Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Процедура – господин Мацурев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР МАЦУРЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да направя процедура – предлагам срокът за писмени предложения съгласно чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по общия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 053-11-9, от 21 май 2020 г. да бъде удължен с още 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Мацурев.
Колеги, подлагам на гласуване процедурата, която току-що господин Мацурев ни представи.
Гласували 182 народни представители: за 178, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносител – Министерският съвет на 8 януари 2020 г. Приет на първо гласуване на 27 февруари 2020 г.
Госпожо Дариткова, заповядайте да ни запознаете с Доклада за второ четене.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект…“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „…за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 002-01-3, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. Приет на първо гласуване на 27 февруари 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. …)“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона, подкрепен от Комисията.
Гласували 156 народни представители: за 156, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
По § 1 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно в залата!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 1 се изменя така:
§ 1. Чл. 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Чрез лечебните заведения, лекари, медицински и немедицински специалисти осъществяват дейности, свързани с:
1. промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите;
2. укрепване и опазване здравето на гражданите;
3. наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;
4. диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
5. наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;
6. диагностика, профилактика и лечение на заболяванията на зъбите;
7. спешна медицинска помощ;
8. вземане, диагностициране, преработване и съхранение на кръв и кръвни съставки, трансфузионен надзор;
9. спешна психиатрична помощ, диагностика, лечение и наблюдение на лица с психични разстройства;
10. диагностика, лечение и рехабилитация на лица с остри и хронични дерматологични заболявания;
11. промоция, превенция, диагностика и лечение на лица с онкологични заболявания;
12. комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания;
13. палиативни грижи за терминално болни пациенти;
14. диализа;
15. тъканна банка;
16. медицински здравни грижи;
17. интегрирани здравно-социални услуги;
18. други дейности.
(2) Чрез лечебни заведения, лекари, медицински и немедицински специалисти, могат да предоставят и/или да участват в предоставянето на интегрирани здравно-социални услуги, самостоятелно, по лекарско предписание или под лекарски контрол, свързани с лечението, възстановяването, рехабилитация, обгрижване или последващи грижи при болест, увреждане и/или поддържане на независим живот и социално взаимодействие. Здравно-социалните услуги се предоставят на основата на медицински стандарт, утвърден с наредба на министъра на здравеопазването и изготвен съвместно с Министерството на труда и социалната политика.
(3) Чрез лечебни заведения лекари, медицински и немедицински специалисти могат да предоставят и/или да участват в предоставянето на социални услуги, медико-социални грижи и интегрирани здравно-социални услуги при условия и по реда на Закона за социалните услуги.
(4) На лечебните заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние, се възлага да изпълняват обществена услуга в здравеопазването по реда на Закона за публичните предприятия.
(5) В лечебните заведения може да се извършва обучение на студенти от преподаватели с призната образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“ и следдипломно обучение на медицински и немедицински специалисти, работещи в сектора.
(6) В лечебните заведения може да се извършва научна дейност под ръководството на лекар с призната образователна и научна степен „доктор“ или научна степен „доктор на науките“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Лечебни заведения по смисъла на този закон са:
1. организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности:
а) диагностика, лечение и рехабилитация на болни;
б) наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ;
в) наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица;
г) профилактика на болести и ранно откриване на заболявания;
д) мерки за укрепване и опазване на здравето;
е) трансплантация на органи, тъкани и клетки.
2. организационно обособени структури, в които лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори осъществяват самостоятелно всички или някои от следните дейности:
а) предоставяне на медицински и здравни грижи;
б) осъществяване на манипулации;
в) промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите.“
2. В ал. 2 след думата „заведения“ се добавя „по ал. 1, т. 1“.
3. В ал. 3 след думата „заведения“ се добавя „по ал. 1, т. 1“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! В § 1, чл. 2 на така предложения текст, буква „а“, считаме, че не кореспондира с предложените от Министерския съвет последващи текстове в Законопроекта. Тук се говори за предоставяне на медицински здравни грижи, а в следващите текстове се използват термините „здравни грижи“ и „медицинска помощ“, касаещи предложението за създаване на ново лечебно заведение от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно в залата!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Ако търсим синхрон със Закона за социалните услуги, считаме, че липсва дейността „медицинско наблюдение“. Кой ще го извършва? Ето защо правим следното предложение: в § 1, чл. 2, ал. 1, т. 2, буква „а“ от направеното предложение на Министерския съвет пред думата „медицински“ да се поставят думите „медицинско наблюдение“ и запетая след тях. Така текстът ще се чете: „Предоставяне на медицинско наблюдение, медицински и здравни грижи“. (Предава текста на председателя.)
Предлагаме и нов текст на чл. 2, като:
Първо, на преден план издигаме ролята на лекарите, медицинските и немедицинските специалисти, които чрез регистрирани по Търговския закон лечебни заведения, осъществяват дейности, свързани с изброените по-нататък дейности…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Найденова, моля само за секунда.
Колеги, много Ви моля, много е шумно в залата! Ще имате възможност за реплики.
Продължете, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: …осъществяват дейности в така действащия текст на Закона за лечебните заведения.
Второ, с предложенията ни по ал. 2 и ал. 3 се създава мост между дейностите по Закона за лечебните заведения и Закона за социалните услуги, като регламентираме полето, където двата закона се припокриват.
И трето, възлагаме на лечебните заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или доминиращо влияние, да изпълняват обществена услуга в здравеопазването по реда на Закона за публичните предприятия. Тази идея сме я развили малко по-нататък в частта „Национална здравна карта“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз очаквах от колегите да защитят предложението, което е направено от тях и което изцяло променя философията на функциониране на лечебните заведения. Това беше предложението, което беше обсъждано в Комисията по здравеопазването и не беше прието, защото, за съжаление, в него имаше изключително объркване на терминология, функции и предназначение, елиминиране на цели раздели от медицинската помощ и приоритизиране на определени, като примерно дерматологична помощ и онкологична – това беше във Вашето предложение, въпреки че се изненадвате, и аз очаквах Вие да защитите защо именно по този начин сте предложили да се регистрират, функционират и организират лечебните заведения в Република България.
За голямо мое изумление сега чувам нови предложения тук в пленарната зала, при условие че имаше достатъчно време тези предложения да бъдат направени за срока, в който Законът беше оставен да бъде разглеждан и да има регламентирани възможности за предложения между първо и второ четене, в Комисията не бяха направени и сега тук, в пленарната зала в движение да се правят предложения, които наистина могат да нарушат и смисъла на Законопроекта, ми изглежда до голяма степен некоректно и аз затова апелирам народните представители да не подкрепят подобни предложения и в същото време да не толерираме подобни практики, защото законодателната дейност изисква изключително прецизно оглеждане на текстовете, за да не се получат продукти, които в последствие могат да затруднят прилагането на съответния законодателен текст.
Това, което налага промяната в този член от Закона за лечебните заведения, е въвеждането на нов вид обособени структури, лечебни заведения, в които медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и лекарски асистенти могат да осъществяват медицински и здравни услуги в рамките на определените им правомощия в съответните наредби на министъра на здравеопазването.
Това беше адмирирано от Асоциацията на медицинските сестри – така наречените професионалисти по здравни грижи, и дава възможност наистина за допълнителното включване на тези медицински професионалисти, което ще гарантира на българските граждани възможност да получават легитимно техните услуги. Това е изключително важно, защото редица манипулации, а и други услуги, които ще вършат тези структури, които и сега вършат тези специалисти, ще бъдат легитимирани по начин, който е законово разписан и който може наистина да даде възможност за прозрачно упражняване на тяхната дейност. Това е в интерес на медицинската помощ и на пациентите в Република България.
Това е смисълът на текста и аз искам да помоля народните представители да подкрепят текста, около който Комисията се е обединила с болшинство и който Ви представих в моя доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики?
Изказване.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Дариткова, моята реплика е следната:
Първо, залата има право и затова има второ четене – да предлага изменения и допълнения. Това допълнение дойде от мои колеги, които са членове на Социалната комисия, които ми напомниха за Закона за социалните услуги, където терминът „наблюдение“ фигурира и всички ние сме гласували като Народно събрание за това.
Второ, всяка една промяна в даден закон не може да се чете само заради самата промяна, дори с оправдание за намаляване на административната тежест. За всяка промяна трябва да прегледаш целия закон, да видиш как тя ще се отрази не само на него, но ще се отрази и на другите закони, свързани с този закон. Ето защо не мога да се съглася с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика ще има ли?
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Аз отново съм принудена да отговарям в посока, която няма нищо общо с моето изказване.
Искам да подчертая, че интегрираните здравно-социални услуги бяха въведени от нас като елемент на Закона за здравето. Когато се прие Законът за социалните услуги, се реши от всички народни представители, включително и най-вече на тези от Социалната комисия, защото беше водеща, че мястото на тези интегрирани здравно-социални услуги като правна регламентация и законова формулировка е именно в Закона за социалните услуги.
Така или иначе там са разписани детайлно всички възможности за оказването на такива услуги и аз смятам, че в Закона за лечебните заведения изобщо няма място за подобен вид терминология, която да прави препратка към друг закон. Смятам, че наистина текстовете, които сме предложили на вниманието на пленарната зала, са достатъчно прецизни и искам да припомня, че в пленарната зала могат да се правят само редакционни поправки – възможно е, но в никакъв случай поправки, които променят смисъла на предложените текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Господин Поповски, заповядайте за изказване.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи настоящия законопроект и на второ четене, въпреки че в личен план ще го подкрепя чисто от коалиционна култура, защото текстовете за лечебните заведения са много либерални.
Снощи последно направих една справка как е в 80-милионната Германия – значи, медицинските сестри нямат право на самостоятелни практики, а само на практики, които са под лекарско наблюдение. На самостоятелни практики имат право лекарски асистенти, физиотерапевти и акушерки. Така е в 80-милионната Германия, давам го като пример. Не казвам, че ние трябва да подкрепяме всичко каквото е там и да го правим по същия начин.
Сега ние либерализираме Закона до безкрайност, за да може и медицинските сестри да разкриват такива практики и дано това да допринесе… Все пак ние знаем, че те имат проблеми с финансиране, с ниски заплати и с много други техни проблеми, чисто съсловни.
В личен план и аз, и цялата група на „Обединени патриоти“ ще подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски.
Реплика ли?
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Ананиев! Уважаеми доктор Поповски, много държа уважаван от мен колега като Вас да ме чуе в това обръщение. Поради много субективни обстоятелства, за което много съжалявам, ние доста дълго време ще стоим върху този законопроект, който обаче е много важен според мен, доктор Поповски.
Използването на думите „подкрепяме от коалиционна култура“ за мен е абсолютно неуместно и абсолютно некоректно към българската нация, тъй като става дума за основния закон, който третира лечебните заведения като основен източник на предоставянето на здравни услуги. След малко ние ще влезем в първия сериозен дебат по отношение на това, но аз искам да насоча към Вас и към уважаемата колега Дариткова собствените ѝ думи, които тя преди малко сподели от трибуната.
Действително с този закон се променя цялата философия на здравеопазването, но, както Вие самият казахте, в една ултрапогрешна и ултралиберална посока. Ние се връщаме във времена, от които ще се срамуваме след време – да разрушаваме цялата пирамида на здравеопазването, да правим неща, които са абсолютно немислими, доктор Поповски, немислими!
Казвам Ви го с цялата си отговорност на 38 – 40-годишен практикуващ лекар: да се предоставят такива права и да ни се говори на Комисия, че сега ще се правят правилата при неприети медицински стандарти в България и още мандатът изтича на това правителство, стандартите не са приети. Да Ви кажа честно, че не знам коя е тази коалиционна култура, която Ви позволява да подкрепяте един такъв закон! Благодаря Ви, доктор Поповски. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Втора реплика? Не виждам.
Дуплика? Няма.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Генов.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Точно по този повод аз донякъде ще повторя нещата, за които говорихме при обсъждането на Закона на първо четене.
Ще заявя, че нашата група категорично застава зад това, че ние ще подкрепим този тип нови лечебни заведения, които ще бъдат създавани от медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и лекарски асистенти. По принцип това се налага в нашата страна поради няколко причини. Най-основната от тези причини аз мога да я споделя като човек, който се е сблъсквал с такива неща в моята лекарска практика: когато в някакъв малко по-отдалечен район има хора, които са били на лечение – както съм работил, в онкологично заведение, след това са доста трудноподвижни, трудно могат да намерят начин да бъдат транспортирани дори до града, камо ли ако живеят в някакво по-отдалечено място от съответната здравна служба. Точно такъв тип услуга може да бъде покрита, която в момента е като дефицит на изпълнението на тази услуга, може да бъде покрита от такива лекарски, извинявам се, сестрински практики.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Не се извинявай!
РУМЕН ГЕНОВ: Извинявам се за грешката, която казах.
Това е нещото, което може да запълни някакъв дефицит в момента в медицинското обслужване. Така че в никакъв случай, както някои колеги в Комисията казаха, че се извършват фундаментални промени в здравеопазването, че се създават едва ли не болници за превръзки – в никакъв случай не се създават болници за превръзки, а става дума за регламентирането на нерегламентирани досега дейности.
Пак ще го кажа: ако някой възрастен човек, който няма възможност да отиде в болницата, за да му се постави една инжекция, той спокойно може да разчита точно на този тип практика да му свърши тази услуга – дали ще бъде поставяне на инжекция, дали ще бъде някаква елементарна превръзка, това няма никакво значение. Казахме, че в момента може да действа и медицински стандарт, който да определя до какво ниво на компетентност тези структури могат да работят.
Така че категорично подкрепяме и по този начин искаме в известен смисъл на онеправданите досега членове на медицинското съсловие да имат възможност за реализация, както всички останали членове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Реплики?
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми колега Генов, аз разбирам желанието Ви да оправдаете законовносителя във всичките измерения на този недобре проектиран и презентиран законопроект, но искам да Ви кажа, че като лекари ние с Вас сигурно познаваме добре практиката не само в България.
Мога да Ви кажа, че има отдалечени райони в много страни в Европа, които са с много по-високо ниво на здравеопазването, отколкото е в България, има планински райони, които са километър – километър и половина по-високи от българските планински райони и с много труднодостъпен терен, и трябва да Ви кажа, че Република Италия има изключително сериозна законодателна практика и там е възможно даже да бъде извършена хемотрансфузия вкъщи. Но никъде и при никакви условия това, за което можем да говорим, но не и в залата, то е несериозно за мен, че една…
Какво значи елементарна превръзка, доктор Генов? Какво значи елементарна венозна инжекция? Нали ние с Вас сме стояли до леглото на болния и знаем какво може да последва след една превръзка и една венозна инжекция? Такива преценки, бога ми, се правят само от един човек – това е българският лекар! Никой друг не може да си го позволи и не могат да бъдат създавани стандарти под стандартите, за да може да се оправдаят подобни – няма да казвам точната дума, че не е уместно в тази зала, безобразно непрофесионални практики! Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Втора реплика – господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Генов, учуден съм, че лекар с Вашия стаж казва, че една част от лечението на болния е нерегламентирано. Вие казахте, че здравната грижа не е регламентирана. Доктор Генов, здравната грижа е регламентирана в България, така че предлагам да оттеглите този Ваш мотив, той не е сериозен.
Друг е въпросът, че Вие предлагате тя да се извърши от друга категория медицински специалисти и това е съвсем друго нещо. Но сега ние имаме регламентация на медицинската грижа и е ясно и точно кой може да я извърши, а венозната инжекция не може да бъде извършена от медицинска сестра и това го знаете много добре. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Госпожа Дариткова – изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми доктор Генов, искам да артикулирате ясно смисъла на нашето предложение и да обясните на колегите… (Народният представител Георги Михайлов е встрани от микрофоните.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Михайлов, моля Ви, заемете мястото си!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Отвлича ми вниманието професор Михайлов. Изглежда ми малко агресивен в тази поза тук. Надявам се, че е само привидно. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Е той е кавалер господин Михайлов.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Защото тръгнаха с твърде голям плам да ограничават възможностите – дейности, които наистина са осъществявани и сега от медицински сестри, рехабилитатори и лекарски асистенти, които работят на терен, да бъдат регламентирани в Закона за лечебните заведения. Тази регламентация позволява, от една страна, практиката да се легитимира, от друга страна, да бъде добре контролирана. Защото наистина има ясна регламентация – мисля, че един от репликиращите го спомена бегло – на правомощията на медицинските специалисти. Те могат да правят само това, което е разписано в съответната наредба на министъра, по лекарско назначение. В никакъв случай ние не променяме тези правомощия със Закона.
Това, което могат да правят лекарите, също е регламентирано в стандартите за съответната дейност, така че по никакъв начин това не променя останалите законови изисквания за правомощията на отделните групи медицински специалисти.
Смятам, че подобна практика е само в интерес на българските пациенти, които се нуждаят от лекарските асистенти – бившите фелдшери, които подпомагат дейността на общопрактикуващите лекари в много населени места на България. От легитимиране на дейността на медицинските сестри, които могат да подпомагат, и споменатите вече здравно-социални услуги, които ще се развиват на територията на страната и вече се налагат, ще могат да осъществяват и рехабилитация на пациенти, които са изписани в дома примерно след тежки неврологични заболявания. Това може да бъде осъществено именно чрез този тип лечебни заведения.
Това е само в полза на българските пациенти и аз се надявам залата да го разбира. Въпреки всички внушения няма фундаментална промяна на механизма и на структурата на оказване на медицинска помощ в Закона за лечебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Господин Генов, заповядайте за дуплика.
РУМЕН ГЕНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Относно репликите, ако започнем отзад напред. Да, тази препоръка на доктор Дариткова е по някакъв начин препратка и към въпроса, пак като вървим отзад напред, на доцент Йорданов.
Доцент Йорданов, не съм казвал „нерегламентирано лечение“. Такова нещо не съм казвал! Аз казах: да се регламентират нерегламентирани досега дейности. Какво имам предвид? Имам предвид – предния път го обясних, ако трябва пак да го повторя, ще го повторя – примерно човек, който стои вкъщи и трябва да му се поставят инжекции и няма възможност да отиде до поликлиника или до друго здравно заведение. Той намира например в някакъв съседен вход някой познат или някоя сестра и така нататък, тя идва и прави инжекции. Къде е регламентът?! Къде е отговорността?! Къде е лекарското наблюдение?! Но тя му прави инжекция, взема му съответно някакви пари и всичко това е в нерегламентираната дейност. Защо това нещо да не бъде регламентирано?!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): Защото не е правилно.
РУМЕН ГЕНОВ: Защо да не е правилно?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в диалог със залата!
РУМЕН ГЕНОВ: Извинявам се. Така че „нерегламентирано лечение“ не съм употребявал.
Що се отнася до репликата на професор Михайлов „елементарни превръзки“. Професор Михайлов, има елементарни, има сложни, има и превръзки, които в крайна сметка прерастват във възможност да се влезе в операционна. Двадесет и девет години – ще се коригирам от предния път, казах, че 30 години – 29 години съм в хирургично отделение и много добре знам какво означава елементарна превръзка и как например във всяко едно хирургично отделение лекарите възлагат достатъчно доверие на сестрите, които неслучайно са там, и казват: ако има някакъв проблем, тогава ме извикай.
А пък това дали лекар прави превръзка, това за първи път го чувам от Вас. Обаче що се отнася до дейностите – какво представляват, как е, ние по-късно ще видим в Закона. Доктор Найденова има достатъчно теории какво представлява медицинска услуга и много от смисъла на терминологията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Госпожо Джафер, заповядайте за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, искам да заявя нашето намерение да подкрепим категорично предложения текст.
Нашата позиция е непроменена от няколко години, в рамките на които се води този дебат, включително за интегрираните медико-социални грижи – една идея, която възникна, която намери законодателно отражение. За съжаление, още не е влязъл в сила законодателният текст.
Въпреки всичко, уважаеми колеги отляво, има страни, в които 150 години, например във Великобритания, са регламентирани подобни практики и това е работеща добра практика. Ние живеем в условия, в които в цели райони няма достатъчно лекари. Да не говорим за лекари по-тесни специалности, но и по-широките. Няма достатъчно гинеколози, няма достатъчно педиатри, няма достатъчно рехабилитатори. Това е една възможност, в която с ясен регламент в наредба с разписани текстове какви са компетенциите на тези хора, да могат да бъдат полезни за общността, за хората, които имат нужда от техните грижи. (Шум и оживление.)
Защо една медицинска сестра…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина!
НИГЯР ДЖАФЕР: …или акушерка да не може да участва в дейности, които са свързани с наблюдение, с женски консултации, с детски консултации, с дългосрочна грижа, с палиативни грижи за хора, които не могат да бъдат настанени в хосписи например? Защо лекарските асистенти, акушерките, рехабилитаторите да не могат да извършват дейности, които и сега извършват в пилотни проекти, впрочем, които доказаха своята изключителна полезност за общността?!
Българският Червен кръст например приложи в действие по един свой проект в Северозападна България работещи механизми и практики, които са описани, и аз се надявам Вие добронамерено да се запознаете с тях. Има други организации, които работят и показват как може. Усилията на тези хора, обучавани четири години впрочем, е един висококвалифициран труд, който трябва да бъде използван абсолютно аргументирано и в полза на хората.
Аз не разбирам Вашите аргументи, когато се обявявате толкова остро против това решение, при положение че в следващия текст, който ние ще разглеждаме, има предложение на доктор Найденова. В това предложение е записано следното: „Чрез лечебните заведения лекари, медицински и немедицински специалисти оказват извънболнична и болнична медицинска помощ.“ Не получих адекватен отговор на заседанието на Комисията какво се има предвид с това, че немедицински специалисти оказват такава помощ.
Защо на лекарските асистенти и медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите ние да не дадем възможност абсолютно регламентирано в подзаконова нормативна уредба, с ясно разписани правила да извършват дейности, за които са обучавани?! Това значи да се лишим от техния потенциал.
Ето защо ние категорично ще подкрепим текстовете, които дават тази възможност. Имаме обаче малко съмнение, че това ще увеличи, за съжаление, нерегламентираните плащания от самия пациент, ако не се намери друг начин за финансиране на тези дейности.
Виждам, че доктор Дариткова се усмихва, защото тя е наясно с този проблем. Но така или иначе ние във времето трябва да направим тази стъпка. Защо да не е сега, включително с текст, разписан в този закон?! Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Джафер.
Реплики?
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми министър Ананиев! Уважаема доктор Джафер, аз внимателно изслушах Вашето изказване. В него има солидна логика, но позволете ми да Ви кажа, че всички тези практики, които цитирате в отделни страни в Европа, са претърпели много сериозна еволюция във Великобритания последните 150 години. Нека да не говорим така гросо модо, защото 150 години са много голям период в медицината. Не се наричат лечебни заведения, а се наричат по съвсем друг начин и подлежат на много стриктен, много железен контрол, който контрол тук не е изграден, доктор Джафер. И това казахме в Комисията – законодателят слага каруцата пред коня. Първо, прави гръмкото наименование – лечебно заведение за немедицински… (Реплика от докладчик Даниела Дариткова.)
Сега няма да спорим за това. Бих казал в духа на шегата, която Вие започнахте преди малко, че…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в лични разговори!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …червеният цвят на Вашия костюм означава голяма ожесточеност в спора и той започва вече да се реализира.
Но действително, Вие имате сериозно право. В отделни региони в страната има недостиг на медицински кадри. Много сериозен недостиг! Не само в Североизточна България – и в Югоизточна България, и къде ли не. Това не означава да нагаждаме Закона към проблемите, които сме си създали сами като нация и като общество.
Ние три години повтаряме тук в залата: дайте да решим принципните проблеми на здравеопазването. Ако сега направим тези лечебни квази заведения, пък не сме – Вие сте абсолютно права и за финансирането – решили как ще се финансират, след това ще има колосални битки с Касата дали да се прикрепят и те към нея, към тази единствена дояща се крава, безкрайно уголемяваща се и недаваща ефективно българско здравеопазване – Националната здравноосигурителна каса.
Това беше смисълът на нашето противопоставяне, че тези неща трябва внимателно да се обмислят като наименование, като структура, като начин на действие, да бъдат събрани съответните, а не да ни се говори от името на заместник-министъра на здравеопазването, че сега тепърва ще бъдат издавани наредби, които ще регламентират – това, което вече е прието със Закон. Така не се прави нищо в този свят! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Времето!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Затова нещата трябва да бъдат внимателно подготвени, внимателно прокарани през залата на Народното събрание, за да имат наистина ефект. Иначе другото е просто…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …желание да играем на законотворчество. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Мисля, че трябва да направим фина настройка на този проект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения в частта § 1.
Тя се състои в следното – много Ви моля, колеги, да разграничим двете неща – едното е по отношение на доктор Джафер, където говори за извънболничната медицинска помощ, немедицински специалисти. Извънболнична никъде го няма в предложението. Забележете!
Тук ще цитирам и госпожа Менда Стоянова, която още в началото – и аз благодаря за нейния опит, ни каза: „Колеги, четете внимателно!“
В сега действащия текст на Закона за лечебните заведения пише: „Изпълняват следните дейности.“ Докато в нашето предложение пише: „Изпълняват дейности, свързани с…“ и там изреждаме всички дейности, които са засегнати, или почти всички, като сме отворили една вратичка в т. 18 за всички останали медицински дейности, които не са предвидени в Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Трета реплика? Не виждам.
Госпожо Джафер, ще има ли дуплика?
Заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми доктор Михайлов, можем да се загубим в този дебат защо не искаме да регламентираме очевидна потребност от това квалифицирани кадри да извършват дейност. Те не искат нищо повече впрочем, освен ясна регламентация на техните права, правомощия и задължения и какво могат да вършат, какво не могат да вършат.
Естествено, че всичко това трябва да бъде под надзора на лекар. Обаче изключително контрапродуктивно е да говорим за това понеже лекарите не искат да им се изземват територии, не искат да отстъпват ни на крачка от своите правомощия, макар че никой не отнема от тях, доколкото разбирам, каквато е идеята.
Що се отнася до това, че практиките в европейските страни са се променяли – да, те се променят, хората вървят напред. Ние обаче сме застинали на едно място, отчитаме, че имаме недостиг на лекари, медицински сестри, на акушерки, на рехабилитатори, на какво ли не, но не предприемаме нищо в посока на промяна на тази тенденция. Това е друга тема, друга дискусия.
Доктор Найденова, в текста, който след малко ще разглеждаме, категорично е записано, че немедицински специалисти работят в извънболничната и болничната помощ, извършват извънболнична и медицинска дейност. Така сте записали, това цитирах. Ето защо не разбирам защо пренасяте част от този дебат тук, но някак си насочен срещу предложения.
Аз обаче бих желала да чуя мнението и на министъра на здравеопазването, защото, господин Министър, притесненията на колегите тук са как ще се регламентира обхватът на дейността на тези специалисти, какво ще вършат те, в каква форма и кой ще им плаща? Ето въпроси, на които ние до този момент не намерихме отговор, включително на заседанието на Комисията.
Професор Михайлов, логично е подзаконовата нормативна уредба и наредбите да идват след промяна на законовите текстове. Това е логиката на законодателния процес. Така че в това няма нищо учудващо. Друг е въпросът, че понякога наредбите се чакат с години, но това е също друга тема за разговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Джафер.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Найденова и група народни представители.
Гласували 125 народни представители: за 36, против 70, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на госпожа Найденова.
Гласували 126 народни представители: за 39, против 67, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 127 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 30.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 2 има предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители – § 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
„(3) Лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5, буква „а“ се учредяват от:
1. физически лица – лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори;
2. еднолични търговци или еднолични търговски дружества, регистрирани от лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори; в случаите, когато лечебното заведение се учредява като еднолично търговско дружество, едноличният собственик управлява и представлява лечебното заведение.“
2. Досегашните ал. 3 – 6 стават съответно ал. 4 – 7.“
Уважаеми господин Председател, правя следното редакционно предложение в редакцията на Комисията за § 2:
1. Точка 2 да се измени така:
„2. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.“
2. Да се създадат т. 3 и 4:
„3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми министър Ананиев! Параграф 2 по своята същност представлява основната фундаментална промяна, която законодателят е предвидил в този законопроект, като изключим тези ширещи се през последните години практики – в един закон да се прокарват няколко други в Преходни и заключителни разпоредби, но като дойде времето за това ще говорим тогава.
Целият дебат дотук, аз затова няма да бъда многословен, тъй като Вие вече видяхте нашето отношение към проблема, опира до този § 2.
Аз съм съгласен напълно с логиката на колеги от залата, които смятат, и действително е така, че в България съществува нужда. Но тази нужда можеше да бъде регламентирана, предложена като Законопроект по един много по-сериозен, много по-професионален, много по-оразмерен начин, да не се дават гръмките определения на лечебни заведения. И второто нещо, което е фундаментално, в тези редакционни проектопромени, които сега се прочетоха, на практика се затвърждава една тенденция, против която Българската социалистическа партия стои от самото начало в мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Ние ще имаме време да говорим, господин Министър, може би само след една-две седмици за това как се справи търговската система на здравеопазването с COVID-19 и какви са причините…
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Прекрасно.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Дали е прекрасно ще видим в дебата, доктор Дариткова. Сега пак правим с Вас диалози. Аз го отчитам само на червения цвят. (Оживление.)
Искам да Ви кажа, че подобно раздробяване и възможност да се направят десетки типове лечебни заведения от типа дюкянчета, които даже още не се знае как ще се финансират. И тук беше правилна забележката, пак я цитирам: как вървял законът и после идвали наредбите. Аз го зная, доктор Джафер, само че какво се случва тук? Да Ви кажа ли за един друг закон, че още електронната му система не работи една година и половина след това. Мога да Ви го кажа, ако искате, но Вие казахте правилно, че това е тема на друг разговор. Много разговори станаха.
Моля колегите от залата, които нямат нищо общо с тази тема и не са длъжни да я познават, внимателно да се замислят, да поговорят със своите представители лекари в тяхната парламентарна група, да не допускате грешки, които ние ще поправяме след време законодателно, българската нация ще трябва да ги поправи чрез своя парламент. Начинът, по който го правите днес, е неуместен, няма да доведе до ефект. Напротив, ще се получат гафове, които ми е трудно да обяснявам на Вас, защото нямате общо с нашата професия като практикуващ лекар, но колегите знаят какво може да се случи от най-елементарна медицинска манипулация в практиката на един лекар и на една медицинска практика. Така че не си позволявайте да прекрачвате по този начин тази граница. Има достатъчно много законодателни възможности да се разреши по много добре организиран начин. Има възможности и на телемедицината в света, които са много усъвършенствани в последните 20 години. Не искам да влизам в подробности, които въобще не ги разбира залата, за да ги дискутираме тук. Но сега не е моментът по този начин да променяте Закона за лечебните заведения. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Реплика – господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Аз считам, че този законопроект е изключително важен и изказвания от общ характер от висотата на своя опит на даден колега, или от висотата на това, че между първо и второ четене не е направил нито едно предложение, смятам, че е абсолютно неуместно. Нещо повече – в момента разглеждаме § 2, господин Председател, а тук имаше едно изказване от общ характер.
Освен това тук нонстоп да бъдат представяни пред нас негативите… Аз искам да задам тук, понеже аудиторията стана повече медицинска, тези, които не се интересуват, напуснаха залата, искам да се обърна към Вас: кой слага абокатите в една клиника и как се извършват венозните апликации? (Оживление.) Кой ги слага?
Ще задам и други…
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Това е по начина на водене, да.
Бих нахвърлял още доста примери. Затова предлагам, господин Председател, да съблюдавате стриктно Правилника, в момента сме на § 2, и да бъдете стриктен към всички онези, които се отклоняват от темата, която ние разглеждаме, да бъдат прекъсвани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
По начина на водене.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, аз Ви моля, към Вас се обръщам, да не позволявате от българската трибуна на Народното събрание да се предлагат строго незаконни практики, каквито са поставянето на абокат и извършването на венозни манипулации извън лекарския състав от човек, който има висше медицинско образование. Това е толкова неправомерно – да говорим за практика, която е порочна, която е наказуема от Закона и която не се допуска никъде в нормална Европа, е несериозно от трибуната на Народното събрание. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Изказване – господин Йорданов.
(Реплики между народните представители Лъчезар Иванов и Георги Михайлов.)
Господин Михайлов, моля Ви. Всъщност аз имам мнение по въпроса, но…
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с доцент Иванов, че трябва по-конкретно да се отнасяме към материята и първата тема, която искам да дискутирам, е: защо? Ние имаме вече лечебно заведение, в което сестрите могат да работят самостоятелно. То се казва хоспис. То може да се управлява от лице с медицинско образование, не само от сестра, даже и от зъботехник.
Каква е разликата между това обаче, което сега се предлага, и хосписа? При хосписа пациентът трябва да се хоспитализира, а сега ние даваме възможност тези сестрински грижи, или здравни грижи, както е в Закона, да се правят извънболнично, тоест пациентът не се наблюдава хоспитализиран, той си е вкъщи и се оказва там на място, или някъде другаде се оказва медицинската помощ. Аз мисля, че ние можеше просто да разширим обхвата на действие на лечебното заведение, наречено хоспис, и голяма част от нещата, които сега дискутираме, щяха да отпаднат.
На второ място, с недоумение поставям въпроса отново, както и при първо четене, защо в този тип лечебни заведения ние пренебрегваме лекаря? Значи тези заведения могат да бъдат създавани от лекарски асистенти, от сестри, от рехабилитатори – с допълнението на доцент Иванов, а лекарят не може да участва в тяхното създаване, при условие че той е неотменима част от тази дейност, която се извършва. Тоест без неговите така наречени назначения, това заведение просто не може да работи, а той не може да участва в създаването на тези заведения. Каква логика има в това? Тази част от грижата, както и доктор Генов каза, той счита, че само операцията, защото е такава специалността му, трябва да се върши от лекаря, а другото вероятно от сестри, защо лекарят да не може, ако има интерес, не може да участва в създаването на този тип лечебни заведения? Това е дискриминация за професията.
Ние пренебрегваме, или под сурдинка тук, финансовите проблеми на това лечебно заведение, което е на път да създадем, обаче аз искам да попитам, тъй като първата алтернатива е тези лечебни заведения да бъдат създадени от физически лица, тези физически лица ще приемат заплащане от техните пациенти, какъв тип данъчен субект представляват те? Може би те като свободните професии да бъдат на патент или нещо друго.
Аз мисля, че тук трябва да бъде ясно данъчното законодателство спрямо това, което създаваме. Или ще създадем пак отново недоносче, защото днес ние създаваме лечебното заведение, което няма ясни права, няма стандарта за неговото действие – поне на тази категория медицински специалисти, които работят. Не е ясно и какви данъчни субекти са. Тези неща трябва да се изяснят, защото иначе наистина ще вдигнем до висоти нерегламентираните заплащания в системата на здравеопазване в България. Те и сега са 43 и нещо – ще ги направим 60 и ще ги узаконим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Има ли реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже тук имаше много еклектични и заблуждаващи изказвания, които ни прехвърлиха и в темата на данъчното законодателство, искам да Ви върна върху предложението за § 2. Извинявайте.
Това предложение касае механизма, по който се учредяват лечебните заведения за здравни грижи на медицински сестри, лекарски асистенти, акушерки и рехабилитатори, които вече подкрепихме в предходния параграф. Този механизъм е същият, по който, в действащия текст лекари и дентални лекари могат да регистрират групови или индивидуални практики за извънболнична медицинска помощ. Това вече съществува и аз се учудвам как хора, които са управлявали лечебни заведения, не познават детайлно Закона за лечебните заведения и неговите параграфи. Възможността лекари и дентални лекари да учредяват предполага, че в техните практики работят и медицински сестри. Когато искаме да създадем практики за друг вид грижи, които не влизат в правомощията на лекаря, а това са именно тези лечебни заведения за здравни грижи, които сега регламентираме, нормално е те да не се учредяват от лекари, а от тези специалисти, които ще осъществяват съответния вид грижи, които са описани ясно в техните правомощия. Това е смисълът на този параграф и досега никога не се е налагало и в действащите текстове да правим някакви специални препратки към данъчните закони. Ясно е, че се регламентират тогава, когато не са като физически лица, а като юридически – по Търговския закон, и те изпълняват правилата, които са заложени в Търговския закон.
Затова, колеги, повярвайте ми, текстът е абсолютно изчерпателен, изчистен и касае това, което е философията и вече приехме в предходния параграф. Затова аз Ви моля да го подкрепите, така както го е подкрепила Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема доктор Дариткова, аз съм твърде, твърде учуден от Вашето изказване. Вие изглежда не правите разлика между физическото лице и между лечебното заведение. Вие си позволявате да твърдите, че лекарят е идентичен с лечебно заведение – това просто не е така. Това е пълен нонсенс.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Как ще съм казала такова нещо!?
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Как да не кажете…Вие ми казвате – виждате ли, защото лекарят има право да учредява един тип лечебно заведение, той е неограничен. Не, доктор Дариткова, аз пледирах, че лекарят няма право да учредява този вид лечебно заведение, което сега разглеждаме. И Вие ми казвате, че той може да го учреди.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Не, казах, че не може, защото…
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Да, не може, ама защо не може?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Влязохте в личен разговор от трибуната, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Това е част от лечението. Това е част от неговата професия. (Реплика от Даниела Дариткова.) Ама не е така! Вие подлагате на съмнение основни параметри от медицинската професия в момента, от здравеопазването в Република България. Вие правите юридически бълвоч и всички ние ще бъдем потърпевши от това. Трябва да го разберете! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще си премълча.
Следваща реплика. Не виждам.
Госпожо Дариткова – дуплика.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Ще подмина великодушно грозното обвинение, но искам да обясня още веднъж, защото се надявам някой все пак да разбере.
В действащия текст на този член от Закона за лечебните заведения е описано как лекари могат да учредяват лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. И понеже новият вид лечебни заведения за медицински и здравни грижи ще касаят извънболничната медицинска помощ, защото те не касаят болничната медицинска помощ, именно затова сме написали кой може да учредява такъв вид лечебни заведения.
В никакъв случай не оспорвам фундаментални права на лекарите, обаче лекарите не могат да правят рехабилитация, защото това не им влиза в правомощията. Рехабилитаторите могат и затова тези лечебни заведения могат да се създадат и от рехабилитатори.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България, от място): Ако са физиотерапевти, как ще могат?
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: С този прост пример, извинявайте, част от рехабилитацията… (Шум и реплики.) Може би пак навлязох в сфера, която Ви възбуди. …част от рехабилитацията, назначена от лекар.
Именно затова смятам, защото ако дадем възможност, ние припокриваме останалите текстове от Закона, тоест отново лечебни заведения, създадени от лекари, и в тях да се включат рехабилитатори. А ние им даваме възможност за самостоятелна практика – нещо, което ще допълни съществуващите лечебни заведения.
Аз се учудвам още веднъж, че тук в залата оспорвате и правите предложения, които по никакъв начин не са отразени във Вашите предложения между първо и второ четене. Като сте можели да направите Закона по-прецизен, като сте можели фундаментално да промените нещата, ами Вие имате всички правомощия на народни представители. Защо сте предложили това, което виждаме в предложенията, направени от Вас, което наистина е фундаментално? Добре, че си оттеглихте предложението, бяхте заличили изцяло съсловието на денталните лекари с първото си предложение. Нека да кажем какво сте предложили толкова фундаментално.
Затова аз Ви моля наистина да се възползвате от всички правомощия на народни представители, да не чакате момента, в който ще вземете властта, защото това може и да не се случи, и сега да предлагате… (Реплики: „Еее, стига де!“)
Ние винаги сме заявявали, че сме готови да подкрепим всяко конструктивно предложение, което наистина ще внесе подобрения в системата на здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Изказване?
Заповядайте, господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Председател, още по-уважаеми лекари, медицински специалисти! Не съм сигурен, че трябваше да взема думата, още даже не съм сигурен (смях), но разговорът придоби интересни измерения. (Шум и реплики.) Разговорът стана съсловен. И ако по този начин в нашето законодателство ние трябва да уредим спорните въпроси във всички съсловия на българското общество, ние се превръщаме в друг орган.
Съжалявам, че ще се върна години назад може би към историята, но неслучайно има сериозни съсловни организации в развитите общества, където тези въпроси, които днес тук обсъждаме, са изяснени предварително и не се решават в парламентите. Затова е имало съсловни организации. Съсловието си решава и не занимава цялото общество с въпросите: кой е лекар, кой е медицинска сестра, кой да открива заведението, кой да поставя абокат, кой да не го поставя и как точно да се извършва зашиването на раните. Така че призовавам и тези, които се занимават със законодателна инициатива в тази област – нека нормативните актове, законите, които разглеждаме, да имат предварителен етап, в който тези въпроси да бъдат изчистени и в българския парламент да се обсъждат не съсловни проблеми, а да се обсъждат законодателни актове, които да дадат възможност за универсално общо регулиране на тази материя.
Съжалявам, че се намесвам по този начин, може и да съм засегнал по някакъв начин спорещото съсловие, но, уважаеми колеги, нека да има здрав смисъл в нашия законодателен процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Заповядайте за реплика, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Жаблянов, аз съм съгласен с Вас, че много от нещата можеха да бъдат изяснени предварително в Здравна комисия. Вие обаче засягате един въпрос може би, без да се усещате, който въпрос стои вече 20 години в българския парламент и който е изключително сериозен, но срещу него има яростна съпротива. Лично аз съм го поставял два-три пъти пред ръководството на Министерството – създаване на лекарска камара към българския парламент. Това е изключително сериозен въпрос. Той се практикува в огромната част от европейските държави. И ако съществуваше лекарска камара, която да е на подчинение на Народното събрание, нямаше да се стига до тези спорове, които наистина са остро професионални. Но нямаше да се стига и до тях, ако имахме един сериозен дискусионен дух в Здравната комисия, а не с валяка на мнозинството да минаваме през всички параграфи и да завършваме гласуванията с диригентство на тези, които имат механично мнозинство. Защото един Ваш колега философ е казал, че мнозинството не винаги е право, а почти никога не е прогресивно. Благодаря Ви, господин Председателстващ. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Реплика – госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Жаблянов, аз мисля, че объркването дойде именно от Вашата парламентарна група, която въведе дебата в теми, които по никакъв начин не са обект на регламентиране на настоящия законопроект. Имаше максимален срок за предложения между първо и второ четене на Закона – четири седмици. Имаше възможност народните представители от Вашата парламентарна група да внесат предложения. Това, което те са внесли по този текст, който обсъждаме в момента, е изцяло да отпадне възможността да се учредяват подобен тип лечебни заведения, а не да бъдат учредявани от лекари.
Тези идеи, които изникват тук спонтанно в залата, наистина създават объркване. Аз се надявам, че много внимателно колегите, след дългото присъствие вече в рамките на този парламент, са разбрали, че трябва наистина внимателно да се правят предложенията и тук да се защитава това, което е предложено. Това, че се правят някакви нови предложения, признавам, наистина създава объркване, но те в никакъв случай не са обект на регламентиране – нито манипулациите, нито правомощията. Всички те са разписани в съответните закони на съсловните организации, в съответните наредби, в съответните медицински стандарти. Тук сега единствено регламентираме видовете лечебни заведения – новият вид лечебно заведение и възможността то да бъде учредено от съответните специалисти, които ще осъществяват дейности в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли друга реплика? Няма.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Прекратяваме разискванията и преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 35, против 61, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционните поправки, направени от народния представител Даниела Дариткова в разглеждания параграф, които бяха представени.
Гласували 112 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 32.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 2 с приетите вече редакционни поправки.
Гласували 116 народни представители: за 85, против 7, въздържали се 24.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
Създава се § 2а:
„§ 2а. В чл. 4 се правят следните изменения:
1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Чрез лечебните заведения лекари, медицински и немедицински специалисти оказват извънболнична и болнична медицинска помощ. Лечебните заведения се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица.“
2. Ал. 3 се изменя така:
„(3) Лечебните заведения подлежат на медицински, финансов, данъчен и друг вид контрол, определен със закон.“
§ 2б. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1 след думата „съобщенията“ се добавя „и Министерството на младежта и спорта“, а след думата „създават“ се поставя запетая и се добавя „преобразуват и/или закриват“.
2. Създават се нови ал. 2 – 5 и ал. 6:
„(2) Лечебните заведения по този закон с над 50 на сто държавно участие в капитала или в които държавата по друг начин упражнява доминиращо влияние, се създават, преобразуват и/или закриват от държавата или висши училища.
(3) Лечебните заведения по този закон с над 50 на сто общинско участие в капитала или в които общината по друг начин упражнява доминиращо влияние, се създават, преобразуват и/или закриват с решение на общинския съвет.
(4) Създаването, преобразуването и/или закриването на лечебни заведения може да се реализира и от други физически и юридически лица по Търговския закон или Закона за кооперациите.
(5) Създаването, преобразуването и/или закриването на лечебните заведения се извършва съгласно Националната здравна карта и по реда на Закона за здравето.
(6) Създаването, преобразуването и/или закриването на лечебните заведения се извършва след съгласуване с министъра на здравеопазването.“
3. Досегашните ал. 2 – 5 стават съответно ал. 7 – 10.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Съжалявам, че го няма господин министъра, но мисля, че той слуша в момента, тъй като това, което ще кажа, касае и него. По отношение на § 2а считаме, че щом работим с публичен и финансов ресурс, правилата трябва да бъдат еднакви за всички, независимо от формата на собственост. Не може да са неравнопоставени и дискриминирани държавните и общинските лечебни заведения спрямо частните лечебни заведения, за които така прокламираният стандарт за финансова дейност не важи. Затова предлагаме в нов § 2а лечебните заведения да подлежат на медицински, финансов, данъчен и друг вид контрол, определен със закон.
В новия § 2б добавяме две неща: първо, пропуснатото до момента в сега действащия Закон за лечебните заведения Министерство на младежта и спорта към лечебните заведения по чл. 5 ал. 2. Касае се за болницата в Дианабад, която е към Министерството на младежта и спорта – болницата по ортопедия, травматология и спортна медицина, за която всяка година гласуваме финансови средства в държавния бюджет.
И второ, предлагаме в чл. 5, освен създаване на лечебни заведения по този закон, те да бъдат преобразувани и закривани по него, като създаването, преобразуването и закриването на лечебни заведения да се извършва след предварително съгласуване с министъра на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Госпожо Дариткова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Отново ще объркате залата, защото това, което сте предложили, няма нищо общо с първата част на Вашето изказване. И искам да кажа, че така направеното предложение е наистина правен абсурд. Няма да използвам термина, който преди това Ваш колега сподели тук, но той подхожда и на този текст. Вие давате възможност немедицински лица да оказват извънболнична и болнична медицинска помощ. Това сте написали в текста. Кой – санитарите ли ще лекуват според Вашето предложение? Или шофьорите на линейки? Или елтехниците в болниците? Така, както сте го написали, това произтича от предложението.
Освен това терминът „доминиращо влияние“ къде е изяснен и къде е легалната дефиниция? Какво е това доминиращо влияние в болниците? Какво влияние – финансово, физическо, психическо? Абсолютно неясен и непонятен като смисъл термин, заложен тук, от който не произтича нищо. Давате възможност всеки да учреди лечебно заведение с така предложените текстове и на всичко отгоре вменявате на министъра да ги закрива по някакъв ред, който така или иначе е ясно разписан и регламентиран в момента.
От друга страна, сте абсолютно заблудена, че има болница към Министерството на младежта и спорта. Има такава болница, която обслужва спортисти, но тя в никакъв случай не е по смисъла на чл. 5 от Закона за лечебните заведения. Там ясно са изброени болниците, които са ведомствени, и Министерството на младежта и спорта не притежава такава болница. Финансирането на тази болница за обслужване на спортистите наистина става през бюджета, но по коренно различни механизми от механизмите, по които се финансират болниците по чл. 5. Така че абсолютно неприемливо е това предложение и това е големият принос към Закона за лечебните заведения, който е направила Вашата парламентарна група, защото почти всички народни представители от Здравната комисия са го подкрепили и смятам, че наистина не можете да се гордеете с това предложение. Надявам се пленарната зала да не го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги! Сега действащият Закон за лечебните заведения излишно е упоменал, че и немедицински специалисти помагат на лекарите в тяхната дейност. Току-що минахме този § 1, чл. 2. Все повече искаме или не искаме немедицинските специалисти ще заемат все по-широко място в практиките или в така наречените лечебни заведения, защото светът отива натам. Без тях няма да може. Не са нужни само слушалката, опитът, знанията. Ето защо няма нещо, което да противоречи или да притеснява, доктор Дариткова. Така че ние стоим зад нашите предложения и молим те да бъдат подкрепени.
По отношение на § 2б казваме, че освен да се създават лечебните заведения, все пак трябва да помислим как ще ги преобразуваме, как ще се закриват, кой закон ги преобразува и/или закрива. Търговският закон ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
За дуплика – заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Найденова, има съществена разлика между това, което съществува в Закона за лечебните заведения, защото ние не сме го променяли и това е действащ текст откакто е направен този закон, в който сме приели, че лекари и лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички дейности. Тоест не оказват медицинска помощ, както Вие сте го написали – немедицински специалисти, които указват тези дейности, а в случая разликата наистина е фундаментална и няма никаква опасност ние да разширим правомощията на немедицинските специалисти така, както е било винаги досега. Освен това в Закона за лечебните заведения в последващите членове ясно е разписано по какъв начин се учредяват, по какъв начин се закриват, по какъв начин се контролират лечебните заведения. Всичко това е ясно разписан регламент и няма нужда да се извежда по този начин в отделен член и да се получава наистина едно объркване.
Аз мисля, че наистина Вашето предложение е недостатъчно добре обмислено, прецизирано и не следва да бъде подкрепено. Надявам се да сте ме разбрали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Господин Адемов, заповядайте за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Нямах намерение да се изказвам по този текст, но ми направи впечатление предложението на колегите от БСП в ал. 4: „създаването и преобразуването или закриването на лечебни заведения може да се реализира и от други физически и юридически лица по Търговския закон или Закона за кооперациите.“
Уважаеми колеги, Законът за лечебните заведения е структурно определящият закон за системата на здравеопазването. Законът за здравното осигуряване е функционалният закон. Вие, колеги от БСП, през последните години настоявате лечебните заведения да не се регистрират по Търговския закон. Нито едно предложение нямате в Закона за лечебните заведения, което да регламентира законово Вашата теза, която проповядвате през последните години. Тъкмо обратното – вместо да предложите това, което казвате и във „Визия за България“, и където щете в други Ваши изказвания, какво правите – казвате, че лечебните заведения се регистрират по Търговския закон. Кога сте прави? Във „Визия за България“ или сега в това предложение? (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Адемов.
Реплика?
Заповядайте за реплика, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Доктор Адемов, терминът е „може“, което значи, че те могат да решат да бъдат така регистрирани по Закона за лечебните заведения. Това не отменя нашето становище, че болниците и лечебните заведения не бива да бъдат търговски дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Други изказвания?
Заповядайте за дуплика, доктор Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Найденова, текстът, който сте записали, и това, което казахте преди малко, коренно се различават. Вие, повтарям, нямате предложение лечебните заведения да се регистрират по друг начин извън Търговския закон. Това, което сте записали в ал. 4, е категорично доказателство за това, че приемате регистрацията на лечебните заведения по Търговския закон, както е по сега действащото законодателство.
Защо казвам това? Защото Вие трябва да си давате ясна сметка за това, че ако лечебните заведения трябва да се регистрират по друг закон, те трябва да минат през процедура на ликвидация. Вие давате ли си сметка, че една голяма част от лечебните заведения в България имат задължения, не мога сега да Ви кажа точното число на задълженията, което означава, че те трябва да бъдат обявени във фалит, трябва да минат през ликвидация, трябва да дойде синдик и всичко, което е разписано в Търговския закон? Разбира те ли това нещо? Ако го разбирате, тогава няма да правите друг път такъв тип предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Адемов.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Гласували 101 народни представители: за 21, против 65, въздържали се 15.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 3 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„В § 3 т. 1 се изменя така:
„1. Ал. 6 се изменя така:
„(6) Лечебните заведения, независимо от формата на собственост, финансирани с публични финансови ресурси, утвърдени с държавния бюджет и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и/или общинския бюджет, прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 6 се правят следните допълнения:
1. В ал. 6 накрая се добавя „които включват и правила за определяне размера на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 247, ал. 2 от Кодекса на труда“.
2. Създава се ал. 8:
„(8) Лечебните заведения, определени за проследяване на ефекта от терапията с лекарствени продукти по реда на чл. 262в, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, предоставят ежедневно на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти информация за всеки конкретен лекарствен продукт чрез болничната си информационна система.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 22, против 67, въздържали се 10.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 3 по Доклада на Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, госпожо Найденова.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Тя се изказа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По същество не се е изказвала – госпожа Найденова е правила реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Защо направих отрицателен вот? Защото считам, че това, което доктор Иванов използва, основавайки се на чл. 247, ал. 2 от Кодекса на труда, е голяма грешка. Правим лекарите и медицинските специалисти, извинявайте, производственици.
Ще Ви зачета въпросния чл. 247, ал. 2 от Кодекса на труда: „Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се договаря между работника…“ и така нататък.
Трудът на лекаря и медицинските специалисти не може да се мери с трудова норма, а е съчетание от много знания, умение и призвание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Продължаваме нататък.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„Създава се § 3а:
„§ 3а. В чл. 6а, ал. 2, т. 1 накрая след думата „дейност“ се поставя наклонена черта и се добавя „медицинската професия“.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще си позволя малко нарушение на правилата, за да мога да обясня онова, което се опита да внуши в отрицателния си вот колежката по повод нейното изказване.
Това, което са направили колегите и Комисията е препотвърдила, е да се регламентира необходимостта от правила за разпределяне на трудовите възнаграждения и това се обвързва с колективния трудов договор, който е обект на този чл. 247, ал. 2 от Кодекса на труда. Такъв е смисълът на предложението – не може да бъде по-малко от договореното в колективния трудов договор! По никакъв начин не се намесват тук правомощията и конкретните, ясните функции на работещите в системата на здравеопазването!
Подобно предложение имаше в следващите текстове, обвързано с националните рамкови договори (НРД). Ние смятаме, че е некоректно там да се записват такива финансови правила, защото изрично в съдържанието на НРД се посочва, че не се допускат подобни допълнения към националните рамкови договори. Именно затова го записваме в Закона за лечебните заведения, обвързано с финансовите правила, които се изработват от Министерството на здравеопазването, а водещо трябва да бъде социалното законодателство. И именно затова сме направили препратка и сме го обвързали с договореното по Кодекса на труда, така че можете да бъдете абсолютно спокойни, че сте подкрепили коректното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаема доктор Дариткова, аз казах, че чл. 247, ал. 1 не може да бъде основание! (Реплика от докладчика Даниела Дариткова.) Така че намерете някое друго основание, но не и този член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам.
Дуплика, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Сега ще Ви прочета ал. 2, към която сме направили препратка – не към ал. 1: „Размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се договаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор“. Това е препратката. Не към ал. 1 – към ал. 2 е препратката, можете да бъдете спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители за създаване на § 3а.
Гласували 106 народни представители: за 24, против 70, въздържали се 12.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 4 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 4. Глава първа „а“ – Контрол на лечебните заведения и на медицинските дейности (с чл. 7а – 7ж), се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 7б, ал. 1, т. 13 думата „молби“ се заменя с „жалби“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги народни представители! Ще взема отношение по две неща. Първо, по направеното от нас предложение контролът в Закона за лечебните заведения, който е разработен за тях като търговски дружества. Но здравните заведения и кабинети в училищата, детските градини, детските ясли не са в този закон, а са в Закона за здравето, защото те просто не са търговски дружества. В тях „Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, чета Ви дословно, „може само да проверява съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинската помощ“, но там тя не осъществява контрол по закон.
Реализацията на регулираните професии имаме и по двата закона – и в Закона за лечебните заведения, и в Закона за здравето. Затова считаме, че систематичното място на контрола от страна на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ трябва да е в основния закон в здравеопазването, а именно в Закона за здравето, като правим предложение Глава първа „а“ – Контрол на лечебните заведения и на медицинските дейности, да се отмени. По-нататък той е преразгледан и доразвит – предлагаме да бъде в Закона за здравето.
Второ, по отношение предложението на доктор Дариткова по чл. 7б, т. 13 думата „молби“ да се замени с думата „жалби“ имахме много спорове в Комисията по здравеопазването, но считаме, че това не е коректно и предлагаме думата „молби“ да се замени с думите „жалби и/или сигнали“. Мотивите ни са следните – в Административнопроцесуалния кодекс се използват и двата термина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Това редакционна поправка ли е? Не, просто изказване.
Реплики? Няма.
Доктор Дариткова, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Съжалявам, уважаеми госпожи и господа народни представители, че за такива дребни предложения трябва да правя обяснение, но наистина водихме дълъг юридически спор, защото той е такъв по-скоро. Стана ясно, че в досега действащия текст терминът „сигнали“ се отнася основно срещу административни органи. Затова се възприе това със сигналите, които се подават към Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за качеството на оказаната медицинска помощ.
И възприехме в Комисията, че по-коректният юридически термин е „жалби“. Смятам, че това също изчерпва възможността да се подават знаци на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ спрямо нейните правомощия за качеството, обема, достъпността и всички други проблеми, които могат да бъдат отбелязани от гражданите при получаването на медицинска помощ. Затова се концентрирахме и обединихме около този термин – „сигнали“ да се замени с „жалби“ и „молби“ да отпадне, както е в първоначалното предложение на Министерството на здравеопазването, защото не можеш да подадеш молба за некачествена медицинска помощ – по-скоро се жалиш срещу такава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Реплики? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител госпожа Найденова и група народни представители.
Гласували 105 народни представители: за 30, против 69, въздържали се 6.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4.
Гласували 105 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 7г, ал. 1 думите „и длъжностните лица“ се заменят с „длъжностните лица, физическите и юридическите лица“.“
Комисията подкрепя текста на вносител за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване създадения нов § 5 и текста на вносител за § 5, който става § 6.
Гласували 101 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 22.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 9, ал. 6 накрая след думата „дейности“ се поставя запетая и се добавя „като задължително условие е лечебните заведения да не са договорни партньори.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители:
„Създава се § 5а:
„§ 5а. В чл. 16, ал. 3 накрая след думата „специалност“ се добавя „или магистър по икономика и управление с придобита образователна и/или научна степен, специалност или преминато обучение за повишаване на квалификацията по чл. 43 от Закона за висшето образование в областта на здравния мениджмънт.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители:
„Създава се нов § 6:
„§ 6. В чл. 18, ал. 1 да се направят следните допълнения:
1. В чл. 18, ал. 1, изречение 1 след думата „лекари“ се добавя „или биолог с призната следдипломна специализация по клинична химия или с призната следдипломна специализация по микробиология“. Текстът до края на изречението се запазва.
2. В чл. 18, ал. 1, изречение 2 след думата „специалност“, се добавя „или биолог с призната следдипломна специализация по клинична химия или с призната следдипломна специализация по микробиология“. Текстът до края на изречението се запазва.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Въпреки че доктор Дариткова, уважаеми колеги, прочете и § 5, и § 6 наведнъж, ще вземем изказване по двата параграфа.
По отношение на § 5 предлагаме да се създаде нов § 5а, касаещ случаите, когато на територията на държавно или общинско лечебно заведение за болнична помощ осъществява дейност друго лечебно заведение за болнична помощ. Считаме, че условието клиниките, отделенията и лабораториите на двете лечебни заведения да извършват различна медицинска дейност не е достатъчно. По така действащия сега Закон за лечебните заведения видяхме как бяха източени и по този принцип и механизъм болницата в Ловеч, във Враца, а може би и някъде другаде, за което не знаем. Да не говорим за аутсорсването.
С предложението си поставяме още едно условие – тези лечебни заведения да не са договорни партньори помежду си. С простички думи: Националната здравноосигурителна каса купува медицинска дейност от краен потребител, в случая и двете лечебни заведения, на определени по Националния рамков договор (НРД) цени, а при договорни отношения между две – забележете, търговски дружества, те могат да договорят и по-високи цени. Сами разбирате откъде ще дойде разликата и къде ще отиде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Реплики?
Не виждам други изказвания.
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От около петнадесетина години е създадена една нова образователна степен в нашата страна – „Магистър по здравен мениджмънт“, а професията е „Управление в областта на здравеопазването“.
Магистърът по здравни грижи има правомощията да бъде управител или директор на най-висшата форма лечебно заведение на болница. Той може да управлява диагностично-консултативен център, но по смисъла на Закона не може да управлява най-нисшата колективна форма в здравеопазването – медицинския център. И затова предложението, което правим, е да се дадат правомощия на магистъра по здравни грижи да бъде управленец и на медицинските центрове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
Реплика?
Изказване – заповядайте, господин Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Относно предложението на господин Валери Симеонов за добавянето и участието на лекарите със следдипломна специализация „биолог“ искам да Ви помоля да се вслушаме в становището, което коментирахме в Здравната комисия, на Експертния съвет по клинична лаборатория на Българското дружество по клинична лаборатория, а именно: лицата с магистърска степен „биолог“ могат да работят в структурите на клиничната лаборатория успоредно с лекар с придобита специалност „клинична лаборатория“, но не могат да го заместят и да ръководят такава структура.
В края на краищата обемът, продължителността и качеството на съответното образование не отговарят за вземането на това предложение. Хора с немедицинско образование нямат компетентността да извършат тази клинична дейност. Моля да не подкрепяме това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Тасков.
Реплики?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Колегата Тасков пропусна да каже, че това е и становище на министъра на здравеопазването. Съжалявам, че в момента пак го няма, но неговото становище е също да не подкрепяме предложението на господин Валери Симеонов и група народни представители. Такова разбиране имаше и в Комисията, за което се радвам.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Каква е репликата?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България, от място): Това е репликата. Пропуснато беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Дуплика? Не виждам желание.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Найденова и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 35, против 60, въздържали се 13.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители.
Гласували 112 народни представители: за 36, против 72, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Гласували 113 народни представители: за 9, против 51, въздържали се 53.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 6 има предложение от народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7:
„§ 7. В глава трета се създава чл. 18а:
„Чл. 18а. (1) Индивидуална практика за здравни грижи се организира и осъществява от лекарски асистент, медицинска сестра, акушерка или рехабилитатор, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област и които се регистрират по реда на чл. 40.
(2) Групова практика за здравни грижи се осъществява от търговско дружество или кооперация, учредени от лекарски асистенти и/или медицински сестри, и/или акушерки, и/или рехабилитатори, които имат минимум три години стаж в съответната професионална област и които се регистрират по реда на чл. 40.
(3) Видовете дейности, които се извършват в практиките по ал. 1 и 2 се определят в съответствие с наредбата по чл. 7, ал. 1 от Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите.
(4) Лицата по ал. 1 и 2 може да наемат и други лица съобразно нуждите и обема на дейност на практиката.
(5) Практиките за здравни грижи по ал. 1 и 2 може да извършват дейностите по ал. 3 в дома на пациента, когато състоянието на пациента налага това.
(6) Устройството, дейността и вътрешният ред на груповите практики за здравни грижи се уреждат с правилник, утвърден от ръководителя на лечебното заведение.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 6, който става § 7 по Доклада на Комисията.
Гласували 105 народни представители: за 82, против 7, въздържали се 16.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„Създава се § 6а:
„§ 6а. Глава шеста – „Национална здравна карта, областни здравни карти“ с чл. 29 – 34а, се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
„§ 8. В чл. 34 ал. 2 се изменя така:
„(2) Националната здравна карта се актуализира при необходимост в случаите, определени с методиката по чл. 29, ал. 6.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги народни представители! Искам да взема отношение по така предложения от вносител § 6а, който, ако бъде приет, ще бъде преномериран.
Предложение за § 6а: Глава шеста – „Национална здравна карта, областни здравни карти“ с членове от 29 до 34а, да се отмени, като считаме, че систематичното ѝ място трябва да бъде в Закона за здравето и там да бъде доразвит. Защо? Първо, слабости на сега действащия текст в Закона за лечебните заведения. Националната здравна карта отразява потребностите само от лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ. В нея отсъстват здравните заведения и здравните кабинети в училищата, детските градини и детските ясли, които са по Закона за здравето. Следователно в този си вид тя не може да претендира да бъде национална.
Второ, скоро ще гледаме на второ четене ЗИД на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, където се предлага да бъде създадена Национална аптечна карта.
Колеги, аптеките са здравни заведения по Закона за здравето, там са и оптиките и други. На малка България е необходима една единна Национална здравна карта, която да отразява всичките потребности, касаещи здравето на българските граждани, и нейното систематично място считаме, че трябва да бъде в основополагащия закон, а именно в Закона за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Найденова.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Гласували 109 народни представители: за 31, против 71, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване създадения нов § 8, предложен от Комисията.
Гласували 102 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 7 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 9:
„§ 9. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ се заменят с „т. 1, буква „а“, т. 2, буква „а“ и т. 5, буква „а“.
2. В ал. 2:
а) в изречение първо думите „т. 1, буква „а“ и т. 2, буква „а“ се заменят с „т. 1, буква „а“, т. 2, буква „а“ и т. 5, буква „а“;
б) в изречение второ след думата „медицина“ се добавя „а лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5, буква „а“ се учредяват от физически лица – лекарски асистенти, медицински сестри, акушерки или рехабилитатори“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Уважаема госпожо Председател, правя следното редакционно предложение в текста на вносителя за § 8, който става § 10: да се създаде нова т. 3, като останалите точки да се преномерират, съответно 3 в ал. 4 думата „ал. 6 се заменя с ал. 7“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
Отново имам редакционно предложение, което касае препратки, които са установени като проблемни при разглеждането на Доклада от експертите.
Да се създаде нова т. 3, като останалите точки да се преномерират, съответно 3 в ал. 4 думата „ал. 6 се заменя с ал. 7“.
По §10 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 6 се отменя.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) В 10-дневен срок от постъпването на заявлението по ал. 1 регионалната здравна инспекция извършва проверка за спазване на здравните изисквания и утвърдените медицински стандарти от лечебното заведение, проверява за наличието на лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели, когато лечебното заведение ще използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение, и издава удостоверение. Когато се установи, че в лечебното заведение не са спазени здравните изисквания и/или утвърдените медицински стандарти, или на лечебното заведение не е издадена лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели, регионалната здравна инспекция дава предписания и определя срок за отстраняването на нередовностите, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.“
3. В ал. 5, изречение първо думите „и до Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи“ се заменят с „до Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и до Българската асоциация на зъботехниците“, а думите „или акушерките“ се заменят с „акушерките, рехабилитаторите или зъботехниците.“
4. В ал. 6 т. 3 се отменя.“
По § 11 има предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11, който става § 13:
„§ 13. В чл. 41, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 след думата „код“ се добавя „и единен регистрационен номер“.
2. В т. 5 след думите „т. 3“ се добавя „и 5“.
3. Точка 6 се изменя така:
„6. медицинските специалности, по които лечебното заведение осъществява дейност;“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 14.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал, 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 15:
„§ 15. В чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. когато се констатират несъответствия с изискванията на този закон, със здравните изисквания и/или с утвърдените медицински стандарти по чл. 6, ал. 1, които не са отстранени в срока по чл. 40, ал. 4, 9 или 10;“.
2. Точка 4 се отменя.“
По § 13 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 16:
„§ 16. В чл. 45, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. когато районната колегия на съсловната организация е заличила от регистъра лекаря, лекаря по дентална медицина, лекарския асистент, медицинската сестра, акушерката или рехабилитатора, учредили лечебното заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква „а“, т. 2, буква „а“ или т. 5, буква „а“;“.
2. В т. 2 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 5“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Първо подлагам на гласуване редакцията на § 7, който става § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 104 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 23.
Предложението е прието.
Сега ще гласуваме § 8, който става § 10.
Първо ще гласуваме редакционната поправка в текста на вносителя, който госпожа Дариткова преди малко изчете.
Гласували 102 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 8 със съответната редакционна поправка, който става § 10, подкрепен от Комисията.
Гласували 95 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка.
Ще гласуваме § 9, който става § 11, но първо ще гласуваме редакционната поправка, която госпожа Дариткова докладва преди малко.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 9, който става § 11 със съответната редакционна поправка, която гласувахме преди малко – текстът е подкрепен от Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване: редакцията на § 10, който става § 12 по Доклада на Комисията; редакцията на § 11, който става § 13 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 12, който става § 14, подкрепен от Комисията; създаването на нов § 15; редакцията на § 13, който става § 16 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за параграфи 14 и 15, които стават съответно параграфи 17 и 18.
Гласували 100 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 21.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 19:
„§ 19. В чл. 51, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 накрая се добавя „и/или повторно нарушение на здравните изисквания“.
2. В т. 5 цифрата „6“ се заменя с „3“.
3. Създава се т. 7:
„7. е прекратено юридическото лице.“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 22.
По § 19 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 23:
„23. В чл. 100, ал. 2 се създава т. 7:
„7. текущ ремонт на дълготрайни материални активи на общинско лечебно заведение за извънболнична помощ или за болнична помощ.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване: създадения нов § 19 и текста на вносителя за параграфи 16, 17 и 18, които стават съответно параграфи 20, 21 и 22, подкрепени от Комисията, и редакцията на § 19, който става § 23 по Доклада на Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 22.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По параграф 20 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„В § 20 т. 4 се изменя така:
„4. В ал. 4 накрая се добавя „и Министерството на младежта и спорта.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 24:
„§ 24. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „преобразуваните“ се заменя с „преобразувани“, а думата „лечебните“ се заменя с „лечебни“.
2. В ал. 3 се създава изречение второ: „За медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК, Министерството на здравеопазването може да субсидира и държавни и общински комплексни онкологични центрове.“
По параграф 21 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„В § 21 в създавания чл. 106б, в ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В основното изречение първо думата „държавно“ се заменя с думите „държавни лечебни заведения“.
2. Създава се нова т. 5:
„5. лечебните заведения, свързани с националната сигурност в здравеопазването;“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 25:
„§ 25. Създава се чл. 106б:
„Чл. 106б. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя с решение държавно лечебно заведение, което да осъществява:
1. медицинско осигуряване при пътувания в страната и в чужбина на лицата по чл. 20, ал. 1, 3 и 4 от Закона за Националната служба за охрана;
2. медицинско осигуряване на представители на друга държава с ранг, съответстващ на ранга на лицата по т. 1, и ръководители на международни организации и институции при посещение в Република България;
3. медицинско осигуряване на пленарните заседания на Народното събрание на Република България;
4. медицинска помощ на лицата по т. 1.
(2) Изпълнението на дейностите по ал. 1, т. 1 – 3 се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването въз основа на договор между министъра на здравеопазването и определеното по реда на ал. 1 лечебно заведение.
(3) По реда на ал. 2 се финансира и оказаната медицинска помощ по ал. 1, т. 4 с изключение на болничната медицинска помощ, която се заплаща от Националната здравноосигурителна каса.
(4) Разходите за командироване на лекарите в случаите по ал. 1, т. 1 са за сметка на съответното ведомство, а в случаите по ал. 1, т. 2 – на ведомството, по чиято покана е посещението.
(5) Дейностите по медицинско осигуряване в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 се осъществяват след уведомяване от Националната служба за охрана на определеното по реда на ал. 1 лечебно заведение, а в случаите по ал. 1, т. 3 дейностите по медицинско осигуряване се осъществяват за всички редовни и извънредни пленарни заседания на Народното събрание.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова, за изказване.
Може да правите изказвания и по двата параграфа, които изчете доктор Дариткова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, в Комисията не можахме да получим отговор и сега няма в залата представител на вносителя, който да ни каже: Болницата по ортопедия, травматология и спортна медицина „Професор Шойлев“ на кого принадлежи?
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): На държавата!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: На държавата?!
Тогава тя е по чл. 5, ал. 1, а защо я пропускаме? (Реплики от народния представител Лъчезар Иванов.)
По кой член? Член 5 просто!
Така, дотук по този въпрос.
По отношение на § 21. Уважаеми колеги, на територията на България има и външни представителства – извън София. Има във Варна, в Русе, има и в Пловдив. Ето защо не може определеното държавно лечебно заведение – в единствено число, да е едно, което да осигурява медицинска помощ на лицата по чл. 20, ал. 1, 3 и 4 от Закона за Националната служба за охрана. Затова предлагаме думата „държавно“ да се замени с „държавни лечебни заведения“.
Второ, на основание на днешната кризисна обстановка, която вече отшумява, предлагаме в новата т. 5 на чл. 106, буква „б“, предварително да бъдат определени лечебните заведения, които ще поддържат готовност, свързана с националната сигурност в здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на госпожа Найденова и група народни представители – говорим за § 20.
Гласували 103 народни представители: за 34, против 67, въздържали се 2.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 20, който става § 24 по Доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на § 21.
Първо подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на госпожа Найденова и група народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 21, против 69, въздържали се 4.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 21, който става § 25 по Доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 26 и 27:
„§ 26. Член 115а се отменя.
§ 27. Член 116а се отменя.“
По § 22 има предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 28:
„§ 28. Създават се чл. 116з – 116к:
„Чл. 116з. На лечебно заведение по чл. 6, ал. 8, което не предостави или не предостави в срок информация на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти за лекарствен продукт, за който се проследява ефектът от терапията, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.
Чл. 116и. (1) Който не предостави или възпрепятства предоставянето на информация по чл. 5, ал. 5, чл. 6, ал. 3, 4 и 4а и чл. 69, ал. 2, т. 8, се наказва с глоба в размер от 300 до 800 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 1000 до 1500 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция в размер от 1200 до 2500 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.
Чл. 116к. (1) Който наруши разпоредбите на този закон или на нормативен акт по прилагането му, извън случаите по чл. 115 – 116и се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с глоба в размер от 1500 до 3000 лв.
(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение – с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! По принцип подкрепям идеята за санкциониране на неподаването на информация. В този смисъл интересът на доцент Иванов е основателен към тази клауза в Законопроекта, но тя е свързана с една предходна, доцент Иванов, която гласувахме преди около един час. Вие си спомняте, в нея беше записано нещо, което ми направи впечатление, но човек не може всичко да коментира в залата, защото вероятно няма да свършим Законопроекта днес – че информацията трябва да бъде подавана в рамките на 24 часа.
Давате ли си сметка като човек, който е интелигентен, който е бил в лечебно заведение, работил е в него, в сегашните условия на липса на централизирана информационна система, на наличие на десетки медикаменти, които се използват и чийто ефект се проследява – знаете, че листата не е никак малка, какво означава това като механизъм за манипулиране, да не кажа точната дума, за лечебното заведение, ако се намери дори и един факт, една молекула, която в този момент, в тези 24 часа е недостатъчно добре обработена, неизпратена по надлежния, да го наречем схоластичен ред?!
Тези прецизирания, които са направени тук и от Комисията, и от Вас, трябва внимателно да бъдат обмислени според мен, тъй като наистина системата на подаване на информация все още е много тромава. Много е тромава, доцент Иванов, към Вас се обръщам лично, тъй като виждам, че сте вносител, и това създава условия буквално за административно манипулиране на лечебните заведения. Много от тях се занимават с изключително тежка медицинска дейност, изключително проблемни пациенти и знаете – това допълнително ще създаде в съсловието, в лекарите една негативна нагласа. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създаването на нови параграфи 26 и 27; редакцията на § 22, който става 28 по Доклада на Комисията; и текста на вносителя за § 23, който става § 29, подкрепен от Комисията.
Гласували 103 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 20.
Предложенията са приети.
Колеги, обявявам половин час почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Продължаваме заседанието.
Започваме с § 24.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Докладвам § 24 – предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„В § 24, в § 1 от Допълнителните разпоредби:
2. В § 1 се създават т. 13 – 29:
„13. „Безплатно медицинско обслужване“ е медицинска дейност, при която пациентът е заплатил предварително чрез осигурителни вноски или закупени застрахователни полици.
14. „Здравеопазване“ е система, в която страдащият с помощта на лекар и/или медицински специалист чрез ефективно използване на наличните знания и ресурси, може да възстанови функционалността на своя организъм.
15. „Здравето“ е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или немощ.
16. „Здравна грижа“ е дейност, предоставяна от специалисти от съюзни професионални области, които притежават съответната професионална квалификация, по медицинска професия“, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование или със свидетелство за професионална квалификация, издадено по реда на Закона за професионалното образование и обучение, граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, както и удостоверение за признаване на специализация, при наличие на такава, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. Професионалната реализация се осъществява след вписване в регистъра за признаване на професионална квалификация.
17. „Здравна услуга“ е заплатено действие за извършени действия, свързани с моментното здравословно състояние на човека.
18. „Здравно-социални услуги“ са дейности, в които превес имат услугите, отговарящи на здравните изисквания, медицинските стандарти и за които финансовият ресурс се осигурява от бюджета на функция „Здравеопазване“.
19. „Лекар“ е обобщен термин на лице, което притежава образователно-квалификационната степен „Магистър по медицина“ и „Магистър по дентална медицина (стоматология)“ и има право да упражнява медицинска дейност, упражнява медицинската професия свързана със здравето на пациента.
20. „Лечебна дейност“ – е дейност, предоставяна от специалисти от съюзни професионални области, от лекари и лекари по дентална медицина, граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, които притежават съответната професионална квалификация, по медицинска професия, както и удостоверение за признаване на специализация при наличие на такава, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. Професионалната реализация се осъществява след вписване в регистъра за признаване на професионална квалификация.
21. „Медицинска дейност“ е процес на предоставяне на медицинска помощ.
22. „Медицинска помощ“ е дейност по диагностициране, лечение, рехабилитация или обгрижване на пациент, предоставени от лекар и/или медицински специалист при спазване на здравните изисквания и утвърдените медицински стандарти.
23. „Медицинска услуга“ е заплатено действие, с което е извършена реализация на медицинска помощ.
24. „Медицински специалист“ е лице, обобщен термин на лице, от съюзни професионални области, което притежава съответната професионална квалификация, по „медицинска професия“, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“, „магистър“ и „специалист“ по Закона за висшето образование.
25. „Медицинско обслужване“ са дейности, предназначени да повишат нивото на удовлетвореност в пациента – усещането, че дадена медицинска услуга, лекарствен продукт и/или медицинско изделие отговаря на очакването на пациента.
26. „Обществено обслужване в областта на здравеопазването“ е медицинска дейност, предоставяща обществена услуга от държавно или общинско лечебно заведение съгласно Закона за публичните предприятия.
27. „Палиативни грижи“ (от латински: palliare, покриване) е област в здравеопазването, която е фокусирана върху намаляването и превенцията на страданието на пациентите. За разлика от хосписната грижа палиативната медицина е подходяща за всички етапи на заболяването, включително за тези, които са под лечение за лечими заболявания, и тези, които живеят с хронични такива, както и пациенти към края на живота им. Палиативната медицина има мултидисциплинарен подход, който разчита на съдействие от страна на лекари, фармацевти, сестри, социални работници, психолози и други здравни професионалисти при формулирането на план за грижа за намаляване на страданието във всички области на живота на пациента. Този мултидисциплинарен подход позволява на екипите за палиативна грижа да отговорят на нуждите на пациента на неговото физическо, емоционално, духовно ниво и в социален план, които възникват при напредналите заболявания.
28. „Регулирана професия“ е професия на физическо лице по смисъла на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. за признаване на професионалните квалификации, упражняващ дейности в сектора на здравеопазването, ограничени до регулирана професия по смисъла на определението на член 3, параграф 1, буква а от Директива 2005/36/ЕО и в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации.
29. „Хоспис“ (hospitum – което означава частен пансион) е вид лечебно заведение, в което медицински и други специалисти осъществяват продължително медицинско наблюдение, поддържащо лечение, предписано от лекар на лица в терминално състояние, с хронични инвалидизиращи заболявания или медико-социални проблеми, чрез полагане на палиативни грижи за терминално болни пациенти и подобряване качеството на живот в последните им дни.“
Предложението е оттеглено по т. 1.
Комисията не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 30:
„§ 30. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 думите „чл. 49“ се заменят с „чл. 41 или 49“.
2. Създава се т. 12:
„12. „Територия на лечебно заведение за болнична помощ“ по смисъла на чл. 9, ал. 6 е урегулиран поземлен имот и построените върху него сгради, предназначени за обществено обслужване в областта на здравеопазването, където лечебното заведение за болнична помощ осъществява дейността си.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Дариткова.
Откривам дискусия по § 24.
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, аз разбирам бавното четене на председателката на Здравната комисия, но искам да споделя с Вас следното. За толкова години много от терминологията в здравеопазването не е изчистена. Няма легитимни определения, касаещи здравеопазването – различни термини.
За нас като народни представители щеше да ни бъде много лесно само тук-там да бъде пипнат Законът за лечебните заведения или друг вид закон, който касае здравеопазването, и да имаме достатъчно време да огледаме другите неща. И може би, аз не знам и не смея да мисля, че това е тенденциозно, но си представете, когато се стигне до съдебен спор в залата, липсата на легитимни определения – не претендираме, че това, което предлагаме, е идеално, ползвали сме различна литература, пак казвам, не претендираме, но пътят е този – трябва да се изчистят законите, които касаят здравеопазването и във всеки един от тях има достатъчно специалисти в министерствата, в Министерския съвет. Не говоря само за Министерството на здравеопазването, които могат да дадат тези определения.
И аз моля да бъдем разбрани защо ние хвърляме камъчето и предлагаме на пръв поглед неприемливи определения, но пак казвам, ползвали сме различна литература и хвърляме предизвикателството, ако не в този парламент, то в следващия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Реплики към това изказване? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Закривам дискусията и преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на Валентина Найденова и група народни представители по т. 2 от § 24, тъй като т. 1 е оттеглена.
Гласували 90 народни представители: за 20, против 65, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията, което е редакция на предложението на госпожа Дариткова – § 24 в редакцията на Комисията, който става § 30.
Гласували 82 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Трябва да гласуваме текст по текст, тъй като е възможно да има изказвания.
Има ли изказвания по наименованието? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 25 – предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група и народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага § 25 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на § 25.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 31:
„§ 31. Утвърдената от Министерския съвет до влизането в сила на този закон Национална здравна карта на Република България продължава действието си за неопределен срок от време и се актуализира по реда на чл. 34, ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 31.
Сигурно би било по-бързо по няколко параграфа да гласуваме, но доста сложен ми се вижда Законът и не мога да преценя къде няма да има проблеми, къде – има. (Шум и реплики.)
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да бъде отхвърлен.
Предложение на Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 32:
„§ 32. (1) Лечебните заведения привеждат дейността си в съответствие с медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 в срок до 6 месеца от утвърждаването им.
(2) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ извършва по утвърден график проверка за съответствието на дейността на лечебното заведение с изискванията на този закон и със здравните изисквания. Извън графика проверка може да се извърши и по искане на министъра на здравеопазването.
(3) При установяване на несъответствия с изискванията по ал. 2 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ определя срок за отстраняването им. Когато в определения срок несъответствията не са отстранени, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“:
1. отказва да пререгистрира лечебното заведение по чл. 39, ал. 1, съответно лечебната дейност по чл. 39, ал. 2 и заличава регистрацията на лечебното заведение, съответно на лечебната дейност, или
2. прави мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност на лечебното заведение по чл. 46, ал. 1 и за заличаване на регистрацията на лечебното заведение по чл. 39, ал. 1, съответно на лечебната дейност по чл. 39, ал. 2, или
3. прави мотивирано предложение до министъра на здравеопазването за отнемане на разрешението за осъществяване на лечебна дейност на лечебното заведение по чл. 46, ал. 1 в частта му, в която е установено нарушение на изискванията по ал. 2.
(4) Регистрацията се заличава, съответно разрешението се отнема, с писмена мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, съответно на министъра на здравеопазването, като в случаите по ал. 3, т. 1 и 2 се посочва датата, от която се прекратява дейността.
(5) Заповедта по ал. 4 подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(6) В срока по ал. 1 първостепенните разпоредители с бюджет, към които директорите на съответните лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджет, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на ал. 2.
(7) При установяване на съответствие с изискванията по ал. 2 разрешението за осъществяване на лечебна дейност на лечебното заведение по чл. 46, ал. 1 и удостоверението за регистрация на лечебното заведение по чл. 39, ал. 1, съответно на лечебната дейност по чл. 39, ал. 2, запазва действието си.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Изказвания по двата параграфа? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Ще помоля, ако колеги държат отделно някои от параграфите да се гласува – да индикират, ако не – ще ги караме по няколко.
Подлагам на гласуване предложението за отхвърляне на § 26 и за създаване на нов § 32.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 33:
„§ 33. (1) До 31 август 2020 г.:
1. Българският лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз, приема правила за добра медицинска практика и ги предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването;
2. Българският фармацевтичен съюз приема правила за добра фармацевтична практика и ги предлага за утвърждаване от министъра на здравеопазването;
3. Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската асоциация на зъботехниците и Българската асоциация на помощник-фармацевтите приемат правила за добра медицинска практика по здравни грижи в съответната професионална област и ги предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването.
(2) Когато в срока по ал. 1 съответните съсловни организации по ал. 1 не предложат за утвърждаване от министъра на здравеопазването приети от тях правила за добра медицинска практика, същите се изготвят от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и се предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването в срок до три месеца от изтичането на срока по ал. 1.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Сега предлагам да гласуваме този параграф, тъй като по следващия има неподкрепено предложение.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 33.
Гласували 97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 27 има предложение на Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Валентина Найденова и група народни представители:
„В § 27 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се нови т. 1 и 2 и т. 3 – 13:
„1. В чл. 4 ал. 1 се изменя така:
„(1) Задължителното здравно осигуряване гарантира универсален достъп до здравеопазване на здравноосигурените лица по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса.
2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1.
б) създава се ал. 2:
„(2) Задължителното здравно осигуряване се реализира чрез фондова организация и управление на осигурителните средства.“
„3. В чл. 6 ал. 3 и 4 се изменят така:
„(3) Органи на управление на НЗОК са:
1. Надзорният съвет;
2. управителят и подуправителят.
(4) Управителят и подуправителят се назначават от Надзорния съвет, а служителите в централното управление, районните здравноосигурителни каси и техните поделенията заемат длъжности по служебно или по трудово правоотношение, като за служителите по трудово правоотношение се прилага чл. 107а от Кодекса на труда. Управителят, подуправителят и служителите на НЗОК не могат да извършват конкурентна на НЗОК дейност и не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по този закон“.
4. Чл. 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Надзорният съвет на НЗОК:
1. е орган, който осъществява надзорни функции по отношение организацията, управлението и финансирането на задължителната здравноосигурителна система;
2. осъществява контрол върху дейността на НЗОК, управителя и подуправителя;
3. се състои от седем члена – по двама представители на представителните организации на работниците и служителите, на работодателите, както и трима представители на държавата, определени от Министерския съвет, като единият – заместник- министър на здравеопазването.
(2) Представителите на държавата се определят и освобождават с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.
(3) Представителите на организациите на работниците и служителите и на представителните организации на работодателите по ал. 1, т. 3 се избират и освобождават от ръководните органи на организациите на национално равнище.
(4) В случаите на предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК Надзорният съвет възлага на подуправителя на НЗОК временно да изпълнява длъжността на управител на НЗОК.
(5) Когато представителните организации на работниците и служителите или на работодателите са различен брой, квотата на организациите с по-малък брой се допълва до квотата на организациите с по-голям брой по споразумение между заинтересованите организации.
(6) При липса на споразумение по ал. 5 допълване на квотата на национално представителните организации с по-малък брой не се осъществява и съставът на Надзорния съвет количествено се определя от министъра на здравеопазването.
(7) Приема „Вътрешни правила“ за своята работа, в които се определя кръгът на пълномощия и отговорности на Надзорния съвет.
(8) Членове на Надзорния съвет на НЗОК могат да бъдат физически лица, които:
1. имат придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“.
2. имат най-малко 15 години доказана (управленска, изследователска и преподавателска) компетентност в управлението на осигурителните отношения и осигурителните парични потоци, както и в големи организационни структури в здравеопазването;
3. могат да поемат отговорност за резултатите от дейността на НЗОК.
(9) Членове на Надзорния съвет на НЗОК не могат да бъдат физически лица, които са членове, в трудови или облигационни отношения със съсловна организация на съответната регулирана професия в сектор „Здравеопазване“ и не са в конфликт на интереси с дейността на НЗОК. Обстоятелствата се удостоверяват с декларация.
(10) Физическите лица, членове на Надзорния съвет, освен определените и назначени с решение на Министерския съвет, могат да бъдат само един мандат.
(11) Членовете на Надзорния съвет избират от своя състав председател на ротационен принцип, с едногодишен мандат.
(12) Поименният състав на Надзорния съвет, както и промените в него, се обнародват от председателя му в „Държавен вестник“.
5. В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 2 се изменя така:
„2. одобрява националните рамкови договори и анексите към тях, като при неодобрение се връщат на съставителите за преразглеждане;“.
б) точка 4 се изменя така:
„4. одобрява шестмесечния и годишния отчети за изпълнението на бюджета на НЗОК и шестмесечния и годишния отчети за дейността на НЗОК, които се внасят от управителя на НЗОК чрез министъра на здравеопазването и Министерския съвет в Народното събрание за обсъждане и приемане;“. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може ли за секунда да спрете, госпожо Дариткова.
Колеги, има още шест страници текст от този параграф. Много е шумно в залата!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Ако не ги оттегли доктор Найденова, за да ни облекчи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Ами щом досега не ги е оттеглила, сигурно и сега няма да ги оттегли.
Мисълта ми е просто да Ви помоля наистина да е по-тихо, защото при дългото четене се затрудняваме и ние, и стенографите, а предполагам, че и госпожа Дариткова също.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„в) създава т. 5в:
„5в. по предложение на управителя Надзорният съвет на НЗОК взема решение за определяне на цените за предоставяне на информационни услуги по чл. 64, ал. 4 от този закон;“.
г) точка 6 се изменя така:
„6. определя функциите на подуправителя по предложение на управителя;“.
д) създават се точки 15 – 18:
„15. Одобрява споразумения за разсрочване на вземания и задължения към страните от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване.
16. Съгласува назначаването и освобождаването на ръководителя на звеното за вътрешен одит и на ръководителя на Инспектората в НЗОК.
17. По предложение на министъра на здравеопазването взема решения за заплащане на извършени и отчетени медицински дейности при кризи от невоенен характер.
18. Утвърждава конкурсните правила за сключване на договори с изпълнители на медицинска помощ на територията, обслужвана от РЗОК, както и правилата за изменяне и прекратяване на договорите.“
6. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
а) ал. 4 се изменя така:
„(4) В заседанията на Надзорния съвет участва и управителят на НЗОК със съвещателен глас, а при негово отсъствие същите права има подуправителят.“
б) създава се ал. 7:
„(7) Дейността на Надзорния съвет се подпомага от аналитичен отдел, част от структурата и състава на НЗОК, определен с Правилника за организацията и дейността на НЗОК. При необходимост управителят на НЗОК може да му възлага извършването на анализи, свързани с оперативната дейност на НЗОК.“
7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 3, т. 2 цифрата „3“ се заменя с „10“;
б) в ал. 7 се правят следните изменения и допълнения:
- точки 4 и 6 се изменят така:
„4. изготвя шестмесечен и годишен финансов отчет, шестмесечен и годишен отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК и шестмесечен и годишен отчет за дейността на НЗОК и ги внася в Надзорния съвет за разглеждане и одобрение;“.
„6. изготвя и внася в Надзорния съвет проект на организационна структура, проект за Правилник за устройството и дейността на НЗОК и след тяхното приемане ги обнародва в „Държавен вестник“;“
- създава се т. 19:
„19. Управителят на НЗОК получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на председател на постоянна парламентарна комисия.“
в) създава се ал. 8:
„(8) Управителят на НЗОК отговаря на въпроси и питания на народни представители в пленарна зала.“
8. Чл. 19а се изменя така:
„Чл. 19а. (1) Подуправителят на НЗОК организира и ръководи оперативната дейност на НЗОК по време на отсъствие на управителя в съответствие с възложените му от управителя и утвърдени от Надзорния съвет функции.
(2) Подуправител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:
1. има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;
2. има минимум пет години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело;
3. не е в конфликт на интереси с дейността на НЗОК.
(3) Подуправителят на НЗОК се избира от Народното събрание за срок от 4 години. При изтичане на мандата подуправителят на НЗОК продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов подуправител.
(4) Предложения за избор на подуправителя на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи.
(5) Подуправителят на НЗОК получава основно месечно възнаграждение в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител.“
9. В чл. 20, ал. 1, т. 4 се изменя така:
„4. сключва, изменя и прекратява договорите с лечебни заведения, изпълнители на медицинска помощ, включени и отговарящи на изискванията на Националната здравна карта на територията, обслужвана от РЗОК, съгласно Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, НРД, Правилника за устройството и дейността на НЗОК, срещу конкурс по правила, утвърдени от Надзорния съвет.“
10. Създава се чл. 21а:
„Чл. 21а. (1) За подпомагане оперативната дейност на управителя и подуправителя в областта на организацията, управлението и финансирането на НЗОК се създава Управителен съвет;
(2) Членове на Управителния съвет са управителят, подуправителят, директорите на РЗОК и ръководителите с управленски функции в централното управление на НЗОК;
(3) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на тримесечие.
(4) За оперативната работа на Управителния съвет могат да бъдат привличани външни сътрудници.
(5) Ръководител на Управителния съвет е управителят на НЗОК, а в негово отсъствие – подуправителят.“
11. Чл. 30 се изменя така:
„Чл. 30 (1) Отчетите по този закон се внасят от управителя на НЗОК чрез министъра на здравеопазването и Министерския съвет в Народното събрание в следните срокове:
1. Шестмесечният отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се представят до 30 септември през отчетната година.
2. Годишният отчет за изпълнение на бюджета и отчетът за дейността на НЗОК се представят не по-късно от 30 юни следващата година.
(2) Шестмесечният и годишният отчети за дейността на НЗОК се представят заедно със съответните отчети за изпълнението на бюджета на НЗОК.
(3) В отчета за дейността на НЗОК се включват:
1. салда за периода от предходната година (дебит/кредит);
2. салда за периода от текущата година (дебит/кредит);
3. крайни салда по взаимоотношенията (дебит/кредит);
4. подробни разчети (вземания/задължения) със страните от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване;
5. броят и сумите на приходите по бюджетна класификация за същия период от предходната година и за текущия период;
6. броят и сумите на диференцираните разходи по здравноосигурителни плащания за същия период от предходната година и за текущия период;
7. в отчета за дейността се посочва информация за броя на лекуваните в ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария и по двустранни спогодби/договори за социално осигуряване, включващи в обхвата си здравно осигуряване по държави български граждани (общо) и сумите, изплатени за тях от НЗОК, както и броя лекувани граждани от ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, в България и сумата (общо), платена от тях.
8. други.
(4) Разглеждането и приемането от Народното събрание на отчета за изпълнение на бюджета и отчета за дейността на НЗОК се извършва до първо гласуване на бюджета на НЗОК за следващата година.
(5) Решението на Народното събрание за приемане на отчета за изпълнение на бюджета и отчета за дейността на НЗОК се обнародва в „Държавен вестник“.“
12. Чл. 53 се изменя така:
„Чл. 53 (1) За осъществяване на дейностите, предвидени в този закон, НЗОК и съсловните организации на съответните регулирани професии в сектор „Здравеопазване“ приемат чрез подписване национални рамкови договори за медицинските и за денталните дейности или анекси към тях.
(2) Националните рамкови договори се приемат за срок от една година за периода на бюджетната година и при необходимост се актуализират по реда на приемането му.“
13. Чл. 54 се изменя така:
„Чл. 54. (1) Националните рамкови договори се изработват от комисии, в които участват: по трима официални представители на НЗОК, по един от представителните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина, фармацевтите, представителните организации на медицинските специалисти, представителните организации за защита правата на пациентите и двама представители на Министерството на здравеопазването.
(2) Комисиите се назначават със заповед на министъра на здравеопазването, като конкретните участници се предлагат от съответните организации.
(3) В комисиите по ал. 1 не могат да участват физически лица, които са в конфликт на интереси с НЗОК. Обстоятелствата за наличието на конфликт на интереси се удостоверяват с декларация.
(4) Комисиите могат да привличат допълнително консултанти за решаването на специфични цели и задачи по време на изработването на НРД.
(5) Процедурата по изготвянето на националните рамкови договори съвпада по време с бюджетната процедура за следващата бюджетна година.
(6) Процедурата по изготвянето на проекта за Национален рамков договор приключва на 31 декември преди годината, за която се отнася.
(7) Финансовите разчети за обемите, цените и стойностите са неразделна част от националните рамкови договори и не могат да надхвърлят стойностите, заложени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година.
(8) Националните рамкови договори се приемат с мнозинство от присъстващите по чл. 54, ал. 1.
(9) Националните рамкови договори се подписват от управителя на НЗОК, от ръководителите на съсловните организации на съответните регулирани професии в сектор „Здравеопазване“ и представителите на представителните организации за защита правата на пациентите.
(10) Министърът на здравеопазването съгласува приетите по реда на ал. 1 – 8 НРД в 14-дневен срок от представянето му и ги обнародва, като приложенията към НРД, когато е предвидено в договора, се обнародват като притурка само на интернет страницата на „Държавен вестник“. Целият Национален рамков договор се публикува на електронната страница на НЗОК.
(11) Периодът на действие на Националния рамков договор съвпада с бюджетната година на Република България съгласно чл. 10 от Закона за публичните финанси – започва на 1 януари и приключва на 31 декември на съответната година.
(12) Когато Националният рамков договор не бъде приет при условията и в сроковете, определени в този закон, се прилагат действащият (действащите) до момента НРД.
(13) В случаите, когато по време на изпълнението на действащите национални рамкови договори настъпят промени в действащото законодателство, в срок до един месец по предложение на управителя на НЗОК страните по договора подписват анекс към НРД.
(14) В случай че не се подпише съответният Национален рамков договор в определения от закона срок и са налице промени в действащото законодателство, които не позволяват прилагането на НРД от предходната година, след решение на Надзорния съвет, управителят на НЗОК изготвя проект за решение и наредба за определяне обемите и цените, по които ще се разходват средствата, определени чрез Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година и ги представя на министъра на здравеопазването за съгласуване и внасяне в Министерския съвет за вземане на решение.
(15) Националният рамков договор се изготвя по реда на ал. 14, в случай че Правилата за добра медицинска практика и/или Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина по чл. 5 от Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина не са приети от съответната съсловна организация и не са в сила.
(16) В Националния рамков договор за медицинските дейности и Националния рамков договор за денталните дейности се включват само медицински и дентални дейности, за които има приети, актуализирани и влезли в сила фармако-терапевтични ръководства по чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. За медицински и дентални дейности, за които няма приети или актуализирани и влезли в сила фармако-терапевтични ръководства, се прилага ал. 14.“
14. В чл. 55 се правят следните изменения:
- създава се т. 1:
„1. Ал. 1 се изменя така:
„(1) Националните рамкови договори се състоят от най-малко две части:
1. Права и задължения на НЗОК, Българския лекарски съюз за оказване на медицинска помощ, финансирана с финансов ресурс от НЗОК;
2. Права и задължения на НЗОК, Българския зъболекарски съюз за оказване на дентална помощ, финансирана с финансов ресурс от НЗОК;
15. Чл. 55а се изменя така:
„Чл. 55а. (1) Ежегодно за нуждите на сключването на Националния рамков договор Националната здравноосигурителна каса предварително извършва следните действия:
1. По времето на бюджетната процедура НЗОК остойностява по метода „текущи цени“ цената на медицинската дейност, като „капитация“, „клинична пътека“, „клинични процедури“, „амбулаторни процедури“ и други, без да включва елемента печалба и я предоставя на договорните партньори при сключването на Националния рамков договор (НРД). НЗОК представя на договорните партньори и изходните данни, използвани за определянето на цената (себестойността) на медицинската дейност.
2. В стойността на медицинската дейност се включва като отделен елемент цената на труда на лекарите, медицинските специалисти и немедицинските специалисти (основна работна заплата и други доплащания по Кодекса на труда), определена чрез колективния трудов договор за съответната година, като основната работна заплата:
а) за лице, притежаващо образователно-квалификационна степен „бакалавър“, не може да бъде по-малка от средната работна заплата за страната;
б) за лице, притежаващо образователно-квалификационна степен „магистър“ – не по-малка от две средни работни заплати за страната през предходната година.
3. В стойността на медицинската дейност се включват като отделни елементи и конкретните стойности на лекарствените продукти и медицинските изделия, определени съгласно чл. 261е от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и чл. 30б от Закона за медицинските изделия.
4. Неразделна част от бюджета на НЗОК са натуралните показатели, определени по т. 1.
(2) Разчетите по ал. 1 служат на НЗОК да планира, договаря и да заплаща на договорните партньори медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 за сметка на осигурените лица в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.
(3) Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности.
г) досегашната т. 2 става т. 16.
16. В чл. 63, ал. 1, т. 4 след „НЗОК“ се добавя следният текст: „както и цените, и обемите на лекарствените продукти и медицински изделия, заплатени с бюджета на НЗОК.“
д) създават се т. 17 – 18:
17. В чл. 64 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Извън случаите по ал. 1, 2 и 3 НЗОК предоставя на физически и юридически лица срещу заплащане информация и справки от информационната система по чл. 63 съгласно ценоразпис, утвърден от Надзорния съвет на НЗОК. Ценоразписът се публикува на интернет страницата на НЗОК.
(5) Информацията и справките по ал. 4 не могат да съдържат лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.)“.
18. В Допълнителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) в § 1 се правят следните изменения:
Точка 2 се изменя така:
„2. „Пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, са определени по вид и обхват лечебни дейности, по отделни специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група заболявания, определени в чл. 45 от този закон, заплащани от НЗОК и доразвити в Националния рамков договор, за които пациентът не доплаща при получаването на медицинската помощ.“
Точка 5 се изменя така:
„5. „Здравноосигурителните вноски“ са предплатени целеви средства за осигуряване от лекари, медицински и немедицински специалисти да поддържат и/или да осигурят при необходимост своевременна и достъпна медицинска помощ на здравноосигурените лица. Задължителните здравноосигурителни вноски са обществени средства за постигането на обществени цели.“
Точка 14 се изменя така:
„14. „Осигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.“
- създават се т. 30 – 38:
„30. „Договорен партньор“ на Националната здравноосигурителна каса е лечебно заведение, регистрирано съгласно изискванията на раздел II от Закона за лечебните заведения и сключило договор с НЗОК за предоставяне на медицински услуги на здравноосигурените лица, финансирана от НЗОК съгласно чл. 55а от този закон.
31. „Обективна невъзможност“ (чл. 328, т. 12 от КТ и чл. 89 от ЗЗД) е налице, когато при двустранен договор (трудов, договор за управление и др.), ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Това означава, че е налице нова обстановка, различна от момента на сключване на трудовия (управленския) договор и реалното изпълнение на договореностите е станало невъзможно. Причините, които са я породили, са непреодолими за и от страните, защото произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на тяхната воля.
32. „Представителни организации за защита правата на пациентите“ са организации, отговарящи на условията на чл. 86б от Закона за здравето.
33. „Съсловна организация на съответната регулирана професия в сектор „Здравеопазване“ са съсловните организации създадени по:
1. Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
2. Закона за съсловните организации на магистър-фармацевтите.
3. Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник фармацевтите.“
34. „Съвещателен глас“ означава, че лицето не участва в гласуването.
35. „Организационна структура“ е термин, пряко свързан с процесите на управление във всяка една организация. Чрез него се определят броят и обликът на всички звена, свързани с процеса на нейната дейност. От организационната структура на една организация зависи цялата ѝ ефективност.
36. „Универсален достъп до здравеопазване“ (универсална здравна помощ, универсално здравеопазване, универсално покритие или универсална грижа) е здравноосигурителна система за здравеопазване, в която всички граждани на определена държава или регион имат достъп до здравни услуги, когато се нуждаят от тях, без да изпитват финансово затруднение за това, като се финансират чрез споделени здравноосигурителни вноски.
37. „Фармако-терапевтично ръководство“ представлява ръководство за системно фармако-терапевтично лечение, независимо в кое лечебно заведение се лекува пациентът.
38. „Фармацевт“ е физическо лице, специалист с висше или средно фармацевтично образование, имащ право да се занимава с фармацевтична дейност, производител, дистрибутор на едро и последния участник в дистрибуторската мрежа (аптека) или крайният потребител (лекар/пациент), на лекарствени продукти и медицински изделия за еднократна употреба в медицината.
б) в § 1б т. 6 се изменя така:
„6. „Пациент“ е всяко физическо лице, което е потърсило, на което се оказва или е оказана медицинска помощ в държава членка. Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 34:
„§ 34. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ., бр. …), в чл. 58 след думите „Закона за лечебните заведения“ се добавя „с изключение на лечебните заведения по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Закона за лечебните заведения“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Дариткова.
Изказвания по представения параграф?
Заповядайте, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Щеше да бъде по-леко, ако досега всички тези неща бяха чути от народните представители преди нас и беше прочетен по един малко по-различен начин Законът за здравното осигуряване, но така или иначе от години там нещата не са пипани. Сега това, което Вие чухте, е един друг прочит и под по-друг ъгъл предложение. Накратко да обобщя какво предлагаме.
Първо, в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса да участват представители на осигурителите, осигурените и на държавата. В Надзорния съвет да не участват потребителите на финансовия ресурс, управляван от Националната здравноосигурителна каса, а именно съсловните организации. Националният рамков договор да се изработва, забележете, терминът е не „подписва“, а „изработва“ от представители на Националната здравноосигурителна каса, от Министерския съвет и от представители на съсловните организации, като тук даваме възможност в това число при подготовката му да участват и съсловните организации на медицинските сестри и акушерките.
Даваме възможност, ако договорът след това, който се представя за утвърждаване в Надзорния съвет и има забележки, той може да бъде върнат за доизработване. Фактически така ние въвеждаме двустепенно управление на финансовия ресурс в Националната здравноосигурителна каса, нещо по подобие на принципите, които са заложени в управлението на Националния осигурителен институт.
Следващото, което предлагаме, това е Националната здравноосигурителна каса да има и подуправител. И последно, за да не се актуализира, както напоследък се прави бюджетът на Националната здравноосигурителна каса, то след като е изтекла бюджетната година, ние предлагаме Касата да представя в Народното събрание и шестмесечни отчети за изпълнение на бюджета и отчетите за дейността, а не само ние да изслушваме годишните отчети и после да се налага да правим актуализация.
Не на последно място, предлагаме на Вашето внимание някои легитимни определения от действащи текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Найденова, дали може да ни обясните защо непрекъснато се противопоставяте на това, че през един закон се променят в Преходни и заключителни разпоредби други закони, а Вие тук не само сте пренаписали целия закон, без да пощадите нито един от законите в системата на здравеопазването, май че само по Закона за лекарствените продукти и за медицинските изделия нямате предложения, и сте пренаредили цялата здравна система? Ако имате идея как тя трябва да изглежда, защо не направите Ваше предложение, от Вашата парламентарна група, за новия облик на здравната система?
Не мога да коментирам всички неща, които прочетох, защото наистина съм изумена как така фармацевт може да бъде физическо лице с образователна квалификационна степен и „магистър“, и „бакалавър“. Те се наричат помощник-фармацевти, доколкото ми е известно. Но не мога да разбера логиката – подуправителят на Касата да се избира от Народното събрание, а управителят да се назначава от Надзорния съвет?! Тази фундаментална идея, ако я обясните, ще бъда много благодарна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, госпожо Найденова, ако желаете.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Аз ще отговоря само две неща.
Първо, кой ще подпише договора на управителя на Националната здравноосигурителна каса и кой го подписва? Ако може някой да отговори, спирам дотук.
Второ, госпожо Дариткова, само в рамките на час Вашата комисия, назначена от Вас, внесе толкова промени в различни нови членове, нови параграфи, които изобщо не са минали на второ четене в Комисията по здравеопазването. (Реплика от докладчика Даниела Дариткова: „Те са технически.“)
Не, не са само технически.
Нарушаването идва и от Вас твърде често, така че не е само това с един закон да се променят и други. Ами ние гледаме от Вас какво правите, но това – в рамките на шегата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Найденова.
Господин Иванов има думата за изказване.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Трябва да Ви кажа, че в този законопроект аз съм изумен от непоследователността и несистематичното място на всички предложения, които са направени тук. Всъщност в цялата ми практика като законодател такъв тюрлю гювеч не съм виждал.
Освен това искам да кажа, че у мен будят въпроси и недоумение, ще зачета: „Задължителното здравно осигуряване се реализира чрез фондова организация.“ Фондова организация! Няма да коментирам. Пак тук има интересни съждения – органите на управление в НЗОК и начинът на избиране на органите на НЗОК, безпрецедентно объркване в избора на ръководство.
Ще зачета и нещо, което всъщност ми направи пак силно впечатление: „Членовете на Надзорния съвет в НЗОК не могат да бъдат физически лица, които са членове на трудови или облигационни отношения със съсловната организация на съответната регулирана професия в сектор „Здравеопазване“.“ Мога да зачета още много такива примери. Просто не мога да намеря думи и ще помоля да ми направят реплика, за да разяснят тези нови понятия.
Пак ще зачета: „Подуправител на НЗОК се избира от Народното събрание за срок от четири години.“ С всичкото законодателство, което до момента сме извършвали, и в последователността на нормативните документи, има философия. Тук всичко е направено по обратен път – Надзорният съвет избира председателя, заместникът на Здравната каса се избира от Народното събрание. Нонсенс!
Мога да дам още редица примери. Призовавам колегата да оттегли останалите предложения, тъй като тя представлява една авторитетна политическа сила. Мисля, че това, което ни се представя днес тук от трибуната – лично аз винаги съм бил коректен към нашите опоненти, но такова произведение никога не ни е предоставяно.
Госпожо Найденова, умолявам Ви учтиво да оттеглите останалите предложения, тъй като имаме още 18 страници, които трябва да бъдат зачетени и които не се различават от това, което до момента изчетохме. Дано намеря разбиране във Ваше лице. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики?
Заповядайте, професор Михайлов, за реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми доцент Иванов, аз съм съгласен с това, и Вие ще се съгласите надявам се, че всеки народен представител има възможността да внася свои законодателни предложения. Те да бъдат охарактеризирани от някой в пленарната зала не е особено коректно, може да се търсят аргументи против неговите предложения. Тук има много проблеми около референтната дейност на Народното събрание, които можем да коментираме, но искам да Ви обърна внимание най-добронамерено.
Както казахте Вие, целият този тюрлю гювеч започна по инициатива на Вашата партия с приемането на Закона за бюджета на НЗОК, който ние внесохме в Конституционния съд, и шест на шест се разделиха съдиите. Не искам да коментирам всички коридорни слухове около това решение, които съм чувал, но няма да ги коментирам в залата, за да се види, че тази инициатива през един закон – и тук всъщност е така, след малко ще имаме дебат за Закона за трансплантациите. Както казва българският народ, тази кърпа я поведе Вашата политическа сила – през един закон. Тук говорим за изключително сериозни закони, които се решават в Преходни и заключителни разпоредби. Това трябва да престане да бъде практика в залата на Народното събрание.
Другото, сигурно имате своите аргументи, аз съм споделил пред Вас също мои аргументи, но това трябва да се прекрати. Защото тук отново в Преходни разпоредби се вкарват няколко закона и се извършват действия с тях, което абсолютно противоречи – ето до Вас е уважаваният господин Ципов, на всякаква правна практика. Това не е редно да става и трябва да го прекратим. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Друга реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми професор Михайлов, благодаря за направената критика. Вие в известен смисъл имате право, но тук говорим за законодателна техника и формите на прилагане.
Що се отнася до това, което конкретно направих в своето изказване, искам отново да се обърна и не вярвам, че Вие сте поставили подпис под тези неща. Не знам, не съм прочел коя група народни представители. Мисля, че в моето изказване не бихте намерили всъщност критика.
Що се отнася до това, че в един законопроект като възможност на техника се използва и се прилага невинаги по правилата, съм абсолютно съгласен. Тук имаме абсолютно противоречие. Вие направихте аналогията с примера, който Вие дадохте. В случая не беше много удачно. Да, има, правят се такива техники, но в случая просто има пълно противоречие.
Другото, което бих искал да кажа, че тук се въвеждат нови понятия, нови определения, които по никакъв начин не кореспондират със законите и с легитимните определения, ако щете, господин Михайлов.
Така че моето изказване беше в този смисъл. Пак апелирам към нашия народен представител, той действително има право да прави законодателна инициатива, но тези инициативи трябва да бъдат съобразени с нормативните документи и с легитимните определения, защото години наред е градено и е правено, Вие много добре знаете, като започнете например от Закона за здравно осигуряване, като преминем през Закона за лечебните заведения, преминем през Закона за лекарствата в хуманната медицина и да не изброявам. Просто ние в момента искаме да пренапишем нови правила и нови определения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Други изказвания? (Народният представител Валентина Найденова иска думата.)
Вие направихте вече изказване, госпожо Найденова.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо гласуваме предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители по § 27.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 85, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията по § 27, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 102 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 35.
По § 29 има предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„§ 29 се изменя така:
§ 29. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. …) в чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на обособени части, включени в капитала на лечебните заведения, включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1.“
2. В ал. 2, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на обособени части, включени в капитала на лечебните заведения, включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1.“
3. В ал. 3, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „с изключение на обособени части, включени в капитала на лечебните заведения, включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 36.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Найденова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми колеги, нашето предложение е твърде ясно и категорично. То касае приватизацията на обособените части от Забранителния списък на лечебните заведения по Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Ние предлагаме не само целите лечебни заведения, които са упоменати в това приложение, но и техните обособени части да не бъдат приватизирани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
Изказвания?
Господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Почти всички общински и държавни лечебни заведения, болници имат задължения. В хипотеза, ако един кредитор се изнерви, той може да запорира съответната обособена част и фактически да влезе – раздържавяване, най-общо е терминът, ако е толкова точен.
Но с приемането на тези нормативни изисквания ние фактически предопределяме, че обособени части от държавни и общински лечебни заведения без официално обявена приватизация могат да преминат в други ръце, освен държавните. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики има ли, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване текста на вносителя за § 28, който става § 35 и който Комисията подкрепя.
Гласували 95 народни представители: за 86, против 9, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентина Найденова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 16, против 73, въздържали се 5.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 29, който става § 36, подкрепен от Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: По § 30 има предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители – в Преходни и заключителни разпоредби § 30 – отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, в Доклада е допусната техническа грешка, моля да се чете 30, който става § 37:
„§ 37. В Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8 накрая се добавя „включително при кръстосано донорство“.
2. В чл. 13:
а) в ал. 1 думите „ал. 1“ се заменят с „ал. 3“;
б) в ал. 2 думите „ал. 9“ се заменят с „ал. 13“.
3. В чл. 15:
а) в ал. 1 думите „Биопродукти, получени след преработка на органи и тъкани“ се заменят с „Тъканно-клетъчни алографт продукти“, а след думата „използват“ се добавя „както за трансплантация, така и“;
б) в ал. 2 думата „биопродукти“ се заменя с „тъканно клетъчни алографт продукти“;
в) в ал. 3 думата „биопродукти“ се заменя с „тъканно-клетъчни алографт продукти“.
4. Член 17 се изменя така:
„Чл. 17. Физически и юридически лица може да даряват средства за дейности по трансплантация.“
5. В чл. 21:
а) в ал. 1, т. 3 се създава буква „г“:
,,г) други роднини по съребрена линия до четвърта степен, включително при родство, възникнало въз основа на осиновяване, но не по-рано от три години от осиновяването.“;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Писменият отказ по ал. 1, т. 3 се изразява от:
1. лицата по ал. 1, т. 3, буква „а“;
2. лицата по ал. 1, т. 3, буква „б“, ако починалото лице няма роднини по ал. 1, т. 3, буква „а“;
3. лицата по ал. 1, т. 3, буква „в“, ако починалото лице няма роднини по ал. 1, т. 3, букви „а“ и „б“;
4. лицата по ал. 1, т. 3, буква „г“, ако починалото лице няма роднини по ал. 1, т. 3, букви „а“, „б“ и „в“.“;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
6. В чл. 25, в текста преди т. 1 след думите „самовъзстановяващ се орган“ се добавя „както и матка“.
7. В чл. 26 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думата „само“ се добавя „пълнолетно“.
2. В ал. 2 се създават т. 3 и 4:
„3. е включено в служебния регистър за вземане на орган при условията на кръстосаното донорство;
4. е осъществило раждане на живо дете и е в пременопаузална възраст съгласно критерии за подбор, определени в наредбата по чл. 4, ал. 1 – само при вземане на матка.“
8. Създава се чл. 26а:
„Чл. 26а. (1) При кръстосано донорство вземането на органи се извършва, ако са изпълнени едновременно следните условия:
1. първият донор е дал нотариално заверено писмено съгласие да бъде донор, включително при кръстосано донорство, и е посочил първия реципиент като лице, на което е съгласен да бъде донор, включително при кръстосано донорство;
2. вторият донор е дал нотариално заверено писмено съгласие да бъде донор, включително при кръстосано донорство, и е посочил втория реципиент като лице, на което е съгласен да бъде донор, включително при кръстосано донорство;
3. първият и вторият донор и първият и вторият реципиент са включени в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“;
4. налице са биологично съвместими първи и втори реципиент на първия и втория донор, които са дали писмено информирано съгласие за присаждане при условията на кръстосаното донорство;
5. преди вземането първият и вторият реципиент са определени от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ съгласно критериите, определени в наредбите по чл. 4, ал. 1 и чл. 33;
6. изминали са не по-малко от два месеца от включването на първия и втория донор и първия и втория реципиент в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
(2) При кръстосано донорство вземането на органи се извършва едновременно на първия и втория донор.“
9. В чл. 29, ал. 1 думите „тъкани или клетки“ се заличават.
10. Създава се чл. 33а:
„Чл. 33а. При кръстосано донорство присаждането на органи се извършва едновременно на първия и втория реципиент.“
11. Членове 36 и 36а се изменят така:
„Чл. 36. (1) Внос на органи за трансплантация от трети страни се разрешава при следните условия:
1. налице са сключени от Република България договори, в които изрично са посочени условията и редът за внос на органи;
2. органът се предоставя от институция, която е призната по установения в съответната държава ред и прилага всички изисквания за качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции, както и за предоставяне на информацията относно характеризиране на органите и донорите на органи, установени в този закон;
3. в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е включен подходящ реципиент на съответния орган.
(2) Внос на органи може да се осъществява от:
1. лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което има разрешение за присаждане на съответния вид орган, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения;
2. лечебно заведение по чл. 13, ал. 3, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за присаждане на съответния вид орган и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
(3) За получаване на разрешение за внос на органи ръководителят на лечебното заведение по ал. 2 подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за всеки отделен донор, към което прилага:
1. документи, които се изискват съгласно договорите по ал. 1, т. 1;
2. документи за съответствие на институцията, която предоставя органа, с изискванията на ал. 1, т. 2;
3. информация за органа и донора – документи за клинико-лабораторни, вирусологични, серологични, имунологични, микробиологични и образни изследвания;
4. документи за съответствие с изискванията на чл. 26 при внос на органи или част от орган от жив донор.
(4) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ разглежда заявлението и приложените към него документи, извършва служебна проверка за съответствие с ал. 1, т. 3, за наличие на договори по ал. 1, т. 1, както и за съответствие на представените документи по ал. 3, т. 1 с изискванията на тези договори.
(5) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ издава разрешение за внос по образец или прави мотивиран отказ в срок, съобразен с исхемичното време на органа, но не по-дълъг от 24 часа от подаването на заявлението.
Чл. 36а. (1) Обмен на органи се извършва между държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария и включва:
1. получаване на органи за трансплантация от държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и от Конфедерация Швейцария;
2. предоставяне на органи за трансплантация на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария.
(2) Обменът на органи по ал. 1 се извършва при спазване на процедурите за предаване на информация, гарантираща качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции, както и на процедурите за предоставяне на информация относно характеризиране на органите и донорите на органи, определени в този закон.
(3) Обмен на органи с държава на изпращане се извършва при условията на ал. 2, както и когато са изпълнени следните условия:
1. органът е придружен от документи за клинико-лабораторни, вирусологични, серологични, имунологични, микробиологични и образни изследвания;
2. в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е включен подходящ реципиент на съответния орган.
(4) Обмен на органи с държава на получаване се извършва при условията на ал. 2, както и когато са изпълнени следните условия:
1. органът е придружен от документи за клинико-лабораторни, вирусологични, серологични, имунологични, микробиологични и образни изследвания;
2. в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не е включен подходящ реципиент на съответния орган.
(5) Обмен на органи с европейски организации за обмен на органи се извършва след сключване на споразумение между Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и съответната организация, ако организацията гарантира спазване на процедурите за предаване на съответната информация за качество, безопасност, проследяемост, докладване на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции, както и на процедурите за предоставяне на информацията относно характеризиране на органите и донорите на органи, определени в този закон.“
12. Създават се чл. 36б – 36ж:
„Чл. 36б. Обмен на органи по чл. 36а, ал. 3 може да се осъществява от:
1. лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което има разрешение за присаждане на съответния вид орган, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения;
2. лечебно заведение по чл. 13, ал. 3, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за присаждане на съответния вид орган и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
Чл. 36в. (1) Обмен на органи по чл. 36а, ал. 4 може да се осъществява от:
1. лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което има разрешение за вземане на съответния вид орган, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения;
2. лечебно заведение по чл. 13, ал. 3, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за вземане на съответния вид орган и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
(2) Лечебното заведение предоставя на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ документи за клинико-лабораторни, вирусологични, серологични, имунологични, микробиологични и образни изследвания.
Чл. 36г. (1) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е компетентният орган за връзка на Република България с компетентните органи по трансплантация в държавите на изпращане и на получаване, организациите за обмен на органи или лечебните заведения, на които се предава информацията по обмен на органи и произтичащите от тях дейности.
(2) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ осигурява денонощно разположение за изпълнение на функциите си по ал. 1, свързани с организиране на обмен на органи при спешни ситуации.
(3) Информацията относно обмена на органи и характеризиране на донора се предава предварително между Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, от една страна, и компетентния орган по трансплантация на държавата на изпращане и на получаване, организацията за обмен на органи или лечебно заведение, от друга страна.
(4) Информацията по ал. 3 се предава незабавно след нейното получаване и проверка в писмена форма по електронен път или по факс.
(5) В спешни ситуации се допуска информацията относно характеризирането на органите и донорите, както и докладването на сериозни инциденти и сериозни нежелани реакции да се предаде устно, като незабавно след това се подготвя и предоставя и в писмена форма.
(6) Когато част от информацията за характеризиране на органа и/или донора не е известна към момента на предоставяне на информацията по ал. 3, тя се предава веднага, след като стане налична, от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ или от съответното лечебно заведение.
(7) За осъществяване на обмена на органи Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ изготвя бланка „Информация за обмен на органи“ в три екземпляра, а когато обменът се извършва с държава от Европейската асоциация за свободна търговия – в четири екземпляра, която предоставя на лечебното заведение по чл. 36б или чл. 36в. Бланката съдържа следната информация:
1. наименование и данни за връзка на центъра за осигуряване;
2. наименование и данни за връзка на центъра за трансплантация;
3. спецификация на органа;
4. дата на осигуряването;
5. национален идентификационен номер на донора;
6. национален идентификационен номер на реципиента или, ако органът не е бил трансплантиран – информация за крайната му употреба;
7. дата и час на предаването;
8. данни за връзка с лицето, отговарящо за предаването;
9. дата на трансплантацията, ако е приложимо;
10. информация, че съдържа лични данни и следва да се предпазва от неразрешено разкриване или достъп.
(8) При извършването на митническите процедури с държавите от Европейската асоциация за свободна търговия лечебното заведение представя екземпляр № 4 от бланка „Информация за обмен на органи“.
(9) Информацията, свързана с обмена на органи, се предава на език, разбираем и за двете страни, или на английски език.
(10) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ вписва информацията по ал. 7 в регистъра по чл. 39, ал. 1, т. 2 на български език независимо от езика, на който е получена.
(11) При обмен на органи с държави на изпращане Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ трябва да потвърди на държавата на изпращане получаването на информацията.
(12) При обмен на органи с държава на получаване Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ трябва да осигури от държавата на получаване потвърждение за получаването на изпратената информация.
Чл. 36д. (1) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ изисква от държавите на получаване информация относно датата на извършената трансплантация на органи, които са предмет на обмен, както и за наименованието на лечебното заведение, в което тя е извършена, и данни за връзка с него.
(2) Ако органът, който е предмет на обмен, не бъде трансплантиран, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ изисква от компетентната организация на държавата на получаване информация за крайната му употреба.
Чл. 36е. (1) При възникване на сериозна нежелана реакция и сериозен инцидент, свързан с органите, които са предмет на обмен, и донора, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ докладва за това незабавно на съответния компетентен орган по трансплантация в държавата на изпращане или в държавата на получаване при условията и по реда на наредбата по чл. 15б, ал. 3.
(2) Информацията, свързана с обмена на органи, се съхранява в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и може да бъде предоставена при поискване на държавата на изпращане или на получаване.
(3) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ съобщава на Европейската комисия данни за връзка с нея, които съдържат най-малко: наименование, телефонен номер, електронен адрес, факс и пощенски адрес.
(4) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ своевременно информира Европейската комисия за промени в данните по ал. 3.
Чл. 36ж. (1) Износ на органи за трансплантация за трети страни се разрешава при следните условия:
1. налице са сключени от Република България договори, в които изрично са посочени условията и редът за износ на органи;
2. органът се предоставя на институция, която е призната по установения в съответната държава ред;
3. в държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и в Конфедерация Швейцария няма подходящ реципиент за съответния орган;
4. в съответната държава има подходящ реципиент.
(2) Износ на органи може да се осъществява от:
1. лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което има разрешение за вземане на съответния вид орган, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения;
2. лечебно заведение по чл. 13, ал. 3, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за вземане на съответния вид орган и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
(3) За получаване на разрешение за износ на органи ръководителят на лечебното заведение по ал. 2 подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за всеки отделен донор, към което прилага:
1. документи, които се изискват съгласно договорите по ал. 1, т. 1;
2. документи за съответствие на институцията, на която се предоставя органът, с изискванията на ал. 1, т. 2;
3. данни за съответствие с ал. 1, т. 4;
4. информация за органа и донора, включваща документи за клинико-лабораторни, вирусологични, серологични, имунологични, микробиологични и образни изследвания, както и данни, че вземането, експертизата, етикетирането, съхраняването и транспортирането са осъществени съгласно нормативните изисквания в Република България.
(4) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ разглежда заявлението и приложените към него документи и извършва проверка за съответствие с ал. 1, т. 3 за наличие на договори по ал. 1, т. 1, както и за съответствие на представените документи по ал. 3, т. 1 с изискванията на тези договори.
(5) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ извършва проверка за съответствие с ал. 1, т. 3, като отправя запитване до компетентните структури по трансплантация на държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, и до европейските организации за обмен на органи относно наличие/липса на потенциални реципиенти в листите на чакащите за трансплантация.
(6) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ издава разрешение за износ или прави мотивиран отказ в срок, съобразен с исхемичното време на органа, но не по-дълъг от 24 часа от подаването на заявлението.
(7) При обмен, внос и износ на органи за ускоряване на съответната процедура се допуска документацията да бъде предоставяна от лечебните заведения в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и по електронен път.“
13. Членове 37 и 38 се изменят така:
„Чл. 37. (1) Износ на тъкани, клетки и яйцеклетки, сперматозоиди и зиготи, наричани по-нататък „репродуктивни клетки“, се разрешава при следните условия:
1. задоволени са потребностите на Република България;
2. тъканите, клетките и репродуктивните клетки се предоставят на институция, призната по установения в съответната държава ред за осъществяване на този вид дейност;
3. тъканите, клетките и репродуктивните клетки са взети, съхранявани и транспортирани съгласно изискванията на този закон и на Закона за здравето, както и на установените медицински стандарти и правила на съответната държава;
4. тъканите и клетките са включени в служебния регистър на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
(2) Износ на тъкани и клетки се осъществява от:
1. лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което има разрешение, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения или лечебно заведение по чл. 13, ал. 2, което има удостоверение, издадено по реда на чл. 40, ал. 13 от Закона за лечебните заведения, в които са включени дейности по вземане на съответния вид тъкани и клетки;
2. лечебно заведение по чл. 13, ал. 3, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за вземане на съответния вид тъкани и клетки и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения;
3. тъканна банка, която има разрешение, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, в което са включени дейности по вземане или съхранение на съответния вид тъкани или клетки.
(3) Износ на репродуктивни клетки се осъществява от:
1. лечебно заведение за болнична помощ и тъканна банка, които имат разрешение, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, в което са включени дейности по асистирана репродукция, осигуряване, използване или съхраняване на съответния вид репродуктивни клетки;
2. лечебно заведение за извънболнична помощ, регистрирано по реда на чл. 40, ал. 13 от Закона за лечебните заведения, в чието удостоверение за регистрация са включени дейности по асистирана репродукция, осигуряване, използване или съхраняване на съответния вид репродуктивни клетки;
3. лечебно заведение по чл. 13, ал. 3, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за асистирана репродукция, осигуряване, използване или съхраняване на съответния вид репродуктивни клетки и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
(4) За получаване на разрешение за износ на тъкани, клетки и репродуктивни клетки ръководителят на лечебното заведение по ал. 2 и 3 подава заявление по образец до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за всеки конкретен износ, към което прилага:
1. документи за съответствие на институцията, на която се предоставят тъканите и клетките, с изискванията на ал. 1, т. 2;
2. документи за начина на вземане, съхраняване и транспортиране на тъканите, клетките и репродуктивните клетки;
3. информация за тъканите, клетките и репродуктивните клетки, която включва документи за вирусологични, серологични и микробиологични изследвания, както и информация за начина на обработката, преработката и етикетирането на тъканите и клетките, а за репродуктивните клетки – информация за вземане, съхраняване и транспортиране.
(5) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ разглежда заявлението и приложените към него документи и извършва служебна проверка за съответствие с ал. 1, т. 1 и 4.
(6) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ издава разрешение за износ или прави мотивиран отказ в срок до 7 дни от подаване на заявлението.
(7) При извършване на митническите процедури лечебното заведение представя екземпляр от разрешението по ал. 6.
Чл. 38. (1) Внос на тъкани, клетки, тъканно-клетъчни алографт продукти и репродуктивни клетки от трети страни се извършва с разрешение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. В разрешението се вписва:
1. пълно наименование на лечебното заведение, телефон, факс, електронна поща, код по указателя на Европейския съюз на лечебните заведения за работа с тъкани и интернет страница;
2. седалище и адрес на управление на лечебното заведение;
3. наименование и номер на акта, по силата на който лечебното заведение осъществява лечебна дейност;
4. трите имена на лицето, представляващо лечебното заведение;
5. държавата, която предоставя тъканите/клетките/тъканно-клетъчните алографт продукти/репродуктивните клетки;
6. институцията, включително подизпълнителят/подизпълнителите, които предоставят тъканите/клетките/репродуктивните клетки, телефон, факс и електронна поща;
7. вид и количество на тъканите/клетките/тъканно-клетъчни алографт продукти/репродуктивните клетки;
8. уникален идентификационен номер на донора и уникален идентификационен номер на реципиента; за тъкани/клетки/тъканно-клетъчни алографт продукти – начин на обработка, преработка, етикетиране, съхраняване и транспортиране; за репродуктивните клетки – начин на вземане, съхраняване и транспортиране;
9. описание на приложените документи за тъканите/клетките/тъканно-клетъчни алографт продукти или репродуктивните клетки, съдържащи данни за вирусологични, серологични и микробиологични изследвания;
10. дали разрешението е еднократно, като се попълват данните на реципиента и/или многократно – за посочените видове тъкани/клетки/тъканно-клетъчни алографт продукти/репродуктивни клетки и при дефинираните обстоятелства – с възможност за отбелязване на приложимото;
11. имена на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, подпис, дата и час, печат, както и дата и час на предоставяне на тъканите/клетките/тъканно-клетъчните алографт продукти/репродуктивните клетки;
12. имената на лицето, отговарящо за предаването на тъканите/
клетките/тъканно-клетъчните алографт продукти/репродуктивните клетки, телефон, факс и електронна поща;
13. условията, с които е обвързан вносът, ако има такива;
14. държавите – членки на Европейския съюз, в които ще се разпределят внесените тъкани, клетки, тъканно-клетъчни алографт продукти, репродуктивни клетки, когато са известни.
(2) Изискванията, на които трябва да отговаря качеството на тъканите, клетките и тъканно-клетъчните алографт продукти по ал. 1, се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Внос на тъкани, клетки и тъканно-клетъчни алографт продукти от трети страни се разрешава при следните условия:
1. качеството на тъканите, клетките и тъканно-клетъчните алографт продукти отговаря на изискванията на наредбата по ал. 2;
2. тъканите, клетките и тъканно-клетъчните алографт продукти са осигурени от институция, призната по установения в съответната държава ред за осъществяване на този вид дейност;
3. налице е доказан положителен ефект от използването на тъканите, клетките и тъканно-клетъчните алографт продукти, придобити и обработени по методи и технологии, които не се практикуват в държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и в Конфедерация Швейцария.
(4) Внос на репродуктивни клетки се разрешава при условията на ал. 3, т. 2.“
14. Създават се чл. 38а и 38б:
„Чл. 38а. (1) Внос на тъкани, клетки или тъканно-клетъчни алографт продукти се осъществява от:
1. лечебно заведение по чл. 13, ал. 1, което има разрешение, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения или лечебно заведение по чл. 13, ал. 2, което има удостоверение, издадено по реда на чл. 40, ал. 13 от Закона за лечебните заведения, в които са включени дейности по присаждане или съхранение на съответния вид тъкани или клетки;
2. лечебно заведение по чл. 13, ал. 3, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за присаждане или съхранение на съответния вид тъкани или клетки и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения;
3. тъканна банка, която има разрешение, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, в което са включени дейности по съхранение на съответния вид тъкани или клетки.
(2) Внос на репродуктивни клетки се осъществява от:
1. лечебно заведение за болнична помощ и тъканна банка, които имат разрешение, издадено по реда на чл. 48, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, в което са включени дейности по асистирана репродукция, осигуряване, използване или съхраняване на съответния вид репродуктивни клетки;
2. лечебно заведение за извънболнична помощ, регистрирано по реда на чл. 40, ал. 13 от Закона за лечебните заведения, в чието удостоверение за регистрация са включени дейности по асистирана репродукция, осигуряване, използване или съхраняване на съответния вид репродуктивни клетки;
3. лечебно заведение за болнична помощ към Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, което има удостоверение, издадено от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за асистирана репродукция, осигуряване, използване или съхраняване на съответния вид репродуктивни клетки и тази дейност е включена в съответния правилник по чл. 35, ал. 3, т. 2 от Закона за лечебните заведения.
(3) За получаване на разрешение за внос на тъкани, клетки, тъканно-клетъчни алографт продукти или репродуктивни клетки ръководителят на лечебното заведение по ал. 1 и 2 подава заявление до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в което се вписва:
1. пълното наименование на лечебното заведение, телефон, факс, електронна поща, код по указателя на Европейския съюз на лечебните заведения за работа с тъкани, интернет адрес, седалище и адрес на управление, наименование и номер на акта, по силата на който лечебното заведение осъществява лечебна дейност;
2. трите имена на лицето, представляващо лечебното заведение;
3. държава, институция, включително подизпълнителят/ подизпълнителите, които предоставят тъкани/клетки/тъканно-клетъчни алографт продукти/репродуктивни клетки, телефон, факс и електронна поща;
4. име на лицето, което представлява институцията, телефон, факс и електронна поща;
5. вид и количество на тъканите/клетките/тъканно-клетъчните алографт продукти/репродуктивните клетки;
6. уникален идентификационен номер на донора и уникален идентификационен номер на реципиента на тъкани и клетки; за тъкани/клетки/тъканно-клетъчни алографт продукти – начин на обработка, преработка, етикетиране, съхраняване и транспортиране; за репродуктивните клетки – начин на вземане, съхраняване и транспортиране;
7. описание на документи с данни за вирусологични, серологични и микробиологични изследвания;
8. имена на лицето, отговарящо за предаването на тъканите/клетките/тъканно-клетъчните алографт продукти/репродуктивните клетки, телефон, факс и електронна поща;
9. условия, с които е обвързан вносът, когато има такива;
10. държави – членки на Европейския съюз, в които ще се разпределят внесените тъкани, клетки, тъканно-клетъчни алографт продукти, репродуктивни клетки, когато са известни;
11. заявяване на желания начин за получаване на издадения индивидуален административен акт.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:
1. документи за съответствие с чл. 38, ал. 3 и 4;
2. заверен по надлежен ред превод от разрешението за дейност на доставчика от трета страна;
3. копие от писмено споразумение с доставчика от третата страна относно спазване на изискванията за качество и безопасност на тъканите, клетките и тъканно-клетъчните алографт продукти, предназначени за внос, съгласно медицинския стандарт за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
4. информация за тъканите, клетките, тъканно-клетъчните алографт продукти или репродуктивните клетки, включваща документи за вирусологични, серологични и микробиологични изследвания, както и информация за всеки етап от дейностите по обработка, преработка, етикетиране, съхраняване и транспортиране на тъканите, клетките и тъканно-клетъчните алографт продукти и за начина на тяхното извършване, а за репродуктивните клетки – информация за всеки етап на вземане, съхраняване и транспортиране;
5. описание на критериите, използвани за определяне и оценка на донора, и на информацията, предоставена на донора или на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 3;
6. информация за центровете за извършване на контрол, които доставчиците от третите страни използват, и за изследванията, които центровете извършват;
7. информация за методите, използвани при преработването на тъканите и клетките, включително за валидирането на процедурите за преработване на тъкани и клетки;
8. описание на съоръженията, критичното оборудване, критичните материали и критериите, използвани за контрол на качеството и на околната среда, за всяка дейност, извършвана от доставчика от третата страна;
9. информация относно условията за освобождаване на тъкани, клетки и тъканно-клетъчни алографт продукти от доставчика от третата страна;
10. данни за подизпълнителите на доставчика от третата страна – наименование, идентификационни данни, място на регистрация и на дейност и описание на извършваните от подизпълнителите дейности;
11. списък на видовете тъкани, клетки и тъканно-клетъчни алографт продукти и информация за дейностите по даряване, доставяне, контрол, преработване или съхраняване, които се извършват преди вноса от доставчика от третата страна или от негов подизпълнител, както и на държавите, в които се извършват;
12. списък на видовете тъкани, клетки и тъканно-клетъчни алографт продукти и информация за дейностите по даряване, доставяне, контрол, преработване или съхраняване, които ще се извършват след вноса от лечебното заведение;
13. списък на стандартните оперативни процедури на лечебното заведение, свързани с вноса, включително относно прилагането на Единния европейски код, получаването и съхранението на внесените тъкани и клетки, управлението на нежеланите инциденти и реакции и проследимостта на тъканите и клетките от донора до реципиента;
14. длъжностна характеристика на отговорното лице по чл. 15г, ал. 1;
15. копие на първичния етикет на тъканите, клетките и тъканно-клетъчните алографт продукти, етикетът при преопаковането, етикетът на външната опаковка и на транспортните контейнери;
16. документи за съответствие с изискванията на чл. 26 при внос на тъкани от жив донор;
17. обобщение на резултатите от последната инспекция на доставчика от третата страна, извършена от съответния компетентен орган от третата страна, включително датата и вида на инспекцията и основните заключения от нея.
(5) При еднократен внос към заявлението се прилагат документите по ал. 4, т. 11, 12 и 16.
(6) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ разглежда заявлението и приложените към него документи и издава разрешение за внос или прави мотивиран отказ в срок до 7 дни от подаването на заявлението.
(7) При извършването на митническите процедури лечебното заведение представя екземпляр от разрешението по ал. 6.
(8) Изискванията на чл. 38 и 38а не се прилагат при внос на тъкани, клетки, тъканно-клетъчни алографт продукти и репродуктивни клетки при неотложна необходимост.
(9) В случаите по ал. 8 тъканите, клетките, тъканно-клетъчните алографт продукти и репродуктивните клетки се осигуряват от лечебното заведение по чл. 38а, ал. 1 и 2, което ги регистрира и уведомява Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за осигуряване на тяхната проследимост.
Чл. 38б. (1) Митническите органи уведомяват незабавно изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за всеки случай на установено нарушение при внос, износ и обмен на органи, както и при внос и износ на тъкани, клетки, тъканно-клетъчни алографт продукти и репродуктивни клетки съгласно правомощията им по чл. 43, ал. 2, както и съгласно правомощията по чл. 229б от Закона за здравето.
(2) Задържаните от митническите органи човешки органи, тъкани, клетки и тъканно-клетъчни алографт продукти, предназначени за трансплантация, и репродуктивни клетки, предназначени за асистирана репродукция, се предават за съхранение под карантина и последващо унищожаване от лечебно заведение, посочено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, за което се съставя предавателно-приемателен протокол, съдържащ информация за вида, количеството и уникалните идентификационни номера на донора и реципиента.
15. В чл. 39а, ал. 4 думата „годишно“ се заменя с „на две години“.
16. В чл. 41, ал. 1 думите „тъкани и клетки и обмен на органи“ се заменят с „тъкани и клетки, внос на тъканно-клетъчен алографт продукт и обмен на органи“.
17. В Допълнителните разпоредби:
а) в § 1:
аа) точка 14 се изменя така:
„14. „Тъканно-клетъчен алографт продукт“ е продукт, получен от обработка/преработка на тъкани и клетки от човешки произход;“
бб) създават се т. 44 – 49:
„44. „Кръстосано донорство“ е дейност по трансплантация, при която са изпълнени едновременно следните условия:
а) едно лице (първи донор) желае да стане жив донор на орган на конкретен пациент (първи реципиент) при наличие на условията на чл. 26, ал. 1 или ал. 2, т. 1, 2 или 4, но първият донор е биологически несъвместим с първия реципиент съгласно критериите по наредбите по чл. 4, ал. 1 и чл. 33;
б) едно лице (втори донор) желае да стане жив донор на орган или тъкан на конкретен пациент (втори реципиент) при наличие на условията на чл. 26, ал. 1 или ал. 2, т. 1, 2 или 4, но вторият донор е биологически несъвместим с втория реципиент съгласно критериите по наредбите по чл. 4, ал. 1 и чл. 33;
в) първият донор е биологически съвместим с втория реципиент, а вторият донор е биологически съвместим с първия реципиент.“
45. „Държава – членка на изпращане“ е държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, от която се осигуряват органи – предмет на обмен, за извършване на трансплантация.
46. „Държава – членка на получаване“ е държава – членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, в която се изпращат органите – предмет на обмен, предназначени за трансплантация.
47. „Еднократен внос“ е вносът на специфичен вид тъкани, клетки или тъканно-клетъчни алографт продукти за лично ползване от даден реципиент или реципиенти, известни на извършващото внос лечебно заведение и на доставчика от третата държава преди извършването на вноса. Такъв внос на специфичен вид тъкани, клетки и тъканно-клетъчни алографт продукти не се извършва повече от веднъж за даден реципиент. Внос от един и същ доставчик от трета държава, който се извършва редовно или се повтаря, не се счита за „еднократен внос“.
48. „Спешна ситуация“ е възникване на обстоятелства, които застрашават качеството на трансплантацията и безопасността на живия донор и реципиента и които увеличават времето на студената исхемия на органа над препоръчителното.
49. „Неотложна необходимост“ е непредвидена ситуация, в която няма друго решение освен спешен внос на тъкани и клетки от трета държава за незабавно използване при конкретен реципиент или конкретни реципиенти, чието здраве би било сериозно застрашено без такъв внос.“
б) в § 1а накрая се добавя „и Директива 2012/25/ЕС на Комисията от 9 октомври 2012 г. за установяване на информационните процедури за обмен между държавите членки на човешки органи, предназначени за трансплантация (ОВ, L 275 от 10 октомври 2012), както и на Директива 2015/566 на Комисията от 8 април 2015 г. за прилагане на Директива 2004/23/ЕО по отношение на процедурите за контрол на спазването на еквивалентните стандарти за качество и безопасност на внасяните тъкани и клетки (ОВ, L 93 от 9 април 2015 г.).“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Господин Ципов, имате думата.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Правя процедурно предложение да удължим работното време до приключване на настоящата точка от дневния ред, тъй като остават само още един параграф и едно неподкрепено от Комисията предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ципов.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 96 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Откривам разискванията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Така се получава, когато в един проектозакон се обединяват няколко стратегически закона. Мога да поздравя тук доктор Дариткова за нейния стоицизъм, че успя сама да прочете всичко през тези часове. Това не помага в нашето законотворчество и когато в Комисията стигнахме до тази част на Проектозакона, аз си позволих да кажа няколко неща, които сега ще кажа и пред Вас, въпреки че ми е пределно ясно какво ще се случи при гласуването.
Първо, позволявам си да припомня на всички уважаеми народни представители, че преди година и половина по инициатива на фракцията на Българската социалистическа партия тук, в парламента, направихме едно обсъждане за големите проблеми, които има в българската трансплантационна програма, и за чест на всички народни представители гласувахме единодушно да се вземат необходимите мерки – оперативни, законодателни. Ако отворите данните на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която пое функциите на Агенцията по трансплантации, Вие ще видите, че за година и половина няма никаква промяна в трансплантационната активност в България, и който каже, че е обратно, ще лъже сам себе си. Това се вижда от данните, вижда се от всички, независимо от помпозните предложения и затова помолих колегите от уважаваната комисия – това са много важни въпроси и не искам тук… Обръщам се към юристите на ГЕРБ: може ли в един закон, колеги, да се говори за имейл адрес, за име на директора? Това са мотамо преписвани директиви. Такива текстове нямат място в този закон.
Второто, което е важно като принцип на един закон, е, че той трябва да подкрепи дадена дейност, когато става дума за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Тук са преписани две директиви, и то без да се оценява кое може да бъде вкарано в законопроект, кое може да бъде в наредбови основи, в правилник за приложение на закона и така нататък. Изчетени са тези 20 страници сега и механично ще гласуваме. Какво ще се промени от всичко това? Трансплантацията има нужда от адекватно финансиране, от адекватен мониторинг. Нито едно от тези неща тук не е заложено принципно, да не говорим вече за неща тук… Слава богу, че доцент Иванов се е сетил, ние с него говорихме на Комисията още на първо четене, да предложи да отпадне вземането на органи, тъкани и клетки от клошарите – да ги наречем така, с цялото ми уважение към тези нещастни хора. Има и много други недомислици. Не искам да влизам тук…
Никой от Вас не е длъжен да познава тези детайли. Това са много специфични въпроси. Експортът на клетки щял да бъде извършван, ако държавата била задоволила своите потребности от клетъчни алографти. Това е пълен професионален нонсенс. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова: „Това е Директивата.“) Няма никаква директива. Който е превеждал…
Доктор Дариткова, хайде да не спорим с Вас поне за трансплантология и за клетъчна трансплантология, че започва да ми става неудобно. Да не спорим. Това са трансплантационни дейности, които се извършват при строги правила на тъканна съвместимост. Най-строгите са при клетъчната трансплантация, така че, естествено, няма да са задоволени потребностите, защото човешкият генетичен код е уникален и ние, както казват старите хора: с триста зора намираме донори понякога от другата страна на океана. И те се мъчат да ни помогнат, и ние на тях, когато намерим такъв съвпадим донор, без въобще да са изчерпани и задоволени потребностите от клетъчни алографт продукти. Това са детайли.
Ставаше дума за това и аз говорих с професор Владов, който е председател на тази комисия в Министерството. Той понечи да дойде, но поради правилата, на входа на Народното събрание не го пуснаха да участва в Комисията, защото си бил забравил… Не искам да говоря какви унижения преживя той тогава – после разговарях с него. Тук става дума за друго. Когато правихме първия закон за трансплантациите и в него имаше грешки, които едва се оправиха след това, имаше месеци наред работа в Министерството на здравеопазването от всички специалисти, за да предложим на законотворците нещо, което е завършено, нещо, което действително е полезно за държавата. Това, което ни предлагате сега като част от Закона за лечебните заведения, в неговите Преходни и заключителни разпоредби с нищо няма да промени трансплантационната ситуация у нас и да усъвършенства, и да подпомогне трансплантационната програма. Това Ви го казвам като човек, който е участвал от началото на развитието на този процес, и се надявам да участвам още време в него, но така не подпомагаме българското здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще бъде съвсем кратко. Предложението, което съм направил, всъщност касае лицата, които нямат близки по права и съребрена линия, да нямат право да бъдат донори. Смятам, че това е справедливо от гледна точка на това да няма никакви спекулации, съмнения за най-грозната част, а именно за търговия с органи. Това е в най-кратък вид предложението, което правя, и се надявам да бъде подкрепено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други реплики? Не виждам.
Изказвания? Не виждам.
Прекратяваме разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Георги Йорданов и група народни представители.
Гласували 94 народни представители: за 15, против 72, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 30, който става § 37.
Гласували 91 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Процедура, ако ми позволите, уважаеми господин Председател.
Искам да се обърна с молба към доктор Найденова. Следва нейно предложение в размер на 13 страници, с което тя е променила Закона за здравето, който изобщо не е обект на разглеждане в този законопроект.
Доктор Найденова, искате ли да пощадите народните представители, защото това предложение не е прието от Комисията и да оттеглите?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не? Не оттегляте предложението.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„Създава се § 31:
„§ 31. В Закона за здравето (обн., ДВ., бр. 70 от 2004 г., изм.…, ДВ. 24 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Чл. 1 се изменя така:
„Чл.1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с общественото здраве и индивидуалното здраве на гражданите.“
2. Чл. 2 се изменя така:
„Чл. 2. (1) Общественото здраве, по този закон е политиката, правните регулатори, практиката и дейностите по промоцията, превенцията, профилактика, диагностициране, лечение и здравните грижи, свързани с предотвратяване на болестите, удължаване на живота и укрепване на здравето чрез организираните усилия на цялото общество.
(2) Индивидуалното здраве на гражданите по този закон е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие.
(3) Общественото здраве и здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата чрез прилагане на следните основни принципи:
1. справедливост, солидарност и достъпна медицинска помощ;
2. универсален достъп до здравеопазване;
3. предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
4. еднакво качество на здравната помощ за всички;
5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства;
6. държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите.“
3. Чл. 4 се изменя така:
„Чл. 4. (1) Националната система за здравеопазване е организация на хора, институции и ресурси, система от норми, конкретни изисквания и задължения за организиране и предоставяне на медицинско обслужване и здравни грижи на населението, базирани на универсалната здравна помощ.“
(2) Националната система за здравеопазване включва:
1. здравните заведения по този закон;
2. лечебните заведения по Закона за лечебните заведения;
3. лекарствените продукти в хуманната медицина по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
4. медицинските изделия по Закона за медицинските изделия;
5. трансплантация на органи, тъкани и клетки по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
6. кръвта, кръводаряването и кръвопреливането по Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането;
7. контрола на храните по Закона за храните;
8. контрол и превенция с наркотични вещества по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;
9. контрола за здравословни и безопасни условия на труд по Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
10. държавните, общинските и обществените органи и институции за организация, управление и контрол на дейностите по опазване и укрепване на здравето.
(3) Лекарите, медицинските специалисти и немедицинските специалисти.
(4) Неразделна част от Националната система за здравеопазване са съсловните организации на съответните регулирани професии в сектор „Здравеопазване“, създадени по:
1. Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина;
2. Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите;
3. Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите;
4. Организациите за защита правата на пациентите са признати по този закон (чл. 86б, ал. 1).“
4. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
а) ал. 1 се изменя така:
„(1) Министърът на здравеопазването ръководи и осъществява контрол в Националната система за здравеопазване върху дейностите по:
1. реализиране правото на гражданите за достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ;
2. опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол;
3. сериозни трансгранични заплахи за здравето;
4. координиране на националния отговор при извънредни ситуации в областта на общественото здраве;
5. правата на пациентите, включително и при трансгранично здравно обслужване;
6. изготвянето и реализирането на Националната здравна карта;
7. гарантиране обезпечаването на Националната здравна карта с лекари, медицински специалисти и немедицински специалисти, работещи в Националната система за здравеопазване;
8. производството и търговията с лекарствени продукти за хуманната медицина, търговия на едро с активни вещества в състава на разрешени за употреба лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, помощни средства за хората с увреждания и други, свързани с хуманното здравеопазване;
9. медицинска експертиза;
10. ефективно, ефикасно и икономично разходване на публичните финансови ресурси, гарантирани със Закона за държавния бюджет и Закона за Националната здравноосигурителна каса за съответната бюджетна година.“
б) създават се ал. 6 и 7:
„(6) Министърът на здравеопазването адаптира националната информационна система, предоставяща информация за състоянието на здравето и здравните дейности към нуждите на здравното управление с оглед вземане на управленски решения, основани на доказателства.
(7) Министърът на здравеопазването на основание възложените му пълномощия по този закон издава наредби, указания, методики и стандарти, които се прилагат в Националната система за здравеопазване независимо от формата на собственост.“
5. Създава се чл. 6б:
„Чл. 6б. (1) Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ е нормативен административен акт, сключен на основание чл. 51б от Кодекса на труда, който има действие на територията на Република България за определен срок и е задължителен за МЗ, НЗОК, общините, управителните органи на лечебните заведения и здравните заведения, работодателите, работниците и служителите в отрасъл „Здравеопазване“.
(2) Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ се договаря и сключва ежегодно между национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в отрасъл „Здравеопазване“, като министърът на здравеопазването го преподписва в качеството му на гарант за неговото изпълнение.
(3) Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ се сключва преди обсъждане от Народното събрание на Закона за държавния бюджет и Закона за бюджета на НЗОК.
(4) Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ съдържа:
1. Минималният размер на основната работна заплата за отрасъл „Здравеопазване“ по образователни и квалификационни нива според НКПД и по видове регулирани професии.
2. Съотношението между минималната и максималната основна заплата по трудов договор по професии, по нива и степени на основните месечни заплати за длъжностите за времето на действие на колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“.
3. Допълнително възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“.
4. Допълнително възнаграждение за: професионален опит (клас), нощен труд, извънреден труд, работа през официалните празници, времето на разположение, допълнителна квалификация, за постигнати резултати и други допълнителни възнаграждения, разписани във Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата на предприятието съгласно изискванията на Кодекса на труда.
(5) Конкретните стойности на основната работна заплата и различните видове доплащания за всяко предприятие съгласно Кодекса на труда се конкретизират с Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата.
(6) Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ действа в периода на действие на приетите от Народното събрание Закон за държавния бюджет и Закон за бюджета на НЗОК.
(7) Когато колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ не се подпише в срока по ал. 3, се прилага подписаният за предходната година колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, като минималният размер на основната работна заплата по ал. 4, т. 1 се увеличава с 10%.“
6. Създава се Раздел ІІІа с чл. 20а – 20з:
„Контрол на медицинската дейност“
„Чл. 20а. (1) Оценка на въздействието и контролът върху дейността на здравните и лечебните заведения, на медицинските дейности, качеството на медицинската помощ, търговията с лекарствени продукти в хуманната медицина, медицински изделия и диетични храни се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към министъра на здравеопазването.
(2) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването.
(3) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който се назначава по реда на Закона за администрацията.
(4) Дейността, структурата и организацията на работа на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.“
„Чл. 20б. (1) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ извършва оценка на въздействието и комплексното прилагане на законите съгласно чл. 4, ал. 2 и други във връзка с опазването на общественото здраве и индивидуалното здраве на гражданите.
(2) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“:
1. Регистрира, отказва да регистрира, променя, спира дейността и заличава регистрацията на:
а) лечебните заведения по Закона за лечебните заведения;
б) здравните заведения и здравните кабинети по този закон;
в) хосписите;
г) и други физически лица и организации, които предоставят медицинска помощ и реализират лечебна дейност.
2. Проучва необходимостта и на основата на съответствие с Националната здравна карта, прави мотивирано предложение за издаване, за отказ за издаване, за промяна и за отнемане на разрешения за осъществяване на лечебна дейност на:
а) лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ;
б) центровете за психично здраве;
в) центровете за кожно-венерически заболявания;
г) комплексните онкологични центрове;
д) домовете за медико-социални грижи;
е) диализните центрове;
ж) тъканните банки;
3. Дава становище по изготвените от съответната съсловна организация в сектор „Здравеопазване“, за добра медицинска и фармацевтична практика в съответната професионална област.
4. Изпълнява функциите на компетентен орган за управление, координация и контрол на трансплантацията в Република България в съответствие със Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки;
5. Извършва:
а) управленски (административен) контрол за съответствието на прилагането на правните норми в лечебните, здравните заведения и здравните кабинети;
б) медицински контрол;
в) финансов (счетоводен) контрол за ефективното, ефикасното и икономичното разходване на публичните финансови ресурси в сектор „Здравеопазване“;
г) одит на държавните и общинските лечебни и здравни заведения;
д) планови и извънредни проверки;
е) контролира спазването правата на пациентите;
ж) проверки и контрол за наличието на несъответствие с медицинските и финансовите стандарти.
и) проверки, възложени от министъра на здравеопазването след съгласуване със съответните ръководители на министерства и ведомства.
6. Установява административни нарушения.
7. Проверява и контролира съответствието на структурата, управлението, дейността и организацията на медицинската помощ в лечебните и здравните заведения и здравните кабинети, спазването и прилагането на медицинските стандарти и стандартите за финансова дейност, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
8. Планови проверки се извършват на всеки две години на лечебните заведения за болнична помощ, а на лечебните кабинети по Закона за лечебните заведения и здравните кабинети по този закон – веднъж на три години, за съответствие на дейността им с утвърдените медицински и финансови стандарти съгласно изискванията на този закон и на Закона за лечебните заведения.
9. Контролира съответствието и изпълнението на подписания колективен трудов договор за сектор „Здравеопазване“ за съответната година и прилагането на договорените минимални нива на трудовите възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал.
10. Прави мотивирани предложения до:
а) министъра на здравеопазването за налагане на административни наказания и прилагане на принудителни административни мерки;
б) собственика за налагане на наказание на ръководителя на лечебното заведение или здравното заведение и здравните кабинети;
в) съответния ръководител на лечебното и/или здравното заведение за налагане на дисциплинарни наказания;
г) прилага принудителни административни мерки и налага административни наказания в случаите, определени в закон.
11. Осъществява контрол по спазването на Правилата за добра практика на съответната съсловна организация, наличието на несъответствие с медицинските и финансовите стандарти съвместно с РЗИ и представители на съсловната организация, в която членува проверяваният лекар, лекарят по дентална медицина или медицинският специалист.
(3) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ може да извършва съвместни планови и извънредни проверки съвместно с органите на НАП, Агенция „Митници“, Българската агенция по безопасност на храните, НЗОК, РЗИ, Държавната финансова инспекция, Сметната палата и други държавни органи, определени със закон.
(4) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ има право на достъп до всички обекти и право да изисква документи и становища от ръководните органи на организации в Република България, свързани с въздействие върху здравето на човека и общественото здраве.
(5) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ има право да проверява дейността на всички физически и юридически лица, за които има данни, че осъществяват дейност в нарушение на законовите разпоредби, отнасящи се до сектор „Здравеопазване“.
(6) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ незабавно уведомява работодателя, органите по безопасност на труда, органите на държавния здравен контрол, Българската агенция по безопасност на храните и органите по опазване на околната среда за предприемане на необходимите мерки в случаите, когато установи условия на труд и други вредни фактори на околната среда, които заплашват здравето на гражданите.
(7) Условията и редът за извършване на проверките и контрола по този закон се определят с наредба на министъра на здравеопазването.“
„Чл. 20в. (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания:
1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;
2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, правото или медицината.
(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (Агенцията):
1. представлява Агенцията в страната и в чужбина;
2. организира и ръководи оперативно дейността на Агенцията в съответствие със закона;
3. изготвя проект за годишния бюджет на Агенцията и го представя за утвърждаване от министъра на здравеопазването;
4. изготвя годишен финансов отчет, годишен отчет за изпълнението на бюджета, годишен отчет за дейността на Агенцията и ги представя за утвърждаване от министъра на здравеопазването.
5. сключва сделки до размер, определен в правилника за устройството и дейността на Агенцията;
6. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите в Агенцията.
(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ участва в изготвянето на Националната здравна карта, по този закон.“
„Чл. 20г. (1) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на служителите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ при осъществяване на правомощията им.
(2) При осъществяване на правомощията си служителите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ имат право:
1. да изискват от проверяваните лица всички необходими данни, документи, сведения, справки и писмени обяснения и други, свързани с контролираната дейност, включително право на свободен достъп до служебните помещения на лечебните заведения, здравните заведения и здравните кабинети;
2. да дават предписания при констатирани несъответствия по т. 1 и да следят за изпълнението им.“
„Чл. 20д. (1) Служителите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ са длъжни да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено в закон.
(2) Във връзка със задълженията си по ал. 1 лицата подписват декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията.“
„Чл. 20е. (1) Дейността на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ се финансира от бюджетни средства и приходи от собствена дейност.
(2) Бюджетните средства се осигуряват от субсидия от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.
(3) Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е администратор на приходите от собствена дейност, които се формират от:
1. глоби и имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, постъпили по сметката и;
2. други източници.“
„Чл. 20ж. Финансовите средства по чл. 20е, ал. 1. се разходват за дейността на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.“
„Чл. 20з. Лекарствените продукти и медицинските изделия, използвани за медицинска дейност, се регулират и контролират по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Закона за медицинските изделия.“
7. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 2, т. 1 и навсякъде в текста думите „националните центрове по проблемите на общественото здраве“ се заменят с „Националният център по обществено здраве и анализи“.
б) създават се ал. 4 и 5:
(4) Министърът на здравеопазването разработва методика за образуване на разходи за персонал и работни заплати на медицинския и немедицинския персонал в здравните заведения и кабинети по този закон и лечебните заведения по Закона за лечебните заведения от Националната система за здравеопазване, финансирани с публични финансови ресурси.“
„(5) Контролът по икономичното, ефикасното, ефективното и целесъобразното разходване на публичните финансови ресурси в здравните и лечебните заведения, финансирани с публични финансови ресурси от Националната система за здравеопазване, се извършва от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ съгласно методиката по ал. 4.“
8. Чл. 27 се изменя така:
„Чл. 27. (1) Здравната информация е система от данни, събирана, компилирана, съхранявана, управлявана или предавана на хартиен или електронен носител, свързана с общественото здравеопазване и здравето на гражданите или с дейността на организациите, чиято икономическа дейност е в сферата на здравеопазването, при спазване на Общия регламент за защита на личните данни и Закона за защита на личните данни.
(2) Здравната информационна система включва и онези системи, които обработват данни, свързани с дейността на доставчиците на лекарствени продукти в хуманната медицина, търговия на едро с активни вещества в състава на разрешени за употреба лекарствени продукти в хуманната медицина, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, помощни средства за хората с увреждания, свързани със здравето на човека, и ефективното, ефикасното, икономичното и целесъобразното разходване на публичните финансови ресурси.
(3) Здравната информационна система включва и интерактивни инструменти за подпомагане на клиничните решения, които алармират доставчиците на медицински услуги за потенциални проблеми, като лекарствени взаимодействия, алергии или критични лабораторни стойности и напомняния за превантивна грижа и/или клинични указания.
(4) В електронната страница на Министерството на здравеопазването се създава уеб базирана система, която предоставя на заинтересованите лица информация в реално време за местоположението и нивото на компетентност на лечебните и здравните заведения и здравните кабинети, търговците на едро и дребно на лекарствени продукти в хуманната медицина, търговците на едро с активни вещества в състава на разрешени за употреба лекарствени продукти и медицински изделия в пълен обхват, по отделни подсистеми, структури и сектори.
(5) Формите и съдържанието, както и условията и редът за събирането, обработването, използването и съхраняването, както и обменът на здравната информация се определят с наредби, указания и методики, утвърдени от министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт и разпоредителите на бюджетни кредити.“
9. Създава се Раздел VII с чл. 28е – 28л:
„Национална здравна карта
Чл. 28е. (1) Националната здравна карта представлява регистър за териториалното разположение и нивото на компетентност на здравните заведения и кабинети по този закон и лечебните заведения по Закона за лечебните заведения независимо от формата на собственост, получили разрешение за осъществяване на лечебна дейност, притежателите на разрешение за търговия на едро, производството, вноса и търговията на едро с активни вещества, търговците на дребно на лекарствени продукти по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и медицински изделия по Закона за медицинските изделия, както и акредитираните медицински лаборатории по чл. 19а, ал. 2.
(2) Чрез Националната здравна карта министърът на здравеопазването планира, управлява и контролира цялата дейност в националната система за здравеопазване и публичните финансови ресурси за функция „Здравеопазване“.
(3) Националната здравна карта се управлява и актуализира в реално време от структурно звено в Министерството на здравеопазването.
(4) Националната здравна карта се състои от „Обща част“ и „Специфична част“. Специфичната част се състои от две структури:
1. „Обществено здравно обслужване“;
2. „Национална здравна сигурност“.
Чл. 28ж. (1) Общата част от Националната здравна карта съдържа информация за:
1. броя и териториалното местоположение на всички лечебни заведения, в т.ч. организационно обособените им структури, ниво на тяхната компетентност и здравните заведения и здравните кабинети, както и кадровия им ресурс;
2. търговците на всички едро и дребно, централния, буферния, областния склад на търговците на едро, аптеките и дрогериите, продаващи лекарствени продукти и медицински изделия в хуманната медицина, съгласно изискванията на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
3. всички акредитирани лаборатории по чл. 19а, ал. 2.
4. предоставящите неконвенционални методи на лечение, регистрирани по този закон.
(2) Националната здравна карта се изработва и актуализира ежегодно в периода на бюджетната процедура и се приема с акт на Министерския съвет до 1 август през предходната година, за която се отнася.
Чл. 28з. (1) Структура „Обществено здравно обслужване“ осигурява информация за потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и съдържа информация за броя и териториалното местоположение на лечебните и здравните заведения и здравните кабинети, предоставящи обществена услуга, под формата на безплатна медицинска и дентална помощ на здравноосигурените лица, за търговците на едро и дребно на лекарствени продукти в хуманната медицина и медицински изделия, договорни партньори на НЗОК и Министерството на здравеопазването.
(2) Структура „Обществено здравно обслужване“ създава условия за:
1. териториална достъпност:
- по време – до 30 минути;
- по отстояние – до 50 км;
2. непрекъснато покритие – 24 часа в денонощието и 365 дни в годината;
3. всеобхватност по всички диагнози, включени в Международната класификация на болестите – десета ревизия (МКБ-10);
4. ефективност при използването на човешките ресурси, финансите и други ресурси.
5. спешна и неотложна медицинска помощ, извънболнична медицинска помощ – първична и специализирана, болнична, аптеки и оптики.
(3) Структура „Обществено здравно обслужване“ се изготвя на базата на:
1. динамика на движението на населението;
2. териториално местоположение на лечебното заведение;
3. ниво на компетентност на лечебното заведение според изискванията на медицинските стандарти;
4. комплексност в предоставянето на лечебна дейност;
5. брой лекари по специалности;
6. съотношение лекар/други специалисти (медицински, икономически, информатици и др.);
7. брой легла според степен на използваемост;
8. данни за вида, броя и разпределението на високотехнологичните методи за диагностика и лечение и наличната за тяхното прилагане високотехнологична медицинска апаратура в съответната територия;
9. и други, определени с наредбата за изготвяне на Националната здравна карта.
(4) В структура „Обществено здравно обслужване“ могат да участват лечебни, здравни заведения или обособени части от тях, здравни кабинети независимо от формата на собственост.
(5) В структура „Обществено здравно обслужване“ могат да се създават обединения на лечебните заведения от холдингов тип за предоставяне на взаимно допълваща се медицинска помощ на териториален принцип.
(6) Дейността на структурата „Обществено здравно обслужване“ се финансира чрез публични финансови ресурси, осигурени чрез Държавния бюджет и задължителното здравно осигуряване.
(7) Финансирането на структурата „Обществено здравно обслужване“ се извършва на основата на договор, сключен с платеца (МЗ, НЗОК, съответна община) и съответното лечебно или здравно заведение, или здравен кабинет, като в договора задължително се посочват условията и сумите, които договорният партньор ще получава ежемесечно:
1. За разходване под формата на:
а) условно постоянни разходи, и
б) условно променливи разходи.
2. Условно постоянните разходи се получават на първо число от месеца и служат за покриване на всички разходи, в т.ч. и за заплати, които договорният партньор ще изразходва в условия на отсъствие на лечебна дейност.
3. Условно променливите разходи представляват суми, чрез които се покриват от платеца направените разходи „за дейност“, в т.ч. и за заплати. Те се заплащат до края на следващия месец за месеца, за който се отнасят.
(8) Заплащането „за дейност“ се извършва чрез остойностяване по метода „текущи цени“ на протоколите за лечение.
(9) Здравноосигурените лица, получаващи медицинска помощ в лечебните, здравните заведения и здравните кабинети, включени в част „Обществено здравеопазване“, не доплащат.
(10) Включването на лечебните, здравните заведения и здравните кабинети в структура „Обществено здравно обслужване“ се определя чрез конкурс, определен с наредбата за изготвяне на Националната здравна карта.
Чл. 28и. (1) Структура „Национална здравна сигурност“ съдържа информация за:
1. броя и териториалното разпределение на лечебните заведения и здравните заведения, на централния, буферния, областния склад на търговците на едро, търговците на дребно, аптеките и дрогериите, продаващи лекарствени продукти и медицински изделия в хуманната медицина, както и акредитираните лаборатории по чл. 19а, ал. 2 на територията на Република България, които са от значение за националната сигурност в здравеопазването;
2. дейностите, свързани с медицинските услуги при кризи от невоенен характер, свързани с националната сигурност;
3. необходимия медицински персонал, лекарствени продукти и медицински изделия, свободни легла и други под формата на държавен резерв;
4. публичният финансов ресурс, гарантиращ медицинската дейност в структура „Национална здравна сигурност“, се осигурява ежегодно от държавния бюджет чрез фонд „Бедствия и аварии“.
(2) Ежегодно със Закона за държавния бюджет се предвижда финансов ресурс за поддържане на структурата по ал. 1 в готовност.
(3) Участието в структурата „Национална здравна сигурност“ за търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала или в които държавата по друг начин упражнява доминиращо влияние (областни болници), както и лечебните заведения, предоставящи спешна медицинска помощ, е задължително.
(4) Информацията относно управлението и финансирането на структура „Национална здравна сигурност“ е ограничена по ред, определен от министъра на здравеопазването и утвърден с решение на Министерския съвет.
(5) В структура „Национална здравна сигурност“ могат да участват лечебни, здравни заведения или обособени части от тях, здравни кабинети независимо от формата на собственост.
Чл. 28й. (1) Националната здравна карта се изготвя чрез единна методика, обобщаваща в единно цяло общинските и областните здравни карти на базата на медико-демографски, миграционен, географски и икономически анализи на съответните икономически региони, области и общини, състоянието на пътната мрежа, анализ и планиране на броя на медицинските специалисти по специалности и възраст и необходимостта от медицинска помощ. Общинските и областните здравни карти, за нуждите на предварително дефинирани цели, могат да се обединяват в регионални здравни карти.
(2) Националната здравна карта се изработва от постоянно действаща национална комисия, в която участват представители на:
1. Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката, Министерството на финансите, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на труда и социалната политика, както и други министерства, имащи отношения към Националната здравна карта и националната сигурност в сектор „Здравеопазване“.
2. Националния център по обществено здраве и анализи, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Националната здравноосигурителна каса, Националното сдружение на общините в Република България, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, представителните организации за защита на правата на пациентите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето, и други по решение на министъра на здравеопазването.
3. Председател на комисията е заместник-министър на здравеопазването.
(3) Областната здравна карта е съставна част от Националната здравна карта и се изработва от постоянно действаща комисия, в която се включва областният управител, представител на Регионалната здравна инспекция, представител на Районната здравноосигурителна каса, представител на Районната колегия на Българския лекарски съюз, представител на Районната колегия на Българския зъболекарски съюз, представител на Регионалната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, представител на представителните организации за защита на правата на пациентите, признати по реда на чл. 86в от Закона за здравето, и по един представител на всяка община в съответната област. Областният управител е председател на комисията. По негово решение могат да бъдат привлечени допълнително специалисти и експерти.
(4) Общинските съвети могат да приемат общински здравни карти, които:
1. се изработват от комисии, съставени по решение на Общинския съвет;
2. включват лечебни заведения от болничната и извънболничната медицинска помощ, здравните заведения и кабинети по Закона за здравето, интегрирани здравно-социални услуги съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за лечебните заведения и глава четвърта, раздел Iа от Закона за здравето и други;
3. са неразделна част от областните здравни карти.
Чл. 28к. (1) В електронната страница на Министерството на здравеопазването се създава уеб базирана система, която предоставя на заинтересованите лица информация в реално време за местоположението и нивото на компетентност на лечебните и здравните заведения и здравните кабинети, за търговците на едро и дребно на лекарствени продукти и медицински изделия, включени в Националната здравна карта, в пълен обхват, по отделни подсистеми, структури и сектори. Националната здравна карта съдържа най-малко следната информация:
1. териториално разположение на лечебното и здравното заведение, на аптеката и дрогерията – град, община и село;
2. работно време;
3. телефон за контакт;
4. електронен адрес.
(2) Уеб базираната система представлява електронна „точка за контакт“ за трансгранично здравно обслужване, предоставяща леснодостъпна, разбираема и пълна информация, като същевременно се гарантира защитата на личните данни.
Чл. 28л. (1) Включването в Националната здравна карта е условие за осъществяване на:
- медицинската дейност по този закон;
- лечебната дейност по този закон и по Закона за лечебните заведения;
- търговията на едро и дребно с лекарствени продукти в хуманната медицина по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
- търговията на едро и дребно с медицински изделия по Закона за медицинските изделия.
(2) Националната здравна карта е средство за регулиране броя на лечебните и здравните заведения и здравните кабинети на територията на Република България.
(3) Националната здравна карта на Република България се утвърждава с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването и влиза в сила след обнародване в „Държавен вестник“.
(4) Националната здравна карта се изготвя и според изискванията, принципите и пълномощията на Закона за устройство на територията.
(5) Невключените лечебни, здравни заведения или обособени части от тях, здравни кабинети в структурите „Обществено здравно обслужване“ и „Национална здравна сигурност“ от Националната здравна карта прилагат пазарните принципи при предоставянето на медицинска дейност и се финансират само с частни финансови ресурси.
(6) Включените в структурите „Обществено здравно обслужване“ и „Национална здравна сигурност“ от Националната здравна карта здравни и лечебни заведения или обособени части от тях, както и здравните кабинети, не формират печалба, а положителният финансов резултат в края на годината се разпределя между персонала съгласно Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата на предприятието.
(7) Всяко лечебно и/или здравно заведение, и/или здравен кабинет уведомява в тридневен срок Министерството на здравеопазването, чрез РЗИ, за настъпили промени в параметрите, по които лечебното и/или здравното заведение, и/или здравен кабинет е регистрирано или получило разрешение за осъществяване на лечебна и/или търговска дейност на територията на Република България.“
10. В чл. 84 ал. 1 се изменя така:
„(1) Пациент е всяко лице, което е потърсило, оказва се и му е оказана медицинска помощ, като е регистрирано по съответния ред.“
11. В чл. 86 ал. 1 се изменя така:
„(1) Основните права на пациента са:
1. право на живот;
2. право на закрила на здравето, гарантирано от държавата;
3. гарантиране от държавата на достъпна медицинска помощ;
4. получаване на медицинска помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването;
5. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения като пациент;
6. равнопоставеност при ползване на медицински услуги;
7. право на повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
8. право да получи ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
9. право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените препарати в извънболничната и болничната помощ;
10. право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
11. достъп до безплатно лечение, гарантирано със законов текст;
12. право на обезщетение за вреди, причинени от несвоевременни и некачествени медицински услуги, както и от дефектни лекарствени продукти и медицински изделия;
13. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
14. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние;
15. защита на личната информация, свързана с неговото здравно състояние, заболяванията, процедурите и действията, свързани със здравето му.
12. Чл. 114 се изменя така:
„Чл. 114 (1) Предоставянето на здравна помощ при бедствия, аварии и катастрофи, при кризи от невоенен характер и извънредно положение се реализира в лечебни и здравни заведения независимо от формата на собственост, включени в структурата „Национална здравна сигурност“ от Националната здравна карта.
(2) Управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи, при кризи от невоенен характер и извънредно положение се осъществяват от министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, директора на НЦРРЗ, директорите на регионалните здравни инспекции, лечебните и здравните заведения.
(3) Органите по ал. 2 провеждат дейността по медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи, при кризи от невоенен характер и извънредно положение в тясно взаимодействие с органите на централната и местната власт, с Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации и с Българския червен кръст.“
13. Чл. 125б. се изменя така:
„Чл.125б. (1) Здравно-социални услуги се предоставят от лечебно и/или здравно заведение и/или здравен кабинет по този закон, по Закона за лечебните заведения и по Закона за социалните услуги.
(2) Здравно-социални услуги се предоставят на основата на медицински стандарт, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването, изготвена съвместно с Министерството на труда и социалната политика.
(3) Здравно-социални услуги се финансират от публични и частни финансови ресурси.
14. В Допълнителни разпоредби § 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 15 се изменя така:
„15. „Информирано съгласие“ е съгласие, предоставено доброволно след запознаване с определена информация. Информираното съгласие е право както на лекуващия, така и на лекувания. То следва да бъде направено в писмена форма.“
б) създават се т. 45 – 57:
„45. „Акредитирани лаборатории“ са лаборатории, отговарящи на изискванията на БДС ЕN ISO/IEC 17025 и/или на БДС ЕN ISO/IEC 17020, като обхватът на акредитация на изпитвателните лаборатории по БДС ЕN ISO/IEC 17025 се отнася за определени изпитвания или групи изпитвания.
46. „Заплащане“ е последваща фаза на „финансиране“ и характеризира паричните потоци в самата здравна система. Терминът „заплащане“, на базата на историческата традиция, се използва за дефинирането на паричния поток, насочен към изпълнителя на медицинска помощ „Здравето“, и представлява неотменимо човешко право и „състояние на пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не само липсата на болест или недъг.
47. „Здравна дейност“ е дейност, предоставяна от специалисти от съюзни професионални области, които притежават съответната професионална квалификация, по медицинска професия, удостоверена с диплома за придобито висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование или със свидетелство за професионална квалификация, издадено по реда на Закона за професионалното образование и обучение, граждани на държава – членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, както и удостоверение за признаване на специализация, при наличие на такава, издадени от министъра на здравеопазването по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. Професионалната реализация се осъществява след вписване в регистъра за признаване на професионална квалификация.
48. „Здравна услуга“ (здравно обслужване) е заплатено действие за извършени действия, свързани с моментното здравословно състояние на човека.
49. „Медицинска помощ“ (здравни, медицински грижи) представлява диагностициране, лечение, рехабилитация или обгрижване, предоставени от лекари и медицински специалисти при спазване на здравните изисквания и утвърдените медицински стандарти.
50. „Медицинско обслужване“ представлява серия от дейности, предназначени да повишат здравното състояние и нивото на удовлетвореност в пациента.
51. „Неотложната медицинска помощ“ представлява медицинска помощ на болен и пострадал човек, чийто живот не е пряко застрашен, но които се нуждае от медицинска помощ в кратък срок, за да бъде предотвратено по-нататъшно развитие и усложняване на заболяването. Това са хора, в това число и деца над 1 година, чието състояние е тежко, но няма пряка заплаха за жизнените функции.
52. „Основна заплата“ е договореното основно трудово възнаграждение при сключването на трудов договор между работодател и работник (служител) съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 и чл. 107 от Кодекса на труда. Индивидуалният размер на основната заплата се определя с вътрешните правила за работната заплата на предприятието в зависимост от нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит.
53. „Оценка на въздействието“ е инструмент за подпомагане процеса на вземане на решения и за подобряване качеството, прозрачността, обосноваността и устойчивостта на политиките и законодателството, приемано от органите на законодателната и изпълнителната власт, като същевременно се намаляват разходите и негативните въздействия върху граждани, бизнес, администрация и засегнатите страни като цяло.
54. „Спешната медицинска помощ“ представлява медицинска помощ на болен и пострадал човек в животозастрашаващо състояние, който представлява опасност за себе си или околните – пострадал при катастрофа, с изгаряния и кръвоизливи, изпаднал в безсъзнание, с кръвоизливи, със счупвания по тялото и крайниците, с болки в гърдите, лица с данни за психично разстройство, натравяне след поглъщане на лекарства, гърч или други тежки случаи.
55. „Уеб базираната система“ представлява електронна „точка за контакт“ за трансгранично здравно обслужване, предоставяща леснодостъпна, разбираема и пълна информация, като същевременно се гарантира защитата на личните данни.
56. „Универсален достъп до здравеопазване“ (универсална здравна помощ, универсално здравеопазване, универсално покритие или универсална грижа) е система за здравеопазване, в която всички граждани на определена държава или регион имат достъп до здравни услуги, когато се нуждаят от тях, без да изпитват финансово затруднение за това.
57. „Финансиране“ представлява осигуряването на пари, където и когато са необходими. (Шум и реплики.) Това е термин, характеризиращ предварителното заплащане за предоставянето на очаквани бъдещи услуги и определя паричния поток, постъпващ в здравната система.“ (Смях и бурни ръкопляскания от ГЕРБ.)
Комисията не подкрепя предложението.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кой ще го гласува? Вие нямате хора. Как не ви е срам?! Нямате хора, а ни държите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Изказвания?
Доктор Найденова, заповядайте. Само не казвайте, че го оттегляте. (Шум, реплики и смях.)
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ако досега накратко изказвах нашите виждания и предложения…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Осем човека са?!
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Моля, без подвиквания в залата. Нека спазим добрия тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: Бяхме достатъчно търпеливи всички. (Шум и реплики.)
Искам да кажа това, което Комисията не прие, защото нашето предложение е много важно…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): То и Вашите хора ги няма, също не го приемат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Иванов, моля Ви.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: …предлагаме създаване на нов чл. 6б, в който колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ да придобие статут на подзаконов нормативен акт и като такъв да важи за всички медицински професии независимо къде се извършва трудовата реализация, така както Националният рамков договор със закон – Закона за здравното осигуряване, е определен като подзаконов нормативен акт.
Това не е само за залата. Това е за всички български граждани и за медицинските работници. Нека знаят, че поредният опит да бъде защитен техният интерес, благодарение на това че Комисията го отхвърли, а сега, след…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Къде са Ви хората да подкрепят?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА: …гласуването вероятно ще се повтори, това няма да стане. За едни случаи може – какъвто беше за колективния трудов договор преди много години, когато много от нас не са били в тази зала, а за други не може, но другите сме сега, в момента. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Осем души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители. (Реплики между народните представители Станислав Иванов от ГЕРБ и Георги Йорданов от „БСП за България“.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): БСП да дойде!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Успяха ли да гласуват всички? (Шум и реплики.)
Гласували 87 народни представители: за 10, против 69, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Лъчезар Иванов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 38:
„§ 38. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 23, който влиза в сила от 1 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на § 38 с текст по Доклада на Комисията.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Георги Михайлов излезе демонстративно…
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): То тази простотия… Човекът е абсолютно прав.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Благодаря на всички за търпението и активното участие. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Дариткова, и Ви поздравявам.
Гласували 86 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная със съобщенията за парламентарен контрол за 5 юни 2020 г. – петък.
1. Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова ще отговори на един въпрос от народния представител Кръстина Таскова.
2. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на седем въпроса от народните представители Манол Генов (два въпроса); Елхан Кълков; Севим Али; Николай Иванов (два въпроса); и Любомир Бонев; и на едно питане от народния представител Дора Янкова.
3. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на два въпроса от народните представители Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева, Димитър Данчев и Кристина Сидорова; и Виолета Желева и Румен Георгиев; и на едно питане от народните представители Георги Гьоков, Кристиан Вигенин и Весела Лечева.
4. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на два въпроса от народните представители Станислав Станилов; и Явор Божанков.
5. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще отговори на четири въпроса от народните представители Виолета Желева; Георги Михайлов и Виолета Желева; Георги Михайлов; и Кръстина Таскова; и на едно питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова.
6. Министърът на културата Боил Банов ще отговори на три въпроса от народните представители Васил Антонов и Чавдар Велинов; и Анастас Попдимитров, Нона Йотова и Александър Симов (2 въпроса).
7. Министърът на икономиката Емил Караниколов ще отговори на един въпрос от народния представител Дора Янкова.
8. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на три въпроса от народните представители Валери Жаблянов, Евдокия Асенова, Любомир Бонев, Иван Ибришимов и Атанас Костадинов; Полина Цанкова-Христова; и Десислава Тодорова.
9. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на шест въпроса от народните представители Кръстина Таскова; Светла Бъчварова, Чавдар Велинов и Васил Антонов; Светла Бъчварова и Веска Ненчева; Кристиан Вигенин; Светла Бъчварова и Николай Пенев (два въпроса).
10. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на един въпрос от народните представители Васил Антонов, Кольо Милев, Христо Проданов и Михаил Христов.
11. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще отговори на един въпрос от народните представители Васил Антонов и Чавдар Велинов.
12. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов ще отговори на един въпрос от народния представител Крум Зарков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Кристина Сидорова;
- заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева – на един въпрос от народните представители Александър Паунов и Георги Гьоков; и на едно питане от народния представител Крум Зарков;
- министърът на вътрешните работи Младен Маринов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Антон Кутев;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на един въпрос от народния представител Манол Генов;
- министърът на туризма Николина Ангелкова – на един въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Крум Зарков към заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева;
- един въпрос от народния представител Теодора Халачева към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- два въпроса от народния представител Александър Сабанов към министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева;
- един въпрос от народния представител Джевдет Чакъров към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова.
Следващото редовно пленарно заседание е от 9,00 ч. на 5 юни 2020 г.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,49 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков