Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Откривам заседанието. Има кворум.
Преди да започнем, колеги, ще Ви запозная с едно съобщение:
Вчера, 21 май 2020 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ проект на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, приети на първо гласуване на 14 май 2020 г. Проектът е изготвен от Комисията по околната среда и водите на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.; Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев на 13 май 2020 г.; Боряна Георгиева и Полина Цанкова на 15 май 2020 г.; Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.; Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г.; Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.
Колеги, започваме с представянето на докладите.
Процедура – господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Редно е преди представянето на законопроектите, касаещи промени в Закона за данък върху добавената стойност, да дойде и да присъства тук, и да обяви становището на Министерството на финансите финансовият министър.
Да заяви – ще се прави ли актуализация на бюджета, няма ли да се прави? Защото тук може да се приемат всякакви закони – и данъчни, но право свещено, както се казва, конституционно, законово е на Министерския съвет да внася актуализация на бюджета. Нека да уведоми народните представители, българското общество, възнамерява ли и в какви параметри следва да се направи тази актуализация.
Моля да поканите министъра на финансите Владислав Горанов да дойде и да изрази становището на Министерството на финансите по така представените законопроекти и във връзка с евентуална актуализация на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
Ще уведомя министър Горанов за Вашето желание.
Колеги, започваме с Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова, да ни запознаете с първия Доклад.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, най-напред моля за допуск в залата на госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Ангелова.
Моля, режим на гласуване за процедурата допуск.
Гласували 169 народни представители: за 165, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-39, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-40, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 13 май 2020 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова-Христова на 15 май 2020 г., Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г., Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г. и Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.
На заседание, проведено на 20 май 2020 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди гореописаните законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност.
На заседанието присъстваха: от Министерството на туризма: госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма; от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник министър на финансите, и госпожа Мина Янкова – началник на отдел в дирекция „Данъчна политика“. (Шум.)
По постъпилите законопроекти бяха получени становища от Министерството на финансите, Министерството на туризма и Българската търговско-промишлена палата.
От името на вносителите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054 01-39, беше представен от господин Александър Сиди. Той сподели, че туристическият сектор и предприятията, заети в предоставянето на хотелиерски и ресторантьорски услуги, са сред най-засегнатите от пандемията на вируса на COVID-19. Необходимо е да се приложат мерки за стимулиране на търсенето на ресторантьорски и хотелиерски услуги, както и мерки за възстановяване на рентабилността на търговските оператори от този сектор и преодоляване на претърпените загуби. Необходимо е да се подпомогне конкурентоспособността на този сектор. С тази цел се предлага да бъде въведена намалена ставка на данъка от 9% върху добавената стойност и за предоставяните ресторантьорски услуги, в допълнение към досега прилаганата 9% ставка за настаняване, предоставяно в хотели и други подобни заведения. (Шум.)
Предлага се намалената ставка да обхване и кетъринг услугите поради близкия им характер с ресторантьорските услуги. Предлага се намалената ставка, приложима за ресторантьорските и кетъринг услуги, първоначално за период от 2 години – до 31 декември 2021 г. – да бъде в размер на 5% с цел още по-бързо възстановяване на бранша и ограничаване на последиците от COVID-19. Въвеждането на намалената ставка на данъка ще позволи намаляването на цените на ресторантьорските и кетъринг услуги, ще повлияе положително на търсенето на подобни услуги за периода след приключване на пандемията с вируса, ще позволи по-бързо възстановяване на рентабилността на предприятията от сектора, ще ограничи допълнителни загуби в сектора и предотврати евентуални фалити и ще осигури повишаването на конкурентоспособността на българския туристически сектор на световния пазар и спрямо други туристически дестинации в Европейския съюз и извън него. (Шум.)
Народният представител Йордан Цонев представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-40, като посочи, че целта на Законопроекта е да подпомогне семействата с малки деца. С намаляване ставката на ДДС ще се стигне до съществено понижение на цените на стоките, предназначени за деца до 3 години, и те ще станат по-достъпни за всички семейства. Мярката е мощен инструмент за подкрепа на раждаемостта и демографската политика. В резултат от приемането на законодателната инициатива по предварителни изчисления ще има спад от около 40 млн. лв. на приходите в бюджета. (Шум.)
От името на вносителите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054 01-42, беше представен от госпожа Полина Цанкова Христова. Тя сподели, че със законодателното предложение се създава намалена данъчна ставка от 9 на сто за всички издания на хартиен носител на книги, учебници и учебни помагала. Намаляването на данъчната ставка на данъка върху добавената стойност от 20% на 9% ще стимулира четенето по категоричен начин, както и ще подпомогне държавната социална и образователна политика. Понижаването на цената на учебниците и учебните помагала ще облекчи младите семейства и ще ги стимулира да закупуват повече учебни пособия поради по-достъпната им цена. По този начин неминуемо ще се повиши качеството на образованието на населението. (Шум.)
Предлага се също и намаляване на данъчната ставка за използване на фитнес центровете и спортните зали, като по този начин услугите, предлагани от фитнесите и спортните зали, предлагащи групови спортни дейности, ще бъдат по-достъпни за гражданите. Ще се стимулира спортната активност, която е пряко свързана с укрепване на здравето на хората и по този начин косвено ще бъдат намалени разходите за здравеопазване. (Шум.)
Народният представител Тома Биков представи мотивите на Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43. С предложението за промяна в Закона за данък върху добавената стойност се предвижда въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и кетъринг услуги в размер на 9% за ограничен период от време – до 31 декември 2021 г., с цел още по-бързо възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса на COVID-19 и защита на българското производство. Предвидено е и увеличаване на минималния осигурителен праг от 610 лв. на 800 лв. за икономическата дейност чрез съответна промяна в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., като ефективна мярка за намаляване дела на сивата икономика. (Шум.)
Въвежда се също намалена ставка на данъка върху добавената стойност за разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература. Предложението отчита технологичния напредък в цифровата икономика, като дава възможност за облагане с намалена ставка на ДДС на доставките на книги, независимо от това дали са доставяни на физически носители, или по електронен път, както и цели да се стимулира потреблението на стоки с положителни външни въздействия. (Шум.) Регламентирана е също така възможност за лекари и медицински специалисти от лечебните заведения, на служителите от регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, Центъра за заразни и паразитни болести…“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина в залата!
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: „…Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Агенцията за социално подпомагане и Националното тол управление, които пряко осъществяват дейности, свързани с борба и превенция на разпространението на COVID-19, да се осигурят ваучери за настаняване за не по-малко от 7 дни в размер на 210 лв. в обекти на дружества, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт, в болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, собственост на държавата, и в почивните бази на министерствата и ведомствата, по списък определен от Министерския съвет.
От името на вносителите Законопроектът за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-44, беше представен от господин Валери Симеонов. Посочи се, че пандемията от коронавирус се отразява крайно негативно на икономическото развитие на страната, като безспорно най-засегнатият отрасъл е туризмът. Считат, че изключително подпомагаща мярка за ресторантьорския бранш и туроператорите е намаляване на ставката на ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги, както и на общи туристически услуги по смисъла на чл. 136, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност от 20 на 9% за периода до 31 декември 2021 г.
Като положителен ефект от направената промяна се очаква повече прозрачност на приходите в ресторантьорския бранш, което евентуално да компенсира намалението на бюджетните приходи за периода с 255 млн. лв. За пряко подпомагане на лекари и медицински специалисти в лечебните заведения, независимо от формата на собственост, на служители на регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, Центърът за заразни и паразитни болести, Националният център по трансфузионна хематология, регионалните центрове по трансфузионна хематология, както и служителите от регионалните здравноосигурителни каси, които са командировани в регионалните здравни инспекции, здравните медиатори по чл. 29, ал. 2 от Закона за здравето, както и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, които бяха и са на първа линия в борбата с коронавирусната инфекция, се предлага да могат да получават ваучери за настаняване в туристически обекти за не по-малко от седем дни. Предвижданите ваучери да бъдат на стойност 210 лв. и да могат да се използват единствено за вътрешен туризъм, като срокът им на валидност да бъде до 31 декември 2021 г. По този начин ще бъде обхванат не само летният туристически сезон тази година, но и зимният и летният сезони през 2021 г. Предлага се също така ваучери да се осигуряват и на служителите на Министерството на отбраната, Агенцията за социално подпомагане и Националното тол управление, които пряко осъществяват дейности, свързани с борба и превенция на разпространението на COVID-19.
Народният представител Румен Гечев представи мотивите на Законопроект за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-45.
Законопроектът предвижда намаляване на 9% на ставката на данъка върху добавената стойност за храните, лекарствените продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и за медицинските изделия. Намалението на данъчната ставка за храните ще направи по-евтини основните хранителни продукти. В същото време ще бъде насърчена българската хранително-вкусова промишленост. Това намаление ще се отрази благоприятно, особено на хората с ниски доходи, оставяйки им над 1 млрд. лв. за потребление.
По отношение на лекарствата – намаляването от 20% на 9% на ставката на ДДС за лекарствата ще даде повече възможности за въздействие в областта на лекарствената политика. Пациентите в България плащат твърде много за своя сметка. Тези данни са посочени и в Доклад на Световната банка – делът на фармацевтичните разходи у нас достига 38% при 25% средно за Европейския съюз.
Що се отнася до бюджетния ефект – приходите в бюджета от ДДС върху лекарствата ще бъдат по-малки, но и бюджетните разходи за лекарствени политики ще бъдат по-малки, тоест нетният ефект ще бъде по-близко до нула. Това ще предостави още повече възможности на Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването да въздействат на пазара. Общият ефект от диференцирането на ставките на ДДС е намаление на бюджетните постъпления с приблизително 1 млрд. 116 млн. лв. – 742 млн. лв. от храни и 374 млн. лв. от лекарствата.
Положителният ефект се изразява в три направления: първо, намаление на бюджетните разходи за лекарства, второ, увеличение на бюджетните приходи в резултат на по-големия търговски оборот и трето, свиване на сивия сектор и увеличение на данъчните постъпления. Този позитивен ефект е около 450 млн. лв.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 2 гласа „за“, без „против“ и 16 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-39, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.; с 3 гласа „за“, без „против“ и 15 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054 01-40, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители на 13 май 2020 г.; с 1 глас „за“, без „против“ и 17 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова-Христова на 15 май 2020 г.; с 13 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054 01 43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.; с 3 гласа „за“, без „против“ и 15 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г.; с 6 гласа „за“, без „против“ и 12 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
С Доклада на Комисията по културата и медиите ще ни запознае госпожа Милкова.
ДОКЛАДЧИК ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова на 15 май 2020 г. и Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 21 май 2020 г., бяха разгледани Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова-Христова на 15 май 2020 г., и Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
В заседанието участваха: от Министерството на културата – Румен Димитров – заместник-министър, Весела Щерева – парламентарен секретар, Донка Нейкова – главен юрисконсулт; от Асоциация „Българска книга“ – Велизара Добрева – председател.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-42, от името на вносителите беше представен от госпожа Боряна Георгиева. С него се предлага данъчната ставка за доставка на книги, учебници и учебни помагала в хартиено издание да бъде намалена в размер на 9 на сто.
Според вносителите намаляването на данъчната ставка на данъка върху добавената стойност от 20% на 9% ще стимулира четенето. Намаляването на данъка ще доведе до намаляване на цената на дребно и ще повиши покупателната възможност. Промяната е в помощ и на българската библиотечна система, ще насърчи българската издателска индустрия да се развива конкурентно на европейската.
Намаляването на данъчната ставка за учебници и учебни помагала ще подпомогне социалната и образователната политика, понижаването на цената им ще стимулира да се закупуват повече учебни пособия.
С този законопроект се предлага и намаляване на данъчната ставка за ползване на услугите във фитнес центрове и спортни зали, свързани с физически упражнения и спорт в размер на 9 на сто. Това ще направи тези услуги по-достъпни за гражданите, ще стимулира спортната активност, която е пряко свързана с укрепването на здравето на хората. Косвено това ще доведе до намаляване на разходите за здравеопазване, като се насърчи населението да спортува активно и се повиши потребяването на този тип услуги.
Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, от името на вносителите беше представен от господин Евгени Будинов. С този законопроект се предвижда въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и кетъринг услуги в размер на 9 на сто, за ограничен период от време от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2021 г. Целта е още по-бързо възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса на COVID-19 и защита на българското производство.
Предлага се да бъде намалена в размер на 9 на сто ставката на данъка върху добавената стойност за разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература. Предложението отчита и технологичния напредък в цифровата икономика, като дава възможност за облагане с намалена ставка на данъка на добавената стойност на доставките на книги, независимо от това дали са доставяни на физически носители, или по електронен път. Цели се да бъде стимулирано потреблението на стоки с положителни външни въздействия.
Със Заключителните разпоредби на Законопроекта се изменя Закона за бюджета на държаното обществено осигуряване, като се увеличава минималният осигурителен праг от 610 лв. на 800 лв. Това е мярка за намаляване дела на сивата икономика и повишаване на приходите от задължителни осигурителни вноски, както и приходите от данъци върху доходите на физическите лица. Последната промяна регламентира осигуряването и ползването на ваучери за настаняване с номинална стойност от 210 лв.
Участие по време на дискусията взеха народните представители Вежди Рашидов, Красимир Велчев, Анастас Попдимитров, Велислава Кръстева, Емилия Милкова, Чавдар Велинов, Евгени Будинов, Лъчезар Иванов и Мария Цветкова.
Със свое становище Министерството на културата подкрепя Законопроекта за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 1 глас „за“, без „против“ и 14 гласа „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова-Христова на 15 май 2020 г.; с 12 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Милкова.
Следва Докладът на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Заповядайте, господин Ченчев.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ЧЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 20 май 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Любенова Георгиева и Полина Христова на 15 май 2020 г.
На заседанието присъстваха господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, господин Асен Марков – главен секретар, и господин Радостин Любомиров – главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Боряна Георгиева, която посочи, че приоритетите на тази законодателна инициатива са свързани с намаляване на данъчната ставка за данъка върху добавената стойност от 20% на 9% за печатни издания на книги, учебници и учебни помагала, както и за използване на услугите, предлагани от фитнес центрове и спортни зали.
Според вносителя намаляването на данъка върху добавената стойност ще се отрази положително върху бюджета на българското население и ще повиши покупателната му възможност при закупуването на учебни пособия и книги.
С предложението за намаляване на данъчната ставка за използване на фитнес центрове и спортни зали вносителят цели груповите спортни дейности да бъдат по-достъпни за гражданите, което ще стимулира спортната активност на населението. По този начин косвено ще бъдат намалени разходите за здравеопазване и ще се повиши потреблението на този вид услуги.
Ефектът от настоящата законодателна промяна ще подпомогне държавната, социалната и образователната политика в Република България и е в съответствие с последователната държавна политика за превенция за образованието и здравето на гражданите.
Господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта, изрази несъгласие с предлаганата промяна. Той счита, че ако народните представители вземат решение за намаляване на ставката по Закона за добавената стойност, това трябва да се отнася за всички спортни услуги по смисъла на Закона.
В последващата дискусия взеха отношение народните представители Иван Ченчев, Христо Проданов и Славчо Атанасов.
Господин Ченчев и господин Проданов изразиха резерви по така предложения законопроект.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 1 глас „за“, без „против“ и 17 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-42, внесен от Боряна Любенова Георгиева и Полина Христова на 15 май 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Заповядайте, господин Апостолов.
ДОКЛАДЧИК СТЕФАН АПОСТОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 20 май 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-40, внесен от народните представители Мустафа Карадайъ, Делян Пеевски и Йордан Цонев на 13 май 2020 г.
На заседанието присъстваха господин Красен Кралев – министър на младежта и спорта, господин Асен Марков – главен секретар, и господин Радостин Любомиров – главен експерт в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Севим Али.
В своето изложение господин Али обясни, че извънредните мерки, свързани със заразата от коронавирус имат тежки икономически последствия за цялото общество. Пандемията се отразява крайно негативно на икономическото развитие на страната. Въведените противоепидемични мерки са довели до затварянето и преустановяването на дейността на множество туристически обекти. За преодоляване на икономическите загуби в този сектор депутатите от „Движението за права и свободи“ предлагат законодателни промени, свързани с намаляване на данъка върху добавената стойност за настаняването в хотели и подобни заведения, ваканционното настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.
С предложението за детски храни, предназначени за деца до 3 години и детски фармацевтични продукти, включително памперси, ще се стигне до съществено понижаване на цените на стоките, предназначени за деца до 3 години. Вносителят смята, че тази мярка е мощен инструмент за подкрепа на раждаемостта и демографската политика, както и подкрепа на българските домакинства, които изпитват все по-сериозни финансови трудности. Настоящият законопроект има за цел да подпомогне семействата с малки деца.
Вносителят отчита, че в резултат на приемането на тази законодателна инициатива по предварителни изчисления ще има спад от около 40 млн. лв. за приходите в бюджета.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 3 гласа „за“, без „против“ и 15 гласа „въздържал се“ Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-40, внесен от Мустафа Сали Карадайъ, Делян Славчев Пеевски и Йордан Кирилов Цонев на 13 май 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика – заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 20 май 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност.
На заседанието присъства Деница Сачева – министър на труда и социалната политика; от Министерството на труда и социалната политика – Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, и Петя Малакова; от Министерството на финансите – Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Ципов.
Предложението за промяна в Закона за данъка върху добавената стойност предвижда въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и кетъринг услуги в размер на 9%, за ограничен период от време – до 31 декември 2021 г., с цел още по-бързо възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса на COVID-19 и защита на българското производство.
Предложението е изготвено в съответствие с Директива (ЕС) 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/EO и предвижда и въвеждане на намалена ставка на данък върху добавената стойност за разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература.
Въвеждането на намалена ставка на данъка върху добавената стойност ще доведе до намаляване на бюджетните приходи за предвидения период на действие 1 юли 2020 г. – 31 декември 2021 г. общо в размер на 275 млн. лв., както следва:
- При ресторантьорски и кетъринг услуги – загуба за 2020 г. за периода юли – декември в размер на 105 млн. лв. постъпления от ДДС, а за 2021 г. – 150 млн. лв.
- При доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път или и двете (включително учебници и т.н.), за периода юли – декември 2020 г. загуба в размер на 7 млн. лв. постъпления от ДДС, а за 2021 г. – 13 млн. лв.
Предложението за изменение на чл. 66, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност ще се прилага от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2021 г.
Що се отнася до Параграф 3 от предложения законопроект, вносителите смятат, че това е социална мярка, с която ще се помогне на заетите в ресторантьорството, хотeлиерството, туристическата агентска и операторска дейност. Става дума за увеличаване на минималния осигурителен праг от 610 лв. на 800 лв. чрез съответна промяна в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Това увеличаване ще бъде ефективна мярка за намаляване дела на сивата икономика и повишаване на приходите от задължителни осигурителни вноски, като и приходите от данъци върху доходите на физическите лица. Едновременно с това предложената мярка има социален ефект за работниците, тъй като осигурителните им права ще бъдат върху по-висок осигурителен доход, който се доближава и до реалните трудови възнаграждения, изплащани за съответните дейности.
В мотивите към Законопроекта е записано, че с § 4 от Законопроекта се предлагат допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. С новосъздадените членове се уреждат основни положения в използването на ваучери от български граждани през летния сезон на 2020 и 2021 г.
Ваучери ще бъдат раздадени на лекари и медицински специалисти в лечебните заведения, независимо от формата на собственост, и на служители на регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, Националния център по заразни и паразитни болести, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Агенцията за социално подпомагане и Националното тол управление, които пряко осъществяват дейности, свързани с борба и превенция на разпространението на COVID-19. Ваучерите за настаняване са с номинална стойност 210 лв. Те ще може да се ползват еднократно само от вписаните в тях лица за заплащане на почивка с продължителност не по-малко от 7 дни в обекти на дружествата, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт, в болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, собственост на държавата, и в почивните бази на министерствата и ведомствата – по списък, приет от Министерския съвет.
Лицата, които имат право да получат ваучери за настаняване, се определят съответно от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика, министъра на вътрешните работи, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на отбраната или оправомощени от тях лица.
Стойността на ваучерите не се облага с данъци и върху нея не се дължат задължителни осигурителни вноски.
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията за социално подпомагане.
В становището на Министерството на финансите се посочват изчерпателно аргументите, които са дали основание Законопроектът да не бъде подкрепен. Аргументите са свързани с това, че приемането на Законопроекта ще доведе до отрицателен ефект върху бюджетните приходи, ще се увеличи административната тежест и разходите на бизнеса, ще се увеличи рискът от данъчни измами, ще се намали ефективността на данъчната система, няма да се постигнат убедителни социални и икономически цели и др.
Министър Деница Сачева представи становището на Министерството на труда и социалната политика. Тя посочи, че Законопроектът се подкрепя от Министерството, но има нужда да бъдат конкретизирани някои от текстовете, а други допълнени. С такива промени Законопроектът ще стане по-ефективен.
От Агенцията за социално подпомагане подкрепят Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Виолета Желева, Светлана Ангелова, Ерол Мехмед, Румен Генов, Милко Недялков, Хасан Адемов, Калин Поповски, Надя Клисурска, Георги Гьоков, Николай Сираков. Бяха зададени многобройни въпроси и получени отговори от вносителите и представителите на Министерството на финансите.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.“
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 18 май 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 20 май 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
В заседанието взеха участие: госпожа Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, госпожа Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, госпожа Петя Малакова – началник отдел „Обществено осигуряване“ при Министерството на труда и социалната политика, госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ при Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от народния представител Весела Лечева.
Законопроектът предвижда намаляване ставката на данъка върху добавената стойност на храните, лекарствените продукти, включени в позитивния списък по чл. 262 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, заплащани със средства от бюджета на НЗОК и медицинските изделия на 9%.
Намалението на данъчната ставка за храните ще направи по-евтини основните хранителни продукти. В същото време ще бъде насърчена българската хранително-вкусова промишленост. Независимо от номиналното увеличение на доходите на населението, вътрешното потребление не е достатъчно да даде тласък на родното производство в хранителния сектор. По данни на Националния статистически институт средното потребление на човек от населението слабо намалява през последните десет години, което означава, че дефектите на пазара на хранителни продукти не само не са преодолени, но и засилени.
От друга страна, пандемията от COVID-19, пред която сме изправени, доведе до свиване на потреблението на храни поради загубата на работни места и доходи в голяма част от населението. Мерките за справяне с пандемията водят до увеличаване на разходите на производителите, което също е фактор за намаляване на потреблението.
На фона на ниското търсене увеличението на себестойността в хранително-вкусовата промишленост допълнително свива търговските обороти. Съществува обективна реалност да се съкращават производства и да се утежни финансовото състояние на цели сектори, свързани с производството, преработката и търговията с храни. Рискуваме не само да загубим пазари, но и редица традиционно български храни да бъдат изместени от вносни такива, при това на много по-високи цени.
Намалението на ставката на ДДС върху храните не само ще забави темпа на нарастване на цените им, но и ще направи хранително-вкусовата и преработвателната индустрия по-атрактивна за инвеститорите, ще стимулира българските производители да търсят нови технологии и да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, вместо да изнасят суровини, ще направи продукцията в тези сектори по-конкурентоспособна, което ще създаде предпоставки за разкриване на нови работни места, особено в земеделските, високопланинските и обезлюдените райони.
По отношение на лекарствата следва да се отбележи, че техните цени в България са на едни от най-високите нива. Намаляването от 20% на 9% на ставката за ДДС за лекарствата ще даде повече възможности за въздействие в областта на лекарствената политика. Цените за свободна продажба в аптеките често са почти равни на това, което пациентът трябва да плати след частичната отстъпка – реимбурсиране, която се поема от НЗОК. В България пациентите плащат твърде много за своя сметка. Делът на фармацевтичните разходи у нас достига 38% при 25% средно за Европейския съюз – данни от доклад на Световната банка, това е за сметка на болничната и извънболничната помощ.
С диференциране на ставките по ДДС бюджетните приходи намаляват в краткосрочен период. В дългосрочен период те имат потенциала да нарастват благодарение на увеличаващите се търговски обороти. Общият ефект от диференцирането на ставките на ДДС е намаление на бюджетните постъпления с приблизително 1 млрд. 116 млн. лв. – 742 млн. лв. от храни и 374 млн. лв. от лекарства.
Положителният ефект се изразява в три направления: първо, намаление на бюджетните разходи за лекарства, второ, увеличение на бюджетните приходи в резултат на по-големия търговски оборот и трето, свиване на сивия сектор и увеличение на данъчните постъпления. Този позитивен ефект е около 450 млн. лв.
Към Законопроекта е приложен формуляр за предварителна оценка на въздействието.
Получено е становище от Министерството на финансите. Позицията, която отразява институцията, е следната: въвеждането на намалена ставка на ДДС за храни и лекарства от позитивния списък не е подходящ инструмент за постигане на икономически, социални и други цели на държавна политика. Тази мярка не намалява разходите за потребителите, данъкът върху добавената стойност е основен източник на приходи в държавния бюджет и въвеждането на намалена ставка на ДДС за стоките и услугите посочени в Законопроекта ще доведе до намаление на бюджетните приходи, което поставя въпроса за тяхното компенсиране.
Въвеждането на намалена ставка за определени стоки води до трудности за данъчно задължените лица при третирането и прилагането им. Категориите стоки, предвидени в приложението – хранителни продукти, лекарства, които НЗОК заплаща, медицински храни, не са ясно дефинирани, като са само определена част от група стоки. Това ще доведе до нарушаване на принципа на фискална неутралност, тоест да не се облагат сходни стоки и услуги с различна ставка на ДДС и да не нарушават конкуренцията.
В дебата взеха участие народните представители доктор Хасан Адемов, доктор Калин Поповски, Виолета Желева, Светлана Ангелова, Ерол Мехмед, Румен Генов, Милко Недялков, Надя Клисурска, Георги Гьоков.
След приключване на обсъждането на Законопроекта се проведе гласуване. С резултати 6 гласа „за“, без гласове „против“ и 12 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
И последните два доклада на Комисията по правни въпроси – заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроса, № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г.
На свое заседание, проведено на 20 май 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-44, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър, и от Министерството на финансите – госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“, и госпожа Екатерина Тархова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от господин Митев, който посочи, че с него се въвежда намалена ставка на данъка върху добавената стойност за ресторантьорски и кетъринг услуги, както и за общи туристически услуги по смисъла на чл. 136, ал. 1 в размер на 9 на сто, за период от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2021 г., с цел по бързо възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса на COVID-19 и защита на българското производство.
Той допълни, че се въвеждат ваучери за настаняване с номинална стойност 210 лв. на лекарите и медицинските специалисти в лечебните заведения, на служителите на регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, Националния център по заразни и паразитни болести, центровете по трансфузионна хематология, служителите от регионалните здравноосигурителни каси, които са командировани в регионалните здравни инспекции, здравните медиатори по чл. 29, ал. 2 от Закона за здравето, държавни служители от Министерството на вътрешните работи, полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението, Министерството на отбраната, Агенцията за социално подпомагане и Националното тол управление, които пряко осъществяват дейности, свързани с борба и превенция на разпространението на COVID-19. Създава се възможност лицата, които са получили ваучери за настаняване, да ги ползват в срок до 30 декември 2021 г. С въвеждането на предложението се цели и подпомагане на туристическия сектор.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 2 гласа „за“, без „против“ и 17 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 15 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Госпожо Събева, заповядайте за втория Доклад.
Колеги, моля да си сложите маските, следващия път ще посочвам поименно!
Намерете на господин Мирчев една маска, разбирам, че няма маска.
Заповядайте, госпожо Събева.
ДОКЛАДЧИК ИГЛИКА ИВАНОВА-СЪБЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
На свое заседание, проведено на 20 май 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – господин Данаил Кирилов – министър, и от Министерството на финансите – госпожа Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“, и госпожа Екатерина Тархова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“.
Законопроектът беше представен от госпожа Иванова-Събева, която посочи, че с него се въвежда нова намалена ставка на данъка за ресторантьорските и кетъринг услуги в размер на 9 на сто, за ограничен период от време до 31 декември 2021 г., с цел по-бързо възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса на COVID-19 и защита на българското производство.
Предвижда се и намаляване на ставката на данъка върху добавената стойност за разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература в съответствие с Директива (ЕС) 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО.
Тя допълни, че се предоставя възможност за облагане с намалена ставка на ДДС на доставките на книги на физически носители или по електронен път с цел стимулиране потреблението на стоки.
Със Законопроекта се отчита, че въвеждането на намалена ставка на ДДС би довело до намаляване на бюджетните приходи за предвидения период на действие 1 юли 2020 г. – 31 декември 2021 г. общо в размер на 275 млн. лв., при ресторантьорските и кетъринг услуги – загуби в размер на 255 млн. лв., като при доставката на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете общата загуба за посочения период е в размер на 20 млн. лв.
Госпожа Иванова-Събева отбеляза, че предлаганата промяна в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. за увеличаване на минималния осигурителен праг от 610 лв. на 800 лв. представлява ефективна мярка за намаляване дела на сивата икономика и повишаване на приходите от задължителни осигурителни вноски, както и приходите от данъци върху доходите на физическите лица.
Осигуряват се ваучери за настаняване с номинална стойност 210 лв. на лекари и медицински специалисти в лечебните заведения, и на служители на регионалните здравни инспекции, центровете за спешна медицинска помощ, Националния център по заразни и паразитни болести, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Агенцията за социално подпомагане и Националното тол управление, които пряко осъществяват дейности, свързани с борба и превенция на разпространението на COVID-19. Създава се възможност лицата, които са получили ваучери за настаняване, да ги ползват в срок до 30 ноември 2021 г.
В дискусията взеха участие народните представители Явор Божанков и Красимир Ципов.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Георгиев Ципов и група народни представители на 15 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Събева.
Колеги, мотиви на вносител – господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се опитам да бъда максимално кратък.
Преди повече от две седмици внесохме този законопроект като част от изпълнение на пакета от антикризисни мерки, които ВМРО публикува още на 25 март. Факт е, че кризата удари различно различните браншове и най-потърпевши в това отношение бяха транспортът, земеделието и туризмът, като в сектор „Туризъм“ имахме и пълна забрана за осъществяване на дейност в продължение на повече от два месеца. Към настоящия момент все още не всички забрани са вдигнати.
По инициатива на вицепремиера Красимир Каракачанов тогава бяха предприети ред мерки в посока подкрепа на земеделието. Помните и натиска върху търговските вериги за допълнително закупуване на български стоки и ред облекчения на земеделците – безлихвено кредитиране. В момента тече съгласуването на една хоризонтална мярка, която да позволи зеленчукопроизводството да бъде допълнително подкрепено.
В сектор „Туризъм“ ние предложихме три основни мерки и, разбира се, доста второстепенни, чиято цел беше действително да рестартират този сектор, който действително се оказа най потърпевшият. На първо място, това беше подкрепата за чартърните полети, която благодарение на волята на Народното събрание вече е законодателен факт, и смятаме, че ще има един съществен принос за възстановяване на сектора и това всъщност е първата пряка подкрепа на държавата за сектор „Туризъм“ през последните десетилетия.
Втората голяма идея, която лансирахме, беше за ваучерите за почивка, която трябваше да ангажира един ресурс в размер между 4 и 500 млн. лв. и да осигури на всеки работещ и учащ ваучер за достъп до нашите курорти. За съжаление, тази идея не получи подкрепа. В един от настоящите законопроекти, които виждаме, ще има нейната частична реализация, но вече с фокус не толкова върху подкрепа на туристическия бранш, колкото за подкрепа на хората, които са на първа линия в борбата с COVID-19.
Третата голяма идея беше всъщност намаляването на ДДС –нещото, за което говорим в момента и което ще дискутираме занапред. Факт е, че Данъкът върху добавената стойност е намален, но само върху част от туристическите услуги. Реално най-потърпевшите – заведенията на ресторантьорите, които бяха затворени, не попадат в обхвата на намаленото ДДС.
Въпреки многократните дискусии в рамките на Коалиционния съвет в първоначалния етап на тази идея ние не получихме подкрепа и затова внесохме този законопроект по начина, по който го виждаха самите засегнати от кризата – с един период от година и половина, в който имаме намалено ДДС на 5% и 9%-но ДДС като цяло, като постоянна мярка, за да уеднаквим ставките за хотелиери и ресторантьори.
Естествено, тук говорим не просто за подкрепа, но и за изсветляване. Тези два основни мотива на нашия законопроект не трябва да се разделят един от друг. Факт е, че по една или друга причина, най-вече заради неравностойната конкуренция със съседните на практика държави, нашият туристически бранш често остава в сивия сектор или поне една част от него остава в сивия сектор.
Изравнявайки тази преференциална ставка от 9% и в двата основни сектора на туристическия бранш, се опитваме да компенсираме не само пропуснатите ползи за тези месеци, в които беше затворен бизнесът, но го правим конкурентоспособен. За това трябва всички да държим сметка.
Тази мярка е в подкрепа именно на запазване на работни места и на повишаване на доходите в този сектор. Тя не е социална, тя е мярка в посока на запазване на икономическия растеж в България или поне на минимизиране на щетите върху него. Факт е, че в последвалите дебати в рамките на Коалицията и в последвалия обществен дебат ние стигнахме до едно друго решение, което е материализирано в Законопроекта, внесен от господин Ципов и подкрепен от всички нас.
Там говорим за временна мярка, но за ВМРО тази временна мярка трябва да стане постоянна, след като докаже своята ефективност, защото ние продължаваме да твърдим, че на база на повишени осигурителни вноски и на база на повишена събираемост ще бъде много скоро доказано, не в тази година, която, разбира се, е кризисна, но в следващата, че всъщност за фиска няма да има щети. Напротив, бихме могли да реализираме допълнителни приходи.
Така че обикновено в края на подобно представяне има призив да бъде подкрепен настоящият законопроект. Аз няма да отправя такъв, смятам, че Законопроектът на господин Ципов, който всички сме подкрепили и подписали, ще свърши тази задача, която сме си поставили като първа. А по отношение на дебата, който нашият законопроект трябваше да открие, мисля, че ние си свършихме работата. Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, в началото на това заседание поискахме министърът на финансите да дойде тук, защото се касае за важни изменения в данъчен закон, касаещи бюджета, касаещ бюджета в крайна сметка на изпълнителната власт. Министърът на финансите все още не е тук. Надяваме се, може би да не е подал оставка – ако е така, кажете на народните представители. Ако пък не е така и изпитва някакво неудобство да е тук, ние настояваме заместник-министърът на финансите, който е тук, в залата, допуснахме го, да представи официално становището на Министерството на финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
За съжаление, министър Горанов не може да присъства, защото има предварително поети ангажименти. Осигурено е присъствието на заместник-министър Велкова. Да, имаше допуск, но в момента не я виждам в залата.
Становище на вносител за Законопроекта, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Господин Цонев, Вие ли ще направите изложението? Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Със Законопроекта, който сме внесли, продължаваме политиката, която миналата година започнахме да налагаме за някои от секторите да се правят данъчни облекчения през данък добавена стойност. Разбира се, съвсем обмислено и съвсем внимателно във връзка с кризата, и във връзка с демографската криза предлагаме да се намали ставката на 9% за ДДС за детски продукти от фармацията, храните и някои други продукти като памперси например за деца до 3 години. Разбира се, в хода на дискусията стана ясно – аз го казах при представянето на Законопроект, сега ще го кажа и в зала, ние сме наясно, че трябва доста по-прецизно да се класифицира точно кои групи стоки ще попаднат с тази намалена ставка, за да няма злоупотреби, да няма неясноти. Краткото време, което имахме, не ни даде възможност да направим това, но между първо и второ четене – декларирам от името на вносителите, че ще прецизираме нашите предложения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Цонев.
Следва становище на Проекта на ВОЛЯ – заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Двете наши предложения за намаляване на ставката на ДДС засягат образоваността и физическото здраве на българите. Във всички държави членки, с изключение на България и Дания, данъчната ставка за книги и учебници е намалена поне наполовина спрямо обичайната. В много държави в Европейския съюз и извън него дори няма такава ставка за тези изделия.
От 20 години се говори за намаляване на ДДС за книгите и в крайна сметка никой нищо не е направил досега. За учебниците е ясно. Това е категорична подкрепа за семействата с ученици и в крайна сметка е един много добър знак на Народното събрание преди 24 май.
Предложението ни за намаляване на ставката важи и за спортни зали, спортни центрове и всички места, свързани с физически упражнения и спорт.
Това е мярка в подкрепа на тези бизнеси, защото след хотелите и ресторантите те са най-пострадали от кризата. От друга страна, знаем, че там са младите хора със здравословен начин на живот. Мярката ще стимулира повече хора да спортуват и да се грижат да имат силна имунна система. В този смисъл предложението е част от превенцията за здравето на българите. Също така смятаме, че е мярка, която ще работи и за намаляване на агресията. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Георгиева.
Становище на вносител – уважаеми господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложението, което направихме с колегите народни представители за промяна в Закона за данъка върху добавената стойност, предвижда въвеждане на нова намалена ставка на данъка за ресторантьорски и кетъринг услуги в размер на 9%. Нашето предложение е това да важи за ограничен период от време – от 1 юли 2020 г. до края на следващата година. Целта, която преследваме, тъй като този бранш беше затворен в буквалния смисъл на думата, е с тази мярка да има възстановяване на сектора от последиците от пандемията на вируса CОVID-19, а другото предложение е в съответствие с актове на Европейския съюз, като Директива 2018/1713 на Съвета от 6 ноември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО. Това предложение предвижда въвеждане на намалена ставка на данък върху добавената стойност за разпространение и продажба на художествена, научна и учебна литература.
Въвеждането на намалена ставка на ДДС в ресторантьорския бранш ще доведе до прогнозно намаляване на бюджетните приходи за предвидения период на действие 1 юли 2020 г. – 31 декември 2021 г. общо в размер на 275 млн. лв. При ресторантьорски и кетъринг услуги за периода юли – декември за 2020 г. размерът е около 105 млн. лв. постъпления от ДДС, а за 2021 г. – 150 млн. лв. При доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете за периода за тази година – от юли до декември, очакваната загуба в размер на 7 млн. лв., а за 2021 г. – 13 млн. лв.
Предлагаме също така и промяна в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и преодоляване на последиците от него. Смятаме, че с въвеждането на тези ваучери ще дадем възможност на всички служители, които участваха в преодоляване на последиците и противодействието на тази зараза, да ползват такъв тип услуги. Индикативният общ брой на леглата в обектите на дружества е някъде около 15 000.
Оценката за максималния брой на потенциалните правоимащи лица е около 70 000. При допускане, че всички правоимащи лица ще се възползват от правото си на ваучер, с който се предлагаме да се въведе в Закона, за почивка със семействата си, би могло да се прогнозира, че средно ще почиват около 210 000 лица.
В заключение, искам да се обърна към народните представители и да призова да бъде подкрепен този законопроект. Да, той е временна мярка. Да, има негативно принципно становище на Министерството на финансите, но това становище е експертно становище. Нашето предложение е вследствие на политическо решение.
Отново обръщам внимание, че става дума за временна мярка за намаляване на данъчната ставка на 9%, която да важи до края на следващата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Становище на вносител – господин Симеонов, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Внесеният законопроект всъщност представлява финала от опита за реализация на поредица от мерки, които бяха предложени още на 27 април с промени в Закона за извънредното положение. Те бяха в общи линии, най-общо казано, пет такива предложения.
Три от тях бяха приети в Закона за здравето, който вече обсъдихме и приехме. Това беше удължаване на срока за изплащане на туристическите пакети от туроператорските фирми на една година. Това беше срокът на удължаване на строителството до 15 юни 2020 г., тъй като е явно, че няма смисъл да ограничаваме тези дейности, при положение че няма да има никакъв пълноценен туристически сезон дотогава. Третата, може би най-значима, мярка, която пак, благодарение на всички Вас, за което благодаря, приехме. Всъщност, извинете – не на всички Вас, на колегите от ГЕРБ и на някои други представители. Това беше и приемането на мярката за намаляване на стойността на плажните съоръжения и пособия – чадъри и шезлонги, за които смятаме и продължаваме да мислим, че ще бъде много сериозно облекчение и тласък за вътрешния туризъм. Там, както си спомняте, приехме решение за намаляване с над 50%, като голяма част от плажовете останаха и ще бъдат с нула стойност на чадъри, шезлонги и други плажни съоръжения.
В настоящия проект предлагаме и последните две наши предложения от първоначалния проект от 27 април 2020 г. Надявам се, те да бъдат подкрепени. Първото е за намаляването на ставката на ДДС на 9% – за целия този сектор, който принудително беше поставен във фризера и дълбоко замразен с решение на държавата в продължение на два месеца. Това са ресторантьорските услуги и услугите, свързани с предоставяне на кетъринг, и развлекателните услуги. Всички тези заведения фактически бяха ограничени и на тях дейността им беше забранена – те не извършваха никаква дейност. Нормално беше да се обединим, както каза и господин Ципов – чисто политически, и да предложим на Вашето внимание намаляване на данъка, въпреки че тази мярка е в противоречие с първоначално приетата Програма за управление на коалиционното правителство на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Но в тази първоначално приета програма, както знаете всички, никой и по никакъв начин не е предвиждал тежката пандемия, която нанесе засега за тази година много сериозни щети на туристическия бранш.
Така че тук сме обединени в чл. 66, ал. 2 – по отношение на т. 1 и 2, въпреки че имахме известни дискусии, обединени сме с предложението на ГЕРБ, то е обхватно. То обхваща цялата дейност на ресторанти, кафенета, бистра, дискотеки и всички останали заведения, на които им беше забранена дейността. Така че в това отношение просто оповестявам защо съвпада т. 1 и 2, но ние добавяме и т. 3 към чл. 66, ал. 2, свързана с намаляване на ДДС от дейността и на туроператорските фирми, и на туристическите агенти, тъй като те са скачени съдове с туризма в България. Те може би понесоха даже още по-тежка щета, защото парите, които са взели за туристически пакети, трябва да бъдат възстановени на гражданите или съответно на групите, с които са сключени договори. А голяма част от тези пари вече са инвестирани в пътувания, в авиокомпании, в хотели и тези фирми фактически понесоха даже по-тежки щети, тъй като те са перманентни длъжници. За разлика от ресторантите и кафетата, които просто затвориха и нямаше кога да направят задължения, освен тези, които са на кредит.
Така че с т. 3 ние предлагаме общите туристически услуги по смисъла на чл. 136, ал. 1 от Закона за ДДС също да бъде редуцирана данъчната ставка от 9%.
И последното предложение – това е нашата идея, която сме разработили, както казах, още в Закона за извънредното положение и за мерките, това е механизмът за предоставяне на ваучери. Целта е пак същата – държавата да бъде реален партньор на туристическия бранш, който пак повтарям, затвори силово, ударно, в рамките на един ден, и като една компенсация предлагаме този туристически бранш да бъде подпомогнат, пак по същия начин – ударно, с предоставяне на възможността на държавните служители да посещават хотели, ресторанти, бази за почивка и така нататък, обекти за настаняване.
Механизмът е разработен от чл. 27 до чл. 34 в нашето предложение. Искам само да спра вниманието Ви от предложението на колегите от ГЕРБ и защо всъщност се наложи да правим това предложение. Основната разлика е, че в предложението на ГЕРБ ваучери се предоставят само на държавни служители, за да посещават само държавни бази, най-общо казано. Това според нас не е правилно, даже до голяма степен е лишено от всякакъв здрав смисъл, тъй като и в момента тези държавни служители могат да посещават тези бази. Затова ние внасяме един текст, с който предлагаме тези държавни бази да бъдат – естествено, не сме против да бъдат използвани с цялото тяхно налично обезпечаване, оборудване и персонал, но това да бъде предимство при предоставянето на ваучери. Останалата част от хората, които нямат възможност да използват държавните бази, нека да имат достъп до туристическите обекти. Това е смисълът на едно такова предложение, което цели подпомагане на туристическия бранш. Иначе нищо не подпомагаме – държавата подпомага собствените си почивни бази.
В този дух сме изготвили нашите предложения, като специално в чл. 27 сме се опитали да изброим тези категории държавни служители, които приоритетно трябва да имат право да се ползват от ваучерите. Това са освен предложенията, които са на основния вносител от ГЕРБ, добавили сме регионалните здравноосигурителни каси, които са командировани в регионалните здравни инспекции, защото голяма част от работещите в регионалните каси бяха командировани за борба с вируса, добавяме също медиаторите, които също понесоха тежестта на овладяването, особено в някои критични места – гета и прочее, и даваме конкретните предложения за обезпечаване на почивка в рамките на 7 дни на стойност 210 лв., която съвпада с предложението на ГЕРБ.
В чл. 28 – 34 ние описваме механизма на подготовка на ваучерите, разпечатването им, защитата им, механизма на предоставяне, механизма на контрол, санкции на лица, които не използват или пък злоупотребяват с предоставената възможност за ваучери, и така нататък, и така нататък.
Да използвам един факт от изказването на господин Ципов преди мен, той казва, че с предоставянето на ваучери на тези лица от първа линия от това ще се възползват 210 хиляди човека. Само по себе си ограничаването само в държавни почивни бази е невъзможно, защото… (Реплика от ДПС: „75 хиляди.“) Двеста и десет беше казано – чух с ушите си. (Реплика.) Добре, няма да влизаме в диалог. Това беше казано, ще се види от стенограмата.
Държавните почивни бази разполагат – по моя информация – с около 15 хиляди места, така че няма как, включително и да се завъртят на няколко смени, да бъдат настанени тези хора.
Предлагам и апелирам към Вас да подкрепите нашето предложение, както ние ще подкрепим всички разумни предложения на останалите колеги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
Становище на вносител – госпожо Нинова? (Реплика: „Процедура по начина на водене.“)
По начина на водене – заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, с твърдото намерение това, което ще кажа сега, да не звучи дребнаво и към Вас, и към господин Симеонов, но според мен в Правилника все пак има едни точки, които говорят за конфликта на интереси. И тъй като, според мен, поне господин Симеонов се намира в конфликт на интереси с това си изказване, беше редно според Правилника той да го обяви. За мен по-сериозният проблем в този случай… (Реплика.) Не знам дали има, той трябва да каже дали има конфликт на интереси. Аз не установявам конфликт на интереси. За мен по-сериозният проблем в случая обаче е, ако все пак го има този конфликт на интереси, че той е вносител. Това, че не го е обявил в залата, безспорно е нарушаване на Правилника, заради което се обръщам към Вас с процедура по начина на водене. Но по-смущаващите за мен в края на краищата са и двете неща, за които той говори. Защото ваучерите да важат не само за държавните, а и за частните, според мен, също в една или друга степен касае хората, които са засегнати в този бизнес.
Доколкото знам, той е. Пак казвам, не знам дали е. Той трябва да каже дали е или не – може би бъркам, но и самият факт, че свалянето на ДДС-то всъщност го възползва по някакъв начин. Не казвам, че това не трябва да се прави. Казвам обаче, че конфликтът на интереси трябва да се установява. И за мен би било проблем, ако има конфликт на интереси – самият факт, че е вносител, а не толкова, че не го е обявил в изказването, колкото, че като вносител това вече нарушава, според мен, правилата на парламентаризма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Не разбрах моето място в случая. Мисля, че аз също не мога да установя конфликт на интереси и не бих могъл да подозирам. Това е работа, която господин Симеонов трябва да реши.
Продължаваме със следващия законопроект.
Господин Гечев, имате думата.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „БСП за България“ предлага промени в Закона, които почиват на системния подход на Европейския съюз, на внимателен анализ на положителните и рисковите страни на промени в данъка добавена стойност и върху ефектите на българската икономика. Ние предлагаме 9% ДДС, тоест намаление от общото 20% за групата хранителни стоки, групата лекарства с хуманитарна цел и медицински изделия, които са утвърдени в списъка и се плащат от бюджета на НЗОК.
Уважаеми колеги, известно е, че бюджетната политика в дела и на бюджетни приходи е свързана с осигуряване на бюджетни приходи чрез преките и косвените данъци.
Второ, този ефект е социален също при прилагането на диференциран подход на данъците за преразпределение на доходите и увеличение на покупателната способност на по-бедните.
И на трето място, пресечната точка между бюджетна политика, данъчна политика, в това число диференцирани данъци, свързани със стимулирането на икономическия растеж и брутния вътрешен продукт, е съобразно, ако правителството има съответно секторна политика.
Нашият подход е системен, уважаеми колеги, защото с изключение на Дания, всички страни – членки на Европейския съюз, и България, разбира се, имат изключително добре разработена диференцирана политика по отношение на ДДС – Италия има пет скали, Франция има пет скали, Ирландия има пет скали на ДДС, Австрия, казахме, има пет скали, Полша има четири скали и така нататък. Например Полша – 23% общо ДДС, 8% за хранителни стоки, за определени хранителни стоки – 5%, нула процента за вътрешен транспорт; Италия – 22% общ ДДС, 10% за хранителни стоки, медицинско оборудване, хотели и ресторантьорство, 5% за основни групи хранителни стоки; Франция – петстепенна скала, 20% общо ДДС, 10% за храни и безалкохолни напитки и така нататък; в Германия също има три нива на ДДС, като е намалено ДДС-то за храни, вода, медицинско оборудване на 7%. Същото се отнася за Ирландия, за Австрия.
Както казах, само две са страните – България и Дания. Но искам да Ви кажа, уважаеми колеги, че Дания е малко особена страна. Там образованието е безплатно, в това число и висшето образование, а здравеопазването фактически също е безплатно. Така че на практика България е единствената страна в Европейския съюз, която няма диференциран данък добавена стойност, няма никакви отстъпки за определени доставчици на стоки и услуги, няма никакви преференции за хора с различни доходи.
Нашето предложение, освен групата на хранителни стоки, касае и групата на лекарствата и тук разликите са драматични, уважаеми колеги – например във Франция 20% общо е ДДС. Колеги, две цяло и една десета е данъкът върху лекарствата във Франция; в Гърция – 24% ДДС, 6% е ДДС-то за лекарствата; в Швеция – 25% е ДДС, нула ДДС на лекарствата е в Швеция.
Може би си задавате въпроса: е как стоят нещата в нашите посестрими – бившите соцстрани? Ето как стоят: в Чехия – 21% ДДС, диференциран данък 10% за лекарствата; в Естония – 20% ДДС, 9% за лекарствата; в Унгария – 27% ДДС, най-високото, 5% за лекарствата; Латвия – 21 на 12; Литва – 21 на 5%; Полша – 23%, 8% за лекарствата; Румъния – 19% ДДС, 9% за лекарствата; Словакия – 20% ДДС, 10% за лекарствата.
Изводът, уважаеми колеги, ние от „БСП за България“ предлагаме нашият подход в ДДС да бъде такъв, че да не сме единствената страна в Европейския съюз, където лекарствата се продават със същото ДДС, каквото е за алкохола, каквото е за другите евтини или по-скъпи хранителни стоки, каквото е за облеклото и така нататък, тоест ние искаме да решим тук социални, икономически и здравни проблеми.
Освен това, уважаеми колеги, ние направихме сравнителен анализ и нашите разчети показват, да, че в краткосрочен период диференциацията на данък добавена стойност при нашето предложение означава намаление на бюджетните постъпления с милиард и 116 млн. лв., в това число 742 млн. лв. от хранителни стоки и 374 млн. лв. от лекарства и медицинско оборудване, обаче позитивният ефект е около 450 млн. лв. и позитивните ефекти от диференциацията на ДДС в конкретни условия, нашите разчети показват следното.
Първо, намаление на бюджетните разходи за лекарства, което означава, уважаеми колеги, че със стотици милиони намаляват разходите на НЗОК за купуване на лекарства в частта „Покриването на ДДС“. Това означава две неща: първо, че ще намалеят бюджетните разходи за НЗОК и, второ, ако не намалеят със същата степен, НЗОК ще разполага с повече средства за здравни грижи.
На второ място, намаляването на ДДС намалява цените на тези стоки или задържа тяхното увеличение, което води до повишение на търсенето на тези стоки, респективно до увеличение на оборота. И даже при по-ниско ДДС, при увеличен оборот на съответната група стоки води до по-големи бюджетни постъпления.
На трето място, свиване на сивия сектор и увеличение на данъчните постъпления. Този ефект, който ние сме изчислили от тези първи три фактора, е 450 млн. лв.
На четвърто място, за голямо съжаление, Република България е с най-голям дял на разходите за купуване на храна от доходите на домакинствата – номер едно сме в Европейския съюз. С намалението на разходите на домакинствата за хранителни стоки и лекарства ние ще излезем от тази непрестижна първа позиция, където около 60% от приходите на българите отиват за купуване на храна.
На пето място, винаги се прилага антициклична политика, особено сега при очертаваща се, задълбочаваща се икономическа криза, тъй като намалението на брутния вътрешен продукт – не според нас, а според Европейската комисия, ще бъде не три, а към 10%. И винаги, когато икономиките навлизат в икономическа криза, независимо от какво е предизвикана тя, правителствата са задължени да предприемат антициклични мерки, в това число и с диференциация на данъка.
В заключение, уважаеми колеги, искам да подчертая, че ние предлагаме нещо, което отразява Вашето предложение. В предложенията на останалите парламентарни групи предлагате намалението на ДДС не на групи стоки, а на определени дейности. Искам да подчертая в интерес на истината, че такова намаление на тези дейности има във всички страни – членки на Европейския съюз. Това е вярно, то не бива да бъде отричано, но никъде в Европейския съюз, уважаеми колеги, няма само за отделна дейност, има за групи стоки. Тоест подходът е системен и касае цялата икономика. Иначе с Вашето решение, ако Вие го подкрепите, което е включено в нашия системен подход, но ако остане само Вашето предложение, Вие всъщност вкарвате в конфликти отделните сектори на българската икономика и не се съмнявайте, че това ще породи огромно социално и политическо напрежение, но отговорността си е Ваша.
На второ място, имайте предвид, че ние предлагаме постоянна диференциация на ДДС, а не диференциация, както някои колеги предлагат, само за няколко месеца или за една година.
Уважаеми колеги, до момента – изслушайте – никъде не е прилагана такава политика с временна диференциация на ДДС за няколко месеца или една година. Такава политика на иди ми-дойди ми с ДДС няма да приеме никое разумно правителство, а най-малко министърът на финансите, няма защо да извеждате аргументи за няколко месеца. Ако тази система работи, тя трябва да остане да работи, иначе се внася хаос в цялата данъчна система.
В заключение, имайки предвид и особеностите на тази криза, „БСП за България“ е последователна. Ние може би за пети или шести път внасяме това предложение за прилагането на широката европейска практика в България при внимателни разчети, диференцирано ДДС, което ще спомогне и за решението на един друг много специфичен български проблем – България е единствената страна в Европейския съюз, където бюджетът разчита единствено и основно на косвените данъци, а не на преките данъци, както е във всички други останали страни – членки на Европейския съюз. Ние можем да използваме предизвикателствата на тази криза, ако ни подкрепите, за да решим както временни проблеми на тази криза, така и структурни проблеми на данъчното законодателство на Република България.
Призовавам Ви да подкрепите нашето предложение – то е системно, то е европейско, то включва дейностите, които Вие предлагате, и гласувайки за него, всъщност Вие ще реализирате и своите намерения, и ще минимизираме негативните ефекти в краткосрочен и в дългосрочен период. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Господин Райков, заповядайте за процедура – една процедура и след това още една.
АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам срокът за писмени предложения съгласно чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по Общия законопроект на приетия на 14 май 2020 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците да бъде удължен с една седмица и да стане 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Ще подложа на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Още една процедура.
АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам да се удължи работното време до приключване на дебатите и гласуването по точка едно на днешния дневен ред на пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Удължаваме изцяло? Разбрах Ви. (Реплики от „БСП за България“: „Пак ли няма да има контрол?“)
Удължаваме работното време и запазваме контрола. Как точно звучи?
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ („БСП за България“, от място): Ще се намали ли времето на контрола? (Шум и реплики.)
АНДРИАН РАЙКОВ (ГЕРБ): Колеги, предлагам да удължим работното време до приключване на дебатите и гласуването на точката по дневния ред, която разглеждаме в момента, а след това да започне контролът, който е предвиден за днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, сега вече е ясно.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение… (Шум и реплики.)
Обратно мнение? Добре, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правим обратно предложение, тъй като, ако удължим, както Вие предлагате, колега, работното време, това означава, че Вие ще вземете от времето на контрола. Контролът е до 14,00 ч. Следователно, ако ние продължим дебатите тук до 13,40 ч., ще има само 20 минути контрол. При положение че не сме имали контрол в продължение на няколко месеца – не го намираме за нормално в една парламентарна република.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (ГЕРБ, от място): Имаше контрол миналата седмица!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Затова правим обратно предложение – да продължим по дневния ред. Разбира се, можем да направим и извънредно заседание, ако трябва да се гласуват законите, но нека да имаме. И не отнемайте правото на опозицията на парламентарен контрол! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Сега ще подложа на гласуване предложението, направено от господин Райков.
Гласували 160 народни представители: за 101, против 52, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Декларация от името на парламентарна група.
ХАЙРИ САДЪКОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Тази година може би неслучайно свещените празници Великден и месец Рамазан съвпаднаха с едно от големите изпитания за човечеството в нашето съвремие – пандемията COVID-19, и последвалото извънредно положение. Религиите са ни с послание от Всевишния не за да налагат на света политически, икономически или социални модели, а за да дадат модели на поведение, сведени ни чрез свещените книги и напътствията на божиите пратеници за улеснение на следващите ги поколения в трудните ситуации и ежедневните изпитания.
Следвайки високата чувствителност и грижата за живота и общественото здраве като основни постулати в религиите, ръководствата на основните вероизповедания у нас и техните свещенослужители проявиха висока степен на зрялост и отговорност в условия на извънредна ситуация. Бяха взети трудни решения – да бъдат ограничени основни традиционни и канонични задължения при изпълнение на религиозните служби, особено имайки предвид и все още живите спомени за религиозните и етнокултурните забрани от тоталитарния режим. Такива са литургията при християните и ежедневните празнични и петъчни колективни молитви при мюсюлманите, традиционните вечери ифтар и нощните колективни молитви и проповеди в последните 10 дни на месец Рамазан.
В тези дни на изпитания за хората в България и по света ние, народните представители от „Движението за права и свободи“, изказваме благодарност към всички вярващи за духовните лишения и сложните религиозни изпитания, на които бяха подложени вследствие на пандемията, и проявената отговорност и съпричастност, водени от основните принципи, залегнали в религиите.
Тази година свещеният месец Рамазан беше много по-различен. По време на тази криза ислямските ценности, като състрадание, благодарност, щедрост и благородство отекват по-силно от всякога. Месец Рамазан, който е време за милосърдие и духовно съзерцание, ни напомня да поставяме нуждите на другите пред собствените.
Уважаеми мюсюлмани, от името на председателя и на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ пожелавам благословени и спокойни последни дни на месец Рамазан и щедър на блага и пълен с упование празничен Байрям! Нека молитвите Ви бъдат приети, нека крепкото здраве, сплотеността и закрилата в семействата и обществото ни, духовната удовлетвореност, мирът и берекетът са само част от наградите от Всевишния за Вас! Честит Рамазан Байрям! (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Садъков.
Продължаваме със Законопроекта. Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! В днешните дебати започваме с една много опасна, особено в криза, позиция на управляващите – нестабилност, липса на виждане кое е правилно и кое не, нулево разбиране за това, че промените в данъчната политика могат да са добър инструмент за постигане на стабилност в икономиката и потреблението, но могат и много опасно да разбъркат икономическите отношения.
Първо, не знам дали Вашите предложения, тъй като не съм конституционен съдия, отговарят на чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като в 1996 г. има тълкувателно решение, а именно чл. 60 говори за следното: „Гражданите са задължени да плащат данъци и такси, установени със закон“, а не установявани със закон, което означава, че гражданите трябва да знаят предварително, преди настъпването на финансовата година, данъците и техния размер, който те ще плащат.
Признавам си, не мога да разбера точно какво целите от Управляващата коалиция. Разбирам, че искате да подпомогнете дадени сектори – ресторантьорство, хотелиерство. Добре де, нали имате специален икономически план, с който да подпомагате именно тези сектори? Защо в тези сектори, където държавата е виновна за тяхното пълно затваряне, мярката 60/40 не се превърне примерно в 80/0, 100/0, 60/0? Ето Ви реална – реална мярка, с която Вие да може да подкрепите дадени сектори, вместо да предприемате в средата на годината мерки, които, вижте, те били, първо, политически, после били временни, после целели изсветляване на икономиката.
Ама чакайте, каква е Вашата цел? В крайна сметка, когато искате да правите една данъчна реформа, ние от БСП призоваваме да направим една цялостна данъчно-осигурителна реформа. Някой ще каже – да де, ама Вие от БСП също предлагате намаляване на данъците. Но ние сме изцяло последователни в нашата позиция! В продължение на няколко години сме предлагали намаляване на данъка на храните и на лекарствата, но, разбира се, това трябва да бъде също така обвързано и с данъка върху доходите на физическите лица. Защото, ако имаш диференциран данък в данък добавена стойност, то, разбира се, че трябва да бъде свързано с диференциран данък и върху облагането на доходите на физическите лица. И това се случва в цял свят. И това е една изцяло европейска практика – обръщам се към Граждани за европейско развитие на България.
Така че, ако искаме да направим стабилна реформа, смятам, че моментът е наистина да обединим усилия и всяка една реформа, която ние предлагаме тук, в парламента, да има оценка на въздействието, да има нужната експертиза, да не всява хаос, да не всява противоречие между отделните сектори, между отделните работодатели, между тези, които евентуално са по-близки до властта, другите са по-далече от властта. Просто да направим една реформа, която да отговаря на очакванията на българските граждани.
Не виждам нищо лошо в това и не разбирам тази прибързаност и припряност. Надали мярката ще подпомогне именно тези сектори, при положение че Вие в момента имате инструменти, с които директно да подпомогнете тези сектори. Не разбирам защо примерно 60/40 не се трансформира именно за тези сектори?!
В същото време тук, в парламента, се обединявате Вие от управляващото мнозинство, че трябва да има нужната промяна. И изведнъж финансовият министър излиза със становище, в което говори за колапс на публичните финанси, който започва да плаши с едно огромно увеличаване на данъците с цел компенсация, която Вие в момента предлагате и за която не сте сигурни, че ще има ефект. Обяснете ми каква е логиката? Или аз не разбирам какво правим тук и това, което Вие предлагате, или има някакъв замисъл наистина да разбием абсолютно всичко преди Вие да си тръгнете. Няма логика да се предприемат действия на парче.
Ние искаме една цялостна реформа, която да поведе страната към устойчив икономически растеж – не само това, защото, ако искаме да влезем във валутния механизъм и в банковия съюз, колеги, неслучайно нашите партньори в Европа искат от нас структурни реформи, така че да имаме реалната конвергенция, която да ни води към устойчив растеж. Те го искат, защото ние влизаме в едни сектори, които са изключително волатилни, в които шоковете, които идват от другите икономики, трябва да бъдат абсорбирани от нас. Те искат тези реформи от нас не толкова заради тях, а по-скоро заради нас, защото в тези сектори трудно ще устоим. Тези дебати трябва да ги водим и да начертаем пътя на тези структурни промени в отделните водещи сектори.
Не мога да разбера защо не го разбирате. Всеки икономист ще каже, че основният проблем на България не е, че данъците са 9, 10 и 12%. При нас основният проблем е, че потенциалът ни за икономически растеж не може да бъде този, за да догоним европейските икономики, уважаеми колеги. Нашата икономика повече от 3 – 4% трудно може да нарасне, защото с факторите за този потенциал за растеж – като капитали, като качество на работната сила, като внедряването и използването на нови технологии, ние изоставаме категорично от нашите европейски партньори. Затова е и тяхното нежелание и ни казват за липсата ни на готовност да влезем именно в тези изключително тежки сектори като валутния механизъм и като банковия съюз.
В същото време вместо да се готвим и да мислим именно за тази криза, която в момента е една предпоставка за изграждането на стабилна икономика, която може единствено да преодолее шоковете, ние предлагаме мерки на парче, които обаче са политически, които са временни, които ще изсветлят икономиката, защото сме неспособни да контролираме икономиката и да я изсветлим.
Не мога да разбера защо го правите, при положение че и финансовият министър Ви каза, че наистина се задава едно много тежко положение? Вие искате да помогнете на едни хора, но тогава имайте смелостта, доблестта да кажете на кои други хора по този начин ще им се вдигнат данъците, щом като не предлагате други мерки. В момента инструментите са при Вас, но ако искате наистина да започнем сериозните дебати за един устойчив икономически растеж, за един потенциал, който трябва да има тази икономика, то тогава тук е мястото, в тази зала, наистина да начертаем пътя, който да бъде не само за това Народно събрание, но и за следващите поколения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стойнев.
Реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много бих искал днес да се обърна и към колегите от тези столове, които са празни. Звучи абсолютно несериозно да обсъждаме най-важния документ на държавата – нейния бюджет, в отсъствието на финансовия министър и другите министри от кабинета, включително и на министър-председателя. Бих искал да чуя в тяхното отсъствие и мнението на управляващата коалиция, защитено от експертите, но явно е, че това няма да стане.
Казвам това, защото в разчетите, с които бяхме запознати в Доклада на Финансовото министерство, като становище на финансовия министър според мен има една техническа грешка. В предложеното от нас намаляване на ДДС за лекарствата на 9% е спомената цифрата от един милиард – малко над милиард и половина. Това е невъзможно при бюджет на Здравната каса от четири милиарда и половина – намаляването с 11% само на лекарствата, което е перо от нея и е перо от около милиард и двеста, триста милиона, да се постигне такъв крах от милиард и петстотин и няколко милиона. Аз мисля, че тук просто мястото, където е сложена запетайката между цифрите, е объркано и реалната стойност е около 150 милиона, а не милиард и половина. Днес на първо четене ние трябва да мотивираме нашето предложение защо в този момент искаме да намалим ДДС за лекарствата. Защото, уважаеми колеги, Вие имате близки и знаете, че в момента ние отчитаме отказ от лечение поради отказ от потреблението на основни стоки, които обезпечават живота и здравето на българските граждани. Днес българските граждани, и то тези, които са социално най-слаби – тези в пенсионна възраст, се страхуват да дадат тези 50, 60, 70 до 100 лв., които им трябват, за да си осигурят лекарствата, необходими не само за тяхното здраве, но и за техния живот.
Ние в следващите месеци – даже не месеци, а дни, ще бъдем свидетели на едно увеличаване, едно изостряне на хроничните заболявания, което ще доведе медиците до тяхното много по-трудно овладяване. Причината за това е, защото днес по финансови причини прекъсваме възможността за адекватно лечение на българските пациенти. Тук искам да опонирам и на тези експерти, може би в кавички, които казват, че видите ли това намаляване на ДДС за лекарствата ще доведе само до печалба на фармацевтичните акули. Това не е така, защото всички знаем, че в крайна сметка ДДС-то го плаща крайният потребител, а крайният потребител е българският гражданин, българският пациент, българският болен, който отива да получи своите лекарства от търговците на дребно в аптеките, и там плаща ДДС-то върху цената на това, което получава.
Аз мисля, че въпросът за намаляване на ДДС за лекарствените средства е особено актуален днес. Той е актуален по принцип, но днес в условията на пандемия, която ще продължи, и нейната опашка ще бъде в неизброимо голям период от време, ние трябва да осигурим адекватни условия за лекарствотерапия на българските граждани, ако наистина искаме да се грижим за това.
Няма разумен мотив, няма разумен довод, който да ни каже защо ние не искаме да намалим ДДС-то върху лекарствата. Бих искал да чуя довод от финансовия министър, който да ми каже: господин Йорданов, не искаме да намалим лекарствата, защото трябва да осигурим пари за пенсиите на хората или искаме да осигурим пари за образованието, за детските градини или за нещо друго.
Днес сме свидетели на предложенията, които касаят една малка част от българското общество – така наречените хотелиери и ресторантьори, и ние ги противопоставяме на социално слабите два милиона и половина български пенсионери, които принуждаваме да купуват по-скъпи лекарства, за да осигурим финансовия комфорт на една малка част, която няма нищо общо с това. Това не мога да го приема и Ви призовавам в тази част, която касае лекарственото снабдяване и осигуряване, да се съгласим заедно и да постигнем намаляване на ДДС. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Процедура?
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, сутринта гласувахме и направихме допуск на заместник-министъра на финансите, който все още не е в залата. Когато Народното събрание покани длъжностно лице или гражданин на Република България да присъства, не само да присъства, а и да вземе участие, а той и очевидно не присъства в залата, е задължен да изпълни това решение на Народното събрание, което ние всички тук с гласуването си сутринта направихме. Къде е заместник-министърът на финансите, за да представи Становището на Министерството по тези закони? Нито един член на Министерския съвет или от самото Министерство на финансите днес не присъства тук, в залата, а гледаме промени в Закона за ДДС.
Къде е председателят на Бюджетната комисия – госпожа Стоянова? Поне тя да дойде тук и да представи становището на Министерството на финансите. Никой от тези хора ги няма тук. Какво дебатираме, какво правим в момента? Поканете отново поне заместник-министъра да дойде тук и да изпълни Решението на Народното събрание, да дойде на тази трибуна и да прочете или да защити становището на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Попов.
Ще проверя къде е заместник-министърът на финансите.
Изказване или процедура, господин Свиленски?
Заповядайте за процедура, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Господин Председател, наистина това, което се случва в Народното събрание, е недопустимо. Гледаме четири закона за промяна в ДДС. Закони, които касаят всички български граждани. Какво виждаме – няма премиер, няма министър на финансите, няма председател на Бюджетната комисия, няма заместник-министър на финансите, няма изказвания от управляващите. Кой в тази зала защитава предложенията на управляващите? Кой представя пред българските граждани предложенията за данъците, които те трябва да плащат? Няма го даже и парламентарния секретар на Министерството на финансите.
Вие разбирате ли, господин Председател, в каква ситуация работи българският парламент – народни представителите стоят и чакат някой да дойде да обясни какво се предлага. Няма кой да представи становището на Министерството на финансите и Вие стоите безмълвно зад мен и гледате, и давате думата на хора, които не искат да се изказват. Как да се изкажат, като тези хора не искат да се изкажат? Те искат да чуят министъра на финансите, те искат да чуят заместник-министъра на финансите, те искат да чуят председателя на Бюджетна комисия, която иначе е много приказлива, но днес мълчи – днес блести с мълчанието си. Нека госпожа Стоянова да дойде да каже нейното становище. Тя е човекът, който управлява бюджета и финансите в парламента и ние трябва да чуем нейното мнение. Къде е министърът на финансите? Ако е подал оставка, кажете да не го търсим? Къде е заместник-министърът? Ако е подал оставка, да не го търсим? Но не можем да гледаме пет бюджетни закона и да няма нито един от хората, които са пряко ангажирани.
Предлагам прекъсване на заседанието, докато тези лица се явят в парламента и кажат становищата на техните институции – както на Бюджетната комисия, така и на Министерството на финансите. Ако не, да дойде господин Борисов – понеже всички твърдите, че не го е страх от нищо и той да обясни какво предлага неговият кабинет, и какво е отношението му по предложенията на коалиционните партньори и на ГЕРБ. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Сливенски.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожо Председател, дами и господа народни представители! Процедурата ми е следната: колегата преди мен изброи позициите, които отсъстват като представители на властта от залата на управлението, но докато ги чакаме те да дойдат – имаше и гласуване за допуск, предлагам един от вносителите – един човек, който се е разписал под предложение, а именно колегата Будинов да дойде и да представи това, което е внесъл. Ние ще бъдем съвсем коректни, ще му простим, ако пак направи някой лапсус, но като един от вносителите е хубаво тук да защити своето предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Ченчев, предложението на вносител беше защитено от господин Ципов.
Ще подложа на гласуване направеното предложение от господин Свиленски.
Гласували 136 народни представители: за 48, против 79, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Процедура?
Заповядайте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми колеги! Току-що гласувахте вот на недоверие на правителството. Вие разбрахте ли какво направихте? Току-що гласувахте вот на недоверие! Вие не искате министър-председателя, не искате министъра на финансите, не искате председателя на Бюджетната комисия, не искате заместник-министри. Какво искате? Да си ходят! И докато ние ги чакаме да си ходят, да Ви кажа, колеги, че в момента министър-председателят с министъра на финансите в Перник се возят с джипа – може би раздават негласуваните все още от Вас пари в ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, не разбирам процедурата.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Предлагам процедура за прегласуване, за да защитите Вашето правителство, Вашите министри, Вашите заместник-министри, иначе, уважаеми колеги, това е вот на недоверие към правителството, което Вие сте избрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Свиленски.
Колеги, прегласуваме.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Какво гласуваме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Той искаше да прекъсне заседанието, ние не сме съгласни.
Колеги, понеже виждам неразбиране в случая. Господин Свиленски предложи да прекъснем заседанието, докато не дойдат изброените от него лица. Подлагам на гласуване това негово предложение. Няма неразбиране в случая!
Гласували 142 народни представители: за 53, против 87, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Продължаваме с работата.
Господин Ченчев, давам Ви думата, ако искате за процедура, ще Ви я дам отново, ако искате за изказване – също.
Продължаваме с изказванията, колеги.
Заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам това изказване във връзка с предложенията, направени от народни представители, които днес ще разгледаме по отношение диференцираната ставка на ДДС, връщайки ме към процедурата, защото преждеговорившите споменаха колко много искат тук да е Министерският съвет. Министерският съвет не са вносители на този законопроект, колеги, има предложения от всички парламентарни групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има и Становище на Министерството на финансите.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Становището на Министерството на финансите, госпожо Председател, е изпратено до Бюджетната комисия и всички народни представители, които могат да четат и са искали, са се информирали за него. Било е качено на сайта и седи все още на сайта на Комисията по бюджет и финанси. Аз съм имал възможност да се запозная с него, предполагам и колегите от Бюджетната комисия са го направили, затова нека да бъдем коректни, когато се изказваме. Аз се стремя максимално да съм коректен в моите изказвания.
Колеги, безпрецедентната ситуация, която се създаде в България и в света по отношение на разрастването на епидемията COVID-19, не подмина българския бизнес и икономика. Именно във връзка с това е предложението на парламентарната група на ГЕРБ за диференциране на ставката на услугите в ресторантьорството, хотелиерството – секторът, който беше най-засегнат от мерките по отношение на разпространението на COVID-19. Именно затова, колеги, в средата на годината разглеждаме тази мярка и мисля, че всички, които искаме да спасим българския туризъм, българската икономика, която има към 11 – 12% от брутния вътрешен продукт и се формира пряко и косвено от този сектор, трябва да подкрепим тази мярка.
Искам да подчертая, че мярката, която предлага парламентарната група на ГЕРБ по отношение диференцирането на ставката на ДДС, е временна мярка. Ние, колеги, единствено сме записали, че нашето предложение е от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2021 г., именно за справяне на икономическите последствия върху този сектор.
Моето дълбоко разбиране – икономическо и финансово, е, че това няма да намали цената за крайния потребител и нито един от този бранш не заяви, че наистина ще бъде изразено това намаляване на ДДС за този сектор, че ще бъде пренесено върху цените на услугите, които те предлагат на български или чуждестранни граждани, туристи в България.
Именно това е мярка, изцяло насочена към подпомагане на бизнеса, колеги, и тя е в пакет от много други мерки, които много добре са известни и бяха споменавани дори от преждеговорившите от трибуната на Народното събрание. Искам да подчертая, че до миналата седмица 150 хиляди български граждани са запазили работните си места благодарение на мярката 60/40.
Коректно е, колеги, да отбележим следното, че никой не акцентира върху другото предложение. Аз ще си позволя да го направя, което е обвързано с предложението на парламентарната група на ГЕРБ за намаляване ставката на ДДС на 9%, а именно – минималният осигурителен доход върху основните икономически дейности, а именно върху хотелските и ресторантьорските услуги. Това, колеги, е много важно, защото тук е много ясно да направим разграничението – кое е към бизнеса, кое е към гражданите и работещите в сектора, защото 75 хиляди български граждани работят в сектора на хотелските и ресторантьорските услуги и в сферата на туризма.
Във връзка с това, колеги, нашето предложение също е обвързано законово с повишаване на техния минимален осигурителен доход. Целите сами може да си ги разтълкувате, колеги, за мен това е цялостна защита на работещите в този сектор, защото осигуровките, които ще внасят техните работодатели в Държавното обществено осигуряване значи по-голяма сигурност за тях срещу безработица, изплащане на обезщетения при безработица, болест, майчинство. Това е защита на 75 хиляди работещи български граждани в този сектор. Затова не може да разглеждаме двете предложения откъслечно едно от друго, за мен са взаимносвързани. И пак да подчертая, че това е временна мярка, която предлагаме.
Със сигурност другите колеги от залата, които говориха преди, а със сигурност ще се изкажат и след мен, споменаха за техните предложения. Да, колеги, съгласен съм, че Вие имате друго виждане за данъците, последователни сте в това наистина – промяна изцяло на данъчната система в България. Правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ освен с предизборната си програма на ГЕРБ, след това и подписаното управленско споразумение гласи, че няма да се увеличават данъците на българските граждани и бизнес. И това е така. Недейте от тази трибуна да се опитвате да вкарвате внушения, които не са верни. (Реплика от БСП: „Министърът на финансите го каза.“)
Не, реплика от залата после може да направите, за да Ви отговоря. Благодаря Ви.
Пак да споменем, тази навременна мярка изцяло е ориентирана върху запазването на работните места на тези 75 хил. български граждани, както споменах, че и повече, надявам се, които да получават възнагражденията си и да бъдат осигурявани върху по-висока стойност – да имат по-голяма сигурност и за в бъдеще, и за пенсии. Но, колеги, не можем да обвържем наистина промяната на данъчната система в този момент с тези Ваши предложения, доколкото Министерството на финансите, понеже се запознах със становището, внушенията от тази трибуна за повишаването на други данъци е некоректно. Некоректно е направено като внушение и не съм съгласен с него, колеги, защото там е казано, че всички предложения, ако се приемат сумарно, са 2 млрд. лв., които ще ощетят приходната част на фиска. Тук наистина говорим за разграничение между преки и косвени данъци и това как българската данъчна система ще бъде развивана за в бъдеще е предмет на бъдещи дискусии със сигурност, но не от настоящето правителство.
Затова нашето предложение в тази насока е с цел наистина за запазването на тези работни места, развитието на този бизнес и подпомагането на сектора, пак казвам, като времева мярка – до края на месец декември 2021 г.
Колеги, много е важно да отбележим и друго. Когато говорим за косвените данъци в България и каква е системата – данъчно ориентирана, и то десетки години назад, давайки примери от други държави за диференцирани ставки, за храни, лекарства и какво ли още не, не беше изказано от тази трибуна. Много важно е да даваме примера пълен, защото данъчната система се състои от преките и от косвените данъци, колеги. Когато цитирате данните от тези държави – за косвените данъци, по отношение на дебатираното днес – ставки на ДДС, най-малкото е, как да кажа, най-честно е спрямо хората, които следят дебатите в парламента, да бъдат запознати с картината какви са преките данъци в тези държави, защото целостта на преките и косвените данъци формира наистина голямата част от приходната политика на държавата и фискалната такава.
Затова, подхвърляйки в пространството – и в медии, и в комисии, и днес от трибуната на Народното събрание, верни данни – не оспорвам за цифри и числа, но откъслечни, без пълната картина на данъчните политики на останалите държави от Европа, даже имаше и примери от света, оставя впечатлението в наблюдаващите дебата за непълна картина и не могат да изградят, как да го кажем, най-ясна представа за какво говорим, какво дебатираме.
Затова, колеги, парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи направеното собствено предложение и, пак казвам, няма да бъдат свалени цените на услугите. Промяната в ДДС – за това смея да се ангажирам, и защо не бих подкрепил Вашите предложения? Защото Вашите предложения най-вече са обвързани като мотивация с намаляване на цената за крайните потребители. За съжаление, диференцираната ставка на ДДС не работи точно така и много от Вас, говорещите на тази тема, го знаят, но го спестиха – по политически и по риторически. Дори, ако искате, звучи, че ще паднат цените на тези стоки, които предлагате Вие, намаляване на ставката на ДДС, а в реалността, знаете, че няма да се получи така. Благодаря Ви, колеги.
С интерес очаквам репликирането, защото виждам, че има заявки от залата. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Първо, господин Данчев, после, господин Атанасов и господин Недялков трета реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, аз искам да Ви попитам дали изпитвате някакъв срам, защитавайки Вашето предложение, защото цялата държава знае, че това предложение не е направено от хората, които са го подписали, а от премиера. Той беше този, който направи това предложение, и то воден не от някаква икономическа логика, която Вие се опитвате тук очевидно със затруднение да извадите, а воден единствено от мисълта за своя личен рейтинг. Ясно е, че премиерът направи това предложение, а не Вие, защото не обича протестите и се страхува от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Данчев, каква е репликата? Не характеризирайте премиера.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Репликата е към господин Иванов, защото, когато защитава едно предложение, господин Иванов трябва да умее да казва истината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Господин Атанасов – втора реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, Вие направихте добро изказване, особено за принципа на формиране на данъчната политика, казахте точно механизма – преки, косвени данъци, но сякаш не се доизказахте докрай. Може би трябваше да подчертаете няколко цифри, защото…
Нали ме слушате? Да.
…господин Иванов, в Западна Европа особено, а и в другите държави преките данъци са основните данъчни приходи, за разлика от България. Тук и колегите от Левицата го казаха. Българският бюджет, основно българският фиск се пълни от косвени данъци – от ДДС, от акцизи. Само от ДДС във фиска влизат 11 милиарда годишно – за 2019-а толкова влязоха. Но да Ви кажа – преките данъци в Западна Европа не са като българските. Тук са най-ниските – 10%. Ще дам пример, тъй като днес в дебата постоянно се даваха за пример Германия и Франция, и то е нормално – най-мощните държави в Западна Европа: 47% данък в Германия – пряк данък, и 51% във Франция. Да не говорим за скандинавските държави, където всичко е над 60%. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Над 60% преки данъци! На западните държави им е лесно да пипнат косвените данъци, защото основният приход им идва от преките данъци.
Тук разбирам донякъде фиска и Финансовото министерство – предпазливи са, защото е средата на годината и ние чакаме основните си приходи от косвени данъци, които са в размер на 23 млрд. лв. Така че в това отношение Ви задавам този въпрос. Излезте и обяснете на нашите народни представители…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: …защо е тази политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Господин Недялков, заповядайте за трета реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, слушах внимателно Вашето изказване, защото то беше рядко изказване, което обоснова нещата, но аз не разбрах няколко от тях.
Вие например казвате: да намалим ставките ДДС за хотелиерския, ресторантьорския и кетъринг бизнеса. Това са трите сфери, които казахте. Аз Ви питам: с колко с този законопроект променяте ставката за хотелиерския бизнес? (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.)
Да де, но той го каза така.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Явно не четете!
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Не, не, чета – просто говоря по неговото изказване. Слушах много добре господин Иванов – той това каза!
Второто, което беше трудно за разбиране – в аргументите, които Вие изложихте, казахте: цените в ресторантьорския бизнес няма да спаднат и това не обещавам. Аз питам: какви са Вашите изчисления за подпомагане на ресторантьорския бизнес само от данъчния кредит, който държавата ще върне на ресторантьорите за по-високата ставка от 20% ДДС на стоките, които те купуват? Има ли го това някъде изчислено? Има ли го това?
И третото – хубаво, ресторантьорството върви с хотелиерството. През цялото време на COVID кризата кетъринг услугите работеха – те създаваха продукт. Даже ресторантите, които работеха, работеха с кетъринг услугите. Те защо са включени в тази група, на които Вие правите предложение да бъде намалена данъчната ставка? Ето така дебатът е по същество. Благодаря Ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Недялков.
Дуплика – господин Иванов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колеги репликиращи, благодаря за репликите, някои за мен – леко не по същество.
На колегите Данчев и Недялков директно бих отговорил по следния начин. Можете да попитате един от заместник-председателите на Вашата партия чие предложение са тези и той дали Ви е попитал защо не подкрепяте нашето предложение, говорейки за последователност. Не е присъщо на Политическа партия ГЕРБ да се правят вътрешнопартийни интриги. Съжалявам, че Вие излязохте на трибуната и се опитахте да направите такава. Ако такива съществуват във Вашата партия, моля, не ги пренасяйте в нашата. (Ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от ГЕРБ.)
Господин Атанасов, благодаря Ви за репликата. Наистина в своето изказване опитах бегло да засегна каква е разликата между българската и западноевропейските данъчни политики и откъде се формира основната част от приходите в бюджетите ни.
В България почти 11 млрд. лв. е очакваният приход само от ДДС. Формирайки, има и други косвени данъци, които влизат – това е сметка, затова Вие казахте 23 милиарда. Така че в средата на годината промяната, засягаща само този сектор, който за мен е най-засегнатият от епидемията и ограничителните мерки по разпространението на коронавируса, е най-правилна. Цитираните от Вас данни за около 50% преки данъци в тези държави са съвсем коректни – тези данъци са от много години там. Под една или друга форма доста управления са управлявали върху преките данъци на живеещите в съответните страни.
В България – можем само да си припомним – мога да кажа, че не е била лоша политика: прекият данък 10% е въведен от колегите отляво, в тяхно управление. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Отделно за другите здравни и пенсионни вноски, които казвате, и сега са много по-високи в България. За мен осигурителните вноски за момента не трябва да се пипат. Затова, пак да подчертая, нашето предложение е направено времево и наистина е свързано само с подпомагане на сектор, който е най-засегнат от разпространението на коронавируса и ограничителните мерки, които бяха наложени от българското правителство и от Щаба. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Иванов.
Господин Кутев, заповядайте за изказване.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, моля за удължаване времето на групата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, удължете времето на всички групи.
АНТОН КУТЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Две неща искам да кажа. Едното от тях е свързано с това, което говореше колегата преди малко – по отношение на преките и косвените данъци. Между другото, видяхме, че в последните документи, които дойдоха от Европейската комисия, неравенството в България е посочено като един от огромните проблеми на държавата, и то наистина е такъв проблем. Ние сме една от държавите в Европа с най-големи неравенства. Това нещо по принцип се решава именно през данъчната система – обикновено, или това е един от главните инструменти.
Онова, което колегата говореше за преките и косвените данъци, е изключително важно. То касае и едно изказване на финансовия министър отпреди няколко дни, когато казваше: сега като ще намаляваме косвените данъци, които внасят 11 милиарда в бюджета, очевидно, като намаляваме едните, според него трябва да вдигаме другите. Само че той имаше, доколкото разбрах, абсурдната идея да вдигаме ДДС-то на 24 за сметка на другите, дето сме ги свалили надолу. В това няма много логика.
За мен, ако ще сваляме косвените данъци за определени групи, както ние сме предложили – за храни и лекарства, което според мен е абсолютно правилно, защото то е насочено към изравняване на неравенствата в една или друга степен, наваксването на тези пари през други данъци – в случая през преките данъци и през прогресивното данъчно облагане, става абсолютно необходимо. Аз се радвам, че някои от Вас вече проумяват, че няма как да се мине без това. Това впрочем е европейска практика навсякъде – ние сме единствените, дето я нямаме. Между другото, БСП в този парламент на всяка една данъчна процедура прави тези предложения.
Така че въпросът за комбинирането между свалянето на косвените данъци за определени неща и вдигането на прогресивното облагане, за да може преките данъци да наваксат загубата за бюджета, според мен е абсолютно ключово и е важно. Това е нещото, което трябва да се случи всъщност, ако говорим конкретно.
Аз обаче исках да взема думата по друг повод. Имам въпроси по два от внесените законопроекти – единият от тях е на ВОЛЯ, другият е на ГЕРБ. Тук става дума за данъчната ставка за книгите. Там че учебниците вече са с друга ставка, това е ясно – не знам защо са попаднали, не разбирам логиката на това защо учебниците са вътре. Според мен там проблемът е решен.
Но когато става дума за книгите, сигурно има финансова логика да освобождаваме само доставката. Към ГЕРБ специално въпросът ми е: тук Вие вкарвате, включително репликата – различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама. Тоест тук става ли дума за периодиката? Това означава ли, че освобождаваме книгите, но не освобождаваме периодичните издания или някаква част от тях?
Тук важният въпрос е, че периодичните издания, както и книгите, имат един и същи проблем – проблем е, че в момента, по сегашното законодателство, като вкарат стоката си в книжарницата или я дадат на разпространителя, те правят фактура и си плащат ДДС-то. Всички те работят на консигнация на практика, която нашето финансово законодателство в момента не позволява, което значи, че ако имат 20 или 30% продажба, си плащат ДДС 20% веднага, а след три или четири месеца получават обратно същите 20% от продажбата! На практика те финансират целия оборот!
И ако сега този Ваш текст за доставката – всъщност касае само доставката, която, ако правилно разбирам, касае книжарниците или разпространителя, това означава на практика, че ние освобождаваме книжарниците, но не освобождаваме дейността! Тоест не вършим никаква работа на издателите с целия този текст.
Така че моля първо да направим ясна сметка, защото за мен, ако искаме да направим нещо смислено в цялата работа, би трябвало – аз лично смятам, че няма лошо може би и периодиката да влезе, но дали влиза, или не влиза, трябва да се разбере, защото не ми е ясно от този текст, но дори периодиката да влезе, ние трябва да го направим така, че да освободим цялата верига, а не да освободим само доставчика. С доставчика ние оставяме веригата в същата ситуация и оттам нататък това довежда до редица фалити. Няма как да не доведе до фалити в тази ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Реплики? Не виждам.
Господин Будинов, заповядайте за изказване.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Въпреки това, че България е на едно от първите места по най-малко заболели и най-малко починали от COVID-19, което е благодарение на правителството и на навременно взетите мерки, аз ще си позволя лично да дезинфекцирам мястото, от което ще се изказвам (пръска с дезинфектант), против COVID-19 и против фалшиви новини на БСП. (Оживление, ръкопляскания от ГЕРБ.)
Също така срещу неверни политически внушения отново от БСП. (Пръска с дезинфектант. Оживление.)
Колеги, разбирам, че Вашата партия в момента има много проблеми и имате страшно разединение вътре, но бъдете по-широко скроени и приемете това с чувство за хумор. Казвам го като шега – приемете го като шега, въпреки че е добре, че са тези шеги, за да си кажем истината.
„Уважаеми български граждани“ – цитат (смях от ГЕРБ), изключително съм щастлив, че днес се гледа такъв законопроект и че аз съм един от вносителите, а именно в частта за намаляване на ДДС-то върху книгите – това е една моя мисия, и въобще всичко свързано с културата тук, в това Четиридесет и четвърто народно събрание. Още на изборите говорех за това – много хора, интелигентни, четящи хора, каквито са повечето от симпатизантите на ГЕРБ, постоянно ме питаха за намаляването на ДДС-то върху книгите. Аз съм много благодарен и щастлив, че това се случва, и то в точния момент и по най-точния начин.
Това е един жест, един голям знак към издателите, към авторите, преводачите, библиотекарите и към всички четящи хора в България. Повярвайте ми, те никак не са малко. Радвам се много, че това се случва точно около 24 май – един от най-хубавите български празници, Деня на славянската азбука и на светите братя Кирил и Методий, защото „и ний сме дали нещо на света“, както се казва, „букви на вси славяни книги да четат“ – отново цитат.
В последните години книгоиздаването е в разцвет. Щом в света излезе някоя по-значима книга, още след месец тя е преведена и е в България, и то преведена добре от нашите чудесни писатели и преводачи. Затова смятам, че този жест е страхотен и е в точния момент. Този сектор заслужава такъв жест и такъв знак, а именно намаляването, и то значително намаляване на ДДС-то на книгите, както и на книгодоставянето по електронен път, защото все пак това е бъдещето.
В тези тежки времена, слава богу, целият свят разбира, че материалното съвсем не е най-важното нещо в нашия живот. Все повече хора се обръщат към духовното, към изкуствата, към литературата и точно затова намаляването на ДДС-то върху книгите в момента в България е знаково и е толкова важно. Това е още едно доказателство, че науката, образованието, културата са приоритет на ГЕРБ, на „Обединени патриоти“ и на това правителство, освен всички други мерки, които Вие не признавате, но те са добри и работят в тези сектори. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Будинов.
Първа реплика – господин Цонев, втора реплика – господин Свиленски, трета – господин Недялков.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Да влезем в комедийния тон на господин Будинов. Господин Будинов, това, което се опитвате да гоните с дезинфектант, не се гони с дезинфектант, а с тамян. (Смях и ръкопляскания от ГЕРБ.)
И сега сериозно. Мисията на живота Ви – да се намали ДДС за книгите, всъщност е мисия на ДПС и ние миналата година предложихме това намаляване на книгите, ако си спомняте, миналото лято Вие го отхвърлихте. Ние приветстваме, че сега е прието и приветстваме това, че някак си сме спомогнали една Ваша мисия да бъде изпълнена. Благодаря Ви. (Ръкопляскане от народния представител Станислав Иванов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Господин Свиленски – втора реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Будинов, уважаеми колеги! Господин Будинов, преди да дезинфекцирате, е хубаво да четете какво сте подписал и какво внасяте. Защото това, което говорихте, че читалищата, библиотеките, издателите ще бъдат доволни, Вие знаете ли какво освобождавате от ДДС? На какво намалявате ДДС? Знаете ли текста?
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ, от място): Да, знам текста.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие намалявате ДДС на доставката на книгите и това е коренно различно от това, което Вие говорите. А ако трябва да Ви го обясни – поканете госпожа Стоянова, която каня вече от един час, или господин Борисов, или господин Горанов, или заместник-министъра на финансите, да Ви обяснят разликата между доставка на книги и това, което Вие казахте, което наистина звучи добре, но няма да бъде постигнато с това, което сте подписали, защото се занимавате с дезинфекция на парламентарната трибуна. Ако искате да вършите тази работа, мисля, че госпожа Караянчева може да Ви назначи, сигурно има свободно място, и да заемете позицията на колежката, която върши тази дейност на всеки три изказвания. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ, от място): Благодаря за съвета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Господин Недялков, заповядайте за трета реплика.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Будинов, Вие сте наистина актьор, признавам Ви го. Аз като самодеец сега не бих извадил кърпичка да почиствам след Вас трибуната от други вредни неща, които има у хората не само от партийна, религиозна или друга такава принадлежност.
Аз искам да поговорим по същество.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ, от място): Разбира се.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Ако нещо е моя кауза на живота, то е постигнато тогава, когато е постигнато завинаги и когато това нещо е било постигнато в обстановка, която аз съм могъл да го докажа с други аргументи, освен с аргумента, че ще подпомогнем определен сектор, заради това, че той е пострадал от COVID кризата.
Вашите аргументи бяха съчетани тук – във Вашето изказване, не съвсем с тези, които са в мотивите, които Вие сте подписали, и аз мисля, че след като проследим как се развиха събитията от последните седмици, те бяха като намаляването на ДДС-то за книгите за определен период от време, беше постигнато като някакъв баланс, а тук – за едната храна, хайде да дадем и на другата храна.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ, от място): Не беше така.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ: Как да не беше? Погледнете назад, дори в интернет, това беше така. Това не са сериозни аргументи и не могат да бъдат тържество на Вашата кауза като народен представител. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Господин Будинов за дуплика и тогава господин Атанасов за начина на водене, и след начина на водене, господин Апостолов, ще имате думата за изказване.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Днес почивка ще правим ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, без почивка.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Чакайте пак да дезинфекцирам, знаете срещу какво. (Дезифенкцира микрофоните.Оживление.)
Искам да Ви кажа нещо: мисията на живота не е точно казано. Казахте, че това е една от моите мисии в Четиридесет и четвъртото народно събрание, както има много мисии, които са част от културата и от това да се направят неща за тези хора – за творците, и за културния сектор. Очакваме и закон за киното, и така нататък, много други хубави неща, които ще се случат, но не е сега това темата. Това не е мисията на моя живот, а една от моите мисии в Четиридесет и четвъртото народно събрание.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Браво!
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодаря Ви, господин Цонев, за хубавата реплика.
А от Вашите изказвания и реплики към мен, доколкото разбирам, Вие няма да подкрепите този законопроект, така ли?
Направи ми много лошо впечатление, че трима души от БСП не подкрепиха Законопроекта в Културната комисия. Аз смятах, че, когато става въпрос за култура и за книги, е нормално всички да се обединим, но това е. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Будинов.
По начина на водене – господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Председател, с огромното ми уважение към Вас, ми се ще да Ви направя забележка поради следната причина. Безспорно господин Будинов е добър актьор, изключително добър, гледал съм му представления, гледал съм му доста неща. Господин Цонев също е изключително добър икономист.
Но от тази трибуна, госпожо Председател, не бива да правим цирк, не бива да правим от нея цирк! Какви ли не неща са минавали през годините – тук се хвърляха чаши с вода, какви ли не истории ставаха, в момента се дезинфекцира трибуната, за да се обиди една голяма партийна група. В края на краищата, колеги, колкото и политически различия да имаме, всички ние сме народни представители. За мен това, което стана преди малко, беше недопустимо – дезинфекции, тамян и така нататък.
А за книгите мога много да говоря, защото книгите – сега всеки се опитва да си припише заслуги за тези ДДС-та върху книгите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нека да е в изказването, господин Атанасов, това беше забележка към мен.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Нека да направя това изказване. Но още в предния парламент това беше част от Програмата на Патриотичния фронт и тогава, за жалост, в предния парламент предложението беше отхвърлено – ДДС върху книгите, да го знаете. (Частични ръкопляскания от „БСП за Българя“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Апостолов, заповядайте за изказване.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Колеги отляво, не създавайте вихрушка с Вашите искания за намаляване на ДДС, защото тази вихрушка би могла да Ви помете. Именно в тази връзка са и опасенията, които е изказвал финансовият министър, че ако всички искания бъдат приети това, естествено, че ще взриви бюджета.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, от място): Само Вашите.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ: Ако искате, после ме репликирайте от място, няма да Ви отговарям. И още нещо да Ви кажа: праволинейната политика на правителството до този момент бе ясно изразена и в действията, и в това, което се е случило през тези три години. Но, естествено, когато вървиш по един прав път и се случат чрезвичайни обстоятелства, какъвто е COVID-19, вариантите са два: или да си продължиш да си вървиш по пътя и да не виждаш, че нещо се случва и да бъдеш заметен, или да направиш някакъв завой.
И ето в този момент затова се появяват искания за промяна на ставка, за да можем да не бъдем в руслото на правата река, а да се помъчим да спасим най-пострадалия бизнес, защото този бизнес, за който говорим в момента, днес той беше затворен в един ден с една заповед, докато при другите отрасли на промишлеността и на стопанския живот в страната те продължиха да действат, да работят в ограничени условия с по-ниски ресурси, но все пак продължиха да съществуват. Докато в този бизнес, както каза народът, „мандалото хлопна“ с една заповед и на другия ден той бе принуден да преустанови тотално своята дейност за повече от 66 дни.
И е редно ние да върнем този жест. Ако Вашите искания са искания за реформа в средата на данъчната година, което наистина – съгласен съм с господин Цонев, който също така праволинейно е заявил, че не бива да се правят такива неща, защото това е по време на бюджетна процедура, което е абсолютно вярно, когато си във форсмажорни обстоятелства – при наличие на такива световни, е нужно да направиш промени и крачки встрани, за да можеш да компенсираш част от икономиката си.
Отделно от това, колеги, не изсипвайте, моля Ви, от буркана с компота само сока, тоест като говорите за данъци – косвени, преки, лични, и така насетне, не се вживявайте и не вниквайте само в единия косвен данък, защото в компота има и плод, тоест бюджетът е микс от още дузина ставки, които формират този бюджет.
И много Ви моля, също така в края на изказването си да заявя, че исканията за намаляване на тази ставка за книгите е искане и в Програмата на НФСБ още от Четиридесет и третото народно събрание, така че нека някой да не си присвоява това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Апостолов.
Реплики?
Реплика – господин Стойнев, първа, втора – господин Данчев.
Не, само господин Стойнев ще направи реплика.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Ще бъда съвсем кратък.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Апостолов, аз разбирам Вашето желание да помогнете, точно така, на тези хора, които държавата със закон им забрани бизнеса. Дайте тогава да направите мярката 60/40 80/0, 100/0. Всеки един макроикономист ще Ви каже, че за да има една мярка ефект, важно е скоростта, с която тя отива до нуждаещите се, разбира се, какво ще предлага в целия пакет от мерки? Девет процента какво означават? Тепърва трябва да чакат тези хора, да имат два метра разстояние, да тръгне заведението, да заработи, той може и да не се справи, каквото е девет процента.
По-скоро идеята е – веднага трябва да имате нужния кураж и смелост, разбира се, от страна на правителството, да има директни мерки, да не минават през един посредник, втори, трети, а от държавата директно да достига до крайно нуждаещия се. Затова подобна мярка, ако искате наистина реално мислене, за тези хора трябва да има. Кредити сте имали, но трябва да има директно подпомагане – това, което ние от опозицията Ви предлагаме, но Вие отхвърлихте. Само така тези хора ще бъдат доволни, а иначе отлагаме във времето един проблем, който заради липсата на ефективност, всички ние после ще трябва да плащаме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Господин Данчев, заповядайте – втора реплика.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател! Господин Апостолов, това, което пропуснахте да обясните за хората в тази зала и извън нея, е всъщност по какъв начин намаляването на ДДС за ресторантьорския сектор ще го подпомогне. Ако това няма да намали цените, ще дойдат ли там повече клиенти? ДДС практически е данък върху оборота. За да има оборот, трябва да има клиенти, само тогава този данък може да бъде ефективен и тази помощ да стигне реално до тях. Как се случва това? Не може да го обясните, защото самите ресторантьори казаха, че те няма да намалят цените. Откъде тогава ще дойде оборотът, откъде ще дойдат клиентите, повече, за да има настина помощ за този сектор сега?!
И, второ, моля да не правите внушения, че, едва ли не, ние от БСП сме против намаляването на ДДС за книгите, но не бъркайте това, което предлагате Вие – намаляването на ДДС за доставката на книги, с това, което искаме ние от БСП, а именно да се намали данъка за целия процес – от книгоиздаването до реализацията на книгите. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за Българя“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Данчев.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, колеги! Да наистина, бизнесът и в Бюджетна комисия изрично заяви, че цените няма да паднат, но няма и да се вдигнат при намаленото търсене. Отделно от това, както всички знаете, в Законопроекта е казано, че това е временна мярка, за да се види как ще реагира бизнесът. Бизнесът пое ангажимент с изказванията си в Бюджетната комисия, което господин Гечев пропусна да каже в изказването си, че цитира данни, тоест данните, които аз ще кажа, са данни, които бизнесът цитира, и това са официалните данни: около 75 хиляди заети в сектора, 94% от тях получават минимална работна заплата, като бизнесът се ангажира, ако тази мярка за намаляване на ставката на ДДС бъде приета, минималните възнаграждения да бъдат 800 лв., тоест положителният ефект върху фиска ще бъдат 79,85 лв. на месец на всяко заето лице или в годишен план 71 865 лв.
Така! И както казах, тези пари ще дойдат веднага при бизнеса, защото, отваряйки заведенията, господин Данчев, тези заведения в момента трябва да си купят нужните продукти, нужните материали, стоки, за да функционират. Те ще ползват 20% данъчен кредит на момента и, естествено, в края на първия месец, когато отчитат своите приходи, те ще плащат месечната си справка-декларация по ДДС намалената ставка от 9% и тези 11% реално ще останат при тях като формиран данъчен кредит за месеца, през който са ползвали покупките си. (Реплики от „БСП за България“.)
Така че отделно от това, господин Стойнев, ние сме предложили мярка, НФСБ е предложило мярка 60/0. Тя не бе приета. (Реплики.) Добре, като не е приета, ето вървим, казвам Ви, извън правия път, за да не бъдем изметени от него, като правим каквото е възможно за бизнеса. (Реплики.) Може би не ме чухте за правия път, затова ми правите гримаси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Апостолов.
Господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Първо, за това как ще гласува парламентарната група на „Движението за права и свободи“, защото след заседанието на Комисията по бюджет и финанси прочетох в медиите, че е имало неяснота, че сме се колебаели. За да няма такава яснота, за да е ясно, че не се колебаем – на първо четене ние ще подкрепим нашия законопроект и ще се въздържим по отношение на останалите. На второ четене ще подкрепим нашата мярка плюс мярката за книгите и ресторантите – отделно мярката за книгите и мярката за ресторантите. С какви аргументи – ще се опитам да Ви запозная сега.
Очевидно е, че темата за мерките в подкрепа на определени сектори, засегнати от кризата с COVID-19, прерасна в дебат за данъчната система. Прерасна, защото управляващото мнозинство реши да използва данъците като инструмент за стимулиране на определени сектори. Според нас това е възможно, само че имаше и по-добри мерки в този случай и в този момент. Така или иначе, доколкото за един от секторите, който наистина беше затворен внезапно – за там няма никакви съмнения, че е най-пострадалият от кризата. Доколкото управляващото мнозинство предлага тази мярка, за която пак да кажа: ние от ДПС не сме убедени, че е най-добрата, но тъй като отсъства, другата ще я подкрепим, с много условности обаче.
Колкото до останалите предложения, те наистина справедливо отварят темата за данъчната система.
Колеги, използването на ДДС като инструмент за социална политика или като инструмент за регулиране на икономическите отношения е много сложна тема.
Първо, изисква много добро познаване на механизмите на действие на данъка. Обръщам се към колегите без укор – към колегите, които не познават този механизъм. (Реплики.) Той е сложен данък, в света го наричат интелигентния данък, защото наистина има сложно действие. Невинаги това, което искаш да постигнеш с ДДС, се постига, защото не познаваш механизма на действие.
Второ, когато искаме да използваме данъчната система като инструмент на социална или на конкурентна политика, във всички случаи трябва да държим сметка за структурата на българската икономика, трябва да държим сметка за структурата на приходите в държавния бюджет, която се следва от структурата на българската икономика, трябва да държим сметка и за самия фиск. Дали би могло, както предлагат колегите от Левицата, преките данъци да бъдат увеличени, а ДДС да бъде диференцирано в полза на някои сектори като инструмент на социалната политика?! Мога да Ви отговоря: от икономическа и фискална гледна точка – не. Защо? Защото приходите от преките данъци са твърде ниски не поради липса на събираемост и не поради ниска ставка. Поради структурата на българската икономика – 2,6 милиарда е приходът от корпоративния данък, 2,8 милиарда е приходът от ДФЛ – Данък за физическите лица. Това на фона на общите приходи е твърде малко. Мисля, че е около 5% – не претендирам за точност.
Как ще компенсираш липса на 2 милиарда ДДС, ако предложиш мярка, която отива на близо 2 милиарда, с увеличаване на ставката по ДФЛ за богатите? Това ще донесе приходи от максимум 50 милиона, а ти ще трябва да компенсираш 2 милиарда. И тук говорим само за социална политика – да сме ясни, когато става въпрос за данъчната система. Искаме да направим плоския данък да бъде стръмен със скала, не говорим за фискални измерения, не говорим за икономически измерения, говорим само за социални. Да е ясно, че богатите плащат повече, бедните по-малко. Нямам нищо против – яснота да има. Фискът няма да се напълни от това и няма да компенсира загубите от това, че ще отворим други големи пробойни.
Правя този анализ, защото колегите преди мен говориха за данъчна система – и господин Кутев говореше, че Левицата предлага отдавна промяна в данъчната система, и професор Гечев, и доста други колеги.
Колеги, да Ви кажа: данъчната система в момента е такава, каквато беше през 2008 г. През 2008 г. приключиха големите реформи в данъчната система и Световната банка даде годишната си награда за най-добре развита, реформирана и структурирана данъчна система на България. (Шум, реплики, ръкопляскания.) Разбирате ли го това? С плоския данък, с 10% корпоративен данък, с баланса между преки и косвени данъци и с всичко това, което не е променено съществено оттогава до днес?! (Реплики.)
И тук трябва да отдадем значимото и на колегите от ГЕРБ, които управляват 10 години – че не пипнаха тази данъчна система, макар че злоупотребяваха, че тя е техен продукт – много характерно за тях. Не, не е техен продукт, изобщо не е техен продукт. Продукт е на едни други мнозинства, в които участваше и българската Левица, и ДПС, и други либерални партии в България, и десни. (Реплики.)
Но да се върнем на темата. ДДС много трудно може да бъде променяно в размерите, в които се опитваме да го направим сега, предвид кризата, опитваме се и при всяка бюджетна процедура.
Вижте, колеги, само един пример ще Ви дам: всички вносни стоки в България се облагат с ДДС на входа. Огромен внос има българската икономика и той няма да стане по-малък в близките години. Нали разбирате, че, когато намаляваме ДДС, за определени групи стоки, които са вносни, ние правим конкурентоспособно чуждото производство?! Изобщо дадох този пример, за да потвърдя, да онагледя първоначалната си теза – сложен данък. Когато говорим за данъчната система и за този данък, трябва да го разглеждаме в пряка връзка със структурата на българската икономика. Тя е такава, че в нея нямат тежест преките данъци, уви. Преките данъци имат тежест в много развитите икономики. При нас тежест имат потребителските данъци, а това е ДДС, на първо място, разбира се, акцизите като един косвен данък – иначе бъркаме нещата.
Аз разбирам, че в тази зала и от тази трибуна не може да не се политизира, но поне, когато става въпрос за такива важни въпроси като фиска, като данъчната система, добре е да говорят специалистите повече и специалистите да говорят с по-малко политика. За останалите, които не са специалисти, някак си е позволено да вкарват повече политика по тази тема.
Не е времето за дебат сега върху данъчната система, но така стана, че предложенията отвориха и този дебат. Това потвърждава нашата теза – да, колеги, ние от ДПС 20 години защитаваме данъчната система в този ѝ вид. Основен компонент в нея е единната ставка по ДДС. Ние обаче смятаме, че единната ставка по ДДС е вече анахронизъм, което не означава, че трябва да пипаме ставката по ДДС, така че тя да отпуши пробойни в бюджета, които по никакъв начин не могат да бъдат запълнени с преките данъци и със засилване на социалната им функция.
Дебат за това е необходим. Миналата година през лятото ние Ви го казахме – точно това време беше, на управляващите от ГЕРБ и на министър Горанов. Дайте да отворим тема за данъчната система. В Европа не можем да бъдем единствената страна с единна данъчна ставка по ДДС. Има сектори, в които трябва да помислим как да го направим, без това да засегне фиска, и не като социална функция, защото това в много редки случаи води до намаляване на цените.
Давам един последен пример и с това завършвам. Кога ДДС може да бъде пипано примерно при храните? Примерът с храните е много показателен, но не е необходимо непременно да се пипа ДДС. Миналата година правихме такива анализи, срещахме се с асоциациите и видяхме какъв е проблемът. Например в Германия ДДС е 5% на храните. Ако оттам идва вносна храна – каквато и да е тя, и тук получател е компания, нерегистрирана по ДДС, ДДС-то се плаща в страната износител, тоест Германия. Тази хранителна стока ще дойде в България с 5% ДДС срещу 20 на нашите производители. (Реплики от народните представители Румен Гечев и Румен Георгиев.) Има, има нерегистрирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, възползвайте се от репликите!
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Попитайте Финансовото министерство – ще Ви даде справка за това, което питате.
Искам да дам този пример, за да кажа, че има проблеми. Понякога ДДС се явява при вътрешнообщностните доставки инструмент на конкурентоспособност. Там можем да мислим. В случая нашата позиция е ясна. Ако се разпрострях върху данъчната система, то беше, защото бях предизвикан от дебата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Цонев.
Реплика – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Цонев! Съвсем кратка реплика. Казахте: „Попитайте Финансовото министерство.“ Как да ги попитаме, господин Цонев, като от Финансовото министерство ги няма – нито министъра на финансите, нито заместник-министъра на финансите, нито председателя на Бюджетната комисия, нито премиера?! Кого да попитаме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Председателят на Бюджетната комисия е в залата, господин Свиленски. (Реплики от „БСП за България“.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Как да попитаме Финансовото министерство, като тях ги е страх да дойдат тук и да си кажат становището, тоест да кажат това, което са написали, от тази трибуна да го обяснят? Съжалявам, господин Цонев, ама ни пратихте да питаме някой, който го е страх да дойде тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам.
Господин Цонев, дуплика ще има ли? Не.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми български граждани! (Смях от ГЕРБ.)
Кризата с коронавируса води след себе си икономическа и социална криза. В такъв момент на натрупващи се кризи, какво би трябвало да се направи, какво би трябвало да направи едно правителство и едно управление? Според мен, да се гарантират поне четири неща: стабилност на институциите, сигурност на икономиката, прогнозируемост, яснота какво ще се случва в следващите няколко месеца поне, ако не и години, и да се покаже грижа за хората. Четири простички неща.
Какво наблюдаваме днес от правителството на Бойко Борисов? Стабилност на институциите е първото, което би трябвало да демонстрира едно управление. Няма нещо по-важно в работата на едно правителство, на един парламент от приемане на бюджет и данъчни закони, защото те изразяват цялостната политика – и икономическа, и социална, и здравна, тоест това е въпрос номер едно на парламентаризма и на всеки Министерски съвет.
Вместо това какво имаме днес? Чухме депутат от ГЕРБ да се дистанцира от Министерския съвет на ГЕРБ и каза: „Ама защо да идва тук Министерският съвет, те не са вносители? Вносители сме ние.“ Следователно Министерският съвет няма никакво значение, а тук едни депутати внасят данъчни закони – най-важните в страната.
От вносителите депутати има актьори, но няма нито един от Бюджетната комисия. Министърът на финансите се разграничава от тези депутати и казва: „Ако направите това, край на бюджета, на финансовата политика и отиваме на вдигане на данъци!?“ Председателят на Бюджетната комисия от ГЕРБ безпрецедентно за работата на Народното събрание отказва да влезе в Бюджетната комисия и да води заседанието.
Какво е впечатлението у българските граждани? Мислите ли, че е за стабилност? Впечатлението, поне у нас, е, че всички Вие вкупом бламирате премиера, който предложи тази идея за ДДС, и въпреки това след десет минути ще гласувате „за“. Мисля, че хаосът във Вашето поведение много ясно се вижда и от българските граждани отвън – вместо стабилност, която е номер едно в условия на криза в държавата.
Второ, сигурност за икономиката. Вместо да гарантирате такава сигурност, премиерът каза: „Въвеждаме нови данъци, промяна в данъка за добавената стойност, но ако не сработи, ще го премахнем.“ Няма нищо по-нестабилно от това първият в държавата, в Министерския съвет, тоест първи е председателят на парламента, министър-председателят да каже: „Въвеждам данък, но ако не стане, ще го махна.“ Още един елемент към нестабилността внесохте Вие днес, като казахте: ами това е временна мярка!
Уважаеми депутати от управляващото мнозинство, временна мярка може да е носене на маска, но в бюджетна държава данъчни закони, осигуряване на пенсии, внасяне на осигуровки не може да е временна мярка. Държавата и икономиката имат нужда от сигурност, и то дългосрочна, а не от временни промени в данъчни закони и в бюджета.
Трето, прогнозируемост се иска в условия на криза. Какво предлагате Вие? (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Единствената прогноза, която досега е чул българският народ, е от министъра на финансите, който каза: „Ако приемете 9% ставка ДДС за определени сектори, то ще се вдигне ДДС на 24% на другите и ще вдигне корпоративния данък“. Това е единствената прогноза, дадена досега. Кое нормално управление и държавническо мислене вдига данъци в условия на криза, когато имате 150 хиляди нови безработни, когато имате стотици хиляди фирми пред фалит, когато имате ръст на обедняването и на неравенствата и ще вдигате данъци? Това Ви е прогнозата.
И последно, грижа за хората. Смятам, че е важно да се покаже в условия на криза.
Уважаеми народни представители от управляващите, многократно казахте, че намаляването на ДДС няма да доведе до намаляване на цените. Има една стока, при която е гарантирано намаляването на цените, ако се намали ДДС – една, от всички, които сме предложили тук ние – при лекарствата. Това е гарантирано, защото лекарствата са на регулиран пазар с регулирани цени. И точно това Вие отхвърляте, а точно това е грижа за хората, и то за всеки, независимо дали членува в ГЕРБ, в ДПС, в БСП – всеки българин ползва лекарства, а най-тежко е положението при пенсионерите и най-бедните заради ниските доходи, а пък и те ползват най-много лекарства. Ето тази мярка, която гарантирано ще доведе до намаляване на цените и ползва всички българи, Вие я отхвърляте в момента.
Така не се прави! Този хаос, несигурност, нестабилност и липса на перспектива, и на яснота в условия на криза задълбочава проблемите, а не ги решава. Вие не предлагате решения, Вие предлагате задълбочаване на тези проблеми. Как се прави? Ако всичко беше както трябва, стабилността на институциите трябваше да се гарантира по следния начин: ето тук застава Министерският съвет начело с министър-председателя, единно с мнозинството, с министъра на финансите, с председателя на Бюджетната комисия внася политиката, която предлага на българския народ, и тази политика е облечена в ясен план за излизане от кризата. Не на парче, не „сега ще сваля ДДС, а утре ще го вдигна“, не „ще помогна на този сектор, няма да помогна на друг“, не „60/40, а ще става 80/20“– ясен цялостен план, Министерският съвет и тук министър-председателят – с план пред народните представители.
В този план да се съдържат поне няколко неща. Да се каже ясно: анализът на финансовото състояние на държавата какво е – излишък ли е, бюджет ли е, в какво състояние е реално финансовото положение на страната? Да се определят четири, пет сектора, които са най-важни за икономиката, върху които се съсредоточават държавни мерки за подпомагане и там, където има най-много заети хора. Да се каже: кризата показа, че е наложителна реформа в здравеопазването. Ако сме ние, ще кажем: реформа в здравеопазването, в която болниците не са търговски дружества. Ако сте Вие – кажете нещо друго, Вашата идеология за здравна реформа, но този план да съдържа – кризата показа, че здравето не работи, внасяме нов модел на здравеопазване.
Трето, излезте и кажете: кризата показа, че трябва данъчна реформа, че не може най-бедните в света и в България да плащат постоянно за последиците от кризата, а най-богатите да не усещат тези последици, даже напротив, да богатеят още повече. И казвате: ето данъчна реформа, но ясна и разписана.
Четвърто, предлагате нов икономически модел, в който най-накрая сте осъзнали, че държавата има роля в икономиката. Дали това ще е държавна петролна компания, дали ще е държавно предприятие за изкупуване на земеделска продукция, дали държавно аптечно предприятие, но излизате и казвате: ето това трябва да се прави, ние така казваме.
Пето, привличане на инвестиции. Уважаеми народни представители, в света тече ново преразпределение на инвестициите. Кризата показа, че дългите вериги на доставки могат да бъдат риск за развитие на икономиките. В момента и Европа, и Съединените американски щати изтеглят инвестициите или част от инвестициите си от Азия и ги преместват близо, за да скъсят веригата на доставка. България е идеален обект на такива инвестиции, защото имаме условия. Къде Ви е инвестиционният план? Тук правителството и министър-председателят трябва да застанат с такъв цялостен поглед върху нещата.
Шесто, спасяваме общините. Знаете, че някои от тях са на ръба, къде Ви е планът за общините? (Председателят дава знак, че времето е изтекло.) Да, приключвам, госпожо Председател.
Седмо, всичко това, уважаеми управляващи, в демократична правова парламентарна република се облича във формата, наречена актуализация на Закона за бюджета, така бихме направили ние.
Къде Ви е актуализацията на Закона за бюджета? Ако намаляването на ДДС ще намали приходите в бюджета, къде Ви е актуализацията, с която казвате как ще ги компенсирате, откъде ще намалите разходите – от пенсии ли, от заплати ли, от какво? Къде Ви е планът за развитие на България и Закона за актуализация на бюджета?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: Гарантирате нестабилност, несигурност, липса на яснота за бъдещето. Алтернативата на това е – ясен план за България за излизане от кризата и Българската социалистическа партия и Коалиция „БСП за България“ разполагаме с такъв. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Биков, заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ясно е, че говорим на различни езици от началото на този парламент, това едва ли е някакво откритие, но днес стана ясно, че пък самите Вие говорите на различни езици в рамките на Вашата парламентарна група.
Какво се случи днес? Първо, господин Гечев излезе и представи Вашето предложение, което е почти същото като нашето, но с разликата, че Вие разширявате обхвата на секторите, които според Вас трябва да бъдат подпомогнати, като вкарвате към пострадалия ресторантьорски бизнес и фармацевтичния сектор, и сектора за храни. След това излезе господин Стойнев и каза: „Какво правите Вие? Защо променяте данъчната система по средата на годината? Какви са тези сваляния на данъци?“ Той явно беше забравил, че няколко минути преди него господин Гечев защитаваше позиция, в която ни призова да подкрепим предложението на БСП.
Пътьом на всеки половин час господин Попов, и господин Свиленски излизат да ни кажат, че часът е станал 10,30; 11,00; 11,30, за да призоват да дойде министър-председателят, министърът и така нататък. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Всъщност обаче за какво говорим, и е добре да уточним днешния дебат за какво е. (Реплика от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Възползвайте се от репликата, господин Свиленски.
ТОМА БИКОВ: Какъв е днешният дебат? Днешният дебат е за следното: той е за едни антикризисни мерки, свързани с компенсиране и подпомагане на един конкретен сектор и бизнес, който едва ли има някой в тази зала, който ще каже, че има по-пострадал от него. Когато на 13 март обявихме извънредното положение, тези хора бяха принудени на часа да затворят. Те бяха заредили ресторантите си с определена стока, тази стока беше брак след това. Едва ли има човек, който да каже, че този сектор не е пострадал. В този сектор работят над 75 хиляди души, в свързани с този сектор бизнеси вероятно работят още стотици хиляди, защото тези ресторанти пазаруват от магазини, имат дистрибутори и така нататък, и така нататък.
Нашата цел в момента не е да предизвикаме дебат за данъчната система като цяло, да преразгледаме структурата на данъчната система. Нашата цел е да се опитаме да спасим максимално много бизнеси в този сектор, защото, ако те фалират, хората, които работят в тях, ще отидат в социалната система.
Вие продължавате и още от началото Вие сте последователни в това отношение. Съгласен съм с Вас, че сте последователни. Вие продължавате да смятате, че данъчната политика е социална политика. Има достатъчно много социални сектори, в които може да предложите реформи. Може да подпомагаме хора по някакъв начин, нуждаещи се, включително и при лекарствата.
Не е вярно, че има всички гаранции, че лекарствата ще паднат, ако падне ДДС. Над 2000 лекарства се покриват от Здравната каса. Може да увеличим например броя на тези лекарства или да направим някаква социална мярка за тези, които не могат да си позволят лекарства – държавата да ги подпомогне. Но защо трябва да подпомогнем фармацевтичния бизнес? Той не загуби в тази криза. Нищо не загуби в тази криза фармацевтичният бизнес.
Тук се говори за дългосрочни решения. Аз съм против в момента да се взимат дългосрочни решения и го казвам абсолютно откровено. Ние се намираме в криза – нещо, което колегите от БСП не могат да разберат вече три месеца. Ние се събирахме и по време на извънредното положение, водихме дебати по най-различни теми и през цялото време виждахме едно абсолютно несъзнаване на сложността на тази ситуация и на това, че се намираме в криза.
Кризата не е стабилност, както твърди госпожа Нинова, че в кризата трябва да има стабилност. То трябва да има стабилност по принцип, не само в кризата. Проблемът на кризата обаче е, че тя разрушава стабилността. И тази криза не зависи от нас. Тя трябва да се управлява. Тя трябва да се преодолява. Трябва да има отклик на определени предизвикателства, които тази криза поставя. Но ние в момента да решим за следващите 10 години какво ще правим, при положение че не знаем какво ще се случи след три месеца в света, не в България, в света, и да приложим Вашата стратегия и визия!? Аз мисля, че ще катастрофираме, че ще изпуснем от контрол кризата, ако направим всичко това. Това е все едно сега да приложим „Визия за България“. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Защо не предложихте да приложим „Визия за България“, която беше един стратегически документ, който не отчиташе по никакъв начин, че ще има коронавирус, който не отчиташе по никакъв начин, че ще има световна икономическа криза? Там се предлагаше на този сектор да се дадат два милиона, на другия – четири, на третия – пет. Това беше „Визия за България“. (Реплика от ГЕРБ: „Милиарда.“)
Милиарда. Извинявайте, милиарда! Това беше. Само че сега се оказва, че ги няма тези приходи. И ако Ви бяхме послушали по време на приемането на този бюджет, за първото тримесечие най вероятно нямаше да имаме излишък, който да ни подпомогне да се справяме с предизвикателствата. (Реплики от „БСП за България“.)
Отчете се преди няколко дни. Сега не знам, да започна да Ви образовам. (Реплики от „БСП за България“.)
Ние нямаше да имаме тази възможност. Щяхме да сме похарчили парите. Щяхме да сме влезли вероятно и в заеми, преди изобщо да има криза, и в момента нямаше да имаме възможност за никакви буфери, включително и взимане на заеми, включително и резерва, който сме формирали.
Моят извод е, че по време на криза Вашата партия не бива да се слуша. Трябва да се прави обратното даже. (Реплика от Станислав Иванов: „Не само по време на криза!“)
Вие можете да предизвиквате кризи, но не може да се справяте с тях. (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Това е фундаментален проблем при Вас. Да ни съветвате как да излезем от една много сложна ситуация – приемам, но не приемам да вървим след Вас. Защото Вашата визия, Вашата плановост – дългосрочна, която демонстрирате от тази трибуна днес, показва, че не сте адекватни на ситуацията. Показва, че Вие не само не може да изведете страната от кризата, Вие изобщо не може да формулирате какво означава криза и не можете по никакъв начин да… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, колеги!
ТОМА БИКОВ: …осмислите движението и посоката, в която трябва да се върви, и то много внимателно, ден по ден. Ден по ден, а не петилетка по петилетка.
Свалянето на цените е невъзможна задача. През 1954 г. на Вашия VI конгрес на Вашата партия се взима решение да се увеличи стандартът на хората – жизненият стандарт, като бъдат свалени цените на редица селскостопански продукти, за да поевтинее храната. И знаете ли какво се случва? Предизвиква се най голямата вълна на миграция от селото към града, защото хиляди български земеделски работници остават без доходи. Защото, когато свалите цените на храните за града, не плащате на тези, които правят храните. Така се свалят цени. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Между другото, тази политика по-късно е отречена от другаря Тодор Живков, не от мен. (Смях и оживление.) И то е логично, така се случва.
Затова ще призова да подкрепим нашите мерки, които, пак повтарям, са кризисни, а не фундаментални, не дългосрочни, а кризисни, и след това, ако имаме дебат за данъчната система, нека да го проведем по друго време и на друго място. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Иванов, за реплика.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Биков, позволявам си да Ви направя тази реплика, защото не съм съгласен с една част от Вашето изказване. Именно с това, че колегите не са успели в свои изказвания да формулират какво е криза.
Смятам, че те много добре могат да формулират какво е криза, колеги. Защото криза е, когато пенсиите са 3 долара, криза е, когато заплатите са 5 долара, криза е, когато няма бензин (силен шум и реплики от „БСП за България“), криза е, когато няма хляб, криза е, когато няма детски храни в магазините. Затова колегите под тяхното управление, според мен, много добре знаят какво е криза. (Шум и реплики.)
Друго, което пропуснахте да кажете във Вашето изказване, господин Биков, на което Ви обръщам специално внимание, е да кажете защо лявата партия в своето предложение формира една подкрепа на едрия бизнес, както загатнахте, само на фармацевтичния бизнес – намаляване ставката на ДДС за техния сектор, а не казаха дали ще подкрепят тази мярка, която е насочена за подкрепа на работещите в ресторантьорския и хотелиерския бизнес, където има 75 хиляди български граждани, работещи там, и с техните семейства отиват към 150 хиляди български граждани, където тази антикризисна временна мярка, както подчертахте Вие, е упомената?! Те дали ще го подкрепят? Не зададохте този въпрос, който за мен е фундаментален на днешния дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Биков, заповядайте за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Много кратък отговор. Колегите подкрепят едрия бизнес и се борят за намаляване на данъците. Такава лява партия в Европа и по света не познавам. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Лично обяснение – господин Гечев и господин Свиленски, и по начина на водене – господин Паунов.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, благодаря Ви, че ми давате възможност за лично обяснение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: …заради това, че колегата Биков манипулира моето изказване.
Първо, господин Биков, въобще не става дума за това, че предложението на „БСП за България“, което аз обясних, пришива към Вашето предложение за ресторантьорството лекарствата. Това не е вярно, тъй като ние имаме коренно различен подход, господин Биков. Нашият подход е системен, като Европа.
Второ, Вие неправилно интерпретирате моето изказване за лекарствата. И ще Ви обясня за едрия бизнес, слушайте внимателно! Твърди господин Биков и преиначава моите думи, че с намалението на ДДС на лекарствата ние подкрепяме големия бизнес.
Дами и господа, ДДС се заплаща от купувача, няма нищо общо с големия бизнес. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Хората, които купуват лекарства, ще платят по-малко.
Знаете ли какво казват колегите от ГЕРБ? Че като стане антибиотикът по-евтин – те казват – големият бизнес ще продава повече, тъй като чичо Иван вместо през шест часа, ще почне да пие всеки час антибиотик. Това е Вашата логика за едрия бизнес. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.)
А бе, приятен ден! (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев. И на Вас.
Лично обяснение за господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател, че ми давате и на мен възможността за лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Винаги с удоволствие.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Уважаеми господин Биков, вземам процедурата за лично обяснение като лично засегнат, защото аз бях един от тези, който обиколи България, за да разкаже „Визия за България“ (шум и реплики от ГЕРБ), за да напише заедно с хората „Визия за България“. Тази „Визия за България“, която Вие разкритикувахте. Тази „Визия за България“, за която Вие казахте как нищо не става от нея, и същата тази „Визия за България“, която Вие започнахте да изпълнявате именно в кризисна ситуация – направихте държавна лотария, направихте държавна фирма за автомагистрали, сега правите държавна компания за петролни продукти, направихте държавен ВиК холдинг. Вие изпълнявате нашата визия. (Възгласи: „Браво!“ и ръкопляскания от „БСП за България“. Смях и оживление.) Ние ще Ви подкрепим, но в тази визия има и други неща, които трябва да прочетете, да ги осмислите.
И когато излизам от тази трибуна, господин Биков, не излизам да Ви кажа колко е часът. Има голям часовник – който иска, ще го види. Излязох да Ви кажа, че в този важен момент за България тук ги няма министър-председателя, министъра на финансите, заместник-министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Поканихте ги, господин Свиленски. Това вече го казахте, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, но явно господин Биков не го е разбрал. А госпожа Стоянова вероятно се е върнала или не. Сега, когато предстои гласуването, госпожа Стоянова отново я няма в залата. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски.
По начина на водене – господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, моята бележка е към Вас. Вие в този парламент сте първа между равните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така е.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Считам, че и Вие трябва да спазите законите и заповедите на министъра на здравеопазването. Сигурно сте чели – последната му беше, че е забранено театрални постановки в затворени помещения. (Смях и оживление.) А тук двама артисти, мои добри колеги – Чърчил и доктора, разиграват скечове и театрални представления, а Вие просто не ги спирате. (Смях и оживление.) Не нарушавайте заповедите на министъра на здравеопазването! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Паунов. И Вие не нарушавайте заповедта на министъра и ходете с маски, моля ви.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България, встрани от микрофоните): Е щом Вие нарушавате, защо аз да не нарушавам?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля Ви! (Шум и реплики.) Тук е парламент и всеки има право да се изкаже.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054 01-39, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
Гласували 184 народни представители: за 22, против няма, въздържали се 162.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054 01-40, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 180 народни представители: за 19, против 5, въздържали се 156.
Предложението не е прието.
Преминаваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054 01-42, внесен от Боряна Георгиева и Полина Цанкова.
Гласували 179 народни представители: за 6, против 2, въздържали се 171.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов и група народни представители.
Гласували 181 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 72.
Предложението е прието.
Процедура – господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на основание Правилника на Народното събрание предлагам срокът за Закона за подземните богатства да бъде увеличен на две седмици.
Предлагам и процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Николов, ще гласуваме останалите два законопроекта и тогава ще гласуваме Вашето процедурно предложение за удължаване на срока.
Прегласуваме Законопроект за изменение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-43, внесен от Красимир Ципов.
Гласували 176 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 68.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-44, внесен от Валери Симеонов.
Гласували 180 народни представители: за 19, против 2, въздържали се 159.
Предложението не е прието.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заявена е процедура по прегласуване от парламентарната група на БСП.
Гласували 181 народни представители: за 19, против 2, въздържали се 160.
Предложението не е прието.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 054-01-45, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 185 народни представители: за 66, против 32, въздържали се 87.
Предложението не е прието.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имаме процедура по прегласуване.
Прегласуваме Законопроекта на госпожа Корнелия Нинова и група народни представители.
Гласували 181 народни представители: за 66, против 46, въздържали се 69.
Предложението не е прието.
Сега гласуваме процедурата на господин Николов за удължаване срока на Закона за подземните богатства – срокът да бъде две седмици.
Гласували 145 народни представители: за 145, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Колеги, искам да Ви информирам, че остава час и половина, в който ще успеем да отговорим на всички въпроси в този парламентарен контрол, тъй като той е толкова като времетраене.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ
Новопостъпили питания за периода от 15 май 2020 г. до 21 май 2020 г.:
- от народния представител Георги Йорданов Йорданов и група народни представители към Кирил Ананиев – министър на здравеопазването, относно Стратегия за подобряване на условията на труд и за финансовата компенсация за българските медици. Следва да се отговори в пленарното заседание на 5 юни 2020 г.
Писмени отговори от:
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Велислава Кръстева;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Боряна Георгиева;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Елена Пешева;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на два въпроса от народния представител Елена Пешева;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народния представител Елена Пешева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народните представители Чавдар Велинов, Георги Гьоков и Васил Антонов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Иво Христов;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Анна Славова;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Христо Проданов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на два въпроса от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на икономиката Емил Караниколов на въпрос от народния представител Георги Гьоков.
Декларация от името на парламентарна група – заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи министри, уважаеми колеги народни представители! Сигурно никой от нас не си е представял, че тази декларация за най-светлия празник в нашия календар – 24 май, ще бъде във време на пандемия, в което знанието, духовността, тържеството на просвещението, на науката, на човека ще бъдат от такова огромно значение.
Бяхме свикнали да си говорим за консуматорско общество. Да, и още се придържаме към ежедневните теми на дебати. Още спорим за предизвикателствата, които са преходни, а не стратегически за бъдещето.
Във всяко друго време, уважаеми колеги, което е в навечерието на 24 май, щях да помоля да споделите емоцията от тържеството на делото на светите братя Кирил и Методий и да напомня за конкретната политическа стратегия на партия ГЕРБ за развитието на националния ни приоритет – образованието на българските деца и подкрепата за науката и културната общност.
Днес искаме от Вашето време, за да оценим заедно огромното значение на просвещението, на българския ум и на българския дух за нацията ни, за бъднините ни, за това, което сме. Защото пандемията ни позволява ясно, без преструвки, да си кажем, че имаме право да сме горди като народ! Защото нашите просветители и учители са тези, които бяха и са на първа линия в дните, в които спасението на човешкия живот е абсолютен приоритет за всеки.
Това са хората, за които говорим често, че са далеч от времето на децата ни и събират някакво недоволство. Те показаха, уважаеми колеги, че учителят не зависи от учебника; показаха, че не зависи от технологиите, не зависи от класните стаи. Учителят е този, който знае как да отвори вратата на знанието, както тя е била отворена от светите братя Кирил и Методий за целия славянски свят. Той е човекът, който има професионалната отговорност и професионалното задължение, който е натоварен от нас като общество да сподели пътя към знание и духовност. Той не е човекът, който пее урока и дава домашните, той не е човекът, който попълва дневника, който пише забележки, който изисква, организира, изпитва, преподава. Учителят е човекът, който е натоварен с мисията да показва знанието. На този човек българинът казва с преклонение: „Учителю.“ За него са нашите усилия, за него е и нашата политическа отговорност. За това в приоритета образование ГЕРБ поиска, обеща и изпълнява ангажимента си да инвестира, да развива и подкрепя учителите, защото те инвестират, развиват и подкрепят новите поколения. И това е факт!
Уважаеми колеги, аз съм учител и зная много добре, че вратата на знанието не се отваря с магия. Това става, на първо място, с любов към професията и второ, с абсолютна последователна политика за развитието и качеството на цялата система на образованието. Всяка малка или по-голяма крачка, която беше извървяна в тази посока, всеки проект, дискусия, решение, закон, са част от тази политика за модерно образование, стъпило на здравите ни традиции, което дава лична перспектива за развитие на всеки човек и в чийто център са новите поколения и техните учители.
Затова в навечерието на 24 май трябва не само да благодарим на учителите ни, но и да имаме ясния анализ, че инвестициите в образованието са тези, които не чертаят някакво далечно бъдеще, а определиха и определят днешния ни ден.
Времето, в което сме сега, показа, че не дребнотемията са важни. Не че не го знаем, но истината е, че често си позволяваме те да вземат превес в деня ни и в политическото ни ежедневие, а важни са развитието на ума и духа. Затова днешният 24 май е не просто преклонение към хората на науката и на културата, това е празник, в който благодарим за това, което те ни дават.
Аплодисментите за тях не са по-различни от тези, уважаеми колеги, за лекарите, които се борят за живота на всеки човек. Аплодисментите за нашите учители са нашето признание, че техният труд и талант са тези, които ще оставят нацията ни на световната карта на просвещението, развитието и ценностите не само днес, а във вековете напред.
Този 24 май не е като другите – той е нашето минало, в което знанието ни е определило как ще се развиваме като народ; той е нашето настояще, в което търсим и определяме посоките на просвещението, на духа, на развитието си; той е нашето бъдеще, в което знаем, че ние ще пребъдем светла бъднина. Този 24 май е истинският празник на духа и знанието на България. Ние, уважаеми колеги, всички носим този дух и затова нека да помним: „Напред! Народността не пада там, дето знаньето живей!“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Декларация от името на парламентарна група.
Госпожо Ненчева.
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми български просветители, културни дейци, пазители на словесността! Двадесет и четвърти май е празник на словото, празник на възхвала на писмеността, на българската просвета и култура. Празникът винаги е бил основателен повод за гордост, че „и ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книги да четът“.
Всичко започва в онези далечни времена на първото българско царство. България вече е утвърдена и авторитетна държава. Това се дължи на мъдрите и далновидни владетели. Те знаят как и къде водят народа си, защото владеят силата на словото и познанието толкова добре, колкото и силата на меча. Знаят, че народът трябва да е обединен в религията си и силен в мъдростта на познанието. Доверяват се, разчитат и подкрепят учителите и просветителите със силата на цялата държавна власт. Не закъснява и Златният век за България, тогава водена от български цар, получил образование в Магнаурската школа, начетен пълководец и духовен водач на народа си. Изграждат се манастир след манастир, пишат се книги, хората стават просветени, разширяват се територии, българите заявяват и отстояват присъствието си като силен народ в силна държава. Това са години на божия благодат за България.
После идват и тъмни, мрачни времена. Но в една манастирска килия винаги свети пламъчето на свещта, огряло буквите, нанизани като броеница от пръстите на светогорски монах, който пряко силите си пази словото българско, преписва го и го дарява на поробените, на невежите, на потъналите в тъмнината на подчинение на чужда власт. От тези смели думи с всеотдайната грижа на възрожденския даскал в килийните училища се ражда и непокорството на „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди“, за да се мине през огъня на въстанията и войните. Даскалите образоват и възпитават, изграждат вярата в новата българска държавност. И всичко това е защото българите имат „свое писмо и четмо“, създадено от нашите първоучители.
През IX век братята Кирил и Методий поставят живота и делото си в олтара на знанието и новата писменост, издигат словото на пиедестал, полагат божествено тайнство във всеки един буквен знак, така че да носи и до днес сила и послание. Трудът на първоучителите определя пътя, който извървява народът ни. Създаването на буквите е успешно и трайно дело, защото има приемственост между светите братя Кирил и Методий и техните ученици, които, идвайки в България, създават своите книжовни школи и се превръщат във вдъхновители и учители за българския народ.
Благодарение на всичко това днес на кирилица пишем не само българите, но и сърби, черногорци, руснаци, украинци, белоруси, монголци – общо над 200 милиона души. Днес 24 май се отбелязва в много държави.
Голямо признание за апостолската и културната дейност на светите братя Кирил и Методий е обявяването им от папа Йоан Павел ІІ за съпокровители на Европа. Те изиграват ролята на духовен мост, допринасят за гражданското и културното единение на Европа до днес.
Настоящата 2020 г. е белязана с тежките последици от коварен вирус за хората в страната ни и по света. Но точно в името на хилядолетната история на България, ние не можем да си позволим словото, просветата и културата да търпят белезите и пораженията от вирусите на невежеството и неграмотността.
В този тежък момент българското учителско войнство отново доказа своята отдаденост и прояви неимоверни усилия, за да докаже смисъла от съществуването на просветата и знанието.
Преподавателите и директорите в българските училища не чакаха разпоредби и указания от Министерството, мобилизираха силите си и само за 48 часа приведоха системата на образование в готовност за електронно обучение на децата, учениците и студентите в извънредна ситуация, без да се вайкат, без да се оплакват. Командата идваше от сърцата и умовете им, подчинени на онази хилядолетна традиция – просветителите да са сред народа си, да го водят и напътстват. Без ръкопляскане.
Какви ще са анализите и изводите предстои да разберем. Изправени сме пред въпроси: държавните институции имат ли адекватна помощ за образованието; има ли адекватна държавна стратегия за образованието и културата в България?
И още тежки въпроси, а отговорите чакат и са важни за всички ни: равен ли е достъпът на всяко българско дете до образование; обезпечени ли са учителите с всичко необходимо за пълноценна работа; ефективно ли бяха изхарчени милиони левове за квалификацията на учителите; ще има ли обективен анализ на пропуснатото учебно съдържание и знанията на учениците по време на извънредното положение; как ще се компенсират липсите; каква готовност има за започване на новата 2020 – 2021 учебна година?
Образованието в електронна среда доказа за пореден път категоричната необходимост от прякото общуване между учител и ученик, доказа необходимостта от социално общуване и изграждане на социални навици и умения за справяне с предизвикателствата на живота. Компютърът може и трябва да бъде само в помощ на човека, но не и господар на начина му на живот.
Благодарим Ви, учители, за вярата в правотата и силата на просветителското дело!
Последните месеци електронното обучение се превърна в стрес тест за родители и ученици. Там, където родители, ученици и учители имат възможността да работят съвместно, процесът на обучение има успех. Това затвърждава разбирането, че родителите са неизменна част от процеса на образование и важен фактор във възпитанието и правилното развитие на детето.
Благодарим Ви за положения труд, родители!
Към този момент останаха без подкрепа и грижа учителите и учениците в българските училища в чужбина. В училищата зад граница усърдно работят наши сънародници и просвещават на българско четмо и писмо деца, родени от българи, но в чужда държава. Факт е, че все по-трудно се запазва самосъзнанието и принадлежността им към българското и този процес има нужда от подкрепа.
Благодарим Ви за съхраняването на българщината отвъд пределите на Родината!
Днес и създателите на словото, културните дейци, носителите на духовния заряд на нацията, за съжаление, не получиха подкрепа от държавата. В същото време много от тях всеотдайно и безвъзмездно раздаваха таланта си, превръщайки домовете си в сцена и през различни социални платформи представяха изкуството. Не позволиха на изкуство да изчезне и да се обезличи ролята му във времето на социална и физическа изолация.
Благодарим Ви за всеотдайността, деятели на културата!
Времето е трудно, но в не по-лесно време са живели и първоучителите и създателите на българското слово. За съжаление, вавилонската кула рухна и спряхме да разбираме какво говори ближния ни. Владеем добре езика на разделението и омразата, но това не е езикът на българите. Имаме основание и много поводи да проговорим на езика на единението, загърбвайки и пренебрегвайки политическото и личното си его в името на бъдещето на народа ни.
Можем да се справим с извънредните трудности, но само ако сме обединени в желанието и волята всеки от нас да подчини работата си на интереса на народа на България. Длъжни сме пред поколенията, които ще се родят след нас на тази земя, защото българите имаме своето заслужено признание в приноса ни към световната култура.
Категорични и задължаващи са думите: „Много неща са отминали, Древният Рим и Древна Гърция, Византия, но България е тук – късче от най-древната култура между всички европейски страни. Затова – пазете я! За да бъде българската култура не само късче от старината, но и първата частица на бъдещето. Духовното богатство на България, създадено с векове, трябва да пребъде. Такова е историческото предназначение на България и аз вярвам в него.“ Това са думи на големия приятел на България академик Дмитрий Лихачов. Трябва и ние да повярваме в себе си!
Честит празник, български просветители, културни дейци, пазители на словото! Честит празник, българи! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължаваме с парламентарния контрол.
Госпожа Марияна Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, ще отговори на въпрос от народния представител Димитър Данчев относно мярка 60/40 за запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
Процедура.
Заповядайте за процедура, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин Председател, обръщам се към Вас, защото Вие представлявате Народното събрание – върховния орган в парламентарната република, и считам, че трябва да защитавате парламентарната демокрация и правилата на това Народно събрание.
Моят въпрос, който след малко предстои да задам към госпожа Николова, който Вие току-що оповестихте, всъщност първоначално беше насочен към господин Томислав Дончев, защото той беше именно човекът, който в последните два месеца навсякъде представя мярката 60/40, по всички възможни медии, предавания, телевизии, радиа, вестници и други. Аз много добре си спомням, предполагам и Вие си спомняте онази пресконференция, дълга, в един неделен ден, когато именно той, заедно с министър-председателя, представи тази мярка.
Затова въпросът ми е тук сега и към Вас, който Ви моля да отправите Вие към него, е: страхува ли се той от въпросите на народните представители, или сам не е убеден в това, което говори по медиите, та отказва да отговаря на този въпрос по мярката 60/40 и го препраща към госпожа Николова, на която аз, разбира се, съм благодарен за мъжеството и уважението към парламентарната република, да дойде днес да отговаря на него? В крайна сметка смисълът на парламентарния контрол е именно това – да се представи един актуален въпрос, да се чуят свързаните с него проблеми и, ако има наистина такива, те да бъдат набелязани и обсъдени тук.
Затова пак Ви моля, господин Председател, обърнете внимание на господин Дончев, че правилата на парламентарната демокрация изискват той да се явява тук, за да отговаря на актуалните въпроси, свързани с действията на правителството. Няма от какво да се страхува, опозицията не хапе и господин Дончев може само да научи нещо разумно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данчев.
Уверявам Ви, че вицепремиерът Дончев не се страхува от въпроси, той винаги участва с удоволствие, винаги е колаборативен, винаги е склонен да приеме и да обсъжда мнението и становището на други страни. Не мисля, че имате основание да го упрекнете в това. Що се отнася до това кой ще отговори, мисля, че наистина вицепремиерът Николова е човекът, който трябва да отговори на този въпрос. А сега Ви давам думата да зададете въпроса.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник министър-председател! Поради изключително големия обществен интерес относно прилагането и ефекта от въведената мярка 60/40 за запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март, моля да отговорите на следните въпроси:
Първо, има ли направен анализ относно използването и прилагането на мярката 60/40? Например колко фирми са се възползвали от предоставената подкрепа, от кои икономически сектори са те и какъв е броят на работниците и служителите, получили компенсации за месец март и месец април 2020 г.? Какъв е броят на държавните и общинските служители и работници, получили компенсации по тази мярка? Какъв е общият брой на подадените заявления и какъв е броят на направените откази за изплащане на компенсации на работодатели по посочената мярка?
Второ, кой и на какво основание, моля да обясните, разписа правилата за заявяване и обработка на заявленията за изплащане на компенсации на работодатели по посочената мярка? Как се извършва необходимата служебна проверка за съответствие с критериите за изплащане на компенсации и използва ли се за тази цел автоматичният обмен на данни между регистъра на Националната агенция за приходите, Националния осигурителен институт и Националния статистически институт? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данчев.
Госпожо Вицепремиер, имате думата да отговорите на въпроса.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Данчев! По повод Вашия въпрос за мярка 60/40 за запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., Ви отговарям следното:
Към 11 май 2020 г. общият брой на постъпилите заявления за изплащане на компенсации е 11 150. Заявленията за изплащане на компенсации са подадени от 9035 работодатели за 171 548 работници и служители. От подадените заявления 454 заявления са отказани от работодатели, анулирани, поради повторното им подаване в повече от една Дирекция „Бюро по труда“ поради технически грешки. 1661 заявления са повторно подадени от работодатели след отстраняването на технически или административни грешки или поради последващо удължаване на първоначалния период за получаване на компенсации. 729 заявления не са одобрени поради недопустимост, 2011 заявления не са одобрени поради технически и административни грешки, като част от тях вече са подали коригирани заявления. 2161 заявления, получени през предходните седем работни дни, са в период на проверка и оценка от комисиите в дирекциите „Бюро по труда“. 4134 работодатели, част от които кандидатстват с по две заявления за общо 55 608 работници и служители, са одобрени от комисиите в бюрата по труда и подадени към Националния осигурителен институт за изплащане на компенсации за месец март. На 3893 работодатели за общо 47 912 работници и служители са изплатени компенсациите от Националния осигурителен институт по данни на НОИ, подадени на 12 май 2020 г. От Националния осигурителен институт са върнати за корекция от работодатели общо 61 списъка поради установени грешки или дублирани данни, или технически проблеми, за тяхната проверка. Най-много са одобрените работодатели от сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ – около 36,6%, следвани от тези в сектор „Търговия“, „Ремонт на автомобили и мотоциклети“ – около 19%, сектор „Преработваща промишленост“ – около 11,5%, сектор „Култура, спорт, развлечения“ – около 5%, сектор „Транспорт, складиране и пощи“ – около 4%, сектор „Строителство“ – около 3,4%. По данни от НОИ към 12 май 2020 г. изплатените компенсации са в размер на 14 млн. 500 хил. 677 лв., от които 12 млн. 144 хил. 406 лв. компенсации за трудови възнаграждения, 2 млн. 356 хил. 271 лв. за осигурителни вноски. Изплатени са компенсации за трудови възнаграждения средно на едно лице в размер на 253 лв. и 47 стотинки при общ среден размер с включени осигурителни вноски 302 лв. и 65 стотинки.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ПМС № 55/2020 г. изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава заповед за откриване на процедура за кандидатстване на работодатели за изплащане на компенсации и на интернет страницата на Агенцията по заетостта се публикува информация за реда и условията на кандидатстване. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта утвърждава образеца на декларациите съгласно чл. 6, а изпълнението на дейностите и обмена на информация между Агенцията по заетостта и Националния осигурителен институт се осъществяват при условия и по ред, които са определени от управителя на НОИ и изпълнителния директор на Агенцията по заетостта съгласно чл. 10.
В ПМС № 55/2020 г. са регламентирани както изискванията и условията за кандидатстване, така и редът и сроковете за оценка на допустимостта и изплащането на компенсациите от Националния осигурителен институт, в това число и ангажиментите на други институции в този процес. Всички те са включени и конкретизирани в утвърдените процедури на Агенцията по заетостта и Националния осигурителен институт за изпълнение на ПМС № 55/2020 г.
Във връзка с оценка на допустимостта и съответствието с критериите за изплащане на компенсации се ползват публичните регистри – Търговският регистър, Регистър БУЛСТАТ, регистри и справки от системата за междурегистров обмен RegiX, до която Агенцията по заетостта има осигурен достъп, както и данни от информационните системи на Националната агенция за приходите и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, до които е осигурен контролиран достъп на служители от Агенцията по заетостта във връзка с изпълнението на чл. 5, ал. 2 от ПМС № 55/2020 г. Данни се получават по служебен път и от всяка общинска администрация по повод установяването на наличие или липса на задължения към тях, както и от информационната система на Агенцията по заетостта, във връзка с чл. 1, ал. 6, т. 3 от ПМС № 55/2020 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Николова.
Реплика, господин Данчев?
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Николова! Слушах внимателно Вашия отговор и ще го коментирам по следния начин. Първо, от гледна точка на броя на запазените работни места и подпомогнатите служители, респективно предприятия. Цитирахте една цифра за подпомогнати служители от около 172 000, да ги кажем, души и една сума от изплатени за тях компенсации в размер на около 14 милиона. Ако разделим едното число на другото, ще видим, лесно можем да сметнем, че това означава 81 лева получена помощ средно за един човек. Неслучайно в тази връзка е и това, което много пъти вече се чу, и днес дори в тази зала, че тази мярка се оценява в този смисъл като крайно неефективна от мнозинството от работодателите и практически, както показват изнесените от Вас данни, не представлява голям интерес за мнозинството от фирмите в България.
Сега да се върнем на правилата. В правилата се призовават фирмите да подават заявления през системата за сигурно електронно връчване. Регистрацията в тази система е силно противоречива и недомислена от гледна точка на правната логика, и е предпоставка за водене на административни спорове. За да се регистрира в системата една фирма, попълва формуляр, в който се попълват веднъж данни за юридическо лице, а втори път – данни за търговско дружество. Питам това дали са различни лица, или някой, който е готвил формуляра, просто не знае за какво става въпрос?
Още по-интересен е въпросът с оценяването на заявленията. Вие цитирахте един куп регистри, които се използват за проверка на данните по служебен път. Истината обаче, и аз ще я покажа тук, е, че отговорите, които получават нашите работодатели от Агенцията по заетостта, цитират проверка, извършена в системата „Сиела“. Не знам как се използват тези регистри, които Вие цитирахте. Предполага се, че проверката в която и да е фирма в кой икономически сектор работи, в кой икономически сектор са осигурени нейните служители и работници, трябва да се извърши в регистрите, които изброихте и Вие – на Националния статистически институт, на НОИ и на НАП. Но се оказва, че се извършва в системата „Сиела“. Питам – кой гарантира достоверността на данните в една система на частна фирма и защо обществото ни плати милиарди през последните години за системи и регистри на държавната администрация, които не се използват? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
У мен се поражда и въпросът дали не е всъщност имало предварително списък на фирмите, които е трябвало да бъдат одобрени за подпомагане? Защото прави впечатление, че на фирмите, получили отказ за подпомагане, не се предоставя каквато и да е било възможност да дадат обяснения и да изчистят случайни технически грешки, допуснати при подаване на заявлението. Сиреч, обжалването на получен отказ за подпомагане е практически невъзможен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Имате думата за дуплика, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Данчев! По повод Вашето изложение още веднъж искам да потвърдя, че във връзка с оценката на допустимостта и съответствието с критериите за изплащане на компенсациите, следва и се ползват само и единствено публичните регистри, които са Търговският регистър, регистър БУЛСТАТ, регистри и справки от системата на междурегистровия обмен RegiX, до която Агенцията по заетостта има осигурен достъп, както и данните от информационните системи на НАП и Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Освен данните, които Ви предоставих, бих искала да Ви информирам и в качеството ми на председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество, че вчера беше проведено извънредно онлайн заседание. На него беше обсъден нов проект за постановление на Министерския съвет, с което се променя предишното Постановление № 55 на Министерския съвет, известно като мярката 60/40, като същността е, че се удължава срокът за приемане на документи за финансова подкрепа до 30 юни 2020 г.
По време на обсъждането на Проекта на постановление, както и на секторни мерки за преодоляване на последиците от кризата, от социалните партньори бяха направени и нови предложения за разширяване обхвата на действие на мярката както от гледна точка на икономическите дейности, така и за промени в дела на финансовото участие на държавата.
По време на заседанието министърът на труда и социалната политика заяви, че в Министерството на труда и социалната политика в момента се правят анализи на всички постъпили предложения и се работи по посока за вземане на решение и преценка предвид тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Николова.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Господин Председател, обръщам се към Вас да предадете този документ на госпожа Николова. Тя току-що потвърди, че служебните проверки се извършват от Агенцията по заетостта в държавните регистри, определени за тази цел, но аз имам официален отговор, който Ви моля да ѝ дадете, откъдето става ясно, че това, което изнесох преди малко като данни, че проверките се извършват в частната система на фирма „Сиела“, е факт. Благодаря Ви. (Народният представител предоставя информацията.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Данчев – това беше малко извън процедурните правила, но ще предам този текст на госпожа Николова, и Ви благодаря – тя каза, че ще извърши проверка.
Благодарим на вицепремиера за участието в днешния парламентарен контрол.
Изчакваме дезинфекцията, след което ще продължим със заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Сега първо да информирам, че процедурата е по-особена – общ отговор на два въпроса. Първият от тях е от народния представител Иво Христов относно обща Декларация по повод 75 години от края на Втората световна война на външните министри на България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и САЩ.
Заповядайте, господин Христов, да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаема госпожо Външен министър! На 7 май 2020 г. Вашето ведомство публикува текста на Декларация по повод 75 години от края на Втората световна война, подписана от външните министри на изброените държави.
Такъв позорен акт е рядко срещан дори в българската дипломация. Ето защо Ви питам: какъв точно е българският интерес, за да подпишете тази декларация?
Известно ли Ви е, че, ако не бе категоричната позиция на Съветския съюз на Парижката мирна конференция, границата между България и Гърция щеше да минава на 30 километра южно от Пловдив, тоест в района Бачково? (Реплики от ГЕРБ.)
Господин Заместник-председател, въведете ред в заведението, ако обичате. (Реплики, оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, колеги, да уважаваме колегите, които задават въпроси.
ИВО ХРИСТОВ: Известно ли Ви е, че, ако не е бил Съветският съюз, Пиринска Македония щеше да е в границите на Югославия?
Известно ли Ви е, че, ако не е бил Съветският съюз, размерът на репарациите, които България трябваше да плати като присъединила се към Тристранния пакт страна, щеше да ни срине икономически, предизвиквайки трета национална катастрофа?
Известно ли Ви е, че, ако не е бил Съветският съюз, плановете на така наречените съюзници предвиждаха елиминирането на България като страна, създаваща проблеми на балканските си съседи? Цитирам!
В качеството си на външен министър имате ли представа и историческа образователна подготовка какъв документ подписвате? Ако – да, защо го подписахте? Ако – не, защо го подписахте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Сега давам думата да бъде развит въпросът от народните представители Александър Паунов и Георги Гьоков относно подписването от министъра на външните работи на Република България на съвместна Декларация по повод 75 години от края на Втората световна война.
Заповядайте, господин Паунов – имате две минути, за да развиете Вашия въпрос.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Заместник министър-председател, Държавният секретар на САЩ Майк Помпео и външните министри на България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия подписаха съвместна Декларация по повод 75 години от края на Втората световна война. Ние, народните представители в парламентарна Република България, научихме за това от медиите.
Всяка една декларация по важен исторически повод изисква единно мнение, което да се основава на историческата истина. За съжаление, съдържанието на подписаната от Вас декларация е спорна от гледна точка на дипломацията, най-малкото защото отправя обвинения към Съветския съюз без фактически аргументи. Също така съдържа спорни исторически факти, които водят до неправилни интерпретации.
Тази декларация, в деня на безусловната капитулация на нацистка Германия, с нищо не допринася за установяването на историческите факти както за събитията по време на Втората световна война, така и за нейните финални резултати.
В същото време Декларацията омаловажава милионите жертви, дадени от Съветския съюз, благодарение на които бе сложен край на най-човеконенавистния режим в историята на света. От друга страна се отправят обвинения, че само Съветският съюз е отговорен за следвоенното политическо и териториално устройство на Европа.
Във връзка с горното въпросът ни към Вас е следният:
След като Народното събрание на Република България не е обсъждало и приемало решение за присъединяване и подписване на тази декларация, с какво право Вие решихте да подпишете този документ и от кого бяхте упълномощена? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Паунов.
Госпожо Захариева, сега имате думата за отговор – и по процедура Вашето време за отговор е двойно, 6 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми професор Христов, господин Гьоков, господин Паунов, дами и господа народни представители! Наистина съм изненадана, че вече повече от 30 години продължава да се поставя под съмнение, и то от – както Вие сами се определяте, най-голямата политическа партия в опозиция, оценката и историческата истина от тоталитарния режим. И това е 30 години след падането му, 16 години след приемането на България в НАТО и 13 години от присъединяването… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Господин Председател, както направихте забележка, когато те говореха, ще моля и министрите да се уважават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, колеги, да дадете възможност на госпожа Захариева да каже каквото има, а след това има време за реплики.
Продължете, госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: По този начин поставяте под съмнение на практика всички усилия и постижения по пътя на прехода на България към демокрация, към общество, основано на върховенство на правото, политически плурализъм и зачитане на правата и свободите на човека.
Тъй като очевидно Вие считате, че познавате историята от Втората световна война и последващите събития в Европа по-добре от подписалите Декларацията министри и ни обвинявате в несъществуващи или неверни тези, бих Ви препоръчала да прочетете тази декларация, защото там Съветският съюз не се споменава. Вие явно привидяхте нещо. (Реплики от „БСП за България“.)
Декларацията изразява позиции акцентирано върху следвоенните действия на Втората световна война.
Искам да заявява ясно, че Декларацията, с която излязохме съвместно с осемте колеги от страните – членки на Европейския съюз, на НАТО, и САЩ, изразява признателност – това не е вярно, че не изразява, пред тези, които са жертвали живота си в борбата срещу националсоциализма, като споделяме нашето убеждение, че победата над нацизма е резултат на усилията на милиони хора, на волята и непоколебимостта на антихитлеристката коалиция, към която в края на Втората световна война се присъединява и нашата страна. И наистина бившият Съветски съюз и Червената армия дадоха най-много жертви в този кръвопролитен сблъсък.
В същото време обаче не може да се отрече, че след края на Втората световна война народите на Централна и Източна Европа платиха своята много висока цена за извоюването на победата – някои от тях със загуба на техния суверенитет, с репресии и погазване на основни човешки права и свободи, със забавено и изкривено икономическо развитие и така нататък, и така нататък.
Ще Ви обясня какво е декларация! Политически документ, в случая – на външните министри, с който се изразява политическа позиция в областта на външната политика. Това не е международен договор, с който се поема задължение, за да минава през парламента. Още повече когато подобни политически позиции имат солидна законодателна – българска законодателна основа, и международна политическа основа.
Ще припомня за приетия от Народното събрание преди 20 години все още действащ закон, господа народни представители, за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който, както казах вече, е в сила. В неговия чл. 1 достатъчно ясно е посочена ролята и отговорността на бившия Съветски съюз и за противоконституционното идване на власт на БКП и установяване на тоталитарното управление в страната ни. Катастрофалните последици от това са определени в чл. 2 от този закон.
Няма да припомням и за резолюция на Европейския парламент, към която много, много голяма част от европейските представители, европейските депутати от ПЕС, на която и Вие сте член, подкрепи тази резолюция. Там също много ясно е дадена и международната политическа оценка и за Първата световна война, и за фактите след нея.
И сега, професор Христов, ще започна конкретно на Вашите въпроси: „Знаете ли, че…?“ Може би аз трябва да започна така към Вас: „Знаете ли, че…?“
Знаете ли, че на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обяви война на България, въпреки съществуващите дипломатически отношения между двете страни, въпреки че България още на 26 август 1944 г. е обявила неутралитет по отношение… (шум и реплики от „БСП за България“) …на войната между Германия и СССР? (Реплики от „БСП за България“.) Въпреки че в страната ни няма нито един германски войник, по никакъв начин през войната нито един български войник или военна част не се бият на Източния фланг срещу Червената армия (реплики), в същото време Съветският съюз подготвя голяма настъпателна операция срещу България по цял един фронт (смях в „БСП за България“) и това според мемоарите…
Не, не, аз наистина ще прекъсна отговора на въпроса. Моля Ви, въдворете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги, така или иначе реакциите Ви, мисля, че не влизат в протокола – може би да изслушаме госпожа Захариева и след това…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: И това е по мемоарите на най-известния съветски пълководец по време на Втората световна война маршал Жуков.
Твърдите, че ако не е бил Съветският съюз, границата ни с Гърция е щяла да минава на 30 км южно от Пловдив. Забравили сте да отбележите – на 90 км южно от София.
Абсурдните претенции са единствено на Гърция – има протоколи и те, между другото, са качени онлайн, може всеки да ги прочете, за тази конференция и за заседанията на двете комисии, на които са разгледани тези претенции – условно подкрепена от исторически „особено близките“ до Балканите Австралия, Нова Зеландия, Индия и Южна Африка. Само това са държавите, които са подкрепили тези претенции, и то част от тях са се въздържали.
По време на Парижката мирна конференция страните участници обаче се съгласяват, че границите на България трябва да бъдат върнати към вида им към 1 януари 1941 г., записано в чл. 1 от Парижкия мирен договор. (Реплика от народния представител Александър Паунов.)
Предложението е подкрепено от абсолютно всички държави, не само от Съветския съюз, с изключение на Гърция, разбира се.
Още по-необосновано е твърдението, че някой замислял елиминирането на България като проблем на нейните съседи по време на тази конференция. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Не е добре да се разпространяват митове! Всъщност България дори излиза от Втората световна война с по-голяма територия – през 1940 г. е поправена една историческа несправедливост и на България е върната Южна Добруджа. Актът е международно признат като справедлив от всички велики сили и въобще не е разглеждан в Париж.
Няколко думи за репарациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Аз само да кажа, че…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Ами трябва да довърша, много са въпросите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Понеже Ви прекъсваха, дадох Ви доста време и по-кратичко, ако може.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Благодаря, да.
Тук отново претенциите на Гърция не са приети, отделни, конкретни искания дори са предизвикали смях. Югославия се отказва от репарациите не под съветско влияние, а заради очакваното тогава федерализиране с България. Исканата сума от Гърция е намалена двойно повече и макар неприятна, става поносима.
Искам да посоча все пак и факта, че след подписването, след окупацията – септември месец 1944 г., от Съветския съюз на България, след подписването на Съглашението за примирие, в чл. 15 от Договора всъщност разходите по всички обезщетения, репарации, платени от България на Съветския съюз, надхвърлят двукратно репарациите, платени на Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Вицепремиер. Може би…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: И финално, това е най-смешното твърдение. Не, няма как да не отговоря на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще имате и дуплика, но добре. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Продължете.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Най-интересното твърдение е, че ако не е бил Съветският съюз, Пиринска Македония щяла да бъде в Югославия. Всъщност, ако не се бяха скарали Тито и Сталин, Пиринска Македония щеше да бъде в Югославия, а може би и цяла България.
Още през 1944 г. Сталин привиква Георги Димитров и югославския лидер Йосип Тито в Москва и нарежда да започне македонизация на Пиринска Македония – първа точка към нейното съединяване с Югославия. Разривът между Москва и Белград през 1948 г. слага край на тези намерения и договорености. Така че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би в дупликата да продължите, госпожо Захариева, че почти 10 минути станаха и колегите с право ще възразят, че твърде много време…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Да.
Само че това не спира в този период насилственото записване на голяма част от населението между 1946-а и 1948 г. като македонци в Пиринска Македония, започването на издаването на вестник „Пиринско дело“ на новия тогава език, и така нататък, и така нататък. Така че, ако има дуплика, ще отговоря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би по темата за Северна Македония ще има въпроси, и по нея. Там може по-конкретно, да.
Благодаря, госпожо Захариева.
По процедурата при такъв тип въпроси две минути се дават на всеки от народните представители, които са задали въпрос, за реплика.
За реплика – заповядайте, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Мислех отговорът ми да бъде все пак издържан в рамките на добрия дипломатически тон, който изисква и институцията, и личността на уважаемата госпожа външна министърка.
Госпожо Външен министър, хубаво е, като подписвате един документ, да знаете какво подписвате. Първият параграф на документа, който сте подписали – така наречената декларация, където нравоучително ни обяснихте разликите между международен договор и този документ, пише следното: „Макар и месец май 1945 г. да донесе края на Втората световна война, с това не дойде свобода за цяла Европа. Централната и източната части на континента останаха под управлението на комунистически режим в продължение на почти 50 години. Балтийските държави бяха окупирани противозаконно и анексирани от Съветския съюз…“, и така нататък. Това е дали е имал Съветският съюз декларацията, или не е.
Второ, гръцко предложение за поправка в Проекта за договор за мир с България – царство по това време, 1946 г.:
„Предлагаме следното: границите на България, както са показани на приложената към настоящия договор – Приложение № 1 – карта, ще бъдат такива, каквито съществуваха към 1 януари 1941 г., с изключение на границата с Гърция, които ще бъдат определени, както следва – слушайте внимателно, ако трябва, си записвайте:
а) Пирин планина;
б) Родопа планина (Доспат Даг) – това е на турски, ако не знаете;
в) Карлъкския балкан, и
г) Веригата Бештепе с долината на река Арда.“
По-нататък, по чл. 9 от Договора: „Гръцката делегация настоява за следните изменения в размера, състава на въоръжените сили на царството – за България става въпрос: Първо, Българската сухопътна войска да не надминава 35 хиляди души – да Ви говори нещо за сегашната ситуация?! – от които 15 хиляди души жандармерия, в това число да се включат и силите за охрана на границата; флота – 2500 души; с обща мощ 3250 тона; авиация 40 бойни самолета – сега са и по-малко – и 15 учебни самолета, с общ персонал 1800 души, от които само 140 души летци; процентът на офицерите да бъде 5%, за подофицерите – 6,5%.“ В чл. 12: „България да не притежава, нито да се снабдява с ракетни оръжия, морски торпили, подводници, никакви бързи торпеда и лодки.“
По-нататък… (Реплики от ГЕРБ: „Времето! Десет минути.“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ще дам малко повече време.
ИВО ХРИСТОВ: Ще чакате и ще слушате. Научете се да слушате. (Реплики от ГЕРБ.) Не, ще слушате какво Ви се говори! Това е парламент, а не е монолог само от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не влизайте в диалог, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ: По-нататък, изявление на гръцкия представител Цаларидис. Тъй като някой тук беше казал, че това е било единствено желание на гръцката страна, но, разбира се, то не било подкрепено от нашите – как им казват сега, партньори – съобщавам Ви следното, уважаема госпожо Външен министър. По това време – 1946 г., Великобритания е британска империя, в която са включени доминираните Австралия, Нова Зеландия, Индия все още – слушайте и си записвайте, и Канада.
Първо, представителят на Обединеното кралство заявява следното: „Смятаме за справедливо да се дадат на Гърция, която е три пъти нападана от България през последните 50 години, стратегическата граница, която тя иска – която аз Ви прочетох преди малко. Забраната на България да държи далекобойни оръдия на южната си граница е ценен принос в сигурността на Гърция. Смятаме, че искането за репарации от страна на Гърция и на Югославия в размер на 125 млн. долара – доларът към 1946 г., които тя трябва да плати, считаме за разумни.“
Завършвам: „Българи, бъдете спокойни. Вашите граници ще останат непокътнати. Вячеслав Молотов.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми професор Христов.
Ясно е, че по тази тема няма как стриктно да спазваме времето, но ще дам повече време и за дуплика, ако се налага.
Заповядайте, господин Паунов, за Вашата реплика.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Ще отбележа, госпожо Министър, само два цитата от декларацията: „бъдещето трябва да се основава на исторически факти“, и, вторият: „изкривяване на историческите събития, които доведоха до Втората световна война, е тъжен опит за поправка на историята“.
Първо, Вие не ми отговорихте: на каква база подписвате без дебат в парламента, защото казахте, че е декларация? За Украйна също беше декларация и Вие я внесохте в Народното събрание, без да присъствате тук, като не беше още заседавал Министерският съвет на Украйна и трябваше да бъде приета декларацията. Защо има двоен стандарт – за едната декларация и за другата?
Освен това Майк Помпео, дето е написал тази декларация, и Вие като пудели сте се присъединили (смях от „БСП за България“), се е объркал може би от своя президент Тръмп, който казва, че победата над хитлеристка Германия е плод, резултат от техните действия – вторият фронт на Щатите и на Великобритания. Вторият фронт е открит на 5 юни 1944 г., когато са минали тежките сражения и битката за Москва, Сталинград, Курск и вече наближава битката за Берлин.
Изглежда, че в Пазарджишката немска гимназия „Бертолт Брехт“ доста небрежно е преподавана история (смях от „БСП за България“) и сте далеч от историческите факти. Когато в Ардените немците нападат доста масирано на втория фронт американците и англичаните, те са в една отбранителна позиция и Чърчил се моли на съветското ръководство да форсират кампанията в Полша и в Източна Прусия, за да може да ги спасят.
Основната победа се дължи на Съветския съюз, която сега се омаловажава. А трябва да знаете, че има едно Потсдамско споразумение между трите велики сили, победителите – Съединените американски щати, Великобритания и Съветския съюз, с което се вземат решения и се подписва и от тримата представители на тези държави за следвоенното разпределение на Европа. И не е само Съветският съюз, който, както казахте, е сграбчил Източна Европа. Вие говорите за Харта 77, аз съм следвал в Прага точно 1968 г., когато бяха Пражкие яро, Пражките събития, но не обелват една дума, в Париж имаше тогава студентски протести, които накараха президента Де Гол да избяга в Германия. Когато човек оценява историческите факти, трябва да бъде обективен.
Недоволен съм от Вашия отговор и смятам, че нямате подготовка за външен министър и трябва да си подадете оставката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Паунов.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър, като времето Ви и тук е двойно – две плюс две минути, четири.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Аз няма да съм груба и да кажа, че нямате подготовка за народен представител, защото не познавате Конституцията (реплики от „БСП за България“), но декларацията… Ще направя уточнение: Декларацията на външните министри – и външният министър на България може да се присъедини към декларация въз основа на правомощията на Министерския съвет по Конституция и на неговите правомощия по закон. (Реплики от „БСП за България“.) И на неговите пълномощия по закон!
По отношение на декларацията, която гласувахте, тя не е внесена от Министерския съвет, тя е внесена от народен представител. Не съм присъствала, защото не съм поканена, никой дори не ме е попитал дали я подкрепям. В крайна сметка народните представители могат (реплика от Валери Жаблянов: „Аз Ви поканих.“) да внасят декларации и да приемат дори, с които ние не сме съгласни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля, колеги!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Професор Христов, аз даже Ви казах, че сте пропуснали „на 90 км от София“. Никой не оспорва това. Никой не оспорва тези претенции на Гърция. Просто е неуместно внушението, че България е трябвало да търпи 45 години тоталитарен режим, защото само Съветският съюз е спасил България от отнемането на територии. Това не е вярно! (Реплика от „БСП за България“.) Да, точно така. Да, ще Ви кажа точно кой е гласувал „за“ и „против“, правилно ги изброихте.
Първата военна комисия отхвърля гръцкото предложение със следните: осем срещу два – Гърция и Южноафриканския съюз „за“ и три „въздържал се“ – Индия, Нова Зеландия и Великобритания. Точно така.
По отношение на самото гласуване на чл. 1 от Парижкия мирен договор за границата на България от 1941 г.: 10 „за“, 1 „против“ – Гърция, 2 „въздържал се“ – Индия и Южноафриканският съюз.
Така че никой не спори за това, но да се твърди, и точно тук става въпрос за изкривяване на историческата истина, че само благодарение, не е вярно, разбира се, да, и Съветският съюз е гласувал „против“, но не е вярно, че само той е гласувал, защото нямаше как иначе този договор да се случи и тогава територията щеше да бъде отнета. Така че никой не твърди това.
Аз се учудвам наистина затова, че една декларация, която прави в първата част, която много удобно пропуснахте, когато четохте, поклон пред саможертвата на милионите, загинали по време на Втората световна война от много държави, но която казва, че, за съжаление, да, тя не донесе свобода на всички в Европа и тогава, когато българският парламент с много по-остри думи преди 20 години е определил какъв е този режим, един български външен министър трябва да се въздържа от подписването или присъединяването, защото тя не се подписва, присъединяването към тази декларация.
И за Ваша информация, декларацията не е предложена от Съединените американски щати, а от Естония. (Реплики от „БСП за България“.) От Естония! Съединените американски щати са се присъединили там. (Смях от „БСП за България“.) Така че може да е много смешно, на мен обаче наистина ми е жал, затова, че 30 години по-късно все още в България има спор за оценката на тези 45 години. Защото, дами и господа народни представители, според мен това е гавра с паметта на хилядите невинно убити без съд и присъда, на тези, които са изтърпели десетки години в лагерите, създадени от този режим.
И аз по-скоро бих искала, може да разсъждаваме какво би било, ако не бяхме тези 45 години, какво бихме могли да бъдем в момента, но не можем да разсъждаваме, да изкривяваме факти, по които има много документи.
И пак ще приключа: никой не отрича в тази декларация ролята на Съветския съюз, ролята на Червената армия. Отрича обаче събитията – и то не отрича, иска вярна оценка на събитията, които са се случили след това.
И ще цитирам, между другото, декларацията на Европейския парламент от миналата година, защото казахте така: как започна Втората световна война, която, пак казвам, според всички дипломати е най-вярната и най-обширната политическа оценка на това, което се е случило преди Първата, по време на Първата и след Втората световна война. И там, цитирам: „На Европейския парламент от 2019 г. Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като непосредствен резултат от придобилия печалната слава Договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г., (шум и реплики от „БСП за България“) също така известен като Пакт Молотов – Рибентроп и тайните протоколи към него.“
Така че, господа и дами, мисля, че наистина е крайно време поне по фактите от историята, фактите, основани на факти и документи, автентични в България, да постигнем съгласие. Това, което изискваме от нашите приятели в Република Северна Македония. Хубаво е да даваме и ние пример, когато изискваме нещо от някой друг!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Вицепремиер. (Шум и реплики.)
По каква процедура, господин Христов?
Лично обяснение? (Шум и реплики.)
Струва ми се, че лично обяснение… Може би процедура някаква или по начина на водене. (Шум и реплики.)
Колеги, Правилникът важи и по време на парламентарния контрол, разбира се.
Заповядайте по начина на водене, господин Христов. Надявам се да е по начина на водене. (Шум и реплики.)
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Хубаво е, когато се споменават историческите факти, на позорната скамейка да беше посочен освен Съветският съюз, също така Чърчил и Рузвелт, подписали разпределението на сферите на влияние в Техеран 1943 г., в Ялта – февруари 1945 г., и в Потсдам – юни 1945 г. Тогава ще си говорим за факти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Искате ли по начина на водене, господин Гаджев?
ХРИСТО ГАДЖЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, ще се обърна по начина на водене и няма да влизам в темата на въпроса, колкото и да ми се иска, но ще спазя процедурата такава, каквато е, и ще се обърна към Вас…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Така и трябва. Дайте пример.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: …точно с призив да спазвате Правилника на Народното събрание. И в момент, в който по време дори и на парламентарен контрол някои хора, които очевидно са в заведение, защото използват тези думи и се държат обидно и неадекватно поне към отговарящия министър, да им налагате в крайна сметка забележки или поне по някакъв начин да ги върнете в добрия тон за трибуната. Защото, ако примерно се обиждаме на образование, то по този начин би трябвало да обиди и собствените си колеги, които са от Пазарджишки избирателен район, което мисля, че не е коректно. (Реплики от народния представител Александър Паунов.)
Аз говоря, че обиждате колегите Ви – Вашите собствени колеги от избирателния район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Не влизайте в диалог, господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: И ако случайно не може да озаптите тези страсти във Вашата парламентарна група, и за да не се получава като среща на изпълнително бюро на БСП, и не може да водите в рамките на въпроси, задавани от Ваши колеги в парламентарната група, то тогава по-добре повикайте някой от другите заместник-председатели на Народното събрание или председателката да води коректно парламентарния контрол.
Но ако трябва да говорим по темата, бих искал да обърна внимание, че през изминалата седмица се навърши годишнината от смъртта на генерал Вазов – герой от Дойран, кмет на София, с когото всички много се гордеем, който впрочем умира интерниран от комунистическия режим на 14 май 1945 г. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ. Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
По начина на водене – господин Жаблянов, заповядайте.
Надявам се към мен да бъде.
Поемам всички критики, уважаеми колеги, информациите, които предоставяте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Вигенин, изцяло към Вас.
Няма съмнение, че сте толерантен водещ. Ако бяхте стриктен и спазвахте времето за отговорите, би следвало да прекъснете госпожа външния министър. Нямаше да се стигне до размяна на някои реплики, които не би трябвало да са присъщи за тази зала, а и щяхте да спестите някои неудобни за нея моменти, които настъпиха в резултат на нейното продължително изказване. Така че друг път бъдете стриктен във времето, давайте секундите, които са необходими отгоре, за да се довърши мисълта, но няма смисъл да се удвоява отговорът, особено когато е безсъдържателен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Жаблянов.
Нека да редуваме.
По начина на водене – заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, моята процедура е към Вас, уважаеми господин Председател. Ценя умерения тон и начина, по който Вие коментирате. Колегите го квалифицираха като толерантен. Не смятам обаче, че в днешното заседание по време на парламентарния контрол Вие спазихте Правилника на Народното събрание, което сте длъжен да правите като председателстващ заседанието. Нарушихте грубо няколко пъти процедурите, допуснахте в залата освен шум, смях, реплики, закачки да се отправят и груби обиди към институцията, чиито представители сме.
Защото за мен, предполагам и за Вас, уважаеми господин Председател, е обидно Народното събрание да бъде наречено „заведение“, също така и обиди към представители на правителството. Допуснахте несъблюдаване на изрично разписано в Правилника на Народното събрание време за реплика на народните представители, допуснахте също така – и в момента допускате, възможност за диалогизиране с говорещия от трибуната. Не мисля, че това е начинът, по който трябва да се водят заседанията, и се надявам, че не само ще приемате критиките, както споменахте, а наистина ще промените начина, по който водите заседанията. В противен случай мисля, че не можете да стоите на това място. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Кой да води заседанието решава председателят в координация със заместник-председателите. Мисля, че е отговорност на всеки един народен представител да спазва добрия тон. Специално по отношение на времето, мисля, че по същия начин щяхте да се възпротивите, ако бях прекъснал изказването на вицепремиера Захариева. Така че мисля преценка на водещия е да бъде по-толерантен по отношение на времето, за да може да се избегнат допълнителни напрежения и друг тип оценки.
Имаше още една заявка.
Заповядайте по начина на водене и може би след това вече да преминем към следващите въпроси, защото времето напредна.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Председател, процедурата ми е към Вас – по начина на водене. За разлика от моите колеги в частта за това, че Вие наистина бяхте толерантен, заслужавате лично моите похвали. Защото тук всеки народен представител, който прави процедура по начина на водене, изразява собственото си мнение. И тази процедура е именно за това.
Поради тази причина аз Ви поздравявам за това, че усетихте важността на въпроса и дадохте време на външния ни министър да защити своята теза, в което няма нищо лошо и не е правено за пръв път в нашия парламент. Напротив, всеки път, когато има такава важна тема, който и да води заседанието, го прави. Така че за мен това е съвсем допустимо.
Естествено, личното ми мнение, което трябва да Ви кажа на Вас, господин Председател, е, че по този начин Вие дадохте възможност не само на външния министър да си завърши тезата, но и на репликиращите после да си направят уточняващите въпроси – нещо, което стана ясно по-късно в дебата, че беше абсолютно необходимо.
Но накрая една забележка към Вас по отношение на това, че всички тези процедури по начина на водене, които бяха взети до момента, всъщност изразяваха позиции по отношение на дебата, който се водеше по темата. И в този момент Вие не помолихте външния министър на Република България да остане в залата, с което тя изрази отношенията си към темата и към народните представители. Неудобните въпроси болят, особено когато има двоен аршин и декларациите – едната се приема от парламента, другата не. И няма значение дали по Конституция трябва да се подпише или не, когато е по толкова важен въпрос, защото е позиция на външния министър – позиция е на България, а не е в частност на външния министър.
Поради тази причина трябваше да призовете външния министър да остане в залата, колкото и да я боли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Ако сме изчерпали тази тема, да Ви информирам, че министърът на образованието и науката Красимир Вълчев няма да участва в днешния парламентарен контрол. Уточнен е този въпрос.
Преминаваме на въпросите към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Първият въпрос е от народния представител Георги Михайлов относно данни за смъртността на територията на Република България за първото четиримесечие на годините 2017-а, 2018-а, 2019-а и 2020-а.
Заповядайте, професор Михайлов, да развиете Вашия въпрос.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господни Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросите, по които оттук нататък ще се срещаме в парламентарния контрол за доста дълго време, ще бъдат свързани със ситуацията, която преживяваме и в момента в Република България, която преживява и целият свят. Един от начините тя да бъде оценена обективно е внимателно да се следи нивото на общата и профилираната по направление смъртност за нас специално на територията на Република България.
Затова моят въпрос е: имате ли данни – такива данни бяха изнасяни ежедневно от Националния оперативен щаб, но само в едно направление и ние ги познаваме добре, изобщо за смъртността в България през посочените от нас във въпроса четири месеца на съответните 2017-а, 2018-а, 2019-а, 2020-а години? Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, професор Михайлов.
Имате думата за отговор, господин Ананиев.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми професор Михайлов! Министерството на здравеопазването не събира и не обработва данни за смъртността в България и може да изрази становище само въз основа на официалните статистически данни.
Статистическата дейност в областта на здравеопазването се осъществява от Националния статистически институт и дирекция „Национални здравни данни и електронно здравеопазване“ на Националния център за обществено здраве и анализи, които са органи на статистиката.
Съгласно нормативната уредба органите на статистиката са държавни органи или техни структурни звена, които разработват, произвеждат и разпространяват статистическа информация под методическото ръководство на Националния статистически институт и при изпълнение на Националната статистическа програма, която се разработва в съответствие с Глава трета от Закона за статистиката, и се приема с решение на Министерския съвет. Съгласно Националната статистическа програма данните за смъртността по причини се произвеждат, разпространяват и съхраняват от Националния статистически институт.
С оглед на това и във връзка с въпроса Ви бе отправено искане до Националния статистически институт за предоставяне на данни за смъртността по причини за първите четири месеца на 2017-а, 2018-а, 2019-а и 2020-а години.
Данните, предоставени от Националния статистически институт, са както следва: 2017 г. – 40 825 смъртни случаи; 2018 г. – 38 603; 2019 г. – 39 529; и 2020 г. – 37 808.
Тези данни, професор Михайлов, ги имам по месеци и, ако желаете, ще Ви ги дам.
Предоставените ни за 2020 г. данни са предварителни. От НСИ уточняват, че има закъснение в регистрирането, обработването на някои съобщения за смърт, поради което броят на смъртните случаи за 2020 г. ще се променя при всяко следващо генериране на справката, подадена ни по седмици.
За 2020 г. също имам информация за първите 17 седмици на годината.
Информация за смъртност по причини към момента не е предоставена на Министерството на здравеопазването.
При получаване на официални данни от Националния статистически институт, същите, уважаеми професор Михайлов, ще Ви бъдат предоставени незабавно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в Европа съществува така нареченият европейски индекс на смъртността, който следи тази смъртност всеки месец и обединява усилията на много държави от Европейския съюз. За съжаление, тъй като аз направих подробна справка, България не участва в този индекс.
Това подсказва един много болезнен проблем, за който аз многократно съм обръщал внимание тук, в залата, не само към Вас, разбира се, но и към Вашите предшественици и сега си позволявам да го подчертая, че за да можем да имаме моментна, реална картина на причините, които водят до най-важния показател в ефективността на здравеопазването, какъвто е смъртността, налагат както създаването на регистри за отделните заболявания, така и много тясно взаимодействие между Министерството на здравеопазването и Националния статистически институт.
Тъй като аз се обърнах освен към Вас и към Националния център по обществено здраве, данните, които в момента любезно ми предоставихте, ми бяха предоставени и на мен. Но от тези данни, както Вие, не който и да е, не могат да бъдат направени никакви професионални изводи. Това не е в полза на нашето здравеопазване. Трябва колкото се може по-бързо да се промени и това подсказва един от големите проблеми, които още съществуват – липсата на реално съществуващо електронно здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми професор Михайлов.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Само едно изречение, господин Председател. Прав сте, уважаеми професор Михайлов. Отговорът е в изграждането на Националната здравна информационна система и електронното здравеопазване. Вие знаете, че моят екип работи изключително интензивно по този въпрос – даже днес имахме среща с цялото ръководство на „Информационно обслужване“. Направили сме графика, както Ви обещах в един друг въпрос, който ми зададохте. Идеята е основните елементи на Националната информационна здравна система да бъдат готови до края на годината, даже до края на месец ноември, за да можем да финализираме Проекта в рамките на срока, който ни е предвиден. Там ще има наистина много подробна, своевременна, ежедневна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос е от народните представители Георги Свиленски, Христо Проданов и Георги Йорданов относно финансово стимулиране на медицинските специалисти в условията на пандемия от COVID-19.
Господин Йорданов ще развие въпроса.
Имате думата.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Почти два месеца и половина след обявяване на извънредно положение и след това извънредна епидемична обстановка българските граждани си задават въпроси и оценяват действията на институциите по времето на тази пандемия в България и в света.
Конкретния въпрос, който искам да поставя днес, е въпросът за медиците на първа линия и идеята те да бъдат финансово компенсирани до известна степен – казвам само до известна степен.
На първо място, за първи път в познатата ми литература – както казваме в научните среди, се появи идеята, че на първа линия са медиците от болниците. На първа линия са медиците от извънболничната помощ – така наречените общопрактикуващи лекари, дентални лекари, фармацевти и медицински специалисти. Тази идея за стимулиране на медиците от първа линия основно в болничните заведения и центровете за спешна медицинска помощ, които забравих да добавя преди малко към тези на първа линия, доведе до проблеми между тях, защото се оказва, че здравната институция оценява по различен начин приноса за овладяване на пандемията за различните категории медици, които участват в нея. И наистина в крайна сметка се касаеше за 1700 човека от 100-хилядната армия на медиците, които се трудят в България.
Тук въобще не поставям въпроса, че сумата от 1000 лв. фактически представлява за голямата част от тях почти двойно увеличаване на възнагражденията, които те са получавали до момента.
Моите конкретни въпроси към Вас са:
Считате ли за нормално и справедливо да бъдат финансово стимулирани само медиците от болниците и Центровете за спешна помощ – РЗИ-та също? Не са ли на първа линия лекарите и медицинските специалисти от извънболничната медицинска помощ, денталните медици и фармацевтите?
Не считате ли, че броят на финансово стимулираните медици от 1700 души, по Ваши данни, е пренебрежимо малък спрямо всички работещи в системата на здравеопазването около 100 000 души?
Считате ли за уместно използването на критерия „брой вирусоносители с COVID-19 в болнично заведение“ като определящ числото на медиците с полагаща им се финансова добавка?
Броят на медиците, вирусоносители и болни с COVID-19, ежедневно се увеличава. Вече има и смъртни случаи. Как Вие ще се погрижите за тях, включително финансово? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми доцент Йорданов, цитираните от Вас данни за броя на медицинския и немедицинския персонал, както и размера на изплатените средства за допълнителни възнаграждения от 1000 лв. в изпълнение на Проект „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, финансиран по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020 г., се отнася само за месец март 2020 г.
По последни отчетни данни за месец март 2020 г. допълнителни възнаграждения в размер на 1000 лв. са получили общо 3578 лица в общ размер на 5 297 702 лв., включително лични осигуровки, ДОД и осигуровки за сметка на работодателя, в това число 1718 лица – медицински и немедицински персонал от 37 лечебни заведения на територията на цялата страна в размер на 2 556 196 лв. и 1860 лица – служители на регионалните здравни инспекции, на Националния център по заразни и паразитни болести и на центровете за спешна медицинска помощ в размер на 2 741 506 лв.
Допълнителни възнаграждения за месец април 2020 г. по предварителни разчети се очаква да получат общо 6626 лица в общ размер на 9 454 607 лв., включително лични осигуровки, ДОД и осигуровки за сметка на работодателите. От тези лица 3950 са медицински и немедицински персонал на вече 59 лечебни заведения на територията на цялата страна в размер на 5550 хил. лв. и 2676 лица – служители на РЗИ, НЦЗПБ и ЦСМП в размер на 3 904 467 лв.
В изпълнението на Проекта е предвидено допълнителни трудови възнаграждения да се изплащат на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан COVID-19, настанени за болнично лечение. За тази цел са разписани ясни обективно измерими критерии, на базата на които се определя броят на лицата в лечебните заведения, които следва да получат допълнителното възнаграждение от 1000 лв. Тези критерии гарантират справедливост и предвидимост на лечебните заведения за болнична помощ, както и повишаване на мотивацията на служителите на първа линия и на възможностите за защита от заболяването.
Що се отнася до останалите специалисти в здравния сектор – лекарите и медицинските специалисти от извънболничната медицинска помощ, денталните медици и фармацевтите, които не са включени като възможни получатели на допълнителното възнаграждение, бих желал да поясня, че са създадени възможности всички те да получат допълнителни възнаграждения – заплащане за този период, независимо от намаления прием и временно преустановяване на някои дейности.
Това, доцент Йорданов, е механизмът, за който имах възможността вчера в Комисията по здравеопазването да дам пояснения. Те просто се финансират по друг начин, независимо, че нямат пациенти, ние финансираме до 85% от средномесечната заработка. Тоест това е механизъм, който е създаден на базата на Закон, приет от парламента, за финансиране при неблагоприятни условия.
За съжаление, Министерството на здравеопазването няма нормативно основание да подпомага медиците, вирусоносителите и болните от COVID-19, както и починалите медици, но в знак на съпричастност в Министерството на здравеопазването има инициатива за събиране на дарения за подпомагане семействата на починалите медици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ананиев.
Имате думата за реплика, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Няма да скрия, че въпросът е от началото на големия дебат за отношението на държавните институции по време на криза и не само те. Тук искам да Ви кажа, че аз Ви разбирам и до известна степен Ви съчувствам.
Вие направихте това, което беше възможно, защото се оказа – казвам го в светлината на моделите за бъдещата реформа в сферата на здравеопазването, че това, с което Вие можете да управлявате, са само тези около 30, по моя преценка, останали лечебни заведения от различни категории, в които има държавна или преобладаваща държавна собственост. Оказа се, че идеята за пазара на здравни услуги, който ще регулира всички отношения в здравеопазването, не е състоятелна. Затова Ви моля в бъдещите действия, когато пак ще дойде време – дано да коментираме реформата в здравеопазването, да имате предвид това, което се случи, и на кои български медици и лечебни заведения в зависимост от техния конкретен интерес може да се разчита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.
Желаете ли дуплика? Не.
Преминаваме към следващия въпрос – от народния представител Нона Йотова относно заснемането на предаването „Като две капки вода“ в нарушение на противоепидемичните мерки.
Имате думата, госпожо Йотова, да развиете Вашия въпрос.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми, господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В деня, в който излезе Вашата заповед за провеждане на музикални и театрални представления, с ограничението това да става само на открито, при разстояние между зрителите и до 30% публика, в ефира на Националната телевизия бе излъчено предаването „Като две капки вода“. То бе излъчено на живо, в закрита зала и с публика. Очевидно имаше гости без маска, поне тези, които бяха поканени и да участват, седяха долу и изглеждаше, че изисканото разстояние не е спазено. Да, в началото се виждаше, че са през един стол, по нататък, все пак това е емоционално предаване, вече се виждаха кадри с хора, които стояха буквално един до друг.
Обществото беше взривено от това, че в деня, в който излиза Вашата заповед – тези неща да се провеждат само на открито, в същия ден това се проведе в закрита зала. Имаше публикации и много се говореше, след това продуцентите на предаването обясниха, че са имали разрешение от РЗИ за присъствието на публика.
Въпросът ми към Вас е: издавала ли е РЗИ разрешение за присъствието на публика? Ако да, с какъв акт и на какво основание? Ако не, какво е Вашето отношение към неспазването на заповедта Ви? Имате ли информация на някой друг да е било разрешено подобно нещо? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Йотова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНАНИЕВ: Уважаеми, господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаема, госпожо Йотова, във връзка с поставения въпрос относно заснемането на предаването „Като две капки вода“ в нарушение на противоепидемичните мерки, бих желал да Ви информирам за следното: с писмо с изходящ № 22-38/1/11.05.2020 г. Столичната здравна инспекция е информирала госпожа Ива Стоянова и господин Николай Андреев – управители на Нова Броудкастинг Груп ЕООД, че не възразява за допускането на публика в залата по време на живото излъчване на телевизионното предаване при стриктно спазване на изискванията за физическа дистанция, всички противоепидемични мерки и допустима заетост от 30% от максималния капацитет на залата, в съответствие с т. 5д от Заповед № РД-01-256/11.05.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Столичната регионална здравна инспекция е преценила, че с посещението на зрители в предаването се апробира възможност за спазване на противоепидемичните мерки при последващо разхлабване на ограниченията във връзка с коронавирусната инфекция. Въпреки създадената организация се видя, че не може да се разчита на указаните мерки и личната отговорност на зрителите особено в едно емоционално изживяване. При внимателно проследяване на записите на предаването се вижда, че на места имаше нарушение на допустимата физическа дистанция. При огледа на публиката се констатира, че имаше единични случаи на посетители без поставени маски. Във връзка с горното, в рамките на законовите правомощия, Столичната регионална здравна инспекция ще издаде наказателно постановление за организаторите на предаването и индивидуални административни актове за отделни физически лица, които са нарушили Заповедта на министъра на здравеопазването.
Изразявам увереност, че този казус ще спомогне органите на държавния здравен контрол да дадат ясни препоръки за създаване на по-добра организация при провеждане на мероприятия от този вид с оглед стриктно спазване на противоепидемичните мерки в съответствие със заповедите на министъра на здравеопазването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ананиев.
Имате думата за реплика, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми, господин Председател, уважаеми, господин Министър, колеги! Аз Ви благодаря за този отговор, защото, знаете ли, все пак аз съм актриса, занимавам се и с музика, участвала съм в това предаване, но не искам в никакъв случай някой да си помисли, че се заяждам на дребно. Искам да Ви уверя, че ние артистите по време на цялото извънредно положение, после епидемичната обстановка, бяхме едни от най-дисциплинираните хора, защото ние по принцип сме такива. Всички си стояха вкъщи, спазваха всички мерки и в един момент, когато това се случи, то все пак се повтори и следващата седмица, когато беше закриването, изведнъж голяма част от нас усетиха двоен стандарт, тоест да може да се разреши за някои, а на повечето не ни е минавало през ума, че може да се случи нещо такова.
Трябва да Ви кажа, че сцената много ми липсва. Това е на всички артисти голямата ни любов. Аз дори имах номинация тази година за комедийна актриса в Сатиричния театър – техните награди „Златен кукерикон“. За много неща съжалявам, които пропуснах, които не можаха да се случат.
Според мен не бива да има двойни стандарти. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Йотова.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Йотова, ако има някой, който да благодари, аз искам да Ви благодаря на Вас за този въпрос и за този сигнал, тъй като обратната връзка от българските граждани за нас е много важна, за да оценяваме всяка една мярка, която се предприема, как се изпълнява. Разбира се, ние нямаме възможност да гледаме всичко това, което е по телевизията, просто работният график не ни позволя и затова тази обратна комуникация за нас е много важна.
Както Вие, като реален участник в изкуството, така и ние имаме нужда от възстановяване на нормалната дейност на сценичните изкуства на закрито. Работим по този въпрос и без да казвам сега дата, но скоро ще дадем възможност да се влезе и в театрите, и в оперите, разбира се, при определени санитарно хигиенни и други противоепидемични мерки, но надявам се да зарадваме и Вас в най-скоро време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Минаваме към следващия въпрос на народния представител Мария Цветкова относно лечението на пациенти с коронавирус в Ямбол и мерките срещу разпространението на болестта в града.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Ямбол беше сред последните области в страната, в които се установи наличие на заразени с коронавирус. Това се случи на 15 април, а към днешна дата, малко повече от един месец по-късно, констатираните случаи с COVID-19 вече са 132-ма, от които 13 са починали. Случаите, регистрирани за последните 24 часа в страната, са 41, от които 11 са в Ямбол. Най-засегнатият ямболски квартал е „Райна Княгиня“, с преобладаващо циганско население, който се превърна в огнище на заразата с вируса в града и това се дължи на неспазването на противоепидемиологичните мерки.
Областният медицински съвет правилно и адекватно изгради контролно-пропускателни пунктове и наложи ограничителни мерки в квартала и 14 улици в района. Около 90% от пациентите, настанени в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол, са именно от квартал „Райна Княгиня“. Общият брой на приетите с COVID-19 в ямболската болница към 15 май е 31, което представлява близо 10% от всички заразени в страната, които се намират в лечебни заведения у нас.
На фона на този висок процент в МБАЛ „Св. Пантeлеймон“, която е единствената болница на територията на област Ямбол, която към момента приема пациенти, заразени с вируса, разполага само с един респиратор. Освен това заради разрастващото се огнище и нарастването на броя на заразените областната болница в Ямбол е в затруднено положение, изпитва недостиг на медицински персонал и голямо натоварване на наличния състав.
Във връзка с това, уважаеми господин Министър, отправяме към Вас следните въпроси: колко респиратора са предвидени за МБАЛ „Св. Пантeлеймон“ – Ямбол, и какви са възможностите болницата да ги получи приоритетно при наличие на доставка, с оглед на това, че разполага само с един такъв, работи в ситуация на епидемиологичен взрив?
Втори въпрос към МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол: как болницата в Ямбол ще получи средствата за престоя и лечението на неосигурените пациенти с COVID-19, които в ямболската болница са близо 90%?
Последен въпрос: споделяте ли желанието на голяма част от жителите на града да бъдат запазени изградените контролно-пропускателни пунктове в ямболския квартал „Райна Княгиня“ и наложените стриктни мерки с цел трайно намаляване и спиране на разпространението на заразата? Уточнявам, че преди два дни ограничителните мерки за поставения под пълна карантина квартал отпаднаха и пропускателните пунктове бяха премахнати. Смятате ли, че това е прибързано? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цветкова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Цветкова! Относно осигуряването с респиратори на МБАЛ „Св. Пантелеймон“, град Ямбол, в лечебното заведение към 12 март 2020 г. са налични четири броя апарати за изкуствена белодробна вентилация. По данни на болницата след тази дата е доставен като дарение един брой вентилатори, очакват се още три броя, от които един брой дарение, един брой с предоставяне на болницата на целеви капиталови средства от община Ямбол и един брой, заплатен със собствени финансови средства.
Министерството на здравеопазването изпълнява Проект „Борба с COVID-19“ по Оперативна програма „Региони в растеж“, по който е предвидено да се доставят на държавните лечебни заведения 317 броя апарати за изкуствена белодробна вентилация. По този проект са предвидени за разпределение, утвърдено от Националния оперативен щаб, пет броя нови вентилатори за МБАЛ – Ямбол. Разбира се, ще направя всичко възможно ямболската болница да ги получи, а още първите доставки да бъдат насочени към МБАЛ – Ямбол.
Относно средствата за лечение на здравно неосигурените пациенти с COVID-19, със Закона за здравното осигуряване са определени правата и задълженията на българските граждани по отношение внасянето на осигурителни вноски за задължително здравно осигуряване. Следва да се отбележи, че чрез чл. 40 от Закона за здравното осигуряване са определени групи от населението, за които здравноосигурителните вноски се заплащат за сметка на държавния бюджет. По този начин държавата гарантира достъпа на тези групи от населението до здравни услуги от обхвата на задължителното здравно осигуряване. За лица, които не попадат в тези групи, са предвидени допълнителни мерки, които да позволят тяхното включване за достъп до медицинска помощ.
Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 1а от Закона за здравето и извън обхвата на задължителното здравно осигуряване е предвидено предоставянето на медицински услуги, свързани с интензивно лечение на здравно неосигурените лица. С това е гарантирана възможността лица с COVID-19 при необходимост и интензивно лечение да бъдат лекувани, като средствата за това са в рамките на трансферите по бюджета на Министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса, определени със Закона за бюджета на касата за 2020 г. – за дейности за здравно неосигурени граждани, включително за осигуряване на интензивно лечение на здравно неосигурените лица.
С това е гарантирана възможността НЗОК да заплати на лечебните заведения, оказващи интензивно лечение на такива лица, включително и при заболяването от COVID-19.
В допълнение към горното – с ПМС № 17 от 2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебните заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, е предоставена възможност за гарантиране на правото на здравно неосигурените лица на достъп до медицинска помощ. За целта Министерството на труда и социалната политика чрез бюджета си осигурява заплащането на стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество.
Не на последно място, следва да се има предвид и възможността за възстановяване на здравноосигурителните права чрез лично заплащане от здравно неосигуреното лице на здравноосигурителните вноски съгласно Закона за здравното осигуряване. В случай че за оказаната медицинска помощ на лица с COVID-19 не може да бъде приложен някой от горепосочените механизми за заплащане, лечебното заведение има възможност да приложи разпоредбите на чл. 52 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който неосигурените към НЗОК лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение.
И по третия въпрос – относно мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 в резултат на повишена заболеваемост в квартал „Райна Княгиня“, град Ямбол, за постигане на адекватен и своевременен отговор на епидемичната ситуация с COVID-19 е необходимо прилагането на комплексни мерки от системата на общественото здраве и обществото като цяло, които могат да бъдат адаптирани съобразно конкретната ситуация. С развитието на епидемичния процес от COVID-19 в страната и с цел ограничаване разпространението на инфекцията и опазване здравето на населението беше забранено влизането и излизането и от други населени места, като град Банско, област Благоевград, село Паничерево, област Стара Загора, и село Ясеновец, област Разград, или квартали на населени места, като квартал „Факултета“ в град София.
Подобна практика бе въведена от Китайската народна република и от редица европейски страни, които отчетоха рязък скок в броя на заразените с COVID-19. В Европейската пътна карта към вдигане на мерките за COVID-19 е посочено, че постепенната отмяна на вече въведени мерки по отношение превенцията на COVID-19 трябва да е съобразена с развитието на епидемичната ситуация (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), капацитета на здравната система – приключвам, господин Председател, и при осигуряване на баланс между съображения от здравен, икономически и социален характер.
Във връзка с гореизложеното считам, че решението за запазване или отмяна на контролно-пропускателните пунктове в квартал „Райна Княгиня“, град Ямбол, следва да бъде базирано на данни и след задълбочена оценка на Областния кризисен щаб. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Ананиев.
По принцип съм информирал и председателя на Народното събрание, че понякога отговорите се удължават много, но пък и народните представители в един въпрос задават по два-три, че и повече въпроси. Няма как да не оставя министъра да отговори на всеки един от тях.
Заповядайте, госпожо Цветкова, за Вашата реплика.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря, удовлетворена съм, господин Министър, от отговора на първите два въпроса. По отношение на третия въпрос считам, че не бива да бъдат разхлабвани мерките в квартал „Райна Княгиня“ в Ямбол, а контролно-пропускателните пунктове трябва да останат, докато не бъдат направени тестове на всички в квартала и докато те не докажат, че могат да спазват противоепидемиологичните мерки.
Намирам за правилни и ефективни, както отбелязах вече, мерките от страна на Областния медицински съвет и това, че бяха изградени тези пропускателни пунктове, но не смятам, че те са прибързани.
Огромен проблем, пред който са изправени служителите на РЗИ – Ямбол, е именно това, че в този квартал жителите избягват получаването на предписания за карантина и по този начин всъщност избягват и глобите за нарушаването им. Масово, освен това, жителите на квартала не дават да им бъдат правени PCR или кръвни проби.
Не знам, господин Министър, дали сте запознат с една фалшива листовка, която се раздава, с логото на Министерството на здравеопазването, в която жителите на квартала са призовавани и подстрекавани към бунт, към неподчинение – бунт към държавността, да не носят маски, да не спазват никакви мерки, и в която им е обяснено, че не трябва да дават проби, тъй като по този начин щели да бъдат заразени с РНК-вируса.
Смятам, че с тяхното недисциплинирано и безотговорно поведение има голям риск с премахването на контролно-пропускателните мерки и с разхлабването им да бъдат заплашени десетки хиляди жители на областта и на града. По този начин отново всички грижи ще легнат на медицинския персонал (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) от болницата в Ямбол, който и без това е свръхнатоварен и изпитва недостиг. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаема госпожо Цветкова.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Разбира се, че съм запознат с фалшивата листовка, която се разнася в този квартал. Това е недостойно поведение и действие. Ние се обърнахме веднага към местните органи с оглед тя да не продължи да се разпространява, но това не е решение на въпроса.
След като Вие продължавате да смятате, че положението в квартал „Райна Княгиня“ наистина е толкова тежко, аз поемам ангажимента да се свържа още днес с областния управител, който е ръководител и на Областния кризисен щаб, а защо не и с някои от другите членове на Щаба, за да видя дали обстановката ескалира, или има някакво укротяване на ситуацията в квартала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър. Благодаря и за участието в днешния парламентарен контрол.
Ще преминем към въпросите към министъра на околната среда и водите Емил Димитров. Три въпроса има към господин Димитров. С него ще приключим парламентарния контрол.
Първият е от народния представител Джевдет Чакъров относно административния капацитет на Министерството на околната среда и водите.
Господин Чакъров, заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, Министерството на околната среда и водите както и преди това, но особено сега е изправено пред много сериозни предизвикателства.
Първо, като решаване на проблема с контрола в областта на водите, както и с изграждането на пречиствателни станции и канализационни мрежи, където имаме просрочени ангажименти, поети към Европейския съюз. Има и много сериозно предизвикателство в областта на управлението на отпадъците с оглед на процесите, които се развиха, и изключителната чувствителност на нашата общественост.
Освен това има и сериозни предизвикателства в областта на опазване на биологичното разнообразие, където Министерството има закъснение – неиздаването в срок на всички заповеди за защитените зони по екологична мрежа „Натура 2000“. Вярно е, че тези проблеми са онаследени от Вас – те са от времето, преди да встъпите в длъжност, но така или иначе са факт. Това е сериозно предизвикателство за Министерството и за Вас.
Същевременно станаха публично известни проблемите и напрежението, които до неотдавна имаше и в централните, и в регионалните структури на Министерството – както на ръководители на тези структури, така и на чисто експертно ниво заради редица проверки от прокуратурата и МВР, което още повече усложнява ситуацията, формирането, реализацията на екологичните политики и изключително сериозните контролни функции, които има Министерството на околната среда и водите.
В тази връзка, господин Министър, моят въпрос към Вас е: има ли в момента МОСВ необходимия кадрови потенциал и на централно, и на регионално ниво, за да се справи с проблемите? Ако не, кои са причините за това? В кои звена е най-сериозен, ако има такъв недостиг на кадри? Какви мерки ще предприемете Вие като министър на околната среда и водите, и ръководният екип на Министерството за усилване на административния и експертен капацитет на Министерството на околната среда и водите? Благодаря за вниманието. Чакам отговорите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Чакъров.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чакъров, Министерството на околната среда и водите осъществява своите функции, като прилага и контролира изпълнението на националната политика в областта на опазване на околната среда, като разработва политики по отделните компоненти на околната среда и факторите на замърсяване.
От извършения преглед на организационните структури и административните звена в МОСВ съобразно функциите и задачите, които изпълнява, съобразени с натовареността и спецификата на дейността, като са отчетени количествените и качествените характеристики на персонала, се правят следните изводи.
В изпълнение на водената от Министерския съвет политика на намаляване числеността на държавната администрация през годините, Устройствения правилник на МОСВ, изменян няколко пъти, числеността е намалена с 10%. Въпреки същественото преструктуриране, наличният щатен персонал се оценява като недостатъчен. Една от основните причини е свързана с бюджетните ограничения и наложените изисквания за съкращаване на държавната администрация – това е основната причина. Непрекъснато ни се вменяват нови функции – щатът се намалява.
Недостигът на човешки ресурс произтича не само от увеличаването на функциите, задачите и измененията в нормативната уредба, а в квалификационно отношение, като сериозен проблем е намирането на добре обучени кадри със съответния характерен, специфичен профил.
Увеличените задължения и изискването за попълване на експертния състав – специалисти по биология, хидробиология, химия, инженерна химия, хидрогеология, инженерна геология, инженер-химици, екология, биоинженерство, биоелектроинженерство, архитектура, ВиК мрежи и съоръжения и прочистване на водите, не съответстват на неконкурентното заплащане в структурата на Министерството, поради което често то е в обективна невъзможност за попълване на числения състав. Заплатите в администрацията на МОСВ са по-ниски в сравнение с администрацията в другите министерства, които са на същото ниво.
Анализът в цялата структура на МОСВ показва, че щатният персонал е недостатъчен за огромните територии и многообразните контролни функции, които покриват съответните звена. Имаме дирекции, които се разпростират почти на половин България. Имаме служители, на които не им се заплаща извънредният труд в събота и неделя, а са длъжни всяка събота и неделя, денем и нощем да ходят на проверки. Има съответни групи, които се обаждат по телефоните всеки петък, събота или неделя, само и само да се правят проверки – по една, по две, по три, по четири, а това нещо не се заплаща. В известна степен се подиграваме с нашите служители, а за всеки сигнал, който е записан – който както си иска по телефона и се представя за кого ли не, те са длъжни да извършат проверки, след което се правят съответно пък проверки на проверките – дали те са отишли своевременно, навременно и така нататък. Всичко това много обезкуражава служителите и ги обижда.
Само през първото тримесечие на настоящата година текучеството на персонал в централното управление – администрацията на МОСВ, се е увеличило, като са напуснали 6% от общата численост. Има случаи, когато се явяват кандидати с неподходяща квалификация, без необходимия минимум от знания, които не успяват да покрият и минималните изисквания за провеждане на конкурси. В други конкурсът приключва с избран кандидат, който впоследствие си намира много по-добра работа, с по-високо заплащане и с по-малка натовареност.
Следва да се отбележи, че като цяло е налице растящ недостиг на кадри в областта на инженерно-техническите и природните специалности. Към момента решението, което търсим, на проблема е чрез преразпределяне на дейности между наличните служители в Министерството и териториалните звена и възлагане на допълнителни задачи и отговорности на наличния квалифициран персонал. В средносрочна и дългосрочна перспектива липсата на нови попълнения и условия за приемственост и предаване на опит може да се превърне в сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Желаете ли реплика, господин Чакъров?
Заповядайте за реплика.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Това, което ни представихте, уважаеми господин Димитров, е определено много притеснително с оглед на недостатъчния експертен и административен капацитет на Министерството. С оглед на събитията, които посочих вече в първата част на моя въпрос и въпросите, които Ви зададох с оглед на протестите, които имаше в края на предходната година и началото на настоящата, ситуацията е още повече усложнена и знаем, че не е само такава в Министерството на околната среда и водите, и с оглед на недостатъчния експертен и административен капацитет.
Като цяло това е проблем в държавната администрация и, естествено, аз не споделям, че на тях не трябва да се обръща внимание, а само – на IT специалисти, но има и специфични позиции и профили – такива, каквито Вие посочихте в Министерството на околната среда и водите, където трябва да има по-диференциран подход. Няма как в Министерството на околната среда и водите заплатите да бъдат най-ниски. Аз не споделям една такава позиция и в качеството си на бивш министър знам, че този процес никак не е лек, а може би трябва да има подкрепа от страна на Министерския съвет и на правителството.
Това го казвам и от позицията на опозиция, с оглед на това да се формират и реализират адекватните съвременни екологични политики както по отношение на съпоставката на другите страни – членки на Европейския съюз, така и съвременните водещи екологични политики в световен мащаб. Наистина има много сериозни предизвикателства пред Вас. Бих искал, естествено, при формирането на бюджетите, а защо не и текущо, да се обърне внимание, за да може да се покрият и реализират тези политики. Видяхме наличието на проблеми при управлението на водите и управлението на отпадъците (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) по отношение на защитата и опазването на биологичното разнообразие, на прекрасната ни околна среда, защото всичко това има отношение към здравето и живота на всички нас, които живеем в тази прекрасна страна България, която е една от изключително богатите на биоразнообразие. Приключвам, господин Председател.
Бих искал да Ви запитам: какво още може да се направи и Комисията по околна среда и водите и всички да подпомагаме този процес за адекватен експертен и административен капацитет?
Другият въпрос, господин Министър: как в условията на извънредно положение, в условия на пандемия, епидемия от коронавирус и борбата срещу нея, а сега и извънредната епидемиологична ситуация, каква е работата на Министерството с оглед на предизвикателствата, които има? Как се справяте в тази усложнена ситуация с тези проблеми Вие и екипът Ви – и на централно ниво, и в регионални структури? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Много въпроси зададохте на министъра.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Чакъров, напълно съм съгласен с всичко, което Вие изброихте, предизвикателствата са големи. Колегите, които работят, им е по-лесно да станат учители и да получават много по-голяма заплата, отколкото да носят отговорност, да ходят по проверки, непрекъснато да спазват нормативната уредба, която се променя, и да се занимават с редица неспецифични или нововъзложени им задачи.
По отношение на кризисното положение, което се създаде в цялата страна, още на 19 март издадох заповед и предприех действия за районирането на България по съответните региони и за презастъпване – ръководни служители от един регион да могат да пътуват безпрепятствено в друг и осигуряваме транспортни средства и логистика. Създадохме резервно Министерство – ако се наложи, да слезем долу в залите и да можем да работим, за да не се закрива Министерството и дейността му, независимо какви заболявания може да се случат при нас, включително издадох заповед кой да ме замества и помолих всички колеги да се преразпределят помежду си кой как да работи.
Огромна част от персонала беше изпратена вкъщи, за да може да работи дистанционно – с право на достъп. Работехме на смени, но всеки ден, за съжаление, всички директори бяха на работа и нямаше как да отсъстват, а и няколкото експерти, които да подпомагат. Купихме термокамери и ги раздадохме навсякъде. Опитахме се да създадем добра организация и се надявам, че успяхме.
По отношение на това, че работата ни затиска постоянно, голям проблем беше, че не можеше да изплащаме материално стимулиране на хората, които работят по европейски проекти и които допълнително полагат труд. Надявам се, че във времето този проблем ще го решим и да им изплатим необходимите възнаграждения.
Имаме огромни предизвикателства: имаме европейски проекти, имаме ВиК проекти, имаме за опазване на околната среда, имаме чистотата на въздуха, имаме проекти за чиста околна среда, които са от Ваше време – една прекрасна инициатива, която се надявам ние да продължим. Тя е с много добро разбиране във всички градове и села, където я прилагаме. Разбира се, пред нас стои усвояването на Оперативна програма „Околна среда“, която е огромно предизвикателство и там се иска изключително добър административен капацитет, който да следи по европейските правила как се усвояват фондовете. Всичко това много ни натоварва, но се справяме.
Желая на всички колеги в Министерството да са живи и здрави!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Сега следва въпросът от народните представители Любомир Бонев и Крум Зарков относно водоподаването към община Перник.
Заповядайте, господин Бонев, да развиете Вашия въпрос.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Господин Министър, община Перник е в капана на водната криза вече седем месеца, а режимното водоподаване в община Перник бе въведено на 18 ноември 2019 г. и оттогава перничани получават вода по няколко часа на ден.
В най-критичните месеци наличният обем на язовир „Студена“ бе изключително близо до мъртвия обем, а ВиК – Перник, дори подготвяше съоръжение енергогасител под основния спускател на язовир „Студена“, което допълнително да утаява водата при евентуално черпене от мъртвия обем на язовира. За щастие снегът и дъждовете през последните месеци и седмици спомогнаха за бързото пълнене на язовира, като наличният обем към датата на подаване на настоящия въпрос е малко над 7 млн. куб. м. Във връзка с усложнената епидемиологична обстановка в страната ВиК – Перник, е поискало увеличаване на часовете, в които перничани могат да получават вода.
В тази връзка моят въпрос към Вас, господин Министър, е следният: какви мерки ще предприеме МОСВ във връзка със заявеното желание на ВиК – Перник, за увеличаване на часовете, в които има водоподаване, а във връзка с усложнената епидемиологична обстановка в страната каква ще бъде политиката на МОСВ относно подаването на вода към град Перник?
Длъжен съм, господин Министър, да направя уточнение, че въпросът ми е зададен на 13 март, като от датата на задаването му досега, по последни данни от сутринта, язовир „Студена“ има 17 млн. куб. м. Това е важно да се уточни и да се знае.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бонев, когато сте задали въпроса, притесненията са били, че водата е много малко и ще се пуска в енергогасителя, а оттам ще отива към пречиствателната станция и за водоподаване. Държа да отбележа, че и в момента това се прави по същия начин, независимо че язовирът е пълен, тоест поради други технически причини.
По отношение на това какво ще направи МОСВ. Още откакто съм станал министър, Вие ме избрахте, подаваме точно същите количества от по 100 – 200 хиляди отгоре, както миналата година е ползвал град Перник без условията на криза и без условията на режим. Тоест водата, която се подава на перничани, е много повече, отколкото миналата година по същото време и без режим.
Конкретно, разбира се, ще Ви кажа: в съответствие с компетенциите ние разпределяме водата между язовир „Студена“ и тази, която се подова от новоизградения водопровод. Целта е новоизграденият водопровод да подава много повече вода, за да се акумулира в язовир „Студена“ и да имате за много по-дълго време.
Вие казахте, че има 17 хиляди към днешна дата язовирът, а ако извадим мъртвия обем, имаме точно – 14 милиона кубика мъртва вода. При милион и 400 означава, че ако ползваме само язовира към днешна дата, ще имаме вода за 10 месеца, след което хората излизат и казват: къде ни отиде водата, кой ни я изпи? Поради това казвам, че водопроводът от София е една изключително добра придобивка за град Перник. Проблемът е, че водопроводът от София трябва да подава повече вода, за да се акумулира в язовира и да има за по-дълго време.
Въз основа на това ние направихме разчети в месец март да подадем 400 хиляди от София и, разбира се, другата вода да дойде от язовира. Разчетите за всеки следващ месец – април, май и така нататък, до края на годината са да дадем по 780 – 800 хиляди от София, а останалите около 300 – 400 хиляди да дойдат от язовира и той да бъде максимално пълен, за да стигне за много време, а не следващата зима пак да кажем: къде ни е водата, очаква ни криза и така нататък. Тоест придобивката със софийския водопровод, така да го кажа, е от Мало Бучино, което е с Рилската вода за Перник, е едно много добро начинание. Трябва да си оправите разрешителното и да си го ползвате години наред и то ще бъде полезно.
Ние винаги сме застъпвали идеята, че трябва да се подава много повече вода. По 200 хиляди кубика на месец даваме във връзка с коронавируса, а разпределението – дали да има режим, или да няма, не зависи от нас. Водата е подадена и е налична.
Проблем е, понеже ще попитате, че през всички години от язовира е подаван 400 хил. куб. м екологичен оток, който поради това, че съоръженията на централата са направени по-точно определен начин в миналото – 1955 г., никога не е стигал до реката, а винаги е отивал в пречиствателната станция, а оттам във водомерите и е платен.
В момента ние подаваме количества каквито са за миналата година, а се оказа, че в Перник има липсващи количества, които са получавани за всичките години, но не са заплащани на МОСВ. В момента трябва някой да се намери, който да си признае, че Перник освен полагащите му се количества от 800 до 1200 на месец за различните години, за различните месеци е ползвал едни 400 хиляди отгоре, които никога не е заплащал. Това е проблем на контролните органи в лицето на МОСВ и Басейнова дирекция, която е упражнявала контрол и е трябвало да следи за водомерите. Това е проблем на ръководството на ВиК – Перник, през съответните години, което е знаело, че всичките количества, които се подават, директно отиват в пречиствателната станция.
Към днешна дата Вие получавате достатъчно много вода и много повече от миналата година, а за тези 400 хиляди ще бъде съставен акт и ще си ги получите, както другите години, но просто ще се знае, какво е потреблението на Перник.
В дългосрочен план: като си оправите инсталациите, мрежите, за които Министерството на околната среда и водите е дало достатъчно средства – Вие сте кандидатствали по проекти, спечелили сте ги, течовете и загубите ще намалеят и ще стигнат за всички. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Господин Министър, в момента нивото на язовир „Студена“ е 17 млн. куб. м. Много се изговори за водната криза в Перник, много се посочваха виновниците, а към настоящия момент нямаме нищо черно на бяло. Да, необходимо беше да се изгради и да се търси решение – дори и краткосрочно, да спасяваме града в условията на тази пандемия. Дали работи, или не работи водопроводът, документите и строителните книжа, които трябва да се издадат, са изцяло в прерогативите на областния управител и областната администрация, аз не мога да твърдя дали са издадени, или не са издадени. Все пак той е председател на водната асоциация и ако не си е свършил работата, то си е за него.
Това, което е необходимо, е да се извадят поуки от тази водна криза – визирам Перник, и в частност това, което бе причинено на 100 хиляди жители на този град, да се отиде отвъд онзи чиновнически подход и непрекъснатото говорене, тоест ние трябва да направим всичко възможно. Да, наистина ще се изгради воден цикъл в град Перник и благодарение на средствата от МОСВ в момента текат ремонти. Това са фактите към настоящия момент.
А относно свършената или зле свършена, или несвършена работа през годините – било то от управителите на ВиК-то, от областната администрация, може би именно Вие сте човекът, който трябва да потърси отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Заповядайте за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще Ви дам актуална информация към 21 май 2020 г. Наличен обем на язовира – 16 млн. 816 хил. Обемът, който може да се ползва, на който може да се разчита, е 14 млн. 416 хил. Затова казах, че ако ние всичко ползваме по 1 млн. 400 хил. от язовира, имаме за 10 месеца. Добре е, че водопроводът от София съществува – би могъл да компенсира.
За месец май сме разрешили количество в размер на 466 от язовир „Студена“ и 806 от София, така че е осигурена вода достатъчно, работи водопроводът от София, и то добре. Имате моментни проблеми с наляганията в града, решавате си ги, оправяте се, но вода достатъчно е подсигурена и аз се надявам, че ако язовирът продължи да се пълни, ще бъде добре. Никой от язовир „Перник – Студена“ няма да носи водата в София, обратното – от София се подава в Перник. Този водопровод е добро решение за града и в дългосрочен план ще видите колко полезен ще Ви бъде.
Към момента язовирът, ако се ползва само той за Перник, имаме за 10 месеца. Разбирате колко е важно да работи водопроводът. Няма вина за разрешенията, просто трябва да се придвижат, то е процедура. Беше спешно изграден, ясно е, че не може за два дена да се уредят разрешителните, но с решение на Министерския съвет, подадено по моя молба, и те го гласуваха, за което благодаря на останалите министри от състава и на премиера, беше разрешено шест месеца водоподаване в условия на криза. Те вече ще изтекат след още 3 – 4 месеца. Трябва да се пристъпи към трайно решение.
Това е придобивка за града, която години наред ще се ползва. Трябва да щадим язовира, ще трябва да се опитаме максимално да го напълним. Аз лично ще Ви помогна в това нещо. Но не бих искал да се разходва вода безконтролно, вода да изтича безконтролно, а и също така всичко, което излезе от язовира и отиде до гражданите и те го платят, съответно да бъде фактурирано. Имате трайно решение за града с този водопровод. Перник стана част от София във водопреносно отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
Сега преминаваме към въпроса от народния представител Станислав Станилов относно възможността за преминаване на Националния институт по метеорология към Министерството на околната среда и водите. Това е и последният въпрос от днешния парламентарен контрол.
Имате думата, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! На 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология излезе от системата на Българската академия на науките и стана ведомствена научна организация в рамките на Министерството на образованието и науката.
Подобен акт тогава имаше смисъл като временно решение за преодоляване на актуален за момента конфликт. Днес е належащо да се потърси трайно решение за този институт, който представлява много специфично съчетание между научна организация и национална хидрометеорологична служба. Това съчетание предполага, че Институтът трябва да бъде към достатъчно конкретно в материята ресорно министерство.
През последното десетилетие субсидията за оперативна дейност на Института идваше именно от Министерството на околната среда и водите. То е най-компетентно да проследи целесъобразността на нейното разходване. Изглежда директорът на Института се стреми да избегне подобен контрол и няколко пъти подменя в своите изявления името на Министерството, като го нарича само на водите. Така се обосновава тезата, че Министерството има отношение само към една част от дейността на Института, но от публикуваните отчети е видно, че Институтът изпълнява и други задачи извън хидрологията, които са му поставени от Изпълнителната агенция по околната среда и водите към МОСВ.
Следва да се отчете, че през годините Министерството на околната среда и водите традиционно е имало бележки относно ефикасността на работата на Института и дори е било единственото, което ги е правило – може би, защото е и най-компетентно. В тази връзка Ви моля да ми отговорите: защо не желаете Институтът да бъде второстепенен разпределител с бюджетните средства към Министерството на околната среда и водите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми професор Станилов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Станилов, уважаеми господин Главчев! Ще започна отзад напред. Има дълъг, подробен отговор, после ще Ви го предам писмено
Конкретно на въпроса: защо желая или не желая? Първо, аз съм министър, правя това, което приеме Народното събрание, приеме това, което Министерският съвет е гласувал. Той е гласувал този институт да излезе от БАН и да отиде в Министерството на образованието.
По силата на действащите нормативни актове, Институтът по метеорология и хидрология пряко обслужва дейността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – едно добро място да бъде там, Министерството на земеделието, храните и горите – там са напоителни системи, би могъл да бъде и там, Министерството на вътрешните работи подпомага, там също не е лошо място, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката. Вижте колко добри места има, след като е изваден от академичната общност, къде другаде да направи нова, своя академична общност.
Моите притеснения са, че, тъй като ние отговаряме за Министерството на земеделието, храните и горите – „Напоителни системи“ даваме водата, някой би решил и „Напоителни системи“ да дойдат към нашето министерство. ВиК-та също получават заявки с вода от нас, предходният въпрос го показа. Някой може би е решил и ВиК-та да дойдат. Друг, разбира се, с удоволствие би казал, след като отговаряте за ТЕЦ-те, RDF – модифицираните горива и ВЕЦ-те, подавате графиците за води, то може би и Министерството на енергетиката трябва да премине към Вас.
Твърде много ми е. Смятам, че от години наред ние даваме по 1 млн. 800 хил. и това е достатъчно, ако всички останали пет министерства даваха по толкова, те можеха да си бъдат самостоятелна организация и да си функционират нормално. Но това да се чудим ние, като ги извадим от една структура, къде другаде да ги закачим, мисля, че не е мой проблем и не би трябвало аз да го решавам.
Аз лично нямам претенции към тяхната дейност, те ни подпомагат. Онзи ден ми дадоха сигнал, разпространих го до всички в страната, работим добре, но да се натоварвам с още допълнителни дейности само защото те не могат да си намерят място. Ще дам пример: в язовир „Копринка“ има един древен град – Севтополис. Смятате ли Вие, като професор по история, че аз би трябвало да помоля Алма матер да закрие Историческия факултет и да го прехвърли към Министерството на околната среда и водите само защото в нашия язовир имаме археологически обекти? Мисля, че ще е прекалено.
Даваме по 1 млн. 800 хил. всяка година за изследванията, за които получаваме от тях информация. Те са си на много добро място, още повече че са част от академичната общност. Ние не сме академична общност, не сме научен институт, не се занимаваме с научна и развойна дейност, така че смятам, че мястото, което е преценил Министерският съвет и със Закона за държавен бюджет 2019 г., е добро за тях, те да си останат там, да си работят. Ние нашите ангажименти ги изпълняваме и работим съвместно с тях и с останалите пет министерства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, професор Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Министър, аз Ви благодаря за изключително остроумния отговор, който беше наситен и с чувство за хумор, и този отговор ми показа, че основната грешка е това, че Институтът е изваден от системата на БАН.
А моето предложение и моят въпрос беше в такъв смисъл, че Министерството на науката и образованието е още по-малко място за този институт, отколкото Вашия и Вие като изброихте тези различни министерства – всяко, към което може да бъде присъединен този институт, просто показахте, че става дума за един скандал, за една лична амбиция на директора на този институт, но това вече е въпрос, с който аз няма да занимавам нито Вас, нито председателя на Събранието, а ще продължа да занимавам Министерството на науката и образованието, тъй като в момента в Комисията по образование и наука се разглежда на второ четене Законът за този институт, пълен с излишни, съвършено излишни предложения.
Благодаря Ви за вниманието. Разбрах отговора и нямам възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Желаете ли дуплика? Не.
С това изчерпваме парламентарния контрол за днес.
Благодаря Ви за участието, господин Министър.
Следващо редовно заседание – 27 май, сряда, 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 15,08 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров