Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Кристиан Вигенин

Секретари: Станислав Иванов и Сергей Кичиков

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работата на Народното събрание да бъде включена допълнителна точка – Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България. Вносител – министър-председателят на Република България на 23 юли 2020 г. Предлагам да бъде точка първа в Програмата за днес, 24 юли 2020 г., а другите точки, предвидени за заседанието, съответно се преномерират.
Моля, режим на гласуване.
Отменете гласуването и рестартирайте системата.
Моля, режим на гласуване по така направеното предложение за допълнителна точка в Програмата.
Отменете гласуването и изчистете системата.
Моля, отново режим на гласуване.
Гласували 206 народни представители: за 129, против 3, въздържали се 74.
Предложението е прието.
Първо господин Николов ще направи процедура, а после Вие, господин Проданов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да отпадне т. 2 от дневния ред, а всъщност вече т. 3, да не е днес в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Моля, режим на гласуване по така направената процедура от господин Николов.
Гласували 207 народни представители: за 188, против 9, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател! Току-що приехме промяна в дневния ред за днешния пленарен ден и точка 1 стана: Персонални промени в състава на Министерския съвет. Тук ми липсва този, който предлага тези промени, а именно министър-председателят, за пореден път той се крие и неглижира институцията Народно събрание. Така че, моля Ви да се обадите на господин министър-председателя да дойде в Народното събрание, лично да мотивира предложенията за промени в своя кабинет, да обясни къде е неговата оставка и кога той ще я подаде. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Проданов.
Господин Ципов, заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа вицепремиери, министри! Ще направя две процедури, уважаема госпожо Председател, точка първа от днешния дневен ред да се излъчва по БНТ 1 и БНР, а втората процедура е да бъдат допуснати в пленарната зала кандидатите за министри – Костадин Ангелов, Христо Терзийски и Лъчезар Борисов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
По първата процедура – за пряко излъчване на заседанието по БНТ 1 и БНР, моля, режим на гласуване.
Гласували 203 народни представители: за 203, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
И сега по втората процедура – за допуск, моля, режим на гласуване.
Гласували 197 народни представители: за 139, против 45, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Госпожо Дариткова, декларация от името на група.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Вчера вечерта за пореден път президентът на Република България показа, че за него е нежелана и непосилна задача да използва конституционните си задължения… (Шум и оживление в „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: …и да олицетворява единството на нацията. С вдигнат юмрук, с подбуди за метеж и обиди срещу законно избраното правителство на България той призова за разпускане на Народното събрание. Призивите на държавния глава от площада и на разследвания за престъпления олигарх във Фейсбук подозрително съвпадат. Вместо да зове за спазването на законите, президентът подкрепя незаконни акции на гражданско неподчинение. Нещо повече, член на Стратегическия съвет на президента е задържан за спиране на метрото в София.
Подбудителството към престъпления и нарушения на обществения ред също е престъпление, господин Президент! (Ръкопляскания отдясно, шум и реплики от „БСП за България“.) Румен Радев показа, че парламентът не е удобна институция за него. През целия си мандат досега той непрекъснато демонстрира системно неуважение към институцията, като не присъстваше в нея, дори когато се решаваше съдбата на страната ни при въвеждането на извънредното положение и приемане на… (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: …законодателството за справяне с последствията (скандиране от „БСП за България“: „Оставка! Оставка!“) от кризата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
Квесторите, моля Ви, помолете колегите да запазят тишина!
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Няма нито една тема от обществен интерес, по която президентът да е насърчил диалог между институциите – политическите партии, синдикалните, работодателските организации и обществото. В условията на пандемия със социални и икономически последици, каквито светът и държавата ни не познават за последните десетилетия, вместо да приеме подадената от правителството ръка и да търси максимално съгласие за вземане на решения, Румен Радев целенасочено и систематично разделя обществото, призовава към омраза и бунтове и зове към неуважение (скандиране от „БСП за България“: „Оставка, оставка!“) към институциите.
Вчера той призова…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Дариткова, изчакайте. (Скандирания от „БСП за България“: „Оставка! Оставка!“)
Моля за тишина в залата!
Заповядайте.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: …не само за разпускане на Народното събрание, но и за промяна в Конституцията. Вече е крайно време ясно да заяви своите претенции и неговото желание за въвеждане на президентска република. Под прикритието, че чува гласа на народа, всъщност той руши демокрацията, като не спазва законите и Конституцията и на практика отправя призиви за еднолично управление.
Румен Радев не се ограничава само до това да всява недоверие в българските институции, но често прави това и критикува дори и европейските, явно вдъхновен от модела на различни диктатори.
Ние от ГЕРБ категорично се противопоставяме на незачитането на институциите и законите на страната, на неуважението към легитимно избраното, при законно проведени избори, правителство, на исканията за предсрочно разпускане на Народното събрание и заставаме категорично срещу опитите за въвеждане на еднолична и безконтролна власт в България. (Ръкопляскания отдясно. Скандирания от „БСП за България“: „Оставка! Оставка!“)
От най-високата трибуна в парламентарната република призоваваме народните представители от всички политически партии ясно да заявят своята позиция – подкрепят или осъждат действията на президента Радев за рушене на институциите и отношенията между тях в България. (Продължителни ръкопляскания отдясно. Тропане по банките и скандирания: „Оставка! Оставка!“ от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова. (Шум, ръкопляскания, скандирания.)
Колеги, моля за ред в залата!
Колеги, моля за ред в залата, за да продължим работата си! Благодаря на всички. (Шум и реплики.)
Продължавам със съобщения. (Шум и реплики.)
Процедура? Две процедури?
Заповядайте за процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, процедурата ми е към Вас.
Тази седмица за трети път заставам на тази трибуна, за да поканя министър-председателя. И в декларацията беше казано, че трябва да се уважават институциите, а този човек не сме го виждали в тази зала може би от година и половина. (Възгласи от ГЕРБ: „Еее!“)
И днес, когато се предлага подмяна на кабинета, подмяна, която не удовлетворява българските граждани, не удовлетворява народните представители от тази част на залата, него го няма. Той отново се е изплашил, отново се е скрил и сега стои и чака Вие, уважаеми колеги…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Какво искате, господин Свиленски?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вие, уважаеми колеги, чака да направите това, което си мисли той, че ще му спаси властта.
Госпожо Председател, прекъснете заседанието, поканете министър-председателя по най-учтив начин… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: И аз искам оставката на господин министър-председателя. (Силен шум и реплики.)
И аз искам тази оставка! Ос-тав-ка! Заедно с Вас… (Ораторът говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, разбрах Вашето предложение. Тук е Министерският съвет, тук е господин Томислав Дончев, който е вицепремиер, госпожа Захариева – също вицепремиер, госпожа Николова, така че… (Шум и реплики.)
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Госпожо Председател, невинаги господин Томислав Дончев го използвайте за тези действия! Има министър-председател. Ако трябва – да го изберем господин Дончев за министър-председател и да представи той Министерския съвет. (Оживление, шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Поканете го най-учтиво. Знам, че министър-председателят е много чувствителен за това как се кани, ето – каня го най-уважително, най-почтително: господин Борисов, заповядайте на мястото, което Ви е отредило българското Народно събрание!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Свиленски. (Ораторът говори на изключени микрофони.)
Успяхте да поканите премиера, аз също го каня, така че, благодаря Ви. (Народният представител Георги Свиленски говори встрани от микрофоните.)
Не може! Прочетете си Правилника! Четете си Правилника! (Шум и реплики.)
Благодаря, господин Свиленски.
Заповядайте, господин Божанков. (Шум и реплики.)
Колеги, нека да чуем господин Божанков. Моля за тишина!
ЯВОР БОЖАНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, под Ваше ръководство допускате за пореден път изключителна юридическа неграмотност да се излива от тази трибуна. (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Божанков, няма да позволя да ме обиждате от парламентарната трибуна!
ЯВОР БОЖАНКОВ: Ако смятате, може да направите забележка на колегите, че „легитимно“ и „легално“ са две различни неща. Ако колегите казват, че това е легитимно избраното българско правителство, им напомням, че то е избрано по законоустановения ред. Това е легално. Ако смятат, че е легитимно – легитимно е това правителство, което се приема от народа. Ако смятате, че сте легитимно избрано правителство, Вие нямате никаква връзка с реалността! (Силен шум, ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме със съобщения.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от Военновъздушните сили на Израел.
Разрешението е в сила от 23 до 26 юли 2020 г. за общо два полета и с цел превоз на пътници.
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната.
Уведомлението е постъпило на 22 юли 2020 г. с входящ № 003-09-51 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Заповядайте, господин Ангелов, за процедура.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа! Процедурата ми е по начина на водене, госпожо Председател, и е за това, че в залата при изказване липсва ред – подвиквания, скандирания, което не е нормално за работата на българския парламент.
Тук чуваме от колегите от БСП, че скандират: „Оставка!“ Всички знаем, че наум викат: „Заплатка!“ (Реплики и провиквания от „БСП за България“.) Защото, ако слушаха призивите на техния президент и на хората от улицата… (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре, каква е забележката?
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: … не трябваше да са в залата! Трябваше да разпуснат парламента, да не са на заседание, но за тях заплатката е по-важна от оставката! (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ангелов.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ В МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е министър-председателят на Република България.
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България представям на вниманието Ви Проект на решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България.
С Проекта на решение предлагам на Народното събрание да освободи Владислав Иванов Горанов като министър на финансите, Младен Найденов Маринов като министър на вътрешните работи, Емил Любенов Караниколов като министър на икономиката, Кирил Миланов Ананиев като министър на здравеопазването и Николина Панайотова Ангелкова като министър на туризма.
Предлагам Народното събрание да избере Марияна Петкова Николова за заместник министър-председател по икономическата и демографската политика и за министър на туризма; Кирил Миланов Ананиев за министър на финансите; Христо Богомилов Терзийски за министър на вътрешните работи; Лъчезар Димитров Борисов за министър на икономиката и Костадин Георгиев Ангелов за министър на здравеопазването.“
Давам думата на вицепремиера… (Реплики.)
Заповядайте за процедура.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Хубаво е, след като господин Борисов се е скрил, да поканите поне тези, на които им се вземат оставките от същия господин Борисов.
Вие така употребявате, изхвърляте хората, поне да дойдат тези министри тук, които вече не са министри очевидно, след гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Още са министри! Още са!
ФИЛИП ПОПОВ: Да дойдат, да дадат обяснения, да кажат на парламента, на българските граждани защо им е искана оставката, може би да се защитят. Поканете ги да дойдат или те някъде ваканцуват с господин Борисов? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Попов. (Шум и реплики.)
Господин Ченчев, какво има? (Оживление.)
По начина на водене, може би? Заповядайте.
Или някаква друга процедура?
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа вицепремиери и министри, уважаеми народни представители! Уважаема госпожо Караянчева, процедурата ми е към Вас.
Искам да взема информирано решение. Искам да ме информирате къде е премиерът. (Шум и реплики.) Защото не го направихте. (Реплики.) Искам да кажете поканихте ли го.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ, от място): Няма такава процедура!
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Процедурата е точно такава, господин Лазаров! Защото на нас досега, вече минаха почти 25 минути, не ни е обяснено къде е премиерът.
Вие, госпожо Караянчева, Вие го криете! Кажете защо. За да не обясните, значи го криете. Кажете къде е министър-председателят в момента и защо Вие не го каните, не информирате Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев. Ще Ви кажа.
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Знаете ли в каква сте се превърнали иначе? В един радист!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В какво? В един…
ИВАН ЧЕНЧЕВ: Радист! Телеграфно четете къде, кой, как ще смени. Тук кой предлага смените? Промените кой ги предлага? И къде е? Обяснете на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ченчев, информирала съм премиера… (Народният представител Иван Ченчев говори встрани от трибуната.)
Тук е Министерският съвет. Господин Дончев ще представи… (Реплика на народния представител Иван Ченчев: „Носите отговорност! Обяснете къде е!“)
Нося я, господин Ченчев! (Шум и реплики.)
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! (Силен шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изчакайте малко, господин Дончев. (Шум, провиквания от „БСП за България“: „Оставка! Оставка!“)
Благодаря, колеги. Нека да изслушаме вицепремиера.
Заповядайте, господин Дончев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Министърът на финансите Владислав Горанов подаде оставка пред министър-председателя и поиска да бъде освободен като член на правителството. (Силен шум, провиквания отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Запазете тишина!
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаване на министъра на финансите Владислав Горанов и за избирането на господин Кирил Ананиев за министър на финансите.
Господин Ананиев завършва „Финанси и кредит“ в Университета за национално и световно стопанство, специализира в областта на финансирането и социално-културните разходи в УНСС и в областта на реформите в здравеопазването в Чикаго, Съединените американски щати.
Започва работа в Министерството на финансите през 1980 г. Преминава през всички експертни длъжности, за да достигне до началник на Главно управление „Държавни разходи“ и заместник-министър на финансите в четири правителства в периода 1998 – 2017 г. Бил е също и секретар по финансова политика в Администрацията на президента на Република България и съветник към Политическия кабинет на министър-председателя.
Избран е за министър на здравеопазването през 2017 г. от Четиридесет и четвъртото народно събрание.
На основание на изложеното предлагам Народното събрание да приеме Проекта на решение за избирането на господин Ананиев за министър на финансите.
Министърът на вътрешните работи господин Младен Маринов подаде оставка пред министър-председателя и поиска да бъде освободен като член на правителството.
Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаване на министъра на вътрешните работи господин Младен Маринов и за избирането на господин Христо Терзийски за министър на вътрешните работи.
Главен комисар Терзийски е завършил висшето си образование в Техническия университет, София. През 1996 г. започва своя професионален път като офицер в сектор „Криминална полиция“ в Шесто районно управление в София. След това работи и в сектор „Наркотици“ в СДВР. По-късно е заместник-началник на отдел „Криминална полиция“ в СДВР. През 2009 г. става заместник-директор на същата дирекция, а от 2015 г. оглавява Главна дирекция „Национална полиция“.
Със заповед на министъра на вътрешните работи през 2018 г. е временно изпълняващ длъжността „Главен секретар“ на МВР.
На основание на изложеното предлагам на Народното събрание да приеме Проекта на решение за избирането на господин Христо Терзийски за министър на вътрешните работи.
Министърът на икономиката Емил Караниколов подаде оставка пред министър-председателя и поиска да бъде освободен като член на правителството.
Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Републиката от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаването на министъра на икономиката Емил Караниколов и за избирането на господин Лъчезар Борисов за министър на икономиката.
Висшето си образование със специалност „Макроикономика“ господин Борисов получава от Университета за национално и световно стопанство, като завършва с отличие „Бакалавър“ и „Магистър“. Получава втора специалност „Счетоводство и финанси“ от Института за следдипломна квалификация в същия университет. Специализира „Устойчиво развитие“ във Венецианския международен университет и Регионалния център по околна среда в Будапеща, както и „Счетоводство, одит и регулация“ към Световната банка.
В кариерно отношение господин Борисов се утвърждава като държавен служител, спечелвайки конкурс през 2002 г. за главен експерт в Министерството на икономиката. През 2006 г. е началник на отдел, като ръководи отделите „Преструктуриране и капиталови пазари“, „Управление и преструктуриране на държавното участие“, изпълнявал е и още длъжности: началник отдел „Инвестиционни проекти, международни програми и маркетинг“, както и „Стратегически анализи и прогнози“.
Безспорно има богат опит в сферата на корпоративното управление, като е бил ръководител на редица частни и държавни компании от сферата на промишлеността, енергетиката и финансовото управление.
Лъчезар Борисов е заместник-министър на икономиката от 2017 г.
На основание на гореизложеното предлагам Народното събрание да приеме Проекта на решение за избирането на господин Борисов за министър на икономиката.
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев подаде оставка пред министър-председателя на Републиката и поиска да бъде освободен като член на правителството.
Във връзка с подадената оставка на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Републиката от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаването на министъра на здравеопазването господин Ананиев и за избирането на господин Костадин Ангелов за министър на здравеопазването.
Професор доктор Костадин Ангелов е магистър по медицина и магистър по обществено здраве и здравен мениджмънт. Притежава диплома за магистърска степен по финанси от Университета за национално и световно стопанство. Започва професионалния си път като лекар от спешното отделение на Центъра за спешна медицинска помощ – София. От 2006 г. ръководи хирургичния екип на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“. От тогава до днес е изпълнителен директор на лечебното заведение. От 2006 г. до момента е хирург в Клиниката по хирургия в същата болница.
Завеждащ „Учебна дейност“ на Катедрата по хирургия в Медицинския университет – София. Член на Управителния съвет на Асоциацията на университетските болници за активно лечение в Република България. От 2017 г. е съветник в Комисията по здравеопазването на Народното събрание. От 2019 г. е главен координатор на Експертния съвет по хирургия към Министерството на здравеопазването. През 2015 г. получава наградата „Професор доктор Парашкев Стоянов“ за високи постижения в областта на медицината, науката и преподавателската дейност. Професор доктор Ангелов освен доказан лекар и учен притежава и богат опит в администрирането на дейността на различни комплексни структури.
На основание на гореизложеното предлагам Народното събрание да приеме Проекта на решение за избирането на господин Костадин Ангелов за министър на здравеопазването.
Министърът на туризма госпожа Николина Ангелкова подаде оставка пред министър-председателя и пожела да бъде освободена като член на правителството.
Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Републиката от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаване на министъра на туризма госпожа Ангелкова и за избирането на госпожа Марияна Николова за министър на туризма.
Госпожа Николова е магистър по право, притежава и магистърска степен по „Публична администрация и административни практики“ и „Право на Европейския съюз“, както и магистратура „Стопанско управление“. Има богат опит в публичния сектор. Заемала е ръководни длъжности като директор на дирекция „Правно нормативни дейности“ в Министерството на земеделието и храните, както и ръководител на отдел „Договорно правен и правна защита“ в Националната електрическа компания. Работила е в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор към Министерството на икономиката.
От 2018 г. е началник на политическия кабинет на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика господин Симеонов. През 2018 г. е избрана от Четиридесет и четвъртото народно събрание за заместник министър-председател по икономическата и демографската политика.
На основание гореизложеното предлагам Народното събрание да приеме Проекта на решение за избирането на госпожа Марияна Николова за министър на туризма. Благодаря. (Продължителни възгласи: „Още! Още! Още!“ и тропане по банките от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Дончев.
Заповядайте – по начина на водене.
Господин Манев, аз почти не съм водила. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Това, което става в тази зала в момента, е срам! (Шум и реплики от „БСП за България“.) Само че този срам няма как да го избегнем, когато се размахват юмруци в тази зала, а по улиците и президентът си позволява да маха с юмруци!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ: Но време е да отрезнеете и време е да спрете това. Време е да спрем всичко това! И отговорността е не само Ваша, но аз се обръщам към Вас: това трябва да спре!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Манев. (Възгласи от „БСП за България“: „Оставка! Оставка! Оставка!“ и тропане по банките.)
Колеги, откривам разискванията.
Сега имате трибуната, за да изкажете своите мнения – заповядайте.
Изказвания ще има ли?
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа вицепремиери, дами и господа министри, уважаеми народни представители! Защо правите тези промени, господин Борисов? Не сте в залата, но всички въпроси ще са само към Вас до и след оставката Ви. (Реплика от „БСП за България“: „Защо не е в залата?“)
Кога ги планирахте? Когато чухте вътрешния глас на прозрението или нещо доста оглушително Ви кънти под прозорците?! Имате поне още толкова провалени министри. Тях защо не сменяте? Или ще има още траншове? А Вашата оставка – кога?! Не ми отговаряйте. Отговорът няма значение. Без значение е точно толкова, колкото цялата операция по опита Ви за заздравяване на рухващата Ви власт.
За Министерството на туризма е ясно – Валери Симеонов победи. Конфликтът му с Ангелкова беше дълга, епична битка и в дванадесет без пет успя да завоюва лелеяното от него министерство.
По-интересно е снемането на Горанов. Щеше да е логично да се случи чрез процедурата, както тази на бившия екоминистър Нено Димов.
700 милиона, 67 милиона – все цифри, за които хората очакват да се потърси отговорност, възмездие. Затова чувате еднозначно: „Оставка!“, за да дойде ново управление и нищо да не бъде прикрито. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Искате да оцелеете до редовните избори. Едно нещо не схващате – единственият начин да си легитимирате, каквото и да било участие в последващия политически живот, е ако изборите не се провеждат от ГЕРБ. Докога искате да катализирате това напрежение?
Непримиримостта на младите хора е оправдана. Половината им живот мина с Вашите лица и похвати и вместо повече доверие и стабилност, предизвикахте у тях нарастваща неприязън, която ги изведе на площадите. За тях това, че заменяте този или онзи министър, не означава нищо. Те възприемат и уволнените, и новопредложените министри не в лично качество, а като част от проваленото Ви управление.
Министър Младенов само за седмица заличи цялата си професионална кариера с битото момче зад колоните и този парадокс в „Росенец“.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Кой е министър Младенов?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Отговорността винаги е на висшестоящия. Сега предстои набързо да употребите друг професионалист в името на политическата Ви обреченост. На обществото тези хора са нужни като полицаи, не ги изхабявайте като политици.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Кого имате предвид?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Какво може да направи за няколко месеца нов министър в катастрофиралото здравеопазване? Дори само заради здравето на хората е нужно това ново начало – рестарт и нов пълен мандат с правителство без Вас (шум и реплики от ГЕРБ), с идея за реформа в здравеопазването.
Колкото до връщането на господин Ананиев в Министерството на финансите, по-логично щеше да бъде да замени министър Банов. Така хем щяхте да подчертаете универсалността на господин Ананиев, хем да дооправите допълнително културата, хем да блесне кадровият Ви дефицит.
За министър Караниколов – само това, което произтече в Българската банка за развитие, би било основание във всяка нормална държава да не е начело на ведомство, а клиент на други институции. Нарочна парламентарна комисия е ангажирана да разследва изтичането на милиони, за контрола на които е пряко отговорен.
Ето виждате кое наложи тези промени – техни действия и обстоятелства, които направиха несъвместимо оставането им с Вашето оцеляване.
Мислите, че това Ви дава глътка въздух. Не, това прави очевидно колко лесно заменими сте. Ще наблюдавам с особен интерес промените в структурите във ведомствата, които ще последват, след като имат нови ръководители. Там ще намерят истинския тил на своите интереси, явните и негласните партньорства, петата колона, която да осигури преходен период.
Борисов говори за политически последствия. Тези последствия са неминуеми, но недостатъчни. Възмездието е неизбежно. Днес е време да помислите за бъдещето, защото по-бавно или внезапно, утре или след месец предстоящо е да си тръгнете. Осъзнайте се! Изненадайте ни, направете го сега – подайте оставка! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Госпожо Председател, уважаеми колеги! Както винаги, да се придържаме към фактите и само фактите.
Първи проблем – това, че фискалната политика, която провеждаше министърът, Министерството и правителството, не отговаря на европейските практики, тенденциите и европейските подходи. Така например господин Горанов настояваше три-четири години вече, ако включите и предните мандати, повече, че той и правителството ще провеждат политика на намаляване на дела на бюджетните разходи в брутния вътрешен продукт. И какви са фактите, колеги? При среден дял на бюджетните приходи около 44 – 45% от брутния вътрешен продукт в другите европейски страни министърът на финансите и неговите колеги от Министерския съвет провеждат политика в обратна посока – 10% по-ниско, с тенденция към понижение със заложения бюджет, който се изпълнява през 2020 г., и с намерение за поддържане на този дял и в следващите години. Това означава, че в българския бюджет не влизат 10 млрд. лв., които са недофинансиране на публичните сектори, всички от които се намират в дефицит на средства за реализация на своите програми. Да не говорим за ефективността на реализация и особено за това, че подобна политика поставя страната в тежки условия сега при COVID-19. Защото и тук Министерството на финансите и правителството направиха груба грешка.
Какви са фактите? 4% от брутния вътрешен продукт заделя България при средно 10% от страните – членки на Европейския съюз, за три-четири години. Два пъти и половина по-малко от Европейския съюз – първо, и резултатите са налице.
Второ, забавиха се мерките с четири-пет месеца фатално и повечето от българските фирми, които изпитваха трудности, вече са фалирали. Какво ще прави сега правителството? От понеделник тепърва ще ни предлага програма. Другите страни – членки на Европейския съюз, активно инвестираха чрез публично-частно партньорство, чрез помагане на цели групи от населението, на групи фирми и успяха да спасят значителна част от икономиката си. Сега правителството след промените ще се опита да постигне ефекта на вампирясване – фирмите, които вече са фалирали, тепърва да ги съживява.
Освен това, уважаеми колеги, освен че правителството провежда политика, обратна на европейската по отношение на ролята на бюджета в развитието на икономиката, втората особеност, която това правителство и този министър на финансите провеждат, е политиката на продължаване на плоския данък вече с десет години.
Каква е тази политика за плоския данък? Гледаме Евростат – социалната поляризация според Евростат в България расте. Индексът на Джини – наименуван на италианския икономист – се влошава в България, в резултат на което все по-малко хора притежават по-голямата част от богатството. Според Евростат българското общество е най-поляризираното в Европейския съюз.
Министърът на финансите ни предлага да поддържаме система, която се поддържа отдавна от Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Монголия, вместо системата на Германия, на Франция, на Италия и на Испания.
Сега Европейският съюз настоява за координация и поетапна хармонизация на данъчното законодателство. И сега страните с прогресивно данъчно облагане си отделят повече средства от Програмата, която ще бъде гласувана от Европейския съюз.
Отварям скоба – уважаеми колеги от правителството, спрете да подвеждате обществото! Публикувахте числа с някакви милиарди, които ще идват в България, преди решението на Европейската комисия. Вчера имаше фанфари за решенията на Европейската комисия, снощи те бяха отхвърлени от Европейския парламент и преговорите започват отначало. До момента нищо не е гласувано от Европейския парламент, тъй като за разлика от България, парите се решават не от председателя на Европейската комисия, респективно от премиера в България, а се решават от колективен орган – от Европейския парламент.
По отношение на министъра на финансите и Националната агенция за приходите. Тук вече разисквахме, уважаеми колеги, големите трагедии на Националната агенция за приходите.
Първи огромен фал – пет милиона файлове на български граждани изтекоха с всичките им данни, на над 800 хиляди фирми – и тук не става дума само за изтичане на данни и за данъчни номера или за ЕГН-та на физически лица, става дума за изтичане на информация на стотици хиляди фирми и нарушение на принципите на пазарната конкуренция.
Освен това се оказа, че пробивът в НАП е извършен поради ясна причина – 70 на сто от назначените в отдела на НАП, който отговаря за противодействие на така нареченото пиратство, са със странно образование – металурзи, ядрена енергетика, щурмани и 30% са завършили софтуер, завършили са електроника.
Най-големият фал от последните месеци, за които министърът на финансите задължително трябва да си отиде, и правилно му е поискана оставката, е трагедията с Държавната комисия по хазарта и източените 700 млн. лв.
Искам да завърша с две кратки параграфчета. Първо, това, което не е приемливо от министъра на финансите, че след каскадата от въпроси, които му зададохме, уважаеми колеги, във всеки отговор – устен или писмен, той влизаше в нови лъжи. Отговорил ми е писмено с печат и подпис – той ни е излъгал, че е формирал експертна група, за да изпълни закона, на 5 октомври 2014 г. Той ми отговаря, че не е формирал никаква група. Не е издал никаква заповед министърът на финансите.
Второ, той ни информира, че са разработили нова стратегия. Поисках му стратегията. „Господин Министър, дайте тази стратегия да я използваме в парламента и в Бюджетната комисия за бъдеща работа.“ Няма такава стратегия. Излъгал е, че е издал заповед да формира такава група, излъгал е, че е разработил стратегия. С една дума – той лъже за чадъра.
Фактите: Сметната палата е проверила, колеги, че Националната агенция за приходите за петгодишен период не е направила нито една проверка на Държавната комисия по хазарта, а господин Горанов беше председател на Управителния съвет на НАП. Агенцията за държавна и финансова инспекция не е направила нито една проверка на Държавната комисия по хазарта за петгодишния период. Преди десетина, петнадесет дни Сметната палата изнесе данни при проверка на НАП, че няма такава проверка на Държавната комисия по хазарта, и също Сметната палата на България изнесе данни, че и Националната агенция за приходите и „юнаците“ от Комисията по хазарта, представляващи фактически цялото правителство, пет години позволяват на група фирми, на много фирми от частния сектор да не си плащат дължимите такси, а една фирма да ги плаща. Коя фирма? Българският спортен тотализатор – държавната фирма.
Накрая „Митници“. Големи приключения с българските „Митници“. В българските териториални води се появиха призрачни кораби като в Бермудския триъгълник. Българската национална телевизия излъчи предавания с кораби, които акостират, пълни с петрол. Няма „Митници“ там, няма „Гранични войски“, изплуват в тъмното, посред нощ, наистина като в Бермудския триъгълник. Това са митниците на България.
Какви са фактите? Преди два месеца и половина ОЛАФ публикува Доклада от проверката на България от края на 2019 г. по четири показателя.
Първи показател – задоволителна оценка; втори показател – незадоволителна оценка на ОЛАФ; трети показател – незадоволителна; четвърти показател – незадоволителна. Оценка за работата на „Митници“ на Република България от Европейската комисия: слаб 2!
Оставка и всичко добро! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гечев.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа вицепремиери, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Големият ремонт на правителството не се измерва с количеството на оставките, а с мотивите за предлаганите промени.
Министърът на икономиката се освобождава, защото, цитирам премиера: „Започнах да чувам за неща, които се случват там във връзка с раздадените бонуси – така наречени, или грантове в Министерството на икономиката“, край на цитата. Ето как един министър се освобождава не с ясни и конкретни мотиви, а по слухове.
Иначе, по думите на премиера, пак цитирам: „Той се справя много добре в много сфери.“ И тук не казвам, че ние от БСП не виждаме причини за смяна в Министерството на икономиката. Напротив, само преди няколко дни, когато гледахме вота на недоверие за борба с корупцията, ние дадохме ясни примери за това как Министерството на икономиката е давало концесия на лица, различни от тези, които официално го управляват. Посочихме случаите, в които Българската банка за развитие, чийто принципал е Министерството на икономиката, в разгара на COVID епидемията отпуска 75 млн. лв. на фирма, която събира лоши кредити. Седемдесет и пет милиона, които можеха да отидат в българското производство в подкрепа на малките и средните предприятия, отидоха в джобовете на колекторска фирма.
Посочихме и втори пример, при който Българската банка за развитие даде 140 млн. лв. държавни пари на Първа инвестиционна банка, за да я подпомогне, защото тя е направила два неуспешни опита да продаде акции на пазара. Пазарът решава едно, а Българската банка за развитие и Министерството на икономиката, които уж трябва да защитават пазарните принципи, решават друго и купуват акции на банката при условия, които към този момент не кореспондират с пазарната ситуация. Купища противоречия.
Едно е сигурно обаче, а именно – очевидно, че министър Караниколов не е взел решението за тези сделки без съгласието на премиера. И този, който трябва да носи политическата отговорност за работата на това министерство, е именно премиерът. Каквото и да е, основният мотив за смяна на един министър за мен може да бъде само нуждата от промяна във водената от него секторна политика.
Кажете ми обаче каква промяна може да очакваме, когато си отива един министър и на негово място се предлага досегашният му заместник? Ясно е, че промяна във водената политика няма да има. Както Караниколов, така и Лъчезар Борисов ще продължават да изпълняват дадените им нареждания и всякакви опити на премиера да скрие своите собствени зависимости зад оставките на своите министри са просто имитация на промени.
Целта на днешните действия на премиера са не да поправи своите грешки във водената от него икономическа политика, тъй като той явно такива не вижда, а да оцелее на всяка цена без оглед на последиците за икономиката. Действията Ви няма да разубедят младите хора, които протестират навън, и затова те искат Вашата оставка, господин Борисов!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Данчев.
Реплики? Няма.
Изказване – заповядайте, господин Николов. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Честно казано, не исках да участвам в изказванията, но бях провокиран от така желаната уж оставка от лявата страна.
Замислих се какво ли ще се получи, ако наистина тази оставка, не дай боже, бъде подадена? Какво ще се случи? Започнах да разсъждавам и да мисля, и понеже наблюдавам и медиите, които доста усърдно показват протеста – младите, така наречената градска десница, селска левица, ултралеви, ултрадесни, всякакви, много цветове, и се опитват да се консолидират около един юмрук, който ми напомняше едни кадри на един партизанин, който влизаше в София и също показваше юмрук. А може би някои се изживяват на Че Гевара. Както и да е. Нещо революционно се опитват да създават.
Замислих се за Вашето желание за оставка. И си казвам така: този господин Радев, олицетворяващ протестите, революционер, ще направи някакъв служебен кабинет. Обаче тези тройка ли са, трио ли са, не знам точно какви са, те казаха, че са десни. Тези десни, примерно, не искат да продължи АЕЦ „Белене“, те не искат да се продължи съответно Балкански поток. Вие, доколкото знам, категорично искате да се продължи. И се чудя господин Радев кого ли ще сложи като министър на енергетиката? (Реплики от „БСП за България“: „Теб!“) От Вашите или от техните? Къде Вие ще се консолидирате около тези министри?
Другото, което си мисля – данъчната политика. Тези така наречени десни, ултрадесни, градски десни, доколкото знам, не искат да се вдигат по никакъв начин данъците и таксите, дори ако може да бъдат намалени – защото наистина философията на дясното е точно това. Да, но Вие искате друго. И се чудя кого ли ще сложи министър на финансите? Ваш или техен?
В крайна сметка около коя идеология – икономическа, философска, ще бъде формирано това служебно правителство, което, предполага се, ще събере желанието на хората да се промени така нареченият дневен ред и да могат с пълни шепи гражданите да черпят благата на това, което сега според Вас се раздава на тъмно? Това се чудя.
А другите министри? Ако започнем да разсъждаваме за секторни политики, аз не виждам допирни точки, макар че Вашите допирни точки, реално погледнато, проличаха в местните избори. Видяхме, че правите колаборация с така наречената градска десница и избирате кметове. Видяхме ли добро от това нещо? Никъде, в нито един район не видяхме по-добро да се случва. Напротив, хората са по-недоволни.
Най-вероятно хората ще бъдат излъгани и сега. Единственото, което спира това правителство да подаде оставка, е отговорността. Отговорността да не влезем в хаос, отговорността от това караницата, която имате във Вашата партия сега за лидер и така нататък, да се пренесе в държавата. И тази караница в крайна сметка да доведе не до благоденствие, а до едно унищожение на българското общество и до отпадането на България от пътя, в който ние сме влезли. Затова си мисля, че тази оставка категорично не трябва да бъде подавана. Категорично не трябва да заставаме зад юмрука, а трябва да заставаме зад протегнатата ръка.
Ние протягаме ръка и с този ремонт на правителството ние даваме нашите цели. Така че, моля Ви, колеги, не викайте „оставка“, защото не знаете какво ще Ви донесе това. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Николов. (Скандиране от „БСП за България“: „Оставка, оставка!“ Тропане по банките от „БСП за България“.)
Реплики? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Йорданов.
Увеличете времето на групите.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Изключително неприятно впечатление прави поведението на един български генерал, който изоставя армията си в битката и се крие някъде зад гърба на офицерите си. (Силен шум и реплики от ГЕРБ. Възгласи от „БСП за България“: „Браво!“ Частични ръкопляскания.)
Днес министър-председателят на България сложи един голям, хубав черен кръст върху програмното желание на своето правителство, което беше декларирано в предизборната платформа на партията. Днес и оттук нататък българското правителство има само едно поведение – ако може някак си да се добутаме, да допълзим до датата на редовните парламентарни избори.
В търговското право, уважаеми колеги, има термин „освобождаване от отговорност“. Днес ние не можем да освободим от отговорност министъра на здравеопазването за провалената реформа в сферата на здравеопазването. Защо? Бяха декларирани модели, стигна се до един модел и тя беше спряна. Ние трябва да получим ясен отговор защо, когато първият и вторият министър на господин Борисов казаха, че българското здравеопазване се нуждае от радикална реформа, всичко беше спряно?
Днес ние не можем да освободим от отговорност министъра на здравеопазването за невлизането в действие на Електронната информационна здравна система – това, което е крайъгълният камък, основата на всяка реформа в сферата на здравеопазването. (Реплика от министър Кирил Ананиев.)
Днес ние не можем да освободим министъра на здравеопазването от проваления европроект за реформата в спешната помощ. Защо ние не може да изхарчим парите, които Европа ни даде, и защо искаме още пари, когато ние не може да ги оползотворим?! (Реплика от министър Кирил Ананиев: „Не Ви е срам!“ Шум и реплики от ГЕРБ.)
За да бъда кратък, днес ние не може да освободим министъра на здравеопазването от това, което стана с детската болница, защото с това поведение ние детска болница няма да имаме. Защото ние не чухме гласа на тези, които поискаха детската болница – общественият комитет, ние не ги чухме и тръгнахме по един друг път. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Йорданов. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказване ли, господин Свиленски? Процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Първо моля да направите забележка на министър Ананиев да не подвиква от кошарката…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих такава забележка вече, господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: …тъй като е недопустимо министър в оставка да дава квалификации на народни представители.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: По начина на водене ли е това?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Не е по начина на водене, процедура е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура, да.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Вече стана 10,02 ч., министър-председателят го няма. От името на парламентарната група най-уважително, почтително го каним да дойде в пленарната зала. Поради тази причина искаме 30 минути почивка, за да има възможност да се придвижи от Министерския съвет до Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Петнадесет минути почивка от името на парламентарна група. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Петнадесет минути почивка! (Силен шум.)
Прочетете Конституцията и Правилника за организацията на дейността на Народното събрание. (Реплики от „БСП за България“.)
Петнадесет минути почивка.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля да продължим дебатите. (Реплика от „БСП за България“: „Процедура.“)
Кой иска процедура? (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Изчакайте, ще Ви кажа.
Уважаеми колеги, разговарях с премиера. Той няма да може да дойде, затова тук са тримата вицепремиери. (Възгласи от „БСП за България“: „Оставка! Оставка! Оставка!“)
Искам да Ви припомня Правилника и Конституцията, в които се казва, че няма изрично изискване – и в Конституцията, и в Правилника, за присъствие на премиера. Той прави своите промени в Министерския съвет, но няма пречка господин Дончев като вицепремиер да ги представи. По тази причина тук са и тримата вицепремиери, така че продължаваме с разискванията.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Нинова, заповядайте за изказване. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля за тишина в залата, колеги.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Госпожо Председател, дами и господа министри, народни представители от управляващото мнозинство! Не чухте гласа на хората, които са по улиците и площадите на България. Какво искат те и ние от опозицията? Оставка на Борисов и кардинална смяна на мафиотско-олигархичния модел, по който управлява правителството му, смяна с върховенство на закона и правова държава. (Реплики от ГЕРБ: „Стига!“, възгласи: „Еее, ууу!“)
Какво правите Вие днес, какво предлага Борисов? Оставане на Борисов и запазване на модела. Предлагате имитация на промяна, мимикрия с оставка на министри. За четири години сме гледали дванадесет серии от този същия филм, тринадесетата може да е фатална за правителството и управляващото мнозинство. Винаги когато има проблем, се гори бушон, за да се спаси системата.
Уважаеми управляващи, имате една мантра – тя не е от четири, тя е от десет години, за Вашия морал, че и при съмнения за корупция освобождавате министри. Да, Вие сменяте министри при съмнения за корупция, за да спасите корупцията, за да запазите системата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Защо го правите сега?
Първи вариант, отпреди една седмица: защото тези, освободените министри, са министри на ДПС, според думите на премиера.
Втори вариант, от онзи ден: освобождавате Горанов заради хазарта, Караниколов за едни пари, които нещо се раздавали, а министър Младенов за упражненото полицейско насилие.
И трети вариант, от днес (шум и реплики от ГЕРБ), който чухме от вицепремиера Дончев…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА: …няма мотиви. Значи, един път за ДПС, един път за съмнения за корупция и един път без мотиви.
Тогава, какви са истинските мотиви? Мотивът е страх, страх от хората, които протестират, и страх от търсене на отговорност. Каква е целта? Оцеляване на всяка цена, без оглед на това какво ще плати държавата и какво ще струва на народа Вашето оцеляване.
Уважаеми българи, мислите ли, че правителството, което цели само своето оцеляване, страхува се от Вас и от търсене на справедливост и възмездие, може да Ви предложи бъдеще? Обясняват ни управляващите защо не трябва да си ходят – ще има нестабилност, идва криза. Самите управляващи са нестабилност – за четири години над 25 грандиозни корупционни скандала. Това е нестабилност! Щяло да дойде криза. С некомпетентната си и непоследователна политика във всички сектори на управлението те са източник на кризи – и здравна, и социална, и икономическа, всякаква.
Обясняват ни защо не трябва да си ходят. Ние искаме да Ви кажем защо трябва – за да не се прави повече лобистко законодателство през задната врата в парламента, а качествени закони в интерес на гражданите; за да не се използват институциите за кражби и като бухалка, а да служат на Вас хората; за да не се назначават послушници, които подписват и горят като бушони, а смели и неопетнени хора; за да няма пропаганда, репресии и страх, с които да Ви държат в подчинение, а да бъдем свободни българи. Ето това ни обединява всички – с различна представа за данъчна политика, за енергийна политика, за социална политика. Обединява ни първо целта – разграждане на мафиотско-олигархичния модел на паралелната държава и задкулисието в управлението на Бойко Борисов и градеж на България отначало от умни, компетентни, професионални и почтени хора.
Не спирайте, българи, не спирайте да протестирате! Ако има един голям успех от всичко, което ние сме правили в последните четири години и Вие в последните години, то това е, че България се освободи от страха и апатията, че се показаха младите, свободните и смелите, че до тях застанаха родителите им, бабите и дядовците! Българският народ си поиска свободата от мафията, поиска си държавата от задкулисието и ще си го вземе! Да продължаваме единни! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Нинова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Закрих разискванията, господин Генов. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Преминаваме към гласуване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, от място): По начина на водене може ли! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: След гласуването, господин Ерменков, ще имате право на отрицателен вот, ако не подкрепите министрите. (Реплики от народния представител Таско Ерменков.) Нека да изчакаме, господин Ерменков, да изчета Решението, да гласуваме и ще Ви дам думата за първия отрицателен вот, ако гласувате отрицателно, може да подкрепите министрите, не знам.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за персонални промени в Министерския съвет на Република България
Народното събрание на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и във връзка с Решение на Народното събрание за избиране на Министерския съвет на Република България от 4 май 2017 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България на 10 ноември 2017 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 септември 2018 г., Решение на Народното събрание за промени в Министерския съвет на Република България от 21 ноември 2018 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 20 декември 2018 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 5 април 2019 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 15 май 2019 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 3 декември 2019 г., Решение на Народното събрание за персонални промени в Министерския съвет на Република България от 15 януари 2020 г.
РЕШИ:
Освобождава Владислав Иванов Горанов като министър на финансите, Младен Найденов Маринов като министър на вътрешните работи, Емил Любенов Караниколов като министър на икономиката, Кирил Миланов Ананиев като министър на здравеопазването, Николина Панайотова Ангелкова като министър на туризма. Избира Марияна Петкова Николова – заместник министър-председател по икономическата и демографската политика, и за министър на туризма, Кирил Миланов Ананиев за министър на финансите, Христо Богомилов Терзийски за министър на вътрешните работи, Лъчезар Димитров Борисов за министър на икономиката, Костадин Георгиев Ангелов за министър на здравеопазването.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 205 народни представители: за 116, против 89, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Ерменков, отрицателен вот. Заповядайте. (Скандирания „Оставка!“ от „БСП за България“.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно, защото за пореден път сме свидетели, че управляващото мнозинство и правителството му живеят в паралелен свят, в паралелната държава, която няма нищо общо с това, което се случва с хората, от това, което искат хората, въобще не чува. Нещо повече – опитва се наистина това управляващо мнозинство и това правителство да вкарва разделителните линии. Да, те съществуват, това са разделителните линии между Вашето управление, което подкрепя мафията, което подкрепя мутрите, и народа, който е на улицата! И този народ с тези резултати ще Ви измете оттук! Благодаря Ви! (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ (БСП за България): Уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги, уважаема госпожо Председател! Аз не подкрепих това правителство и моят основен мотив беше едно изказване на господин Борисов преди няколко дни. Тук чух, в тази зала, че колегата Николов прояви загриженост за кадровата политика на президента Радев, та да освежа малко паметта на колегите.
Преди няколко дни премиерът Борисов каза, че някой си Шиши, аз не го знам кой е този човек, не го познавам (възгласи „Ааа!“ от ГЕРБ), редил служебния кабинет на президента Радев. Ами кой беше финансов министър в кабинета на президента Радев? И аз като премиера сега се опасявам, че същият финансов министър е в този кабинет, и в мен възникват въпроси дали този, който не го знам – някой си Шиши, пак не е пуснал дългата ръка и наредил този кабинет.
Така че това ми беше главният мотив, с който не подкрепих тази промяна в правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Генов.
Трети отрицателен вот има ли? Господин Гьоков. (Народният представител Валентин Николов иска думата за лично обяснение.)
Процедура ли имате? Лично обяснение. Нека да свършим отрицателните вотове и тогава.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри! Гласувах „против“, защото оставката на четири-пет министри е логичен и необходим ход от страна на Борисов, но не е достатъчен. Трябва оставката на цялото правителство. Гласувах „против“, защото самите рокади в правителството не са изненада, но очакванията на обществото са други. Защото на цялото това общество е известно, че корупцията е държавна политика в правителството на Борисов. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Мислите, че това ще Ви спаси, но едва ли.
Аз гласувах „против“ също, защото имам много въпроси по новите предложения. Например ще Ви прочета мотивите за освобождаване на Младен Маринов. Точно ще ги прочета: „Младен Маринов го сменяме, защото някои от действията на полицията по време на протеста категорично не отговарят на моето разбиране за отношение към протестиращи хора. Второ, защото на „Росенец“ и те трябваше да осигуряват протичането му, така че да не възникват подобни скандали и проблеми, и накрая го отнасят хора, които нямат общо с този процес.“ Въпросът ми е: кой по това време беше директор на Главна дирекция „Полиция“? Отговорът е: главен комисар Христо Терзийски. И от това следва въпросът: в качеството на директор на Главна дирекция „Национална полиция“ той носи ли отговорност за насилието по протестите или не? Носи ли отговорност за „Росенец“ или не? И каква е промяната в случая? Това е въпросът, който ме накара да гласувам „против“.
И втори въпрос – хората протестират против това управление, включително и задкулисието, и затова как се вземат решенията в коалицията, скритите, непрозрачните, немотивираните решения в управляващата коалиция. И следва въпросът: какво е прегрешението на госпожа Ангелкова, освен че не се харесва на Валери Симеонов? Какво по-различно тя има, с какво пò тя вреди на имиджа на правителството от останалите министри, че Борисов я сменя? Или някой иска да овладее туризма? (Реплики от ГЕРБ: „Времето!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Гьоков.
Времето. Благодаря Ви. Времето вече приключи. Времето!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (встрани от микрофоните): Е нали три минути е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Две минутки. (Народният представител Георги Гьоков говори при изключени микрофони.)
Благодаря, господин Гьоков.
Имаше лично обяснение. Добре, заповядайте за лично обяснение.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Защото ми споменаха името и казаха… Толкова не се вълнувам, че е споменато моето име, а че нещо не сме се разбрали, затова исках да поясня и съм засегнат. Народът е казал: „Аз ли криво говорих, Вие ли криво ме слушахте?“ Но, както и да е.
Видя се разликата между това, което Вие изповядвате, и това, което ние изповядваме. Вие говорите за кадрова политика и Ви интересува кой ще бъде на това министерство или на онова министерство, защото ние знаем списъците, когато беше предното служебно правителство, бяхте ги изготвили – кой да бъде сменен, кой да бъде сложен. Та това е разликата – Вас Ви интересува кой, а нас ни интересува какво прави и каква политика изповядва! Това беше моето говорене, в това да си дадете сметка с кого ще си партнирате и кой ще бъде сложен – това Ви интересува Вас. Нас ни интересува да направим политиките така, че България да бъде в правилния път, а именно към Европа – евроатлантическата ориентация и благоденствието на хората. Това са трите неща, които ние изповядваме. А Вас Ви интересува кой ще бъде министър. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми нови министри, заповядайте.
Моля, всички да станем. Заповядайте да положите клетва. (Всички стават.) Заповядайте, може да свалите маските. Моля, повтаряйте след мен.
МАРИЯНА ПЕТКОВА НИКОЛОВА, КИРИЛ МИЛАНОВ АНАНИЕВ, ХРИСТО БОГОМИЛОВ ТЕРЗИЙСКИ, ЛЪЧЕЗАР ДИМИТРОВ БОРИСОВ, КОСТАДИН ГЕОРГИЕВ АНГЕЛОВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито и успех!
Благодаря, уважаеми колеги! (Скандирания „Довиждане!“ от „БСП за България“.)
Благодаря на всички. Успех желаем на новите министри.
Заповядайте за процедура.
Къде отивате, че викате „Довиждане“?
МАРИЯ ИЛИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля за процедура срокът за предложения между първо и второ гласуване по Закона за местните данъци и такси да бъде намален на четири дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 162 народни представители: за 106, против 51, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работата на Народното събрание да бъде включена следната допълнителна точка: „Прекратяване правомощията на народен представител – подадена оставка от народния представител Владислав Горанов на 24 юли 2020 г.“
Предлагам точката да бъде втора след Ратификацията.
Моля, режим на гласуване:
Гласували 144 народни представители: за 127, против 8, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ („СВЕТОВНА БАНКА“) ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ОФИС НА СВЕТОВНАТА БАНКА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 12 АПРИЛ 2019 Г.
Кой ще ни запознае с Доклада?
Госпожо Илиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Изменение на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за Офис на Световната банка в Република България от 12 април 2019 г., № 002-02-10, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2020 г.
На заседание, проведено на 16 юли 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите.
На 12 май 2020 г. е подписано Изменение на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за Офис на Световната банка в Република България (Споразумение от 12 април 2019 г.) при условие за последваща ратификация от Народното събрание. Споразумението е ратифицирано от Народното събрание със закон, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 38 от 2019 г., и е влязло в сила на 10 май 2019 г.
Споразумението предвижда оказване от българска страна на финансова подкрепа на Международната банка за възстановяване и развитие за дългосрочното позициониране и функциониране на Офис на Световната банка за споделени услуги и други функции в София за периода на неговото действие на територията на страната.
Офисът за споделени услуги е открит на 18 юли 2019 г. След стартиране на неговата дейност мениджмънтът на Банката е проявил интерес за позициониране на служители, работещи и в други области, освен първоначално предвидените в сектора на информационните технологии, което ще доведе до разширяване на спектъра на дейностите и услугите, предоставяни от Офиса в София. Предвижда се в дългосрочната локация да бъдат разположени също и екипи на Финансовия департамент, на структурите, свързани с обществените поръчки, човешките ресурси и корпоративната сигурност, както и цялото Постоянно представителство на Банката. Oчаква се броят на служителите да превиши планираните 300. Това налага необходимостта от увеличаване на наеманите площи в дългосрочната локация с 650 кв. м.
Изменението предвижда промяна на т. 1, параграф 1 на Приложение В от Споразумението от „приблизително 4000 кв. м.“ на „приблизително 4650 кв. м.“
По изчисления на Банката първоначалните инвестиционни разходи за разширяването на Офиса се очаква да възлязат на 515 хил. евро, които се предвижда да бъдат реализирани през 2021 г. Текущите разходи за недвижимо имущество за период от пет години за времето от 2021-а до 2025 г. се очаква да бъдат в размер на около 713 хил. евро.
Съгласно прилаганата от страна на Световната банка практика по отношение на подобни международни договори, страните се задължават да запазят поверителния характер на документа, като нито една от тях не може да оповестява Споразумението или неговите условия извън своите структури без предварителното писмено съгласие на другата страна.
В тази връзка на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България Министерският съвет предлага Народното събрание със Законопроекта за ратифициране да разпореди Изменението на Споразумението също да не бъде обнародвано в „Държавен вестник“.
Проектът на законa не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за Офис на Световната банка в Република България от 12 април 2019 г., № 002-02-10, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Илиева.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Изменение на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за Офис на Световната банка в Република България от 12 април 2019 г., № 002-02-10, внесен от Министерския съвет на 26 юни 2020 г.
Гласували 111 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Госпожо Илиева, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА: Благодаря, госпожо Председател.
Правя предложение за разглеждане на Законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура от госпожа Илиева.
Гласували 110 народни представители: за 103, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Илиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА:
„Проект!
ЗАКОН
за ратифициране на Изменението на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за офис на Световната банка в Република България от 12 април 2019 г.
Чл. 1. Ратифицира Изменението на Споразумението между правителството на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие („Световна банка“) за предоставяне на подкрепа за Офис на Световната банка в Република България от 12 април 2019 г., подписано на 12 май 2020 г.
Чл. 2. Разпорежда на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България Изменението на Споразумението по чл. 1 да не се обнародва в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, чл. 1 и чл. 2.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 3, въздържали се 3.
Предложението е прието.

И последната точка от днешния дневен ред:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Постъпило е заявление от Владислав Иванов Горанов, народен представител от Двадесет и четвърти изборен район – София:
„Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията Република България, подавам оставка като народен представител, избран в мандата на 44-ото Народно събрание.
Желая да бъдат прекратени пълномощията ми като народен представител с решение на Народното събрание.“
Служебен:
Проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Владислав Иванов Горанов като народен представител от Двадесет и четвърти изборен район – София.“
Моля, режим на…
Какво има – изказване? Извинявайте. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Заповядайте, господин Ерменков – с удоволствие ще чуем Вашето изказване.
Заповядайте!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Все пак имам право, нали?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, че имате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Председател,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отменете гласуването, има изказване.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Вземам отношение по повод нежеланието на господин Горанов да бъде в парламента.
Ще Ви припомня, че през 2014 г. това се случи по същия начин и той се отказа от присъствието си тук, в парламента. Според думите на премиера Бойко Борисов той му бил казал, цитирам: „Моите колеги станаха милионери, а пък аз стоях в тази зала за някакви си нищожни пари. Дните ми минават безсмислено.“
Дали това, че беше лишен от възможността да прибира едни пари като министър на финансите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Ерменков, моля!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: …и му е увеличавало заплатата по някакъв друг начин, тъй като заплатата на министър е по-ниска от нашата заплата, е причината той отново да напусне парламента?
Или има още една причина, той казва: „Ако имаше смисъл като експерт, да стоя в парламента, но сега в парламента няма нищо, свързано с политиката и с експертността.“
Това ли е втората причина, поради която господин Горанов не иска да бъде депутат – липсата на експертност, липсата на политика (викове от ГЕРБ), и най-вероятно това, че не може да намери такава и при тези, сред които седи? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря и аз, господин Ерменков.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване Проекта за решение, който току-що Ви изчетох – за прекратяване на пълномощията на народния представител Владислав Горанов.
Гласували 113 народни представители: за 104, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Колеги, няма да изчакваме да стане 11,00 ч., продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Няма новопостъпили питания за периода от 17 до 23 юли 2020 г.
Съобщение за парламентарния контрол по повод персонални промени в Министерския съвет:
Във връзка с Решение за персонални промени в Министерския съвет на Република България, прието на 24 юли 2020 г., народни представители, на които не е отговорено на въпроси и питания, зададени към освободените министри, ще получат съответно устни или писмени отговори от новоизбраните членове на Министерския съвет. Съгласно наложилата се парламентарна практика на новоизбраните министри се предоставя време, за да се запознаят със зададените въпроси и питания, да подготвят отговорите им и да планират участието си в пленарното заседание за парламентарен контрол на 31 юли 2020 г.
Писмени отговори от:
- министъра на здравеопазването Кирил Ананиев на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Антон Кутев;
- заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Теодора Халачева;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на четири въпроса от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Александър Сабанов;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Смиляна Нитова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Анна Славова и Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Кристина Сидорова.
Преминаваме към парламентарния контрол.
Първа ще отговаря Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. Тя ще отговори на един въпрос от народния представител Павел Шопов относно позицията на България и на Министерството на външните работи и евентуални действия на Министерството относно намеренията на Турция за превръщане на църквата „Света София“ в джамия.
Заповядайте, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Вицепремиер, този въпрос се проточи като отговор – не казвам нищо лошо за това, не Вие имате вината, така се случи, но може би е за добро, за да разговарям днес с Вас, госпожо Захариева. Имаме впечатление от реакциите извън страната и в страната, а и много неща се случиха оттогава досега, включително и днес тече първото мюсюлманско – не знам как да го наречем, свещенослужение в църквата „Света София“.
Въпросът ми, госпожо Министър, е фундаментален. Ние предупреждавахме за това още отпреди 15 години – и Сидеров говореше, и ние от „Атака“, кой е Ердоган и за какво се бори. На Ердоган не му останаха никакви приятели, а се сочи, че само за нас, българите той е горе-долу аркадаш и за нашия премиер. Тук обаче не искам да пренасям нещата в чисто политически план. За отношенията между България и Турция, за които винаги съм казвал в тази зала, и на Вас съм Ви го заявявал, са най-хубави като модел и отношение, както са отношенията между държавите Гърция и Турция. Ние не ги следваме, а това е историческа грешка и ни се пише за в бъдеще в десетилетията и столетията, ако щете.
Искам да поставя нещата в чисто християнски план, в цивилизационен смисъл, защото се допуска друга много голяма грешка, а в реакциите си всички говорят за паметник на културата, който е под закрилата на ЮНЕСКО – глупости, глупости! Това е християнски храм, в него има свети мощи и това е християнската гледна точка. Тук става въпрос не за паметник на културата, който бива поругаван и оскверняван, което е станало за първи път в 1453 г. при Мехмед Завоевателя, а става въпрос за други понятия и стойности, които се отнасят до целия християнски свят.
И последно, днес на мястото пред българската „Света София“, където се е състоял Сердикийският събор, известен на всички християни – какъв е той и какво означава, се събират християни от всички християнски общности в България – православни, католици, евангелисти, протестанти, в 18,00 ч., за да изкажат своето мнение и своето становище.
Моят въпрос, както съм Ви го задал, госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, е: каква е официалната позиция на България по въпроса? Има ли някакви ноти, отправени от българското Външно министерство, някакви предупреждения, дали е викан турският посланик – нещо в тази връзка, защото такава позиция липсва до този момент?! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Шопов.
Имате думата за отговор, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Шопов, Вие направихте ретроспекция.
Прав сте, че през вековете редица народи са издигали паметници на своите религии, голяма част от които днес са достояние на цялото човечество и са включени в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Безспорно един от най-емблематичните от тях е именно „Света София“ – издигнат като централен катедрален храм на православната църква във Византийската империя, минал в ръцете на католиците в Латинската империя, превърнат в джамия от османците. По време на модернизацията на турската република, извършена от нейния основател Кемал Ататюрк, светилището се превърна в религиозно културно наследство на цялото човечество. Аз лично съм била в храма, наистина е впечатляващ и мога да кажа, че това е един от най-впечатляващите храмове и примери на културното наследство, в които съм била.
На 2 юли 2020 г. Държавният съвет на Република Турция проведе заседание по делото за отмяна на Решението от 1934 г., съгласно което Базиликата „Света София“ в Истанбул е превърната в музей. Написали са ми в ретроспекция, но, както казахте Вие, днес всъщност ще се извърши и първата мюсюлманска молитва. Обаче по-важното е, че по повод на това решение собствеността на Базиликата е прехвърлена от Министерството на културата и туризма на Република Турция към Дирекцията по религиозни въпроси Дианет.
Министерството на външните работи, разбира се, от началото следи този казус и излезе с официална публична позиция по него, в което се казва, че изразяваме наистина голямо съжаление за промяната на статута на „Света София“ и се присъединяваме към призивите на международната общност и на Европейския съюз. Много държави излязоха, включително от Европейския съюз и ЮНЕСКО, за запазване на сегашния статут на този храм. Също така очакваме – в становището пише, че е съхранена универсалната историческа стойност на паметника като част от световното наследство на ЮНЕСКО.
Тук ще посоча, че според Конвенцията за Световното наследство на ЮНЕСКО управлението на вписаните в списъка обекти е под закрила на самата държава, в която се намират. Държавата е задължена да съхрани изключителната универсална стойност на дадения обект и има съответни задължения и отговорности – компетентен орган да следи за спазването на Конвенцията на Комитета за Световното наследство.
Всяка голяма промяна, каквато е и тази, попада в § 172 от Правилника за прилагане на Конвенцията. Какво означава това? Всяка страна трябва предварително да уведоми ЮНЕСКО, когато предвижда съответната промяна, а след това досието трябва да се обсъди на следващата сесия на Комитета за Световното наследство, за да се оцени настъпилата промяна, която е изключително универсална стойност, и така нататък. Ние подкрепяме подхода на ЮНЕСКО, който залага на избягването на политизиране на въпросите, свързани с управление на обектите на Световното наследство.
Бих искала още веднъж да подчертая, че „Света София“ има наистина историческа символика и универсална стойност. Тя трябва да продължи да представлява плурализма и многообразието на религиозното, културното и историческото наследство. Радвам се, вярно е, че е малко късно, но все пак Светият Синод, ако не се лъжа, излезе миналата седмица също със становище по този въпрос, както и редица синоди всъщност излязоха със становище по въпроса.
Мога да кажа, за съжаление, че решението е взето и ще правим всичко възможно, включително и в Комитета на ЮНЕСКО, за да се съхранят християнските символи – знаете, че има наистина изключително красиви стенописи, а превръщането ѝ в джамия да не доведе до заличаването им. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер.
Имате думата за реплика, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Вицепремиер, виждам Вашата загриженост, но начинът, по който ние интерпретираме събитията, е доста различен. Ако ние – българските националисти и българските християни, говорим за отнемането, ликвидирането на църквата и превръщането ѝ в мюсюлмански храм, което е посегателство върху църква, Вие говорите за красиви фрески. Ние говорим за свети икони и това е разликата. Ние говорим за християнски храм, в който има вградени свети мощи, което го прави завинаги храм. На всички християни е ясно, че там, където има вградени свети мощи, там, където се вграждат – знаете къде, там никога не може да бъде нещо друго освен храм.
Споменахте точно и правилно, а ние на това се позоваваме, за позицията на българския Свети Синод, която е ясна, недвусмислена, категорична, строго към земята отвесна, както винаги е говорил своите позиции и е излизал по подобен начин по всичко живо – по трептящите и важни проблеми на българското настояще, и ние следваме Светия Синод. В тази насока бяха позициите и на другите църкви, не само православните, а Римският епископ Франциск също се произнесе недвусмислено и категорично в тази насока.
В тази връзка категорично се произнесоха и президентът Тръмп, и Путин. Да Ви правя ли списък на всички външни министерства, правителства от Европейския съюз, католишки европейски държави или такива, в които преобладава протестантското или евангелисткото вероизповедание?!
Ние българите имаме особена роля да бъдем много по-категорични, а не да смотоляваме една позиция, която е обтекаема, която няма да раздразни нашите съседи. Ние българите сме взели нашата вяра точно от това място. Там е бил основният, катедралният храм, когато цар Борис в 865 г. е направил своя наистина цивилизационен избор. Един президент на България разправяше преди 25 г. за цивилизационен избор на България, която била направила… Глупости на търкалета! Цивилизационният избор на България е направен в 865 г. от Свети цар Борис – няма друго, и да сме на този хал в момента, и в това тежко положение, защото ние не следваме този цивилизационен избор, направен от него?!
В тази връзка е много ясно…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Времето, господин Шопов.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Да, завършвам, уважаеми господин Председател. Давам си сметка, че просрочвам времето.
Това, което правим в момента с госпожа министърката, е общо взето почти единствената позиция, която държавните институции и органи изразяват в момента по този толкова важен въпрос, който ще продължи да стои оттук нататък с огромна сила, и българите имаме изключително значение в тази насока.
Ердоган се опита да раздели християнския свят, като нарича в един момент църквата – неслучайно е в негов интерес, гръцка църква. Тя не е гръцка църква, тя е християнска църква, построена от Втората римска империя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Господин Шопов, парламентарният контрол не позволява твърде много лексика.
ПАВЕЛ ШОПОВ: Госпожо Министър, завършвам с тези думи: следете темата, следете въпроса! Тази тема ни прави истински принадлежащи към християнския свят, това е цивилизационният наш избор, направен преди столетия. И българските патриоти, и българските националисти, и ние от „Атака“ винаги сме държали да се знае кой откъде идва, кой какъв е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Злоупотребявате, господин Шопов, с времето.
ПАВЕЛ ШОПОВ: …иначе оставаме без корени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря Ви.
Желаете ли думата за дуплика? Не.
Преди да преминем към следващия въпрос, бих искал да уточня нещо, тъй като господин Шопов спомена, че нашата институция няма позиция по този въпрос. С госпожа Джема Грозданова – доскоро председател на Външната комисия, обсъждахме такава позиция, но тя, за съжаление, напусна парламента преди да направим тази стъпка. Бихте могли да инициирате нещо подобно по този повод.
Преминаваме към въпроса към заместник министър-председателя Марияна Николова от народния представител Полина Шишкова относно изпълнение на Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление на Република България 2019 – 2023 г.
Имате думата, госпожо Шишкова.
ПОЛИНА ШИШКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник министър-председател! Съгласно Актуализираната стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2023 г. и Актуализираната пътна карта за изпълнение на Стратегията, до 2023 г. би следвало всеки гражданин на България да може да общува изцяло по електронен път с държавната администрация, като получава лесно, сигурно и надеждно персонализирани административни услуги. Конкретната цел е постигането на необратима цифрова трансформация на държавната администрация в нашата страна. Безспорно процесът на дигитализация и трансформация е поетапен, комплексен и дългосрочен, но би следвало да има ясни стъпки и срокове за неговото изпълнение.
Към днешна дата данните за прогреса, свързани с внедряването и преминаването към електронно управление, не са обнадеждаващи. Общественият кредит на доверие се изразява в скептицизъм към публичните власти да реализират последователно и пълноценно държавната политика в тази област. Една от причините за това е непоследователността и фрагментацията на проектните и комуникационните активности. Основен недостатък е твърде дългият период на реформа в областта на дигитализацията на административните услуги. Доказателство за това също е и включването на Актуализираната пътна карта на част от проектите, заложени в етап 1 на предходната такава, чието изпълнение е трябвало да приключи до 2017 г.
Във връзка с гореизложеното моля за отговор на следните въпроси: от залегналите общо 90 мерки в Актуализираната пътна карта кои са успешно изпълнените до момента? Как се комуникира, от една страна, напредъкът на целите и Стратегията, а от друга – възможностите за използване на вече достъпните електронни услуги? Има ли електронни услуги, които са въведени, но до момента не са били използвани? Предвиждат ли се законодателни инициативи, свързани с електронното управление? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Шишкова.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Шишкова, изпълнените мерки по Пътната карта към 15 юли 2020 г. са общо седем. Те са по специфична цел 1.1. на Стратегията – Осигуряване на оперативна съвместимост по подразбиране, и специфична цел 1.3 на Стратегията – Осигуряване на цифрови решения, информационни системи и споделени ресурси на електронното управление, и са реализирани с финансов ресурс по Оперативна програма „Добро управление“ със следните бенефициенти: Държавната агенция „Електронно управление“, Националният статистически институт, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на правосъдието и Агенция „Митници“.
Изпълнена е мярка № 2 – Разработване на публични регистри за бюджетен и проектен контрол на електронното управление и на портал за достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи за електронно управление.
Изпълнена е мярка № 35 – Реализиране на система за мониторинг на индикаторите за изпълнение на всички оперативни програми.
Изпълнението на мярка № 39 – Изграждане на базирана върху географска информационна система електронна платформа „Единна информационна точка“, е допринесло за обединяване и систематизиране на информацията относно процедурите и нормативните актове, регламентиращи разполагането и поддържането на инфраструктура, включително органите, компетентни да издават актове в областта, и съответните им такси.
Изпълнението на мярка № 45 – Надграждане на основните системи за предоставяне на данни и услуги към външни системи, фаза 1, е допринесла за рационализиране и опростяване на законодателството и процедурите във връзка с Митниците и създаване на условия за по-ефикасни митнически операции.
Изпълнена е мярка № 50 – Преминаване към използване и обмен само на електронни документи и електронно съдържание в сектора от органите на изпълнителната власт. Обучение на служителите за работа с АИС и електронни документи.
Изпълнена е мярка № 52 – Технологични, обучителни и организационни средства за изпълнение на разработени вътрешни правила и политики за ползване на информационните ресурси в органите на изпълнителната власт в сектор „Правосъдие“, в съответствие със Закона за електронното управление и съобразно залегналите правила и стандарти в Стратегията за развитие на електронното управление.
Чрез изпълнението на мярка № 53 – Усъвършенстване на модела на съдебните експертизи, е постигнато подобряване на работата на вещите лица и качеството на експертизите чрез въвеждане на критерии и механизми за избор на последващ избор.
По отношение на въпроса как се комуникира, от една страна, напредъкът и целите на Стратегията и, от друга – възможностите за използване на вече достъпните електронни услуги, комуникирането на напредъка и целите на Стратегията и на възможностите за използването на вече достъпните електронни услуги се осъществява посредством набор от мерки и използването на различни комуникационни канали в зависимост от заинтересованите страни, административни органи, граждани и бизнес. От една страна, Държавна агенция „Електронно управление“ регулярно предоставя целите и принципите, заложени в Стратегията, на срещи и форуми, организирани както от Агенцията, така и от заинтересованите страни, сред които е например Националното сдружение на общините в Република България.
Координацията и комуникацията с административните органи по въпросите, свързани със Стратегията, се реализира активно и чрез функциониращи съвети в областта на е-управлението към председателя на Държавната агенция „Електронно управление“, в които са представени административните органи.
Същевременно в рамките на процеса на осъществяване на наблюдение на изпълнението на Пътната карта Държавната агенция за електронно управление регулярно организира срещи с администрациите, отговорни за изпълнението на мерките, на които се обсъжда напредъкът по отделните мерки спрямо целите на Стратегията. В първите дни след обявяването на извънредното положение във връзка с пандемията COVID-19 Държавната агенция „Електронно управление“ обедини усилия с няколко институции на национално и европейско равнище, за да разпространи бързо и ефективно съвети за киберсигурност и киберкултура към максимално широка аудитория от цялата страна.
В периода март-юни 2020 г. бяха предоставени нови електронни административни услуги за гражданите и бизнеса, разработени съвместно с МТСП, НОИ, МВР и други институции. Достъпът на новите е-услуги бяха широко отразени в националните електронни и печатни медии и достигнаха до възможно най-широка аудитория.
По отношение на въпроса има ли електронни услуги, които са въведени до момента, а не са били използвани, фокусът в областта на електронното управление е насочен към намаляване на административната тежест за гражданите и за бизнеса…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: По-кратичко ще Ви помоля, госпожо Николова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: …при използването на технологична възможност за централизирано заявяване. Към момента по модела са разработени и въведени общо 358 електронни административни услуги и разработени 436 електронни форми за заявяване и придружителни документи за централна, областна и общинска администрация, които са публикувани централизирано на Единния портал за достъп до електронни административни услуги.
По отношение на въпроса предвиждат ли се законодателни инициативи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Може би в дупликата да довършите, защото вече минута и половина сте извън времето.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Само едно изречение, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Добре.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Развитието на законодателството в областта на електронното управление е непрестанен процес, силно повлиян от навлизането на информационните и комуникационните технологии във всички сфери на обществените отношения. Предстои изготвянето на Проект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация с цел транспониране на Директива ЕС/2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторно използване на информацията от обществения сектор, след което въведените законодателни промени ще бъдат отразени в относимата нормативна уредба на законово и подзаконово равнище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Беше дълго изречение. Благодаря.
Имате думата за реплика, госпожо Шишкова.
ПОЛИНА ШИШКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Заместник министър-председател, от това, което казахте, разбрахме, че вече има реализирани мерки, но, за съжаление, това не е тема, която би следвало да бъде коментирана, тъй като ние вече би трябвало да сме преминали към ново ниво на взаимодействие между граждани, бизнес и институции, или – казано с други думи – към интерактивност и диалог с по-голяма добавена стойност. За съжаление, резултатите от последното измерване на индекса на навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото, публикувани от Европейската комисия през месец юни миналата година, показват, че спрямо страните от Европейския съюз България се нарежда на последно място. По отношение на показателя цифрови обществени услуги страната ни се нарежда на 25-о място сред държавите – членки на Европейския съюз, което все още е под средното ниво за Европейския съюз.
И тук бих искала да Ви попитам: как представените от Ваша страна данни за напредъка в дигитализацията могат да оборят показателите, които са предоставени от Европейската комисия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Шишкова.
Желаете ли дуплика, госпожо Вицепремиер?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯНА НИКОЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Шишкова, наред с казаното бих искала да допълня, че мерките от актуализираната Пътна карта са отнесени към стратегическите и специфичните цели на Стратегията, независимо от източника на финансиране, като е предвидена етапност на надграждането и развитието на системите с цел осигуряване на приемственост, управляемост и системност.
Към момента реализацията им е допринесла за постигане на следните позитивни ефекти: спестени време и разходи за бизнеса и администрацията – електронната обработка на заявките е спестила значително време на гражданите и администрацията; подобряване работата на финансовия сектор и съдебната система вследствие от прехвърляне на централен регистър на особените залози към Агенцията по вписванията; подобряване на събираемостта на приходите; разработване на регистри и системи за проектен и бюджетен контрол на електронното управление и осигуряване на достъп до ресурси за разработка на софтуерни системи; значително ускоряване на процеса по кандидатстване и повишаване на сигурността на процедурите по провеждане на обществени поръчки чрез ограничаване на възможности за манипулиране; въвеждане на общи стандарти в процеса на възлагане, които създават равни условия за участниците.
Същевременно в рамките на процеса по осъществяване на наблюдението по изпълнението на Пътната карта Държавната агенция „Електронно управление“ регулярно организира срещи с администрацията, отговорни за изпълнението на мерките, на които – както подчертах и в моя отговор – се обсъжда напредъкът по отделните мерки спрямо целите на Стратегията.
Популяризирането на целите и дейностите в изпълнение на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България включва като минимум следните основни сфери за публична комуникация: подобряване на киберкултурата на потребителите във виртуалната среда, насърчаване на използването на средствата за идентификация по електронен път, насърчаване на използването на административните услуги по електронен път и дигитално взаимодействие с публичните институции.
Разработен е и се прилага единният модел за заявяване, плащане и предоставяне на електронни административни услуги – единен модел, който преформатира класическия модел на изолирани и фрагментирани системи, предоставящи услуги и постепенната им замяна от оперативен модел, насочен към потребителите, целевите сегменти и осигуряващ много по-добро сътрудничество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Вицепремиер, и за участието в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към въпрос към Росен Желязков – министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от народния представител Иван Ченчев относно продължаващо вече четири месеца отсъствие на транспортни връзки в 18 села в община Драгоман.
Имате думата, господин Ченчев, да развиете Вашия въпрос.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Зададох този въпрос, защото бях сигнализиран неколкократно за проблемите в община Драгоман. Жителите на 18 села там мисля, че повече от четири месеца са без транспорт. Ясно е, че тези жители пострадаха и заради това, което настъпи в България с епидемията от коронавирус, но съгласете се, господин Министър, че да нямат транспорт не ги поставя в нормални граждански, бих казал, и човешки условия.
Наясно съм с това, че областният управител също има прерогативи и трябва да отговаря на подобни въпроси, но пък и Вие сте министър на транспорта. Преди малко тук се водеха дебати провалили ли са се министри, или не са, искаха им се оставки, но фактът, че 18 села са без транспорт, говори как това управление си върши работата в България.
Община Драгоман и конкретно в тези села има и други проблеми, които не касаят Вашето ресорно министерство, но освен транспорт те от много време насам нямат и вода. Така условията вече стават съвсем нечовешки.
Затова моят призив, ако щете и моята молба, е да обърнете сериозно внимание и да изискате този проблем да бъде решен, защото всеки български гражданин е равен и има право да получава достойни условия за живот на територията на цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ченчев, споделям Вашето разбиране за необходимостта от осигуряване на адекватно транспортно обслужване, независимо от характера и вида на населеното място.
Малко детайли по фактологията на Вашето питане:
Съгласно Закона за автомобилните превози и Наредба № 2 от 2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортните схеми и за осъществяване на обществен превоз на пътници с автобуси транспортната свързаност на населените места на територията на една община се осъществява посредством автобусни линии от общинската транспортна схема. Съгласно тези норми общинската транспортна схема се разработва по предложение на кмета на съответната община и се утвърждава от съответния общински съвет. Кметовете на общини възлагат извършването на превози по разписанието им и осъществяват контрол върху изпълнението на договореността със съответния превозвач.
Във връзка с разпространението на COVID-19 за периода на извънредното положение бяха дадени препоръки на областните управители да преразгледат съвместно с кметовете на общини възложените превози на пътници по автобусните линии от републиканската, областната и общинските транспортни схеми, с което да се даде временно възможност за редуциране на автобусните линии, по които е липсвал или е имало драстично намалял пътникопоток.
Предвид изложеното компетентен орган по поставения от Вас въпрос, както и по предприемане на действия по осигуряване на обществения транспорт за населението е кметът на община Драгоман.
В допълнение, Ви информирам, че във връзка с постъпила жалба в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ от жителите на населените места на територията на общината е разпоредено и се извършва проверка от контролните органи на Изпълнителната агенция за установяване на начина за възлагане на разписанията от общинската транспортна схема. В случай че се установи, че общината има сключени договори с превозвач, който не изпълнява възложените му разписания, ще бъдат съставени актове за установяване на административни нарушения на превозвача съгласно контролните правомощия на Агенцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Имате думата за реплика, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа министри, уважаеми господин Желязков, уважаеми народни представители! Хубаво е, че има проверка, хубаво е, че има реакция по отношение жалбите на гражданите. Умишлено не дойдох тук с тези документи, тъй като не виждам смисъл в това, просто обръщам внимание – все пак сте министър на транспорта. В моя въпрос казах, че съм наясно с отговорността на областния управител, но ми се струва, че трябва всеки един министър – управлението, да носи отговорност за това.
Благодаря Ви за реакцията. Разбира се, хората, които в момента гледат – жителите на Драгоил и другите села, няма да спрат да си търсят нормалните условия за живот. Ще следим резултатите от проверката и се надявам в бъдеще институциите да имат адекватни и своевременни реакции, за да не се получават подобни проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Ченчев.
Желаете ли дуплика, господин Министър? Не.
Преминаваме към последния въпрос от днешния парламентарен контрол към министър Теменужка Петкова.
Благодарим на министър Желязков за участието в парламентарния контрол.
Въпрос от народните представители Цветан Топчиев и Филип Попов относно газифициране на град Видин и областта.
Заповядайте, господин Попов, да развиете Вашия въпрос.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, във връзка с многократно задаваните въпроси от граждани на област Видин за възможностите за газифициране на населените места от областта, в контекста на изграждането на Балкански поток, като отчитаме и отговора на господин Бойко Борисов на въпроса на Радио Видин от 16 април 2020 г. градът ще бъде ли газифициран, на което Борисов отговаря: „Надявам се да има. Като има газ дотам, защо да няма газифициране. Така че като има газ, ще бъде газифициран и се надявам тази година това да стане“, предвид и вменените Ви правомощия съгласно чл. 4, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката, моля за Вашия отговор на въпроса: какво ще предприемете за газифицирането на град Видин и областта, за да изпълните исканията на гражданите от Видин и надеждите на премиера? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Топчиев, уважаеми господин Попов, уважаеми дами и господа народни представители! Дейностите за реализация на разширението на газопреносната инфраструктура от българо-турската до българо-сръбската граница целят да се осигурят възможности за доставка на природен газ от различни маршрути и от различни източници. Това, разбира се, ще засили конкуренцията и прозрачността по отношение на пазара на природен газ, което от своя страна ще окаже, разбира се, благоприятно влияние върху потребителите на природен газ. Както е известно, трасето на Балкански поток преминава през 11 области, в това число и област Видин. Чрез реализацията на Проекта се създават предпоставки за развитие на газоразпределителни дружества в съответните райони.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката министърът на енергетиката внася за утвърждаване от Министерския съвет опис на нови обособени територии за разпределение на природен газ и за изменение на съществуващи обособени територии за разпределение на природен газ, за които не е издадена лицензия.
В конкретния случай община Видин и регионът не попадат в описа, утвърден от Министерския съвет. В тази връзка е необходимо да поясним следното: дейностите „разпределение на природен газ“ и „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ подлежат на лицензиране по Закона за енергетиката. С лицензията се разрешава осъществяването на тези дейности при посочените в нея условия.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката лицензия за дейността „разпределение на природен газ“ може да бъде издадена както след провеждане на конкурс, така и без провеждане на конкурс.
Лицензия за осъществяване на дейността „разпределение на природен газ“ се издава след провеждане на конкурс, когато територията, за която се издава лицензията, е включена в описа, утвърден от Министерския съвет. Конкурсът се обявява от Комисията за енергийно и водно регулиране и се провежда при условия и по ред, определени с Наредба № 3 от 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.
Лицензия за гореспомената дейност се издава без конкурс за територии, които са извън определените в описа, какъвто е случаят с община Видин, и които са предмет на инвестиционен интерес. В този случай територията, предмет на инвестиционен интерес, се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ.
Лицензии за „разпределение на природен газ“ или за „снабдяване с природен газ от краен снабдител“ за територията се издават без конкурс на заинтересования инвеститор при условията на Раздел I, Глава 4 от Закона за енергетиката и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката след съгласуване със съответната община. Следва да се отбележи, че конкурсът за издаване на лицензии за осъществяване на дейността „разпределение на природен газ“ се провежда и за територии, които са извън описа, в случай че за такава територия има подадено повече от едно заявление за газифицирането ѝ.
Одобрените инвестиционни проекти, по които се реализира проектът Балкански поток, не предвиждат изграждане на газопроводни отклонения в областите, през които преминава газопроводът. Това, разбира се, не изключва в бъдеще възможността при интерес от страна на обществеността или при интерес от страна на индустриални консуматори, на търговци българският газов оператор Булгартрансгаз да проучи възможностите за изграждане на отклонение за област Видин от националната газопреносна мрежа на страната с цел насърчаване ползването на природен газ в региона.
Или ако трябва да обобщим буквално с едно изречение, за да бъде налице, да бъдат предприети действия или да бъде включен в описа на Министерския съвет област Видин или община Видин, необходимото и задължително условие е да е налице инвеститорски интерес. Защото неизбежно всеки такъв тип дейност по отношение на газификацията преминава през лицензионна дейност, лицензия, която се издава от Комисията за енергийно и водно регулиране. Ние сме, разбира се, на разположение. Ако е налице такъв интерес, Булгартрансгаз ще изгради такова отклонение. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Петкова.
Имате думата за реплика.
Заповядайте, господин Топчиев.
ЦВЕТАН ТОПЧИЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо министър Петкова, трябва да Ви кажа, че не съм доволен от Вашия отговор. Ние процедурата я знаем. Искахме да чуем дали ще предприемете някакви конкретни действия, за да се случи газификацията на Видин и областта. Защо? Това е най-бедният регион в цяла Европа. Имат нужда от подпомагане, от подкрепа от правителството на Бойко Борисов.
Със своето местонахождение на две граници, със своите транспортни връзки – река Дунав, Дунав мост 2, въпреки всичките неща, няма инвеститори. Ако им се подсигури енергиен източник, сигурен съм, че ще има и ще бъде добра стъпка в подкрепа на хората и региона, защото имат нужда от това нещо. Във Вашия отговор не чух това. Вашият премиер каза, че се надява, Вие ми четете тук какви са процедурите. Ние процедурите ги знаем и затова се обръщаме към Вас: ще изпълните ли задължението си по чл. 4, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката – да включите област Видин в описа за лицензиране? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Топчиев.
Имате думата за дуплика, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Топчиев, благодаря за направения коментар. Както и премиерът Борисов е споделил, разбира се, това е една възможност, която Балкански поток създава през всичките 11 области, през които преминава, но по отношение на газификацията и газифицирането на отделните региони, това е изцяло въпрос на инвеститорски интерес. Държавата не участва в този процес. Между другото, последната актуализация на списъка на описа, който е одобрен от Министерския съвет, с областите, които са обособени като такива, за които КЕВР може да издаде лицензия само и единствено при наличие на инвеститорски интерес, е направена през 2005 г. И оттогава няма подобни актуализации на този опис. Така че община Видин може да бъде газифицирана, ако е налице инвеститорски интерес, ако е налице интерес от страна на гражданите, които живеят там, тъй като общината също има правото и инициативата да създаде такова дружество, да кандидатства пред КЕВР и да получи лицензия. От страна на държавата, от страна на Булгартрансгаз поемам ангажимента, че при наличието на такъв интерес ние заявяваме готовност да бъде направено отклонение за Видин.
В интерес на всички е да се работи за газификация на отделните региони, защото в България битовата газификация е под 3%. Това е един от факторите за борба с вредните емисии, един от факторите за подобряване на качеството и стандарта на живот на хората. Правителството подкрепя и приветства такъв тип инициатива. Това, което зависи от държавата, ще бъде направено, но все пак налице трябва да има и инициатива – частна инициатива за това. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаема госпожо Петкова, и за участието Ви в днешния парламентарен контрол. (Народният представител Росен Иванов иска думата.)
Процедура?
Аз не мога да не Ви дам думата за процедура, но се надявам максимално близо до Правилника да се движите.
По начина на водене – заповядайте.
РОСЕН ИВАНОВ (ОП): Здравейте, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, колеги!
Господин Председател, от целия дебат по темата не разбрах дали има верифицирано разрешение от Европейската комисия във връзка с преминаването на този Балкански поток през територията на България. Има ли разрешени 10%, които да се ползват за местни нужди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, господин Иванов.
И аз също не разбрах, но не знам дали не трябва да зададете отделен въпрос по тази тема.
РОСЕН ИВАНОВ: Най-вероятно ще го задам като отделен въпрос, защото не е ясно дали ще има възможност и за разпределение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: По принцип министрите могат по всяко време да вземат думата. Вече се движим на ръба на Правилника, но ако госпожа Петкова има желание…
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Нека да зададе въпроса официално.
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРИСТИАН ВИГЕНИН: Да, задайте въпрос официално и на следващ парламентарен контрол ще получите подробен отговор. Министър Петкова поема ангажимент.
С това парламентарният контрол се изчерпва. Следващото редовно заседание е на 29 юли, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,42 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Кристиан Вигенин

Секретари:
Станислав Иванов
Сергей Кичиков