Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Джейхан Ибрямов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието. (Шум, ръкопляскания.)
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работа на Народното събрание да бъдат включени следните допълнителни точки:
1. Проекти на решения за промени в постоянни комисии. Вносители са Гергана Стефанова на 22 юли 2020 г., Даниела Дариткова на 22 юли 2020 г. Предлагам да бъде точка първа в Програмата за днес – 23 юли 2020 г.
2. Проект на решение за изслушване на Доклад на главния прокурор. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 22 юли 2020 г. Предлагам това да бъде точка втора в Програмата днес.
Другите точки, предвидени за заседанието, съответно ще се преномерират.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 171 народни представители за 168, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Съобщение:
Вчера, на 22 юли 2020 г., е постъпил и изпратен на народните представители Общ проект на законопроекти за допълнение на Закона за съдебната власт, приети на първо гласуване на 16 юли 2020 г. Проектът е изготвен от Комисията по правни въпроси на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Републиката България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Елена Владимирова Ангелинина за член на Комисията по вероизповеданията и правата на човека.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 166 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Вторият е:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Тома Любомиров Биков като член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
Вносител е Даниела Дариткова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 166 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Следващият е за попълване състава на Комисията по отбрана:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Републиката България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Тома Любомиров Биков за член на Комисията по отбрана.“
Вносител е Даниела Дариткова.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 160 народни представители: за 128, против 21, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по културата и медиите:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Републиката България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Лъчезар Богомилов Иванов като член на Комисията по културата и медиите и избира Калин Любенов Вельов за член на Комисията по културата и медиите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 164 народни представители: за 151, против 2, въздържали се 11.
Предложението е прието.
Още един – за попълване състава на Комисията за транспорт, информационни технологии и съобщения:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Елена Владимирова Ангелинина за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Вносител е Гергана Стефанова. (Частични ръкопляскания.)
Моля, режим на гласуване.
Гласували 165 народни представители: за 159, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.
И последният е за попълване състава на Комисията по външна политика:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Лъчезар Богомилов Иванов за член на Комисията по външна политика.“
Моля, режим на гласуване. (Оживление, шум и реплики от „БСП за България“.)
Не мога да разбера защо гласуването на комисиите предизвиква такъв възторг и радост у колегите.
Гласували 152 народни представители: за 123, против 16, въздържали се 13.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка, гласувана за днес:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОКЛАД НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР.
Кой ще ни представи мотивите?
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последните месеци прокуратурата извърши серия действия, които привлякоха широко обществено внимание, породиха множество въпроси и създадоха притеснения. Бяхме свидетели на безпрецедентни досега случаи на оповестяване на данни и обстоятелства, на показни арести, на нахлувания и на изявления на главния прокурор, които не се вписват в Наказателно-процесуалния кодекс. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля за тишина!
КРУМ ЗАРКОВ: Много от тях, както знаете, създадоха напрежение и са един от поводите за масовите протести в защита на демокрацията, които се случват и сега, в този момент, пред Народното събрание.
Причината за това се корени и в усещането, че действията на прокуратурата излизат извън процесуалните правила и закрепените в Глава втора на Конституцията ни основни права и свободи. Член 84, т. 16 от същата наша Конституция, от основния ни закон, дава право на Народното събрание да изслушва и да приема и други, извън обичайните годишни доклади, на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Тази възможност и процедурата, по която се развива, е развита и в чл. 90 и чл. 91 на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Считаме, че с оглед на създалата се ситуация тази правна възможност в момента се превръща в наш общ обществен дълг. Народното събрание не може да стои встрани от този наболял дебат.
Затова ние се радваме, че своевременно го поставихте на обсъждане в пленарната зала, и Ви молим, надяваме се, да подкрепите следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за изслушване на Доклад на главния прокурор
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 16, изречение второ от Конституцията на Република България и чл. 91 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Възлага на главния прокурор на Република България да изготви и внесе за разглеждане Доклад за дейността на прокуратурата по прилагането на закона в периода януари – август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Зарков.
Колеги, откривам разискванията – заповядайте за изказвания.
Господин Ципов, заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи внесеното искане. Смятаме, че е необходимо да бъде изготвен и внесен Доклад по прилагането на закона от прокуратурата и разследващите органи за посочения период от страна на вносителите на Решението. Искам да призова цялата пленарна зала да подкрепи това искане.
В заключение, госпожо Председател, искам да предложа на вниманието на народните представители няколко редакционни поправки.
На първо място, Решението да изглежда така: „Решение за изготвяне и внасяне на доклад от Главния прокурор на Република България“ – става дума за наименованието.
На второ място, в основанията след „чл. 91“ да се добави „във връзка с чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание“, тъй като там е уредена съвсем ясно процедурата, по която трябва да се изготви, внесе и разгледа от съответната комисия и пленарната зала на Народното събрание този доклад.
И на последно място, уважаема госпожо Председател, предлагам в диспозитива да отпаднат думите „на“ и да стане: „Главният прокурор на Република България да изготви и внесе за разглеждане доклад…“, и така нататък да продължи текстът, който е изготвен от вносителите.
Народното събрание не може да възлага на независимата съдебна власт и на когото и да е неин представител изготвянето на доклади – така е текстът на Конституцията, такъв е и текстът на нашия Правилник. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Всъщност отпада „възлага на“ и става „главният прокурор да изготви и внесе“.
Колеги, реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Кутев, заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз благодаря за заявената подкрепа. Смятам, че този разговор е важен за цялото ни общество сега. Между другото, представял съм си, че в момента има, а може би са повече, но аз мисля, че има поне три институции, които би трябвало да легират разговора за правомощията на прокуратурата.
Очевидно и улицата, и развитието на държавата ни показват, че има някакъв проблем в това какви са правомощията, как са формулирани и как се изпълняват. Убеден съм, че с подобен доклад ние няма да приключим този разговор, този доклад няма да бъде достатъчен, за да можем да формулираме отношението на политическата класа или Народното събрание към действията, сегашни и бъдещи, на който и да е следващ главен прокурор. За мен е важно това да се състои като една част от целия този диалог, който предстои в нашето общество.
За мен, освен Народното събрание, има минимум още две институции, които би трябвало да имат отношение към диалога, който предстои, да го стимулират и да участват в него. Едната такава институция според мен трябва да е Президентството, другата вероятно трябва да е Конституционният съд, но ние трябва да се опитаме да стигнем до някаква яснота като общество, като Народно събрание, като законодателен орган – трябва да стигнем до някакво общо съгласие за това докъде може да стига прокуратурата и откъде нататък има червени линии, които не бива да прекрачва. Те са решени в сегашната Конституция.
Аз не съм убеден например, че дори и да намерим неща, които трябва да променим, те трябва да се променят през Конституцията. Разговорът за конституционни промени според мен тепърва предстои и ще става все по-актуален. И ние трябва достатъчно ясно да си дадем представа: нужна ли ни е промяна на Конституцията, може ли евентуалните промени, които искаме да направим, първо, какви са промените в дейността на прокуратурата, може ли те да станат през законови промени, а не през конституционни? Това ще бъде дълъг разговор. Това, което ние предлагаме – благодаря за подкрепата, защото това е важно, е само част от този разговор.
Този разговор ще бъде много по-дълъг и много по-сложен и той предстои на нашето общество оттук нататък. Благодаря за подкрепата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Кутев.
Колеги, има ли реплики към изказването на господин Кутев? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Първо ще подложа на гласуване редакционната поправка, която направи господин Ципов. Проектът за решение да изглежда така: Проект за решение за изготвяне и внасяне на доклад от
главния прокурор на Република България със съответните основания по Конституция и чл. 91 във връзка с чл. 90 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.“
И самият текст на Решението – „възлага“ отпада и става така:
„РЕШИ:
Главният прокурор на Република България да изготви и да внесе за разглеждане доклад за дейността на прокуратурата по прилагане на закона в периода януари – август 2020 г.“
Сега гласуваме редакционните поправки.
Гласували 176 народни представители: за 176, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме Проекта в цялост със съответните редакционни поправки.
Гласували 180 народни представители: за 179, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.

Уважаеми колеги, следваща точка:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаема госпожо Председател, колеги!
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-51, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 5 юни 2020 г., приет на първо гласуване на 17 юни 2020 г. Проект – второ гласуване.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
По § 1 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор“.
2. В ал. 3 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 39“.
3. В ал. 4 думите „предварително разрешение на Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „вписване в удостоверението по чл. 34“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук, госпожо Ангелова.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, подкрепено от Комисията, и редакцията на § 1.
Гласували 120 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 19.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 2 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, 2 и 3 и не подкрепя по т. 4, която гласи:
„4. Създава се нова ал. 5:
„(5) Нови игрални казина, игрални зали и/или игри с игрални автомати се организират само в хотели с категория пет звезди, в курортни комплекси и населени места съгласно приложението към закона, както и в територии и населени места, отстоящи на не повече от 20 км от шосейните, железопътните, морските и речните гранични контролно-пропускателни пунктове.“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 думите „само хазартни игри с игрални автомати и“ се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издаден на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции, с изцяло внесен капитал на минимална стойност 3 000 000 лв. или левовата равностойност в друга валута, а за хазартни игри, организирани онлайн с изцяло внесен капитал на минимална стойност 3 000 000 лв. или левовата равностойност в друга валута, както и на държавата.“
3. Създават се ал. 4 и 5:
„(4) Лиценз за игри с игрални автомати може да бъде издаден само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 000 000 лв. или левовата равностойност в друга валута.
(5) Не се доказва капитал за организиране на играта от организаторите на хазартни игри, които веднъж са ги доказали при получаване на лиценз за томбола, моментна лотария, кено, за хазартни игри онлайн, за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за игри със залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти, за хазартни игри с игрални автомати и за хазартни игри в игрално казино, когато се иска нов лиценз за същия вид игра, както и в случаите на чл. 36, ал. 1 и 4.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Дотук.
Колеги, изказвания?
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Ще направя редакционно предложение в току-що докладвания § 2, в редакцията на Комисията, относно чл. 4, в т. 2 относно ал. 2 навсякъде числото „3 000 000 “ да се замени с „1 500 000“.
В т. 3 относно ал. 4 навсякъде числото „1 000 000“ да се замени с „500 000“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги? Няма.
Продължаваме с гласуване.
Първо ще подложа на гласуване неподкрепената т. 4 от предложението на Валери Симеонов и група народни представители.
Гласували 95 народни представители: за 13, против 66, въздържали се 16.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване редакционната поправка, която направи господин Митев, в § 2.
Гласували 91 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Сега гласуваме редакцията на § 2 с току-що приетата редакционна поправка на господин Митев по Доклада на Комисията.
Гласували 88 народни представители: за 73, против 2, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 3 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите „чл. 14“ се заменят с „чл. 13а“, думите „са издадени“ се заменят със „се издават“, а думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“;
б) в т. 2 думите „направени инвестиции в размер, не по-малък от 1 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 1 000 000 лв.“ се заменят с „направени инвестиции в размер, не по-малък от 5 000 000 лв., и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 2 000 000 лв.“;
в) в т. 3 думите „100 000 лв.“ се заменят с „500 000 лв.“;
г) в т. 4 думите „направени инвестиции в размер, не по-малък от 600 000 лв.“ се заменят с „направени инвестиции в размер, не по-малък от 2 000 000 лв.“;
д) в т. 5 думите „600 000 лв.“ се заменят с „1 200 000 лв.“, а думите „300 000 лв.“ се заменят с „900 000 лв.“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Размерът на направените инвестиции и средствата за организиране на дейностите по ал. 1, т. 1 – 7 се доказват, както следва:
1. по точки 1, 2, 6 и 7 – за всеки лиценз;
2. по т. 3 за томболи, числови лотарийни игри бинго и кено и моментна лотария – за всеки един лиценз, а за хазартни игри с игрални автомати – за всеки обект;
3. по т. 4 – за всеки обект;
4. по т. 5 за онлайн залагания и за хазартни игри чрез други електронни съобщителни средства – общо за издадените лицензи.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея изречения второ и трето се изменят така: „Документите, доказващи извършването на инвестициите по ал. 1, се представят на Националната агенция за приходите в срок до 6 месеца след издаване на първоначален лиценз за дейност по този закон. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор потвърждава извършването на инвестициите по ал. 1 и издава удостоверение по чл. 34, ал. 1“.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
5. Създава се ал. 5:
„(5) Не се доказват инвестиции и средства за организиране на играта от организаторите на хазартни игри, които веднъж са ги доказали при получаване на лиценз за томбола, моментна лотария, кено, за хазартни игри онлайн, за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, за игри със залагания върху случайни събития и залагания, свързани с познаване на факти, за хазартни игри с игрални автомати и за хазартни игри в игрално казино, когато се иска нов лиценз за същия вид игра, както и в случаите по чл. 36, ал. 1 и 4“.
6. Създава се ал. 6:
„(6) Средствата за организиране на играта по ал. 1 трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция за целия срок на издадения лиценз. Банковата гаранция може да бъде издадена от банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, има ли изказвания?
Господин Митев, заповядайте за изказване.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми народни представители, правя предложение за редакция в § 3, който беше докладван, в редакцията на Комисията относно чл. 5, т. 1 относно ал. 1, в буква „б“ относно т. 2 числото „5 000 000“ да се замени с „2 500 000“, а числото „2 000 000“ да се замени с „1 000 000“.
В буква „в“ относно т. 3 числото „500 000“ да се замени с „250 000“, в буква „г“ относно т. 4 числото „2 000 000“ да се замени с „1 000 000“, буква „д“ относно т. 5 числото „1 200 000“ да се замени с „1 000 000“, а числото „900 000“ да се замени с „600 000“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване редакционната поправка, която току-що господин Митев направи.
Гласували 90 народни представители: за 78, против 6, въздържали се 6.
Сега гласуваме редакцията на § 3 със съответната редакционна поправка, която господин Митев направи и току-що приехме по Доклада на Комисията.
Гласували 92 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 4 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „чл. 14“ се заменят „чл. 13а“.
2. В т. 4 навсякъде думите „Комисията и“ се заличават, а думите „наредба на министъра на финансите, след съгласуване с председателя на Държавната агенция "Национална сигурност“ се заменят с „наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6“.
3. Точка 5 се изменя така:
„5. централната компютърна система, контролният локален сървър, комуникационното оборудване и игралният софтуер, както и всяка нова версия на софтуера да са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2;“.
По § 5 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
„§ 5. В чл. 8 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 4 думата „(разрешението)“ се заличава, а думата „разрешение“ се заменя с „лиценз“.
2. В ал. 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
3. В ал. 5 думите „чл. 14“ се заменят „чл. 13а“, а думите „наредба на Министерския съвет, приета по предложение на министъра на финансите“ се заменят с „наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5“.“
По § 6 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6:
„§ 6. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „издаден от Държавната комисия по хазарта“ и думите „издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта“ се заличават.
2. В ал. 5 думите „утвърдено от Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 и в издадения лиценз“.
3. В ал. 7 думите „издаден от Държавната комисия по хазарта“ се заличават и думите „издадено от председателя на Държавната комисия по хазарта“ се заличават.
4. В ал. 10 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 47б“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по Доклада на Комисията, редакцията на § 5, редакцията на § 6 по Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 7:
„§ 7. В чл. 10, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 1 се изменя така:
„1. наименованията и условията на игрите, включително награди, отстъпки, бонуси, коефициенти и безплатни залози, без участник/участници в хазартни игри спечелили награди;“.
2. Точка 2 се изменя така:
„2. регистрираната търговска марка на организатора, а при провеждане на мероприятие по ал. 3 и/или фирмата (наименованието) на организатора;“.
3. Създава се т. 5:
„5. цел на организатора по чл. 4, ал. 1, т. 3, 4 и 5“.
По § 7 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
„§ 8. В чл. 10а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думите „социално отговорно поведение“ се добавя „за всеки издаден лиценз“;
б) в т. 1, 2 и 3 навсякъде думите „организатори на“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.“
По § 8 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
„§ 9. Създават се чл. 10б – 10д:
„Отговорно залагане
Чл. 10б. За предотвратяване възникването на хазартна зависимост и решаване на проблемите, свързани с хазартната зависимост, организаторите на хазартни игри са длъжни да:
1. поставят на видно място във всички игрални зали, игрални казина, пунктове за приемане на залози и изплащане на печалби, интернет страници и удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти:
а) съобщение за опасността от възникване на хазартна зависимост;
б) информация относно възможностите за консултиране и терапия на хазартна зависимост;
2. уведомят играчите за възможността да поискат вписване в регистъра по чл. 10г, ал. 1.
Мерки за защита
Чл. 10в. (1) За да се намалят или избегнат потенциални негативни икономически, социални и личностни последици за уязвими лица и техните близки, се прилагат мерки за защита, които имат за цел забрана или недопускане до участие в хазартни игри.
(2) Уязвими лица са:
1. малолетните и непълнолетните;
2. лицата, поставените под пълно или ограничено запрещение;
3. всяко лице, което смята, че има проблем с хазарта;
4. лицата, чието социално положение и/или равнище на доходи може да ги направи по-податливи към участие в хазартни игри и развиване на хазартна зависимост.
(3) Лицата по ал. 2, т. 3 и 4 може да поискат да не бъдат допускани до участие в хазартни игри.
Вписване в регистър. Заличаване.
Чл. 10г. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. имена по документ за самоличност;
2. единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ);
3. период на вписване, ако такъв е посочен;
4. дата на вписване.
(3) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане по образец, подадено от лицето или негов представител до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(4) В искането по ал. 3 може да се посочи период, за който да се извърши вписването, който не може да бъде по-кратък от две години.
(5) Заличаването от регистъра се извършва:
1. по искане на вписаното лице;
2. когато е изтекъл посоченият от лицето срок за вписване, а ако не е посочен – след изтичането на две години от вписването.
„Уведомяване и достъп до регистъра
Чл. 10д. (1) Националната агенция за приходите уведомява организаторите на хазартни игри за лицата, включени в регистъра по чл. 10г, ал. 1.
(2) Достъп до данните в регистъра по чл. 10г, ал. 1 при спазване на Закона за защита на личните данни имат само длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и служители, определени от организаторите на хазартните игри по ал. 1.
(3) Организаторите на хазартни игри по ал. 1 са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 10:
„§ 10. Създава се чл. 13а:
„Хазартни игри, организирани от държавата
Чл. 13а. (1) Държавата може да организира традиционна лотария, числови лотарийни игри, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, и игри, организирани онлайн в игрално казино чрез Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ към министъра на младежта и спорта, в което държавата притежава изцяло правата.
(2) Игрите по ал. 1 може да бъдат организирани от държавното предприятие с нает от него персонал, в собствени или наети пунктове, или чрез използване на устройства на самообслужване, които са обособени и обозначени като пунктове за съответните хазартни игри.
(3) Държавното предприятие осъществява дейността по организиране на хазартните игри при условия и по ред, определени в правилника за устройството и дейността на предприятието при спазване изискванията на този закон.
(4) Министерският съвет, по предложение на министъра на младежта и спорта, приема правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.
(5) Органите за управление на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ се назначават и освобождават от министъра на младежта и спорта, съгласувано с министъра на финансите.“
По § 9 има предложение на народния представител Вежди Рашидов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. Член 14 се изменя така:
„Средства за физическо възпитание, спорт и култура
Чл. 14. (1) Постъпленията от хазартните игри, с изключение на залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри онлайн в игрално казино, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, се разпределят за:
1. изплащане на печалби на участниците в хазартните игри – не по-малко от 50 на сто от постъпленията;
2. заплащане на таксите по чл. 30, ал. 3 и 4, съответно за заплащане на корпоративен данък за игрите, организирани онлайн;
3. издръжка, инвестиции и развитие на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ – до 20 на сто от постъпленията;
4. физическо възпитание и спорт, както и за култура – остатъка от постъпленията от хазартните игри след приспадане на сумите по т. 1, 2 и 3.
(2) Постъпленията от залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри онлайн в игрално казино, организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, се разпределят за физическо възпитание и спорт, както и за култура съгласно схема след приспадане на сумите за изплащане на печалби на участниците в хазартните игри, дължимите данъци и държавните такси по чл. 30, ал. 3 и 4, както и средствата за издръжка, инвестиции и развитие на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“.
(3) Сумите по ал. 1, т. 4 и остатъкът от постъпленията по ал. 2 след приспадане на сумите за данъчно облагане, за разходите на предприятието и за изплатените печалби, постъпват като приход по бюджета на Министерството на младежта и спорта и се разходват за:
1. дейности в областта на физическото възпитание, физическата активност, спорта и спортно-туристическата дейност и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения;
2. поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища въз основа на съвместна годишна програма на министъра на младежта и спорта и министъра на образованието и науката – не по-малко от 10 на сто от прихода;
3. дейности, финансирани от Национален фонд „Култура“ – не по-малко от 10 на сто от прихода.
(4) Министърът на младежта и спорта утвърждава схеми за разпределение на постъпленията от дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по ал. 1 и 2.
(5) Министърът на младежта и спорта предоставя средствата по ал. 3, т. 2 чрез трансфер, съгласно програмата по съответните бюджети.
(6) Министърът на младежта и спорта предоставя средствата по ал. 3, т. 3 чрез трансфер по бюджета на Министерството на културата.“
По § 10 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 12:
„§ 12. В чл. 15, ал. 2, изречение първо думите „декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „обявена на интернет страницата на лицата по ал. 1“, в изречение второ думата „наредба“ се заменя с „наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 5“, а в изречение трето думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
Господин Рашидов, заповядайте.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Когато през 2013 г. предложих 10 на сто от онлайн залаганията от хазарта да отидат за култура, бях радостен, че залата ме подкрепи, защото ставаше дума за подкрепа на български творци. Бях благодарен на всички парламентарни групи. Тогава застанаха зад този текст, загрижени за българските артисти. За жалост, този текст в Закона така и не проработи поради субективни причини.
Днес отново предлагам текст в Закона за хазарта и вярвам, че сега със сигурност моето предложение ще проработи, а то е следното:
„Не по-малко от 10% от приходите за дейността на Българския спортен тотализатор да се отделят за дейностите, финансирани от Национален фонд „Култура“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В кой член е тази редакционна поправка, господин Рашидов?
ВЕЖДИ РАШИДОВ: В § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Параграф 9, благодаря.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Дълбоко съм убеден, че залата ще подкрепи това мое предложение, защото става въпрос за творците на България. Ние сме длъжници на младото поколение – на младите актьори, музиканти, изпълнители, художници, певци, писатели, поети, преводачи, сценаристи, сценографи, режисьори, оператори, кинотворци, и нашата основна задача е да им дадем шанс.
В България имаме изключително кадърни хора, които тихо и достойно носят славата на българската държава в европейски и световен мащаб. Тук е групата на големите художници, които формират европейския вкус в изкуството. Тук е групата на музикантите, на хората на словото, на виртуозните изпълнители. Тук е голямата гилдия на артистите на свободна практика, които имат непосредствена нужда от подкрепа. Културата е онова, което осмисля идентичността на всеки народ, затова, уважаеми колеги, моля Вашият глас да подкрепи българските творци, от които винаги ще имаме нужда. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Още веднъж само да повторите редакционното предложение в § 9.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: „Не по-малко от 10% от приходите за дейността на Българския спортен тотализатор да се отделят за дейностите, финансирани от Национален фонд „Култура“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Благодаря и аз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Заповядайте, господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Използвам момента, защото винаги съм радостен, когато тук, от парламентарната трибуна, се говори за култура, за изкуство. Надявам се, че всички, или поне болшинството от нас, ще подкрепят поправката на господин Вежди Рашидов в Закона. Адмирации към него и към всичко това, което прави през годините за българската култура. Аз съм горд, че мога да седя в Комисията до такъв човек като него, до такъв голям творец.
Обръщам внимание на всички творци и всички хора на културата, които ме гледат в момента, защото много хора дебатираха за тези проценти за българската култура. Надявам се, че това наистина ще стане факт и хората на културата ще могат да получават тези пари, защото българската култура има нужда от подкрепа. Още веднъж поздравления и адмирации за големия Вежди Рашидов! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ: Благодарим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други изказвания?
Госпожо Лечева, заповядайте за изказване.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Разбирам желанието на господин Рашидов, разбирам желанието на всички творци и хора – дейци от сферата на културата, но нека да не забравяме, че Спортният тотализатор беше създаден преди 50 – 60 години с една социална кауза за подпомагане на българския спорт. И тук средствата, които искате да отидат за творците, трябва да бъдат за сметка на средствата, които ще отидат за българския спорт. Спортният тотализатор отделя 18% за българския спорт и тези 10%, които искате да отидат за творците, ще противопостави две гилдии, които наистина заслужават подкрепа от държавата, но нека да не бъдат за сметка на другите онези творци, които защитават името и престижа на България. Нека да помислим каква форма може да приеме този текст, но не смятам, че трябва да бъде за гилдия срещу гилдия, да бъде за сметка на българския спорт. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Лечева.
Реплики?
Изказвания?
Първо госпожа Стоянова и после господин Атанасов.
МЕНДА СТОЯНОВА (ГЕРБ): Госпожо Председател, правя това изказване във връзка с изказването на господин Рашидов.
Държа да кажа, че, когато гледахме текстовете, ние сме подкрепили неговото предложение, което е направил между първо и второ четене. То е намерило своето отражение в окончателната редакция на Доклада, респективно в ал. 3 на чл. 14, т. 3. Така че редакционното предложение, което той направи от трибуната, практически не е нужно да се прави, защото то е същото на това, което е направил между първо и второ четене, което е прието и е докладвано от Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Стоянова, за разяснението.
Реплика на госпожа Стоянова?
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, само една реплика на това, което каза госпожа Менда Стоянова.
Госпожо Стоянова, това е само едно, артистично да го кажа, есе в знак на благодарност от предишни гласувания и, разбира се, един апел отново да подкрепим този законопроект, който така е необходим на българските творци. Той е същият текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Рашидов.
Дуплика? Госпожа Стоянова няма да ползва.
Господин Атанасов, заповядайте, давам Ви думата.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рашидов, благодаря Ви за предложението, което направихте. Адмирирам го и категорично ще го подкрепя, защото българската култура има нужда от финансиране. Няма нито една култура в света, която да не работи и тя да не бъде подпомагана.
Това, което ме притеснява, е, че в момента Спортният тотализатор – трябва да се направят много ясни финансови разчети – в момента Спортният тотализатор дава на спорта 18%. Много се радвам, че ще гласуваме тези 10% за културата.
Въпросът обаче е оттук нататък да се вържат сметките. Така да се направи, че финансовият и спортният министър – тежестта пада изцяло върху тях, да направят така, че спортният тотализатор на практика да не фалира. Това е много важно уточнение. Мисля, че и двамата министри са достатъчно опитни – и Влади Горанов, и министър Кралев, за да издържат на това предизвикателство. Защото 10% са хубава сума от Спортния тотализатор, но ние трябва да помислим той да оцелее като такъв.
Повтарям още веднъж: поздравления за Вашето предложение, господин Рашидов. Оттук нататък думата имат финансистите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Реплики? Не виждам.
Господин Вельов, заповядайте за изказване.
КАЛИН ВЕЛЬОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Без да противопоставям по никакъв начин спорта и музиката, културата, изкуството, творците, очевидно е за обществото ни, че спортът през всичките тези години е имал значително по-голяма подкрепа и много големи световни постижения, които не се изключват и в културата, но с много по-минимални средства. Аз съм много радостен, че имаме такава подкрепа в момента, и пледирам тя да остане такава. Надявам се тази мярка да бъде работеща и тези средства реално да отидат в национален фонд „Култура“, откъдето да се разпределят към творците.
Правя много кратка реплика, но смятам, че е справедливо и много необходимо да обърнем внимание на културата през тази мярка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вельов.
Реплики? Не виждам.
Изказване – господин Цонев, заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
С огромно внимание слушах дебата по това предложение. Подкрепяме, разбира се, усилията да има пари от тотализатора и за спорта, и за културата. Само да Ви внеса една яснота – в последните две години тотализаторът е на загуба. Този дебат е абсолютно излишен. Няма от какво да се вземат нито 10%, нито 18% – седем или осем милиона е загубата на тотализатора. Трябва работа, за да излезе тотализаторът на печалба и после от тази трибуна да делим печалбата за спорта и културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Цонев.
Реплики?
Заповядайте, господин Атанасов, за реплика.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Цонев! Това, което казахте преди малко, е вярно. Така е. Неслучайно намекнах, че оттук най-тежката работа предстои на двамата наши министри – на спортния, и на финансовия. И сега има Закон за киното – чл. 17, който и до ден днешен не се спазва. И нашият много опитен министър – господин Рашидов, ще го каже. Там има изисквания колко за документално кино, колко за игрално кино. Тук има и актьори, които пряко участват в културата, те също ще потвърдят, че чл. 17 години наред не беше спазван не заради друго, не че няма желание за това, просто нямаше пари. Това е истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Втора реплика?
Заповядайте, господин Будинов.
ЕВГЕНИ БУДИНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Цонев, с цялото ми уважение само да направя една поправка – не сте абсолютно прав. Тук не става въпрос за 10% от печалбата, а за 10% от приходите след изплащането на печалбите на Спортния тотализатор. Така че приходи ще има. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Будинов.
Господин Цонев, дуплика?
Заповядайте.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Будинов, не сте прав. Прочетете ал. 3 и ще видите, че става въпрос за „остатъка от постъпленията по ал. 2 след приспадане на сумите за данъчно облагане за разходите на предприятието, изплатените печалби, които постъпват вече в приход към Министерството на спорта“, което означава, че процентите, за които говорите, са от финансовия резултат, щом е след изплащане на данъците.
Колегите, които се занимават с материята, ме разбират. Правя тази дуплика, за да Ви поясня, че не е от приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване новия § 7, предложен от Комисията; редакцията на § 7, който става § 8 по Доклада на Комисията; редакцията на § 8, който става § 9 по Доклада на Комисията; новия § 10, предложен от Комисията, § 9, който става § 11 по Доклада на Комисията; и редакцията на § 10, който става § 12 по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Гласували 113 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 14.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 11 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Гечев, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указ № 883 за прилагането на Закона за нормативните актове предлага § 11 да се раздели на отделни параграфи от § 13 до 22:
„ § 13. Член 16 се изменя така:
„Надзорен орган
Чл. 16. Държавният надзор в областта на хазарта и свързаните с хазарт дейности се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
§ 14. Член 17 се изменя така:
„Функции и правомощия
Чл. 17. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите:
1. издава, отказва да издаде, прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;
2. извършва или отказва да извърши промени в издадени лицензи по т. 1;
3. издава удостоверенията по чл. 34;
4. утвърждава или отказва да утвърди представените от организаторите на хазартни игри правила, изготвени въз основа на условията, изискванията и правилата по ал. 3, т. 1 – 4;
5. утвърждава или отказва да утвърди задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;
6. утвърждава или отказва да утвърди правила за съхранение на информацията за едновременните игрални сесии, направените залози, формирането и разпределянето на печалбите;
7. одобрява системи на организаторите на хазартни игри за автоматизирано подаване на информацията по т. 6 към сървър на Националната агенция за приходите за хазартните игри – лотарии, тото, лото, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, както и за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства; системите за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства трябва да осигуряват онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 3, т. 6;
8. утвърждава задължителните формуляри и образците на документи по този закон и актовете по прилагането му, с изключение на декларацията по чл. 30, ал. 8, които се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите; осигурява отпечатването и безплатното им разпространение;
9. разпорежда преустановяване организирането на хазартни игри на интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
10. организира разясняването на законодателството в областта на хазарта и свързаните с него дейности по подходящ начин;
11. дава становища по проекти на нормативни актове в областта на хазарта и свързаните с него дейности;
12. дава задължителни указания на органите на агенцията за единното прилагане на законодателство в областта на хазарта и свързаните с него дейности;
13. утвърждава методически указания и процедури за осъществяване на дейността на агенцията в областта на хазарта и свързаните с него дейности, задължителни за нейните служители;
14. осигурява на организаторите на хазартни игри необходимата за осъществяване на дейността им информация;
15. анализира изпълнението на ежегодния план за приходите от публични вземания по този закон;
16. осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт.
(2) Националната агенция за приходите:
1. осъществява контрол върху дейността на организаторите на хазартни игри, включително чрез извършване на проверки;
2. идентифицира интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
3. създава, обновява и поддържа на интернет страницата си списък на интернет страниците по т. 2;
4. осъществява обмен на информация с други държавни и общински органи;
5. осъществява обмен на информация със сходни органи от други държави, включително като си сътрудничи с тях за предотвратяване използването на финансовата система от организаторите на хазартни с цел изпирането на пари и финансирането на тероризма;
6. осъществява и други функции в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт.
(3) С наредби на Министерския съвет по предложение на министъра на финансите се определят:
1. общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи;
2. общи задължителни изисквания за игралните зали, казината, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната изискуема площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;
3. общи задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри;
4. общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, както и общи технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства;
5. необходимите документи за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри, за производство, разпространение и сервиз, както и за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване, включително промени в издадени лицензи;
6. изискванията по ал. 1, т. 7 за одобряване на системи на организаторите на хазартни игри за автоматизирано подаване на информацията към сървър на Националната агенция за приходите за следните хазартни игри: лотарии, тото, лото, моментна лотария, залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, залагания върху случайни събития, залагания, свързани с познаване на факти, както и за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства, както и изискванията за онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите; наредбата се съгласува с председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“.
(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да възложи правомощията си по ал. 1 на оправомощен от него заместник изпълнителен директор.
(5) С наредбите по ал. 3, т. 1 – 4 се установяват минималното задължително съдържание и минималните изисквания, на които трябва да отговарят представяните за утвърждаване правила на организаторите по ал. 1, т. 4.
(6) Актовете по ал. 1, т. 9 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“
§ 15. Член 18 се изменя така:
„Ограничения
Чл. 18. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и оправомощеният от него заместник изпълнителен директор по чл. 17, ал. 4 не могат пряко или косвено да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, с производители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка, както и с вносители и разпространители, осигуряващи сервизна поддръжка на игрално оборудване за организирането на хазартни игри, с техни ръководители или служители, включително като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма, за целия период на изпълнение на задълженията им.
(2) Лицата по ал. 1 нямат право да участват в организирането на хазартни игри, да придобиват дялове и акции и/или да участват в управлението на дружества – организатори на хазартни игри.
(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.
(4) Забраните по ал. 1 – 3 се отнасят и за съпрузите, лицата, с които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, и роднините по права линия на лицата по ал. 1.
(5) Лицата по ал. 1 са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено в закон. Лицата подписват декларация по образец, в която изрично се посочва и отговорността им.“
§ 16. Член 19 се отменя.
§ 17. Член 20 се изменя така:
„Регистри
Чл. 20. (1) Националната агенция за приходите води регистри на интернет страницата си за:
1. организаторите на хазартни игри;
2. организаторите на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;
3. издадените лицензи, включително отказаните, прекратените, отнетите, променените лицензи за организиране на хазартните игри и за извършване на дейности по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване;
4. лабораториите, които да извършват изпитвания на игрално оборудване, джакпот системи, игрален софтуер и комуникационно оборудване, предназначени за използване на територията на страната; лабораториите може да са от Република България, от други държави – членки на Европейския съюз, от други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария;
5. решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по този закон.
(2) Българският институт по метрология води публични регистри за типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралният софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролният локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната.
(3) Регистрите по ал. 1 и 2 са публични, поддържат се в електронен вид и се публикуват на съответната интернет страница.
(4) Подлежащите на вписване обстоятелства, условията и редът за водене и поддържане на регистрите по ал. 1 и 2, както и предоставяните електронни услуги, се определят с наредба на министъра на финансите.“
§ 18. Член 21 се изменя така:
„Задължение за съдействие
Чл. 21. (1) Лицата по чл. 4 и техните служители, както и други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон, са длъжни да оказват съдействие на Националната агенция за приходите и на нейните органи при изпълнение на възложените им съгласно закона правомощия. Съдействието се изразява в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, предоставяне на документи и други информационни носители.
(2) Органите на Националната агенция за приходите имат право да извършват насрещни проверки, както и да изискват от трети лица сведения, документи и други данни, необходими за извършването на тези проверки и/или необходими във връзка със сигнали, жалби или искания.
(3) Органите на прокуратурата, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“, Държавната агенция „Национална сигурност“ и Българския институт по метрология оказват съдействие в рамките на своята компетентност на органите на Националната агенция за приходите, включително по предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.“
§ 19. Член 22 се изменя така:
„Становища и справки
Чл. 22. (1) В производството по издаване/промяна на лиценз Националната агенция за приходите изисква официални становища за издаване/промяна на лиценз от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, министъра на икономиката, министъра на вътрешните работи и председателя на Българския институт по метрология. При изискване на становището се изпраща и искането за издаване/промяна на лиценз заедно с копие на приложените документи. За издаване на първоначален лиценз становището се предоставя в 30-дневен срок от получаване на искането, а за промяна на лиценз в 14-дневен.
(2) Положителните становища по ал. 1 са условие за издаване, съответно промяна на лиценз. Когато не бъде предоставено становище в срока по ал. 1, се смята, че е дадено положително становище.
(3) При необходимост Националната агенция за приходите изисква информация, становища и/или справки от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Агенция „Митници“, Държавната агенция „Национална сигурност“ и Българския институт по метрология.“
§ 20. Член 23 се изменя така:
„Административно производство
Чл. 23. (1) Производство пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите се образува служебно или въз основа на подадено писмено искане с приложения към него.
(2) Органите на Националната агенция за приходите извършват проверки и проучвания по образуваните пред изпълнителния директор на агенцията производства.
(3) Проверката и проучването по искане за издаване на първоначален лиценз се приключват в 60-дневен срок от получаване на писменото искане. Всички останали проверки и проучвания по подадени искания се приключват в 30-дневен срок от получаване на писменото искане.
(4) При фактическа или правна сложност изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може мотивирано да продължи срока по ал. 3 с не повече от 30 дни.
(5) В хода на проверките и проучванията по подадено искане се събират данни относно произхода на средствата за дейността на заявителя, неговите инвестиции, търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни.
(6) Когато приложените към искането документи са непълни, не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на искането изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява заявителя, определя му 30-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителна информация и го предупреждава, че за неизпълнение на това задължение може да му бъде отказано издаване на лиценз или удостоверение с вписана промяна. В случай на особена фактическа или правна сложност изпълнителният директор може мотивирано да продължи всеки от сроковете по предходното изречение с не повече от 30 дни. Срокът по ал. 3, съответно по ал. 4 спира да тече от датата на уведомителното писмо до изтичането на дадения срок за отстраняване на недостатъците и за представяне на допълнителна информация.
(7) При неизпълнение на задължението по ал. 6 от страна на заявителя изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява отказ да се издаде лиценз, съответно да се издаде удостоверение с вписана промяна.
(8) Когато заявителят притежава валиден лиценз за извършване на хазартна дейност, издаден от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, в производството по разглеждане на неговото искане могат да се вземат предвид като доказани онези факти и обстоятелства, които представляват изисквания за издаването на лиценз съгласно закона на държавата, в която заявителят е лицензиран. В този случай изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изисква необходимата информация от компетентния орган на съответната държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария в съответствие със сключеното между тях споразумение за сътрудничество и обмен на информация. Когато няма сключено такова споразумение, за доказването на тези факти и обстоятелства заявителят трябва да представи удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата, където е издаден лицензът, в което са удостоверени:
1. изискванията, които законодателството на тази държава поставя във връзка с издаването на лиценз за хазартна дейност;
2. доказването на наличието на тези изисквания по отношение на лицето, на което е издаден лиценз от компетентния орган, както и документите, чрез които е извършено това доказване.
(9) Когато заявителят не е представил удостоверението по ал. 8 или то не съдържа необходимата информация, или не удостоверява идентичност на изискванията за издаване на лиценз по закона на държавата на компетентния орган и по този закон, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява заявителя и изисква представянето на необходимите документи по реда на ал. 6.
(10) След приключване на проверките и проучванията органите по ал. 2 внасят писменото искане, придружено с изготвено от тях мотивирано предложение, за разглеждане и вземане на решение от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
§ 21. Член 24 се изменя така:
„Съдействие от заявителя
Чл. 24. Когато заявителят и неговите представители не оказват съдействие на органите на Националната агенция за приходите по чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс, не отговорят на конкретно поставени въпроси или не представят допълнителна информация за обстоятелства от значение за решението по искането и вследствие на това са останали неизяснени въпроси или недоказани обстоятелства, може да бъде отказано издаването на лиценз или удостоверение с вписана промяна.“
§ 22. Член 25 се изменя така:
„Решения на изпълнителния директор
Чл. 25. (1) В 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение.
(2) Решението се основава на приетите за установени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите обстоятелства по искането и на закона.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване принципно приетия от Комисията текст на вносителя, с предложението на Комисията § 11 по вносител да се раздели на отделни параграфи – от 13 до 22 включително, като съдържанието на параграфите е съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 94 народни представители: за 81, против 1, въздържали се 12.
Предложените текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 12 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 23:
„§ 23. В чл. 26 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Решението се издава в писмена форма и съдържа:
1. наименование на акта, номер и дата на издаване;
2. наименование на органа, който го издава;
3. адресат/и на акта;
4. фактически и правни основания за издаването му;
5. мотиви за постановяването му;
6. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начин и срок за изпълнение;
7. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;
8. подпис на издателя.“
2. В ал. 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
3. В ал. 4:
а) в текста преди т. 1 думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“;
б) точка 1 се изменя така:
„1. за организиране на томболи, числови лотарийни игри бинго и кено, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати – 1 000 000 лв.“;
в) в т. 2 думите „2 000 000 лв.“ се заменят с „3 000 000 лв.“;
г) точка 3 се отменя.
4. В ал. 5 думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“.“
По § 13 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 24:
„§ 24. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Решението с мотивите към него се обявява от Националната агенция за приходите в тридневен срок от издаването му чрез вписване в съответния регистър по чл. 20, ал. 1, и се съобщава на заинтересованите страни по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.“
2. В ал. 2 думите „Комисията не може сама“ се заменят с „изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не може сам“.
3. В ал. 3 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) Когато решението за поправка се постанови в срока за обжалване на първоначалното решение и заинтересованата страна е получила съобщението до 10 дни преди да е изтекъл срокът за обжалване по чл. 28, ал. 1, същото подлежи на обжалване в срока за обжалване на първоначалното решение.“
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
„(5) Когато не се е произнесъл по цялото искане, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите по свой почин или по искане на заинтересованата страна, подадено в 14-дневен срок от датата на съобщаване на решението, постановява допълнително решение. Допълнителното решение подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 25:
„§ 25. В чл. 28, ал. 1 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 26:
„§ 26. В чл. 29 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Лице по чл. 4 може да организира хазартни игри и дейности по този закон след получаване на удостоверение за издаден лиценз. Удостоверението се издава въз основа на влязло в сила решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“
3. В ал. 3 в изречение първо думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“, а в изречение второ думите „банкова сметка на Комисията“ се заменят с „банкова сметка на Националната агенция за приходите“ и думите „решението на Комисията по чл. 5, ал. 2“ се заменят с „решението на изпълнителния директор по чл. 5, ал. 3“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания за § 15 по вносител, който става § 26? Няма изказвания.
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за следните параграфи: § 12 по вносител, който става § 23; § 13 по вносител, който става § 24; § 14 по вносител, който става § 25 и § 15 по вносител, който става § 26.
Гласували 99 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 20.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 27:
„§ 27. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите „независимо от решението на Комисията“ се заличават.
2. Създава се нова ал. 5:
„(5) За издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 1 000 000 лв., а за издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 2 000 000 лв.“
3. Създава се нова ал. 6:
„(6) За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 500 000 лв., а за издаване и поддържане на лиценз за игри в игрално казино със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 1 000 000 лв.“
4. Досегашната ал. 5 става ал. 7.
5. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават по електронен път за всеки месец в Националната агенция за приходите до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за основата за начисляване на таксата и дължимата такса.“
6. Досегашната ал. 7 става ал. 9.
7. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и в нея след думите “ал. 4“ се добавя „5 и 6“, думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“, а след думата „първоначален“ се добавя „или за продължаване на срока на“.
8. Досегашната ал. 9 става ал. 11 и в нея думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“, а думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 8“.
9. Създават се ал. 12 и 13:
„(12) При заличаване съответно прекратяване на лице по чл. 4 последният представляващ лицето – ликвидатор, синдик, представляващият място на стопанска дейност, а в случаите по чл. 6, ал. 1, т. 6 – упълномощеният представител, декларира и внася удържаната от имуществото на данъчно задълженото лице такса, чийто срок за внасяне изтича след датата на заличаването съответно прекратяването.
(13) В случаите по ал. 12 таксата за периода, през който е извършено заличаването съответно прекратяването, се декларира и внася в 30-дневен срок от датата на заличаването съответно прекратяването.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 28.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 29:
„§ 29. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „По влезлите в сила решения на Комисията председателят издава удостоверения“ се заменят със „След влизане в сила на решенията изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава удостоверение“.
2. В ал. 4 думите „председателя на Комисията или от оправомощено от него лице“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор“.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 30:
„§ 30. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 2 се изменя така:
„2. с отнемането му по реда на чл. 86;“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) Не се допуска искане за предсрочно прекратяване на лиценза по реда на ал. 1, т. 4, когато спрямо лицето има приложена принудителна административна мярка по реда на чл. 86.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „решението на Комисията да върне на Комисията“ се заменят с „решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да върне на Националната агенция за приходите“.
4. Създава се ал. 4:
„(4) Действието на лиценза се прекратява временно при прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 85.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 31:
„§ 31. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.
2. Създава се нова ал. 2:
„(2) При подадено искане по ал. 1 органите на Националната агенция за приходите извършват проверка на документите и дейността на организатора и при установяване на обстоятелства, представляващи пречка за издаване на лиценз по този закон, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява отказ за продължаване срока на лиценза.“
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „чл. 8, ал. 5“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 5“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за изказвания.
Господин Митев, заповядайте.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, по отношение на § 16 по вносител, който става § 27, относно чл. 30 правя следната редакционна поправка: в т. 2 относно ал. 5 числото „1 000 000“ да се замени със „100 000“, а числото „2 000 000“ да се замени с „200 000“.
В т. 3 относно създаването на нова ал. 6, ал. 6 да придобие следната редакция:
„(6) За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 хил. жители и в размер на 50 хил. лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 хил. жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 хил. лв.“
В т. 6 накрая да се добавят думите: „ал.6 се заменя с ал. 8“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли реплики? Няма.
Има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване редакционната поправка в § 16, който става § 27, направена от народния представител Христиан Митев.
Гласували 99 народни представители: за 76, против 6, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 16, който става § 27 с приетите вече редакционни поправки; текста на вносителя за § 17, който става § 28, редакцията, предложена от Комисията за текст на § 18, който става § 29; редакцията, предложена от Комисията за текстовете на § 19, който става § 30 и § 20, който става § 31.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 4, въздържали се 12.
Предложените за гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 32:
„§ 32. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „чл. 8, ал. 5“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 5“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и се произнася по реда на тази глава. След влизане в сила на решението, с което се одобрява вписаната промяна, се издава ново удостоверение, с вписаната промяна.“
3. В ал. 4, изречение първо думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“, в изречение второ думите „чл. 8, ал. 5“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 5“, а в изречение трето думата „Комисията“ се заменя с „Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.
4. В ал. 5 думите „чл. 14, ал. 1“ се заменят с „чл.13а, ал. 1“.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 33:
„§ 33. В чл. 38 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „чл. 22, ал. 1, т. 11“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 4“.
2. В ал. 3 думите „чл. 8, ал. 5“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 5“.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите разглежда искането и се произнася по реда на тази глава. След влизане в сила на решението, с което се одобрява вписаната промяна, той издава ново удостоверение с вписана промяна.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 34:
„§ 34. В чл. 40 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 в изречение първо думите „председателя на Комисията и до“ се заменят с „изпълнителния директор на“, а в изречение трето думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 2 в изречение първо думите „председателя на Комисията и до“ се заменят с „изпълнителния директор на“, а в изречение второ думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
3. В ал. 3 думите „председателя на Комисията“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 24 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 35:
„§ 35. В чл. 41, ал. 5 думите „чл. 22, ал. 1, т. 11“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 4“.“
По § 25 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 36:
„§ 36. Член 42 се изменя така:
„Игрално оборудване
Чл. 42. (1) Хазартните игри се организират с вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице – производител, което има издаден лиценз по този закон.
(2) Условията и редът за вписване на лабораториите в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4, изискванията за изпитване на игралното оборудване и игралния софтуер, както и редът за извършване на проверки на оборудването и софтуера, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката.
(3) Не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 37:
„§ 37. В чл. 44, ал. 1 думите „домове за деца, лишени от родителски грижи“ се заменят със „социални услуги за резидентна грижа за деца“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Нека спрем до новия § 37.
Имате думата за изказвания. Няма.
Подлагам на гласуване текстове: редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 21, който става § 32; § 22, който става § 33; § 23, който става § 34; § 24, който става § 35; § 25, който става § 36, както и предложението на Комисията за създаване на нов § 37 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 99 народни представители: за 87, против 1, въздържали се 11.
Подложените на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 38:
„§ 38. В чл. 45, ал. 2 се създава т. 7:
„7. вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 39:
„§ 39. Създава се чл. 45а:
„Ограничения за устройствата на самообслужване
Чл. 45а. При хазартни игри, организирани чрез използване на устройства на самообслужване, организаторът е длъжен да не допуска до участие в тези игри лица, ненавършили 18-годишна възраст, и лицата, вписани в регистъра по чл. 10г, ал. 1. На всяко устройство на самообслужване на видно място се поставя надпис, който указва забраната по изречение първо.“
Комисията предлага да се създаде нов § 40:
„§ 40. В чл. 47а думите „чл. 6, ал. 1, т. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 6“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 41:
„§ 41. В чл. 47б думите „чл. 22, ал. 1, т. 11“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 4“.“
По § 28 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 42:
„§ 42. В чл. 47в думите „издадения от Комисията“ се заменят с „издадения от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“, думите „с организатора и с Комисията“ се заменят със „с организатора и с Националната агенция за приходите“, а думите „до организатора и до Комисията“ се заменят с „до организатора и до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 29 е постъпило предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 43:
„§ 43. В чл. 47д думите „контролните органи от Комисията“ се заменят с „органите на“.“
По § 30 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 44:
„§ 44. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „Комисията“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 3 думите „Комисията“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.“
По § 31 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 45:
„§ 45. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 3, изречение второ думите „председателя на Комисията“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, до § 31.
Имате ли изказвания, колеги?
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за § 26, който става § 38; създаването на нов § 39 с текст по Доклада на Комисията; нов § 40 с текст по Доклада на Комисията, както и редакцията, предложена от Комисията за § 27, който става § 41; § 28, който става § 42; § 29, който става § 43; § 30, който става § 44; и § 31, който става § 45.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 13.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 32 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 46:
„§ 46. В чл. 51, ал. 1, изречение първо думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 33 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 47:
„§ 47. В чл. 52, ал. 1, изречение второ думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 34 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 48:
„§ 48. В чл. 53, изречение второ думите „Контролните органи на Комисията следят“ се заменят с „Националната агенция за приходите следи“.“
По § 35 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 49:
„§ 49. В чл. 55 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, изречение второ думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 4, изречение първо думите „одобрени от Комисията“ се заменят с „вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2“, в изречение второ думите „на Комисията и“ се заличават, а думите „чл. 6, ал. 1, т. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 6“.“
По § 36 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 50:
„§ 50. В чл. 56 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 37 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 51:
„§ 51. В чл. 57, ал. 5, изречение първо думите „одобрени от Комисията“ се заменят с „вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2“, в изречение второ думите „на Комисията и“ се заличават, а думите „чл. 6, ал. 1, т. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 6“.“
По § 38 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 38, който става § 52:
„§ 52. В чл. 59 се създава ал. 5:
„(5) Моментната лотарийна игра трябва да е осигурена с вписана в регистъра по чл. 20, ал. 2 централна компютърна система. Централната компютърна система трябва да осигурява подаването на информация към сървър на Националната агенция за приходите, като задължително осигурява онлайн регистрация на всяка транзакция в системата на Националната агенция за приходите по ред и начин, определени в наредбата по чл. 17, ал. 3, т. 6.“
По § 39 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 39, който става § 53:
„§ 53. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. В ал. 3, изречение второ думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 5 в изречение първо думите „одобрени от Комисията“ се заменят с „вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2“, а в изречение второ думите „на Комисията и“ се заличават, а думите „чл. 6, ал. 1, т. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 6“.“
По § 40 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40, който става § 54:
„§ 54. В чл. 62, ал. 3, изречение първо думите „одобрени от Комисията“ се заменят с „вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2“, а в изречение второ думите „на Комисията и“ се заличават, а думите „чл. 6, ал. 1, т. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 6“.“
По § 41 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 55:
„§ 55. В чл. 63, ал. 1 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, която Комисията предлага за § 32, който става § 46; § 33, който става § 47; § 34, който става § 48; § 35, който става § 49; § 36, който става § 50; § 37, който става § 51; § 38, който става § 52; § 39, който става § 53; § 40, който става § 54; както и § 41, който става § 55.
Гласували 99 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 10.
Всички подложени на гласуване текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 42 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 42, който става § 56:
„§ 56. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4, изречение второ думите „цената за допускане до“ се заменят с „таксата или комисионната за“, а думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
2. Създава се ал. 5:
„(5) Игри с игрални автомати могат да се организират само с игрални автомати, които са собственост на организатора на игрите или ще бъдат придобити от него по договор за лизинг.“
По § 43 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 57:
„§ 57. Член 67 се изменя така:
„Експлоатация на игрално оборудване
Чл. 67. Не се допуска експлоатацията на игрално оборудване, което не е вписано в издадения лиценз на организатора на хазартни игри.“
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 58:
„§ 58. В чл. 68 се създава ал. 3:
„(3) Организаторите на хазартни игри с лиценз за игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета или с лиценз за игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти могат да разполагат в пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби игрални автомати, само след получаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати по реда и при условията на чл. 4, ал. 4, чл.5, чл.26, ал. 4, т. 1, чл. 30, ал. 6, чл. 43, чл. 44, чл. 64 – 70 от този закон.“
По § 44 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 59:
„§ 59. В чл. 70 думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“.“
По § 45 има предложение на народния Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 60:
„§ 60. В чл. 72, ал. 3 думите „утвърдени от Комисията“ се заменят с „вписани в издадения лиценз на организатора на хазартни игри“.“
По § 46 има предложение на народния Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 46, който става § 61:
„§ 61. В чл. 73, изречение трето думите „цената за допускане до“ се заменят с „таксата или комисионната за“, а думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 47 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 47, който става § 62:
„§ 62. В чл. 74, ал. 1 думата „Комисията“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 48 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 48, който става § 63:
„§ 63. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „Комисията“ се заменя с „Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“, а след думата „прилага“ се добавя „с мотивирана заповед“;
б) в т. 3 думите „чл. 20, ал. 1 на Комисията или на нейните служители“ се заменят с „чл. 21, ал. 1 на органите на Националната агенция за приходите“;
в) в т. 5 думите „чл. 22, ал. 1, т. 11“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 4“;
г) в т. 13 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 8“.
2. В ал. 2 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“.
3. В ал. 3 думите „решението на Комисията“ се заменят с „решението на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“, а думите „на Комисията“ се заменят с „в Централното управление на Националната агенция за приходите“.
4. В ал. 4 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 49 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 49, който става § 64:
„§ 64. В чл. 86 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думата „Комисията“ се заменя с „Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите“;
б) в т. 1 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“;
в) в т. 2 след думите „чл. 8“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 – 3“;
г) точка 3 се отменя;
д) в т. 5 думите „ал. 3 или 4“ се заменят с „ал. 3, 4, 8 или 9“;
е) в т. 10 думите „утвърдено от Комисията по реда на чл. 22, ал. 1, т. 8“ се заменят с „вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2“.
2. В ал. 2 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“, а думите „на Комисията“ се заменят с „в Централно управление на Националната агенция за приходите“.
3. Създава се ал. 4:
„(4) В случаите по ал. 1, т. 9, когато неизпълнението на изискването по чл. 44, ал. 1 възникне в резултат на обстоятелства, които не зависят от организатора на хазартни игри принудителна административна мярка – отнемане на лиценз не се прилага. След изтичане на срока на издадения лиценз, не се издава нов лиценз или не се продължава срока на издадения лиценз.“
По § 50 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 50, който става § 65:
„§ 65. В чл. 87 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“, а думите „чл. 22, ал. 1, т. 14“ се заменят с „чл. 17, ал. 1, т. 9“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Да спрем дотук.
Има ли изказвания, колеги?
Подлагам на гласуване редакцията, която Комисията предлага за текстовете на § 42, който става § 56, и § 43, който става § 57; предложението на Комисията за създаване на нов § 58 с текст съгласно Доклада на Комисията, както и редакцията, която Комисията предлага, за текстовете на следните параграфи по вносител: § 44, който става § 59; § 45, който става § 60; § 46, който става § 61; § 47, който става § 62; § 48, който става § 63; § 49, който става § 64; и § 50, който става § 65.
Гласували 96 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 15.
Предложените за гласуване текстове са приети.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 51 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 66:
„§ 66. В чл. 88, ал. 3 думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“.“
По § 52 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 52, който става § 67:
„§ 67. Член 89 се изменя така:
„Проверки
Чл. 89. (1) Органите на Националната агенция за приходите извършват проверки на място и по документи за спазването на този закон по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) При осъществяване на контрол по този закон, освен правомощията по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, органите може да:
1. изискват устни обяснения;
2. изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на нарушения на законодателството, уреждащо хазартната дейност и другите дейности по този закон;
3. извършват запечатване на каси, офиси, игрални зали, игрални казина, работилници, помещения, в които се организират или провеждат хазартни игри или се държи игрално оборудване, и други подлежащи на контрол обекти.
(3) На лицата, получили лиценз по този закон, в края на първата и на всяка трета година от срока на действие на лиценза задължително се извършват проверки.
(4) По искане на органите на Националната агенция за приходите Българският институт по метрология извършва проверки за съответствието на игрално оборудване с регистрираните типове и модификации. Проверките може да бъдат извършвани съвместно с органи по приходите.
(5) Органите по ал. 1 и 4 не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на контролните им функции и правомощия, освен ако са извършили престъпление или са действали умишлено.“
По § 53 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 53, който става § 68:
„§ 68. В чл. 90 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „длъжностните лица по чл. 89, ал. 1“ се заменят с „органите на Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 3 думите „председателя на Комисията“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор“.“
По § 54 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 69:
„§ 69. Член 92 се изменя така:
„Деклариране, установяване и събиране на вземания.
Обжалване на актовете
Чл. 92. (1) Декларирането и установяването на таксата по чл. 30, ал. 3 или променливата част от таксата по чл. 30, ал. 4 се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Декларацията по чл. 30, ал. 8 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Издадените актове се обжалват по реда на същия кодекс.
(2) За неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви за забава се прилага чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(3) Неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение и лихви, държавните такси по ал. 1 и лихвите, имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления за нарушения по този закон подлежат на събиране по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Член 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага съответно.
(4) Недължимо платени или събрани суми по ал. 1 – 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
По § 55 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 55, който става § 70:
„ § 70. В чл. 93 се правят следните изменения:
1. В ал. 5 думите „длъжностни лица на Комисията“ се заменят с „органите на Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 6 думите „председателят на Комисията“ се заменят с „изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор“.
3. Алинея 7 се отменя.“
По § 56 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 71:
„§ 71. В чл. 94 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се отменя.
2. В ал. 3 думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“.
3. Алинеи 4 и 5 се отменят.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 72:
„§ 72. В чл. 98 думите „неутвърдено от Комисията“ се заменят с „което не е вписано в издадения лиценз“.“
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 73:
„§ 73. В чл. 104 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „ал. 6“ се заменят с „ал. 8.
2. В ал. 3 думите „ал. 6 и 7“ се заменят с „ал. 8 и 9“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 57, който става § 74:
„§ 74. В чл. 105, ал. 2 думите „чл. 22, ал. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 6“.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58, който става § 75:
„§ 75. В чл. 106, ал. 1 думите „чл. 20“ се заменят с „чл. 21“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Да спрем дотук.
Има ли изказвания, колеги?
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията, за текстовете на § 51, който става § 66, и § 52, който става § 67; § 53, който става § 68; § 54, който става § 69; § 55, който става § 70; § 56, който става § 71; предложението на Комисията за създаване на два нови параграфа 72 и 73, които са с текст по Доклада на Комисията, и редакцията, предложена от Комисията, за текстовете на параграфи 57 и 58, които стават съответно параграфи 74 и 75.
Гласували 99 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 9.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 59 има предложение от Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 59, който става § 76:
„§ 76. В чл. 108 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „приетите от Комисията“ се заличават, навсякъде думата „общи“ се заменя с „общите“, а думите „по чл. 22, ал. 1, т. 4, 5, 6 и 7“ се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
„(2) Организатор на хазартни игри, който наруши утвърдените от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите правила по чл. 17, ал. 1, т. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., освен когато деянието представлява нарушение по ал. 1.“
По § 60 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 77:
„§ 77. В чл. 116 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата „Комисията“ се заменя с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
2. В ал. 2 думата „Комисията“ се заменя с „Националната агенция за приходите“.“
По § 61 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 78:
„§ 78. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 след думите „джакпот системи“ се добавя „само от един организатор“.
2. В т. 12, изречение първо думите „на Комисията и“ се заличават, а в изречение второ думите „чл. 6, ал. 1, т. 4“ се заменят с „чл. 17, ал. 3, т. 6“.
3. Точка 16 се отменя.
4. Точка 19 се изменя така:
„19. „Инвестиции“ са инвестиции в данъчни дълготрайни материални и в данъчни дълготрайни нематериални активи, както и извършване на счетоводни разходи, признати за данъчни цели по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане или по съответното данъчно законодателство, когато дружеството е регистрирано в друга държава – членка на ЕС, страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или Конфедерация Швейцария.
Данъчните дълготрайни активи и счетоводните разходи (по изречение първо) са пряко свързани с организирането на дейности по чл. 1, т. 1 и 2. Инвестициите следва да са свързани с придобиването, в това число чрез финансов лизинг и извършването на следните активи и разходи:
а) игрално оборудване;
б) джакпот системи (хардуер и софтуер);
в) комуникационно оборудване;
г) оборудване и системи (хардуер и софтуер) за организиране на дейности по този закон;
д) помещения и разходи за ремонт на помещения за организиране на дейности по този закон;
е) инвестиции за придобиване на активи по договори за финансов лизинг, за преустройство, подобрение и оборудване на помещения, в които се организират дейности по този закон, както и за техническа инфраструктура.“
5. Точка 20 се отменя.
6. Създава се т. 26:
„26. „Устройство на самообслужване за организиране на лотарийни игри“ е устройство, позволяващо на участник да:
а) направи залог за участие в числова лотарийна игра, организирана от лицензиран организатор на хазартни игри след сканиране на документ за самоличност и заплащане на залога на принципа на самообслужване, или
б) закупи удостоверителен знак за участие в моментна лотарийна игра, организирана от лицензиран организатор на хазартни игри след сканиране на документ за самоличност и заплащане на удостоверителния знак на принципа на самообслужване.
Устройството на самообслужване не определя и не изплаща печалба и не е свързано с генератор на случайни числа, който да определя резултата от съответната игра.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62, който става § 79.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 80.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 64 има предложение от народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 64, който става § 81:
„§ 81. (1) Държавната комисия по хазарта се закрива.
(2) Министерският съвет създава ликвидационна комисия и определя нейните функции. Председателят на ликвидационната комисия упражнява правата на орган по назначаването по смисъла на Закона за държавния служител, съответно на работодател по смисъла на Кодекса на труда, по отношение на служителите на закритата Държавна комисия по хазарта.
(3) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата комисия по ал. 1 в срок три месеца от назначаването ѝ. Разходите по ликвидацията, включително за възнагражденията и обезщетенията по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда, са за сметка на средствата по утвърдения бюджет на Държавната комисия по хазарта за 2020 г.
(4) Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на закритата Държавна комисия по хазарта преминават към Националната агенция за приходите.
(5) Данните от регистрите, водени от закритата Държавна комисия по хазарта, се предоставят на Националната агенция за приходите.
(6) Регистрите по чл. 20 се създават в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон. До създаването на регистрите се поддържат регистрите, създадени по досегашния ред.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 82, 83 и 84:
„§ 82. (1) Предоставените до влизането в сила на този закон недвижими имоти на Държавната комисия по хазарта преминават в управление на Националната агенция за приходите.
(2) Областните управители отразяват промените в актовете за държавна собственост.
§ 83. (1) Пълномощията на председателя и членовете на Държавната комисия по хазарта се прекратяват от влизането в сила на този закон.
(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите от закритата Държавна комисия по хазарта се уреждат при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, съответно на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.
(3) С щатните бройки, включени в общата численост на персонала на закритата Държавна комисия по хазарта, Министерският съвет, по предложение на министъра на финансите, извършва компенсирани промени в числеността на Министерството на финансите и на администрациите, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на Министерството на финансите.
§ 84. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и оправомощеният от него заместник-изпълнителен директор по чл. 17, ал. 4 са длъжни в едномесечен срок от влизането в сила на този закон, съответно от оправомощаването, да предприемат необходимите действия за отстраняване на несъвместимост по чл. 18, ако има такава.“
По § 65 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 65, който става § 85:
„§ 85. (1) Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон пред Държавната комисия по хазарта административни и административнонаказателни производства се довършват от Националната агенция за приходите.
(2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Държавната комисия по хазарта се осъществява от Националната агенция за приходите, като извършените процесуални действия се запазват.
(3) В случаите по чл. 173 и 174 от Административнопроцесуалния кодекс, когато съдът е върнал преписката със задължителни указания, Националната агенция за приходите се произнася в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, указан в решението или в закон.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат параграфи 86, 87, 88, 89 и 90:
„§ 86. (1) Образуваните и неприключени до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне.
(2) По искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър, и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, подадени след влизането в сила на този закон, компетентният орган се произнася в 6-месечен срок от влизането му в сила, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне.
(3) Лицата, на които до влизането в сила на този закон е издаден лиценз за организиране на хазартна игра или дейност и които след влизането му в сила подадат искане за издаване на нов лиценз за същия вид игра или искане по чл. 36, ал. 1 или 4, доказват извършени инвестиции, средства за организиране на дейностите, внесен капитал, както и изпълнение на изискванията по чл. 64, ал. 5, ако е относимо, в 6-месечен срок от подаването на искането. Доказват се инвестициите и средствата, с които се достига изискуемият размер по този закон.
§ 87. (1) Издадените до влизането в сила на този закон лицензи запазват своята валидност до изтичането на срока, за който са издадени.
(2) Срокът на действие на издадените лицензи, за които са образувани производства по § 86, ал. 1 и 2, се удължава до изтичането на срока за произнасяне или до произнасянето на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, ако настъпи по-рано.
§ 88. (1) Договорите и споразуменията, сключени до влизането в сила на този закон, запазват действието си съгласно уговорените в тях условия.
(2) Националната агенция за приходите замества Държавната комисия по хазарта във всички права и задължения по договорите и споразуменията, сключени до влизането в сила на този закон.
§ 89. Неизвършените проверки за 2020 г. по чл. 89, ал. 4 се извършват в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.
§ 90. Неподадените декларации, дължимите, но неплатени задължения и неподадените данни за периоди на отчитане, преди влизането в сила на този закон, се подават и плащат в Националната агенция за приходите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: редакцията, предложена от Комисията за § 59, който става § 76; § 60, който става § 77; § 61, който става § 78; текста на вносителя за § 62, който става § 79; текста на вносителя за § 63, който става § 80; наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“; редакцията, предложена от Комисията за § 64, който става § 81; предложението на Комисията за създаването на нови параграфи 82, 83 и 84 с текст по Доклада на Комисията; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 65, който става § 85, както и предложението на Комисията за създаване на нови параграфи 86, 87, 88, 89 и 90, които са с текст, съгласно Доклада на Комисията.
Гласували 93 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 8.
Всички предложени за гласуване текстове са приети.
Тридесет минути прекъсване.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължаваме с § 66.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 66 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, който става § 91:
„§ 91. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4 т. 21 се изменя така:
„21. организаторите на хазартни игри, получили лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България съгласно Закона за хазарта;“.
2. В чл. 108, ал. 6, т. 3 навсякъде думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.
3. В чл. 110, ал. 2 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.
4. В чл. 114, ал. 2 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.
5. В чл. 115, ал. 1 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.
6. В чл. 122, ал. 1 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.
7. В чл. 123, ал. 1 след думите „Национална сигурност“ се поставя запетая и се добавя „на Националната агенция за приходите“, а думите „Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „и Комисията за финансов надзор“.“
По § 67 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 67, който става § 92:
„§ 92. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 74, ал. 1, т. 3 думите „председателя на Държавната комисия по хазарта“ се заличават.
2. В § 2б от допълнителните разпоредби след думите „(OB, L 265/1 от 14 октомври 2017 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Директива (ЕС) 2020/876 на Съвета от 24 юни 2020 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС във връзка със спешната необходимост от отлагане на някои срокове за подаване и обмен на информация в областта на данъчното облагане поради пандемията от COVID-19 (OB, L 204/46 от 26 юни 2020 г.)“.
3. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 102 от 2019 г.) в преходните и заключителните разпоредби:
а) в § 6:
аа) досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „31 август 2020 г.“ се заменят с „28 февруари 2021 г.“;
бб) създават се ал. 2 и 3:
„(2) Тридесетдневният срок за предоставяне на информация по чл. 143я¹, ал. 6 и 7 и чл. 143я², ал. 6 започва да тече от 1 януари 2021 г. за:
1. трансгранични данъчни схеми, предоставени за прилагане, готови в степен, която позволява тяхното прилагане, или първата стъпка по прилагането на които е извършена между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2020 г.;
2. помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема, предоставени от консултант по чл. 143я¹, ал. 7 между 1 юли 2020 г. и 31 декември 2020 г.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1, когато данъчната схема е с типизирано съдържание, информацията по чл. 143я¹, ал. 8 се предоставя в срок до 30 април 2021 г.“;
б) в § 7 думите „31 октомври 2020 г.“ се заменят с „30 април 2021 г.“.
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 93:
„§ 93. (1) За целите на автоматичния обмен на финансова информация, осъществяван по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, за отчетната 2019 г. предоставящите информация финансови институции предоставят данните по чл. 142б от същия кодекс на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в срок до 30 септември 2020 г.
(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя данните по ал. 1 с компетентните органи на участващите юрисдикции в срок до 31 декември 2020 г.“
Предложение на народния представител Менда Стоянова.
Предложението е оттеглено.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания по параграфи 66, 67, по текста на новия § 93, както и по предложението на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители? Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Първо трябва да гласуваме отхвърленото предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители за нов параграф.
Моля, режим на гласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Оттегляме го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Оттегляте го. Благодаря. Прекратяваме гласуването – то става безпредметно.
В такъв случай подлагам на гласуване текстовете на § 66, който става § 91; § 67, който става § 92; както и текста на новия § 93.
Гласували 93 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 5.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: По § 68 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 68, който става § 94:
„§ 94. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 176а, ал. 1 след думите „ал. 3“ се добавя „и 4“.
2. В чл. 219 ал. 4 се отменя.
3. В чл. 240, ал. 2 думите „разрешение от Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „лиценз от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.
4. Член 241 се отменя.
5. В § 1 от допълнителните разпоредби:
а) в т. 67 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“;
б) в т. 68 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „изпълнителния директор на Националната агенция за приходите“.“
По § 69 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 69, който става § 95:
„§ 95. В Закона за частната охранителна дейност (обн., ДВ, бр. …) в чл. 25, ал. 2 думите „от Държавната комисия по хазарта“ се заменят със „съгласно Закона за хазарта“.“
По § 70 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 70, който става § 96:
„§ 96. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 15, ал. 10 думите „Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „Националната агенция за приходите“.
2. В чл. 16, ал. 1 след думите „Национална сигурност“ се добавя „Националната агенция за приходите“, а думите „Комисията за финансов надзор и Държавната комисия по хазарта“ се заменят с „и Комисията за финансов надзор“.“
По § 71 има предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 71, който става § 97:
„§ 97. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 8:
а) точка 10 се изменя така:
„10. утвърждава схеми за разпределение на постъпленията от дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ по чл. 14, ал. 1 и 2 от Закона за хазарта.“;
б) точка 19 се изменя така:
„19. назначава и освобождава изпълнителния директор на Антидопинговия център;“;
в) създава се т. 19а:
„19а. назначава и освобождава органите за управление на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, съгласувано с министъра на финансите;“.
2. В чл. 125 ал. 2 се изменя така:
„(2) Средствата по ал. 1, т. 2 се определят със схема за разпределение на постъпленията от дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, утвърдени от министъра на младежта и спорта за съответната година.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72, който става § 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Режим на разискване по параграфи 68, 69, 70, 71 и 72. Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване редакцията на Комисията на § 68, който става § 94; § 69, който става § 95; § 70, който става § 96; § 71, който става § 97; и текста на § 72, който става § 98.
Гласували 98 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 7.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 73 да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 99:
„§ 99. Правилото по чл. 13а, ал. 2 за организиране на хазартните игри от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ с нает от държавното предприятие персонал се прилага след изтичане на 24 месеца от влизане в сила на този закон.“
По § 74 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Менда Стоянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 74, който става § 100:
„§ 100. Издадените подзаконови нормативни актове до влизането в сила на този закон се прилагат до изменението, съответно издаването на новите актове, доколкото не му противоречат.“
Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Оттегляме това предложение.
Подлагам на разискване § 73, новия § 99 и § 74, който става § 100. Има ли изказвания? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване на § 73, който е отхвърлен, новия § 99 и § 74, който става § 100.
Режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 5.
Предложенията са приети. С това приехме трудния, спорен и изключително важен ЗИД на Закон за хазарта.
Честито на печелившите и на потърпевшите!

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще Ви запозная с
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за местните данъци и такси
На свое заседание, проведено на 16 юли 2020 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65,внесен от Менда Кирилова Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър; от Националното сдружение на общините в Република България – господин Пламен Петров – юрисконсулт на Сдружението; от МВР – госпожа Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“, Пантелей Дамянов – началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“, и Валери Митов – полицейски инспектор в сектор КПДП в отдел „Пътна полиция“ при Главна дирекция „Национална полиция“.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Менда Стоянова.
С предлаганите текстове се прецизират разпоредби и се отстраняват възникнали в практиката проблеми, а именно:
На първо място се предлага след прекратяване на регистрацията на превозното средство да отпадне задължението за представяне в общината на удостоверение за предаването му за разкомплектоване.
Прецизира се датата за подаване на данъчна декларация за облагане с туристически данък на 31 януари, тъй като посочената в Закона дата 30 януари води до заблуждение на данъчно задължените лица относно изтичане на законовия срок за подаване на декларацията, тъй като месец януари има 31 дни. С промяната се предотвратява възможността при подадена от лицата декларация на 31 януари същите да нарушат разпоредбата на чл. 61р, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси и съответно да понесат административна санкция съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от същия закон.
Предоставя се възможност на Общинския съвет да освободи лицата, преустановили стопанската си дейност в имота в резултат на обявеното извънредно положение от 13 март 2020 г. от заплащане на таксите за битови отпадъци за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за определен период от 2020 г. Предвижда се преустановяването на дейността за съответния период да се доказва от задължените лица с финансови и други документи, като редът и начинът да бъде определен от Общинския съвет.
Допълва се чл. 91 от Закона за движението по пътищата относно специалния режим на движение на моторни превозни средства, като се добавя, че с такъв могат да се ползват регистрираните по реда на Закона за лечебните заведения моторни превозни средства, предназначени за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния.
На следващо място се предлагат промени във връзка със създаване на условия за ефективно събиране на данъка при прехвърляне на собствеността върху превозните средства, предвид изменената разпоредба на чл. 44, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси. С промяната в чл. 44, ал. 4 на Закона за местните данъци и такси, която е в сила от 1 януари 2020 г., се регламентира, че не подлежат на облагане с данък при придобиване на имущества само моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение. Прилагането на тази разпоредба обаче практически е затруднена по отношение на превозните средства, които вече са имали поне една регистрация в страната, тъй като те… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, членовете на Правната комисия да спазват Правилника и закона.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: …подлежат вече на облагане с данък при придобиване на имуществото. За преодоляване на системните проблеми, свързани с недобросъвестното прекратяване на регистрацията на моторните превозни средства с цел неплащането на данък при последващо прехвърляне на собствеността върху тях, се предлага регламентирането на изискване за приобретателя на моторното превозно средство, за което е имало поне една регистрация в страната, да представя на службите по регистрация на МВР издаден или заверен от общината документ за платен данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин от Закона за местните данъци и такси при съответната следваща регистрация на превозното средство.
Предвижда се промяната в чл. 145, ал. 5 от Закона за движение по пътищата да влезе в сила след три месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“, като в същия срок министърът на вътрешните работи следва да приведе Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. в съответствие с изменението.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Момент, госпожо Илиева, в края на предпоследния абзац казахте, че номерът на наредбата е И-45, или първо римско 45?
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Добре, първо римско 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, свободна сте. (Шум и реплики.)
Доклад на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представям
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г.
На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 22 юли 2020 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Станислав Иванов.
Със Законопроекта се предлага отпадането на задължението за предоставяне на съответната община на удостоверението за предаване за разкомплектуване на моторно превозно средство след прекратяване на неговата регистрация. Според вносителите с предложението се цели облекчаване на административната тежест, както за собствениците така и за общинските служители, тъй като данните за пътното превозно средство се предоставят автоматизирано от регистъра на пътните превозни средства.
В Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта е предложена разпоредба, според която съответният общински съвет може да освободи от заплащане на таксата за битови отпадъци на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за определен период от 2020 г. задължените лица – предприятия, които вследствие на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., са преустановили стопанската си дейност, осъществявана в недвижим имот на територията на общината. Преустановяването на дейността за съответния период е предвидено да се удостоверява с финансови и други документи, по ред и начин определен от Общинския съвет.
Със Законопроекта се предлагат и промени в Закона за движението по пътищата. Допълва се чл. 91 относно специалния режим на движение на моторните превозни средства, като се добавя, че такъв могат да ползват моторните превозни средства на лечебните заведения, регистрирани по реда на Закона за лечебните заведения, предназначени за предоставяне на медицинска помощ при спешни състояния. Предвиждат се промени и във връзка със създаване на условия за ефективно събиране на данъка при прехвърляне на собствеността върху пътните превозни средства. Предлага се изискване приобретателят на моторно превозно средство, за което е имало поне една регистрация в страната, да представя на службите по регистрация на МВР издаден или заверен от общината документ за платен данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин от Закона за местните данъци и такси при съответната следваща регистрация на превозното средство.
В хода на дебатите по Законопроекта се изказаха народните представители Станислав Иванов, Георги Свиленски, Лало Кирилов и Димитър Данчев.
След проведените разисквания и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения единодушно с 19 гласа „за“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кърчев.
Колеги, имате думата за изказвания по внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси.
Има ли желаещи за изказване?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ, от място): Няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Няма.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-65, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 10 юли 2020г.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ИЗБОР НА ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“ И ЧЛЕН НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, ПОДПОМАГАЩ ПОЛИТИКАТА Ѝ ПО АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКОВЕТЕ НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ, УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА НАДЗОРНАТА ПРАКТИКА И ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСИТЕ НА ИНВЕСТИТОРИТЕ, ЗАСТРАХОВАНИТЕ И ОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА.
Доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, първо да подложа на гласуване процедура за допуск на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като в залата моля да бъдат допуснати господин Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор и господин Владимир Савов, и Петър Джелепов – кандидати за заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, режим на гласуване за допуск на изброените лица.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, така че уважаемите колеги да заемат местата си в ложите.
Заповядайте за Доклада.
ДОКЛАДЧИК АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Колеги, на Вашето внимание
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно изслушване на изслушване на Владимир Николаев Савов – кандидат за
заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на
Петър Георгиев Джелепов – кандидат за член на Комисията
за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка
на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите,
застрахованите и осигурените лица
На открито заседание, проведено на 16 юли 2020 г. и излъчено в реално време в интернет страницата на Народното събрание, Комисията по бюджет и финанси проведе изслушване на предложените кандидати за заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор по реда на Раздел IV от приетите Процедурни правила за условията и реда за предлагането на кандидат за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, и на кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, представяне, публично оповестяване на документите и изслушване на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (ДВ, бр. 59 от 3 юли 2020 г.), наричани по-нататък „Процедурни правила”.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Менда Стоянова отбеляза, че видно от представените от кандидатите документи, същите отговарят на изискванията на Закона за Комисията за финансов надзор за членове и следва да бъдат допуснати до изслушване.
Съгласно Раздел III от Процедурните правила, становището на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е, че към настоящия момент за господин Владимир Савов не са открити документи, установяващи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
По отношение на господин Петър Джелепов становището ѝ е, че съгласно чл. 26, ал. 4 от горецитирания закон лицата, родени след 16 юли 1973 г., не подлежат на проверка.
Кандидатурите на господин Владимир Савов и на господин Петър Джелепов бяха представени от вносителя на предложенията – председателя на Комисията за финансов надзор господин Бойко Атанасов.
Той подробно запозна Комисията по бюджет и финанси с образованието, професионалния опит и лични качества на всеки един от кандидатите, като в заключение отбеляза, че и двете кандидатури притежават необходимото образование, професионален опит и публична репутация за заемане на съответната длъжност – като заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор, и изрази увереност, че ще допринесат за по-нататъшното развитие и продължаване на политиката на укрепване на регулаторния орган.
След представянето на кандидатурите се премина към представянето на концепциите на кандидатите за дейността им в Комисията за финансов надзор.
Първи своята концепция представи господин Владимир Савов – кандидат за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
В началото на своето изложение господин Савов отбеляза, че познава отблизо дейността на регулаторния орган, тъй като до месец януари тази година е бил член на Комисията за финансов надзор и за известно време е изпълнявал правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застраховател надзор“.
В своята концепция господин Савов разгледа следните приоритетни направления и предизвикателства пред застрахователния надзор, които според него изискват решителни и бързи действия:
На първо място, основен и незабавен приоритет на надзора е мониторингът и реакцията към кризата, причинена от пандемията с COVID-19. Според господин Савов в резултат на пандемията застрахователите се сблъскват с тежки предизвикателства както по отношение на затруднените пазарни условия, така и при поддържането на операциите си, като в същото време предприемат стъпки за защита на служителите и клиентите. Той подчерта, че особено важно е застрахователите да са в състояние да поддържат услугите на своите клиенти и да приложат необходимите мерки за осигуряване на непрекъснатост на бизнеса. В този смисъл господин Савов застъпи становището, че застрахователният надзор следва да продължи да проявява гъвкавост по отношение на сроковете на надзорно отчитане, което е в съответствие с препоръките на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване.
Като втори важен приоритет в дейността на управление „Застрахователен надзор“ господин Савов посочи довеждането до завършек на концепцията и практическото въвеждане на системата „бонус-малус“. Обществената дискусия на първия вариант на проекта за система „бонус-малус“ е показала, че тя се нуждае от усъвършенстване, за да бъде възприета от обществото и да бъде ефективно прилагана. Целта е да се въведе по-справедливо ценообразуване на индивидуалната премия по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – в зависимост от поведението на водача на пътя, което, от една страна, може да е причина за катастрофи и щети, а от друга, да доведе до премирането на водачите без щети и нарушения. По този начин ще се постигне дългосрочен дисциплиниращ ефект, за да се осъществи голямата цел, а именно – намаляване смъртността на пътя.
В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба – Министерство на вътрешните работи и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, са изработени нови редакции на наредбата и са подготвени нормативни промени, които според господин Савов ще отговорят на обществените очаквания и ще постигнат стратегическите цели на тази система.
На трето място, господин Савов изтъкна като изключително важна задача в неговата дейност разработването съвместно с Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика на методика и наредба за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на телесни увреждания или смърт. Работата по формирането на самата методика според него следва да бъде ускорена с оглед на кратките законови срокове, като се отчита и спецификата на българската правна система и традиции.
Освен това в изложението си господин Савов посочи, че следва да бъде засилен проактивният диалог на надзора със застрахователите с цел ранно предупреждение и предприемане на превантивни мерки, за да се стига по-рядко до принудителни и наказателни такива. Именно риск-базираният надзор има за цел приоритизиране и адресиране на рисковете в поднадзорните лица на Комисията за финансов надзор с цел защитата на финансовата стабилност на сектора.
На последно място господин Савов отбеляза, че мерките срещу вируса COVID-19 са поставили с по-голяма острота въпроса за дигитализацията на процесите и услугите, тоест възможността за предоставянето им от разстояние, без това да наруши интегритета на регулациите и надзора. Дигитализацията дава не само бързина и сигурност, но и видимост и прозрачност. В този смисъл развитие и по-широко приложение според него трябва да получат регулаторните и надзорните цифрови технологии, автоматизираният анализ на данни в електронен вид при извършване на контролни действия, насърчаване на електронно подаване на информация, изграждане на капацитет за наблюдение и ефективен контрол на електронните платформи на застрахователите и посредниците.
В заключение, господин Савов подчерта, че при изпълняването на своите правомощия той ще се ръководи от принципите и стандартите, залегнали в Стратегията на Комисията за финансов надзор, а именно: законност, обективност и безпристрастност, предвидимост и последователност, отговорност и прозрачност, ефективност и ефикасност.
Втори своята концепция представи господин Петър Джелепов, кандидат за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
Концепцията на господин Джелепов е базирана на развитието на основни процеси в работата на Комисията за финансов надзор, а именно:
1. Анализ на рисковете в небанковия финансов сектор.
2. Защита на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
3. Финансови технологии (FinTech).
4. Финансовите технологии (FinTech) в условия на COVID-19.
Според господин Джелепов анализът на рисковете в небанковия финансов сектор следва да се базира на ефективното прилагане на риск-базиран надзор и поддържане на стабилни финансови пазари, който се изразява в ранната идентификация на рисковете с оглед поддържане на финансова стабилност; развитие на подхода за анализ на данни в електронен вид при извършване на контролни действия; насърчаване на електронно подаване на информация; изграждане на капацитет за наблюдение и ефективен контрол на електронните платформи; провеждане на стрес-тестове за идентифициране на проблемните области в дейността на поднадзорните лица; извършване на анализ на идентифицирани проблеми в секторите, в които извършват дейност поднадзорните лица. Наред с това следва да се прилага стратегия за управление на риска от неспазване на относимото законодателство от поднадзорните лица. Тук усилията трябва да бъдат насочени към извършването на периодични оценки на нивата на спазване на относимото законодателство; регулярна оценка на отделните рискови индикатори и определяне на рисковия профил на поднадзорните лица.
Акцентът върху настоящи и бъдещи рискове, присъщи за сферата на дейност на поднадзорните лица, според господин Джелепов ще доведе до създаване на приобщаващ подход към ранни коригиращи действия и предотвратяване на последиците. Изграждането на система за ранно предупреждаване чрез непрекъснато събиране и анализ на данни ще повиши пропускателната способност за наблюдение и на база ключови индикатори ще се предвиди евентуална криза. Анализът и фокусът върху проблеми с висока степен на риск в трите сектора ще даде възможност за специфични действия за справяне с предизвикателствата, които имат значение за целия сектор.
На второ място, господин Джелепов подчерта, че осъществяваната от него контролна дейност ще бъде насочена към предотвратяване и преустановяване на закононарушения с оглед осигуряване защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица. Според него това ще се постигне чрез предприемане на своевременни и ефективни регулаторни и надзорни мерки като изготвяне на предложения за промяна на нормативната рамка и надзорните практики въз основа на извършваните проверки и на анализа на констатираните проблеми от жалбите и сигналите на потребителите и чрез повишаване на финансовата грамотност на потребителите, чрез нови инициативи, с акцент върху финансовите иновации.
На трето място, господин Джелепов подчерта, че основна негова задача ще бъде осъществяване на подкрепа на иновациите в небанковия финансов сектор. Действията му в изпълнение на тази задача ще бъдат насочени към провеждане на консултации с пазарните участници за проучване на иновативни решения за подобряване на ефективността на пазарите; насърчаване на технологични решения, насочени към намаляване на разходите и разширяване на достъпа към финансови продукти и услуги.
Ключов момент е установяване влиянието на въведеното извънредно положение във връзка с COVID-19 както в национален план в България, така и в глобален мащаб и отражението на кризата върху пазара на финансови иновации. Като причинно-следствена връзка целта е да се проследи и анализира процесът на привличане на нови клиенти и финансови ресурси чрез практическото приложение на технологични решения във финансовия сектор.
В заключение господин Джелепов подчерта, че най-важният краен резултат е дигитализацията на небанковия финансов сектор, понижаване на разходите, съответно ръст на приходите, и улеснен достъп на клиентите до финансовите, застрахователните и осигурителните услуги.
Съгласно т. 5 от Раздел IV от Процедурните правила народните представители изразиха подкрепата си по отношение на двете кандидатури.
Съгласно т. 6 от Раздел IV от Процедурните правила госпожа Менда Стоянова информира народните представители, че не са постъпили становища и въпроси от лицата по чл. 93, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по отношение на кандидатурите на господин Владимир Савов и господин Петър Джелепов.
Комисията по бюджет и финанси установи, че предложените кандидати отговарят на законовите изисквания за заемане съответно на длъжността заместник-председател и член на Комисията за финансов надзор. Натрупаният експертен, административен и управленски опит от предложените кандидати, както и придобитите от тях квалификации са положителни предпоставки за осъществяването на компетентно и отговорно управление на Комисията за финансов надзор.
Въз основа на проведеното изслушване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на Раздел V от Процедурните правила предложените кандидатури на Владимир Николаев Савов за заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор и на Петър Георгиев Джелепов за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, за което прилага към настоящия доклад проекти на решения за избора им.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Вносителят ще представи ли кандидатурите?
Заповядайте, имате думата.
БОЙКО АТАНАСОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря Ви за възможността да представя пред Вас кандидатурите за две от ключовите позиции в структурата на Комисията за финансов надзор – заместник-председател на управление „Застрахователен надзор“, и член, отговарящ за политиката по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, осъществяване на надзорната практика и защита интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.
За заместник-председател на управление „Застрахователен надзор“ в Комисията за финансов надзор предлагам господин Владимир Савов. Той е опитен финансист с експозиция към регулациите на надзора, финансовия анализ, застраховането, в капиталовите пазари и банковото дело. Запознат е в детайли с дейността на Комисията, тъй като шест години заема длъжността „член на Комисията“. Освен тази си роля той изпълнява последователно правомощията на заместник-председател на управление „Инвестиционен надзор“ и правомощията на заместник-председател на управление „Застрахователен надзор“.
По време на работата си в Комисията господин Савов фокусира усилията си към последователност на процесите, отговорност и ефективност за постигане на устойчиви във времето резултати, базирани на прозрачност и законност.
Постиженията му говорят за неговия безспорен професионализъм във вземането на стратегически решения. Дълбоко уверен съм, че личност със сериозен опит, експертиза, умения и добра репутация, какъвто е господин Владимир Савов, е от изключително значение за успешната работа на Комисията. Убеден съм, че международният му опит, позиционирането му като представител на Комисията за финансов надзор пред институциите в Европа, както и уменията му в дипломацията ще допринесат за развитието на Комисията като регулаторен орган с имидж, базиран на резултати и отношение.
Кандидатурата за член на Комисията за финансов надзор е на господин Петър Джелепов. До този момент той е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на една от банките в България. Професионалната му кариера преминава през ръководството на регионални структури в банковия сектор, през управление на процеси и екипи, както и през анализ и създаване на модели в услуга на индивидуалните потребители. Акцент в представянето му са уменията за водене на преговори, анализ на макро- и на микрониво и разбиране на нуждите на потребителите.
По време на над 10-годишния си професионален опит в сферата на управление той акцентира върху реализиране на бизнес стратегии, мониторинг, контрол на постигнатите резултати, планиране на бизнес цели в банките и пряко участие във воденето на разговори и преговори. С оглед уменията, придобити от господин Джелепов в банковия сектор, и неразривната връзка между банковия и небанковия сектор изразявам своята увереност, че професионалният му опит ще допринесе за осъществяването на дейността по защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, както и същевременно ще постави акцент върху анализа и оценката на рисковете на финансовите пазари.
Господин Джелепов и господин Савов притежават пълния набор от качества, които гарантират силен експертен екип в Комисията за финансов надзор, който да постига високи резултати и да осигурява стабилност и предвидимост както за гражданите, така и за поднадзорните лица. Благодаря за вниманието Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Откривам разискванията по направените предложения.
Парламентарните групи разполагат със съответното предвидено в Правилника време. Ако някой желае, може да удължим времето.
Има ли други изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на заместник председател на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Избира Владимир Николаев Савов за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.“
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Честито на заместник-председателя! Честито и на председателя, че има заместник-председател. (Смях и оживление.)
Подлагам на гласуване:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Комисията за финансов надзор
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор
РЕШИ:
Избира Петър Георгиев Джелепов за член на Комисията за финансов надзор, подпомагащ политиката ѝ по анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари, усъвършенстване на надзорната практика и защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица.“
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Господин Петър Георгиев Джелепов е избран за член на Комисията за финансов надзор.
Моля избраните лица да заемат мястото си на трибуната за полагане на клетва.
Моля, повтаряйте след мен ясно и отчетливо. (Всички стават.)
ВЛАДИМИР НИКОЛАЕВ САВОВ, ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ ДЖЕЛЕПОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнение на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По следващата точка от дневния ред предоставям трибуната на чаровната председателка на Народното събрание. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към

последната точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Общ проект, изготвен от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление въз основа на приетите на първо гласуване на 16 юли 2020 г. законопроекти с вносители: Александър Ненков и група народни представители на 1 юли 2020 г.; Искрен Веселинов, Емил Христов, Александър Ненков и Младен Шишков на 9 юли 2020 г.
С Доклада ще ни запознае господин Веселинов.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Доклад за второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона местното самоуправление и местната администрация, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-61, внесен от Александър Ненков и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-63, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов, Александър Ненков и Младен Шишков“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предложение от народните представители Никола Динков, Дора Янкова и Любомир Бонев за създаване на нов § 1.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в редакцията на чл. 28а.
По § 1 има предложение от народните представители Никола Динков, Дора Янкова и Любомир Бонев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народните представители Александър Ненков, Анна Александрова, Александър Иванов и Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Създава се чл. 28а:
„Чл. 28а. (1) При обявени извънредно положение, бедствено положение, извънредна епидемична обстановка или кризисна ситуация, засягащи територията на общината или част от нея, и когато въведените мерки и наложените ограничения, свързани с тях, не позволяват или затрудняват провеждането на присъствени заседания, общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседания от разстояние при спазване на условията за кворум и лично гласуване, като се осигурява пряко и виртуално участие чрез видеоконференция чрез технически средства за комуникационна връзка за едновременно предаване и приемане на образ и звук между общинските съветници, намиращи се на различни места, които отговарят на изискванията за мрежова и информационна сигурност и гарантират участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник.
(2) За заседанията по ал. 1 се изготвя видеозапис върху електронен носител, който се прилага към протокола от заседанието.
(3) В случаите по ал. 1, когато няма техническа възможност за провеждане на заседание от разстояние чрез видеоконференция, общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседания от разстояние и да приемат решения чрез неприсъствено гласуване по друг начин, който осигурява спазването на условията за кворум и лично гласуване и гарантира участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник.
(4) Председателят на общинския съвет свиква заседанията и определя начина на провеждането им, като осигурява публичност и пряко излъчване на интернет страницата на общината на заседанията по ал. 1, освен ако общинският съвет реши отделно заседание да бъде закрито. За откритите заседания по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 28, ал. 3.
(5) Обстоятелствата по ал. 1 и 3 се отразяват в протокола от заседанието.
(6) Условията и редът за свикване и провеждане на заседанията по ал. 1 и 3, за изпращане на материалите и проектите за решения на общинските съветници, процедурата за приемане и удостоверяване на кворума и начинът за приемане на решенията в заседанията, проведени чрез видеоконференция или с неприсъствено гласуване, се определят от общинския съвет в правилника по чл. 21, ал. 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли изказвания, колеги?
Има изказвания. Ще прекъснем, господин Веселинов.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението, което беше направено по Закона за местното самоуправление и местната администрация, беше навременно, тъй като по време на извънредното положение и извънредната епидемична обстановка много общински съвети предприеха действия и проведоха заседания на общинските съвети чрез видеоконферентна връзка или заседания от разстояние.
Предложените промени регламентираха такава възможност за промяна на чл. 28, но основното съдържание на чл. 28 регламентира участието на гражданите в заседания на общинските съвети, а така също възможността им да поставят въпроси, да поискат отговори както от Общинския съвет, така и от кметовете на общините по време на заседанията. А предложения текст при първо четене не даваше такава възможност. Ние направихме предложение между първо и второ четене най-вече за осигуряване на публичност при провеждането на заседанията на Общинския съвет. Те бяха отразени от Комисията в новото предложение, което ние подкрепяме и ще гласуваме „за“.
Тук обаче има една особеност с предложението по ал. 3. Какво казва тя? В случаите по ал. 1, когато няма техническа възможност за провеждане на заседание от разстояние чрез видеоконференция, Общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседание от разстояние и да приемат решение чрез неприсъствено гласуване по друг начин, който осигурява спазването на условия за кворум и лично гласуване, и гарантира участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник. Какъв друг начин? Заседание чрез и вземане на решение чрез подпис. Да, такива примери има, но дано това не стане практика в следващите провеждани заседания на общинските съвети.
Ще подкрепим така предложеното изменение. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Динков.
Реплики? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 по Доклада на Комисията.
Гласували 119 народни представители: за 118, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Веселинов.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
По § 3 има предложение от народните представители Александър Ненков, Анна Александрова, Александър Иванов и Искрен Веселинов.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашния текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За общинския съветник, включително за председателя на общинския съвет, не е налице конфликт на интереси при участие в подготовката, обсъждането и приемането на бюджета на общината и на възнаграждението на кметовете, на председателя на общинския съвет и на общинските съветници.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА:
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2; редакцията на § 3 по Доклада на Комисията и текста на вносителя за § 4.
Гласували 113 народни представители: за 81, против 25, въздържали се 7.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: „Заключителни разпоредби“.
Предложение от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията предлага да се създаде § 5:
„§ 5. Започнатите производства по установяване на несъвместимост или на конфликт на интереси за общински съветници, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се приключват при условията на този закон“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението и създадения нов § 5.
Гласували 113 народни представители: за 82, против 25, въздържали се 6.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Гласували 107 народни представители: за 76, против 17, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Председател, продължавам по Допълнителен доклад към Доклад № 053-04-20 от 21 юли 2020 г. за второ гласуване на Общия законопроект, който гледаме.
Предложение от народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създадат § 7 и 8:
„§ 7. (1) В срок до 30 юли 2020 г. включително операторът на електропреносната мрежа представя на министъра на енергетиката доклад за степента на адекватност на електроенергийната система за периода 1 август 2020 г. – 1 юли 2021 г.
(2) Министърът на енергетиката въз основа на доклад на оператора на електропреносната мрежа налага при необходимост предоставянето на студен резерв на кондензационна топлоелектрическа централа с най-голяма инсталирана мощност в страната със заповед по реда на чл. 70 от Закона за енергетиката за период от 1 август 2020 г. до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро, но не по късно от 1 юли 2021 г.
(3) За периода от 1 август 2020 г. до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро, но не по късно от 1 юли 2021 г.:
1. операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за студен резерв в съответствие със заповедта на министъра на енергетиката по ал. 2;
2. разпоредбите на чл. 105, ал. 1 – относно студения резерв, ал. 3 и 5 от Закона за енергетиката не се прилагат;
3. пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв е не по-висока от определената в решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ към датата на влизане в сила на този закон.
(4) Правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката се прилагат, доколкото не противоречат на ал. 2 и 3.
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Имате думата, колеги, за изказвания.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „БСП за България“ ще подкрепи това предложение. Винаги сме били водени от разбирането, че енергетиката трябва да бъде подкрепяна, стабилна, предвидима и да няма рискове от образуване на провали, които биха могли да застрашат енергийната сигурност на държавата.
Подкрепяме текста най-вече заради изявления на управляващите, че това, което в момента се прави, е, за да може студеният резерв да отиде в ТЕЦ „Марица изток 2“. И ще следим, дали това е така! Защото при всичките положения, които в момента биха могли да възникнат като съмнения по отношение на приемането на този текст, в това число и съответствието му с европейското законодателство, за нас на първо място сто енергийната сигурност на държавата, а тя без функционирането на ТЕЦ „Марица изток 2“ е невъзможна.
Искам обаче да обърна внимание на вносителите и най-вече на управлението на Министерството на енергетиката, че продължава политиката на лъкатушене, клатене, отиване в една посока, връщане в обратната, въвеждане на още либерализация, после преминаване на административно-команден режим. Всичко това се прави, без да е ясна перспективата, без да е ясно направлението, без да има стратегия за развитие на енергетиката.
Това не може да продължава така, защото в крайна сметка сектор „Енергетика“ няма как да се управлява на парче, няма как да се правят кръпки към Закона за енергетиката, без да има ясна концепция какво правим, накъде вървим, каква цел сме си поставили и какво искаме да постигнем! Защото някак си стана странно интересно защо точно тази година разбрахме, че студеният резерв е проблем на ТЕЦ „Марица изток 2“, а преди три години не беше проблем и тя се отказа от него доброволно.
Едва сега преди три дни разбрахме, че едни 50 – 60 млн. лв. биха могли да отидат в ТЕЦ „Марица изток 2“, но две години не са отивали там. Също не е ясно поради каква причина това стана точно сега, а не преди две години?
Така, колеги, не се управлява стратегически сектор в държавата. Така, колеги, може да постигнем всичко друго, само не и доверие в тази политика. Така, колеги, можем само да стигнем до положение, в което утре пак ще приемаме някакви законопроекти и пак ще решаваме въпросите на парче, водени от злободневието на деня, а не от интересите на държавата основно и не от интересите на сектор „Енергетика“.
Още един път казвам: ще подкрепим този текст. Ще подкрепим този параграф с ясното съзнание и вярвайки, надявам се да не ни излъжете този път, на думите на управляващите, че това се прави, за да може студеният резерв да отиде в ТЕЦ „Марица изток 2“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
За изказване – господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, разглеждаме един текст, на който не му е мястото в Закона за ЗМСМА, текст, който възникна въз основа на омразата към собствениците на определени електрически централи. Текст, който няма нищо общо със създаване на сигурност и стабилност на електроенергийната система. Ще Ви обясня, колеги, накратко.
Съжалявам, че госпожа Петкова не е тук. Имам чувството, че следващият министър, който ще си замине от това правителство, ще бъде тя, когато министър-председателят ще се откаже от заповедта и разпореждането! Да дойде тя тук пред нас да обясни как и по какъв начин ще нарушаваме принципни неща, които са въведени в енергетиката от 2003 г.!
Колеги, от 2003 г. има студен резерв. От 2003 г. досега, то е записано в Закона. Това е принципът, който европейските институции изискват от нас. В момента какво правим? В момента се опитваме да преразпределим бизнес, а не е загриженост към енергетиката. В момента се опитваме да се самоубедим, че имаме един преходен период до 2021 г., когато да почнем търговията с капацитет, за да отпадне студеният резерв – това, което е другият принцип на осигуряване сигурност, стабилност и адекватност на електроенергийната система.
Колеги, от 31 юли до другия 31 юли нашата енергийна система ще остане, ще виси във въздуха поради липса на сигурност, поради това, че някои хора си мислят, че ако досега цената на студения резерв е определена с тавана от КЕВР, чрез търговете те са взети – последните, на 12 лв. – таван определен от КЕВР, спечелени са чрез конкурс от осем предприятия за 9,20 лв.
Заповедта, която ще издаде министър Петкова за ТЕЦ – 2, на каква цена ще бъде? Първият ми въпрос.
Вторият мой въпрос е: в случай че се натовари цялостната енергийна система със 7500 мегавата, работят осемте блока на „ТЕЦ Марица изток 2“, работят блоковете на Варна, на Бобов дол и всички други мощности в България и изключи една енергийна мощност от АЕЦ-а, откъде ще дойдат, откъде ще се намери студен резерв? (Шум и реплики в залата.)
Уважаеми колеги, да подвикваш от място за моите мощности –какво ще правят и как ще бъдат, не берете грижа за това нещо. Вие нали взехте днес и ще управлявате и туризма! И там ще преразпределите нещата! И това ще го оправите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не влизайте в разговор с народните представители!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Но, колеги, моята молба е… Още нещо ще Ви кажа. Ако тръгнем, ако Европейският съюз ни даде възможност да търгуваме с капацитет, сега студеният резерв е определен – 600 мегавата, Вие знаете ли, че когато започнем първичния и вторичния автоматичен режим и ръчно управление, тогава ще имаме 1200 мегавата резерв. Сега, ако отиват 56 милиона, тогава вече ще бъдат натоварени до върхово натоварване и не се знае за тези 1200 мегавата колко пари ще отидат.
Господин Ерменков от БСП, и Вашата омраза виждам докъде стига. Аз не мога да разбера защо да дадем на „ТЕЦ Марица изток 2“ още 56 милиона, когато поради Вашето предложение миналата година им дадохме 620 милиона и ги декапитализирахме. Включително, когато започнем да търгуваме с капацитета, колеги, Европейският съюз тогава ще изисква от нас емисиите, които ще бъдат изхвърлени във въздуха, да не надвишават 500 килограма на един мегават произведено. Нашите ТЕЦ-ове колко произвеждат? Колко? Тон и четиристотин килограма!
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Уважаеми господин Николов, да оттеглим това предложение, да обясните на премиера, защото той от енергетика не разбира, че това, което правите в момента, е само омраза и разклащане на енергийната система и ще бъдем осъдени в Европейския съюз. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
Първо реплики и тогава лично обяснение, господин Ерменков.
Реплика ли има?
Господин Веселинов, заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Аталай, няма омраза! С любов ще Ви отнемем тези 60 милиона, с любов ще ги насочим към държавната енергетика! (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Аталай, дуплика ще има ли?
Заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Веселинов, Вие поне сте инженер, как смятате, че евентуално тези досега, мисля, че около стотина милиона, са отишли при Кирил Домусчиев през последните години за студен резерв, или от последната година, които са четири милиона? Бихте ли го попитали колко му е печалбата от всичко това? Може ли да отворите всички отчетни счетоводни документи и да видите от тези 56 милиона, които са дадени като държавен резерв, дали тези предприятия имат печалба или са на себестойност – това, което са работили? Може ли да направите такава сметка – 240 човека персонал по поддържане, и блокът, който е за студен резерв, е, както се казва, постоянно на педал? Не става въпрос за други педали, разбирате за какво става въпрос. (Оживление.)
Затова, колеги, когато обяснявате – дори и да сте били на площада, защото и от площада Ви натискат и говорят, че за студения резерв сте дали на еди-кой си 56 милиона – не са дадени. Те са дадени за сигурността и за стабилността на електроенергийната ни система. Не дай си боже да се разпадне електроенергийната ни система, няма да отидете на свиждане нито на господин Николов, нито на госпожа Теменужка Петкова. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Аталай.
За лично обяснение – господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Вземам процедура по лично обяснение малко в нарушение, защото първо искам да благодаря на господин Аталай, че оцени ролята на опозицията затова, че „ТЕЦ Марица изток 2“ продължава да работи, продължава да съществува, казвайки, че ние сме помогнали да бъдат дадени 600 млн. лв. миналата година, така че тя да съществува. Благодаря, господин Аталай. Радвам се, че това сме го направили. Радвам се, че в момента, благодарение на това решение, „ТЕЦ Марица изток 2“, мините и хората, които са заети там, работят.
Това, което искам обаче да допълня, е, че нас не ни интересуват мотивите, с които се взема това решение. Не ни интересува дали е, пак казвам, злободневието на деня и както господин Аталай се изрази, омразата към някои от собствениците, или е нещо друго. Нас ни интересува „ТЕЦ Марица изток 2“ да работи, да не се загуби като предприятие, да не се загубят работните места на десетките хиляди, които работят там, и в мините. Затова ние ще подкрепим това решение, още един път го повтарям. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
По начина на водене – заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Председател, аз очаквах да чуя с какво съм засегнал господин Таско Ерменков, но сега ще Ви кажа следното, господин Таско Ерменков: Вие лъжете всички, които работят в ТЕЦ 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Към мен, господин Аталай! Към мен! Нали е по начина на водене?!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, госпожо. И Вие го слушате, когато лъже всички онези, които работят в ТЕЦ 2. И ние сме да работи ТЕЦ 2, госпожо Председател. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Обаче не с помощи, а трябваше премиерът да направи така, че средствата от…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не, към мен, господин Аталай! Нека да е към мен! (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, че ме прекъснахте, защото щяхте да чуете какво не сте успели в Европейския съюз, за да вземете средствата за ТЕЦ 2. Това е Вашият проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Изказване, господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател!
Уважаеми колеги! Най-лошото, което направихме, е, че допуснахме политиката в енергетиката – строго специфичен сектор в българската икономика, в българската сигурност. За съжаление, това се случи, понеже цялата обстановка в България в момента вече е политическа – много рано започнаха предизборните кампании. Всичко вече е политика, няма никъде експертност, няма никъде да можеш да кажеш мнение там, където не всеки трябва да знае и не е необходимо да знае какво се случва.
Първо студеният резерв защо го има?! Абсолютно е прав господин Аталай – 2003 г. е влязъл Законът за енергетиката, 2004 г. е приета, мисля, че Наредба № 11, където са запасите за горива и където са утвърдени, по какъв начин се случват, колко трябва да има от тези запаси, по какъв начин да се случват търговете за студен резерв, които в различните месеци са различни. И наистина в Policy 3, тоест в Политиката 3 на ENTSO-E, където нашият системен оператор членува и всички системни оператори в Европа членуват, трябва да има именно такъв резерв от капацитет, който да замести най-голямата инсталирана единична мощност. Коя е най-голямата инсталирана единична мощност в България? Към настоящия момент това е АЕЦ „Козлодуй“ с 1000 мегавата блок, който стана малко повече от 1000 заради увеличението на топлинната му мощност. Винаги студеният резерв е бил 1000 мегавата. Неслучайно са направени тези ПАВЕЦ и водни мощности в Родопите, за да могат при отпадането на един такъв блок, за да не се срине системата, да може, първо, да се поеме именно от водния ресурс на тези ПАВЕЦ и след това вече студеният резерв да заработи и да може да поддържа сигурността на системата. Защото сигурността на системата не е само да изгасне токът. Проблемът е, че ще се случат много по-неприятни неща – от изгаряне на подстанции и така нататък, и фактически системата може да не издържи. Най-вероятно няма да издържи.
Този студен резерв винаги е правен с търг, както се изисква в Европейския съюз – именно с конкурентното начало. Винаги в този студен резерв е участвал ТЕЦ „Варна“ като държавна ТЕЦ, като собственост на ЧЕЗ, и после като друга собственост, където виждаме, че е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Но в случая не е важно собствеността, важното е на кого се дават парите. Би трябвало да се дават на централите. Но понеже вече обстановката е политическа, е важно и кой е собственикът. То по тази логика трябва да видим този ВЕЦ на еди-кой си, понеже се дава от възобновяемите източници, знаете, дългосрочен договор, трябва да го спрем и него, защото бил някой зад него. Трябва да спрем всичките частни ТЕЦ-ове, може би ТЕЦ 1, ТЕЦ 3 също, които са частни и получават капацитети? Въобще не трябва да се разсъждава по този начин. Ние трябва да разсъждаваме, че имаме достатъчно капацитет и мощности да бъдем независими от съседните държави или от милостта на други, които зимата не ни дадоха енергия, когато имахме нужда, защото държахме голямо потребление. Така трябва да се разсъждава, но за жалост не е така.
Защо го правим? Това искам да отговоря по обвинението: защо сега сте дали 2-ката и 56 милиона на този или на онзи? Не, ние не сме ги дали, те са си ги спечелили на търг. Ако някой оспорва търга, тогава нека да видим има ли проблем в търга, а не защо са отишли тези пари там или там.
Защо ги правим сега?! Ако не беше преходен периодът и във всеки един момент, когато изчистим всички проблеми или влезе Механизмът за капацитета, именно не знаейки дали ще бъде една година, или по-малко от една година, то наистина щеше да бъде грешка да се направят търгове за по една година. Да, можеше да отложим тези търгове или да ги намалим като месеци, но политическата обстановка не го позволява. Тоест виждате какво се случва по улиците, хората не искат да чуят въобще за какво става дума – дали е сигурна системата. Те ще разсъждават тогава, когато няма да имат ток, а в момента искат да не се дават пари тук и там.
Поради тази причина, и понеже няма спекулации, когато се дава на една държавна ТЕЦ, този преходен период е наистина политическо решение, не е толкова експертно решение. Политическо е решението да отиват тези пари в държавната ТЕЦ, където сме казали, че това е най-голямата кондензационна централа – така е написано. Така че няма как да отидат парите и да ги следите. То по закон вече министърът няма как да го направи. Министърът на енергетиката по Закона и по Стратегията трябва да гарантира енергийната сигурност. Поради тази причина по Доклад на ЕСО той ще обявява със заповед и… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, госпожо Председател!
…всъщност ще стартира тези блокове, които не работят в „ТЕЦ Марица изток 2“.
Друг е въпросът какво може да се случи. Дай боже да не се случва. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Реплика или изказване?
Реплики имаме ли? Не виждам.
Заповядайте, господин Костадинов, за изказване.
АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Симеонов, уважаеми колеги!
Колеги, когато корабът е пробит, се надуват спасителните гумени лодки и се пускат във водата. Както каза колегата Ерменков, повечето от хората от нашата парламентарна група са склонни в случая да подкрепят държавната централа. Аз обаче искам да задам пет въпроса, на базата на които да видим следното: колко е пробит корабът, колко се надуват и колко са спасителните гумени лодки и може ли с тесла да правиш законодателство, което да обслужва високотехнологичен сектор като енергетика? Господин Симеонов беше вицепремиер, ако не се лъжа, с ресор „Енергетика“ две години.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, не, не!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, може би бъркам. Добре.
Първият въпрос е: сега ли разбираме, че има някакъв проблем със студения резерв на ТЕЦ „Варна“? Кога се самосезира правителството за това, че има нещо нередно?
Вторият въпрос е следният – провеждани са търгове: следва ли от Вашия законопроект и от това волеизявление, че тези търгове са опорочени? Кой ще понесе отговорността за това, че тези търгове към днешна дата се оказват вероятно незаконосъобразни?
Трети въпрос: ако тези търгове са били опорочени, следва ли спечелените от компаниите на базата на търга пари да се възстановят в държавния бюджет?
Вратата, която се отваря пред нас, е в добра посока – да подкрепим държавната енергетика, обаче въпросите са много! Как ще го направим това?
Когато една процедура отговаря на пазарните изисквания – една тръжна процедура, как легитимно със закон тя ще бъде заменена чрез директно предоставяне, дори и на държавна компания? Ние искаме да го направим – говорили сме го в нашата група. Но как ще стане това? Какво ще каже Европейската комисия?
И понеже искам да довърша метафората за пробития кораб и за надуваните спасителни лодки, искам да Ви дам два примера.
Механизмът за капацитет като механизъм към края на декември миналата година беше безвъзвратно изпуснат и подминат от страна на България заради несработване навреме на редица условия, които българската държава да предостави на Европейската комисия и да участва в Механизма! Разбрахме от министър Петкова, че се отваря врата на България, въпреки че е закъсняла, да ползва този Механизъм за капацитет. Дано да е така. Поставени са няколко условия, ако България иска да ползва Механизма за капацитет.
И вторият пример, който искам да Ви дам, който е класически пример за надуването на спасителни лодки по времето на пробит кораб, е, че ако толкова много се грижехме за държавната енергетика, ако всичките ни усилия в правилна посока – да имаме стабилна, предвидима, сигурна енергийна система, бяха искрени, България нямаше да се провали сега на четиридневното заседание на Европейския съвет, където във Фонда за справедлив преход България не каза една дума за комплекса „Марица изток“, а Полша договори, по моя информация, над 100 милиарда за техните топлоцентрали! Е, хубаво вървим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Сто милиарда?!
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Да, 100 милиарда от Фонда за справедлив преход. Може да бъркам цифрите, ще бъда коректен – ще Ви се извиня. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Може би цялото финансиране за Полша беше на тази сума. Така. Но тази моя грешка не обезсмисля твърдението ми, че България, като правителство, като участие в Съвета, не си мръдна пръста да покаже, че наистина ни защитава! Колко може българският бюджет да защити държавната енергетика, ако не го заявим пред Европейския съюз, пред Европейската комисия и пред Съвета като цяло?
Така че, уважаеми колеги, да, в тази посока сме! Ще подкрепим това предложение, но искаме да видим как ще стане така, че да отговаря на европейските и пазарните условия, по какъв начин това няма да повлияе на цялостната електроенергийна система! И в крайна сметка дайте отговор на четирите въпроса! Как изведнъж се събудихме и разбрахме, че има проблем – нещо, на което сме били свидетели години наред? Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Веселинов, заповядайте за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всъщност моето изказване трябваше да бъде реплика на господин Николов, но не можах да вдигна навреме ръка, така че по този начин го структурирам.
Многократно беше произнесена фразата „пуснахме политиката в енергетиката“. Тя, политиката, е във всяка една сфера на икономическия живот. За съжаление, политиците влязоха твърде силно в енергетиката. Причината политиката да е в енергетиката днес е, че политиците започнаха да купуват електроенергийни мощности (реплика) – ТЕЦ-ове, точно така, че един ТЕЦ, като „Варна“, купен за около 100 млн. лв., се оказа собственост на един от най-видните политически лидери в страната – този на ДПС, че получи студен резерв за 50 млн. лв. грубо, при условие че на практика се е включвал десет пъти да работи. И хората казват: какво значи 10 милиона? Не е ясно колко ток е произвел – поне аз нямам такава информация. И хората от улицата казват: какво, плащаме на Ахмед Доган за едно включване на ТЕЦ-а по 10 млн. лв.?!
Това са основателни въпроси в една среда и всеки политик, който става собственик на такава мощност, трябва да знае, че носи риск – носи риск от обществена критика! А ние сме хора, които трябва да се съобразим с обществената критика. Това беше решението на Политическия съвет между ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Затова политиката сега е в енергетиката.
Само печалбата на ТЕЦ-а е 37,5 млн. лв. Доколкото помня, той го беше купил за около 5 хил. лв. – поне така твърдят медиите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Веселинов.
Реплики, колеги? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители да влязат в залата.
Подлагам на гласуване новосъздадените параграфи 7 и 8.
Гласували 117 народни представители: за 105, против 12, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Съобщение за парламентарен контрол към този момент:
Първи ще отговаря заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика Марияна Николова. Тя ще отговори на един въпрос от народния представител Полина Шишкова.
Втори отговаря заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева. Тя ще отговори на един въпрос от народния представител Павел Шопов.
Трети е министърът на вътрешните работи Младен Маринов. Той ще отговори на един въпрос от народния представител Тодор Байчев.
Четвърти отговаря министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той ще отговори на три въпроса от народните представители Пламен Христов и Боряна Георгиева; Валентина Найденова; и Георги Михайлов и на едно питане от народните представители Дора Янкова, Десислав Тасков и Кристина Сидорова.
Пети отговаря министърът на труда и социалната политика Деница Сачева. Тя ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Светла Бъчварова и Георги Гьоков.
Шесто, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков ще отговори на един въпрос от народния представител Иван Ченчев.
Седми отговаря министърът на икономиката Емил Караниколов. Той ще отговори на четири въпроса от народните представители Румен Гечев; Дора Янкова; Георги Гьоков; и Димитър Данчев.
Осми отговаря министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя ще отговори на един въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от ПОДНС отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- заместник министър-председателят Томислав Дончев – на един въпрос от народните представители Драгомир Стойнев, Антон Кутев и Крум Зарков;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Андреев.
Поради ползване на отпуск по болест в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на младежта и спорта Красен Кралев.
Това е до момента парламентарният контрол.
В случай на промяна в програмата за парламентарен контрол народните представители ще бъдат уведомени допълнително. Информацията ще бъде качена на страницата на Народното събрание.
С това изчерпахме дневния ни ред.
Утре, 24 юли 2020 г. – редовно пленарно заседание от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,43 ч.)




Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов


Секретари:
Джейхан Ибрямов
Слави Нецов