Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Филип Попов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще представя на Вашето внимание Проект за Програма за работата на Народното събрание за 3 – 5 юни 2020 г.
Днес е първата сряда от месеца и от парламентарните групи се правят предложения по чл. 53, ал. 8.
Първа е парламентарната група на „Движението за права и свободи“ – няма постъпило предложение.
Предложение на парламентарната група на „Обединени патриоти“ – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители на 20 декември 2019 г. Предложението е оттеглено.
От парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ няма постъпило предложение.
От парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ няма постъпило предложение.
От парламентарната група на „БСП за България“ също няма постъпило предложение.
Програмата за работа през тази седмица е следната:
„1. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносители – Даниела Дариткова и група народни представители на 14 февруари 2020 г. Приет на първо гласуване на 26 февруари 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите. Вносител – Министерският съвет на 10 декември 2019 г. Приет на първо гласуване на 12 февруари 2020 г.
3. Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица. Вносител – Министерският съвет на 2 март 2020 г.
4. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Валентин Николов и група народни представители на 29 май 2020 г.
5. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Вносител – Министерският съвет на 15 май 2020 г.
6. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител – Министерският съвет на 8 януари 2020 г. Приет на първо гласуване на 27 февруари 2020 г. – точка първа за четвъртък, 4 юни 2020 г.
7. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Вносител – Министерският съвет на 5 март 2020 г. – точка втора за четвъртък, 4 юни 2020 г.
8. Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г. Вносител – Комисията за защита от дискриминация, 27 март 2020 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Вносител – Министерският съвет на 21 май 2020 г. – точка първа за петък, 5 юни 2020 г.
10. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 182 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 51.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекти за решения от 27 май до 2 юни 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическа политика и туризъм, разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г. Вносител – Георги Йорданов и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносител – Александър Сиди и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, разпределен е на Комисията по културата и медиите, Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносител – народният представител Валентин Николов. Разпределен е на Комисията по енергетика и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Доклад за прилагане на Закона за дейността на административните съдилища през 2019 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Доклад за прилагане на Закона за дейността на съдилищата през 2019 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Доклад за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет за 2019 г. Вносител е Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г. Вносител – Комисията за защита на конкуренцията. Разпределен на Комисията по икономическата политика и туризъм.
Годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет за 2019 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен на Комисията по правни въпроси.
Доклад на Националното бюро за контрол над специалните разузнавателни средства за извършената дейност през 2019 г. Вносител – Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Разпределен на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства и достъпа до данните по закона за електронните съобщения.
Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2019 г., част от който е и Отчетът за изпълнението на бюджета за Комисията за финансов надзор за 2019 г. Вносител – Комисията за финансов надзор. Разпределен на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по икономическата политика и туризъм, Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Доклад за прилагане на Закона за дейността на прокуратурата и на разследващите органи през 2019 г. Вносител – Висшият съдебен съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред, сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 в Закона за преминаване през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на военно-транспортен самолет ИЛ-76 с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Украйна с цел транспортиране на медицинско имущество от Социалистическа република Виетнам до Румъния. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полети по маршрут Украйна – Социалистическа република Виетнам, общо седем полета без товар и по маршрут Социалистическа република Виетнам – Румъния – Украйна, общо седем полета за транспортиране на медицинско имущество в периода 29 май до 27 юни 2020 г. Уведомлението е постъпило на 28 май 2020 г., вх. № 003-09-39 и е предоставено на Комисията по отбрана.
В Народното събрание е постъпил Годишен доклад за дейността на Съвета за наблюдение по Закона за хората с увреждания за 2019 г. Докладът е изпратен за сведение на основание чл. 16, ал. 2 от Закона за хората с увреждания от Омбудсмана на Република България. С писмо на председателя на Народното събрание Докладът е изпратен на Комисията по труда, социалната и демографската политика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 24 април – 21 май 2020 г. и Протокол № 15 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 27 май 2020 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
И последното съобщение за днес: от Националния статистически институт е постъпил материал относно административното и териториалното деление на Република България през 2019 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Тъй като предложението на „Обединени патриоти“ по чл. 53, ал. 8 от Правилника е оттеглено,

преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА.
Госпожо Василева, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, № 054-01-11, внесен от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители на 14 февруари 2020 г., приет на първо гласуване на 26 февруари 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. ...)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народния представител Александър Мацурев по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 93 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 4 накрая се добавя „с изключение на инсталациите за обезвреждане на опасни и неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на Закона за управление на отпадъците“;
б) създава се нова т. 5:
„5. инвестиционни предложения съгласно т. 10.1. от приложение № 1 попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.).“
2. В ал. 3 след думите „т. 1 – 873“ се добавя „и 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания, колеги? Не виждам изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона и редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 159 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В приложение № 1 към чл. 92, т. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 9 след думата „обезвреждане“ се добавя „или оползотворяване“.
2. Създава се т. 10.1:
„10.1. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на Закона за управление на отпадъците.“
3. Досегашната т. 10 става т. 10.2 и в нея думите „изгаряне или“ се заличават.
4. Създава се т. 10.3:
„10.3. Инсталации за обезвреждане или оползотворяване на опасни и неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти и които няма да действат повече от две години.“
Комисията предлага да се създаде наименование „Преходна разпоредба“ с § 3:
„Преходна разпоредба
§ 3. Започналите и неприключили до влизането в сила на този закон процедури по реда на глава VI, раздел III се довършват по новия ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 и създаването на наименование „Преходна разпоредба“ с § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 139 народни представители: за 137, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието, а с това и Законът на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ.
Внесен е от Министерския съвет на 10 декември 2019 г., приет на първо гласуване на 12 февруари 2020 г.
Господин Кънев, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, първо, допуск в залата на основание чл. 49 от нашия правилник – от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър, и Силвана Любенова – директор на дирекция; и от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор: Петър Горновски – председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Господин Кънев, слушаме Ви.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Закон за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 11, ал. 2 думата „представя“ се заменя с „притежава“ и се създава изречение второ: „Проверката на сертификата за акредитация се извършва по служебен път.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията, и редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 134 народни представители: за 133, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 34а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 след думата „регистър“ се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“;
б) в т. 3 думата „специалността“ се заменя със „специалност, свързана с проектирането, производството, поддържането, ремонтирането, преустройването или техническия надзор на съоръжение с повишена опасност“.
2. В ал. 3, т. 1, буква „а“ думата „специалността“ се заменя със „специалност, свързана с проектирането, производството, поддържането, ремонтирането, преустройването или техническия надзор на съоръжение с повишена опасност“.
3. В ал. 5 думите „от търговския регистър“ се заличават и се създава изречение второ: „Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава лицензията или мотивирано отказва издаването ѝ в двумесечен срок от подаване на заявлението.“
4. В ал. 6 думите „могат да“ се заличават, а думите „да изискват“ се заменят с „могат да изискват“.
5. Създава се нова ал. 7:
„(7) Когато при разглеждане на заявлението и представените документи и/или при проверката на място се установят непълноти и/или несъответствия с изискванията на ал. 2 или 3 и ал. 4, заявителят се уведомява писмено и се дава срок, не по-дълъг от един месец от получаването на уведомлението, за отстраняването им. Уведомяването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Срокът по ал. 5 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или несъответствията.“
6. Досегашната ал. 7 става ал. 8 и в нея:
а) в т. 1 след думата „адреса“ се добавя „на управление“;
б) в т. 2 думите „по БУЛСТАТ“ се заличават;
в) в т. 5 в началото се добавя „номер и“.
7. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея в изречение първо накрая се добавя „или не са отстранили непълнотите и/или несъответствията в срока по ал. 7, или не са заплатили държавна такса по чл. 43“.
8. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея се създава т. 6:
„6. неподаване на заявление за проверка по чл. 34б и/или когато лице по чл. 34а, ал. 1 не предостави достъп в помещенията и до местата, в които се извършва дейността в две последователни години.“
9. Досегашната ал. 10 става ал. 11.
10. Досегашната ал. 11 става ал. 12 и в нея думите „ал. 9“ се заменят с „ал. 10“.“
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В чл. 34б се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) За извършване на проверката по ал. 1 лицензираните лица и структурно обособените части на предприятия или организации по чл. 34а, ал. 1 подават заявление по образец до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, придружено от документ за платена държавна такса по чл. 43. Заявлението се подава не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 9 месеца от датата на извършената последна проверка.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в т. 1 думите „подходящ срок“ се заменят със „срок, не по-дълъг от един месец“.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 3“ се заменят с „ал. 4“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 2 по Доклада на Комисията, създаването на нов § 3 и текста на вносителя за § 3, който става § 4, подкрепен от Комисията.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
„§ 5. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 накрая се добавя „от получаване на заявление по образец, придружено от техническата документация и документ за платена държавна такса по чл. 43“;
б) в т. 1 накрая се поставя тире и се добавя „в 14-дневен срок“;
в) точка 2 се изменя така:
„2. инвестиционните проекти на строежите, в които ще функционират съоръжения с повишена опасност, в частта им, която се отнася до тези съоръжения, след извършване на експертиза на проектите в срок:
а) 14 дни – за проекти на обекти, в които ще функционират до два броя съоръжения;
б) 14 дни – за проекти на обекти, в които ще функционират автомобилни газоснабдителни станции, газоснабдителни станции, пунктове за пълнене на бутилки с втечнен въглеводороден газ и пълначни станции за сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове;
в) 14 дни – за проекти на обекти, в които ще функционира участък от разпределителен газопровод с дължина до 5 км;
г) 14 дни – за проект на обекти, в които ще функционира участък от преносен газопровод с дължина до 10 км;
д) 14 дни – за проектните части, отнасящи се до проектирането на тръбопроводите и помпените станции за транспортиране на нефт и нефтопродукти;
е) 14 дни – за проектите на обектите, в които ще функционират ацетиленови генераторни станции, пълначни станции за ацетиленови бутилки и ацетиленопроводите към тях;
ж) 21 дни – за проекти на обекти, в които ще функционират от 3 до 5 броя съоръжения;
з) 21 дни – за проекти на обекти, в които ще функционират компресорни станции;
и) 28 дни – за проекти на обекти, в които ще функционират повече от 5 броя съоръжения;
к) 30 дни – за проект на топлоелектрическа централа, в който ще функционират съоръжения под налягане (котли, съдове, работещи под налягане и тръбопроводи за водна пара и гореща вода);
л) 30 дни – за проекти на обекти, в които ще функционират въжени линии“;
г) в т. 3 накрая се поставя тире и се добавя „в 14-дневен срок“.
2. Създава се ал. 3:
„(3) Не подлежат на заверяване инвестиционни проекти на строежи, в които се предвижда монтиране на асансьори.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, който става § 5 по Доклада на Комисията.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 6:
„§ 6. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 1 накрая се добавя „и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“.
2. В ал. 4 думите „от търговския регистър“ се заличават и се създава изречение второ: „В двумесечен срок от подаването на заявлението председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ вписват лицето в регистъра по ал. 1 и му издават удостоверение за вписване или мотивирано отказват регистрацията.“
3. В ал. 5, изречение второ думите „да изискват“ се заменят с „могат да изискват“.
4. Създава се нова ал. 6:
„(6) Когато при разглеждане на заявлението и представените документи и/или при проверката на място се установят непълноти и/или несъответствия с изискванията на ал. 2 или 3, заявителят се уведомява писмено и се дава срок, не по-дълъг от един месец от получаването на уведомлението, за отстраняването им. Уведомяването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Срокът по ал. 4 спира да тече до отстраняване на непълнотите и/или несъответствията.“
5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думите „не отговаря на изискванията“ се добавя „или не е отстранило непълнотите и/или несъответствията в срока по ал. 6, или не е заплатило държавна такса по чл. 43“.
6. Досегашните ал. 7 и 8 стават съответно ал. 8 и 9.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7 :
„§ 7. В чл. 36а се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
„(2) За извършване на проверката по ал. 1 лицата, вписани в регистъра и получили удостоверение по чл. 36, ал. 1, подават заявление по образец до председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него лица, придружено от документ за платена държавна такса по чл. 43. Заявлението се подава не по-рано от 6 месеца и не по-късно от 9 месеца от датата на извършената последна проверка.“
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея в т. 1 думите „подходящ срок“ се заменят със „ срок, не по-дълъг от един месец“.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато:
1. установените нарушения по ал. 4 се извършват системно;
2. лицето престане да отговаря на някои от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3;
3. лицето не е подало заявление за проверка по ал. 2 и/или не е предоставило достъп в помещенията, в които се извършва дейността в две последователни години;
4. е подадено писмено заявление от регистрираното лице.“
5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея навсякъде думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5, който става § 6; и редакцията на § 6, който става § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Следват три параграфа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става §11:
„§ 11. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение второ: Първоначалният технически преглед се извършва в 14-дневен срок от подаването на заявление“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Когато проверките и прегледите по ал. 1, с изключение на внезапните, се извършват от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“, ползвателите подават заявление по образец, придружено с документ за платена държавна такса по чл. 43.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 7, 8 и 9, които стават съответно параграфи 8, 9 и 10, подкрепени от Комисията; и редакцията на § 10, който става § 11 по Доклада на Комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 12.
Комисията предлага да се създаде нов § 13:
„§ 13. В чл. 44 след думата „обслужването“ се добавя „и/или управлението“ и изречение второ се заличава.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„§ 14. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Правоспособност за обслужване и/или управление на съоръжения с повишена опасност се придобива след обучение, организирано от обучаваща организация по Закона за професионалното образование и обучение.“
2. В ал. 2 след думата „обслужване“ се добавя „и/или управление“.“
Комисията предлага да се създаде § 15:
„§ 15. В чл. 46, ал. 1, т. 2 след думата „обслужване“ се добавя „и/или управление“.“
Комисията предлага да се създаде § 16:
„§ 16. В чл. 57 след думата „обслужват“ се добавя „и/или управляват“.“
Комисията предлага да се създаде подразделение Заключителна разпоредба с § 17:
„Заключителна разпоредба
§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 14, т. 1, относно чл. 45, ал. 1, която влиза в сила от 1 юли 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 12, подкрепен от Комисията; създаването на нов § 13; редакцията на § 12, който става § 14 по Доклада на Комисията; създаването на нов § 15; създаването на нов § 16; и създаването на подразделение „Заключителна разпоредба“ с § 17.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, благодаря Ви за изключително активното участие в дебатите по този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кънев, и ние Ви благодарим за изразителното четене на Доклада – много добре подготвен, нямаше никакви разногласия, пълно единодушие.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.

Преминаваме към следваща точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ОБОСОБЕНА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО НА „ЛЕТИЩЕ ГОРНА ОРЯХОВИЦА“ ЕООД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА.
Вносител е Министерският съвет на 2 март 2020 г.
Заповядайте, госпожо Савеклиева, да ни запознаете с Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да преминем към разглеждане на Проекта за решение, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура да бъде допуснат в залата от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 99 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Заповядайте, госпожо Савеклиева.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 май 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Проекта на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица.
„Летище Горна Оряховица“ ЕООД в град Горна Оряховица e дружество, включено в Приложението към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Със свое писмо до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията управителят на търговското дружество е предложил за продажба недвижим имот – неоперативен актив, собственост на дружеството.
Изпълнителният директор на Агенцията за публичните предприятия и контрол е изразил становище, че гореописаният имот притежава характеристиките на „обособена част“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол продажбата на обособени части от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включени в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, се извършва въз основа на решение, прието от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
Предложеният за продажба недвижим имот е част от мерките, които се предприемат от „Летище Горна Оряховица“ ЕАД, за подобряване на финансовото състояние на дружеството чрез продажбата на неоперативни активи.
След влизане в сила на договора за отдаване на концесия на Гражданско летище за обществено ползване Горна Оряховица на 8 юли 2016 г., търговското дружество „Летище Горна Оряховица“ ЕАД прекратява извършването на основната си дейност като летищен оператор по наземно обслужване. В резултат на това финансово-икономическите резултати на търговското дружество са влошени, като основните източници на приходи за „Летище Горна Оряховица“ ЕООД остават продажбата и отдаването под наем на активи – собственост на дружеството. Дружеството изпитва недостиг на финансов ресурс за поддръжка на неоперативните си активи, което води до амортизирането и разрушаването, а впоследствие и до обезценяването им.
През 2018 г. след проведена тръжна процедура е сключен договор за отдаване под наем на посочения актив, но реализираните до момента приходи от отдаване под наем са крайно недостатъчни, като с тях трябва да се покриват разходите по задължителни застраховки, местни данъци върху недвижимото имущество, такса за битови отпадъци, амортизационни отчисления, средства за работна заплата, осигурителни вноски, консумативи и други. Пред дружеството предстои и покриването на разходи, извършени и предявени от останалите собственици в сградата.
В средносрочен план дружеството изпитва затруднения, поради което продажбата на актива ще осигури приходи, които биха гарантирали финансовата му стабилност в бъдещ период. Очакваните приходи от продажбата са в размер на около 125 хил. лв.
След представяне и обсъждане на Проекта на решение се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 14, без „против“ и „въздържал се“ – 6 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме Проекта на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Савеклиева, и с Проекта на решение да ни запознаете.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Решение № 136 на Министерския съвет от 2 март 2020 г.
РЕШИ:
Да се извърши приватизация на следната обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица:
Пицария със застроена площ 176,59 кв. м, построена върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот III – за търговски обект, с пл. № 3207 в квартал 794 по плана на ЦГЧ, гр. Горна Оряховица, състояща се от търговска зала на две нива, топла кухня с пещ, подготвителни, санитарни помещения за посетители и персонал и лека пристройка за разширение към търговска зала с площ 82,34 кв. м, в режим на преместваем обект, заедно с правото на строеж, при граници на имота: улица, УПИ II – за адм. сграда, имот 3479 и УПИ-IVI за адм. сграда в квартал 794, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 130, том I, peг. № 504, дело № 53/2018 г., издаден от Иван Мазнев – нотариус с район на действие Районен съд – гр. Горна Оряховица, вписан под № 284 в регистъра на Нотариалната камара.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Господин Летифов, заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.
На свое заседание, проведено на 27 май 2020 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.
На заседанието присъства господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, който представи Проекта на решение.
Господин Занчев заяви, че след влизане в сила на договора за отдаване на концесия на гражданско летище за обществено ползване – Горна Оряховица, търговското дружество „Летище Горна Оряховица“ ЕАД прекратява извършването на основната си дейност като летищен оператор по наземно обслужване. В резултат на прекратяване на тази дейност финансово-икономическите резултати на търговското дружество са силно повлияни, като основни и единствени източници на приходи на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД остават продажбата и отдаването под наем на активи – собственост на дружеството. Във връзка с това управителят на търговското дружество е направил предложение до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за продажба на недвижимия имот, предмет на Проекта на решението.
Предложеният за продажба недвижим имот е част от мерките, предприети от „Летище Горна Оряховица“ ЕООД за подобряване на финансовото състояние на дружеството чрез продажбата на активи.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол приватизацията на включени в списъка по чл. 3, ал. 1 търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, включително за техните обособени части или за включени в списъка по ал. 1 отделни обособени части от имуществото на търговски дружества, се извършва въз основа на решение, прието от Народното събрание по предложение на Министерския съвет.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 12 гласа „за”, 6 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 2 март 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Летифов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Докато изчакваме, ще изчета още веднъж:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приватизация на обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Решение № 136 на Министерския съвет от 2 март 2020 г.
РЕШИ:
Да се извърши приватизация на следната обособена част от имуществото на „Летище Горна Оряховица“ ЕООД – Горна Оряховица:
Пицария със застроена площ 176,59 кв. м, построена върху общинска земя, представляваща урегулиран поземлен имот III – за търговски обект, с пл. № 3207 в квартал 794 по плана на ЦГЧ, гр. Горна Оряховица, състояща се от търговска зала на две нива, топла кухня с пещ, подготвителни, санитарни помещения за посетители и персонал и лека пристройка за разширение към търговска зала с площ 82,34 кв. м, в режим на преместваем обект, заедно с правото на строеж, при граници на имота: улица, УПИ II – за адм. сграда, имот 3479 и УПИ-IVI за адм. сграда в квартал 794, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 130, том I, peг. № 504, дело № 53/2018 г., издаден от Иван Мазнев – нотариус с район на действие Районен съд – гр. Горна Оряховица, вписан под № 284 в регистъра на Нотариалната камара.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 97 народни представители: за 79, против 6, въздържали се 12.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
С Доклада на Комисията по енергетика ще ни запознае господин Николов.
Заповядайте, уважаеми господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен на 29 май 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители – за първо гласуване
На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект.
На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател; от „Националната електрическа компания“ ЕАД: господин Иван Йончев – изпълнителен директор; от „Българската независима електроенергийна борса“ ЕАД: господин Константин Константинов – изпълнителен директор; представители на работодателски, синдикални и граждански организации, електроразпределителни предприятия и търговци на електроенергия.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Валентин Николов, който изложи мотивите за предлаганите промени. Измененията и допълненията в Закона за енергетиката въвеждат в националното законодателство на Република България изискванията относно въвеждането на небитовите потребители на електроенергия на свободен пазар на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС. Потребителите на електроенергия са много важни за постигане на гъвкавостта, която е необходима за адаптирането на електроенергийната система към променливо и разпределено производство на електроенергия от възобновяеми източници.
Към този момент в България е в ход процедура по одобряване на механизъм за капацитет, като едно от основните изискванията е държавата да представи план относно постепенна пълна либерализация на пазара на електроенергия. Въвеждането на механизъм за капацитет е естествена и временна мярка за гарантиране сигурността на електроенергийната система в периода на преход към нисковъглеродна икономика. Понятието „осигуряване на механизми за капацитет“ означава осигуряване на разполагаемост на мощност за определен период за дадена система. Европа е избрала модела на постигане на нисковъглеродна икономика, но европейските пазари в момента не осигуряват достатъчно приходи не само за изграждане на нови мощности, но и за поддържане и надеждна, устойчива експлоатация на съществуващите конвенционални централи. Въвеждането на механизъм за капацитет ще гарантира непрекъсваемост на доставките, осигурявайки финансов ресурс за операторите при конкурентни и прозрачни условия. Механизмите за капацитет са признат от Европейската комисия метод, чрез който държавите членки могат да гарантират сигурност на електроенергийните доставки.
Проектът за пълна либерализация на електроенергийния пазар предвижда разширяване на свободния пазар на електрическа енергия в страната, като следващата стъпка в либерализацията на пазара е преминаването на всички стопански потребители от регулиран пазар към свободен пазар. Тази промяната ще засегне около 300 000 потребители с годишно потребление в размер на около 4 500 000 мегаватчаса. След осъществяването на тази промяната на регулирания пазар ще бъде свит до 10 000 000 – 10 500 000 мегаватчаса електрическа енергия и в него ще присъстват само битови потребители. Една от очакваните ползи от тази мярка е да доведе до засилване на конкуренцията сред търговците, както и поява на нови търговци. Свободният пазар гарантира конкуренция и справедливи цени в полза на потребителите.
Друг положителен ефект от предлаганите промени ще доведе до по-точно прогнозиране на количествата електроенергия, необходимо за регулирания пазар. В последната година се наблюдаваше голяма миграция на потребители от свободен към регулиран пазар. Това от своя страна доведе до недостиг на електроенергия в квотата на обществения доставчик, осигуряващ снабдяването с електрическа енергия в регулирания сегмент от пазара на електроенергия.
В следствие на пандемията COVID-19 цената на електроенергията в България, в региона, както и в целия Европейски съюз, спадна драстично и последва нова вълна от миграция от регулиран към свободен пазар последните два месеца. Към момента крайната цена на електроенергията на свободен пазар е приблизително 20% по-ниска от тази на регулиран пазар.
С настоящите изменения и допълнения се предлага преходен период за влизане в действие на нормите, за да има възможност да се осъществяват съответните действия съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия за смяна на доставчика и провеждането на процедури по Закона за обществените поръчки от страна на държавни и общински институции и дружества.
Народният представител от парламентарната група на БСП Таско Ерменков повдигна въпроси, свързани с необходимостта от защита на уязвимите потребители, преминаването към доставчик от последна инстанция на потребители, които не са избрали доставчик в указания законов срок и кроссубсидирането между битови и небитови клиенти на регулирания пазар – теми, които е необходимо да бъдат прецизирани като предложения между първо и второ гласуване на Законопроекта.
В последвалата дискусия участие взеха работодателските, синдикални и граждански организации и електроразпределителните предприятия, които изказаха своята подкрепа към Законопроекта.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 13 гласа „за“, 6 гласа „въздържал се“ и без „против“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен на 29 май 2020 г. от Валентин Николов и група народни представители.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказване. (Шум и реплики.)
По вносител, ако…
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разглеждаме един закон, който е изключително важен и ще окаже влияние върху голям брой потребители на електроенергия. Става въпрос за всички малки микропредприятия, които са небитови потребители – става въпрос за детски градини, става въпрос за училища, става въпрос за пекарни, става въпрос за фризьорски салони, става въпрос и за всички онези лекари и зъболекари, които са регистрирани като ЕТ-та и които също трябва да излязат на свободния пазар.
Проблемът, който съществува с този закон, е, че ние тази либерализация я правим не толкова, следвайки Директивата, която ни задължава да направим либерализацията до 2021 г., колкото принудени от обстоятелствата да я направим сега, бързо, за да можем да получим нотификация за механизма за капацитет, за да могат нашите топлоелектрически централи да работят.
За съжаление, това обвързване на либерализацията с нотификацията е в резултат на забавените действия на правителството на Република България относно заявката, включването на България в механизма за капацитет – нещо, което трябваше да бъде направено преди края на миналата година, нещо, което се случи в началото на тази година, което даде основание на Европейската комисия да ни каже: ако Вие не си либерализирате пазара, поне на небитовите потребители, не покажете действие в това направление, ние няма да Ви нотифицираме механизма за капацитет, което на практика означава, че ще спрат да функционират топлоелектрическите централи „Марица изток“ – 2, 1 и 3, за съжаление.
Това е по общата рамка на това действие, което предприемаме сега. Ясно е, че трябва да предприемем тези действия, защото няма как да оставим топлоелектрическите централи да не работят. Знаете, че там има заети над 120 хиляди човека, косвено или пряко, и не можем да ги оставим без работа.
Обаче има няколко проблема в този законопроект, които ни притесняват. На първо място, че големият брой малки и микропредприятия, потребители, които ще излязат на свободния пазар, не представляват интерес за търговците на енергия, защото те имат малко потребление. Търговецът на енергия, ако сключва индивидуални договори с всяко едно от тези предприятия, няма да има достатъчния марш на печалба, за да може – дето има една дума, да си покрие дори административните разходи по обслужването на тези клиенти. На практика това означава, че ако те не си намерят търговец на енергия, ще трябва да отидат при доставчик последна инстанция, а там цените са изключително високи. И ако ние допуснем това да се случи, без да вземем мерки и без да намерим механизма за този законопроект, означава да обречем много малки и микропотребители, небитови, на фалит, защото ще трябва да плащат висока цена на електроенергията, което на практика ще доведе до висока цена на услугите и на продукцията, която те предлагат.
Тук трябва да се замислим много добре между първо и второ четене какво правим, за да можем да гарантираме на тези микропотребители онези ползи на либерализацията, за които всички говорим, че ще доведат до по-ниска цена, ще доведат до по-добра конкурентоспособност. Ако не го направим, ще постигнем точно обратното – ще ги фалираме, за съжаление.
Има и още един проблем, който съществува – излизането на голям брой потребители от регулирания пазар на свободния пазар ще доведе до необходимостта да се повиши и ликвидността на Българската независима енергийна борса. Това на практика означава, че част от електроенергията, която сега се е продавала на регулирания пазар, ще трябва да отиде да се продава на борсовия пазар, но това не може да бъде всякаква електроенергия, защото Вие не можете да си представите, предполагам, че електроенергията, която се произвежда от ТЕЦ „Марица изток“ или от ТЕЦ-овете, американските, така наречените, ще може да се продава на борсата поради голямата си цена. На практика означава, че от регулирания на свободния пазар ще излезе преди всичко произведената от АЕЦ „Козлодуй“ електроенергия, което пък на практика ще намали електроенергията с ниска цена на регулирания пазар и създава предпоставки за повишаване цената на този пазар. До каква степен и по какъв начин това ще се случи, зависи и от Комисията за енергийно и водно регулиране, която е призвана все пак да смекчава такива удари.
И още нещо има, което ни притеснява. Ние продължаваме да говорим за либерализация и това не е тук, в този Законопроект, но искам да обърна внимание на управляващото мнозинство, че следват много стриктно препоръките на Световната банка и европейските директиви за либерализация на пазара, но досега нищо не се е направило или поне не е известно да се е направило нещо, или поне никой не ни е информирал, че се прави нещо по отношение на така наречените енергийно уязвими клиенти. Това са не само енергийно бедните, които нямат достатъчно доходи, за да покриват нуждите си от електроенергия, за които държавата трябва да намери механизъм, по който да им осигурява тази електроенергия, това са онези, чийто живот зависи от непрекъснатото снабдяване с електроенергия. Мерки в това отношение за гарантиране доставки на електроенергия в тези условия трябва да бъдат взети. Няма как всички да отидат на либерализирания пазар. Ще има и защитени категории, които трябва да бъдат идентифицирани, трябва да бъдат показани кои са, колко са и с какви мерки ще бъде гарантирано тяхното електроснабдяване.
В тази връзка парламентарната група на „БСП за България“ ще се въздържи при този законопроект. Ще търсим решения, за да можем да преодолеем тези недостатъци, които Ви споменах, защото проблемът с намирането на търговец на енергия, който да бъде заинтересован за снабдяването на малко предприятие и да сключи договор с него, не може да бъде решен така – да бъде оставен на добрата воля на търговеца на енергия. Трябва да се намерят онези механизми, с които тези малки и микропредприятия да бъдат гарантирани, че ще намерят своя търговец на енергия – може би краен снабдител, който ще продава енергия по линия на търговците на енергия, или други механизми, за да можем да постигнем целите на либерализацията, а не да се постигне онова, което обикновено правим – либерализираме, след това получаваме постоянно упреци, че това, което сме направили, води до повишаване на цените. Знаете как имаше такива протести и от големите производители.
Още един път казвам: ще търсим решенията, защото те са важни. Ние трябва да намерим онзи модел, който, от една страна, да ни гарантира, че ще започне процес на либерализация, което пък е условие за получаване нотификацията за механизма на капацитет, но от друга страна, да не постигнем това нещо да бъде за сметка на фалита на хиляди малки потребители. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплика, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ерменков, изказахте някои притеснения, за които искам да Ви уверя, че не сте прав. Според мен този законопроект е следващата логическа стъпка за пълната либерализация на пазара и, мисля, че е навременна.
Вие изказахте притеснение от това, че няма да бъдат атрактивни малките консуматори на електрическа енергия, които сега вадим на либерализиран пазар, но вчера при дебатите в Комисията стана ясно – както КЕВР и търговците на електрическа енергия ни убедиха, че подготвят пакети, с които ще предложат тези малки консуматори да се окрупнят, да им се предложи такава услуга. Така ние се уверихме, че няма да остават без предложение от страна на търговците. И аз мисля, че това ще се случи, защото, когато се направи един голям пакет с много малки консуматори, те ще бъдат съответно атрактивни. По повод на това, че няма да има балансиране на предлагането на електроенергия, в смисъл, че ще излезе – по наши разчети, около 4,5 теравата ще се изкарат от регулиран на либерализиран пазар, съответно и такова предлагане ще има на този либерализиран пазар.
От страна на нашата електроенергийна борса стана ясно, че към края на годината ще се свържат вече борсите – българската борса с тази на Румъния, и съответно с гръцката, за това, че ще имаме един отворен пазар. Съответно, когато има по-голяма ликвидност на Българската електроенергийна борса с по-голямо търсене, по-голямо предлагане, тя ще бъде много по-балансирана от гледна точка на отвореност на пазарите и от гледна точка на това да няма манипулация на самите пазари.
Опасението Ви за така наречените енергийно уязвими – все пак тук говорим за тази стъпка, която либерализира предприятията, а не физическите субекти. Тези, които могат да бъдат енергийно уязвими, те си остават на регулиран пазар. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Втора реплика?
Господин Ерменков, имате думата за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! За съжаление, вчера в Комисията чух какво каза Комисията за енергийно и водно регулиране по отношение групирането на малките потребители, но аз не си представям либерализацията на предлагането чрез консолидация на малки потребители. Все пак трябва да оставим правото и на малкия потребител да има разумната възможност да си получава енергия, без да го заставяме да влиза, грубо казано, в кошарата, за да може да е по-лесно на търговеца някак си да го снабдява с енергия.
И другото, което ме притесни вчера в изказванията и в становищата, които получихме от електроразпределителните предприятия, беше, че те навсякъде говореха за това как трябва да подобрим условията и начина, по който се доставя енергия от доставчик последна инстанция, което е притеснителното, защото тази електроенергия е най-скъпата. Там нямаше никъде написано по какъв начин ще търсят решение да ги снабдяват с нормална цена. Затова, пак казвам, трябва да седнем и да помислим какво и по какъв начин да гарантираме на всеки потребител, небитов, микро или малък, дали ще се окрупнява с някой друг, дали индивидуално ще се явява, но да може да получава енергията, за да получи наистина онова, за което говорим – конкурентоспособност.
Колкото до ликвидността, аз казах – да, наистина ще излезе от регулирания пазар – онази енергия, която сега е била за тях, ще отиде на свободния пазар, но тази енергия, за съжаление, ще бъде евтината енергия, която е на регулирания пазар. Това ще бъде енергията, която в момента АЕЦ „Козлодуй“ дава на регулирания пазар. Тя ще отиде на свободния пазар, защото няма как скъпата енергия на ТЕЦ-овете да отиде там – няма кой да я купи, което на практика създава риск за повишаване на цената в регулирания пазар.
И затова имаме притеснения, затова трябва да търсим онези решения, които ще дадат възможност, от една страна, тази либерализация да се случи, пак казвам, тя е необходима, защото няма да получим нотификация на механизма за капацитет и ще трябва да затворим ТЕЦ-овете, но, от друга страна, това не трябва да бъде направено на всяка цена.
Ще търсим решение, за да можем да гарантираме на малките и микропредприятията една нормална цена на либерализиран пазар, която да гарантира онова, за което всички говорим – конкурентоспособност, по-ниска цена, по-добри условия, а не обратното. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Продължаваме с изказванията – заповядайте за изказване, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Уважаеми колеги, господин Председател!
Колеги, разглеждаме един законопроект, който засяга голяма част от обществото, един законопроект, който реално е политика на управляващите. Когато се приемат такива закони, нямам нищо против господин Николов, но когато имаш промяна на политиката в един сектор, тази промяна в този сектор би трябвало да дойде от Министерския съвет, от министър-председателя, да се предложи в Народното събрание, за да може обществото да заостри вниманието си, че това, което ще се случи в следващите три месеца, е нещо много по-важно от това да обикаляш определени построени автомагистрали. Казвам Ви го с искрена загриженост, защото да натовариш господин Николов да представи либерализацията на енергийния пазар е нещо подобно – да накараш да представи смяната на тол системата в България, а впоследствие да се опиташ да се скриеш зад идеите на народните представители.
Да, разбира се, народните представители, особено господин Николов, от дълги години се занимава с енергетика. Ние в Комисията няма как да не подкрепим либерализацията на енергийния пазар. Това е изискване според директива на Европейския съюз, но моето притеснение е, избягвайки поемането на отговорност от управляващите, онези мои притеснения ще се случат и ще стигнем до това, че обществото няма да разбере какво правим. Онези, които ще бъдат засегнати, са около 300 хиляди клиенти. На тях няма как и по какъв начин да им заострим вниманието и те да намерят в себе си възможност да прочетат Закона, да асимилират всичко това, което е направено, да намерят съответните специалисти, които да тръгнат да им търсят онези търговци, които все още не са се пръкнали, но те ще се явят. Ще стане така, че, колеги, господин Николов, 1 октомври ще бъде много кратък срок, защото да промениш една цялостна система, да промениш едни парични потоци, които досега са текли в една посока – посока електроразпределителни дружества, посока доставчика до последна инстанция, не е лесен проблем и не е въпрос, който може да го разреши определен кръг от народни представители, които сте се подписали – осем човека, внесли това.
Имаме сериозни притеснения, господин Николов. Притесненията са от гледна точка на това, което ще се случи – ще опорочим системата.
Още веднъж казвам: няма някой от бизнеса, нито някоя политическа формация, която да не е съгласна с либерализацията на електроенергийния пазар. Защо? Поради простата причина – по този начин ще освободим определени субсидирания, ще дадем възможност на „ТЕЦ Марица изток“ да си продължи живота до 2025 г., ще дадем възможност на малкия бизнес да излезе на свободния пазар, за да усети намаляването. Основната идея е да се намали цената на електроенергията, след като те сключат договор със свободния пазар. А дали ще се случи? Дали ще стане? Ами ако се случи така, че те не успеят да сключат тези договори, тогава какво правим? Те остават към доставчиците за последна инстанция. Ами имаме ли възможност? От тези 300 хиляди 100 хиляди са намерили да отидат, а тези 200 хиляди как и по какви условия ще подпишат договорите с доставчика на последна инстанция? Затова загрижеността на електроразпределителните предприятия беше поне КЕВР да се намеси и даде онези общи условия, с които да могат да сключат договорите с доставчика на последна инстанция. А само това ли е?
Една добра идея, но без разяснения, без обяснения. Ще се стигне до това положение, че ще останат търговците на електроразпределителните предприятия да бъдат доставчиците от свободния пазар на клиентите – съответната електроенергия. Кой друг ще се ангажира да доставя на бръснарницата в село Бреница, община Кнежа, област Плевен? Кой ще е този търговец? За два месеца кого ще убедим?
Колеги, още веднъж Ви казвам, добра идея, трябва да се работи, трябваше да се направи – още когато направихме над 30 киловата монтирана мощност – още тогава може би трябваше да ги пуснем, давайки определен срок за опит, за начинание, да покажем на хората как и по какъв начин би трябвало да минат към този свободен пазар, за да имат облаги, а не да… Ще имаме трима доставчици – търговците на EVN, търговецът на ЧЕЗ, търговецът на „Енерго-Про“, които досега са доставяли чрез регулирания пазар, ще доставят оттук нататък от свободния пазар.
Ами онези държавни и общински предприятия, които трябва да излязат и обявят обществени поръчки? На обществените поръчки кои ще се явят? Господин Николов, как си го представяш, кои са тези, които ще се явят? Пак тези трите, включително и онези, които и досега по една или друга причина си правеха балансиращи групи чрез опит да обединят поне няколко общински предприятия или много повече държавни предприятия, които да могат, онзи марж, който ще спечелят, да бъде достатъчен, за да имат и съответната печалба.
Не говоря от гледна точка на опозиционер, като човек, който е против всичко това, което се случва. Колеги, аз поздравявам министърката, че директно се присъедини към Вашето предложение, господин Николов, за борбата, която водим, или онзи национален план, който е необходим на държавата, за да направим трансформация в икономиката, преминавайки през зелената енергия; трансформация в образованието; трансформация в здравеопазването; трансформация в цифровизацията; трансформация след COVID-19 на цялата европейска организация и институциите; трансформация на България, преминавайки от една икономика в друга икономика и давайки преднина на онези, които могат да седнат, да напишат този национален план. Да се обърнем към тях – към експертите, към учените, към политиците, защото тази либерализация, ако не е свързана с националния план за преминаване през кризата и за излизане на кризата през трансформация на икономиката, особено на енергетиката – всичко това, което правим, ще ни донесе повече проблеми.
Ние ще подкрепим либерализацията, но проблемите, които ще се зародят, ще паднат върху господин Николов, а организацията ГЕРБ ще се оттегли от подкрепа на господин Николов, когато видят, че 300 хиляди клиенти са останали в неведение. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Аталай.
Има ли реплики? Няма реплики, няма и лично обяснение.
Продължаваме с изказванията, колеги.
Има ли други изказвания?
Господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз приветствам всички изказали се преди мен и ги поздравявам, защото те не се изказаха защото са от БСП или от ДПС, а се изказаха защото са съпричастни и казват абсолютно вярно техните притеснения, които са и мои притеснения, разбира се.
Реално погледнато, пазарът на електрическа енергия в България – регулиран и свободен, се явява някъде около 34 тераватчаса. Към настоящия момент между 14 и 15 тераватчаса са регулиран пазар, останалото е свободен пазар.
Както казаха и преди мен колегите, притиска ни не само Директива 944 от 2019 г., която казва, че от 1 януари на регулиран пазар трябва да останат само домакинствата, но съответно ни притиска и взетото решение на Народното събрание за подкрепа на топлоелектрическите ни централи, където задължихме министъра, съответно Министерския съвет, тези централи да могат да работят до момента Х, в който вече те трябва да преустановят своята дейност, защото трябва да преминаваме към съвсем друга икономика и към съвсем друга енергетика.
Единственият начин, който е позволен в Европа, който ще действа до 2025 г. – това е механизмът за капацитет. Да, но този механизъм за капацитет не идва даром, той трябва да се нотифицира, а нотификацията на този механизъм минава през пълна либерализация както на пазара на дребно, така и на пазара на едро, както на домакинствата, така и на всички фирми. Тоест ние вече трябва да направим визията, а визията, между другото, постоянно си кореспондира, мога да Ви уверя, че всяка седмица има постоянни конферентни връзки с Европейската комисия – както с DG Energy, DG Competition, във връзка с тази либерализация.
Всъщност следващата стъпка след това, което ние ще направим сега, ще бъде да напишем текстове за либерализация на пазара на едро, тоест ние трябва да либерализираме пазара на едро напълно, съответно да напишем механизма за капацитет – по какъв начин ще действа, за да може от 1 юли догодина ние вече да имаме абсолютно завършен модел и той вече да действа.
Относно тези притеснения, за които говорите. Първо, електрическата енергия, която България има възможност да произвежда, е повече от тази, която се потребява. Това показва и фактът, че ние изнасяме електрическа енергия. Към целия вчерашен ден дори имаше износ на 500 мегавата мощност към съседни страни. От друга страна, потреблението е намаляло доста – първо, по метеорологични причини и, второ, поради факта, който засегна целия свят във връзка с пандемията COVID-19. Потреблението е доста свито и това показват и цените на електрическата енергия. Дори „АЕЦ Козлодуй“ се въздържаше да стигне максималния капацитет след ремонта на V блок, който завърши миналата седмица, и този блок работеше с 300 мегавата намалена мощност. Въпреки това цената на електрическата енергия се върти между 20 – 30 евро за мегаватчас. Това, от друга страна, ни дава възможност за глътка въздух, за да можем да изкараме потребителите, да могат те да влязат на свободния пазар именно с такава по-ниска цена – до 20 – 30% по-ниска, отколкото КЕВР определя прогнозната пазарна цена на регулирания пазар. Тоест фирмите, излизайки сега на свободния пазар, ще плащат по-ниска енергия, отколкото плащат сега на регулиран пазар.
Понеже ние говорим за около 4,5 тераватчаса електроенергия, която ще излезе, искам да обърна следното внимание. Миналата година, след изчисления на КЕВР, те определиха квота за регулиран пазар. Тази квота за регулиран пазар абсолютно реално беше обхванала домакинствата и малките фирми, които бяха на регулиран пазар и изведнъж се получиха 2 тераватчаса електроенергия. Поради възможността, която сме им дали, от свободния пазар отидоха на регулиран пазар поради мисълта, че електрическата енергия влезе в един период, в който беше по-висока от цената за регулиран пазар, тоест имахме една миграция от свободния към регулирания пазар 2 тераватчаса. Тоест половината потребление, което ние изкарахме сега на пазара, реално погледнато вече е било на свободния пазар, то знае как действа, имаме механизма да си намери своя доставчик на електрическа енергия, тоест то не е неподготвено, влиза вече подготвено. Даже част от тези, които са мигрирали от свободния към регулирания, вече пак се връщат на свободния без този законопроект, защото там в момента е по-изгодно.
Само че това създава големи трудности на системата. Това даже принуди министъра да издаде заповед, с която да покрие именно този дефицит, който се получава на регулирания пазар. Тоест половината, да кажем, не от фирмите, разбира се, по-малко са от половината от фирмите, но половината от потреблението вече е било на свободния пазар, не е неподготвено. Обаче абсолютно сте прави, че останалите, които са малки – дори и тази бръснарница, за която става дума, не са подготвени за такъв удар. Разбира се, трябва една информационна кампания, която Министерството е длъжно даже да направи на база на Директивата.
Неслучайно не сме написали всичко за първото четене. Ние между първо и второ четене имаме идеи. Аз съм сигурен, че и Вие имате идеи – може би повечето се покриват с нашите, но просто искаме да получим някакъв консенсус за тези неща. Затова ние между първо и второ четене искаме да развием тази идея.
Първо, може би трябва да дадем един преходен период на тези малки фирми, които ще излязат на свободния пазар, по някакъв начин да ги защитим, да не отидат на Доставчик от последна инстанция. Може би на Доставчика от последна инстанция можем да му създадем някакъв КАТ, тоест не произволно да дава някаква голяма цена на тези, които не са си избрали търговец, може би има и други методи – също е вариант, и да направим един преходен период, но не да ги оставим на регулирания пазар, което ще е голяма грешка. Те трябва да са на свободния пазар, но ние трябва да ги насърчим или който не си е избрал, да пратим в определен сегмент. Това е един от вариантите.
Второ, ние трябва да задължим – може би Комисията за енергийно и водно регулиране, може би някой друг субект, та дори и Фонда, ако решим, затова търся този консенсус – това е в условие на дискусия, която ще проведем, да се направи платформа. Това е също задължение на тази Директива. С тази платформа всеки един купувач да може да си избира своя търговец на база на изчисленията, които ще проведе този калкулатор, който ще бъде в нея. И не само това, а с едно кликване той да може да си сменя търговеца. Това ще засили конкурентоспособността в сектора и конкуренцията между фирмите, да могат да си привличат все повече такива субекти.
Тези субекти, слава богу, са лесни за балансиране, защото имат профил, те не са на база на консумацията с почасов профил. Те имат месечен профил и са лесни за балансиране, така че търговците няма да бягат от тях. Напротив, те ще правят едно портфолио, но наистина срокът не е много дълъг. Затова може би трябва да мислим за такъв преходен период, в който да пратим тези, които не са се ориентирали, някъде, където няма да ги загроби, да кажем, Доставчик от последна инстанция.
Тези неща със сигурност ще бъдат разписани между първо и второ четене и трябва да ги защитим, но ние трябва да вървим към конкурентен пазар и това е стъпката. Разбира се, вносителите поехме отговорността, особено аз като пръв сред равни, на това, ако, не дай си боже, не се случи добре този преход, но трябва, все пак, някой да поеме и тази отговорност, така че, надявам се, колегите да не се отметнат от мен. Надявам се всичко да върви нормално и мисля, че всички са подготвени, отдавна се говори за тази либерализация, направихме кръгли маси, обяснихме какво ще се случва, така че това предстои. Хората са подготвени. От самата реакция на хората се вижда, че те са подготвени психически за този преход.
Какво следва? След като се направи тази платформа с този калкулатор и свободния избор между търговците, следва да направим една голяма информационна кампания сред домакинствата – да ги подготвим за бъдещото им излизане на свободния пазар, който може да се случи до две-три години, максимум до пет, защото ние вече нямаме друга възможност за по-голямо отлагане. Имаме възможност съответно, след тази информационна кампания, която трябва да се проведе, също да задължим, ако искате между първо и второ четене, министерствата да идентифицират най-накрая тези енергийно бедни и уязвими потребители, можем да ги задължим. В крайна сметка ние сме тези, които решават какво трябва да се случи и да дадем срокове. Задължим ли Министерството на труда и социалната политика и Министерството на енергетика да ги идентифицират, да направят механизма, ние вече ще сме подготвени за излизане на пазара и на битовите потребители.
Така че тези стъпки, виждате, заедно, експертно, следват своя ход. Най-хубавото от всичко е, че нито една парламентарна група не е против, а търси вариант по какъв начин да помогне за осъществяването на това, което е задължително за нас, рано или късно. Видяхме, че и всичките организации, които бяха – и работодателските, и синдикатите, и свободните, казаха, че подкрепят либерализацията. Да, между първо и второ четене трябва да направим още по-добре, така че да защитим тези хора, когато излизат. Така че приветствам, разбира се, експертно да го направим това. Благодаря за вниманието и за подкрепата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Николов, уважаеми дами и господа народни представители! Не съм съгласен с Вас, господин Николов, че една от причините да бързаме с тази приватизация е решението на Народното събрание да задължи правителството да защити ТЕЦ-овете. Напротив, ние взехме това решение, защото правителството не си беше свършило работата до този момент и това беше причината да вземем това решение. Както се казва, протегнахме ръка в името на енергийната сигурност, в името на работата на над 120 хиляди човека, в името на това тези централи да продължат да работят. И няма как това да бъде причина ние сега да бързаме с приватизацията.
Всъщност и за двете решения – и за да бързаме с приватизацията сега, и за да вземем тогава това решение като парламент, виновно е правителството и неговата мудност по отношение на капацитетите и механизма, с който то трябваше да кандидатства още преди края на миналата година и което то не направи. Така че нека да не се опитваме да оправдаваме правителството за нещата, които те не са ги направили, да прехвърляме отговорността пак върху парламента.
Между другото, и в тази връзка, господин Николов, поздравявам Ви, че поемате отговорност за това, което правим, и че я поемате лично тази отговорност, но тази лично поета отговорност, за съжаление, се разпределя върху целия парламент. И утре, ако ние сме сбъркали, няма да кажат господин Николов сбърка, а ще кажат: българският парламент отново не си свърши работата. Така че тук се присъединяваме към това, което каза господин Аталай, че този законопроект трябваше да бъде резултат от работата на правителството и от него да бъде внесен, а не за пореден път ние да вършим работата на изпълнителната власт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Друга реплика?
Дуплика – господин Николов, имате думата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Ерменков! Първо искам да кажа за зрителите, че господин Ерменков направи лапсус неумишлено. Не става дума за приватизация, няма да приватизираме нищо, а либерализацията имаше предвид. Просто добронамерено го каза, но някой да не разбере нещо, че ще приватизираме, че ще стане…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Лапсус направих.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Лапсус. Лапсус е направен, да.
Всъщност, съгласен съм, господин Ерменков, и оценяваме Вашите усилия и предложения, които направихте с цел да помогнем наистина на тези миньори. Както виждате, цялото Народното събрание подкрепи тези идеи. Имали сте и други идеи – говоря и като група, и лично Ваши, които също сме подкрепяли. Това показва, че не трябва да политизираме именно този сектор „Енергетика“, защото който и да го наследи, в последствие ще бере плодовете на тази конфронтация, която, не дай боже, да се получи. Така че аз винаги съм приветствал заедността и намеренията, които имаме, и разбирането, което имаме, как да върви този сектор. Разбира се, детайлите са важни и именно затова казвам, че тези детайли трябва да ги изчистим в дискусия между първо и второ четене.
Не е никак лесно да вървиш в едно светло бъдеще с едни хубави идеи, които наистина са хубави за Европа, но да закриваш цели сектори. Въобще не е лесно! Затова трябва да се извършва честно и да казваме на хората това, което трябва да предстои. Разбира се, за това ще призовем и Министерството на енергетиката да бъде максимално честно към хората, да им каже какви са перспективите, да каже какви са възможностите, така че тези хора да приемат бъдещето спокойно и да знаят, че този преход е неминуем, но и те няма да бъдат изоставени, абсолютно съм съгласен с Вас.
Така че ще работим заедно и да помогнем, да дадем кураж на Министерството да каже тази истина. Няма как да я крием. Благодаря за искреността на всички и се надяваме, че заедно ще направим един добър преход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Продължаваме с разискванията.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Ще подложа на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносители Валентин Николов и група народни представители.
Гласували 128 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 27.
Предложението е прието.

Продължаваме с:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител – Министерският съвет.
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения – имате думата, уважаеми господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
Ако ми позволите, първо процедура за допуск в залата на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника на господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, и господин Живко Петров – изпълнителен директор на „Морска администрация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение за допуск в залата.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете допуснатите в залата.
Моля, продължете, господин Летифов.
ДОКЛАДЧИК ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 27 май 2020 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
На заседанието присъстваха господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Владимир Тодоров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Господин Занчев представи Законопроекта, като поясни, че той е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за въвеждане на мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/352“.
С Регламент (ЕС) 2017/352 за първи път се създава единна нормативна рамка по отношение на достъпа до пазара на пристанищни услуги, финансирането и таксуването на пристанищната инфраструктура и пристанищните услуги. Основополагащата идея е, че улесняването на достъпа до пазара на пристанищни услуги и въвеждането на финансова прозрачност и самостоятелност на морските пристанища от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) ще подобри качеството и ефикасността на услугите, предоставяни на ползвателите на пристанищата, и ще допринесе за създаване на по-благоприятни условия за инвестиции в пристанищата, за снижаване на разходите за ползвателите на транспортни услуги, за насърчаване на морските превози на къси разстояния, както и за по-добро интегриране на морския транспорт с железопътния транспорт, транспорта по вътрешните водни пътища и автомобилния транспорт.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/352 и Приложение II на Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС, към което тя препраща, в приложното поле на този акт на вторичното право на Европейския съюз попадат две български морски пристанища – „Морското пристанище в градски възел – Бургас“ и „Морското пристанище в градски възел – Варна“. Според действащото българско законодателство Пристанище – Бургас, и Пристанище – Варна, като такива не съществуват. Както в района на Бургас, така и в района на Варна функционират по едно пристанище за обществен транспорт с национално значение и по няколко пристанища за обществен транспорт с регионално значение.
Господин Занчев обърна внимание и на факта, че установеният със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България правен режим е общ за черноморските и за дунавските ни пристанища и е приложим не само по отношение на пристанищата за обществен транспорт, но и по отношение на рибарските, яхтените и пристанищата със специално предназначение. В тази връзка се налага да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352, без да се засяга съществуващият модел на организация и управление на пристанищата, които остават извън приложното му поле.
С оглед изложеното по-горе със Законопроекта се предлага премахване на разделението на пристанищата за обществен транспорт на такива с национално и такива с регионално значение.
На следващо място се предвижда премахване на класификацията на пристанищните услуги според нужните за осъществяването им технология и организация на работа на услуги, за чието извършване е необходимо ползването на пристанищна територия и/или пристанищни съоръжения, и услуги, за чието извършване това не е необходимо. Този подход ще позволи да бъде уеднаквен и облекчен редът за получаване на достъп до пристанищните услуги. Предлага се в общия случай всеки търговец, доказал съответствието си с нормативно установените минимални изисквания, да придобива правото на достъп до пазара на морско-техническите пристанищни услуги по силата на вписването му в Регистъра на пристанищните оператори в Република България, независимо дали услугата ще бъде извършвана в попадащо в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/352 пристанище за обществен транспорт, или в пристанища извън приложното поле на регламента и без оглед на това, дали за извършване на услугата ще бъдат използвани плавателни средства, сухопътни транспортни средства или разположени на пристанищната територия съоръжения.
Законопроектът предвижда изменение и на уредбата на пристанищните такси и цените на пристанищните услуги по начин, който отразява изискванията на Регламент (ЕС) 2017/352. Вместо досегашните канални, тонажни корабни, линейни кейови и светлинни пристанищни такси се въвеждат пристанищни такси за ползване на пристанищната инфраструктура; запазват се пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност; определят се групите кораби, за които се дължат пристанищни такси за ползване на пристанищната инфраструктура и за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност; посочват се лицата, които имат право да определят по размер и да събират пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура и за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност.
Предлаганият законопроект въвежда специфични правила относно пристанищата, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕС) 2017/352, и по-специално: формиране на две пристанища за обществен транспорт, които включват както терминали, чиято територия и пристанищна инфраструктура са публична държавна собственост, така и терминали, чиято територия и пристанищна инфраструктура са частна собственост; определяне на органите за управление и контрол и разпределяне между тях на произтичащите от Регламент (ЕС) 2017/352 правомощия; определяне на процедурите, които тези органи трябва да следват, когато приемат предвидените в регламента решения, както и процедурите по оспорване на тези решения; въвеждане на административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на разпоредби на Регламент (ЕС) 2017/352.
Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България предвижда и промени в текстове, които не са непосредствено свързани с въвеждането на мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352, но без които Законопроектът не би могъл да съответства на изискванията на Закона за нормативните актове и на Указ № 883 от 1974 г. за неговото прилагане. Тяхната главна задача е да се постигне уеднаквяване на понятията в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Николай Тишев и Иван Вълков.
След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 13 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.“ Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Летифов.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Имате думата, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища в Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
На заседание, проведено на 28 май 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища в Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
Законопроектът беше представен от господин Велик Занчев – заместник-министър в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Главната цел на предлаганото изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България е да бъдат осигурени мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата.
Премахването на проведеното в чл. 116, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България разделение позволява да бъде уеднаквен и облекчен редът за получаване на достъп до пазара на морско-техническите пристанищни услуги, предоставяни в пристанищата за обществен транспорт.
Предлаганите с § 8 – 11, § 14 и § 15 от Законопроекта промени в системата на пристанищните такси и цените на пристанищните услуги се изразяват в следното:
1. въвеждат се пристанищни такси за ползване на пристанищната инфраструктура;
2. запазват се пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност;
3. корабите, които посещават съответното пристанище и тези, които оперират в него, дължат пристанищни такси за ползване на пристанищната инфраструктура и за приемане и обработване на отпадъци;
4. лицата, които имат право да определят по размер и да събират пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура и за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, са: Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ – за корабите, посещаващи или опериращи в пристанищата в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/352 и другите пристанища за обществен транспорт – държавна собственост, и за корабите, посещаващи пристанищата по чл. 107–109 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (яхтени, рибарски и със специално предназначение), когато за достъп по море до тях се използва инфраструктура за достъп на пристанище в обхвата на Регламент (ЕС) 2017/352, както и собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанищата, различни от изброените по-горе;
5. определят се сроковете, в които пристанищните такси следва да бъдат заплащани;
6. регламентират се принципите и правилата, които трябва да бъдат следвани при определяне размера на пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура, както и дейностите, за които могат да бъдат разходвани набраните средства;
7. запазват се въведените в съответствие с изискванията на Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товарни правила за определяне размера на пристанищните такси за приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност, за случаите, в които може да бъде постановено освобождаване на корабопритежател от задължението за заплащане на тези такси, за лицата, които имат право да постановят такова освобождаване, за задължението на последните периодично да предоставят на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ информация за извършените освобождавания и за дейностите, за които набраните средства може да бъдат разходвани;
8. запазва се съществуващото и в момента задължение на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ да превежда на Министерството на отбраната част от пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура, съответстваща на поддържаните от него средства за навигационно осигуряване;
9. запазва се сегашното законодателно решение, съгласно което цените на пристанищните услуги се определят по размер и се събират от пристанищните оператори, извършващи съответната услуга;
10. въвежда се правна възможност при определени условия цените на пристанищните услуги да бъдат включени в пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура, като се въвежда изрично изискване на ползвателите на пристанището да се предоставя ясна информация каква част от заплатената сума съставляват цените на услугите и каква – пристанищните такси;
11. определят се способите за публично обявяване на пристанищните такси и цените на пристанищните услуги.
Най-съществена е предлаганата промяна в уредбата на така наречената акваториална такса, която се определя по размер от Министерския съвет и се събира ежегодно в полза на държавния бюджет. Предлага се в бъдеще акваториална такса да заплащат само тези собственици на територията и инфраструктурата на пристанища по чл. 107 – 109 от ЗМПВВППРБ, които са разположили в пристанищната акватория плаващи хидротехнически пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега или за защита от ветрово, или вълново въздействие.
След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 11 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища в Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Продължаваме с Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Кой ще представи Доклада? (Реплики.)
Тогава Комисията по правни въпроси – Доклад за първо гласуване.
ДОКЛАДЧИК КИРИЛ КАЛФИН:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
На свое заседание, проведено на 27 май 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – господин Велик Занчев – заместник-министър, и господин Владимир Тодоров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Законопроектът беше представен от господин Занчев, който посочи, че с него се цели осигуряването на мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата.
С Проекта се привеждат и установените със Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България регистрационни регулаторни режими в съответствие с изискванията на чл. 7 и чл. 14 – 17 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.
Господин Занчев отбеляза, че Законопроектът предвижда премахване на разделението на пристанищата за обществен транспорт на пристанища с национално и с регионално значение, премахване на класификацията на пристанищните услуги според организацията им на работа, и въвеждане на специфични правила относно пристанищата.
Със Законопроекта се определят органите за управление и контрол на пристанищата, прецизират се процедурите за вземане на решения и реда за тяхното оспорване. Определя се кръгът от лица, на които може да принадлежи правото на собственост върху общата техническа инфраструктура и върху инфраструктурата за достъп в различните по вид пристанища, като се предлага общата техническа инфраструктура да се изгражда, разширява и поддържа от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Определят се подлежащите на вписване в регистъра на пристанищните оператори обстоятелства; лицата, които имат право да инициират производство по вписване; условията и редът за отстраняване на недостатъци в подаденото заявление; сроковете за извършване на административната услуга и длъжностните лица, отговорни за предоставянето ѝ. Променя се редът за определяне на пристанищните такси, цените на пристанищните услуги и сроковете за тяхното заплащане, както и дейностите, за които могат да бъдат разходвани събраните средства.
Проектът на Закон предвижда решенията на пристанищните оператори за определяне структурата и размера на цените на пристанищните услуги да се оспорват пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, докато всички решения на управителния орган на пристанище по чл. 106а, включително тези за определяне на структурата и размера на пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура, да се оспорват само пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Засилва се служебното начало в административните производства, подаване на разрешение за изработване и по разглеждане, приемане и одобряване на проекти и се прецизират някои административнонаказателни разпоредби.
Предвижда се контролът за спазване на правилата за финансова прозрачност да се осъществява от Агенцията за държавна финансова инспекция при условията и по реда на Закона за държавната финансова инспекция.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Калфин.
Остана Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте да го представите – имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 28 май 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
В заседанието на Комисията взеха участие господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и господин Владимир Тодоров – заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Морска администрация“, които представиха Законопроекта от името на вносителя.
С предложените изменения и допълнения на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се създават условия на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 г. за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общите правила за финансовата прозрачност на пристанищата (OB, L 57 от 3 март 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/352“.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Моля за момент да спрете, господин Димитров!
Колеги, изключително шумно е в залата! Акустиката е добра и даже разговорите в дъното на залата се чуват доста силно тук!
Моля Ви, ако има толкова важни разговори, да ги проведете навън, защото просто е неуважително към колегата, който представя Доклада.
Продължете, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
„С Регламент (ЕС) 2017/352 за първи път се създава единна нормативна рамка по отношение на достъпа до пазара на пристанищни услуги, финансирането и таксуването на пристанищната инфраструктура и пристанищните услуги. Предлага се акваториална такса да заплащат само тези собственици на територията и инфраструктурата на пристанища по чл. 107 – 109 от Закона, които са разположили в пристанищната акватория плаващи хидротехнически пристанищни съоръжения, служещи за връзка между кораба и брега, или за защита от ветрово или вълново въздействие.
С предложените промени се разширява и уточнява съдържанието на понятието „обща техническа инфраструктура на пристанището“. Въвеждат се законови определения за понятията „инфраструктура за достъп“, „инфраструктура за достъп по суша“ и „инфраструктура за достъп по море или по вътрешни водни пътища“, използвани за обозначаване на онази специфична част от общата техническа инфраструктура, която осигурява възможност за достигане до пристанището по вода или по суша и за влизане в него. Определят се кръгът от лицата, на които може да принадлежи правото на собственост върху общата техническа инфраструктура и върху инфраструктурата за достъп в различните по вид пристанища, както и лицата, отговорни за поддържането на общата техническа инфраструктура на пристанищата за обществен транспорт и в частност на инфраструктурата за достъп до пристанищата.
С Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта са направени промени в Закона за устройство на територията в частта за специализираните подробни устройствени планове за пристанищата и специализираните пристанищни обекти. Предвидено е използваните досега парцеларни планове за акваторията да се съчетават и с план за застрояване на прилежаща територия, а при необходимост към съществуващите досега планове да се включват и парцеларни планове за осигуряване на инфраструктурата за достъп по суша.
Предложено е пристанищата да отпаднат от първа категория строежи, тъй като е неприемливо всички пристанища, независимо от тяхното предназначение, големина, начин и обем на застрояване, ползване и други, да бъдат от една категория. За всяко отделно пристанище категорията на строежа ще се определя в зависимост от категорията на отделните обекти и съоръжения, които са изградени или ще се изграждат на съответната територия и в акваторията на пристанището.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Димитров.
С това изчерпахме докладите. Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на Законопроекта.
Има ли изказвания?
Заповядайте за изказване.
ИВАН ВЪЛКОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! С предложените изменения и допълнения в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се предлага в българското законодателство да бъдат имплементирани текстовете на Регламент 2017/352, като този регламент, знаете, се отнася основно до пристанищната инфраструктура и пристанищните услуги.
С тези текстове се въвежда една единна нормативна рамка, която се отнася главно до въвеждането на възможностите за един по-широк пазар на пристанищните услуги, както и за едно по-прозрачно представяне на финансирането на пристанищната инфраструктура и пристанищните услуги.
По този начин ще бъде постигната по-добра ефективност и ефикасност на предлаганите пристанищни услуги, ще се създаде възможност за повишаване на инвестициите в морските превози, очакваме намаление на тези пристанищни такси и услуги, както и развитие на вътрешните морски превози.
Смятаме, че това също така ще доведе до едно по-добро интегриране на морските превози с жп превозите, с автобусния превоз, по-скоро с автомобилните превози, и превозите на вътрешните водни пътища.
Важно за отбелязване по отношение на този регламент е, че се поставят задължително минимални изисквания. Тези минимални изисквания са относно следните неща:
Първо, установяване на прозрачна, обективна, не дискриминационна и пропорционална процедура за предоставяне право на достъп до пазара на пристанищните услуги.
Второ, създаване на гаранции, че пристанищните оператори ще осигуряват подходящо първоначално и периодично обучение на работниците и служителите с оглед на гарантиране качеството на пристанищните услуги и защита здравето и безопасността на пристанищните работници.
Трето, установяване на прозрачни финансови отношения между управителните органи на морските пристанища, за които се предоставят публични средства и пристанищни оператори, от една страна, и публичните органи, от друга страна, за да се гарантират равнопоставени условия за конкуренцията и да се избегне изкривяването на пазара.
Четвърто, въвеждане на механизми, които да гарантират, че таксите за ползване на пристанищната инфраструктура и цените на пристанищните услуги се определят по прозрачен, обективен и недискриминационен начин и са пропорционални на себестойността на предлаганата услуга.
Пето, създаване на механизми за участие на ползвателите на пристанищата и на други заинтересовани страни в консултации по съществени въпроси, свързани със стабилното развитие и функциониране на пристанището, прилаганата в него система от такси и способността му да привлича и поражда икономически дейности.
Шесто, въвеждане на процедури за разглеждане на жалби и на система от ефективни, пропорционални и възпиращи санкции в случай на нарушаването на приложения регламент.
В тази връзка, и като заключение, искам да призова народните представители да подкрепят така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, тъй като той се отнася за двете основни пристанища, както стана ясно – Варна и Бургас, които са на европейската TNT мрежа, и по този начин ще дадем възможност те да станат по-атрактивни на морския пазар и за морските услуги. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Вълков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Летифов, Вие ли искате изказване?
Заповядайте за изказване, след това – господин Тишев.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ (ДПС): Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги, Законопроектът, който разглеждаме днес, е изключително важен. Той цели да се преведат текстовете на Регламент 2017/352 в българското законодателство, така че да се прецизира работата по отношение на пристанищната инфраструктура. Тук обаче има няколко момента, които, разбира се, като се запознахме в детайли, трябва да им се обърне внимание, имаме съответните притеснения. Това са притесненията по отношение на § 13 и относно нов чл. 106в, където става ясно, че предлагания финансов модел за поддръжката и развитието на пристанищата в България, е прецедент. Няма аналог в друга европейска страна по този ред, защото стана ясно, че тези разходоориентирани такси всъщност ще бъдат ползвани за заплати, обучение на персонал, за специалисти, облекло, което, разбира се, е в противоречие. За нас е важно да се уточнят тези въпроси, важно е да се изчисти този момент… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Колеги вляво, много силно се водят разговорите и са няколко едновременно. Наистина не можем да се чуем от трибуната. Ако може да се водят навън, а като свършите, върнете се и да продължим.
Продължете, господин Летифов, надявам се да се съобразят с бележката.
ХАЛИЛ ЛЕТИФОВ: По-надолу в Законопроекта става ясно – мисля, че беше в § 49, чл. 121б, където виждаме, че ще се налагат и санкции, когато не са изпълнени процедурите по този регламент и съответно по този закон. Всъщност ние виждаме, че двата органа, които са Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ и Изпълнителната агенция, която е компетентният орган – „Морска администрация“, ще са в колаборация вследствие на това, че едните ще осигуряват средствата за компетентния орган, а другите ще трябва да налагат съответните санкции.
За нас този момент трябва да бъде изчистен, за да може добрите намерения и добрата практика, която цели да наложи този законопроект, да се случи по този начин, който, разбира се, ние искаме, за да може да се подобри дейността на морските пристанища, да се развие този транспорт и наистина тази TNT мрежа, или част от трансевропейската транспортна схема, да работи като част от едно общо цяло или като част от транспортната структура.
Затова ще се въздържим на този етап с идеята добрите текстове – законът е добър, да бъде подкрепен на второ четене със съответните корекции, които очакваме, че „Морска администрация“ ще предложи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Летифов.
Реплики? Не виждам.
Следващо изказване – господин Тишев.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Да, както беше посочено и в четирите доклада, в Закона се правят промени във връзка с Регламент на Европейския съюз – 90% е така, но в Законопроекта има и текстове, които не кореспондират с Регламента, нито със здравия разум. Тук господин Летифов откри тази теза. Най-фрапиращото е, че има един текст, който според мен въобще не му е мястото в Закона, а той е, че държавно предприятие ще финансира директно бюджетна организация, която е част от държавната администрация.
Тук имаме най-малко два проблема. Първият е принципен. В Комисията ни беше обяснено, че тъй като държавата се отказа от събирането на една такса, а именно акваториалната такса, със същата сума Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще финансира „Морска администрация“. В това няма никаква бюджетна логика. Данъците и таксите, които държавата събира, не са целеви, те влизат в бюджета и се разходват съгласно приоритетите за държавни разходи на правителството. Например здравната вноска или осигуровките – да, те са целеви. Те влизат директно в Здравната каса, съответно в НОИ. Не че „Морска администрация“ няма нужда от допълнително финансиране, само че то трябва да става директно от бюджета, както всички други бюджетни организации. И като пример ще Ви дам това приложение – как все едно „Пътна инфраструктура“ да заделя част от тол таксите и да ги дава на Агенция „Автомобилна администрация“. Няма логика.
На второ място, пристанищните такси, които се събират от Пристанищната инфраструктура, са разходоориентирани, тоест те са на разходопокривен принцип. Какво означава това? Това означава, че размерът на таксите, които се събират, трябва да отговаря на разходите за изграждане или поддръжка на пристанищната инфраструктура и, разбира се, на разходите за поддръжка на органа, който отговаря за това – държавното предприятие. Неслучайно Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” не акумулира печалба накрая на годината.
С други промени в Закона ние даваме възможност на заинтересовани лица да обжалват тарифата на „Пристанищна инфраструктура“ пред административния съд. Как ще бъде защитена тезата, че в размера на пристанищните такси са заложени само разходи за „Пристанищна инфраструктура“, при положение че ние самите залагаме в Закона един неприсъщ разход, какъвто е директното финансиране на „Морска администрация“ от „Пристанищна инфраструктура“?
За нас всичко това създава възможност тарифата на „Пристанищна инфраструктура“ да падне в съда и оттук нататък да доведе до куп други проблеми. Затова нашата надежда е, че между първо и второ четене този текст или ще бъде изчистен, или въобще ще отпадне, и така здравият разум ще надделее. Благодаря за вниманието. (Реплики от „БСП за България“.)
Да, въздържаме се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Тишев.
Благодаря за уточнението и за мен е важно.
Има ли реплики към това изказване, колеги? Не виждам.
Други изказвания? Отляво явно няма, не виждам желаещи и от другите части на залата.
Закривам дискусията по Законопроекта и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 002-01-17, внесен от Министерския съвет на 15 май 2020 г.
Докато тече гласуването – да предупредя, че след почивката ще продължим с точка девета: Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г.
Гласували 128 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 43.
Предложението е прието.
Почивка до 12,00 ч. и, както казах, ще продължим с точка девет в 12,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Продължаваме със заседанието.
ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ ПРЕЗ 2019 Г.
Доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека – заповядайте, имате думата, госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да представя Доклада правя процедурно предложение по чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в пленарната зала доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация, и доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Позволявам си гласуването по допуска да го направим, след като изчетете Доклада, тъй като има риск да няма достатъчно колеги в залата в момента. С цялото ми уважение към гостите, но…
През това време ще помоля квесторите да поканят колегите, които са отвън, за да влязат.
Може да представите Доклада, госпожо Чеканска. През това време ще дойдат и достатъчно колеги, за да гласуваме допуска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 28 май 2020 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г. На заседанието присъстваха: доцент доктор Ана Джумалиева – председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), и доцент доктор Баки Хюсеинов – заместник-председател на Комисията.
Отчетът за дейността на комисията за 2019 г., внесен на основание чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация, беше представен от председателя – доцент доктор Ана Джумалиева. Той отразява постигнатите резултати на Комисията в качеството ѝ на орган по равнопоставеността, изграждайки и прилагайки национални и международни политики в областта на борбата и превенцията срещу дискриминацията.
Отчетът за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г. традиционно акцентира върху работата на заседателните състави, отчита дейността на специализираната и общата администрация и посочва някои от най-важните цели и задачи.
Доцент Джумалиева заяви, че през 2019 г. продължава тенденцията за повишаване на броя на жалбите и сигналите от граждани и юридически лица. Постъпили са 921 жалби и сигнали, образувани са 920 преписки и е оказана независима правна помощ на 1160 жертви на дискриминация. И постановените решения бележат своя рекорд през годините – те са 627, докато за 2018 г. са 511. Подчерта се, че самосезиранията са също без аналог в историята на институцията. В сравнение с 2018 г. – когато са били 386, то през 2019 г. вече са 601. От тях голяма част са във връзка с реализираната от органа по равнопоставеност кампания „Достъпна България“ с цел гарантиране създаването и поддържането на достъпна обществена среда за хората с увреждания.
Доцент Джумалиева обърна внимание на ролята на регионалните представители за дейността на Комисията. Към настоящия момент са разкрити 24 офиси в областните центрове и са необходими още 4, за да се изпълнят препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността. Анализът на практиката и на информацията, получена от регионалните представители, показва, че през 2019 г. оплакванията на гражданите за неравно третиране са в сферата на образованието, здравеопазването, трудовата заетост, предоставянето на стоки и услуги и други.
Доцент Джумалиева посочи редица събития и инициативи на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., свързани с превенцията и защитата от дискриминация. Тя подробно информира за подписаните от институцията споразумения за сътрудничество както на национално ниво, така и с органи на международни организации със сходни сфери на дейност. Изтъкна и множеството организирани от Комисията за защита от дискриминация обучителни семинари и участия в международни форуми.
В последвалата дискусия бяха поставени въпроси от народните представители Виолета Желева и Валентина Найденова. Въпросите бяха свързани с причината за увеличаването на броя на жалбите, с източниците на информация за самосезиранията, както и с механизмите за сътрудничество с националните институции и споделяне на опита на Комисията със съседните ни държави.
Доцент Джумалиева отговори изчерпателно, като заяви, че увеличението на жалбите е в резултат на превантивната дейност на Комисията за защита от дискриминация и регионалните представители, водеща до по-голяма информираност на гражданите за техните права. Изтъкна се, че това е и белег за повишеното доверие към институцията. Относно източниците на информация за самосезиранията на Комисията тя разясни подробно процедурата. Подчерта се и доброто сътрудничество с Народното събрание, Министерския съвет и отделните министерства. Доцент Джумалиева заяви, че ще продължи да работи за утвърждаването и споделянето на добрите практики на Комисията за защита от дискриминация.
След проведеното гласуване, Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 13 гласа „за“, 1 глас „против“, без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация през 2019 г., № 020-00-7, внесен от Комисията за защита от дискриминация на 27 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Чеканска.
Сега ще подложа на гласуване, направената от госпожа Чеканска процедура за допуск, на Ана Джумалиева и Баки Хюсеинов – председател и заместник-председател на Комисията за защита от дискриминация.
Моля, процедура на гласуване.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля да поканите гостите. Надявам се, че са чули Доклада на госпожа Чеканска.
А сега госпожа Чеканска ще представи Проекта за решение преди да преминем към дискусия.
Заповядайте, госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Благодаря.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 40, ал. 5 от Закона за защита от дискриминация
РЕШИ:
Приема Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Чеканска.
Преминаваме към дискусия по Проекта.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
Ще дам възможност и на нашите гости, ако имат желание, да кажат нещо по Доклада.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Изразявам позицията на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Ние смятаме, че във вида, в който работи Комисията за защита от дискриминация, е ненужен и излишен орган. Защо? Защото всъщност много често обект на дискриминация, тоест на разследване на жалби за защита от дискриминация, стават именно представители на дискриминираните. Ще Ви дам някои примери от журналистическата практика – примерно журналисти, които споделят и са направили разследване, че определена малцинствена група не плаща ток и вода, всъщност стават обект на разследване, затова че са нарушили правата на тази малцинствена група само защото са казали истината.
По традиция парламентарната група на „Обединени патриоти“ ще се въздържи на този отчет. Смятаме, че по-скоро Комисията за защита от дискриминация трябва да има регулаторна функция, както е примерно Съветът за електронни медии и да може да налага административни наказания, но не и да изпълнява функциите на квази съдебен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Цветкова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Госпожо Джумалиева, имате думата по Отчета за дейността на Комисията.
АНА ДЖУМАЛИЕВА: Благодаря Ви за вниманието.
Мислех да не вземам думата днес, но предвид на направеното изказване.
Първо, у мен буди недоумение фактът, че самата политическа формация, която направи изказване, има също представител в Комисията за защита от дискриминация. Много е лесно – особено в днешните трудни времена, да кажем, че някой е непотребен и трябва да бъде закрит или не трябва да съществува. Винаги съм била на мнението и на становището, че колкото повече правозащитни организации, не само представители на гражданското общество, но и на държавата има в една демократична държава, каквато е и нашата страна, това е гаранция и показател за това, че на българските граждани и не само на българските граждани, а и на всички лица, които се намират на територията на Република България, ще бъдат защитени техните права, докато се намират на наша територия.
Също така искам да кажа, че наистина в България ние с тревога сме отбелязвали – още преди две години излязохме с декларация срещу езика на омразата и срещу нападките Ad hominem, но не трябва да забравяме, че свободата на словото стига дотам, докъдето не трябва да се нарушават правата на другите граждани, които са на територията на нашата страна.
По отношение на различни упреци, които се отправиха във връзка с това, че по отношение на журналисти или медии, които са изказали определено становище или определени нагласи към определена, подчертавам, етническа немалцинствена група, тъй като в България са признати и говорим за различни етноси, а не за малцинства, считаме, че, първо, не знам доколко сте запознати, но ние сме и регулаторен орган и много наподобяваме на квази съдебна юрисдикция. И всяко едно решение на Комисията за защита от дискриминация всъщност е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред пред съответния административен съд на Република България.
Считам, че за мен е неприемливо, но, разбира се, всеки има право на различни оценки, всеки има различни виждания за нещата и въобще за това, което се случва, или как работи определен човек, та било и орган, какъвто е Комисията за защита от дискриминация, в Република България. Аз не мога да се съглася с това, че в днешно време, след като Комисията за защита от дискриминация е един от органите по равнопоставеност – говоря на европейско ниво, не говоря само за нашата територия, след като вече има повече от 15 години практика, ние трябва да се гордеем, че имаме един от най добрите закони за защита от дискриминация в Европа – не говоря за нашата страна.
Много други органи по равнопоставеност, включително и омбудсмани, са посещавали Комисията за защита от дискриминация с цел да черпят опит и практика от нашата институция и от нашето законодателство. Винаги сме повтаряли, че сме с един от най добрите закони за защита от дискриминация, и да се каже, че една институция трябва да бъде закрита или че е непотребна?! Да, всеки може да има критики – ние с част от критиките ще се съгласим или можем да се съгласим, или можем да ги дискутираме, но, извинявайте, само едно ще Ви кажа: българската Комисия за защита от дискриминация, ако отворите и погледнете чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, ще видите, че сме единственият орган по равнопоставеност в цяла Европа, който разглежда 19 признака за защита от дискриминация, които не са изброени изчерпателно, и изрично е записано: и други признаци, включени в други закони или международни договори, по които Република България е страна. Така че не мога да се съглася с подобно изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Джумалиева.
Към този момент и не обсъждаме закриването на Комисията, така че…
Други изказвания има ли, колеги?
Заповядайте за изказване, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, надявах се, че ще направите забележка на госпожа Джумалиева, затова че поучава народен представител какви възгледи има и какви виждания има по различни въпроси, защото това е право на всеки народен представител – да изказва мнения, становища и да преценява кое е правилно за държавата и кое не. И не е редно председател на държавна комисия тук да поучава народен представител!
Относно Комисията за защита от дискриминация нашето мнение – на ВМРО, винаги е било, че такава комисия не трябва да има, защото има български съд. Има Закон за дискриминацията и български съд и всички граждани, които по някаква причина се чувстват дискриминирани, могат да потърсят своите права в българския съд. Защо трябва да има един излишен друг държавен орган, който има дори регионални структури вече по цялата страна, които да търсят дискриминирани? Защото те търсят дискриминирани. По този начин и държавата ни олеква не само пред Европейския съюз, а и пред целия свят, като се вадят едни хиляди, хиляди, хиляди случаи на дискриминирани, които се търсят, за да има работа Комисията и регионалните структури и излагаме собствената си държава с тази комисия.
Нямам нищо против всеки, който е дискриминиран – дали като етнос, дали като религиозни възгледи, дали по някакви други признаци, трябва да бъде защитен – имаме закон. Защо трябва да има една измислена комисия? За да има хора на работа, които да получават заплати, които да поучават народните представители какво да говорят, какво да не говорят и какво становище да имат?! Затова винаги нашето виждане е било, че това е един излишен орган. Има български съд и там всеки български гражданин може да си потърси правата. Да не говорим, че през годините, ако върнем всички отчети назад и проверим всички решения на тази комисия, колко са паднали в съда – сигурно са две трети, ако не са и 90%. Тоест това показва безсмислието на този орган. Хората след това отиват пак в съда и събарят тези решения, защото в българския съд в крайна сметка има съдии, които са компетентни и могат да гледат законите, докато в Комисията… Да, има представител на „Обединени патриоти“. Изпратили сме го там, за да имаме виждане, естествено, защото сигналите, които през годините сме получавали за това, което се случва вътре в тази комисия, по никакъв начин не са ни харесвали.
Затова наистина считаме, че най-правилното решение, което може да вземе българското Народно събрание, е тази комисия просто наистина да бъде приключена и да има справедливост и ред в българския съд, както за всички останали граждани, когато имат някакви изисквания към това, че определени права са им нарушени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Ангелов.
Все пак да отбележа, че госпожа Джумалиева не е отрекла правото Ви да имате това мнение, а просто изрази несъгласие с него, което, предполагам, не е неочаквано за Вас.
Ако няма други изказвания, закривам разисквания.
Преминаваме към гласуване на предложения от госпожа Чеканска Проект за решение по Отчета за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2019 г.
Моля, процедура за гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 11, въздържал се 1.
Предложението е прието.
С това, уважаеми колеги, изчерпахме дневния ред за днес.
Следващото редовно пленарно заседание е от 9,00 ч. на 4 юни 2020 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 12,28 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин


Секретари:
Филип Попов
Симеон Найденов