Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, ще Ви представя Проект на програма за работа на Народното събрание за 22 – 24 юли 2020 г.:
„1. Избор на заместник-омбудсман. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 8 юли 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители: Евгени Будинов и група народни представители на 14 юли 2020 г.
3. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за задълженията и договорите. Вносители: Искрен Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства. Вносител: Министерският съвет на 2 април 2020 г. Приет на първо гласуване на 21 май 2020 г. – продължение.
5. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Крум Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г. Приет на първо гласуване на 5 февруари 2020 г.
6. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносители: Министерският съвет на 6 юли 2020 г.; вносители: Валери Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване. Вносители: Димитър Лазаров и група народни представители на 1 юли 2020 г. Приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г.
8. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Вносители: Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г. Приет на първо гласуване на 17 юни 2020 г. – точка първа за четвъртък, 23 юли 2020 г.
9. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносители: Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г. – точка втора за четвъртък, 23 юли 2020 г.
10. Избор на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 2 юли 2020 г. – точка трета за четвъртък, 23 юли 2020 г.
11. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Общ проект, изготвен от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление въз основа на приетите на първо гласуване на 16 юли 2020 г. законопроекти с вносители: Александър Ненков и група народни представители на 1 юли 2020 г.; Искрен Веселинов, Емил Христов, Александър Ненков и Младен Шишков на 9 юли 2020 г. – точка четвърта за четвъртък, 23 юли 2020 г.
12. Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за Офис на Световната банка в Република България от 12 април 2019 г. Вносител: Министерският съвет на 26 юни 2020 г. – точка първа за петък, 24 юли 2020 г.
13. Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, извън избраните членове по § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 17 от 2015 г., доп., бр. 48 от 2015 г.) Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 19 юни 2020 г. – точка втора за петък, 24 юли 2020 г.
14. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване по така предложения Проект за програма.
Гласували 197 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 49.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 15 юли 2020 г. до 27 юли 2020 г.:
Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител: Искрен Веселинов и група народни представители. Водеща Комисия е Комисията по труда, социалната и демографската политика, разпределен на Комисията по здравеопазването.
Проект на решение за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствие при финансовото управление на публичните средства и дейността на Българската национална телевизия като първостепенен разпоредител с бюджет и одит за ефективността на надзорната дейност, осъществявана от Съвета за електронни медии върху националните обществени доставчици на медийни услуги. Вносител: Мария Илиева и група народни представители. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по културата и медиите.
Законопроект за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. Вносител: Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси, разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по външна политика.
Доклад относно изслушване на кандидата за заместник-омбудсман – Комисията по вероизповеданията и правата на човека е вносител.
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2019 г. – 20 юли 2020 г. Вносител: Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Доклад относно изслушване на кандидата за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на кандидата за член на Комисията по финансов надзор, подпомагащ политиката и по анализ и оценка на рисковете и финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната политика и защита на интересите на инвеститорите, застрахователите и осигурените лица. Вносител: Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги. Вносител: Елена Пешева и група народни представители, разпределен на водещата Комисия по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за храните. Вносител: Валери Симеонов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по земеделието и храните и на допълнителни комисии – Комисията по околната среда и водите и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Съобщения:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България от съюзнически и на чужди въоръжени сили, уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от Военновъздушните сили на Швейцария. Разрешението е в сила за периода от 28 до 31 юли 2020 г. за един полет с цел транспортиране на дипломатически персонал.
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната.
Уведомлението е постъпило на 21 юли 2020 г. с входящ № 003-09-50 и е предоставено на Комисията по отбрана.
И последното съобщение:
От Националния статистически институт е постъпила информация за инфлацията и индексите на потребителските цени за месец юни 2020 г. Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ОМБУДСМАН.
Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 8 юли 2020 г.
Първо ще Ви запозная с правилата за избор на заместник-омбудсман на Народното събрание.
Правилата са следните:
1. Заседанието се излъчва в реално време на интернет страницата на Народното събрание. С Решение на Народното събрание на заседанието присъства предложеният кандидат.
2. Народното събрание изслушва внесения доклад на Комисията по вероизповеданията и правата на човека в резюме.
3. Кандидатът за заместник-омбудсман се представя от омбудсмана до пет минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурата по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване.
6. Кандидатът се смята за избран, ако е получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители.
7. Ако кандидатът за заместник-омбудсман не получи необходимите гласове, Народното събрание приема Решение за откриване на нова процедура по избор.
Заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да представя Доклада, искам да направя процедура по чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъдат допуснати в пленарната зала доцент доктор Диана Ковачева – Омбудсман на Република България, и госпожа Елена Чернева Маркова – кандидат за заместник-омбудсман.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура за допуск.
Гласували 154 народни представители: за 150, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА:
„ДОКЛАД
относно изслушване на кандидата за заместник-омбудсман
На открито заседание, проведено на 16 юли 2020 г. и излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание, Комисията по вероизповеданията и правата на човека проведе изслушване на предложения кандидат за заместник-омбудсман по реда на Раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидат за заместник-омбудсман, публичното оповестяване на документите, представянето и изслушването на кандидата за заместник-омбудсман в Комисията по вероизповеданията и правата на човека, както и процедурата за избор от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание от 8 юли 2020 г., наричани по-нататък Процедурни правила.
Председателят на Комисията господин Красимир Велчев обясни, че изслушването ще се проведе съгласно Процедурните правила. Той обяви, че на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана предложението за заместник-омбудсман се прави от омбудсмана. Омбудсманът доцент Диана Ковачева предложи кандидатурата на госпожа Елена Чернева-Маркова. Към предложението са представени всички изискуеми документи, съгласно Раздел I, т. 2 от Процедурните правила – писмени мотиви, автобиография, диплома за висше образование, документи, удостоверяващи опит в сферата на правата на човека и декларации. Предложението за кандидата, заедно с всички документи, са публикувани в срок на специализирания сайт на страницата на Народното събрание.
Председателят на Комисията информира, че съгласно Раздел IV, т. 1 от Процедурните правила представените документи са проверени и кандидатът отговаря на изискванията на Закона за омбудсмана за заемане на длъжността. В Комисията не са постъпили становища и въпроси към кандидата за заместник-омбудсман от неправителствени организации и медии. Към предложението доцент Диана Ковачева е приложила постъпилите при нея писма за номиниране и подкрепа на кандидатурата на госпожа Елена Чернева-Маркова. В тях се акцентира на високия професионализъм и личностни качества на госпожа Елена Чернева-Маркова. Изтъкват се успехите ѝ като председател на Националното бюро за правна помощ и репутацията ѝ на утвърден юрист с безспорни морални качества.
Изразяват се мнения за дългогодишния ѝ опит като ръководител на проекти за реализиране на важни инструменти за достъп до правна помощ на уязвимите групи в обществото. Сочи се, че активната ѝ гражданска позиция и експертиза в областта на защитата на правата на човека ще допринесат за ефективната работа на институцията на националния омбудсман.
Кандидатурата на госпожа Елена Чернева-Маркова беше представена от омбудсмана.
Доцент Диана Ковачева информира за проведената от нея публична процедура за номиниране и изслушване на кандидати за заместник-омбудсман, която отговаря в пълна степен на всички изисквания на Парижките принципи на ООН и на чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана. Акредитацията на институцията на омбудсмана със статут „А“ е не само признание за работата на институцията, но и задължение да прилага в пълен обем принципите за публичност, прозрачност и състезателност при номинирането на заместник-омбудсман.
Публично са били изслушани двама кандидати за заместник-омбудсман, номинирани от неправителствени организации, като изслушването е предавано в реално време по интернет. Оценката на кандидатите се е осъществила от сформирана от омбудсмана комисия, включваща членове на Консултативния конституционен съвет към омбудсмана по методика, предварително оповестена на интернет страницата на омбудсмана.
На първо място е класирана госпожа Елена Чернева-Маркова. Доцент Ковачева сподели, че е била впечатлена от представянето и на двамата кандидати, и единственото, което може би е надделяло в мнението на журито, е било юридическото образование на госпожа Чернева – с дългогодишен опит като адвокат, възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, и като председател на Бюрото за правна помощ в България. По време на изслушването госпожа Чернева е демонстрирала знания, опит и експертиза в областта на защитата на основните права на човека, които би използвала по адекватен начин в работата си като заместник-омбудсман. Като адвокат, който е работил дълги години с хора, с техните жалби и правни проблеми, госпожа Чернева ще допринесе по позитивен начин за връзката на омбудсмана с гражданите и би била полезна при отговорите на над 13 хиляди жалби, които омбудсманът получава традиционно всяка година, както и при изработването на правни становища към Народното събрание и на искания към Конституционния съд. Доцент Ковачева изрази увереност, че в лицето на госпожа Чернева ще има работещ, активен и действен заместник-омбудсман, добре мотивиран да изпълнява тази функция.
След представянето на кандидатурата се премина към личното представяне на кандидата и излагане на концепцията му за работа като заместник-омбудсман.
В изложението си госпожа Елена Чернева-Маркова сподели, че мотивацията ѝ да се кандидатира за заместник-омбудсман е свързана със социалния фокус на тази позиция – защита правата на гражданите. Професионалният ѝ опит и като адвокат, близо 30 години, и като председател на Националното бюро за правна помощ – 8 години, би ѝ помогнал да отговори на предизвикателствата, пред които е поставена институцията на омбудсмана. Защото националният омбудсман като правозащитна институция има много общи черти с професията на адвоката от гледна точка на познаване както на законодателството, което регламентира основните права и свободи на гражданите, така и на механизмите за организиране на тяхната защита.
Като адвокат и като председател на Националното бюро за правна помощ госпожа Чернева счита институцията на омбудсмана за позната и близка. Тя посочи, че защитата на правата на гражданите е тясно свързана и се основава на професионални и лични качества: юридически опит, житейски опит и отдаденост на каузата за защита на правата на гражданите.
Госпожа Чернева изтъкна, че да помагаш на определени групи хора, които сами не могат да защитят своите интереси, като деца в риск, хора с увреждания, жертви на домашно насилие, жертви на трафик на хора, е голямо предизвикателство, а в същото време носи и голямо удовлетворение. Като председател на Националното бюро за правна помощ познава нуждата на гражданите от защита на техните интереси.
Акцентира се на инициираните от Бюрото за правна помощ изменения и допълнения на Закона за правната помощ, които реформират и усъвършенстват цялостната система за правна помощ в България.
Госпожа Чернева сподели, че през годините на сериозна административна работа е развила допълнителни професионални умения, но е започнала да изпитва необходимост като практикуващ юрист да прилага по-активно своя юридически опит в полза на гражданите. Тя подчерта, че ролята на заместник-омбудсмана е да подпомага омбудсмана в неговата цялостна работа. В този смисъл подкрепя проактивния подход на работата на институцията на омбудсмана и счита, че със своята експертиза би допринесла за допълване качеството на извършваните проверки и на изготвянето на отговори по жалби, постъпили от гражданите, както и на становища до Народното събрание, до Министерския съвет във връзка с нормативни актове, до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на нормативни разпоредби. Би насочила усилията си за интегриране на изнесените приемни на омбудсмана с 13-те регионални центрове за консултиране, създадени от Националното бюро за правна помощ, за да може в пълен обем и много по-ефективно гражданите да получат защита на техните нарушени права.
В заключение, госпожа Чернева увери, че ще работи много активно, ще вложи целия си професионален опит да подпомага омбудсмана в неговата работа, ще бъде непримирима към нарушаване на правата на гражданите, ще отстоява безкомпромисно техните права пред институциите, ще бъде диалогична, но и много настоятелна, когато прави искания за защита на правата на гражданите.
Към кандидата за заместник-омбудсман бяха отправени въпроси от народни представители. Въпросите бяха свързани с водещия мотив на кандидата за длъжността с изнесените приемни и взаимодействието им с регионалните центрове на Бюрото за правна помощ с необходимостта от юридическо образование на кандидата, с ролята на заместник-обмудсмана в контекста на законовите правомощия на институцията, с възможни действия при противоречива съдебна практика, с подхода към определени неправителствени организации и с начина на защита правата на българските граждани чрез Европейската социална харта, предвид нейния ревизиран вариант. Госпожа Чернева отговори подробно и задълбочено на поставените към нея въпроси.
В заключение, господин Красимир Велчев изрази мнение, че силата на една институция е в екипната работа. Наблюдавайки досега дейността на институцията на омбудсмана, той отбеляза, че успехите ѝ се дължат на всички, които работят в нея. Според него доцент Ковачева е доказала, че може да работи и като ръководител, и в екип, в интерес на гражданите и на справедливостта, защото най-големият проблем на обществото е ненаказаната несправедливост. Той отправи пожелания към госпожа Чернева успешно да се впише в добрия екип на омбудсмана.
Председателят на Комисията заяви, че ще бъде внесен доклад от изслушването, към който ще се приложи и проект на решение за избор на кандидата за заместник-омбудсман.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, прочетете и Проекта на решение.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-омбудсман
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Избира Елена Николова Чернева-Маркова за заместник-омбудсман.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Госпожо Ковачева, заповядайте в рамките на пет минути да ни представите кандидатурата на госпожа Чернева.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа! На основание чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана и в съответствие с приетите от парламента Правила за избор на заместник-омбудсман предлагам на Народното събрание кандидатурата на госпожа Елена Чернева-Маркова за заместник-омбудсман.
Ще кажа, че предлагам тази кандидатура в резултат на един много оспорван избор и изслушване пред институцията на омбудсмана. Процедурата започна на 24 юни с трима кандидати. Едната от кандидатурите впоследствие бе оттеглена. И тримата кандидати бяха предложени от неправителствени организации... (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: ...с опит в областта на правата на човека. Ще кажа, че наистина и двамата кандидати се представиха изключително достойно. Те бяха изслушани от много авторитетно жури, съставено от представители на Конституционния консултативен съвет към омбудсмана, изключително авторитетни юристи, които имаха възможност да изслушат концепцията на двамата кандидати и също така да им зададат въпроси.
Ще кажа, разбира се, в интерес на истината, че аз бях изключително впечатлена и от двамата кандидати – и от госпожа Чернева, и от господин Милко Недялков. Те бяха много силни, много ярки кандидати. Ако имах две позиции за заместник-омбудсман, веднага щях да предложа на Вашето внимание и двамата. (Шум, реплики и частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Онова, което споделиха и представителите на членовете на Консултативния съвет, беше, че наистина са много силно впечатлени от кандидатите. Онова, което надделя, беше единствено юридическото образование на госпожа Чернева, фактът, че тя е завършила Юридическия факултет на Софийския университет, фактът, че е дългогодишен адвокат и кандидат за заместник-омбудсман в качеството си на председател на Бюрото за правна помощ.
Това, което ще кажа, е, че работата на омбудсмана в годините като цяло се свързва все повече и повече с правна работа, с правни съвети към гражданите, с това да бъдат консултирани правно хората, които минават през приемната на омбудсмана, и е единственото, което надделя и което ме мотивира именно да предложа на Вашето внимание кандидатурата на госпожа Чернева като юрист. Още повече, че за 15-те години живот на институцията на омбудсмана дотук всичките омбудсмани и заместник-омбудсмани са били юристи по образование. Надявам се, че госпожа Чернева ще бъде достоен заместник-омбудсман и също така се надявам, че ще получи Вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема, госпожо Ковачева.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник-омбудсман
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Избира Елена Николова Чернева-Маркова за заместник-омбудсман.“
Гласували 121 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 28.
Предложението е прието.
Честито на госпожа Чернева!
Господин Лазаров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, предлагам едно разместване в така гласуваната преди малко Програма за работата на Народното събрание: точка седма – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, да стане точка четвърта, а останалите да се пренаредят. Законът е консенсусен, кратък, така че моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване за разместване на Програмата по предложение на господин Лазаров.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Госпожо Дамянова, заповядайте за процедура.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля срокът за предложения между първо и второ гласуване по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование да бъде удължен с още седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дамянова.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура от госпожа Дамянова за удължаване на срока по Закона за училищното и предучилищното образование.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Вносител – Евгени Будинов и група народни представители.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Госпожо Чеканска, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14 юли 2020 г.
На извънредно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 16 юли 2020 г., беше обсъден Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14 юли 2020 г. От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Евгени Будинов.
С предложения Законопроект се регламентира в Закона за радиото и телевизията предоставянето на Народното събрание на сигнал от Българската национална телевизия (БНТ) за откритите заседания на парламента, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата му. Предложението цели уреждането на това предоставяне чрез създаването на нова алинея в чл. 52 от Закона за радиото и телевизията.
Предлаганото допълнение е необходимо поради това, че в действащия текст на чл. 52 от Закона, който не е променян от 2010 г., не са отразени промените, предвидени в отразяване на дейността на Народното събрание в последните години – чрез интернет излъчване в реално време. Той урежда само случаите на безвъзмездно предоставяне на програмно време от БНТ на българския парламент, но не и отношенията им относно сигнала за интернет излъчването, които имат своята регламентация в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
С това законодателно предложение ще се отстранят пропуските в уредбата на тази материя, които при сегашната празнота в законодателството относно интернет излъчването на откритите заседания на Народното събрание в реално време, биха могли да доведат до несъответствия при прилагането на нормите от Закона за радиото и телевизията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведено гласуване народните представители от Комисията по културата и медиите единодушно с 16 гласа „за“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Чеканска.
Колеги, разисквания ще имаме ли?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Много е показателен този законопроект за начина, по който работи Народното събрание. Някъде от около три години и половина, откакто съществува Народното събрание в този състав, с няколко колеги, между другото, някои от тях дори отдясно, говорим за това, че трябва да има промени в Закона за радиото и телевизията, говорим за това, че особено обществените медии имат сериозен проблем в начина, по който функционират. Аз специално се опитвам да наложа темата за обществената функция на частните медии – говоря за цялостна реформа в медийното пространство, която да е съгласувана по някакъв начин със самите медии и която да може да доведе до промени в 111-ото място по свобода на словото, на което се намираме.
В момента всяка вечер хора протестират пред Националната телевизия, защото смятат, че начинът, по който отразява Националната телевизия, тоест основната обществена медия, е неадекватен. Преди година и половина внесохме Законопроект, в който част от тези проблеми според мен съвсем адекватно се решаваха. Той мина преди около седем-осем месеца през Комисията по медии, която уклончиво го отхвърли, но това не значи, че той не трябва да влезе в залата.
Отпреди две години сте обещали – и от Министерството на културата, и Вежди Рашидов, който управлява ресорната комисия в парламента, да направите нов Закон за радиото и телевизията. Направихте, внесохте и изтеглихте. Резултатът накрая е, че след три години и половина усилия на това мнозинство освен отхвърлянето на нашия законопроект, който дори не смеете да внесете в залата, а трябва да го направите, не сте свършили нищичко. Накрая се появява Законопроект, начело с господин Будинов, който казва, че трябва да излизаме в сайта на Националната телевизия. Ето това е цялата Ви работа – пълен провал!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14 юли 2020 г.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура – госпожо Чеканска, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Процедура – на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение да приемем и на второ гласуване Законопроект за допълнение на току-що приетия Законопроект за допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-72, внесен от Евгени Будинов и група народни представители на 14 юли 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура от госпожа Чеканска.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Чеканска.
ДОКЛАДЧИК РАДОСЛАВА ЧЕКАНСКА:
„ЗАКОН
за допълнение на Закона за радиото и телевизията
Параграф единствен. В чл. 52, се създава ал. 5:
„(5) Българската национална телевизия при условия и по ред, определени в договор, предоставя на Народното събрание за свободно и безвъзмездно ползване сигнал за откритите заседания, които се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона и параграф единствен.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.

Преминаваме към трета точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ.
Вносител е Искрен Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Александрова.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
На свое заседание, проведено на 15 юли 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – госпожа Десислава Ахладова и господин Евгени Стоянов – заместник-министри, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на финансите – госпожа Росица Петкова, държавен експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“; от Висшия съдебен съвет – госпожа Даниела Марчева и госпожа Олга Керелска – членове; от Върховния касационен съд – госпожа Емануела Балевска и господин Борислав Белазелков – съдии; от Софийския градски съд – господин Стефан Кюркчиев, заместник-председател, и господин Александър Ангелов, съдия; от Висшия адвокатски съвет – адвокат Валя Гигова, член; от Камарата на частните съдебни изпълнители – господин Неделчо Митев, член на Съвета на Камарата; от Асоциацията на банките в България – госпожа Елеонора Христофорова, юрисконсулт; от Асоциацията на колекторските агенции в България – господин Атанас Каракашев; от Института за пазарна икономика – госпожа Екатерина Баксанова и господин Иван Георгиев, правни експерти; господин Емил Радев – член на Европейския парламент.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Христиан Митев, който посочи, че с него се предвижда въвеждането на 10-годишна абсолютна погасителна давност по отношение на частните задължения на физическите лица. Той допълни, че Република България е единствената държава – членка на Европейския съюз, която не е въвела абсолютната погасителна давност за задължения на граждани или процедури за потребителска несъстоятелност.
Господин Митев отбеляза, че в българското законодателство липсва уредба, която да дава възможност на физическо лице, изпаднало в невъзможност да заплаща своите изискуеми задължения, да започне процедура по обявяване на фалит или да се освободи от задълженията си след изтичане на определен период от време. Той посочи, че с въвеждането на 10-годишната абсолютна погасителна давност няма да се промени действащият режим за 3- и 5-годишна давност и длъжниците ще могат да се възползват от нея. Защитени са в достатъчна степен и интересите на кредиторите предвид дългия срок, в който могат да съберат вземанията си.
По Законопроекта са постъпили становища от Министерството на правосъдието, Министерството на финансите и Асоциацията на банките в България.
Госпожа Керелска, съдия Белазелков и адвокат Гигова се обединиха около становището, че е необходимо прецизиране на разпоредбите относно началния момент и изключенията при прилагане на института на абсолютната погасителна давност и допълниха, че предвиденият 10-годишен период е изключително кратък предвид продължителността на някои съдебни производства.
Заместник-министър Ахладова отбеляза, че е необходимо да бъде извършено транспониране на Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за рамките за превантивно преструктуриране, за опрощаването на задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 (Директива за преструктурирането и несъстоятелността) и допълни, че предложената давност не е съобразена с продължителността на гражданския процес в България.
В дискусията взе участие народният представител Тодор Байчев, който изрази подкрепата си към Законопроекта и отбеляза, че предложените текстове се нуждаят от прецизиране.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Александрова.
Мотиви на вносител ще има ли?
Заповядайте, господин Веселинов, за да ни запознаете с мотивите на вносителите.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда много кратък.
Това е може би един от най-важните законопроекти, които разглеждаме в тази зала през целия мандат. Той е важен за една огромна група хора в България, които по една или друга причина са имали неблагополучието да изтеглят кредити, изплащали са ги, били са коректни в един немалък период от време, след това някакво неблагополучие ги е довело до невъзможност да плащат и затъват в една спирала, наречена като фигура „вечния длъжник“.
Ние имаме изпълнителни производства, които продължават повече от 10 – 15 години. Нещо повече, дългът, който има едно лице се прехвърля след това като наследство на неговите деца и като цяло тази дългова верига на практика няма край. Ние сме единственият случай в Европейския съюз, при който няма никаква защита за длъжника по отношение на времето или по отношение на някаква процедура, която да му позволи да поднови живота си, след като се е опитал да изплати задълженията си към своите кредитори.
Нещо повече, през целия този период, през който вървят изпълнителните производства, се трупат наказателни лихви, други разходи, които утежняват и утежняват дълга, така че действително понякога се връща многократно повече, отколкото всъщност е взето.
Съгласно нашите данни над 600 хиляди са такива производства, които са дългогодишни. Това са стотици хиляди съдби. Много от хората, които са в това положение, предпочетоха да емигрират от България, за да могат да получават някакви сносни доходи зад граница, където съдия-изпълнителите не ги преследват. Нашето предложение е доста балансирано, тъй като срокът за тази абсолютна давност е десет години, тоест през цялото време на тези десет години кредиторът има възможност да се удовлетворява от доходите и съответно от имуществото на длъжника.
В рамките на дискусията в Комисията неколкократно е споменавано, че този срок не е съобразен с продължителността на съдебните производства в България, които наистина понякога са дълги, но всъщност ние сме имали предвид дължината на тези производства, затова не сме изключили спирането на давността по време на дело, а само прекъсването й. Въпреки това, вносителите смятаме, че няма проблем да се прецизира текстът и изрично да бъде изключен периодът, през който се водят съдебни дела от тази 10 годишна давност.
Във всеки случай благодаря на всички народни представители от всички парламентарни групи, че подкрепиха тази инициатива и вярвам, че в един конструктивен диалог, включително с организациите, които представляват кредиторите, ние ще намерим необходимия баланс, така че на първо място да защитим интересите на гражданите, но, разбира се, да не преместим тежестта и да не оставим негативите само у кредиторите. Призовавам Ви да подкрепите този законопроект. Смятам наистина, че той ще бъде една глътка въздух за десетки хиляди хора в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за допълнение на Закона за задълженията и договорите, № 054-01-56, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители на 25 юни 2020 г. Това е първо четене на Закона.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към четвърта точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
Вносители – Димитър Лазаров и група народни представители, на 1 юли 2020 г., приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаема госпожо Председател, моля преди да пристъпим към разглеждане на Законопроекта да подложите на гласуване за допуск в залата на заместник-министъра на отбраната господин Запрянов и на полковник Велко Атанасов – временно изпълняващ длъжността началник на Служба „Военна информация“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Лазаров.
Моля, гласувайте допуска на посочените господа от господин Лазаров.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване, № 054-01-59, внесен от Димитър Лазаров и група народни представители на 1 юли 2020 г., приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 7.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 9.
По § 12 има предложение на народните представители Владимир Тошев и Десислава Костадинова-Гушева:
„В § 12 , т. 2 да отпадне“.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 10:
„§ 10. В чл. 24, ал. 6, т. 4 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 12.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Гласуваме наименованието на Закона; текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3; отхвърлянето на § 4; текста на вносителя за параграфи 5, 6, 7 и 8, които стават съответно параграфи 4, 5, 6 и 7; отхвърлянето на § 9; текста на вносителя за параграфи 10 и 11, които стават съответно параграфи 8 и 9; редакцията на § 12, който става § 10 по Доклада на Комисията; текста на вносителя за параграфи 13, 14 и 15, които стават съответно 11, 12 и 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По § 16 има предложение на народните представители Владимир Тошев и Десислава Костадинова-Гушева – § 16 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 16 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 14.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Ще подложа на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за неподкрепяне на текста на вносителя за § 16, както и текста на вносителя за параграфи 17, 18, 19, 20, 21, които получават съответна номерация 14, 15, 16, 17 и 18.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: По § 22 има предложение на народните представители Владимир Тошев и Десислава Костадинова-Гушева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 19.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 20.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 21.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 22.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 23.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 25.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за отхвърляне на § 22 по вносител, както и текстовете на вносителя за параграфи 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29 и 30, които получават съответна номерация 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: „Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 27.
„Заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 28.
Предложение на народните представители Владимир Тошев и Десислава Костадинова-Гушева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 29:
„§ 29. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. …) навсякъде думите „служба „Военна информация“ и „Служба „Военна информация“ се заменят със „Служба „Военно разузнаване“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 30.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 31.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 32.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 33.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: наименованието на подразделението на Закона „Допълнителна разпоредба“; текста на вносителя за § 31, който става § 27; наименованието на подразделението „Заключителни разпоредби“; текста на вносителя за § 32, който става § 28; редакцията, предложена от Комисията за § 33, който става § 29; както и текстовете на вносителя за параграфи 34, 35, 36, 37 и 38, които стават съответно параграфи 30, 31, 32, 33 и 34.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 39.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 40.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 41.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текстовете на вносителя за параграфи 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 48, които стават съответно параграфи 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43 и 44.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Всички предложени текстове са приети.
С това завършихме второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване.

Продължаваме с:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Вносител – Министерският съвет.
Законът е приет на първо гласуване на 21 май и продължаваме.
Кой ще го представи?
Господин Николов.
Последният приет текст е текстът на вносителя за § 33, който става § 34, така че ще започнем с § 34 по вносител.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 35:
„§ 35. Член 47 се изменя така:
„Чл. 47. (1) Заявление за участие в конкурс или в търг може да подава всяко физическо или юридическо лице или техни обединения, за което не е налице основание за изключване по чл. 23, ал. 2 и отговаря на изискванията на чл. 23а, ал. 1. Лице, което е подало заявление, има правата на кандидат в конкурса или в търга. От датата на подаване на оферта лицето придобива правата на участник в конкурса или в търга.
(2) Едно физическо или юридическо лице може да участва само в едно обединение.
(3) Свързани лица не могат да бъдат самостоятелни кандидати или участници в един и същ конкурс или търг, включително като участници в различни обединения.
(4) С конкурсните или с тръжните книжа не може да се поставят изисквания обединенията да имат определена правна форма, за да могат да подадат заявление.
(5) Заявлението се подава по образец, одобрен от министъра на енергетиката.
(6) Заявлението съдържа:
1. трите имена, съответно наименованието на кандидата, данните за контакт, включително електронен адрес, единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът е установен;
2. декларациите по чл. 23, ал. 3;
3. при кандидати обединения – копие на договора за обединение, а когато няма договор или в договора не е посочено лицето, което представлява участниците в обединението – и документ, подписан от лицата в обединението, в който се посочва представляващият;
4. информация относно начина и датата на закупуване на конкурсните или тръжните книжа, на плащане на таксата за участие и на внасяне на депозита за участие;
5. посочените в конкурсните или в тръжните книжа документи по чл. 23а, с които се доказва изпълнението на изискванията относно финансовите, техническите и професионалните възможности;
6. други документи и/или информация, определени със заповедта или с решението за откриване на производството и в конкурсните или в тръжните книжа;
7. списък на документите и информацията, които се съдържат в заявлението, подписан от кандидата.
(7) Заявлението се поставя в запечатана непрозрачна опаковка, обозначена с надпис „Заявление за участие в конкурс/търг“, с посочване на наименованието на площта или на находището.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 36, като:
1. В ал. 2 думите „заседание/заседания“ се заменят със „заседание“;
2. В ал. 3 думата „точно“ се заличава;
3. В ал. 4 думата „точни“ се заличава.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 37, като в ал. 3 цифрата „3“ се заменя с „три“ и думата „искането“ се заменя с „уведомлението“, а в ал. 4 думата „могат“ се заменя с „може“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 38.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 39, като в т. 5 думата „могат“ се заменя с „може“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 40, като думата „могат“ се заменя с „може“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 34 по вносител, който става § 35; текста на вносителя за § 35, който става § 36 с предложените от Комисията редакционни поправки; текста на вносителя за § 36, който става § 37 с предложенията за заместване в текста, направени от Комисията; текста на вносителя за § 37, който става § 38; текста на вносителя за § 38, който става § 39 с предложението за заместване от Комисията; и текста на вносителя за § 39, който става § 40 с предложението за заместване в текста, направено от Комисията.
Гласували 80 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 3.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 41, като:
1. В ал. 2, т. 1 думата „името“ се заменя с „трите имена“, а думите „посочване на“ се заличават;
2. В ал. 4, изречение второ думата „точни“ се заличава.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 42:
„§ 42. Създава се чл. 51а:
„Чл. 51а. (1) Министърът на енергетиката извършва съгласуването по чл. 26, ал. 1, когато заявлението отговаря на изискванията.
(2) След получаването на всички становища по чл. 26, ал. 1, когато те са положителни се публикува съобщение за предстоящо предоставяне на разрешение в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на Министерството на енергетиката.
(3) Когато в срока по чл. 39, ал. 1, т. 3 друг кандидат заяви интерес за същата площ и за същата група подземни богатства, получените документи по чл. 51, ал. 3 се връщат на подалия ги кандидат.
(4) С изтичането на срока по чл. 39, ал. 1, т. 3, когато не е заявен интерес за същата площ и за същата група подземни богатства от друг кандидат, се открива производство за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване по право.
(5) Длъжностни лица в Министерството на енергетиката разглеждат работната програма по чл. 51, ал. 3 в
30-дневен срок от откриване на производството по ал. 4. Когато програмата не отговаря на установените технически или технологични стандарти, кандидатът се уведомява писмено да я коригира в съответствие с дадените му указания в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. Кандидатът се уведомява писмено за приемането на работната програма в срока за разглеждането ѝ.
(6) Когато кандидатът не е посочил адрес на електронна поща и не бъде открит на посочения от него адрес, уведомленията по ал. 5 се публикуват на интернет страницата на Министерството на енергетиката за срок от три месеца. В тези случаи 30-дневният срок за коригиране на работната програма започва да тече от датата, на която е изтекъл тримесечният срок.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 43, като в ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. за кандидата е налице основание за изключване по чл. 23, ал. 2 или не отговаря на изискване по чл. 23а, ал. 1;“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 45, като в ал. 2 думите „3-месечен“ се заменят с „тримесечен“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Ще подложа на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 40, който става § 41, с предложената редакция в текста от Комисията; редакцията, предложена от Комисията за § 41, който става § 42; текста на вносителя за § 42, който става § 43, с предложената редакционна поправка от Комисията; текста на вносителя за § 43, който става § 44; както и текста на вносителя за § 44, който става § 45, с предложението за заместване, направено от Комисията.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, които става § 46:
„§ 46. Член 54 се изменя така:
„Чл. 54. (1) За предоставяне на концесия за добив по право при условията на чл. 29, ал. 1 се подава писмено заявление, включително по електронен път, до министъра на енергетиката, което съдържа:
1. трите имена, съответно наименованието на кандидата, данните за контакт, включително електронен адрес, единен идентификационен код по чл. 23 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, БУЛСТАТ и/или друга идентифицираща информация в съответствие със законодателството на държавата, в която кандидатът е установен;
2. подземните богатства по чл. 2, за които се иска концесията;
3. наименованието, местоположението и координатите на характерните гранични точки на концесионната площ;
4. номер и дата на удостоверение за търговско откритие;
5. информация относно начина и датата на плащане на таксата, дължима при подаване на заявление.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. декларациите по чл. 23, ал. 3 и документите по чл. 23а;
2. план за разработка на находището с кратко описание на целите, сроковете за започването му, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, включително информацията по чл. 51, ал. 2 от Закона за водите, безопасността на населението и човешкото здраве и културните ценности;
3. концесионни обосновки – правна и финансово-икономическа обосновка, съответстващи на изискванията, определени в приложение № 2.
(3) Длъжностни лица в Министерството на енергетиката проверяват наличието на изискуемите информация и документи в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1. При наличие на нередовности и/или непълноти, включително когато планът за разработка на находището не отговаря на установените технически или технологични стандарти или на условията и мерките, предвидени с влязъл в сила акт, постановен по реда на глава шеста от ЗООС, или правната или финансово-икономическата обосновки не са в съответствие с изискванията по приложение № 2, до кандидата се изпраща писмено уведомление с посочване на констатираните нередовности и/или непълноти, указания и срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 30 дни и по-дълъг от 60 дни от съобщението за това. На кандидата се указва, че неотстраняването на констатираните нередовности или непълноти в определения срок е основание за прекратяване на производството по подаденото заявление.
(4) Когато кандидатът не е посочил адрес на електронна поща и не бъде открит на посочения от него адрес, уведомлението по ал. 3 се публикува на интернет страницата на Министерството на енергетиката за срок от три месеца. В този случай определеният срок за отстраняване на нередовностите и/или непълнотите, и/или коригиране на плана за разработка, и/или обосновките започва да тече от датата, на която е изтекъл тримесечният срок.
(5) С получаването на всички становища по чл. 26, ал. 1, когато те са положителни, производството за предоставяне на концесия по право се смята за открито, за което кандидатът се уведомява писмено.
(6) Министърът на енергетиката мотивирано прекратява производството по подаденото заявление, съответно по предоставяне на концесия за добив, когато:
1. не е изпълнено някое от условията по чл. 29, ал. 1;
2. за кандидата е налице основание за изключване по чл. 23, ал. 2 или не отговаря на изискване на чл. 23а, ал. 1;
3. кандидатът не е отстранил нередовностите или непълнотите в срока по ал. 3 или 4;
4. е постъпило писмено искане от титуляря на удостоверение за търговско откритие;
5. кандидатът е декларирал или представил невярна информация;
6. не е налице някое от условията по чл. 39, ал. 2, т. 5;
7. е налице основание по чл. 54б, ал. 3.
(7) В случаите по ал. 6 на титуляря на удостоверение за търговско откритие не се дължи обезщетение за направените от него разходи.
(8) Актът на министъра на енергетиката за прекратяване на производството за предоставяне на концесия за добив по право може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 47.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 48, като в ал. 2 думата „могат“ се заменя с „може“, а думите
„3-месечен“ се заменят с „тримесечен“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 49, като в ал. 1 думите „рамките на“ се заменят със „съответствие с“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания по представените текстове?
Ще подложа на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 45, който става § 46; текста на вносителя за § 46, който става § 47; текста на вносителя за § 47, който става § 48, с предложенията за заместване в текста, направен от Комисията; текста на вносителя за § 48, който става § 49, с предложението за заместване, направено от Комисията; и текстовете на вносителя за параграфи 49 и 50, който стават съответно параграфи 50 и 51.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 52:
„§ 52. В част втора, глава втора, раздел III се създава чл. 57а:
„Чл. 57а. (1) Концесия за добив по право на държавно предприятие по чл. 39, ал. 2, т. 5 се предоставя по искане на министъра, който е определен за орган на управление на предприятието, до министъра на енергетиката.
(2) В искането се съдържа информация за:
1. необходимостта от предоставяне на концесията и за изпълнение на условията по чл. 39, ал. 2, т. 5;
2. наименованието, местоположението и координатите на характерните гранични точки на находището;
3. координатите на характерните гранични точки на концесионната площ;
4. имотите – държавна собственост, които са в границите на концесионната площ;
5. изготвени от държавното предприятие план за разработка на находището със съдържание съгласно чл. 54, ал. 2, т. 2 и финансово икономическа обосновка;
6. декларациите по чл. 23, ал. 3 и декларация, че предприятието притежава необходимите за извършване на добива финансови, технически и професионални възможности.
(3) Министърът на енергетиката извършва съгласуването по чл. 26 и преценява целесъобразността и законосъобразността съобразно условията по чл. 56, ал. 1, т. 1, 2 и 3 на предложението за предоставяне на концесия за добив, и внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия.
(4) Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия по право на държавното предприятие. Решението е със съдържанието по чл. 54а, ал. 3.
(5) Министърът на енергетиката и държавното предприятие сключват договор за концесия в срок до три месеца от влизането в сила на решението по ал. 4.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 53.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 54.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 55.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 56.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56, който става § 57.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 58.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 59:
„§ 58. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 29“ се заменят с „чл. 29, ал. 1“.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Фактическите разходи по ал. 1 и 2 се заверяват задължително от регистриран одитор преди да се приемат за извършени от министъра на енергетиката.“
3. Досегашните ал. 3 – 5 стават съответно ал. 4 – 6.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея думите „и 17“ се заличават.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за текста на § 51, който става 52; текстовете на вносителя за параграфи 52, 53, 54, 55, 56, 57, които стават съответно параграфи 53, 54, 55, 56, 57, 58, както и редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 58, който става 59; текста на вносителя за параграфи 59 и 60, които стават съответно параграфи 60 и 61.
Гласували 83 народни представители: за 79, против 1, въздържали се 3.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 63, като:
„1. в чл. 66б, ал. 2 думите „рамките на“ се заменят със „съответствие с“;
2. в чл. 66в, ал. 1 думите „чл. 36, ал. 2 и 3 и“ се заличават, а в ал. 2 и 3 цифрата „3“ се заменя с „три“.“
По параграф 63 има предложение на народния представител Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63, който става § 64:
„§ 64. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се нова т. 7:
„7. когато в срок до три години от влизането в сила на концесионния договор не е започнал добив на подземни богатства по причини, за които концесионерът отговаря, като неподаване на заявление или искане за започване на процедура по специален закон, неизпълнение на указания на компетентен орган при провеждане на процедура по специален закон и други;“
б) досегашната т. 7 става т. 8.
2. В ал. 3 думите „юридическото лице“ се заменят с „търговеца“, а след думите „чл. 23“ се добавя „и 23а“.
3. В ал. 4 думите „юридическото лице“ се заменят с „търговеца“, а след думите „чл. 23“ се добавя „и 23а“.
4. Създава се ал. 5:
„(5) Договор за концесия по чл. 66а се прекратява при:
1. настъпване на някое от основанията по ал. 2, т. 1, 2, 4 – 8;
2. прекратяване на дейността на държавното предприятие, освен ако със закон не е определено друго държавно предприятие, на което да се прехвърлят правата и задълженията по концесията;
3. нарушаване на забраната по чл. 66а, ал. 1, т. 2;
4. настъпване на друго условие, определено със закона, с който е образувано държавното предприятие.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 65.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65, който става § 66, като в т. 1 думите „В основния текст“ се заменят с „В текста преди т. 1“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66, който става § 67.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67, който става § 68, като след думите „се създава раздел ІІа“ се добавя „с чл. 71а – чл. 71в“ .
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 69:
„§ 69. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „с който“ се добавя „на титуляра или на концесионера се прехвърля вещно право или“ и думите „условията, редът и обезщетението за ползване на земята“ се заменят с „условията и редът за плащане на възнаграждение за това право“.
2. В ал. 2 след думите „заинтересованата страна“ се добавя „на която са предоставени права за подземните богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69, който става § 70.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70, който става § 71.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 61, който става § 62; текста на вносителя за § 62, който става § 63 с предложението за заместване в текста на вносителя, направено от Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 63, който става § 64; текста на вносителя за § 64, който става § 65; текста на вносителя за § 65, който става § 66 с предложението за заместване в текста, направено от Комисията; текста на вносителя за § 66, който става § 67; текста на вносителя за § 67, който става § 68 с предложението за допълване в текста, направено от Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 68, който става § 69; текста на вносителя за § 69, който става § 70; и § 70, който става § 71.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71, който става § 72.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 73.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73, който става § 74, като думата „могат“ се заменя с „може“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74, който става § 75, като в чл. 92б ал. 2 се изменя така:
„(2) За резултатите от извършените проверки се съставя констативен протокол.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75, който става § 76.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 76, който става § 77.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 77, който става § 78.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79, който става § 80.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80, който става § 81.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за параграфи 71 и 72, които стават параграфи 72 и 73; текста на вносителя за § 73, който става § 74 с предложението за заместване, направено от Комисията; текста на вносителя за § 74, който става § 75 с редакционната поправка, предложена от Комисията; текста на вносителя за параграфи 75, 76, 77, 78, които стават съответно параграфи 76, 77, 78, 79; текста на вносителя за парафи 79, 80, които стават съответно параграфи 80 и 81.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81, който става § 82.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82, който става § 83, като в т. 1 думите „извадка от картата на възстановената собственост и други подобни“ се заменят с „например извадка от картата на възстановената собственост“, а в т. 2.1 думите „чл. 29“ се заменят с „чл. 29, ал. 1“.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 83, който става § 84:
„§ 84. (1) Заявленията за предоставяне на концесии, подадени в сроковете по § 4, 4а или 4б от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. ...), за които до влизането в сила на този закон не е прието решение на Министерския съвет, се разглеждат при условията и по реда на ал. 2 – 9, като се прилагат и условията по § 4, 4а или 4б от преходните и заключителните разпоредби на отменения Закон за концесиите (обн., ДВ, бр. ...).
(2) Кандидатите, подали заявленията по ал. 1, предоставят на министъра на енергетиката концесионните анализи – екологичен, финансово-икономически и правен анализ, съгласно приложение № 1, декларациите по чл. 23, ал. 3 и документите по чл. 23а, ал. 3, 4 и 5.
(3) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на енергетиката уведомява писмено кандидатите за задължението по ал. 2. Срокът за предоставяне на концесионните анализи, декларациите и документите по ал. 2 е три месеца от получаване на уведомлението.
(4) Концесионните анализи, декларациите и документите по ал. 2 се проверяват в 14-дневен срок от предоставянето им. При наличие на нередовности и/или непълноти, включително когато концесионните анализи не отговарят на изискванията по приложение № 1, до кандидата се изпраща писмено уведомление с посочване на констатираните нередовности и/или непълноти, указания и срок за отстраняването им, който не може да бъде по-кратък от 30 дни и по-дълъг от 60 дни от получаване на уведомлението.
(5) Когато в срока по ал. 3, изречение второ не бъдат представени изискуемите концесионни анализи, декларации и документи по ал. 2, съответно в срока по ал. 4, изречение второ не са отстранени нередовностите и/или непълнотите, правото за получаване на концесия без търг или конкурс се погасява от датата на изтичане на срока по ал. 3, изречение второ, съответно на срока по ал. 4, изречение второ.
(6) Министърът на енергетиката извършва съгласуването по чл. 26 след приемане на концесионните анализи, декларациите и документите по ал. 2.
(7) Министърът на енергетиката преценява целесъобразността и законосъобразността от предоставяне на концесия за добив съобразно условията по чл. 56, ал. 1, когато всички получени становища по чл. 26, ал. 1 са положителни.
(8) В срок до 6 месеца от получаване на становищата по ал. 7 министърът на енергетиката внася в Министерския съвет мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на Министерския съвет и проект на договор за концесия.
(9) Министерският съвет приема решение за предоставяне на концесия за добив по право. Решението съдържа реквизитите по чл. 54а, ал. 3.
(10) За добива на подземни богатства до сключването на концесионния договор, съответно до погасяването на правото за получаване на концесия без търг или конкурс, кандидатите по ал. 2 заплащат концесионно плащане, определено по реда на чл. 61, заедно с дължимите лихви и ДДС за съответния период.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 84, който става § 85:
„§ 85. (1) Концесионерите по сключените договори за концесия за добив на подземни богатства по отменената ал. 2 на чл. 3 от Закона за подземните богатства, които не са приведени в съответствие с действащото законодателство, предоставят на министъра на енергетиката декларациите по чл. 23, ал. 3 и документите по чл. 54, ал. 2, т. 2 и 3, в случай че не са ги предоставили до влизането в сила на този закон. Сключените договори се привеждат в съответствие с действащото законодателство.
(2) В тримесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на енергетиката уведомява писмено концесионерите за задължението за предоставяне на декларациите и документите по ал. 1. Срокът за предоставянето им е три месеца от получаване на уведомлението.
(3) Когато в срока по ал. 2 не бъдат представени изискуемите документи или концесионен договор по ал. 1 не бъде приведен в съответствие с действащото законодателство, същият се прекратява с решение на Министерския съвет поради противоречие със закона.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85, който става § 86, като в ал. 2 думите „този закон“ се заменят със „Закона за подземните богатства“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86, който става § 87, като ал. 2 се изменя така:
„(2) Разпоредбите на този закон относно изменението, включително на срока, и прекратяването на договорите, както и разпоредбата на § 86 се прилагат за договорите по ал. 1.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 87, който става § 88:
„§ 88. Започналите и неприключени до влизането в сила на този закон процедури по предоставяне на разрешения за търсене и проучване или за проучване, или концесии за добив на подземни богатства, се довършват по досегашния ред.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 81, който става § 82; текста на вносителя за § 82, който става § 83 с предложенията за заместване в текста, направени от Комисията; текста на вносителя за наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“; редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 83, който става § 84; редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 84, който става § 85; текста на вносителя за § 85, който става § 86 с предложенията за заместване в текста, направени от Комисията; текста на вносителя за § 86, който става § 87 с предложението за заместване в текста, направено от Комисията; редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 87, който става § 88.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 3, въздържал се 1.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88, който става § 89, като:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Министерският съвет приема наредбата по чл. 61, ал. 3 в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.“
2. В ал. 2 думата „Нормативните“ се заменя с „Подзаконовите нормативни“.
Предложение на народния представител Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 90:
„§ 90. За концесионните договори, влезли в сила до влизането в сила на този закон, по които не е започнала добивна дейност, тригодишният срок по чл. 67, ал. 1, т. 7 започва да тече от влизане в сила на този закон.“
Предложение на народния представител Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 91:
„§ 91. За концесии за добив на подземни богатства, чийто срок изтича в 6-месечен срок преди или до една година от влизането в сила на този закон, концесионерът може да направи мотивирано предложение по чл. 36, ал. 2 или 3 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон, при условие че към датата на подаване на заявлението са изпълнени условията по чл. 36, ал. 2 или 3.“
По § 89 има предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, ако продължавате, ще Ви направя забележка. (Оживление.)
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 89, който става § 92:
„§ 92. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
„1. В чл. 69:
а) в ал. 1:
аа) точка 1 се изменя така:
„1. за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване или с проучване на подземни богатства въз основа на разрешение, издадено по Закона за подземните богатства – за срока на разрешението;“
бб) създава се т. 4:
„4. за извършване на дейности, свързани с допроучване на подземни богатства въз основа на предоставена концесия за добив по Закона за подземните богатства – за периода, в който ще бъдат извършени дейностите по допроучване в съответствие със съгласуван по реда на Закона за подземните богатства работен проект.“;
б) в ал. 2, т. 2 след думите „ал. 1, т. 1“ се добавя „и 4“.
2. В чл. 70:
а) в ал. 1, т. 2 думите „за извършване на дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства по реда на Закона за подземните богатства“ се заменят с „в случаите по чл. 69, ал. 1, т. 1 и 4“;
б) в ал. 2:
аа) в текста преди т. 1 думите „свързани с търсене и проучване на подземни богатства“ се заменят със „свързани с търсене и проучване или с проучване, или с допроучване на подземни богатства“;
бб) точка 1 се изменя така:
„1. разрешение за търсене и проучване или за проучване, издадено по реда на Закона за подземните богатства или договор за предоставяне на концесия за добив заедно със съгласувания по реда на Закона за подземните богатства работен проект;“
в) в ал. 3, изречение второ думите „дейности, свързани с търсене и проучване на подземни богатства“ се заменят с „дейности, свързани с търсене и проучване или с проучване, или с допроучване на подземни богатства“.
3. В чл. 71, ал. 1 след думите „ал. 1, т. 1“ се добавя „и 4“.
4. В чл. 72, ал. 3 думите „т. 1 и 3“ се заменят с „т. 1, 3 и 4“.
5. В чл. 79:
а) в ал. 1, изречение второ накрая се добавя „като за поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено за концесии за добив на подземни богатства заявлението се подава в срок до три години от влизането в сила на акта за промяна на предназначението“;
б) алинея 10 се отменя.
6. В чл. 160, ал. 2 и 3 цифрата „7“ се заменя с „5“.“
Предложение на народния представител Валентин Николов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 93:
„§ 93. Поземлените имоти в горски територии, чието предназначение е променено за концесии за добив на подземни богатства след 9 април 2011 г. до влизането в сила на този закон и за които дължимата цена по чл. 78, ал. 1 от Закона за горите е заплатена в определения срок, се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението при условията и по реда на чл. 79 от Закона за горите. Срокът за подаване на заявленията за закупуване е три години от влизането в сила на този закон.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 90 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91, който става § 94.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 92, който става § 95:
„§ 95. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. …) чл. 25, ал. 3, т. 4 се изменя така:
„4. изпълнение на дейности по предоставени концесии по Закона за подземните богатства и за инвестиционни проекти, свързани със социално-икономическото развитие на общината.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93, който става § 96:
„§ 96. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи в § 14, ал. 1 след думите „техническата инфраструктура“ се добавя „за изпълнение на дейности по предоставени права по Закона за подземните богатства.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 94, който става § 97, като в т. 3, буква „г“ думите „в основния текст“ се заменят с „в текста преди т. 1“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 88, който става § 89 с предложените редакционни поправки в текста от Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 90 с текст съгласно Доклада на Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 91 с текст съгласно Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 89, който става § 92; предложението на Комисията за създаване на нов § 93 с текст съгласно Доклада на Комисията; предложението на Комисията за отхвърлянето на текста на § 90 по вносител; текста на вносителя за § 91, който става § 94; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 92, който става § 95; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 93, който става § 96; текста на вносителя за § 94, който става § 97 с предложението за заместване в текста, направено от Комисията.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 5, въздържали се няма.
Всички предложени текстове са приети, с което завършихме и второто гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства.

Преминаваме към:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е народният представител Крум Зарков и група народни представители.
Имате думата за представянето, уважаема госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-3, внесен от Крум Костадинов Зарков и група народни представители на 15 януари 2020 г., приет на първо гласуване на 5 февруари 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага наименованието на Закона да бъде изменено така:
„Закон за допълнение на Гражданския процесуален кодекс“.
Предложение на народния представител Анна Александрова. Комисията не подкрепя предложението.
Оттеглям предложението, уважаеми господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Оттеглено е.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Предложение на народния представител Анна Александрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Иглика Събева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Анна Александрова и Крум Зарков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става параграф единствен:
„Параграф единствен. Създава се чл. 100а:
„Съдържание
Чл. 100а (1) Процесуалните действия не може да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В този случай те се смятат за нередовни.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато използваните заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации се отнасят до обстоятелствата, на които се основава искането.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона с новия текст и редакцията на § 1, който става единствен по Доклада на Комисията.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Госпожо Александрова, министър Петкова е тук, за да ни даде информация по темата „Енергетика“.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Темата, по която бих искала да Ви информирам, е свързана с обсъжданата в последните дни тема, свързана със студения резерв, необходим за гарантиране на електроенергийната сигурност на страната.
Преди малко приключи заседанието на Министерския съвет. Там тази тема също беше обект на обсъждане и по разпореждане на премиера имам ангажимента да Ви информирам за това какво всъщност се предлага като решение, какво е взето като решение и за какви законодателни промени ще стане дума.
Това, което ще бъде направено като законодателна промяна, ще предвижда това, че студеният резерв ще бъде предоставян оттук нататък…
Знаете, че в момента водим преговори с Европейската комисия за въвеждането на механизъм за капацитет. Този механизъм за капацитет изисква изпълнението на няколко основни неща, едно от които е да бъде премахнат студеният резерв. Във връзка с това в този преходен период студеният резерв ще се възлага въз основа на доклад на Електроенергийния системен оператор и само при необходимост, и то на държавната топлоелектрическа централа за този период от време. Това е нещото, с което исках да Ви запозная. Знаете, че това е много важна тема. По този начин, от една страна, се гарантира електроенергийната сигурност на страната. Държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ знаете, че е централата с най-голяма разполагаема мощност – кондензационна топлоелектрическа централа, така че това ще бъдат предложенията, които обсъдихме с колегите, които ще бъдат направени. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Министър.
Продължаваме с Гражданския процесуален кодекс.
Госпожо Александрова, продължете с § 2.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: По § 2 има предложение от народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Иглика Събева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Христиан Митев.
Предложението е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване отхвърлянето на § 2.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Заповядайте да ни запознаете с Доклада на Комисията по правни въпроси по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Преди да прочета Доклада, бих искала да направя процедура за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието – господин Стоянов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване направената процедура.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 15 юли 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 06 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието: госпожа Десислава Ахладова – заместник-министър, господин Евгени Стоянов – заместник-министър, госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на финансите: госпожа Росица Петкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“; от Висшия съдебен съвет: госпожа Даниела Марчева – член, и госпожа Олга Керелска – член; от Върховния касационен съд: съдия Емануела Балевска и съдия Борислав Белазелков; от Софийския градски съд: съдия Стефан Кюркчиев – заместник-председател; от Софийския районен съд: съдия Александър Ангелов – председател; от Висшия адвокатски съвет: адвокат Валя Гигова – член; от Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Неделчо Митев – член на съвета на Камарата; от Асоциация на банките в България: госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт; от Асоциация на колекторските агенции в България: господин Атанас Каракашев; от Института за пазарна икономика: госпожа Екатерина Баксанова – правен експерт, и господин Иван Георгиев – правен експерт.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от заместник-министър Стоянов, който посочи, че предложените промени целят създаването на нормативна уредба на използването на видеоконференцията в гражданския и в административния процес, както и разширяване на възможностите за използване на видеоконференцията в наказателния процес.
Със Законопроекта се регламентира използването на видеоконференция при провеждане на разпити и изслушвания в гражданските и административните производства, при които административният орган или съдебният състав и свидетелите, вещите лица, страните, преводачите или тълковниците сe намират физически на различни места на територията на страната.
Предвидена е възможност събирането на доказателства да се осъществява чрез видеоконференция и по инициатива на страните, а в определени хипотези и на вещото лице, като съдът ще следва да се произнася с мотивирано определение, в което да обосновава необходимостта от провеждане на видеоконференцията. Основните предложения за промени в НПК се отнасят до използване на видеоконференция при осъществяване на съдебен контрол върху задържането под стража в досъдебното производство; при извършване на разпит на защитен свидетел, преводач или тълковник; при извършване на очна ставка, разпознаване на лица и предмети, както и при разглеждане на предложението или молбата на осъдения за предсрочно освобождаване.
Предвижда се за всички процесуални действия по ГПК, АПК и НПК, извършени чрез видеоконференция, да се изготвя протокол.
С предложените промени ще бъдат оптимизирани и сроковете за приключване на досъдебните и съдебните производства, ще се намалят разходите, свързани с осигуряване присъствието на участниците в съдебна зала, включително разходите на свързани институции – Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“.
Госпожа Керелска посочи, че Висшият съдебен съвет подкрепя предложения от Министерския съвет законопроект и предложи използването на видеоконференцията като способ в съдебното производство да не се ограничава само в случаите на пандемия, но и през останалото време, като по този начин ще се спестят средства и ще се реши проблемът с липсата на висококвалифицирани експерти в различни райони на страната.
Адвокат Гигова отбеляза, че провеждането на съдебно заседание чрез видеоконференция, без да е налице уважителна причина, би следвало да се допуска само с изричното съгласие на страните и допълни, че е необходимо да се гарантира публичността на съдебния процес при използването на видеоконференция.
Съдия Балевска акцентира върху необходимостта от нормативно уреждане на въпросите, свързани с издаването на акта за допускане на видеоконференция в едно съдебно производство – по чие искане ще се провежда видеоконференцията, както и с начина за уведомяване на страните.
В дискусията взе участие народният представител Христиан Митев, който изрази подкрепата си за Законопроекта и отбеляза, че предложените изменения ще намалят разходите в съдебното производство и ще бъдат от изключителна полза в условията на пандемия. На въпроса на господин Митев относно броя на съдилищата, в които ще се осъществяват процесуални действия чрез видеоконференция, господин Стоянов посочи, че съдилищата са избрани на географски принцип, като от този способ ще могат да се ползват и съдилищата, намиращи се в съответния район.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 20 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Александрова.
Госпожо Илиева, заповядайте за втория доклад.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с:
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 15 юли 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха – от Министерството на правосъдието: госпожа Десислава Ахладова и господин Евгени Стоянов – заместник-министри, и госпожа Даниела Белчина – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“; от Министерството на финансите: госпожа Росица Петкова – държавен експерт в дирекция „Икономическа и финансова политика“; от Върховния касационен съд: съдия Емануела Балевска и съдия Борислав Белазелков; от Висшия адвокатски съвет: госпожа Валя Гигова – член; от Асоциацията на банките в България: госпожа Елеонора Христофорова – юрисконсулт; от Висшия съдебен съвет: госпожа Даниела Марчева и госпожа Олга Керелска – членове; от Софийския градски съд: господин Стефан Кюркчиев – заместник-председател, и господин Александър Ангелов – съдия; от Камарата на частните съдебни изпълнители: господин Неделчо Митев – член на Съвета на Камарата; от Асоциацията на колекторските агенции в България: господин Атанас Каракашев; от Института за пазарна икономика: госпожа Екатерина Баксанова и господин Иван Георгиев – правни експерти.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от господин Христиан Митев, който посочи, че с него се предлага в полза на гражданите и бизнеса възможността за доброволно погасяване на дълговете без провеждането на съдебна процедура. Предвижда се възможността съдебен изпълнител по искане на кредитор да покани длъжника да заплати доброволно задължението, като изрично се укаже на длъжника, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред. Господин Митев уточни, че процедурата се прекратява, когато длъжникът оспори вземането или са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение. С предложения проект се цели осигуряване на възможността без допълнителни разходи за длъжника да се стимулира доброволното изплащане на задълженията, както и намаляване на натовареността на съдилищата.
По Законопроекта е постъпило становище от Българската стопанска камара.
Госпожа Гигова и господин Белазелков изразиха резерви към предложения законопроект. Те посочиха, че предметният обхват на Гражданския процесуален кодекс са гражданските производства и не включва уреждането на доброволно събиране на вземанията. Беше посочено, че съдебните изпълнители са органи, натоварени с публичноправни функции и предвидените правомощия нарушават основополагащи правни принципи.
Госпожа Ахладова уточни, че предложенията са разглеждани в работна група към Министерството на правосъдието и текстовете са подкрепени от магистратите, като по-голямата част от участниците възприемат предложението като подходящо средство за намаляване на съдебната натовареност. Тя допълни, че е обсъждано ограничаване на приложното поле на процедурата за доброволно събиране до вземания с малък размер.
В дискусията участва народният представител Филип Попов, който посочи, че от „БСП за България“ няма да подкрепят Законопроекта, и добави, че уредените със Законопроекта правомощия на съдебните изпълнители са в противоречие с възложените в Закона за частните съдебни изпълнители публичноправни функции по принудително изпълнение.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 9 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаема госпожо Илиева.
Мотиви на вносител?
Господин Митев, заповядайте за Вашия законопроект.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Ще бъда максимално кратък, тъй като в Доклада достатъчно добре бяха изложени мотивите.
С предлагания законопроект се цели уреждане на възможност за доброволно изпълнение на парични задължения без съдебна процедура – в подкрепа на гражданите и бизнеса. Предвижда се за парични вземания, за които не е издаден изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение, съдебният изпълнител да може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране. За целта кредиторът подава искане до съдебния изпълнител, което може да бъде подадено и по електронен път с квалифициран електронен подпис. Съдебният изпълнител при получаване на искането е длъжен да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, която съдържа уведомление, че длъжникът не е осъден и може да плати доброволно в 14-дневен срок, ако признава задължението, и предупреждение, че при неизпълнение кредиторът може да упражни правата си по съдебен ред.
Процедурата се прекратява, когато длъжникът писмено оспори вземането или ако са изтекли два месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение, без да са постъпили плащания по посочената в поканата банкова сметка. При пълно или частично събиране на вземането кредиторът дължи възнаграждение на съдебния изпълнител в размер на договореното помежду им, но не по-малко от една десета от събраната сума. За държавните съдебни изпълнители при събиране на вземането кредиторът дължи държавна такса в размер на една десета от събраната сума.
С предлаганата промяна се цели намаляване на негативните последици от икономическата криза и увеличаването на натоварването на съдилищата с граждански, търговски и заповедни производства, каквото вече наблюдавахме при икономическата криза след 2009 г. Ще бъдат намалени съдебните производства, като едновременно с това гражданите и бизнесът ще спестят значителни разходи и ще им се даде възможност да погасяват задълженията си доброволно, без да заплащат за процедурата. При тази процедура длъжниците са максимално защитени, липсва каквато и да била принуда и психически тормоз, като могат по всяко време да я прекратят с едно писмено изявление, че оспорват задължението.
Това е често срещана практика в много други държави от Европейския съюз – Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Румъния, Гърция, Литва, Словения, а и в Сърбия и Черна гора. Това е един много успешен способ, който позволява в тези държави да се извършват събирания на вземания с много по-малко разходи и освен това облекчава натовареността на съдилищата. Апелирам за Вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Имате думата за изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Както в Правната комисия, така и тук, в пленарната зала, ние ще подкрепим Законопроекта, внесен от Министерския съвет.
Що се касае до другия законопроект, внесен от Валери Симеонов и група народни представители, ние не го подкрепихме в Правната комисия, няма да го подкрепим и в залата поради следните съображения:
На първо място, държавата възлага на съдебните изпълнители властнически правомощия, за да съберат частни притезания. Единственият орган в България, който определя дали едно задължение подлежи на принудително изпълнение, е българският съд. Съдебният изпълнител изпълнява решенията на съда. Затова се казва именно „съдебен изпълнител“, а не съдебен посредник или някаква друга функция. Неговите властнически правомощия се базират единствено и само на изпълнителен титул – това е изпълнителен лист или заповед за изпълнение. Съдебният изпълнител не е комисионер, брокер, нотариус, адвокат, арбитър или някакъв търговец.
В чл. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители ясно е казано, че частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително, повтарям – принудително, изпълнение на частни притезания. Този законопроект е в остро противоречие с основни правни принципи. В правоотношението доброволно изпълнение на задължения няма нужда от посредник. Защо това правоотношение следва да бъде опосредено от съдебен изпълнител? Заради процента комисиона ли?
Доброволното изпълнение може да стартира с една покана по пощата с обратна разписка, изпратена от кредитора до длъжника, или с нотариална покана. Защо създавате противоречие между чл. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, който ясно описва характера и функциите на съдебния изпълнител, и Гражданския процесуален кодекс, вменявайки нови, неприсъщи за съдебните изпълнители функции? Който съдебен изпълнител желае, може да стане търговец, комисионер, брокер и така нататък, но не може да съвместява двете функции.
В Законопроекта очевидно прозират лобистки текстове. Това са част от причините, поради които той не следва да бъде подкрепен в залата, така както не беше подкрепен и в Правната комисия. Този парламент, тази сесия върви към своя край. Недейте в края на сесията на Народното събрание отново да прокарвате лобистки текстове през Гражданския процесуален кодекс. Ние ще гласуваме „против“ този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, колеги.
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Всъщност това, което чухме дотук в дебатите, меко казано, не отговаря на истината, и то по следните причини. Всъщност тук се урежда не процедура за принудително изпълнение, за да е необходимо да имаме съдебен титул, съдебен акт, а тук се урежда процедура по доброволно изпълнение, като се дава възможност на кредитора да избере дали да ползва услугите на частния съдебен изпълнител, или на държавния съдебен изпълнител – никой не го задължава. Той може да си изпрати сам покана, както беше споменато. Може да използва способа на нотариалната покана чрез нотариус. Може да използва и това, което се предлага в този закон. Тоест създава се още една възможност за доброволно изпълнение на дълговете, така че да не се стига до съдебен процес, до натоварване и на длъжника с такси и разноски.
Ако всъщност говорим тук за някакъв лобизъм, лобизмът е изцяло в полза на гражданите, на бизнеса и в разтоварването на съдилищата от заповедни производства. Между другото, скоро гледахме точно в тази зала Доклада на председателя на Върховния касационен съд по отношение на дейността на съдилищата и се оказа, че едни от най-многото производства, с които са натоварени в момента районните съдилища, са производствата, които са по заповедите за изпълнение в Гражданския процесуален кодекс.
Тенденцията, между другото, в Европейския съюз, а и препоръката на Съвета на Европа е на съдебните изпълнители да се възлагат все повече вторични дейности. В повечето държави от Съюза те извършват правни консултации; в някои случаи дори представляват страните в съда; издават документи, които имат удостоверителна сила за съдебни производства; участват в производства по несъстоятелност и по конфискация; управляват недвижимо имущество; съставят констативни протоколи с призната доказателствена сила, с които се удостоверяват факти и обстоятелства. Това е във водещи държави по отношение на съдебното изпълнение. Пак ще ги посоча – Франция, Холандия, Белгия, Люксембург и много други.
Не виждам никаква причина да не бъде въведена тази процедура – повтарям, тя не е със задължителен характер. Кредиторът ще прецени – ако иска, няма да се възползва от нея. Ако желае пък, от друга страна, ще ползва услугите на съдебен изпълнител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Митев.
Реплика – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колега Митев, с Вашето изказване Вие потвърдихте тезата по отношение на лобизма. След като на практика казахте, че няма нужда от този законопроект, тъй като и сега съществуват редица възможности за доброволно изпълнение, защо го правите?! Защо го правите, след като няма нужда?! Очевидно, че тук лобизмът е в полза на няколкостотин човека и големи кантори. Това Вие го потвърдихте!
Защо отваряте вратата за евентуални измами по отношение на доброволното събиране?! Защото, когато на един длъжник му пристигне покана от съдебен изпълнител, независимо дали той е частен, или държавен съдебен изпълнител, по един начин ще реагира и най-вероятно ще започне своето изпълнение към кредитора, независимо, че няма решение на българския съд, което да казва дали действително се дължи и колко се дължи.
Това на практика, което Вие казахте, действително е едно самопризнание за този лобистки текст. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика – заповядайте, господин Байчев.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Митев, уважаема госпожо Председател, колеги народни представители! Господин Митев, не съм съгласен с Вашето изказване, особено в частта, че това ще бъде по-евтино. Напротив, започвам с това, че съдия изпълнителят действа и прави това, което иска взискателят, тоест той ще бъде под давлението на кредитора, на взискателя.
Второ, по този начин ще се загуби неговата безпристрастност и независимост.
Трето, ще има финансова изгода за съдебния изпълнител, особено ако е частен, тъй като ще се дължат някакви такси.
От друга страна, за мен е интересно по кой ред ще се разглежда призоваването и уведомяването на длъжника – по реда на Гражданския процесуален кодекс със залепяне на вратата, или по-някакъв друг ред?! Предстоят да бъдат изчистени тези неща. Те трябва да бъдат оставени във времето по сега действащия ред, а именно, както е към момента. С това се занимават адвокати или пък се действа по обичайния начин – чрез нотариална покана, чрез нотариуса. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, които отправихте репликите. Виждам, че има някакво объркване, след като се споменава взискател-кредитор. Тук говорим за кредитор. Тук няма взискател, тъй като, за да имаме взискател, трябва да сме в процедурата по принудително изпълнение. Ние сме в тази процедура. Ние сме в процедурата за доброволно изпълнение.
Ако говорим за лобизъм, то значи, че лобизъм съществува в половината европейски държави, които успешно използват тази формула. Пак казвам, не виждам с какво ще бъдат натоварени гражданите, тъй като таксите към частния съдебен изпълнител или към държавния съдебен изпълнител не се дължат от лицата, на които ще бъдат връчвани такива покани, както не се дължат съответно такси, ако пуснете нотариална покана в момента.
Не виждам никаква причина, след като един кредитор може да ползва адвокат, може да ползва нотариус, на който също са възложени функции – публичноправни от страна на държавата, такива функции да могат да бъдат възлагани и на съдебните изпълнители. Още повече, пак казвам, че от пет години във Франция и в доста други европейски държави – Холандия, Нидерландия, Люксембург, напротив, се използва… (Реплика от народния представител Филип Попов.)
…не е запорително изпълнение, колега Попов, се използва точно тази процедура, точно в този вид, който предлагаме. След като сме направили предложението в Гражданския процесуален кодекс, е логично връчването да става по реда, който е описан там. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Първо подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2020 г.
Гласували 146 народни представители: за 145, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване втория Законопроект за допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-67, внесен от Валери Симеонов и група народни представители на 10 юли 2020 г.
Гласували 145 народни представители: за 82, против 62, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Колеги, това беше и последната точка от днешния дневен ред. Утре, 23 юли 2020 г. – редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,37 ч.)





Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председател:
Емил Христов


Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров