Председателствали: председателят Цвета Караянчева, заместник-председателите Емил Христов и Кристиан Вигенин

Секретари: Александър Ненков и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Добър ден, колеги! (Звъни.) Има кворум. Откривам заседанието.
Ще ви прочета две съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред, сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжение сили със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет Ил-76 и неговия екипаж от състава на военновъздушните сили на Украйна. Разрешението е в сила за периода от 22 до 26 юни 2020 г. за общо два полета с цел транспортиране на медицинско имущество от Китай до Украйна. Уведомлението е постъпило на 18 юни 2020 г. с вх. № 003-08-43 и е предоставено на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за наблюдение на потребителите – месец април 2020 г., инфлация и индекси на потребителските цени за месец май 2020 г.
Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
С Доклада на Комисията по земеделието и храните – заповядайте, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъдат допуснати в залата Николай Роснев – заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, и Любима Донкова – началник на отдел в Българска агенция по безопасност на храните.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 152 народни представители: за 146, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г.
Комисията по земеделието и храните проведе заседание на 17 юни 2020 г., на което обсъди цитирания законопроект.
В работата на Комисията участие взеха: от Министерството на земеделието, храните и горите – доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър…(Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, много е шумно в залата – моля Ви.
ДОКЛАДЧИК СТАНИСЛАВА СТОЯНОВА: …от Българската агенция по безопасност на храните Николай Роснев – заместник-изпълнителен директор, и експерти.
Законопроектът с мотивите към него беше представен от заместник-министър Иванов, който обясни, че Законопроектът осигурява синхронизиране на националното законодателство с европейските изисквания, свързани с прилагането на защитни мерки срещу вредителите по растенията, с официалния контрол и другите официални дейности, както и с необходимостта от въвеждане на хармонизирани показатели на риска.
В тази връзка в обхвата на Закона са включени мерките по прилагане на Регламент (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, специалните правила за официалния контрол на растения, растителни продукти и други обекти и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка със здравето на растенията, както и специалните правила за официалния контрол и за действията, предприемани от компетентните органи във връзка с продуктите за растителна защита.
Прецизирани са функциите на Българската агенция по безопасност на храните, свързани с официалния контрол и воденето на публичните регистри, които Агенцията поддържа на интернет страницата си. Създава се публичен национален електронен регистър на семената, третирани с продукти за растителна защита, които могат да бъдат търгувани и употребявани на територията на страната, като същевременно отпада регистърът на продуктите за растителна защита с издадено разрешение за пускане на пазара и употреба под формата на готов разтвор.
Предвидено е контролът по отношение на продукти за растителна защита, активни вещества, адюванти, торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати да продължи да се осъществява от инспекторите по растителна защита, докато по отношение на растенията, растителните продукти и другите обекти контролът ще бъде осъществяван от официални фитосанитарни инспектори. Съответно са регламентирани техните компетенции.
Прецизират се текстове, свързани с действията на контролния орган при установяване на несъответствие с нормативните изисквания. В редица случаи е предвидено, че обжалването на даден акт няма да спира изпълнението на предприетите от компетентния орган мерки за отстраняване или ограничаване на рискове за здравето на човека, животните, растенията и околната среда.
Във връзка с фитосанитарния контрол са въведени критерии за категоризация на вредителите, като освен карантинните, обект на официален контрол ще бъдат и регулираните некарантинни вредители. Освен това се въвеждат мерки за определяне и управление на фитосанитарните рискове; ограничения за въвеждане на високорискови растения и растителни продукти; правила за движението на дървен опаковъчен материал; изисквания по отношение на транспортните средства, техниката, пощенските и куриерските пратки, съдържащи растения и растителни продукти.
Прецизирани са разпоредбите, свързани с издаването на растителни паспорти, и изискванията към професионалните оператори, подали заявление за получаване на разрешение да издават растителни паспорти.
Определени са мерките при опасност от новоустановени рискове от вредители или други фитосанитарни рискове, които ще се прилагат до определяне характеристиките на тези вредители и до изготвяне на пълна оценка на риска. Мерките ще се прилагат в определени за целта карантинни пунктове и съоръжения за задържане, като надзорът и освобождаването на растенията ще става при определени условия.
Вменено е задължение на Българската агенция по безопасност на храните да изготвя планове за действия срещу приоритетни вредители.
Прецизирани са текстовете, свързани с условията и реда за осъществяване на официален фитосанитарен контрол на територията на страната при внос и транзитно преминаване, при износ и реекспорт, включително на граничните контролни пунктове и на контролни пунктове, различни от тях.
Дава се възможност за делегиране на определени дейности при издаване на официални сертификати и други официални удостоверения, свързани с продуктите за растителна защита на други лица.
Отпада разрешителният режим за пускане на пазара и употреба на продукти за растителна защита под формата на готов разтвор. Обезсилен сертификат за право на използване на продукти за растителна защита от професионална категория на употреба ще се подновява след изтичането на срока, за който е обезсилен, и след преминаване на обучение.
Земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти, ще следва да водят записи за проведените растителнозащитни мероприятия, с цел осигуряване на проследимост при извършване на официалния контрол върху употребата на продукти за растителна защита.
Предвидено е с Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди да се въведат хармонизирани показатели за риска въз основа на данните за количествата активни вещества, пуснати на пазара в продукти за растителна защита. Специфичните мерки за опазване на повърхностните и подземните води и на питейната вода от въздействието на пестициди, включени в плана, ще следва да насърчават използването на пестициди с нисък риск и във възможно най-ниските разрешени дози.
Въведени са нови и са оптимизирани съществуващите административнонаказателни разпоредби за констатирани нарушения. Прецизирани са легалните дефиниции на използваните понятия.
В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че ще подкрепят Законопроекта, предвид необходимостта от синхронизиране на разпоредбите на Закона с европейските изисквания, но поставиха редица въпроси. В отговор беше обяснено, че регистърът на заявените за разрешаване продукти за растителна защита отпада, но остава да функционира регистърът на вече разрешените за използване на територията на страната продукти. Стана ясно също, че не може да има взаимно признаване на продукти за растителна защита, и всяка държава – членка на Европейския съюз, следва да проведе собствена процедура по признаване.
По отношение на силно завишените санкции беше обяснено, че целта е тези санкции да имат възпиращ ефект, особено по отношение на вноса и използването на неразрешени продукти за растителна защита.
На въпрос от парламентарната група на „Обединени патриоти“ от Българската агенция по безопасност на храните обясниха, че всички растения и растителни продукти ще следва да са придружени от растителен паспорт, като изключение ще се прави единствено за растенията, предназначени за краен потребител.
В отговор на поставен въпрос от парламентарната група на „Движение за права и свободи“ беше разяснено, че освен изискването всички растения и растителни продукти, предназначени за засаждане, да бъдат придружени от растителен паспорт, другата важна промяна е, че регистрираните некарантинни вредители по семената и посадъчния материал също стават част от растително-здравния режим.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 16 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Стоянова.
Колеги, това е тишината в пленарната зала, която осигурява нормални условия за работа.
Заповядайте, госпожо Зидарова.
ДОКЛАДЧИК ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г.
На свое заседание, проведено на 18 юни 2020 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002 01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на земеделието, храните и горите Янко Иванов – заместник-министър, Николай Роснев – заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, Любина Донкова – началник отдел в Българската агенция по безопасност на храните, Мария Томалиева – главен експерт в Българската агенция по безопасност на храните, Бойка Самарджиева – юрисконсулт в Българската агенция по безопасност на храните; от Министерството на околната среда и водите присъства Николай Цветков – държавен експерт в дирекция „Национална служба за защита на природата“.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министъра на земеделието, храните и горите – Янко Иванов.
Внесеният законопроект има за цел прилагането на Регламент (ЕС) 2016/2031 от 14 декември 2019 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, с който се установява нов растителноздравен режим в Европейския съюз, насочен към превенцията и Регламент (ЕС) 2017/625, с който се организира официалният контрол по цялата агрохранителна верига. Освен това се транспонира Директива (ЕС) 2019/782 на Комисията от 15 май 2019 г. за изменение на Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на установяването на хармонизирани показатели за риска, разписани в Приложение № IV към Директива 2019/782. Те са необходими, за да се измерва напредъкът при постигането на целите на Европейския съюз, свързани с устойчивата употреба на пестициди и насърчаване на разработването и въвеждането на интегрирано управление на вредителите и на алтернативни подходи или методи.
Освен пълното прилагане на национално ниво на защитните мерки съгласно европейските регламенти общите цели на Законопроекта са свързани с въвеждането на инструменти и правила за осъществяване на фитосанитарен контрол и други официални дейности, за движението на регулирани некарантинни вредители, за комуникацията с операторите и обществеността, за административнонаказателните разпоредби и санкции, за сертифицирането за право на използване на продукти за растителна защита, както и за земеделските стопани, които произвеждат растения и растителни продукти.
Министерството на околната среда и водите изказа становище, че подкрепя Законопроекта.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Зидарова. (Шум и реплики в „БСП за България.“)
Господин Бонев, моля Ви!
Колеги, откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Апостолов.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, колеги! Бих искал да обоснова нашето решение за гласуване „въздържал се“ по Законопроекта, предложен от Министерския съвет. То е такова, защото, когато се предлагат текстове под благовидния предлог, че правим синхронизация с европейското законодателство, всичко минава безмълвно, с гласуване, със синхронизация, със задълженията и отговорностите, които ни вменяват тези регламенти и директиви, а на заден план остава българският национален интерес.
Много добре е известно, както беше изразено в Доклада, че тези промени в Закона за защита на растенията касаят Директива и Регламент относно по-меки препарати, дози, норми, паспорти на растения и така насетне. На нас трябва да ни светне лампа и тези експерти, които са предложили текстовете, би следвало да помислят как в този Закон за защита на растенията да защитим и българския национален интерес.
Ще Ви дам няколко примера, които може би излизат извън рамката на разглеждания обхват в Закона, но са примери, които показват колко са накърнени интересите на българските земеделци и тотално е накърнен националният интерес.
Нека да си припомним какво се случи в 2017 г., когато в страната пламна поредната вълна от птичи грип и как тя беше внесена в България. Беше внесена в България с едни пренесени патици от Унгария, придружени с тъй наречените ветеринарномедицински паспорт и ветеринарномедицинско свидетелство. Имайки такъв паспорт и свидетелство, издадени от n тия лекар в n-тата унгарска околия, ние внесохме едни животни, които взривиха цялата територия на страната – бяха унищожени птици и нанесени огромни загуби за българската икономика. С това, което беше завоювала като пазари на месо от патици и дроб, веднага се преместихме от второ на осмо място само заради това, че съответните животни имаха така наречения паспорт.
Нека си припомним и друго. В залата има земеделци, които винаги купуват вносни семена, които са придружени със съответните документи за произход и качество – пак написани хартийки някъде си. Когато се установи, че в тези семена има болести, зарази или чужди семена, за които, ако е български производител, ще бъдат незабавно унищожени, но влезли от Европейския съюз под благовидния предлог, че там всичко е наред, мога да Ви убедя, колеги, че не всичко е наред – получаваме в нашата страна и сеем по българските полета семена с неясен произход, семена, които са заразени, семена, които напълниха българските ниви с див овес. Само за сведение ще Ви дам, че по български норми само едно зрънце див овес в една партида от семенен материал води до унищожаване на цялата партида, а семена, внесени в България, взривиха цялата Североизточна част на страната и заразиха масово българските полета с този плевел, който беше тотално непознат за Северна България.
Именно затова гласувахме „въздържал се“ – за да можем да светнем лампа на вносителите и да се намери начин и форма за защита на българските интереси. Защото не защитавайки ги и отваряйки границите за безконтролно влизане на всичко и на всяка цена, защото е придружено с хартийката – сертификат, която е проследимост по пътя, това не означава нищо, защото по българските полета не сеем хартийки, а сеем това, което получаваме.
Ще завърша с прословутата пратка от пилешко месо от Полша, която също беше с документи, но много добре знаете с какво беше заразена – тя също имаше ветеринарномедицински свидетелства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Апостолов.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Моля, квесторите да поканят колегите народни представители в залата.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията, № 002-01-20, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2020 г.
Гласували 131 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ И ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, ИЗВЪН ИЗБРАНИТЕ ЧЛЕНОВЕ СЪГЛАСНО § 41 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА (ОБН., ДВ, БР. 17 ОТ 2015 Г., ДОП., БР. 48 ОТ 2015 Г.), ПРЕДСТАВЯНЕ И ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО ИМ В КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА, КАКТО И ПРОЦЕДУРАТА ЗА ИЗБОР ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Господин Николов, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, извън избраните членове съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), представяне и публично оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание
На свое редовно заседание, проведено на 13 февруари 2020 г., Комисията по енергетика обсъди и гласува Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за избор на членове извън избраните съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.).
Във връзка с чл. 11, ал. 2 и 5 от Закона за енергетиката и съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.) Народното събрание трябва да избере председател, двама членове със стаж в областта на енергетиката, един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията и един член – икономист, на Комисията за енергийно и водно регулиране:
След приключване на дискусията и въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния Проект на решение:
Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, извън избраните членове съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), представяне, публично оповестяване на документите и изслушване в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл.11, ал. 2 и 5 от Закона за енергетиката и чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, извън избраните членове съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.), представяне, публично оповестяване на документите и изслушване в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание.
I. Предлагане на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране и представяне на документите им.
1. Предложения за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, двама членове със стаж в областта на енергетиката, един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията и един член – икономист, се правят от народни представители или от парламентарни групи. Предложенията се внасят в писмена форма до Комисията по енергетика чрез председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от приемането на тези правила.
2. В предложенията за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране се съдържат писмени мотиви, с които се аргументира добрата професионална репутация на съответния кандидат. Към предложението се прилагат:
а) писмено съгласие на кандидата да бъде предложен за длъжността по образец – приложение № 1 към решението;
б) декларация по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергетиката, че кандидатът е дееспособен български гражданин – приложение № 2 към решението;
в) писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение № 3 към решението;
г) подробна автобиография;
д) заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;
е) документи, удостоверяващи, че кандидатът, предложен за:
аа) председател отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „д“ във връзка с § 1, т. 59 или 59а от Закона за енергетиката;
бб) член със стаж в областта на енергетиката отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ във връзка с § 1, т. 59 от Закона за енергетиката;
вв) член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „б“ във връзка с § 1, т. 59а от Закона за енергетиката;
гг) член – икономист, отговаря на изискването за професионален стаж по чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Закона за енергетиката.
3. Обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката се установяват служебно от администрацията на Народно събрание.
II. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията заедно с приложените към тях документи се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание незабавно, но не по-късно от 5 дни преди изслушването.
2. Публикуването на предложенията и документите се извършва при спазване на Закона за защита на личните данни.
3. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите може да представят на Комисията по енергетика становища за предложените кандидати, включващи и въпроси, които да им бъдат поставени.
4. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по енергетика въпроси към кандидатите, които да им бъдат поставени.
5. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат.
6. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: град София, площад „Княз Александър I“ № 1, Комисия по енергетика, или по електронен път на e-mail: komisia_energetika@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание при спазване на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по енергетика.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на кандидатите.
1. Преди да изслуша предложените кандидати Комисията по енергетика проверява представените документи и дали кандидатът отговаря на съответните изисквания за заемане на длъжността, за която е предложен.
2. Изслушването на допуснатите кандидати се провежда в открито заседание на Комисията по енергетика, което се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Кандидатите се представят от вносителите на предложенията по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на кандидат. Представянето включва и данни за специфичната подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
4. Лично представяне на кандидатите и на тяхната концепция за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране като регулаторен орган с оглед длъжността, за която са предложени – до 10 минути на кандидат.
5. Комисията по енергетика провежда разисквания по направените предложения. Народните представители поставят поотделно своите въпроси към кандидатите за председател и към кандидатите за членове по азбучен ред на собствените имена на кандидатите – до две минути на народен представител. След изчерпване на зададените въпроси към всеки кандидат от всички народни представители той отговаря – до 10 минути.
6. Председателят на Комисията по енергетика в резюме представя становищата и задава въпросите на лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, на които не е получен отговор – до две минути всяко.
7. Отговор на кандидата по представените становища и поставените въпроси – до 5 минути.
8. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган.
9. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
10. Комисията изготвя по смисъла на чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание доклад от изслушването на кандидатите, към който се прилага списък на кандидатите, участвали в изслушването, подреден по азбучен ред на собствените им имена, и го внася в Народното събрание. Към доклада се прилага проект на решение за избор на всеки кандидат за съответната длъжност в Комисията за енергийно и водно регулиране.
11. Отказът на кандидат от участие в изслушването или неговото оттегляне от вносителя не спира процедурата по отношение на другите кандидати за съответната длъжност.
V. Избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание.
1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по енергетика.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Народното събрание избира поотделно председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, двама членове със стаж в областта на енергетиката, един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията и един член – икономист.
6. Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
10. Когато някой от кандидатите се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание, и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.
11. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.
VI. Задължение за деклариране на несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 и на промяна в декларираните обстоятелства по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
1. След приключване на процедурата за избор по реда на Раздел V избраният председател и четирима членове в Комисията за енергийно и водно регулиране подават декларация за несъвместимост по чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество във връзка с чл. 12, ал. 2 и 3 от Закона за енергетиката по образец съгласно приложение № 4 към решението.
2. При промяна в декларираните обстоятелства в декларацията по т. 1 председателят и четирима членове в Комисията за енергийно и водно регулиране подават декларация по чл. 35, ал. 1, т. 3 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество по образец съгласно приложение № 5 към решението.“
Госпожо Председател, ако ми позволите една промяна да предложа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Става дума за началото – в първо римско на Решението, във връзка със срока, в който се предлагат кандидатите: „7-дневен“ да стане „14-дневен“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Колеги, откривам разискванията.
Заповядайте, господин Ерменков, за изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Така прочетените правила преди направената редакционна поправка от докладчика бяха гарантирано приети от парламентарната група на „БСП за България“.
Сега аз имам няколко въпроса. Не ги приемайте като заяждане, но ми е интересно в ситуацията, в която сме попаднали, как ще действаме. В момента приемаме Правила за избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране в условията на действащ Закон. Завчера, в навечерието на конкурса, направихме промяна в Закона – намалихме изискуемия се стаж, няма да влизам в подробности защо го направихме, дали е заради някой, или защото трябва да бъдат по-млади, това е тема, която в момента не е тема на Правилата. Но това създава в момента едно несигурно състояние, защото поставяме условията, приети завчера в Закона, в зависимост от това кога и как ще бъдат публикувани тези изменения в „Държавен вестник“ – дали ще влязат в сила и ако не влязат в сила какво правим? Едновременно с това поставяме и едни други така интересни положения – подаването на документи всъщност не е 14 дни, ако трябва да бъдем точни, защото, ако броим, че са точно 14 дни, това означава, че половината, грубо казано, от това време ще подаваме документите с изисквания по стария закон, а след това ще ги подаваме документите с изисквания по новия закон!?
Реално погледнато в момента приемаме едни Правила, в които по-скоро би трябвало да бъде записано, че срокът за подаване на документи е пет дни след обнародването на Закона, за да може наистина да го няма този хаос. Разбирате ме какво искам да кажа.
Въпросът е чисто юридически, не го казвам, за да се заяждам, но искам да си го изясним, за да знаем какво правим. Иначе изпадаме в едно положение, че ако, казвам ако, по някакви причини в 14-дневен срок този закон не бъде публикуван в „Държавен вестник“ защо вземахме решение завчера и променяхме Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката? Пак казвам, дайте да премислим още един път за срока за тези документи. Дали не е по-добре да го вържем с публикуването в „Държавен вестник“, вместо да слагаме календарни дни. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ерменков.
Реплика – заповядайте, господин Николов.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ще Ви направя реплика, господин Ерменков, така че, ако искате, може да вземете отношение към моите думи.
Аз не съм юрист, разбира се, но изследвах въпроса даже с Правната дирекция в Народното събрание. Реално погледнато препратките, които прави Законът, действат към момента, докато този закон важи, тоест Вие сте прав. Този 14-дневен срок важи в момента за действащия закон. Ако бъде обнародван новият, от този момент важат новите поправки.
Всъщност, ако президентът върне Закона по някаква причина, то в този случай ще избираме по старите. Това показва, че ние общо взето не сме се спрели на конкретен кандидат, но наистина има конкретни кандидати, които искаме да разгледаме и които влизат в новите поправки, но в крайна сметка, каквото се получи. Важното е да има повече кандидати, повече прозрачност и да може да разгледаме техните биографии, професионален стаж и тяхната визия как виждат да функционира Комисията за енергийно и водно регулиране.
Така че аз не виждам пречка да важат и двата срока в този 14-дневен срок, но в крайна сметка, каквото се получи. Важното е, че ще има кандидати, които да отговарят на всички тези условия. Мисля, че не е толкова голям проблемът. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Ерменков, заповядайте за дуплика.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Пак казвам, не оспорвам нещо, което сме приели в парламента. Дали сме били съгласни с него или не, е отделна работа, но вече това е факт в правното пространство и съществува като условия, по които трябва да се избират четирима членове и председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Пак питам: не е ли по-добре вместо да слагаме междинен срок, да направим редакционната поправка – да бъде еди-колко си дни след обнародването на Закона? Питам го, защото това означава, че по този начин точно и ясно поставяме, че ще бъде по новите правила, няма да има проблеми, няма да има никакви изменения. В крайна сметка до този момент имаме Комисия за енергийно и водно регулиране, която действа, и не виждам защо и какво ще попречи едно такова уточняване, с което ще избегнем възможността за двояко тълкуване на правилата. Това исках да кажа, нищо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Изказване?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, критериите, които са представени от Комисията по енергетика, не са нещо по-различно от това, което е било и досега. Мисля, че с тези критерии избрахме досега няколко пъти Комисията по енергийно и водно регулиране и предлагам да гласуваме така, както е предложен Проектът.
Това, което предлага господин Ерменков, днес няма да ти купя риза (оживление), и Вашето притеснение е, че ако евентуално не бъде вписано изменението на Закона в „Държавен вестник“, няма как тя да се избере по новия закон. Ако този закон пък никога не бъде регистриран в „Държавен вестник“, това означава, че ние заради пандемията изчакахме два месеца, представете си още три месеца минава време и не излиза в „Държавен вестник“, ние ще чакаме да работи тази Комисия ли? Ами ще си вървим по законовите правила, така че предлагам да гласуваме Проекта за критериите така, както е предложен, и всяка институция да си следи оттам нататък законовите правила. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Аталай.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Моля колегите да влязат в залата – предстои гласуване.
Първо, ще подложа на гласуване редакционната поправка, която направи господин Николов в І.1. срокът от 7-дневен да стане 14-дневен.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване целия Проект за решение със съответната редакционна поправка, която току-що приехме и приложенията от едно до пет към Проекторешението.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, с това изчерпахме законодателната част от заседанието.
Продължаваме с парламентарен контрол в 11,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
За периода 12 – 18 юни 2020 г. няма постъпили питания.
Писмени отговори от:
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Полина Цанкова;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Кръстина Таскова;
- заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин;
- министъра на правосъдието Данаил Кирилов на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министъра на вътрешните работи Младен Маринов на въпрос от народния представител Славчо Атанасов;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Константин Попов;
- министъра на финансите Владислав Горанов на три въпроса от народния представител Дора Янкова;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на два въпроса от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Георги Стоилов.
С това завършваме и преминаваме към парламентарния контрол.
Започваме с господин Томислав Дончев – заместник министър-председател, който ще отговори на въпрос от народния представител Иво Христов относно реакция срещу опитите за смяна на статута на църквата „Св. София“ в Истанбул.
Имате думата, уважаеми господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми колеги!
Настоящият въпрос да не се третира като намеса във вътрешните работи на иначе приятелска Турция, а само като официална загриженост към съдбата на византийския културен паметник „Св. София“ в Истанбул. Той е продиктуван от публикации във водещи турски медии, преведени и в българските средства за масова информация.
На 29 май 2020 г. турският президент демонстративно заяви, че монументалната музейна сграда „Св. София“ в Истанбул ще бъде превърната в джамия.
Датата не е избрана случайно. Напомням, че на 29 май 1453 г. Константинопол пада под османска власт. Затова четенето на Корана именно на този ден в храма, който е музей от 1934 г., вероятно не е случайно. Гръцкото правителство например го окачестви като провокация и остро протестира тогава. В отговор на Атина външният министър на Турция заяви за собствеността и каза, цитирам: „Св. София“ е на турска територия. Онова, което правим у нас с нашата собственост, решаваме ние.“ Юридически и фактически господин Чавушоглу е прав, но „Св. София“ има огромно символно и сакрално значение, особено за православното християнство.
Поради изключителната ѝ архитектура историците я определят като „осмото чудо на света“. „Св. София“ или „Църквата на Светата Премъдрост Божия“, тоест един от ипостасите на Иисус Христос, е била първият патриаршески храм, по-късно – и императорски, а днес е обявена за обект на ЮНЕСКО.
Уважаеми господин Вицепремиер, моят въпрос е: ще има ли реакция от българската държава по повод намерението да се промени досегашният статут на музея „Св. София“ от паметник на световното културно наследство в действащ мюсюлмански храм? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Христов.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Христов, прав сте във фактите, които бяха изложени във Вашия въпрос.
Имаше подобни анонси не само от президента, но и от министри, но аз предлагам да хвърля повече светлина относно процедурата, като няма да подценявам Вашата информираност, нито имам намерение да разходвам излишно парламентарно време, правейки дискусно очевидното и обяснявайки огромното културно-историческо значение на базиликата „Св. София“.
Припомням само, че международната организация, която следи за опазването на подобни паметници, е ЮНЕСКО, като това се осъществява на базата на Конвенцията за световното културно и природно наследство, приета през 1972 г. и подписана от 193 страни.
Самата базилика „Св. София“ по предложение на Турция е включена в световния списък на ЮНЕСКО още от 1985 г. като един от елементите на обект „Исторически части на Истанбул“.
Хипотетично, ако се стигне до преразглеждане на статута на културния обект, този въпрос трябва да бъде обсъден на сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО и едва тогава българската страна да има основание за реакция. До тази процедура и до този етап не се е стигнало.
Аз ще осветля и част от процеса преди изобщо да се стигне до разглеждане в ЮНЕСКО. Решението дали да бъде променен статутът на „Св. София“ от музей на джамия се очаква да бъде взето може би след две седмици. Асоциацията на паметниците от древността и околната среда е подала петиция до Върховния съд на Турция да проучи дали подписът на Мустафа Кемал Ататюрк в Декрета от 1934 г. за превръщането на „Св. София“ в музей е истински или фалшив. Това не е първото искане. Досега няколко пъти е подавано такова и трябва да отбележим, че до момента всички жалби са били отхвърлени от Върховния съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Реплика, господин Христов.
ИВО ХРИСТОВ (БСП за България): Господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми господин Вицепремиер, колеги! Резонно е да се зададе въпрос какъв е българският интерес от статута на един обект, намиращ се на чужда територия.
Аз вече изложих в моето питане, че статутът на „Св. София“ касае в една или друга степен всички страни, които се намират в православния културен цивилизационен кръг. В този смисъл тя има за нас важно, сакрално, символно значение. Освен това тя има значение и като храм, който чисто емоционално е заложен да бъде в основата на архитектурата на византийския тип културно наследство, към който културен кръг принадлежим и ние.
Великият Кемал Ататюрк, бащата на съвременна Турция, неслучайно е издал въпросния указ, за който Вие казахте, че безуспешно се правят опити да бъде поставен под съмнение. Той си е давал сметка, че съвременна, модерна Турция може да съществува само върху признаването и развитието както на ислямското, така и на християнското наследство, чийто наследник се явява съвременна Турция.
Опитът да се елиминира византийското християнско наследство, а в някакъв смисъл и нашето, би означавало, че Турция се лишава от един от двата крака, на които стои.
Юридическата страна на въпроса Вие вече изложихте. Това, което ме опасява и което и Вие казахте във Вашия отговор, е, че се говори сериозно, че на 15 юли статутът на музея ще бъде сменен. Разбира се, това е дълга процедура.
Аз смятам, че ние не трябва да останем безучастни към съдбата на този храм. Има и още нещо: дори завоевателят на Истанбул – Мехмед Хан, всъщност е спасил града и в частност църквата, тъй като я е спасил от разрушаване, карайки еничарите просто да замажат фреските, които в момента ние виждаме отново в резултат на реставрация.
Надявам се, че българското правителство ще прояви характер и гръбнак отвъд политическата конюнктура, когато става въпрос за въпроси, които са извън злободневния политически ред, но касаят нашия идентитет като народ и като православна страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Христов.
Продължаваме с втория въпрос към господин Дончев.
Преди това – процедура.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми по начина на водене е свързана с един мой върнат въпрос, който беше отправен през Цвета Караянчева към Бойко Борисов, както е и редът в Народното събрание. Въпросът касаеше арменския геноцид. Много исках да обсъдя с министър-председателя въпроса за арменския геноцид. Той беше върнат с абсолютно безобразния според мен довод, че, видите ли, това било в правомощията и в ресора на външния министър.
Между другото, огромна част от европейските държави, както и Съединените щати, вече са признали арменския геноцид. Това е ставало на две нива – или на ниво правителство, или на ниво парламент, така че намесването на външния министър в този въпрос е абсолютно непричом. Това е работа или на парламента, който вече има една декларация, приета преди това, или на правителството.
Исках да чуя неговото мнение, защото в декларацията, която е приел българският парламент, е записано, че няма арменски геноцид в Турция, има масово изтребление. На мен ми беше много интересно да разбера каква е разликата между геноцид и масово изтребление според министър-председателя? Нарочно зададох този въпрос именно през председателя на Народното събрание, то така и трябва да бъде – през Цвета Караянчева, защото предполагах, че и тя ще има интерес как различава министър-председателят Борисов геноцида от масовото изтребление.
Разбрахме, че зли езици в последните няколко седмици разнасят слуха, че очевидно той не е съгласен с тълкуванието на Караянчева. Даже някакъв глас официално съобщаваше – чувах там, нали, не знам дали е неговият – че, виждаш ли, тя не различавала геноцида от масовото изтребление. Аз пък се обзалагам, че Бойко Борисов не може да ми обясни каква е разликата между геноцид и масово изтребление. Много исках да си говорим с него тук за това, защото е ключов въпрос. Ние не сме признали арменския геноцид. Ние сме признали масово изтребление, но каква е разликата? Цвета Караянчева не знае. Ама Бойко Борисов как не знае?! Много ми се искаше да си поговорим с него за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Кутев.
Вие имате право на своите очаквания. Аз също имам очаквания Вие да изпълните Правилника, както сме го записали, и да придвижите недоволството си към един друг орган, който Ви е добре познат. Благодаря Ви.
Госпожо Нинова, заповядайте да представите декларацията.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Господин Председател, уважаеми господа министри, колеги! Уважаеми български граждани, помните ли лятото на 2018 г.? На 11 юли Българската агенция по безопасност на храните обяви първично възникнали огнища на болестта чума по дребните преживни животни в селата Крайново, Странджа, Шарково – община Болярово. Последваха редица решения и действия на институциите за умъртвяване на животните.
Стопаните от региона не вярваха, че има зараза и се възпротивиха. В Шарково се стекоха хора от цялата страна и образуваха жива верига около дома на баба Дора. Обърнаха се тогава към нас за помощ и ние застанахме до тях. Водихме битка на два фронта – там, на място, с колегите депутати и тук, в Народното събрание. В опита си да спрем необоснованото решение за избиване на животните внесохме редица питания, организирахме дебати часове наред. Лично участвах в разговорите в кабинета на председателя на парламента, където убеждавахме с аргументи щаба, министрите и премиера да спрете! Но Вие, уважаеми управляващи, продължихте. Умъртвихте хиляди животни без причина – твърдяхме тогава, а днес имаме доказателства за това. Последваха протести в София пред Министерския съвет.
Ето Вашата позиция и заглавията от преди две години: „Корнелия Нинова е виновна за чумата по животните. Целта ѝ е да свали ГЕРБ с преврат“, „Нинова организира и дава инструкции на протестиращите за пълзящ преврат“, „Подаваме сигнал до прокуратурата за провокация от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова към националната сигурност“. А господин Борисов с присъщия си цинизъм към болката на хората тук, от това място, заяви следното: „Корнелия Нинова удивително ми напомня канцлера Меркел. Със същите трикове я вкараха нея в тази процедура, както Вас, госпожо Нинова, с козичките. Даваха Средиземно море, трупове, издавени хора, удавено малко детенце. Това беше мощна хибридна атака и тя се върза, както Вие сега. Аз понеже много обичам животните и Ви завидях, и аз исках да ги погаля козичките.“ Затварям цитата.
Господин Борисов, само че вместо да ги погалите, ги избихте – незаконно! Намери се една смела жена – Ани от Болярово, която и с наша помощ се опълчи на това беззаконие. Не допусна ветеринарите във фермата си. Наказахте я с глоба. Заличихте стопанството ѝ в регистрите, смятайки, че така ще заличите проблема на стотици хора в Ямболско, но не я пречупихте. Ние ѝ помогнахме. Тя заведе дело и след две години истината излезе. Ето я. (Показва документ.)
Решение № 7606 на Върховния административен съд – окончателно, без право на обжалване, в което пише следното, уважаеми българи: „Не са изложени обективни факти, установяващи безспорно наличие на болестта по животните и съображенията за вземането на крайни мерки за преодоляването ѝ. В разглеждания казус липсват убедителни доказателства за развитие на болестта чума по дребните преживни животни във времето и в конкретния регион и степен на нейното разпространение.“ Липсват доказателства за това!
И по-нататък: „За обявените 11 броя умрели животни няма доказателство да са били заразени с чума. Нещо повече, доказателствата по делото, показанията на свидетелите, които дори и да не са присъствали на конкретните данни на проверките, посочени в заповедта на директора, установяват доброто здравословно състояние на стадото в животновъдните обекти през различните периоди в рамките на периода юли – септември 2018 г. А от представената справка на БАБХ за наличието на животни към датата на произнасяне на административния акт се установява, че 203 броя овце, отглеждани в животновъдния обект, са живи, включително и двете овце с посочените по-горе ушни марки с установени уж положителни резултати за наличие на антиген и на геном на вируса на чумата. Анализът на доказателствата по делото опровергава извода за създадена непосредствена опасност за здравето на хора и животни в региона.“ Затварям цитата.
И сега, сега е време за отговори, макар и след две години. Тук виждам част от говорителите и създателите на онези заглавия, които Ви прочетох – седят вдясно. Не сте Вие виновни за тези заглавия, Вие просто изпълнявате чужда воля. Тук друг трябва да отговаря. Ще стигна и до това. Но днес каня Вас ето тук, за да отговаряте: защо излъгахте, че има чума по животните в Странджа, защо ги избихте? Защо заличихте труда на десетки семейства? Защо обезлюдихте района? Защо излъгахте Европа и колко пари се получиха от Европа срещу лъжа? И сега ли ще кажете: „Тихо, тихо, мълчете си, за да не ни накажат за измами?“ Това ли е партията за европейско развитие на България?
Един трябва да отговаря тук, защото от онова време министрите се смениха, директорът на Агенцията по храните също. Един е отговорен за тази политика на геноцид в онзи регион и това е господин Борисов. Въпросът е: защо? Страховете на хората по онова време, липсата на информация, лъжливите лабораторни изследвания създадоха безумни версии. Знам, че не са верни.
Говореше се, че се обезлюдява регионът, за да се заселят бежанци; че се убиват животни, за да се прикрият злоупотреби със субсидии; че се унищожава родното производство, за да се даде път на големи корпорации, които да внасят месо в България. Сигурно нищо от това не е вярно, беше плод на страхове, но остава въпросът: тогава защо? Ако нищо от това не е вярно, защо го направихте?! Искам да Ви кажа, че това няма да остане безнаказано. Време е за справедливост.
И за да няма нови приказки за преврати, оттук ясно и категорично ще заявя какво ще предприемем, като благодаря на колегите си депутати за всички усилия досега, на Кристиан персонално, затова, че бяхме при хората с грижа за тях.
Ще направим следното:
Първо, ще извикаме господин Борисов тук на изслушване да обясни какво направи и защо го направи.
Второ, ще взема всички стенограми от дългочасовите, среднощни и всякакви разговори в кабинета на председателя на Народното събрание и ще ги обявя. Нека да се види кой какво говори там. Нека да се види как категорично заявявам: „Няма чума по дребните преживни животни в Ямбол!“, и как ми се отговаря, че в момента организирам преврат. Всичко това ще стане публично.
Следващото, ще организирам и помогна на всеки, който се чувства засегнат, да заведе граждански иск за причинените му вреди от Вас. Ще помогнем на всеки, който иска да заведе наказателни дела за престъпленията на властта. И това, уважаеми управляващи, няма да е преврат, а грижа за хората, и това няма да е заплаха за националната сигурност, а справедливост в България.
Накрая се обръщам към всички българи: знам, че понякога Ви е страх, знаем, че Ви плашат, мачкат, рекетират, но вижте тази крехка жена Ани от Болярово. Когато си прав и смел, истината побеждава. Повече отвсякога днес е време да бъдем смели и да се обединяваме, да си помагаме за общи решения и действия срещу некомпетентното, корумпирано, вредно, а вече и опасно за България управление на Бойко Борисов. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Продължаваме с втория въпрос към господин Томислав Дончев. Той е от народния представител Дора Янкова относно плана за възстановяване на Европейския съюз.
Имате думата, уважаема госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет, господа министри! Уважаеми господин Дончев, Европейската комисия представи на 27 май 2020 г. проект за създаване на фонд за възстановяване на икономиката на Европейския съюз след пандемията, който се предлага да бъде на стойност 750 млрд. евро. Предложението на Европейската комисия е първоначално и подлежи на промени. Очаква се България да може да разчита на 15 млрд. евро от средствата, предвидени във възстановителния фонд на Европейския съюз, представен от неговия председател. За да получи тези пари обаче, страната ни трябва първо да преведе 3,3 млрд. евро, което е близо 8% от брутния й вътрешен продукт. Тоест има шанс да получи по плана на Европейската комисия нетно 11,7 млрд. евро под формата на заеми и безвъзмездни средства.
От предложението и дискусията в Европейската комисия звучат сериозни условия, които всяка страна членка трябва да подготви. Очаква се държавите сами да поставят целите си и сроковете за изпълнение на проектите, които трябва да бъдат подкрепени от Фонда, да подготвят национални планове. Звучат доста въпроси. Ние сме една от страните членки, които според плана трябва да плащаме 3,3 млрд. евро. Тук е необходимо да знаем публично и прозрачно всичко, защото това е израз на отговорността към данъкоплатците на България. В същото това време ясно е, че планът не е окончателен и все още се дискутира. И тук въпросът е: как българското правителство участва в тази дискусия, каква е позицията на България по времето на създаването на окончателния вариант на възстановителния план?
Естествено, в центъра на дискусията за създаването на такъв план е българското правителство. Моля да ме информирате какво е участието на българското правителство в обсъждането, подготовката за предстоящото приемане на Плана за възстановяване на Европейския съюз и на какъв етап е дейността, свързана с изготвянето на националния план? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, първо, искам да уточня, че процедурата и начинът на вземане на решение относно Многогодишната финансова рамка, включително и новото предложение на Европейската комисия, наречено New Generation EU, и съответното секторно законодателство, са уредени в Договора за функционирането на Европейския съюз. Като пълноправен член на Съюза България участва активно в преговорния процес по установените формати – Съвет, Съвет на Европейския съюз, като във всеки от тези формати страната ни изразява позицията си, включително и по отношение на ново направеното предложение на Европейската комисия.
Преди това искам да Ви информирам или по-скоро да Ви коригирам, защото част от числата, които споменахте, не са съвсем точни – първо.
Второ, няма изискване страната ни, за да получи достъп до финансирането, да прави парични преводи преди това. Вероятно процедурата ще изисква издаването на държавни гаранции на определен етап след приемане на предложението, като идеята, залегнала в предложението, е, включително чрез генерирането на дълг, той да бъде погасяван включително и чрез бъдещи собствени приходи на самия Европейски съюз.
Ако искате кратък коментар от мен, това предложение, макар че не обичам силните думи, е революционно, изключително смело, в общи линии адекватен отговор на Европейския съюз за справяне с последиците от кризата. Трудно е да се направи точна прогноза, но бих могъл да прогнозирам, че то във вариант, близък до този, който е предложен, ще бъде прието.
Преди да внеса повече яснота относно какви подготвителни дейности вървят на ниво правителство – нищо, че това предложение не е прието, ние сме длъжни да работим в аванс. Нека да спомена числата: общо New Generation EU – става дума за около 12 милиарда и 845 милиона, от които над 9 милиарда достъп до безвъзмездно финансиране и над 3 милиарда достъп до кредити, разбира се, ако държавата желае да го ползва, от които така нареченият React-EU – най-бързият инструмент, където са 692 млн. евро. Те могат да бъдат достъпни веднага след приемането на годишната финансова рамка, което би могло да означава и в рамките на тази година; допълнително 2 млрд. 24 млн. евро към Фонда за справедлив преход – това е инструментът, който ще финансира политиките по декарбонизация; 376 милиона допълнение към Програмата за развитие на селските райони, и най-големият инструмент, който е на стойност над 6 милиарда, бихме могли да го преведем като инструмент за възстановяване и устойчивост. Това е най-големият източник на финансиране.
Уточнявам, че когато говорим за инструмента React-EU, той трябва да бъде разходван, парите от него трябва да бъдат инвестирани в хоризонт до 2022 г., а по отношение на Инструмента за възстановяване и устойчивост, правейки спонтанен превод, там хоризонтът на разходване на средствата е 2024 г. Това са къси хоризонти, но в крайна сметка този инструмент е фокусиран за справяне с икономическите, разбира се, и здравните последици от пандемията. Всичко това е комбинирано с амбициозната задача да не бъде само инструмент за възстановяване, а да бъде инструмент, който да ускори икономическата трансформация в Европа и да подобри състоянието на икономиките на държавите членки.
Въпреки че все още нямаме прието предложение, въпреки частичната неяснота по отношение на куп детайли, свързани с правила за допустимост, типове разходи, които могат да бъдат покривани, ние имаме само политически анонси, че основният фокус ще бъдат мерки за възстановяване на икономиката, мерки за укрепване на здравните системи, ускорени инвестиции в иновации, дигитализация. Ние вече работим, подготвя се първа версия на този национален документ, който да бъде представен на Европейската комисия. Мисля, че в края на лятото ще бъдем готови да влезем в режим на публични консултации, защото не е редно подобен документ да бъде изготвен само вътрешноведомствено, от експерти на министерствата или на Министерския съвет. Той трябва да бъде дискутиран с всички, които имат отношение към темата не само да знаят, не само да изразят отношение, а и да бъдат готови за всичко, което следва.
Очаква се срокът за подаване на плановете от държавите членки да бъде до месец април следващата година, но аз мисля, че ние трябва да направим необходимата национална мобилизация такъв документ да бъде изготвен и представен по-рано, което би дало шанс на България да ползва това финансиране по-рано. Убеден съм, че в есенния сезон ще имаме възможност да дискутираме дори на ниво детайли всички мерки, които ще бъдат част от плана, всички сектори, които трябва да бъдат финансирани. За мен амбициозното усилие трябва да бъде в посока да комбинираме по най-добрия начин мерките за възстановяване с мерките за икономическа трансформация и растеж. Ще бъде грешка, ако ние мислим само и единствено как да помогнем на този, който има нужда – ние ще го направим, но в същото време трябва да мислим как инвестициите да отидат при този, който има шанс да расте оттук нататък, предвид и политическите акценти, които стоят зад новото предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев.
Реплика – госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Заместник-председател на Министерския съвет! Благодаря за отговора Ви. Може би с Вашия отговор и с днешния актуален въпрос в парламента за първи път се анонсира именно подготовката на правителството и работата по този фонд. За съжаление, това, което имаме като членове на парламента, го четем от медиите. Добре е, че коригирахте и част от цифрите.
Всички ние си даваме сметка, че след тази пандемия страната ни е в преломен момент, както и Европейският съюз и че кризата е и възможност, че заедно с грижата за здравето на нацията стои изключително сериозно отговорността за здравето на икономиката. Ние имаме уникален шанс като държава в рамките на европейската солидарност да се преструктурира и рестартира икономиката като възможност за лечение на в момента болния икономически организъм. Можем да излезем действително от тази криза по-силни като икономика и като модерно солидарно общество. Аз мисля и се обръщам към Вас като представител на правителството, че точно сега е моментът с потенциала на цялата нация, с нейния интелектуален капацитет да създадем един оригинален български план за развитие, който може да преструктурира, ако ние желаем, и ако Вие желаете, дори олигархичното статукво в момента. С тези средства, които могат да се получат, това може да разбие сегашните обществени отношения.
Вие направихте лек анонс, но аз се обръщам към Вас, тъй като може би Вие ще бъдете в центъра като ресорен заместник-председател на Министерския съвет: увлечете целия интелектуален потенциал на нацията. Необходимо е хората да видят перспективата си и позицията за себе си, защото в това несигурно време, в растящата безработица, то дава възможност те да се свият и да не можем да тръгнем напред.
Зададох въпроса си и по друга причина – може би рано и в аванс, защото знам, и самата председателка на Европейската комисия направи такъв анонс, че цената на бездействието в тази криза понякога може да е много по-скъпа. Отчитам именно средносрочните и дългосрочните мерки, които ние взимаме, с вътрешния ресурс, по който сега се работи, за помощ към българската икономика и към българските граждани. Ето затова смятам, че имаме възможност да дадем друга перспектива на младите българи, смятам, че тези дискусии трябва да бъдат публични и че държавата ни има уникален шанс. Правителството е на изпитание, то трябва да бъде в центъра, но то трябва да увлече в този план и целия български народ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Янкова.
Господин Дончев – дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Янкова, като нямам за цел да Ви репликирам, защото съм съгласен с голяма част от казаното, само искам да уточня, че преди около десет дни имах възможност детайлно да представя пред ресорната парламентарна комисия как изглежда това предложение на Европейската комисия и какво прави България, за да се ползва от него по най-добрия начин. Числата, които споменах, за да не стават грешки и разнопосочни интерпретации, са публикувани на страницата на Министерския съвет.
Съгласен съм с Вас, че българското правителство трябва да бъде моторът, то трябва да стои в центъра на тези процеси, но те не бива да бъдат заключвани само и единствено в държавните институции. Документът, планът, който България ще предостави на Европейската комисия, трябва да бъде обект на критичен обществен консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Дончев. Благодаря и за участието Ви в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпросите към господин Владислав Горанов – министър на финансите. Той ще отговори на едно питане и един въпрос.
Питането е от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски относно нова концепция за облагане на хазартните игри, декларирана от министъра на финансите Владислав Горанов през месец март 2016 г.
Заповядайте, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Горанов, на 11 март 2016 г. с вх. № 654-06-438 народният представител в Четиридесет и третото народно събрание Георги Свиленски Ви поставя въпрос относно изработването на концепция за облагането на хазартните игри, придружена с оценка за въздействие в изпълнение на § 16 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта – „Държавен вестник“, бр. 105 от 19 декември 2014 г.
Отварям скоба – става дума за закон, който в § 16 задължи Министерския съвет и Вас като принципал, отговарящ за сектора на хазарта, да подготвите съответния законопроект и стратегия.
Във Вашия писмен отговор от 15 март 2016 г. възпроизвеждате дословно горепосочената разпоредба на § 16, че Министерският съвет разработва концепция за облагането на хазартните игри, придружена с оценка за въздействие, и внася в Народното събрание необходимите законодателни промени.
Малко по-нататък в отговора си Вие пишете – става дума за писмен отговор от Вас до господин Свиленски:
„Министерството на финансите – пишете Вие – е разработило концепция за облагане на хазартната дейност, включваща пет основни компонента, в това число:
1. анализ на действащия режим на облагане на хазартната дейност в България;“ – пишете Вие.
„2. европейското законодателство в тази област;
3. анализ на моделите на облагане на хазартната дейност в Европейския съюз;“ – пишете Вие.
„4. предложение за нов модел на облагане;“ – пишете Вие, и
„5. необходимите законодателни промени“ – пишете Вие. Край на цитата.
Нашето питане към Вас е: къде е обещаният от Вас пред българския парламент нов Закон за хазарта? Къде е обещаната нова концепция на правителството за облагане на хазартните игри? С днешна дата: каква е Вашата концепция за облагане на хазартната дейност в България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гечев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Горанов.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги министри! В изпълнение на горепосочената разпоредба в началото на 2015 г. от Министерството на финансите беше разработена концепция за облагане на хазартната дейност в България, включваща анализ на действащия режим на облагане на страната, както и Вие цитирахте, европейското законодателство в областта на облагането на хазартната дейност и анализ на моделите на облагане на хазартната дейност в други държави – членки на Европейския съюз.
Анализът на практиката на облагане на хазартната дейност в 8 държави – членки на Европейския съюз, с най-развит хазартен пазар – Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Испания, Италия, Малта, Франция, показа много голямо разнообразие, като в тях се използва комбиниран подход за облагане, включващ данък върху хазартната дейност, данък върху печалбата и лицензионни такси, тоест близък до действия в България режим на облагане.
Разнообразието в облагането е както по отношение на различните видове хазартни игри, така и по отношение на организиране на хазартната игра по традиционен начин или онлайн.
Предвид обстоятелството, че няма единен европейски подход в облагането на хазартната дейност и липсват препоръки на Европейската комисия за подобен подход, всяка държава – членка на Европейския съюз, сама избира какъв да бъде моделът на данъчно облагане, съобразен със спецификите и регулациите на националния пазар на хазартни игри. При анализа се очертаха няколко основни тенденции, свързани с облагането на хазарта в държавите – членки на Европейския съюз. Първо, облагането с данък на брутната печалба е предпочитаният модел на облагане на хазарта от държавите членки, считайки го за по-ефективен в сравнение с облагането на данъка на залозите. Данъчната ставка, в зависимост от данъчната основа, е когато данъчната основа е брутната печалба, ставката на данъка е в по-висок размер – 15 до 25, или по прогресивна скала, в зависимост от размера на брутната печалба. Когато данъчната основа са получените залози, ставката е по-ниска – 2 до 8. Режимът на облагане с данък върху залозите в повечето случаи е запазен за хазартните игри, организирането на които е държавен монопол.
Традиционният хазарт по принцип се облага с по-висока ставка от онлайн залаганията, но се наблюдава тенденция на уеднаквяване на данъчните ставки за хазартните игри, независимо от начина на тяхното организиране.
В разработената концепция бе предложен нов режим на облагане на хазартната дейност в България, включващ облагане на хазартните игри с данък върху хазартните игри, облагане на хазартната дейност с корпоративен данък и заплащане на лицензионни такси, включващи първоначална такса за издаване на лиценз и годишни лицензионни такси за поддържане на лиценз.
Във връзка с този нов режим за облагане на хазартната дейност, бяха изготвени предложения за промени в ЗКПО, в Закона за данък върху доходите на физическите лица и Закона за хазарта, заедно с мотиви и оценка на въздействие.
Моделът на облагане на брутната печалба е ефективният инструмент за намаляване дела на нелегалната хазартна дейност. Намаляването на нелегалния пазар води до увеличаване на бюджетните приходи, по-добра защита на участниците в хазартни игри, както и по-ефективна борба и превенция на хазартната зависимост. Повечето държави – членки на Европейския съюз, са променили режима на облагане на хазартна дейност в посока замяна на данъка върху залозите с данък върху брутната печалба. Едновременно с това следва да се отбележи, че моделът на облагане, включен в концепцията, изисква въвеждането на сложна система, която, от една страна, да се ползва от организаторите на хазартни игри за определяне на брутна печалба като данъчна основа, а от друга страна, от Приходната администрация за осъществяване на ефективен превантивен текущ и последващ контрол, което от своя страна би довело до значително увеличаване на административната тежест.
Необходимо е да се отчита обстоятелството, че облагането на хазартната дейност в България винаги е било фокус на обществено внимание и всяка промяна в обема и вида на облагане подлежи на различни интерпретации – дали това е най-подходящият и справедлив модел за хазартния пазар в страната.
Поради тези обстоятелства разработената концепция и нов модел на облагане на хазартната дейност не бяха представени на Народното събрание и беше запазен действащият модел на облагане на хазарта в България, който в много голяма степен се доближава до моделите на облагане на хазартната дейност в европейските държави с най-развит хазартен пазар и е съобразен със спецификите на националния пазар. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата за два въпроса, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Слушах с голям интерес. Ако бяхте прочели откъс от „Кръстникът“ щеше да има същия ефект, тъй като не отговаряте по същество, но ще Ви задам два допълнителни въпроса.
Господин Министър, пет години не изпълнявате закона – § 16 в Заключителни разпоредби и Указа на президента, тогава господин Плевнелиев. Не го изпълнявате! Първият ми въпрос е: защо? Защото не можете да го изпълните или защото не сте искали да го изпълните, очевидно в услуга на организирана престъпна група, за да ги няма 700 милиона? Не можете или не сте искали?
Вторият ми въпрос: докога ще държите… Вие, защо не уволнявате назначените от Вас държавни служители, които са довели до загубите от 700 милиона, според Вашите думи? Защо те продължават да стоят там на високи заплати, без никаква отговорност? Поне им отнемете захарта от кафето. Защо не уволнявате държавните служители, които Вие казахте, че са виновни за 700 милиона? Това са ми двата подвъпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Посочената норма в § 16 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона действително възлага една опосредствена законодателна инициатива от страна на Министерския съвет. Сами разбирате, че никой не може да бъде накаран насила да реализира определена законодателна инициатива, доколкото това е само право, а не е задължение по Конституция.
От друга страна, обясних, че е разсъждавано върху различните аспекти на облагане в европейските държави, но това, което преценихме, е, че не се налага промяна на модела на облагане. Естествено през същия този период всеки един народен представител, освен Министерският съвет, е имал възможност да предлага различни изменения в режима на облагане и в предишни години, в това число и по Ваши предложения, подобни промени в Закона за хазарта са настъпвали.
Що се касае до реализирането на наказателна или административна отговорност по отношение на нарушения, по отношение на наказателната отговорност тук компетентният орган е прокуратурата. Тя работи активно, доколкото ми е известно, по тази тема, свързана с незаконосъобразно поведение от страна на Комисията по хазарта.
Що се касае до административната отговорност, вероятно визирате, защото и в един предишен Ваш въпрос повдигнахте темата за служител от Националната агенция за приходите, при липса на доказана вина или нарушение на служебните задължения на конкретен служител, аз не мога, въпреки че дори да искам, това не може да се реализира с акт на министъра на финансите, доколкото този държавен служител работи в администрация и орган по назначаването е друг орган, а не министърът на финансите, не смятам, че трябва да се реализира подобна отговорност при липса на доказани по съответния ред административни нарушения на съответния служител, свързани с изпълнение на неговата служба, или наказателна отговорност, която е предмет на разследване в момента и ще се реализира, ако се докаже в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Имате думата, уважаеми господин Гечев, да изразите отношение по отговора.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колега Горанов, отговорът Ви на първия въпрос е стъписващ. Да Ви прочета още веднъж Закона.
В § 16 пише: „До 28 февруари 2015 г. Министерският съвет разработва концепция за облагане на хазартните игри, придружена с оценка на въздействието, и внася в Народното събрание необходимите законодателни промени.“
„§ 17: Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г.“
Указ, президент, председател на Народното събрание – тогава госпожа Цачева.
Ние имаме един израз: Вие къде се намирате? Парламентът Ви е казал, че до 28 февруари Вие сте длъжни – Министерският съвет и Вие като принципал, да внесете проектозакон. Вие тук казвате, че размишлявате. Това е стил на господин Борисов и Ваш стил, много интересно! Нищо не можете да размишлявате. Вие не сте изпълнили Закона и затова ще има последствия. Ние ще внесем до главния прокурор писмено искане за разглеждане на този въпрос.
Второ, Вие казвате, че никой не е виновен – на втория въпрос. Никой не е виновен – 700 млн. лв. ги няма. Не, има ги, те излизат от разни чекмеджета. И Вие сте прав, че следствието и прокуратурата, не се съмнявайте, трябва да стигнат до това как са разделени тези 700 млн. лв. между организираната престъпна група. И също така не си въобразявайте, че това е краят на разискването. Ние сме Ви подготвили пълна каскада от въпроси.
Давам на председателя на парламента, заповядайте (подава папка с документи), подписи на над 60 души от нашата парламентарна група за разискване следващия петък, след което започват въпроси – безкрайно, на всеки километър, всеки петък, докато не видим как парите – тези 700 милиона, изплуват в чекмеджетата на властта. Приятен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Във връзка с предходното питане, с писмо № 054-00-43 от 19 юни, внесено днес в 11,44 ч. е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане № 054-05-26 от 3 юни 2020 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Румен Гечев и Георги Свиленски към министъра на финансите Владислав Горанов относно нова концепция за облагане на хазартните игри, декларирано от министъра на финансите Владислав Горанов през месец март 2016 г.
Предложението и Проектът за решение са подписали 62-ма народни представители. С това е изпълнено изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разисквания по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Народното събрание насрочва разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Продължаваме с втория въпрос към господин Горанов. Той е от народните представители Александър Паунов и Антон Кутев относно облагането на лотарийните игри.
Господин Паунов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Професор Гечев преди малко каза, че ще започне каскадата от въпроси – това е началото на каскадата.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ама много сте страшни.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Уважаеми господин Министър, моите въпроси към Вас са следните. Първо, какво наложи през 2014 г. при приемане на законови промени за облагане на лотарийните игри да бъде 20% върху комисионата, а не предложените 15% върху оборота на хазартните игри? Явно, че разликата е доста голяма в ущърб на бюджета. И второ, защо пет години Министерството на финансите допускаше различно тълкуване на Закона за хазарта от страна на Националната лотария, с което беше нанесена щета на държавния бюджет в размер на 500 млн. лв.? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Паунов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Дълго четох Вашия въпрос. Той не е дълъг по съдържание, но с цялото уважение към Вас, особено към господин Кутев – не го разбрах. Вие буквално задавете следния въпрос: „Какво наложи през 2014-а, без да визирате конкретен законопроект, приемането на облагането на лотарийните игри да бъде 20% върху печалбата, а не предложените 15% от оборота?“ Ами не Ви разбрах, защото това не е така. Първо, въобще, ако трябва да прецизираме темата, трябва да говорим за такси. Второ, през 2014 г. нищо подобно нито е предлагано, нито е приемано.
Искам да Ви обърна внимание, че Законът не допуска за лотарийни игри заплащането на държавна такса по чл. 30, ал. 3 в размер на 20% от брутната печалба – разликата между получените залози и изплатените печалби. Още с приемането на разпоредбата от 1 януари 2014 г., включително и последващото изменение в сила от 1 януари 2015 г., режимът за определяне на държавните такси за лотарийни игри винаги е бил един и същ – 15% върху стойността на направените залози. Затова не можах да разбера въпроса „Какво наложи приемането през 2014 г. за лотарийните игри да бъде 20% върху печалбата, а не предложените 15% върху оборота?“ Нищо не го е наложило и от 1 януари 2014 г. режимът за определяне на държавни такси за лотарийните игри е 15% върху стойността на направените залози.
Вторият Ви въпрос има повече резон и аз няколко пъти от края на миналата година досега давам отговор на този въпрос и той е следният. Няколко организатори на хазартни игри са включили в своите правила за организиране на игрите превратно тълкуване на чл. 30, като са решили, че лотарийните игри могат да се облагат не с 15% върху оборота, а всъщност, видите ли, лотарийните игри били игри, върху които се събират такси и комисиони, което се съдържа в хипотезата на ал. 3 на същия чл. 30. В нито един момент законът не е допускал подобно тълкуване.
Комисията по хазарта още от 2014 г. е утвърждавала подобни правила за игри в разрез със Закона и е допускала подобно прилагане на Закона от страна на някои хазартни оператори. В момента, в който в края на 2019 г. при мен пристигна сигнал от организатори на хазартни игри за подобно неправилно прилагане на Закона, веднага възложих инспекция от Държавната финансова инспекция, която установи разликата и некоректното прилагане на Закона – така, както Вие коректно цитирате, разликата в облагането. В резултат на това, заедно с такси, лихви за забава се установява приблизително 700 милиона непостъпили такси от определени организатори на хазартни игри.
В резултат на тази констатация Комисията по хазарта издаде актове за установяване на публични задължения, които бяха потвърдени от Върховния административен съд по отношение на предварителното изпълнение и предадени на НАП за изпълнение. Върху имуществото на тези организатори са наложени запори с оглед обезпечаване на публичните държавни вземания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Горанов.
Господин Кутев, имате думата за реплика.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Горанов, колеги! Господин Горанов, Вие казвате, че, видите ли, някакъв сигнал през 2019 г. Ви бил обяснил ситуацията как пет години назад са се внасяли по 100 милиона годишно по-малко, а в същото време тези компании веднъж на три месеца са подавали документи до Комисията по хазарта и до НАП.
Господин Министър, в кой точно момент смятате, че е трябвало да установите това нарушение – на петата година, на първата, на втората?! Какво Ви пречеше тази работа да я свършите още в края на 2014 г. – началото на 2015 г., както Ви задължава Законът? Това, че Вие заедно с министър-председателя Борисов не сте изпълнили Закона и до 28 февруари 2015 г. не сте направили законовите промени, не означава, че Вие не сте знаели какви промени трябва да направите. Вие много добре сте знаели как да промените нещата така, че фирмите на Божков, а може би има и други, за които не знаем и тепърва ще установите, да не теглят парите така и да не ощетяват бюджета.
Само че Вие не само че не го правите – ето, през 2016 г. март месец отговаряте на колегата Свиленски и показвате, че знаете. Тука казвате какво трябва да свършите във връзка със Закона, а защо не го свършвате? Какво правите през 2015 г., през 2016 г., през 2017 г., през 2018 г., та се налага един от играчите на пазара през 2019 г. да светне министъра на финансите, че му липсват 700 милиона?! Министърът на финансите разбира от единия от играчите, който подава жалба, че той не е събрал 700 милиона. Съжалявам!
С цялото уважение към Вас и към колегите в залата искам да Ви кажа, че най-лесният вариант оттук нататък за Вас, за Борисов, за България, а и за парламента е да си подадете оставката. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Това беше последният въпрос към господин Горанов. Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с господин Младен Маринов – министър на вътрешните работи. Той ще отговори на едно питане от народните представители Росен Малинов и Иван Валентинов Иванов относно кадровата политика на Министерството на вътрешните работи.
Имате думата да зададете въпроса, господин Малинов.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът е зададен в един по-широк аспект, но има едно уточнение. Основата на въпроса е, че повече от половин година има няколко случая, в които вътрешното разследване на Министерството на вътрешните работи установи участие на служители на Министерството на различни нива в противозаконни дейности.
Въпросът на мен и на колегата Иванов е в тази посока: първо, как се изпълнява кадровата политика на Министерството на вътрешните работи; какъв е съдържателният, а не формалният механизъм на подбор, обучение на служителите на Министерството на вътрешните работи, защото тази тема е изключително чувствителна и тя трябва да намери своя отговор? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Малинов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание! Уважаеми господин Малинов, уважаеми господин Иванов, противодействието на корупцията е основен приоритет в Програмата за управление на правителството на Република България през периода 2017 – 2021 г.
Ръководен стратегически документ за противодействие на корупцията сред органите на МВР е Концепцията за превенция и противодействие на корупцията в МВР от 2016 – 2020 г., въз основа на която са приети и годишни антикорупционни планове, разработени са Методически указания за изпълнение на планираните антикорупционни дейности в МВР, както и Метод за оценка на ефективността на работата на Министерството на вътрешните работи по превенция и противодействие на корупцията.
В чл. 155 от Закона за Министерството на вътрешните работи са посочени изискванията за постъпване на държавна служба, а в чл. 156 и чл. 156а – начините за постъпване, като основният е чрез конкурсна процедура, която се провежда при условията и по реда, определени с наредба на министъра на вътрешните работи.
При подбора на кандидатите се проверява дали отговарят на общите изисквания за постъпване на държавна служба в МВР – да имат само българско гражданство, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, да не са привлечени като обвиняеми или са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, на медицинските изисквания за работа в МВР, определени с наредба на министъра на вътрешните работи и на специфичните изисквания от Наредба № 8121з-344 от 25 юли 2014 г. за възраст, образование, физическа годност и психологическа пригодност.
Конкурсната процедура преминава в три етапа с елиминаторни прагове. Първият етап е изследване на физическата годност, вторият е психологично изследване, което се извършва от Института по психология на Министерството на вътрешните работи в две части, третият етап е заключителното интервю пред съответната назначена комисия.
През последните пет години 779 служители, пряко осъществяващи дейности по противодействие и разкриване на престъпления, свързани с корупционни прояви, са преминали обучение в Академията на МВР, национални и чуждестранни институти. Основните цели на провежданите обучения по линия на корупцията са превенция и противодействие. Повишаването на компетентностите на служителите изграждат специфични навици за антикорупционна устойчивост на служителите, както и капацитет за анализ и прилагане на нормативната уредба за противодействие на корупцията.
Чрез обучения, провеждани от външни за Министерството на вътрешните работи обучаващи институции, служителите се запознават с международните стандарти и съответните законодателства и административни процеси, свързани с противодействието на корупцията, както и споделят добри практики и казуси със служители от други български или чуждестранни администрации. Участниците в този вид обучения развиват по-задълбочени знания за корупционни ситуации, методологии за разузнаване, анализ и разследване на корупционни престъпления и нарушения.
След актуализиране на знанията на ръководния състав на Министерството на вътрешните работи през 2019 г. Академията на МВР разработи нов курс за актуализация на професионалната квалификация, които включват и дисциплини, свързани с противодействие на корупцията в Министерството на вътрешните работи. Този процес продължава до настоящия момент и обучение са преминали 101 служители, заемащи ръководни длъжности в Министерството на вътрешните работи.
Засилени са темповете на обучение на служителите по проблеми на противодействие на корупцията в Министерството на вътрешните работи, актуализират се програмите на Академията на МВР за антикорупционно обучение с практическа насоченост и спазване на етичните норми. Обучени са служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ с оглед предстоящото прилагане на тестовете за интегритет в Министерството на вътрешните работи и е обменен опит от прилагането на такива тестове с Обединеното кралство. Провеждат се обучения, свързани с прилагане на Закона за обществените поръчки на служителите, ангажирани в обществени поръчки, на служителите на Звеното за вътрешен одит и на дирекция „Инспекторат“ с оглед извършване на проверки по провеждане на обществени поръчки и други процедури.
Основен консултативен и координационен орган по противодействие на корупцията в МВР е Вътрешноведомственият координационен съвет за борба с корупцията към министъра на вътрешните работи с функции по планиране, контрол, отчет и анализ на дейността по противодействие на корупцията в Министерството на вътрешните работи.
Превенцията, предотвратяването, пресичането и разкриването на престъпления, извършени от служители на МВР, се осъществява от дирекция „Вътрешна сигурност“ към Министерството на вътрешните работи. Дирекция „Инспекторат“ към Министерството на вътрешните работи контролира спазването на нормативните актове и на актовете на ръководството на Министерството, подпомага структурите на МВР в дейността им по противодействие и разкриване на нарушения на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и по изясняване на сигнали за конфликт на интереси. Дирекция „Човешки ресурси“ контролира и подпомага дисциплинарната практика в структурите на МВР и дисциплинарните производства при извършване на тежки дисциплинарни нарушения от служителите.
От изготвения анализ на корупцията през 2019 г. с най-висок корупционен риск в системата на МВР са идентифицирани служителите на „Пътна полиция“, на „Охранителна полиция“ и на „Гранична полиция“. В структурите са предприети мерки за превенция, с които се ограничава действието на факторите, създаващи условия и благоприятна среда за извършване на корупционни деяния.
В областта на контрола на пътното движение мерките целят да се стандартизира и технологизира дейността, за да се намали ролята на човешкия фактор. Така се подобрява организацията на работата и се създават условия за понижаване нивата на корупционен натиск. Създадена е и се прилага Автоматизирана информационна система „Управление на наложените глоби по наказателни постановления и извършване на плащания по тях чрез интернет, SMS и WAP“, има Автоматизирана информационна система „Административнонаказателна дейност“ и се работи с терминални устройства ПОС. В структурите на „Пътна полиция“ са инсталирани ПОС терминални устройства за плащане на глобите по Закона за движение по пътищата. С тези технологични подобрения се ограничава възможността за искане или приемане на подкуп от граждани срещу прикриване на извършено от тях нарушение по Закона за движение по пътищата. Засилена е контролната дейност на служителите от „Пътна полиция“ за невръчените електронни фишове и неплатените глоби. В рамките на Националната програма на България за подпомагане от фонд „Вътрешна сигурност“ 2014 – 2020 г. продължава изграждането на Център за активен мониторинг в системата на МВР, посредством който ще бъде разширен обхватът на проверките.
В „Охранителна полиция“ е в ход синхронизиране и разширяване на изградената Интегрирана система за мобилно видеонаблюдение, като вече са закупени още 300 полицейски автомобила при осъществяване на патрулно-постовата дейност, които да са оборудвани с видеонаблюдение и контрол на действията на полицаите. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В областта на граничния контрол основна антикорупционна мярка е мониторингът върху използването на наличното техническо оборудване. Чрез използване на възможностите на Системата за автоматично проследяване на местоположението на автомобилите се извършва ежедневен контрол на полицейските патрули, като се поддържа видеонаблюдение в контролните кабини, трасетата и зоните на ГКПП. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
В регионалните дирекции се осъществява системен контрол за превенция на незаконни практики спрямо гражданите от други страни при задържане…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър, ще можете да довършите в дупликата.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Да, благодаря, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Малинов, имате думата за два уточняващи въпроса.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Благодаря.
Господин председателстващ, госпожо и господин министри, уважаеми колеги! Уточняващите въпроси, господин Министър.
Господин Министър, чудесно изложихте нещата от гледна точка на законодателната и нормативната уредба. Вие обаче сте наясно, че между законодателната и нормативната дейност и нейното прилагане – контрола върху прилагането, има съществени пропуски. Моят въпрос е в тази посока.
Знаем нормативно как става подборът на полицаите, знаем учебното съдържание, изпитите, допуска и така нататък. Там, където се къса нишката, е след това. Тези новоназначени полицаи след определено време – те имат свое ръководство, което е на по-ниско ниво, на по-високо ниво, командири на отделения, началници на районни полицейски управления, те през това време разбират ли за какво става въпрос?! Това че има Консултативен съвет за борба срещу корупцията към Министерството – мисля, че така беше формулирано, сигурно е чудесно, но това в малките и в по-големите населени места дали го знаят хората? Сигурен съм, че не го знаят.
Така че чудесна е дейността на Дирекцията по вътрешна сигурност – поне на този етап, само че тя трябва да бъде мултиплицирана и да има ефект от горе до долу! Защото корупцията е бич, тя е бич за цялото общество, а обществото – и това е вторият ми въпрос, ще Ви дам и конкретен пример – е изключително чувствително тогава, когато правоохранителни и правозащитаващи органи се считат за над Закона, че той не важи за тях. Полицаите тълкуват, а не прилагат Закона, а това е началният етап и елемент на корупция. В тази посока трябва да се върви.
Няма държава, която да се е преборила с това нещо. Изцяло сме наясно – и аз, и Вие, и седящите в тази зала, но това нещо трябва да бъде максимално сведено към нула като дейност, защото най-чувствително е населението тогава, когато правоохранителните органи си позволяват да нарушават закона. Тогава болката от това нещо е изключително голяма. Ще Ви дам един най-елементарен нагледен пример. Не искам да навлизам в детайли, мога да Ви давам сигнали – и ще го направя, имаме доста голям списък с такива дейности. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Първо, откровено, началниците на районните полицейски управления носят отговорност за дейността на служителите си. Второ, полицаите не трябва да са над закона.
Най-простият пример е: отидете сега, когато си тръгвате, до най-близкото районно полицейско управление, застанете на паркинга и Вие ще видите наличните автомобили…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Малинов.
РОСЕН МАЛИНОВ: …полиция, жандармерия, противопожарна охрана и така нататък – стикери, които са в нарушение на Закона, за които има издадена заповед, но никой не я контролира. Най-лесно може да го видите на паркинга на първото районно и това дразни хората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Малинов, вече зададохте въпросите.
Господин Министър, имате думата да отговорите на тези уточняващи въпроси.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Малинов, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Абсолютно прав сте, че полицаите трябва да прилагат закона, не бива да го тълкуват – това е работа на други институции.
В обобщение ще кажа, тъй като не успях да завърша доклада, че политиката на Министерството наистина е към технологизиране на всички процеси, които да изключват субективния фактор, да изключват досега клиент – контролен орган. Това е най-добрата превенция на корупционните практики.
От друга страна, добрата превенция за корупционните практики също е възможността и информираността на гражданите по отношение на това дали имат глоби, как се извършват определените административни услуги, в какви срокове и контрол на извършване на самите услуги.
В тази връзка искам да Ви уверя, че е направено много. Вече голяма част от състава на Министерство на вътрешните работи, който работи точно на тези рискови длъжности, работят в условията на видеонаблюдение, на звуков запис на техните разпореждания и техните действия. Това до голяма степен изключва както корупционния елемент, така, от друга страна, доказва и противоправното поведение на нарушителите. Служителите много добре разбират, че това работи и в двете посоки.
По отношение на зачестилите случаи в последната половин година, за които Вие казахте, това, което на мен ми прави впечатление и наблюдавам, е по какъв начин идват сигналите. Добре е, че голяма част от сигналите, които впоследствие са реализирани от „Вътрешна сигурност“, идват точно от началниците на тези служители – от техните преки ръководители и от директорите на областните дирекции. Това е един сигнал, макар и не 100-процентов, че има наблюдение и мониторинг, тъй като в началото Вие казахте, че за всички постъпващи изискванията са най-общи, но поведението на служителя вече може да бъде друго, когато попадне в конкретната среда.
Съгласен съм с Вас, че началниците на средни и високи ръководни нива са отговорни за поведението на техните служители и там трябва да е първият сигнал, който да постъпи към нас.
По отношение на стикерите ние сме говорили с Вас в кулоарите на Народното събрание – забелязваме такъв проблем. Стикери се пускат от някои синдикални организации в Министерство на вътрешните работи като емблема на самата синдикална организация. Естествено, където се забележи от органите на „Пътна полиция“ и на „Охранителна полиция“, които контролират движението по пътищата, че са поставени неправилно върху стъклата на автомобилите, те се отстраняват. Но, пак казвам, това вече е решение на всеки един водач. Има такъв проблем, знаем и правим всичко възможно, за да го преустановим.
Между другото, много такива частни организации също имат такава дейност – издават служебни карти, които много наподобяват, но са с различна абревиатура и съдържание като картите на служители на МВР. Това са процеси, които всички тук ги знаем. Доста хора правят опит да спекулират при проверки с такива карти. Това, естествено, не оказва влияние, а и не би трябвало да оказва влияние на проверката. Органите на Министерство на вътрешните работи са инструктирани, че служебните карти са за удостоверяване на определена длъжност, а не за смекчаване на налаганата глоба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отношение, господин Малинов, за да изразите отношение към получените от Вас отговори.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): В определена степен съм доволен от това, което каза господин министърът. За мен донякъде е изненада, че сигналите са подадени от началниците на районните полицейски управления – или са малко, или не са достигнали до нас, но това е технически детайл.
Колкото до стикерите, господин Министре, Вие сте министър на вътрешните работи и имате може би най-големия брой държавни служители, които съществуват в България. На Ваша страна има специализиран закон и специализирани текстове и издавате заповед. Ако Вие искате да ме убедите, че не може да пуснете заповед, независимо дали полицейски служители, дали синдикални служители, дали някакви други организации си лепят стикери и си правят фалшиви, да кажем – хайде не фалшиви, но наподобяващи карти, и не сте в състояние да се справите с този въпрос, на мен ми звучи малко несериозно. Защото ако аз си сложа стикер „БСП за България“ на предното стъкло, на първото кръстовище ще ме спрат и ще ме глобят, но когато съседът ми е сложил стикер „Жандармерия“, той бръмчи и нарушава Закона за движение по пътищата през цяла София, но никой от Вашите колеги няма да го спре и да го санкционира.
Така че издайте заповед и нека същите тези началници на районни полицейски управления и специализирани служби да бъдат така добри да изпълнят заповедта Ви и най-вече закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Малинов.
Следващият въпрос е от народния представител Крум Зарков относно необходимост от осигуряване на техника и подобряване на битовите условия във Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в град Русе.
Имате думата, уважаеми господин Зарков.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Сачева, уважаеми господин Министър! Град Русе е един от малкото областни центрове на България, в които Службата по пожарна безопасност и защита на населението не разполага с камион с повече от три тона вместимост на вода. По мнение на специалисти е необходимо закупуването на по-голяма машина с осем тона вместимост поради наличието на големи промишлени предприятия в района. Да не дава Господ да стане някой инцидент в предприятия като „Дунарит“, „Оргахим“, „Мегахим“, „Нинахим“, „Убрика“, „Приста ойл“ и други. Пожарникарите там ще бъдат затруднени да изпълнят задълженията си заради липса на подходящата техника.
Освен това битовите условия, при които работят служителите на Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в град Русе, са под всякаква критика. Наскоро със средства по европейски проект бяха предприети действия за ремонти на Първа районна служба и е крайно наложително Министерството да потърси варианти за подобрение на ситуацията във Втора служба, още повече че новата сграда все още не е функционална. Тя е готова, но поради някакви причини – Вие може би ще обясните какви, не се ползва.
Въпросите ми към Вас са следните: считате ли за необходимо с оглед нуждите на пожарната безопасност в Русе да се закупи камион с по-голяма вместимост на вода и ако да, кога би било възможно това? Предвижда ли се ремонт във Втора районна служба, за да се подобрят условията, при които работят пожарникарите и дават дълги 24-часови дежурства? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Зарков.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми господин Зарков, уважаеми колеги, дами и господа народни представители! Териториалните структури на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ разполагат с подготвени служители и специализирана техника да изпълняват възложените ѝ задачи.
С оглед приобщаване към постоянно променящата се среда, активно се предприемат действия за поетапна модернизация на структурите, в това число и подмяна на част от специализираната техника и средствата.
През последните 15 години с бюджетни средства и със средства от европейски фондове са закупени над 460 пожарни автомобила за комбинирано пожарогасене. Със съвременни автомобили за пожарогасене от среден клас разполагат всички районни служби за пожарна безопасност и защита на населението в област Русе. Автомобилите от среден клас имат по-малка вместимост загасителни вещества, но имат еднакво принципно устройство и действие с автомобилите от тежък клас, оборудвани със съвременни помпи с висок капацитет.
Безспорно пожарогасителните действия на територията на промишлените обекти са свързани с осигуряване на големи водни количества, затова на сградите и откритите технологични съоръжения се изгражда външно водоснабдяване за пожарогасене от водопровод с пожарни хидранти – това е изискване към всички промишлени предприятия. Възможно е водоснабдяването за пожарогасене да се извършва от водоизточници или от резервоари без водопроводи за пожарогасене с пожарни хидранти с предвидени съоръжения за водочерпене, подвижни и стационарни мото- и/или електропомпи, както и шахти за засмукване и устройства за пълнене на пожарни автомобили.
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи продължава да работи за доставка и подмяна на пожарни автомобили, използвайки всички съществуващи възможности за финансиране, включително и европейски фондове.
Тук ще отворя една скоба, за да кажа, че от структурите в МВР Главната дирекция може би е изградила най-добрия административен ресурс за работа по такива международни програми, вследствие на това и е най-обезпечената с технически средства.
При закупуване на пожарни автомобили от тежък клас ще бъде извършено разпределение, включващо и Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе.
През 2015 г. по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“ община Русе е изготвила Интегриран план за градско възстановяване и развитие, в който попада и сградата на Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Русе.
Разработено е техническо задание за възлагане на обществена поръчка за изготвяне на инвестиционен проект „Внедряване на система за енергийна ефективност“ с обекти на Втора регионална служба „Пожарна безопасност и защита на населението“. Впоследствие обектът не попада нито в основния, нито в резервния списък на обекти, за които се предвижда финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие“ поради намаляване на предварително обявения бюджет, предвиден за община Русе.
Сградите на Втора районна служба „Пожарна безопасност и защита на неселението“ – Русе, са в експлоатация от 1982 г. Предвид този факт е осъзната необходимостта от конструктивно и енергийно обследване и извършване на цялостен ремонт на помещенията. В тази посока продължаваме да търсим възможни варианти за бъдещо финансиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Зарков, имате думата за реплика.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър! Аз не съм специалист по пожарна дейност, но се запознах много внимателно със случая и мога много да кажа за машините, купени през последните 15 години, за европроектите, които са реализирани. Но не това е темата на моя въпрос.
Темата на моя въпрос – и Ви моля да излезем от чисто административната му част – говорите за внедряване на системи за енергийна ефективност и други неща по проекти, но истината е следната: тоалетните и душовете, при които тези мъже изпълняват функциите си, са такива, каквито, предполагам, няма и в турски затвор. Порутени съблекални, стаи за дежурства, легла и пружини, които са там точно откакто е отворила сградата през 1982 г. и не са променяни. Одеялата са такива, каквито аз не бях виждал в живота си, а одеялата са важни, защото дограма практически няма, освен тази, която са направили пожарникарите сами.
Когато правите с европроект Първа служба, всички служители от нея отиват във Втора, там се натрупват всички тези хора и дават дежурства, както Вие знаете много добре, по 24 часа.
Аз имам богат снимков материал, мога да Ви го покажа, но е най-добре и съм сигурен, че ако Вие отидете там за малко, няма да напуснете тази служба преди да се разпоредите за някои много лесни неща или поне да им се даде възможност те да си оправят някои неща сами. Не трябва да се чака европроект, просто е непоносимо – казвам Ви го, идвам оттам, на място.
Най-впечатляващото е, че тези хора, тези мъже в тази обстановка ми казваха така: „Зарков, недей гледай тук как сме, ще се оправим, но ни трябва камион. Трябва ни този 8-тонен камион.“ Имали са предишен, който е счупен, не е направен навреме, вече може би не може да се употребява, но те в тази обстановка единственото нещо, което ги интересуваше, беше техниката, за да могат да изпълняват своите задължения. Тези мъже заслужават уважение. Аз от тяхно име не мога да Ви поканя, но още веднъж казвам – сигурен съм, че ако само за секунда минете, не административно да Ви кажат какви са нещата, а ги видите със собствените си очи, те самите ще Ви кажат как със сравнително малко средства могат да се направят нещата, не да бъдат перфектни, но поне да бъдат обитаеми.
И последно: готова, чисто нова сграда не може да се използва, направена хубаво, поне отвън изглежда така – не съм влизал вътре, не може още да се ползва поради някакви административни пречки, трябва да видим какви са. Аз ще помагам с каквото можем да ги отстраним, особено ако включват и други страни, тъй като проектът, доколкото знам, е съвместен с Румъния. Благодаря Ви за вниманието и наистина се надявам не просто на административно разбиране по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Господин Министър, искате ли дуплика? Да, добре, вече планирате. Значи има смисъл, господин Зарков.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол, господин Министър.
Продължаваме с госпожа Деница Сачева – министър на труда и социалната политика. Ще отговори на две питания.
Първото от тях е от народните представители Георги Гьоков, Кристиан Вигенин и Весела Лечева относно политиката на Министерството на труда и социалната политика по отношение на Закона за социалните услуги.
Имате думата, уважаеми Господин Гьоков. Заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Министър, нашето питане е относно политиката на Министерството на труда и социалната политика по отношение на социалните услуги и по-точно по цялата ситуация около Закона за социалните услуги.
Хронологията я знаем всички, но аз ще кажа няколко думи. Законът за социалните услуги бе приет след широко обсъждане и с консенсус в парламента, но впоследствие предизвика сериозно обществено недоволство и на практика раздели обществото ни на две – за Закона и против него. Части от този закон породиха много напрежение в българското общество, много тревоги и страхове в семействата. Бяха организирани и многобройни протести, свързани с тези страхове.
Почти консенсусно бе и отлагането на влизане в действие на този закон от 1 юли 2020 г., въпреки че мотивите на парламентарните групи, които подкрепиха това отсрочване, бяха коренно различни. Целта обаче беше обща – да се даде допълнително време за провеждане на обсъжданията, на които да бъде разяснена истинската същност на Закона и паралелно с това на всички граждани и организации да се даде възможност да дадат конкретни предложения за промени.
Като следствие от това напрежение в обществото и в отговор на множество публични твърдения за това, че част от текстовете звучат противоконституционно, парламентарната група на „БСП за България“ сезира Конституционния съд на Република България с искане да се произнесе има ли в Закона текстове, които противоречат на Конституцията или не, защото това е правовият ред в държавата и с надеждата, че с произнасянето на Конституционния съд по темата ще спрат споровете дали Законът е в противоречие с Конституцията или не.
По искането бе образувано Конституционно дело № 3/2020 г., тази година, за докладчик е определен съдия Филип Димитров. Освен това от парламентарната група на БСП със заместник председателя на Народното събрание Кристиан Вигенин организирахме една много сериозна и ползотворна според мен дискусия, на която бяха обсъдени всички страни за Закона и против Закона. Вие присъствахте на част от тази среща и знаете за какво става въпрос.
Вие и Министерството на труда и социалната политика уверихте българската общественост, че независимо от трудната ситуация ще продължите да търсите балансирани решения. В същото време се появи епидемията, наложено бе извънредно положение, ограничителни мерки и това постави в затруднено положение всички публични обсъждания по Закона. Невъзможността за цялостното развитие на дейностите по популяризиране на Закона продължават и до днес и страховете на обществото не са преодолени.
Определено бих казал: Министерството на труда и социалната политика не отговори на очакванията за адекватни действия по време на отложеното влизане в сила на Закона и в контекста на това за успокояване на обществото. Госпожо Министър, 1 юли неумолимо наближава и въпросът е: какво правим в тази ситуация?
Питането към Вас е: какво е отношението на Министерството на труда и социалната политика и на правителството по отношение на Закона за социалните услуги и влизането му в сила? Как смятате да продължите работата по повдигнатите в проведените обсъждания, в изпратените от гражданите и организации мнения и въпроси? Как се отнасяте към едно ново евентуално отлагане? Планирате ли да предложите промени в Закона преди изтичане на срока, с който беше отложено влизането му в действие, въпреки че той е невъобразимо близко, или предвиждате да направите някакви промени след влизането му в сила или въобще не предвиждате промени? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Гьоков.
Уважаема госпожо Сачева, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, Законът за социалните услуги започна своята разработка през периода 2013 – 2014 г. концептуално. През 2016 г. за първи път беше създадена работна група, за да може той да бъде разработен. И припомням, както и Вие във Вашия въпрос казахте, че той беше приет с консенсус от Народното събрание на 7 март 2019 г.
Казвам това, защото това са седем години, в които се дискутира концепцията на този закон, необходимостта от него, необходимостта от това да бъде въведено ново законодателство по отношение на ефективността, организацията, възможностите за финансиране. Нека да отбележим, че с този закон се дава възможност за по-добро планиране на социалните услуги, за качество на социалните услуги, за стандарти на заплащане на служителите, които осъществяват именно тези дейности, свързани със социалните услуги.
Това смятам, че е изключително необходимо да го отбележим предвид факта, че непрекъснато се говори за това, че този закон малко се дискутира, а аз мисля, че седем години дискусии и участия в работната група на изключително широко представителство на всички държавни институции, представители на Националното сдружение на общините, администрацията на омбудсмана, социални партньори, академична общност, неправителствени организации, граждански инициативи, както и Вие изброихте във Вашия въпрос, толкова много кръгли маси и дискусии бяха направени вече, в този смисъл не бих могла да се съглася с Вас, че не сме отговорили на очакванията за дискусия, защото може би това е един от законите, който е най широко дискутиран в обществеността.
Това, което излезе и се открои ясно от гледна точка на различните страхове, за които Вие говорите, се отнася до материя, свързана със Закона за закрила на детето, и до материята, свързана със Семейния кодекс. В този смисъл становището на Министерството на труда и социалната политика е подкрепящо Закона за социалните услуги. Ние очакваме Законът за социалните услуги да влезе в сила от 1 юли, не предвиждаме да предлагаме промени в него, още повече, че закон, който не е влязъл в сила, трудно би могъл да бъде променян.
И това, което бих искала да Ви информирам, че на последното правителствено заседание правителството одобри становище на Министерския съвет по Конституционно дело № 3/2020 г., образувано по искане на 54 народни представители, като в това становище се казва, че тезите на вносителите на искането и на техните оспорвания на Закона за социалните услуги в цялост, като противоречащ на Конституцията, са оборени като недоказани и неоснователни.
На този етап нашите очаквания са, че Законът за социалните услуги ще влезе в сила от 1 юли, ще имаме възможност да разработим подзаконовата нормативна база и продължаваме да поддържаме становището си, че е необходим широк дебат за семейна политика и за промени в Закона за закрила на детето и в Семейния кодекс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
Два въпроса, господин Гьоков. Имате думата.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, първо само да уточним нещо преди да почна с въпросите.
Консенсусно на първо гласуване, между първо и второ гласуване имаше предложения, включително и на нашата група, които не сме защитавали, разбира се, по обясними причини. Няма да се връщам назад.
И другото уточнение – знам за това, което говорите – седем години вече. Според мен даже не са седем, а са 10 години, а и повече се говори за социалните услуги, там в едни хронограми пишеше, че трябваше да бъде готов 2017 г., но това само показва как парламентът за 10 години – атестат за работата му, разбира се, не може да направи един закон, който да бъде консенсусно приет от цялото общество.
Но сега въпросът е друг: какво правим, защото наближава влизането му в сила? Ще цитирам сега нещо Ваше: решенията в социалната политика трябва да сближават хората, а не да ги разделят. Така, госпожо Министър, аргументирахте отлагането на Закона за социални услуги, между другото Министерството се съгласи с отлагането.
Между другото този закон е първият горещ картоф, който наследихте от предишния министър в Министерството на труда и социалната политика.
И пак още едни Ваши думи: отлагането ще даде време за влизане в режим на разговори относно същността на този закон.
Та влязохте ли в режим на разговори, госпожо Министър, колко разговора проведохте, не по принцип и не по медиите, а със заинтересованите страни? Успяхте ли да сближите хората по отношение на Закона за социалните услуги? Изкушаващо е да попитам какво правим оттук нататък със Закона за социалните услуги, но това е въпрос, който трябва да реши парламентът, Народното събрание. Но мога да Ви питам за Вашето становище по въпроса.
И други въпроси възникват. Докъде сте стигнали с изработването на необходимата за Закона за социалните услуги подзаконова нормативна уредба? Какво правим при влизането в действие на Закона за социалните услуги и след това произнасянето на Конституционния съд с нещо по-различно? Ще настоявате ли да влязат в пленарната зала двата законопроекта, които са внесени в Народното събрание по повод Закона за социалните услуги и касаещи неговото отлагане или отменяне, които минаха на първо гласуване през Комисията по труда и социалната политика, или цялото управляващо мнозинство… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Да, приключвам, господин Председател. …правейки се, извинявайте за израза, на разсеяни, ще пропуснем този момент за още едно обсъждане в парламента?
Казахте, че няма да правите промени в този закон, защото не е влязъл в сила. А в другите? Тъй като казахте, че той засяга, много от протестите са провокирани от другите закони? Проблемът е изцяло в ръцете на управляващите, ще трябва да поемете отговорност за влизането му в сила, новото му отлагане или отмяната му. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, аз мисля, че изразих ясно становището на Министерството на труда и социалната политика в отговора си преди малко.
Ние поддържаме влизането на Закона в сила от 1 юли и работим в междуинституционалната работна група по разработването на подзаконовите нормативни актове, а именно Наредба за планиране на социалните услуги, Правилник за прилагането на Закона за социалните услуги, Наредба за качество на социалните услуги, предложение за Проект на устройствен правилник на Агенцията за качество на социалните услуги, Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет.
По отношение на дискусиите знаете, че бяха проведени две такива обсъждания. Първата беше в Стара Загора на 30 януари 2020 г., следващата беше на 25 февруари в град Бургас. И двете бяха публични и в тях участваха представители на всички заинтересовани страни. Преди това, преди Нова година беше проведена и голяма дискусия в сградата на Министерството на труда и социалната политика, а наши представители участваха и в други дискусии, които бяха организирани в парламентарни комисии тук, в Народното събрание, както и в организираната дискусия от Вашата парламентарна група.
Що се отнася до това какво се е случило по време на извънредното положение, мисля, че това, което се случи по време на извънредното положение, най-добре доказва необходимостта от регламентация на качеството на социалните услуги. И държа да отбележа, че към момента, когато говорим за социални услуги, ние говорим за следните социални услуги: домове за пълнолетни лица с умствена изостаналост, лица с психични разстройства, лица с физически увреждания, лица със сетивни нарушения, пълнолетни лица с деменция, дневни центрове за деца и младежи с увреждания, центрове за социална рехабилитация и интеграция, звена „майка и бебе“, центрове за обществена подкрепа, центрове за работа с деца на улицата, дневни центрове за стари хора, наблюдавани жилища, преходни жилища, защитени жилища, центрове за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания и такива с потребност от постоянни медицински грижи.
Говорим за 36 хиляди души, които в момента ползват социални услуги, и отговорността, която Министерството на труда и социалната политика носи, е те да не останат в ситуация на правен вакуум и да организираме за тях необходимото високо качество на социалните услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
Отношение по отговорите – имате думата, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Госпожо Сачева, господа министри, уважаеми колеги! Не може да сме удовлетворени от това, което чухме, госпожо Сачева, тъй като смятам, че и парламентът, и гражданите бяха подведени от Вашето поведение като министър по отношение на този закон. В края на миналата година, както подчерта и господин Гьоков, Законът беше отложен с шест месеца, но с очакването, че за тези шест месеца ще се потърсят възможностите за промени в Закона, които да позволят и двете страни – подкрепящите и протестиращите срещу Закона, да разпознаят поне елементи от своите позиции, взети предвид. Вместо това Вие предприехте една политика на свършените факти, използвахте тези месеци, за да не направите нищо по отношение на съдържанието на Закона, опитахте се да ни обясните, че всъщност няма никакъв проблем с него, в резултат на което в последните седмици започнаха отново протести, утре предстои също такъв голям протест и тази политика на свършените факти демонстрира един управленски инат, който от моя гледна точка е неразбираем, при положение че можехме всички заедно да намерим тези решения.
И не е вярно, че всичко, което се дискутираше на тези кръгли маси – не знам в Стара Загора и Бургас кой е участвал, информацията ми е, че преди всичко са били поканени подкрепящите съответния законопроект, но независимо от това Вие участвахте и в други дискусии, и част от притесненията на хората, които са против влизането на Закона в този му вид, са свързани с неща, които са именно в този закон.
Аз няма да коментирам тук политиката по отношение на грижата за децата – това е тема, която определено подлежи на един по-широк преглед. Това, че нещо е правено преди 15, 10 или 7 години, не значи, че трябва да остане в същия вид сега. Светът се променя, обществото ни – също. Аз лично определено смятам, че грижата за децата има нужда от по-цялостен преглед. Не можем да го направим сега веднага, но и това трябва да стане.
По отношение на самия закон, смятам, че има поне няколко елемента, които, без да създават проблем за функционирането на Закона, могат да бъдат направени. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Буквално 10 секунди ми трябват, господин Председател.
Те са свързани с ролята на частните доставчици на услуги; тяхното лицензиране; страховете, че това може да се превърне в бизнес, който в годините да се превърне в още един канал за точене на бюджетни средства; едно засилване на контрола върху тези доставчици. Няколко такива неща, които за нас също са проблематични. От една страна, ние искаме Законът да влезе в сила, но не и без тези промени, затова парламентарната група на БСП работи върху някои такива промени, които ще бъдем готови да коментираме и да внесем евентуално в следващата седмица, и при една адекватна подкрепа от мнозинството можем да успокоим хората, да се приемат тези промени. А оттам нататък вече да започне една по-системна работа по другия кръг от проблеми, за които Вие самата говорихте, че се поставят от хората, и вероятно имат нужда от нов преглед. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Продължаваме с министър Танева.
Министър Танева е тук, за да ни информира – имате думата, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Поисках да взема отношение и да дам информация по повод направената политическа декларация от госпожа Корнелия Нинова относно излязло Решение № 7606 от 17 юни 2020 г. от Върховния административен съд, V отделение.
Премиерът Бойко Борисов беше призован, за да отговори на въпроси по случая. Премиерът Бойко Борисов е освободил всички лица – от директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Ямбол, до министъра към момента, в който те са били отговорни по случая. Ето защо аз ще представя актуалната информация като министър, в чийто ресор е съответният казус и случай.
Уважаеми колеги народни представители, с цел да не се манипулират данни и те да бъдат използвани за политически дебат, от който винаги могат да произлязат секторни щети, искам да кажа и обясня излязлото съдебно решение № 1706.
Първо, Българската агенция по безопасност на храните ще изпълни съдебното решение без какъвто и да е коментар, но по повод направения преди това коментар давам следните пояснения.
Цитат от излязлото съдебно решение: „На първо място, от данните в Протокола за лабораторното изследване на животните не става ясно какъв е броят на всички изследвани животни от животновъдния обект на касатора – това е животновъдният обект на касатора Ани Петрова – за да бъде преценено количественото съотношение между заразените и здрави животни, което да определи от своя страна непосредствената опасност от болестта, след като е установено наличие на заболяването само при два броя овце.“
Тоест съдът в мотивите си ясно приема, че има установени два броя овце със заболяването чума по дребните преживни животни.
Следващ цитат: „На последно място, независимо че нормата по чл. 138, ал. 2 във връзка с чл. 138, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е на обвързана компетентност и органът не разполага с друго закононосъобразно решение, във всички случаи правомощието може и следва да бъде упражнено от директора на Областна дирекция за безопасност на храните – Ямбол, само ако в конкретния случай са налице безспорни доказателства за наличието на груби нарушения на изискванията на този закон или нормативни актове по прилагането му.
Със Заповед № РД 11-1349 от 18 юли 2018 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните е обявено вторично възникнало огнище на болестта чума по дребните преживни животни в животновъден обект, с регистрационен № 8720-0355 и е разпоредено принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички дребни преживни животни в засегнатия животновъден обект. Тази заповед не е предмет на съдебното решение и тя към днешна дата остава в сила.
Съдът счита, че това не освобождава директора на ОДБХ – Ямбол, от събиране на безспорни доказателства в производството по издаване на оспорената заповед и от собствена преценка – изложение на фактическите обстоятелства, които да обосноват непосредствената опасност за здравето на хората и животни, по смисъла на посоченото в оспорената заповед правно основание по чл. 138, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 на ЗВМД.
Настоящият състав на ВАС, V отделение, намира, че фактическото основание за издаване на Заповед № Я-3-702 от 10 октомври 2018 г. на директора на ОДБХ – Ямбол, това е разликата, не е било налице и решението я отменя.“
Тази заповед казваше, че следва този обект да бъде заличен. Българска агенция за безопасност на храните ще изпълни съдебното решение, няма да бъде заличен този обект. Той ще бъде вписан отново със съответните бройки дребни преживни животни и ще изпълнят решението, но заповедта за обявяване на вторично огнище на директора на Българска агенция по безопасност на храните остава в сила и тя не е предмет на настоящото решение, като в мотивите на V отделение на този състав на съда ясно се признават заразените два броя животни.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Тези два броя.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, точно така. Толкова, колкото са показани в пробите. (Реплики от „БСП за България“.)
Извън това, това е от Референтната лаборатория на Европейския съюз за чума по дребните преживни животни, в които и въз основа на които изследвания, остават и…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Гьоков, моля Ви!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: …навремето – от 2018 г., потвърждават огнищата на заразата чума по дребните преживни животни там, където тя е регистрирана.
Мерките за ликвидиране на заболяването, когато са взети 2018 г., са в изпълнение на: Закона за ветеринарномедицинската дейност; Директива на Съвета 92/119/ЕО, Глава XIV, т. 7 от Кодекса за здравеопазване на сухоземните животни на OIE, Решение за изпълнение на Комисията (ЕС) 2018/954 за определяне на някои защитни мерки за предотвратяване разпространението на болестта чума по дребните преживни животни в Република България.
По отношение на средствата. През 2018 г. Европейският съюз ни е подкрепил с 417 750 евро, които са получени в Агенцията по храните за разходите по ликвидиране на установените огнища и други дейности. Разходът за държавата през 2018 г. е бил близо два милиона и половина, включително платените обезщетения на стопаните, чиито животни са били ефтаназирани във връзка с установените огнища.
Искам също така да припомня някои данни за всички епизоотии, с които в последните години България се сблъсква, 2018 г. не е единствената: 2006-а, 2008 г. – инфлуенца по птиците; нюкясълска болест – 2005-а, 2007-ма, 2008-ма, 2009 г.; син език – 2006-а и 2014 г.; класическа чума по свинете – 2006-а, 2007 г.; африканската чума по свинете – няма да цитирам, от 2018 г. първо огнище.
Това са опасни заразни заболявания и всички мерки, които са предприемани, са били съгласно действащите нормативни актове – европейски, съответно български. Заболяванията по годините, които цитирах и Ви изредих, сами разбирате, че не подбират нито кой е на власт, нито кой е бил министър, нито кой е бил министър-председател. Годините, в които избухват различни епидемии, методите за справяне с тях са едни и същи, защото те са на база на общоевропейско, включително и световно законодателство по отношение на здравеопазването на животните и са едни и същи.
Въпреки това предвид наистина на чисто административни организационни проблеми по отношение на реакциите и начина на работа в Агенцията по храните бяха направени съответните промени още миналата година и част от мотивите за тези промени безспорно бяха и възникнали конфликти по повод епизотиите и справянето с тях.
В момента независимо от съдебното решение, което на практика отменя заповедта за заличаването на този животновъден обект, те не поставят под съмнение наличието на това заболяване. Ние ще изпълним заповедта, обектът ще бъде вписан с животните. Тази заповед, това съдебно решение, разбира се, ще ги комуникираме пред Европейската комисия, защото страната ни е в информационната система на Комисията и на Световната организация по здравеопазване на животните с вписани огнищата за това заболяване. Това влече съответни негативи за сектора, ще представим решението.
Естествено, ако има възможност и ако ние можем да докажем – независимо за кой сектор в животновъдството да бъде, да имаме дерогация от прилагането на степинг аута при възникване на такива епизоотии, бихме го направили. Ние опитахме за африканската чума по свинете и много добре Ви е известно, че не го получихме точно поради риска от разпространението.
С това приключвам. Мисля, че всички факти изложих пред Вас с цел да не създаваме послания, които нямат нищо общо с факти, действителност и законодателство. Аз не знам има ли процедура, господин Председател, готова съм да остана в парламента и да отговоря на въпроси, ако има такива към мен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: По начина на водене – господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Няма да злоупотребя с тази процедура, господин Председател, но аз наистина не разбирам кое налага в момента идването на госпожа Танева в парламента. В декларацията на госпожа Нинова ясно беше казано кой очакваме да дойде.
Разбира се, тя има правото като министър да говори. Благодарим ѝ, че ни прочете голяма част от съдебното решение, то е ясно. Но тъй като процедурата не позволява да направим разговор, искам да я информирам, че след това решение ние ще възобновим нашия парламентарен контрол по темата.
Фактът, че хората, които бяха пряко отговорни за тези решения преди две години, вече не са на власт и не са на позициите си, не означава, че престъплението не е извършено или грешните решения не са взети. Те са взети от този кабинет, от това правителство и в предстоящия парламентарен контрол, който планираме, ще имаме възможност да коментираме всяка една от темите, които повдигна госпожа Танева днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Вие отлично знаете, че разпоредбата на чл. 65 от нашия Правилник дава възможност на министър Танева да ни информира по тема, която тя прецени. Преценила е, че това е злободневна тема, и информира както народните представители, така и българската общественост по темата.
Що се отнася до това, което Вие току-що казахте, да вменяваме престъпление, извършено от Министерския съвет, мисля, че е малко пресилено. Нека да оставим на други органи. Приемам го за лапсус.
Продължаваме отново с министър Сачева.
Питане от народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди относно фрагментирано законодателство в социалната политика.
Заповядайте, господин Сиди, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Социалното подпомагане е сфера, която все повече привлича общественото внимание и респективно води до множество законодателни инициативи в различни посоки.
Действащите нормативни актове в тази посока станаха многобройни и често се администрират от различни ведомства. Това създава липса на възможност за общ поглед на системата от различни форми на социално подпомагане и на практика е невъзможно да се проследи едно лице или семейство колко и какво получава от държавата, а още по-малко съществува възможност да се искат насрещни усилия за социализация от това лице.
Това по наше мнение благоприятства социалния паразитизъм и дори само действащите закони в тази сфера са смущаващо много – Законът за социалните услуги, ЗСПД, Закон за личната помощ и така нататък. Част от тях бяха приети под уличен натиск и без ясна преценка за ефекта им, а други откровено съдържат идеологически тези, противоречащи на традиционните ценности на нашия народ. Все повече хора и обществени организации с пълно основание поставят въпроса за отмяна на някои закони, дори и такива, които още не са влезли в сила.
Ето защо, уважаема госпожо Министър, отправяме следното питане: считате ли, че фрагментираното законодателство в областта на социалното подпомагане благоприятства провеждането на социална политика с ясен фокус и перспектива, както и възможност за мониторинг на резултатите от нея? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, основен приоритет в работата на Министерството на труда и социалната политика е създаването на условия и възможности за социално подпомагане и предоставяне на целенасочени подкрепящи и насърчаващи мерки за хората в затруднена житейска ситуация и на техните семейства, което в условията на динамична макроикономическа среда и регионални диспропорции има важен превантивен ефект върху качеството на живот и социалното изключване.
Споделям изразената позиция относно фрагментарността, характерна за действащата нормативна уредба в сферата на социалната подкрепа и социалното включване, което всъщност благоприятства засилващия се разнопосочен натиск за извършването на нормативните промени.
Въпреки ръста на бюджетните средства за обезпечаване на социално-икономическата подкрепа за нуждаещите се, не можем да потвърдим ефикасността вследствие на получаването им. Понастоящем се наблюдава засилено обществено напрежение, което засяга различни сектори на социалната политика – пенсии, заплащане на труда, социално-осигурителни права, социални услуги, права на хора с увреждания, социално подпомагане. Това възпрепятства реализирането на положителните ефекти от предприеманите от правителството действия в интерес на хората и същевременно пречи на успешното провеждане на реформите в отделните сектори за постигане на очакваната ефективност и устойчивост в дългосрочен план.
Очевидно създалата се проблематика и ескалиралото недоволство сред определени обществени групи за очаквана структурна реформа рефлектира пряко върху регулацията и последващото приложение на едни недостатъчно обмислени подходи, какъвто е примерът със Закона за личната помощ, съответно с негативен ефект и без ясна перспектива.
Фрагментарността в социалната сфера следва да бъде преодоляна, но без да се поставя пред изпитание безпроблемното функциониране на системата. Залегналите принципи в контекста на Европейския стълб за социалните права също налагат преосмисляне на установената практика и прилагане на нов интегриран подход в провежданата социална политика.
В тази връзка положителна страна би било преминаването от специализирана законова регламентация на отделните форми на социална подкрепа на гражданите към кодифициране на законодателството в цялост, базирано на системен подход и синергия. Това би подпомогнало оптимизирането на административната и функционалната структура на системата, а и на междуинституционалната координация и взаимодействие като важно условие за целенасоченото финансово управление.
Не на последно място, ще позволи и прилагането на диференциран индивидуален подход, съчетан с комплексното осигуряване на подкрепа, съобразно потребностите при максимално облекчаване на административната тежест и без да се допуска установяване на трайна зависимост и рискове за системата, финансирана на принципа на солидарност с публичен ресурс.
Идеята за кодифициране на материята, която да регулира обществените отношения в системата за социална закрила, е окрупняване на видовете социална подкрепа по отношение на хората с увреждания и техните семейства, децата и възрастните хора, хората в затруднено положение или в риск и на всички нуждаещи се.
Вярвам, че кодифицирането би гарантирало устойчивост на социалната система и ограничаване на възможността за конюнктурни промени, което от своя страна би създало условия за последователност на провежданите политика и мониторинг на резултатите. Предстои провеждането на активни дискусии в различен формат със заинтересованите страни за изразяване на позиции по всички релевантни положения и с оглед взимането на рационални решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Сачева.
Имате думата за уточняващи въпроси, господин Сиди.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, госпожо Министър, за отговора.
Като уточняващ въпрос по отношение на това, което говорихме за фрагментираната политика, и това, че са твърде много и различни законите в тази система, бихте ли могли да ми кажете: как върви изпълнението на бюджета по отношение на средствата за социална подкрепа, имате ли такива данни и с това съответно да преценим оттук нататък как би могло да се действа в тази сфера?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
Имате думата за отговор, госпожо Сачева.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Сиди, социалните разходи са най-големите в държавния бюджет и те са в размер на 31,7% от общите разходи, а като размер от брутния вътрешен продукт – 11,7%. Това, което бих могла да Ви информирам към днешна дата, е, че по отношение на Закона за личната помощ се очертава очакван недостиг в размер на около 100 млн. лв. в края на тази година.
По отношение на нашите планове, които сме предложили пред Министерството на финансите за средносрочната прогноза, се очертава необходимост от допълнителен ресурс в размер не по-малък от 341 млн. лв. Изразили сме нашето опасение, че при липсата на политическа подкрепа за спешни законодателни промени реално необходимият ресурс от 1 януари 2021 г. по Закона за личната помощ би могъл да възлезе в размер от 1 млрд. лв.
Що се отнася до останалите социални плащания и общо от 1 млрд. 350 млн. лв. – 560 млн. лв. са определени за хората с увреждания, 172 млн. лв. за децата с трайни увреждания, а семейните помощи за деца са в размер на 370 млн. лв. Следващият най-голям разход е в размер на 121 млн. лв. за помощи за отопление.
Към този момент всички останали показатели с изключение на показателя, свързан със Закона за личната помощ, са в рамките на планираните средства. По Закона за личната помощ и за личните асистенти бяха планирани 92 млн. лв. и, както Ви казах, към днешна дата очакваният прогнозен недостиг до края на тази година е в размер на 100 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Сачева.
Във връзка с предходното питане с писмо, № 054-00-44, от 19 юни 2020 г., внесено днес в 13,02 ч., е постъпило искане за провеждане на разисквания по питане, № 054-05-27, от 5 юни 2020 г. и Проект за решение по питането, зададено от народните представители Искрен Веселинов и Александър Сиди, към министъра на труда и социалната политика Деница Сачева относно фрагментирано законодателство в социалната политика.
Приложението и Проектът за решение са подписали 49 народни представители и с това е изпълнено изискването на чл. 105, ал. 1 от Правилника – една пета от народните представители да направят предложение за провеждане на разисквания по питането.
На основание чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание насрочвам разискванията по питането и гласуване на Проекта за решение за следващото заседание, определено за парламентарен контрол.
Господин Сиди, сега имате право на отношение по темата.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Госпожо Министър, благодаря Ви, за отговора.
Наистина има напрежение в тази система и има твърде много хора, които, от една страна, очакват влизането на Закона за социалните услуги, а от друга страна, има хора, които са против различни негови текстове. Както говорихме до момента, има изключително фрагментирано законодателство в тази посока.
Ето защо, няма изненада в случая, внасяме предложение за разискване по питането, което председателстващият Събранието вече прочете. Надявам се на един ползотворен дебат, с който да успеем да успокоим хората, и съответно с решение на Народното събрание да вземем онези правилни решения, които ще успокоят хората на улицата и от двете страни на Закона за социалните услуги. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Сиди.
С това вече наистина приключихме парламентарния контрол към госпожа Сачева. Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към въпроси към министъра на икономиката Емил Караниколов. Въпрос от народния представител Дора Янкова относно безлихвени кредити до 1500 лв.
Имате думата, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър и госпожо Министър!
Господин Караниколов, зададох актуалния си въпрос към Вас на 20 май с една тревога. Посетих избирателния си район и тогава направих разговори с много хора и представители на банки, а само четири банки имаха възможност за сключени договори, за да могат да предоставят безлихвените кредити до 1500 лв. Тревогата ми беше такава, че на територията на Смолянска област две от банките бяха ситуирани, а в останалите девет общини те нямаха офиси.
Впоследствие разбирам, че в този период от един месец до отговора банките са около 12, а от информацията, която тече, две банки вече са изчерпали финансовия ресурс. Това, което разписахте като Програма за гарантиране на безлихвените кредите, естествено, и със санкция на парламента в мерките за подкрепа на българските граждани, които са самонаети и които са в отпуска, беше реално стартирано с решение на Министерския съвет от 14 април. Самоосигуряващите се и наетите по трудово правоотношение лица в условията на извънредното положение трябваше да имат гъвкав достъп до тези средства.
Това, което малко ме разгневи, е, че кампанията беше много активна от 14-и насетне, че има ресурс, има ресурс, хайде, хайде, а реално много бавно сработи. Може и да е естествено, тъй като са банки, отношения, Банка за развитие именно в този период, в който хората имаха най-голяма нужда, сега сме третия месец, а първите два месеца тези пари бяха за издръжка на семейството за първите нужди, когато е спряла дейността.
Поради тази причина поставих въпроса: колко банки предоставят? Колко лица са се възползвали и Вашето мнение като министър: как работи именно този механизъм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Янкова, първо, искам да Ви благодаря за загрижеността и за въпроса. Позволете ми да представя кратка информация, а след това ще отговоря и на конкретно поставените от Вас въпроси.
Като част от мерките, които Министерският съвет предприе за преодоляване на икономическите последици от разпространението на COVID-19, с Решение № 257 на Министерския съвет бе одобрена Програма за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хората, лишени от възможности да полагат труд поради пандемията. Бюджетът на тази програма е 200 милиона, като Българската банка за развитие не финансира, а гарантира на 100% отпуснатия ни ресурс, който се предоставя от търговските банки, а те одобряват и съответните кредити.
Относно конкретните параметри на кредитирането следва да се посочи, че всяко лице, което отговаря на условията, има право на един безлихвен кредит по Програмата и максимална сума от 4500 лв. за всички месеци, по 1500 лв. Не се предвижда осигуряване на обезпечаването като условие за отпускане на кредити. Кредите са със срок до пет години – с минимум шест и не повече от 24 месеца гратисен период.
Лицата ще имат право на предсрочно погасяване на дълга, без да дължат такси. За участие в Програмата бяха кандидатствали 12 търговски банки. Към момента реално има сключени споразумения с 11 от тях. Одобреният от тях общ максимален лимит за гарантиране от страна на Българската банка за развитие в момента е малко над 140 млн. лв. Към средата на месец юни по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможност да полагат труд поради пандемията, са гарантирани от търговските банки 8459 кредита на физически лица на стойност малко над 35 милиона. Като разбивка само Ви казвам: две трети от тези кандидати за безлихвени кредити са работници и служители в неплатен отпуск, а една трета са самоосигуряващи се лица. Както знаете, ситуацията беше извънредна. Ние взимаме решения за определени мерки. Те, разбира се, подлежат на развитие във времето.
Вие започнахте с това, че Министерският съвет през месец април взе решение, с което се увеличи капиталът на Българската банка за развитие. Разбира се, има си банкови процедури – трябваше да свикаме общо събрание. Знаете, че Българската банка за развитие не е сто процента държавна – има и частен акционер една друга търговска банка, свиква се общо събрание, след това има увеличаване на капитали и вписване на тези капитали. Законите в България трябва да се спазват, особено за банковите системи. Това ни и забави.
Въпреки всичко аз считам, че изключително положително започна да се работи от началото на месец юни и хората се възползват – виждате данните. Нещо повече, след като търговските банки и Българската банка за развитие погледнаха къде са най тежките казуси – защо се отказва на много лица, в сряда Министерският съвет взе решение, което предстои да бъде публикувано днес или във вторник. С това решение ние увеличихме кръга на лицата, които имат възможност да кандидатстват. Досега беше само за такива, на които са платени осигуровките, сега допуснахме и лица, на които не са платени, но са декларирани тези осигуровки. Уверявам Ви, че продължаваме работа. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Свършвам, само една дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, да, мисля, че е важно.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Въобще следя Народното събрание – Вие няколко пъти и в зала, и в контрол поставяте въпрос: как държавата ще помогне на публичния сектор, на общините и на държавните администрации, които имат задължения към бизнеса, а оттам да осигурим и ликвидност в бизнеса? Българската банка за развитие и факторингът към нея разработиха един пакет. Ако имате желание, в следващ парламентарен контрол мога да Ви го представя. Той е насочен точно за публичния сектор, за да осигурим ликвидност и там. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КНИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Караниколов.
Имате думата за реплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, продължавам да се притеснявам по следните причини: по данни на Националния статистически институт от вчера самонаетите са 823 820. Като изключим сектор „Селско и горско стопанство“, който не е в обхвата на подкрепата, потенциални кандидати за тези средства са 380 хиляди. Аз разбирам, че и парите обичат тишината, и банките си обичат реда, но имаме български граждани, които имат нужда.
И тук се обръщам към Вас като делови човек, част от кабинета: бъдете по-добър медиатор в посока за по-голяма публичност и по-голяма яснота. Вярно е, че тази седмица на Министерски съвет направихте корекции, но вижте, аз се срещам с няколко случая, при които Банката за развитие казва: „Няма нужда да имате лоша кредитна история, можете да получите средства.“ Да, но банките си спазват тези правила и върнаха доста хора, които имат лоша кредитна история, а тези пари бяха, за да могат те да свършат първите си нужди, да платят разходите си, да си купят храна.
По отношение на осигурителните вноски. Добре, че сте направили това, което е като разграничение, за да могат те да са ги заявили, а не да са ги платили, защото се лутаха и между институциите.
Ние като парламентарна група имахме друг възглед и той щеше да е много по-лесен – в тези два месеца хората, които не работеха и които бяха спрели, особено по време на извънредното положение, да получат по една минимална заплата, за да може по лесно, по-спокойно да си платят разходите. Вие решихте друго. В момента сте на ход да подкрепите хората. Подкрепете ги, но нека правилата да бъдат много по-ясни, да бъдат публични. Отворете един телефон, ако трябва при Вас или в Банката за развитие, за хората, които имат проблеми. Много хора се лутат, разкарват ги от едно място на друго и реално не могат да получат този финансов ресурс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Имате думата за дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Уверявам Ви, че правим всичко възможно по най-бързия начин да разширяваме кръга на заинтересованите. Но още един път обръщам внимание – Българската банка за развитие не предоставя тези кредити. Тя няма тази създадена мрежа, клонова база и възможност към момента, тъй като със създаването ѝ тя има друг профил. Въпросът е, че в началото търговските банки трябваше да вземат решение от техните бордове дали да участват в този пакет, който се предлага. Там изчакахме. Веднага след това започнахме работа. Констатирахме първата основна слабост. Основният проблем беше, че масово се връщаха хора, които са декларирали какво дължат, но не са го платили. Счетохме, че това не е правилно, и предприехме незабавни действия.
Мисля, че има отворени телефони и страници към Българската банка за развитие, ще го проверя допълнително. Разчитайте, че ще го направим. Продължаваме с търговските банки да разглеждаме допълнително хипотези и сме отворени във всеки един момент да реагираме.
Тук все пак обръщам внимание, че ние работим и по други – това са грантовете. От днес започнахме да сключваме договори. Тоест и микро, и малките предприятия от днес ще започнат също да получават средства. Разбирам Ви. И ние искаме да става по-бързо, но това са бюджетни средства, това са средства от Европейския съюз. Все пак трябва да осъществяваме необходимия контрол, защото ликвидността е важна, но утре ще дойдат и от Брюксел, и други и ще питат: „Как изразходвахте парите?“
Уверявам Ви, че в момента дори разглеждаме възможности за допълнително разширяване на гражданите, нека така да ги нарека, които да имат все още възможност по този кредит. Защото, както видяхте, от 200 милиона към момента от търговските банки са заявени малко над 140 милиона. Тоест остават едни 60 милиона, в които можем да мислим буфери, да разширим кръга на лицата, на които да предоставим средства. Благодаря още един път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър. Благодаря за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преди да преминем към последния министър за днес, да направим последна дезинфекция.
Преминаваме към въпросите към госпожа Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството.
Първият въпрос е от народния представител Деан Станчев относно удължаване срока на валидност на годишните винетни стикери.
Имате думата, господин Станчев.
ДЕАН СТАНЧЕВ (ОП): Уважаеми господин Председателстващ! Уважаема госпожо Министър, през изминалите няколко месеца България, а и целият свят бяха изправени пред невиждана досега ситуация – пандемията COVID-19. Войната с него се водеше с мерки, които досега не можехме да си помислим, че е възможно да се приложат в света, в който живеем – социалната изолация, забраната за посещение на мероприятия, затворените летища и международни граници, блокираните села, квартали и градове. През периода 13 март – 15 май в България бяха въведени редица ограничителни мерки за справяне с пандемията. Една от тях бе забраната за влизане или излизане от град Банско заради наложената карантина. Друга такава мярка бе забраната за напускане на София без основателна причина. Същите мерки за ненапускане на областните центрове бяха предприети и в останалата част на страната. През цялото време Министерството на вътрешните работи и Националният оперативен щаб приканваха гражданите да ограничат пътуванията си.
Уважаема госпожо Министър, с оглед гореизложеното въпросът ми към Вас обхваща следното: обмисля ли Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се удължи срокът на валидност на годишните винетни стикери със срока на ограничаване на придвижването? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Станчев.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Станчев, уважаеми народни представители! Винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен период от време републиканската пътна мрежа. Според чл. 10а от Закона за пътищата винетните такси се диференцират в зависимост от срока, за който е платена винетната такса. Съгласно Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние винетните такси се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, приета с Постановление № 219 на Министерския съвет от 2008 г. в съответствие с тарифата за таксите, съобразно периода им на валидност – годишна винетка, тримесечна винетка, месечна винетка, седмична винетка с валидност седем календарни дни, и уикенд винетка с валидност от 12,00 ч. в петък до 23,59 ч. в неделя на същата седмица.
В действащата нормативна уредба не е регламентирана възможност за промяна на периода на валидност на издадената електронна винетка. Това е породено от вида на пътната такса, която се заплаща. За разлика от другата пътна такса – тази за изминато разстояние тол такса, тук ползването на платената пътна мрежа не е обвързано с броя на преминаванията и изминатите километри. Заплащайки такса на база на време – винетна такса, собственикът на пътното превозно средство има право да ползва платената пътна мрежа за определен период от време, независимо от броя на преминаванията и на изминатите километри. В този смисъл, дори и пътното превозно средство да не се движи по платената пътна мрежа в определен интервал от време през периода на валидност на винетката, това не се явява основание за нейното удължаване. Поради тази причина не е предвидена нормативна възможност и електронната система за събиране на пътни такси съответно не позволява промяна в периода на валидност на вече издадена електронна винетка.
Пътните такси, каквито са електронните винетки и тол таксите, са държавни такси и подлежат на плащане и в ситуация на извънредно положение. Нито един текст от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март и впоследствие удължено до 13 май 2020 г., не освобождава потребителите от плащането на държавна такса, каквато е таксата за електронната винетка.
Следва да се има предвид, че въпреки извънредното положение не беше възпрепятствано пътуването за работа, снабдяването с лекарства, грижата за болни хора, грижата за близки хора в малките населени места. Бяха ограничени единствено инцидентните пътувания с цел туризъм, социални контакти или спорт, за които потребителите обичайно купуват право за пътуване на база време за по-кратък период – уикенд или седмична винетка.
При условие че не бяха налице пълни ограничения на пътуванията по републиканската пътна мрежа не съществува приложима мярка, която да не дискриминира една група потребители спрямо друга, а именно тези, ползващи пътната инфраструктура на база изминато разстояние, с тези на база изминато време.
С оглед на изложеното от мен дотук нямаме законови основания за удължаване периода на валидност на електронните винетки на база извънредното положение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Аврамова.
Господин Станчев, не желаете реплика, значи няма да има и дуплика.
Преминаваме към последния въпрос от народните представители Иван Ченчев и Димитър Данчев относно обещаната шумоизолираща стена в село Чурек, община Елин Пелин.
Не съм сигурен в ударението. Сега ще кажете как е, господин Данчев, и всички ще го научим.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Ударението е Чу-рек – Чỳрек.
Моят въпрос е съвсем кратък, госпожо Министър. Всъщност той се задава сега за трети път от трибуната на Народното събрание в рамките на този парламент. Два пъти въпросът е задаван от моя колега господин Иван Ченчев.
Още през 2018 г. Вие, в отговор на неговото питане, сте казали, че действително има проблем с шума от магистрала „Хемус“ в село Чурек. Тогава сте обещали, че ще бъде направен един план за Стратегическа карта за шума около селото и в други региони и на база този план Агенция „Пътна инфраструктура“ ще осигури финансиране и ще започне изграждане на тази шумоизолираща стена.
Почти две години откакто сте министър, по този въпрос, за съжаление, няма никакво движение и стена край село Чурек все още няма.
В тази връзка Ви моля да отговорите: кога най-накрая ще бъде изградена шумоизолиращата стена и какво се случва около изграждането, което обещахте преди вече почти две години. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Имате думата за отговор, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Данчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, както информирах в предишния отговор от месец юли миналата година, в зависимост от бюджетните възможности, от 2020 г. поетапно ще бъде възлагането и изработването на технически проекти за обектите, които са включени в плана за действие към актуализираната стратегическа карта за шум, след което ще се предприемат действия по финансово обезпечаване и изграждане на шумозащитните съоръжения.
Във връзка с това Агенция „Пътна инфраструктура“ публикува обявление за провеждане на обществена поръчка с предмет „Изработване на Акустични и конструктивни проекти за изграждане на шумозащитни съоръжения, за жилищни територии с установено наднормено ниво на шум в близост до пътни участъци от републиканската мрежа с трафик над 3 млн. моторни превозни средства годишно“, разделени в четири обособени позиции, като участъкът от автомагистрала „Хемус“ в района на с. Чурек е включен в обособена позиция № 4, а именно: автомагистрала „Хемус“, в участък от км 24+916 до км 26+559, жилищна територия на с. Чурек, община Елин Пелин, област Софийска.
Останалите обекти са както следва:
Обособена позиция № 1: автомагистрала „Тракия“ това е жилищна територия на с. Мирово, община Ихтиман, област Софийска;
Обособена позиция № 2: автомагистрала „Струма“, жилищна територия на с. Бело поле, община Благоевград; ·
Обособена позиция № 3: автомагистрала „Струма“, жилищна територия на кв. „Църква“, град Перник.
Срокът за получаване на офертите е 10 август 2020 г., като стойността на поръчката за обособена позиция № 4 е 32 950 лв. без ДДС, в която се включват проектантски дейности и упражняване на авторски надзор по време на строителството.
Времето за изработване на проекта е 60 календарни дни, като обявление, след сключване на договор с избрания изпълнител.
Също така инвестиционният процес предвижда да бъде проведен експертен технико-икономически съвет, да бъде приета разработката, да бъде съгласувано проектното предложение с Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването, като тези процедури изискват и известен допълнителен времеви ресурс.
Важен елемент от реализацията на обекта за изграждане на това шумозащитно съоръжение на територията на с. Чурек е осигуряване, разбира се, и на необходимия финансов ресурс след процедурите по проектиране, приемане и издаване на разрешение за строеж. Стойността ще стане ясна след изработване на проекта, като Министерството и Агенция пътна инфраструктура ще продължат своите активни действия за финансово обезпечаване и на този обект, както и останалите обекти с наднормен шум в населените места. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Аврамова.
Имате думата за реплика, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители, уважаеми чурекчани! Сигурен съм, че няма как да сте удовлетворени от чутия отговор. Всъщност чухме от госпожа Аврамова, че за трети път се предвижда някакво планиране. Първо се мери шумът – това отне около година и половина, след това още една година, за да се изготви план с карта за шума, да се установи, че наистина – да, още веднъж се потвърди, че има шум. Сега чуваме, че се е възложило и предстои да бъде избран екипът или групата, която ще изработи най-накрая самия проект, който след това, не се знае кога и за колко пари, някога, ще бъде изградена тази шумозащитна стена около автомагистрала „Хемус“ край с. Чурек.
Аз обръщам внимание, госпожо Министър, че снощи слушах Ваше участие в едно телевизионно предаване, където Вие набързо разказахте как само за около година са изхарчени няколкостотин милиона лева за строителството на автомагистрала „Хемус“.
Допреди няколко дни буквално вървеше ремонтът на тунела „Витиня“. Ами ако се бяхте поне малко загрижили за хората, които живеят от години с шума край магистрала „Хемус“ в Чурек, щяхте да включите вероятно тази шумоизолираща стена към сумата, която беше необходима за ремонта на тунел „Витиня“, който е само километър или два по-нагоре по тази пътна отсечка.
Наистина странно бавно се придвижват някои въпроси, и то изключително елементарни като техническо изпълнение в Агенция „Пътна инфраструктура“ и изобщо във Вашето министерство. На някои въпроси се дава приоритет, а някои въпроси, които засягат проблемите на живи хора, които са принудени, пак казвам, ежедневно да търпят жестокия шум от автомагистралата, защото наистина там трафикът е голям. А и покрай ремонта на тунел „Витиня“ се получаваха огромни задръствания именно в тази отсечка, което допълнително увеличаваше не само шума, но и замърсеността на въздуха. Но въпреки това разбрахме сега от Вас, че за две години като министър сте успели да осигурите трийсет и две-три хиляди лева, ако правилно съм запомнил цифрата, за да се извърши едно проектиране за тази шумоизолираща стена, след което ще протекат още n броя изследвания, заключения на един куп други институции и най-накрая може би ще се стигне до физическото изграждане на стената.
Наистина това е отчайващо и не мога да Ви кажа благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Заповядайте за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данчев, уважаеми народни представители! По никакъв начин няма да противопоставям изграждането на магистрали, на скоростни пътища, на шумозащитни съоръжения и на всички останали дейности, които Агенция „Пътна инфраструктура“ администрира и изгражда.
Разбира се, че е важно здравето на хората, които живеят в много населени места и са потърпевши от шума на преминаващите автомобили. Разбира се, че трябва да бъдат изградени тези съоръжения и по никакъв начин няма да противопоставя изграждането, което Вие визирахте в коментара ми вчера, изграждането на една магистрала, която също е за здравето и живота на хората. Защото пътуващите в Северна България знаят колко е различно и като движение, и като преминаване, и като безопасност преминаването в Северна България и в Южна България.
Да, има приоритизиране. Наистина хората от село Чурек трябваше да чуят, че се възлага проектиране, че този проект ще бъде изработен и той ще бъде изпълнен, както и на много други места в България, където това е необходимо, но по никакъв начин не бива да противопоставяме различните дейности, които са приоритетни за Агенцията, за Министерството и за правителството, защото добрите и добре поддържаните пътища също означават здраве и живот за хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Министър.
С това приключваме днешния парламентарен контрол. Благодаря Ви за участието и на Вас, и на колегите народни представители.
Следващото редовно заседание ще бъде на 24 юни 2020 г., сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,35 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Кристиан Вигенин


Секретари:
Александър Ненков
Симеон Найденов