Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов, Кристиан Вигенин и Валери Симеонов

Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание Проекта за програма за работа на Народното събрание в периода 17 – 19 юни 2020 г.:
„1. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители – Валери Симеонов и група народни представители, 4 юни 2020 г.; Даниела Дариткова и група народни представители, 5 юни 2020 г.
2. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Вносители – Валентин Николов и група народни представители, 29 май 2020 г. Приет на първо гласуване на 3 юни 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител – Министерският съвет, 27 май 2020 г.
4. Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, извън избраните членове съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), представяне, публично оповестяване на документите и изслушване в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Комисията по енергетика, 10 юни 2020 г. – точка първа за четвъртък, 18 юни 2020 г.
5. Парламентарен контрол, включващ:
5.1. Разисквания по питане от народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно стратегия за подобряване на условията на труд и за финансова компенсация за българските медици – точка втора за четвъртък, 18 юни 2020 г.;
5.2. Отговор на въпрос от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев – четвъртък, 18 юни 2020 г., след приключване на т. 5.1.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносител – Министерският съвет, 12 юни 2020 г. – точка първа за петък, 19 юни 2020 г.
7. Парламентарен контрол – петък, 19 юни 2020 г.“
Моля, режим на гласуване по така представения проект за програма.
Гласували 177 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 47.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 10 – 16 юни 2020 г.:
Законопроект за отмяна на Закона за социалните услуги. Вносители – Десислав Чуколов и група народни представители. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, извън избраните членове съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), представяне, публично оповестяване на документите и изслушване в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание. Вносител – Комисията по енергетика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по земеделието и храните. Разпределен е на Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Законопроект за ратифициране на Втория допълнителен протокол към Всемирната пощенска конвенция от третия извънреден конгрес на Всемирния пощенски съюз. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Процедура – госпожо Нинова, заповядайте.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Правя процедура да бъде извикан на изслушване министърът на околната среда и водите господин Емил Димитров. Мотивите ни за това са следните:
Задължение на държавата е да гарантира на българския народ чиста вода, чист въздух, храна и земя. (Ръкопляскания от ДПС.) Темата за опазване на природата и за екологичните стандарти е една от най-важните днес.
В последните години станаха известни десетки случаи на нерегламентирани сметища в България, където незаконно са струпани боклуци от цял свят. В Хасково и в много други градове водата е опасна за здравето на хората от години! Замърсяването на въздуха в големите градове е над допустимите норми в пъти, а в последните дни ярък пример за незаконност и безнаказаност е случилото се във Варна и на строежа в Алепу. Във Варна се изляха 5 млн. евро и тонове фекални води – никой не носи отговорност за това. Време е тези въпроси да срещнат решителни мерки от страна на държавата.
Вместо това, вчера министърът заяви, че няма да бъде екологична бухалка!
Уважаеми господин Министър, да се спазват законите на страната и да се упражнява контрол върху тяхното изпълнение не е бухалка, а Ваше първо и неотменимо задължение!
Господин министърът ни препрати да питаме инвеститора какви са му намеренията и какво прави на Алепу.
Не, господин Министър, не трябва да питаме този, който го прави, а този, който му е разрешил извън закона и който си затваря очите и до ден днешен за контрол върху този строеж.
Затова искаме, госпожо Председател, от името на парламентарната група на „БСП за България“ да извикате днес министъра и да го изслушаме по тези въпроси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Нинова. Знаете как е по Правилник – входирайте предложение, ще го подложа на гласуване и ще поканим министъра, ако искате процедура – изслушване. Иначе процедурата е даване на информация.

Колеги, продължаваме с първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
С Доклада на Комисията по бюджет и финанси ще ни запознае госпожа Ангелова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Преди Доклада моля за процедура за допуск в залата на Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ в Министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 157 народни представители: за 153, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Госпожо Ангелова, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 4 юни 2020 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
На заседание, проведено на 11 юни 2020 г., Комисията по бюджет и финанси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 4 юни 2020 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: госпожа Росица Велкова – заместник-министър, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“; от Държавна комисия по хазарта: господин Георги Йорданов – председател; от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“: господин Любомир Петров – изпълнителен директор, и представители на неправителствени организации и асоциации.
По постъпилите законопроекти бяха получени становища от Министерството на финансите, Държавна комисия по хазарта, Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, Българска търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия, Българска гейминг асоциация, представители на независимия културен сектор, Българска асоциация за развлекателни и хазартни игри – 21, и Сдружение на организаторите на хазартни игри и дейности в България.
От името на вносителите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, беше представен от господин Валери Симеонов. Той сподели, че с внесения законопроект се предлагат изменения и допълнения в действащия Закон за хазарта, които продължават философията и принципите от последните приети от Народното събрание промени в Закона (ДВ, бр. 14 от 18 февруари 2020 г.) с цел ограничаване на хазартната зависимост и подобряване на регулаторната рамка. Като следващ етап в борбата с хазартната зависимост се предлага хазартните игри в казина и игрални зали да могат да се организират само в хотели с категория пет звезди, в националните курортни комплекси и населени места съгласно приложение към Закона („Албена“, „Златни пясъци“, „Св. св. Константин и Елена“, „Елените“, „Слънчев бряг“, „Дюни“, „Международен младежки център – Приморско“, „Пампорово“, „Боровец“, град Банско), както и на не повече от 20 км от шосейните, железопътните, морските и речните гранични контролно-пропускателни пунктове. Всички останали казина и игрални зали, извън посочените, ще продължат да действат до 2025 г.
Предлага се и подобрена редакция на разпоредбите за таксите за хазартни дейности по чл. 30 от Закона. Същите са разписани детайлно, като различните размери са обособени в отделни текстове.
Народният представител Менда Стоянова представи мотивите на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51. Законопроектът предвижда промяна във формата и организацията на хазартния регулатор в Република България, а именно Държавната комисия по хазарта да се преструктурира в Държавна агенция по хазарта. Новосъздадената агенция ще е специализиран държавен орган към Министерския съвет, който ще изпълнява държавната политика в областта на хазарта и ще осъществява надзор върху хазартните и свързаните с тях дейности. С Проекта се предлага да се замени съществуващата към момента частично фрагментарна правна уредба на регулаторния орган с по подробна и ясна регламентация на неговите структура, функции и дейност. Със Законопроекта се коригират някои установени от практиката недостатъци и несъвършенства на правната уредба на хазартните дейности.
На първо място, предвижда се създаването на нова ал. 4 на чл. 5 от Закона за хазарта, която ще прецизира случаите, при които не следва да се доказват инвестиции и средства за организиране на играта от организаторите, които вече веднъж са го доказали.
На следващо място, се предвижда промяна на сега действащата разпоредба на чл. 10а от Закона за хазарта, която регламентира вноските за социално отговорно поведение. С предложението се добавя, че такава вноска ще се дължи за всеки издаден лиценз. Предлагат се мерки и процедура по защита на уязвими от хазартните дейности лица в чл. 10б до 10е. Предвижда се възможност за доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили за себе си, че тази дейност им вреди.
В чл. 14 се предлага разширяване на обхвата на хазартните игри, които могат да бъдат организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, като се предвижда на Държавното предприятие да се предостави възможност да организира освен традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, също така залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти и игри онлайн в игрално казино.
По отношение на предсрочното прекратяване на лиценз, визирано в чл. 35, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта се добавя нова ал. 2, която ще урежда забрана за подаване на искане за предсрочно прекратяване в случаите, когато спрямо организатора има наложена принудителна административна мярка по чл. 86 от Закона.
С цел осъществяване на по-широк и по-масов контрол върху дейността на хазартните оператори Проектът предвижда правомощия за осъществяване на контролна дейност по Закона за хазарта да имат и контролните органи на Националната агенция за приходите с оглед използването на значителния кадрови и експертен потенциал на НАП. Във връзка с предвидените изменения и допълнения в Закона за хазарта следва да се направят и някои промени в разпоредбите на други закони, като най-съществената е в Закона за корпоративното подоходно облагане, където се отменя разпоредбата на чл. 219, ал. 4, която касае дължимия данък върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта. Тази норма следва да се отмени, тъй като в Преходните и заключителните разпоредби на предложения закон се предвижда отмяната на § 1, т. 16 от Допълнителната разпоредба на сега действащия Закон за хазарта, която касае дефиницията за „помощни и спомагателни дейности“. Нуждата от тази отмяна се обуславя от факта, че в действащия Закон за хазарта никъде не се споменава за „помощни и спомагателни дейности“, а в същото време в допълнителната разпоредба е налице дефиниция за тях. Касае се за разпоредба, която не намира реално приложение в прилагането на Закона за хазарта, което от своя страна води до необходимостта от нейната отмяна.
В дискусията взеха участие народните представители Румен Гечев, Николай Тишев, Христиан Митев, Валери Симеонов, Николай Александров и Менда Стоянова.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по бюджет и финанси с 5 гласа „за“, без „против“ и 12 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 4 юни 2020 г.
С 11 гласа „за“, 6 „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
С Доклада на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта кой ще ни запознае?
Господин Атанасов, заповядайте да ни представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
по предложението на Закона за изменение и допълнение Закона на хазарта от господин Симеонов и група народни представители
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 4 юни 2020 г.
На заседанието присъстваха господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта, и представители на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ – господин Любомир Петров – изпълнителен директор, госпожа Рада Гьонова – директор на дирекция „Правна и обществени поръчки“, и господин Борислав Чернаев – финансов директор.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Валери Симеонов, който посочи, че внесеният законопроект предлага изменения и допълнения, които продължават философията и принципите от последните приети от Народното събрание промени в Закона, с цел ограничаване на хазартната зависимост и подобряване на регулаторната рамка.
Вносителите предлагат игрални зали и казина, където се организират хазартни игри, да бъдат разполагани само в хотели с категория пет звезди в националните курортни комплекси и населени места съгласно приложение към Закона, както и на територия, на не повече от 20 километра от шосейните, железопътните, морските и речните гранични контролно-пропускателни пунктове. Всички останали казина и игрални зали, разположени на места извън посочените в Законопроекта, ще имат възможност да преструктурират своята дейност до 2025 г.
В Законопроекта се предлага и редакция на разпоредбите за таксите за хазартни дейности по чл. 30 от Закона с цел прецизиране на текстовете.
В последващото обсъждане взеха участие народните представители Иван Ченчев и Славчо Атанасов.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 2 гласа „за“… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, много е шумно!
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: …без „против“ и „въздържал се“ 16 гласа Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 4 юни 2020 г. – първо гласуване.“
И още един Доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И втория Доклад – да, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК СЛАВЧО АТАНАСОВ: „Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта на свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
На заседанието присъстваха господин Асен Марков – главен секретар на Министерството на младежта и спорта, господин Любомир Петров – изпълнителен директор, госпожа Рада Гьонова – директор на дирекция „Правна и обществени поръчки“, и господин Борислав Чернаев – финансов директор при Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от народния представител Александър Мацурев.
В частта от Законопроекта, която попада в компетенциите на Комисията, се предлагат мерки за защита, които включват предупреждения за опасността от възникване на хазартна зависимост, поставяни на обекти за хазартни игри и върху удостоверителни знаци за участие в хазартна дейност.
Законопроектът предвижда и възможност за доброволно самоограничаване от игра на хазарт от лица, които са преценили за себе си, че тази дейност им вреди. Те ще имат право да заявят пред Агенцията желание да не бъдат допускани до обекти, в които се организират хазартни игри. Тези лица ще бъдат включвани в регистър, като организаторите на хазартни игри ще бъдат длъжни да не допускат лицата от регистъра до съответните обекти. В мерките за защита е включено и уведомяване на участниците за възможността да се самоограничат чрез процедурата по Закона от участие в хазартни игри.
Друга промяна, която предлага вносителят, е разширяване на обхвата на хазартните игри в чл. 14, които могат да бъдат организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, като му се предостави възможност да организира допълнително залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, и игри онлайн в игрално казино.
Според вносителя това ще увеличи приходите на държавния хазартен оператор, което ще осигури по-голям финансов ресурс за физическото възпитание и спорта.
С цел осъществяване на по-широк и по-масов контрол върху дейността на хазартните оператори Проектът предвижда правомощия за осъществяване на контролна дейност по Закона за хазарта да имат и контролните органи на Националната агенция за приходите.
С промените се цели по-широк, по-редовен и по-детайлен контрол върху хазартните дейности за спазването на нормативните актове и гарантиране на правата и законните интереси на организаторите на хазартни игри и дейности.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта в Комисията са постъпили становища от Министерството на финансите, Министерството на младежта и спорта, Държавната агенция за закрила на детето, Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, Българската търговска асоциация на производителите и организаторите от игралната индустрия и Българската гейминг асоциация. Всички те подкрепят така представения законопроект.
В резултат на дискусията и въз основа на проведеното гласуване с 9 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ – 7 гласа, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и група народни представители на 5 юни 2020 г.“ Благодаря Ви, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Преминаваме към следващия Доклад – на Комисията по културата и медиите.
Заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК АСЯ ПЕЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 11 юни 2020 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г. В заседанието участваха от Министерството на културата: Румен Димитров – заместник-министър, и Весела Щерева – парламентарен секретар.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Александър Иванов.
Със Законопроекта се регламентира промяна във формата и организацията на хазартния регулатор в България, като Държавната комисия по хазарта се преструктурира в Държавна агенция по хазарта. Целта е да бъде внесена яснота в статута на хазартния регулатор и осигуряване на прозрачност в дейността му. Преминава се от колегиален орган на управление в едноличен такъв, за да се осигури бързина в развиващите се пред държавния орган производства и персонализиране на отговорността с оглед законосъобразно вземане на решения. Предоставя се възможност на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ да организира онлайн хазартни игри и по-конкретно онлайн казино, което да доведе до по-висок национален доход в страната. Дължимите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане и държавните такси по Закона за хазарта от организираните хазартни игри да постъпват в бюджета.
С § 63 от Законопроекта се предлага отпадането на § 32 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, който предвижда в бюджета на Министерството на културата ежегодно да се превежда целева субсидия за Национален фонд „Култура“ в размер на 10 на сто от внесената през предходната година държавна такса по чл. 30, ал. 3 и променливата част от ал. 4.
Освен това с § 72 се предлага да отпаднат текстовете от Закона за меценатството, които регламентират възможността държавата да организира лото за подпомагане на културата.
Участие в дискусията по Законопроекта взеха народните представители: Вежди Рашидов, Красимир Велчев, Иван Ченчев, Велислава Кръстева, Тодор Байчев, Лъчезар Иванов, Нона Йотова, Анастас Попдимитров.
Председателят на Комисията Вежди Рашидов припомни, че предложението по гореспоменатия § 32 е направено от него в 42-ото Народно събрание и е получило подкрепа от народни представители от ГЕРБ, БСП и ДПС. Отбеляза още, че ще предложи законодателна промяна в подкрепа на културата чрез средства от хазартна дейност.
Иван Ченчев от името на членовете в Комисията от „БСП за България“ обърна внимание, че в редица страни от Европа чрез отчисления от хазарта се подпомагат фондове за културни проекти, меценатски програми за развитие на изкуството и културните организации. Той заяви, че по отношение на Законопроекта те ще гласуват „въздържал се“ и ще направят предложения след първо гласуване.
Велислава Кръстева заяви, че се присъединява към идеята за търсене на работещи инструменти, с които да се осигури възможност за финансиране чрез отчисления към сектор „Култура“.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите с 8 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г.“
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Пеева.
Това беше последният доклад по двата законопроекта.
Сега възможност имат вносителите да представят законопроектите. Имат ли желание?
Заповядайте!
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С внесения законопроект се предлагат изменения и допълнения в Закона за хазарта, които продължават философията и принципите от последните приети от Народното събрание промени в него, с цел ограничаване на хазартната зависимост и подобряване на регулаторната рамка.
Хазартната зависимост е пример за процес или поведенческа зависимост, която се различава от зависимостите, свързани с вещества, като тютюн, алкохол, храна, наркотици. Поведенческата зависимост идва от серия от действия, постъпки, които са свързани с поведението. При хазартната зависимост еуфорията идва от социалната атмосфера или групата, която се събира в казиното, а също така вълнението идва от поемането на рискове. Хората с хазартна зависимост се ангажират с различни типове хазартни игри или активности, като най-разпространени са така наречените игри на късмета или щастието, слот-машинки, рулетка, карти.
Хазартната зависимост се развива бавно във времето. Хората могат да започнат с приемливо социално и за забавление залагане и постепенно да се пристрастят докато развият патологично разстройство. В повечето случаи зависимостта се развива за няколко години, макар че има случаи, когато хора, залагали в продължение на 10 години, контролирано и под въздействието на голям стрес като развод или загуба на работа, развиват патологично разстройство, свързано с хазарт.
Патологичното разстройство се характеризира с неконтролирани залагания, извън всякаква граница на социално-приемливата или за забавление активност, така че има сериозни последици за личността и за живота на залагащия. Хората, които страдат от хазартна зависимост, може да загубят всичките си спестявания, да се въвлекат в престъпления – убийства, самоубийства, кражби, грабежи, подправяне на чекове, злоупотреби, свързани с пари, за да си набавят нужните суми пари за техния навик. Много значими взаимоотношения и работата могат да бъдат загубени в резултат на тази пристрастеност към хазарта.
Ето защо като следващ етап в борбата с хазартната зависимост предлагаме хазартни игри в казина и игрални зали да могат да се организират само в хотели с категория пет звезди, в националните курортни комплекси и населени места съгласно приложение към Закона и на не повече от 20 км от шосейните, железопътните, морските и речните гранични контролно-пропускателни пунктове. Всички останали казина и игрални зали, извън посочените, ще продължат да действат до 2025 г.
Положителните страни на поетапното ограничаване на дейността на хазартните оператори до посочените обекти в продължение на 5 години са следните: плавно преустановяване на дейността и загубата на приходи за държавния бюджет, неналичието на съдебни претенции към Република България за възстановяване на разходи за направени инвестиции и причинени вреди от страна на държавата, лицата с хазартна зависимост по-плавно биха преодолели зависимостта си, като се и минимизира възможността за възникване на нелегален хазарт.
Предложенията в настоящия проект са съобразени с практиката на Съда на Европейския съюз, че са допустими ограничения при осъществяването на хазартна дейност. Подобни ограничения не нарушават и Европейската конвенция за правата на човека, тъй като са в обществен интерес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Ще преминем към дискусия, ако вносителите от ГЕРБ не желаят да представят Законопроект? Не.
Откривам дискусията по законопроектите.
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще взема отношение по поправката в Закона за 10-те процента за култура, които трябваше да отидат от хазарта. Преди пет години аз бях вносител на този законопроект и много се зарадвах, защото всички гласувахме – и БСП, и ГЕРБ, и останалите парламентарни групи, имаше един добър консенсус по този въпрос. Тогава аргументът ми беше, че при управлението в Министерството във Фонд „Култура“ се наливаха едни малки пари, защото няма пари, от бюджета на Министерството. Фонд „Култура“ представляваше и представлява един фонд, който служи да подпомагаме основно начинаещи млади дебютиращи автори, имащи възможността на своята изява и да реализират своя талант.
Не е тайна, всички знаем, че каквото и да говорим, бюджетът на културата е много недостатъчен. Обсъждайки в Комисията по култура този закон за 10-те процента за култура, стигнахме до извода, че пет години това не проработи, незнайно защо – аз не мога да отговоря, но решихме в Комисията по култура да отпадне засега и между първо и второ четене отново да внесем по-добра редакция съвместно с Правната комисия и Комисията на госпожа Стоянова, да направим отново предложение наистина отчисления от 10% да отидат и за Фонд „Култура“, но да можем да направим така и ще разчитам отново, разбира се, на консенсус. Защото казах на колегите в Комисията, че това е много важно за българските творци, тъй като нито БСП би пострадало от това, ако не приемем и не гласуваме Закона, нито останалите. Единствено българските творци биха пострадали, ако тази помощ не отиде при тях.
Затова дълбоко се надявам, че между първо и второ четене аз ще внеса отново ясни текстове. Дълбоко се надявам, че този път тези средства ще стигат до българската култура. Разбира се, ще се радвам много, ако ние по въпроса за тези 10% намерим общ консенсус. Благодаря Ви. Това е!
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Взимам думата за изказване по Проекта, внесен от колегите от ГЕРБ, за да кажа още в самото начало, че това ще бъде един несполучлив опит да бъде подведен българският парламент.
Експертите, които са Ви готвили тези мотиви, съзнателно или не, са Ви подвели, уважаеми колеги. Фактите са следните!
Първо, причината, за да разглеждаме новия законопроект, е, че Законът, приет от този парламент, тук – в тази сграда, на 5 декември 2014 г., не е изпълнен в продължение на повече от пет години! На 5 декември 2014 г. в парламента сме решили и сме задължили Министерския съвет в § 16 от Заключителните разпоредби до 28 февруари 2015 г. да представи концепция за развитие на сектора на хазарта и нов законопроект. Днес сме 17 юни 2020 г. и решението на българския парламент, в противоречие на Конституцията и на Закона, не е изпълнено от Министерския съвет, който е задължен в този § 16.
И сега, вместо да се оправи тази грешка, ни вкарват в някакво юридическо антиевропейско блато. Тъй като обичаме фактите, цитирам мотивите на колегите от ГЕРБ: „Предложената промяна в структурата на регулаторния орган е в синхрон и със световните и с европейските практики.“ Точка! „Сравнително-правният анализ показва, че в голяма част от държавите в световен мащаб хазартната регулация се осъществява не от колегиален орган, какъвто е Комисията, а от едноличен орган, поради необходимостта от оперативност с оглед динамиката на хазартния сектор. Сред държавите, в които регулаторният орган е едноличен – все цитирам! – са: Дания, Франция, Германия, Гибралтар – отварям една скоба, тук вносителите са пропуснали уроците по география, Гибралтар все пак не е държава, тази красива скала е част от територията на Великобритания, но това е дребен въпрос – Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Норвегия, Швеция и други. В значително по-малък брой държави, сред които Белгия, Великобритания и Испания, са предпочели модела на вземане на решения от колегиален орган.“ Точка!
Уважаеми колеги, нашият сравнителен анализ на законите на страните – членки на Европейския съюз, показва обратното! Няма нито една страна – членка на Европейския съюз, където има някакъв цар на хазарта, назначаван от който и да било, да управлява хазарта! А как управляват в Дания, за която казвате? Ministry of taxation, което ще рече Министерство на данъците. В Германия решенията за хазарта се вземат от министрите на вътрешните работи на 16-те провинции на Федерална република Германия; в Австрия – Министерството на финансите; в Белгия – Министерството на икономиката.
За да не изреждам 27 страни, ще Ви кажа, че Министерството на финансите директно управлява и контролира хазарта в Австрия, Хърватия, Естония, Унгария, Литва, Полша, Словения, Италия, Чехия и Швеция. В Белгия хазартът се регулира и органът е Министерството на икономиката; Министерството на вътрешните работи – в Германия, Дания и Финландия; Министерството на правосъдието – в Ирландия и в Холандия.
Тъй като хазартът носи големи приходи, ще Ви кажа, че този колективен орган, за който Вие казвате, че е едноличен, във Франция как е и ще бъдете изненадани – там изборът на колективния орган за управление е като управление на Националната банка на Франция. Тъй като са седем души, са с 6 годишен мандат – председател и още двама души се назначават от президента на Република Франция, двама души се назначават по предложение на председателя на Долната камара – Националното събрание, и двама души са по предложение на спикера, на председателя на Сената на Франция.
Каква еднолична власт? Къде четохте тези материали Вие? Вие шегувате ли се с българския парламент?! Никъде няма такъв цар на хазарта, какъвто Вие предлагате! Това е уникално! Значи досега са пет души: от НАП, Министерството на финансите, ДАНС е вътре, Министерството на правосъдието, и ги няма 700 милиона!? Вие сега ще улесните корупционерите – ще им сложите само един човек, който ще е някакъв извънземен!? И в Африка няма такъв цар на хазарта, който ще управлява! Как е възможно! Каква наглост – в парламента да ни давате примери в абсолютна лъжа на европейската практика!
Освен това, обърнете внимание – наред с други изключително странни неща от тези три страници с мотиви, тук, уважаеми колеги, няма никакви числа. Даже стига да коментираме само едно изречение от този проект. Цитирам, на последната страница – това е шокиращото вече, пише така: „Предложените промени в Проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет.“ Точка! Много интересно. Значи, джуркаме сега, Закона го променяме по някакви правила извън Млечния път, в резултат на което – о, небеса – няма да има промени в бюджета. Което значи какво? Първо, това е една безсмислена операция. И, второ, аха-а-а, какво искат да кажат вносителите? Щом няма да има промени в бюджета, значи следващите 700 милиона ще бъдат откраднати пак ли? Приятен ден! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Свиленски. И, ако друг не пожелае, след това господин Ченчев.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, аз отново ще попитам къде е министърът на финансите, когато гледаме Закона за хазарта? Защото този, същият министър на финансите, пет години не спазва Закона? Пет години даже и предложението, което сега е направено за промяна на Закона за хазарта, не е направено от него, а е направено от колегите от ГЕРБ. Къде е господин Горанов да отговори защо пет години § 32 на Закона за хазарта не се изпълнява? Задал съм му въпрос 2016 г., преди това 2015 г., и той все ми казва, че въпросът ще бъде решен, има нужда от нов Закон за хазарта.
Къде е новият Закон за хазарта? Виждам, че тук има представители на Министерството на финансите... Къде е новият Закон за хазарта, господин Горанов? Или трябва някой да печели по 700 милиона, а Вие да стоите някъде, да ни гледате сега и може би да ни се и подигравате.
Защо културата ще бъде лишена от 10%? Било противоречие между Закона за публичните финанси и Закона за хазарта. Ама нали Вие ги приемате тези закони? Нали те ни ги предлагат – Министерският съвет? Те нямат ли капацитета да преценят, че когато предлагат един закон, той противоречи на друг закон? Или тук депутатите – давайте, гласувайте да заблуждаваме хората на културата, че ще има 10% и после пет години няма да спазваме този закон? После пет години няма да събираме 700 милиона, за да може така да си живеят добре нашите управляващи. Няма как да стане!
Въпросът ми в момента е: къде е министърът на финансите? Къде са 10-те процента за култура? Вместо да търсим решение на проблемите в културата, вместо да търсим решение за финансиране на този сектор, ние правим най-лесното – казваме, че това противоречи на друг закон. Ами защо не променихте Закона за публичните финанси, за да се противоречи на него, а променяте Закона за хазарта, където трябва да се дават 10%? Защото 10-те процента за култура е по-добре да отидат в кореспонденцията между тези 60 милиона вероятно. Между другото, те са точно 10% от 700 милиона несъбрани пари – тези 60 милиона, които са се движили някъде между „Московска“ и вероятно някоя партийна централа.
Колеги, призовавам Ви да не приемате предложението на колегите от ГЕРБ.
Между другото, не виждам и госпожа Дариткова, която е вносител на Законопроекта. Тоест кой защитава Законопроекта на ГЕРБ? Сега вероятно господин Иванов ще го изправят тук, той въобще няма никаква вина за това, което се е случвало 2015 – 2016 г. и сега ще трябва като Матросов да ги брани. Господин Иванов, не се опитвайте, няма смисъл. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Може би да редуваме групите. Ако няма – заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! През 2014 г. Вежди Рашидов предложи и отстоя предложението си за промяна в Закона за хазарта, намерило израз в § 32 на Преходните и заключителните разпоредби, влезли в сила от 1 януари 2014 г., а именно в бюджета на Министерството на културата ежегодно да се превежда целева субсидия на Национален фонд „Култура“ в размер на 10% от внесената през предходната година държавна такса по чл. 30, ал. 3 и променливата част по ал. 4. Тогава мнозина от културтрегерите на страната ни с благодарност поеха дъх в очакване на тази наистина живителна глътка въздух, каквато години преди това и сега поддържа спортът в страната ни. Уви, още със следващия бюджет – 2015 г. творците останаха неприятно изненадани, че това не се случи. Между другото, това не се случи и в бюджетите на 2016-а, 2017-а, 2018-а, 2019-а и 2020 г. Неработещи останаха и текстовете в Закона за хазарта, приети през 2014 г., предвиждащи отчисления от онлайн и от офлайн такси за Министерството на културата, защото от двете министерства не бяха разработени конкретни механизми и Правилник за прилагането им, които да осигурят отчисления от хазарта в полза на българската култура.
Отдавна е известно, че държавният бюджет оставя всяка година недофинансирани както 12-те програми на Национален фонд „Култура“, така и трансферните субсидии във всички останали сектори под ръководството на Министерството на културата – сценичните изкуства, теренните разкопки в раздел „Културно-историческо наследство и опазването на недвижимите паметници на културното ни наследство“. Доказана е и липсата на достатъчно средства за устойчиво развитие на културния сектор в България, подпомагащ изобразителното изкуство, кинотворчеството, развитието на талантите и подкрепата на върховите творчески прояви в професионалното и любителското творчество. Самият Фонд „Култура“ има 15 посочени възможни източника за набиране на средства за финансиране, но както знаем, засега това става само чрез държавния бюджет.
Още една причина да се надяваме през тези шест години, че записаните в Закона за хазарта предложения все някога ще заработят и двете министерства ще направят необходимото за изпълнение на обещаните допълнителни варианти, защото това е записано и в Управленската програма на ГЕРБ, като бихме искали да припомним цел 134 от нея, а именно реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Национален фонд „Култура“. Към тази цел следват: Мярка 512 – „Разработване на проекти на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата“; Мярка 513 – „Одобряване от Министерския съвет на ЗИД на Закона за хазарта и ЗИД на Закона за закрила и развитие на културата“; Мярка 514 – „Промяна на законовата уредба, включително формирането на приходите и финансирането на дейностите на Национален фонд „Култура“ в съответствие с общите правила на публичните финанси“.
Културата действително има критична нужда от алтернативни източници, осигуряващи реално, съществено и стабилно финансиране. Надявахме се, въпреки че досега предложените от господин Рашидов и приети в Закона за хазарта и Закона за меценатството не сработиха, все някога да заработят, но внесеният ЗИД на Закона за хазарта окончателно попари тези ни надежди. Така предложените промени ще навредят на перспективата за развитие на българската култура и идеите за доближаването ѝ до общоевропейския контекст. Настояваме и за конкретно доработване, за да станат работещи в бъдеще. Още повече че сега ни се предлага държавен контрол върху приходите и разходите.
Като сравнение бихме могли да посочим положителния опит в 24 европейски страни, като например Англия, Ирландия, Белгия, Нидерландия, Полша, Унгария, Чехия, Румъния и Италия, където чрез отчисление от хазарта – частно или държавно организиран, игрите на късмета „Арт лото“, национални и регионални лотарии, подпомагат фондове за културни проекти и меценатски програми за развитие на изкуствата и културните процеси.
Във Финландия например дори тези фондове се измерват с почти 40% от печалбата на такива дейности, като лотарии и други игри на късмета, в полза на развитието на изкуствата и културата в страната.
Приемаме, че финалът на писмото – становище на Министерството на културата по предложения ЗИД е подадена ръка за съвместни действия в посока признаване на спешна помощ за културата, за да се разбере, че въпреки признатите ценности, които създават, българските творци, трудно могат да се развиват на чисто пазарен подход.
В тази връзка Министерството предлага да се търсят нови или да се усъвършенстват съществуващи законови механизми, чрез които да бъдат подпомагани културните организации. Затова между първо и второ четене ние ще направим своите предложения с надеждата, че ще ги подкрепите и Вие, което ще позволи постигането на инвестиционен модел за развитие на българската култура с възможност за осигуряване устойчивост в развитието на сектора. Благодаря Ви, господин Председател. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Реплики? Не виждам реплики.
Други изказвания? Не виждам други изказвания.
Заповядайте. Видях, че от доста време се каните, но някак си не вдигахте ръка – имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много се акцентира днес от тази трибуна по промяната на формата на управлението – от комисия да се превърне в агенция, акцентира се също и върху 10-те процента, които трябва да отиват за култура, и мисля, че основателно се акцентира върху тях.
Една част от предложеното от доктор Дариткова и група народни представители, а именно нашето предложение, акцентира на две доста важни за мен неща, които се пропуснаха в дебата досега. Едното от тях, колеги, е прецизиране на нормата при вноската за социално отговорно поведение, което се издава на един лицензиран оператор. Сега в нашето предложение, колеги, е записано на Вашето внимание да предложим да се събира за всеки издаден лиценз, което със сигурност ще доведе до повече пари, които да влизат в Министерството на спорта за програми, насочени към децата.
Другото, колеги, което убягва от Вашето внимание, въпреки че някои ме споменаха от тази трибуна, беше хубаво наистина да се запознаят с цялото наше предложение и да погледнат промяната, която предлагаме, и възможностите, които даваме на Българския спортен тотализатор да се развие. Колеги, пропускаме много важно нещо – една трета от приходите от Българския спортен тотализатор, които за миналата година, ако не се лъжа, бяха около 180 милиона, тази година се очаква да постъпят 60 милиона повече в Българския спортен тотализатор от организираните от него игри, една трета от тези средства, отиват в Министерството на спорта – отиват за развитие на децата, на млади таланти, отиват за училищата и спортни, така да кажем, съоръжения и изграждането им, отиват в българските федерации, отиват за подготовка на български състезатели за европейски, световни и олимпийски игри.
И мисля, че тук този акцент, колеги, го пропуснахте. За мен Българският спортен тотализатор има своята функция, която ние трябва да подпомогнем. Именно в нашето предложение за мен разковничето е точно това – акцентираме върху развитието и технологичните възможности и иновации, които даваме да се възползва Българският спортен тотализатор, защото в частния сектор явно доста добре са се възползвали досега и за в бъдеще, и всичкият пълен набор от иновации, електронни, онлайн, ако искате, са били използвани, докато Българският спортен тотализатор е имал малко ограничение, което ние искаме да премахнем. Защото, пак подчертавам, колеги, една трета от постъпленията от организираните игри от Българския спортен тотализатор отиват за спорта, за младите и за културата, която трябва да събудим още веднъж в младите, а именно това да се стремят да постигат високи резултати благодарение на инвестициите, които ще направим в Министерството на спорта. Благодаря Ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Да припомня, че обсъждаме два законопроекта.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ако не се лъжа, тази сутрин направихме една любезна покана към министъра на околната среда и водите да се яви тук и да обясни своето, меко казано, скандално поведение.
Държим да се появи тук, в тази зала, в следващите минути, часове, за да чуем от трибуната защо изказа такива становища, които са в противоречие с очакванията на българските граждани, с очакванията на народните представители. Той дължи обяснение на народните представители, така че още веднъж Ви моля да потърсите господин Емил Димитров, за да дойте тук в залата и да даде обяснение за своето поведение, което е, меко казано, скандално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
Ще проверим отправена ли е поканата и какъв е отговорът на министъра.
Продължаваме с разискванията по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Байчев. Имате думата.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както виждам, двата законопроекта възбудиха доста спорове в обществото, но никакъв такъв в пленарната зала.
Другото, което ми прави впечатление, е, че се говори само за единия от законопроектите, а те са два. Между тях има и общи черти, но има и разлика.
Аз ще започна с това, което е общото между двата законопроекта, а именно, че и двата законопроекта са еднакво неприемливи за обществото предвид естеството на материята, която се разглежда.
Също така двата законопроекта еднакво срамежливо избягват данъчното облагане такова, каквото е по света и в Европа, бих казал, както ние гордо се тупкаме в гърдите, че сме членове на Европейския съюз, но тук е моментът да се каже, че данъкът, с който се облагат хазартните игри, тото и лото игрите, е такъв, с какъвто се облагат физическите лица в Европейския съюз.
Другото общо нещо е, че се избягва да се коментира рекламата, а именно – и в Европейския съюз, и навсякъде по света рекламата е ограничена и строго регулирана, докато при нас продължава да бъде широко рекламирана. Даже и в двата нови законопроекта се предвижда едно разширяване на дейността на Българския спортен тотализатор.
Следващото общо между тях е именно разширяването на дейността на Спортния тотализатор, на тото и лото игрите, на хазартните игри. И тук се сещам как именно от тази трибуна се говореше, че това е един порок, който трябва да бъде ограничен. От една страна, ние искаме ограничаване на този порок, от друга страна, държавата вече ще го предлага, и то даже, бих казал, в разширен вариант. Във варианта, който се предлага – на колегите от ГЕРБ, се включват конни надбягвания, надбягвания с хрътки, случайни събития и тем подобни хазартни залагания.
Тук искам също така да добавя, че и двата законопроекта не правят една много важна разлика между традиционна лотария, тото и лото игри и хазарт. Тук трябва да има степенуване на данъчното облагане на този вид игри, защото в Европа, а и по света в най-висока степен и с най-висок данък се облагат хазартните игри. Данъчното облагане във Франция стига до 50%, а в Корея и Япония – до 70%. При нас няма да коментирам колко е. То е доста далеч по-скромно.
Също бих искал да добавя, тук вече ще направя едно леко разграничение и ще вляза в двата законопроекта – в Законопроекта на „Обединените патриоти“ се предлага хазартни игри и въобще такъв вид игри да се предлагат в петзвездните хотели, в 20 километровата гранична зона и в националните курорти.
Това, от една страна, ще доведе до разцъфтяване на нелегалния бизнес и нелегалните залози и игри във вътрешността на страната, също така ще доведе до една диспропорция в регионалното развитие на страната, тъй като и сега има бедни региони, бедни райони, но също така има курортни селища, в които има хотели, но там няма да се предлагат този вид, хайде да го наречем, забавления.
Ще премина и към недостатъците на Законопроекта на ГЕРБ, тъй като беше казано, че се обръща внимание прекалено много на това, че се говори за културата. Аз искам да кажа, че в проекта на ГЕРБ, който предлага регистрационен режим на така наречените уязвими – първо, колеги, Вие сте приравнили хората със зависимости към непълнолетните, което според мен чисто правно е неправилно.
От друга страна, в този регистър всеки ще трябва сам да отиде и да се регистрира. Тук ще Ви дам пример със Сингапур, където също съществува такъв регистрационен режим. В Сингапур, който е в една своеобразна класация на нациите, които са зависими от хазарта, на второ място, има едва 935 регистрирани. Там се позволява, освен че сам можеш да се регистрираш, може и член на семейството да отиде и да подаде за теб информация, че ти си зависим от хазарта. И въпреки това годишно има около 1200 нарушения на тези, които са зависими и продължават да играят. Затова правителството на Сингапур е взело друго решение, а именно – въвело е такса от 81 долара, която такса се плаща от желаещите да играят.
Друго, което също ми прави впечатление, на което не се обръща внимание. Има едно изследване на „Блумбърг“ от 2018 г., в което изследване са установили следното: хората с по-ниски доходи играят повече и харчат повече пари, отколкото хората с по-високи доходи. За Щатите – хората с доход до 10 хил. долара, тоест това са най-бедните, харчат по 30% повече от доходите си от тези, които имат доходи до 50 хил. долара.
На следващо място също искам да кажа, понеже се повдигна темата, за културата. От тази трибуна много често се използваше терминът, че нацията чрез тези игри се „опростачва“. Добре, колеги, но ако нацията се опростачва чрез игрите, с разширяването на игрите, със създаването на възможности за по-богат достъп до такива игри, как точно ще се повдигне общото ниво на култура в нацията? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Реплики?
Заповядайте за реплика, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байчев, по-голямата част от Вашите аргументи бяха изложени и в Комисията. Аз там изложих своите несъгласия с тях и сега пак ще ги повторя за по-широката аудитория.
Първо, по отношение на данъците – не сме чак такива специалисти във финансовата област, но все пак сме предложили едно, бих казал, изясняване и изчистване, ако има евентуални някакви превратни тълкувания в данъците. Това го има в нашия законопроект, така че тази критика към нас не мога да я приема.
Не мога да приема и критиката, че нищо не се споменавало за рекламите, след като от тази трибуна е имало такива призиви – да, в 2018 г. и след това. Ние сме категорично за ограничаването на рекламите и сме го постигнали. Постигнали сме го със Законопроекта, който беше приет. Той беше за промените в Закона за хазарта и беше приет преди няколко месеца и ако някой оспорва това, това означава, че този човек, който го оспорва не живее в България. Вие къде живеете, господин Байчев? Гледате ли Нова телевизия, bTV, Канал 1? Виждате ли ги тези реклами или много бързо забравихте как от сутрин до вечер ни заливаха щастливите, нахилени физиономии на най-различни хора от провинциални райони – селца, градчета, паланки, където с големи табели показваха колко са спечелили? Къде ги виждате сега? Няма я тази реклама, тотално изчезна вече. И това беше скритият ефект и замисъл от прекратяването на лотарийните игри като частна инициатива, като възможност частната собственост да ги упражнява.
Сега, прехвърляйки всичко в ръцете на Тотализатора, този процес е регулируем от държавата и сами виждате, че рекламите са ограничени страшно много, така че да говорите, че нищо не се прави, не сте прав. Може да няма конкретен текст, но много неща се постигат и не по директния начин. (Реплики.) Да, по индиректен начин, точно така! А Ви е ясно каква е причината примерно да не се шуми по този въпрос – чисто политическа, от гледна точка на това, че може би нямаше да минат текстове за пореден път, както стана в 2018 г. Нали така?! Между другото, да Ви припомня, че Вие този закон не го подкрепихте преди няколко месеца – промените в Закона за хазарта.
И това, че щяло да породи нелегален бизнес, диспропорция в регионалното развитие, няма нищо подобно. Ние не забраняваме хазарта. Хазартно пристрастените, които разполагат със средства, могат да пропътуват 30 – 40 минути или един час до най-близкия граничен пункт, или пък да отидат в петзвездното казино, където могат да вложат своите пари, но ние ограничаваме точно това, за което и Вие говорехте като статистика – за нарастващата зависимост на крайно бедните социални слоеве от населението, за тези, които вземат пенсия и от петте лева за деня, дават 3 лв., за да завъртят ротативката и колкото пари им останат, с тях си купуват за ядене.
В моята реплика изразявам несъгласието си основно по тези три пункта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Симеонов.
Заповядайте за втора реплика, господин Атанасов.
Докато идвате насам, да информирам, че министър Димитров е заявил, че след заседанието на Министерския съвет е готов да дойде в парламента, за да даде информация по поставените въпроси.
Заповядайте, господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Не сме толкова наивни, никой от Вас не е наивен да смята, че хазартът с магическа пръчка ще изчезне. Той още от древността, така да се каже, на практика е една от най-древните професии на някои хора. Въпросът е, че ние искаме тези неща да се урегулират.
България е на първо място в момента в света по брой на игрални зали и казина на глава от населението – 878 игрални зали и 27 казина. (Реплики.) Запишете го, запишете го!
Има фрапантни случаи на нарушаване на сега действащия закон. Идете на 100 м от парламента – училище „Пушкин“, Руската гимназия, на 50 м от него има игрална зала, а знаете по Закона, че трябва да са на минимум на 200 м такива игрални зали от учебни заведения. Ние сами си плюем в лицето като народни представители, защото само на 100 м нарушаваме собствения си закон.
Трето, както казват някои древни хора: „Дозата прави отровата.“ Това, което Ви го казах, си е жива отрова. Не може в подблоковите пространства и в основата на блоковете да има игрални зали. Това просто е абсурдно! Никъде по света не се прави така.
Най-реномираните, най-регламентираните, най-гледаните по телевизиите зали в света, знаете, са в прословутия Лас Вегас, и всеки си мисли, че в цяла Америка е така. „Да, ама не!“, както казваше един покоен добър журналист. Само в четири щата се играе хазарт – Калифорния, Невада, Атлантик сити и още един от щатите.
На трето място, най-интересният пример. Нали знаете къде е най-старото казино в света? В Монако. Най-старото казино в света е в Княжество Монако. Обаче ще Ви кажа един интересен факт, че гражданите на Монако нямат право, щом са граждани на Монако, да играят хазарт в Княжество Монако. Нямат право да играят и нямат право да посещават игрални зали и казина! (Реплики.) В това число, колега, и собственият им принц няма право да посещава такива заведения, така че, приятели, тук не става въпрос да се спира хазартът. Той в някои отношения върши работа, особено за футболните клубове, които безспорно, една огромна част от тях се финансират, сериозно се подпомагат от „Ефбет“ и „Уинбет“ най-вече. Така че цялата работа е да бъде урегулиран този бизнес, защото, примерно, аз където живея, в един от кварталите на Пловдив, в подблоковите пространства в радиус от около 500 – 600 м има пет игрални зали.
А всички знаете, и Вие най-добре го знаете, тъй като сте интелигентен човек, че не само Световната здравна организация, всички здравни организации в света твърдят, че хазартът е бо-лест. И тя е много по-опасна според лекарите – не съм лекар, тук някои ще го потвърдят, ето професор Михайлов е срещу мен, дори от наркозависимостта. Това е! Работата е да се регулира тази дейност. И за мен е странно в края на краищата, но когато става въпрос за 3 милиарда и 280 милиона само за миналата година, изобщо не е странно, че се намират лобита, които напълно да защитават този бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Байчев, за дуплика.
Да увеличите времето на групата.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! По реда на репликите. Първо се обръщам към колегата господин Симеонов.
Господин Симеонов, да, Вие сте безспорно прав, няма как всички да са специалисти по данъчно право, но проблемът е, че трябваше да има едно обществено обсъждане, където да бъдат поканени заинтересованите хора и най-вече Министерството на финансите, което и в момента отсъства, няма негов представител. (Реплики от ГЕРБ.) Добре, ще кажат после. А както виждаме, и в мотивите на внесените законопроекти липсват всякакви числа, които да показват с колко ще нараснат приходите.
Когато бяхме на Комисия, ако не ме лъже паметта, управителят на Спортния тотализатор за първите три месеца каза, че увеличението на приходите е с 300 хил. лв. До 60 милиона за девет месеца, някак си с много едри крачки ще трябва да върви „Българският спортен тотализатор“, за да може да навакса.
И другото, което казахте по отношение за рекламите и за щастливите хора, които са били. Ами, ако сте обърнали внимание, тези игри вече ги няма. След като игрите ги няма, кой да плати за някаква реклама? Така че съответно си отпада. А „Българският спортен тотализатор“ два пъти в седмицата, надявам се и по една бургаска телевизия да върви, и ще видите, че там се пуска и се рекламира. Така че рекламите си вървят, макар и по друг начин.
Що се отнася за това, че не се вкарва в законопроекти, ако може по друг начин, аз бих нарекъл този другия начин задкулисни договорки, задкулисие и тем подобни. Не съм съгласен, че нещо може по този начин да бъде вкарано и да бъде наложено, при положение че за него няма законова норма.
Сега към господин Атанасов. Само да Ви кажа, че освен по брой игрални зали, ние сме на първо място и по производство на компоненти за такива машини, господин Атанасов. Така че едното върви с другото – има и производство. (Реплика от ОП.)
Може и да не е задължително, но е така.
Колкото до това, че ще бъде в определени зони и дадохте пример, че в Съединените щати се играе само на четири места, аз бих Ви дал една идея. Например Странджа-Сакар е най обезлюденият район в Европа – осем души на квадратен метър – по-малко, отколкото в Исландия, Норвегия, Швеция, въобще едни заледени райони. Та може би като идея Ви казвам: да се построи един град там, където да се играе хазарт. (Шум и реплики.) Ще се оправи инфраструктурата, тъй като пътят Малко Търново – Царево отдавна не е ремонтиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Байчев, много надвишихте. Моля, завършете.
ТОДОР БАЙЧЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Тишев – изказване.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Един кратък коментар върху Законопроекта на колегите от „Обединени патриоти“. Основният мотив в него е борба със зависимостта от хазарта.
Колеги, ако го направим по същия начин, както се справихме със зависимостта от лотариите, тоест от търкането на билетчетата, смятайте, че ефектът ще е много спорен. Там ограничихме частните оператори да печатат билетчета и дадохме пълни права на Държавния тотализатор. Тоест в момента отново има лотарии, и както стана дума и в Комисията, съвсем скоро те ще се върнат и в хранителните магазини, и в други търговски обекти. Сами може да прецените какъв е резултатът от законодателната инициатива. Това – първо.
И второ, направих една елементарна сметка – в София петзвездни хотели дал бог, в Пловдив също, в Бургас, Варна, Русе пък са на границата. В тези пет областни центъра и в областите около тях, тъй като оттам всеки гражданин може да стигне за 15 – 20 минути до областния център, живеят над 60% от българските граждани, и то активни граждани, с висока покупателна способност, а не в някое малко селце, където 80-годишният дядо с ниска пенсия и сега, и след това няма да отиде да търси казино. Тоест по какъв начин постигаме ограничаване на достъпа на български граждани до хазартни игри, съответно намаляване на зависимостта?!
Направих си труда да видя и в по-малки областни центрове. В Шумен например няма петзвезден хотел, но те пък са на 90 км от Варна – за по-малко от час с кола. Сливен – те са на 90 км от ГКПП „Лесово“ – същата работа. Какво излиза от това? Че целта, която е заложена в Законопроекта – основната цел даже не е някаква финансова цел, а там е да се преборим със зависимостите, няма да бъде постигната.
И за финал, колкото и да отричат вносителите, тези изкуствени рестрикции, които налагаме, ще доведат до увеличаване на нелегалния хазарт, както и на онлайн залаганията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Тишев.
Реплики?
Реплика – господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Господин Тишев, това, което… (Реплика от народния представител Александър Паунов: „Без уважаеми?“)
Уважаеми господин Тишев! (Реплики от „БСП за България“.) Уважаеми земляко, уважаеми избран депутат от Бургаски регион, за мен е щастие да се обърна към Вас! (Оживление.)
Сега по същество. Вие излагате Вашето лично мнение, в пълно право сте си. Не мога обаче да го приема като сериозна реплика, тъй като в репликата трябва да има обосновани аргументи против основното изказване на изказалия се депутат. В случая основното при Вас, ако позволите да направя такова обобщение, е лично отношение – Вие не вярвате, Вие се съмнявате. Имате право. Но ако говорим с факти и с аргументи, по никакъв начин не мога да се съглася с Вас, че ефектът от прекратяването на частните лотарии – „Национална лотария“ и „Лотария България“, е спорен. За нас не е спорен. За мен лично не е спорен. Мисля, че и за целия български народ не е спорен този ефект. Ефектът е налице – няма масовото търкане и най-вече няма масовото предлагане в бензиностанции, магазинчета, плод-зеленчуци и къде ли още не. Нима не го виждате?! (Реплика от „БСП за България“.) Окей, Вие не сте съгласен, но фактите мисля, че говорят против Вашето лично мнение по въпроса. Няма предлагане, съответно няма и тази хазартна зависимост на битово, масово ниво повсеместно, засягащо, повтарям пак, ниско социалните слоеве – по-бедните пенсионери, хората без доходи, даже учениците и децата, за които нямаше ограничение. Не се спазваше това ограничение в Закона точно поради масовото предлагане и дистрибутирането на предлаганата услуга, като по този начин нещата се размиваха и децата също търкаха талончета, така че не съм съгласен, че ефектът е спорен.
Вие казвате: сега пак има лотарии. Има лотарии, но те са в неизмеримо по-малък обем – около десет пъти. Десет пъти по-малък е обемът на Българския тотализатор.
А по отношение предложението в Законопроекта на колегите от ГЕРБ разширяване на възможността да предлагат, гласувайте „против“. Ние ще гласуваме „против“, ние също не подкрепяме това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Друга реплика?
Заповядайте, господин Тишев, имате думата.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, аз направих изказване, така че нямаше нужда да репликирам когото и да е, но става дума за посочване на факти. Мисля, че бях достатъчно конкретен, тъй като целта на Закона е ограничаване на зависимостите. За да ограничиш дадена зависимост, трябва да ограничиш достъпа до обекта. С факти показах, че всъщност българските граждани – 80% от тях, няма да имат никакъв проблем, ако искат да играят в бинго зала или в казино. Посочих достатъчно факти. За да има борба със зависимостта, наистина там трябва да се ограничи контактът. Не искам да давам такъв пример, но това е като COVID-19 – трябва да се ограничи контактът между хората, за да се намали заразата. Същото е, но с този законопроект ние не постигаме тази цел. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Тишев.
Госпожо Йотова, имате заявка за изказване – заповядайте.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Все пак говори се за закони, които касаят културата, и много пъти се спомена думата „култура“.
Съжалявам също, че министърът на финансите не е тук. Единственият човек, който се занимава с култура, взе думата. Това беше господин Рашидов.
Аз съм сигурна, че нито един от моите колеги не ни гледа, но искам да Ви кажа, че всички тези хора чакат от държавата нещо да направи за културата. Занимавам се професионално с култура едно 30-ина години вече и помня, че през цялото време си мечтаем за някакъв митичен закон за меценатство, за някакви отчисления – 10%, или колко, в другите страни са много повече.
Това, което ни разказват хора, които работят в чужбина – какво се случва? Например в Холандия, когато голяма фирма закупи декорите на едно представление, получава сериозни данъчни облекчения. Когато започнах работа тук, бях много обнадеждена и си мислех, че ето сега, веднага може да се започне да се работи нещо по тези теми, по Закона за меценатството. Какво се оказа? Че нито един от тези закони не може да работи.
Аз не знам да има друга страна, в която действително до такава степен да не се обръща внимание на хората, които се занимават с култура, и да не се прави нещо абсолютно реално. Искам да Ви дам един пример. За съжаление, той е отпреди няколко века, аз го казах и в Комисията. Имало една фамилия Медичи. Знаете какво са правили те – отглеждали са, търсили са талантливи хора – художници. И до ден днешен цял свят пътува, отива във Флоренция и където има произведения на Леонардо, на Микеланджело, на Ботичели – това са хора, които са подкрепяни от едни меценати.
Много Ви моля, нека да направим така, че тези закони, които могат да подпомогнат културата в България, наистина да започнат да работят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Йотова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-50, внесен от народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Гласували 153 народни представители: за 22, против 4, въздържали се 127.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Гласували 155 народни представители: за 99, против 43, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка от Програмата:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Вносител – народният представител Валентин Николов и група народни представители.
Уважаеми господин Николов, заповядайте да представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 29 май 2020 г., приет на първо гласуване на 3 юни 2020 г.
„Закон за изменение на Закона за енергетиката“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за изменението на Закона:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.
Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 12, ал. 1, т. 2 текстът преди буква „а“ се изменя така: „Притежават добра професионална репутация и не по-малко от 5 години“, а в буква „д“ след думата „стаж“ се добавя „на ръководна длъжност“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Искате да спрем дотук.
Изказвания?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): По-добре отделно да ги гласуваме, господин Председател, параграф по параграф.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Взимам отношение не по заглавието на Закона, макар че може би и него трябваше да гласуваме отделно, взимам отношение по предложението за нов § 1, в който, за съжаление, се създава впечатлението, че за пореден път променяме едни правила за избор на независими органи, надявам се, да не е в кавички, членове и комисари с привкуса, че го правим за определен човек.
Няма как да си обясня по друг начин, че сегашната уредба, която изисква професионален стаж за всички комисари не по-малко от 10 години, от които 7 години да са в енергетиката или във ВиК дружествата, и в едно от двете да се намали само на пет години, като за председателя се добави „на ръководна длъжност“.
Знаете много добре, че Комисията за енергийно и водно регулиране е един от основните обекти на граждански несъгласия по повод решенията ѝ. Един от начините, по които можем да се убедим, че тази комисия работи като хората, е да бъдат избрани членове на Комисията, които имат съответния авторитет, съответния професионален опит – дългосрочен, да имат съответния начин, по който може да бъдат независими.
Въвеждането само на петгодишен стаж отваря вратата за назначаване на хора, удобни на управляващото мнозинство, с недостатъчно професионален опит, които в крайна сметка ще попълнят онзи легион от калинки, с които изобилства българската администрация.
Няма как само пет години трудов стаж да бъдат достатъчни за комисар. Може би, ако бяхте направили предложението в сегашната нормативна уредба – в т. „д“, само това да бъде промяната за председателя на Комисията – да бъде на ръководна длъжност, бихме се съгласили, но само с това. Иначе, намаляването на общия срок от 10 години трудов стаж, от които 7 по специалността, на само 5 години, още веднъж казвам, ни създава впечатление, че става въпрос за промяна на Закона, за да можем да назначим не който съответства на Закона, а да направим Закона, съответстващ на онзи, когото искаме да назначим. Това, за съжаление, не повдига авторитета на Комисията за енергийно и водно регулиране. За съжаление, това се случва точно един ден преди да приемем правилата за избор на нови членове. Още веднъж казвам, недопустимо е!
Според мен е хубаво да обмислите как ще гласувате, защото когато в комисия, от която зависи не само какви ще са цените, а и как ще живеят обикновените хора и дали ще могат да ги плащат, комисарите трябва да бъдат с авторитет, трябва да са достатъчно доказани професионалисти и да имат онзи трудов стаж и житейски опит, които да ги правят независими, а не да отваряме вратата за манипулируеми, млади, неопитни, но за сметка на това послушни кадри.
Ние няма да подкрепим това предложение и ще гласуваме „против“, независимо че винаги сме се стремели в областта на енергетиката да търсим общите решения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Да започна оттам: принципно процедурните правила, които са гласувани от Комисията още в началото на месец март и които трябва да гласуваме утре, но аз ще предложа да ги гласуваме в петък, а не утре, по принцип са, за да може да имаме по-голям обхват от хора, които можем да избираме. Уверявам Ви, нямаме още конкретен избраник.
При всички случаи обаче го правим, за да имаме по-голяма палитра от хора, които трябва да изберем, господин Ерменков. Иначе, ще Ви кажа: и другите регулатори са с по петгодишен стаж принципно, но не това е най-важното. Не това е най-важното! Наистина палитрата да е по-голяма.
При условие че Народното събрание избира членовете на Комисията за енергийно и водно регулиране, ние ще ги изслушаме, при всички случаи репутацията им трябва да е безупречна, защото това ще бъде видно пред цялото общество. Всеки може онлайн да гледа изслушването, да види биографията на всички представени. В крайна сметка не е необходимо и задължително целият КЕВР да бъде в предпенсионна възраст. Надявам се все пак да влязат и по млади специалисти.
Сега, както е написано, реално погледнато, един хигиенист с висше образование от АЕЦ „Козлодуй“ може да стане председател на КЕВР. Затова трябва да бъде управленският опит. Мисля, че това, както и Вие се съгласихте, е правилно. В крайна сметка нека палитрата да бъде по-голяма. Стажът и в Комисията за финансов надзор, знаете, е пет години. Доколкото знам, мисля, че и в Комисията за регулиране на съобщенията също е пет години. Пак казвам, да не се съсредоточаваме в това, защото това не е най важното. Важното е да имаме по-голям избор.
Виждам, че тук започнаха да тръгват някакви инициали. Може би тези инициали са вътре в палитрата, в която се оглеждаме, но още няма избран човек. Според мен тази палитра трябва да позволи повече специалисти да попаднат в нашето полезрение, за да можем да имаме избор кого да предложим. Не е кой знае каква драма, няма нищо скрито, покрито, при условие че ние ги предлагаме. Ако някъде другаде ги предлагаха, ако някой друг искаше да вкара в Народното събрание някого, когото няма да го видят хората, няма да му видят биографията – да, да е нещо задкулисно. Тук излизаме и казваме абсолютно директно и правилно, увеличаваме палитрата. Да, ще изберем един човек, който ние ще предложим, Вие ще предложите също, всеки има право да предлага. Това са правилата. След това ще ги изслушаме и ще решим заедно, така че не виждам драма в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Реплики?
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Николов! Комисията за защита на конкуренцията – председател, с 10 години стаж, не пет, десет. Комисията за защита на личните данни – членове на Комисията за защита на личните данни с трудов стаж 10 години.
Вярно е, че в Комисията за финансов надзор пише „пет години“, но пише „от последните десет“, което, ако не експлицитно, то поне предполага теоретично, че трябва да имат по-дълъг трудов стаж от тези пет години.
Ако ние смятаме, че тези регулаторни органи са по-важни от Комисията за енергийно и водно регулиране, ми се струва, че някак си подценяваме ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране. Не съм съгласен с това, че ако поставите 10 години стаж, от които 7 години да бъдат в областта на съответното професионално направление, ще имаме предпенсионна възраст. Извинявайте, но в днешно време хората започват да работят на 26 години. Това означава, че на 36 г. вече може да станат членове на Комисията.
Не спекулирайте с младостта и старостта. В крайна сметка тук е по-важен опитът. Не е задължително да си стар и опитен или да си млад и кадърен, всичко зависи от конкретния човек. Затова пак Ви казвам: нека да не отваряме вратата. Дайте да ги оставим както бяха, за да не създаваме и излишни впечатления. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Друга реплика има ли?
Втора реплика – заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Ще изразя мнение по отношение правилата за избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, които са различни от внесените от управляващото мнозинство, със следните мотиви.
Първо, изключително голям, може би един от най-високите обществени интереси е фокусиран в работата на Комисията за енергийно и водно регулиране, защото нейната работа се отразява на живота на всички български граждани, от нейните решения зависи по какъв начин ще работят и структуроопределящите отрасли.
Обявеното желание – цитирам – „за по-голяма палитра от кандидати“ не може да бъде основание, за да се занижават критерии, критериите, на които трябва да отговарят членовете на Комисията, комисарите и председателят на този регулативен орган. Ако критериите са подготовка за избор на конкретен човек, то предупреждавам, че съставът на Комисията, така както е независим регулаторен орган, ще определи като индикатив политическата намеса в бъдещата работа на органа. И ако отговорността за работата е след това на независимия орган според законодателството, то трябва да е ясно, че се поема изключително голяма политическа отговорност отсега управляващите. Изтеклият мандат на Комисията за енергийно и водно регулиране дава основание да се мисли (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), че тя също обслужваше за този период конкретни политически задачи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Завършвам, господин Председател.
…а бързането беше по призива на този, който няма право да се меси в независимостта на органа, именно министър-председателят на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми дами и господа, народни представители, призовавам Ви за отговорност именно сега, когато ще заложим бъдещето на работата на тази Комисия за енергийно и водно регулиране. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Трета реплика?
Имате думата, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Николов, моля Ви се, обяснете още веднъж на колегите, защото явно не стана ясно или се манипулира това, което се представи от трибуната, че намаляването на стажа наистина дава право на много повече кандидати и тези кандидати ще се избират от Комисията, и от Народното събрание. Затова аз не виждам нищо лошо да има повече кандидати, които да имаме възможност – ние всичките колеги, да изберем най-качествените от тях. Вкарва се „на ръководна длъжност“, на ръководна длъжност в сферата, в която се изисква и съответният специалист да бъде избран в Комисията за енергийно и водно регулиране. Това, че с две години се намалява стажът в съответната специалност, не виждам нищо лошо. Пак си остава основното – пет години стаж. Както и Вие казахте, но явно трябва да се повтори още веднъж, във всички регулаторни органи изискването е петгодишен стаж. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
Дуплика – господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Първо искам да кажа, че не сме се забързали, а напротив, забавихме се, защото Правилата са приети още март месец на Комисията. Просто се случи така, че имаше, знаете, вирусна пандемия, която още не е отпаднала, за съжаление, но имаше извънредно положение, имаше и други фактори, които попречиха да влезе в залата и да се направи изборът. Реално погледнато ние следваме в срок всичко, което пише по закон, ние сме приели Правилата в Комисията. Сега вече дойде време, когато ще се приемат и в Народното събрание и всичко ще върви поетапно. Разбира се, политически това се използва да се покаже някакво задкулисие, но няма такова. Ако имаше задкулисие, щяхме всички да си мълчим тук. Явно няма такова задкулисие, нито има някакви спогодби.
Сега въпросът е такъв – 10 години стаж не променяме, 10 години стаж си го има, въпросът е, че пет години е професионален. Ние завишаваме критериите – пет години трябва да има на ръководен пост в енергетиката. Така че, напротив, завишаваме тези критерии от гледна точка на професионалност. Така че не виждам някакъв проблем с това.
Но така или иначе с този кандидат дали ще отговаря точно на тези условия, за него ли са направени или не, или някой друг кандидат, който не се предполага – външни сили извън Народното събрание, в крайна сметка ние ще му видим биографията, ние ще видим какви са му управленските възможности, ще му видим капацитета, ще изслушаме пред Комисията какво намерение има и как ще работи в Комисията за енергийно и водно регулиране. Това ще стане абсолютно публично. Така че, ако някой има нещо, което да изкара, или да се усъмни в неговата компетентност, при всички случай това ще блесне и няма да бъде избран който и да е.
Затова мисля, че това е най-публичният начин, за да се оценят кандидатите и да бъдат прозрачни със своята биография, и със своята тежест, и със своя професионализъм. Не виждам кой знае какво е станало, че с две години се намалява стажът, но се увеличава професионалният такъв, имам предвид като ръководен. Така че аз мисля, че това е съвсем нормално нещо. Въпросът е изборът да стане прозрачен – това е по-важният въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Николов.
Други изказвания?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз мислех, че ще се спрем на съществените неща в този закон, а се забутахме още на първи член.
Уважаеми колеги, това предложение, според мен, е много правилно и би трябвало, когато е необходимо, да се направят такива промени в законите с цел, за да може и онези млади, които са завършили енергетика, да не стоят все още на долните нива, а когато имат вече пет години ръководна длъжност в енергетиката, да могат да заемат полагащото се място и в съответните комисии. Иначе – в кръга на шегата, преди малко с господин Тасков си говорим, ако оставим онези години, в които сега все още въртим 10 години трудов стаж, ще се окаже, че само господин Таско Ерменков има възможност да бъде назначен за следващия. Така че това не е проблем.
Моята молба е: нека да не спорим. Дава се една възможност с този законопроект наистина не да останат онези, които не са се занимавали с енергетика повече от 15 и 10 години, а онези младежи, които са се развили колкото се може по-бързо, заели са ръководна длъжност, били са пет години ръководители в системата на енергетиката в България и защо да спрем тези хора да не заемат такава длъжност?
А колкото там – до най-различни букви, често се ползва Д.П., Б.П. и така нататък, сигурно и Т.Е. може да е… Дайте да не си играем, хазартът мина преди тази точка. Моля да подложите на гласуване и да преминем по-нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Аталай.
Има ли реплика?
Други изказвания?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Лично обяснение – господин Таско Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, добре, че господин Аталай втория път ми спомена правилно името, защото иначе нямаше да мога да взема лично обяснение, защото не знаем кой е този господин Тасков тук дето седи, освен може би трябваше тогава доктор Тасков да вземе личното обяснение.
Вземам лично обяснение, за да Ви кажа, че нямам никакви амбиции за Комисията по енергийно и водно регулиране и това, което правим, не е от гледна точка на съответните конкретни изисквания. Още един път искам да кажа, че изискването за 10 години трудов стаж не прави кандидатите за КЕВР много възрастни. Още един път казвам – завършват образование най-късно на 26 години, оттам още 10 години, стават на 36. Съгласен съм, че може би трябва да влезе изискването за председател на КЕВР „да е заемал ръководна длъжност“, но само с това, не с другото.
Така че, много Ви моля, нека да не правим такива инсинуации, че ние правим изменение, за да можем да вкараме някой от нашите хора. Напротив, тези изменения, които Вие ги правите, създават това впечатление, че искате да вкарате някой от Вашите хора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Таско Ерменков.
Ако няма други изказвания, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за наименованието на Закона.
Гласували 86 народни представители: за 84, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 1 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 76, против 20, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Позволете ми, господин Председател, да направя една процедура преди това в дневния ред на Народното събрание – точка първа за утре, която е записана за четвъртък, да бъде точка втора за петък. (Реплика от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за промяна в дневния ред.
Моля, режим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ще обясня, ако позволите, господин Председател, докато гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Свършихме с обясненията. (Смее се.)
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За да може именно тази точка да влезе като част от Правилата за избор на председател. В смисъл няма скрито-покрито. Казвам директно за какво става дума, след като Законът бъде обнародван в „Държавен вестник“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 96 народни представители: за 72, против 21, въздържали се 3.
Предложението за промяната в дневния ред е прието.
Продължете, моля.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Има предложение на Валентин Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 2:
„§ 2. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 27а:
„27а. Създава се и поддържа платформа за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 2 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания по § 1, който става § 3? Няма.
Подлагам на гласуване § 1 по вносител, който става § 3.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Рамадан Аталай, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 4 и 5:
„§ 4. В глава трета, раздел VI се създават чл. 38и и чл. 38к:
„Чл. 38и. (1) Платформата по чл. 21, ал. 1, т. 27а е единна, централна, публична уеб базирана информационна система, която осигурява достъп до актуална информация за офертите за доставка на електрическа енергия. Крайните клиенти с очаквано годишно потребление под 100 000 kWh имат безплатен достъп до платформата за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия, включително оферти за договори с динамична цена на електрическата енергия.
(2) Платформата по ал. 1 трябва да:
1. осигурява условия за еднакво третиране на електроенергийните предприятия при сравняване на офертите за доставка на електрическа енергия;
2. осигурява критерии, въз основа на които да се извършва сравнението, включително услугите, които са публични;
3. предоставя точна и актуална информация, включително датата на последната актуализация;
4. е достъпна за хората с увреждания, лесна за сетивно възприемане, функционално пригодна, разбираема и стабилна;
5. осигурява ефективна процедура за съобщаване на наличието на неточна информация относно публикуваните оферти;
6. извършва сравнения, като обработването на лични данни се ограничава до данните, необходими за сравняването.
(3) Комисията е оператор на платформата по ал. 1.
(4) Платформата обхваща целия пазар на електрическа енергия с клиенти по ал. 1.
(5) Условията и редът за поддържане на платформата по ал. 1 се определят с правила, приети с решение на Комисията, които се публикуват на интернет страницата ѝ.
Чл. 38к. (1) Търговците на електрическа енергия са длъжни да предоставят на оператора на платформата ежемесечно актуална информация за офертите си за крайните клиенти по чл. 38и, ал. 1.
(2) Търговците на електрическа енергия осигуряват информация за платформата по чл. 38и, ал. 1 във фактурите на клиентите или в приложения към тях.“
§ 5. В чл. 39, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „или природен газ“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Имате думата за изказване, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това, бих казал, са важни параграфи, които определят както бъдещето на либерализацията на електроенергийния пазар, така съответно и правилата в газовия сектор.
Първо, какво уреждаме с § 4? С § 4 уреждаме тази платформа, която съответно е описана и в Директива 944 от 2019 г., тази платформа, от която ние се нуждаем, за да може всеки един потребител – битов или небитов, който излиза на свободния пазар, да има достъп до информацията, до лицензираните търговци, които ще бъдат задължени да бъдат представени в тази платформа.
От друга страна, ние ги задължаваме да подават абсолютно актуална информация за офертите, които са описани тук и които, разбира се, Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще създаде националната платформа – да подават актуалната информация за тези оферти, тоест тя ще създаде както платформата, така и критериите, които ще действат във връзка с платформата. Тези актуални оферти ще се следят, разбира се, от Комисията за енергийно и водно регулиране и ще бъдат санкционирани лицата, които спекулират със своите оферти, не подават актуална или подават неточна информация в тази платформа. Тя е много важна и съществена част от това да могат потребителите да бъдат еднакво информирани за това кои са лицата, които действат на този пазар, както и информирани във връзка с офертите, за да могат свободно да избират с кого да сключват договори. Това е важна част. Затова, когато продължим с либерализацията на битовите потребители, тази платформа вече да се е утвърдила, да е показала своето действие и битовите потребители, минавайки по отъпкания път, който ние създаваме сега, да могат свободно, леко и спокойно да си избират съответно търговци на електрическа енергия, които да им доставят тази услуга.
Мисля, че това е една важна част от Законопроекта, който ние трябва да направим. Разбира се, ще има и други платформи, които не са описани в този закон, но които ще имат възможност да го направят. Може би това ще го направят фирми, които ще привличат тези търговци. Колкото по-динамично се прави това, толкова по-добре е за потребителя. Такива платформи вече има в Англия, в Германия, във всички развити и либерализирали своите пазари на електрическа енергия страни, дори такава платформа има и в Северна Македония, а ние всъщност още нямаме такава платформа. Затова ние трябва да направим това в този законопроект.
Другото, което правим в § 5 на Закона, е, че лицензираме всички участници на газовия пазар. Всички фирми, които искат да участват на платформата на газов хъб „Балкан“, трябва да получат лицензия от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Защо правим това?
Първо, това е тенденция в целия Европейски съюз и всъщност наоколо – и в Гърция, и в Румъния, и навсякъде, реално погледнато, тези фирми са лицензирани от техните регулатори.
Когато създавахме тази платформа, имахме намерение да ги лицензираме, но тогава се получи дискусия и се споразумяхме за следното нещо: да не създаваме пречки на нововъзникващия газов пазар, където ние нямаме достатъчно опит, а се учим от чуждия опит, да не създаваме пречките на лицензията, за да могат да се реализират достатъчно сделки и ликвидност на този пазар. Но след като се предоговори договорът с Газпром експорт и това намаляване на цената на газа, получихме доста голям проблем във връзка с това как клиентите на Булгаргаз, на обществения доставчик, които не са лицензирани, можем да ги задължим да направят така, че те да върнат на своите клиенти разликите, които са получили от Булгаргаз. Всъщност ние нямахме такъв вариант. Единственият вариант – да се намесим на свободния пазар, щеше да бъде санкциониран от Европейската комисия.
Затова стигнахме до извода, че тези фирми трябва да се лицензират, за да могат чрез лицензията им да направят съответните стъпки, които са изкривили преди това пазара чрез надвземане, разбира се, не по тяхна вина, на суми от своите клиенти.
Аз мисля, че от тази гледна точка това са добри неща и добри стъпки, които правим за крайните потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Изказване – господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи този параграф. Само искам да обърна внимание, че така написан, Законът ще бъде добра регламентация за начина, по който ще бъде образувана, формирана и функционираща тази платформа.
Искам обаче да обърна внимание, че е необходимо – и това не е във връзка със Закона, а призив и към Комисията за енергийно и водно регулиране, и към Министерството на енергетиката, че парламентът няма да може да осъществи онази информационна кампания, която те са задължени да направят. Както досега разчитат само на парламента – ние да приемем законите, да променяме правилата и да урегулираме онези взаимоотношения, които Министерството на енергетиката е пропуснало да направи, и за пореден път да спасяваме положението в областта на енергетиката, вместо да гледаме и да следваме политиката на правителството, няма как да извършим информационната кампания.
Затова ги призовавам: нека този път да си свършат работата и до 1 октомври 2020 г. да успеят да направят онези подготвителни, разяснителни, информационни и, бих казал, даже обучителни кампании, за да може крайният потребител да знае какво е това платформа, как се ползва и какви са изгодите от нея. В противен случай в момента ще приемем един текст – казах, ще го подкрепим, който едва ли ще бъде от полза на потребителите, ако те не са подготвени за тази работа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики?
Изказване – господин Бойчев, имате думата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, това са наистина много важни разпоредби – по-специално създаването на тази платформа, с която делегираме правата на КЕВР да я създаде. Освен информацията, която ще бъде качена на тази платформа, по-специално всички търговци, които оперират на този пазар и предлагат такава услуга, ще има и нещо много важно, а именно електронен калкулатор, в който всеки клиент на услугата ще може да вкара своите базови изисквания като профил, като консумация на електрическа енергия и съответно електронният калкулатор да му изкара петте най-добри оферти, предложени на тази платформа, от всичките търговци на електрическа енергия, което е много важно.
Аз също искам да се присъединя и към призива на колегата – Министерството на енергетиката да популяризира тази платформа, защото това, което правим като либерализация на електроенергийния пазар, е нещо ново. Министерството на енергетиката има достатъчно време да популяризира това, което правим, за да могат потенциалните клиенти, които не са малко – около 300 хиляди небитови абонати, към 1 октомври трябва да излязат на тази платформа и съответно да сключат договори с търговец на ток, да имат възможност компетентно да се информират за тази услуга, това какво трябва да направят и съответно да се възползват от всичките предимства, които ще даде либерализацията на този пазар. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на два нови параграфа 4 и 5 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Уважаеми народни представители, по искане на парламентарната група на „БСП за България“, ще дам думата на министър Емил Димитров да предостави информация по отношение на строежа в местността Алепу във връзка с негово изказване от 16 юни 2020 г.
Имате думата, уважаеми господин Министър, да предоставите информацията.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Моля за извинение за прекъсването на точката от дневния ред. Имахме заседание на Министерския съвет, малко закъснях – не е от неуважение към народните представители. В момента, в който разбрах, веднага се явих и ще дам информация по интересуващите Ви въпроси. Доколкото разбрах, единият въпрос е за Алепу, а другият въпрос е за Варненското езеро.
Ще започна с Варненското езеро. Информацията, която ние сме събрали, е от РИОСВ, знаете че там има и досъдебни производства, има и прокурорски проверки, и ние не се намесваме в работата на институциите, свързани със съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, извинете ме. (Реплики.)
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Да, добре, тогава ще отговоря само за Алепу, извинявам се, господин Председател, щом няма за Варненското езеро.
Ще Ви информирам за всичко, което знам от информацията, която съм получил от РИОСВ – Бургас, свързано със строителството между нос Свети Тома и така наречения шофьорски плаж, по известен като Алепу.
Процедурата е започнала с уведомление по чл. 10, ал 1 от Наредбата за оценка за съвместимост, постъпило на 17 декември 2016 г. за инвестиционно предложение: „Изграждане на курортен комплекс, включващ „Алепу Вилидж“ в поземлен имот № 67800.49.27 и „Алепу Бриз Вилидж“ в поземлен имот № 67800.12.423 и № 67800.12.420, № 67800.12.421, № 67800.12.422“, както и съпътстващата дейност по укрепване на регистрирано свлачище в поземлен имот № 67800.49.27, местност Алепу, землище град Созопол, община Созопол, с възложител „Алепу Вилидж“ АД, „Бриз 2000“ ООД, „ГБС-Турс“ ЕАД.“
Съгласно приложените скици, издадени от Службата по геодезия и картография – Бургас, поземленият имот № 67800.49.27 е с площ 7 хил. 568 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за курортен хотел – почивен дом.
Поземлен имот № 67800.12.423 е с площ 12 хил. 612 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект.
Поземлен имот № 67800.12.420 с площ 492 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект.
Поземлен имот № 67800.12.421 с площ от 71 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за електроенергийно производство.
Поземлен имот № 67800.12.422 с площ от 115 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: за друг курортно-рекреационен обект.
Поземлените имоти с индификатори № 67800.49.27 и № 67800.12.423, № 67800.12.420, № 67800.12.421 и № 67800.12.422 по курортен комплекс на град Созопол, местност Алепу, са разгледани в изменението на Общия устройствен план на община Созопол с проведена задължителна екологична оценка и оценка за съвместимост с предмета и целите на опазването на защитени зони с поставено становище по ЕО № 22 от 2014 г. на министъра на околната среда и водите. Напомням – 2014 г.
Част от имотите попадат в зони за Териториално-устройствена защита Зона А съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с плътност на застрояване 20%, интензивност на застрояване 0,5, процентно озеленяване 70%, характер на застрояването – височина до 7,5 м. Останалата част от имотите попадат в Зона Б с плътност на застрояване 30%, интензивност на застрояване 1,2, процентно озеленяване 50%, характер на застрояването – височина до 10 м.
Имотите попадат в границите на защитена зона БГ0001001 „Ропотамо“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и защитена зона БГ0002041 комплекс „Ропотамо“ за опазване на дивите птици.
Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас е провела процедура по реда на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие чрез изискан Доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони. Процедурата е приключила с Решение № БС-10-ОС от 29 декември 2017 г., с което инвестиционното предложение е съгласувано. Решението не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила.
Държа да отбележа, че за законността на строежа по разпоредбите на Закона за устройство на териториите и за управление на Черноморското крайбрежие МОСВ, в частност РИОСВ – Бургас, не е компетентен орган и въпросите трябва да се отправят към съответните компетентни органи – в случая община Созопол и РИОНСК – Бургас.
По повод това, че вчера съм правил изявления и това е накарало уважаемите народни представители да поставят въпрос. Въпросът беше: как ще коментирам дейността на прокуратурата по отношение на направения протест пред съда? Казах, че не мога да коментирам прокуратурата, не мога да коментирам евентуални решения на съда, защото ние сме в съдебна фаза, ние сме в правова държава, не би било редно във вече започнато производство аз да давам становища, в която и да е посока. Каквото прецени съдът и излезе с решение, ние ще се съобразим с него. Живеем в правова държава! Нямам правото да коментирам дейността на институциите, както казах тогава, имах предвид съдебната институция, съдебната система, и не е редно да коментирам прокуратурата. Това е стратегия, която тя е възприела, и тя е да протестират разрешително за строеж. Не ние издаваме разрешителното за строеж – Община Созопол мисля, че го е издала. Когато имаме решение по този въпрос от съдебната система, ще предприемем всички следващи и последващи действия. Не може някой да счита, че за разрешение за строеж, след като е извървяна цялата процедура по отношение на Министерството на околната среда и водите, респективно в случая РИОСВ, влязло е в сила Решението, не е имало възражения, години след това някой да иска аз да се произнасям със задна дата – не би било редно да коментирам дейността на прокуратурата или на съдебната власт. Това казах. Да се произнесе съдебната система, тогава ние ще предприемем абсолютно всичко, което са казали.
Не мога да коментирам действия на прокуратурата и не би било редно. Цялата информация, която съм събрал, е въз основа на данни, които са подадени от РИОСВ – Бургас. По никакъв начин не съм се опитвал да изисквам данни от прокуратурата, защото това би било възприето по един недопустим начин, че изпълнителната власт се намесва в други видове власти – имаме разделение на властите.
Нещо повече, не бих искал на въпроса „Вие какво ще направите?“ по някакъв начин да влияя на един бъдещ процес, да изземвам правомощия или да излиза, че аз самият издавам присъди – това по никакъв начин не е редно да се случва у нас.
Така че повтарям думите си от вчера – не коментирам, помагам изцяло на прокуратурата във всичките ѝ действия, и РИОСВ – Бургас, е възприело тази тактика и помага по всякакъв начин. Предоставили сме всички документи, разбрахме за протеста, очакваме съдебната процедура, когато тя приключи, след установяване на фактите и на тяхната законосъобразност от прокуратурата и съответно съда като компетентен орган, ние по линия на околната среда ще се произнесем при възникнала необходимост от издаване на ново разрешение за строеж по Закона за устройство на територията. Дотогава не би било редно да коментираме, не би било редно да гадаем какво би било станало или не би било станало.
Всички тези дейности, които Ви цитирах до момента, са извършени далеч преди времето преди да стана министър, знаете, аз съм от януари. Разбира се, считам, че прокуратурата и обществото са в своите права да проявяват интерес по всяка една тема. Готов съм и за в бъдеще да отговарям на всякаква поискана от Вас информация. Считам, че в момента обаче нито Министерството на регионалното развитие и благоустройството, нито Министерството на околната среда и водите имат права да извършват дейност, каквато и да било, докато не чуем произнасянето от съда, за да е ясно, че живеем в правова държава. Благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Ще Ви дам думата по начина на водене.
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми господин Димитров! На искането да предоставите информация за това какво се случва на Алепу и по-скоро за Вашите думи вчера, че там ще има един много хубав хотел, Вие днес не отговорихте. Вие днес казвате съвсем друго нещо, че няма да коментирате – няма да коментирате прокуратурата, няма да коментирате съда …
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към мен, господин Свиленски, да напомня, че това е по начина на водене.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Да, господин Председател, към Вас е процедурата, тъй като Вие допуснахте тази информация. Но не казахте защо там ще има един хубав хотел. Министър председателят каза, че там ще има едни много хубави клетки за птички и аз питам: на Вас ли да вярваме или на министър председателя…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Свиленски, мен ли питате? Не мога да Ви отговаря на въпроса.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …който каза, че ще има клетки за птички, а Вие казахте, че ще има много хубав хотел. Какво ще има в крайна сметка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Много се извинявам, знам, че процедурата не е такава и нарочно го правите, но за да не излезе, че няма прозрачност, благодаря, уважаеми господин Председател, че ми давате възможност.
Не искам да се вадят мои думи от контекста, първата и последната, и да се правят някакви заключения. Много се извинявам! Казах: всичко, което съм видял, е по телевизията. Това, което видях, изобщо не ми прилича на защитно брегоукрепително съоръжение. На мен ми прилича на хотел, може би ще бъде и хубав хотел, но аз не казвам дали ще е, или няма да бъде, дали съдът ще се произнесе, или няма, не съм казал: аз очаквам един много хубав хотел и чакам да се настаня там. Не е имало такова нещо! Спекулирате с мои думи, вадите ги от контекста и ме противопоставяте на премиера. Това, което съм видял, го казах и пред медиите вчера.
Може би грешката е моя, че разговарям пред медии, за да ми накъсват разговора, за да вадят думи от контекста. Но истината е тази – има го и записа от вчера, ако някой го пусне целия, ще Ви кажа: това, което видях по телевизията, не ми прилича на укрепително съоръжение, прилича ми на хотел, може би ще е хотел. И това, което допълних: считам, че не е моя работа да коментирам всичко, свързано с това, защото се тръгна до детайли – на проектанта коя била жена му, на охраната каква била балдъзата му. Това ли е въпросът, това ли е разговорът? Според мен този, който трябва да даде най-правилно становище в случая, е инвеститорът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Димитров.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Аз не съм инвеститор, не съм го разрешавал, не съм главен архитект, не съм давал разрешение за строеж, не съм го протестирал пред съда. Ще изпълня всички указания на съда. Не знам какво още има там, чакам компетентните институции да се произнесат, на мен не ми прилича на брегоукрепително съоръжение. Не знам какво ще бъде там, може да бъде и хубав хотел, но след като съдът се произнесе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо господин Костадинов – по начина на водене.
Ще Ви дам думата и на Вас, господин Генов. (Реплики от „БСП за България“: „Декларация!“)
Заповядайте за декларация, щом е от името на парламентарна група.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Ние от БСП със сериозна тревога алармираме, че в страната ни, благодарение на управлението на тази коалиция, се развихря нова сериозна епидемия. Срещу нея няма как да се предпазим с дезинфектанти, маски или социална дистанция.
Става дума за наглостта, с която пагубно се изгребва българската природа – погазват се закони, презастрояване на Българското Черноморие. Нехайно е умишленото бездействие на Министерството на околната среда и водите. Вместо Министерството на околната среда и водите да вземе бързи и адекватни мерки в защита на екологията, хората и закона, всички ставаме свидетели на безпрецедентна министерска наглост.
Министър Димитров вчера със завидно юнашко самочувствие заяви, че той няма да спре съмнителния строеж в местността Алепу, защото, подчертавам, нямал намерение да става екологична бухалка.
Не, господин Министър, не сте бухалка, но с бездействието и с отказа да защитите Закона, екологията и огромния обществен интерес, ставате маша в ръцете на съмнителни интереси, през които непрекъснато умишлено и настъпателно продължава да се унищожава природата на Българското Черноморие.
Изтече времето, господин Министър, в което трябваше да изберете дали да бъдете министър и да водите откровени действия в един такъв тежък ресор, а оказва се, че май ще останете фигурант за изкарване на мандата. Ако отказвате да изпълнявате това, за което сте назначен, ние от БСП Ви съветваме тихичко, по най-бързия начин да се оттеглите. Недопустимата арогантност, с която си затваря очите пред върволицата от престъпни, скандални схеми от Шабла до Синеморец, струва десетки милиони левове екощети. Казусът Алепу наистина се оказа безочието, с което се опитвате да се измъкнете. Наистина погледнете – обществото ври.
Господин Министър, да Ви попитам: спите ли спокойно? Сънувате ли внушителни хотелски постройки на това място, върху мистериозни подпорни стени – същите тези, за които Вашият коалиционен премиер се зарече, че вътре щели да бъдат къщички за птички?! Имате ли елементарен респект от българската прокуратура, която вече разследва същия този строеж, който Вие някак си се опитвате да неглижирате?! Или забравяте защо сте на този пост и как той бе овакантен?!
Не е ли време да се ядосате на екологичните инспекции по места, както и на слепия Държавен строителен контрол, който стиска очи, за да не види системните нарушения по строителството на Българското Черноморие – унищожени гори, местообитания, защитени зони, екологични катаклизми?! Имаме ли министър на екологията, който да има куража да заеме позиция по скандала с незаконния строеж сега край Синеморец, който погазва и Закона за Черноморското крайбрежие, също така и Закона за биоразнообразието – строи се направо върху скалите, за което, господин Министър, не е нужно да бъдете екологична бухалка, трябва да знаете, че това е изключителна държавна собственост.
Багери съсипват безвъзвратно поредните дюни – този път в Природен парк „Странджа“ край Ахтопол. И Вие, господин Министър, стискате здраво очи, за да не видите разгарящия се скандал – медийно разследване покрай съмнителна държавна замяна на Свети Влас. Екологичната бухалка май Ви е била удобно прибрана в джоба, защото преди 50-тина дни МОСВ изключва част от точно този имот от защитената зона „Натура 2000“, а там се оказва, че имало вече строеж в груб вид.
Ние от БСП питаме, господин Министър! Не знаем кой иска да сте екологична бухалка, но постът Ви задължава да бъдете защитник на зелените ресурси на България, а не помагач или неволен свидетел на тяхното унищожаване. Ако не знаете това, си тръгнете навреме, защото едва ли сте забравил, че министри носят и наказателна отговорност за умишлено бездействие.
Няма как да Ви спестим, господин Димитров, необяснимото мълчание за грандиозния скандал за замърсяване на водите край Варненския залив и Варненското езеро. Всички знаем там кметът от кои е, затова ли не виждате онова, което се вижда от Космоса и от сателитните снимки – че замърсяването вече е стигнало до устието на Камчия?! Както се оказва, за Вас това не е проблем. Ако наистина, господин Димитров, искате да останете на поста си, нека да имате смелостта да понесете отговорността.
Къде е Министерството и как е допуснало да бъде унищожена гнездова колония на големи корморани на Северното Черноморие? Близо 200 птици са загубили потомство след като гората, в която гнездят, господин Симеонов, на брега на Дуранкулашкото езеро, е изсечена, нищо че попада в „Натура 2000“, а в същото време държавата продължава да спи.
Списъкът с най-драстичните еконарушения, пред които министърът на екологията си затваря очите, е все още отворен. Може и да се добавят в него и други сериозни нарушения. Арогантността, господин Димитров, не може да се крепи на коалиционния имунитет, с който Вие така комфортно сте обзаведен. Настояваме за спешно и открито поемане на отговорност за всички изброени и неизброени екологични злоупотреби и щети. И ако Вие, господин Министър, не предприемете сериозни действия, редно е да си подадете оставката.
И двата варианта са по-добри, отколкото след време, заради престъпно служебно безхаберие, да поемете пътя на Вашия предшественик. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Генов.
Прекъсване за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, продължаваме. Моля да заемете местата си.
Има процедура по начина на водене.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Председател! Процедурата е по начина на водене като ехо от предишната точка на изслушване на министъра. Просто падна часовникът и не можах да я взема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Обръщам се към Вас, госпожо Председател, във връзка със Закона за устройството на територията и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. На тази база искам да Ви призова от висотата на позицията, мястото и авторитета, които имате, да призовете подобно на министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, и министъра на туризма – да направим тяхно изслушване, тъй като имаме условие на обвързана компетентност.
Знаем, че въпросът е деликатен, но не желая да бъдем в ситуация, в която, ако не направим обвързана компетентност при тези изслушвания, ще създадем поредната димна завеса за прикриване на дейността на МРРБ и на Министерството на туризма.
Второ, и с това завършвам, знам, че е деликатен въпросът, защото се насочва към малкия коалиционен партньор, респективно негово министерство, а не към министър на ГЕРБ, но, както казах, на базата на Закона за устройство на територията и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, моля да използвате Вашите правомощия, авторитет и позиция, на която сте, за да изслушаме и двамата министри по казуса Алепу. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, господин Костадинов. Няма никакъв проблем и няма тема табу в това Народно събрание.
Ако Вие искате, можем да ги поканим да дадат информация. (Реплики от народния представител Атанас Костадинов.)
Информация искате да дадат по тази тема? Ако нямате нищо против, мога да ги предупредя да дойдат утре – госпожа Ангелкова и госпожа Аврамова?
Добре, ще бъдат предупредени и ще Ви върна отговора, който ще получим за даване на информация утре, по темите, които господин Костадинов изтъкна, съответно от министрите.
Продължаваме с Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Продължавам оттам, докъдето бяхме стигнали – § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който става § 6.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 95 се създава ал. 6:
„(6) При първоначална регистрация на пазара на електрическа енергия, с договора за доставка клиентът упълномощава доставчика да сключи от негово име и за негова сметка договори със съответния оператор на мрежата и с доставчика от последна инстанция, както и да подаде заявлението за първоначална регистрация. Договорите може да бъдат сключени и по електронен път с електронен подпис.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 8.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители:
„Създава се § 7.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Рамадан Аталай, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 9:
„§ 9. В чл. 199 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 текстът преди т. 1 се изменя така: „Операторът на газоразпределителната мрежа с писмен мотивиран отказ, копие от който се изпраща до комисията, може да откаже присъединяването към газоразпределителната мрежа, когато липсва:“.
2. В ал. 6 се създават изречения второ и трето: „При отказ по ал. 5, т. 1 операторът на газоразпределителната мрежа е длъжен в тримесечен срок от получаването на отказа от клиента да осигури необходимия капацитет. Операторът на газоразпределителната мрежа не може да издаде последващ отказ на същия клиент на същото основание.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Николов, уважаеми колеги! Коментирайки предложения текст в § 9, чл. 199 в момента, ако бъда откровен, обмислям дали да направя предложение, но предпочитам да споделя пред Вас няколко съображения, които ме водят в логиката за едно предложение от този характер. По начина, по който е записан текстът след „може да откаже присъединяването към газоразпределителната мрежа“ според мен е удачно да поясним, че това може да стане единствено и само ако е „извън обхвата на бизнес плана, който е одобрен за изпълнение от съответното газоразпределително дружество“. Не казвам, че този запис, който предлага Комисията не е добър, но ще се опитам да мотивирам моето предложение или моите разсъждения със следните факти: ние сме категорични да има в енергетиката регулации, да има правила. Виждам усилията на всички. С един закон обаче няма да можем да изчистим всичко, което е по отношение на регулацията и имаме като понятие за справедливост. Монетата винаги има и обратна страна – както има регулация, така трябва да има и свобода за бизнес инициативата.
Поводът за тези разсъждения са следните: по първоначални данни газоразпределителните мрежи са изградили поне два пъти по голяма газоразпределителна мрежа в сравнение с Булгартрансгаз. Също по първоначални данни близо четвърт милион домакинства, а знаете, че в България само процент и половина от домакинствата са присъединени към газоразпределителна мрежа, имат достъп до газова инфраструктура, но не ползват газ, защото политиката на българската държава е да субсидира примерно електроенергията по определен начин и така не е приоритет разпределението на газта и достъпът му до домакинствата и икономиката, което за мен не е правилно, но това не е тема на този закон.
На следващо място, може да кажем, че държавата работи срещу газификацията, защото именно в такива закони не създаваме стимули, а създаваме донякъде административни пречки. Така че, ако има текст или дописване, но аз съм склонен, ако стане дебат по този въпрос в следващото коригиране на Закона в тази част това да бъде по-добре обмислено, да дадем яснота, че не само продължаваме да наказваме газоразпределителните дружества за дейността, която извършват и която сме ограничили административно, а и че не можем да им откажем присъединяване на газоразпределителна мрежа, ако това е в обхвата на вече утвърдения им бизнес план. Колегата Николов разбра моите доводи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Костадинов.
Няма да правите редакционна поправка засега.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Въздържам се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвате мнение.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Не е характерно за второ четене, но извинете, че го направих по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Имате право, разбира се.
Колеги, реплики? Няма.
Господин Николов, за изказване – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Правя го като изказване, защото няма да ми стигне времето в репликата, иначе съм абсолютно съгласен с господин Костадинов. От какво сме провокирани да приемем тази малка стъпка във връзка с това, че се опитваме лицензиантът, когато прави мотивиран отказ – първо, този отказ да бъде известен – съответно Комисията за енергийно и водно регулиране, защото това досега не беше така.
Второ, да задължим лицензианта на лицензионната територия, на която е, когато се мотивира, че няма достатъчно капацитет, да му дадем срок да отстрани този проблем с капацитета и да не може да последва отказ в рамките на следващите шест месеца.
Нека обясним какво е моментното състояние на лицензиантите и на лицензионните територии, които те фактически управляват и трябва да инвестират.
Първо, всеки един, който е газоразпределително дружество, трябва да е лицензиран от Регулатора. Той издава този лиценз и съответно има изисквания във връзка с тази лицензия и отговорностите, разбира се, които той трябва да изпълнява, отделно му се дават лицензионни територии. Проблемът е, че в тези лицензионни територии – лицензионна територия обикновено е едно село, един град също се разделя на лицензионни територии, лицензиантът или операторът на тази газоразпределителна мрежа, прави съответния централен газопровод и оттам насетне виждаме, че няма достатъчно амбиция да експлоатира, да привлича домакинства към нея и започва да прави откази, които му разрешава Законът. Единият от отказите, които той може да направи, това е когато няма икономическа целесъобразност във връзка с тази инвестиция.
В Закона е описано каква е тази икономическа целесъобразност – това е, когато възвръщаемостта на инвестицията е по-малка от 8 години. Забележете, направените инвестиции в преносната мрежа и в разпределителната мрежа на електрическите дружества, възвръщаемостта е между 15 и 25 години, които се приемат, а тук е само 8 години. Ние там не вземаме отношение към настоящия момент, а се опитваме да имаме достатъчно статистика колко отказа има в този случай. Реално погледнато, проблемът е, че някои лицензианти имат лицензионни територии и нищо не правят по въпроса, тоест те ги държат за един бъдещ период, когато дойде например SOCAR, да не правя реклама, след като бъде изградена гръцката връзка и иска да се настани на пазара, в един момент да започнат да се пазарят и да продават своята си лицензия и лицензионните територии, на които са. Тоест нямаме достатъчно инвестиции в тази мрежа, за съжаление.
Има един пример – едно голямо село до София, в което лицензиантът, няма да го казвам кой е, за да не му създавам проблеми, защото не е достатъчно проверено, но той газифицира основния газопровод и казва на домакинството, което желае да бъде присъединено: Вие ми намерете още 10 клиенти и тогава вече мога да Ви присъединя, иначе ще направя отказ по икономически причини.
В един момент тези, които искат да бъдат присъединени, стават едни нещатни сътрудници на фирмата, започват да я рекламират, да събират съседи, за да могат те фактически да бъдат присъединени към тази газоразпределителна мрежа. И имаме много откази. Когато попитахме КЕВР защо има такива откази, те казват: ами ние не знаем за това, ние по принцип не водим статистика. Ако искат, нека да пуснат молба към нас и ние ще задължим лицензианта за това, защото това си е негово задължение. И затова ние правим това изменение, тоест, когато има мотивиран отказ на лицензианта, той да направи копие към Комисията за енергийно и водно регулиране.
Първо, ние ще знаем тази статистика защо и по какъв начин е правена и, второ, Комисията може да се самосезира и да задължи лицензианта там, където сметне, че не е достатъчно мотивирано, именно тази икономическа целесъобразност, той да си изпълни задълженията.
Разбира се, при капацитета няма смисъл да говорим, защото в своя бизнес модел, който е защитил пред Комисията – той е петгодишен, и е трябвало да осигури капацитет на своята лицензионна територия. Така че там нямаме проблеми с това нещо, тоест на лицензионната територия всичко е в този бизнес план.
Проблемът какъв е в бизнес плана? Бизнес планът обикновено е петгодишен, който защитава КЕВР. КЕВР обикновено го утвърждава, не се меси в бизнес плановете, маха други разходи, които им намалява, но реално погледнато, това е петгодишен бизнес план. На базата на този петгодишен план се формира цената на услугата, която лицензиантът, всъщност газоразпределителното дружество, взема от своите абонати. Тоест той предварително започва да взема цената на инвестициите, които ще инвестира. След три години КЕВР прави преоценка на бизнес плана и обикновено, обикновено казвам, той не е изпълнен и поради тази причина… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Свършвам, госпожо Председател.
…той се преразглежда и му се преразглеждат и цените. Така че ние трябва да направим всичко възможно тези газоразпределителни дружества да си изпълнят бизнес плановете, които са защитили, и да няма откази, защото тази ниска цена на газа, която те имат, да може да стигне до максимум потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, господин Костадинов постави един кардинален въпрос, един проблем, който ние с този параграф няма как да го решим. А това, което господин Николов ни обясни в момента, е от едната страна на медала. Аз съм убеден, че държавата трябва да има контролния механизъм. Няма как, дали с лицензията, или след това, да провери лицензиантът дали си изпълнява бизнес плана. Но когато е представен бизнес планът, на нашия регулатор намесата му е толкова съществена, че тя никога не приема този бизнес план с тези инвестиции, които са представени, за да може да оформи цената на газа, който ще се достави, един път.
Второ, там, в бизнес плана, има изискване от тях да газифицират, господин Николов. Но вижте сега аномалиите, които се получават – газифициране в градовете, вземете примерно една улица от 1000 м или 2 км, газифицирана е, обаче има отклонения за 100 семейства, а има присъединено само едно семейство. И тук сега не можем да виним лицензианта. Опитът, който се опитваме в момента да направим, аз се съгласих само с това, че се отнася за територията на лицензианта, не става въпрос за главния газопровод, който би трябвало да прекарат от единия лицензиант до другия – 20 км тръбопровод. Но след като поставим това нещо, намалихме и санкциите, тук трябва вече КЕВР много сериозно и ясно да погледне и да каже – да, Вие, изпълнявайки бизнес плана си, когато газифицирате, направете така, че, първо, да организирате онези клиенти, които ще се присъединят. Става въпрос – или трябва да вдигнем цената на доставката на газа, КЕВР да я определи според бизнес плана, да не им намалява цената на доставката на газа, или пък да си създадат една обща система с КЕВР, с клиентите и лицензиантите, за да може газификацията да върви според правилата – затова го прилагаме. Моля Ви, да не влезем в съществената част, а да оставим само това, което е предложено като контрол от КЕВР за капацитета, което те предлагат, и да продължим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги, аз много се радвам, че стана сериозен дебат по тези разпоредби в Закона, защото към този момент какви са фактите? Всички колеги са съгласни, и в Комисията стана сериозен дебат, че под или около 3% има битово газифициране, което е изключително малко от гледна точка на това поне, което би трябвало да бъде – да има много по-голям интерес към това газифициране.
Повечето откази са от страна на лицензионните дружества поради липса на икономическа целесъобразност или съответно поради липса на капацитет. То е много по-малко съпоставимо с другите откази за това, че ние тук сме се опитали, за което се оказа, че е много странно, когато се откаже икономическа целесъобразност от страна на лицензианта. Тази информация я няма в КЕВР, тя не отива в КЕВР.
При дебатите, когато мислихме текстовете, категорично искахме да вкараме много по-рестриктивни текстове от гледна точка на това да няма възможност, защото лицензиантите на една територия са защитили цената въз основа на инвестициите, които ще направят пред КЕВР, и не би трябвало по пътя на логиката да има откази за икономическа нецелесъобразност или съответно за липсата на капацитет, защото те са го вкарали в бизнес плановете, които са представяли пред КЕВР, и съответно въз основа на тези бизнес планове имат определени цени. Затова на мен ми се искаше много по-драстични да са текстовете, но все пак това е един опит да заострим вниманието и да се опитаме да изкараме една статистика, естествено за бъдещо време, поне да видим какви са отказите от страна на лицензиантите за присъединяване.
Към този момент е факт, че цената на газта е намалена с 42%. Това е факт и вече има пазарна компонента, вкарана при ценообразуването на газта. Затова оттук нататък все по-актуално ще става газифицирането, а от гледна точка и на проблемите, които имаме с екологията за това, според мен посоката е много правилна. Мисля, че трябва да направим една по-смела крачка последваща, за да накараме лицензиантите най-малкото да си изпълняват бизнес плановете, които са представили и са защитили пред КЕВР, и съответно имат определени цени. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Бойчев.
Реплики имаме ли? Не виждам.
Господин Ерменков, заповядайте за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние също ще подкрепим това предложение като първа крачка за това да се случи тази газификация, за която говорим – както аз я помня в стажа си в енергетиката от 2003 г. насам, говорим за газификация.
Искам само да кажа, че проблемът е доста по-дълбок от това, което в момента променяме, и това е първата крачка наистина. Тя няма да е достатъчна, но поне да тръгнем в реалната посока, защото когато говорим, че лицензиантът си е защитил бизнес плана, за съжаление, в неговата лицензия бизнес планът му включва да газифицира територията, но не определения конкретен, точен човек, в смисъл точката. Затова в момента ние имаме населени места, където по главните улици са прекарани съответните разпределителни газопроводи, той е изпълнил тази част от бизнес плана, няма никакви… Но в този бизнес план и въобще във всичките условия на лицензията му няма изискването освен да прекара 5 км примерно газопровод, да има и четири присъединени точки към него и това е всъщност основният проблем, който трябва да решаваме.
Всъщност ние правим, пак казвам, първата крачка и мисля, че тази крачка е в правилната посока. Надявам се да не се ограничим само до това, а да продължим заедно напред, да търсим наистина един екологичен начин на отопление, който да замени най-ниско ефективния начин чрез електричество, което на много места съществува в момента и води до големи сметки и до проблеми в системата, и до екологични проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване създадения нов § 7; текста на вносителя за § 3, който става § 8; и създадения нов § 9.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Предложенията са приети.
Заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Предложение от народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Рамадан Аталай, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Таско Ерменков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 10:
„§ 10. Създава се чл. 206а:
„Чл. 206а. (1) На енергийно предприятие – оператор на газоразпределителна мрежа, което не изпълни задължението си по чл. 199, ал. 6, изречение второ, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.“
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Таско Ерменков, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 11 и 12:
„§ 11. Създава се чл. 224з:
„Чл. 224з. (1) На търговец на електрическа енергия, който не изпълни задължение по чл. 38к, се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.
(2) При повторно извършено нарушение имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал. 1.“
§ 12. В чл. 225, ал. 2 думите „и 224ж“ се заменят с „224ж и 224з“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване текста на създадения нов § 10; параграфи 11 и 12; текста на вносителя за § 4, който става § 13.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 14:
„§ 14. (1) В започналите до влизането в сила на този закон производства по чл. 30, ал. 1, т. 9 за ценовия/регулаторния период, който завършва на 30 юни 2021 г., Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9, чл. 94а, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 4 утвърждава цени, както следва:
1. за битови клиенти – за период до 30 юни 2021 г.;
2. за небитови клиенти – за период до 30 септември 2020 г.
(2) В производствата по ал. 1 открито заседание и обществено обсъждане не се провеждат, ако такива са проведени до влизането в сила на този закон.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението на Закона; и редакцията на § 5, който става § 14 по Доклада на Комисията.
Гласували 101 народни представители: за 100, против 1, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 15:
„§ 15. (1) В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия.
(2) В случай че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик, в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.
(3) Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
(4) До 31 август 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава образец на типовия договор по ал. 3, с който се уреждат правата и задълженията на страните, условията за доставка на електрическа енергия и за прекратяване на договора.
(5) Смяната на доставчика се извършва при условията на чл. 95, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, всъщност параграфът за създаване на платформата и § 15 решават въпроса с либерализацията на пазара за небитовите потребители. Всичко това, което е записано в платформата, пожелавам да се случи и КЕВР да изпълни онова задължение, което е необходимо, за да не създава сътресения чрез създаване на платформата и възможност всеки да може да влезе и да получи онази информация, която е необходима, разбира се.
И тук е моята молба: народните представители, Министерството на енергетиката, търговците на електроенергия, Комисията по енергийно и водно регулиране да се включим в една мощна информационна кампания, за да може по-голямата част от онези клиенти да излязат на свободния пазар. Тук с § 15 създаваме един много голям комфорт на управляващите – онова, което се очакваше, е, че евентуално на 1 октомври 300 хиляди клиенти и от тях някъде около 200 хиляди да не се явят под прозорците на министър-председателя, и ние сме създали възможност без всякакво сътресение да получат съответната електроенергия от крайния снабдител. Но много Ви моля, колеги, да не се случи така, че от тези 300 хиляди клиенти на свободния пазар да излязат само около четири или пет хиляди.
Ако искате да бъдем полезни, ако искате да направим така, че на свободния пазар да се получи конкуренция, за да може всеки, който е отишъл на свободния пазар, да получава по-ниска цена на електроенергията, която му се предоставя, включете се в тази кампания и подкрепете § 15. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Реплики? Не виждам.
Господин Ерменков, заповядайте за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност § 6, който става § 15, в начина, по който беше внесен в оригиналното предложение на първо четене, беше причината ние да се въздържим тогава при гласуването му, защото се създаваха опасности да не се намерят търговци, които да снабдяват малките предприятия и малките потребители и те в крайна сметка да отидат на доставчик последна инстанция.
Разработеният по този начин § 15 до голяма степен отговаря на това, което говорихме и обсъждахме преди да бъде внесен, и считаме, че се създава съответният механизъм, при който да няма потребител, независимо от количеството енергия, която потребява, да не може да си намери съответния доставчик.
Хубаво е, че вменяваме задължения на крайните снабдители да продължат да доставят енергия на микро- и малките потребители. Хубаво е, че те ще сключват типов договор на базата на лицензите, които имат като търговци на енергия, тоест ще вземат енергия от борсата. Въпросът обаче, който съществува – обръщам внимание на Комисията за енергийно и водно регулиране – е за утвърждаването на образеца на типов договор. Нека да бъдат така добри да разработят типов договор, който се явява задължение и на снабдител, и на потребител, да създаде условия, които не са по-лоши от тези, които имат в момента. Ако искаме да постигнем целите на либерализацията на пазара, трябва да покажем, че тези, които са излезли в момента, тези 300 хиляди предприятия, са в значително по-добро състояние и получават по-добра енергия, отколкото когато са били на регулирания пазар. Ако не постигнем тази цел, ако не направят Комисията за енергийно и водно регулиране подобни типови договори, които донякъде да гарантират това нещо, ако ние не успеем да убедим, че нещата, които правим, са в полза на потребителите, а не просто защото Европейската комисия иска да либерализираме пазара, този закон, който приемаме в момента, ще остане поредният закон, който ще влезе в аналите на неизпълняемите, или даже наопаки – ще компрометира идеята за либерализация.
Затова аз още един път обръщам внимание – много е важно как ще бъдат направени типовите договори, за да не се постигне обратен ефект на този, който целим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Реплики?
Други изказвания?
Господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, това е една важна точка. Защо правим този преходен период? Първо, искам да уточня, че ние не го правим за социално слаби, бедни, онеправдани и така нататък. Това по принцип са фирми, това са физически и юридически лица, които са регистрирани по Търговския закон, и които би трябвало да имат инициативата, трябва да имат смелостта, трябва да търсят вариант да намаляват разходи, да са инициативни в своето търсене. И все пак, въпреки всичко ние правим този преходен период. Защо го правим?
Много правилно в предните изказвания и господин Аталай, и господин Ерменков казаха, че в малките населени места, дадоха пример с бръснарници, фризьорски салони и какви ли не, това са наистина хора, които са създали някаква фирма колкото да си изкарват прехраната и общо взето да закърпят своята прехрана в това малко населено място. Те може би нямат достатъчно инициатива, може би имат някаква сметка, която са задължени от Търговския закон да представят пред данъчната служба, но не я ползват. Те отиват в Пощата и си плащат електрическата енергия. В един момент, неразбрали, че са излезли на свободния пазар, макар че ние задължаваме крайните снабдители да ги уведомят в 30-дневен срок, непрочели достатъчно добре във фактурата, че излиза на свободния пазар, в един момент той вече е прехвърлен при някого служебно и трябва по някакъв начин да си плати електрическата енергия. Отива в Пощата и се оказва, че в Пощата му казват: нямате сметка, не можете да платите. Той не знае къде е. Съответно, ако ги прехвърлим при търговец по някаква методика, този търговец няма да знае как да го уведоми, че при него вече има сметка, която той трябва да плати по банков път.
Поради тази причина ние изучихме чуждия опит в Германия, в Чехия, в Австрия, в Румъния. Реално погледнато те отиват на териториален принцип именно при тези крайни снабдители. Крайните снабдители обаче ние сме направили всичко възможно да не ги заробват с някакви договори. Затова правим бланков договор, който Комисията ще утвърди, и съответно правим така, че ако решат да напуснат крайния снабдител да не дължат никакви неустойки. Тоест направили сме максимално отворена системата и максимално много тяхната инициатива в един момент да заработи.
Ние даваме този преходен период, първо, да заработи платформата, да могат да се ориентират хората; второ, информационната кампания, ако не е стигнала в тези три месеца, да продължи. Както каза господин Аталай – всички трябва да се включим в това нещо, защото това ще е прелюдия към битовите потребители впоследствие, които трябва да бъдат запознати и с отъпкания път на това, което правим сега, реално погледнато да се осъществи.
Това, което правим, е много важно според мен и даваме възможност да създадем достатъчно максимална конкуренция – търговците да се бият дори и за тези, които отиват в крайните снабдители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Реплика?
Други изказвания има ли? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6, който става § 15.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 3, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат § 16, §17, § 18 и § 19:
„§ 16. От 1 януари 2021 г. търговците на природен газ подават пред Комисията за енергийно и водно регулиране заявления за издаване на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.
§ 17. От 1 октомври 2021 г. търговия с природен газ се извършва въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.
§ 18. В 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители на електрическа енергия публикуват на интернет страницата си списък с небитовите крайни клиенти по § 15, ал. 1.
§ 19. Комисията за енергийно и водно регулиране създава платформата и определя правилата по чл. 38и, ал. 5 в срок до 31 декември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Може ли да спрем дотук, защото господин Ерменков иска да се изкаже.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Не, да се изкажа по следващия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Иска да се гласуват отделно параграфите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: От § 16 до § 19 отделно гласуване. Добре, нека да спрем. Ще ги гласуваме и продължаваме.
Има ли изказвания по посочените параграфи? Не виждам.
Преминаваме към гласуване поотделно на всеки един.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): Не, заедно. Следващия отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Сега е по-ясно, господин Ерменков.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на параграфи 16, 17, 18 и 19 с текст съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията предлага да се създаде § 20:
„§ 20. Пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро се осъществява до 1 юли 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания?
Господин Ерменков, имате думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера в Комисията при разглеждането на Законопроекта на второ четене министърът на енергетиката ни обясни, че този параграф е жизнено важен, защото без него нямало да ни нотифицират включването на България в механизма за капацитет.
С риск да се повторя от това, което казах и на първо четене, проблемът, който съществува с този закон, е, че тази либерализация я правим не толкова следвайки Директивата, която ни задължава да го направим, колкото принудени от обстоятелствата да я направим сега бързо, за да можем да получим нотификация за механизма за капацитет, за да могат нашите топлоелектрически централи да работят. За съжаление, това обвързване на либерализацията с нотификацията – няколко пъти го казвам и ще продължавам да го говоря – е в резултат на това, че Министерството на енергетиката не си свърши работата и до края на миналата година не изпрати заявление до Европейската комисия, за да получим и да бъдем включени в механизма за капацитет. Това се случи в началото на тази година, даде основание на Комисията да ни кара да бързаме с либерализацията като условие за получаването на тази нотификация, и както виждате всеки път все нещо ново изниква – първо, да изкараме небитовите, сега пък да вкараме, че електрическата енергия на едро ще либерализира продажбите до 1 юли 2021 г. И с всичкото това нещо, за съжаление, ние не правим нищо друго, освен да превръщаме в очите на обществото Европейската комисия като жандарма, който трябва да ни наказва, защото не си вършим работата. Не вярвам това да създава проевропейски настроения в България. И не Българската социалистическа партия създава тези антиевропейски настроения, ако ги има, а именно такива грешки и пропуски на правителството на Република България, с което после се оправдаваме с Европейската комисия, че предприемаме някои мерки, които не са наред.
За съжаление, тази практика продължава. Още повече начинът, по който е написано по-нататък, че пълната либерализация на едро ще се осъществи до 1 юли 2021 г., аз силно се притеснявам, че сме го записали с ясното съзнание, че може би това няма да се случи или може би тогава ще имаме едно друго управление на държавата, което да му мисли какво ще прави на 1 юли 2021 г.
Не съм убеден, че това е правилният подход, когато става въпрос за сериозни изменения в системата на функциониране на енергетиката. Не съм убеден, че това е сериозно отношение към изискванията и европейските директивите, които сме длъжни да транспонираме в българското законодателство. И не съм убеден, че с този начин на действие ние ще подобрим доверието на Европейската комисия към това, което правим.
В тази връзка, за разлика от тези неща, които подкрепихме, по отношение на либерализацията до момента ние ще се въздържим. Няма да гласуваме против само и единствено защото този параграф наистина е необходим, поне така твърдят от правителството, за да може нашите въглищни централи да функционират, но считаме, че начинът, по който се прави, мотивите, с които ни се налага, и най-вече проблемите, които Министерството на енергетиката не реши навреме, не ни дават основание да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики?
Изказвания?
Господин Николов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! По същество сте абсолютно прав, господин Ерменков. Този текст по принцип би трябвало да бъде съпроводен с един план – да се знае всъщност как и по какъв начин ще функционира пазарът на едро след 1 юли 2021 г.
Това изискване ли е на Европейската комисия? По принцип никой не ни тика да го правим, тоест не ни кара по народному. Нямаме някакви заложени дати, но в крайна сметка ние не можем да даваме държавна помощ на тези предприятия, които и господин Ерменков каза – въглищни централи, ако не си направим пълната либерализация на пазара на едро. Обаче пълна либерализация на пазара на едро трябва да се случи тогава, когато има някакъв консенсус в обществото. Общо взето, слава богу, в тази комисия създаваме консенсус и вярно малко ги решаваме на парче – не споря за това, но виждаме, че постигаме консенсус дори с Решението на Народното събрание, което постигнахме, във връзка с увеличаването на капитала на ТЕЦ Марица Изток 2 и затова, че трябва да постигнем механизъм за капацитети и за други, и за тази либерализация. Виждате, че колегите от БСП и от ДПС много помагат, включват се с предложения. Тоест ние търсим пътя към този консенсус, за да не пострада енергетиката на България, а тя наистина може да пострада от всяко едно наше решение, което не е обмислено.
Защо е необходим този текст? Този текст е необходим, разбира се, за да покажем нашите намерения пред Европейската комисия, защото в момента тече усърден диалог между Министерството на енергетиката, Електросистемния оператор, всички въвлечени дружества в тази връзка и съответно DG Energy и DG Competition към Европейската комисия, за да можем да изработим както механизма за капацитети, който трябва да влезе от 1 юли догодина, така съответно и да либерализираме пазара на едро.
Всъщност днес прочетох добри новини, ще се запозная малко по-добре, разбира се, с това, но в Министерския съвет е имало среща между партньорите, говорим за работодателите, за синдикатите и съответно ресорните министри и министър-председателя във връзка с плана, който трябва да се осъществи месеци, може би година по-нататък. Първо да може да се подпомогне бизнесът в тези трудни времена, но така също да подготвим план, който да съответства на тази зелена сделка и парите, които дава Европейската комисия, за които толкова говорим, а съответно да се даде перспектива и на Маришкия басейн. Именно този план ме изпълва с увереност, че до края на годината сме задължени да направим заедно стъпките за либерализацията на пазара и правилата, по които ще се действа с механизма за капацитет, и ще го направим. Този текст дава началото на това, което ще направим до края на годината, за да могат всички, които попадат или са обект на промените в Закона и либерализацията, да могат да знаят какво ще се случи, как ще се случи. Да могат хората от Маришкия басейн да знаят ще има ли механизъм за капацитетите, това държавно подпомагане, а то ще стане само и единствено, когато направим тази либерализация на пазара на едро.
Засега се разискват поне два типа либерализация на пазара на едро, но това е последващ въпрос, който ние ще го опишем в Закона. Сега понеже сме изпаднали в това състояние по-добре да напишем този текст пред Европейската комисия, за да можем наистина да вървим напред, и то заедно. Тоест тук няма вече политика, а трябва наистина да спасим това, което можем и да дадем направление за бъдеще време. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Николов.
Реплика – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Господин Николов, аз съм напълно съгласен, че трябва да има план и че така не може просто да се пише дата и да очакваме, че нещата ще се случат както трябва. Но искам само да Ви обърна внимание, освен че трябва да има план, с който да набележим стъпките, по които ще се случи тази либерализация на електроенергийния пазар на едро, вече от над година говорим, че трябва да се предприемат мерки, за да се идентифицират онези, така наречени енергийно уязвими потребители, които трябва да имат гарантиран достъп до електроенергия, независимо от доходите си, защото те или са бедни, или са зависими поради необходимостта от електроенергия за поддържане на уреди, които поддържат живота им. Така че нека да мислим в посоката съвместно и заедно освен как да либерализираме пазара, какво да направим и за онези социално уязвими групи и здравно зависими от електроенергията, за да знаем, че няма да има отпаднали хора и че на всеки един ще е гарантирано правото на достоен живот, независимо от неговите доходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Друга реплика? Няма.
Дуплика, господин Николов? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 20 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 20.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: По § 7 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 21:
„§ 21. Параграфи 3, 6, 8 и 13 се прилагат от 1 октомври 2020 г., а § 4 относно чл. 38к се прилага в едномесечен срок от приемане на решението по чл. 38и, ал. 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дотук да спрем.
Предложението на господин Веселинов е с друга материя – да не ги смесваме.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, аз исках да предложа процедурно нов § 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще гласуваме след това предложението на господин Веселинов, след което ще имате възможност да направите предложение за допълнение на текста.
Колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 7, който става § 21.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Комисията не подкрепя предложението.
„§ 8. За небитовите потребители, които до 10.09.2020 г. не са сключили договор с доставчик на електрическа енергия и координатор на балансираща група на свободния пазар, ще се извърши разпределение на квотен случаен принцип към лицензираните търговци на електрическа енергия с активни стандартни балансиращи групи.
§ 9. Разпределението на стопанските потребители по § 8, ще бъде регламентирано в специална методика, изготвена от Комисията за енергийно и водно регулиране, която ще отразява критерии, свързани с обслужвани ИТН и пределна цена.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви да представите Вашето предложение за допълнение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам да се създаде нов § 22, който да гласи следното: „Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказвания, уважаеми колеги. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване първо неподкрепеното предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Гласували 93 народни представители: за 11, против 21, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на § 22 с текст, който беше представен от господин Николов.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от Програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНОТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА.
Вносител: Министерският съвет.
Комисията по икономическа политика и туризъм – госпожо Савеклиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, първо искам да направя процедура.
На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата: от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, гласувайте предложението за допуск в залата.
Гласували 72 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Благодаря.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10 юни 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Законопроектът, представен от заместник-министъра на финансите Маринела Петрова, цели въвеждане в българското законодателство на мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1129 относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар; улеснен достъп на малки и средни предприятия до финансиране чрез капиталовите пазари, без да бъдат възпрепятствани от ненужни разходи, като същевременно се запазва високо ниво на информираност и защита на инвеститорите в ценни книжа; подобряване на регулацията и на инвестиционната среда, включително отстраняване на пропуски и констатирани практически проблеми при прилагането на Закона, и пълна хармонизация на законодателството ни с правото на Европейския съюз.
Новата регулаторна рамка на ниво Европейски съюз налага мерки по прилагането на регламента в няколко насоки:
1. Във всички случаи на публично предлагане на ценни книжа и/или допускане до търговия на регулиран пазар се изисква изготвяне и публикуване на проспект, одобрен от Комисията за финансов надзор.
2. Не се изисква изготвяне на проспект само в случаите по член 1, параграф 4 от Регламент (EС) 2017/1129. В тази връзка са предложени изменения в Търговския закон, с които се уточнява приложимостта на чл. 205, в случаите в които емисия безналични облигации попада в изключенията от задължението за публикуване на проспект по член 1, параграфи 4 и 5 от Регламента.
3. Въвежда се праг на национално ниво, под който проспектът се замества от документ за допускане по правилата на многостранна система за търговия, съответно от документ за публично предлагане. Този праг е левовата равностойност на 3 милиона евро, като публичното предлагане на ценни книжа под посочения праг, без публикуван проспект, може да бъде осъществявано само на територията на Република България и не подлежи на паспортизиране по Регламент (ЕС) 2017/1129.
4. Във връзка с изискването за определяне на компетентен административен орган от всяка държава членка Комисията за финансов надзор е определена като такъв, като ѝ се предоставят съответните регулаторни и надзорни правомощия.
5. Предвиждат се и промени в таксите, събирани от Комисията за финансов надзор по Раздел III на тарифата в Приложение 1 по чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор. В съответствие със Стратегията за развитие на капиталовия пазар няма да се събират такси за потвърждение на проспект за публично предлагане на ценни книжа в срок до 1 януари 2021 г.
Във връзка с констатирани пропуски и проблеми при практическото прилагане на Закона с предложението за изменение и допълнение се предлагат изменения с цел прецизиране и усъвършенстване на действащи разпоредби. В чл. 100б, ал. 4 от Закона се предвижда решението относно извършване на промени в условията, при които са издадени облигациите, включително конкретните параметри на емисията облигации, да няма обратно действие. Предлага се изменение в чл. 100г, ал. 3, като се въвежда ограничение за придобиване до 20 на сто от емисията облигации, когато довереник на облигационерите е и облигационер по същата емисия облигации. В чл. 116в, ал. 2 се предвижда при придобиване на статут на публично дружество назначените членове на управителен или контролен орган на публичното дружество да предоставят гаранция за управлението си. С цел повишаване защитата на интересите на инвеститорите се предвижда членовете на управителен и контролен орган на публичното дружество, за които общото събрание е определило размер на възнаграждение, но не e определило размер на гаранцията за управлението, размерът на гаранцията за управлението да се приема за равен на тримесечното брутно възнаграждение на лицата. Въвежда се и изискване за актуализиране на гаранцията при промяна на възнаграждението на съответния член на управителен или контролен орган на дружеството.
В Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат изменения, обусловени от европейското законодателство.
В Закона за пазарите на финансови инструменти в чл. 77 се създават три категории лица, към които се прилагат различни изисквания за знания и компетентност – лице, предлагащо финансови инструменти, инвестиционен консултант и брокер на финансови инструменти. Същевременно се допуска при определени условия предоставянето на услуги под наблюдение. Създава се нов чл. 227с, с който се въвежда делегация за наредба на Комисията за финансов надзор. С наредбата ще се въведат допълнителните изисквания, на които трябва да отговарят администраторите на бенчмаркове с малка значимост във връзка с функцията по наблюдение по чл. 5, входящите данни по чл. 11, прозрачността на методиката по чл. 13 и изискванията за управлението и контрола за доставчиците на входящи данни по чл. 16 от Регламент (ЕС) 2016/1011.
Предложено е изменение и в Кодекса за застраховането с цел да се гарантира, че националният компонент ефективно ще смекчава последствията от прекомерни спредове на облигации в съответната държава. Следва да се определи подходящ праг за коригирания спрямо риска спред на държавата, за активирането на националния компонент, като се предлага той да бъде променен от 100 на 85 базисни пункта. Директива (ЕС) 2019/2177 въвежда задължение за влизане в сила на тази промяна, считано от 1 юли 2020 г.
Писмени становища по Законопроекта с конкретни бележки по някои от текстовете са постъпили от Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България, съвместно с Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници.
В хода на дискусията народният представител Румен Гечев попита разполага ли с достатъчно административен капацитет Комисията за финансов надзор, за да изпълни задълженията си по този закон и как е определен прагът от 3 милиона евро за публичното предлагане на ценни книжа под посочения праг без публикуван проспект, като даде за пример праговете в други държави членки.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Комисията по бюджет и финанси – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
На Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 11 юни 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник министър, Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и Христина Пендичева – експерт в същата дирекция; на Комисията за финансов надзор: Лидия Вълчовска – директор на дирекция „Правна“, Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“.
Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова.
С предложения законопроект се цели в националното законодателство да се въведат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО, както и да се усъвършенства националната правна уредба във връзка с констатирани пропуски и проблеми при практическото ѝ прилагане.
Основните моменти в Законопроекта са:
- Въвежда се изискване винаги при публично предлагане на ценни книжа и/или допускане да търговия на регулиран пазар да се изготви и публикува проспект, който да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор. Изключение от това правило са случаите, посочени в член 1, параграф 4 от Регламент (EС) 2017/1129.
- Въвежда се праг в размер на левовата равностойност на 3 милиона евро, под който в случаите, когато се изисква проспект, проспектът се замества от документ за допускане по правилата на многостранната система за търговия, съответно от документ за публично предлагане. Публичното предлагане на ценни книжа под посочения праг без публикуван проспект може да бъде осъществявано само на територията на Република България и не подлежи на паспортизиране по Регламент (ЕС) 2017/1129.
- При публично предлагане на емисия ценни книжа с обща стойност по-малка от левовата равностойност на 3 милиона евро, без да се иска допускане до търговия на регулиран пазар или многостранна система за търговия, емитентът вместо проспект, съответно документ за допускане до търговия, изготвя и публикува документ за публично предлагане с облекчени форма и съдържание. В Законопроекта е предложено минимално съдържание на документа за публично предлагане.
- Комисията за финансов надзор е определена като компетентен орган съгласно чл. 31 от Регламент (ЕС) 2017/1129, като са ѝ предоставени съответните регулаторни и надзорни правомощия.
- Въвеждат се и административнонаказателни разпоредби и други мерки, приложими при посочените в член 32 от Регламент (ЕС) 2017/1129 обстоятелства, по отношение на лица, отговорни за нарушения на разпоредбите на регламента.
- Предлагат се промени в таксите, събирани от Комисията за финансов надзор на основание чл. 27, ал. 1 по Раздел III от Приложение 1 към Закона за Комисията за финансов надзор, във връзка с въвежданите национални мерки по прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1129. Предвижда се Комисията за финансов надзор да не събира такси за потвърждение на проспект за публично предлагане на ценни книжа в срок до 1 януари 2021 г.
- Отстраняват се констатирани пропуски и проблеми при практическото прилагане на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, като се предлагат изменения с цел прецизиране и усъвършенстване на действащите разпоредби.
С предложените изменения се цели да се улесни достъпът на малките и средните предприятия до финансиране чрез капиталовите пазари. С предвидените в Законопроекта мерки се очаква малките и средните предприятия да се развиват, без да бъдат възпрепятствани от ненужни разходи, тъй като ресурсите на бизнеса в сегашната затруднена ситуация са съсредоточени върху това да се осигури непрекъснатост на дейността. В същото време се запазва високо ниво на информираност и защита на инвеститорите в ценни книжа.
Прилагането на предложените промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа не е свързано с допълнителни разходи, трансфери и други плащания.
Не се очаква повишаване на разходите за задължените лица, а напротив, улесненият достъп на малките и средните предприятия до капиталовите пазари ще доведе до максимално намаляване на техните разходи за финансиране.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Кой ще представи Доклада на Комисията по правни въпроси?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
На свое заседание, проведено на 3 юни 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на финансите: госпожа Цветанка Михайлова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, госпожа Христина Пендичева – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и госпожа Елена Петрова – държавен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“; от Комисията за финансов надзор: госпожа Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, госпожа Петя Хантова-Георгиева – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, госпожа Лидия Вълчовска – директор на дирекция „Правна“, и господин Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Михайлова, която посочи, че с предложения проект в националното законодателство се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, и за отмяна на Директива 2003/71/ЕО (Регламент (ЕС) 2017/1129).
Госпожа Михайлова отбеляза, че със Законопроекта се усъвършенства нормативната уредба във връзка с изготвянето, одобрението и разпространяването на проспекта, който емитентите, предложителите и лицата, които искат допускане до търговия на регулиран пазар, публикуват при публично предлагане на ценни книжа.
Въвежда се национално изключение от задължението за публикуване на проспект при публично предлагане на ценни книжа с цел да се създадат условия за по-лесен достъп до капиталовия пазар на по-малки и нововъзникнали компании. Публично предлагане на ценни книжа под левовата равностойност на 3 млн. евро може да бъде осъществявано без публикуван проспект само на територията на Република България, като няма да подлежи на паспортизиране по Регламента.
Предвижда се намаляване на административната тежест, като отпада изискването за представяне на документи, които са достъпни в официален публичен регистър с безплатен достъп. Облекчават се условията и редът за публикуване на съобщение за публичното предлагане, като се предвижда съобщението да се публикува на интернет страниците на емитента, когато ценните книжа са предложени от него, и на инвестиционните посредници, участващи в предлагането.
Създава се задължение за въвеждане на процедури, които да позволят на служителите на лицата, предоставящи финансови услуги, да сигнализират за действителни или потенциални нарушения в рамките на предприятието на работодателя по специален, самостоятелен и независим ред. Усъвършенстват се административнонаказателните разпоредби, като се въвеждат и някои специфични изисквания за тяхното оповестяване.
Премахва се възможността за даване на обратно действие на промени в условията, при които са издадени облигациите, включително и на конкретните им параметри, и се въвежда ограничение за придобиване до 20 на сто от емисията облигации, когато довереник на облигационерите е и облигационер по същата емисия.
Предлага се задълженията на емитента за разкриване на информация да се прекратяват с решението на КФН за отписването му от регистъра, съответно с влизането в сила на решението за обявяване на емитента в несъстоятелност.
Създава се задължение за членовете на управителния и на контролния орган на дружество, придобило статут на публично дружество, да декларират конфликт на интереси, както и да предоставят гаранции за управлението си, които ще се актуализират при всяка промяна на възнагражденията им.
С промените в Закона за пазарите на финансови инструменти се въвеждат определени изисквания за инвестиционните консултанти, брокерите на финансови инструменти и лицата, които ще предлагат финансови инструменти, и се прецизират административнонаказателните разпоредби.
С предложените изменения Комисията за финансов надзор се определя за компетентния административен орган, на който се предоставят съответните регулаторни и надзорни правомощия във връзка с Регламент (ЕС) 2017/1129. На Комисията за финансов надзор се дава възможност да дава съгласие информацията, представляваща професионална тайна, предоставена на органи на държава членка и на трета държава, осъществяващи финансов надзор, да се предоставя на чуждестранни разследващи и съдебни органи.
Променят се и таксите, събирани от Комисията за финансов надзор, като до 1 януари 2021 г. няма да се събират такси за одобрение на проспект за публично предлагане на ценни книжа.
Предлагат се промени и в Търговския закон, които произтичат от промяната в определението за публично предлагане съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129.
Предложените изменения в Закона за публичното предлагане на ценни книжа не са свързани с допълнителни разходи, трансфери или други плащания, като не се очаква повишаване на разходите за задължените лица.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 27 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Илиева.
Уважаеми колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Втори път: има ли желаещи за изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване.
Който е съгласен да бъде приет предложеният законопроект, моля да гласува.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Утре, 18 юни 2020 г., редовното пленарно заседание е от 9,00 ч.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието, уважаеми колеги. (Звъни.)

(Закрито в 13,39 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин
Валери Симеонов

Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов