Председателствали: председателят Михаил Михов и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов


Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на Вашето внимание е Програмата за работата на Народното събрание за периода 9 11 април 2014 г.
Тя включва:
1. Проект на решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2014 г.
2. Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
9. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
10. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
11. Второ гласуване на Законопроекта за защита на растенията.
12. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър.
13. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Изборния кодекс.
Това се предвижда да е точка първа за петък.
14. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
15. Второ гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
16. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация.
17. Парламентарен контрол.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 178 народни представители: за 123, против 15, въздържали се 40.
Програмата е приета.
На гости са ни представители на Ротари клуб от Берковица. (Ръкопляскания.) Добре дошли!
Уважаеми народни представители, преди да преминем към предложенията по ал. 3, на Председателския съвет обсъдихме как ще протече работата ни във връзка с празниците.
Идеята е на 29 април 2014 г. да има извънредно заседание, на 30 април 2014 г. ще има редовно заседание, а там ще приемем и седмична програма за дните след празниците, които се очертават между 1 и 6 май, тоест за дните 7, 8 и 9 май, за да може да се планира работата.
На 16 април 2014 г., сряда, ще се проведе тържествено заседание на Народното събрание. Там ще има по едно изказване от парламентарна група. С това ще приключи и сесията.
Има редица инициативи, на които тези от Вас, които желаят, могат да се включат.
Във Велико Търново има конференция, свързана с Търновската конституция. Също така и в София в дните понеделник и вторник следващата седмица ще има различни други мероприятия. Откриване на изложба за четирите конституции на България ще има тук, в северното фоайе.
Преминаваме към предложенията по чл. 49, ал. 3 от правилника за включване в седмичната програма.
Първо, предложение от господата Вучков и Ципов за включване като втора точка на Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства относно планирането и провеждането на специализирана полицейска операция на територията на град Лясковец на 14 март 2014 г., довела до смъртта и сериозни наранявания на няколко служители от Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, предлагаме да се включи в тазседмичната програма такава точка от дневния ред, излагайки следните аргументи.
Първо, в края на миналата седмица приключи проверката, извършена от Министерството на вътрешните работи. През последните два дни станахме свидетели на представянето на доклада от тази проверка.
За съжаление обаче, уважаеми народни представители, продължават да стоят изключително важни въпроси, на които не видяхме отговор от извършената проверка.
Първият изключително важен въпрос, на който българското общество не получи отговор, е как бе планирана и как бе реализирана тази полицейска операция. Във връзка с този въпрос, уважаеми дами и господа, има страшно много детайли, които не станаха ясни на българското общество.
На второ място, всички видяха къде ще бъде реализирана отговорността – на ниски нива, уважаеми дами и господа. Не получихме отговор по какъв начин е доказана вината на двамата служители, които бяха нарочени за основни виновници за провала на тази операция, уважаеми дами и господа – кой ги е изпратил, пред кого и какво са докладвали. Чухме, че те не са докладвали, но през последните няколко седмици стана ясно и друго – че всъщност има сведение, че те са докладвали. Не е ясно на кого, уважаеми дами и господа.
Уважаеми колеги, проблемът е, че само по този начин – чрез създаване на такава анкетна комисия, не ние като народни представители, а българското общество трябва да получи отговор на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване направеното предложение за включване като точка от дневния ред – проект за решение.
Гласували 168 народни представители: за 72, против 80, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Прегласуване – господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, вчера стана ясно, че една извършена проверка за инцидент, станал на територията на град София, показа съвсем различни резултати от тези, които са видими за всички български граждани. Имам предвид случая от миналата година, месец септември, когато момче и момиче на двадесет и няколко години се оплакаха, че спрямо тях е извършено превишаване на полицейски правомощия. В едно телевизионно предаване стана ясно, че полицаите, които се оплакваха, че имало агресивни действия спрямо тях...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Ципов, ако обичате, да се върнем малко към Лясковец...
КРАСИМИР ЦИПОВ: Ще се върнем, господин председател.
Уважаеми дами и господа, искам да кажа, че вече би трябвало да се поставят под въпрос, и то не от нас, а от всички български граждани проверките, които биват извършвани в рамките на Министерството на вътрешните работи.
Искам прегласуване, уважаеми дами и господа, защото стана ясно и нещо друго – дисциплинарната проверка доказа всъщност, че двамата полицаи, които са „основни виновници”, ще бъдат наказани, забележете, за нарушения на Етичния кодекс на служителите в Министерството на вътрешните работи. Не чухме обаче какви са основанията и кои са текстовете от Етичния кодекс. Уважаеми дами и господа, единствено анкетна комисия в рамките на Народното събрание трябва да отговори на въпросите, които се поставят в българското общество.
Отново ще повторя – няма абсолютно никаква яснота за всички важни детайли по планирането и провеждането на тази операция. Чухме извинения от ръководството на МВР, чухме, че има проблеми, свързани, забележете, с техническото оборудване. Тези проблеми са много назад във времето. Нека тази анкетна комисия да установи включително и наличието на такива проблеми.
Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Ципов, ако бяхте първи мандат народен представител, щях да го приема по-спокойно. Казвам го за следващи случаи – не може прегласуването да се използва за допълнително мотивиране.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Моля Ви, господин председател! Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Прегласуването се прави, когато някой не е успял да гласува, когато се съмнявате в резултата. Другото е мотивиране. Тогава да направим процедурата четири минути, 40 минути и прочие, да се изказвате на спокойствие. Внесете предложение.
Това се отнася за всички, не само за господин Ципов.
Моля, гласувайте.
Системната злоупотреба с процедурите води до повече извънредни заседания, а за които отсъстват, води до ограничаване на трудовото възнаграждение. (Оживление в залата.)
Гласували 169 народни представители: за 72, против 89, въздържали се 8.
Ето, господин Ципов, резултатът е по-лош дори от първия път.
Следващото предложение за включване в дневния ред е направено от народния представител Гинче Караминова.
Заповядайте, госпожо Караминова, за предложение за включване като първа точка в предстоящата седмична програма на Законопроект за доброволчеството.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правим поредното предложение да бъде включен в дневния ред за седмичната програма Законопроект за доброволчеството, № 354 01 71, внесен, забележете, на 30 октомври 2013 г. от народни представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ.
Стоейки пред Вас, уважаеми колеги, се чувствам като латерна, която върти един рефрен, но абсолютно никой не иска да я чуе – особено за законопроект, приет с пълно мнозинство в две комисии. Имах надеждата, че законопроектът ще се разгледа в пленарната зала, след като мина и в Комисията за взаимодействие с гражданските организации и движения, при пълно мнозинство, където имаше представители на доброволчески организации, които приветстваха предлагането и приемането на подобен законопроект – законопроект от обществена значимост, чиято цел е да стимулира активната гражданска позиция. Държавата трябва да регламентира тези обществени отношения, да покаже своето отношение към хората, които безкористно и безвъзмездно полагат доброволчески труд и помагат. Живеем във времена, където властват противодействието, противоборството, противопоставянето и разделението на хората, а доброволчеството се явява като бяла лястовица, където хората си помагат и се подкрепят. (Силен шум в залата.)
Уважаеми колеги, нека както доброволците се обединяват в благородни каузи...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина в залата. Седнете си по местата!
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА: ...така и ние да се обединим и да приемем законопроект, с който държавата да покаже, че за нея тези обществени отношения са от първостепенна важност.
Не претендирам, че законопроектът е изключително перфектен и прецизен. Ние сме отворени за всякакви предложения между първо и второ четене. Важното е да ги направите. Бих искала да се получи действащ и добър закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Караминова.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 162 народни представители: за 73, против 45, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване, но ще Ви помоля да се съобразите с правилника и с това, което казах по повод злоупотребата от страна на господин Ципов с процедурата. Вас вече ще Ви прекъсна.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, обръщам се към Вас с молба за прегласуване, защото уреждането на доброволчеството в законодателен акт за доброволчество е начин да покажем държавна воля за това, че доброволчеството наистина е ценно за държавата ни.
Този законопроект е общ и преимуществено декларативен. По този начин ние ще отстояваме ценности за моралност, ценности за толерантност, за солидарност и не на последно място – за проява на морал. Благодаря Ви – процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви и аз.
Прозвуча почти като представяне на законопроекта. (Възгласи: „Е-е-е” от ГЕРБ. Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Госпожо Цачева, дайте да направим по 10 минути тази процедура.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): От Вас зависи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Внесете предложение прегласуването да бъде по 10-15-20 минути, да има разисквания, да има препирня.
Да не говорим, че всеки път след процедурите по прегласуване резултатът е по-лош. Как го правите, не знам. (Шум и реплики.)
Режим на прегласуване.
Гласували 159 народни представители: за 75, против 57, въздържали се 27.
Този път резултатът е по-добър.
Процедура – заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, искам да направя процедурно предложение, господин председател, с Ваше позволение.
Миналата седмица Министерството на младежта и спорта обяви процедура за избор на изпълнител на одобрени проекти за изграждане на спортни площадки на територията на цялата страна, на разпределени 20 млн. лв. държавни пари от Републиканския бюджет – пари на българските данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Какво Ви е процедурното предложение? Мотивирайте го, защото се страхувам, че ще злоупотребите.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Няма да злоупотребя, господин председател. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, кажете ми каква Ви е процедурата?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Искам да се аргументирам, за да мога да направя процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, няма да Ви дам думата преди да направите процедурата и след това ще я мотивирате.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Процедурното предложение, господин председател, ми е свързано именно с тези 20 милиона и изслушване на министъра на младежта и спорта...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Нали знаете как се правят тези процедури, или не знаете?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не знаете. Хайде, седнете си! Ще прочетете и ще внесете предложение. Седнете си! (Шум и реплики.)
Седнете си, господин Андонов! (Народният представител Цецка Цачева иска думата. Реплики от ГЕРБ.)
ГЕОРГИ АНДОНОВ (встрани от микрофоните): Господин председател, позволете ми да направя процедура за изслушване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Как да я направите, като няма внесено предложение?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Искам да извикам госпожа Георгиева като министър от името на народното представителство – Висшия върховния орган в... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Андонов, нямате все още тези правомощия. Може би в перспектива ще ги получите при някои промени в Конституцията.
ГЕОРГИ АНДОНОВ (встрани от микрофоните): Мога ли от името на група?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Можете от името на група. Искате ли думата от името на група?
Заповядайте от името на група – десет минути.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин председател, мисля, че беше по-редно да не губим времето на народното представителство, а в рамките на процедурата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: От Вас зависи, не от мен.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин председател, моля Ви не ме прекъсвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма да Ви прекъсвам. От името на група имате думата.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря Ви много.
Надявам се, че няма да ме прекъсвате! Уважаеми колеги народни представители, миналата седмица Министерството на младежта и спорта разпредели 20 милиона от Републиканския бюджет – пари на българския данъкоплатец, за изграждане на спортни площадки на територията на Република България, без никакви ясни критерии за избора на определените населени места, за формирането на определените количествени сметки по цялата програма и по отношение на политиката за разпределението на тези 20 млн. лв.
Правя предложение от името на Парламентарната група, господин председател, в Народното събрание да дойде госпожа Георгиева и да обясни каква е политиката и какви са принципите за разпределянето на тези 20 млн. лв.
Искам да Ви кажа за куп огромни парадокси, които наблюдаваме в разпределението на тези пари. Като народен представител от Благоевградски избирателен регион – в нашата област има предвидени разпределени 2 млн.
600 хил. лв.
Господин председател, уважаеми колеги, от тези 2 млн. 600 хил. лв., забележете, 2 млн. 400 хил. лв. отиват в населени места, управлявани от кметовете на Движението за права и свободи.
По-интересното, господин председател, е: на 28 февруари с писмо № 59 Министерството на младежта и спорта изпраща искане до община Гоце Делчев, господин председател, да се учреди правото на строеж за изграждането на такива спортни площадки в полза на Министерството на младежта и спорта.
На 4 март, забележете, общинският съвет на извънредно заседание приема да даде право на строеж на Министерството на младежта и спорта на територията на седемте населени места на община Гоце Делчев.
По-интересното, уважаеми господа народни представители, е, че на 19 февруари, още преди писмото на министъра на младежта и спорта, кметовете на ДПС, които са в населените места от община Гоце Делчев, вкарват в Експертен съвет по строителство и градоустройство към община Гоце Делчев искане за разрешение на строеж на след това одобрените за изграждане спортни площадки.
Обръщам се към колегите от БСП – уважаеми колеги, от седемте предложения на общинския съвет за изграждане на такива спортни площадки на територията на Гоце Делчев има кметове на БСП, на ГЕРБ, има независими. По какъв начин са пренебрегнати жителите на населените места, в които има кметове, различни от ДПС? Става въпрос за републикански пари от държавния бюджет, пари от всички нас – от мен, от Вас, от гражданите на тази страна.
Искаме да попитаме госпожа Георгиева: какви са критериите тези пари да отиват само в населени места, управлявани от кметове на ДПС? Правим си предизборна кампания с държавни пари ли?! Какви цели постигаме с разпределението на тези пари? Много въпроси, господин председател, и, уважаеми колеги, които все още нямат отговор.
Искам да попитам: ако Вие считате за нормално такова разпределение на републикански пари – ако искате тогава да гласуваме ДПС да си покрие предизборната кампания от бюджета на държавата?! Мислите ли, че това е нормално, без да формираме национални цели?
Обръщам се към колегите от БСП, колегите от ГЕРБ, колегите от „Атака” – уважаеми колеги, нека инициираме такова изслушване, защото мисля, че като представители на хората, които плащат добросъвестно своите задължения към Държавния републикански бюджет, трябва да знаят как се харчат тези пари и какви цели се постигат.
Още веднъж правя процедура, господин председател, да извикаме госпожа Георгиева да даде ясни и точни обяснения какви са критериите за разпределението на въпросните 20 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Андонов.
Препоръчвам Ви да се запознаете с чл. 107 и следващите от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Господин Ципов и госпожа Коцева – искам да ги помоля да се запознаят с чл. 67, ал. 2, защото никой от тях не оспори първото гласуване, а използваха по същество процедурата, за да мотивират допълнително гледания въпрос.
В правилника изрично пише, че когато процедурата и резултатът бъдат оспорени – нито госпожа Коцева, нито господин Ципов го оспориха. И аз съм в нарушение, защото въобще допуснах тези прегласувания. Ще си взема обаче бележка аз от този подход. (Народните представители Красимир Ципов и Димитър Лазаров искат думата по начина на водене. Реплики.)
Заповядайте по начина на водене, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, този текст в правилника съществуваше и в предишните – в Четиридесет и първото Народно събрание и в Четиридесетото Народно събрание.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): В Четиридесетото, в Тридесет и деветото, в Тридесет и осмото.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: И в Тридесет и деветото. Той не е променян.
Бих приел Вашата загриженост за спазване на правилника, ако бяхте подходили по друг начин – ако бяхте казали: аз в Четиридесет и първото Народно събрание ... Ще Ви предоставя стенографските записи, господин председателю, когато лично Вие, а и Ваши колеги злоупотребявахте по същия начин, а сега претендирате, че се злоупотребява, и когато председателстващият тогава Народното събрание четеше този правилник, Вие се обръщахте към народното представителство, към медиите и казвахте, че управляващите искат да заглушат гласа на опозицията.
Аз бих приел Вашия призив, ако кажете: да, аз и мои колеги също сме нарушавали правилника. Ще Ви предоставя стенографските записи, господин председателю. Бъдете искрен и, ако призовавате към спазване на правилника, нормално е просто да кажете: да, всички сме нарушавали правилника, включително и аз по този текст, но занапред Ви призовавам да спрем тази порочна практика, която аз също съм ползвал. Иначе излиза, че Вие избирателно искате да прилагате правилника, че не искате да си спомните тази наложена парламентарна практика в тези случаи да се правят тези изявления за обосноваване за прегласуване – да се правят обосновки защо се иска прегласуване.
Чисто формално, да, точно така пише в текста, който четете. Ще Ви предоставя, господин председателю, стенографските записи с Вашите изказвания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров. Не си правете труда, те са общодостъпни и ще си направя справка и без да ми ги предоставяте.
Що се отнася до заглушаването на гласа на опозицията, в духа на демократизма на Четиридесет и второто Народно събрание виждате, че Ви давам думата. Само Ви напомням. Не бъдете толкова чувствителни. Изказахте се колкото искате, говорихте си всякакви неща. Никой не Ви е ограничил. Всеки има право да се представи пред народното представителство, пред гражданите, пред роднините, пред тъщата както желае. (Смях и весело оживление.)
Заповядайте, господин Ципов, по начина на водене.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин председателю, както Вие се обърнахте с молба към мен, така ще се обърна и аз с една молба към Вас: сега, в момента, когато водите това заседание, да обясните хубаво на народните представители, не на мен, какво съдържа фактическият състав на злоупотребата при една процедура при прегласуване, уважаеми господин председателю. Нека това стане ясно на народните представители, на представителите на медиите, на нашите гости, за да спазваме наистина добрите парламентарни практики, уважаеми господин председател.
Бях пределно кратък, затова Ви моля още веднъж съвсем настоятелно – казахте, че не съм оспорил гласуването. Мисля, че мотивите, с които започнах, и бях пределно ясен, бяха свързани именно с това – да поискам прегласуване, поради оспорване на резултата.
Още веднъж много Ви моля да обясните на народните представители и на гостите в тази зала какъв е фактическият състав на злоупотребата, уважаеми господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Ципов. Молбата Ви не се удовлетворява.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, встрани от микрофоните): Каква изненада!?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да преминем към съобщения.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Проект за решение за промяна в състава на Комисията по труда и социалната политика, внесен от Красимир Велчев и Димитър Главчев.
Проект за решение за отмяна на практиката за въвеждане на лятно часово време в Република България, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Проект за решение за промяна състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, внесен от Павел Шопов.
Проект за решение за промяна състава на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, внесен от Павел Шопов.
Годишен доклад за дейността на Българската академия на науките за 2013 г., внесен от председателя на академията.
Проект за решение за промяна в състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Интерпарламентарния съюз, внесен от Красимир Велчев.
Проект за решение във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание за 2014 г., внесен от Михаил Миков.
Проект за решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт, внесен от господин Йордан Цонев.
Уважаеми народни представители, часът е 9,36-37 минути.

Преминаваме към първа точка от седмичната програма, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЕЛИКДЕНСКАТА ВАКАНЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА 2014 Г.
Ще Ви запозная с проекта:
„РЕШЕНИЕ
във връзка с Великденската ваканция на Народното събрание
за 2014 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 42, ал. 2 и ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Великденската ваканция на Народното събрание за 2014 г. е от 17 април 2014 г. до 26 април 2014 г., включително.”
Откривам разискванията.
Има ли желаещи да вземат отношение или други предложения?
Знаете, че правилникът дава възможност за тези десет дни, в зависимост от празниците, които се определят. Затова се налага това решение.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Великденската ваканция е право, дадено в Правилника на Народното събрание, но аз наистина съм учудена защо този път почиваме още от 17-и. По време на управлението на ГЕРБ се въведе почивният ден – Разпети петък. Само че сега ние правим една изключително дълга ваканция, която, както казахте, ще доведе до извънредни парламентарни заседания.
Кое налага в четвъртък да започне ваканцията и да се явим на работа само в сряда, след като този пленарен ден може да бъде изпълнен с общественополезни дела в Народното събрание? (Шум и реплики в КБ.)
Аз не мога да си обясня наистина амбицията да се ваканцува толкова дълго. (Ръкопляскания, смях и весело оживление в ГЕРБ.) Знам, че това, заченато в грях, Народно събрание трябва дълго да проси Божията милост или някакви други причини Ви карат в четвъртък да си осигурите почивен ден – може би за по-рационално, дълго и успешно боядисване на яйца или други начинания на народните представители (ръкопляскания от ГЕРБ), но наистина в четвъртък има важно пленарно заседание и заседания на комисии.
Аз лично съм разочарована, защото очаквам трета поредна седмица в Комисията по здравеопазване да се яви министърът на здравеопазването и да ни представи така критата дълбоко от погледите на хората Концепция за развитие на Спешната помощ. Да научим, за да можем да разкажем после, когато отидем по родните места – по села и по паланки, какви чудеса ще се случат с малките пироговчета, с хеликоптерчетата, с хеликоптерните площадки, може би и с виетнамски кадри, които ще работят там. Всичко това можеше да се случи на следващото пленарно заседание, в следващия четвъртък. За съжаление, Вие лишавате народните представители от тази възможност.
Аз предлагам ваканцията да започне разумно, рационално в петък, за да можем да спечелим по този начин доверието на избирателите. Рейтингът ни и без това е нисък. Можем да добавим няколкохилядни одобрения за това Народно събрание, което смятам, че ще бъде обща амбиция на всички ни. (Възгласи от ГЕРБ: „Браво! Браво!”, ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Има ли реплики? Няма.
Само да Ви обърна внимание, че винаги ваканцията е десет дни. Нито е по-дълга, нито е по-къса. Единственият въпрос е, че Събранието, залата решава в кой период е ваканцията.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Ако обичате, режим на гласуване... (Реплика от народния представител Десислава Атанасова.)
Какво е предложението, госпожо? (Реплики от ГЕРБ.) Тоест, Вие предлагате редакционно в проекта за решение 17 април да се замени с 18 април, така ли? Я елате го направете, да не Ви тълкувам, после да стане грешка, но го направете коректно по отношение на двете дати, защото изказахте редица съображения, включително такива от религиозен характер, но не направихте конкретното предложение. Направете го.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател, за дадената ми отново възможност да формулирам моето предложение.
Предлагам ваканцията да започне от 18 април и да продължи до 27-и включително, за да не решите да направите тогава извънредно заседание. Смятам, че по този начин наистина ще удовлетворим желанието на българските граждани това да бъде едно работещо Народно събрание в интерес на тези, които са ни изпратили тук. Познавам въображението на това ръководство и всичките процедурни еквилибристики, които се предлагат. Наистина смятам, че може да ме изпратите сега да изучавам Правилника...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, опазил ме Господ! (Оживление, смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Нямам такава амбиция за Вашата образованост.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Смятам, че 10 дни ваканция – от 18-и до 27-и изглеждат съвсем приемливо. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Вие предлагате (шум и реплики от ГЕРБ) числото 17 да се замени с 18, а числото 26 да се замени с 27.
Ако обичате, гласувайте това предложение.
Гласували 151 народни представители: за 67, против 51, въздържали се 33.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване проекта на решение, както Ви беше докладван.
Гласували 151 народни представители: за 83, против 55, въздържали се 13.
Решението е прието.

Уважаеми народни представители, следващата точка от седмичната програма е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО ПУБЛИЧНО ОГЛАСЕНИЯ ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ БИВШИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ И БИВШИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” ВАНЬО ТАНОВ, В КОЙТО СЕ СЪДЪРЖАТ ДАННИ ЗА ГРУБО СКЛОНЯВАНЕ КЪМ ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ.
Заповядайте, господин Цонев, да докладвате проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, на Вашето внимание съм представил, съгласувано с членовете на комисията, предложение за удължаване на срока на Временната анкетна комисия с две седмици, тъй като срокът изтича утре – 10 април 2014 г.
Основанието за това наше искане е, че докладът, по който работим от края на миналата седмица, не е готов. Искам само да Ви кажа, че материалите, с които разполагаме, с които трябва да се справим и да отразим най-важното от тях в доклада, са над 500 страници. Моля за Вашето разбиране за удължаване на срока с две седмици, за да можем да направим такъв доклад, който да...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Докладвайте проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„РЕШЕНИЕ
за удължаване на срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт
Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт, създадена с Решение на Народното събрание на 21 ноември 2013 г., с един месец.
Решението е прието от Четиридесет и второто Народно събрание...”
Извинявам се, казах две седмици, но тъй като имахме разговори с някои от членовете на комисията, които казаха за всеки случай, предвид ваканциите да предвидим този срок, така че това, което Ви докладвам, е за един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
А Вие ще свършите по-рано?
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да, със сигурност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Откривам разискванията.
Има ли желаещи? Няма.
Закривам разискванията.
Ако обичате, режим на гласуване за внесения проект за решение.
Искам да обърна внимание на всички парламентарни комисии да съобразят работата си с почивните дни, изтичащите срокове и прочие – ако има някаква необходимост за удължаване на срокове по законопроекти, да го имат предвид до края на тази седмица, да направят съответните предложения.
Гласували 142 народни представители: за 80, против 62, въздържали се няма.
Това решение е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ.
Трета седмица го продължаваме, да се надяваме, че тази седмица ще го приключим. Засяга много граждани, важен законопроект е.
Кой ще докладва?
Господин Кадиев веднъж оттегли своето предложение, след това господин Цветков каза, че не го оттегля. Сега ще погледнем в процедурата.
Господин Гечев е направил едно предложение.
Има направено предложение от господин Георги Кадиев, което е оттеглено, но от господин Цветков не е, което ще поставя сега на гласуване – за § 12а. Нали така, господин Цветков?
Ако обичате, режим на гласуване на предложението на господин Борис Цветков за § 12а, оттеглено в залата от господин Кадиев и неоттеглено от господин Цветков.
Гласували 88 народни представители: за 21, против 21, въздържали се 46.
Това предложение не е прието.
Да преминем към параграфи 13 и 14.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: По § 13 има предложение на народните представители Йордан Цонев и Румен Гечев за отпадане.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народните представители Eмил Радев и Красимир Ципов – § 13 да отпадне.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Румен Йончев – в § 13 от Заключителните разпоредби, текстът да се измени и допълни така:
„Разпоредбите на закона се прилагат и за договори, сключени преди датата на влизането му в сила, като те се актуализират съгласно приетите разпоредби.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Георги Анастасов и Борис Цветков:
„Параграф 13 се изменя така:
„§ 13. Разпоредбите на закона се прилагат и за договори, сключени преди датата на влизането му в сила. До влизането на закона в сила, всички договори се актуализират съгласно приетите нови разпоредби на Закона за потребителския кредит.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12:
„§ 12. Разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Цонев.
Откривам разискванията.
Господин Янаки Стоилов – за изказване, заповядайте.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, ние подкрепяме предложения текст от водещата комисия за § 13, който става § 12, но правя редакционно допълнение по този параграф със следното съдържание: „... освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 8, т. 3 от този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Може ли да го прочетете още веднъж?
ЯНАКИ СТОИЛОВ: Аз ще Ви дам текста писмено.
Така текстът изцяло ще има следното съдържание:
„Разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 8, т. 3 от този закон.”
За информация на народните представители и тези, които следят дискусията, § 8, т. 3 предвижда, че кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на договора за кредит – там са описани по-конкретно условията и някои допълнителни изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да може кредитополучателят да се възползва от това право. По този начин няма да бъде засегната правната стабилност, сключените договори за кредит ще продължат да действат, но всеки, който се позове на текста на цитирания параграф и изпълни предвидените в него условия, ще може да погаси предсрочно кредита след изтичане на определен период и след отчитане на допълнителните разходи, които кредиторът прави, за да може да бъде изпълнено изискването на кредитополучателя.
Мисля, че по този начин създаваме един много по-добър ред, защото в правото се стимулира доброволното и срочно изпълнение. Практиката, която се е налагала през последните години, да се санкционират тези, които изпълняват предсрочно своите задължения, трябва да бъде преустановена, така че всеки може да продължи или да изпълнява условията по договора във връзка с вноските за неговото погасяване, или, ако иска и има възможност, да се позове на новата разпоредба да внесе средствата, които са преизчислени от кредитора. По този начин се гарантират и интересите на кредиторите, защото те ще получат средствата по кредита. Някъде вероятно няма да получат толкова големи печалби, които са изчислили, чрез начисляването на допълнителни такси, неустойки или обезщетения.
Мисля, че този текст е балансиран. Той ще даде възможност на много от хората, които имат кредити – или да ги погасят, или пък да ги рефинансират с кредитите, сключени при новите условия. Дори предлагам вносителите на останалите предложения да ги оттеглят, или поне да не ги поддържат настойчиво, защото те наистина са по-проблематични, защото изискват допълнителни разговори. При това, искам да подчертая, които не гарантират правата на кредитополучателите, защото правото те да искат предоговаряне на договора съвсем не означава, че кредиторът, който е икономически по-силната страна, ще им предложи по-добри условия.
Поради тази причина, смятам, господин председател, че този текст наистина има практически положителен ефект и в същото време няма да засегне нито правната, нито финансовата стабилност. Очаквам мнозинството от народните представители да го подкрепят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
И аз очаквам мнозинството от народните представители да влезе в пленарната зала, защото... (Реплики от ГЕРБ.)
Има ли реплики към господин Стоилов? Няма.
Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Дебатът, който се разви по тази тема и по този законопроект, всъщност показва неговата важност. В крайна сметка целта е да решим проблем, който е натрупан с времето, а не само да създадем условия какво ще се случва за в бъдеще по отношение на потребителския кредит.
Аз разбирам аргументите на комисията да не приема моето предложение, от гледна точка на това, че всъщност правенето на законодателство, което се отнася с обратна сила, не е най-добрата практика.
Затова си позволявам да Ви предложа също една редакция на текста, който съм внесъл, която според мен отразява добре смисъла и целите на този законопроект, като в същото време решава проблем, който предложението на господин Стоилов не решава.
Ще дам конкретен пример – за ипотечните кредити, където един кредит, гарантиран в момента с цялото имущество на гражданина кредитополучател, няма начин как да бъде предоговорен, така че той, съгласно новите условия, да може да бъде гарантиран само с ипотекираното имущество. Текстът на господин Стоилов не дава тази възможност, докато аз предлагам текст, който според мен върши повече работа.
Текстът да бъде изменен, както следва: „В тримесечен срок от влизане в сила на този закон по писмено искане на кредитополучателя, кредиторът е длъжен да отправи предложение до него за изменение на договора за кредит, съобразно настоящите правила. Ако кредитополучателят не приеме предложението, в отношенията между страните се прилага първоначално сключения между тях договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Йончев, извинявайте, но това, което предлагате, съвсем не е редакционно по отношение на § 13.
Няма как да го поставя на гласуване, извинявайте.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз искам да бъде изменен текстът, който съм предложил…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Искате, но трябва да го внесете. Как така в зала, толкова сложна хипотеза описвате...?!
Дайте ми този текст, ще го прочета, но…
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ще Ви дам текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Некоректна е тази работа.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: В случая целта е да бъде запазена договорната основа на отношенията, като в същото време дадем възможност за прилагане на новите условия, съгласно приетите изменения и допълнения на закона.
Ще Ви дам текста и Ви моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не е допустимо да го предлагам, знаете ли? Защото така всеки на второ гласуване ще предлага редакции, които са далече от предложеното от него.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз предлагам редакция на текста, който съм…
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това не е редакция. Вижте си текста, който е: „Разпоредбите на закона се прилагат и за договори, сключени преди датата на влизането му в сила, като те се актуализират съгласно приетите разпоредби...”
Това е придаване на обратно действие – „екс нунк”, на закона.
Вие предлагате конкретна хипотеза: „В тримесечен срок от влизането в сила на този закон по писмено искане...” – развивате хипотеза на отношения между кредитор и длъжник. Извинявайте, едното е придаване на обратно действие, другото е уреждане на преуреждането на договорните отношения.
Е, кажете ми, редакция ли е това, господин Йончев?!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин председател, в отговор на решението на комисията, която е разгледала предложения от мен текст, имам право да предложа редакция, която да бъде съобразена с аргументите на комисията. Това съм се опитал да направя. Моля Ви, да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли реплики? (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Кирилов, Вие за реплика ли?
За процедура – заповядайте. (Шум и реплики.)
Господин Шопов, за реплика ли?
Заповядайте – за реплика, след това за процедура.
Моля Ви, пак казвам, големият демократизъм на ръководството на Събранието довежда до абсурд възможностите за провеждане на заседания с тези безконечни редакционни „уж” поправки.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин Йончев, струва ми се, че се притеснявате и се влияете от целия вой, който се вдигна, с твърдението за придаване на обратна сила на първоначалното Ви предложение. Не се плашете от това. Невъзможна е обратна сила на закона в наказателното право. В гражданското право това може и много често по други закони, и в други случаи, се спекулира и се наддава един вой, което е неоснователно – видите ли, някой иска да придаде обратна сила на закона. И оттам тръгвате да правите една нова редакция, която действително според правилника е невъзможна, защото тук се касае до съвсем нова формулировка. Текстът, който дава възможност в зала да се правят поправки – има предвид цифри, има предвид отпадане и третия случай – редакционна поправка. Нали така, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Затова моят съвет към Вас е: съвсем смело си отстоявайте онова първоначално предложение, аз ще го подкрепя. И това не е така – фаталното, казвам пак, в наказателното право придаване на обратно действие на закона. А иначе е съвсем нормално да се преуреждат граждански правоотношения с даване обратна сила на закона, въпреки че това все пак е изключение. В гражданското право е възможно и не се притеснявайте от формулировката в първоначалното си предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Шопов.
Други реплики? Няма.
Заповядайте, господин Йончев, за дуплика.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Шопов, аз не се притеснявам. Не се притеснявам и от обвиненията в популизъм, които чух, също с предложението на този текст. Защото, пак казвам, целта на законопроекта е да решим натрупаните проблеми на над милион български граждани. Това е основната цел, нека да не се заблуждаваме. От тук нататък не знаем какво ще се случи, но вече знаем какво се е случило по отношение на потребителския кредит, и то е доста полезно за много българи.
Така че поддържам своето предложение. Не мисля, че нарушаваме правилника с това, защото се опитвам да предложа текст, който, хем да може да гарантира прилагането на тези текстове и за съществуващите договори, хем да не противоречи на съществуващото законодателство и на Конституцията – да решим проблема на гражданите и в същото време да не бъркаме дълбоко в банковата система, да не я разстройваме, да не разстройваме установените договорни отношения и да дадем възможност, пак по договорен начин, те да бъдат изменени.
Що се отнася до чистата допустимост на моето предложение, пак казвам, то е отговор на реакцията на комисията, на нейното отношение към този текст. Аз се опитвам да намерим формулировка, която да бъде приемлива за цялата зала, така че това да се случи, а не да минем просто формално през едно гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Йончев.
Пак Ви обръщам внимание, текстът, който сте внесли и искате да редактирате, се отнася до действието на закона. Това, което предлагате като редакция, е разписана процедура за преуреждане на отношения по сключени договори – съвсем различни неща са. Няма как това да се приеме за редакция. (Реплики.)
Твърде далеч ще стигнем в тази процедура, която напоследък се ползва и по други хипотези. Казаха Ви кога е възможно.
Други изказвания?
Господин Киров, заповядайте.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, поисках процедура, с оглед на следното уточнение. С изненада чух предложението на колегата Йончев и искам да кажа следното: въпросното предложение е направено между първо и второ четене...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Имате предвид това, което е в доклада?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Имам предвид това, което колегата Йончев прочете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Секунда, той прочете това, което не Ви е раздавано, а ние обсъждаме...
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, и аз питам: защо го няма отразено в доклада на комисията? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не е направено, изяснихме го този въпрос. (Реплика от народния представител Янаки Стоилов.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм го направил, господин Стоилов. Аз съм го направил между първо и второ четене и го няма гласувано в окончателния доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това предложение – редакционното, на господин Йончев...?!
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Абсолютно, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Вие сте го направили?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не знам.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Така че то не е ново и би следвало да се обсъжда от комисията, би следвало и да бъде отразено като гласуване от комисията.
Позволявам си във връзка с това също да отбележа...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Кирилов, имате ли внесено писмено предложение с входящ номер?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, господин председател. (Реплики.)
Менда Стоянова и Данаил Кирилов – предложението е в срока. Намерете нашето предложение и ще го видите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако го има, ще видим... (Реплики.)
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Не знам, но направете бърза справка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не е лошо и Вие да видите в деловодството и ако го откриете... (Реплики.)
Защото това поставя...
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Аз съм се уверил в това, господин председател. Внесено е като предложение за § 13 и не е оттеглено. Тук въобще нито е отразено оттегляне, нито е отразен коментар, нито гласуване от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, ако го открием в деловодството, може би тогава въпросът с допустимостта на това предложение, господин Йончев – независимо с кой автор, ще бъде в друга светлина.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: По отношение действието „екс нунк”. Това предложение съдържа процедура за евентуално предоговаряне, тоест за изменение по консенсуален способ на заварените вече договори за кредит. Така че не би следвало по никакъв начин да ни притеснява ретроактивност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Аз по същество не споря, но понеже се обърнахте и към мен и аз казах, че едното е въпрос за действие на закона, другото е подкана към страни по договор да преговарят при определени законови параметри и процедура, която... (Реплика от народния представител Данаил Кирилов.)
Аз не казвам, че не може. Само Ви казах, че такава редакция е недопустима.
Заповядайте, господин Йончев, за реплика.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да споря кой е авторът и кой е мозъкът за това предложение – това не е най-важното. Според мен е важно то да бъде формулирано правилно, така че да се случи. Нека настина да проверим дали има такова внесено предложение.
Обаче пак твърдя, че това, което предлагам, е видоизменение на текста, който съм внесъл вече, и цели да формулира начин за прилагане на закона за съществуващите договори. Тоест аз формулирам друг способ за прилагане на същия този закон с обратна сила, или за съществуващите договори – малко по-мек вариант, малко по-договорен вариант, който ми се струва, че би бил по-приемлив за по-голяма част от залата. Така че се надявам да бъде подложен на гласуване и да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Йончев.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Киров – за дуплика. Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кадиев.
ГЕОРГИ КАДИЕВ (КБ): Уважаеми колеги, не знам как ще излезем от тази ситуация, защото е факт, че този текст наистина не е разглеждан в Комисията по бюджет и финанси и съответно няма становище на комисията. Така или иначе, господин Кирилов или господин Йончев, който е внесъл този текст, виждам един проблем в него. Текстът звучи по следния начин: ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Извинявайте, господин Кадиев, ако искате да изчакаме две минути да видим дали има такъв в Деловодството? Защото има два пътя – единият е да допуснем обсъждането, а другият да обсъждаме текст, който е недопустим. Ако е внесен този текст от господин Кирилов, както той твърди, нищо, че е пропуснат в доклада, ще го сложим да го гледаме. Ако не е внесен такъв текст в Деловодството, пак казвам, той е недопустим под формата на редакция и ще дискутираме нещо, което е недопустимо. Ще Ви кажа после как ще излезем от кашата, ще ги подредим и ще гласуваме. Ако искате довършете, но това е положението.
ГЕОРГИ КАДИЕВ: Според мен, вероятно е недопустимо, но е и неработещо поради един прост факт: банките много лесно могат да предложат високи лихвени проценти при предоговарянето с умишлената цел да Ви откажат от предоговаряне и оставяне на старите условия и няма как да избягате от това нещо.
Поради тази причина текстът, който беше предложен от господин Янаки Стоилов, е по-добър. Той дава основно оръжие в ръцете на кредитополучателя – правото му да отиде при банката и да каже: „Бъдете така добри да ми предложите нови условия, защото аз вече имам избор да напусна Вашата банка без наказателна лихва и да отида на друго място”. Тогава конкуренцията в сектора ще се засили. Това е най-силното оръжие, което ние можем да им дадем.
Най-големият проблем в момента в отношенията между банки и кредитополучатели е огромната диспропорция между силата – от едната страна стои една сериозна институция с адвокати, консултанти, лобисти, а от другата страна стои един обикновен човек, който не може да си позволи дори и съдебна такса. Той в момента няма никакво оръжие. На него му сменят лихвите без да го питат, слагат му нови такси без да го питат, с него правят всичко.
Ето този закон сега променя тези неща. Вече всяка промяна ще става и с неговото съгласие, няма да има такси, които са непрозрачни и неясни и най-важното е, че ще има правото дори за кредити, които са договаряни преди години, той да може да се откаже от тях без наказателна лихва и съответно да си избере по-добри условия в нова банка. Това не е ретроактивно действие, не е връщане назад, това е от тук нататък, занапред, дори и да имате правото да се откажете за договори, сключени преди този закон.
Аз мисля, че текстът на господин Стоилов до голяма степен отразява желанието ни да има защита за хората и не е лош като вариант.
Вашият текст, господин Кирилов, също не е лош, но дава теоретичната възможност на банките да избягат, предлагайки Ви толкова лоши условия, че Вие да предпочетете да си останете на стария договор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Господин Кирилов, друг път като твърдите, ще имате и тежестта на доказването, защото пред мен е внесеното от народните представители Менда Стоянова, Десислава Танева и Данаил Кирилов и нещо подобно няма от това, което твърдите. Грешка ли е станала? Запознайте се. Дали сте имали някаква идея да внасяте нещо, а то е изпаднало при подписването, но недейте да ни вкарвате в такива приключения. Моля Ви, по-отговорно.
Да помоля народните представители друг път като твърдят, че има внесено предложение, което не е отразено от комисията, да бъдат така добри да предоставят едно копие на ръководството. Смятам, че този въпрос го приключихме по някакъв начин.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Цветков.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От мое име и от името на колегата Георги Анастасов искам да оттегля нашето предложение за § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Тук ли е господин Георги Анастасов?
РЕПЛИКА ОТ КБ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Няма да го оттеглите!
БОРИС ЦВЕТКОВ: Той го приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Като го приема да дойде. На мен ми омръзна единият оттегля, а другият... (Народният представител Георги Анастасов влиза в пленарната зала.) Оттегляте ли го и Вие?
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ (КБ, от място): Да.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Мога ли да продължа, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да, може.
БОРИС ЦВЕТКОВ: От името на двамата да оттегля нашето предложение и да подкрепим редакционното допълнение, което направи господин Янаки Стоилов, защото с него се решава проблемът, който и ние поставяхме и считаме, че е по-добре изчистено редакционно неговото предложение.
Предлагаме всички в залата да го подкрепим, за да решим този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветков.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Георгиев.
Уважаеми народни представители, ще трябва практиката с оттеглянето да я преразгледаме – всички тук и да казват, че оттеглят, защото имахме лоши случаи: един оттегля, другата седмица казва, че не се е оттеглил.
Заповядайте.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, не забелязахте, че исках да направя реплика на преди това изказалия се, затова ще я направя сега, защото материята е същата така, както е същата и с предложението на колегите, в това число на колегата Йончев за редакция.
Тази редакция, уважаеми господин Йончев, въобще не е работеща. Какво ни предлагате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Георгиев, извинявайте, тя първо е недопустима и да не водим дискусия по въпроси, които няма да се сложат на гласуване.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Това е свързано и с предложението на господин Цветков.
Тази редакция ни предлага, когато пожелае кредитополучателят да напише искане за предоговаряне, той има това право и сега. Никой не може да му забрани да иска предоговаряне.
След това казвате: „Ако в срок от 3 месеца не му отговори банката, той остава при същите условия”. Абсолютен нонсенс! Това е все едно приспивна песен за наивници. Никой с нищо не се задължава от тук, така че да не заблуждаваме, че правим нещо, нещото го прави предложението на господин Янаки Стоилов. Така е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Втора реплика на господин Цветков? Няма.
Дуплика желаете ли, господин Цветков? Не.
Лично обяснение на господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
На господин Георгиев, искам само да кажа, че пропуска един елемент от моето предложение, че банката трябва да предложи условия по договора, съгласно новоприетите неща в закона, тоест не каквито си реши условия, а да бъде съобразен новият договор с измененията на закона. Предложенията трябва да бъдат в някакви рамки и да отразяват тези нови условия. Единственото, с което може да играе банката е лихвата, но тя може да го прави и при предложението на господин Стоилов, даже може да запази в случая възможността да променя свободно лихвата през целия срок на договора. Докато ако тя предложи нов договор, очевидно лихвата там трябва да отговаря на новоприетите условия от изменението и допълнението на закона, така че разликата е съществена.
Второ, банката не може да откаже да предложи тези условия, трябва да ги предложи със съответните параметри. Обмисляме текста, който предлагам, и пак настоявам той да бъде гласуван. Считам, че видоизменя това, което бях предложил в първоначалния вариант, като дава възможност за обратно приложение на закона в рамките на Конституцията и общоприетите правила. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Йончев, но въпреки настойчивостта Ви няма да поставя на гласуване този текст, защото е недопустимо. Това не е редакционно предложение. Ако искате ще го внесете като закон за изменение и допълнение на този закон и ще се гледа – има път.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Благодаря на народните представители Анастасов и Борис Цветков, които оттеглиха внесения от тях текст.
Предложението на Йордан Цонев и Румен Гечев също е оттеглено.
Предложението на Емил Радев и Красимир Ципов пише, че е оттеглено. Има ли някой от тях тук? Надявам се, че е коректно оттеглено.
Остава, уважаеми народни представители, да гласуваме направеното предложение на господин Румен Йончев – за обратното действие имам предвид, неподкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 18, против 39, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Има редакционно предложение от народния представител Янаки Стоилов – в редакцията на комисията за § 12 се добавя: „освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 8, т. 3 от този закон”.
Гласуваме първо тази редакция.
Гласували 98 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 5.
Редакцията е приета.
Сега ще прочета целия текст ведно с редакцията на § 13, който става § 12. Ще гласуваме предложение на комисията:
„§ 12. Разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 8, т. 3 от този закон.”
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 83, против 3, въздържали се 16.
Параграф 12 приет.
Господин Цонев, докладвайте § 14 за финал.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 14:
„§ 14. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Изказвания по § 14? Няма желаещи.
Гласуваме § 14 в редакция на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
С това е приет и целият закон.
Благодаря за участието Ви.

Преминаваме нататък. Съгласно седмичната ни програма следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРИЛОЖЕНИЕ 4 ОТ РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАЛНИЯ СЪВЕТ НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКАТА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИТЕ НЕРАВЕНСТВА В РАМКИТЕ НА РАЗШИРЕНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Процедурно предложение за допускане в залата на господин Радослав Михайлов – главен експерт в дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 87 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, моля, не напускайте местата си, предстои непрекъснато гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 402-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 март 2014 г.

На заседание, проведено на 3 април 2014 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.
На заседанието присъства господин Николай Йонов – началник отдел в дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз“ в Министерския съвет.
Законопроектът беше представен от господин Николай Йонов.
Съгласно разпоредбите на Рамковото споразумение, подписано и ратифицирано в България през 2010 г., приносът, който е предвиден за България, е в размер 76 милиона швейцарски франка.
Споразумението урежда предмета и прилагането на швейцарския финансов принос. Швейцария взема участие в области, в които България е заявила, че има най-голяма нужда да наваксва и в които Швейцария е конкурентоспособна (например експертни познания). В тези области са включени: сигурност и реформи, подкрепа на гражданското общество, интеграция на малцинствата, околна среда и инфраструктура, подпомагане на частния сектор, изследване и образование, както и институционално партньорство.
С предложеното изменение на Приложение 4, в глава B.6 „Фонд за партньорства и експертна помощ” се предлага Фонд „Експертна помощ“ да се слее с Фонд „Партньорства“. Основните мотиви за това изменение са наличието на интерес само към Фонд „Партньорства“, както и по-малкият размер на финансовата помощ по Фонд “Експертна помощ“. С това сливане не се възпрепятства постигането на целта на Фонд „Експертна помощ” за мобилизиране и използване на експертиза чрез краткосрочни консултантски мисии на швейцарски експерти, която ще се осъществява в рамките на партньорствата по проектите от Фонд „Партньорство”. За целта ще се извърши пренасочване на финансови средства към този фонд в размер на 600 000 швейцарски франка.
Средствата, предвидени за „Краткосрочни консултантски мисии“ от бюджета на Тематичен фонд „Партньорство и експертна помощ”, ще бъдат прехвърлени в перо „Дейности, идентифицирани чрез покана за набиране на предложения (целеви грант)“, като за целта сумата от 2 200 000 швейцарски франка ще бъде увеличена на 2 800 000 швейцарски франка.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: „за" – 15 народни представители, „против" – няма, „въздържали се" – няма.
Въз основа на изразената подкрепа и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 402-02-5, внесен от Министерския съвет на 21 март 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цонев.
Следва доклад на Комисията по труда и социалната политика.
Госпожо Нинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 402-02-5, внесен от Министерски съвет на 21 март 2014 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 3 април 2014 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз.
На заседанието присъстваха: Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика, Наталия Ефремова – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти” в Министерството на труда и социалната политика, Асен Ангелов – изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, Ивайло Иванов – изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане, Радослав Михайлов – главен експерт в Министерския съвет, представители на неправителствени организации.
Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз бе представен от Радослав Михайлов и Росица Янкова.
Вносителите на законопроекта считат, че с ратифицирането на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария в Европейския съюз ще бъде узаконено едно необходимо изменение в гореспоменатото Приложение 4 от Рамковото споразумение, което изменение е одобрено от двете страни по споразумението и се възприема от тях като изменение с цел повишаване на ефективността при използването на финансовите средства по споразумението.
Изменението на Приложение 4: „Правила и процедури за тематични фондове и специални проекти” се състои в замяната на цялата глава В.6 на приложението с нова такава. Новата глава В.6 на Приложение 4 отразява сливане в рамките на „Фонд за партньорства и експертна помощ” на Фонд „Партньорства” и Фонд „Експертна помощ”, при което, след сливането на двата фонда, „Фонд за партньорства и експертна помощ” се преименува на „Фонд за Партньорства”.
Основните мотиви за това изменение са наличието на интерес само към Фонд „Партньорства”, както и по-малкият размер на финансовата помощ по Фонд “Експертна помощ”. С това сливане не се възпрепятства постигането на целта на Фонд „Експертна помощ” за мобилизиране и използване на експертиза чрез краткосрочни консултантски мисии на швейцарски експерти, която ще се осъществява в рамките на партньорствата по проектите от Фонд „Партньорство”. За целта ще се извърши пренасочване на финансови средства към този фонд в размер на 600 000 швейцарски франка.
Средствата, предвидени за „Краткосрочни консултантски мисии” от бюджета на Фонд „Партньорство и експертна помощ”, ще бъдат прехвърлени в перо „Дейности, идентифицирани чрез покана за набиране на предложения (целеви грант)”, като за целта сумата от 2 200 000 швейцарски франка ще бъде увеличена на 2 800 000 швейцарски франка.
В рамките на Споразумението 7 200 000 швейцарски франка са за програми на Министерство на труда и социалната политика, като в тази част Споразумението не търпи промени.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 15 гласа, без „въздържали се” и „против” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, № 402-02-5, внесен от Министерски съвет на 21 март 2014 година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Откривам дискусията по обсъждания законопроект.
Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Уважаеми колеги, след малко ще гласуваме на първо четене обсъждания законопроект. Моля народните представители да заемат местата си в залата.
Уважаеми колеги, гласуваме Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Господин Цонев, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Правя процедурно предложение да пристъпим към второ гласуване на току-що приетия на първо четене законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Има ли противно предложение? Няма.
Гласуваме направеното процедурно предложение за второ гласуване на обсъждания законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Предложението не е прието.
Моля уважаемите народни представители да заемат местата си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Правя процедурно предложение за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Цонев направи процедурно предложение за прегласуване. Ще изчакам една минута и ще взема решение дали да гласуваме изобщо.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Господин Цонев, представете законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за изменение на Приложение 4 от Рамковото споразумение между правителството на Република България и Федералния съвет на Конфедерация Швейцария относно изпълнението на Българо-швейцарската програма за сътрудничество за намаляване на икономическите и социалните неравенства в рамките на разширения Европейски съюз, подписано на 7 септември 2010 г., сключено чрез размяна на писма на 22 януари 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли желаещи за изказвания на второ четене на обсъждания проект за закон? Няма желаещи.
Гласуваме на второ четене Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Още веднъж Ви призовавам, уважаеми народни представители, останете по местата си, за да не създаваме ситуации, при които е застрашен кворумът, и да не се налага да правя поименни проверки.

Следва:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
Кой ще представи доклада?
Госпожо Бъчварова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16,
внесен от Министерския съвет на 13 март 2014 г.

Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 26 март 2014 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, внесен от Министерския съвет.
От Министерството на земеделието и храните в работата на комисията взеха участие: господин Бюрхан Абазов – заместник-министър, госпожа Марияна Николова – директор на дирекция „Правнонормативни дейности”, и господин Петър Вутов – директор на дирекция „Поземлени отношения и комасация”.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Абазов.
Със законопроекта са предвидени следните промени:
Съгласуването на проекти за рекултивация на земя за земеделски нужди и за рекултивиране на нарушени терени в горски територии ще се извършва единствено от министъра на земеделието и храните.
Няма да се изисква утвърждаване на подземни и надземни трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, както и на прилежащите съоръжения, разположени на терена, когато застроената и прилежащата им площ е до 15 кв. м.
Без процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране ще става промяната на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, когато е предвидена с влязъл в сила общ устройствен план и в случаите на предоставена с решение на Министерския съвет концесия.
Предлага се да бъде стеснен обхватът на категориите земи, за които се определят най-малко две площадки или трасета за съответния обект, като това задължение ще касае само земите от първа до четвърта категория и поливни земи.
Комисията за земеделските земи с решение ще може да отлага промяната на предназначението на земеделска земя, когато възникнат въпроси за доизясняване. Освен това, комисията ще може да обсъжда искания за разрешаване на временно ползване на земеделска земя в определени случаи. Решенията на комисията за промяна на предназначението на земеделски земи и за утвърждаване на площадки и трасета ще подлежат на оспорване пред Върховния административен съд.
Отпада възможността без такса да се извършва промяна на предназначението на земи, предоставени безвъзмездно с акт на Министерския съвет на инвеститори по приоритетни инвестиционни проекти, но инвеститорите клас „А” съгласно Закона за насърчаване на инвестициите няма да заплащат такава такса.
Освен това, за строителство, извършено върху земеделска земя, без да е променено нейното предназначение, собственикът на обекта ще заплаща съответната санкция и двойния размер на таксата за промяна на предназначението, но не и стойността на земята. Когато строителството е извършено върху държавна земя, след заплащане на тези суми собственикът на обекта ще може да придобие собствеността върху земята по ред, определен в Правилника за прилагането на закона.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Десислава Танева, Пенко Атанасов, Методи Теохаров и Светла Бъчварова.
Единодушно беше становището на народните представители, че не бива да бъде стесняван обхватът на категориите земи, определени като плодородни, за които се определят най-малко две площадки или трасета при изграждане на обект и това предложение следва да отпадне.
Единодушно беше и становището, че между първо и второ четене на законопроекта следва да бъде разписан срок, в който Комисията за земеделските земи е длъжна да се произнесе, когато със свое решение е отложила промяната на предназначението на земеделска земя за даден обект.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 15 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 13 март 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Още един доклад по обсъждания законопроект – на Комисията по инвестиционно проектиране.
Господин Костадинов, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛ КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин председателю, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 13 март 2014 г.
Комисията по инвестиционно проектиране проведе заседание на 2 април 2014 г., на което обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402 01 16, внесен от Министерския съвет на 13 март 2014 г.
На заседанието на комисията присъстваха” – изреждат се представителите на министерствата и ведомствата.
„Основните промени се отнасят до съгласуването на проекти за рекултивация на земя за земеделски нужди и за рекултивиране на нарушени терени в горските територии, което ще се извършва от министъра на земеделието и храните.
Не се предвижда утвърждаване на подземни и надземни трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, както и на прилежащите съоръжения, разположени на терена, когато застроената и прилежащата им площ е до 15 кв. м.
Не се изисква процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране за промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, когато това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план или с решение за предоставена от Министерския съвет концесия.
Предлага се да се определят от първа до четвърта и поливни, вместо до шеста категория земи, както е в досегашния текст, за които се определят най-малко две площадки или трасета за съответния обект.
Предвидена е и възможност Комисията за земеделските земи да отлага промяната на предназначението, когато е необходимо доизясняване.
Предложено е инвеститорите клас „А” съгласно Закона за насърчаване на инвестициите да не заплащат такса за промяна на предназначението на земеделски земи.
Създава се правна възможност собствениците на обекти, построени върху земеделски земи, без да е променено предназначението им, да заплащат санкция и двоен размер на таксата за промяна на предназначението. Собствениците на обекти, построени върху държавна земя, след изплащане на санкцията и двойния размер на таксата ще могат да придобиват собственост върху земята по ред, определен в Правилника за приложение на закона.
В дискусията взеха участие народните представители Емил Костадинов, Любен Татарски, Ахмед Башев и Атанас Ташков.
Беше изразено становище, че следва да се прецизира текстът, свързан със стесняване на обхвата на категории земи, за които се определят най-малко две площадки или трасета при изграждане на обект. Беше предложено в текста по чл. 40, ал. 3 да се запише „утвърждаване на площадки и трасета за проектиране”, а не „утвърждаване на площадки и/или трасета”. Тоест текстът да действа кумулативно, а не алтернативно.
След проведените разисквания Комисията по инвестиционно проектиране с 13 гласа „за”, без „против” и 4 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 402-01-16, внесен от Министерския съвет на 13 март 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Уважаеми колеги, откривам дебатите по обсъждания проект за закон.
Желаещи за изказвания?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаеми колеги, това е един от законите, които бих нарекъл противоречиви. Наред с положителните моменти, в него има и отрицателни, или бих ги нарекъл обезпокоителни и притеснителни.
Ясно е, че този закон цели либерализиране на режима по промяна на предназначението на земеделските земи. Това, от една страна, е положителна стъпка, защото намалява бюрокрацията и се създава възможност за по-ефективното им използване. От друга страна обаче, е притеснително, защото всяка стъпка към либерализацията и по-лесната промяна на предназначението на земеделските земи и превръщането им в земи, които се застрояват или в промишлени зони, отнема по малко най-голямото богатство на България, което ни е останало – земеделската земя.
Ще се спра на моментите, които са по-обезпокоителни и по-застрашават тенденцията земята да бъде пазена и съхранявана като плодородна, използваема селскостопанска земя.
Защо няма да плащат такси, а те не са малки, инвеститорите от клас „А”? На тях винаги се е гледало като на свещени крави. Поначало е грешна тази позиция на делението на инвеститорите на различни класове. Стига сме си въобразявали, че като дадем някакви преференции на някои „инвеститори-колонизатори”, те ще отворят много работни места и ще променят драстично тенденцията за развитието на българската икономика. Това привилегирова някои инвеститори. Ето, дава им се още една привилегия и това не е добро. Това е нещо, което за мен е обезпокоително, както е било досега с другите преференции и привилегии, които са давани на тези инвеститори.
Подобно е и по отношение на земите, които се концесионират, тоест там ще се добива евентуално някакво подземно богатство на страната, а това може да се случва на изключително плодородна земя. Не трябва да се променя досегашният режим по отношение на тази възможност.
Между двете четения законът може да бъде, разбира се, поправен, да отпаднат няколко положения, няколко обезпокоителни насоки в него и аз самият ще гласувам „въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли реплики? Няма.
Заявка за изказване?
Госпожо Танева, заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! По така представения ни законопроект подкрепяме мотивите, които са описани, част от които са облекчаване на бизнеса и на административните процедури. Това са мотиви, които са добри.
Но в така предложения ни законопроект като конкретни текстове имаме някои бележки, които изразихме и в дебата, проведен в Комисията по земеделието и храните, където ресорният заместник-министър Бюрхан Абазов пое ангажимент те да бъдат коригирани за второ четене. Аз се надявам. Ако тук има представител на Министерството на земеделието и храните, да потвърди тези ангажименти, от което ние ще определим начина на гласуването си.
По отношение на конкретните бележки, които имаме за корекция на текста, под привидно добрия мотив за облекчаване на бизнеса и на процедурите тези текстове, които не са конкретизирани ясно, могат да бъдат използвани за заобикаляне и след това да четем за установени скандални случаи по повод промяна предназначението на земите.
По отношение на § 3 и промяната в чл. 17а, текстът трябва да се прецизира, за да се избегне двусмислено тълкуване и да е ясно, че става въпрос точно за прилежащата земя.
По отношение на промяната, приложена в чл. 20, § 2, пак в чл. 17а в създаването на ал. 3 по отношение на дадените концесии. Категорично считаме, че тук трябва да има корекция на текста и много точно да се прецизира даваната привилегия за кой точно терен, обект на концесията, става въпрос.
По отношение на § 3 в чл. 21 – за категорията на земята, мисля, че и в хода на дебата в Комисията по земеделието и храните всички единодушно се обединихме около мнението, че в никакъв случай не трябва да се променя и в момента да си остане шеста категория. Беше ни даден пример, че се синхронизира и законодателството. Нещо повече, считаме, че синхронизацията трябва да е в обратна посока – там, където е четвърта категория, останала в някои от нормативните актове по отношение на промяна на предназначението, да се замени с шеста, а не обратно. Категорично настояваме!
Следващата корекция, която държим да стане, и се надяваме, че този ангажимент ще бъде потвърден, е по отношение на предложения § 5, който променя чл. 40. Става въпрос за дейността на Комисията по земеделските земи, която е регламентирана в чл. 17 от същия закон, и възможността тя да отложи решение за промяна на предназначение на земеделската земя, ако възникнат определени въпроси.
Да, на практика това е често срещан случай – в работен порядък да възникнат проблеми, но категорично трябва да се сложи краен срок, с който администрацията да бъде обвързана и да бъде задължена да приеме крайно решение. Обратният случай означава, че ще дадем права на администрацията по собствена преценка, тъй като тук, в предложената т. 9, няма обективен критерий или конкретен казус, с който се отлага решение, по абсолютно субективна преценка, включително и демотивация за работата, да отлагат безкрайно във времето определени молби за промяна на предназначението. Затова категорично настояваме да се сложи краен срок, в който, независимо от използване на възможността за отлагане, определени решения в крайна сметка да бъдат взети.
Надявам се, че по промените, които предложихме, от Министерството на земеделието и храните ще потвърдят ангажимента си за корекция в този дух. Ако има такова потвърждение, ние бихме подкрепили законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Реплики? Няма.
Уважаеми колеги, преди почивката две съобщения:
В 11,00 ч. в източния кулоар на Народното събрание председателят на Парламента Михаил Миков и посланикът на Китай у нас ще открият Фотоизложба „65 години българо-китайски отношения през обектива на „Синхуа”.”
В 11,15 ч. в Клуба на народния представител ще бъде представена книгата „Създаване на Търновската конституция” на проф. Мария Манолова. Тя е посветена на 135-годишнината от създаването на първата Българска конституция – Търновската.
Всички народни представители и гости са поканени да присъстват.
Почивка до 11,35 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Започваме втората част на пленарното заседание.
Продължаваме с точката от дневния ред, която се обсъждаше преди почивката – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи.
Има записан за изказване народен представител.
Заповядайте, господин Костадинов.
ЕМИЛ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз убедено подкрепям внесения законопроект. Затова ще се огранича само с някои по моя преценка критични бележки по текстове, които пораждат въпроси.
Бих искал да подчертая, че изразявам съгласие с част от изложените съображения от колежката Десислава Танева.
Считам, че предложеното изменение и допълнение е абсолютно приемливо и наложително, съгласно което без промяна на предназначението на земеделските земи да се изграждат съоръжения към линейни обекти на техническата инфраструктура, чиято застроена площ заедно с прилежащата територия на всяко едно от тях е до 15 кв. м. Според мен тук неясно е употребеният термин „всяко едно от тях”, при положение че се разглеждат поотделно застроената и прилежащата площ – тоест по 15 кв. м за всяка поотделно. Възможно е на места за линейни обекти на техническата инфраструктура да се налагат различни по вид съоръжения, което според употребения израз налагат за всяко да се отреждат по 15 кв. м. Тази неяснота предполага и злоупотреба, като се заобиколи законът и съоръжението се раздроби на подобекти. В предвидените случаи, ползващи облекчена процедура, трябва точно и недвусмислено да бъдат дефинирани, за да не се унищожава земеделска земя и да се защитават природните дадености.
В положителна посока е и промяната в предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди, предвидена с общ устройствен план, както и за терени, отдадени на концесия от Министерския съвет, да се извършва без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе.
Предвидено е и да отпадне необходимостта от утвърждаване на подземни и надземни трасета за проектиране поради това, че не се засяга земеделска земя и не се променя предназначението й. По този начин ще бъдат облекчени физическите и юридическите лица и ще се намали административната тежест и корупционните практики.
В същото време обаче не е необходимо да се създава изричен текст за отразяване на отразените подземни и надземни трасета в картата на възстановената земеделска собственост, тъй като това задължение по отношение на инвеститорите, на възложителите е записано в Закона за кадастъра и имотния регистър.
Като изключение от правилото, което се въвежда с предлаганата промяна в чл. 21, ал. 4, са земите, които са за добив на подземни богатства.
Неприемливо е според мен в закона изключението да се отнася и до други случаи, определени с правилника за прилагане на закона. Всяко дописване на „и други случаи” в правилника ще бъде противозаконно и може да бъде атакувано.
Предложената промяна в чл. 40, т. 9 е с възможност на Комисията за земеделски земи да отлага промяната на предназначението на земеделски земи, когато възникнат въпроси, свързани с хигиенни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в други закони. Според мен би било правилно комисията да определи срок за отстраняване на констатираните недостатъци, след което да се произнесе с окончателно решение. Именно това окончателно решение да подлежи на обжалване по ал. 3 пред Върховния административен съд. В противен случай заинтересованите лица могат да обжалват и отлагането на промяната. Това изисква допълнителен времеви и финансов ресурс.
Заявявам подкрепата си по всички останали текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Уважаеми колеги, има ли реплики? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания по разглеждания законопроект?
Заповядайте, уважаеми проф. Теохаров.
МЕТОДИ ТЕОХАРОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя някои препоръки и забележки относно разглеждания законопроект.
Първо, това е проект, който засяга нарушените територии в нашата страна и земеделските територии. При разглеждането на този законопроект обикновено това не се отбелязва, но когато прочетем внимателно Глава четвърта, която касае рекултивацията на земите, ясно се вижда, че ние трябва да обърнем особено внимание на устройството и управлението на нарушените територии. За какво се касае?
Първо, и в тази насока ще бъдат моите забележки и препоръки, в § 11, ал. 1, т. 1 се говори за рудници. Знаете, че рудниците, минната дейност, най-често това са откритите рудници. Според мен ясно трябва да се посочи „открити рудници”, тъй като подземните рудници не се рекултивират. Няма методика, приета у нас, с която подземните рудници да се рекултивират. Друг е въпросът, че те влияят върху разместването на геоложките пластове. Затова тук ясно трябва да се запише „открити рудници”.
Другата ми забележка и препоръка е относно чл. 11, ал. 1, т. 2. Правилно хвостохранилищата ги изхвърляме от този закон, тъй като по състав, по съдържание, по рекултивация те си имат вече други изисквания и решения, които трябва да се взимат. На вниманието остават така наречените „насипища”, които ги няма в тази точка и параграф. Насипища в България има много в различни индустриални райони, включително и на земеделски земи. Насипищата трябва да дойдат преди сгуроотвали и след това идват сметищата.
Мисля, че практиката – технологичните решения, приложени относно насипищата, показва, че те дават възможност да се промени пейзажът на тези нарушени територии. Трябва да Ви кажа, че там се развиват много добри широколистни и иглолистни гори. Защо? Защото тези насипища са най-често от земни, повтарям – земни, въглищни материали.
Второ, от земни и рудни материали, които са с ниско съдържание на отделни елементи на метали. Тази поправка е много сериозна и би трябвало да се направи.
Трето, постави се въпросът относно категориите, промяната – Пета глава. Промяната наистина е важна, в интерес е да се даде по-свободен режим и, разбира се, да могат да се направят инвестиции по специални проекти. Аз също съм против – госпожа Танева се изказа и я подкрепям – промяната да бъде за сметка на така наречените „високоплодородни земи”. Защо? Много добре знаем, че има десет категории земи. От тези десет категории има пет класа групиране на земите.
Първа и втора категория определят Първи клас; трета и четвърта, и това са много добри земи, определят клас „Добри земи”; пета и шеста – „Средни земи”, тоест средно продуктивни; седма и осма – „Нископродуктивни”; девета и десета категория са „Непригодни земи”, които единствено могат да се спасяват чрез залесяване. Те не подлежат на мелиорации.
Ние нямаме право да не включим пета и шеста категория в закона. Защо? Защото при този бал, който имат тези земи, те веднага могат да минат в по-горна категория, и най-вече с прилагането на конкретни агротехнически мероприятия – имам предвид, когато се ползва като система на земеделие органичното земеделие. Те веднага могат да минат към групата на „Добри” и „Много добри земи”.
Много добре знам защо се прави тази поправка, няма да го споделям с Вас. Смятам, че след като комисията има единно решение, в закона ще остане до шеста категория.
Разбира се, има и някои други неща, те няма да се отразят съществено на закона – коментирали сме ги в комисията. Важното е, че в случая имаме единно мнение и това ще подобри не само устройството и управлението на земеделските земи в България, но като цяло и устройството, и управлението на нарушените територии, за които трябват много средства, на този етап може би по-малко се отделят. Смятам, че този закон може да помогне да отделим по-голямо внимание на тези територии. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Теохаров.
Колеги, има ли реплики към това изказване? Няма желаещи народни представители.
Има ли други желаещи за изказвания по разглеждания законопроект? Няма.
Ще закрия дебатите и на основание чл. 54 и чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще насроча първо гласуване на разглеждания законопроект за утре – 10 април 2014 г., в началото на пленарното заседание.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Вносители – Министерският съвет, и Георги Свиленски и група народни представители, внесен на 20 март 2014 г.
По законопроектите има постъпили няколко становища на комисии.
Кой ще представи становището на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения?
Заповядайте, господин Хайрула.
ДОКЛАДЧИК ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, , внесен от Министерския съвет на 3 септември 2013 г.
На две свои заседания, проведени на 18 септември 2013 г. и на 2 април 2014 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 302-01-15, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2013 г.
На заседанията присъстваха: господин Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Веселин Василев – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.
Законопроектът беше представен от господин Петър Киров – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт се отразяват препоръките на Европейската комисия от уведомителното писмо за нарушение № 2013/2076 относно транспонирането на Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива относно безопасността на железопътния транспорт).
С определени текстове от законопроекта се предвижда премахване на съществуващото ограничение в Закона за железопътния транспорт само лицензирани железопътни превозвачи да имат достъп до железопътната инфраструктура. Създава се правно основание за съществуване на превозвачи, които не е необходимо да притежават лицензия, а задължителното условие става притежаването на сертификат за безопасност.
Част от предложените изменения и допълнения на закона целят намаляване на тежестта и отпадане на задължително лицензиране на малките и средните местни предприятия, които искат да развиват дейност и да извършват превози, съобразени с изключенията, дадени в § 2 на чл. 2 от Директива 2012/34/ЕС – железопътни услуги за регионални превози на пътници, железопътни услуги за градски или крайградски превози и железопътни услуги за регионални превози на товари.
Предлаганите изменения и допълнения целят и подобряване на текстовете от закона, свързани с независимостта на звеното за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт.
Предвижда се и отпадане на възможността Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” да извършва разследване на железопътни произшествия и инциденти. Подобно разследване занапред е предвидено да извършват само звеното за разследване на произшествия, железопътните превозвачи или управителят на железопътната инфраструктура. От вносителите на законопроекта бе обяснено, че по този начин при разследването на железопътните произшествия се изключва намесата на Изпълнителната агенция „Железопътна администрация”, която едновременно е и национален орган по безопасността и регулаторен орган в железопътния транспорт.
Друга част от предлаганите изменения и допълнения на Закона за железопътния транспорт са свързани с прецизиране на разпоредби по прилагането на Регламент (ЕО) № 1371/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт.
Със законопроекта се предвижда и изменение в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Тези промени са свързани с изпълнение на мярка 207 и мярка 213 от Плана за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса.
Предвижда се и увеличаване на числеността на Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура” от 3 на 5 членове.
В хода на дебатите по законопроекта членовете на комисията се обединиха около мнението, че предлаганите текстове в чл. 37а, свързани с отпадането на изискването железопътните превозвачи да притежават лицензия, а само сертификат за безопасност, следва да бъдат прецизирани.
Сериозна дискусия предизвикаха и текстовете, отнасящи се до отпадането на възможността Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” да извършва разследване на железопътни произшествия и инциденти.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 9 гласа „за” и 8 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт № 302-01-15, внесен от Министерски съвет на 3 септември 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Хайрула.
Господин Хайрула, ще представи и доклада по втория законопроект?
ДОКЛАДЧИК ЕРДИНЧ ХАЙРУЛА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона
за железопътния транспорт № 454-01-36, внесен от Георги
Свиленски и група народни представители на 20 март 2014 г.

На заседанието на 2 април 2014 г. бе обсъден законопроектът, внесен от Георги Свиленски и група народни представители.
На заседанието присъстваха: господин Петър Киров, госпожа Красимира Стоянова, господин Веселин Василев и господин Жоро Димитров – главен директор на Главна дирекция „Железопътна инспекция” в Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.
Законопроектът бе представен от господин Георги Свиленски.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт се базира на Официалното уведомително писмо – нарушение № 2013/2076 на Европейската комисия относно транспонирането на Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност (Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт).
По повод констатацията от службите на Европейската комисия, че българското законодателство не съдържа определение за „железопътно предприятие”, така както е дефинирано в Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт, в Проекта на закон се предвижда създаването на определение за „железопътно предприятие”. Предлага се железопътното предприятие да е по-общото понятие (по определението на Директива 2004/49/ЕО), тоест да включва както предприятия с лиценз за извършване на превози и такива без лиценз, но задължително да притежават сертификат за безопасност. Предвижда се железопътното предприятие без лиценз да няма достъп до железопътната инфраструктура (ще има достъп само до първата гара от националната железопътната инфраструктура). Всеки, който иска да получи пълен достъп до железопътната инфраструктура задължително следва да има едновременно сертификат за безопасност и лицензия.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт № 454-01-36, внесен от Георги Свиленски и група народни представители на 20 март 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Хайрула.
Кой ще представи законопроектите?
Господин Свиленски, да представите внесения от него и група народни представители законопроект, внесен на 20 март
2014 г.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт се базира на Официално уведомително писмо – Нарушение № 2013/2076 на Европейската комисия относно транспонирането на Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия и Директива 2001/14/ЕО относно разпределяне на капацитета на железопътната инфраструктура и събиране на такси за ползване на железопътната инфраструктура и за сертифициране за безопасност.
Както Ви е известно, Министерският съвет внесе Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, като сред основните промени са текстове, чиято цел също е отразяване на бележките, съдържащи се в посоченото уведомително писмо.
В хода на разглеждането на законопроекта по измененията и допълненията в частта за достъп до железопътната инфраструктура бяха изразени множество отрицателни становища.
С цел отразяване на бележките на Европейската комисия в частта им за дефиницията за железопътно предприятие, предлагам прецизиране на текстовете.
Към настоящия момент в Закона за железопътния транспорт съществува само понятието „железопътен превозвач” – това е железопътно предприятие, което притежава лицензия. Железопътният превозвач задължително следва да притежава както лицензия, така и сертификат за безопасност. По този начин българското законодателство изисква, за да може едно лице да има достъп до железопътната инфраструктура да притежава едновременно и двете – и сертификат за безопасност, и лицензия.
По повод констатацията от службите на Европейската комисия, че българското законодателство не съдържа определение за „железопътно предприятие”, така както е дефинирано в Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО на Съвета относно лицензирането на железопътните предприятия, предлагам в Проекта на закон да бъде създадено определение за „железопътно предприятие”.
Предлагаме железопътното предприятие да е по общото понятие (по определението на Директива 2004/49/ЕО), тоест да включва както предприятия с лиценз за извършване на превози и такива без лиценз, но задължително да притежават сертификат за безопасност. Железопътното предприятие без лиценз няма да има достъп до железопътната инфраструктура – ще има достъп само до първата гара от националната железопътна инфраструктура. Всеки, който иска да получи пълен достъп до железопътната инфраструктура, задължително следва да има едновременно и сертификат за безопасност, и лицензия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Свиленски.
Уважаеми колеги, това беше представянето на единия законопроект.
Има ли желаещи народни представители, които да се изкажат по двата законопроекта – този на Министерския съвет и този на народните представители?
Заповядайте, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, имаме два законопроекта – единият на Министерския съвет, който е внесен месец септември 2013 г., и единият на група народни представители, който е внесен на 20 март 2014 г.
Законопроектът, внесен от групата народни представители беше представен от господин Свиленски и няма да се спирам на него. Той се явява своего рода поправка на законопроекта, който ни беше представен от Министерския съвет преди седем месеца.
Ще взема отношение основно по законопроекта на Министерския съвет, който беше изключително успешен, и промените в него отразяваха една европейска директива, която трябва да транспонираме в нашето законодателство и писмото, което получихме още месец април 2013 г. Понеже този законопроект беше много успешен, ние го разгледахме месец септември, а сега сме месец април и оттогава нямахме време да приемем тези промени в законодателството. Те не бяха приети на първо четене, което беше в комисията, защото бяха направени много лошо. Това беше констатирано от всички народни представители от всички парламентарни групи.
Смятам, че това е изключително лоша парламентарна практика –законопроект да стои седем месеца и накрая народните представители да вкарват една поправка – закон, с който да поправят този законопроект. Трябваше Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията да си изтегли законопроекта, да бъде внесен един законопроект, за което имаше съгласие между всички народни представители, и да бъде постигнат консенсус.
Текстовете, които ни бяха представени, особено по отношение на понятията регионален жп превозвач или регионална жп инфраструктура, бяха недобри, да не кажа, че се изказаха мнения в насока на лобизъм, но, така или иначе, те не бяха приети от комисията. С тази практика трябва да се прекрати и от тук нататък министерството да поема своя ангажимент при внасянето на законопроекти. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Уважаеми колеги, има ли реплики към господин Вълков?
Има ли желаещи за реплики? Наистина не виждам. Няма реплики.
Има ли други желаещи за изказвания?
Приемам, че няма други желаещи за изказвания по законопроектите и закривам дебатите.
На основание чл. 54 и 68 от Парламентарния правилник насрочвам първо гласуване по двата законопроекта за утре, 10 април 2014 г., в началото на пленарното заседание. (Оживление в ГЕРБ.)

Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
Господин Хамид отсъства.
Кой ще докладва? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Уважаеми господин Велчев, участието в пленарни заседания е ангажимент на народните представители, но също така всеки преценява с какво да се занимава.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Ние имаме ангажимент да гласуваме в тази зала, но Вие не искате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Да, и това ще се случи утре сутринта.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Някой ден за Коледа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, моля не се изнервяйте излишно. (Оживление в ГЕРБ.)
Заповядайте за процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение в седмичната програма т. 8 да стане т. 7 от дневния ред. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, ако имате някакво възражение, можете да го направите с обратно процедурно предложение.
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Филип Попов за разместване на т. 8 и т. 7 от седмичната програма, тоест сега да преминем към точка осем второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 65, против 4, въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ..)
РЕПЛИКА ОТ КБ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: След малко ще Ви дам думата за процедура.
Колеги, очевидно има проблем с кворума в пленарната зала, така че сега ще направя една поименна проверка, каквото правомощие имам като председател, за да установим кои народни представители са в пленарната зала и кои отсъстват.


Адриан Христов Асенов - тук
Аксения Бориславова Тилева - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Христов Методиев - тук
Алекси Василев Алексиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Андон Петров Андонов - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Стойнов Пъдев - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Ахмедов Башев - тук
Биляна Йорданова Бекова - тук
Бойко Методиев Борисов - отсъства
Борис Цветков Цветков - тук
Борислав Гуцанов Гуцанов - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Стефанов Василев - отсъства
Валентина Василева Богданова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Венцислав Асенов Лаков - тук
Веселин Бориславов Вучков - отсъства
Веселин Вълев Пенев - отсъства
Владимир Вълчев Митрушев - тук
Владимир Иванов Иванов - тук
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Гален Симеонов Монев - отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиев - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Иванов Андонов - тук
Георги Николов Мърков - тук
Георги Симеонов Горанов - тук
Георги Стоянов Кадиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Цветанов Марков - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гинче Димитрова Караминова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Златкова Караджова - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Деян Цанков Дечев - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - отсъства
Димитър Ангелов Иванов - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Василев Аврамов - отсъства
Димитър Георгиев Кочков - тук
Димитър Димчев Димов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димитрова Иванова - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евдокия Славчева Асенова - тук
Екатерина Василева Заякова - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Страхилов Костадинов - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жара Веселинова Пенева-Георгиева - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - тук
Желязко Иванов Желязков - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Златко Димитров Тодоров - тук
Зоран Александров Рангелов - тук
Ива Димитрова Кусева - тук
Ивайло Ангелов Московски - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Ирена Георгиева Узунова - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Йордан Георгиев Стойков - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йорданка Колева Йорданова - тук
Калин Иванов Милчев - тук
Калина Петрова Балабанова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Кирил Боянов Калфин - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Красимиров Колев - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Георгиев Атанасов - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Корнелия Добрева Маринова - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красимир Атанасов Мурджев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Неделчев Стефанов - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиян Роберт Димитров - тук
Лазар Огнянов Попов - тук
Лиляна Павлова Николова - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Маргарита Асенова Стоилова - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Мариана Господинова Тотева - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мартин Георгиев Захариев - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Теохаров Костадинов - тук
Мехмед Юмер Атаман - отсъства
Миглена Дойкова Александрова - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милка Дончева Христова - тук
Милко Петров Багдасаров - тук
Минчо Мънчев Минчев - тук
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Нанков Нанков - тук
Николай Николов Апостолов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Симеонов Малинов - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Андреев Гуджеров - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Илиев Дулев - тук
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Симеонов Ангелов - тук
Петя Николова Раева - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Христов Желязков - тук
Ради Николов Стоянов - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - отсъства
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Снежина Минчева Маджарова - тук
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Владимиров - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Господинов Господинов - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Иванов Танев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Страхил Чавдаров Ангелов - тук
Таню Христов Киряков - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Татяна Иванова Буруджиева-Ваниотис - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Борисов Радулов - тук
Томислав Пейков Дончев - тук
Тотю Младенов Младенов - тук
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Халил Реджепов Летифов - тук
Хами Ибрахимов Хамиев - тук
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Илияз Хаджихасан - тук
Христо Илиев Калоянов - тук
Христо Цветанов Монов - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цецка Цачева Данговска - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Шендоан Ремзи Халит - тук
Щерьо Щерев Щерев - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Бориславов Куюмджиев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Янко Александров Янков - тук
След извършване на проверката в залата влязоха и се отбелязаха при господин Имамов следните народни представители, които присъстват тук и ще бъдат отчетени за кворума: Гален Монев, Данаил Кирилов, Антоний Йорданов, Валентин Василев, Георги Анастасов, Владимир Тошев, Георги Кадиев, Дурхан Мустафа, Георги Андреев, Камен Костадинов, Мустафа Карадайъ, Антон Кутев, Димитър Лазаров, Невин Хасан, Красимир Велчев, Димитър Главчев и Нели Петрова.
Има ли народни представители, които да са влезли и да не ги прочетох в допълнителния списък? Някои, които два пъти да са се отбелязали?
В залата има забележителен кворум, така че спокойно можем да продължим с програмата.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Колко е кворумът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Кворумът е от 189 народни представители, което не означава, че се отбелязва на електронното табло, валидна е регистрацията от тази сутрин, каквито са парламентарните правила и практики.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, тъй като поименната проверка не ми позволи да направя процедура, сега предлагам прегласуване на предложение за промяната в дневния ред. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Прегласуваме процедурното предложение на господин Филип Попов за преминаване към
т. 8 – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Гласуваме предложението за разместване в днешната програма.
Гласували 95 народни представители: за 79, против 10, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля народните представители да останат в пленарната зала.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Господин Гуцанов, заповядайте с доклада за второ четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по наименованието на закона? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на закона, подкрепен от водещата комисия.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 9.
Наименованието е прието.
Уважаеми колеги народни представители, моля, останете в пленарната зала!
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 6 се създават алинеи 10 и 11:
„(10) Министърът на регионалното развитие заявява изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на Глава шеста от Закона за кадастъра и имотния регистър след приемане на специализираните карти на морските плажове.
(11) Министърът на регионалното развитие утвърждава актовете за изключителна държавна собственост въз основа на изменените кадастрална карта и кадастрални регистри на морските плажове.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли изказвания по предложения параграф?
Заповядайте, уважаема госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Благодаря на господин Гуцанов, че внесе този текст, защото това е единственият начин, по който може да бъде регламентирано актуализирането на кадастъра и кадастралните карти.
Въпреки това обаче искам отново да изразя огромното си притеснение за случващото се през последните 11 месеца и защо кадастралните карти не са одобрени, та се налага с предложение на народен представител това да бъде изрично регламентирано в текста на закона само и само да накараме министерството да заработи и да приеме специализирани карти. Те са готови от месец април миналата година –
2013 г., когато трябваше да бъдат приети. Не е ясно защо не са приети. По-скоро е ясно защо тези специализирани карти не се приемат вече една година: за да може в този период безразборно да бъдат издавани и одобрявани подробни устройствени планове и разрешения за строеж за застрояване на територии в зона „А“. Това може да е единствената причина, поради която това се случва.
Затова още веднъж: чудесно е, че регламентираме това, но се пораждат сериозни притеснения и съмнения как всъщност този процес се отлага. В края, в Преходните разпоредби виждаме отлагателен период, който ще даде възможност на последните останали зелени кътчета, на последните неурбанизирани територии да получат своята възможност за застрояване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Павлова.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания?
Заповядайте за изказване.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин Гуцанов, искам да допълня малко колежката Павлова с уговорката, че наистина текстът е много прецизен и коректен.
Това, което обаче не е коректно и не е прецизно, е забавянето в трите министерства – Министерство на регионалното развитие, Министерство на околната среда и водите и Министерство на инвестиционното проектиране, с приемането на специализираните карти, а оттам и издаването на нови актове за изключителна държавна собственост. Пак казвам, нови актове са отчетени в тях – „Дюни“ и други защитени обекти. На тяхна база ще се отдават под наем или на концесия плажовете.
В тази връзка, още от началото на 2013 г. бяха извършени геодезическите заснемания от страна на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. То не бяха учени от БАН, с които се оправдавахте, че все още не приемате специализираните карти; то не бяха и кметове на общини по Черноморското крайбрежие, с които се оправдавахте, че не искат да участват в приемателните комисии, приемащи специализираните карти. Все още отлагаме процеса по приемането им.
Пак казвам: имаме готови геодезически заснемания, тоест геодезическата основа, подготвена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, е налице. Имаме подготвена аналитична основа. Тя е предоставена от колегите от Министерството на околната среда и водите и също е налична.
Не виждам какъв е проблемът, пак казвам, за технологичното забавяне на приемането на тези карти.
Иначе, господин Гуцанов, текстът е изключително коректен. Може би трябваше да сложим и срокове.
В Преходните и заключителните разпоредби пак ще коментираме същия въпрос. На комисията постигнахме съгласие с представителите на компетентните ведомства за конкретните срокове, в които ще приемат картите, но това е един болен, изключително важен за решаване въпрос, който не търпи отлагане. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Нанков.
Колеги, има ли реплики към изказването на народния представител? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Тогава преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 1 в редакцията на комисията, която възпроизвежда предложението на народния представител Борислав Гуцанов.
Колеги, гласувайте § 1.
Гласували 105 народни представители: за 83, против 4, въздържали се 18.
Предложението за § 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „Морски плажове” се добавя „или части от тях”, а числото „15” се заменя с „20”.
2. В ал. 5 след думите „Морските плажове” се добавя „или части от тях”.
3. Алинея 9 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф и предложенията към него? Няма желаещи за изказване.
Тогава направо ще подложа на гласуване предложението на комисията за § 2.
Предложенията на народните представители са подкрепени и няма да ги подлагам на гласуване.
Гласуваме § 2, предложен от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 76, против 5, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Прегласуване.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, не е въпросът за прегласуването. Ако трябва да се вземат 10 минути почивка, да влязат колегите в залата. (Реплики от ГЕРБ.)
При положение че има съгласие от всички страни и не могат да се съберат гласовете, съжалявам много – или да влязат хората от барчетата, или да излезем в 10-минутна почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Гуцанов, Вие се заблуждавате, че има съгласие.
Покажете, моля Ви, гласуването.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Моля за 20 минути почивка. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Очевидно от името на Парламентарната група на Коалиция за България. (Реплики от народния представител Десислава Атанасова.)
Госпожо Атанасова, не крещете от място. Сега влязохте, неспокойна сте.
Давам 20 минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, законопроектът е изключително важен – отнася се и до черноморските общини, и до хората, които живеят по Черноморието.
Очаквам всички, които са в сградата на Парламента, да влязат в пленарната зала. Очаквам и черноморските депутати да положат някакви усилия по въпроса.
Заповядайте, господин Гуцанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Моля за прегласуване, но преди това – поименна проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Парламентарната група на Коалиция за България не е искала поименна проверка, така че може да я поиска – нямам основания да откажа. (Реплика от ГЕРБ.)
Часът няма връзка с поименната проверка – часът има връзка с искането за почивка, но почивката беше поискана преди 13,00 ч.

Янко Александров Янков - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук
Явор Бориславов Куюмджиев - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Щерьо Щерев Щерев - отсъства
Шендоан Ремзи Халит - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Цецка Цачева Данговска - тук
Цветомир Цвятков Михов - тук
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Христо Цветанов Монов - тук
Христо Илиев Калоянов - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хами Ибрахимов Хамиев - тук
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Филип Стефанов Попов - тук
Ферихан Илиязова Ахмедова - отсъства
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - тук
Тунджай Османов Наимов - тук
Тотю Младенов Младенов - тук
Томислав Пейков Дончев - тук
Тодор Борисов Радулов - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Татяна Иванова Буруджиева-Ваниотис - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Таню Христов Киряков - тук
Страхил Чавдаров Ангелов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Иванов Танев - тук
Стефан Иванов Дедев - тук
Стефан Господинов Господинов - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Иванов Владимиров - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Снежина Минчева Маджарова - тук
Снежана Георгиева Дукова - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Силвия Анастасова Хубенова - тук
Сергей Манушов Кичиков - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Семир Хусеин Абу Мелих - тук
Светлин Димитров Танчев - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Румен Маринов Йончев - отсъства
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Василев Гечев - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ради Николов Стоянов - тук
Пламен Христов Желязков - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Василев Славов - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Петя Николова Раева - тук
Петър Симеонов Ангелов - тук
Петър Илиев Якимов - тук
Петър Илиев Дулев - тук
Петър Иванов Петров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Атанасов Курумбашев - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Андреев Гуджеров - тук
Павел Алексеев Христов - тук
Николай Симеонов Малинов - отсъства
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Николов Апостолов - тук
Николай Нанков Нанков - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Невин Халил Хасан - отсъства
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Митко Живков Захов - тук
Мирослав Николов Петков - отсъства
Минчо Мънчев Минчев - тук
Милко Петров Багдасаров - тук
Милка Дончева Христова - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - тук
Методи Теохаров Костадинов - тук
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Мая Божидарова Манолова - тук
Мартин Георгиев Захариев - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мариана Господинова Тотева - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Маргарита Асенова Стоилова - тук
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Любомир Димитров Христов - тук
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любен Петров Татарски - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Лиляна Павлова Николова - тук
Лазар Огнянов Попов - тук
Кристиян Роберт Димитров - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Красимир Христов Янков - тук
Красимир Неделчев Стефанов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Атанасов Мурджев - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Корнелия Добрева Маринова - отсъства
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Кирчо Георгиев Атанасов - тук
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирил Красимиров Колев - тук
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Боянов Калфин - тук
Камен Костов Костадинов - тук
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Калин Иванов Милчев - тук
Йорданка Колева Йорданова - тук
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Георгиев Стойков - тук
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Ирена Георгиева Узунова - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Илиан Сашов Тодоров - тук
Ивелина Веселинова Василева - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Валентинов Иванов - тук
Ивайло Ангелов Московски - тук
Ива Димитрова Кусева - тук
Зоран Александров Рангелов - тук
Златко Димитров Тодоров - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Желязко Иванов Желязков - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Жара Веселинова Пенева-Георгиева - отсъства
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Емил Страхилов Костадинов - тук
Емил Йорданов Радев - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Екатерина Василева Заякова - тук
Евдокия Славчева Асенова - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгени Димитров Стоев - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Донка Димитрова Иванова - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Димчев Димов - отсъства
Димитър Георгиев Кочков - тук
Димитър Василев Аврамов - отсъства
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Ангелов Иванов - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Деян Цанков Дечев - тук
Десислава Жекова Танева - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - тук
Деница Златкова Караджова - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Делян Александров Добрев - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Гинче Димитрова Караминова - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Цветанов Марков - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Симеонов Горанов - тук
Георги Николов Мърков - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Галя Енева Захариева - тук
Галина Стефанова Милева-Георгиева - отсъства
Гален Симеонов Монев - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Владислав Тошков Николов - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владимир Иванов Иванов - тук
Владимир Вълчев Митрушев - тук
Веселин Вълев Пенев - отсъства
Веселин Бориславов Вучков - тук
Венцислав Асенов Лаков - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валентина Василева Богданова - отсъства
Валентин Стефанов Василев - тук
Валентин Иванов Радев - отсъства
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Борислав Гуцанов Гуцанов - тук
Борис Цветков Цветков - тук
Бойко Методиев Борисов - отсъства
Биляна Йорданова Бекова - тук
Ахмед Ахмедов Башев - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Атанас Стойнов Пъдев - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Антон Константинов Кутев - отсъства
Андон Петров Андонов - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Алекси Василев Алексиев - тук
Александър Христов Методиев - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Аксения Бориславова Тилева - тук
Адриан Христов Асенов - тук

Уважаеми колеги, в залата, след прочитането на имената им, влязоха следните народни представители, които са отбелязани на списъка при господин Имамов: Димитър Лазаров, Красимир Ципов, Щерьо Щерев, Румен Йончев, Невин Хасан, Михаил Миков, Рамадан Аталай, Спас Панчев, Ивелина Василева, Хасан Хаджихасан и Георги Андонов.
В залата, заедно с 11-те дописани народни представители, присъстващите стават 180 – забележителен кворум, който, за съжаление, отсъстваше при гласуването.
Колеги, часът е 14,01 ч. Ще продължим утре – пленарното време изтече.
Следващото заседание ще се проведе на 10 април 2014 г., четвъртък, от 9,00 ч.
Успешен ден.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,01 ч.)


Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов


Секретари:
Филип Попов
Шендоан Халит