Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Станислав Иванов, Филип Попов, Сергей Кичиков, Юлиан Ангелов, Слави Нецов и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Колеги, има кворум.
Откривам заседанието.
Колеги, моля тези, които ще участват в дебата, да заемат местата си – моля да стоите през стол, както сме се уговорили на Председателския съвет, останалите колеги да изчакат и в кулоарите, и по стаите. Може да излязат и навън.
След тази точка гласуването ще бъде веднага, а от тази точка нататък минава първо гласуване на трите законопроекта. Тогава ще обява 30 минути почивка, за да могат народните представители да се съберат и да гласуваме по групи.
Дневният ред няма да го гласуваме, защото заседанието е по разпореждане на председателя и е свикано извънредно по определен дневен ред, с който ще Ви запозная в момента:
„Свиквам извънредно пленарно заседание на 44-тото народно събрание на 3 април 2020 г., петък, от 14,00 ч. при следния дневен ред:
„1. Проект на решение за допълнение на Решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание.
2. Проект на решение за удължаване на срока на обявеното извънредно положение. Вносител – Министерският съвет.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Вносител – Министерският съвет.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – народният представител Валентин Николов, на 31 март 2020 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Вносители – народните представители Красимир Ципов и група народни представители на 2 април 2020 г.“
Моля да не се събирате един до друг, ако обичате! (Обръща се към лявата страна на залата.)
Колеги, преди да преминем към първа точка, ще Ви прочета малко съобщения.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 26 март 2020 г. до 3 април 2020 г.:
Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г. Вносител – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Разпределен е на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
Законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г. Вносител е Комисията за защита от дискриминация. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г. Вносител е Комисията за енергийно и водно регулиране. Разпределен е на Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител е народният представител Васил Николов. Водеща е Комисията по енергетика.
Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2019 г. Вносител е Омбудсманът на Република България. Разпределен е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.
Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността й през 2019 г. Вносител е Комисията за защита на личните данни. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Отчет за дейността на Съвета за електронни медии за периода 1 януари 2019 – 31 декември 2019 г. Вносител е Съветът за електронни медии. Разпределен е на Комисията по културата и медиите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание до 13 март 2020 г. Вносители – народният представител Красимир Ципов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител е Министерският съвет. Предстои разпределение.
Годишен доклад за дейността на Държавната агенция „Национална сигурност“ за 2019 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проект на решение за удължаване срока на обявеното извънредно положение. Вносител е Министерският съвет.
Годишен доклад за дейността на Държавна агенция „Разузнаване“ за 2019 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.
Проект на решение за изменение на Решението за работа на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание, „Държавен вестник“, бр. 26 от 2020 г.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България уведомява Народното събрание, че със заповед е разрешил изпращането и използването на самолет с екипаж от военнослужещи от Военновъздушните сили на Република България и един военнослужещ лекар от състава на ВМА за осигуряване с въздушен транспорт за нуждите на съвместното командване на силите за медицинска евакуация на военнослужещи от въоръжените сили на Република България, участващи в стабилизиращите сили на НАТО в Косово, по маршрут от летище София до летище Прищина, Република Косово и обратно, на 26 март 2020 г. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. Уведомлението е постъпило на 26 март 2020 г. с вх. № 003-09-29 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание на основание чл. 133, ал. 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнението на програмните бюджети за 2019 г. от Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на младежта и спорта, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, Държавен фонд „Земеделие“. Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Съгласно Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми в Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Колеги, преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА РАБОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, обн., ДВ, бр. 26 от 2020 г. Вносители – Красимир Ципов и група народни представители.
Господин Ципов, заповядайте за становище на вносителя.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Група народни представители внесохме Решение за допълнение на Решението за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание.
Ще представя накратко какво представлява Проектът за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение от 13 март 2020 г. и с оглед препоръките на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед № Р-37 от 26 февруари 2020 г. на министър-председателя на Република България
РЕШИ:
В Решението за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 2020 г.), обн., ДВ, бр. 26 от 2020 г., изм., бр. 29 от 2020 г., се създава точка 6:
„6. По време на извънредното положение се прилагат следните особени правила в работата на Народното събрание:
6.1. председателят на Народното събрание разпределя постъпилите законопроекти само на водеща комисия, а проектите на актове, приемани на едно гласуване – само на една комисия;
6.2. чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не се прилага;
6.3. установяването на кворум преди откриване на пленарно заседание се извършва чрез компютризираната система за гласуване, като регистрацията на народните представители започва 1 час преди обявения начален час на заседанието;
6.4. при разискванията по точка от дневния ред в залата присъстват изказващите се народни представители, членовете на водещата комисия и други народни представители, като е препоръчително присъствието на не повече от 1/4 от всички народни представители едновременно;
6.5. след закриване на разискванията по точките от дневния ред за заседанието председателят определя начален час за гласуването на обсъдените законопроекти на първо гласуване и проектите на актове, приемани на едно гласуване, който не може да е по-рано от 30 минути след приключване на последните разисквания. Гласуването се извършва чрез компютризираната система за гласуване по график, определен от председателя, като народните представители препоръчително се разделят на две групи, които гласуват последователно в залата. След приключване на гласуването, резултатите се установяват и обобщават от секретари на Народното събрание и се предават на председателя, който ги обявява по време на същото заседание.
6.6. срокът за писмени предложения от народни представители по приети на първо гласуване законопроекти е 24 часа;
6.7. при разглеждане на законопроекти на второ гласуване гласуването се извършва след приключване представянето на докладите на водещите комисии и разискванията по тях. Председателят определя начален час за гласуването на обсъдените законопроекти, който не може да е по-рано от 30 минути след приключване на последните разисквания. Гласуването се извършва чрез компютризираната система за гласуване по график, определен от председателя, като народните представители препоръчително се разделят на две групи, които гласуват последователно в залата. Гласуването на всяка група е глава по глава, раздел по раздел или текст по текст до изчерпване съдържанието на съответния доклад за второ гласуване и на направените по време на разискванията предложения. След приключване на гласуването резултатите се установяват и обобщават от секретари на Народното събрание и се предават на председателя, който ги обявява по време на същото заседание.“
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Проектът за решение беше обсъден на вчерашното следобедно заседание на Председателския съвет. Бяха внесени корекции от членовете на Председателския съвет. По тази причина отправям апел към Вас да го подкрепим, тъй като създава правила за работа, които са в съответствие и с препоръките на Националния оперативен щаб. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! За трети път променяме решението ни за работа в условията на извънредното положение в рамките на по-малко от три седмици. Първия път намерихме нужния баланс да бъде намалена интензивността на работата ни, без да минаваме в извънреден режим. Няколко дни след това намерихте начин да спрете нормалната работа на Народното събрание. Сега търсите начин как отново да пуснете парламента, макар и само за няколко дни.
Участвахме конструктивно в усилията да бъде намерен начин за безопасна работа в условията на епидемия, но днес няма да подкрепим решението, което е предложено. То дава относително приемлив механизъм за действие, но не решава двата фундаментални проблема, които ние отхвърляме – първо, фактът, че потвърждава извънредния режим на работа с извънредни заседания, свикани от председателя на Народното събрание, и, второ, потвърждава отказа от парламентарен контрол, такъв какъвто би бил полезен и за парламента, и за гражданите, които представляваме тук. И за двете нямате особени аргументи, особено що се отнася до второто. Няма никаква заплаха за министър и депутат в зала за 240 човека. Това решение не е свързано с безопасността и сигурността на народните представители, а е свързано с желанието да допринесете за пълния комфорт на правителството за периода на извънредното положение.
Госпожо Караянчева, обръщам се към Вас като председател на Народното събрание. Авторитетът на парламента се гради много трудно. Под Ваше ръководство рядко даваме поводи за уважение. Кризите сами по себе си дават шанс да се докаже и да се види истинската стойност и на хората, и на институциите. За съжаление, Народното събрание не издържа този тест и днес сме по-мразени отвсякога. Ще Ви дам два примера защо. В момент, когато стотици хиляди българи в предприятията продължават работа, ние затваряме. Вижте как работят касиерите в магазините, шофьорите в обществения транспорт, полицаите. С какво ние сме по-ценни, за да не продължим нашата работа? Да не говорим пък за лекарите и медицинския персонал като цяло, които с риск за здравето си продължават да бъдат на предна линия, да се грижат и за нас включително и въпреки заклинанията продължават да не са оборудвани с необходимите защитни средства. Ние абдикирахме.
В момент, когато десетки хиляди хора са без доходи в неплатен отпуск – някои, защото са затворени със заповед, други, за да гледат спрените от училище деца, Народното събрание, наред с министри, президент, членове на държавни комисии и така нататък по автоматичен механизъм увеличават заплатите си. На всичкото отгоре в нашия случай - без да работим или поне без да работим в нормалния режим.
Призивите за съпричастност със страданията на голяма част от българските граждани бяха наречени от Вас „популизъм“. Извинихте се, но, за съжаление, извиненията няма да стигнат до хората. Трупа се не просто омраза, а ярост срещу всички нас. Макар че отговорността е преди всичко Ваша, ние не бихме искали да я носим, но сме принудени.
Наясно сме също, че днес и в понеделник са последните ни заседания за доста дълъг период напред. Правителството иска и сигурно ще получи пълна свобода, първо, да прави каквото намери за добре до 13 май – за времето на удълженото извънредно положение, и, второ, да взима и харчи 10 млрд. лв. заеми както намери за добре, което ще направим с промените в бюджета. Ние се превръщаме от върховна институция на Републиката в институционален придатък на министър-председателя.
Българската социалистическа партия, парламентарната група на БСП не приема това. Няма да го аплодираме и Ви уверяваме, че когато дойде моментът, ще Ви покажем как трябва да бъде и как трябва да работи едно уважавано народно събрание. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Вигенин.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? (Реплики между народния представител Лъчезар Иванов и народни представители от „БСП за България“.)
Успокойте се! Господин Иванов, оставете.
Господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Единствено правилното и прагматично решение за начина за безопасна работа на Народното събрание и към днес виждам, че е дадено от Политическа партия ВОЛЯ и никой досега не си е позволил нито публично, нито дори с надсмиване да каже нещо, за да се противопостави на него, а лошото е, че не виждаме и някой да излезе с по-добро, а именно работата в другата зала, всеки народен представител със собствения си пулт, лично и поименно, безопасно за себе си и за всички останали народни представители и за всички български граждани си гласува по всички въпроси, експедитивно, участва в обсъжданията, защото няма проблем всичко това да е конферентно, дори и с видеосигнал, не само да се чуваме, може да си вървят дебатите нормално. Както и да е. Явно, че това няма да бъде прието. Трябва да отидем на този начин, който се предлага до момента, който все пак е нещо.
Използвам случая да кажа, че ако господин Вигенин и неговите колеги от „БСП за България“ се чувстват най-мразени за всички времена, откакто са представители в Народното събрание, нека да не ни слага под общ знаменател, защото аз лично се чувствам много обичан в момента. Отворена ми е Фейсбук страницата, можете да влезете да видите за какво става въпрос. Въобще нямам никакво намерение да се чувствам неодобряван и необичан, защото тук някои други не са свършили нищо през живота си и се чувстват неодобрявани и мразени.
Не само това, ще стигна и малко по-далеч – не дай си боже някога да трябва да видим за пореден път как Вие управлявате. Видели сме няколко пъти през годините. Няма да забравя кризите 1991 г., когато трябваше да се редя на опашки на Червения кръст, за да може по някакъв начин да помагаме да изхранваме първото ми дете, как с една малка двуреотанова печка трябваше да отопляваме целия апартамент, естествено не да го отопляваме, а леко да пречупим температурата. Така че, господин Вигенин, аз, а мисля, че и голяма част от обществото, затова са такива резултатите на изборите, се молим никога повече да не идвате на власт. Не искам аз, мисля, че и голяма част от българския народ, не искаме да виждаме какво ще се случи, когато – не дай си боже – дойдете на власт. Това сме го виждали.
Пожелавам Ви малко повече смирение, малко повече отдаденост на работа в полза на българския народ. И ако искате да бъдете такива, за да можете наистина да разберете Вашите избиратели как живеят, как издържат, какво правят в момента, не замразяване на ниво от 5 хил. лв., а минимална работна заплата. Даже аз съм по-краен – минимална пенсия, за да видя тогава дали ще има народни представители, които да гласуват за 220 лв. пенсия в момента.
Нашето предложение е да вървим по-скоро в такава посока – връщане на всички заплати, докато не вземем такива решения, че да помогнем на българския народ не само да оцелява, а и да се развива. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Марешки, правя Ви реплика, защото ние също имахме предложение да има друга зала, в която да заседава Народното събрание и да продължи работата си като колективен върховен орган на Републиката. Но, струва ми се, от предишния дебат Вие не сте вникнали в идеята на колегите от ГЕРБ. Тяхната идея не е да се намери зала и начин да продължи работата на Народното събрание. Тяхната идея е Народното събрание да не работи. И затова наистина няма как такава уместна идея като Вашата да бъде реализирана, защото въпросът не е технически, въпросът е конституционен и политически.
В предния дебат стана ясно как искат да управляват – без диалог, без контрол, с противоречиви и неподходящи често пъти мерки за предотвратяване на сложната ситуация, в която се намира българското и не само българското общество.
Що се отнася до любовта и омразата, любовта няма алтернатива, господин Марешки. В тази ситуация любовта ще ни спаси, да Ви кажа.
И третото, което исках да Ви кажа: всяка партия и всяко правителство има своите изпитания в управлението. Вие сигурно също имате надежда да участвате в изпълнителната власт и това е нормално за всяка партия. Дано шансът да Ви даде възможност да участвате в спокойни времена. И на днешното правителство не му е лесно, и на правителствата на Българската социалистическа партия в началото на 90-те години, когато рухваше един световен ред, също не е било лесно. Така че с малко повече разбиране може да продължи този парламентарен дебат. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, аз Ви обичам Вас… (Оживление.) Това е за любовта. …но като човек, не като народен представител от „БСП за България“.
Аз не знам какви са мотивите на колегите от ГЕРБ. Ако те наистина са толкова мрачни, както Вие ги изнесохте, ние няма да подкрепяме такова нещо – да не работи Народното събрание. Ние ще подкрепяме Народното събрание да работи при извънредни мерки и да взема важните решения за България и за българския народ.
Използвам случая, в предишното ми изказване не го отбелязах, да кажа на господин Вигенин: може ли само от последния парламентарен контрол да се сети един въпрос, който е зададен? И кое е толкова важното, освен камерите, които го предават? Важните въпроси, които има към всеки един министър, да бъдат зададени писмено. Още повече, че след това остава и отговорът и е ясно кой отговаря по същество, а кой се излага? Абсурдна е тезата, че само заради парламентарния контрол в петък, на който така или иначе никой не присъства, ние трябва да правим изключения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Марешки.
Други изказвания, колеги?
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ през цялото време игра активна роля и на председателските съвети, и въобще в дебатите за търсене на начин на работа на Народното събрание в условията на тази пандемична криза.
Няма да се връщам назад. Ако искате да не правим този дебат в залата, за да не говорим отново едни и същи работи, ако искате да направим едно заседание, на което Вие, госпожо Председател, да прочетете стенограмите от всички председателски съвети – от първия до последния на тази тема.
Това, което днес приехме, още на първия съвет ние го предложихме. Дистанционното гласуване и дистанционната работа – предложихме варианти там. Днес изказах позиция. Питахме конституционалисти дали е възможно дистанционното гласуване. Има разнопосочни мнения, но има конституционалисти, които ни казаха, че е възможно при определени обстоятелства.
Днес изказах тази теза в една от телевизиите сутринта. Получих sms от един от известните български конституционалисти, няма да кажа името му от трибуната на Народното събрание, защото не съм взел неговото разрешение, който ми пише следното: „Поздравления за позицията, господин Цонев, че няма конституционна пречка за дистанционното гласуване на народните представители!“ Не твърдя, че е прав, но никой да не казва, че е прав, че не можем да гласуваме конституционно. Просто въпросът трябваше да бъде внимателно обсъден с консултации и да направим опит да гласуваме дистанционно и да работим дистанционно.
След като нямаше консенсус това да се случи, очевидно ще работим така в условията на пандемична криза, защото нямаме никакво намерение да поставяме под угроза работата на най-важния орган на българската конституционна уредба на българската демокрация. Защото не е личен въпросът дали ще работим, дали ще ни преглеждат, дали ще сме здрави, а е институционален. Има конституционна разпоредба какво се случва, ако народен представител почине, но няма хипотеза ако е болен и трайно време е в болницата. Питам Ви: ако 121 се заразим, не спира ли тогава работата на Народното събрание принудително? Спира, разбира се. Институционален ли е въпросът? Институционален е, не е личен.
И сега за заплатите и за другите неща, за които говори господин Вигенин. Малко избързахте. Всяка парламентарна група си е взела решението отпреди няколко дни. Тезата, която защитавате – да не се увеличават заплатите, нека да го кажа на гражданите… Госпожа Нинова обвини, каза, че сега сме се сетили да се обръщаме към гражданите. Ами някои се сещаме по-късно, госпожо Нинова, така е – Вие по-рано се сетихте.
Тезата да не се повишават заплатите, да бъдат замразени, е теза парите да останат в бюджета на Народното събрание, защото те там ще останат. И в края на годината от парите на Народното събрание като излишък ще останат в бюджета на държавата, като остатък. Надявам се, че няма да опровергаете тази теза. А нашето решение като парламентарна група беше това увеличение, и не само то, да го дарим там, където има нужда.
В подкрепа на това ще кажа, че всички направиха някаква дарителска кампания – всички народни представители, всички партии, което, разбира се, обществото ще оцени подобаващо. Аз ще говоря само за нашата партия и нашата парламентарна група.
Нашата парламентарна група е 26 души. Ние направихме дарение малко повече от най-голямата парламентарна група и два пъти по-голямо от втората по големина парламентарна група. Имаме право да говорим за дарение. Това е дарението само в официалната сметка, която беше открита.
Отделно от това, нашата парламентарна група и нашата партия направи дарения в различните болници, в различните региони, където каквато нужда има – под формата на консумативи, под формата на техника и под формата на други нужни материали. Не сме говорили за това и не бихме си позволили да говорим, защото считаме, че това е наш дълг и нашата съпричастност към трудното положение, в което се намира целият ни народ.
Но тъй като отваряте думата за заплатите, нека да Ви кажем: най-големият дарител в страната е депутат от „Движението за права и свободи“ – господин Делян Пеевски! (Възгласи: „Еее!“ и реплики от „БСП за България“.)
Така че не ни говорете тук, от тази трибуна, за заплати и за други неща. Ние сме поели ангажимента и го изпълняваме, без да вдигаме шум, защото така разбираме съпричастността си към хората! ( Продължаващи реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Господин Цонев, уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Господин Цонев, обръщам се към Вас – преди два дни направихте едно изказване, в което казахте, че вместо да решим нещата за един час, ги решихме за 13 часа дебати!
Въпросът ми е следният: господин Цонев, както сме тръгнали днес, пак ли 13 часа ще заседаваме? И като гледам колко сме много, въпреки че спазваме определените изисквания на председателката, тук просто сме един развъдник на зараза! Това е категорично. В момента ни вземат – на нашата парламентарна група – тестове и се оказа, че всичките не сме прекарали този грип. Това знаете ли какво означава? Че утре може всеки от нас пак да се разболее. Това означава.
Молбата ми към всички парламентарни групи е – ние сме в извънредно положение и като бивш военен Ви го казвам: кратко, ясно, точно. Такива трябва да са заседанията.
Нека днес да не продължим пак 13 часа, господин Цонев. Държа да ми отговорите на въпроса: дали очаквате днес пак 13 часа да заседаваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Заповядайте за реплика, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цонев, позволявам си да Ви направя тази реплика по две причини – първата е чисто математическа. Като един от най-опитните народни представители, трябва да знаете, че парламентът има проблем не ако се разболеят 121 народни представители, а ако се разболеят 120. За точността просто го отбелязвам – ние сме малко по-неопитни, но все пак сме учили математика.
Второто нещо. Вярно е, че много колеги, въобще много българи, организации, формации се включиха кой с каквото може в дарителска кампания. Само че някои много напоително ги отразяват в медиите, а други остават анонимни. Затова ще използвам случая да обявя, че ние като парламентарна група взехме решение по възможния начин, по който можем. На тези хора, които идват и се обръщат към нас, а именно около 100 – 120 хиляди човека на ден, на ден, 3 – 3,5 милиона българи месечно, да им направим отстъпки в рамките на около 600 хил. лв. на ден, в рамките на около 18 – 20 милиона на месец… (Оживление, реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Марешки, нека да се върнем към репликата Ви.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ: Това е репликата. Нали казва „най-големият дарител“?
Няма да казваме дали ние сме най-големите дарители – ще оставим на българския народ да оцени това. Всъщност всички Вие много се влияете от това как реагира българският народ – най-бързо го усещате през социалните мрежи. Влезте не в официозите, не в официалните медии, а в социалните мрежи и ще видите кого мислят за най-голям дарител в България в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Марешки.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Цонев няма да направи дуплика.
Колеги, други изказвания?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Вземаме решение за промяна в начина на работа на парламента. Господин Цонев има различни мнения на различни специалисти, юристи, включително на Правната дирекция на Народното събрание, дали можем да гласуваме дистанционно. Единственият легитимен орган, който може да каже това, е Конституционният съд. И ако някой иска официален, легитимен и окончателен отговор, то моля да отправи запитване към Конституционния съд.
И да спрем да си разменяме реплики и лични съображения дали може, или не може, както и да си мерим юридическите дипломи и основания за този спор. Ако ще го решаваме, трябва да го решим по единствения легитимен начин в Конституционния съд.
Поставяте въпроса и за заплатите – стана изключително актуален, особено от сутринта, откакто господин Борисов обяви, че ще Ви нареди да си замразим заплатите.
Интересно ми е при този начин на работа на парламента, който вземате днес като решение, защото ние ще бъдем против, кога ще се съберем да променим Правилника за работа на Народното събрание и да си замразим заплатите – Ви питам, госпожо Председател? Тъй като днес го няма в дневния ред, няма изгледи скоро да имаме следващи заседания, след като гласуваме бюджета и удължаването на извънредното положение, да не би всичко пак да остане на думи?!
Начинът, по който днес подхождате към въпроса за възнагражденията на политическия елит, е сбъркан. Поставяте го само в рамките на болестта, опасността и кризата от коронавирус и последиците за икономиката и за социалния живот на България. Като мине тази опасност, какво, отново ли ще имаме право на онова несправедливо, автоматично, икономически необосновано и социално абсолютно неправилно автоматично увеличение на заплатите на всеки три месеца, независимо какъв продукт сме произвели или не? Ето това е истинският популизъм, в който ни обвинявахте през 2017-а, 2018-а и 2019 г.!
Колеги, тогава нямаше пандемия, тогава нямаше нужда от това показно дарителство, което демонстрирате днес. Дарителството е личен акт, то се прави скромно и смирено, а не си мерите оттук, от трибуната, милионите дарения само защото има болест!
Припомням Ви, 2017-а, 2018-а и 2019 г. – три поред от това Народно събрание, ние от „БСП за България“ внасяме законодателно предложение! Не просто излизаме и казваме като Борисов: „Ей сега ще им наредя да си замразят заплатите“ На колко ще ги замразите – на 5, на 6 хил. лв.? А след един месец, като падне средната и нашата трябва да падне, ще си стои все така висока ли? И къде е справедливостта в това? (Реплики от ОП.)
2017 г. предложихме намаляване и замразяване на депутатските заплати, съизмерими към края на 43-тото народно събрание, и през това Народно събрание, през изтеклите три години да не ни се увеличават заплатите нито лев.
Знаете ли какво ни чуха ушите и преживяха емоциите и разумът, и от Вас включително?
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Именно, защо?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Популизъм – няма да ги изреждам, защото определенията са твърде цинични, които отправяхте към нас и към мен лично, защото аз бях много твърдо за тази мярка. Дори и с някои противоречия в нашата група, сме я отстоявали три години поред! И всичко това беше показност, беше популизъм и така нататък – да не продължавам с епитетите, които сте отправяли към нас за три години.
Защо никой не казва в държавата, че освен депутатите близо 600 души са на този режим?! Затова говоря за политически, административен и всякакъв елит на България!
Защото, уважаеми българи, на тези заплати са: Комисията за енергийно и водно регулиране, Конституционният съд, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, президентът, премиерът, министрите, омбудсманът – няма да изреждам всичките. 600 човека! Въпросът не е, че в момента България изпитва тежест от коронавируса и от кризата. Въпросът не е временен.
Въпросът е много по-голям – той е принципен, морален, политически! Това е въпросът за пропастта между политическите елити не само в България – в Европа и в света, и народите ни! И този въпрос няма да отмине с отминаването на кризата! И ние няма да се откажем да го поставяме, както го правим от 2017-а до ден-днешен, каквото и да ни наричате! Защото една от причините да стигне до това състояние Европа и светът е тази пропаст между политическите елити и народите, която ние не можахме да осъзнаем с разума си!
Сега ще го осъзнаем през болката, през трагедията, през бедността на много хора! Защо трябваше да се случва това? Защо не можахме да го проумеем преди три, преди четири години, че това е въпрос на справедливост и на солидарност?! Не само в болест, а изобщо за обществата и за тяхното нормално съществуване оттук нататък.
Да, ние сме за това да се намалят, да се замразят, да бъдем солидарни не само на думи! И сме за това от четири години! Не ни чувахте – поне сега ни чуйте, но без показност, без популизъм, а с реални действия! Затова ние не приемаме, че сега правите най-екзотични предложения, а 2016-а всички дотук изказали се – няма да Ви спомена поименно, от началото на Събранието, проверих, сте гласували „против“ замразяването на заплатите! Сега изведнъж решавате, че това е много хубаво и много полезно. Как така? Защо? И кое е популизъм – това, което ние правим последователно четири години, или онова, което Вие сега, демонстрирайки уж – лицемерно, състрадание, изведнъж се сетихте да предлагате, начело с вожда и учителя Бойко Борисов?!
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Какви са тези думи?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Той лично е определял нашите действия като популизъм.
Призовавам Ви – нека всеки си направи предложенията за нашите възнаграждения, ние ще си внесем твърдо и последователно предложението от 2017 г. – намаляване на заплатите, замразяването им към края на 43-тото народно събрание! Ако искате, го подкрепяйте, ако искате – не, но е време за разум. Повтарям, съжалявам, че става през трагедията и през болката. Отдавна трябваше да го проумеем, защото не е въпрос на адхок решение – принципен, голям, политически, морален въпрос на политическия елит спрямо неговия народ! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Реплики?
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз имам три конкретни въпроса към госпожа Корнелия Нинова.
Първият ми въпрос към Вас е: Вие лично гласувахте ли на 13-и Решението за извънредното положение в страната, за да покажете на българския народ дали Вие лично сте гласували?
Втори въпрос: дали Вие гласувахте лично мерките, които се наложиха?
Трети въпрос: Вие изпълнихте ли ангажимента си към държавата, като върнахте субсидията? Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България, от място): А най-големият дарител гласува ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Марешки, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Нинова, щях да се отнеса с огромно уважение към това, което казахте, което по принцип звучи добре, ако беше вярно. Първо, възнаграждението е много важно да е свързано с резултатите от труда. Мисля, че нито един български гражданин няма да има нищо против да получаваме по 5 хил. лв. заплата, ако обаче доходите му бяха нормални, а не такива, каквито са в момента благодарение на управленията, които сте имали Вие.
Сега говорите: „последните четири години“, ами предните години с какво сте допринесли Вие за немотията в момента в България? (Реплика от „БСП за България“.)
Второ, нека да не забравяме, че извън смешните суми, които биха се намалили от заплати, ВОЛЯ остана единствената партия в този парламент, която гласува „против“ много по-омразните субсидии, отколкото качването на заплатите с по 500 лв. Благодарение на Вас се огънаха и останалите колеги и гласувахте в момента, в тази криза – единствените, които получават субсидия, защото говорите за заплатите, ама за субсидията не искате. Вие не виждате ли в социалните мрежи какво стига? Би трябвало да стигне до ушите Ви – за субсидиите!
А милионите субсидии, които Вие вземате ежемесечно, как да ги обясним в момента на гладуващите и мизерстващите български граждани? ВОЛЯ е единствената партия, която до момента устоява правата и желанията на българските граждани да не се получават никакви субсидии от партиите, а ако въобще някога направим така, че вземем такива решения, които да са в полза на българския народ и на обществото и на държавата като цяло, аз съм сигурен, че българският народ е достатъчно лоялен и благодарен и даже ще каже: вземете си двойни и тройни заплати, само че работете в полза на народа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Марешки.
Господин Ненков, заповядайте за трета реплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Нинова, така като Ви слушам, оставам с впечатлението, че Вие не оценявате по никакъв начин тези години, в които сте предлагали замразяване или някакъв друг начин на начисление на заплатите. Това означава, че Вие нямате абсолютно никакво самоуважение към Вашия труд.
Темата със заплатите няма как да бъде по никакъв начин – колкото пъти дебатирана в тази зала, няма как да донесе на някой някакъв позитив. Напротив, тя винаги е била негатив. Но точно благодарение на това оценявам нашия труд през последните години, точно благодарение на това и неслучайно не сме подкрепяли Вашите предложения, защото България през последните години финансово и икономически е била във възход. И точно благодарение на тази политика, която правителството на ГЕРБ е ръководило начело с премиера, когото Вие така постоянно искате да споменавате – точно благодарение на това България в момента се намира във финансово стабилно положение и ще може да поеме разходите, и ще може да поеме тежестта, която се отваря от кризата с коронавируса.
Така че, недейте! И особено да не припомням, че Вие също не сте подкрепяли наши предложения навремето, когато 2013 г., ако не ме лъже паметта, също ГЕРБ имаше такова подобно предложение и Вие тогава не го подкрепихте. Господин Марешки Ви каза също и за субсидиите, когато се съобразихме с това, че Вие искате да получавате партийните субсидии. Така че недейте сега да говорите тук колко сте загрижени.
Що се отнася до това всеки да си мери кой колко дарения е направил, смятам, че е абсолютно излишно днес в този дебат да се споменава. Това е въпрос на личен акт, който всеки трябва да направи, и не е нужно тук да излиза на трибуната и да го обяснява. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ненков.
За дуплика, госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Това последното беше харакири минути преди да гледаме актуализацията на бюджета.
Според ГЕРБ – колегата от ГЕРБ, държавата била в такова добро финансово състояние благодарение на умното управление на Бойко Борисов, …
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ, от място): Точно така.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …че след малко ще гласувате десет милиарда заем, за да си покривате дефицита в бюджета. Да покривате онази разлика от излишък от милиард и половина до дефицит минус три и половина, която направихте само за една седмица. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ето това е резултатът от умното икономическо управление, което доведе до такава финансова стабилност, че след малко ще дискутираме кредит десет милиарда.
Що се отнася до субсидиите. Уважаеми колеги, знаем много добре Вашата инерция да се махнат субсидиите и да се отвори финансирането на бизнеса към българските партии, което направихте и за което получихте силен шамар от Европа. Субсидиите се върнаха не по наша, не по Ваша воля, защото Европа Ви размаха пръст и каза: по начина, с който действате за субсидиите, пускате тъмния бизнес да прави политика, пускате тъмния бизнес да определя държавните решения. Веднага си коригирайте решението, уважаеми управляващи! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Това Ви го каза Европа.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Върнахте ли ги?
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Що се отнася до връщането, четете ги тези закони, дето ги гласувате, уважаеми колеги депутати. В тях пише, че Министерството на финансите си ги удържа служебно и Министерството на финансите прави това, и го направи досега, ще продължи да го прави по отношение и на БСП, и на другите партии, които дължат пари. (Шум и реплики от ГЕРБ и частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Нинова.
Колеги, нека да се върнем към дебата за Решение на допълнението за работа на Народното събрание. Тази тема ще я…
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕА: По начина на водене – заповядайте, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, изключително съм разочарована от начина, по който водите заседанието и позволявате тук от тази трибуна да се говорят откровени лъжи - като например, че ГЕРБ е докарала положението до 10 млрд. заем. Да, може би е вярно – ГЕРБ докара коронавируса, ГЕРБ пусна извънредното положение, за да скапе икономиката! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Това ли е истината, която се говори от тази трибуна?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, госпожо Стоянова.
МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожо Председател, към 31 март – това е две седмици след обявяване на извънредното положение, бюджетът на Република България има излишък от 1 млрд. и 250 млн. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Но благодарение на усилията на ГЕРБ, който докара коронавируса в България, само в България сега ще се наложи да приключим бюджета с дефицит за 2020 г. и да теглим заем. Но Вие, госпожо Председател, не спряхте тези лъжи от тази трибуна, за което съм изключително разочарована от Вас! (Реплики и възгласи: „Еее!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
Господин Жаблянов, заповядайте по начина на водене. Да чуем, господин Жаблянов, и Вие от какво сте разочарован.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
Уважаема госпожо Караянчева, искам да Ви поздравя за това, че не прекъснахте говорещите, тъй като госпожа Стоянова не е наясно, че председателят на Народното събрание не може да преценява истинността в думите на изказващите се и от тази гледна точка да взима отношение да им отнема думата. Така че, госпожо Стоянова, от една парламентарна група сте, посъветвайте се с председателя и не прекъсвайте дискусията с неуместни предложения за процедура. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
За изказване – господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще се опитам да върна дебата около точката. Тук пак тръгваме в една разконцентрирана атмосфера. От точка първа да можем да изговорим всички точки, после да се върнем на точките една по една, накрая никой да не разбере изобщо защо сме се събрали. А пък виждам едно голямо желание от Ваша страна да ни виждате колкото се може по-често, това желание е абсолютно споделено и от нашата парламентарна група.
Но точката, която обсъждаме в момента, е да разрешим този казус с нашето функциониране като парламент. Дотук се разбра, че парламентът не е разпуснат. Фактът, че аз стоя на тази трибуна и преди малко и Вие говорихте от нея, означава, че всичко, което говорихме миналия петък, и по-скоро, което Вие говорихте, беше една фантасмагория. Както виждате, парламентът се събра, ние сме тук. Сега, дали ще успеем точно с тези мерки да се опазим от някакво заразяване, лично аз смятам, че е божия работа. Но нека тази точка да я приключим малко по-бързо – тя засяга само нас, тя не засяга чак такъв голям кръг от хора в нашето общество, че да ѝ отдадем половината си време и след това да нямаме сили да обсъдим далеч по-важните следващи точки, които засягат далеч повече хора, отколкото нас самите и нашата администрация в парламента.
Смятам, че е добре да приемем нашето предложение. Не мисля, че то ще разруши демокрацията и свободата. Както виждам, имаме достатъчно защитници и във Ваше лице, и в лицето на президента Радев, макар и понякога той да не обича да му задават импровизирани въпроси, но все пак винаги изтъква своята привързаност към свободата на словото, която според мен съществува и днес от тази трибуна.
Затова нека да оставим проблемите на бюджета, на заплатите. Между другото имате абсолютна възможност с 48 народни представители да си внесете предложение за замразяване, да свикате заседание на парламента, да се съберем тук, така че не знам защо са тези вопли към нас. Ние ще ги внесем – въпросът е, че е добре да се размразят после, за да може те да паднат. Защото, колеги, след два-три месеца средната работна заплата ще е по-ниска, отколкото в момента, така че и замразяването не е най-добрият сценарий. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Реплики? Не виждам реплики.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Колеги, моля да заемете местата си в пленарната зала.
Сега ще Ви изчета предложението
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за допълнение на Решение за работа на Народното събрание по време на изпълнение на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 2020 г.) обн., в ДВ, бр. 26 от 2020 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за обявяване на извънредно положение от 13 март 2010 г. (ДВ, бр. 22 от 2020 г.) и с оглед препоръките на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед № P-37 от 26 февруари 2020 г. на министър-председателя на Република България
РЕШИ:
В Решението за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание (ДВ, бр. 22 от 2020 г.), обн., в ДВ, бр. 26 от 2020 г., изм. бр. 29 от 2020 г., се създава т. 6:
„т. 6. По време на извънредното положение се прилагат следните особени правила в работата на Народното събрание:
6.1. председателят на Народното събрание разпределя постъпилите законопроекти само на водеща комисия, а проектите на актовете, приемани на едно гласуване, само на комисия;
6.2. Чл. 45, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание не се прилага;“
Искам да обърна внимание, че т. 6.2. – чл. 45, ал. 2, това е точката, която определя ваканцията на народните представители – всъщност тя не се прилага в това извънредно положение.
„6.3. установяването на кворум преди откриване на пленарното заседание се извършва чрез компютризираната система за гласуване, като регистрацията на народните представители започва 1 час преди обявяване на началния час на заседанието;
6.4. при разискванията по точка от дневния ред в залата присъстват изказващите се народни представители, членовете на водещата комисия и други народни представители, като е препоръчително присъствието на не повече от 1/4 от всички народни представители едновременно;
6.5. след закриване на разискванията по точките от дневния ред на заседанието председателят определя начален час за гласуването на обсъдените законопроекти на първо гласуване и проектите на актове, приемани на едно гласуване, който не може да е по-рано от 30 минути след приключване на последните разисквания. Гласуването се извършва чрез компютризираната система за гласуване по график, определен от председателя, като народните представители препоръчително се разделят на две групи, които гласуват последователно в залата. След приключване на гласуването резултатите се установяват и обобщават от секретари на Народното събрание и се предават на председателя, който ги обявява по време на същото заседание;
6.6. срокът за писмени предложения от народни представители по приети на първо гласуване законопроекти е 24 часа;
6.7. при разглеждане на законопроекти на второ гласуване гласуването се извършва след приключване представянето на докладите на водещите комисии и разискванията по тях. Председателят определя начален час за гласуването на обсъдените законопроекти, който не може да е по-рано от 30 минути след приключване на последните разисквания. Гласуването се извършва чрез компютризираната система за гласуване по график, определен от председателя, като народните представители препоръчително се разделят на две групи, които гласуват последователно в залата. Гласуването на всяка група е глава по глава, раздел по раздел или текст по текст до изчерпване съдържанието на съответния доклад за второ гласуване на направените по време на разискванията предложения.
След приключване на гласуването резултатите се установяват и обобщават от секретари на Народното събрание и се предават на председателя, който ги обявява по същото време.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 173 народни представители: за 119, против 54, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, изчакайте.
Колеги, ще подложа на гласуване и Програмата за понеделник, за да могат народните представители да бъдат информирани какво ще гледаме в понеделник.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Гласувах против този проект за решение, защото днес лъсна истината защо народните представители от ГЕРБ, управляващото мнозинство, ДПС, ВОЛЯ искат този парламент да не работи.
Госпожо Председател, Вие сте загрижени за здравето на народните представители – 175 човека сега в момента в тази зала, или преди, когато говорехме на Председателския съвет, ето ги, 43 народни представители от БСП…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …които гласуват така, както мислят, както се разбрахме, не повече от 55% да присъстват. Така ли ще работи българският парламент? Защо ги правим тези циркове? Защо ги правите тези циркове? Всички стояхте някъде в стаичката, скрити заедно накуп и дойдохте сега да гласувате, за да заразите и тези, другите тук 100 човека, които стоят през стол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски...
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: За кого правите този цирк, колеги?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: ...отрицателния вот кажете?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Отрицателният вот, да, това е, госпожо Председател, защото лъсна истината, която искате – да няма Народно събрание, повече да не заседава, да имате бюджет 10 милиарда, да спрете субсидиите на партиите, да качите медиите горе на терасата, тук да останат трима журналисти и Борисов да си управлява сам - както си иска, без народни представители, без медии, без гражданите да знаят за какво става въпрос! Това искате! (Шум и реплики.) Ето ги – 175 народни представители в тази зала, при положение че трима народни представители са заразени или вирусоносители. Дай боже всички да се оправят, дай боже повече да няма заразени колеги, но ако сте искрени, бъдете искрени докрай. Лицемерието няма да Ви изведе от тази криза, повярвайте ми! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Колеги, наистина това се разбрахме по време на заседанието. Моля, колеги, през един в залата! Седнете през един! (Шум и реплики.)
Уважаеми народни представители, предлагам да се приеме Решение на основание чл. 48, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, както следва:
„Народното събрание да проведе извънредно пленарно заседание на 6 април, понеделник, от 9,00 ч. при следния дневен ред:
1. Проект на решение за спиране на преизчисляването на основното месечно възнаграждение на народните представители.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. Вносител – Министерският съвет.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 148 народни представители: за 108, против 5, въздържали се 35.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКА НА ОБЯВЕНОТО ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ.
Колеги, започваме да работим по новите правила.
Моля да излязат от залата народните представители. Имаме вече гласувано Решение: гласуването ще започне най-малко половин час след приключване на дебатите по последната точка.
Така че, моля народните представители!
Първи ще гласуват народните представители от БСП, ДПС, ВОЛЯ и независимите.
Втора група ще бъдат ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Така че ще има достатъчно време да дойдете в залата, колеги.
Моля сега да останат в залата само тези, които са ангажирани с дебата, и ще работим по новите правила, които току-що решихме.
Заповядайте за процедура.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Стигаме до точка втора, което е предложение на Министерския съвет, извънредното положение да бъде увеличено до 13 май. Процедурата ми по тази точка е тя да не бъде разглеждана днес. Точка втора да отпадне от дневния ред на Народното събрание, като аргументите ми за това са следните. На 13 март гласувахме въвеждане на извънредно положение и по искане на парламентарната група на БСП беше въведен ясен срок – от 13 март до 13 април. Идеята на този срок не беше самоцелна, а беше да се съберем към края на изтичането на срока на извънредното положение, за да преценим заедно какво следва да се прави оттук нататък.
Днес сме 3 април. Има още 10 дни до изтичане на извънредното положение и ни се струва, че разглеждането на неговото удължаване е преждевременно. Предлагаме това предложение на Министерския съвет да бъде разгледано другата седмица. Моля, имайте предвид, че всеки ден освен статистиката за заразени, дано всички се оправят, които са покосени от тази зараза, освен тази статистика има статистика и на безработните, които се увеличават с всеки изминал ден – на затворени предприятия, на затворени малки магазини и обекти за малки услуги, има пречупени съдби всеки един такъв ден, има психологически натиск към хората, които са затворени в къщите си, включително към децата, които не посещават ясли и детски градини.
Следователно всеки ден на удължаване на извънредното положение трябва да бъде много внимателно помислен и да сме сигурни, че няма друг начин. Затова Ви молим да отменим тази точка днес, да не създаваме допълнително напрежение, да я внесем към 10-и, когато ще остава малко време и ще можем по-внимателно да погледнем към ситуацията, която по мнение на всички, е изключително динамична.
Затова предлагаме т. 2 – Проект на решение за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, да не бъде разглеждана днес. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Ще подложа на гласуване.
Преди това – обратно предложение.
Госпожо Стоянова, заповядайте.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, колеги! Правя обратно предложение. Точката да остане в дневния ред по аргумент на обратното на това, което каза колегата Зарков.
Очакваме, че до 10 дни ще падне заболеваемостта – така ли, господин Зарков? Имате медицински способности да го прецените?! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Нещо повече, трябва да го направим днес и сега, за да имат яснота бизнесът и хората какво ще се случи в следващия месец, да планират своята работа, да планират своето съществуване. Колкото по-рано днес кажем на хората как смятаме, че ще се развият нещата, толкова по-добре е за всички. Така че Ви призовавам да гласуваме и разгледаме точката днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Подлагам на гласуване предложението на господин Зарков за отлагане разглеждането на точка втора от днешния дневен ред. (Шум и реплики.)
Гласували 110 народни представители: за 37, против 70, въздържали се 3.
Предложението не е прието.
Моля Ви, колеги, нека да спазваме новите правила! Моля Ви да напуснете залата!
Моля, квесторите да се намесят.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, току-що приехте едни правила, които веднага не спазвате.
Моля за процедура по прегласуване. Наистина все пак е нужно за това извънредно положение да вземем информирано решение. Информация до този момент от Министерския съвет няма, пълна информация абсолютно няма! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Моля, режим за прегласуване.
Гласували 96 народни представители: за 37, против 55, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Продължаваме с втора точка.
Господин Ананиев, заповядайте да ни представите предложението на Министерския съвет.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От началото на 2020 г. до 1 април тази година в света са съобщени повече от 853 200 случая и 41 887 починали с COVID-19. Броят на случаите на COVID-19 в страните от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия през последните дни рязко нарасна и надхвърли почти петкратно нивото на епидемичното разпространение в Китай и трикратно заболелите в САЩ. Това определя европейския континент като най-засегнат от новия коронавирус.
На базата данни, публикувани от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, и извършената от него оценка на риска от повсеместно разпространение на COVID-19, за последната седмица се определя като умерен за общността и много висок за рисковите групи от населението – лица над 60-годишна възраст и лица с хронични заболявания. За следващите седмици рискът би се запазил като умерен, само ако се прилагат строги и ефективни противоепидемични мерки в отделните държави – членки на Европейския съюз като цяло.
Експертното заключение показва, че през следващите няколко седмици здравните системи на държавите членки ще достигнат максималното натоварване на наличния си капацитет. Нашата държава се бори с всички възможни усилия за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, като измеренията на кризата все още не може да бъдат оценени и прогнозирани. Натискът върху здравната система като негативно фискално въздействие може да бъде намален единствено чрез удължаване на сроковете и мерките за социална изолация и за борба с пандемията, за да бъде ефективно тя овладяна. Тези действия се потвърждават и от данните и препоръките на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед № 37 от 26 февруари 2020 г. на министър-председателя на Република България.
Епидемията от COVID-19 представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в национален и световен мащаб, опасност за националната ни сигурност и това обосновава въвеждането на мерки с изключително висока обществена значимост, поставящи страната в извънредно положение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България предлагам на Народното събрание да приеме предложения Проект на решение за удължаване срока на обявеното извънредно положение, като самият Проект на решение съдържа две точки:
„1. Предлага на Народното събрание да удължи срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху територията на цялата страна до 13 май 2020 г.
2. Предлага на Народното събрание да възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Уважаеми колеги, откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Господа министри, уважаеми колеги! Ние подкрепяме усилията на правителството за справяне с тази извънредна криза, която не е само българска, тя е и световна. Радваме се, че България е давана за пример като една от малкото държави, които наложиха навременни тежки ограничения и мерки, от които страда, за съжаление, цялото общество. Въпреки това засега успяхме наистина да задържим тежкото положение, което беше, виждаме, и в други европейски държави. Още веднъж трябва да заявим нашата подкрепа по отношение на това, че мерките бяха навременни и са сериозни.
Това обаче, което сега ни кара да излезем и да кажем нашето мнение, е, че всъщност мотивите на правителството за днешното решение са една страничка, в която, за съжаление, няма ясен анализ, който очакваме да видим какво прави държавата в една все по-стагнираща икономика, в ескалираща безработица, при една тежка социална криза, каквато се задава в нашето общество. Не даваме ясен отговор на хората извън тази зала защо се налага да удължим извънредното положение до 13 май. Днес е 3 април – има достатъчно време според нас да се опитаме да намерим правилните решения, за да можем да успокоим обществото, да намерим стратегия за защита на уязвимите групи, които всички медицински лица казват, че са възрастните хора, хората с тежки странични заболявания. И да се опитаме бавно и полека да върнем онези, които са от по-малко уязвимите групи, към икономическия живот.
Ето защо от „Обединени патриоти“ искаме да направим и предлагаме редакционна поправка на решението – в т. 1 да се запише: вместо думите „13 май“ думите „30 април“. Предполагаме, че до края на този месец – това, което ние предлагаме, ако важи извънредното положение, ще можем да се съберем, разбира се, още веднъж, ако се налага, и ако се налага, да удължим това положение. Надяваме се, че в рамките на този един месец ще има достатъчно добри резултати и съответно ще можем да отменим извънредното положение в края на този месец, за да успокоим обществото и да започнем да се възстановяваме икономически от тежката криза, която беше дотук. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Има ли реплики?
Изказвания – госпожо Нинова, имате думата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, господа министри и колеги! Ние също подкрепихме решението за въвеждане на извънредно положение, дори ние сме в основата на това то да бъде срочно – със срок от един месец. Първоначално поисканото от Министерския съвет беше безсрочно. Подкрепихме го с пълното разбиране за сериозността на ситуацията и за необходимостта от действия за овладяване на кризата от болестта.
Госпожо Караянчева, обръщам се към Вас! Когато обсъждахме този въпрос на Председателски съвет и постигнахме това съгласие в името на общата ни цел, се договорихме, преди да удължаваме срока Министерският съвет и премиерът да дойдат тук, да направят анализ пред Народното събрание и да ни информират: какъв резултат са дали мерките; къде има слабости; какво трябва да се коригира; каква е необходимостта от удължаване срока на извънредното положение? На този разговор министър-председателят лично пое ангажимент това да бъде така. Уви, поредното неизпълнено обещание!
Ние обаче продължаваме да смятаме, че за да вземем решение за удължаване на срока, трябва да имаме не само информация, каквато се дава от щабовете – двата щаба, не само статистиката за заразените, ние трябва да имаме задълбочен икономически, социален, финансов анализ какъв е резултатът дотук, какво може да ни очаква в следващите седмици, с колко е необходимо да се удължи срокът.
Явно няма да има такъв анализ, защото в мотивите за предложението на решението няма такива, изобщо няма такъв анализ. Има формално отношение към въпроса.
Казвате, че европейският континент стана център на заразата, на пандемията. Така е! Но, уважаеми колеги, вижте какво се случва в държавите в най-тежко положение: Италия удължи извънредното положение до 12 април, Франция – до 15 април, Германия – 19 април, Гърция – до 11 април. Вие искате удължаване оттук до края на извънредното положение в рамките на 45 дни от днес нататък. Това не е приемливо за нас, още повече че наистина остава една трета от срока до изтичане на този едномесечен срок, през което време ние можем да изчакаме и буквално в последните дни, преди да изтече, да се съберем отново и да решим. Не искате да приемете това, не давате анализ, аргументи и мотиви, просто искате формално увеличение с още един месец след 13 април.
Ние няма да подкрепим това решение не само по причините, които изтъкнах – че не давате обективна информация, а поради наблюденията върху това какво се случва с икономиката, със социалния живот на хората, с безработицата, с падането на доходите, с напрежението в обществото. Няма да подкрепим предложението за увеличаване с един месец и предлагаме да коригираме предложеното от Вас решение с удължаване на срока до края на месец април, тоест редакционно предложение: до 30 април.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Тоест Вие подкрепяте това, което току-що направи господин Сиди?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Не, не подкрепяме. Предлагаме свое решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И то е също до 30 април.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Внасям го като предложение от името на парламентарната група на „БСП за България“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах, госпожо Нинова.
Реплики, колеги?
Заповядайте, господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Много ми е странно как една груба грешка може да бъде изтъквана от трибуната на Народното събрание като някаква голяма победа. Ами нали именно благодарение на това, което Вие казвате, на Вашия натиск да гласуваме за срок от един месец, в момента отново се занимаваме с тази тема. Правилното решение беше да бъде безсрочно, колкото е необходимо.
Днес има трима колеги, ама ако бяха 120? Как щяхте да се съберете да гласувате и промяна на бюджета, и всички други решения, които трябва да вземем, които би трябвало да бъдат в полза на българския народ? (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
Само искам да Ви припомня, уважаема госпожо Нинова, че точно Вие, след среща с чужд посланик, променихте мнението – не само Вашето, а и на цялата група, и на практика подкрепихте сделката за закупуване на самолети.Ние се оказахме единствените, които продължаваме да твърдим колко са необходими тези пари сега на България, на българската икономика и на българския народ. (Силен шум от „БСП за България“. Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Така че мислете, когато говорите и ако мислите малко повече, в момента няма да се занимаваме повторно с тази тема – сега да вдигаме с 15 дни, с 30 дни.
Предложението на нашата парламентарна група е да стане безсрочно, колкото е необходимо. Може на 20-и април, дай боже, всичко да свърши и да тръгнем напред. Когато – тогава, защото утре може да не сме в състояние да се съберем и да вземем ново решение. Благодаря Ви. (Размяна на реплики между народните представители Георги Свиленски и Веселин Марешки.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Марешки.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика – заповядайте, госпожо Нинова. (Спор между народните представители Веселин Марешки и Георги Свиленски.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Моля Ви, колеги! (Силен шум. Реплики между народните представители Стоян Мирчев и Веселин Марешки.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Марешки, моля Ви! (Остри реплики от народния представител Веселин Марешки към народния представител Стоян Мирчев. Намеса на квесторите.)
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Иии! Е сега, ако не го отстраните… (Силен шум, реплики.)
Господин Христов, моля за прилагане на Правилника на парламента и наказание на господин Марешки за думите, които произнесе по отношение на депутат от БСП.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Чу ли го какво каза?!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Току-що господин Марешки... няма да повтарям думата от трибуната, но моля да му бъде наложено наказание по силата на Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не мога да преценя в момента и не чух.
Дупликата, госпожо Нинова, моля Ви.
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ, от място): Наложете му наказание!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Радвам се за подкрепата от страна на колега от ГЕРБ. (Реплики от „БСП за България“.Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не съм чул какво точно е станало, защото в момента говорех с госпожа Нинова.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Позволява си да нарича „изрод“ народен представител!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Господин Христов, ще приложите ли някога в този парламент Правилника?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Винаги го прилагам, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Никога!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това че понякога не се харесва на някого от Вас начинът, по който работя…
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Смятам, че думата „изрод“ и обидите, които бяха нанесени, са недопустими за един парламент и има правила за наказание. (Силен шум. Реплики от „БСП за България.) Ваша е преценката, но преценката е и на българските граждани – какво се случва тук и каква отговорност се носи?
По отношение на дупликата. Лъжа е, че сме гласували за купуването на самолетите, и се надявам ясно да се чуе от всички и да се спре с тези манипулации на общественото мнение.
Що се отнася до срока за извънредното положение. Не само предложението на господин Марешки, по-тежкото е, че предложението на Министерския съвет беше за безсрочно извънредно положение без никакво отчитане на чл. 57 от Конституцията, който гарантира основни права на българските граждани дори и в извънредно положение. Тоест правителството искаше безсрочна диктатура. И се гордея с това, че БСП успя да наложи, да предложи, да убеди колегите да бъде срочно – за един месец, и да се запазят и защитят конституционни права на българските граждани.
Другият смисъл на срочното извънредно положение, колеги, беше след определен срок тук да се направи анализ на резултатите, на нуждите, на нови необходимости, ако има; да дойде Министерският съвет да отчете какво са свършили, колко пари са изхарчени, от какво имат нужда. Това е другият смисъл на срочното извънредно положение.
Ако Вие разбирате парламентарното управление, парламентарната република като безсрочно прехвърляне на всички права върху изпълнителната власт, която и да е тя, без оглед спазване на Конституцията на Република България, то ние имаме коренно различни представи с Вас за политика, за парламентаризъм, за конституционализъм, за правова държава, за каквото се сетите. Затова беше нашето настояване за срочно – със спазване на конституционни права, и сега отново казваме, че трябва да е срочно – с по-къс срок, защото и икономиката се задъхва, и хората изнемогват, а и най-вече, защото нямаме и една дума аргументация защо трябва да е още 45 дни от днес нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Продължаваме с изказванията.
Господин Карадайъ, заповядайте – имате думата.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепим направеното от Министерския съвет предложение с един основен аргумент. Всички следим в световен план как се развива пандемията от коронавирус.
Усреднените показатели към настоящия момент – бих искал само да ги спомена как изглеждат в световен план и какви са те в България. В световен план установените заразени на 1 милион са 133 към настоящия момент, а починалите от COVID-19 са 7 на 1 милион. Каква е картината в България: 69 на 1 милион са установените заразени и двама на 1 милион са починалите от COVID-19 в България, тоест почти два пъти по-малко са установените заразени в България към настоящия момент и три пъти и половина по-малко са починалите от COVID-19 в България, което означава, че взетите мерки вършат работа. Това са сравними показатели със средните в световен план. Колкото за общата информация и необходимите мерки, които да се вземат в този период, може би има основание за критика.
Затова ние ще подкрепим удължаването на срока за извънредното положение, както е предложено от Министерския съвет. Картината дава резултати – три пъти и половина са по-малко починалите от усреднените в световен план, два пъти по-малко са установените заразени, но за финансовите, икономическите и социалните мерки – какви да бъдат и как да бъдат, там вече е нужен анализ, нужни са данни от изпълнителната власт, защото основната отговорност в това извънредно положение е на изпълнителната власт, за да може Народното събрание да даде своя принос в борбата с тази пандемия, която е и в световен план. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Карадайъ.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Господин Янков, господин Гьоков, господин Жаблянов.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Разликите са очевидни. Ако в единия случай държавата функционира по нормалния начин, при системата, въведена в настоящия момент, няма никакви предимства в полза на обществото.
На извънредното положение, което беше въведено, само правомощията на управляващите са извънредни, но не и ефективността на работата за реакция срещу произтичащата криза. Ключовата дума е „кредит“ – кредити на фирмите, които ще получат кредитиране от банките, които ще се финансират от кредит, който ще изтегли държавата в лицето на правителството на ГЕРБ и който ще изплащаме ние, децата ни, че и по-нататък.
Каква директна облага ще получи всеки един, който впоследствие ще плати цената на нещо, което не е получено? Никакъв намек за създаване и финансиране на национална стратегия за нов модел на националната икономика. Дори за краткия период от двадесетина дни налице са отчетливи изводи. Нужно ни е национално производство на стоките за широко потребление. Ясно е, че не знаете, а нямате и намерение да създадете условия за развитието на родния бизнес.
Тази криза не Ви накара да си направите адекватни поуки. Да накарате десет цеха да шият предпазни маски, вместо обичайните артикули, не е антикризисна мярка за стабилизиране на икономиката, а мярка за борба с епидемията. Да продължиш да наливаш огромни ресурси в проекти, чиято рентабилност ще е след пет-десет години, също е безотговорно към днешния и утрешния ден. На министъра на финансите искам да кажа – не! Това с магистралите вече не е приоритет, приоритет е демографският срив. Продължаването на извънредното положение Ви предоставя мотив да оставите на втори план безброй проблеми, които създадохте на България, и по два пъти на ден да обяснявате как се борите с вируса.
Затова Ви призовавам: незабавно спрете това безумие, чрез което имитирате управление в условия на борба с епидемията! Закрийте този щаб, наречен НОЩ, и въведете в действие Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия! Организирайте работата на Национален пандемичен комитет, оглавен от вицепремиер и с конкретен състав. Правителството и парламентът да започнат да функционират пълноценно с повишена активност в съответствие с новите реалности в Европа и в света, за да можем да свършим това, за което хората са ни гласували доверие! Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики към господин Янков?
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Коронавирусът е новият проблем на света. Разпространи се като епидемия, прерасна в пандемия, постави на изпитание здравната, социалната и всички други системи на повечето държави. Въпреки глобалния характер на заплахата и приказките за европейска солидарност, ответните реакции, защитните механизми и решенията се вземат от отделните държави, от техните правителства и национални парламенти. Те носят отговорността за последствията от тези решения, от ресурсите, с които разполага държавата, но най-вече от капацитета за вземане на правилни и отговорни решения ще зависи как ще се справи всяка една държава със здравните проблеми и с последствията от изолационните мерки след края на тази сериозна заплаха.
С мисълта, че България е изправена пред криза и ситуацията със заплахата от коронавируса изисква разум и отговорност, че най-важно е здравето на всеки български гражданин, от БСП подкрепихме въвеждането на извънредното положение на 13 март 2020 г. с уговорката, че ще подкрепим всички действия и мерки, които гарантират ограничаване на разпространението на болестта, гарантират здравето на хората и предотвратяване на икономическите последствия и за да дадем възможност на правителството да вземе адекватни решения, които да помагат на българите в ежедневието им и да им дават мотиви да преодоляват страховете си.
Извънредното положение подложи правителството на тест до каква степен може да се справя с кризисни ситуации без външна подкрепа и намеса. Ранното въвеждане на тези рестриктивни, ограничителни мерки за социална дистанция се приеха от хората като правилни, но временни, и се превърнаха в капитал за Борисов. Дори съм сигурен, че рейтингът му се вдигна. Но разбирането и очакването на хората са наистина за краткосрочни временни мерки – не повече от месец, защото и на най-големите оптимисти е ясно, че другото е убийство – убийство за икономиката, за хората, за държавата!
Народното събрание и ние като опозиция в него дадохме огромен кредит на доверие при въвеждане на извънредното положение заради сериозността на самото положение и заради необходимостта от обединяване на усилията на институциите и обществото. Но това е на път да се окаже грешка, защото управляващите не приеха това доверие като средство за решаване на проблеми, а като начин за въвеждане на абсолютно безконтролно упражняване на властта. И властта започна да го ползва като средство за отклоняване на вниманието от това, че не е способна да решава проблемите, които ни донесе епидемията. С рестриктивните мерки, които минават нормални граници, се посегна на основни свободи и права на гражданите, и което е по-важно, тези мерки вместо да успокояват хората, засилват техните опасения, че не вървим в най-правилната посока.
С този хаотичен начин на действие с безхаберието и с неистовото си желание за абсолютна финансова стабилност за сметка на всички и на всичко, едноличната власт в лицето на Борисов е на път да убие икономиката и социалната ни система, а оттам и финансовата, а за здравната – да не говорим, тя отдавна е убита. Не защото нямаме лекари, напротив, имаме прекрасни специалисти, които още не са избягали навън, но здравеопазването се управлява само с мисълта за пари от хора, обладани от неолиберализма и идеята за свободния пазар.
Правителството и мнозинството в началото загатнаха, че ще разглеждат всички добри идеи, независимо дали идват от мнозинството или от опозицията, но много скоро, още при приемането, при следващо гласуване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, прояви крайна агресия спрямо предложенията на опозицията, които впоследствие, макар и малка част от тях, влязоха в Закона. Това създаде никому ненужно политическо и обществено напрежение.
Взетите до момента решения и ограничителни мерки са крайно рестриктивни, прилагат се чрез заповеди на министъра на здравеопазването без консенсус за ефективността им, без широко обсъждане в медицинските среди и се контролират от министъра на вътрешните работи, включително с огромни санкции и глоби, несъразмерни с доходите на българите.
Взеха се решения, които налагат на българите ограничения и в същото време ги оставят да оцеляват сами без помощ от държавата – същата тази държава, която чрез несъразмерни и крайни рестриктивни мерки ги остави вкъщи да не работят, без възможност да изкарват сами хляба си. Не казвам, че извънредните мерки не са наложителни, но трябва да са адекватни, за да не се получи ефектът – заради бълхата изгорихме юргана. Усилията и загрижеността на мнозинството стигнаха единствено до въвеждането на спорни мерки, които посягат пряко и косвено на свободата на словото, въвличане на армията в несвойствени задачи, натоварването ѝ с полицейски функции.
За да предпази хората при извънредно положение,всяка държава е в правото си да отнема граждански права, като правото на придвижване или събиране с други хора, но трябва да има гаранция, че правата няма да бъдат ограничавани извън най-необходимото за постигането на целта, а то е овладяването на епидемията и гарантирането на здравето на хората. В тази връзка не е ясно как помага за ограничаване на заразата и защо е нужна дадената на властите възможност безконтролно да проследява всеки един български гражданин чрез мобилния му телефон и клетките, които ползваме, и то без съдебно решение?! Трудно се намира обяснение и за събирането на лични данни чрез декларациите за преминаване през КПП-та, изградени на входовете и изходите на населените места. Другите мерки, предназначени за преодоляване на икономическите и социалните последствия, бих казал, хич ги няма!
До какво доведе извънредното положение заради коронавируса и първите ограничителни, крайно рестриктивни мерки в борбата с разпространението му до 1 април 2020 г. за по-малко от месец? Хората не могат да се придвижват свободно. Става въпрос за свободно придвижване – не за разходки и веселба, а за стигане до работното място.
Хаос при предоставянето на социалните услуги. Над 31 600 регистрирани като безработни от 13 март до 1 април 2020 г. – по 2934 човека на ден, само за 1 април 2020 г. регистрираните лица са 4777.
Вероятно броят на безработните е по-голям, защото в бюрата по труда бързат да се регистрират само хора, които имат право на обезщетение, а останалите чакат по-добри времена. А самонаетите, които ще фалират!?
Общият брой на болничните, издадени от началото на извънредното положение, е над 176 хиляди, а 5200 са пряко свързани с поставянето под карантина.
Нараства броят на хората на социални помощи. В същото време в мярката за подкрепа 60/40 броят на подадените заявления до момента е само 59, а според работодатели и представители на малкия бизнес мярката работи само за по-големите фирми и не е приложима за малки и микропредприятия, каквито са 90 на сто от фирмите в България.
И стигаме до 26 март 2020 г., когато след 30 години свободен парламентарен живот в България мнозинството в Народното събрание – ГЕРБ, „Обединени патриоти“, ДПС, „ВОЛЯ“, независими от „Атака“, по предложение на председателя Цвета Караянчева, взе решение, с което на практика Народното събрание се саморазпусна. И това е по време на извънредно положение, и това е въпреки убеждението на мнозинството българи, че е убийство на демокрацията, на парламентаризма и на всички надежди на българите за справедливо поемане на последствията от кризата от всички. (Шум, реплики и смях от ГЕРБ.)
Това е отмяна на парламентарната република и прелюдия към установяване на премиерска република.
Приказките, че Събранието ще се събира и заседава само когато е нужно да се гласува законодателство за извънредните мерки, са празни приказки. А в извънредното положение е от изключително значение да се осъществява парламентарен контрол върху изпълнителната власт за това как прилага извънредните мерки, как спазва правата на хората, как харчи парите от бюджета.
С разпускането на Народното събрание Борисов си осигури възможността безконтролно да управлява с укази, декрети, медийни изяви и харизми. (Реплики и смях от ГЕРБ.)
Безконтролната власт е факт и никой да няма съмнение, че сега ще се заметат всички злоупотреби на ГЕРБ от последните 10 години. И сега от нас се иска да продължим всичко това с още един месец. А в същото време в страната е пълно с хора, които се страхуват не само от коронавируса, а и от безработица и глад. А извънредното положение и приетият Закон за мерките по време на това извънредно положение само засилват опасенията за тотална финансова, икономическа и социална криза след кризата с вируса.
Народното събрание вместо да заседава, да дебатира, да приема и въвежда мерки за облекчаване на последствията, за подпомагане на бизнеса да излезе от сложната ситуация, за подпомагане на българите да оцелеят в тази криза, се саморазпусна заради собствената си безопасност. Дали историята няма да ни запомни като безотговорни и страхливи? (Смях от ГЕРБ.) И няма отговори на страховете на хората. И сега от нас се иска да продължим всичко това с още един месец!?
Въвеждането на извънредното положение бе задължително, бе разумно и отговорно решение, но оттук нататък настъпи хаос заради неразумни решения, непремерени и несъразмерни мерки и действия от страна на управляващите. От БСП не можем да бъдем част от това. БСП се отнася с цялата сериозност към проблемите и последствията от тази криза и въпреки че е в опозиция, като отговорна лява народна партия подготви и предложи политики и мерки за преодоляване на финансовите, икономическите и социалните последствия от пандемията от коронавируса. Само че високомерието Ви като мнозинство не Ви позволи дори да им обърнете внимание! Ние ще продължим да информираме българите за нашите алтернативни предложения и да настояваме за тях.
БСП остава с очакване за конструктивни решения с наше участие. Ще продължим да показваме нашата алтернативна линия на управленския модел в държавата. Като отчитаме посланията на обществото, ще продължим да сме единствената опозиционна сила в това Четиридесет и четвърто народно събрание, която представя алтернатива.
Аз ще гласувам „против“. Призовавам и Вас да гласувате „против“ (силен шум, смях реплики, ръкопляскания и викове от ГЕРБ) удължаване на извънредното положение - не защото аз го искам, а защото хората отвън очакват отговорни решения от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Моля да удължим времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добре, удължете времето на всички парламентарни групи.
Реплики – госпожа Стоянова, господин Танев.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Гьоков, слушах Ви с изключително внимание 10 минути да си изчетете бързичко предварително написания текст, да ни преповторите няколко пъти фрази от изказванията на Вашата лидерка в предходните дни и по този начин да си запишете червените точки пред нея. (Оживления в ГЕРБ.)
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: А Вашият лидер къде е?
МЕНДА СТОЯНОВА: Но след всичките тези 10 минути, господин Гьоков, не разбрах всъщност Вие какво искате!
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Къде Ви е лидерът?
МЕНДА СТОЯНОВА: Искате да спрем извънредното положение. Искате да отворим ресторантите, магазините, кафенетата и да пуснем хората да ядат и да пият, за да може да се възроди този бизнес?! Може би и други неща, които не мога да разбера!
Най-добре е в дупликата да ми кажете – искаме: едно, две, три! Защото не мога да го разбера. Само че след това сигурно изобщо няма да има нито кой да яде и да пие, нито кой да му готви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Реплика – господин Танев.
И Вие ли емоционално или…
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Ще се постарая – не.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, всичко, което казахте Вие и тези, които говориха преди Вас, звучи много хубаво за ушите на хората, за тези, които стоят отстрани и си казват – тук е много лошо, това, което правим, е много лошо.
Госпожа Стоянова зададе много хубави въпроси. Аз имам още няколко към тях. Кога ще свърши пандемията? По какъв начин ще се отрази на икономиката на Европа, по какъв начин ще се отрази на икономиката на България, на света? До каква степен ние сме подготвени за това, което следва – говоря за света, не само за България? По какъв начин смятате и как определяте Вашето изказване? В това, което каза госпожа Стоянова, е абсолютно права – Вие призовавате ли хората да спрат да спазват мерките? Вие готови ли сте да носите след това обаче отговорността за това, което говорите? По какъв начин Вие ще излезете пред хората и ще кажете: ние преди един месец дойдохме, казахме, че това, което прави правителството, не е правилно, че хората трябва да излязат, бизнесът трябва да продължи, обаче, виждате ли, сега хикс брой хора, не дай си боже, са починали или са заразени и нашата икономика няма да се възстанови за три месеца, а за три години. Ще поемете ли тази отговорност, или отново ще бъдете от тези, които са се изказвали и просто после са си седнали, да си запишат време в изказването? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Трета реплика – имате думата, господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков! Отговорете простичко на българските граждани: Вие против противоепидемичните мерки ли сте? И ако сте против прилагането на тези противоепидемични мерки, направете прогноза какви ще са резултатите от това. Но излезте и го кажете ясно от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Гьоков, заповядайте – имате думата за дуплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Така по броя на репликиращите си мисля, че съм уцелил точно болката Ви – как се възпалявате от някои неща, които Ви е страх някой да Ви ги каже в очите.
Аз, госпожо Стоянова, не можах да разбера какво искате да кажете! (Смях, шум и реплики от ГЕРБ.)
Нещо от това, което аз казах или прочетох, без значение какво е казано или прочетено, Вие какво не разбрахте и кое не беше вярно? Защото аз не чух да кажете нещо, да оборите това, което съм казал. Само решихте да правите някои други атаки, които не Ви се отдадоха, естествено. (Реплики на народния представител Менда Стоянова.) И сега ми се провиквате оттам! Да го бяхте казали, когато бяхте тук, на трибуната!
Аз твърдя, че от първото до последното нещо, което казах от тази трибуна, заставам зад него и мога да го потвърдя. Сега някакви въпроси там ми зададохте, за които не мисля за какво става дума… Например кога ще свърши епидемията? Ами много добре знаете, че епидемията ще свърши, когато няма повече заразени хора. (Силен шум и смях от ГЕРБ.)
Само че Вие, ако искахте научно обяснение на това, щяхте да се обърнете към докторите.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Обърнахме се и отговориха.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ами не се обърнахте, господин Биков, не се обърнахте, защото в един ден на сутринта обявявате: трябва да се носят маски, след обяд обявявате: трябва да не се носят маски.
Хайде, кажете ми, като сте много адекватни и се допитвате до всички, с какво помагат на цялата работа епидемичните мерки, които Вие твърдите, че сте взели, събираните декларации по КПП-тата на градовете? С какво например спомагат? Вие можете да ги спрете и по друг начин. Декларациите, самите, какво помагат? Някой направил ли е справка по тези декларации?
Значи Вие от Вашето високомерие и мисъл за това, че сте безгрешни, не чувате какво Ви се говори. Можехте да използвате съвсем различен подход при приемането на Закона за извънредните мерки, да се вслушате какво Ви говорим от лявата страна, да ги чуете, а не после да ги въвеждате половинчато.
И сега Ви отговарям, защото ме питате: „Вие против епидемичните мерки ли сте“? Не, не съм! Само че те, Вашите епидемични мерки, са под всякакво съмнение. Нали разбирате, че събирането на декларации и следенето на телефони не са противоепидемични мерки? Не са, нали!
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ограничителни мерки.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Ограничителните мерки са едно, а противоепидемичните мерки са друго. Излишно е да спорим.
И ме питате за какво съм? Аз Ви казах за какво съм, казаха Ви го и тези хора, които говориха преди мен. Ние сме да дойде тук някой от Щаба, или най-добре министър-председателят, да каже какъв е резултатът от мерките, които до момента са въведени…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: …и имаме още 10 дни да решим дали да удължим извънредното положение и с колко да го удължим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме със следващото изказване.
Лично обяснение – госпожа Караянчева. (Реплики на народните представители Цвета Караянчева и Георги Гьоков.)
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ): Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, уважаеми министри! Тъй като бях спомената, искам да изясня, че предложението, което направих, беше подкрепено от председатели на парламентарни групи, беше подкрепено от пленарната зала и то не беше за спиране на работата на Народното събрание, а за работата му в извънреден режим. Точно по тази причина днес приехме ново решение. Няма как Народното събрание да спре да работи. На няколко пъти, колеги, Ви казах: четете Конституцията, там ясно е написано в чл. 78:
„Чл. 78. Народното събрание се свиква на заседание от председателя на Народното събрание:
1. по негова инициатива;
2. по искане на една пета от народните представители;
3. по искане на президента;
4. по искане на Министерския съвет.“
Вие сте 79 народни представители. Ако имате законопроекти, свързани с извънредното положение, направете тази инициатива и аз по Правилник и по Конституцията ще свикам отново Народното събрание. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Караянчева.
Продължаваме с господин Марешки.
ВЕСЕЛИН МАРЕШКИ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Колеги, обидихте ми се, когато говорихме за лъжите, които се сипят от трибуната, но съм принуден отново да повдигна тази тема. Защото няма как да се съглася, че господин Гьоков говори в рамките на около 13 минути в един разпуснат парламент. Нали разбирате, че ако парламентът е разпуснат, господин Гьоков нямаше да може да седи тук, на трибуната, и да го показват по телевизията. Така че с лъжите за разпуснатия Ви парламент ще Ви помоля да замълчите.
А иначе, съжалявам, че може би аз, може би и моите съратници от ВОЛЯ отново сме единствените, които не са разбрали, че днес е време за шоу – не сме си подготвили някакви речи, които сега да са написани и да седя да ги изчета набързо, затова ще импровизирам и отново ще бъда максимално кратък и ясен.
Две са тезите. Едната е: пускаме всички, разболяват се всички, минава – който умрял, умрял, който оживял, оживял! Може би е вярно, но кой, кой е готов да поеме отговорността за това, което се случва в Италия и по 1000 човека на ден да умират? И ако, не дай си боже, умрат днес 1000 човека в България, ще има ли нужда да вземаме мерки? Никой няма да си покаже носа от вкъщи! Така че както в целия свят, така и в България считам, че се вземат максимално добри мерки за предпазване от тази пандемия. Иначе най-силното нещо е социалната изолация – максимално далеко един от друг, максимално ограничени контакти и така нататък.
Факт е обаче, че тези ограничителни мерки създават проблеми на икономиката и на бизнеса, съответно на всеки един гражданин в България. За това вече обаче – по другата точка, след като вземем решение, както е в целия свят, за увеличаване на срока, даже според нас колкото е необходимо, за да се преборим с тази криза и да спасим, на първо място, живота и здравето на българските граждани – още отпреди две седмици настояваме за много по-сериозни мерки за икономическо подпомагане на бизнеса и на гражданите. Там вече, след като държавата много силно е подходила в борбата със здравния проблем, сега се надявам максимално бързо – това, което казахме преди две седмици: щаб за борба с икономическата смъртност, за да не може утре да започнем да говорим, че толкова фирми фалираха днес и има толкова безработни, което да бъде следващата грозна статистика, която ще ни залее.
Сериозни икономически мерки. Ние, слава богу, сме малка държава. Считам, че ресурсите, необходими за справянето с проблемите в България, са нищожни на базата на бюджетите и на Европейския съюз, а и нашите възможности като държава. Считам, че могат да потърсят помощи и от Международния валутен фонд, и от различни фондове на Европейския съюз – да се работи в тази посока, за да може да създадем много силна икономическа програма за справяне с икономическите последици от кризата. Естествено, там вече въпросът е медицински – и за психологията, за психическите натоварвания, които сега се стоварват на главата на целия български народ. Нашето предложение е вместо тези данни, които всеки ден ни дава генерал Мутафчийски по телевизията, да излизат психолози по-скоро, които да успокояват хората, които да знаят как е – може би днес много повече се нуждаем от един Кашпировски (оживление) – тези, които сме по-възрастни, знаят за какво става въпрос, които да могат да помагат за справяне на хората и с психологическите проблеми, които възникват. Бяхте и Вие преди малко свидетели на грозни сцени – явно на някои колеги не им се отразява добре изолацията, затова молбата ми е да помогнем, да вземем правилното решение – за срок, колкото е необходим, за справяне със здравните проблеми и веднага да започне да се работи с икономическите такива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Марешки.
Реплики? Не виждам.
Изказване, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От изказванията на колегите от БСП разбрах няколко неща. Първото, че няма да подкрепят, разбира се, удължаването на срока за извънредно положение. (Реплика от „БСП за България“: „На този срок.“) На този срок. Второто, че мерките са едновременно прекалено тежки и прекалено неефективни. Може би, за да станат по-ефективни, трябва да бъдат олекотени – по Вашата логика. Аз мисля, че тези две тѐзи се бият.
Няма никакво съмнение, че благодарение точно на тези мерки, които Вие твърдите, че са неефективни, ситуацията в България е коренно различна от ситуацията в държавите, които пък госпожа Нинова даде за пример – Италия, Испания, не помня – Великобритания, но тя също би могла да се нареди там. Факт е, че преди един месец имаше две тѐзи, които бяха сравнително легитимни и двете. Едната беше артикулирана от Борис Джонсън, който каза: английското общество да придобие стаден имунитет, другата беше, че трябва да се пресече пандемията и епидемията още в зародиш. Борис Джонсън се отказа от своята теза. (Реплики от „БСП за България“.) Отказа се.
Италия и Испания нямаха възможност да мислят кое от двете е по-добре. Там има, между другото, социалистически правителства. Аз отдавам значение и на този факт, без да искам да се меся във вътрешните работи на Италия и Испания. Друг е въпросът, че и да искам, не мога, но те се провалиха и ние този път – на нас не ни се случва много често това, но този път можем да служим за пример на тези държави.
Говори се, разбира се, смесват се двете теми – за здравната криза и за последващата икономическа криза. Ние се опитваме да решим задачите една по една. Първо е задачата за здравето на хората, след това е задачата за справяне с икономическата криза. Мерките, които критикувате, и тук се говори, че 60:40 била неефективна мярка, ами на третия ден има 228 фирми, които са се включили в тази мярка. (Реплики от „БСП за България“.) Да, 228 на третия ден. Нека да изчакаме малко, сигурно не е достатъчна, сигурно ще има и други мерки. Въпросът е, че във Вас аз виждам едно тотално неразбиране на това каква е ситуацията, какво се иска от нас.
Пита се тук, по-скоро, каза се: ама трябвало медицинските лица да решат. Медицинските лица казват, че пикът ще бъде в края на април. Не знам кои медицински лица визирате, аз визирам лицата от Оперативния щаб, които са едни от най-уважаваните български лекари. (Реплика от „БСП за България“: „И е факт!“) Те твърдят плюс математиците от БАН, които изготвят модели, че пикът на кризата ще бъде април. Вие казвате: плашим хората!
Ами плашим ги, защото е плашещо. Защото това, през което минаваме, не е някаква веселба и не мога да разбера Вие с какъв акъл смятате, че може тази ситуация, която мога да определя на операция в медицината, да мине без болка. Ще има болка и тя вече съществува. Въпросът обаче е след това хората да излязат живи и здрави и да бъдат готови да работят, за да можем да възстановим това, което бяхме постигнали. Защото най-смешното обвинение към нас е, че искаме да стоим в едно непрестанно извънредно положение, да ограничаваме хората да работят, да пътуват и да правят каквото си искат.
Има ли такова правителство, което иска да го направи? Има ли правителство, което иска при един възходящ темп на икономиката, едно нарастване на доходите изведнъж това да спре, да се срине и да влезем във вземане на заеми и в кризисна ситуация? Това е абсолютно несправедливо обвинение, че искаме колкото може по-дълго да стояло извънредното положение, защото Вие сте били големите борци за свобода, които нямало да бъдат чути! Слушаме Ви по цял ден и всеки ден, и при извънредно положение, сигурен съм, че и при диктатура пак ще Ви слушаме, защото институциите в България все още не са достатъчно подготвени да организират дори диктатура. (Реплики от „БСП за България“.)
Но Вие трябва да се вразумите малко. Вие имахте едно разумно поведение допреди две-три седмици и не е сега моментът за подобни спекулации. (Реплики от „БСП за България“: Сега е моментът.“) За Вас е сега, за нас не е. Ние поемаме отговорност за това, което се случва.
И днес, между другото, получихме за пореден път отказ от отговорност и от президента. (Реплика от „БСП за България“: „Еее!“) Българският президент се скри и се скътà като един човек, който ние очаквахме, че поне някога в живота си е носил отговорност, защото е заемал такива позиции в армията, макар и невоювал реално, но днес той излезе и се скри. И аз се надявам Вашата позиция да не е продиктувана от неговата, защото България има нужда от президент точно във времена на криза. Тази институция е така формулирана, че тя трябва да функционира във време на криза. Ние точно в кризата нямаме президент, нямаме Консултативен съвет за национална сигурност вече колко месеца! На нас не ни трябва този президент и той ще бъде сменен! Благодаря Ви. (Реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Две реплики виждам тук. (Реплика от „БСП за България“: „Не.“)
Реплика имаше господин Божанков. (Реплика от „БСП за България“.) А, изказване беше? Добре.
Продължаваме тогава с изказванията.
Господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Господин Председател, дами и господа народни представители, господа министри на първа линия! Мотивите на правителството за удължаване на извънредното положение по средата на първоначалния срок са необосновани. Първо, защото няма достатъчно време, в което да се прецени резултатът от неговото действие и, второ, доколкото разбираме, мотивите се основават на прогнозата за пика на епидемията и на нищо друго. Разбира се, това е прогноза и като всички прогнози трябва да бъде разглеждана като прогноза относно мерките и досегашните действия на правителството, както и, разбира се, на производните на него структури, така наречените щабове.
Уважаеми господа министри, извънредното положение, което беше подкрепено от Българската социалистическа партия, не може да бъде разглеждано извън действието на Закона за извънредното положение. (Реплика от ГЕРБ.) Мерките и извънредното положение се съдържат в Закона и в заповедите на министъра и е добре да говорим в тази рамка, а не извън нея.
Следователно какво показва досегашният опит? Досегашният опит показва противоречива съдба на мерките, предлагани в резултат на заповедите на господин Министъра, за съжаление. Аз разбирам сложността на ситуацията, в която се издават тези заповеди, разбирам динамиката на общественото мнение, но това показва, че има сериозен институционален дефект при управлението на сегашното извънредно положение. Дефектът се състои в Закона. Доказателство за това е ветото на президента, което беше наложено върху Закона (реплики от ГЕРБ) и което Вие приехте. И което Вие приехте и подкрепихте!
Вторият аргумент, който имам по отношение на Закона, е това, че в понеделник Вие внасяте Проект за изменение в Закона за извънредното положение. Тоест това са оценките за функционирането на извънредното положение. Институционалната рамка за функциониране на извънредното положение е недостатъчна, зле замислена и не може да осигури онези мерки или функционирането на мерките по начина, по който те трябва да бъдат оптимизирани към момента.
Какво ни предлагате Вие: продължаване на извънредното положение при досегашния начин на управление на извънредното положение? Тоест със заповеди на Министъра, когато това се наложи, и с изменения на закона, когато стане ясно, че определени членове, параграфи от Закона, който беше приет, за извънредното положение, пречат за осъществяване на най-елементарните дейности в условията на извънредно положение.
Следователно нашето предложение не е да прекратим мерките и мисля, че дебатът в тази посока е безсмислен, нашето предложение е срокът да бъде до 30 април. Аргументирахме се с това, че той не надхвърля сроковете, поставени в други европейски държави, където ситуацията е не по-лека от тази в България.
Що се отнася до състоянието на стопанството и дейността на фирмите, в Италия, където ситуацията е най-тежка, предложението на премиера Конти е за мерки до средата на месец април – поне по отношение на икономиката, не говоря за здравните и другите мерки, които касаят непосредствено разпространението на епидемията.
Следователно предложението, което Вие правите, е следното. При сегашната рамка на управление на извънредното положение, което в интерес на истината не Ви защитава по никакъв начин от по-нататъшни грешки и от повторения на случая със заповедта, която беше разписана вечерта, и отменена сутринта, тоест такива казуси Вие няма как да сте сигурни, че няма да се състоят отново при сегашния начин на управление. Това, което предлагам, е - парламентът може да се събере и при необходимост да удължи срока до 15 май и може да го направи в края на месец април. Защо предлагаме края на месец април? Защото тук някой се аргументира от трибуната и каза следното: „Нека българският народ да има хоризонт, за да знае какво ще прави в този срок, ако хоризонтът е 15 май.“
Само че в цялата тази работа, която дебатираме днес, най-важна е мярката. Мярката на мерките, за да може това, което предлага правителството, да послужи за оптимизиране на сегашните законодателни и други административни мерки и, от друга страна, по някакъв начин да даде надежда на българските граждани, че този период може да бъде преодолян. Въпросът не е административно-политически, той е психологически и всички го усещаме. Затова предлагаме 30 април като дата, същото предложение има и от Патриотите.
Народното събрание може винаги да се събере, както каза и председателката, и да удължи срока до 15 май, ако епидемиологичната обстановка в страната го налага. Никой от нас не е авантюрист. Ние не сме политическа сила, която действа деструктивно, но ние отчитаме разнопосочните настроения в българското общество. Това е, което трябва да отчита и правителството, да отчита утежняващата се ситуация несъмнено в икономиката и да търсим онази разумна мярка, онази среда, онзи компромис, който ще даде възможност да се запази здравето, и в същото време да не се обезсърчават инициативата и тонусът в българското общество. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с изказвания.
Господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, да отбележа опитите за внушения, че който е „против“ удължаването на извънредното положение с 45 дни, е против предприетите медицински мерки, защото и други липсват, е абсолютно манипулативно. Защото тук има една-единствена теза и мисля, че тя е разумната, информираната, обоснованата и аналитичната. Решение от такъв тип с такива тежки последици най-малкото следва да се вземе информирано, а не на тъмно. Броят на заразените в никакъв случай не е изчерпателна информация за развитието на епидемията. Липсват каквито и да е данни и анализ на цялата картина по отношение на резултатите от предприетите мерки, тяхната ефикасност, подготвеност, очаквания и така нататък. До този момент такова нещо няма, а това е задължение на изпълнителната власт.
В предложеното ни решение от Министерски съвет – от 2-ри, отново прозира реалното намерение на изпълнителната власт, а то е възлагане на всички правомощия на изпълнителната власт, която да ограничава докогато намери за добре основните права и свободи на българските граждани под предлог за запазване на здравето и живота им, за което, разбира се, да им се подпише един празен чек за 10 млрд. лв. за сметка на бъдещето им, но това е в следващата точка.
Предложеното от Министерския съвет решение е следното: предлага на Народното събрание да възложи на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация. Ето това пак ни е предложено отново като копи-пейст, без оглед на Конституцията на Република България, чл. 57 и така нататък.
Нещо повече, липсата на аргументи за удължаване с 45 дни на извънредното положение или поне усещането за липса на координация в Министерския съвет в борбата с тази зараза, защото се издава една заповед на определени министри, а след броени часове тя се отменя, което говори за липса на координация вътре в Министерския съвет, създава усещане за хаос и тревога у българските граждани. Направете анализ – тук се отнася към изпълнителната власт, прогнози, да се съберем в края на месец април, представете ги и да решим необходимо ли е и с колко да се удължи извънредното положение, а такъв анализ до този момент няма.
Има много български поговорки в тази насока, които съдържат в себе си историческата мъдрост на народа ни. За две от тях се сещам: пет пъти мери, един път режи; бързата работа срам за майстора, има и много други такива. Доказахте го и с този закон, който сега отново го преправяме, и сте внесли отново предложения.
Това е изключително тежко решение и то следва да бъде взето информирано. Нека изпълнителната власт си влезе в правомощията да направи съответния анализ, да дойде да ни информира, не пречи след това да се удължи извънредното положение, но нека да има анализ да стъпим на нещо. А така просто, дайте да дадем, това е абсолютно несериозно! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Попов.
Има ли реплики?
Други изказвания има ли?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, да управляваш в толкова трудни моменти една държава не е привилегия, а може да се характеризира наистина само с отговорности. Едва ли някой в тази зала, пък и извън нея, не счита, че най-основното право на човека е запазването на неговия живот и неговото здраве и достъпът до здравеопазване, особено що се касае до една такава епидемиологична ситуация.
Аз не разбрах опозицията на какво мнение е. Днес и президентът Радев също не разбрахме на какво мнение е, въпреки че изказвам съчувствие към неговото страдание, което в личен план днес преживява. Не разбрах колегите от БСП – Вие сега „за“ ли сте мерките, които правителството приема, или не сте? „За“ ли сте за удължаването на срока на действие на извънредното положение или не?
Отговорът на въпроса, който си задавам, е следният: Вие просто, както и президентът, не искате да носите отговорност, Вие се плашите от думата „отговорност“. Както казах преди малко, спорът със заплатите, който винаги за мен е бил много унизителен, някак си е липса на самоуважение не само за народните представители, изобщо по принцип, не е този начинът да се харесаме на хората с това дали ще се самонакажем, дали ще се лишим от заплати, каквото и да било друго самонаказание, изтезание, които може да се приложат, а е важно какво правят политиците, когато гледат тази зала и всички хора, които носят отговорност, особено в толкова трудни за държавата моменти.
Ние трябва да погледнем обективно, защото даваме за пример други държави, някак си самите ние не искаме да си признаем и някак си свенливо го казваме, че България имаше куража да внесе такова предложение много преди други държави да го направят, много преди други държави, които имат много по-голям икономически и финансов капацитет, с много по-развита система на здравеопазването не посмяха да го направят и това не трябва да се забравя. Напротив, ние трябва да благодарим, да си дадем някаква висока оценка, включително и колегите отляво, защото и Вие подкрепихте на 13 март желанието за извънредно положение в Законопроекта за извънредното положение. България беше една от първите държави, която не я беше страх да го направи, а всички държави, дори и Великобритания, дори и Съединените американски щати, които имаха много друга визия в началото на пандемията, някак си не го направиха, някак си ги достраша.
И сега се оказа, че малката България с не толкова голямата икономика, с не толкова големите финансови възможности е една от първите държави, които направиха тази крачка напред. И когато говорите за анализ, колеги, какъв анализ искате? Всеки божи ден правителството начело с премиера, начело с Щаба, всеки ден са по телевизията, задават им се въпроси от всяка една медия по един-два часа, колкото е необходимо, за да се отговори на обществото на всичките въпроси, та дори и толкова безумни въпроси някой път се задават, зададени от граждани, но в крайна сметка правителството е длъжно в този момент да го прави.
Да не се връщаме назад във времето в едни други кризи –темата с Чернобил, въпреки че не е тема днес на разговора как държавата и обществото и всъщност много малка група от хора са знаели изобщо за какво става въпрос. Сега според мен няма нито един човек в държавата, който да не е запознат колко са жертвите, колко са заразените, всичките мерки, които се предприемат, до какво водят, така че недейте да говорите за анализ! По-ясен анализ от това, че България в момента задържа положението, и за това, че има места в болниците, за това, че всеки, който прояви симптоми, може да отиде и да му се обърне внимание, няма по-добър анализ от това дали трябва да продължаваме или не съответните мерки. Разбира се, работата на правителството и на нас е да решим какво ще правим с последиците от тях, но аз се надявам, че поне по тема извънредно положение и продължаване на тези мерки на карантина не трябва по никакъв начин да има съмнение.
В момента и преди малко се чете една статистика спрямо другите държави, щом България се намира на дъното на класацията, това означава, че сме свършили добре работата на този етап. Разбира се, в следващите дни и месеци много голяма отговорност се пада на всички нас, и на правителството за това как да излезем от тази ситуация, когато и да свърши тя. Нали не си представяте, че аз и всеки един нормален човек в трудоспособна възраст има желание да си седи вкъщи и да гледа в тавана?! Ами няма такъв човек, тук се съобразяваме. Трябва да Ви кажа, че хората, с които комуникирам – мои познати и приятели, няма нито един човек, който да поставя под съмнение изобщо продължаването на тази карантина, та напротив, даже има хора, които са на мнение, че трябва още по-затегнати мерки.
На този етап, за съжаление, няма друг вариант. Ние си дадохме време от въвеждането на извънредното положение с риска, който пое правителството – защото това е риск, това е голям риск, той не носи позитив, носи само негатив, в един момент гладът ще стане много сериозен и много хора ще пострадат и заради това за мен абсолютно е безалтернативно продължаването на извънредното положение. Ние си дадохме достатъчно време, за да може – всички се напасват в момента към тази ситуация, светът да измисли лечение ли ще е, ваксина ли ще е, ще опознае ли вируса, лекарите са хората, които трябва да дават насоките. Вие не оценявате и нещо друго – не правителството е водещият фактор в тази криза, то е изпълнител на мерките, които казват експертите. Не е случайно, за да не е политически, за да не е на ГЕРБ, за да не е някой друг, да не е опозицията, а да са хората, които единствено се занимават в тази насока.
Така че, колеги, за мен е безалтернативно продължаването на извънредното положение – дай боже да не е 13 май, дай боже да е по-рано! Но при положение че всичките лекари, специалисти, математици, всеки човек, който има отношение по тази тема, казва, че ние още не сме го достигнали и сме в началото на пика – дано да грешат, дано да грешат, ние трябва да се съобразим с тяхното мнение и трябва да проявим необходимата отговорност, защото не заплатите правят високия рейтинг на парламента, а отговорните решения, за които ще ни съдят в бъдеще. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ненков.
Реплики?
Изчакайте, господин Зарков.
Господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ненков, съвсем колегиално ще Ви препоръчам, когато се изказвате по проблемите на анализите – само председателят на парламентарната група на ДПС си позволи съвсем скромно да представи някои от данните в световен мащаб, имайте предвид две неща, защото нищо не разбирате от тези неща.
Първо, че за смъртността, която се цитира в момента, изобщо не е ясно дали директно е свързана с инфекцията COVID-19, и, второ, че броят на заразените се екстраполира математически на броя на изследваните на милион население, а не на доказаните на милион население. Аз даже съм щастлив, че и доцент Иванов, който е лекар като мен, не се разпростира в тези анализи и тепърва ще има сериозни анализи.
Така че, господин Ненков, моля Ви да бъдете по-прецизен в изказването си и в обвиненията си към колегите от другата основна парламентарна група и да знаете това, че ние не сме против въвеждането на извънредното положение. Ние дадохме едно съвсем реално предложение: да се прецизира при изтичането на това извънредно положение. Колегите от Оперативния щаб споделиха в едно свое изказване, че очакват пикът да дойде към края на април, тоест след това да започне спадът, а това още не е точно изчисление, защото и те не си позволяват да го кажат. Така че никой не бива да си позволява на тази сериозна тема, която много внимателно се следи в целия свят, спекулации, упражнения по риторика и Ви моля да бъдете малко по-толерантен в оценките си на това, което се споделя в залата.
Никой от парламентарната група на БСП не се е обявил против извънредното положение, против мерките на правителството, но ние сме за прецизиране на тези мерки в линеарен период от време. Това е нашата теза, господин Ненков.
Благодаря, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Втора реплика, господин Зарков? Отказахте се.
Няма друга реплика.
Господин Ненков, заповядайте за дуплика.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Професор Михайлов, с цялото ми уважение аз не бих си позволил даже да правя и опит за анализ и особено на тема, която ми е много далечна. Това, което казах, беше много просто: като гражданин, не като депутат, виждам, че в момента държавата се справя със ситуацията, която в други държави е извън всякакъв контрол. По-добър анализ от това, аз не виждам какъв друг мога да направя. Не искам да споря за цифри, за това каква е смъртността, а най-вероятно, когато мине пандемията, този обобщен анализ ще се случи. Той е вече в сферата на всички специалисти – медицински лица, които ще анализират какво се е случило, как се е случило и защо. Аз виждам, че мерките на този етап дават своето добро отражение, защото болниците не са препълнени с хора, които са в тежко, критично състояние, и значи сме си свършили работата.
Другото, което казах, е, че трябва да си дадем висока оценка и неслучайно казах за Вашата парламентарна група, защото подкрепи въвеждането на това извънредно положение, защото България беше една от първите държави, която се осмели да го направи – нищо повече от това. Това е моята реплика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ненков.
Господин Божанков, заповядайте – имате думата.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Нашата позиция е ясна и тя не е израз на опозиционност заради самата опозиционност. Извънредното положение, което гласувахме, е израз на огромен кредит на доверие към едно управление, за което ние по принцип сме изразили ясна позиция, че не заслужава кредит на доверие – такава е ситуацията, такава е нашата отговорност като опозиция. Гласували сме по този начин, дали сме цялата и неограничена власт на управлението, но с ясен хоризонт, с момент, в който трябва да бъде направена ревизия как това управление се справя в извънредно положение.
За момента нашата оценка е негативна. Гласуваме по този начин, тъй като изпълнителната власт дава противоречиви сигнали. Не е оценка на БСП – погледнете становищата на работодатели, на синдикати. Те оценяват като неадекватни мерките към момента. Такова е и нашето становище. Погледнете сигналите, които изпълнителната власт изпраща – свикнали сме министър-председателят да насочва младите хора да стават овчари, сега ги насочи да си продават автомобилите, но в такъв критичен момент това създава паника в обществото. В крайна сметка стигнахме дотам, че той призова: „Господ да помага!“, защото явно нямало кой друг да помогне.
В критичен момент, когато българите са изплашени, председателят на събранието прави извънредна пресконференция посред нощ, всички ни будят по телефоните, повечето от нас очакват, че някой ни е обявил война, а всичко това насажда страх. Всяко наше действие се отразява на магазина, отразява се на пазара, отразява се на поведението на обществото (реплики от ГЕРБ), отразява се на българската икономика. Тъй като виждаме, че дотук работите по този начин, ние сме решили да предложим алтернативно решение, за да има все пак някакъв контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божанков.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Продължаваме с министър Горанов по същата точка. (Реплики от „БСП за България“.)
Колеги, моля Ви, оставете министър Горанов да говори.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ще бъда съвсем кратък. Ще се опитам да не Ви провокирам.
Ние осъзнаваме, че спорът всъщност е за две седмици. Две седмици са политическа и историческа наносекунда, но за болестта вероятно са цялото ѝ проявление – от заразата до смъртта на някой, който е уязвим.
Искам само да обърна внимание, че в Закона за извънредното положение се съдържат редица правила и норми, които уреждат поведението на институциите и на бизнеса в това състояние, някой от които са основно в полза на обществото. В това число дори и мярката, която все още е с противоречива спрямо бенефициентите, по тяхно мнение, полза за запазване на заетост. Дори тя е фиксирана по срок на действие заради извънредното положение. Ние оставаме на позицията, съгласувана с докторите. Благодаря на тези, които подкрепят нашата теза, че между 30 април и 13 май освен да получим още негативна статистика по отношение на развитието на епидемиологичната обстановка, нищо съществено няма да се промени. Затова нека да прекратим този дебат. Всеки заяви политическата си позиция. Аз съм убеден в едно – извънредното положение се изпълва със съдържание от законодателството, което ще гласуваме в следваща точка. Ако нещо в него Ви притеснява или искате да бъде ограничено като срок на действие, имате възможност за изява. Ние понасяме своята политическа отговорност за този срок. Дано да е достатъчен, въпреки че има много аргументи да се мисли, че все още нямаме ясна стратегия не как влизаме в тази криза, не как се държим по време на нея, а как излизаме. Но нека да оставим този дебат за следващото заседание на българския парламент.
Моля народните представители, независимо от коя политическа позиция са, да подкрепят удължаването на извънредното положение не заради извънредните мерки, които правителството има, които аз не виждам особено ясно отличени, а заради това, че Законът за извънредното положение ще действа с ясна предвидимост по отношение на стопанските субекти, по отношение на правата на гражданите и най-вече нека да не яхваме тази популистка теза, която всъщност и мен, и моето семейство ни вълнува – кой ден ще излезем от кризата. Няма да излезем с отмяна на извънредното положение, колеги! То е правна рамка как държавата да функционира и не бива да разколебаваме всички тези добросъвестни български граждани, най-вече в столичния град, които спазват мерките. Всяко поставяне под съмнение на единствените възможни мерки, свързани с ограничаване на социалната изолация, би трябвало да се разглежда като предпоставка за социална изолация, но по силата на друго законодателство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.

Преминаване към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.
Уважаема госпожо Стоянова, имате думата да ни представите Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2020 г.
На заседание, проведено на 3 април 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Владислав Горанов – министър, Росица Велкова – заместник-министър, и Методи Методиев – директор на дирекция „Икономическа и финансова политика“.
Законопроектът беше представен от министър Горанов.
При настоящата безпрецедентна ситуация, при която много от държавите в света се борят с всички налични ресурси за ограничаване на разпространението на заразата с COVID-19, измеренията на кризата както за европейската, така и за световната икономика все още не могат да бъдат оценени и прогнозирани. На този фон Европейската комисия предложи задействане на Общата предпазна клауза от Пакта за стабилност и растеж, която ще позволи на държавите членки да предприемат мерки за справяне с разпространението на вируса, като временно се отклонят от средносрочната си бюджетна цел. По този начин се дава възможност за гъвкавост на националните правителства да предприемат мерки в условията на извънредно положение, което предполага увеличаване на публичните разходи на фона на очаквано неизпълнение на приходите и съответно изисква временно финансово разхлабване.
Макроикономическият сценарий към Законопроекта е разработен при хипотеза за овладяване на пандемията в България в синхрон с процесите в международен план и паралелно икономическо възстановяване. Очаквано, извънредните мерки ще имат по-дълъг период на действие и ще окажат съществено влияние върху икономическата активност през второто и отчасти през третото тримесечие на 2020 г. Това ще окаже значително отрицателно въздействие върху икономическата активност и в глобален план, като световният БВП ще остане малко под нивото си от 2019 г., като ще се наблюдава спад от порядъка на 0,3%. Икономиката на Европейския съюз ще бъде по-сериозно засегната и ще се свие с около 4% през 2020 г.
Очаква се през 2020 г. да е налице спад на БВП в страната от 3% в реално изражение в резултат на намаленото частно потребление, неблагоприятните перспективи за инвестиционна активност и намалението на износа на стоки и услуги. От страна на правителствените разходи се очаква положителен принос към икономическия растеж. Поради ограничителните мерки се очаква спад на потреблението на услуги от страна на домакинствата и по-конкретно на услуги, свързани с култура и развлечения, хотелиерство и ресторантьорство, туристически пакети. Спадът на заетостта и очакванията за ограничение на разполагаемия доход също ще допринесат за по-слабо потребление както на услуги, така и на стоки за дълготрайна употреба. Допълнително повишената несигурност ще доведе до ограничение на някои потребителски разходи и формиране на предпазни спестявания от страна на домакинствата.
Безпрецедентните мерки за ограничаване на движението, приети от всички страни, ще се отразят съществено на износа на транспортни и туристически услуги. Очаква се това да се отрази в спад на реалния износ на услуги с 25,7% през 2020 г. спрямо 2019 г. Ограниченото търсене в основните ни търговски партньори и удължените срокове за доставка ще засегнат и износа на стоки, който се очаква да спадне с 13,3%. Общо износът на стоки и услуги ще намалее с 16,3% през 2020 г. при растеж от 1,9% през 2019 г. спрямо 2018 г. и спад от 11,7% през кризата – 2009 г.
След положителното развитие на пазара на труда през 2019 г. и достигнатите исторически най-високи нива на заетост и най-ниски нива на безработица, очакванията за 2020 г., тенденцията е да се обърне. Очаква се броят на заетите да се понижи с малко под 4% през второто тримесечие и да надхвърли 5% през третото тримесечие на годишна база, като възстановяването на заетостта се очаква да започне едва в края на годината. Средният за годината спад на заетите се оценява на 2,1%, а нивото на безработица се очаква да се покачи с около 2 процентни пункта спрямо 2019 г. до 6,2%.
През 2020 г. се очертава и вътрешните, и външните фактори на инфлация да бъдат силно ограничени. За 2020 г. се очаква общото равнище на потребителските цени да остане почти без промяна, тоест инфлацията да бъде близо до нула процента.
Прогнозира се неизпълнение на приходите по държавния бюджет и бюджета на държавното обществено осигуряване.
Разчетите на изготвения базов сценарий очертават неизпълнение на годишните прогнози по приходите по консолидираната фискална програма в общ размер на около 2,44 млрд. лв., като ще бъдат засегнати основните данъци – ДДС, акцизи, корпоративни данъци, данъкът върху доходите на физическите лица, социално-осигурителни вноски и други.
За запазване на работните места в страната правителството предлага и е приета така наречената мярка 60/40. Кръгът от фирми, които могат да се възползват от мярката, е максимално разширен, като той покрива голям брой отрасли и браншове.
Във връзка с обезпечаване на необходимия ресурс със Законопроекта се предлага увеличаване на разходите по бюджета на държавното обществено осигуряване за фонд „Безработица“ в размер на 1 млрд. лв. Освен това, във връзка с прогнозирано неизпълнение на приходите от осигурителни вноски по бюджета на държавното обществено осигуряване, с 430 млн. лв. се налага и промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на държавния бюджет с бюджета на ДОО, като се предлага той да бъде увеличен с 1,43 млрд. лв., в това число 1 млрд. лв. за допълнителни разходи и 430 млн. лв. за компенсиране на очаквано неизпълнение на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване.
Друга мярка в посока на подкрепа на икономиката и най засегнатите от кризата лица е и решението на правителството да се увеличи капиталът на Българската банка за развитие със 700 млн. лв., като от тях с 500 млн. лв. Българската банка за развитие ще може да предоставя гаранции на останалите банки при предоставяне от тяхна страна на кредити за подкрепа на бизнеса, изпитващ трудности с ликвидността и кредитирането. Очаква се мултиплициране на ефекта, така че общата сума, която да могат да предоставят банките, да достигне 2,5 млрд. лв. Останалите 200 млн. лв. от увеличения капитал на ББР ще могат да служат като гаранция пред банките за отпускане на потребителски безлихвени кредити на лица, останали безработни по време на кризата. Максималният размер на заем, който всяко лице, отговарящо на изискванията, може да получи е 1500 лв., като срокът и схемата на връщане на сумата ще бъдат максимално облекчени.
С оглед финансирането на прогнозния дефицит в размер на 3,5 млрд. лв., набавянето на ресурс за реализирането на мерките чрез допълнително капитализиране на ББР със 700 млн. лв. и следвайки консервативния подход за осигуряване на допълнителен буфер в случай на негативно развитие на кризата и необходимост от ликвидност, на разположение се предлага и промяна в ограничителите по държавния дълг за 2020 г. Предлага се увеличение на максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2020 г., от 2,2 млрд. лв. на 10 млрд. лв., което представлява увеличение със 7,8 млрд. лв. Необходимият ресурс към момента за покриване на дефицита и капитализиране на ББР е в размер на 4,2 млрд. лв., като останалата сума ще бъде усвоена само и единствено при негативен сценарий и ще служи като допълнителен буфер при висока степен на несигурност, при която са
изготвени разчетите по предложения законопроект. В тази връзка е предвидено и увеличаване на разходите за лихви по държавния бюджет в размер на 70 млн. лева.
В обобщение, с предложения Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. се намаляват параметрите при основните данъци по държавния бюджет с 2 013,8 млн. лв., увеличават се разходите за лихви със 70 млн. лв., увеличава се и трансферът за бюджета на държавното обществено осигуряване с 1 430 млн. лева.
С предложените промени по приходите, разходите и трансферите се променя и салдото по държавния бюджет – от излишък 62,4 млн. лв. на дефицит в размер на 3 451,5 млн. лв., или 2,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
Със Законопроекта се предлага и промяна по бюджета на ДОО, която произтича от посочените по-горе ефекти. Приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване се намаляват с 430 млн. лв., разходите на фонд „Безработица“ за обезпечаване на мярката 60/40 се увеличават с 1,0 млрд. лв. и съответно се увеличава бюджетното взаимоотношение с държавния бюджет в размер на 1 430 млн. лв. за покриване на недостига по бюджета на ДОО за 2020 г.
С тези разчети се променя и прогнозното салдо по консолидираната фискална програма за 2020 г., като се предвижда то да бъде дефицит в размер на 3 513.8 млн. лв., или 3,0% от прогнозния брутен вътрешен продукт.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 13 народни представители, 6 „против“ и 1 „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., № 002-01-14, внесен от Министерския съвет на 31 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Председател, искахме поне заместник-министър Велкова да допуснем в залата, но не знам каква е процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Нека, когато дойдат.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Понеже не можем да ги пуснем, затова питам има ли…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министърът е тук.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Поканете я, не е нарушение. В сравнение с 10 милиарда, не е нищо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме.
Откриваме разискванията.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Министърът няма ли да се изкаже?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Министърът, когато пожелае.
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми министър Горанов, уважаеми колеги! Първо, искам да изразя задоволство за това, че министърът на финансите ни е уважил и е тук. И да изразя недоумение, че винаги в последните години, когато се внася бюджетът или неговата актуализация, премиерът не зачита Народното събрание и не се явява. Президентът Макрон се явява, канцлерът Меркел се явява, президентът Тръмп се явява, но господин Борисов не желае. Това, разбира се, е негов избор.
Първо, какви са фактите? Иска се от нашия парламент да гласува актуализация на бюджета в размер на 10 млрд. лв. за цялата 2020 г. От 2,2 млрд. лв., разрешени до момента, увеличение със 7,8 – общо 10 милиарда. Възниква въпросът за този факт: защо е необходимо да се тегли такъв огромен, рекорден в стопанската история на България заем за една година, след като по данни на правителството и внесените от него предложения правителството предвижда, че бюджетният дефицит ще бъде 3 млрд. 500 млн. лв., 700 млн. лв. отиват за допълнителна капитализация на Банката за развитие, в това число 500 млн. лв. за гаранция на кредити на фирми и 200 млн. лв. за безлихвени заеми и гаранции по потребителски кредити. Сумата прави 4 млрд. 200 млн. лв. И се пита: ако ние разполагаме с фискален резерв от 10 млрд. лв., както твърди правителството и както твърди господин Борисов, че „системите са пълни с пари“, то кое налага да се тегли такъв огромен, както наричат колегите, допълнителен фискален буфер – общо 10 млрд. лв. за 2020 г.?
Нека да припомня, че самият фискален резерв е фискален буфер. Това е смисълът на фискалния резерв. И в теорията, и в практиката фискалният резерв затова е резерв – в условия на криза, на непредвидени обстоятелства той да бъде ползван, ако реши правителството, как да бъде ползван и в какъв размер. Значи ние от 10 млрд. лв. фискален резерв имаме 5 млрд. лв., които са неприкосновени. Те са фонд АЕЦ „Козлодуй“ и Сребърният фонд. Остават относително свободни 5 млрд. лв. И исканият нов дълг до края на годината към 8 млрд. лв., заедно с вече разрешения, стават 15 млрд. лв. за 2020 г.
Освен това правителството не ни казва, че има скрити резерви. 1 млрд. лв. – заяви правителството – няма да бъдат похарчени в тази криза за закупуване на нови кораби и бойна техника. Значи става още 1 млрд. лв., който го няма тук в разчетите на правителството.
Правителството предварително е заложило милиард и половина за строителството на магистрала „Хемус“. В тези тежки условия каква част от този милиард и половина евентуално ще бъдат ползвани през 2020 г.? Не може ли този проект да бъде забавен? Или ако от милиард и половина се ползват 500 милиона, това е още един милиард резерв, за който правителството не казва нищо.
Аз ще отворя една скоба да кажа за това, че неслучайно Ви критикувахме, че за учудване на целия свят платихме военни самолети за два милиарда и половина на Съединените американски щати, които, днес видях съобщение, че ще бъдат доставени януари 2024 г. Изрично Ви предупреждавахме. Сега тези два милиарда и половина няма да можем да използваме. И вместо да изпратим маски на лекарите на първа линия и защитни облекла, тогава направете по една снимка на проекта на F-16 и им я изпратете на лекарите от първа линия.
Според нас няма никакви основания да се иска изведнъж такъв огромен заем, при положение че, ако се окаже, че по някакви външни и вътрешни причини е необходимо правителството на България да задели повече бюджетни средства, Конституцията и законите са разписали ясна процедура – идва се в парламента, иска се нова актуализация на бюджета и се отпуска подобен заем. Нито една страна – членка на Европейския съюз, до момента няма такъв подход – на основата на неясни прогнози и неясни очаквания тя да иска за цялата година главоломен заем, който впрочем означава 30% увеличение на държавния дълг на България през 2020 г. То е увеличение спрямо брутния вътрешен продукт малко над 8%, но като имате предвид какъв е делът сега, всъщност самият дълг се увеличава с 1/3. И той все още е много далеч от ограниченията на Европейския съюз от 60%, но изразява обратна тенденция, която може да се превърне в снежна топка.
Аз имам за Вас една много голяма изненада. Още не сте видели публикуван текста на един виден политически деец на партия ГЕРБ, известен, утвърден. Цитирам: „Новият заем е предназначен за осигуряване на буфер, което в никакъв случай не е активна политика. В мотивите към Закона не е представен анализ за това кое е оптималното ниво на фискалния резерв, как е изчислено това ниво и доколко страната се нуждае от формирането на допълнителни буфери и коя е тяхната приемлива цена. Законът не съдържа гаранции за целесъобразно, прозрачно и подлежащо на публичен контрол разходване на този заем.“ И знаете ли кой го е казал това? Президентът Плевнелиев, когато наложи вето на единия милиард искане на правителството 2013 г. за рефинансиране на дълга! Така че господин Плевнелиев Ви е казал много точно. Добър ден! Този буфер няма никакъв анализ и никакво основание.
След това ние не можем да приемем Вашите предложения, които се оказва, че няма да сработят, уважаеми колеги! Профсъюзите и работодателите Ви казаха, че принципът за разпределението на 1 млрд. лв. 60/40 е неудачен и че едва 8% от фирмите са заявили евентуално желание за ползването на тази мярка. Това е най-ниското съотношение, предложено от страните – членки на Европейския съюз. Съседна Румъния е предложила 75/25. Фактическото натоварване на фирмите, които и без това са в тежко положение, ще бъде над 60%, така че Стопанската камара, работодатели и профсъюзи Ви обясняват, че тази мярка няма да работи. И си запишете, че Вие ще дойдете в залата и ще искате тя да бъде променена.
Ние имаме алтернатива, която ще представим за второ четене. Обяснявам: със същите средства, направихме си труда, ние сме задължени, със същите 1 млрд. лв. ние ще Ви предложим вариант, при който ще бъде помогнато на самоосигуряващите се, на освободените от работа към 13 март 2020 г. Със същия милиард лева! И ще видите, че нашият вариант ще получи много по-голяма подкрепа.
Второ, ние искаме гаранции за това, че парите на българския народ – 700 млн. лв., които ще отидат през Българската банка за развитие, ще достигнат до нуждаещите се фирми и граждани. Искаме да отговорите: знае се, че Банката за развитие сключва преки договори за кредитиране, сключва договори за кредитиране през търговските банки, тъй като няма собствена клонова мрежа и няма как да работи избираемо с множество малки и средни фирми. Каква част от тези 500 млн. лв. очаквате Вие да бъдат разпределени директно от управлението на банката към фирми, които вече очакват това кредитиране, и какви отрасли от икономиката очаквате да ползват тези кредити? Колко ще преминат през търговските банки и как ще селектирате тези банки? Вие ли ще ги селектирате, или ще бъде на пазарен принцип? Имате ли някаква прогноза тези средства в кои отрасли ще отидат? Тъй като банките съвсем естествено си работят на търговски принцип и повечето техни акционери не са българи, 70 на сто са чужди активи, тях не ги интересува в кой отрасъл ще отидат парите и при кои фирми, ама нас би трябвало да ни интересува. Затова ние задаваме тези въпроси.
Освен това Вие предлагате на практика на фирмите и на гражданите само кредити. Грижата на това правителство е как да осигури само кредити. Извинете, но мерките на цяла Европа, направете сравнителен анализ на страните – членки на Европейския съюз, те не са само кредити, каквито безспорно има. Там има и пряка помощ на основата на социално-икономически показатели на семействата – от най-развитите страни до Румъния.
На тази основа ние не сме съгласни, първо, да искате празен чек от 10 млрд. лв. за цялата година, след като нямате никакъв аргумент да не дойдете в парламента в понеделник да поискате нова актуализация и във вторник да се съберем и да Ви гласуваме сума, разумна и аргументирана. Така че да получите Вие празен чек, за да може да си разпределяте тези средства в края на годината с министерски постановления преди предстоящите избори – няма как да излъжете опозицията.
Вижте практиката на Европейския съюз и елате отново при нас. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Тишев.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Освен аргументите, които колегата Гечев каза от тази трибуна, аз очаквах в Законопроекта за актуализация на държавния бюджет да има много сериозна подкрепа към българските общини. Дори бях подготвил няколко въпроса към господин министъра тази сутрин в Комисията: как тази подкрепа ще бъде предоставена на българските общини – дали безвъзмездно, или под формата на безлихвени кредити, както се случи в 2014 г. за общините, които имаха депозити в КТБ и Министерството на финансите им отпусна такива средства.
Оказа се, че в тази актуализация няма предвиден нито един лев. Единствената констатация, която тази сутрин направи министърът, беше: ще видим, ще изчакаме, ще анализираме.
На всички трябва да е ясно, че българските общини в момента нямат никакви приходи и те очакват тази актуализация на бюджета и какво ще им бъде заделено, за да могат и те да си направят корекциите и мерките, които да предвидят оттук нататък.
В момента общините нямат приходи, защото никой не излиза и не плаща местни данъци и такси, а както знаете, основните приходи в общините, особено от физическите лица, постъпват сега март и април месец. След като никой не излиза заради карантината или заради страха от COVID-19, от къде да ги вземат тези средства? Например община Бургас има 70% по-малко събрани приходи в сравнение с преди една година.
Какво правим с черноморските общини, където над 80% от приходите – било то преки или косвени в местния бюджет, местни приходи са от туристическия сезон, от туризма, и то от летния туризъм. Е, тази година туризъм явно няма да има.
Българските общини вървят към финансов колапс. Ако в държавния бюджет все още капе – приходи от ДДС от други възможни източници, то общините наистина са на прага да затворят. Имайте предвид, че има общини, които пускат своите служители в неплатен отпуск, защото по друг начин няма как да издържат.
Казваме, че трябва да помогнем на тези юридически и физически лица, които са на първа линия в борбата с COVID-19, ами повярвайте ми, българските общини са на първа линия. Те осигуряват храна за безработните, осигуряват храна за социалнослабите, осигуряват храна в гетата, осигуряват дарения за държавни и общински болници, ако щете дори обществения транспорт, който в момента е натоварен да прави повече превози, с по-малко пътници, тоест да излиза на загуба. Там също общините трябва да го финансират. От къде да вземат тези пари? Няма от къде. И на база на всичко, което казах до момента, нито един лев не е предвиден за общините.
Още нещо интересно. Не забелязвам в предложенията за актуализация на бюджета някаква корекция в капиталовите разходи - например дострояването на магистрала „Хемус“ или разходи за бойна техника за сухопътните сили за бойни кораби за ВМС.
Държавният бюджет е като семейния бюджет. Едно семейство, като има рестрикции, оставя скъпите разходи настрана. Никой в момента няма да ходи да си купува нов автомобил, а залага само такива разходи, които са точно предвидени за настоящата ситуация, за да може да оцелее. Ние нищо подобно не виждаме.
Пак Ви давам пример с българските общини. В момента те масово отменят, отлагат обществени поръчки, заявки, които се финансират с местни приходи, защото такива няма, а няма предвидени и в държавния бюджет.
В заключение, в актуализацията на бюджета няма промяна на разходите за трансфер към общините – това е неадекватна реакция на реалната ситуация в страната. Аз вярвам, че Вие съвсем скоро ще разберете това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Реплики ще има ли към изказването на господин Тишев? Няма.
Колеги, имате ли други изказвания, от другите парламентарни групи? Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, господа министри и колеги. Предлаганата актуализация на бюджета за 2020 г. за нас е признание за провал и празен чек за политическото оцеляване на Борисов и управляващите. Защо провал? Актуализацията на бюджета трябва да реши възникналите проблеми в различни сектори в резултат на кризата.
Преди да започнем обсъждането за промените, трябва да имаме пълна картина на изходната точка, от която тръгваме. Какво е настоящето финансово състояние на България?
На 29 февруари 2020 г. разбрахме от финансовия министър, цитирам: към февруари месец 2020 г. реализираме излишък от 1,5 млрд. лв. Три седмици по-късно, на 18 март, разбрахме от премиера Борисов, отново цитирам, за да няма после обвинения в неистини: от излишък в края на февруари бюджетът вече е на дефицит от 3,5 млрд. лв. За три седмици, по думите на финансов министър и премиер, 5 млрд. лв. просто изчезнаха. Питаме къде са? Защо ги няма? Получихме отговор от самия премиер, отново цитат: на дефицит сме, защото бюджетът не се попълва, а всеки месец отиват милиарди за пенсионната система.
Ако следваме логиката, датите, числата на премиера Борисов – той, уважаеми пенсионери, твърди, че вие сте стопили държавната хазна за 3 седмици с 5 млрд. лв. Фактите обаче са други. Месечно за пенсиите от бюджета се заделят 770 млн. лв. Изводите оставям на Вас, но за нас изводът е следният – балонът за излишъци, за цъфтеж, за просперитет се спука. Истината лъсна. Числата са били фалшиви и бюджетът е кух.
Сега правителството на Борисов иска заем до 10 млрд. лв. за справяне с кризата. Безспорно ще се наложи да се вземат заеми, но не в такъв размер и не за такива харчове.
В мотивите на предложението са очертани следните проблеми, ще започна и с най-важния за нас, разбира се, работниците и запазване на работните места, самоосигуряващите се и пенсионерите. Ще се опитаме да разсъждаваме от тяхна гледна точка, да се поставим на тяхно място. С какво тези 10 млрд. помагат на тях? Колко от тези пари ще стигнат до тези хора и ще ги облекчат в кризата? На работниците правителството предлага вече така известната мярка 60/40. Много се коментира. Едва 8% от фирмите заявяват вчера, че ще се възползват от тази мярка, защото тя ги натоварва твърде много и предпочитат да освободят работещите. Така те стават безработни, отиват в бюрата по труда, натоварват Националния осигурителен институт и рано или късно Националният осигурителен институт ще изпита огромни затруднения. Тоест какво се получава от тази мярка? Работниците си губят работното място. Работодателите губят своите работници. Държавата губи, защото Националният осигурителен институт ще бъде претоварен и рано или късно ще гръмне. Тоест всички губят от тази мярка.
За самоосигуряващите се – с какво ще помогне актуализацията на Вас? С нищо. Дейци на културата, науката, образованието, архитекти, инженери и журналисти – Вас дори и мярката 60/40 не Ви лови. Нещо повече, в Закона за извънредното положение дори отлагателните срокове за декларациите Ви не важат, вие ще трябва да ги подавате.
Уважаеми пенсионери, Вие какво ще почувствате от този дълг до 10 млрд.? Също нищо. Петдесет милиона за великденски надбавки, които ги имаше и преди това и увеличение по швейцарското правило, което беше заложено в бюджета и досега, но нито дума за увеличение на пенсии, преизчисляване. Тоест групите българи, които до тук изредих, приблизително 3,5 млн. работници, пенсионери, самоосигуряващи се, няма да получат нищо реално от тази актуализация.
Втората причина да се иска актуализация в мотивите е очакваният спад в икономиката. Тя е описана така в предложението на правителството, цитирам: несигурността ще доведе до спад на общите инвестиции, износът на стоки и услуги ще намалее с 16%, особен риск има за микро и малките предприятия. Перфектни констатации. Да видим как дългът от 10 млрд. ще помогне на икономиката в тези направления?
На бизнеса – с 500 млн., в Банката за развитие за кредити на фирми. Какво казват те? Ние и сега можем да вземем кредити. И без това сме взели достатъчно. Не искаме пари от държавата, искаме подкрепа, искаме честност, това е цитат.
Тази дума „честност“ изразява съмненията на мнозина не само от бизнеса, че от тези фирми в Банката за развитие ще се възползват само 5 - 6 големи, които и досега ползваха ресурса на Българската банка за развитие. Ще го ползват отново, а за малкия и среден бизнес – нищо.
Тук решението, което и те очакват и което и ние ще предложим от тяхно име между първо и второ четене, е: замразяване плащането на наеми например, освобождаване от такса смет за неработещи предприятия, отлагане на данък сгради или данъчна ваканция – нещо, което не иска реални пари да дава държавата, но може да помогне на бизнеса.
По темата за износа, който ще падне. Логичната мярка, алтернативната мярка е да засилите капацитета на Българската агенция по експортно застраховане. За съжаление, няма нито дума за това.
Инвестиции, предвиждате, ще спаднат. Алтернативното решение е да се засилят публичните инвестиции, да се увеличат публичните инвестиции, за да се компенсира спадът в инвестиционния процес. Уви и това го няма в Закона за актуализация на бюджета.
Третият икономически елемент след растежа и инвестициите е потреблението. Правителството посочва в причините за заем, цитирам: очаква се спад на потреблението от страна на домакинствата. Добре. Какъв е отговорът в политиката на правителството и в конкретната актуализация в помощ на домакинствата и за повишаване на потреблението? Един- единствен – вземете безлихвен кредит от 1500 лв.
Вие, уважаеми управляващи, давате ли си сметка колко домакинства и сега живеят с по един, с по два кредита, които не могат да обслужват? Кой ще вземе трети кредит, ако е без работа, ако има абсолютна несигурност за бъдещето си, ако си е останал от работа, за да си гледа децата, защото и те не ходят на училище? Нямат никаква яснота какво ще се случи с тях и семействата им и не желаят да вземат поредния кредит, който ще трябва да връщат. Тоест и на домакинствата не помагате с реални мерки. Тук алтернативното решение какво е? Безвъзмездна помощ както в Италия, както в Гърция, както в Съединените американски щати, които осигуряват или една минимална заплата, или определена сума на семейство, или ваучери, които да се ползват от семействата. Уви, няма го във Вашето предложение.
Има още нещо в тази актуализация. Всъщност има три неща.
Първото, напразните обещания. Казахте, че ще заделите 500 милиона за лекари, полицаи и военни на първа линия. Няма увеличение на парите нито в Министерство на отбраната, тук в този закон, нито в МВР, нито в Министерство на здравеопазването или откъдето искате да ги платите на лекарите. Чухме днес, че ще се изплатят, но ги няма написани в Закона. Няма ги в актуализацията. От къде ще дойдат тези 500 милиона, след като не са отразени тук, за полицаи, военни и лекари?
Второто нещо са лъжливите обещания. На 15 март сте заявили: „замразяваме проектите в отбраната, проекта за два многофункционални патрулни кораба за 984 млн. и 150 бронирани машини за 1,469 милиарда“, затварям цитата. Тук, във Вашата актуализация на бюджета, разходите за тези проекти стоят. Ще изхарчите близо 2 милиарда за военна техника, при положение че след месец-два мнозина българи няма да има какво да ядат!? Защо в актуализацията на бюджета няма отразено това Ваше обещание? Сигурно ще имам основание да го нарека лъжливо. Решението тук, разбира се, е да ги замразите – тези разходи да се оптимизират и да се пренасочат в сфери, в които не само ще помогнат на българските граждани, а ще дадат и добавена стойност за икономиката.
Третото, скритите намерения за харчене пари на тъмно, говоря за европейските средства. Не знам защо министърът на финансите излезе, но имам въпрос към него. (Реплика от „БСП за България“: „От срам.“) Да, от срам. Имам въпрос към него: защо в актуализацията на бюджета няма посочено и едно евро европейска помощ? И не казвайте, че ще прехвърляме от европейските програми в България средства, които не са усвоени от една програма, ще ги насочите за друга и затова няма отражение в бюджета! Защото Европейската комисия реши за България, поне засега, извън тези средства, които имаме тук, приблизително 1 млрд. евро за България и може би това не е окончателното решение. Може би ще има още.
Защо ги няма в бюджета като приход, в приходната част? И как ще ги харчите, като дойдат? Непрозрачно, разбира се, защото ги няма и в разходната.
Във Вашия бюджет няма и едно евро увеличение по тази линия за европейска солидарност.
Завършвам – обикновено рядко цитирам премиера, защото няма кой знае какво да се цитира, с негови думи от 28 март – това е само преди шест дни, той казва: „Можем да вземем заемни пари, но те ще трябва да се връщат с лихвите от децата ни, от следващите поколения.“
Уважаеми български граждани, тази актуализация на бюджета не решава проблемите, възникнали от кризата – тя ги задълбочава. Ще се вземе този огромен заем от 10 милиарда, но той няма да стигне до онези, които имат най-голяма нужда, а ще се връща, както казва самият премиер, от децата и от поколенията след тях.
Ние от „БСП за България“ няма как да бъдем част от това. Няма да подкрепим актуализацията на бюджета. Между първо и второ четене ще предложим онези политики и такива текстове, които реално да помогнат на икономиката да излезе от кризата и да се стабилизира, реално да помогнат на всеки от Вас – да се стабилизирате, и да излезем от тази криза заедно. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Първо поглеждам към другите парламентарни групи. Колеги?
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! На всички нас е ясно, че кризата COVID-19 има няколко аспекта в съвременния свят. Те са социални, икономически, безспорно политически ще се окажат впоследствие, но първата, основната част на кризата притиска силно здравните системи на държавите, които са засегнати от тази пандемия. Вие виждате вече по данните на така наречения Worldometer на Световната здравна организация, че практически няма държави, които не са засегнати от пандемията.
В този аспект възникват две основни направления натоварване и за мое голямо учудване, ще се радвам да чуя тук отговора и на министъра на финансите, и на министъра на здравеопазването, ние не виждаме никаква промяна – нито в актуализацията по отношение бюджета на Министерството на здравеопазването, нито по отношение на Националната здравноосигурителна каса. Тези, които се занимават със здравеопазване, знаят, че Спешната помощ, която сега ще бъде не логаритмично, а изключително тежко натоварена в следващите 20 – 30 дни, тъй като по думите на експертите, които се занимават с разпространението на заболяването в България, броят на случаите ще се увеличава поне до края на април. Тоест това означава, че през месец април Спешната помощ в България, която се заплаща по методика от Министерството на здравеопазването, ще бъде изключително натоварена и тя трябва финансово да бъде обезпечена.
Това означава не само обезпечаване на труда на медицинските специалисти, но и осигуряване на дълготрайни материални активи, тъй като ние много добре знаем, че готовността, за съжаление, на здравната система поради скромните финансови възможности на държавата не е на нивото на такова предизвикателство, каквото изпитваме в момента.
На второ място се появява един парадокс, който, уважаеми господа министри, подсказва, че начинът на финансирането на системата на здравеопазване, за което ние говорим вече повече от три години в пленарната зала, сега Ви поставя един ребус, който на практика е нерешим. За нас са абсолютно непрофесионални, да не кажа друга по-тежка дума, предложенията да се заплаща на болниците, да се финансират те на исторически принцип, който и месец да изберете от предишните в годината или от предишната година!
Оборотите на болниците, които се защитаваха така пламенно, че по този начин трябва да се оценява финансирането на здравната система, в момента са спаднали до абсолютно критичния минимум! Тоест ако те трябва да се финансират от Националната здравноосигурителна каса по методиката на финансиране на здравната система, която носи над 90% от нейното финансиране, а именно НЗОК, няма да сработят в момента. Ще бъде абсолютно неразумно на исторически принцип да бъдат заплатени 100% от финансирането на който и да е месец. Това представлява сериозно предизвикателство. Трябва да има много тясна връзка между отчетите на всички болници в страната, които се предоставят ежемесечно на Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса, за да може болниците да бъдат финансирани, но не на един хаотичен, на калпак принцип, а да се осигурят заплатите на специалистите там, разходите за консумативи от първи род, всички други прецизирани разходи, които излизат всеки месец като информация от болниците към Министерството на здравеопазването.
Всичко това налага сериозно преосмисляне както на бюджета на Националната здравноосигурителна каса в момента, така и на бюджета на Министерството на здравеопазването. Между първо и второ четене ние ще внесем конкретни предложения в това направление. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Изказвания, колеги?
Господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри! По-рано днес в Бюджетната комисия обсъждахме параметрите на предложенията на Министерския съвет за изменение на държавния бюджет за 2020 г. и предвид световната криза, очертаваща се икономическа, и в България е нормално тези предложения да бъдат разгледани от Народното събрание – в приходната част на бюджета.
Тук за мен настъпва недоумението от широкото неразбиране как функционират държавните финанси и каква е функцията на бюджета на държавата през приходната и разходната си политика. Нормално е при очакване на по-малко приходи в бюджета за тази година поради обективни причини, на които всички явно ще станем свидетели – ако не сега, то в скоро време, да говорим за бюджетен дефицит при осъществяване на същите разходи. А дори в предложените от Министерския съвет, заложени в Проекта, за преразглеждане на бюджета за 2020 г. е увеличаването на фонд „Безработица“ с 1 млрд. лв., който да поеме двете функции, които коментирахме. Едната мярка, промотирана пред обществото и бизнеса, известна като 60:40, и другата, на която сме свидетели в последните дни – увеличаването на безработните българи.
Колеги от ляво, предвид изказванията Ви в Бюджетната комисия и преди малко от тази трибуна, донякъде си обяснявам защо Вашите управления винаги се характеризират с не така успешно финансово развитие на държавата и на българските граждани – да не кажа по-тежка дума. Защото Вие имате едни генерални за мен неразбирания, които будят учудване, при положение че се изказвате и сте специалисти в бюджетната сфера и по отношение на финансите, каква е функцията на бюджета.
Първо, уважаеми колеги, простата аритметика показва, че тук не може да става дума за 10 милиарда празен чек. Вие няколко пъти го споменахте – даже не можахте да направите простата сметка и дори се наложи колеги от други парламентарни групи да го правят. Сумата от 10 милиарда при поемане на нов ангажимент за държавен дълг, когато 2,2 милиарда имаме заложени в бюджета, който гласувахме в края на миналата година, намалява. Значи не са 10 милиарда нов дълг, ами са 7,8.
При предложението, което виждаме, с по-малко попълнение на приходната част в бюджета – с почти 2,5 млрд. лв., и 1 млрд. лв. увеличение на разходната част – обезпечение на фонд „Безработица“, това са още 3,5 млрд. лв., които дефицитът под някаква форма трябва да попълни. Тоест, колеги, тези 10 млрд. лв. пак намаляват.
Добавяйки 700-те млн. лв. поемане на държавна гаранция през Българската банка за развитие за физически лица и за обезпечаване на кредити на бизнеса с цел подпомагане запазването на работа, доколкото е възможно неговото функциониране, остават едни 3,5 млрд. лв. Тоест Вашата теория за 10 млрд. лв. празен чек е разбита на пух и прах, и то с проста аритметика! (Реплики от „БСП за България“.) Който може да смята, може да го направи. Аз го направих и Ви го казахме няколко пъти.
Та тези 3,5 млрд. лв., колеги, ако бъде наложено да бъдат теглени от българската държава под емисия на външен или вътрешен, или друга форма на финансиране, естествено, другото неразбиране, което имате за държавния бюджет, е, че държавният бюджет не може да бъде надвишаван и разходван от Министерския съвет с нито един лев отгоре над гласуваното тук, в пленарната зала, от народните представители, ако не е заложено наистина през прегласуване. Тоест не можем да говорим за никакви средства над тези, които днес са предложени. Надявам се мнозинството народни представители да ги подкрепят в бюджета за 2020 г.
Друго, колеги – имате явно огромно неразбиране за фискалния резерв. Какво е фискалният резерв? На Вас думичката „резерв“ явно Ви отключва някакво – като лампата на Павлов, и чувате само пари за харчене. Не, фискалният резерв, колеги, освен петте милиарда, които преждеговорившите тук споменаха – средствата по Сребърния фонд и тези, които са за сигурността на АЕЦ „Козлодуй“ и енергийната система в България, останалите средства са всички налични средства и сметки на Националната здравноосигурителна каса, на фонд „Държавно обществено осигуряване“ – за пенсии, за социални осигурявания, и на всички министерства и държавни дружества. Това са тези средства, колеги.
И когато говорим за нормална ликвидност, както е записано и в Проекта на решение, който Министерският съвет е предложил на нашето внимание, е наистина с нов дълг, който да покрие дефицита и възникналите нови разходи, които ще има правителството, с цел социалното обезпечаване на системата и подпомагането на бизнеса. Чухме и уверението на министър Горанов в Бюджетната комисия, че се обмислят и други мерки за подпомагане на бизнеса и на българските граждани. Мисля, че пределно ясна представа дава на българския гражданин какво е фискалният резерв. За съжаление, явно на Вас не Ви е дотолкова изяснена ситуацията.
Още веднъж ще спомена за прословутото безразборно харчене на пари и така нататък. Обръщате се към някакви времена във Ваше управление, когато явно така сте виждали държавната хазна.
За съжаление, няма да се развие по този начин дебатът, няма да падаме на Вашето ниво, защото мисля, че предложените сметки и разчети на Министерството на финансите към сегашната ситуация са най-актуални и заслужават нашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Господин Цонев.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри! Трябва да внесем малко яснота във всички тези сметки, които се казаха, за да стане ясно и на колегите, които не са икономисти, и на българските граждани, които ни гледат.
Не знам – вече за трети, четвърти път се обръщам към българските граждани, май ще трябва да плащам роялти на госпожа Нинова, защото това е неин патент – „уважаеми български граждани“, но ако трябва, ще плащаме, макар че – нали сме с намалени заплати. (Оживление.)
Малко да разведрим. (Реплики.) Е, ще станем, ще станем.
Извън политическите лакардии, които тук се чуха, да видим за какво става въпрос. Става въпрос за това, че правителството с внесения проект за промяна на държавния бюджет иска няколко простички неща. Никакви 10 милиарда за харчене в една торба и така нататък. Става въпрос за това, че правителството иска 3,5 милиарда – да има лимит за поемане на дълг, който да служи като буфер, ако се наложи.
Аз очаквам правителството да обясни, в лицето на министър Горанов, защо иска сега да има тази възможност, както каза господин Гечев, след като може да дойде пак, когато трябва да я поиска.
Подозирам, че сега финансовите условия са по-добри. Подозирам със скромните знания, които имам, че може би е по-добре да се вземе дълг сега, който да го има като буфер, отколкото да го поискаме да кажем през месец юли, ако кризата продължи дотогава, не дай боже, и тогава дълговите пазари ще бъдат, да се изразим на народен език, олеле, майко – финансовите пазари, дълговите пазари, така че ако това е обяснението. Аз лично подкрепям да искат сега тази опция, но не става въпрос за никакви 10 милиарда!
За какво друго става въпрос? Става въпрос за това, че правителството предвижда, уважаеми колеги, които не сте икономисти, и уважаеми български граждани, че приходите ще бъдат по-малко с около 2,5 милиарда. Правителството предвижда така, поне това ни казва с това предложение, което внася днес, тъй като вследствие на кризата основна част от данъците ще бъдат по малко. Според нас, а и според други икономисти, тази прогноза е оптимистична. Вероятно ударът ще бъде по-тежък. Дано тази Ваша прогноза да се сбъдне. При такава прогноза някак нещата ще бъдат бързо поправими, ако тя се сбъдне.
Какво друго ни казва правителството с този проект? Казва ни, че ще увеличи трансфера към държавното обществено осигуряване с 1 млрд. 400 хил. лв. Приход или разход? (Уточнения между народния представител и министър Владислав Горанов.) Добре, с 1 млрд. 400 хил. лв., като разходът ще бъде на същата стойност. Аз имах предвид само милиарда към фонд „Безработица“, но щом трябва да включим и другото, ще го включим. Дали компаниите ще се възползват от предложената опция 60/40, или ще си пратят работниците на пазара да се регистрират като безработни в социалната сфера – те ще решат. Дали тази мярка ще сработи, ще видим. Може и да не сработи. Към този момент заявките от страна на бизнеса са, че няма да сработи. Но така или иначе парите във фонд „Безработица“ ще се изплатят на хората – дали през фирмите като 60/40, или като компенсации за безработни – регистрирани нови безработни, така или иначе те ще стигнат до хората.
Ако стигнат до хората, регистрирани като безработни, това ще означава, че голяма част от бизнеса или не може да поеме другите 40% плюс осигуровките, които трябва да направи, или не иска да бъде съпричастен. Аз не казвам, че целият бизнес няма да иска, не казвам и че целият бизнес няма да може. Разбрахте ме, нали? Една част ще иска да бъде съпричастна и ще го направи, друга част ще може да бъде съпричастна, но няма да го направи, трета част просто няма да може. Но така или иначе тази мярка е спорната мярка. Нека да видим как тя ще проработи.
Какво друго ни казва правителството с тази поправка, която иска на бюджета? Казва ни, че ще капитализира Българската банка за развитие, да не сбъркам със 700 милиона, така ли? Да, че нещо нямам навика да бъркам с данните, но ето днес сбърках. Никъде не е казано, че тези пари са за кредитиране, директно от Българската банка за развитие, точно обратното. Но от тази трибуна чухме това. Аз даже в един момент ходих при колежката Стоянова да питам да не би да съм се объркал.
Тук колегите преди мен, сериозни икономисти, говорят за някакво избирателно раздаване на кредити, до кой бизнес ще стигнат и така нататък, и така нататък. Оказа се, че това не е така. Става въпрос наистина за гаранции, които ББР ще издаде към търговските банки. Търговските банки ще решат кой бизнес да подкрепят, кредити, на кого да направят съответни нови кредитни погасителни планове, тоест да им дадат облекчения, даже така популярната дума кредитна ваканция и така нататък, и така нататък.
Никой тук обаче от колегите не спомена може би поради неразбиране, че ако тези 500 млн. от ББР бъдат като гаранции ефективно употребени, те имат мултиплициращ ефект. Кредитите, които…
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): Как се мултиплицират?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Еее, сега не сме в час, на лекции, а пък и на мен ми е неудобно на професор да изнасям лекции как се мултиплицира ефектът от кредитиране от Банка за развитие към търговските банки, нали? Ако някой от колегите, които не са икономисти, в почивката поиска, ще му обясня, но точно на Вас не бих си позволил, професоре, как? Може би министърът ще направи това, той като министър може да си го позволи. Аз като колега не мога. Но знам как. Това искам да Ви кажа, знам как. Механизмът знам как се осъществява!
Наистина тук големият въпрос е следният: ясно е за какво става въпрос, ясно са и спекулациите, които се правят, които аз нарекох политически лакърдии, те са допустими. От тази трибуна много често и това се прави, макар че в условия на криза да печелиш електорални дивиденти не е много морално, но няма значение. Спорният въпрос тук е друг. Той е в основата на всичко и по този въпрос ние трябва сериозно да дебатираме. Тези мерки достатъчни ли са? Тези мерки как са екстраполирани във времето?
Ако тези мерки са само началото, ако тези мерки представляват намерението на правителството, докато се изясни картината най-малко на засегнатите, картината на времевия отрязък, в който ще действа извънредното положение и след това на база на по-точни данни се предприемат още допълнителни мерки, които да имат точен таргет кои хора са засегнати и с какво може да им се помогне кои социални групи, не всички. Тук любима тема на някои колеги е раздаването на пари на глава, на парче, всеобщо така.
Ние сме за това от ДПС да има такива мерки, засегнатите групи да бъдат подпомогнати ефективно, когато това стане ясно. Няма как това да стане ясно първия месец и като цитирате европейските практики, нека да кажем, че те също са екстраполирани във времето. Например Германия обяви един голям пакет от двадесет и колко милиарда и каза, че това е подкрепа на бизнеса и хората за следващите четири години за справяне с кризата. Тя не каза от утре започваме, каза: това е за четири години.
Тъй като и ние четем европейските програми и какво правят европейските правителства от тази гледна точка, ние от ДПС подкрепяме този подход като предпазлив в първите 15 – 20 дни след началото на кризата да се направят определени мерки. Например: първа мярка към бизнеса – да се осигури ликвидност на фирмите с няколко неща. Такава се осигурява през кредитирането. Такава ще бъде осигурена от търговските банки, защото техните регулаторни изисквания, които имат, няма да действат, поне така реши ЕЦБ и аз се надявам, че БНБ ще им даде тази възможност, дори мисля, че това вече е станало.
Втората възможност е, като отсрочихме до края на месец юни подаването на декларациите по корпоративния данък – там те могат да запишат нула вноски, за да могат да оставят някакъв разполагаем доход, който им е останал от добрата дейност досега.
Третата възможност, разбира се, е 60/40, ако решат да я ползват, за да си запазят работниците. Но, пак казвам, тези стъпки биха били оправдани, ако са началото до изясняване на истинската ситуация, до изясняване на засегнатите сектори, до изясняване на критериите, по които ще можем да го направим.
Тук спирам с анализа и се обръщам към правителството, обръщам се, разбира се, към колегите и към бизнеса: най-важната ни задача по отношение на бизнеса е мерките да бъдат така насочени, че да се съхрани потенциалът за растеж на българската икономика. Ако ние сега насочим мерките така въобще на засегнатите фирми, нищо няма да свършим. Всички анализатори в Европа казват, че най-важното нещо е да се съхрани потенциалът за растеж. Това икономистите знаят какво значи!
Това означава, че когато отмине кризата, факторите, които обуславят растежа, да могат да бъдат моментално задвижени, секторите, които осигуряват растежа, да не загубят потенциалната си възможност, пазарът на труда да не загуби от това, което беше постигнато до този момент. Затова много внимателно трябва да се направят тези стъпки.
По тази причина парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи тази внесена поправка на бюджета, макар че по дефиниция опозицията не подкрепя нито бюджета, нито някоя от поправките. Предвид това, че положението не е обикновено, а е екстраординари, ние ще подкрепим, и то най-вече заради предпазливия, консервативния подход, заради това че се изчаква месец, два, за да се определят кои са най-нуждаещите се сектори, кои са най-нуждаещите се социални групи и те да бъдат адекватно подпомогнати, което е заявка от наша страна, господин Министър, че много активно ще участваме и ще очакваме и от Вас следващите Ви стъпки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплика?
След малко – нека да приключим процедурата и Ви давам думата, господин Гечев.
Госпожо Стоянова, заповядайте за реплика.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Господин Цонев, ще Ви направя много кратка реплика. Искам да се спра само на три пункта.
Вие споменахте за мярката 60/40, както и скептицизма затова дали тя ще проработи. Трябва да кажа, че само за два дни бих казала, дори и по-малко от два дни, вече има заявка от 228 броя фирми за използване на тази мярка. (Шум и реплики.) Говорим за фирми! Така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, от залата не репликирайте!
МЕНДА СТОЯНОВА: …има наистина надежда мярката да проработи и тя е насочена, от една страна, към бизнеса, за да го подкрепи да запази заетостта – работниците, които е търсил, обучавал, специалистите, които са му нужни и, от друга страна, тези хора да останат на работа и едновременно с това да получат подкрепа.
Втората ми реплика е насочена към това, което Вие обяснихте за Българската банка за развитие. Гаранцията на Българската банка за развитие, която тя ще бъде оторизирана да даде на търговските банки в размер на 500 млн. лв., е насочена преди всичко към осигуряване на ликвидност на фирмите за нови кредити, за да могат да посрещнат предизвикателството. Разчетите показват, че тя ще мобилизира 2 млрд. 400 млн. всъщност ресурс. Пропуснахте да кажете 200 милиона, които Банката за развитие също ще даде като гаранция към търговските банки, но тази гаранция е насочена към безлихвените кредити на физическите лица – директно към физическите лица. В случая такива, които са в неплатен отпуск, такива, които са самоосигуряващи се лица, и други.
И ми се иска, Вие зададохте един въпрос, господин Цонев, защо министърът на финансите днес иска допълнителна ликвидност извън тази…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Цонев, слушайте репликата!
МЕНДА СТОЯНОВА: …която е предвидил в бюджета, като отрицателно салдо, а именно на 3,6 милиона. Предполагам, че министърът ще Ви отговори на този въпрос, но аз мисля, че имам и един друг отговор. Ами той ги иска днес, за да може тези 3,6 млрд. да бъдат използвани от БСП между първо и второ четене и да разпишат онези мерки, господин Цонев, които не успяха да бъдат приети за Бюджет 2020 и да ги раздадат още днес по онзи начин…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Стоянова!
МЕНДА СТОЯНОВА: …по който те обикновено раздават средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам.
Дуплика? Няма да ползвате, господин Цонев.
Лично обяснение имаше господин Гечев и после господин Ламбев – за изказване.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Ще се възползвам от личното обяснение, господин Цонев и уважаеми колеги, тъй като от това лично обяснение ще имат полза и българските зрители.
Първо, възможно ли е, както твърдите, и никой досега от Вас не е обяснил 500 милиона да доведат до банков мултипликатор 2 милиарда и 400 или 3 милиарда и 200? Може, ако е 2 милиарда и 500, обяснявам лично как може да стане, тъй като това ми е професията. То е страшно, ако е така, тъй като това би означавало, че покрива 20% от кредитната гаранция. Тоест, като дадете на една банка – да улесним, 500 милиона, тя, за да даде 2 милиарда и 500 милиона, трябва тези 500 милиона да покрият само 20%, а другите 80% да покрие – кой – получателят на кредит. Ами казвайте ги тези неща, бе, че ще дадете на бизнеса 20% гаранция! Ако Вие като всички страни в Европейския съюз му дадете гаранция в повечето – 100%, тогава няма как пет лева да станат на петстотин, скъпи приятели! Пет лева от левия джоб са пет лева в десния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Личното обяснение, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Ако дадете 80 на сто гаранция, обяснявам…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Говорете по същество.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …тогава ще бъдат малко повече от 500 – 600 млн. лв. Недейте да заблуждавате българските кредитополучатели. Това се изучава в икономическите техникуми и в първи курс на висшите учебни заведения – това първо.
Второ, това, което казвахте Вие, е обидно – политически алабалистики. В Закона за извънредното положение – § 17, т. 2 в Преходните и заключителните разпоредби, пише: „Министерският съвет одобрява държавна субсидия – при тази криза за българския народ – от 15 млн. лв. за българското православие и мюсюлманските свещеници“, нали така? Ами ако и това не е сделка за пълна подкрепа, здраве му кажи! Приятен ден! (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Господин Ламбев, заповядайте за изказване.
Лично обяснение – заповядайте, господин Цонев. (Шум и реплики.)
Процедура по начина на водене, защото няма как да имате лично обяснение. Обяснете се на мен лично.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Много кратък ще бъда, госпожо Председател.
Там, където господин Гечев говори за вярата, трябваше да го спрете, защото никой от тук присъстващите от българските граждани не очаква от него да е вярващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Господин Ламбев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги, господин Министър! В края на дебата бих искал да направя няколко принципни постановки, които са важни за всички нас, които днес ще вземем това решение, разбира се, и за Вас като министър, и за Министерския съвет и те са свързани по-скоро с необходимостта от предстоящото решение, което в бъдещ период ще продължаваме да вземаме, за увеличаване на публичните разходи, които трябва да направим, за да се справим с тази икономическа криза, която има характер и на социална криза.
По-важното, което като законодателен орган всички ние трябва да имаме предвид, е за строгия контрол и пълната отчетност, които трябва да бъдат следени при харченето на тези публични средства, тъй като това е и основният ангажимент на законодателния орган, който е залегнал в нашите конституционни задължения - да следим за харченето на публичните средства, и то в условията на намаляващи приходи и в условията на един бъдещ дефицит, който ще бъде дългосрочен, в хазната.
Ето защо е изключително важно в този момент като основен признак на демократичност и на отговорност ние да имаме строг контрол върху разходването на тези средства. Нещо повече, което е извън нашите правомощия, но е апел от моя страна към министъра за ефективност на всеки един лев публичен разход, за да можем да преодолеем тази криза, която ще засегне не само българските фирми, но и всеки български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ламбев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дебатът за бюджета или неговата промяна винаги е зареден с много политически заряд. Това, което ме накара да предложа промени в бюджета, е свързано с първоначалните решения по-голяма част, от които вече бяха взети.
Увеличението на трансферите към държавното обществено осигуряване безспорно е свързано с необходимостта от първоначално гарантиране на допълнителен капацитет на фонд „Безработица“ да поеме едната му иманентно присъща мярка, заради която е създаден, изплащането на обезщетения за безработица и, втората, с която го натоварихме, да помага на тези бизнеси, които виждат перспектива и искат да участват със свои средства, да запазим заетост. Затова ми изглеждаше и относително прост днешният дебат. Какво правим в бюджета?
Увеличаваме разходите за фонд „Безработица“ и правим една плаха прогноза – дано да е реалистична, какво ще загубим заради ограниченията в стопанския оборот като постъпления за бюджета. Вероятно безспорно могат да се предложат най-различни и разнообразни мерки. Тъй като нали не сте на мнение, че правителствата обменят информация и знаем всеки какви мерки предприема, нали не смятате, че ние не наблюдаваме държавите от нашата черга с какви възможности разполагат и какви инструменти да предложат особено в ситуация, в която знаем само началото на кризата – не искам да Ви цитирам, имате телефони, може да прочетете колко още хора са засегнати от заразата и колко още починали имаме, не само в България, а и в Европейския съюз? В този смисъл разчитам на Вашата подкрепа, че това са първите мерки, които дават отговор на част от поставените въпроси и реализират чрез промяна в бюджета първоначалните мерки, които бяха предложени от правителството, може да не са съвършени, времето ще покаже.
Моята роля като член на правителството и като финансов министър остава обаче само една – да гарантирам, че колкото и продължителна да бъде тази криза, държавата ще може да продължи да функционира. Ние сме във валутен борд, ние не можем да разчитаме на девалвация. Давате ми пример с Румъния – ами те и преди кризата имаха 7% дефицит. Ами те утре, ако не намерят с какво да финансират разходите, които са разчели, знаете ли какъв им е единственият алтернативен сценарий? Да, той минава не през Министерството на финансите им, той минава през Централната им банка. Искате ли това? Аз не го искам.
Моята основна задача е в първия момент на кризата да гарантирам, че държавата има достатъчно ликвидност, колкото е нужно. Направих това с Ваша помощ и със 161 гласа „за“ в началото на 2015 г. Предлагам подобна стратегия – тя няма за цел да изхарчи нито един лев без контрол на парламента.
Ако обаче, колеги, утре с лека ръка стопим резервите си и нямаме гаранция, нямаме гаранция, че вдругиден ще можем бързо да ги възстановим, алтернативата каква е, каква е алтернативата? Няма! И МВФ може да не е алтернатива. И МВФ може да не е алтернатива! Затова, моля Ви, да подкрепите тази стратегия, тя не е самоцелна. Когато имаме достатъчно ликвидност във фискалния резерв, а поемането на дълг в момента е един от малкото варианти за реализиране на фискални буфери в смисъл на ликвидност, заедно с Вас можем да вземем всякакви решения. Ако нямаме подобни ликвидни буфери в сметките на държавата, в БНБ, не можем да взимаме никакви решения.
И ще се върна в годините, когато един лидер на партията, която Вие наследихте, казваше: „Как ще взимаш решения, като нямаш пари?“ Как ще взимаш решения? Ти не можеш да взимаш решение, като нямаш пари! Хайде, колеги, дайте ми възможност от името на правителството да разполагам с Вашето разрешение да напълня държавата с пари, ако пазара ми позволи, в най-подходящия момент, след което Вие ще вземете решение как да се изхарчат. Днес взимаме решение за милиард и 70 милиона. Един милиард в подкрепа на фонд „Безработица“, 70 милиона за потенциални допълнителни разходи, свързани с финансирането на лихвените разходи, ако те се увеличат. Нищо друго днес не предлагаме повече или по-малко!
Секунди за Банката за развитие. От мерките, които предвиждаме за увеличение на капитала на Банката за развитие, нито един инструмент не е в дискреция на ръководството на Банката за развитие, в смисъл преценката как ще се използват портфейлните гаранции, които са от Българската банка за развитие към търговските банки, ще бъдат в дискреция на търговските банки, които най-добре познават клиентите си.
Пакетът така е разработен, че в мерки до милион решенията ще се предлагат от търговските банки, без преценка на Банката за развитие между милион и два, а два е горният лимит на подобна гаранция – два милиона, защото ние целим средния бизнес по нашите мащаби, тук не говорим за мултимилионни компании или компании с експозиции от десетки милиони. Между другото, ако видим такъв критично важен бизнес, структороопределящ за нашата икономика, ще гледаме и към него, защото и там може да се наложат такива решения.
За съжаление, ние нямаме „Луфтханза“, за съжаление, ние нямаме „Бритиш Петролиум“, но ако открием в структурата на нашата икономика подобни компании ще гледаме избирателно и към тях. Но Българската банка за развитие натрупа вероятно през годините определени подозрения дали е насочила мандата си само към малкия и среден бизнес. Мисля, че и инструментите, които в момента предлагаме, ще разсеят поне подозрението, че в момента тези ресурси са насочени избирателно, и то към конкретни фирми. Те ще бъдат дистрибутирани през търговските банки и няма да се получи нито един лев трансфер от Българската банка за развитие към конкретен кредитополучател.
Няколко думи за мултипликатора. В никакъв случай не подценявам нито един участник в днешния дебат, но Регламент № 575 за макропруденциалния надзор на финансови институции, който е няколкостотин страници и IFRS 9 – Международният счетоводен стандарт, са много специфична материя.
По някакъв по-прост начин мога да обясня това, което Българската банка за развитие ще направи и ще получи мултипликаторния ефект, за който говорим. Тя ще гарантира чрез портфейлни гаранции тази част от влошения кредит, която, спазвайки Регламента и Стандарта, ще повлияе негативно на капитала на търговските банки. Разпространено върху много на брой кредити за периода, който първоначално очакваме като шок, два милиарда и половина мултипликатор дори е твърде нисък. Потенциално мултипликаторният ефект може да бъде десетки милиарди – зависи от степента и скоростта на влошаване на портфейлите на отделните търговски банки.
Това, което не забелязахте, между другото, в Закона или поне заради съвпадението на числата никой не го подложи на дебат, но между първо и второ гласуване ще можем да го доразвием – на Българската банка за развитие се дават още 700 милиона, само че вече като доверие от суверена, гаранция от страна на държавата за още 700 милиона за мерки, които Българската банка за развитие, по силата на Закона за Българската банка за развитие могат да бъдат направени като дизайн и инструмент за допълнително подпомагане на финансово-кредитната система.
Днес Европейският банков орган – тук ще допълня господин Цонев – който в съвещателната си част, свързана с надзора, се състои от представители на всички държави – членки на Европейския съюз, излезе с обща позиция как в период на криза, доказано засегнатите, но само тези, които доказано са засегнати от коронавируса, а не тези, които са фалирали вчера – калпазаните от вчера, няма да могат да получат същото третиране. Тези, които действително са били коректни към банките си, тези, които действително страдат само от проблемите на коронавируса, ще могат и очакваме до няколко дни българската банкова общност да адаптира решенията на Европейския банков орган по отношение на прилагането на правилата за отсрочване на кредитни задължения, които ще помогнат дори без участието на Българската банка за развитие, което ще бъде като ефект, за да минем в следващите няколко месеца през първоначалния шок от кризата.
Моята стратегия, когато нещо не знам, е да се подготвям за по-дълъг хоризонт от проблеми. Но за държава, която е в паричен съвет и която прави крехки и неуверени стъпки, тъй като се оказа, че няма консенсус за това дали трябва да участваме в Еврозоната, или поне няма единен консенсус, за държава в паричен съвет най-важното, най-важното е правителството да разполага с ликвидност. Защото ако един ден бъде поставено под съмнение дали правителството разполага с възможност кешово да обслужва своите задължения, които са разписани в годишния Закон за бюджета, тогава, колеги, нямам смислен отговор. Не искам да цитирам членове от Закона за банковата несъстоятелност, които наскоро станаха въпрос на дебат и то по един изключително неправилен начин.
Искам да Ви уверя, че ако разрешите да поемем дълг до този размер, всеки лев от този дълг ще попадне в Българската народна банка и ще бъде използван само за финансиране на разходите от българския бюджет. Всеки лев, изхарчен от българския бюджет, отива или в работниците и служителите, наети от държавата, или в социално слабите, или в тези, които са на пенсионната система, или в българските фирми, от които българската държава си поръчва отделни услуги. Тоест нито един лев от българския бюджет не е самоцелен, а моята основна цел е българският бюджет да може да финансира държавата във всеки един ден до края на тази криза и няма да пестя усилия да Ви убеждавам, че това е правилно. Така както ме подкрепихте в началото на 2015 г. – здравомислещата част от залата, въпреки че едва ли има друга част от залата, се надявам да одобрите подобна стратегия – държавата трябва да разполага с достатъчно ликвидност. Във валутен борд ние нямаме друг сценарий.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.

Колеги, преминаваме към четвърта точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
С Доклада ще ни запознае господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Председател, уважаеми господа министри! Представям Ви:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, №054-01-27, внесен на 31 март 2020 г. от Валентин Алексиев Николов.
На свое заседание, проведено на 3 април 2020г., Комисията по енергетика разгледа и гласува горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха: от Министерство на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов – председател, и от „Булгаргаз“ ЕАД господин Николай Павлов – изпълнителен директор.
Народният представител Валентин Николов, вносител на Законопроекта, задълбочено представи мотивите, породили необходимостта от внасяне на промените в Закона за енергетиката. Цели се да бъде регламентиран механизъм за възстановяване на суми по договори, сключени между обществения доставчик „Булгаргаз“ ЕАД и неговите клиенти във връзка с постигнатото предоговаряне на цените на природния газ между Газпром Експорт и „Булгаргаз“ ЕАД, с цел постигнатият положителен ефект да намери отражение върху потребителите на природен газ в Република България.
На 2 март 2020 г. „Булгаргаз“ ЕАД сключи с ООО „Газпром Експорт“ Допълнение към Договора, с което беше приключена процедурата по предоговаряне на механизма за ценообразуване, инициирана от „Булгаргаз“ ЕАД на 5 август 2019 г.
Преговорите между страните се проведоха при стриктно прилагане на механизма за преразглеждане на доставната цена и съответно бяха постигнати договорености както за нов начин на ценообразуване занапред, така и за възстановяване на суми от страна на ООО „Газпром Експорт“ към „Булгаргаз“ ЕАД за изминалия период на преговорите.
Със Законопроекта се регламентира правомощие на Комисията за енергийно и водно регулиране да утвърждава цените на природния газ ежемесечно от първо число на съответния месец в съответствие с постигнатата договореност между ООО „Газпром Експорт“ и „Булгаргаз“ ЕАД.
В изпълнение на постигнатото споразумение се предвижда общественият доставчик на природен газ да възстановява суми по договори за доставка на природен газ, сключени с крайни снабдители на природен газ и клиенти, присъединени към газопреносната мрежа, в това число лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за периода от 5 август 2019 г. до 31 декември 2019 г.; крайни снабдители на природен газ и на лица, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за периода от 1 януари 2020 г. до 31 март 2020 г.
За тази цел Комисията за енергийно и водно регулиране следва да приеме съответните решения, които да предоставят възможност за изчисляване на сумите, които общественият доставчик на природен газ, респективно крайните снабдители и лицата, на които е издаден лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, следва да възстановят на своите клиенти.
Предвидено е възстановяването на сумите от обществения доставчик да се извърши въз основа на подписано споразумение с неговите клиенти, като е регламентиран срокът, в който това следва да се извърши. Определен е и краен срок за възстановяване на сумите.
В последвалата дискусия отношение взеха народните представители от парламентарната група на БСП, които изказаха несъгласие с конструкцията на Законопроекта и заявиха, че няма да го подкрепят.
От парламентарната група на „Обединени патриоти“ и „Движението за права и свободи“ народните представители изказаха подкрепа към предлаганите промени.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 12 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, №054-01-27, внесен от Валентин Алексиев Николов на 31 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Откривам разискванията.
Имате думата за становище на вносител.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, господин Министър, уважаеми колеги! Накратко искам да кажа за какво става дума в този законопроект.
Знаем, че Законопроектът е направен бързо – имаше малък срок за обществено обсъждане. Той беше изработен от работна група към министъра на енергетиката. Там съм присъствал и аз не в качеството ми на представител на парламентарна група или на нещо друго, а в качеството на човек, който ще понесе отговорността за това, което работната група обмисли да внесе. Единствен вносител съм и поради причината, че това е много сложен Законопроект от гледна точка на обществени отношения, от гледна точка на интереси, от гледна точка на това, че всеки иска по някакъв начин ресурсът, който се формира от предоговарянето на Булгаргаз с Газпром… Ще се породят достатъчно конфликти. Поради тази причина съм присъствал на всички работни групи, приел съм този законопроект като единствено възможен да балансира интересите и максимално бързо да върнем парите както на крайните потребители, така и на фирмите, които са вземали от обществения доставчик именно във време на криза, за да могат тези пари да послужат на всички потребители и фирми по най-добрия начин по време на кризата.
Какво третира Законът? Това не е самоцелно или по някакъв начин пиар на управляващите партии, това е желанието на Булгаргаз, заявено с цел да не се пренесат ефектите от газовото дело към Газпром Експорт, от Европейската комисия, а да се пренесат по същия начин върху Булгаргаз като обществен доставчик и монополист до определен момент, с господстващо положение в следващ момент и да се получи същата наказателна процедура към това дружество.
Поради тази причина той заяви доброволно намерения да върне на своите клиенти именно парите, които са надвзети за периода от 5 август миналата година до 31 март тази година. Това, разбира се, породи много въпросителни, породи много конфликти, породи много проблематика. Още преди въобще да има текстови законопроекти, заваляха съответните сигнали към Европейската комисия. Днес дори имаме писмо от Главна дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия, която изразява известни приветствия, но и известни притеснения от гледна точка на това дали нарушаваме конкуренцията с решения, които можем да вземем.
Категорично мога да кажа, че именно в този законопроект ние разглеждаме взаимоотношенията на обществения доставчик – Булгаргаз, със своите клиенти, а не Булгаргаз във формата му на търговска фирма, която предоставя на борсата по две форми евентуално в договори с клиенти, фирми и са се договорили на свободно договорени цени по какъв начин да се осъществят сделките за свободния пазар.
Всъщност ние даваме възможност на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулатор да се произнесе на база исканията на Булгаргаз да даде цена на количествата, които Булгаргаз е внесъл в България в периода 5 август – 31 август 2019 г., след това съответно септември, ноември декември миналата година, януари, февруари и март тази година, и на база тези искания Комисията да се произнесе в различните ценови аспекти, които пораждат именно измененията на цената, да може да даде коригиращи цени.
Досегашните решения на Комисията остават също в действие и те са като базова цена, на базата на която общественият доставчик ще формира разликите за компенсация на своите клиенти. Тези компенсации ще бъдат предоставени на абсолютно всички фирми, които са взели от обществения доставчик до 31 декември 2019 г. и всички други регулирани лица, които са клиенти на Булгаргаз до 31 март 2020 г., имайки предвид за начало 5 август 2019 г., и съответно те да компенсират своите клиенти на база ефекта, който ще имат и който регулаторът, разбира се, ще разгледа към крайните клиенти както на топлофикационни дружества, така и на високоефективно производство, така и на газоразпределителните дружества.
Тоест чрез този закон ние целим максимално бързо именно в условия на криза парите, които вече са в сметките на Булгаргаз – мисля, че са влезли на 31 март 2020 г., максимално бързо да отидат към клиентите на Булгаргаз и респективно до потребителите на различни услуги на регулирания пазар. Това и само това в момента третира този закон.
Мисля, че това е единственият начин, мислейки го и с юристи от различните ведомства, мислих го и с експерти, по който да може да отговорим на обществените очаквания тези пари да бъдат върнати, тоест компенсирани на съответните клиенти. Всеки друг казус или по друг начин поставен за компенсиране поражда хиляди други въпроси и създава много пречки, които не бих искал тук да развивам. Смятам, че при казус за връщане на пари, а не заделяне в определени фондове или по някакъв друг начин на въздействие на пазара или развиване на газопреносна мрежа, при поставяне на този казус според мен това е единствената конструкция. Разбира се, между първо и второ четене, ако има нещо да се изглади – да, но това според мен е начинът. Призовавам Ви да го подкрепите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Вече преминаваме към разискванията.
Откривам разискванията.
Заповядайте, господин Ерменков – имате думата за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да започна с това, че Българската социалистическа партия и парламентарната група на „БСП за България“ винаги са се отнасяли с отговорност към проблемите, които са свързани с енергетиката.
Всички Вие сте свидетели, че е имало и случаи, в които сме инициирали решения, които са били важни за българската енергетика, за нейното съществуване. Никога не сме се опитвали да печелим политически дивидент от затруднения на правителството в една или друга област в областта на енергетиката, защото сме се водили от правилото, че енергетиката няма цвят – има потребители, и всичко, което вършим, трябва да бъде в интерес на потребителите, на обикновения човек – на онзи, който плаща данъците, на онзи, който вкъщи се отоплява, на онзи, който ползва ток.
Искам дебело да подчертая, че ние като парламентарна група сме за това парите, които са надвзети от тези потребители, да им бъдат върнати, ние сме за това тези пари да стигнат до онзи първоначален източник – джобът на всеки един българин, който е плащал ток, който е плащал парно. Има и други неща, които са плащани през по-високата цена на газа, но нека да се спрем за по-голяма яснота върху цената на тока и цената на газа. Бихме направили всичко възможно тези пари наистина да стигнат до хората, но, за съжаление, този законопроект, който ни се предлага за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, не решава този проблем, не решава проблема с връщането на гражданите.
След малко ще прочета три становища. Няма да чета становището на Асоциацията на организациите на българските работодатели – те си имат защитник, Бойко Борисов ще ги защитава, ако трябва с намеса в работата на парламента, както обикновено се правят законодателни промени от него чрез народни представители. Всъщност становището на работодателите е отрицателно. Няма да Ви чета и становището на Булгаргаз, където пише, че Законът, който предлагаме, възбужда допълнителни проблеми, които не знае как да бъдат решени, защото те пък са заинтересовано лице, което има да връща пари и не се знае точно как да си върже сигурността така, че да може да връща парите, без да бъде подложено на ударите на Закона. По-късно ще Ви прочета мнението на няколко граждански организации – какво пишат по въпроса за този законопроект потребители, счетоводители и така нататък, и така нататък. Ще Ви прочета и становището на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Искам само да започна с това, че този законопроект по принцип започна и беше вкаран в парламента порочно – по бързата писта, пак през народен представител, а не по начина, по който трябва да бъде направен един такъв законопроект, който регулира обществени отношения, касаещи милиони този път – не десетки, не стотици хиляди българи, а милиони българи, тоест всеки един от нас, защото всеки един от нас ползва газ – било чрез парно, било директно, било чрез произведена от него електроенергия.
Според нас този законопроект трябваше да бъде изработен от Министерството на енергетиката и да мине целия път, който е необходим за един законопроект – през обществено обсъждане, за да може всички тези мнения, които бяха дадени, да бъдат отчетени и да се намери златното сечение. Да, няма да има решения, които да удовлетворяват всички в дадения случай, защото лесно е да вземаш пари от всички – оказва се, че е много трудно да им върнеш взетите пари, но най-малкото можеше да се постигнат съгласия, а не такива противоречия, които възникват в системата, и не такива съмнения за това по какъв начин ще се върнат.
Нещо повече, този законопроект не е придружен с оценка на въздействието. Ние в момента обсъждаме Законопроект за връщане на пари на хора, но в Законопроекта и в мотивите никъде не е записано точно колко са парите, които имаме да връщаме, нито е записано точно на колко потребители и какъв вид потребители ще бъдат те като брой евентуално, за да бъдат върнати тези пари на тях. Не искам да говоря, че сроковете също са някак си разтегливи, тоест на Законопроекта му липсват онези атрибути, с които българските граждани ще бъдат спокойни, че парите, които им дължи Булгаргаз, са точно толкова пари и ще стигнат точно при тях.
Още един път казвам, че ние сме за това парите да бъдат върнати. Ако този законопроект беше влязъл по нормален начин, щяхме да участваме в неговото обсъждане, щяхме да търсим някакви решения, в които да убедим хората, че това е начинът парите да стигнат до тях. За съжаление обаче, със сроковете, с които се движи Законопроектът, няма как да бъде направено това. Нещо повече, виждам, че вече е насрочено заседание на Комисията по енергетика за неделя в 11,00 ч. да обсъждаме Законопроекта на второ четене.
Искам да Ви кажа, че парламентарната група на „БСП за България“ сериозно се отнася към законопроектите и считаме, че в този нищожно кратък срок няма как да направим смислени предложения между първо и второ четене, за да подобрим един законопроект. Силно се надявахме, че това няма да се случи и поне на второ четене да се бърза така с приемането на Законопроекта.
Аз Ви обещах да Ви прочета две становища.
Становището на КНСБ, какво казват те: „Предложенията за промяна на Закона засягат конкретен случай и не правят опит да регулират цялостно въпроса за уреждане на взаимоотношенията по веригата на доставките при разлики в регулаторно проверени цени и реални пазарни цени. Не са обхванати всички групи крайни клиенти – тук е написано – като водачи на МПС на газ, което създава условия за дискриминационно третирани и съответно за атакуване на предложенията. Потенциалната промяна със задна дата на компоненти на цената на електрическа енергия, както е примерно в ал. 3 и 4, може да доведе до лавина от административни проблеми, което ще обезсмисли мярката за връщане на надвзети суми.“
Чета Ви становище на КНСБ, не Ви чета становище на парламентарната група на „БСП за България“. Продължавам: „Не са предвидени санкции за неизпълнение на предвидените задължения от крайните снабдители, както и не е вменен контрол по изпълнение на предвидените действия по възстановяване на надвзети суми от крайни клиенти. Необходимо е допълнително изясняване на случаите, в които може да се налага промяна на цените на топлинна и електрическа енергия.“
И завършват становището си: „Вносителят на предложенията за подмяна на Закона за енергетиката да представи анализ на въздействието, включително проследяване на отражението му по веригата на доставките.“ Нещо, което аз Ви казах в самото начало, че липсва.
Още едно становище, становището на граждански организации относно предложенията на основание чл. 45 от Конституцията на Република България. Няма да го чета цялото, то завършва: „Във връзка с изложените мотиви предлагаме незабавно да се спре и отложи обсъждането на Законопроекта от Народното събрание в разумен срок. През това време да се организират обсъждания в компетентните комисии на Народното събрание на всички предложения, направени от заинтересованите страни. На основание чл. 45 от Конституцията на Република България държим да бъде безусловно осигурено участието на наши представители.“ И са се подписали: Асоциация за регулиране на отношенията в етажната собственост, Български граждански енергиен форум, Гражданско движение „Днес“, Гражданско движение „Народна сила“, Гражданско движение „Асоциация на данъкоплатците в България“, Граждански форум „Промяна“, Движение за енергийна независимост, Съюз на пенсионерите 2004 – обединени. Както виждате, потребителите, тези, за които се грижим да им се върнат парите, също молят да не бързаме с приемането на този закон. Надявам се, да се вслушате в това, което Ви предлагаме.
Пак казвам, че ние сме за това парите да бъдат върнати, но искаме да бъдат върнати по начин, по който да удовлетворява крайните потребители, а не законодателят, който търси някакви по-лесни решения, колкото и да твърдим, че нямало други решения.
Ще завърша своето изказване с писмото, което заместник-генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия господин Клаус-Дитер Борхард пише – едно изречение само ще Ви прочета от него, превеждам го адхок и се надявам да не сбъркам нещо: „Силно Ви препоръчвам да анализирате различни от тези възможности – как намаляването на цената да бъде реализирана в полза на българските потребители.“
Както виждате, нито едно становище, освен това на вносителите, не е за това Законът да бъде приет веднага, бързо и по начина, по който ни е предложен.
Ще завърша още веднъж с думите, че ние сме за това парите да бъдат върнати на хората, ще работим в тази полза и ще започнем отсега да работим, за да можем, когато след два месеца несъстоятелността на тези предложения се докаже, ние да сме готови с едни нормални предложения, така че парите да стигнат до хората, а не да се загубят някъде по пътя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Ерменков, абсолютно правилно разсъждавате, благодарен съм Ви за това. Наистина е много бързо, но то всъщност отдавна беше представен казусът, че трябва да бъдат върнати парите, не е малко времето. Търсеше се вариант по какъв начин това да се случи, тоест не е мислено само от днес за утре, бъдете сигурен в това. Но иначе сте прав, че не е това начинът за вкарване на един законопроект, категорично. Аз също съм съгласен с Вас.
Обаче ние сме в ненормална ситуация, не можем да направим обществени обсъждания, каквито обикновено правим. Нашата комисия обикновено не бърза така адхок и да вкарва такива законопроекти. Обикновено се правят едно, две обществени обсъждания, но ние не сме в такава ситуация и няма как да го направим. Виждате в Комисията по енергетика, когато обсъждахме този закон, бяха Иван Иванов – сам, без юристи, без други комисари, министър Петкова – сама, без експерти от Министерството на енергетиката, и съответно дружеството, което трябва да върне парите, за да чуем неговото мнение, тоест няма как да направим обществено обсъждане в тази извънредна ситуация. Също така, когато има и заповед на председателката, че не може външни хора да влизат в сградата на Народното събрание поради факта, че може да се получи гнездо на зараза.
От друга страна, прочетохте становища. Всичките становища реално погледнато са на недоволни хора от това, че няма да си върнат парите от свободния пазар, които са реализирани, или от газ релийз програмата – говорим за работодателите, но искам да кажа, че контролът се извършва от лицензионната дейност на КЕВР. Той фактически ще наблюдава съответно лицата, които имат лицензия. Те имат разписани начини, по които да контролират това, което ние ще приемем като закон. Този закон не затваря прозорците на нови законопроекти, които примерно Вие може да дадете, и да помислите по какъв начин да компенсираме съответно таксиметровите шофьори и другите – разбира се, че не го затваря.
Ние очакваме от Вас това да се случи. Разбира се, не между първо и второ четене, но като един отделен ЗИД ние ще го подкрепим. Знаете, че сме подкрепяли и други Ваши добри решения, заставали сме зад тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Реплика?
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Ерменков, днес наистина се получи един добър дебат по време на Комисията. Аз искам да обърна внимание на няколко неща. Едно от нещата е това Ваше твърдение, че не се знае колко са парите, не се знае кои са хората, на които се връщат. Както стана ясно днес, и от Булгаргаз, и от Министерството знаят колко са парите, знаят и на кого ще се връщат.
Това, което ми направи впечатление във Вашето изказване, е, че общо взето всички изказвания от Вашата парламентарна група са: съгласни сме, ама не сме съгласни. Наистина искам да Ви помоля между първо и второ четене, както каза и господин Николов, да се включите, защото е важно такъв тип закони да бъдат приемани с единодушие. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Танев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър! Извинявайте, уважаеми господин Министър, че миналия път не се обърнах към Вас.
Господин Николов, при условие че тук твърдим, че може да се води дистанционно заседание на парламента, не виждам какво пречи да се правят дистанционни обществени обсъждания, нали? Това е по повод на ситуацията, в която сме в момента.
Другото нещо, което казвате, да, сигурно е хубаво да бързаме да върнем парите, но да не оправдаем българската поговорка: „Бързата работа – срам за майстора“. Защото, пак казвам, идеята да се върнат парите на хората е прекрасна и ние я поддържаме, но наистина да могат тези пари да стигнат до хората, а не да ги има тези притеснения. Вие сте потребителите, тези, които ползват парно и ток, тези организации са помолили да не се бърза с предложението за закон. Защото освен всичко друго, по начина, по който е разписан този закон, по-рано от следващите два-три месеца хората няма да видят парите, които са накрая, така че да говорим за извънредно положение и бързина за връщане на парите всъщност някак си ми се вижда не много адекватно.
Господин Танев, да, казаха днес, че е ясно какви са парите и кои са потребителите, но е ясно на министъра и може би на КЕВР. На Вас ясно ли Ви е, има ли ги вътре някъде тези пари написани, разписани колко са, колко трябва да бъдат и на колко потребители ще се върнат? Няма го никъде – нито в мотивите, още повече, че не му е мястото и в закона да го има.
Затова казвам, че една оценка на въздействието, където трябваше да бъдат записани тези работи, е задължителна, за да се прави информирано решение. „Ние сме съгласни, но не сме съгласни“, както Вие казвате. Ние сме съгласни, но за да станат нещата, а не формално да приемем един законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който в крайна сметка няма да свърши работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други?
Закривам разискванията.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ, от място): Процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Госпожо Министър, вземете думата, след това ще дам думата за процедура на господин Николов.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Искам да благодаря за днешната дискусия в рамките на Енергийната комисия. Наистина беше много полезна тази дискусия, успяхме да чуем всички „за“, всички „против“.
Това, с което безспорно ще се съглася с господин Ерменков, е, да, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се случи много бързо, но всички ние знаем и българското общество очаква, че бързината, с която ще бъдат възстановени на хората средствата, които са надплатени, трябва да бъде адекватна на техните очаквания. Поради тази причина в Министерството на енергетиката беше създадена такава работна група, включваща много широк кръг експерти, така че да можем да намерим наистина най-добрия вариант и да предложим такъв законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, който да гарантира, от една страна, спазването на решението на Европейската комисия по отношение на антимонополното дело, от друга страна, да гарантира спазването на европейските правила в областта на конкуренцията.
Господин Николов обясни как и в какъв режим е работено. В рамките на тази работна група ние чухме мненията на всички заинтересовани страни. Повярвайте, не беше лесно да се стигне до някакъв финален вариант на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, защото интересите и позициите бяха много и бяха различни, но нашата задача беше да намерим наистина най-точното и най-справедливо решение. Нека да започнем, първо, от решението на Европейската комисия, за да можем да си обясним някои от основните теми, които днес бяха обект на дискусия.
На първо място, Европейската комисия в своето решение по антимонополното дело срещу Газпром и Споразумението, което Европейската комисия постигна с Газпром, много ясно е посочено какви са правомощията на осем държави – членки на Европейския съюз, в това число и България по отношение на цените на природния газ, които България получава от своя контрагент и партньор Газпром. Европейската комисия в своето решение казва и Газпром се съгласява и поема такъв правнообвързващ ангажимент, че всяка една държава, която получава доставките си на природен газ от Газпром има право да иска предоговаряне на условията, свързани с ценообразуването, в случай че цената, на която тя получава природния газ, е по-висока от пазарната. В тази връзка всяка една държава имаше ангажимента да следи и да анализира този процес.
Колегите от Булгаргаз правеха анализи месеци наред и на 5 август 2019 г. депозираха своето писмо до Газпром, че искат да бъдат стартирани преговорите по предоговаряне на формулата за изчисление на цената и за ценообразуването на природния газ за България. В тази връзка Европейската комисия ясно е посочила какво се случва: Европейската комисия определя реда, определя стъпките, в рамките на които се провеждат тези преговори, и там много ясно е казано, че срокът за провеждане на тези преговори е лимитиран и в рамките на този срок, ако двете страни са се споразумели за определена цена, то тази цена има ретроактивно действие от датата, на която е депозирано писмото с искане за предоговаряне на цените. В нашия случай това е датата 5 август 2019 г.
Тоест тази ретроактивност, с която всички ние трябваше да се съобразим, е заложена в решението на Европейската комисия и това няма как да се избегне. Усложнението при нас и по-голямата специфика дойде от това, че Булгаргаз на практика има две качества, в които се явява. Едното му качество е на обществен доставчик на природен газ, другото му качество е на търговец. От 1 януари 2020 г. със съгласието на народните представители бяха направени промени в Закона за енергетиката и там много ясно са дефинирани категориите лица, на които Булгаргаз продава природен газ по регулирани цени, и тази категория лица, на които „Булгаргаз“ продава природен газ по свободно договорени цени.
По регулирани цени от 1 януари 2020 г. Булгаргаз продава природен газ само на газоразпределителните дружества и топлофикационните дружества – това е цената, определена от КЕВР. На всички останали свои клиенти Булгаргаз продава по свободно договорени цени. Разбира се, всички тези обстоятелства трябваше да бъдат съобразени и с предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, така че те да отговарят и на решението на Европейската комисия, и на нашето национално законодателство, и на европейските регламенти.
В тази връзка в Законопроекта много ясно е посочено, първо, на какво основание се подготвя този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката – и това е решението на Европейската комисия. Ние работим в рамките на неговите параметри и тук нямаме право на някакви свободни интерпретации, защото Европейската комисия ясно е дефинирала всяка стъпка и сме длъжни да я следваме.
След като Булгаргаз постигне споразумение с Газпром и предоговори цените и съгласно решението на Комисията те влязоха в сила от 5 август, ние трябваше да намерим златното сечение, както господин Ерменков се изрази, за да можем да приведем това намаление в действие и то час по-скоро да стигне до българските потребители и до българския бизнес. За тази цел трябваше да бъдат направени промени, които са свързани с дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като, пак подчертавам, този законопроект урежда и регламентира дейността на Булгаргаз единствено и само в качеството му на обществен доставчик.
Като такъв обществен доставчик той има ангажимента да осигури за българското общество, защото така го е определил Закона, да осигури най-добрите условия. И когато общественият доставчик е осигурил най-добрите условия, той трябва да върне това, което е надвзето в резултат на предишната стара цена, трябва да я върне на обществото. Това е основният принцип и това са съответно и основните стъпки в решението на Европейската комисия.
Така че ние трябваше да намерим вариант, в който Комисията за енергийно и водно регулиране да определи разликата между ценовите решения, които е постановила няколко месеца назад, и това ново ценово решение, което трябва да ни даде, да ни посочи разликата, която Булгаргаз трябва да приспадне от цените и съответно потреблението на своите клиенти в два периода. Първият период е до края на 2019 г. на всички потребители – битови и бизнес, и от 1 януари 2020 г. до 31 март 2020 г. на лицата, които са определени в Закона за енергетиката.
Другите много важни промени са свързани с това как тези изменения, как тази по-ниска цена да стигне максимално бързо и справедливо до българския потребител. В тази връзка ясно са разписани и съответните разпоредби, които дават яснота как топлофикационните дружества, газоразпределителните дружества, съответно ще направят това приспадане, това намаление от цената на природния газ за своите потребители и на практика ще дадат възможност да се получат наистина едни справедливи цени на база на положителните преговори, които ние проведохме с Газпром.
Отделно от това в Законопроекта е уредена и дейността, свързана с фонд „Сигурност на електроенергийната система“, тъй като знаете, че една част от високоефективното и комбинирано производство топлофикационните дружества произвеждат електрическа енергия и те произвеждат тази електрическа енергия на база на ползването на природен газ, така че това доведе до необходимостта да бъдат редуцирани и да бъде намален съответно и размерът на премиите, които тези производители са ползвали, те да бъдат възстановени на фонда и да влязат във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ като суми, които пък фондът е надплатил на тях. Така че трябваше да намерим наистина много точните решения в тази посока и аз смятам, че с този законопроект е намерено най-доброто и най-справедливо решение.
Със сигурност можеше да бъде и много по-съвършен този законопроект, но в рамките на тази ситуация, в която трябваше да бъдат разработени разпоредбите, повярвайте ми, мисля, че това наистина е един законопроект, който балансира интересите на всички заинтересовани страни и най-важното – ще даде възможност за справедливо разпределение на тази положителна разлика, която успяхме да предоговорим с Газпром и тя час по скоро да стигне до българските потребители и до българския бизнес.
Що се отнася до писмото на господин Борхард, което дойде тази сутрин, господин Ерменков цитира една част от него, това, което аз искам да прочета, за да стане ясно, че посоката, в която работим е правилната посока, е следният текст. Господин Борхард, описвайки действията, които сме предприели, казва: „Срещу това положително развитие наблюдаваме Проект на предложения за промени в Закона за енергетиката. Нашето разбиране е, че Проектът на промените има за цел да се изравни регулираната цена със задна дата спрямо намалената цена на договора за доставка нагоре по веригата.“
Тоест посоката, в която ние работим, пак искам да акцентирам върху това, е само върху дейността на Булгаргаз като обществен доставчик. Очакванията на Европейската комисия са, че ние с този законопроект сме направили точно това и това на практика са фактите.
Така че, ако има някакви предложения между първо и второ четене, и господин Николов, и Министерството на енергетиката с неговите експерти, и Булгаргаз, разбира се, сме готови да обсъдим с Вас. Моята молба и моят призив е просто да подкрепите този законопроект, защото смятам, че наистина е важен и ще потвърдим това, което винаги сме демонстрирали в областта на енергетиката тук в Народното събрание, а именно, че когато става дума за важни законопроекти, които касаят българското общество, ние намираме сили да намерим консенсус по тези важни въпроси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Процедура – господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Председател, уважаеми министри, уважаеми колеги! Предлагам в Програмата за извънредно пленарно заседание за понеделник, 6 април 2020 г., да бъде включена още една допълнителна точка – в поредността на гласуванията да я включите, където решите да се гласува това мое процедурно предложение, а именно – „Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – Валентин Николов на 31 март 2020 г.“, като предлагам да бъде точка последна в Програмата на заседанието.
Моля предложението да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах, господин Николов.
С това завършихме и четвърта точка.

Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020 Г.
Доклад на Комисията по правни въпроси – имате думата за представяне, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 3 април 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.
На заседанието присъстваха: господин Данаил Кирилов – министър на правосъдието; господин Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд; господин Лозан Панов – председател на Върховния касационен съд; господин Светлин Димитров – от Американската търговска камара в България, и госпожа Валя Гигова – член на Висшия адвокатски съвет.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Ципов, който посочи, че във връзка с удължаването на срока на извънредното положение в страната се налага преразглеждане на разпоредби в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като отбеляза, че са взети предвид становищата и бележките на заинтересованите лица, постъпили в Народното събрание след влизането в сила на Закона.
Законопроектът цели да внесе яснота, че държавните и местните органи, включително институциите, не спират своята дейност и продължават да работят при спазване на всички законови изисквания и при съобразяване на въведените противоепидемични мерки. Създава се правна възможност органите и институциите да организират гъвкаво своята дейност, включително чрез дистанционна работа, така че да не се препятства административното обслужване, упражняването на права и изпълнението на задължения на частноправните субекти.
С цел предотвратяване на значителни или трудно поправими, включително непоправими, вреди за живота и здравето на хората се предлага актовете, с които министърът на здравеопазването въвежда временни мерки и ограничения във връзка с извънредното положение, да подлежат на предварително изпълнение.
Предлага се процесуалните срокове да спират да текат само за страните по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производства, посочени в решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, обнародвано в „Държавен вестник“.
Изрично се предвижда да не се спират сроковете по Закона за обществените поръчки и концесионните процедури, включително по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като откритите производства и процедури трябва да бъдат завършени, включително пред съда. По този начин се цели да може да се откриват и нови процедури, за да не се препятства провеждането и възлагането на обществени поръчки, както и на концесионни процедури по време на извънредното положение.
Предоставя се възможност на лицата, които поради уважителни причини не може да упражнят права или изпълнят задължения, да поискат от компетентния орган удължаване на срока, като се дава легална дефиниция на понятието „уважителни причини“.
С цел спазване на принципа на реципрочност и равнопоставеност между родителите, както и за опазване интересите на детето и за гарантиране правата му на личен контакт с всеки родител, се предвижда да не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете и за последващото му връщане по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Със Законопроекта се дава възможност за държавните и местните органи, както и за други органи, комисии и други да провеждат заседания, включително открити съдебни заседания и такива на Комисията за защита на конкуренцията от разстояние, при спазване на законовите изисквания за кворум и лично гласуване, без да се нарушават правата на заинтересованите страни.
Като се отчитат дискусиите в общественото пространство относно разпоредбата на чл. 6, в досегашната редакция се предлага по време на извънредното положение да не се прилагат договорните последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки или финансови институции, и по договори за лизинг, както и не се прилагат предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Предлага се изменение в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с което прагът на доходите, над който може да се предприемат действия при принудително изпълнение, се привежда в съответствие с разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. С промяната се цели на длъжника да се гарантира несеквестируем доход, не по-малък от минималната работна заплата, който да му осигури минимален стандарт на живот.
Законопроектът предвижда лицата, заемащи висши публични длъжности по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, включително по § 2 от Допълнителните разпоредби на същия закон, да подадат годишната си декларация за имущество и интереси през 2020 г. в срок до един месец от отмяната на извънредното положение, поради това че срокът за подаване на годишната декларация е с определена в Закона дата и вероятно ще изтече по време на извънредното положение.
С цел заинтересованите лица да имат време да се запознаят с настъпилите промени, за да упражнят правата си или изпълнят своите задълженията, се предвижда сроковете, които са били спрени съгласно досегашната редакция на чл. 3, т. 2 или т. 3, да продължат да текат считано от изтичането на три дни от обнародването на закона в „Държавен вестник“. Когато поради обективни причини и с оглед защита на интересите на лицата сроковете не са били спрени или е приложен чл. 4, се предлага извършените действия в периода от 13 март 2020 г. до влизането в сила на този закон да запазят силата си.
Създава се възможност военновременни запаси да може да се освобождават с решение на Министерския съвет или на оправомощен от него орган за реализация от Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ или за безвъзмездно задоволяване потребностите на националното стопанство и населението въз основа на мотивирано искане от Националния оперативен щаб. Предвижда се по искане на Щаба председателят на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да може да предоставя болнично домакинско имущество или друго имущество, представляващо активи за многократна употреба, за безвъзмездно временно ползване.
Министърът на правосъдието посочи, че подкрепя промените в Закона, и уточни, че Законопроектът цели да отрази всички становища на заинтересованите страни и с него се търси баланс в правоотношенията. По отношение на сроковете той добави, че предложението е резултат от волята на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет, като уточни, че Висшият съдебен съвет има възможност да приоритизира производствата и сроковете, по които да работят съдилищата. Господин Кирилов уточни също, че промените в чл. 4 целят да предоставят правна възможност на страните да защитят интересите си.
Господин Панов посочи, че законодателството трябва да е предвидимо и добави, че предложението, което дава правомощия на съответната колегия да посочва сроковете и производствата, по които ще работи, води до неяснота и непредвидимост. По отношение на провеждането на заседания от разстояние той добави, че следва да отразят принципите на непосредственост и да се гарантира публичността на производствата.
Господин Чолаков застъпи становището, че текстовете, които се коментират, отразяват решенията на съдийската колегия и са съобразени с Конституцията. Решението ще се публикува в „Държавен вестник“, което ще гарантира неговата публичност.
Господин Магдалинчев посочи, че предложените редакции ще осигурят възможността на съда и администрацията да работят в условията на извънредно положение и при спазване на здравето на гражданите, магистратите и служителите в администрацията.
Господин Димитров добави, че от Американската търговска камара в България подкрепят законодателната инициатива, която е насочена към запазване на бизнес климата в България.
Госпожа Гигова посочи, че текстовете нарушават основни правни принципи, и отбеляза, че възразява срещу оправомощаването на Висшия съдебен съвет да урежда в какви срокове и производства да работят съдилищата.
В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков, Филип Попов, Явор Нотев, Димитър Лазаров и Красимир Ципов.
Народните представители Димитър Лазаров и Красимир Ципов изразиха подкрепата си към Законопроекта, като се обединиха около становището, че Законопроектът се приема в една извънредна ситуация и той цели запазване на живота и здравето на хората. Те изразиха необходимостта от прецизиране на определени разпоредби между първо и второ гласуване.
Народните представители Крум Зарков и Филип Попов посочиха, че от „БСП за България“ няма да подкрепят Законопроекта и добавиха, че промените относно Закона за обществените поръчки и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са положителни, но в останала част се задълбочават проблемите и не се дава възможност на обществото да посрещне предизвикателствата, свързани с извънредното положение.
Господин Нотев посочи, че внесеният проект е резултат от задълбочен труд, и добави, че въпросът относно колизията с конституционните принципи и ролята на трите власти е дискусионен.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., № 054-01-28, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Емил Маринов Христов и Анна Василева Александрова на 2 април 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Александрова.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС, от място): Крум Зарков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Зарков.
Благодаря, господин Летифов – Вие просто предусетихте!
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС, от място): Не, моля Ви – аз него чакам.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Летифов, уважаеми дами и господа народни представители! Днес денят, разбираемо, бе посветен на извънредното положение и предприеманите мерки по него.
Между другото, заслужава си да припомним: що е то в юридически план извънредното положение? То не е даване на извънредни пълномощия на който и да било. То е възможност за Народното събрание да ограничи дадени права и свободи, отредени на гражданите по Конституцията чрез закон. Именно този закон, който ще разглеждаме сега – неговата поправка, е плътността на извънредното положение. Какво трябваше да направи той? Той трябваше да направи, образно казано, три неща или три най-важни неща: да установи на законово ниво ограничителните мерки – ограничителни спрямо правата на гражданите мерки. Освен това той трябваше да гарантира, че тези, които заради тези мерки няма да могат да излизат от домовете си и да работят нормално, няма да бъдат наказвани за това, като изтече срок, който им дава права или погасява техни права, докато те са затворени в дома си. И на трето място, той трябваше да очертае компенсаторните мерки, които да позволят на гражданите да оцелеят не само физически затворени вкъщи, но и икономически, след като тази криза, надяваме се, възможно най-бързо отмине.
За съжаление, миналата седмица ние приехме закон, който не направи нито едно от тези три неща. Той се отказа от установяването на законово ниво на ограничителните мерки и ги остави в ръцете на министъра на здравеопазването. Така според нас не беше напълно изпълнено условието и изискването на чл. 57, ал. 3 от българската Конституция. Освен това то създаде и проблеми, които със заповеди, които се променяха и отменяха за няколко часа, създавайки допълнително напрежение в и без това доста напрегнатото ни общество. Той не успя достатъчно да гарантира и правата на хората, тъй като разписа текстове за сроковете – най-важните в този аспект, които не бяха достатъчно прецизни и веднага създадоха притеснения, различни тълкувания и реакции, които наводниха Правната комисия на парламента.
Най-накрая, в него съвсем нямаше кой знае какво като компенсаторни мерки освен загатнатата прословута мярка 60/40. Обяснението беше, че това ще стане чрез актуализация на бюджета. Тази актуализация на бюджета я гледахме преди малко и в нея също няма кой знае какво по тази тема. Поради тези причини ние тогава не подкрепихме този закон, въпреки че подкрепихме извънредното положение преди това. Знаехме, че ще има поправки по него много бързо. За съжаление, това беше заложено още в самото му зачатие и се надявахме с тези поправки поне да бъдат коригирани някои от слабостите на първоначалния проект. Нищо подобно обаче! Дори там, където Ви подкрепихме – защитата на хората с ограничаването на определени срокове, днес се бележи тотално отстъпление.
Ще Ви дам само два примера. С § 3 се променя чл. 4. А чл. 4 беше този член, който удължава с един месец сроковете след отмяна на извънредното положение. Всички срокове, определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, се удължаваха чрез този закон с един месец. Сега се предлага нещо коренно различно. Тези срокове ще бъдат удължавани само ако административният орган прецени! Гражданинът, който благодарение на Закона от миналата седмица можеше да бъде спокоен поне за това, ако може в този момент да се говори за спокойствие, сега ще трябва да се помоли на администрацията, за да може тя да удължи съответния срок. В кои случаи администрацията ще удължи срока според предложения ни закон? Само когато има уважителни причини и те са изрично определени в закона, а именно „задължителна изолация, карантина, хоспитализация в лечебните заведения за болнична помощ, отсъствие от страната по време на извънредно положение или други непредвидени обстоятелства за физически лица“, ни казва Законът.
Питам се, когато ресторантът, в който работиш, е затворен със заповед на министъра и нямаш пари, за да заплатиш своето задължение, да изпълниш своето задължение, това дали е уважителна причина спрямо този закон и еднакво уважителна ли ще бъде за една или за друга администрация? Питам се също, когато си принуден да си подадеш молбата за напускане на работа, защото няма кой да гледа децата ти, докато яслите, детските градини и училища са затворени, дали това е уважителна причина по този закон? И ако – да, за всяка една администрация ли ще бъде еднакво уважителна?
Вторият пример е този в промяната на чл. 6. Член 6 всъщност даваше най-широкоспектърната защита в предвидения и приет от Народното събрание миналата седмица Закон. Според него до отмяна на извънредното положение не се прилагат последици от забавата за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непарични последици, като предсрочна изискуемост, разваляне на договора или изземване на вещи. Казано по друг начин, не би трябвало по силата на този член и нямаше да търпите вредни последици от това, че вследствие на извънредното положение Вие сте забавили плащането си на дадени задължения.
Миналата седмица Ви предложихме Проект за решение в тази посока по отношение на битовите сметки. Вие го отхвърлихте и известна компенсация все пак намирахме в чл. 6, който позволява на хората да вземат глътка въздух и да не се чувстват притиснати не само от състоянието, че са затворени, но и от това, че им висят най-различни сметки. Сега се предлага това да важи само за договорите за кредит и други форми на финансиране, предоставени от банки и финансови институции.
Добре, но защо само за това? Защо някой, на когото държавата е казала „стой си вкъщи, бъди отговорен“, не гарантира елементарното му право, за да не му изключат тока през това време? На какво основание се прави това съкращение? Всъщност това беше наистина основен защитен механизъм за хората през този момент. Не можем естествено да подценяваме необходимостта на бизнеса, на икономиката и да мислим за тях. Но и бизнесът, и икономиката, всъщност и държавата, имат смисъл само заради хората. Те трябва да са поставени в центъра на нашата работа. Този закон и промяната му потвърждава философията на първоначално приетия Законопроект – спасявайте се поединично, ние ще се опитаме да спасим бизнеса. За кой бизнес – стана ясно с предишния дебат. Този законопроект дава перспектива за едно дълго състояние на извънредно положение. Разсъждавахме за сроковете му преди малко и ще се върна на този въпрос. Но имайте предвид, че мерки, които са спасителни за две седмици, могат да се окажат унищожителни за четири. Това трябваше да бъде ясно прецизирано и затова имахме притеснение по отношение на автоматичното удължаване на извънредното положение още отсега – 40 дена напред.
Вторият порок на първоначалния закон беше, че всъщност той бута Народното събрание към абдикация от основната му функция, а именно да законодателства. Споменах вече, че трябваше в чл. 2 на този закон да изредим всички мерки, които се налагат по препоръка на щаба и те да бъдат установени на законово равнище. В процеса на един доста хаотичен дебат и на изцяло нов Закон, вкаран между първо и второ четене, това отпадна и всъщност ние делегирахме под някаква форма, ако не правата, то поне със сигурност отговорността на министъра на здравеопазването. Днес тази тенденция се засилва с предложение, според което Висшият съдебен съвет практически се превръща в законодател, в нарушение, струва ми се на основен принцип на българската Конституция и на всяка правова система, която пледира за правова държава, а именно този на разделението на властите.
Предвижда се чрез свои решения Висшият съдебен съвет практически да дописва, да изпълва със съдържание нормата на чл. 3, която тук остава празна черупка. Те ще определят сроковете по кои дела да продължават да текат по време на извънредното положение, тоест кои дела на практика ще бъдат разглеждани. Не казваме, че всички дела трябва да бъдат третирани еднакво, но ако законодателят искаше да посочи кои дела ще бъдат разглеждани и кои спрени, трябваше да го направи в Закона, а не да ги прехвърли на Висшия съдебен съвет. При това, забележете, дори не на Пленума на Висшия съдебен съвет, а на двете колегии, което от своя страна създава риск за приемане на противоречащи решения от тях! Кое ще е приложимо, ако прокурорската колегия реши едно, а съдийската – друго? Подобно препращане от практически съображения, именно за да не се налага тук да изброяваме конкретните производства, не способства за абсолютно необходимата стабилност и предвидимост на законовата норма. Като казах „предвидимост и стабилност“, имайте предвид, че много от сроковете, които сега ще променяме, миналата седмица създадоха своя ефект – хората са си направили своите перспективи спрямо тях, а изведнъж се сервира нещо друго.
Висшият съдебен съвет вече три пъти е променял свои решения по този въпрос, тоест сигурност, перспектива, яснота за страните по процесите ние не можем да гарантираме, приемайки този текст, а именно гарантирането на правната сигурност беше основен обект на този закон.
Говорихме днес и за заплатите на народните представители, и за усещането, което те създадоха по тази тема в последните дни. Няма да се връщам към темата, по която сме говорили няколко пъти, знаете позицията на БСП, отстоявали сме я тук, заплатите на депутатите не могат да растат най-бързо в държавата, така както сроковете, които касаят предимно висшите етажи на властта, не трябва да бъдат отменяни в момент, в който съкращаваме защитата, която сме предоставили на други. Става дума за сроковете за нашите декларации към Комисията за противодействие на корупцията и незаконно придобитото имущество.
По закон имаме до 15 май да подадем тези декларации. Освен това Законът предвижда до 30 дни след това да ги допълним, ако нещо сме изпуснали. Не това е може би най-важният момент в този закон, но е символен и захранва онова усещане, че, видите ли, Народното събрание се грижи първо за собствения си интерес и после за другия. А трябва задължително да е обратното!
Днес се прокрадна в дебата няколко пъти, че, видите ли, трябва хората да направят още едно усилие, трябва всички да са отговорни, да се пазят от тази зараза, все едно става дума за някаква лигавщина от тяхна страна, все едно им се е приискало да излязат да се разходят, станало им е скучно по домовете и искат да излязат. Като че ли липсва съзнание в голяма част от залата, което си пролича и в дебата по актуализация на бюджета, че на много от хората скоро не че ще им стане скучно вкъщи, а ще им е невъзможно да останат, тъй като няма да имат средства, за да останат. Това не е въпрос, който този закон може да пренебрегне. Трябват конкретни мерки, които да позволят минимален доход на тези хора, които са загубили всякакъв и са затворени по домовете си.
Не става дума за популизъм, а за ефективността на мярката да си стоят хората по домовете, защото просто няма да може, освен ако не предвиждате да бъдат заключени с катинар, да ги удържите по къщите им, когато ги натискат срокове, когато ги натискат сметки и когато заплатите им не идват поради липса на работа. Поради тази причина ние не подкрепяме философията нито на първия законопроект, нито на неговото изменение. Можем отсега да предвидим, че той ще бъде допълнително изменян и в една дългосрочна перспектива може да създаде кризи, дори по-големи от тази, която ни е споходила в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Няма.
Изказване – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Аз ще повторя част от тезите, които изразих и на Комисията по правни въпроси във връзка с предлагания Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките за действие по време на извънредното положение.
Първо ще кажа, че е абсолютно недопустимо е да се вменяват на практика законодателни функции на независимата съдебна власт, защото чл. 57 от Конституцията определя, че само чрез закон могат да се ограничават определени права и свободи на българските граждани, но никъде не се определя, че следва да се наруши конституционният модел на управление в България, а именно разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
Следващата стъпка е може би Министерският съвет, освен да има законодателна инициатива, да законодателства, да твори закони, което води до излишност на Народното събрание.
На следващо място, в § 3, чл. 4 ясно е записано, че компетентният орган може, тоест му се дава възможност, а не императивно задължение, въз основа на мотивирано искане да определи нов срок, който да започва да тече след отпадане на причините. Това се касае, когато частноправен субект не може да упражни право или да изпълни задължение. Накрая е записано, че това се касае за физическите лица, включително и представляващите юридически лица. Няма да коментирам въпроса, че и представляващите юридически лица са също физически лица и че е тавтология.
Тази възможност и това, което е записано – „и други непредвидени обстоятелства“ в чл. 4, ще създаде повече проблеми, отколкото вносителите може би искат да решат, защото ще се създаде категорична противоречива практика в различните региони на страната, защото в един регион, в една област компетентният орган може да предвиди и да уважи едни непредвидени обстоятелства, в друга – да не уважи същите непредвидени обстоятелства. Недопустимо е в закон да има такава празнота!
На следващо място, в § 5 на чл. 6 е следното предложение: „До отмяна на извънредното положение да не се прилагат договорните последици от забава за плащане на задължения на частноправни субекти по договор за кредит и така нататък“. Освен това, което каза колегата Крум Зарков, от обхвата на този чл. 6 е изключена законната лихва. Лихвите в България биват три вида – това е законната или така наречената мораторна лихва, договорната, която тук е описана, и възнаградителната.
Искам да кажа, че законната лихва или мораторната е една от най-тежките, защото тя е основният лихвен процент, определен от БНБ, плюс 10 пункта. Тоест, както е записано в чл. 6, частноправните субекти на практика няма да имат защита по отношение на мораторната лихва. Знаете, че лихвата се погасява след разноските, и така поне е записано в нашето законодателство – разноски, лихва, главница. По никакъв начин частноправните субекти, както Вие сте го записали, въпреки че това според мен не е коректен термин, няма да могат да се защитят по отношение на договорната лихва, която ще продължи да тече, а е описано кога тя тече в чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, а именно, когато длъжникът дължи обезщетения от деня на забавата.
Освен това, ако се предяви иск по отношение на мораторната лихва, защото сте пропуснали, длъжникът ще дължи и държавните такси, и съответно разноските по съответното дело.
На следващо място, никъде в Закона, и в предишния Закон за извънредното положение не е предложено – и аз тук се радвам и благодаря на министъра на правосъдието, че изрази позиция по отношение на самоосигуряващите се лица. Защото в предишния закон, който приехте, в чл. 27 и чл. 28, ако не ме лъже паметта, е описано, че данъчните задължения не се касаят за търговци и за земеделски производители, но не и за самоосигуряващи се лица. Не всяко самоосигуряващо се лице е търговец или земеделски производител. Това го няма никъде нито в тялото на Закона, нито в Преходни и заключителни разпоредби. Ще се радвам, ако Вие между първо и второ четене направите и тази поправка, с оглед на това, което заяви и министърът на правосъдието. Ето защо ние няма да подкрепим Закона в този му вид.
На следващо място, в ал. 2 – така и не получих отговор в Правната комисия – е записано, че по искане на Националния оперативен щаб, който е създаден с акт на министър-председателя, Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ по негово искане, без посредничество и без решение на Министерския съвет, може да предоставя домакинско имущество и така нататък.
Моят въпрос беше: какъв е правният статут на този Национален оперативен щаб, защото до този момент той не е изяснен? И как Националният оперативен щаб може на практика да освобождава стоки от държавния резерв без акт на Министерски съвет?
Ето защо, ние няма да подкрепим Закона в този му вид. Ще направим предложения между първо и второ четене. Надявам се те да бъдат спокойно обсъдени на Правна комисия, която мисля, че ще се състои в неделя, за да може поне този закон, който наистина така скоропостижно и бързо се изготви за промяна на сега действащия закон, за който чухте нашето становище и мнение – той също е неработещ и е създаващ още повече проблеми, отколкото решаващ, наистина да се стигне до едни по-добри предложения, по-добра редакция за решаването на реалните проблеми на българските граждани. С тези разпоредби, с тези предложения е направен опит в тази насока, но мисля, че ще се създадат повече проблеми и правни неясноти, отколкото се предвижда да се решат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Заповядайте, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Тъй като дебата по този законопроект беше стегнат и аз обещавам да не разходвам излишно парламентарното време. Мисля, че в днешния ден дебатът в Комисията по правни въпроси беше в голяма степен конструктивен, обещава възможност да се стигне до по-добри решения.
Ще започна с това: проблемът на този закон е не че има някакви правни дефекти. Проблемът е, че има много внушения и много опасения на лица и субекти, които очевидно по един или друг начин са засегнати бих казал от потенциалната опасност, да влошат правното си положение не само като правосубектност и упражняване на права, а бих казал и някои имуществени отношения.
Аз продължавам да твърдя, че Законът, който приехте преди две седмици, решава същината на сложния динамичен проблем, пред който сме изправени, с оглед на настъпилото извънредно положение. Подкрепям предложения Законопроект.
С оглед дебата, изложените съображения и аргументи по отношение на сроковете, продължавам да твърдя, че така, както са установени сроковете, те са изцяло в полза на частноправните субекти, в полза на субектите. При условие, че администрацията и административните органи не спират своята работа са също в полза на лицата и субектите, които биха могли да бъдат засегнати от едни или други административни актове.
По отношение на твърдението за промяна на модела за уредбата в сроковете в чл. 4 приемам за частично основателно възражението Ви за смяната на модела в чл. 4. Ако възприемете да се промени по този начин принципът за действие на сроковете, тогава е редно и с оглед Вашите съображения да не оставяте въпроса за удължаване на сроковете по преценка на административния орган, а да насочите последиците пряко и непосредствено. Тоест по заявление на частноправния субект сроковете се удължават – административният орган да няма дискреционната власт да преценява и да съобразява.
Но пак казвам: първият вариант по отношение на сроковете, колкото да беше атакуван и дискутиран, е правилен и според мен в тази ситуация ефективно урежда въпроса с изпълнение на срочните задължения.
Връщам се към проблема с производствата, които досега са посочени в четири решения на Съдийска колегия към Висшия съдебен съвет. Колеги, ако проявявате конструктивизъм, въобще този въпрос не би следвало да бъде до такава степен проблематичен, че да се твърди за потенциална или евентуална противоконституционност. Ако приемем, че колегиите на Висшия съдебен съвет, като независим орган за управление на съдебната власт, най-добре познават процесуалната материя във всичките й проявления и искаме да зачетем тяхната воля. И сега, за да не претоварваме текста на Закона, защото няколко пъти спорехме по този повод дали е допустимо нумерос клаузус изброяване или трябва да вървим към общото правило, ако не Ви харесва препращане към общото правило, тогава нека да оформим Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, в което приложение да са възпроизведени всички производства така, както досега са описани от съдийската колегия. Тогава ще имаме законово описание на текущите производства – пак ще имаме публикация в „Държавен вестник“, пак ще имаме известност, както за всички страни в процеса, така и за съда, тоест за всички участници в отделните производства и този въпрос по никакъв начин няма да се ескалира. (Реплики.) Няма за кога да се променя.
Всеки би могъл да спори дали производството по родителски права е свръхспешно в този момент, или някои от производствата в НПК са по-спешни. Но аз го казах няколко пъти и във Висшия съдебен съвет: не може да оставим държавата без работеща съдебна система, без работещ наказателен съд. Колегите от Висшия съдебен съвет категорично се съгласиха с това, включително и председателят на съдийската колега имаше пледоария пред колегията, затова да бъде сигурно обществото, че съдилищата работят по производствата, които действително са в обществен интерес и охраняват живота, здравето и основните конституционни ценности на нашата държава.
Какво налага това изменение и допълнение на този закон? Според мен съществените въпроси, които са на Вашето внимание, са два, а всъщност това е един въпрос и той касае две проявления. Въпросът е за обхвата на чл. 6. Имах възможност и в Правната комисия да поставя на Вашето внимание как ще прецизирате този обхват с оглед субектите и с оглед правните сделки. Посочих на Вашето внимание, че в настоящия момент в чл. 6 има максимален обхват както спрямо лицата, така и спрямо видовете сделки. По този начин той дава максимална защита на лицата, които трябва да бъдат поставени в избор. Тоест да действат, когато трябва да действат или да останат в социална изолация, въпреки че по някоя сделка или по някое правоотношение те са поели ангажимент да предприемат известни действия.
Виждам в Законопроекта, че е представен прецизиран текст. Моля този път да формирате максимално най-широка парламентарна воля без спекулации, без манипулации, без да се подбуждат едни или други субекти в гражданския и в търговския оборот. Нека по възможно най-широка воля и подкрепа да се прецени кои субекти пазим и защитаваме, като пак казвам: целта на действащия закон е да опази физическите лица – първа ценност, техните права. Като втори приоритет все пак да пази търговския оборот и интересите на икономически активните субекти.
В този контекст е въпросът за спирането или действието на сроковете по обществените поръчки. По мое виждане и сегашният текст даваше достатъчно възможност на възложителите и на субектите в процедурите по ЗОП да действат. Но щом има спорове в тази връзка, нека да има и изрична пределна яснота.
С това спирам, като заявявам готовността да бъда на разположение за всички обсъждания между първо и второ четене и пак апелирам към Вашата правна, обществена, политическа отговорност в това кратко време да намерим най-ефективните и най-позитивните правни решения в полза на възможно най-широк кръг правни субекти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Колеги, това беше и последната точка от днешния дневен ред.
Предложенията на всички закони между първо и второ четене са утре, 4 април, до 18,00 ч.
Първата група за гласуване на законите, които днес разгледахме, ще бъде от 20,00 ч. – БСП, ДПС, ВОЛЯ и независимите. В 20,30 ч. е втората група – ГЕРБ и „Обединени патриоти“.
Моля, секретарите да бъдат в залата и на двете гласувания, за да може заедно с електронната система да отразяват гласуването и да го сумират. Благодаря Ви.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, чакаме ли още някого, или можем да започнем? Стартираме.
Първо, подлагам на гласуване процедурата за включване на допълнителна точка, а именно: Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, вносител Валентин Николов на 31 март 2020 г. Предложението е да бъде четвърта точка в програмата на заседанието.
Моля, гласувайте.
Правя уговорката, че това е гласуване на първа група. (Реплика от народния представител Йордан Цонев.)
Прощавайте, отменете гласуването. Прав е господин Цонев. Трябва да гласуваме Закона за енергетиката и тогава да гласуваме тази процедура, защото на практика точката не е гласувана в залата. Нека да бъдем прецизни. Отменете гласуването.
Гласуваме Проекта на решение за удължаване на срока за обявеното извънредно положение.
Трябва да прочета решението, тъй като не е прочетено:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване на срока на обявеното извънредно положение
Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т, 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19
РЕШИ:
1. Удължава срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г.
2. Възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.“
Преди да гласуваме това решение имаме две предложения.
Първото предложение е на господин Александър Сиди – срокът да не е 13 май, а да бъде 30 април.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 74 народни представители: за 54, против 13, въздържали се 7.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – за 54, ДПС – 13 против, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 4 въздържали се, независимите – 3 въздържали се.
Продължаваме нататък.
Следващото предложение е на госпожа Корнелия Нинова срокът на решението да не е 13 май, а 30 април.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 75 народни представители: за 55, против 13, въздържали се 7.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 55 за, ДПС – 13 против, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 4 въздържали се, независими – 3 въздържали се.
Сега гласуваме решението, както Ви го прочетох.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 74 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 7.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 47 против и 7 въздържали се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 4 за, независими – 3 за.
Приключихме с втора точка от дневния ред.
Преминаваме към трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 75 народни представители: за 20, против 55, въздържали се няма.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 55 против, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 4 за, независими – 3 за.
Продължаваме с четвърта точка от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 74 народни представители: за 20, против няма, въздържали се 54.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 54 въздържали се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 4 за, независими – 3 за.
И последният законопроект – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 75 народни представители: за 20, против 9, въздържали се 46.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 9 против и 46 въздържали се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 4 за, независими – 3 за.
Колеги, сега да гласуваме процедурата на господин Николов.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 74 народни представители: за 20, против 2, въздържали се 52.
По парламентарни групи: „БСП за България“ – 2 против, 52 въздържали се, ДПС – 13 за, „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 4 за, независими – 3 за.
Колеги, благодаря Ви.
Очаквам Ви в понеделник в 9,00 ч.
Нека секретарите на групите да останат и за следващото гласуване. (Групите за гласуване се сменят.)
Колеги, моля да заемете местата в цялата зала.
Започваме с втора точка от днешния дневния ред:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за удължаване на срока на обявеното извънредно положение
Народното събрание по предложение на Министерския съвет и на основание на чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия на COVID-19
РЕШИ:
1. Удължава срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13 май 2020 г.
2. Възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.“
Има направени две редакционни предложения: първото е на народния представител Александър Сиди – срокът да бъде не 13 май, а 30 април.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 13, против 29, въздържат се 59.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 1 за, против 28, 54 въздържали се; „Обединени патриоти“ – 12 за, 1 против, 5 въздържали се.
Общо: за 67, против 42, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Секретарите, потвърждавате ли резултата?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, благодаря.
Сега следва да гласуваме предложение за удължаване срока на обявеното извънредно положение от госпожа Корнелия Нинова – срокът да бъде 30 април, а не 13 май.
Моля, режим на гласуване.
Това е второто предложение, което е същото като на господин Сиди, но го гласуваме отделно, тъй като две парламентарни групи са направили предложението. Трябва да бъдем коректни.
Гласували 102 народни представители: за 12, против 68, въздържат се 22.
По парламентарни групи: ГЕРБ – няма за, 68 против, 16 въздържали се; „Обединени патриоти“ – 12 за, няма против, 6 въздържали се.
Общо: за 67, против 81, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Секретарите, потвърждавате ли резултата?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, благодаря.
Преминаваме към гласуване на Проекта на решение за удължаване на срока на обявеното извънредното положение.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Общо: за 122, против 47, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Секретарите, потвърждавате ли резултата?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, благодаря.
Преминаваме към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 85 за; „Обединени патриоти“ – 18 за.
Общо: за 123, против 55, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Секретарите, потвърждавате ли резултата?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, благодаря.
Преминаваме към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 85 за; „Обединени патриоти“ – 18 за.
Общо: за 123, против няма, въздържали се 54.
Законопроектът е приет на първо четене.
Секретарите, потвърждавате ли резултата?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, благодаря.
Преминаваме към последния – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 85 за; „Обединени Патриоти“ – 18 за.
Общо: за 123, против 9, въздържали се 46.
Предложението е прието.
Секретарите, потвърждавате ли резултата?
ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ СЕКРЕТАРИ (встрани от микрофоните): Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, благодаря.
Гласуваме процедурата на господин Николов – на заседанието в понеделник да се включи Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката като точка четвърта.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се.
По парламентарни групи: ГЕРБ – 86 за; „Обединени патриоти“ – 17 за.
Общо: за 123, против 2, въздържали се 52.
Предложението е прието.
С това приключихме работата за днешния ден.
Извънредно пленарно заседание в понеделник, 6 април 2020 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. Приятна почивка на всички! (Звъни.)

(Закрито в 20,33 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Станислав Иванов
Филип Попов
Сергей Кичиков
Юлиан Ангелов
Слави Нецов
Николай Александров