Преминаваме към отговорите на министър Анелия Клисарова – министър на образованието и науката. Тя ще отговори на 7 въпроса от народни представители.
Първият е зададен от народния представител Даниела Савеклиева относно уволнение на директори на училища в Благоевградска област.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, да развиете Вашия въпрос.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо министър, въпросът ми е зададен от доста време, за което съжалявам, че не успяхме да се вместим в по-ранен парламентарен контрол.
Той беше породен от данните, че директорът на училището в село Долно Дряново Асим Адемов е уволнен само и единствено, защото не подкрепя ДПС. Директорът е привикван в кабинета на началника на Регионалния инспекторат по образованието в Благоевград Огнян Соколов. Там Соколов е признал на Адемов, че има политическа поръчка от най-високо ниво да го уволни, ако не напусне доброволно. След уволнението депутатът от ДПС Ахмед Башев нарича Асим Адемов „острието на ГЕРБ в Гърмен” и заплашва, че именно той ще кадрува в общините Гърмен, Сатовча, Якоруда, Белица, Гоце Делчев и Хаджидимово и че предстоят нови уволнения. Тези уволнения естествено станаха и факт в последствие. Там наистина се наблюдава обезпокоителна политическа чистка, бих я нарекла.
Моите въпроси към Вас бяха: кой е Ахмед Башев от ДПС, че да уволнява училищни директори и защо позволявате на хора като него да се саморазправят с директорите на училищата? Какви мерки ще предприемете към началника на инспектората в Благоевград, който изпълнява политически поръчки? Защо не спазихте обещанието си, че няма да допускате политически чистки в образованието? Ще спрат ли все пак и кога политическите уволнения на директори на училища в района на област Благоевград?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаема проф. Клисарова, заповядайте да отговорите на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Савеклиева! В Министерството на образованието и науката не е постъпвала информация за уволнение на директори на училища на територията на област Благоевград, подчертавам, по субективни причини от началника на Регионалния инспекторат. По данни на РИО – Благоевград, трудовите правоотношения с Асим Адемов – директор на Основно училище „Христо Ботев”, село Долно Дряново, са прекратени след извършена проверка. В хода на проверката са установени системни нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от директора на училището и отразени в констативния протокол. От многобройните нарушения – повече от десет, ще спомена само някои от тях. Не е осигурил правилно разпределение на учебните часове по различни видове подготовка в рамките на учебния ден и е допуснал дублиране на часовете по свободно избираема подготовка и задължителните учебни часове за едни и същи ученици. Не е осъществявал системен контрол върху образователния процес. Осъществявал е командировки в дните, в които е имал задължителна преподавателска работа и е учител, има дневни командировъчни разходи. Установени са множество нарушения, свързани с воденето на регистрационни книги, дневници на паралелките, тематични разпределения на учителите и други.
В текстовете на чл. 344, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда е посочено, че работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя си или пред съда. Асим Адемов не е оспорвал законността на своето уволнение пред работодателя – началника на РИО – Благоевград, като срокът за това е бил до 11 февруари
2014 г.
По същество това е трудов спор, а трудовите спорове се разглеждат от съдилищата, съгласно разпоредбата на чл. 360, ал. 1 от Кодекса на труда и са извън правомощията на Министерството на образованието и науката.
Констатирани са и други нарушения за останали директори, като в СОУ „Йордан Йовков”, село Рибново, също е извършена проверка от РИО – Благоевград. В констативния протокол са отразени редица съществени нарушения, допуснати от директора на училището Манчо Джуркин. Повечето от тях са тежки и системни във времето и влошаващи качеството на учебния процес. Установените нарушения не са повод за претенции в търсене на политически чадър.
В ОУ „Климент Охридски”, село Дебрен, е извършена проверка от Министерство на образованието и науката, изготвен е констативен протокол и е предоставен на началника на РИО в Благоевград.
От представената документация по посочените случаи в Министерство на образованието и науката е видно, че предприетите действия от страна на работодателя – началникът на РИО в Благоевград, са съобразени с обективни факти и обстоятелства, станали известни в хода на проверките.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, проф. Клисарова.
Уважаема госпожо Савеклиева, заповядайте за реплика.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, за годините, в които Асим Адемов е директор на училището в Долно Дряново, той стриктно си е изпълнявал възложените задачи. В последните години дори има пет проверки, които са минали там, като той е получавал все повече градивна оценка за работата си като директор и съответното допълнително трудово възнаграждение за това.
Бих желала все пак да ми отговорите дали има тенденциозност в тези проверки, тъй като проверката, направена в училището в Долно Дряново, не е в регистъра, който предварително се прави с програмата за проверките на съответните училища? Ако друг е поводът за това, надявам се да не е тенденциозно.
Отново бих Ви помолила наистина да проверите и Вие на какви основания се извършват проверките и самите констатации доколко са обективни в случая?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Савеклиева! Искам да Ви уверя, че няма тенденция при проверяване на директорите. Нормално, обикновено проверките могат да бъдат планови или по сигнал. Те трябва и отразяват обективно състоянието на качеството на провеждания учебен процес.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ, от място): Сигнал има ли?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, трябва да проверя, сигнал – има.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ, от място): Може ли да проверите как е вписан сигналът?
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Лично писмено ще Ви отговоря. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Следващият въпрос към Вас е от народния представител Станислав Станилов относно смущаващи финансови практики при изработване на държавната политика във висшето образование.
Заповядайте, уважаеми проф. Станилов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, колеги! Преди броени дни беше представено новото издание на така наречената „рейтингова система” на висшите училища в България. Тя е резултат от проект, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Налага се тенденцията чрез рейтинговата система да бъде формирана държавната политика във висшето образование. Официално се заявява, че проектът се изпълнява от дирекция „Висше образование” на Министерството на образованието и науката, но практически изпълнението е поверено на Консорциум „ИОО-МБМД-С“, съставен от три организации – Институт „Отворено общество“ – София, Институт за маркетинг и социални изследвания МБМД и „Сирма Груп”. Те са създатели на първото издание на рейтинговата система в периода 2008-2010 г. В новия проект, обхващащ 2012-2014 г., към тях се е присъединила и „Мемо-Консулт“ ООД, която е счетоводна фирма, но се оказва и подизпълнител на проекти по Фонд „Научни изследвания” през 2010 г.
По данни от системата за наблюдение на европейските фондове за разработването на системата до 2013 г. са изплатени 699 хил. 92 лева, от които 104 хил. 864 лева са национално финансиране. Обикновено фазата на разработване на един продукт е най-трудна и най-скъпа. При нас се е получило нещо странно – за последното издание на рейтинговата система, което само доразвива проекта, през последните месеци са изплатени допълнително 862 хил. 48 лева, от които 129 хил. 307 лева – национално финансиране. Според моята информация, по-голямата част от средствата са получени от частните фирми около „Отворено общество”.
В тази връзка моля да ми отговорите: защо държавната политика във висшето образование е поверено на частни фирми и каква част от финансирането са получили те?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов! В процеса на обсъждане е изготвеният Проект за Стратегия за развитие на висшето образование –
2014-2020 г. В него са очертани основните политики за развитие на висшето образование, целите и механизмите за постигането им. Предвижда се част от тях да бъдат финансирани чрез новата Оперативна програма „Наука и образование – за интелигентен растеж”.
Рейтинговата системата, както казахте, през 2010 г. е разработена в рамките на изпълнение на проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. За целите на изпълнението са предвидени дейности и е проведена обществена поръчка и избран изпълнител съгласно изискванията на Закона за обществените поръчки – Консорциум „ИОО-МБМД-С”. Дирекцията „Висше образование” на Министерството на образованието и науката изпълнява втората фаза по проекта „Развитие на рейтинговата система на висшите училища”. В него е предвидено усъвършенстване на системата, подобряване на методологията и включване на нови функционалности в платформата.
Във връзка с изпълнението на дейностите по проекта е проведена обществена поръчка. Предметът на обществена поръчка предполага извършването на много по-голям обем дейности, свързани с поддръжката, развитието и техническото подобряване на системата, отколкото беше в предходната фаза на проекта. Видът на процедурата за избор на изпълнител е открита и е извършена на основание чл. 84 – чл. 86, ал. 3 от Закона за обществените поръчки. Спазени са всички нормативни изисквания за откриването, разглеждането, оценката и класирането на постъпилите оферти. В резултат на това е взето решение за обновяване на изпълнител на обществената поръчка и е сключен договор с Консорциум „ИОО-МБМД-С”.
Що се отнася до избора на счетоводна фирма „Мемо консулт” ООД, която в момента обслужва счетоводно проекта, тя е избрана съгласно нормативните изисквания на Закона за обществените поръчки и е сключено рамково споразумение от 31 август 2012 г. Фирмата осъществява счетоводно осигуряване и на други проекти по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Финансовите разплащания към избрания изпълнител и към счетоводната фирма се осъществяват по утвърдения график въз основа на отчетените дейности. Сключените договори са публично представени в системата на ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение).
Относно взаимодействията на Фонд „Научни изследвания” и фирма „Мемо консулт” ООД, Ви информирам, че към настоящия момент в наличните архивни документи на Фонд „Научни изследвания” липсва информация за извършени директни плащания към споменатата фирма. Проверката обхваща период от пет години и поради огромния брой информация тя все още продължава. В случай че в по-минали години са констатирани взаимоотношения на Фонд „Научни изследвания” с фирма „Мемо консулт” ООД, ще бъдете своевременно осведомен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Запознат съм с рейтинговата система и смятам, че ако повече от милион и половина са изплатени за това нещо, което е направено там, са дадени много пари!
Второ, аз съм видял, проверил съм, наистина „Мемо консулт” е изпълнявал задачи на Фонд „Научни изследвания“. Като направите проверката, ще разберете, че има конфликт на интереси.
Последно, не мога да оценя с какво рейтинговата система е спомогнала за усъвършенстване на висшето образование, но моето заключение в края, уважаема госпожо министър, е, че неговото равнище продължава да спада.
Поправките в Закона за висшето образование още не са влезли в комисия. Нека да кажа: не личи по нищо, че е изминала една година от идването на новата власт, новия министър, новата схема за работа в министерството в областта на образованието в България, но фактически чувствителни подобрения засега не се виждат. Виждат се само намерения.
Ако съм Ви обидил с нещо, извинявайте, но съм убеден, че съм прав. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Станилов.
Госпожо министър – дуплика.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, рейтинговата система непрекъснато се усъвършенства. Не мога да кажа, че е най-съвършена. В последния рейтинг, който получихме, първо трябва да видим колко се увеличава броят на индикаторите, по които се провежда. Колко се е разширило и социологическото проучване към нея, за да можем да стъпим и разработим върху това стратегията. Непрекъснато се усъвършенства и уеб базираната платформа. Тя може би е едно от най-скъпите неща, включени в рейтинговата система.
Трябва да кажа освен това, че тези средства не са за тази година, а за следващите две години, като ще има три издания на рейтинговата система: това, едно – октомври, и следващо –през месец октомври.
Искам да Ви уверя, че не е поверена само на частни фирми, защото за разработването на системата участват представители на Министерството на образованието и науката и има Комитет за наблюдение. В него влизат синдикатите, представители на висшите училища и на Националното представителство на студентските съвети.
В тази връзка – какво ще се промени във висшето образование, разбирам, че всички искаме бързи промени. Искам да Ви уверя, че и аз съм на това становище. Трябва да свържем висшето образование с бизнеса и да повишим качеството му. Затова е разработена и тази стратегия, като се надявам, че тя ще бъде до края на месец април в Парламента. Нека тогава да стъпим на нея и да направим поправките в Закона за висшето образование. Мисля, че ще работим заедно в тази насока. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Сега преминаваме към питане от народния представител Милена Дамянова относно стимулиране на качеството в предучилищното и училищното образование.
Госпожо Дамянова, заповядайте да развиете Вашето питане.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо министър, в третия отчет за изпълнение на управленската програма на правителството Вие отчитате, че сте въвели допълнителни фактори за оценяване на учебния процес в предучилищното и училищното образование. Отчитате също така, цитирам: „Усъвършенстването на системата на делегираните бюджети цели да постави акцент върху качеството на образованието. Новата формула предвижда училища, показали по-добри резултати между външните оценявания, да получават допълнителни средства” – една напълно погрешна идея, макар и да звучи добре, защото на практика тази Ваша идея означава няколко неща.
На първо място, означава, че ще се наливат пари в частните уроци, които подготвят за външните оценявания и държавните зрелостни изпити.
Означава, че училищата, които работят в трудни условия, ще продължат да бъдат на дъното.
Означава също така, че стимулирате сегрегацията на децата от уязвимите групи и на децата със специални образователни потребности, вместо да ги приобщаваме.
Тази Ваша идея, така формулирана, означава също така, че детските градини няма да получават пари за качество, защото там няма външно оценяване. Или смятате да въвеждате – това трябва да кажете Вие.
Пари за качество няма да получават и началните училища, защото там има външно оценяване в края на ІV клас и няма входно равнище, няма изпит в първи клас.
Интересно ми е как точно ще измерите напредъка и в гимназиалния етап, защото задължителните изпити след седми клас са по български език и литература и математика. Разбира се, има и някои други предмети, по които учениците полагат външно оценяване, но единственият задължителен предмет за държавен зрелостен изпит е български език и литература. Вторият предмет е по избор на ученика.
По отношение на качеството, изказването Ви е свързано с новата тема, бих казала залъгалка, с която целите да създадете впечатление, че уж се прави нещо в Министерство на образованието и науката – имам предвид таблетите и интернета, те са последният хит. Хубаво, но да раздадеш таблети не означава, че правиш образователна реформа, защото в таблетите няма нито политическа воля, още по-малко има образователна реформа. Това означава и можем да го оприличим с преподаването по математика – все едно да заменим преподаването на математика с раздаването на калкулатори. Това означава раздаването на таблетите. Но това е преди всичко една поръчка по Закона за обществените поръчки.
В този смисъл моето питане към Вас е: как ще стимулирате, каква е политиката Ви за стимулиране на качеството в предучилищното и училищното образование? Какви са критериите, по които оценявате, както сте се изразили в отчета, учебния процес в предучилищното и училищното образование през 2014 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дамянова.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на питането на народния представител.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Дамянова, когато говорим за качество в училище, искам да подчертая, че това не е само делегираният бюджет. Мисля, че заедно мислим така. Това е много широка и пространна тема, като започнем с качествените учители, качественото оборудване, новите учебни програми и планове, учебниците – всичко това гарантира качество. Затова ще си позволя да бъда съвсем кратка с отговора. Разбрах, че Вас Ви интересува как точно се усъвършенства системата на делегираните бюджети и как това ще се случи. Затова ще бъда абсолютно конкретна и ясна към въпроса.
Първо, напротив, трябва да кажа, че частни уроци се развиват през последните десет години и ако не променим правилата, ще продължат да се развиват.
Второ, трябва да подчертая, че малките училища в много случаи остават онеправдани, защото остават с много по-малко ученици. По този начин делегираните бюджети не стигат, не им помагат, за да задържат и развиват качеството си. Затова бяха въведени така наречените условно „постоянни разходи”.
А това, че трябва да приобщаваме всички ученици, мисля, че сме на едно и също мнение.
Няма да има матура в детските градини, както се пише, защото качеството не е само по един критерий, а именно така наречената принадена стойност, която и Вие сте разработвали. Това беше част от програма на Световната банка.
Запознах се с този проект. Считам, че не може само от един успех в четвърти и седми клас да бъдат оценени – така наречената „добавена стойност”, или какво са помогнали училището, учителите, директорите, а трябва да бъдат въведени и много нови показатели, на които да отговарят, като отдалеченост на училището, работа с процент деца например, които са с майчин език, различен от българския, и много други. Затова се забави. Както виждате, делегираните бюджети в момента са така, както са били, плюс условно постоянните разходи. Разработват се схеми, за да можем чрез тях да гарантираме качество.
Относно таблетите – стратегията е на страницата на Министерството на образованието и науката. Много Ви моля, нека всички го прочетем, всички граждани и цялата преса – таблети на учениците няма да се раздават. И това не е същността на Стратегията за развитие на информационните системи в образованието и на ИКТ (Информационни и комуникационни технологии). Вижте същността на стратегията и тогава можем да обсъдим заедно – сигурно има пропуски, сигурно може да се допълни много, затова е на страницата, и е поставена на широко обсъждане.
Когато бъдат представени критериите във връзка с усъвършенстване системата на делегираните бюджети, съм готова да ги обсъждаме заедно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Два допълнителни въпроса, госпожо Дамянова, можете да зададете към министър Клисарова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо министър, Вие изобщо не ми отговорихте на питането, изобщо не ми отговорихте на въпроса: как ще стимулирате качеството в предучилищното и училищното образование?
Ненапразно цитирах това, което сте отчели – в третия Ви Отчет за изпълнението на управленската програма Вие сте отчели, че сте въвели вече допълнителни критерии за оценяване на учебния процес, каквото и да значи това, в предучилищното и училищното образование. Това означава, че сте подвели собствения си премиер, защото излиза, че такова нещо към момента няма.
По-жалкото е, че от това Ваше лутане, това Ваше говорене ангро и напосоки най-страдащи в момента са детските градини и училищата, някои от които са на път да фалират, което не се е случвало от десетилетия. Даже и не помня да се е случвало някога в България. Каквото и да си говорим, така нареченото от Вас „качество” не се прави с 1,3% увеличение на единния разходен стандарт. Пари за качество в Бюджет 2014 г. няма и Вие много добре го знаете.
Моите два доуточняващи въпроса – пак за да Ви помогна. Хайде, искате да говорите за делегираните бюджети, нека да говорим за тях в такъв случай.
Първият ми въпрос е: смятате ли, че, пренасочвайки средства от работещи детски градини и училища към така наречените от Вас „малки училища”, от които една част са такива, които не бих казала че се справят по най-добрия начин с качеството на образованието, Вие всъщност стимулирате качеството?
И втори път Ви задавам въпроса: качествено ли е според Вас образованието в училище в центъра на Варна, в което има малко ученици, но пък което разполага с голяма материална база? Но в съседство на това училище имаме други две, които се радват на изключително голям интерес от страна на родителите и в които вече няма място за първи клас. Как ги разграничаваме двете училища и къде образованието е качествено?
Вторият ми въпрос е свързан с постановлението за изпълнение на бюджета за 2014 г. Там Вие сте определили един-единствен компонент като добавка – компонент за условно постоянни разходи, който е в размер на 27 хил. лв.
Как определихте, че това е минималният размер, който важи за цялата страна и как по този начин Вие подкрепяте качеството?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Госпожо министър, заповядайте за отговор в рамките на три минути.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря.
Ще бъда съвсем кратка. Трябва да кажа, че няма или поне в Министерството на образованието и науката не са постъпили данни за фалиране на училища, били те малки или големи. Ако имате такива данни, бих ги видяла – трябва да помогнем, не могат да фалират училища. За мен няма значение – малко или голямо училище, престижно или не. Ако искаме да имаме качествено образование, трябва да осигурим равен достъп до качествено образование на всички деца. Това е мотото поне от пет или десет години, което всички се стремим да направим. Не бива да стимулираме само тези училища, които имат много ученици – да, има голям интерес от тях. Има училища например със 150 хиляди преходен остатък.
Какво да направят другите малки училища? Нима няма нужда от тях? И когато казвате „условно постоянни разходи”, да затворим ли тези училища? Как ще говорим за качество в едно училище, ако то няма топло, ако няма топла вода и електричество?
Ето, именно затова са тези условно постоянни разходи. Няма как да ги затворим, нали? Сами казвате – не бива да фалират.
Точно как са изчислени – разбира се, това са разчети на финансистите и това са възможностите на системата, която позволява да правим тези условно постоянни разходи.
Да, сигурно с повишаването на единния разходен стандарт не е достатъчно – съгласна съм, но е крачка.
Ако можеше, бих искала и аз, и Вие – убедена съм, да оставим повече, по-голяма възможност за увеличението им. Знаете, че тази година по-сериозно увеличихме единния разходен стандарт за децата със специални образователни потребности. Те също трябва да имат достъп до качествено образование.
Именно в тази връзка – права сте, това не са само делегираните бюджети, аз исках да засегна Стратегията за развитието на педагогическите кадри, защото учителят е ключов фактор за качествено образование; Стратегията за ИКТ системата, за която говорихме; ако щете, Стратегията за функционалната грамотност, която се разработва в момента. Всички са компоненти на качественото образование.
Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Отношение към Вашия отговор може да заяви госпожа Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Клисарова, за втори път Ви задавам едни и същи въпроси и за втори път Вие очевидно не сте се замислили след последния парламентарен контрол върху тях, върху отговорите, които дадохте. Всъщност не ми
отговорихте, което означава, че наистина не знаете какво се случва в Министерството на образованието и науката. Разбрахме, няма критерии за оценяване на качеството, нищо че сте ги отчели.
По отношение на парите за образование. Ще Ви кажа едно – пари за образование не се дават, като се вземат от образованието. Абсурдни са Вашите хвалби, както и хвалбите на правителството, че образованието е приоритет и че давате пари за образование. Всички знаем, че това не е така.
Качественото образование изисква мотивирани и квалифицирани учители, изисква адекватни, съвременни учебни програми, изисква и съвременна материална база.
Преди дни обявихте, че ще увеличавате заплатите на учителите с 5%. После обаче дни наред обяснявахте, че всъщност това няма да е за всички учители, увеличението няма да бъде и 5%. В крайна сметка се оказа, че то ще касае само младшите учители, и то там, където делегираните бюджети на училището го позволяват, и на детската градина.
По време на обсъждането на бюджета ние от ГЕРБ предложихме, за да има реално увеличение, да бъдат дадени 80 милиона от фонда Ви за образование, който така и не е ясно за какво точно отива, за увеличение на учителските заплати.
Така направихме и миналата година – заложихме и постигнахме минимум 8% увеличение на заплатите на всички учители, като предварително беше казано, че там, където средствата не достигат в училищата, те ще бъдат подпомогнати от страна на Министерството на образованието и науката. Това е реалното увеличение, когато има реални пари.
За програмите няма да говоря, няма да се случат в близките три години, няма да влязат изобщо в системата.
Всъщност заключението, което мога да направя за състоянието, до което доведохте сектора, е една напълно блокирана образователна реформа, блокирана система, стопирани политики. Зачеркнахте усилията на поредица от правителства и на министри на образованието. Зачеркнахте доверието на родителите, на неправителствените организации, на учителите.
Разбирам, че ежедневно пътешествате из системата на образованието и откривате топлата вода, но на каква цена? Цената е огромна, защото това е за сметка на качеството на живот на поколения напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Дотук с процедурата.
Можете да използвате следващият отговор, ако искате нещо да вметнете. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, мисля, че всички народни представители го правят.
Следващото питане е от народните представители Ивелина Василева, Димитър Бойчев, Иван Вълков, Снежина Маджарова, Семир Абу Мелих, Диана Йорданова, Галина Стефанова Милева относно откриване на Факултет по обществено здраве и здравни грижи към Университет „Проф. д-р Асен Златаров” в град Бургас.
Кой ще развие питането?
Заповядайте, госпожо Милева.
ГАЛИНА МИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми останали 12 броя народни представители! Уважаема госпожо министър, преди повече от половин година бургаският университет „Проф. д-р Асен Златаров” получи акредитация за Факултет по обществено здраве и здравни грижи.
Акредитационният съвет на Националната агенция за оценявания и акредитация даде положителна оценка на становището на експертите, както и акредитация на бъдещия факултет в структурата на държавното учебно заведение. Това беше кауза, която обедини всички народни представители от Втори многомандатен избирателен район, като борбата за този факултет беше почти финализирана в предния мандат, но се наложи да продължи и в този.
Бяха предприети всички стъпки в тази посока, за които Вие сте информирана в писмо с вх. № 0408-97 от 13 септември 2013 г.
От този момент нататък министърът на образованието и науката има основание да упражни правата си по Закона за висшето образование и да внесе Проект за решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за откриване на такъв факултет.
Университетът „Проф. д-р Асен Златаров” е единственото държавно висше училище в Югоизточния планов регион в България с установени традиции и с доказано качество на обучението в специалности от професионално направление 7.5 „Здравни грижи”.
Създадени са всички условия и предпоставки за качествено обучение и научна дейност по предвидените специалности по професионално направление 7.4 „Обществено здраве”.
Въз основа на Разрешение за строеж № 136 от 23 ноември
2012 г. към момента е в процес на строителство новият корпус на бъдещия факултет.
Налице е пълна подкрепа – финансова и ресурсна, от областните и общинските власти, институции и структури на здравните и социални области на обществения живот в Бургас, областта и региона, заявени с писмени становища и практически действия.
До ден днешен резултат няма. Напротив, тенденцията за неглижиране от страна на правителството към Факултета на Бургаския държавен университет, се увеличава. Тези негативни събития, свързани с развитието на Бургас в областта на образованието и науката, са факт, въпреки че от общинския бюджет на града са заделени 200 хил. лв. за новия факултет.
В тази връзка питането ни към Вас е: какви действия ще бъдат предприети от Министерството на образованието и науката за откриване на Факултет по обществено здраве и здравни грижи към Държавния университет „Проф. д-р Асен Златаров” – град Бургас, и какви са политиките на това министерство за развитие в сферата на висшето образование и науката в град Бургас? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това беше питането.
Уважаема госпожо министър, може да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Василева, господин Бойчев, господин Вълков, госпожо Маджарова, господин Мелих, госпожо Йорданова и госпожо Милева!
Политиката на Министерството на образованието и науката за развитието на висшето образование в Бургас е подчинена на цялостната политика на развитие на Националната система за висше образование. Тя цели постоянно поддържане и повишаване качеството на обучението по действена връзка с пазара на труда.
Проектът за откриване на Факултет по обществено здравеопазване и здравни грижи в структурата на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” е получил положителна оценка от Националната агенция с Протокол № 13 от 4 юли 2013 г.
Според проекта във факултета ще се провежда обучение в редовна форма по две специалности за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър” –„Медицинска рехабилитация и ерготерапия” от професионално направление „Обществено здраве”, и специалността от регулираните професии „медицинска сестра” от професионално направление „Здравни грижи”.
Съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за висшето образование висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитирани специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи за висше образование.
Затова наред с положително оценения проект за откриване на основно звено е необходимо висшето училище да има валидна акредитация по професионалните направления и специалности от регулираните професии, по които в него ще се провежда обучението, а именно тук е „медицинска сестра”.
Проектът за откриване на професионално направление „Обществено здраве” със специалност „Медицинска рехабилитация и ерготерапия” е получил положителна оценка, съгласно Решението на постоянната Комисия по здравеопазване и спорт от 6 юни 2013 г. и е с валидност две години.
Тук ще прескоча малко...
Капацитетът е 120%, но за медицинска сестра нямаше до вчера решение за положителна...
Хайде да прескоча отговора. (Шум и реплики.)
Да, за положителна акредитация.
Трябва да Ви кажа, че лично се обадих на проф. Биолчев – на 13 март е взето решението. Има двуседмичен срок. Вчера получих потвърждението по телефона, още протоколът не е достигнал до мен. Веднага ще бъде внесен в Народното събрание.
Ако видят в „Проф. д-р Асен Златаров” заявките си, вече дори са предвидени медицински сестри. Ще Ви излъжа точно бройката. (Реплики.) Да.
Мисля, че нещата се решиха. Трябваше да изчакаме. Не може да се обучават медицински сестри и да се дават дипломи, защото е регулирана професия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема проф. Клисарова.
Два уточняващи въпроса – госпожа Василева. Заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Клисарова, да – съобщихте една добра новина, чакана от цялата бургаска общественост. Това обаче, което нас ни притеснява, е, че тази новина дойде много късно. Процесите бяха забавени.
Вие самата многократно бяхте сезирани, за да подпомогнете този процес. Вие сама знаете в каква голяма степен позитивната обществена енергия генерира желанието за създаването на този факултет.
Това, което искаме да призовем, е наистина за Вашето справедливо държавническо отношение към тази тема – да действате своевременно и да не неглижирате едно учебно заведение за сметка на друго. Защо?
Няколко факта от мандата на Вашето правителство: в Бюджет 2014 г. всички си спомняме, че ние изрично настоявахме да се увеличи бюджетът на Висшето учебно заведение „Проф. д-р Асен Златаров”. Вместо това по Ваше предложение той беше намален с 10% спрямо миналата година.
В същото време бюджетът на Медицинския университет във Варна беше увеличен.
По същия начин в публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” Медицинският университет – Варна, получи финансиране в размер на
2 млн. лв.: 1,5 млн. лв. за изграждане на Факултет „Фармация” и 500 хил. лв. за Медицински колеж в Сливен.
Разбира се, преди да станете министър, Вие бяхте ректор на този университет, но това не оправдава липсата на грижа и на създаване на възможности за обучение на така необходимите кадри за осигуряване на качествено медицинско обслужване в други региони.
Затова допълнителните ми въпроси към Вас са: след като вече беше изпусната една учебна година със забавяне на процедурите, с какви срокове се ангажирате и ще положите ли всички усилия реално да започне функционирането на Медицински факултет по обществено здраве и здравни грижи към Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров” през следващата учебна година?
Ще се ангажирате ли да осигурите бюджетни средства за университета, за да можете да подпомогнете нормалния старт и работа на факултета? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаема проф. Клисарова, за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Искам да Ви уверя, че забавянето, както Вие се изразявате, във връзка с акредитацията на специалността „медицинска сестра”, бакалавърската степен не зависи от Министерството на образованието и науката, зависи от Акредитационната комисия. И тъй като постъпват там проекти, има ред, който те спазват. И това, че се наложи, не се наложи, тя си беше планова, европейска акредитация на Националната агенция по оценка и акредитация, просто близо с месец се забави не само тази, а и всички процедури.
Преди да съм получила протокола, на въпроса за бавената процедура, казах Ви, че бройките за следващата година за Факултета по обществено здравеопазване и здравни грижи, специалност „Акушерка” вече са предвидени, така че той ще бъде финансиран за следващата учебна 2015-2016 г.
В никакъв случай не е намален бюджетът на Университета „Асен Златаров” с 10%. Нека да обясним защо. Това не е намаление – през март месец винаги се прави разчет на приетите усвоени и неусвоени бройки. Това не е единственият университет, който е останал с непопълнени места, в резултат на което се удържат средствата за студентите, които ги няма. Това не означава намаляване на бюджета.
Относно тези процеси, за които говорите за Медицинския университет – Варна, Вие сега ще го усетите и във Вашия Факултет в „Асен Златаров”. Да, изглежда увеличен, защото работи филиалът в Сливен и там съответно има медицински сестри и има финансиране за тях. Разбира се, за капиталовите разходи мисля, че чакаме, за да може да бъде построен Факултетът по фармация вече четвърта година. Същото се отнася и за други университети, които имат нужда от ново строителство. Винаги правим проекти и по възможност на министерството те се реализират. Средства не са разпределени само към Медицинския университет във Варна. Средствата са разпределени и към УНСС, мисля, и към Русе, и към Търново, така че нека да правим планово възможностите за капиталови разходи.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Дайте за сроковете.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: За сроковете – септември започват, бройките са утвърдени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо министър.
Госпожо Василева, заповядайте за отношение.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря, госпожо министър, че се ангажирахте с конкретни срокове. Надявам се, че ще се ангажирате и с подкрепа на висшето учебно заведение с осигуряването на адекватно финансиране, което ще бъде необходимо за функционирането на факултета.
Отново искам да подчертая, че за нас това е добър знак. Горещо се надяваме, че ще следвате държавнически, стратегически подход, защото ползите от създаването на факултета към това висше учебно заведение за целия регион са безспорни. Много добре знаете, че това е важен фактор за повишаване на нивото на здравеопазването и подобряване на здравното обслужване в областта и целия регион. Младите хора ще могат да бъдат задържани в региона и да се реализират, защото на територията на Бургаска област има много здравни заведения, в които има нужда от квалифицирани кадри. Притокът на нови студенти към Бургас ще допринесе за утвърждаването на града като академичен център и, разбира се, за развитието на целия Югоизточен регион.
Надяваме се, че ще спазите своите ангажименти и ще проследим развитието – не само ние, а и цялата бургаска общественост. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Добър финал на този въпрос. И аз съм убедена, че министър Клисарова ще спази обещанието.
Следващият въпрос е от народните представители Красимира Анастасова, Николай Апостолов и Нели Петрова относно недостигнат 8-процентен ръст на основните работни заплати на педагогическия персонал в детските градини на община Долни чифлик.
Заповядайте, уважаеми господин Апостолов.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър, поводът за нашия въпрос възникна при редицата срещи, които провеждаме с моите колеги от Парламентарната група на ГЕРБ в нашия избирателен район, и в частност в община Долни чифлик, и е свързан с недостигнатия 8-процентен ръст на основните работни заплати на педагогическия персонал в детските градини на община Долни чифлик.
За какво става въпрос по-конкретно. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. е утвърдено увеличение на средствата по единните разходни стандарти за финансираните от държавния бюджет дейности в средното образование в размер на 6,5%. На базата на това увеличение Министерството на образованието и науката е постигнало съгласие със синдикалните и работодателските организации за увеличение на минималните основни работни заплати на учителските длъжности, считано от 1 януари 2013 г. С Анекс от 14 февруари същата година към колективния трудов договор за системата на народната просвета от 2012 г. е договорено повишаването на единните разходни стандарти да се ползва единствено за увеличение на индивидуалните работни заплати с не по-малко от 8%. По данни, получени от министерството, в около 24% от училищата и детските градини обаче персоналът е получил по-малко от 8% увеличение, или изобщо не са увеличени работните заплати, като за община Долни чифлик постигнатото увеличение на работните заплати през 2013 г. е едва 4,5%.
За преодоляване на финансовите затруднения на тези звена Министерският съвет прие и Постановление № 239 от 2013 г. за предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет за 2013 г. по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища и детски градини. Въпреки това увеличението бе още с 2%, като общото увеличение възлиза на 6,5% към днешна дата.
В тази връзка нашите въпроси към Вас са следните: какъв контрол е упражнило Министерството на образованието и науката за изпълнението на Закона за държавния бюджет на Република България, Анекса към колективния трудов договор и Постановление № 239 за предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет за 2013 г. по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища и детски градини, за достигане на 8% увеличение на основните работни заплати в община Долни чифлик? И в тази връзка: потърсена ли е отговорност от отговорните длъжностни лица, които не са изпълнили законовите разпоредби? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Атанасова, госпожо Петрова и господин Апостолов! С Писмо № 239 от 2013 г. са предоставени допълнителни средства от централния бюджет за 2013 г. Знаете, че допълнително гласувахме – ще съкратя отговора, 9 млн. 400 хил. лв., за да се компенсира недостигът по бюджета им за достигане на 8%. Това решение за повишаване на 8% на заплатите беше взето, но не достигнаха средства, което наложи корекция на бюджета и допълнително гласуване на тези 9 млн. лв. Изготвеното разпределение на средствата гарантираше минимално необходимия финансов ресурс за достигане на 8% увеличение на работните заплати в училищата, детските градини и извънучилищните педагогически учреждения до края на 2013 г.
За Долен чифлик са определени 22 хил. 802 лв. за пет детски градини и едно училище, в което възнаграждението на персонала е по-ниско от 8% към 31 август 2013 г. Съгласно подадените данни от община Долен чифлик увеличението на работните заплати, както казахте, е с 5,63% въпреки предоставените допълнителни средства, за да покрият този недостиг до 8%.
Министерството на образованието и науката изиска допълнителна информация от община Долен чифлик за причините, поради които на персонала в детските градини увеличението не е достигнало 8%. Изясни се, че в рамките на средствата за делегираната дейност в целодневните детски градини и обединените детски заведения за 2013 г. увеличението е било с 4,5% за педагогическия персонал, с 12% са се увеличили заплатите на непедагогическия персонал и с 18% – за непедагогически персонал с квалификация обаче.
Допълнителните средства са изплатени еднократно през месец януари 2014 г. като допълнително материално стимулиране в детските градини, където се е компенсирал недостигът и е стигнал до 7,3% увеличение на работните заплати в детските градини. Тъй като допълнителните средства са предоставени еднократно до достигането на 8% увеличение за 2013 г. и не са включени в единните разходни стандарти за 2014 г., бюджетът за 2014 г. в детските градини има възможност за ръст само до 6,5% или с още 2%, което недостига. В тази връзка беше насрочена проверка и вчера по факса пристигна писмото от проверката, като се каза, че – ще прочета най-важното от проверката – община Долни чифлик изпреварва увеличението на заплатите на персонала по Анекс към колективния договор от 28 юни за системата на народната просвета, като това го прави със собствени средства. Те предварително си увеличават един път заплатите. Детските градини не са на делегирани бюджети и получават средства от общината. Още от 1 януари 2014 г. с Анекс № Д-3540 от 14 февруари 2014 г. към колективния трудов договор за системата на народната просвета е извършено увеличение в размер на още 4,5%. В тази връзка сумата от 18 238 лв., получена по Постановление № 239 от 18 октомври 2013 г. за предоставяне на допълнителни средства от централния бюджет по бюджетите на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища и детски градини, е изплатена като допълнително трудово възнаграждение, а не като сума за достигане на тези 8% увеличение. В тази връзка направената проверка доказва, че средствата, които е получила общината, не са правилно разпределени и не са съобразени с указанията за бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте, госпожо Анастасова, за отношение към отговора на министъра.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора. Макар че въпросът беше зададен в началото на месец февруари, той все още е актуален и все още педагогическият персонал не е постигнал 8-процетното увеличение на заплатите. С колегата сме доволни в частта от отговора, че е упражнен контрол, но какви са последиците от този упражнен контрол? Ще бъдат ли увеличени работните заплати на педагогическия персонал? Това очакват да чуят колегите.
Факт е, че към 31 декември 2013 г. достигнатото основно месечно възнаграждение е 543 лв. С допълнителните средства от Постановление № 239 и увеличението от 4,5% през 2013 г. достигнатият размер е 578 лв., което е 6,5%. Не достигат
8 лв. върху тези средства, за да се достигне 8-процентното увеличение.
Мисля, че ако общината имаше добрата воля, щеше да осигури тези средства от общинския бюджет. Факт е също, че детските градини не са на делегиран бюджет и за разпределението на бюджета отговаря първостепенният разпоредител с бюджетни кредити. Убедена съм, че ако детските градини бяха на делегиран бюджет, нямаше да се стигне до тази абсурдна ситуация, защото съм сигурна, че колегите щяха да спазят всички законови разпоредби.
На проведените от мен срещи в общината по повод поставения въпрос ми беше отговорено, че средствата не са достигнали, тъй като е увеличен щатът. Поставям си въпроса: възможно ли е да се увеличава щатът, при положение че не достигат средства за заплати?!
И все пак очакваме някакъв конкретен отговор – ще бъдат ли увеличени до 8% заплатите на педагогическия персонал? Това очакват да чуят колегите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Анастасова.
Това е процедура по въпрос, а не по питане, така че можете да направите дуплика на репликата на госпожа Анастасова.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: За да бъдат разчетени тези средства, това зависи от общината. Тя разполага със средствата. Няма единен разходен стандарт и няма делегиран бюджет за детските градини. Трябва да Ви уверя, че тази година съм внесла в Министерския съвет искане за нови 10 млн. лв., защото тези 8% няма да достигнат и тази година за определени училища. Затова са поискани тези средства, които мисля, че ще бъдат отпуснати от държавния бюджет. Разпределението им вече ще зависи от кметовете и общините.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ, от място): Значи от кмета зависи дали те ще получат тези средства.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Да, така е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: С това приключи процедурата по въпроса на народните представители Анастасова и Апостолов.
Преминаваме към питането от народните представители Веселин Вучков и Милена Дамянова относно идеите на ръководството на Министерството на образованието и науката относно евентуална реформа в принципите и конкретните политики за развитието на академичния състав.
Ще отбележа, че такова питане щеше да е недопустимо в предния Парламент, защото там да бъдат питани министри за идеи и евентуални реформи и дума не можеше да става. Но ръководството е широко скроено, така че питайте проф. Клисарова за каквото искате.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Не мога да разбера Вашата бележка, защото става дума, спазвайки правилника, за основни страни от дейността на министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Казвам Ви какъв беше прочитът на ръководството в предния Парламент.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Това няма никакво значение. В България не действа парламентарен съдебен прецедент, така че ние си спазваме Конституцията и правилника на действащото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Така е. Заповядайте, имате три минути.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги! Моят въпрос и на колегата Милена Дамянова към министъра на образованието и науката е във връзка с лансирани от министерството, споменати в няколко интервюта, в официални източници идеи за евентуална реформа в процедурите за развитие на академичния състав в Република България – нещо, което вълнува много млади хора, и не само млади, а тези, които са решили да се посветят на научна или академична кариера, както и тези, които вече са се посветили на нея и следват своя път на академично развитие.
Ще напомня, че през 2010 г. бе направена една от най-съществените реформи въобще във висшето образование и развитието на академичния състав, когато през месец май 2010 г. беше приет нов Закон за развитие на академичния състав. През есента на същата 2010 г., през септември беше приет и Правилник за приложение на Закона за развитие на академичния състав. Тези два нормативни акта вървят органически заедно. Това са нови нормативни актове, които предвидиха децентрализация на целия процес по присъждане на академични длъжности, на научни степени. Според мен това бе прието положително от научната общност, като реакция срещу старата система, която беше свръхконсервативна. Мисля, че това никой не може да го отрече. Всъщност тя обслужваше съвсем други обществени отношения.
В същото време трябва да отчетем, че за 3-4 години от прилагането на новата система, изобщо на нов закон, се породиха нееднозначни оценки по повод на големия брой присъдени научни степени, а разбира се – и академични длъжности, основно хабилитирани лица.
Именно по този повод, уважаема госпожо министър, с оглед на някои Ваши заявки, които сме забелязали във Ваши изявления и интервюта – специално обръщам внимание – по основни страни от Вашата дейност, защото смятаме, че това наистина е основна фундаментална страна от дейността Ви като министър, питаме: изработвало ли е ръководеното от Вас Министерство на образованието и науката нова Концепция за развитие на академичния състав в Република България, и ако да, в какво се състои тази нова концепция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Вучков.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите на народния представител.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Вучков, уважаема госпожо Дамянова! В изпълнение на разпоредбите на чл. 30, ал. 1 от Закона за развитие на академичния състав в Република България министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности. За периода от 2011 г. досега са извършени проверки на над 150 процедури, в резултат на които не са установени съществени нарушения, които биха могли да повлияят върху резултатите.
Сигналите, които се получават в Министерството на образованието и науката, най-често съдържат данни за субективизъм при оценките в рецензиите и становищата на членовете на журитата – проблем, по който министерството не би могло да изразява категорично мнение, тъй като става дума за специфични познания в отделните научни области и професионални направления.
С оглед избягване на подобни прояви на субективизъм при провеждане на процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации, в нашата страна беше проведено проучване сред академичната общност.
Експертите на Министерството на образованието и науката са запознати с европейските практики в тази сфера. Въз основа на получените становища и проучения чуждестранен опит се формира виждане, което се обединява около идеята за въвеждане на минимални национални наукометрични показатели, може критерии да кажем, с цел повишаване контрола на процедурите за избор и подобряване на кариерното развитие на младите учени.
Публикуван е обобщен вариант за обществено обсъждане на интернет страницата на министерството в рубриката „Отворен форум за наука”. До края на месец март Министерството на образованието и науката ще съобщи получените предложения и мнения и ще ги предложи за обсъждане на научната общност.
В Проекта на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България 2014-2020 г. също са предвидени мерки за промяна на закона с цел усъвършенстване на процедурите за заемане на академичните длъжности във висшите училища и научните организации, които ще бъдат конкретизирани в плана за действие към стратегията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Клисарова.
Кой ще зададе два уточняващи въпроса?
Заповядайте, госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи министри! Уважаема госпожо Клисарова, всички знаем, че Законът за научните степени и научните звания датираше от далечната 1972 г – закон, както каза моят колега, който обслужваше други обществени отношения, който обслужваше други интереси; закон, който подобаваше на система, каквато е тоталитарната, която, за съжаление, се пренесе и върху академичното развитие на младите хора в България. Тази система е спряла не един и двама души.
С колегата прекрасно знаем какво пише в нормативната уредба в момента, знаем какви са правомощията на министъра, но не това Ви питахме.
Ще ни кажете, да, ако законът беше приет през 2010 г., между другото, в рамките на първата година от нашето управление, дори, бих казала, знаете, беше готов още през есента на 2009 г. До есента на 2010 г. премина и вето на Президента, премина и Конституционен съд, така че за една година може да се направи много, ако човек желае. Разбира се, никой не посмя до този момент да пипне този закон. Не зная защо. Като млад човек не мога да си го обясня.
Въпросите ми към Вас касаят концепцията, за която така и нищо не ни казахте. Казахте, че ще правите стратегия, обсъждания. Със стратегия обаче реформи не се правят.
Имате ли яснота какви са критериите, които Вие ще обособите като национални в закона?
Вторият ми въпрос е: как виждате завишаването на контролните функции, така че да не се върнем обратно в системата на Висшата атестационна комисия, от която всички избягахме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, уважаема госпожо Дамянова, искам да Ви кажа, че само от 2011 г. до края на 2013 г. сме произвели 1139 професори и 1324 доценти – академичните длъжности, като само за няма цяла година, около 300 са от първата година. (Реплика.) Да, няма нищо лошо в това. Напротив, това е много добро и прогресивно стига да сме поддържали необходимото качество.
Много пъти възниква въпросът: даденото лице, кандидатстващо за заемане на академичната длъжност, подходящо ли е, отговаря ли и може ли да заема тази длъжност. Такива са обикновено тези 150 жалби в Министерството на образованието и науката.
Във връзка с това, както Ви казах, на страницата вече са предложени научно метричните показатели, които могат да бъдат приети за минимални, на които задължително трябва да отговаря дадено лице, за да може да заема академичната длъжност – доцент, професор или академичното звание „доктор”, или „доктор на науките”. Разбира се, те трябва да бъдат обсъдени, приемаме обсъждания до края на месец март.
Самите критерии – минимални, както ги наричаме, са направени по професионални направления, защото всяко професионално направление има своите особености. Системата на Висшата атестационна комисия няма да се връща, всички сме уверени, че децентрализация трябва да има, но трябва да гарантираме и качество. Ако имаме такива минимални научно метрични показатели, ще можем да упражняваме контрол – ще имаме показатели, върху които да стъпим, за да упражняваме контрола. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Кой ще изрази отношение към отговора?
Заповядайте, господин Вучков.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо министър, наистина чудесно е, че ще има минимални критерии – научно метрични показатели. Ние искаме все пак да разберем какви са те? Поне основните акценти трябваше да споделите пред нас. Дори това беше основно смисълът на нашия въпрос.
Много млади хора основно се срещнаха с мен и с колегата Дамянова, защото ние имаме отношение към академичната кариера. Наистина не са разбрали в подробност какво представляват тези научно метрични показатели. Да, те са на страниците вероятно на министерството, там са. Но това тук е трибуната, където можеше да споменете поне някои от тях. Разбира се, това е доста деликатна работа, относителна в същото време като материя. Може би не могат да се въведат универсални критерии.
В същото време изразяваме и опасения да не би някакъв формален подход и формалното спазване на някакви брой публикации, без да бъде изследвано качеството им, също може да възпрепятства евентуалната академична кариера, особено на по-младите хора и това да не се превръща в скрита форма за възстановяване на Висшата атестационна комисия и специализираните научни съвети към нея – всички те бяха органи на изпълнителната власт и на Министерския съвет.
От нашата парламентарна група, разбира се, сме отворени за разговор по тази тема, защото, от една страна, по никакъв начин не желаем възстановяване на старото положение, което според нас беше абсолютно неправилно и нецелесъобразно, както спомена и колежката Дамянова – обслужваше съвсем други обществени, икономически и социални отношения, включително и в областта на висшето образование.
Това, към което искаме най-накрая да Ви призовем: като министър следвайте политика, практика всичко да бъде подложено на задълбочени обществени обсъждания, естествено, с академичната общност. Нагледахме се на практики в това Народно събрание, където основни промени във фундаментални закони бяха направени изолирано от каквито и да било дори елементарни обществени дебати – мога да Ви дам много примери в тази насока. Това срива общественото доверие и не води до полза за никого. Включително и такъв фундаментален, основен закон като Наказателния кодекс подмина предварителните обществени обсъждания и сега е стоварен в Народното събрание, и се чудим какво да правим от тук насетне, след като доверието и към него априори изглежда е дерогирано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Вучков.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Станислав Станилов относно обществена поръчка „Оценка на научния маркетинг в страната”.
Заповядайте, уважаеми господин Станилов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, през 2011 г. дирекция „Наука” в Министерство на образованието, младежта и спорта стартира изпълнение на дейностите по проект – тук са една камара цифри, ще ги изпусна – „Наука и бизнес” по схема за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г.”, съфинансирана от Европейския социален фонд.
Проектът трябваше да приключи на 30 септември 2014 г. В рамките на проекта е обявена обществена поръчка „Оценка на научния маркетинг в страната”. Всеки запознат може да предвиди какво ще констатира оценката – в България липсва научен маркетинг.
Точно това изисква да се проведе анализ и широка дискусия за поляризирането и налагането на научни продукти с цел пазарната им реализация. Обществена поръчка би трябвало да сложи началото на такава обществена дискусия. Вместо това наблюдаваме подход, който няма нищо общо с прозрачността и публичната загриженост за проблемите на българската наука.
Възмутени български учени ме информираха, че научили съвсем случайно за обществената поръчка. Поръчката на стойност 60 хил. евро е публикувана на 24 февруари с краен срок до 4 март 2014 г. Периодът има само пет работни дни. Публикацията е в интернет и не е отразена на страницата на „Проект наука и бизнес”, поддържана от Министерство на образованието и науката (МОН). Липсва и публикация на сайта на Агенцията за обществени поръчки. Поръчката не само не е популяризирана сред водещите български университети и изследователски организации, но дори контактният линк не е работил и контактният телефон не е отговарял през това време. Представителите на българската научна общност изобщо не са получили шанс да се включат в реализация на поръчката.
В тази връзка Ви моля да ми отговорите защо обществената поръчка е обявена за такива кратки срокове и по начин, който да я направи недостъпна за академичната общност? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР АНЕЛИЯ КЛИСАРОВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми проф. Станилов, Министерството на образованието и науката стартира възлагане чрез публична покана на обществената поръчка с предмет „Оценка на научния маркетинг в страната”, както и в изпълнение на чл. 101б, ал. 2 от Закона за обществените поръчки.
Поканата е публикувана едновременно и на интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки, и на интернет страницата на министерството. Възлагането на обществените поръчки чрез публична покана не е процедура по смисъла на Закона за обществените поръчки, с оглед на което възложителят е длъжен да спази единствено задължението си да осигури публичен достъп до поканата, който не може да бъде по-кратък от седем календарни дни. Министерството на науката и образованието е спазило напълно законоустановеното изискване.
След публикуването на публичната покана, екипът на Проекта „Наука и бизнес” констатира, че е допусната техническа грешка при изписване на прогнозната стойност в публичната покана. Съгласно техническото задание към нея, цената на поръчката е в размер на 60 хил. лв., а не в евро, както е било записано.
Програмният продукт, използван от Агенцията за обществени поръчки за обработване и оповестяване на публични покани, не позволи корекция в реално време, защото тя е публикувана. В тази връзка ръководителят на Проект „Наука и бизнес” публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката нарочно писмо, с което оттегля публичната покана за избор на изпълнител на обществената поръчка с предмет „Оценка на научния маркетинг в страната”.
След публикацията на посоченото писмо, публичната покана е свалена както от интернет страницата на Агенцията за обществени поръчки, така и от страницата на „Поръчки на Министерството на образованието и науката” и респективно линкът към нея е бил деактивиран. След отстраняване на допуснатата грешка, публичната покана за възлагане на обществената поръчка с предмет „Оценка на научния маркетинг в страната” във връзка с изпълнение на дейност по Проект „Наука и бизнес” по схема за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешки ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд, ще бъде обявена отново на страницата на Агенцията за обществени поръчки и на страницата на Министерството на образованието и науката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисарова.
Уважаеми господин Станилов, ако имате реплика към министъра?
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Атака): Благодаря за информацията. Вярвам, че тези трима професори, които ми се оплакаха, и двама доценти пък от друга позиция ще останат удовлетворени от това, че ще бъде обявена отново обществената поръчка.
Остава само да Ви питам има ли някой наказан за тази бъркотия, която е създадена, но се отказвам. Смятам, че сте взели някакви мерки. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Станилов.
Желаете ли дуплика към репликата?
Благодаря Ви, уважаема госпожо Клисарова, за участието в днешния парламентарен контрол. Хубав уикенд!
Преминаваме към следващия министър – госпожа Искра Михайлова, министър на околната среда и водите.
Първият въпрос към нея е зададен от народния представител Ивелина Василева и е относно изпълнение на Решение на Народното събрание.
Заповядайте, уважаема госпожо Василева, да зададете Вашия въпрос.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Михайлова, въпросът ми към Вас беше отправен още в началото на месец декември миналата година, но имайки предвид всичко, което се случва по отношение на българското Черноморие, аз мисля, че с всеки изминал ден той става все по-актуален.
На 11 юли 2013 г. управляващите гласуваха Мораториум за забрана на строителството в държавните имоти по Черноморското крайбрежие. Още когато беше направено това предложение, ние изразихме твърдото си убеждение, че това е един абсолютно популистки акт, палеативна мярка, която въобще не касае имотите, които са били предмет на заменки и продажба, извършени от тройната коалиция, и вече са частни, и които са всъщност чувствителните зони, където има нездрав, бих казала, инвеститорски интерес. Такива са например „Камчийски пясъци”, „Крапец”, „Корал”, „Аркутино”, „Силистар”, „Кара дере”. Това са последните оцелели девствени места със съхранена природа, където човешкото присъствие все още не е оставило сериозен отпечатък.
С този мораториум на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) беше възложено в срок от 12 месеца да извърши детайлно проучване и да подготви предложение за създаване на Национален парк „Българско Черноморие”. Изработването на предложения за обхвата и границите на Национален парк „Българско Черноморие” да бъде направено на основата на широк и всеобхватен обществен дебат.
Вече тече девети месец от приемането на мораториума и затова Ви питам: какво е направено до този момент от Министерството на околната среда и водите по отношение на приетото от Народното събрание решение? Какво проучване сте извършили, какъв широк и всеобхватен обществен дебат сте провели? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Василева.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами народни представители! Уважаема госпожо Василева, съгласно т. 4 от Решението на Народното събрание Министерството на околната среда и водите се задължава в 12 месечен срок да извърши проучване и подготви предложение за създаване на Национален парк „Българско Черноморие” и изработването на предложението за обхвата и границите на националния парк да бъде на основата на широк обществен дебат. Това Вие подчертахте във Вашия въпрос.
Изготвянето на документация за създаването на Национален парк „Българско Черноморие” в много отношения е трудна и необичайна задача. Така, както е посочено в Решението на Народното събрание, предмет на проучване следва да бъдат териториите на три области, 14 общини и 50 землища. От друга страна, предвид урбанизацията на Черноморското крайбрежие сравнително трудно могат да бъдат идентифицирани значителни компактни територии, които да отговарят на изискванията за национален парк, съгласно Закона за защитените територии.
В тази връзка, в изпълнение на решението на Народното събрание Министерството на околната среда и водите направи предварителна оценка на териториалния обхват на проучването, систематизирана е и наличната информация, която да се използва в проучването, за да се подготви предложението към Народното събрание.
Беше взето предвид и обстоятелството, че съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Закона за защитените територии националните паркове са изключителна държавна собственост, което предполага, че при включването в границите на бъдещия парк територии с друг вид собственост, то същите следва да бъдат отчуждени по реда на Закона за държавната собственост. В тази връзка са разгледани и дефинирани критерии, които следва да бъдат прилагани при евентуалното определяне на границите на парка.
Изискванията към проучването и съдържанието на документацията за обявяване на националния парк е оформена в задание в съответствие с изискванията на чл. 36 от Закона за защитените територии.
С решение на Управителния съвет на предприятията за управление на дейностите по опазване на околната среда са осигурени необходимите средства за проучване и съставяне на документация за обявяване на Национален парк „Българско Черноморие”. Задачата е възложена на Института в „Биоразнообразие и екосистемни изследвания” към Българската академия на науките и срокът на изпълнение е началото на месец юни 2014 г.
Предвидено е предложението за обявяване на националния парк да бъде предмет на обществени обсъждания във всички общини, в обхвата на които в хода на проучването ще бъдат установени територии, подходящи за включване в границите на бъдещия парк, ако такъв бъде определен.
Смятаме, че задачата ще бъде изпълнена в определения от Народното събрание срок. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Заповядайте, госпожо Василева. Имате право на реплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаема госпожо министър, както и Вие споменахте, обособяването на национален парк, всички експерти знаят това, е свързано с наличието на интегрирана компактна територия, свързано е с това тази територия да бъде изключителна държавна собственост. Свързано е и с това да бъде създадена допълнителна административна структура, по мои изчисления минимум 50 човека администрация, която да управлява тази територия. В този смисъл не съм убедена, че проучванията ще покажат възможност за създаване на национален парк. По-скоро смятам другото и Ви моля да запомните думите ми. Национален парк „Българско Черноморие” няма да има.
Какво обаче можеше да има дотук? Можеше да има специализирани кадастрални карти за дюните, за които не можете да постигнете съгласие с Министерството на инвестиционното проектиране и регионалното развитие, можеше да има вече заповеди за обявяване на зоните за местообитанието по мрежа „Натура”, 19 на брой, нито една от които не сте обявили, можеше да има напредък по екологичните оценки на общите устройствени планове на общините.
Но за сметка на това имаше амбиции за застрояване на крайбрежието на Природен парк „Странджа” чрез общия устройствен план на Царево, имаше индикации за реанимиране на строителството върху дюни в Несебър, имаше даване на висок приоритет от правителството на инвестиционното намерение за застрояване на Кара дере. Смятам, че ще има и амбиции за Камчийски пясъци, а може би и за други места.
Тоест, с този мораториум на правителството беше даден гратисен период от една година, за да се случат всички тези безобразия, заченати по времето на Тройната коалиция, за които времето тогава не е стигнало. Надявам се, че обществото ще спре това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Василева.
Уважаема госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, госпожо Василева! Благодаря за коментарите.
Не е лесна задачата да се направи предложение на Народното събрание за създаване на Национален парк „Българско Черноморие”. Обясних защо, Вие го потвърдихте. Надявам се, че по време на дебатите в тази пленарна зала всички доводи „за” и „против” ще бъдат чути и ще бъде взето най-правилното решение, достойно за българското Народно събрание. Не се съмнявам в това. Нашата работа е да подготвим цялата информация така, че да дадем възможност на народното представителство да вземе решение.
Що се отнася до това какво междувременно се случва и какво е свършено, може би ако ми бяхте поставили въпрос докъде върви отразяването в кадастралните карти на вече идентифицираните дюни по българското Черноморие, можех да Ви отговоря в какъв процес е нанасянето на кадастралните карти и в какъв усилен режим работят експертите и от Агенцията по кадастър, и от Министерството на околната среда и водите. Можех да отговоря, че е завършен проектът, по който трябваше да бъдат идентифицирани дюните и че вече е докладвано на Европейската комисия. Можех да Ви отговоря, ако ме бяхте попитали за това, а не за Национален парк „Българско Черноморие”, на какъв етап е изработването на заповедите по местообитанията и за птиците.
Същевременно можех също да Ви докладвам и за това, че редовно се провеждат срещи с кметовете на Черноморските общини – нещо, което не е правено в продължение на четири години. Те бяха поканени не веднъж и не два пъти, има индивидуален план за работа с всеки от кметовете на Черноморските общини и ако се поинтересувате от тях, можете да получите информация за напредъка по съгласуването на общите устройствени планове на общините.
Имала съм възможност и в общественото пространство, и тук по други поводи да обясня, че за Министерството на околната среда и водите е от изключително значение както да бъдат завършени общите устройствени планове, така и да бъдат завършени заповедите за определяне на зоните по „Натура” и да се изработят планове за управление и на природни паркове, и на защитени територии. Само наличието на регулация, от която дълги години е бягано, само наличието на ясни правила може да ни спести, както казахте и Вие, недобронамерени апетити и интереси към инвестиции или неразбиране на едно или друго решение. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Колеги, преминаваме към следващия въпрос, който е на народния представител Даниела Савеклиева относно дейността на малка ВЕЦ „Кресна-електрик”.
Уважаеми колеги, моля Ви в последните въпроси да се опитваме да спазваме времето, за да може господин Петър Стоянович да отговори на въпроса на народния представител Хюсеин Хафъзов и с това ще приключим днешния контрол.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа министри! Моят въпрос е във връзка с дейността на мини ВЕЦ „Кресна Електрик” и беше породен след много срещи с хора от град Кресна. Мини ВЕЦ „Кресна Електрик” е изградена на довеждащия питеен водопровод за община Кресна и към настоящия момент не притежава разрешително за водоползване. Въпреки това продължава да извършва своята дейност неправомерно и незаконосъобразно. За да се снабди с производствена мощност мини ВЕЦ-ът неправомерно преустановява водоподаването към водоснабдителната мрежа на община Кресна. И така многократно нарушава правата на потребителите от общината.
Последният такъв случай, тъй като и това е въпрос от доста отдавна, но това, което и аз знам, е, че е констатиран на 1 октомври 2013 г., когато жителите на Кресна са поставени в изключително неприятна ситуация, тъй като водоподаването се прекъсва без предизвестие и хората са напълно неподготвени за такава ситуация. Нещо повече, оставянето на общината без вода заради неправомерните действия на собственика на мини ВЕЦ-а е недопустимо и поради факта, че така не може да се реагира адекватно при сигнал за пожар и друга спешна необходимост. Това причинява и аварии, чието отстраняване е за сметка на ВиК „Кресна” ЕООД. Бившият министър на Министерството на околната среда и водите е предприел съответните стъпки по законовото спиране на работата на мини ВЕЦ-а, като министър Караджова е изпратила уведомително писмо до министъра на икономиката и туризма и до изпълнителния директор на електроенергиен системен оператор, с което ги уведомява, че Върховен административен съд със свое решение отменя решението на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”, продължаващо срока на действие на разрешителното за ползване на мини ВЕЦ „Кресна Електрик” ООД и се иска преустановяване на изкупуването на електроенергията, произведена от мини ВЕЦ-а.
Това се случва дни преди правителството на ГЕРБ да подаде оставка. От Ваша страна обаче не са предприети никакви действия по процедурите за спиране на дейността на мини ВЕЦ „Кресна Електрик”. Мини ВЕЦ-ът продължава да работи без разрешително за водоползване и ощетява държавата двойно. Първо, по разрешителното за водовземане се заплаща държавна такса, която е в размер на 2 стотинки за кубичен метър вода. Такава обаче дали заплаща към момента „Кресна Електрик”, след като няма разрешително за водоползване?
Второ, цялата производствена електроенергия от мини ВЕЦ-а се заплаща от българския данъкоплатец – отново без да има разрешение за водоползване.
Продължава ли да работи мини ВЕЦ „Кресна Електрик” без разрешително? Доколкото знам е така. Кога ще предприемете необходимите законови действия, за да се спре нерегламентираната дейност на едно частно дружество, което ощетява данъкоплатците и нарушава снабдяването с питейна вода на жителите на община Кресна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Уважаема госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Савеклиева, „Кресна Електрик” ООД е титуляр на разрешително от 3 октомври 2008 г. за водовземане от подземен воден обект Докамбрийски водоносен хоризонт, посредством облекчителна шахта на питеен водопровод – Пирин, за гр. Кресна и населени места в общината. Срокът на действие на разрешителното е до 27 юни 2011 г.
На 29 юни 2010 г. „Кресна Електрик” ООД е подало заявление за продължаване на срока на действие на разрешителното. Съгласно изискването в чл. 60, ал. 2, т. 3 от Закона за водите след като „Кресна Електрик” ООД използва съоръжения, собственост на община Кресна, разрешителното може да бъде продължено, ако титулярът предостави доказателства за съгласието на собственика на съоръженията или договор със собственика на съоръжението.
Поради наличието на висящ съдебен спор между „Кресна Електрик” ООД и ВиК – ООД, гр. Кресна, относно ползването на съоръженията, директорът на Басейнова дирекция Западнобеломорски район с решение спира административното производство по продължаване срока на действие на разрешителното до окончателното решаване на спора.
Във връзка с постъпили в Министерството на околната среда и водите сигнали на 5 ноември 2013 г. е извършена проверка на място от експерти от Басейнова дирекция Западнобеломорски район, при която не е установено спиране на водоподаването на община Кресна и не са установени законови основания за разпореждане на принудителни административни мерки по реда на чл. 199 от Закона за водите.
От казаното може да се направи изводът, че към настоящия момент разрешителното на „Кресна Електрик” ООД е действащо, тъй като е в процедура за продължаване на срока му, образувано по реда на чл. 78 от Закона за водите, а изпълнението на условията с разрешителното подлежи на контрол от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район.
За осъщественото водовземане „Кресна Електрик” ООД дължи такси съгласно тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Госпожо Савеклиева, заповядайте за реплика.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Михайлова, благодаря Ви за отговора. Вярвам, че сте взели всички необходими мерки, за да проверите наистина какво е състоянието към момента. Притеснителното е това, че „Кресна Електрик” дължи такси. Бих искала да знам в какъв размер са и как смятате, че ще бъдат събрани от длъжника?
Има и нещо друго. Да, разрешителното в случая важи от
2008 г. След като е в процес на удължаване на разрешението, тъй като казахте, че титулярът трябва да докаже съгласието и на общината, бих искала да обърнете внимание и Вие, и Вашите юристи, че той се възползва от дружествения договор, но там единствено е упоменато в раздела „Основна дейност”, а не в „Права и задължения” – дали това не би било всъщност проблем, дали и до колко наистина община Кресна също е дала съгласието си за удължаване на разрешителното за водоползване?
Бих Ви помолила и нещо друго – за развитието на случая, ако може да ме информирате, а и аз ще Ви пускам писмени отговори, за да имаме една прозрачност пред хората и гражданите от община Кресна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Савеклиева.
Желаете ли дуплика, госпожо министър? Не.
Уточнихте начина на взаимодействие.
Последният въпрос към Вас е от народния представител Ирена Соколова относно провеждане процедура по ОВОС за определяне на отстоянието на рудник „Република” от населеното място – с. Голямо Бучино и автомагистрала „Люлин”.
Заповядайте, уважаема госпожо Соколова, да развиете Вашия въпрос.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, с Решение № 780 на Министерския съвет от 12 ноември 2003 г., за срок от 10 години се предоставя концесия за добив на твърди горива – кафяви въглища, подземни богатства по чл. 2, т. 4 от Закона за подземните богатства. Това е от находището „Пернишки въглищен басейн”, община Перник, област Перник и срокът на концесията е десет години. Той изтича на 13 август тази година. Датата на сключване на договора е 18 декември 2003 г. и концесията е по стария нормативен акт, съответно не е актуализирана. Има сведения, че досегашният концесионер ще иска концесия поне още за десет години.
Задавам към Вас един много важен и драматично актуален въпрос както за жителите на цялата Пернишка област, така и конкретно за жителите на с. Голямо Бучино, на чиято територия се намира въглищният басейн. Живеещите на територията на селото хора са подложени ежедневно на взривни и вибрационни дейности. Всеки ден, без изключение, там има взривове на територията на открития въглищен басейн, които са напукали къщите, които заради вибрациите са причина да доразрушават вече напукани сгради, а травмата и притеснението за жителите, мисля, че няма нужда да я обяснявам. Там всеки ден, както се изразяват те: имаме земетресения поне от 4,00 по скалата на Рихтер. Тези хора нямат миг спокойствие, те не знаят кога ще бъде следващата взривна дейност, със сигурност обаче знаят, че такава ще има. На няколко пъти са искали от местните органи, съответно местния РИОКОЗ, да замери силата и интензитета на взривовете. За времето, през което се извършва замерването, взривовете спират и ако това са пет дни – пет дни няма взривове, ако са десет дни – десет дни няма взривове. Разбирате каква е причината.
Не е необходимо да припомням, че град Перник, за съжаление, е начело на класацията по най-замърсяваните градове в България, всъщност и в Европа. Със сигурност няма град в България, вероятно и в света, с население малко над 70 хил. жители, на чиято територия да са разположени Регионално депо за неопасни битови отпадъци; единственото в България Регионално депо за опасни отпадъци, което също е разположено в рамките на града – знам, че наскоро за него беше издадено разрешително; единственият в България металургичен комбинат; няколко въглищни басейна за открит въгледобив – всичко това е в района на градската част; топлоелектрическа централа, работеща на твърдо гориво – тя е ситуирана в непосредствена близост до жилищните сгради; заедно с това десетки пунктове за черни и цветни метали, автоморги, които допълнително утежняват екологичната обстановка в града.
Заедно с това на територията на града са разположени още стотици обекти, подлежащи на контрол по законите на екологичното законодателство. Отделно от това община Перник е единствената община, на чиято територия са разположени черти от три зони по „Натура 2000” със специален режим на защита и един от най-старите и важни ботанически резервати за България – „Острица”.
Моят въпрос е: предвижда ли МОСВ нова процедура по ОВОС за отстоянието на рудник „Република” от най-близкото населено място село Голямо Бучино и автомагистрала „Люлин” и кога? Ще вземете ли предвид факта за неспазената и към този момент, определена зона на минимално отстояние, предвидена като 500 м, и ще бъде ли коригирана в полза на живота и здравето на хората? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Соколова.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Соколова, по конкретно зададения от Вас въпрос във връзка с възможност за провеждане на нова процедура по ОВОС предвид близостта на село Голямо Бучино и автомагистрала „Люлин” Ви уведомявам следното.
Съгласно действащия към момента Закон за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, се извършва на нови инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии съгласно Приложение № 1 към закона. След изменението и допълнението на Закона за опазване на околната среда през 2002 г. за обекти, които са в експлоатация, отпадна изискването да се извършва процедура по оценка на въздействие върху околната среда или за преценка на необходимостта от ОВОС, освен в случаите на инвестиционните предложения за изменения или разширения на дейността, попадаща в обхвата на Приложение 1 и 2 към закона.
Съгласно Решение № 780 от 12 ноември 2003 г. на Министерския съвет и сключения на 18 декември 2003 г. концесионен договор с „Мини открит въгледобив” ЕАД е предоставена концесия за добив на твърди горива, кафяви въглища от находище Пернишки въглищен басейн, в която е включен и рудник „Република”. Концесията е предоставена за срок от 10 години, който изтича през настоящата година, както Вие коректно отбелязахте.
Съгласно Закона за подземните богатства концесионерът може да заяви желание за продължаване на срока на концесията до 15 години. Ако удължаването на срока е свързано и с искане за предоставяне на допълнителни концесионни площи, за тях трябва да бъде уведомен компетентният орган по околна среда, в конкретния случай РИОСВ – Перник, за уточняване необходимата процедура по реда на Закона за опазване на околната среда, предвид разширяването на производствената дейност.
В хода на процедурата компетентният орган по околна среда изисква становище от съответната регионална здравна инспекция, както Вие също коректно отбелязахте, тя участва активно в контрола на въздействието и риска за човешкото здраве. В резултат от реализацията на инвестиционното предложение, предвид отмяната на Наредба № 7 от 1992 г., която е отменена в „Държавен вестник” бр. 38 през 2011 г., при изготвянето на становището Здравната инспекция взема под внимание отстоянията на находището по санитарно-охранителните зони за питейно и битово водоснабдяване, както е разположението му спрямо съседните населени места.
В периода на експлоатация на находищата от подземни богатства, контрол по отношение на опазване на околната среда се осъществява от регионалните инспекции по местонахождение на обектите. При нарушения се подават сигнали, както знаете, а ако се констатират допуснати нарушения и превишаване на пределно допустимите норми за въздействие върху околната среда, се налагат санкции в зависимост от степента на замърсяване, включително и спиране на производствената дейност до отстраняване причините за замърсяването.
Очевидно трябва да се засили контролът на регионалната инспекция и аз поемам ангажимента, че ще бъде направена специална проверка.
Искам само да допълня с още малко информация, ако позволите, госпожо председател, много кратко...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: ...във връзка с изменението през 2012 г. на Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС, с наше писмо от 2013 г. на Министерството на околната среда и водите дружеството е уведомено, че на основание
чл. 2а, ал. 5 от наредбата е необходимо да представи в МОСВ искане за прекратяване на процедурата или да внесе искане за преценяване на необходимостта от ОВОС с изискващата се информация по Приложение № 2 в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото.
В указания срок е получен отговор от „Мини открит въгледобив” ЕАД, в който се посочва, че е проведена процедура по ОВОС за други три участъка – „Света Тева”, „Света Ана” и „Цалева круша”, за които е постановено решение по ОВОС от 2013 г. на директора на РИОСВ – Перник, за одобряване на инвестиционното предложение.
Исканата информация по Приложение № 2 обаче не е предоставена, заради което на основание чл. 2а, ал. 4, т. 1 и ал. 5 от Наредбата за ОВОС ще бъдат предприети действия за прекратяване на процедурата по ОВОС за инвестиционното предложение за разширяване на добива на въглища от рудник „Република”, открит рудник „Обединен” и обогатителна фабрика.
Като допълнение само мога да кажа, че поемам ангажимента да бъде направена специална проверка по случая. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър.
Заповядайте за реплика, уважаема госпожо Соколова.
ИРЕНА СОКОЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, неслучайно Ви задавам този въпрос по-рано с надеждата, че преди да станете министър сте била народен представител и добре знаете каква е надеждата, очакването и каква е болката в очите на хората, които имат толкова сериозен проблем.
От другата страна стои концесионерът, в случая той е Христо Ковачки, но без значение кой е той, следва своите бизнес интереси и е готов на всичко, така че да могат те да бъдат отстоявани.
Онова, което наистина много притеснява жителите на село Голямо Бучино, а и жителите на целия град Перник, мисля, че това е голям проблем – последните взривни дейности са на зона отстояние 300 м от автомагистрала „Люлин”.
Вие коректно изчетохте наредбите, в които съответно е отменена зоната за отстояние, която е била задължителна – най-напред 1000 м, след това 500, и съответно нужните процедури, така че тя да се определя ситуирано спрямо всеки отделен случай. Тук обаче говорим за сериозен проблем, който чука на вратата ни.
Това, което бих искала да Ви попитам: подавали ли сте информация към МОСВ за обстоятелства, които са във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 12 – да се уведомява концедентът, в случая Министерството на икономиката и енергетиката и упълномощените държавни органи за каквито и да е обстоятелства, които могат да застрашат националната сигурност, живота и здравето на населението, в случая и разрушаване целостта на сградите, отбраната на страната, социалния ред, околната среда, които застрашават село Голямо Бучино и защитените със закон територия и обекти? В чл. 5, ал. 2, т. 7 се казва: „Да се предостави за одобряване от концедента – в случая отново Министерството на икономиката и енергетиката – в срок, определен в концесионния договор, цялостен проект за разработване, който се съгласува с Министерството на околната среда и водите”. Представен ли е, съгласуван ли е и какви ангажименти има поети, макар че Вие тук ни отговорихте частично, съгласно Закона за опазване на околната среда и водите? Има ли към Вас отправен към момента дори и най-малкия сигнал за застрашеността на автомагистрала „Люлин”, както и жителите на село Голямо Бучино? Това са моите конкретни въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Соколова.
Уважаема госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Соколова, мога да Ви кажа, че аз нямам информация за подадени такива сигнали. Приемам обаче Вашия въпрос в пленарната зала като подаден сигнал и затова поемам ангажимента за проверка, за която ще информирам и концедента – Министерството на икономиката и енергетиката, и съответно ще поискаме становище от „Пътната агенция и автомагистрали” АД за състоянието на автомагистрала „Люлин”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо министър, за отговора на този въпрос и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. Хубав и успешен уикенд.
Преминаваме към последното питане от днешния парламентарен контрол на народния представител Хюсеин Хафъзов към министъра на културата Петър Стоянович относно политиката на Министерството на културата, отнасяща се до поддръжката, ремонтирането и опазването на храмовете, които са паметници на културата от национално значение.
Заповядайте, уважаеми господин Хафъзов, в рамките на три минути да развиете Вашето питане.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! На 9 декември 2013 г. трима депутати на Българската социалистическа партия внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията.
Предложената от тримата депутати поправка на § 5, ал. 1 лишава религиозните общности от тяхното право на възстановяване на собственост върху имоти, които са културни паметници и са държавна или общинска собственост.
В мотивите си за предложената поправка тримата вносители изтъкват, че тя има за цел да създаде условия за опазване, закрила и развитие на културното наследство в интерес на обществото, както и равен достъп на гражданите до него.
За да разясним доколкото държавата наистина е в състояние да се грижи за изключително големия брой недвижими културни ценности и други паметници на културата, които са държавна или общинска собственост, и в частност за паметниците, които са действащи или недействащи храмове на различни вероизповедания, бих искал да Ви задам следните въпроси:
Колко храмове със статут на паметници на културата с национално значение са били ремонтирани през 2013 г.? Каква е била общата стойност на извършените ремонтни дейности? Кои са били източниците на финансиране? Какви резултати са били постигнати?
Какви са критериите, които използва Министерството на културата за разпределяне на средствата за ремонт и поддръжка на храмове-паметници? Как се избират храмовете, предназначени за ремонт?
С какъв бюджет разполага Министерство на културата за ремонт и поддръжка на храмове паметници през 2014 г.? Какви дейности се предвиждат, за да се опази и защити от разруха тази част на културното наследство на България? Имате ли данни колко храмове-паметници, които са държавна или общинска собственост, са неподдържани, зле поддържани или в спешна нужда от ремонт?
Бюджетът на Република България предвижда средства за „Ремонт на църковни сгради с национално значение” в рамките на държавната субсидия за вероизповеданията. По правило с тези средства се ремонтират и поддържат само храмове на Българската православна църква. Как се разпределя бюджетът на Министерството на културата за 2014 г. в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство? Какъв дял от средствата е предвиден за поддръжка и ремонт на религиозни сгради – паметници с национално значение, принадлежащи на вероизповедания, различни от Българската православна църква? Като пример на такива храмове, които са паметници на културата с категория „национално значение” и са държавна или общинска собственост и които имат спешна нужда от ремонт, можем да посочим Видинската синагога, която е полуразрушена, единствената джамия в Гоце Делчев – „Караджа паша”, която е пред срутване и буквално без купол, и джамиите „Фатих Мехмед” в Кюстендил и „Ахмед бей” в Разград, които са в изключително тежко състояние.
Уважаема госпожо председател, искам да заявя, че най-вероятно няма да се възползвам от правото си да задам допълнителни въпроси. Затова, ако Вие прецените, да позволите на господин Стоянович да изложи своите отговори по-обширно и в пълнота. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хафъзов. Няма да Ви лиша от възможността да задавате допълнителни въпроси, а министър Стоянович наистина може да отговори изчерпателно в рамките на пет минути. Ако се налага, ще удължим времето.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Трудно е – това са 11 въпроса. За пет минути малко трудно ще се справя. Благодаря за подадената ръка на господин Хафъзов.
Уважаема госпожо председател, дами и господа, уважаеми господин Хафъзов! Законовите норми и философията на държавната политика за опазване на културното наследство традиционно не разграничават националните ценности по функции, собственост, културни специфики и други подобни признаци. В този смисъл не се предвиждат квоти за опазване на храмовете на отделните вероизповедания.
Съгласно Закона за културното наследство до 30 юни регистрираните вероизповедания представят доклади до министъра на културата за дейността по опазване на културните ценности. Въз основа на тях и на ведомствените отчети ще могат да се обобщават информации за колко обекта, за какви дейности и какъв обем средства са осигурени от различните възможни източници. Специализираните дейности, финансирани чрез бюджета на Министерството на културата за миналата година, са на обща стойност 1 млн. 580 хил.лв., от които за консервация и реставрация – 560 хил. лв., за опазване на движими културни ценности – 270 хил. лв., за теренни археологически проучвания и теренна консервация – 750 хил. лв. Осигурени са средства за седем храма на цитираната от Вас българска православна църква на обща стойност 220 хил. лв.
Подчертавам нещо, заявки за финансова подкрепа от други деноминации в страната не са получавани в Министерството на културата. Тоест, ние не сме могли да ги подкрепим, защото не са подадени.
Бюджетните средства се разпределят съгласно правила за избор на обекти и определяне на дейности за целева финансова подкрепа. Задължителните критерии тук са следните:
Първо, степен на застрашеност.
Второ, значимост на обекта, съгласно категоризацията по
чл. 51, ал. 1 от Закона за културното наследство.
Трето, технологична необходимост.
Четвърто, перспективи за устойчиво развитие на обекта за нуждите на културния туризъм.
Политиката на нашето министерство за опазване на културното наследство се реализира посредством две програми през текущата на 2014 г. Едната е „Опазване на недвижимо културно наследство” с общ размер на разходите малко над 4 млн. лв. Тя включва издръжката на Институт за опазване паметниците на културата, охрана на обекти, планове за опазване и управление, социализация, заплащане на такси и други подобни разходи. За консервационно-реставрационни дейности са предвидени половин милион лева. Все още нямаме отговор от Министерството на финансите за сумата, която ще бъде осигурена от централния бюджет.
Втората програма за реализиране на политиката ни е „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства” – с бюджет 9 млн. 635 хил. 700 лв. Тя от своя страна включва издръжката на музеи, галерии, на Българската национална филмотека и други съпътстващи дейността разходи.
Въпросът, свързан с държавната субсидия за вероизповеданията, подчертавам, не е от компетенциите на Министерството на културата. Законът за културното наследство задължава концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане.
Предстои в най-кратки срокове Националният институт за недвижимо културно наследство да предложи план-програма за мониторинг на недвижимите културни ценности с национално значение, който ще представи пълна картина на тяхното актуално състояние, за което питате.
Обекти публична държавна собственост с права на управление на Министерството на културата са следните.
„Ески джамия” – Стара Загора. През 2011 г. джамията е реставрирана и експонирана като музей на религиите. Обектът е финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие” на обща стойност 2 млн. 370 хил. лв.
Вторият от тях е „Аладжа манастир” във Варна. Манастирът работи като музей и, известно на всички, е обект на активен културен туризъм.
Обекти с акт за публична държавна собственост на Министерството на културата, предоставени за управление на съответните общини, са следните три: „Св. София” в София – подземното ниво, църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново и църквата „Св. Богородица Петричка” в община Асеновград. И трите храма са реставрирани, в добро техническо състояние и са обект, както казах, както и „Аладжа манастир”, на активен културен туризъм.
От посочените от Вас недвижими културни ценности единствено джамията „Фатих Мехмед” в гр. Кюстендил има акт за държавна собственост, като е предоставена за оперативно управление на община Кюстендил. През 90-те години между нашата държава и Република Турция е подписана програма за сътрудничество. Тя е подновена за периода 2012-2016 г. и ще влезе в сила след получаването на втората дипломатическа нота от Република Турция. Очаквам, аз лично, вече десет месеца. В програмата са включени осем джамии и един граждански обект. Джамията е включена и в програмата и ангажиментът за финансиране на дейностите, изрично подчертавам, е на турската страна по този договор.
Колкото до синагогата във Видин, ние съвсем скоро имахме разговори с организацията „Шалом”. Тя е собственост на регионалната организация на евреите „Шалом”, за която казах, която е учредила вещно право на ползване на Министерството на културата. През 2009 г. министерството е кандидатствало по Оперативна програма „Регионално развитие” за финансиране на проект за реставрация и социализация на сградата, без проектът да бъде одобрен. Преди две години областният управител на Видин е поискал разрешение да бъдат извършени консервация, реставрация и социализация на въпросния обект, но не е предоставена информация относно възложителя, издадените документи, степента на разработката и конкретния изпълнител. В началото на тази година пред мен кметът на община Видин декларира инициатива за стопанисване и възстановяване на сградата на Видинската синагога, която, както казахте, също е в много тежко състояние. Становището на нашето министерство е, че е необходимо съгласуване на инициативата със собственика, тъй като еврейското вероизповедание би желало да запази за себе си правата за собствеността. Могат да се търсят възможности за осигуряване на средства за реставрация и социализация по оперативните програми в новия програмен период, но там трябва да имаме яснота дали това може да направи общината, тъй като ние като министерство сме лишени по закон от
това право.
Джамията „Караджа паша” в град Гоце Делчев е собственост на мюсюлманското настоятелство в града, според констативен нотариален акт от 1993 г. Поради лошото технически състояние, храмът не се използва.
По възлагане на джамийското настоятелство през 1995 г. е изготвен проект за аварийно укрепване и археологическо проучване, който предвижда стягане на осмостена на купола със стоманен пръстен и защитно покритие. В нашето министерство няма данни тези укрепвания да са били извършвани.
През 2011 г. комисия, назначена от кмета на община Гоце Делчев, представители на нашето министерство и на Регионалната дирекция за национален и строителен контрол в Благоевград е констатирала значителни деструкции в структурата на сградата, включително и разрушаване на купола, за който и Вие споменахте. Направени са предписания на собственика да се възложи архитектурен идеен проект с варианти за консервация, експониране и социализиране на недвижимата културна ценност, но подобен проект все още не ни е представен.
Колкото до Джамията „Ахмед бей” в Разград, тя е действаща. Мюсюлманското настоятелство в града може да кандидатства за финансово подпомагане за извършване на специализирани дейности пред нашето министерство по определените и цитирани вече правила и ред.
Както е видно от изложената фактология, аз смятам, че Министерството на културата се отнася с необходимата загриженост за опазване на културните ценности на регистрираните вероизповедания, без да предпочита нито едно от тях, включително с осигуряване на необходимата експертиза и разкриване на възможности за финансиране от различни източници.
Аз лично Ви уверявам, че подопечното ведомство е на разположение в съответствие с държавната политика в тази област със своите компетенции да разгледа, съгласува и изрази съгласувателни становища по всички инициативи, свързани с опазването на културните ценности. В този смисъл молим инициативата да дойде от Вас. Бихме я подпомогнали с удоволствие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.Господин Хафъзов.
ХЮСЕИН ХАФЪЗОВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, днес имах и друг въпрос и по време на репликата ми казах, че е по-важно какво се случва в крайния стадий като резултат. Изнесените данни така или иначе няма как да ме успокоят, защото виждаме, че тези храмове се рушат. Част от тях обаче са държавна собственост. Тези, които не са държавна собственост, а са на съответните вероизповедания, разбира се, те носят отговорност за тях. Най-малкото обаче би следвало да има механизъм за храмовете, които са публична държавна или общинска собственост. Част от тях наистина не са в добро състояние.
Доколкото ми е известно, например джамията в Гоце Делчев не е собственост на мюсюлманското настоятелство. В момента тя е висяща джамия, не е собственост на абсолютно нито една институция – нито на вероизповеданието, нито на държавата. Земята, върху която е построена, доколкото знам, е на името на мюсюлманското настоятелство. Ето, получават се такива абсурди, които не дават възможност на никой да се грижи за тези храмове и те се рушат, а са част от културното наследство на България.
Ще повторя: „Что случилось в крайней сметке?” Ще повтарям постоянно този неологизъм, защото е важен крайният резултат: какво ще успокои гражданите, българското общество, щом си прехвърляме топката и казваме, че се грижим, а виждаме, че в действителност тези храмове се рушат.
По-важното е да се намери механизъм, по който храмовете да бъдат реставрирани и запазени за поколенията, защото са важни за цялото българско общество. Те са част от българското културно наследство – говоря за всички храмове, които са държавна и общинска собственост. Повтарям: нека да не търсим оправдание за храмовете, които са национални паметници, но са собственост на вероизповеданията или на някои други институции. Тук говорим за храмовете – държавна собственост, и твърдим, че умеем да се грижим за тях, искаме да продължим да бъдем техен собственик като държава, въпреки това обаче виждаме, че не става така, както се полага. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Хафъзов.
Господин министър.
МИНИСТЪР ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ: Уважаеми господин Хафъзов, сега няма да споря дали е така, или иначе. Констативният нотариален акт е бил издаден от упълномощените лица.
По-скоро и аз предпочитам да завършим с нещо пожелателно и оптимистично.
И Вие, и аз, и всички, които представляваме, сме загрижени достатъчно за общото българско културно наследство. В този смисъл, в знак на добра воля към Вашия ангажимент се задължавам да направя още един много подробен преглед и да Ви го предам в писмен вид с конкретни параметри за това, което може и което се надяваме да бъде направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин министър.
Приемаме, че с това процедурата по последния парламентарен въпрос е изчерпана.
Благодаря на всички народни представители, които останаха до края на днешния парламентарен контрол.
Следващото пленарно заседание ще бъде идната седмица в сряда, 2 април 2014 г., от 9,00 ч.
Засега приключвам днешния пленарен ден. Пожелавам на всички хубав уикенд! (Звъни.)

(Закрито в 16,19 ч.)

Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов

Секретари:
Александър Ненков
Филип Попов