Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Алиосман Имамов

Секретари: Пламен Нунев и Филип Попов

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на Вашето внимание е проектът за седмична програма:
„1. Ново обсъждане на Закона за Министерството на вътрешните работи, приет от Народното събрание на 28 май 2014 г., върнат с Указ № 142 от 9 юни 2014 г. на Президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
2. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.
7. Второ гласуване на Законопроекта за защита на растенията” – поредно продължение на един дълъг закон.
„8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
9. Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт.
10. Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
11. Прекратяване на пълномощията на народни представители.
12. Парламентарен контрол по членове 89-101 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание” – в петък.
Има и клетва на народен представител, която не е включена в проекта за програма.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 178 народни представители: за 101, против 69, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Има постъпили предложения на основание чл. 49, ал. 3.
Първото е от народните представители Милена Дамянова, Корнелия Маринова и Ирена Коцева – да се включи като първа точка в предстоящата програма предложението за изслушване на министъра на образованието и науката госпожа Анелия Клисарова относно препоръката на Европейската комисия за приемане на Закона за предучилищното и училищното образование.
Заповядайте, уважаема госпожо Дамянова.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само преди броени дни Европейската комисия отново остро разкритикува България заради липсата на реформи в сферата на образованието. За трети пореден път в рамките на една година страната ни получи силен шамар от Европа заради отказа за приемане на Закона за предучилищното и училищното образование.
Ще припомня за тези от Вас, които са забравили, че ние от ГЕРБ внесохме този законопроект още в първите дни на Четиридесет и второто Народно събрание. Ще припомня, че той се разработва и обсъжда повече от две години от нашия екип. В публичните работни групи участваха над 600 души учители, директори, представители на висшите училища, представители на родителите, на бизнеса, на местната власт. Обсъждането продължи толкова време именно в търсенето на съгласие за най-добрите работещи решения за системата.
Ще припомня, че в края на Четиридесет и първото Народно събрание това беше единственият законопроект, за който родители, учители, студенти дори протестираха с искане той да бъде приет.
Една година обаче управляващото мнозинство, колеги от ГЕРБ, отказва да внесе за обсъждане този законопроект с мотива, че чакаме законопроекта на министър Клисарова. В отговор на препоръката министърът на образованието и науката миналата седмица публикува на сайта на министерството анкета. Анкетата обаче не е нито форум, нито законопроект, още по-малко пък е обсъждане. Реакцията на министър Клисарова показва единствено и само безпомощност, липса на политическа воля и, за съжаление, некомпетентност, защото образователната реформа и решенията в тази сфера не бива да се свеждат до нивото на тест по география.
Ние правим предложение за изслушване на министър Клисарова в залата, за да обясни действията и бездействията си, които доведоха до поредната препоръка от страна на Европейската комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Дамянова.
Противно предложение има ли?
Заповядайте, уважаема госпожо Богданова.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Госпожи и господа народни представители! Уважаеми колеги от ГЕРБ, няма лошо и в такава ситуация от парламентарната трибуна да започваме началото на своята предизборна кампания (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Рано е още.
ВАЛЕНТИНА БОГДАНОВА: ...но аз предлагам на всички мои колеги да се държим сериозно.
Очевидно е, че идеята как днес ще изслушаме министър Клисарова, а след това ще намерим достатъчно парламентарно време да приемем 400 текста от Вашия проект на Закона за предучилищното и училищното образование звучи симпатично, но, извинявайте, изключително несериозно.
Уважаеми колеги, предлагам да съберем цялата си добра воля и компетентност да доработим и приемем в комисията поправките в Закона за професионалното образование и обучение, които са нужни, и да помолим парламентарната зала да намери време да го приеме на второ четене, защото той е важен, защото от него зависи решаването на част от големите проблеми, за които говорим. Това е сериозно говорене, за това трябва да намерим време. Другото просто са закачки, за които обаче времето изтече. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Богданова.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 180 народни представители: за 79, против 80, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Прегласуване има ли?
Заповядайте, уважаема госпожо Маринова.
КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители! Госпожо Богданова, едното не изключва другото. Надявам се да намерим парламентарно време да приемем текстовете от Закона за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, но вижте – имаме обединение около концепция за това как да изглежда Законът за предучилищното и училищно образование.
Имаме Национална програма за училищното образование, предучилищното възпитание и подготовката.
Имаме базисните неща и в продължение на година и месеци законът отлежава в Народното събрание. Ние в момента сме отговорни, защото неприемането на Закона за предучилищното и училищно образование може да лиши образованието от субсидии в следващия програмен период.
Нека да видим какво прави министър Клисарова и нейният екип в този момент. Смятам, че сме длъжни да я изслушаме, колеги. Нека да проявим разум.
Правя процедурно предложение да бъде изслушан министърът на образованието и науката. След като образованието е приоритет, нека да го докажем с волята си, с гласуването си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, уважаема госпожо Маринова.
Изчаках Ви, но напомням на народните представители, че прегласуването е свързано с оспорване на резултата от гласуването, а не с допълнително мотивиране. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви, режим на гласуване. (Реплики.)
Обикновено се злоупотребява с тази процедура и тя се ползва за допълнително изказване и мотивиране, а трябва да се оспорва гласуването, но такава практика е създадена и си върви така.
Гласували 190 народни представители: за 89, против 73, въздържали се 28.
Не се приема предложението.
Постъпило е предложение от госпожа Десислава Атанасова и Корнелия Маринова за провеждане на изслушване на министъра на здравеопазването на основание чл. 107 от правилника относно задълбочаващата се криза в системата на здравеопазването, предприетите действия от министъра на здравеопазването и правителството на Република България по отношение на дефицита в Националната здравноосигурителна каса.
Предложението е да бъде точка втора от седмичната програма.
Госпожо Атанасова, заповядайте, за да се мотивирате. (Съскане отляво.)
Моля Ви за тишина в залата!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател. (Силно съскане отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата!
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Уважаеми дами и господа народни представители! Надявам се, че поставеният въпрос – искането за изслушване на министър Андреева, няма да се изтълкува като начало на предизборната кампания, какъвто опит беше направен по предходното предложение по отношение на Закона за образованието.
Уважаеми дами и господа, кризата в здравеопазването наистина е сериозна и аз разчитам, че във всяка от парламентарните групи на мнозинството има хора, които биха мислили разумно за това какво ще се случва с финансирането на медицинските дейности не само днес, но и за в бъдеще.
Сериозна е, защото дори управителят на Националната здравноосигурителна каса, избрана с Вашите гласове, призна че след месец септември 2014 г. няма да има средства в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с които да бъдат разплащани медицинските дейности. Това, уважаеми дами и господа, означава задължение на лечебните заведения, листи на чакащи, липса на финансиране в системата. Това означава и работещите, все още останали тук, в България, лекари и медицински сестри да бъдат без заплати.
Ако това не е сериозен проблем, пред който е поставена системата на здравеопазването, не знам кое е. Още повече, че и от Българския лекарски съюз вчера са уведомили всички парламентарни групи за дефицита в Националната здравноосигурителна каса и са поискали срещи с Комисията по здравеопазване, министър-председателя, финансовия министър и Надзорния съвет на Здравната каса.
Считам, че следва министърът на здравеопазването най-накрая да разбере какви са ангажиментите й по отношение на провежданата здравна политика в Република България – ангажименти, продиктувани не само от Закона за здравето, но и от Конституцията ни и следва да отговори на въпроса: какви са идеите и мерките, които правителството ще предприеме по отношение на финансирането на системата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Противно предложение? Няма.
Режим на гласуване, ако обичате.
Гласували 177 народни представители: за 78, против 80, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Постъпило е предложение от госпожа Джема Грозданова за включване като трета точка в предстоящата седмична програма на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Заповядайте, уважаема госпожо Грозданова.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Посоченият Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е внесен от Министерския съвет в края на 2013 г., приет е на първо четене в залата в края на януари 2014 г., март месец е приет в Правната комисия и три месеца вече не се намира място за него в програмата на Народното събрание.
В този законопроект има дефиниции и текстове, които са важни и са свързани с транспониране на европейска директива, за което транспониране вече са изтекли сроковете.
Моля Ви да гласуваме положително за внасянето му за разглеждане в тази седмична програма като точка три. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Грозданова.
Противно предложение? Няма.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители: за 99, против 50, въздържали се 22.
Предложението се приема.
Процедура – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение за прегласуване. Благодаря. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Лиляна Павлова.)
Госпожо Павлова, да задавате въпрос „защо?”. Всеки има право да прави процедура по прегласуване. (Реплика от народния представител Лиляна Павлова.)
Не, обясних и пак ще повторя за Вас специално – процедурата по прегласуване се мотивира с оспорване на гласуването, а не с допълнителни мотиви.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Той не го оспори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Попов не изложи никакви мотиви в случая, така че престанете да подвиквате. И Вие правите прегласуване, и те правят, и двете страни не спазвате правилника.
Моля Ви, режим на гласуване.
Но това не значи, че Ви отнемам правото да правите такива процедури. Правете си ги, само Ви припомням правилника. Който иска, да спазва, който не иска...
Гласували 173 народни представители: за 102, против 54, въздържали се 17.
Предложението за включване на Наказателния кодекс става трета точка от седмичната програма.
Постъпило е предложение от господин Красимир Велчев за включване като четвърта точка в предстоящата седмична програма на Проекта за решение по доклада за дейността на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около сделката за продажбата на летище Божурище през 2005 г. – и така нататък.
Желаете ли, господин Велчев, да мотивирате?
Заповядайте, уважаеми господин Велчев.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ето един въпрос, който в никакъв случай не може да бъде отнесен към теснопартийните интереси – въпрос, който касае не само националната сигурност на България, но и националното достойнство.
Какви са мотивите?
Преди четири месеца Временната комисия за разглеждане на този въпрос излезе със 100 страници доклад. Вътре има констатации. Прочитайки ги, всеки един от Вас ще види колко закононарушения, колко съмнителни действия има на хора от правителството.
Какво е притеснителното, ако Вие не се съгласите да разгледаме този въпрос сега? Притеснителното е, че преди един месец министърът на културата поиска от Министерския съвет да бъде упълномощен да подпише споразумение със собствениците на летище Божурище. Тогава реагирах и поисках от министъра заедно да отидем на детектор на лъжата и пред обществеността да каже дали му е оказван натиск да иска такова упълномощаване. Защото, колеги, съгласете се, че с такова действие един министър се поставя над Парламента. Мисля, че ние, независимо в какви конфигурации работим в този Парламент, не трябва да допускаме такава практика – един министър да се постави над Парламента.
Въпреки нашите настоявания това да не се случва, искам да Ви кажа, че преди един месец неговият заместник подписа такова споразумение с италианските собственици на „Божурище”.
Много е притеснително, колеги, това, че също не знаем какви параметри има това споразумение да се изгради Музей на авиацията на летище Божурище. В България има музеи. По-скоро ние трябва тук да разгледаме този въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Велчев, приключвайте.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Да, ще приключа.
Само да кажа, че без нашето решение, без разглеждане на този доклад, прокуратурата не може да вземе отношение по този въпрос, което е много важно, пак казвам, за националната сигурност и за достойнството ни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Велчев.
Противно предложение? Има.
Господин Свиленски, заповядайте.
Противното предложение е защо да не се включва тази точка, а не мотиви по същество.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Велчев, напълно съм съгласен с Вас, че въпросът е важен и трябва да бъде гледан в пленарната зала. Молбата ми е това да го отложим вероятно за другата седмица, тъй като председателят на комисията обективно не присъства и няма да присъства до края на седмицата в пленарната зала. Мисля, че без негово участие не е редно да гледаме доклада, така че молбата ми е или да го оттеглите, или съответно да не се подкрепи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това не е молба. Това е възражение за включване на точката в дневния ред – така го приемете.
Ако обичате, режим на гласуване.
Гласували 181 народни представители: за 87, против 60, въздържали се 34.
Предложението не е прието.
Прегласуване – заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оспорвам резултата от това гласуване.
Възразявам също така срещу гласуването, което направиха колеги от другите парламентарни групи по въпроса за включването на доклада в следния смисъл.
Уважаеми колега Свиленски, отсъствието на председателя, когото всички уважаваме, не е пречка да обсъдим доклада. Освен това, бих казал, че отсъствието му би благоприятствало дискусията по доклада, защото комисията, която приключи работа преди повече от четири, да не кажа пет месеца, очевидно нейното ръководство направи всичко възможно този доклад да не стигне до Вашите уши, за да може междувременно да се предприемат ред действия, да се направят ред опити, за да се стабилизират извършени действия назад във времето, да се промени фактическата и правна обстановка. Остро възразявам срещу това. Ние трябва да действаме, а не да бездействаме.
Спомняте си и заключителното заседание на комисията, спомняте си при какви пак съмнителни обстоятелства се стигна до мнимо решение по този доклад, защото ще оспорим решението на комисията по този доклад. Ние твърдим, че няма такова решение. Комисията не достигна до консенсус, не достигна до решение, взето с валидно мнозинство.
Колеги, криенето няма да помогне, напротив – разкриването ще помогне. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Режим на гласуване.
Гласували 182 народни представители: за 85, против 82, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): По програмата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожа Караминова има предложение по чл. 49. Тя предлага пета точка.
По начина на водене – заповядайте, господин Вучков, и след това е госпожа Караминова.
ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Използвам тази форма на процедура, за да отправя призив към Вас да осигурите възможност на министъра на вътрешните работи да присъства на първа точка от приетия дневен ред за седмицата. Това е новото гледане в залата на Закона за Министерството на вътрешните работи. Смятам, че е изключително важно министърът на вътрешните работи, който е основният автор и вносител на този закон, да присъства в залата, тъй като досега на две четения в пленарната зала нито веднъж, с едно 30-секундно изключение, не чухме мотивите на вносителите.
Смятам, че е много важно, така както на заседание на Вътрешната комисия миналата седмица той изложи мотиви, срещу които ние възразихме, от уважение към народното представителство и с оглед на това, че сме парламентарна република да вземете мерки, да бъде поканен, така че след 10-15 минути да бъде в пленарната зала, а не някой представител на неговия политически кабинет. Направете всичко възможно, ако има заседание на Министерския съвет, там да бъде заменен от заместник-министър, за да присъства тук, в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Вучков. Разбирам Вашата процедура като покана към министъра на вътрешните работи.
Заповядайте, уважаеми господин Борисов.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! За съжаление, не виждам господин Местан, не виждам господин Станишев, не виждам Волен Сидеров. (Шум и реплики от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина!
БОЙКО БОРИСОВ: За радост обаче господин Мишо Миков е тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Каква радост. (Смях и оживление.)
БОЙКО БОРИСОВ: Вчера, не миналата година, вчера в присъствието на председателя на Народното събрание четиримата лидери на парламентарно представените партии твърдо, единодушно, без абсолютно никакви забележки или уговорки се разбрахме за постигане на съгласие за плавен преход. Приехме формулировката на уважаемия господин Местан. Във втора точка на това, за което сме си стиснали ръцете, уговорили, пак цитирам, господин Местан каза: „Като сериозни държавни мъже това, което се договаряме, това е факт”, сме записали: „определяне на приоритетни задачи на Парламента и на изпълнителната власт”.
Тъй като господин Станишев каза, и се съобразихме, че днес и утре го няма, а господин Местан го няма в четвъртък и петък, в понеделник имаше нещо друго – господин Миков да ни напомни какво, се разбрахме за вторник в Парламента да определим 10-15, колко закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Така беше.
БОЙКО БОРИСОВ: Според мен Законът за Министерството на вътрешните работи, който финансово е необезпечен, което означава, че ще се направят веднага кадрови назначения без конкурс, и след това ще говорите за реваншизъм, е изключително неправилно и не е в тона на приетото изречение за плавен преход към политическа стабилност и съгласие. Вашите лидери лично са ми го потвърдили – и отляво, и в средата, и съответно и господин Сидеров.
Ако искате, направете пет минути, господин Миков, като участник на всичко това, говорете си с лидерите, да изчакаме вторник – по важните закони, по които се договорим, че може да бъдат приети в рамките на този Парламент, тогава да го направим. Не само за Парламента, разбрахме се за изпълнителната власт – кабинетът да не подписва нищо важно. (Реплика от народния представител Йордан Цонев. Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви, не репликирайте.
Господин Борисов, разбрах Ви.
БОЙКО БОРИСОВ: Затова предлагам Законът за МВР да остане след вторник, когато се договорим, или не се договорим, той е много важен, да бъде гледан тогава.
Още повече, господин Сидеров и над 20 депутати от Българската социалистическа партия оспориха честността на изборите заради несправяне на МВР с платения вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Борисов!
БОЙКО БОРИСОВ: И ние искаме на тези хора, Вие протестирате избора, сега да им дадем да направят и закон. Така че моята молба, ако искате да спазим позитивния тон, е да отпадне, след направените консултации, така както сме се разбрали и разписали вчера. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Обратно процедурно предложение?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Приемам, че това, което каза господин Борисов, е факт – че са водени такива разговори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Така е.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: И господин Миков го потвърждава.
Но в отговор на повдигнатия от Вас въпрос, господин Борисов, Вие там разбрахте ли се да вкарвате промени в Наказателния кодекс, които днес депутати от Вашата парламентарна група предложиха? Искам да Ви припомня, че под маската на евроинтеграционни промени, в тези промени на Наказателния кодекс от страна на ГЕРБ и на ДПС са вкарани текстове, които нямат нищо общо с това – за едни странни промени в института на давността, че не течала давност за престъпления, извършени по политически причини. Интересно кой ще установява дали престъплението е извършвано по политически причини, или с политически мотиви от лица, свързани с комунистическия режим след 9 септември 1944 г.?! Това ли беше приоритетът, по който се споразумяхте?
Тук приканвам, ако наистина се претендира да се обсъждат въпроси, които имат значение днес за българските граждани, това да бъде направено, но след като вече гласувахте такива промени в Програмата за работата на Народното събрание, да се оттеглят всякакви претенции, иначе ние ги смятаме за неискрени и за продиктувани от интересите на една или на друга парламентарна група. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, господин Стоилов. (Реплика от народния представител Бойко Борисов.)
Господин Борисов, няма как да стане тази дискусия. Нека се гласува и след това ще имате право на прегласуване, където можете да кажете.
Моля Ви, режим на гласуване за направеното предложение за отпадане на Закона за Министерството на вътрешните работи от седмичната програма.
Гласували 198 народни представители: за 81, против 114, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Борисов, за прегласуване.
БОЙКО БОРИСОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Стоилов, абсолютно резонно е това, което казвате. След като това е важно за Вас, аз съм човек, който може да застава от другата страна и да преценява кое е важно и кое не.
Виждате, че аз не предложих да отпадне точката, в която Вие внушавате за извършени престъпления от мен, което прекрасно знаете, че нито е работа на Парламента, нито можете да кажете Вие да го има в дневния ред. Но тъй като вчера аз съм си стиснал ръката с господата Сидеров, Местан и Станишев, че така ще процедираме, за да отидем като нормални политически партии на избори, с нормално политическо говорене, не анти, а всеки за своята програма, което считам, че е много важно в, както искате я наричайте, дали е криза, или не, бих призовал нашите депутати от ГЕРБ да оттеглят тази точка. Във вторник, като се съберем с лидерите, да направим този дневен ред. Ако законът се приеме тогава – да. Ние сме готови да го направим, защото считаме, че това е важно за толерантността в тази зала.
Както вчера Вие оттук обвинихте мен и ГЕРБ в нещо – господин Миков пак ми е свидетел – в момента, в който казаха на Консултативния съвет, че са запалили знаме на БСП, не само го осъдихме, не само казахме, че е недопустимо, а дори казах и кои най-вероятно са виновни за това. Така че, господин Миков, надявам се да кажете на Вашите колеги, че пръв аз съм осъдил това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Още вчера им казах.
БОЙКО БОРИСОВ: Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има предложение на прегласуване.
Прегласуване!
Гласували 195 народни представители: за 81, против 97, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Цачева, по програмата.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, след като разбрахме какви са аргументите на колегите от Коалиция за България – за приетата и включена като т. 3 в дневния ред за днес – второ четене на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, правя процедурно предложение: в дух на консенсуса и разбирателството, което се опитваме да постигнем, едновременно да бъде гласувано предложението за отлагане от дневния ред за седмичната ни програма на точка първа – „Ново обсъждане на Закона за Министерството на вътрешните работи”, и приетата с решение току-що т. 3 за промени в Наказателния кодекс.
Господин председател, моля да предложите едновременно отлагането на тези две точки. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Цачева, извинявайте, но това предложение не е коректно. Току-що гласувахме едната от тях. Ако така всеки две точки се събират и се правят някакви пазарлъци по тях, нищо няма да стане. Ако отпадне тази, да отпадне другата...
Заповядайте за процедура, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя обратно процедурно предложение.
Госпожо Цачева, не превръщайте Народното събрание в пазар! (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Ние не сме дошли тук да правим пазарлък – иди ми, дойди ми, предлагаме, оттегляме...
Когато сте предложили една точка, дръжте на нея докрай. Когато имате някаква позиция, докажете, че тя е принципна, а не конюнктурна. Не можем да разиграваме Народното събрание – дайте сега, ще оттеглим, ако Вие пък приемете това. Има си принципи. Вече на два пъти отхвърлихме предложението за отпадане на точка първа от дневния ред. Новата т. 3 е приета и гласувана.
Предлагам повече да престанем да си играем и да шиканираме с търпението на народните представители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
Очевидно ще трябва по-спешно да се проведат тези разговори между политическите партии по формиране на предстоящия дневен ред, поне тези пазарлъци да не вървят в пленарната зала, а да се изнесат в политическото пространство.
Няма как да поставя на гласуване, госпожо Цачева, отпадането на едната точка, ако отпадне другата. (Шум и възгласи в ГЕРБ.) Току що беше гласувано Законът за Министерството на вътрешните работи да остане в седмичната програма.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Поисках отлагане на двете точки едновременно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Отлагане на двете точки... Ами то не е започнало разглеждането, за да се отлагат. В момента, в който започне разглеждането, може да се предложи отлагане на точката. Все още сме на темата „Седмична програма”.
Госпожа Караминова чака, за да мотивира чл. 49, ал. 3.
Процедурата за отлагане ще се случи, когато се стигне до тази точка от седмичната програма. Няма как предварително, преди да е започнало разглеждането на точка от седмичната програма, да се обсъжда нейното отлагане. Тя не е започнала да се гледа, за да се отлага.
Заповядайте, госпожо Караминова.
ГИНЧЕ КАРАМИНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 49, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя отново – шесто или седмо предложение за включване в дневния ред като т. 5 Закон за доброволчеството, внесен на 30 октомври 2013 г. – един законопроект, в който няма абсолютно нищо политическо, нито лобистко, по който би трябвало да има консенсус. Организираното извършване на доброволческа дейност активира дейности за хармоничното развитие на нашето общество.
Уважаеми колеги, вече толкова пъти Ви изтъквах аргументи, че това е важен законопроект, но за съжаление в България няма правна уредба, няма механизъм за извършването на такава дейност. Така че държавата трябва да покаже, че застава зад тези български граждани.
Аз няма да давам дори конкретни примери, както съм давала досега, но за съжаление има доблестни хора, които са дали доброволно дори и живота си за хора, изпаднали в опасни и бедствени ситуации.
Уважаеми дами и господа, смятам, че наистина е време да покажем позиция, че сме зад тези обществени отношения, които държавата трябва да регулира. Затова Ви призовавам да гласувате за Закона за доброволчеството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, уважаема госпожо Караминова.
Противно предложени? Няма.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 179 народни представители: за 89, против 47, въздържали се 43.
Предложението не е прието.
Заповядайте за предложение за прегласуване, госпожо Коцева.
ИРЕНА КОЦЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да оспоря процедурата по гласуване, защото 43 „въздържали се” е може би някаква грешка, или следвахте полемиката на разговорите, които течаха преди това. Не мога да повярвам, че един законопроект, един акт, с който ние ще покажем държавническа воля и ще легитимираме доброволчеството като дейност, която отстоява морални ценности, не би събрала мнозинство. Няколко гласа ни делят от това да покажем, че доброволството е кауза, зад която стои народното представителство.
Затова Ви моля – прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря, госпожо Коцева.
Прегласуване!
Гласували 185 народни представители: за 38, против 66, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Приключихме обсъждането на седмичната програма.

Сега първо ще положи клетва народен представител.
Моля да поканите в залата госпожа Ирена Тодорова Анастасова за полагане на клетва.
„РЕШЕНИЕ
№ 601-НС от 17 юни 2014 г., взето на 13 юни 2014 г. от Централната избирателна комисия, с което на основание чл. 247, т. 6 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избрана за народен представител от 23. многомандатен изборен район – София, Ирена Тодорова Анастасова.”
Моля, поканете госпожа Анастасова в залата. (Госпожа Ирена Анастасова влиза в злата и застава на трибуната.)
Госпожо Анастасова, моля, повтаряйте след мен.
ИРЕНА ТОДОРОВА АНАСТАСОВА: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Честито! (Ръкопляскания.)
Уважаеми народни представители, първо съобщенията.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Вносител – Румен Йончев.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносители – Цецка Цачева и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители – Менда Стоянова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет.
Проект на Решение за промяна в състава на Комисията по отбраната. Вносители са Красимир Велчев и Димитър Главчев.
Проект за Решение за промяна в състава на Комисията по културата и медиите. Вносители са Красимир Велчев и Димитър Главчев.
Проект за Решение за промяна в състава на Комисията по инвестиционното проектиране. Вносители са Красимир Велчев и Димитър Главчев.
Доклад за състоянието на националната сигурност на Република България (поверителен). Можете да го видите в „Секретно деловодство”. Вносител е Министерският съвет.
Доклад за прилагането на закона и за дейността на Прокуратурата на Република България и на разследващите органи през 2013 г. Вносител – Висшият съдебен съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Вносители са Четин Казак и Тунчер Кърджалиев.
Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители – Ваня Добрева и група народни представители.
Законопроект за допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта. Вносители – Милко Багдасаров и Ваня Добрева.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветераните от войните. Вносители – Янко Янков, Мехмед Атаман и Бюнямин Хасан.
Проект на Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт. Вносител е Йордан Цонев.
Още едно съобщение:
Министърът на отбраната ни уведомява на основание чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, че е разрешил преминаването през териториалното море, пребиваването с невоенен характер във вътрешните морски води и посещението на пристанище Варна на кораб от състава на Военноморските сили на Руската федерация. Целта на пребиваването на руския кораб е завършване на планирания обем от ремонтни дейности от българското кораборемонтно предприятие.
Приключихме със съобщенията.

Преминаваме към първа точка:
НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 28 МАЙ 2014 г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 142 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
За процедура, господин Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители, във връзка с вече разисквани теми, правя предложение точката за прегласуването на Закона за Министерството на вътрешните работи да бъде отложена от днешното заседание на Народното събрание. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Също така, когато стигнем до другата точка, свързана с Наказателния кодекс, ще направим същото предложение. Надявам се и двете предложения да бъдат подкрепени. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, беше направено процедурно предложение. Тъй като сме вече в първа точка, мога да подложа на гласуване предложението за нейното отлагане, без допълнителната уговорка. Тя се отнася просто до възможно разбирателство между парламентарните групи. След това ще има следващо гласуване.
Подлагам на гласуване отлагането на точка първа – ново обсъждане на Закона за МВР, приет от Народното събрание и върнат с указ на Президента на Република България от разглеждане през днешния пленарен ден.
Гласували 154 народни представители: за 117, против 10, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура по прегласуване.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, не знам какво сте се разбирали вчера, не знаем какво сте се разбирали и днес, но като Ви гледам, действително го обърнахте на пазар. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това е Народно събрание. Народното събрание има някакъв дневен ред. Не знам защо БСП решихте да пожелаете тази точка да бъде разгледана по-късно, тоест да отпадне от програмата, минути след като Бойко Борисов в кулоарите каза, че ще има реваншизъм. Страх Ви е от реваншизма на ГЕРБ ли?
Вие сте точно хората, които в миналия Парламент не сте изпълнили адски много обещания към други, колеги, и нямате право да говорите. (Обръща се към ГЕРБ.) Смятам, че това е един действително добър закон за полицаите. В миналото Народно събрание се приемаха закони, които също не бяха подплатени с бюджет. Това е ролята на правителството – да намери бюджет, за да ги подплати.
Затова правя процедура по прегласуване. Недейте да се връзвате на едно или друго за реваншизъм, защото действително го обръщате на пазар, а не на Народно събрание. Хората не очакват това от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, това беше процедура по прегласуване.
Подлагам на прегласуване процедурното предложение, направено от господин Янаки Стоилов, за отлагане разглеждането на първа точка от седмичната програма за днешния пленарен ден.
Гласували 156 народни представители: за 108, против 23, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, господин Димов.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Излязох да кажа, че гласувах „против” отпадането на тази точка. (Силен шум и реплики.) Всички мои колеги гласуваха „против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Нямате право на процедура по отрицателен вот. (Силен шум и реплики.)
ДИМИТЪР ДИМОВ: Защо нямам право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Защото това е процедурен въпрос. (Силен шум и реплики.)
ДИМИТЪР ДИМОВ: Колеги, аз не мога да разбера – явно тези срещи, които правите между ГЕРБ и БСП, наистина Ви се отразяват зле.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Димов, единствената процедура, която можете да направите, е, ако имате възражение по начина на водене. Отрицателен вот не можете да имате.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Хората отляво, които искаха тази точка да мине, сега не искат. (Реплики от ГЕРБ.)
Тук виждаме изказвания, някакви шизофренични, на ГЕРБ и на БСП. (Силен шум и реплики.)
Аз не мога да разбера какви срещи сте правили и какви разговори сте водили, но това нещо, което трябва да се гласува, е в интерес на българските полицаи. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Цветомир Михов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Много Ви моля, господин Михов, седнете си на мястото.
ДИМИТЪР ДИМОВ: Не виждам защо бягате от тази точка, защо сте против това да се изгласува? Нека всички български полицаи да видят кой се грижи за тях и за техните права като такива. (Силен шум. Възгласи: „У-у-у!”)
Ние от „Атака” настояваме тази точка да бъде гласувана, за да може веднъж завинаги да се приеме този закон, който дълго е очакван от всички служители на МВР, за да се повиши тяхното заплащане, което в момента е унизително, подлага ги на огромно унижение всеки ден като български полицаи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Господин Димов, тази точка от програмата на Народното събрание за днешния пленарен ден беше отложена с гласуване на Народното събрание, което се случи преди малко. (Шум и реплики от „Атака”.)
Вие за каква процедура? (Силен шум.)
Преди да Ви дам думата: каква е процедурата? (Реплика от народния представител Николай Александров.)
Заповядайте.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ (Атака): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да направим почивка от 30 минути, за да може да си влезете в съглашение ГЕРБ с ДПС и БСП – да се разберете какво правите (силен шум и реплики), за да може накрая на всички да е ясно какво ще лъсне тука, а не да си гласувате, да се разбирате, да си вкарвате точки от дневния ред – единия път ГЕРБ с ДПС, и после БСП услужливо да помага на ГЕРБ. Благодаря Ви. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Давам почивка от 20 минути.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, докато народните представители се събират в пленарната зала, ще започне обсъждането.
Ще възприемем следния подход – ще дам почивка след приемането на следващите два закона, които са безспорни и кратки, а именно Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта и Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военно пострадалите, след което ще дам 30 минути почивка.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Заповядайте, уважаема госпожо Нинова, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаема госпожо председател, колеги! Моля преди прочитането на доклада на комисията на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да допуснем в залата: Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика; Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика, и Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение, което направи госпожа Нинова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 96 народни представители: за 79, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 402-01-25, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 5 юни 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 402-01-25, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г.
На заседанието присъстваха: Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика; Елка Димитрова – директор на дирекция „Политика на пазара на труда” в Министерството на труда и социалната политика; представители на организациите на социалните партньори и на неправителствени организации.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Росица Янкова.
Предложеният законопроект коригира допуснато неизпълнение от страна на Република България на задълженията й по Договора за функционирането на Европейския съюз относно услугите на вътрешния пазар. Европейската комисия счита, че със задължението за регистрация на всички посреднически договори, сключени с чуждестранни работодатели, предвидено в чл. 28, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта, при ограничаване на срока на валидност на удостоверенията до 5 години, се ограничава по непропорционален начин свободата на установяване и на свободно предоставяне на услуги.
Целта на предложените промени в Закона за насърчаването на заетостта е да се отстранят констатираните от Европейската комисия несъответствия, а именно:
Отмяна на регистрацията на посредническите договори, сключени с чуждестранен работодател/корабопритежател
Европейската комисия счита, че регистрацията на посредническите договори не е оправдана от наложителна причина, свързана с обществен интерес, и тази разпоредба не гарантира постигането на тази цел. След започване на работа в друга държава членка българските работници попадат в обхвата на трудовото законодателство на приемащата държава и защитата на техните права е в правомощията на местните инспекторати по труда, а не на Агенцията по заетостта и на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
Въвеждане на безсрочна регистрация за извършване на –посредническа дейност по наемане на работа
Европейската комисия счита, че ограниченият до 5 години срок на валидност на регистрацията не е оправдан от наложителна причина, свързана с обществен интерес, и че с това условие България неоправдано ограничава свободата на установяване на фирмите посредници, с което допуска нарушение на европейското законодателство.
Регламентиране на дейността за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в Република България
Съгласно измененията и допълненията в чл. 27 и 27а от Закона за насърчаване на заетостта лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, не подлежат на регистрация, когато извършват тези услуги временно или еднократно в Република България. Тези лица следва предварително да уведомят министъра на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице, че ще извършват тези услуги временно или еднократно.
Законопроектът предвижда административнонаказателна отговорност за физическите и/или юридическите лица, извършващи временно или еднократно посредническа дейност и услуги без предварително уведомяване. На тези лица ще се налага глоба, съответно имуществена санкция, съгласно чл. 81, ал. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Извън промените, свързани с изпълнение на препоръките на Европейската комисия, законопроектът включва и други промени:
- предвижда се срокът за деклариране на промяна в статуса на регистрираните безработни лица да се изчислява в работни, а не в календарни дни;
- промяна в чл. 30б, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта относно сключването на договори за предоставяне на средства по Закона за насърчаване на заетостта;
- разширява се обхвата на лицата, които могат да изпълняват функциите на наставник, с цел подобряване на достъпа на работодателите до насърчителните мерки за чиракуване;
- предвижда се преподавателите от Европейския съюз в средното или висшето училище да заплащат таксата, регламентирана в чл. 72б, ал. 5 от Закона за насърчаване на заетостта, във връзка с издаването на Единно разрешение за пребиваване и работа за тази категория лица.
С Протокол № 12 от 14 май 2014 г. членовете на Националния съвет за тристранно сътрудничество приемат предложените промени в Закона за насърчаване на заетостта като КНСБ изразява несъгласие с въвеждането на безсрочно действие на агенциите, извършващи посредническа дейност. Преди приемане в Националния съвет за тристранно сътрудничество законопроектът е приет и от Националния съвет за насърчаване на заетостта.
След проведеното обсъждане Комисията по труда и социалната политика със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 402-01-25, внесен от Министерския съвет на 22 май 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Това беше докладът на Комисията по труда и социалната политика. Имаме и становище по законопроекта от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Заповядайте, госпожо Караджова, да представите становището.
ДОКЛАДЧИК ДЕНИЦА КАРАДЖОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 402-01-25, внесен от Министерски съвет на 22 май 2014 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 юни 2014 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа законопроекта.
В заседанието на комисията участваха госпожа Росица Янкова –заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Елка Милева – държавен експерт в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност” към Министерството на труда и социалната политика.
С настоящия законопроект се цели да бъдат отразени коментарите на Европейската комисия, направени чрез Официално уведомително писмо № С (2014) 227 от 27 януари 2014 г във връзка с неизпълнение от страна на Република България на задълженията й по чл. 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 11 и 16 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.
Според Европейската комисия чл. 28, ал. 4 от Закона за насърчаване на заетостта, предвиждащ задължителна регистрация на всички посреднически договори, сключени с чуждестранни работодатели и чл. 10, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, предвиждащ срок на валидност на удостоверенията до 5 години, са в разрез с горепосочените европейски актове, тъй като ограничават по непропорционален начин свободата на установяване и на свободно предоставяне на услуги.
Законопроектът предвижда отмяна на чл. 28, ал. 4, както и изменение на чл. 28, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта, с което се въвежда безсрочна регистрация за извършване на посредническите услуги по заетостта. От своя страна предложените изменения и допълнения в чл. 27 и 27а от Закона за насърчаване на заетостта предвиждат лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта, съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство или Швейцария, да не подлежат на регистрация, когато извършват тези услуги временно или еднократно в Република България.
В заключение целта на предложените промени в Закона за насърчаване на заетостта е да се отстранят констатираните от Европейската комисия несъответствия с чл. 11 и 16 от Директива 2006/123/ЕО като по този начин се създадат условия за свободно установяване и за свободно предоставяне на посреднически услуги по заетостта, намаляване на регулаторната тежест за бизнеса, намаляване на административните разходи за предоставяне на посреднически услуги и подобряване на качеството и на достъпа до предоставяните услуги и насърчителни мерки.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно предлага с 16 гласа „за” на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта, № 402-01-25, внесен от Министерски съвет на 22 май 2014 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Караджова.
Уважаеми колеги, откривам дебата по законопроекта.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Хасан.
НЕВИН ХАСАН (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, целта на предложените промени в Закона за насърчаване на заетостта е да се отстранят констатираните от Европейската комисия несъответствия като се регламентира дейността за предоставяне на посреднически услуги по заетостта в съответствие с чл. 11 и 16 от Директивата относно услугите на вътрешния пазар.
Законопроектът включва:
Първо, отмяна на регистрацията на посредническите договори, сключени с чуждестранен работодател.
Второ, въвеждане на безсрочна регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
Трето, регламентиране на дейността за временно или еднократно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в Република България.
Извън промените, свързани с изпълнение на препоръките на Европейската комисия, законопроектът включва промяна в чл. 18, ал. 5 от закона, с която се предвижда срокът за деклариране на промяна в статута на регистрираните безработни лица да се изчислява в работни, а не в календарни дни; промяна в чл. 30б, ал. 1 от закона относно сключването на договори за предоставяне на средства по Закона за насърчаване на заетостта. Предлага се средствата по договорите за изпълнение на проекти, програми и мерки, включени в Националния план за действие по заетостта през съответната година, да се предоставят въз основа на договор, сключен от Агенцията по заетостта, представлявана от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта или упълномощено от него длъжностно лице.
Предложените промени ще позволят прилагане на по-гъвкав, адаптиран към спецификата на съответния проект или програма ред за сключване на договори, особено в реализация на проекти и програми с национален обхват. Промяна в чл. 41а, ал. 3 и чл. 55, ал. 3 от закона, с която се разширява обхватът на лицата, които могат да изпълняват функциите на наставник с цел подобряване на достъпа на работодателите до насърчителните мерки за чиракуване. Промяна в чл. 72, ал. 5, с която се предвижда преподавателите в средното и висшето училище да заплащат таксата, регламентирана в чл. 72б, ал. 5 от закона във връзка с издаване на единно разрешение за пребиваване и работата на тази категория лица.
Чрез предложените промени се очаква да се създадат условия за свободно установяване и свободно предоставяне на посреднически услуги по заетостта в рамките на вътрешния пазар, намаляване на регулаторната тежест на бизнеса, намаляване на административните разходи за предоставяне на посреднически услуги и подобряване качеството и достъпа до предоставените услуги и насърчителни мерки.
Поради тези аргументи и мотиви, народните представители от групата на Движението за права и свободи ще подкрепим законопроекта. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Хасан.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за реплики към изказването на госпожа Хасан? Няма.
Има ли желаещи за други изказвания, има ли желаещи народни представители да се изкажат по предложения законопроект? Няма желаещи.
Закривам дебатите.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедура, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Законопроектът е обсъждан и приет в Комисията по труда и социалната политика в съгласие с представителите на всички парламентарни групи, не са заявени желания за предложения между първо и второ четене, затова правя предложение, на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника а организацията и дейността на Народното събрание, да го подложим днес и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, искането е допустимо, тъй като според цитираната разпоредба няма пречка Народното събрание да реши двете гласувания да се проведат в едно и също заседание. Условието е по време на обсъждането да не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта. Такива не бяха направени, нямаше и възражения.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Нинова за пристъпване към второ гласуване на разглеждания законопроект.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Предложението за преминаване към второ гласуване на разглеждания законопроект е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА.
Господин Павел Шопов иска да направи процедура.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вижда се, че в Четиридесет и второто Народно събрание в този момент се осъществяват срамни пазарлъци между БСП, ГЕРБ и ДПС. (Смях, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Процедурата по начина на водене ли е?
ПАВЕЛ ШОПОВ: Разбира се. Аз ще се обоснова каква е и защо искаме процедура.
Господин Борисов в своето изказване заяви, че тук имало някакво съгласие, бил постигнат консенсус по формулата, която изложил и предложил господин Местан. За нас това е абсолютно недопустимо и абсолютно предателство спрямо интересите на българския народ.
Вижда се, че съгласието продължава и по тези точки и закони, които оттук нататък ще бъдат гласувани, включително вече започвате да гласувате закони едновременно на първо и второ четене. Дотам се е стигнало с това съгласие и този консенсус.
За нас от тук нататък ще бъде много интересно кой ще прави кворума в пленарната зала, защото той явно ще бъде елемент от това съгласие, от тази сделка, от този пазарлък, който се основава на формулата на господин Местан.
Затова от името на Парламентарната група на Партия „Атака” правя искане за поименна проверка на кворума. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
Предстои госпожа Нинова да докладва наименованието на закона и ще направя поименна проверка.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, преди да подложа на гласуване наименованието на законопроекта, ще направя поименна проверка, както поискаха народните представители от „Атака”.
Моля за списък. (Уточнения между председателя Мая Манолова и докладчика Корнелия Нинова.)
Забележката на госпожа Нинова е основателна – преди да пристъпим към гласуване, трябваше да дам думата на народните представители да се изкажат по заглавието, ако има такива.
Заповядайте. (Шум и реплики от „Атака”.)
Процедурата е: докладва се на второ четене наименованието на законопроекта, има изказвания, след това се преминава към гласуване. Направено е искане за проверка на кворума. Правя проверка на кворума.
На кого не е ясно какво се случва в пленарната зала? (Шум и реплики.)
Заповядайте, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Използвам формално възможността, да се изкажа по заглавието на закона. Разбира се, че по същество няма какво да кажа по заглавието, но ще кажа защо този закон се приема на първо и на второ четене и защо в залата има съгласие по него. Ще помоля за съгласие и по следващия закон на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Шопов, първо, не за първи път в тази зала се случва да се приемат закони на първо и второ четене.
Второ, това го позволява и допуска правилникът. Спомням си случаи, в които и Вие сте правили такива предложения.
Трето, освен по един-единствен въпрос в работата на Четиридесет и второто Народно събрание – социалната сфера, това е системата за пенсиониране или пенсионната реформа, по всички останали въпроси от социалната система и по законите на Социалната комисия залата е подкрепяла темата.
Не приемам аргумента, че заради някакъв пазарлък тук ние днес ще решим военноинвалидите – 2 хил. души в България, да получат безплатни лекарства и безплатен транспорт.
Ако това е резултат от пазарлък, добре, нека така да бъде. Две хиляди души обаче чакат този резултат повече от две години и ако и днес го отложим, предвид че не се знае докога ще продължи работата на Парламента, тези хора ще останат дори без тези малки социални придобивки.
Ако това искате, кажете, но нито нарушаваме процедура, нито е прецедент в един ден да се приемат на две четения закони – говоря по формата на приемането, а вярвам, че и съдържанието е нещо, което няма да оспорите – военноинвалидите да получат тези социални придобивки.
Ако искате по политически причини да атакувате нещо, не го правете на гърба на тези хора и по повод на този закон! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли желаещи за реплики към изказването на госпожа Нинова? Няма желаещи за реплики.
Господин Шопов, заповядайте за лично обяснение.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака): Госпожо Нинова, разбира се, че не правим нашето възражение по отношение точно на този закон, на неговото съдържание и същност, която не оспорваме, а приветстваме това, което е заложено. Когато се прави поименна проверка на кворума, това не е въпрос, касаещ разглеждания закон, а предложението за проверка на кворума е по принцип и има съвсем друго значение и звучене.
Предложението за поименна проверка на кворума има значение да се види кой е в пленарната зала и кой не е и дали залата има правото да решава един проблем, да гласува определен закон, по определен текст, или да не гласува.
Ние сме в абсолютна подкрепа на правилата и на залегналите в законопроекта текстове, в подкрепа на военноинвалидите и на всички останали текстове. Нашето предложение за поименна проверка на кворума има съвсем друго значение и звучене, както много пъти от ГЕРБ искаха проверка на кворума по общополитически причини и съображения, така и ние искаме проверка на кворума – в тази връзка и за нищо друго. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по заглавието на законопроекта?
Уважаеми господин Шопов, възразявате ли проверката на кворума да бъде извършена чрез компютъризираната система за гласуване, като коректно ще информирам народното представителство след това колко народни представители от всяка парламентарна група присъстват в залата и осигуряват кворума?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Възразявам, разбира се.
Предложението е за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Възразявате ли?
ПАВЕЛ ШОПОВ (Атака, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Добре.
Пристъпвам към изчитане имената на народните представители. Моля да отговаряте ясно дали присъствате в залата:

Адриан Христов Асенов - отсъства
Аксения Бориславова Тилева - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Руменов Ненков - отсъства
Александър Христов Методиев - тук
Алекси Василев Алексиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Андон Петров Андонов - тук
Антон Константинов Кутев - тук
Антоний Йорданов Йорданов - тук
Атанас Зафиров Зафиров - тук
Атанас Иванов Ташков - отсъства
Атанас Стойнов Пъдев - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Ахмедов Башев - тук
Биляна Йорданова Бекова - тук
Бойко Методиев Борисов - отсъства
Борис Цветков Цветков - отсъства
Борислав Гуцанов Гуцанов - тук
Бюнямин Хюсеин Хасан - тук
Валентин Иванов Радев - тук
Валентин Стефанов Василев - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Ваня Чавдарова Добрева - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Вежди Летиф Рашидов - тук
Венцислав Асенов Лаков - отсъства
Веселин Бориславов Вучков - тук
Веселин Вълев Пенев - отсъства
Владимир Вълчев Митрушев - тук
Владимир Иванов Иванов - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Гален Симеонов Монев - отсъства
Галина Стефанова Милева-Георгиева - тук
Галя Енева Захариева - тук
Георги Димитров Андреев - тук
Георги Иванов Андонов - отсъства
Георги Николов Мърков - тук
Георги Симеонов Горанов - тук
Георги Страхилов Свиленски - тук
Георги Цветанов Марков - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Георги Янчев Гьоков - тук
Гинче Димитрова Караминова - тук
Данаил Димитров Кирилов - тук
Даниел Георгиев Георгиев - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Дарин Иванов Димитров - тук
Делян Александров Добрев - отсъства
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Деница Златкова Караджова - тук
Деница Стоилова Гаджева - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Вълчева Атанасова - отсъства
Десислава Жекова Танева - тук
Деян Цанков Дечев - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джема Маринова Грозданова - тук
Диана Иванова Йорданова - тук
Димитър Ангелов Горов - тук
Димитър Ангелов Иванов - тук
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Василев Аврамов - отсъства
Димитър Георгиев Кочков - тук
Димитър Димчев Димов - отсъства
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Добрин Ненов Данев - тук
Донка Димитрова Иванова - тук
Дончо Спасов Баксанов - тук
Дора Илиева Янкова - тук
Дурхан Мехмед Мустафа - отсъства
Евгени Димитров Стоев - тук
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евдокия Славчева Асенова - тук
Екатерина Василева Заякова - тук
Емануела Здравкова Спасова - тук
Емил Димитров Райнов - тук
Емил Йорданов Радев - отсъства
Емил Страхилов Костадинов - тук
Ердинч Исмаил Хайрула - тук
Жара Веселинова Пенева-Георгиева - тук
Жельо Иванов Бойчев - тук
Желязко Иванов Желязков - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Здравко Димитров Димитров - отсъства
Златко Димитров Тодоров - отсъства
Зоран Александров Рангелов - тук
Ива Димитрова Кусева - тук
Ивайло Ангелов Московски - отсъства
Иван Валентинов Иванов - тук
Иван Ивайлов Ченчев - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Стоев Чолаков - тук
Иван Тодоров Димитров - отсъства
Иван Тодоров Ибришимов - тук
Ивелина Веселинова Василева - тук
Илиан Сашов Тодоров - отсъства
Илиян Ангелов Тимчев - тук
Ирена Георгиева Узунова - отсъства
Ирена Иванова Коцева - тук
Ирена Любенова Соколова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - тук
Йордан Георгиев Стойков - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Стоянов Младенов - тук
Йорданка Колева Йорданова - тук
Калин Иванов Милчев - отсъства
Калина Петрова Балабанова - отсъства
Камен Костов Костадинов - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Кирил Добрев Добрев - тук
Кирил Красимиров Колев - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Кирчо Георгиев Атанасов - тук
Кирчо Георгиев Карагьозов - тук
Корнелия Добрева Маринова - тук
Корнелия Петрова Нинова - тук
Красимир Атанасов Мурджев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Неделчев Стефанов - отсъства
Красимир Христов Янков - тук
Красимира Пенева Анастасова - тук
Кристиян Роберт Димитров - отсъства
Лазар Огнянов Попов - тук
Лиляна Павлова Николова - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Петров Татарски - тук
Любомир Владимиров Владимиров - отсъства
Любомир Димитров Христов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Магдалена Ламбова Ташева - отсъства
Маргарита Асенова Стоилова - тук
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мариана Господинова Тотева - тук
Мариана Радева Бояджиева - тук
Мартин Георгиев Захариев - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Менда Кирилова Стоянова - тук
Методи Теохаров Костадинов - тук
Мехмед Юмер Атаман - тук
Миглена Дойкова Александрова - отсъства
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милка Дончева Христова - тук
Милко Петров Багдасаров - отсъства
Минчо Мънчев Минчев - тук
Мирослав Николов Петков - тук
Митко Живков Захов - отсъства
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - тук
Мустафа Фахри Ахмед - тук
Невин Халил Хасан - тук
Нели Рускова Петрова - тук
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Нанков Нанков - отсъства
Николай Николов Апостолов - тук
Николай Петков Петков - тук
Николай Симеонов Малинов - отсъства
Павел Алексеев Христов - отсъства
Павел Андреев Гуджеров - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Иванов Петров - отсъства
Петър Илиев Дулев - тук
Петър Илиев Якимов - отсъства
Петър Симеонов Ангелов - тук
Петя Николова Раева - тук
Петя Цветанова Аврамова - тук
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Веселинов Йорданов - тук
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Христов Желязков - тук
Ради Николов Стоянов - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Румен Василев Гечев - тук
Румен Иванов Иванов - тук
Румен Маринов Йончев - тук
Рушен Мехмед Риза - отсъства
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - тук
Светлана Ангелова Найденова - тук
Светлин Димитров Танчев - отсъства

Мисля, уважаеми колеги, да спра дотук с поименната проверка, защото е налице кворум от присъстващи народни представители.
Можем да продължим пленарното заседание, има кворум.
Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта „Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта”.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Параграф 1, § 2, § 3, § 4, § 5, § 6, § 7, § 8, § 9, § 10, § 11 и § 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, по докладваните параграфи няма направени предложения.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преди да ги подложа на гласуване, заповядайте за процедура.
ДИМИТЪР ДИМОВ (Атака): Благодаря Ви, госпожо председател. Ще бъда кратък. Благодаря Ви, че ми дадохте възможност за тази процедура.
Ако на някого – от тези, които наблюдават какво се случва в пленарната зала, не му е станало ясно всъщност коя е тройната коалиция (шум и реплики от ГЕРБ), коя е партията, която осигуряваше кворума, това стана ясно днес: ГЕРБ, БСП и ДПС работят в абсолютен консенсус и съглашателство, и си държат правителството! Искаха избори и се отказаха.
Това е така, защото трите партии, уважаеми колеги, служите на едни и същи господари – тези, които Ви наредиха да прекратите и „Южен поток”, и проекти, като „АЕЦ „Белене”.
В момента Вие показвате, че между трите партии има голям знак за равенство – Вие всички сте едно и също нещо. Днес го доказахте.
От ГЕРБ продължавате да крепите кворума, както е било винаги досега – сега вече българските граждани, които наблюдават, го виждат ясно и точно, за да се спре със спекулацията и да се знае, че тройната коалиция е между БСП, ДПС и ГЕРБ. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Това беше процедура по начина на водене, с която редовно злоупотребяват всички народни представители.
Има ли желаещи за други процедури и изказвания по докладваните текстове? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 по вносител – така както са предложени от вносителя. Текстът на законопроекта ще бъде приложен към стенограмата, за да не четем излишно тези параграфи в пленарната зала.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Докладваните параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Наименованието на подразделението – „Преходни и заключителни разпоредби”.
Параграф 13, § 14, § 15, § 16 и § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Колеги, има ли изказвания по докладваните параграфи, които са по вносител? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи 13, 14, 15, 16 и 17 по вносител – така както са предложени от вносителя. Законопроектът и в тази му част ще бъде приложен към парламентарната стенограма.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
С това законопроектът е приет окончателно и на второ гласуване.
Уважаеми колеги, сега ли предпочитате да направим почивка?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, правя процедурно предложение точка девета – за удължаване срока на действие на Временната комисия, накратко ще кажа – за Мишо Бирата, да стане точка трета, тоест след тази сега. Да гласуваме преди почивката, тъй като срокът изтича в петък, а имаме да извършим още няколко процедури.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението, което направи народният представител Йордан Цонев, за разместване на точки в програмата.
Гласували 105 народни представители: за 71, против 31, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка девета от седмичната програма:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕРКА И УСТАНОВЯВАНЕ НА ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ОКОЛО ПУБЛИЧНО ОГЛАСЕНИЯ ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР МЕЖДУ БИВШИЯ МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ И БИВШИЯ ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” ВАНЬО ТАНОВ, В КОЙТО СЕ СЪДЪРЖАТ ДАННИ ЗА ГРУБО СКЛОНЯВАНЕ КЪМ ТЕЖКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ.
Заповядайте, господин Цонев, да докладвате.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН ЦОНЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Проект за

„РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната анкетна за проверка
и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт

Народното събрание на основание чл. 34 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Р Е Ш И:
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия за проверка и установяване на всички обстоятелства около публично огласения телефонен разговор между бившия министър-председател Бойко Борисов и бившия директор на Агенция „Митници” Ваньо Танов, в който се съдържат данни за грубо склоняване към тежки престъпления и злоупотреба с власт, създадена с Решение на Народното събрание на 21 ноември 2013 г., с един месец”.
Казах Ви мотивите – тъй като близо два месеца е нарушен ритъмът на работа на Народното събрание поради изборите, имаме да извършим още няколко процедури до приключване работата на тази комисия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли желаещи да се изкажат по Проекта за решение? Няма.
Тогава подлагам на гласуване Проекта за решение, който беше докладван от народния представител Йордан Цонев – председател на Временната анкетна комисия.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 72, против 16, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това изчерпихме и тази точка от седмичната програма.

Според гласуваната програма на Народното събрание следващата точка е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС. (Шум и реплики.)
Искате ли разместване?
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Във връзка с дебатите, които се състояха сутринта и с отпадане на точката за гласуването на ветото на Президента предлагам тази точка да отпадне от дневния ред. (Шум и реплики.)
Добре, корекция – да се отложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Има ли обратно процедурно предложение?
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване отлагането на разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс от седмичната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Уточнението, което се налага да направя от мястото, което заемам, е, че гласуването по всяка една точка, нейното отлагане, преместване е само за себе си и не е обвързано с гласуването на който и да е народен представител по други теми и точки от седмичната програма.
Противното би било сериозно противоречие със съществуващата парламентарна практика не само в този, а и във всички предни парламенти.
Надявам се, че народните представители упражняват своята воля, без да съобразяват гласуването си по един законопроект с гласуването си по други законопроекти, още повече когато между тях няма никаква връзка.

Заповядайте, госпожо Нинова, да докладвате следващия законопроект по следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Моля преди това, госпожо председател, уважаеми колеги, да допуснем в залата Георгица Стоянова – директор дирекция „Правно-нормативна дейност” в Министерството на отбраната, и Атанас Милин – директор на дирекция „Социална политика” в Министерството на отбраната, на основание чл. 45, ал. 2 от правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля, режим на гласуване по допускане.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Предложението за допускане е прието.
Моля поканете лицата, които допуснахме, в пленарната зала.
Заповядайте, госпожо Нинова, за да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 402-01-23, внесен от Министерски съвет на 20.05.2014 г.

Комисията по труда и социалната политика на свое заседание, проведено на 5 юни 2014 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 402-01-23, внесен от Министерски съвет на 20 май 2014 г.
На заседанието присъстваха: Росица Янкова – заместник-министър на труда и социалната политика; Елеонора Пачеджиева – директор на дирекция „Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” в МТСП; Добромир Тотев – постоянен секретар на Министерството на отбраната; Иван Жерков – началник на политическия кабинет на министъра на отбраната; полковник Николай Икономов – заместник-директор на дирекция „Социална политика”; представители на организациите на социалните партньори и на неправителствени организации.
Законопроектът бе представен от господин Добромир Тотев – постоянен секретар на Министерството на отбраната, който подчерта, че с предлагания акт ще се решат проблеми, които препятстват цялостно постигане на целите на действащия Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. Вносителят изтъкна, че актът е разработен от междуведомствена работна група, създадена по заповед на министъра на отбраната и е одобрен от Консултативния съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите към Министерския съвет.
Със Законопроекта се разширяват възможностите за социално включване на военноинвалидите и военнопострадалите, както и се насърчава равнопоставения достъп на двете групи до ресурси, стоки и услуги, с цел равнопоставеност при интегрирането им в обществото в унисон със Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г.
Военноинвалидите с намалена работоспособност до 50 на сто имат право на лекарствени продукти по лекарско предписание, по списък, утвърден от министъра на здравеопазването. Със средства от държавния бюджет се покриват 50 на сто от стойността на тези лекарствени продукти. Тези с намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто получават съответните лекарствени продукти, средствата за които се осигуряват изцяло от държавния бюджет.
Военнопострадалите, като преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния или постоянния резерв, доброволния резерв или запаса, както и преживелият съпруг (съпруга), децата и родителите на българските граждани, загинали при или по повод отбраната на страната, имат право на лекарствени продукти по лекарско предписание, по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, за които заплащат 50 на сто от цената им, а останалите средства са за сметка на държавния бюджет.
Създава се правна възможност военноинвалидите и военнопострадалите да имат право на отдих до 15 дни веднъж годишно и право на профилактика и рехабилитация до 30 дни общо два пъти през годината в почивните и болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към съответните институции.
Предлага се придружител на военноинвалид с увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ да пътува във вътрешноградския транспорт с превозния документ на правоимащия, включително и когато не го придружава.
Законово се регламентира участието на национално представителните организации на военноинвалидите и военнопострадалите в регионални и местни войнски тържества, както и правото на министъра на отбраната да оказва финансова и материална помощ на национално представителните организации на военноинвалидите и военнопострадалите по реда на чл. 226м от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.
В последвалата дискусия вносителят подчерта, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите са финансово обезпечени. Средствата ще са в рамките на ежегодно предоставяните от Министерството на финансите на Министерство на отбраната, предназначени за лекарствени продукти, отпуснати по лекарско предписание по списък, утвърден от министъра на здравеопазването. Тези средства са в размер на 5 млн. лв., като за 2013 г. изразходваните са в размер на 3 млн. 922 хил. лв.
След проведеното обсъждане Комисията по труда и социалната политика със 17 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”, предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 402-01-23, внесен от Министерски съвет на 20 май 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Заповядайте, уважаеми господин Янков, да представите доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК ЯНКО ЯНКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Закон за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 402-01-23, внесен от Министерския съвет на 20 май 2014 г.
На редовно заседание, проведено на 5 юни 2014 г., Комисията по отбрана обсъди Закона за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
На заседанието присъстваха министърът на отбраната господин Ангел Найденов, полковник Радостин Илиев – директор на дирекция „Отбранителна политика”, полковник Атанас Милин – директор на дирекция „Социална политика”, и инж. Петър Велчев – председател на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
От името на вносителите законопроектът беше представен от министъра на отбраната господин Ангел Найденов. Съгласно мотивите, при прилагането на действащия Закон за военноинвалидите и военнопострадалите са идентифицирани редица проблеми, които не позволяват целта на закона да бъде изпълнена в неговата пълнота. Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения в закона, които са насочени към отстраняване на съществуващите препятствия пред социалното включване и равноправната интеграцията на военноинвалидите и военнопострадалите.
Дава се възможност национално представителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите да участват чрез свои представители не само във всички национални войнски тържества, но и в регионалните и местни тържества.
Предлага се на военноинвалидите с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, които към настоящия момент са 2424 души, средствата за лекарствени продукти, отпуснати им по лекарско предписание по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, да бъдат изцяло за сметка на държавния бюджет. По отношение на останалите военноинвалиди и военнопострадали се запазва досегашният режим, като държавата поема част от стойността на предписаните им лекарствени продукти.
Регламентира се ползването на почивните бази на отделните ведомства за отдих и съответно за профилактика и рехабилитация от военноинвалидите и военнопострадалите.
Дава се право на придружителите на военноинвалиди с увреждане над 90 на сто да пътуват с картата за градския транспорт на правоимащия, включително и в случаите, когато не го придружават.
С измененията в Закона за висшето образование се предлага военнопострадалите да се добавят към лицата, ползващи облекчени условия при осигуряване на достъпа им до висше образование.
С предложените промени в законопроекта се осигурява изпълнението на Стратегията за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008 2015 г., която има за цел ефективното прилагане на политиката на българското правителство, насочена към подобряване качеството на живот на хората с увреждания и в частност на военноинвалидите и военнопострадалите.
В провелото се обсъждане на законопроекта взеха участие народните представители Спас Панчев, Владимир Тошев, Венцислав Лаков, Пламен Манушев и заместник-председателят на Комисията по отбрана Борис Цветков, които заявиха своята подкрепа към предложения законопроект.
В хода на дискусията бяха засегнати въпроси относно бюджетната рамка на законопроекта.
След изслушването на мотивите се проведе обсъждане и гласуване, в резултат на което Комисията по отбрана единодушно прие следното
СТАНОВИЩЕ:
Предлага на Народното събрание да приеме Закона за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, № 402-01-23, внесен от Министерския съвет на 20 май 2014 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря, господин Янков.
Колеги, това бяха двата доклада на парламентарни комисии, които са обсъждали законопроекта.
Откривам дебата и давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, от доклада на председателя на Комисията по отбрана разбрахте, че ние подкрепихме закона в комисията. Ще го подкрепим и в зала. Искам това добре да се чуе.
Имаме няколко притеснения и няколко въпроса, които зададохме в комисията и на които не получихме отговорите, които биха потиснали притесненията ни. (В залата влиза министърът на отбраната.)
Радвам се, че господин министърът идва. Надявам се, че тук пред всички ще отговори на въпросите, които ни притесняват.
Първото притеснение е, че този законопроект се бави повече от половин година. От мотивите на вносителя и от докладите на двете комисии е видно, че има несъгласие – да не използвам по-тежка дума – с други организации, обединяващи пострадали и инвалиди, както и с други министерства и агенции в държавата. Това е ясно. Ние го приемаме и считаме, че военноинвалидите и военнопострадалите са особена група от обществото, която е навредила на своето здраве в служба на това общество и се нуждае не само от компенсация, а от значително по-голяма подкрепа.
Приветстваме и сме абсолютно „за”, дори за по-широк обхват на този законопроект, но поради причините, които току-що споменах, той беше доста орязан от първоначалния си вид. Считаме, че министърът може веднага да предложи на тази група хора – става въпрос за около 2400 човека, които се нуждаят – подкрепа за закупуване на лекарства, а общият брой на военноинвалидите и военнопострадалите по регистъра на Министерството на отбраната е малко над 5000 човека в България към момента. Дано да не се увеличават. Това обаче е неизбежно при ангажиментите и мисиите, които изпълняват армията и Въоръжените сили в държавата и на мисии в чужбина.
Ползването на помещения във военните клубове и ползването на почивки в местата за отдих и санаториумите на Министерството на отбраната, както и местата за рехабилитация на тези хора два пъти годишно, което разширява досегашния закон, е нещо много добро.
Само че дайте оттук нататък да смятаме. Става въпрос за пари.
Предоставянето на безплатни лекарства на тези, които имат група инвалидност над 50%, е също нещо прекрасно. Това са хора, пострадали в спецификата на своята служба, без да имат възможността на други пострадали да се адаптират към обществото или много по-трудно се адаптират, защото са били в доста специфична и трудна сфера за адаптация към гражданското общество, каквато е армията и Въоръжените сили. Те трябва да получават тази подкрепа от държавата!
Ако направим обаче елементарна, съвсем груба сметка, ако 2400 човека се нуждаят от лекарства за по 10 лв. на месец, съгласете се, това е почти под прага на разумния минимум – 25 000 лв. на месец, или 300 хил. лв. на година. Като сметнем и парите, необходими за тяхното възстановяване в базите за рехабилитация на Министерството на отбраната или тяхната почивка в продължение на 15 дни веднъж годишно в почивните домове на Министерството на отбраната, това също са пари. Като пресметнем и, че техните придружители – предлагаме и го одобряваме, ще го гласуваме, пак повтарям, техните придружители да пътуват безплатно в градския транспорт, даже и когато не придружават военнопострадалите и военноинвалидите, тогава говорим за суми, които надхвърлят възможностите за оперативна реакция на бюджета на Министерството на отбраната.
Защото, както и други промени в законодателството, касаещи, включително и Министерството на отбраната, ние сме приемали закони, които касаят неосигурени от бюджета средства, нашето притеснение е откъде ще дойдат тези пари, кой ще ги снабди в бюджета? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Другото, приключвам, господин председател, задължаваме общините с транспорта, защото Градският транспорт е общински. По този начин задължаваме общините да плащат средства, които няма как да получат. Те лесно ще си променят наредбите. Ще включат тази група (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) за безплатно придвижване в Градския транспорт, но откъде ще получат тези пари? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Тошев.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ, от място): Това е на първо четене. Откъде измислихте това време?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Реплики има ли?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (встрани от микрофоните.): Това е първо четене, Вие ми ограничихте времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ясно, че е първо четене. Така ми подадоха – лимит на изказването. Ако обичате, вкарайте програмата за първо четене.
Извинявайте, господин Тошев, довършете си.
Само секунда. Пак има лимит. (Реплики от КБ.) Тук ми дават, че има лимит на изказване – 30 минути.
Заповядайте, господин Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател, за корекцията на това недоразумение.
Само още няколко изречения.
Колеги, с промяна на наредбите на общините, където има такива хора, те ще бъдат включени в групата за безплатно пътуване в Градския транспорт. Само че безплатното, всички знаем, се плаща от някого. С този закон ще задължим общините да плащат средства, които в голямата си част са трудно реализуеми от тях. Министерството на отбраната или Министерският съвет би трябвало да ги компенсира. Това също не е заложено в бюджета за тази година. Така че, пак повтарям, нашата група ще подкрепи законопроекта, само искаме адекватни отговори: откъде ще дойдат средствата за неговата реализация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли реплики по изказването? Няма реплики.
Други желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, както вече стана ясно Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи този законопроект. За съжаление, този законопроект не беше разпределен за разглеждане в Комисията по здравеопазване. Считам за неправилно, че нейният председател госпожа Джафер не е поискала да бъде разгледан, защото именно по отношение на финансирането и на медицинските дейности, и на лекарствените продукти може би Комисията по здравеопазването щеше да даде малко по-друг прочит на този така безспорен законопроект, подкрепящ се, изглежда, от всички парламентарни групи.
Уважаеми министър Найденов, въпросът, който зададе колегата Тошев, наистина е резонен. Тази сутрин при откриването на пленарното заседание и обсъждане на програмата за работата на Народното събрание ние поставихме един друг въпрос и поискахме изслушването на министъра на здравеопазването по отношение финансирането на системата. Това наше предложение беше отхвърлено. Безспорно обаче стои въпросът и по отношение на този законопроект – какво ще се случи, ако няма финансиране не само на лекарствените продукти, предвидени за военноинвалидите и военнопострадалите, но и изобщо за медицинските дейности, които следва да обезпечат цялата система на здравеопазване?
Господин министър, надявам се, че в Министерския съвет обсъждате и тези теми, защото след признанието на управителя на Националната здравноосигурителна каса, че има дефицит в Здравната каса и че средствата ще стигнат до месец септември, и че дефицитът е в размер на около 400 или 500 милиона, опасявам се, че притесненията на Българския лекарски съюз – и са аргументирани – с писмо от днес те искат срещи с всички парламентарни групи, искат среща и с министър-председателя по отношение на финансирането в системата на здравеопазването.
Поставям този въпрос, защото финансирането на лекарствените продукти, на медицинските изделия и на почивките в болниците за рехабилитация също трябва да се финансира отнякъде. По отношение на лекарствените продукти, видно от законопроекта, това ще се случва чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.
Господин министър, Вие много добре знаете, че в мандата на Четиридесет и първото Народно събрание подобен законопроект беше приет от предходното мнозинство, беше подкрепен от нас. Тогава Вие в качеството на народен представител заедно с Ваш колега от Вашата парламентарна група доктор Евгений Желев бяхте един от вносителите. Коректно е да кажем, че тогава намерихме средства, за да обезпечим Вашата законодателна инициатива. Наистина беше трудно и с оглед на работата на изпълнителната власт, която следваше в много кратки срокове да изготви и списъка – говоря за списъка, който се изготвя от министъра на здравеопазването по отношение на лекарствените продукти, и целият този процес да се нормализира и да заработи в полза на българските граждани, платили със здравето си, за да защитят националния интерес.
Извън този прочит на законопроекта трябва наистина да се отговори ясно на въпросите, които бяха поставени относно финансовото обезпечаване на този законопроект, относно това дали този законопроект има финансова обосновка и ако е така – дали в бюджета, който беше приет, има заложени средства в бюджетите на съответните министерства?
Наистина въпросът е резонен и по отношение на бюджетите на общините с оглед на цялостната корекция на бюджетите на общините, която се наложи заради спирането на европрограмите – дали този текст от един бъдещ Закон за военноинвалидите и военнопострадалите няма да бъде просто пожелателен текст и ние да не можем да изпълним ангажимента си към тези хора. Благодаря.
Господин Найденов, надявам се, че ще ми отговорите на поставените въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Атанасова.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Хасан.
НЕВИН ХАСАН (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги, както се разбра от доклада на Комисията по труда и социалната политика, всички ние единодушно подкрепихме този законопроект. С него се предлагат изменения и допълнения, които са насочени към отстраняване на съществуващите препятствия пред социалното включване и равноправната интеграция на военноинвалидите и военнопострадалите. Дава се възможност национално представителните организации на военноинвалидите и военнопострадалите да участват чрез свои представители не само във всички национални воински тържества, но и в регионалните и местни тържества. Дава се право на придружителите на военноинвалидите с увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ да пътуват с карти за градския транспорт на правоимащия, включително и в случаите, когато не го придружават. Целта е да се облекчи финансовата тежест на лицата, определени да полагат грижи и да помагат на военноинвалидите с висока степен на увреждане. Тези хора го заслужават.
С отделна разпоредба в закона се дава възможност на национално представителните организации на военноинвалидите и военнопострадалите да се ползват с правата по чл. 226м от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – оказване на финансова и материална помощ от министъра на отбраната и предоставяне на помещения във военни клубове или други подходящи помещения в сгради в управления на Министерството на отбраната или на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната без заплащане на наем.
С предложените промени в законопроекта се осигурява изпълнение на Стратегия за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания 2008-2015 г., която има за цел ефективното прилагане на политиката на българското правителство.
Уважаеми колеги, ние, народните представители от ДПС, ще подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цветков.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Радвам се, че днес Народното събрание приема Законопроектът за военноинвалидите и военнопострадалите. Още по-важно е, че очаквам промените да се приемат с консенсус от всички народни представители, включително и от колегите от опозицията. Възприемам предложените промени като важна и решителна стъпка във вярна посока. Стъпка, разбира се, съобразена с възможностите на бюджета в момента. Разбира се, между първо и второ четене е възможно да обсъдим и допълнителни предложения, които ще направят още по-добри приетите текстове.
По повод на конкретните притеснения от колегите за евентуалното натоварване на бюджетите на общините – колеги, въпросът е по-скоро морален, отколкото финансов. Вие знаете, че става въпрос за 297 човека, половината от които живеят в малки населени места, а другата половина в големите общини.
Второ, дори с придружителите, които ще се възползват от тази промяна, ще се окаже, че това са – Вие сами съзнавате, пренебрежимо малко средства, а и знаете, че и досега има механизъм за учащи се – ученици и студенти, и за инвалиди държавата чрез специално постановление компенсира тези разходи на общините. На фона на всички тези разходи Вие виждате за колко малко средства става въпрос, а за какъв важен морален ангажимент.
В заключение, искам да кажа, че смятам, че приемането след малко на този законопроект трябва да покаже общия дух и нагласа на Народното събрание да решава консенсусно важни проблеми, които хората очакват от нас с тези решения. Апелирам да намерим също така консенсус и време да приемем и очакваните от хората промени в Закона за ГПК, промените в Закона за частните съдебни изпълнители и други такива промени, които хората очакват от нас повече отколкото всичко друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Цветков.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Цветков, няма нужда от апели, защото ние заявихме позиция и тя не е променена. Ние ще подкрепим този законопроект.
Имахме обаче въпроси и тук не следва да се спекулира по отношение на това дали приемането на този закон е морален акт. Всеки закон, господин Цветков, следва да бъде финансово обезпечен. Мисля, че би следвало да сте наясно, дори да става въпрос за 297 военноинвалиди или военнопострадали, които ще ползват обществен ресурс и ще ползват безплатен транспорт.
По отношение бюджетите на общините. Да, действително това не е голямото перо, заради което сме притеснени. Бихте ли ми казали откъде Министерството на здравеопазването ще намери средства по отношение на лекарствените продукти, които ще се отпускат след изготвения списък на министъра на здравеопазването? Това е резонният въпрос и по отношение на лекарствата, и по отношение на медицинските изделия, защото, ако не знаете, да Ви уведомя, че има текстове в закона, които дават такава възможност – военноинвалидите и военнопострадалите да ползват такива медицински изделия, когато понякога цената на едно медицинско изделие е в размер на хиляди левове – става въпрос за стави, за протезиране и така нататък. Това е резонният въпрос. Защото, ако сега зададете въпроса на управителя на Здравната каса или на министъра на здравеопазването по отношение на техните бюджети, управителят на Здравната каса ще Ви каже, че по отношение на лекарствените продукти бюджетът, гласуван за 2014 г. на НЗОК, е надвишен с милиони левове. Това е резонния въпрос. Не считам, че следва да поставяме въпроса за морал тук. Всички сме съгласни, че такъв закон ще има и аз Ви казах, че това е волята не само на Четиридесет и второто Народно събрание, но ние сме подкрепяли подобна инициатива и в предходен мандат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Втора реплика? Няма.
Господин Цветков – за дуплика.
БОРИС ЦВЕТКОВ (КБ): Аз се радвам още един път за декларирания консенсус и воля да се обединим като народни представители, представители на обществото, че тези промени трябва да бъдат приети. Разбира се, на не по-малко важния въпрос – как се осигуряват средствата, ние получихме задоволителен отговор в нашата комисия от министъра на отбраната. Разбира се, той е в залата и може да потвърди, че всички необходими ресурси ги има като прогнозна стойност и съответно има нагласа и виждане откъде да се осигурят. Пак казвам, дори да са много повече средствата, отколкото дебатираме в момента, ние като общество трябва да дадем ясен знак със своето решение, че ще търсим и намираме начини тези ресурси да се осигурят, за да можем да помогнем на хората, които очакват тази помощ от обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Законопроектът, който разглеждаме днес, е изключително важен, защото всъщност темата за военноинвалидите и военнопострадалите в дейности, свързани с отбраната на страната, едва ли ще приключи в близко време. За голямо съжаление, от докладите, които разглеждаме, ние виждаме, че винаги съществуват реални опасности, при които е възможно наши военнослужещи или цивилни, свързани с тези дейности, да получат определена степен на инвалидност и да пострадат. Сигурно и за следващите народни събрания на Република България тази законодателна материя ще бъде осъвременявана.
Днешният законопроект е резултат на последователната политика на Министерството на отбраната по отношение на социалния статус на военнослужещите, цивилните и всички български граждани, които по някакъв начин, в резултат на професионалната си дейност, са свързани с Министерството на отбраната.
Смятам, че именно зад тази качествена и последователна политика, господин министър, Министерството на отбраната заслужава поздравления, бяха направени сериозни стъпки по отношение на социалния статус на тези категории хора. Това е резултат на последователна политика на приемственост, която не е спирала в Министерството на отбраната, но това, което се направи през тази година, бяха едни сериозни стъпки.
Уважаеми колеги, ако обърнете внимание, ще видите, че в законопроекта става въпрос за усъвършенстване на механизмите, а не за увеличаване на разходите, става въпрос за усъвършенстване на механизмите и инструментите за социално подпомагане на тази категория хора, за да могат да усвояват бюджетния ресурс, който Министерството на отбраната заделя за тях.
На този етап, уважаеми колеги, понеже имаше и такъв въпрос, ресурсът, който по прогноза се заделя за тази категория – военноинвалиди и военнопострадали, се осигурява може би едва на около 30% от тях. Така че това, което се прави в момента, най-вече по отношение на придружителите и на други възможности, е тези хора да могат да се ползват от услугите, които са предвидени за тях в действащия закон. Това се прави в момента за тях. Няма никаква опасност това да доведе до сериозен бюджетен преразход на публични средства. Няма такава опасност как да се случи.
Уважаеми дами и господа, настоящият законопроект няма да ощети с нищо публичните финанси, ще доведе до една форма на благодарност на тези хора, в резултат на това че държавата, в една или друга степен, им е длъжник за това, което те са направили за нея.
Искам да Ви информирам, че ние преди няколко дни внесохме такъв законопроект за промяна на Закона за ветераните от войните, защото това е също категория хора, които в определен момент бяха доста позабравени. Не зная дали това Народно събрание ще има достатъчно времеви ресурс, за да разгледа този законопроект. Той също е съгласуван и до голяма степен е по инициатива и на Министерството на отбраната. Ако не това Народно събрание, то по най-бързия начин в следващия български парламент трябва да се предприемат съответните действия, за да може и тази категория хора – ветераните от войните и техните семейства, да могат да получат онова адекватно социално признание, което заслужават.
Както вече разбрахте, нашата парламента група ще подкрепи законопроекта и смятаме, господин министър, че това е добра крачка, заслужена крачка и тя по никакъв начин няма да ощети публичните финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Няма.
Други изказвания по законопроекта?
Господин Гуджеров.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, въпреки че законът е консенсусен има нещо, което конкретно ме притеснява. Законопроектът е разпределен и на вниманието на Бюджетната комисия, а тя не е излязла с доклад по закона. Оттук идват въпросите: защо нямаме доклад на Бюджетната комисия и имаме ли средства за осъществяването на дейностите по този закон? (Шум и реплики.)
Мисля, че е задължително Бюджетната комисия да излиза с доклади по такива важни законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте за изказване, господин Панчев.
СПАС ПАНЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Господин министър, драги колеги! Няколко години се работи по този закон. Радвам се, че в Комисията по отбрана успяхме да се обединим около общото мнение, че законът е потребен и трябва да бъде гласуван. Това личи и от Вашите изказвания.
Законът беше предложен от Министерския съвет и естествено последните три-четири години онази практика, която имаше в миналото – всеки закон да бъде съгласуван от Финансовото министерство за това дали са осигурени средства или не, вече не го правим, но, така или иначе, е внесен от Министерския съвет и в изказванията си представителите на Министерството на отбраната в заседанието на нашата комисия ни увериха, че този въпрос е решен и няма да има проблеми.
Бих Ви призовал, уважаеми колеги, нека в края на това Народно събрание да направим добро за една малка група хора, а да не се концентрираме в това дали 100 хиляди или 200 хиляди ще бъдат намерени, за да се решат проблемите на тези хора, които са дали и много от живота си, изпълнявайки професионалния дълг, и са изпаднали в такава ситуация – да бъдат членове на тази организация.
Бих призовал и колегата Цветков: сигурно има някои пропуски, но нека да не се връщаме към това и да вървим напред – да гласуваме закона, за да може днес да излезем от тази зала, подкрепяйки хората, които очакват от нас това да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Панчев.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, ще започна с благодарност към всички – членовете на специализираните парламентарни комисии и изказалите се днес от парламентарната трибуна, за изразената подкрепа за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Искрено се надявам, че към момента тази подкрепа – под формата на декларации и на думи, ще бъде материализирана и след малко чрез гласуване в пленарната зала. Това ще бъде един от законопроектите, които биха били приети с максимална степен на съгласие между народните представители, независимо от тяхната принадлежност към различни парламентарни групи. Военноинвалидите и военнопострадалите заслужават това съгласие и при всички случаи приемането на законопроекта за изменение и допълнение би било пореден израз на дължими от страна на държавата грижи към хората, които са пострадали при или по повод изпълнението на своите воински задължения, съгласно Конституцията и законите на Република България.
Бих искал да отбележа с няколко думи хронологията на този законопроект. Под една или друга форма тя беше засегната в изказванията на различни народни представители, но нека да подчертая, че по искане на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, от месец ноември на 2012 г. със заповед на министъра на отбраната е била формирана междуведомствена работна група, която да разработи проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Междуведомствената работна група включва представители на десет държавни ведомства, министерства, Каса, Осигурителен институт, разбира се, и представители на военно-патриотичните съюзи. На осем свои заседания тя е обсъдила предложенията и съответно е изработила Законопроект за изменение и допълнение на съществуващите текстове в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Този законопроект беше материализиран през втората половина на 2013 г. като беше одобрен на заседание на Консултативния съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите през месец октомври. Внасяйки го за междуведомствено съгласуване той не получи подкрепа поради финансовото измерение на тези предложения в размер на повече от 12 млн. лв., което наложи ново заседание на Консултативния съвет и с общото разбиране беше променен до вида, който е предмет на днешното разглеждане. Законопроектът беше внесен през месец януари. Разбира се, тази процедура продължи на междуведомствено съгласуване – затова и времето, което е изтекло до момента на днешното разглеждане. Не бива да се забравя, че имаше и други законопроекти, които са били гледани в Народното събрание, други ангажименти, което в крайна сметка е забавило разглеждането в специализираните комисии и в Народното събрание като цяло.
Има получени становища на всички министерства, в това число становища на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са съгласували законопроекта без каквито и да е забележки, което означава, че са преценили степента, с която се ангажират съответните бюджети и поносимостта на предложенията от гледна точка на разходите на държавата.
Има, и тук смея да отбележа, госпожо Атанасова, бележки от Министерството на здравеопазването, които бяха предмет на обсъждане и са получили съответния отговор. Аз след малко ще се спра на тези конкретни финансови измерения.
Бих искал да подчертая веднага, че благодарение на разбирането, което беше проявено от народните представители, законопроектът беше единодушно подкрепен от членовете на двете парламентарни комисии, които го разглеждаха.
Кои са основните промени, които са предмет на разглеждане днес?
Първо, промените в чл. 15 на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, които регламентират правата на военноинвалиди с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност, да ползват за сметка на държавния бюджет лекарствени продукти по лекарско предписание, по списък, утвърден от министъра на здравеопазването. Това са текстове, които засягат 2424 военноинвалиди, които към настоящия момент ползват права по сегашния закон, като заплащат 25 на сто от стойността на лекарствените продукти. За осигуряване на лекарствени средства на военноинвалиди, военнопострадали и ветерани по бюджета има планирани 5 млн. лв., от които за военноинвалиди и военнопострадали – един милион и половина. По данни на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г. за лекарствени продукти са изразходвани – обърнете внимание, 210 778 лв., тоест, това е далеч по-малко отколкото планираните и предвидени в Закона за бюджета финансови средства, следователно имаме буфер, който може да поеме, при евентуално решение на Народното събрание, одобрението на този текст.
Втората съществена промяна засяга промени в чл. 17, с който се дава възможност придружител на военноинвалид с увреждане над 90 на сто с определена чужда помощ да може да пътува във вътрешноградския транспорт с превозния документ на правоимащия, включително и когато не го придружава. Това е текст, който засяга 297 инвалиди, които живеят на територията на цялата страна, като приблизително половината от тях живеят в малки населени места, а другата половина в големи градове.
Тук трябва да отбележа, че съгласно Закона за военноинвалидите и военнопострадалите правата се уреждат чрез Закона за автомобилните превози и Закона за железопътния транспорт, като размерът на компенсациите се определя със Закона за бюджета за съответната година. Разбира се, всяка една от общините е в правото си в зависимост и от цените, които са определени за безплатно пътуване, да регламентира съответно в своите бюджети всички тези въпроси. Следователно и тук не можем да очакваме, че това ще бъде текст, който ще доведе до невъзможност на общинските или държавния бюджет да покрият разходите за допълнителното осигуряване на 297 правоимащи по този законопроект.
Третата промяна е свързана с промени в режима на ползване на почивните бази основно на Министерството на отбраната като се предвижда базите за отдих да се ползват веднъж годишно до 15 дни, а базите за профилактика и рехабилитация два пъти годишно – общо до 30 дни. Тук също не се изискват допълнителни финансови средства или съответно финансовите средства, които биха се изисквали за промяна в този режим, са поносими от гледна точка на бюджета на Министерството на отбраната и това е повече от ясно.
Четвъртата промяна е правото по чл. 20 – национално представителните организации да се ползват с правата по Закона за отбраната и въоръжените сили, тоест, правото на министъра да оказва финансова или материална помощ, да предоставя помещения във военни клубове или други подходящи помещения в сградите в управление на Министерството на отбраната, или структури, които са на пряко подчинение на министъра на отбраната без заплащане на наем.
Бързам веднага да декларирам, че това е във възможностите на бюджета на Министерството на отбраната, следователно това също по никакъв начин няма да възпрепятства прилагането на текстовете, които предвиждат допълнителни права на национално представителните организации.
В заключение искам да отбележа, че това наистина е поредната крачка, която се прави по отношение на ефективно провеждане на политика в подкрепа на военноинвалидите и военнопострадалите. Искрено се надявам, че ще има достатъчно време и възможности законопроектът да бъде разгледан и приет и на второ четене и той да стане факт в рамките на сегашното Народно събрание.
Що се отнася до предложенията за ветераните от войните, също се надявам да срещне подкрепата на народните представители и да стане факт в рамките на Четиридесет и второто Народно събрание. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин министър.
Изказвания, уважаеми колеги?
Заповядайте, господин Младенов.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Действително тези промени в законопроекта извървяха своя път през последните една-две години. След това, което обсъждахме в Социалната комисия и постигнахме пълен консенсус, особено от социална гледна точка, мисля, че действително трябва да бъде подкрепен този законопроект.
Единствено това, което се изказа като опасение от колегите, аз мисля, че между първо и второ четене трябва да ни се дадат допълнителни гаранции по отношение на финансовите средства до края на тази година, тъй като законопроектът ще влезе в сила от средата на годината. Като ни се дадат и тези гаранции, че има необходимите финансови ресурси до края на тази година, смятам, че действително трябва да подкрепим законопроекта и Парламентарната група на ГЕРБ ще го подкрепи, особено от социална гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Младенов.
Реплики? Няма.
Изказвания? Последно, има ли изказвания? Няма.
Закривам дебатите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
Уважаеми колеги, предстои гласуване – моля, народните представители да влязат в залата.
Режим на гласуване.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ, КБ и ДПС.)
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, госпожо Нинова.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Благодаря Ви, че проявихме единомислие и разбиране по този законопроект. Той е в името на онези мъже и жени, пострадали в изпълнение на дълга си към държавата и държавните интереси.
Правя предложение на основание чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – ако имаме съгласие и нямаме конкретни предложения между първо и второ четене, а такива не бяха направени в нашата комисия, днес да го гледаме и на второ четене.
Някои от колегите може би заявиха такива намерения – ще ги помоля да декларират от трибуната дали имат, или не. Ако не, моля, господин председател, да гласуваме законопроекта и на второ четене.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Уважаеми колеги, с риск да се повтаря – парламентарната процедура позволява в две четения да се гледа един законопроект, тоест две четения в едно заседание. Най-често, аз вероятно съм го казвал, това става при ратификациите, но там Народното събрание има право само да одобрява или отхвърля без да прави предложения между първо и второ четене.
Питам: има ли народен представител, който има намерение да прави предложения между първо и второ четене и затова да му е необходимо достатъчно време? Има или няма?
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Няма, няма!
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Няма.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Нинова да преминем към второ четене на законопроекта.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.
Госпожо Нинова, моля, представете заглавието на закона, без да четете тестовете, защото са по вносител.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите”. (Обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм. и доп. бр. 88 от 2005 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 35 от 2009 г., бр. 16 от 2010 г., бр. 23 от 2011 г. и бр. 20 от 2012 г.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Законопроектът има осем параграфа плюс подразделение „Заключителни разпоредби”.
Има ли желаещи да вземат отношение по законопроекта на второ четене? Има ли предложения по законопроекта на второ четене? Няма.
Гласуваме заглавието на законопроекта – „Закон за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите”, осем параграфа и подразделението „Заключителни разпоредби”.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма. (Ръкопляскания от ГЕРБ, КБ и ДПС.)
Законопроектът е приет на второ гласуване. Благодаря.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И аз благодаря, колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря за постигнатия консенсус по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Благодаря Ви, свършихме добра работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаеми колеги, почивка до 13 часа.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, ще почакам колегите, които отсъстват от пленарната зала, да влязат, защото в този състав определено не можем да продължим работата. (Пауза.)
Колеги, очаквам Ви в пленарната зала.

Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА.
Уважаеми господин Имамов, заповядайте да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Уважаема госпожо председател, преди да започне обсъждането на законопроекта, правя предложение на основание чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата госпожа Теменужка Янкова и господин Петър Начев – и двамата от кабинета на заместник министър-председателя по икономическото развитие госпожа Даниела Бобева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от господин Имамов.
Гласували 73 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете в пленарната зала допуснатите лица.
Уважаеми господин Имамов, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Доклад по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 454-01-32, внесен от Румен Василев Гечев и група народни представители на 7 март 2014 г., приет на първо гласуване на 15 април 2014 г.
.„Закон за изменение и допълнение на закона за защита на конкуренцията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има подкрепено предложение на господин Гечев и група народни представители.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 1, ал. 2, след думата „пазара” се добавя „злоупотреба с по-силна позиция при договаряне”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, докладвани са наименованието на законопроекта и § 1.
Има ли изказвания?
Заповядайте за процедура.
ПАВЕЛ ГУДЖЕРОВ (ГЕРБ): Първо, да успокоя колегите, че няма да има поименна проверка. (Смях, оживление.)
Уважаеми колеги, безспорно мотивите, с които е внесен настоящият законопроект, са в положителна насока. Безспорно има нужда от регулация. Обаче не считаме, че законопроектът отразява възможно най-доброто предложение за това.
Към законопроекта липсва оценка за въздействието върху засегнатите промени. Срещу законопроекта са дали становище активни потребители, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Камарата на работодателите индустриалци в България, много видни български икономисти, Българо-германската камара и много други.
Затова правя предложение за отлагане разглеждането на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Гуджеров.
Направено е процедурно предложение.
Има ли обратно такова? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Гуджеров, за отлагане на гледането на законопроекта.
Гласували 86 народни представители: за 13, против 71, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Ако няма желаещи за изказване по заглавието на законопроекта и по § 1, ще ги подложа на гласуване едновременно.
Гласуваме текста на вносителя за наименованието на закона, който е подкрепен от водещата комисия, и редакцията, предложена от нея, за § 1.
Гласували 82 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на законопроекта и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Има предложение от народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев за създаване на нов § 3.
Комисията не подкрепя предложението, което е следното:
„Да се създаде нов § 3:
„Чл. 20 се изменя така:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Приема се, че едно предприятие има господстващо положение, ако то заедно със свързаните с него лица по смисъла на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон има по-голям от 40 на сто дял от съответния пазар, освен ако не са налице изискванията по ал. 1.”
Както казах, комисията не подкрепя предложението.
По § 3 има предложение от народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев, което не е подкрепено от комисията:
„В § 3, чл. 20а се създава ал. 3:
„(3) Приема се, че едно предприятие има значителна пазарна сила, ако то заедно със свързаните с него лица по смисъла на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на Търговския закон има по голям от 20 на сто дял от съответния пазар, освен ако не са налице изискванията по ал. 1.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Моля Ви дотук, господин Имамов, тъй като при желание на народните представители да обосновават неприетите предложения, ще им дам възможност с удвоеното време две по 5 минути, да направят това.
Колеги, има ли изказвания по докладваните параграфи?
Заповядайте, господин Георгиев.
Господин Георгиев, имате две по 5 минути, ако желаете да обосновете и двете си предложения.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ (КБ): Благодаря, госпожо председател, за информацията.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, както предполагате, ще се изкажа по направените от мен и колегата Панчев предложения, които не са подкрепени от комисията.
Не успях да чуя нито един разумен аргумент за това, че не са подкрепени от комисията. И в двете предложения се говори за дефиниране на двете понятия – господстващо положение, и второто – значителна пазарна сила, с точен числов израз. Практиката показва, че когато се прилага законът в досегашния му вид има едно твърде фриволно тълкуване на понятието, което беше досега – господстващо положение, защото не са дефинирани прецизно от гледна точка на присъствието на съответните търговски единици на съответния пазар. Затова ние предлагаме това да стане в закона, а не в подзаконови нормативни актове.
И другото предложение, паралелно с това, е да се отчете наличието на свързани лица в съществуващи такива предприятия, които по старата дефиниция се наричаха „значителна пазарна сила”, по новата дефиниция нещо не съвсем дотам ясно, според мен, но няма значение как е според мен.
Съществуват големи търговски вериги, които паралелно си имат свои по-малки дружества, дъщерни понякога, и тяхното присъствие на пазара, когато се анализира своеобразната злоупотреба с позиции, не се взема предвид, което означава, че се оставя отново на произвола на тези, които следят, в случая има една специализирана комисия – КЗК, но много често аз лично съм бил свидетел, когато се мери с различни аршини при прилагането на нормите по отношение на тези наредби или правилници, за които говоря.
Не зная дали колегата ми Панчев ще вземе отношение, но на мен ми беше обяснено, че, не се притеснявайте, в подзаконов нормативен акт ще бъде дефинирано кой какви проценти трябва да притежава, за да попада в този обхват. Това според мен не бива да става така. Трябва да се дефинира в закон, за да не се допуска произволът на прилагащите или контролиращите органи за това. Невинаги там имаме добри практики. Напротив, много често нямаме такива добри практики, имаме лоши практики. Било е отговорено от специалисти, ако искат могат да отговорят и от тази трибуна, че понятието „предприятие” включвало в себе си всички възможни образувания на едни собственици, които в същото време са собственици частично на едно или на друго предприятие. Това нещо го няма в законите. Ако бяха така сигурни и ако искаха да го дефинират по този начин, че предприятие по смисъла на този закон има предвид и цех, трябва да се сложи в съответните допълнителни разпоредби. Такова нещо аз не прочетох в този доклад.
Затова, според мен, отказът да се приемат тези две предложения, които сме направили, е немотивиран и до голяма степен ще остави иначе добре замислената цел да се защитават интересите най-вече на по-дребните производители, комуникиращи търговски с едрите търговски вериги, ще останат недотам защитени.
Завършвайки, искам да помоля тези, които поддържат такива тези, да станат от тази трибуна и да кажат в кой закон понятието „предприятие” е дефинирано по този начин, по който те го казват, че е включвало и свързаните лица, както сме ги цитирали по ал. 2 на това определение в Търговския закон, за да може да се приложи в този закон. В противен случай, според мен просто е нежелание за по-строг контрол при прилагането на тези законови норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Колеги, има ли желаещи за реплики към изказването на господин Захари Георгиев? Няма желаещи за реплики.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма желаещи за други изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неприетите предложения на народните представители Захари Георгиев и Спас Панчев за създаване на нов § 3, също и за създаване на ал. 3 в чл. 20а, която е предложение към § 3 по вносител.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 50 народни представители: за 15, против 20, въздържали се 45.
Предложенията на народните представители не са приети.
Сега подлагам на гласуване предложенията на Комисията по икономическата политика и туризъм за отхвърляне на § 2 и § 3 по вносител.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 70, против 5, въздържали се 4.
Предложението за отхвърляне на § 2 и § 3 по вносител е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 4 има две подкрепени предложения.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
„§ 2. В чл. 21 се създава т. 6:
„6. необосновано пряко или косвено въздействие върху предприятие, което има за цел или резултат отстраняването му от съответния пазар”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Нека да спрем дотук.
Има ли изказвания по направения параграф, заедно с предложенията на народни представители? Няма желаещи да се изкажат.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 4, който става § 2.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 69, против 1, въздържали се 9.
Предложението на комисията за § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Предложение от народния представител Явор Нотев.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2 и го подкрепя по принцип в останалата му част.
Точка 2 гласи следното:
„2. В ал. 2 след думите „господстващо положение” се добавя „или значителна пазарна сила”, след което се поставя запетая.”
Предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 26 ал. 1 се изменя така:
„(1) Комисията разрешава концентрацията, ако тя е извършена без противопоставяне на предприятие, което участва в концентрацията и не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: До тук, господин Имамов.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване първо неподкрепената част от предложението на народния представител Явор Нотев, а именно т. 2, която беше докладвана от господин Имамов.
Гласували 72 народни представители: за 4, против 34, въздържали се 34.
Предложението на народния представител Явор Нотев в неподкрепената му част не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Икономическата комисия за създаване на нов § 3 – беше докладвано от господин Имамов.
Гласували 75 народни представители: за 67, против 1, въздържали се 7.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в новия § 4.
Второ предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в новия § 4.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В Дял втори се създава Глава седма „а” с чл. 37а:
„Глава седма „а”
Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне
Чл. 37а. (1) Забранява се всяко действие или бездействие на предприятие с по-силна позиция при договаряне, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на по-слабата страна при договарянето, като необоснован отказ да се доставят или закупят стоки или услуги, налагане на необосновано тежки или дискриминационни условия, или неоснователно прекратяване на търговски отношения.
(2) По-силна позиция при договаряне е налице, когато търговски партньори на предприятието са зависими от него с оглед характеристиките на структурата на съответния пазар, конкретното правоотношение между засегнатите предприятия, характера на дейността им и разликата в нейния мащаб.
(3) Определянето на предприятия с по-силна позиция при договаряне се извършва в съответствие с приета от комисията методика.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 5:
„§ 5. В чл. 38 се създава ал. 4:
„(4) Когато производство по Глава четвърта, седма или седма „а” се образува по искане на лице по ал. 1, т. 3, неговата самоличност се запазва в тайна, ако лицето е направило искане за това.”
Параграф 7 е без промяна, не е необходимо да го чета.
Има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители:
„Параграф 7 да отпадне.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.
Предлагам до тук, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: До § 7 включително.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по докладваните параграфи? Няма желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Няма неприети предложения.
Подлагам на гласуване предложението на Икономическата комисия за отхвърляне на § 5; предложението на водещата комисия за създаване на нов § 4 в редакция, която беше докладвана от господин Имамов; предложението на комисията за редакция на § 6, който става § 5; и предложението на комисията за отхвърляне на § 7.
Гласували 83 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 11.
Предложенията на комисията са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: По § 8 има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители, което е подкрепено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 6, 7 и 8:
„§ 6. В наименованието на Глава дванадесета накрая се добавя „и седма „а”.
§ 7. В чл. 94, ал. 1 след думите „Глава седма“ се добавя „или седма „а”.
§ 8. В чл. 98, ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „Глава седма” се добавя „или седма „а”.”
„§ 9. В чл. 100, ал. 6 се създава т. 4:
„4. непредоставяне за оценка на проектите на типови договори и/или общи условия или непубликуване на интернет страницата на предприятието на типови договори и/или общи условия с оценка за съответствие, или изменение на типови договори и/или общи условия без оценка за съответствие, или сключване на договори за доставка в нарушение на типови договори и/или общи условия с оценка за съответствие”.”
Предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) Комисията при нарушение на забрана по чл. 37а, ал. 1 налага на предприятието имуществена санкция в размер до 10 на сто от реализирания от предприятието оборот от продажбата на продукта, предмет на нарушението за предходната година, но не по-малко от 10 000 лв. Когато няма реализиран оборот, комисията налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.”.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2” се заменят с „ал. 3”.
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея:
а) в т. 1 и 2 думите „ал. 3” се заменят с „ал. 4”;
б) създава се т. 4:
„4. неизпълнение на задължение по чл. 19 от Закона за храните.”
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея думите „ал. 5 и 6” се заменят с „ал. 6 и 7”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. В чл. 102, ал. 4 думите „ал. 4” се заменят с „ал. 5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Колеги, има ли изказвания по докладваните параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отхвърляне на § 8 по вносител, параграфи 6, 7 и 8 – нови, предложени от Икономическата комисия, редакцията на комисията за § 9 и предложението на комисията за създаване на нов § 10.
Моля, колеги, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 9.
Предложените параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: „Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието: „Заключителни разпоредби”.
По § 10 има предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
„§ 11. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Комисията за защита на конкуренцията:
1. привежда в съответствие с него Устройствения правилник на Комисията за защита на конкуренцията (обн., ДВ, бр. 15 от 2009 г., изм., бр. 44, 88 и 92 от 2009 г., бр. 16 и 79 от 2010 г., бр. 10, 96 и 104 от 2011 г. и бр. 95 от 2012 г.) и другите актове, предвидени в закона;
2. приема методиката по чл. 37а, ал. 3; проектът на методиката се публикува на интернет страницата на комисията за публично обсъждане и срокът за предоставяне на становища по него е не по кратък от 14 дни.”
По § 11 – предложение от народния представител Румен Гечев и група народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В едномесечен срок от приемането на методиката по чл. 37а, ал. 3 търговец на храни по чл. 19, ал. 1 от Закона за храните предоставя на Комисията за защита на конкуренцията проект на типов договор и/или общи условия за периодична доставка на храни и ги публикува на интернет страницата си в 10-дневен срок от предоставянето им.”
По § 12 има предложение на народния представител Румен Гечев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, и е оттеглено в частта си по т. 1, буква „д” и по т. 2.
Тези текстове са оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
„§ 12. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г., изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51, 55 и 96 от 2006 г., бр. 31, 51 и 53 от 2007г., бр. 36 и 69 от 2008 г., бр. 23, 41, 74, 82 и 93 от 2009 г., бр. 23, 25, 59, 80 и 98 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 54 и 77 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 26 от 2014 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови чл. 19 и 19а:
„Чл. 19. (1) Търговец на храни с общ оборот за предходната година над 50 милиона лв., който купува храни, предназначени за последваща продажба в обекти за търговия с храни по чл. 12, изготвя проект на типов договор и/или общи условия за доставка на храни и ги предоставя на Комисията за защита на конкуренцията. В типовия договор и/или общите условия за периодична доставка на храни се включват и услугите, и условията, при които те се предоставят на доставчиците на храни.
(2) Комисията за защита на конкуренцията образува производство за установяване на нарушение по Глава дванадесета от Закона за защита на конкуренцията, когато установи несъответствие на типовия договор и/или общите условия за доставка на храни с правилата за конкуренцията.
(3) Типовият договор и/или общите условия за периодична доставка на храни се публикуват на интернет страницата на търговеца по ал. 1 в 10-дневен срок от предоставянето им на Комисията за защита на конкуренцията.
Чл. 19а. (1) Търговец на храни по чл. 19, ал. 1 в съответствие с типовия договор и/или общите условия за периодична доставка на храни, сключва с доставчик на храни писмен договор.
(2) Договорът по ал. 1 не може да:
1. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предлага или закупува стоки или услуги на или от трети лица;
2. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да предоставя същите или по-добри търговски условия на трети лица;
3. предвижда санкции при предоставяне на същите или по-добри търговски условия на трети лица;
4. се изменя едностранно;
5. предвижда такси или други плащания, както и отстъпка от цената на договора за услуги, които не са реално предоставени или са със стойност, несъответстваща на действително предоставените услуги;
6. предвижда прехвърляне на неоправдан или непропорционален търговски риск към една от страните;
7. предвижда срок за плащане, по-дълъг от 30 дни от датата на издаване на фактурата за доставка;
8. съдържа забрана или ограничение за страна по договора да прехвърля вземания на трети лица.
(3) В договора се уреждат основанията и редът при едностранно прекратяване. Когато не е уговорено друго, при едностранно прекратяване без предизвестие или при неспазване на уговорено предизвестие изправната страна има право на обезщетение за причинените вреди.
(4) Уговорки в нарушение на ал. 2 са нищожни.”
2. В чл. 20б:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Лице, което извършва търговия с храни, не може да прехвърля на доставчик на храни отговорността, включително да налага неустойки за:
1. доставени храни, когато срокът на съхранението им е изтекъл в обекта, в който са доставени;
2. бракувани храни в обекта, с изключение на доставени храни с недостатъци, които не са могли да бъдат установени при доставката им в обекта.”
3. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 12:
„12. договорите по чл. 19а, ал. 1 и спазването на изискванията по чл. 20б, ал. 2.”
4. В чл. 27, ал. 4, т. 6 след думата „документацията” се добавя „включително на договорите по чл. 19а, ал. 1”.
5. В чл. 43:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) Лице, което извършва търговия с храни в нарушение на чл. 19а, ал. 1 и чл. 20б, ал. 2 се наказва с глоба от 2000 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение –с глоба от 3000 до 5000 лв.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1” се добавя „и 2”.”
Параграф 13 – предложение на народния представител Румен Гечев, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 14:
„§ 14. Договорите, сключени до влизането в сила на този закон, се привеждат в съответствие с него в 6-месечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Благодаря Ви, господин Имамов.
Уважаеми колеги, има ли изказвания по докладваните параграфи? Няма изказвания.
Сега ще пристъпим към гласуване.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението, редакцията на комисията за § 10, който става § 11, редакцията на комисията за § 11, който става § 13, предложението на комисията за редакция на § 12 и предложението на комисията за § 13 по вносител, който става § 14.
Уважаеми колеги, гласуваме.
Гласували 78 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 7. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
С това Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията е окончателно приет.
Уважаеми колеги, очевидно няма пленарно време да започнем със следващия законопроект, а той е за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.
Нали така, господин Имамов?
ДОКЛАДЧИК АЛИОСМАН ИМАМОВ: Да, по-добре. Законът за потребителите е обемист, голям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми колеги, с това днешният пленарен ден приключи.
Следващото пленарно заседание ще се състои утре, четвъртък, 19 юни 2014 г., от 9,00 ч.
А сега закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)




Председател:
Михаил Миков


Заместник-председатели:
Мая Манолова
Алиосман Имамов

Секретари:

Пламен Нунев
Филип Попов