Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Кристиан Вигенин

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, от вчера остана първото гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Вносител е Министерският съвет на 5 март 2020 г., беше фиксиран като точка втора за четвъртък.
Предлагам Ви да включим в Програмата за днес като точка втора Закона за биологичното разнообразие – веднага след приключване на първото гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременни запаси, и пленарната част да продължи до гласуването на Закона за биологичното разнообразие.
Колеги, веднага след приключване на втора точка ще започне парламентарният контрол, всъщност в 11,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 128, против 4, въздържали се 29.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ РЕЗЕРВИ И ВОЕННОВРЕМЕННИТЕ ЗАПАСИ.
С Доклада на Комисията по икономическа политика ще ни запознае господин Кънев.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 3 юни 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: Емил Караниколов – министър на икономиката; от Министерството на финансите: Людмила Петкова –директор на дирекция „Данъчна политика“, и Татяна Накова –държавен експерт; от Министерството на отбраната: Иван Карабашев – началник на отдел; от Държавната агенция „Държавни резерви и военновременни запаси“: Асен Асенов – заместник-председател; от Агенция „Митници“: Георги Александров – заместник-директор, и Светла Генова – директор на дирекция; от Българската петролна и газова асоциация: Андрей Делчев – изпълнителен директор, и Светослав Бенчев – главен юрист.
Законопроектът бе представен от министър Караниколов.
Според вносителя целта на предложения законопроект е чрез създаването на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ да се постигне оптимизиране на дейностите по създаване и управление на всички резерви и запаси от нефт и нефтопродукти и да се гарантира устойчивото им поддържане за целите на държавата и в изпълнение на европейското законодателство. Създаването на държавното предприятие ще подобри конкуренцията на пазара на горива в страната, което ще бъде не само от полза за крайните потребители, но ще бъде и мярка за увеличаване броя на данъчните складове в сектора на горивата. Това е в съответствие и с препоръките на Комисията за защита на конкуренцията при извършените секторни анализи за развитието на конкурентна среда на пазарите, на производството и реализацията на автомобилни горива в страната.
Със създаването на данъчните складове, управлявани от държавното предприятие, ще се осигури наличието на повече свободни вместимости в данъчните складове, което ще улесни търговията, тъй като създаването на собствен данъчен склад изисква първоначална инвестиция, непосилна за повечето търговци, и отнема сериозен финансов и административен ресурс.
Създаденото юридическо лице не е търговско дружество, не формира и не разпределя печалба. Но самото то може да учредява търговски дружества – включително с непарична вноска, за осъществяване на търговска дейност, свързана с управление, поддръжка, експлоатация и изграждане на складови бази за съхранение на нефтопродукти и бензиностанции, както и търговска дейност с алтернативни горива. Министърът на икономиката ще упражнява правото на собственост на държавата в държавното предприятие и ще назначава и освобождава членовете на Управителния съвет.
Предлага се създаването на съответстващи промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и в Закона за акцизите и данъчните складове, чрез които се отменя специалният ред за лицензиране на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като управляваните от „Държавна петролна компания“ данъчни складове ще подлежат на регистрация по общия ред на Закона. Създава се възможност за контрол върху задължените лица относно изпълнение на задълженията им по създаването, съхраняването, ползването и възстановяването на запасите по този закон от страна на директора на Агенция „Митници“.
Със Законопроекта е приложена предварителна частична оценка на въздействието. Според вносителя създаването и функционирането на държавното предприятие ще се обезпечи финансово в рамките на предвидените средства по държавния бюджет.
Предлаганите разпоредби не създават допълнителна административна тежест за стопанските субекти и не изискват от тях финансови средства.
В своето становище Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя предложения законопроект заради липсата на представен сравнителен анализ на ползите и бъдещите разходи от създаването на „Държавна петролна компания“ – финансови и други средства, за прилагането на нова уредба.
Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя представения законопроект. КНСБ намира за логичен и демократичен настоящия способ, чрез който държавата да направи пазара в сектора на горивата по-конкурентен. Като критика към Законопроекта се посочва, че ако в него е записана забрана за приватизация на самото предприятие „Държавна петролна компания“, както и невъзможност за фалит, то за дъщерните му търговски дружества такава изрична разпоредба отсъства.
В последвалата дискусия народният представител Валери Симеонов постави въпроса за задължителен свободен обем в складовите бази за съхранение на нефтопродукти.
Народният представител Румен Гечев декларира, че ще гласува „против“, защото Законопроектът не е бил подложен на обществено обсъждане.
Народният представител Димитър Бойчев обяви подкрепата на парламентарната група на ГЕРБ за Законопроекта, като отбеляза, че в последните си годишни доклади Комисията за защита на конкуренцията поставя остро въпроса за концентрацията на данъчните складове. Той коментира, че в мотивите към Законопроекта следва да има повече бизнес анализи.
Народният представител Димитър Данчев постави въпроса дали само чрез създаването на държавното предприятие може да се интервенира на пазара на горива.
Народният представител Петър Кънев предложи в 4-месечен срок след приемането на Закона министърът на икономиката да докладва в Комисията за степента на готовност по създаването на „Държавната петролна компания“ и да представи бизнес план за бъдещите търговски дружества, собственост на държавното предприятие. (Шум.)
На поставените въпроси отговори министър Караниколов.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ 16 гласа, „въздържал се“ 4 и 1 „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: …внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Следва Докладът на Комисията по енергетика.
Заповядайте, господин Стоянов.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВ СТОЯНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запази, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г. за първо гласуване
На свое редовно заседание, проведено на 2 юни 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува горецитирания законопроект. На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: госпожа Лилия Иванова – заместник-министър, госпожа Зара Добрева – директор на дирекция „Правна“, господин Валентин Груев – директор на дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие“, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова, която изложи мотивите за предлаганите изменения и допълнения. Целта на предложения законопроект е създаването на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката.
Основната дейност на предприятието ще бъде създаване, съхраняване, опазване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси, от една страна, и поддържане на запасите от нефт и нефтопродукти по смисъла на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които държавата следва да създава и поддържа. Държавното предприятие ще управлява и експлоатира предоставената му складова база. Целта е чрез това отделяне на функции от Държавната агенция за държавния резерв и военновременни запаси дейността по поддържането на задължителни запаси и резерви да се концентрира на едно място, да се оптимизира дейността и съответно да се постигне по-доброто осъществяване на държавните функции по създаване и опазване на резерви и поддържане на задължителни запаси.
От друга страна, ще може да се постигне търговският ефект, а именно държавата да влезе като пълноправен търговец на пазара на горива, на създаване и поддържане на допълнителна складова база, както и създаване на бензиностанции. За тази цел се предвижда възможността Държавното предприятие да може да създава собствено търговско дружество, което практически да е търговецът, който се намесва на пазара на горива.
Търговската дейност, свързана с управление, поддържане, експлоатация, изграждане на складови бази за съхранение на нефтопродукти и бензиностанции, е едната страна от дейностите, а другата цел на създаденото търговското дружество е и създаването на търговска дейност с алтернативни горива, което е в изпълнение на Директива 2014/1994 г. – за изграждане на инфраструктура за алтернативни горива.
Законопроектът ще доведе до по-добра специализация на дейностите, концентрация на наличните ресурси и развитие на нови такива. Оптималното управление на петролните бази на предприятието, изграждането на нови бази и бензиностанции ще подобри конкуренцията на пазара, ще се създадат нови данъчни складове. Това е в съответствие с препоръките на Комисията за защита на конкуренцията и при многократното извършване на секторни анализи за развитието на конкурентна среда на пазара на автомобилни горива в страната.
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запази, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стоянов.
Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! На Вашето внимание ще представя:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.
На заседание, проведено на 4 юни 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.
Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката.
Предложените в Законопроекта промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси са свързани с образуването на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката. Създаването на държавното предприятие ще подобри дейността по създаване и управление на резервите и запасите от нефт и нефтопродукти чрез специализация на дейностите, концентрация на наличните ресурси и развитието на нови.
Оптималното управление на петролните бази на предприятието и изграждането на нови бази и бензиностанции ще подобри и конкуренцията на пазара на горива в страната, което не само ще бъде в полза и на крайните потребители, но ще представлява и мярка за увеличаване на броя на данъчните складове в сектора на горивата за целите на Закона за акцизите и данъчните складове. С изграждането на данъчните складове, които ще бъдат в управление на държавното предприятие, съответно на бензиностанции, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад – краен разпространител на горива, което от своя страна ще гарантира прозрачност и възможно най-ниска цена за потребителя.
Във връзка с това промените в Закона за акцизите и данъчните складове предвиждат отменяне на специалния ред за лицензиране на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като управляваните от Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ данъчни складове ще подлежат на регистрация по общия ред на Закона. Тези данъчни складове ще могат да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и при спазване на принципа на неутралност. Целта е държавата да участва на пазара на горива като доставчик на този вид акцизна стока, което ще доведе до повишаване на конкуренцията на търговията на едро и дребно с горива, както и на предлагане на услугите от лицензираните складодържатели.
В допълнение, с предложените в Закона за акцизите и данъчните складове промени се въвежда задължение за лицензираните складодържатели при наличие на складов капацитет и при поискване от лице вложител те да съхраняват в данъчния склад енергийни продукти, собственост на лицето. При отказ на лицензирания складодържател се предвижда лицето да уведомява директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, като предоставя доказателства за отказа. Митническите органи ще извършват проверка на обстоятелството за наличие на складов капацитет към момента на отказа.
Законопроектът предвижда приемането на свързани промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, включително създаването на възможност за контрол върху задължените лица относно изпълнението на задълженията им по създаването, съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запасите по този закон да се осъществява от директора на агенция „Митници“ или от оправомощени от него служители. Предвидени са промени в Закона за акцизите и данъчните складове, както и приемането на подзаконова нормативна уредба на дейността на държавното предприятие.
В дискусията участие взеха господин Румен Гечев, госпожа Светла Бъчварова и представителят на Българската петролна и газова асоциация. Последният изказа подкрепата си за Законопроекта, като отбеляза, че е необходимо между първо и второ гласуване да се прецизират текстовете на § 9 относно чл. 47, ал. 12 от Законопроекта.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: с 13 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Последният Доклад е на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Господин Ангелов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет
на 21 май 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 4 юни 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерство на икономиката Лъчезар Борисов – заместник-министър, и Валентин Груев – директор на дирекция ,,Индустриални отношения и управление на държавното участие“; от Министерство на отбраната Иван Карабашев – началник на отдел при дирекция „Планиране и програмиране на бюджет“; от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ Румен Младенов – главен секретар.
Законопроектът беше представен от господин Лъчезар Борисов, който запозна народните представители с целите му. Предложените промени са свързани със създаването на Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката. Основната дейност на предприятието ще бъде насочена към създаване, съхраняване, опазване и обновяване на държавните резерви и военновременните запаси от нефт и нефтопродукти по Закона за държавните резерви и военновременните запаси и на запасите от нефт и нефтопродукти по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, които държавата създава и поддържа. Държавното предприятие ще управлява, поддържа и експлоатира предоставените му складови бази за съхранение на нефтопродукти, както и ще изгражда нови бази.
Целта е да се постигне оптимизиране на дейностите по създаване и управление на всички резерви и запаси от нефт и нефтопродукти, да се гарантира устойчивото им поддържане за целите на държавата и в изпълнение на европейското законодателство.
Законопроектът дава основна уредба на структурата и дейността на държавното предприятие. Предвижда се с правилник, приет от Министерския съвет, да се уредят цялостно устройството и дейността на предприятието, правомощията и задълженията на органите на управление.
Предвидена е възможност, по решение на Министерския съвет, предприятието да учредява търговски дружества, включително с непарична вноска, представляваща правото на собственост върху предоставеното му имущество – частна държавна собственост, за осъществяване на търговска дейност, свързана с управление, поддържане, експлоатация и изграждане на складови бази за съхранение на нефтопродукти и бензиностанции, с възможност за зареждане на електромобили, както и търговска дейност с алтернативни горива.
Създаването на държавното предприятие ще подобри дейността по създаване и управление на резервите и запасите от нефт и нефтопродукти чрез специализация на дейностите, концентрация на наличните ресурси и развитието на нови. Оптималното управление на петролните бази на предприятието и изграждането на нови бази – бензиностанции с възможност за зареждане на електромобили, ще подобри и конкуренцията на пазара на горива в страната, което не само ще бъде в полза и на крайните потребители, но ще представлява и мярка за увеличаване на броя на данъчните складове в сектора на горивата за целите на Закона за акцизите и данъчните складове. Това е в съответствие и с препоръките на Комисията за защита на конкуренцията при многократното извършване на секторни анализи за развитието на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на автомобилни горива в страната.
С изграждането на данъчните складове, които ще бъдат в управление на държавното предприятие, съответно на бензиностанции, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад – краен разпространител на горива, което от своя страна ще гарантира прозрачност и възможно най-ниска цена за потребителя. Така ще се постигне ефективност, предвидимост и сигурност за потребителя, че ще получи възможно най-ниската цена за най-високото качество.
Предлаганият проект е в съответствие и с препоръките на Комисията за защита на конкуренцията, за преодоляване на бариерата за навлизане на пазара, чрез създаване на данъчни складове. А чрез управляването им от държавното предприятие ще се осигури наличието на повече свободни вместимости, което ще улесни търговията, тъй като създаването на собствен данъчен склад изисква първоначална инвестиция, непосилна за повечето търговци и отнема сериозен финансов и административен ресурс.
Във връзка с това промените в Закона за акцизите и данъчните складове предвиждат отменяне на специалния ред за лицензиране на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като управляваните от Държавно предприятие „Държавна петролна компания“ данъчни складове ще подлежат на регистрация по общия ред на Закона. Тези данъчни складове ще могат да се ползват от доставчиците на горива при недискриминационни условия и при спазване на принципа на неутралност. Целта е държавата да участва на пазара на горива като доставчик на този вид акцизна стока, което ще доведе до повишаване на конкуренцията на търговията на едро и дребно с горива, както и на предлагане на услугите от лицензираните складодържатели.
След обсъждането и проведеното гласуване: с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Да, да, да, уважаеми колеги! Да, борбата с безспорния картел! Да, ще бъдат регулирани цените, ще се регулират военновременните запаси, съхранението на нефтопродукти. Всичко това – да, но това, което правим днес, далеч надхвърля тези задачи. То има изключително важно идеологическо значение. То е едно от най-важните неща, които ще направим през мандата на Четиридесет и четвъртото народно събрание, защото удряме един много голям пирон в ковчега на либералното разбиране за икономиката. Удряме, бием по онази стара мантра, с която ни облъчиха навремето, че държавата е лош стопанин или по малко държава в икономиката, и то никаква държава в икономиката, защото държавата щяла да губи и това било лошо.
И в тази насока реагираха либералните икономистчета от институти за пазарни икономики и тем подобни институции. Обикалят по екраните и реват като бели мечки на Екватора, защото им е крайно неприятно.
Ние от „Атака“ винаги сме били привърженици на това държавата да има своята роля в икономиката – там, където тя е най ефективна, където е необходима. В това отношение преди години „Атака“ и телевизия АЛФА излъчиха поредица от документални филми, с които показаха, че в по-близки или в по далечни страни, включително бивши, от социалистическия блок като нас, държавни предприятия от различни сфери са изключително печеливши и ефективни и това развенчаваше мантрата, с която започнах – че държавата е лош стопанин, по-малко държава или никаква държава. В тази сфера имаме чудесни примери за държавни компании, които са печеливши.
Тези либерални икономистчета забравиха да кажат, че „Лукойл“, да кажем, не правя реклама, или „Ромпетрол“, която също оперира в България, са държавни фирми. Те са печеливши и носят доходи на съответните си държави от българския пазар, докато в България имахме такава прекрасна компания, която работеше – това беше „Петрол“, която кой знае в чии ръце е и кому тази фирма, тази компания в момента носи доходи и печалби, и в някаква страна някои хора живеят и пилеят от доходите, които реализират на българския пазар от тази бивша, създадена, имали сме я, държавна петролна фирма.
Тези либерални икономистчета винаги когато са пледирали за частното, та частното, само частното – никой не е против частното и против частните фирми, забравят, че държавата по Конституция е също субект, равнопоставен с всички останали субекти по отношение на собствеността. С останалите субекти държавната собственост е равна на частната собственост, равна е на общинската собственост и държавата има правата, както всички субекти, да оперира, да работи, да интервенира на пазара и да реализира доход, който ще бъде и бива използван за благото на обществото.
Уважаеми колеги, в това кратко време, което имам, ще завърша с един призив – днес виждам, че има консенсус. Дано всички в залата единодушно, без въздържали се и против, за да бъде това знак, да направим тази държавна компания с държавни бензиностанции и утре това да стане и в други области, и в други сфери, да сложим началото на счупването на тази мантра, на този шаблон, в който бяхме вкарани, в тази престъпна схема, в която се намираме.
Преди три-четири години се заговори за един цех в Кремиковци, да не забравяме, господин Министър, който би могъл да възстанови своето производство и би могъл да бъде държавна фирма, държавна собственост. Има начини, тогава имаше идеи как това да се случи. Още държавни фирми в сферата на енергетиката, не само сега съществуващите. Държавата като собственик в тържищата за селскостопански стоки, в добивната промишленост. Давам само идеи. Този списък може да се разшири – в добивната промишленост с добив на манган – знаете къде и какви залежи има, с волфрамовите залежи в Родопите. Какво лошо има в това да бъде създадена държавна фирма, която най-добре ще пази екологията и околната среда и ще бъде най-ефективна и в това отношение?
Този списък може да бъде разширен в други сфери, в съвсем други браншове. Да сложим днес с гласуването на първо четене на този законопроект началото на една поредица за повече държава в икономиката. Това ще бъде само за благото на българския народ и за осъществяване на нашето, от „Атака“, за което винаги сме си говорили, нашето лого, нашата основна теза – да си върнем България. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков, за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър, дами и господа народни представители! Предложението, което е направено, е добро – добро, когато то ще се отрази на благосъстоянието на нашите сънародници.
Има два похвата за повишаване на това благосъстояние. От една страна, да се предложи увеличаване на доходите. От друга страна, да се намалят разходите на стоките от първа необходимост, на тези, които са необходими, за да има някакъв екзистенц-минимум стандарт за живеене при условията, в които сме поставени. И ако това е намерението – с намеса на държавата, с пазарни механизми в един сектор, в който винаги е имало съмнение за картелно споразумение, то би трябвало да приветстваме добрите намерения.
Друг е въпросът какво ще бъде изпълнението. И сега обръщам внимание, че има изявления, които водят и до съмнение по отношение на доброто изпълнение. Когато на база на определяне цена, която да регулира цените в един бранш, се обяви, че държавата, именно с пазарни механизми ще регулира този пазар на база на себестойност плюс нормална надценка, която да може да бъде използвана, да даде възможност и за външно финансиране, което, твърдят икономистите, е между четири и шест процента, тоест на база на разходите да бъде определена и цената, която ще получават потребителите, тогава защо е това изявление, че ще се правят бензиностанции, които в по-голямата си част ще бъдат губещи на база на стокооборот, ако цената е на пазарни цени? И те, ако бъдат компенсирани от работещите в големите градове, ще се окаже, че държавата, правейки едно предприятие с крайно потребление, каквото ще бъдат бензиностанциите, всъщност няма да потиска цената, а ще даде възможност на всички, които са участници на пазара, да се равняват по цената на държавните бензиностанции и даже може да се окаже, че се повишава цената.
Ето това е един от много сериозните въпроси – ако държавата изгражда за крайно потребление обекти, които ще бъдат дотирани от други печеливши в големите градове, тогава функцията за регулация на цените да няма свръхпечалби, няма да бъде изпълнена. Иначе – да, добри са намеренията, но какво ще бъде изпълнението?
В един такъв момент след криза – да, трябва да се правят и такива предложения, с които нашите съграждани трябва да усетят активната роля на държавата. Но има ли разчети? Има ли ясно изследване на ефекта от едно такова предложение – да убедим нашите граждани, че това не е предложение ала реалния социализъм, който знаете, че доведе до криза през 80-те години (частични ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ГЕРБ), а е един модерен подход, който се използва от цял свят, за намеса на държавата не като регулатор с институция, както е Комисията за енергийно и водно регулиране в други сектори, а с активно участие на държавата с пазарни механизми, за да доведе до намаляване на цената, невъзможността за картелно споразумение, повишаване благосъстоянието на българските граждани.
Гледах една статистика, уважаеми дами и господа народни представители – средномесечният доход на българското семейство се изчислява, че около 90% е за разходи, свързани с нормален живот – храна, дрехи, телефон, електричество. И само 10% остават за хоби, отдих и култура. Ако тези, които са вносители, предлагащи това предложение, ни убедят, че това ще се промени и ще има възможност едно семейство в България да отдели повече време за спорт, за своето хоби, отдих и култура, ще се намалят разходите му за това, което е необходимо в ежедневието – да, нека да го приветстваме, да го подкрепим.
Но какъв е подходът? Ако не се търсеше популисткият ефект да убеди еднолично един човек – аз предлагам, и това ще стане, а се търсеше възможността за най-доброто решение, то това щеше да се предложи на политическите партии, които са и парламентарно представени, и на тези, които са извън парламента. Знаете, че някои от представителите на политическите формации в дясното пространство изразиха своите аргументи, че е недопустимо държавата да участва като регулатор. Това е тяхна философия, тяхна политика.
Нашата, която е на базата на идеология, свързана с леви политики, е обратната – ние смятаме, че това ще бъде полезно. Само че как минимизираме възможността да бъде изкривено това добро намерение? С диалог, с разговор. Ето това е проблемът на управлението – то не търси разговор, не търси добрите решения в диалог. Институционално са загърбени и едни традиции на демокрацията, и законови уредби. Как да приемем еднолично волята на някой, при условие че имаме много въпроси? Тези въпроси, които ни се задават, трябва да бъдат решавани в диалог. И това не е задкулисие, не е договаряне. Това е търсене на доброто решение, търсене на консенсус, а не математическо мнозинство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, парламентарната група на ВОЛЯ ще подкрепи Законопроекта, защото, както знаете, идеята за държавна верига бензиностанции, която да осигури справедливи цени на горивата за българите, е на нашия лидер Веселин Марешки още от 2017 г. Нещо повече – тази идея беше сред управленските приоритети на ВОЛЯ в нашата предизборна кампания.
В случая най-важното за нас, като автори на тази идея, е тя да не бъде изкривена и опорочена. Затова ще следим внимателно действията на бъдещото ръководство на компанията. Тя може да бъде успешна само и единствено, ако копира едно към едно проекта на господин Марешки.
В този смисъл ние сме готови да помагаме, за да сме сигурни, че най-големият печеливш от този законопроект ще бъде българският народ. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Георгиева.
Реплики? Не виждам.
Изказвания?
Заповядайте, господин Кънев, да се изкажете по темата.
ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България): Колеги, моето ще е изказване, но ще започна с една много кратка реплика на Краси Янков. Аз, като човек на реалния социализъм и на реалния капитализъм, искам да Ви споделя, че нашата група ще подкрепи този законопроект. Не крия, че имахме сериозни дебати в групата. Не крия, че отдавна сме коментирали, че държавният монопол е нещо ужасно, но по-ужасно от него е частният монопол. Ние коментирахме, че чрез този законопроект ще се опитаме държавата да ограничи монопола на няколко много сериозни петролни структури в България. В същото време предлагането на този законопроект е една негативна оценка на работата на регулаторите – на КЗК и на Комисията за защита на потребителите.
Дебатите в групата бяха сериозни, но те бяха такива и в комисията ни. В групата ние си припомнихме, че това всъщност е едно от предизборните предложения от нашата икономическа платформа 2015 г. – създаване на верига държавни бензиностанции, така че поздравявам вносителите, че използват нашето ноу-хау.
Истината е, че след пандемията, или както се твърди – пандемията още продължава, дебатът в Европейския съюз и в света за ролята на държавата в овладяването в такива критични ситуации е много голяма. Този разговор за ролята на държавата в бизнеса и в икономиката се връща отново, защото се оказа, че когато държавата е в добра кондиция и бизнесът е в добра кондиция, бизнесът винаги тръгва срещу държавата, винаги иска. Когато е критична ситуацията, бизнесът изведнъж разбира, че по-добър помощник и по-добър хранител от държавата няма. Затова този дебат – докъде може да бъде държавата в икономиката, особено на местна почва в България, е изключително важен.
Не съм аз специалистът и макроикономистът, който може да говори, но мисля, че е крайно време да се върнем към нормалните дебати. Пандемията приключва, доколкото разбирам, с ограничителните мерки след 15-и, или ако не приключва, поне мерките приключват. Темата за ролята на държавата трябва да се коментира отново.
Няколко думи как е в Европа, защото в нашата група имаше и този коментар: „Това го няма никъде!“ Има го. Аз не коментирам Норвегия, която е един от големите производители на петрол, където има изключително мощна държавна компания. Държавни петролни компании има в Италия – италианската Eni, има в Австрия с различни, разбира се, проценти участие на държавата в тях. В Италия примерно те си държат златната акция. Но явно я държат много по-добре, защото и ние имаме златна акция в една друга структура и се оказа, че не е чак толкова златна, тоест по-скоро е златна само за някои хора. Така е в Унгария, така е в Гърция с Hellenic Petroleum. Така че да се коментира, че държавата няма място в този бизнес, не е правилно.
Мисля, че при дебата в Комисията постигнахме, изнудихме господин министъра, след като създаде държавното дружество, задължително да влезе в забранителния списък.
Второ, обаче по-интересното, което го няма в мотивите и в самия закон, създадат ли се търговските дружества, също да влязат в забранителния списък с решение тук, в тази зала. Това господин министърът ни го обеща и се надявам да си изпълни ангажимента.
Данъчните складове. Аз мисля, че големият успех на този закон са данъчните складове. Аз съм песимист за това какво може да направи държавата като регулатор със сто бензиностанцийки. Пазарът отдавна вече е пренаситен с над 3200, някои казват – 3500 бензиностанции.
Мисля, че даже Весо Марешки, с неговите няколко бензиностанции, с великолепното му трендово участие в пазара, с една разлика между 20 и 40 стотинки, виждате, че и той не успя за последните 2 – 3 години да принуди големите монополни бензиностанции, които държат над 70% от пазара, големите монополисти, да свалят цената. Затова съм песимист и затова ще наблюдавам с интерес как ще се развие този сектор – продажбата, ритейла, дребновата търговия.
Няколко думи за доверието. Защо ние много често не вярваме и гласуваме „въздържал се“ или „против“? Защото от доста години, последните няколко години, тук ще цитирам, между другото, един човек, когото изключително уважавам, професор Христина Вучева, която казва: „Всеки има право на собствено мнение, но никой няма право на собствени факти“ – обръща се към управляващите. В последно време Вие ни поднасяте само факти. Аз искам този дебат да го водим, защото не Ви вярваме, още по-лошо е – ние не си вярваме един на друг.
Затова и по този закон, със създаването на тази публична компания и на цял нов държавен отрасъл, мисля, че трябва да намерим някаква форма на участие на опозицията, независимо дали догодина Вие сте на власт, или ние сме на власт – по-скоро ние ще бъдем. (Смях, оживление.) Гърневски, не се смей! Независимо кой е на власт, опозицията трябва да има контрол върху държавните дружества. В много държави това го има. Даже ще Ви кажа, че във Франция и Унгария, ако отворите правилниците на техните парламенти, така наречените комисии или подкомисии по контрол на бюджета, по правилник се дават на опозицията.
В много държави втората степен на контрол – надзорните съвети, се доминират от опозицията. Нека по тази тема да помислим заедно, защото и Вие имате нужда от силна мониторингова опозиция.
Най-накрая искам да Ви поздравя, че все пак Вие сте на път да реализирате нашата идея отпреди няколко години, ние до голяма степен ще подкрепим, като, още веднъж повтарям, песимист съм за част от Доклада – за дребновата търговия, бензиностанциите, и оптимист – за данъчните складове.
Тук не виждам Валери Симеонов, искам да го поздравя за идеята му част от обемите на данъчните складове да бъдат запазени за определен резерв търговци. Благодаря Ви и успех! (Частични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Кънев!
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз искам да обърна внимание на една друга част от Закона, която според мен е изключително важна за това, което ни предстои, а именно акцизните складове, данъчните складове. Една тема, която обсъждахме преди време, свързана с продуктите от нефт, които така или иначе са в нашето производство. Според мен това е една много добра стъпка за по-голяма, ако може така да го наречем, либерализация на пазара. Това би дало от своя страна възможност за навлизането на повече търговци, тъй като, знаете, че към момента един от основните проблеми, който съществува пред навлизането на повече търговци на този пазар, е именно задълженията да държат определени количества в складове –или изграждането на такива е прекалено скъпо, или начинът по който се задържат, съответно също. Това е нормална европейска практика. Знаем, че големите страни работят точно по този начин, и това спомага както за намаляване цените на различните продукти – както на нефт, така и на нефтопродуктите, така и за по-голямата конкуренция между различните потребители.
Няколко са нещата, на които искам да обърна внимание, защото тези данъчни складове ще дадат възможност и ще гарантират висока ефективност, предвидимост на пазара и, разбира се, сигурност както за търговците, така и за крайните потребители.
Създаването на данъчните складове само по себе си ще даде възможност както на влизането на нови търговци на пазара в България, така ще даде възможност и български производители, чрез българските власти, да се обърнат към външните пазари. Аз съм съгласен донякъде с това, което казаха колегите преди мен. Смятам, че това е закон, който по своята същност е насочен именно към развитието на сектора и съответно подобрява условията в страната както за бизнеса и не само. Затова наистина дебатът трябва да бъде двустранен и се надявам дебатът да продължи и тук както в Комисията по енергетика, така да стъпим на големите точки, които са важни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Танев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Както беше казано, ние в Комисията по енергетика обсъждахме този законопроект. Изхождайки от това, че става въпрос за повече държава, в това число и организиране дейността по съхранение, управление на военновременните запаси и резерва, казахме, че това е едно добро решение и стъпка в посока на гарантиране енергийната сигурност на държавата като елемент от цялата национална сигурност.
Има обаче притеснения, които и господин Кънев спомена преди мен. Това, че ние ще подкрепим този закон на първо четене, в голямата си част е подкрепа на философията на Закона за повече държава. Защото Българската социалистическа партия винаги сме говорили, че повече държава е по-добре, а съвременната обстановка в света доказва, че това не е само наша идея, а и практика, която вече всички страни следват. И е доказано, че държавата трябва да си поеме своите регулаторни, в това число своите икономически функции.
Между другото, едно от нещата, в този закон беше записано и според мен в мотивите му, показва, че правителството на Република България и вносителите на този законопроект дават отрицателна оценка, да не кажа нещо по-лошо, на дейността на Комисията за защита на конкуренцията. Защото една от причините да се даде възможност – и това е написано и в мотивите – на това държавно предприятие да създава търговски предприятия, бензиностанции и други такива с цел регулиране цената на пазара показва, че Комисията за защита на конкуренцията, на която това и е основната цел – да защитава конкуренцията и да регулира пазарните отношения, така че да няма спекула, да няма изкривяване – не си върши работата.
Така че, колеги, ние, пак казвам, ще подкрепим Закона в тази му философия, която показва повече държава. Искам да Ви напомня, че държава трябва да има не само в областта на горивата, което може би от гледна точка на голямата икономика на държавата има голямо значение, но като влияние върху обикновения човек не е чак толкова голямо, би трябвало да се замисляме вече върху повече държава и по отношение на лекарствата, и по отношение на селскостопанската продукция, защо не и по отношение на създаване на повече предприятия, които могат да създават добавена стойност, а не да разчитаме само на бюджет и единствено от данъчните приходи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Бойчев.
Господин Караниколов на края на дебата ще направи заключението.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Този законопроект предизвика доста сериозни дебати и мисля, че това е много полезно. Както стана сериозен дебат и в Комисията по икономическа политика и туризъм, наистина има нужда от такъв законопроект, има нужда от намеса на този пазар от страна на държавата, най-вече в съдържателите и в обемите на данъчните складове.
Аз не съм адвокат на Комисията за защита на конкуренцията, но искам да Ви обърна внимание, че винаги когато е правен секторен анализ от страна на Комисията, те са констатирали в своите доклади, че има концентрация на данъчните складове в определени големи играчи през съдържателите и през цените, които се дават като услуги в тези складове, има възможност за манипулиране на цената на горивата, които влизат в държавата.
От тази гледна точка Комисията за защита на конкуренцията си е свършила работата и аз изключително много приветствам намесата на държавата, което се предвижда в този закон – да влезе в строителството, в анализа на акцизните складове, защото наистина една голяма част от манипулирането на цените на горивата може да става през тези данъчни складове.
Категорично приветстваме идеята на колегите от Патриотите, обеми от тези складове да се обявяват, да се знаят и задължително да се предоставят като услуга на търговците, които са вносители на такъв вид горива.
Лично на мен – наистина стана много сериозен дебат в Комисията по икономическа политика и туризъм, ми се искаше да видим по-сериозен икономически анализ на това какво ще се прави, какво се предвижда в строителството на бензиностанциите. Но, както ни увериха от страна на Министерството, това предстои. Компанията, която ще се ситуира, ще бъде изключително на пазарен принцип и имаме уверение от страна на министъра, че всичко, което се направи като анализ, което предстои да се инвестира в тази компания, ще бъде представено в Комисията. За това съм спокоен от тази гледна точка, че ние ще имаме поглед на това, което предстои да се инвестира, и това, което предстои да се направи като икономически анализ на бъдещото строителство на тези бензиностанции.
Ние категорично ще подкрепим този закон и мисля, че още един играч на пазара винаги е полезно. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бойчев.
Реплики? Не виждам.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми, първо да Ви благодаря за изразеното отношение по Законопроекта, който разглеждаме днес. От това, което чух, считам, че в частта данъчни складове, военни резерви, задължително съхраняване на горива – всички приемате тази идея, и тя наистина е правилна, защото това означава повече участници да имат възможност да се възползват от тази възможност, от свободните обеми от държавните в момента обекти, които са към резерва, но не са данъчни складове. Може би това ще доведе и до една възможност да има повече участници и те да направят и много повече бензиностанции в държавата.
Имам една молба към всички Вас. Първо, регулаторът – Комисията за защита на конкуренцията, да не забравяме, че той се избира от Народното събрание и всички Вие имате представители вътре, повечето партии. Да не забравяме, че тази комисия извършва секторни анализи и ние трябва да ги четем. Да не забравяме, че тези анализи помогнаха на това, че ние доработихме Закона за горивата, който, знаете, създаде напрежение в сектора благодарение на този анализ на Комисията. Да не забравяме, че Комисията посочи точно проблема с данъчните складове, тоест ние не може да кажем, че тази Комисия не работи.
Аз лично много внимателно следя техните анализи и считам, че те… Друг е въпросът как се доказва картел в господствено положение или монопол. Това е изключително трудно. Друг е въпросът да погледнем колко са възнагражденията на експертите в тази комисия и дали с тези възнаграждения те могат да се борят. Това са неща, които трябва да погледнем.
По отношение на бензиностанциите искам да Ви кажа нещо. Първо, няма как в момента да имаме анализ за бензиностанциите. Недопустимо е, който и да е министър в момента да направи разход, да се направят типови проекти на бензиностанции, да се направят анализи, при положение че нямам закон, нямам и правната норма в момента да възложа това нещо. Когато говорим за бензиностанции, искам ясно и много точно да кажем, че тези 100 бензиностанции, или 100 обекта, или ако станат 101, отсега се извинявам, или са повече, защото този анализ се работи, те по някакъв начин ще намаляват цената на горивата в България. Това трябва да е ясно, че е нонсенс. На тези бензиностанции първата – тяхната основна функция, ще бъде ясно да се вижда как се формира цената – възможността от данъчния склад до бензиностанцията. Тоест ние ще имаме ясен показател. Знаете, че когато има спадове на цените, качване на цените, има разлика в това кога спада цената в България до крайния потребител, разбира се, при увеличаване на цената – тя много бързо се увеличава. Считам, че първото – това е основната цел, но най важното на този законопроект наистина са данъчните складове.
Говорейки за бензиностанциите, ние имаме и други задължения по европейски директиви както и задължения към инвеститори, с които водим разговори, а именно изграждането на алтернативни горива. Тук мога да кажа: задължително на тези обекти ще има електрическо зареждане – това е задължително. Задължително трябва да имаме необходимата изградена инфраструктура, която да покрива голяма част от територията на България, и то по ключовите регионални центрове. Задължително анализът трябва да ни посочи къде ние трябва да разположим такива обекти – там, където няма конкуренция. Давам пример: в няколко областни центрове да има три или четири бензиностанции, тоест да я няма тази конкуренция. Задължително в момента говорим много и за водород. Това също е едно бъдеще, а всички инвеститори, с които разговаряме, ни казват: българската държава не покаже ли, че Вие инвестирате в такава инфраструктура, не ни чакайте! Знаете, засега тепърва ще се говори за бюджета в Европейския съюз, не искам да го коментирам, все още е прогноза. Но ние ще имаме задължение и по зелените сделки, ние трябва да мислим по много неща.
Затова още един път – благодаря Ви. Ще се постараем. Всичко това беше обяснено в Икономическата комисия, мъдрият председател на Комисията, разбира се, взе и най-мъдрото решение. В четиримесечен срок ние трябва да представим абсолютно цялостната разбивка на това как ще функционира търговското дружество, което ще управлява бензиностанциите, затова и няма такъв анализ. Анализът е само по отношение на държавните обекти, които ще се превърнат в данъчни складове, защото и към момента в държавния бюджет, в държавния резерв са предоставени средства за управление на тези складове, на тези обекти. Това е подадено и анализът е ясен. Бюджетът се приема всяка година от Народното събрание. Държавното предприятие – Вие ще може да гледате това, а търговското дружество – нека да се вземе решение от Народното събрание, че може да има такъв субект, и той ще отговаря на всички изисквания, включително, което беше казано: „данъчните складове ще бъдат регистрирани като всеки един друг частен обект по Закона за горивата“, който Вие също приехте. Благодаря Ви още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Колеги, продължаваме с изказванията. Не виждам заявки за изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, № 002-01-18, внесен от Министерския съвет на 21 май 2020 г.
Гласували 148 народни представители: за 143, против 1, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Като се присъединявам към всички аргументи за евентуалните положителни ефекти на държавна собственост в този сектор, който очевидно е картелизиран, гласувах „против“, тъй като е нарушен Правилникът на Народното събрание. В мотивите на вносителите няма нито едно число. В момента Вие подписахте празен чек, че ще се прави някаква фирма незнайно с колко пари, незнайно с какви икономически ефекти. Съгласен съм с някои от аргументите, които колегата Караниколов каза, но всеки път на всяко обсъждане в Икономическата комисия, в Бюджетната и днес за първи път в парламента вносителите, представени от министъра на икономиката, извеждат някакви нови идеи. Тъй като се разбира, че 100 бензиностанции няма как да влияят на пазара от 4000 бензиностанции, повече даже – заедно с ведомствените, сега ни се казва, че тези 100 бензиностанции ще бъдат поделения на статистиката и всеки българин, като отиде да зареди някъде, ще може от мобифона си да види каква е българската бензиностанция, че там е по-евтино. И какво ще направи?! Ще заклейми частната бензиностанция и ще си зареди. Приятен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
И на Вас също.
Господин министърът иска да каже няколко думи.
Заповядайте, господин Караниколов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Още един път благодаря. Не исках да влизам в този тон, но ще напомня, че идеята за бензиностанциите преди малко беше казана на кого е. Нека да не правим това нещо, защото, още един път казвам, идеята на тези бензиностанции не е само да формират цена на гориво. Идеята е много по-мащабна от това, което си говорим. Целта ни е да изградим инфраструктура, целта ни е през тези бензиностанции да формираме една реална цена, а не когато стане такъв дисбаланс между цените и ни задават въпроси защо цената на горивата в България не пада, ние трябва да питаме всички и да чакаме 20 дни да получим отговор.
Още един път искам да е ясно: основната политика тук са данъчните складове. През данъчните складове ще влязат и повече участници, ще имаме и повече бензиностанции. Имайки повече участници, ще имаме по-добри цени, по-добра услуга и по качествено гориво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министъра за участието днес в нашето пленарно заседание.

Преминаваме към втора точка, която гласувахме преди малко:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ.
Доклад на Комисията по околната среда и водите.
Процедура – заповядайте.
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в пленарната зала да бъде допуснат господин Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Тодорова.
Гласуваме по така направената процедура за допуск.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие,
№ 002-01-12, внесен от Министерски съвет
на 5 март 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 28 май 2020 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на околната среда и водите: господин Емил Димитров – министър, господин Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“, госпожа Геновева Господинова и госпожа Ася Донева – експерти в същата дирекция; представители на неправителствени организации и сдружения на собственици на имоти.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от министър Емил Димитров.
Внесеният законопроект има за цел въвеждането на новия подход за управление на „Натура 2000“ в България, а именно управлението на защитените зони на регионален принцип чрез разработване и изпълнение на териториални планове за управление. Подходът предвижда и изграждането на нови структури за управление на мрежата на регионално и национално ниво. Регламентира се правомощието на министъра на околната среда и водите да разработва Национална приоритетна рамка за действие за „Натура 2000“ съгласно изискванията на Европейското законодателство, както и разработването на териториалните планове от страна на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите.
Чрез Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се въвеждат крайните срокове, докогато министърът на околната среда и водите трябва да внесе наредба за разработване и утвърждаване на териториалните планове за управление, методическо ръководство за разработване на териториалните планове, както и да изготви и одобри целите на „Натура 2000“ на биогеографско ниво, на ниво мрежа и на зоново ниво в Документ за целите. Заложен е и краен срок за директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите за организация на разработването и утвърждаването на териториалните планове за управление на защитените зони.
Проектозаконът отговаря в голяма степен на констатациите на Европейската комисия по наказателната процедура срещу България във връзка с неизпълнение на задължението за определяне на специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители Атанас Костадинов, Джевдет Чакъров, Явор Божанков, Красимир Богданов и Ивелина Василева.
Господин Костадинов счита, че подходът за управление е неправилен и прилагането му ще доведе до отрицателни резултати и подчерта, че парламентарната група на БСП ще се въздържи при гласуването. Господин Божанков изрази мнение, че е необходим нов подход и финансиране на дейностите, но счита, че е необходимо текстовете да се изчистят между първо и второ четене в рамките на работна група. Господин Чакъров като цяло подкрепя Законопроекта, тъй като принципите и философията му са в правилната посока, но смята, че има неприемливи текстове, които трябва да се подобрят между двете четения. От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ господин Богданов приветства Законопроекта, като счита, че е умерен и отразява обективно всички интереси в сферата на биологичното разнообразие. Госпожа Василева изрази подкрепа от името на парламентарната група на ГЕРБ. Подчерта, че Законопроектът е стъпка напред в усилията на Министерството на околната среда и водите за въвеждане на нов подход за управление на мрежата „Натура 2000“ и акцентира върху научния подход. Уточни, че, предвид изразените становища, ще бъдат прецизирани текстовете, където е необходимо, преди второ четене.
От страна на сдруженията на собственици на имоти беше изразено мнение, че е необходимо да се въведе договорното начало между държавата и частните собственици и да се намери механизъм за компенсиране на собствениците на земи, попадащи в защитени зони.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното
становище: предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Тодорова.
Сега следва Докладът на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Иванов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 3 юни 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
Законопроектът беше представен от господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите. В заседанието участваха също и господин Мирослав Калугеров – директор на „Национална служба за защита на природата“ (НСЗП), госпожа Геновева Господинова – държавен експерт в НСЗП, госпожа Ася Донева – главен експерт в НСЗП, и госпожа Силвия Рангелова – директор на дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз и международно сътрудничество“.
Основната цел на предложените законови промени е да бъде усъвършенствана нормативната уредба чрез прецизиране на отделни разпоредби, намаляване на административната тежест и съотнасяне на новия подход за управление на „Натура 2000“ в България и в приложимия специален закон.
Във връзка с това със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие се правят следните основни промени:
С предложените промени се въвежда правомощие на министъра на околната среда и водите за разработването на Национална приоритетна рамка за действие за „Натура 2000“ съгласно изискванията на чл. 8 от Директивата за местообитанията.
Регламентира се задължение на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите за разработване на териториални планове за управление на „Натура 2000“.
Прави се промяна в периода на действие на плановете за управление от 5 на 6 години – промяната в периода цели уеднаквяване на срока на действие на плана с този на програмирането на средствата от Европейския съюз, тъй като основната част от финансирането се очаква да се осигури от европейските фондове.
Прецизира се съдържанието на мерките в териториалните планове за управление, а именно по-прецизно изпълнение на разпоредбите на чл. 2, т. 3 от Директивата за местообитанията.
Министърът на околната среда и водите се определя като национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“, съответно се определят и неговите правомощия.
Също така е предвидено създаването на Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ към министъра на околната среда и водите, съответно се определят неговите правомощия.
Законопроектът предлага директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите да се определят като регионални органи за управление на защитените зони в териториалния обхват на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите, като се регламентират техните правомощия.
В Законопроекта е предвидено създаването на комитети на заинтересованите страни към регионалните органи за управление на „Натура 2000“, като съответно се определят техните правомощия.
Въвежда се задължение за разработване на методическо ръководство за разработване на териториални планове за управление на „Натура 2000“ на регионално ниво.
Прецизира се терминологията по отношение на защитените видове, обект на защита от мрежата „Натура 2000“.
Премахват се изискванията за предоставяне на документи, свързани с регистрацията на юридически лица.
Отпадат задълженията на министъра на икономиката за даване на съгласие за достъп до генетични ресурси от промишлени микроорганизми, вируси и клетъчни култури, както и задълженията му за контрол върху ползвателите на генетични ресурси от промишлени микроорганизми, вируси и клетъчни култури на територията на страната. Тези задължения ще се изпълняват от министъра на околната среда и водите в рамките на неговата обща компетентност по прилагане на Протокола от Нагоя.
В Проекта на акт е предвидено и извършване на техническа корекция в Директивата за птиците относно опазването на дивите птици.
Основните очаквани резултати от приемането на предложените промени са:
- въвеждане на новия подход за управление на мрежата „Натура 2000“ в Република България;
- осигуряване на цялостния процес по разработване и прилагане на мерки за подобряване/поддържане на природозащитното състояние на видовете и природните местообитания съгласно Директивата за местообитанията и Директивата за птиците;
- осигуряване на ефективно и ефикасно управление на мрежата „Натура 2000“ в Република България в съответствие с изискванията на Директивата за местообитанията и указанията на Европейската комисия;
- облекчаване на бизнеса и администрацията по отношение прилагането на регистрационните режими;
- подобряване на възможностите и координацията на контролните органи.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага, с 6 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва Докладът на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
На заседание, проведено на 28 май 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
Законопроектът беше представен от господин Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“ в Министерството на околната среда и водите.
Основната цел на Законопроекта е да бъде усъвършенствана нормативната уредба за управление на „Натура 2000“ в България.
На министъра на околната среда и водите се определя правомощие за разработването на Национална приоритетна рамка за действие на „Натура 2000“, която трябва да бъде одобрена от Министерския съвет.
Регламентира се задължение на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите за разработване на териториални планове за управление на „Натура 2000“.
Периодът на действие на плановете за управление става 6 години, с което се цели уеднаквяване на срока на действие на плана с този на програмирането на средствата от Европейския съюз.
Министърът на околната среда и водите се определя като национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“, съответно се определят и неговите правомощия.
Създава се Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ към министъра на околната среда и водите и се определят неговите правомощия.
Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите се определят като регионални органи за управление на защитените зони в териториалния обхват на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите, като се регламентират техните правомощия.
Създават се комитети на заинтересованите страни към регионалните органи за управление на „Натура 2000“.
Въвежда се задължение за разработване на методическо ръководство за разработване на териториални планове за управление на „Натура 2000“ на регионално ниво. Това е особено важно, за да може да започне процесът на разработване на териториалните планове.
Премахват се изискванията за предоставяне на документи, свързани с регистрацията на юридически лица.
Mинистърът на околната среда и водите дава съгласие за достъп до генетични ресурси от промишлени микроорганизми, вируси и клетъчни култури и упражнява контрол върху ползвателите на генетични ресурси от промишлени микроорганизми, вируси и клетъчни култури на територията на страната.
По Законопроекта са получени девет становища от: WWF България, „За туризма на Калиакра“, Националния природонаучен музей към БАН, Националното сдружение на общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, СДП „Балкани“, Българската стопанска камара, Националната асоциация „Българско Черноморие“ и Лесотехническия университет – София.
След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати:
С 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Следва Докладът на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Господин Ненков, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 14 май 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите.
Основната цел на Законопроекта е да бъде усъвършенствана нормативната уредба чрез прецизиране на отделни разпоредби, намаляване на административната тежест и съотнасяне на новия подход за управление на „Натура 2000“ в България.
Предвидено е министърът на околната среда и водите да разработи Национална приоритетна рамка за действие за „Натура 2000“, която трябва да бъде одобрена от Министерския съвет. Министърът на околната среда и водите се определя като национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“ и се определят и неговите правомощия.
Регламентират се задълженията на директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите за разработване на териториални планове за управление на „Натура 2000“ на ниво териториален обхват на Регионална инспекция по околната среда и водите.
Предложена е промяна в периода на действие на плановете за управление от 5 на 6 години, като промяната в периода цели уеднаквяване на срока на действие на плана с този на програмирането на средствата от Европейския съюз, тъй като основната част от финансирането се очаква да се осигури от европейските фондове.
Предвидено е създаването на Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ към министъра на околната среда и водите и се определят неговите правомощия. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите се определят като регионални органи за управление на защитените зони в териториалния обхват на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите, като се регламентират техните правомощия. Създават се комитети на заинтересованите страни към регионалните органи за управление на „Натура 2000“ и се определят техните правомощия.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ненков.
И последният доклад – на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Господин Ангелов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, господин Министър!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 март 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на околната среда и водите: господин Емил Димитров – министър, и господин Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“.
Законопроектът беше представен от министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров, който акцентира върху основните промени.
Основната цел на Законопроекта е да въведе нормативно новия подход за управление на мрежата „Натура 2000“ в България. Предвижда се изграждане на нови структури за управление на мрежата на национално и на регионално ниво. Национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“ да бъде министърът на околната среда и водите. Към тях да бъдат сформирани Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ и комитети на заинтересованите страни на регионално ниво.
Основната дейност на тези органи е да разработят и одобрят и съответно да осигурят прилагането на така наречените териториални планове за управление на мрежата „Натура 2000“. Предвижда се да има 16 териториални плана за управление, колкото са и регионалните инспекции по околната среда и водите. За всяка една инспекция териториалният обхват да бъде покрит от такъв териториален план за управление за всички защитени зони в тези територии.
Целта е всички защитени зони да бъдат управлявани на база на планови документи, което да даде възможност да се определят специфичните за зоните подробни цели и мерки на опазване.
Този законопроект, който е видоизменен и внесен, предлага преодоляване на голяма част от констатациите на Европейската комисия по наказателна процедура срещу България от 2018/2352, а именно, че България не е изпълнила задълженията си за определяне на специфичните за зоните подробни цели и мерки за опазване, които да се включат в подходящи планове за управление.
Има такава констатация и в одитен доклад на Сметната плата.
Институциите на Европейската комисия неколкократно са обръщали внимание на ангажимента на България да създаде такива структури.
Във връзка със започналата наказателна процедура срещу България и последиците от нея се налагат спешни действия, за да се приеме Законопроектът, което води до възприемане на нов подход за изменение на спорни текстове. Тъй като почти 34% от територията на България попада в тази зона, се пораждат множество конфликти.
В тази връзка е възприет следният подход за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие: в спешен порядък са разгледани основните текстове и е направена съпоставка – от една страна, текстове, които не подлежат на коментар и няма възражения, а от друга – текстове, които са силно укорими, и всички засегнати са против тях. Много от техните предложения са навременни и правилни и са възприети в предложените промени.
При така създалото се положение от първоначалния Проект на закона, след съгласувания с Европейския съюз и всичките заинтересовани страни, от общо 42 параграфа на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие напълно отпадат 13 параграфа, един отпада частично, а по 23 параграфа няма бележки, пет от тях трябва да се запазят.
В Министерството на околната среда и водите предстои:
- сформиране на управленска структура и изграждане на капацитет;
- разработване и приемане на териториални планове за управление на 343 защитени зони – разписване на 343 заповеди, определящи специфичните цели и мерки за опазване;
- обявяване на зоните от значение за общността, като специални консервационни зони, с включване на по-подробни цели на опазване за конкретните зони;
- изпълнение на заложените приоритети и ефективното разходване на предвидените средства по Оперативна програма „Околна среда“ и други източници на финансиране.
Отношение по представения законопроект взеха народните представители: Кристина Сидорова и Юлиан Ангелов.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 9 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Вие ли искате, господин Министър?
Заповядайте.
После господин Костадинов.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми преди да започна моето изложение да поздравя всички със Световния ден на околната среда! Позволете ми да поздравя намиращите се тук, в залата, Ваши колеги народни представители, министър Ивелина Василева, министър Джевдет Чакъров, заместник-министър Атанас Костадинов! Искам да поздравя и всички председатели, заместник-председатели, членове на Екологичната комисия, които в това и в предходните народни събрания са дали своя принос за чиста екология в България! Позволете ми да поздравя и всички служители в националните паркове, басейнови дирекции, екоинспекции и тези, които се занимават с провеждането на политиката у нас и пред Европейския съюз!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честит празник и на Вас, господин Министър! (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Основна цел на настоящия законопроект е да бъде усъвършенствана нормативната уредба чрез прецизиране на отделни разпоредби, намаляване на административната тежест и съотнасяне на новия подход за управление на „Натура 2000“ в България и приложимият специален закон – Законът за биологичното разнообразие.
Новият подход за управление на „Натура 2000“ в България предвижда изграждането на нови структури за управление на мрежата на национално и регионално ниво. Национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“ ще бъде министърът на околната среда и водите, както в докладите неколкократно чухме, а органи за управление на мрежата на регионално ниво ще са директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите. Към тях ще бъдат сформирани Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ и комитети на заинтересованите страни на регионално ниво.
В допълнение, съгласно новия подход, се въвежда задължението за разработване на териториални планове за управление на мрежата. По този начин всички защитени територии ще бъдат управлявани на база на тези планови документи, което ще даде възможност да се определят специфичните за зоните подробни цели и мерки за опазване.
Проектозаконът адресира голяма част от констатациите на Европейската комисия по Наказателна процедура 2018/2352. Подобни констатации се съдържат и в Одитен доклад на Сметната палата на Република България от месец декември 2019 г. Службите на Европейската комисия неколкократно са обръщали внимание на ангажимента на България да създаде структура за управление на защитените зони от мрежата „Натура 2000“. В тази връзка значителен финансов ресурс от Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ е заделен за финансирането на тяхното изграждане и разработването на плановете за управление. Забавянето на създаването на структурите за управление води до неусвояване на средствата по Оперативна програма „Околна среда“ и до риск от загубата им.
Горните обстоятелства налагат предприемане на бързи действия за приемане на Законопроекта. В тази връзка беше възприет подход – изменението на спорните текстове да бъде отложено за следващ Закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, като в спешен порядък бъдат разгледани основните текстове, въвеждащи комуникация със службите на Европейската комисия – подход и текстовете, по които не е имало възражения.
Във връзка с изложеното на заседание на Министерския съвет предложихме отпадането на параграфи от първоначално подготвения и подложен на обществено обсъждане Закон за изменение и допълнение. При това положение от общо 42 параграфа в този закон за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие напълно отпаднаха 13 параграфа, един отпадна частично, по 23 от параграфите нямаше бележки и пет трябваше да се запазят въпреки получените по тях разнопосочни становища.
С Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие се правят следните основни промени:
1. Министърът на околната среда и водите се определя като национален орган за управление на мрежата „Натура 2000“, съответно се определят и правомощията му.
2. Създава се Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ към министъра на околната среда и водите, съответно се определят и неговите правомощия – на този национален консултативен съвет.
3. Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите се определят като регионални органи за управление на защитените зони в териториалния обхват на съответната инспекция, като се регламентират и техните правомощия.
4. Създават се комитети на заинтересованите страни към регионалните органи за управление на „Натура 2000“, съответно се определят и техните правомощия.
5. Въвежда се задължение за разработване на териториални планове за управление на „Натура 2000“, които ще се утвърждават от директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите след одобряване от комитетите на заинтересованите страни. В териториалните планове за управление ще се предвиждат мерки за поддържане и възстановяване на местообитанията и видовете, предмет на опазване на защитените зони.
6. Въвежда се изискване Националната приоритетна рамка за действие на „Натура 2000“, разработвана съгласно изискванията на чл. 8 от Директивата за местообитанията, да се приема от Министерския съвет.
7. Актуализират се наименованията на нормативните документи на Европейския съюз.
8. Отпадат задълженията на министъра на икономиката за даване на съгласие за достъп до генетични ресурси от промишлените организми, вируси и клетъчни култури, както и задължението му за контрол върху ползвателите на генетични ресурси от промишлените микроорганизми, вируси и клетъчни култури на територията на страната. Тези задължения ще се изпълняват от министъра на околната среда и водите в рамките на неговата обща компетентност при прилагането на Протокола от Нагоя.
9. Разширява се обхватът на контрол на митниците и по отношение на защитените видове с цел пълно осигуряване на защитата им и борба с незаконния трафик на защитени видове.
10. Съкращава се процедурата за реакция и настаняване в спасителни центрове на задържани на митниците екземпляри от застрашени видове.
С Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие не се правят изменения в други закони.
Считаме, че с частичното приемане на Законопроекта е направен компромис, който обаче ще даде възможност да намерят решения много от повдигнатите в годините въпроси относно ефективното управление на мрежата „Натура 2000“ в България и значително намаляване на рисковете от неблагоприятни последици за държавата – вече споменах Оперативна програма „Околна среда“, колко много разчитаме на нея и не би следвало да я подлагаме на риск.
Своевременното приемане на Законопроекта е критично важно, тъй като поставя основата за решаване на няколко основни и времеемки въпроса, а именно: сформиране на управленски структури и изграждане на техния капацитет; разработване и приемане на териториални планове за управление на всичките 341 защитени зони, и последно – изпълнение на заложените приоритети и ефективно разходване на предвидените средства по Оперативна програма „Околна среда“ и други източници за финансиране. Благодаря Ви още веднъж и честит празник!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Заповядайте, господин Костадинов – откривам разискванията за изказване.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз съм длъжен да благодаря и да върна добрите пожелания, които министър Емил Димитров отправи, със следния коментар, че поздравленията за свършеното към екипите в МОСВ през годините, го осъзнавам по-често като дълг на това, което все още не сме направили през тези години, въпреки че сме имали добри намерения, но винаги трябва да има такъв позитивен подход към грижата за природата. Защо? Казаното не е голословно, ще се опитам да се мотивирам.
Очевидно е, че времето е назряло много. Очевидно е, че Европейската комисия ни казва, че ако не регулираме тези процеси, които дълго време не сме регулирали, средствата по Оперативна програма „Околна среда“ ще бъдат замразени и вероятно спрени, тоест моментът е сега.
След като България положи доста усилия да управлява водите си чрез така наречената ВиК стратегия по административен начин или в административни граници – Вие знаете, че водите не се движат в административни граници, а по позиционирането им в басейните на България, този вариант на Законопроект се опитва да администрира или да вкара в административни граници вече и биоразнообразието. Излишно е да се дават доводи и да се коментира защо това не би било възможно. Така че аз не съм против четиристепенния подход, който е въведен, той е взаимстван от Европейския тематичен център като идейна разработка. Как обаче е имплементиран в Законопроекта?
Моето изказване цели следното: да положим максимални усилия. Това, което спешно трябва да направим, е да изчистим текстовете между първо и второ четене и да направим една работеща система.
В момента има Съвет на учените, Висш експертен екологичен съвет, Национален съвет по биологично разнообразие. Създаваме допълнително Национален консултативен съвет за мрежата „Натура 2000“, регионални органи за управление на защитените зони за 16 територии и Комитет, който да ги консултира, разбира се, ще се назначат и 140 човека на щат – трябва, без хора това няма да стане.
Големият проблем е следният. Първият проблем е чисто административно-структурен. Не може по закон и по наредба, и по приложение регионалните инспекции да подготвят, да планират, да управляват и да контролират в едно и също време. Това не е европейски подход! Това ще бъде отхвърлено от Европейската комисия.
Органът по програмиране, органът по изпълнение и органът по контрол трябва да са позиционирани на различни места. И Ви давам веднага пример: вместо регионалните инспекции по околната среда и водите да бъдат тези места, които ще управляват тези територии, никъде в документа не е посочена Изпълнителната агенция по околна среда.
Изпълнителната агенция по околна среда, уважаеми колеги – освен че при нея е Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие, Националната система за мониторинг на околната среда е в Изпълнителната агенция по околна среда, която отговаря за всички компоненти и фактори на средата. Тя е и част от Европейската агенция по околна среда, а и Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие е в рамките на Изпълнителната агенция. Тя затова е Изпълнителна агенция. Няма проблем тези 140 човека, ако са оценени по начина, по който трябва да осъществяват действията си, да бъдат именно служители на Агенцията. Знаете, че има изнесени структури на Агенцията, има лаборатории – можем да го направим. Но един и същи орган – регионалните инспекции по околната среда и водите, да контролира дейността, да я консултира, да я програмира и да я провежда, според мен административно и законово е неправилно.
Още нещо, което искам да отбележа по посока на това да се оптимизира предложената структура, е, че един по-засилен мрежови подход, който да запази принципите на устойчивото развитие в управлението на „Натура 2000“, ни е нужен. Не може да заменим четиристепенния подход, който принципно подкрепям, тоест ратификационен подход – как ще се управлява и как ще се оценява биоразнообразието, да го заменим с подхода на устойчивото развитие. Знаете, че използването на природните условия и на природните дадености трябва да става така, че да носят икономически и социален смисъл, и културен имунитет, съобразявайки се с принципите на околната среда. Ето този е водещият принцип.
И защо го казвам? В момента има три национални парка, имаме 11 природни парка, за които отговаря Министерството на земеделието, храните и горите, 341 защитени зони и 55 резервата. Всеки един от тях има органи за управление освен всичко, което Ви изброих до момента. Никъде в Закона нито Агенцията, нито дирекциите на националните паркове, нито органите, които управляват защитените територии, са споменати. Ами това ни е основата, това ни е платформата, на която работим в момента. Трябва да се опитаме с Вас да интегрираме в един логичен механизъм, който да действа добре. Иначе може да създаваме много нови работни места, но ако не функционират коректно, ще ощетим и държавния бюджет.
Така че според мен трябва да има един по-силен мрежови подход, той трябва да е консолидиран в едно логично управление и трябва да стъпва на това, което българската държава до момента е правила.
Сложно и тежко е, защото България е една от държавите, знаете, с най-голямо наличие на биоразнообразие чрез системата „Натура 2000“ и по двете директиви – за хабитатите и птиците, около 35% от територията. Това е много голямо предизвикателство, но Ви заявявам, че никъде в моделите на управление, колкото и да е различно в Европа, по този начин не е толкова комплицирана ситуацията, както ние я правим.
Така че, в заключение, искам да призова тези думи да бъдат чути – да потърсим още възможности, да не припокриваме, което е много сериозен проблем, функции по програмиране, управление и контрол, да ги съсредоточаваме в един орган. И, в заключение, нека да обърнем внимание и на възраженията на така наречените зелени организации. Има едно твърдение, че научната общност като цяло е изкарана от процеса на управление. Както и „Москва не вярва на сълзи“, така и Брюксел го прави, повярвайте.
И темите по „Натура 2000“ могат да бъдат коригирани, управлявани или коментирани само на базата на научни данни и подходи – нищо друго не върви като административен подход пред Европейския съюз и Европейската комисия. И аз не заставам изцяло зад мнението, че научната общност е изкарана от този процес, но видимо Законът е дебалансиран, като не дава тяхно адекватно присъствие. Трябва и научните общности, и интересите на собственици на земи, и интересите на бизнеса – в центъра да бъдат екологичните въпроси на биоразнообразието, и ние сме длъжни да намерим този баланс. Така че с тези препоръки – те са общи, ще се постарая на второ четене да ги конкретизираме малко, моля да ги имате предвид и Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Костадинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колеги, позволете и аз да започна с поздравления за Световния ден на околната среда – поздравления към всички, които са свързали своя професионален път с опазването на околната среда и всички, които милеят за природата.
Искам да поздравя и министъра и с празника, и с неговата решителност и енергичност, защото факт е – този законопроект има дълга история. Още през 2017 г. започна дискусията със заинтересованите страни относно въвеждането на нов подход за управление на мрежата „Натура 2000“. За жалост, нямаше особен напредък, независимо от неколкократно провежданите обсъждания със заинтересовани страни, всъщност имаше стопиране на този процес. Действително, и съгласно изискванията, произтичащи от европейското законодателство, и препоръките на партньорите ни от Европейската комисия е необходимо да бъде въведен адекватен подход за управление на мрежата „Натура“, който да гарантира опазването на биоразнообразието и прилагането на двете директиви – за местообитанията и видовете, и директивата за дивите птици в националното законодателство в национален план.
Факт е – темата „Натура“ винаги предизвиква емоции, напрежение, разнопосочни, много често конфликтни мнения. Факт е, че много са въпросите, които стоят за решаване. Факт е, че този законопроект съдържа текстове, по които е постигнат компромис в дългите обсъждания.
В този смисъл аз искам да изразя подкрепата на парламентарната група на ГЕРБ за приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, разбира се, да Ви уведомя за това, че и в Комисията по околната среда и водите бяха получени редица становища, като болшинството от тях, разбира се, подкрепят този подход и апелират към прецизиране на някои части от текстовете. Ние имаме готовност да работим върху това – във фазата между първо и второ четене на Законопроекта. Разбира се, изключително важен е научният подход. Знаете, че той е в основата на екологичното законодателство, и в този смисъл има текстове, които са предложени и от самото Министерство на околната среда и водите в становището, което те са представили пред Комисията по околната среда и водите.
Бяха изразени мнения, че този подход няма да бъде одобрен от Европейската комисия. Не мисля, че това отговаря на действителността, предвид на това, че той е комуникиран с Европейската комисия. Важно е също така да се каже, че Изпълнителната агенция по околната среда има ангажименти, свързани с мониторинга и подготовката на докладването към Комисията за изпълнение на целите, но преди всичко изключително важно е да бъде установен подход, чрез който да бъдат заложени целите – специфичните и общите за консервация, целите за съхраняване, опазване на биоразнообразието, и за гарантиране на устойчивото развитие, от една страна, защитавайки природата, от друга страна, давайки възможност за устойчиво социално-икономическо развитие.
В този смисъл аз призовавам всички колеги да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, защото това е една важна… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: …и необходима стъпка напред към усъвършенстването на нормативната уредба, към създаването на едно законодателство, което в пълна степен да отрази и европейското законодателство, и усилията на всички нас да гарантираме устойчивото развитие. Благодаря Ви много за вниманието.
Както казах, имаме готовност да работим заедно и с експертите от Министерството на околната среда и водите по усъвършенстване на някои от текстовете между първо и второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Реплики?
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Да поздравя всички за Световния ден на околната среда!
Госпожо Василева… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ЛЮБОМИР БОНЕВ: …чухме във Вашето изказване решителност, енергичност, нов подход за управлението, нова структура, нови планове, добронамереност. Сега въпросът ми, по-скоро репликата ми е: да, необходимо е да се приеме, да, необходимо е евродирективите да се спазват. Аз малко ще конкретизирам въпроса и ще го изместя от основната рамка на Закона, като в същото време ще обърна внимание относно органите, които ще го управляват, тоест териториалните планове – РИОСВ. Защото, госпожо бивш Министър, няма го министъра, съжалявам за което, да го чуе – правата, които се дават на директорите на регионалните инспекции, където ги има, тоест визирам, че една област или две области в рамките на десетина дни след решение на Министерския съвет или след промяна на Правилника на МОСВ ще останат без РИОСВ. Визирам Перник и Кюстендил – две области с тежки специфични производства, две области с огромни територии, които попадат в Натура. Така че, докато си говорим за тези хубави неща как предстои да се случват, и как Законът ще даде изцяло нов тласък на опазването на Натурата, се случва Черноморието и закриването на РИОСВ.
Така че това ми е репликата. Не може да вменяваме отговорности на институции, които реално ще липсват. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Василева, за дуплика.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Бонев, започвам отзад напред. Що се отнася до това, което в момента наблюдаваме на Черноморието – именно в зоната на Алепу, за мен това е абсолютно безобразие. Що се отнася до структурата на регионалните инспекции по околната среда и водите и Устройствения правилник на Министерството – това са въпроси, които не са от компетенциите на законодателната власт. Знаете много добре, че и кадровата политика, и административната организация на работата на институцията не е от компетенциите на законодателния орган, така че това бих могла да коментирам. Законопроектът няма отношение към конкретни регионални инспекции. Той въвежда принципен подход, който трябва да гарантира създаването на една система за устойчиво управление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Да, заповядайте – нещо процедурно сигурно?
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Само предложение, ако позволите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това е процедура.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА: Предлагам дебатите да продължат, тоест парламентарното време да продължи и до гласуването на настоящия законопроект, след което да започне парламентарният контрол. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Василева.
Ние тази процедура я гласувахме, когато обявихме точката, така че това е гласувана процедура и ще продължим до гласуване на втора точка.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря.
Първо искам да благодаря за репликата на господин Бонев, която беше дълга, обилна и безсмислена. (Оживление и смях.) Аз не можах да чуя нищо в нея.
Искам само да кажа, че подкрепям линията, която е поета – да се върви към решаване на проблема с управлението на защитените райони. Искам да кажа на народните представители, че България допусна, единствена в Европейския съюз, частни интереси да определят по-нататъшните държавни интереси в сферата на опазване на околната среда. Имам предвид няколко семейни неправителствени организации, които очертаха това безумие – България да има 15 пъти по-голяма територия в „Натура 2000“, отколкото страната, в която е регистрирано за първи път национално географско дружество. Господин Бонев сигурно знае къде е.
В тази връзка искам да Ви кажа, че трябва да се подготвим по-нататък, и то законодателно, за ревизиране на това ненормално положение. Върви се в правилната посока, разбира се, но подкрепям господин Костадинов… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ПЕТЪР ПЕТРОВ …който каза, че наистина ще имаме проблема, който възникна в Управляващия орган по наука и образование и иновации. Там един вицепремиер, бивш еврокомисар, се опитваше да направи същото, както ние сега се опитваме да сложим изпълнението, контрола в един и същ орган, и мисля, че ще бъдем атакувани, за съжаление.
Освен това искам да кажа, че наистина Законът е добър, но със силно наклонена едната част на везната към защитата на територии, в които аз съм проверявал. В някои от териториите жълтата жаба – в Котленския Балкан, я няма от 60 години, а тя е вписана като съществуваща и е една, и продължава да съществува една жаба, не са две (оживление и смях), което дава право да има „Натура 2000“.
Така че на този етап предлагам да подкрепим Закона, но да бъдем много внимателни при второто гласуване, защото, пак повтарям, липсата на балансирани интереси на регионално равнище в комитетите на заинтересованите страни, където е допуснато да няма единен орган на неправителствените организации… Къде отиде господин Бонев, няма го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Тук е господин Бонев.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аха, добре, той си говори там. Значи това, че има хикс броя неправителствени организации в регионалните комитети за защита на интересите, а има по един представител във всички останали регионални организации, мисля, че ще доведе отново до много неразбории. Трябва всички да бъдат представени еднакво както на национално равнище, така и на местно.
И последно, не може да бъде променено нищо без научно доказателство, а това научно доказателство на ниско равнище в регионалните структури – комитетите за наблюдение, го няма. Там не се предвижда, за разлика от националната, да има представители на научни организации. Благодаря за вниманието. И на господин Бонев също за вниманието. (Ръкопляскания от ОП и ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Моята реплика е към господин Петров. Казахте, че господин Бонев дълго и напоително тук нещо разказвал. Той не търси съкровището на Индиана Джоунс в биоразнообразието, а каза много кратко, точно и ясно, че се вменяват контролни функции на регионални инспекции по околната среда и водите и две от тях, посочи ги конкретно – Кюстендил и Перник, остават без такива. Какво неясно има, господин Петров?
Станете тук на тази трибуна, тъй като госпожа Василева каза, че това не е работа на Комисията, за което е абсолютно права, и аз ще помоля в репликата господин Димитров да отговори на този въпрос…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В дупликата.
МАНОЛ ГЕНОВ: …господин министърът: защо Перник и Кюстендил и вярно ли е това, че няма да имат регионални инспекции? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Генов.
Господин Бонев, заповядайте.
Господин министърът ще реши дали да отговори.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Господин Петров, сигурно е важна жълтата жаба по всяка вероятност, сигурно е определена от територия по Натура за защита на биоразнообразието. И на Алепу има защитени видове по принцип, но това не го споменахте.
Аз се опитвах да кажа в репликата, сега се възползвам от възможността, че министърът е тук – че се вменяват отговорности и функции на органи, които няма да съществуват само след 10 дни, че един шестгодишен план за развитие, който се предвижда с този закон, би следвало да се изпълнява именно от тези директори, които няма да ги има за две области. Защо? Те да не са част от друга държава? Или може би за по-кратко от Кюстендил и от Перник ще идват в София? Ако това е идеята, окей! По тази логика може да ги пратим и в Бургас, може и във Варна.
Така че, господин Петров, хубаво е да разбирате какво се опитвам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Бонев.
Дуплика ще има ли, господин Петров? Не.
Заповядайте, господин Министър. (Реплики.)
Господин министърът иска да думата.
Други изказвания ще има ли, колеги?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Дами и господа народни представители! Господин Петров! Ама как можахте да помислите, че Вашата съпруга ще бъде уволнена в Перник, господине? Тя хич да не ходи на работа, няма да я уволня никога само защото е Ваша съпруга! (Силен шум и ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Защо го помислихте изобщо?! Не е ставало дума. Вашата съпруга по никакъв начин – хич да не идва на работа, нищо да не работи, тя никога няма да бъде уволнена. Спокойно!
По отношение сега на РИОСВ-етата. Вие да сте чули, че в Бобов дол има проблеми – прокурорски проверки, опасности със замърсяване и така нататък години наред?! Да сте чули, че на втория ми работен ден се наложи да отида там да видя комини, да видя измервателни уреди? Кой отговаряше, извинявайте, колега от Перник, за Бобов дол? Не е ли същото РИОСВ? Да сте чули, че в момента има прокурорски проверки за това, че години безотчетно са опрощавани суми на общини? Правил се е на финансов министър един от бившите шефове на РИОСВ. Да сте чули за това нещо? Или и за това не сте чули?
Да сте отишли в Перник, да сте видели, че имаше едно хранилище: сгуроотвал „Седми септември“ – Калкас, което от 10 години е трябвало да бъде закрито, но не беше закрито. Наложи се да ходим да режем тръби и в момента да решаваме проблеми. И за това ли не сте чули, а живеете в Перник? И половината град казва: „Искаме да закриете хранилището“, другата половина казва: „Къде ни е топлата вода?“ И искате да предизвикате стачка точно преди изборите, за да може... Миналата година кампанията беше: нямаме вода, тази година: нямаме парно! (Реплики от „БСП за България“.)
Той питаше за РИОСВ, колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в личен разговор със залата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Всичко, което наложи да се закрие РИОСВ – Перник, са действията на РИОСВ – Перник, през всичките изминали години назад. Само да поясня, РИОСВ-етата не са точно копие на административно-териториалното деление в България. Има някои, които отговарят за един окръг, за една област, за две, за три. РИОСВ – Перник, ще остане да съществува в същата сграда и на същото място. Двама души ще си сменят визитните картички, няма да се водят директори, а началник дирекция или началник отдел и това е големият проблем на обществото.
РИОСВ – София, ще отговаря за всички, защото там са си направили държава в държавата и ми създават проблеми от втория работен ден. Как може 10 години да не направиш нищо и накрая да кажеш: „Ние на двадесет и еди-кой си февруари изпратихме писмо до София, решихме си проблемите.“ То не е ли съществувало преди нас? В момента, в който изпратите писмо в София – решихме въпроса на РИОСВ-етата?!
Значи РИОСВ – Перник, ще бъде закрита, ще бъде сложен директорът на РИОСВ – София, да отговаря и за Перник. Всички инспектори, които и досега са упражнявали контрол, ще продължават да изпълняват контрол, ще се намират в Перник и ще си вършат всичко, което и до момента, с изключение на двама или трима човека, които ще се наложи да си сменят длъжността. Това е големият проблем, защото някой трябва да прави кампания за следващите избори, да създава проблем или с топлата вода, или с парното, или с това съпругата му дали ще си смени визитната картичка!
Това не може да бъде партиен проблем, не може да се разисква от трибуната на Народното събрание. Пет пъти казах: ще уволня само – даже тя е временно изпълняваща и е върната на длъжността, тези хора, които създадоха проблемите с Бобов дол, с ТЕЦ – Перник, с Кудин дол, с Калкас, с Пчелина, с всичко това, за което са отговаряли. Всички служители в Перник ще бъдат запазени без трима човека. Къде е проблемът? И навсякъде в България също има подобни структури, които отговарят за няколко окръга.
Недейте лични, семейни проблеми да ги превръщате в партийни, в предизборни, в начало на нова кампания, защото това не е редно. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
По начина на водене – господин Костадинов.
Първо, личното обяснение – заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Господин Министър, аз съм шокиран от Вашето изказване. Шокиран съм, защото Вие изместихте темата от Закона за биоразнообразието, лишавайки град Перник от РИОСВ, от една административна единица, която изцяло ще бъде заличена в областен град. Ако имате отношение, язък, че сте перничанин! Има хубава дума за това: „Язък, че сте перничанин!“
Моята жена работи от 2008 г., но аз не мисля да се обяснявам за това (шум и реплики), от създаването на РИОСВ до настоящия момент. Дотук по личните въпроси, но да сведете разговора за Закона за биоразнообразието до това, че лишавате града – областен град, заради двама-трима души. Ами уволнете ги, търсете им отговорност. Това ли е начинът? Така ли се случват нещата? Аз нещо не разбирам или може би Вие имате съвсем друг поглед за нещата?! Защо не закриете Бургас и да го пратите във Варна?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Чакайте малко, господин Бонев!
Господин Бонев, какво лично сте засегнат Вие?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Така че, господин Министър, да ме нападате лично, да вкарвате части от семейството ми в разговор, който касае Закон, който е трябвало да се приеме преди две години, за което държавата подлежи на санкция от Европейския съюз, бих казал, че е смешно, арогантно и глупаво от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Бонев, правя Ви забележка! Дадох Ви възможност да се изкажете.
Това, което господин министърът каза за РИОСВ в Перник, аз разбрах съвсем друго, мисля, че и колегите разбраха точно какво имаше предвид министърът.
Заповядайте, господин Костадинов, по начина на водене.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Обръщам се към Вас, госпожо Председател, по начина на водене в две точки. Виждате, че и въпросите на околната среда могат да бъдат атрактивни – вижте, колеги, как се зарежда залата с енергия.
Неприятно впечатление ми направи фактът, че когато госпожа Василева говореше, в залата имаше изключителен шум. Моля Ви, госпожо Председател, тъй като въпросите са много важни и ще Ви кажа защо са важни, да упражните правото си на председател – по тези въпроси да не се допуска шум в залата и да се чуваме какво говорим.
Колеги, виждам, че малко се повиши интересът, но искам да Ви кажа, че връщането и изтеглянето на България на апликационната форма за магистрала Струма е свързано с част от тези въпроси. Това, което не е направено в документа за целите по „Натура България“, сега сметнете кумулативно какви са финансовите загуби от забавянето? Затова Ви моля, госпожо Председател, по тези въпроси да има ред.
На второ място, искам по начина на водене да Ви помоля: това, което е валидно за нас, е валидно и за министрите, на които даваме с допуск да присъстват в залата и ги каним да присъстват. Моля Ви, когато не говорят по темата, да бъдат или прекъсвани, особено когато ние в началото се поздравяваме с Деня на околната среда, а след това слушаме за семействата на народни представители. Моля Ви, упражнете това свое право!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Относно шума сте абсолютно прав, но мисля, че беше зададен въпрос, на който министърът отговори, така че каквото повикало, такова се обадило! (Шум и реплики.)
Господин Ерменков, заповядайте по начина на водене.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, щях да очаквам такава реакция от залата след началото на думите на министъра (шум), но повод да взема процедура по начина на водене беше Вашият отговор...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: ...на предишната процедура по начина на водене и не чух никъде господин Бонев да е задал въпрос на министъра дали ще назначава, или ще уволнява жена му, за да отговаря той на това нещо, както Вие току-що казахте – че господин министърът е бил отговорил на въпрос на народен представител. (Шум и реплики.)
Много моля, когато тук, в това число и отговорни фактори в държавата, като министри, се изправят, да бъдат отговорни към себе си, към държавността и най-вече да бъдат сериозни в това, което се обсъжда. Защото проблемът с това дали има РИОСВ, или няма РИОСВ – Перник, не се свежда до това дали има някоя съпруга да работи там или не, господин Министър, и не Ви прави чест да се държите така от трибуната! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Беше зададен въпрос за съдбата на РИОСВ – Перник, и аз мисля, че министърът коректно отговори. (Реплики от „БСП за България“.)
Колеги, закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 5 март 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Гласували 127 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 34.
Законопроектът е приет.
С това изчерпахме законодателната част от нашата работа.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първо, да връчим писмените отговори.
Писмени отговори от:
- заместник-министър председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на два въпроса от народния представител Христо Гаджев;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Маноил Манев;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Ерджан Ебатин;
- министъра на младежта и спорта Красен Кралев на въпрос от народния представител Боряна Георгиева;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Любомир Бонев;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Никола Динков;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Виолета Желева и Никола Динков;
- министъра на финансите Владислав Горанов на въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народните представители Красимир Янков и Чавдар Велинов;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Лало Кирилов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Иван Димов Иванов и Десислав Тасков;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Иван Валентинов Иванов;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Петър Кънев;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на правосъдието Данаил Кирилов на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Росен Малинов.
Започваме устния парламентарен контрол.
Първият въпрос е от народния представител Кръстина Таскова относно демографската криза към заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Заместник министър-председател по икономическата и демографска политика, уважаеми колеги! Моят въпрос отчасти преповтаря това, което съм питала преди година, така че ще Ви запозная какво съм получила тогава като отговор и ще очаквам от вицепремиера да ни обясни как се развиват нещата към момента.
Преди около година ни уверихте, че мерките, които българското правителство предприема за посрещане на демографските предизвикателства, имат комплексен и цялостен характер и се отнасят в стратегически план до едно адекватно реформиране и адаптиране на всички секторни политики и на социалните системи към демографските промени, като имате конкретни набелязани мерки за смекчаване на негативните демографски въздействия върху всички сфери и области на обществения живот.
Информирахте ни, че основният стратегически документ, в отговор на демографските предизвикателства, е приетата от Министерския съвет актуализирана Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.), като в изпълнение на тази стратегия се изготвят годишни планове и годишни отчети. Информирахте ни също така, че Министерският съвет е възложил изпълнението на сериозен проект от страна на Българската академия на науките и Института за изследване на населението и човека на тема „Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България“.
Направени са предложения от Вас, направено е социологическо изследване и анализ, след което сте предложили конкретни мерки и с Ваша заповед сте разпоредила създаването на експертна група с участието на ключови експерти от ведомствата и академичните среди, като групата трябваше да се запознае с разработка на БАН и в най-кратък срок да предложи политики и мерки в областта на трите основни процеса, които определят демографското развитие – раждаемост, смъртност, миграция, и да изработят своите предложения за по-ефективни мерки за изпълнение на управленската програма на правителството в частта на демографската политика.
В тази връзка една година по-късно, уважаема госпожо Вицепремиер, моите въпроси към Вас са: какви са данните от отчетите за 2018 г. и 2019 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в България (2012 – 2030 г.); наблюдават ли се положителни или отрицателни тенденции в някои от основните процеси, определящи демографското развитие; какви са Вашите прогнози – кога ще има обръщане на тези процеси и ще имаме повече раждаемост; и какви предложения направи създадената експертна група, след като се запозна с разработката на БАН; какви мерки бяха предприети от правителството в изпълнение на управленската му програма в частта за демографската политика; и може би най-важният въпрос, който поставям в това питане към Вас: какви финансови стимули за младите семейства предвижда правителството и ще намерят ли те отражение в бюджета за 2021 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Вие зададохте пет¬-шест въпроса. Надявам се госпожа Николова да успее да отговори на тях.
Имате думата – три минути за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, демографската политика на Република България се изпълнява от множество отговорни институции и ведомства, тъй като тя има, както казах и преди, хоризонтален, интегриран, междусекторен и междуинституционален характер. Годишните отчети на изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие (2012 – 2030 г.) се публикуват през втората половина на следващата година. Ето защо имаме отчета за 2018 г., а 2019 г. се подготвя. За подготовката на отчетите се ползват данните от Националния статистически институт.
Според изнесените данни от НСИ като положителни тенденции през 2018 г. могат да бъдат отбелязани: намаляването на детската смъртност; намаляването на броя на умрелите лица и коефициентът на общата смъртност; задържането на очакваната средна продължителност на живота; задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво близко до средното за страните – членки на Европейския съюз; увеличаването на броя на сключените бракове; подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот.
Отрицателните тенденции може да обобщим в това, че продължава процесът на намаляване и застаряване на населението; задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението; намалява броят на живородените деца и коефициентът на обща раждаемост.
Към моя политически кабинет бе създадена експертна работна група, в която бяха включени експерти от държавните институции и академичните среди, която излезе с предложение за подобряване на демографската политика. Някои от предложенията имаха организационен характер, а други бяха насочени към усъвършенстване на съществуващите мерки. Вече има заложени мерки за 2021 г. в средносрочната 3-годишна прогноза: увеличаване на размера на еднократната помощ за ученици, записани в I клас от 250 лв. за 2020 г. на 300 лв., а от 2021 г. – без доходен критерий; въвеждане на нова еднократна помощ за ученици, постъпващи в VIII клас – 300 лв. без доходен критерии.
По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ стартира операцията „Родители в заетост“. Целите са насочени към осигуряване на по-добро съвместяване на професионалния с личния живот на родителите с малки деца и предоставяне на заетост на безработни хора посредством осигуряване на възможности за полагане на грижи за отглеждане на деца. Също така се улеснява достъпът до пазара на труда за родители, които отглеждат деца, посредством осигуряване на предпоставки за запазване равнището на тяхната трудова и икономическа активност, заетост и доходи.
Операцията също цели създаване на условия за включване в заетост на безработни родители, които са възпрепятствани при намиране на подходяща работа, поради отглеждането на децата си. По този начин ще се насърчи равният им достъп до заетост и работни места, ще бъдат подпомогнати 5340 работещи родители с деца, като ще бъдат включени 6000 хиляди безработни лица, от които 660 безработни родители. Поради засиленият интерес е предложено увеличаването на бюджета на операцията от 35 млн. лв. на 50 млн. лв. и предстои одобрение от Комитета за наблюдение на Оперативната програма. До момента са подписани общо 3221 тристранни споразумения за осигуряване на услугата за отглеждане на деца, възлизаща на обща стойност 32 млн. 329 хил. 81 лв.
С реализиране на Програмата „Подпомагане на семейства с деца“ се оказва подкрепа за отглеждането на децата в семейна среда и насърчаване редовното посещение на училище от децата в училищна възраст и на подготвителните групи за задължителна и предучилищна подготовка в детските градини или в училищата след навършване на петгодишна възраст, посредством интегриране на семейните помощи с останалите мерки за подкрепа на семейството. Това допринася за предотвратяване нарушаването на правото на детето на достъп до образование и до здравни грижи. Семейните помощи съгласно Закона за семейните помощи за деца са еднократни и месечни, предоставят се в пари и в натура и имат за цел да подпомогнат отглеждането на децата в семейна среда.
В обхвата на еднократните семейни помощи попадат: еднократната помощ при бременност; еднократната помощ при раждане на дете; еднократната помощ при осиновяване на дете; еднократната помощ за отглеждане на близнаци; еднократна помощ за отглеждане на дете от майка-осиновителка студентка, учаща в редовна форма на обучение; еднократна помощ за ученици, записани в I. клас; еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната на многодетни майки.
Към месечните семейни помощи се отнасят: месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година; месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; и месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20 годишна възраст.
Разходите на държавния бюджет за изпълнение на Програмата „Подпомагане на семейства с деца“ през 2018 г. са, както следва: еднократна помощ при бременност – 1 млн. 622 хил. 550 лв.; еднократна помощ за раждане на дете – 25 млн. 423 хил. 116 лв.; еднократна помощ за осиновяване на дете – 109 хил. 950 лв.; еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци в размер на помощта 1200 лв. за всяко дете близнак. Изплатени са парични помощи за 2075 деца в общ размер на 2 млн. 408 хил. 603 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Госпожо Николова, да се ориентирате към приключване. Разбирам, че има много информация, но вече преминавате две минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Да, аз ще я предоставя и писмено на госпожа Таскова.
Чрез Закона за данъците върху доходите на физическите лица се предоставя данъчна преференция за деца и данъчна преференция за родители на деца с увреждания при приемането на всеки нормативен акт от правителството. В оценката на въздействието задължително се включва и отражението върху демографската политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря и аз.
Имате думата за реплика, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! Отговорът Ви почти преповтаря това, което получихме като отговор през 2019 г. Изключително статистически, административен отговор, който наистина не дава конкретни перспективи за увеличаване на раждаемостта в България.
Под конкретни финансови стимули, аз затова зададох този въпрос, какво предвиждате в бюджета? Лично аз не останах удовлетворена, защото за мен конкретен финансов стимул означава повишаване на еднократната помощ при живо родено дете към родителите, а не цитиране на общия обем изплатена такава еднократна индивидуална помощ за всички родители.
Мога да Ви подскажа и още неща, които през 2008 г. дадоха отражение върху раждаемостта и може би това е годината с най-много родени деца. Тъй като всички предложения, които правим от парламентарната група на ВОЛЯ, включително и парламентарната група, която Вас Ви излъчи като Вицепремиер по демографската политика, отхвърля, използвам възможността да ги споделя пред Вас.
Направете намаляване на месеците за изчисляване на обезщетения при майчинство и болничен след раждане, защото това явно дава резултати; увеличете еднократната помощ за родените деца; дайте детските за всички родители, независимо какъв е доходът на техните родители, защото в противен случай се получава дискриминация не спрямо родителите, а спрямо децата. Всичко това би повишило и, отново казвам, ако се запознаете със статистиката, ще видите, че дава резултати. Не знам защо обаче трайно отказвате – може би лично Вие или правителството, да работите много по-сериозно по отношение на демографската криза.
Времето ми е ограничено. Знаете, че това е изключително важна тема за бъдещето на България, за децата на България и съвсем отговорно Ви предлагам тези предложения да ги обмислите. Надявам се, че в дупликата ще ми кажете какво е мнението Ви по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Таскова.
Желаете ли дуплика, госпожо Николова?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, както вече споменах в моя отговор, демографската политика има хоризонтален характер и при реализацията ѝ от особена важност е междуинституционалното взаимодействие и сътрудничество. Разбира се, анализират се и се разглеждат всички възможни предложения, които постъпват. Такива бяха постъпили и бяха изпратени, включително и във Финансовото ведомство, по отношение на работната група, която касаеше експертизата, излъчена за демографската политика.
Подкрепата на семейството и раждаемостта и създаването на условия за съвместяване на семейния и професионалния живот са с конкретни акценти в демографската политика.
Важна подкрепа от страна на държавата е подкрепата за репродуктивното здраве. Ефективна е дейността на държавата по отношение на Фонд „Асистирана репродукция“, като тук искам да подчертая, че бяха положени усилия за разширяване на обхвата на неговата дейност.
Работи се постоянно и за усъвършенстване на различните мерки, които имат дълготраен характер. Така например при финансирането от държавното обществено осигуряване „Получаване на обезщетение за отпуск по майчинство до едногодишна възраст на детето“ се прилага специфична форма – майката, ако започне работа след навършване на 6-месечна възраст на детето, освен че получава своята заплата, получава и 50% от полагащото ѝ се обезщетение. Така жените се стимулират да се върнат на пазара на труда, да повишат доходите на семейството и да подобрят качеството му на живот.
Прилагат се специфични форми при получаване на месечната помощ за деца до 18-годишна възраст, така наречените детски добавки. В семействата, в които майката е непълнолетна и не е в състояние да организира използването на предоставената от държавата помощ, тя получава в натура чрез ваучери. Същото се прилага и при семейства, за които социалните работници са установили, че не използват отговорно предоставения финансов ресурс в интерес на детето.
Има какво още да се желае от гледна точка съчетаването на майчинството с трудово-професионалната реализация на жената. Все още има работодатели, които не приемат на работа бременни жени, жени с малки деца. Макар и рядко, имаме случаи, при които жени в репродуктивна възраст работят в неблагоприятни условия на труд, особено когато работят в неформалната икономика. Ето защо поощряването на раждаемостта и подпомагане отглеждането на децата трябва да бъде съчетано с поощряване легалната заетост на жените и тяхната социална защитеност на работното място.
В тази посока искам да Ви уверя, че държавата чрез своите контролни органи работи за спазване на трудовото законодателство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
С това се изчерпва парламентарният контрол към Вас. Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпросите към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Преди това, докато направим и дезинфекцията, ще прочета новопостъпилите питания за 29 май 2020 г. – 4 юни 2020 г.
Постъпило е питане от народния представител Иво Христов към Красимир Вълчев – министър на образованието и науката, относно политиката на Министерството на образованието и науката по отношение на дистанционното образование. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 юни 2020 г.
Постъпило е питане от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски към Владислав Горанов – министър на финансите, относно нова концепция за облагане на хазартните игри, декларирана от министъра на финансите Владислав Горанов през месец март 2016 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 12 юни 2020 г.
Първият въпрос от народния представител Манол Генов е относно проектната готовност за изграждане на локалните платна на участъка Пловдив – Асеновград, път ІІ-86 и бъдещите действия на АПИ за тяхното финансиране и реализация на съществуващите проекти.
Заповядайте, господин Генов, за да развиете Вашия въпрос.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос, както водещият спомена, е относно проектната готовност за изграждане на локалните платна на участъка Пловдив – Асеновград, и съответните бъдещи действия на Агенция „Пътна инфраструктура“ по отношение на тяхното финансиране и реализация на тези проекти.
В края на 2018 г. бе завършена рехабилитацията и удвояването на участъка Пловдив – Асеновград. В началото на 2020 г. бе изградено и кръговото кръстовище на входа на град Пловдив, което по проектна документация към тогавашното изпълнение липсваше.
От голямо значение за местния бизнес, за земеделските производители, за общините е изграждането на локалните платна по това новоизградено трасе. Лично премиерът на Република България няколко пъти идва на проверки как вървят нещата по изпълнение и на удвояването на участъка, по изграждането на това кръгово кръстовище и очакванията, както казах, и на бизнеса, и на общините са тези локални платна да бъдат изградени.
Искам само да отбележа, че временните изходи и входове, които съществуват в момента по това трасе, създават предпоставка за пътнотранспортни произшествия. Дай боже, да са по-малко или въобще да ги няма, но все пак съществуването им е предпоставка за такива.
Моят въпрос, уважаема госпожо Министър, е следният: кога се очаква да започне строителството на тези локални платна, осигурено ли е необходимото финансиране за това и да дадете точен и ясен отговор в обозримо бъдеще кога ще се случи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във въпроса Ви се съдържа потвърждение за това, че в област Пловдив се работи активно за подобряването и развитието на пътната инфраструктура, че се правят сериозни инвестиции в проекти, важни за региона.
Благодаря Ви, че отбелязахте това, и само ще маркирам някои от обектите, изпълнени миналата година или предвидени за тази година.
Изграждане на кръгово кръстовище при км 254+251 на път І-6 София – Бургас и подходи към два броя локални платна. Стойност на договора за СМР 936 752 лв. Издадено е разрешение за ползване.
Пътно кръстовище на път ІІ-64 Карлово – Пловдив при км 48+278 на път ІІІ-606 Голям Чардак – кръстовище за Пловдив. Стойност на договора за строителство 1 млн. 208 хил. 750 лв. Назначена е държавна приемателна комисия за приемане на обекта.
Рехабилитацията и реконструкцията на пътя Пловдив – Асеновград и изграждането на кръгово кръстовище при км 14+750 на път ІІ-86, което Вие цитирате.
Към момента се провеждат процедури за избор на проектант на следните обекти: околовръстен път на град Пловдив, реконструкция с изграждане на второ пътно платно и югоизточен обход на Пловдив. Това е участъкът от път ІІ-56 – „Скобелева майка“.
Това са само част от примерите за усилията, влагани от Министерството и Пътната агенция за изграждане и ремонтиране на пътни отсечки и съоръжения в Пловдив.
По отношение на строителството на довеждащи пътища и локали, осигуряващи достъп или връзка на засегнатите имоти от и до реконструираното трасе на път ІІ-86 в участъка Пловдив – Асеновград, от 14 до 25 км, Ви уведомявам, че за целта проектното решение за лот 6, изпълнен по Оперативна програма „Региони в растеж“ беше преосмислено в хода на неговата реализация и общините Родопи, Куклен и Асеновград възложиха изработка на идеен проект за локални платна от двете страни на пътя.
Преди да изложа в детайли какво представлява ситуационното решение за проекта за локалите бих искала да Ви информирам, че през юни 2019 г., след проведена процедура по ЗОП, е определен изпълнител на инженеринга, проектиране и строителство „ИСА 2000“ ЕООД. На 1 август 2019 г. е подписан договор на стойност 18 млн. 199 хил. 753 лв. Към момента техническият проект е изготвен, внесен е за разглеждане на технически съвет в Областно пътно управление – Пловдив.
Успоредно с това се изготвя и комплексният доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите и след утвърждаване на проектната документация от възложителя, изготвянето на комплексния доклад ще стартира и процедурата по издаване на разрешение за строеж от областния управител.
Очаква се строително-монтажните работи да започнат през втората половина на годината, като обектът ще бъде реализиран със средства от републиканския бюджет.
Ще спра до тук, господин Председател, и ще довърша в дупликата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми колеги!
Госпожо Министър, добре поотчетохте наистина това, което се прави, но дайте да видим това, което не е направено, кога ще стане.
Аз не знам доколко е обтекаем Вашият отговор – втората половина на тази година. Втората половина е началото на юли, втората половина е и Коледа на тази година. Нещо по-конкретно? Месец, два, три?
Разбира се, аз не искам да Ви изнудвам да се ангажирате с някакъв срок, който пък след това не може да бъде изпълнен, а да кажете реално Вашите очаквания за кога са – юли, август, септември. Знаем, че не винаги есента е най-подходящият сезон за пътно строителство.
Това ми е същността на репликата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, разбирам Вашето настояване за по-бързо стартиране на строителните дейности и за изпълнение на този проект. Това е и нашето желание.
В същото време при изпълнение на удвояването на основния път бяха изпълнени и допълнителни проекти за отводняване, както и са разработени за обекта и три мостови съоръжения, така че аз се надявам колегите да одобрят техническия проект в най-скоро време, да бъде изготвен докладът, така че областният управител да получи документацията и да може да издаде разрешението за строеж в най-близко време, така че в рамките на строителния сезон, тоест през лятото, да могат да стартират и строителните дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Следващият въпрос също е от народния представител Манол Генов и е относно проектната готовност за изграждане на ново пътно съоръжение „Мост над река Марица“ по републикански път ІІІ-667 Плодовитово – Първомай – Асеновград поради лошото конструктивно състояние на съществуващото и силно ограничената му товароносимост.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, понеже преди малко казах, че е хубаво да си говорим и за нещата, които трябва да се случат, които очакваме да се случат, моят въпрос е свързан с един силно брадясал проблем.
Става въпрос за един мост над река Марица, който е правен от немската армия през 30-те години. Той е вече в състояние да бъде музеен експонат и докато държавата се тутка, да не дойдат да го вземат и да го закарат в някой музей някоя нощ.
Този мост е в изключително лошо състояние. Искам да посоча за колегите, които не познават района, че това е връзката между много общини – Асеновград, Садово, Първомай, Брезово, Братя Даскалови, Чирпан.
Преди години ограничението на моста, доколкото си спомням, беше 12 тона. В 2012 г. бе въведено това ограничение, значи това е било преди осем години. След това бе въведено ограничение 5 тона.
Изключително важен път, важна връзка, която свързва тези общини. Заобикалянето на тази връзка от тежкотоварни и друг вид автомобили, които не могат да минат по този мост, изключително затруднява поминъка на населението в този район. Хората отглеждат плодове, зеленчуци, ходят до борси от едната и от другата страна. Това ги затруднява, защото, съществувайки това ограничение, то не им дава право да превозват по-големи количества, автомобили с по-голямо натоварване да минават.
Този въпрос го задавам от 2014 г. Госпожа Лиляна Павлова имаше честта да ми обещае и да ме излъже с едни срокове. Същата чест имаше и господин Нанков. Не помня вече колко пъти съм питал.
Гледам, че и в предни мандати колеги от района от различни политически сили са задавали този въпрос. Мисля, че един от последните отговори беше, че се прави парцеларен план, изготвя се проект за чисто ново мостово съоръжение, но в крайна сметка – ето, седем години си задаваме този въпрос, а някак си отговорът все остава на хартия и никакъв ефект от тези въпроси засега, така че дайте малко надежда на хората с отговора си, госпожо Министър. Не знам какъв ще бъде, но имайте предвид, че той е очакван от много хора да е положителен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Генов, проектното решение за новия мост над река Марица на път III-667 Плодовитово – Асеновград при километър 6+832 предвижда съоръжението да отстои на 15 метра от съществуващия мост в западна посока и да бъде с габарит на пътното платно 7 метра.
Носимоспособността на конструкцията ще отговаря на съвременните нормативни изисквания за товароносимост и интензитет на движението, като новото съоръжение ще създава условията за по-безопасно движение на всички МПС-та по него, както и, разбира се, ще намали времето за пътуване.
Актуалната информация за изпълнение на Проекта е следната. Парцеларният план за обекта е одобрен в края на 2019 г. от Национален експертен съвет по устройство на територията към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предстои решение на Общинския съвет на община Първомай за предоставянето на засегнатите имоти, които са общинска собственост, както и промяната на предназначението за три горски имота – държавна собственост.
Също така в края на миналата година Агенция „Пътна инфраструктура“ обяви обществени поръчки за избор на изпълнители на строителството и строителния надзор на обекта. Той ще бъде реализиран със средства от републиканския бюджет. С Решение от 11 март 2020 г. е определен изпълнител на строителството – „Хеброс 2019“, с предложена цена 5 млн. 883 хил. 138 лв. с ДДС, като предстои подписване на договора. Срокът за изпълнение на строителството е 360 календарни дни и започва да тече от датата на подписване на Протокол образец № 2 за откриване на строителна площадка.
По обществената поръчка за избор на изпълнител на консултантската услуга се подаваха оферти до 30 януари 2020 г. Постъпили са 15 оферти. Комисията разглежда вече ценовите предложения на участниците в процедурата. Предстои изготвяне на комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите, издаване на разрешение за строеж и изпълнение на реалните строителни дейности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Не желаете реплика, съответно няма да има и дуплика.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Дора Янкова относно Националната програма за енергийна ефективност за многофамилни жилищни сгради.
Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Министър, моето питане е относно политиката на правителството и през тази година във връзка с реализиране на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
В Закона за бюджета има малка сума. На блицконтрол Вие споделихте, че 148 сгради предстои да бъдат въведени в експлоатация. Тъй като това е една от политиките, с които правителствата на Борисов от 2015 г. се гордеят особено, мотивът ми за това питане има следното звучене: с тези 2 милиарда финансов ресурс трябва да бъдат санирани 2022 жилищни блока по правилата на самата програма. Безспорно хората получават по-добро качество на живот. Безспорно има и други плюсове, но в обществото стои горчивият привкус за качеството на част от жилищните блокове, които са санирани, и паралелно с това ехото на Вашите партньори от предишното събрание за укоримостта как се харчи публичният ресурс.
И тъй като по време на извънредното положение и след това за мерките имаше среща на министър-председателя и част от кабинета Борисов 3 със Строителната камара, тогава в публичното пространството се анонсира, че би могло Програмата да бъде отново отворена, а ние знаем и мнението на общините, като втори анонс към питането. Към 2016 г. в Банката за развитие се депозираха много сключени договори между съсобствениците на етажна собственост, кметовете и областните управители. Тези 2022 блока получиха финансов ресурс, но стои въпросът с над 2500, които стоят. Четири години на тези хора се подхранват очакванията, че, видите ли, може парламентът пък да реши, пък можем да я изменим, чакайте, ние ще направим промяна и на Вашето качество на живота, и промяна и на жилищните блокове.
Ето това ме мотивира да Ви поставя питането за тази политика, за тази година с цялостното ѝ звучене – какво дотук е направено и кога ще бъде приключена? Анонсът за това как тя ще продължи занапред да се изпълнява и като цяло Вашият възглед като министър на регионалното развитие, под чието пряко наблюдение е самата програма и самата Национална програма за реализиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова, в рамките на пет минути, тъй като това е питане – заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, в периода от януари до май 2020 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството продължи водената политика в областта на енергийната ефективност за жилищните сгради в три направления.
Първо, довършване на настоящия етап на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.
Второ, разработване на следващ етап – пилотен проект за сградите с подадени заявления в срока за кандидатстване по Програмата в Българската банка за развитие за сключване на договори за целево финансиране.
Трето, разработване на стратегически документи с дългосрочен обхват за формиране на визия за по-обхватно обновяване на съществуващия сграден фонд от жилищни сгради в страната.
По първото направление, изпълнението на настоящия етап на Националната програма за енергийна ефективност. На този етап по Програмата има подписани договори за целево финансиране на 2022 сгради, като към 29 май поддържаните от МРРБ регистри отчитат, че са обновени и въведени в експлоатация 1876 сгради, като остават да се обновяват 146 броя, намиращи се на територията на 15 общини. За тези 146 сгради данните показват, че 52 сгради са в процес на изпълнение на строително-монтажни работи; 54 сгради – в процес на провеждане на обществени поръчки за избора на изпълнители за инженеринг на СМР; 23 сгради са на етап на първа фаза по обновяване, техническо и енергийно обследване; 8 сгради са в процес на провеждане на обществени поръчки за техническо и енергийно обследване; за 9 сгради не са възложени обществени поръчки за техническо обследване.
В периода януари-май 2020 г. 47 сгради са въведени в експлоатация, 15 сгради са с открита строителна площадка и 4 сгради са стартирали дейности по обновяване.
По направление две – продължаване на Програмата за енергийна ефективност. Предвид факта че настоящият етап на Програмата се намира в завършваща фаза, Министерството на регионалното развитие и благоустройството има готовност да стартира следващ етап на Програмата, като сме го нарекли „пилотен проект за 1951 броя сгради“, които имат вече подадени искания в рамките на определения период за кандидатстване за сключване на договори за целево финансиране. В този етап ще се търси преход към устойчиви политики с принадена стойност за постигане както на устойчивост на инвестициите в мерките за енергийна ефективност, така и за по добро управление на сградите в режим етажна собственост.
Нашият фокус при изпълнение на този етап ще бъде както за засилване ролята на общините; засилване отговорността на собствениците; по-добър контрол и комуникация при изпълнение на мерките; конкретизиране обхвата на допустимостта на дейностите. Това са мерки и промени в Програмата, които ще предприемем след направения обстоен анализ на изпълнените вече дейности по първия етап.
Предложението и становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и моето становище, ще бъде тези 1951 сгради, на които собствениците са положили усилия в рамките на определеното време – периода за кандидатстване, и са подали документи за кандидатстване за сключване на договори по така одобрените правила на първия етап на Програмата, да продължат да бъдат изпълнявани проектите по тях при 100% безвъзмездна финансова помощ от държавата, така както е стартирала Програмата и условията, при които всички собственици в сгради етажна собственост са подали своите документи. Така че ремонтът на покрива, топлоизолацията и подмяната на дограмата – основните енергийни мерки, които се предписват в енергийните обследвания, нашето предложение ще бъде за сградите, за които има подадени документи и чакат сключване на договори, да бъде 100% грант.
Следващ етап – това е да отворим един дебат, в който да разискваме продължението на Програмата, тоест една нова програма за енергийна ефективност, в която вече да прецизираме самоучастието на всички собственици на жилищни сгради. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Тъй като времето ми изтече, ще продължа своя отговор след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би след уточняващите въпроси. Благодаря, госпожо Министър.
Имате думата, госпожо Янкова, за уточняващи въпроси.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател, госпожо Министър, за дотук изложения отговор.
Но бих искала, тъй като има голям интерес, самата Вие казахте – 1981 сгради, чакащи. Тези, които сега са в процес на изпълнение, надявам се да ги приключите при засилен контрол за качеството на изпълнение.
Въпросът е, и ще Ви моля по-ясно да се ангажирате: кога във времето ще се отвори Програмата? Впрочем питането ми е: с какъв финансов ресурс, тъй като в Закона за бюджета това в момента го няма? Ако ще има допълнителен финансов ресурс, това означава ли, че ще правим нова актуализация на бюджета и решение на българския парламент? Какви са прогнозните стойности за тези 1981 жилищни блока? Защото в публичното пространство се прокрадна информация, че Строителната камара е дебатирала с представители на правителството, че биха могли и с милиард и 500. Приблизително същата бройка, каквито досега се направиха за 2 милиарда. Тоест какво ще бъде променено, а хората ще искат качествено изпълнение? Това е първият ми уточняващ въпрос.
Вторият ми въпрос е: бих искала да чуя Вашето мнение за изпълненото по Програмата досега – то качествено ли е, и какво Ви докладва Инспекторатът, който беше институционализиран по предложение на Министерството на регионалното развитие и благоустройството именно да контролира тази програма и публичния ресурс? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
Този път са три минутите.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, по тези уточняващи въпроси, които Вие зададохте, 1951 са сградите и документите, които са подадени в Българската банка за развитие. Продължаването на Програмата за тези сгради, естествено, зависи от един широк обществен консенсус, политически консенсус и, разбира се, осигуряване на финансовия ресурс.
Не мога да се ангажирам с време и със срокове. Мога само да изразя мнението на Министерството и собственото си мнение като министър за продължаване на Програмата във формáта, в който тя беше 100-процентово финансирана от държавата.
Разбира се, Министерството на финансите след обстоен анализ ще може да даде малко повече информация за това кога и как могат да бъдат осигурени тези средства.
Продължаването на Програмата и това, което Вие визирате като качество на изпълнение – аз и преди малко казах, че, първо, това е стартирана програма, която трябваше да демонстрира в първия етап ефектите от енергийната ефективност и ползите за хората, да се преодолеят негативните нагласи към нея, настроенията в обществото, но този период ни даде възможност да си направим съответните изводи.
При продължаване на Програмата имаме намерение и вече сме разписали условия, така че да въведем ясни ангажименти в процеса на организация и контрол на изпълнението – общините, разплащателната агенцията, сдруженията на собствениците, по-високи изисквания и отговорности на всеки етап от инвестиционния процес, като се започне от проектирането, строителството и мониторинга за фирмите, които извършват консултантските услуги, тоест строителния надзор. Инвеститорският контрол също трябва да бъде на много високо ниво.
Тук трябва да има по-активен и по-ефективен ангажимент на собствениците в уточняването на мерките за енергийна ефективност и да участват в избора на изпълнители на строителните работи, както и контрол на самото строителство. Въпреки че имаше доста изнесени информации в публичното пространство за некачествено изпълнение, нашият мониторинг показва, че той е в рамките между 1 и 2% от всички изпълнени строителни дейности.
В последните дни получаваме много писма от кметове на общини, а също и писма от хора, които вече имат подадени документи в Българската банка за развитие – положили са усилия, направили са сдружение на собствениците, с което са кандидатствали. Така че има силен обществен натиск и натиск от Сдружението на общините за продължаване на Програмата. Ясно е, че хората се убедиха в нейните ползи.
Така че предстои дебат за това как да продължи Програмата, как да бъде финансирана тя, следващ етап, в който да се въведе съфинансиране, процента на съфинансиране или дейностите, които ще бъдат съфинансирани, но това на един по-следващ етап. Аз вярвам, че тази Програма ще намери политическия и обществен консенсус, който е необходим, за да продължи, доказала вече своите ползи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Имате възможност да изразите отношение, госпожо Янкова – имате думата.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема министър Аврамова, госпожи и господа народни представители! Когато през 2015 г. предложихте на българския парламент тази програма, имах възможност да бъда един от членовете на парламента, които предизвикахме парламентарна дискусия. Тогава Ви предложихме Програмата да бъде национална, с пътна карта и да бъде солидарна. В момента, за съжаление, след 4 – 5 години стигате до този извод, защото аз си спомням до 2015 г. Програмата за развитие на ООН тестваше в определени общини как тази програма да стартира. Имаше един подготвителен период, но тогава действително имаше съфинансиране. Не знам какви емоции Ви доведоха – в момента, и досега българските граждани получиха не грант, защото това са публични пари на българското общество, получиха на сто процента финансиране на проектите, които дотук са изпълнени. Сега от това питане на мен ми става ясно следното: че правителството има желание, но е в малък тупик, защото то трябва на тези хора, които са в Банката за развитие и чакат някак си да отговори, но отговаря в момента само с Вашето желание и с една обществена дискусия, идва натиск и от общините, и от гражданите.
Второ, няма как тези правила, които са договорени в Банката за развитие, да ги промените. Вие така ще трябва да продължите.
Но третото, което предстои, ако ние ще правим обществен публичен дебат и тази програма ще е национална, на каква цена и защо едни ще бъдат на сто процента с финансов ресурс от публичен ресурс, а други ще трябва да съфинансира? Тоест още на входа Програмата я изкривихте, може би с по-бодряшкото влизане в емоцията, че тя трябва да се изпълнява.
Да, според мен в условията на тази криза с неогромен публичен ресурс, с разчетен какъв трябва да бъде направен, има логика малките фирми да поработят, защото големите сега са на терен на големите публични обекти и малките като подизпълнители и в условията на криза, и с голямата безработица, биха могли покрай тази индустрия да се приберат. Но моето обръщение към Вас е не да бъдат подхранвани очакванията, а много по-скоро да има някаква яснота: ще има ли публичен ресурс, колко ще бъде? Ясно е, че ако го дадете тази година, ще продължи по този начин. Запазвам си правото да попитам по същия въпрос и министъра на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Минаваме към въпрос от народния представител Севим Али относно състоянието на републикански път I-6 Карнобат – Айтос – Бургас от км 449+012 – град Карнобат – КПП, до км 485+704 – квартал „Ветрен“.
Имате думата, господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители! Път I-6 Карнобат – Айтос – Бургас от км 449+012 – от град Карнобат – КПП, до км 485+704 – квартал „Ветрен“, град Бургас, е път от републиканската пътна мрежа, осъществяващ транспортна връзка с община Карнобат, община Айтос, община Руен и община Бургас. Явява се основен алтернативен обходен маршрут на автомагистрала „Тракия“ в участъка от град Карнобат до град Бургас. По моя информация последната цялостна рехабилитация на пътната отсечка е правена през далечната 1995 г., тоест преди 25 години.
Уважаема госпожо Министър, оттогава до настоящия момент са извършвани многократни частични ремонти и изкърпване на настилката в различни участъци на пътната отсечка, което, разбира се, е много наложително, но, за съжаление, не решава кардинално проблема, тъй като налице е силно амортизирана и износена асфалтова настилка с мрежовидни пукнатини и деформации с многобройни пропаднали участъци от настилката.
Път I-6 Карнобат – Айтос – Бургас е първокласен път от републиканската пътна мрежа, който се явява основен алтернативен обходен маршрут на автомагистрала „Тракия“ в участъка от град Карнобат до град Бургас и е с много интензивно движение поради факта, че същият участък се явява главна артерия, обслужваща пътникопотока от граждани и работници на общините Сунгурларе, Карнобат, Руен и Айтос, явяващи се като основен обслужващ и строителен персонал на хотели, почивни станции и увеселителни заведения по Черноморието.
В началото на месец март на текущата година се предприеха мерки за частично изкърпване на пътния участък, но, за съжаление, това не решава проблема, както беше решен проблемът с цялостната рехабилитация на пътя от изхода на квартал „Ветрен“ до входа на град Бургас и в двете посоки. Необходимо е да се извърши цялостен основен ремонт на гореописаната пътна отсечка от град Карнобат до град Бургас.
Във връзка с това моят въпрос към Вас, уважаема госпожо Министър, е: има ли предвидени средства през настоящата 2020 г. за извършване на основна рехабилитация и ремонт на целия пътен участък на републикански път I-6 Карнобат – Айтос – Бургас от км 449+012 – град Карнобат – КПП, до км 485+704 – квартал „Ветрен“? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Али.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Али, безспорно е значението на първокласния път I-6 Карнобат – Бургас за осъществяване на транспортна комуникация в района, както и Вие споменахте, за връзките с общините Карнобат, Айтос и Бургас.
Действително трасето е основен обходен маршрут на автомагистрала „Тракия“ в участъка от град Карнобат до град Бургас. Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Пътната администрация отчитат този факт и затова се полагат непрекъснато усилия за подобряване на експлоатационните качества на отсечката, като отделни участъци от пътя редовно се включват в ремонтните програми на Агенция „Пътна инфраструктура“.
През последните три години Агенцията е инвестирала значителни средства в изпълнение на ремонтни дейности на около 11 километра от трасето на пътя на територията на област Бургас, за което са осигурени над 13 млн. лв. В края на 2017 г. е извършен превантивен ремонт на три километра от път I-6 от кръстовището за село Глумче до кръстовището за село Соколово – от 450 до 453 км. За дейностите са осигурени 2 млн. 799 хил. 954 лв. Извърши се ремонт на пътна настилка, отводнителни мероприятия, ландшафтно оформяне и други.
През 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ и община Бургас сключиха споразумителен протокол за съвместно финансиране за преасфалтиране на двете пътни платна в участъка от квартал „Ветрен“ – 488 км до град Бургас – 496 км, с дължина 7,8 км. Възложител на ремонтните дейности е община Бургас, а изпълнението на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Средствата за ремонта на двете платна от път I-6 са от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ и са в размер на 10,4 млн. лв. Възложените строително-монтажни работи, които приключиха в края на месец май тази година, включваха фрезоване, асфалтова настилка на втори битумен разлив, машинно полагане на плътна и неплътна асфалтова смес със средна дебелина 4 см, полагане на геомрежа и други строително-монтажни дейности.
През 2019 г. за подобряване на технико-експлоатационните качества на участъка от град Карнобат до квартал „Ветрен“ е извършено частично изкърпване на настилката и ландшафтни мероприятия.
От началото на годината за ремонт на компрометирани места и осигуряване на видимост и габарит са осигурени около 96 хил. лв. Тъй като необходимостта от цялостен ремонт на път I-6 Карнобат – Бургас с годините става все по-актуална тема, Агенция „Пътна инфраструктура“ планира през 2020 г. да извърши дейности по оценка на състоянието на 37-километровия участък с цел постигане на проектна готовност, така че през първата половина на 2021 г. да имаме тази готовност да се уточни финансовият ресурс, необходим за ремонтно-възстановителните работи. За реален старт на такъв ремонт можем да говорим, след като има вече одобрена строителна документация и осигурен финансов ресурс в инвестиционната програма на Агенцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Али.
СЕВИМ АЛИ (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, първо, бих искал да Ви благодаря за бързата реакция и за отговора, който ми дадохте на поставения въпрос, относно експлоатационното състояние на пътната отсечка на републикански път Карнобат – Айтос – Бургас.
Това е един въпрос и проблем, който постоянно се поставя от жителите на Бургаска област при мои срещи с тях. Движението по тази пътна отсечка е доста интензивно, тъй като, първо, се явява главна пътна артерия на пет от общо 13 общини в Бургаска област.
Второ, това, което и Вие казахте, е алтернативен обходен маршрут на автомагистрала „Тракия“ в участъка между град Карнобат и град Бургас.
Трето, поема и пътникопотока от Варненска област към Бургаска област през Айтоския проход, по-точно хората, които са решили да ползват пътя Провадия – Дъскотна – Айтос, един изключително важен път, за който от години общинското ръководство на община Руен и ръководството на ДПС настояват да бъде извършен ремонт, тъй като е изключително важен не само за областта, но и като цяло за страната. Доколкото знам, има издадено разрешение за строеж и сключен договор с фирма-изпълнител за така дългоочаквания ремонт на тази пътна отсечка.
Уважаема госпожо Министър, всички се надяваме и сме в очакване час по-скоро да започне този дългоочакван ремонт на пътната отсечка Провадия – Дъскотна – Айтос, защото миналата година, когато Ви поставих въпроса за лошото състояние на тази пътна отсечка, повярвайте ми, тази година, имайки предвиди и края на зимния сезон, трудно е да намеря думи да Ви опиша колко лошо е в момента експлоатационното ѝ състояние. Това е предпоставка за пътнотранспортни произшествия именно в тази пътна отсечка. Затова молбата ни е час по-скоро да започнат и ремонтните работи в тази пътна отсечка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Али.
Желаете ли думата за дуплика? Не.
Продължаваме със следващия въпрос от народния представител Елхан Кълков относно експлоатационното състояние на Републикански път ІІІ-1972 Дъбница – Вълкосел – Сатовча.
Имате думата, господин Кълков.
ЕЛХАН КЪЛКОВ (ДПС): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър! Третокласният републикански път ІІІ-1972 „Дъбница – Вълкосел – Сатовча“ обслужва голяма част от населението в общините Гърмен, Хаджидимово и Сатовча. Част от пътя между селата Блатска и Вълкосел е в много лошо експлоатационно състояние, с много пукнатини и деформации, и пропаднали участъци от пътното платно. На километър 7+700 има и свлачище, което от години стои недовършено и е предпоставка за възникване на пътно-транспортни произшествия, като преминаването през него е изключително затруднено. Многократно жителите от трите общини изразяваха своето недоволство чрез протестни действия, но към настоящия момент няма още резултат.
Имайки предвид, че участъкът от пътя е с много интензивно движение и с цел недопускане на произшествия с летален край, моят въпрос към Вас е следният: Министерството на регионалното развитие и благоустройството в рамките на настоящата и следващата бюджетна година планува ли да извърши необходимите действия по ремонт и рехабилитация на посочената пътна отсечка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Кълков.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Кълков, републикански път ІІІ-1972 преминава през общините Гърмен, Хаджидимово и Сатовча, свързва селата Дъбница, Блатска, Абланица, Фъргово и е с обща дължина 32,7 км от нула до 32+700. Третокласният път наистина е с голямо значение за жителите на региона и Агенция „Пътна инфраструктура“ оценява неговата значимост, така че в Инвестиционната програма на Агенция „Пътна инфраструктура“ за 2020 г. е предвидено обявяване на обществена поръчка за изработване на технически проект за основен ремонт на 27,7 км от път III-1972, обособени в два участъка.
Първият участък е с дължина 8 км и неговото начало е от кръстовището с път III-197 при село Дъбница и завършва на три километра след село Блатска.
Вторият участък е с дължина 19,7 км. Той започва от края на село Абланица и завършва при село Сатовча.
Прогнозният срок за обявяване на обществената поръчка, съгласно Програмата и дейността на Агенция „Пътна инфраструктура“ за избор на проектант е в края на август 2020 г.
Същевременно Министерството и АПИ търсят възможности за финансиране на строително-монтажните работи.
Във връзка с подготовката на Агенция „Пътна инфраструктура“ за кандидатстване по Оперативна програма „Региони в растеж 2021 – 2027 г.“ е изготвен приоритизиран проектосписък на предложените от всички областни пътни управления пътни отсечки, който е предоставен на Управляващия орган на оперативната програма, като в този списък е включен и път III-1972, което потвърждава и нашите усилия за осигуряване на финансиране на ремонта.
Относно участъка при километър 7+700 на третокласния път Ви информирам, че на това място се касае за пропадане. През 2009 – 2010 г. е изпълнено укрепване с пилотна система от стоманобетонни и сондажни изливни пилоти и е направена подпорна стена. Поради активизирали се геодинамични процеси и проливни дъждове пилотната система в средната част потъва. Образували са се напречни и надлъжни пукнатини, има отцепване в оста на пътя по цялата дължина на участъка и вертикално разместване на двете ленти за движение, и на коритата от облицования окоп вляво.
За подобряване на експлоатационните качества на трасето са извършени частични ремонти и преасфалтиране на целия участък, като периодично се проверява и дренажната система откъм скат. В заданието за проектиране ще бъдат поставен и изисквания за участъка около километър 7+700 относно необходимостта от предвиждане на специфични укрепителни мероприятия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Кълков, ако искате? Не.
Продължаваме тогава към следващия въпрос от народния представител Любомир Бонев относно свлачище на републикански път ІІ-63 км. 22+950 – км 23 000.
Имате думата, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Републикански път ІІ-63 е международна пътна артерия, минаваща изцяло през територията на област Перник, дължината е 68 км. Тя е единствената пътна връзка с Гранично контролно-пропускателния пункт Стрезимировци на границата ни с Република Сърбия. На километър 22+950 обаче има образувано свлачище, което застрашава целостта на пътя и преминаващите по него автомобили както леки, така и тежкотоварни. За да се избегне инцидент и последващи проблеми, е нужно да бъде укрепено и отстранено своевременно.
В тази връзка, госпожо Министър, въпросът ми към Вас е: какви мерки ще предприемете за укрепване на свлачището на километър 22+950 на републикански път ІІ-63 и най-важното, госпожо Министър, в какви срокове?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Бонев.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бонев, републикански път ІІ-63 Перник – Мещица – Брезник – Трън – Стрезимировци се поддържа с бюджетни средства по Програма „Текущ ремонт и поддържане“ на Агенция „Пътна инфраструктура“ като през 2019 г. са изпълнени дейности, включващи изкърпване на асфалтовата настилка, подравняване на банкети, оформяне на откоси, изсичане на храсти в рамките на 439 хил. 352 лв. От началото на тази година също са изпълнени дейности по изкърпване на компрометирани участъци, към момента също се извършват частични ремонтни дейности.
Основната причина за възникване на деформационни процеси в участъците от километър 22+960 до километър 23+100 и от километър 24+100 до 24+300 ляво и дясно е, че пътят е изцяло във висок насип, който се преовлажнява от близките дерета. Знаете, че и преминаващите тежкотоварни автомобили и транзитен трафик също допринасят за лошото състояние на деформираните участъци.
През 2018 г. на пътя е изпълнен локален ремонт за стабилизиране на пътното платно вляво около километър 23. Въпреки извършените дейности пропадането продължи и към момента е с дълбочина около 80 см. Участъкът периодично се засипва със скален материал, сигнализиран е с пътни знаци и обезопасителна лента, като движението се осъществява в дясната лента с изчакване.
През 2019 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ възложи изготвяне на технологичен проект за възстановяване на участъците от километър 22+960 до километър 24+200 вляво. Проектното решение е съгласувано от Института по пътища и мостове и предвижда изграждане на пилотно-анкерна система, която ще доведе до укрепване на участъка и стабилизиране на деформационните процеси.
Съгласно количествено-стойностната сметка за укрепителните мероприятия са необходими 538 хил. 384 лв., индикативният срок за започване на предвидените в технологичния проект работи е краят на месец юни или началото на месец юли, като дейностите ще бъдат изпълнени от пътно-поддържащата фирма за областта „Пътища – Перник“. Средствата са осигурени от бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Специалистите от Агенцията ще продължат да наблюдават цитираните участъци и при задълбочаване на геодинамичните процеси, като деформации и пропадания, свличания, ще подадат своевременно информация да бъдат обследвани тези участъци и регистрирани чрез „Геозащита“ ЕООД – Перник като свлачища. При регистрирането му като свлачище обаче обектът вече ще трябва да бъде включен в съответната програма и всяко строителство ще трябва да бъде изпълнявано от тук натам, като се провежда по Закона за устройството на територията.
Така че в края на юни – началото на юли има осигурени средства и трябва да започнат укрепителните дейности на въпросния участък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Надявам се, че ще се случи в началото на юли – юни, както сама казахте. Аз ще припомня хронологията, госпожо Министър.
На 22 февруари 2019 г. ми връщате писмен отговор, ще го цитирам дословно: „В периода 2015 до 18 февруари 2019 г. по Републиканската пътна мрежа на територията на община Перник не са извършени рехабилитации или основен ремонт със средства от държавния бюджет, целево финансиране и европейско съфинансиране.“ Това е Ваш писмен отговор.
Ще продължа за път II-63. Подчертавам – международен, единствената ни връзка, изцяло на територията на Пернишка област.
Ваш писмен отговор от 6 февруари 2019 г.: „Състоянието на настилката на цитираните километри е незадоволително.“ За да разберат и колегите за какво говорим, ще кажа, че от дължината 68 км на трасето, 43 км са в незадоволително и лошо състояние. За свлачището, това ми е между другото второто питане, съм подал сигнал още миналата година февруари месец – година и четири месеца. Съжалявам, че не нося снимков материал, за да видите, реално едното платно не функционира! Не функционира, госпожо Министър. Налага се да питаме непрекъснато за неща, които е длъжно АПИ да извърши, да извърши в срокове, за да може да се гарантира животът на всички, пътуващи по този път.
Изобщо няма да отварям темата за състоянието на инфраструктурата на територията на Пернишка област. Изобщо няма да я отварям, защото за последните 10 години са рехабилитирани под 3%, 575 км – 3%, това прави приблизително 5 км. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, господин Председател.
И на последно място, може би това свлачище е точно отражение на цялостното състояние на инфраструктурата в страната ни. До 2017 г., съгласно Доклада за индекс на глобалната конкурентоспособност България беше на 93-то място по състояние на инфраструктурата. В доклада от миналата година ние отиваме на 103-то. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви, уважаеми господин Бонев.
Желаете ли думата за дуплика?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бонев, ние сме юни месец 2020 г. и към този ден и този месец аз Ви казах, че това свлачище, независимо от проблемите, които е имало във времето, независимо от забавянето, ще бъде изпълнен Проект с пилотно укрепване в края на юни – началото на юли.
Искам да подчертая, че има много свлачищни процеси в България, които търсеха своето финансиране и Вие знаете, че вече бяха отпуснати за 74 броя свлачища над 400 млн. лв., с които са стартирани дейности по проектиране и по укрепване на свлачищните процеси в България.
Проблемът не е в нежеланието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството или на Агенция „Пътна инфраструктура“ да реагира своевременно. Както всички знаем, проблемът е в трудностите с осигуряване едновременно на този голям ресурс, който е необходим за рехабилитация на пътната мрежа в България. Нашето старание е да приоритизираме и във всяка една област постепенно да отремонтираме пътната инфраструктура, която има нужда от ремонт. За съжаление, много отсечки в България имат нужда от основен ремонт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Николай Иванов относно Проекта на интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021 – 2027 г.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! В деня на обявяване на извънредното положение на 13 март 2020 г. бяха обнародвани измененията в Закона за регионалното развитие, с което на практика стартира процесът на планиране. Той изисква изготвянето на много важни планови документи за развитието на страната и регионите – от Национална концепция за пространствено регионално развитие, през интегрирани териториални стратегии за регионите за планиране от ниво 2, до планове за интегрирано развитие на общините. Бяха публикувани проекти на тези интегрирани териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2. Срокът им за обществени консултации и подаване на предложения от заинтересованите страни беше удължен, но той изтече.
Моят въпрос към Вас е – по време на тази обществена консултация и това обсъждане заинтересованите страни какви предложения направиха и на какъв етап е тяхната оценка? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател!
Уважаеми господин Иванов, в отговор на Вашия въпрос бих искала да Ви предоставя следната информация относно провеждането на съгласувателните процедури, задължителни в процеса на разработване на интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2.
Процесът на обществено обсъждане и консултации със заинтересованите страни не се ограничи само в публикуването на проектите на документите на портала за обществени консултации на електронната страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
С цел включване в процеса по разработването на проектите за териториални стратегии на широк кръг от заинтересовани страни документите бяха предоставени и на отговорните ведомства за провеждането на други секторни и хоризонтални политики, включително на управляващите органи на оперативните програми.
В допълнение проектите бяха предоставени и на регионални заседания на Националното сдружение на общините в Република България. Нормативно установеният срок за обществено обсъждане изтече на 21 април 2020 г., но и постъпилите след този срок коментари и предложения са разгледани и отразени по целесъобразност.
С промяната на нормативната уредба основа за прилагането на подхода за интегрирано териториално развитие на регионите за планиране от ниво 2, включително на съдържанието и целта на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, се стремим към развитие на модел на партньорство и насърчаване на сътрудничество между различни заинтересовани лица на местно ниво.
В тази връзка на заинтересованите страни беше дадена възможността да отправят и предложения за приоритетни интегрирани проекти в шестте района, които да помогнат за определяне на целите и приоритетите на регионите, както и за формиране на обща оценка на индикативния финансов ресурс. Постъпилите предложения и коментари към момента са систематизирани, обсъдени са с експертите от екипа, разработващ интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите от ниво 2.
В ход е изготвянето на съгласувателните таблици за всеки от шестте проекта на документи, в която ще бъдат посочени мотивите за приемането или неприемането на постъпилите предложения за основателни. Те ще бъдат публикувани на портала за обществени консултации на Министерския съвет с цел осигуряване на прозрачност и обратна връзка с тези, които са направили предложения.
Най-общо коментарите и предложенията, получени в процеса по обществени консултации, могат да бъдат обособени в две основни категории, като съответно има и такива, които съдържат елементи и на двете категории. Общи коментари, първо, свързани със съдържанието и аналитичната част на проектите на документи и формулирането на специфичните приоритети за развитие на съответните региони за планиране. Тези предложения са постъпили в голямата си част от министерства, управляващи органи на оперативни програми и държавни агенции.
Второ, конкретни предложения за включване на обекти с регионално значение, проектни идеи и конкретни дейности, които са изпратени от областни управители, общински администрации, представители на организации от неправителствения сектор, бизнеса и представители на академичните среди. Предложенията са с многообразен характер и обхващат почти всички сектори на икономическото и социалното развитие на регионите за планиране.
Ще довърша в дупликата своя отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, похвално е това, че веднага след обнародването на Закона процесът на планиране е стартирал с добро темпо.
Това, което според мен е огромен риск, е следното. Първо, продължавам да твърдя, че изоставаме със сроковете, по които трябва да протече целият този тежък процес на подготовка на тези важни планови документи. Но заедно с това, през тези два месеца, три месеца включително, през които всички бяхме в една много тежка здравна ситуация, на всички ни е ясно, че социално-икономическата ситуация рязко се промени. Това поставя под въпрос доколко базата, от която е започнало това планиране – похвално е, че всички власти на всички нива и неправителствен, и правителствен сектор, и всички заинтересовани страни са се включили активно, но базата е променена, което означава, че донякъде това, което е подготвено до тук като планиране, не е актуално.
Заедно с това, сигурен съм, че тези планови документи ще бъдат от изключително значение за евентуалната помощ, която ще получи България в прословутия План за възстановяване на Европа, който в момента се дискутира.
И моят допълнителен въпрос към Вас е: смятате ли, че този риск от изцяло новата социално-икономическа обстановка, особено в Северозападния район, в който съм избран за народен представител, може да направи така, че целият този процес на планиране да се окаже неактуален? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, само ще довърша своя отговор по отношение на втората част от Вашето питане относно това на какъв етап е оценката на постъпилите предложения, като Ви информирам, че приоритизирането на постъпилите предложения е ръководено от принципа за целесъобразност и на базата на експертна оценка. Приемането, респективно неприемането на предложенията, е въз основа на критерии, които отразяват значимостта на идеята – Проектът за развитието на региона, надобщинският обхват, инвестиционният интерес, предпоставка за интегриране на инвестиции, икономическият принос в създаването на нови работни места, подкрепата за технологично обновяване, иновативни решения и производства, обществената приемливост и евентуална подкрепа от местните общности, степента на развитие на идеята и проектната готовност, и не на последно място, очакваните положителни въздействия върху други инициативи и добавената стойност, синергия.
Информирам Ви, че следващите стъпки към изработване на окончателния вариант на документите са обсъждане и одобряване на проектите на документи в регионалните съвети за развитие, преминаването им през процедура на междуведомствено съгласуване и внасяне за разглеждане и приемане от Министерския съвет. В рамките, разбира се, на тези процедури очакваме да постъпят конструктивни предложения и коментари, които ще бъдат разгледани и отразени.
Министерството и управляващият орган на Оперативната програма имат индикативен график за разработването на всички документи и подготовката за следващия програмен период 2021 – 2027 г. Искам да Ви уверя, че дори в периода на извънредното положение не сме спирали да работим. Имаме строг график, който спазваме, така че през пролетта на 2021 г. ние да имаме готовност за стартиране, разбира се, ако не се променят… Основната концепция няма да се промени, по-скоро могат да се променят приоритетите на инвестиции в съответните региони. Но това е тема, която Вие сега засегнахте – за допълнителните средства, с които ще възстановяваме икономиката. По това тепърва се работи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Заповядайте, госпожо Нинова, за декларация от името на парламентарна група.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, госпожи министри, уважаеми народни представители и български граждани! Днес е Световният ден на околната среда. Чистата околна среда е една от гаранциите за здравословен начин на живот. Достъпът до чиста вода, въздух и храна е нещо естествено в XXI век и в България, която разполага с прекрасна природа и много природни ресурси.
Но нека да видим къде стоим ние днес на този ден по отношение на водите! Ние сме там, където безотговорното управление на три поредни правителства на ГЕРБ натика целия воден сектор в продължение на 10 години.
Години наред държавата ни бе длъжна поетапно и в срокове да реформира водния си сектор, като усвои милиарди, отпуснати по оперативна програма за целта. Милиарди се загубиха, пропиляха се възможности, а български градове и села, курорти, квартали и домакинства продължават да живеят в недопустими рискове от лоша и дори рискова за здравето питейна вода. Чаканите 12 млрд. лв., нужни за реформиране на водния сектор, се оказаха напразно повтаряно число. Правителството продължава да не реализира реформата в мащаба, в който единствено има смисъл от тази реформа.
Къде са осигурените средства, къде са инвестициите в реновиране на водопроводната и канализационна инфраструктура на градове и села? По данни на експерти дори и към момента инвестираните средства – европейски и национални, допълнени с ресурси на общините, могат да решат в най-добрия случай проблема на около 40 – 50% от населението на страната ни. А останалите?
Признанието за хаос в управлението на водния сектор вече не топли никого. Всички претръпнаха пред системните фирмени загуби заради амортизирана от три десетилетия водопроводна инфраструктура. Достатъчно е да дадем и примери от сегашното, а и недалечно минало. В Хасково например от три години поставяме въпроса за чистотата на питейната вода. Там живеят 70 хиляди души, но не я използват заради уран и алфа-активност. Жители на общината казват – от чешмите тече уран. Повече от допустимото – допълват експерти.
Примерът с Варна само отпреди няколко дни – хиляди кубически метри фекални води и 5 млн. евро изтекоха във Варненското езеро! А река Чепеларска, река Юговска – замърсени с цианиди по официални данни на експерти – ярки примери за продължаващо безотговорно отношение към чистотата на реките и водите в България. Имаме и въпроси, разбира се: какво става с държавния ВиК холдинг, който приехте, уважаеми управляващи, с 1 млрд. лв. капитал. Холдингът съществува на хартия, а капитал изобщо няма. За дейност на холдинга пък не можем да говорим – какво стана с петстотинте милиона, отпуснати на държавното предприятие за грижа за язовирите; колко язовира бяха ремонтирани и къде отидоха парите? Все конкретни примери за сбъркана, неадекватна и безотговорна политика.
Нека да видим какво е състоянието по отношение на чистия въздух? България е първа в Европейския съюз по замърсяване на въздуха с фини прахови частици. Петнадесет хиляди българи умират годишно според Световната здравна организация от замърсения въздух в България.
Да продължим с отпадъците. Правителствата на Борисов превърнаха България в сметището на Европа. Нерегламентирано горене на отпадъци беше констатирано в Бобов дол, в Русе; незаконни сметища в село Калипетрово – Силистренско, Плевен, Враца, Ямбол, девет броя незаконни сметища в Асеновград и така мога да изреждам десетки български общини, градове и села – сигурно не остана община, която да не е засегната от този въпрос. Какви мерки са предприети там? Има ли правителството представа колко незаконни сметища има в България; колко тона боклук е внесен от Европа; каква е съдбата на този боклук; каква е съдбата на българската земя, въздух и вода, отровени от него? Ние не искаме много, искаме чиста вода, чист въздух и чиста храна!
Очакват се нови средства от Европейския съюз, които се отпускат за възстановяване от последиците от коронавируса, но които се отпускат при условия: за подобряване на жизнения стандарт на българския народ; за подобряване на социалните системи и здравеопазването; за повишаване, удължаване на живота на българските граждани – все важни въпроси, които имат много ясно касателство към темата „екология“. Има ли правителството план в тази посока, какво да прави и как да реагира или тези милиарди евро отново ще изтекат в приближените фирми до властта без никакъв ефект за българския народ?
След кризата с коронавируса, която беше и здравен проблем, въпросът за чистата вода, храна и въздух става основен, това също е въпрос за здравето на българската нация. Изконно човешко право е в XXI век всеки човек да има достъп до чиста вода, чиста храна и чист въздух и наша отговорност – най-висша и държавническа, е да гарантираме на българите това право. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
За декларация от парламентарна група – заповядайте.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми български граждани! Честит Ден на околната среда! Това е една тема, която не е статична и която нито започва днес, нито ще свърши утре, нито пък е започнала преди 20 или 30 години.
През последните 10 години в България има напредък по тази тема. Аз ще припомня, когато от тази трибуна се говори за мръсна вода, за липса на пречиствателни станции, че през последните 10 години бяха построени десетки пречиствателни станции и там отидоха парите, за които говорите, госпожо Нинова. Благодарение и на европейските данъкоплатци днес по Българското Черноморие има много повече пречиствателни станции, отколкото преди 10 години.
В продължение на 20 години преди това системата на водите беше разграждана или най-малкото не беше управлявана, и не беше инвестирано в нея. Днес са необходими повече от 10 млрд. лв., за да бъде обновена системата на Водоснабдяване и канализация. Тези пари биха могли да бъдат и европейски, но със сигурност трябва да бъдат и български. Това е огромен ресурс, който не може да бъде реализиран за една година, за две години, а дори може би и за пет. Това са дългосрочни ангажименти, които би трябвало да бъдат ангажименти на всяко правителство, независимо от това от коя политическа сила е излъчено.
Задаването на въпроси за нас е по-малкият ангажимент, нашият ангажимент е да даваме отговори и ние ги даваме през нашето отношение към околната среда и през инвестициите, които се правят в тази сфера и които Вие самата преди малко, госпожо Нинова, споменахте от тази трибуна, само че под формата на въпрос. Според Вас тези пари са потънали. Аз ще Ви посъветвам да отидете на море – поне тази година, на Българското Черноморие и ще се уверите, че там действително има пречиствателни станции, които работят.
Беше учредено ВиК дружество – не ВиК дружество, а дружество, което да централизира системата на ВиК, точно за да могат да бъдат направени тези инвестиции. Аз смятам, че би било голяма грешка и опозицията да отхвърля подобни идеи, защото техният смисъл е те да имат дългосрочен характер. Те не могат да бъдат осъществени през следващата една година.
Въпроси от типа „Какво стана с това дружество, което е учредено само преди един месец?“, според мен са неадекватни. Напротив, ние трябва да мислим какво ще стане с това дружество в следващите 10, 20 години и Вие като основна политическа сила според мен също трябва да поемете ангажимент пред българските граждани, че ще продължите това, което беше започнато преди 10 години, поне в тази сфера.
Тези въпроси не са въпроси на злободневието. Това са стратегически въпроси. Факт е, че днес с всички проблеми на българската околна среда, които със сигурност съществуват – и въздухът, и водата, и храната, са много по-чисти, несравнимо по-чисти с това, което се случваше преди 30 години (реплики от „БСП за България“), когато „Кремиковци“ обгазяваше цяла София, когато падането на комунизма започна през едно екологично движение – неслучайно, в което се включиха и членове на Централния комитет на Българската комунистическа партия – пак неслучайно. Преди 30 години всичко това беше в пълен разпад и пълен погром и на никой не му пукаше за никакви граждани и от тази трибуна никой не можеше да каже, че има мръсен въздух! А такъв имаше, защото то не беше толкова отдавна. Дори и аз го помня – понеже съм от Бургас, какво се случваше с „Нефтохим“, кой отрови земята около Бургас, кой отрови земята на Кремиковци с безсмислени производства.
Но със сигурност трябва да правим баланс, трябва едновременно да стимулираме и производството, и околната среда. Днес производството е в пъти по-чисто, отколкото беше преди 30 години. И това не е заради правителството на ГЕРБ, това е, защото България се включи в цивилизования свят, защото в други държави производството продължава да бъде толкова мръсно, колкото беше тук преди 30 години.
Не е добре да бъдем непрестанно кахърни. Разбира се, че всеки ден пред нас ще изникват предизвикателства по отношение на околната среда, но усилията, които са положени – може би и не само от правителствата на ГЕРБ, и от предишни правителства, по никакъв начин не бива да се омаловажават и не бива да бъдат занулявани. Защото това са постижения на цялото българско общество, на българския бизнес, който е отговорен или поне на тази част, която се държи отговорно към природата и ние трябва да направим така, че тази природа да бъде управлявана добре, околната среда в крайна сметка, защото сме хуманисти, трябва да служи на човека и човекът трябва да я пази преди всичко заради себе си.
Затова аз Ви призовавам да бъдем по-обрани по тази тема, защото помним далеч по-тежки и отровни периоди, в които не само не се полагаха усилия за околната среда, но изобщо никой не се интересуваше от това. (Реплика от „БСП за България“: „Бяхме девет милиона!“)
Бяхме 9 милиона, защото бяха затворени границите и нямаше къде да избягат. Затова избягаха след това веднага, след като им позволихме ние, и Вие, и Вашата партия след свалянето на Тодор Живков, хората си заминаха.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България, от място): Десет години управлявате!
ТОМА БИКОВ: И заради това си заминаха, но спорът тук… Изобщо не искам да влизам в спора за комунизма, антикомунизма, става въпрос, че България върви напред, понякога въпреки Вас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
По начина на водене – заповядайте, господин Зарков, но само по начина на водене, нали?
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Процедурата ми е по начина на водене, защото преждеговорившият оратор си позволи да квалифицира въпроси, които му задават от опозицията, като неадекватни. Вие трябваше да се намесите и да кажете, че като представляващ управляващата партия, той не може да квалифицира въпросите, а дължи отговори. Адекватно или неадекватно, не е той, който решава. Това, което със сигурност е неадекватно, е днес да се изсипват тонове фекалии във Варненското езеро и той да говори за преди 30 минути…
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Преди 30 години.
КРУМ ЗАРКОВ: …както е и неадекватно, че… (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, към мен е проблемът!
Благодаря, господин Зарков.
Продължаваме с парламентарния контрол.
Въпрос от народния представител Николай Иванов относно интегрираната система за обмен на информация между Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници“.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами министри, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, през месец март беше обявена обществена поръчка за интегриране на системата за тол такси на Агенция „Пътна инфраструктура“ с информационните системи на Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите. Целта на това съвместяване е обмен на информация в реално време, като беше изготвена инструкция за това съвместяване, чието обществено обсъждане приключи.
Моят въпрос към Вас е: на какъв етап е изграждането на тази интегрирана система за обмен на информация и какви конкретно функции ще има тя? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Иванов, първо, искам да уточня, че през месец март не е обявявана обществена поръчка, както сте формулирали в своя въпрос, за интегриране на системата за събиране на пътни такси на Агенция „Пътна инфраструктура“ с информационните системи на Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.
На 6 март 2020 г. приключи общественото обсъждане всъщност на Проекта за Инструкция за обмена на информация, условията и реда за достъп до информационни системи за целите на осъществяване на контрол, установяване и санкциониране на нарушения, свързани със събиране на пътни такси между Агенция „Пътна инфраструктура“, МВР и Агенция „Митници“. Инструкцията е обнародвана в „Държавен вестник“ на 28 април 2020 г.
Издаването на съвместна Инструкция от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на финансите е в изпълнение на нормативните изисквания на Закона за движението по пътищата, като бъдат създадени с това условия за ефективно прилагане на разпоредбите, свързани със задължението за заплащане на винетни и тол такси по Закона за пътищата.
Съгласно Закона за движението по пътищата контролът за заплащането на съответната пътна такса се възлага на органите на Националното тол управление като специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, Министерството на вътрешните работи, както и Агенция „Митници“, когато пътното превозно средство напуска територията на България през граничен контролно-пропускателен пункт.
С интегрирането на информационните системи на трите ведомства ще бъде осъществен контрол върху спазването на задължението за заплащане на пътни такси и за установяване и проследяване на извършените нарушения, като ще се регламентира достъпът на длъжностните лица от Националното тол управление по установяване и санкциониране на нарушенията по пътищата до данни за регистрирани превозни средства в Националния регистър на превозните средства и собствениците им, воден от МВР, за установяване на собствеността и ползването за целите на издаване на електронни фишове и наказателни постановления.
В резултат на интеграцията между системите, МВР и Агенция „Митници“ ще получат данни в реално време относно движението на пътни превозни средства по платената пътна мрежа на Република България.
На 10 април 2019 г., след проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки, е сключен договор с предмет: „Разширяване на информационната достъпност с добавяне на услуги и вторична интеграция с партньорските правоприлагащи институции в България – МВР, НАП и Агенция „Митници“, между „Скейл фокус“ АД и Агенция „Пътна инфраструктура“ на стойност 1 млн. 410 хил. лв. с ДДС.
Изграждането на интегрираната система в отделните институции към този момент е на различен етап. В МВР интеграцията по правоприлагане е завършена и работи в продукционна среда, тоест информацията се получава в реално време. В Агенция „Митници“ в края на месец май са завършени интеграционните тестове в тестова среда и се очаква в първата половина на юни интеграцията да заработи и в продукционна среда. В Националната агенция за приходите предстоят интеграционните тестове. Това е моят отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаема госпожо Министър, по-скоро не е реплика, а уточняващ въпрос.
Първо, извинявам се за неточността на периода на обявяването на тази обществена поръчка за интегриране на системите. Както чухме, тя е обявена през месец април.
Допълнителният ми въпрос към Вас е: тази интегрирана система за обмен на информация освен контрол по правоприлагането за събирането на пътни такси предвижда ли и в бъдеще правоприлагане по контролни функции на ведомствата, чиито информационни системи се съвместяват с информационната система на АПИ, и по-конкретно по отношение на контрола по нарушението на Закона за движение по пътищата, прилаган от Министерството на вътрешните работи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Госпожо Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Иванов, да – месец април 2019 г., и сега е финалът на изпълнение на дейностите по тази процедура.
Като отговор на Вашия допълнителен въпрос – системата, която е изградена за събиране на пътни такси, е базирана на съвременни технологии, които позволяват удобни начини за заплащане и осъществяване на контрол, без това да възпрепятства пътното превозно средство и неговото свободно движение.
Функционалностите, които тази система има, ще позволят електронен достъп на длъжностни лица от други ведомства, които осъществяват контрол по изпълнението на задължението за заплащане на пътни такси, каквито имат като ангажимент МВР и Агенция „Митници“. В същото време тази информация, която се е събирала от електронната система за пътни такси, ще може да бъде в полза и на двете ведомства в проследяването на трафика, борбата със сивия сектор, така че данните и информацията могат да бъдат допълвани. Самата система може да бъде допълвана, така че всички ведомства да имат възможност да я ползват и тя да работи в интерес на по бързото обработване на данни, както и по-бързото намиране на данни в работата на всички останали ведомства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Да благодарим на министър Аврамова за участието ѝ в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпроси към министъра на труда и социалната политика – госпожа Деница Сачева.
Първият въпрос е от народните представители Надя Клисурска, Виолета Желева, Димитър Данчев и Кристина Сидорова относно проблеми по прилагането и администрирането на мярката 60/40 от съответното Министерско постановление за запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение.
Заповядайте, госпожо Клисурска, да развиете въпроса.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Една от най-прокламираните от правителството като ефективна мярка е така наречената мярка 60/40 или тази, с която с Постановление № 55 от месец март беше предприета стъпка за запазване на заетостта в предприятията, които са пострадали от извънредното положение и коронакризата. За съжаление, от екраните всеки ден ние чуваме, че тази мярка запазва над 250 хиляди работни места, но, когато говорим, е хубаво да говорим с факти и аз ще прочета последните актуални факти, свързани с мярката.
Въпросът ми е свързан с нейното администриране, защото аз смятам, че има проблеми по тази мярка, които още не са преодолени – два месеца и половина, след като тя вече работи.
Цифрите са такива: подадени са над 15 хиляди заявления от фирми за запазване на 251 хиляди 953 работни места. Сумата, която до момента държавата е дала, е едва 60 милиона от отпуснатите 1 млрд. лв., но реално получилите компенсация към момента са 157 хиляди 504 човека. Най-вероятно цифрите, които ще ми бъдат съобщени след малко, ще бъдат коригирани, тази информация е отпреди два дни. И то само за 10 хиляди предприятия, което означава разлика от 251 хиляди към 157 хиляди.
Но, ако погледнем реално списъците, които са публикувани на сайта на Националния осигурителен институт, ще видим, че един голям процент от фирмите са кандидатствали два пъти и са получи два пъти компенсация. Но има фирми, които са получили три, четири, пет транша, което означава, че ние не запазваме заетостта на 250 хиляди души, а едва на около 100 хиляди души.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Приключвайте, госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: Тази разлика показва проблеми с администрирането и аз ще спомена някои от тях. Имаме сигнали, че фирми са получили отказ след обжалване без обосновка. Имаме запитвания по прилагането на чл. 1, ал. 4 от Постановлението, който регламентира изплащането на компенсации за целия период или част от него, без яснота как да се прилага това. Имаме сигнали за работодатели, които след получаване на компенсациите не са изплатили възнагражденията на служителите си, както и за случаи на двойно финансиране на държавни и общински служители.
В тази връзка въпросът ми е: какви действия предприемате по гореописаните случаи, има ли анализ за ефективността на мярката и предстоят ли промени с оглед на нейното подобряване?
Извинявайте, госпожо Председател. Благодаря за възможността да кажа всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Клисурска, да – ще коригирам малко Вашите числа от гледна точка на това, че данните към вчерашна дата са следните: имаме общо 15 286 подадени заявления за 259 256 работници и служители. Общият размер на изплатените средства е 73 млн. лв. на близо 11 000 работодатели за запазването на над 170 000 работни места към вчерашна дата.
Когато говорим за запазването на работни места, ние говорим за 170 000 души с уникален единен граждански номер, тоест в тези 170 хиляди, които отчитаме, няма повтарящи се хора! Разликата в това – до 259 000, разбира се, се дължи на това, че някои от работодателите са подавали два или три пъти заявления до момента, защото това е тяхно право. Те могат да подават заявления за един месец, два месеца, три месеца и освен това биха могли да подават няколко заявления, но всеки път могат да подават различни заявления за различни хора.
Така че точният брой на запазените работни места ще стане ясен, както много пъти сме казвали, в края на този месец и най-вече в края на следващия, когато на 30 юли ще приключи и последното изплащане на средства по мярката 60/40. Така че това, което се обявява от екрана, в никакъв случай не е манипулация на фактите, напротив фактите са много динамични, защото всеки ден някой подава заявление. Отказите, за които Вие говорите, не възпрепятстват компаниите да подават отново заявления, защото част от тях не отговарят на съответните изисквания.
По отношение на сигналите за работодатели. Ако имате такива сигнали, Ви призовавам да ги предадете в Главната инспекция на труда. До момента от Главната инспекция на труда са извършени четири такива проверки на работодатели, но съответно не са установени нарушения. Същото важи и по отношение на сигнала, за който казвате тук от трибуната на Народното събрание – за двойно финансиране на общински структури. По наши данни такова двойно финансиране не се извършва, защото общинските организации, които са кандидатствали до момента, са кандидатствали за хора, за които съответно няма средства от общинските бюджети.
По отношение на бъдещето на мярката. В момента се работи по нейния нов дизайн и вероятно следващата седмица ще бъде пуснат на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и на междуведомствено обсъждане. Това, което ще бъде променено, е, че съществено ще бъдат разширени групите на лицата, на които ще се изплащат компенсации. Вече ще могат да бъдат включвани и регистрирани безработни лица, тоест ако работодателят реши да наеме безработни лица от Бюрото по труда и съответно се предвижда процедурата за подаване на заявления и одобрения да остане същата. Новото също е, че данъчните задължения ще бъдат към 31 декември 2019 г. и е предвиден текст срещу декларирани данъчни задължения за 2020 г., и дори те да не са платени това да не бъде основание съответно заявлението да бъде отхвърлено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Госпожо Клисурска, заповядайте за реплика.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема министър Сачева, от данните, които Вие посочихте, аз смятам, че действително нещата, които Вие представихте, не са достатъчно обосновани. Те са свързани с това, че в крайна сметка всички ние можем да проверим списъците, които са публикувани на сайта на Националния осигурителен институт.
Ако отворим списъците, ще видим, че повтарянето на фирми – действително ние няма как да засечем уникалните идентификационни имена на лицата, но виждаме, че има повторяемост над 50% от фирмите, които кандидатстват за втори път. Интересно е и недоумение у мен буди фактът как мярката 60/40 подпомага, когато Вие говорите за държавни и общински фирми, подпомага, пак казвам, ВиК сектора, защото аз не смятам, че това е сектор, който беше засегнат от коронавируса. Ако погледнем списъка, ще видим, че има ВиК предприятия, зя които знаем, че са държавни и общински. От друга гледна точка, поглеждайки списъка, ще видим, че в него фигурират регионални музеи, които са в компетентностите на държавата, фигурират общински пазари, фигурират общински музеи, така че моят апел към Вас е общо взето да се проверява действително дали има такова двойно финансиране. И то не е свързано с това, че ние размахваме пръст и казваме: тези неща не са редни!
Аз смятам, че има много фирми, които бяха засегнати от коронакризата, и ще спомена нещо: Националният статистически институт преди няколко дни излезе с изследване какво се случва с нефинансовите предприятия през месец април – 57% от нефинансовите предприятия са засегнати от коронакризата. Това, което показват тези статистически данни, е, че работодателите не прибягват към мярката 60/40, а само 8,4% са прибягнали към нея.
Една голяма част от работодателите използват целия платен годишен отпуск на своите служители, неплатения отпуск като възможен вариант, дистанционната работа и едва 8,4% от тях се възползват от тази мярка, което показва, че бизнесът не намира, че този инструмент е ефективен за него. Аз не го казвам тук с оглед на това да критикувам, а с оглед на това, че действително това, което Вие казахте, е необходимо да бъде подобрено ефективно и инструментът реално да помогне на засегнатите сектори.
По отношение на отказите на фирми. Това, което буди недоумение у мен – и в ръцете си държа такъв отказ, и ние знаем, че в Постановление № 55…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към приключване!
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА: …е регламентирано, че регистрите, които ще се ползват за компенсиране по мярката, са свързани само с регистрите на Националния осигурителен институт, НАП и Агенция по заетостта. В момента отказът е направен на база на данните от „Сиела“, което няма нищо общо с държавните регистри.
Така че моят апел към Вас е: администрирайте мярката ефективно и не само четири проверки да са направени от Главна инспекция по труда, защото това виждам и в отговора към моя колега Петър Кънев, а да са регулярни, за да могат работниците и служителите ефективно да получат своите възнаграждения, за които са компенсирани от работодателите. Нямам въпроси, апелът ми е този: нека мярката да бъде ефективна за по-голяма част от засегнатите предприятия!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Дуплика? Няма да ползвате, госпожо Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народните представители Виолета Желева и Румен Георгиев относно договорите за така наречените студентски бригади в контекста на извънредното положение в страната и света.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, около 6000 български студенти ежегодно се възползват от така наречените програми за културен обмен между България и САЩ. Към момента Програмата за студентски бригади, която се регулира от Държавния департамент на САЩ, не е отменена. Студентите са подписали своите договори с американските работодатели, уредили са условията по пътуването си, предстои им само интервю за виза, но заради извънредното положение в страната интервютата са отложени.
Въпросът, който поставяме, се отнася до това, че въпреки извънредните обстоятелства от месец март тази година, в страната и в света като цяло, фирмите посредници продължават да прилагат стандартните условия. Какво ще рече това? Студентът може да се откаже, но това ще донесе много големи неустойки за него, понеже неустойките се определят на база на това кога се е отказал и в какъв срок преди заминаването му. Това е разбирането на фирмите посредници, които сочат, че има отсъствие на клаузата „форсмажор“ в договорите, които са сключили.
Въпросът ми към Вас, госпожо Министър, е продиктуван от това, че решението на студентите да не пътуват ще бъде породено от възможност за риск за тяхното здраве и сигурността им, но това би означавало сериозна необоснована финансова загуба за тези млади хора. Предвид естеството на тези договори искам да задам въпроса: какво е вашето отношение към този проблем и предвиждате ли действия за намиране на справедливо решаване на тази ситуация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, пандемията от COVID-19 доведе до най-големи ограничения при международните пътувания, включително и при изпълнението на Лятната програма „Работа и пътуване“, по която, според информация на страницата на посолството на САЩ в България, всяко лято приблизително 6000 студенти пътуват до различни градове в САЩ, където в допълнение към полезното практикуване на английски език участниците придобиват трудов стаж в различни области. След приключване на трудовия договор те имат право на 30 дни допълнителен престой в САЩ, за да пътуват из страната, преди да се завърнат у дома. Студентите, участващи в лятна студентска бригада, пътуват до САЩ с помощта на акредитиран спонсор. Американският спонсор е директно отговорен за намирането на подходяща работа за студентите, както и за цялостния успех на Програмата. С цел тя да бъде по-достъпна за студентите има много оторизирани от американската страна български агенции за набиране на кандидати, които служат за връзка между спонсорите в САЩ и студентите, като същевременно някои от тези агенции осъществяват регламентирана дейност съгласно Закона за туризма, туристическата и туроператорската агентска дейност.
Кандидатите по Програмата заплащат съответните такси за виза. Ако даден кандидат не може да пристигне в САЩ навреме за началото на Програмата, както е отразено във формуляра, който удостоверява участието, кандидатстването трябва да бъде спряно, докато началната дата на Програмата не бъде променена в интернет базираната електронна система с данни за чуждестранни студенти SEVIS.
По препоръка на посолството кандидатите не трябва да закупуват билети преди да получат своите паспорти с виза. В стандартните условия на договорите, ако не се получи виза, сумата, която студентите съответно са заплатили, се възстановява. В този смисъл е възможно датите на пътуванията да бъдат предоговорени, с което студентите съответно да не губят своите права.
С оглед на посоченото по-горе считаме за подходящо при неосъществени пътувания да се прилагат и съществуващите механизми за изплащане на обезщетения на клиентите. Съгласно българското законодателство Министерството на труда и социалната политика не би могло да въздейства върху процеси по възникване, действие и прекратяване на правоотношения между частни субекти, а възникналите спорове следва да се уреждат по реда на гражданското съдопроизводство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Сачева.
Госпожо Желева, заповядайте за реплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Сачева, аз разбирам, че това са частни, трудови, правни отношения особено с друга страна извън Европейския съюз и съм запозната с клаузите по договорите, но все пак тези договори са трудови договори. Ето затова аз задавам този въпрос към Вас, защото тези договори са сключени, от една страна, с американския работодател – със спонсориращата организация от Америка, но и с посреднически фирми от България.
В случая какво се постига с това, че тези програми се обявяват за културен обмен? Една голяма част от фирмите – посредници, не са регистрирани в Агенцията по заетостта. Това е въпросът ми към Вас: не смятате ли, че всички фирми трябва да бъдат регистрирани в Агенцията по заетостта – фирмите, които са посредници за наемане на работа в чужбина? Защото се случва фирма, която посредничи за работа в Германия и Англия например, има такива лицензии и е регистрирана, а голяма част от фирмите, които са посредници за САЩ, нямат лицензии и не са регистрирани. Още повече една от най големите фирми, която посредничи за това, е имала регистрация в Агенцията по заетостта, но е била временна – само до 2018 г. Доколкото съм запозната с регистъра, там видях само една от фирмите да има такъв лиценз. Тук е въпросът: дали Агенцията по заетостта по този начин не бяга от отговорност – да може да се проконтролират тези договори и условията по тях? В тази ситуация студентите са принудени да сключват анекси, с които изключително много ще загубят от сумата, която са дали, и техните права ще бъдат нарушени, според мен. Ето тук е ролята на държавата и съответното ресорно министерство, към което е Агенцията по заетостта, да може да проконтролира тези договори, за да не ощетяват толкова много младите хора, особено в тази трудна ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Госпожо Министър? Няма да ползвате дуплика.
Да благодарим на министъра на труда и социалната политика госпожа Сачева за участието ѝ в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпроси към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Първият въпрос е от народния представител Станислав Станилов относно съвместна дейност между Консорциум „Метеорологични системи и екипировка“ и Националния институт по метеорология и хидрология.
Заповядайте, господин Станилов.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, колеги! По време на кризата със затварянето на метеорологичната станция на връх Мусала през 2016 г. едни медии твърдяха, че става дума за лични интереси на генералния директор на Националния институт по метеорология и хидрология, който има бизнес с автоматични метеостанции. Вестник „Труд“ публикува на 12 октомври 2016 г. статията „Директорът на НИМХ към БАН се гордее, че фирмата му продава на собственото му ведомство“. Пред вестника професор Христомир Брънзов признава, че фирмата има съвместни дейности с Института за участие в проекти. Той информира за спечелени проекти на стойност няколко стотин хиляди лева, като след това фирмата поддържа апаратите, които е произвела.
В тази връзка Ви моля, господин Министър, да ми отговорите: какви съвместни дейности има между Консорциум „Метеорологични системи и екипировка“ и Националния институт по метеорология и хидрология в периода 2008 – 2016 г., който вече е институт към Вашето министерство? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Станилов.
Думата има министърът на образованието и науката господин Вълчев.
Заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, веднага като получих Вашия въпрос, възложих проверка на Инспектората към Министерството на образованието и науката. Тя беше извършена в кратък срок, но, съжалявам, че не можах по-рано да отговоря на въпроса Ви. Мога да Ви предоставя копие от тази проверка.
Накратко, през посочения период 2008 – 2016 г. няма съвместни дейности между Консорциум „Метеорологични системи и екипировка“ и Националния институт по метеорология и хидрология. Въпросът е разглеждан на заседание на Управителния съвет на БАН през 2018 г., тъй като до 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология е част от Българската академия на науките. Тогава също не е открит конфликт на интереси.
По отношение на Вашите конкретни твърдения. Съвсем накратко – проверката показва, че се потвърждават изнесените от Вас факти за актуалното състояние на търговското дружество, с което професор Брънзов е имал връзка, но няма законови ограничения да прехвърли дяловете на когото и да е.
По отношение на другите твърдения не се потвърждава информацията за съвместни дейности. Накратко анализът на събраните доказателства показва, че част от твърденията са достоверни, но те не представляват закононарушения. Останалите твърдения не са достоверни.
Уверяваме Ви, че ако получим данни за евентуален конфликт на интереси, веднага ще сезираме Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (Нечленуващ в ПГ): Господин Министър, благодаря Ви от мое име. Това беше добре. Това е документ, господин Министър, който Ви връчвам, за съвместна дейност между тази фирма и Института за 2019 г. Събитието се е развило в Стара Загора. Има още такива, но аз не искам да се занимавам с тази работа. На този директор не му е там мястото. Освен това този директор е навършил години и трябва да бъде пенсиониран и махнат оттам веднага за безбройните нарушения, измами и прочие, които е вършил.
Грешка е преминаването на Националния институт по метеорология и хидрология към Министерството, но тя вече е извършена и е факт, и няма да разговаряме върху това. Аз мисля, че това там трябва да стане дирекция и такъв институт трябва да има в БАН.
Този въпрос, по който говорим с Вас и който Ви задавам постоянно, трябва да реши един проблем. Миналия път зададох въпрос на министъра на околната среда и водите защо той не вземе този институт при него, където му е мястото? Той каза, че такъв научен институт няма място в Министерството. По същия начин, каза той, както може да бъде при мен, може да бъде в Министерството на земеделието, може да бъде и в други институции, които той обслужва. Този институт трябва да бъде или дирекция, която да го обслужва, а да има научен институт в БАН, или просто трябва да бъде върнат обратно, което също е невъзможно. Извършеното е извършено! Дайте да поправим нещо, да махнем този директор, да сложим истински директор, който няма да върши измами с фирми и оплитания в такива дейности. Аз лично не се съмнявам във Вас, никога не съм се съмнявал, че Вие сте добронамерен в това отношение, но просто това беше направено под напора на обстоятелствата. Това е всъщност моят въпрос, който в известен смисъл е пунктуационен, но мисля, че може да свърши работа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Станилов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря, уважаеми професор Станилов.
Ще възложа нарочна повторна проверка, по-скоро допълнение към предходната, специално заради допълнително предоставената информация. В момента е в ход обсъждане и приемане на Закона за Националния институт по метеорология и хидрология, който предстои или по-точно започна разглеждането му на второ четене в Комисията по образованието и науката. В началото на годината бяха направени от Вас промени в Закона за висшето образование, които регламентираха пределна възраст от 65 години за заемането на ръководни длъжности. Същото аналогично правило има и в Устава на Българската академия на науките. Вие сте направили такова предложение между първо и второ четене в Закона, което предвид това, че вече имаме прецедент във висшите училища и в Българската академия на науките като най-голямата научна организация, е логично.
Националният институт по хидрология и метеорология има двойствен статут – той е както научна организация, така и Национална хидрометеорологична служба. Назад в историята е бил или към Министерството на образованието, както се е казвало в миналото, или към Българската академия на науките. Той обслужва 6, 7, 8 сектора или субекти от 7 или 8 сектора, така че има мултисекторно, многосекторно значение. Логиката да бъде към структурата на Министерството на образованието и науката е, че той е и научна организация. Професор Брънзов е дългогодишен директор на Института, избран от Българската академия на науките в миналото, а последното му назначаване – преди навършването на 65-годишна възраст, е от мен по предложение на Научния съвет на Института. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следва втори въпрос от народния представител Явор Божанков относно закриването на средищно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в село Поликраище, община Горна Оряховица.
Заповядайте, господин Божанков.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, средищното училище „Св. св. Кирил и Методий“ в село Поликраище е училище с близо 200-годишна история и достатъчен брой ученици само допреди няколко години. За съжаление, по време на извънредното положение местната власт взе решение за неговото закриване без необходимото обществено обсъждане, без да се чуят аргументите на хората, което логично доведе до основателни протести.
Това бе основанието за моя въпрос, а междувременно не закъсня и Вашата реакция, за което, господин Министър, категорично Ви поздравявам. По този начин някои от поставените въпроси тук отпадат, защото те намериха отговор в публичното пространство и той – смея да твърдя – е положителен.
Все пак, за да има смисъл Вашето идване тук и за да има смисъл моят въпрос, трябва да си кажем какви са били причините и какво ще правим оттук нататък.
Средищното училище е с добра материална база, едно добре финансирано училище. На централно ниво Вашата партия е заявила, че образованието е приоритет, запазването на учебните заведения – също, но за последните три години са сменени трима директори. Оттам започва смяна на преподаватели, напускане на преподаватели, логично – отлив на ученици. Регионалното управление на образованието според мен е пасивно и не взима мерки. Тоест тук се касае за някаква липса на комуникация между Министерството и регионалните структури. Когато вече става късно и учениците са малко, решенията са болезнени и срокът от една година, който сте дал за запазване на училището, ще бъде критичен. Вярвам, че няма да бъде лесно.
Затова поставям пред Вас въпроса: какво смятате да направите като мерки в този едногодишен период, който обявихте публично, за запазване на училището? Какво смятате да направите като промяна в работата, защото според мен има пропуск?
Кметът на населеното място на село Поликраище твърди, че проблемът е в делегираните бюджети, тоест системен проблем. Местните хора твърдят, че е лошо управление на училището смяната на директори, грешно водене на политика. Опозицията в общината пък твърди, че има конфликт на интереси дори, че става въпрос за някаква сериозна земя към училището, която не отишла в училището, което приема, а в общината, което пък било грешка.
Моля да разясните какви грешки са довели до тази ситуация, какви мерки ще вземете и каква е визията за бъдещето на училището? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Божанков, основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в село Поликраище е със статут на общинско училище. Съгласно законовата нормативна уредба ние с общината сме в обвързана компетентност – те само могат да предложат закриването на училище, аз мога да откажа или да приема предложението, не мога сам да инициирам, респективно Общината не може сама да го закрие.
В последните три години, откакто съм министър, съм направил осем отказа за закриване на училища по предложения на общините. В предходните години почти е нямало такива. За съжаление, в последните десетилетия се закриха множество училища, най-вече в резултат на процесите на вътрешна и външна миграция, които доведоха и до негативни демографски процеси. Това, което беше направено в последните години – имаше национална програма, която подпомагаше и стимулираше до известна степен оптимизацията на училищната мрежа и закриването на училища. Прекратихме тази програма. От 2018 г. вече няма такава програма, общините не са стимулирани.
Другото, което направихме 2017 – 2018 г. с бюджета, да променим финансово-разпределителната формула в системата и вече финансирането на общините, оттам и на училищата, не зависи само от броя на учениците. Имаме средства, които са за институция. Имаме също така и средства за паралелка. По този начин бяха насочени допълнително между 60 и 70 млн. лв. за финансиране на малките и отдалечените училища. Отделно предоставихме 30 млн. лв. за училища и детски градини с концентрация на деца и ученици от уязвими групи. Това училище е също такова и получава средства. Тоест можем да кажем, че близо 100 млн. лв. сме предоставили допълнително на училища като това.
Ние направихме финансов анализ. Училището е с 43 ученици, но с тенденция да остане с 35 в зависимост от това колко се запишат в първи клас. Това, което категорично мога да кажа, е, че проблемът не е финансов. Училището има и училищни земи – 280 декара, доколкото разбрах, близо 14 хил. лв. допълнителни приходи, получава 5 хил. лв. като училище с концентрация на деца от уязвими групи. В последните години бяха предоставени допълнителни средства и за защитените училища. Тоест максимална е компенсацията на подобен вид училище.
Категорично проблемът не е и демографски, за разлика от други предложения, които имаме за закриване на училища. Защо не е демографски? Защото в селото има над 60 деца, които са в училищна възраст от първи до седми клас, а предстоящите да се запишат в първи клас са десет. Но в същото време в училището учат само три деца от селото. Всички други деца са от съседните села, в които са закрити училищата. Тоест решението в случая да има малко ученици в това училище е на родителите, които са избрали децата им да учат в Горна Оряховица. В много случаи това, което можем да кажем като общо правило, е, че решението за закриване на училища не е в общината, то е на родителите, които са избрали да живеят, или най-малкото децата им да учат на друго място.
И тук възниква въпросът: защо тези деца учат там? Само заради по-добрите условия? Не. Не толкова заради по-добрите условия. Тук основният проблем е така нареченият феномен на вторичната сегрегация. Вторичната сегрегация е: когато децата от ромски произход се увеличат над определен процент, започва изтегляне на останалите деца било заради предубеждения и най-вече заради желанието, или по-скоро нагласата на родителите да дадат най-доброто образование на децата си, разбирането, че в едно такова училище – с голям брой ромски деца, това няма да се случи. Това обаче не е така, то може да бъде преодоляно. Дадох им пример с едно село в съседната община Лясковец, което е успяло с активно училищно ръководство да преодолее проблема с вторичната сегрегация и децата от селото учат там, а не са отишли в Лясковец или в Горна Оряховица.
Наистина тук проблемът е в това, което са Ви казали и на Вас жителите. Това, което Ви е казал кметът за делегираните бюджети, не е вярно, но това, което са Ви казали жителите, е вярно. Проблемът е с активното училищно ръководство и въобще активността на педагогическия екип.
Не съм им поставил срок от една година за закриване на училището. Това, което казах, е, че до една година трябва да покажат резултати. Порицах началника на Регионалното управление по образованието, защото училището допреди три години е имало активен директор, който обаче е избрал да бъде директор на друго училище, кандидатствал е, спечелил е конкурса. Тогава учениците са били 140, съответно децата от това село са учили в училището. Оттогава не е имало смяна на директори, а по-скоро няколко временно изпълняващи длъжността директор. Не е имало активна роля от страна на регионалното управление и това е пропуск от страна на Министерството. Училищата не трябва да се закриват поради такива причини.
Имаме и други случаи – училища с 30 ученици. Общо взето 30 е границата, която осигурява ефективната социализация, защото всяко едно решение за закриване ние го гледаме през няколко критерия – отдалеченост на следващото най-близко училище, тоест колко ще се наложи да пътуват, какви са децата, дали са склонни да пътуват, защото много често децата, които са от ромски произход, не отиват да учат в съседното село в съответното училище, колко са децата в първи клас, има ли добра материална база? В случая това, което можем да кажем, е, че общината е инвестирала средства, което показва положителното отношение на общината към образованието във всички училища, и тя не следва да бъде обвинявана, но в никакъв случай не трябва решенията за закриване да бъдат продиктувани от това, че има несвършена работа. Всеки един случай го разглеждаме поотделно. Имаме подобни случаи, в които първокласникът е примерно един. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Ако може да довърша?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Друг такъв случай, където също има обществен дебат, има един първокласник. Все пак едно училище трябва да позволява и социализация. При много нисък брой деца, а ние имаме училище в момента и с четири деца, но ако се закрие това училище, те трябва да пътуват час и половина, това е в Родопите – изключително труден терен. Така че във всеки един случай ние търсим баланса между тези критерии.
В случая нашето мнение е, че училището не следва да се закрива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Министър.
Господин Божанков, ще ползвате ли реплика?
Умишлено оставих министъра да разкаже, защото случаят наистина е много интересен, а и се касае за децата.
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): За което Ви благодаря, госпожо Председател, както и на Министъра за неговия отговор, защото е важно, на първо място, да разберем дали сме на едно мнение по отношение на причините за проблема. И смятам, че господин министърът е вникнал добре в ситуацията, тъй като наистина проблемът не е финансов, макар и да беше обявен като основен мотив именно финансовият модел от страна на местната власт. Проблемът не е и демографски. Който познава населеното място, знае това. Проблемът действително се корени в управлението на учебното заведение. Едно учебно заведение само допреди три години с достатъчен брой деца – такова рязко намаляване говори за проблем, който е и пропуснат от Регионалното управление на образованието.
Казусът не е изолиран, защото училището е средищно, както казахте, ползва деца от други населени места и в това няма нищо лошо, те са добри ученици, между другото, всички много активни в културната дейност. Те пък от своя страна участват в читалището. Тоест това е една свързана система. Ако спре училището в Поликраище, спира транспортът. Това означава, че въпрос на време е да бъде затворена и детската градина, защото транспортът на училището вози и деца за детската градина. Тоест проблемът един след друг ще стане много по-голям. И макар и късно, по-добре сега да бъде започнато неговото решаване.
Добър анализ на причините и смятам, че сме на едно мнение. Оттук нататък обаче малко чухме и за конкретните мерки, какво конкретно смятате да предприемете в тази една година? След една година какви резултати очаквате точно? Ще правите ли някакви структурни промени? Това не ми стана ясно – как точно след година положението ще бъде различно от това, което е в момента? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Божанков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Това, че посетих селото, ми даде възможност да говоря с местната общност, с педагогическия колектив. Това, което се споразумяхме с тях, макар и да не сме го формализирали, е те да положат максимум усилия да преодолеят проблема с вторичната десегрегация, да водят разговори с родителите. Включително и родители, които сега искат запазването на училище, участвали са в протеста, са взели решение децата им да учат в Горна Оряховица. Най-добрата подкрепа за това училище е просто децата им да учат там. Началникът на Регионалното управление да обяви конкурс, да се съберат, ако трябва общността да изберат най-мотивирания човек за директор, защото факт е, че ние имаме училища, които работят добре, и училища, които не работят толкова добре. Основната причина за това, основният фактор е активността на директора. Там, където има добър директор, който дава всичко от себе си, показва отдаденост, професионализъм това се отразява на цялостната работа на училището, на работата на целия колектив и обратното – там, където няма активен директор, или пък където има временно ръководство, както в случая с училището, малко или много води до спад в работата на училището.
Това са конкретните мерки – ежедневна работа. В образованието всъщност това са многодневни и многочасови усилия, които трябва да положат в училище, работа с родителите, работа с децата. Няма някакъв конкретен показател да сме им казали – точно пет деца трябва да останат от тези десет в първи клас.
По-следващата седмица ще внеса в Министерския съвет и надявам се Министерският съвет да одобри да внесем в Народното събрание изменения в Закона за предучилищното и училищното образование. Те са в три части, но едната от тези части касае и контрола на настоятелствата и на училищните земи. Факт е, че нашите прадеди са давали това, което в най-голяма степен са имали и са дарявали училищни земи на училищата, но по време на оптимизацията на училищната мрежа, други причини – закриването на училища, неясният статут на настоятелствата – голяма част от този поземлен фонд, който е бил дарен на училищата, се е изгубил за системата на образованието, той е отишъл в общините. Сега ще предложим, ако се закрива училище, земята да не отива в общината, да отива в приемащото училище, дори тази земя да е дарена на настоятелството. Съответно ще предложим и контрол на настоятелствата. Това ще елиминира стимулите на общините да закриват училища заради училищните земи – това, което споменахте и пропуснах да Ви отговоря в първата част на изложението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Да благодарим на министър Вълчев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме с въпросите към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
Започваме с питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова относно стратегия за подобряване на условията на труд и за финансова компенсация за българските медици.
Заповядайте, господин Йорданова, да развиете питането.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В условията на пандемия от COVID-19 едно от съсловията, което изпадна веднага в стресова ситуация, но на което разчиташе цялото общество, бяха медицинските специалисти.
Уважаеми господин Министър, Вие знаете, че това породи доста затруднения, защото поне в моята практика за първи път от много години ние изпадаме в такава ситуация и никой нямаше опит за действие в условията на пандемия.
Основните въпроси, които трябваше да решавате Вие и Вашият екип, бяха два. Първият беше за условията на труд на медицинските специалисти и вторият – за стимулиращото им заплащане. Оттук започваме неща, които трябва да анализираме, защото не дай боже да се повтори отново ситуацията, а това съвсем не е изключено, както и Вие много добре знаете, не искаме отново да открием топлата вода, а трябва да имаме алгоритъм, който да следваме.
Първото нещо, което направихте, е Вие да ограничите и правилно – плановия прием в болниците и по този начин донякъде да определите медиците, които според Вас са в контакт с евентуалните вирусоносители с COVID-19. Тук е въпрос защо трябваше веднага да се пристъпи към най-тежкото и най-високото ниво на болничното здравеопазване, а да не се използва извънболничната мрежа. В крайна сметка Вие обърнахте внимание на тези лекари от болниците и тези от спешната медицина, които според Вас посрещат евентуалните вирусоносители. Така извън Вашето полезрение останаха медицинските специалисти въобще от извънболничната помощ денталните медици и фармацевтите. На хората от болниците им беше казано, че те са първа линия, без да се каже от коя специалност, тоест реално всички специалности, защото, когато пациентът, суспектен за вирусоносителство, постъпи в болницата, неговите придружаващи заболявания определят в кое отделение той да постъпи – кардиология, гастроентерология, хирургия, ортопедия и така нататък.
Във връзка с Вашата заповед за карантината, която е правилна, аз не я оспорвам, обаче се оказа, че тези медици, които посрещат този болен, реално трябва да имат карантина, която да преживеят в болничното заведение, тоест те трябва да бъдат карантинирани за две седмици в съответното болнично заведение, тоест те трябва да спят там, да живеят там, и в това време обаче те не могат да си почиват, защото няма кой да ги замести на техните трудови постове, а те трябва и да работят. Тоест те започнаха да живеят в болниците. Това породи редица техни проблеми, основно финансови проблеми, защото техните семейства останаха без тях, финансовата издръжка се увеличи, когато ги няма основните носители на финансови средства в семейството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Ориентирайте се към въпроса, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ: Да, ще пристъпя и към въпроса. Ние обаче ще подложим и в бъдеще на дискусия тези въпроси.
Днес конкретното ни питане към Вас е: каква е Вашата стратегия за подобряване на условията на труд и за финансова компенсация на българските медици – лекари, дентални медици, фармацевти и медицински специалисти в условията на продължителна пандемия с COVID-19?
Ограничихте възможностите за дейност практически на всички медицински специалисти. Обмисляте ли разпореждания, които дават възможност за пълноценна натовареност на лекари, дентални медици, фармацевти и медицински специалисти в условията на пандемия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов.
За отговор – министърът на здравеопазването господин Ананиев.
Заповядайте, имате пет минути.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНАИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19, постави здравната система в условия на сериозно напрежение с оглед необходимостта от бързо въвеждане на необходимите предпазни мерки за персонала на лечебните заведения, създаване на адекватна готовност и в тази ситуация.
С цел осигуряване на финансова компенсация на медицинския и немедицинския персонал на първа линия, пряко зает с дейности, свързани с диагностика, наблюдение и лечение на пациенти с доказан коронавирус и настанени за болнично лечение, със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от месец март започна изплащане на допълнително възнаграждение.
По последни отчетни данни за месец март 2020 г. допълнителни възнаграждения в размер на 1000 лв. чисто са получили общо 3578 лица в общ размер на 5 млн. 297 хил. 702 лв., включително лични осигуровки, данък общ доход и осигуровки за сметка на работодател, в това число 1718 лица медицински и немедицински персонал от 37 лечебни заведения на територията на цялата страна в размер на 2 млн. 556 хил. 196 лв. и 1860 лица, служители на регионалните здравни инспекции, Националния център по заразни и паразитни болести, центровете за спешна медицинска помощ в размер на 2 млн. 741 хил. 506 лв.
Допълнителни възнаграждения за месец април 2020 г. са получили на 11 май общо 6626 лица в общ размер 9 млн. 454 хил. 607 лв., в това число 3950 лица медицински и немедицински персонал от 59 лечебни заведения на територията на цялата страна в размер на 5 млн. 510 хил. 140 лв. и 2676 лица, служители на изброените преди малко ведомства в размер на 3 млн. 904 хил. 467 лв.
В изпълнение на проекта се изплащат допълнителни трудови възнаграждения на медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан коронавирус, настанени за болнично лечение. За тази цел са разписани ясни, обективни, измерими критерии, на базата на които да се определи броят на лицата в лечебните заведения, които следва да получат допълнително възнаграждение в размер на 1000 лв.
За останалите специалисти в здравния сектор – лекари, медицински специалисти от извънболничната помощ, дентални медици и фармацевти, които не са включени като възможни получатели на допълнително възнагражения, бяха създадени възможности всички те да получат възнаграждение, заплащане за този период на епидемичната обстановка, независимо от намаления прием и временно преустановяване на някои дейности на база на механизъм за финансиране при неблагоприятни условия на работа.
Отмяната на ограниченията и въстановяването на приема и плановата лечебна и оперативна дейност в болниците, както и медицинските дейности в извънболничната помощ ще доведе до увеличаване на обема на медицински дейности, което ще даде отражение и върху размера на получаваните от медицинските специалисти възнаграждения.
Що се отнася до подобряване условията на труд, то в изпълнение на проект „Борба с COVID-19“, който се финансира от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, Министерството на здравеопазването е осигурило закупуването на медицинска апаратура за повишаване капацитета на лечебните заведения за болнична помощ, за лечение на болни с COVID-19, съвременна лабораторна апаратура и тестове, както и лични предпазни средства за медицинския и немедицинския персонал.
На лечебните заведения са осигурени необходимите лични предпазни средства като в регионалните здравни инспекции е сформиран и съответен резерв.
Голяма част от средствата, получени като дарения и в изпълнение на Решение на Народното събрание от 6 април 2020 г., също са насочени към регионалните здравни инспекции за осигуряване на тестове за диагностика на COVID-19 в съответствие с потребностите на отделните региони. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Два уточняващи въпроса.
Господин Тасков, заповядайте.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Позволявам си да взема възможността за един уточняващ въпрос, свързан с дейността на инфекциозните клиники на територията на страната и пълноценното използване на ресурса на тези клиники, пълноценно по този начин, за да не се буквално блокира цялата здравна дейност по време на една евентуална и възможна такава повторна вирусна инфекция, защото всички знаем, че по време на тази епидемична обстановка ние реално блокирахме плановата дейност в болниците, въобще плановото здраве на българите.
Какво се предприема в тази част – свързана именно с потенциала на инфекциозната дейност? В хода на Вашия отговор току-що получих информацията, уважаеми господин Министър, преди малко Министерство на здравеопазването буквално е отказало финансиране на колегите, които дежуряха денонощно на Дунав мост, а това са колеги от Комплексен онкологичен център – Русе. Смятам, че просто не ни отива. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тасков.
Господин Министър – за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми доктор Тасков! Инфекциозните отделения бяха поставени на специално внимание на ръководството на Министерство на здравеопазването и всички мерки, свързани с осигуряване на апаратура, осигуряване на предпазни средства, бяха първите, които бяха осигурени, защото те наистина се намират на първа линия и са най-близо до болните. Добре осъзнаваме, че инфекциозните ни отделения имат нужда от подобряване на условията, в които работи медицинският и немедицинският персонал както с необходимата апаратура, техника, предпазни средства, маски, облекла и така нататък.
В момента, знаете, че Европейската комисия предвижда да разпредели един много сериозен ресурс на държавите – членки на Европейския съюз, които да подпомогнат в борбата със справяне с COVID-19. Нашето ръководство прецени, че една от най-важните програми, с които може да заделим средства за българското здравеопазване – това са инфекциозните отделения. В момента работим и до сряда следващата седмица ние ще представим на нашия орган по управление на проекта този проект, който го разработваме в момента, и ще го защитим пред Европейската комисия.
От допълнителните пари, които ще бъдат предоставени безвъзмездно на нашата държава, един от приоритетите е здравеопазването, което много, много ни радва.
Също друг проект, защото тази тема също е болезнена и е поставяна много пъти, това е психиатричните болници, психиатричните отделения, въобще проблемът с психиатриите в страната – това е вторият проект, който го работим в момента и съм сигурен, че ще успеем да го защитим. Това са две направления, в които ние имаме наистина въпиюща нужда от подобряване условията и не само условията, а и от подобряване организацията и функционирането на тези дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За отношение, заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Имах право да задам и втори уточняващ въпрос, но ще пропусна това, тъй като проблемът с епидемията от COVID-вирусната инфекция засегна здравноосигурителните системи в света, засегна, разбира се, и постави на изпитание и здравноосигурителната система в България.
Проблемите бяха осветлени във времето на COVID-вирусната епидемиологична обстановка. Лъснаха хронични проблеми в системата на здравеопазването в България, за които често в тази пленарна зала сме говорили, и извън тази епидемиологична обстановка. Проблемите надхвърлят и времето, и въпросите надхвърлят времето, позволено ни в рамките на едно питане. Затова и желанието на 62-ма народни представители от парламентарната група на „Българската социалистическа партия – Коалиция за България“ е да прерасне в разискване тук, в тази пленарна зала, такъв основен и горещ проблем, свързан с бъдещото на здравеопазната система в България. Проблемите са както от организационен, така и от кадрови, така и от финансов план.
Затова, госпожо Председател, в Деловодството сме внесли 62 подписа, необходими, за да премине нашето питане в дебат в пленарната зала. (Подава на председателя папка с подписите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разискване! Благодаря Ви.
„Във връзка с предходно питане с писмо, № 054-00-39, от 5 юни 2020 г., внесено днес в 13,57 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане, № 954-05-21, от 15 май 2020 г., и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно Стратегия за подобряване на условията на труд и за финансова компенсация за българските медици“.
Предложението и Проектът за решение са подписани от 62-ма народни представители. Изпълнено е изискването по чл. 105, ал. 1 от Правилника повече от една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разискване по питането. На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Преминаваме към следващия въпрос. Той е от народния представител Виолета Желева относно размера на основното месечно възнаграждение на медицинските професионалисти по здравни грижи, заети в детското и училищното здравеопазване, изпълнение на клаузите на колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е свързан с това, че от Вас се подписват колективни трудови договори, но впоследствие те остават в отрасъл „Здравеопазване“, остават необезпечени, и по-конкретно относно медицинските професионалисти по здравни грижи, заети в детското и училищното здравеопазване.
Уважаеми господин Министър, през 2018 г. бе подписан действащ колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“. С разпоредба на чл. 47, ал. 2 от същия договор бе договорен минимален размер от 900 лв. на основна месечна заплата на медицинските професионалисти по здравни грижи, в това число и на заетите в детското и училищното образование. Година и половина по-късно от действието на този договор в някои общини на област Хасково, включително и в областния град, така договореният минимален размер на трудовото възнаграждение не е достигнат.
Задавам въпроса за област Хасково като народен представител от този регион, но предполагам това важи и за много други общини в страната – този проблем и там стои на дневен ред като актуален.
Затова въпросът ми към Вас е: къде виждате причините за неизпълнението на клаузите на колективния трудов договор? Каква според Вас е реалността договореният минимален размер на трудовото възнаграждение да бъде достигнат преди срокът на действие на Колективния трудов договор да е изтекъл и какво ще бъде направено за това? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Желева, Министерството на здравеопазването е страна по колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“, който е сключен между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в сектора.
Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ е в сила от датата на подписването му, а именно – 8 ноември 2018 г., и е валиден за срок от две години. В Глава четвърта, Раздел II „Основни работни заплати“ от КТД в отрасъл „Здравеопазване“ са договорени минималните размери на началните основни заплати по категории „персонал“ съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите.
Предвидените минимални основни заплати на персонала, зает в здравните и лечебните заведения, които са бюджетни организации, за медицински специалисти по здравни грижи, в това число и медицинските сестри, са 900 лв.
Посочените разпоредби могат да послужат като база за договаряне на ниво предприятие, но не и да се приложат директно поради липсата на директен ефект на КТД на отраслово равнище.
В случай че на ниво предприятие се договорят минимални размери на началните основни месечни заплати по категории „Персонал“, същите не могат да бъдат по-малки от предвидените в КТД в отрасъл „Здравеопазване“.
Финансирането на дейностите, осъществени от медицински специалисти, работещи в здравните кабинети, в държавните и общинските училища, в общинските и държавните детски градини, детските ясли, детските кухни се осигурява като държавна делегирана дейност в рамките на общия бюджет на детското заведение или училище.
Разбира се, и общините могат да участват във финансирането със собствени средства. Стандартите за финансиране на делегираните от държавата дейности във функция здравеопазване ежегодно се актуализират в съответствие с политиката по доходите в бюджетната сфера и други нормативни актове.
По информация на Министерството на здравеопазването към 1 януари 2020 г. размерът на основната работна заплата на медицинските професионалисти по здравни грижи в детските ясли в 36 общини на територията на страната е достигнал договорения минимален размер по КТД – 900 лв. В 106 общини размерът на основните месечни възнаграждения е в диапазона между 650 и 890 лв.
По отношение на размера на основната работна заплата на медицинските професионалисти по здравни грижи в здравните кабинети в 44 общини на територията на страната е над 900 лв., а в 219 общини размерът на основното месечно възнаграждение е в диапазон от 650 до 886 лв.
Министерството на здравеопазването оценява отговорния труд на медицинските професионалисти по здравни грижи, зает в детското и училищното здравеопазване, но колективният трудов договор не определя контролни функции от страна на Министерството на здравеопазването по отношение на конкретното прилагане на акта.
Изразявам своята увереност, че общините в България, включително и община Хасково, ще направя необходимото, за да могат работещите в детското и училищното здравеопазване да получат адекватни възнаграждения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
За реплика, госпожо Желева, заповядайте.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, от отговора Ви аз разбирам, че Вие подписвате колективен трудов договор само с пожелание да се достигне до минималния размер на трудовото възнаграждение, определено в този договор, и Вие не сте страна. А Вие сте само страна и нямате никаква роля, защото, видиш ли, стандартите се определят от Министерството на финансите. Може би това искахте да кажете?!
На основание Закона за публичните финанси и по-конкретно чл. 71 в рамките на бюджетната процедура Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, приема стандарти за делегираните от държавата дейности. Но в ал. 3 от чл. 71 стандартите за делегираните от държавата дейности се разработват съвместно със съответния министър и Националното сдружение на общините заедно с министъра на финансите, което иде да рече, че Вие сте страна, която предлага актуализирани всяка година държавни стандарти за делегирането от държавната дейност. Това обаче не се случва.
Ще Ви дам един конкретен пример за недостатъчен държавен стандарт за здравните кабинети съгласно чл. 5 от Наредба № 3. Държавният стандарт за едно дете е 1175 лв. за година, което означава, че при спазване на нормативната уредба държавата ще отдели 10 хил. 500 лв. за една медицинска сестра на година или 875 лв. Още оттук е явно, че този стандарт, че тази основна заплата – минимална, която е заложена в колективния трудов договор, няма да се постигне. Тогава отиваме към въпроса: защо се подписва този колективен трудов договор? Защо остават излъгани за поредна година медицинските специалисти в училищното и здравното здравеопазване?
Другото, което е: Вие казвате, че има само 36 общини с достигнато такова месечно възнаграждение. Ами това е срамно! Да подписваме Национален колективен трудов договор и най-накрая само в 36 общини то да бъде обезпечено?!
Тук е моят апел. Има затруднение от страна на общините. Да, в някои общини те дофинансират и се стига до това месечно възнаграждение от 900 лв., но в една много голяма част от общините те не могат да дофинансират. Всяка година в становището на Националното сдружение на общините това се отбелязва и стандартите за поредна година не са актуализирани и Вие прехвърляте отговорността към кметовете. Това смятам, че не е редно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Желева, и миналата година направих предложение за увеличаване на стандарта на тези делегирани от държавата дейности. Тази година с още по-голяма смелост бих казал, че ще го направя, тъй като съм водил разговори в Кабинета с министър-председателя и държавата има волята да подпомогне тези дейности през следващата година. В момента се намираме в бюджетна процедура. Правим Проектобюджета за следващата година. Правим и Проекта на стандартите за следващата година. Дълбоко се надявам наистина да стигнем до тези нива.
Това, което обаче искам да кажа и което го казах в моето първоначално изложение, е, че все пак това е колективен трудов договор, който се подписва от три страни. Една от страните е работодателят. Няма как да елиминираме възможностите на общините и те да подпомогнат, както го направиха в редица други общини.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България, от място): Ако има възможност.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Разбира се, че ако има възможност, но трябва да има и приоритети, а децата са ни приоритет. Убеден съм в това!
Но така или иначе, ще следите процедурата по разработването на Проектобюджета и ще видите моето желание и желанието на Кабинета да помогне и да достигне тези работни заплати до равнищата, които са предвидени в КТД. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос от народния представител Георги Михайлов и народния представител Виолета Желева относно обема на реимбурсираните медикаменти от страна на Националната здравноосигурителна каса.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, задаваме един актуален въпрос отпреди няколко дни към Вас и той касае сигнали, които ние получаваме от цялата страна, за промяна на размера на реимбурсирането на отделни медикаменти от страна на Националната здравноосигурителна каса – гражданите са принудени да заплащат по-високи суми. Тоест процентът на реимбурсирането на някои медикаменти произволно е снижен. Това се отнася, колкото и скандално да звучи, за трансплантираните пациенти, и то за тяхната имуносупресивна терапия, която е изключително продължителна.
Какво е Вашето отношение по този проблем, още повече че това се случва в период на извънредно положение, когато този период за такива пациенти е изключително тежък? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Желева, уважаеми професор Михайлов! В нашата страна Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е компетентният орган, който утвърждава и регистрира цените на лекарствените продукти – включва, променя или изключва лекарствени продукти от Позитивния лекарствен списък, както и определя референтната стойност и нивото на заплащане на лекарствените продукти.
Лекарствените продукти, съдържащи едно и също активно вещество по международното непатентно наименование (INN), се групират по лекарствена форма, изчислява се стойността за дефинирана дневна доза или терапевтичен курс, или концентрация, или обем за различните лекарствени продукти по INN и лекарствената форма и се определя най-ниската стойност, която е референтна за всички лекарствени продукти в групата.
Нивото на заплащане от НЗОК на лекарствените продукти, групирани по INN и лекарствена форма, включвани в Позитивния лекарствен списък, се определя в проценти, като НЗОК заплаща 100, 75 и до 50% от най-ниската стойност за дефинираната дневна доза терапевтичен курс на лекарствени продукти, принадлежащи към международното непатентно наименование, групирани по лекарствена форма или групирани по химична подгрупа на анатомо-терапевтичната класификация.
При промяна на референтната стойност в съответната група лекарствени продукти, която може да се дължи на включване на нов продукт, промяна на цена или изключване на лекарствен продукт, стойността, заплащана от НЗОК за тази група, може да се намалява или респективно да се увеличава. Това довежда и до промяна на доплащането от страна на пациента, като това доплащане представлява разликата между цената на лекарствения продукт и стойността, заплащана от Националната здравноосигурителна каса.
От изложеното дотук се вижда, че за лекарствени продукти за заболявания с хронично протичане, водещи до тежки нарушения в качеството на живот или инвалидизация, и с ниво на заплащане 100%, изискващи продължително лечение, във всяка INN група е осигурен лекарствен продукт, който е напълно заплатен от НЗОК, като в резултат на принципа на вътрешното рефериране за останалите лекарствени продукти се налага доплащане от пациента.
В частност, по отношение на визираните от Вас лекарствени продукти, предназначени за лечение на трансплантирани пациенти в условията на извънболнична помощ, в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък към момента са включени 18 такива лекарствени продукта, които са с ниво на заплащане 100 на 100, предвид факта, че те са предназначени за лечение на хронични заболявания, водещи до тежки нарушения в качеството на живот или инвалидизация и изискващи продължително лечение.
Обръщам внимание, че през 2020 г. Националният съвет по цени и реимбурсиране не е променял или намалявал нивото на заплащане на лекарствените продукти, включени в Приложение № 1 на Позитивния лекарствен списък, като за лекарствените продукти, предназначени за лечение на трансплантирани пациенти, нивото им на заплащане не е променяно от тяхното включване в Позитивния лекарствен списък – от 2011 г.
В заключение – предвид факта, че питането Ви не поставя конкретен казус и не съдържа конкретни сигнали, за които бихме могли да дадем конкретно становище, а представлява констатация, искам да подчертая, че ангажимент на медицинския специалист от профила на съответното заболяване е въз основа на оценката на актуалното състояние на пациента да предпише терапия за конкретната диагноза съобразно наличните в Позитивния лекарствен списък лекарствени продукти.
Задължение на лекаря е, съгласно действащата нормативна уредба, при предписване на лекарствени продукти да информира здравноосигуреното лице относно това дали лекарственият продукт се заплаща напълно или частично от НЗОК, както и дали има лекарствени продукти със същото международно непатентно наименование с по-ниска цена, съответно заплащани напълно от НЗОК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Желева, заповядайте за реплика.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в голяма част от отговора си Вие цитирахте пред нас как се определя цената на част от лекарствата, механизмът за включване на лекарствата в Позитивния списък, промяната на референтните стойности и така нататък.
Може би не сте ме разбрали, затова ще повторя ясно и конкретно. Трансплантирани пациенти заплащат лекарствата си! Един от най-важните медикаменти, които те трябва да приемат всеки ден и поддържат живота на трансплантираните от нас, от няколко дни е платен. Става дума за медикамент – точно ще Ви кажа, сега от трибуната не мога, след това, ако искате, ще Ви запозная, имам и касова бележка на хора, които са си го закупили на цена от 20 лв. Досега той е струвал 68 лв. и те не са заплащали нищо до този момент.
Всички медикаменти са безплатни за трансплантираните – така твърдят хората, които се обърнаха към мен, а сега заплащат 20 лв., които за тях са страшно много, защото трябва да приемат и допълнително такива, а някои имат много ниски доходи. Мисля, че този път ме разбрахте.
След това ще Ви кажа конкретно за сигнала, защото не може – всеки ден говорим, че здравето е най-ценното за хората, още повече че тези пациенти са в изключително тежка ситуация. За другите проблеми, свързани с трансплантирането, не един или два пъти сме говорили в пленарната зала. Затова, моля Ви, по-отговорно да се отнесете към този сигнал.
Само да допълня – да ни отговорите ясно: кое е наложило в извънредно положение да промените цената на този медикамент? Ако сега не можете да ми отговорите, понеже не знаете за кой точно става въпрос, след Вашето изказване ще допълня. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Ще Ви помоля, госпожо Желева, да ми дадете конкретния случай, за да го проверя. Но искам отново да повторя, че нивото на заплащане от страна на НЗОК не е променяно от 2011 г. Ако има такъв случай, дайте ми го – веднага ще го проверя и лично ще Ви информирам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Министър.
Преминаваме към въпрос от народния представител Кръстина Таскова относно резултати от проверката във връзка с различното заплащане от страна на НЗОК на един и същ лекарствен продукт към държавните и частните болници.
Заповядайте, госпожо Таскова.
КРЪСТИНА ТАСКОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, все още всички си спомняме – през януари месец тази година управителят на Националната здравноосигурителна каса гръмко запозна, освен народните представители, Вас и цялото общество, че има практика за заплащане от страна на НЗОК на различни цени на един и същи лекарствен продукт към различни болници. Ставаше въпрос за лекарствен продукт, заплатен седем пъти по-високо на частна болница спрямо държавна. Всички си спомняме, че Вие разпоредихте проверка. В създадената ситуация нямаше възможност да задам въпроса си – той е от началото на март.
Моят въпрос към Вас е: какви са резултатите от тази проверка? Установиха ли се нормативни пропуски и липса на възможност от страна на Касата да контролира разплащанията? Ако има загуби, какви са те за бюджета във връзка с по-високото заплащане на лекарствените продукти на частните болници? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Таскова.
Уважаеми господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Таскова, с цел извършване на анализ и идентифициране на огласените в публичното пространство практики с писмо № 61-00-7 от 16 януари 2020 г. е разпоредено на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и Изпълнителната агенция по лекарствата да извършат проверка на търговците на едро, дистрибутиращи лекарствени продукти. Налице е и самосезиране от страна на Съвета за извършване на проверка.
От страна на Министерството на здравеопазването е разпоредено Съветът да извърши проверка на търговци на едро на лекарствени продукти за лечение на онкологични и онкохематологични лекарствени продукти по приложен списък от 317 продукта относно доставни цени на лекарствените продукти до лечебните заведения за болнична помощ, по приложен списък – 39 лечебни заведения.
За тази цел от председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е назначена комисия, която е извършила следното:
Проверени са търговците на едро с лекарствени продукти за доставените от тях на лечебните заведения лекарствени продукти по приложения списък, които НЗОК заплаща извън стойността на клиничните пътеки за лечение на онкологични и онкохематологични заболявания за периода 1 януари – 31 декември 2019 г.
Идентифицирани са търговците на едро, които попадат в обхвата на проверката, на база справки, изискани от Съвета от лечебните заведения, и проверка на публикуваните от Агенцията по обществени поръчки договори на лечебни заведения за доставка на лекарствени продукти – 34 дружества, от които един производител, 31 дружества за търговия на едро с лекарствени продукти, от които едно на територията на град Варна, четири на територията на град Пловдив и 26 на територията на град София, и две дружества, които не са търговци на едро. От тях 14 имат сключен договор по Закона за обществените поръчки или са доставили лекарствен продукт с международно непатентно наименование Pemetrexed на лечебни заведения или на други търговци на едро. В същото време успоредно е извършена дистанционна проверка на същите търговци от страна на Националната агенцията за приходите.
При обработка на постъпилата в хода на проверките информация е установено, че при издадените фактури от търговците на едро на лечебни заведения или други търговци не е констатирано нарушение на спазването на утвърдените цени на лекарствените продукти с международно непатентно наименование Pemetrexed при продажбата им от търговците на едро с лекарствени продукти. Не е установено и превишаване на стойност на опаковка, изчислена на база референтна стойност, определена в Позитивния лекарствен списък в размер на 1063,03 лв. с включен ДДС. Заедно с това, тиражираната в медийното пространство информация за големи отклонения в стойността, по която лечебните заведения получават и заявяват за плащане към НЗОК лекарствените продукти с INN Pemetrexed, се потвърди от предоставените от търговците фактури.
Констатирани са и слабости в следните насоки:
1. Издадени са фактури от търговци на едро до лечебни заведения или други търговци на едро, в които не е вписано пълното и точно наименование на лекарствения продукт. Това затруднява извършването на проверка и анализирането на подадената информация.
2. Предоставени са фактури със заличено съдържание на количествата, единична цена и стойност.
3. При насрещна проверка на предоставените фактури и справки са установени грешки в отчета към НЗОК – на лечебните заведения е доставен и фактуриран лекарствен продукт на един притежател на разрешение за употреба, а към НЗОК е отчетен лекарствен продукт на друг притежател.
4. Установени са непълноти и неточности, както и разминаване в информацията, подадена от НЗОК, лечебните заведения и търговците на едро, в предоставените документи и справки, за които е изискана допълнителна информация от проверяваните дружества.
В изпълнение на заповеди на управителя на НЗОК в периода 16 – 17 януари 2020 г. служители на НЗОК също са извършили проверки. По данни от НЗОК, при проверките е извършен контрол на процедурата по закупуване и заплащане на лекарствения продукт INN Pemetrexed. Установено е, че доставката и закупуването на лекарствения препарат се осъществява на основание действащ договор между лечебното заведение и притежател на разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти. При прегледа на наличната документация е констатирано, че цената на единична лекарствена окончателна опаковка, която лечебното заведение е заплатило на търговеца на едро, е 1063,03 лв. с ДДС.
При проверките, които са извършени съобразно законоустановените контролни правомощия на НЗОК, не са констатирани нарушения. Флаконите са закупени на цена, съответстваща на пределната максимална цена, която заплаща НЗОК, а именно цената, която казах преди малко.
След получаване на цялата изискана в хода на проверките документация и последващо нейно систематизиране се направи задълбочен анализ. В резултат на това министърът на здравеопазването предложи на министъра на финансите като отраслово компетентен държавен орган да бъдат включени и частните болници в обхвата на Закона за обществените поръчки, така че да се гарантира състезателност и прозрачност при ценообразуването на лекарствените продукти. Получено е писмо от Агенцията по обществени поръчки, от което е видно, че Агенцията подкрепя предложението. Тя е изготвила промяна в Закона за обществените поръчки и ги е предоставила на Министерството на финансите, което е вносител в Министерския съвет.
В допълнение към това Министерството на здравеопазването публикува на своята интернет страница идеен проект за въвеждане на правило, с което се предлага да се въведе условие НЗОК да заплаща за лекарствени продукти най-ниската стойност между договорената в рамковите споразумения, сключени от министъра на здравеопазването в качеството му на централен орган за покупка в сектор „Здравеопазване“, и стойността, на която лекарствените продукти са доставени на изпълнителя на болнична медицинска помощ. Това са лекарствени продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, които се заплащат от НЗОК извън стойността на оказаните медицински услуги. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Само още мъничко, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Към настоящия момент НЗОК заплаща на изпълнителите на медицинска помощ лекарствени продукти извън стойността на оказаните медицински услуги цената, на която съответните лечебни заведения ги закупуват. Тази стойност не превишава определената в Позитивния лекарствен списък. Лечебните заведения обаче формират различни цени, което води до различно заплащане на едни и същи лекарствени продукти. Ето затова са и нашите предложения с оглед да преодолеем тази разлика.
Предстои очертаване на конкретни механизми, по които горепосочената идея да бъде въведена в практиката. Изразявам увереност, че съвместните усилия на всички участници в здравната система, както и всички публични власти, ще допринесат за създаване на механизми за заплащане на лекарствени продукти, които да не пораждат съмнения за непрозрачност или неравнопоставеност в разходването на средствата на НЗОК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Госпожо Таскова, ще има ли реплика? Не.
И остана последният въпрос – от народния представител Георги Михайлов относно строежа на Националната детска болница.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Преди да започнем с уважаемия господин министър конструкцията на нашия дебат искам да Ви поздравя за Вашето толерантно отношение при обсъждането на важни теми. Това се пренесе от министър Вълчев към министър Ананиев – той току-що говори повече от осем минути при лимит три минути. Надявам се този толкова важен въпрос, макар и последен, и преуморени всички в петък, да ни оставите – и той, и аз да развием своите въпроси и отговори, и допълнителни насочващи въпроси, тъй като този въпрос касае цялата нация – въпросът за Националната детска болница.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз няма да влизам в много подробности, господин Министър, тъй като Вие сте изключително добре запознат, даже до болка по този въпрос. Знаете, че благодарение на парламентарната група на БСП – това е самата истина, преди година и половина на обсъждането на бюджета бяха поканени група педиатри, които представиха пред финансовия министър, пред цялото ръководство на парламента и пред Вас включително, своето желание за възстановяване на строежа на Националната детска болница.
Оттогава обаче се случиха много събития, които не доведоха до полезен ход, и в крайна сметка до множество протести, предвождани и от граждани, и от професионалисти лекари, и от специалисти в областта на строителството и архитектурата.
Аз тук ще си позволя, знам, че ги познавате, но за нашите зрители, да прочета основните аргументи на Камарата на архитектите, които те са изтъкнали пред Вас и пред господин премиера за това, че сегашният проект, който беше защитаван упорито – не знам дали от Вас, но беше упорито защитаван, няма как и не бива да се осъществява.
На първо място: липсата на анализ за нуждите на детското здравеопазване в момента; проучване и оценка на подходящ терен; професионално и обществено обсъждане в истинския смисъл на тази дума; сериозни пропуски във функцията; липса на изисквания за качество на инсталациите в бъдещата сграда; изисквания за качеството на вложените материали; изборът на изпълнител по метода на пълен инженеринг, който се оспорваше от всички специалисти; формиране на себестойността на строежа; действащо градоустройствено решение за София, и при това положение строеж, който се оказва незаконен за столичния град; концепции и философия на строежа, който е започнат преди 40 години при коренно променени демографски условия в България; съвременни изисквания към педиатричната помощ; конструктивни височини.
Не искам да влизам в подробности, господин Министър, защото те са били разгръщани много пъти пред Вас, няма да влизам във височина на стаите – три-четири метра, основните инсталации, отопление, вентилация, няма да говоря за аварийните асансьори – всичко това Ви е познато.
Аз останах много изненадан, в приятния смисъл на тази дума обаче, че в крайна сметка решението на ръководството на държавата беше този строеж – да не го наричам с една дума, която съм наричал тук пред Вас, да бъде ликвидиран и да започне строителство на Национална детска болница.
Задавам си обаче следния въпрос и той е този въпрос, който задавам на Вас: защо трябваше да загубим година и половина, при загубени вече 40 години пред цялата нация, пред нашите майки, пред нашите деца, за да започнем сега от кота – както казваше един писател: минус 273 градуса по Фаренхайт? Ще се образува една нова дупка, да го наречем най-простовато, и ще трябва да се търси ново проектиране, надявам се, че няма да има същото проектиране, каквото е било преди 40 години, нов строеж, с нова концепция, нова философия и да стигнем в незнаен ден, незнайна година и незнаен час до един лелеян от цялата нация проект.
Надявам се, че нито Вие, нито който и да било в тази зала оспорва значимостта на Националната детска болница. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, преди да изчета това, което съм подготвил да Ви кажа, аз искам в този момент и пред Вас да кажа, че аз продължавам да смятам, че това, което е направено от нашите предци и е завършено в 1992 г., а не преди 40 години – тогава е започнало проектирането, е възможно да бъде основата на съвременната детска болница. Но поради общественото недоволство, и то на не толкова голям брой хора, премиерът реши това, което казахте Вие – в рамките на договора, който е сключен с изпълнителя, да разрушим сградата и да направим чисто нова.
Сега да Ви кажа това, което съм подготвил – как ще стане това.
Министерството на здравеопазването винаги е отчитало стратегическата важност и обществената значимост на изграждането на Национална многопрофилна детска болница, предвид което всички действия и решения са свързани с реализирането на тази стратегическа задача. Министерството на здравеопазването сключи договор РД-11-135 от 2 април 2020 г. с избрания след проведена обществена поръчка за изпълнител ДЗЗД „Детско здраве“. Договорът е сключен в съответствие със сроковете, предвидени в Закона за обществените поръчки.
Ние минахме, професор Михайлов, през цялата процедура до, включително, съдебно решение. Даже жалбите не бяха гледани по същество нито от КЗК, нито от Вас. Всички институции прецениха, че тази сграда може да бъде направена така, че да изглежда наистина като една съвременна, модерна и ефективна за здравето на децата болница.
На 2 юни 2020 г. в Министерството на здравеопазването беше проведена среща между представители на Министерството на здравеопазването, представители на Националната гражданска инициатива за истинска детска болница, представители на изпълнителя на сключения договор за изграждане на Национална многопрофилна детска болница и представители на медицинската и проектантската общност.
Целта на срещата беше да бъдат обсъдени всички гледни точки с цел определяне на принципен план за действие, който да гарантира изграждането на съвременна Национална многопрофилна детска болница, отговаряща на всички съвременни стандарти в областта на детското здраве и болничното проектиране. На проведената среща всички страни подробно изложиха своите позиции, като се постигна принципно съгласие да бъде създаден обществен съвет и екип за управление към него с участието на представители на гражданската инициатива, професионални организации и експерти. Целта на обществения съвет е да се запознае с извършения от Министерството на здравеопазването анализ на нуждите, на базата на които е изготвено техническото задание на обществената поръчка, както и да участва във вземането на концептуални решения, свързани с изграждането на бъдещата детска болница.
Страните постигнаха съгласие, че при констатирана необходимост извършеният от Министерството на здравеопазването анализ ще бъде надграден. Съгласие беше постигнато и за допълнително разглеждане на функционалното и техническо задание на детската болница и при необходимост същото да бъде допълнено, детайлизирано или променено. Целта на постигнатите договорености е да се гарантира максимална публичност и прозрачност на процеса по създаване на бъдещата детска болница, като се вземат предвид изискванията както на експертите – лекари, медицински специалисти, архитекти, инженери, така и на родители. Общественият съвет ще бъде създаден, след като всички страни, включени в инициативата, излъчат свои представители, но не по-късно от края на месец юни.
Беше постигнато принципно съгласие, че трябва да бъде определен и екип за управление към обществения съвет, който да координира процеса по взимане на решения и по изготвяне на окончателните материали. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
За реплика – господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, още веднъж Ви благодаря за Вашата истинска професионална и колегиална толерантност при обсъждането на тези въпроси.
Уважаеми господин Министър, моята клиника – Клиниката по детска онкохематология, която се превърна после в Национална болница по детска онкология и Трансплантационен център – първи в България, беше преместена заради строежа. Аз познавам историята на тази сграда, както може би малко хора в България, така че не бих искал, с цялото ми уважение към Вас, да влизам в спорове за това – кога беше направена първата копка, колко се забави началото на строежа, как беше позорно изоставен този строеж пред лицето на цялата нация и пред лицето на всички педиатри. Това са много тъжни неща за моя професионален живот, защото той отива вече в последната си третина почти, а тази болница вече 30 години, 30 години не съществува. И аз не искам да споря с Вас, защото виждам, че има у Вас искрена убеденост. Лошото е, че аз като професионалист и хората, които са застанали и са успели да повлияят на обществения процес, както Вие споделихте в момента, са успели да убедят Министерския съвет, че това, което се предлагаше, няма как да се случи и да бъде ефективно.
Аз мога да вляза в детайли, господин Министър, мога да Ви споделя каква трябва да бъде конструктивната височина на стаите, за да се направи така наречената ОВК инсталация. Мога да Ви говоря и други подробности от този сериозен анализ, който е представен, но предвид това, че са загубени толкова много години – Вие сте баща, и знаете колко са важни комплексните грижи за българските деца, в тази болница няма да постъпват деца с елементарни заболявания. Там ще бъде концентриран най-тежкият детски контингент в България, който обаче в съвременните условия, господин Министър, има възможност да бъде сериозно повлиян положително и да се върне в ръцете на своите родители, за щастието на нашата нация.
Затова с цялото си сърце Ви пожелавам успех, но Ви моля наистина, като изтече тази календарна година, пак да се върнем към тази тема и да видим дали наистина нещо се е придвижило напред, тъй като последната година и половина ние се движехме в един циркулос вициозус – лекарите го наричаме порочен кръг, и сега се взе едно решение, което аз адмирирам, но то трябва да бъде изпълнено. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми професор Михайлов, радвам се, че и двамата имаме едно огромно желание наистина тази болница да стане факт и тя да бъде такава, каквато е необходима за нашите деца. Това, че загубихме година – година и няколко месеца не беше заради това, че имаше някакви проблеми, свързани със строежа, а и чисто административни, документални неща, които трябваше да свършим с Общината и така нататък. В същото време направихме едно много сериозно обследване, което показа, че сградата е годна и отговаря на земетръсните изисквания, на които трябва да отговаря една такава детска сграда.
Няма значение, няма да се връщаме назад – не обичам да се връщам назад. Искам да кажа, че не сме го пропилели и загубили това време, защото всичките изводи, които бяха направени от обследването, показваха, че тази сграда може да бъде направена така, че да отговаря на евростандартите, които ние трябва да приложим.
Важното е оттук нататък ние наистина всички да обединим своята воля и желание, разбира се, и капацитет в съответните области, и да помогнем тя да стане възможно най-бързо. Със сигурност, със сигурност няма да водим този разговор следващата година. Още тази година ще го водим, защото ние влизаме в процедура и по всяка вероятност може би след няколко месеца, да не казвам точно колко, ще започне събарянето на сградата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Ананиев – министърът на здравеопазването, и последният въпрос от днешния парламентарен контрол.
Приключихме за днес.
Следващото редовно пленарно заседание е на 10 юни 2020 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,47 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председател:
Кристиан Вигенин


Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов