Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов.
Секретари: Александър Ненков и Шендоан Халит
(На основание чл. 48, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят Михаил Миков поради липса на кворум обявява 30 минутна почивка след изтичане на обявеното за регистрация време в 9,03 ч.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, моля, заемете местата си.
Очевидна е ситуацията в залата.
(На основание чл. 48, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят Михаил Миков дава втора 30-минутна почивка поради липса на кворум след изтичане на обявеното за регистрация време в 9,35 ч.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: (Звъни.) Откривам заседанието.
Заповядайте, господин Мерджанов, за процедура.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, предлагам Народното събрание на основание чл. 44, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме решение за провеждане на извънредно пленарно заседание на 15 април 2014 г. – вторник, от 14,00 до 19,00 ч. при следния дневен ред:
1. Ново обсъждане на Закона за Сметната палата, приет от Народното събрание на 28 март 2014 г., върнат за ново обсъждане с Указ № 70 от 9 април 2014 г. на Президента на Република България. (Народните представители от ГЕРБ влизат в пленарната зала. Възгласи от КБ и ДПС: „У-у-у!”)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
Уважаеми народни представители, моля Ви за тишина в залата! Не бива да се усвояват най-лошите форми на парламентарно поведение, колкото и прилепчиво да е това заболяване към Българския парламент.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Точка втора – избор на членове и председател на Комисията за защита на личните данни. Предложение на Министерския съвет по чл. 7, ал. 2 от Закона за защита на личните данни от 9 април 2014 г.
3. Второ гласуване на Законопроект за изменение на Изборния кодекс – в случай, че днес не я довършим.
Вносители – Цецка Цачева, Красимир Велчев, Десислава Атанасова и Димитър Главчев, приет на първо гласуване на 3 април 2014 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
Вносители – Румен Гечев и група народни представители, от 7 март 2014 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Има ли противно предложение? Няма.
Режим на гласуване предложението на господин Атанас Мерджанов.
Гласували 169 народни представители: за 112, против 41, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Насрочено е извънредно заседание за вторник при докладвания дневен ред.
Уважаеми народни представители, няколко съобщения:
На основание чл. 82, ал. 1 от правилника Ви съобщавам, че е постъпил Указ № 70 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 28 март 2014 г. Закон за Сметната палата се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата Комисия по бюджет и финанси да докладва пред народните представители указа на Президента и мотивите към него.
Внесена е от Сметната палата актуализираната Годишна програма за одитната дейност за 2014 г. Освен в Комисията по бюджет и финанси, тя е на Ваше разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към законодателния дневен ред.
От вчера имаме две гласувания.
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Вносител – Министерският съвет.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 170 народни представители: за 128, против 8, въздържали се 34.
Законопроектът е приет.
Другото насрочено за днес гласуване е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Обсъждани са два законопроекта.
Разискванията приключиха вчера.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Министерският съвет.
Гласували 161 народни представители: за 98, против 27, въздържали се 36.
Законопроектът е приет.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Вносител – Георги Свиленски и група народни представители.
Гласували 142 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 38.
Законопроектът е приет.
Ще бъде изготвен обобщен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, който ще бъде докладван, за да се направят съответните предложения на второ четене.
Съгласно приетата седмична програма преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС.
Предлагам да продължим с работата по законодателството до изчерпването на тази точка от дневния ред, за да можем да освободим извънредното заседание от нова дискусия и продължаване на тази дискусия, ако има много желаещи.
Господин Казак, заповядайте да докладвате измененията на Изборния кодекс за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря, уважаеми господин председател.
„Доклад на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение на Изборния кодекс, № 454-01-39, внесен от Цецка Цачева и група народни представители.
Предложение от народния представител Четин Казак по заглавието.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Закон за изменение на Изборния кодекс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Казак.
Има ли разисквания? Няма.
Поставям на гласуване наименованието на закона.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 3, въздържали се 6.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: По § 1 има предложение от народния представител Четин Казак:
„Параграф 1, т.2 се изменя така:
2. В чл. 46, ал. 8 се правят следните изменения:
Думите „При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия, извън тези по ал. 7” се заменят с „При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия от президента”, а пред думата „представените” се добавя „парламентарно”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 46 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Комисията се състои от 18 членове, включително председател, заместник-председатели и секретар, които се предлагат от парламентарно представените партии и коалиции, както и по един член, предложен от партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.”
2. Алинея 8 се изменя така:
„(8) При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи за изказвания по § 1? Няма.
Закривам разискванията.
Има направено предложение от господин Четин Казак, което не е подкрепено от комисията.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 99 народни представители: за 30, против 54, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
Има предложение от народния представител Данаил Кирилов, прието от комисията и включено в окончателната редакция.
Поставям на гласуване редакцията на комисията с включеното предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 2.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 218, ал. 4 думата „квадратче“ се заменя с „кръгче”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 3.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде § 3:
„§ 3. В чл. 238, ал. 4, изречение второ думата „квадратчето“ се заменя с „кръгчето”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 4.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 4:
„§ 4. В чл. 261, ал. 1, т. 4 думата „квадратчета“ се заменя с „кръгчета“, а думата „квадратче” се заменя с „кръгче”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 5.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 5:
„§ 5. В чл. 265, ал. 3, т. 2 думата „квадратчето“ се заменя с „кръгчето”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 6.
Предложенията по т. 1 и т. 2 са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 3 и предлага да се създаде § 6:
„§ 6. В чл. 278, ал. 4 думата „квадратчето” се заменя с „кръгчето”, а думата „квадратчета” се заменя с „кръгчета”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Нека спрем все пак дотук, ако има разисквания, макар че умишлено от § 2 до § 6 темата е една и съща. Има ли възражения да се докладва? Няма.
Докладвайте тогава, ще гласуваме ан блок.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 7.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 8.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 7:
„§ 7. В чл. 280, ал. 4 думата „квадратчето” се заменя с „кръгчето”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 9.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 8:
„§ 8. В чл. 371, ал. 1, т. 4 думата „квадратчета” се заменя с „кръгчета”, а думата „квадратче” се заменя с „кръгче”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 10.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В чл. 421, ал. 1, т. 5 думата „квадратчета” се заменя с „кръгчета”, а думата „квадратче” се заменя с „кръгче”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 11.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 10:
„§ 10. В чл. 427, ал. 3, т. 2 думата „квадратчето” се заменя с „кръгчето”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 12.
Предложенията по т. 1 и т. 2 са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип предложението за т. 3 и предлага да се създаде § 11:
„§ 11. В чл. 437, ал. 4 думата „квадратчето” се заменя с „кръгчето”, а думата „квадратчета” се заменя с „кръгчета”.”
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 13.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Четин Казак за създаването на нов § 14.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 12:
„§ 12. В чл. 439, ал. 6 думата „квадратчето” се заменя с „кръгчето”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Поставям на гласуване редакциите по комисия за §2-12, другите са оттеглени, няма предложения, които да са отхвърлени от комисията, за да ги поставя на гласуване в залата.
Гласували 90 народни представители: за 45, против 20, въздържали се 25.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата във връзка с прегласуване поради простата причина, че не успяха всички колеги да гласуват. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако обичате, прегласуване от § 2 до § 12 включително.
Гласували 107 народни представители: за 65, против 23, въздържали се 19.
Параграфите от 2 до 12 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителни разпоредби”.
Предложение от народния представител Четин Казак:
„Създава се § 15 със следното съдържание:
„В срок до три дни от влизането в сила на този закон президентът предприема необходимите действия за привеждане на състава на Централната избирателна комисия в съответствие с чл. 46, ал. 3.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Данаил Кирилов.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 13:
„§ 13. Президентът на републиката издава указ за попълване състава на Централната избирателна комисия съобразно изменението на чл. 46, ал. 3 в тридневен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Казак.
Изказвания за наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби” и предложението за нов § 13? Няма.
Има неподкрепено предложение на народния представител Четин Казак.
Не го оттегляте, нали, господин Казак?
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не го оттегляте, добре.
Гласуваме предложението на народния представител Четин Казак, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 27, против 37, въздържали се 32.
Предложението не е прието.
Гласуваме наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби”.
Гласували 85 народни представители: за 68, против 8, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Гласуваме предложение на комисията – да се създаде § 13. Текстът Ви беше представен.
Гласували 84 народни представители: за 65, против 5, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Има предложение от народния представител Четин Казак.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
„§ 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Параграф 2, който става § 14?
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Който става § 14, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по § 2 по вносител, който става § 14? Няма желаещи.
Гласуваме редакцията на комисията за § 2 по вносител, който става § 14.
Гласували 89 народни представители: за 73, против 3, въздържали се 13.
Предложението е прието и с това целият проект за закон.
Благодаря Ви за участието в обсъждането.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: И аз благодаря на всички, които подкрепиха законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, съгласно седмичната програма и по традиция трябва да има почивка.
Давам почивка до 11,15 ч.
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа, започваме редовния петъчен
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 4 – 10 април 2014 г.:
1. Постъпило е питане от народните представители Нели Рускова Петрова; Красимира Пенева Анастасова и Николай Николов Апостолов към Цветлин Йовчев – заместник министър-председател и министър на вътрешните работи, относно увеличен брой на жертвите по пътищата през първото тримесечие на 2014 г., спрямо същия период на 2013 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
2. Постъпило е питане от народните представители Лиляна Павлова Николова и Николай Нанков Нанков към Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, относно актуализацията на изборните списъци, предвид предстоящите избори за Европейски парламент. Следва да се отговори писмено до 8 май 2014 г.
3. Постъпило е питане от народните представители Лиляна Павлова Николова и Николай Нанков Нанков към Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие, относно забавяне при изпълнението на проект BG161PO001-1.2.01-0001 „Енергийно обновяване на българските домове”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Ирена Любенова Соколова към Анелия Клисарова – министър на
образованието и науката, относно политиката на
Министерството на образованието и науката по отношение
на организацията и осъществяването на психологическа
подкрепа и помощ в училище. Следва да се отговори в
пленарното заседание на 9 май 2014 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Ирена Любенова Соколова към Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно анализа и интерпретацията на Министерството на образованието и науката на данните, получени след проведеното през 2012 г. международно изследване PISA. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
6. Постъпило е питане от народните представители Иван Стоев Чолаков, Георги Иванов Андонов, Златко Димитров Тодоров, Даниел Георгиев Георгиев, Снежана Георгиева Дукова, Стефани Михнева Михайлова, Милена Цветанова Дамянова и Галя Енева Захариева към Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта, относно политиката на Министерството на младежта и спорта за подкрепа на спорта. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Кирил Боянов Калфин към Искра Михайлова – министър на околната среда и водите, относно становище на УО на ОП „Околна среда 2007 – 2013”, описано в писмо № 08-00-817/10.03.2014 г. до Община Дупница, изразяващо се в отказ за сключване на договор за финансиране на проект за „Реконструкция, модернизация и разширение на ГПСОВ – Дупница и доизграждане на канализационна мрежа”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
8. Постъпило е питане от народните представители Любомир Димитров Христов и Донка Димитрова Иванова към Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта, относно политиката на Министерството на младежта и спорта за изграждане на спортна инфраструктура в малки населени места на територията на област Шумен. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
9. Постъпило е питане от народните представители Георги Иванов Андонов, Любен Петров Татарски, Митко Живков Захов и Даниела Владимирова Савеклиева към Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта, относно политиката на Министерството на младежта и спорта за изграждане на спортна инфраструктура в малки населени места на територията на област Благоевград. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
10. Постъпило е питане от народния представител Милена Цветанова Дамянова към Анелия Клисарова – министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на грамотността. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
11. Постъпило е питане от народните представители Ивелина Веселинова Василева, Иван Стефанов Вълков, Димитър Бойчев Петров, Диана Иванова Йорданова, Семир Хусеин Абу Мелих и Снежина Минчева Маджарова към Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта, относно политиката на Министерството на младежта и спорта за изграждане на спортна инфраструктура в малки населени места на територията на област Бургас. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
12. Постъпило е питане от народния представител Валентин Стефанов Василев към Мариана Георгиева – министър на младежта и спорта, относно политиката на Министерството на младежта и спорта за изграждане на спортна инфраструктура в малки населени места на територията на област Разград. Следва да се отговори в пленарното заседание на 9 май 2014 г.
Писмени отговори от:
- министър-председателя на Република България Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Станислав Станилов;
- заместник министър-председателя по икономическото развитие Даниела Бобева на въпрос от народния представител Ирена Соколова;
- заместник министър-председателя по икономическото развитие Даниела Бобева на въпрос от народния представител Димитър Горов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народните представители Аксения Тилева, Кирил Добрев, Андон Андонов и Пламен Йорданов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народните представители Аксения Тилева и Владислав Николов;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народния представител Емил Костадинов;
- министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народния представител Деян Дечев;
- заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев на въпрос от народните представители Любомир Христов и Донка Иванова;
- министъра на финансите Петър Чобанов на въпрос от народния представител Страхил Ангелов;
- министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на въпрос от народния представител Ивелина Василева;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на въпрос от народния представител Димитър Бойчев Петров;
- министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на питане от народните представители Николай Петков, Здравко Димитров, Силвия Хубенова и Павел Гуджеров;
- министъра на инвестиционното проектиране Иван Данов на питане от народния представител Лиляна Павлова;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Милена Дамянова;
- министъра на образованието и науката Анелия Клисарова на въпрос от народния представител Корнелия Маринова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов на въпрос от народните представители Любомир Христов и Донка Иванова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Владислав Николов;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народния представител Снежина Маджарова;
- министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева на въпрос от народните представители Халил Лютифов и Шендоан Халит.
Това са писмените отговори тази седмица.
Започва парламентарният контрол.
Първи ще отговаря на въпроси и питания госпожа Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Заповядайте.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, извинявам се ако с нещо нарушавам правилника, но взимам думата, за да отбележим 11 април – Международния ден на пострадалите от фашизма и войната. Тази паметна дата е учредена по решение на Организацията на обединените нации. На 11 април 1945 г. затворници от концлагера Бухенвалд, като разбрали за приближаването на съюзническите войски, се вдигат на въоръжено въстание, подготвяно дълго от съветските военнопленници. Обезоръжили охраната и завзели ръководството на лагера.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извинете, това ще бъде от името на парламентарна група, за да спазим процедурата.
БОРИС ЦВЕТКОВ: Добре.
Като пристигнали американските танкове, руският отряд представлявал едно добре въоръжено съединение. Оттогава, по-късно 11 април се чества като Международния ден на бившите политзатворници и концлагеристи. С това исках да отбележим тази дата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
От името на парламентарна група – госпожа Савеклиева, заповядайте.
ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа вицепремиери и министри, уважаеми народни представители!
По време на дебатите за националния бюджет представителите на управляващото мнозинство в лицето на БСП, ДПС и „Атака” пламенно твърдяха, че публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите” ще бъде изпълнявана по нов, по-прозрачен начин. Мощна словесна и сугестивна енергия беше впрегната както от тях, така и от членовете на Министерския съвет, за да убедят българските граждани, че средствата ще бъдат разходвани въз основата на ясни критерии и ще постигнат реален и измерим ефект, ще стимулират икономическото развитие, ще доведат до по-висока заетост. Петстотинте милиона обаче, така бодро заявени от кабинета Орешарски като възможност за развитие и растеж на регионите и преодоляване на различията между населените места, се превърнаха в безпрецедентен пример за начертаване на разделителни линии.
След като стана ясно, че финансирането на общините е било одобрено без наличието на критерии, анализ на нуждите, финансова и техническа обосновка, спазване на фундаментални принципи за равнопоставеност, ефективност и ефикасност при разходването на публични средства, правителството на Орешарски доказа, че няма непреодолими за него висоти. Започна да се разбулва мъглата около Министерството на младежта и спорта, което разполага с 20 милиона за изграждане на многофункционални спортни площадки и покрити плувни басейни към тях.
Начинът, по който се харчат 20-те милиона, може да не е най-голямата драма за бюджета на страната, но пък е ярък пример как се харчат парите на българските данъкоплатци. Той се превърна в карикатура на разходването на публични средства, което би трябвало да е подчинено на принципите на целесъобразност и прозрачност. Оказа се, че на картата на България се оформят големи бели петна, цели области като Ловешка и Добричка липсват, а в други като Благоевградска, Разградска и Шуменска ще бъде осигурено финансиране само за населени места, чиито кметове са от ДПС. И не само това. Подготовката изглежда е стартирала далеч по-рано. Оказа се, че министерството е действало на избирателен принцип. Предимно определени кметове от БСП и ДПС са били информирани, че има възможност да бъдат изградени спортни обекти на територията на техните населени места. Предимно определени кметове на БСП и ДПС са получили писма и са предприели действия за преотстъпване на право на строеж на министерството, а някои от тях още преди да бъдат официално уведомени, че имат дори възможност да кандидатстват, чевръсто са организирали експертни съвети по устройство на територията, за да издадат акт на строителство на името на Министерството на младежта и спорта. Тези рефлекси показват, че нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено и безобразията на тройната коалиция се повтарят.
Зададохме ясни и конкретни въпроси: как се усвояват 20-те милиона, с които Министерството на младежта и спорта разполага по публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”? Защо няма прозрачност и публичност в процеса на подбор и изпълнение на програмата? По какъв критерий са избрани общините и населените места, където ще бъдат изграждани спортни инфраструктури? Защо само някои от 264 те общини и повече от пет хилядите населени места в България са получили възможност изобщо да кандидатстват? Как разбрахте, че точно тези населени места са нуждаещи се от модерна спортна инфраструктура? Как ще осигурите устойчивостта на тези инвестиции?
Вместо отговор последва водопад от лични нападки и словоизлияния, облечени в сложни синтактични конструкции, които объркват дори и най-големите ерудити. Стигна се дори дотам, че интернет страницата на Министерството на младежта и спорта беше превърната в рупор на политическа пропаганда. Употребените изрази, отнасящи се за народни представители от ГЕРБ, цитирам: „водени от характерната си политическа истерия, които безсрамно нападаха с гнусни твърдения и лъжи кабинета Орешарски и Министерството на младежта и спорта”, както и „лъжливото герберско твърдение” и „жалките 10 млн. лв. на ГЕРБ” – са недопустими за официална позиция на една държавна институция.
Подобни прояви са вредни и подкопават устоите на демокрацията. България е една и не може да бъде делена на базата на партийни пристрастия и принадлежност на кметовете. Във всяка община живеят български граждани и всички те са данъкоплатци. Те трябва да знаят как се харчат парите им.
Ние – народните представители на ГЕРБ, ще продължаваме да настояваме да узнаем какви са принципите, критериите и правилата при разходване на националния бюджет. Нямате право да решавате кои български граждани ще ощетите и на кои ще дадете, както нямате право да управлявате, защото българският народ не е искал да бъде управляван от Коалиция БСП, ДПС и „Атака”. Имате време да подадете оставка и да се проведат предсрочни парламентарни избори. Това искат и българските граждани вече над 300 дни, но Вие удобно се правите, че не ги чувате. Продължавате да лъжете хората и да ги заблуждавате. Бъдете така добри и изпълнете желанието на хората – подайте си оставка. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Други изказвания от името на група? Няма други изказвания.
Първо питане от народния представител Ивелина Веселинова Василева относно стартиране на програмен период 2014-2020 г.
Въпросът е към госпожа Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието.
Заповядайте, госпожо Василева, да развиете Вашето питане.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа вицепремиери, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Златанова, преди около месец висши функционери на Българската социалистическа партия заявиха следното, цитирам: „На семинар в Боровец се взе решение да се поиска разрешение от Европейската комисия държавата предварително, със средства от държавния бюджет, да финансира дейности, които иначе ще получат европейско финансиране по европейските програми, а в края на тази година парите ще бъдат възстановени от европейските фондове. Реално тези програми ще стартират през април и май”.
Това беше обещание, дадено след знаковото събиране в Боровец. Както стана ясно по време на блицконтрола в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – от отговора, който дадохте, Вие сте наясно с това, че съгласно Регламент 1003 от 2013 г. изобщо не е необходимо държавата членка да иска разрешение от Европейската комисия, за да започне по-рано изпълнението на програмите. Това, което е необходимо, е да има национални правила. Освен това, съгласно регламента срокът за допустимост на разходите за програмния период 2014-2020 г. е от 1 януари 2014 г.
С други думи, проекти могат да бъдат изпълнявани, разходи могат да бъдат правени и впоследствие възстановявани, без да е необходимо нито да се пита Европейската комисия, нито да се търси нейното съгласие и одобрение. Вие сте наясно с това, но, за съжаление, не сте имали шанса да обясните на колегите си от БСП.
Така или иначе това, което нас ни интересува, е: каква е Вашата политика и какво смятате да предприемете по отношение на предварителното стартиране на мерки и проекти, които ще получат финансиране по програмния период 2014-2020 г., преди официалното одобрение на оперативните програми от Европейската комисия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте – имате пет минути да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаема госпожо Василева, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с отправеното от Ваша страна питане за стартиране на програмния период 2014-2020 г. бих искала да Ви информирам за следното.
Споразумението за партньорство беше одобрено от Министерския съвет на 26 март 2014 г. и изпратено официално към Европейската комисия на 2 април 2014 г. В тази връзка предвиждаме оперативните програми да бъдат изпратени в рамките на три месеца след изпращане на Споразумението за партньорство.
Политиката на настоящото правителство по отношение на предварителното стартиране на мерки и проекти, които ще получат финансиране през периода 2014-2020 г., е да използваме в максимална степен възможностите, които предоставят регламентите за новия програмен период, а именно да започнат процедурите по схеми за изпълнение по новия програмен период и преди одобрение на програмите от Европейската комисия.
В тази връзка – разработване на нормативната база на национално ниво за периода 2014-2020 г. с Постановлението, уреждащо работата на Комитета за наблюдение на оперативните програми, Постановлението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, Постановлението за избор на изпълнител на частно-правен субект, извън обхвата на Закона за обществените поръчки и Постановлението, уреждащо правилата за допустимост на новите оперативни програми. Очаква се до месец юни 2014 г. актовете да бъдат одобрени, след като преминат съгласувателните процедури и общественото обсъждане.
На второ място, стартира процедурата за тригодишната бюджетна прогноза, която трябва да е съобразена с плановете на управляващите органи за следващите три години.
На следващо място, разработването на системите за управление и контрол – условие за извършване на междинни плащания по програмите от страна на Европейската комисия, но за да можем да започнем прилагането, включително плащанията по отделните схеми с оглед ненатоварване на държавния бюджет, е целесъобразно управляващите органи и сертифициращият орган да имат разработени системи за управление и контрол.
Към момента управляващите органи на осем от общо деветте оперативни програми предвиждат да бъдат публикувани процедури до края на 2014 г. Но дори при тези кратки срокове ще има осигурено време за тяхното публично обсъждане.
До края на 2014 г. се планират процедури за финансиране от настоящия програмен период по следните програми:
- Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – процедури, насочени към насърчаване на активни, работещи младежи, подкрепа за заетост и независим живот;
- Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” – процедура за подкрепа на инвестициите в технологично обновление с цел повишаване на ефективността и продуктивността на предприятията;
- Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” – процедури в двете приоритетни направления: „Образование и учене през целия живот” и „Образователна среда за активно социално приобщаване”;
- Оперативна програма „Региони в растеж” – процедури, свързани с изпълнението на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, инвестиции в образованието, опазване и развитие на природното и културно наследство, регионални пътища и техническа помощ по програмата;
- Оперативна програма „Околна среда” – схеми и мерки в направление „Натура 2000”, биоразнообразие и превенция на риска от наводнения;
- по Програмата за развитие на селските райони се предвижда прием за „Млад фермер”, целеви прием за сектори „Овощарство и зеленчукопроизводство”, както и прием по мярката „Основни услуги и обновяване на селата”;
- по Програмата за морско дело и рибарство се предвижда прием за насърчаване на устойчиви рибарство и аквакултури и свързаното с тях преработване, както и мерки за стимулиране на прилагането на Общата политика в областта на рибарството, повишаване на заетостта и териториалното сближаване;
- по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” се подготвят също така конкретни проекти.
Процедурите за 2014 г. бяха обсъдени на заседание на Съвета за координация по управление на средствата от Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо Василева, заповядайте – два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Златанова, аз Ви благодаря за информацията, която прочетохте, но всъщност ние се запознахме вече от медиите за решенията, които са взети на Консултативния съвет за управление на европейските средства и мерките, които цитирахте.
За жалост, не чух от Вас кога точно възнамерявате да откриете тези мерки по конкретните програми, които цитирахте, защото това е от съществена значимост.
Допълнителните ми въпроси към Вас са следните:
Първо и преди всичко, има ли осигурен бюджет за стартиране на тези мерки и проекти, имайки предвид, че предварителното стартиране на проекти и мерки по програмния период 2014-2020 г. изисква преди всичко осигуряване на национален бюджет, тоест разходите, които се генерират, впоследствие да бъдат възстановени от Европейската комисия? Има ли осигурен бюджет и в какъв обем?
Второ, както детайлно разяснихте, е необходимо да има утвърдени национални правила. Не упоменахте обаче кога точно ще бъдат налични утвърдени системи за управление и контрол на средствата, което е необходимо предварително условие, за да стартират мерки и програми.
И най-важното, уведомени ли са бенефициентите за възможността да кандидатстват? Имат ли те проектна готовност? Наясно ли са с възможността да ползват средства, ако твърдите, че такива ще могат да бъдат ползвани? И програми и проекти ще стартират до края на тази година – нещо, в което ние дълбоко се съмняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря за допълнителните въпроси.
На първо място искам да отбележа, както съм казвала и друг път, че лошото планиране и изпълнение на програмите в предходните години – за периода 2007-2013 г., доведе до сериозно струпване на средства, около един милиард и 800 милиона евро, които следва да бъдат усвоени през 2014 г.
Спекулациите, че 2014 г. ще бъде нулева по отношение на европейските средства, са напълно безпочвени, което е очевидно.
Що се отнася до новия период, аз неслучайно отбелязах, че паралелно с планирането на процедурите, които ще бъдат достъпни през 2014 г., върви и планирането на тригодишната бюджетна прогноза и именно за да може тя да бъде съобразена с плановете на управляващите органи по отношение на европейските средства. Тези два процеса вървят заедно и тогава, когато приключат, ще бъдем наясно с конкретните бюджетни параметри.
Що се отнася до националните правила, системите за управление и контрол следва да бъдат готови по нашите планове паралелно с подготовката на оперативните програми. Както казах, те ще бъдат изпратени до края на юни в Европейската комисия за одобрение, следователно дотогава ще се стремим да са готови системите за управление и контрол в новия им вид.
Бенефициентите, аз много се надявам и вярвам, че седемгодишният вече опит при изпълнението на предишния програмен период е допринесъл за това и техният административен капацитет да бъде значително подобрен, както и на администрацията, и тяхната подготвеност е адекватна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Василева, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Златанова, уважаеми колеги! Продължават да бъдат отворени много въпроси независимо от възможностите, които и регламентът дава, и Многогодишната финансова рамка, имайки предвид, че България може да ползва ресурс от повече от 15 млрд. евро.
Аз няма да коментирам въведението на отговора Ви, защото бих казала, че вече по стандартната процедура това е движение по опорните точки, но това, което искам да упомена е, че, както нееднократно е заявявано от наша страна, е необходимо далеч по-мотивирано и целенасочено да се работи по по-ранното стартиране на конкретни мерки и проекти.
Аз искам да насоча специално вниманието Ви към мерки в социалната сфера.
Вие не упоменахте примерно мярката „Личен асистент”, която по този програмен период изтича през месец септември 2014 г. Повече от девет хиляди човека в неравностойно положение се ползват от тези средства, а се оказва, че след месец септември те няма да имат достъп до финансиране.
Другото, което не упоменахте, са мерките, които са свързани с гаранцията за младежите, така наречената „Младежка гаранция”.
По регламент допустимостта на разходите е още от месец септември миналата година, а нищо не сте предприели по отношение на политики и мерки, свързани с младите хора, до този момент – нещо, което е от изключителна значимост.
С други думи, за да обобщя, аз бих казала, че горещо се надявам да се справите с тези предизвикателства, имайки предвид проблемите, с които се срещате в момента по отношение на управлението на средствата по настоящия програмен период.
Аз бих изразила известно притеснение и съмнение, свързано с капацитета и с компетенциите, но въпреки всичко горещо се надявам, че ще успеете, защото това би било в полза на българските граждани, на българската икономика и на българските общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Василева.
Следва въпрос от народния представител Павел Димитров Шопов относно поставяне на „електронни гривни” на лица, като мярка за неотклонение.
Господин Шопов, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми трима вицепремиери!
Уважаема госпожо Златанова! Неотдавна в медиите – електронни и печатни, широко беше тиражиран въпросът за намерения за поставяне на електронни гривни на лица, като мярка за неотклонение.
Темата беше посрещната с интерес. Беше представена като нещо екзотично. Последва дебат. Имаше аргументи колко евтина и надеждна би била една такава мярка и, забележете, парадоксално и много странно, и симптоматично за нашето общество беше, че никой освен вестник „Атака” и телевизия „Алфа” не се обявиха радикално и много критично по отношение на една такава идея.
Дори така наречени „правозащитни дружества”, знаем – щедро хрантутени отвън, не нададоха и глас, не споменаха, не отрониха и дума в защита на правата на българските граждани. Знаем, че няма такава мярка в НПК – поставяне на електронна гривна, като начин, като мярка за неотклонение. Никой не спомена това.
Моят въпрос към Вас е: известни ли са Ви тези намерения? Запознати ли сте с тях? Да не би те да произлизат от Вашето министерство, от Вашите среди?
Какво е правното основание за въвеждането на електронни гривни и по отношение на какви лица ще се въведе тази мярка?
Съгласни ли сте Вие с една такава практика и какво е Вашето отношение по въпроса?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Шопов.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Шопов, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Електронното наблюдение е една от основните препоръки в Европейските правила за наказание без лишаване от свобода на Съвета на министрите към Съвета на Европа, като средство, което допринася за рехабилитацията, подпомага ограничаването на рецидива и осигурява защита на обществото.
България като страна – членка на Съвета на Европа, трябва да спазва препоръките и да ги прилага в наказателната и изпълнителната си практика. Това е ангажимент както на Министерството на правосъдието, така и на всички национални институции, които имат отношение към утвърждаването на наказателно-изпълнителните политики.
В контекста на препоръките на Съвета на Европа през 2010 г. бе реализиран пилотен проект на програма с електронно наблюдение от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Електронното наблюдение в рамките на Българската пробационна служба беше проведено експериментално с цел да се оцени неговия потенциал за работа с правонарушители в Общността, да предостави на пробационните служители допълнителни инструменти за надзор и наблюдение на правонарушителите в Общността, да повиши отговорността на правонарушителите, да насърчи положителното поведение в тях и да допринесе за синхронизиране на практиките в Българската пробационна служба с европейските такива.
Общо десет правонарушители участваха в пилотната програма в продължение на шест месеца доброволно.
Тя бе изключително успешна и доказва ефективността на системата за електронно наблюдение като средство за контрол на поведението на осъдени лица.
Целта на проекта е внедряването на системата за електронен мониторинг и подобряването на възможностите за прилагане на алтернативи на лишаването от свобода.
В рамките на проекта се извършва проект за изменение на действащата нормативна база по отношение на прилагането на електронно наблюдение и се отчита необходимостта от хармонизирането й с европейските стандарти и практики с цел разработване на адекватна правна рамка за прилагане на електронния мониторинг.
Относно правното основание за въвеждане на електронни гривни и тяхната същност бих искала да информирам за следното – изпълнението на електронното наблюдение е регламентирано в Закона за изпълнение на наказанията, в чл. 214, в Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – в чл. 249а, чл. 249б и чл. 249в, и в Наредба 15 от 4 декември 2009 г. за електронното наблюдение върху поведението на осъдени лица.
Максималният срок за електронно наблюдение и за потвърждаване на местонахождението на осъдено лице е за срок до шест месеца.
Електронното наблюдение е съвременен и ефективен подход при управлението и третирането на лица в ограничителен режим под надзора на Пробационната институция или полицейските служби. Той е един от ключовите елементи на всяка прогресивна наказателно-правна система, насочена към превъзпитаване и рехабилитация.
Електронното следене на правонарушителите е утвърдено в Европа, в Съединените американски щати и Австралия от близо 20 години, като доказал надеждността си метод на интервенция, използван самостоятелно или в съчетание с други мерки и имащ висока степен на въздействие върху правонарушителите.
Основният мотив за въвеждането му в страните от световен мащаб е необходимостта от утвърждаване на хуманна и вдъхваща увереност алтернатива на затвора. Електронното проследяване е значително по-евтино в сравнение с изпълнението на ефективно наказание и намалява необходимостта от нови затворнически места.
В световен мащаб електронното наблюдение има много широко приложение по отношение изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Моля, приключвайте!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Една минута.
В момента у нас по отношение на тази мярка не е прилагано електронно наблюдение като форма на контрол. Основната цел на електронното наблюдение е контрол на поведението на правонарушителите и възпрепятстване на извършването на нови престъпления.
По отношение на въпроса Ви на какви лица ще се въведе тази мярка и дали аз съм съгласна, бих искала да Ви информирам за следното. Към настоящия момент електронното наблюдение ще се прилага по отношение на лица, за които съдът е постановил пробационна мярка „Ограничение в свободното придвижване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Златанова, просрочихте много от предвиденото в правилника време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Бяха три въпросите, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Ще имате възможност за дуплика. Тогава можете да говорите допълнително.
Господин Шопов – реплика.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Златанова, по притеснителен за мен отговор не можех да получа. Даже е излишно, че зададох въпроса: Вие съгласна ли сте с това? Начинът, по който отговаряте, е, че Вие сте съвсем съгласна и твърдо убедена в ефективността и дори необходимостта, и съзвучието, и нормалността на една такава мярка – Вие, министър на правосъдието и вицепремиер, който отговаря по всички тези въпроси!
Това, което се готвите да направите от тук нататък, е явно под диктата отвън. Виждаме, че пак се намесват евроатлантическите практики, подходи и ценности.
Да, в някои либерално-талмудистки общества това е практика. Но това значи ли, че тази практика трябва да бъде натресена и на нас, българите – народ със съвсем друго правосъзнание, със съвсем друг морал, със съвсем други възгледи, включително различни от тях и с това, че ние сме православен народ? За нас, православните, да напомним, най-важното е, че човек е божие творение и единствено Господ има контрола върху човека, а не този човек, отделната личност да бъде наблюдавана с такива съвременни методи и начини, които удрят буквално и абсолютно по отношение на най-изконните права на човек и изобщо човешко същество. Тук става въпрос за хуманни норми. Тук става въпрос за изначални правила на отношения между хората.
В тази връзка е явно, че сте тръгнали от електронни гривни и към другото – към имплантиране на чипове – нещо, за което в много държави хората протестираха, опитваха се да направят всичко възможно да се спре тази практика и водиха своята война, но някъде успяха, някъде не успяха.
Ние от „Атака” ще продължим да противодействаме на тези практики с всички сили, защото, пак повтарям, от тук нататък вече следва имплантиране на чипове и не само по отношение на осъдени или като мярка на отклонение, ами на групи от населението, на колкото може повече хора и за поставянето им под тотален контрол на определени сили, на които Вие, разбира се, сте проводници. Вие няма да ни разберете, защото имате съвсем друго мислене.
И доброволно – как доброволно десет души? Значи това тече вече в България, тази практика се осъществява. Това са хора под принуда – те не могат да имат собствена воля, не могат да го направят доброволно. Ужасни са нещата и предупреждавам българите да внимават и да наблюдават тези неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо заместник министър-председател, имате две минути за дуплика – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Благодаря Ви, господин председателстващ.
Ще си позволя да дочета последната част на отговора по отношение на какви лица ще се въведе тази мярка, защото смятам, че е важно да се чуе. Също така да успокоим господин Шопов, че в нашите планове не присъстват електронни чипове за имплантиране. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Към настоящия момент електронното наблюдение ще се прилага по отношение на лица, за които съдът е постановил пробационна мярка „Ограничение в свободното придвижване”, с наложена забрана за напускане на жилището, което лицето обитава за определен период от денонощието, и на лица, условно предсрочно освободени, на които в рамките на изпитателния срок съдът е постановил пробационна мярка за надзор „Ограничение в свободното придвижване”. Електронното наблюдение се извършва за срок до шест месеца със съгласието на осъденото лице. Електронен мониторинг не се налага на лица, ненавършили 16 години, и на лица, страдащи от разстройство на съзнанието, което не изключва вменяемостта – чл. 3 от Наредба № 15 от месец декември 2009 г. за електронното наблюдение върху поведението на осъдени лица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря на госпожа Зинаида Златанова – заместник министър-председател и министър на правосъдието, за участието й в днешния парламентарен контрол.
Следва въпрос към госпожа Даниела Бобева-Филипова – заместник министър-председател по икономическото развитие.
Питане от народните представители Корнелия Добрева Маринова и Ирена Иванова Коцева относно политиката на реформи в администрацията.
Някой от вносителите да развие питането.
Заповядайте, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господа министри, дами и господа народни представители! На основание чл. 90 от Конституцията на Република България и чл. 92 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме питане относно политиката на реформи в администрацията.
Уважаема госпожо Бобева, безспорно е, че провеждането на административната реформа трябва да предизвика изменения в поведението и мотивацията на държавните служители и да създаде предпоставки и условия за повишаване капацитета и ефективността на държавната администрация. Подобни резултати обаче не могат да бъдат постигнати с незаконни назначения и уволнения, непрозрачно и немотивирано определяне на щатната численост на отделните административни структури. Високият професионализъм на служителите в администрацията неминуемо зависи от спазването на висок морал и етични норми, които са важен елемент за утвърждаване на положителния публичен образ на администрацията в обществото. Ето защо административната реформа трябва да бъде осъществявана при прилагането и спазването на най-високи стандарти.
В тази връзка, в качеството ни на народни представители, Ви молим да получим отговор на следното питане: как ще осигурите обществена прозрачност на назначенията в администрацията; какви прозрачни критерии за подбор и назначаване на държавните служители, на оценката на дейността им и на системата за кариерно развитие възнамерявате да въведете? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Коцева.
Госпожо заместник министър-председател, заповядайте да отговорите на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Маринова, уважаема госпожо Коцева! На заседанието на 5 март тази година Министерският съвет одобри Стратегия за развитие на държавната администрация за периода 2014-2020 г. В стратегията са заложени основните реформи, съдействащи за развитието на българската администрация, която да работи по-активно в полза на хората. Неслучайно наименованието на тази стратегия е „Работим за хората”.
Проектът беше обект на широк медиен и обществен интерес. Над 200 предложения бяха получени чрез портала за обществено обсъждане в Министерския съвет. За щастие, повечето предложения бяха в унисон с общата стратегия и бяха имплементирани в нея. Развитието на гъвкава, модерна, иновативна и отзивчива администрация е един от приоритетите на правителството. Именно затова всички мерки, заложени в нея, са насочени към съхраняване на вече административния капацитет и неговото развитие. Между новата и предишната стратегия има приемственост. От ключово значение е, че стратегията не предвижда съкращения и уволнения, а препозициониране на администрацията, така че да се подобри ефективността и ефикасността в нейната работа с оглед нуждите на обществото.
По въпроса за определяне на щатната численост на отделните административни структури е предвидено то да се извършва при строго спазване на регламентирания в действащото законодателство така наречен „Административен борд”.
По отношение осигуряването на обществена прозрачност на назначенията в администрацията се предвижда да бъде реализиран пакет от мерки, който включва промени на всички етапи от провеждането на конкурсната процедура, включително ограничаване на нормативно предвидените случаи за назначаване без конкурс. Вие знаете кои са те. Целта е гарантиране на публичност, откритост и прозрачност на назначенията.
В законодателството, както е известно, е регламентирано провеждането на централизиран конкурс за младши експерти в държавната администрация, но от 2008 г. такива конкурси не са провеждани. В нашата стратегия – в момента работим практически за осъществяването на този процес – се предвижда възобновяване на тази практика за подбор на служители на експертни длъжности в общата администрация и в някои направления на специализираната, за които не се изисква професионален опит. Тестът ще се провежда на онлайн базирана платформа. Кандидатите ще узнават своя резултат веднага след затваряне на изпитния тест.
По отношение на висшите държавни служители се предвижда подобряване ефективността на подбора. Както знаете, съгласно действащата нормативна уредба има четири начина за провеждане на конкурс. Във всеки един от тези варианти ние предвиждаме изменения. Изборът на конкретния начин се извършва, както знаете, съобразно длъжността, за която се провежда конкурсът, но не е изрично регламентиран задължителен начин при провеждане на конкурс за висши държавни служители да е защитата на концепцията за стратегическо управление. По отношение на този въпрос ние ще въведем специални задължителни изисквания към концепцията за стратегическо управление, както и ще бъде въведен като задължителен този вариант за избор на висши служители – прозрачност, публичност, публикуване на интернет на самия документ, представен от кандидатите, и възможност за обществено обсъждане.
Най-важното при избора на висши държавни служители е въвеждането на обществен контрол в този процес, включително чрез представители на неправителствения сектор.
Мобилността – последният въпрос, който поставяте във Вашето питане – е един от най-трудно осъществимите елементи на реформата. В това отношение предвиждаме ротация на държавни служители, като в момента работим по пакета от видове позиции, за които това е възможно.
Чрез предвидените мерки – обявяване на всички свободни длъжности за държавни служители, разширяване на участието на външни специалисти в провеждането на конкурсите, публикуването на изискванията и критериите за преценка при конкурсната процедура и други мерки, се надяваме, че ще гарантираме прозрачност на подбора и назначенията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Бобева.
Два уточняващи въпроса ще зададе госпожа Маринова.
Заповядайте.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожо и господин вицепремиери, уважаеми колеги народни представители! Слушах внимателно Вашия отговор. Все в бъдеще време, без никаква конкретика във времето обаче беше Вашият отговор. Ясно е, че императивно законодателно изискване е отделните администрации да обявяват свободните бройки, да обявяват условията в административния регистър. Прилаганата практика обаче към момента е манипулативна и създава съмнения за порочност именно с въвеждането на специфични изисквания, които понякога и даже твърде често са завишени, са прекалени с оглед на установените в нормативните актове за преценка на професионалния опит на кандидата.
Говорехте за членове, които следва да бъдат премахнати от Закона за държавния служител – чл. 16а, чл. 81а, чл. 81б. Докато не бъдат премахнати тези текстове, няма да има и прозрачност в дейността по подбора. Те са въведени, да припомня, през 2006 г.
Огромен проблем е всъщност и изкусното употребяване на оценката за изпълнение като средство за елиминиране на неудобните служители. Масово нежеланите служители се оценяват с най-ниската оценка – неприемливо изпълнение, и биват уволнявани. Порочността на тази практика е толкова ужасяваща, че съдът на 100% обявява подобно прекратяване на правоотношенията за незаконосъобразно и възстановява служителите. Това от своя страна препятства възможността добросъвестен ръководител да се освободи от некомпетентно лице.
Моите уточняващи въпроси са свързани с факта, че една от първите предпоставки за провеждането на обещаваната административна реформа е провеждането на функционален анализ въз основа на изследвания и оценка на релевантността на функциите, ефективността и ефикасността от дейността на държавната администрация.
В този смисъл, госпожо вицепремиер, моля да ни отговорите: кога се очаква да имаме подобно пълно, обективно и точно изследване, такъв подробен функционален анализ? Имате ли налице експерти и висококвалифицирани професионалисти, които да изготвят този компетентен приложим анализ, или отново ще се плащат високи хонорари на външни фирми? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Маринова.
Това бяха двата уточняващи въпроса.
Заповядайте, госпожо вицепремиер, да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ДАНИЕЛА БОБЕВА: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми народни представители, ще започна с втория уточняващ въпрос по отношение на функционалността. Не, няма да харчим пари за нови консултантски услуги. През последните осем месеца в областта на администрацията не сме изхарчили и един лев за външни консултанти. Освен това стратегията сме си написали сами, за разлика от предишните случаи, когато външни консултанти са писали Стратегията за административна реформа. Направили сме функционален анализ. В страната има 124 хил. 177 структури на държавна администрация. Имаме Програма за консолидация и засилване ролята на контролиращите органи. Досега обект на консолидация са били около 14% от всички административни структури. Подробна справка – около 70 страници, бих могла да Ви предоставя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, уважаема госпожо Бобева.
Заповядайте, госпожо Маринова, за отношение към отговора на вицепремиера Бобева.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, господин вицепремиер, уважаеми народни представители! Казвате, че имате функционален анализ. Бих била благодарна да получа един екземпляр от него.
Не е нормално обаче в централните ведомства да има по три-четири служители със сходни или еднородни функции, а в териториалните функции да има по един човек, който се занимава и съвместява няколко такива. Без много усилия можете да си направите справката и да си докажете, ако имате известни съмнения, факта.
Предизвикателството, наречено „електронно управление”, всъщност Стратегията за електронно правителство е въвеждане на съвременните информационни технологии, но е неработеща. Няма никакви условия за постигането на заложените цели и внедряването на електронните услуги. Реформата по своята същност е толкова кардинална! Тя предполага сериозна промяна в работата, поведението и манталитета на държавните служители. Администрацията, която е призвана да гарантира предоставянето на тези услуги, да стимулира фирмите да инвестират в области, които предлагат инфраструктурни и бизнес условия, е електронно осакатена, бих казала, защото няма връзка между различните администрации, липсва обмен на информация.
Всъщност питам се как ще се изгради новата икономика на знанието без модерни електронни услуги, предоставяни от компетентна, нераздута и професионална, разбира се, администрация?! Към момента не виждам у Вас желание за това, още по-малко – воля. Жалко, безперспективно е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Маринова, излизате извън предмета на предварително зададеното питане, но аз не мога да контролирам какво говорят депутатите от парламентарната трибуна.
Преди да преминем към отговорите на вицепремиера Йовчев, заповядайте, господин Местан, за изявление от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи.
ЛЮТНИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Явно политическият процес навлиза в предизборна ситуация. Като цяло тя се характеризира с малко по-изострен политически език и точно защото ще проведем избори за български представители в Европейския парламент, ние от Движението за права и свободи първи, преди 20 дни, отправихме призив предизборната кампания да се води на толерантен политически език и да не допуснем вътрешно политическите компромати да погълнат изцяло европейската проблематика, която би следвало да е в центъра на политическия дискурс, когато говорим за европейски избори.
Поехме категоричен ангажимент, че от своя страна ще водим изцяло позитивна кампания и ще водим спор с политическите си опоненти единствено с езика на политическата аргументация, без компромати и без провокации. Наред с това обаче като председател на Движението за права и свободи поех категоричен ангажимент, че няма да оставя без отговор нито една провокация по адрес на Движението за права и свободи. Това ще сторя и днес.
Поводът да поискам думата от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи е откровената истерия, която основната опозиционна сила – ГЕРБ, разгръща през последните 10 дни по повод на инвестиционната програма на кабинета Орешарски и по-специално за средствата, които са заделени за спортна инфраструктура.
Нека да започнем с позитивната новина – еднозначна, неоспорима. В инвестиционната програма на кабинета Орешарски за общинска инфраструктура, говоря за общинска инфраструктура, са заделени над 73 млн. лв. (Ръкопляскания от ДПС.)
Българските граждани вече знаят, че за масовия спорт 2014 г. е най-добрата през целите 24 години от началото на прехода към демократично общество. Повтарям – това е най-добрата година за масовия спорт.
Аз не отричам инвестициите на ГЕРБ в спорта, но те се изчерпват с построяването на зала „Арена Армеец” в столицата – 108 млн. лв. Разбира се, през тези 4 години ГЕРБ заделиха и за общинска инфраструктура около 10 млн. 800 хил. лв., повтарям – 10 млн. 800 хил. лв.
Сравнението се налага от само себе си. Само за една година кабинетът Орешарски заделя за общинска спортна инфраструктура седем пъти повече отколкото ГЕРБ за 4 години – факт, неоспорим.
Разбира се, Вие ще си послужите с определени еквилибристики и ще отчетете като инвестиции и 21,6 милиона, които търговските дружества към Спортното министерство заделиха за инвестиции.
Нека да започна с това – да, от 108 милиона за „Арена Армеец”, бяха върната 21,6 милиона ДДС, които са инвестирани съответно в „Спорт палас”, в „Белмекен” и в „Дианабад”. Как обаче? След малко ще се върна на тази тема.
Искам само да кажа, че никакво броене по няколко пъти на един и същ държавен финансов ресурс няма да промени безспорния факт, че Орешарски отделя седем пъти повече само за една година, отколкото Вие за цели четири. Това е прекалено хубаво, за да се понесе от нашите политически опоненти.
И когато едно нещо е неоспоримо хубаво, то трябва да се опорочи. Точно затова е истерията, която наблюдаваме през последните 10 дни. Стигнахте дотам да се взирате в първите обявени обществени поръчки, стигнахте дотам да се взирате в 20-те милиона, които са към Спортното министерство, за да внушите тезата, че всички средства са отивали едва ли не за ДПС общини, за малки населени места. Дълбоко некоректно!
Инвестиционната програма на кабинета Орешарски трябва да се види в нейната цялост, а нейната цялост е в 73-те милиона. Забележете как са разпределени: над 40% от този ресурс, цели 43% са за общини на ГЕРБ. За общини на ГЕРБ! Тридесет и три процента за общини, които се управляват от БСП и едва 21% за общини, които се управляват от Движението за права и свободи. Това деление е условно, това са български общини. Всяко населено място е българско населено място. Правя това деление заради Вашия език, заради Вашата политическа стилистика. И, забележете, в тези 43% за ГЕРБ – това са над 31 милиона от общ ресурс 73, са: спортната зала в Бургас – 5 милиона. От коя политическа сила е кметът на Бургас? От БСП ли е? От ДПС ли е, или е от ГЕРБ?! Ами за Варна – 4,5 милиона; Велико Търново – 2,5 милиона; Плевен – 2 милиона; Смолян – 5 милиона, кметът не е Дора Янкова вече. От ГЕРБ е кметът. Дупница – 4,4; Русе – 1,5 милиона; Благоевград – 1,8; Ямбол – 1,5; Поморие – 1,7 милиона! Няма да изредя Пловдив, Силистра, София-град, Твърдица, Ихтиман, Поморие, Севлиево, Дулово, Главиница, където стойностите са от по стотици хиляди.
Малко срам нямате ли?! Искате ли да Ви кажа как са разпределени 10 млн. 800 хил. лв. от Вашето управление? Цели 80% от този ресурс са за общини на ГЕРБ. Няма по-грубо партизиране на държавния лев. Едва 5% за общини на БСП. Едва пет! Те имат не по-малко на брой общини и кметове от Вас. Забележете, когато дойдем до Движението за права и свободи, нула процента. Искам и избирателите на ДПС да чуят това.
При ГЕРБ имахме нула процента, нула лева за общинска спортна инфраструктура за цели 4 години управление на ГЕРБ. И, естествено, сега предвид ангажимента на кабинета за възстановяване на справедливостта, средства ще има и за Йонково – Разградско, за Люляково – Руен, за Лъжница – Благоевград, за Пашово – Велинград и, естествено, че и село Гулийка – легендарното село, видяхте репортажа и по БНТ – влиза в списъка. Гулийка влезе в активния политически речник на днешна България и това е най-хубавата новина – Гулийка е в центъра на държавната политика. В това село има средно училище, в което се учат 160 деца – ще си имат своята спортна площадка, както и в Лъжница.
Държавната политика не е само „Арена Армеец”. При управлението на Борисов беше „Арена Армеец”, при управлението на Орешарски – и Гулийка ще бъде в центъра на държавната политика, и се гордеем с този факт.
Чухте всички отговори при господин Христо Монов. Въпреки това, днес нова порция атака. Използвате и думата „далавера”. Тук малко да Ви е неудобно? Далавера в ДПС?! Това е наистина политическа гнусотия. (Реплика от ГЕРБ.)
Защото ако ще говорим за далавера, ще задам въпрос, и от тази висока трибуна се обръщам и към главния прокурор: тези 21,6 милиона от върнатото ДДС от „Арена Армеец” са: „Спорт палас” – 18,5 милиона, без обществена поръчка; „Белмекен” – 2,7 милиона, без обществена поръчка; „Дианабад” – 0,5 милиона, без обществена поръчка. (Реплики от ГЕРБ.) И за капак – 1 милион за тенис-кортовете в Борисовата градина са преведени без обществена поръчка, преди да е завършена обществената поръчка. Ето на това му се вика далавера! И аз се надявам компетентните органи да се ангажират с казуса (реплики от ГЕРБ) за Ваше успокоение.
Тази година е Гулийка, догодина ще бъдат и други малки населени места, включително и от общини, управлявани от ГЕРБ.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан. (Реплики между народните представители Лиляна Павлова и Димитър Димов. Народният представител Христо Монов иска думата за лично обяснение.)
Господин Монов, от името на парламентарна група или лично обяснение?
Лично обяснение – господин Монов. (Реплика от народния представител Лиляна Павлова.)
Споменато му беше името от господин Лютви Местан.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): С какво беше засегнат?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Сега ще разберем, госпожо Павлова, и Вие ще разберете, ако го оставите да каже. (Реплика от народния представител Лиляна Павлова.)
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер! (Реплики между народните представители Лиляна Павлова и Димитър Димов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля за тишина!
ХРИСТО МОНОВ: Искам само да потвърдя, че в комисията, която имам честта и отговорността да оглавявам – Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, на редовно заседание в сряда, на блицконтрола, на министър Георгиева й беше зададен този въпрос и тя много ясно и точно отговори на него. Всеки, който иска да разбере…
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Кое е личното обяснение в това изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви за тишина! Аз водя пленарното заседание! (Реплики от ГЕРБ.)
ХРИСТО МОНОВ: Моля, всички, които искат да разберат, включително и българските граждани, да се запознаят с протокола от заседанието на комисията, и ще разберат, че начинът, по който са разпределени тези 21 милиона, е бил насочен към едно: да се развие масовият спорт, защото без масов спорт ще имаме резултати, които имахме на Олимпиадата в Лондон и в Сочи по времето, по което спортът се управляваше по някакъв друг начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Монов.
По начина на водене – заповядайте.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, силно съм възмутена! Процедурата ми е по начина на водене от Вас на това заседание.
Многократно, като ментор, Вие сте обвинявали опозицията, че не чете правилника. Бихте ли ми отговорили, аз съм народен представител първи мандат, по коя точно точка от правилника дадохте дума за лично обяснение на декларация от група? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаема госпожо Коцева, парламентарна практика е – и на мен, и на другите членове на ръководството на Парламента, да даваме думата на народни представители, когато имената съм им споменати от парламентарната трибуна, или когато са се почувствали лично засегнати. Този аршин се прилага по еднакъв начин и към народните представители от Коалиция за България, и към тези от ДПС, и особено към тези от ГЕРБ. Няма народен представител от опозицията, чието име да е споменато от парламентарната трибуна и да не му е дадена думата. Няма такъв случай!
Очаквам на следващото пленарно заседание да направите справка със стенограмите от Парламента и да ми посочите случай, в който съм отказала на депутат от ГЕРБ, чието име е било споменато от парламентарната трибуна, да направи лично обяснение. Преценката за това кой и за какво се чувства засегнат наистина е достатъчно субективна, а злоупотребите с нея, включително и от Парламентарната група на ГЕРБ, са непрекъснати.
Аршинът е еднакъв за всички народни представители. Докато правилникът е такъв, ще го прилагам по този начин.
Сега нека да продължим с парламентарния контрол.
Преминаваме към въпросите към вицепремиера и министър на вътрешните работи господин Цветлин Йончев.
Първият въпрос към него е от народния представител Златко Тодоров относно политиката по назначаване и кариерно развитие на служители в Министерство на вътрешните работи за периода от месец юни 2013 г. до месец март 2014 г.
Това е питане. Уважаеми господин Тодоров, имате три минути да го развиете от парламентарната трибуна.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с политиката по назначаване и кариерно развитие на служителите в Министерството на вътрешните работи за периода от месец юни 2013 г. до месец март 2014 г.
След като станахме свидетели на безпрецедентна чистка в системата на МВР – уволнението на директори, уволнението на полицейски служители, в медиите излезе информация и за една порочна практика и порочна схема за назначаване в Министерството на вътрешните работи на външни за системата лица на специфични ръководни длъжности, така наречени „длъжности с особена отговорност”.
Съгласно изнесеното в медиите, за такива длъжности и по-специално за длъжността „старши оперативен помощник” на главния секретар на МВР – длъжност с особена отговорност от категория „Б”, ръководна длъжност, в резултат на проведените конкурси са назначени външни за системата на МВР лица, без необходимата професионална подготовка и професионален опит.
Освен това става ясно, че назначените лица на тази длъжност реално не са изпълнявали задълженията, които им регламентират длъжностните характеристики, по време на престоя си на тези длъжности. Този престой е бил много кратък, след което от тази длъжност те са заемали други ръководни длъжности в системата на МВР.
Във връзка с това, господин вицепремиер, имам следното питане: каква е политиката на МВР по отношение назначаването и кариерното развитие на служителите за посочения период? Колко конкурса за вакантни места за оперативни помощници на главния секретар на МВР са проведени за този период? Какви изисквания са определяни за тази длъжност? Колко външни за МВР лица са спечелили конкурсите и за какъв период от време са изпълнявали задълженията на тази длъжност – конкретно говорим за длъжността „старши оперативен помощник” на главния секретар на МВР?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Уважаеми господин Йовчев, заповядайте да отговорите на народния представител.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, във връзка с отправеното от Вас питане Ви предоставям следната информация.
Кадровата политика на Министерството на вътрешните работи по отношение назначаването и кариерното развитие на служителите в МВР за периода от месец юни 2013 г. до месец март 2014 г. е провеждана при спазване на законовите изисквания и подзаконовата нормативна база.
За този период са проведени четири конкурса за постъпване на държавна служба на дванадесет длъжности, за които не се изисква задължителна първоначална професионална подготовка „старши оперативен помощник” към главния секретар на МВР. Конкурсите са обявени и проведени в съответствие с изискванията на Закона за МВР, Правилника за приложение на Закона за МВР и Наредба № 1з-1809 от 3 септември 2012 г. за условията и реда за постъпване на държавна служба в МВР. Изискванията към кандидатите за постъпване на държавна служба на тези длъжности са определяни в съответствие със заповедите за обявяване на конкурса и са съобразявани с изискванията за заемане на длъжността, определени в специфичната длъжностна характеристика.
До участие в конкурсите са допускани само кандидати, които отговарят на обявените изисквания, свързани с изпълнението на конкретна длъжност. На класираните кандидати е присъдена категория „Б” – комисар. Те са назначени на длъжности „старши оперативен помощник”, за времето на заемането им са изпълнявали функционалните задължения, произтичащи от длъжностната характеристика.
Четирима от кандидатите, спечелили конкурсите, нямат предишен опит в МВР, но такъв не се изисква за заеманите от тях длъжности. Те притежават изискващите се образование, квалификации и професионален опит в съответните сфери на дейност, необходими за осигуряване на многобройните дейности и задачи на МВР. Придобитата категория е израз на нивото на компетентност на държавните служители и е отражение на професионалния опит и квалификация в различни направления на дейност, включително и такива, осъществявани и в други държавни администрации. В рамките на придобитата категория „Б” – комисар, държавните служители могат да заемат всички длъжности от йерархични нива – шест до две, на Класификатора на длъжностите в МВР, без конкурс. Назначаването, в рамките на притежаваната категория, е извършено при спазване на чл. 191 от Закона за МВР след проверка за съответствие с изискванията на специфичните длъжностни характеристики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Господин Тодоров, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин вицепремиер, от Вашия отговор става ясно, че длъжността „старши оперативен помощник” на главния секретар е многооборотна. Явно Вие за цяла година не може да си намерите подходящи оперативни помощници на главния секретар, може би затова и резултатите в някои от действията на МВР са такива. Няма съмнение, че сигурно те са извършени спрямо заповедите, които Вие сте издали.
Обаче тук възникват редица въпроси относно кадровото обезпечаване на една длъжност, която е висша професионална длъжност в Министерството на вътрешните работи. Фигурата на главния секретар е човекът, който координира оперативно-издирвателната и охранителната дейност, дейността на Специализирания отряд за борба с тероризма и така нататък.
Във връзка с това искам да Ви попитам: не смятате ли, че трябва да има определени изисквания за заемане на тази длъжност, с определена професионална подготовка и професионален опит, да се разчита на кадрите от системата на МВР, на служители с дългогодишен опит, а не, както Вие казахте, външни за системата на МВР хора, на които след това тази длъжност ще им служи като трамплин за израстване в по-високи длъжности?
На второ място, искам да Ви попитам конкретно за случай на назначаване на лице от Вашия политически кабинет на длъжността „оперативен помощник”, след което лицето е заело длъжността Директор на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер, да отговорите на господин Тодоров.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, към главния секретар, както Вие посочихте, има доста функции и в отделни случаи е необходимо към него да има хора, които трябва експертно да го подпомагат при вземането на решения. Това при всички положения не са само задачите, които той изпълнява пряко, свързани с управление и ръководство на оперативната дейност, на издирвателната дейност, на охранителната дейност или координацията между службите, която извършва. Говорейки в този контекст, съвсем нормално е в различен етап към него да има и експерти, които го подпомагат при вземането на решения, когато има такава нужда.
Да, в конкретния случай има служител, който е бил назначен при него и след което той е заел длъжността директор на дирекция „Управление на собствеността”, и не виждам нищо лошо в това.
По отношение на подготовката на хората, които са към главния секретар. Искам да Ви кажа, че в зависимост от това какви функции изпълняват, всички имат необходимата достатъчно добра професионална квалификация. Няма случаи, както назад във времето, за оперативен помощник на главния секретар да е назначаван човек от „Човешки ресурси”, който няма изкаран оперативен курс – има такава практика, след което този оперативен помощник – след като беше в министерството, стана заместник-кмет. Мисля, че се сещате за кого говоря.
Още веднъж ще посоча, че тази практика многократно е използвана не само в закона, но и назад във времето. По време на предишното управление 57 служители са назначени именно по този ред. И ако позволите, до голяма степен използването на такъв ред се налага от това, че законът е несъвършен.
Именно заради това аз още веднъж ще се обърна, включително и към Вас, да ускорим приемането на новия Закон за Министерството на вътрешните работи, който ще даде възможност да се облекчат тези процедури, тъй като при действащия закон включително служители, които имат богат професионален опит, необходимата квалификация, не е възможно извън системата да постъпят и да заемат съответната длъжност. Това касае примерно служители на Държавна агенция „Национална сигурност”, които, ако говорим за оперативна подготовка, в редица случаи мога да кажа, че дори имат по-добра оперативна подготовка, отколкото много от служителите, които са в МВР. Да не говорим, че до 2008 г. Държавна агенция „Национална сигурност” беше част от МВР. Тогава много от колегите са преминавали от една структура в друга – от сигурността към полицията, и обратно. Така че в момента да затрудняваме едно такова трансформиране и преместване на кадрите, което би могло да подпомогне процеса, мисля, че е абсолютно ненужно.
По същия начин са колегите, които са от Военното контраразузнаване или Военната полиция. Те също имат много добра подготовка. Към момента няма действащ механизъм, който да позволи трансферирането на кадри от една служба към друга – хора, които имат необходимия професионален опит, знания, умения, да можем да ги използваме. Именно заради това се налага промяна в закона. В редица от случаите се налага именно да се използват такива механизми, защото по действащия закон те трябва да започват от най-ниската степен, което не позволява реално тези хора да ги използваме.
Поради тази причина още веднъж се обръщам към Вас, да ускорим този процес. Може би именно заради това през 2012 г., по време на предишното управление, е приета наредба, според която кандидатстващите за длъжности, за които не се изисква задължителна професионална подготовка, могат да постъпват на длъжности и по-високи от категория „Г” и категория „Е”, което мисля, че е нормално. За един финансист ние не можем да искаме примерно да има опит като квартален инспектор или да има знанията на разследващ полицай. И не е необходимо.
За да се подредят нещата, имаме цялостна визия. Може би в отделен въпрос, или ако искате поставете въпроса в комисията, ще развия тази концепция. Сега няма да имаме възможност.
Подкрепете ни в тази посока. Нека да изградим модел, който ще даде възможност за едно добро кариерно развитие на основата на компетентността на хората, на приноса им към постигане на целите, на техния интегритет, която ще даде възможност всичко това да се оцени на базата на една обективна, цялостна, индивидуална оценка за това какво те правят, което ще позволи примерно да изградим системи за диференцирано заплащане и те ще са обвързани с това. Тогава наистина можем да получим един такъв добър модел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Имате две минути за отношение, господин Тодоров.
ЗЛАТКО ТОДОРОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, никой не поставя под съмнение качествата на служителите в контраразузнаването и в различните структури, които касаят сигурността на страната. Само че от това, което Вие казахте и което беше изнесено, става ясно, че явно разчитате на всички други, само не и на хората от системата на МВР. Защото сам казахте, че сте назначили външни за системата хора от МВР, някои от които нямат опит в системата за МВР. Тук не става въпрос дали трябва да заеме длъжността „финансист” и да му се иска някакъв специален опит в МВР, а тук става въпрос за длъжността „оперативен помощник на главния секретар” – висша професионална длъжност, която е логично да бъде заемана от хора, които са израснали в кариерата, които са с дългогодишен професионален опит.
За мен това означава само едно, че Вие не разчитате на последователността и професионализма на хората в системата на МВР, защото явно им нямате доверие и предпочитате да вземете външни на системата хора, а не да разчитате на тези служители. За мен, а предполагам, че и за служителите от системата на МВР, това е обидно, тъй като в цялата система на МВР, при положение че има толкова достойни служители с дългогодишен опит, не вярвам да няма хора, които да бъдат в помощ на главния секретар и да подпомагат дейността, за да не се получават такива случаи, какъвто беше и случаят в Лясковец. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: С това приключи процедурата по питането на народния представител Златко Тодоров.
Преминаваме към въпроса на народния представител Корнелия Маринова относно съдбата на охранителната техника, монтирана в Националния исторически музей, след прекратяване на договора със СОД МВР.
Заповядайте, госпожо Маринова, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, повод за моя въпрос към Вас е среща и споделена тревога на директори на регионални исторически музеи, не става дума за един регионален исторически музей, от необходимостта от прекратяване на договорите със СОД МВР.
Тук искам да напомня, че със заповед от 28 юни 2013 г. бе създадена работна група за преструктуриране на СОД в Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. Съгласно направените предложения в доклада на работната група всички сключени договори за охрана следва да се прекратят, считано от 1 януари 2014 г., като продължат да се охраняват само обекти на МВР, така наречените „стратегически обекти”. Междувременно регионалните исторически музеи не са сред тях, в това число не е и Националната къща-музей „Васил Левски” в град Карлово. Във всички тях се съхраняват ценни експонати, носители на историческа памет, на национална идентичност, експонати с научна стойност.
От даден от Вас отговор на актуален въпрос става ясно, че се извършва подготовка за демонтиране на инсталираната в обектите сигнално-охранителна техника на МВР, че се обсъждат варианти за продажба на част от тази техника, като по този въпрос работят специалисти от дирекция „Управление на собствеността и специални дейности на МВР”.
В този смисъл моят въпрос към Вас е: каква ще е съдбата на монтираната в регионалните исторически музеи охранителна техника след прекратяване на договора със СОД МВР? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Заповядайте, уважаеми господин Йовчев, да отговорите на народния представител в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Маринова, във връзка с отправения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация. Съхраняваните експонати в Регионалния исторически музей, в това число и самата Национална къща-музей „Васил Левски” в град Карлово, са национално богатство, което следва да бъде опазено. Съгласно справка от 2 април тази година на дирекция „Управление на собствеността и социални дейности на МВР” демонтирането на сигнално-охранителната техника от помещенията на тези сгради ще доведе до необходимост от ремонт или до непоправими щети върху вътрешната архитектура.
С цел недопускане на щети по сградите и предвид съществуването на правна и фактическа възможност сигнално-охранителната техника може да бъде безвъзмездно предоставена по реда на Закона за държавната собственост и правилника за неговото приложение.
Необходима предпоставка за безвъзмездното предоставяне на движими вещи – частна държавна собственост, на други юридически лица на бюджетна издръжка е мотивирано предложение на заинтересованото юридическо лице.
В конкретния случай следва де се отправи писмено искане чрез директора на Областната дирекция на МВР в град Пловдив за безвъзмездно предоставяне на сигнално-охранителната техника, монтирана в помещенията на Регионалния исторически музей, в това число и Националната къща-музей „Васил Левски” в град Карлово. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Заповядайте, госпожо Маринова, за реплика към министъра.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители, господин вицепремиер! Всъщност това беше и идеята, за да задам този въпрос, тъй като не стана ясно от отговора на предишния въпрос, който беше зададен през месец октомври 2013 г., дали са водени разговори с министъра на културата, какво е неговото виждане за опазването на националното богатство, тъй като и в чл. 1 на Закона за културното наследство се казва, че това е ангажимент на държавата, а устройственият правилник вменява това като задължение на Главна дирекция „Инспекторат” за опазване на културното наследство.
Искрено се надявах, че Министерството на вътрешните работи ще намери разумен начин, за да бъде стопанисвано националното богатство, историческите ценности, които се съхраняват, може би и процедура, която да бъде приложена към всички регионални исторически музеи, където има този проблем, също бихте могли да инициирате. Смятам, че това ще бъде в интерес на цялата държава. Благодаря Ви за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Маринова.
Заповядайте за дуплика, уважаеми господин Йовчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Маринова, позволете ми в заключение само да кажа, че тук нямаме никакво съмнение и ще направим всичко възможно да предоставим техниката и каквото е необходимо, за да можем наистина да опазим това национално богатство.
Искам да Ви кажа, че в новия Закон за МВР предвиждаме и възможности звената, които ще бъдат в Министерството на вътрешните работи и се занимават със сигнално-охранителна дейност освен имоти – стратегически обекти, условно казано, на Министерството на вътрешните работи, също така да включат и такива национални културни паметници. Има такава възможност, това е друг вариант, от който можем да се опитаме да се възползваме, тоест ако се прецени, на заседание на Министерския съвет може да се вземе решение да продължи охраната от Министерството на вътрешните работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Преминаваме към последния въпрос към Вас. Той е от народния представител Гален Монев относно продължаване изграждането на защитни съоръжения по цялото протежение на границата ни с Република Турция.
Заповядайте, господин Монев, да развиете Вашия въпрос.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми министър Йовчев! Както знаете, Народното събрание води дълъг дебат относно съдбата на тези 30 км защитни съоръжения, които в момента се изграждат по границата ни с Република Турция. Знаете позицията на Партия „Атака” още от месец октомври. През месец ноември приехме решение Министерският съвет да започне изграждането на стена по границата ни с Турция. Цялата граница е 274 км. Вашият заместник-министър на вътрешните работи Пламен Ангелов заяви още тогава на дебатите, че такова съоръжение би струвало минимум 54-55 милиона. Съзнаваме, че бежанците, които в момента са в България, струват много повече пари на българската държава и натоварват нашата социална система.
Другото, което отбелязваме, е, че евентуално при още една бежанска вълна няма да можем да издържим.
В тази връзка Ви питам: какви са намеренията на правителството и ще продължи ли изграждането на защитни съоръжения по цялото протежение на границата ни с Република Турция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монев.
Заповядайте, уважаеми господин вицепремиер, да отговорите на народния представител Гален Монев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председателстваща, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, в отговор на поставения от Вас въпрос Ви предоставям следната информация. На 7 ноември 2013 г. Министерският съвет одобри План за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на Република България.
Съгласно Инициатива 1 за изпълнение на Основна цел 1 от плана се изгражда възпрепятстващо съоръжение с дължина от 30 км, а най-чувствителните участъци по линия на държавната граница с Република Турция са в зоната на отговорност на граничните полицейски участъци Елхово и Болярово. В този 30-километров участък релефът е сложен. Интегрираната система за видеонаблюдение не позволява да се получи изпреварваща информация за хора, приближаващи към българската граница.
Основната задача на защитното съоръжение е да насочи тези хора към други райони, в които има видимост. Патрулите на Гранична полиция могат предварително да подадат сигнал на турските си колеги и те да реагират своевременно.
Към момента не се предвижда изграждането на нови защитни съоръжения по протежение на границата ни с Република Турция. Такава мярка не е заложена в проекта за нов план за изпълнение на допълнителни мерки за повишаване готовността за реагиране при очакван засилен миграционен натиск по границата на Република България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев.
Заповядайте за реплика, господин Монев.
ГАЛЕН МОНЕВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Благодаря Ви, министър Йовчев.
Все пак от партия „Атака“ продължаваме да държим, че е необходимо изграждане на стена по цялото протежение на границата ни с Турция. Такива стени има по границите между САЩ и Мексико, Турция и Гърция. Както знаете, в момента Турция изгражда такава стена с височина 4 м на границата със Сирия, като дори използва противопехотни мини.
И още няколко аргумента, които бих добавил.
Първият е, че не може в ХХІ век да сме принудени българските полицаи със средновековни прийоми да охраняват границата като мръзнат там, живеят в найлонови палатки и се принуждават да се топлят с огньове.
Другият аргумент, който бих изразил, е становището на външния министър на Франция Лоран Фабиус, който заяви, че Франция не одобрява допускането на България и Румъния в зоната на движение без паспортен контрол, известна като Шенгенско споразумение, тъй като не охраняват достатъчно добре границите си. „Ако условията не се променят, няма да дадем одобрението си.” Това е другият аргумент, който бих искал да изтъкна, че такава стена е една необходимост и една крачка, която ще допринесе. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монев.
Желаете ли дуплика?
Заповядайте, господин Йовчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Монев, не знам в какъв контекст е направено такова изказване, ако има наистина, не съм запознат с тези думи. Само искам да Ви кажа, че има категорична оценка на Агенцията „Фронтекс”, която има като основна цел охрана на външните граници на Европейския съюз, че България се справя много добре с охраната на границата. И мисля, че оттук нататък и мерките, които предприемаме, ще доведат до това, че България наистина ще осъществи още по-ефективно наблюдение и контрол върху границата.
Проблемът с лицата, които търсят закрила на наша територия, е малко по-различен и когато търсим решение, то трябва да се съобразяваме с действащото европейско законодателство, както и със становищата и позициите на Европейската комисия. Мисля, че именно в такъв дух и отчитайки всички тези аспекти, а и българската политика, надявам се ние да не срещнем предизвикателството, което ще налага да обмисляме и да обсъждаме продължаване на това временно защитно съоръжение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Йовчев, и за отговора на този въпрос, и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. С това въпросите към Вас приключиха.
Преминаваме към следващия министър, който ще отговаря на въпроси на народни представители. Това е господин Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране. Първият въпрос към него е зададен от народните представители Павел Гуджеров и група и е относно политиката за контрол на инвестиционни проекти със стойност над 10 млн. лв.
Заповядайте, господин Гуджеров, да развиете въпроса.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, на заседание на Постоянната комисия по инвестиционно проектиране, състояло се на 23 октомври 2013 г., аз Ви отправих следния въпрос: „Предполагам, че знаете, че много общини са притеснени от иззетата им функция за даване на разрешително за строеж над 10 млн. лв.?” В тази връзка в едно Ваше интервю пред „еconomist.bg” казвате, че ако има общини, които могат да се справят със задачите си, с удоволствие ще им предоставите тази функция. И аз Ви попитах наистина това възможно ли е? Вие ми отговорихте: „Аз бих им делегирал правата, тъй като многочисленият състав на министерството ще се затрудни, ако се появят много проекти и цялата тази кореспонденция. Стига да се намери юридическата форма, бих им делегирал права с удоволствие. Другото, което можем да им предложим, да им окажем методическа помощ, ако нямат такава възможност”. Ваши думи, уважаеми господин министър.
Във връзка с това отправяме към Вас следните въпроси: в какви срокове можем да очакваме от управляваното от Вас министерство законодателна инициатива, която да позволява на общините да се възползват от дадената възможност министерството да бъде разтоварено част от този ангажимент и общините отново сами да вадят разрешителните си за строеж за инвестиционни проекти над 10 милиона? В какво би се изразявала евентуалната методическа помощ, която имате желание да оказвате?
Съвсем конкретни въпроси, уважаеми господин министър, наистина разчитаме на съвсем конкретен отговор от Вас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуджеров.
Заповядайте, уважаеми господин Данов, да отговорите на въпроса на народния представител.
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гуджеров, на зададения въпрос казаното от мен се цитира неточно, извадено от контекста и позволява съвършено погрешна манипулативна интерпретация. Съзнателно пропускате думите ми. „Идеята е да подпомогнем общините, да работим с тях, а не да отнемем функциите им. Една от задачите на министерството е да оказва методическа подкрепа на общините. Вярвам, че всички ще се съгласите, че голяма част от българските общини имат нужда от такава подкрепа, особено що се касае за проекти над 10 млн. лв. Обикновено това са проекти, финансирани с публични средства, често финансирани с европейски средства и е наложително освен контрола по европейските програми, държавата да осигури допълнителна форма на предварителен контрол на тези средства и проекти. Именно в това е ролята на Министерството на инвестиционното проектиране.”
Законодателят е преценил, че е необходимо държавно одобрение на инвестиционните проекти, намиращи се на територията на една област и представляващи строежа от първа и втора категория с индикативна стойност над 10 млн. лв. Това са проектите, финансирани с публични средства. С този акт Народното събрание гарантира защита на обществения интерес в реализацията на най-важните и значими обекти на територията на страната, както и целесъобразното разходване на публични средства. До този момент експертите на Министерството на инвестиционното проектиране са анализирали техническата документация на обществено значими проекти на обща стойност над 282 млн. лв. Издадените разрешения за строеж обхващат обекти в цялата страна. Възложители на тези строежи са различни общини, които в общия случай са бенефициенти по оперативни програми „Околна среда” и „Транспорт”.
В хода на работата, за съжаление, констатирахме редица пропуски и непълноти в представената документация. За да се стигне до издаване на разрешение за строеж, тези пропуски бяха отстранени съвместно с възложителя. Считам, че именно с такъв подход се гарантира качеството на проектите и успешното им преминаване във всички последващи фази на мониторинг, упражнявани при влагането на средства по оперативни програми на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Данов.
Господин Гуджеров, Вие ли от името на десетимата народни представители ще правите реплика?
Аз нямам обяснение защо се задават въпроси от десет народни представители, като така или иначе участие в контрола проявява един народен представител. (Реплики от ГЕРБ.) Да, това е нова практика, която е въведена от ГЕРБ. Никога 10 народни представители не са участвали в задаване на въпрос, който включва 2 мин. въпрос и 2 мин. реплика.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Забранява ли се от правилника?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Сега ще Ви обясня, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това е превратно използване на парламентарните процедури.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Какво лошо има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Каква е ролята на останалите народни представители при обсъждането на този парламентарен въпрос?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Уважаема госпожо Манолова, по принцип ГЕРБ е иновативна партия. (Оживление.) Ние следваме нови подходи, имаме много експерти, за разлика от други партии и много експерти са компетентни да се включат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре, ама как се изявяват тези експерти?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Ами ето така, изявяват се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Как?
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Ей така, като участват в подготовката на въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Изявявате се Вие. Въпросът си е Ваш, задавате го, отстоявате го.
Добре, заповядайте.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Ако искате, в една процедура мога да Ви го обясня, но да не си губя времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Дайте му отново времето, което до момента е загубил, за да не го ощетяваме с репликата.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ: Сърдечно Ви благодаря.
Уважаеми господин министър, наивно беше да се надявам на конкретни отговори – не ги получих.
Мога да Ви запитам отново: къде беше манипулацията? Просто не виждам смисъл да цитирам цялото Ви изказване – цитирал съм нещо конкретно.
Относно това, което казахте. Да, Вашата функция е да подпомагате общините – дълбоко се радвам на това, само че в момента пречите.
Не беше решение на законодателя да съществува това министерство – беше решение на кабинета Орешарски. И благодарение на това велико, гениално решение закъсняват куп инфраструктурни проекти, магистрала „Струма” тръгна с три месеца закъснение, добавената стойност е никаква и предимно пречите.
Аз отново Ви моля – обяснете, самият Вие го казахте, че може да има такава инициатива, че общините, които са достатъчно компетентни и като има такива достатъчно компетентни общини, те сами да си издават разрешенията за строеж.
Или тогава сте излъгали, или сега. Моля, дайте конкретен отговор – или „да, окей, ще дадем такива права на общините другата година, пó другата година, някога”, или „няма да дадем”. Отговорете конкретно. Дайте да не развиваме политически изказвания. Нещо конкретно експертно да чуем веднъж от това министерство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, уважаеми господин Данов – имате дуплика към репликата на един от задаващите въпроса народен представител.
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: Уважаеми господин Гуджеров, решението не може да бъде на министерството, нито на министъра – това е решение на законодателя. Действително има общини, които могат да издават тези разрешения.
Не приемам критиката Ви за инфраструктурните обекти, трябва да прочетете Устройствения правилник на министерството – те са в няколко региона. Така че едва ли мога да приема критиката Ви, че забавянето на магистралите е по вина на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Данов.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е зададен само от един народен представител – това е народният представител Илиан Тодоров. Въпросът му е относно намерението на правителството за изграждане на социални жилища, предназначени за ромското население.
Заповядайте, господин Тодоров – две минути да развиете въпроса.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, колеги! Уважаеми господин министър, първо да Ви поправя – не ромското население, а циганското.
Уважаеми господин министър, благодарение на Ваше изказване пред българските медии през месец март 2014 г. българското общество се запозна с предложението Ви държавата да създаде фонд, който да финансира строежа на така наречените „социални жилища” за циганите в България. Разбрахме също така, че идеята Ви е тези жилища за циганите да бъдат изградени в близост до сегашните гета, както и факта, че на този етап разработвате стандарт, според който да се определи нужната жилищна площ на член от циганско домакинство.
От Вашето изказване стана ясно, че личното Ви виждане и разбиране в тази насока, вероятно и в качеството Ви на архитект, е, че държавата трябва да изгражда поне 7,5 квадратни метра на член от домакинство.
Във връзка с това моят въпрос е: какъв е броят на жилищата, които смятате да бъдат изградени за ползване от циганското население, и каква е общата квадратура на проекта? Колко души ще бъдат настанени в тези недвижими имоти и върху какви парцели ще бъдат изградени жилищните сгради – държавни или частни?
Моля да ни запознаете с необходимата Ви крайна сума за завършването на този проект, обхващайки всички нужни разходи за неговото проектиране и крайно изпълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Господин министър, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Тодоров, още с анонсирането на инициативата за социален сграден фонд акцентирах върху жилищното подпомагане и облекчени условия за настаняване на всички нуждаещи се български граждани и групи от нашето общество. Това са млади хора, семейства с ниски доходи, възрастни хора и други лица със специфични нужди или в неравностойно положение. Ромите не са единствената част от българския народ, които имат жилищни проблеми. Ние търсим дълготрайни решения за всички групи от обществото с подобни затруднения.
Приемам, че медиите фокусираха своите интерпретации именно върху ромската общност, защото много голяма част от нея живее при незадоволителни условия. Разбира се, тази инициатива е насочена към представителите на малцинствата, но предимно към онези, които работят и имат възможност да изплащат наемите или вноските за покупка на социални жилища.
Концепцията предвижда населението от ромските гета да бъде преместено в благоустроени жилища в съседни територии. На мястото на гетата се предвижда създаване на производствени зони, в които има условия за труд и заетост на малцинствата. Тоест предлагаме цялостни дълготрайни решения – не просто безвъзмездни социални жилища за ромите, финансирани изцяло с държавни средства, а създаване на условия за препитание и промяна на начина на живот на тези хора.
Целта ни е да подпомогнем общините, на чиито територии има ромски гета.
По изграждането на социален жилищен фонд – все още е на етап концепция. Цитираните от Вас квадратури се използват фриволно, извън контекста на изказването. Ставаше дума за съществуващи в миналото минимални квадратури на обитател и максимални за жилище. Те отдавна не са в сила. Стандартите за жилищния фонд и регламентите за ползването предстои да бъдат разработени. За съжаление, на този начален етап е твърде рано да се отговори на въпросите, които визират броя на жилищата, жилищната площ, броя на обхванатото население, вида на собствеността на терените и крайната сума за пълно реализиране на концепцията.
В момента се прави проучване на ресурсите, необходими за реализиране на идеята, включително набиране на финансови средства. Успешните модели на социален жилищен фонд предполагат добро сътрудничество между държавата, общините и частните партньори. Важно уточнение е, че тази инициатива още няма проектни параметри – тя е преди всичко дълготрайна политика и мярка за разрешаване на многофакторните жилищни проблеми на хората в нужда. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Господин Тодоров, заповядайте за реплика.
ИЛИАН ТОДОРОВ (Атака): Господин председател, господин министър! Когато говорим за социално слаби хора в България, на всеки е ясно, че социално слаби са тези, които не работят, или около 80-85% от циганското население. В тази връзка не мога да разбера какво искате да кажете – че ще се строят и за българите подобни жилища?! При положение че българите работят, в голямата си част те не са социално слаби, респективно няма да получат подобни жилища.
Дори мога да Ви дам едни данни – че в момента примерно в Дупница се строят 150 нови жилища за 460 цигани.
А колко жилища се строят в момента в Дупница за български граждани? Нула.
След това искам да Ви попитам, защото тук виждам някакви така наречени „европрепоръки”, с които се казва, че за интеграцията на ромите трябвало да се построят качествени социални жилища: кой ще построи качествени социални жилища примерно за българските студенти, които нямат собствен дом? Или за хората, които плащат наем всеки месец? Или за хората, които изплащат доживотна ипотека? Кой ще построи за тях жилища, при положение че те са и работещи бедни?
Всъщност се оказва: в България не стига че цялото българско общество е принудено да издържа огромна паразитираща маса – в момента една 18-годишна майка циганка, която има три деца, получава близо 2100 лв. на месец, ами за капак на всичко това с държавни средства всички ние сега трябва да им построим жилища! Всъщност това се оказва пълна дискриминация.
Аз Ви уверявам, че ако правителството предприеме такива действия за изграждането на подобни жилища, ние от „Атака” ще сезираме Конституционния съд, защото в чл. 6, ал. 2 ясно е казано: „Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност...”.
Нека не забравяме и най-важното – дори да построите тези жилища (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), какво ще стане най-накрая? Ние сме го виждали вече: ще свалят дограмите, ще свалят паркетите, вратите – всичко, което може да гори, и ще танцуват около него, когато запалят огъня. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за дуплика – две минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР ИВАН ДАНОВ: Уважаеми господин Тодоров, Вие не чухте какво казах в началото. Това ще бъдат социални жилища и живеещите в тях или ще ги изплащат, или ще плащат наем. И не става дума, че непременно ще бъдат за определена малцинствена група, става дума за всички български граждани, които имат нужда от тях и които могат да плащат наема или да ги изплащат. Така че в това отношение няма никакъв елемент на дискриминация.
От там нататък ползването е свързано именно с тази финансова обвързаност. В момента, както Ви казах, ние проучваме различни европейски модели. Това е един от начините тези хора да бъдат ангажирани изцяло в обществения и икономическия живот на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. Това беше последният въпрос към господин Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране.
Благодаря му за участието в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси към госпожа Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие.
Тук имаме един отложен въпрос.
Първото питане е от народния представител Лиляна Павлова Николова относно стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав.
Заповядайте, госпожо Павлова, за да развиете Вашето питане.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас е във връзка с реализацията на Стратегията за река Дунав в България.
Още от 2009 г. министърът на регионалното развитие е определен за национален координатор на всички дейности, свързани със стратегията. Именно затова моят въпрос към Вас касае като цяло каква е дейността по отношение на тази стратегия.
В качеството си на национален координатор участвахте във Втория годишен форум за Дунавската стратегия, който се проведе през октомври миналата година, споделихте опита и напредъка на България в тази област и затова моите конкретни подвъпроси към Вас са: какво отчетохте по отношение на Дунавската стратегия? Как прилагате националния координационен механизъм? Кое е лицето, което изпълнява функциите за национално лице за контакт?
Шест месеца нямаше определено такова лице, но тъй като моят въпрос е зададен през месец ноември, минаха вече пет месеца, откакто очаквам този отговор, има промяна в ситуацията, знам, че сте назначили Вашия заместник-министър за национално лице за контакт, така че по-скоро моят въпрос касае конкретните дейности по механизма за координация, както и какъв е етапът на реализация на първия одобрен – още през 2012 г., проект по линия на Дунавската стратегия, а именно подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Госпожо министър, заповядайте за отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Павлова, във връзка с отправеното от Вас питане Ви представям следната информация.
В проекта на споразумение за партньорство на основание анализа на нуждите и потенциала за растеж се извеждат приоритети, съответстващи на целите на Дунавската стратегия по основните й стълбове – свързаност, околна среда и социално-икономическо сближаване.
Към момента приоритетите на Дунавската стратегия са отразени в проектите на оперативните програми. По този повод изискахме информация от министерствата, отговарящи за подготовката на оперативните програми и такава ни беше представена.
При разработване на оперативните програми специално внимание се обръща на: принос на оперативните програми към целите на Дунавската стратегия; инвестиционни приоритети, залегнали в оперативните програми; ключови проекти по Дунавската стратегия, които да бъдат финансирани по оперативните програми; интегриран подход за териториално развитие, който да гарантира балансирано и устойчиво развитие на регионите и в дългосрочен план да осигури растеж и заетост.
Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” ще се насочи към развитието на ефективни и мултимодални връзки, пътни и железопътни, изграждане на интермодален терминал в Русе, изграждане и развитие на хармонизирани информационни системи в корабоплаването.
По оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност” и „Региони в растеж” са предвидени индикативни дейности за популяризиране на туризма на национално и регионално ниво, чрез които ще се помогне за развитието на туризма в региона.
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” ще насърчава конкурентоспособността на предприятията с изграждане на клъстери и развитие на мрежи. Насърчаването на конкурентоспособността е един от приоритетните области на Дунавската стратегия.
Оперативните програми „Развитие на човешките ресурси”, „Добро управление” и „Наука и образование за интелигентен растеж“ съдържат приоритет в транснационално сътрудничество, изследване на опита на други държави членки, добри практики, иновативни подходи и ноу-хау, участие в мрежи на сътрудничество, пилотни и иновативни модели за образование и научни изследвания.
Тези дейности съответстват на целите на приоритетните оси за подобряване на институционалния капацитет за развитие на общество, на знанието, инвестиции, в хора и умения по Дунавската стратегия.
Програмите за териториално сътрудничество – трансгранични, транснационални и междурегионални, ще имат допълващ ефект спрямо националните програми. Те ще имат съществен принос и за изпълнение целите на Дунавската стратегия.
По поставения от Вас втори въпрос – националният механизъм за координация на дейностите по Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион е възприет с Решение № 731 на Министерския съвет от месец август 2012 г. Той работи на две нива – национална група на високо ниво, която заседава на ниво министри и се председателства от националния координатор за Дунавската стратегия и направляваща група на национално ниво, която заседава на ниво заместник-министри, директори на дирекции и членове на направляващи групи по приоритетните оси на стратегията.
С подписана от мен заповед от месец ноември 2013 г. за национално лице за контакт по Дунавската стратегия е определен господин Мирослав Мазнев – заместник-министър на регионалното развитие.
От месец януари до момента България е взела участие в две срещи на националните лица за контакт по стратегията и в съвместна среща на националните лица за контакт и координаторите на приоритетни оси.
В началото на тази година Европейската комисия даде старт на процеса на преглед на управлението на стратегиите.
През месец февруари Европейската комисия подготви проект на нон пейпър за подобряване на управлението на макрорегионалните стратегии, който бе предоставен на отделните държави за коментар и предложения. Документът ще бъде одобрен на европейско ниво през май 2014 г.
Включихме се активно в обсъжданията на документа с предложения за по-доброто управление на стратегията и набелязване на съвместни действия между държавите за по-ефективна координация през новия програмен период.
Предложенията бяха изготвени съвместно с Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на вътрешните работи, Министерство на външните работи.
В началото на годината сме актуализирали списъка на представители на отделните ведомства и направляващи групи по 11 приоритетни оси за стратегията и представителите в направляващата група на национално ниво.
В допълнение бих искала да подчертая, че дейността ми като национален координатор по Дунавската стратегия не се изчерпва единствено от координиране на дейност на национално ниво.
След проведени срещи с министъра на регионалното развитие и публичната администрация и вицепремиера на Румъния господин Ливио Драгня подготвихме и подписахме на 7 март 2014 г. съвместен Меморандум за сътрудничество, в който са включени дейности за иницииране и изпълнение на съвместни проекти, свързани с Дунавската стратегия, съвместно участие в транснационална програма „Дунав 2014-2020”, Програмата за сътрудничество в Черноморския басейн и Инструмента за свързаност за Европа.
Ще започна с формиране на работна група, която да изготви план за действие с румънската страна по посочените дейности.
По време на визитата в България на сръбския ми колега господин Игор Мирович – министър на регионалното развитие и местното самоуправление, се договорихме за съвместна работа по Дунавската стратегия и подписване на Меморандум за сътрудничество в областта на регионалното развитие и процеса на европейската интеграция между двете министерства.
Проектът за подобряване условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав е приоритетен в Плана за действие на Смесения българо-румънски междуведомствен комитет за устойчиво развитие на вътрешно-водния транспорт в общия българо-румънски участък. До момента са извършени проучвания, които потвърждават необходимостта от намеса с инженерни мерки за подобряване на участъка и условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък.
С финансовата подкрепа на Инструмента „Джаспар” са направени анализ и са изготвени до момента предпроектни проучвания и екологична оценка.
На последната среща на работната група към смесения българо-румънски комитет, като водещо ведомство от българска страна – Министерството на транспорта, е разгледало предложенията за техническото задание и за избор на консултант. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Госпожо Павлова, заповядайте за два уточняващи въпроса по Вашето питане.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо министър, за отговора на поставените от мен въпроси.
Моите доуточняващи въпроси: първият от тях е насочен по отношение на координационния механизъм както за вътрешната координация на двустепенния координационен механизъм, така и външната координация.
От отговора Ви не стана ясно и затова Ви моля да уточните как прилагате механизма на тези две нива, какви срещи и заседания сте провеждали.
На среща, проведена в края на месец март тази година с европейския комисар по регионална политика комисар Хаан, сте го уведомили за значимостта на координацията и че предвиждате промяна в координационния механизъм. Каква е тази промяна, която предвиждате? Каква е насоката на тази промяна и с какво ще подобри тя цялостния процес на координация? И не само на процеса на координация, но и процеса на реализация на стратегията, тъй като нищо не споменахте за Програма „Дунав” от гледна точка на това, как предвиждате тя да бъде управлявана, от кого да бъде управлявана и имате ли готовност за усвояване на финансовия ресурс на тази програма, тъй като той вече е наличен и е на разположение на всички страни от Дунавския регион?
И вторият ми уточняващ въпрос касае казаното от Вас и заложеното в Споразумението за партньорство по оперативните програми специално внимание в тези програми и принос към Дунавската стратегия, които споменахте: какъв е вече конкретният механизъм на това, което споменахте в тези оперативни програми?
Ще има ли специален ред, по който се отпуска финансирането по тези оперативни програми тогава, когато са представени проекти по Дунавската стратегия или ще има отделна процедура за възлагане, ще има повече точки за тези проекти, които се реализират и изпълняват целите на Дунавската стратегия?
Кое в конкретика от процедурна или финансова гледна точка ще допринесе или ще бъде променено в правилата за отпускане финансиране за дейностите, така че наистина това специално внимание да не остане само на хартия, а да бъде реализирано и на практика вече във финансирането на отделните проекти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Госпожо министър, заповядайте за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Павлова, предвиждам да подобря механизма за координация по Дунавската стратегия, тъй като така направеният сега механизъм на две нива създава само много дълга бюрократична процедура по заседания.
Какво ще направя? Ще предложа в качеството ми на координатор и министър на регионалното развитие да председателствам комисия, в която членове да бъдат министрите, които са компетентни по съответните оперативни програми, и управляващите органи. Разбира се, ще има и експертна група, която ще присъства на тези заседания, за да можем по-ефективно и по-бързо да вземаме решения – при това решения, по които да се носят отговорности от съответните ведомства.
По отношение на това как ще използваме самите оперативни програми, изложих пред Вас как всяка оперативна програма ще допринесе принципно със своите мерки за реализацията на Дунавската стратегия. Там също предвиждаме да направим механизъм, по който да има по-бърза координация. Пак ще има някаква комисия – ще видим точно какъв ще е съставът, в момента обмисляме с министерствата, за да можем да бъдем много бързо координирани, да вземаме отговорни и бързи решения.
Целта е на практика да имаме интегриран подход в регионите, знаем, че това са най-бедните региони в нашата държава, които граничат с река Дунав, за да допринесем наистина за реализирането на основните приоритети и на „Европа 2020”, и на Дунавската стратегия, а това са икономически растеж и създаване на работни места. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Терзиева.
Госпожо Павлова, заповядайте за отношение към отговора.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря за отговора. Въпреки че в него не получих конкретна информация, искрено се надявам да успеете да подобрите значително механизма на координация поради една много проста причина – че този механизъм съществува само на теория, а на практика не го прилагате, защото, откакто сте в управлението 11 месеца, не е проведена нито една среща – нито на високо ниво, нито на второ ниво от координация на този механизъм. Нито една среща и нито едно заседание – очевидно не е било важно и приоритетно да се случват. Чудесно ще бъде – обединете ги, но поне да почнете да работите нещо по въпроса.
Втората ми препоръка към Вас е да възложите на екипа в министерството да актуализира сайта. Сайтът на министерството не съдържа актуална информация по отношение на каквито и да било дейности и по нищо от това, което споделихте с нас на днешния парламентарен контрол във връзка с изпълнението и реализацията на Дунавската стратегия.
Още повече, няма информация от проведените срещи и на високо ниво, и среща на националните лица за контакт. Мисля, че всичко това ще е полезно и за общините като бъдещи бенефициенти, и за всички останали бенефициенти по програмата. Струва ми се, че темата с Дунавската стратегия, освен че се отчита по чисто формален начин в стратегическите документи, на практика няма дейности, които да подпомогнат реализацията на проектите или да осигурят възможност за финансиране, за провеждане на срещи, и всичко това, което имаме в момента като възможност и финансов ресурс по линия на Програма „Дунав”, да бъде и финансирано, и подкрепено. За Програма „Дунав” не чухме нищо – как ще се реализира? Конкретните дейности и мерки липсват, но аз Ви пожелавам да ги реализирате поне от тук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Следващото питане към министър Терзиева отново е от народния представител Лиляна Павлова Николова и се отнася за политиката на правителството за финансиране изграждането на автомагистрала „София – Калотина”.
Заповядайте, госпожо Павлова.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, този въпрос също е зададен към Вас още през ноември месец миналата година. За съжаление, пет месеца не се стигна до неговия отговор, въпреки това считам, че темата и въпросът са все още актуални и към днешна дата.
На среща, проведена на 4 ноември миналата година между Вас и министъра на регионалното развитие на Сърбия господин Игор Мирович, сте заявили, че изграждането на автомагистралата „София – Калотина” е приоритет и предвиждате тя да бъде изградена до 2016 г.
От тази гледна точка моят въпрос към Вас е: какъв е размерът на необходимото финансиране; по каква линия ще бъде осигурено това финансиране; кога предвиждате да бъдат проведени тръжните процедури за избор на изпълнител, за да може да бъде реализиран срокът, който сте поставили на тази среща, а именно до 2016 г. тази магистрала да бъде финансирана? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Госпожо министър, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Павлова, понеже за втори път споменавате, че пет месеца не съм отговаряла на определени въпроси, зададени през ноември месец, искам да Ви кажа, че отговорите бяха готови, но когато се изчитаха въпросите, бяхте ги оттеглили през месец декември, ако си спомняте. Отговорите ми бяха готови още през месец декември и не съм забавила в никакъв случай отговорите си с пет месеца.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Павлова! Размерът на необходимото финансиране за Изграждане на обект „Автомагистрала „Калотина – София”, лот 3 Калотина – Софийски околовръстен път, съгласно първоначално изготвения анализ разходи-ползи е 225 млн. евро, като за участъка от Калотина до пътен възел „Храбърско” е 140 млн. евро. След пътен възел „Храбърско” магистралата се отделя от съществуващо трасе на път 1.8 и достига до пътен възел Северна скоростна тангента, който е част от лот 1 – Западна дъга на Софийския околовръстен път.
Проектната готовност на обекта е както следва:
Изготвен е идеен проект за обекта от Граничен контролно- пропускателен пункт Калотина до Софийския околовръстен път. Издадено е Решение по оценка за въздействие върху околната среда за обекта от Граничен контролно-пропускателен пункт Калотина до Софийския околовръстен път. Процедира се парцеларен план за обекта от ГКПП Калотина до пътен възел „Храбърско”.
На свое заседание в началото на месец декември миналата година Комисията по земеделските земи одобри трасетата и площадките, но има забележки, които се отстраняват от проектанта. Засягат се регулации на Драгоман и Калотина, чието изменение е допуснато от общините, но все още не е възложено по Закона за обществените поръчки.
Ще се провежда и процедура по Закона за горите след одобряване на Подробен устройствен план – парцеларен план, от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионалната политика. Обектът е в индикативния списък с приоритетни проекти за финансиране по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура” през новия програмен период и е един от основните приоритети на правителството.
Финансирането на участъка от Драгоман до пътен възел „Храбърско” се очаква да бъде осигурено чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 г.” Строителството на участъка от пътен възел „Храбърско” до Софийския околовръстен път ще бъде реализирано след изработване на технически проект, което ще определи финансовата рамка на проекта.
В заключение, подчертавам още веднъж, че проектът „София – Калотина” е с приоритетно значение за правителството и ще бъдат положени всички усилия за намиране на финансиране за неговото осъществяване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо Павлова, заповядайте за два уточняващи въпроса.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо министър, за отговора.
Моите уточняващи въпроси към Вас са следните.
Първият ми въпрос е: Вие казвате, че сте предвидили проекта в рамките на Оперативна програма „Транспорт” в индикативния списък. Ако погледнем този списък и наличния ресурс по оперативната програма, това означава, че този проект не е в приоритетните, ами е, за съжаление, в резервния списък, тъй като наличният бюджет стига единствено и само да покрие, на този етап поне, преди да има спестявания от търгове, магистрала „Струма”, така че очевидно реализацията му до края на 2016 г. е невъзможна.
От друга страна обаче, и това е вторият ми уточняващ въпрос към Вас, на 30 октомври 2013 г. министърът на транспорта на проведено заседание и на още една среща е потвърдил, че този проект ще се финансира не по линия на Оперативна програма „Транспорт”, а по линия на Инструмента за свързаност на Европа. Дори има гръмки заглавия в медиите. Не че това е Ваша вина или отношение, но все пак има заглавия: „Европа ни осигури 40 млн. евро за „София – Калотина”.
Моят уточняващ въпрос към Вас е: кое е вярното – по линия на Оперативна програма „Транспорт”, както Вие казвате, или както казва министърът на транспорта – по линия на инструмента за свързаност са ни осигурени 40 млн. лв.? Откъде идва сумата 40 млн. евро? Ако имате информация, разбира се. Ще задам този въпрос и на министъра на транспорта предвид това, че Вие казахте, че индикативната стойност от ГКПП Калотина до пътния възел на Храбърско е 140 млн. лв. Откъде ще дойдат останалите 100 млн. лв.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Госпожо министър, заповядайте за отговор на двата допълнителни въпроса.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаема госпожо Павлова, без да се правя на министър на транспорта и да говоря от негово име, през месец октомври министърът на транспорта инициира с Европейската комисия такива разговори. Те все още не са приключили. Това е една възможност за финансиране, която все още се обсъжда от Министерството на транспорта.
По отношение на това, че въпросният проект е включен в индикативния списък на приоритетни проекти по Оперативна програма „Транспорт”, разбира се, че сме го включили там. Той не е единственият. (Реплика от народния представител Лиляна Павлова.)
Радвам се, че Вие потвърждавате тезата, че парите ще стигнат само за „Струма 3”, защото цялото лято това говорех, а всички Вие ме опровергавахте, че ще има пари и за други инфраструктурни проекти, пък то се оказа, че парите ще стигнат само за „Струма 3”. Знаете, че програмният период е 7 години. Така че има възможност за спестяване на средства в средата на периода, има и други възможности, примерно ако увеличим съфинансирането от държавата на 50%, както сме предложили с господин министъра на транспорта, също има възможност за реализиране на повече проекти. Този проект задължително трябва да бъде в индикативния списък на приоритетните проекти и той ще си остане там, защото е приоритет за правителството.
Споменах в моя отговор, че ние търсим и други източници на финансиране, дори може и през бюджета през следващите няколко години, защото знаем, че важността на проекта е много голяма. През 2016 г. би трябвало да имаме поне завършен участък от този проект, за да можем да реализираме политиката, която е свързана с реализацията на транс-европейския коридор, който преминава и през Сърбия. Водили сме разговори с министъра на регионалното развитие на Сърбия по този въпрос. Продължаваме да държим на този проект и той е приоритетен за нас.
По отношение на другите допълващи въпроси – може би е по-добре да ги зададете на министъра на транспорта, защото не мога да Ви отговоря. Нямам такива данни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Госпожо Павлова, заповядайте за отношение към отговорите.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря, госпожо министър. За съжаление, в обобщение на получения поне до настоящия момент отговор – нека да видим какво ще ни отговори и министърът на транспорта – но става ясно, че вероятността – казвам за мое голямо съжаление това обобщение – участъкът „София-Калотина” да е готов към 2016 г. клони към нула. Всъщност няма одобрен и осигурен финансов ресурс, въпреки гръмките заглавия. Поне на този етап нямаме потвърждение, тъй като един път е от едната програма, втори път – от друга, трети път се оказва изведнъж, че е от държавния бюджет.
Един много важен момент на онова, което коментирахте като допълнение. Оперативна програма „Транспорт” и оста за пътища през периода 2014-2020 г. можеше да има по-голям финансов ресурс и тогава парите нямаше да са достатъчни единствено и само за магистрала „Струма”. Това беше във Вашите ръце, когато правехте индикативното разпределение на средствата още през месец септември между отделните приоритетни оси и отделните оперативни програми. Вашето решение беше този ресурс да бъде намален за двете програми – за „Транспорт” и за „Регионално развитие”. Впоследствие се наложи с изрично напомняне и бих казала – сериозни препоръки от страна на Европейската комисия, което казано на европейския език направо си беше настояване – индикативният размер на средствата в Оперативна програма „Транспорт” да бъде увеличен от Министерството на транспорта, защото беше изключително занижен. За пореден път се оказахме в ситуация, в която Европейската комисия трябва да ни напомня. Защото е ясно, че няма да чуете от опозицията. Добре поне, че чухте Европейската комисия – да увеличите парите. Пари има, има възможност бюджетът да бъде по-голям, има възможност повече проекти да бъдат реализирани. Всичко е във Вашите ръце и зависи от Вашите действия и решения. Те трябва да бъдат ясно целенасочени към конкретни политики, които да бъдат политики не само на големите приказки и обещания, но и на реални действия и осигуряване на финансов ресурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Павлова.
Преди да преминем към следващия въпрос, уважаеми дами и господа, искам да Ви информирам, че парламентарният контрол ще продължи до 14,20 ч.
Въпросите към госпожа Терзиева са общо 23. Казвам го за тези народни представители, които са по-назад в списъка, за да си направят сметка дали днес биха могли да участват в контрола.
Следващият въпрос е от народния представител Иван Стефанов Вълков относно строителството на Автомагистрала „Марица” от км 5+000 до км 71+011.
Заповядайте, господин Вълков, да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Автомагистрала „Марица” и конкретно участъкът „Оризово – Капитан Андреево” е включен в Транс-европейския транспортен коридор № 4 или международния път Е-80. Това е един от най-важните сухоземни пътища, които свързват Европейския съюз с Турция и Мала Азия. Участъкът, който в момента се намира в строителство, е около 65 км и е разделен на два лота: лот 1 – „Оризово – Димитровград” около 31 км; лот 2 „Димитровград – Харманли” около 34 км. Първоначалният срок за изпълнение на обекта беше месец август 2013 г., който не беше спазен. През месец август 2013 г. бяха сключени допълнителни споразумения за лот 1 и лот 2, съответно със седем и шест месеца удължаване на срока за завършване на лотовете, като съответно лот 1 трябваше да бъде завършен през юни 2014 г., а лот 2 в настоящия момент вече трябваше да е готов.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: на какъв етап се намира физическото изпълнение на лот 1 и лот 2 от Автомагистрала „Марица” в участъка „Оризово – Капитан Андреево” към настоящия момент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Вълков.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Вълков, физическото изпълнение на Автомагистрала „Марица” – лот 1 и лот 2, е както следва.
Лот 1 е в процес на строителство. Строително-монтажните работи по трасето на лота е предвидено да бъдат извършени на 22 етапа, представени в одобрената технологично-строителна програма за обекта. Изпълнени са 10 етапа. Към момента физическият напредък на обекта е 38,38%. На обекта се извършват следните строително-монтажни работи: изкопи, насипи, реконструкции на водопроводи, тръбни дренажи, облицовани отводнителни окопи, колектор, бетонови бордюри и улеи, водостоци, напорник, укрепителни стени, реконструкция на напоителни полета и съоръжения, реконструкция на електропроводи, телефонни и телеграфни кабели, мерки и мероприятия съгласно решения на Министерството на околната среда и водите.
Относно лот 2. Лотът е в процес на строителство. Предвидено е строително-монтажните работи по трасето да бъдат извършени в 19 етапа, представени в одобрената технологично-строителна програма на обекта. Изпълнени са 12 етапа и към момента физическият напредък на обекта е 63%, близо 64%. На обекта се извършват някои от следните строително-монтажни работи: земни работи – насипи, изкопи и зона А, пластове на пътната конструкция в участъка от км 53+500 до км 70+620, отводнителни мероприятия, водостоци, дренажи, колектори, големи съоръжения – пътен възел „Димитровград”, пътен възел „Симеоновград” и пътен възел „Тополовград”. Завършено е изграждането на асфалтовите бази на територията на кариера „Клокотница”, където се организира производството на фракции за бетонови и асфалтови смеси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Господин Вълков, заповядайте за реплика.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви за отговора, госпожо министър. Но в него Вие не включихте няколко други елемента, които според мен будят сериозна тревога. Какво имам предвид?
Имам предвид, че лот 1 трябваше да бъде завършен юни месец, а при това положение той значително изостава. Лот 2 трябваше вече да е готов и за него, доколкото знам, има сключено още едно допълнително споразумение, което трябва да приключи около порядъка на ноември месец тази година, ако не се лъжа.
Не споменахте нищо и по отношение на проблемите с отчуждаванията – дали са напълно решени и проблемите с археологията. Имаше сериозни проблеми с археологията на лот 1. В Комисията по транспорта по време на приемане на бюджета за 2014 г. се разрази дискусия, в която бяхме запознати от Пътната агенция, че има много сериозни проблеми в тази насока. Доколкото знам, те още не са решени към настоящия момент и това вече действително ни притеснява относно сроковете, които трябва да бъдат спазвани. Или ще бъдат сключвани допълнителни споразумения? Това не е добра практика и смятам, че не трябва да бъде толерирана.
Искам да Ви обърна внимание на един друг факт, а именно, че през месец септември физическото изпълнение на Лот 1 е било 34,7%, към 12 март 2014 г. при разглеждането в Комисията за европейски въпроси и контрол на европейските фондове е било 35,22. Това е около 0,5% за 7-8 месеца. Вие споменахте сега около 3,8-3%. Няма значение, не се хващам за процентите. Въпросът е, че строителството на този лот върви много бавно. Моето мнение е, че няма да бъдат спазени никакви срокове, което е обезпокоително.
Двата допълнителни въпроса към Вас са следните.
1. Удължаването на срока или времето за завършване на Автомагистрала „Марица” ще доведе ли до увеличаване на финансовите параметри на договора между изпълнителя и Пътната агенция?
2. По какъв начин и кой ще понесе политическата отговорност, ако не бъде завършена Автомагистрала „Марица” отново в посочения срок? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: По отношение на изпълнението на лот 1 и лот 2 на този етап нямаме притеснения. Надяваме се, даже абсолютно смятаме, че в края на тази година ще приключим и двата етапа и ще срежем лентата на „Марица”, живот и здраве. Знаете, че проблемите с археологията вече са отстранени, нямаме проблеми с археологията в момента, там се работи.
Сигурно знаете, нееднократно съм казвала в пресата защо продължи срокът на договора – заради открити допълнителни съоръжения. Един от проблемите в нашата държава е, че проектирането, за жалост, не е на добро ниво и „Марица” е един от примерите, където в резултат на недобро проектиране непрекъснато са изниквали – не само там, но и на други магистрали, допълнителни дейности, които трябва да се свършат, за да може да се завърши трасето.
Така че на този етап като министър на регионалното развитие нямам притеснения за движението на магистралата и на работата по сроковете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Следващият въпрос към министър Терзиева е от народните представители Красимира Пенева Анастасова и Николай Николов Апостолов относно ремонт на третокласен път 3-904 в частта от село Старо Оряхово до разклона за село Дъбравино в община Долни Чифлик.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
КРАСИМИРА АНАСТАСОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо министър! Въпреки че въпросът беше зададен месец януари, той все още е актуален.
Нашият въпрос е, както каза господин председателят, относно ремонт на третокласен път 3-904 в частта от село Старо Оряхово до разклона за село Дъбравино в община Долни Чифлик.
Уважаема госпожо министър, при многократните ни посещения в избирателния район и при среща с граждани от община Долни Чифлик многократно ни бе поставян въпрос относно необходимостта от ремонт на третокласния път в частта от село Старо Оряхово до разклона на село Дъбравино. Този третокласен път свързва жителите от населените места на общината с общинския център в град Долни Чифлик, до който се налага всекидневно да пътуват по различни поводи – работа, медицинско обслужване, административно обслужване и така нататък.
Учениците, които се обучават в гимназиален етап на Професионалната гимназия по селско стопанство „Иван Владимирович Мичурин” и Средното общообразователно училище „Васил Левски”, ежедневно пътуват по този път, за да стигнат до учебните заведения, намиращи се в общинския център. Тази част от пътя е без маркировка, а в участъка между селата Пчелник и Горен Чифлик има сериозно пропадане на пътната настилка, което създава сериозни предпоставки за пътно-транспортни произшествия. Липсващата маркировка, която от години не е опреснявана, създава допълнителни предпоставки за такива, особено при мъгла.
В тази връзка нашите въпроси към Вас са следните. Кога ще бъде възстановена маркировката на третокласен път 3-904 в частта от село Старо Оряхово до разклона до село Дъбравино и кога ще бъде извършен ремонт на пропадналата част от път 3-904 между селата Пчелник и Горен Чифлик? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Анастасова, уважаеми господин Апостолов! Вашите въпроси са един от примерите на много закъсали пътища от втори и трети клас в нашата държава, за които за жалост политиката, особено в последните четири години, е била нулева за тяхната рехабилитация и ремонт.
Ето защо ние имаме една нова политика тази година, като с 50 млн. лева от инвестиционната програма на правителството сме предвидили да рехабилитираме и да ремонтираме част от много спешните така закъсали пътища, по които хората се придвижват ежедневно и никой не се е погрижил нито за тяхната маркировка, нито за отстраняване на дупките по тях с години.
Поставеният от Вас въпрос касае пътен участък с дължина от около 18 км. В отсечката между село Старо Оряхово и разклона за село Дъбравино попада участък между селата Пчелник и Горен Чифлик. Агенция „Пътна инфраструктура” е изготвила списък с пътни отсечки – първи, втори и трети клас, предвидени за рехабилитация по линия на Оперативната програма „Региони в растеж” – това е един от източниците на нашето финансиране, за 2014-2020 г.
В този списък сме включили и тези участъци от път 3-904 Старо Оряхово–Долни Чифлик–Гроздьово, между които и участъкът между село Старо Оряхово и разклона за село Дъбравино.
Окончателното одобрение на списъка и отпускане на необходимото финансиране за пътните участъци от път 3-904 ще стане след като бъде определен размерът на финансовата помощ за конкретната ос на програмата и ще бъде уточнено дали проектът отговаря на изискванията на програмата. Това ще стане тази година със сигурност.
В случай че участъкът между село Старо Оряхово и разклона за село Дъбравино, както и другите участъци от път 3-904 не преминат процедурата за одобрение по оперативната програма, агенцията ще планира възлагане на хоризонтална маркировка за участъка между село Старо Оряхово и разклона за село Дъбравино. В момента тече по ЗОП определяне на изпълнител за полагане на хоризонтална маркировка по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
В обхвата на обособена позиция № 3 североизточен район на обществената поръчка попадат републиканските пътища в територията на област Варна, Добрич, Търговище и Шумен.
Офертите са отворени на 18 февруари.
Що се отнася до изпълнението на ремонтни дейности между селата Пчелник и Горен Чифлик, което включва ремонт на пропадналата част на пътя, същите могат да бъдат планирани само при осигуряване на целево финансиране. Ограниченият финансов ресурс, с който разполага Агенция „Пътна инфраструктура” за 2014 г., налага изготвяне на ремонтна програма, съобразена с разполагаемите средства.
Предвид спешността, необходимостта от този ремонт със сигурност, ако не успеем тази година... Тази година със сигурност ще успеем да направим някакъв ремонт, за да може хората все пак да се движат, нека да го наречем ремонт, защото разполагаемият ресурс за ремонтна дейност на АПИ е много малък. Но за следващата година ще предвидим този проект, ако не успеем през оперативната програма, през инвестиционната програма на правителството. Смятам, че новата политика на правителството ще бъде реализирана тази година с 50 милиона, за следващата ще определим по-голям ресурс и хората ще видят, че наистина имаме някакво отношение и то правилното отношение към рехабилитация и ремонт на втори и трети клас пътища. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Кой ще вземе думата за реплика?
Заповядайте, господин Апостолов.
НИКОЛАЙ АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Внимателно слушах отговора, който поднесохте на така зададения от нас въпрос, и за съжаление трябва да кажа, че той не ни удовлетворява, и то по една проста причина. Когато с моите колеги отидем пред гражданите, които са ни задали този въпрос, няма да можем да дадем никакъв конкретен отговор, тъй като тук не чух такъв. Чух едни пожелания, констатации от типа на това, че нашето правителство не било свършило никакъв ремонт на третокласни пътища. Не бих искал да влизам тук в спор и да давам цифри колко километра третокласни пътища са ремонтирани. Тук говоря на база на това, което чух от Вашето изказване, че не видяхме в тези 50 милиона и в списъка с обектите да е включен този път, още по-малко опресняването на маркировката. А една маркировка и нейното възстановяване няма да струва безкрайно големи финансови средства. Истината е, че ако отидете там на място, ще видите, че при една най-малка мъгла се движите по едно поле и нищо не се вижда от очертанията на пътищата.
Така че да говорим, че тази година ще чакаме проекти, за да ги включим, мисля за несериозно, и то се потвърждава и от факта, че въпросният път не е включен в тази инвестиционна програма от 50 милиона, която Вие споменахте, че е заделена за Агенция „Пътна инфраструктура”.
Така че няма как да сме удовлетворени от Вашия отговор, защото де факто няма какво да дадем като конкретика на гражданите, а, повярвайте, те очакват от нас и от Вас като изпълнителна власт реални действия, а не само добри пожелания, че ще го включим за периода 2014-2015-2016 г. Това за мен не е отговор на въпроса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: И аз благодаря, господин Апостолов.
Госпожо министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин Апостолов, мисля, че много ясно казах, че маркировката ще стане тази година, защото АПИ направи в момента обществена поръчка за маркировките в цялата страна и това го прочетох. Така че по отношение на маркировката абсолютно не сте прав.
По отношение на включването на пътищата, това не са гръмки фрази, а бяха включени пътища от абсолютно всички общини, това са най- най-неотложните пътища. За жалост парите са 50 милиона и не можем да включим всички пътища в държавата. Ако ме питате мен, аз искам да оправя абсолютно всички третокласни пътища и хората да се чувстват удобно, комфортно и безопасно да пътуват. Но всичко е въпрос на финансов ресурс.
Прочетох Ви няколко вида източници на финансиране, които предвиждаме да видим дали можем да използваме, като започнем от един от най-сигурните – оперативната програма, която схема ще отворим още тази година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Следва въпрос от народния представител Павел Димитров Шопов относно съдбата на така наречения „скоростен платен път” от град Русе до южната граница, обявен за изграждане по време на последното посещение на българската правителствена делегация в Катар.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо министър, честно да Ви кажа, възхищавам Ви се и се учудвам на търпението и спокойствието, с което отговорихте на наглия въпрос защо още не е построена магистрала Марица, която трябваше да бъде една от трите, пуснати при предишното управление. На това беше основано, на това беше граден стълбът на цялото предишно управление, иначе облъчване и лъгане на българските граждани.
Моят въпрос към Вас има подобно ретроспективно значение – да се върнем малко назад с една друга опашата лъжа, голяма политическа интрига и демагогия за така наречения „скоростен път”, условно казано Русе – северната граница, и южната граница към Турция и Гърция.
През последното посещение, спомняме си всички – цялата българска общественост, как бяхме омаяни и облъчени с тази блестяща идея. Доколкото си спомням, 600 милиона трябваше да дойдат от държавата Катар и да се изгради един прекрасен скоростен път, който щял да бъде платен. Създаде се едно движение по медии и хората започнаха да спорят, имаше цяла дискусия дали да бъде платен или не, та чак и законът се промени и се въведе скорост за скоростните пътища от 120 км/ч., тоест работата готова. В крайна сметка какво стана?
Впрочем българското общество като едно малко дете бива лъгано вече правителства наред с едни пари, които щели да дойдат от арабските шейхове, това е още от времето на Сакскобурготски. Това в частност. Разбира се, като верен ученик на Сакскобурготски, предишният министър-председател също го направи.
Какво става с този път – това е моят въпрос? Проектира ли се този път, осигурен ли е ресурс, ще се строи ли, какво е трасето, отчуждават ли се имоти? Това е моят въпрос към Вас. Ако можете да ми отговорите, да разберем дали ще има такъв път към бъдещето, който тогава Бойко Борисов така щедро ни очерта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор, госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, проектът се намира в съвсем начална фаза на подготовка. През 2012 г. е изготвено предварително проучване, което да даде информация относно пригодността на проекта за реализация. Проучването е с много ограничен обхват и не дава възможност за вземане на икономически обосновани решения за осъществяване на проекта. За да бъде взето такова решение, е необходимо изготвяне на подробни предпроектни проучвания. Такива не са правени, не са предприемани никакви действия за правене на такива проучвания.
Дали е осигурено финансиране? В държавния бюджет за 2014 г. не са включени средства за подготовка на проекта и на този етап нямаме възможност за финансиране на проекта и със средства от Европейския съюз. В този случай вариант за реализация на проекта е чрез концесионна процедура, за която евентуално ще мислим. Разбира се, за това ще трябва да има политическо решение.
На този етап няма сключени договори за подготовката и строителството на проекта. Дали са извършвани проектантски работи и кога евентуално ще започне строителство – до този момент не са извършвани никакви проектантски работи. Изготвянето на предпроектните проучвания може да завърши в рамките на шест до осем месеца от възлагането им, ако включваме в обхвата изготвяне на идеен проект – до 18 месеца от възлагането.
След изготвянето и одобряването на предпроектните проучвания следва да бъдат предприети последователни стъпки по изготвяне на проект, ОВОС и оценка на съвместимост, археологически проучвания. Ако приетият вариант за реализация на проекта е като публично-частно партньорство чрез концесия, процесът на подготовка би отнел между две години и половина и три.
Така че сте напълно прав, че нищо не е било свършено и на този етап няма абсолютно никаква база за започване въобще на проектиране на този път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Така и очаквах. И при предишния въпрос си знаех, че истината е, Вие отново, разбира се, не правите тези квалификации, но аз ще ги направя – политически ментарджилък и еквилибристика, игра с очакванията на хората, създаването на имидж и нищо друго конкретно.
Впрочем и така нареченият „президент” скоро от Катар даде подобни сигнали и заяви, видяхме по телевизията, как в България ще се изсипят едни инвестиции, ще се гледат агнета, ще се правят високи технологии и какво ли не още. То беше поредица. Явно е, че такива намерения имат чисто медийно, чисто имиджово, чисто политическо значение и звучене.
Вие говорите за европейски средства. Хубаво е може би този път да се направи, някога сигурно ще се направи, но моят въпрос беше по-тесен. Той беше в онзи смисъл, в който в българското общество бяха създадени очаквания и много хора тогава се залъгаха. Много хора считаха, че този път ще създаде поминък, работни места през териториите и зоните в България, през които ще мине и ще раздвижи цели региони и тогава тези хиляди хора явно повярваха, че нещо... А всичко е било просто лъжа и измама на принципа „брашно хвърляш, мъгла правиш”. Така работеше предишното управление, дано и това да не работи по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Желаете ли дуплика, госпожо министър? Не желаете. Благодаря.
Следващият въпрос, уважаеми дами и господа, е от народните представители Станислав Стоянов Иванов и Снежана Георгиева Дукова относно методика за оценка на размера на обезщетенията за отчуждаване на имоти, попадащи в трасето на северната скоростна тангента на софийския Околовръстен път.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Госпожо министър, беше ми отправен въпрос от жители на кварталите, които попадат в сервитута на Северната скоростна тангента, те дойдоха в приемния ми ден. Знаете за напрежението, което се създаде там.
В отговор на множеството жалби от гражданите на засегнатите райони, които касаят необосновано ниските оценки на имотите, довели до изключително занижени стойности на обезщетенията по тях, Ви питам: каква е методиката за оценка на стойността на имотите, съобразена ли е със статута на земята съгласно действащия Общ устройствен план, влязъл в сила през 2009 г., от една страна, и с пазарната стойност на имотите, обект на отчуждаване, от друга?
За да изпреваря донякъде Вашия отговор, да не ми кажете, че тази методика е приета по времето на ГЕРБ, ще Ви кажа, госпожо министър, че по времето на ГЕРБ на Южната дъга на Околовръстното шосе нямаше жалби. Тогава оценките за отчуждаване бяха съобразени с пазарните цени, каквато е методиката, приета от ГЕРБ. По каква методика работихте Вие, за да намалите със сто пъти цените за отчуждаване на тези имоти?
Ще кажа на колегите, че когато ГЕРБ отчуждаваше трасетата по Южната дъга, цените бяха между 60 и 120 лв., а в момента се отчуждава от 60 до 80 стотинки.
Допълнителният ми въпрос към този, който зададох, е: ако считате, че това е нормална практика, бихте ли обяснили конкретиката, на която са базирани? Защото Вие, ако ще се оправдавате с нашата методика, трябва да кажете, че в нея е записано, че се вземат стойностите на продажните цени от съседни имоти? След като има оценки от продажби на такива имоти в съседство: откъде се получи тази оценка, след като продажните цени са били стократно по-големи от тези, които Вие предлагате на гражданите? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Иванов.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, първо, аз не съм определяла оценката, нито Агенция „Пътна инфраструктура”. Затова се назначават определени лицензирани експерти като вещи лица, които правят оценката. Не мога да не спомена, че методиката е правена по време на правителството на ГЕРБ, защото това е факт. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Това не е извинение, просто казвам: трябва да е ясно, за да не излиза, че, видите ли, ние сега сме оценили много ниско. Не сме ние, първо. Има лицензирани експерти, които са определени по Закона за обществените поръчки, а между другото те са определени пак по времето на Вашето правителство. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Нищо не искам да кажа, абсолютно, да не излиза, че пък ние сме определили и лицензираните експерти, които правят оценките в момента и заради това цената е такава.
Ще Ви прочета някои неща, които са написали моите експерти, защото аз не съм експерт по държавни имоти, за да видим дали ще успея да отговоря на Вашия въпрос и на въпросите на гражданите, които съвсем основателно, разбира се, се възмущават, но има определена процедура, която трябва да се спазва.
Сега отново много бързо ще повторя, че лицензираните експерти определят по определена методика, по определен начин, предвиден в методиката. След това единственият начин, по който може да се обжалва тази експертна оценка, е чрез съда. Аз като министър на регионалното развитие не мога законово да отменя тази оценка. Може много да ми се иска, но няма как, ще наруша законите. Експертните оценки на поземлените имоти, засегнати от учредителните процедури за обект Северна скоростна тангента, са изготвени в съответствие с действащата законова уредба, а именно Законът за държавната собственост и методиката по закона.
Съгласно разпоредбите на Глава трета от закона определянето на равностойното парично обезщетение на отчуждаваните имоти се извършва от независим лицензиран оценител въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Това отново искам да го повторя – въз основа на такива, които са в близост до отчуждавания имот.
За наличието на вписани сделки с имоти, намиращи се в близост до отчужденията, съдията по вписванията е длъжен да издаде удостоверение, съгласно чл. 32, ал. 4 от Закона за държавната собственост. Въз основа на това удостоверение лицензираният независим оценител определя равностойното парично обезщетение, като в случай на липса на подходящи пазарни аналози се използват алтернативните методи на оценка, посочени в чл. 32, ал. 3 от Закона за държавната собственост.
Изходните данни на лицензирания оценител са предоставени от АПИ, която е получила надлежно заверени регистри на засегнатите имоти от Столична община и актуални скици за тях от Службата за геодезия, картография и кадастър – София. Това са единствените документи, издадени от компетентните институции, които оценителят има право да използва при определяне на равностойното парично обезщетение. Тези документи доказват статута на земята и следва да са съобразени с Общия устройствен план на София, който е влязъл в сила от 2009 г. Всичко това е взето в предвид, включително и Общия устройствен план от 2009 г.
Лицензираният оценител по закон няма правно основание да издирва по своя инициатива вписани сделки, отговарящи на посочените по-горе условия, и да ги използва като пазарни аналози при определянето на равностойни парични обезщетения. Той работи със сделките, представени за служебно ползване от съответната служба по вписванията.
Методиката за определяне на равностойното парично обезщетение, съгласно Закона за държавната собственост, не урежда оценяването на други подобрения върху имотите, освен законно построените сгради. Оценката на недвижимите имоти, засегнати от отчуждителните процедури за обект Северна скоростна тангента, е извършено от лицензирания оценител „Сървей груп” ЕООД, който е избран чрез публична покана през 2012 г.
Въз основа на представения оценителски доклад от изпълнителя и одобрения от Министерството на регионалното развитие и благоустройството подробен парцеларен устройствен план на 12 декември АПИ е внесла в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на финансите искане за предприемане на действия за постановяване на отчуждителен акт в Министерския съвет, което е направено и с решение на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
За реплика – господин Иванов, заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, ако спазвате методиката, както е прилагана по времето на управлението на ГЕРБ, нямаше да има жалби, от една страна. От друга страна, уважаема госпожо министър, Вие знаете ли за въпроса, който Ви е отправен от Омбудсмана по отношение на тези проблеми, знаете ли как третира въпроса той, знаете ли какво пише вътре? Там пише, че има неправилно прилагане на мерките от АПИ, когато са изготвени оценките.
Вие казвате, първо, че тези, които са правили оценките, не са Ваши служители, а след това пламенно ги защитавате. Вие заемате тяхна страна. Следователно въпросът ми ще бъде отправен към Вас, и мисля, че така е правилно, защото Вие сте принципал на АПИ.
Госпожо министър, Вие знаете ли колко пари ще загуби българската държава, поради това че в момента има съдебни процедури? Вие не може да разделите трасето на части, за да го строите километър по километър и за това ще изгубим европейското финансиране, хората няма да получат справедливо равностойно обезщетение за своите имоти и всичко се случва благодарение на това, че някой нещо прави, но не му е ясно какво се случва в това министерство. Това не е един случай, в който колеги, както и аз, сме задавали въпроси към Вашето министерство и не можем да получим адекватен отговор.
Питам Ви: след като методиката е работила, приета е, разбира се, от ГЕРБ и не е имало обжалвания, как така в момента има обжалвания? Кой се облагодетелства от това гражданите да не получат обезщетението, което им е равностойно? Защо се получава това нещо?
Аз разбирам да е имало обжалвания и по наше време, за да кажете: ГЕРБ са направили калпава методика. Не е калпава методиката – калпави са тези, които я прилагат в момента, затова се получава.
С гражданите бяхме при Обмудсмана, те отправиха своите въпроси. Той има становище, което Ви е изпратено. Какво е отношението Ви по това становище, как ще защитите българските граждани и как ще спрете загубата на тези над 150 милиона европейски средства за финансирането на Северната скоростна тангента? От бюджета ли ще я направите?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
За дуплика, заповядайте госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господа народни представители, аз разказах процедурата, по която се извършва оценката, а не съм защитавала никого пламенно. Освен това искам да обърна внимание на хората, ако някой ни слуша, че абсолютно е спазена процедурата. Сега от тук нататък съдът ще прецени дали това е извършено точно, както се предвижда според методиката, тоест оценката, или не. Друг орган няма право да преценява.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Какво ще правят хората, които нямат пари да обжалват?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: А методиката може и да е калпава, не знам.
Аз съм възложила да я прегледат експертите и да видим наистина дали не е калпава, защото Вие говорите за отчуждавания, извършени от Вашето правителство на друго място, където може би е имало съответните пазарни оценки, които са били по-високи. Тогава мога да питам: защо са били толкова завишени цените, знам ли? Ако седнем тук да говорим по тази тематика, може да си спорим много. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
Отново ще повторя, аз като министър на регионалното развитие нямам законови правомощия да отменя оценките, които са направени по съответния законоустановен ред. Това е моят отговор. Съдът нека решава как ще се направи това нещо. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Уважаеми колеги, още един последен въпрос, по молба на вносителите. Това е въпрос от народните представители Иван Стефанов Вълков, Диана Иванова Йорданова и Галина Стефанова Милева-Георгиева относно брегоукрепване на крайбрежна зона „Къмпинг Европа” – нос Лахна – Почивна станция на Министерството на отбраната – първи участък.
Заповядайте, госпожо Йорданова.
ДИАНА ЙОРДАНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, финансирането на обекта „Брегоукрепване на крайбрежна зона – „Къмпинг „Европа” – нос Лахна – Почивна станция на Министерство на отбраната – първи участък” е осигурено чрез заемно споразумение между Република България и KFW Германия за проект „Техническа инфраструктура 2010-1013 г.”
Споразумението е подписано на 12 август 2010 г. и е в размер на 67 млн. 277 хил. 745 лв. и съфинансирано от държавния бюджет в размер на 17 млн. 960 хил. лв.
Реализацията на обекта е поставена под въпрос поради изтичане на заемното споразумение и би било добре да се знае позицията на Министерството на регионалното развитие по този изключително важен въпрос, касаещ населението в района на Поморие и Сарафово.
Въпросът ни към Вас е: на какъв етап е реализацията на обекта в настоящия момент и какво е Вашето мнение относно започване на процедура по удължаване на заемното споразумение? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Йорданова, уважаема госпожо Милева, уважаеми господин Вълков! Когато поех поста министър, установих, че през последните две години напредъкът по този проект е нулев по отношение на строителството. Причината бе в неосигуреното национално съфинансиране, както и ограниченията в лимитите за усвояване по държавните инвестиционни заеми в бюджетите за 2012 и 2013 г. Заради липсата на напредък и неусвояването на заема бъдещето на проекта беше абсолютно застрашено.
Ако през 2014 г. не беше осигурено национално финансиране, съществуваше риск от прекратяване на проекта. Положихме максимални усилия и в Бюджет 2014 г. осигурихме достатъчно средства – 2,5 млн. лв., с които се дава възможност да се сключат договори за строителство и да стартира реално строително-монтажната дейност.
Проектът включва три компонента за брегоукрепване и защита от наводнения: „Брегоукрепване Западна промишлена зона – 800 метра, град Силистра”; „Община Поморие – Брегоукрепване къмпинг „Европа” – нос „Лахна” – Почивна станция на Министерството на отбраната – първи участък; Защита от наводнение от река Русенски Лом, град Русе.
Изпълнението на Обект „Община Поморие – Брегоукрепване къмпинг „Европа” – нос „Лахна” – Почивна станция на Министерството на отбраната – първи участък” ще осигури защита от ерозия на брега на републикански път І-9 Бургас-Поморие, както и на дълбоководното заустване от Пречиствателната станция за отпадъчни води – град Поморие.
Укрепването на брега ще позволи оформяне на изкуствен плаж, изграждане на кей и крайбрежна алея. Към момента проектът е оптимизиран в съответствие с изискванията на заемодателя „Банка KFW” и се процедира издаване на разрешение за строеж.
Стартирането на обществена поръчка за строителство е планирана за месец май тази година. Индикативната стойност на обекта е 7 млн. 700 хил. лв., без ДДС. Отбелязвам, че изпълнението на строително-монтажните работи и въвеждането на обектите в експлоатация не биха могли да се осъществят до 31 декември 2015 г. Технологичното време за реалното им осъществяване при осигуряване на необходимите средства, съгласно индикативния график предполага удължаване на срока за изпълнение на строителните работи до декември 2017 г. В тази връзка на 12 март 2014 г. в министерството бе проведена среща с екипа на „Банка КFW”, с които по принцип преговаряме още от миналата година, и на срещата бе декларирана готовност от страна на банката за предприемане на необходимите мерки за успешно изпълнение на трите компонента по проекта и е предложена възможност за удължаване периода на разплащане по заема до 30 декември 2017 г. Удължаването на периода за разплащане няма да се отрази на погасителния план, не изменя и не отменя никоя друга разпоредба на споразумението за заем.
Имайки предвид значението на проекта и инвестицията за опазване на бреговете на река Дунав и Черно море от ерозия и от наводнения на прилежащите територии, както и приноса за социално-икономическото развитие на регионите, министерството подготви документация за удължаване на споразумението и стартира процедура за съгласуване с Министерството на финансите.
Действията ми като министър отразяват моята лична позиция, че този проект не трябва да бъде изпуснат и трябва да удължим срока на споразумението до 2017 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо министър.
Заповядайте за реплика, господин Вълков.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо министър, благодаря Ви за отговора. По принцип на всички ни е ясно, че строителните и монтажни работи по един обект не могат да започнат веднага, необходимо е първо да се изготви ПУП, да се приемат съответните процедури по уреждане на земята, актуализация на съответните проекти по нашето и европейското законодателство, така че е нормално да има някакъв период на подготовка на проекта.
Аз съм удовлетворен от това, че процедурата по удължаване на заемното споразумение ще бъде сключена и вече се работи по нея.
Ако може да ни кажете само, тъй като обикновено в тези договори има така наречената „такса ангажимент”, която се плаща при забавяне на усвояване на заемното споразумение, каквото в случая е налице, дали ще има такава такса?
Допълнителният въпрос, Вие вече отговорихте на част от него, че се надявате до края на тази година реално да започнат строителните работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Госпожо министър, желаете ли дуплика?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТЕРЗИЕВА: Само да отговоря набързо, че няма да има такава такса, така че няма да се променят финансовите параметри на споразуменията, така сме се договорили с банката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, министър Терзиева.
Благодаря, уважаеми дами и господа, за участието в днешния парламентарен контрол.
Следващото заседание е извънредно, съгласно днешното решение и ще се проведе във вторник – 15 април, от 14,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,28 ч.)
Председател:
Михаил Миков
Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов
Секретари:
Александър Ненков
Шендоан Халит