Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Филип Попов и Шендоан Халит


ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добър ден, уважаеми народни представители! Започваме Четвъртата сесия на Четиридесет и второто обикновено Народно събрание с извънредно заседание, с предварително гласуван дневен ред, с който сте запознати.
Ако обичате, заемете местата си и регистрация.
Прекратете регистрацията, очевидно няма кворум. След 15 минути – нова регистрация.

(Открито в 13,18 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Процедура по регистрация. Очевидно е, че има кворум в пленарната зала. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предварително е гласуван дневният ред за днешното заседание. Ще започнем с ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, върнат за ново обсъждане с Указ № 73 от 11 април 2014 г., но преди това няколко съобщения:
На 16 април в Народното събрание е постъпило Решение на Министерския съвет, заедно с приетия и приложен към него Тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: „България 2020” в периода 2014-2016 г. Материалът е предоставен на всички комисии и е на разположение в Библиотеката.
Също така на основание чл. 72, ал. 4 от Закона за публичните финанси Министерският съвет ни предостави информация за средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г.
Министерският съвет на основание чл. 105, ал. 3 от Конституцията е внесъл в Народното събрание за сведение Конвергентна програма на Република България – 2014-2017 г. Програмата е предоставена на всички постоянни комисии и е на разположение на народните представители в Библиотеката.
В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили министърът на отбраната ни уведомява, че със своя заповед е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води на Република България и посещението на пристанище Бургас на гранично-полицейски кораб с екипаж от състава на Граничната полиция на Румъния. Визитата на кораба е с мирни цели и не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции. Уведомлението е предоставено и на Комисията по отбрана.

Сега да преминем към дневния ред:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 4 АПРИЛ 2014 Г. И ВЪРНАТ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ С УКАЗ № 73 ОТ 11 АПРИЛ 2014 Г. НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Процедура.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предстои една изключително важна точка и затова предлагам тя да бъде излъчвана директно по Националното радио и Националната телевизия. Нека целият български народ да види как ние, четирите партии от този Парламент, отхвърляме ветото на Президента и запазваме българската земя, налаганите ни санкции – задържаме тези санкции, и както казах, в крайна сметка запазваме българската земя в български ръце. Нека българският народ да види това единствено в Българския парламент.
Предлагам да гласуваме за това и да подкрепите моето решение: да се излъчва по националните медии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Чуколов.
Има ли противно предложение? Няма.
Режим на гласуване, ако обичате.
Гласували 189 народни представители: за 95, против 30, въздържали се 64.
Предложението е прието.
Моля, да бъдат включени камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио.
Госпожа Сияна Фудулова ще представи доклада на Комисията по земеделието и храните.
Заповядайте, уважаема госпожо Фудулова.
ДОКЛАДЧИК СИЯНА ФУДУЛОВА: Благодаря, господин председател.
Колеги, представям Ви:

„ДОКЛАД
относно Указ № 73 от 11 април 2014 г. на Президента на Републиката за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 4 април 2014 г., и мотивите към указа

На свое заседание, проведено на 29 април 2014 г., Комисията по земеделието и храните обсъди Указ № 73 от 11 април 2014 г. на Президента на Републиката за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 4 април 2014 г., и мотивите към указа.
Председателят на комисията докладва указа на Президента и мотивите към него. На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията, Президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като оспорва § 2 относно чл. 3в, ал. 1 и 2. С оспорените разпоредби се предвижда право на собственост върху земеделски земи да може да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години, като юридическите лица с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години може да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията да са пребивавали или да са установени в Република България повече от 5 години.
В началото на мотивите Президентът отбелязва, че Народното събрание е в компетентността си да изменя и допълва разпоредби от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да гарантира закрилата на земята като основно национално богатство, но същевременно подчертава, че това правомощие трябва да бъде осъществявано след анализ за съответствие с разпоредбите на Конституцията, международните договори, по които Република България е страна, и правото на Европейския съюз. Според президента оспорените разпоредби не съответстват на ценности, установени в Конституцията и в правото на Европейския съюз.
Президентът смята за противоконституционни чл. 3в, ал. 1 и 2 на § 2, с които се предвиждат нови правила за придобиването на право на собственост върху земеделски земи от физически или юридически лица. Изтъква, че конституционният критерий „гражданство” като предпоставка за придобиване на право на собственост върху земеделска земя е заменен с фактическия критерии „пребиваване”, съответно с изискването за „установеност” в Република България повече от 5 години и посочва, че съгласно Конституцията българските граждани и юридически лица може да придобиват земя без ограничения.
В мотивите президентът отбелязва, че режимът за придобиване на право на собственост върху земя зависи от това, дали чужденците са граждани на държава – членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или са граждани на трета държава.
По отношение на гражданите на държава – членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, посочва, че те може да придобиват право на собственост върху земя при условията и в сроковете, предвидени в Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, и обръща внимание, че в § 3 „Свободно движение на капитали”, т. 2 от Приложение VI: Списъка по чл. 23 на Акта за присъединяване – Преходни мерки, е установена изрична забрана гражданин на държава – членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, да бъде третиран по-неблагоприятно при придобиване на земеделска земя, гори и горска земя, отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване, тоест с оглед българското законодателство към 25 април 2005 г. Направен е изводът, че Република България не може след датата на присъединяването едностранно с актове на текущото законодателство да въвежда допълнителни ограничителни условия и разпоредбите на чл. 3в, ал. 1 и 2 представляват едностранно ограничение на правото на установяване по чл. 49 и следващите от Договора за функционирането на Европейския съюз и на свободното движение на капитали по чл. 63 и следващите от Договора за функционирането на Европейския съюз.
По отношение на гражданите на трета държава посочва, че Конституцията не допуска такива лица да придобиват право на собственост върху земя, освен по силата на международен договор, ратифициран с мнозинство две трети от всички народни представители, обнародван и влязъл в сила за Република България. Според Президента е недопустимо чужденци от трети държави да придобиват земеделска земя след 5-годишно пребиваване.
Накрая в мотивите към указа Президентът подчертава, че Народното събрание трябва да приема ясни норми, съобразени с основния закон и с международните договори, за да не бъде натоварено българското общество със заплащане на санкции за неспазване на правото на Европейския съюз.
В хода на дискусията изказвания направиха народните представители Цвета Караянчева, Пенко Атанасов, Гален Монев, Тунджай Наимов, Владимир Иванов, Петър Якимов и проф. Светла Бъчварова.
От името на парламентарната група на Коалиция за България председателят на комисията изрази следното становище:
На първо място свързването на придобиването на право на собственост с критерия „гражданство”, така както е изтъкнато от Президента, ще доведе до съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Договорът за функционирането на Европейския съюз не допуска правото за придобиване на собственост върху земеделски земи от гражданите на Съюза да се урежда въз основа на националното гражданство.
По отношение на твърдението, че оспорените текстове противоречат на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз изрази становището, че забраната гражданин на държава членка да не може да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване (§ 3 „Свободно движение на капитали”, т. 2 от Приложение VI: Списъка по чл. 23 на Акта за присъединяване – Преходни мерки) се отнася само до възможността България да „запази в сила, за срок от 7 години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя”. Беше отбелязано, че видно от систематиката на текстовете забраната се отнася само до 7-годишния период, през който са запазени ограниченията, съществуващи в законодателството на страната към датата на подписване на Договора за присъединяване. След изтичане на 7-годишния период обаче гражданин на държава – членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, трябва да бъде третиран съгласно нормите на законодателството на Европейския съюз и на съответстващото им национално законодателство, независимо дали са приети преди или след присъединяването на България към Европейския съюз. Така например Договорът за функционирането на Европейския съюз е приет след присъединяването на България, но правата на гражданите на държава – членка на Европейския съюз, в страната съответстват на неговите норми.
По отношение на твърдението на Президента, че се ограничава правото на установяване и на свободното движение на капитали отбеляза, че в чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз правото на установяване е определено като ограничаване „свободата на установяване на граждани на държава членка на територията на друга държава членка”, а в чл. 63 нарушаването на свободното движение на капитали е определено като „ограничения върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни”. И в двата случая нарушаването на принципи на Съюза е определено като нееднакво третиране, като в първия случай то се отнася до гражданите на другите държави членки в сравнение със собствените граждани, а във втория случай се изразява в различните възможности за движение на капитали с произход от друга държава членка в сравнение с националните капитали. Разпоредбите на чл. 3в, ал. 1 и 2 осигуряват напълно еднакво третиране и равни възможности за придобиване на право на собственост върху земеделски земи на българските граждани и на гражданите на другите държави – членки на Европейския съюз, и не въвеждат дискриминационни критерии, основани на гражданство, произход или на друг признак на лицата. Приет е напълно обективен критерий, на който могат да отговорят всички граждани на Съюза и който не е свързан със статута, признаците или качествата на физическите и юридическите лица.
В допълнение припомни, че в чл. 50, § 2, буква „д” от Договора за функционирането на Европейския съюз е посочено съдържанието на правото на придобиване на земи на територията на друга държава членка като елемент на правото на установяване. Този текст задължава органите на Съюза да „предоставят възможност на гражданин на една държава членка да придобива и ползва земи и сгради на територията на друга държава членка, доколкото това не противоречи на принципите, предвидени в чл. 39, § 2”, а именно принципите на Общата селскостопанска политика. Първият от тях, посочен в буква „а”, е, че при „специфичните методи за нейното прилагане се взема предвид специфичният характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и естествени неравенства между различните селскостопански райони”. Договорът за функционирането на Европейския съюз изрично предвижда изискването правото на придобиване на земи на територията на друга държава членка да бъде съобразено със специфичния характер на селскостопанската дейност, произтичащ от социалната структура на селското стопанство и от структурните и естествени неравенства между различните селскостопански райони. Така например по-ниските доходи на българските граждани, в сравнение с доходите в останалите държави членки, обуславят по-малки възможности за придобиване на право на собственост върху земеделска земя. Изостаналостта на селскостопанските райони в България, в сравнение с тези в другите държави членки, налага предприемането на спешни мерки и именно поради това само трайно установените на територията на страната собственици на земеделски земи може реално да допринесат за развитие на селскостопанските райони в България.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Конституцията „Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото” и затова Народното събрание трябва да осигури тази закрила, като създаде режим на собствеността върху земеделската земя, който да е в интерес на обществото.
По отношение на твърдението, че нормите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи позволяват противоречиво тълкуване, обърна внимание, че разпоредбите на чл. 3в, ал. 1 и 2 са напълно ясни и ще се прилагат дотолкова, доколкото са изпълнени изискванията за лицата по чл. 3.
Изказа убеждението, че разпоредбите на чл. 3в, ал. 1 и 2 напълно съответстват както на правото на Европейския съюз, така и на националните интереси на страната.
В заключение поясни, че след получаване на мотивите на Президента за налагане на вето върху закона, в комисията са постъпили становища от Националната асоциация на зърнопроизводителите и от Националния съюз на земеделските кооперации в подкрепа на оспорените текстове. Освен това припомни, че от Министерството на земеделието и храните са предоставили предложените промени на Европейската комисия за разглеждане по време на обсъждането на закона и по тях не са били изразени никакви резерви.
Народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ заявиха, че няма да участват в гласуването, тъй като считат, че текстовете се нуждаят от прецизиране и от по-широка обществена дискусия, но изразиха становището, че са „за” въвеждането на критерия „уседналост” и затова ще проследят дебата в пленарната зала, за да вземат окончателно решение дали да подкрепят повторното приемане на закона.
Народните представители от Парламентарната група на Партия „Атака” заявиха, че не са съгласни с мотивите на Президента и ще подкрепят закона.
Народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи изразиха позицията, че по принцип са против въвеждането на ограничения при закупуването на земеделска земя, включително по критерия „уседналост”, но ще подкрепят закона при неговото повторно гласуване.
След приключване на разискванията и проведеното гласуване Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет от Народното събрание на 4 април 2014 г.
Становището е прието с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Фудулова.
Това беше докладът на водещата Комисия по земеделието и храните по върнатия от Президента на Републиката закон.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат по законопроекта?
Заповядайте, господин Монев.
ГАЛEН МОНЕВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предложението за 5 години уседналост и за увеличение на уседналостта от 3 на 5 години дойде именно от Парламентарната група на „Атака”.
От Парламентарната група на „Атака” категорично не сме съгласни с мотивите на Президента. Именно поради тази причина ние ще подкрепим законопроекта и ще гласуваме „за” него, като отхвърлим ветото на Президента. Не сме съгласни с посочените мотиви, че български граждани, които са живеели в чужбина, не могат да купуват българска земя. Не сме съгласни с това, че се ограничават твърде много чужденците. Ние се борим за защита на българската земя. В комисията, смятам, че постигнахме единодушие, че трябва да се въведат такива мерки. Поради тази причина смятам за абсолютно ненужно това вето именно в тази част. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Монев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Гален Монев? Няма реплики.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Заповядайте, проф. Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, с моето изказване желанието ми е да Ви убедя в правотата на това, което прие Народното събрание преди няколко седмици и за мотивите, с които Президентът съответно върна закона в частта, касаеща уседналостта, да се опитам да убедя, особено колегите от ГЕРБ, тъй като в комисията те не бяха убедени, че трябва да подкрепят закона, да направя необходимото разяснение защо и по какви причини се наложи ние да приемем тази законова мярка, която в Парламента беше подкрепена от всички политически сили.
Ще ми разрешите малко по-академичен стил по простата причина, че доста сериозна е като тема въпросът, свързан със собствеността и ползването на земеделските земи. Факт е, че в България досега законодателство в тази област няма. Ние сме единствената държава не само в Европейския съюз, но, смея да кажа, и в света – посочени сме в учебниците по аграрна икономика, като единствена държава с лоша аграрна реформа, а освен това с липса на каквото и да било законодателство, което да защитава националните интереси и земята като национално богатство.
Много е хубаво, че в Конституцията е записано, че земята е национално богатство, но оттам нататък няма никакви полезни стъпки в насока това национално богатство да бъде използвано в интерес на българските граждани, в това, че държавата трябва да произвежда продоволствени стоки, при условие че този ресурс във всяка една държава е ограничен.
Първият довод на Президента за искането за повторно обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи е, че нормата на чл. 3в, ал. 1 и 2 е противоконституционна. Тази теза се аргументира най-напред с това, че като предпоставка за придобиване на собственост върху земеделска земя не е използван признакът „гражданство”. Твърди се, че това е конституционен критерий, че Конституцията в зависимост от гражданството на правния субект урежда по различен начин правото на придобиване на собственост. Тази претенция би била основателна преди присъединяването на страната ни към Европейския съюз, но към настоящия момент е, меко казано, недопустима за коментиране.
В чл. 18, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз е написано: „В обхвата на приложението на договора и без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация на основата на гражданство”. В този текст е формулиран един от основополагащите принципи на функционирането на Европейския съюз, върху който се базира неговата политика. Свързването на правото на придобиването на собственост с гражданство ще бъде съществено нарушение на правото на общността и на поетите от България ангажименти, произтичащи от договорите на Съюза. В това отношение договорът прави важна крачка напред, като в чл. 20, § 1 е посочено, че се създава гражданство на Съюза, като всяко лице, което притежава гражданство в държава членка, е гражданин на Съюза и гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство. В този смисъл Договорът на Европейския съюз не допуска да уреждаме правата за придобиване на собственост върху земеделски земи от гражданите на Съюза въз основа на национално гражданство.
Вторият аргумент на Президента за противоконституционност на изискването физическите и юридическите лица да са пребивавали 5 години на територията на страната е, че по този начин се въвежда забрана българските граждани да придобиват собственост върху българска земя и върху земеделска земя. Искам да отбележа, че правилото на чл. 3в, ал. 1 и 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на практика не въвежда никакво ограничение за българските граждани да придобиват правото на собственост върху земеделски земи.
Всеки български гражданин през различен период от живота си, включително и в детството, е пребивавал поне 5 години в страната. В това отношение опасенията на Президента са напълно неоснователни – всеки от тези 2 милиона български граждани зад граница е живял повече от 5 години в страната. Нормата може да засегне единствено лица, които наскоро са придобили българско гражданство и през първите години от пребиваването си в страната възможността е да използват земята под аренда или наем, за да се занимават със земеделска дейност.
Следващият довод на Президента е основан на тълкуване на второто изречение от § 3 – свободно движение на капитали, т. 2 от Приложение № 6, списъка по чл. 23 на Акта за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В негова подкрепа се използват думите: „При придобиването на земеделски земи, гори и горска земя, гражданин на държавата членка не може да бъде третиран по-неблагоприятно, отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване”. Въз основа на това се прави изводът, че е установена изрична забрана при придобиване на земеделски земи и тези, които купуват земеделски земи, да се третират в по-неблагоприятно отношение, отколкото към датата на подписване на договора.
Нека да припомня за какво става въпрос. Второто изречение на § 3 – свободно движение на капитали от Акта за присъединяване, дава възможност България да запази в сила за срок от 7 години от датата на присъединяване ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване по отношение на придобиването на правото на собственост. Второто изречение на същата правна норма пояснява ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, като указва, че гражданин на държава членка не може да бъде третиран по-неблагоприятно, отколкото към датата на подписване на договора.
Очевидно е, че цитираното второ изречение от мотивите на Президента се отнасят до 7-годишния период, през който са запазени ограниченията, съществуващи в законодателството на страната към датата на подписване на Договора за присъединяване. След изтичане на 7-годишния период, гражданинът на държава – членка на Европейския съюз, трябва да бъде третиран, съгласно нормите на законодателството на Европейския съюз на съответстващото национално законодателство, независимо дали са приети преди или след присъединяване на България към Европейския съюз.
Така например Договора за функциониране на Европейския съюз бе приет след присъединяването на България, но правата на гражданите на държавата – членка в Европейския съюз, съответстват на неговите норми. Неумелата юридическа еквилибристика ясно показва, че срещу гласувания от Народното събрание текст не могат да бъдат намерени каквито и да било правни аргументи в законодателството на Европейския съюз.
Още по-неуместен е изводът, че разпоредбите на чл. 22, ал. 1 от Конституцията е гаранция, че българският правен порядък е съобразен с принципни положения на правото на Европейския съюз.
По-нататък в мотивите на Президента се казва, че не трябва да се приемат норми, които могат да бъдат тълкувани по различен начин, едва ли не тези, които прилагат тези норми, няма да могат да разберат за какво става въпрос. В това отношение нормите на Закона за собствеността са напълно ясни и непротиворечиви. Не е нужно даже човек да бъде юрист, за да разбере, че в чл. 3в, ал. 1 и 2 се правят уточнения, доколкото се изпълняват изискванията на чл. 3. Няма никаква опасност нотариусите и службите по вписванията, участващи при прехвърлянето на правото на собственост върху земеделски земи, да не разберат правилно това, което е записано в закона.
Следващият довод, посочен от Президента, е, че разпоредбата на чл. 3в, ал. 1 и 2 от закона представлява по същество едностранно ограничаване на две от свободите на вътрешния пазар – правото на установяването при чл. 49 и свободното движение на капитали. Твърдението на Президента за ограничение на правото на установяване на свободното движение на капитали не е подкрепено обаче с абсолютно никакви аргументи. Член 49 от Договора за функциониране на Европейския съюз правото за установяване е определено като ограничаване свободата за установяване на гражданин на държава членка на територията на друга държава членка, а в чл. 63 нарушаването на свободното движение на капитали е определено като ограничение върху движението на капитали между държавите членки и между държавите членки и трети страни.
И при двата случая нарушаването на принципите на Съюза е определено като „нееднакво третиране”.
В първия случай нееднаквото третиране се отнася до граждани на други държави членки в сравнение със собствените граждани, а във втория се изразяват различни възможности за движение на капитали с произход от други държави членки в сравнение с националния капитал.
Гласуваният от Народното събрание чл. 3в, ал. 1 и 2 от закона осигурява напълно еднакво третиране и равни възможности за придобиване на право на собственост върху земеделски земи на български граждани и на гражданите на други държави – членки на Европейския съюз. Нормата не въвежда никакви дискриминационни критерии, основани на гражданство, произход или на други признаци на лицата. Обсъжданото правило въвежда напълно обективен критерий, който не е свързан със статута, признаците или качеството на физическите и юридическите лица, на които всеки един гражданин на Съюза може да отговори.
В една част от мотивите Президентът обвинява Народното събрание, че „ограниченията за българските граждани са факт”, а от друга страна, че нарушаваме чл. 49 и чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз, като въвеждаме по-благоприятно третиране на собствените граждани.
В чл. 50, § 2, буква „д” от Договора за функциониране на Европейския съюз е посочено съдържанието на правото за придобиване на земи на територията на друга държава членка, като елемент от правото на установяване. Този текст задължава органите на Съюза да предоставят възможност на гражданите на една държава членка да придобиват и ползват земи и сгради на територията на друга държава членка, доколкото това не противоречи на принципите, предвидени в чл. 39, § 2. Принципите, предвидени в чл. 39, са обаче принципите на Общата селскостопанска политика, която ние прилагаме. В тези принципи е записано, че всяка една държава може да прилага специфични методи и да взема предвид специфичния характер на селскостопанското производство и структурата на собствеността и с това да съобрази политиката на собствената си страна.
Договорът за функциониране на Европейския съюз изрично предвижда изискването правото за придобиване на земя на територията на друга държава членка да бъде съобразено именно с тези особености, които всяка една страна има в рамките на Европейския съюз.
На обвинението на Президента, че не са посочени причини за приетото изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи можем само да посочим, че да, причините не са посочени в мотивите към закона. Считаме обаче, че Президентството добре познава Договора за присъединяване към Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз. Затова всички изводи, които в момента представям пред Вас със съответната фактология, дават достатъчно основания, ако има компетентни юристи и експерти, да направят своите заключения защо ние предлагаме да бъде приет този текст в закона и защо той беше подкрепен от всички в залата.
За Народното събрание е важно как най-ниските доходи на българските граждани в сравнение с доходите на гражданите от останалите държави членки обуславят и по-малки възможности за придобиване на право на собственост върху земеделска земя и как това ще се отрази върху отрасъла като цяло. Бавният процес на окрупняване на земята и по-слабата икономическа мощ на значителна част от земеделските стопанства в страната водят и до по-ниска конкурентоспособност на пазара на земеделски земи. Изостаналостта на селскостопанските райони в Българи в сравнение с райони от другите държави членки буди основателна загриженост. Президентът трябва да знае, че са необходими спешни мерки, особено в регионалната икономика.
Съгласни сме с посоченото от Президента в мотивите, че земеделската земя е национално богатство и трябва да бъде опазвана. Задължение обаче на Народното събрание е да осигури тази закрила, като създаде режим на собственост върху земеделските земи, който е в интерес на обществото.
В тази връзка, отново трябва да се върна към Договора за функциониране на Европейския съюз, чл. 4, т. 2, където императивно се определя: „Съюзът зачита съществената функция на държавата и по-специално онези, които имат да осигурят нейната продоволствена стабилност”.
Последният аргумент на Президента е свързан с икономически съображения. Посочено е, че законовите ограничения не повишават цената на земята и няма да направят собствениците по-богати. Факт е, че все още цените на земеделските земи в страната са значително по-ниски в сравнение с цените на земята на другите държави – членки на Европейския съюз. Това създава условия тя да бъде изкупувана на безценица от лица, които не живеят в България и нямат намерения да се установят тук. Затова считаме, че масовата разпродажба на земеделски земи наистина няма да направи сегашните собственици по-богати.
Колкото до стимулиране обработването на земята и получаването на доходи от нея, осигуряващи „достоен жизнен стандарт”, както е записано в мотивите, то наистина трябва да бъде насочено към тези, които реално обработват земята. Това са земеделски производители, които трайно пребивават на територията на страната, защото не можеш да обработваш земеделска земя, когато се намираш в друга държава. Получаването на доходи от земята, осигуряващи достоен жизнен стандарт, е свързано до голяма степен с притежаването на собственост върху земеделските земи и до възможността тези земи да бъдат наемани.
Особена загриженост буди последното изречение в мотивите, разбира се, в кавички, че „българското общество ще бъде натоварено със санкции за неспазване правото на Европейския съюз”. Досега цялото изказване в тази посока посочва точно обратното – мотивите са в противоречие с правото на Европейския съюз.
Все пак считаме от казаното дотук, че решението на Народното събрание не е в нарушение на тези норми. До момента не са получени абсолютно никакви индикации от институции на Европейския съюз, свързани с намерения да налагат каквито и да било санкции на България.
Затова лично аз искрено се надявам, че изявленията на Президента и неговите страхове не представляват призив за налагане на санкция на България, защото считам, че това би било предателство към интересите на страната.
С оглед на посочените аргументи, за които, в интерес на истината, положихме огромни усилия да бъдат анализирани и да бъдат представени пред Вас тези мотиви, които напълно отхвърлят опасенията на Президента, искам да призова народните представители да гласуват отново за подкрепата на чл. 3в, ал. 1 и 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който напълно съответства на правото на Европейския съюз. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Бъчварова.
Уважаеми колеги, има ли реплики към изказването на народния представител госпожа Светла Бъчварова? Няма желаещи.
Има ли желаещи за други изказвания?
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нека си дадем сметка за какво сме се събрали днес тук. Президентът Плевнелиев е наложил вето върху Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който ние приехме. Тези промени, както каза и колегата ми господин Монев, бяха предложени от нас, а именно да въведем ограничения българската земя да не може да бъде купувана безразборно. Това е изключително важно за нас, казвам „за нас” от „Атака” като партия, която знаете, че се заявяваме като патриоти. Такава е нашата програма. Това обаче би трябвало да бъде изключително важно и за всички народни представители.
Напомням на всички тук, че когато се заклеваме при откриването на всяко Народно събрание, казваме, че ще работим за българския национален интерес. Тъкмо в този закон се защитава българският национален интерес – нещо изключително важно.
Президентът Плевнелиев не трябва да бъде оборван с тези юридически доводи, които мъчително слушахме досега. Президентът Плевнелиев трябва да бъде оборван с истината, с истината!
Госпожо Манолова, тук се обръщам към Вас, като член на ръководството на Народното събрание, към господин Миков: когато президентът Плевнелиев налага вето, нека да бъде тук. Нека да излиза на трибуната пред народните представители, пред българските граждани. Нали ние представляваме българския народ? Поне ние от „Атака” правим това. Нека президентът Плевнелиев да идва тук и да защитава своята позиция, а не по този инфантилен, детски, скрит начин – той го написва и публикува на уеб страницата на Президентството, след това го изчита съответният председател на комисията тук, от трибуната. Това била позицията на господин Плевнелиев. Ами, това е несъстоятелно, това е несериозно. Плевнелиев трябва да бъде тук, да излезе и да изложи своите аргументи и да се черви пред всички нас.
От „Атака” поемаме ангажимента за президента Плевнелиев ето тук, ако е на всяко заседание, един комплект „Лего” ще му оставяме тук. Да има нещо да си играе, да се занимава, по неговия си начин, докато дойде времето му да се изкаже. (Шум, смях и реплики.) Може плейстейшън, каквото и да е.
Нека сериозно да разгледаме този въпрос. Помните тук, че на 22 октомври миналата година по предложение на „Атака” беше прието едно решение от това Народно събрание, според нас от „Атака” – най-важното решение, което този Парламент ще приеме, а именно да се наложи мораториум... (Шум от ДПС и ГЕРБ.)
Я по-тихо, моля Ви! Я по-тихо! Внимавайте, като Ви говоря – важни неща говоря! Важни неща! (Оживление и смях от ДПС и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Чуколов, не изземвайте моите функции.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Вие, като не си вършите работата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря за съдействието, но се съсредоточете върху изказването си.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: На 22 октомври това Народно събрание прие изключително важно решение – да запазим българската земя в български ръце.
Колеги от ГЕРБ, тогава подкрепихте това, помните ли? От БСП го подкрепихте. След това го отдадохте на емоционални реакции.
Някой може да се смее – ние го отдаваме на Божа работа. Просто убедихме, защото истината си е истина. И в Библията го пише – „Не продавай земята си на други хора”. И в Библията го пише!
По мафиотските филми можете да го чуете, извинявам се за сравнението – такова бързо, но по мафиотските филми казват: „Купувай земя, Господ повече няма да направи такава земя, повече няма да създаде”. Това е изключително важно.
Тогава с това решение ние запазихме българската земя в български ръце. След това президентът Плевнелиев, и от БСП и ДПС имаше народни представители, които събраха нужните подписи да сезират Конституционния съд.
Как може да сезираш Конституционния съд за едно решение, за което целият български народ ти казва: „Браво!”?
Тогава президентът Плевнелиев заяви позицията си и сега с това вето той продължава тази политика, която 3-4% – 3-4% са много, от българското население я одобряват.
Помните тези протестиращи жожета и протестъри по улиците – тогава се бяха събрали ето тук да протестират, че Народното събрание е приело такова антиевропейско решение. Това ги гневеше тях, а целият български народ казваше, че е правилно нещо. Това е правилно и това трябва да подкрепим.
Уважаеми народни представители, от „Атака” заявяваме, че ние ще внесем още поправки в този закон, още ограничения ще внесем, за да не може който ей така е решил, да дойде да купува тази българска земя, за която, както всички знаете, се е ляла кръв, българска кръв се е ляла за тази земя! Сега ние ей така – който иска, който има пари, да дойде да я купи и да прави каквото си иска.
Да, знам ги тези аргументи – „Ама той не може да я изнесе на гръб”. Така ли? Не може да я изнесе на гръб, а може ли да накара всички Вас и роднините Ви да работите на тази земя като роби? Знаете какво е заплащането в България! Може, нали? И ще го направи.
Тук аргументите, които се дават – Европа какво изисквала, нашата позиция каква е.
Ще Ви дам следния пример с Виктор Орбан – Унгария. Какво направи той в Унгария точно по този въпрос? Виктор Орбан, управляващата партия в Унгария наскоро обяснимо спечели две трети мнозинство в Унгарския парламент – неговата партия, член на Европейската народна партия, както и ГЕРБ е член на Европейската народна партия. Унгария, както знаете, е член на Европейския съюз, на НАТО и е подписала също Предприсъединителен договор за членство в Европейския съюз.
Какво направи Виктор Орбан? Наложи такива ограничения, които правят невъзможно унгарската земя да бъде изкупувана от всякакви търгаши, които могат да си въобразят, че биха я купили. За да купиш унгарска земя, ти трябва да докажеш, първо, че си земеделски производител. И не документално, понеже си регистрирал една фирмичка преди три дни, а че в последните години си се занимавал с агрокултура, че си се занимавал с нещо, свързано със земеделската земя, инвестиционен фонд, пенсионен фонд. Всякакъв такъв тарикат, който си въобрази, че може да отиде и да купи земя, просто бива отказан по този начин.
В закона, който в момента ние от „Атака” ще подкрепим, няма такива ограничения. Ние от „Атака” ще предложим да има такива ограничения!
Има ограничения за това – така е направен там законът, че не може да се окрупнява собствеността на земеделска земя, не може да се допусне някой да я изкупи и да прави някакви масиви. Там просто е заложено – 20% от унгарската земя може да бъде притежавана от едри собственици, останалите 80% – от по-дребни и средни собственици, хора, които наистина работят тази земя, които не я разглеждат като стока.
Ние тук, както каза колегата Монев, наложихме това 5 години да има уседналост и какъв проблем стана за президента Плевнелиев! Какво иска този човек? Тук всякакви такива, на които им се стори, супер евтина е земята в момента, и плодородна, знаете. Хайде така да направим, че приемаме!
Конституционният съд отхвърли решението на „Атака” за мораториум за собственост, сега да отхвърлим и това! Какво ще стане тогава? Който ей така прецени, „Вълкът от Уолстрийт” понеже няма какво да прави, чете по сайтовете, по вестниците и поръчва: „Я ми купи там 10 хил. декара”!
Ами то беше казано от нас, беше доказано, че една голяма корпорация може да купи практически България по този начин! Може да купи, така да се получи, че да купи земята под това Народно събрание! На президента Плевнелиев сигурно ще му е забавно това, ще му е интересно, ще каже: „Европейско е, интересно е”.
Точно европейското обаче е това, което правят в Унгария, и това, което трябва да направим ние. Точно европейското е да защитаваш националния си интерес. Клетвата, която сме дали в това Народно събрание, когато сме станали народни представители. Това е българското, първо. След това обаче се вижда, че и в Европа има нации, които го правят това. И трябва да се държим по този начин.
Тук и колегите от ГЕРБ, кажете и Вие няколко думи. Виждам, няма ги Вашите водачи, те в момента правят предизборна кампания. Когато тук се решава въпросът за това българската земя да бъде запазена по някакъв начин, сега не е моментът за кампания, бе, колеги! Сега моментът е да бъдеш тук и да гласуваш за това!
Не, сега къде си, някъде в Перник ли, къде сте сега – четох. В Перник обясняваше: „Аз защитавам българския национален интерес”. Защитаваш друг път българския национален интерес. Тук се защитава, с решение се защитава тук националният интерес.
На Бареков депутатът къде е, да го видя? Няма го. Къде е? Да излезе и той да каже тук две приказки!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Пие кафе.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: А, пие кафе – купуват гласове някъде, знаете, от Цензурата. (Весело оживление.)
Призовавам всички Вас – нека да отхвърлим това вето, което Президентът налага и нека да покажем, че има хора в тази зала, които мислят и действат по правилния начин. Това е моят призив към всички Вас.
Отново като заключение да Ви кажа – от партия „Атака” ще предложим и се надявам всички Вие да приемете още ограничения към чужди граждани, които искат да купят българска земя, защото българската земя трябва да остане българска. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Чуколов. Благодаря Ви за съдействието, което ми оказахте от трибуната.
Колеги, има ли желаещи да направят реплики на господин Чуколов? Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания?
Господин Велчев желае да направи декларация от името на парламентарна група, но ако няма желаещи да се изкажат по закона, ще закрия дебата, ще гласуваме и след това ще Ви дам думата.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Винаги, когато се поиска от парламентарна група, се дава думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Веднага след гласуването, след пет минути господин Велчев ще получи думата.
Колеги, има ли други желаещи да се изказват? Няма.
Тогава закривам дебата.
Моля, квесторите, поканете народните представители в пленарната зала. Предстои важно гласуване, след което ще дам думата на господин Велчев да направи изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Не виждам квесторите – очевидно канят народните представители в пленарната зала. (В залата влизат народни представители.)
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване върнатия за ново обсъждане от Президента на Републиката Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от КБ.)
Поредното вето на Президента Плевнелиев е преодоляно от Народното събрание. (Оживление, шум. Викове: „У-у-у!” отляво при показване на резултата от гласуването по групи.)
Преди да преминем към следващата точка, думата има господин Красимир Велчев за изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
Декларацията, която правя, няма общо с днешния дебат и с това гласуване, но по някакъв начин има общо с изказалия се народен представител от „Атака”. (Народните представители от ПГ на „Атака“ и част от ПГ на ДПС напускат пленарната зала.) И е хубаво да постоят и да чуят тази декларация на парламентарната група.
Уважаеми колеги, на 23.04.2014 г. на заседание на Министерския съвет под точка 22 на дневния ред министърът на културата поиска от Министерския съвет да бъде упълномощен – забележете, упълномощен да сключи споразумение с Индустриален парк „София”, сегашните собственици на „Божурище”, за построяване на Музей на авиацията.
Аз се обръщам, колеги, към всички Вас: може ли един министър да се постави над Парламента?
Знаете, че тук беше създадена комисия – временна, за разследване на сделката по „Божурище”.
Знаете много добре, че вече трети месец този доклад стои на бюрото на председателя на Народното събрание и не влиза в залата, въпреки че непрекъснато от председателя на комисията бяхме натискани по най-бързия начин да свършим работата, комисията да си свърши работата и докладът да влезе в залата.
Този, бих казал, продажен министър, си позволява да иска от Министерския съвет преди решението на Народното събрание, той да сключва някакви споразумения.
Много се съмнявам, че с чиста съвест ще го направи това. И искам да попитам: дали този министър е толкова велик, по-добър министър от проф. Стефан Данаилов, от акад. Вежди Рашидов, предишните министри, които направиха всичко възможно да спасят това летище? Той сега бърза да го продаде, да продаде интересите на България.
Аз много пъти съм казвал, колеги, това не е моя кауза. Това е национална кауза. И ако тук има хора, които не са разбрали за какво става дума, нека да видят инициативните комитети, нека да видят, че зад тази кауза стоят военни, стоят граждански организации, които непрекъснато пишат писма, както при предишния Президент и главнокомандващ, така и сега – и до Парламента, и до Министерството на културата. И ние отново ще се направим, че нищо не чуваме, че не чуваме гражданското общество.
Този доклад излезе с фрапиращи, казвам – фрапиращи, констатации за нарушения. Има го в сайта. Влезте, колеги, прочетете го. Аз се надявах и знам, че ще го прочетете, когато влиза в залата, но някой иска да изпревари именно този момент.
Аз няма да се спирам тук, пред Вас, да Ви казвам какви са констатациите, защото идеята е с това да се запознае Прокуратурата и Министерството на културата, явно че Министерството на културата бърза, без да се запознае, да се свърши работата, ако това е работа наистина на един министър – да загробва българската памет.
Аз искам да се спра, затова казах, че има нещо общо с предишното изказване, искам да се спра върху решенията, които са в този доклад, няма подробно пак да се спирам, а начина, по който се взе това решение – решението на комисията за този доклад, в пленарната зала.
Преди малко чухме от един народен представител от „Атака” за „земята е българска, трябва да остане на българите”. Страхотни приказки! Страхотни приказки, особено за младото поколение, да се казва, че ето, има една партия, която мисли за българското.
Аз ще Ви кажа, че има два варианта за решение, които след това трябва да вземете тук, в Парламента. Едното ние от ГЕРБ решихме да подкрепим – искането за решение на партия „Атака” като партия, която смятаме, че защитава интересите на България. Не искам да казвам каква е по състав тази партия.
Забележете, колеги, в деня, в който гласувахме решението, знаете, че комисията се състои от по двама човека от парламентарна група, с една дума – по двама от ГЕРБ, от ДПС, БСП и „Атака”. В деня, в който трябваше да гласуваме решението стана същият трик, който те използваха при гласуването на бюджета. Знаете го. Единият от „Атака” изчезна. Изчезна и не присъства на гласуването.
Аз помолих да бъде отложено гласуването за другия ден. Не, било много спешно да се приключи работата и виждате колко време седи на бюрото на председателя. И този човек господин Шопов се опита да го намери. Не го намери. Казва се Гален Монев, който излезе тук да говори. Той трябваше да защити българската кауза. Ние се обявихме за това нещо да застанем зад тяхната кауза. Те изчезнаха. Скриха се. Лесно е да се говори иначе за национални каузи.
Колеги, държавата е в криза, в криза на доверието, оставете другите кризи, криза на доверието! Законодателна, изпълнителна, съдебна власт нямат доверие, нямат авторитет в държавата, затова, уважаеми колеги, съвсем като колега, без нищо да политизирам, имам една идея.
Всички сте съгласни, че трябва да върнем доверието на гражданите в Парламента и в другите власти, но ние като хора от Парламента, трябва първи да направим крачката.
Аз имам едно много конструктивно предложение. От тази трибуна бяха отправени обвинения към мен за някакви лични интереси върху летище „Божурище”. Аз пред Вас казвам, че съм готов веднага да се явя на детектор на лъжата, на който да ми бъдат задавани всякакви въпроси по отношение на летище „Божурище”, за да спрат клеветите, но моята идея, колеги, е друга. Нека осемте члена на тази комисия да се явят пред този детектор на лъжата и всеки един да отговори на един-единствен въпрос: „Упражняван ли е натиск върху него по отношение на вземане на решения и работата му в комисията?”. Става дума за тези месеци от януари досега.
Ние трябва да изчистим името на Парламента, че всичко се ръководи от някой и под някакъв натиск. Това е единственият начин. И е хубаво този детектор на лъжата и хората от комисията да се явят пред него преди да влезе докладът, и без това е забавен. Преди да влезе в залата, защото там имаше едно искане от „Атака”, което ние подкрепихме: мораториум върху строителството до мнението, становището на Прокуратурата и Министерството на културата, не на министъра на културата, аз вече го знам неговото.
Има Институт за паметниците на културата. Тук се касае за националната памет, колеги, за националното богатство, въпреки че е продавана като земеделска земя. Ето, това е и общото с предишната точка.
Нека преди Министерският съвет да упълномощи министъра, призовавам оттук и моля и Вас за съдействие – нека министърът на културата също да се яви на детектора на лъжата и да каже дали е упражняван натиск върху него за вземането на това решение. Това е единственият начин, колеги! Разбирам, че преди това не ми беше дадена думата, защото предаването се излъчваше пряко, но аз знам, че в Българския парламент има достатъчно медии. Това е гражданското общество, това е истинската опозиция. Искам те да направят достояние на българската общественост всичко, което говорят от тази трибуна.
Какво значеше това мото – непрекъснато си задавам този въпрос – „Да върнем България на хората”? Колеги, Божурище е една малка част, но свята част от България. На кой я връщаме? На България ли я връщаме? На хората в България ли връщаме тази малка част?
Може би трябва да докажем, че Българският парламент може да пази България. Ако сега ние не докажем, че Парламентът може да пази България, не виждам кой! И затова се обръщам: Бог да пази България! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, това беше изявление от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Сега продължаваме по приетата преди парламентарната ваканция програма за работа на Парламента в днешния ден.

Следващата точка е:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ – продължение.
Заповядайте, господин Гуцанов. Продължаваме с доклада.
Първо очаквам да се завърнат в пленарната зала онези, които се интересуват от разглеждания закон. Той е изключително важен.
Нека да припомня на народните представители, че обсъждането и гласуването на закона спря на § 1, който става § 2, като беше проведено едно гласуване, след което беше поискано прегласуване и проверка на кворума. Така приключи пленарното заседание.
Уважаеми господин Гуцанов, поправете ме ако греша – трябва да започнем с прегласуване на § 2, нали?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Абсолютно вярно, госпожо председател. С прегласуване на § 2 трябва да започне днешното гледане на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля, поканете народните представители в пленарната зала, тъй като текстът на § 2 няма да бъде докладван отново. Тези от Вас, които разполагат с доклада, могат да го погледнат.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Той не беше спорен. По него нямаше разминаване. Мисля, че няма проблем да бъде подложен на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Няма проблем, стига да има народни представители, които да гласуват. Ще изчакам. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Предлагат да бъде дадена 15-минутна почивка.)
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги, няма смисъл. По-добре е да вървим напред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, не крещете от място! Пленарното заседание, въпреки опитите и на господин Чуколов, все пак го ръководя аз! Много Ви моля! (Реплика на народния представител Вежди Рашидов.)
Какъв Ви е проблемът, господин Рашидов? Какво искате?! Чакаме! Нормално е! Според мен не беше нормално да започнем 20 минути по-късно заради обичайните истории около започването. Аз очаквам възмущение от народни представители, които се държат безупречно и съобразно правилника, но точно Вие да възразявате, не се връзва! Не е коректно.
Уважаеми колеги, подлагам на прегласуване § 1, който става § 2, предложен от водещата парламентарна комисия – Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 79, против 5, въздържали се 8.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Има предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на § 1, който става § 3:
„§ 3. В чл. 8 се създава ал. 3:
„(3) Размерът на концесионното плащане, съответно на наемната цена се определя във всеки конкретен случай, като се отчитат специфичните особености и характеристики на морския плаж:
1. степента на урбанизация на прилежащите територии, прилежащата туристическа инфраструктура и изградената техническа инфраструктура, осигуряваща достъп до морския плаж и местоположението на морския плаж – в близост до национални курорти, курортни комплекси, ваканционни, вилни и туристически селища, населени места, къмпинги и вилни зони или неурбанизирани територии;
2. природно-климатичните и екологичните характеристики, площта и характерните особености на морския плаж, на морския бряг и на прилежащата акватория.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Гуцанов.
Има ли изказвания по предложенията и по докладвания параграф? Няма изказвания.
Предложенията на народните представители са подкрепени от комисията. Няма да ги подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на Регионалната комисия за § 2, който става § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 81, против 4, въздържали се 22.
Параграф 2, който става § 3, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 2а – 2з, които стават съответно § 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11:
„§ 4. В чл. 8г, ал. 3, т. 1 думите „два месеца” се заменят с „един месец”.
§ 5. В чл. 8д ал. 1 се изменя така:
„(1) Решението на Министерския съвет за откриване на процедура за предоставяне на концесия за морски плаж съдържа:
1. предмета и обекта на концесията;
2. принадлежностите – когато такива се включват в обекта на концесията;
3. максималния срок на концесията;
4. условията за осъществяване на концесията;
5. основните права и задължения по концесионния договор;
6. условията и/или забраните за отдаване на обекта на концесията под наем и за предоставяне на дейности по експлоатацията му на подизпълнители;
7. вида и размера на гаранциите за изпълнение на задълженията по концесионния договор и/или други обезпечения;
8. условията и формата за извършване на концесионното плащане, включително:
а) размера на минималното годишно концесионно плащане за срока на концесията;
б) реда за извършване на концесионното плащане;
9. изискванията, свързани с националната сигурност и отбраната на страната;
10. условията за опазването на околната среда, на човешкото здраве и на защитените територии, зони и обекти;
11. други изисквания, свързани с характера на концесията, които не са нормативно определени;
12. критериите за комплексна оценка на офертите и тяхната относителна тежест;
13. размера и начина на плащане на гаранцията за участие в процедурата за предоставяне на концесия.
14. оправомощаване на министъра на регионалното развитие изцяло да организира и провежда процедурата за предоставяне на концесия на морския плаж.”.
§ 6. В чл. 8ж, ал. 1 думата „трима” се заменя с „петима”.
§ 7. В чл. 8з се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „7-дневен” се заменя с „тридневен”.
2. В ал. 2, т. 1 думата „по-малък” се заменя с „по-дълъг”.
§ 8. В чл. 8и, ал. 1 числото „30” се заменя с „15”.
§ 9. В чл. 8к се правят следните изменения:
Точка 1 се изменя така:
„1. основни технически и други характеристики на обекта на концесията, включително описание на принадлежностите му;”.
2. Точка 3 се изменя така:
„3. описание на услугите и дейностите, които могат да се извършват с обекта на концесията, и условията за извършването им;”.
3. Точка 4 се отменя.
§ 10. В чл. 8м, ал. 3 думите „7 дни” се заменят с „3 дни”.
§ 11. В чл. 8н се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „10-дневен срок” се заменят с „тридневен срок”;
2. В ал. 2 в изречение второ накрая се добавя „да организира контрола по изпълнението на концесионния договор, както и да предявява вземанията на концедента по съдебен ред и да представлява държавата по дела, свързани с изпълнението на концесионния договор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване докладвания от председателя на водещата комисия § 2а-2з, които стават съответно параграфи 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11 в окончателния доклад.
Гласуваме параграфи от 4 до 11 включително.
Гласували 103 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 22.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народните представители Емил Радев и Красимир Ципов – § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков – § 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емил Костадинов – в § 3, в чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
„а) в т. 1, ал. 3, т. 3б „а” след „височина до 3,6 м.” се добавя „кота било”;
б) в т. 2 ал. 4 , т. 1 да отпадне;
в) в ал. 4, .т. 2, б след „3,6 м” да се добави „кота било”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Предложението по т. 3, буква „а” беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип предложението в останалата му част.
Предложение от народния представител Светлин Танчев – в чл. 10, ал. 2 се създава т. 9.
„9. ново строителство в териториите от защитени зони по чл. 10, ал. 4 на Закона за биологичното разнообразие, предназначени за опазване на типове природни местообитания и местообитания на видове съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие, с изключение на елементите на инженерната инфраструктура, на строежите, обектите и съоръженията от § 182 на Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, както и основен ремонт, реконструкция, модернизация, пристрояване и надстрояване и промяна на предназначението на заварени сгради.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 12:
„§ 12. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „100 м” се добавя „извън териториите на населените места”.
2. В ал. 3:
а) в т. 2 букви „а”, „б”, „в” и „г” се изменят така:
„а) плътност на застрояване (П застр.) - до 20 на сто;
б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 0,5;
в) минимална озеленена площ (П озел.) - най-малко 70 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност;
г) характер на застрояването - ниско, с височина до 7,5 м;”
б) точка 3 се изменя така:
„3. поставянето на:
а) преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, като в урегулираните поземлени имоти не могат да се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване и не се намалява определената минимална озеленена площ;
б) елементи на градското обзавеждане - спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;
в) рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи, при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет.”
3. В ал. 4:
а) точка 2 се изменя така:
„2. поставянето на преместваеми обекти и съоръжения за:
а) осъществяване на задължителните дейности на морския плаж;
б) спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване.”;
б) в т. 8 накрая се добавя „когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно”.
4. Алинея 5 се отменя.
5. Алинеи 7 и 8 се изменят така:
„(7) Обектите по ал. 4, т. 2, буква „б” могат да заемат общо до две на сто от площта на морския плаж.
(8) Към обектите за бързо обслужване по ал. 4, т. 2, буква „б” се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7, която не може да заема повече от две на сто от площта на морския плаж.”
6. Създава се нова ал. 9:
„(9) В случаите по ал. 7 и 8 в площта на плажа не се включва площта на подвижни (бели) дюни, на неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и на залесени дюни.”
7. Досегашната ал. 9 става ал. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания по докладвания параграф?
Заповядайте, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми вносители, уважаеми колеги, започвам оттам, че не съм убеден доколко така изчетените текстове дават на всички Ви ясна представа какво точно приемаме с предложените промени в чл. 10, § 3, който става § 12 по редакция.
Искам да обърна внимание, че част от текстовете са консенсусни и защитават до голяма степен обществения интерес. Може би една от промените, която наложихме и в Комисията по регионалната политика и местно самоуправление – зона „А” в населените места да обхваща само акваторията на Черно море и ивицата на морските плажове. Тоест стометровата линия, която очертава зона „А”, да бъде единствено и само извън урбанизираните територии. Както ще стане ясно, това е определено от разпоредбите на настоящия законопроект.
Дотук не виждам проблеми, нататък ще коментирам другите текстове, при които има консенсус.
Преминавам към т. 2 от предложените редакции на чл. 10, а именно в т. 2 ние увеличаваме в значителна степен строителните параметри и даваме възможност за разширяване обхвата на строителния процес в нашите черноморски общини и по-конкретно в зона „А”.
Давам пример – плътността на застрояване към момента на зона „А” е 10% – става 20%. Минималната озеленена площ, тук намаляваме, за съжаление, от 80% понастоящем е намалена на 70%. Картата на застрояването става ниско към момента, а максималната височина е 6 м, ние увеличаваме на 7 и половина метра. Пак казвам, тези промени за нас са неприемливи, тъй като с тях разширяваме строителните параметри – нещо, от което и в нашето правителство, в нашето управление, смея да твърдя такъв беше и общественият интерес – не смятам, че той се е променил понастоящем – беше, по-малко бетон и наистина малко по-сериозни рестрикции при строителството в зона „А” по Черноморието.
На второ място будят недоумение промените в ал. 7 и 8 – това са текстове, които касаят разполагането на преместваеми обекти. Настоящите текстове на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие регламентират поставянето на преместваеми обекти върху морските плажове в две категории – малките плажове до 40 декара, площта, която ще заемат преместваемите обекти, да бъде до 2%, а големите плажове – над 40 декара, площта да бъде до 1%.
Съществената разлика е, че в същите текстове тази площ е от активната, а в момента виждаме, че предложените промени са процентите да бъдат смятани от цялата площ на морския плаж.
Колеги, не е едно и също да изчисляваме квадратура, да изчисляваме площта на преместваемите обекти от 50 декара – образно давам пример, и от 100 декара. Естествено, че с тези предложения вносителите целят наистина разширяване обхвата на преместваемите обекти, който няма откъде от друго място да дойде, освен от свободната плажна площ и от площта на плажовете, която е предназначена за свободно плажуване.
Подобен е и казусът – него ще го коментираме в Допълнителните разпоредби, с допълнителната търговска площ, която в ал. 8 е регламентирана да заема две на сто от морския плаж, а не от активната площ на морския плаж. Пак казвам, колкото и добри да са останалите текстове, аз изпитвам резонни опасения относно това, че ние ще върнем едни стари режими, от които всички ние бягахме – режими от последните промени от 2013 г. в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Отново признавам, че има изключително добри текстове, които постигнаха широк обществен и политически консенсус в § 3.
Ако ми позволите, госпожо председател, да направя процедурно предложение – да гласуваме поотделно предложените точки. Отново казвам: т. 1, т. 3, т. 9, където изключваме дюните от активната площ на плажовете, мисля, че са много резонни и трябва да бъдат подкрепени.
Изразявам опасения относно текстовете, за които споменах.
Ако ми позволите, да направя още веднъж процедурното предложение – да гласуваме поотделно всички точки в § 3, който става § 12. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Точка 1, 2 и 3 поотделно, 4, 5 – до 7, така ли?
„В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:”...
НИКОЛАЙ НАНКОВ: Точка 2 и т. 5 отделно. Точка 2, която се отнася за ал. 3, и т. 5 – за ал. 7 и 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА:Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Нанков? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Гуцанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Първо, благодаря на господин Нанков, че дебатът е професионален, а не просто да си говорим от трибуната неща, които не са нормални, когато се обсъжда подобен закон. Искам да внеса яснота сред колегите народни представители, тъй като никой не е длъжен да познава в детайли законите, които съществуват в държавата.
Законът за Черноморското крайбрежие е въведен в сила 2008 г. и това е силно рестриктивен закон. За жалост, той е приет твърде късно, защото в периода от 1997 – 1998 г., когато започват големите строежи по Черноморието – на хотелски или на други обекти, до приемането на Закона за Черноморското крайбрежие – 2008 г., един период между 10-12 г. не съществува подобен ограничителен закон. Точно тогава се получават всички безумия. Според мен, безумия – може да има някои хора, които да харесват нещата, които са се получили по Черноморието, защото е липсвал този закон. Оттам нататък всички подобрения, които са правени по него – промени, са послеслов на смисъла на този закон – ограничителният, в смисъл на закона. Тоест, ние не правим промени, които сменят философията на закона. За всички тези детайли, за които говорите, ще отговоря какво се променя и, първо, искам да кажа следното нещо.
Законът, внесен от госпожа Лиляна Павлова, е влязъл условно в сила на 15 март тази година, но аз се радвам, че предходното Народно събрание е дало отлагателен период за неговото влизане, защото ако този закон действително влезе в сила и ние не приемем това, което в момента се предлага от мен – предполагам всички знаете, особено тези, които са по Черноморското крайбрежие и живеят там, за какво иде реч. Извинявайте, ще настане революция! Нали сте наясно?
На следващо място, не се дава нищо повече от това, което е било. Нищо! Десетте процента, които са влезли условно, пак казвам, в сила, защото са от 15 март тази година – никой не ги е изпълнявал, те никога не са били влизали в експлоатация. Тоест, ние връщаме това, което е било, 20%.
Какво значи 20%? Ако имаш 1 декар, 1000 кв. метра, можеш да имаш застрояване до 200 кв. метра на основата. Височина до 7 метра и половина, което ще рече два етажа. Колко по-малко да бъдат?
Искам да Ви попитам: 10%, 100 кв. метра, ами ние къде се връщаме назад? Това по всякакъв начин ограничава безумните строежи, пак казвам, според мен. Може да има и хора, които да харесват тези строежи, които са се получили. Тоест, ние по никакъв начин не връщаме нещо, което е било до 2008 г. Нека сме наясно, когато коментираме този факт, а не просто нещата да се коментират ей така, априори.
Аз мисля, че 20% и тази височина са съвсем нормални. Мога да защитя и други причини за тази височина. Едно виенско колело е повече от 7 метра и половина. Може ли да бъде поставено?
Разбирате какви други бариери ние ще сложим като възможности. Защо 7 метра и половина? Ами защото се влиза в едно ниво на параметрите във всички закони. Това е логиката, когато сме направили това предложение и то е било прието от комисията. Колеги, нищо не се увеличава. Затова казвам, нека да сме обективни, когато коментираме тези неща.
На следващо място, когато говорите за 2% от площта. Същото е – влязъл ли е в сила законът или не е влязъл? Да, той е влязъл, но никога не е бил изпълнен.
Освен това, когато казвате за дюните, прочетете ал. 9. В ал. 9 се казва: „В случаите по ал. 7 и 8 в площта на плажа не се включва площта на подвижните дюни”. Тоест, досега, когато се е определяла активната площ, дюните са били предмет, когато се определя колко процента да бъде застроената площ, докато сега аз съм изключил дюните.
Искам да Ви кажа, ако вземете една справка, че в момента обектите, които са по плажната ивица, ще бъдат намалени. Те не се увеличават, колеги. Пак казвам: „Нека да сме обективни и да видим каква е математиката”. Няма място, където да се увеличават тези обекти, а за плажовете, които са с голямо наличие на дюни, намалението е много драстично.
И още нещо. Гледам тук е госпожа Василева, която също е от Бургаския район, гледам и по малките общини – госпожа Маджарова. Спомняте си срещата, която беше с всички кметове и председатели на общински съвети, с всички концесионери, която направих два пъти в комисията. Нямаше някой от тях да е против. Напротив, всички до един бяха съгласни с всички тези параметри.
Отварям още една скоба – защо не съм съгласен поотделно да се гласуват нещата? Законът е едно цяло. Няма полубременна жена, колеги. Нещата се гледат в цялост поради една следваща причина: ние искаме ли да развиваме туризъм или не? Ако искате, дайте, няма да има нито един павилион за сладолед, няма да има нито едно място за бира, няма да има нищо по плажа. Няма никакъв проблем! Казвате, вземаме решението, ограничаваме ги и точка. Ще правим ли туризъм или няма да правим? Да Ви попитам за Созопол, Несебър, Поморие, всичките тези по-малки общини, изключвам Бургас и Варна, въпреки че не е редно да ги изключа, колко ще намалее бизнесът? Колко от тези хора се хранят от този морски туризъм?
Затова моля нека да бъдем активни, когато правим всички тези анализи. Мисля, че ограничението, което правим, е драстично – с изключването на дюните – нещо, което досега не е било. А със закона, който не е влязъл в сила, не мога да се съглася. Това е драстично намаление и удря пряко върху туризма и върху плажовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Гуцанов! Ние нямаме никакви принципни различия – и за закона, че е един работещ закон. Най-хубавото нещо на едно по-предходно правителство през 2008 г. беше, че прие такъв закон. Да, не работеше в някои аспекти. Затова той претърпя корекции – по-скоро козметични, една значителна промяна през 2013 г. Това е втората изключителна програма, която правим със закона. От там нататък коя е рестриктивна и коя не, не мисля, че трябва да коментираме, тъй като най-рестриктивната програма беше през 2013 г. Това е признаването на браншови организации и от черноморски кметове, и от колеги народни представители от всички парламентарни групи. Наистина, пак казвам, в случая има консенсусни текстове, които умишлено исках да коментирам, Вие наблегнахте на тях. Те са не само резонни, а може би дори закъснели за тяхното приемане, но е хубаво, че днес ги подлагаме на гласуване и ще бъдат приети именно текстовете за стоящите дюни, които да бъдат изключени. Не е правилно, че не са регламентирани в случая, както бяха регламентирани през 2013 г., но в момента ги изключваме от активната плажна площ. Когато се полагат действителни параметри и ограничения и в настоящия закон с промените от 2013 г. съществуват и доста по-рестриктивни действителни ограничения и параметри, които цитирах и които не касаят преместваемите обекти, а извършването на ново строителство в зона А. Когато говорим за виенското колело, това беше единственият Ви довод, когато говорим за зона „А” виенско колело, то е преместваем обект, не е строеж, не попада под тази категория със стената от 7,5 м.
Така че пак казвам: нека да запазим съществуващите текстове. Съществуват текстове и в сегашния Закон за устройството на Черноморското крайбрежие, които са много по-рестриктивни, касаещи ал. 3, т. 2 и касаещи ал. 7 и 8. Затова беше моето процедурно предложение да гласуваме т. 2 от така предложената редакция на § 12 и т. 5, която касае ал. 7 и 8 поотделно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Нанков.
Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Гуцанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Благодаря и на господин Нанков за дебата, който се получава.
Законът може да бъде още по-рестриктивен, пак го казвам, да няма дори и туризъм, ако кажете – няма проблем. Но мисля, че балансът е намерен. Освен това фактът, че предното мнозинство на Народното събрание го отложи с две години, самото то е осъзнавало, че това... Не че не е изпълнимо, всичко е изпълнимо, но е неработещо и това е смисълът на тази промяна, която правим. Двадесет процента мисля, че е съвсем нормално. За височината Ви казах. Колко други неща са необходими...
Също да кажа, че колегата Емил Костадинов оттегля неговото предложение, току-що го каза и ще го потвърди.
Не съм съгласен да се гласуват поотделно, защото, пак казвам, законът е в неговата цялост. Той така е хармонизиран, а не да приемем едно, а друго да не го приемем.
Моля да бъде гласуван по този начин, както е решението на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят отново народните представители в пленарната зала.
Гласуваме неприетите предложения по реда, по който са направени.
Първите две предложения, направени от народните представители Емил Радев и Красимир Ципов, и Лиляна Павлова и Николай Нанков, са идентични. Те са за отпадане на § 3, който в окончателния доклад става § 12. Така че, колеги, ще ги подложа на гласуване едновременно, защото де факто става дума за едно и също предложение.
Моля, гласувайте предложенията на народните представители от ГЕРБ за отпадане на § 3.
Гласували 76 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Народният представител Емил Костадинов оттегля своето предложение. Потвърждавате го, господин Костадинов.
Следващото неприето предложение е на народния представител Светлин Танчев, което не е подкрепено от комисията. Беше докладвано от господин Гуцанов, така че сега ще го подложа на гласуване.
Моля, гласувайте неподкрепеното от комисията предложение на народния представител Светлин Танчев.
Гласували 73 народни представители: за 4, против 35, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на § 3, който става § 12. Ще уважа предложението на господин Нанков за разделно гласуване на параграфи 2 и 5. Първо ще подложа на гласуване тях, а след това и целия параграф.
Гласуваме т. 2 от § 3, който става § 12.
Моля, колеги, гласувайте т. 2, подкрепена от Комисията по регионална политика.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 13, въздържали се 4.
Точка 2 е приета.
Ще подложа на гласуване т. 5 от § 3, който става § 12. Гласуваме т. 5 на § 12, която е подкрепена от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Гласували 87 народни представители: за 72, против 14, въздържал се 1.
Точка 5 е приета.
Подлагам на гласуване целия § 12 в редакция, предложена от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против 1, въздържали се няма.
Параграф 12, господин Гуцанов, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Предложение от народния представител Светлин Танчев – в чл. 11, ал. 2 се създава т. 5:
„5. ново строителство в териториите от защитени зони по чл. 10, ал. 4 на Закона за биологичното разнообразие, предназначени за опазване на типове природни местообитания и местообитания на видове съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за биологичното разнообразие, с изключение на елементите на инженерната инфраструктура, на строежите, обектите и съоръженията от § 182 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройство на територията, както и основен ремонт, реконструкция, модернизация, пристрояване и надстрояване и промяна на предназначението на заварени сгради.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това очевидно е предложение за създаване на нов параграф. Колеги, има ли изказвания по предложението на народния представител Светлин Танчев? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Светлин Танчев за промени в чл. 11, ал. 2, а именно за създаване на т. 5, както беше докладвано от господин Гуцанов.
Предложението не е подкрепено от комисията, моля гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 2, против 50, въздържали се 23.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков – § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Емил Костадинов – предложението бе оттеглено.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 4, който става § 13:
„§ 13. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) В зона „Б” се допуска поставянето на:
1. преместваеми обекти за търговски, увеселителни и други обслужващи дейности, като в урегулираните поземлени имоти не могат да се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели – плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване и не се намалява определената минимална озеленена площ;
2. елементи на градското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани и часовници;
3. рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет.“
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Преместваемите обекти и съоръжения, поставени на територията на морските плажове, както и тези в зона „А” и зона „Б” на националните курорти, които не отговарят на условията по ал. 3 и 4 и по чл. 10, ал. 3, т. 3, се премахват от органите на Дирекцията за национален строителен контрол по ред, определен с наредба на министъра на инвестиционното проектиране. В останалите случаи преместваемите обекти и съоръжения, които не отговарят на разпоредбите на този закон, се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф и предложенията към него? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията, както са направени.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков за отпадане на § 4, който става § 13.
Гласували 80 народни представители: за 31, против 42, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителите в предложената редакция от Комисията по регионална политика и местно самоуправление за § 4, който става § 13. Параграфът беше докладван от господин Гуцанов, моля гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Предложение от народния представител Емил Костадинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 5, който става § 14:
„§ 14. Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Забранява се извършването на строителни и монтажни работи в националните курорти по Черноморското крайбрежие от 15 май до 1 октомври.
(2) Извън случаите по ал. 1 периодът и териториите по Черноморското крайбрежие, в които се забранява извършването на строителни и монтажни работи, се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината. Решенията на общинския съвет се приемат ежегодно не по-късно от 1 март на съответната година и се обявяват на интернет страницата на общината.
(3) В случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври.
(4) Изключение по ал. 1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 14, в редакцията предложена от Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5а, който става § 15:
„§ 15. В чл. 17а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „пясъчните дюни” се заменят с „подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни”.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. подземни линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 3 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Ако и следващият параграф е безспорен, го докладвайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Колеги?
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Не.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по докладвания параграф? Няма.
Подлагам на гласуване § 5а, който става в окончателния доклад § 15.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5б, който става § 16:
„§ 16. В чл. 22а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 след думите „наемната цена” се добавя „съответно от концесионното плащане”.
2. В ал. 4:
а) в текста преди т. 1 думите „от наеми на морски плажове” се заличават;
б) точка 4 се изменя така:
„4. обезпечаване с водно-спасителна дейност на обявените за неохраняеми морски плажове през съответния летен сезон съгласно одобрена от министъра на регионалното развитие схема, предложена от областния управител”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по § 16? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 5б, който в окончателния доклад става § 16.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Предложението за § 16 е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков:
„В § 6 т. 2 и 3 да отпаднат”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 6, който става § 17:
„§ 17. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В т. 4 в изречение първо думите „под въздействието на вятъра” се заменят с „в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър”.
2. В т. 5, буква „б” думите „с изключение на тези, предназначени за осигуряване безопасното ползване на плажа” се заличават.
3. В т. 7 думите „активната плажна площ” се заменят с „площта”, а думата „сгъваеми” се заличава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладвания параграф?
Заповядайте, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, господин Гуцанов! Само да поясня какво е нашето предложение с колежката Павлова. Както навсякъде в закона и тук предложението в т. 3 касае обвързването на площта, която ще изчисляваме, в случая допълнителната търговска площ, не от активната такава, а от цялата площ на плажа. Тоест ние увеличаваме и като абсолютни, и като относителни стойности площта, която е за поставянето на допълнителни търговски обекти, те са преместваеми. В случая, отново повтарям, това, което казах и преди – едно е да изчисляваме проценти от активната площ, едно е от цялата площ на плажа, едно е да изчисляваме 2% от 20 декара, друго е от 40 такива.
Проблемът в случая, колегата Гуцанов в едно от предходните си изказвания спомена, е, да, хубаво, всички искаме да развиваме туризъм. Да, искаме да развиваме туризъм, но по-големият въпрос е: какъв туризъм искаме да развиваме? Защо българските туристи масово, да не използвам може би такава дума, но една немалка част през последните години посещават други страни – съседни, не само съседни, а избягват нашето Черноморие? И като предлагаме подобни текстове, нека си дадем отново отговор на въпроса: увеличаваме ли площта на преместваемите обекти било то за търговска цел – капанчета, заведения, ресторанти по плажа, и от чия площ ги увеличаваме? Естествено от плажната ивица, от свободната площ за летуващи граждани – било то български или чуждестранни.
В тази връзка трябва да благодаря на комисията, че отхвърли предложението в т. 2, така че в една част нашето предложение става безсмислено, тъй като т. 2 е отпаднала по редакцията на комисията, но там говорихме за още по-страшно нещо – от активната плажна площ беше предложено да отпаднат преместваемите обекти. Нещо изключително нецелесъобразно!
Разберете, колеги, няма логика – нонсенс е да приравняваме и да изчисляваме площ на търговските обекти от цялата площ на плажа, а не от активната такава, която е по задоволяване на обществените, на ликвидационните, на всички останали нужди на българските и чуждестранните граждани, на летовниците на нашето Черноморие, от която естествено са изключени скалите, дюните, в случая с тази промяна изчисляването на търговска площ от скали, от други природни образования и пътеки от нашите плажове. Една наистина нецелесъобразна промяна. Поправете ме, ако греша, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Нанков.
Заповядайте за реплика, господин Гуцанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Имам усещането, че нещо не сме се разбрали, господин Нанков.
Дюните са изключени в § 9 и от тук нататък, колеги, площта се намалява рязко. Има плажове, където дюните дори са повече, отколкото пясъчната ивица. Нали така, господин Нанков?
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ, от място): Не го оспорваме това.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Като не го оспорваме, как се увеличава площта на обектите? Напротив, в по-голямата част те се намаляват. Това, за което аз не се съгласих с Вас, са камъните, които са в морето.
Извинявайте, съжалявам, че адмиралът излезе, но не мога да се съглася да включим и камъните. Ако искате, мога да Ви ги изредя: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем плажа – има камъни по цялото Черноморско крайбрежие от двеста и няколко плажа.
Извинявайте, колеги, все пак има някаква мяра. Да Ви кажа, че едните камъни са 817 квадратни метра, другите са 346 квадратни метра. Хубаво, при 50 декара да броим 2 декара?!
Да Ви казвам за приливно-отливни течения! Ако искате, можем да влезем в моята специалност – колко пъти се откриват, колко пъти се закриват, да Ви кажа при пълнолуние колко се вдига луната и при новолуние как се оттегля. Нали разбирате, че ако тръгнем по този начин да спорим, може да отидат да мерят, когато имаме висока вода и когато имаме ниска вода. Говорим неща – вентилът на колелото! С това приключих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Колеги, предлагам да преминем към гласуване, ако няма други изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване първо предложението на народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков за отпадане на т. 2 и 3 в § 6. Предложението не е подкрепено от Комисията по регионална политика.
Гласували 75 народни представители: за 13, против 57, въздържали се 5.
Предложението на народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 17 в окончателния доклад, в окончателния закон.
Гласували 71 народни представители: за 65, против 5, въздържал се 1.
Параграф 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Параграф 7.
„§ 7. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ДВ, бр. 27 от 2013 г.) § 26 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 7, който става § 18.
Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков.
Предложението бе оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 11, който става § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Колеги, има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителите за § 7, който става § 18.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграф 18 е приет.
Заповядайте, господин Гуцанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, уважаема госпожо председател.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Момент! Параграф 8.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Аз прочетох и двата – и § 7, и § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Подложихме на гласуване само § 7.
Сега ще подложа на гласуване предложението на народните представители, но то е оттеглено.
Подлагам на гласуване § 11 по вносител, който става § 19.
Уважаеми колеги, за тези, които следите доклада – гласувахме § 7, който става § 18, господин Гуцанов е докладвал едновременно и § 8, предложението на народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков е оттеглено, така че подложих на гласуване текста на § 8, който става § 19 – в доклада числото „11” е техническа грешка, става дума за § 11, който става § 19.
Има ли някакви възражения да го прегласуваме?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не, нямаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Обявявам резултатите от гласуването за § 8, който става § 19, и по този параграф:
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Параграф 8, който става § 19, е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Продължаваме с:
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли изказвания по наименованието? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на подразделението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 9, който става § 20:
„§ 20. (1) Одобрените до влизането в сила на този закон схеми за преместваеми обекти в зона „А” и зона „Б” се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
(2) Преместваемите обекти, разрешени по досегашния ред, които не отговарят на изискванията на този закон и на одобрените нови схеми по ал. 1, се премахват от собствениците на поземлените имоти в едномесечен срок след одобряване на новите схеми по ал. 1. След този срок обектите се премахват по реда на чл. 57а от Закона за устройство на територията, съответно от органите на Дирекцията за национален строителен контрол по реда на наредбата по чл.13, ал. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 10, който става § 21.
Госпожо председател, колеги! Ако нямате нищо против, да ги прочетем ли нататък?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Нанков е съгласен. Или не е съгласен?
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Съгласен е.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови § 10а и 10б, които стават съответно § 22 и 23:
„§ 22. Срокът, определен с концесионния договор, може да се удължава в рамките на срока по чл. 7, ал. 1 по съгласие на страните въз основа на решение на органа, предоставил концесията. Концесионерът може да подаде заявление до органа, подписал концесионния договор, в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
§ 23. Започналите до влизането в сила на този закон процедури по предоставяне на концесия или отдаване под наем на морски плажове се довършват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Колеги, има ли изказвания по докладваните параграфи?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Вече сме в заключителната част на обсъжданите промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Приетите дотук текстове според мен внасят много по-добър ред и показват волята на Народното събрание да се организира така дейността с използването на Черноморското крайбрежие, че да бъде в интерес на летовниците, зачитайки интересите на тези, които организират съответната туристическа дейност.
Моето изказване засяга предложения § 22. Не правя някакви алюзии с тази тематика, но в случая възниква следният въпрос.
Този параграф предвижда след като изтекат сега сключени договори, а те са по действащия закон, който предвижда максимален срок за концесионни договори за използване на плажната ивица от 15 години. Вероятно при досегашния режим има договори, сключени за 12, 13, 14 или 15 години, които с изтичането на своето действие поначало би трябвало да се прекратяват.
В случая обаче, след като новият закон предвижда максималният срок на договорите за същата дейност да бъде двадесет години, на тези концесионери по заварени договори, които ще бъдат застъпени от влизането на промените, се дава възможност по тяхно искане и инициатива те да пожелаят от концендента – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, техните договори да бъдат удължени до допустимия 20-годишен срок.
Възниква обаче следният въпрос: техният мотив може да бъде, че са извършили подобрения, използвайки тази дейност. Мисля обаче, че всички тези фактори могат да бъдат отчетени в рамките на нова състезателна процедура. Те са сключили договори, които ще бъдат зачетени и изпълнени, каквито са били условията между двете страни.
За мен принципният подход изисква този параграф да отпадне, за да може за всички такива обекти да се обявят конкурси и всички, които имат интерес, да могат да се явят. Да се прецени кои предлагат най-подходящи условия.
Мисля, че в случая дори не става дума за зачитане на запазени права, а това са права, които се дават в допълнение на вече придобитите извън действието на договора.
Това са моите мотиви. Смятам, че няма някакви съображения, които да бъдат противопоставени. Не мога да кажа кои биха се облагодетелствали или биха били засегнати от такава разпоредба. Мисля обаче, че така законът ще придобие още по-голяма убедителност и всички ще бъдат поставени при равни условия.
Това са моите мотиви за отпадане на този параграф. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Стоилов.
Колеги, това беше изказване.
Желаете ли реплики?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря.
Това, което каза господин Янаки Стоилов, има логика.
Нещата могат да бъде погледнати и от едната, и от другата посока. Ще кажа защо комисията е взела такова решение. Аз, естествено, ще подкрепя решението на комисията. Нека да е ясно какви са били мотивите на комисията.
В момента в държавата има действащи 58 броя концесионни договора. От тях 42 договора са за 20 години, има един договор за 19 години, два договора – за 18 години, един – за 16 години, два договора – за 15 години, два договора – за 14 години и за 10 години има 8 договора. Логиката на комисията е била всички да бъдат изравнени до 20-те години. Не е имало никакви други мотиви. Виждате, че 42 договора е доста по-голямо число от останалите.
Естествено, може да бъде прието и едното, и другото – няма пречка, както реши Народното събрание.
Важно е също да се каже, че заявлението се подава до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но се одобрява от Министерския съвет.
Още нещо: концесионните договори в България по принцип са 35-годишни. Виждате, че в случая сме ги намалили доста драстично – на 20 години, почти 50% от това, което е за другите концесионни договори в държавата. Разбира се, и едното, и другото има своите предимства. Трудно ми е да отсея кое е по-правилното в случая. С това приключвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуцанов.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Вярно е, че за останалите концесионни договори сроковете могат да бъдат 35 години, но това са договори за добив, които изискват разработване, създаване на индустрия. В случая става дума за природни богатства, които се предоставят на определени хора да развиват търговска дейност. Разбира се, те също изискват някаква поддръжка, допълнителни съоръжения. Според мен е напълно обосновано сроковете за концесиите при използване на плажовете да бъдат специфични и значително по-кратки отколкото общодопустимите при други видове дейности.
Що се отнася до изравняването, в случая за мен то означава да създадем конкурентна среда за всички, които ще могат да кандидатстват при равни условия. Това, че някой е изпълнявал договора за определени години и договорът е изтекъл, аз не виждам значителни аргументи да му дадем само на него възможност да иска да си разшири договора до достигането на 20-те години. Когато той е сключвал договора, е знаел за какъв период го сключва. По тази причина, освен преценката на възложителя – на концедента, би трябвало той да може да прецени различните предложения и да избере най-доброто. При запазването на § 22 той ще трябва да избира единствено дали да одобри, или не предложението на единствения кандидат. Според мен това наистина е въвеждане на истинско равенство, което този параграф не предполага.
Аз казвам, че по целесъобразност той би могъл да съществува или да отпадне, но за мен много по-добрият вариант, създаващ по-добра среда за преценка на органа, който сключва договора, е той да има възможност да избира от потенциално повече предложения, отколкото единственото – на този, който до момента стопанисва посочения обект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, господин Нанков.
НИКОЛАЙ НАНКОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Текстът на § 22 породи най-сериозната дискусия в Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Аз съм изключително щастлив, че и тук започна подобна дискусия, и то между колеги от Коалиция за България.
Изцяло подкрепяме и на комисия заявихме своята подкрепа относно тезата, която през днешния пленарен ден засегна и колегата Янаки Стоилов, а именно, че би било опасен прецедент да дадем в толкова голяма степен права на концесионерите, може би използвайки добрия, обективен и адекватен мотив, че, видите ли, променяме и удължаваме срока от 15 на 20 години.
Нормотворческата практика и дейност е с такъв характер, че почти винаги е изключително опасна. В случая „опасна” дори е мека дума. Без да квалифицирам, бихме създали много сериозни прецеденти. Тази година изтичат и други концесионни договори. Колеги, имайте предвид, че концесионната процедура е сложна процедура, при която всички кандидати имат равен шанс. Спазвайки конкурентните правила и норми, ние даваме равен шанс на всички потенциални кандидати.
Концесионната процедура винаги е предшествана от концесионен анализ. Той е съставен, изготвен за определен срок от време. Когато аз съм правил концесионен анализ, предполагайки, че съм концесионер, изготвил съм концесионен анализ за 10 годишен срок, от който са изтекли 5 години от дадената ми концесия, в момента с § 22 ще се позволи да увелича съответното съгласие между мен – концесионера, и концендента, принципала – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и да удължа договора си на 20 години. А той, уважаеми колеги, е бил сключен дори за 10 години.
Това е хипотеза, но наистина би се създал опасен прецедент, от който ние, уважаеми дами и господа, трябва да излезем, неподкрепяйки това предложение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нанков.
Има ли реплики на господин Нанков? Няма.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Обсъждахме § 9. Има предложения: оттеглено – на госпожа Павлова и на господин Нанков; подкрепено – на господин Гуцанов, което е включено в окончателния текст на вносителите за § 10, по окончателната номерация става § 21.
Първо поставям на гласуване § 9, който става § 20.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Параграф 10 по вносител, подкрепен от комисията, който става § 21.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Има постъпило предложение по повод § 22 в редакция на комисията на господин Янаки Стоилов – за отпадане на § 22.
Моля Ви, режим на гласуване за предложението на господин Янаки Стоилов за отпадане.
Гласували 82 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието. С това § 22, предложен от комисията, отпада.
Господин Стоилов, Вашето предложение за § 22, а § 23 сега ще го поставя отделно на гласуване.
Поставям на гласуване § 23 в редакция на комисията.
Гласували 75 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Господин председател, ще преномерираме след това параграфите...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Как след това?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Параграф 22 като отпадна, § 23 най-вероятно ще трябва да стане § 22 при това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Трябва да кажем тогава, че § 23 става § 22 – за стенограмата, и всички следващи се преномерират.
Вие с Преходни разпоредби не работите ли в тази комисия?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков – § 11 да отпадне.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 11, който става § 24.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Параграф 11, който става § 23.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ:
„§ 23. (1) Министерският съвет приема нова методика по чл. 8, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.
(2) Министърът на инвестиционното проектиране издава наредбата по чл. 13, ал. 6 в тримесечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожа Павлова и господин Нанков са оттеглили предложението за отпадане.
Има само едно – подкрепено предложение на господин Гуцанов.
Комисията ни предлага редакция на § 11, който става § 23. Нали, господин Гуцанов?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Точно така, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Оттук насетне ще ги преномерираме.
Има ли изказвания? Няма. Закриваме разискванията.
Режим на гласуване за § 23 от Преходните и заключителните разпоредби, предложен като редакция на § 11, но става § 23.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът на § 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 11а, който става § 24:
„§ 24. До приключване от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на дейностите по чл. 6, ал. 7 процедурата по предоставяне на концесия или отдаване под наем на морски плаж се провежда въз основа на акт за изключителна държавна собственост и/или приета специализирана карта за съответния морски плаж, и/или влязло в сила изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има предложение на господин Танчев. То свързано ли е? Не е.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Не е свързано, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: То е отделно, добре.
Изказвания по § 11а, който става § 24, има ли? Няма. Закриваме разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за § 11а, който става § 24, в редакцията на комисията, докладвана от господин Гуцанов.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народния представител Светлин Танчев:
„В Преходните и заключителните разпоредби да се създаде нов § ...:
„§ … Границите на зона „А” и зона „Б”, определени в чл. 10 и 11, и границите на пясъчните дюни, както са картирани по § 31 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон, се отразяват служебно в 3-месечен срок от влизането в сила на закона върху кадастралните карти по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър или върху кадастралните планове, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, и върху плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд – по реда на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: По това предложение ще се изказва ли някой? Няма да се изказва.
Закривам разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за нов параграф, неномериран, на господин Танчев, предложение – неподкрепено от комисията.
Гласували 66 народни представители: за 3, против 41, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Светлин Танчев е отхвърлено.
Заповядайте, господин Гуцанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин председател.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 25 и 26:
„§ 25. (1) Решенията на общинските съвети по чл. 15, ал. 2 за 2014 г. се приемат не по-късно от 15 май.
(2) В случай, че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в териториите по чл. 15, ал. 2 се забранява от 31 май до 1 октомври 2014 г.
§ 26. Територии на населените места по чл. 10, ал. 1 са териториите по § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, определени с влязъл в сила подробен устройствен план към деня на влизане в сила на този закон”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изказвания по параграфи 25 и 26 – новата номерация? Има ли желаещи? Няма.
Закриваме разискванията.
Моля Ви, режим на гласуване за параграфи 25 и 26 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Заповядайте, господин Гуцанов.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин председател.
Предложение от народните представители Емил Радев и Красимир Ципов – § 12 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков – § 12 да отпадне.
Предложението бе оттеглено.
Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 27:
„§ 27. В Закона за държавната собственост (обн. ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм. бр. 104 от 1996 г.; бр. 55, 61 и 117 от 1997 г.; бр. 93 и 124 от 1998 г.; бр. 67 от 1999 г.; бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г.; бр. 1 и 38 от 2001 г.; бр. 45 от 2002 г.; бр. 63 от 2003 г.; бр. 24 и 93 от 2004 г.; бр. 32 от 2005 г.; бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г.; бр. 41, 59, 92 и 113 от 2007 г.; бр. 52 и 54 от 2008 г.; бр. 10, 17, 19, 33 и 41 от 2009 г.; бр. 18 и 87 от 2010 г.; бр. 19 и 47 от 2011 г.; бр. 45, 82 и 99 от 2012 г.; бр. 27, 65 и 66 от 2013 г.) чл. 7, ал. 5 се изменя така:
„(5) В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти”…
И правя едно допълнение: „изключителна и публична държавна собственост, могат да се”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Чакайте, чакайте, чакайте! Как го правите това? В доклада „изключителна” го няма.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Правя го в момента като допълнение, господин председател. Да не е само „публична”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Я, докладвайте първо.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Както е по комисия: „В случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за:
1. изграждане на национален обект;
2. трайно задоволяване на обществени потребности;
3. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2, когато няма друга техническа възможност, или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, дотук.
Обсъждаме.
Правите ли това предложение?
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Да, правя това предложение, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: То е преди „публична” да се добави „изключителна”.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: „Изключителна и публична”, точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, „публична” я има. „Изключителна и” – този е изразът.
Изказвания?
Има предложение на господин Радев и господин Ципов да отпадне. Не е оттеглено.
Има предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков за отпадане – оттеглено.
Има предложение на господин Гуцанов, което е прието, в редакция на комисията, с подобрена редакция тук от господин Гуцанов.
Има ли изказвания? Няма изказвания.
Уважаеми народни представители, първо поставям на гласуване неприетото от комисията, неподкрепено предложение на народните представители Радев и Ципов, да отпадне този параграф.
Гласували 72 народни представители: за 6, против 57, въздържали се 9.
Оттеглено е предложението на госпожа Павлова и на господин Нанков.
И сега, първо поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Гуцанов, редакционно предложение, в ал. 5, § 27, в Закона за държавната собственост след израза „върху имоти”, да се добави изразът „изключителна и”.
Моля Ви, режим на гласуване за това редакционно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
Сега поставям на гласуване целия текст на § 27 с направеното и прието редакционно предложение.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Приета е редакцията.
Продължете.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря, господин председател.
Предложение от народните представители Емил Радев и Красимир Ципов – § 13 да отпадне.
Предложение от народните представители Лиляна Павлова и Николай Нанков – § 13 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението, както не подкрепя и първото предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 28:
„§ 28. В Закона за туризма (обн. ДВ, бр. 30 от 2013 г., изм. бр. 68 от 2013 г.) се правят следните изменения:
1. в чл. 10, т. 4 се отменя.
2. член 161, 162 и 163 се отменят.
3. в чл. 172 в текста преди т. 1 думите “и комисиите по чл. 161, ал. 1, създадени от областните управители“ се заличават.
4. в чл. 175, ал. 1 думите „както и комисиите по чл. 161, ал. 1“ се заличават.
5. член 178 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли изказвания? Няма.
Първо поставям на гласуване предложенията на народните представители Емил Радев, Красимир Ципов, Лиляна Павлова и Николай Нанков за отпадане на § 13 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 25, против 64, въздържали се 4.
Предложението за отпадане не се приема.
Поставям на гласуване редакцията на § 13 от Преходните и заключителните разпоредби, който става § 28 по изменената номерация в редакцията на комисията, докладвана от господин Гуцанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 4, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Предложение от народния представител Борислав Гуцанов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 13а, който става § 29:
„§ 29. Параграф 12, т. 2, буква „а” влиза в сила от 16 март 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има ли изказвания по последния § 29 в новата номерация? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, гласувайте съдържанието на § 13а по вносител, който става § 29 в окончателната редакция на законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието, а с това и този законопроект е приет на второ гласуване. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ДОКЛАДЧИК БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ: Благодаря на цялата комисия, на Народното събрание, че приехме закона за един добър туристически закон.
Който има възможност, между 30 април и 3 май 2014 г., да заповяда във Варна, за да види големите ветроходни кораби на „Тол шипс”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Който има възможност, да отиде във Варна.
Уважаеми народни представители, обявявам почивка до 16,35 ч. След това ще започнем със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, моля да заемете местата си в пленарната зала – извънредното заседание продължава.
Уважаеми колеги, моля заемете местата си в залата – броят на народните представители не е достатъчен, за да продължим работата.
Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ.
В съответствие със стенограмата от последното обсъждане на закона, ние сме гласували § 50 по вносител, който става § 56.
Продължаваме с § 51 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ХАМИД ХАМИД: По § 51 има предложение от народния представител Томислав Дончев и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 57:
„§ 57. В чл. 59 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите „три на сто” се заменят с „пет на сто”.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) случаите по чл. 16г възложителят не изисква гаранции за участие и за изпълнение от специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Параграф 51 по вносител – изказвания? Няма желаещи за изказвания.
Процедура – заповядайте, господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, от името на парламентарна група искам поименна проверка на кворума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря Ви, господин Гуджеров.
Аз също имах намерение да поискам след първото гласуване.
Имате пълномощно от името на парламентарната група. Благодаря Ви.
Това е стриктно спазване на правилника.
Поименна проверка.

Адриан Христов Асенов - отсъства
Аксения Бориславова Тилева - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - тук
Алекси Василев Алексиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Андон Петров Андонов - отсъства
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - отсъства
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Стойнов Пъдев - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Ахмедов Башев - тук
Биляна Йорданова Бекова - тук
Бойко Методиев Борисов - отсъства
Борис Цветков Цветков - тук
Борислав Гуцанов Гуцанов - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Стефанов Василев - отсъства
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - тук
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Венцислав Асенов Лаков - тук
Веселин Бориславов Вучков - отсъства
Веселин Вълев Пенев - отсъства
Владимир Вълчев Митрушев - отсъства
Владимир Иванов Иванов - отсъства
Владимир Цветанов Тошев - отсъства
Владислав Тошков Николов - отсъства
Волен Николов Сидеров - отсъства
Гален Симеонов Монев - тук

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ:
Галина Стефанова Милева-Георгиева - отсъства
Галя Енева Захариева - отсъства
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Николов Мърков - тук
Георги Симеонов Горанов - тук
Георги Стоянов Кадиев - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Цветанов Марков - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Георги Янчев Гьоков - тук
Гинче Димитрова Караминова - отсъства
Данаил Димитров Кирилов - отсъства
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - отсъства
Даниела Владимирова Савеклиева - отсъства
Дарин Иванов Димитров - отсъства
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Златкова Караджова - отсъства
Деница Стоилова Гаджева - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - отсъства
Деян Цанков Дечев - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Джема Маринова Грозданова - отсъства
Диана Иванова Йорданова - отсъства
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Ангелов Иванов - отсъства
Димитър Бойчев Петров - отсъства
Димитър Борисов Главчев - отсъства
Димитър Василев Аврамов - тук
Димитър Георгиев Кочков - тук
Димитър Димчев Димов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димитрова Иванова - отсъства
Дончо Спасов Баксанов - отсъства
Дора Илиева Янкова - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - тук
Евгени Димитров Стоев - отсъства
Евгения Бисерова Алексиева - отсъства
Евдокия Славчева Асенова - тук
Екатерина Василева Заякова - тук
Емануела Здравкова Спасова - отсъства
Емил Димитров Райнов
- тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Страхилов Костадинов - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жара Веселинова Пенева-Георгиева - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Желязко Иванов Желязков - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Златко Димитров Тодоров - отсъства
Зоран Александров Рангелов - отсъства
Ива Димитрова Кусева - тук
Ивайло Ангелов Московски - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Стефанов Вълков - отсъства
Иван Стоев Чолаков - отсъства
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - отсъства
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Ирена Георгиева Узунова - отсъства
Ирена Иванова Коцева - отсъства
Ирена Любенова Соколова - отсъства
Йордан Георгиев Стойков - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Стоянов Младенов - отсъства
Йорданка Колева Йорданова - тук
Калин Иванов Милчев - тук
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - отсъства
Кирил Красимиров Колев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Кирчо Георгиев Атанасов - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Корнелия Добрева Маринова - отсъства
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красимир Атанасов Мурджев - тук
Красимир Георгиев Ципов - отсъства
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Неделчев Стефанов - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Пенева Анастасова - отсъства
Кристиян Роберт Димитров - тук
Лазар Огнянов Попов - тук
Лиляна Павлова Николова - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Петров Татарски - отсъства
Любомир Владимиров Владимиров - тук
Любомир Димитров Христов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Магдалена Ламбова Ташева - тук
Маргарита Асенова Стоилова - тук
Маргарита Николаева Николова - тук
Мариана Господинова Тотева - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мартин Георгиев Захариев - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Методи Теохаров Костадинов - отсъства
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - отсъства
Милка Дончева Христова - тук
Милко Петров Багдасаров - тук
Минчо Мънчев Минчев - тук
Мирослав Николов Петков - отсъства
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Сабри Метин - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - отсъства
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Веселинов Александров - тук
Николай Нанков Нанков - отсъства
Николай Николов Апостолов - отсъства
Николай Петков Петков - отсъства
Николай Симеонов Малинов - отсъства
Павел Алексеев Христов - отсъства
Павел Андреев Гуджеров - отсъства
Павел Димитров Шопов - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Атанасов Курумбашев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Иванов Петров - тук
Петър Илиев Дулев - отсъства
Петър Илиев Якимов - отсъства
Петър Симеонов Ангелов - тук
Петя Николова Раева - тук
Петя Цветанова Аврамова - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Веселинов Йорданов - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - отсъства
Пламен Иванов Манушев - отсъства
Пламен Тачев Петров - отсъства
Пламен Христов Желязков - тук
Ради Николов Стоянов - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Румен Василев Гечев - тук
Румен Иванов Иванов - отсъства
Румен Маринов Йончев - отсъства
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - отсъства
Светлин Димитров Танчев - отсъства
Семир Хусеин Абу Мелих - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - тук
Силвия Анастасова Хубенова - отсъства
Сияна Атанасова Фудулова - тук
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - тук
Снежана Георгиева Дукова - отсъства
Снежина Минчева Маджарова - отсъства
Спас Янев Панчев - тук
Станислав Иванов Владимиров - тук
Станислав Стоянов Иванов - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Стефан Господинов Господинов - отсъства
Стефан Иванов Дедев - отсъства
Стефан Иванов Танев - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефани Михнева Михайлова - отсъства
Страхил Чавдаров Ангелов - отсъства
Таню Христов Киряков - тук
Таско Михайлов Ерменков - тук
Татяна Иванова Буруджиева-Ваниотис - тук
Теодора Радкова Георгиева - отсъства
Тодор Борисов Радулов - тук
Томислав Пейков Дончев - отсъства
Тотю Младенов Младенов - отсъства
Тунджай Османов Наимов - тук
Тунчер Мехмедов Кърджалиев - отсъства
Ферихан Илиязова Ахмедова - тук
Филип Стефанов Попов - тук
Халил Реджепов Летифов - тук
Хами Ибрахимов Хамиев - тук
Хамид Бари Хамид - тук
Хасан Илияз Хаджихасан - тук
Христо Илиев Калоянов - отсъства
Христо Цветанов Монов - тук
Хюсеин Хасан Хафъзов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - отсъства
Цветан Генчев Цветанов - отсъства
Цветомир Цвятков Михов - отсъства
Цецка Цачева Данговска - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Шендоан Ремзи Халит - отсъства
Щерьо Щерев Щерев - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Бориславов Куюмджиев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Янко Александров Янков - тук
Ако обичате, тези, които не са успели в преброяването, да дойдат да се запишат, за да сумираме и да видим какъв е броят на присъстващите.
Благодаря, уважаеми народни представители, които бяхте тук. Няма кворум.
Следващото редовно заседание е утре, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни).
(Закрито в 17,01 ч.)

Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова

Алиосман Имамов

Секретари:

Филип Попов

Шендоан Халит