Председателствали: председателят Михаил Миков

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит


ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Откривам тържественото заседание. (Звъни. Звучи националният химн. Всички стават. Председателят слиза на трибуната.)
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо вицепрезидент, Ваше светейшество и представители на вероизповеданията, уважаеми президенти и министър-председатели, уважаеми председатели на Върховния касационен и Върховния административен съд, уважаеми господин омбудсман, уважаеми министри, скъпи гости, уважаеми конституционни съдии!
Сто тридесет и пет години след приемането й от Учредителното събрание Търновската конституция продължава да излъчва притегателна сила и да буди преклонение в следващите поколения. Нищо повече – с отдалечаването от времето на приемането й историческият, научният, народният интерес и поуките от нея растат. Старее с годините, но не остаряват идеите и достойнствата й. Това е първата Конституция на възродилата се нова българска държава, възкръснала от петвековното отоманско робство. Защото макар и създадена за първи път в една току-що възкръснала самостоятелна българска държава, Търновската конституция не е подарена. Тя е изстрадана и извоювана в борбите на народа. Корените й тръгват от килията на Хилендарския манастир, преминават през легиите на Раковски, през Възраждането, през Априлското въстание, през четите на революционерите.
Търновската конституция е българско творение. Вярно е, че проектът за Органически устав е представен от императорската канцелария, но цялата отговорност и грижа за подготовката и провеждането на Учредителното събрание е възложена на княз Дондуков-Корсаков и той изрично получава поръчение за основно мерило да има местните особености на страната и най-вече желанието на самия български народ.
Княз Дондуков от трибуната на Учредителното събрание при откриването на Събранието заявява: „Предлаганият на Вашето обсъждане проект не е повече от една програма за улеснение на Вашия труд. На поставените в нея въпроси е дадено такова направление, което се счита за най-здраво и устойчиво за Вашето благо и щастие”.
Търновската конституция е изработена активно, на моменти бурно, обсъждана и приета от българското Учредително събрание, създадено от българските представители. То има уникален, но и автентичен български състав с представители на българския народ. И както казва Симеон Радев: „Тези хора, дошли облечени в селски дрехи, успяха да направят по-късно при закриването на Събранието, казано от екзарх Антим „Закон от народа и за народа”.”
Учредителното събрание внася редица съществени либерални и демократични изменения и допълнения в първоначалния проект и задава рамката на българския парламентаризъм, какъвто до голяма степен го познаваме и днес. Тъкмо държавните институции са идейните носители и функционалните ретранслатори на европейската държавност у нас днес. Те бяха така замислени и създадени, че останаха непроменени, независимо от различните предназначения, които им придаваха различните политически режими и идеологии. Структурата на държавната система понесе изпитания, предизвикателства, национални крушения и тежки вътрешни противопоставяния, но именно тя бе главната причина за запазването на онзи вътрешен ред в държавата и онзи климат в обществото, който съхрани тъканта на приемственост, въпреки заплахите през годините за разкъсване на тази тъкан.
В дейността на Учредителното събрание има буреносни обсъждания, достигащи до високи стойности и напрежение във вдъхновените и пълни с народна мъдрост и неподражаем хумор и остроумия речи на великите оратори: на стария Петко Рачов Славейков – водач на младите и либералите, на Петко Каравелов, на Драган Цанков, на Негово преосвещенство Климент, на европейците и учените Константин Стоилов, Димитър Греков, Марко Балабанов, Константин Помянов, на Тодор Икономов и редица други.
Помнят се онези бурни дни на 4, 5 и 6 април 1879 г., когато Учредителното събрание прекъсва работите си е пред разпадане и провал. Но в тези дни на върховно напрежение у всички надделява волята за България – България над всичко и над всички. От 7 април продължават и довършват, и изпълняват успешно историческата си национална мисия.
Една от великите ценности, които Търновската конституция признава и последователно утвърждава, е свободата. И това е обяснимо. Търновската конституция обявява България за територия на свободата, а хората, които живеят на нея – за свободни граждани. В чл. 61 звучат онези знаменателни слова на учредителите: „Никой в българското Княжество не може ни да купува, ни да продава человечески същества”. Достатъчно е само да напомним, че търговията с робство се забранява през 1926 г. с Версайските мирни договори.
И днес Българската конституция от 12 юли 1991 г. съдържа най-богатата уредба и закрила на свободата като ценност. Свободата е основна ценност, призната в конституциите на България. Началото е поставено в Търновската конституция с впечатляваща приемственост, конституционното признаване на свободата, независимо от превратностите в историческото развитие през изтеклите 135 години.
Тази приемственост не е повторение на конституционни разпоредби нито механичното им пренасяне от конституция в конституция – тя е продължение на една и съща идея, която запазва своята същност и всяко следващо нейно конституционализиране внася нови елементи.
Свободата е основен принцип и основно право на човека. Тя е част от съдържанието и градивен съставен елемент на редица други основни права: свободата на словото и печата, свободата на сдружаване, свободата на събрания, митинги и манифестации, на съвестта и вероизповеданията – все разпоредби, дошли от Търновската конституция, актуални и днес в модерна европейска България. Закрепването и утвърждаването на свободата като върховна ценност в българския конституционализъм в днешните условия на цивилизацията на XXI век отговаря на най-високите универсални стандарти.
Това не означава, че няма проблеми. Те са в нейното реално и последователно осигуряване от закона, от практиката по прилагането на закона, в ползването на личното и колективното й упражняване от гражданите по начин, който не накърнява или не застрашава свободата на другите. Там, където започват правата и свободата на другия, там свършва твоята свобода. Тази деликатна граница на упражняване на свободата като естествено висше човешко благо, присъщо на човешката природа, поставя пред нас изпитания днес, ще постави изпитания и пред тези, които ще бъдат в тази зала, които ще живеят в България и след нас.
Дори и в най-мрачните години на политическата история на България идеята за народното представителство, фокусирана в институцията Народно събрание, остана жива. Тя отразява не само патриархалните представи на българина за демокрация и справедливост, тя беше онзи светъл сигнал за принадлежност към европейския свят, тя бе и продължение на онова отвращение към неравенството, определено от Петко Рачов Славейков и впечатлило така дълбоко Иречек.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, скъпи гости! И днес ние помним и черпим сила от непреходния дух на Търновската конституция – от силата, от волята за разбирателство в името на България, успяла на 16 април 1879 г. във Велико Търново да създаде този пръв учредителен акт на българската държавност.
Поклон пред делото и паметта на учредителите!
Да живее Българската конституция! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, по предварителна уговорка – изявления от името на парламентарни групи.
Моля, от парламентарните групи – най-голямата, господин Цветанов. (Шум и реплики отляво.)
Моля Ви за тишина в залата.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми госпожо вицепрезидент, уважаеми представители на българските вероизповедания, Ваши Превъзходителства, уважаеми представители на Конституционния съд, уважаеми господа министри, уважаеми господин премиер, уважаеми депутати от всички парламентарни групи! Възползвам се от правото да взема думата за процедура, защото на днешната дата – 16 април 1925 г., военната организация на Българската комунистическа партия осъществява най-тежкия терористичен акт в историята на България. (Възгласи: „Е-е-е!”. Шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Знаете, че на 14 април 1925 г. е убит генерал Константин Георгиев. В негова чест се прави официално погребение, на което загиват 213 човека, от които 13 генерали и трима депутати от Българския парламент (Шум и реплики)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това е най-големият терористичен акт, осъществяван в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Цветанов, направете процедурата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Във връзка с това от Парламентарната група на ГЕРБ искаме едноминутно мълчание, за да можем действително да уважим тези, които загинаха за България и не позволиха да бъде убита интелигенцията, военните, включително и Цар Борис III. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ако обичате, да почетем жертвите. (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Благодаря Ви.
Нека да продължим тържественото заседание.
Госпожо Цачева, заповядайте, от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент на Републиката, господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми държавници, общественици, гости, уважаеми народни представители! Годишнината от приемането на Първата Българска конституция винаги ни изправя пред изпитанието от дистанцията на днешния ден да се съпоставим с времето и духа, в който е бил създаден основният закон на модерна и европейска България – Търновската конституция.
Иска ми се да вярвам, че всички ние осъзнаваме ролята на Търновската конституция за създаването на българската държавност и нейното изграждане до наши дни, защото демократичните й принципи са валидни днес и за нас, а текстовете й звучат вдъхновяващо дори и в архаичния й стил по мерките на нашите опростени и делови критерии днес.
Търновската конституция бе един възторжен и блестящ финал на борбите ни за национална независимост и начало на Третата българска държава. С това тя е и ще остане уникален пример за достойното преминаване от една към друга епоха в историческото развитие на българската възродена нация и българската държава.
Днес осъзнаваме също, че Търновската конституция ни направи преди 135 години истински европейци. Със своите 169 члена тя ни отвори вратата към модерна Европа и ни показа, че с нищо не сме различни от гражданите и държавите в нея. Актуалният прочит на първия ни основен закон ни напомня също и важни неща, които често забравяме или ни е по-удобно да не помним.
Първото от тях е, че нищо не започва от днес и от нас самите. Колкото и да е кратка българската конституционна история, тя има добри основи – върховенството на закона, разделението на властите, парламентарния контрол и министерската отговорност, политическия плурализъм, свободата на мисълта и словото, правото на сдружаване, неприкосновеността на личността, закрила на собствеността. Точно, защото имахме една от най-демократичните конституции за своето време, заради това днес не можем да се оплакваме, че нямаме демократични традиции и практики. Българското общество и държава са започнали да се изграждат на здрав постамент. За нас остава да не забравяме това и да довършваме сградата, а не да рушим етажите й – държавните институции.
Другото важно послание от факта, че имаме 135-годишна парламентарна история е, че Конституцията може да бъде основа на държавността само, когато е създадена с общо съгласие и разбирателство. Трябва да признаем, че днес ни липсват и разбирателство, и съгласие, защото когато не звучат тържествени речи за славни годишнини в тази зала господства езикът на отрицанието и противопоставянето. Вероятно и заради това не успяваме да насочим държавата си към онези темпове на напредък, от които всички се нуждаем. В такъв момент ни е нужно отново с респект и внимание да прочетем всеки ред на Търновската конституция, за да усетим духа на учредителите, нейните създатели. Това е и третата ни поука.
Устремът към свободата и възторгът от служенето на общонародните дела е задължителен, когато трябва да се работи в народна полза. Вярата на българските възрожденци, че градят справедлива и свободна държава е вплетена в първата българска Конституция. С тази вяра и убеденост, че се работи за доброто на народа, те са преодолели различията и са създали историческия документ.
Затова, когато сега отбелязваме историческа годишнина от началото на българския конституционализъм, е полезно да си припомним, за да не забравяме и поуките след нейното приемане и прилагане. Те ще ни бъдат добър ориентир, когато днес критикуваме, приемаме да бъдат обругавани и сами загърбваме парламентарните и демократичните ценности и норми. Защото българският парламентаризъм не е от вчера, защото той има своите възходи и спадове, своята история. Длъжни сме да познаваме и помним тази история, да уважаваме светлите личности и примери, но и да бъдем със съзнанието, че днес ние сме тези, които пишем парламентарната история.
Нека не забравяме нито за миг, че нашата мисия не е да служим само на партиите си, а преди всичко на народа си и неговото бъдеще. Един от главните и най-вдъхновени автори на Конституцията Петко Каравелов е казал: „С партия се идва на власт, но за партия не се управлява”. Днес това звучи толкова вярно и на място, че като че ли ни е трудно да приемем, че е казано преди повече от век. Днес всички ние сме длъжници на тази кауза. Налага ни се да приемаме закони и решения, които съответстват на момента, но са в дълг към историята и към обществото ни. Държим се така, като че мисията ни е да унищожим тези, които не са съгласни с нас, а не да постигнем справедливостта, без която се задъхваме.
Затова сега, когато отбелязваме 135-ата годишнина на Търновската конституция, е полезно да си припомним духа и въодушевлението на нейните създатели. Нека те да ни бъдат жалон, когато работим в полза на народ и държава.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ – честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цачева.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България – господин Станишев, заповядайте.
СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ (КБ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо вицепрезидент, Ваше Светейшество, уважаеми представители на вероизповеданията в България, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми министри, уважаеми колеги народни представители! Честит юбилей, честит празник на българския конституционализъм и българската демокрация!
Винаги, когато отбелязваме важна годишнина, аз си задавам въпроса: какъв е смисълът и съдържанието на тези празненства? Дали не правим просто един ритуал, или се опитваме все пак да извлечем поуките и да потърсим чрез тях перспективата за България и за хората в нашата страна.
Честванията и на Търновската конституция имат смисъл единствено, ако наистина отдадем почит на нейните автори, на ценностите и принципите заложени в нея, ако направим смислен преглед на нейното прилагане и ако извлечем поуките за бъдещето за развитието на българската демокрация и за перспективата за всички български граждани.
Общоприемлив факт и констатация е, че Българската конституция от 1879 г. е сред най-прогресивните за своето време и е редно да си зададем въпроса: как се случва така, че една новосъздадена държава след 500 години чуждо владичество е способна със слабо гражданско общество, без реални традиции в тази област, да произведе толкова добра Конституция, даваща възможности за страната, за нейното демократично и прогресивно развитие?
Убеден съм, че Търновската конституция изразява в най-голяма степен копнежа на българите от онова време за свобода, за народовластие, за върховенство на закона и е ясна декларация за принадлежност на новосъздадена България към модерна Европа. Това е големият стремеж на авторите и на делегатите – депутатите от Учредителното събрание.
Много интересен е фактът, че след Руско-турската освободителна война монархична самодържавна Русия дава възможност чрез своите представители България да приеме една от най-демократичните конституции. Добре знаем, че за основа на Конституцията служи Органическият устав – първоначален проект, изготвен от руски специалисти, и трябва да отдадем дължимото и на желанието, разбирането и толерантността на временната тогава администрация, оглавявана от Дондуков-Корсаков, да се даде възможност българският дух да бъде реализиран без натиск отвън, без да се копира чужд политически и държавен модел.
В текстовете и конструкцията на Конституцията е използвана и френската Декларация за правата на човека и гражданина и самата Френска конституция. Тя е систематизирана съобразно немската държавно-правна философия, но в най-голяма степен сигурно е повлияна и отразява тогавашната Конституция на Кралство Белгия.
В Учредителното събрание заседават много изтъкнати личности, част от които се изявяват и утвърждават в политическия живот, в държавното управление на следосвобожденска България. Сред тях са Константин Стоилов, Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков, Марко Балабанов, Димитър Греков, Тодор Икономов и много, много други. Както става и днес, има личности с превратна политическа биография, в това число служили усърдно на Османската империя, а после и на новата българска държава и в този смисъл политическото ренегатство или нагаждачество не е модел и изобретение само на българския преход от 90-те години.
Има такива ярки примери и през 70-те години на ХІХ век. Още тогава се очертават първите политически разделения на тези, които по-късно се определят съответно като консерватори и като либерали. И от двете страни можем да намерим примери за солидни идеи, много добри, блестящи дори оратори. Откриваме примери и за толерантност, и за съединение, но също така и груби препирни, някои от които надхвърлят далеч дори днешните твърде сурови политически нрави в българския Парламент. Има също примери на силни патриотични пориви, които често бързо се потушават от Великите сили и техните интереси. Така че „нищо ново под слънцето”, в известен смисъл.
Не бива да идеализираме политическия живот от онова време. Имало е всичко – и възвишеното, и ниско приземеното.
В състава на Събранието най-много са заседаващите по право, главно от средите на съдебното ведомство. Друга част са избраните народни представители. Разбира се, отделен въпрос е дали в много от районите е имало повече от един кандидат и как се е гласувало – извечен въпрос за българската демокрация. Според редица сведения всеки избирател е трябвало да впише името на избраника, а в някои случаи неграмотните са гласували с бял и черен боб или с боб и кукуруз.
Третата част от Събранието са назначени от императорския руски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. Тъй като от избраните представители малцина са от турски произход и от ислямското вероизповедание, той назначава 11 от общо 21 назначени народни представители именно от техния състав. Това е признак за толерантно отношение от страна на държава, която е победител в Руско-турската освободителна война. Важно е, че съвременна България изведе тези поуки и развива своя модел на етническа и религиозна толерантност последователно още от началото на българския преход и хора с различни етнически принадлежности и вероизповедания са представени устойчиво в българския Парламент.
Имперска Русия проявява към България демократичен подход, предоставяйки една като основа общо взето напредничава за времето си Конституция. Въпреки това Търновската конституция не преодолява конституционната, дуалистичната монархия. В този смисъл тя не отразява изцяло завета на Апостола на свободата Васил Левски – „За чиста и свята република”.
Въпреки законодателната власт на Парламента и поделената министерска отговорност между княза и Народното събрание, България е по-скоро с монархическо, отколкото с парламентарно управление. Това напрежение върху върховната власт на княза, по-късно – у царя, и Народното събрание, е източник на множество конфликти през десетилетията, когато съществува и функционира Търновската конституция.
Тя е най-дълго действащата Българска конституция – 67 години, но през голяма част от този период тя е била нарушавана, погазвана или открито суспендирана. Демократичните и прогресивни сили в България са отстоявали нейните принципи и разпоредби и са се борили за възстановяване на нейното действие.
Когато днес отдаваме почит на хора, загинали при един от най-големите атентати, в църквата „Св. Неделя“, с различни убеждения, нито дяволи, нито ангели – по-голямата част от тях, нека не забравяме, че една продължителна по същество тлееща перманентна гражданска война в България започва от 1923 г. с един крайно десен военен пуч, преврат, резултат от който е убийството, зверското убийство на законния министър-председател, избиването на десетки и стотици интелектуалци и народни представители и хора с различно мнение от опозицията, което далеч предшества атентата, чиито жертви днес почетохме. (Ръкопляскания от КБ.)
Нека имаме истинската памет за цялата сложност и противоречивост на българската история и борбата за демокрация в България. Винаги трябва да отчитаме, че има разлика между текстовете на Конституцията и реалната конституционна действителност. Когато даваме оценки на конституционализма, те не бива да се ограничават само с разпоредбите на основния закон, а трябва да се анализира тяхното прилагане.
Днешната, модерната Българска конституция също беше родена в бурни времена от широко представително Събрание, в което имаше много изявени личности, макар и с много различни политически убеждения. Великото Народно събрание по своя състав и качеството на парламентарните изказвания, на политическия живот беше сигурно най-яркото Събрание от българския преход. Искам да отдам почит, дълбока благодарност към тези народни представители от Великото Народно събрание, които въпреки своите политически различия се обединиха и постигнаха три четвърти мнозинство при приемането на новата Българска Конституция.
Аз като човек, който тогава не е бил в голямата, активна политика, никога няма да забравя като зрител кадрите, когато народните представители заявяваха своята воля в подкрепа на новата демократична Българска конституция. Никога няма да забравя Пирин Воденичаров, който принадлежеше на тогавашната опозиция, тежко болен, дошъл специално да заяви своята воля. Поклон пред всички тях – и пред живите, и пред тези, които не са сред нас! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
Двадесет и три години след приемането на новата Конституция можем да констатираме, че тя се оказа много повече от Конституция на преход, едновременно устойчива и перспективна, открита за развитие и промени. С малки допълнения тя се оказа напълно пригодна за приемането на България в Европейския съюз.
Недоверието към съвременната демокрация и в Европа, и в България се дължи на провежданата дълги години политика, която се диктува не толкова от преките интереси на обществото, а или от големи икономически интереси, или от външни фактори и допуска, също така, голямо неравенство между хора и между страни. Критиките срещу Конституцията не са преставали от първия й ден, дори преди нейното приемане. Да си спомним палатковите лагери през 1991 г., опитите да бъде саботирана работата на Парламента на всяка цена.
На Конституцията се преписват много от недъзите на самото общество и особено неспособността на много от политиците да се справят с реалните проблеми. Поради това не можем да очакваме, че Конституцията, въпреки съдържащите се в нея механизми, може да бъде единствената универсална защита на демокрацията. Тя трябва да се ползва с подкрепа от политическите партии, от гражданските сдружения и от самите граждани, защото в крайна сметка важно е нейното прилагане и спазване от всички, започвайки от най-високите етажи на властта.
Ако погледнем повечето от предложенията за ревизия на Конституцията, ще видим, че те издават доста голяма теоретична ограниченост, а в някои случаи и юридически фетишизъм. В момента няма належаща необходимост от промяна на Конституцията, но има и е необходим конституционен дебат – сериозен, перспективен и отговорен. Той не бива да заобикаля темата за правата на гражданите, за формите на собственост и тяхната защита, за регулиране на финансовата система и информационната среда, за начина на прилагане на принципите на върховенството на закона в България.
Нашата Конституция е отчела съвременните конституционни модели. В Европа и в света конституционализмът продължава да се развива и затова Конституцията от 1991 г. позволява страната да продължи извършването на дълбоки промени в развитието на обществото, стига да сме достатъчно зрели за това, а не да се фокусираме върху политически интереси и да използваме този дебат за конюнктурни политически цели.
В заключение на моето изказване от името на Парламентарната група на Коалиция за България, искам да отдадем почит, поклон пред Търновската конституция и нейната роля за развитието на българската държавност! Да живее съвременната демократична българска Конституция! Честит празник! (Ръкопляскания от парламентарните групи на Коалиция за България и Движението за права и свободи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Станишев.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи – господин Местан.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа председатели на различните издания на законодателния орган, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, Ваше Величество, Ваше Светейшество, уважаеми ръководители на останалите вероизповедания в Република България, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа народни представители и не на последно място уважаеми ръководители на съдебната власт! Днес ние имаме честта да се поздравим по случай 135 години от Търновската конституция и едновременно с това 135 години парламентаризъм!
Годишнините ни изкушават да идеализираме събитията, които отбелязваме. От тази гледна точка е допустимо да потърсим корените на българския парламентаризъм дори и в Оборище и това не би било лишено от исторически основания, но няма съмнение, че актът на приемането на Търновската конституция е акт на полагане на законодателните темели на освободена България. Висок празник, символ на независимостта! Затова днес тази трибуна е поздрав към всички български граждани в името на основополагащия акт на държавността – Конституцията! Празник, разбира се, и на държавност, и на разделение на власти, на правата и на свободите на гражданите, на свободата на словото, празник на политическите сили, в това число, бих добавил.
Преди 135 години първоучредителите приемат Конституция, върху която пише „Конституция на Княжество България”. Да, тогава свободна България има своя княз. Но тази Конституция успява да вплете в себе си, да съвмести статута на княза със завета на Апостола за „демократска република”, защото благодарение на нея за първи път българският народ след столетия на чуждо владичество сам ще избере своите управници.
В днешния ден тази дата е знаменателна още повече. Тя е средоточие на история и съвременност, отговорна дата и затова е извор на послания. И преди 135 години, и днес европейското не е само континентален белег, а е прототип на устройство и политика. И тогава, и сега координатите на политическата система разполагат властта и гражданите, правата и разделението на властите в държавността и в нейно име, през и чрез най-съзидателната свобода – на словото, политическо и гражданско, управленско и опозиционно, независимо – все в едно. Конституцията е висш акт, в чиято философия преди 135 години са вградени ум, сърце и отговорност на плеяда политици на власт или в опозиция и това ги е превръщало в държавници.
Тук, като гледам високите фигури на част от почитаемите гости, поглеждайки ги, ще кажа: да, уважаеми госпожи и господа, истинският държавник се познава тогава, когато вече не е на власт. В Конституцията са се разбивали ниски страсти и мръсни апетити, също така са заличавани имена. Посегателствата върху Конституцията са пращали България в безвремие, политическо безвремие, мрачна история и гражданско злополучие – тежки уроци на отговорни спомени за силна и чиста памет, към което сме особено призвани днес в България.
Затова високото дело на първоучредителите днес поставя въпроса за нашата собствена отговорност пред парламентаризма. И тук с ръка на сърцето си трябва да кажа, за съжаление: твърде често днес даваме примери, че сме се отклонили от висотата на първоучредителите, защото днешният парламентаризъм куца от хронични болести, страда от хронични болести. Днес твърде често дори забравяме за етимологията на думата „парламентаризъм”, защото сблъсъкът на идеи чрез градивен политически език се замества от процедурни хватки нерядко. Днес сблъсъкът сякаш не е чия идея да надделее в името на България, а кой да надделее над политическия опонент с една или друга процедурна хватка.
Четиридесет и второто Народно събрание точно от тази гледна точка има нужда от акустиката на този празник не обаче за фойерверки и помпозност, а за катарзис, за премисляне, за отрезвяване и отговорност е този празник за нас, за съвестта ни на парламентаристи и в името на държавността като стабилна и модерна институционална култура, на която да се развива функционално гражданското общество.
Търновска, Сребърна или друга, Конституцията следва да е наше верую! Тя наистина повече от всякога днес е символ на независимостта на България, но вече европейска България!
И тук е много важно да припомним, че интеграцията на България в Европейския съюз не бе за сметка на нейната независимост, колкото и силни да бяха страховете, когато за първи път заговорихме за трансфера на суверенитет, защото суверенитет може да трансферира само този, който разполага със суверенитет. Може да се интегрира само този, който е себе си.
Днес в Европейския съюз България трябва да бъде себе си – съвременна, модерна, но с памет за първоучредителите! Поклон пред тях! Честит празник на всички! Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Местан.
Заповядайте, уважаеми господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, госпожо вицепрезидент, уважаеми представители на вероизповеданията, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители, дами и господа министри! Има моменти в историята на всеки народ, когато той прави голяма крачка напред в своето израстване. Тези моменти са резултат от преминати много изпитания, натрупана мъдрост и, разбира се, стремеж към обновление. Тогава погледът на обществото придобива и нов фокус – този на отговорността пред собственото бъдеще.
Такъв момент за нас, българите, е приемането на Търновската конституция. Преди 135 години нашите предци изковават устоите на свободна България, показвайки самочувствието си на древен народ, който може да възкреси своята държава и да намери достойно място в Европа и в света.
Безспорно трябва да се гордеем с този основен закон, който е един от най-демократичните, новаторски и прогресивни за своето време. Наред с неговите достойнства, като част от нашата история обаче е важно да продължим да следваме фундаменталния завет на Конституцията – да пазим и укрепваме държавността, върховенството на закона и свободата. Това е възможно само с усилията на цялото общество.
Днес понякога сякаш забравяме защо „Съединението прави силата”. Трудностите, през които премина страната ни в последните години, особено във вътрешен план, силно засегнаха авторитета на институциите. Наш дълг е да върнем доверието на хората в тях. Пред това предизвикателство е изправено и настоящото Народно събрание, защото е ключово спазването на основния принцип на Конституцията – разделението на властите и гаранция за правата на гражданите.
Приемането на Търновската конституция е било съпроводено от бурни дебати и спорове. Тя обаче е станала факт, тъй като нашите предци, въпреки различията си, са имали общо разбиране за националната цел. Ден като днешния, когато всички обръщаме погледа си към дълбоките ценности и постиженията на нашата страна, ме кара да се надявам, че и занапред ще можем да гледаме в обща посока – към по-добро бъдеще на нашата страна. Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Искам да благодаря на господин президента, на вицепрезидента, на представителите на религиозните вероизповедания, на представителите на дипломатическия корпус, на председатели, премиери и президенти на Република България, на омбудсмана, на учениците, които днес са тук, и на представителите на обществеността, които уважиха нашето тържествено заседание.
Нека помним делото на учредителите на съвременната българска държава!
Закривам заседанието. Благодаря Ви. (Звъни.)

(Закрито в 10,59 ч.)




Председател:

Михаил Миков



Секретари:

Филип Попов


Шендоан Халит