Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, преди началото на пленарното заседание да поздравим нашите сънародници – мюсюлмани, по повод свещения празник Курбан байрам. Да им пожелаем здраве, мир и благоденствие!
Този светъл празник е повод да размислим върху ценностите на добротата, състрадателността, толерантността и уважението към другия и отново да изразим волята си всички български граждани да живеем в разбирателство.
Честит празник!
Господин Цонев, заповядайте и Вие.
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, днес мюсюлманите в България и по света празнуват един от най-големите мюсюлмански празници Курбан байрам. От името на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ поздравявам всички мюсюлмани в България.
Курбан байрам е празник на опрощението, празник на милосърдието, празник на укрепване на вярата – милосърдието към ближния, милосърдието към себеподобния, взаимопомощта, особено ценни в днешните трудни и сложни времена.
Прошката – на днешния ден мюсюлманите искат прошка от по-възрастните, от родителите си, от дядовците, от бабите си, както ние християните искаме прошка преди Великия пост.
От името на парламентарната група пожелавам на всички мюсюлмани в България здраве в семейството, да бъдат здрави самите те! Пожелавам им успехи, пожелавам им наистина да бъдат стълбове на помощта, на мира, на стабилността, както винаги са били в нашата обща родина Република България.
Да сте живи и здрави! Честит празник, скъпи приятели! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Цонев.
Честит празник още веднъж от всички народни представители в Четиридесет и четвъртото народно събрание!
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работата на Народното събрание да бъдат включени следните допълнителни точки:
Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране извън избиране членове съгласно § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Процедурата по избор е съгласно правила, приети с Решение на Народното събрание от 19 юни 2020 г., като предлагам точката да бъде втора в днешната Програма.
Първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители: Даниела Дариткова и група народни представители, 29 юли 2020 г. – точка трета в днешната Програма.
Законопроект за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19. Вносител: Министерският съвет, 30 юли 2020 г. – точка четвърта.
Отчет на Шестмесечната програма с приоритетите на Република България – теми и досиета по време на Хърватското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2020 г.) Вносител: Министерският съвет, 22 юли 2020 г., и Шестмесечната програма с приоритетите на Република България – теми и досиета по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 юли – 31 декември 2020 г.) Вносител: Министерският съвет, 22 юли 2020 г. съгласно чл. 128 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – точка пета за днес.
Госпожо Василева, заповядайте.
ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Имам процедурно предложение – да подложите на разделно гласуване предложените от Вас извънредни точки в дневния ред. Това искане е във връзка със следните мотиви: ние няма да подкрепим последната от предложените от Вас извънредни точки в дневния ред: Отчет на приоритетните теми и досиета по време на Хърватското председателство и Шестмесечната програма за приоритетните теми и досиета по време на Германското председателство. Мотивите са свързани с текстовете, произтичащи от чл. 128 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Процедурните правила към него, приети от нас през месец юли 2018 г., които предполагат предварително оповестяване присъствие на членовете на Европейския парламент в залата по време на обсъжданията и представяне от тяхна страна на становищата на парламентарните групи от Европейския парламент. Смятаме, че темите са важни, и това е необходимо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Василева.
Процедура – заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Правя обратно предложение – предложените точки да бъдат гласувани анблок. Мотивите за това са, че според нас сега е последната възможност Народното събрание да не наруши отново Конституцията и собствения си Правилник.
В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изрично е посочено, че дискусията, която предлагаме да бъде реализирана днес, трябва да се прави в началото на всяко председателство. Началото на Германското председателство започна на 1 юли тази година. Днес е последната възможност, пак казвам, ние да не нарушим Конституцията – чл. 105, и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На Председателския съвет тази седмица – в сряда сутринта, от името на парламентарната ни група предложих това да стане. Беше поет ангажимент да бъдат проведени разговори тази точка да се предложи в дневния ред. Вчера отново я отхвърлихте, след което ние внесохме ново предложение – подписано, това да стане в днешния дневен ред. Разбира се, мнозинството ще си прецени, но крайно време е да разберете – и оттук едно послание към българските граждани: Европейският съюз не са парите, обещавани от джипките и по Фейсбук от Брюксел. Европейският съюз са теми, досиета, цели на България, отчет за дейността и съответно планиране на дейностите за следващите шест месеца. Това, което това Народно събрание прави по отношение на българската политика в Европейския съюз, е недопустимо. Вие ще си носите отговорността, но пак казвам, имате последен шанс поне нещо да направим в рамките на тази сесия, която може би ще е последната за това Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Вигенин.
Подлагам на гласуване процедурата, която госпожа Василева поиска от трибуната, за разделно гласуване на предложения от мен дневен ред.
Гласували 176 народни представители: за 114, против 59, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Продължаваме гласуването с точка по точка.
Подлагам на гласуване предложението за точка втора: Избор на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране извън избраните членове съгласно § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Гласували 173 народни представители: за 172, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за точка трета в програмата: Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносител: Даниела Дариткова.
Гласували 168 народни представители: за 166, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за точка четвърта: Законопроект за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19. Вносител: Министерският съвет.
Гласували 166 народни представители: за 165, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението за точка пета: Отчет на Шестмесечната програма с приоритетите на Република България –теми и досиета по време на Хърватското председателство на Съвета на Европейския съюз, 1 януари – 30 юни 2020 г. Вносител: Министерският съвет, и Шестмесечната програма с приоритетните на Република България теми и досиета по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз, 1 юли – 31 декември 2020 г. Вносител: Министерският съвет.
Гласували 166 народни представители: за 59, против 91, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Колеги, няколко съобщения:
На основание чл. 86, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание съобщавам на народните представители, че на 30 юли 2020 г. е постъпил Указ № 160 на Президента на Република България по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 22 юли 2020 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства се връща за ново обсъждане.
Възложено е на водещата Комисия по енергетика да докладва пред народните представители Указа на президента и мотивите към него.
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България, в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил:
- преминаването през въздушното пространство на Република България и кацане на територията на страната с невоенен характер на военнотранспортен самолет с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Украйна. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България, в периода от 1 до 6 август 2020 г., включително (общо два полета);
- преминаването през въздушното пространство на Република България на самолет с неговия екипаж от състава на Министерството на отбраната на Азербайджанската република. Разрешението е в сила за периода от 4 до 17 август 2020 г., за общо два полета от Испания до Азербайджан.
Издадените заповеди са в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаещи преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешението за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предостави на заинтересованата държава след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи.
Уведомленията са постъпили на 30 юли 2020 г. с вх. № 003-09-53 и 54 и са предоставени на Комисията по отбрана.
От Националния статистически институт е постъпила информация за:
- стопанската конюнктура през юли 2020 г.;
- индекси на цените на производител на вътрешния и международния пазар в промишлеността, юни 2020 г.
Материалът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Колеги, ще направя една процедура.
Предлагам законодателната част да продължи до приключването ѝ. Да гласуваме това, за да няма после прекъсване в законодателната ни дейност и веднага след това да започне парламентарният контрол без почивка.
Гласуваме удължаване на времето до приключване на законодателната част.
Гласували 153 народни представители: за 132, против 5, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Заповядайте за процедура, госпожо Александрова.
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, моля на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да подложите на гласуване срокът за предложения между първо и второ гласуване по Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2020 г. и приет на първо гласуване на 29 юли 2020 г., да бъде удължен с още една седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура от госпожа Александрова.
Гласували 148 народни представители: за 139, против няма, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Преминаваме към първа точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Вносители са Пламен Нунев и група народни представители, 28 юли 2020 г.
Заповядайте, господин Нунев.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, правя процедурно предложение за допускане в залата на госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи, и госпожа Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“ в Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 143 народни представители: за 136, против 1, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Господин Нунев, заповядайте да ни запознаете с Доклада за първо четене.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 054-01-78, внесен от народния представител Пламен Нунев и група народни представители на 28 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 29 юли 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 054-01-78, внесен от народния представител Пламен Нунев и група народни представител на 28 юли 2020г.
На заседанието присъстваха – от Министерство на вътрешните работи: Христо Терзийски – министър на вътрешните работи, Боряна Цветкова – директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“, Росица Грудева – директор на дирекция „Правнонормативна дейност“, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на ЕС“ в дирекция „Правнонормативна дейност“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Красимир Ципов. В изложението си вносителят отбеляза, че предвид специфичната дейност на Министерството, служители на ненормиран работен ден регулярно полагат труд над установеното работно време в работни дни. Съгласно действащата към момента нормативна уредба положеният труд в работни дни над установеното работно време не представлява извънреден труд, поради което не се компенсира с възнаграждение.
Със Законопроекта се предвижда да се определи друг подход, при който всеки труд, положен извън установеното редовно работно време до 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, да се отчита като извънреден труд и да се компенсира с възнаграждение. Предвиденото изменение регламентира това, че за държавните служители, извън тези с намалено работно време и работещите на смени, да се установи подневно отчитане на работното време. По този начин за държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи ще отпадне компенсирането с допълнителен платен годишен отпуск до 12 дни за положения труд над установеното работно време в работни дни.
Освен това компенсирането на положен труд над установеното работно време с допълнителен платен годишен отпуск е предпоставка за полагане на друг извънреден труд от служители, които следва да обезпечат дейностите на Министерството.
Приемането на тези промени ще доведе и до повишаване на качеството и мотивацията на полагания от служителите на МВР труд.
Промяната в чл. 192, ал. 1, т. 2 е свързана с актуализиране на максималните размери на отличията за обявяване на благодарност с парична награда за служителите на МВР, тъй като те са определени с влизането в сила на отменения Закон за Министерството на вътрешните работи през 2006 г.
През последните години бюджетът на МВР се увеличи значително в частта му разходи за персонал и това обстоятелство създава условията за приемането на подобни промени.
Друг аргумент в подкрепа на внесените предложения е променената среда за сигурност и необходимостта от увеличаване на капацитета на полицията за изпълнение на основните задачи, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред и пожарната безопасност и защита на населението.
Необходимите финансови средства за прилагането на новата нормативна уредба, свързана с изплащането на допълнителното възнаграждение за извънреден труд, са в размер на около 65 млн. лв., от които за възнаграждения 37,4 млн. лв. и дължими осигурителни вноски 27,6 млн. лв., и следва да бъдат допълнително осигурени по бюджета на МВР по бюджетната прогноза за следващите години.
По Законопроекта има постъпили положителни становища от Националния съвет за тристранно сътрудничество, Министерство на вътрешните работи и от КНСБ.
В дискусията взеха участие народните представители Красимир Ципов, Маноил Манев и Росен Малинов.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 054-01-78, внесен от народния представител Пламен Нунев и група народни представители на 28 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев.
Колеги, откривам разискванията.
Господин Иванов поиска първи думата.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Бих казал, че подкрепяме идеята – това, което днес разглеждаме на първо четене, да се кодифицира извънредният труд на служителите в Министерството на вътрешните работи. Това е една тема, която сме дискутирали през годините неведнъж, не два пъти, внасяни са законодателни промени, но по различни причини – конюнктурни според мен, са били отхвърляни от управляващото мнозинство.
Към днешна дата очевидно се оказва наличие на необходимост това нещо да бъде прието в спешен порядък. Всички знаем защо е тази необходимост – защото от един месец служителите на Министерството на вътрешните работи са тук, на улицата, в цялата страна, за да охраняват статуквото, да запазят това мнозинство и това управление на държавата, но това е друг въпрос.
Очевидно служителите на Министерството на вътрешните работи в момента се намират под натиск, намират се в извънредна ситуация, в извънредна обстановка, която налага да бъде заплатен този извънреден труд, който те полагат в момента на улицата в ненормални условия, в жеги, в натиск от тълпата, която протестира навън, и тези хора трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин. Това нещо ние сме го говорили, БСП е била последователна в своята политика по отношение кодифицирането на извънредния труд на служителите на Министерството на вътрешните работи.
Тук мога да кажа, че нашата група ще подкрепи този законопроект, защото това е правилният подход – да бъде записано в закон именно заплащането на извънредния труд на Министерството на вътрешните работи. Друг е въпросът защо до този момент беше отлаган този въпрос. Защо това нещо беше хвърляно в кошчето всеки път, когато се повдигнеше въпросът?
Понеже с колеги коментирахме тук, че има желание днес това нещо да бъде минато на две четения, колеги, отсега заявявам от трибуната, че мнението на парламентарната група на БСП е, че подобно нещо бихме подкрепили, ако с редакционна поправка между първо и второ четене в § 5 влизането в сила на Закона бъде записано „от датата на неговото публикуване“. Не от 1 януари 2021 г., защото тези хора имат нужда от компенсация на положения извънреден труд днес, сега, веднага, защото те работят в ненормални условия, защото работят под невероятен натиск, защото те изпълняват служебните си задължения в една чрезвичайна обстановка.
Направили сте разчети, че разходите за следващата година ще бъдат 65 милиона. Това нещо мисля, че е постижимо, възможно и към днешна дата, както Министерският съвет вчера може да разпределя средства, и вчера стотици милиони, мисля, че няколко десетки милиона, могат да бъдат отпуснати сега и веднага от датата на отпускане на приемането на Закона в сила.
Колеги, наистина моля да проявите разум. Ако Вие се съгласите тази редакционна поправка да влезе в сила от датата на приемането на Закона, и тези средства да бъдат изплатени на служителите на Министерството на вътрешните работи, БСП няма да прави предложения между първо и второ четене, за да може това нещо да влезе в сила сега и веднага.
В противен случай, считайте го за заявка, че ние ще направим нашите предложения с цел да може да въведем този закон да влезе в сила, колкото се може по-скоро. Щом може за бирата и виното от 1 август да намалим акциза, не виждам каква е причината на тези хора, които заслужават… Тук е министърът на вътрешните работи, искам да чуя какво е и неговото становище по тази тема, защото той излиза от средите на тези хора. Той работеше до вчера с тях на терен, той беше с тях по време на осигуряване на спокойствието на протестите, които се извършват навън срещу управлението и той знае каква е ситуацията.
Молбата ни е искрена, ние ще подкрепим този закон, и на цялата ни парламентарна група, той да влезе в сила от датата на неговото обнародване в „Държавен вестник“. Разходите не са толкова големи, но хората го заслужават. Благодаря.
В противен случай заявявам, че ще направим предложение между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Реплики? Няма.
Изказване – господин Ципов.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, темата за полагане на извънредния труд е изключително важна тема не само поради променената среда за сигурност, а и заради това, че от няколко години тя се дискутира, тъй като касае над 13 хиляди служители с полицейски функции и органите по пожарна безопасност и защита на населението.
По време на подготовката за Българското председателство в началото на 2018 г. този въпрос беше обсъждан, тъй като и тогава със Закона за държавния бюджет за 2018 г. бяха предвидени значителни увеличения на разходите в частта „Персонал“ в бюджета на Министерството на вътрешните работи. Всъщност полагането на извънредния труд е регламентирано в Закона за Министерството на вътрешните работи повече от 10 години и в случая тези около 13 хиляди служители, които ще бъдат заинтересовани от една такава промяна, ще получат допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, за това, че те са положили такъв извънреден труд в делнични дни.
Към настоящия момент уредбата предвижда те да бъдат компенсирани с допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни, когато полагат такъв извънреден труд в делничните дни – от понеделник до петък. Има я обаче и правната възможност да получат такова допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, когато са го положили през почивни и празнични дни. Смятаме, че през последните години това значително увеличение на бюджета на Министерството на вътрешните работи в частта „Разходи за персонал“ дава една такава възможност.
Внесеният законопроект от нас предвиждаше той да влезе в сила от новия бюджет през следващата година, тъй като, уважаеми народни представители, в момента започна бюджетната процедура. Тези средства трябва да бъдат ясно предвидени в прогнозата, в проекта на бюджета за следващата година, който ще бъде внесен от Министерския съвет наесен.
Бихме могли да обсъдим предложението, което направиха от парламентарната група на „БСП за България“, но да сме абсолютно сигурни, че тези средства ще бъдат предвидени, защото Законът за публичните финанси съвсем ясно казва, че промени в частта „Разходи за персонал“ не са възможни в рамките на бюджетната година. Смятаме, че е необходимо този въпрос да бъде дискутиран. Смятаме, че този въпрос е в интерес на тези 13 хиляди служители на Министерството на вътрешните работи.
Всъщност нека да обясня, че става дума за оперативни работници, става дума за разследващи полицаи, става дума за ръководни служители от ниско, средно и високо ниво. Става дума включително и за една малка част от специализираната администрация и смятаме, че този въпрос трябва да бъде решен. И аз призовавам пленарната зала да го подкрепим единодушно, за да може, спазвайки бюджетната процедура, да постигнем бързо решение на този въпрос и по този начин да задължим Министерския съвет да предвиди необходимите допълнителни средства в бюджета на Министерството на вътрешните работи за следващата година. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Реплика? Господин Стойнев, заповядайте първо.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ципов, аз разбирам Вашето желание да компенсирате именно тези служители, но се замислете, ако правителството не подаде оставка, тези хора ще работят извънредно! Тогава как ще ги компенсирате с допълнителни дни и как те могат, образно казано, да се възползват от тези дни, при положение че са ангажирани с протестите? Тоест до края на годината правителството не подава оставка и тези хора са ангажирани с протести, те не могат де факто да се възползват от сегашното законодателство. Това ясно показва, че Вие не желаете да помогнете на тези хора.
Ако Вие искате наистина, както предлагаме ние от БСП, да вдигнем възнаграждението още от влизането в сила с този закон, това вече е наистина чиста позиция. Тези хора работят извънредно, нека да получат и по-голямо възнаграждение. Аз не виждам какъв е проблемът? Да, говорите за бюджетна процедура.
Извинявайте, уважаеми дами и господа, но свидетели сме и вече виждаме как в Министерския съвет започват да ни заливат с постановления, с нови разходи, с най-различни разходи. Един ден приоритет е едно, втори ден приоритет е друго. Само че служителите на МВР все още не са приоритет, а всички гледаме към тях, за да се гарантира спокойствието в държавата.
Тоест ако Вие наистина желаете да подпомогнете тези хора, мисля, че предложението, което даваме от БСП, е наистина изчистената позиция още от приемането на този законопроект служителите да си получат възнагражденията – финансово възнаграждение! С тези почивни дни няма как да се случи, при положение че Вие стоите още на власт!? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Стойнев.
Втора реплика – господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ципов, по принцип системата за сигурност в България, част от която е и Министерството на вътрешните работи, е системно недофинансирана и това е от години насетне, и Вие добре го знаете.
Вие казахте да задължим правителството, спазвайки бюджетната процедура, да изпълни Закона. Ние точно това искаме, само че ние ще го задължим да го изпълни малко по-рано, даже доста по-рано – половин година по-рано може да го изпълни. Ако Законът влезе в сила сега, може да се направи актуализация на бюджета, както сте го правили много пъти по много други въпроси, и да задължим правителството на практика да изпълни Закона с актуализация на бюджета.
Това може да стане сега и веднага, няма нужда да се чака до месец януари 2021 г. Предвидени са средства, има средства в бюджета към настоящия момент, може да стане актуализация на бюджета. Не може в средата на годината да се променят данъчни закони – визирам ДДС-то на луксозни стоки, защото те не са от първа необходимост – бира и така нататък, а да не може да се актуализира бюджетът, за да се изплатят тези изключително необходими средства на хората от системата на МВР – на държавните служители?! Може да го направите – просто трябва воля, за да го направите сега и веднага. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Трета реплика – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Ципов, мисля, че ясно се изразих преди малко в своето изказване, че този закон ние ще го подкрепим.
Най-важното, което трябва да се случи днес, е този закон да влезе в сила час по-скоро, ама час по-скоро! Защото в противен случай, отхвърляйки го, Вие ще противоречите на самия министър председател – Вашия, господин Бойко Борисов, който не идва тук, който заяви, че ще увеличи заплатите в сектор „Сигурност“ в социалната сфера с 30%.
Вие самите знаете, че само след няколко дни, седмици ще има актуализация на бюджета. Какво казвате на тези хора сега в момента, които седят навън и са на тази жега, и ги карате с автобусите от колко областни дирекции – идвайте тук, пазете ни, ама в същото време след 1 януари я сме тук, я не сме тук, ще ги вземете парите!
Ще подкрепим. В противен случай ще ни принудите да внасяме предложение между първо и второ четене да искаме по-скоро да влезе този закон. Разберете, ние Ви подаваме ръка днес и то е именно в полза на тези служители, които навън в момента полагат наистина тежък извънреден труд...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, моля, много е шумно!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз ще помоля и министърът да вземе отношение по тази тема.
Разберете, уважаеми колеги, молбата ни е към тези хора да се отнесем с необходимото уважение за техния труд, като не търсим никакви политически дивиденти извън това, което те трябва да получат. Колегата Стойнев беше прав, ако Вие продължавате и протестите срещу правителството продължават. Тези хора и отпуските си не могат да вземат. По-добре сега да ги компенсираме, да получат тези възнаграждения за извънреден труд и те да могат съвестно да изпълняват своите задължения, за да не се стига до стълкновение и да не се стига до ескалация на напрежението в държавата.
Всичко е във Вашите ръце, така че, господин Ципов, моля Ви, убедете Вашата група, ако трябва и почивка вземете за консултации, за да можем да вземем правилното решение тук след малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Господин Ципов, заповядайте за дуплика.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! Уважаеми господа, които отправихте реплика към мен, нека да Ви обърна внимание, че е добре, че има консенсус в тази зала да се приеме една такава промяна, но нека и да обърна внимание, че това, което казахте, уважаеми господа, не отговаря на истината.
Служителите, които са целева група за тази промяна, са служители, които работят на ненормирано работно време и тяхната основна функция не е опазване на обществения ред. Смятам, че трябва да се води такава дискусия, но при положение че съвсем ясно заявихте, че ще направите предложения между първо и второ гласуване по отношение на влизането в сила на този законопроект, в крайна сметка трябва да се съобразим с Вашата воля и да разгледаме Законопроекта по нормалната процедура, която се предвижда в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Да, по всяка вероятност предстои промяна в бюджета за тази година, но тя ще се случи не сега, а след известно време. Правилата обаче по отношение на това какво трябва да се случи като промяна в частта „Разходи за персонал“ на всеки един бюджет – държавен бюджет, ведомствен, бюджет на министерство, са съвсем ясни и прецизни.
Следва да се направи сметка това, което е записано в мотивите – колко допълнителни средства ще бъдат необходими, трябва да бъдат изчислени и записани абсолютно акуратно. Приемайки в момента тази промяна, със сигурност ще допуснем грешка и ще лишим и от възможността, която предвижда в Закона, да има компенсация за положен извънреден труд през седмицата от страна на тези служители, които работят при ненормирано работно време. Може да се стигне до там, че да не могат нито да получат средства, нито да използват отпуската, ако приемем този законопроект и влезе в сила веднага.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Други изказвания?
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Така предложения законопроект няма ретроактивно действие.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ, от място): Кой говори за ретроактивно действие?
ФИЛИП ПОПОВ: Той няма обратно действие. Той ще има действие за следващата бюджетна година, така че тези приказки, че служителите, които в момента са навън под слънцето, щели да вземат компенсация, ако сега приемем този закон – не почиват на действителността.
Ние предлагаме и подаваме отново ръка заради тези служители, които достойно изпълняват своя дълг – ако има съгласие в парламентарната група на ГЕРБ, може да се приеме и на две четения днес в пленарната зала с една редакционна поправка, за която тук каза колегата Иванов, че Законът влиза в сила от деня на обнародването му. Няма нищо нелогично в това нещо.
След това, когато се стартира бюджетната процедура, бюджетната процедура и актуализацията на бюджета ще има предвид тази промяна, ще е длъжна да има предвид тази промяна. Защото Законът трябва да се изпълнява, той ще е влязъл в сила, публикуван в „Държавен вестник“ и така нататък. Това е нашето предложение – тези хора, тези достойни служители, час по-скоро да получат тези компенсации, които им се дължат, по принцип им се дължат. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Господин Министър, заповядайте да вземете отношение по Законопроекта.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам само да поясня, че промяната се наложи от това не че в момента служителите изпълняват някакви необичайни полицейски действия. Това се наложи от работата ни от 13 март насам. Този извънреден труд, който визираме в момента, нарасна и се вижда, че тенденцията е към увеличаване от работата ни по противодействие на последствията от пандемията COVID-19. (Реплики от „БСП за България“.)
Този проблем не е от днес, не е от вчера. Тази ситуация, която предлагаме да се приеме от 1 януари 2021 г. и с разчетените средства е договорена и с всички синдикати, участващи в Съвета за социално партньорство от всички структури – и структурите на Пожарна безопасност, структурите на Криминална полиция, структурите на Икономическа полиция, структурите на разследващите полицаи и структурите на администрацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Други изказвания, колеги?
Госпожо Янкова, заповядайте за изказване.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, госпожи и господа народни представители! Всички знаете, че в началото на мандата по Ваша инициатива с един член на парламента, който вече не е тук, направихте промяна в закона, така че да се препятстват служителите на МВР за извънредния труд.
В моя избирателен район много осъзнати служители на МВР с правата си, които имат по закон, въпреки натиск, заведоха съдебни дела. Имаше спиране на съдебната процедура и съответно след това имаше и допитване по отношение на извънредния труд.
Не е вярно, че Вие не знаете колко пари, господин Ципов, са необходими за това. Министърът, който сменихте, знаеше в детайли парите – очакваше това да бъде променено. Сега извънредната ситуация с COVID, протестите и не само това – ехото на всичко това, което е на синдикатите и на търсенето на правата на служителите на МВР, налагат тази промяна и ние ще я подкрепим. Но никакъв не е проблемът да направим една почивка, да се консултирате с министъра на финансите и да направим тази поправка, многократно тя е правена. Затова настоявам, днес и сега, да го направим това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Янкова.
Реплики?
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Янкова, аз съм убеден, че всичко това, което казахте, е истина. Убеден съм, че нито синдикатите на Министерството на вътрешните работи, нито някой от служителите на МВР, ще бъде против подобна редакционна поправка, която да вкара този закон в сила от датата на неговото публикуване. Още повече, аз поне по мой разчет, както се казва „на коляно“, гледайки разходите, необходими за цяла година са 65 милиона, за оставащите пет месеца това не са повече от 30 милиона. Виждаме, че тези средства в момента се дават за какви ли не неща, за какви ли не разходи. Какъв е проблемът ние да погледнем на тези хора наистина като към хора, които изпълняват своите служебни задължения?
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не така „на коляно“.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не, „на коляно“ го правите Вие, колеги, защото обстоятелствата Ви притискат, но ние не Ви натякваме това нещо! (Реплики от ГЕРБ.) Ние искаме да Ви подадем ръка с тези хора да може да се води нормален диалог и те да получат това, което им се полага за положения извънреден труд. Вие не разбирате дори какво правим ние и какъв жест правим – с един добър тон в залата и към всеки един от Вас.
Така че, госпожо Янкова, наистина разбирам тези хора, които са завели дела, и сега е единственият шанс тези отношения да бъдат урегулирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Дуплика няма да има, госпожо Янкова, или ще има?
Заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Господин Иванов, прав сте, още повече в доклада, който е внесен, беше редно да има поне оценка за въздействие в най-общия ѝ вид. Ние нямаме такава, а аз съм разговаряла многократно, тъй като имах желание да направя питане, дебат в парламента по тези въпроси. Министър Маринов тогава сподели: „Ние готвим решение, ние имаме възможност, ние имаме и финансов ресурс.“
Имате финансов ресурс и декларирате, че имате уважение, колеги, към служителите на МВР. Така че, господин Иванов, моят отговор към Вас е: въпрос на политическа воля е служителите на МВР не заслужават днес декларативно отношение: „Да, Вие сте прави и имате право, но – през януари!“
Затова ние категорично настояваме и искаме – днес ще подкрепим на второ четене, веднага да направим една почивка, ако трябва, второто четене да бъде след като разгледаме другите законопроекти, но да гласуваме тогава.
В противен случай, колега Иванов, това е неуважение към служителите на МВР, то е демагогия и кокетиране с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Има думата господин Радев.
Заповядайте, господин Радев!
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги от БСП, в Комисията нямаше такива изказвания, не говорехте толкова пламенно. Сега изведнъж яхнахте недоволството и всичките говорите за МВР и за служителите. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля да се изслушваме.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Ще обясня за кои служители става дума, защото, слушайки от микрофоните – хората решават, че става въпрос за МВР въобще. Не става въпрос за МВР въобще, колегата Ципов Ви обясни.
РЕПЛИКИ ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: За всички, за всички...
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Не е вярно! Става въпрос за 13 хиляди души, които са администрация, разследващи полицаи. Министърът ги изброи всички, да не пропусна някой. Само за тях!
Когато ГЕРБ са дошли на власт, три пъти увеличават по 10% заплатите на МВР. Извинявайте, но този извънреден труд и по Ваше време не се плащаше. Вие винаги изпадате в състояние, когато ГЕРБ предлага нещо и някакво решение, започвате да го наслагвате и така да го изкривявате и да обяснявате колко са правилни Вашите действия. Въобще не са правилни в момента. Ние управляваме и сме решили – да, ще го направим по правилата, ще стане от Нова година, само за тези, които останаха и на които не им се изплаща такъв труд. Всички останали, така патетично, както ги обявявате оттук – дето ги пече слънцето отвън, нали, и Ви пазят властта, ама те и сега получават тези пари бе, колеги! Това го кажете! И ние това уточняваме – останаха едни, те не са много, но и за тях искаме да го направим. ГЕРБ прави това! Така че не използвайте политически и не обобщавайте за цялата полиция. Полицията и в момента получава тези средства. А това, че сме решили да бъде от Нова година, просто спазваме правилата и така ние сме решили. Има други приоритети. Вие тук не говорите за образование, не говорите за икономика, а се хващате за МВР и популистки говорите върху тази тема. Извинявайте, но не го разбирам. Ако искахте да говорим професионално, трябваше да го направим в Комисията. А тук хвърляте нещо, говорите за тези, дето ги пече слънцето, хората Ви слушат и започват да се плашат. Няма такова нещо! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от дясно.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Реплика или изказване?
Заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Радев, позволете ми една реплика. Не го правите Вие, тези пари не ги дава ГЕРБ! Тези пари са на хората, те са на българските граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Не ги давате Вие! Престанете с това: „Аз Ви дадох, аз Ви направих.“ Вие нищо не сте направили. Тези пари са от бюджета на държавата и са от всеки един български гражданин. (Шум и реплики от ГЕРБ.) И недейте да заблуждавате както полицаите, така и всички български граждани, че Вие нещо правите.
Единственото нещо, което трябва да направите Вие, е господин министърът сега да отиде при министър-председателя и да му каже, че народните представители му искат оставката. (Оживление в ГЕРБ.) Това може да направите. Всичко друго е прах в очите на хората. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика – господин Ципов, трета реплика – господин Попов. И господин Иванов искаше – да дадем извънредна четвърта реплика, може в изказване.
КРАСИМИР ЦИПОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Радев, нека да напомним, че през 2013 – 2014 г., когато имаше едни други протести, не само че не беше заплащан извънредният труд, а новият Закон за Министерството на вътрешните работи доведе до дефицит от 180 млн. лв. в бюджета на Министерството на вътрешните работи, от които недостигът в разходите за персонал беше 120 милиона. Така че само „БСП за България“ могат да призовават нещата да се случват веднага, защото тогава не бяха направили абсолютно никакви разчети до какви разходи ще се стигне с приемането на новия Закон за МВР.
И още нещо, господин Радев. Прие се новият закон и общата щатна численост на Министерството на вътрешните работи беше намалена с повече от 5000 човека. Как да се осъществяват всички функции и задачи, предвидени по закон? Как да се полага извънреден труд и как да се заплаща, уважаеми господин Радев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Госпожо Янкова, за трета реплика – заповядайте!
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, господин Министър! Господин Радев, вие знаете, че дори министър Маринов имаше запитване към изявения юрист Мръчков. Тук става въпрос за три вида – за тези по служебни правоотношения, за държавните служители, извън тези с намалено работно време и работещите на смени, за служителите на МВР. Там, в мотивите, много ясно е разписано и ние сме чели и сме в осъзнато политическо поведение. Да, ние знаем, че това не са всички, които ще получат. Но този проблем се знае от 2 – 3 години, даже и повече. Ако трябва да бъдем откровени, министър Йовчев тогава направи промяна и с енергичното отрицание – ще кажа – на тогавашния председател Цветанов ние сме на този хал. Вие знаете това! Затова консолидирайте се, дайте да ги подкрепим тези 13 хиляди човека поетапно да се направи това изплащане и то не е проблем, ние ще го подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Янкова.
Заповядайте за дуплика, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ): Да, парите не ги даваме, естествено. Това Вие много добре го съзнавате, но пак спекулирате.
Нали, казвайки така накратко – естествено, тези, които са на власт, те правят разпределението. Парите са Ваши, тук спор няма! Аз не разбирам защо трябваше да го говорите това! (Реплики от „БСП за България“.) Не го ли говорим така? (Реплики от „БСП за България“.) И Вие когато сте тук, и Вие говорите абсолютно същото и мисля, че всички знаят за какво става дума. Това е политика на правителството. И аз това Ви казах – така сме решили, така го правим. Когато някога, може би, дойдете Вие на власт, ако дойдете – тогава Вие го направете по друг начин и ние ще Ви критикуваме! На хората са, разбира се!
И последното, за което госпожа Дора Янкова ме предизвика. Да, това не е от вчера, но те много проблеми не са от вчера. Аз няма да казвам сега какво Вие не направихте. Само ще Ви припомня, че когато беше министър Йовчев, той въведе тези компенсации с отпуските. Факт! Ето, ние изправяме нещо! Сега е дошъл моментът, ние сме решили, че сега ще го поправим и по този начин, за който Ви казваме – не по незаконен, не по някакъв друг.
А на Вас мога да Ви кажа, че съм се наслушал на това. Винаги когато не сте на власт, някой друг да плати сметката – ама ако може, веднага да дадем парите. Е, няма да ги дадем веднага! Те, парите, не са наши, те са общи и ние внимаваме как ги харчим. Точно затова предлагаме точно кога да стане. Това е съгласувано с министъра на финансите, с бюджета, който тепърва ще се променя, така че правим правилни работи. За това ли ни обвинявате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Радев.
Други изказвания? Има.
Заповядайте, господин Малинов.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! По странен начин текат дебатите – особено в последните изказвания, с едни връщания назад в историята, ще стигнем до 9 септември, до Освободителната война, може би и до създаване на държавата. Това е несериозно, несериозно е и самото законодателно отношение.
Уважаеми колеги, преди месец може би – дали има и месец, ние в тази зала след бурни дебати приехме изменение в Закона за МВР. Преди месец! Тогава никой не помисли за тези 13 хиляди човека, никой не помисли за това, че имаме да даваме едни пари или да се дават едни пари, само преди месец никой не помисли за това от коя дата ще се дават или няма да се дават тези пари. Само преди месец! Е, за каква законодателна стабилност говорим в това Народно събрание? Един месец след това, както каза господинът, който се изказа преди мен: „Ние решихме и правим!“ Значи, с „Ние решихме и правим“ – така държавата не се ръководи.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ (ГЕРБ, от място): Защо?
РОСЕН МАЛИНОВ: Защо ли? Как да Ви го обясня? Ако Вие не сте го разбрали, няма никакъв смисъл да Ви го обяснявам. (Реплики и ръкопляскания от „БСП за България“.)
Другото, което е, спорният момент какъв е? За първи път Вие получавате, тъй като това е наша позиция от години, подкрепа и подадена ръка един въпрос да се реши. Вместо да кажете благодаря, заедно всички започваме да правим еди-какво си, ние започваме да спорим за едно нещо – дали е по бюджетна процедура или не. Ами хайде пак да се върнем за бирата и за виното. По коя точно бюджетна процедура са те? Или да отворя прозорчето на джипа и да кажа: „Давам Ви 20 милиона!“ Това по коя бюджетна процедура е? Същата тази, която Вие рекламирате.
Дайте да решим въпроса тихо, кротко и мирно и тези 13 хиляди човека – не искам да ги изброявам поименно може би както Вие ще искате, да решим този въпрос и веднъж завинаги да се разбере, че когато се касае за полагане на труд, когато се касае за сигурността на държавата, когато се касае за стабилността на държавната система в една или друга степен, ние може да си подадем ръка и да работим. Защото, препращането към 1 януари и тогавашната бюджетна процедура, извинявайте, малко ще се отклоня, но ми звучи като една реплика от един филм: „Тате ще ми купи колело, ама друг път!“ Ние Ви предлагаме колелото днес. Да седнем, да го решим, да си стиснем ръцете и да благодарим на хората за това, което полагат като труд в защита на обществения интерес. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Малинов.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, каза се тук от трибуната, че за пръв път сме подавали ръка. Това не е вярно. По отношение на Закона за МВР Вие правилно споменахте преди време, когато се гледаше Законът за МВР, тогава точно ние направихме предложение за актуализация на заплатите, спомняте си, тук беше единодушно отхвърлено от същите тези колеги, които сега предлагат това нещо, ама да влезе в сила от 1 януари 2021 г. И още нещо, в самия Закон, защото всички говорим за 13 хиляди, 12 хиляди човека, 13 хиляди, но тук е записано: „за държавните служители в МВР извън тези по ал. 2 и работещите на смени се установява подневно отчитане на работното време“. Колко служители според Вас работят на смени в МВР? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Малинов, за дуплика.
Ще има ли? Не. Добре, благодаря Ви.
Други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, колеги.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 054-01-78, внесен от Пламен Нунев и група народни представители на 28 юли 2020 г.
Гласували 137 народни представители: за 137, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Господин Нунев, имате процедура – заповядайте.
ПЛАМЕН НУНЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми е срокът за предложения по току-що приетия Законопроект между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Нунев.
Обратна процедура – заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Правим обратно предложение със следните мотиви. Знаете, че когато Народното събрание е във ваканция, срокове така или иначе не текат. След като този закон влиза в сила според вносителя 2021 г., какво налага да се съкрати срокът на три дни? Правим обратно предложение срокът да е 7-дневен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Попов.
Първо ще подложа на гласуване предложението на господин Нунев.
Гласували 133 народни представители: за 99, против 31, въздържали се 3.
Предложението е прието.

Преминаваме към втора точка:
ИЗБОР НА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, ИЗВЪН ИЗБРАНИТЕ ЧЛЕНОВЕ СЪГЛАСНО § 41 ОТ ПРЕХОДНИТЕ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Преди да започнете, господин Николов, ще Ви запозная с Правилата за избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране от Народното събрание:
„1. Заседанието се излъчва в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание. С решение на Народното събрание на заседанието присъстват предложените кандидати.
2. Народното събрание изслушва доклада на Комисията по енергетика.
3. Всеки кандидат се представя от вносителя – до две минути.
4. Провеждат се разисквания по кандидатурите по реда на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
5. Народното събрание избира поотделно председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, двама членове със стаж в областта на енергетиката, един член със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията и един член – икономист.
6. Гласуването е явно чрез компютъризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
7. За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
8. Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.
9. Ако и при повторното гласуване никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор.
10. Когато някой от кандидатите се откаже от участие в избора преди гласуване на кандидатурата му от Народното събрание и той е единствен кандидат за длъжността, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.
11. Ако няма кандидат за някоя от длъжностите, Народното събрание приема решение за откриване на нова процедура за избор за тази длъжност.“
Заповядайте, господин Николов, да ни запознаете с Доклада на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедура за допуск в пленарната зала на следните лица: господин Валентин Терзийски, господин Владко Владимиров, господин Георги Добрев, господин Димитър Кочков, господин Кремен Георгиев и господин Любомир Денчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението за допуск в залата.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Моля, поканете допуснатите в залата.
Моля, продължете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно изслушване на кандидатите за
членове на Комисията за енергийно и водно регулиране
На свое редовно заседание, проведено на 21 юли 2020 г., Комисията по енергетика проведе изслушване на предложените кандидати за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране по реда на раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по енергетика, както и процедурата за избор от Народното събрание, наричани по-нататък „Процедурни правила“.
Заседанието беше излъчено в реално време в интернет чрез интернет страницата на Народното събрание.
В началото на заседанието председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов отбеляза, че видно от представените документи предложените кандидати отговарят на изискванията на Закона за енергетиката за длъжностите, за които са предложени, и следва да бъдат допуснати до изслушване.
За член на Комисията за енергийно и водно регулиране със стаж в областта на икономиката е издигната кандидатурата на господин Любомир Дреков, но впоследствие кандидатът мотивирано се отказва от участие в процедурата.
За членове на КЕВР със стаж в областта на енергетиката са издигнати кандидатурите на господин Валентин Терзийски, господин Владко Владимиров, господин Георги Добрев, госпожа Евгения Харитонова и господин Кремен Георгиев.
Господин Валентин Терзийски е предложен от парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ. Народният представител Валентин Николов представи кандидатурата му за член със стаж в енергетиката, като изложи мотивите за това: господин Терзийски е електроинженер със специалност „Електрически машини и апарати“, като притежава дългогодишен опит в системата на топлоенергетиката. Бил е изпълнителен директор на „Топлофикация – Плевен“ АД. Един от учредителите на Асоциацията на топлофикационните дружества и неин ръководител в периода 2008 – 2011 г., а от февруари 2019 г. е член на Надзорния съвет на „Топлофикация София“. Участвал е при изработването на нормативната уредба в сектор „Енергетика“.
Народният представител Валери Симеонов представи като вносител номинацията на господин Владко Владимиров за член на КЕВР със стаж в областта на енергетиката. Господин Владимиров е магистър по технология на минното производство с дългогодишен стаж в областта на енергетиката. Работил е като директор „Технико-икономически въпроси“ в „Мини Марица изток“ ЕАД, град Раднево, като директор „Икономика и финанси“ в „Мини Марица изток“ ЕАД, град Раднево, търговски директор в „Мини Бобов дол“ ЕАД, град Бобов дол и като ръководител „Изпълнение инфраструктурни проекти по FIDIC“ в „Кераминженеринг“ АД, клон Багренци, град Кюстендил, а от април 2015 г. е член на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Георги Добрев, предложен от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ беше представен от народния представител Валентин Николов. Господин Добрев е магистър по право от Великотърновския университет. В периода 2003 – 2005 г. е съдружник в адвокатско дружество и работи в областта на гражданското, търговското, административното и облигационното право. В периода 2005 – 2008 г. е старши юрисконсулт в Столична община, район „Студентски“. До 2011 г. заема ръководни позиции в общината и е показал административен и ръководен потенциал. В „АЕЦ Козлодуй“ ръководи, организира, координира и контролира дейността на Управление „Търговско“. Към днешния момент е член на Съвета на директорите на „АЕЦ Козлодуй Нови мощности“ ЕАД и „Южен поток – България“ АД. От април 2015 г. е директор на Дирекция „Процедури и административни дейности“ в БЕХ ЕАД.
Госпожа Евгения Харитонова, предложена от ПГ на ПП ГЕРБ, беше представена от народния представител Валентин Николов. Той отбеляза, че кандидатът е по професия електроинженер с дългогодишен стаж в областта на енергетиката. Работила е 23 години в „Техенерго“ ЕАД от експерт до началник-управление. В НЕК ЕАД е ръководител на проект „Енергия 1“, финансиран от Световната банка. Член е на Държавната комисия за енергийно регулиране още в първия мандат от създаването ѝ, както и в периода 2010 – 2012 г. От 2000 г. до 2010 г. работи в НЕК –Предприятие „Мрежи – високо напрежение“, което впоследствие се трансформира в Електроенергиен системен оператор. От 2012 г. до месец март 2013 г. е заместник-министър на икономиката и енергетиката. Към момента е член на КЕВР от април 2015 г.
Господин Кремен Георгиев, предложен от ПГ на ПП ВОЛЯ, беше представен от народния представител Пламен Христов. Той е магистър със специалност „Физика и технология на полупроводниците“ в гр. Санкт Петербург, Русия. Има дългогодишен професионален опит в енергийния сектор. Започва работа в „Топлофикация – Враца“ ЕАД през 1995 г. Бил е председател на Съвета на директорите на три топлофикационни дружества, „Топлофикация – Враца“ ЕАД, „Топлофикация – Плевен“ ЕАД и „Топлофикация – ВТ“ Велико Търново АД. Председател на Асоциацията на топлофикационните дружества от 2014 г., член на УС на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от 2015 г., през 2019 г. оглавява „Топлофикация София“ ЕАД.
За членове на КЕВР със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията е издигната кандидатурата на господин Димитър Кочков от ПГ на БСП.
Господин Димитър Кочков беше представен от народния представител Таско Ерменков. Господин Кочков е магистър инженер „Водоснабдяване и канализация“ и работи във ВиК сектора от 1991 г. Бил е консултант и проектант, а от 2002 г. заместник-директор на ВиК Плевен. Основател и активен член на Българската национална асоциация по качеството на водите, Българската асоциация по водите, Камарата на инженерите по инвестиционно проектиране. Народен представител в 42-рото Народно събрание, член на Комисията по инвестиционното проектиране. Член на Комисията за енергийно и водно регулиране от април 2015 г. Член на Асоциацията на европейските водни регулатори със седалище в гр. Милано от 2015 г., като представител на Република България. От 2017 г. е член на УС на Асоциацията и неин вицепрезидент.
За членове на КЕВР със стаж в областта на икономиката са издигнати кандидатурите на господин Любомир Денчев и господин Георги Добрев който е предложен и представен за член на КЕВР със стаж в областта на енергетиката.
Господин Любомир Денчев, предложен от ПГ на БСП и представен от народния представител Жельо Бойчев, е магистър по икономика. Кандидатът е с докторска степен и дългогодишен професионален стаж в сферата на енергетиката. Заемал е висши ръководни постове – изпълнителен директор на „Булгаргаз“ ЕАД, „Булгаргаз холдинг“ ЕАД, секретар на работната група по разработването на проект за Енергийна стратегия на Република България до 2030 г. Има множество специализации и публикации в сектор „Природен газ“.
Кандидатите за членове на КЕВР представиха в Комисията по енергетика своите концепции за дейността на комисията.
В представените от кандидатите концепции основно се откроиха следните принципи: баланс между интересите на енергийните дружества и клиентите; равнопоставеност между отделните участници на пазара; стимулиране на развитието на конкурентен енергиен пазар; прозрачност; ефективност; стабилност и неутралност.
Направленията за развитие на дейността на регулатора са: създаване на ликвиден, прозрачен и интегриран пазар на електроенергия; енергиен преход към чиста енергия; сигурност и диверсификация на доставките на природен газ; въвеждане на специфични национални цели от пакета „Чиста енергия за всички европейци“; въвеждане на утвърден от Европейската комисия Национален план „Климат енергетика“; защита на енергийно уязвимите потребители; осъществяване на регионална свързаност и обединяване на пазарите на едро на енергия; да насърчава, в тясно сътрудничество с регулаторните органи на другите държави членки и с ACER, развитието на конкурентен, гъвкав, сигурен и устойчив от екологична гледна точка вътрешен пазар.
В Комисията по енергетика бяха проведени разисквания по направените предложения за кандидати за членове на КЕВР. Народният представител Таско Ерменков зададе постъпили въпроси от граждански организации към господин Димитър Кочков, кандидат за член в областта на водоснабдяването и канализацията, относно проверка на отчетите на ВиК операторите и дали е отчетено двойното финансиране при ценообразуването предвид финансирането на водните оператори по европейска програма.
Господин Димитър Кочков отговори на поставени въпроси, като каза, че в момента се прави преглед на отчетите на водните дружества и най-късно до месец септември ще бъдат предприети корекции, а европейското финансиране се следи и се отразява при вземане на ценовите решения за ВиК операторите.
Съгласно раздел IV, т. 6 от Процедурните правила, председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов зададе в резюме постъпилите в комисията въпроси към кандидатите относно изменения в подзаконовата нормативна уредба – Наредба 1 и 5 съответно за регулиране на цените на електрическата и топлинна енергия, за включване на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД в микса на регулиран пазар на електроенергия; за приетата цена на природния газ за месец юли и приетата по-високата прогнозна цена на природния газ като горивна компонента формираща цената на топлинната енергия.
Кандидатите отговориха задълбочено и изчерпателно на въпросите. Разясниха защо ТЕЦ „Бобов дол“ е включен в енергийния микс, обясниха откъде идва разликата между двете приети цени на природния газ за месец юли 2020 г. и прогнозната пазарна цена за целия ценови период. Обосноваха измененията в подзаконовата нормативна уредба и изказаха становище относно предстоящи нормативни изменения.
След проведеното изслушване Комисията по енергетика установи, че кандидатите отговарят на изискванията на Закона за енергетиката за заемане на съответната длъжност, за която са предложени.
Въз основа на изслушването Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да разгледа и гласува по реда на раздел V от Процедурните правила кандидатурите на Валентин Терзийски, Владко Владимиров, Георги Добрев, Евгения Харитонова, Кремен Георгиев, Любомир Денчев и Димитър Кочков, за което прилага към Доклада проект на решение за всеки кандидат за съответната длъжност.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, разрешете ми само да отбележа, че преди два дни госпожа Евгения Харитонова собственоръчно предостави молба за оттегляне от надпреварата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да. Нейната кандидатура няма да бъде подложена на гласуване.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, искам да обърна внимание, без да чета Правилата, по какъв начин ще протече процедурата.
В началото до две минути всеки един от кандидатите трябва да бъде представен. Представянето на кандидатите става по азбучен ред, като в началото ще бъдат енергетици, след това ще бъдат кандидати за ВиК сектора – той е един кандидат, след това ще бъдат икономистите. Всички ще бъдат представени по азбучен ред, като един кандидат – говорим за господин Георги Добрев – ще се състезава в две направления: в енергетика и в икономика, тоест той ще бъде гласуван и по двете направления.
След представянето на кандидатите има разисквания. След разискванията се четат кандидатите по азбучен ред и за всеки един кандидат се провежда гласуване. Избран е този кандидат, който получи най-много гласове. Ако всички кандидати не получат гласове, които са над 50%, то в този случай се провежда ново гласуване за двама от кандидатите, които са получили най-много гласове. Тоест, както енергетиците са четирима кандидати за две места и не получат достатъчно гласове за едното място, се вземат кандидатите с най-много гласове и се провежда ново гласуване. Ако те пак не съберат гласовете за 50+1 процента, то в този случай се провежда нова процедура за избор.
В началото ще бъдат представени кандидатите, които ще се борят за две места, които са в област „Енергетика“ в Комисията за енергийно и водно регулиране. Това са: господин Валентин Терзийски – кандидат за комисар със стаж в областта на енергетиката, господин Владко Владимиров – кандидат за комисар със стаж в областта на енергетиката, господин Георги Добрев – кандидат за комисар със стаж в областта на енергетиката, и господин Кремен Георгиев – кандидат за комисар със стаж в областта на енергетиката.
Понеже започваме с господин Терзийски, аз ще си позволя да го представя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, моля да представите кандидата.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Господин Валентин Терзийски има дългогодишен опит в областта на енергетиката, като доказан и уважаван експерт. През 2008 г. създава Асоциация на топлофикационните дружества и е неин първи председател. От 2009-а до 2014 г. е изпълнителен директор на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, а междувременно е и заместник-председател на Българската браншова камара на енергетиците в България.
Със своя експертен, ръководен и административен потенциал участва в редица проекти, работни групи и обсъждания, касаещи развитието на енергийния сектор в България, така че да отговори на европейските и световни стандарти. Някои от проектите, в които участва, са: 2004 – 2005 г. „Проучване, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на комбиниран цикъл на производство на електрическата и топлинна енергия с инсталирана мощност 2 по 3,12 мегавата електрическа мощност и 2 по 3,5 мегавата в „Топлофикация – Враца“; 2006 – 2007 г. „Проучване, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на комбиниран цикъл на производство на електрическа енергия в „Топлофикация – Велико Търново“. Всеки може да се запознае в кои проекти е участвал, те са много. Отговаря абсолютно на изискванията за тази длъжност като енергетик в Комисията за енергийно и водно регулиране. Всички документи са прегледани от Комисията и са потвърдени.
Следващият, който трябва да бъде представен, е Владко Владимиров, така че ще помоля от Патриотите да го представят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: От „Обединени патриоти“ да бъде представен господин Владимиров, след което отново ще се върнем при Вас за кандидатурата на господин Добрев.
Добре, продължете с кандидатурата на господин Добрев.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Георги Добрев е роден на 28 август 1977 г. в град Сливен, магистър по право от Великотърновския университет. В периода 2001 – 2005 г. е съдружник в адвокатско дружество, където завършва дейности, свързани с гражданското, търговското, административното и облигационното право, както и координира дейностите на сътрудниците в адвокатско дружество.
През 2005 г. е вписан като действащ адвокат в Сливенската адвокатска колегия. От 2008 г. е старши юрисконсулт в Столична община на район „Студентски“, където организира дейността в отдел „Правен“. Дава правни становища по възникнали казуси с цел координиране законосъобразната и целесъобразна дейност на останалите отдели в общината.
От 2011 г. заема ръководни позиции в общината, където демонстрира административен ръководен потенциал, свързан с различни проекти. В АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД от 2012 г. ръководи, организира, координира и контролира дейността на управление „Търговско“, изразяващо се в следното: обобщаване, планиране и анализиране на всички необходими доставки, стоки, услуги и строителството, свързани с дейностите в АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД. Извършване на маркетингови проучвания за осигуряване на информация и актуални цени за потенциалните производители и доставчици. Организиране, провеждане и възлагане на всички обществени поръчки с възложител АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД чрез процедури и публични покани в съответствие със Закона за обществени поръчки.
Организира сключване на договори с определени за изпълнители участници, проведените процедури за възлагане на обществените поръчки, както и други договори, свързани с дейността, управление, администриране и контрол по изпълнение на всички сключени договори. Към днешния момент е член на Съвета на директорите на: АЕЦ „Козлодуй Нови мощности“ ЕАД и „Южен поток“ АД в България, където участва в ръководството, организацията и контрола на цялостната дейност на дружеството.
От месец април 2015 г. и към настоящия момент е директор дирекция „Процедури и административна дейност“ в „Български енергиен холдинг“ ЕАД, като възлага, ръководи и контролира изготвянето на доклади, становища и други документи, свързани с работата на дирекцията във връзка с даването от Съвета на директорите на „Българския енергиен холдинг“ ЕАД разрешение, одобрение или съгласуване като упражняващ правата на едноличен собственик на капитала на дъщерните дружества на БЕХ групата.
Предвид и документите, които са приложени и Комисията, която е представена, смята, че той отговаря за длъжността, както на енергетик, така и на икономист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Ще помоля, господин Симеонов, да представите кандидатурата на господин Владимиров.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагаме на Вашето внимание кандидатурата за член на Комисията за енергийно и водно регулиране на господин Владко Генчов Владимиров.
Господин Владимиров завършва през 1986 г. Висшия минно-геоложки институт в град София, специалност „Технология на минното производство“. От 1986 г. до 1997 г. работи на различни позиции в „Мини Бобов дол“ ЕАД – град Бобов дол.
От 1997 г. до 1998 г. е ръководител направление в „Лазарит“ ЕООД – град София. От 1999 г. до 2002 г. е изпълнителен директор на „Авторемонт“ АД – град Дупница. От 2002 г. до 2003 г. заема длъжността търговски директор на „Кераминженеринг“ АД, клон „Багренци“ – град Кюстендил. От 2003 до 2009 г. е директор „Връзки с инвеститорите“ на „Руен Холдинг“ АД – град Кюстендил. От 2010 г. до 2012 г. е директор „Връзки с инвеститорите“ на „Кераминженеринг“ АД, клон „Багренци“ – град Кюстендил. От 2012 г. до 2015 г. работи в „Мини Марица-изток“ ЕАД – град Раднево – последователно на следните длъжности: директор „Технико-икономически въпроси“, директор „Икономика и финанси“ и консултант. От месец април 2015 г. до момента е член на специализиран състав „Енергетика“ в КЕВР.
Видно от изложеното, господин Владимиров притежава необходимия професионален стаж в областта на енергетиката съобразно чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ във връзка с § 1, т. 59 от Закона за енергетиката.
Като член на Комисията, господин Владимиров изпълнява възложените му от Закона задължения при спазване на изискванията за независимост, безпристрастност, професионализъм, почтеност, последователност, публичност и прозрачност. Изложеното ни мотивира да предложим на Вашето внимание кандидатурата на господин Владко Генчов Владимиров за член на Комисията за енергийно и водно регулиране. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Симеонов.
От ВОЛЯ кой ще представи кандидатурата на господин Георгиев?
Господин Пламен Христов е представил пред Комисията тази кандидатура.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложението на народните представители от парламентарната група на ВОЛЯ – предлагат кандидатурата на Кремен Георгиев, член на Управителния съвет на Фонд „Сигурност електроенергийна система“.
Мотивите ни за това представяне за него са следните: господин Кремен Георгиев започва своята кариера в „Топлофикация“ – Враца, през 1995 г. През годините на неговата трудова дейност и кариера поетапно е заемал длъжностите: началник-отдел „Инкасо“; главен инженер; заместник изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на дружеството.
Оценявайки възможностите му, кариерното му развитие продължава като изпълнителен директор на едно от големите топлофикационни дружества на територията на страната ни – „Топлофикация“ АД – град Перник. Бил е председател на Съвета на директорите на три топлофикационни дружества: „Топлофикация“ – град Враца; „Топлофикация“ – град Плевен; „Топлофикация“ – град Велико Търново. В подкрепа на това през 2015 г. е предложен и избран за член на управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. През 2019 г. оглавява най-голямото топлофикационно дружества в Република България – „Топлофикация София“ ЕАД.
Господин Георгиев има дългогодишен професионален опит в енергийния сектор, който е придобил през цялата си кариера до този момент. Завършва висшето си образование в Санкт Петербург, Русия, през 1995 г., специалност „Физика и технология на полупроводници“ с придобита квалификация магистър.
Ръководил е структурно разпределящи предприятия в сектор „Енергетика“. През 2013 г. е избран за енергетик на годината от Българската браншова камара на енергетиците.
Като председател на Асоциацията на топлофикационните дружества през 2014 г., Георгиев е участвал в разработването на редица стратегически промени и в дружества, както и множество проекти в публичния и частния сектор, допринасяйки за развитието на енергетиката.
С професионалното си израстване през годините като енергиен експерт…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Найденов, много превишихте времето, моля с представянето…
ПЛАМЕН НАЙДЕНОВ: …се доказа като отличен професионалист и ръководен кадър.
Представеният от мен кандидат се ползва с добро име и репутация в обществото и в сектора. Доказал е с работата си, че не се страхува да поема отговорност и да носи такава вследствие на взети от него решения. С изпълнението на задълженията си на различните длъжности, които е заемал, господин Георгиев е доказал своята компетентност и мотивация за работа.
С оглед на изложеното считам, че господин Георгиев притежава необходимия образователен ценз, богат професионален опит, добра публична репутация и морални качества за заемане длъжността – член на КЕВР. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
За представяне на кандидатурата на господин Димитър Кочков – господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предстоящото решение на Народното събрание за избор на четирима членове на Комисията за енергийно и водно регулиране от името на парламентарната група „БСП за България“, представям кандидатурата и предлагаме за член на Комисията за енергийно и водно регулиране със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията да бъде избран господин Димитър Георгиев Кочков.
Господин Кочков има завършено образование строителен инженер по водоснабдяване и канализация с отличен успех на държавните изпити. След това има професионална квалификация –мениджър „Организация и управление на бизнеса“. Той е член на Комисията за енергийно и водно регулиране с пълен мандат от 2015 г. до 2020 г. Работи във ВиК сектора от 1991 г. Има дългогодишна дейност като консултант и проектант в областта на питейните и отпадъчните води, както и в големи инфраструктурни проекти с международно участие.
От 2002 г. е заемал длъжността: заместник-управител на ВиК – град Плевен. Участвал е в учредяването на Българската национална асоциация по качеството на водите и в последствие на Българската асоциация по водите. Член е на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране от учредяването ѝ през 2003 г. и до настоящия момент с пълна проектантска правоспособност в секция „Водно строителство“.
Член е на Асоциацията на европейските водни регулатори със седалище в Милано от 2015 г. като представител на Република България. От 2017 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията и неин вицепрезидент.
Участвал е в много международни форуми, конференции в и извън Европа, касаещи регулирането на дейности, свързани с води и отпадъци. Заемал е изборни длъжности, като: общински съветник през 2011 – 2013 г. с участие в комисии по: Екология; Устройство на територията; Областен съвет за развитие; постоянна Комисията по регионална политика и местно самоуправление към Националното сдружение на общините в Република България.
Бил е народен представител в Четиридесет и второто народно събрание с участие в Комисията по инвестиционно проектиране, Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси.
Добре познава работата на ВиК сектора в страната, както и предизвикателствата, свързани с уеднаквяването на българската регулаторна рамка в съответствие с европейските директиви. Считаме, че като досегашен член на Комисията за енергийно и водно регулиране е имал успешна дейност и ще допринесе за по-нататъшното реализиране на реформи и стратегии в сектора.
Посоченото ни дава основание и убедеността да предложим и защитим кандидатурата на господин Димитър Кочков за член на Комисията за енергийно и водно регулиране със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
И кандидатурата на господин Денчев.
Господин Денчев е представен от господин Жельо Бойчев – заповядайте, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имам удоволствието да представя кандидатурата на господин Любомир Денчев. Той притежава висше икономическо образование, тогава от Висшия институт „Карл Маркс“, сега Университет за национално и световно стопанство. След това придобива докторска степен по икономика към Икономическия институт на Българската академия на науките.
Искам да кажа, че господин Денчев притежава десетилетен стаж в системата на българската енергетика. Затова време той е работил по управлението, проучването, проектирането, изграждането и самата експлоатация на едни от най-големите енергийни проекти на Република България.
В своята трудова биография той има длъжности от обикновен специалист до изпълнителен директор на едни от най-големите енергийни дружества в Република България. Същевременно е бил член на Управляващия комитет на международни проекти, като Проекта „Набуко“ и Проекта „Бургас – Александруполис“. Бил е координатор на Проекта за енергийна стратегия на Република България в качеството си на съветник към кабинета на вицепремиера на Република България. Има поредица от публикации по проблемите на енергийна политика на страната в редица авторитетни издания. Съосновател е на Българска асоциация Природен газ.
Всичко това ни дава основание да считаме, че кандидатурата на господин Денчев ще бъде много подходяща, ако получи подкрепа на залата, и се включи в Комисията за енергийно и водно регулиране. Един човек, който в своята досегашна професионална работа е показал, че познава проблемите на енергийния и ВиК сектор и ще бъде полезен с тази своя експертиза и професионализъм в работата на Регулатора. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Бойчев.
С това завършихме представянето на кандидатите.
Откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Колеги, има ли изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще напомня, че за област енергетика имаме четирима кандидати – там местата са две, в област ВиК кандидатът е един, а в област икономика имаме двама кандидати.
Господин Николов, представете последователно проектите за решения в различните области. Представяте Проекта за решение , гласуваме го тогава преминаваме към следващия.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само да обърна внимание – става дума за две места в Комисията за енергийно и водно регулиране, които се освобождават: комисар със стаж в област енергетика. Ще бъдат представени следните кандидатури: господин Валентин Терзийски, господин Владко Владимиров, господин Георги Добрев и господин Кремен Георгиев, които са за тези две места.
Ще Ви запозная с проектите за решения по азбучен ред за избиране на членове на Комисията за енергийно и водно регулиране:
„Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Избира Валентин Георгиев Терзийски за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Режим на гласуване, моля.
Гласували 139 народни представители: за 3, против 1, въздържали се 135.
Следващото, моля.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Следващото предложение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Комисията за енергийно и водно регулиране
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Избира Владко Генчов Владимиров за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Режим на гласуване, моля.
Гласували 144 народни представители: за 107, против 3, въздържали се 34.
Моля, представете следващия проект.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ:
Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Комисията за енергийно и водно регулиране
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Избира Георги Георгиев Добрев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване представения Ви проект за решение.
Гласували 135 народни представители: за 5, против 1, въздържали се 129.
Представете следващия проект, моля.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Комисията за енергийно и водно регулиране
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Избира Кремен Владимиров Георгиев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване представения Ви проект за решение.
Гласували 139 народни представители: за 15, против 1, въздържали се 123.
Моля, представете следващия проект.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Свършихме гласуването в областта на енергетиката. Доколкото разбирам, тук има избран един член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще обявя резултатите накрая – в процес на гласуване сме. (Уточнения между председателя Емил Христов и докладчика Валентин Николов.)
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, ако може, да представя, за да изясним:
„Гласуването е явно чрез компютризираната система за гласуване. Ако има няколко кандидати за една длъжност, гласуването се извършва по азбучен ред на собствените имена на кандидатите, освен ако Народното събрание реши друго.
За избран се смята кандидатът, получил повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Ако няколко кандидати за една длъжност са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители, избран е кандидатът, получил най-много гласове „за“.
Когато никой от кандидатите за съответната длъжност не получи необходимите гласове, се провежда повторно гласуване, в което участват двамата кандидати, получили най-много гласове „за“.“
Ние сме в тази хипотеза за второто място – едното вече е заето, второто място не е заето. Затова двамата кандидати, които не са получили повече от половината от гласовете, се състезават, тоест гласуваме пак за двамата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбрах Ви.
Искате да завършим с област енергетика.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз имах друго намерение – добре. (Оживление.) Това не е нарушение на правилата. (Шум в залата.) Ще подложим на гласуване двамата кандидати, които бяха с най-много гласове: господин Кремен Георгиев с 15 гласа и господин Георги Добрев с 5 гласа. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
По реда, по който са получили най-много гласове, двамата ще бъдат подложени на гласуване.
Подлагам на гласуване кандидатурата на господин Кремен Георгиев.
Гласували 134 народни представители: за 16, против няма, въздържали се 118.
Сега подлагам на гласуване кандидатурата на господин Георги Добрев.
Гласували 146 народни представители: за 4, против няма, въздържали се 142.
И в този случай, господин Николов, нямаме избран…
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Избран кандидат.
В този случай, господин Председател – само да изясня на колегите народни представители, мястото не е заето. След следващо заседание ще подновим процедурата за избор в тази област – енергетик, за предложения, тоест нова процедура ще се осъществи, както и нова процедура за избор на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това е в съответствие с т. 9 от Правилата.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така. Благодаря Ви, господин Председател.
Сега преминаваме към избор на кандидат за комисар със стаж в областта на ВиК сектора. Имаме един-единствен кандидат, затова позволете да изчета решението:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Комисията за енергийно и водно регулиране
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „б“ от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Избира Димитър Георгиев Кочков за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване представения Ви проект за решение.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Следващият проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Следващото представяне е за кандидат-комисар със стаж в областта на икономиката. Става дума за едно място, което се е освободило в Комисията за енергийно и водно регулиране. Имаме двама кандидати – господин Георги Добрев и господин Любомир Денчев.
По азбучен ред – изчитам Проекта за решение за господин Георги Добрев:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Комисията за енергийно и водно регулиране
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Избира Георги Георгиев Добрев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване представения Ви проект за решение.
Гласували 160 народни представители: за 108, против 3, въздържали се 49.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България, пред банките): Отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата за отрицателен вот.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Гласувах отрицателно не защото имам нещо против господин Добрев и не защото той е пряк конкурент на нашия кандидат за мястото на комисар в Комисията за енергийно и водно регулиране. Гласувах „против“ като израз на отношението си към цялата процедура, която започна порочно с промяна на правилата в последния момент преди гласуването за председател. Стигнахме до това, че провалихме – поради отказ на единствения кандидат, избора на председател, сега, в момента проваляме и избор на пълния състав на Комисията, като избираме само един от двамата възможни членове в областта на енергетиката.
Не смятам, че това е добрият начин, по който може да се избират членовете на една комисия, която е с огромно обществено значение, от чиито решения зависят и икономически, и социални проблеми. Силно се надявам, че това няма да се получи и в други комисии, които ще избираме, че това няма да стане стил на управление, защото това показва, ако не невъзможност или неумение да се създават проблемите и да се решават тези проблеми, най-малкото поставя съмнението за това дали, по какъв начин и кой ги решава – дали в Народното събрание или някъде извън него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Продължаваме със следващия Проект за решение.
ДОКЛАДЧИК ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Председател, уважаеми колеги!
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за избиране на член на Комисията за енергийно и водно регулиране
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 11, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Закона за енергетиката
РЕШИ:
Избира Любомир Андреев Денчев за член на Комисията за енергийно и водно регулиране.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване представения Проект на решение.
Гласували 164 народни представители: за 65, против 1, въздържали се 98.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Следва клетва.
Избрани са господата Владко Владимиров, Димитър Кочков и Георги Добрев.
Моля, заповядайте за полагане на клетва.
Колеги, моля да станем.
Заповядайте на трибуната. (Всички стават.)
Повтаряйте след мен.
ВЛАДКО ВЛАДИМИРОВ, ДИМИТЪР КОЧКОВ И ГЕОРГИ ДОБРЕВ: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Честито!
Продължаваме, колеги.

Следващата точка е:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносител: Даниела Дариткова и група народни представители, 29 юли 2020 г.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-80, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 29 юли 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 30 юли 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-80, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 29 юли 2020 г.
На заседанието присъства министърът на здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов и заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова, която информира народните представители, че настоящата законодателна инициатива отговаря на необходимостта от финансова подкрепа със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечебните заведения за болнична помощ в страната за гарантиране потребностите на българските граждани от диагностика и лечение при епидемично разпространение на заразна болест.
Предложението е в резултат на констатираната, през последните месеци на световна пандемия от COVID-19, нужда от финансова подкрепа със средства от държавния бюджет на усилията на болничните лечебни заведения в страната да посрещнат потребностите на българските граждани от диагностика и лечение на тази заразна болест. Въз основа на натрупания до момента практически опит се установи, че създаването на условия за дейност едва в хода на епидемично разпространение на заразна болест често води до допълнителни предизвикателства и затруднения поради ненавременност на предприетите действия.
С цел преодоляване на опасността от затруднения при бъдещо епидемично разпространение на заразна болест, както и при увеличаване разпространението на COVID-19, се наложи изводът за необходимост от подпомагане от страна на държавата на последното ниво на системата – болниците. Имено в тях се концентрира изключително висок по своя интензитет товар от финансова и организационна гледна точка при предоставянето на дейностите по диагностика и лечение на пациенти с COVID-19 и успоредно с това – на пациенти без това заразно заболяване, но с други заразни болести и/или друг вид заболявания.
С предлаганите нормативни промени се цели създаването на правна възможност за субсидиране на държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и на лечебни заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето, като по този начин се гарантира осигуряването на постоянна готовност на по-голяма част от болниците в страната да поемат диагностиката и лечението на тази болест.
Предлага се и всички останали лечебни заведения за болнична помощ също да могат да бъдат субсидирани за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето, като се предвижда субсидирането да се извършва само през периода на обявено извънредно положение или на обявена извънредна епидемична обстановка. Предложението произтича от факта, че периодът на обявено извънредно положение или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест изисква най-големи усилия за овладяване на болестта и за опазване живота и здравето на гражданите.
Предложените изменения и допълнения няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 6 от Закона за лечебните заведения субсидирането на лечебните заведения за болнична помощ се извършва в рамките на средствата за тези дейности по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година.
Доктор Дариткова поясни, че очакваните резултати от прилагането на предлаганата нормативна уредба са свързани с гарантиране готовността на лечебните заведения за болнична помощ за оказване на навременна медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести на територията на страната и осигуряване на навременна защита здравето на гражданите на Република България.
Министърът на здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов изрази подкрепа за предлагания законопроект и подчерта, че по този начин ще се гарантира достъпна и своевременна медицинска помощ на населението в условията на епидемично разпространение на заразна болест.
В хода на дискусията народните представители поставиха конкретни въпроси във връзка с текстовете на някои от предлаганите разпоредби, като се обединиха около принципното становище, че разглежданите нормативни промени са изключително навременни и следва да бъдат приети във възможно кратки срокове.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 19, без „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-80, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 29 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Изказвания, колеги? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-80, внесен от Даниела Дариткова и група народни представители на 29 юли 2020 г.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение току-що приетият на първо гласуване Законопроект да бъде подложен и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения“.
„§ 1. В чл. 106а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „и 3“ се заменят с „3 и 5а“.
2. Създава се ал. 5а:
(5а) Извън случаите по ал. 1-5 Министерството на здравеопазването може да субсидира:
1. държавни общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебни заведения за болнична помощ в държавно и/или общинско участие в капитала за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ при епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето;
2. лечебни заведения за болнична помощ извън тези по т. 1 за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за оказване на медицинска помощ през периода на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.
3. В ал. 6 цифрата „5“ се заменя с „5а“.
„Заключителни разпоредби“.
„§ 2. Министърът на здравеопазването привежда в съответствие с изискванията на този закон наредбата по чл. 106а, ал. 6 в срок до 14 дни от влизането в сила на този закон.
§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона, § 1, наименованието „Заключителни разпоредби“, § 2 и § 3.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ СПОРАЗУМЕНИЕТО, С КОЕТО ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ СЕ УПЪЛНОМОЩАВА ДА ПРЕДЛАГА НА УЧАСТВАЩИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ И ДА СКЛЮЧВА ОТ ТЯХНО ИМЕ ПРЕДВАРИТЕЛНИ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА ПОКУПКА НА ВАКСИНИ С ТЕХНИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ С ЦЕЛ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ ДА СЕ СНАБДЯТ С ВАКСИНИ В БОРБАТА С ПАНДЕМИЯТА ОТ COVID-19, № 002-02-12, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 ЮЛИ 2020 Г.
С Доклада ще ни запознае отново госпожа Дариткова.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини (Advance Purchase Agreement) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, № 002-02-12, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 30 юли 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини (Advance Purchase Agreement) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, № 002-02-12, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването професор Костадин Ангелов и заместник-министърът госпожа Жени Начева.
Рамковото споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България.
Законопроектът за ратификация беше представен от министъра на здравеопазването.
Това Споразумение е основата, на която Европейската комисия се упълномощава да сключи от името на участващите държави членки предварителни споразумения за покупка с производители на ваксини, като целта е да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията COVID-19 на нивото на Европейския съюз. Участващите държави членки ще придобият дози ваксини от производителите на базата на предварителни споразумения за покупко-продажба, освен ако не е договорено друго. Следователно всички съответни политики за ваксинация остават по преценка на участващите държави членки.
Съгласно това Споразумение предварителните споразумения за покупка на равнище Европейски съюз (Advance Purchase Agreement) ще бъдат сключвани с производители на ваксини, когато е необходимо, за да се осигури достъп на кандидатите до ваксина, когато те са успешни. Финансирането на авансовите плащания ще бъде по линия на Инструмента за спешна помощ (ESI) до изчерпване на финансовите ресурси.
Включването на Република България към Споразумението не е свързано с поемането на предварителни финансови задължения. Решението за участие в конкретна процедура се взема от националните органи самостоятелно за всеки случай. Предвидена е възможност, даваща право на участваща държава членка, която не е съгласна със сключването на предварителни споразумения за покупко-продажба, съдържащи задължение за придобиване на дози ваксина или неговите условия, тя да се откаже чрез изрично уведомяване на Комисията в рамките на пет работни дни, след като Комисията е съобщила намерението си за сключване на Advance Purchase Agreement.
С присъединяването към Споразумението участващите държави членки потвърждават участието си в процедурата и се съгласяват да не стартират свои собствени процедури за предварително закупуване на тази ваксина със същите производители.
Присъединяването на Република България би осигурило по добър достъп на страната до необходимите ваксини в условия на недостиг. При последната грипна епидемия през 2009 – 2010 г. страната ни бе поставена в неравнопоставено положение за достъп до антивирусни средства и в невъзможност да осигури необходимите количества медикаменти поради ограничен производствен капацитет в световен мащаб, както и поради наличието на дългосрочни споразумения на някои от производителите с държави членки и наложени забрани за продажба преди задоволяване на местния пазар.
Народният представител професор Георги Михайлов изрази становище, с което изказа резерви към подписването на това Споразумение и постави въпрос към министъра на здравеопазването каква е необходимостта от предварителното му подписване.
Министър Ангелов изтъкна, че всички държави членки ще участват в договарянето на ваксини и че по този начин се гарантира достъпът на страната ни до ваксина, когато такава бъде одобрена и пусната на пазара. При наличие на готова ваксина България ще получи 2 млн. броя от нея, които заявява с подписването на Споразумението.
След проведеното обсъждане с 19 гласа „за“, без против и въздържали се Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини (Advance Purchase Agreement) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, № 002-02-12, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране – няма да изчитам отново заглавието.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Процедура, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Процедурата ми е на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание току-що приетият законопроект да бъде разгледан и подложен на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА:
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини (Advance Purchase Agreement) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19
Член единствен. Ратифицира Споразумението, с което Европейската комисия се упълномощава да предлага на участващите държави членки и да сключва от тяхно име предварителни споразумения за покупка на ваксини (Advance Purchase Agreement) с техни производители с цел държавите членки да се снабдят с ваксини в борбата с пандемията от COVID-19, писмото за присъединяване на Република България, към което е подписано на 23 юли 2020 г.“
Уважаема госпожо Председател, на основание чл. 84, ал. 2 от Правилника правя следното предложение за редакционна поправка поради допусната техническа грешка в текста на вносителя.
В член единствен думите „писмото за присъединяване на Република България, към което е подписано на 23 юли 2020 г.“ да се заменят с „подписано чрез писмо за присъединяване на Република България от 23 юли 2020 г.“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Дариткова.
Подлагам на гласуване първо редакционната поправка.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване наименованието на Закона и член единствен с гласуваната току-що редакционна поправка.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Смятам, че е изключително добър знак последното гласуване в тази пленарна зала да бъде абсолютно единодушно, консенсусно и наистина в интерес на здравето и живота на българските граждани.
Пожелавам в новата зала да постигаме същия максимален консенсус, защото това ще повиши авторитета на Народното събрание. Благодаря на всички за подкрепата. (Ръкопляскания от всички парламентарни групи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз също благодаря, колеги!
Господин Адамов, заповядайте за декларация.
После – от Политическа партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.
АЛТИМИР АДАМОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! По случай свещения празник за мюсюлманите Курбан байрам от името на парламентарната група на ГЕРБ бих искал да поздравя най-сърдечно всички мюсюлмани!
По традиция Курбан байрам събира на една трапеза роднини, близки и съседи, за да си поискат прошка един от друг. По-младите изразяват почитта си към възрастните, с което дават пример на децата си за взаимно разбирателство, смирение, милосърдие и вяра в доброто.
Този празник е повод да се помирим, да си припомним, че пътят за преодоляване на бъдещите предизвикателства е общ и минава през взаимната ни толерантност и уважение.
Пожелавам на всички здраве, благоденствие и успехи! Честит празник! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Адамов.
Госпожо Георгиева, заповядайте за декларация от името на група. (Шум и реплики.)
Колеги, моля да заемете местата си или напуснете залата, за да има ред.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Всеки път, слушайки декларациите и обещанията на колегите от тази трибуна, не спирам да се чудя как не омръзва години наред да се използват едни и същи политически шаблони. От тях не произтича нищо. Говорят се високопарни фрази, но после не се действа. Не правите нищо за народа. На думи сте силни, на дела – точно обратното.
В края на този необичаен парламентарен сезон, на първо място, искам от името на ВОЛЯ да благодаря на целия български народ за проявеното търпение и за положените усилия да преминем сплотени през здравната криза. Народът се справя благодарение на себе си, а не на политиците – въпреки политиците.
Последните няколко месеца многократно показаха, че ние от ВОЛЯ мислим с няколко крачки напред. Предупреждавахме Ви за много нещо. Първи алармирахме за COVID опасността, но Вие тогава, през месец февруари, се подхилквахте, че „Китай бил далече“. Настоявахме още в началото на месец март за спешна антикризисна програма и за икономически щаб. Такава програма се прави чак сега.
С такива темпове на работа е ясно, че резултатите ще са закъснели и не толкова добри, колкото хората очакват.
Сега ВОЛЯ прави кампания за безплатни лекарства за деца и ученици до четвърти клас и за пенсионери над 65-годишна възраст. Предвиждаме и 50% намаление на лекарствата за ученици от пети до осми клас. Вече цял месец сме сред хората и имаме събрани над 130 хиляди подписа в подкрепа на тези идеи.
В същото време нито един от Вас тук, в парламента, нито един политик извън Народното събрание не изрази позиция по тази толкова наложителна антикризисна мярка. Явно пак трябва да минат месеци – дано не са години, за да стигнете отново до нашето предложение.
В този смисъл посланието на ВОЛЯ към парламента остава непроменено: искаме темпо, по-бърза реакция и по-навременни решения.
Лятото ще се изниже бързо, предстоят тежка есен и зима. Всеки българин очаква, че държавата ще му помогне да премине по-леко през тази криза. Бизнесът пък очаква прагматични решения, за да не продължават да фалират фирми и да не се уволняват ценни служители. Това са приоритетите за следващите месеци.
Не е важно кой политик ще оцелее на поста си, а как народът ще оцелее в тези изпитания. Докато има партии, претендиращи за власт, които са вторачени само във вътрешните си битки, ще има и недоволство. Защото хората Ви изпращат тук не за да си оправяте партийното положение, да не кажа личното, а за да работите за тях всекидневно и с конкретни резултати, както работим ние от ВОЛЯ.
Докато има български граждани, които изнемогват, които си броят стотинките за хляб и лекарства, докато млади хора напускат страната, нито един политик не трябва да е доволен от работата си, камо ли да се хвали с някакви измислени резултати, защото нищо друго не е по-важно от здравето, доходите и сигурността на народа ни.
Ние от ВОЛЯ ще продължим да Ви напомняме това и да настояваме за работещи и своевременни мерки.
От първия ден на този парламент ние призоваваме за единство. Ако тогава ставаше въпрос за политическа култура на първите мъже в държавата, то сега виждаме ескалация на себелюбието. Колко пъти от тази трибуна повтаряхме, че политиците трябва да се водят от дневния ред на обществото, а не обратното. Себелюбието не е добър учител, защото каква сила ти дава една лична победа, едно лично политическо оценяване, ако то е на базата на омраза и агресия между сънародниците ти, а не спечелена битка с картели и корупция?
Затова и ние останахме сами на пистата, там, където нашият лидер Веселин Марешки и партия ВОЛЯ водят битки с реалните врагове за стандарта на живот на българите, там, където така наречените големи мъже ги няма. (Реплики.) Безплатните лекарства, за които ние настояваме, явно е дребна тема за Вас, нищо че това за някои е повече от половината месечен доход, който може да остава в едно домакинство, затова казвам: на България не ѝ трябват лидери на думи, а на действието.
Всеки решава как иска да бъде запомнен в политиката – дали като подстрекател на гражданска война, скрит зад колоните на охраняваните сгради, или като политик, допринесъл в джоба на българина да остават повече пари. Да се бориш с грабежа не е просто лозунг, който да се опитваш да си присвоиш, да се бориш с грабежа и корупцията е действие и цяла България знае кой поведе тази борба с реални мерки.
Остават няколко месеца до края на този мандат и нека не ги пропиляваме в излишни междупартийни битки, в празно говорене и празни обещания. Призоваваме Ви към единодействие и разум в името на България и българския народ. Дали този път ще ни чуете, оставам на Вашата съвест и отговорност.
Желая Ви здраве и дано наесен в тази зала цари дух на единомислие в името на по-добрия живот на всеки български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Георгиева.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 24 до 30 юли 2020 г.:
Постъпило е питане от народния представител Кристиан Вигенин към Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи, относно позицията на България по израело-палестинския конфликт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 11 септември 2020 г.
Писмени отговори от:
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Елена Пешева;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Елена Пешева;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Андреев;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Надя Клисурска;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Светла Бъчварова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамов на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народните представители Георги Стоилов, Димитър Данчев и Иван Димов Иванов;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Георги Стоилов и Иван Димов Иванов.
Първи ще отговаря министърът на здравеопазването Костадин Ангелов на питане от народните представители Дора Янкова, Десислав Тасков и Кристина Сидорова относно политиката на правителството за намаляване на задълженията на държавните и общински болници.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър! Нашето питане е от 8 юли. Беше зададено към министър Ананиев. Естествено Вие като министър ще приемете отговора и може би сте в изгодна ситуация, тъй като касае средства, задължения – досегашният министър стана министър на финансите, така че питането ни е относно политика, политика на правителството за намаляване на задълженията на държавните и общински болници.
По една справка от месец ноември 2012 г., в отговор тогава на министър Ананиев до членовете на парламента от БСП, които са членове на Здравната комисия, е видно как се разполагат задълженията за общинските болници, многопрофилните и за университетските, която показва една устойчивост и едно ненамаляване на задълженията, особено в просрочията. А там са отбелязани също така и задълженията, които са свързани със заеми и други задължения, което означава, че в рамките на трите правителства на Борисов ние имаме сериозни задължения и просрочия за общинските, държавните и университетските болници.
И тъй като това все пак е политика, която е развивана в годините, интересува ни: какъв е размерът на задълженията на държавните и общински болници. И в крайна сметка, макар че е на финала управлението – третото правителство на Борисов, каква политика досега се е правила и Вие каква политика възнамерявате да направите в оставащото време за тяхното намаляване? Всички от тази трибуна заявяваме, че искаме здравен модел без задължения на болниците.
Не мога да не отбележа и това, че първата Ви пресконференция беше силна, с отношение към болниците, в подкрепа на болниците и на работещите. Дай боже да сте министърът, който да направи промяна. Още повече че сте министър, който идва от реалното управление на болниците, на университетска болница, така че изключително е важно посланието Ви към здравния сектор и към управлението на болниците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Ангелов, заповядайте – пет минути за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Янкова, госпожо Сидорова и доктор Тасков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Един от основните приоритети в Министерството на здравеопазването е предприемането на спешни мерки за стабилизиране на финансовото състояние на лечебните заведения за болнична помощ чрез постигане на по-добро финансово управление и подобряване на контрола в разходването на публичните средства за здравеопазване. С тази цел още от началото на 2018 г. започна разработването и въвеждането на стандарти за финансово управление на болниците, като за държавните болници стандартите бяха въведени през месец май 2018 г.
След приемането на Наредба № 5 от 2019 г. за утвърждаване на стандарти за финансова дейност, прилагани от държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, Министерството на здравеопазването започна официално да събира информация за задълженията от всички държавни и общински болници. Съгласно отчетните данни за първото шестмесечие на 2020 г. общите задължения на държавните лечебни заведения за болнична помощ са в размер на 529 млн. 677 хил. лв., от които просрочени са 129 млн. 892 хил. лв.
Общите задължения на лечебните заведения с преобладаваща общинска собственост на капитала са в размер на 149 млн. 917 хил. лв., като от тях просрочените са 32 млн. 328 хил. лв.
Следва да се подчертае, че пандемията с COVID-19 постави лечебните заведения пред сериозни предизвикателства, включително и финансови. Необходимостта от създаване на условия за изолация и лечение на пациентите с коронавирус и предприетите противоепидемични мерки за овладяване на епидемията от началото на извънредното положение отложиха лечението на редица хронични и други заболявания, които не изискваха спешност. Това от своя страна затрудни болниците да изпълняват планирания обем дейности по клинични пътеки. Отчетеният обем на заплащаните от НЗОК дейности от болниците през първото полугодие на 2020 г. е намалял с близо 16 на сто в сравнение със същия период на 2019 г.
През последните месеци усилията на правителството, респективно Министерството на здравеопазването бяха насочени основно към действия в подкрепа на болничната мрежа за справяне с развиващата се епидемична обстановка, включително и механизми за финансиране. Създадоха се условия за финансово подпомагане на болниците за работа в условията на извънредно положение чрез анекс към Националния рамков договор 2020 – 2022 г. Заплащане по одобрената методика за работа при неблагоприятни условия се извършва за месеците, през които на територията на страната със заповед на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки. В Националния рамков договор ясно са разписани правилата, по които се финансират лечебните заведения, като не е предвидено средствата да бъдат възстановявани от лечебните заведения или прихващани от последващи плащания.
Към болничния сектор ще бъдат насочени и значителни по размер допълнителни финансови средства от 1 август 2020 г., като по линия на бюджета на Министерството на здравеопазването ще бъдат увеличени средствата по Наредба № 3 от 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и за критериите и реда за субсидиране на лечебните заведения. Част от средствата ще бъдат за лечебни заведения, които поддържат структури, в които се лекуват пациенти с инфекциозни заболявания, в това число и коронавирус, както и за болниците в отдалечени и труднодостъпни райони, които са основно общински.
Предстои от 1 август да бъдат увеличени и цените на клиничните пътеки средно с 10%, което ще даде отражение върху приходите, съответно ще рефлектира и върху задълженията на държавните и общинските болници. Предвид извънредната епидемична обстановка и предстоящите увеличения както на цените на клиничните пътеки, така и на заплащането от Министерството на здравеопазването за дейности извън задължителното здравно осигуряване, по-съществени анализи и изводи за състоянието на задълженията на държавните и общинските болници могат да се правят след отчета за деветмесечието. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър, бяхте прецизен до секунда.
Два уточняващи въпроса – имате право, заповядайте.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме един добре подготвен и представен от Вас отговор на нашия въпрос. Само че това, което ние не чухме, зад числата и някак си да го кажа, фрагментираните мерки, е цялостната политика, която Вие ще предприемете и ще изпълнявате следващите шест месеца относно бъдещето на общинските и на държавните болници. Защото всичко това, което Вие ни казахте, ни навежда на мисълта, че за момента общинските болници ще получат глътка въздух, ще се намалят може би малко задълженията им, ще получат едни 19 милиона от исканите преди години 50 милиона, но това няма да реши кардиналния им проблем как те да спрат да трупат задължения и как всъщност държавата ще направи цялостната си политика относно общинското здравеопазване. Пределно ясно ни е, че общинските болници нямат икономическия ефект, който трябва да имат, но те пък имат огромния социален ефект, бидейки единственият достъп до здраве за над два милиона души.
В тази връзка въпросите ми към Вас са: ще имате ли управленска и политическа воля за промяна, за стартиране на така необходимите реформи в държавното и общинско здравеопазване? Съвсем доскоро Вие бяхте директор на една голяма университетска болница, добре сте запознат с трудностите пред болниците в България: смятате ли, че има непреодолими пречки, заради които се трупат толкова големи задължения и в общинското, и в държавното здравеопазване, и как ще ги преодолеете тези пречки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Министър, имате три минути за отговор на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Сидорова, по отношение на бъдещето на общинските и държавните болници и цялостната политика и какво ще направим по отношение на реформата в държавните и общинските болници в областта на здравеопазването – аз и вчера го заявих. В условия на коронавирус, който е неясно пред какви изпитания ще ни изправи в оставащите месеци до края на годината, е много трудно да се стартират всякакви промени, особено в системата на здравеопазването, която, както знаете, е изключително консервативна като система. Всички онези промени, които, ако бъдат стартирани на фона на световна пандемия от коронавирус, биха създали опасност от липса на организация или разстройване на настроените в момента фини отношения между нас като лечебни заведения, структури в системата на здравеопазването, които през тези месеци бяха синхронизирани, за да можем да бъдем адекватни на натиска, който евентуално се увеличи.
По отношение на общинските болници това, което мога да Ви кажа, е, че вчера в 15,00 ч. следобед проведох среща с Националното сдружение на общините, с Управителния съвет и с председателя на Комисията по здравеопазване към Националното сдружение. Заедно с тях стигнахме до консенсус, че тези 19 млн. лв., които до края на годината ще бъдат разпределени за общинските лечебни заведения, алгоритъмът, по който това ще бъде направено, ще бъде консенсусно решение, което те ще предложат, тъй като те най-добре знаят като собственици на капитала на тези лечебни заведения къде има най-големи проблеми, които трябва да бъдат решени. От тях очакваме формула за разпределението на тези 19 млн. лв.
Получихме и заявени от тях предложения за политики в областта на здравеопазването, касаещи готвенето в детските кухни, касаещи детското здравеопазване за децата в яслите и детските градини и още много други политики, които да подобрят нивата на здравеопазване в общините, на които са представители кметовете, които бяха вчера.
По отношение на големите задължения, това е един изключително сериозен проблем, който от много години ние разискваме. Неговият генезис е много назад във времето. Основна причина за задълженията на лечебните заведения е – всички знаем, недоброто остойностяване на клиничните пътеки.
Тук има един голям дебат, който е свързан с клинични пътеки, диагностично свързани групи, разликата в едното и другото. В тази посока това, което сме предприели, е нещо, което ще даде глътка въздух, а именно увеличаването на клиничните пътеки средно с 10%. Най-ниско финансираните ще бъдат увеличени с повече, а тези, които са добре финансирани, ще бъдат увеличени с по-малко средства. Знаем, че този ефект ще се усети най-малко в общинските болници и именно затова там увеличихме субсидията по Наредба № 3 с 6 млн. лв. до края на годината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Отношение ще изразите ли, или сте толкова доволни, че няма да вземете думата?
Ще изразите – заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Министър, у нас стои тревогата за големия размер на задълженията, защото в отговора на професор Михайлов през ноември миналата година сумата е по-малка. И имаше тогава ангажимент, че ще има воля и политика, а коронавирусът дава възможност за привличане на вниманието на правителството, особено към здравния модел и към болниците – държавни, общински, университетски, под каквато и форма да са, да бъдат солидно укрепени и да се прави политика.
По отношение на това, което Вие казвате, и сте прав за стойността на здравните пътеки – през 2009 г. присъствах на кръгла маса, на която тогавашният министър на финансите Дянков каза: „До края на годината ще направя така, че всички пътеки да бъдат на такава стойност, че да няма дефицити и да няма задължения в болниците.“ И виждате коя година сме – 2020 г., и ние реално нямаме в момента решение. Продължава да се говори и не можем да разберем откъде идва съпротивата толкова време пътеките да не са на онези реална стойност, по която да може вътре да няма дефицити в самите болници. И най-добрият мениджър на болница да сте, ако Ви е заложено това, болниците си отиват на постоянни дефицити.
Второ, обръщаме се към Вас по отношение на общинските болници, вчера сте направили тази среща – поздравление! Опитайте се, особено в изпитанието, на което е поставена държавата, да сте министърът, който подкрепя общинското здравеопазване, тъй като то е социално, то е в отдалечените райони и то да не бъде неглижирано както досега.
И не на последно място, искам да се обърна към Вас – Вие ще бъдете министърът, който ще даде решението за функциониране в криза на здравеопазването към възстановителния европейски фонд. Направете така, че това да бъде максимално полезно, и направете така, че този план, който ще предложите за здравната система, да бъде максимално консенсусен, с участието на всички заинтересовани. И най-вече – опитайте се този дебат да го направите консенсусен поне в българския парламент, защото тук и членовете на парламента, и лекарите от нашата група и от всички групи най-много искаме в здравната система да има доверие, особено в условията на СOVID-19. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Продължаваме нататък с въпрос от народния представител Валентина Найденова относно наличие на заболели и/или заразоносители с СOVID-19 от Центъра за спешна медицинска помощ в град Русе към 8 юли 2020 г. и мерките, предприемани от Министерството на здравеопазването и Регионалната здравна инспекция – град Русе, за своевременно изследване на персонала.
За задаване на въпроса – заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! На 30 юни тази година медицинска сестра от Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе, е приета за лечение в болница с СOVID-19, като на десет служители на Центъра, контактували с нея, РЗИ – град Русе, разпорежда карантина.
Към момента на внасяне на въпроса в Народното събрание оставаше една седмица служителите, поставени под карантина, да се върнат обратно на работа без всички да бъдат изследвани за заразоносителство с СOVID-19.
Моят въпрос е следният: колко са заболелите, изследваните и/или заразоносители служители с СOVID-19 от Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе, към 8 юли тази година? Какви мерки предприемат Министерство на здравеопазването и РЗИ – град Русе, за своевременно изследване на персонала за СOVID-19 в Центъра за спешна медицинска помощ – град Русе?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема доктор Найденова, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 8 юли 2020 г. сред персонала на ЦСМП – град Русе, е диагностицирана една медицинска сестра с лабораторно потвърдена диагноза СOVID-19.
Касае се за жена на 49 години, хоспитализирана на 30 юни 2020 г. в УМБАЛ „Медика“ – Русе, поради оплаквания от болки в гърлото, суха кашлица, фебрилитет до 39 градуса и дискомфорт в гръдната област, датиращи от пет дни преди датата на постъпване в лечебното заведение.
В хода на проведеното от РЗИ – Русе, епидемиологично проучване са установени, издирани и оценени според риска контактните лица. Установени са десет души от персонала на ЦСМП – град Русе, които са осъществили пряк незащитен контакт със заболялата. Лицата са поставени под 14-дневна карантина с проследяване на здравословното им състояние, като до нейното приключване няма заболели сред тях.
На 9 юли 2020 г. същите са изследвани по метода Полимеразна верижна реакция – PCR, и са с отрицателен резултат.
По отношение на лабораторно изследване за СOVID-19 на останалия персонал на ЦСМП – град Русе, на регионално ниво са предприети действия по поетапно изследване на всички лица с бързи антитялови антигенни тестове. При положителен резултат се провежда допълнително изследване по метода Полимеразна верижна реакция.
Общият брой на персонала на ЦСМП – Русе, по представения списък от РЗИ – Русе, е 168 лица. От тях са изследвани 139 души, както следва: с PCR тестове са изследвани 10 лица от персонала, определени като високорискови поради обществен близък незащитен контакт с потвърдения случай. Всички са с отрицателни резултати.
С бърз тест за антитела и бърз тест за антигени са изследвани 27 лица – нискорискови, контактни от ЦСМП – град Русе. Всички са с отрицателни резултати.
Останалите служители в ЦСМП – Русе, по списъчен състав са 131. От тях изследвани до момента са 102 лица с бързи тестове за антитела. Установено е едно лице с положителен резултат за IgM антитела и същото е изследвано с PCR за СOVID-19. Резултатът е отрицателен.
Разпределението на медицинския персонал по филиали е, както следва: от администрация, Русе – общо 16, изследвани – 16; Централа, град Русе – общо 44, изследвани 30; филиал град Бяла – общо 27, изследвани 25; филиал град Сливо поле – общо 14, изследвани 14; филиал град Две могили – общо 14, изследвани 7; филиал град Ветово – общо 16, изследвани 10, или общо от всички филиали към ЦСМП – Русе, от общо 131 служители са изследвани 102.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Видно от гореизложеното, териториалната структура на Министерството на здравеопазването в област Русе в лицето на РЗИ – Русе, предприема необходимите действия за своевременно изследване на медицинския персонал на ЦСМП с цел недопускане разпространение на СOVID-19 както сред медицинската общност, така и в областта и гарантиране непрекъснатост на медицинското обслужване на населението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Госпожо Найденова, ще желаете ли реплика?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, безспорно е имало проблеми със своевременното изследване, но така или иначе РЗИ – град Русе, са влезли в крак и са направили необходимото както за самия Център, така и за неговите филиали.
Поставих този въпрос, целейки не само да получим пълната информация и хората да разберат, че действително за тях са положени грижи, но и затова, че Вие като министър на здравеопазването трябва да продължите тази традиция, за която, откакто ние сме в този парламент, непрекъснато алармираме – за всички грижи, които са необходими за медицинските служители. Аз предполагам, че няма да допуснете, колкото и трудно да е, и каквото и да Ви коства това, лечебно заведение да стане огнище на зараза.
Погрижете се за медицинските специалисти. Вие сте принципалът на голяма част от тях. По-изкъсо да държите работодателите да могат своевременно да изпълняват своите задължения, както по изследване, така и по лични предпазни средства и работни облекла. Надяваме се и много внимателно ще следим този процес, за да пазим хората, за да могат да помагат. Иначе всичко е безсмислено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Дуплика – министър Ангелов, заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаема доктор Найденова, да, въпросът, който поставяте, е резонен. Ще положим всички усилия да не допуснем разпространението на заразата сред медицински лица.
Основните принципи за това недопускане са именно правилно използване на личните предпазни средства и на дезинфектантите. Към настоящия момент в държавата има достатъчни количества лични предпазни средства и дезинфектанти, които се разпределят от логистичния щаб под ръководството на господин Николов. Всички регионални здравни инспекции са снабдени с достатъчно количество лични предпазни средства и дезинфектанти.
Отправям един апел: ако има лечебно заведение, в което има недостиг, своевременно да се свърже с РЗИ, за да получи необходимите количества. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващият въпрос е от народния представител Георги Михайлов относно критерии за промяна на противоепидемичните мерки в страната.
Заповядайте, господин Михайлов, да изложите Вашия общовойскови въпрос, доколкото виждам.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В началото на моя въпрос искам да изразя задоволството си, че вече ще можем да дискутираме с един истински лекар като министър, тъй като беше много трудно за мен, признавам го, независимо от компетенцията в областта на финансите, да дискутираме много от въпросите в парламентарния контрол с господин Ананиев, с цялото ми уважение към него.
Вчера си позволих в рамките на изслушването да Ви поставя този въпрос и няма да влизам в големите детайли – трите основни направления на противоепидемичните мерки, изследванията, преструктурирането на здравната система, наредбовите основи. Искам да Ви покажа тук данните от статистиката.
Аз съм сигурен, че като човек, който е пряко ангажиран с пандемията в момента, Вие ги знаете, и в тях отново – те буквално са отпреди седем дни – България се намира на последните места като абсолютен брой изследвания на свои граждани за носителство на COVID-19. Като тя е в група около себе си с държави с двойно или тройно по малък човешки контингент. А всички наши съседи, каквито са Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, имат несравнимо по голям брой изследвания съответно на милион население спрямо Република България.
Това е единият ми въпрос, който Вие много добре разбирате. Вчера частично отговорихте на него, но аз ще търся Вашия по задълбочен отговор.
Втората част на въпроса е свързана с преструктурирането на здравната система, което започна в хода на пандемията. Много пъти бяха задавани въпроси на Оперативния щаб и аз вчера си позволих да Ви задам този въпрос, но нямахте време в хода на отговора вероятно да ми отговорите. Големият въпрос за нас като клиницисти е: защо бяха блокирани стратегически болници като Вашата, която Вие управлявахте допреди няколко дни, „Пирогов“, Военномедицинска академия, като можеше да се направи национален, както се казва, триаж, за да могат да бъдат освободени стратегическите болници и те действително да се занимават с големите и диагностично-терапевтични модули на България, каквито са социално значимите заболявания? Тъй като не е нужно на Вас да казвам като хирург, и то квалифициран хирург, колко много пациенти са забавени в момента по отношение на диагностично терапевтичната си програма. Даже председателят на Лекарския съюз постави въпроса, че всички пациенти трябва максимално бързо да се обръщат към лечебните заведения. Но това в тези условия, повярвайте ми, наистина е много трудно, тъй като има създадена и една психоза в населението. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
И в този аспект слагам последната част на въпроса. Благодаря на председателстващия, че следи внимателно времето на изказването, но въпросите са много сериозни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Една минута още.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Господин Симеонов, благодаря Ви.
На мен ми направи много негативно впечатление, казвам най професионалната дума, че Ваш подчинен, който заема сериозна длъжност в Министерството, какъвто е главният санитарен инспектор – искам да Ви попитам тук пред цялата зала и пред цялата нация – си позволи да дава заключения, които са непрофесионални, не отговарят на истината. Те са две: първо, че фаталният риск, Вие знаете IFR какво значи: International Fatality Risk, при COVID-19 е седем пъти по-висок от този на грипа. Като много добре знаете данните от Nature, които непрекъснато падат надолу, че смъртността в момента от COVID-19 отива между 0,3 и 0,7%, а смъртността от грип се води 0,1%. Но това са неокончателни данни. Знаете колко бяха драматични данните в началото.
И вторият въпрос, който не бих посъветвал главния санитарен инспектор втори път да го повтаря – да се насажда мнението, че младите хора също са таргет на инфекцията. Вие познавате данните, аз вчера Ви цитирах Правилника на педиатричната асоциация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Михайлов, ще Ви отнема думата вече.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Това са неща, които не бива да се случват в нацията, тъй като в здравеопазването нейните лидери трябва да дават вяра на хората в справянето с този проблем. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате право на две минути за задаване на въпрос. Вие използвахте четири минути и двадесет секунди, въпреки че бяхте предупреден.
Още една забележка ще Ви направя. Вие трябва да зададете въпрос, който в писмен вид да е ясно и точно формулиран. Въпросите, които зададохте, нямат нищо общо с писмения въпрос, който сте задали и е пред мен.
Господин Министър, имате три минути да отговорите на писмения въпрос.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето извънредната епидемична обстановка се обявява при непосредствената опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето с цел защита и опазване на живота и здравето на гражданите. Същата се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск. При наличие на такава обстановка със заповед на министъра на здравеопазването и по предложение на главния държавен здравен инспектор се въвеждат временни противоепидемични мерки за територията на страната или за отделна област, а със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с главния държавен здравен инспектор, може да се въведат временни противоепидемични мерки на територията на отделна област, община или населено място.
Временните противоепидемични мерки, въведени със заповед на министъра на здравеопазването, може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства, а също може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение.
Характеристиката на въведените от месец март мерки, свързани с COVID-19, се определя от особеностите на причинителя, който е вирус с все още неизяснен произход, с неизяснена инфекциозност, няма напълно установени механизъм и пътища на предаване на инфекцията, няма категорични данни за изграждане на ефективен имунитет след преболедуване, респективно на колективен имунитет, който да предпазва от заразяване. До момента е установено, че освен болният, източник на инфекция може да бъде и безсимптомен носител или така нареченият пресимптомен носител, при който причинителят се отделя преди появата на клинични симптоми и е важен източник на зараза. Факт е, че липсва специфично етиологично лечение и профилактика, които да прекъснат епидемичната верига и възможността за разпространение на COVID-19.
Мерките, приложими в условията на пандемия, каквато е епидемичната ситуация, свързана с COVID-19, включват: задължителна изолация и/или лечение на заразоносители и болни; намаляване възможността за предаване на инфекцията чрез хигиенно-ограничителни действия, като спиране на обекти с обществено предназначение и на провеждането на масови мероприятия, въвеждане на изисквания за физическа дистанция, използването на защитни маски за лице, засилена дезинфекция и дистанционна форма на работа, обучение и комуникация; поставяне под карантина на здрави контактни лица или на лица, пристигащи от места с разпространение на инфекцията с цел намаляване вноса на заболяването; въвеждане на засилени мерки за профилактика и контрол на инфекциите, свързани с медицинското обслужване.
Прилагането на мерки изисква комплексен подход. Мерките се променят в съответствие с настъпилите промени в епидемичната ситуация и разпространението на инфекцията, географско разпространение, възрастови, професионални и други особености на засегнатите групи лица, възможността за бързо откриване и диагностициране, събиране на достоверни данни за анализ и прогнози…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: …състоянието на системата на здравеопазването, здравното осигуряване, кадровия ресурс, материална база и оборудване, включително система за снабдяване с консумативи.
Съгласно европейското законодателство здравеопазването е национален приоритет. Въпреки това България е свързана географски и исторически с балканските страни и е част от Европейския съюз. Като пълноправен член на Европейския съюз страната участва в изготвената от Европейската комисия и публикувана на 15 април тази година Обща пътна карта на Европейския съюз за вдигане на ограничителните мерки за COVID 19. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Михайлов – реплика.
Може да свалите маската си за репликата и да се разполагате в рамките на две минути.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Много се радвам, че въпреки строгата забележка на заместник-председателя на Народното събрание Вие много добре отговорихте по същество на въпроса, който Ви зададох. В своята реплика аз само ще Ви помоля, съзнавайки, че Вие не може да носите отговорност за екип, който е бил преди Вас, да обърнете особено внимание в няколко направления на противоепидемичните мерки. Идеята, че те могат да бъдат еднакви за всички страни на Европейския съюз, е наивистична, тъй като възрастовият контингент, икономическото развитие, географските особености и урбан факторът са съвсем различни в различните държави на Европейския съюз.
Само си позволявам да Ви напомня, че някои държави въведоха стоп на полетите до техните държави за месец и повече. Вие знаете кои са най-заразените държави в момента, господин Министър. Така че моята молба е: няма да се връщам тук на проблемите защо бяха затворени парковете и планините – белите дробове на България, за българските граждани, как се отваряха нощни заведения, пък се затваряха училища – това го говорихме вчера. Молбата ми е: оттук нататък, тъй като проблемът е хроничен, аз внимателно проследих едно изследване на Масачузетския университет за испанския грип през 1918 г., безспорно ни очаква второ увеличение. Безспорно ни очаква! Но знаейки, че това не е особено опасна инфекция, знаейки кои са таргетните контингенти, а за съжаление, по много други причини в България тях почти ги няма. Ние нямаме значим контингент от население, който е над 75 и над 80 години. Молбата ми е: екипът, който ръководите и който трябва да бъде, и се надявам да бъде, професионален, да отговори на изискванията на нацията. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, защото бяхте точен и във времето, бяхте точен и в изказването си. Направихте точно реплика по писмения въпрос. Благодаря Ви.
Ще ползвате ли дуплика, господин Министър? Благодаря Ви.
Може да се чувствате свободен, няма други въпроси към Вас. Приятна и ползотворна работа Ви желая!
Следва въпрос към министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова от народния представител госпожа Надя Клисурска относно проблеми по републиканския път III-8003 в участъка село Блатница – Стрелча.
Заповядайте, имате две минути за представяне на въпроса си.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи министри! Уважаема министър Аврамова, републиканските пътища са изключителна държавна собственост и се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Дейностите включват освен изграждане, ремонт и поддръжката на пътища. В отговор от Вас през месец януари миналата година за състоянието на пътната инфраструктура в община Стрелча Вие предоставяте информация, че действително по тези участъци на път III-8003 в участъка село Блатница – Стрелча и III-801 в участъка Панагюрище – Стрелча състоянието на пътя е изключително лошо и липсва пътна маркировка. Това е преди година и половина.
Две години подред жителите на община Стрелча пускат сигнали до Агенция „Пътна инфраструктура“ и Областно пътно управление – Пазарджик, за липсата на маркировка. Какво казват те?
„В посочените участници често има образуване на гъста мъгла, на мокра и хлъзгава настилка. Когато тези обстоятелства са налице, липсата на пътна маркировка води до изключително намалена видимост за направлението на пътя, неговите граници и пътни платна.“
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. – за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка, тя води до информиране на участниците в движението, за направлението на пътя и липсата на тази пътна маркировка е неизпълнение на подзаконовите нормативни актове.
През 2019 г. областният управител също сигнализира и дава отговор на тези сигнали, че е отправена заявка за направата на пътна маркировка. Година и половина по-късно такава липсва.
Какво ще ми отговорите, госпожо Министър, по отношение на липсата на тази маркировка и по отношение на лошото състояние на пътищата в тези участъци?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор – имате три минути.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, експерти на областните пътни управления, както и представители на пътноподдържащите фирми, с които Агенция „Пътна инфраструктура“ има договори, периодично извършват обходи по републиканската пътна мрежа и при констатиране на проблеми се възлагат дейности за отстраняването им на фирмите по договор за текущо поддържане, за производство, доставка и монтаж на пътни знаци, доставка и монтаж на ограничителни системи и полагане на пътната маркировка. Текущите работи се извършват спрямо наличните средства в бюджета за съответната календарна година, разпределени за поддържане, и в зависимост от състоянието и класа на пътя.
В тази връзка Ви информирам, че в началото на месец юли са подготвени допълнителни задания за текущи дейности на територията на област Пазарджик, като за републикански пътища III-8003 в участъка село Блатница – Стрелча и III-801 Панагюрище – Стрелча е предвидено за изпълнение следното:
- дейности, свързани с осигуряване на видимост – изсичане на храсти и косене на тревни площи и отсичане на единични дървета, на обща стойност 52 105 лв.;
- отводнителни дейности – машинно подравняване на банкети и почистване на окопи с профилна кофа и почистване на свлачища, срутища и паднали камъни – на обща стойност 50 109 лв.
Заданията ще бъдат одобрени през следващата седмица и ще бъде възложено на пътноподдържащата фирма изпълнител по действащия договор за текущ ремонт и поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно управление – Пазарджик, която е „Европейски пътища“ АД – Пловдив, извършването на дейностите.
Относно хоризонталната маркировка на посочените участъци в края на месец юни от Областно пътно управление – Пазарджик, е изготвено допълнително задание за възстановяване на пътната маркировка по републикански път III-801, което е на стойност 48 776 лв., което също е в процес на одобрение.
След като приключи процедурата по одобрение, предвидените дейности ще бъдат незабавно възложени за изпълнение до края на строителния сезон.
През настоящата година на републикански път III-8003 в участъка от село Блатница до Стрелча ще се извършат и текущи ремонти по асфалтовата настилка. През следваща година ще се преценят възможностите за по-мащабни ремонтни работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплика?
Госпожо Клисурска, заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Министър, частично съм удовлетворена от това, което информирахте мен и жителите на община Стрелча, които се вълнуват от този проблем. Надявам се средства да бъдат отпуснати и за другия път. Там участъкът е не повече от пет километра – в трасето Панагюрище – Стрелча, за пътна маркировка.
Изразявам притеснение, защото през 2018 г. и 2019 г. такова уверение за полагане на пътна маркировка е дадено в тези участъци и то не се е случило. Надявам се то да се случи.
Репликата ми е свързана с належащия ремонт, който трябва да се случи в участъка между Блатница и Стрелча на републикански път III-8003.
Какво ми казвате Вие в отговор миналата година за този републикански път? Това, че е от изключително значение за общините Стрелча и Пазарджик и е основна транспортна комуникация.
Уважаема госпожо Министър, каня Ви лично Вас да дойдете и да видите в какво състояние е пътят, че всеки, който преминава по него ще се блъсне в асфалта. Той вече е в изключително лошо състояние. Това го казвате и Вие в отговор през миналата година за състоянието на точно този участък.
Аз смятам, че е изключително важно поетапно да бъдат планирани средства. В момента текат бюджетните процедури и искрено се надявам през следващата календарна година жителите на община Стрелча да получат категоричен отговор, че ремонт по този път ще има. Колите се блъскат в асфалта! Казвам го най-отговорно. Училищният автобус всеки ден минава по този път и кара децата от Блатница до Стрелча. Време е на този път и на жителите на община Стрелча да се обърне внимание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте, госпожо Министър – имате две минути.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Клисурска, разбирам Вашето притеснение, както и на жителите, които ползват този републикански третокласен път. Усилията на Агенция „Пътна инфраструктура“ в рамките на утвърдения бюджет за 2020 г. са да поддържаме едно нормално състояние на пътищата, така че те да бъдат безопасни за пътуване.
Разбира се, нуждите от ремонт на републиканската пътна мрежа са в пъти по-големи като финансов ресурс от това, с което ние разполагаме. В същото време ще отбележа само няколко пътя, които са на територията на област Пазарджик, които се ремонтират в момента, за да може Вие самите да си направите сметка колко средства се изразходват и че не е нежеланието на Агенция „Пътна инфраструктура“ да реагира с основен ремонт на този път, а всъщност финансовият недостиг е довел до това положение не само на този, но и на други третокласни пътища в държавата. Извършваме ремонт на пътя София – Белово – Пазарджик – Пловдив за 5 млн. лв.; на републикански третокласен път Пазарджик – Бошуля – Ветрен за над 2 млн. лв.; на второкласен път в чертите на Пазарджик II-37 от 123 до 125 км за 3 млн. лв.; път III-8043 Велинград – Горски пункт „Селище“ – Сърница от 0 до 47 км за 58 млн. лв.
Разбирам Вашето желание да помогнете на жителите. Аз също се ангажирам през тази година да се извърши текущ ремонт и осигуряване на безопасно преминаване по този третокласен път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Продължаваме парламентарния контрол с въпроси към министъра на вътрешните работи господин Христо Терзийски.
Въпрос от народния представител Тодор Байчев относно критерии и брой служители на Министерството на вътрешните работи, които имат право да ползват туристически ваучер за почивка на море в България.
Не знам за какъв ваучер говорите? Става въпрос вероятно за парите, които имат право да получат за почивка, в размер на 210 лв. Ваучерът е документ. Тук няма документи при тези действия.
Заповядайте, за да изложите въпроса си – имате две минути.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представител! На Министерството на вътрешните работи е възложено да изпълнява множество функции по опазване на обществения ред – такива бяха възложени и по време на пандемията COVID-19 – като охрана, патрулиране, извършване на проверки и също достатъчно други задължения, които те изпълниха, смея да твърдя, блестящо, при това при лоши метеорологични условия – в дъжд, сняг, студ, пек, без необходимите предпазни и защитни облекла.
Във връзка с това смея да твърдя, че обществото, правителството, Народното събрание даде висока оценка за изпълнението на поставените им задачи. Един израз на тази оценка е предоставянето на туристически ваучер за почивка на море в България – или поне така беше озаглавен предварително, след което на 15 юли Министерския съвет взе едно друго решение.
Имам към Вас следния въпрос: определен ли е броят на служителите от МВР, които имат право на туристически ваучер за почивка съгласно решение на Министерския съвет, изготвени ли са критерии, по които служителите имат право на тези ваучери, и съгласувани ли са с някого? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Байчев.
Господин Министър, заповядайте – имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, за да отговори на изискванията и очакванията на гражданското общество, Министерството на вътрешните работи предприема редица организационно-управленски мерки, като част от тях са насочени към изграждане на благоприятна работна среда и повишаване мотивацията на служителите чрез кариерно развитие, укрепване на социалния им статус, създаване на подходящи условия и възможности за почивка.
С оглед ограничаване разпространяването на COVID-19 полицейските органи са натоварени с допълнителни дейности, свързани с прилагането на противоепидемичните мерки, произтичащи от заповедите на министъра на здравеопазването – ограничаване на достъпа през гранично контролно-пропускателните пунктове на страната на граждани от рискови държави; осъществяване на контрол по изпълнение на разпоредените мерки, както и на контролно-пропускателните пунктове на входовете и изходите на областните градове, други населени места и определени райони, съдействие на представители на държавни органи и други.
За изпълнение на тези дейности е ангажиран голям ресурс на Министерството на вътрешните работи, като за известни периоди през месеците април и май бяха спрени отпуските на полицейските служители. Съвместно с лекарите те са на първа линия в борбата с разпространението на COVID-19 и със своя труд ежедневно допринасят за ограничаване на заразата и по-безболезнено преминаване на страната ни през тази епидемия.
За положените усилия и с цел допълнително стимулиране с индивидуални парични награди в размер на 650 лв. са наградени служители с полицейски функции, участвали в контрол и проверка на преминаващите лица и представените от тях удостоверителни документи на изградените КПП на входно-изходните пътища на областните градове, населените места и определените райони под карантина, и гранично-контролно пропускателните пунктове; физически контрол на лица, поставени под карантина; патрулно-постова дейност, пряко свързана с изпълнение на задачи по прилагане на издадените от министъра на здравеопазването заповеди за ограничаване разпространението на тази болест.
След като Министерският съвет на Република България определи със свое решение от 21 юли реда за ползване на помощта за основни туристически услуги и за вътрешен туризъм съгласно чл. 27, ал. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, съм възложил създаването на необходимата организация всеки служител, който има право на туристически ваучер за почивка, да може да се възползва от помощта след подаване на заявление. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Байчев, имате право на реплика – две минути.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Благодаря, ще се възползвам.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Виждам, че все още няма определен брой, тъй като министърът не ми отговори. Има създадена работна група, ред и правила, надявам се това да е така. Защо обаче въпросът ми е точно такъв и влизам в конкретика – тъй като министър Маринов, както и министър-председателят господин Борисов заявиха – единият, че са стимулирани 16 500 души. Това, ако трябва да бъде изпълнено решението на Министерския съвет за седем нощувки, са 102 хил. нощувки. Ясно е, че всеки един от тези хора няма да отиде сам на почивка, ще трябва със семейство, с жена или с дете, или вече стават нощувките 200 хиляди.
Това, което също ме притеснява, е, че Министерството на вътрешните работи няма възможността да поеме толкова нощувки предвид легловата база, с която разполага.
Следващото, което е смущаващо, е, че ще бъдат настанявани в частни хотели. В такъв случай в кои хотели, на какви критерии ще отговарят? И въобще създава се едно съмнение за, бих казал, корупционна схема, в която неволно ще влезе Министерството на вътрешните работи. Още повече че имах среща и със Синдикалната федерация на служителите на МВР, които не са участвали – подчертаха изрично, при вземането на решения за финансови стимули, и се е създало едно напрежение в системата. Сега се опасяват, че отново ще има напрежение в системата, тъй като не се търсят като един лоялен обществен партньор.
Другото, което трябва да се вземе предвид, е, че в почивните станции на МВР (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), приключвам, те ползват облекчения. Тези облекчения ще бъдат ли ползвани в други станции, защото, ако отидат някъде другаде, те са външни на съответната система и ще трябва да бъдат на свободен режим? Ако ползват примерно Евксиноград – почивната станция на Министерския съвет, това е за една нощувка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Байчев.
Господин Министър, дуплика?
МИНИСТЪР ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Байчев, на служителите от системата на Министерството на вътрешните работи, които пряко са осъществявали или осъществяват и в момента дейност, свързана с лечение и предотвратяване на разпространението или преодоляване на последиците от COVID-19, се предоставя помощ за ползване на основни туристически услуги за вътрешен туризъм на стойност 210 лв. Помощта се ползва еднократно в срок до 30 ноември 2021 г., през времето на отпуск на лицето за не по-малко от седем нощувки в обекти или категоризирани или регистрирани места за настаняване, като с предимство са обектите на дружествата, в които едноличен собственик на капитала е Националният осигурителен институт, болници за рехабилитация и балнеолечебни центрове, собствениците на държавата и почивните станции на министерствата и ведомствата по списък, приет от Министерския съвет. Това е списъкът, по който могат служителите да ползват тези услуги.
Във връзка с това до всички структури съм разпоредил да бъдат изготвени списъци на служителите, които имат право да получат помощ за ползване на основните туристически услуги за вътрешен туризъм и в срок до 6 август тази година – 2020, да бъдат предоставени в дирекция „Планиране и управление на бюджета“ в Министерството на вътрешните работи, след което с главния секретар ще вземем решение за утвърждаването на тези списъци и от пускането на съответните процедури. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Байчев, ако искате допълнително разяснение, мога да Ви предоставя пълен отговор на Вашите въпроси извън залата. Благодаря.
Преминаваме към въпроси към министъра на труда и социалната политика госпожа Деница Сачева.
Първият въпрос е от народния представител Георги Гьоков относно проблема на хиляди хора (около пет хиляди) с увреждания, които няма да получат пенсиите си в нормален (пълен) размер за месец юли.
Господин Гьоков, заповядайте да изложите без скоби Вашия въпрос.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател. Ще се постарая да е без скоби.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, разбира се, че въпросът вече не е актуален, но държах да го задам този въпрос заради подхода при решаването на проблема, а самият проблем бе да напомня, че хиляди хора с увреждания – пет хиляди човека близо, имаше реална опасност да не получат пенсиите си в нормален пълен размер за месец юли. Причината за това е извънредното положение от 13 март до 13 май и свързаното с него извънредно законодателство.
Според предложения от Министерския съвет и приет от Народното събрание Закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на Народното събрание на 13 март, решенията на ТЕЛК, които изтичат в този период – периода на извънредното положение, бяха служебно удължени с два месеца, тоест след края му до 13 юли. По този начин НОИ имаха основание да начислят и съответно да изплатят само половината пенсии – до 13 юли, а останалата част не.
Уважаема госпожо Министър, въпросът бе отправен към Вас, въпреки че очакванията бяха промените да бъдат инициирани от министъра на здравеопазването – към онзи момент Кирил Ананиев, който още на 19 юни съобщи, че проблемът е идентифициран. А и по-скоро очакванията при задаването на въпроса към Вас бяха да отговорите има ли механизъм Министерството на труда и социалната политика за подпомагане на тези хора – в случая около пет хиляди човека, при създалата се ситуация да останат на половин пенсия и с тази половин пенсия да се налага да се издържат и да купуват лекарства, дезинфектанти и така нататък.
По-скоро от тази гледна точка бяха очакванията да кажете каква е готовността на Министерството на труда и социалната политика да ги подпомага, ако не беше решен проблемът. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Госпожо Министър, заповядайте.
Имате три минути за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, както изложихте и във Вашия въпрос, създалата се ситуация е вследствие на това, че решенията на ТЕЛК продължаваха своето действие до 13 юли – след изтичане на датата на извънредното положение, но само три дни по-късно – след 13 юли, на 16 юли Народното събрание промени с § 20, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, и по този начин се даде възможност да се преодолеят последиците от това, че експертните решения бяха изтекли.
Така че в изпълнение на променения срок от НОИ, служебно са продължени всички ТЕЛК-ови решения до 31 октомври 2020 г. включително, сроковете за изплащане на пенсиите за инвалидност, както и на добавките за чужда помощ на лицата с определен срок на инвалидност, изтичащ през периода 13 март – 31 юли. От тази мярка общо са обхванати 13 461 лица.
Що се отнася до споменатите от Вас 5017 пенсионери, първоначално изплатените им пенсии до 13 юли са допълнително обработени и на същите лица вече към днешна дата – 31 юли, са преведени дължимите им суми, включително до края на месец юли. В случай че се беше стигнало дотам да няма такова решение, ние имахме готовност да предложим съответно еднократна помощ на тези лица, но, както виждате, направихме всичко необходимо да се справим в срок, така че съжаляваме за причиненото неудобство, но към днешна дата всички са получили своите пенсии в пълен размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Гьоков, предполагам, че няма да вземете реплика, тъй като въпросът е решен.
Все пак желаете да вземете думата.
Заповядайте – две минути.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, народни представители! Аз знам, че е решен въпросът, но държа да го продължим, ако щете дори и за да не се получава в бъдеще, защото пенсията за инвалидност се придобива, когато хората са загубили частично или напълно работоспособността си и в повечето случаи това е единственият им доход. И когато някой поставя под въпрос този доход – единствен доход, аз ще го нарека престъпление. Ще кажете, че е силна дума, но си е така.
Имаше реална заплаха тези пет хиляди души да останат само до 13 юли с пенсия. Да, вярно е, че удължихме за втори път срока и това доведе до тази ситуация, но законодателят, в случая вносителите на мерките, трябваше да ги преценят тези неща. По голямата част от тези хора са подали документи за преосвидетелстване в ТЕЛК, но така или иначе не им се случват нещата заради кризата с коронавируса.
Аз само взех думата и да Ви цитирам думите на една жена, на която няма да споменавам името, но която се обърна към нас. Тя казва: „Явно за тях другите неща са по-важни. Аз така го приемам, че аз не съм достатъчно важна, всички като мен не са достатъчно важни.“ Тя обвинява, и с основание може би, и Министерския съвет, и Народното събрание, но аз не искам да съм сред обвиняваните, и моите колеги също. Затова отправихме този въпрос и за да Ви кажа, че ние изчакахме дълго време да се оправят нещата, за които дадохте знак чрез министъра на здравеопазването, че се идентифицирали още на 19 юли проблема, но като видяхме, че не го решавате, внесохме наши предложения за промяна в Закона за мерките по времето на извънредното положение.
В заключение само ще кажа, че отново решихте въпроса, но порочно, между първо и второ гласуване в Преходните и заключителните разпоредби, забележете, на Закона за публично предлагане на ценни книжа! Не се прави така, госпожо Министър, защото това срива и малкото останало доверие в Народното събрание и неговата законодателна дейност.
Но иначе и аз благодаря от името на тези хора, че се реши проблемът им. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Дуплика ще ползвате ли? Не. Правилно.
Да преминем към следващия въпрос – на народните представители Светла Бъчварова-Пиралкова и Георги Гьоков, относно мерки за преодоляване на кризата в сектор „Гори и горско стопанство“.
Кой ще изложи въпроса?
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЬОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Разпространението на вируса доведе до затруднения, даже и до временно затваряне на стотици, даже бих казал хиляди бизнеси в България, други пък работят с минимален капацитет, трети очакват намаляване на обороти печалби, продажби и така нататък. По-лошото за икономиката обаче е, че се очаква в следващите месеци, когато хиляди хора у нас ще продължат да остават без работа или ще трябва да работят с намалени заплати.
Не прави изключение в това отношение и сектор „Гори и горско стопанство“. Даже той е един от най-засегнатите от кризата – това се отнася както за държавните горски предприятия, така и за всички заети в дърводобива.
Политиката на програмите и схемите за заетост, реализирани със средства от Европейския съюз, в този сектор и другите, свързани със земеделие и гори, се изключват. И тъй като за тях са предвидени пари в други отделни специализирани за тези отрасли сектори програми и схеми, това се пренесе и в националното ни законодателство. По всяка вероятност това е и причината „Земеделие и гори“ да са изключени от мерките за подкрепа на правителството, свързани със сегашната криза от вируса. Но това поставя сектора на колене.
И въпросът е: какви мерки ще предприемете за подпомагане на сектор „Гори и горско стопанство“ за преодоляване на последствията от продължаващата криза? Отговорът на въпроса става все по-наложителен, защото очакванията са, че икономиката ще започне възстановяването си едва в началото на 2022 г. Дотогава тези работещи в сектор „Гори и горско стопанство“ няма на какво друго да разчитат, освен на адекватно отношение от страна на държавата към техния сектор. Така че въпросът наистина стои на дневен ред. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател на Народното събрание, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Гьоков! Четири месеца след решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение в страната е ясно, че пандемията промени ситуацията на пазара на труда.
В началото на пандемията се наблюдаваше нарастващ поток от безработни лица, а най-честата причина за загуба на работни места беше влиянието на коронавирусната инфекция. През месец юни се отбелязва спад с 22 хиляди на регистрираните безработни лица спрямо месец май 2020 г. Данните показват също така, че от началото на кризата до 22 юни над 107 хиляди безработни лица са постъпили на работа. Данните за регистрираните безработни лица показват, че въведените забранителни и ограничителни мерки за ограничаване на коронавируса не засегнаха директно Сектора на горите и горското стопанство. Регистрираните безработни показват, че в сектора „Гори и горско стопанство“ няма сериозно повишаване на безработните лица.
От началото на кризата в бюрата по труда са се регистрирали общо 1427 лица, които са работили в горскостопански дейности. Това са предимно сезонни работници в дейности като залесяване, почистване на сечища, дърводобив, работници в разсадници и други.
Министерството чрез Агенцията по заетостта предлага различни възможности безработните лица, работили в горскостопански дейности, да бъдат наемани на работа, включително и в други сектори на икономиката. При необходимост те могат да бъдат насочени към различни видове обучения, които да ги подпомогнат в процеса на търсене на работа.
По стартиращите от 3 август 2020 г. – следващата седмица, регионални програми за заетост ще се наемат на работа 2309 безработни лица и затова са осигурени 6 млн. 344 хил. лв. Безработните лица ще се наемат, за да извършват широк спектър от дейности, като поддържане на пътна мрежа, паркове, градини, детски и спортни площадки, събиране и извозване на отпадъци, извършване на лесокултурни мероприятия и други.
Министерството на земеделието, храните и горите отговаря за държавната политика в областта на горите и горското стопанство и в съответствие със своите правомощия следи развитието на сектора и при необходимост предлага мерки за подпомагането му. Искам да Ви уверя, че Министерството на труда и социалната политика следи ситуацията на пазара на труда, ще продължи да предприема действия, целящи смекчаване на негативното въздействие върху хората и бизнеса, както и насърчаване на запазването на заетостта.
Ще продължим също и сме готови да предприемем мерки в спешен порядък по отношение повишаване на възможностите на безработните лица от сектора на горите и горското стопанство да заемат своя работа съобразно програмите, за което вече споменах по-горе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика ще ползвате ли?
Заповядайте, госпожо Бъчварова – имате две минути.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, не съм доволна от Вашия отговор, защото въобще не отговорихте на зададения въпрос за състоянието на сектор „Гори и горско стопанство“. Трябва да Ви информирам, че този сектор е един от най-важните в страната и 74% от горите се стопанисват от държавни горски предприятия. Те са шест на брой, 7 хиляди души работят, възлагат дейности, свързани със стопанисването на горите, с лесозащитни дейности в горските пътища и са в изключително тежко положение по отношение на осигуряване на средствата за работни заплати, така че Вашата информация колко са безработни, това са по-скоро в дърводобивните фирми, които също срещат затруднения.
Секторът е в криза. На 27 май е проведена видеоконференция на генералните директори на горското стопанство. Всички страни – членки на Европейския съюз, са казали, че има намаление на приходите в горите поради мерки, които са предприети в COVID. Унгария предоставя в момента 70% от заплатите на заетите в горския сектор. Полша счита, че в дългосрочен план негативните последици ще бъдат много сериозни, тъй като застрашават устойчивото управление на горите и неговото стопанисване. Франция създава фонд. Само България Ви казва, че няма абсолютно никаква нужда да се прави каквото и да е, защото, виждате ли, имаме 1000 безработни. Говорим за държавни горски предприятия със заети, които не могат да си осигурят изплащането на работните заплати.
Много моля да се обърне специално внимание! Имате мерки. Говорим за мерки – 60/40, поемане на работните заплати, защото в противен случай ще се окажем в криза, при която няма кой да стопанисва тези гори, и ще създадем изключително голям проблем на страната.
Това беше моят призив, а Вие си говорите общи приказки, свързани с това как не виждате криза в сектора. Криза в сектора има, но Министерството на земеделието, храните и горите се интересува само от земеделските мерки, горският сектор се неглижира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Дуплика ще вземете ли?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Това, което казах в отговора на въпроса, се отнасяше до безработните, които са регистрирани при нас и за които ще има мерки, свързани с регионалната заетост. По отношение на мярката 60/40 за сектора за селско стопанство и гори има ограничения, въведени по линия на Европейската комисия, които не ни разрешават да направим тази нотификация, за която говорихме няколко пъти.
Но по отношение на бъдещата мярка 60/40, на новия дизайн, който ще бъде в последните три месеца от тази година, ние сме готови да предложим мерки, които да се отнасят конкретно до сектора за горско стопанство в сферата на заетостта.
Още веднъж подчертавам, че всички секторни политики се водят от съответните секторни министерства. Ние се опитваме да навлезем в спецификата на всички колеги, но все пак в този конкретен случай имахме и ограничения, които произтичаха от изискванията на Европейската комисия за това да има разделение на различните програми, по които се финансират проекти в този момент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сачева.
С това въпросите към Вас приключиха. Успешна работа в Министерството на труда и социалната политика! Министерството Ви очаква.
Следващият въпрос е към министъра на образованието и науката господин Красимир Вълчев.
Въпрос ще зададе народният представител Николай Цонков относно условията на труд в детските градини.
Господин Цонков, разполагате с две минути.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председателстващ.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е продиктуван от важността, която имат детските градини и тяхната роля в системата на предучилищното и училищно образование, още повече в последните седмици все повече става актуален въпросът за местата в детските градини.
Искам да Ви посоча няколко факта в тази посока, свързани с условията на труд в детските гради, включително и заплащането, което не е никак маловажно, говорейки за педагогическия помощния персонал в детските градини. Броят на децата по принцип би трябвало да бъде 20 – 25 в група. Оказва се, че в София и в по-големите градове те стигат до 33 – 35 деца. Това означава, че много по-трудно се работи с толкова много деца. Вие знаете, че индивидуалният подход е много важен и работата с всяко едно дете, особено в такава начална възраст.
Ето защо трябва да се помисли по този въпрос. Това е сериозен проблем, също така на фона на нарастващия недостиг на места. Заплащането на педагогическия персонал също е важен. Бих искал да разбера какво е виждането на Министерството по този въпрос?
Има големи различия и по отношение на детските градини – както в едно населено място, в един голям град, така и между градовете. Това също създава един проблем, който би трябвало да се реши по отношение на мотивацията в детските градини, така че бих искал да разбера в тази връзка: какво е виждането наистина на Министерството на образованието и науката по отношение на заплащането, условията на труд? Как могат да бъдат подобрени те? Очаквам Вашия отговор, господин Министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Цонков.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, там, където има изчерпателни и задълбочени международни анализи за ефективността на различните публични програми, показват, че с най-висока норма на обществена възвръщаемост от всички публични програми са разходите за образование и в частност разходите за предучилищно образование.
Защо е толкова важно предучилищното образование? Защото в тази възраст в най-голяма степен се формират познавателните, социално-емоционалните и най-вече езиковите умения на децата. Много е голяма разликата между децата, които са посещавали детски градини, и тези, които не са посещавали. Отчитат го международните изследвания. Най-добре го виждат началните учители, затова предложихме промените в Закона за предучилищното и училищното образование за задължителния обхват на децата на четири години, защото това е една силна интеграционна мярка, но в много голяма степен спомага и за образователното и интелектуалното развитие на децата в тази възраст. Оттам нататък основният фактор в системата на предучилищното образование е учителят.
Учителите в детските градини са при равнопоставени условия относно заплащането с тези в системата на училищното образование. Когато говорим за увеличение на възнагражденията за учителите в системата на училищното образование, то се отнася и за учителите в системата на предучилищното образование. Тази година като държава ние даваме малко над 1 млрд. лв. повече, отколкото през 2017 г. за възнаграждения на педагогическите специалисти. Казвам за педагогическите специалисти, защото освен учители имаме психолози, педагогически съветници, знаете още няколко групи – логопеди, това е по-обобщаващият термин. Това увеличение е близо 74% за три години.
С четвъртата крачка догодина трябва да достигнем близо двойното увеличение и заплатите на учителите да станат над 125%, може би над 130% от средните за страната. Това ще позволи в дългосрочен план и ние да обезпечим системата с педагогически специалисти.
По-малък проблем имаме с обезпечаването на системата на предучилищното образование, отколкото системата на училищното образование, особено по някои дисциплини. Като цяло и приемът в професионално направление „Педагогика“ е доста по-добър, запълва се, дори се увеличи през последните години. В резултат и на увеличението на възнагражденията и заради това че направихме професионалното направление приоритетно, даваме втори стипендии на студентите и допълнително финансиране на училищата, но като че ли изостава приемът в професионално направление „Педагогика на обучението по…“, където са учителите по предмети. Тоест по отношение на възнагражденията това е професионалната група с най-висок ръст на възнагражденията.
По-големите проблеми са свързани с това, което казах, че има малки и отдалечени общини, в които по-трудно се осигурява достъпът. Затова беше регламентирано и допълнително финансиране за малки и отдалечени общини или детски градини в малки и отдалечени общини. Отделно за детски градини с концентрация на лица от уязвими групи, където се работи по-трудно. Това са обикновено деца от ромски произход, но и не само – обикновено, най-вече деца с по-ниско образование на родителите, при които липсва отношение към образованието. Там тази интервенция на педагогическото взаимодействие с учителя е критично важна. Ако ми позволите още съвсем малко и ще продължа във втората част.
Големият брой деца е проблем в големите градове наистина, затова трябва да се правят инвестиции. Само в южните квартали на София с близо над 300 хиляди души се е увеличило населението. Затова и вчера бяха гласувани допълнителните 50 милиона само за Столична община, преди това още 15 милиона и цялостна програма за 210 милиона за строеж на детски градини, ясли и училища, тъй като и училищата са важни, но по-голямата част от средствата ще отидат за детски градини. Ще продължа с изложението си по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Цонков, заповядайте за реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, донякъде съм удовлетворен от отговора на въпроса. Първо, в Европа средният брой деца в група е 10, тоест имаме, особено в големите градове, чувствително намален брой деца, защото, пак казвам, това гарантира индивидуалния подход, работата с детето, оттам сигурност, гаранциите за родителите и естествено гаранция за личностно развитие на децата, което е много важно, както и Вие казахте, в тази начална възраст.
Другият проблем, на който специално бих искал да обърна внимание, са помощник-възпитателите. Оказва се, че те са на минимална работна заплата. След удръжките получават нищожните 470 – 500 лв. Имайте предвид, че те вършат не по-малко работа от останалия персонал. Тук говоря за случаи в София, където условията на труд са по-добри.
След това искам да обърна внимание, че поради липсата на средства в голяма част от общините има проблем с децата със специални образователни потребности, тоест липсата на ресурсни учители. При това се получава също един дисбаланс при възпитанието на децата в групите.
Също така материалните условия, включително и в София, между детските градини. Трябва да се помисли как да се изравнят тези материални условия. Има много примери, в които учители работят на няколко места, за да могат да компенсират и да получат една нормална и достойна заплата.
С други думи приоритетът на премиера още от 2005 г. беше да се реши проблемът с детските градини. Тогава той каза, че ще го реши – когато беше в зародиш, а 15 години по-късно проблемът не е решен. Само ще Ви цитирам – Баташкият водносилов път е направен за четири години. Всички сами можете да проверите за какво сериозно съоръжение става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Преминаваме към следващия въпрос – отново от народния представител Николай Цонков, относно финансиране на системата на висшето образование.
Господин Цонков, заповядайте. Имате две минути за въпроси.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председателстващ.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Ние сме си говорили с Вас многократно по отношение на проблемите, които продължават в системата на висшето образование. Тази система от няколко години се реформира, също бяха направени съществени изменения на Закона за висшето образование, които касаят донякъде финансирането, управлението на всеки един университет и висше училище. Всичко това е добре, ще видим промените до какви резултати ще доведат, но в условията на пандемия се оказва, че основният проблем, който остава и съществува, е финансирането на цялата система и ще Ви кажа защо.
От една страна, имаме едни постоянни разходи на университетите, които те трябва да направят, независимо дали студентите са там присъствено, или занятията, които се водят, са дистанционно, онлайн. Става въпрос например за общежитията, само че по отношение на общежитията спадът е в приходите, защото студентите не плащат наеми в този период на пандемия и в този смисъл трябва по някакъв начин да бъдат компенсирани университетите за тази дупка, която се отваря в техните бюджети.
От друга страна, имаме намаляване на броя на студентите, които са в държавна форма на обучение – държавна поръчка, което обаче също води след себе си намаляване на финансирането за университетите и тук виждаме също, че се увеличава тази финансова дупка.
Затова искам да Ви попитам: какво предвижда Министерството като мерки и действия по отношение на финансирането на системата за висше образование, какви са вижданията Ви в тази посока? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Цонков
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, към Министерството на образованието и науката като второстепенни разпоредили с бюджет са 33 държавни висши училища, с изключение на четирите военни висши училища към министъра на отбраната и Академията на МВР към министъра на вътрешните работи. Ние следим ежемесечно изпълнението на техните бюджети, особено през тези месеци на пандемична ситуация в условията на COVID-19. Накратко, каква е ситуацията, съпоставена с миналата година?
Миналата година на шестмесечието висшите училища са имали приходи в размер на 165 млн. лв., а тази година имат приходи за първите шест месеца 159 млн. лв., тоест имаме 6 млн. лв. намаление на приходите. Това не са толкова семестриални такси, колкото приходи от ползване на услуги, и от наем, това, което Вие казахте. Една голяма част от висшите училища са отдали собственост под наем, отделно имаме и непостъпили приходи от „Студентски столове и общежития“ най-вече.
От друга страна, по отношение на разходите също имаме намаление от 6 млн. лв., но имаме увеличение на разходите за персонал с 8 милиона, което е нормално – 267 на 274, тъй като ежегодно висшите училища имат ръст на възнагражденията, но пък имаме и намаление на средствата за издръжка с 12 милиона – близо една шеста. Тоест имаме пропуснати приходи, но имаме и пропуснати разходи.
Отделно от това трансферът от държавния бюджет е увеличен с 28 млн. лв. На годишна база сме предвидили 50 милиона увеличение – една част е разпределена по субсидията за издръжка на обучението, но и една част са допълнителни разходи, които правим, от бюджета на Министерството на образованието. Тук е много важно да уточня, че говоря средно. Много е условно, когато се говори средно, защото има и висши училища, които са в много добро финансово състояние, и такива, които не са в толкова добро, но средно картината показва, че балансът на висшите училища е по-добър от миналата година – 6 милиона намаление на приходите, 6 милиона намаление на разходите, но 28 милиона увеличение на трансфера.
За разлика от стопанските субекти, висшите училища по бюджетни организации нямат намаление на основните постъпления. Това са приходите от такси за обучение и от трансфер. Положителният им резултат се е увеличил спрямо миналата година с 28 милиона и имаме 33 милиона излишък към полугодието. Това не означава, че те няма да направят допълнителни разходи, този излишък ще се стопи, но като цяло висшите училища имат наличности по сметки в размер на 431 милиона. Това са им разходите за осем месеца – 431 милиона е впечатляваща сума, бих казал, доста голяма на фона на годишния им бюджет. Миналата година по това време са имали 379 милиона, тоест те продължават да увеличават наличностите си по сметка – спестяванията. В началото на годината са били 405.
В същото време, бях започнал да Ви казвам, имаме висши училища с трудности. Тези трудности са заради обективни и субективни фактори. Най-големи трудности има в Стопанската академия в Свищов. Затова беше одобрена Програма за оптимизация и консолидация. Тази програма има за цел да стабилизира висшето училище, но не само за тази година да го стабилизира, но и да направи то от своя страна усилие, така че през следващите години да влезе в един устойчив режим на финансово функциониране. По същия начин бяха одобрени и средства на Минно-геоложкия университет в по-малка сума.
Така че ние следим всяко едно висше училище, подпомагаме ги по линия на капиталови разходи. Две национални програми вече са готови, които ще ги финансираме допълнително, в ход е и стартирането на операция „Модернизация на висшите училища“ (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) на стойност 40 милиона по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – ще продължа във втората част.
Това са все мерки, които са по-скоро извън ситуацията с COVID и пандемията, така че след това ще Ви кажа какво конкретно предвиждаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Цонков, реплика.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председателстващ.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Да, приемам това, което казахте във Вашия отговор. Всъщност реформата, която сега върви във висшето образование, налага, както знаете, силно съкращаване на бройките държавна поръчка, което се оказва, плюс пандемичната обстановка, голям проблем. Защото, макар да не говорим, че имаме пряка връзка между субсидията за университетите и броя студенти, оказва се, че все още тази връзка е много силна.
В УНСС има сериозно намаление, знаете, на студентите, което обаче отваря и много голяма дупка в бюджета извън обстоятелствата, които съществуват – говоря принципно по отношение на финансирането.
От друга страна, наистина тази обстановка създаде проблеми за университетите по отношение на финансирането. Аз знам, че Вие сте въвели един коефициент, който да компенсира донякъде финансирането на университетите, който обхваща и науката, и други важни показатели, само че той покрива горе-долу на 20% това, което е необходимо, от намалените разходи. Така че едно от възможните решения е единният стандарт – разходите за един студент да бъдат увеличени, въпрос на сметки с колко, и другото – целеви капиталови вложения по отношение на дистанционното онлайн обучение.
Защото имаме първоначални, големи разходи, които трябва да бъдат направени, включително и за учебници, които, знаете, че са различни по структура и съдържание от останалите учебници. Това всичко струва пари и трябва целево също да бъдат отпуснати средства, включително и за науката. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Оказва се – приключвам, че 2009 г. парите за наука са 0,35% от БВП, а сега са 0,12, тоест не трябва науката да минава на задно място. Напротив, и това е инструмент за интервенция в тази система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Цонков.
Господин Министър, имате право на дуплика – две минути.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Като продължение от отговора ми. Висшите училища имат постоянни разходи, но имат и постоянни приходи. Може би това разминаване, което Вие засегнахте в първата част на Вашето изложение, най-вече е при студентските общежития и столове и затова планираме да променим нормативната уредба с една разпоредба, която да казва, че независимо дали са отчели нормативите за леглоден и храноден, могат да си усвоят субсидията и по този начин това ще позволи да си покрият постоянните разходи.
В намалението на студентите е необходима промяна. Крайната масовизация доведе до избуяване на нерационално търсене на висше образование, най-вече в социалните, стопанските и правните науки. Частните висши училища неслучайно отговориха с предлагане, пък и много държавни висши училища. Най-драматично е намалението в професионално направление „Икономика“ – със 60% на държавно финансиране и прием. Ние го компенсираме, да, прав сте, но може би с една година закъснение го компенсираме. За тази година и за следващата най-голямото увеличение ще бъде на норматива за професионални направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, които бяха и с най-ниските нормативи за финансиране на един учащ.
Така че мислим по един и същ начин. Тоест ние настройваме системата към това да работи с по-малко студенти, но с по-високо финансиране на един учащ, и то е така. Ние намалихме прием с държавно финансиране от 58 на 38 хиляди годишно, в това число магистър след бакалавър, но както виждате, държавната субсидия се увеличава ежегодно. Тоест с повече от намалението, така че да компенсира и намалението на таксите. Съкращаването на бройките е необходима цел. В много висши училища беше нулиран приемът в професионално направление „Икономика“, което пък дългосрочно е добре за Университета за национално и световно стопанство.
Целеви средства, да, трябва да има, горе-долу вече имаме яснота. Може би около 200 милиона ще бъдат предоставени на системата на образованието, 10 млн. лв. по инструмента на Европейския съюз REACT-EU, които ще бъдат насочени точно към подпомагане на създаването на условия за обучение в електронна среда, но това е общо за системата на училищното и на висшето образование.
Казах Ви за операцията, която стартира. Не знам имало ли е друга година, в която да има повече разходи за наука, които да се правят. Това е, от една страна, защото по линия на бюджета вървят националните програми (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), обектите от националната пътна карта, но и защото стартираха в най-голяма степен. Тази година се правят най-много разходи по линия на центрове за върхови постижения, центрове за компетентност, които се финансират от Оперативната програма. Разбира се, винаги има още какво да се желае. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър. Приятна работа Ви желая до края на работния ден.
Сега преминаваме към въпроси към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров. Въпросът е от Георги Гьоков относно действия на Министерството на околната среда и водите след решение № 9658 от 15 юли 2020 г. на Върховния административен съд на Република България.
Господин Гьоков, Вие сте нашият фронтмен днес – трети въпрос в този парламентарен контрол, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Имах още два, ама ги отложиха.
Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, с решение от 15 юли 2020 г. Върховният административен съд на Република България отменя решение от 9 декември 2019 г. на Административен съд в гр. Стара Загора, като вместо него постановява: „Отхвърля жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ – гр. София. Тоест, отменено е решението на Старозагорския административен съд, с което се задължава да бъде подложено на оценка на въздействие върху околната среда и водите горенето на отпадъци в ТЕЦ „Брикел“. Решението е окончателно. Сега централата ще може да гори безпроблемно 49,99 тона битови отпадъци дневно, защото ОВОС е задължителен при 50 тона горене на отпадъци на денонощие, и да замърсява Гълъбово и Раднево, област Стара Загора, пък и България, без да е длъжна да прави екологична оценка за въздействието върху околната среда и здравето на хората. Това на практика означава решението на Върховния административен съд, наречено от медиите „изненадващо“, с което се отменя решението на Старозагорския административен съд, задължаващо Регионалната инспекция по околна среда в Стара Загора да преразгледа решението си дали централата трябва да има екооценка.
В обществото ни битува схващането, че решенията на съда не се коментират, те се изпълняват, но според мен в една демократична държава, каквато би трябвало да е България, решенията на съда не само могат, а е и задължително да се коментират, особено когато са застрашени здравето и живота на огромни групи хора, каквито в случая са живеещите около въпросната централа. И особено когато решенията на съда са в нечия изгода, когато са от голям обществен интерес и с далече отиващи последици. Но в случая това е въпрос от съвсем друго естество, а не по-малко важен е и въпросът, който Ви задавам: какви действия, включително административни и законодателни промени, ще предприеме Министерството на околната среда и водите в защита на хората от региона и за чистота на България? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! ТЕЦ „Брикел“ ЕАД е действаща горивна инсталация за експлоатация на която, съгласно изискванията на Закона за опазване на околната среда, е издадено комплексно разрешително през 2011 г. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда. Съгласно действащото към момента комплексно разрешително на оператора, е разрешено изгаряне в ТЕЦ само на лигнитни въглища. През 2018 г. „Брикел“ внася в РИОСВ – Стара Загора, уведомление за инвестиционно предложение, с което иска замяна на част от използваното твърдо гориво с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти. За инвестиционното предложение е проведена процедурата по реда на Глава шеста с решение от 16 юли 2018 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора, с характер да не се извършва ОВОС. Постановеното решение е оспорвано пред Административен съд – Стара Загора, от Сдружение „За земята – достъп до правосъдие“, като Административният съд отменя решението на директора на РИОСВ. „Брикел“ обжалва решението на Административния съд пред Върховен административен съд и с решение от 15 юли 2020 г. Върховният административен съд потвърждава решението на директора на РИОСВ – Стара Загора.
Следва да се отбележи, че постановеното решение на Върховния административен съд не отменя задълженията на „Брикел“, произтичащи от изискванията на Закона за околната среда, а именно: при решение на дружеството да замени част от използваното твърдо гориво лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти „Брикел“ ЕАД следва да подаде информация до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за планираната промяна в работата на инсталацията.
В Закона и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексните разрешителни са разписани редът, начинът и процедурата при определяне на приложима процедура, като в случай че планираната промяна в работата на инсталацията е съществена, от компетентния орган – Изпълнителната агенция, се стартира процедура по издаване на ново комплексно разрешително.
В допълнение Ви информирам, че РИОСВ – Стара Загора, осъществява стриктен и текущ контрол по отношение на „Брикел“, като в периода на обжалване от 2018-а до месец юни 2020 г. са извършени 47 проверки, констатирани са нарушения по изпълнение на условията в действащото комплексно разрешително и са издадени 13 броя наказателни постановления със съответните санкции по тях.
В заключение искам да кажа, че е разбираемо, че Вие искате това, което направихме в Бобов дол, това, което направихме в Перник, да започнем да го правим и в Стара Загора, само че един министър може по един-два ТЕЦ-а годишно да оправи, не може всички наведнъж за шест месеца. Въпреки това ще приложим всички законни и други приложими способи, с които да не допуснем продължаване на замърсяване в поверения Ви регион – там, откъдето сте избран като народен представител. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Не можах да разбера какви са тези други способи освен законните, но предполагам, че нямате предвид някакви силови методи. (Оживление.)
Господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Господин Министър, аз Ви благодаря за отговора. Не се съмнявам в това, че Вие ще направите всичко възможно за успокояването на хората и най-малко за защита на здравето и на живота им. Само искам да спомена нещо покрай тези решения, защото това сериозно развълнува обществото, а пък въпросът е с голям обществен интерес в региона, че в Доклада за България относно прегледа на изпълнението на политиките за околната среда за 2019 г. на Европейската агенция за околна среда се посочва, че България не е предприела никакви структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за хармонизиране на целите за качеството на въздуха със специфични ключови секторни политики. И това решение, аз съм сигурен, че Вие не мислите, че подобни ситуации с решението на съда – а решението на съда е станало възможно благодарение на законодателството, което имаме – изчистват по някакъв начин имиджа на България като страна с проблеми за чистотата на околната среда и на водите.
На фона на увеличаващия се внос, той може би вече не се увеличава така, но през 2019 г. имаше увеличаващ се стремително нагоре внос на отпадъци и на боклуци от други държави. Създава се сериозно напрежение в обществото и по никакъв начин не отговарят на тенденциите в съвременното развитие на енергетиката и на всички други неща, които водят до замърсяване на водите.
Не знам как Ви звучи на фона на това, че Европейската комисия там говори за зелена енергия, за затваряне на въглищните ТЕЦ-ове, пък изведнъж разрешаваме на един ТЕЦ да гори отпадъци. Сигурно е по-икономично, сигурно трябва да се горят отпадъци, но когато става по начини, които внасят напрежение, не е допустимо.
Въпросът ми – уточняващ, или както щете, е: мислите ли да направите някакви законодателна инициатива в тази посока за подобряване на законодателство, което да не допуска такива решения на българските съдилища? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, ще съблюдавам стриктно решението на съда и ще го прилагам така, както е постановено. Успоредно с това ще помогна на Народното събрание за всякакви законодателни бързи инициативи. Надявам се в следващата сесия Вие самият да сте инициатор на част от тях.
Споделям виждането на всички, живеещи в Старозагорски регион, че замърсяването е проблем. То е проблем от 60-те години. Надявам се ние съвместно да го решим. Аз имах само шест месеца възможност, Вие имате вече няколко мандата. Успоредно ще продължим за в бъдеще да решаваме този проблем. Надявам се да стане по най-добрия начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, искам да направя едно изказване в качеството си на министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Министърът на чистия въздух и чистата вода иска да сподели своите чисти помисли, така ли?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Споделете ги, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Симеонов – господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми квестори, стенографи, компютърни експерти, уважаеми служители на Народното събрание, уважаеми служители на Българското национално радио и Българската национална телевизия! Днес е последният ден на тази сесия в Четиридесет и четвъртото народно събрание. От есента дейността на парламента се премества в друга сграда. Днес като министър на околната среда и водите на практика съм последният министър, който отговаря в парламентарен контрол в тази сграда, в тази зала и от тази трибуна. Имах честта тук да бъда пет години народен представител – в два парламента, включително заместник-председател и председател на няколко парламентарни комисии.
Искам да благодаря и да изкажа почит и уважение на всички, които са заставали на тази трибуна!
От днес тази сграда остава в историята. Позволете ми за последен път да прочета текста на клетвата от Конституцията на Република България – чл. 76, ал. 2, в която всички народни представители, депутати в тази сграда, премиери и министри са полагали: „Заклевам се в името на Република България (присъстващите в залата народни представители стават) да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“
Уважаеми господин Председател, на Вас се пада честта да съобщите датата, часа и мястото на следващата парламентарна сесия и да закриете последното заседание в тази сграда, след което тя да стане част от българската парламентарна история, с която всички ние трябва да се гордеем.
Още веднъж благодаря! За мен беше чест! Да живее България! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да живее България!
Благодаря, господин Димитров.
Начинът, по който започнахте, силно ме притесни. Помислих, че ще си подадете оставката, но слава богу… (Оживление.)
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Следващото заседание на Народното събрание ще се проведе в новата пленарна зала в Народно събрание 2 – бившия Партиен дом, на 2 септември 2020 г. от 9,00 ч.
Приятна почивка. (Звъни.)

(Закрито в 13,24 ч.)


Председател:

Цвета Караянчева


Заместник-председатели:

Емил Христов
Валери Симеонов


Секретари:

Александър Ненков
Николай Александров