Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателят Алиосман Имамов

Секретари: Александър Ненков и Шендоан Халит

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ (звъни.): Сто петдесет и осем регистрирани – има кворум.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ, от място): Моят пулт не работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има кворум. Ако искате пак да се регистрираме, но кворум има.

Уважаеми народни представители, днешното заседание има точка единствена:
РЕШЕНИЕ ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ, ВНЕСЕНО ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА 30 ЯНУАРИ 2014 Г. (продължение) И ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛЕН РЕФЕРЕНДУМ, ВНЕСЕНО ОТ ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ НА 10 МАРТ 2014 Г.
Има представени доклади от Комисията по правни въпроси – един от предложението на Президента и втори по предложението за произвеждане на Национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 10 март. Има и становище на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, в което са обсъдени и двете предложения.
Внесен е Проект за решение, отрицателно, по предложението на Президента за Национален референдум и съм подготвил, разбира се, служебни проекти за решения, доколкото такива не бяха изработени от Правната комисия.
Моля, първо председателите на комисии да докладват становищата.
Процедура? Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Във връзка с високия обществен интерес, правя процедурно предложение за предаване на днешното заседание по Националната телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви.
Противно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 162 народни представители: за 140, против 2, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, моля да подложите на гласуване да бъдат допуснати в залата представителите на Инициативния комитет за свикване на референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Имена, ако може? Те са доста. Ако ми кажете имената да ги поставим на гласуване? Нека да дойдат, да си дадат имената.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Добре. Надявам се, сте поканили представители на президентската институция за участие в днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не съм.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Тогава, уважаеми господин председател, аз се учудвам как може да насрочвате тази точка да разглеждаме инициативата на Президента за референдум, а да не сте поканили представители на президентската институция.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Да дойде самият Президент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Поради което Ви умолявам да поканите представители на президентската институция. И в същото време предлагам да отложите дебата докато дойдат представители на президентската институция. Иначе звучи изключително лицемерно – януари месец е внесена тази инициатива на Президента, през февруари месец мина през комисия, говоря за президентската инициатива, Вие чак днес я подлагате на разглеждане в пленарна зала, или миналата седмица. А днес дори не си направихте труда да поканите представители на президентската институция.
Моля Ви да отложим разглеждането на точката, докато дойдат представители на президентската институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Противно предложение – господин Цонев.
Аз ще дам пояснение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, няма такава президентска институция. Има институция Президент. (Ръкопляскания от КБ.)
Президентът е внесъл това предложение за референдум. Гледам балкона – няма го. Знае, че имаме такъв дневен ред и знае, че ще гледаме и неговото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Това беше противоположно изказване по предложението за отлагане.
Само да направя едно пояснение за залата.
Тази точка беше включена миналия четвъртък. Нямаше кворум. В петък не се стигна до нейното разглеждане. Още в сряда написах писмо на Президента и получих много бърз отговор. Той каза, че достатъчно е разяснил аргументите си относно искането и не смята за необходимо да участва в разискванията, господин Лазаров. Така че писмо имаме. Аз не възразявам пак да го поканим, но отговорът е доста ясен и мотивиран.
Затова Ви предлагам преди да подложа на гласуване предложението за отлагане, ако искате да ми дадете имената, да допуснем един, двама, трима, да не са петнадесет. Нали не искате това?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ще дадем списъка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Има предложение за отлагане на точката.
Моля, гласувайте.
И второто пояснение е по отношение на срока. Правя го, докато гласувате, за да не губя време. Президентската инициатива не обвързва Народното събрание със срок за разлика от подписката, която има срок. Срокът изтече на 10 юни в незаседателен ден.
Гласували 169 народни представители: за 103, против 63, въздържали се 3.
Предложението за отлагане е прието.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Заповядайте за процедура, господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Коалиция за България предлагам да започнем дебатите и да изчакаме тогава да дойдат представителите, които предлагате.
Затова предлагам прегласуване на това решение.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Искането е изобщо за отлагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Прегласуване.
Гласували 180 народни представители: за 109, против 67, въздържали се 4.
Отлага се обсъждането на точката.
От името на парламентарна група – Янаки Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Разбирам, че засега се отлага обсъждането на въпросите за референдума, но преди да направя изявлението от името на парламента група по въпроса, за който исках думата, искам да отбележа, че ако днес се блокира обсъждането на този въпрос, ние ще преосмислим сериозно неговото обсъждане в следващи дни, така че Парламентът няма да бъде разиграван! (Оживление.)
Няма да бъде разиграван и някой да се опитва да диктува неговата работа. (Шум и реплики.)
За трети път председателят включва в дневния ред този въпрос и затова искам да Ви информирам, че при нас възниква въпросът: дали е целесъобразно оттук нататък да се занимаваме с тази тема, ако тя днес не бъде разисквана и по нея не се приеме решение? (Шум и реплики. Ръкопляскания от КБ.)
Но сега по другия въпрос – днес по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност беше запалено знаме на Българската социалистическа партия (оживление), на площада пред сградата на Президентството.
Искам ясно да изразя неодобрението и възмущението от страна на нашата парламентарна група, зад което, сигурен съм, стои същото отношение на хилядите членове, симпатизанти, избиратели на Българската социалистическа партия.
Опитвам се да разсъждавам дали такъв акт на поведение може да има някакво оправдание.
Връщам се в годините и си спомням за едно интересно решение през 90-те години на Американския върховен съд по дело, което стига до него ...(Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля за тишина!
ЯНАКИ СТОИЛОВ: При което на съд са изправени лица, които са запалили американския флаг. Тогава съдът с минимално мнозинство решава, че това действие само по себе си не е наказуемо, защото то представлява форма на изразяване на свободата на мнение и лицата, които са го направили, по този начин се изразили своето критично отношение към тогавашното управление на страната.
Оставям настрана юридическите аргументи дали са достатъчно солидни, за да подкрепят такова решение или противоположното, което са взели предишните инстанции, но искам да обърна внимание, че в България юридическите правила са различни. В Наказателния кодекс се съдържа дори състав, когато става дума за посегателство срещу националния флаг и други символи. (Оживление.)
Затова искам да изразя позицията на нашата парламентарна група, че ние не приемаме подобни актове независимо дали те са насочени към българското, към европейското знаме, към знаме или символи на различни организации, разбира се и на политически партии, защото такива стъпки обикновено са прелюдия към други, по-съществени посегателства, някои от които достигат до застрашаване на правата на български граждани. (Шум и реплики, провиквания: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Затова аз очаквам от представителите на всички политически партии в подходяща форма да намерят начин да изразят най малкото неодобрението си към подобни действия, защото по този начин се създава допълнително напрежение и се засяга честта и достойнството на хиляди български граждани.
Освен това, когато наблюдавам лицата на някои от участниците в този акт, аз мога да имам много обосновани съмнения, че те не биха го направили без съответни облаги, защото част от тях едва ли имат трайни политически убеждения, които да изразяват по този или по друг начин. Поради тази причина отново искам да обърна внимание: нека ние да бъдем на нивото на нашите отговорности.
Нека ръководствата на политическите партии да не дават никакви поводи за разпалване на напрежение и омраза в българското общество особено в период, когато има допълнителни причини за политическа нестабилност.
В конкретния случай искам и да припомня, че историята на света и на България е доста дълга. В тази нова история много хора именно под червеното знаме са подлагали на риск и са давали своя живот за отстояването на идеи, на убеждения и на права, така че нека никой да не си мисли, че с подобни действия може да сплаши Българската социалистическа партия. (Ръкопляскания от КБ.) Това няма да стане и затова ние ще се противопоставяме категорично на всякакви недемократични актове, включително и тези, които засягат убежденията, правата и усилията за демократично развитие на България, на всички български социалисти. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Лазаров, отлагането за утре да го направим? (Реплики от ГЕРБ.)
Уточнете се, защото е хубаво, когато се отлага, да се казва.
Аз ще изпратя днес още едно писмо до Президента.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателю, Вие решавате дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: А може и днес.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Въпреки че обществото реши дневния ред на 25 май! То го зададе! (Шум и реплики от КБ, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И какво зададе по този въпрос?
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: ... Така че Вие решете датата, господин председателю, но Ви моля – не допускайте от тази трибуна да се отправят заплахи. Не допускайте от тази трибуна такъв език по отношение на референдума, който преждеговорившият използва.
Господин председателю, лъсна цялата истина. От февруари задържате въпроса за референдума. Това е Вашата лицемерна политика и затова хората не я приемат.
Моля Ви, господин председателю, Вие си решете датата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря.
След три часа – заседание на Народното събрание.
Ще поканя президента. (Реплики от КБ.)
След два часа. (Шум и реплики от КБ.)
След два часа – сега е 14,30 ч., в 16,30 ч. Благодаря Ви.
Даваме почивка и ще продължи заседанието в 16,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Уважаеми народни представители, заседанието продължава.
Беше изпратено още едно писмо до Президента, но отговорът, който можете да видите и на сайта по повод на първото изпратено писмо, е достатъчно ясен. Президентът изтъква, че е изложил мотиви, които са станали достояние не само на Народното събрание, но и на цялото общество.
Затова предлагам да допуснем в залата представители на Инициативния комитет, а именно проф. Георги Близнашки, проф. Калин Янакиев, проф. Александър Кьосев, доц. Светла Божилова, госпожа Юлия Берберян, господин Виктор Стоянов и господин Борис Рангелов.
Противно предложение?
Господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да гласуваме всеки един от членовете на Инициативния комитет поотделно. (Реплики: „Е-е-е!” от ГЕРБ.)
Ще Ви кажа защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Монов, моля Ви!
ХРИСТО МОНОВ: Ще Ви кажа защо – защото с много от тях съм бил в една партийна организация преди 1989 г. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Монов, това не е повод...
ХРИСТО МОНОВ: Искам всеки един от тях да каже бил ли е член на БКП преди 1989 г.? (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Не, не, господин Монов, който бил, бил. Това не е противно предложение. Това е предложение за разделно гласуване, тоест то е ново. (Реплики от народния представител Христо Монов.) Затова предлагам да гласуваме.
Господин Монов! Господин Монов, напомням Ви да спазвате правилника. Господин Монов, седнете!
Затова, уважаеми народни представители, поставям на гласуване за допускане в залата членове на Инициативния комитет.
Понеже направих справка как е било преди, когато е имало такава процедура – членове на Инициативния комитет са били народни представители и тогава не се е налагало.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Какво гласуваме – първото предложение ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Първото предложение.
Гласували 146 народни представители: за 96, против 30, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Получи се писмо от госпожа Екатерина Захариева – началник на кабинета на Президента, в което се казва, че от волята на политическите партии, представени в Народното събрание, зависи дали ще дадат възможност гласът на гражданите да бъде чут. Препотвърждават становището, изложено в писмо от 11 юни 2014 г., за което Ви споменах.
Така, и този въпрос го изчистихме.
Поканете членовете на Инициативния комитет. Разбира се, няма всички от членовете да се изказват – един, двама.
ЧЕТИН КАЗАК (ДПС, от място): Само председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Само председателят на Инициативния комитет, ако пожелае, ще вземе отношение.
Преминаваме към докладите на комисиите.
Моля Ви, господин Казак, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо Ви представям доклада на Комисията по правни въпроси... (В пленарната зала влизат членове на Инициативния комитет. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Изчакайте малко. ((Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от КБ.)
Моля Ви, не с такива реакции, защото другата страна ще вземе друга реакция и ще стане малко неприятно.
Заповядайте, уважаеми членове на Инициативния комитет.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно предложениеза произвеждане на национален референдум, № 401-00-3, внесено от Президента на Република България на 30 януари 2014 г.

На редовно заседание, проведено на 26 февруари 2014 г., Комисията по правни въпроси обсъди предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Президента на Република България.
Безспорно е, че Народното събрание следва да се произнесе с решение, но доколкото предмет на обсъждането е предложение за произвеждане на референдум, внесено от Президента на Република България, процедурата, приложима за неговото разглеждане, е тази по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а не Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. Този извод произтича от характера на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление като специален закон по отношение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
За разглеждането от Народното събрание на предложението за произвеждане на референдум в случаите, когато субект на инициативата е президентът, следва да се приложи по аналогия процедурата, описана в чл. 13 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Според ал. 5 на същата разпоредба, постоянната комисия на Народното събрание, на която предложението е разпределено като водеща – в случая Комисията по правни въпроси, трябва да го обсъди в срок не по-късно от 1 месец от датата на разпореждането на председателя на Народното събрание за разпределянето.
На основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България, именно Народното събрание е органът, който следва да извърши своеобразна преценка за допустимост на въпросите, по които се предлага произвеждане на референдум. Това се налага от съдържащите се в закона ограничения – чл. 9: по кои въпроси, по силата на самия закон, не се допуска произвеждане на национален референдум, а правилността на тази преценка изисква да се направи и анализ на съдържанието на предложените въпроси. Резултатът от този анализ води до извода, че извън ограниченията по чл. 9 са въпросите: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” и „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?”.
Поставянето на въпроса „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми?” обаче е юридически недопустимо да бъде поставен за обсъждане чрез референдум.
Произвеждането на национален референдум е форма на пряко участие на гражданите в държавната власт, тоест проявление на принципа на народния суверенитет. Този основен конституционен принцип е иманентно свързан с формата на държавно управление (чл. 1 от Конституцията на Република България). Затова въвеждането на задължително гласуване при национален референдум по същество е промяна в основен принцип, на който е изградена формата на държавно управление. А промените във формата на държавно управление по силата на чл. 158, т. 3 от същия нормативен акт са изключителна компетентност на Велико народно събрание.
Избирателното право е субективно право на гражданите от вида на политическите права – право, чрез упражняването на което гражданите участват в конституирането на изборни държавни органи. То обединява: активното избирателно право (правото на едно лице да избира – чл. 42 от Конституцията на Република България) и пасивното избирателно право (правото на едно лице да бъде избирано – чл. 65 и чл. 93, ал. 2 от Конституцията). Предложеният въпрос е съотносим само към един от аспектите на избирателното право – активното избирателно право. Член 42 от Конституцията обаче е поставен систематично в Глава втора „Основни права и задължения на гражданите”. В същата глава в чл. 57, ал. 1 е прогласена неотменимост на правата на гражданите (а според Решение на Конституционния съд № 3 от 2004 г. по Конституционно дело № 3, чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България забранява отнемането на права), която обхваща и активното избирателно право. Вярно е, че ал. 3 от чл. 57 позволява ограничаване на някои права на гражданите, включително и на активното избирателно право, но това ограничаване може да се въведе със закон и то само при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение. Същата разпоредба определя и временен характер на ограничаването – докато трае съответното обстоятелство, което го е предизвикало (в този смисъл и Решение на Конституционния съд № 15 от 2010 г.).
Въвеждането на задължително гласуване при произвеждане на избори по същество предлага трансформирането на едно право в задължение. Отмяната на правата на гражданите обаче е изключителна компетентност на Велико Народно събрание, изрично определена в чл. 158, т. 4, предложение второ (за препращането към решаването на въпросите за изменение на чл. 57, ал. 1 и 3).
Именно компетентността на Великото народно събрание е юридическата пречка въпросът „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми” да не може да бъде поставен за обсъждане чрез национален референдум. Тази невъзможност се определя от изричната разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, според която въпросите от компетентността на Великото народно събрание, не могат да се решават чрез референдум.
Наред с това, следва да се има предвид, че трансформирането на едно право в задължение поражда и множество други юридически въпроси, които следва да бъдат отчетени.
На първо място дали такава промяна съответства на чл. 25 от Международния пакт за граждански и политически права, в който се поставя изричен акцент върху „свободно изразяване на волята на избирателите”. Макар и само по отношение на изборите за членове на Европейския парламент, разпоредба в сходен смисъл се съдържа и в чл. 39 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
На следващо място, от значение е и как една такава промяна ще се отрази на цялата система на основните права на гражданите. Всички конституционно уредени права са във взаимна връзка и обусловеност. Трансформацията при едно от правата, обективно ще наложи промени и при други права. Така напр. правото на мнение, прогласено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията включва и правото да не се изразява мнение и ако активното избирателно право се определя като задължение, това би довело до противоречие със съдържанието на правото на мнение в тази му част.
На следващо място, при създаването на задължение за осъществяване на определено поведение, следва да се отчитат и хипотезите, при които обективно не е възможно задължението да се изпълни. Естеството на поведението – да се гласува в точно определен ден, не допуска възможност да се уредят на ниво закон случаите, когато по обективни причини лицето не е в състояние да изпълни задължението си.
Създаването на едно задължение има смисъл, когато е обективно възможно да се осъществява ефективен контрол за неговото изпълнение, а за неизпълнението му е предвидена съответна санкция. Създаването на задължение да се гласува ще наложи създаване и на състав на правонарушение за неизпълнението му, което изисква и финансово, и ресурсно осигуряване на целия процес по контрол и реализацията на юридическата отговорност.
В мотивите към предложението на Президента за този въпрос се посочва, че по този начин ще се постигне ангажираност и на онези граждани, „които са се отчуждили от политическия живот”, което ще повиши легитимността на изборните резултати и стабилността на институциите. В същото време извън обсега на въпроса остават другите форми на пряка демокрация, в които гражданите изразяват волята си чрез гласуване – местен референдум и общо събрание на населението. Едва ли може да се приеме, че тези форми са с по-малка значимост от националния референдум само защото чрез тях се решават въпроси от регионално значение. Факт е, че в предложения въпрос тези форми не са обхванати, а подобна диференциация трудно може да бъде юридически аргументирана. Принципът на народния суверенитет, прогласен в чл. 1, ал. 2 от Конституцията не съдържа деление във връзка с непосредственото осъществяване на властта от народа, а чл. 2, ал. 1 от Конституцията определя формата на държавно устройство на Република България като единна държава с местно самоуправление. Още повече, че в предложението за въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?” такова ограничаване липсва, което показва съществена непоследователност в изразената воля на вносителя на предложението.
Макар и допустим за обсъждане чрез национален референдум, предложеният въпрос „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” по същество е неясен. Каква е волята на вносителя на предложението за този въпрос може да се предполага поради следните основания:
Вярно е, че Конституцията не съдържа уредба за вида на избирателната система, чрез която се избира Народно събрание. Това е и причината различните избирателни закони при нейното действие да предлагат различни варианти на избирателни системи. Изборното ни законодателство винаги е следвало логиката при конструиране на колективни органи, какъвто е и Народното събрание, да се прилага пропорционалната избирателна система, а при избори за Президент и вицепрезидент и за кметове – мажоритарна избирателна система. Изборното ни законодателство предвижда и, че в избори за Народно събрание могат да участват и независими кандидати, издигнати от инициативни комитети. По същество това е възможност за мажоритарно избиране на народни представители и е съществуваща и в момента алтернатива на пропорционалната избирателна система.
Това законодателно решение показва, че въпросът в предложената му редакция – „част от народните представители да се избират мажоритарно”, създава невярна представа, че такава възможност към днешна дата няма и тя следва да бъде създадена, ако резултатът от референдума е положителен. Предложената редакция създава и сериозни затруднения да се определи какво всъщност е имал предвид вносителят с тази формулировка. Най-вероятно идеята е да се подложи да референдум решението дали да се въведе смесената избирателна система за избори за Народно събрание. Възможно е обаче вносителят на предложението да е имал предвид намаляване на прага за избиране на независими кандидати.
За съжаление, категоричен отговор не може да се открие и в мотивите към предложението. В тази част те се изчерпват с общо девет изречения, част от които са с преобладаващо декларативен характер, а друга част съдържат обощоизвестни теоретични тези за позитивните страни на смесената избирателна система. А и едва ли вносителят на предложението за референдум споделя идеята, че при пропорционалната избирателна система няма значение какви са личностните характеристики на предложените кандидати, като поставя акцент върху това само при мажоритарната избирателна система. Едва ли вносителят на предложението е имал и предвид, че при смесена избирателна система политическите партии няма да излъчват мажоритарни кандидати (точно обратната беше практиката при произвеждането на изборите за народни представители през 2009 г.), което би означавало да се ограничи участието в избори на политическите партии като основен политически субект.
Изложените аргументи показват деликатната ситуация, в която е поставено Народното събрание. Според чл. 10, ал. 4, изречение второ от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление „въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко точно и ясно”. Ако въпросът остане в предложения вид, положителният отговор на него като резултат от референдума, няма да даде яснота на Народното събрание какво следва да направи то по-нататък, за да обективира в правна норма това желание на гражданите. При налична възможност за номиниране на независими кандидати от инициативни комитети при избори за Народно събрание, на практика измененията в изборното законодателство биха могли да са насочени или към намаляване на прага за независимите кандидати, или към въвеждане на смесена система за избори за Народно събрание.
Чл.13, ал. 6 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление позволява на Народното събрание да редактира въпроса, но забранява да се променя неговият смисъл. А неясната воля, съдържаща се този въпрос, създава риск при предлагане на друга редакция от Народното събрание да се направи възражение, че смисълът на въпроса е променен.
Същият контекст има и обстоятелството, че предложената формулировка не съдържа указания за колко от народните представители се предлага мажоритарен избор. Тази неопределеност също създава затруднения. Народното събрание не би могло да редактира въпроса чрез определяне на броя на народните представители, за чиито избор да се прилага мажоритарната система, тъй като няма гаранции, че такава редакция няма да бъде определена като промяна на смисъла на въпроса. Ако обаче въпросът не бъде редактиран в посока на конкретизация и бъде предложен за гласуване чрез референдум в предложената формулировка, всяко последващо законодателно решение в изборното законодателство може да бъде атакувано с аргументи, че несъответства на волята, която гражданите са изразили.
Начинът на формулиране на въпроса „подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?” по същество възпроизвежда изречение от Решение на КС № 4 от 2011 г., т. VІІІ - „електронното гласуване не е противоконституционно, бивайки вид дистанционно гласуване”. Същото това изречение обаче продължава с уточнението, че другият вид дистанционно гласуване е по пощата.
За да се избегне частта от мотивите на същото конституционно решение, с което се обосновава нарушаването на тайната на вота при използването на интернет като средство за гласуване по електронен път, в мотивите към предложението изрично се посочва, че „отговорност на народните представители ще е да намерят законодателни решения, които гарантират тайната на вота” и че „конкретната реализация на електронното гласуване не е предмет на референдума”.
Начинът на формулиране на въпроса, съдържащ едновременно „дистанционно” и „по електронен път” всъщност изисква прилагане на средство, позволяващо да се гласува от място, различно от избирателната секция. Това при всички случаи изисква наличие на публична мрежа за пренос и съхраняване на данни по електронен път, дори и когато това средство е мобилно устройство. Според същото решение на Конституционния съд именно публичността на мрежата създава „основателни опасения за самия пренос и съхраняване”, както и не дава гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението. Така при евентуален положителен отговор на този въпрос от референдума, Народното събрание ще трябва да търси друго средство, различно от интернет, което да позволява гласуване по електронен път, за да се осигури посочената в мотивите към предложението с цел улесняване на над 1,5 млн. българи в чужбина да гласуват от която и да точка на света.
Съпоставянето на гласуването по електронен път чрез публична мрежа с използването на такава мрежа за други дейности, извършвани по електронен път е некоректно. То не отчита факта, че при извършването на другите дейности по електронен път, е от съществено значение както кой е авторът, така и какво е съдържанието на направеното волеизявление. От гледна точка на упражняването на активното избирателно право или гласуването при референдум, предвид изискванията за упражняване на активно избирателно право при всички видове избори и условията за участие в референдуми е от значение кой е авторът на волеизявлението. В същото време обаче от такова значение е и запазването на тайната на волеизявлението, тъй като то отразява как е гласувал съответният гражданин.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 6 гласа „за”, 8 гласа „против” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание следния
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по предложение за произвеждане на национален референдум

Народното събрание на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 13, ал. 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

РЕШИ:
Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум, внесен от Президента на Република България по въпросите:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?”
Това беше докладът по референдума по инициатива на Президента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Да Ви помоля за становището на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Представям Ви
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно предложение за произвеждане на национален референдум, № 439-01-4, внесен от Инициативен комитет на 10 март 2014 г.

На редовно заседание, проведено на 11 юни 2014 г. Комисията по правни въпроси обсъди предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет.
На заседанието присъства: господин Георги Близнашки – представител на Инициативния комитет.
Предложението е внесено на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. То съдържа искане за произвеждане на национален референдум по следните въпроси:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?
Господин Близнашки акцентира, че инициативата за произвеждане на референдум по тези въпроси принадлежи на Президента на Република България. Инициативният комитет е създаден в резултат на изразеното несъгласие на различни участници в обществения живот за произнасяне по тази тематика с референдум. Той подчерта, че подписите са били събрани в кратък срок, тъй като идеята е била референдумът да се произведе едновременно с изборите за представители на Република България в Европейския парламент.
В резултат на извършената от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГДГРАО) към Министерството на регионалното развитие проверка, се установи, че броят на гражданите с коректно вписани данни в подписката е под 500 000. Според господин Близнашки този резултат се дължи на нередовности, които могат да бъдат отстранени, но председателят на Народното събрание не е изпълнил задължението си да даде срок на Инициативния комитет за това. На това основание Инициативният комитет е подал жалба до Върховния административен съд.
По съществото на въпросите, за които се иска произвеждане на референдум, господин Близнашки изрази мнение, че въпросът: „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” следва да бъде конкретизиран от Народното събрание в насока за въвеждане на смесена избирателна система, при която половината от народните представители да се избират мажоритарно, а другата половина – чрез пропорционална избирателна система. Това според него ще мотивира политическите партии да търсят изявени личности, които да предлагат за народни представители.
По отношение на втория въпрос: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”, господин Близнашки изрази несъгласие с тезата, че е налице трансформиране на основно право на гражданите в задължение. Като аргумент за своето становище, той изтъкна, че въпросът не предвижда ограничаване на съдържанието на правото, а е насочен само към въвеждане на задължение за неговото упражняване. Според него въвеждането на такова задължение може да се извърши само чрез съответното допълнение в Конституцията на Република България и това не засяга свободата на волята на гласоподавателя.
Господин Близнашки смята, че въвеждането на това задължение ще е временна мярка, която да подпомогне стабилизирането на демокрацията. Тя би имала смисъл, само ако се въведе едновременно с електронното гласуване и бъде предвидена санкция за неупражняването му. В заключение, господин Близнашки подчерта, че произвеждането на референдума по поставените въпроси следва да е едновременно с предстоящите предсрочни избори.
Народният представител Четин Казак изрази несъгласие с изразената теза, че недостигът на броя подписи е нередовност по смисъла на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
В съответствие с изискването на чл. 13, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление, подписката е изпратена от председателя на Народното събрание на ГДГРАО за извършване на служебна проверка. Предназначението на тази проверка е да се установи от компетентен орган дали за лицата, вписани в подписката са налице изискванията по чл. 10, т. 5 от закона (граждани с избирателни права), тези по чл. 12, ал. 4 от същия нормативен акт (да са посочени трите имена, ЕГН, постоянният адрес и да е положен подпис на лицето, което изразява воля за подкрепа на предложението), както и дали е спазено установеното в чл. 12, ал. 6 ограничение всеки гражданин да е положил подписа си само веднъж. Според съдържащите се в протокола данни от проверения брой записи на граждани, подкрепящи предложението за произвеждане на национален референдум – 571 612, коректно вписани са данните на 463 326 граждани. Общият брой на некоректно вписаните данни е за 108 286 граждани.
Установеното наличие на 463326 граждани, които подкрепят предложението, като са изразили воля за това чрез коректно вписване на изискващите се по закон данни – трите имена, ЕГН, постоянен адрес и подпис води до безспорния юридически извод, че подписката е редовна.
Приемането, че недостигът на подписи в конкретната подписка до прага от 500 000 подписа е нередовност по смисъла на чл. 13, ал. 4 от закона, би означавало да се даде възможност за организиране на нова подписка, чрез която този недостиг да бъде преодолян.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Моля Ви за тишина в залата! Слушайте, тези работи са важни!
ДОКЛАДЧИК ЧЕТИН КАЗАК: Този извод се налага и от факта, че грешно посочено име (2708 лица, в които се включват и непълно посочилите имената си) или грешно посочено ЕГН (63296 лица), каквито са част от некоректно записаните данни, не могат да се променят еднопосочно. Така възниква въпросът отстраняването на тази „нередовност” в какво ще се изрази – в посочването на вярното име, което съответства на посоченото ЕГН или в посочването на вярното ЕГН, което съответства на посоченото в подписката име. В подкрепа на тезата, че ще е необходимо организиране на нова подписка е и фактът, че само по този начин могат да се заместят некоректно вписаните данни на лица, които нямат избирателни права (562 лица под 18 г., 1082 починали лица, 87 лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода и 108 лица поставени под запрещение).
Въпросът за броя на гражданите, които са подкрепили предложението за референдум, е въпрос налице ли е изискваната от закона представителност, за да се развие процедурата за произвеждане на референдум или не. Ако във всеки случай на недостиг на подписи поради некоректно отразени данни се приеме, че е налице нередовност по смисъла на чл. 13, ал. 4, всъщност ще е налице дерогация на изискването за минимално необходими подписи, които отразяват представителността. Ако се продължи и по-нататък би следвало да се стигне до категоричния извод, че без значение какъв праг е поставил законодателят, чрез „отстраняване на нередовности” ще се организират множество подписки, като само първата от тях ще е организирана по определения от закона ред за това. Но това би означавало всяка следваща подписка отново да се проверява от Главна дирекция ГРАО дали новопредставените данни отговарят на изискването да се посочват точно определени данни на гражданите, подкрепящи предложението, както и ограничението за еднократно полагане на подпис при една подписка и при констатиране на некоректни записи отново да се връща на инициативния комитет.
Следва да се отбележи и че ако се възприеме тезата, че „отстраняване на нередовности” по смисъла на чл. 13, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление включва и попълване на недостиг на подписи до определения в закона праг, този извод ще следва да се прилага и когато броят на подписите след направената проверка спадне под 200000. Това е така, защото с оглед общите правила на правото, тълкуваната норма (в случая тази на чл.13, ал.4) се прилага във възприетия чрез тълкуването смисъл при всички случаи, а не само при част от тях.
По отношение на въвеждането на задължително гласуване при произвеждане на избори по същество се предлага трансформирането на едно право в задължение. Отмяната на правата на гражданите обаче е изключителна компетентност на Велико народно събрание, изрично определена в чл. 158, т. 4, предложение второ (относно препращането към решаването на въпросите за изменение на чл. 57, ал. 1 и 3).
Именно компетентността на Великото народно събрание е юридическата пречка въпросът „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми” да не може да бъде поставен за обсъждане чрез национален референдум. Тази невъзможност се определя от изричната разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, според която въпросите от компетентността на Великото народно събрание, не могат да се решават чрез референдум.
В отговор на поставените от народните представители въпроси господин Близнашки изтъкна, че определените в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление срокове са инструктивни и при взимането на решения Народното събрание следва да се ръководи от обществения интерес. Според него, недостатъчността на подписите е нередовност по смисъла на чл. 13, ал. 4 от същия нормативен акт и поради това подписката следва да бъде върната на Инициативния комитет за отстраняването им. По отношение на санкцията, която следва да се предвиди, той смята, че тя трябва да е глоба, а за определянето на задължителното гласуване като временна мярка, той определи периода за съществуването им в рамките на 7-8 избора. Той увери народните представители, че ако Народното събрание изрази подкрепа за референдума, жалбата ще бъде оттеглена. Същият ефект ще произведе и законодателното уреждане на задължителното гласуване.
Народният представител Янаки Стоилов подкрепи г-н Близнашки по отношение на тълкуването на недостига на подписи като нередовност по смисъла на закона, както и относно изчисляването на сроковете по същия закон. Той изрази съмнение относно допустимостта на оспорването на отказа на председателя на Народното събрание пред съда.
Народният представител Екатерина Заякова изрази подкрепа за въпроса, свързан със задължителното гласуване. Според нея, Конституцията поставя изискване само по отношение на придобиването на дееспособност за упражняване на правото и няма пречка по законодателен път да се създаде задължение за неговото упражняване. По този начин ще се създаде механизъм за противодействие на контролирания вот и купуването на гласове.
Господин Янаки Стоилов предложи въпроса „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?” да се редактира по следния начин: „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на парламентарни избори за живеещите на територията на Република България, придружено със санкция за неоправданото му неупражняване?”, а във въпроса „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?” да отпаднат думите „по електронен път”. Според него в третия въпрос се смесват понятията за дистанционно и електронно гласуване. Народният представител Снежина Маджарова изрази несъгласие с така предложената редакция, като се аргументира, че не е допустимо да има разлика в правата на българските граждани, основана на мястото им на живеене. Според народния представител Цецка Цачева, въпросите „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?” и „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?” са неразривно свързани. Чрез възможността за електронно гласуване държавата изпълнява задължението си да създаде условия за упражняване на правото.
След проведеното обсъждане народният представител Четин Казак предложи проект на решение за отхвърляне на предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативния комитет. Комисията по правни въпроси с 4 гласа „за”, 7 „против” и 6 гласа „въздържал се” не подкрепи предложения проект на решение.
Народният представител Янаки Стоилов предложи всеки един от трите въпроса да бъде подложен на отделно гласуване. Комисията по правни въпроси с 6 гласа „за”, 7 „против” и 4 гласа „въздържал се” не подкрепи предложението.
Предвид резултатите от проведените гласувания Комисията по правни въпроси не може да предложи на Народното събрание проект на решение по предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 10 март 2014 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Госпожо Манолова, Вие ще представите становището на Комисията по гражданско общество, която е втора комисия.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съобразно утвърдилата се парламентарна практика ще представя доклада на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения по предложенията за произвеждане на национален референдум, внесени от Президента на Републиката, и предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет в резюме, тъй като достатъчно подробно председателят на Правната комисия изложи аргументите й.
Ще чуете нашия доклад в резюме предвид спестяване на парламентарно време.
„На свое заседание, проведено на 11 юни 2014г., Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения разгледа предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 10 март
2014 г. и прие становище по предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Президента на Републиката на 30 януари 2014 г.
Предложенията, които са внесени от Инициативния комитет и от Президента на Републиката, съдържат искане за произвеждане на национален референдум по идентични въпроси –спестявам Ви ги.
Предложението на Президента на Републиката за произвеждане на национален референдум е разгледано от комисията на заседание, проведено на 6 март 2014 г., като след обсъждането членовете се обединиха около становището, че трябва да се произнесат по искането, след внасянето в Народното събрание и проверката на подписката, организирана по реда на чл. 12 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
На заседанието, проведено на 6 март 2014г., присъстваха: Петя Тянкова – секретар по правни въпроси на Президента на Републиката, Румяна Коларова – секретар по връзки с гражданското общество на Президента на Републиката, Наталия Киселова – съветник по правни въпроси на Президента на Републиката.
Предложението за произвеждане на национален референдум и мотивите към него бяха представени от госпожа Румяна Коларова, която заяви, че инициативата на президента е получила широка гражданска подкрепа, която проличава както от организирането на подписката в подкрепа на искането за провеждане на национален референдум, така и от изследванията на общественото мнение, че голям дял от интервюираните граждани еднозначно подкрепят инициативата за референдум. В хода на дискусията изрази становище, че искането на Президента има за цел инициирането на публичен дебат, който е изключително необходим за страната.
Представени бяха становища на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, на „Институт за модерна политика“, на Граждански комитет „Равни пред закона” и на други граждански организации.
В дискусията взеха участие народни представители.
С предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 10 март 2014 г. се изразява солидарност с направеното от Президента на републиката искане и подкрепа на зададените въпроси.
От представения протокол от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” в Министерството на регионалното развитие за резултатите от извършената проверка на подписката в подкрепа на предложението на Инициативния комитет за произвеждане на национален референдум се установяват 463 326 броя коректни подписи на български граждани.
Доколкото в предложението за произвеждане на национален референдум, внесено в Народното събрание от инициативен комитет на 10 март 2014 г. не се посочва изрично по реда на коя разпоредба от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е направено и с оглед резултатите от проверката на подписката на граждани, подкрепящи предложението, трябва да се направи извод, че предложението е направено по реда на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – с подкрепата на не по-малко от 200 хиляди граждани с избирателни права.
На заседанието на комисията, проведено на 11 юни 2014 г., присъстваха: от страна на инициативния комитет – проф. Георги Близнашки, Борис Рангелов, Веселин Калановски, Виктор Стоянов, доц. Светлана Божилова, членове на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, представители на неправителствени организации, граждани.
Предложението за произвеждане на национален референдум и мотивите към него бяха представени от проф. Георги Близнашки.
В мотивите на предложението се изтъква, че предприетата инициатива има за цел произвеждането на национален референдум по основни въпроси, които са определящи за осъществяването на същинска избирателна реформа в Република България. Изразява се позиция, че в изборите за национални институции не е осигурена ефективна възможност за пълноценно участие на български граждани, които пребивават продължително извън страната и че провеждането на реална изборна реформа е от решаващо значение за преодоляване на слабостите във функционирането на демократичната система.
Беше представено писмено становище от Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения.
В дискусията взеха участие народните представители Менда Стоянова, Тотю Младенов, Мая Манолова, Христо Монов и Георги Горанов, представители на инициативния комитет, които вече посочих, членове на Обществения съвет и представители на граждански организации и движения.”
Спестявам изразените позиции – те са коректно отразени в писменото становище, което Ви е представено.
„След проведените дебати Комисията не можа да се обедини около общо становище по произвеждането на национален референдум по въпросите, посочени в искането на президента и инициативния комитет за произвеждане на национален референдум, което да предложи на Народното събрание.
Народните представители от Парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ – трима членове, гласуваха „за” произвеждането на национален референдум и по трите поставени въпроса и гласуваха „против” разделянето на въпросите и възможността да се гласува поотделно за всеки един от тях.
Народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България – трима членове, гласуваха „за” разделянето на въпросите като подкрепиха искането за произвеждането на национален референдум за въвеждане на задължително гласуване, но след редактиране на въпроса и гласуваха „против” произвеждането на национален референдум по останалите два въпроса.
Народните представители от Парламентарната група на Движението за права и свободи – трима членове, гласуваха „против” произвеждането на национален референдум и по трите поставени въпроса.
Народните представители от Парламентарната група на Политическа партия „Атака” не взеха участие в заседанието на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Докладите са представени.
Давам думата на представителя на Инициативния комитет – уважаемият проф. Близнашки.
Десет минути е времето, господин Близнашки.
Заповядайте, проф. Близнашки.
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за дадената възможност да изложим гледната точка на Инициативния комитет, който беше създаден в началото на месец февруари. Учредихме се на 5 февруари и се регистрирахме на 6 февруари тук, в сградата на Народното събрание, за да подкрепим инициативата на държавния глава на Република България господин Росен Плевнелиев, който предложи произвеждането на общонационален референдум по три основни въпроса, а именно за въвеждане на мажоритарен елемент в нашата избирателна система, задължително гласуване, респективно дистанционно и електронно гласуване.
Защо направихме този Инициативен комитет? Защото още от самото начало стана ясно, че има обществени среди, които по принцип не приемат никаква промяна в съществуващото политическо статукво в нашата страна. Така или иначе, подписката беше събрана в изключително кратки срокове. Тя беше внесена в Народното събрание на 10 март, тази година. Проверката показа, че са налице над 571 хиляди подписа на български граждани, които подкрепят начинанието на Президента на Републиката. След една продължителна проверка от служба ГРАО стана ясно, че са налице 463 326 валидни подписа и под съмнение са поставени около 108 хиляди подписа, основно заради сбъркани записи в единните граждански номера и непълни постоянни адреси.
Без да коментираме заключенията на служба ГРАО, смятаме, че наличните подписи са едно огромно постижение на българското гражданско общество. Всички трябва да си давате сметка, че тези подписи бяха събрани в рамките на няколко седмици. Можехме да съберем значително повече, но нашето желание беше референдумът да се произведе заедно с европейските избори на 25 май тази година. Тази възможност беше пропусната.
При днешното състояние на нещата искам да кажа, че Инициативният комитет, за съжаление, трудно влезе във връзка с председателя на Народното събрание. Наложи се да изпратим няколко писма преди да получим неговия отговор – буквално в навечерието на европейските избори, като от неговото писмо стана ясно, че той ни отказва възможността, предвидена в чл. 13, ал. 4, да отстраним допуснатите нередовности и да постигнем онзи ефект, който предполага задължителен референдум, тоест да постигнем над 500 хиляди подписа.
Аз държа да се знае от страна на народното представителство, че ние сме обжалвали неговите действия пред Върховния административен съд и моето дълбоко убеждение е, че ще ни бъде дадена тази законова възможност, защото текстът на закона е изричен, той е императивен. Така че най-вероятно ще се наложи Народното събрание да се произнася след известно време отново по същия този въпрос.
Аз съм длъжен да подчертая, че направените предложения за промени в изборната реформа ще предизвикат далеко отиващи последици в националния политически живот. Предложението за въвеждане на мажоритарен елемент, разбира се, може да бъде редактирано, може да бъде конкретизирано, но то не може да бъде елиминирано. Добре известно е, че ако се възприеме, то ще окаже благотворен ефект върху основните политически партии, ще ги принуди да издигат по-ярки, по-авторитетни личности, които трябва да се състезават в националните избори.
Но има един друг политически ефект – през последните десетина, петнадесет години пропорционалната избирателна система в нашата страна дава най-лошите възможни последици, които тя произвежда, а именно: стига се до създаване на следизборни коалиции, за които никой не е гласувал, нещо повече, за които никой не би гласувал при каквито и да било обстоятелства. Именно това обстоятелство ни кара да смятаме, че въвеждането на мажоритарния елемент ще коригира един съществен порок в националния политически живот.
Става ясно, че задължителното гласуване среща най-голяма съпротива що се отнася до заключенията на Правната комисия. Длъжен съм да подчертая, че в произвеждането на такъв референдум няма нищо противоконституционно. В случая по никакъв начин не може да се поддържа тезата, че едно конституционно право се преобразува в задължение. Нищо подобно! Активното избирателно право по смисъла на чл. 42, ал. 1 на нашата Конституция запазва своя характер, своето съдържание, своя обем и обхват. По никакъв начин не се ограничават избирателните права на българските граждани. Става дума за нещо друго – въвеждане на задължително упражняване на активното избирателно право. Моето мнение, а то се споделя и от Инициативния комитет, е, че това трябва да стане чрез промяна в Конституцията. Малка промяна, която естествено трябва да бъде осъществена след народното допитване, когато българският народ се изкаже положително за тази промяна.
Пак подчертавам, няма да направим нищо изключително. Подобно задължително упражняване на правото съществува в редица страни, не искам да навлизам в подробности, но така или иначе това е мярка, която действително ще има оздравителен ефект върху националния политически живот, след като отдавна в България се произвеждат избори, в които участват далеч под половината от българските гласоподаватели, и това дава основание да се съмняваме в демократичната легитимност на произвежданите общонационални избори през последните години.
Най-сетне, позволете да Ви обърна внимание върху обстоятелството, че дистанционното, респективно електронното гласуване ще се окаже необходимо, когато се вземе евентуално решение за въвеждане на задължително гласуване, преди всичко за българските граждани зад граница. Ние трябва да им дадем тази възможност. Твърде много наши сънародници търсят прехрана и препитание извън пределите на страната. Става дума за близо един и половина –два милиона активни граждани, които трябва да получат възможност да участват в изборите, да бъдат приобщени към политическото тяло на българската нация.
Ето защо, уважаеми дами и господа народни представители, Ви призовавам да подкрепите предложенията на Президента, подкрепени и с подписите на 571 хиляди български граждани така, както са направени.
Моето дълбоко убеждение е, че тези три въпроса не могат и не трябва да се разделят един от друг. Предложението е ясно дефинирано, то може да се редактира, но не могат отделните въпроси да се обособяват, не могат да се изолират един спрямо друг, не могат да се обезсмислят.
Преди малко стана ясно от заключенията на двете комисии на Народното събрание, че не се е стигнало до съгласие и не е подготвен Проект за решение от страна на Народното събрание. Това е класическа ситуация, когато народното представителство трябва да се обърне към българските граждани и да им даде възможност да се произнесат по поставените въпроси.
Уважаеми дами и господа народни представители, не се страхувайте от собствения си народ! Вярвайте в неговия разум, в неговата добра воля! Дайте шанс на българските граждани да се произнесат по всички тези въпроси на предстоящите предсрочни парламентарни избори! (Реплика от народния представител Христо Монов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Монов!
ГЕОРГИ БЛИЗНАШКИ: Нека те да бъдат съпроводени с общонационален референдум по изборната реформа. Ако се възприеме само едно от предложенията на държавния глава, това ще бъде пробив в днешното политическо статукво. Ако се възприемат и трите, тогава ще имаме качествено ново състояние на народното представителство на националния политически живот в Република България. Благодаря Ви за вниманието. (Народният представител Семир Абу Мелих става прав. Възгласи: „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, уважаеми господин професоре.
Преди да продължим с разискванията някои, пояснения за народното представителство.
Аз на Вас съм Ви ги обяснил в писмо, но сякаш не сте го прочели.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): На какво основание вземате думата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Госпожо Цачева, на основание, че трябва да обясня, когато се говори по мой адрес и не говорете от място. (Силен шум, оживление и реплики от ГЕРБ.)
Второто, което съм длъжен да кажа е, че не бяхте коректни как изглеждат подписите в тази подписка.
Ще Ви ги прочета според протокола: брой на записите с непълни или грешни имена – 2708; брой на записите с грешни данни за единен граждански номер – 63 296; брой на записите с грешни данни за постоянен адрес – 22 056; брой на лицата под 18 години – 562; брой на починали лица – 1082; брой на лица, поставени под запрещение – 108; брой на повторени записи – 17 377 и брой на записи без подписи – 377.
Искам, тези, които отговарят за злоупотребата с лични данни, щото досега не съм се занимавал с този въпрос, но след като сте така напористи, да се поинтересуват как лица поставени под запрещение, починали лица, лишени от свобода попадат в една подписка. (Реплика от народния представител Георги Андонов.) Нека този въпрос също да се изясни.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Това изявление ли е? Какво е това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Що се отнася до правните квалификации, писмото е достатъчно подробно и ще го изпратя на всички народни представители, след като се коментира така избирателно.
Последното, проф. Близнашки представи становището на Инициативния комитет. От тук насетне започват разискванията.
Искам само да Ви подсетя, че разискванията по инициативата на Президента са започнали и не бяха приключени поради приключване на пленарното заседание. Мога да Ви кажа и в кое заседание. (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Госпожо Цачева, днес бяха представени докладите. Спомняте си, че тази точка влезе в дневния ред, но щом искате от място – продължавайте.
Нека от тук насетне групите, според времето, знаете по правилник коя група с колко минути разполага, да участват в разискванията.
Откривам разискванията.
Заповядайте, уважаеми господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми членове на Инициативния комитет, тъй като днешното извънредно заседание на Парламента е във връзка с Вашата инициатива, заставам пред Вас с лицето си, с много ясна позиция и по предложените за референдум три конкретни въпроса, и с по-обща позиция за референдума като една от възможните форми на осъществяване на народния суверенитет.
Ще изразя резервите си доблестно за разлика от редица апологети на референдума, които дълбоко в себе си не са чак такива застъпници на тази форма на осъществяване на народния суверенитет. (Реплики от ГЕРБ.)
Дискусията е прекалено сериозна, за да си позволяваме хулигански подвиквания от място. Ще Ви моля да имаме уважение един към друг, защото днешният ден е изключително важен и всички трябва да имаме съзнание за отговорността за последствията, които бихме могли да отключим с едно или друго свое решение.
Започвам с това, че ако валидните подписи не бяха 462 хиляди и неколкостотин, а над 500 хиляди, днес това Четиридесет и второ Народно събрание щеше да бъде в режим на обвързана компетентност, щеше да бъде длъжно да вземе решение. Аз питам: как кореспондира това с Конституцията от 1991 г.? Прокламира ли тя режим на обвързана компетентност на Народното събрание? Много интересен въпрос, нали? Ако не сме получили мандат от избирателите си да подкрепим референдума, как колкото и мощна да е друга група български граждани ще ни застави да подкрепим тяхната воля? Интересен въпрос! Точно затова още при обсъждането на измененията в Закона за допитването до народа ние от Движението за права и свободи изразихме резерви, че предложенията за въвеждане на субекти на референдума, за иницииране на референдум извън Народното събрание по реда на чл. 84, т. 5 от Конституцията и подчиняването на акта на Народното събрание на външна на него воля е далеч от идеята за технологията на държавното управление по пътя на допитването.
Всъщност получава се смесване на идеята за пряката демокрация с идеята за някакви паралелни управленски форми, което е явно неразбиране на принципите за персоналност и легитимност на държавната власт в демократичната държава. Нито един политически акт на Народното събрание не може да се обвърже с каквато и да е воля, чужда на волята на избирателите, които са решили кои политически сили да бъдат представени в едно или друго издание на Народното събрание.
Освен това, бурни ръкопляскания на много интересната реч на проф. Близнашки. Като е така, защо при наличието на над 500 хил. подписа за един друг референдум не се съобразихте, че вече сте поставени в режим на обвързана компетентност и тук, точно в тази зала, изменихте въпроса на инициативния комитет, при това нередакционно, уважаеми колеги от ГЕРБ, по същество? Променихте смисъла на въпроса. Ние тогава бяхме въобще да се провежда референдум за АЕЦ „Белене”, затова ни е по-спокойно да говорим по тази тема. Подписите бяха над 500 хиляди. Защо не уважихте волята на тези над 500 хиляди, а променихте в съдържателен план въпроса? Тези ръкопляскания днес искрени ли са? Биха били искрени, ако сте последователни в уважението към инициативата на определена група български граждани. Затова казвам, че нашата позиция е по-искрена и заслужава уважение.
Няма съмнение, че чисто юридически референдумът е една от възможните форми за осъществяване на народния суверенитет и в публицистичен план с него често се етикетира самата демокрация. За съжаление, тази асоциация се прави най-вече в страните, в които най-остро се изпитват последиците от дефицита на демократичност. Най-голяма жажда за референдум има именно в страни, които изпитват най-остро дефицитите на демокрацията. Най-важната цел, която единствено легитимира което и да е политическо и правно средство в едно демократически конструирано общество, е постигането на демократичен резултат. Повтарям, колеги, постигането на демократичен резултат, а не просто демонстративното използване на дадено средство.
Самоцелни практики или такива, приложени за постигане на други цели или неправилно приложени за постигане на легитимни цели, могат да доведат до тежки отрицателни последици. И сега, примери, защото това не е схоластика. Имаме много и неоспорими примери. Трябва със съжаление да се изтъкне, че в България, а и в много други страни със същите условия и сходна историческа съдба референдумът неслучайно е рудиментарен политически механизъм и тогава, когато е използван, е играл по-скоро негативна историческа роля. Зад решения на референдуми са прикривани огромни политически престъпления и цинично се е утвърждавала власт, нямаща нищо общо с целите на демократичното общество.
Опитът на България се изчерпва с референдумите от 1946 г. за отменяне на монархията и от 1971 г. за всенародно приемане на последната комунистическа Конституция.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Забрави първия...
ЛЮТВИ МЕСТАН: Говоря от прословутата дата...
Уважаеми колеги, някой ще оспори ли – всъщност имаме още един референдум, този за АЕЦ „Белене”, но аз на него вече се спрях, да.
Уважаеми колеги, видимо не са налице предпоставки да се разчита безусловно, че този способ изведнъж и задължително ще възпроизведе демократичен резултат. Самата демократична процедура не е самодостатъчно условие за произвеждане на демократичен резултат. Ще дам още един пример, за щастие неслучил се референдум. По време на Косовската криза, ако решението на Тридесет и осмото Народно събрание за даване на коридор на Натовските военновъздушни сили, беше подложено на референдум и тогава имаше текстове от действащия закон 500 хил. подписа да направят задължителен референдума и положителният резултат да има силата на приет от Народното събрание закон, референдумът на тема: „Да даде ли България коридор на Натовските военновъздушни сили?”, щеше да завърши с резултат 70/30 в най-добрия случай с отговор: „Не!” И тук чувам и днес гласове: „Правилно!”, само че това допитване, произведено по възможно най-демократичната процедура – прякото участие на българския народ при вземането на решения, нямаше да даде демократичен резултат. Днес България щеше да има различна историческа съдба. Днес нямаше да бъдем член нито на НАТО, нито на Европейския съюз.
Аз питам апологетите на референдума: сигурни ли сте, че не е възможно да се изправим пред също толкова драматична ситуация, в която България да вземе важно за стратегическото си развитие решение? И ще се съгласите ли да се постави на референдум такъв стратегически акт с целия риск резултатът да бъде негативен?
И това е така, защото употребата на което и да е основно политическо управленско средство, като избори или референдум, не е само юридическа механика, а е мащабен социален феномен. Поради това неговият резултат се определя по-скоро от социалната физиономия на една нация, формирана исторически, понякога дори въпреки юридическите механизми, които се опитват да я моделират. Опитът на новите демократи в Източна Европа сочи, че механичното пренасяне на плодотворни другаде способи за социално управление дава различни, понякога обратни резултати. Политиката е силно релативен феномен, при който субектът и обектът на социалното управление не са универсални единици, а конкретни хора с определена култура, образованост, психология и социално-психологически опит, който в крайна сметка формира по-малка или по-голяма разлика между реалните, легитимни, логични от социална гледна точка интереси и имагинерните интереси и илюзии в политиката. Колкото по-голяма е разликата между тях, толкова и по-погрешни са по-преките пътища.
На фона на липсата на какъвто и да е позитивен опит от употребата на референдума в наши условия стои срамно разразилата се хиперактивност в посока на другата крайност: да се въведе радикално приложението на референдума, като се премахнат почти всички ограничения за провеждането му, като се разшири неговият предмет и се разширят още повече иницииращите субекти до степен на злободневност и това да стане с изменение на закон, приет само преди няколко години и за който ние още тогава имахме огромни резерви, че не е в пълно съответствие с Българската конституция, но нямаше как да се обърнем към Конституционния съд. Аз дадох вече пример, в който се затрудняваме да видим съответствието на определени текстове от закона с духа на Конституцията от 1991 г. насам.
Въобще фигурата на референдума има редица особености, които правят неговото присъствие в реалната политика по-скоро като допълващо функцията на основния законодателен орган – да, на Парламента, а не като паралелна и конкурираща.
Има нужда от референдуми. Чрез тях законодателят може да търси корекцията на суверена. Да, но в конкретната идея за провеждане на референдум по три въпроса, които явно целят да се реформира радикално избирателната система, аз виждам една романтична нагласа – не само в Инициативния комитет, а в огромната част от българското общество.
От тази гледна точка за мен днес няма никакво съмнение какъв ще бъде резултатът от допитването. Дали в него ще участват достатъчен брой български граждани, за да направят резултата императивен за нас, е втората страна на въпроса. Но от участвалите, убеден съм, мнозинството ще отговорят с „да“ и на трите въпроса. Това е вън от всякакво съмнение. Знаете ли защо? Защото тези български граждани вече са облъчени с романтичната идея, че чрез реформирането на избирателната система ние ще успеем да реформираме политическата система и тя в един миг с една магическа пръчка ще стане много по-качествена.
Уважаеми колеги, поставям под съмнение – минимум, тази романтична нагласа и очакваните резултати, защото, ако имаше пряка връзка между характера на избирателната система и качеството на политическата система, днес инициаторите на референдума би трябвало оттук, от тази трибуна да обосноват тази закономерност и да кажат: „В Европа, в страните – и забележете, само в страните, в които вотът е задължителен, в които има мажоритарен избор на народните представители и в които се гласува електронно, политическата система е качествена, ...“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Местан, можете да поискате удължаване.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Искам удължаване.
„... произвежда качествени продукти.“
Аз обаче виждам, че има суперкачествени политически системи, в които, вярно, има задължителен вот, има мажоритарен избор – Франция, да. Но странно защо пред нас са и примери за много качествени политически системи, в които няма задължителен вот, в които няма мажоритарен избор, има изцяло пропорционална система за избиране. Къде е пряката връзка?! И защо въвеждаме в заблуждение българските граждани?!
Проблемът с пороците на политическа система е наш – на нашата собствена непригодност, на нашата нереформираност, на нашата немодерност – на партиите! И ние не можем да прехвърлим собствената си отговорност върху българските граждани!
По отношение на задължителния вот, моля Ви: мотивирайте, както искате, това предложение, но не казвайте, че целта на задължителния вот е да осигури по-висока представителност на нас – народните представители, защото чух, че заради ниската избирателна активност представителността била ниска.
Чия е вината? Вината е наша. И тезата, че трябва да задължим българските граждани – „всички до един на урните и в резултат ние ще бъдем по-представителни“, е цинична, нечистоплътна – категоричен съм!
Ако някой тук, в тази зала има нужда да осигури служебно собствената си по-висока представителност чрез принудата върху свободната воля на българските граждани, да излезе и да го заяви. Аз не съм в тази редица. (Ръкопляскания от ДПС.)
Няма да се спирам по същество върху другите поражения на демократичната система, които може да причини задължителният вот. Няма и да прибягвам до клишето, за съжаление, превърнало се в клише, че едно право не трябва да се превръща в задължение. Може, но не трябва! Защото съм дълбоко убеден, че ако един български гражданин не вижда в нито един участник в една предизборна надпревара адекватен изразител на неговите политически позиции, разбирания за живота, той не може да бъде принуден силом да гласува и да избере непременно един от участниците.
Още по-парадоксално стоят нещата при задължителен вот и мажоритарен избор например за местни власти. Ако на балотаж са кандидати на две леви партии, как ще принудите един автентично десен избирателен да избере непременно единия от тях?! Не можете да го принудите. Не, това няма нищо общо с демокрацията!
Затова дълбоко вярвам, че задължителният вот няма да излекува нито един порок на политическата система, но със сигурност ще задълбочи редица нейни пороци.
Е, разбира се, че Движението за права и свободи ще се окажем безсилни, ако зад тази красива фразеология: „Да осигурим представителността на властите, българските граждани да участват, за да могат после да държат сметка на избраниците си”, ако зад всички тези красиви фрази се крие една друга цел – да се преструктурира политическото пространство чрез намаляване, ако може – чрез ликвидиране на политическата тежест на една или друга партия, успех! Няма да се получи! Грешни сметки! В крайна сметка сценаристът, архитектът, този, който отрежда представителността, е не просто суверенът, а свободната воля на суверена.
Като либерал няма да подкрепя това и го казвам от името на най-последователната евроатлантическа, либерална партия на България.
Имате достатъчно мнозинство. Честит празник! Гласувайте си измененията! Нас в това решение ни няма. Идеше ми на ума друго определение за решението, но ще се въздържа. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Местан.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Стоилов, за реплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Местан, аз няма да правя исторически допълнения и уточнения, ще засегна само това, което казахте в концептуалната част на Вашето изказване – допустимо ли е да се въвежда задължителност на референдума. Това, което поставихте пред скоби.
Аз не само в качеството си на човек, който е участвал в подготовката на Конституцията и на Закона за прякото участие смятам, че такава пречка няма, защото при определен брой български граждани се въвежда задължение на Народното събрание да предостави на суверена въпроса за неговото окончателно решаване. Тоест ние нито конкурираме законодателната компетенция на Народното събрание, нито поставяме някаква част от народа над представителната власт.
Разбирам, че Вие имате резерви към референдума, защото той винаги поставя някакво мажоритарно начало – алтернатива, която дава възможност да се формира мнозинство. И аз пак казвам: мога да разбера Вашите резерви към референдума като институт. Но, ако Вие апелирате за другия подход, това означава да се върнем към времето на действието на Закона за допитване до народа – време, за което понякога влагате известна ирония, защото в този случай единственото, за което се дава възможност на гражданите е да поискат нещо от Парламента, а той, когато прецени, че това е добре за него, да разреши да се допитат до хората. Това е разликата между допитването и референдума.
По въпросите за злоупотребите с плебисцита, което е нещо по-различно от референдума, мисля, че също трябва да правим разграничение.
Но аз накрая искам да Ви подскажа една позиция, от която Вие можете да повдигнете основателни въпроси за сегашния референдум. Ако е необходима конституционна промяна, за да се въведе задължително упражняване на правото, попитайте тогава инициаторите те как се отнасят към възможността да се проведе референдум преди да се осигури неговото съответствие с Конституцията? Това е тема, която може да се обсъжда, а не другите въпроси, които бяха поставени преди това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Това беше реплика.
За втора реплика – господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Местан, с голяма част от правно-политическите и конституционни аргументи вероятно бих се съгласил. Искам обаче да кажа, че тук ключовият въпрос, с който не мога да бъда съгласен, това е искането на хората, искането на народа, искането на избирателите. Тяхната свободна воля вече иска директна намеса просто защото не ни вярват. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Правилно или неправилно поставени въпроси? Да, най-вероятно въпросите биха могли да се редактират по друг начин, но хората искат да редактират политическата ни система, включително и конституционния модел. Да, съгласен съм, че невярно поставеният въпрос може да доведе до изненадващи резултати. Съгласен съм с това, че великият Наполеон с два плебисцита е станал император, който е отменил, да кажем, демократични свободи и ценности. Съгласен съм и с това, че Законът за прякото участие не отговаря на демократичния стандарт, който е необходим на държавата ни, отваря много повече проблеми, отколкото отговори и препятства, ние го видяхме в цялото изложение досега – препятства директната инициатива на нашите избиратели. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Трета реплика има ли?
Заповядайте, господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Местан! Нямаше да взема думата, но преди малко говорихме за свободната воля и изведнъж тя се разви от Кан до татко Махно. Затова бих искал да Ви попитам, господин Местан, на кой от въпросите в този референдум бихте казали „да”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Монов.
Това беше трета реплика.
Господин Местан – за дуплика. Заповядайте.
ЛЮТВИ МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви за репликите, защото ми давате шанс да се доизясни позицията.
Точно така – не ни вярват. И какъв е нашият отговор? Да се променим, да се реформираме, да се модернизираме. Вместо това какво казваме на избирателите? – Не ни вярвате, но ще гласувате и с погнуса за нас, защото трябва да бъдем по-представителни. (Ръкопляскания от ДПС.) Благодаря Ви за защитата на тезата, която може би една идея по-разпалено защитих.
Уважаеми колеги, въобще не става въпрос да се отрича референдумът като пряка форма на упражняване на народния суверенитет. Става въпрос за това, че при референдума целокупният народ се ситуира като единен политически субект и аз питам чия е отговорността за решението? Чия щеше да бъде отговорността, ако беше се състоял референдумът 1998-1999 г.? Чия?! Народът не греши. Ами дадох примери и за грешни решения. Тогава чия е отговорността? Точно затова: „да” на референдумите, но внимателно, предпазливо, като украшение на демокрацията тогава, когато представителната власт си е свършила работата, а не да прехвърля отговорност за несвършената работа, за собствените си непригодност върху суверена. Ето, това очаквах да разберете. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Местан.
Уважаеми дами и господа, преди да продължим с дискусията, искам да Ви прочета едно писмо до председателя на Народното събрание, което има отношение към прякото излъчване на работата на Парламента:
„Уважаеми господин председател, предавам Ви молба от ръководството на БНТ заседанието на Народното събрание да продължи да се излъчва по БНТ 2 след 18,45 ч. Молбата е поради ангажимента на телевизията за излъчване на Световното първенство по футбол и поради задълженията, които БНТ има по международен договор. (Оживление.) С уважение – Христо Краевски.”
Имате думата за изказвания, уважаеми дами и господа.
Има ли желаещи за изказване?
Госпожо Цачева, заповядайте за изказване.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Мисля, че за всички тук, в тази зала, а и за българските граждани, позицията на Политическа партия ГЕРБ е ясна и тя е категорично в подкрепа на предложението за произвеждане на национален референдум по трите въпроса, предложени от Президента на републиката и подкрепени в подписката на Инициативния комитет от половин милион български граждани.
Аз искам обаче да припомня как се стигна до идеята за референдума и в резултат на какво е тази романтична идея, както преди малко тук беше характеризирана.
Нека да се върнем година време назад, когато тук, в тази пленарна зала, представители на управляващото мнозинство все още, представители на Коалиция за България и Движението за права и свободи поискаха изработването на изцяло нов Изборен кодекс. Защо? Защото Изборният кодекс, приет по времето на ГЕРБ, бил виновен за състоянието на политическата система и е довел до това статукво, което имахме в края на май и началото на юни, и насам от миналата година.
Дълбоко погрешна теза, защото днес имаме нов Изборен кодекс, който в голямата си част преписа предходния, но очакването в българските граждани, че, видите ли, чрез промяна в изборната система, в процедурата, по която се конституират органите на власт и управление, може да има друга политическа действителност в страната.
Нали си спомняте, уважаеми дами и господа, че тук, в тази пленарна зала, се провеждаха заседанията на нарочно избраната Комисия за гражданското общество? Точно тук, в тази зала, се излагаха тезите за мажоритарно и пропорционално гласуване, за видовете гласуване, в тази пленарна зала звучаха: „Никога повече гласуване с бюлетини”. Те бяха зачеркнати като основна причина за състоянието на българската демокрация в лятото на 2013 г.
Какво от това се оказа вярно днес? Нищо!
Произведохме вече едни избори за членове на Европейския парламент по леко напудрени норми в Изборния кодекс, но ние сме тези – народните представители, и главно от управляващото мнозинство, няма да цитирам конкретни имена, защото един тогавашен народен представител днес е просто гражданин, те искаха нов Изборен кодекс с нови изборни правила. Ние създадохме очаквания в българските граждани, че можем да направим това сами. Направихме ли го? Не!
Тогава реагира Президентът. Той беше длъжен да отговори на очакванията на българските граждани и го направи по правила, приети в действащ закон. Дали е добър или не, Законът за прякото участие на българските граждани в държавното управление и местното самоуправление е действащ закон, приет от народни представители, макар и в друг състав на Народното събрание.
Поставени са три въпроса. Чухме мнението на много политолози, социолози, долу-горе имаме ориентация за очакванията на хората в подкрепата за произвеждането на този референдум.
Какво направихме ние? Ние застанахме в ступор. Ние не допуснахме обсъждането на президентското предложение с възможността да се проведе референдумът „две в едно” с вече отминалия евровот за членове на Европейския парламент.
Когато стана ясно, че с процедурни хватки представителната демокрация, ние – народните представители, няма да гласуваме това предложение на Президента, тогава гражданското общество в лицето на Инициативния комитет – още една инициатива. Над 500 хиляди гласа, наши гласове подписаха искането за подкрепа на този референдум. (Провиквания от КБ.)
И днес ние сме в хипотезата, в която трябва да кажем ще подкрепим или ще отхвърлим.
Аз много се надявам да има промяна в разбирането от времето, когато в Правната комисия не успяхме да приемем решение, тъй като има една политическа сила, която в съвсем скоро време заяви коренно противоположно мнение, макар и само по един от въпросите, които се обсъждат с проектите за днешното решение. И аз очаквам от тази политическа сила и нейните представители, които бяха най-върлите противници, тогава когато обсъждахме предложенията на Президента, да станат и да кажат Конституцията ли се промени, та днес вече е възможно да имаме задължително гласуване като въпрос или какво се случи, господа социалисти? (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Спасявайки своите вътрешни противоречия днес вече може. Защо не можеше през март месец? Защо не можеше, когато приемахме изборните правила?
Защото и по трите въпроса Политическа партия ГЕРБ има постоянна позиция, която, повтарям, не веднъж сме излагали. Ние сме и за мажоритарна част, за смесена избирателна система, и за задължително гласуване, след извървяване на съответните законови процедури, и за дистанционно електронно гласуване. Защото няма как да лишим близо два милиона български граждани, които живеят извън територията на страната, и така както нашата парламентарна група, така и Вие сте получили писма от тези граждани през последната седмица, които дори оспорват, че в действащия Закон за прякото участие на българските граждани в държавното управление и местното самоуправление са лишени, гражданите живеещи извън границите, да участват в такъв референдум. Те дори затова спорят, а ние ги лишаваме изобщо от възможността да могат да отидат да гласуват масово, тъй като на всички ни е ясно колко сложно е да се организира придвижването на един българин, живеещ на хиляда километра от посолството, да отиде и да гласува.
Затова аз много се надявам да преосмислите позицията си. Обръщам се към левицата, тъй като чухме категоричната позиция на центъра, и да подкрепим. Можем да го направим, заради това, тъй като ни бе отказано свикването на ново заседание на Правната комисия.
Членовете от Правната комисия от ГЕРБ поискахме такова, за да представим проект за решение, тъй като и тук сме в нарушение на Закона за прякото участие на българските граждани в държавното управление и местното самоуправление. Той казва, че водещата комисия – Правната комисия в случая, трябва да излезе с проект за решение.
Колеги, за каква представителна демокрация, какви представители, избрани от българските граждани, сме ние, ако не можем да постигнем съгласие дори за проект за решение? Друг е въпросът тук, в тази пленарна зала, дали ще бъде подкрепен или не.
Затова от името на Парламентарната група на ГЕРБ правя предложение за проект на Решение по предложение за произвеждане на национален референдум:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България и чл. 13, ал. 7 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
Р Е Ш И:
Одобрява предложението за произвеждане на национален референдум, внесен от Инициативен комитет и по предложение на Президента, по въпросите:
1. Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и на националните референдуми?
3. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждането на изборите и референдумите?”.
Отново Ви призовавам, имаме време да размислим до края на дебатите днес, моля Ви да подкрепим това решение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Народният представител Цецка Цачева предава в писмен вид проекта за решение на председателстващия заседанието.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Цачева.
Реплики? Няма реплики.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Манолова, за изказване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, слава Богу, че след поредица от перипетии изборният референдум най-накрая стигна до пленарната зала. (Оживление в ГЕРБ.) Слава Богу, че това обидно за българските граждани представление, което беше спретнато от една партия, е на път да приключи. Защото, уважаеми колеги, хората започват да се питат: дали за някои партии въпросът за референдума не е въпрос на тънки партийни сметки, дали за някои партии по-важен от въпроса дали да има референдум не е въпросът – кога да се случи референдумът, и по-важен от въпроса за резултатите от референдума не е въпросът за избирателната активност и за партийния им резултат на предстоящия вот?! С една дума, у българските граждани се създава впечатление за опит за употреба, за опит за кражба на гражданската енергия в интерес на една конкретна политическа партия.
Затова, уважаеми колеги, наистина е жалко, че Инициативният комитет не успя да събере достатъчен брой подписи за провеждането на задължителен референдум. Аз няма да коментирам от тази трибуна информациите за това как са събирани подписите за референдума. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Само ще кажа, че от формална страна, при формална проверка се оказва, че те не стигат за задължителен референдум. Затова днес всеки от нас, всеки народен представител и Народното събрание като цяло е поставено под въпроса как да гласува за всеки един от трите въпроса, които са предмет на референдума.
Ще се опитам накратко да обоснова мотивите, с които аз лично ще гласувам „за” провеждането на референдум за задължителното гласуване и ще гласувам „против” провеждането на референдум по останалите два въпроса. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Защо, уважаеми колеги, съм против провеждането на референдум за въвеждане на дистанционно електронно гласуване? (Реплика от народния представител Цецка Цачева.)
Моля Ви, госпожо Цачева!
Защото искането на вносителите за провеждане на електронно дистанционно гласуване не е съобразено с решението на Конституционния съд, който го обявява за противоконституционно. Ще цитирам конкретно Решение № 4 на Конституционния съд – защо според него електронното дистанционно гласуване е противоконституционно, цитирам: „Поради липса на гаранции за доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия и защото не обезпечава гаранции за личното упражняване на правото на глас и опазването на тайната на вота, което е нарушение на принципа на тайното гласуване при избори”. – Член 10 от Българската конституция.
Впрочем, с подобни аргументи и Конституционният съд на Германия обяви за противоконституционно електронното дистанционно гласуване, поради факта че не гарантира тайната на вота.
И тук, уважаеми колеги, ще Ви кажа, че въпросът с електронното гласуване не е просто технически, не е въпрос на създаване на достатъчно надежден софтуер, който да осигури гласуването. Тук проблемът е в нещо друго – в дистанционното гласуване, което означава, че избирателят трябва да гласува някъде, на някое място, неизвестно кое, което обаче е различно от тъмната стаичка, която поне осигурява тайната на вота на българския гражданин – това че гражданинът ще гласува лично и ще гласува тайно.
Според мен, няма никаква пречка, уважаеми колеги, още повече предвид надеждността на защитата на лични данни, която се оказа, че съществува в България, вместо Вас да гласува някой друг. Няма никаква пречка, видя се от проверката на подписките на партиите за участие в евровота, че злоупотребите с лични данни са масово явление, че някои лица имат достъп до личните данни на български граждани, което им осигурява безпрепятствената възможност да гласуват вместо всеки един от Вас.
Оставам настрана факта, че, гласувайки на някое място, което е различно от избирателната секция и тъмната стаичка, избирателят просто става плячка на купувачите на гласове, което е и най-големият проблем в провеждането на избори в България през последните години – трябва да го признаем.
Една справка за това къде е въведено електронното гласуване показва ясния факт – електронно гласуване има единствено и само в Естония, където нивото на електронизация е много по-различно от България. Забележете, че даже в Естония въвеждането на електронното гласуване е продължило повече от седем години, че там са подменени личните документи на всички граждани и са снабдени с такива с електронен чип, с който да гласуват, включително естонските граждани са снабдени безплатно с електронни подписи. С една дума, в Естония съществува и електронно правителство, и друго ниво на демокрацията изобщо.
Заради коректността на справката трябва да кажа, че опити за въвеждане на електронно гласуване са правени и от Държавния департамент на Съединените американски щати за военните контингенти, които са в чужбина, но това не се е реализирало поради съмнението в надеждността на софтуера. Става дума за Държавния департамент и за САЩ. Тук поставям под въпрос по какъв начин и как би се реализирало това.
И последно, което е много нагледно като пример: предшестващата форма на електронно гласуване е гласуване по пощата. В Естония, преди да пристъпят към електронно гласуване, са имали гласуване по пощата. (Реплики от ГЕРБ.)
Да, факт е, има го и в други държави – гласуване по пощата, или чрез предварително депозиране на гласа на избирателя.
Отговорете ми с ръка на сърцето, уважаеми колеги, дали подобна форма е подходяща за България? С риск наистина да изглеждам много демоде, противопоставяйки се срещу тази, според Вас, много модерна форма, ще кажа, че електронното гласуване в страна, в която най-големият проблем е покупко-продажбата на вот, е изключително опасно, така че аз лично няма да подкрепя задаването на този въпрос.
По отношение на въпроса дали искаме част от народните представители да бъдат избирани мажоритарно. Уважаеми колеги, според мен, това е подвеждащ и некоректен въпрос, на който няма как българските избиратели да отговорят еднозначно, защото въпросът е именно в това – колко точно народни представители да бъдат избирани мажоритарно и в рамките на каква избирателна система? Аз лично, казвам честно, не знам как да отговоря на този въпрос, защото бих казала „да” на смесена система със 120 мажоритарно и 120 пропорционално избрани народни представители, но съм против въвеждането на изцяло мажоритарен вот или само на 31 мажоритарно избрани депутати.
Впрочем от обществената дискусия, която се състоя във връзка с този въпрос, стана ясно, че мажоритарното гласуване се подкрепя и от хора, които са изцяло за мажоритарно гласуване – давам пример с Валери Найденов, и от хора, които са за задължителна преференция – давам пример с Реформаторския блок и Антоанета Цонева, и от хора, които са за смесена система – давам пример с част от Инициативния комитет в лицето на проф. Близнашки, и от хора, които са за въвеждане на 31 мажоритарно избрани народни представители – давам пример с народните представители от ГЕРБ, които внесоха такова предложение буквално преди месеци за промяна на Изборния кодекс.
Извинявайте, ако всички ние – и Валери Найденов, и проф. Близнашки, и аз, и Антоанета Цонева, и Вие гласувате за мажоритарен вот, няма ли голяма част от нас да се окажат излъгани, ако след това Народното събрание приеме задължителна преференция, изцяло мажоритарен вот или 31 мажоритарно избрани народни представители?! Въпросите в един референдум трябва да бъдат зададени по начин, който да даде възможност на избирателите да отговорят еднозначно и след това техният вот при положителен отговор да стане закон. Защото референдумът не е просто социология за проучване на общественото мнение – искаме ли по принцип мажоритарно гласуване. Много по-евтино е това да бъде възложено на социолози. Няма нужда да им вземаме хляба.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): На Кольо Колев! (Смях в ГЕРБ.)
МАЯ МАНОЛОВА: Освен това твърдя, че този въпрос няма как да бъде редактиран, защото той би подменил смисъла, който са вложили в него тези, които са се подписвали, тези, които искат задължителна преференция или изцяло мажоритарен вот. Няма как да редактираме един въпрос, в който хората, които искат да бъде поставен на референдум, са поставили съвсем различни намерения.
И накрая, за задължителното гласуване. Да, факт е, че проведените избори показаха изключително високо ниво на контролирания вот и на купуването на гласове. Да, трябва да признаем, че законодателните промени, каквито и да са те, и завишаването на санкциите в Наказателния кодекс в крайна сметка не предотвратяват купуването на гласове. Затова много от българските граждани, включително и от моите съпартийци, от членовете на моята парламентарна група са на мнение, че задължителното гласуване ще намали тежестта на купения и на контролирания вот, че това е средство, чрез което да бъдат ограничени тези гласове.
Затова аз също съм за това българските граждани да се произнесат в референдум за задължителното гласуване. След това, ако отговорът бъде положителен, да бъдат направени съответни конституционни промени, ако в следващия Парламент има такова мнозинство, и съответни промени в Изборния кодекс.
Мисля, че е честно от тази трибуна и аз да кажа, че в този референдум аз ще гласувам „против”. Защото моето мнение е, че чрез задължителна принуда няма как да повишим представителността на българската демокрация. Аз лично се съмнявам, че това е средството срещу купуване на гласове. Но така или иначе този въпрос е популярен сред българските граждани. Нека да имат възможност да се произнесат с „да” или с „не” на евентуално предстоящ референдум.
Затова, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз правя формално предложение за разделяне на гласуването по всеки един от въпросите, които са предложени и от Инициативния комитети, и от Президента, и предлагам проект за решение с мотиви за това на какво основание да бъдат отхвърлени двата въпроса, отнасящи се до въвеждане на електронно дистанционно гласуване и избор на част от народните представители чрез мажоритарен вот, което формално е изискване на Закона за прякото допитване до българските граждани.
Господин председател, имате проекторешението. Ако желаете, мога да го прочета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вероятно ще трябва, госпожо Манолова. Но сега или после – както решите. Или преди гласуването, или сега. Може би преди гласуването е по-добре.
МАЯ МАНОЛОВА: Добре. Ако не възразявате, да остане възможността да представя проекта за решение.
Благодаря. Очаквам дебатът наистина да бъде конструктивен и в крайна сметка да бъде дадена възможност за разделно гласуване на трите поставени от Президента и от Инициативния комитет въпроси за референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Заповядайте за реплика, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Манолова, от Вашето изказване ми стана ясно едно – страх, страх, страх да чуете гласа на хората! Взехте да говорите „контролиран вот”, „при дистанционното електронно гласуване”…
Госпожо Манолова, копахте, ровихте земята, стигнахте до Бобов дол. Видя се контролираният вот. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Извинявайте, тези над 1 милион българи в чужбина, ама там няма Бобов дол. Не се притеснявайте, госпожо Манолова. Ама там няма Сливен, сливенския опит. Забравихте сливенския опит, не се и произнесохте как ще манипулираме софтуера при определяне на резултатите от изборите. (Реплика от КБ.) Забравихте го, госпожо Манолова, но това е истината! Страх Ви е да чуете гласа на хората! Цяла година не го чухте! Отвънка се викаше „Оставка”, бяхме заградени. Е, най-сетне получихте звучен шамар на тези избори. Не желаете отново да чуете гласа на хората относно промяна на изборните правила. Затова ще получите следващия шамар. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте за втора реплика, господин Московски.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Манолова, бих искал да взема отношение по възможността за гласуване по електронен път. В интерес на истината, госпожо Манолова, Вие сте права. В момента и вероятно за предстоящи избори в рамките на една година не е възможно да се въведе електронно гласуване. Казвам го чисто от професионална гледна точка, поради простата причина, че на всички граждани трябва да се осигури електронна идентификация. Не само електронен подпис, но е необходима и електронна идентификация, за което са нужни много средства, но е нужно и време. Това обаче не означава, че ние трябва да се отказваме от възможността да се гласува електронно. Ще дам пример. През 2011 г. около 44% от гражданите в България, когато беше преброяването, без необходимите системи се преброиха електронно, което означава, че желанието на българите да има и такава възможност за гласуване е достатъчно голямо. Според мен в рамките на следващата една година ще е практически почти невъзможно да се осигури такава възможност.
Но аз призовавам – който и да е от тези, които се занимават с темата, да не ги е страх от това, че само една държава като Естония го е въвела. Възможно е. Има достатъчно сигурни системи в пространството, които гарантират и разплащания на хора, което със сигурност може да покрие ниво на гаранция за гражданите при гласуване. Така че според мен тази тема трябва да остане отворена и да се работи по нея, макар и към момента, пак подчертавам, да сте права и технически да е невъзможно да се въведе в рамките на година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Московски.
Заповядайте за трета реплика, господин Монов.
ХРИСТО МОНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз за разлика от някои хора няма да пердаша никого, защото, като ударя, става страшно. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
Е-е-е, елате де, хубавци!
Но затова ще питам нещо директно госпожа Манолова.
Госпожо Манолова, какъв процент от гласовете, събрани от Инициативния комитет, са недействителни? Според данните от комисията, в която заедно с Вас участвахме, те са около 20%. Всеки пети глас е недействителен! (Реплики от ГЕРБ: „Не е вярно, не е вярно”.)
Вярно е! (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.) Вярно е! И не можете да го отречете! Лъжци такива! (Силен шум и възгласи в ГЕРБ.)
Знаете ли какво значи това?! Че тази подписка е невалидна! Защото в нашите изследвания в социалната област допустимата грешка е минимум 2%. (Смях и възгласи в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше третата реплика.
Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще отговоря на репликите в реда, в който бяха зададени.
Уважаеми господин Лазаров, наистина примери за изборни нарушения и лоши практики има много. Тук мога да припомня Пловдив с инструктажа на бившия областен управител, сега кмет на Пловдив, към членове на секционни комисии на ГЕРБ как да правят бюлетините за недействителни; мога да припомня едно село в Северна България, където членовете от една политическа партия буквално прибираха, заснети от една камера, бюлетините. (В пленарната зала влиза народният представител Димитър Главчев и носи картонена кутия с надпис „дрегер“. Ръкопляскания от ГЕРБ. Смях. Оживление.)
Бих могла да припомня и бюлетините, които плуваха по „Марица“ след избора на пловдивски кмет, но мисля, че смисълът на днешния дебат е не взаимно да се обвиняваме кой, кога и как е вършил изборни безобразия. Факт е, че най-големият проблем на изборите в България през последните десетилетия е именно купуването на гласове. Затова аз казах, че макар да не приемам задължителното гласуване, защото според мен няма как да има задължителна любов на избирателя към политиците, които избира, аз съм „за“ провеждането на референдум. Нека хората да кажат. Не мисля, че това е страхлива позиция. Аз се обявих „за“, макар че лично аз бих гласувала „против“ принудата и превръщането на едно политическо право на българските граждани в задължение.
Що се отнася до електронното гласуване, аз казах, че има една страна, в която то е въведено, но не казах, че има и други страни, в които е отменено. Примерът е Германия по една-единствена причина – не заради ненадеждност на софтуера, поради простата причина, че дистанционното гласуване не създава възможности за гаранция на тайната на вота – дали избирателят, който гласува някъде, гласува сам и по съвест, а не под натиск. Мисля, че при това ниво на демокрация в България, това е една опасна форма, която ще превърне гражданите в лесна плячка на политическите брокери.
Що се отнася до това как са събирани подписите за референдума, нека това тежи на съвестта на тези, които са ги събирали. Публично известно е, че са преписвани страници от имотни и други регистри, които съдържат лични данни на граждани. За съжаление, законът за прякото допитване до гражданите не дава възможност за проверка на подписките. Мисля, че и това ще се случи занапред чрез въвеждане на законодателни промени.
И едно последно изречение – изключвам от това обвинение членовете на Инициативния комитет, които събираха подписки на масички. Имам предвид онези 500 хил. подписа, които бяха услужливо предоставени от една политическа партия, но така или иначе нека това е въпросът, който ще бъде обект на обсъждания в бъдеще време при промени в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Изказвания, уважаеми дами и господа?
Господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Инициативния комитет! Преди да кажа няколко думи може би „дрегерът“, който внесе господин Главчев, действително трябва да бъде използван за някои, които се изказват от трибуната. Смятам, че е недопустимо, господин председател, да допускате лица в подобно състояние. Смятам, че това допълнително уронва престижа на българския Парламент.
Що се касае до извънредното заседание днес. Скъпи колеги, Вие знаете, че това извънредно заседание е за една отлагана точка от дневния ред на заседанията на българския Парламент през последните месеци от формираното парламентарно мнозинство. То е на база нежеланието да има пряк избор на български депутати от всички български граждани.
С това, което създадохте като условия през последните години и с условията, които създадохте в последния Изборен кодекс, Вие затвърдихте традицията и това, което можете да правите най-добре – да отблъснете българските избиратели да гласуват, и да продължите с контролирания и купения вот да си купувате демокрация. Точно затова искаме да се противопоставим на това. Точно затова на този дебат – предложението, което беше направено от парламентарната група в лицето на Цецка Цачева, смятам, че това е основният текст, към който трябва да се придържаме за едно решение, защото то кореспондира с това, за което са се подписали над 500 хил. българи – провеждането на този референдум. Всяка друга редакция означава, че ние не се съобразяваме с вота на българските граждани и това, което те желаят.
Това, от което днес се нуждае българското общество, е, колкото е възможно по-висока избирателна активност. Ако темата за задължителното гласуване беше поставена – преди 15-20 години тя не стоеше на дневен ред. Темата, която днес обсъждаме и това, което има като усещане и очакване в българските граждани, е да има задължително гласуване, което действително да премахне порочните практики на контролирания и купения вот.
С това, което направихте и с последните редакции на Изборния кодекс, за да може действително да контролирате и да осъществите вот, който се стремите да реализирате, Вие го показахте с 15/15 – никому неизвестно лице успя действително да спечели преференция, която беше въведена. Пропуснахте обаче възможността, че при този контролиран вот той ще може да измести Вашия лидер и лидера на ПЕС, което беше много ясен знак, че днес България се нуждае от задължително гласуване. Днес България се нуждае от електронно гласуване, защото всички българи, които през последните 25 години напуснаха страната ни – защо трябва да ги лишаваме от тези права? Защо да не им дадем възможността да гласуват и да могат действително да направят този си вот, за да могат да се върнат обратно в България?
Ето затова трябва да има задължителен вот. Точно затова трябва да има електронно гласуване и, разбира се, не на последно място, трябва да се съобразим и с волята на българските граждани и това, което поставиха в продължение на последната една година – мажоритарният елемент. Това е най-същественото, защото сами разбирате, че всеки един от тук присъстващите може би понякога остава незабелязан за целия си мандат. Когато обаче е избран мажоритарно, тогава всеки един ще бъде максимално активен, ще изразява своята гражданска позиция, своята политическа позиция, и тя изцяло ще кореспондира с волята на тези, които са го избрали. Затова, моля Ви да се съобразим с това, което беше направено от Инициативния комитет и инициативата на Президента на Републиката. Нека да не се внасят други предложения, които, разбира се, не кореспондират с това, което дискутираме в последните 7-8 месеца. Молбата ми е да се съобразим с предложението, което беше направено от госпожа Цецка Цачева за решение и да можем да преминем към гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Реплики?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, първо, не спекулирайте с 500 хил. подписа. Стана ясно, че не са 500, но това не е важно. Все пак в момента обсъждаме бъдещ референдум. Ако Вие не слушате внимателно – преди малко Ваш колега Ви каза, че електронното гласуване е трудно приложимо на този етап.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Ние говорим за референдум, не говорим за избори.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Сякаш това с другите въпроси, освен задължителното гласуване, отпада като вариант за бъдещ референдум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Втора реплика? Няма.
Господин Цветанов, заповядайте за дуплика. (Народният представител Антон Кутев иска думата.)
Нека господин Цветанов да свърши с дупликата и след това, господин Кутев, ще Ви дам думата за процедура.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Янков, тук говорим за референдум. След като българските граждани се произнесат, тогава ще се направят съответните и законодателни, и процедурни методи, които трябва да бъдат приложени. Така че, моля Ви, Вие не спекулирайте по този начин от тази трибуна.
Това, за което всъщност Вие се притеснявате – задължителното гласуване, за всички е ясно, че високата избирателна активност ще Ви направи парламентарна група не от 84, както сте сега, а ще Ви направи парламентарна група с 32-34 депутати. Това всъщност е Вашият проблем и в това е Вашето нежелание, защото искате да бъдете 84 депутати от избирателна активност 50%.
Тук имаме един много добър разследващ депутат – госпожа Мая Манолова. Ние знаем как тя добре се справи с Костинброд и как действително даде възможност днес в този Парламент да имаме тази политическа криза, да имаме тази конфигурация на политически партии и невъзможност да правим политики за държавата, и да се отдалечаваме от Европейския съюз. Ето това е, към което Вие се стремите и затова искате тази ниска избирателна активност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Лично обяснение ли желаете? Заповядайте, госпожо Манолова, преди процедурата.
Господин Кутев, моля изчакайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Да, Изборният кодекс, който беше приет от това парламентарно мнозинство, не е съвършен. Но той направи няколко важни неща. На първо място, даде възможност бюлетините да се печатат изцяло под контрола на Българска народна банка, на печатницата на Българска народна банка! По този начин стана невъзможна вакханалията с бюлетини, която беше практика по време на управлението на ГЕРБ.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Лъжа, лъжа!
МАЯ МАНОЛОВА: Да, Костинброд повече не може да се случи, защото промените в Изборния кодекс възлагат точна отчетност за това колко бюлетини са напечатани, как са разпространени. Става невъзможно някое лице, което и да е то, хей така просто да си съхранява, защото му е хоби, 480 хил. бюлетини. Странно хоби – 480 хил. бюлетини неизвестно как и неизвестно защо! Това вече, според новия Наказателен кодекс – промени, направени в Изборния кодекс, е престъпление.
Освен това Изборният кодекс даде и някои други положителни възможности. На първо място, да бъдат проверявани подписките на политическите партии. Оказа се, че Политическа партия ГЕРБ е сред тези, които масово са злоупотребили с лични данни на граждани – справка – проверката, която е в Комисията за лични данни, кражба на лични данни на български граждани за партийна употреба.
И не на последно място, Изборният кодекс за първи път даде възможност за избор на личности, за мажоритарно гласуване, за възможността на гражданите да пренареждат листите. Ако според Вас преференциалното гласуване е форма на контрол на вот и купуване на гласове, това е признание от Ваша страна, че сте купили 103 хил. гласа (възгласи: „Е-е-е!” от ГЕРБ), защото такова е гласуването за първия в листата, за водача на Вашата листа. Тоест, Вие сте изпазарували и проконтролирали 103 хил. гласа с преференциално гласуване за № 1! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Господин Кутев, заповядайте за процедура.
АНТОН КУТЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, процедурата ми е по начина на водене във връзка с чл. 132, ал. 7 от нашия правилник.
Доколкото стана въпрос за това може ли човек в нетрезво състояние или както го описва господин Цветанов, да взема думата, аз имам въпрос – прочитам конкретно: „Когато наказателното преследване завърши с присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление” - господин Цветанов, Вие сте точно в тази хипотеза (ръкопляскания от КБ) – „Народното събрание взема решение за предсрочно прекратяване пълномощията на народния представител”.
Давам си ясна сметка, че това противоречи на чл. 72 от Конституцията. Тоест, аз не предлагам на народния представител Цветан Цветанов... Между другото, ние имаме уникална ситуация, такова нещо в България на мен не ми е известно да се е случило, когато действащ народен представител да е осъден на ефективна присъда. Това е абсолютно уникално в българската история. Вие настина сте уникални от ГЕРБ!
Но въпросът е, не казвам, че противно на Конституцията трябва да Ви отнемаме правата на народен представител, защото това очевидно е невъзможно. Не казвам и това, което казваше Бойко Борисов, че когато един човек е осъден на първа инстанция, трябва да бъде в ареста. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това са Ваши думи и на господин Борисов! (Силен шум и тропане по банките от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кутев...
АНТОН КУТЕВ: Аз не твърдя, че трябва да сте в ареста.
Искам обаче да обърна внимание на председателството на Народното събрание да подложи текста на чл. 132, ал. 7 на много подробен анализ, за да излезе със становище има ли право човек с моралните качества на Цветан Цветанов да взема думата в Народното събрание! Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кутев, заедно с този кашон тук и Вие внесохте своя дял в профанизиране на тази изключително важна дискусия.
Заповядайте, госпожо Цачева. (Народният представител Цветан Цветанов иска думата за лично обяснение.)
Господин Цветанов има право на лично обяснение сега или след това.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ): Господин председател, обръщам се към Вас (реплики от КБ)...
Не е лично обяснение, а по начина на водене.
От Вас зависи да останем на нивото на един смислен дебат.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: И от Вас, и от Вас!
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Не допускайте народни представители, които се отклоняват от темата (реплики от народния представител Татяна Буруджиева), защото в противен случай трябва да попитаме къде е председателят на една парламентарна група, защо не се явява в съдебните производства по едно дело, което се протака от много години? За колко още загубени от него преписки със секретна информация ще научаваме?
Така че много Ви моля, бъдете по-строг, бъдете по-строг и към тази дама, която подвиква. Тя освен това друго нищо не може да прави. (Бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
Бъдете по-строг и не нарушавайте реда в тази зала! Тя беше член на една Комисия по изработване на Изборния кодекс. Дълбоко се съмнявам, дали го е прочела. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Госпожо Цачева, Вие също се отклонихте от темата – това, за което пледирате – направихте същото.
Моля този кашон да излезе извън залата! (Оживление.) Моля да бъде изнесен навън!
И много Ви моля, да се върнем наистина на тази изключително важна тема. Очевидно сме изморени, доста напредна времето. Изказвания?
За лично обяснение – заповядайте, господин Цветанов. (Народният представител Татяна Буруджиева иска думата за лично обяснение.)
Не беше споменато името Ви, моля Ви, седнете си на мястото! (Шум и реплики.) Обръщението беше „тази дама”. Ако се припознавате в „тази дама”... (Смях и ръкопляскания в ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа, уважаеми господин Кутев! Само да Ви напомня, че дали съм тук, в Парламента, не зависи от Вас, а зависи от българските избиратели, които са ме подкрепили и са преценили, че трябва да бъда тук.
Що се касае до това, което Вие говорите за делото, което няма още окончателен съдебен акт, мога да Ви кажа, че излизате извън правото и не сте прав в тези си Ваши твърдения.
Само да Ви кажа, че когато аз съм работил като вицепремиер и министър на вътрешните работи, има с какво да се гордея и с какво да се гордеят България и българските граждани! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Господин Кутев, във Вашия мандат, с Ваш министър-председател и с Ваш министър на вътрешните работи имаше 18 отвличания – всеки месец ставаше по едно. Не искам да говоря за контрабандата и за всичко това, което имаше като поръчкови убийства и да Ви припомня само операция „Килърите”, която разкри поръчкови убийства на територията на страната.
Затова, скъпи господин Кутев, когато стигнете на моето ниво, като резултати (силен шум и реплики от КБ, смях), аз ще дойда да Ви поздравя. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Само да Ви припомня, че това, което говорите в момента – дали съм тук или не, мога да Ви уведомя, че другата седмица няма да бъда тук, защото ще бъда на официално работно посещение в Германия. (Силен шум и реплики от КБ. Възгласи: „У-у-у!”) Ще имам среща с представители от Бундестага, Ланктага, Вътрешното министерство, Министерството на правосъдието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Защото Германия е доказана демокрация, те искат да знаят какво се случва в България и България трябва да стане правова държава. (Силен шум и реплики от КБ.)
А това, че днес има такава персонална атака на днешното задкулисие спрямо мен, на организираната престъпност, и това, което се случва, аз съм убеден, че ще дойде момента, когато ще дойдете лично да ми се извините. (Силен шум и реплики от КБ. Възгласи: „Е-е-е!”)
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Няма да дойда.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Защото съм убеден, че ако сте достоен човек, за какъвто претендирате, трябва да се извините, когато сте допуснали грешка. Защото аз правя това, когато някой път съм сбъркал. Благодаря Ви.
АНТОН КУТЕВ (КБ, от място): Никога!
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Но спрямо Вас, никога не съм сбъркал. (Силен шум и реплики от КБ. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Изказвания по темата за референдума?
Госпожа Атанасова. (Народният представител Татяна Буруджиева иска думата.)
По начина на водене? Заповядайте. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Кутев излезе с правилника.
Госпожо Буруджиева, слушаме Ви.
ТАТЯНА БУРУДЖИЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас по начина на водене... (Реплики от ГЕРБ.)
Аз не бъркам кисело мляко с кафе, колеги, не ми подвиквайте! Знам за какво съм излязла. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Обръщам се към Вас, уважаеми господин председател, с апел да въдворите ред в тази зала, защото нашите дебати са по повод на референдум, който се очаква, независимо от това каква е и как е събрана подписката от голяма част от българските граждани.
Тук в момента ние разбираме, че след като набиха канчето на лидера на една политическа партия в САЩ, сега другият ще ходи да му набият канчето в Германия – как да се лишаваме от „Южен поток”. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Много Ви моля, върнете дебата на неговия терен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Вашето изказване няма нищо общо с призива Ви да върнем дебата, госпожо Буруджиева. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Реплика от народния представител Татяна Буруджиева.)
Няма нищо общо. Моля Ви, седнете си на мястото.
Госпожа Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Инициативния комитет за провеждане на референдум! Много неща се чуха в тази пленарна зала. Съжалявам, че на голяма част от тях, които не бяха по обсъжданата тема, станаха свидетели не само представителите на Инициативния комитет и гражданското общество, но и българските граждани чрез ефира на БНТ и БНР.
Не се чу обаче тезата на радетеля отскоро за задължително гласуване отскоро – самият господин Станишев. Защо ли отново се случва така, че така наречената „мъжко момиче”, „пич” и разни други метафорични определения на госпожа Манолова, се наложи да вади горещите кестени?
Госпожо Манолова, или Вие наистина най-достойно и мъжки се държите във Вашата партия, или сте подобие на ветропоказател по отношение на промяната на мнението на Вашия лидер. За да не се чудите – каквито жестове имате в момента, ще върна малко дебата в онова време, когато всички тези въпроси, които сега се поставят на обсъждане в тази зала, се обсъждаха по повод промените във Вашия Изборен кодекс.
Да, той направи много. Поздравления, госпожо Манолова! Направи толкова много, че Вашият лидер, президентът на ПЕС, беше детрониран от първото място (частични ръкопляскания от ГЕРБ) от едно момче, което Вие нарекохте „техническа грешка”. Когато обсъждахме мажоритарния вот и преференциалното гласуване, именно госпожа Манолова, в защитната си теза как следва да има преференция, казва: „Да, това е израз на волята на хората да посочат кандидатите, които според тях отговарят на стандартите за висок професионализъм и нравственост, и да влязат в избраните органи” – цитат, госпожа Мая Манолова, при обсъждането на преференциалния и съответно мажоритарния вот.
Да, наистина е била права. Българските избиратели с леви убеждения, избирателите на левицата са посочили за кандидат, който има висок стандарт и професионализъм, не другарят Ви Станишев, а другарят Ви Неков (смях, шум и реплики от ГЕРБ), и слава Богу. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
По отношение на втората теза: задължително гласуване. Отново цитат, защото или госпожа Манолова преживява катарзис, или страда от определено заболяване. (Шум и реплики от КБ.)
Госпожа Манолова на заседание на Комисията по изработване на Изборния кодекс, апропо, на чиято комисия членове бяха и госпожа Буруджиева, и госпожа Янкова, както и господин Попов, поддържайки темата: защо не следва изобщо да се обсъжда задължителното гласуване, казва следното нещо: „Те, ГЕРБ, друго не могат да предложат. Какво се очаква от тях? Те така знаят да правят избори”. По отношение на задължителното гласуване: „Аз съм против задължително гласуване и изразявам тезата на моята партия”.
Госпожо Манолова, последните промени в Изборния кодекс бяха съвсем скоро. Какво се случи за това време, че Вие изведнъж от противник на тази теза вкупом заговорихте, че следва да има задължително гласуване и ще подкрепите този въпрос? Шамарът Бобов дол ли, вотът на 25 май ли и всички други неща, които се случиха не само за този един месец, почти след европейските избори, а за цялата една година?
Да преминем и към дистанционното електронно гласуване. Отново в опит да ни убеди как трябва да има нов начин на гласуване госпожа Манолова осигури машини за машинното гласуване, защото и това беше новостта тогава в Избирателния кодекс Манолова. В крайна сметка се оказа само експериментално, в крайна сметка просто се наляха едни пари на българския данъкоплатец в едни машини в някакви секции и госпожа Манолова освен да дефилира по телевизиите и да показва на избирателите в Кюстендил как се гласува машинно, друга полза нямаше от това машинно гласуване.
Темата обаче сега е друга – не е промяна в изборните правила. Закъсняхте вече за тази промяна, защото няма да имате и достатъчно сериозен вот при следващите парламентарни избори, мнозинството ще е различно и то ще определи изборните правила.
Темата сега е референдум: да дадем ли възможност на тези хиляди български граждани? Понеже тук някой може да бъде засегнат дали ще кажа 500 000 или 463-и, ще кажа обаче, че те са повече от резултата на Българската социалистическа партия и Коалиция за България на последните избори. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Това е вотът на народа. Хората искат те да определят правилата, не Вие! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря. (Реплика от народния представител Мая Манолова.)
Госпожо Манолова, ще Ви дам думата за лично обяснение – седем пъти беше споменато името Ви, явно госпожа Атанасова Ви е голям фен.
Реплики?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаема госпожо Атанасова, зададохте въпрос: какво се случи, че зарязаха тезата, че не трябва да има задължително гласуване, че е противоконституционно, че не трябва да се въвежда... Сещате ли се за разказа „Андрешко”? Андрешковска работа! Така, както Андрешко заряза файтона в блатото, така те зарязаха и тази теза и изведнъж сега търчат и търсят някакво друго виждане или оправдание. Ето това се случи! (Смях и оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Госпожо Атанасова, в момента обсъждаме дали да има референдум, или да няма. Не обсъждаме дали да има задължително гласуване, или да няма, защото задължителното гласуване, ако стигнем до решението за референдум, ще го реши народът, по време на референдум. Много Ви моля, първо, не бъркайте това нещо.
Второ, разбирам, че с госпожа Манолова имате някакви лични отношения, може би комплекси, не знам, но не е моментът тук да си ги изяснявате от трибуната. Мисля, че ако се видите отвън на едно кафе, ще е по-приятно и за нас, и за зрителите, които ни гледат.
И последното нещо, колеги, понеже става въпрос за референдум – много Ви моля, нали знаете кой е най-хубавият начин да получите глупав отговор? Да зададете глупав въпрос. Въпросите, които в момента обсъждаме, са не дали да имаме референдум, или да нямаме, защото мисля, че Българската социалистическа партия ясно изрази позицията си по въпроса за референдума – въпросът е да не задаваме глупави въпроси, за да не получим след това глупави отговори, без да знаем какво правим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Трета реплика?
Заповядайте, господин Костадинов.
МЕТОДИ КОСТАДИНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да защитя честта на едно момче, както се каза тук, за което се каза, че никому не е известен. Това момче е достатъчно известно в научните среди. (Реплики от ГЕРБ.) Това момче – Момчил Неков, е докторант в Софийския университет. Има написани две книги. Аз ръководя няколко докторанти и много добре чувствам младите хора.
Съжалявам, че трябва да кажа и аз грозни думи от тук. Тази трибуна винаги се омърсява от няколко човека. Съжалявам, че се омърсява и от дами.
Госпожо Атанасова, съжалявам, че вземам думата след Вас. Вие много често си позволявате да употребявате толкова цинични думи, че стигате и до младите хора. Недейте да си позволявате това нещо, защото младите хора се учат от нас. Трябва да Ви кажа, че не Вие сте добрият пример за тях.
Връщам се към това момче – никому неизвестно, както беше казано от Ваш колега, то е достатъчно защитено в научните среди. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) То се доказва и в политическите среди. Това, че Вие си позволявате да използвате толкова цинични думи от тази трибуна и за млади хора, не е хубаво за тази политическа сила, в която считате, че сте активист и можете да използвате такива думи. Съжалявам, че се обръщам към Вас по такъв повод. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Костадинов, за господин Момчил Неков мога да кажа още няколко думи, тъй като лично го познавам, дори и неговото семейство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Има ли отношение към референдума?
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Има, да! Тезата, че той е „техническа грешка” не е моя, господин Костадинов – на колегите от Вашата парламентарна група. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Съгласна съм с Вас, че не бива от тази трибуна да има подобно цинично поведение и не бива хора, които са дали възможност на това интелигентно и познато в научните среди момче да стигне до мястото, което му е отредено по волята на българските граждани, да го наричат „техническа грешка” или „едно непознато момче”. (Реплики от КБ.)
Господин Неков е наш представител в Европарламента и моите поздравления за тези, които са изпратили него, а не господин Станишев. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
По отношение репликата на господин Лазаров. Господин Лазаров, мисля, че класиците в тази ситуация, какъвто е безспорният класик Елин Пелин, нямат място, защото тук става въпрос не за разкази като „Андрешко”, а за обикновени приказки от кюстендилски вечеринки. Благодаря. (Смях, оживление и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Името Ви споменато ли беше, госпожо Манолова? (Реплика от народния представител Мая Манолова.) Моля Ви се, не спомена името Ви! Моля Ви се, да не създаваме напрежение в залата. (Реплики от ГЕРБ.)
Изказвания?
МАЯ МАНОЛОВА (КБ, встрани от микрофоните): Нали Вие казахте, че съм спомената седем пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Извинявайте, грешката е моя, защото допуснахме преди това изказвания. Грешката е моя! Моля за извинение.
Заповядайте.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги! Уважаеми господин председател, както правилно отбелязахте, госпожа Атанасова ме спомена седем пъти. Изумява ме с детайлното си познаване на моите изказвания, даже се притеснявам, че цитира мен повече и по-точно, отколкото собствения си лидер Бойко Борисов и ще има партийни неприятности. (Смях и оживление.)
По отношение на преференциалното гласуване. Уважаеми колеги, може би част от Вас не са разбрали, но 34-ма от кандидатите в листите на всички партии получиха преференциален вот над 5%, което означава, че преференциалното гласуване сработи – за първи път. (Реплики от ГЕРБ.)
Що се отнася до обвиненията в последователност и непоследователност на позициите само ще припомня, че Политическа партия ГЕРБ беше партията, която с нейния Изборен кодекс, отмени мажоритарното гласуване. Вие натиснахте бутоните и отменихте 31 мажоритарно избираеми народни представители и сега предлагате мажоритарен вот. Ако някой има амнезия и не си спомня какво е правил миналата година, извинявайте, това не сме ние. Това сте Вие, включително и Вие, госпожо Атанасова.
Що се отнася до задължителното гласуване, очевидно Вие не правите разлика между позицията за това да бъде включен един въпрос в референдума и позицията кой как ще гласува на този референдум. Аз бях достатъчно честна да кажа, че ще подкрепя референдум за задължително гласуване, но ще гласувам „против”. Против бях и Вашето предложение за задължително гласуване в Изборния кодекс, защото преференциите, поощренията, които Вие предлагахте, даваха възможност за стимулиране на платена любов към Вас, уважаеми колеги от ГЕРБ. (Възгласи от ГЕРБ: „Е-е-е!”.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето! Времето!
МАЯ МАНОЛОВА: Аз съм против платената любов на българските избиратели, за която Вие мечтаехте в предложенията на Изборния кодекс.
Ако под „Андрешко” разбирате онеправданите български граждани, не виждам нищо обидно в това ние да се включим към тези, които защитават техните права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това беше лично обяснение.
Заповядайте за изказване, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Темата за референдума е за състоянието на българската политика, на българската демокрация. Тя би трябвало да е надпартийна. За съжаление, аз не видях такава нотка в дебатите дотук. Тази тема, самото обсъждане на референдума и факта, че ние обсъждаме тези въпроси показва, че са необходими дълбоки и спешни промени в политиката на България. Отделен предмет е дали така зададените въпроси собствено ще решат тези проблеми или, напротив, ще ги задълбочат. Отделен е въпросът дали парламентаризмът и институциите могат да бъдат заменени от референдуми. Аз считам, че това няма как да се случи.
По отношение на така зададените въпроси. По отношение на мажоритарния въпрос и произвеждане на мажоритарни избори, аз съм го твърдял и сега го твърдя – считам, че едни такива избори ще задълбочат проблемите в политиката в България. Те няма да ги решат и ще се върнем към времето „Бай Ганьо прави избори”. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) И голяма част от българските граждани ще останат непредставени.
По отношение на задължителното гласуване. Да, това е опит за легитимация на институциите – и на президентската, и на Народното събрание. Прав е господин Местан, че това е проблем на политиката и на политиците. Само че явно повече от десет години този проблем не се разрешава, а се разширява и извращава.
Наистина задължителното гласуване не е панацея за разрешаване на тези политически наслоявания и негативи, отблъскващи хората от активно участие в политическия ни живот. То обаче е спешна, реанимираща мярка за неутрализиране в голяма степен на някои порочни изборни практики в българския политически живот.
Едно задължение обаче следва да е скрепено със санкции. Аз не виждам защо колегите от ГЕРБ имат друга логика по този въпрос? Те не искат санкция, а искат задължителното гласуване да върви в пакет с електронно гласуване и мажоритарност.
Логиката според мен е една. Ако някой отстъпва от своите позиции и не иска да се въведе задължително гласуване, то това са колегите от ГЕРБ. Те го показаха с неявяването си в пленарната зала миналата седмица – въпреки че от председателя на Народното събрание темата за референдума беше включена в седмичната програма – с процедурните тарикатлъци на Правна комисия, с отлагането на този въпрос и с днешното отлагане.
Самият господин Московски каза – ако иска, може лично обяснение да ми даде после, ако се чувства засегнат, че е необходимо време, за да се въведе електронното гласуване и електронната идентификация. Значи, Вие имате ясното съзнание, че вървейки в пакет със задължителното гласуване, то няма да бъде скоро прието. Нямате и не сте имали такава идея. Де факто тези 463 хиляди българи, които са се подписали, в крайна сметка са останали излъгани.
Ако някой отстъпва от позицията си, това не е Българската социалистическа партия. Наистина трябва да има широк дебат по този въпрос – политически, държавнически дебат, надпартиен дебат. За съжаление, това не се случва. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) За съжаление това не се случва! Защо не ни подкрепите? Защо не ни подкрепите за разделно гласуване на въпросите? Нали искате задължително гласуване? Подкрепете ни, подкрепете ни в тази наша теза – нека бъдат разделени въпросите, нека бъдат преформулирани, защото ясно знаете, че вървейки в пакет, няма как да се случат и в близко бъдеще този референдум да мине. Вие осъзнавате, че чисто технологически няма как да се случи въвеждане на електронното гласуване. Каква ще е гаранцията, че до рамото да избирателя няма да стои някой, който да му казва как да гласува? Това е по отношение на електронното гласуване.
Друг е проблемът вече със задължителното гласуване и аз мисля, че ясно, достатъчно добре артикулирах и го казах. (Реплика от народния представител Станислав Иванов.) Ние сме за задължително гласуване, но за истинско задължително гласуване, скрепено със санкция, а не за пожелателно задължително гласуване. Да, това не е панацея, няма да излекува цялата ни политическа система и проблемите в нея, но е една крачка в тази посока – в разрешаване на този конфликт, трупан в годините, довел ни до тук, до извращаване на произвеждането на изборите чрез купуване на гласове, корпоративен вот и както искате по-натам. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря и аз.
Реплики?
Господин Лазаров, заповядайте за първа реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател! Уважаеми колега Попов, Вие тук говорите за промяна на тези. От няколко изказвания на Ваши представители вече се задава въпросът – какво се случи от месец февруари, когато в Правната комисия гласувахте „против” инициативата на Президента, една от точките беше именно за задължителното гласуване и бяхте категорично „против”, с това, че сега сте „за”? Освен шамара, който получихте на 25 май, какво друго се случи, че изведнъж завъртяхте Вашата теза на 180 градуса? За да говорите как ГЕРБ...
Ние сме последователни в нашата позиция. Да, референдум едновременно с изборите, за да се чуе гласът на хората.
Тук преди малко господин Ерменков каза – ама, глупави въпроси получавали глупави отговори. Извинявайте, българският народ нито е глупав, нито ще даде глупави отговори, ако Вие гласувате да има референдум по трите предложени точки, така както са внесени. Естествено, това е референдум. Да, за една година би могло. Конституционният съд в своето Решение № 4 от 2011 г. – по Ваша инициатива е сезиран Конституционния съд – не казва, че дистанционното гласуване по интернет е противоконституционно. Той казва, че предложеният тогава механизъм не дава достатъчно гаранции за тайна на вота, господин Попов. Но какво се случи, че Вие променихте Вашата теза? Това отговорете! Всичко друго е някакво хвърляне на прах в очите на хората. Вие сте „против” задължителното гласуване. Това е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Маджарова.
СНЕЖИНА МАДЖАРОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Попов, ще започна с това, че госпожа Манолова не изчете решението, което Коалиция за България предлага по отношение на конкретния въпрос, свързан със задължителното гласуване. Може би, господин председател, сега е моментът да се обърна към Вас все пак да ни запознаете с тяхното предложение, за да вземем отношение по него.
Това обаче, което чухме в Правната комисия. Всъщност тяхното предложение се свежда до това да бъде въведено задължително гласуване единствено на територията на България.
Сега, колега Попов, задавам въпроса: всъщност Вие желаете ли задължително гласуване, или не желаете? На какво основание ние ще ограничим правата на българските граждани, които са в чужбина, да гласуват? Всъщност за мен това е абсолютно лицемерие. Това е едно яхване на вълната. Месеци наред българското общество желаеше да се въведат тези промени в изборната система. Вие видяхте, че всъщност има наистина желание, има необходимост от тези промени. Ясно Ви беше казано, че във водената от Вас политика до този момент няма да успеете и точно затова яхнахте тази вълна. Но за мен това е абсолютно лицемерие към българските избиратели. Не към нас, политиците, които сме тук в тази зала и дебатираме, а това е лицемерие към българските избиратели. Продължението на това предложение е да бъдат ограничени правата и задължително да гласуват единствено българските избиратели на определена възраст – дали 65 или 70 години, тоест ще кажем и на нашите по-възрастни родители, че ние нямаме необходимост от техния глас, че този глас вече не е необходим. Така че съжалявам много, но за мен тази позиция е безкрайно двулична и по никакъв начин не е почтена спрямо българския народ. (Единични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, госпожо Маджарова. Това беше втора реплика.
Заповядайте за трета реплика, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин Попов, Вие може би не си давате сметка за реалната ситуация, в която се намираме в момента. Държавата се намира в тежка финансова и още по-тежка политическа криза.
Дали на нас ни харесва задължителното гласуване, или не, или електронното гласуване, в крайна сметка всеки един от нас е гражданин и има право на своята воля и на своето решение. Аз също се колебая по някои от въпросите, но в тази ситуация, в която се намира упадъкът на политическата система, ние трябва да търсим всякакви възможности да направим така, че хората да бъдат ангажирани и с решенията, които предстои да вземе тази държава занапред. Референдумът е най-демократичният такъв и в крайна сметка, дали на нас ни харесва или не, ние трябва да потърсим помощта на гражданите.
Господин Местан преди малко каза, че не сме си свършили работата – аз съм съгласен с него, но в крайна сметка, щом не сме си свършили работата, то тогава трябва да поискаме помощ от хората. (Шум и реплики.) Разбира се, на самия референдум всеки гражданин ще изкаже своята воля. Защо да е казано, че на всички зададени въпроси отговорът ще бъде „да”?! Защо?! Кой каза това нещо? Вие, аз, кой? Само гражданите могат да го направят.
Още повече, тук говорим за нещо друго: дали да се направи референдум, а не, господин Попов, дали Вие сте против, или не сте против задължителното гласуване. Нека хората да го кажат, а после народното представителство, бъдещият Парламент да направи така, че да удовлетвори отговорите на въпросите, които хората ще дадат при бъдещия референдум.
Нека не изземваме правото на хората да дадат своя глас, да изкажат своето мнение. Нека ние не бъдем тези, които ще вземат решенията вместо тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Ненков.
Това беше трета реплика.
Господин Попов – за дуплика.
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Уважаеми господин Лазаров, на Вашата реплика ще отговоря по следния начин: увеличаването на купения и контролирания вот е достатъчна теза за промяна на тази наша позиция. Тя си пролича от резултата на европейските избори. Имаше европейски избори...
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: В кои секции?
ФИЛИП ПОПОВ: Да, пролича си от резултата.
На госпожа Маджарова – откъде накъде ще задължаваме хората да гласуват? Никой не им отнема правото. Вие явно не правите разлика между права и задължения. Кой им отнема това право? Те нямат задължение да гласуват, когато са извън България. България трябва да им осигури съответната контролирана среда, за да могат да упражнят правото си на глас, но ние не ги задължаваме – Народното събрание с приемането на такъв законопроект или с промяна на Конституцията да задължи гражданите, които не живеят на територията на Република България, да отидат да гласуват. Това право не им се отнема. Ако искат, могат да отидат, ако не искат – да, могат да не отидат.
Самият господин Близнашки, ако не се лъжа, каза, че това е временна спасителна мярка за решаване на тези неотложни, спешни проблеми. Защо да ни се въведе само на територията на България?!
А по отношение на възрастовите граници, не ни приписвайте тези твърдения.
По отношение на репликата на господин Ненков, Народното събрание следва да формулира тези въпроси. Вие сте свидетел как предходното издание на Народното събрание много хубаво преформулира предходния референдум, иницииран от Българската социалистическа партия. Тя обаче беше събрала над 500 хиляди валидни подписа, за разлика от този референдум. (Реплики от ГЕРБ.) Ние сега сме задължени да приемем...
В съвсем друга хипотеза сме.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Каква хипотеза?
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин Иванов, моля Ви, не се обаждайте от място! Прекалявате.
ФИЛИП ПОПОВ: В съвсем друга хипотеза сме.
Прочетете Закона за допитване до народа, поучете малко, влезте в правната технология и терминология и после можете да ми опонирате. С удоволствие ще Ви отговоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Не влизайте в диалог със залата, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ: Прощавайте, моя е грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Те Ви предизвикват да отговаряте, то е естествено.
ФИЛИП ПОПОВ: Това е в основни линии моята дуплика и към тримата репликиращи.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
ФИЛИП ПОПОВ: Пак повтарям, Българската социалистическа партия не е отстъпила и не е променила коренно своята теза. И преди това ние не сме били „против” задължителното гласуване, като задължително гласуване и сме казали, че то може да бъде обсъдено. Но в пакета, в който го предлагате, сте с ясното съзнание, че няма как да мине. И това е отстъпление и изменение на тезата. Ако Вие сте последователни – да, последователни сте в тези си действия и това си проличава и с липсата на кворум миналата седмица, и сега, и в Правната комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Лазаров, заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук чухме изявления и изказвания дали правото на гласуване е право, може ли да бъде задължение? Конституцията казва нещо по-друго: право на избор, право българските граждани да избират. Гласуването е една от технологиите, от средствата или начините да се упражнява това право на избор.
Към предишния колега, към тези, които искат да разделят въпросите, Конституцията казва нещо друго: изборите, националните и местни референдуми се провеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайна на гласуването.
Ето, кое е равното, при положение че на част от българските граждани, на тези, които са в чужбина, ще кажем: „Не, не, Вие няма да имате тази възможност и това задължение – да гласувате”. А на тези, които са в България, ще кажем: „Ще имате задължението да гласувате и съответно, ако желаете да упражните правото си на избор, да гласувате „за” или „против” или да пуснете невалидна бюлетина, съобразно Вашите предпочитания”. Кое е равното в случая? Равно е, при задължение да се гласува, ако се даде възможност и на тези български граждани дистанционно да гласуват по интернет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛИОСМАН ИМАМОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Това беше изказване.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Стоилов.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Доста вече се говори по темата, но мисля, че има какво сериозно да се добави към нея.
Въпросът за задължителното гласуване – аз ще се спра на него, предизвиква редица отговори „за” и „против”. Ако има някой, който е силно пристрастен към единия или към другия отговор, мисля, че подценява сложността на тази тема.
Въвеждането на задължително гласуване само временно и частично може да реши проблема с кризата на демокрацията. Затова в този момент аз съм по-скоро склонен да се даде положителен отговор на поставения вече и разискван днес въпрос.
Питам се обаче дали повечето от въпросите, които са предмет на инициативата за референдума, не усилват своя политически патос заради възможността да бъдат съчетани техните отговори с каквито и да са избори – било с преминалите европейски или с предстоящите парламентарни. Смятам, че тези въпроси са достатъчно съществени, за да бъдат разглеждани главно като елемент от различните предизборни тактики и опити да бъдат допълнително активирани част от избирателите.
Преди обаче да отговаряме на въпроса как да се гласува, тоест каква да бъде избирателната система и колко хора да гласуват, стои въпросът за какво гласуват гражданите. Напоследък твърде много се технологизира проблемът не само за изборните правила, а че изборите са предпоставка за някакъв политически избор. Искам да обърна внимание, че през последните години, и това не е само българско, а световно явление, възможностите на изборната демокрация значително намаляват. Това се дължи на все по-голямата концентрация на капитала, която намалява значително силата на отделния гражданин като избирател.
Забележете, че има цели сектори, които почти изцяло са извадени от контрола на хората, които биват избирани. Това са банковата система и дейността на Централната банка не само в България, а в редица европейски страни през последните 20 30 години, медиите, влиянието на външнополитически фактори.
Опитайте се да си отговорите на въпроса колко от важните теми наистина могат да бъдат решавани чрез изборите и чрез представители, които излъчват гражданите. Към това трябва да добавим, че в съчетание с властта на транснационалните корпорации и наддържавните организации, като Европейския съюз, допълнително намалява ролята на всеки избирател. Тук нека да не се отговаря, че хората имат възможност да гласуват за членове на Европейския парламент, защото знаем, че Европейският парламент има дори по-малко правомощия, отколкото националните парламенти. Следователно в рамките на целия Европейски съюз този Парламент не може да компенсира демократичния дефицит.
Все пак ние сме поставени пред избора, който трябва да направим. И тук искам да цитирам Джоузеф Стиглиц, който в „Цената на неравенството” пише, че принципът „един човек – един глас”, с който се установява съвременната демокрация, се е трансформирал в принципа „един долар – един глас”. Разбира се, в случая той няма предвид най-порочните практики, на които ние сме свидетели, а мнозина са и участници, за прякото купуване на гласове. Той има предвид, че начинът на финансиране на кампаниите, начинът на проникването на икономическите интереси в политиката все повече обезкуражава гражданите да участват в изборния процес, защото много от тях разбират, че тяхното гласуване в неголяма степен определя последващите политически решения. Така че днешната българска действителност, в която виждаме, че от избори на избори относителният дял, а мога да кажа и абсолютният брой на корпоративно осигурените и купените гласове, става все по-голям, наистина ни кара да потърсим и това средство. Пак казвам – то не е достатъчно, то далеч няма този потенциал, който често му се приписва, но може да бъде един от мобилизиращите фактори, който да осигури по-голямо участие на гражданите.
Впрочем и сега участието на български граждани в парламентарни избори не е ниско. Поне спрямо средните европейски нива ние поддържаме едно добро ниво на изборни участия, което дори е по-високо спрямо броя на многото лица в списъците, които реално не живеят продължително в страната, но продължават да се изчисляват в изчисляването на базата на гласувалите.
И тъй като ние смятаме, че този въпрос трябва да бъде поставен на гражданите конкретно и да доведе при положителен отговор до реални последици, аз правя предложение, господин председател, каква да бъде редакцията на въпроса: „Подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване на парламентарни избори за българските граждани, живеещи на територията на Република България, последвано от налагане на санкция при неговото неоправдано неупражняване?”
Този въпрос се конкретизира в три направления. Първото е, че е достатъчно да въведем тази мярка само за парламентарни избори, поради това че те в най-голяма степен се отнасят към излъчването на представителната власт и не трябва да обременяваме гражданите с подобни задължения на множеството избори и да не смятаме, че и референдумът се е превърнал в тяхно задължение, в задължение да упражняват това право.
На второ място, ние адресираме това задължение към хората, които постоянно живеят в България, не за да правим разделение, но защото ние си даваме сметка, че не бива да задължаваме тези, които живеят извън страната, за които участието в избори означава не само отделяне на повече време, но често и на средства, тъй като те трябва да се придвижват понякога стотици километри до избирателната секция, в която имат възможност да гласуват. Следователно ние не можем да вменим това задължително упражняване на правото, защото в България на територията на всяко населено място има изборна секция и наистина не представлява особено усилие за тези, които имат правото да го упражнят. И тук нека не се използват никакви спекулации за някакъв двоен стандарт, защото правото остава за всички граждани, но задължителното му упражняване се отнася само към тези, които са тук. Останалите също могат да го упражнят, но нека да си даваме сметка, че и българската държава не е в състояние да осигури навсякъде, където има български граждани, възможността за гласуване.
И последното е налагането на санкция в случаите, когато са предвидени условията, защото има редица оправдани причини, поради които хората не могат да упражнят своето право. Те трябва да бъдат описани и в случаите, когато това задължение се наруши, да има някакви санкции. Сега няма да обсъждаме какво трябва да бъде тяхното естество.
В резултат на всичко това, господин председател, завършвайки моето изказване, аз искам да припомня нашето предложение, което се направи преди това за разделно гласуване на въпросите и за редакцията на въпроса, които предлагаме, тъй като това за нас е условие, за да може да бъде извървян пътят и да се достигне до провеждането на референдума, който е представен днес на нашето внимание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Кирилов, за реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Стоилов, репликата ми е насочена относно гласуването на българите в чужбина. Защо продължаваме да игнорираме и техния вот, а и тяхното желание да се включат в изборния процес и непрекъснато продължаваме да им създаваме пречки и препятствия? Включително подчертавам, че в Закона за прякото участие българите в чужбина те са лишени от възможността да вземат участие в референдума, който ги касае. Защото и въпросът за задължителното гласуване, и за електронното дистанционно ги касае.
Няма да развивам въпроса за връзката между задължителното и електронното гласуване в чужбина, но Ви моля, нека да спрем да ограничаваме избирателите по какъвто и да е критерий – по тяхното местоположение, по тяхната възраст или по каквото и да е. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кирилов.
Втора реплика има ли? Няма.
Заповядайте, господин Стоилов, за дуплика.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Господин Кирилов, българите в чужбина не са пренебрегнати, защото те имат същото право. Ако ние не въведем за тях задължението да упражняват това право, казвате: „Те са пренебрегнати”. Но според мен те са облагодетелствани, защото тогава хората в България могат да кажат: „Защо само за нас има това задължение, а го няма за тези отвън?” Така че недейте да подменяте тезата. Всички имат еднакви права, но по отношение на тези, които имат възможност да ги упражнят без особени затруднения, ние въвеждаме това задължение.
Прав сте – тук вече дискусията може да е по-сложна – за въпроса, който повдигнахте, че референдумът се провежда на територията на Република България, затова на единствения, проведен през последните години референдум, секции имаше на територията на България, която включва и дипломатическите, и консулските представителства. Така че гласуваме и там, но само там. Ако имате някакви други идеи за корекции в Закона за прякото участие по-нататък, може би в следващия Парламент, те могат да бъдат обсъждани. Такъв е законът, който определя къде се провежда референдумът, а днес обсъждаме за кои от българските граждани да бъде въведено изискването те задължително да упражняват това право. Пак казвам – и с уговорките, които един бъдещ закон би трябвало да направи, ако този въпрос има положителен отговор, кои са категориите лица, които ще бъдат освободени по определени причини, най-често независещи от тях.
Тук искам да обърна внимание, че ние в никакъв момент не сме обсъждали някакви цензове, някакви възрастови ограничения или други причини, отнасящи се до личността на самите избиратели, така че на практика почти всички от тях, както и сега, ще имат тази възможност. Единствено трябва да се прецени кои са в обективна невъзможност и те не трябва да бъдат принудително задължавани да го упражняват.
Затова аз смятам, че след малко при гласуването днес ще проличи, защото ако искаме поне частично тези въпроси да бъдат решавани от българските граждани, би следвало да приемете предложението, което сме направили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стоилов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще се опитам да се върна на плоскостта на дебата и да изложа аргументи за това защо трябва да се гласува и на трите въпроса.
Всъщност искам да започна, уважаеми господин председател, с един въпрос и към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Питайте!
КРАСИМИР ЦИПОВ: Да чуем отговор: по какъв начин ще се развие процедурата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Ще Ви кажа, да.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Ако се наложи този въпрос да бъде поставен повторно на вниманието на Народното събрание, ако, разбира се, Върховният административен съд, пред който е заведена жалба от Инициативния комитет, се произнесе в смисъл, че Вие, като Председател на Народното събрание, оправомощеното лице по смисъла на закона, трябва да дадете срок на Инициативния комитет да отстрани нередовностите. Обръщам внимание – нередовностите, защото така и не чухме отговор на въпроса: в какво се изразяват тези нередовности, които са посочени във Вашето писмо, уважаеми господин председателю?
Уважаеми дами и господа народни представители, защо трябва да подкрепим и трите въпроса?
Дами и господа, няма от какво да се страхуваме. Още по-малко, аз не мисля, че се касае за страх, уважаеми дами и господа. Напротив! Вие сте изпаднали в шок и ужас от това как би могло да се произнесе българското общество, гражданското общество. (Реплики от КБ.)
Сигурно е, че то ще се произнесе в подкрепа на така зададените въпроси и резултатът по всяка вероятност, уважаеми дами и господа, ще бъде убедително за това да има и задължително гласуване, и дистанционно гласуване, електронно дистанционно гласуване, и мажоритарен вот.
Защо бе предприета тази инициатива, уважаеми дами и господа? От миналата година всички български граждани си поставят този въпрос: по какъв начин трябва да се случат нещата, че да се промени нещо в нашата политическа система?
Уважаеми дами и господа, ето това е начинът – референдум, на който българските граждани да дадат отговор задължително на тези три въпроса.
Защо трябва да дадат отговор на тези три въпроса? Имаше дискусия по въпроса за задължителното гласуване по време на разглеждането на влезлия вече в сила нов Изборен кодекс. Чухме разнопосочни мнения. Защо, уважаеми дами и господа, да не чуем как ще се произнесе българският избирател по този въпрос?
Второ, имаше дискусия по това дали да има електронно дистанционно гласуване или да няма такова гласуване. Искам тук да поправя някои от преждеговорившите – възможности за електронно гласуване във всякакви форми има и в други държави, не е само в Естония.
Искам да поправя и преждеговорившите, че конституционни съдилища са се произнасяли по въпроса за това дали е необходимо да има машинно гласуване. В Германия Конституционният съд се произнесе именно по този въпрос, че има проблеми, свързани именно с машинното гласуване.
На трето място, година и половина българският народ иска по-засилен мажоритарен елемент. Какво казваме ние с новия Изборен кодекс? Да, добре е да има преференциален елемент, но това не изчерпва мажоритарния вот, уважаеми дами и господа. Проявете малко разум! Оставете българският народ да се произнесе по тези три въпроса.
И, уважаеми дами и господа, искам да отправя апел към Вас: нека не обиждаме българските граждани, живеещи на територията на други държави, извън България, като казваме, че и там ще има тези негативни явления, за които предупреждавахме, че ще се появят отново в толкова засилен вариант през последните няколко месеца и през последния проведен вот, а именно евровота за членове на Европейския парламент. Оставете българският народ да ни укаже правилната посока. Благодаря Ви, господин председателю. (Шум и реплики, ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Ципов.
Някой желае ли да репликира господин Ципов? (Реплики от КБ: „Не! Не!“.)
Други за изказване? Няма. (Шум и реплики.)
Има ли?
Господин Жаблянов, знаете ли с колко време разполагате? С 44 секунди. Да Ви кажа, и от мен 5-10 (оживление), 50-55! Внимавайте минутата да не стигнете. (Оживление.)
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (КБ): Уважаеми колеги, един смущаващ въпрос за всички.
Само преди 6-7 месеца колегите от ГЕРБ твърдяха, че в България се е събудило гражданското общество и връщане назад няма. Ами това гражданско общество, уважаеми колеги, ако се е събудило, то отива да гласува доброволно, не отива насила.
И второ, уважаем Инициативен комитет, ако аз имах толкова подписи на починали хора в подписката, нямаше да я внасям. Благодаря за вниманието. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: И аз Ви благодаря. Даже 8-10 секунди Ви останаха.
Реплика някой желае ли да направи от независимите? Няма.
Преди да закрия разискванията, ще отговоря на господин Ципов, само да не се отегчавате.
Уважаеми господин Ципов и народни представители! Проверката е направена въз основа на съпоставяне на данните на лицата от подписката, както и доколко подписалите лица са живи български граждани с избирателни права и са навършили 18 години. Тя е публикувана на страницата на Парламента.
По отношение на даването на срок, господин Ципов, щото за пореден път днес се поставя този въпрос – искам да Ви кажа, че всяка подписка в подкрепа на искане за произвеждане на национален референдум трябва да е със съдържание, което отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 7. Предложението да е: формулиране на въпроса, трите имена и прочие, Инициативният комитет.
Второ, трябва да има мотиви.
И трето, бланките със събраните подписи на гражданите.
След като се опишат тези подписи в Народното събрание, което в Народното събрание се е случило до 14 март, са изпратени в ГРАО.
На 13 май съм уведомен за резултатите, които веднага са качени на сайта, публикуван е в Публичния регистър протоколът и аз съм разпределил разглеждането на тази инициатива в двете комисии, защото тя е в пълно съответствие с чл. 10, ал. 1, т. 5, тоест, над 200 хиляди български граждани.
Посоченото в чл. 13 от закона – отстраняване на нередовности в подписката означава, че в нея има констатирани неточности, непълноти и други пропуски спрямо изискванията на закона за съдържанието на подписката. И те трябва да се отстранят в определен срок.
Тримесечният срок по чл. 12 има и съдебна практика, уважаеми господин Ципов, мога да Ви я цитирам, разбира се, по такива инициативи в общини.
Тримесечният срок по чл. 12, ал. 8 е преклузивен, още пресекателен го наричат този срок и с изтичането на този срок престава да съществува това материално субективно право. И след това да се събират подписи, ако щете два месеца, три месеца, четири месеца, пет месеца, защото възниква... (Шум и реплики.)
Ефект не би имало. Времето е това, госпожо Цачева, защото многократно спекулирате с тези въпроси – и Вие, и от Инициативния комитет. И за да се спре тази спекулация, трябва да Ви ги кажа тези неща.
Другото би означавало безкрайни проверки и продължаване на инициативите във времето повече от три месеца, което показва, че няма тази достатъчна обществена енергия, която да може в тримесечния срок да събере подкрепата на над 200, съответно над 500 хиляди български граждани.
Сега проверяват референдума за субсидиите на партиите. Може и него да го сложим на гласуване, ако ни остане време, ако дойде проверката.
Моля Ви просто да спрете да спекулирате по този въпрос и да преминем към гласуване. То не може и да се спекулира, щото времето Ви изтече – на всички групи. (Реплики.)
Уважаеми народни представители, има постъпили решения.
Първото решение е от Правната комисия с предложение – Решение по предложение за произвеждане на Национален референдум, имам предвид предложението на Президента.
Ще Ви ги прочета.
„Народното събрание и на основание чл. 84, т. 5”, Вие го прочетохте, господин Казак, но да Ви припомня – то отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум.
Следва предложение, внесено от госпожа Цачева, с една редакция.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Общо за двете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Общо за двете, да. Редакцията точно това визира, и след преамбюла:
„РЕШИ:
Одобрява предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от Президента на Република България и от Инициативен комитет по въпросите...”. И са изброени трите въпроса.
Третото предложение е внесено от госпожа Мая Манолова.
Запозната ли е залата с него? (Реплики от КБ: „Да, да!”, от ГЕРБ „Не, не!)
Запозната е.
Ще кажа процедурата, но първо да видим с какво разполагаме тук. (Шум и реплики.) Ще Ви запозная с него:
„РЕШЕНИЕ
за произвеждане на национален референдум

Народното събрание на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията на Република България, чл. 10, ал. 1, т. 2 и 5 и чл. 13, ал. 7 и 8 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и като взе предвид, че:
- предложеният въпрос „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?” по същество е неясен и не предполага еднозначен отговор с „да” или „не”, не е ясна волята на вносителите на предложението както по отношение на броя на мажоритарно избраните народни представители, така и по отношение на вида на избирателната система. При положителен вот тези неясноти ще затруднят законодателя при промените, които трябва да се предприемат. Поради неясната воля на неговия вносител, всяка редакция може да се окаже промяна в смисъла на въпроса, което законът забранява;
- предложеният въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?” не е съобразен с мотивите към Решение № 4 от 2011 г. на Конституционния съд. Дистанционното електронно гласуване не съдържа гаранции за осигуряване тайната на вота и свободата на волеизявлението. Начинът на формулиране на въпроса, съдържащ едновременно „дистанционно и по електронен път”, всъщност изисква прилагане на средство, позволяващо да се гласува на място, различно от избирателната секция. При положителен отговор на този въпрос няма да може да се осигури запазването на тайната при гласуването и свободата на волеизявлението
РЕШИ:
1. Да се произведе национален референдум по въпроса „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?”
2. Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум по въпросите „Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?”, „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?”
Има постъпила редакция към този проект за решение ли, господин Стоилов?
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Другите разделно ще ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: За разделното накрая.
„Подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване за парламентарни избори за българските граждани, живеещи на територията на Република България, последвано от налагане на санкция при неговото неоправдано неупражняване?”
Започваме от тази редакция.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ, от място): Не, от процедурата за разделно гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, започваме от процедурата как ще гласуваме. Има постъпило предложение за разделно гласуване.
Поставям на гласуване предложението да бъдат поотделно гласувани трите въпроса.
Гласували 184 народни представители: за 82, против 102, въздържали се няма.
Предложението не е прието.
Господин Попов, Вие за прегласуване ли?
ФИЛИП ПОПОВ (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Считам, че в дебатите до тук ясно пролича и стана ясно на всички, че всеки един от тези три въпроса има своята самостоятелна тежест и значение (силен шум и реплики от ГЕРБ) и не трябва да се обвързва с останалите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Оспорвате ли гласуването?
ФИЛИП ПОПОВ: Какво общо има между мажоритарното гласуване и задължителното? (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Господин Попов, оспорете гласуването, ако искате прегласуване.
ФИЛИП ПОПОВ: Оспорвам гласуването именно с тази теза и моля колегите от ГЕРБ да преосмислят своята позиция. (Реплики от ГЕРБ: „Е-е-е!”) Прегласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Прегласуване, ако обичате.
Гласували 185 народни представители: за 69, против 115, въздържал се 1.
Предложението не е прието, по-добре да не беше правено.
Ще се гласува анблок.
Но преди това ще подложа на гласуване редакционното предложение на господин Янаки Стоилов, което Ви прочетох преди малко, защото то не може… (Реплика от народните представители Цецка Цачева и Десислава Атанасова.)
Дори и да не е разделно, ако то се приеме, въпросът, който е за допълнителното гласуване, ще придобие тази редакция. Ако не се приеме, и Вашето ще подложа на гласуване – за допълване, и на Президента в преамбюлната част, и тогава ще отидем анблок към гласуване на двата проекта за решение – единият за отхвърляне, единият за приемане. Разбира се, ако се приеме проектът по време – Вашият, няма да отидем към проекта на комисията.
Моля Ви, режим на гласуване за направеното редакционно предложение за формулиране на въпроса в частта за задължително гласуване. Става въпрос за т. 2 – редакция на Янаки Стоилов. Чета я. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Коя редакция – на Мая или на Янаки Стоилов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: На господин Янаки Стоилов.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: А не на Мая?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: След това ще подложа решението на госпожа Манолова.
„Подкрепяте ли въвеждане на задължително гласуване на парламентарни избори за българските граждани, живеещи на територията на Република България, последвано от налагане на санкция при негово неоправдано неупражняване?”
Моля Ви, режим на гласуване.
Гласували 184 народни представители: за 67, против 114, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване редакционното предложение от госпожа Цачева.
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): А на Янаки Стоилов?
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: На господин Стоилов предложението току-що не беше прието.
По предложението на госпожа Манолова – ще представя целия проект после, а после – Вашия. Първо ще поставя на гласуване тази редакция, която сте написали на ръка.
Редакционното предложение на госпожа Цачева е в частта след „РЕШИ: Одобрява предложението за произвеждане на национален референдум, внесено от...” и тук да се добави: „Президента на Република България и...”. По-нататък текстът продължава: „от Инициативен комитет по въпросите...”.
Моля, гласувайте.
Гласували 185 народни представители: за 86, против 86, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Желае ли някой прегласуване? Няма такива.
Ако поставя на гласуване предложението на Мая Манолова, то всъщност е безпредметно, защото в известен смисъл е за разделно гласуване – мотивирано отхвърляне на двата въпроса. Прие се, че няма да има разделно гласуване.
Накрая поставям на гласуване предложението в позитивна форма, направено от госпожа Цачева – за произнасяне, но само по Инициативния комитет...
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Но ние го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, общо.
Вие сте предложила, но преди малко редакцията, която сте направила, не се прие от залата. Нищо, това ще се установи после от стенограмата.
„Решение по предложение за произвеждане на национален референдум”. Вие сте запознали залата с трите въпроса, нали?
ЦЕЦКА ЦАЧЕВА (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ МИХАИЛ МИКОВ: Добре, тогава няма да го чета.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 185 народни представители: за 88, против 71, въздържали се 26.
Предложението не е прието.
Уважаеми народни представители, с това процедурата по гласуването приключва.
Няма да поставям на гласуване предложението, внесено от господин Казак, защото то е отрицание на току-що неприетото решение. Няма прието решение за провеждане на национален референдум.
Утре заседанието е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 20,05 ч.)



Председател:
Михаил Миков


Заместник-председател:
Алиосман Имамов


Секретари:
Александър Ненков
Шендоан Халит