Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум – откривам заседанието.
Колеги, преди да започнем, няколко съобщения:
На 26 май 2020 г. с вх. № 0011-00-4 в Народното събрание е постъпил Доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2019 г. Материалът е предоставен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Съгласно Закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми в Народното събрание е постъпило Становище на Фискалния съвет относно Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г.
С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО ЗА 2019 Г.
Със Становището на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика ще ни запознае господин Ячев.
Заповядайте, господин Ячев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, първо искам да предложа на народните представители да гласуват процедура по допуск за господин Сотир Цацаров – председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласуваме така направената процедура от господин Ячев.
Гласували 166 народни представители: за 162, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Поканете господин Цацаров в залата.
Заповядайте, господин Ячев.
ДОКЛАДЧИК БОРИС ЯЧЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предоставям на Вашето внимание:
„СТАНОВИЩЕ
относно Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2019 г., вх. № 020-00-6, внесен на 26 март 2020 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
На свое заседание, проведено на 21 май 2020 г., Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика разгледа Доклада за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество през 2019 г., № 020-00-6, внесен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на 26 март 2020 г.
На заседанието от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество присъстваха: господин Сотир Цацаров – председател, господин Антон Славчев – заместник-председател, госпожа Антоанета Цонкова – член, госпожа Силвия Къдрева – член, и господин Пламен Йоцов – член.
Годишният доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г. беше представен от председателя на Комисията господин Сотир Цацаров, който отбеляза, че Докладът е структуриран по отделни направления, по които Комисията има правомощия да работи.
Представянето на Доклада по направления беше направено от съответните членове на Комисията по ресори.
По направление „Превенция на корупцията“ господин Йоцов, който е ресорен ръководител на тази дирекция, заяви, че през 2019 г. са съгласувани общо 79 законопроекта, изготвени от органите на изпълнителната власт, като в 18 от тях са открити индикации за корупционен риск и са направени 34 предложения за редакция с цел намаляване и избягване на този риск. Създадена е електронна платформа за преминалите през съгласувателната процедура законопроекти.
През отчетната година е продължило извършването на прегледа и анализа на антикорупционните политики и мерки, съдържащи се в секторните антикорупционни планове на институциите. Анализирани са антикорупционните планове на 35 структури – първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет. Продължава работата по изготвянето на Методология за оценка на корупционния риск. Реализирани са и 3 проекта по Оперативна програма „Добро управление“, които са насочени към повишаване на експертния капацитет на служителите на Комисията.
С оглед осъществяване функциите си по превенция на корупцията Комисията през отчетния период съвместно с представители на местната власт и Министерството на образованието и науката е предприела инициативи за подпомагане на процеса на включване на антикорупционното обучение и възпитание в съответните образователни нива.
По направление „Публичен регистър“ госпожа Силвия Къдрева изтъкна, че успешно е проведена кампанията по приемането и обработването на ежегодните декларации за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 1. и по т. 4 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, подадени от лицата, заемащи висши публични длъжности по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, както и приемането и обработването на встъпителни, финални и коригиращи декларации за имущество и интереси.
Комисията е извършила в законоустановения срок публикуването на интернет страницата ѝ на подадените декларации за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 1 и по т. 4 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, като публикацията има следното съдържание:
- 3706 ежегодни декларации – част I: Имущество;
- 324 встъпителни декларации – част I: Имущество, и част II: Интереси;
- 416 финални декларации, включително и тези, които следва да се подават една година след подаване на първата финална декларация;
- общо 258 са лицата, неподали или подали извън законоустановения срок съответните декларации, от които: 179 лица, подали извън законоустановения срок, и 79 лица, изобщо неподали декларации.
По повод проведените местни избори през 2019 г. е извършена сериозна подготвителна работа на Комисията за установяване на броя на общинските съветници, при които за първи път е възникнало задължение за деклариране на имущественото състояние, като това включва изготвянето и изпращането на над 300 писма до общините в страната за предоставяне на информация относно лицата, успешно преминали изборите и тези от тях, които са освободили заеманата длъжност, вследствие на което е организирано и проведено успешно приемане и обработване на декларациите на тези задължени лица, които възлизат на повече от 6300 лица – кметове, заместник-кметове, общински съветници. Извършената публикация съдържа 5116 встъпителни и финални декларации за имущество и интереси. Общо 374 са лицата от 135 общини, неподали или подали извън законоустановения срок.
За изминалата година служителите на Публичния регистър са извършили проверка на повече от 9900 лица, от които: 8573 ежегодни декларации, 324 встъпителни декларации и 416 финални декларации. Съставени са 117 акта за установяване на административно нарушение на лица, заемащи висши публични длъжности, които не са спазили законоустановените срокове за подаване на съответните декларации.
По направление „Установяване конфликт на интереси“ господин Антон Славчев посочи, че през 2019 г. в Комисията са постъпили общо 166 сигнала, по които са образувани производства за извършване на проверка за установяване наличието или липсата на конфликт на интереси по отношение на лица, заемащи висша публична длъжност, чрез събиране, обработка и анализ на документи и доказателства, събрани в хода на извършване на проверката и изготвяне на съответните проекти на решения. Общо през този период Комисията е изготвила 162 проекта на решения по същество и за прекратяване, и е наложила глоби, санкции и отнемане на имущество по наказателни постановления в размер на 173 511 лв. Комисията е постановила следните решения:
- 14 решения, с които установява конфликт на интереси;
- 87 решения, с които не установява конфликт на интереси;
- 61 решения, с които се прекратява производството.
През отчетния период Комисията е продължила работата и по производства, образувани пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси по отменения Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, като по тях са наложени санкции в размер на 34 027 лв.
Дирекцията е осъществила процесуално представителство по 32 висящи дела в различна фаза на развитие. Като през 2019 г. с окончателен съдебен акт на Върховния административен съд са потвърдени 6 решения на Комисията, с които е установен конфликт на интереси, и са отменени 2 решения.
По направление „Противодействие на корупцията“ през 2019 г. в Комисията са постъпили от органите на прокуратурата общо 553 прокурорски проверки по смисъла на Закона за съдебната власт, по които са извършени или се извършват оперативно-издирвателни и справочни мероприятия, включително снемане на обяснения на лица и изискване на документи. Работата по 450 проверки е приключила и резултатите са докладвани на органите на прокуратурата. За същия период в дирекцията са постъпили по компетентност 965 сигнала, по които са извършени конкретни действия и проверки, включително и снемане на обяснения от лица. От тях по 893 сигнала проверките са приключили, изготвени са доклади и Комисията е взела решение. По останалите сигнали се провеждат оперативно-издирвателни и справочни мероприятия, изискват се документи, снемат се сведения от лица и се извършва насрещна проверка по документи.
През 2019 г. са изпратени по компетентност 136 сигнала на Прокуратурата на Република България за осъществяване на оперативно взаимодействие.
Служителите на специализираната дирекция са участвали в 9 специализирани операции съвместно със Специализираната прокуратура, а именно:
- на територията на община Червен бряг, област Плевен – разследване по данни за прояви на корупционни действия на кмета на община Червен бряг, касаещи прекратяване на обществена поръчка „Доставка на топъл хляб“ за социално слаби лица, като по този начин са облагодетелствани две свързани с него дружества. На кмета е повдигнато обвинение от прокуратурата за длъжностни престъпления;
- на територията на община Чупрене, област Видин – оперативно-издирвателни дейности срещу длъжностни лица, включително и кмета на общината, за престъпления по служба, свързани с продажба на общински земи на дружества, които са свързани с роднини на кмета. Повдигнато е обвинение от Специализираната прокуратура срещу кмета за длъжностни и документни престъпления;
- на територията на община Божурище, област София –оперативно-издирвателни мероприятия срещу длъжностни лица, включително кмета и заместник-кмета на общината, за престъпления по служба, свързани с продажба на общински земи на търг на обща цена от 160 хил. лв. при реалната им стойност около 8 млн. лв. на дружества, които са свързани с роднини на кмета. Кметът на общината е задържан за 72 часа и му е повдигнато обвинение за длъжностно престъпление, а заместник-кметът и началникът на отдел „Общински имоти“ са обвинени за изготвяне на документи с невярно съдържание;
- на територията на община Пловдив – действия по разследване на данни за поискан подкуп от длъжностно лице – кмет на район „Северен“ при община Пловдив, като неговото предназначение е за издаване на разрешение за строеж. Кметът на район „Северен“ е обвинен от Специализираната прокуратура за търговия с влияние;
- на територията на община Костенец и на други места в страната – адреси на територията на град София, община Братя Даскалови, област Стара Загора – осъществена е специализирана операция по данни, че кметът на община Костенец е предложил да даде подкуп на общински съветник от общинския съвет – Костенец, за да извърши действия по служба, с цел осигуряване на подкрепа при гласуване на конкретно решение, свързано с обществена поръчка по Програма за развитие на селските райони, финансирана от Държавен фонд „Земеделие“;
- на територията на митническо бюро Севлиево – извършени разследващи действия по данни, че началникът на митническото бюро за продължителен период от време е вземал нерегламентирани суми под формата на месечна такса „спокойствие“ от местна фирма срещу обещание да не се извършват митнически проверки на търговеца, за което срещу него е повдигнато обвинение;
- в Държавен фонд „Земеделие“ – София, са извършени оперативно-издирвателни действия на основание данни за неправомерно отпускане на средства по европейски програми;
- на територията на град Костенец – действия по разследване срещу кмета на общината за това, че в качеството си на длъжностно лице е присвоил чужди пари, връчени му в това качество;
- на територията на град Несебър и област Бургас – разследващи операции по данни за действия за организирана престъпна група, купуване на гласове и нарушаване на политическите права на гражданите, в резултат на които са повдигнати обвинения срещу кандидат-кмета на община Несебър и трима кандидати за общински съветници.
През отчетната 2019 г. Комисията е извършила общо 482 оперативно-издирвателни мероприятия на територията на цялата страна във връзка с предотвратяване, разкриване и противодействие на нарушения и престъпления, свързани с прояви на корупция на лица, заемащи висши публични длъжности.
По направление „Координация и контрол“ и „Управление на обезпеченото имущество“ госпожа Цонкова отбеляза, че общо през 2019 г., по реда на двата закона – отменения вече Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество и по действащия сега Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисията е приела 222 решения за внасяне на искове за налагане на обезпечителни мерки в съдилищата на страната в размер на 848 млн. 385 хил. 935 лв. и с предложено за обезпечение имущество на стойност 653 млн. 388 хил. 252 лв.
Дейността на Комисията по извършване на проверка и установяване на незаконно придобито имущество, обезпечаване и отнемането му се осъществява чрез специализираната администрация, организирана в пет териториални дирекции: Бургас, Варна, Велико Търново, Пловдив и София. През отчетния период се наблюдава значителен ръст на наложените обезпечителни мерки върху наличните парични средства и дялове и акции от търговски дружества в сравнение с предходните периоди. Отчита се запазване на тенденцията най-голям относителен дял – 53% от обезпеченото недвижимо имущество, да имат поземлените имоти, следвани от търговките обекти и жилищни обекти. За този период в полза на държавата са отнети движими и недвижими имущества, разпределени по видове активи, както следва:
- недвижими имоти – 37 броя, в това число поземлени имоти – 16 броя, урегулирани поземлени имоти – 7 броя, неурегулирани поземлени имоти – 2 броя, апартаменти и гаражи – 8 броя, къщи – 1 брой, и търговски обекти – 3 броя.
- моторни превозни средства – 119 броя.
В заключение господин Цацаров изложи виждането, че действащият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество оказва положително въздействие върху дейностите по превенция на корупцията, публичност на имущественото състояние на лица, заемащи висши публични длъжности, установяване конфликт на интереси, отнемане на незаконно придобитото имущество и противодействие на корупцията.
Също така в хода на работа Комисията установява наличие на необходимост от прецизиране на отделни текстове на Закона, с цел постигане на по-голяма ефективност при прилагането на антикорупционната политика. Очерталите се идеи за реформа в законодателната уредба са свързани с обхвата на чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и разпоредбата на параграф 2, а именно прецизиране на кръга от лица, заемащи висши публични длъжности, и останалите задължени лица, както и с обема и вида на обстоятелствата, които тези лица следва да декларират.
В обсъждането на Доклада взеха участие народните представители, членове на Комисията – Борис Ячев, Спас Гърневски, Кристина Сидорова, Милко Недялков, Иван Вълков, Симеон Симеонов, Слави Нецов и Симеон Найденов. Поставени бяха конкретни въпроси относно постигнатите резултати от извършената през 2019 г. дейност на Комисията.
В хода на очерталата се дискусия се засегнаха въпроси за необходимостта от законодателни реформи, нова териториална структура на Комисията, методиката на деклариране на имущество и интереси, взаимодействието на Комисията с останалите институции, съгласувателната процедура на законопроектите, числения състав на Комисията и редица други.
След проведената дискусия Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика с 6 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество през 2019 г., № 020-00-6, внесен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество на 26 март 2020 г.“
Госпожо Председател, позволете ми да прочета и Проекта за решение на Народното събрание.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на Комисията за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество
за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 18, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ячев.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Сидорова, заповядайте за изказване.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цацаров! Преди две години управляващото мнозинство прие дългоочаквания Закон за противодействие на корупцията и избра Комисия, която да прилага разпоредбите му. Още тогава парламентарната група на „БСП за България“ ясно и категорично заяви, че в този вид Законът няма да работи ефективно, че Комисията, избрана по този начин, няма да успее да се справи с един от най-големите проблеми на българското общество, а именно корупцията. Доказателства за това получаваме всеки ден.
Нека да си припомним, че в началото на тази година Международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл“ постави България на 74-то място по индекс на корупция. Това ни отрежда дъното в Европейския съюз – сред изследвани 180 държави, България е 74-та. Миналата седмица в своя препоръка на Съвета на Европейския съюз относно Националната програма за реформи в България 2020, ясно се заяви, че за да се изгради обществено доверие, е необходимо постигането на стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Какво Ви говори това? Нямаме ефективна борба с корупцията.
Продължава и тенденцията на съществено разминаване между очакванията на обществото и успешните резултати от дейността на Комисията. Защото, убедена съм, че и Вие всеки ден чувате около Вас за сигнали за корупция, които не получават своя резултат и своето разследване.
Докладът, който разглеждаме днес, отчита работата на Комисията под ръководството на трима председатели – Пламен Георгиев, след неговото оттегляне – Антон Славчев, който временно изпълняваше длъжността „председател“, и едва в края на 2019 г. за неин председател беше избран господин Сотир Цацаров.
Какво четем в Доклада? Или по-точно кое не четем в Доклада? Не четем за най-големите скандали, които се случиха миналата година и в тях бяха забъркани членове на Комисията. Не четем за това, че Комисията, която е призвана да се бори с незаконното придобиване на имуществото, беше в епицентъра на точно такъв скандал. Припомням само за терасата на бившия председател на Комисията господин Пламен Георгиев. В този доклад не четем и за „Апартаментгейт“ – още един голям скандал с незаконно придобиване на имущество. Няма и дума за тях.
Какво обаче има в Доклада? Има обхват, структура, определени съобразно заповед на председателя на Комисията. Има и един парадокс – контролираният орган сам да определя параметрите, по които ще се отчита пред контролния орган, в случая Народното събрание. Тези параметри не са съгласувани и с ресорната комисия в Народното събрание. Четем и виждаме, че структурно изнесените данни за целта на Закона, състава, правомощията на Комисията, са едно към едно с тези, които бяха в отчета за дейността за 2018 г. Припомнянето сигурно е с цел затвърждаване. И не приемам мотива, че това се прави, защото Докладът е предназначен за широката общественост. По-скоро ми прилича на търсене на количество и обем за сметка на качеството.
Сериозен проблем, който се откроява в Доклада за дейността за 2019 г. на Комисията, е кадровият проблем. При 477 човека щат – 100 бройки са незаети, от тях 23 ръководни длъжности. Три териториални дирекции са без ръководство. В същия момент работещите в дирекция „Противодействие на корупцията“ се трудят в условия на свръхнатовареност. Оказва се, че работата в Комисията не е привлекателна. Защо обаче е така, не става ясно от Доклада, който ни е предложен днес. Надявам се, че това ще бъде променено през тази година.
Налице е и сериозно разминаване между заведените искове за отнемане на имущество и на реално отнетото такова. Дали това не Ви прилича на засилена репресивна функция на органа в рамките на един висящ съдебен процес? В резултат на този подход лицата, спрямо които са предприети такива мерки, може би с основание претендират за обезщетение от държавата.
Нека да разгледаме и дейността на останалите дирекции.
Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“. В дейността на тази дирекция попада и процесуалното представителство, по което КПКОНПИ е страна. През 2019 г. осъщественото процесуално представителство е по отношение на 64 дела. Само за сравнение, през 2018 г. такива дела са били 41. Има ръст, но не става ясно кои дела бележат увеличение.
Нека да погледнем и какво се случва в дирекция „Превенция на корупцията“, с която са съгласувани 79 законопроекта на изпълнителната власт, с цел недопускане на корупционни предпоставки. В 18 законопроекта са открити такива предпоставки и е открит корупционен риск. В Доклада обаче никъде не е отразено кои са законопроектите и какви са предприетите мерки.
Стигаме до дирекция „Конфликт на интереси“. През отчетния период, отново напомням – 2019 г., Комисията е получила общо 166 сигнала за евентуален конфликт на интереси. Такъв е установен обаче само за 14 случая. Глобите, наложени за тези 14 случая, са на стойност 173 хил. лв. От тези цифри няма как да установим какъв е реалният ефект от борбата срещу конфликта на интереси. Имаме малко установени случаи, много сигнали, малко глоби. Очаквам да получим отговор защо има такова голямо разминаване.
В заключение, ще кажа, че въпреки работата, която е свършила Комисията за отчетния период и положените усилия от нейните членове, нивата на корупция в страната ни продължават да са изключително високи, а страната ни да не постига задоволителни резултати в тази област. Надявам се, че наложителните законодателни промени, за които, освен нашата парламентарна група, чухме да говори и председателят на Комисията господин Цацаров и за които е записано в заключението на Доклада, съвсем скоро ще бъдат на разположение на народните представители и ще можем да ги обсъдим. Защото вярвам, че на всички е ясно, че с един недобър закон няма как да имаме добре и ефективно работеща Комисия.
Ние няма да подкрепим Доклада. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сидорова.
Реплики? Не виждам реплики.
Колеги, продължаваме с разискванията.
Имате думата.
Заповядайте, господин Гърневски.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП, от място): Честит Спасовден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Днес е Спасовден, да. Господин Гърневски, поздравяват Ви за имения ден – господин Стойнев. И аз Ви поздравявам.
СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ): Днес сте особено любезна, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: А и колегите от опозицията най-вече.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: От опозицията вероятно няма да има освиркване, няма да има наказание, за което предварително благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ами като имате празник, няма да Ви наказваме, господине.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Не се знае, не съм започнал още. (Смях.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Внимавайте тогава.
СПАС ГЪРНЕВСКИ: Слушах много внимателно Доклада по време на Комисията, която се състоя миналия четвъртък, и днешното изказване на колежката Сидорова, която, трябва да отбележа, че е един активен член на парламентарната комисия.
И там, и тук продължава тенденцията от първия ден, когато беше приет този закон, спрямо него, отношението към него. От първия ден в тази зала, когато приемахме Закона, всички политически сили в този парламент се обединиха около този закон, счетоха, че е добър, подходящ, и, разбира се, във времето с леки корекции, усъвършенстване на определени текстове, актуализация, ще стане един силен и работещ закон.
Единствените тогава, които не подкрепиха този закон, бяха колегите от Българската социалистическа партия и основното им тогава искане, основното им виждане беше: да, да има такъв закон, но, видите ли, не под егидата и под контрола и наблюдението на парламента, където са всички политически сили, а да бъде придатък към президентската институция, на практика президентът да контролира този закон. И тогава се чудех аз лично за себе си защо. Следващите две години обаче ми обясниха защо. Може би ясно е и на Вас. Колежката стана и каза: „Нищо не е направено по терасата, по Апартаментгейт.“ И аз се питам: ако надникнем в българските арести в момента, за тези две години там са най-големите български олигарси, с несметни богатства, със замъци, острови, яхти, самолети. Издирвахме ги по Европа, по света. Един е в Дубай, друг един е в Белград – крупни олигарси за милиарди, смъкнати от кожата на този народ.
И може би това е била целта на колегите: да има някаква възможност тези хора да бъдат под крило, под сянка. Защото, ако надникнете, ще видите, че всички до един от тези олигарси произтичат и са производни на българската комунистическа номенклатура и Държавна сигурност. И това е безспорно с тяхното членство, което излезе на бял ден. Ето там стягаше чепикът – колегите искаха по някакъв начин да спасят тези хора, които в определени случаи са и техни видни спонсори и членове в листите им, когато отиват на избори. Така че, когато говорим за една тераса и за милиарди, за милиарди, смъкнати от този народ, трябва да бъдем малко по-скромни. И тук говорим за видни олигарси, а ако се стигне до проверка на криминалния преход, до приватизаторите – има тук и по първите редове такива хора, нали си давате сметка какво ще стане? Ето там ги стяга колегите чепикът.
Аз мисля, че – лично за себе си съм убеден, а това го показа и резултатът от гласуването в Комисията – всички парламентарни групи, представени в тази комисия, подкрепиха отчета на председателя и на Комисията, само БСП не го подкрепи, видяхте мотиви, от които нищо не запомнихте. Факт е, че председателят на Комисията, който е бил само броени дни, броени дни, председател на тази комисия, от Доклада стана ясно, че той е свършил доста сериозна работа, за да обхване изцяло дейността на Комисията. Диференцирането на отделните дейности от заместник-председателите показа, че там по всяко направление се работи с професионализъм, направили са сериозен анализ. Аз няма да говоря за числата, а цифрите, които господин Ячев каза… Но фактът, че обект на вниманието на Комисията са над 3 млрд. и 900 млн. в момента, показва, че тази комисия работи сериозно и може би там още някъде някоя политическа сила трепери от това.
Другото, което направи впечатление, е, че анализът показва, че са стигнали до рисковите категории, които трябва да бъдат обхванати и колко добре е постъпил парламентът, когато включи в обхвата на декларациите и общинските съветници, защото за всички Вас, които сте били в местната власт или наблюдавате по места, редица случаи бяха изнесени тук. Знаете, че там рискът от сериозна корупция е изключително голям и изтичат сериозни обществени средства. Затова парламентът, когато прие решение да попаднат в обхвата и онези шест хиляди общински съветници – вече на брой са над 10 хиляди тези обхванати хора, показва, че все повече кранчета се затварят.
Проблемите на Комисията – каза и госпожа Сидорова – проблемите са и самото имуществено състояние като месторабота, като възможност за по-ефективна комуникация между отделните звена на Комисията, и необезпеченият кадрови потенциал по места, но това не е толкова лесна работа. Беше много добре споменато, разказано това нещо от председателя господин Цацаров. За тази комисия и по места, и тук, в централата, се подбират по специални методи хората, които трябва да отговарят на много сериозни критерии, за да попаднат на работа в тази комисия. Така че не бързо, но постепенно и сигурно изграждане кадрово и по места ще доведе до още по-добри резултати в дейността на тази комисия, което значи, че Законът, приет тогава, е бил правилен, че парламентът е постъпил правилно, неслучайно е обединил политическите сили с изключение на една, която се страхува от този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гърневски.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Недялков, за изказване.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цацаров! Никакъв страх нямам от този закон. Този закон е направен така, че да демонстрира дейност на българската държава в борбата с корупцията. И неслучайно казвам да демонстрира! Вече два отчета гледаме по новия закон.
Тазгодишният доклад отчита работата на Комисията според нейната структура и функции, разписани в този закон. Отчетът е като миналогодишния, леко доразвит. В него обаче няма анализ и насоки за ефективно противодействие на корупцията, каквато е целта на Закона, особено за прояви на корупция за лица, заемащи висши публични длъжности.
Другото, което е – няма нито един акцент в борбата срещу корупцията. Например: обществото знае, че един от най-податливите на корупция сектори, това са обществените поръчки и така нареченото усвояване на голям публичен ресурс. Тук няма нито един акцент в тази насока. Изключвам кмета на Червен бряг, който е спрял обществена поръчка в интерес на свои роднини – това е описано в Закона. Но в обществото има страшно много.
Комисията не е направила анализ колко обществени поръчки с европейски средства са започнати, а дори не са започнати, средства по тях са платени и тези обществени поръчки не са довършени. Има много такива случаи и това ни създава лош изглед да кажа, лош имидж пред Европейската комисия и Европейския съюз.
Ще засегна само няколко аспекта. Първо – превенция на корупцията. Вие чухте колко законопроекта са били обект на дейност на Комисията, по колко са дадени препоръки, колко текста са изменени в тези законопроекти. Но тук, в обществото съществува мнението и съвсем основателно, че законопроектите с голям корупционен риск не се внасят от държавните институции, не се внасят от Министерския съвет. Те се внасят от определени народни представители и дори им се възлага на тях да ги внесат. Затова като народен представител и като член на Комисията за борба с корупцията съм замислил да внеса в Народното събрание промяна на чл. 32, т. 1, където на оглед на съгласуване за корупционни елементи ще подлежат и законопроектите, внесени и от нас, колеги.
Говорим тук за втория акцент за ефективност. Тук бяха казани много числа. Господин Ячев в Доклада акцентира на някои от тях. Хайде да ги погледнем от един друг ъгъл. Комисията заявява в момента, както в миналогодишния доклад, че претендира имущество за 3 млрд. и 144 млн. лв. То е почти толкова, колкото и миналата година. Искам да Ви кажа, че досега конфискувано имущество, отнето имущество по новия закон няма, няма и лев отнет по новия закон. Това е във връзка с процедурите. Отчитаното в Доклада отнето имущество е по старите и отменени закони, чийто наследник отново е Комисията за противодействие на корупция и отнемане на незаконно придобито имущество.
През 2019 г. са отчетени 157 иска по новия закон за обезпечаване на 782 млн. лв. За 2018 г. те са били пет производства за 826 хил. лв. В съда са влезли 74 иска за 47 млн. лв. Виждате как се свива фунията. За 2019 г. съдът е удовлетворил 11 иска – частично или изцяло по Закона за отнемане на имущество, придобито по престъпна дейност – отменен, и 12 по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество. Отхвърлени изцяло са осем иска за 8,8 млн. лв. Изцяло и съществено са уважени 14 иска за 8 млн. и 100 хил. лв.
Три милиарда, искове за 700 милиона тази година – удовлетворени 8 млн. и 100 хил. лв. по старите отменени закони.
Дотук фактите са такива, но фунията още повече се свива. Голяма част от реализираното имущество се реализира от Националната агенция за приходите. Ето какви са там резултатите за миналата година: реализирани от НАП – 116 недвижими имота за всеки един, ако ги разделим, общата сума е за близо 2 млн. лв., за 18 хил. и 100 лв. всеки един от тях. Четиринадесет превозни средства за 28 хил. лв., 14 превозни средства по 2 хил. лв. Или общо реализираните от НАП са 2 млн. и 142 хил. лв. Значи дългите съдебни процеси, които се извършват по незаконно придобито имущество, обезценяват това имущество и ние отнемаме имущество, което в края на краищата не носи сериозен приход за държавата, а в краен случай това е Законът, това е възмездието, което и хората искат.
И ако говорим за ефективност, искам да кажа: бюджетът на Комисията миналата година реализира 17 млн. лв., приходите са за 8 млн. и 100 хил. лв. Сами си направете изводи.
И завършвам. Реформата, направена със Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, имаше големи очаквания, особено със създаването на тази мегакомисия. Със събитията около нейния бивш председател стартовата енергия беше похабена и доверието към Комисията стагнира миналата година. Не само този епизод дава право на Европейската комисия в пролетния пакет препоръки към България, да подчертая, че са нужни солиден брой окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта, за да се изгради доверие у обществото. И тук дейността на Комисията, както и на цялата правосъдна система, търпи основателни критики от обществото. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания, колеги?
Господин Цацаров, заповядайте.
СОТИР ЦАЦАРОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Честно казано, нямах никакво намерение да се изказвам просто защото това е отчет на Комисията и защото думата в тази пленарна зала следва да бъде на народните представители.
Мога да намеря и още един довод, в който да не се изкажа, той е формален, но той за мен върши работа съвсем добре, защото мога да кажа, че съм председател на тази комисия от 20 декември и отчитам работата на моите колеги.
Следователно всичко онова, което се чу за момента, не ме засяга. То може би, да сме живи и здрави, ще се чуе и другата година, но поне към този момент мога да кажа, че моят принос е 10 дни, в резултат на което да не взема думата, защото това не касае моята работа.
Всъщност причината, поради която вземам думата, е не да споря с народните представители, а и то е недопустимо, които току-що говориха, а по-скоро да защитя до известна степен, доколкото мога, разбира се, авторитета на институцията, която оглавявам в момента, едновременно с това и работата на моите колеги – независимо от това дали някой от тях е член на Комисията, а някой от тях е редови служител в нейната администрация.
Какво Ви е казано? Госпожа Сидорова го каза и в парламентарната комисия във времето, в което беше изслушването. Разбира се, диалогът беше, бих казал, една идея по-конструктивен. Но беше казано, че Законът в този вид няма да заработи ефективно, Комисията в този ѝ вид няма да се справи с корупцията, че има съществено разминаване между дейността на Комисията и очакванията на обществото. Аз не мога да оспоря изцяло този извод. Единственото, което ще кажа, вярвайте ми – без грам политизиране, е следното. В този ѝ вид, ако Законът бъде променен така, както се настоява от парламентарната опозиция, той пак няма да работи. Нищо няма да се промени в работата и във Вашите констатации, ако Комисията се назначава не от този парламент, а от президента. Нищо! Всичко ще остане такова! Но ако смятате, че това е разковничето на борбата с корупцията в България, без грам политика Ви казвам, а и Вие много добре го знаете – на грешен път сте!
Още нещо. Казахте, че Комисията в този ѝ вид няма да се справи с корупцията. Не е моя работа да споря с народен представител. Само че справянето с корупцията не е работа само на една комисия, справянето с корупцията минава и през тази зала, защото тя гласува и приема инструментариума, с който работим ние, с който работи прокуратурата, с който работи МВР, ДАНС и прочие. Част от този инструментариум, да речем, е в Наказателния кодекс и остава непокътнат от 1968 г. Но това очевидно не Ви прави впечатление.
Госпожо Сидорова, при цялото ми уважение към Вашето мнение не мога да приема критиката към съдържанието на Доклада в този му вид по една проста причина. Първо казахте, че ние сами сме си определили съдържанието на Доклада. Ами, при положение че няма решение на съответната комисия, аз нямам друг начин освен да го определя такъв, какъвто той е в настоящия му вид. Ако Комисията, на която Вие сте заместник-председател, вземе друго решение, естествено е, че ние ще се съобразим с него. Но до момента такова решение няма.
Пак казвам, не искам да политизирам, но Ви моля да отчетете и следното. Отчетният доклад не е вестник, Отчетният доклад не е информационен сайт. Вие казахте, че в него не присъства терасата на Пламен Георгиев. Съжалявам, че ще Ви го припомня, но в Отчетния доклад не присъстват и проверките за закупени недвижими имоти в град София на немалка стойност и от парламентарни представители, които са от Вашата парламентарна група. Затова нека да бъдем обективни. Но пак го казвам – Отчетният доклад не е вестник.
Още нещо. Казано беше, че има огромно разминаване между цената на исковете и отнетото имущество. Народният представител, който последен взе думата, мисля, че каза много обективни неща, каза и още нещо. Никакъв страх няма от този закон, защото има разлика – една от причините беше, че има дълги процеси, които обезценяват стойността на имуществото. Защо има разлика между претендирано и отнето имущество? Защото имуществото, преди да бъде отнето, минава през три съдебни инстанции и защото, ако говорим за това, че процесите били прекалено дълги, това означава да се вземе, и то от Вас, съвсем обратно решение и това обратно решение е решение за ускорена конфискация, в резултат на което ще ни дадете правото да влизаме в домовете на хората и незабавно да им отнемаме имуществото и да го продаваме, за да не се обезценява то. Само че тогава това ще бъде драстично нарушение на техните права.
Затова казвам, че има такава разлика. Затова има разминаване между цените на исковете и крайния резултат, а разминаването се дължи и на още една причина: 127, точно 127 дела – утре мога да обявя и на каква стойност, са спрени, защото чакат тълкувателно решение от Върховния касационен съд от 2018 г. И тези 127 дела засилват пасива, тоест на имуществото, което е претендирано, но все още не е отнето.
Това в общи линии са нещата, за които мога да отговоря.
Бих казал и още нещо.
Говорихте, господин Недялков, и за анализ на обществените поръчки. Повярвайте ми, какъвто и анализ да Ви направим на обществените поръчки, на това тези обществени поръчки как са реализирани, какви публични средства са изхарчени, кой ги е финализирал и прочие, докато чл. 219 – прословутата безстопанственост в Наказателния закон стои в този си вид, този анализ може да го ползвате само за собствените си, и за нашите, разбира се, цели, но те няма да стигнат по-далече от края на анализа.
В заключение, пазих се от това говорене – от политически изводи, най-малкото заради задължението да бъдем политически неутрални, но пак казвам: моля, преценете, че промените в Закона са във Вашите ръце. И, моля, ако е възможно, разбира се – зная, че политиката не го допуска, но в крайна сметка разум има, не мислете, че ако тази комисия бъде назначавана от президента, който и да е той, тук ще чуете по-различен отчет при този действащ закон. Иначе ползвам случая на благодаря на всички народни представители, защото всяка критика е добре дошла и градивна и, разбира се, да благодаря на моите колеги от Комисията. Извинявайте, ако бях прекалено пространствен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цацаров.
Колеги, продължаваме разискванията.
Има ли желание за изказване?
Господин Зарков, заповядайте за изказване.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цацаров! Взимам думата, защото няколко пъти се спомена, и това е нормално, когато обсъждаме ЗПКОНПИ и Доклада на Комисията, че, видите ли, единствената критика на БСП към този закон и към тази комисия била кой назначава нейния председател. Това беше една от критиките. Факт!
Но истината е, че ние концептуално се противопоставихме на идеята да се сливат серия органи, работещи по различни процедури, и представихме друг вариант, в който този орган не само че беше оглавяван по друг начин, но имаше други цели, други функции, други правомощия. А именно, припомням: идеята ни беше да се създаде нов, стегнат орган, който да разследва по Наказателно-процесуалния кодекс корупцията по високите етажи на властта и да се бори за постигането на осъдителни присъди в рамките на наказателния процес. Съвсем различно е от това да се съединят органи, които бяха изградени през годините, повечето от тях вследствие на препоръките на Мониторинговия механизъм, за който си говорихме миналата седмица, които, първо, бяха отчетени като много добри и работещи отделно в серия поредица такива доклади, след което бяха съединени, за да работят още по-добре и днес наблюдаваме един такъв доклад.
Това беше основата на нашата критика към Закона и към органа, който трябва да изпълнява. А елементът кой да назначава нейния председател беше предмет на друг дебат, който имаше отношение към независимостта на Комисията и доколко тя трябва да е независима от управляващото мнозинство, респективно – от правителството. Затова този доклад е важен всяка година, за да поставим някои елементи на разсъждение, за да видим кои неща могат да бъдат подобрени и как. Но не подценявайте дебата по съществото на различните видове борба с корупцията. Ние все още твърдим, че корупцията се бори и чрез Наказателния кодекс – не само, естествено, но и там!
И тук господин Цацаров постави въпроса за адекватната нормативна уредба в Наказателния кодекс. Имаме нова концепция за наказателна политика, която правителството одобри преди няколко седмици. Трябва да се работи, но истината е следната: когато Съветът на Европейския съюз, който цитирахме миналата и тази седмица, казва: „Обществено доверие ще се постигне, когато има много присъди“, тази критика не е към тази комисия и не е обект на този доклад. Защото много от Вас може би още не сте разбрали, че тази комисия не може да преследва по Наказателния кодекс и да вкарва хора в затвора. Това е работата на прокуратурата.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): На съда!
КРУМ ЗАРКОВ: Да преследва и да обвинява. (Реплика на народния представител Димитър Лазаров.)
Затова изказването ми завършва със следното: този доклад има и поставя важни въпроси, които ние трябва да обсъдим, но големият въпрос за ефективната борба с корупцията остава пред нас, той е наша отговорност. Основната критика към тази комисия и начинът, по който беше създаден Законът, съвсем не беше само кой назначава председателя. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Зарков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам други изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще си позволя още веднъж да изчета Проекта за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 18, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество
РЕШИ:
Приема Доклад за дейността на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество за 2019 г.“
Моля, режим на гласуване!
Гласували 177 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 45.
Предложението е прието.

Колеги, продължаваме със следващата точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СРЕДСТВАТА ОТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРУКТУРНИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ФОНДОВЕ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси – заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател!
„Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн., ДВ, бр. …)“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 22 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответният акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН.
(4) Когато производствата пред управляващите органи по този закон не се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ако искате, тъй като Законът е кратък, да изчетем всичко и след това ще открием дискусията.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в ал. 4 думите „чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6“ се заменят с „чл. 27, ал. 2, 3, 5 и 6“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
„Преходна разпоредба“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7:
„§ 7. В срок до 31 октомври 2020 г. Централното координационно звено осигурява възможност ИСУН да изпраща информация до профила на кандидат или бенефициент в информационната система за сигурно електронно връчване за изпратеното в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент съобщение по чл. 22, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания, колеги, по представения законопроект? Не виждам. Тогава да преминем към гласуване.
Преминаваме към гласуване по наименованието на Законопроекта по вносител; § 1 по вносител; § 2 в редакцията на Комисията; § 3 и 4 по вносител; § 5 в редакцията на Комисията; § 6 по вносител; „Преходна разпоредба“ в редакцията на Комисията; и § 7 в редакцията на Комисията.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2019 Г.
Заповядайте, господин Гаджев, да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2019 г., № 002-03-9, внесен от Министерския съвет на 16 април 2020 г.
На заседание на 21 май 2020 г. Комисията по отбрана обсъди Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2019 г.
На заседанието присъстваха: началникът на отбраната – адмирал Емил Ефтимов, заместник-министърът на отбраната – Атанас Запрянов, парламентарният секретар – Ваня Деневска, и секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет – Георги Кръстев.
Докладът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Атанас Запрянов, който посочи, че Докладът е разработен на основание на чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, представя обективна оценка и отчита поетите ангажименти в отбранителната политика. Фокусът през 2019 г. е бил върху модернизацията, постепенното нарастване на средствата за отбрана, преодоляване на некомплекта от личен състав и бойната подготовка. Основният извод от Доклада е, че състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволява изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните им задължения, но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи. Основните фактори, влияещи негативно върху състоянието на отбранителните способности, са остаряло и неизправно въоръжение и техника и състоянието на окомплектоването на формированията с личен състав.
Заместник-министър Запрянов отбеляза, че през годината е осъществена важна стъпка в модернизацията и технологичното превъоръжаване на въоръжените сили с придобиването на осем бойни самолета F-16, блок 70/72. Положително влияние е оказало планомерното нарастване на ресурсите за отбрана с изпълнението на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на Република България до 2024 г.
Окомплектоването с военнослужещи към края на годината е било средно на 79,27% от щатния състав, а на доброволния резерв е приблизително 14%. В резултат на провежданата политика и мерки за повишаване привлекателността на военната професия за първи път от няколко години е спряна тенденцията за увеличаване на вакантните длъжности.
В Доклада са предложени направления за съсредоточаването на усилията през 2020 г., като: изпълнение на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г.; постепенно преодоляване на неокоплектоваността във въоръжените сили и доброволния резерв; изпълнение на дейностите по пакет „Цели за способности 2017 г.“ В резултат от Стратегическия преглед предстои да се вземат важни решения за отбраната на страната до 2032 г.
В последвалата дискусия народният представител Николай Цонков посочи, че в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2019 г. има положителни моменти, като усилията по отношение на хората в отбраната и цялостната модернизация, но правят впечатление пропуски и тревожни моменти. Бяха изтъкнати сериозните затруднения при окомплектоването на резерва. Отправена беше критика и по отношение на структурата и съдържанието на Доклада, които беше препоръчано да се променят съгласно установените приоритети, да се увеличи аналитичната част и да се избягват повторения.
От страна на народните представители Емил Христов, Пламен Манушев, Валентин Радев, Владимир Тошев, Симеон Симеонов, Борис Вангелов и Милен Михов беше изразена подкрепа на Доклада, който съдържа отчет на изпълнението, професионална оценка и аналитична част. Оценено беше, че Докладът е критичен и в някои отношения е дори по-подробен от необходимото. Мненията се обединиха, че е целесъобразно да се запази постоянната структура на Доклада, която позволява да се прави сравнение с предходни години. Подкрепа беше изказана и за направленията за съсредоточаване на усилията. Като притеснителен беше оценен отчетеният некомплект в Сухопътни войски, за което се налага допълнителен анализ на причините и е необходимо да продължи тенденцията на увеличаване на процента от брутния вътрешен продукт за отбрана за дълъг период с подкрепата на всички политически сили.
От народния представител Владимир Тошев беше поставен въпрос дали се вземат предвид нови предизвикателства, като киберотбрана, комуникационно осигуряване и надеждно управление на новите системи въоръжение, както и какво се прави за осигуряване на военнослужещите с жилища и използването на имоти с отпаднала необходимост.
Народният представител Слави Нецов помоли за уточнение дали има потвърждение от САЩ, че въпреки пандемията от COVID-19 ще успеят да доставят самолетите F-16?
В отговор на поставените въпроси заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов поясни, че допълнителни организационни мерки по киберсигурността се обсъждат в хода на Стратегическия преглед. Отчитат се и допълнителни изисквания към единната среда за управление, която да позволи пълно използване на възможностите на новите системи като F-16. Има официална информация, че договорът за тяхната доставка се изпълнява навреме и уверение, че сроковете ще бъдат спазени. В Стратегическия преглед се разработват и предложения за по-справедливо компенсиране на наемите и осигуряване с жилища на военнослужещите.
Председателят на Комисията по отбрана Константин Попов подчерта, че с Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили се отчита една година, през която отбраната остана важен приоритет. Докладът е обективен, не спестява предизвикателствата и предлага ясни насоки за 2020 г. Фактите сами говорят за свършената работа особено в областта на модернизацията.
Въз основа на проведените дебати и изказаните мнения членовете на Комисията по отбрана с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 8 гласа „въздържал се“ приеха следното становище:
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на основание чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме с решение Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2019 г., № 002-03-9, внесен от Министерския съвет на 16 април 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гаджев.
Откривам дебатите по Доклада.
Заповядайте за изказване.
Имате думата, господин Симеонов.
СИМЕОН СИМЕОНОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Въпреки увеличението на разходите за отбрана за 2019 г. спрямо предходната 2018 г., те остават недостатъчни да компенсират натрупаните в последните 30 години дефицити на способности във въоръжените сили поради това, че настоящите потребности надхвърлят значително ресурсите, които страната може да си позволи за отбрана. Независимо че военният бюджет за 2019 г. е над 3% от брутния вътрешен продукт в резултат на заплащането на новите F-16, това в никакъв случай не решава съществуващите проблеми, които стоят на дневен ред, и ще посоча някои от тях, а именно състоянието на Зенитно-ракетни войски, на Радио-технически войски, на логистичното осигуряване и проблемите с утилизацията.
И през 2019 г. състоянието на отбранителните способности на въоръжените сили позволи изпълнението на задачите по мисии в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО, и общата политика за сигурност на Европейския съюз, забележете, но с ограничение по време и обем на изпълняваните задачи. Ограниченият финансов ресурс, големият брой вакантни длъжности, остарялото въоръжение продължават да са сред основните причини, които възпрепятстват изпълнението на приетите цели в пълен обем.
Въпреки увеличенията на възнаграждението на военнослужещите в две поредни години средно с 10% и провеждането на информационната кампания „Бъди войник“ не бе решен проблемът с неокомплектоването на Българската армия. Българската армия е окомплектована на 79,27% от щатния състав, като некомплектът по категории военнослужещи и офицери е 19%, офицерски кандидати – 10%, сержанти – 9%, и войници, забележете, 29%, който е най-големият процент. Тоест окомплектоването на Българската армия през 2019 г. се запазва на същите нива, както тези през 2018 г.
Особено сериозен е проблемът в Сухопътни войски и решаването му до голяма степен зависи от модернизационните проекти на Сухопътни войски, които трябва да придобият приоритетно значение. Най-сериозен процент на неокомплектоване в Сухопътни войски е около 26%, от които, забележете, младши офицери и войници, които са гръбнакът на Сухопътни войски, са 31%. Запазват се ниски нива на окомплектоване на доброволния резерв – около 13,7%.
Това налага да се вземат реалистични и действени мерки за подобряване заплащането на Българската армия – трудът на военнослужещите да стане конкурентоспособен на пазара на труда.
Второ, провеждане на постоянна и позитивна медийна кампания за подобряване имиджа и отношението на обществото към военната професия и нейното популяризиране.
Категорично решаване на проблемите с резерва и обръщане на сериозно внимание на мобилизацията и провеждането ѝ регулярно, което в последните години бе изключително подценено.
В заключение, парламентарната група на ДПС ще подкрепи внесения отчет за състоянието на отбраната за 2019 г. Това го заявихме и в Комисията, и тук групата ще подкрепим Проекта, като отчитаме напредъка, който е показан до този момент, но трябва да продължи битката, за да бъде осигурена Българската армия по най-добрия начин, независимо от материални и финансови затруднения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Давам думата на господин Попов, освен ако няма реплики преди това.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте – по процедура.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Само процедура за допуск – заместник-министър Запрянов да влезе в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря.
Гласуваме процедурата за допуск на заместник-министър Запрянов.
Надявам се да съберем необходимия кворум. Колегите не очакваха гласуване толкова рано, господин Попов.
Моля квесторите да ги поканят, ако има народни представители в коридора.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Моля да поканите заместник-министър Запрянов.
Продължаваме дискусията.
Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин заместник-министър! Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили за изминалата 2019 г. е структуриран съобразно решенията на правителството и вижданията на Министерството на отбраната за политиките, които то води през изминалата година. Похвално е, че по форма и съдържание същият се опитва да обхване цялата дейност на Министерството на отбраната. Бих казал, че всичко позитивно, което се е случило през изминалата година, е отразено и дори има някои данни, които са в повече и ще се ползват от някои мисии, може би.
Но все пак като парламентарна група – Коалиция „БСП за България“, ние имаме и определени виждания по основните раздели, тъй като в Доклада освен фактологичната обстановка няма разсъждения и виждания за в бъдеще. Нас ни притеснява примерно Раздел II, където се посочва, че жените в армията са се увеличили през последните пет години от 14,8% на 16%. Дори през последните години се е увеличило участието им в мисии от 7% на 9,4%, което запазва некомплекта в армията и е за сметка на липсата на младежи или мъже за служба в армията.
Навремето командирите ни наказваха, че увеличаваме процента на жените военнослужещи в механизираните подразделения и особено в механизираните батальони, а таванът беше буквално 5%. Макар че ние спазваме Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН № 1325 за равнопоставеност на жените, мира и сигурността, но все пак армията е институт, който дава повече възможности за изява на мъжете, особено на строевите длъжности. Аз считам, че в това отношение, макар че има голям некомплект, не трябва да залитаме и да попълваме армията с голям процент, а да търсим реализация на същите и в другите сектори на държавното строителство.
В този ред на мисли, бих казал, че кампанията „Бъди войник“ изигра своята роля с посещението си в 31 града и спомогна, за да се запази некомплекта, а не да се намали. Считаме, че ако тази кампания продължи и би следвало да продължи, всички ние – народните представители и най-вече Комисията по отбрана, трябва да се включим още по-активно, за да може Българската армия наистина да се окомплектова – говоря най-вече за Сухопътните войски, тъй като те са гръбнакът на Българската армия.
В Доклада се отделя голямо внимание също на модернизацията и закупуването на прословутите осем самолета F-16 Block 70, за които се наложи Народното събрание да увеличи двойно средствата, които бяха отпуснати. Ние платихме цялата сума наведнъж, с което увеличихме двойно бюджета за отбрана и коефициентът достигна 3,14% – дори и повече, от брутния вътрешен продукт. Аз казвам, че такъв коефициент през следващите години никога няма да се достигне и такъв доклад, който имаме в момента, през следващите няколко години няма да се чете и също няма да се отчитат такива големи разходи.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Само за Сухопътните войски ли е това?
КОЛЬО МИЛЕВ: Все пак това е прецедент и не е оправдание, че през изминалите години ние допуснахме да бъде забавена модернизацията на Сухопътните войски, а също така и на Военноморските сили – понеже виждам, че адмирал Манушев се вълнува. Тъй като този прецедент вече го има, защо това не се направи примерно за Сухопътните войски или пък за Военноморските сили?!
Специално за Сухопътните войски, използвайки обсъждането на Доклада, и в Комисията казах и пак ще повторя, че не съм съгласен с внасянето на прекалено много наименования при модернизацията на Сухопътните войски като Единния център за начална подготовка, в който има два механизирани батальона, Центъра за подготовка на специалисти с три танкови батальона или Бригадното командване с два механизирани батальона без бригаден комплект и въвеждане наименованието или длъжността „началници на центрове“.
Когато тези формирования имат донякъде ранг на бригада и знаем, че в НАТО има 12 вида бригади, но ние бихме могли да приемем примерно две наименования – бойна бригада и учебна бригада, и тези центрове да бъдат бригади, а командирите им да бъдат командири на бригади. Иначе се връщаме през 80-те години и така наречените ТУЦ-ове – Териториални учебни центрове, когато създадохме такива центрове с ранг на бригада и на дивизия, и командирите им бяха началници на центрове.
Макар че в момента действа визията за развитие на въоръжените сили, аз бих предложил – и в Комисията по отбрана казах, че със завършването на Стратегическия преглед на отбраната или при неговото обсъждане, ние да унифицираме тези наименования, а също така и длъжностите на командирите.
Не мога да се съглася, че дори и съвместното командване на специалните операции приравняваме на Сухопътните войски, макар че имаме задължения към НАТО да имаме и специални сили, и дори да спазваме този коефициент 30:30:30, и 30 за силите на специалните операции. Нашата армия няма възможност да поддържа всички декларирани формирования и не трябва да залитаме и в бъдеще да поемаме нови задължения както за Военноморските сили, така и за другите, и за Сухопътните войски, тъй като всичко става за сметка на формированията от националната отбрана. Ние попълваме декларираните сили от Сухопътните войски, Военновъздушните, Военноморските и Силите за специални операции – всичко става за сметка на формированията за национална отбрана, и нямаме ресурса да поддържаме тези формирования на високо ниво.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ, от място): Защо?
КОЛЬО МИЛЕВ: Защото няма пари и няма личен състав, макар че всяка година се увеличава личният състав. Увеличава се, подобрява се и заплащането, дори се правят усилия и в социалната сфера, но армията не се увеличава като бойни способности. Все пак в края на Доклада Министерството на отбраната признава, че всички задачи се изпълняват с определени условности – по обем и време за изпълнение на трите мисии, за които ние се готвим.
С тези бележки нашата парламентарна група от Коалиция „БСП за България“ ще се въздържи от приемането на Доклада, като пак казвам: той показва всичко, което е свършило Министерството на отбраната и предстои да се свърши, но още може да се работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Милев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте за изказване.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър! Стана традиция българският парламент да приема докладите на Министерството на отбраната за състоянието на въоръжените сили през предишната година. Този доклад е поредният и искам да спомена, да споделя с Вас няколко характеристики, защото едва ли всички колеги са успели задълбочено да се запознаят с него.
Докладът е обективен, което е съществено за отчитането на дейността и състоянието на един от основните елементи, гарантиращи националната сигурност на Република България. Докладът е много подробен и е аналитичен, а колегите, които говориха преди мен, а предполагам, че ще има и след мен от останалите парламентарни групи, може би ще споменат, че не е достатъчно аналитичен. Напротив, самото му заглавие е за състоянието на отбраната и дава достатъчно материал и препоръки, и изводи за подобряване на състоянието на въоръжените ни сили. Дори бих споменал една характеристика, която не е характерна винаги за такъв доклад и за такъв елемент от структурите на националната ни сигурност. Докладът е силно критичен! Казвам „силно критичен“, защото той е явен и достъпен за абсолютно всички, които биха желали да се запознаят с неговото съдържание.
В началото Докладът отчита на базата на анализ къде се намира Българската армия, нашите въоръжени сили и какво е състоянието на националната ни сигурност като неин основен елемент. Основният извод, който всички трябва да чуем и трябва да знаем, е, че в последните години устойчиво се усложнява стратегическата обстановка в света и в региона.
Отделно от това в Черноморския регион значително нараства напрежението и военното противопоставяне. Това са неща, които няма как да не ги отчетем. Вече започна да бъде практика едва ли не да се променят учебниците по военно дело за устойчиво съчетаване на хибридни и класически методи за водене на война.
В тази обстановка Докладът констатира няколко неща, които няма как да не ги отчете, но те трябва да бъдат на нашето внимание, защото са продукт на нашата дейност в продължение на десетки години – казвам на нашата дейност, на политиците. Това е, че въоръжението, поддържащата техника, екипировката на нашите въоръжени сили е остаряла и с изтичащ срок на годност. Това е, че в значителен брой – генерал Симеонов го спомена, има недостиг, недоокомплектованост на поделенията. Това е, че нашето взаимодействие със съюзниците от НАТО на тактическо и оперативно ниво на практика е невъзможно, защото имаме оперативна несъвместимост на базата на въоръжението и техниката, които имаме.
И не на последно място, като много важен елемент това е продължаващата хронична финансова недоосигуреност с ресурси на въоръжените ни сили. В тази връзка, освен неглижирането на проблемите на въоръжените ни сили в продължение на десетки години или залитане в една или в друга посока по отношение на реформи за съкращение, за намаляване на бюджета и така нататък, в последните години, включително и тази, изключително много се изостри един елемент, който ние трябва да отчетем – демографското изпразване на цели региони от Република България откъм кадри, които биха могли да постъпят в редиците на Българската армия.
Какви са решенията? Наша задача – на политиците, е, след като приехме, аз не бих използвал думата „модернизация“, макар че тя се наложи в терминологията и за трите вида въоръжени сили, бих предложил превъоръжаване, защото не модернизираме нито кораби, нито самолети, нито бойни машини – създаваме нови комплекси в тези три рода и видове въоръжени сили. Нашата задача е тези процеси да ги направим необратими и за Военновъздушните сили, и за Военноморските, и за Сухопътните войски.
Следващото нещо. За преодоляване на недостига, некомплекта от личен състав основно в Сухопътни войски, но и в останалите – Военноморските и Военновъздушните сили, ние, уважаеми колеги, трябва да се замислим, независимо от това че трета, четвърта и не знам коя поредна година ще бъде, ще увеличаваме заплатите на военнослужещите – основно формения състав, трябва да помислим и за нещо друго, което е широка практика в натовските армии, към които принадлежим повече от 10 години. И това е разширяване на компенсационния комплект за военнослужещите и техните семейства. Аз отново подчертавам думата „компенсационен, социален и икономически пакет“. Не става въпрос за привилегии на военнослужещите – става въпрос за компенсация на тяхната служба 24 часа в денонощието за Родината ни, за населените места, за нашите семейства.
И още нещо, ние трябва ясно да си дадем сметка, че освен прословутите самолет, кораб и бойна машина има още десетки модернизационни превъоръжаващи се проекти, които са изключително задължителни, защото след две-три години ние ще имаме на въоръжение най-модерния на Балканите и в региона самолет, само че, ако нямаме съответстващата му система за комуникации и управление и ако нямаме подмяна на сегашните радиолокационни станции с най-модерните 3D радари, този самолет ще бъде като Дунав мост 2 – ще премине през Дунав и ще опре в нищото.
Така че наше задължение е да обмислим тези въпроси и тогава, когато с пълно основание говорим за повишаване на пенсии, за повишаване на социални добавки, за подпомагане в тази изключително тежка икономическа криза в целия свят на предприятия по различни начини, трябва да мислим и че има една система. Искам да благодаря в този момент на всички редници, матроси, сержанти, офицери, генерали и адмирали в Българската армия, че въпреки всичко те устояха и армията ни и в момента е в изключително добра кондиция като личен състав и като изпълнение на задачите си в тези условия, които досега разглеждахме и ще продължим да говорим за тях, и ще бъде такава независимо от трудностите, в които те служат.
Аз мисля, че трябва да направим нещо може би и законово, и нормативно – тук колегата Радев е доста по-голям специалист от мен, за един проблем, който в Доклада е засегнат съвсем кратичко с няколко абзаца – утилизацията на излишните боеприпаси в армията. Това е проблем, който може да засегне живота на цивилни хора – случи се в моя регион, в село Горни Лом. Нямаме решение засега на този въпрос и трябва да го измислим. Той не е само научно-технически, той също е и финансов, но не съм специалист, затова ще оставя специалистите да си кажат думата, министрите да предложат решенията.
В заключение, искам да кажа, че Докладът, благодаря на специалистите и на експертите, които са го писали, начело с политическото ръководство на Министерството, казва следното, което трябва да отчитаме, че Република България с Българската армия, с въоръжените ни сили на международно равнище е приета като надежден, стабилен и предвидим партньор.
Второто, което казва и което също е много важно за нас, е, че Република България е ключов фактор в региона на Балканите и Черноморието за гарантиране стабилността в региона. Това са неща, които трудно бихме могли да отречем. Въпреки това, което е отчетено и аз го споделям, е съвсем разбираемо и аз засегнах част от причините, е да се направи изводът, че Българската армия и въоръжените ни сили изпълняват задачите си в ограничен обем, но ги изпълняват, гарантирайки нашата национална сигурност, гарантирайки независимостта и териториалната ни цялост.
И понеже колегите настояват, искам удължаване на времето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Тошев.
Моля да удължите времето на парламентарната група на ГЕРБ.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! С много от нещата, които каза господин Тошев преди мен, съм съгласен и затова ще ги пропусна, за да не се повтарям с него.
Искам да кажа, че ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим Доклада, защото той е безпощадно точен и наистина е един, в буквалния смисъл, истински доклад за състоянието на отбраната за 2019 г. Освен съдържанието, за мен най-ценната част са изводите и планирането на бъдещите действия. Там изводите са направени изключително прецизно, с голяма точност, като информацията, която носят самите изречения и абзаци, е достатъчна, за да позволи всеки един абзац да се превърне в огромен анализ.
През изтеклите години и това го знаете, няма да кажа нищо ново, само ще го напомня, защото не бива да го забравяме: Българската армия, особено първите 20 години на демокрацията, беше доведена, както казва народът, „до кьорсокак“, беше изключително унижена, беше докарана с псевдореформи до състояние в каквото тя никога не е била, когато сме имали независима българска държава, с изключение може би на периода след Ньойския диктат. По някои теми, като например темата „Македония“, ние, независимо дали сме управляващи, или от опозицията, сме в пълен национален консенсус. В този консенсус влизат не само народните представители, по отношение на Македония имам предвид, но и премиерът и президентът. Според моето скромно мнение подобен обект на национален консенсус в парламента трябва да бъде и темата за отбраната. Затова ще си позволя, макар че всяка партия е автономна, да апелирам към колегите от БСП, пак казвам, уважавайки напълно автономността на всяка партия: те могат да размислят по темата за отбраната и да я включат в своите приоритети или своите точки за национален консенсус, както го направиха по темата „Македония“. Темата за Българската армия и българската отбрана наистина не може да бъде партийна. Да, можем да си спомним, можем да изтъкваме различни аргументи, но е хубаво винаги да бъдем единни, поставяйки Българската армия и отбрана на своеобразен пиедестал, както сме го направили по други теми.
Преди да завърша, ще си позволя да цитирам един много кратък абзац от Доклада, който да бъде чут и от тези колеги, които не са се запознали в детайли с него: въпреки увеличението на разходите за отбрана спрямо предходната година, те остават недостатъчни, за да компенсират натрупаните в последните 30 години дефицити на способностите на въоръжените сили, забележете, причинени от липсата на планомерни, целенасочени и адекватни инвестиции за превъоръжаване и модернизация. Поради това настоящите потребности надхвърлят значително ресурсите, които страната може да си позволи да отдели за отбрана.
Ето затова ние отбелязваме със задоволство факта, че през миналата година процентът за отбрана достигна 3% от брутния вътрешен продукт – даже ги надхвърли, и от това, че се следва Планът за увеличение на разходите за отбрана да достигне 2%. Тази година ще бъде много решаваща в това отношение, защото ще видим какви икономически последици ще има от пандемията и дано няма някакви съвсем извънредни ситуации, които да осуетят достигането на 2% от брутния вътрешен продукт до 2024 г. Би било добре през следващите години – след 2024 г., в зависимост от състоянието на икономиката на държавата, да се помисли дори за увеличение над 2%, тъй като тези 2%, които България е договорила и се е съгласила, не са таван, а са минимум, който държавите – членки на НАТО, трябва да достигнат по отношение на отбраната.
С това привършвам своето изказване. Повтарям, ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим Доклада. Призовавам темата за отбраната наистина да бъде надпартийна и консенсусна! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Вангелов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Цонков. Видях, че се колебаете, но може би Вашето изказване ще е и последното за дебата.
Имате думата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Днес обсъждаме поредния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Бих искал да започна с една констатация, която ние от „БСП за България“ правим, когато сравним докладите от последните няколко години. Констатацията е следната, използвайки военен жаргон: Българската армия марширува на едно място. Защо мислим така? Защото всички констатации, които се правят, и малкото изводи, които имаме накрая в Доклада, сравнявайки ги с последните доклади, ще видим, че освен основната констатация и извод, които се правят, има внесени две нови думички – че ограниченията, в които Българската армия и въоръжените сили изпълняват своите задачи, са ограничения „по обем и време“. Отнасяйки ги към изводите, които са правени миналата година, преди две години всъщност, ще видим, че всичко, което се казва, е едно и също, което означава, че състоянието на Българската армия очевидно не се подобрява.
Ние не казваме, че не виждаме усилия на правителството в тази посока. Работи, мисли за развитието на Българската армия – не отричаме това. Започнаха проектите за модернизация, които и ние подкрепяме. Но ако махнем за миналата година от разходите от брутния вътрешен продукт за отбрана Проекта за модернизация на Военновъздушните сили, ние ще видим, че ръстът в разходите за отбрана е само 0,11%, уважаеми колеги, а се хвалим, че придобиваме нови способности, реализираме проект. Той е в ход, но още не сме изградили тези способности, които са жизненоважни за Българската армия и за Военновъздушните сили.
Бих искал да кажа няколко думи по-общо за самия доклад. Всъщност какво показва Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили? Всяка година той дава оценка на правителството за управлението на този сектор, за напредъка, ако има такъв, в този сектор, какви са постигнатите резултати. Е, при положение че почти са еднакви докладите за последните години, къде видяхте напредъка?
Ние от „БСП за България“ също искаме Българската армия да бъде модерна, боеспособна, да няма проблем с некомплект на Българската армия, да е попълнен личният състав, да имаме висока бойна готовност и подготовка, но на практика фактите, информацията, която ни се поднася, която между другото не е малко, показва съвсем различно нещо.
Започвайки в началото с общия изглед на Доклада, бих искал да кажа, че той не е достатъчно добре поднесен като структура, не отговаря, не кореспондира на докладите в отбранителната сфера, които са на по-ниското ниво. Той прилича по-скоро на един механичен сбор от факти и информация, които се поднасят, които имат една важна задача – с тях Министерството на отбраната и военното ръководство трябва да запознае обществото, Народното събрание с резултатите и състоянието в този сектор, как се развиват въоръжените сили. В този смисъл не приемам констатациите или по-скоро тезата на някои от народните представители, че – виждате ли – този доклад е аналитичен. Напротив, той е просто изнасяне на данни. Друго е да засилим анализа и когато се интерпретират тези информации и данни, тогава и самият доклад ще придобие друга форма, ще има сериозен оценъчен елемент и ще покаже какви са перспективите за развитие, ще го обвържем с приоритетите на правителството, ще го обвържем да имаме тясна взаимовръзка с основните доктринални документи, като Програма за развитие на отбранителните способности до 2032 г., които тепърва трябва да разработим, като Плана за развитие на въоръжените сили, като Инвестиционния план на Българската армия.
Ето защо не приемам констатациите, че този доклад и от гледна точка на общ изглед, и структура е достатъчно добър.
Кои са основните три проблема, ако трябва да ги посочим, които се виждат, когато говорим за състоянието на въоръжените сили?
Естествено, на първо място, сериозният некомплект, който съществува в Българската армия, който вече десет години виждаме, че продължава да съществува и не може да се намери правилното решение. Тази година приехме и нови промени с цел да се реши недостигът на личен състав. И какво показват данните в Доклада? 79,27% е окомплектоваността на Българската армия. По-тревожен е фактът, че най-големият вид въоръжени сили – Сухопътните войски, при тях некомплектът е 26%, тоест близо до 30%. Вие ми отговорете дали можем по този начин да говорим за достатъчна боеспособност, която притежават военните формирования в Сухопътните войски.
Отнасяйки този тревожен факт към декларираните цели за способности, за които почти нищо не се говори в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, ще видим, че всъщност ние не сме постигнали голям напредък и при изграждането на отбранителни способности, които сме декларирали към колективната отбрана на НАТО, и, естествено, декларираните военни формирования, сертифицираните такива.
Вторият голям проблем, разбира се, е остарялото въоръжение и техника. Затова правим и проектите за модернизация, но има още много по-малки проекти, които трябва да бъдат реализирани. Не трябва да се заблуждаваме, защото, връщайки се на Проекта за модернизация на Военновъздушните сили, новите самолети не могат да летят или да бъдат пълноценно използвани, ако нямаме и модерни радари. И Вие го знаете. Затова виждам, че Министерството работи в тази посока.
Третият голям проблем – хроничният финансов недостиг на средства. Въпросът тук обаче е друг. Всяка година в последните години увеличаваме заплатите на военнослужещите с десет процента. Адмирации за това! Увеличаваме с малко капиталовите разходи и издръжката, но, налагайки ресурсната осигуреност към отбранителните способности, защото трябва да направим такава връзка и анализ, на базата на разходите, които правим, получаваме ли повече отбранителни способности, подобряваме ли състоянието? Очевидно се опитваме да задържим състоянието, което съществува в момента, да не ерозират повече отбранителните способности, с които разполагаме, отколкото да изграждаме нови.
И още няколко думи по съдържанието на Доклада. Няма как да не обърна внимание на оценката за средата за сигурност. Тя е пряко свързана с отбранителните способности, които трябва да изграждаме. За мен не става ясно каква е целта на тази оценка. Твърде хаотично е направена тази оценка на средата за сигурност, а оттам, разбира се, няма как и да направим тази взаимовръзка с отбранителните способности, които би трябвало да притежават въоръжените сили и Българската армия.
Много малко място е отделено по отношение на стратегическия преглед, на законовата рамка и на доктриналните документи. Там също трябва да се обърне по-сериозно внимание. Ако трябва да бъда точен, имаме едва плахо загатване на прегледа на нормативната и доктриналната база на страница 29, един § 48. Толкова. А тук е мястото, когато говорим за доктриналната база, да говорим за кариерното развитие, дългосрочната визия за кадровото развитие на въоръжените сили и на Българската армия. То е пряко свързано с основните документи, като Програмата за развитие на отбранителни способности, с Плана за развитие на въоръжените сили.
Накрая ми се иска да спомена още нещо. Говорейки за колективната сигурност, данните, които се изнасят, за нашия принос в колективната отбрана, например нищо не се споменава за срещата на върха в Лондон и какво произтича за България от тази среща. Това е свързано и с ангажименти, с отбранителни способности, ако щете на по-ниско ниво – с формирования. Как събитията, които са се случили в рамките на НАТО, се отразяват на системата на отбраната и процесите, които се развиват там, до какво водят?
По всички тези причини и аргументите, които досега изказах, ние от „БСП за България“ няма как да подкрепим така поднесения ни Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили и ще се въздържим при предстоящото гласуване. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Цонков.
Реплики? Няма.
За изказване – заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, преди да говоря за Доклада, искам малко да върна нещата и да разкажа някои неща от историята, защото явно от нашите колеги от опозицията се забравят.
Първото правителство на Бойко Борисов прие нов Закон за отбраната и въоръжените сили и там има чл. 23, където се казва, че се изготвя доклад за състоянието на отбраната, той се внася в Народното събрание и се взема решение. Така че Вие сега говорите само защото ние някога сме приели такова решение и има такъв доклад. Никой преди това не го е правил. Вашето правителство на Станишев не го правеше. Оттогава досега са изготвени 11 доклада, включително и БСП е правила един доклад по времето на Орешарски. Много добре си спомням министър Ангел Найденов втората половина на 2013 г. и там едно изречение, мога да го цитирам, тук си го бях отбелязал, но все едно – става въпрос за ерозия на отбранителните способности, с което не бяхме съгласни. Тоест Вие сте правили също такъв доклад.
От 2009-а до 2019 г. Докладът съдържа осем глави. Поименно мога да Ви ги кажа. Нищо не е променяно! Отговарям Ви на това, което казвате, че би трябвало да изглежда по друг начин. А в Комисията стана ясно, че такива са и международните правила. Там, където участваме – в НАТО, и там горе-долу по такива критерии, по такива глави и по такива въпроси се разглежда състоянието на отбраната. Дотук с това.
И още нещо да добавя, аз съм го казвал много пъти – ГЕРБ в националната сигурност е законодател. Ние въведохме правилата. Спомнете си трите закона за службите. ГЕРБ го направи – първото правителство. Второто, 2015 г., прие включително и Закона за функционирането на системата, където е написано, между другото, че и службите изготвят доклади, всички служби – НСО, ДАР, изготвят доклади.
Направи ми впечатление, отварям скоба, че само МВР не изготвя доклад за състоянието, примерно, на вътрешната сигурност и обществения ред. Може би това е пропуск. Всичко това е сложено в система, ГЕРБ го е направил и ние сега се упражняваме върху това какво е състоянието на отбраната и въоръжените сили, защото има ред в тази система за национална сигурност.
Конкретно за Доклада. Докладът трябва да ни отговори на два въпроса, тоест на няколко, но основният въпрос е: какво е състоянието на отбраната и въоръжените сили? Снимка за миналата година – всеки доклад прави снимка за миналата година, и ние с Вас, Вие като опозиция, трябва да се вгледаме това обективно ли е, правилно ли казва нещата, или не ги казва. С краткия отговор – да, аз считам, че Докладът е обективен, критичен и казва нещата точно такива, каквито са.
Много подробности може да се искат от Доклада и забележки да има към него, но общо взето снимката за състоянието на отбраната и въоръжените сили е точна. Освен че правилата са едни и същи от 2009 г. досега, и има сравнимост, казана е истината. Колегата от коалиционното правителство, от патриотите, каза, че е критичен и обективен. Аз съм съгласен с това. Имам забележки към него, ще Ви ги кажа, и в Комисията ги казах.
Не може и не се съгласявам с това, което каза колегата Цонков. Опитвам се да го цитирам, записал съм си – какво е направено и едва ли не много от нещата липсват в Доклада. Не е така! Обърнете внимание, всичко е написано вътре. Дали има анализ или не, там има констатации, описано е почти всичко, което ни трябва в областта на отбраната и въоръжените сили – и положителните страни, и отрицателните.
Ето Ви и няколко проблема, които и в Комисията ги казах, сега ще допълня. Съгласен съм – недокомплект 26%. Аз винаги си задавам въпроса: добре, 26% за Сухопътните войски, които са гръбнакът на армията? Много е, но предстои стратегически преглед.
Да Ви върна ли назад през годините? По едно време се говореше армията да е 28 хиляди щика. Може би пък не трябва да са толкова много, след като толкова години, в последните няколко, хайде не толкова, не може да докараме този докомплект. Нещо не се получава. Резервът – 13% само. Това е изумително! Не го споменахте. Ето, казвам Ви го и него. Защо се случва това? Тоест има нещо, което е малко извън възможностите на Министерството на отбраната, и трябва да бъде помислено защо това е така? Аз например се изумявам за тези 26%, разбира се, и другият недокомплект – казахте го, да не го повтарям – близо 20% за цялата армия, след като вдигаме заплатите втора година с 10%, тази година с 10% – 30% увеличение на заплатите. Нова техника купуваме, има мотивация за хората да влизат в армията. Защо не се получава? Вдигнахме възрастта с три години – да служат, и хоп, недокомплект за младите офицери и войници. Тук е заместник-министърът Запрянов, трябва много добре да се помисли. Мисля, че това не е само въпрос на Министерството на отбраната. Има нещо друго и аз Ви казах една от причините – може пък да се окаже, че не ни трябват толкова щика. Това обаче е само една опция, не съм сигурен дали е така.
Второто нещо – ученията, казах го и в Комисията. Там има едни таблички, които, отново казвам, доста подробно е написано – 100% учения. Да де, но същите тези военни си задават едни учения, същите те си ги оценяват и казват: „Изпълнихме ги 100%.“ На едно място пък, вестник на военноморските ли беше – 200% изпълнили международните учения, мисля, че специални сили бяха.
Адмирал Ефтимов го няма тук – професионалното ръководство, но заместник-министърът е тук. Трябва да се помисли и върху това да се промени оценъчната система. Някой друг да задава задачите и да оценява. Ние – парламентът, ги контролираме, но нещо не е така. Значи те си правят едни учения… Веднага си задавам въпроса: добре, с какво се промениха способностите? Нали това е най-важното за отбраната и въоръжените сили?! Това не става ясно от тези сто процента изпълнени учения или недотам изпълнени примерно. Има Европа, има НАТО, трябва да видим какъв е добрият пример.
Нарушеният баланс – това много пъти и аз, и колегите сме го подчертавали и тук стана дума. Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили – този баланс трябва да бъде изправен. Не може сега да минем, мисля, че 3,19 стана процентът от брутния вътрешен продукт за армията като пари. Никога не е бил такъв. Нарушен е балансът. Това също трябва да бъде изправено.
Браво, че сега се дадоха толкова много пари. За първи път – не сте прав – за първи път се купуват бойни средства. Да Ви припомня ли какво правехте преди това, когато имаше най-много пари за армията – правителството на господин Станишев? Само транспортни средства. Това няма да спра да го повтарям! То не бяха „Спартан“-и, то не бяха „Кугър“-и, то какви ли не машини не купихме и бойни средства няма. Ето сега даваме там парите и минаваме три милиарда. В НАТО ръкопляскат, но и самите ние сме доволни, защото има перспектива и за хората. Това дебело трябва да бъде подчертано. Това го прави третото правителство на ГЕРБ.
Направих си усилието да видя и от Управленската програма, която, мисля, че колегата Цонков спомена. Там сме изпълнили почти всичко, а има близо още една година – хайде, девет месеца.
Има три неща, които обаче не са изпълнени и аз съм длъжен да ги кажа в интерес на истината, въпреки че не съм опозиция, но не са изпълнени.
Недокомплектът – там е казано, че трябва да бъде – казах, че има още девет месеца, но не знам как ще се справят с тези 26% сухопътни или 20% за армията. Това е едното.
Записал съм си и мерките, няма значение какви са числата точно. Попълването на резерва Ви го казах – 13%, там е написано, че трябва да бъде попълнен резервът. Аз Ви казах недокомплект – 13% само е попълнено.
И третото, изграждане на Военен оперативен център за киберсигурност – мярка 312. Това успях да видя, което не е все още изпълнено, тоест и Управленската програма е изпълнена. И тогава логичният извод, завършвам, е, че този доклад, освен че е обективен, има и критика вътре, има и анализи, ни дава общата снимка на миналата година какво се случва с отбраната и въоръжените сили, и още нещо – има и перспектива. Там се говори и в Комисията стана дума, че предстои стратегическият преглед. Там се очакват някакви нови неща, отново свързани с това, за което стана дума тук, с международното положение, с това какво се случва в света, със страните около нас?
Така че, естествено, от ГЕРБ ще подкрепим Доклада. Нямам надежди, че Вие ще го подкрепите, но нека всички бъдем малко по-смирени, когато става въпрос за отбрана и въоръжени сили, и да бъдем максимално обективни. Аз лично съм удовлетворен. Искам да поздравя всички, които са работили върху Доклада, разбира се, правителството и колегите от Министерството на отбраната за усилията и затова, че ни дават обективна и точна оценка какво се случва в отбраната и въоръжените сили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Радев.
Реплика – господин Цонков.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Да, съгласен съм, че Докладът е критичен, след като са изнесени фактите и данните, но изводите не са достатъчно реални и честни на базата на информацията, която е изнесена, защото таза информация показва колко лошо всъщност е състоянието на отбраната и на въоръжените сили.
Господин Радев, Вие казахте, че само 13% е окомплектован доброволният резерв. Така е. Това обаче е доказателство и за очевидно управленската немощ, която съществува в случая, и Законът за резерва, който е приет, така е направен, че очевидно не създава никакви стимули и условия за цивилните да отидат доброволци в резерва.
Между другото, това е факт от Доклада – от хиляда вакантни длъжности, които са обявени, имаме само 36 сключени договора за доброволния резерв.
Вие казахте за киберзащитата, киберотбраната. Там започнахме да правим нещо от миналата година. Никакви резултати не са посочени в Доклада какво се случва, а това е важна тема, която не трябва да пренебрегваме.
Киберзащитата, киберсигурността, киберотбраната са важни отбранителни способности, с които трябва да разполагат въоръжените сили. От „БСП за България“ винаги сме казвали, че трябва да обърнем внимание (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на социалния пакет, за който и господин Тошев говори. Компенсациите трябва да са повече за военнослужещите. Очевидно само заплатата не е достатъчна, за да създадем условия.
Ние искаме да имаме такава армия, каквато е била, когато и господин Христов е бил в редиците на Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Втора реплика – господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Уважаеми господин Радев, аз Ви благодаря за Вашето искрено изказване. Вие и на Комисията се изказахте така критично, но все пак армията е деполитизиран институт и докато от тази трибуна говорим и се връщаме назад във времето коя партия е била на власт и какво е направила за армията, считам, че няма да постигнем това, което всички искаме. Затова аз призовавам за единение в името на армията и нека да внасяме проекти за Българската армия, да ги внасяме от името на, бих казал, всички парламентарни групи и да помогнем тя най-после да си заеме достойното място в обществото. Дори и тези три приоритета не са били изпълнени през миналата година. Няма да се изпълнят първите два и през следващите години, което и правителство да е на власт. Става въпрос за некомплекта с личен състав и дори за модернизация.
Аз считам, че киберсигурността, този център ще се случи и сме длъжни да се случи, това не може да Ви притеснява, но все пак искам, когато се изказваме от тази трибуна, да не се връщаме с годините назад – кое правителство, през коя година, какво е направило или не е направило, защото това не помага на Българската армия да върви напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Милев.
Трета реплика? Не виждам.
Господин Радев, имате думата за дуплика.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Законът за резерва, като казвате, че не е попълнен – 13%, толкова е попълнен. Всъщност, да, има проблем, ама този закон и него ние го написахме. Съжалявам, че се връщам, господин Милев, ама ГЕРБ го направи този закон за резерва – нов закон. Ние закони, които ги приемаме преди месеци, после ги променяме – защо да не го променим и този. Очевидно има някакъв проблем. Аз не казвам, че е идеален закон, аз участвах също в него – първото правителство на ГЕРБ. Не е имало преди това – знаете променихме армията, махнахме наборната служба – това са промени, които не се случват с десетилетия, може би и в столетието не е имало такова нещо. Сигурно има някакъв дефект този закон или някакви проблеми в него – ще го променим и него – говоря за репликата на колегата.
Киберзащитата я споменах само за пълнота на изложението, защото видях, че не е изпълнено. Всъщност ще Ви кажа за разговора между мен и премиера: аз го убеждавах да участват с военни сили, говоря за Европа, да дойдат да пазят границата, говорим за мигрантите. Да дойдат тук – искам да видя немци, каквито се сетите там – австрийци, унгарци, да дойдат да пазят общата граница, а не ние с голи гърди отпред – държавата с по-малко ресурси. Знаете ли какво ми отговори той? „Не, не, това няма да го кажа там“ – ставаше въпрос за един форум. „Там ще искам други пари. Ти знаеш ли колко пари трябват за киберсигурност? – беше неговата реплика – там са огромните пари, там трябва да ги убедя да дадат пари за това. И на нас, разбира се. Това не е въпрос, който може да го реши само нашата държава.“ Това беше неговата оценка и аз се съгласих, казах: добре. И това е много важно.
Вероятно това е пътеката за решаване на този проблем. Ние нещо сме направили, Военноморските сили са направили, доколкото разбрах, във военноморското училище – първата стъпка.
Социалният пакет – да, Вие винаги ще говорите за социален пакет. Кое е най-важното от социалния пакет? Не знам дали е най-важното, но според мен е много важно – това са заплатите. Е ние ги вдигаме де – 10, 10, тази година пак 10%. Нищо не пипаме, 20 заплати, нищо от това, което досега го е имало, не пипаме и това го има в Доклада. Кое не Ви харесва там? Вие социалистите обичате да харчите, ама…
Господин Милев, да не се връщам назад. Няма как да не се връщам, докато критикувате необективно, според мен, разбира се, това е моята оценка. Аз съм длъжен да Ви припомням кой прави и слага темелите в законодателството в националната сигурност. Трябва да бъдете по-обрани тук и да признавате. Вие да го казвате, аз няма да го казвам, казвайте го Вие: ГЕРБ направи този закон, добре, те направиха така, че да има Доклад, но ние имаме забележки. Кажете защо изобщо говорите за Доклад!? Това имам предвид.
И още нещо – за армията става дума. Кое не й харесвате на армията? Аз прочетох в Доклада – дано е вярно – 51% одобрение вече, мисля, че „Галъп интернешънъл“ беше цитиран. Ако това е така, те направо се изравниха с Църквата. Дано е така – беше 45%. Някога е бил, но някога, както споменахте – да се връщаме назад, това просто няма как да стане. Едно време, когато е служил господин Христов, е било съвсем друго нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Радев.
Господин Михов, имате думата за изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Господин Христов, няма да започна с израза „когато служехме заедно“, защото го помним много добре, но ще започна с една перифраза: България в последните 150 години е имала един-единствен съюзник и този съюзник се нарича Българската армия. Казвам това, за да подчертая значението на темата. Тук някой спомена за обстановката в света и ние трябва ясно да си дадем сметка, че днес войните не започват в традиционния смисъл на обявяване на война, в която нападателят оповестява деня и часа на започването на военните действия.
Днес нападенията се извършват без такива джентълменски жестове, а военните действия се водят от войници и самолети без отличителни знаци, от безпилотни самолети, и нападнатите разбират – тези, които оцелеят, за последиците едва от новините. Казвам това и в друг аспект – чисто географски. Една голяма държава, наша съседка, си присвои един полуостров от една друга голяма държава, също наша съседка, и го превърна в мощна военна база буквално на нашите граници.
Една друга наша съседна държава преди десетилетия си присвои част от един остров и си създаде своя държава, а днес изпраща изследователски кораби, за да проучват и експлоатират морските богатства на този остров. Тук е моментът да се върнем към това, което казах, че имаме единствен съюзник, доказан през десетилетията и повече от 150 години – нашите въоръжени сили, и това определя значението на този доклад.
Аз не бих искал да се съглася, че в Доклада се показва, че нищо не се променя. Той може би прилича на предходните доклади през последните три години, които министър Каракачанов и неговото министерство внасят, но за трета поредна година – тази, ние ще увеличим и увеличаваме заплатите на хората под пагон с 10%.
Да, повтаря се, че за трета поредна година реализираме трите модернизационни проекта и въпросът от финансово организационна и договорна страна за качественото модернизиране на Военновъздушните сили е решен и е въпрос на неговото прилагане – организационно и военно, че сме на прага да финализираме процеса във Военноморските сили, че е напреднал процесът в Сухопътните сили.
Аз не разбирам кога опозицията е искрена – когато днес критикува, че ние твърде бавно движим тези проекти и че не даваме достатъчно средства, или когато само преди месец ни убеждаваха как трябва да замразим тези проекти, защото сме в най-страшната епидемия, която очевидно днес по улиците на България като че ли я няма, като че ли приключи?! В този смисъл на нещата мисля, че опозицията би трябвало да подкрепи този доклад, защото той е толкова критичен, че може да бъде знаме на опозицията за критика срещу управляващите, че не са си свършили работата докрай.
Само че тази позиция да се въздържи опозицията в лицето на БСП е някак недоизказана и неприемлива, защото основният въпрос в този доклад е следният: въпросът за дългосрочното финансиране на българската отбрана. Да, когато ние служехме с господин Христов, официалният бюджет за отбрана през 80-те години е бил 17% от брутния вътрешен продукт. Скритите разходи за отбрана са били далеч повече и все пак историците още не знаем точно колко са.
През 2000 г. България отделя 2,7% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Днес той е 1,61%, миналата година, поради еднократното плащане, достигнахме едно прилично ниво. Но това е въпросът – дали политическите сили, дали онези, които претендират за отговорно и национално поведение и политика, ще се обединят около идеята, че за отбрана трябва да се отделят необходимите средства дългосрочно, последователно, за един относително дълъг период от време, независимо от политическите промени в страната. Защото само тогава ние можем да пречупим тази тенденция в последните 20 и повече години на ерозиране на отбранителните способности на страната, независимо как ще ги наричаме в докладите. Ако имаме отговорно национално поведение, ние трябва да се обединим и да кажем, че в следващите 10 или повече години за армията са необходими достатъчно средства, защото трябва да подкрепяме нашия съюзник.
Международните отношения, договорите, военните ангажименти са значими фактори, но преди всичко способностите на една страна гарантират нейната национална сигурност. Завършвам, че подкрепата на този доклад е и подкрепа за идеята за една последователна политика в отбраната, гарантирана с необходимите финансови средства – и следващата година, и по-следващата, и десетилетия напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Колеги, благодаря Ви, че ме върнахте години назад. Не знам какво стана?
Между другото, СНР станцията, която е във Военноисторическия музей от комплекса „Круг“, е тази, на която съм служил като млад офицер – 63-12-39.
Реплика – господин Милев.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Заместник-министър! Уважаеми доцент Михов, взимам реплика само заради това, че Вие не се вслушахте в съвета, който се опитах да дам преди малко при репликата си.
И пак ни връщате години назад – кой, какво и как, и търсите врагове около България. Ние все пак имаме една аналитична институция, която трябва да ни ги задава тези заплахи, и аз като военен човек мога да кажа, че в момента нямаме такива данни за някакви преки заплахи срещу България. И кой какво прави, си го прави от неговата гледна точка.
По отношение на това, което сме правили в армията, и аз, споменавайки господин Христов, мога да Ви кажа, че в годините на най-голям недоимък в Българската армия, може би през 2008 – 2009 г., сертифицирахме най-голямото съединение – 61-ва Механизирана бригада, за участие в пълния спектър от операции на НАТО и няма да приема от тази трибуна да ни се дават съвети кой какво като опозиция е направил и не е направил, защото всичко това е изживяно през годините и живеем с проблемите на тези хора и след тази 2008 г.
Много е лесно да се каже: сертифициране, деклариране, боеготовие, но ние знаем какво значи да подготвиш едно формирование да се яви пред комисия от НАТО и Българската армия да защити България, какви усилия след това полагат тези командири по места, за да могат да отговорят на изискванията, които имаме в момента към тях. Не трябва да говорим политически от тази трибуна, особено за Българската армия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Милев.
Други реплики? Не виждам.
Господин Михов, имате думата за дуплика.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Генерал Милев, говорех в обратния смисъл на политическото говорене, може би. Надявам се, че когато разполагаме със стратегическия преглед на отбраната, ние ще подходим по друг начин, защото това ще бъде базата, върху която трябва да изградим политическите програми на нашите сили именно по отношение на дългосрочност и устойчивост в отбранителната политика.
Тъй като всички, или повечето, сме служили в Българската народна армия, се изкушавам да кажа само едно изречение: тя беше силна, защото стъпи на военната традиция на предходните десетилетия. Армията ни се градеше от четите, от легиите, от Опълчението, през Земската войска, Царската войска и Народната армия. Тя беше продължение във военния смисъл и затова беше силна. За да върнем силата на армията, ние трябва да следваме този принцип. Това е накратко моята теза и аз мисля, че имаме основа за диалог. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Продължаваме с изказванията.
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам думата, за да мога да Ви дам възможност после да дадете почивка, защото ние ще се въздържим, а не виждам да има достатъчно други, които да гласуват, за да приемат Доклада, но не само заради това.
Тъй като тук започна да се говори за стратегическия преглед, който ще правим, искам само да Ви напомня, че ние от опозицията още от първия ден в състава на това Народно събрание и на Комисията по отбрана поставихме въпроса за необходимостта от такъв стратегически преглед. Ако отворите стенограмите на заседанията на Комисията, ще видите управляващото мнозинство колко рядко се противопоставяше на необходимостта от това да се случи.
Едва на третата година стана ясно, че стратегическият преглед е страшно необходим за развитието на Българската армия, защото той определя цялостната рамка на това какво и как трябва да го правим, къде сме сега и къде ще бъдем утре. В противен случай тук, когато говорим, че Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България е точна снимка на това, което се е случило – да, то е снимка, но е елемент от една мозайка, която е безотносителна към другите елементи на мозайката, защото не знаем каква точно картина искаме и какво искаме да постигнем.
Защото, когато говорим за недокомплект във въоръжените сили, ние не знаем този недокомплект дали е недокомплект, който ни е жизнено необходим, за да съществуват въоръжените сили, или е нещо, което го имаме, но то няма да ни даде нито повече способности, нито ще бъде необходим за изпълнение на онези задачи, които новият стратегически преглед ще ни даде.
Защото, когато говорим за състояние на отбраната, искам да Ви напомня чл. 3, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили, където е казано: „отбраната на Република България е система от политически, икономически, военни, социални и други дейности, за осигуряване на стабилна среда на сигурност и за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата“.
Без да знаем какви са амбициите, без да знаем какво точно искаме да постигнем, какво точно означава „осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата“, с какви сили и средства това трябва да бъде постигнато, няма как да знаем дали имаме недокомплект, дали имаме недофинансиране, дали държавата дава повече или по малко средства. И това е нещото, което липсва в този доклад – състоянието, за да ни се даде обективната оценка на това какво ни трябва, за да можем да изпълняваме като въоръжени сили дейността, която ни е необходима.
В тази връзка силно призовавам Министерството на отбраната, след като мине и този стратегически преглед, да се съобрази и с т. 6 от чл. 16 на Закона, който споменах, където Народното събрание определя числеността на въоръжените сили и приема програми за развитието им по предложение на Министерския съвет. Надявам се Министерският съвет да вземе да си свърши работата, за да може веднъж завинаги да решим проблема с необходимата численост, с необходимото въоръжение.
Другото нещо, което искам да Ви кажа: да, ние споделяме, че има дебаланс в развитието на въоръжените сили. Да, бих казал даже приоритетно развитие на един проект за сметка на всички останали – за сметка на ВВС, за сметка на Сухопътните войски и Военноморските сили. Имаме много последователна политика относно финансирането, защото, когато внесохте трите проекта в парламента, ние ги подкрепихме, но ги подкрепихме в едни разумни срокове, с разумни плащания и с разумни разходи на държавния бюджет, а не изхвърляне на една огромна сума само за един вид въоръжени сили за сметка на останалите.
Защото, когато говорим за осъществяване на въоръжена защита на териториалната цялост и независимостта на държавата, ВВС едва ли са водещите в това отношение. Да, те имат своята роля, но когато нямаш Сухопътни войски, когато нямаш кой да ти охранява морската граница, няма как да осъществиш тази задача. А и когато си изразходвал два милиарда за този вид въоръжени сили, които имат поддържаща роля при тази задача, а основната роля, която изпълняват другите два вида въоръжени сили не си ги финансирал и това не си го отразил в Доклада, този доклад няма как да бъде подкрепен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Има ли реплики, колеги? Няма.
Прекъсваме работата за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Попов, заповядайте – имате думата за изказване.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаем колеги, уважаеми господин Заместник министър! Моля да не приемете моите думи като обобщаване, а по-скоро като лично мнение. Разбира се, доста от нещата ще повторя, защото Докладът е един и същ, но според мен е важно по повдигнатите въпроси да взема отношение.
Първо, по структурата на Доклада.
За тези, които не са запознати, структурата на такъв тип доклади беше обсъждана в Министерството на отбраната преди доста години с участието на военната експертиза, на политическото ръководство, и беше представена на депутати по това време. И, разбира се, по тази структура никога не е имало дебат, като си позволявам тук да изразя лично становище, че, разбира се, всичко и по всяко време може да се промени. Важното е да е смислено.
Второ, Докладът е обективен. Мисля, че с това можем да се съгласим – всички да намерим общия говор по тази тема. Винаги съществува опасност, когато това е един последен доклад, защото това ще е последният доклад, който това Народно събрание ще приеме най-вероятно по състоянието на отбраната и въоръжените сили. Съществува изкушението да представиш нещата в по-розова светлина. Факт – не са представени в розова светлина, а според мен точно отразяват състоянието на армията, както е и заглавието на Доклада.
Относно аналитичната част.
Да, има съпоставяне между предходна година – 2019 г. Разбира се, самата система за анализ и достигане на тези изводи не е описано, но има изводи, има направление за съсредоточаване на усилията през следващите години. Механизмът на анализа е в системата, която разработваме в Министерството на отбраната. Знаете, че анализ се прави в бригадите, базите, след това във видовете въоръжени сили, накрая на отбраната се прави анализ, и тези изводи, тези направления общо взето са формулирани тогава.
Всъщност, какво е свършено в отбраната? Дали е достатъчно? Дали може още? Винаги може още! Не можем обаче да не отчетем факта, че има пробив в начина на мислене, що се отнася за модернизацията на армията. Говоря за начина на мислене. Били сме свидетели през годините, когато с удоволствие се говореше за отбраната, с ясното съзнание, че – никаква модернизация няма да направиш ти, а ще предадеш на следващия след теб. Тук не можем да не отчетем сериозен успех и на политическо ниво, и на военно-техническо ниво.
Мисля, че е разумно да кажем, и ще се обединим около тази позиция, че и възстановяването на военновъздушното училище беше успех. Беше успех, който, разбира се, би трябвало да се развива, за да даде резултата, който ние всички очакваме. Говореше се за бюджет – 3,17. Доколко ефективно е разходван този бюджет, е тема на дълъг разговор, но определено е заложено възстановяване на техника, определено ученията са повече, което говори за по-добра подготовка, тоест няма го този недоимък – и да се стискаш, и да се чудиш какво да правиш. Имаме ръст с 10%, което не е малко. Надявам се – така цифрите звучат сухо, но представете си 10% ръст на страните от Европейския съюз като брутен вътрешен продукт, какво означава. Тук имаме ръст с 10%! Тоест 10% по-добра подготовка само за една година. Разбира се, много участия по отношение на мисии, по отношение помощ на населението. Всичко това е едно огромно усилие.
Смятам, че на хората от въоръжените сили, Министерството на отбраната – трябва да им се признава този труд. Трябва да им се признава от обществото! Негативизмът не влияе добре нито на мотивацията, нито на бойния дух. Когато слушаме странни изказвания от най-различни посоки, че ние нямаме армия, че армията ни е разбита и така нататък, това не ни помага. Надявам се, че с положителните послания, с бюджета, който заслужават въоръжените сили, Българската армия, ние ще можем наистина да градим една добра армия.
Разбира се, споделям и направленията за съсредоточаване на усилията, но ще си позволя да кажа няколко думи, използвайки възможността, че тук е заместник-министър Запрянов. Много важен е стратегическият преглед. Много е важно да го завършим навреме, да очертаем насоките. Нищо не е во веки веков. Всичко си има планове. Нашите планове изтичат, програмите изтичат. Важното е ние да направим нещо сериозно с хоризонт 2032 г. – парламентът да приеме Програмата за развитие на отбранителните способности. Мога да изкажа лично мнение, надявам се, че и в прегледа това ще бъде отчетено или ще бъде оценено, но ние наистина трябва да държим на военната експертиза, за да може политическото ръководство да има вярната информация и вярната препоръка.
Бих искал тук да споделя, че според мен е много важно в това направление Съветът по отбранителни способности да намери своето по-достойно място при вземането на решения.
Много важно е да се изпълни това, което е записано в Закона, в пълен обем – Щабът по отбраната да бъде стратегически щаб с всичките му функции, които заслужава един стратегически щаб.
Много е важно наистина нещата да придобият своята цялост в този стратегически преглед на системата за сигурност и да се разбере и от всички нас, и от обществото, че отбраната не е задължение единствено на Министерството на отбраната, а е задължение на всички структури и на всеки гражданин, както е записано в Конституцията на България.
Искам да благодаря на хората, които са работили по Доклада, и най-важното, на хората, които са изпълнили със съдържание този доклад, защото ми е ясно колко трудно се прави едно батальонно учение с планиране, с подготовки, с провеждане и така нататък. Това няма как да се опише в едно такова докладче. Благодаря за усилията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Има ли реплики?
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Ще Ви представя:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШИ:
Приема Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2019 г.“
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 30.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ЗА 2019 Г.
Вносител е Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Николов, имате думата да ни запознаете с Доклада на Комисията по енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника да направим процедура за допуск на господин Иван Иванов – председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, и членове: госпожа Евгения Харитонова, госпожа Светла Тодорова, господин Александър Йорданов, господин Владко Владимиров, господин Георги Златев, господин Димитър Кочков и господин Ремзи Осман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете състава на Комисията в залата.
Моля, продължете, уважаеми господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., № 020-00-8, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 30 март 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 14 май 2020 г., Комисията по енергетика разгледа, обсъди и гласува Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., № 020-00-8, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 30 март 2020 г. На заседанието присъстваха: от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, и госпожа Росица Тоткова – главен секретар.
От името на вносителите Докладът беше представен от господин Иван Иванов, като той изтъкна, че Комисията в изминалата 2019 г. е продължила със своята дейност за изграждане на подзаконовата нормативна уредба, която да създаде устойчива регулаторна рамка за българската енергетика в периода на по нататъшна либерализация на пазара на електрическа енергия. Комисията ежегодно провежда и ценова политика, чиято цел е да защити обществения интерес, отчитайки финансовото състояние на българските граждани.
През 2019 г. независимият регулатор, в тясно сътрудничество с Комисията по енергетика, е изпълнил поставените пред него задачи, свързани с ценовото регулиране в сектор „Енергетика“ и в сектор „ВиК услуги“, подкрепа на либерализацията на електроенергийния и газов пазар, мониторинг и контрол на борсовия пазар на електроенергия, изготвяне и усъвършенстване на необходимата подзаконова нормативна база в различните сектори.
През изминалата година регулаторът е провеждал последователно политика на стабилизиране на цените на електроенергията и за петгодишния период на сегашния състав изменението на цените е съизмеримо с натрупаната инфлация.
Продължи приемането на бизнес плановете на ВиК дружествата и контролът по тяхното изпълнение, съществен е и приносът на КЕВР за установяване на действащ пазар на природен газ и за напредъка на важните инфраструктурни проекти в газовия сектор, както и за присъединяването на страната ни към обединения европейски пазар на електроенергия.
Очертавайки основните задачи на Комисията за енергийно и водно регулиране през 2020 г., председателят на регулатора изтъкна приоритетното значение на либерализацията на пазара на едро на електроенергия и изработване на механизмите за капацитет за следващите 5 години с цел защита на въглищните централи.
Комисията смята за особено важна и регулаторната подкрепа на проектите за диверсификация на доставките на природен газ и за разширяване на газопреносната ни система, което ще запази ролята на България като важен газоразпределителен център на Балканите.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване – господин Председател, искам да кажа, че във връзка с Доклада, който е внесен, има фактическа грешка и сега ще я поправя: вместо със 17 гласа „за“, с 12 гласа „за“, без „против“ и 5 „въздържал се“ Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., № 020-00-08, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 30 март 2020 г., и приложения към него проект на решение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Бихте ли представили Проекта за решение?
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 10, ал. 3 от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Господин Ерменков, виждам, че заявявате изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми дами и господа народни представители! Аз ще започна своето изказване с това, че парламентарната група на Българската социалистическа партия ще гласува „въздържал се“ по този доклад и ще се опитам да обоснова защо е така.
Първо, нещо, което мисля, че няма да изненада членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, защото всяка година го казваме, по структурата на Доклада. Още повече, че този доклад е последен за състава на Комисията, който започна работа преди пет години. Надявахме се в Доклада да бъдат обобщени накрая все пак не само успехите, които са постигнати, а и какви проблеми има в сектора и най-вече какви проблеми има при функционирането на Комисията за енергийно и водно регулиране, с какви препятствия се е срещала, какво ѝ е пречело да може да изпълнява своите задължения и какви препоръки би направила към следващите състави на Комисията за енергийно и водно регулиране, за да може тези слабости и трудности, с които тя се е сблъсквала, да бъдат преодолени, в това число, ако е необходимо, да бъдат предприети и законодателни промени. Това е по философията на Доклада.
В Доклада наистина е отразена голяма част от дейността, която Комисията е извършила по време на тази година. Има и количествени, има и качествени оценки. Това ни дава основание все пак да не гласуваме „против“ Доклада – само да се въздържим.
Понеже има и няколко недостатъка, които според мен би трябвало да получат своя отговор, надявам се, че присъстващите членове на Комисията и най-вече председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране, ако не му отнемат вниманието там колегите депутати, ще може да отговори на тях.
Първият въпрос, който няма своя отговор в Доклада за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране през 2019 г., е: на какво се дължи спадът на приходите на Комисията за енергийно и водно регулиране от глоби и санкции, дали по-малко са направени проверки, дали се е подобрила дейността на дружествата, поради което има по-малко санкции? Според мен този въпрос трябваше да намери своя отговор в Доклада, за да знаем все пак по какъв начин се е развивала дейността. Нещо повече, имайки предвид промените, които взехме, и въпроса със самофинансирането на Комисията от нейната дейност – това е едно перо, което интересува народните представители: как и по какъв начин се формира и защо има намаление от миналата година?
Вторият въпрос, който е по-интересен, е въпросът, който касае директната роля на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулатор на обществени отношения между потребители и доставчици на енергия, на водни и канализационни услуги и начинът, по който се общува с гражданите, и обмяната на информация. Защото в Доклада има едно число, което мен лично ме притеснява. От 28 дела, които са по Закона за достъп до обществена информация – 24 са загубени, четири са в състояние на разглеждане в момента, което ми дава основание да попитам: защо точно така се е получило?
Това означава, че Комисията най-вероятно е отказала да даде информация, след което съдът я е заставил да я даде. Дали този факт повишава авторитета на Комисията и доверието на хората в нея и в прозрачността на нейната работа?
И още един въпрос, който задаваме вече няколко пъти – миналата година ни казахте, че понеже много скоро сме били изменили Закона, в който регламентираме Вашата дейност, и затова няма как да ни дадете информация. Какво става с проверките, които трябваше да бъдат направени по отношение на съмненията за манипулация на българската независима електроенергийна борса? Проверки, които Комисията започна още по-миналата година. Миналата година казахте, че не сте имали време да се подготвите. Надявам се тази година да Ви е останало време и ние все пак да получим тази информация, защото това касае цената на електроенергията за големите промишлени предприятия, касае цената на електроенергията, която влиза в цената на крайните стоки и в крайна сметка касае цялата икономика на държавата и нейната конкурентоспособност.
По тези причини философията, както казах, на Закона и неговата структура, и неяснотата по тези три въпроса, парламентарната група на Българската социалистическа партия ще се въздържи при гласуването на този доклад. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики има ли?
Продължаваме с изказванията. Изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми колеги! Ние ще подкрепим Доклада на Комисията не за нещо друго, а защото Комисията се утвърди като една абсолютно професионална комисия. Искам оттук да поздравя както нейния председател, така и всички комисари за професионализма, с който подхождат към работата в самата комисия. Комисията не само с този годишен доклад, и с петгодишния мандат на председателя господин Иванов наистина наложи професионализма на първо място и успя да се утвърди като един абсолютно независим регулаторен орган, който да седи на равно разстояние както от потребителите, така от доставчиците и производителите на тази услуга, така и от политиците. Затова наистина искам да ги поздравя за тази им работа.
С промяната последната година в законите ние делегирахме много повече права на Комисията – съответно и повече ангажименти, които с промяната на законите делегирахме да изпълняват. Имам предвид обособяване на Газовата борса, обособяване на Електронезависимата борса – това са все ангажименти, които са делегирани в правата на Комисията, което от своя страна води до повече ангажименти, повече капацитет, който трябваше Комисията да обособи.
В дебатите в Енергийната комисия по повод Доклада стана ясно, че все още има недокомплект в кадровото обезпечаване на Комисията. Но стана ясно, че това обезпечаване е много специфично, с много сериозни специалисти, предвид работата, която трябва да вършат по наблюдаване на Газовата борса и съответно на Електроенергийната борса.
Искам да Ви обърна внимание на нещо, което според мен е много важно – проблемът, който седи пред Комисията с обезпечаването със сграден фонд, инфраструктура, в това число с работни места, които предвид спецификата на работа са по специфични за ситуиране. Затова аз призовавам наистина да обезпечим Комисията с нужното им, за да може професионално съответно както ние да изискваме, така и професионално те да си вършат работата. Благодаря Ви за вниманието.
Както казах, ние ще подкрепим Доклада и поздравления за професионализма на Комисията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Реплики?
Продължаваме с изказванията.
Господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми колеги, уважаеми комисари! Най-важната заслуга на тази комисия е, че е независима и това го гарантира професионализмът на комисарите, които участват в нея, и второ, това, че са предложени от различни групи в парламента. Тоест, ако имаше някаква зависимост, тя би се усетила и би излязла информация за това. Именно това прави особено ценна тази комисия, защото е независима, решава много важни неща във важен сектор на обществения ни живот и в икономиката – това са енергетиката и услугите във водния сектор.
Имаше много предизвикателства и пред петгодишния доклад. Миналата година се създаде за първи път Газова борса, за която трябва да реагира Комисията за енергийно и водно регулиране. Знаем, че не беше разбрана отвсякъде реформата във ВиК сектора и цените, където някъде рефлектираха с повишаване на база бизнес плановете, които представиха съответните асоциации. В крайна сметка нямахме друг избор за това, защото видяхме случващото се в Перник, че може да се мултиплицира във всеки един район, ако не се вземат мерки в този сектор и инвестициите, които трябва да се реализират. Така че поздравявам Комисията за устойчивостта, че успя, първо, да помогне за съставянето на тези бизнес планове, и второ, че успя да ги приеме. В крайна сметка това е базата, на която трябва да се направят инвестициите и в която, разбира се, след предстоящата реформа, да видим каква точно ще бъде, която ще представи Министерството на регионалното развитие и благоустройството, да се получи така, щото тази услуга, първо, да намали загубите, и второ, да бъде много по-качествена, защото хората искат именно това – когато плащат за тази услуга и да я получават в своето си качество.
Както казах, газовият сектор – ние за първи път направихме Газова борса, знаете, че в крайна сметка, когато приемахме Закона за тази борса, за изменение на Закона за енергетиката, присъстваше от Европейската комисия от Главна дирекция „Енергетика“ господин Борхард. Тогава за първи път имаше приветствие лично от премиера Борисов във връзка с приемането на Закона, така и от тогавашния председател на Европейската комисия, които поздравиха България, и начинът, по който се случи това – с достатъчно обществени обсъждания, с обхват на абсолютно всички заинтересовани страни, неколкократно. Успяхме да направим така, щото този пазар вече функционира, газ релийз програмата, с която накарахме обществения доставчик да заделя процентни количества годишно, предвидимо на тази борса, за да е в ликвидност.
Предизвикателства пред Комисията дойдоха и тази година, защото в крайна сметка това рефлектира. От 5 август нататък, именно с намаляването цената на газа, с предоговарянето, слава богу, мисля много добро, и всички го оцениха, между обществения доставчик Булгаргаз и съответно Газпроекспорт, което доведе до рязко намаляване цената на газа. Това предизвикателство пред КЕВР ние го облякохме в закон, но това не беше толкова лесно – да излязат с ежемесечно решение, което вече е факт. Благодарим на Комисията.
Предстои само обявяването цената на парното, което фактически трябва да излезе, за да може крайните потребители на тази услуга да си получат парите, именно за надвзетите сметки. Скоро очакваме всъщност Булгаргаз на своите клиенти със съответните договори да върне парите и те да почувстват това, че тези пари, които са им надвзети на непазарен принцип, те ще бъдат върнати и ще имаме всъщност тази голяма компонента в цената на газа – вече ще бъде факт.
И това ежемесечно го виждаме с решенията на КЕВР, които той дава на обществения доставчик, това рефлектира и върху цената на нашата борса, защото всички се съобразяват ежемесечно с това определение.
Продължаващата либерализация, която и ние сме задължени на база Директива 944/2019 г. да направим на регулирания пазар, това е пазарът на дребно – да извадим небитовите потребители. Моите колеги искат, разбира се, да вкараме този законопроект, да може да го изгласуваме до 1 юли, за да дадем възможност на КЕВР в своето решение да го предвиди така, че ние – битовите потребители, вече да излeзем на свободния пазар. И това няма да бъде страшна стъпка за тях, защото цената на свободния пазар е много по-ниска в момента от цената, която КЕВР е определила поради обективни и субективни причини, разбира се, за регулирания пазар. Това показва, че тези небитови потребители в момента, когато излизат на свободния пазар, ще почувстват облекчение, че ще купуват по-ниска електрическа енергия.
Поздравявам и КЕВР, защото цената, която определиха миналата година – прогнозната пазарна стойност, горе-долу ще излезе абсолютно със съвсем малък може би коефициент, почти абсолютно точна. Така че поздравявам екипа и професионализма, с който успяха да определят тази прогнозна пазарна цена. И всъщност успяха за цяла година напред да познаят какви са тенденциите в пазара на електрическа енергия.
Предстоят, разбира се, и други важни събития, които трябва да организираме заедно с Комисията, а ние работим в тясно сътрудничество с тях, защото това не е заслуга на ГЕРБ или на някоя друга партия, това е заслуга на нашия парламент и на съгласието, което има в Комисията по енергетика. Защото ние ги поглеждаме от професионална гледна точка, а не от партийна, защото, реално погледнато, енергетиката е за цялата ни икономика, за всички нас. Това не е партийна политика.
Благодаря на колегите, които са в тази комисия, че ние поглеждаме не от тяснопартийни интереси, а поглеждаме абсолютно прагматично въпросите, гледаме и ги решаваме в цялостност и затова вървят нещата. Няма протестиращи пред Комисията, както сме ги виждали преди, защото в предишните години там беше доста партийно нагнетена обстановката. А последните пет години виждаме едно спокойствие, в което се вземат абсолютно ползотворни решения и нещата вървят напред.
Така че искам да им благодаря и бих ги насърчил да имат малко повече твърдост, както каза и господин Ерменков, благодаря му за което, във връзка с REMIT от гледна точка на манипулации на борсата. Бих ги насърчил да погледнат лицензиантите на газ, които трябва да реализират своите бизнес планове, защото тази ниска цена на газа, за съжаление, я ползват само 5% от българското население. За съжаление!
А даже фактически такива индустриални клъстери, които се създават около градовете, също не могат да почувстват тази ниска цена на газта, защото няма изградена инфраструктура. Именно затова трябва да насърчим лицензиантите да изпълнят по-агресивно своите планове и мисля, че ние с нашите колеги ще разгледаме такива варианти, с които да дадем на Комисията възможност да търсят по-амбициозни лицензианти, ако други не могат да си изпълняват своите задължения. Защото тепърва освен газ от Гърция и от Русия – традиционният доставчик, очакваме газ от Азербайджан, очакваме през Александруполис да идва газ и от Съединените американски щати, Катар, Алжир и къде ли не, където е по-ниска цената на газа. А този преходен период до 2050 г. как да го изпълним, при условие че ние нямаме инфраструктура? Имаме инфраструктура за газ на едро, за транзит и така нататък, но нямаме инфраструктура за достигане до крайните потребители.
Затова бих насърчил, разбира се, със законодателна инициатива КЕВР да бъде малко по-строг към тези лицензианти. Това исках да го кажа набързо, да очертая плановете, които ще имаме до края на годината, които трябва наистина да погледнем пак прагматично. Благодаря за вниманието и поздравявам Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам разискванията.
Господин Иванов, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както беше изтъкнато, това е петият Годишен отчетен доклад, който Комисията за енергийно и водно регулиране представя пред Вас. Всъщност, това е и последният отчет доклад на сегашния състав на Комисията.
Аз няма да се спирам подробно на дейността на Комисията по причина, че в самото представяне на Доклада и проекторешенията от Комисията по енергетика в Народното събрание бяха изтъкнати в резюме най-важните дейности и постигнати резултати от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Ще си позволя да кажа няколко думи. Първо, по отношение на изказаните становища от участвалите в дискусията, за което им благодаря. В същото време ще отбележа това, което считам за важно и в бъдеще, както каза господин Ерменков, препятствията, които Комисията би трябвало да преодолее.
На първо място, обръщам се с благодарност към Народното събрание, защото в далечната 2015 г., на 6 март, бяха гласувани промени в Закона за енергетиката, които постановиха независимостта на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Отбелязвам този факт, който беше впрочем изтъкнат в дискусията, защото той е основополагащ за авторитета на Комисията.
Обръщам се с благодарност и към моите колеги от Комисията, защото заедно с тях всеки един от нас отстояваше тази независимост. Това ни позволи да взимаме обективни и законосъобразни решения, в съответствие с подзаконовата нормативна база и заедно с това балансирани решения, които да обхващат целия сектор на енергетиката и на водния сектор.
На второ място, благодаря за това, че преди година и половина беше дадена възможност отново чрез законова промяна, Комисията да разполага с финанси, които да обезпечат нейната дейност в цялост и по-специално дейността, свързана с прилагане на разпоредбите на Регламент 1227/2011 г. така наречения Регламент по REMIT.
През този период, преди всичко през 2019 г., Комисията положи необходимите усилия да обезпечи кадрово дирекция REMIT, да я създаде чрез промяна в Правилника за дейността на Народното събрание, да я обезпечи материално, включително да я обособи и териториално в рамките на сегашната сграда на Комисията за енергийно и водно регулиране. Буквално в следващия месец юни започва разглеждането последователно на доклади, изготвени от дирекция REMIT и свързани с опасения за нередности в търговията на едро на Българската независима енергийна борса. Не всички сигнали имат своето основание или доказателства, но Комисията внимателно и обективно ще разгледа всички тях.
На следващо място, искам да отбележа, че през тези пет години един елемент, който е особено значим за обществото, а това са ценовите решения на Комисията, бяха винаги вземани в дух на устойчивост, стабилност и консерватизъм. Аз съм изключително удовлетворен от това, че господин Валентин Николов спомена, че прогнозната годишна цена на електроенергията, която Комисията определи преди една година, и когато влезе, така да се каже, в сила от 1 юли 2019 г., се оказва изключително близка до реалната осреднена цена на електроенергията през изминалата година. Това означава, че Комисията в своите решения подхожда по един отговорен начин със събиране на цялата необходима информация с оглед да защити обществения интерес. Когато казвам защита на обществен интерес – това означава, че решенията на Комисията трябва да бъдат достатъчно балансирани – нито да се стига до положение, когато някои от енергийните дружества изпаднат във финансова несъстоятелност, нито пък да се стига до положение, когато българските граждани изпитват сериозни затруднения за заплащане на потребяваната електроенергия, природен газ, или ВиК услуги.
Един важен елемент, който Комисията осъществява непрекъснато и беше особено важен в изтеклата година, това са подзаконовите нормативни актове. Благодарение на тези актове Комисията създаде нормативната и регулаторната основа за започване функционирането на газовия хъб „Балкан“, Споразумение за освобождаване на количества от обществения доставчик „Булгаргаз“ към газовия хъб „Балкан“, тоест към газовата борса. Беше създадена необходимата база чрез съвместни решения с регулаторите на съседните страни – членки на Европейския съюз, по отношение на българо-гръцката газова връзка Комотини – Стара Загора, това също беше в последните дни за българо-сръбската връзка, като и двете са част от проектите от общ интерес. Със същото внимание и със същите, бих казал, важни аргументи за прозрачност и обективност ние сме се произнесли с Решение и по отношение изграждането на българската газопреносна система и нейното разширение, както се нарича „Балкански поток“.
Относно това какво виждаме като дейност, която трябва да бъде извършена в следващите години, предизвикателствата пред Комисията, за които питаше и господин Ерменков – на първо място, Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да допринесе, както го прави и до момента за либерализация на пазара на електрическата енергия.
До 1 юли 2021 г. би трябвало да се осъществи либерализацията на пазара на едро на електрическата енергия като необходимо условие, за да последва нотификация на Механизма за капацитет. Механизъм, който, без да влизам в подробности, дава възможност големите български въглищни централи да продължат да функционират поне до 1 юли 2025 г. гарантирано, като не се знае как по-нататък ще се развиват събитията.
На второ място, трябва да се следва и пътят към либерализация на пазара на дребно. Господин председателят на Комисията по енергетика спомена, че предстоят нови промени в Закона с цел последователно да се извадят небитовите потребители от регулирания пазар към свободния, за да може да останат единствено битовите потребители, които в хоризонт не по-далечен от 2025 г. трябва също да преминат изцяло към свободния пазар. Това е първото изключително важно предизвикателство.
На второ място, това е свързаността, която трябва да бъде осъществена със съседните страни както в областта на пренос на електроенергия, така и в областта на пренос на природен газ. Ако това бъде осъществено и така, както на 19 ноември 2019 г. беше осъществена свързаността на България с още двадесет страни от Европейския съюз в Пазар „В рамките на деня“, би трябвало до края на годината такава свързаност да има и към референтния, най-важния пазар за Европейската комисия и Европейския съюз, а това е Пазар „Ден напред“. Такава свързаност ще гарантира устойчивост на цените на Българската независима енергийна борса и както е заложено в европейските документи – разлика между цените в съседни борси не повече от две евро на мегават час.
По отношение на природния газ наша изключително важна задача е до края на годината, в рамките на втората половина на 2020 г., да бъде завършен и пуснат в експлоатация интерконектор България – Гърция, който ще осигури доставка на азербайджански газ 1 млрд. куб. м, а това ще позволи, от една страна, повишаване на енергийната сигурност на страната, а от друга страна – повишаване на ефективността на Българската газова борса, на газовия хъб „Балкан“.
Аз виждам, че господин Ерменков зададе и конкретни въпроси, за които ще направя проучване като председател на Комисията и в писмена форма ще бъдат представени резултатите и по двата въпроса.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Комисията за енергийно и водно регулиране през тези пет години повиши своя авторитет и заслужи уважение със своите независими, обективни решения, решения, които са в обществен интерес. Бъдете сигурни, че това е една много добра основа, за да може и следващите състави на Комисията да функционират в тази насока.
Признание за нашата дейност е специалното писмо от Европейската комисия до българския регулатор с благодарност за своевременно приеманите решения по отношение на всички въпроси, които са от общоевропейски интерес.
Благодаря Ви за вниманието и за направените препоръки към Комисията, които ние ще отчетем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване.
Проектът за решение вече беше представен от господин Николов.
Подлагам го на гласуване така, както беше представен.
Гласували 118 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 28.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът е приет на първо гласуване през февруари 2020 г.
Господин Будинов, Вие ли ще представите Доклада на Комисията по културата?
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Първо правя процедура за допуск. На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в залата да бъде допуснат Румен Димитров, заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Димитров в залата.
Моля, продължете, уважаеми господин Будинов.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция за § 1:
„§ 1. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 4 и 5 се изменят така:
„(4) Министерството на културата създава и поддържа публичен информационен регистър на културните организации. Регистърът се публикува на интернет страницата на Министерството на културата, а информацията се съхранява чрез електронна база данни, управлявана от информационна система.
(5) Условията и редът за награждаването на български културни дейци по ал. 2, т. 7 се определят с наредба на министъра на културата.“
2. Създава се ал. 6:
„(6) Дейността на държавните културни институти, държавните културни институти с национално значение и българските културни институти в чужбина подлежи на наблюдение, анализ и оценка по ред, определен с наредба на министъра на културата.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. Създава се нов чл. 15:
„Чл. 15. (1) Вписването в регистъра по чл. 14, ал. 4, както и доброволното заличаване от него, се извършва чрез заявление, което съдържа:
1. наименование, седалище и адрес на управление на културната организация и единен идентификационен код от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или код по БУЛСТАТ;
2. адрес за кореспонденция и лице за контакт;
3. основание за вписване или заличаване от регистъра;
4. подпис на представляващия културната организация.
(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено чрез попълване на електронен формуляр на интернет страницата на Министерството на културата при спазване на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Към заявлението се прилага актът за създаване на културната организация, когато той не е обнародван или вписан в публичен регистър.
(3) В регистъра по чл. 14, ал. 4 се вписват:
1. данните по ал. 1, т. 1 – 3;
2. форма на собственост, начин на създаване, управление, представителство и предмет на дейност;
3. промяна на обстоятелство по точки 1 и 2;
4. дата и основание за заличаване от регистъра.
(4) Когато заявлението не отговаря на изискване по ал. 1 или 2, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице уведомява заявителя, като му предоставя 10 работни дни за отстраняване на нередовностите с указание, че ако те не бъдат отстранени, процедурата ще бъде прекратена.
(5) В 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1 или от отстраняването на нередовностите по ал. 4, министърът на културата или оправомощено от него длъжностно лице:
1. извършва вписване и издава удостоверение за това;
2. отказва вписване с мотивирана заповед;
3. заличава културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4.
(6) При промяна на обстоятелство по ал. 3, т. 1 и 2 се подава заявление за вписване на промяната по реда на ал. 1 и 2 в 14 дневен срок от нейното настъпване.
(7) Заличаване на културната организация от регистъра по чл. 14, ал. 4 се извършва със заповед на министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице при:
1. прекратяване на дейността – за държавни и общински културни институти;
2. заличаване на регистрацията на културната организация от търговския регистър, регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ;
3. смърт на физическото лице – търговец;
4. подадено заявление за доброволно заличаване.
(8) При заличаване на културната организация по ал. 7 издаденото удостоверение за вписване се обезсилва.
(9) Заповедта, с която се отказва вписване в регистъра на културните организации или се извършва заличаване на вписването, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(10) За вписване и заличаване в регистъра на културните организации не се събират държавни такси.
(11) Редът за вписване и заличаване в регистъра на културните организации, както и воденето, съхраняването и достъпът до него се определят с наредба на министъра на културата.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания, колеги?
Госпожо Милкова, моля.
ЕМИЛИЯ СТАНЕВА-МИЛКОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя предложение за редакционна поправка в § 2 по отношение на създадения чл. 15, ал. 7, т. 1 – след думата „държавни“ да се постави запетая и да се добави „регионални“.
По този начин разпоредбата обхваща не само държавните и общинските културни институти, а така също и регионалните, чието посочване е пропуснато от вносителя, а като цяло го има в смисъла и реда на Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Други изказвания има ли? Няма.
Ще преминем към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и редакцията, предложена от Комисията за текста на § 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Сега подлагам на гласуване направеното предложение за допълнение на текста от госпожа Милкова на § 2, направено от госпожа Милкова… (Шум и реплики.)
Госпожо Милкова, бихте ли ми представили Вашето предложение за поправка? (Народният представител Емилия Станева-Милкова предава в писмен вид направеното от нея предложение.)
Сега подлагам на гласуване направеното предложение от госпожа Милкова за редакционна поправка в § 2.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 2 с приетата вече поправка.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: „Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага наименованието на подразделението да бъде изменено така: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон Министерството на културата създава информационна система за електронната база данни по чл. 14, ал. 4, както и онлайн платформа за подаване на заявления по чл. 15, ал. 2.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. (1) Вписаните до влизането в сила на този закон културни организации запазват регистрационния си номер в информационния регистър, в който са вписани.
(2) Процедурите по вписване и прекратяване на културните организации в информационния регистър, започнали до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 50, ал. 4 от Закона за меценатството (обн., ДВ, бр. …) накрая думите „което ги предоставя на създадени със закон национални фондове, подпомагащи създаването на произведения на културата, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата“ се заличават.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Преминавам към гласуване.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за промяна на подразделението като „Преходни и заключителни разпоредби“; и редакцията, предложена от Комисията за текстовете на параграфи 3, 4 и 5.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Уважаеми колеги народни представители от всички парламентарни групи, благодаря Ви, че сме така единодушни, когато гласуваме Закона за културата!
Хубав ден! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Будинов.
Колеги, ще Ви прочета съобщенията за парламентарен контрол на 29 май 2020 г., петък:
1. Министърът на финансите Владислав Горанов ще отговори на един въпрос от народния представител Румен Гечев.
2. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова и Полина Цанкова-Христова.
3. Министърът на вътрешните работи Младен Маринов ще отговори на един въпрос от народния представител Смиляна Нитова.
4. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на два въпроса от народните представители Никола Динков и Боряна Георгиева.
5. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на един въпрос от народните представители Васил Антонов и Чавдар Велинов.
6. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров и Иван Валентинов Иванов, и на едно питане от народните представители Иван Валентинов Иванов и Любомир Бонев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос от народния представител Крум Зарков;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на два въпроса от народния представител Манол Генов;
- министърът на околната среда и водите Емил Димитров – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Ерджан Ебатин; и Иван Димов Иванов и Десислав Тасков;
- министърът на културата Боил Банов – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Лало Кирилов; и Красимир Янков и Чавдар Велинов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос от народните представители Васил Антонов и Чавдар Велинов;
- министърът на труда и социалната политика Деница Сачева – на един въпрос от народните представители Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева, Димитър Данчев и Кристина Сидорова;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на два въпроса от народните представители Теодора Халачева; и Елена Пешева;
- министърът на икономиката Емил Караниколов – на един въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на пет въпроса от народните представители Светла Бъчварова, Чавдар Велинов и Васил Антонов; Светла Бъчварова и Веска Ненчева; Александър Сабанов – два въпроса; и Кристиан Вигенин;
- министърът на здравеопазването Кирил Ананиев – на два въпроса от народните представители Виолета Желева; и Георги Михайлов и Виолета Желева; на едно питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова; и на три въпроса с писмен отговор от народните представители Стоян Мирчев; Кристина Сидорова; и Виолета Желева и Никола Динков.
Поради отсъствие по уважителни причини на народни представители се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Станислав Станилов към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- два въпроса от народния представител Кръстина Таскова към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова; и към министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева.
Следващо редовно пленарно заседание – от 9,00 ч. на 29 май 2020 г. съгласно приетата Програма за работа.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,11 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов