Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Колеги, квесторите раздават маски. Ако някой не си е взел, а иска да бъде с маска, моля да отиде до квесторите или да покани квестора, за да му даде маска.
Моля, режим на регистрация. (Звъни.)
Има кворум, откривам заседанието.
Процедура? (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Обръщам се към всички народни представители, тъй като в тези дни наистина от поведението на нашата институция зависи какво мисли българският гражданин и как ще преодолее тези тежки моменти. Призовавам за сериозност в нашата работа, за отговорност към цялото общество, към държавата.
Моля да помолите колегите, които са прекалили със санитарните изисквания, да напуснат залата, да се преоблекат във вида, в който би следвало да заседава върховният орган на републиката, и да продължим нашата работа по законите, които Вие предлагате. В този вид, в който са допуснати колегите в залата, считам, че е несериозно, че отношението към българските граждани, към българския избирател не може да търпи подобно поведение, независимо дали е на народни представители, на който и да било официален представител на държавната власт. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Това са господин Марешки и госпожа Таскова. Те са взели предпазни мерки, които считат, че са необходими за запазване на тяхното здраве. (Силен шум и реплики.)
Процедура ли, господин Марешки?
Заповядайте. (Народният представител Веселин Марешки се насочва към трибуната в защитно облекло, маска, ръкавици и калцуни. Силен шум.)
Ако може да махнете маската, за да могат колегите да Ви познаят. Заповядайте. (Силен шум и реплики.)
Колеги, моля за тишина!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В тези дни, в които цяла България е вперила поглед в техните народни избраници, а не богоизбраните, избраниците на народа какъв пример дават, ние, за съжаление, даваме най-отвратителния пример. Във всички новини, докато пътувах към Народното събрание, се говореше, че единствените места, предавайки директно от Столипиново, където не се спазва Законът, процедурите и заповедта на генерал-майор професор доктор Мутафчийски – да сме на два метра един от друг, да не се скупчваме, това са Столипиново и българският парламент.
Затова процедурата, която ние пък предлагаме, е всички да вземат необходимите мерки, за да бъдат безопасни за себе си, за нас, за своите роднини и близки и за целия български народ. Ние не трябва да превръщаме българския парламент – да, той трябва да работи, но трябва да вземем съответните мерки. И лекарите са на първа линия, но са в съответните мерки и не допускат разнасянето на заразата – това, което мисля, че всички Вие и Вие, господин Жаблянов, в момента сте един от най-големите нарушители.
Единственото, което чувам в последните дни от БСП, е само за допълнителни привилегии. Ако те са в Банско, да могат да излизат. Българските граждани да не могат да работят, да нямат право на доходи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки, моля Ви!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …но те да продължават да си получават заплатите. Затова, ако ще работим, ние призоваваме всички да вземат мерки и да станат безопасни към себе си и към българския народ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
В парламента се правят всички санитарни мероприятия, които се правят и на другите места. (Реплика от народния представител Валери Жаблянов.)
Момент да се изкажа, господин Жаблянов.
Всички народни представители са снабдени с маски. Местата са хигиенизирани, трибуната на всеки час ще бъде също дезинфекцирана. Правим каквото можем, но не можем да спрем работата на българския парламент, така че продължаваме нататък.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Хайде, обяснявайте се лично, господин Жаблянов.
Заповядайте, давам Ви процедура – лично обяснение. (Реплики.)
Всичко е хигиенизирано, дезинфекцирано. Моля Ви, колеги.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Не смятам, че българските народни представители, когато си изпълняват задълженията по Конституция, са нарушители.
Господин Марешки очевидно е прекалил във всяко отношение през последните дни. Българският парламент не може да бъде разпуснат, независимо какво мисли Щабът, правителството, министърът на вътрешните работи или който и да било друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете Вас какво лично Ви засегна?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Българският парламент…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Българският парламент работи, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …е органът, който преценява законите, а следователно и мерките. След като може да гласува извънредния Закон, може да прецени и приложимостта на извънредните мерки. Това е по повод на колегите, които са склонни да обявят мен и всички останали, които не са в подобни гащеризони, за нарушители. Така че нека да разберем в тази зала кой е нарушителят, кой е с отклоняващото се поведение и кой се придържа към Конституцията и законите?! (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Колеги, постъпило е предложение от народния представител Корнелия Нинова:
„Уважаема госпожо Председател, във връзка с извънредно положение на територията на страната, обявено от Народното събрание на 13 март 2020 г., считам за важно и необходимо и предлагам на основание чл. 113 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов относно състоянието и наличностите на държавните резерви, политиката и действията по тяхното управление, в частност освобождаване и ползване, в контекста на извънредното положение и пандемията от COVID-19.
Предвид разпоредбите на чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да се проведе при условията на закрито заседание.
Моля на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изслушването да бъде предложено и включено като точка в дневния ред за работа на Народното събрание.“
Колеги, подлагам на гласуване предложението на госпожа Нинова за изслушване на премиера Бойко Борисов. (Реплика от народния представител Корнелия Нинова.)
Не, няма представяне. Вие сте дали възможност на мен по ал. 5 да представя и да предложа на Народното събрание това предложение, така че няма обосновка.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 199 народни представители: за 67, против 78, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Процедура – господин Ципов
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Правя процедура да бъде поканен да предостави информация по въпросите, свързани с предоставянето на дезинфекционни материали от държавния резерв, председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ господин Станимир Пеев.
През последните две седмици, доколкото си спомням и не бъркам, предполагам, че не бъркам, Министерският съвет прие поне две решения за освобождаване на различни артикули от държавния резерв и именно председателят на Държавната агенция е човекът, който е изготвил съответните предложения, които са били предоставени на вниманието на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Обратна процедура – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На нас най-много ни отива да четем и спазваме законите, които сме гласували. В Закона за държавния резерв е описано какво са държавни резерви и ние не поставяме въпроса само за дезинфектанти, а за всичко необходимо, с което можем да помогнем на българските граждани, преди да дойдат помощи отвън.
Но за Ваша информация държавни резерви са: основни суровини, материали, горива, хранителни продукти, лекарства, болнично имущество и облекло и други, определени с номенклатурен списък от Министерския съвет или със закон, предназначени за задоволяване потребностите на националното стопанство при извънредно положение или криза.
Никъде тук няма отговорности на директора на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Отговорни за контрола, съхранението, финансирането и поддържането на държавните резерви е Министерският съвет. Министерският съвет се управлява от Бойко Борисов. Единствено той може и трябва да дойде тук и да ни обясни какво е състоянието на държавния резерв.
Нещо повече, в Наредбата за организиране на дейностите по държавните резерви в чл. 24, ал. 4 пише, че само Министерският съвет може да взема решение безвъзмездно да освободи резерви и да ги даде на болници, на лечебни заведения и на домове за социални грижи. Никакъв директор на Агенцията не може да си мръдне пръста, без да му нареди премиерът и без това да е взето с решение на Министерския съвет.
Моля, вразумете се! В извънредна ситуация сме. Със загриженост сме уж всички как да помогнем на хората. Има ли някой от Вашите избирателни райони, който да не е чул: нямаме маски, няма дезинфектанти? Има ли някой, който да не е чул от болници: нямаме облекло?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Разбирам, че се опитвате да заметете въпроса, да не дойде да дава отговорност първият, който я носи. (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Правя обратно предложение – не ни трябва шефът на Агенцията, трябва ни министър-председателят, който по закон носи отговорност за това. Не сме го измислили ние – закон е. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това ще прецени залата чрез гласуване.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Ципов.
Гласували 192 народни представители: за 108, против 36, въздържали се 48.
Предложението е прието.
Преди да продължим с информацията, която ще ни даде господин Пеев, уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие. Вносител е Министерският съвет на 18 март 2020 г., като предлагам да стане точка първа за днешното заседание – 20 март 2020 г., а досегашната точка първа да стане точка втора.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 192 народни представители: за 183, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Господин Ципов, да направите процедура за допуск и след това ще обявя закрито заседание.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, госпожо Председател.
В предложението пропуснах да направя и предложение заседанието в…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма смисъл, господин Ципов, аз ще го направя.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е необходимо гласуване.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Правя предложение за допуск в залата на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ господин Станимир Пеев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители: за 142, против 12, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Поканете господин Пеев в залата.
Уважаеми народни представители, във връзка с информацията, която предстои да изнесе председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Ви информирам, че същата е класифицирана информация съгласно Приложение 1, списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна към чл. 25 от Закона за класифицираната информация. Поради това и съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание заседанието на Народното събрание в тази част трябва да бъде закрито, като това не се обсъжда и гласува.
Напомням на народните представители и на другите ангажирани лица, че обсъжданията и протоколът от закритото заседание са класифицирана информация и обвързват със съответните задължения всички народни представители и лицата, които имат достъп до тях. Съгласно изискванията на чл. 50, ал. 4 от Правилника, моля всички външни лица да напуснат залата и балконите, както и да бъде преустановено прякото предаване по медиите и излъчването по интернет, след което заседанието ще продължи като закрито. (Шум и реплики.)
Господин Марешки, нещо искате да кажете? (Шум и реплики.)
Господин Марешки, ако искате след като приключи изслушването, когато вече заседанието стане явно – да изчакате. (Шум, реплики, възгласи, ръкопляскания. Уточнения между председателя Цвета Караянчева и народния представител Веселин Марешки встрани от микрофоните.)
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Не, аз ще си го направя публично на друго място. Това е абсолютно несериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, камерите и всички външни лица да напуснат!
Моля, квесторите, когато всичко е наред и когато са изключени камерите и външните лица са напуснали балконите, да ме информират.
(Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Съобщения:
Заместник-министър председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж военнослужещи от състава на Военновъздушните сили за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на Министерството на отбраната както следва:
- на 18 март 2020 г. от летище София до летище Рига, до летище Варшава и обратно до летище София;
- на 19 март 2020 г. от летище София до летище Виена, до летища Загреб и обратно – до летище София.
В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 17 март 2020 г. с входящ № 003-09-25 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнението на програмните бюджети за 2019 г. от Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Държавна агенция „Електронно управление“ и резюме към него, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Отчети са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА РАМКОВОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪВМЕСТНО ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ ПРИ МЕРКИ ЗА МЕДИЦИНСКО ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ, № 002 02-4, внесен от Министерския съвет на 18 март 2020 г.
Заповядайте, госпожо Дариткова, да ни запознаете с Доклада на Комисията по здравеопазване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие, № 002-02-4, внесен от Министерския съвет на 18 март 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 18 март 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Рамково противодействие № 002-02, внесен от Министерския съвет на 18 март 2020 г. На заседанието присъства господин Трифон Нешков – директор на дирекция „Европейска координация и международно сътрудничество“ на Министерството на здравеопазването. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Трифон Нешков, който информира народните представители, че Рамковото споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие (Рамково споразумение) дава възможност на присъединилите се държави членки съвместно да провеждат бъдещи тръжни процедури за конкретни мерки за медицинско противодействие – противовирусни препарати, ваксини и други. Споразумението е изготвено по инициатива на Европейската комисия в резултат на дискусии, проведени с експерти на държавите – членки на Европейския съюз, в Комитета по здравна сигурност. Инициативата на Европейската комисия е свързвана със затрудненията на част от държавите членки по време на грипната пандемия през 2009 – 2010 г. да осигурят антивирусни средства и пандемични ваксини. Рамковото споразумение е изготвено и подписано на основание чл. 5 от Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 2019/98/ЕО.
Държавите, които се присъединят към Споразумението, вземат решение за участие в конкретна процедура самостоятелно за всеки отделен случай. Предвидена е възможност да бъдат преразпределени заявени количества, като се сключи споразумение с друга държава съдоговорител или те да бъдат продадени на страна, която не е членка на Рамковото споразумение или дарение.
Присъединяването на Република България към Рамковото споразумение ще осигури по-добър и улеснен достъп до необходими ваксини и серуми, диагностикуми, консумативи и други при възможно най-добри условия в случай на недостиг.
При възникване на кризисна ситуация, засягаща здравето на населението, Рамковото споразумение дава възможност страната ни да участва в нови тръжни процедури, като същевременно си запазва правото да предприеме действия самостоятелно с цел осигуряване на медицински мерки за противодействие извън съвместното възлагане. Беше подчертано, че Споразумението не ограничава присъединилите се държави да провеждат обществени поръчки със сходни, а дори и идентични предмети, като същевременно държавите имат право да договарят със същите контрагенти производители и изпълнители, които участват в обществената поръчка на страните по Рамковото споразумение.
Господин Нешков уточни, че в Рамковото споразумение е предвидена възможност за извършване на промени в съдържанието му по предложение на страна членка, както и за прекратяване на участието в Споразумението без заплащане на обезщетение при посочени в Рамковото споразумение условия.
Народните представители изразиха единодушна подкрепа за разглеждания законопроект, като посочиха, че ратифицирането на Рамковото споразумение е изключително навременно и необходимо предвид извънредната ситуация с разпространението на вирус COVID-19 не само в България, но и в световен мащаб.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: за 20, без против и въздържали се, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие, № 002-02-4, внесен от Министерския съвет на 18 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Колеги, имате думата за изказвания.
Не виждам изказвания.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Рамковото споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие, № 002-02-4, внесен от Министерския съвет на 18 март 2020 г.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване законопроект да бъде разгледан и подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други предложения? Не виждам.
Моля, режим на гласуване по процедурата, която направи госпожа Дариткова.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Дариткова, заповядайте да ни запознаете с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Рамково споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие
Член единствен. Ратифицира Рамковото споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки при мерки за медицинско противодействие, подписано на 14 юни 2019 г. в Люксембург, Велико Херцогство Люксембург.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта за ратифициране и неговия член единствен.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, продължаваме с втора точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА МЕРКИТЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 г.
Вносители: Цвета Караянчева и група народни представители, 16 март 2020 г. Приет на първо гласуване на 18 март 2020 г.
Заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, от името на парламентарната група във връзка с Доклада за второ четене, който днес ни беше предоставен сутринта, моля за 30 минути почивка, за да можем да се запознаем с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Тридесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, моля, заемете местата си.
Започваме с разглеждането на Доклада за второ гласуване на Комисията по правни въпроси по Законопроекта за мерките по време на извънредното положение.
Уважаема госпожо Александрова, имате думата да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание, № 054-01-24, внесен от Цвета Вълчева и група народни представители на 16 март 2020 г., приет на първо гласуване на 18 март 2020 г.
„Закон за мерките по време на извънредното положение, обявено с решение от 13 март 2020 г. на Народното събрание“.“
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“
(Народният представител Веселин Марешки в пълно защитно медицинско облекло – с маска, ръкавици и калцуни, приближава към трибуната и иска думата. Уточнения с председателя.)
Член 1 – текст на вносител.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По наименованието на Закона? Мога да дам, добре.
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Имам право на изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбира се.
ФИЛИП ПОПОВ: То е в посока защо няма да подкрепя дори заглавието на Законопроекта и е в следния аспект. На практика ние днес, уважаеми народни представители и скъпи българи, гледаме изцяло нов закон, различен от гласувания на първо четене оня ден. Изцяло нов закон – от заглавието, включително до Преходните и заключителните разпоредби.
Това, уважаеми господин Председател, доведе вчера до хаос в Правната комисия, до невъзможност за представяне на годен за работа доклад на членовете на Комисията, до неразбиране от самите членове, камо ли от българските граждани за това какво се гласува в заседанието. Два пъти прекратихме заседанието, два пъти прекъснахме, на два пъти започнахме и в крайна сметка днес ни се представя тук този доклад по закон, който е изцяло нов, който на практика обезсмисли какво гласувахме онзи ден на първо четене. Изцяло нов закон – в нарушение на всички нормални процедури, по които следва да работи Народното събрание.
Ето защо аз ще гласувам „против“ заглавието на този законопроект, защото ние подкрепихме извънредното положение, но не можем да подкрепим хаоса и неадекватните политически, икономически и социални мерки, предвидени в този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Има ли реплика?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци, от място): Процедура има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура – господин Марешки, ако е от името на парламентарна група, пак ще повторя молбата си: ще Ви дам думата, но нека да завършим. Защото започнахме обсъждане. (Реплики.) Добре.
Заповядайте, господин Марешки – това е декларация от името на парламентарната група, нали?
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Да.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Принуден съм да прочета чл. 54, ал. 6 от ПОДНС: „Веднъж на заседание председателят дава думата на председателите на парламентарни групи, на техните заместници или на упълномощен от тях по време на заседанието народен представител по въпроси извън обсъждания дневен ред, когато я поискат. Техните изказвания са до 10 минути.“
Днес се наложи няколко пъти да се моля. Благодаря Ви, че все пак решихме накрая да спазим Правилника.
Уважаеми български граждани, уважаеми господин Председателстващ, колеги, Президент, омбудсмани и всички останали! Преди около четири години, когато започна битката с картелите в горивата, всички мълчаха. Но по време на парламентарните избори преди три години без една седмица всички ми се смяха, особено на мен – естествено, като острие в тази борба: „какъв наивник“, някои даже: „Глупак е Марешки да се изправя срещу ограбването на българския народ.“ Сега обаче стана модерно. Сега всички говорят за спекула, обаче точно там, където не може да бъде направена – там, където от Вас със закон ѝ пречи. Има фиксирани надценки на цените на лекарствата. Но никой не обелва и дума къде е истинската спекула.
Смяхте ни се преди около година, когато влязохме с маски в българския парламент като протест срещу една може би още по-лоша зараза от тази в момента, която аз съм сигурен, че и светът, и българският народ ще преодолее. Това е заразата не народните представители, а за богоизбраните такива, които се имат, защото тук повечето хора се имат за богоизбрани, а не за избрани от народа, да се обръщат към българския народ по всякакъв начин: „дебили“, „чеп за зеле“ и всякакви други неща. Ние срещу тази зараза излязохме с маски да протестираме. Оказа се, че никой не сложи маски и тя си продължава – и вчера чухме някакви други неща, и така нататък. И хората продължават да бъдат обиждани.
Смяхте ни се най-гнусно на 19 февруари 2020 г., когато колегите, в лицето на колежката Таскова, поискаха препитване на министрите на здравеопазването и на вътрешните работи във връзка с проблемите, които ние усетихме, че ще станат с коронавируса. Тук – имаме го на запис: подхилквания, шушукания, мумукания и така нататък! На 19 февруари тази година! На 29 февруари тази година премиерът реагира и свика щаб. Много по-късно започват мерките! Днес сме 20 март 2020 г., за да коментираме мерки!? Нали разбирате, че това е месец, след като сме подали сигнала за това!
Сигурен съм, че и към днешна дата, и сега – даже го усетихме в началото, има много хора, които се смеят и на това, което Ви казваме в момента. Защото наистина, когато вървиш по инерция, когато си повече затворен в канцеларията си или не контактуваш с обикновените хора, ти някак си се отдалечаваш от тях и не разбираш какво се говори.
Но това, което Ви показваме в момента, че българският парламент задължително трябва да остане да работи, но за сигналите и законите, които са приети, възможностите са две. Едната е дистанционно, както се отнася за българските деца, които в момента не ходят на училище – абсолютно правилно, защото не трябва да се събират на големи групи. Второто е с предпазни мерки – това, което правят пък лекарите, които са задължени да бъдат сред много хора и да бъдат на по-малко разстояние от 2 метра един от друг.
Единствените днес – по всички новини сутринта, като идвах насам, които не спазват тези ограничения, които отново се държат като богоизбрани, са хората в Столипиново и българските народни представители. Това обявиха по всички новини сутринта, когато пътувах насам, че само в Столипиново и българските народни представители не спазват собствения си закон… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нямам основание да го прекъсна.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …и разпоредбите на Щаба. Разпоредбите на Щаба и заповедта лично на генерал-майор, както го казаха в bTV, генерал-майор, професор, доктор на медицинските науки Мутафчийски, че никой няма право да се събира на групи от повече от двама човека и да са на по-малко от два метра разстояние един от друг. Такъв пример ли даваме на българския народ? Отново права, привилегии за народните представители, за тях да не важала карантината. Ами хайде да си направим тестове – да видите колко са болни, от днес колко хора ще тръгнат оттук да разнасят зараза.
С това, уважаеми колеги, още веднъж само доказвате, че наистина сте много далеко от тегобите, съдбата на българския народ и за едната минута слава сте готови да жертвате дори живота и здравето на българския народ, това че те трябва да се гърчат, да не ходят на работа, да нямат доходи, но ние тук да си получаваме заплатките. Точно заради това вчера по инициатива ние започваме да даряваме всичките доходи като заплати, като народни представители от парламентарната група на ВОЛЯ, всички депутати сме събрали парите и сме направили дарение на „Пирогов“. Така продължаваме и оттук нататък. Призоваваме и всички останали да бъдат адекватни и не само народните представители, от министерствата, а и от Президентството най-вече, нека да даваме правилните примери.
Колеги, това беше дотук за ехидния смях, с който се отнасяте към всички наши предложения, които малко по-късно стават реалност, защото в сряда – днес е петък, не миналата, по-миналата или по-миналата година, в сряда всички Вие ме убеждавахте, че няма как да влезем в Народното събрание с маски, защото ще станем обект на всички камери и новинарски екипи и днес всички сте в маски. Това са само три дни!
Преди два дни Ви обяснявах, че трябва да ходим с ръкавици и маски. Вие се смеехте и казахте: „Не“. Днес обаче всички сте с маски. Днес ние стигаме по-нататък и Ви казваме: ако искате да сте един до друг – и не ние, спазвайте правилата, пак казвам, на Щаба, ръководен лично от генерал-майор, професор, доктор на медицинските науки Мутафчийски, където от сутрин до вечер ни обясняват: „не повече от двама човека, не повече от двама човека на два метра разстояние“. Ясно е, че тук трудно може да се говори за това.
Но извън този ехиден смях, сега искам да Ви говоря и за нещо още по-лошо – за оглушителната тишина по въпроса за спекулата в горивата. Оглушителна тишина за цивилните хора, радиомълчание за военните хора, ръководени от върховния главнокомандващ – президента. Ще Ви дам само един пример, а Вие го обяснявайте на хората както искате. Не виждам уважаемия колега Гечев, той е бил от тези, а видях го, който ми обясняваше как става с контрабандата, затова аз ще Ви дам само едно число.
Днес международната цена на дизела, уважаеми господин Гечев, и уважаема госпожо Нинова, и уважаеми господин Президент, и всички, които се упражнявате на мой гръб, с най-елементарни математически сметки, които доказват тезата ми, днес международната цена на дизела – на литър дизел, е 38 стотинки и половина. Тридесет и осем стотинки и половина и никой не може да ми обясни с никакви 60% данъци, акцизи и така нататък как тя става 2,20 на бензиностанциите?
Излезте и го обяснете на българския народ, на българския бизнес (Реплика от „БСП за България“: „Не гледай само насам.“) Гледам към Вас, защото от Вас най-много ми обясняват. Гечев се изказва на мой гръб, че 60% – 60% били данъците и акцизите, когато те са фиксирани от плаваща цена. Няма как нещо, което е фиксирано, като данъците и акцизите, да бъде фиксирано с фиксиран процент от плаваща цена. Защото дори и на първокласниците, а не на професори по математика е ясно, че 60 стотинки са 60% от един лев, но са 50% от 1,20. (Шум и реплики.)
Съжалявам, че трябва да Ви преподавам това, но по-важното е, за да не забравите, 2016 г. – на 31 януари 2016 г., цената на дизела, международна цена на дизела – 44 стотинки и половина, цената на долара – 1,79. Забелязвате ли – по-висока цена на дизела, по-висок курс на долара?! Цена по бензиностанциите – около 1,50. Около 1,50!
Затова аз днес твърдя, че цената в бензиностанциите – при по-ниска цена на дизела, при 38 стотинки и половина, със шест стотинки надолу, при по-нисък курс на долара – 1,76, цената трябва да бъде около 1,40. Искам всеки един хубаво да се замисли. И ще преодолее ли този страх, и какъв е този страх, който е сковал цялата държава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, завършете мисълта си.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Завършвам. Едно изречение.
Преди малко вървеше предаване, когато говорех за тези мерки, които трябва да вземем, и в момента, в който обелвам дума за картел, предаването прекъсва. (Реплика от „БСП за България“: „Ех!“) Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Всички Вие е нужно да излезете с очите си пред Вашите избиратели и да дадете обяснение.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедура, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, господин Министър на правосъдието! Обръщам се към ръководството на Народното събрание в неговата цялост, заедно и поотделно. Първо, може би най-добре е Вие да поканите господин Марешки да си заеме мястото на трибуната. Предлагам да бъде в този вид.
Второ, да направите всичко необходимо, господин Христов, да отстоявате авторитета на българските държавни институции. Днешното заседание представлява интерес за цялата българска нация. Ако ние допуснем подобни изявления, подобно поведение, ако допуснем по този начин да изглежда най-високият орган на държавата, то ние утре какво ще искаме от нашите граждани и съграждани?
Затова, след като председателката на Народното събрание госпожа Караянчева не намери сили да приложи Правилника, Ви призовавам Вас. Ако Вие не намерите сили да приложите Правилника и да се отнесете, както би следвало със заместник-председател на Народното събрание, независимо каква длъжност заема, да се приведе във вид, достоен за българската държава, независимо в какви кризисни условия се намира, защото военните си носят униформите винаги, такива са и народните представители и не са се направили на някои други персонажи от други видове изкуства.
Така че, много Ви моля да приложите Правилника, да въведете ред, да не допускате подобни реклами и други форми на комуникация да се леят от трибуната на Народното събрание. Предстои ни разглеждане…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …на второ четене на Закон за извънредното положение – достатъчно сериозна тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли завършили?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не обсъждаме цените на горивата. Сигурно има и такъв момент, сигурно и това е важно, цените на лекарствата, недостигът…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов. Времето отдавна изтече. Нека сега и Вие да се съобразите с Правилника.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …на санитарни материали по аптеките – и това е важно, тъй като тук има собственици на повече от една аптека. Но Ви призовавам още веднъж: вземете всички мерки, които Ви дава Правилникът, и всички възможности, които имате, и направете Народното събрание да изглежда така – като най-висшия държавен и авторитетен орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Процедура.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, надявам се наистина да вразумявате самозабравили се хора, които само търсят изява. (Реплики и подвиквания от „БСП за България“.) За всички е ясно, че декларация се прави по тема, която не се обсъжда днес в заседанието, така че е нормално точно такава тема да засегна и няма как Вие да ми отнемате думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: За мен, към мен!
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Така че ще Ви помоля, когато излязат с такива неприлични предложения… (Смях и оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Непривични.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Да, да не кажа незаконни, че трябва да се отнема думата на народен представител. Нали си давате сметка, че може би съм с най-много гласове сред Вас тук избраните мажоритарно? (Оживление.) Нали всеки е хубаво да си даде сметка, не е назначен от някой партиен вожд, а лично…(Реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедурата е по начина на водене. Следя внимателно.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Процедурата ми е, когато започнат такива…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Следя внимателно.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: …неправилни изказвания, да ги прекъсвате во време, защото иначе да се въвежда в заблуждение българският народ, че ние тук трябва да не спазваме, че сме богоизбрани, а не народни представители…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах Ви, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Не, не. Не сте ме разбрали. Защото излиза, че аз съм нарушител, когато спазвам закона, а пък Жаблянов, който не спазва закона и заповедта на господин генерал, професор и така нататък Мутафчийски, той бил едва ли не народният трибун.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Така че, моля Ви да ги прекъсвате во време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме.
Господин Чуколов – имате думата за изказване. (Смях в ОП.)
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Ще говоря за действията, които този закон ще въведе в България, действия, за които се отваря вратата на съответните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, само да обърна внимание – обсъждаме наименованието на Закона.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Наименованието, където думата „действие“ присъства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Уважаеми колеги, няма да коментирам Правната комисия, която беше вчера. Там правните абсурди са достатъчно много. Ще коментирам това, за което се отваря портата, което се отваря с този закон, а именно наказателното преследване на български граждани, на журналисти, на медии като цяло.
Тук си давам сметка за следното, че с промяната в Наказателния кодекс, която ще остане и след отпадането на извънредното положение, след като, дай боже, изчезне този коронавирус от България, ще бъде направено така, че да се изкажеш със собственото си мнение, със собствената си вяра във фактите, които изнасяш, ами ти ставаш подсъдим тогава за всичко и всеки може да стане такъв. (Шум и подвиквания от ОП.)
Кой ще отсъжда истината – дали е вярна, или е невярна? Самите специалисти, самите биолози, епидемиолози и така нататък.
Въдворете ред в залата, ако обичате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз Ви моля обаче да се върнете върху основния въпрос.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Аз Ви моля да не ме прекъсвате.
Самите специалисти не могат да кажат кое е вярно и кое не е. (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, изчакайте! Мога да се справя.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Генерал Мутафчийски в края на месец февруари казва, че този коронавирус не е толкова опасен, колкото грип Б. (Шум и реплики от ОП.) Две седмици след това казва, че този вирус настъпва с ярост. Главният здравен инспектор казва, че няма опасност коронавирусът да дойде у нас – това го казва месец януари. Въпросът е кой ще определи кое е правилно, кое е вярно и кое не е вярно? Съдът би трябвало да се обърне към експерти и да прецени, а самите експерти не знаят.
Тук се въвежда една норма, която по никакъв начин не може да приемем, това е забрана на свободното изразяване, ако щете. Има си съд, който да съди, дали една новина е фалшива, дали уронваш престижа на някого, дали манипулираш – нека да съди съдът, това му е работата, но тази мярка, която се предлага, за нас е въвеждане на болшевизъм. Аз няма да подкрепя нещо такова.
Другото, на което искам да се спра, с този закон, с тези действия, господин Председател, както е заглавието на Закона, се позволява държавата директно да се меси в дейността на вероизповеданията в България, защото в трудни моменти, какъвто е моментът…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, аз много се извинявам, но Вие в момента обсъждате…
Бихте ли ми обърнали внимание?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: …хората се събират…
Точно за това говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли ми обърнали внимание, господин Чуколов, за момент само ще Ви прекъсна?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Кратко, едно изречение! (Смях и оживление в ОП и „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това, което …
Вие ли ми давате едно изречение?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Да. (Смях и оживление в ОП.) Защото времето ми върви, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това, което Вие обсъждате в момента, ще го видим по-нататък в законодателната част.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Добре. Позволете да си завърша мисълта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършете, но Ви моля единствено и само върху наименованието на Закона.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Защото за действията говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Структурата на изказването Ви трябва да е друга, ако използвате наименованието на Закона, моля!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: На първо четене, господин Председател, ама е повече от едно изречение, вече стана сложно.
На първо четене тук, от тази трибуна, бяха изречени думи, които не трябва да се изричат, грозни думи, с които Светото причастие беше отречено, а това е Свето тайнство. Това не трябва да се прави с този закон. Тук казвам, че вероизповеданията в България имат право да извършват своята дейност както за православното християнство, така за юдаизма и за мюсюлманите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, господин Чуколов! Аз се извинявам, давам си сметка за какво говорите. Не бих могъл да Ви позволя да отмествате темата от наименованието на Закона. Вие имате възможност в последващи обсъждани и разглеждани от Народното събрание…
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Добре, накажете ме и ме изгонете тогава!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма да Ви накажа, ще Ви отнема думата, но Ви обяснявам защо ще го направя – Вие в момента не обсъждате, както посочва Правилникът, наименованието. Моля Ви тези Ваши разсъждения да намерят място там, където трябва да бъдат по Правилник, а именно членовете, обсъждащи както вероизповеданието, така мерките и действията, които ще бъдат предприети. Моля, завършете.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Господин Председател! Парламентарната практика е такава и квесторите прекрасно я знаят в тази зала, ако трябва, сменете си местата с някой от тях.
На второ четене по наименованието на Закона се правят политическите изказвания – изказванията, които засягат целия закон. Това, което имам да кажа, засяга целия закон, засяга и българския народ, защото се надявам, че всеки трябва да си даде сметка и си дава сметка, че това ще засегне всеки един в тази зала и всеки един, който живее в България – тези мерки, които предприемаме.
Добре, ще завърша само с това – в качеството си на мирянин се обръщам към Българската православна църква.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И каква връзка има сега Българската православна църква?
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Защото това обсъждаме, господин Председател! Защото храмовете утре ще бъдат затворени, защото ще бъдат приравнени на магазин „Била“, където на празника на празниците ще трябва да се строим през два метра и ще чакаме на опашка за молитва, така ли?! Този закон това отваря и не съм съгласен с това. Не съм съгласен с нападките, които се оправят към Православната църква и религиите! Ето с това не съм съгласен, господин Председател, и това трябва да бъде прекратено, и трябва да бъде спряно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Процедура – господин Ципов.
Реплика? Изчакайте, господин Ципов.
Заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители, господин Министър! Уважаеми господин Чуколов, правя Ви реплика, защото Вие трябваше да коментирате заглавието в следния дух – не за мерките, а за мерките, информационното затъмнение и репресиите по време на извънредното положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли друга реплика?
Имате думата за дуплика, но внимавайте, ще Ви следя сега.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Не ме плашете, господин Председател. С Георги Пирински се плашим на тази трибуна, а къде е Георги Пирински сега? Ходи си някъде там и си действа у тях. (Възгласи: „Еее!“)
Естествено, че репресии ще има, ще има и ограничения. Да, трябва да има съобразяване, трябва да има ограничения, обаче да не са за сметка на религиозните чувства, на религиозните вярвания. Нали сме християни, нали сме толерантни?! Ето, казвам Ви, това засяга и християнството, и юдаизма, и мюсюлманите засяга. Като православни християни на Празника на празниците, като отидем в църквата – какво, някой полицай ще дойде и ще каже: „Хайде, ако обичате, приберете се вкъщи, проследете го по телевизията“, така ли?
В трудни моменти хората се обръщат към религията, към вярата си, независимо каква е тя, и така 500 години сме се запазили, ако щете. Не може да се сравни вярата ни, храмовете ни да се сравнят в България с магазин „Била“, където чакаме на два метра един от друг Красимир Каракачанов да излезе с чантичка. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Чуколов, обръщам Ви внимание за начина, по който се отнасяте към вицепремиера!
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Не може по такъв начин да подхождаме към нещо толкова важно и толкова сериозно и затова, господин Председател, излизам тук и настоявам тази врата да не се отваря, защото по този начин се отдалечават хората от Бога. Това е недопустимо! Естествено, че аз ще гласувам против това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение да се удължи работното време до приключването на законодателната дейност по днешния дневен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 11.
Предложението се приема.
Заповядайте.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Промените в заглавието говорят и за духа на самия закон. За съжаление, това, което стана в Правната комисия вчера, е срамно. Народните представители в 10,00 ч. започнаха работа в работна група, а тя успя да обсъди само 10% от текстовете, останалите 90% не бяха обсъждани. В Комисията с два различни… (Реплика от министър Данаил Кирилов: „Не е вярно!“)
Господин Председател, моля господин министърът да не ме репликира от място.
В Комисията – с два различни доклада, пет хвърчащи листа и устен преразказ от референтите, народните представители гласуваха текстове, които изобщо не разбираха. В критичен момент за България, когато дължим качествено законодателство, което ще има отражение с години върху икономиката ни, народните представители…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Божанков, приемам това като въведение към въпроса, който обсъждаме.
ЯВОР БОЖАНКОВ: …не знаеха какво гласуват. Комисията беше прекъсвана два пъти и започвахме работа отначало. Самият министър Кирилов от ГЕРБ определи състоянието като саботаж. Последваха скандали между самите управляващи. В тази ситуация председателят на Комисията госпожа Александрова, за съжаление, не можа да проведе адекватно заседанието – повишаваше тон на народните представители и съкрати изказванията по жизненоважни за България текстове. В тази невъзможна обстановка и среда се обсъждаше този важен законопроект.
Изводът е един, господа управляващи – това отношение е безотговорно! Такова безотговорно отношение ще даде отражение, и то съвсем скоро, върху българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Реплики има ли?
Процедура?
Заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
На практика така, както гласувахме другия закон на първо четене – за извънредното положение, и той се предаде пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио, правя предложение за пряко излъчване и на тази точка от дневния ред на Народното събрание – второ гласуване на Закона за извънредното положение, защото българските граждани имат право да знаят какви права и свободи ще им бъдат ограничени с този закон и Вашите предложения, които сте направили.
Моля за процедура за гласуване и моля народните представители да бъдат отговорни и да подкрепят правото на информация на българските граждани за този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 158 народни представители: за 61, против 59, въздържали се 38.
Не се приема.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колеги! Вие предложихте миналата седмица да се излъчва по Българската национална телевизия и по Българското национално радио. Законът, който гледахме тогава …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, моля Ви!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Господин Председател, изслушайте ме, няма да наруша Правилника!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Напротив, нарушавате го! Вие в момента водите агитация защо трябва да се подкрепи Вашето предложение.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не, защото Законът, който гласувахме тогава, няма нищо общо със Закона, който гласуваме днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аргументирайте се само върху това – защо трябва да бъде прегласувано предложението.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Защото предлагате друг закон, господин Председател, и българските граждани трябва да знаят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това няма връзка с прегласуването.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Моля народните представители да подкрепят прякото излъчване, за да знаят българските граждани какво гласуваме в тази зала. То няма нищо общо с това, което гласувахме преди една седмица! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на повторно гласуване предложението на господин Попов.
Гласували 165 народни представители: за 61, против 74, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! България е в извънредно положение. Това е отговорност за всички нас в тази зала и от решенията, които ще вземем днес в тази зала, зависи какво ще се случи утре. Това е тест и, за съжаление, с действията си ние се проваляме. Този документ, който държа в момента, е Докладът, а вчера многократно апелирахме, че това, което направихме на тъмно и по слух – няма да се случат нещата, няма да сме конструктивни.
Когато вчера госпожа Александрова си позволи да ни каже, че ние не разбираме, днес отварям този документ и точно по отношение на нашите апели, текстовете, които гласуваме, впоследствие ще си противоречат по-нататък в други текстове, ще рефлектират върху нас като бумеранг. (Шум и реплики.) Защото, уважаеми дами и господа народни представители, изменяме заглавието, а между първо и второ четене изменяме целия закон, цялата фактология, нещата се случиха по слух и не са качествени! Бумерангът ни очаква след два месеца, уважаеми дами и господа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Господин Божанков, имате думата за реплика.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Клисурска, правя Ви тази реплика, за да Ви обърна внимание, че не сме се провалили ние и няма да се върне бумерангът върху нас. Провалиха се те и бумерангът ще бъде върху тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Друга реплика?
Господин Будинов, заповядайте.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди една седмица миналия петък, 13 март, имаше нещо наистина съдбовно, нещо красиво и историческо в тази зала – всички ние от всички парламентарни групи се обединихме и бяхме заедно в името на здравето на народа и спасяването на човешки животи.
Моля Ви сега, недейте с евтини политически номера да трупате съмнителни политически дивиденти!
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Това не е по темата.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Моля Ви да не ме репликирате!
Стига с тези евтини политически номера от 1997 г.! Светът за добро или лошо се променя, моля Ви, с най-добро апелирам към Вас: дръжте се като политици от 2020 г.!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изчакайте, колеги! Аз също Ви изчаквам да направите увод към същността на изказването си.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Дръжте се като политици от 2020 г. – хората го заслужават!
За някои от Вас само казвам – то е ясно, че не сте за пример – поне не ставайте за резил и днес! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това, което искам да кажа, е: по-добре е да не бавим излишно и нарочно заседанието, а да караме по същество и да вършим работа!
С най добри чувства апелирам към Вас! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Будинов.
Реплики? Виждам три реплики.
Заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Будинов, обичам тези призиви: „Дайте да дадем! Да бъдем единни! Да отговорим на съвременните изисквания!“ Те са точно отпреди 10 ноември, но аз искам да Ви запитам и това е моята реплика: сега, когато гласувам на второ четене, кой Законопроект да подкрепя? Този, който внесохте на първо четене, с неговите текстове или този, който е съвсем различен? (Шум и реплики.) Не го подкрепихме. Сега питам: кой от двата законопроекта да подкрепя? (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков…
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Уважаеми господин Председател, моля, моята реплика е да отговори господин Будинов, а не да му подсказват разни други. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нека господин Гьоков сега. Ще имате реплика на господин Будинов, господин Лазаров.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Будинов, аз с внимание слушах Вашия призив. Може би в артистичните среди вървят такива призиви, но тук, в Народното събрание, е трудно да кажа, че казахте нещо на народните представители. Апелирахте към едно добро отношение, както беше на 13 март, когато имаше разбиране по това, че положението е сериозно и трябва да се въведат мерки. Само че искате… (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Манев, моля Ви, запазете самообладание по време на изказването на господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Будинов, от призивите за всеобщо съгласие – „плеснаха с ръце и се прегърнаха“, няма как да прикрием глупостите, които предлагате и които правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля?
Господин Гьоков?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: За какво ме молите, господин Председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да се предлагат глупости от народните представители – език?! Недейте така, моля Ви!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Не е ли глупост това – вчера да се свика заседание на Правната комисия и да се предлага нещо, което въобще няма нищо общо с парламентарната практика и с нещата, които трябва да вървят в Народното събрание? Това не е ли глупост, господин Председател, като ме репликират от място?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, продължете, моля.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз по друг начин не мога да оценя това.
Господин Будинов, няма как под такива призиви да се обединим върху нещо, което не е нормално за Народното събрание! Не е нормално да сменяте в движение Законопроекта – името му, целия законопроект. Вижте Доклада – Законът Ви беше пет странички, а сега е 50 страници, защото го променихте изцяло. (Реплики.) Какво подкрепихме ние на 13-и – спомняте ли си, или това, което предлагате сега, няма нищо общо? Така че стига с тези призиви. Свършете си работата и тогава хвърляйте призиви в публичното пространство!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплика? (Реплики от „БСП за България“.)
Кое е недопустимо? Затова Ви вдигнах Правилника, за да видите редуването на парламентарните групи. Ще Ви дам думата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Будинов, какво променихме в заглавието, което от тази зала – тази част (посочва лявата част на залата), не гласуваха (реплики) Закона, а не извънредното положение. Законът, а не извънредното положение! Вие се въздържахте. (Реплики от народния представител Евгени Будинов.) Те се въздържаха, господин Будинов, не гласуваха Закона – нека бъде ясно на всички, и обявиха: ние ще се въздържим между първо и второ четене и ще направим предложения. Направиха ги вчера. Немалка част от техните предложения бяха приети, бяха разумни.
Какво променихме в заглавието „Закон за мерките при обявено извънредно положение“…? Добавихме и действията – това променихме. Това ли съществено променя цялото съдържание на Закона? Но вчера, когато започна Правната комисия, от тази част на залата изгониха журналистите (посочва лявата част), не пожелаха да присъстват журналисти в залата в Правната комисия и журналистите бяха на втория етаж. Така че, господин Будинов, в заглавието сме добавили думите „мерките и действията“. „Действията“ сме добавили – нека да бъде ясно, защото се създава впечатление, че ние изцяло и коренно сме променили заглавието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Лазаров.
Господин Будинов, дуплика? Няма.
Господин Ченчев, искахте да ми направите процедура по начина на водене.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, този път лично Вие не можете да ми дадете каквото и да е обяснение защо, след като забелязахте, че от Ваша лява част на залата се вдигнаха три ръце, желаещи да направят реплика на господин Будинов… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, изчакайте, моля Ви!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: …Вие не позволихте тази трета реплика и я дадохте на Вашата парламентарна група? Това е първата ми забележка към Вас.
Втората ми забележка към Вас и мисля, че Вие не само като водещ на заседанието, а и като заместник-председател на българския парламент носите персонална отговорност за това, което гласувате. Така ли е? Така е. Защо Вие, поне Вие – президиумът на Народното събрание, да не подкрепите искането ни за пряко излъчване по основния канал на Националната телевизия? Защо Вие като председател на това Народно събрание скривате какво се върши в Народното събрание? Защо не сте на висотата на отговорността и позицията, която сте заели – не само Вие, а цялата част, която гласува и се въздържа по това, след като ние искаме да въведем Закон за мерките при извънредно положение? Поне Вие да дадете пример с това, че в българския парламент няма нищо за криене, особено в ситуация на извънредно положение. Мисля, че това е конструктивна забележка, която Вие трябва да вземете под внимание.
И още веднъж – тъй като господин Будинов от тази трибуна не говори по същество, по заглавието, по наименованието на Закона, а отправи някакви забележки към опозицията и някакви призиви, Вие не му направихте забележка. Сега мен ме прекъсвате, а в следващия момент… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вече Ви свърши времето. Не Ви прекъсвам. Напомням Ви.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Добре, аз Ви казах, че приключвам. Ще се съобразя с това, но моля Ви друг път поне Вие като заместник председател на Народното събрание не крийте това, което се случва. (Реплики от „БСП за България“.) Свърших – даде ми сигнал. Свърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ченчев.
Не намирам за необходимо да Ви отговоря по обясними причини.
Господин Божанков, Вие?
Процедура.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Господин Председател, процедурата ми е към Вас, тъй като не обърнахте внимание на господин Лазаров, че не познава Правилника. Парламентарната комисия не е селска кръчма. Там никой никого не гони – това става с гласуване и с решения.
Припомням, че народните представители от ГЕРБ гласуваха за напускането на журналистите, като с това даваме пример, че когато изискваме от гражданите да спазват определен ред, ние сме пример за спазването на този ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Би трябвало да напомня и на други народни представители Правилника, но няма да го направя.
Продължаваме с изказванията, колеги.
Заповядайте, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА-КРЪСТЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Намираме се в сложна ситуация, в режим на извънредно положение.
Ние от БСП подкрепихме решението за въвеждане на такова извънредно положение. Ние от БСП сме отговорни пред българските граждани и ще участваме в работата по приемането на този закон, защото българските граждани очакват от нас това – очакват приемането на норми, с разум и сърце, които максимално да регулират новосъздадените отношения.
Да, уважаеми колеги, ние също сме загрижени и наш приоритет са животът и здравето на българите, но както подчертаха моите колеги, с оглед протичането на работата на Правната комисия смятам, че с това, което ни предлага тази комисия, няма готовност за приемане на такъв закон. Заседанието мина хаотично, в ненормален режим, с подмяна на текстове, които изцяло подменят философията на Закона. Не може инцидентно да се изчете текст от една страница, той да се осмисли, да се вземе отношение по него и да се гласува по свое убеждение. Затова смятам, че започваме още от заглавието, но ние ще вземем дейно участие, ще отстояваме нашите позиции с нашите предложения. Призовавам всички към разум и действие!
По отношение репликата на колегата за ставането на резил, аз мисля, че беше хубаво вчера да присъстват журналистите, за да видят един резил, но не нашия, а резила на управляващите. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Нитова.
Има ли реплики?
Реплика ли, господин Жаблянов?
Не виждам реплики.
Преди да Ви дам думата, господин Жаблянов, нека да направят дезинфекция. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Взимам думата по това, че предложените изменения на второ четене в Законопроекта за извънредното положение противоречат изцяло на текста, който беше приет на първо четене. Когато говорим за философията на Закона, не става въпрос за някакви общи постановки, а става въпрос за конкретни изменения. В първоначалния вариант на Законопроекта не беше предвидена никаква роля на военнослужещите от въоръжените сили на Република България. В измененията, които бяха предоставени като доклад за второ четене, е предвиден чл. 9, в който подробно е разписана ролята на Българската армия при прилагането на мерките по извънредното положение. Както знаете, по Конституция участието на Българската армия в гражданския живот на страната под най-различни форми е абсолютно забранено. С изключение в законодателството и Закона за въоръжените сили допуснахме армията да участва в охраната на границата в една екстремна ситуация.
Днес Вие предлагате армията да организира контролно-пропускателни пунктове, да ограничава правото на придвижване на гражданите и да прилага санитарни мерки. Да не говорим, че прилагането на санитарни мерки от страна на военнослужещите е дейност, която е напълно несъвместима с конституционните им задължения. Считам, че това предложение променя изцяло духа на Законопроекта, променя изцяло Проекта, който беше внесен на първо четене, и дава всички основания Българската социалистическа партия да се противопостави на този законопроект. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Жаблянов.
Реплика?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Жаблянов, да разбирам, че ще си оттеглите всички предложения, които Вие направихте, дори и тези, които бяха приети от Правната комисия, защото немалка част от тях са извън приетия от нас… Вие не го приехте този закон – това е ясно. Нека да бъде ясно на всички – Вие този закон не го гласувахте, като казахте, че ще правите предложения между първо и второ гласуване.
В контекста на това, което казахте, да разбирам ли, че ще изтеглите всички предложения, дори приетите? Не, не бива. Някои от тях са разумни и много разумни.
Що се касае до Вашето изказване, видите ли, никъде другаде, само в Закона за въоръжените сили армията можела да бъде включена в такива извънредни ситуации или в извънредно положение. Има го и в Закона за противодействие на тероризма – гласуван е. Да, има го и в Закона за бедствията – гласуван е отдавна.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ, от място): И в Закона за отбраната го има.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: В Закона за отбраната е предвидена тази възможност. Така че много Ви моля – не подвеждайте.
Минавам на конкретния текст, защото той беше засегнат, макар че сме още на заглавието. Това беше един от примерите за обосновката защо пак ще бъдете против Законопроекта. Аз така разбирам. Ако ще бъдете против, то и става вече донякъде ясно, няма да си защитавате предложенията, дори и приетите. Нека бъде ясно на всички – никъде в приетия и гласуван текст няма задължения на армията да извършва санитарни мерки. Много Ви моля – не подвеждайте хората. Друг е текстът, прочетете го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Само да довърша, извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да. Имате още 30 секунди, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Защо? Защото, уважаеми господин Жаблянов, от миналата седмица динамично и много бързо се променя епидемиологичната обстановка. Виждате – налага се карантина на определени общини, които се охраняват от полицията, може би ще се налага и на някои други. Ако Вие сте против да се даде тази възможност, за да можем да съхраним живота и здравето на хората по препоръка на Щаба, със заповеди, естествено, предявени от министъра на здравеопазването и на сега действащия текст в Закона за здравето – чл. 60, ако сте против, кажете, че сте против това да има извънредно положение, кажете, че сте против това да се предприемат епидемиологични мерки и някой да контролира да бъдат спазвани. Ясно и просто. Кажете го, заявете го и да вървим натам към Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Лазаров.
Благодаря Ви.
Друга реплика?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура след малко.
Заповядайте, господин Жаблянов, за дуплика.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Госпожо Караянчева, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Лазаров, в част от Вашата реплика имаше неща, които не съм ги казал, но е право на всеки, който се изказва, да действа както намери за добре от тази трибуна.
Аз оспорих обстоятелството, че с включването на въоръжените сили се променя философията на Закона и това, което предлагате на второ четене, няма нищо общо с първо четене – включването на въоръжените сили. Искам да обърна внимание, че Конституцията прави разлика между извънредно и военно положение. Ако Вие смятате, че с този закон можете да включите въоръжените сили на страната в гражданския живот и по извършването на граждански мероприятия, каква е разликата с военното положение? Ако обичате, да не спекулирате! Единствено относно философията на Закона е моето изказване.
По предложенията на БСП. Те бяха направени от тази трибуна от нашия председател на парламентарната група и на партията още на първо четене. Ние не сме се отдалечили и на изречение от предложенията, които сме направили, и ги отстояваме, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не сме започнали още по предложенията.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …те коригират изцяло сегашната философия в областта на икономическите и данъчните мерки, които Вие предложихте, а те са с една дума – стоварване на финансовата тежест върху българските граждани. Това е философията на Закона, който предлагате. Няма как да подкрепим тази философия. Има текстове, които считаме, че са уместни, които считаме, че са отговорни по отношение на епидемиологичната обстановка. И тук, разбира се, имате подкрепата на Българската социалистическа партия, но когато включвате армията да гони вируса по шосетата, няма как Българската социалистическа партия да подкрепи подобна глупост. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Други изказвания?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Процедура имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура – заповядайте.
Чакайте, един по един. (Народните представители Йордан Цонев и Георги Гьоков тръгват към трибуната.) Господин Цонев има процедура. Кой от двамата? Добре.
Господин Гьоков, заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Много набързо, без да губя времето, аз исках само, тъй като господин Христов не обърна внимание на господин Лазаров, а пък и той излезе…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене ли е?
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Да, по начина на водене. …да му обърнете внимание, че да не подкрепиш един закон, не значи, че не си гласувал този закон. Внушава на народното представителство и на всички, които гледат народните представители, че БСП не е гласувала по Закона за въвеждането на извънредното положение. Въобще няма такова нещо. Просто ние гласувахме „въздържал се“, заради причини и мотиви, които обяснихме. Така че внушаването от тази трибуна, че не сме гласували по Закона, не е коректно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, правя процедура за прекратяване на дебатите по заглавието на Закона. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Вече един час се занимаваме с дебати по заглавието. Само ще Ви дам пример. В последните 15 минути разисквахме текста, който касае въоръжените сили. Това са членове 9, 10 и 11. Като дойдем на тях, какво ще разискваме – заглавието ли? (Оживление в ГЕРБ.)
Сто страници закон ни предстои да дебатираме, да приемем или отхвърлим. Над 50 члена. Сигурно ще има над 200 гласувания.
Ако искате, давайте да продължаваме в този дух. Нямаше почти нито едно изказване по текста на заглавието.
Апелирам, колеги, да се концентрираме, защото тук чухме много призиви за отговорност и така нататък. Да се концентрираме върху нашата работа и ако може да бъдем малко по-делови. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Подлагам на гласуване процедурата, която направи господин Цонев.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Обратно предложение! (Оживление в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Имам обратно предложение!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Няма обратно предложение на тази процедура.
В режим на гласуване сме вече.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Беше направено предложение и аз имам обратно предложение по същата процедура. Ако обичате, да ми дадете думата. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По тази процедура няма обратно предложение. Имате възможност да заявите своя глас чрез електронната система за гласуване.
Гласувайте. Ще видим какво ще реши залата.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Не залата. Дайте ми думата. Нарушавате Правилника.
Вие по кой Правилник работите? (Председателят Цвета Караянчева показва Правилника за организацията и дейността на Четиридесет и четвъртото народното събрание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 108 народни представители: за 90, против 10, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване подкрепения от Комисията текст на вносителя за редакцията на наименованието на Закона – Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Гласували 147 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 41.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По чл. 1 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1:
„Чл. 1. Този закон урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам. (Реплики от „БСП за България“.)
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Вярвам, че след разгорещения емоционален дебат по заглавието ще се успокоим и ще говорим по същество.
В текста на този член пише, че Законът урежда мерките и действията по време на извънредното положение, тоест тук спокойно можем да говорим по всички мерки и действия, които предстои да гласуваме.
На 13-и подкрепихме решението за извънредно положение и смятаме, че това беше правилното отговорно поведение. Разбираме опасността, разбираме сериозността, заплахата от кризата за здравето на българския народ и сме на равнището на своята отговорност да вземем решение за обявяване на извънредно положение, както беше взето в почти цяла Европа, и не само там.
Оттам нататък обаче призовавате постоянно за единство, за съгласие и консенсус, но върху какво? След обявяването на извънредното положение изпаднахте в хаос, в неадекватни икономически и социални мерки, които ще доведат и до политически последици.
Днес призовавате да бъдем политиците на 21 век, а не политиците на миналото. И ние го искаме от Вас – управляващите. Защото политиците на 21 век снощи обявиха чрез Европейската комисия субсидии, опрощаване на корпоративен данък и на ДДС, държавни гаранции за заеми, безвъзмездни средства в помощ на всеки потребител, спиране плащанията по определена част от данъците, подкрепа за домакинствата с конкретни измерения в рамките на суми и стимули. Ето така се държат големите политици, държавниците на 21 век.
Какво от това виждаме в Закона, който Вие предлагате? Нищо! Какво виждаме от обещанията, които дадохте преди една седмица? Частични изпълнения. Но за сметка на това засилване на репресиите, отнемане на права, подслушване на хора (реплики и възгласи: „Еее!“ от ГЕРБ), преследване на свободата на словото и така нататък.
Винаги можете да разчитате на Българската социалистическа партия и нашите гласове, когато предлагате отговорни пред националната икономика и българския народ решения. И не можете да разчитате на подкрепа, когато внасяте хаос в живота на хората, когато предлагате неадекватни икономически и социални мерки, които ще доведат и до политически проблем след това.
Затова Ви призоваваме днес: вразумете се! Нека спокойно да обсъдим предложенията между първо и второ четене. Факт е, че вчера предизвикахте недопустима парламентарна криза с решенията си в Правната комисия. Тук са трима представители от ГЕРБ, които трима се караха помежду си. Тук са депутатите, които внасяхте взаимно изключващи се предложения един на друг.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Кой Ви каза? Подвели са Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Е, да, след осем часа гледане на това поведение, нашите колеги напуснаха.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Те напуснаха още в началото.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И обвинението „Вас Ви нямаше“ не важи, защото то е предизвикано от нежелание да участваме в този хаос и неадекватност. Това е процедурният въпрос.
Защо няма да подкрепяме другите неща, които са по същество? Вече казах – защото с икономическите мерки, които предлагате, не помагате, не гарантирате спокойствие и сигурност на работодателите. Няма да казвам вчера до какво бяхте стигнали. В момент, когато модерна, съвременна и загрижена Европа предлага да се отлага плащането на данъци, Вие искате от тях да ги внасят авансово на база на декларации от 2018 г. Какво е това нещо? Не предлагате адекватни социални мерки, каквито предлага модерна, съвременна и загрижена Европа, и не само тя. Къде са Ви социалните мерки за безработните, за семействата, които си стоят вкъщи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Няма ги!
Ето затова спрете с манипулациите и лъжите, че БСП е деструктивна и в този момент не мисли за България и за народа си. (Реплики от ГЕРБ: „Времето!“) Напротив, всичко, което е добро, ще подкрепим. Всичко, което е против интереса на българския народ, на българските работещи, на българската икономика, няма да подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Нинова. Благодаря Ви.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: И това е принципно поведение, което ще следваме, от началото на този закон до неговия край. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Реплики? Няма.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, права беше госпожа Нинова, тук е мястото да кажем отношението си по принцип мерките и действията, защото този член казва, че този закон урежда мерките и действията по време на извънредно положение. Аз ще използвам тази възможност, за да кажа мнението на нашата парламентарна група, на „Движението за права и свободи“, относно структурата на този закон, относно какво трябваше да има в него и какво – не, и относно икономическия и социален пакет. Нашето мнение е, че в този закон нямаше място за икономически и социален пакет. Този закон трябваше да уреди само онези неотложни действия и правомощия на изпълнителната власт и на другите органи, трябваше да уреди срокове, трябваше да уреди само онези неща, които имат спешен характер по отношение действията на изпълнителната власт и на всички органи в условията на извънредно положение, което парламентът обяви и най-вероятно ще се наложи да удължи.
Основният дебат се води в тази посока. По отношение на икономическия и социален пакет, нека още веднъж да кажем – там не може с бърза ръка, никой в Европа не обяви и не даде конкретните неща на бърза ръка! Казва се какво ще се направи, казва се в кои области трябва да се направи, казва се откъде могат да се вземат пари, казва се кои европейски финансово-икономически правила ще бъдат разрешени или няма да се съблюдават.
Икономическият и социален пакет изисква малко време и малко размисъл. Защо? Защото не знаем срока на действие на тази криза, не знаем как ще се отрази върху бюджетите не само на България, но и на останалите страни. Не знаем! Трябва малко време за прогноза. Не знаем какво ще е спешно нужно на държавата, но можем да предвидим, но иска малко време. Тоест дайте да дадем! Уважаеми български граждани, вижте как сме готови веднага да дадем.
Бизнесът – веднага сме готови и на Вас да направим всички отстъпки. Това е волунтаризъм, за да не използвам другата дума.
Нека да седнем и мислим по тези мерки. Очевидно, че българските граждани имат нужда от подкрепа, а още по очеизвадно е, че бизнесът има също нужда от подкрепа, но не в този закон – това е нашето категорично мнение. Този пакет може да бъде закон за изменение и допълнение на Закона за бюджета, може да бъде и в съвсем отделен закон. Там наистина всичко трябва да бъде съобразено с финансовите възможности, като най-напред се осигури функционирането на държавата, на основните системи в условията на някаква прогноза за спада на приходите.
Аз си направих труда да направя няколко свои изчисления и почти не съм съгласен с финансовия министър, че приходите ще бъдат 3 милиарда по-малко. Моите изчисления са на база на това, което направиха европейските институти и европейските правителства. Те говорят за между 7 и 15% спад на брутния вътрешен продукт в отделните страни. Аз приех, че този спад ще бъде 10% за България. Това означава 13 милиарда, а приходите и разходите са 37,8%, приех, че са 40% и 40% на 13 милиарда спад прави 5, така че аз мисля, господин финансов Министър, че спадът няма да е 3, а вероятно ще е 5 милиарда, което е още по-лошо. Но аз мисля така, това са мои някакви сметки. Всяка парламентарна група ще направи такива сметки.
Въпросът ми е за това – трябва ли сега да правим едно, две, три, четири, което не е сметнато, което не е преценено? Аз мисля, че трябва да има разум. Дайте да направим в много спешен порядък в рамките на една седмица, на 10 дни, да направим тези изчисления, да видим с какво разполага държавата, да видим какви са прогнозите ни за спада на брутния вътрешен продукт, респективно на приходите, да видим кои са засегнатите сектори от бизнеса, да видим кои са засегнатите сектори от населението, кои са най-спешните мерки, които може да си позволим, и тогава да действаме. Тогава вече ще имаме правото да кажем, ще имаме и оценка на действието на тези мерки и така нататък.
Този закон, повтарям, не беше мястото за социално-икономическия пакет. Тук трябваше други неща да се случат и съм съгласен с оценката на колегите, че настана хаос. Наистина настана хаос! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Реплика – господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, господин Министър на правосъдието!
Преуважаеми господин Цонев, защо трябваше да прекратите дискусията по Ваше искане с процедура преди 5 минути, за да продължите да се изказвате по същия начин? За да може само Вие да се изкажете!? Вие оспорихте цялата философия на Закона, обяснихте какво не трябва да се включва в него, какво да се изключва, дадохте предложение да обмислим в следващите две седмици конкретните финансово-икономически параметри, които да залегнат в някакви други текстове евентуално след две седмици. Тоест Вие обърнахте с хастара навън работата на Правната комисия от вчера. Тоест Вие се върнахте отпреди заглавието, върнахте се на първото четене във Вашето изказване, но иначе предложихте – да преминем и да пристъпим към нашата работа. Цитирам Ви по памет. Това е лицемерие, господин Цонев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Втора реплика ? Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Цонев, не съм съгласна с Вас, че западните лидери и държавници само са изразили намерения за мерки. Не само ги изразиха, гласуваха ги в съответните европейски институции, облякоха ги в правна и финансова рамка и започват да ги прилагат.
Да, има разум в това, че трябва да се направят изчисления, че мерките, които предлагаме, трябва да имат своята финансова обосновка и да не застрашаваме фискалната стабилност на страната. Но докато предлагате две-три седмици да изчисляваме тези неща: сметките за ток, за парно, за телефон, ще дойдат при хората, които са вкъщи – без работа, ще дойде ипотечният кредит. Какъв е проблемът, докато изчисляваме фискалните параметри, да спрем, да наложим този мораториум, който предлагаме? По-късно ще си платят сметките, но сега, докато видим възможностите за помощ, докато видим реалните възможности на държавата, да спрем и да ги успокоим, че в момента поне това ще им осигурим – спокойствие.
Имам един въпрос към Вас, господин Цонев: Вие много години сте член на Бюджетната комисия и сега също, близък сте с министъра на финансите, говорите си с този човек. Имам въпрос към Вас: Вие имате ли информация има ли 1,5 милиарда излишък в бюджета, както беше преди 12 дни, или имаме в момента 3,5 милиарда дефицит, както е от онзи ден, от изказването на Борисов на среща при президента?
Бюджетната комисия е най-висшият орган в парламентарната република що се отнася до финансите и очаквам поне Вие, който сте компетентен в тази материя, сериозно – ето, запознайте ни, тъй като Горанов не иска да дойде. Какво е финансовото състояние на държавата, уважаеми колеги, някой знае ли? Милиард и половина излишък или 3,5 дефицит? Къде отидоха 5 милиарда за 20 дни? За какво ги изхарчиха?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Цонев, ще бъда ли права, ако направя едно допускане: никога не ги е имало там – тези пари с излишъка? (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател. Докато слушах репликите, се чудех не какво да отговоря, защото знам какво да отговоря и не ми трябва много време, за да се сетя какво да отговоря. Чудех се дали да вляза в тона, защото от няколко дни си мисля дали това да бъде тонът на дебатите по време на криза и въобще на съвещанията, които правим, и на опитите да вкараме в някакъв ред работата на Народното събрание, така че да отговаря наистина на извънредната ситуация, в която се намира страната?
Няма да вляза в тона, ще отговоря обаче. Господин Жаблянов, направих предложението, защото така прецених – не Ви дължа отговор. (Ръкопляскания от народния представител Валери Жаблянов.)
Аз съм народен представител, иначе бих могъл да Ви кажа: изказах се по Закона, защото госпожа Нинова каза, че тук е мястото този член, мерките и действията по този закон да ги обсъдим и аз това направих – мерките и действията, които са в този закон, които ги няма и които трябва да ги има. Иначе ще правя и ще продължа да правя предложения, които сметна за нужно, без да Ви давам обяснения, господин Жаблянов, нито на Вас, нито на който и да било.
Госпожо Нинова, европейските лидери очертаха рамката, европейските лидери приеха фондовете – откъде и колко ще бъдат, и при дебатирането на Вашия проект за решение, който беше отхвърлен, Ви казах, че ще настояваме правителството да определи такава сума, която да бъде фонд, с която да започне работа по извънредните мерки – преценено. Това казах… Нека някой да стане и ме поправи, няма цялостен план за точно конкретните мерки. Да, аз смятам също като Вас и го казах преди няколко дни тук, от тази трибуна, че тази рамка трябва да бъде поставена – колко, откъде и за какво. А конкретиката на мерките – това е плод на доста по-сериозни сметки и на оптимизация коя мярка каква работа ще свърши и какво ще навреди.
Пак да Ви кажа, защото ме питахте, във Вашата реплика се съдържаше и това: през това време сметките вървят, като спреш сметките, каква беда правиш? Всяка мярка трябва така да се смята – ползата и вредата. За Вашето решение аз тук казах какви са нашите аргументи то да не бъде прието. Вредата там щеше да бъде по-голяма и няма никакъв таргет за всички общо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Други изказвания?
Господин Биков, заповядайте за изказване.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
От една седмица се намираме в извънредно положение и днешният дебат дотук показва, че понякога го забравяме, въпреки че някои от нас са с маски. Извънредното положение затова е извънредно, защото е извън реда, извън нормалния ред на функционирането на държавата и на обществото.
В днешния законопроект се предлагат редица мерки, които биха били абсолютно неприемливи в една нормална ситуация. За съжаление обаче, ситуацията не е нормална. Това не е само в България, това е и в други държави.
Второ, ние се намираме в криза и никой от нас не може да каже, първо, тя колко време ще продължи, второ, колко тежка ще бъде, колко тежки ще бъдат нейните измерения за отделните сектори в икономиката и изобщо в социалния живот на страната.
Едновременно биваме обвинявани в това, че имало хаос. Вероятно е имало такъв, защото всичко се прави за три дни, просто защото сме в извънредно положение. Определени мерки трябва да бъдат въведени веднага.
От Оперативния щаб казват, че е възможно да бъдат въведени още мерки, още по-тежки мерки и ние дължим на българските граждани искреност. От тази криза всички ще губят. В момента не е ясно колко ще се загуби.
Не е моментът да си търсим повод да изглеждаме малко по различни от останалите. Всички в момента сме еднакви пред този вирус и няма никакво значение кой е от БСП, кой е от ГЕРБ.
Това, което се случи при обсъждането на заглавието, не подобаваше на тона, който трябва да се води в този парламент, особено след последния петък, в който показахме и на хората – и според мен те оцениха това, че сме стигнали до една позиция в тази тежка ситуация – да въведем извънредно положение.
Какви мерки са взели други държави – модерните политици на 21 век? Определени модерни политици, определени държави се провалиха в тази криза, тотално се провалиха – държави, които са били за пример пред нас. Това говори за мащаба на кризата. Много по-дълго изграждани системи от нашата се оказаха безпомощни пред тази криза. Политици, които сме смятали, че са далеч по-умни от нас, се оказаха безпомощни пред тази криза.
Затова, аз Ви призовавам – нека да започнем да гледаме точка по точка, текст по текст. Има Ваши предложения, сигурен съм, че ще имате и какво още да кажете. Може би другата седмица ще гласуваме още мерки, не се знае какво ще се случи, или по-другата. Нека и това, което господин Цонев каза, да ги мислим – доколкото е възможно да се прогнозират, последствията, за да не изгърмим всичките патрони за две седмици.
Не сме в момента на някакъв коледен базар, за да раздаваме пари. Кризата не е момент за радост, не е момент за подаръци! Тези пари, които ще бъдат раздадени, те са помощи, те са някакъв опит да се омекоти ударът, но удар ще има. И нека отсега да си кажем: този удар трябва да бъде поет и от всички нас, ние всички да направим така, че той да е по-мек, а не да се опитваме тук да изявим егоцентризма си.
Е, ясно е, че всички – по-голямата част от нас, сме егоцентрици, включително и аз, щом съм излязъл на тази трибуна, значи и аз съм някаква такава порода човек…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Екземпляр.
ТОМА БИКОВ: …но, ако може да го контролираме от време на време, особено в тежки ситуации, би било добре. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Реплика – господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Биков, слушах внимателно Вашето изказване и с доста от тезите бих се съгласил, особено в това, че всеки трябва да загърби своя егоцентризъм, който има в себе си.
Но да се върна към чл. 1 от този закон. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А ние него гледаме, точно така.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Точно от този проект за закон, който гледаме…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, защото има реакция от залата, затова обяснявам.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
… в него е записано нещо, което е много важно – че мерките и действията са „по време“ и „на територията“.
Затова, моля, всички, които са в тази зала, тъй като го няма по-нататък в текстовете – забравено е, това тълкувателно решение, там, където в разпоредбите на Закона не е ясно упоменато, че тези разпоредби действат по време на извънредното положение, да се счита, че те действат по време на извънредното положение. Давам Ви пример: отмяна на Закона за обществените поръчки. Тогава, когато трябва да се инсинерират материали и опасни отпадъци, където той отпада – там няма за времето на Закона, там също така няма за формите, които се провеждат в образователната система, нека да знаем, че това е по време на извънредното положение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Втора реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Съвсем кратка реплика. Уважаеми колега Биков, Вие ни посъветвахте да вземем опита, да се обърнем към модерните европейски политици и моята реплика към Вас е следната: по-добре е да се обърнем към българската история. И Ви съветвам: прочетете, вижте Наредба за облекчения на длъжниците и за заздравяване на кредита, Наредба-закон за общественото подпомагане. И двата, уважаеми господин Биков, са от 1934 г., когато не само България, а цял свят е бил изправен пред огромна криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Господин Биков, заповядайте за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Попов, госпожа Нинова се обърна към модерните политици в Европа. Аз твърдя, че ние тук – и в правителството, и в парламента, всички политически сили имаме според мен равни шансове да се справим по-добре с тази криза, отколкото дори някои много модерни политици в Европа и в света. Това беше моята теза – по-скоро като една задочна реплика към госпожа Нинова.
И едно уточнение – 1934 г. е след кризата, свързана с Голямата депресия от 1929 г., не е било преди, не е предварително. Войната е 1939 г.! Пак казвам, нека да започнем да обсъждаме текст по текст, да си приемем тези мерки, хората ги очакват, и живот и здраве нашата работа в този режим вероятно ще продължи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на чл. 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 45.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 2 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Десислав Чуколов и група народни представители:
„В чл. 2 се създава нова т. 10 със следното съдържание:
„10. министърът на финансите издава методика за максимално допустимите цени на стоките и услугите от малката потребителска кошница.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Валери Симеонов:
„Член 2 се изменя така:
„Чл. 2. Министърът на здравеопазването може да въвежда противоепидемични мерки включително, но не само:
1. забрана на посещението на заведения за хранене и развлечения, търговски обекти и други;
2. забрана на посещението и обучението в образователни институции, организации и дейности на деца, ученици, студенти и други;
3. забраняват се плановите здравни дейности и посещения в лечебни заведения;
4. режимът в местата за лишаване от свобода;
5. ограничения при излизания извън дома, пътувания и командировки в страната и чужбина, както и свободното придвижване на граждани и моторни превозни средства;
6. въвеждане на полицейски час.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Иванов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Валентин Николов.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 6 след думата „оперативна“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на онкологичните“, а след думата ,, органи“ се добавя „и клетки“.
2. Ал. 2 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
„Чл. 2. Министърът на здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други временни мерки и ограничения, определени в закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В началото на моето изказване действително се надявам оттук нататък вече да бъдем много конструктивни, да няма изблици на уроци по риторика.
Но искам да Ви кажа по отношение на чл. 2, че това, което очакват в момента от нас българските граждани, това, на което те се надяват най-много, са Народното събрание, благодарение на своите експертни комисии, да им предложи истински, ефективни, противоепидемични мерки. И както те бяха разписани в началото с някои допълнения, някои от тях може би крайни, които могат да бъдат сега дискутирани в залата, това щеше и ще даде спокойствие на нацията, че парламентът действително предприема и е готов да предприеме и по-нататък по-сериозни мерки за ограничаване на епидемията и последствията от нея.
В края на всичко това, което се случва по т. 2, ние предлагаме българският народ да чуе едно единствено изречение, че министърът на здравеопазването може да предприема каквито мерки той смята за добре. Смятате ли, госпожо Председател…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …че с едно изречение ние ще отговорим на най-големите и сериозни страхове на българските граждани?! Това за мен е толкова непрофесионално, толкова несериозно, че аз призовавам съвсем спокойно и съвсем градивно последното предложение да бъде оттеглено, да бъдат внимателно редактирани предложенията, които бяха предложени първоначално от Комисията, и действително гражданите да получат спокойствието, че парламентът мисли за най-важните… Най важните в момента са здравните мерки! Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Както виждам, тук пише, че са определени в закон, което значи, че влизат в Народното събрание за обсъждане.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Когато на първо четене предвидихме, че нито един от членовете на тези закони няма да бъде същият, какъвто е в крайност, се оказахме прави. Напомням Ви, че един от текстовете, по който всички бяхме съгласни, беше чл. 2 и фактът, че трябва да се определят със закон мерки, които и вече са наложени – рестриктивни мерки.
Тук ще се върна на самата идея за извънредно положение. Извънредно положение, уважаеми дами и господа, не значи извънредни правомощия за никого! Извънредно положение е решение, което дава право на Народното събрание да ограничава някои права и свободи на гражданите. И затова различните ограничителни заповеди, издадени от министъра на здравеопазването, трябваше да влязат в този закон. Всъщност това е и основният смисъл на този закон в частта опазване здравето на хората.
Другият му смисъл – в частта преодоляване на икономически и социални предизвикателства, ще обсъждаме по-нататък. Но в частта опазване на здравето на хората – това беше чл. 2, всяка парламентарна група направи своите предложения с какво той да бъде обогатен – и господин Валери Симеонов, и господин Александър Иванов, и господин Валентин Николов…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не по имена, че сега ще искат лични обяснения, господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ: Имат право, макар че не мисля, че ги обиждам, напротив, казвам им, че са направили конструктивни предложения.
Вместо това, този член се отменя, всичко остава постарому да върви – със заповед на министъра, и се замества с една нищо незначеща фраза, уважаема госпожо Председател!
Да кажете в закон, че министърът на здравеопазването, освен по Закона за здравето, може да въвежда и други мерки, определени в закон, е нонсенс! Ако са определени в закон, той не „може“, а е длъжен да ги прави!
Това, което казвате, в най-добрия случай е тавтология – в по-реалния случай е демонстрация на пълното безсилие, което се чете в целия законопроект.
Призовавам да се върнем към текста по вносител, внесен от Вас, госпожо Председател, с Вашия подпис на първо място, който определяше мерките, които министърът на здравеопазването вече е предприел, но ги облича в закон, което може да предотврати тежки юридически и други спорове по-нататък. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Ерменков, заповядайте. Отказвате ли се? Добре.
Продължаваме с гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Десислав Чуколов и група народни представители.
Гласували 115 народни представители: за 37, против 45, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП, от място): Оттеглям си предложението!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Симеонов оттегли своето предложение.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което не е подкрепено от Комисията.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 134 народни представители: за 49, против 54, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Колеги, сега подлагам на гласуване редакцията на чл. 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 90, против 34, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 3 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 3 се създава изречение второ: „Спират да текат и всички давностни срокове, както и сроковете в производствата по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
„Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни дела за налагане на мерки за принуда и по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест;
2. давностните срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания;
3. сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
4. сроковете по глава пета, раздел I и III, глава осма, раздел V, глава десета и глава дванадесета, раздел I, II и IV от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, с изключение на срока по чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон;
5. сроковете по чл. 175в, ал. 1 – 3 от Закона за съдебната власт, с изключение на срока по чл. 175в, ал. 1, т. 2 от същия закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Имам предложение за редакция в чл. 3, която да звучи по следния начин:
„Чл. 3. За срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
1. процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Наказателни не „дела“, а „производства“.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Точно така.
„…по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда.“
2. След думата „давностни“ се добавя „и други“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители, което Комисията не подкрепя. (Реплики.)
Нека да го гласуваме.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: То е отразено на систематичното му място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отменете гласуването.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Може ли процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте за процедура, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Това предложение е подкрепено по принцип – може би е просто техническа грешка в Доклада, влиза на систематичното място. Затова гласуваме направо…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направо гласуваме редакцията на чл. 3.
Гласуваме редакционната поправка на госпожа Александрова, която направи в чл. 3.
Гласували 148 народни представители: за 148, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме редакцията на чл. 3 по Доклада на Комисията с току-що гласуваната редакционна поправка.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Десислав Чуколов и група народни представители:
„1. Създава се нов чл. 4:
„Чл. 4. До прекратяване на извънредното положение всички лица по чл. 2 и чл. 3 от Закона за кредитните институции дават възможност на всички свои клиенти да отложат плащанията по потребителски, ипотечни и жилищни кредити, както и кредити за микро-, малки и средни предприятия, корпоративно кредитиране, включително и вноски по кредитни и бизнес кредитни карти.“
2. Създава се нов чл. 5:
„Чл. 5. За периода на извънредното положение не се начисляват лихви по главници по потребителски, ипотечни и жилищни кредити, както и кредити за микро-, малки и средни предприятия, корпоративно кредитиране, включително и вноски по кредитни и бизнес кредитни карти, както по кредити, отпуснати от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции.“
3. Всички останали членове се преномерират.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„Създава се нов чл. 4:
„Чл. 4. До прекратяването на извънредното положение спират да текат всички срокове:
1. по кредити на физически лица;
2. по кредити на юридически лица и еднолични търговци, чиято дейност е затруднена или временно прекратена поради прилагането на противоепидемичните мерки по чл. 2. Редът за установяване на това обстоятелство се определя с акт на Българската народна банка.“
Член 4 става съответно чл. 5 и останалите се пренареждат.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 4:
„Чл. 4. Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение:
1. сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти;
2. действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентаристите от ВМРО предложиха да предвидим една специална хипотеза във връзка с извънредното положение, при която спираме сроковете по кредити. Първо, за физическите лица, защото голяма част от тях са потърпевши от ситуацията – има немалко хора, които ще бъдат освободени от работа, дори ще получават частично възнаграждение. Всичко това налага държавата да гарантира всъщност тяхното оцеляване чрез подобна банкова ваканция.
По отношение на юридическите лица, където е по-големият проблем, тъй като нещата, които предлагаме в т. 1 от предложението си, в някаква степен са разписани в новия чл. 6, който Комисията е създала. В това отношение искам да адмирирам колегите от Комисията, че са взели предвид нашите доводи. Чрез този член ние до голяма степен решаваме проблемите на физическите лица.
Не така обаче е положението с юридическите лица, където имаме голяма група фирми, на които дейността на практика е спряна – не само в засегнатите сектори, като хотелиерство, ресторантьорство, на практика всеки един сектор от икономиката в момента е потърпевш. И въпреки че има обективни причини, които затрудняват бизнеса им, те са задължени да продължат да обслужват кредитите си – евентуалното необслужване може да ги направи предсрочно изискуеми и съответно да доведе до фалит, до сериозни икономически последици за тези представители на бизнеса.
При това ние не казваме императивно, че за тях ще има подобна банкова ваканция – казваме, че по ред, определен от Българската народна банка, тези обстоятелства ще се доказват и ще се отсрочат сроковете по техните кредити. От това банките не губят нищо, защото нито намалява главницата, нито намаляват лихвите. Единственото, което ще загубят, са някакви оборотни средства, които месечно постъпват при тях, но това е лесно за компенсиране през действията на БНБ, която може да намали примерно задължително изискуемите резерви. Тоест тук нямаме бюджетно финансиране, нямаме някакъв начин, по който са ощетени трети лица, включително и търговските банки. Единственото, което създаваме, е някакъв ред за предоговаряне на условията по кредитите на бизнеса, с което смятам, че ще дадем сериозен шанс той да оцелее в настоящата трудна обстановка.
Затова призовавам Народното събрание да подкрепи нашето предложение. Впрочем неговото систематично място може би трябваше да бъде около чл. 6, където реално се третира тази материя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Десислав Чуколов и група народни представители.
Гласували 143 народни представители: за 57, против 49, въздържали се 37.
Предложението не е прието. (Шум и реплики.)
Какво имате?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Конфликт на интереси докладвам. Нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Прието, господин Ерменков.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 151 народни представители: за 65, против 9, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване създаването на нов чл. 4, който Комисията предлага. (Председателите се сменят.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 153 народни представители: за 152, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 4 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Валери Симеонов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5:
„Чл. 5. (1) Спират се всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители. След отмяна на извънредното положение публичните продани и въводите във владение се насрочват наново, като не се дължат нови такси и разноски.
(2) Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения за болнична помощ, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения.
(3) Ограничават се нотариалните производства до неотложни такива при спазване на санитарно-хигиенните изисквания. Нотариалната камара осигурява дежурни нотариуси при съотношение най-малко един нотариус на 50 000 жители за съответния район.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз ще подкрепя чл. 5, специално в неговите алинеи 1 и 2, но по отношение на ал. 3 трябва да Ви кажа, че имаше доста разгорещени дебати и в работната група, и в Комисията – дали трябва да съществува в този си вид, дали трябва да остане, дали не трябва да остане, дали да се ограничат, дали да се отменят.
Имаме декларация на Съюза на съдиите, която се обявява против тези ограничения, имаме част от нотариусите, които също се обявяват. При положение че в текста е записано „неотложни нотариални производства“, а нямаме определение в Закона за нотариусите и нотариалната дейност на това какво представляват неотложните нотариални производства, се страхувам, че един такъв текст може да създаде повече проблеми, отколкото да реши. Предлагам ал. 3 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз съжалявам, че досега имаше много важни теми и въпроси, които обсъждаха и изцяло философията на мерките и действията, и конкретни въпроси, които действително са с много сериозна значимост, с оглед техните последици.
Извинявам се, че взимам думата по това предложение на колегата Митев. Като министър, който осъществява взаимодействието с Нотариалната камара, ще кажа, че от момента на обявяване на извънредното положение досега, имаше много дебати по този въпрос. Няколко пъти се сменяха позициите, преоценяваха се надлежно. При всички положения Нотариалната камара очевидно не може да вземе еднозначно решение и становище, което да получи подкрепата на всички нейни членове.
Между нотариусите има такива, които не искат да работят при тези условия. Има и нотариуси, които казват: „Предприемането на строгите санитарно-хигиенни изисквания, няма да ни попречат“. Нотариусите обаче не работят сами за себе си. Те са междинното звено между участниците в гражданския и търговския оборот, от една страна. От друга страна, те са посредниците, които удостоверяват изявленията, съответно сделките пред държавните регистри и служби.
Колегата Митев спомена за това, че нотариуси възразявали, искали да работят, но вчера в Комисията аз прочетох категоричното мнение на абсолютно всички административни ръководители в двете области – и в област Бургас, и в област Ямбол, като мнението е на всяко едно от нивата на съдилищата – от Районен съд, Окръжен съд и Апелативен съд – Бургас.
Те казват: „Тъй като службите по вписвания са в съдебните ни сгради, неограничаването на нотариалните удостоверявания и сделки означава противоречие с мерките, които Висшият съдебен съвет ще наложи по отношение на достъпа до съдебните сгради. Освен това подлага на риск множество наши и Ваши служители.“
Съдиите по вписванията, които – да, назначават се от министъра на правосъдието, но са под ръководството на председателите на районните съдилища, цялата регистратура, респективно и деловодство в съда. Също така, особено в един съседен район, има голямо натоварване на етнически групи българи, които са се върнали от чужбина, които в момента имат интерес да купуват и да придобиват. Това също е натоварило примерно Смолянския районен съд.
Казвам тези факти и обстоятелства, за да съобразите колко е нееднозначен този въпрос и, в случай че отхвърлите редакцията, която беше гласувана в Правната комисия на второ четене, тоест оставите абсолютно всички сделки да се изповядват от нотариусите, това означава, че ще ме поставите мен като министър в ситуация аз да огранича този поток от нотариални удостоверявания до най-необходимите. Не може да имаме спор, че и в нотариалните кантори трябва да се осигури спазване на санитарно-хигиенните изисквания.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Здравно-хигиенни изисквания.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Да, госпожо Дариткова – здравно-хигиенните изисквания. (Реплики от „БСП за България“.)
Вие сте законодателният орган, Вие ще решите.
Леко намекнах, че, ако отхвърлите тази разпоредба, ще издам – струва ми се, че имам право да издам заповед за 20 дни спиране работата на нотариусите и ще бъде по-зле. Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Изказвания?
Господин Йорданов, имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаема доктор Дариткова, искам да направя едно предложение по Вашия текст.
Във Вашия текст – чл. 4, ал. 2:
„(2) По време на действие на този закон не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения за болнична помощ...“
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Минахме го, приехме го това! (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Това приехме ли го? Значи, извънболничните помощи останаха със запори, така ли? (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Йорданов, да работим по текста, който Комисията предлага като редакция.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Вие сте в темата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: А, в темата съм.
Доктор Дариткова, казаха, че съм в темата. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: В темата сте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Чл. 5, ал. 2 от редакцията на Комисията.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Да, в темата съм.
„(2) По време на действие на този закон не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения за болнична помощ...“
Предлагам „...и за извънболнична помощ“, защото заведенията на първа линия са точно тези за извънболнична помощ, които ще осъществят превенцията и контрола върху заболяванията. (Реплика.)
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Те са физически лица. (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Не, не, има ДКЦ-та, които са юридически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Изказвания? (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
Работим по редакцията, която Комисията предлага за чл. 5. (Шум и реплики.)
Заповядайте за изказване, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ако искаме да изчерпим всички хипотези на лечебни заведения, би следвало да ги съотнесем към Закона за лечебните заведения, но аз смятам, че ако напишем само „лечебни заведения“, без да уточняваме „за болнична помощ“, отново ще имаме такава хипотеза.
Моето редакционно предложение е да отпадне „за болнична помощ“, да напишем изобщо „лечебни заведения“.
Имам и още една редакционна корекция. По принцип няма легална дефиниция „санитарно-хигиенни изисквания“, коректната е „здравно-хигиенни изисквания“. Тук и в останалите членове, където се споменава този термин, моля да се коригира по начина „здравно-хигиенни изисквания“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Дариткова.
Има ли реплики? Изказвания?
Господин Йорданов, оттегляте ли предложението, което направихте, и приемате ли направеното предложение от госпожа Дариткова? Благодаря Ви.
Има ли други изказвания, колеги? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Напомням, че разглеждаме чл. 5 в редакцията, предложена от Комисията.
Ще подложа на гласуване предложението, направено от народния представител Даниела Дариткова по отношение на чл. 5, ал. 2. (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Извинявайте, това го пропуснах.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Христиан Митев.
Гласували 131 народни представители: за 56, против 19, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакционна поправка в чл. 5, ал. 2, направено от доктор Дариткова, и редакционна поправка в чл. 5, ал. 3.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване предложената от Комисията редакция на чл. 4, който става чл. 5, с приетите вече редакционни поправки.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предложение от народните представители Христиан Митев и Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 6:
„Чл. 6. До отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици, като предсрочна изискуемост разваляне на договори и изземване на вещи.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 6 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 5 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Валери Симеонов – чл. 5 се заличава, останалите разпоредби съответно се преномерират.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 7:
„Чл. 7. (1) Работодателите и органите по назначаване в зависимост от специфичния характер на работа и възможността за нейното обезпечаване може да възлагат надомна работа или работа от разстояние на работниците и служителите си без тяхно съгласие, освен когато това е невъзможно. Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол се определят със заповед на работодателя или органа по назначаване.
(2) Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Действително аз се съгласявам с това, че Комисията прие по принцип нашето предложение, защото по начина, по който бяха въведени текстовете, не кореспондираха с Кодекса на труда. Но неразбираемо за мен остана защо Комисията не прие предложенията по ал. 3 и ал. 4, а те са свързани с това – да защитим всички онези предприятия, които в крайна сметка трябва да работят. И тази хипотеза я въвеждаме в ал. 1. Действително е добре, че даваме възможност на работодателите да осигурят тази надомна работа и работа от разстояние, но когато това е невъзможно, как ги защитаваме? Ако погледнем вчера, имаше коментари в Комисията по отношение на заповедта на министъра, как обезпечаваме предприятията, в които работят по 100, 200 човека, защото в заповедта на министъра на здравеопазването е записано, че на обществени места и там, където се извършват услуги за гражданите, разстоянието между хората трябва да бъде на метър и половина. Как заповедта на министъра на здравеопазването кореспондира със защитата на онези хора, които работят в предприятията?
Смятам, че всички сте гледали дискусията, която беше при президента. Там работодателите казаха изрично – дайте ни маски и дезинфектанти, с които да си защитим хората в предприятията, но, за съжаление, маски и дезинфектанти няма.
Уважаеми дами и господа народни представители, нека да дадем възможност на хората, които работят в предприятията, да се защитят. Такива са и нашите предложения.
По отношение на ал. 2 подкрепям това, което правите като предложение, за ползване само на половината платен годишен отпуск, но уважаеми колеги управляващи, работна група, този текст не кореспондира с § 4, чл. 173а, в който ние казваме, че „работодателят може да поиска от работника да ползва своя платен годишен отпуск“. В този случай на хипотезите на Закона за държавния служител и останалите разпоредби, които регламентират текстове, свързани с военни и държавни служители, ние казваме да, но той ще си ползва половината отпуска, а там, където работодателят по Кодекса на труда може да го разрешава, той ще разрешава целия. Смятате ли, че това е справедливо? Това беше и апелът ни в Правната комисията вчера – че този текст не кореспондира с текста, който въвеждаме по чл. 173а, и аз моля да погледнем отново предложението. Приемам това по ал. 2 в момента, което ще гласуваме, но нека то да е съобразено и с това, което ще направим след това в Преходните и заключителните разпоредби от Кодекса на труда.
Още веднъж призовавам: вижте нашите предложения в алинеи 3 и 4, за да защитим адекватно работниците. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплика – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаема госпожо Клисурска, разбирам Вашата идея да защитим работници и служители, когато работодателят не може да осигури лични предпазни средства. Ако само в България беше този проблем с липсата или с недостига на лични предпазни средства, съм напълно съгласен с Вас, но това не е само и единствено български проблем. Надяваме се, с всички усилия, които прави Националният оперативен щаб (смях), когато говорим за щабове, знаете за какво говорим, в най-скоро време тези лични предпазни средства да бъдат осигурени.
Сега Вие какво предлагате? Вие предлагате, когато работодателят не осигури на работник или служител лични предпазни средства, той да напусне работното място, да получи обезщетение за срока, в който работодателят не е осигурил, защото това казва чл. 219, ал. 1 – да получи обезщетение в размер на брутната работна заплата. Добре де, работодателят ще плати тези пари и как ще гарантира заетостта в това предприятие? Нали основната идея на тези мерки е да съхраним броя на заетите. Аз не казвам, че не трябва да осигурим лични предпазни средства. Големият проблем е как да направим така, че да съхраним заетостта, ако накараме работодателя и го натоварим с брутна работна заплата, която да плаща, затова че работодателят не е осигурил лични предпазни средства. Бъдете сигурни, че една огромна част от работниците и служителите вместо да ги защитим с Вашия текст, ще накараме работодателят да ги освободи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Госпожо Клисурска, имате думата за дуплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господин Министър, колеги! Уважаеми господин Адемов, не сте прав, защото това, което правим в момента с този закон, е първата мярка – да защитим здравето на хората. Как защитаваме здравето на хората, когато не обезпечаваме тези нормални предпазни средства? Задавам въпроса на всички Вас – хипотезите на чл. 219 от Кодекса на труда действат ли? Хипотезите от чл. 404 от Кодекса на труда – действат. Ако ние не ги визираме в текстовете на ал. 3 и ал. 4, това не пречи, когато възникне тази хипотеза, всеки да се възползва от това обезщетение.
Господин Адемов, и Вие знаете как се ползва по основния закон. Така че дали ще визираме обезщетението по чл. 219 и по чл. 404 принудителната административна мярка, това че ще засегнем определени, как да кажа, ще уредим обществени отношения и ще засегнем определени интереси, те са регламентирани.
Аз смятам, че ние всички в тази зала трябва да си отговорим на един въпрос, когато взимаме мерки за опазване здравето на хората: противопоставяме ли ги на други мерки, защото наистина тук трябва да намерим баланса, но аз смятам, че тези две алинеи защитават всички равнопоставено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Изказване, господин Гьоков? Трябва да редуваме.
Заповядайте, господин Адемов, имате думата.
Да, заповядайте. (Реплика от народния представител Георги Гьоков.)
Благодаря, господин Гьоков, трябва да спазваме Правилника с редуване на групите.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, в чл. 7 на редакцията на Комисията, ал. 2 казва, че е в хипотезата, в която работник или служител със заповед на работодателя може да се възползва от правото на надомна работа, втората алинея казва, че работодателите и органът по назначаване могат да предоставят половината от платения годишен отпуск.
Добре. Тази хипотеза е добра, но това, което казваме по-нататък в следващите членове, в Заключителните разпоредби, е, че когато става въпрос за въведено извънредно положение, когато работодателят с негова заповед или по заповед на Националния оперативен щаб преустанови дейността на предприятието, тогава работникът и служителят, без негово съгласие работодателят може да го накара да излезе в платен годишен отпуск. Това казва следващият текст, който е чл. 78а.
И в действащия Кодекс на труда има текстове, които казват следната хипотеза. На практика хипотезите са три за това кога може работодателят да задължи работника и служителя да ползва платен годишен отпуск без неговото съгласие.
Едната хипотеза е, когато е преустановена дейността на предприятието за повече от пет дни.
Втората хипотеза е, когато всички в предприятието ползват платен годишен отпуск.
Третата хипотеза е, когато работникът и служителят не изпълняват онзи график, за който говорихме – за ползването на платения годишен отпуск.
Това са действащи хипотези в Кодекса на труда.
Трябва да уточним: едната хипотеза, която е в този чл. 7, е хипотезата при дистанционна и надомна работа, тогава работодателят може да задължи без съгласието на работника и служителя ползването на половината платен годишен отпуск.
В следващата хипотеза – в чл. 178а казваме, че когато има извънредно положение, когато има решение или заповед на работодателя, когато има заповед на Националния оперативен щаб, работодателят може да задължи работника и служителя да ползват платения годишен отпуск.
Нека да разделим целия платен годишен отпуск. Нека да разделим обаче тези хипотези в няколко групи. Едната група е – работодателят задължава работника да ползва платения си годишен отпуск, ако предприятието обаче, знаете, че има следващи текстове – чл. 128, ако предприятието попадне в онзи списък от акта на Министерския съвет, тогава ще може да се възползва от обезщетение от фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
В другата хипотеза обаче, ако не се възползва от тази възможност – на чл. 128, тогава на него какво му остава? На работника му остава хипотезата да ползва платения годишен отпуск, да ползва, ако той пожелае, неплатен годишен отпуск.
Другата хипотеза е – работодателят да организира производството по начин, по който то да съответства на противоепидемиологичните предложения на министъра на здравеопазването. Други хипотези няма!
Трябва да сме наясно – в Закона за държавния служител няма такава хипотеза на задължаване. Нататък не сме го казали. Та сме казали, че работник и служител от рисковите групи има право да поиска ползването на платен годишен отпуск и работодателят не може да откаже. Това е хипотезата.
Трябва да сме наясно – ако искаме това да направим, окей. Приемам текстовете по начина, по който са написани, обаче госпожа Менда Стоянова прави едно предложение, в което казва, че когато има извънредно положение, работодателят може да задължи работници и служители да ползват половината отпуск. Това нейно предложение в редакцията на Комисията е редактирано във втората алинея на чл. 7 и оттам остава усещането, че и в чл. 178а трябва да се промени. Това са различни неща.
Нека вносителите да обяснят – ако искаме това, което е записано, да остане, това е възможна хипотеза. Ако обаче искаме да изпълним предложението на Менда Стоянова във вида както го е предложила, а не в редакцията на ал. 2 на чл. 7, това вече са отделни неща. Нали разбрахте за какво говорим? Различни са хипотезите.
Ако уточним тези неща, няма да има никакъв проблем с тези текстове, иначе аз не смятам, че по начина, по който са дадени, има противоречие в текстовете. Те могат да се изпълняват и по този начин, но това е волята на вносителите, респективно на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Реплики? Няма.
Господин Гьоков, заповядайте. Имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Аз сега слушах много внимателно дебата дотук, до момента – и доктор Адемов слушах, и госпожа Клисурска слушах. Може би сега аз със своето изказване ще внеса още по-голямо объркване в цялата работа. (Шум и реплики.)
По стечение на обстоятелствата този вариант на Законопроекта или Доклада по Законопроекта няма нищо общо с първоначалния вариант.
Аз сега си задавам въпроса: защо въобще този чл. 5 стои тук, а не на системното му място в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса на труда? Това е нещо като въпрос към тези, които са съставяли Доклада.
И още нещо искам да кажа: сега предложението на Корнелия Нинова и група народни представители, под което съм се подписал и аз, въвежда четири неща, които касаят въвеждането на надомната форма на работа, на работа от разстояние или на дистанционна работа, както искате го наричайте, на работниците и на служителите. Комисията е решила и е записано в Доклада: „подкрепя по принцип предложението“.
Въпреки тази подкрепа аз решавам, че тези четири неща, които уточняват въвеждането на надомна и дистанционна работа, са отразени евентуално на системното им място в § 4 от Закона, който касае промените в Кодекса на труда, но за моя изненада поне три от тях не намирам там, така че ако наистина по някакъв начин Комисията е подкрепила това предложение, някой да отговори къде са отразени алинеи 2, 3 и 4 в цялата работа или пък, ако не е така, моля, господин Председател, да ги подложите на гласуване отделно, за да реши Народното събрание има ли резон в тези предложения или не.
Комисията се е произнесла, че има резон, че подкрепя по принцип предложението, но ги няма тези предложения назад, така че, пак казвам, нека народното представителство с гласуване да реши имат ли място тези текстове или не. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания.
Ще преминем към гласуване.
Едно уточнение преди да започнем с гласуването по предложението на народния представител Валери Симеонов.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Господин Симеонов оттегли това и всички предложения напред. (Шум и реплики.)
Уважаеми господин Председател, аз ще отговоря в резюме на господин Гьоков, че в духа на Закона, както и господин Цонев вчера разясни процедурата, приехме предложенията по същността им, но тъй като Вие смятате, че не са отразени на систематичното им място, може би, господин Председател, трябва да ги подложите на отделно гласуване, с оглед на това колегите да са… Както прецените. (Реплики от ГЕРБ: „Не, няма такава процедура!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз не намирам опора в Правилника, госпожо Александрова, за гласуване, при положение че Комисията предлага на водещия този текст. Обикновено формулировката е друга, за да го подложа на отделно гласуване, така че, господин Гьоков, не бих могъл да го подложа. Просто не намирам опора тук. (Шум и реплики.)
При положение че Комисията подкрепя по принцип, няма как да подложа в неподкрепената част… (Реплики от „БСП за България“.) Няма неподкрепена част от Комисията. (Шум и реплики.)
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Бих искала да обявя от трибуната, че господин Симеонов оттегли предложението си по чл. 5 по вносител, както и всички напред, които не са подкрепени от Комисията, но без тези в Преходните и заключителните разпоредби.
Ако искате да изчета предложенията на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители и председателят да ги подложи на гласуване, ако държите, колеги? (Шум и реплики.)
Колегите държат, значи ще ги изчета и ще ги подложим на гласуване, за да сте спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, аз не бих… (Шум и реплики.)
Добре, ще Ви дам думата по начина на водене.
При положение че Комисията не е направила изричната уговорка, аз наистина не намирам в Правилника основание да ги подложа на гласуване.
По начина на водене, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми господин Председател, имате пълно основание за това, което казвате, само че аз Ви казвам: Законопроектът е гледан, предложенията са гледани вчера в Комисията, всички знаят за какво става въпрос.
Аз не обвинявам хората от Комисията. Просто текстът е бил подкрепен по принцип. Но пак казвам, че аз не виждам по-голямата част от това, което е подкрепено. Няма го нито по-нататък, нито тук го има като предложение, защото от четирите предложения, включително и неприето едно на Менда Стоянова е записано…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Само ми дайте по начина на водене!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз – по начина на водене. Това казвам, че сигурно сте прав, за да казвате това и да четете Правилника, но в същия този Правилник пише, че между законопроектите – три дни минимум, че се обсъждат, че се излиза с доклад и така нататък. (Реплики.)
Аз затова казвам. Аз се опитвам да кажа друго. Не обвинявам Правната комисия, че не си е свършила работата. Просто казвам, че има недоразумение тук и трябва да се изправи, пък ако ще и с някакво нарушение на Правилника. Нямам представа, защото сега заради извънредното положение го нарушихме няколко пъти и смятам, че и сега е възможно това да се направи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, тук не нарушаваме и не бихме нарушили, но не бих искал да създаваме и прецедент, при положение че влизаме в конфликт с решение на Комисията. (Реплики.)
Други изказвания има ли? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване редакцията, предложена от Комисията по чл. 5, който става чл. 7.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 28.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на Даниела Дариткова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Член 6 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Валери Симеонов.
Комисията не го подкрепя, но току-що е оттеглено предложението от господин Симеонов.
Предложение на народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като ал. 1 е отразена в чл. 3, т. 4, а ал. 2 – в чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на чл. 6 по вносител.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 8:
„Чл. 8. (1) Въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност не се прилагат за работниците и служителите на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ, съответно за държавните служители, които по длъжностна характеристика или разпореждане на ръководител подпомагат оказването на медицинска помощ.
(2) Полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението полагат извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи след изрично писмено съгласие на държавния служител. Липсата на съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 8 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Димитър Лазаров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат членове 9, 10 и 11:
„Чл. 9. Военнослужещите от въоръжените сили при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, съвместно и/или координирано с други органи може да участват в прилагането на противоепидемични мерки и ограничения на територията на страната, на отделен регион или на контролно-пропускателен пункт.
Чл. 10. Военнослужещите от въоръжените сили имат право да:
1. извършват проверки за установяване самоличност на лице;
2. ограничават придвижването на лице до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи, за което има данни, че е отказало или не изпълнява мерките по чл. 61 и 63 от Закона за здравето, като се съставя двустранен писмен протокол;
3. спират превозни средства до пристигане на органите на Министерството на вътрешните работи;
4. ограничават придвижването на лица и превозни средства на контролно-пропускателен пункт;
5. използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно необходимо.
Чл. 11. Със заповед на министъра на отбраната по мотивирано предложение на началника на отбраната срокът на командировката по чл. 71, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или удълженият срок по чл. 71, ал. 4 от същия закон може да бъде удължен без съгласието на военнослужещия до отмяната на извънредното положение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания?
Господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Нашата група сме против това предложение и аз предлагам господин Лазаров да го изтегли, тъй като всички мерки, които бяха прочетени, ги има до една в Закона за отбраната и въоръжените сили. Считам, че армията като високоорганизиран институт трябва последна да се намеси при извънредно положение, защото точката в Глава трета в Закона за отбраната и въоръжените сили е: при положение на война, при военно положение и извънредно положение. Аз не считам, че на армията трябва да се възлагат полицейски функции и да ги унижаваме дотолкова, че да изчакат полицаят да дойде и той да поеме задълженията от тях и да провери спряното лице.
Дълбоко уважавам формированията в Българската армия. Те са подготвени за много по-голям обем задачи, включително и това, и те ще се справят блестящо. Не е моментът сега да изкарваме армията на преден план, ако се наложи, и това ще стане, но има ред в Закона за отбраната и въоръжените сили и това може да го реши военното и цивилното ръководство. Има главнокомандващ на въоръжените сили, на Българската армия – това е началникът на отбраната, има върховен главнокомандващ, който е президентът. Считам, че те няма да имат нищо против, ако се стигне дотам, армията да изпълни и тези функции, но това означава, че вече жандармерията и полицията не са успели да свършат работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милев.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Попов.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Смятам, че това, което е записано като проект, е точно и правилно. Тук не става въпрос за унижаване на армията. Тук става въпрос да се използва един от инструментите, който имаме. Някак си не виждам как армията ще стои безучастно, ако това се наложи, а точно така е записано в чл. 9. В чл. 9 се дават достатъчно добре ограниченията, които регламентират използването на въоръжените сили в една такава извънредна ситуация. Пак да припомня: извънредна ситуация!
Второ, дава се право на Министерския съвет да реши кога може, при какви условия, какви задачи в обхвата на този закон, а не по принцип, защото ако вземем чл. 123, може да се предвидят и много други мерки, които са изписани. Напротив, погледнали сме, видели сме какво е необходимо, адаптирали сме го, за да може наистина да се създадат правилни указания и да могат да се дадат към военнослужещите. А на военнослужещите, естествено, че ще имаме доверие. Не можем да нямаме доверие на военнослужещите, че ще изпълнят – това, което и генерал Милев каза, че са добре подготвени.
Тук благодаря и на господин Зарков, който каза, че трябва да сложим съответните ограничения на институциите. Абсолютно правилно, и ние точно това правим. Ако имате предвид още по-големи ограничения, моля Ви, мотивирайте ги, но не мога да разбера защо армията в една извънредна ситуация трябва да стои индиферентно и да не помага, когато на тази армия можем да разчитаме в далеч по-тежки условия? Предлагам съвсем кратичко и без много емоции да погледнем текстовете и да ги приемем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики?
Заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Уважаеми господин Попов, вземам реплика да кажа, че не съм съгласен с Вашето изказване, че в тази ситуация армията не помага. Това не е вярно! Армията и въоръжените сили имат активна роля в преодоляването и борбата с кризата.
Само нека да припомня накратко, военно-транспортната ни авиация изпълни няколко операции по евакуиране на български граждани от рискови региони. Последната беше завръщането на групата студенти и курсанти от Националния военен университет от Полша. Военномедицинската академия, направо да го кажем, е стожерът на медицинската ни група, на медицинските ни средства и действия срещу заразата. В тази посока въоръжените сили полагат изключителни мерки за опазване на личния състав, на курсантите, на офицерите, сержантите и войниците в носенето на службата, така че и сега армията, въоръжените сили, Министерството на отбраната, министърът на отбраната и професионалното ръководство са активни фактори. Ако трябва да кажем, може би малко пресилено за някои, те са в сърцевината на държавата и нейните усилия срещу коронавируса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Друга реплика има ли?
Реплика – господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми генерал Попов, аз съм съгласен с това, което Вие казахте и което каза господин Михов. Армията участва, но тя участва по това, което е разписано до момента в Закона за отбраната и въоръжените сили и във всички останали документи, където тя има отношение. Но не считам, че трябва да ѝ се конкретизират действия какво трябва да прави на КПП-то примерно в Банско или пък в някоя махала, където имат възможност да се справят блестящо и полицията, и жандармерията, дори и местните органи, така че такива конкретизации, елементарни, бих казал, в някои отношения, не трябва да се допускат. Армията ще се ползва, както казахте, като високоорганизиран институт и е много скъпоструваща, за да я извадим да се занимава с такива полицейски функции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милев.
Други реплики?
Господин Попов, имате думата за дуплика.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Като дуплика смятам, че по-скоро ми се дава шанс да потвърдя това, което казах. Съгласен съм с господин Михов – армията и сега изпълнява задачи. Не са изписани, защото са част от третата мисия на армията и те са за оказване помощ на населението. Армията е доказала, че в необходимата среда може да реагира достатъчно адекватно и в мирно време, а сега може да се докаже и в една извънредна ситуация. Затова сме ги изписали тези конкретни мерки.
Към генерал Милев. Мисля, че Вие потвърдихте това. Разбира се, че трябва да са изписани мерките, за да има яснота какво точно и как точно се изпълняват тези мерки. Никъде не е казано за Банско, между другото, нито е казано за Петрич. Тук това ще го вземат конкретните органи, които следят обстановката, познават обстановката. Съжалявам, че трябва да го кажа, но затова има Оперативен щаб, затова има правителство, затова има съответните структури, които да решават как, кога и къде. Надали началникът на отбраната може самостоятелно да вземе едни такива решения, поради факта че не познава обстановката, независимо че генерал Мутафчийски по устав му е подчинен. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на всички тук присъстващи в залата, че в петък – 13-и, миналата седмица, ние взехме решение за въвеждане на извънредно положение в страната. Не взехме решение за въвеждане на военно положение в страната, защото включването на армията в този процес до голяма степен може да събуди страховете в гражданите за това, което предстои. Аз лично се опасявам, че с подобен род законодателство, което в момента приемаме, за съжаление, прието доста на тъгъдък, ако така мога да се изразя, вчера по тъмна доба, без да се знае точно какво се приема, влизаме в един режим, който историята познава, и е бил наречен „режим на пълномощията“.
Неясно защо в момента се дават прекалено много правомощия на органи, които хипотетично Народното събрание би могло да събере отново при необходимост и да вземе подобно решение?! Какво значи това? В един даден момент, и то най-скоро, тук ще бъдем разпуснати и всичко това трябва да го решим ли? Това ли да разбирам?
Аз се опасявам, че приемането на подобни текстове, при положение че те са уредени в други закони, и тук преждеговорившите много ясно го казаха – армията има точно разписани правомощия, включването в този режим променя изобщо смисъла, функциите и философията на решението, което ние взехме преди една седмица.
Колеги, изключително сериозно е това положение и много внимателно трябва да се премисли. Моето лично предложение към Вас, а и не само моето – и на цялата група, е това предложение да бъде отхвърлено.
Нека да не даваме повод, най-малко на българските граждани, да започват да се притесняват още повече какво се случва тук. Кога ще настъпи моментът на практика да ни кажете: „Извинявайте, колеги народни представители, от Вас няма нужда, тъй като ситуацията е изключително сериозна. Ние сме дали достатъчно правомощия на определени институции по този закон.“ В чл. 2 вече бяхме свидетели на подобно нещо, не беше коментирано, дадохте го, сега даваме подобни правомощия на армията. Никой няма против армията да се включи, но по определен ред и решен тук, от законодателния орган. На практика Вие казвате: „Народното събрание оттук нататък става излишно.“ Това се случва!
Проявете здрав разум и този текст трябва да бъде отхвърлен. Ако се наложи, ако има нужда, тази институция отново да се събере тук, да се проведе необходимата дискусия и тогава да се пристъпи напред. В противен случай влизаме в една хипотеза, в която законодателният орган става гумен печат на едни предварително взети решения, които дерогират правата му, иначе всичко останало губи своя смисъл. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Реплики?
Имате думата, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа! Господин Иванов, нали точно това е целта – Народното събрание да предприеме нужните мерки, които може да се наложат и в следващите дни? Кога ние ще се съберем, кога ще мине на Комисия, кога на първо четене, кога на второ (реплики от „БСП за България“), кога ще бъде прието в залата? Вие искате да не включим армията, която разполага с ресурси – човешки и материални, да обезпечим наистина сигурността на хората? Това искате да направим?! А утре, вдругиден, ако се окаже, че всички тук, в залата сме заразени и не може да се събере Народното събрание да вземе такива мерки, тогава какво ще кажете?! Нима не видяхме намеса на армиите и във Франция, и в Белгия, когато бяха атентатите? (Реплики от „БСП за България“.) Нима от това пострадаха техните демокрации? Защо да не използваме ресурса на Българската армия? Каква е причината? Нали по този начин гражданите ще бъдат по сигурни, че мерките, които са наложени, ще се спазват?
В един момент може да бъде изчерпан човешкият ресурс на други институции, които трябва да правят това нещо, по една или друга причина, не дай боже?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Иванов, дуплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ангелов, мисля, че вчера бяхме свидетели как се провежда комисия – бързо и неефикасно, и с един грешен резултат. (Реплика от народния представител Анна Александрова.) Не ме репликирайте оттук, не говоря с Вас, а в момента разговарям с господин Ангелов.
Това е един много добър атестат за това какво може да се направи и докъде може да се стигне, до какви непозволени граници може да се стигне. Пак Ви казвам: или Вие не сте разбрали какво се е случило миналата седмица, или вървим към някаква друга ситуация.
Пак казвам: ние приехме решение за въвеждане на извънредно положение. Мисля, че Народното събрание има ангажимента и задължението да се събира, когато е необходимо, и да гласува каквото е необходимо.
Вашето изказване още веднъж затвърди моето опасение, че Вие вървите към разпускане на тази институция и минаваме в режим на пълномощия, не дай боже, суспендиране на тази Конституция, защото всяко едно Ваше действие говори в тази посока. Нищо друго не можем да разберем от тази ситуация.
Включването на армията в този извънреден закон, в тази ситуация, при положение че нейните функции са отредени в други закони – много точно и ясно разписани, вярвайте ми, най-малкото би създало, както Ви казах, паника в населението, пък, не дай боже, да се осъществят и другите неща, за които говорих тук преди малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
За изказване, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми вносители на това предложение! Аз разбирам Вашия стремеж да конкретизирате онези положения, които са влезли в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за ролята на армията при положение на война, военно или извънредно положение. Разбирам го, но искам да Ви напомня, че пътят към ада обикновено е постлан с добри намерения.
Искам да Ви задам един конкретен въпрос, познавайки състава на Българската армия и най-вече на Сухопътните войски: какво предлагаме да правим в тези условия – по заповед, както се казва, по ред, определен с акт на Министерския съвет, и как ще използваме Първа Стрямска механизирана бригада в дадения случай? Ще я изкараме с танковете, БТР-ите по кръстовищата и ще стоим там, за да блокираме движението, където те ще спират превозни средства до пристигането на органите на Министерството на вътрешните работи ли, или ще ограничават придвижването на лица и превозни средства, или ще въвеждат ограничение на територията на страната на отделен район или на контролно-пропускателен пункт, както е написано във Вашите предложения? Чета Вашите предложения, не чета нищо друго.
Нали си представяте, че това са някак си свръхмерки в една обстановка, която едва ли е предвидена в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Да, ако има терористична заплаха, да, ако има въоръжена заплаха, която може да доведе до извънредно положение – такива мерки биха били приемливи. Но когато става въпрос за епидемия, когато става въпрос за болни, когато става въпрос даже за лица, които са избягали от карантина, да ги преследваме с танкове и БТР-и и да ги спираме, някак си ми се струва свръхусилие за това нещо.
Предлагам Ви да оттеглите това предложение, да видим какво можем да направим и как да включим армията. Не е необходима армията, има Военна полиция. Нямам нищо против Военната полиция да се включи в помощ на нормалната полиция, за да може да извършва такива дейности.
Когато отвориш вратата за цялата армия, когато имаш и си дал правото на Министерския съвет да определя точно какви мерки и как ще ги приеме, с какви сили и средства, ми се струва, че е свръхусилие и са неоправдани мерки, които няма да доведат до нищо друго, освен до създаване на едно допълнително напрежение сред българското население.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли реплика към господин Ерменков? Не виждам.
Господин Попов, заповядайте – имате думата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, може би като продължение на това, което каза колегата Ерменков – да отворим вратата за армията.
Уважаеми народни представители, има един Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е в сила от 12 май 2009 г. Обръщам внимание специално на колегите от Обединени патриоти. Тогава беше мнозинството на колегите от ГЕРБ. (Реплика от ГЕРБ: „Я пак, я пак!“)
Съгласно този закон: мерки и ограничения при положение на война, военно или извънредно положение... – и чл. 123 надолу изброява всичките необходими мерки, които между другото са малко по-разширени дори от тези, които Вие предлагате. Какъв е замисълът според мен на това предложение? То е риторичен въпрос по-скоро. Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, там главно действащо лице, уважаеми Патриоти, е министърът на отбраната, само че по предложения тези правомощия отиват в Министерския съвет. Министерският съвет няма ли доверие на господин Каракачанов, или предполага, че може би ще извърши някой военен преврат? Не знам – Вие си отговорете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Реплика има ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да внеса едно леко уточнение на преждеговорившия, защото на 12 май 2009 г. Законопроектът всъщност е с вносител Николай Цонев като министър на отбраната. Тогава е приет от Тройната коалиция, но Законът е добър. Променян е през годините, но нека да бъдем точни и да не прехвърляме – 12 май 2009 г. още е управлението на Тройната коалиция. Изборите бяха юли месец. Няма значение, това не е важно, просто да не изпадаме в някакви заблуди.
Отделно, нека да прочетем какво гласи чл. 123 на Закона за отбраната и въоръжените сили, защото е хубаво да се цитира правилно.
„При обявяване на положение на война, военно положение или извънредно положение... – каквото впрочем ние всички обявихме миналия петък – държавните органи и въоръжените сили – тук искам да отворя една скоба, че Военна полиция, Военномедицинска академия, университетите и така нататък са елемент от въоръжените сили, не от Българската армия – извършват обща мобилизация с изключение на случаите на обявяване на извънредно положение, тоест това не важи – прилагат действия и мерки за охрана на обекти, застрашени от терористични актове; ограничават или забраняват полети на граждански въздухоплавателни средства; въвеждат особен режим на корабоплаване в териториалното море и вътрешните морски води на страната; контролират или забраняват преминаването през държавната граница; ограничават движението по основни пътни артерии; ограничават движението на влакове; установяват контрол върху пътниците и товарите, ограничават свободното движение и установяват контрол върху гражданите и превозните средства; контролират обектите от критичната инфраструктура на страната, ограничават или забраняват достъпа до държавни учреждения; и така нататък“.
Тоест с решението от миналия петък ние реално сме дали много по-големи правомощия на въоръжените сили и сме ги задължили да ги изпълняват. Впрочем те са се готвили по техните задачи, тъй като те не са от вчера както стана ясно, те са повече от десет години, защото този текст не е от 2009 г., той е откакто има Закон за отбраната и въоръжените сили.
Отделно, текстът, който Ви притеснява – новият чл. 10, всъщност е идентичен с текста, който е в Закона за борба с тероризма. (Реплика от народния представител Димитър Лазаров.)
Реално въоръжените сили, органите и на МВР и другите структури от системата за правоналагане от отдавна тренират и имат свои изработени процедури как да се справят в такава ситуация. Не само с танкове и БТР-и – армията не разполага само с танкове и БТР-и, това е малко пресилено, явно се търси да се внесе по някакъв начин притеснение в хората.
Отделно, Вие още тогава, още миналия петък, призовахте да бъдат конкретизирани основните задачи на правителството и на държавните елементи. Ето, ние реално правим в този текст конкретизиране какво точно могат да правят, за разлика от това, което в момента съществува по закон. По закон те могат да правят иначе много повече и ние сме ги задължили с обявяването на извънредно положение. Така че тук единствено се прецизира с този текст ролята, не дай боже, нали, да няма необходимост от по-сериозни държавни намеси, но нека държавата да използва целия си инструментариум, ако се наложи, в справянето с тази епидемия.
Тук единствено и само се конкретизира, за да може да бъде ясно и на самите военнослужещи какви са им задълженията. В крайна сметка този текст е за тях, за да знаят те какви правомощия имат и какво трябва да правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Реплики?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Под формата на реплика, но то по-скоро е въпрос.
Уважаеми колега, ако въоръжените сили не си познават Закона, който е в сила от 2009 г., и не знаят какво да правят, това просто дори няма как да го коментирам.
Аз искам да Ви попитам: тогава защо аджеба сме приели този закон през 2009 г. и действа, щом трябва да го конкретизираме? Да – в сила от 12 май 2009 г. е приет този закон. Много пъти е променян и до последната промяна от 29 ноември 2019 г.
От 2009 г. до настоящия момент колко години управлявате, уважаеми колеги от ГЕРБ, до 2020 г.? Почти целия период! Защо не сте го променили? Защо не сте го конкретизирали? Има ли необходимост? Защото това, което Вие сте направили, на практика е копи-пейст от този закон – почти едно към едно. Защо тогава изобщо е приеман такъв закон, именно за извънредното положение, който предвижда какви мерки и ограничения се предприемат от страна на въоръжените сили. Това обезсмисля цялата дейност на Народното събрание по този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Не виждам други реплики.
Дуплика – господин Гаджев, заповядайте.
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Попов, пак ще напомня, че на приемането на този закон Политическа партия ГЕРБ дори не е била в парламента, така че няма какво да си говорим пак за Вашите заблуди. Този законопроект е дело на Тройната коалиция в тази му част.
Съответно през годините армията се е готвила по изпълнението на тези задачи и точно, за да може да е ясно какво трябва да правят и да е ясно и на обществото какво точно могат въоръжените сили да правят. Затова се вкарва това нещо, за да е ясно, да има конкретика в конкретната ситуация какви са правомощията. Текстът в Закона за отбраната и въоръжените сили неслучайно е по-общ, защото предвижда всички ситуации – дали при война, дали при военно положение, дали при извънредно положение. Ние в момента конкретизираме какво е необходимо по време на това извънредно положение. Така че, без да изпадате в излишни, буквално създаване на фалшиви новини, това е единствено и само конкретика, за да е ясно на хората какво се случва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гаджев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Никъде в предложения текст и приет от Комисията чл. 9 не се предвижда ползване на танкове, оръдия и всякакви други конници, кавалерии, ескадрони.
Уважаеми колеги, текстът не е копи-пейст на чл. 123 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Колегата Ви го изчете. Нито се обявява мобилизация, нито се обявява забрана за влизане в учреждения, което го правят въоръжените сили, забележете.
Какво казва Законът? Законът казва, че по ред и условия, определени от Министерския съвет – това е подход, който и при други закони го има, съвместно и координирано с други органи – не самостоятелно, могат да участват в прилагането на противоепидемологичните мерки и имат право, ама много стеснено е казано, да извършват проверки за установяване на самоличност на лице, да ограничават придвижването, забележете, за разлика от Закона за противодействие на тероризма, там има много повече правомощия, включително и употреба на оръжие, а тук е да ограничават придвижването на лице – не да задържат, защото чувам и такива изрази.
Някой ще каже: ограничаването на правото на придвижването е задържане, но не. Такова задължение имат и някой от викащите тук по Наказателния кодекс – ако не го знаят, да си го прочетат, когато станат очевидци или свидетели на някой, който извършва престъпление. Тук говорим за противоепидемиологични мерки – да спират превозни средства до пристигането на органите на МВР и да ограничават придвижването на лица и превозни средства на контролно-пропускателен пункт. Ако на някой му е обидно, че в тази ситуация много от нас, а съм сигурен и от Вас, в изказвания и преди говорят, че ситуацията с борбата с този вирус в момента е едва ли не положение на война – е не е положение на война. Разбира се, не става въпрос за военно положение. И, забележете, накрая – имат право да използват физическа сила и помощни средства, когато това е абсолютно необходимо. Само това! (Силен шум и реплики.) И това, разбира се, е предвидено, за да имат възможност, ако…
Моля да ми удължите времето или вземете някакви мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина! Моля да не репликирате.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): И това е предвидено единствено и само ако… Защото този текст при необходимост може да бъде въведен. Ние не го въвеждаме сега да участва армията в тези действия. Само, ако някой, уважаеми колега, все пак окаже нападение, съпротива върху този служител на армията. Не може да имат по-малки права, тоест те имат по-малки права, нямат право да употребяват оръжие, но не може да имат по-малки права поне за самоохрана от полицейските органи, да речем.
Ако искате, предложете да го махнем. Затова е сложен текст. Забележете, ограничават придвижването до идването на органите на МВР. Обстановката се променя с всеки изминат ден. Ние не знаем утре какво може да се наложи.
В Закона за отбраната и въоръжените сили има един чл. 56, вземете си го прочетете. Казано е какви правомощия имат въоръжените сили в мирно време. Да, имат правомощия да участват във възстановяване, в подпомагане на населението. По Закона за бедствията – там са малко по-други – да възстановява последиците, но горе-долу същите правомощия днес са разписани в Закона. Имат право! Това тук беше гласувано в предното Народно събрание – да съдействат при охрана на границите. И против това ли възразявате?! През 2015 г. не възразявахте, сега възразявате.
Мисля, че не е обидно за армията. Армията – това са нашите синове, това са нашите внуци. В армията са едни достойни служители, част от тях са и във въоръжените сили, и ние да казваме, че ще бъде обидно за тях да участват в тази тежка за страната обстановка, ако се наложи, пак повтарям, ако се наложи, по ред и условия. Редът и условията, разбира се, ще се каже кои – дали Военна полиция, дали други формирования, срещу какво заплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Много Ви моля, не обиждайте служителите от въоръжените сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Лазаров, първо, не знам какво се промени за два дни, та сега го внасяте като предложение, но имам един въпрос.
В чл. 9 предложението на ГЕРБ е: военнослужещите от въоръжените сили, тоест военнослужещите са част, но не представляват всички въоръжени сили. Законът за въоръжените сили на Република България, тези текстове, които колегата Гаджев изчете, говори за въоръжени сили, защото този закон в момента действа, защото ние сме в извънредно положение. Това означава ли, че въоръжените сили продължават да си изпълняват всички тези правомощия? А Вие говорите тук само за военнослужещи, тоест Вие възлагате на част от въоръжените сили да изпълняват тези правомощия – военнослужещите, защото говорим с две различни понятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Втората реплика е на господин Иванов.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Лазаров, мисля, че всичко това, което казахте, едва ли си давате сметка за последствията, които ще настъпят след приемането на този текст, защото виждам, че Вие искате да го приемете. Този текст, който приемаме тук по Ваше предложение, въвежда една презумпция, че българският гражданин е невъзпитан, не спазва закона и ние ще трябва да насочим армията към него, защото оттук нататък в медийното пространство ще се търка една думичка: армията се включи. Армията не трябва да се включва в момента. Ще се включи, когато реши това Народно събрание, когато настъпят необходимите условия. Аз не виждам в момента да са настъпили тези условия. Защото презумпцията, че българският гражданин трябва да го водим като овца и да му създаваме пунктове с въоръжени военни, вярвайте ми, до голяма степен ще създаде още по-голямо напрежение в обществото, отколкото Вие смятате, защото българските граждани са достатъчно уплашени, достатъчно притеснени. Вие виждате, че само изказванията на един военен, който всяка сутрин излиза – и добре, че го прави, за да може хората да разберат каква е ситуацията, ги държи по домовете им. Защо трябва да приемаме тези мерки?! Някакъв толеранс към коалиционните Ви партньори ли е това, или как да го разбираме? (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
Имайте малко мяра!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Дуплика има ли?
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, достатъчно продължиха изказванията. Аз няма да правя процедура за прекъсване и колегите, ако искат да се изказват, да продължават да се изказват.
Що се касае до това какъв сигнал даваме на хората. Е, говорейки от тази трибуна, че ще се ползват танкове, че ще се ползват оръдия, че ще се ползват други средства – МТ-ЛБ и не знам си какво, по този начин се всява страх в хората, по този начин се въвеждат в заблуждение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Ето това правите в момента, а в същото време задавате въпрос. Когато въведохме извънредното положение, едни други казваха, че това не било извънредно положение, а това било военно положение, видите ли! Така пишело в чл. 122 от Закона за отбраната и въоръжените сили, нищо че преди това има едни други текстове, които казват кога и какво има предвид Законът за отбраната и въоръжените сили, споменавайки извънредно положение. Най-малко в чл. 122 споменаването на термина „извънредно положение“ има предвид въвеждането на епидемиологична обстановка. Там се има предвид нещо друго. Вземете го прочетете, няма да изнасям лекции.
Ето това значи всяване на страх в хората – това правите! Ясно и точно Ви изчетох какво се казва, кои военнослужещи. Въоръжените сили се състоят от военнослужещи, няма да Ви чета отново Закона, включително и подчинените на министъра на отбраната служители в Министерството на отбраната. Хайде сега да започваме да изброяваме тука дали ще участва военният оркестър, няма ли да участва, ще участват ли някакви други звена? Това е несериозно!
Уважаеми колеги, все пак този текст ограничава правомощията, които са предвидени в чл. 123 – мобилизация, затваряне на улици, затваряне на транспорт, които биха извършвали при извънредно положение въоръжените сили. Сега сме в извънредно положение на друго основание, а не на основание чл. 123 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Там основанията са малко по-други, що се касае до всяването на страх.
Уважаеми колеги, не всявайте страх! Ние даваме възможност на държавен орган, в случая на Министерския съвет, при необходимост да предприеме съответните мерки и действия, които Вие след това ще казвате, че е много късно, че по-рано не сме дали законовата възможност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Уважаеми колеги, ще направим 20 минути почивка, за да може залата да бъде дезинфекцирана.
После продължаваме с изказванията.
Изказвания са заявили господин Зарков, господин Жаблянов, господин Ципов и господин Михов.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Преди почивката обсъждахме текст, според който военнослужещите от въоръжените сили ще могат да участват в прилагането на епидемичните мерки, които се налагат. Според нас този текст е показателен за една доста тревожна тенденция, която се наблюдава особено от публичните органи и институциите в последните дни, които някак си непрекъснато натягат и натякват колко страшно е положението и колко резки мерки трябва да се взимат.
Когато обявихме извънредното положение с нашето решение, сигурен съм, всеки един от нас знаеше що е то извънредно положение – регламентирано, и какво се прави по време на такова положение, регламентирано в три закона: Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за защита от бедствията и Закона за противодействие срещу тероризма.
Всички те имат различна философия, но се подчиняват на една идея, закрепена в българската Конституция и в чл. 57, ал. 3 от нея, който казва, че при извънредно положение със закон могат да се ограничават определени права и свободи на гражданите с изключение на тези, които са изредени в този член, правото на живот на свободно мнение, които не могат да бъдат ограничавани по никакъв смисъл. Идеята на конституционния законодател, която е пропита във всеки един друг закон, е, че тези ограничения на права са изключение, че тези ограничения на права се правят, само когато няма никакъв друг начин.
Наблюдава се обаче в публичното говорене и в законотворчеството ни, че ние някак си се отнасяме обратното на този принцип, че се бърза – не ние всъщност, а вносителите на Закона, да се ограничат права, за да се презастраховат от евентуално разпространение на вируса.
Показахме и ще продължим да демонстрираме, че сме готови да обсъдим всяка една мярка, която ще ограничи тази зараза, но не трябва да подхождаме с лека ръка, когато става дума за ограничаване правата на гражданите.
И неслучайно е това леко хлъзгане от извънредно положение към негови военни измерения. И този текст нямаше как да не предизвика този дебат. Този текст, който, ако слушаме представители на управляващото мнозинство от ГЕРБ, е същият или почти същият като вече съществуващите и прилагащи се текстове, неговото появяване тук няма как да не ни кара да мислим, че се хлъзгаме именно по тази плоскост.
Между другото, има и чисто нормативен проблем: ако тестът е същият като този, който съществува в Закона за отбраната и въоръжените сили, то тогава защо го преписваме? Ако е различен – правим нормативен хаос, противоречиви текстове.
При всеки случай той поражда следния дебат: изглежда сякаш българските граждани отговориха на апела на отговорните институции и на собственото си самосъзнание и се дисциплинираха, вижда се по улиците и навсякъде около нас, че без паника те следват указанията на Щаба в огромната си част и се опитват спокойно да посрещнат и преодолеят тази криза – защо непрекъснато трябва да се плашат с някаква тояга – била тя нови и нови рестрикции, или нови и нови органи, които да налагат тези рестрикции! Кому е нужно да плашим медиците с Наказателен кодекс или хората с армията? Вирус не може да се пребори с автомат! Няма нужда от подобни параноични наистина действия. Те създават, струва ми се, обратен ефект.
И когато говорим за войната, тъй като непрекъснато се повтаря, че сме във война, война, война, война с невидим враг, война с невидим враг може да е успешна метафора, ако този невидим враг е вирусът, но да не се окаже, че невидимият враг са правата на гражданите, защото оттам е само на една стъпка този невидим враг да станат самите граждани.
Няма нужда от подобен текст – законовите норми са налице!
Армията и тези, които я командват, знаят какво трябва да правят – в Закона за извънредните мерки няма място за подобни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Господин Лазаров – реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Зарков, крайно време е, аз ще Ви прочета като юрист текста на чл. 122, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили: „При възникване на опасност от въвличане на Република България във военнополитическа криза – първо, или във въоръжен конфликт, извън случаите на чл. 109 и сто и…, на цялата или на част от територията на страната, може да се обяви извънредно положение.“
Това са двете хипотези! На това основание може да се обяви „извънредно положение“, и на това – Закона за отбраната и въоръжените сили.
В чл. 123 натам се казва: „При военно – да не ги изреждам – и извънредно положение, обявено при хипотезата на чл. 122, ал. 1, се предприемат такива мерки“ – обща мобилизация, да не ги повтарям, отново да ги изброявам. Само при тези две хипотези, господин Зарков, колега! Да, Вие споменахте – и при други хипотези може.
Сега е трета хипотеза, с което на основание на Конституцията се обявява извънредно положение. Нищо общо няма, неприложим е Законът за отбраната и въоръжените сили! Разберете го! И правомощията по чл. 123 са неприложими, защото те са касателни само за военно, положение на война, и обявеното извънредно при тези две хипотези – въоръжен конфликт или опасност от въвличане.
Дайте най-сетне да обясним на хората, да направим тази разлика! Вие сте достатъчно опитен юрист, сега ще го прочетете и ще видите, че това е така. Ние в петък заедно миналата седмица обявихме извънредно положение на друго основание, друга е хипотезата. И поради което не е копи-пейст – изобщо не е копи-пейст това, което тук е разписано като правомощия, а те са само да участват, да съдействат в действията по прилагане на епидемиологичните мерки. И те са много, виждате, свити. Не намесвайте Закона за отбраната и въоръжените сили тук, уважаеми господин Зарков!
Ще се възползвам от това, че Ви правя реплика, ще бъда съвсем кратък – понеже се постави и въпросът защо военнослужещите от въоръжените сили. Ами във формированията на въоръжените сили освен военнослужещи има и цивилни лица: чистачки…, да не изброявам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Администрация…
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не искам да рискувам да изброявам.
Те са част от въоръжените сили, от формированията, не са военнослужещи. Затова е споменато така – да, само военнослужещите, а не администрацията, която е част от формированията на въоръжените сили. А всички военнослужещи, разбира се, са част от въоръжените сили. Благодаря.
Много Ви моля, правете тази разлика, прочетете 122 – сигурен съм, че ще разберете за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Зарков, за дуплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Лазаров, благодаря Ви за репликата! Тя всъщност ме убеди, че този текст не трябва да бъде в този закон.
Ако сте прав и щом сте прав – приемам, че Законът за отбраната и въоръжените сили е неприложим в такава ситуация, в каквато се намираме, то е защото законодателят е преценил, че той не трябва да бъде прилаган, че в тези случаи извън военното положение, извън заплахата от военен конфликт, армията няма работа! Армията не е полицейски орган и няма необходимост да бъде превръщана в такъв!
Не знам дали могат, или не могат да се справят военнослужещите, но при всички случаи те имат коренно различни, не по-малко важни от тези на служителите на МВР, функции. И изкарването им на улицата сега, в този момент, е неоправдано и ще бъде според нас противопоказно. То, както и да ни го обяснявате, милитаризира една и без това много трудна ситуация. Нямаме необходимост от това или поне не е налице такава.
И затова говорих за тази тенденция. Тази тенденция е непрекъснат апокалиптичен сценарий – не помага! Ние трябва да се отнесем сериозно, но така, както призовавате гражданите: „не се паникьосвайте“ – Вашите действия издават непрекъсната паника.
Този текст, както е направен, ако Вашето тълкувание е вярно, означава, че в този период, когато има извънредно положение, военнослужещите ще могат да действат като полицаи. Това не е необходимо нито на тях, нито на полицаите. (Единично ръкопляскане от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Процедура имате?
Заповядайте, господин Касабов!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Има записали се за изказвания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чакайте да видим каква е процедурата.
Кажете процедурата, господин Касабов?
ВАЛЕНТИН КАСАБОВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Забранихме кинотеатрите, театрите – големият театър и театрото в момента продължава да забавлява в кавички зрителите, особено в лявата част – драмсъставът, който три години едни и същи реплики, едни и същи сценарии, едни и същи действия... (Реплики от „БСП за България“: „Процедурата каква е?“)
Такива сме ги виждали! Процедурата е следната: прекратяване на разискванията. Благодаря Ви!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България, от място): Записани сме за изказвания!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, имаме трима човека, записани за изказване. (Реплики.) Има гласуване. Няма как да прекратим процедурата.
Заповядайте, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Сигурно на господин Касабов му се видя излишна тази дискусия и това обсъждане и затова направи това предложение. Аз не смятам, че е така – не смятам, че това е въпрос на опозицията, а е въпрос, който засяга принципите на нашето конституционно и държавно устройство. В основата на това конституционно и държавно устройство е разделението на властите, деполитизацията и департизацията на органите за сигурност. Това са началáта, които бяха поставени в основата на днешната българска република във времената, когато трябваше да се осъществи промяна от един политически режим към друг.
Днес в резултат на приемането на Закона за извънредното положение и в резултат на предложението, влязло като чл. 9 за възлагане на Министерския съвет да вземе решение за използването на въоръжените сили в условията на извънредно положение, ние се отклоняваме от основните принципи на конституционното устройство на нашата република. Защото в условията на действащ парламент не виждам основание да се прехвърлят компетенции на Министерския съвет по управление на въоръжените сили (реплика от ГЕРБ), в условията на осигуряване на гражданския мир, грубо казано. Защото една от основните причини за деполитизацията и департизацията на армията и на въоръжените сили, когато беше приет този принцип в изграждането и в устройството на въоръжените сили, беше именно десетилетният горчив български политически опит от въвличането на армията във вътрешни конфликти и противоречия.
Никой от нас, и Вие, уважаеми колеги, сте прави – не може да предвиди по какъв начин ще се развие сегашната ситуация в социален план, не само в медицински, какви противоречия и какви конфликти могат да се породят в българското общество. Вие смятате ли, че ако в тях бъде въвлечена армията да решава граждански противоречия и стълкновения по места, това ще остане без последствия за самите въоръжени сили, за нашия конституционен ред и включително за мнозинството, което днес е излъчило правителството?
Поемате огромна отговорност с това предложение. Както казаха и другите колеги, и в момента има законови текстове, които могат да бъдат използвани за частично участие на въоръжените сили при недостиг на численост на поделенията на МВР. Но в случая става дума за следното. Защо Министерството на външните работи със специализираните си служби, със Жандармерията да не може да реши един, грубо казано, конвенционален въпрос по поддържането на гражданския ред в България? В момента няма радикални елементи по улиците, няма терористично положение, няма някаква извънредна политическа ситуация, няма групи, заплашващи конституционния и законовия ред. Има хора, принудени да спазват изолация в резултат на наложена карантина и други мерки със заповедта на министъра на здравеопазването.
Защо във всичко това трябва да бъде въвличана Българската армия? Аз не съм сигурен, че и Българската армия изгаря от желание да застане на КПП-тата, за да проверява документи, да спира автомобили и да чака да дойде полицията, за да провери това, което тя проверява. Какъв смисъл виждате Вие в това нещо? Смятате, че ще има допълнителен респект по отношение спазването на гражданския ред ли? От гледна точка на нейните функционални насочености армията няма да допринесе в това отношение, нито ще подпомогне полицията.
Каква е целта на чл. 9?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Абстрахирам се от това, че при действащ парламент ние прехвърляме такива правомощия на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Възразявам категорично и се обръщам към вносителите: оттеглете го, не създавайте прецедент! Българската армия 30 години и в по-тежки ситуации не е въвличана в поддържането на гражданския мир или в провеждането на други мерки на територията на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Господин Ципов, заповядайте. (Реплики между народните представители Валери Жаблянов и Валери Симеонов.)
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Нека да се опитам, представяйки един различен ракурс на предложението, да разсея изразените от преждеговорившите съмнения и опасения по отношение на това какво се предвижда в този текст на Законопроекта, който е на нашето внимание.
Уважаеми народни представители, освен текстовете по чл. 122 и чл. 123 в Закона за отбраната и въоръжените сили, има едни други текстове в действащия Закон за отбраната и въоръжените сили по отношение на това какви задачи могат да изпълняват въоръжените сили в мирно време.
На първо място, в чл. 56, т. 8 се предвижда изрично участие в превантивната и непосредствената защита на населението по ред, определен в Закона за защита при бедствия. Такъв ред има!
Само преди няколко години променихме и текста на чл. 57 и включихме в ал. 1 нова т. 3 – участие в охраната на държавната граница.
Уважаеми народни представители, това предложение беше направено и поради едно друго практическо съображение – наложените противоепидемични мерки трябва да се изпълняват предимно от органите на РЗИ и полицейските органи. Тези органи, уважаеми народни представители, нямат неограничен ресурс и сили. Нямат! В един момент би могло да се наложи да бъдат ангажирани въоръжените сили. Всички се надяваме извънредното положение да отпадне в едни близки срокове. Но защо да не създадем тази правна възможност? Обръщам внимание – това е правна възможност, такава, каквато е и по отношение на участието в охраната на държавната граница и по отношение на превантивната и непосредствената защита на населението при бедствие, уважаеми народни представители!
В ситуация на извънредно положение сме от една седмица.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Временно само.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Полицейските органи са ангажирани с това да издирват лица, които трябва да бъдат поставени под тези противоепидемични мерки. Полицейските органи трябва да бъдат ангажирани и с това да се осигури обществения ред в едно населено място като Банско, което е поставено под пълна карантина. Всички се надяваме в тази зала да няма и други подобни населени места на територията на България. Нека да обърна внимание, че е необходимо да обмислим една такава възможност, не да спекулираме и не да всяваме страх в българските граждани – не става дума за един абсолютен ангажимент, предвиден в този закон, уважаеми народни представители, става дума за правна възможност и наистина трябва да се заяви ясно от тази парламентарна трибуна, че всички се надяваме, че тази възможност не трябва да бъде оползотворена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Реплики?
Господин Зарков, заповядайте за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Ципов, кратка реплика към Вас, в качеството Ви също на бивш заместник-министър на вътрешните работи, познавайки много добре спецификата на работата на полицейските органи. Полицейските органи и военнослужещите не са взаимозаменяеми. То не работи така – едните, ако се изморят, просто да дойдат другите. Това са служители, обучени за различни задачи, които имат различни мотивировки и методи на действие. Вие знаете много добре какво ще се случи с тази правна възможност, а ще се случи най-вероятно и е много възможно да се случи следното: да се обявяват карантинни градове и армията да ги запечата от различните страни. Тази мярка не е нещо, което българският парламент може да си позволи просто с лека ръка! (Реплика.) Чувам от залата: „Ако е необходимо, ще стане.“ Твърдим, че към момента не е необходимо и самият факт, че го записваме в този закон, не само позволява този процес, страхуваме се, че той го насърчава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Друга реплика има ли? Не.
Господин Ципов, заповядайте за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Зарков! По действащото законодателство полицията има и много други правомощия, които в такава сложна ситуация, каквато е извънредното положение, трябва да бъдат изпълнявани. Не само охраната на обществения ред и не само прилагането на противоепидемичните мерки.
Преждеговорившите все пак не обърнаха внимание, че това предложение е за времето на извънредното положение, не става дума за постоянни правомощия на въоръжените сили. Не става дума и за прилагане в пълния си капацитет по действащото законодателство на правомощията от страна на въоръжените сили, включително и тези частични, ако мога така да се изразя, правомощия по отношение на прилагането на противоепидемичните мерки. Нека да обърнем внимание на това. Разбира се, че не става дума, когато едните се уморят, те да бъдат заменени. Въобще не е такъв смисълът на предложението. Смисълът на предложението е съвместно и координирано с други органи. Защо смятате, че армията ще подпомага само и единствено полицията, ако се наложи? Защо да не подпомага органите на РЗИ, защо да не подпомага органите на местна власт, когато има такава необходимост? Това е смисълът на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Господин Михов, заповядайте за изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Аз не приемам аргументите на опозицията и дълго представеното становище на БСП. Не го приемам в два основни пункта.
Първо, не приемам, че българският войник на улицата плаши българския гражданин, така както българският полицай не може да плаши българския гражданин. Българският полицай е заплаха за престъпниците. Българският войник на улицата и българската униформа по екраните, както виждаме вече, поражда доверие, поражда сигурност. Не приемам политика, основана на това, че народът трябва да се плаши със собствената му армия.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Вие това правите.
МИЛЕН МИХОВ: Защото Българската армия никога не е била преторианска армия. Тя никога не е била съсловна армия. Тя никога не е била и политически инструмент, включително и във времето, за което Вие говорихте – преди 30 години. И преди 30 години – твърдя от собствения си професионален опит, че Българската народна армия беше национална армия и имаше за задача да отстоява националния суверенитет в условията на колективната сигурност, каквато тогава ни е била наложена от Великите сили. Това го доказва съставът на този парламент, в който и отдясно, и отляво има достойни офицери, служили в тази Българска народна армия.
Затова не приемам цялата Ви конструкция, че използването на въоръжените сили или на военнослужещите от Българската армия в условията на извънредна ситуация в подкрепа на полицията и на другите държавни и местни органи на власт поражда страх и едва ли не е път към милитаризация на обществото, само дето не го казахте – план за военен преврат! Това не е вярно, това е грешно, това работи против интересите на нашата нация и на гражданите в този момент. Защото ако трябва да бъдат използвани военнослужещи, те ще бъдат използвани законно, по силата на законите, с решение на Министерския съвет, а не еднолично от някого, дори това да бъде високоуважаваният министър на отбраната и това ще бъде в сътрудничество с останалите органи на властта в България.
Това трябва да кажем на българските граждани и че това само гарантира сигурността, спокойствието и ефективното прилагане на мерките в условията на тази страшна, страшна епидемия, такава каквато не ни се е случвала 100 години назад. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Реплики? Не виждам.
Господин Лазаров имаше процедура? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създаването на нови членове 9, 10 и 11.
Гласували 146 народни представители: за 89, против 55, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 12:
„Чл. 12. (1) Изискванията за получаване на месечни социални помощи по чл. 2, ал. 4 от Закона за социално подпомагане не се прилагат. По преценка на кметовете на общини, при доказана необходимост, се прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане в частта относно полагане на общественополезен труд, само за осъществяване на дезинфекция при спазване на съответните санитарно-хигиенни изисквания.
(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца не се прилагат.
(3) Срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на основание чл. 7 и чл. 8е от Закона за семейни помощи за деца, който изтича в периода от 1 февруари 2020 г. до отмяната на извънредното положение, се удължава служебно до края на месеца, в който е отменено извънредното положение.
(4) Сроковете по чл. 8в, ал. 5, чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 1 – 7, ал. 2 и ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца, които изтичат в периода от 1 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, се удължават служебно с един месец от отмяната на извънредното положение.
(5) Сроковете на валидност на издадените заповеди за настаняване в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, делегирани от държавата дейности и местни дейности, които изтичат в периода от 1 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение, се удължават служебно с един месец от отмяната на извънредното положение.
(6) По време на извънредното положение, както и до три месеца след неговата отмяна, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане и кметовете на общини нямат право поради липса на потребители да закриват или да намаляват капацитета на социални услуги, делегирани от държавата дейности и местни дейности, с изключение на специализираните институции за деца.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да продължим до чл. 17 да изчетем и ще дам думата за изказване по всичките тези предложения.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат членове 13, 14 и 15:
„Чл. 13. Разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат при:
1. закупуване от възложителите на хигиенни материали, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки;
2. закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им;
3. възлагане на дейности по обезвреждане на опасни и болнични отпадъци.
Чл. 14. При закупуване със средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения на медицински изделия, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки, както и за лечението и диагностиката на заразените пациенти, не се прилагат изискванията на глава трета, раздел II от Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат, с изключение на чл. 34, ал. 1, т. 2 от същата наредба.
Чл. 15. Аптеките може да отпускат лекарствени продукти само по рецептурна книжка, без представяне на рецепта съобразно последно вписаните в рецептурната книжка данни за отпуснати лекарствени продукти, при условия и по ред, определени от Националната здравноосигурителна каса, до отмяна на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.“
Предложение на народния представител Христиан Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 16:
„Чл. 16. (1) До отмяната на извънредното положение се забранява паралелният износ на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от територията на Република България.
(2) Който наруши забраната по ал. 1 се наказва с глоба в размер на 10 000 лв., съответно се налага имуществена санкция в размер на 50 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер на 20 000 лв., съответно с имуществената санкция в размер на 100 000 лв.
(3) Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или на директора на съответната регионална здравна инспекция. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или от директора на съответната регионална здравна инспекция.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 17:
„Чл. 17. При необходимост Министерският съвет възлага на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да извърши проверка на държавния резерв на зърно, месо, млечни продукти и други трайни хранителни продукти и да изготви доклад и предложение до Министерския съвет с оглед преценка за осигуряване на допълнителни резерви.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение за редакция на чл. 12, ал. 2, а именно след чл. 7 да бъде добавено „ал. 1, т. 2 – 5“.
Ще прочета цялата нова редакция на чл. 12, ал. 2:
„(2) Изискванията за получаване на месечни семейни помощи по чл. 7, ал. 1, т. 2 – 5 от Закона за семейните помощи за деца не се прилагат.“
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Изказване?
Госпожо Дариткова, имате думата.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя предложение за редакционно допълнение на чл. 13, т. 1: „закупуване от възложителите на хигиенни материали“ – тук да се добави „дезинфектанти“ и текстът да продължи нататък, както е по вносител, защото се налага и те да бъдат изрично изброени.
Член 16, ал. 1 от Доклада на Комисията да се коригира по следния начин: „До отмяната на извънредното положение със заповед на министъра на здравеопазването може да се забрани износ на лекарствени продукти по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина от територията на Република България“. (Реплика от „БСП за България“.)
Добре, това е смислово предложение, да.
Моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Изказвания?
Заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Моето изказване и предложение е относно чл. 13 – Комисията предлага да се създадат членове 13, 14 и 15.
Относно чл. 13. Тук има няколко хипотези по отношение на разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Аз искам да поставя пред Вас една хипотеза, която очевидно е убягнала от работата на колегите, които са предложили това. В момента се изпълняват стотици обществени поръчки – общински и всякакви, с възложител и общините. Знаете, че по всяка обществена поръчка има срок и този срок не може да бъде предоговарян. И знаете, че в момента има форсмажорни обстоятелства – самото извънредно положение, които най-вероятно ще попречат на изпълнителите да завършат обществената поръчка в срок – за всяко неизпълнение на поръчката в срок следват санкции. Тези санкции са доста сериозни в почти всички договори. Трябва да дадем възможност на компаниите във връзка с всичко, което говорихме днес, които имат затруднения, и то обективни затруднения – например по внос на материали, по подизпълнители, които не работят, и така нататък да могат да предоговорят срока с възложителя и това предоговаряне да не бъде за по-дълъг период от срока на действие на извънредното положение.
Тоест предлагам като т. 4 или към…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Член 16.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Член 13, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: На чл. 13, да.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Да се добави следният текст към чл. 13: „По искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от срока на действие на извънредното положение.“ Тоест да помогнем на компаниите да не понасят допълнителни финансови санкции, затова че обективно някои от тях няма да могат да изпълнят срока, който са поели. Това е моето предложение. Ще Ви го дам писмено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, предлагам в чл. 17 редакция, която да е в следния вид: „При необходимост Министерският съвет възлага на Държавна агенция“ и така нататък, стигаме до „трайни хранителни продукти“, запетайка, „медицинска апаратура, лекарства, медицински консумативи и спирт“.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Какво?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Спирт.
И искам да пледирам промяната, която доктор Дариткова предложи преди малко – за възможност за спиране на паралелния износ, да отпадне, да бъде императивно спирането на паралелния износ, защото на база презапасяване с лекарства, с консумативи в момента българските аптеки – складовете на едро, са празни. Има огромни затруднения при осигуряването на необходимите лекарства и консумативи за населението като цяло. Мисля, че срокът на извънредното положение от около две седмици или три ще бъде минимален срок, за да може да спрем паралелния износ на лекарства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете, господин Йорданов, за чл. 17 разбрах, но за чл. 16?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (встрани от микрофоните): Само пледирам да остане старото положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре.
Реплики има ли? Няма.
Господин Костадинов, искахте изказване.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По отношение на темата, обсъждана от колегата Йордан Цонев, смятам, че текстът, който виждам на 17 страница, ако остане във вида, в който сме планирали, е много сигурна спирачка за стопанския стокооборот, икономическия стокооборот или това, което вицепремиерът Томислав Дончев пое като ангажимент, че няма да го допуснем. Аз бих предложил да отпадне този текст като цяло и ще Ви кажа с какви доводи.
В сега действащия Закон за обществените поръчки съществува възможността единствено и само при наличие на финансиране от управляващите органи, от министерствата, от органите на държавата да бъдат провеждани обществени поръчки.
Има и втора възможност. По смисъла на това финансиране по ЗУСЕСИФ или друг закон, ако възложителят изрично впише в тръжната документация, че може да бъде проведена обществена поръчка, тя стартира единствено и само, ако има осигурено европейско или друго такова финансиране. Респективно, до три месеца след завършването и избора на изпълнител, ако не бъде осигурено това финансиране, се смята, че процедурата е невалидна.
Колеги, на практика средно около шест месеца се получават за срока – от подготвянето и обявлението на тръжната документация през получаването ѝ от съответните дружества, през задаването на въпросите и отговорите, през подготовката на тръжните документи и обжалванията, които са много честа практика в България, тоест близо шест месеца трае финализирането на една такава поръчка.
Предлагам Ви да не спираме този процес, а да го оставим на оперативната самостоятелност на възложителите, на министрите, на управляващите органи, на комитетите за наблюдение, както сме записали, да преценят дали да осигурят едно финансиране, или да не го осигурят в контекста на извънредно положение. Така става излишно цялото това нормотворчество и сме защитени, че така нареченият суверен или донор на тези поръчки може да управлява този процес, предоставяйки и отваряйки финансиране или не отваряйки финансиране.
Имайте предвид, Вие знаете добре, че България е получила възможно най-голямата и разширена децентрализация при управление на средствата, Европейската комисия се е доверила и е в оперативните възможности на управляващите органи да осигуряват това финансиране или да не го осигуряват, и това да бъде по преценка. Не мисля, че министърът на финансите може за всички такива да прецени какво да прави.
По отношение на чл. 13, предложен в т. 3: „Възлагане на дейности по обезвреждане на опасни и болнични отпадъци“, Ви предлагам да коригираме текста по-простата причина, че терминът „болнични отпадъци“ не съществува в Закона за управление на отпадъците, а опасните отпадъци са в изключително широк периметър. Това са и взривове, и пестициди, и всякакви възможни други опасни отпадъци.
Ако искаме да свършим работа, трябва да цитираме директно Приложение № 1 и Приложение № 2 към Закона за управление на отпадъците и съответната наредба – мисля, че беше Наредба № 3, в която се казва и се посочва кои отпадъци са с болничен произход и кои са инфекциозни в Приложение № 2. Така обхващаме болничния произход и инфекциозните отпадъци. Ако включим опасните отпадъци, отваряме една огромна врата, която така поставя под съмнение добрите ни намерения. Пак казвам: взривове, пестициди и каквото друго се сетите.
Смятам, че ако имаме бърза организация – и министърът вече е тук, можем да нанесем корекция. Разбира се, държа на първото ни предложение да направим дискусия по това, че, спирайки обществените поръчки с такъв текст, без да даваме възможност на управляващите органи да осигуряват или да не осигуряват такова финансиране – така го чета, това е моят прочит, надявам се в хода на дискусията да го изясним. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Костадинов, само едно уточнение. (Председателят и народният представител Атанас Костадинов се уточняват извън микрофоните.)
Това е редакционна поправка, нали?
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, редакционна е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! По повод на зададените въпроси и направените предложения искам да направя едно кратко и бързо разяснение, за да е ясно какво става. В момента в България има наредба, която стриктно и точно разпределя кое е болничен отпадък, как се третира и така нататък. Проблемът е, че при сега действащата наредба, при всички сключени договори и при всичко, което се случва до момента, ние не искаме да променим абсолютно нищо, освен в условията на извънредното положение, в което се намираме, знаете, че имаме и коронавирус, и как да третираме конкретно тези отпадъци – затова казваме общо „болнични“.
Разбира се, че са по приложението, по начина по който е, разбира се, че ще го правят фирмите, които и в момента са упълномощени, лицензирани, имат съответните камиони, коли, транспорт и ще го правят точно те. Единствена разлика в наредбата, която правим, е, че досега така наречено автоклавиране – част от отпадъците се носят на автоклав при 120 градуса, след което се депонират, но не могат да избегнат болестта и ние рискуваме тези, които минат през автоклавите, да заразят останалата част от населението. Затова промяната в наредбата, която конкретно сме предложили на министъра на здравеопазването, е да се пристъпи към изгаряне в инсинератори. Какво Ви казах? Два са определени и те ще поемат целия обем.
Как ще изглежда тази дейност? Всички болници в момента имат договори със свои оператори – лицензирани, регистрирани с превозни средства, с обучен персонал. Същите болници в момента, в който станат и болници за коронавирус, ще продължат да работят със същите лицензирани фирми, със същите превозни средства. Те ще работят със същите договори, които и в момента имат с инсинератора в София, който е национален и се намира на наше разпореждане, и с още един, който може да поеме този голям обем. Така че въпросът за болничните отпадъци по наредбата – приемам предложението, което направи народният представител за нормално, ние не искаме нищо по-различно, а просто да предпазим държавата в условия на криза, в условия на коронавирус, да можем да сме сигурни за това, което остава в болниците, че е унищожено в инсинераторите, а не да минава през автоклави и да разнася зарази.
По първото предложение вече имах възможност да кажа, че се отнася само и единствено за пестициди – само и единствено за тези пестициди, за които вече имаме отворени складове и които биха могли да създадат обществено напрежение, като част от тях е преопакована в надеждни контейнери и тръгна да обикаля Европа съгласно издадени от нас нотификации. Но там, където отидоха камионите, и тези, които са на границата, ни ги върнаха и казаха: ние сме форсмажор, имаме криза, спираме да упражняваме всякаква друга дейност, изгаряме нашите отпадъци – от Франция отидоха в Германия, от Германия стояха в Румъния, и Румъния ни отказа. Оказа се, че ние имаме инсинератор в България, снабден с абсолютно всички разрешителни, а камионите, влизайки на българска територия, ще ги насочим там конкретно, за да бъдат изгорени.
Не става въпрос за нещо извън кризата, не става въпрос за отпадъци, взривни вещества и каквото и да било друго. Напишете тогава само за този вид отпадък, напишете за болничните отпадъци съгласно наредбата. Казах Ви: единствената промяната е, че няма да се автоклавират при 120%, което не е надеждно, а ще се изгарят с пиролиза в двата автоклава. Организацията е създадена по места, с хладилни камиони, с всичко останало. Това е проблем, с който, ако не го решим, рискуваме отпадъци да попаднат в контейнери и да създадат зарази.
За да не взимам думата втори път, уважаеми господин Председател, извинявам се, ако е дълго, също така съм направил предложение министърът на здравеопазването да се обърне към РЗИ-тата, те да се обърнат към кметовете и областните управители – когато има хора, които са вкъщи и по домовете си, за техните отпадъци да бъде създадена организация да бъдат събирани и в крайна сметка да попаднат в тези два инсинератора, които са с абсолютно всички документи – софийският е за така наречените болнични отпадъци, а другият има всички останали разрешителни, а също и за болничните отпадъци.
Приемам изцяло Вашето предложение и вместо „опасни“ заменете с другата дума, допишете наредбата в съответствие с Вас и при уговорката, че наредбата ще бъде променена и се отнася за изгаряне, а не автоклавиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания, колеги?
Госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Моля, господин министърът да ме чуе малко и да прекрати частния разговор, при това с депутат от БСП, и да ме чуе какво го питам. (Шум и реплики.)
Вярно е, че коронавирусът измести другите кризи в България, една от които беше тази с боклука, а тогава стоеше много сериозно въпросът за вноса на болничен отпадък от Европа и от трети страни на територията на страната.
Питам господин министъра: как да направим така, че при тази епидемия в Европа да има гаранции в момента – при вероятността огромни количества болнични отпадъци да се събират във всяка европейска държава, какви са гаранциите, как в Закона да ги запишем, виждате ли такива и как да се спре вносът на такъв боклук към България? Ако трябва, изрично да го направим в този закон по време на извънредно положение, както предложите.
Миналия път не решихме проблема с кризата с боклука и остана възможността за внос. Сега опасността се засилва заради многото случаи на болестта – починали и така нататък, и разрастващото се количество болничен отпадък в Европа.
Искаме да ни дадете гаранции, че нито един килограм от това нещо няма да влезе в България. Ако може, да ни отговорите на този въпрос? (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нинова.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Министър, щом имате желание да отговорите.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, извинявам се, че говорех с колегата, но беше в оперативен порядък, а не от неуважение към Вас.
В България не са внасяни медицински отпадъци. Имаше един камион – транзит, който е преминал през България, запален е, а после, когато е трябвало да го запишат за застрахователни цели, са записали този код. Това изтече в медиите и някой остана с впечатление, че в България са внасяни огромни количества медицински отпадъци. Разбира се, далеч съм от мисълта, че в България не са извършени злоупотреби с отпадъци. Има един код и те ги внасят с него, а в действителност са нещо друго. Намерихме много, след като затворихме границите и мощностите, където се унищожават по деретата.
Намирам притеснението Ви за основателно. За да бъда изцяло обективен към Вас, ще кажа, че даже го платих от джоба си, че създадохме Оперативен център, с който да следим всички граници. Гранична полиция ежедневно ни подава справки за всички превозни средства, които са пресекли държавната граница и са влезли на територията на България. Посредством Центъра ние се обаждаме на РИОСВ-тата да извършат проверки, когато преценим, че има риск.
Имаме няколко камиона, които вече сме заловили и вървят процедури през прокуратурата. Това, което мога да кажа, е: от Гранична полиция цял месец – всеки ден, ние получаваме справки от всички граници, а Митницата нито веднъж не ни е дала справка, с която да разберем какво се случва и какво влиза на територията на страната. Неприятно ми е да го кажа, защото от миналата година е подготвена наредба, няколко пъти проведох разговори, помолих и министъра на финансите да съдейства. Митницата до този момент не е дала един ред с информация за навлезли на територията на България отпадъци и това какво се случва с тях. Включително един кораб, който пристигна с RDF неопасни отпадъци на пристанище Варна, натовариха го на влак, той отиде до Враца, разтовари се и всичко това беше под наш контрол. Наблюдаваме го на камерите, но от Митницата не получихме информация. Тоест, ако ние не бяхме създали друга организация, нямаше да разберем и за този влак, и за този кораб.
Това, което съм направил, за да вдъхна увереност на Вашето основателно питане, е: подписах промяна на една от наредбите, защото това мога да направя аз. Няма да вървя по дългата процедура, а за всички, които внасят на територията на България каквито и да е отпадъци за рециклиране и за каквото и да било, три дни преди това или в деня на натоварването, ако е някъде наблизо, да бъдем уведомявани. По този начин, без да има значение дали Гранична полиция или Митницата ще ни уведомят, или ще забравят да ни уведомят, или ще пропуснат да ни уведомят – ние ще знаем три дни по-рано или в деня на пресичане на границата, за да предприемем необходимите мерки.
Не мога да гарантирам изцяло, че някой няма да се опита да направи злоупотреба, но при този засилен контрол имаме проблем само с идването на превозни средства обратно в България. Онзи ден три министерства – Министерският съвет, Министерството на външните работи, Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, се занимаваха с този проблем. Намерили сме решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Изказване?
Госпожо Василева, имате думата.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа министри! Във връзка с изказването на колегата Костадинов, както и разясненията, които бяха дадени от министъра, искам да направя редакционна поправка на т. 3 към чл. 13. Редакционната поправка да бъде в следната форма: „Възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно Наредба № 1 за изискванията към дейностите по събиране и третиране на отпадъците на територията на лечебните и здравни заведения.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплика ли, господин Костадинов?
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че водещото е да свършим някаква работа, затова правим тези предложения.
Благодаря на колежката Ивелина Василева за изчистения текст. Искам да отворя само една скоба: не съм сигурен, че, ако можехме да обезвреждаме тук пестицидите чрез инсинерация, трябваше да ги караме, господин Министър, в Швейцария, Франция, Германия и Италия. Според мен затъваме в един порочен кръг.
Проблемът е ясен. Вие бяхте ясен, че отказът събраните пестициди да се извозват и да се приемат от приемащите страни е проблем. Това трябва да се реши, но аз не съм сигурен, че имаме мощности, които съобразно Закона за околната среда и водите да изгаряме и да утилизираме адекватно. Нямам такава информация, затова при проведената процедура бяха избрани инсинератори в различни европейски държави, които имат вписан код за обезвреждане на пестициди в своя европейски лиценз.
Аз нямам информация към момента дали, записвайки го така, няма да отворим врата, през която ще минат страшни неща. Ако искате, по-скоро да обсъждаме как да обезвредим или да решим проблема с пестицидите, тъй като, както и в личния ни разговор, за който се извинявам, че се качих при Вас, Ви споменах, че тук са използвани пари от Българо-швейцарската програма. Казусът става много заплетен.
Може би ще се върна на първото си предложение: на този етап, без обществена поръчка – чл. 14, т. 3, тези, които са описани по Наредба № 1, са отпадъци с инфекциозен и болничен произход.
Аз не се чувствам подготвен и не бих Ви призовал да гласуваме, че трябва да впишем и пестицидите, защото изгарянето им не може да стане просто така, дори в условията на такава криза. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тоест, господин Костадинов, Вие поддържате Вашето предишно предложение, нали?
Да го подложа ли на гласуване?
Господин Костадинов, Вие поддържате предишното си предложение за редакционна поправка в чл. 13 независимо от предложението на госпожа Василева? Разбрах Ви.
Господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Вижте, аз няма да взимам повече думата и ще бъда максимално сдържан. Кажете къде на „Позитано“ да ги наредим? Няма да ги пипаме, докато трае кризата, ще седят на „Позитано“ – нямам нищо против – това не са мои пестициди. Не е и Българо швейцарската програма – тя приключи на 8 декември. Това са количества, които българското правителство през годините е поело ангажимент – Швейцария нещо ще изчисти, ние да доизчистим останалите вече отворени складове. Не съм аз, който през годините е започнал това. Вие не сте информиран за Програмата, а сега пускате на хората най-разнопосочни изказвания и така нататък.
Напишете го тогава така: изгаряне на пестициди в снабдени с всички съответни регистри инсинератори. Да, има един. Това, че Вие не знаете за него, е друг въпрос. И ние не знаехме, и когато питахме къде е най-близкият, се оказа, че няма. От Полша казаха: „Ние имахме един кораб в Бургас, в този кораб се оказа, че има пестициди. Търсихме къде може да се изгорят и се оказа, че в България може. Вие си имате едно Ферари в сравнение с нашия инсинератор, ама не си го ползвате.“
Тези пестициди, които сме събрали, са ангажимент, който България навремето е поела към Швейцария. Какъв е ангажиментът? Швейцария дава пари и казва: „Искаме по този, този и този ред да го правите в тези, тези и тези инсинератори.“ Ние не можем да им се сърдим, че са посочили инсинератори в Европа, които са преценили, след като дават парите. След като сме сключили договор, ние сме длъжни да се съобразим с тях в момента, в който Програмата приключи, но ние сме поели ангажимент да доизчистим. Имах въпроси от ДПС: „В нашето село половината е изчистено, а другото седи – кога? Вие натоварихте, а нещо седи на двора – кога? Сложихте го в камионите, а в нови контейнери – кога?“ Ами дайте, ако искате, да го замразим, нямам нищо против, но ми кажете къде? Предлагам да ги оставим на „Позитано“.
Това не е конструктивен разговор, много се извинявам. Пестицидите ще бъдат обезвредени в единствения инсинератор, който има такъв лиценз. Добре е, че го имаме, иначе тогава щеше да е проблем, ако той каже: „Имам лиценз, ама не искам, ще се занимавам с други неща, които ми носят повече печалба.“
Нека да не създаваме психоза там, където я няма. Това е финалът на Швейцарската програма, но и на количества, които също сме поели да обезвредим след Швейцарската програма. Няма конфликт тук. Защо го създавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Процедура? Много процедури.
Заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Съвсем накратко Ви моля да се придържаме към Закона и към текстовете, които днес разглеждаме. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, запазете тишина!
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Внасянето на проблема с пестицидите, въобще не е проблем на този закон. Той е изключителен проблем на други наистина много важни закони, но тук имаме текст, който гласи: „Не се изпълнява Законът за обществените поръчки, когато се унищожават биологични медицински отпадъци.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Каква е процедурата?
Благодаря.
Господин Костадинов, заповядайте за процедура.
Колеги, така или иначе ще го приемем този закон. Ще работим, докато го приемем.
Уважаваме колегите, които искат процедура.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Процедурата е извънредното положение и обвързването му със закон. Ако знаете колко много екологични проблеми има в държавата, а сега да ги залепваме към спешното законодателство, господин Министър, аз категорично не съм съгласен! Пропускам репликите за „Позитано“.
Искам да Ви кажа следното: някой от служителите Ви подвежда. Редът, който описахте, не е такъв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Костадинов, това не е процедура – моля да ме извините. Не е процедура. Извинете ме.
Господин Иванов – по начина на водене.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, мисля, че Правилникът на Народното събрание трябва да се спазва изключително стриктно, независимо дали тук е дошъл министър или някой народен представител, защото с такъв назидателен тон от народните избраници, па макар и от опозицията, мисля, че не е редно да се говори в тази ситуация.
Решаването на проблемите, че някой си е забравил пестицидите и не си ги е изгорил навреме, и сега да ни ги хвърля на главите, ами да си ги вземе в тях, а не да ги праща на „Позитано“. Най-добре е в неговата къща, да му кажете на господин министъра и там да се оправя с тях. Нито има Ферари на „Позитано“, нито има място за пестициди. Тук в момента се занимаваме с проблемите на българските граждани и с това да ги спасим от тази ситуация, а не да слушаме назидания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Митев – процедура.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Виждам, че разискванията за второ четене се превърнаха в парламентарен контрол. Предлагам прекратяване на разискванията. (Силен шум и реплики.) Чухме достатъчно мнения. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Обратно мнение? (Реплики от „БСП за България“.) С нищо не нарушавам Правилника.
Има ли обратно мнение? (Шум и реплики.)
Подлагам на гласуване процедурното предложение, направено от народния представител Христиан Митев.
Гласували 153 народни представители: за 105, против 47, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ще подложа на гласуване следните текстове по реда на членовете, които се предлагат за създаване, и по реда на постъпването.
По чл. 12, предложен от Комисията, има предложение за редакционни поправки от народния представител Светлана Ангелова.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 144, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
По чл. 12 има предложение за допълнение, направено от народния представител Даниела Дариткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 112, против 13, въздържали се 13.
Предложението се приема.
Гласуваме предложението на Комисията за създаване на нов чл. 12 с текст по Доклада на Комисията с приетите вече редакционни поправки.
Гласували 150 народни представители: за 148, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Продължаваме с чл. 13.
Имаме предложение за поправка от народния представител Атанас Костадинов.
Подлагам на гласуване редакционните поправки в чл. 13, направени от народния представител Атанас Костадинов.
Гласували 148 народни представители: за 44, против 6, въздържали се 98.
Предложението не е прието.
Следващото предложение по чл. 13 е от народния представител Ивелина Василева – редакционни поправки в т. 3. Текстът беше представен от госпожа Василева.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 112, против 12, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Следващото предложение по чл. 13 е от народния представител Даниела Дариткова.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Предложение от народния представител Йордан Цонев за създаване на нов чл. 13а: „По искане на изпълнител на обществена поръчка може да бъде предоговорен срокът за изпълнение, но не повече от срока на действие на извънредното положение.“
Подлагам на гласуване направеното предложение за нов чл. 13а с този текст.
Гласували 135 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението от Комисията за създаване на нови текстове 13, 14 и 15 с приетите вече редакционни поправки в текста на чл. 13.
Гласували 145 народни представители: за 120, против 3, въздържали се 22.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на чл. 16, направена от народния представител Даниела Дариткова.
Гласували 129 народни представители: за 100, против 20, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Преминаваме към чл. 16.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 16 с текст по Доклада на Комисията и приетото вече предложение за редакционни поправки.
Гласували 126 народни представители: за 108, против 15, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Прегласуване искате, господин Попов.
Прегласуване на чл. 16 с приетата редакционна поправка.
Гласували 132 народни представители: за 99, против 4, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Продължаваме с гласуване на редакционни поправки, предложени от народния представител Георги Йорданов в текста на чл. 17, предложен от Комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 17 с текст по Доклада на Комисията и приетата редакционна поправка.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„Създават се членове от 8 до 12:
„Чл. 8. Министърът на здравеопазването със своя заповед определя условията на труд и заплащането на медицинските (лекари, професионалисти по здравни грижи и санитари) и здравни специалисти от първа линия в противоепидемичната обстановка.
Чл. 9. Министерството на здравеопазването разработва оперативен план за хоспитализация на пациенти с доказано вирусоносителство или съмнение за това, в който участват всички български болници, независимо от собствеността им.
Чл. 10. Сроковете за подаване на годишните данъчни декларации на физически и юридически лица за 2019 г. се удължават до 30 юни 2020 г.
Чл. 11. За срока на извънредното положение Министерският съвет задейства процедури за безвъзмездно предоставяне на освободени държавни резерви по чл. 24, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси.
Чл. 12. Министерският съвет внася проект на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. за финансовото осигуряване на мерките по този закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители за създаване на членове 8 и 9:
„Чл. 8. До прекратяването на извънредното положение юридически лица и еднолични търговци, чиято дейност е затруднена или временно прекратена поради прилагането на противоепидемичните мерки по чл. 2, могат да поискат разсрочване на данъчните и осигурителните им задължения.
Чл. 9. (1) За срока на обявеното извънредно положение, по предложение на Националния оперативен щаб, министърът на икономиката със заповед може да определи максимална цена и/или максимална надценка, като процент от доставната цена, на стоките от първа необходимост и на стоките, които са необходими за овладяване на епидемията.
(2) При формиране на цената на стоките, включени в заповедта по ал. 1, търговците са длъжни да калкулират надценка, по-ниска или равна на определената от министъра на икономиката в същата заповед.
(3) Контролът по заповедта е на министъра на икономиката и се извършва от Комисията за защита на потребителите.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат членове 18 и 19:
„Чл. 18. (1) При необходимост може да бъдат командировани, включително на територията на друга област за временно изпълнение на дейности по държавен и здравен контрол:
1. служители на районните здравноосигурителни каси в регионалните здравни инспекции;
2. държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции на територията на друга област.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 командироването се извършва при условията на Закона за държавния служител или на Кодекса на труда след съгласуване с управителя на Националната здравноосигурителна каса за срок не по-дълъг от два месеца през една календарна година.
В случаите по ал. 1, т. 2 командироването се извършва при условията на Закона за държавния служител след съгласуване с министъра на здравеопазването за срок не по-дълъг от два месеца през една календарна година.
Чл. 19. Министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди извършването на проверки на територията на една област от държавни здравни инспектори от друга област и/или от държавни здравни инспектори в Националния център по радиобиология и радиационна защита. Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от държавните здравни инспектори, участвали в проверката, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция, на чиято територия се извършва проверката.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България.): Уважаеми господин Председател, колеги, в така предложените чл. 8 и чл. 9, това са два члена, които касаят точно това, което е най-важното в сегашната противоепидемична обстановка. Касаят медицинските служители, медицинските специалисти.
Аз не искам тук да дебатираме какви условия на труд те да имат в тази обстановка и какви заплати. Мисля, че можем да дадем на единствения орган, който може да определи това, експертно, министърът на здравеопазването, който със своя заповед да определи условията на труд: как да се предпазват, какво да използват, от къде да се достави и преференциалното заплащане на медиците, в това число лекари професионалисти по здравни грижи, санитари и други в условията на противоепидемичната обстановка.
Защото не искам да коментирам 1000 лв. много ли са, малко ли са, трябва ли да се дадат или не. Това е по чл. 8.
По чл. 9. Създаде се един дебат в обществото, който не е здравословен както за обществото, така и за здравната система. Това е за участие на болниците с частна собственост. Факт е, че редица болници, не само частни, редица болници държавни, болници общински отказват приемането на болни суспектни, съмнителни за вирусоносителство с COVID-19.
Затова ние предлагаме Министерството на здравеопазването да направи оперативен план за участието на болниците, които трябва да участват независимо от тяхната собственост. И, колеги, от вчера сме залети със сигнали от цялата страна, че на база прокламирането от Националния оперативен щаб неприсъствено консултиране с лекари, било то общопрактикуващи, специалисти или болници, в лечебните заведения няма пациенти. Това е хубаво за сметка на противоепидемичната обстановка обаче тези хора получават своите заплати на база оборота, на база това, което заработват, това, което фактурират към Националната здравна каса или съответно Министерството на здравеопазването по методика и така те си получават своите заплати.
Реална е възможността, когато те получат своите пари за месец март, а това става в края на месец април или в началото на месец май, да няма достатъчно пари за заплати, не само за заплати, а и за издръжка.
В същото това време българските лечебни заведения в условията на противоепидемична обстановка трябва да извършват повече разходи, защото трябва да има по-тежки мерки за стерилизация, по-тежки мерки за заплащане извънработното време на медицинските служители и за закупуване на различна апаратура, която е необходима.
Затова ние предлагаме следната редакция към така предложения чл. 9: Националната здравноосигурителна каса изплаща изцяло сумите по договор, а Министерството на здравеопазването по методика на тези лечебни заведения – това не е в члена, които казваме, че трябва да участват в този ситуационен план – да приемат пациенти с COVID-19, включително и лечебните заведения за извънболнична помощ, където трябва да стане транжирането на база – и тук много внимателно – за месец март 2020 г. на база месец февруари 2020 г. Тоест тези пари ги има както в Националната здравноосигурителна каса, така и в Министерството на здравеопазването. Те обаче няма да бъдат заработени по методиката, няма да бъде показан прием на болни, съответно да бъдат фактурирани. Тези лечебни заведения са като пожарникарите – дай боже, да не работят, обаче трябва да ги има, защото когато почнат да работят, тогава вече, ако ги няма, ще стане страшно. За това апелирам да подкрепим тези лечебни заведения с помощта за месец март.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Йорданов, едно уточнение: Вие представихте предложението на госпожа Нинова и там има чл. 9-и. Вие всъщност не направихте…
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Допълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, разбрах Ви.
Има ли реплики?
Господин Веселинов, имате думата за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, позволете ми да привлека вниманието Ви към нашите предложения, които смятам, че са изцяло конструктивни в посока на преодоляване част от проблемите, които извънредното положение ще създаде както за стопанските субекти, така и за потребителите.
В чл. 8 ние предлагаме възможността юридическите лица и едноличните търговци, чиято дейност е била затруднена във връзка с мерките, които вземаме за овладяване на епидемията, да поискат от НАП, от данъчната администрация разсрочване на задълженията. Нещо, което смятам, че е естествено именно за онези фирми, които са част от засегнатите браншове. Смятаме това нещо за логично, тъй като на практика точно в тези първи дни и месец от обявяване на извънредното положение разходите на тези фирми ще са извънредно високи. Те ще могат да се окажат в положение, в което да не могат да обслужват данъчните си задължения. Същевременно не биха имали правно основание за тяхното разсрочване. Да се доверим на чиновническата отзивчивост би било в известна степен наивност, така че този текст би гарантирал възможността на тези фирми да оцелеят и би създало един допълнителен ангажимент на НАП, но ангажимент, който, ако те го приемат отговорно, биха могли действително да съдействат за оцеляването на тези стопански субекти.
В чл. 9 предлагаме една мярка, която е свързана с овладяването на спекулата. Именно възможност по предложение на Националния оперативен щаб при обявеното извънредно положение министърът на икономиката да определя пределни цени или респективно максимални надценки на стоките, които са свързани с овладяване на епидемията или съответно стоки от първа необходимост. Вече имаме множество примери, включително председателят на един от големите синдикати даде такива за в пъти повишаване на цените, свързани с дезинфектанти и други медицински консумативи. Подобно правомощие според нас ще допринесе за това интересите на потребителя да бъдат защитени.
И други колеги са правили предложения по посока на овладяване на спекулата, но смятам, че това е най-простият и ефективно работещ механизъм и ако бъде подкрепен от Народното събрание, ще гарантира на нашите сънародници наистина едно по-поносимо ниво на цените, на средствата, от които те са зависими за собственото си оцеляване. Надявам се на Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики има ли?
Господин Гьоков, имате думата за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Въпреки че не е нашето предложение, аз ставам да го подкрепя, защото, повярвайте ми, откакто сме обявили извънредното положение от 13 март досега, съм получил десетки, да не кажа хиляди обаждания от работодатели, работодателски организации. (Шум и смях.) Никак не е смешно! Може да съм преувеличил, като съм казал хиляди, ама да засиля това, което искам да Ви кажа, защото не слушате и без това. Просто да Ви обясня за какво става въпрос. Мога, ако искате, да си извадя телефона и да Ви прочета някои от тях. Хората казват твърдо, че изпитват сериозно затруднение да правят различни плащания – по кредити, по данъци и така нататък.
Ще Ви дам пример: една фитнес зала, която е под наем и разчита на приходите си от всеки ден, това е в сферата на услугите, всеки месец да си плати наема, да си плати данъците, да си плати кредита, който е взел, отворил е пет-шест работни места, как да го направи това нещо, като Вие не искате да подкрепим бизнеса? Не знам какво искате!
Аз Ви призовавам да подкрепим предложението на колегите от „Обединени патриоти“, защото то е разумно и сигурно няма да натовари кой знае колко бюджета на държавата. Още повече не става въпрос за бюджетни средства, а за разсрочване на плащания по задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Има ли реплики?
Изказвания?
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя предложение за редакция в чл. 18. ал. 1, т. 2. – след запетаята „на територията на друга област“ – да се заличи, тоест т. 2 да звучи така: „държавни здравни инспектори от регионалните здравни инспекции“.
Понеже се получава повторение и чл. 19 да се редактира така:
„Министърът на здравеопазването може със заповед да разпореди извършването на проверки на територията на една област от държавни здравни инспектори от друга област и/или от държавни здравни инспектори от Националния център по радиобиология и радиационна защита за спазване на противоепидемичните мерки и ограничения. При установени нарушения актовете за установяване се съставят от държавните здравни инспектори, участвали в проверката, а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция, на чиято територия се извършва проверката.“
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители на нашето предложение, което е за извънредното положение и така наречената спекула.
Единственото предложение дотук, което реално дава някакви правомощия на министъра на икономиката да направи това и което колегите от ГЕРБ бяха внесли в предходен текст, е да се продава на не повече от 15% надценка.
При нас това няма как да сработи с конкретна цифра за надценка, но мисля, че онова, което предлагаме ние за срока на обявеното извънредно положение по предложение на Националния оперативен щаб – министърът да може да определя максимална пределна цена или максимално пределна надценка на стоки както от първа необходимост, така и на такива, които са необходими за овладяване на кризата, трябва да бъде прието поради простата причина, че към момента може да имаме проблем със здравните консумативи.
Утре обаче ние не може да знаем дали няма да имаме друг проблем. Не го казвам с цел да възбудя някакъв интерес. Мисля, че тук е времето да се приеме такъв текст. Абсолютно нищо тревожно, притеснително няма в него.
Министърът на икономиката с цялото си министерство, включително и Комисията за защита на потребителите, могат да проверяват цените, когато бъдат определени – какви цени и надценки да слагат търговците и на кои стоки и този процес да бъде контролиран поне в периода на криза. Защото, както ще свършат заплатите на някои хора, колкото и да се мъчим, това не е ясно до кога ще продължи и не е ясно дали други държави, от които се снабдяваме със стоки от първа необходимост, няма и те да затворят границите. Така че е редно да бъдем предварително осведомени и да мислим две крачки напред, за да може това нещо, което предлагаме, да бъде прието, министърът на икономиката да действа с цялата си сила, за да може да стопира спекулата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Сабанов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 37, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 117 народни представители: за 49, против 4, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Преминаваме към предложените за създаване от Комисията нови членове 18 и 19.
По текста на чл. 18 има предложение за редакционни поправки в ал. 1 от народния представител Даниела Дариткова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 18. Текстът е съгласно Доклада на Комисията с приетата вече редакционна поправка.
Гласували 121 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционните поправки, предложени от народния представител Даниела Дариткова в текста на новопредложения чл. 19 от Комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов чл. 19 с текст по Доклада на Комисията с приетата вече редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде чл. 20:
„Чл. 20 (1) За учениците в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение, както и в дуална система на обучение се организира обучение, както и подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.
(2) Учителите и педагогическите специалисти осъществяват обучението и подкрепата за личностно развитие по ал. 1 в рамките на трудовото си правоотношение, без да е необходимо сключване на споразумения по чл. 119 от Кодекса на труда, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване. За изпълнение на задълженията си от разстояние педагогическите специалисти получават трудовото си възнаграждение, уговорено по трудовото правоотношение.
(3) Директорите на училища изпълняват задълженията си в рамките на трудовото си правоотношение, без да е необходимо сключване на споразумения по чл. 119 от Кодекса на труда, като осъществяват управление и контрол и от разстояние чрез използването на информационните и комуникационните технологии, ако са създали необходимата организация за извършване на обучението и подкрепа за личностно развитие по ал. 1. Директорите изпълняват задълженията си от разстояние, като осигуряват в дома си или избрано от тях друго помещение извън училището работно място и използват необходимото технологично оборудване.
(4) Министърът на образованието и науката може със заповед да въвежда временни правила във връзка с обучението и подкрепата за личностно развитие по ал. 1, включително и относно работното място, работното време на директорите и педагогическите специалисти, техническите средства за организиране и провеждане на обучението и подкрепата за личностно развитие.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създадения нов чл. 20, предложен от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Член 7 – текст на вносител.
Предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В чл. 7 се създава ал. 9:
(9) Всички решения по чл. 7 се публикуват незабавно, в срок от двадесет и четири часа от вземането им, на страницата на съответния управляващ орган и в поне два национални всекидневника, с подробни мотиви за вземането им, както и с пълните данни на бенефициента, включително име, идентификационен номер на физическите и юридическите лица и отпуснатите суми. Публикацията е неразделна част от решението и предхожда изпълнението му. Министерският съвет създава и подържа публичен регистър на решенията, взети по силата на чл. 7.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 2 се изменя така:
2. да отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила в съответствие с принципите за свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, публичност и прозрачност;
2. Ал. 6 се изменя така:
„(6) При условията на ал. 5 Комитетът за наблюдение по съответната програма взема неприсъствено решение, с което включва в индикативната годишна работна програма процедури, свързани с извънредното положение и одобрява критериите, използвани за подбор на операции, за да се осигури животът и здравето на гражданите.“
3. Създава се ал. 9:
„(9) В случай на обявено извънредно положение в страната, по мотивирано предложение на РУО на съответната програма се удължава срокът за подаване на проектни предложения по вече обявени процедури за конкурентен подбор на проекти, както и по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в случай, че е необходимо.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7, който става чл. 21:
„Чл. 21. До отмяна на извънредното положение управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове имат право да:
1. изменят едностранно договори за безвъзмездна финансова помощ съобразно необходимостта от мерки при криза по смисъла на чл. 2, т. 21 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (OB, L193/1 от 30 юли 2018 г.), включително да увеличават размера на договорената безвъзмездна финансова помощ;
2. отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за набиране на предложения;
3. увеличат общия ресурс по операциите над одобрените от комитета за наблюдение по схемите, по които са допустими мерки, в условията на извънредни ситуации и при хипотезата на т. 1.
(2) При обявяване на процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срокът по чл. 44, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове се намалява по преценка на ръководителя на съответния управляващ орган. В условията за кандидатстване по съответната схема, утвърдени по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се определя новият срок.
(3) Сроковете при процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, определени в нормативния акт по чл. 28, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, може да се намалят по преценка на ръководителя на съответния управляващ орган. В условията за кандидатстване по съответната схема, утвърдени по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се определя новият срок.
(4) По всички въпроси от компетентността на комитета за наблюдение по съответната програма може да се вземе неприсъствено решение. Ръководителят на съответния управляващ орган може да намали сроковете, приложими при процедура за неприсъствено вземане на решение, определени в нормативния акт по чл. 15, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Членовете на комитета за наблюдение се уведомяват за намаляване на съответния срок с изпращане на проекта на решение и документите към него.
(5) Безвъзмездна финансова помощ се предоставя директно на кандидат, одобрен от комитета за наблюдение на съответната програма, чрез приемане на неприсъствено решение по мотивирано предложение на ръководителя на управляващия орган на програмата.
(6) При условията на ал. 5, комитетът за наблюдение по съответната програма взема неприсъствено решение, с което включва в индикативната годишна работна програма процедури, свързани с извънредното положение, и одобрява критериите, използвани за подбор на операции, необходими, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, включително такива, свързани с отбраната и сигурността.
(7) Безвъзмездната финансова помощ се предоставя директно на кандидат, който в определен от ръководителя на управляващия орган срок отговори на одобрените критерии.
(8) Разпоредбите на чл. 26, ал. 3, ал. 5 и ал. 8 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове не се прилагат.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 104 народни представители: за 45, против 5, въздържали се 54.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 28, против 40, въздържали се 37.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията на чл. 7, който става чл. 21 по Доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 26.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Параграф 1 – текст на вносител.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението, подкрепено от Комисията, и отхвърлянето на § 1.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 2 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Валери Симеонов:
„Параграф 2 да отпадне.“
То е оттеглено.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1:
„§ 1. (1) В 7-дневен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ лечебните заведения, държавните институции и телекомуникационните оператори чрез определени длъжностни лица извършват извънредна проверка на техническото състояние на енергийните обекти, предназначени за снабдяване с електрическа енергия, които са тяхна собственост, включително на електрически уредби, собствени източници на резервно захранване и съоръжения за автоматично превключване на захранването, осигуряващи непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия.
(2) За резултатите от проверката по ал. 1 се съставя протокол.
(3) При установяване на несъответствия с нормативните изисквания лицата по ал. 1 предприемат незабавни действия за тяхното отстраняване с цел гарантиране непрекъснатостта на снабдяването с електрическа енергия.
(4) Лечебните заведения, държавните институции и телекомуникационните оператори уведомяват незабавно Министерството на енергетиката за предприетите от тях действия в резултат на извършените проверки.“
Предложение от народния представител Валентин Николов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. (1) За гарантиране непрекъснатост на снабдяването с електрическа енергия в условията на извънредно положение на територията на страната операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителни мрежи преустановяват всички планови ремонти, свързани с временно преустановяване на преноса на електрическа енергия, с изключение на ремонтни дейности за отстраняване на възникнали аварии, с цел възстановяване на снабдяването с електрическа енергия на потребителите.
(2) Сроковете за заплащане, определени в общите условия по чл. 98а, ал. 2 от Закона за енергетиката, на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови клиенти се удължават от 10 на 20 дни. Сроковете може да бъдат променяни с мотивирана заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб, при отчитане на финансовата стабилност на сектор „Енергетика“, с цел гарантиране на енергийната сигурност.
(3) За гарантиране на живота и здравето на хората, центровете за предоставяне на информация и обслужване на клиентите на енергийните предприятия, извършващи снабдяване с електрическа и топлинна енергия и природен газ, въвеждат организация на работа, при стриктно спазване на изискванията на Националния оперативен щаб.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2, който става § 1 по Доклада на Комисията, и създадения нов текст на § 2, предложен и подкрепен от Комисията.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 3 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Десислав Чуколов и група народни представители:
„В § 3, т. 2 относно чл. 326 от Наказателния кодекс ал. 1 се изменя така:
„(1) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или умишлено и съзнателно предава или разпространява информация, за която знае, че е невярна, за разпространението на заразителна болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Нигяр Джафер.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:
„В § 3, Наказателния кодекс, т. 2, чл. 326 ал. 1 се изменя така:
„(1) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин подава или разпространява невярна информация, невярно повикване или заблуждаващи знаци за помощ, злополука, тревога или за разпространението на заразителна болест, се наказва с лишаване от свобода до три години.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 225 се създава нова ал. 6:
„(6) Когато деянието по ал. 1 е извършено при обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 5000 до 10 000 лв.“
2. В чл. 326:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, или невярна информация за разпространението на заразна болест, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до десет хиляди лева.“;
б) в ал. 2 думите „от петстотин до две хиляди лева“ се заменят с „от десет хиляди до петдесет хиляди лева“.
3. В чл. 355, ал. 1 думата „заразителна“ се заменя със „заразна“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Тук сме направили изключително коректно предложение – в Наказателния кодекс, касаещо това престъпление, наречено спекула, най-общо казано. Предложили сме онова, което беше изчетено тук, от трибуната. Това престъпление е тежко. Предлагаме да се наказват с лишаване от свобода до 5 години. В рамките, когато е обявено извънредно положение, да се спекулира със стоки, които са от първа необходимост, с маски, със защитни облекла, с други стоки, наистина е тежко престъпление.
Тук Вие сте записали, че приемате по принцип нашето предложение, само че това не е така. По-надолу в текста от Комисията то не съществува никъде, освен че сте завишили наказанието, но не с такова, което ние сме предложили – именно до 5 години лишаване от свобода, предложили сте до 3 години. Както и санкцията – глобата е в драстично по-малък размер.
Уважаеми народни представители, освен всичко това, сте вкарали в Наказателния кодекс отново текстовете, които бяха отхвърлени тук на първо четене на този законопроект, касаещи невярна информация за разпространението на заразна болест – да се наказва с лишаване от свобода. И тогава, и сега в този дебат твърдя, че в сега действащия Наказателен кодекс на практика е ненужно да се добавя това изречение, защото то се съдържа в рамките на думата „тревога“, от една страна. От друга страна, има законови текстове в Наказателния кодекс, касаещи тероризма. Там също се съдържат редица наказания.
По отношение на нашето предложение – то е наистина по-обхватно и има препратка към Закона за потребителите. В Наказателния кодекс в този момент текстът е абсолютно недействащ. Там дори се използва препратка към Закона за спекулата, който е отменен – не действа. Но сега съществува в Наказателния кодекс като препратка от НК към закон, който не съществува.
Текстовете в настоящия Наказателен кодекс са морално остарели. Наказанието за спекула е, забележете, 100 лв. глоба и пробация. Това е недопустимо, особено когато се касае за извънредно положение.
Ето защо Ви призовавам да подкрепите нашия текст, предложен в Наказателния кодекс, който е обоснован и е свързан със Закона за потребителите. Там много детайлно – в Закона за потребителите, сме описали какви са санкциите, как се налагат, как се доказва кой спекулира, защото в текстовете, които Вие сте предложили, дори няма такава насока, дори няма дефиниция на това престъпление, а то е тежко, повтарям.
Последно, правя предложение чл. 326 да бъде гласуван отделно, тоест предложението, което за пореден път правите – за невярна информация, за разпространение на заразна болест и така нататък. Доводите, които сигурно и с моите колеги ще изкажем отново тук, от тази трибуна, са, че този текст е ненужен, той дава допълнителна паника в обществото, забранява се абсолютно ненужно, дава се сигнал, че едва ли не се забранява разпространението на каквато и да било информация, че всеки един от нас, включително и българските журналисти, са застрашени от наказателно преследване – така, както искахте да застрашите и българските лекари.
Ето защо аз Ви предлагам да се гласува текстът, предложен от нас, а не този, предложен от Комисията, още повече че Комисията е записала, че подкрепя по принцип, но незнайно какъв е бил принципът на Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Поддържате ли да гласуваме точки 1, 2 и 3 отделно?
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре. Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Председател! Благодаря Ви, господин Министър!
Уважаеми колеги! Това, което сме предложили, е част от процеса, за който може би повече от година говорим – срещу фалшивите новини, срещу разпространението на невярна информация, срещу такава, която всява паника в обществото. Помним информация за това, че водата на София е отровена – беше преди няколко месеца, помним и други такива информации, които всъщност въвеждат в заблуждение българските граждани и всяват паника. Когато гледаме Закона за извънредните мерки обаче, променяйки Наказателния кодекс, веднага след като свърши извънредното положение, не мисля, че трябва да отваряме отново Наказателния кодекс, затова и нашата редакция беше малко по-обща от текста, който е приела Комисията. Добавена е възможността за наказание тогава, когато се разпространява невярна, фалшива информация и затова Ви призовавам да подкрепите предложението на Искрен Веселинов и група народни представители, защото смятаме, че след като свърши това извънредно положение, ние сме внесли вече в Народното събрание Законопроект, с който да се борим с фалшивите новини. Този текст всъщност е и част от него, така че смятам, че след като свърши всичко това, ще можем наистина да проведем тази битка – битка, която знаем, че е за доброто на всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Реплика – заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Сиди, аз разбирам това, което ни казвате, но това, което в този член не е уточнено и няма как да бъде уточнено, е, какъв е критерият за това какво е фалшива информация, какво е невярна информация и какво е лъжа. И Ви давам един пример, без да го считате за политическо заяждане. Онзи ден си направих труда да отворя Предизборната програма – това, което са обещавали „Обединени патриоти“ преди изборите. Къде е полицаят във всяко село? Къде е по-ниското ДДС за лекарства? Това трябва ли да го броим за фалшива информация? И питам Ви – когато приемем такава клауза, Вие ще подлежите ли на ударите на този закон като разпространители на фалшива информация? Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Симов. (Народният представител Павел Шопов иска думата.)
Втора реплика? (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Реплика, реплика, господин Шопов.
Няма.
Дуплика – заповядайте, господин Сиди.
После ще дам думата на министъра, господин Шопов, и после на Вас.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Симов, за репликата.
Естествено, в Предизборната програма сме написали много неща. Радвам се, че сте я чели. Ние забелязваме в последните години, че активно четете Програмата на „Обединени патриоти“. За съжаление, не помагате в нейната реализация. Ето например едно предложение, за което Вие говорите дълго време, как не се случва – за пенсии от 300 лв., договорено, както вече знаете, така че ще се случи. Следете по-внимателно оттук нататък действията на „Обединени патриоти“ и ГЕРБ в рамките на управляващата коалиция. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Поисках думата, за да взема становище във връзка с предложението на колегите от опозицията за изменение на чл. 225 от Наказателния кодекс. Беше прочетена на Вашето внимание и редакцията, която беше гласувана от Правната комисия снощи.
Тъй като колегите от БСП в Правната комисия снощи си тръгнаха точно в 17,30 ч., (шум и реплики) точно в 17,30 ч. и даже прекъснаха изказването на колегата Клисурска, даже не ѝ дадоха възможност да довърши изказването (шум и реплики) и да доизрази всичките си аргументи, но – става 17,30 ч. и те решиха да се обидят, и масово всички напуснаха заседанието, затова не бяхте свидетели на дебатите след това.
Това Ваше предложение го защитавах аз в Правната комисия (шум и реплики) и по тази причина то се прие по принцип. Затова ще окажем максимално съдействие, за да постигнем приемлива редакция, така че да имаме действащ текст на чл. 225.
Частично съм съгласен с това, което колегата Филип Попов каза, че – да, исторически съставът на спекулата има генезис назад във времето, който трудно кореспондира с откритата пазарна икономика, но този текст и основен състав вече не е привързан към недействащия Закон за борба със спекулата. Измененията в Наказателния кодекс са били осъществени през 2002 г., така че тогава законодателят е опитал да постигне по някакъв начин адаптиране на тоя състав към условията на пазарна икономика. Затова сега основният състав е – който продаде стока на цена над определената или преди да е определена, или утвърдена по установения ред, се наказва с лишаване от свобода.
Затова предложението, което приехме, е за нова ал. 6, с която твърдя, че значително повишаваме наказанието. Колегата Попов не каза, че лишаването от свобода е с долна граница. Предложили сме от 1 до 3 години. Така че тук е невъзможно да се проведе замяна на наказанието, наложено по наказателен ред, с административно наказание.
Ще приемем Ваше предложение, ще помоля колегите от парламентарната група да подкрепят Ваше предложение, ако настоявате горната граница на лишаването от свобода да бъде не 3, а 5 години. Ако направите предложение за промяна в ал. 1, където е основният състав, ал. 6, квалифицираният състав, който предлагаме да бъде „при условие на извънредно положение, обявено по чл. 84“, но, ако решите, че има проблем с основния състав в ал. 1, моля, предложете съответна промяна.
Няма да взимам становище по предложенията за изменение в чл. 326. Виждам, че от Доклада сами се убеждавате, че много от парламентарните групи са направили сходни, аналогични предложения за промяна в чл. 326. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! И ние от „Атака“ сме внесли предложение за изменение в Наказателния кодекс, което считаме, че е най-доброто от внесените няколко такива подобни по този текст и по този повод. Съгласували сме го с най-добри юристи и нашите съображения са на базата на наказателното право като принципи, затова защото наказателното право инкриминира и въздига в престъпления, или издига като по-тежко квалифицирани състави онези деяния, които имат особено значение в даден, ако щете, момент, по принцип, тези явления, които имат по-тежка обществена опасност.
В момента правим извънредно законодателство – типичен пример в това отношение – това, което правим с тези изменения. Имаме извънредна ситуация, свързана не с нещо друго, а със заразна болест. И неслучайно ние сме вкарали в текста като легално определение това понятие „заразна болест“. И тук съображенията, мненията, изказани от колеги, че имало такива текстове, са несъстоятелни, защото ние се намираме пред особен момент – точно на заразна болест. Това не се е случвало веднъж, това се е случвало преди това, но сега виждаме колко опасно е да се разпространяват неверни твърдения и информация, която дадени лица знаят, че е невярна и умишлено разпространяват. И тук всякакви приказки за свободата на словото, на журналистите, на репортерите са несъстоятелни предвид тази извънредна ситуация, в която се намираме.
Затова аз Ви призовавам да подкрепите точно нашето предложение, то е добре премерено, балансирано, помислено е и за тежестта на наказанието с оглед на извършеното. И нека да си спомним колко много невярна информация съзнателно изтече и ни се поднесе в тези дни на криза, каква е била опасността от нея и колко злини е причинила тя в борбата на цялото българско общество против заразната болест. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда малко по-краен и ще кажа – по-добре невярна информация, отколкото такъв текст, който опасно много прилича на удар в зъбите на свободното слово. (Шум и реплики.) Защото в крайна сметка големият въпрос е: кой определя кое е невярна информация? Кой е този орган, който ще каже как една информация, която утре може да бъде променена, ще каже, че това е фалшива новина?
И Ви давам пример. Сега в социалните мрежи се разпространява изявление на генерал Мутафчийски от месец януари, когато той вероятно е бил сигурен в думите си, че коронавирусът е заболяване, което ще подмине България. Други експерти също са го казвали. Сега се намираме в епицентъра на бурята, но приемем ли такъв текст, трябва ли да разследваме и такива изявления? Можем ли да ги подведем като фалшива информация?
Това са много важни въпроси и заради това смятам, че от такъв текст няма никаква нужда. Защото с този текст много може да се злоупотреби и, знаейки какво представлява България днес, като нищо това ще бъде използвано като начин да бъде ограничена свободата на словото. Предпочитам фалшивите новини. Смятам, че повечето българи имат сетивата да ги разграничават, нека да има невярна информация, но журналистите да не бъдат заплашени с такива глоби и дори затвор, ако случайно напишат нещо, което след това се окаже невярно. Това е част от рисковете на професията.
Съжалявам, такъв текст за мен е безумен, абсурден е и се получава една много интересна ситуация: пускаме армията на улицата, в един момент ограничаваме журналистите – какво трябва да направим след това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Симов.
Реплики?
Господин Шопов, заповядайте.
Господин Жаблянов, реплика? Изказване.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Симов, говорите типично като журналист, а аз говоря като юрист и тук е разликата помежду ни.
Тук не става въпрос да изхождаме от нашето битие, нашата професия – ние трябва да изходим с оглед на интереса, съобразно конкретния момент. За мен е ясно и безспорно как трябва да се справим с този текст и как трябва да гласуваме, защото тук юристите имат приоритет. Послушайте ме, тук не става въпрос за дискриминация и с целия опит, който имаме относно преценката на едно деяние с общата част на Наказателното право, цялата теория на Наказателното право – какво е престъпление, какво е наказание, какви са хипотезите, аз Ви казвам, господин Симов, абсолютно прави сме.
Вие питате: кой ще прецени коя информация е вярна или невярна? Господин Симов, много лаически въпрос. За всички юристи е ясно и абсолютно безспорно. Преценява знаете ли кой? (Реплики.) Съдът, господин Симов, във всеки конкретен случай.
И така, както сме поднесли текста, той е премерен, с оглед на цялата тази технология – деяние, извършено от субект, лице, което подлежи на наказателна отговорност, преценка на онова, което е извършил, като истина, неистина. Съответно минава се през фази – предварително производство, съдебно дирене, произнасяне на съда, три инстанции. И в крайна сметка, господин Симов, обществото получава това, което му е необходимо – ред, справедливост, деяние, наказание или оправдание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Има втора реплика от господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, че ме забелязахте, уважаема госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Как няма да Ви забележа!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Симов, внесете повече яснота в залата. Журналистическата професия е изключително отговорна и аз съм сигурен, че всички колеги добре съзнават какво правят, особено в ситуация като тази.
Обяснете на залата съвсем ясно и, разбира се, кратко, колкото позволява времето, ако един журналист разполага с информация, но тя не е потвърдена от Щаба и не е потвърдена от Щаба, поради някаква цел, и то в продължение на часове, един разследващ журналист се е добрал до нея, то трябва ли да я пуска, или не трябва, как ще бъде тълкувано това и кой ще го преценява? Защото това е важен въпрос.
Уважаеми дами и господа, това е работата на журналиста – да стига до информацията и често да изпреварва официалната такава. Разбира се, всеки трябва да си носи отговорността, всеки трябва да си проверява информацията, но нашите журналисти – защото какви ли не коментари четох – открай време са свикнали да си проверяват информациите, поне тези, които аз познавам, и българската журналистика такава, каквато аз я познавам.
Затова е изключително опасно въвеждането на такъв текст. Съгласен съм с господин Симов, но мисля, че недостатъчно добре разясни това положение на залата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Трета реплика – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател! Господин Симов, не знам защо всяко нещо, което се предлага, Вие го изопачавате, веднага втълпявате на хората – как да кажа – целенасочено, че някой трябва да бъде… Къде е насочено срещу журналистите? (Реплики.) Какво точно?
Всеки журналист, когато цитира нещо, проверил е нещо, видял е някъде, написал, Вие се притеснявате за това, че го бил преписал отнякъде и щели да му търсят отговорност. Ами той, ако го е преписал, е длъжен като журналист да напише откъде го цитира, нали така? Тогава какво Ви е притеснението? (Реплики.) Или може би, откакто гласувахме извънредното положение, БСП беше заедно с мнозинството, за да се покаже на българите, че са загрижени за българския народ. От същия момент нататък всички хибридни сайтове, Ваши активисти, симпатизанти им беше дадена явно позивна да бълват всякакви ненормални неща, за да психират хората. И това не го твърдя, защото някой ми го е казал, а го виждам всеки ден, виждам тези хора и ги познавам. Включително на Ваши депутати бащите, които споделиха още преди седмица и повече: „Парламентът 45 дни си гласува ваканция и 5 хил. лв. за лекарства на депутатите.“ Баща на Ваш депутат?!
Той не знае синът му дали работи, или не работи в парламента?! Е, това нещо трябва да се прекрати! Не може опреден кръг хора в социални мрежи или така наречени някакви измислени медии да тормозят и да психират останалата част от нормалните български граждани, и то в такъв момент, и то конкретно за това. Иначе всякакви други безсмислици виждаме, от години ги виждаме и никой не ги е спрял. Но поне в този случай трябва да сме единни и да спрем това недопустимо държане на хора, които психират българските граждани. Това не е нормално!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Господин Симов, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Шопов, Вие ми говорихте като юрист, аз сега няма да Ви говоря като журналист, а като почитател на литературата. Защото това, което ми описвате, много ми напомня на една ситуация от „1984“ на Оруел, където цял един отдел в Министерството чете вестници, за да може да види дали са в правилната линия.
Кой ще следи медиите и кой точно ще повдига обвиненията за невярна информация? Ще натоварим прокуратурата, цял отдел да чете всеки сайт, за да може да търси отговорност? Ще ги натоварим да четат социалните мрежи – всеки човек какъв статус е написал, за да може да арестуваме някой в обвиненията, че панически вдига нещата? Разберете ме, затова Ви казвам, че този текст е безсмислен, този текст е опасен, този текст върви пряко срещу основна свобода на хората да говорят каквото си искат, дори когато някой път заблуждават.
Господин Ангелов, извинявайте, но това, което ми казвате, показва, че всъщност усилията Ви не са насочени за справяне с тази ситуация. Подразнил Ви е не текст за заразата, за коронавируса, а текст, в който по принцип пише за парламента.
Да, фалшиви новини има. Да, има хора, които ги споделят. Това обаче не е причина да стягаме ръката си около гърлото на журналистиката, да стягаме ръката си около гърлото на всякакви сайтове в името на кефа на една политическа партия. Съжалявам, но този текст се получава точно така.
И заради това на колегата Ченчев искам да кажа, че той е много прав. Работата на журналистите е отговорна. Всеки журналист знае какво прави и трябва да изпревари информацията и някой път се постигат грешки. Само че с такива текстове ние тряскаме наистина решетката пред свободното слово и съм убеден, че точно така ще стане.
Заради това призовавам Ви: не гласувайте подобно фашистко законодателство! Благодаря. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Еее, господин Симов! (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП. Народният представител Тома Биков иска думата.)
Има двама записани преди Вас, господин Биков.
Господин Жаблянов – за изказване.
Заповядайте. (Шум и реплики.)
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Колеги народни представители! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля Ви за тишина! Колеги, умориха се всички и мисля, че емоцията малко надделява.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Наистина този текст се обсъжда на висок глас и сигурно има основание за това. Какво липсва в него? Разбирам безпокойството на вносителите за това, че по този начин може да се създаде паника в обществото, хаос, последствия за обществения ред, за живота, за здравето на хората. Да, възможно е такова нещо да се случи!
Но това, което липсва в този текст, е условието, че това може да бъде и че би следвало да бъде наказуемо само при умисъл, уважаеми колеги. Само при умисъл, защото в една ситуация, в която се намираме днес, много хора, опитвайки се да предпазят близките си, да информират съседите си, да споделят с тях информация, която имат, макар и може би непроверена, могат да разпространяват чрез съвременните средства за комуникация личното си мнение, включително и количествени параметри по тази епидемиологична обстановка: колко заразени има, правилно ли действа Щабът, подценил ли е бройката, надценил ли е бройката?! Това наказуемо ли е според този текст?
Може ли да бъдат наказуеми – тук не говоря за журналисти и за институционализирани информационни източници, тук говоря за българското гражданство, което, притеснено от тази ситуация, с най-добри подбуди и намерения се опитва да предпази себе си, близките, информирайки ги за онова, за което не ги информира Щабът, не ги информира телевизията, не ги информира радиото. Е, а ако тази информация е истинска?! (Реплики от народния представител Димитър Лазаров.) И тя просто не е поднесена на гражданите? Следователно мисля, че трябва да се направи една съществена разлика: за умисъл и умишлено предизвикване чрез разпространяване на невярна информация на слухове, на клевети и така нататък на определени обществени последствия или да се разграничат хората, които по други причини са цитирали информация и източници, които към определен момент са изглеждали достоверни. Ами и ние не сме сигурни в цифрите, които всеки ден ни подават от почитаемия щаб, дали в момента, в който господин Мутафчийски съобщава цифрата, 15 минути след това или 20 минути преди това точно толкова са били заразените, или разболелите се, или оздравелите.
Така че дори цифрите, които господин Мутафчийски съобщава към момента, така да се каже в реално време, може да се окаже, че не са истински. Той разпространява ли невярна информация? (Реплики.) Дори самият той, когато прави пресконференция, прави тази уговорка: „днес към толкова часа“, „така ми докладваха“, „очакваме“, „пуснали сме тестове за проверка, не знаем какво ще излезе от тях“. Тоест един куп уговорки към информацията, която ни предоставя. Тя не може да бъде абсолютно точна и затова един такъв текст може да има своето място от гледна точка на последствията, които може да предизвика умишленото разпространяване на информация, но така записан не прави разлика в тази сложна ситуация.
Затова, първо, аз лично съм категорично против така, както е записан, второ, нека вносителите да помислят как да се разграничат случаите, за които става въпрос. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики?
Заповядайте, господин Сиди, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Господин Жаблянов, рядко се съгласявам с Вас, тук съм напълно съгласен обаче. И да, българският съд е този, който ще определя умисъла в тази ситуация – във всяка една конкретна ситуация, защото наказанието се налага от български съд. Така че съвсем логично е това, което казвате, и да, българският съд е този, който ще преценява. (Реплики от народния представител Валери Жаблянов.)
Например една фалшива новина, като питате – това, че тоалетната хартия помага в борбата с вируса, защото виждаме истерията не само в България, а и по целия свят. Това, разбира се, е една невярна информация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Сиди.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Уважаеми господин Сиди, радвам се, че се съгласявате частично с мен, но това за съда, което казахте, е важно, имаме го предвид, но в условията на извънредно положение само преди няколко члена в същия текст ние разглеждахме ситуации, в които почитаемият съд не работи. Какво означава? Че ще Ви приберат на едно място, ще седите, докато свърши извънредното положение и, след това уважаемият съд ще каже, че повдигнатото Ви обвинение е неправилно и ще Ви освободи. И Вие ще изкарате три месеца на онова място, на което всички не искат да ходят, нали?
Така че този въпрос няма как да го обясните с това, че съдът щял да се произнесе. Да, съдът, но кога – след три месеца, след пет месеца, след като, така да се каже, сте обрали праха в ареста? Така че недейте така лесно да ги раздавате тези присъди и тези обвинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Следва изказване на господин Янков, после господин Биков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Понятието „спекула“ е окачествено като престъпно проявление за други общества, не за пазарните. Аз го използвах още преди седмица, защото по рефлекс трябваше да събуди институционална реакция за това, което очаквах да произтече от извънредното положение.
Много колеги лепнаха този термин и започнаха да го употребяват повърхностно, както и министърът на правосъдието, заради липса на познаване както на характеристиките на спекулата, така и на механизмите за възпирането ѝ. И точно тук е моментът да осмислим и термина, и настоящата извънредна ситуация.
Не се намираме в условия на нормална пазарна среда, а в това да оцелеем като индивиди. Това е възможно само ако функционираме като общество, а не в стремеж за индивидуално оцеляване или като лична възможност да забогатеем на гърба на всеобщото нещастие. Спекулата има ново измерение. Не е само криминално понятие, което да се преквалифицира в Наказателния кодекс. Това е термин за възможност, която трябва да се остракира като изцяло вредна за обществото и да се причисли на отживяващото либерално общество. Това е обичаен елемент на пазарното общество, на либералния модел в благовидната опаковка за формиране на цената в зависимост от търсенето и предлагането, но не при условия, предпоставящи възникване на дефицити, повечето от които изкуствено създадени.
Затова и в западноевропейските държави заговориха за регулация на цените на стоки от първа необходимост. Ще цитирам по памет казаното от Макрон: „Пандемията ни преподаде уроци, които трябва да научим. Има стоки и услуги, които трябва да бъдат изведени от контрола на пазара – прехраната, медицината, здравето, безопасността, начина на живот. Това са аспекти, които е лудост да се поддават на трети лица. Трябва отново да поемем контрол над горното.“
Остава всички да осъзнаем, включително и Макрон, че това не трябва да е мярка, заради временна принуда на произтичащото от кризата, а модел на по-добро общество, което се усъвършенства, подбудено от обстоятелствата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Господин Биков, заповядайте за изказване.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с това, че фалшивите новини са проблем. И не мисля, че дилемата ни трябва да бъде или свобода на словото и фалшиви новини, или затваряме всички медии.
Големият проблем, и според мен на колегите от „Обединени патриоти“ това им липсва в Законопроекта, е как локализираме тези, които произвеждат фалшиви новини. Има цели сайтове, които са специализирани по този въпрос. Те правят само това и са характерни с едно нещо. Според мен трябва да седнем от всички парламентарни групи да помислим не само за извънредното положение, а по принцип.
Тези сайтове са характерни с това, че нямат собственик и съм сигурен, че можем да постигнем съгласие по въпроса да принудим или със закон да задължим всеки сайт, независимо какъв е, в своя колонка – вдясно, горе и така нататък, да напише: кой е собственик на сайта, кой му е телефонът или пък адресът, фирмата и така нататък. Не да се регистрират в СЕМ, в СЕМ нямат капацитет в момента да обхванат всички сайтове. Има сайтове за здраве, за спорт, за какво ли не. Ако разчитаме СЕМ да започнат да броят сайтовете един по един, няма да стане.
Ние много добре знаем кои са тези сайтове, ние ги знаем – те са 10 – 15 сайта, да дадем възможност на тези органи, които могат да ги блокират, да ги блокират. Не пише ли на сайта ти кой е собственикът – блокаж! Нека да направи нов – пак блокаж, но той си губи аудиторията по този начин. А иначе със сигурност няма да можем да спрем кампании във Фейсбук и така нататък.
Журналистите, които пишат с имената си, дори и някъде да спекулират, да лъжат и така нататък, носят отговорност за това. Ние тях няма какво да ги закачаме. Водят се стотици дела срещу журналисти в България – за обида, за клевета, за какво ли не, но когато човек го е написал с името си, написал го е в медия, която има собственик, там може да се потърси отговорност за това, което е написал. Проблемът е с тези: „Информиран.нет“, „Бг таймс ревю“ – мога да Ви ги изброя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не им правете реклама.
ТОМА БИКОВ: Тези хора не са журналисти. Това са активни мероприятия на съвсем друг тип интереси – нищо общо със свободата на словото. Те целят дестабилизация на държавата по принцип, на обществото, не само на държавата, и ние трябва със сигурност да реагираме на това нещо. Друг е въпросът, че трябва да го направим така, че наистина да не засегнем журналисти, които работят в реални медии и работата им е да бъдат журналисти, а не някакви наемни типове, които паразитират върху проблемите на обществото. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Първа реплика – господин Попов, втора – господин Ченчев, трета – господин Сиди.
Всъщност втора, господин Сиди, и тогава господин Ченчев. Нека да редуваме.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Биков! Аз съм съгласен с Вас, че има редица, както казахте и Вие, сайтове без собственик или със сървъри, регистрирани в Шри Ланка примерно или някъде си, и те трудно могат да бъдат преследвани. Само че с този текст, който сте предложили в Наказателния кодекс, ама изобщо не се решава този проблем. Той е насочен към съвсем други субекти. Защото тук се говори: „който предава или разпространява“, не първоизточникът, а този който предава.
Такъв сайт, хипотетично да приемем, публикува фалшива информация, Вие я виждате, притеснен сте. Споделяте я със своите близки и Вие попадате под ударите на закона, защото „който предава“ е точният текст. Освен това аз Ви питам: това, което сте добавили: „или невярна информация за разпространението на заразна болест“ и така нататък, цялото това нещо не се ли съдържа в думичката „тревога“ в предишния текст? Защо е нужно да се добавя това нещо, за да се истеризира още повече обществото? Просто е абсолютно ненужно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Втора реплика – господин Сиди, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Господин Биков, наистина много Ви благодаря за това, че така добре обяснихте проблема, който ние се опитваме от доста време да обясним. Само да кажа, че вчера внесохме първа част от пакет законопроекти, които са за спиране на фалшивите новини и сайтовете им – точно за тях говорим. И всъщност в обществото остана едно неразбиране, сякаш някой иска да гони журналисти.
Когато някой журналист излезе с името си и каже нещо, което е невярно – да, той може да носи отговорност. Медията, в която той работи, ще носи отговорност. Проблемът е за онези, на които не може по никакъв начин да се намери собственикът им. Смятам, че сме намерили такова решение, внесли сме първия законопроект, другата седмица ще внесем и останалата част от проектите и се надявам наистина на един ползотворен дебат по тази тема, защото това е бичът на съвремието и фалшивите новини се разпространяват може би по-бързо и от коронавируса у нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Сиди.
Трета реплика – господин Ченчев, заповядайте.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, първо, категорично не съм съгласен с Вас, защото този текст не касае 10 – 15 съществуващи сайта. Апропо, някои от тях са си признали на техните страници, че са сайт за фалшиви новини, някои са си го написали дори, някои от тях.
Този текст обаче, който ние обсъждаме тук, и дебатираме по него, започва: „който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ“ и възрастна жена, в областен или общински град, се обажда в една медия и казва: „Притеснена съм, страх ме е, информация, болна съм.“ И се оказва, че не е, обаче журналистът го пише, публикува го. Тогава той носи ли отговорност? Възрастната жена ли го е подвела, фалшива новина ли е и той има ли източник? Въобще въпросът е много сложен и не бива с такава лека ръка да казваме, че този текст касаел 10 – 15 сайта или собствеността, видите ли, на медията.
Мисля, че тук се направиха някои неща в посока собствеността на медиите – беше от страна на ДПС. Така че мисля, че трябва съвсем коректно да кажем, че този текст наистина звучи като едно възпрепятстване на конкретната, същинската част от журналистическата работа, защото заради… (Реплика от Десислава Атанасова.)
Може ли да не ме репликирате? ...10 – 15 сайта, които открито пускат фалшиви новини, не бива да страдат всички. Това е моята реплика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Господин Биков, заповядайте за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, само едно уточнение ще направя. Аз не твърдя, че нашият текст, предложен от ГЕРБ, изобщо решава въпроса с фалшивите сайтове, фалшивите новини. Той има един по-различен обхват, включително аз, като го прочетох за пръв път, останах с впечатлението, че е за ало измамниците, защото там също може да се направи препратка.
Моето предложение – с пълното съзнание, че днес тук не можем да решим този въпрос понеже и колегите от „Обединени патриоти“ са се захванали с това, нека от всички групи да направим едно обсъждане, да направим някои предложения, за които имаме време и в следващите седмици. Това е въпрос, който не е свързан само с извънредното положение, но моето убеждение е, че понеже тези анонимни сайтове според мен са свързани и с чужди служби, освен всичко останало, че в този въпрос трябва да бъдат включени и службите за сигурност. Това е проблем на сигурността, той не е проблем на медиите. Защото, пак повтарям, това не са медии и не бива да ги третираме като такива.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Изказване, първо, господин Михов, и госпожа Атанасова.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Ще изразя своето категорично несъгласие този дебат да се движи около свободата на словото и още по-малко да се търси тук удар срещу свободната журналистика. Не искам да стигам до такива обобщения – хващане за гърлото и така нататък. Очевидно е, че това не е насочено срещу журналистиката и ще се аргументирам с Етичния кодекс на българските медии.
Българските медии, българските журналисти в своя Етичен кодекс под номер едно са записали: „Точност на информацията“. И тъй като тук имаше много защитници на точността на информацията и българските журналисти, ще си позволя да Ви прочета какво обединява българските журналисти по въпроса за точността, което е техен Етичен кодекс и тяхно етично задължение.
Чета: „Ще предоставяме на обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме и/или изопачаваме фактите. Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна. Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образци и звуци.“
Няма да Ви отегчавам и да чета по-надолу.
Очевидно е, че българските журналисти сами по себе си, по своя морален дълг са извън обсега на тези, които генерират невярна информация или лъжливи новини.
Тук се запита: какъв е критерият на лъжливите новини и невярната информация? Ами това е лъжата! Не е изпреварващата информация, не е непотвърдената информация, а не-ис-ти-на-та! И тази неистина, и тази лъжа се опровергава от фактите, от живота, от съществуването на развоя...
И накрая – за фашизма. Много съжалявам, но Вашето определение, че това е фашистко, е исторически невярно, тъй като в Наказателния кодекс от 1968 г. съществува член, мисля, че беше 108-и, който третира престъпление срещу Народната република и там е използван друг термин. Там те са определени като клевети срещу социалистическия ред. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Реплики? Не виждам.
Господин Недялков, заповядайте за изказване.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, вярвам, че ще ме гледате хубаво сега.
Уважаеми колеги народни представители, няма го господин министъра.
Ако внимателно прочетем новия текст, който се предлага за чл. 326, ще забележим, че е добавено само „или невярна информация за разпространение на заразна болест“, като опции за наказанието, което после е вдигнато.
Уважаеми колеги народни представители, прочетете внимателно текста! Тук „радио“ не значи радио в съвременния смисъл на думата, „телефон“ не значи телефон в съвременния смисъл на думата, защото след него става и по друг начин. Това е за съвсем друг вид разпространение на информация, неверни повиквания, заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. И тук въобще не е трябвало Вие като вносители да включвате „или невярна информация“, което премества целия този член от Наказателния кодекс, който е в раздел „Престъпление против реда и общественото спокойствие“, да бъде допълван със сферата на словото, в сферата на неверните, фалшивите новини и други неща, които трябва да бъдат регламентирани по друг начин.
Това е цялата истина за този член и аз мисля, че вносителите въпреки тяхната настойчивост…
Уважаеми колеги, да Ви кажа, че това е един от малкото членове на Проектозакона, който не бе изменен в различните модификации и даже от самата комисия. Това е едно нещо, което беше вкарано от начало и то се поддържаше докрай. Мисля, че най-добре е вносителите да оттеглят тази част от параграфа, който разглеждаме, в измененията на Наказателния кодекс. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Недялков.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не знам защо се съсредоточихме и все говорим за журналисти, за свободата на словото, изобщо за медии. Ама този текст, така както сме го формулирали, и преди малко господин Недялков спомена, цитира – радио, телефон и други способи, начини, всякакви и още. Това може да се прави не само от журналисти, това може да се прави от физически лица, това може да се прави от хора, представители на НПО-та, особено те го правят често и невярната информация много често се излъчва и продуцира от такива образувания, така че тук това не е само и във връзка с журналистите изобщо.
Хайде да не преиграваме, да не преиначаваме, че това е ограничение на свободата на словото, казвам, изобщо на българските граждани, без значение какви са те – дали са длъжностни лица, дали са частни лица, физически или представители на юридически лица в това им качество.
През времето на комунизма едно от най-страшните и най-грозни престъпления срещу оня строй беше точно това – невярна информация, слухове, клевети. Говореше се за клеветнически кампании срещу народната власт и дори под наказателна отговорност попадаха тези, които разпространяваха, разказваха вицовете. Това беше текстът, уважаеми колеги.
И не случайно слухове, невярна информация винаги действат в базата, във фундамента на едно общество, на един политически модел, на една власт. Това е така, няма спор! И този текст ние го вкарваме и предлагаме не за друго, а защото ситуацията е извънредна. Хайде да не се заблуждаваме, да не се лъжем! Това е причината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: До този момент този текст щадеше. Той беше доста неопределен, по него нямаше на практика случаи на наказание, но в случая се заостря вниманието, защото господин Симов, който пръв повдигна тези въпроси и Вие, уважаеми колеги от БСП, казвам Ви искрено – тук ситуацията е извънредна! Затова се набляга на думата, на понятието „заразна болест“, защото това е общественото бедствие, което ни е сполетяло, не е друго!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Недялков, заповядайте за дуплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Господин Шопов, май говорим на различни езици. Тук никога няма да стане необходимо, ако някой разпространява невярна информация по интернет, той да бъде ударен от този, новия член 326. Няма да бъде ударен, защото тук много ясно е казано: способите, по които се разпространява тази информация, така че е направо излишно да спорим по този член! Излишно е да спорим, защото тук сте вкарали „невярна информация за разпространението на заразна болест“, която и по телефон, и по радиостанция да я кажете, няма да бъде подсъдима и няма да бъде престъпление по чл. 326, ал. 1. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Други изказвания има ли, колеги?
Госпожо Атанасова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Формално няма да правя процедура за прекратяване на дебата по този текст, но считам, че се изчерпаха и всички аргументи.
Надявам се, че за всички вече е ясно, че този текст, който съществува във вида, в който го променяме, от 1982 г. в Наказателния кодекс касае единствено заблуждаващата и невярната информация, свързана със злополука, помощ или тревога.
Новото, и то не касае нито българските медии, нито българските журналисти, нито отнемането на правото на българските журналисти и до достъп до информация, и до разпространяване на информация, касае единствено информацията, ако е невярна и ако тя се отнася само до заразна болест, защото в момента се намираме в извънредно положение, свързано именно с разпространението на заразна болест, така че наистина аз не мога да разбера вълнението на голяма част от аудиторията. Съжалявам, че по-малко юристи говориха, отколкото журналисти.
Според мен този текст, ако бъде подкрепен от залата, ще даде наистина увереност, че няма да се злоупотребява с предаването на невярна информация по всякакъв начин – радио, телефон, чрез неверни повиквания, заблуждаващи знаци или по всякакъв друг начин.
В крайна сметка, ако искаме да защитим обществения интерес, то следва да преследваме такива деяния като общество, но това се върши от българската прокуратура и от българския съд. Надявам се, че всички си даваме сметка, че никой без съдебно производство, че никой без присъда няма да влезе в затвора, както се опита господин Жаблянов да внуши, нито пък ще прекара неизвестно дълго време в ареста.
Не го виждам в момента в пленарната зала, но много бих искала да му кажа, че преди няколко часа гласувахме чл. 3 в този същия закон, според който процесуалните срокове по съдебни, арбитражни, изпълнителни производства наистина спират да текат в извънредно положение, но изключение от тези срокове са наказателните производства и налагането на мерки за принуда, тоест се направиха внушения от господин Жаблянов, които смятам, че не е редно именно от парламентарната трибуна и в тази зала да създават усещане у българските граждани за ненаказуемост или обратно – за репресия на държавата.
Смятам, че дебатът вече е изчерпан и затова, госпожо Председател, правя и процедура за прекратяване на разискванията по тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Заповядайте за реплика, господин Зарков.
После ще гласуваме и процедурата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Атанасова, моята реплика не е, за да се противопоставям на това дали дебатът е изчерпан или не, залата ще реши, но само няколко уточнения.
Вие знаете като юрист, че най-важното в Наказателния кодекс и може би най-важното, отколкото всеки друг закон, е прецизни текстове, които не подлежат на тълкуване, защото от тяхното тълкуване зависи свободата на хората.
Защо моите колеги реагираха? Те реагираха, защото, както стана ясно от много техни изказвания, невярна информация е доста неясен термин и една информация днес вярна, може да се окаже утре невярна и обратното. Това го изчистихме.
Аз искам да Ви обърна внимание на следното, понеже Вие заявихте много ясно, че става дума за конкретната ситуация, извънредната ситуация, само че – не, тъй като този текст не е направен в Закона за извънредните мерки, а е направен за Наказателния кодекс и ще продължи да функционира далеч, след като това положение отмине. Дано умре този вирус по-бързо!
А колкото до заразна болест, повярвайте, това не е прецизна терминология. Вие сигурно говорите днес за COVID-19, но заразни са болести, да ме поправят медиците, ако греша, и ринофарингитът, и нормалният грип, и варицелата, и хепатитът. (Шум и реплики.) Това са заразни болести и ако утре някой се обади по телефона да каже: „Мамо, изплаших се! Чух, че тук нещо става и има зараза еди-къде си“, по Вашия текст тези хора подлежат на наказателно преследване. Не е правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков. (Шум и реплики.)
Имате думата за дуплика, госпожо Атанасова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Благодаря, госпожо Председател.
Да, господин Зарков, прав сте, че не се въвежда този текст само в Закона за извънредното положение, а изобщо в Наказателния кодекс и аз не съм казала обратното.
Казах, че той касае хипотезата единствено и само за заразна болест, чиято дефиниция, и тук лекарите ще ме подкрепят, е дадена в Закона за здравето – коя болест е заразна. Много изчерпателно са изброени заразните болести. И да – варицелата е заразна болест, но ринофарингит или другият пример, който дадохте, не е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Атанасова.
Колеги, подлагам на гласуване процедурата, която направи госпожа Атанасова за прекратяване на дебата.
Гласували 129 народни представители: за 88, против 39, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Десислав Чуколов.
Гласували 134 народни представители: за 5, против 65, въздържали се 64.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 136 народни представители: за 18, против 49, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване разделно, както предложи господин Попов, § 3, т. 2 в чл. 326 и цялата точка 2.
Господин Попов иска т. 2 да я гласуваме отделно. (Реплика.)
Вече гласуваме предложената редакция на Комисията, но т. 2, която е по предложение на господин Попов… (Реплика.)
Сега гласуваме т. 2 по Доклада на Комисията.
Гласували 138 народни представители: за 100, против 37, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 133 народни представители: за 97, против 36, въздържали се няма.
Предложението се приема.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Има ли още едно гласуване на § 3, защото искам да направя отрицателен вот?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, това е.
Добре, сега ще Ви дам думата за отрицателен вот.
Имате думата.
Вие не се ли изказвахте? (Реплика от народния представител Крум Зарков.)
Изразили ли сте в изказване отрицателно отношение?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Направих реплика на госпожа Атанасова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте.
Не бях аз, затова зададох въпроса.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, напълно Ви разбирам. Правилно ме питате, но правих реплика и няма да злоупотребявам. Ще кажа само следното, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах против всички тези изменения, защото наблюдаваме какво правят другите страни, за да се справят с вируса. Предприели са десетки най-различни мерки, но в нито една страна не съм чул промени в Наказателния кодекс за справяне с тази епидемия. Истината е, че Наказателният кодекс е безсилен пред инфекциозните болести. Това е третата промяна в него, която правим за четири дни. Съмнявам се в тяхната ефективност и се притеснявам относно техните резултати. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене – заповядайте, господин Ангелов.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Искам отрицателен вот. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Извинете, не забелязах.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми колеги, с приемането на този текст ние днес според мен сме на път да обърнем около 200 години история на човечеството – не само на България, а на човечеството. Днес обявихме как ще пуснем военните по улиците. Току-що въведохме наказание от затвор за информация. Току-що научихме, че една група генерали са затворили изходите на градовете и вече не може да влизаме и да излизаме, парковете се оказаха страшно забранено място. (Шум и реплики.) Това, което правите в момента, е прекрачване на всички демократични и граждански свободи, а това е право, за което гражданите са воювали със столетия. (Реплики.)
Сега тук чувам речовити от Вас, дето ми крещят от местата, но искам да Ви напомня, че цялата тази истерия ще мине и пръстчетата, дето сте оставили по клавиатурките, ще останат, защото борба, която се е водила със столетия, в момента се зачерква в името на страха. Не на интелекта, не на здравето, не на бъдещото – в името на страха!
Това, което правим в момента, Ви казвам, че ще остане в историята като една от големите глупости. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо, господин Ангелов, след това ще Ви дам и на Вас думата.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): По начина на водене.
Господин Председател, обръщам се към Вас с един апел. Моля да помолите квесторите или да се свържете с една парламентарна група, която цял ден отсъства при решаването на важни проблеми за българските граждани в тази кризисна ситуация. Които дойдоха, направиха цирк и ги няма да гласуват и да вземат мерки за това как българите да живеят по-безопасно и да се предпазим от тази зараза.
Също така и независимите от партия „Атака“, които също са загрижени за народа всеки път и говорят от името на народа, и тях ги няма.
Така че, моля Ви, парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските дъждобрани“, извинявам се, „Родолюбци“, да ги поканите в залата. (Реплика от народния представител Манол Генов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, да, ще Ви дам думата, господин Генов, изчакайте, господин Цонев беше преди Вас. (Шум и реплики.)
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): По начина на водене е процедурата ми, господин Председател, защото позволихте на колегата Кутев да отправя заплахи към народните представители. Аз също се почувствах засегнат за пръстчетата, които щели да останат. Пръстчетата са израз на нашата съвест и ние не бягаме от нея, и това трябваше да кажете на господин Кутев. Защото, ако ни плашите с пръстчетата, които оставяме с гласуването, жестоко се лъжете. Аз съм парламентарист от 1997 г. и не се срамувам, и мога да обясня всяко пръстче, с което съм натискал.
Обаче да кажа защо гласувах за военните, тъй като става въпрос за пръстчетата, които Вие трябваше… Не искам тази гледка в България. (Показва снимка на телефона си.) Това е вестник „Ла Република“. Това са военните по улиците на Италия. Това са колите на военните. Знаете ли какво извозват? Знаете ли какво извозват? Извозват труповете, защото гробищата са пълни. Мога да го натисна пак, за да го видите. Ето още веднъж. (Показва отново.) Ако искате, ще Ви го пратя. Не искам тази гледка по нашите улици. Затова гласувах – когато трябва да го направим, а не когато не трябва.
Италия не го направи, когато трябваше. Сега тези коли извозват труповете до други градове, до други гробища, защото тези са пълни. Съжалявам, че от тази трибуна трябва да кажа тези думи, но когато ми се говори тук с апломб за пръстчетата и Вие не правите бележка, това вече не мога да го премълча.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Цонев.
Имате основание да ми обърнете внимание, но това беше господин Кутев и аз съвсем съзнателно не направих забележка. (Реплика от народния представител Антон Кутев.)
Господин Кутев, какво има? (Шум и реплики.)
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не мога да Ви дам лично обяснение. Това беше процедура, а не изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): По коя точка от Правилника не може да има процедура?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Когато Ви е споменато името в изказване, а това беше процедура. Това беше процедура.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): А процедурата не е ли изказване?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, няма да Ви обяснявам.
Господин Генов, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Искам по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, след това ще Ви дам по начина на водене.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Господин Председател, обръщам се към Вас по повод изказването на господин Ангелов, че искаше да поканите тук едни хора с едни маски. Господин Ангелов не го виждам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не към него. Към мен, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Да, господин Председател. Мисля, че тяхната парламентарна група внесе един закон, когато ставаше въпрос за бурките, за маскирани хора, да не ходят по улиците…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, това няма връзка с начина ми на водене, моля Ви!
МАНОЛ ГЕНОВ: И сега господин Ангелов Ви приканва да ги поканите, за да решим онзи закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма връзка. Благодаря Ви, господин Генов.
По начина на водене – господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Господин Председател, конкретно към Вас. Това, че в края на краищата в Правилника пише: изказване, не значи, че аз сега примерно, като съм по процедура, не мога да наговоря ужасни неща за Вас или за когото и да е от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Можете, господин Кутев. Уверен съм, че можете да го направите.
АНТОН КУТЕВ: Мога, разбира се. Това със сигурност не е в духа на Правилника и не отговаря. Ако аз наговоря ужасни неща, а бих могъл да го направя, ако Вие го позволите, според мен ще нарушите не само Правилника на Народното събрание, а и собствената си съвест.
Така че след като тук колегата се опита да наговори според мен доста сериозни неща, едва ли не да ме обвини за камионите, които изнасяли… Какво изнасят? Вероятно трупове, господине. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедурата Ви е по начина на водене, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: По начина на водене. Когато ме спряхте да направя личното си обяснение, Вие всъщност нарушавате пряко моите права, защото колегата си позволи да направи неща, срещу които аз няма как да реагирам.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): За пръстчетата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Вие също заплашихте, той реагира на това.
АНТОН КУТЕВ: А имаше защо да реагирам, господин Председателю, защото вероятно някъде, където имат много хиляди жертви от грипа, там ги извозват не знам как. В нас имаме в момента две или три. Не е същата ситуацията. Но знам държави в света, в които са в милиони и са ги затваряли в концлагери по този път – по пътя на отнемане на граждански права.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към мен, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ: Това е пътят, по който вървите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Кутев, благодаря Ви.
АНТОН КУТЕВ: И пак със същата Ви честност сте го правили ужким.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Отклонихте се от процедурата. (Шум. Реплики между народните представители Йордан Цонев и Антон Кутев.)
Моля Ви, господин Цонев.
Продължаваме.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4: В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения.
Предложение от народния представител Николай Тишев:
„В § 4 се правят следните изменения:
1. В т. 2 относно чл. 120в, в ал. 1 да отпадне текста „или на отделни работници и служители“.
2. В т. 4 относно чл. 173а, ал. 1 в изречение първо да отпадне текста „или на отделни работници или служители“ и изречение второ да отпадне“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения от народния представител Валери Симеонов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Хасан Адемов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова по реда на чл. 83, ал. 5 т. 2 от Правилника за дейността и организацията на Народното събрание:
„В § 4, чл. 1206 се създава изречение второ: „В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор“, в чл. 173а изречение второ се заличава, чл. 218а отпада и в чл. 267а думите „ал. 1“ се заличават.“
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 120б:
„Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение
Чл. 1206. (1) Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.
(2) Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.“
2. Създава се чл. 120в:
„Преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 120в. (1) При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за целия период на извънредното положение.“
3. В чл. 138а:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и по ал. 2“;
в) досегашната ал. 3 става ал. 4.
4. Създава се чл. 173а:
„Ползване на отпуск при обявено извънредно положение
Чл. 173а. (1) Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
(2) Работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение по искане на:
1. бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Атанасова, моля Ви, спрете за момент, докато установим нормални условия за работа в пленарната зала.
Нормални условия означава да е достатъчно тихо, за да се чува текстът, който докладчикът представя.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА: „4. работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
5. работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
6. работник или служител с право на закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3.
(3) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1 и 2, се признава за трудов стаж.“
5. Създава се чл. 267а:
„Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нека да спрем до § 4.
Изказвания?
Имате думата, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам отношение по направените от нашата парламентарна група предложения, свързани с § 4, а именно изменения, които трайно ще се поместят в Кодекса на труда.
Нашите предложения са свързани с това тези членове, които ни се предлагат – те ни се предложиха и на първо четене, да бъдат само и единствено част от това извънредно законодателство. Да не се урежда трайно институтът на извънредно положение в Кодекса на труда, защото няма механизъм, и всички ние го знаем, за преустановяване на работата на предприятието.
Искам да Ви кажа, че текстовете, които в момента ще гласуваме, трайно уредени, ще противоречат на Кодекса на труда. От една страна, всички изменения на трудовоправни отношения, ние знаем, че е нормално. Аз разбирам извънредността на ситуацията, разбирам, че в крайна сметка наистина всички трябва да разберем, че трябва да бъдем компромисни.
Когато обаче изменяме трудовоправни отношения, можеше да направим един Национален съвет за тристранно сътрудничество, защото тези текстове трайно ще влязат в Кодекса на труда. Неслучайно предложението на нашата парламентарна група е там, където въвеждаме хипотези за намалено работно време, хипотези за надомна работа или работа от разстояние и хипотези за преустановяване на работата на предприятието, да бъдат само и във връзка с това извънредно положение и аз си мисля, че това е разумното.
За съжаление, представителите на Правната комисия не са взели предвид тези наши предложения. Искам да кажа и нещо важно. Аз се радвам, че нашите предложения по отношение отпадането на чл. 218, който третираше възможността на работниците да получат 50% обезщетение за прекратяване дейността на предприятието поради това извънредно положение, когато държавен орган го налага, което влизаше в колизия с другия текст – в чл. 267, който в момента остава, и действително това, че работниците ще получават 100% от възнаграждението си, е добро.
Радвам се и, че чухте апела на нашата парламентарна група по отношение на това работодателят да няма право да пуска работниците в неплатен годишен отпуск.
Уважаеми дами и господа, задавам Ви въпроса и в момента много се надявам да направим една редакционна поправка. След като в чл. 7 преди малко гласувахме възможността – госпожа Менда Стоянова беше направила едно подобно предложение във връзка с чл. 84, т. 12 от Конституцията с оглед извънредното положение, работодателят да има право да иска от работника той да ползва една втора от неговия платен годишен отпуск. Сега в текстовете на чл. 173а, които трайно ще останат в трудовото законодателство, повтарям, трайно, ние въвеждаме хипотезата работодателят да иска целия отпуск и влизаме в хипотеза на противопоставяне.
По отношение на ал. 2 от чл. 173а, уважаеми дами и господа, имаме едно предложение и днес извънредното положение показа неговата наложителност – хората над 60-годишна възраст в момента са ограничени с тази нова заповед и Вие го знаете, да пазаруват в определени часове. Направихме предложение да може човек над 60 годишна възраст да иска да си ползва своя платен или неплатен отпуск в ал. 2. Какво попречи на Правната комисия или работната група да помести тези текстове, след като ние виждаме, че в момента Оперативният щаб взима това решение?
В тази връзка Ви предлагам да преразгледаме това, което е взела Комисията и го е гласувала, да изменим чл. 173а, където третираме, в първото изречение, „предостави платения годишен отпуск на работника“, да въведем текста „предостави една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж“.
Другото нещо е свързано с ал. 2, уважаеми дами и господа. По предложението, което ние направихме, Вие виждате, това са нови точки в ал. 2 и да включим работник или служител над 60-годишна възраст и т. 8 „работник или служител със сърдечно-съдови заболявания, диабет, хипертония, белодробна или ракова болест“. Всички ние слушаме новини и виждаме, че това са критични заболявания, които оказват влияние относно крайния изход от ситуацията. Какво пречеше да ги добавим в ал. 2 на чл. 173а?
В тази връзка Ви призовавам да чуете нашия апел и да приемете нашите предложения в цялост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Клисурска.
Всъщност Вие ни представихте предложението на народния представител Николай Тишев, нали?
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Не, на Корнелия Нинова. (Уточнение между народния представител Надя Клисурска и председателя.)
И въпреки всичко, преди малко, господин Председател, направиха редакционни поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не продължавайте!
Ще подложа на гласуване предложението, което Комисията не е приела.
Заповядайте, господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, не сте права, че текстът на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби остава в основното тяло на Кодекса на труда. Неслучайно това е преходна разпоредба и важи единствено и само по време на действието на извънредното положение.
Справете се със Закона за нормативните актове – там е казано кое какво и как се прави. (Реплика от народния представител Надя Клисурска.) Знам, че го знаете и този закон.
По-важният въпрос е друг. По-важният въпрос е това, което коментирате за фигурата на така наречения платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск без съгласието на работник и служител е уреден и в сега действащото трудово законодателство. Знаете го това, в предишно изказване имах възможност да изразя хипотезите, при които работодателят задължава работника и служителя да ползва платения годишен отпуск без съгласието на работника и служителя. Тук става въпрос за хипотеза, в която работникът и работодателят имат право на следния избор: първият избор е да ползва платения годишен отпуск, за да не се случи ситуацията, в която работодателят да е принуден да прекрати трудовите правоотношения.
На следващо място, Вие знаете, че в следващи текстове има възможност работодатели, чиито предприятия със заповед на държавен орган или със заповед на работодателя преустановят за определен период по време на кризата – за не повече от три месеца, работата в отделното предприятие, те могат да се възползват от обезщетение за безработица. Тоест сегашният текст, който Вие предлагате, да бъде в унисон с § 7, който приехме преди няколко часа като предложение на Комисията, нямат нищо общо помежду си.
Параграф 7 е в хипотезата единствено и само на дистанционната и надомната работа. Тук става въпрос не за тази хипотеза, а за хипотезата, в която има извънредно положение, в хипотезата, в която работодателят предлага на работника и служителя да ползва платения годишен отпуск без негово съгласие. Иначе съм напълно съгласен с предложението за тези над 60 години и с предложението, разбира се, тук трябва да благодарим и на управляващите, които приеха идеята неплатеният отпуск да отпадне от текстовете, които бяха предложени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Реплика ли имате, госпожо Клисурска?
Имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, аз Ви благодаря – всичко, което казахте, потвърждава моята теза. Защото, когато вчера от работната група направиха предложение, и такъв беше нашият апел в Правната комисия – предложението на Менда Стоянова за една втора от платения отпуск беше част от отделна разпоредба.
За съжаление, работната група вкара този текст там, където в ал. 1 говорим за работа от разстояние, въвеждаме в ал. 2 възможността за ползване на отпуск. Нещо, което по никакъв начин не си кореспондира – едното с другото. Това, че Вие коментирахте Закона за нормативните актове, и тук Ви опровергавам – не сте прав, точно защото в Заключителни разпоредби има изменение и допълнение на Кодекса на труда, те стават част от трайното законодателство на Кодекса на труда.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Те са част от този закон.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Не – част от Кодекса на труда. Точно затова ние направихме предложение да бъдат само и единствено Преходни разпоредби, за да бъдат част от този закон.
Явно Вие не сте прочели нашето предложение и не сте го разбрали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Втора реплика има ли? Няма.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Това беше дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не, не беше дуплика. Това беше изказване на господин...
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България, встрани от микрофоните): Той направи реплика, това беше дуплика. (Реплика от народния представител Хасан Адемов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви, добре.
Разбрах Ви, господин Адемов.
Продължаваме с изказванията – господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, в този параграф направихме предложение, като в Доклада пише, че Комисията по принцип подкрепя текста на предложението.
Както вече неведнъж беше казано в тази зала – не разбрахме принципа, защото всъщност не го виждаме отразено след това. Това, което искаме да се случи с предложението ни, беше именно в частта, че тогава, когато „едно предприятие бива затворено от държавата, съответно служителят има право на обезщетение в размер на 50 на 100 от брутното му трудово възнаграждение“... и така нататък, да не Ви цитирам текста.
Това, което ние искахме да се добави в тази категория, е: родителите на деца до 12-годишна възраст, които знаете по Закона за закрила на детето, трябва да стоят вкъщи и да гледат детето си, тогава, когато е в извънредна ситуация, каквато е ситуацията в момента. Децата, които не са на училище и детска градина, трябва да бъдат вкъщи, съответно трябва да бъдат гледани от своите родители – задължение по закон.
Ето защо ние искахме да приравним групата на тези майки, които ще гледат децата си вкъщи, на онези хора, които държавата принудително, поради извънредното положение, им е отнела възможността да имат своите трудови доходи, съответно, те получават обезщетение. Това беше смисълът на нашето предложение, което поне аз не виждам отразено в Доклада на Комисията, въпреки изречението, че то е подкрепено по принцип. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Имам процедура, уважаеми господин Председател.
Правя редакционно предложение в § 4, т. 2 относно чл. 120в, ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията и преминаваме към гласуване.
По реда на направените предложения – подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на Народния представител Николай Тишев.
За 117 народни представители: за 36, против 36, въздържали се 45.
Предложението не е прието. (Реплика от „БСП за България“.)
Искате прегласуване.
Прегласуваме неподкрепеното предложение на народния представител Николай Тишев.
За 120 народни представители: за 37, против 57, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението за редакционни поправки от народния представител Анна Александрова в текста на § 4, т. 2.
Гласували 118 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 4.
Предложението се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 4, заедно с приетата редакционна поправка.
За протокола – не подложих на гласуване предложението на Народния представител Валери Симеонов, тъй като официално беше обявено, че той е оттеглил всички свои предложения.
Гласували 120 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Моля, продължете, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Параграф 5 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Иван Вълков.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В Кодекса за социалното осигуряване (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 3а:
„Изпълнение на задължения при обявено извънредно положение
Чл. 3а. (1) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България:
1. нормативно определените срокове, предвидени за осигурените лица и пенсионерите, във връзка с прилагането на част първа, глави от четвърта до осма спират да текат;
2. заявления, жалби и други документи във връзка с паричните обезщетения, помощи и пенсии се подават по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или с персонален идентификационен код, или чрез лицензиран пощенски оператор;
3. непроизнасянето в срок на длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 54ж, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 по причини, дължащи се на извънредното положение, не се смята за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
(2) Документите по ал. 1, т. 2, подадени от осигурените лица и пенсионерите до 14 дни след отмяната на извънредното положение в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, се смятат за подадени в срок.“
2. В чл. 54а, ал. 3 накрая се добавя „подадено по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код в Националния осигурителен институт, или на хартиен носител в съответната дирекция „Бюро по труда“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, моля, с параграфи 6, 7 и 8.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 6, 7 и 8:
„§ 6. (1) По време на действие на този закон, но за срок не по дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г., за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерски съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до пет работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.
(2) Средствата, превеждани по реда ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
(3) В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява.“
§ 7. Личните пенсии, свързани с трудова дейност на лицата, които имат придобит осигурителен стаж след 31 декември 2018 г., но нямат подадено заявление по чл. 102, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване през 2019 г. и/или заявление по чл. 102, ал. 1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване в периода от 1 януари 2020 г. до 13 март 2020 г., се преизчисляват служебно, считано от 1 април 2020 г., с придобития от тях осигурителен стаж, положен след пенсионирането или след последното преизчисляване на пенсията.
§ 8. (1) През 2020 г. сроковете по чл. 123, ал. 1, т. 5, чл. 123е, ал. 5, чл. 190, ал. 1 и 2 и чл. 252, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване се удължават до 30 септември 2020 г.
(2) По време на действие на този закон сроковете по чл. 123а, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване спират да текат.“
Параграф 6 – текст на вносител.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 9:
§ 9. В Закона за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 22 се създава ал. 5:
„(5) При обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България при заявена, но не навременно установена потребност на човека с увреждане лицето има право на вида подкрепа от датата на подаване на документите по чл. 21, ал. 3, въз основа на заключенията от изготвената индивидуална оценка на потребностите по чл. 20.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Взимам отношение по § 6, който е свързан с така обещаната възможност работниците да получат 60% от възнагражденията си там, където предприятието е преустановило дейност поради бедственото положение.
Позволете ми да прочета текста на работната група по начина, по който те го предлагат, и по начина, по който ние го предлагаме, за да Ви кажа защо е важно да се замислите сега в тази зала да приемете ли това предложение на работната група, или да приемете нашето, защото аз си мисля, че то е много по-конструктивно и е в интерес на всички онези хора, които в крайна сметка са останали без работа.
Това, което предлага работната група, зачитам дословно, звучи: „По време на действие на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60% от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, от осигурителя, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител до пет работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.
(2) Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на Фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване“.
И забележете, неслучайно чета текстовете, прочитам ал. 3, тя е изключително важна:
„(3) В случай, че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата, той ги възстановява.“
Уважаеми дами и господа, нашето предложение е аналогично, всеки го вижда, но това, което ние предлагаме, е различно – сумата от тези 60% директно да отива при осигуреното лице. Защото всички ние знаем, че работодателят ще има ангажимент останалата или разликата до 100% – 40%, да ги преведе на осигуреното лице. И ако не ги преведе, забележете, в ал. 3 Вие въвеждате това, че работодателят връща сумата. Изпадаме в хипотезата, че работодател не може да осигури тези 40%, няма тази възможност. И всички ние трябва да разберем, че има предприятия, в които работят много хора, но които са преустановили дейност заради това, че е извънредно положение и има заповед на министъра. Искаме от тях те да преведат останалата разлика от 40% и казваме на работниците – Вие няма да си получите сумата, защото работодателят не може да поеме тази разлика.
Затова, за да избегнем тази възможност и да може хората да имат минимален базов доход, при положение че информацията в Националния осигурителен институт я има и работодателят ще я удостовери, какво пречи сумата от 60% да отива директно в осигуреното лице, за да имат те нормални базови доходи да преживяват? Убедена съм, че след месец – аз се надявам наистина да не възникне такава хипотеза, ще има много случаи на върнати такива 60%, получени от работодатели, които са били в невъзможност да осигурят разликата.
Така че преразгледайте Вашето решение. И аз смятам, че нашето е по-конструктивно в тази критична ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Реплики? Няма реплики.
Господин Гьоков – изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз няма да Ви чета кой какво предлага. Само ще Ви кажа, че отново, господин Председател, щеше ми се да не сте Вие на председателското място, някой друг да води заседанието в момента, защото Вие предния път не допуснахте такова гласуване.
Сега отново Ви обръщам внимание, че след нашето предложение, което сме направили, както се полага по реда на нашия Правилник, и Правната комисия, когато я е защитавала, е написала: „Комисията подкрепя по принцип предложението“, поне така го пише в… (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Сега хубаво, кажете го тук: кой да ми обясни и какво да ми обясни? Аз искам да ми кажете как става така, че след като… (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Мисля, че не съм длъжен да разговарям с Вас на къс пас тук, но защото не Ви чуват хората…
Да продължавам ли, или да чакам госпожа Александрова да ми каже какво да правя?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ваш избор, господин Гьоков, Вие решете.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз пак отново трябва да повторя, че след като сме направили надлежно по Правилника на Народното събрание предложение, което Комисията е разгледала и е записала в Доклада си: „Комисията подкрепя по принцип предложението“, което е за основен текст в Закона да влезе, нашето предложение съвсем не е такова, каквото по принцип го внасяме. И то се различава – колежката Ви каза в общи линии по какво, че нашата идея е работникът да получава тези 60%, а другата идея, която е написана като проект в Закона, да се получава от работодателя. Аз отново тук не споря дали нашето предложение е правилно, или пък другото предложение е правилно. Споря, че в момента това, което е записано в Доклада, не отговаря на истината.
И отново, господин Председател, аз ще Ви призова да подложите на гласуване това предложение на Корнелия Нинова и група народни представители, което и аз съм подписал, защото то се различава от това, което е записано отзад, въпреки че пишете, че го приемате. (Шум и реплики.)
Не знам. Може би нарушаваме… (Силен шум.)
Ние всичко нарушихме досега, ама и това правим като нарушение. Не знам какво ще правим? (Реплика от народния представител Анна Александрова.)
Извинявайте, ама ме карате да се връщам, защото имам още време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков…
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вижте, направете ми реплика и ми обяснете в репликата си това, което ми казвахте тук. Вие ми обяснете защо това, което питам аз, не се спазва правилно?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Гьоков, Вие направихте изказване с елементи на процедура по начина на водене. Аз съм затруднен сега да Ви отговарям ли и как да Ви отговоря, но ще Ви кажа, че всъщност няма да наруша Правилника, няма да отстъпя мястото си на друг, а ще спазя добрата стара парламентарна практика и ще подложа на гласуване само тези предложения, които не са подкрепени от Комисията.
По начина на водене?
Заповядайте.
Ама Вие току-що… (Смях. Силен шум и реплики.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): По начина на водене, господин Председател. Както Вие използвахте отговор по начина на водене и ми направихте реплика, сега аз вместо дуплика ще Ви направя по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Давате ми възможност още веднъж да Ви отговоря. Добре, благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Окей, отговорете ми.
Не можете да ми кажете, че това е добра парламентарна практика, защото аз Ви казвам, че е нарушение на Правилника. Можете ли да ми обясните каква добра практика на парламента е да се правят нарушения на Правилника? Сега, ако някой тук стане от Правната комисия или от която ще комисия да е, да ми обясни, че не е нарушен Правилникът, тогава аз твърдя, че в Доклада пише неверни неща. Това „подкрепя по принцип“ обаче го няма в подкрепения текст. За какво става въпрос? (Силен шум и реплики.)
И с подвиквания оттам не става. Да стане някой и да обясни защо предложението, което е написано от нас и е подкрепено от Комисията, го няма в основния текст на Закона. Ако иска някой, да го обясни. Аз защото не мога да го обясня това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз се опитах да Ви го обясня, господин Гьоков, но явно не мога да го обясня по този начин. (Реплика от народния представител Хасан Адемов: „Може ли аз да го обясня?“)
Господин Адемов, заповядайте. (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.)
Господин Мирчев, по начина на водене? След господин Адемов, моля.
Господин Адемов, и Вие сте по начина на водене?
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Не по начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: А по кое?
ХАСАН АДЕМОВ: Изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказване искате да направите?
ХАСАН АДЕМОВ: Аз се изказах вече.
По начина на водене. (Реплика от народния представител Стоян Мирчев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, ще Ви помоля да изчакате.
ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
За това, което каза господин Гьоков, има текстове в нашия Правилник. При положение че е приета ал. 1 едно към едно от Вашето предложение в предложението на Комисията, няма как тази част да не е подкрепена по принцип.
Ако Вие искахте да подложите на гласуване, трябваше да предложите примерно да отпадне ал. 3 на предложението на Комисията и тогава господин председателят щеше да бъде длъжен да подложи на гласуване Вашето предложение.
При тази ситуация, при положение че една трета от текста на Комисията е приет от Вашето предложение, няма как да се подложи на гласуване. Знаете го много добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Реплика? (Шум и реплики.)
Да, изказване беше.
За реплика – имате думата. (Реплики от „БСП за България“.)
Господин Гьоков, реплика…? (Силен шум и реплики. Реплика от народния представител Надя Клисурска.)
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз изключително много съжалявам, че прочетох само предложението на работната група, господин Адемов… (реплика от народния представител Анна Александрова), или на Комисията.
Алинея 1 по начина, по който ние сме я предложили, не е същата. Там, където Комисията пише „осигурителя“, ние пишем „осигуреното лице“. Това е огромна разлика.
В тази връзка по никакъв начин Комисията не подкрепя по принцип предложението. Вече няколко пъти се опитвате с процедурни хватки да запушите нашите предложения, които аз смятам, че са конструктивни. Само преди малко, когато гледахме Кодекса на труда, по ал. 2 на чл. 173а, точно защото Комисията е написала, че по принцип подкрепя предложението, по същия начин нашето предложение не беше подложено на гласуване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Най-вероятно и нататък по принцип Комисията ще ни подкрепя предложенията, за да не минават през гласуване, само и единствено да няма конструктивизъм в тази зала, защото ние Ви подадохме ръка. Решихме, че по някакъв начин ще направим нещата по-добри и в услуга на всички хора, които са в криза. Явно не искате това да се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Уважаеми доктор Адемов, с цялото ми уважение към Вас, но аз не приемам Вашето обяснение. (Силен шум. Реплики между народните представители Хасан Адемов и Надя Клисурска.)
То никой не ме чува… (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, госпожо Клисурска, не дразнете доктор Адемов. (Силен шум.)
Моля Ви, госпожо Клисурска, не ядосвайте доктор Адемов.
Колеги, имаме твърде много текстове, които не сме разгледали. Да напомня, че ще продължим до приемането на този закон, а имаме и точка, която стои след Закона.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Уважаеми господин Адемов, репликата ми е към Вас. С цялото ми уважение… (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Доктор Адемов, това е реплика към Вас. (Силен шум.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Пишеше изказване на това... Аз сигурно съм глух, вече втора реплика правя и някой говори…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз не знам има ли смисъл да говоря нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика е на доктор Адемов, точно така. (Силен шум и реплики.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Господин Адемов, само ще Ви кажа нещо.
С цялото ми уважение към Вас, нищо не ми обяснихте, защото имаме коренно различни предложения – едното е одобрено и другото е одобрено. Аз си мисля, че вместо да губим време, можеше да бъде подложено това на гласуване и да го отхвърлите. (Силен шум.)
Това стана тук направо като говорилня. Не знам за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може би се налага да дам половин час прекъсване. (Реплики: „Не, не, не!“)
Продължете, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Аз се притеснявам, някой може да ме набие тук, като гледам реакциите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не бих се учудил.
Продължете, господин Гьоков. (Силен шум.)
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Как да продължа, някой чува ли ме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Трета реплика има ли?
Господин Адемов, дуплика? Не.
Господин Мирчев.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Процедурата ми е по начина на водене! Господин Министър, първо разглеждаме един уникален за България закон, свързан с въведеното извънредно положение.
От друга страна, Доклада го получихме след началото на работния ден и се опитваме да внимаваме в текстовете. От известно време в тази зала шумът е като на Централна гара в час пик и Вие не взимате никакви мерки.
Молбата ми е да помолите колегите… (Силен шум и реплики от ГЕРБ.) Ето, вижте за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Запазете тишина, господин Иванов!
СТОЯН МИРЧЕВ: Молбата ми е, ако някой иска да води разговори с друг колега или по телефона, да го прави извън залата, ако иска да отиде да си почине в стаята или някъде другаде извън залата, но тук да съблюдавате да има някаква елементарна работна тишина.
Защото наистина особено в задната част на залата е абсурдно да се следи дебатът. Вижте, всички говорят помежду си и шумът е един постоянен, и е ужасен, а седим тук вече над десет часа. Предполагам, че ще седим още 2 – 3 часа, и Ви обръщам внимание просто по-активно да съблюдавате за поведението на колегите в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Мирчев.
Колеги, господин Мирчев е прав! Не мисля, че водещият заседанието трябва да е като класен ръководител и непрекъснато да размахва…
Заповядайте, господин Иванов!
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, правя процедура за прекратяване на дебатите по този параграф.
Мисля, че се чуха достатъчно аргументи „за“ и „против“ предложенията по КСО.
Предлагам да се прекратят дебатите. Благодаря.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС, от място): Декларация!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Заповядайте за обратно процедурно предложение.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Аз правя обратно предложение не за да се заяждам с някого, само че има други неща извън това, което спорехме до момента, които може би трябва да се дебатират по Закона, затова правя обратното предложение.
Ама то след такива предложения най-добре да станете, господин Иванов, и да предложите да спрем дебатите по Закона, да си вдигаме ръката общо и да си заминаваме. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ето от цялата група има …
Благодаря Ви за конструктивизма и съгласието…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение от народния представител Станислав Иванов. Длъжен съм по Правилник да предложа процедурното предложение. Това не е случай за пръв път.
Гласували 114 народни представители: за 81, против 27, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 5.
Гласували 117 народни представители: за 86, против 1, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 6, 7 и 8 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 116 народни представители: за 82, против 2, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6, който става § 9.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „§ 7. В Закона за българските лични документи…“ Има предложение от Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10:
„§ 10. (1) Срокът на валидност на документите за пребиваване на чужденци, издавани съгласно чл. 59, ал. 2, т. 1а, т. 2, т. 2а, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от Закона за българските лични документи, както и на документите по чл. 59, ал. 3 от същия закон, издавани на членове на семейства на граждани на Европейския съюз, на членове на семейства на граждани на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване, и на документите, издавани съгласно чл. 59, ал. 4 от същия закон на гражданите на Европейския съюз, на гражданите на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаване документите се смятат за валидни документи за пребиваване само на територията на Република България и удостоверяват само правото на пребиваване. По искане на лицето нов документ за пребиваване може да бъде издаден и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.
(2) Срокът на валидност на личните карти, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването личната карта е валиден идентификационен документ за самоличност само на територията на Република България. По искане на лицето нова лична карта може да се издаде и преди изтичане на удължения 6-месечен срок.
(3) Срокът на валидност на свидетелствата за управление на моторно превозно средство, който изтича в периода от 13 март 2020 г. до 31 октомври 2020 г., се удължава с 6 месеца. За срока на удължаването свидетелството за управление на моторно превозно средство е валиден индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство само на територията на Република България. По искане на лицето ново свидетелство за управление на моторно превозно средство може да се издаде и преди изтичане на удължения 6 месечен срок.“
„§ 8. В Закона за чужденците в Република България…“
Има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 11:
„§ 11. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 24 се създава ал. 13:
„(13) Чужденец с разрешено продължително пребиваване в Република България, на който срокът за пребиваване изтича в срока на обявено извънредно положение, може да подаде заявление за продължаване на пребиваването в 14-дневен срок след отмяна на извънредното положение, като срокът на обявеното извънредно положение не се счита за прекъсване, когато чужденецът подаде заявление за дългосрочно или постоянно пребиваване. Продължително пребиваващ чужденец, на който разрешеното продължително пребиваване изтича в срока на обявено извънредно положение, може да влезе на територията на Република България без наличие на виза в 14-дневен срок след отмяната на извънредното положение.“
2. В чл. 40, ал. 1, т. 6 след думите „в случаите на“ се добавя „обявено извънредно положение или на“, а след думите „13 и 16;“ се добавя „за срока на обявено извънредно положение не се счита за отсъствие отсъствието на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване от територията на държавите – членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца;“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Не виждам желаещи за изказвания.
Ще подложа на гласуване два текста.
Първият текст – редакцията, предложена от Комисията за текста на § 7, който става 10, и вторият текст – редакцията, предложена от Комисията за текста на § 8, който става 11.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 12:
„§ 12. Възложителите, за които не е възникнало задължението за прилагане на платформата по чл. 39а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки до влизането в сила на този закон, прилагат за обществени поръчки, открити до един месец след отмяната на извънредното положение, реда за възлагане, действащ до 1 ноември 2019 г., с изключение на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 5 и 7, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 54, ал. 1, т. 5, буква „а“, чл. 100, ал. 3 и 12, чл. 107, т. 5 и 6, чл. 112, ал. 9 и 10, чл. 112а и чл. 149, ал. 1, т. 13 от Закона за обществените поръчки, които се прилагат в редакцията от 1 януари 2020 г.“
Има предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Създава се нов параграф:
„§ ... В Закона за защита на потребителите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1, ал. 2 се създава т. 9:
„9. право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия.“.
2. Създава се глава осма „а“ с чл. 177а и 177б:
„Глава осма „а“
Право на защита от необосновано високи цени по време на извънредно положение и бедствия
Чл. 177а. Разпоредбите на тази глава се прилагат при обявено от Народното събрание извънредно положение или когато е настъпило бедствие съгласно Закона за защита при бедствия.
Чл. 177б. (1) Всички стопански субекти са длъжни да предоставят на населението предлаганите от тях стоки и услуги на цени, равни на средноаритметичните цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на обстоятелствата по чл. 177а.
(2) Цени на предлаганите от тях стоки и услуги през последните три месеца преди настъпване на обстоятелствата по чл. 177а се доказват на база записите в касовите апарати или получените по банков или картов път плащания.
(3) При липса на записи в касовите апарати плащания по ал. 2 лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят предлаганите от тях стоки на цени, завишени с не повече от 20 на сто от цените на придобиването им, а услугите – с не повече от 20 на сто от себестойността им.“
3. Създава се чл. 225е:
„Чл. 225е. (1) За нарушение на чл. 177б на виновните лица се налага имуществена санкция в размер на 5 процента от оборота им през годината, предхождаща настъпването на обстоятелствата по чл. 177а, а на представляващите ги физически лица глоба в размер от 20 000 до 100 000 лв.
(2) На юридическите лица, които имат пряк или косвен контрол върху лицата, извършили нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер на 7 процента от оборота им през годината, предхождаща настъпването на обстоятелствата по чл. 177а, а на представляващите ги физически лица – глоба в размер от 30 000 до 200 000 лв.
(3) На физическите лица, които имат пряк или косвен контрол върху лицата, извършили нарушение по ал. 1, се налага глоба в размер от 30 000 до 100 000 лв.
(4) При положение че лицата по ал. 1 нямат дейност през годината, предхождаща настъпването на обстоятелствата, по чл. 177а им се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.
(5) При положение че лицата по ал. 1 не могат да докажат цената на придобиване и себестойността на предлаганите от тях стоки и услуги, им се налага имуществена санкция в размер от 30 000 до 100 000 лв.“
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Милен Михов и Александър Сабанов:
В § 9 на Преходните и заключителните разпоредби думите „на епидемия или“ да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага да бъде отхвърлен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Това е един изключително важен текст, който сме предложили в този закон. Освен всички останали мерки в него, една от основните му задачи беше да уреди именно борбата със спекулата. Виждам, разбира се, че Комисията не е подкрепила предложението, въпреки че липсва каквото и да било друго предложение в тази насока, което да е по този начин изградено. Защото в текста на практика се дава алгоритъм за това „що е то спекула“, как да се определи в този текст кой търговец, дори не търговец, спекулира.
Това, което сме предложили ние, и тук става въпрос – отново да обърна внимание – само когато е обявено извънредно или бедствено положение. Тоест тези текстове с тези наказания ще важат само и единствено тогава, а не в нормална обстановка.
А този, който предлага стоки и услуги, разбира се, защото с услуга също може да се провежда спекула – на по-високи цени от средноаритметичните стойности, които са три месеца преди обявяването на извънредното положение, тогава той подлежи на санкция. Как се доказват тези средноаритметични цени? Тук сме го описали. Много лесно – това е от записите на касовите апарати и от преводите в банката или картовите преводи. Даваме инструментите, по които да работи администрацията в България, за да се докаже дали е имало спекула.
Ако все пак няма наличие на записи в касовите апарати или приемем, че този търговец в предишните три месеца не е продавал тази стока, например предпазна маска за лице, но го прави в момента, тогава се взима въз основа на доставния договор, по който са му доставени тези стоки и той няма право в момент на извънредно положение да продава съответната стока с надценка повече от 20 на сто. Ако той не представи и такъв придобивен договор, с който е закупил съответната стока, тогава вече вървим към твърда санкция „от – до“. Забелязвате, че диапазонът на санкциите е голям. Минимумът и максимумът са в голям диапазон, защото се цели да обхване както тези спекуланти, които спекулират на дребно, така и по-едрите търговски вериги, ако извършват спекула, разбира се.
На следващо място, ние сме добавили тук и 5% или 7% като наказание, като санкция от съответния оборот. Добавили сме „на физически лица“, които имат пряк или косвен контрол върху търговец – това също е лесно доказуемо, има свързани лица и така нататък, защото в голяма степен те подтикват търговеца – подбудителстват, така да го наречем, да извършва спекула. За тях също има наказания. Нищо от това, разбира се, не е прието незнайно по какви причини.
Освен това този закон се връзваше и с нашите предложения за изменения в Наказателния кодекс, те са едно цяло, те си кореспондират, за разлика от текста в Наказателния кодекс, който Вие предложихте. Както казах, той е и морално остарял, няма и практика по него. Той е и неприложим. В Наказателния кодекс пред ал. 1 няма дефиниция и няма как да се определи в пазарни условия горна или някаква цена на определена стока. Другият вариант е да се изброят изчерпателно в някакъв акт – хляб, маски и така нататък, което ни води към казуистика, а това е недопустимо, защото тук все пак говорим за закон.
Аз отново Ви призовавам – знам, че няма да остана чут, но подкрепете този текст. Това е важният текст в този закон, това е важното послание. Защото сега, когато затворихте градовете, когато ограничихте свободното придвижване на хора, спекулата в тези условия ще процъфтява и трябва да се предприемат някакви мерки срещу нея. Ако имате воля, ако имате държавническо мислене, подкрепете този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 12 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 111 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 37.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 44, против 16, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Милен Михов и Александър Сабанов.
Гласували 110 народни представители: за 9, против 20, въздържали се 81.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за отхвърлянето на текста на вносителя за § 9.
Гласували 114 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 35.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Параграф 10 – предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 13:
„§ 13. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. Създава се чл. 51а:
„Извършване на работа от разстояние
Чл. 51а. (1) При обявено извънредно положение органът по назначаването може да възлага на служителя без негово съгласие работа от разстояние в домашна среда, като се съобразят характерът на работа и дейността на отделните звена и служители съгласно функциите, определени в устройствените правилници и утвърдените длъжностни характеристики на служителите.
(2) Условията и редът за възлагане, изпълнение и контрол на работата от разстояние се определят със заповед на органа по назначаване.“
2. Създава се чл. 64а:
„Ползване на отпуск при обявено извънредно положение
Чл. 64а. (1) При обявено извънредно положение и когато не може да се въведе работа от разстояние в домашна среда по чл. 51а, органът по назначаването е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск по искане на:
1. бременна служителка или служителка в напреднал етап на лечение инвитро;
2. майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
3. служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
4. служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
5. трудоустроен служител или служител, боледуващ от болест, определена в наредбата на министъра на здравеопазването по чл. 333, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда.
(2) Времето, през което се ползва отпуск по ал. 1, се признава за служебен стаж.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 16.
Предложение от народните представители Йордан Цонев и Хамид Хамид.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 17 и 18:
„§ 17. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 28 ал. 6 се изменя така:
„(6) В Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочват наименованието на вероизповеданието и размерът на държавната субсидия. Държавната субсидия по ал. 2 за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание се разпределя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и на Мюсюлманското изповедание.“
2. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. ...) в § 19 ал. 1 се изменя така:
„(1) За 2019 г. Министерският съвет одобрява държавна субсидия по чл. 28, ал. 2, т. 2 за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание, като субсидията е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице и размерът на субсидията по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 млн. лв. Необходимите средства за 2019 г. за държавната субсидия се одобряват като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Държавната субсидия за източноправославното и мюсюлманското вероизповедание се разпределя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и Мюсюлманско изповедание.“
§ 18. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) в чл. 6, ал. 4 т. 2 се изменя така:
„2. За мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманско изповедание“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Такава наглост рядко е била! Аз не мога да разбера какво общо има коронавирусът с мюсюлманското вероизповедание? Ако някой може да ми каже, да ми отговори.
Но тук се вижда и една друга много грозна практика. Няколко пъти се повдигаше въпросът днес за това как от първото четене на Закона много често няма и следа и между двете четения се вкарват разпоредби, които не са предвидени първоначално. Ако беше в друго Народно събрание, щях да се учудя, на това обаче не се учудвам. Но чак пък толкова брутално вкарано предложение в този Закон за извънредното положение, което няма абсолютно нищо общо с извънредното положение, не можех да си представя!
За какво става дума? Този опит се правеше и в Комисията по вероизповеданията. Опитът мина в голяма степен, като се отбеляза в Закона за вероизповеданията съвсем противоконституционно, че мюсюлманското вероизповедание има право на субсидията. Разговорът е стар и много дълъг. Но тук чрез този закон в Закона за вероизповеданията и в Закона за държавния бюджет да се продължава да се разчистват сметки, каквито се разчистват в мюсюлманското вероизповедание, аз не подозирах да се стигне дотам.
Госпожо Александрова, Вие сте юрист и аз се чудя на всички в Правната комисия как са гласували „за“ това предложение: „Комисията подкрепя предложението.“
Каква е играта? Господин Цонев и господин Хамид си вкарват предложението. Ако мине! Нощни заседания… (Реплика от народния представител Анна Александрова: „Не е имало нощни заседания!“)
Сутринта до 5,00 ч. – Правната комисия. Сега отново напрежението е голямо, всички са изморени – ако може да се пробута този текст. Нерде Стамбол, нерде Ямбол; нерде коронавирус, нерде въпросът с вероизповеданията. Този въпрос – прочетете текста, няма абсолютно нищо общо с коронавируса, с извънредното положение и с всички текстове, които ние обсъждаме. Това е поредният опит, уважаеми колеги, да мине този текст. Той поначало във фундамента си онзи текст, който беше приет, когато се разглеждаше Законът за вероизповеданията, стои на дневен ред в обществото и някои от имащите право да го внесат в Конституционния съд са длъжни да го направят. Ние от „Атака“, ако имахме тази възможност, като брой народни представители, щяхме да го внесем в Конституционния съд. Тогава президентът не го върна в тази част и Законът в момента е в сила и действа, и приравнява Българската православна църква с мюсюлманското вероизповедание – въпрос, който е фундаментален. И ако Българската православна църква съществува ex lege, тоест по силата на закона е регламентирана от това – в закона, то мюсюлманското вероизповедание е едно от вероизповеданията, които имат своите права, както всички други останали вероизповедания. И сега продължава този опит отново да се легализира и да се сложи мюсюлманското вероизповедание редом с Българската православна църква.
И друго много важно като процедура – не виждам господин Велчев, но съм сигурен, че хората от ГЕРБ, които ме слушат, сигурно също са възмутени от това, което е направено. На Комисията по вероизповеданията не беше разпределен този законопроект, тя не се е произнесла, а Правната комисия, която е мега комисия, която, разбира се, е пенкелер, се е произнесла „за“ и се разчита на това леко, елегантно: „Комисията подкрепя предложението“, това вече е постигнато.
Гласувате ли Вие, влизаме в противоконституционност, влизаме в противоречие и на това, което вземаме като решение сега – тези дни да се гледат само теми, да се разглеждат въпроси, свързани с извънредното положение. Нали това е точка втора от Програмата за другата седмица, но и сега работим по тази програма фактически и Ви призовавам, уважаеми колеги – тук няма БСП, няма ГЕРБ, няма ВОЛЯ, няма „Обединени патриоти“, няма „Атака“, този въпрос не е партиен, той е много важен, забележете.
И затова направете тази корекция, призоваваме Ви от ГЕРБ, не се подвеждайте по това лековато и без да се вниква становище на Правната комисия. А не знам Борисов наясно ли е, знае ли за това, което Ви подвеждат да направите, но това е фундаментален акт и не се подвеждайте. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Има ли реплики? Не виждам.
Госпожо Цветкова, заповядайте за изказване.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Аз не доумявам как е възможно ДПС да използва Закона за действията по време на извънредното положение, за да прокарва и да обслужва, и да облагодетелства мюсюлманското изповедание. Не ми е ясно защо и как Комисията е включила тези текстове на ДПС в Доклада, тъй като те нямат нищо общо със спешните мерки, свързани с извънредното положение и са много далеч от обхвата, който е свързан с философията на гласуването на първо четене.
Господин Цонев в началото на заседанието сам каза, че е редно днес да гласуваме само спешни мерки, които са свързани със Закона за извънредното положение и аз призовавам тук и сега от тази трибуна вносителите от ДПС да обяснят какво толкова спешно и извънредно налага сега да се промени Законът за вероизповеданията и Законът за държавния бюджет тихомълком, без никаква яснота, без никакви ясни мотиви, и пак казвам, без никаква връзка с извънредното положение, което гласуваме всъщност днес.
Чрез Преходните и заключителните разпоредби в новия закон се правят три поправки, които подменят бенефициента, към когото е насочена държавната субсидия. В момента в Закона е записано, че тя се разпределя на мюсюлманското изповедание в Република България – Главно мюфтийство, а поправките на ДПС ги насочва към мюсюлманското изповедание с главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи.
Тоест, ако бъде гласувано това сега, държавната субсидия, която е в размер на 5 млн. 700 хил. лв. ще бъде дадена днес на контролираното от ДПС мюсюлманско изповедание с главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. Нещо повече, бих искала да задам още един въпрос: били ли са неправомерно получени тези средства от държавния бюджет през 2019 г. от мюсюлманското изповедание и дали промяната на стар закон от 2019 г., каквото всъщност предлагат от ДПС с тези промени, всъщност цели именно легализирането на това? Какво, господа от ДПС, Вие извънредно видяхте в тези Ваши предложения?
Ако Вие искате да разрешите някакъв реален проблем, начинът е ясен – внася се законопроект за изменение и допълнение, който се разглежда и обсъжда в съответните специализирани комисии, а не сега тихомълком, през задния вход да бъде предлагано едно такова решение. Аз призовавам всички колеги народни представители да гласуват против тези промени, предлагани от ДПС, за да не ставаме и да не стават те съпричастни с порочните практики на ДПС. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Цветкова.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Мирчев, заповядайте за изказване.
СТОЯН МИРЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз също ще се изкажа по § 17, където вносители са господин Хамид и господин Цонев. Въпросът има две страни. В момента с така предложените текстове се опитват двамата колеги да намесят Народното събрание в един чисто съдебен спор и мисля, че това не е работата – чрез Народното събрание да се разрешават или да се накланят в една или в друга посока държавни ресурси, в един или друг интерес. А винаги сме чували и го знаем, че ДПС винаги имат икономически интереси, когато става въпрос за пари.
Този въпрос трябва да се обсъжда от Комисията по вероизповеданията, а там не се е обсъждал. Този въпрос изисква и становища от съответните вероизповедания – това също не се е получавало в Комисията, защото просто не сме разглеждали такива текстове там – и това е едната страна.
Другата страна е изказването по чл. 1 на господин Цонев от сутринта и ще Ви го цитирам: „Мнението на нашата парламентарна група, на „Движението за права и свободи“, относно чл. 1 става въпрос – нашето мнение е, че в този закон нямаше място за икономически и социални пакети – а явно за вероизповеданията има. Този закон трябваше да уреди само онези неотложни действия и правомощия на изпълнителната власт и на другите органи, трябваше да уреди срокове, трябваше да уреди само онези неща, които имат спешен характер.“ Не знам в случая кое е толкова спешното.
Това, което Вие казахте за чл. 1, и сегашното предложение, което правите за промяна на държавния бюджет и за промяна на Закона за вероизповеданията, мен ме води до два извода, господин Цонев и господин Хамид. Тъй като Вие пак уреждате някакви частни, лични интереси на Вашата партия в разрез с интересите на обществото, от гласуването ще разберем дали е някаква сделка с управляващите от ГЕРБ, или просто за пореден път доказахте лицемерието на Вас и на Вашата партия. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Мирчев.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Колега, правилно казахте: има съдебен спор и този съдебен спор знаете кой го спечели, нали? Недим Генджев го спечели. Факт ли е, факт е. И в момента се подменя решението на съда, това се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика? Няма.
Изказване ли имате господин Цонев?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Не е коректно към Народното събрание като вносители да не обясним каква е ситуацията, така че… На настоящия текст аз съм съгласен с някои от аргументите на колегите – например, че не му е мястото в този закон. Нека да кажа защо се наложи.
Миналата година – не става въпрос за никакъв съдебен спор, и това ще обясня, и то много спокойно, ние приехме, че субсидията, която е насочена към плащане на заплатите на свещенослужителите в двете вероизповедания, чиито поддръжници, обявени в последното преброяване – да напомня пак: за заплатите на свещенослужителите, ние приехме да бъдат упоменати кои са бенефициентите и в Закона за вероизповеданията, тъй като са само две вероизповеданията, и в Закона за бюджета.
При упоменаването на мюсюлманското изповедание не е посочено някакво име, за което има съдебен спор, а просто е посочено грешно „мюсюлманско изповедание – Главно мюфтийство“ (Реплика от народния представил Павел Шопов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, не се обаждайте, господин Шопов!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ама то не е на Генджев, то няма такова, господин Шопов. (Реплика от народния представител Павел Шопов.)
Господин Шопов, ще имате възможност за реплика, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ще има възможност за реплика, изчакайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Аз пък ще имам за дуплика и така ще продължим спора, няма никакъв проблем. В момента обяснявам коректно защо направихме това предложение, тъй като взехме активно участие, и да Ви припомня, че Народното събрание всъщност направи този жест – да има плащане на заплатите на свещенослужителите с оглед националната сигурност, не с някакъв друг оглед. С оглед на националната сигурност… (Свиркане.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да не свирите в залата с уста.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: …и ненамесата на други държави в плащане на заплатите на свещенослужителите. И сега, тъй като по съдебна регистрация мюсюлманското изповедание, в което са назначени всички свещенослужители, всички мюфтии са назначени в мюсюлманското изповедание Главно мюфтийство, което обаче по съдебна регистрация не от вчера, и не от загубен и неспечелен срок, а от много преди това си се казва: „Мюсюлманско изповедание“. Но ние не сме го знаели и е дадено това. Изобщо няма друго изповедание, което да се казва така, та да му отнемаме сега правата. Няма такова, разбирате ли? В целия правен мир няма изповедание, което да се казва по регистрация „Мюсюлманско изповедание – Главна мюфтийство“. Няма такова.
Обади ми се министърът на финансите, съответно директорът на Дирекция „Вероизповедания“, и казаха, че започват по закон от 1 март изплащане на първия транш на субсидията и няма на кого да изплатят субсидията на мюфтиите, която е за заплатите на мюфтиите. Няма на кого, защото няма такова изповедание – така, по съдебна регистрация. И тъй като субсидията трябва да отиде не къде да е, а където са мюфтиите, тъй като е за техните заплати и за заплатите на отците в нашето вероизповедание – източноправославното, по тази причина се налага тази промяна. Тя е чисто техническа. В съдебната регистрация е изписано така името. По тази причина го направихме.
Няма никакви съдебни спорове да решаваме тук, няма никакъв момент. Срочността идва от факта, че ние решихме, че ще разглеждаме само законопроекти, които са свързани с кризата, а тази грешка не позволява на министъра на финансите и на директора на Дирекция „Вероизповедания“ да изплати заплатите на свещенослужителите от мюсюлманското изповедание. Това правим днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплика – господин Шопов, след това – господин Атанасов, и госпожа Цветкова.
Господин Атанасов се отказа, остава госпожа Цветкова.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Виж какво Цонев, още по-нагъл ставаш и искаш цялата зала, всички нас да ни търкаляш…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не говорете на „ти“ на народните представители!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …и да ни правиш на балами. Всички тези твои съждения за правата, къде трябва да идат парите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ваши съждения.
Господин Шопов, нека да се уважаваме!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …могат да бъдат прави или криви, верни или неверни, основателни или неоснователни. Те, разбира се, са неоснователни.
Ще Ви кажа откъде идва проблемът? След като се реши парите да се дават на човек от последното преброяване, това е вероизповеданието, другото – противниковото на Вас, тоест на ДПС изповеданието, е легитимирано, там са си преброили хората и то трябва да получи парите, и се чудите как да заобиколите това правило, което беше основополагащо при измененията на Закона за вероизповеданията. Но този въпрос трябва да бъде гледан спокойно и при дебат, всички да си кажат мнението. Трябва да мине през Комисията по вероизповеданията, където му е мястото, да чуем специалистите, да чуем хората, двете вероизповедания и при една спокойна обстановка да се реши въпросът. Всичко дотук е по отношение на основателността или неоснователността кой да получи тези пари.
Друг е въпросът, Цонев, аз задавам въпрос и ми отговори: каква е връзката с Извънредния закон, който ние гласуваме с този текст? Тук по този въпрос много браншове, много организации, много заинтересовани лица можеха да си пуснат исканията, да минат техните проблеми под графата „спешност“. Никой не е казал, че от 1 март парите трябва да се дават там, а не там, че парите трябва да се дават на 1 март.
В момента, уважаеми колеги, гледаме Закона за извънредното положение и действията за неговото прилагане, който приехме в петък. Пак Ви напомням, че сме взели решение да гледаме само спешни законопроекти, свързани с кризата, с проблема, а не други и в една или друга сфера може да има много важни, спешни закони. Вкарайте си Законопроекта по общия ред, дано от ГЕРБ…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Шопов!
ПАВЕЛ ШОПОВ: Моля Ви, колеги от ГЕРБ, не се подвеждайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Шопов.
Госпожо Цветкова, заповядайте за втора реплика.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Цонев, Вие сам казахте, че не му е мястото тук на този закон, но бих искала да Ви кажа, че използването на ДПС и именно на Закона за действията по време на извънредното положение, и гласуването, да бъдат евентуално преведени 5 млн. 700 хил. лв. държавна субсидия на мюсюлманското изповедание, контролирано от Вас, бих го сравнила като пир по време на коронавирус. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Цветкова.
Други изказвания? Не виждам, колеги.
Господин Ерменков, Вие посочихте, че господин Цонев иска и аз го попитах. Не съм разбрала.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Аз имам един чисто практически въпрос и нямам нищо общо с това дали по какъв начин има война, или няма в мюсюлманското вероизповедание.
Въпросът ми е следният: в Закона за бюджета е записано, че парите се превеждат на Българската православна църква – Светия Синод, тук отварям скоба, господин Цонев, няма такова вероизповедание в България – Православна църква – Светия Синод, както няма…
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Българска патриаршия.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Пардон, Българска патриаршия. Да, няма такова православие, има си православна църква в България. После, ако искате, ще ми направите реплика.
Въпросът ми е прост и елементарен: кой е титулярът, който представлява мюсюлманското вероизповедание, как е регистриран в съда, за да може този титуляр да си получи парите, за да знаем, че парите ще отидат за мюсюлманите и за техните свещенослужители, а няма да отидат някъде другаде? Това ми е въпросът, да знам по какъв начин тези пари се превеждат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Реплика – заповядайте, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Господин Ерменков, титулярът е Българската православна църква – Българска патриаршия по съдебна регистрация, и там са православните храмове, православните свещеници. Титулярът мюсюлманско вероизповедание е Мюсюлманско изповедание и по погрешка е написано Главно мюфтийство, а се оказва, че съдебната регистрация не е Мюсюлманско изповедание – Главно мюфтийство, както е Българска православна църква – Българска патриаршия, а е само Мюсюлманско изповедание. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължете, господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Шопов, и аз да се обърна към теб без господине. Имаше възможност да кажеш, каквото трябваше да кажеш.
В Мюсюлманското изповедание титулярът е този, който контролира молитвените храмове, където са назначени мюсюлманските свещенослужители. В това изповедание са всички мюсюлмански свещенослужители и всички молитвени храмове. Волята на Народното събрание беше субсидията да стигне до тези хора.
Допуснали сме грешка. Не е моя грешката, не зная чия е, защото, ако аз знаех, че по съдебна регистрация се казва така, нямаше да я допуснем. Допусната е тази грешка и сега, когато е дошло времето да се плащат парите, изведнъж се оказва, че юристите от Финансите и от дирекцията казват: ама понеже са точно изброени бенефициентите по съдебна регистрация, няма нито едно мюсюлманско изповедание с тази съдебна регистрация.
Ние не решаваме спор, разбирате ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: И затова ние поправяме тази техническа грешка, за да стигнат парите до тези свещенослужители. Нищо повече! Мисля, че отговорих и на Вас, колежке.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Ерменков? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10, който става § 13 по Доклада на Комисията; текста на вносител на § 11, който става § 14; текста на вносителя на § 12, който става § 15; текста на вносителя на § 13, който става § 16, подкрепен от Комисията; и създаването на два нови параграфа – 17 и 18. (Шум и реплики: „Разделно гласуване.“)
Отменете гласуването.
Извинявайте, да, имате право. Ще гласуваме разделно.
Подлагам на гласуване редакцията на § 10, който става § 13, редакция по Доклада на Комисията.
След малко ще предложа от § 11 до § 13 да ги гласуваме заедно, защото това е текстът на вносителя и няма направени предложения.
Гласували 146 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 38.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 11, 12 и 13, които стават съответно параграфи 14, 15 и 16.
Гласували 144 народни представители: за 107, против 8, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване създаването на два нови параграфа – 17 и 18.
Гласували 146 народни представители: за 88, против 53, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Господин Шопов, заповядайте.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Госпожо Председател, искам прегласуване, не докладвахте кои са вносителите. Трябваше да напомните, за да не стига залата до това неразбиране, защото…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направете ми само процедурата, не е необходимо да правите изказване!
ПАВЕЛ ШОПОВ: …мисля, че колегите от ГЕРБ не разбраха. А ако са разбрали и са гласували по този начин на въпроса, който зададох – нерде Стамбул, нерде Ямбол, явно излиза Стамбул, а истината много скоро ще лъсне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Шопов, разбрах Вашето предложение за прегласуване. (Шум и реплики от ОП.)
Ще го подложа на прегласуване. (Народният представител Павел Шопов говори при изключени микрофони.)
Благодаря, господин Шопов. (Шум и реплики от ОП: „Изгонете го от залата!“)
Не съм чула, колеги, моля Ви.
Всички сме вече преуморени, нека да бъдем малко по-обрани в емоциите си, хайде!
Подлагам на прегласуване създадените нови параграфи 17 и 18, предложени от Комисията.
Гласували 135 народни представители: за 81, против 49, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! За трети път настоявам господин Шопов да бъде наказан.
Този път за най-тежкото провинение – расистко изказване в залата, обвинявайки ме с расистки термини, настоявам да бъде свикан Председателски съвет, да бъдат проверени стенограмите и той да понесе възможно най-тежкото наказание за расистки изказвания и обвинения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михов.
Това ще направим в следващата седмица на Председателски съвет, за да може да излезе и стенограмата, и аудиозаписът.
Заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, това поведение на колегата Шопов е недопустимо! Чу се от половината пленарна зала как два пъти обиди доцент доктор Милен Михов – целенасочено и нарочно, и трябва да му се наложи наказание още на момента, защото такова поведение е недопустимо! И той говори за сделки на някого с ДПС, при положение че точно тяхната партия гласуваха за кандидата на ДПС в КРС?! „Атака“ гласуваха за кандидата на ДПС! Лъжепатриоти! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ангелов, моля Ви! Моля Ви! (Шум и реплики.)
Колеги, понякога в залата е толкова шумно, а Вие си подвиквате един на друг и аз няма как да чуя кой, какво и по какъв начин се обръща. (Реплики.)
Да, господин Ангелов, ще видя записа, но не сега, а на следващ етап, когато имаме Председателски съвет.
Продължаваме.
Госпожо Александрова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ето, вижте колко е шумно в момента, колеги, а очаквате да чуя нещо!
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 19, 20, 21, 22, 23 и 24:
„§ 19. Сроковете на заповедите за организационно и финансово подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция, издадени по реда на чл. 7, т. 3 от Правилника за организацията на работа и дейността на Център за асистирана репродукция, се удължават с 6 месеца, от отмяната на извънредното положение.
§ 20. Експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, съответно експертните решения на ЦВМК към Военномедицинската академия за годност за военна служба и служба в доброволния резерв, при които срокът на инвалидност, съответно срокът на годност изтича по време на действие на този закон, продължават действието си по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.
§ 21. Срокът на валидност на протоколите за скъпоструващо лечение на хронично болни пациенти, който изтича по време на действие на този закон, се удължава служебно от Националната здравноосигурителна каса за времето на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна при условия и по ред, определени от Националната здравноосигурителна каса.
§ 22. В Закона за здравето се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 61:
а) ал. 2 се изменя така:
„(2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести извън посочените по ал. 1, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.“
б) алинея 4 се изменя така:
„(4) Изолация и лечение на лица по ал. 2 може да се осъществява в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести.“
2. В чл. 63 се създават ал. 7 и 8:
„(7) Мерките по ал. 1 може да включват и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите в случаи на обявено извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България.
(8) При въведени противоепидемични мерки по ал. 1 или 2, контактните лица на болните от заразни болести не може да откажат извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест.“
3. Създава се чл. 209а:
„Чл. 209а. (1) Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 15 000 лв.
(3) Нарушенията по ал. 1 и 2 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция, длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или длъжностни лица, определени от кметовете на общини.
(4) Наказателните постановления се издават съответно от директора на съответната регионална здравна инспекция, директора на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи и кмета на съответната община.“
4. Член 215 се изменя така:
„Чл. 215. Болен от заразна болест, посочена в чл. 61, както и контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест, посочена в чл. 61, който откаже или не изпълнява задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба в размер на 5000 лв. Същото наказание се налага и на контактно лице, извън посоченото по изречение първо, както и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави, които откажат или не изпълняват задължителна изолация, съответно лечение. Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителна изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на Държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация.“
5. Създава се чл. 215а:
„Чл. 215а. (1) Контактно лице по чл. 63, ал. 8, което откаже извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.
(2) Лице по ал. 1, което отказва да се яви доброволно за извършване на изследване, се довежда принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол.“
§ 23. (1) Сроковете, установени в Закона за предучилищното и училищното образование, които са започнали да текат преди влизането в сила на този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение.
(2) Сроковете, определени в Закона за предучилищното и училищното образование може да бъдат изменяни със заповед на министъра на образованието и науката, ако поради обявеното извънредно положение, не може да бъдат спазени. Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката.
§ 24. Сроковете, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в Закона за висшето образование, които са започнали да текат преди влизането в сила на този закон, спират да текат до отмяната на извънредното положение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Правя няколко редакционни предложения.
Предлагам § 19 да се измени така:
„§ 19. Заповедите за организационно и финансово подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция, издадени по реда на чл. 7, т. 3 от Правилника за организацията на работата и дейността на Център за асистирана репродукция, продължават действието си по време на извънредното положение и 6 месеца след неговата отмяна.“
Следващото ми предложение е в § 22, т. 1 се създават букви „в“ и „г“:
„в) създава се нова ал. 6:
„(6) обжалването по ал. 5 не спира изпълнението на Заповедта;“
г) досегашната ал. 6 става ал. 7.“
Просто това е пропуснато. Имаше го още в началото на нашето предложение, но е пропуснато да се отрази в Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Алинея 6 – къде е това?
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: В § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В § 22 нови букви „в“ и „г“.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: В § 22, т. 7, чл. 63, ал. 7 да се измени така:
„(7) Мерките по ал. 1 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и… “.
Останалия текст го има. Всъщност новата част в тази мярка: „…и временно ограничаване придвижването на територията на страната.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Изказвания има ли? (Реплики.)
Ще ги получите.
Колеги, имате ги в листовете с корекциите, които е раздала госпожа Александрова.
Подлагам на гласуване първо редакционните поправки в § 19 и § 22.
Гласували 107 народни представители: за 79, против 22, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване § 19 с приетата току-що редакционна поправка; параграфи 20, 21 и 22 с редакционната поправка; параграфи 23 и 24 включително, които са създадени нови параграфи.
Гласували 106 народни представители: за 83, против 1, въздържали се 22.
Предложенията са приети.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правя процедура за прегласуване.
Колеги, моля да се върнем на страници 60 и 61 и предлагам да прегласуваме текста на колегите от БСП и на народния представител Корнелия Нинова, който не бяхме подкрепили на Комисия, за създаване на нов параграф и предлагам този параграф да бъде 12а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласуваме, колеги.
Гласували 116 народни представители: за 115, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
1. Създава се нов § 4:
„§ 4. В Закона за корпоративното подоходно облагане в Глава двадесет и осма се създава чл. 210а:
„Чл. 210а. Не се облагат с данък върху разходите социалните разходи, разходите за лечение, материалните и нематериалните разходи на работодателя за работниците, предоставени по време на извънредна ситуация, епидемия или пандемия.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 25:
„§ 25. В срок до 15 април 2020 г. данъчнозадължените лица, които съгласно чл. 83 от Закона за корпоративното подоходно облагане са задължени да правят месечни или тримесечни авансови вноски, подават декларация по образец за определяне на месечни или тримесечни авансови вноски за месеците от януари до юни 2020 г., съответно за първо и второ тримесечие на 2020 г., в която декларират прогнозната си данъчна печалба за 2020 г. и дължимите авансови вноски, определени по реда на Глава четиринадесета от Закона за корпоративното подоходно облагане.“
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника – в § 29, т. 5 думите „като се начисляват лихви за срока на спирането“ се заличават.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Мария Илиева по чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 26 – 36:
„§ 26. През 2020 г. отстъпка 5 на сто се прави на лицата, предплатили до 30 юни данъка върху недвижимите имоти за цялата година или данъка върху превозните средства за цялата година.
§ 27. През 2020 г. срокът по чл. 47, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се удължава до 30 юни.
(2) През 2020 г. срокът за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2019 г. и за внасяне на дължимия по декларацията данък върху годишната данъчна основа от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон се удължава до 30 юни.
(3) През 2020 г. отстъпката по чл. 53, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се ползва от лицата по чл. 51, ал. 1 от същия закон, ако декларацията е подадена и данъкът за довнасяне е внесен в срок до 31 май 2020 г.
§ 28. Лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица прилагат съответно § 24, като срокът за подаване на декларацията по чл. 51, ал. 9 от същия закон е до 30 април 2020 г.
§ 29. До отмяна на извънредното положение:
1. срокът по чл. 171, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилага;
2. давността по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спира да тече;
3. срокът по чл. 193, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спира да тече;
4. не се образува изпълнително производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен когато е необходимо да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда;
5. принудителното изпълнение по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се спира; извършените до спирането действия запазват силата си; след спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането, както и разпределение на суми, постъпили по изпълнителното дело; изпълнителното производство се възобновява след изтичане на срока, за който е обявено извънредното положение; преди изтичане на срока на извънредното положение изпълнителното производство се възобновява с разпореждане на публичния изпълнител по искане на длъжника, за изпълнение върху:
а) вземания и парични средства от банки;
б) вземания от трети лица;
в) вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове.
6. след реализиране на изпълнението по т. 5, букви „а“, „б“ и „в“ изпълнителното производство се спира;
7. срокът по чл. 246, ал. 10 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс спира да тече.
§ 30. По време на действие на този закон Агенция „Митници“ може да предоставя безвъзмездно задържани, иззети, отнети и изоставени стоки, които могат да послужат за защита на живота или здравето на хората, на лечебни заведения, Българския червен кръст, детски градини, училища, социални заведения, държавни и общински учреждения.
(2) Предоставянето се извършва със заповед на директора на Агенция „Митници“, в която се определят условията, редът и начинът на използване на предоставените стоки.
(3) Предоставянето по ал. 1 на акцизни стоки се извършва по реда, определен в ал. 4.
(4) По време на действие на този закон директорът на Агенция „Митници“ може със заповед да предоставя безвъзмездно задържан, иззет, отнет или изоставен етилов алкохол за дезинфекция на лечебни заведения, Българския червен кръст, детски градини, училища, социални заведения, държавни и общински учреждения. Предоставените акцизни стоки се освобождават от плащане на акциз.
§ 31. (1) За количествата етилов алкохол, които до влизането в сила на този закон се съхраняват от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или във външни съхранители за Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и които количества са заделени преди 1 януари 2006 г., при придобиване на етиловия алкохол от:
1. лицензиран складодържател или лице-вложител в данъчен склад – същият се счита за поставен под режим отложено плащане на акциз;
2. лице, което не е лицензиран складодържател – акцизът се заплаща към момента на придобиването му от лицето, което го придобива и се внася в държавния бюджет от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в срок от 5 дни от придобиването.
(2) По време на действие на този закон денатурирането на етилов алкохол съхраняван от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или във външни съхранители за Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за цели, свързани с производството на дезинфекциращи препарати на основата на етилов алкохол, е допустимо да се извърши преди извършването на придобиването на лице по ал. 1, т. 2 и извън територията на данъчен склад, в присъствието на митнически служители, при подадено уведомление до компетентна териториална дирекция преди извършване на денатурирането.
(3) При придобиването на:
1. денатуриран по общ метод етилов алкохол по ал. 2, количествата денатуриран етилов алкохол се освобождават от облагане с акциз.
2. денатуриран по специален метод етилов алкохол по ал. 2, количествата денатуриран етилов алкохол се освобождават от облагане с акциз само ако са придобити от лице притежаващо удостоверение на освободен от акциз краен потребител.
§ 32. През 2020 г. сроковете по чл. 8, ал. 1 и чл. 20 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор се удължават с един месец.
§ 33. През 2020 г. сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за счетоводството се удължават до 30 септември 2020 г., а срокът по чл. 38, ал. 9, т. 2 от същия закон се удължава до 30 юни 2020 г.
§ 34. През 2020 г. сроковете за разработване и одобряване от Министерския съвет на макроикономическата прогноза, средносрочната бюджетна прогноза, Конвергентната програма и Националната програма за реформи се удължават до 31 октомври 2020 г., освен ако друго не произтича от промяна на сроковете, свързани с ангажиментите на страната по чл. 121 и чл. 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз, включително и от вторичното законодателство, прието на тези правни основания.
§ 35. През 2020 г. първата част на държавната субсидия по чл. 25 от Закона за политическите партии се предоставя до 30 юни 2020 г.
§ 36. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за политическите партии (ДВ, бр. 50 от 2019 г.) се правят следните изменения:
1. В ал. 4, т. 2 думите „в рамките до една година от влизането в сила на този закон“ се заменят с „до 31 декември 2020 г.“.
2. В ал. 5 и 6 думите „до 31 декември 2020 г.“ се заменят с „до 31 януари 2021 г.“.“
Предложение от народния представител Валери Симеонов.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Явор Нотев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 37:
„§ 37. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 94 се създава ал. 3:
„(3) В случаите по ал. 1 министърът на здравеопазването, главният държавен здравен инспектор и директорите на регионалните здравни инспекции може да прилагат мерки на лечебните заведения.“
Предложение от народните представители Милен Михов и Александър Сабанов:
„В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов параграф със следния текст:
„§ ...В закона за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. …) се правят следните промени:
1. В чл. 147 се създава ал. 3а:
Вариант 1: „В случаите на обявяване на извънредно положение по чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България сроковете по ал. 3 спират да текат“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 38 и 39:
„§ 38. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 12, ал. 1, т. 4 след думите „които съдържат“ се добавя „тегловно повече от 0,65 на сто“.
§ 39. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове се прилага и за заварените случаи, при които се осъществява дейност с тютюн за пушене (за лула и цигари) към влизането в сила на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, първо, по § 25 искам да кажа, че е изпусната първата алинея от моето предложение, а именно:
„(1) През 2020 г. сроковете по чл. 92, ал. 2, 93, 217, ал. 2, 219, ал. 4 и 5, 241, ал. 2, 252, ал. 1, 253, 259, ал. 2 и 260 от Закона за корпоративното подоходно облагане се удължават до 30 юни 2020 г.“
Предлагам това да се превърне в ал. 1, а приетият текст да остане като ал. 2, като предлагам следната редакционна корекция на този текст, която да внесе по-голяма яснота за прилагането му, а именно:
„(2) През 2020 г. авансовите вноски по Закона за корпоративното подоходно облагане се правят по реда и условията на глава четиринадесета от същия закон при съобразяване със следните особености:
1. когато до влизането в сила на този закон е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното. При необходимост лицата могат да подадат коригираща декларация по реда на чл. 88 от ЗКПО;
2. когато до 15.04.2020 г. е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се правят в размер съгласно декларираното;
3. когато до 15.04.2020 г. не е подадена годишната данъчна декларация за 2019 г., авансовите вноски се декларират с образеца на годишната данъчна декларация до 15 април 2020 г., като се попълва само тази част от нея, касаеща декларирането на авансовите вноски за текущата година;“.
Целта на това е да се отложи годишното счетоводно приключване, декларирането на данъка върху печалбата, респективно неговото внасяне за 30 юни, а за периода от януари до юни, когато се дължат авансови вноски, да се даде възможност на фирмите да определят сами размера на авансовите вноски, съобразно собствената си прогноза за печалбата през 2020 г.
И тъй като има фирми, които преди приемането на този закон, ще са подали своите декларации за 2019 г. и в тях ще са отбелязали своята прогнозна печалба и авансови вноски, без да са имали предвид ситуацията, която се разви впоследствие с извънредното положение и следващите месеци, даваме им възможност по реда на чл. 88 от Закона за корпоративното подоходно облагане да коригират така декларираната си авансова вноска в размер, който те смятат, че отговаря на прогнозите им за печалбата за 2020 г.
Имам още едно редакционно предложение, което е свързано с § 28.
Предлагам в § 28 да се направят следните две редакционни поправки – „§ 24“ да се замени с „§ 25“ в текста на § 28; и след думата „декларацията“ да запишем „по ал. 2 от същия параграф е до 30 април 2020 г.“
Или окончателната редакция на § 28 да звучи така:
„§ 28. Лицата по чл. 51, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица прилагат съответно § 25“ – това е параграфът, който преди малко четох – „като срокът за подаване на декларацията по ал. 2 от същия параграф, е до 30 април 2020 г.“
Имам и редакционно предложение по § 29.
По § 29, т. 2 – давността по чл. 172, ал. 1 да звучи така: „освен в случаите по чл. 172, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение“. Просто не е коректен текстът и не е ясно, че се удължава давността.
Това е дотук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Реплика?
Заповядайте.
ЛАЛО КИРИЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Стоянова, няма как да не Ви подкрепим в тази си част.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): Е, най-после.
ЛАЛО КИРИЛОВ: Мисля, че винаги, когато е ставало въпрос за финанси, сме били градивни от опозицията и няма как този път да не Ви подкрепим, защото и ние имаме подобно предложение.
Единственото, което малко ме притеснява, както по-рано в Закона в чл. 6 отложихме забавата за плащанията и лихвите, тук за данъчните задължения, които са възникнали след обявяване на кризата, ние не предвиждаме нищо като намаляване на лихвата или неначисляване на мораторна лихва.
Ясно е, че тази лихва се гласува и се приема на Министерския съвет. Последното постановление на Министерския съвет е от 2014 г. Смятам, че то затова не е фиксирано в Закона за лихвите върху данъците, таксите и други подобни държавни вземания, защото трябва да се съобразява с икономическата среда. Призовавам Министерския съвет да вземе решение в следващите седмици поне за периода, в който е обявено извънредно положение, лихвата да бъде намалена наполовина. Защото в момента основният лихвен процент е 10% плюс.
Смятам, също така че 5% са необходими и ще са предпоставка да не се избягва плащането на данъците от хората, които могат да си го позволят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кирилов.
Дуплика няма да има, госпожо Стоянова. Не Ви предоставям тази възможност.
Други изказвания? Не виждам.
Започваме гласуване, колеги.
Първо, подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 30, против 41, въздържали се 38.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване добавената ал. 1, която преди малко госпожа Стоянова представи.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме редакционната поправка, която госпожа Стоянова направи в текста, който в момента става ал. 2 – в срок от 14 април, и това, което тя изчете преди малко.
Гласували 116 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Гласуваме целия новосъздаден § 25, съответно с първа и втора алинея, и направените редакции по тях.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новосъздадените параграфи 26 и 27, предложени от Комисията.
Гласували 124 народни представители: за 122, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на § 28.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме новия § 28 със съответната редакционна поправка, която гласувахме преди малко.
Гласували 113 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преминаваме към редакционната поправка на § 29, т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме целия § 29 със съответната редакция.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме новосъздадените параграфи 30, 31, 32, 33, 34, 35 и 36.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новосъздадения нов § 37.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народните представители Милен Михов и Александър Сабанов.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 22, въздържали се 77.
Предложението не е прието.
Гласуваме създадените нови параграфи 38 и 39.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 131 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение от народния представител Корнелия Нинова и група народни представители:
„2. Създават се нови параграфи:
„§ … В Закона за местното самоуправление и местната администрация (обн., ДВ, бр. …) се създава чл. 28а:
„Чл. 28а. По изключение при обявено извънредно положение в страната се допуска провеждане на неприсъствени заседания на общинския съвет и на неговите комисии и приемане на неприсъствени решения по всички въпроси от компетентността на общинския съвет. Сроковете за изпращане на материалите и проектите за решения, процедурата и сроковете за приемане и удостоверяване на решенията, приети с неприсъствено гласуване се определят от председателя на общинския съвет.“.
„§ ... В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. …) в чл. 19, ал. 4 думата „пет“ се заменя с „три“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Стоян Божинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в чл. 13.
Предложение от народния представител Менда Стоянова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението: в чл. 100, ал. 11 накрая се добавя „или по други обективни причини“.
Предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението, като т. 2 е отразена в чл. 13.
Комисията предлага да се създаде § 40:
„§ 40. Сроковете на разрешенията за извършване на дейности по чл. 1, ал. 1, т. 2, 3 и 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, които изтичат по време на действието на този закон, се удължават с два месеца от отмяна на извънредното положение.“
Предложение от народния представител Анна Александрова.
Ние с господин Ципов оттегляме това предложение и следващото. То не е подкрепено от Комисията. За да не го изчитам и да не го подлагаме на гласуване, го оттегляме от трибуната.
Закон за туризма – едното предложение.
Следващото – Преходните и заключителните разпоредби към Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И това е оттеглено?
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: И това е оттеглено.
Предложение на народния представител Димитър Лазаров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 41:
„§ 41. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.
4. В чл. 251 г1:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;
б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;
в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, просто една техническа поправка – навсякъде в § 41, тоест в повечето случаи се касае за чл. 251в и следващите, става въпрос за т. 6: в т. 4 в параграфа, в буква „а“, а именно в чл. 251г1, в ал. 1 и нататък е пропуснато да бъде добавена т. 6. Техническа поправка.
Параграф 41, т. 4, буква „а“ – след думите „данните по чл. 251б, ал. 1“ трябва да се добави „т. 6“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Всички сме изморени, но ще Ви моля за малко внимание за нещо много важно – става дума за страница 85, след чл. 28а долу пише: „В Закона за потребителския кредит, публикуван еди-кога си, чл. 19, ал. 4 думата „пет“ се заменя с „три“.“
За какво става дума? Става дума за така наречените бързи кредити. Да припомня – през 2014 г. ние им сложихме за първи път таван, че лихвата да не е пет пъти по-висока от пазарната лихва. Защо се допускаше пет пъти, а не два пъти или 16 пъти? Защото рискът при бързите кредити за тези, които предоставят средствата, е по-голям, но все пак те извличат едни огромни печалби. Сега, при нашите решения и развитието на ситуацията в България едва ли някой се съмнява, че все повече хора, и то най-вече бедни български семейства, ще бъдат принудени да прибягват до бързи кредити. Затова три пъти по-висока лихва от пазарната е напълно достатъчна при тези условия за бързите кредити. Иначе ние ще оставим хората да отидат на бързи кредити и те да бъдат разсипани – десетки хиляди български семейства.
Затова предлагаме, вместо пет пъти над пазарната лихва на ГПР – в случая става дума за годишния процент на разходите, да бъде не повече от три пъти над годишния ГПР при другите нормални кредити.
Ще направим едно добро дело, ако спасим българите от такъв грабеж: вместо пет пъти – три пъти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение по § 41 в Закона за електронните съобщения, който е може би един от най-странните и необясними текстове, които се появиха, подобно на този за включването на армията в последния момент.
За какво става дума? Точка 1 казва, че определени данни се съхраняват за определени нужди. За кои данни става дума? Става дума за данните по Закона за електронните съобщения, а именно проследяване и идентифициране на източник, на връзка; идентифициране на направлението на връзката; идентифициране на дата, час и продължителност на връзката; идентифициране на тип връзка; идентифициране на крайно електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се предоставя за негово крайно устройство. С други думи, уважаеми дами и господа, за всичко, което правите с телефона си.
За какво се използваха тези данни досега? Досега тези данни можеха да се използват за нуждите на националната сигурност, за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления и за предотвратяване на корупция. Сега ни се предлага това да се използва и за принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение! Тоест за да държат хората под карантина, ще следят абсолютно всичките им данни и ще изискат всичките им данни от техния телефон! Тоест всичко за тях!
Това става още по-странно, ако обърнем другата страница и видим, че както досега тези данни можеха да бъдат предоставени само след разрешение на председателя на Районния съд или на оправомощен от него съдия, в този случай за насрочената карантина това може да става незабавно по искане на органа на съответната власт. Тоест за да Ви разследват за престъпление и да Ви закачат на този вид наблюдение, трябва разрешение от съда! Но ако сте поставен под карантина, моментално тези хора получават достъп до тези данни!
Единственото, за което можем да се радваме, е, че Министерството на правосъдието в продължение на години не може да въведе електронната гривна за затворници, иначе сигурно всички щяха да са с такава гривна още утре. Това е абсолютно непропорционална мярка, която става още по-непропорционална, когато видим, че тя не е вкарана в Закона за извънредните мерки, тоест да действа за времето, по което действа това извънредно положение! Тя се прави директно в Закона за електронните съобщения и ще остане такава оттук насетне и след това извънредно положение!
Това, заедно с армията, заедно с промените в Наказателния кодекс, след като разбрахме, че министърът на правосъдието днес е уведомил и генералния секретар на Съвета на Европа, че България смята да не спазва за определено време Европейската конвенция за правата на човека, всичко това слага много лош знак на Закона, който приехме!
Ние се събрахме, за да вземем мерки за ограничаване на заразата, а не мерки за неправомерно ограничаване на правата на гражданите! И тук нямате нашата подкрепа. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Реплика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Зарков, ще взема малко по-късно – може би ако има други изказвания, също ще се изкажа, но Ви правя тази реплика, защото Вашите колеги слушат – може би и те не са се запознали достатъчно добре със Закона за електронните съобщения, съответно със съответното предложение.
Уважаеми колега, касае се за данните по т. 6 – само и единствено местонахождение! Никакви други данни, които касаят комуникатор, връзка – както Вие ги изброихте, не се отнасят в това предложение. Точка 6 – единствено и само местонахождението. Казвам го сега като реплика – то се отнася и за другите колеги, които може би бързо ще си направят справка по телефона.
Второ, касае се само за принудителното изпълнение на мерките по чл. 61 – такива може да има и след отмяна на извънредното положение, а те са принудителни мерки – лечение, принудителна изолация, четири са основанията – няма да ги изброявам – в чл. 61, ал. 2 от Закона за здравето, което гласувахме преди малко. И то, когато тези лица са отказали или не изпълняват задължителната изолация!
Ще приключа: т. 6 – единствено и само местоположение.
По отношение на второто Ви заключение – не, има и съдебен контрол, той е последващ – 24 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Лазаров.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Лазаров, уточнението за т. 6 е важно да го направите – Вие преди малко ги направихте редакционно в следващите алинеи. То е точно начинът, по който направихте целия този закон – Вие лично, и този, и този за армията. Тези два скандала ги предизвикахте точно така. В последния момент някой Ви подаде някакви текстове, Вие вчера на Правната комисия ги издиктувахте – сега преди малко казахте на председателя за някаква т. 6, и все едно това решава проблема! Точка 6 е установяване на идентификатор на ползвани клетки!
И моля Ви, обяснете ми този последващ съдебен контрол: с каква логика и в рамките на каква обективност и пропорционалност за човек, разследван за тежки престъпления, ще искате предварително съдията да види дали има достатъчно основание за тези данни; за човек, поставен под карантина, ще ги вземете директно?!
И ето въпрос, на който да отговорите във Вашето изказване: защо, моля Ви, не направите това нещо вътре в тялото на Закона за извънредните мерки, за да се знае, че това се прави заради тежката ситуация, в която сме в момента, и ще спре да се прави, когато преодолеем тази ситуация? А правите промяна в самия закон, така че тя да остане оттук нататък за всякакъв вид такива случаи, защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Отново сме изправени пред един цветущ пример за творчество на народните представители, който ще доведе до сериозни последици спрямо българските граждани.
Колегата Зарков преди малко добре обясни в какво се състои това нещо – аз ще Ви кажа няколко думи какви ще бъдат последствията. Наистина Ви моля да слушате внимателно, защото касае всеки един от Вас.
Представете си ситуация: утре, не дай боже, народен представител тук бъде заразен, всеки от Вас попада в хипотезата на този закон. Абсолютно!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно! Ако се отклони!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Още повече че Вие сте хора с имунитет на практика.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Не е вярно! Ако избяга от болницата!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Какво се случва? Какво налага подобни мерки? Днес спорихме многократно за намесата на армията в цялата тази ситуация. Очевидно, стана ясно, че е предрешено – направихте си го. В момента ни представихте поредния пример за това как безогледно се тръгва напред да се решават проблеми с тежки мерки, които са насочени към предотвратяване на тежки престъпления!
Каква е гаранцията, че болният, който е решил да се отклони, ще си носи телефона примерно или няма да го остави в болничната стая, или в тях? И Вие тръгвате веднага, без съдебно решение, без всякаква санкция да го локализирате! Това наистина е смешно.
Каква е гаранцията, че няма да се използва за някого, на когото сте решили, че трябва да му установите на всяка цена местоположението, а не е зараза?! Колко бързо може да се установи това нещо?
И най-вече основният въпрос, който беше поставен тук: защо това нещо ще остане за действие и занапред? Тази криза ще свърши, ще свърши заразата от коронавируса. Защо това нещо ще продължи да функционира? Каква болест ще се измисли – грип?! На болен от грип ще му установявате местоположението, защото се е отклонил от домашно лечение примерно или е излязъл от болницата! Това е съвсем сериозно основание да се прилага този закон!
Апелирам, господин Лазаров, или да го оттеглите, или да направите такава редакция, че това да важи само за периода на извънредното положение! Разберете, че това е изключително грозно потъпкване на човешки права най-малко – да впрегнем целия апарат на ДАНС, на ДАТО, за да издирваме един или двама, които са решили да бягат!
Използвайте този човешки ресурс за нещо по-полезно в тази ситуация! Очакваме да започне да се шири спекула, корупция и какво ли не друго, защото тези неща неизбежно вървят ръка за ръка с едно задълбочаване на кризата, не дай боже! А ние ще ползваме тези хора да тичат и да търсят отклонили се от лечение! Това е крайно несериозно!
Този изблик на творчество, което ни предлагате тук в момента, е изключително въпиещ! Колеги, заслушайте се и помислете, защото касае всеки от Вас, включително управляващите!
Какво се случва в момента? В последния момент внесено, необсъдено, изненада ни всички, тук се прави редакция! Ами ако не беше направил господин Лазаров тази редакция за т. 6, щеше да мине всичко в пълен комплект! (Реплика от народния представител Димитър Лазаров: „Не е вярно!“) Точно така!
А имахте ли готовност в Правната комисия? Обсъдихте ли, коментирахте ли какви са последствията? Никой не го мисли това нещо.
И днес от трибуната, сега трябва да говорим тук на всички да го чуят, да разберат, какви ще бъдат последствията! Това е изключително крайна мярка, която наистина е нереципрочна на това, което се очаква да бъде ефектът от прилагането на подобна мярка.
Наистина, колеги, молбата ни е да се вразумите и това нещо да бъде отхвърлено, да не се приема! Разберете го! Не е нормално всички да си навеждат главите и да тичат вкупом към пропастта. Всякакви други мерки могат да се вземат, но това нещо наистина вече минава границата. Има достатъчно колеги, които са запознати с материята и разбират за какво става въпрос.
Аз наистина, господин Лазаров, не разбирам защо трябваше да направите това нещо?! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? (Шум и реплики.)
Момент!
Реплики? Лично обяснение?
Реплика ли е Вашето? Вашето е реплика, добре, заповядайте! Ще Ви дам думата след репликата и дупликата.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
Уважаеми колега Иванов, аз съм съгласен с голяма част от това, което казахте, но Вие пропуснахте и още един довод, който е съществен, мисля.
Аз си спомням тук дебатите, когато по аналогичен начин ставаше въпрос да се установи местонахождението на хора, които бедстват – примерно изгубени в планина, спомняте си ги, Вие бяхте тук, в тази зала. Изключително тежък дебат, с право тежък, защото това ограничава основни права и свободи на български граждани.
Тук сега, след 10 часа дебати, на нас ни се предлага такъв текст, който ограничава, категорично ограничава човешки права и свободи. Защото – Вие сте прав! Утре, когато свърши извънредното положение, ако някой бъде поставен под карантина – примерно от шарка, да речем, и той избяга от вкъщи или си тръгне и наруши карантината, ще впрегнем ДАТО, ще впрегнем ДАНС да го намерят този човек. А каква е гаранцията оттук насетне, че тези данни няма да се придобиват и по отношение на здрави лица примерно или такива, които не са нарушили гаранцията – някакъв последващ съдебен контрол, което е абсурдно.
Всичкото това нещо, понеже тук един от колегите, мисля, че Цонев, показа картинка, аз ще Ви покажа друга – цялото това нещо на мен ми прилича ето на тази картинка. (Народният представител Филип Попов показва снимка на телефона си.) Тя е на прочутия художник Репин и се казва: „Писмо на запорожките казаци до турския султан“. Ето това е хаосът тук, в този парламент в момента. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Втора реплика?
Дуплика, господин Иванов?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Попов, разбирам Вашата загриженост, но тя трябва да стане загриженост на всеки един присъстващ в тази зала. Аз ще очаквам включително и министърът на правосъдието да вземе отношение по тази тема, защото е крайно несериозно да убиваме комар с артилерийски изстрел – на практика това означава. И най-тревожното наистина е, че тези мерки ще продължат да важат занапред. И както каза колегата Попов, някой с шарка ще трябва да го издирват после – на практика Законът позволява да го издирват със специални разузнавателни средства.
Това е крайно несериозно. Трябва тези неща да се разберат веднъж завинаги, че не винаги целта оправдава средствата. В тази ситуация това е една прекомерна стъпка напред към ограничаване на човешките права с неясен ефект. Ще изхарчат хиляди левове в тази посока, защото прилагането на всяка една мярка по Закона за електронните съобщения струва пари, човешки ресурс, да се обработят всички данни, които са постъпили, да се издири лицето и в крайна сметка защо? Защото човекът може да си е оставил телефона в къщи и мярката да бъде никаква, нулева. Може да си е купил предплатена карта – какво ще установите? Това е наистина несериозно!
Представете си всеки един в тази ситуация: от грип да заболеете, след три месеца, като приключи това нещо, да Ви хване шарка или нещо друго и да почнат да Ви търсят с… Ами дайте да вкараме в текста направо с гривни да ги закопчаваме, да не бягат – по-сигурно е! Като арестантите: да внесем гривни – по-евтино ще бъде и по-бързо ще става. Няма нужда да харчим пари, изнесени точки, акаунти и така нататък да задействат, да може да намерите един човек.
Наистина е несериозно и много сте прав, господин Попов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Лично обяснение, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Стана късно, господин Председател. Всичко това можех да го кажа и в изказването си, което ще направя след малко, но понеже тук се говорят неистини – неистини, за да бъда по-точен – откровени лъжи. (Шум и реплики.) Не мога да преценя дали от некомпетентност, или умишлено, да се нагнетява напрежение.
Още в т. 1 пише, че се съхраняват данните само по т. 6. В т. 2 също пише, че органите могат да искат данните по т. 6. Това, което беше изпуснато, е, че операторите предоставят данните по ал. 1, беше пропусната т. 6, която трябва да бъде там за по-голяма яснота.
Доставчиците на мобилни услуги ще предоставят само данните по т. 6. Това, първо. Второ, къде прочетохте тук, че право да искат тези данни имат ДАНС? Къде го прочетохте? (Шум и реплики.) Къде го прочетохте?!
Извинявайте! Обвинявате ме: Вие говорите неистини, лъжи! Тези данни по т. 6, когато те са необходимост, за изпълнение на техните правомощия имат: Главна дирекция „Национална полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.
Уважаеми колеги и слушатели, започвам да се съмнявам, имайки предвид и предходните изказвания, че, видите ли, щели да дават данни за комуникатор, за какво ли не. Не, само т. 6 и само тези три органа – Дирекция… (Шум и реплики: „Личното обяснение!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Чакайте, чакайте!
Да, личното обяснение.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Личното обяснение е за това, че ме обвинихте в некомпетентност. (Реплики от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
Не, точно това направихте, господин Иванов, с Вашите лъжи! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Завършваме, господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Някой трябва да чете законите! Някой трябва да чете поне това, което имате тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Лазаров, моля, завършете мисълта си!
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Не очаквам да прочетете Закона за електронните съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
По начина на водене. (Шум и реплики.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, изненадан съм как погазихте Правилника и разрешихте тук да се направи изказване, което няма нищо общо с личното обяснение. Позволихте на народен представител да лъже от трибуната, позволихте на народен представител да обижда от трибуната и да обвинява други свои колеги в лъжа.
Защото всичко, което беше казано тук преди малко, беше на база на прочетеното и написаното в текста. Защото се предполага да се изхарчи изключително сериозен държавен ресурс с неясен резултат с това предложение. Защото не Главна дирекция, Областна дирекция може да иска тези данни на практика от това нещо.
Затова, господин Председател, моля, направете забележка и не позволявайте повече от трибуната под формата на лично обяснение да се правят изказвания, защото на това нещо може да се направи реплика. Господин Лазаров не говори като лично обяснение. Абсолютно не говори като лично обяснение. Направи изказване по същество, за да не може да му се отвърне и обвини народни представители в некомпетентност, което не е правилно, защото всички тук, които сме се изказали, сме компетентни по тази тема (шум и реплики), най-малкото, защото работим в тази сфера.
И, уважаеми колеги, оттук нататък, като се заразите, гледайте как си носите телефоните и какво правите с тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов. (Шум и реплики.)
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Дискусията е остра до самия край заради едно обстоятелство, което ми се струва, че не се отчита. Ние приемаме Закон за извънредното положение, който не е антиконституционен закон и затова вътре не може да има антиконституционни текстове. Това, което Вие предлагате, е антиконституционен текст.
По отношение на конкретното разписано в т. 1 и т. 2.
Уважаеми колеги, кои са органите, които осъществяват контрола върху гражданите, които се намират под карантина? Кои са органите, които се занимават с това? Главна дирекция „Национална полиция, Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи – те ли осъществяват карантината върху гражданите? Ама ние нали целия ден тук за това говорим, че Вие създавате, първо, хаос – не знам дали е заради компетентност, дали е заради некомпетентност, второ, с текстовете, които внасяте, създавате предпоставки за нарушаване на основни човешки и граждански права и на Конституцията на Република България, поемате прекомерна отговорност дори за Вашето политическо самочувствие, което имате. Поемате прекомерна отговорност!
България, независимо от уточненията на господин правосъдния министър към Съда по правата на човека, не е напуснала международните документи, които я ангажират със спазването на човешките и гражданските права. Разпространението на вируса не може да бъде извинение за антиконституционните текстове, които вкарвате днес. Те няма да спасят човешкия живот, те ще създадат предпоставки за нарушаване на закона и за връщане на България от гледна точка на ангажиментите, които имаме в международното право на много незавидни позиции. И това ще бъде последствие за Вашето правителство, което днес не разбирате.
С какъв аргумент изброените дирекции на Министерството на вътрешните работи събират тази информация? Те ли осъществяват контрола по карантината? Как я предават на органа, който осъществява контрола върху карантината, наложена от Министерството на здравеопазването? Как предават тази информация на тези органи? Как съгласуват осъществяването на този контрол с 14-дневния карантинен срок? Кой предава на тези дирекции на вътрешните работи списъка с граждани, които се намират под карантина? Къде е вписано това нещо в Закона? Кой преценява тези списъци и как ги предава?
Вие въвеждате антиконституционни текстове, господа от ГЕРБ!
Господин Лазаров, станете и оттеглете текста! (Слаби ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Реплики?
Господи Свиленски, имате думата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Министър! По Закона за електронните съобщения искам да взема и аз отношение и ще започна с това, с което завърши господин Жаблянов, а именно да призова господин Лазаров да си оттегли текста.
Тъй като знам, че ще се изкаже след мен или след колегите, имам и един въпрос: кой Ви даде този текст, господин Лазаров? Кой Ви написа текста и Ви го даде Вие да го предложите в Комисията? Ако Вие сте автор на текста, питам защо не го внесохте преди два дни, когато гледахме Закона на първо гласуване? Някой има нужда от този текст! Кажете на българските народни представители и на българското общество, кой Ви даде на Вас текста Вие да ни го предложите вчера в Правната комисия, а днес в пленарната зала? Защото по този начин правене на законодателство – с диктуване на текстове, стигаме до това – предният Ви текст с военните, и сега, с електронните съобщения. И на практика какво постигате? Даденото лице, което е поставено под карантина, Вие искате чрез мобилните оператори да го идентифицирате къде се намира. Нали така? Казвам го точно, за да не ме поправяте после. С това, което правите, тези същите лица, които, евентуално, ще се отклонят от карантината, ще си оставят телефона и пак ще се отклонят. Тогава няма да могат и роднините да ги намерят. И близките няма да ги намерят, да не говорим за служителите на МВР или на областната дирекция, или които и да са. Защо го правите освен с някакви други цели? Но станете и кажете тук!
Господин Министър, призовавам Ви и Вас наистина, вземете отношение! Това, което се случва, е скандално. Ние за хора, загубени в планината, за хора, извършили убийства, за отвлечени, за какви ли не по-тежки случаи, имаме друга процедура. За хора, поставени под карантина, предлагате най-тежката процедура. Моля Ви, станете след това и кажете мнението на правителството, или поне Вашето, по този текст.
Уважаеми колеги, наистина вече часът е доста напреднал. Господин Лазаров, облекчете българския парламент и оттеглете предложението или кажете кой Ви го написа. Да дойде този, който Ви го е написал, и да обясни какво иска с този текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колега Свиленски! Знаете, че специални разузнавателни средства се прилагат само по отношение на тежки престъпления. Вие направихте изказване, но може би пропуснахте, че трябва от тази трибуна управляващите да направят едно ново предложение – че тези, които са нарушили карантината, освен СРС, и до пет години лишаване от свобода. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Втора реплика?
Дуплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаеми колега Попов, аз мисля, че разумът на Народното събрание няма да допусне да се стигне до такива крайности. Разбира се, ако пак някой неясен субект или не знам каква организация подаде текст на народен представител и той го внесе извънредно тук в пленарна зала. Наистина мисля, че народните представители не биха допуснали такова гласуване, както и не биха подкрепили, ако не бъде оттеглен този текст в Закона за електронните съобщения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги от БСП, които настоявате да взема становище по този въпрос! Аз, за разлика от мнозина от Вас, не твърдя, че съм специалист в материята на специалните разузнавателни средства или употребата на трафични данни, но внимателно слушах Вашия дебат и ще изразя по Ваша покана изцяло личното ми мнение. В смисъл, по този начин ангажирам моето мнение, но по никакъв начин мнението на колегите си от Министерския съвет.
Аз подкрепям предложението на господин Лазаров. Споделям и Вашите притеснения главно с оглед обстоятелството, че действително, макар това действие помоему, пак казвам, по моите представи за дефиницията „специални разузнавателни средства“ да не е sui generis – специално разузнавателно средство. Той не е в Закона за СРС, но представлява информация, която действително касае локацията или придвижването на определени устройства. Да, Вие сте прави, тези устройства могат да бъдат изоставени, могат да бъдат близо до, заедно с конкретно лице.
Моля да съобразите, че текстът касае действително извънредни обстоятелства и ситуации. Текстът касае изменение в текст на Закона за електронните съобщения, който вече един път е бил проверен от Конституционния съд за съобразност с Конституцията.
Пак казвам, не мога да бъда категоричен откъм професионалните детайли на тази специфична дейност, но аз не виждам съществена заплаха за основни права на личността. Тъй като в голяма част от изказванията си използвахте мое заявление пред една от националните телевизии, пояснявам от тази трибуна – да, изпратил съм писмо до министъра на външните работи, който е вицепремиер в българското правителство, на две основания. Първо, защото е министър на външните работи и като такъв е кореспондент по нотификационните производства, и второ, с оглед нейната компетентност като заместник министър-председател във връзка с правосъдната реформа.
Процедурата, която изненада и господин Филип Попов, и господин Крум Зарков, е разписана в Конвенцията и тя в момента се използва от множество европейски държави. Не мога към този момент да Ви дам точна статистика ние във времевия график кои сме поред, но всички държави – членки на Европейския съюз, в един момент ще направят такава нотификация с оглед предприетите от тях мерки. Някои близки парламенти в съседни държави приеха този закон миналата седмица, когато ние обсъждахме тук решението за обявяване на извънредно положение, с което не критикувам и не обвинявам законодателната скорост, когато иде реч за реакция при извънредни ситуации. Но използвам случая, защото времето много напредна и няма да взимам думата финално при приключване на дебатите, да кажа следното.
Във вчерашния ден колеги юристи от дирекция „Референти“, правните експерти на Правната комисия, получиха няколко пъти укор от моя страна. След това наблюдавах конкретно работата, видях обема на предложенията и искам да Ви уверя в следното: в рамките на 72 часа тези колеги наистина положиха сериозно старание, за да отговорят на всички предложения, които бяха направени по всички възможни процедури съобразно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че изказвам благодарността си пред тях и се извинявам, ако съм ги засегнал по един или друг начин.
Също така се извинявам и ако в дебатите тези дни съм засегнал един или друг колега в рамките на спор, който аз съм възприемал изцяло като правен, а не толкова като личен. Благодаря Ви за вниманието. Вие с гласуване ще прецените какво е решението на българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказване?
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители! Ако сме адекватни в тази криза, може да ни се дадат възможности, защото тя ще преосмисли ролята на държавата. Разбира се, това зависи и от това в държавите, които са взели функциите за управление като държавен механизъм, да не го компрометират, защото най-порочните практики произтичат от тези модели на администриране. Затова демокрацията трябва да се развива най-вече в посока за усъвършенстване на механизмите за обществен контрол.
Искате само правото за делегиране на мандат на безконтролни хора, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство. Виждам, че прокуратурата преоткрива ролята си в тази посока – засега повече декларативно. Оставам в очакване. Всички служби трябва да изпълняват задълженията си до степен мисия на живота им. То всъщност е така, защото след тази криза ни трябва цялостна преоценка за това, което работи, и това, което не работи в държавната машина – това как функционират в синергия и като специализирани функции. Всичко, което не е ефективно, да бъде закрито или преструктурирано.
Извънредната ситуация ни поставя в тест в реална среда. С промените в Закона за електронните съобщения по отношение на проследяване и идентифициране на източника на връзка всъщност Вие признавате, че институциите нямат капацитет да приложат необходимите действия съобразно ситуацията от пандемия. А с този Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, правите голяма крачка, правите скок към полицейска държава. Именно с промените, които предлагате, по отношение на контрола на една голяма група лица – към днешна дата тя е повече от 5000, защото когато става въпрос за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителната изолация и лечение, става въпрос не за тези, които са отказали, а за да се разбере кои не изпълняват разпорежданията, трябва да бъде приложено за всички.
В такава кризисна ситуация аз съм против острото противопоставяне и самоцелното критикуване. Смятам, че трябва да се правят смислени предложения и да се чуят аргументи. Хората се страхуват и търсят сигурност в институциите. В работата на институциите и синергията, силата на взаимодействието между всички звена трябва да е достатъчно като капацитет на държавата, за да осигури конкретните действия, необходими при тази криза.
С предложението Ви да погазите включително и права, и свободи на българските граждани, макар и в криза, макар и в извънредно положение, показвате, че нямате необходимата готовност, въпреки забавянето с рестриктивни мерки на тази криза и на това, което ни предстои.
Надявам се да се вслушате в разумните аргументи, да синхронизирате работата си и да установите конкретните правомощия на отговорните лица, за да успокоите българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
Господин Попов? (Шум и реплики: „Десет минути почивка.“)
Прекъсваме за 10 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля заемете местата си.
Ще направим малко гласуване, ще прекратим дебатите по чл. 41, ще го оставим на колегите да го уточнят, ще продължим с останалите членове и когато колегите са готови с чл. 41, ще се върнем към него.
Сега ще направим няколко гласувания.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 24, против 40, въздържали се 45.
Предложението не е прието.
Обявявам прегласуване на неподкрепеното предложение на Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 133 народни представители: за 34, против 53, въздържали се 46.
Предложението не е прието.
Народният представител Менда Стоянова оттегля предложението си.
Подлагам на гласуване създадения нов § 40
Гласували 132 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание следната допълнителна точка: „Проект на решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание“, внесено от Даниела Дариткова и група народни представители, като предлагам точката да бъде трета за днешното заседание.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 135 народни представители: за 115, против 13, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 42 – 48:
„§ 42. През 2020 г. при съставяне на годишните финансови отчети за 2019 г. подписите по чл. 25, ал. 2 и 4 от Закона за счетоводството може да бъдат електронни подписи по смисъла на чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Когато всички подписи върху годишния финансов отчет и одиторския доклад са електронни подписи, не се изисква полагането на професионалния печат на регистрирания одитор. В този случай върху годишния финансов отчет и одиторския доклад се вписва регистрационния номер на одитора от регистъра по чл. 20 от Закона за независимия финансов одит.
§ 43 (1) През 2020 г. срокът по:
1. член 62 ал. 3 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 31 юли 2020 г.;
2. член 108, ал. 1, т. 9 от Закона за независимия финансов одит се удължава до 30 септември 2020 г.
§ 44. През 2020 г. срокът по чл. 126, ал. 1, т. 4 от Кодекса за застраховането се удължава до края на втория месец, следващ месеца, за който се отнасят.
§ 45. (1) През 2020 г.:
1. сроковете по чл. 77з, ал. 1, т. 5, сроковете по чл. 100б, ал. 8, чл. 100е, ал. 1, т. 2, чл. 100о, ал. 1 и 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 139, ал. 2, предложение второ от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се удължават до 30 септември 2020 г.;
2. сроковете по чл. 100н, ал. 1 и 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се удължават до 31 юли 2020 г.;
3. сроковете по чл. 77н, ал. 12 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа се удължават до края на месеца, следващ отчетния период.
§ 46. През 2020 г. сроковете по чл. 128, ал. 4 и чл. 190, ал. 1, предложение първо от Закона за пазарите на финансови инструменти се удължават до 31 юли 2020 г.
§ 47. През 2020 г.:
1. сроковете по чл. 60, ал. 1, т. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 191, ал. 2, т. 1 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължават до 31 юли 2020 г.;
2. сроковете по чл. 60, ал. 1, т. 2, чл. 92, ал. 2 и чл. 191, ал. 2, т. 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължават до 30 септември 2020 г.;
3. задължението по чл. 64, ал. 2, изречение второ от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се изпълнява в срок до 7 работни дни от края на съответния отчетен период;
4. срокът по чл. 52 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължава на 20-дневен срок от извършване на нарушението;
5. срокът по чл. 51 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране се удължава на 7 месеца от възникване на нарушението.
§ 48. В Закона за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. …) в § 82, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби цифрата „6“ се заменя с „12“.“
Предложение от народния представител Александър Иванов по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 49:
„§ 49. Сроковете и производствата по установяване, деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци, задължителни осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, Учителския пенсионен фонд и фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, държавни и общински такси, регламентирани в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за данък върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за хазарта не се променят, освен в случаите по § 25 – 31 от този закон.“
Предложение на народните представители Димитър Лазаров и Явор Нотев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 50:
„§ 50. В Закона за държавната собственост се създава чл. 63а:
„Чл. 63а. (1) В случаите на обявено извънредно положение лични предпазни средства, медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура и хигиенни материали и консумативи – частна държавна собственост, може да се прехвърлят за временно безвъзмездно ползване на лечебни заведения по чл. 8 – 10, Глава втора от Закона за лечебните заведения с акт на министъра на здравеопазването.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 51:
„§ 51. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания?
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, правя предложение за редакция в § 51 и той да изглежда по следния начин:
„Параграф 51 се изменя така:
„§ 51. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г. с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 12а, параграфи от 25 до 31, § 41 и § 49, които влизат в сила от деня на обнародването на Закона в „Държавен вестник“ и се прилага до отмяна на извънредното положение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Госпожо Председател, моля за редакция в § 49. След думите „мита данъци“ се добавят „включително и акцизи“ и след думите „държавни общински такси“ се добавя „и други публични вземания“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Колеги, изказвания?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожа Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Правя редакция в § 50 в Закона за държавната собственост. Заменям „да се прехвърлят“ с „предоставят“ и чл. 63, ал. 1 ще звучи така: „В случаите на обявено извънредно положение лични предпазни средства, медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, хигиенни материали и консумативи, частна държавна собственост може да се предоставят за временно безвъзмездно ползване на лечебни заведения по чл. 8 – 10 в Глава втора от Закона за лечебните заведения с акт на министъра на здравеопазването.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Колеги, започваме с гласуването.
Първо подлагам на гласуване новосъздадените параграфи 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 48.
Гласували 141 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
Преминаваме към гласуване на § 49.
Първо редакционната поправка на госпожа Стоянова.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новосъздадения § 49 с редакцията на госпожа Стоянова.
Гласували 121 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на госпожа Дариткова, която тя направи в § 50.
Гласували 137 народни представители: за 132, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване новия § 50 с направената редакционна поправка от госпожа Дариткова.
Гласували 138 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка в § 14, който става § 51, която госпожа Александрова направи.
Гласували 140 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Сега гласуваме целия текст на редакцията на § 14, който става § 51 по Доклада на Комисията и редакцията, която гласувахме преди малко към този параграф.
Гласували 144 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 33.
Предложението е прието.
Колеги, тъй като очакваме допълнението към текста на § 41, пет минути почивка. (Шум и реплики.)
Добре, не сме приключили…
Колеги, има предложение да продължим с Проекта за решение и след това да се върнем към този параграф.

Колеги, преминаваме към следваща точка в изчакване на § 41:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение от 13 март 2020 г.
РЕШИ:
1. По време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., Народното събрание провежда редовни пленарни заседания в четвъртък и петък.
2. В периода по т. 1 Народното събрание разглежда и гласува приоритетно законопроекти и проекти на актове, свързани с обявеното извънредно положение.
3. По време на заседанието в четвъртък се представят и докладват законопроектите и проектите на актове и се провеждат разисквания по тях. По време на заседанието в петък се провеждат гласувания по законопроектите и проектите на актове, по които обсъжданията са приключили, както и парламентарен контрол.
4. По време на извънредното положение парламентарните комисии провеждат заседания. По решение на съответната комисия нейно открито заседание може да бъде с ограничен достъп за външни лица, като в този случай заседанието се предава пряко в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
5. В деня преди първото за седмицата заседание председателят на Народното събрание консултира проекта на програма за седмицата с Председателския съвет. След консултациите проектът се предоставя на народните представители на електронните им пощи и се публикува на страницата на Народното събрание в интернет.“
Имате думата, колеги.
Не виждам изказвания.
Вносители са Даниела Дариткова, Искрен Веселинов и Хамид Хамид.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме за Проекта за решение, който Ви представих преди малко.
Гласували 141 народни представители: за 113, против 18, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Колеги, обявявам 10 минути почивка и когато са готови колегите, ще се съберем. Очакваме текста на § 41. (Реплики.)
Ние бяхме готови да го гласуваме, колегите от БСП имаха обструкции, така че чакаме.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, заемете местата си. Продължаваме.
Колеги! Сега, господин Лазаров, трябва да гласуваме чл. 41.
Господин Лазаров има да направи изказване.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По § 41 много неща се изговориха, аз също правих реплики. Мисля, че стана ясно каква е целта на този параграф, кой може да прилага тези разпоредби по Закона за електронните съобщения, каква е необходимостта и защо е въведен.
Няма да злоупотребявам с Вашето търпение.
Мерки за задължителна изолация се налагаха и преди въвеждане на извънредното положение, мерки за задължителна изолация при условията на Закона за здравето, чл. 61. Впрочем имаше въпрос кой и защо, на какво основание. Ами чл. 215 от Закона за здравето всички тук го гласувахме – и Вие, където е казано, че тези мерки, когато бъдат наложени и не бъдат спазени, принудително биват довеждани лицата със съдействието на органите на МВР.
Ако погледнете текста, ще видите, че § 41 е вързан с § 215 от Закона за здравето, който и Вие гласувахте.
За да бъда още по-кратък, тъй като има притеснения и опасения, че с тези мерки, видите ли, може или би могло да се злоупотребява, според мен неоснователно, аз предлагам да гласуваме този текст по § 41 и ще предложа, всъщност сега го предлагам да добавим един текст, мисля, че трябва да бъде в § 50а, но понеже се разместиха параграфите… Това е преди обнародването… Да гласуваме и да се преномерира.
Текстът е със следното съдържание. Сега ще го изчета, макар и държа това да кажа, че никой не ми пише текстовете. Вчера имаше и присъствие…. (Шум и реплики.) Не, аз държа да го кажа – присъствие имаше и на колеги от БСП и видяха, че аз сам си пиша текстовете. Нямам навика като някои други да четат написаното им под формата на изказване.
Предлагам § 50а да бъде: „Параграф 41 се прилага до отпадане на необходимостта за налагане на принудително изпълнение на задължителните…“
Ще го прочета от Закона, защото аз оттам сега го писах, за да бъде по-точно: „до отпадане на необходимостта на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение“.
Защо? Защото дори и след отпадане на извънредното положение ние не знаем месец, два или три ще има необходимост от налагане на тези мерки за задължителна изолация на лица, които са вирусоносители, болни, контактни или заразени от тази болест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Колеги, подлагам на гласуване създаването на новия § 41. (Шум и реплики.) Него не сме го гласували. (Реплики.)
„Създаване на § 41“ – пише. (Реплики.)
Сега гласуваме § 41, после ще гласуваме § 50а, новия параграф, който господин Лазаров предложи.
Гласували 137 народни представители: за 108, против 23, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване новосъздадения § 50а, който господин Лазаров изчете преди малко.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 107, против 20, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Госпожа Александрова иска само да благодари с няколко думи.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Бих искала да благодаря на всички за конструктивната работа, затова че за толкова часове успяхме да се справим с така поставената задача.
Да си пожелаем по-малко български граждани по-кратко време да използват този закон!
Да благодаря на всички председатели на ресорните комисии, които имаха ангажименти, на техните служители, които работиха повече от 70 часа!
Благодаря още веднъж! Бъдете здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И на служителите от администрацията, разбира се. На референтите също.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Разбира се, и на референтите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Александрова.
Следващо редовно пленарно заседание в четвъртък, 26 март 2020 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 22,26 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров