Председателствали: заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, заемете местата си.
Моля, режим на регистрация.
Ще изчакаме, има проблем с регистрацията.
Ще направим нов опит за регистрация.
Отменете регистрацията.
Нова регистрация – след 10 минути.

Открито в 9,10 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Ще Ви запозная с Проекта на програмата за работа на Народното събрание за периода от 9 до 11 септември 2020 г.:
„1. Прекратяване пълномощията на народен представител.
2. Проекти на решения за промени в парламентарни комисии и делегации. Вносители са народните представители Даниела Дариткова; Дора Христова; Гергана Стефанова; Даниела Дариткова; Халил Летифов.
3. Законопроект за ратифициране на Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България. Вносител е Министерският съвет.
4. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование. Вносител е Министерският съвет. Проектът е приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г.
5. Проект на решение за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията. Вносител е Министерският съвет – точка първа за четвъртък, 10 септември 2020 г.
6. Законопроект за оттегляне от резервата, направена от Република България по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета в Ню Йорк на 28 септември 1954 г. Вносител е Министерският съвет – точка втора за четвъртък, 10 септември 2020 г.
7. Второ гласуване на Законопроекта за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание. Вносител е Министерският съвет. Приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г. – точка трета за четвъртък.
8. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи. Вносител е Министерският съвет – точка четвърта за четвъртък.
9. Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Вносител е Министерският съвет.
10. Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Вносител е Министерският съвет – точка втора за петък, 11 септември 2020 г.
11. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване за представената Ви програма.
Гласували 184 народни представители: за 117, против 43, въздържали се 24.
Предложението е прието.
Декларация от името на група – заповядайте, господин Симов.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Днес се навършват 76 години от промяната на 9 септември. (Шум и реплики. Народните представители от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“, ОП, Нечленуващи в ПГ, ДПС и голяма част от ГЕРБ напускат пленарната зала.) Тази дата продължава да предизвиква политически страсти, които показват най-малкото, че в нея има живот и че е скрита някаква истина. Сбогом!
За да стигнем до тази истина обаче, трябва да минем през тонове политически инсинуации, през медийно мракобесие, през псевдоисторическо шарлатанство и целенасочени лъжи, а очевидно и през напускащи депутати. С други думи – днес е модерно да се говори само лошо за 9 септември.
Аз ще постъпя по различен начин, ще кажа хубавото. Когато легионите на реваншизма се опитаха да превземат учебниците по история, от тях със злоба беше изхвърлено всичко, което дори само намеква за битката срещу фашизма в България. Трябваше да се научим да вярваме, че в България фашизъм не е имало, и това направи избитите без съд и присъда хиляди жертви на кафявата чума абсолютно неудобни. Техният живот и идеали просто не се вписваха в извратената версия на историята, която се опитаха да ни пробутат.
Преследвани веднъж приживе, жертвите на българския фашизъм станаха отново обект на гонения и този вятър от тъмни страсти не подмина и най-светлите образи на Никола Вапцаров, на Христо Смирненски, на Гео Милев.
Но аз обещах да говоря за хубавото. Каква държава е България през 40-те години на миналия век? Можем да изхвърлим на боклука всички митове за една от най развитите държави в Европа, която тъне в лукс, удоволствие и дантели. Учебникарската история винаги е пленник на политическата баналност на ежедневието, обаче истинската история принадлежи на народа и заради това ще се опитам да възстановя образа на България по спомените на двамата ми дядовци.
Единият ми дядо е от село, близко до Пловдив, което се нарича Конуш – село, в което е кошмар да живееш пролетно време по онези години. В него няма нито една асфалтирана улица и заради калта напролет децата е трябвало да се придвижват на кокили. Няколко поколения живеят в една къща, обработват едно парче земя, на практика не разполагат с никакви пари, а живеят като първобитни хора с размяна на стоки. Властта изобщо не мисли за тях, а и самата идея за власт изглежда странно в едно село, което, въпреки че е на чернозем, тъне в абсолютна мизерия.
При другия ми дядо положението е абсолютно същото. Той е от село на име Съдийско поле – на седем километра от Нова Загора. И нека да не се заблуждаваме: в онази царска България седем километра се равняват на разстоянието до Луната. Изостанало, абсолютно немодерно село със земеделие от XVII век. Когато цяла Европа използва трактори, в България се оре с магарета и волове. Всъщност именно този образ трябва ясно да пречупи идеологическата лъжа за благоденстващото царство.
На всичкото отгоре тази държава става съюзник на Хитлер, давайки пълна свобода на стражарския си манталитет. И нима днес някой се опитва да ми кажа, че хората, които са се бунтували срещу това безумие, които са си представяли България като държава за всички, а не за малцина, са политически престъпници. Нищо подобно! 9 септември е отговорът на един голям проблем на несъстоялата се модернизация на страната, на блокиралата икономика, на паразитните елити, на статуквото на постоянния гешефт, на заплащането за отрязани партизански глави, на фашистките легиони.
Можем до утре да си говорим за грешките след 9-и, но отричането на самата дата означава да отречем порива по различен живот, порива за социална държава, идеята за една друга възможна България.
Ненапразно усилието на 9-и не е продукт само на една партия. Съюз от партии се борят за тази промяна, искат тази промяна, умират за тази промяна, а промяната е очевидна. На 9 септември се случва едно огромно социално усилие, което трансформира България. Знаците за тази трансформация са очевидни и до днес. Разходете се из страната. Във всяко село имаше читалище, големи болници, училища, предприятия, които в наши дни бяха приватизирани и затрити, защото на никой не му пукаше как ще живеят хората оттук нататък. На десницата ѝ отне много повече време да ги унищожи, отколкото е било необходимо за тяхното построяване.
Много е лесно да свързваме лошото след 9-и с усилието, което виждаме на самата дата. Това е подмяна и всички знаем, че е подмяна. Истинският смисъл на датата обаче е в надеждата. Подозирам, че именно заради това се полагат и големите усилия за отричането на този ден, защото поривът за един друг възможен свят никога не е изгасвал. Несправедливостта, неравенството имат своята яростна опозиция, която винаги се разгаря отново, защото бедността е най-голямото престъпление на днешния ден.
Пред очите си виждаме как все повече хора обръщат към миналото не обвинителен, а меланхоличен поглед. Защото провалът на 30-годишния преход – провалът, отбелязан със сълзотворен газ срещу протестиращи млади хора, ще кара цели поколения отново и отново да се връщат към смисъла на 9 септември, за да разберат неговите уроци, неговите мечти, неговите надежди, а, разбира се, и неговите грешки. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Симов.
Ще Ви запозная със съобщенията:
Постъпили законопроекти и проекторешения от 2 септември до 8 септември 2020 г…. (Реплика от ГЕРБ: „Декларация!“)
Декларация – господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! (Напусналите пленарната зала депутати се връщат.) В нощта на 8-и срещу 9-и септември е извършен преврат на правителството на Константин Муравиев. Константин Муравиев е представител на Земеделското движение, опозиционер преди 1944 г. и противник на съюза на България с нацистка Германия. Правителството на Константин Муравиев е свалено от власт с помощта на Съветската армия. Същото това правителство обявява война на Германия по време на своето осемдневно управление.
След 9 септември властта на Отечествения фронт организира масови репресии и ескалира политическото насилие, като го довежда до крайна форма на политическо насилие, осъществявано от държавата в продължение на 45 години.
Днешната дата трябва да се помни, защото тя има много измерения. Днешната дата трябва да ни припомни, че не през цялата си нова история България е живяла в мир и спокойствие, че е имало времена, в които българи са убивали българи в името на чужди интереси. Това, което трябва да знаем, е, че – въпреки всички критики срещу демократичния преход на страната – през последните 30 години беше прекратена практиката на политическо насилие, осъществявано от държавата. И това е постижение както на целия български народ, така и на всички политически сили, участвали в демократичния преход.
След 1989 г. българската опозиция, която тогава се съставляваше и от хора, лежали в комунистическите концентрационни лагери, не пожела да извърши реванш и да осъществи политическо насилие върху дейците на комунистическата партия. И до днес част от пострадалите обвиняват тогавашната демократична опозиция, че не е направила това.
Истината обаче е, че благодарение на това мъдро действие на антикомунистическата опозиция България днес е член на НАТО, на Европейския съюз и се нарежда сред най-богатите в света – в клуба на богатите, какъвто е Европейският съюз.
9 септември е урок за всички български политици и най-вече за онези, които трябва да отстояват преди всичко националния интерес. Тази дата е в пряка зависимост от геополитиката! В нея няма извършена революция от страна на българския народ! Българският народ не участва в преврата, който е организиран и осъществен от външнополитически фактори с цел България да бъде преместена в коренно различна цивилизационна и геополитическа сфера.
Българският народ не избра кой да го управлява на 9 септември! Той беше преместен силово и механично в съвсем друго поле и в продължение на 45 години трябваше да изтърпи насилието над това да не бъде там, където му е мястото, а именно там, където е днес – в Европа, при развитите и цивилизовани държави! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Декларация – господин Михов от името на парламентарната група.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Вземам думата от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“, защото бяхме свидетели на една декларация от Левицата, основана на груба историческа фалшификация, на брутално използване на историята за политически цели.
Тезата за фашизма в България преди 9 септември 1944 г. е решена от българската историческа наука още по времето на Тодор Живков! Академик Илчо Димитров, който беше министър в правителството на БСП, още през 80-те години аргументирано доказа, че в България фашистки режим, подобен на този в Италия, и националсоциалистически режим, подобен на този в Германия, никога не е съществувал!
В България е имало фашистки партии и организации, но те никога не са упражнявали политическата власт. Последното правителство преди 9 септември е излъчено от демократичната опозиция, в което правителство са запазени четири места за министри от Отечествения фронт! Военен министър в това правителство е генерал Иван Маринов – сътрудник на съветското разузнаване, който след 9 септември е назначен от новата власт за главнокомандващ на българските войски! И аз не мога да си обясня как може едно свалено от власт фашистко правителство да излъчи главнокомандващ на отечественофронтовските войски – всъщност това е Българската армия, която води тежки сражения в заключителната фаза на Втората световна война!
Защо е необходима обаче на БСП тезата за българския фашизъм? Защото трябва да аргументира своето историческо право за наследство на управлението на страната по времето на Тодор Живков или на реалния социализъм, или на държавния социализъм, или на тоталитарния режим.
Само че аз бих искал да запитам наследниците на БКП: те спомнят ли си с какво започна преходът в България? Той не започна с десант на НАТО и посрещане на американски войски на Орлов мост, а започна с пленум на БКП!
И бих искал да запитам ръководството на БСП: то поддържа ли решенията на Декемврийския пленум на БКП от 1989 г., в които се говори за тежка икономическа и социална криза в последните 10 – 15 години благодарение на управлението на Тодор Живков и неговото обкръжение, защото те вече носят цветя на паметниците на Тодор Живков?
Къде е истината, господа – в решенията на Декемврийския пленум от 1989 г., или във възраждането на мита за прогресиращия социализъм?
Въпросът за българските села – това е много интересен въпрос, който касае и много важната тема за демографското развитие на страната. Повярвайте ми, средната численост на българските села в края на Втората световна война е 1500 жители! Говорим за средния брой население в българските села. Средната възраст на българското население в началото на миналия век е 24 години и 5 месеца! В края на Втората световна война България е 7 милиона, като само за първите 45 години на ХХ век от 3,5 милиона са удвоени – при миграция, при две национални катастрофи, при четири войни!
Какъв демографски взрив имахме по времето на социализма?! От 7 милиона ние едва стигнахме 9 милиона за 45 години – при нулева миграция, външна, при липса на социални и военни конфликти! Самата БКП през 70-те години започва много сериозно да се замисля за демографската криза и това е вследствие на унищожаването на българското село, вследствие на аграрната политика на БКП от края на 40-те години и криво приложената индустриализация на България!
Социалистическата модернизация на България след Втората световна война катастрофира заедно с катастрофата на социалистическата система – и икономическото взаимодействие, и политическата интеграция в рамките на СИВ! Това е истината за историческото ни развитие!
За Народния съд и репресиите след Втората световна война. Народният съд не беше военновременно възмездие – той беше политическо отмъщение, защото народните съдилища бяха извънредни съдилища, назначени от комитетите на Отечествения фронт! В тези съдилища и в нерегламентирания терор след 9 септември и днес не можем да отговорим колко хора загинаха! Но е ясно, че и през 1946 г. бяха продължени репресиите дори и срещу онези хора, които способстваха за 9 септември!
Между другото, на 9 септември участваха политически сили, които бяха отговорни за репресиите срещу комунистите от 1923 г. Тук се спомена Гео Милев! Но, господа, палачите на Гео Милев заеха министерски кресла на 9 септември. Представителите на Военния съюз, на „Звено“ Кимон Георгиев и Дамян Велчев, пряко отговорни за репресиите през 1925 г., бяха министри във Вашето правителство – на Отечествения фронт!
В този смисъл възраждането на остарели пропагандни клишета от 40-те и 50-те години е грубо предизвикателство към българската история, към българската историческа наука и в никакъв случай не водят към разбирателство, а напротив – към насаждане на ново разделение и възраждане на тежките проблеми на българското общество от края на Втората световна война! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Михов.
Сега вече преминаваме към съобщенията:
Проект на решение за попълване на състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносители – народният представител Гергана Стефанова и група народни представители.
Проект на решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание за приемане на нова Конституция на Република България. Вносители – народният представител Даниела Дариткова и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносители – народните представители Маноил Манев, Александър Иванов, Пламен Нунев и Красимир Ципов. Разпределен е на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща и на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. Вносител –Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите – членки на Европейския съюз. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Проект на решение за попълване на състава и ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Вносител – народният представител Даниела Дариткова.
Проект на решение за попълване на състава на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 265 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД. Вносители – народните представители Халил Летифов, Хамид Хамид и Ахмед Ахмедов.
Проект на решение за промяна в ръководството на Комисията по външна политика. Вносител – народният представител Даниела Дариткова.
Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост. Вносители – народните представители Александър Ненков, Мария Белова и Андриан Райков. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
В Народното събрание на основание чл. 133, ал 3 от Закона за публичните финанси са постъпили отчети за изпълнението на програмните бюджети към 4 септември 2020 г. от Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на туризма, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието, храните и горите, Министерството на младежта и спорта, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Администрацията на президента, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор, Комисията за регулиране на съобщенията, Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Комисията за енергийно и водно регулиране, Държавния фонд земеделие, Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната агенция „Технически операции“, Държавната агенция „Национална сигурност“ за първото полугодие на 2020 г.
В пълен обем отчетът на Държавната агенция „Национална сигурност“ се намира в Регистратурата за национална класифицирана информация, отдел „Сигурност на информацията“, Държавната агенция „Електронно управление“, Държавната комисия по сигурност на информацията, Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Агенцията за ядрено регулиране, Омбудсмана на Република България, Националната служба за охрана, Националния статистически институт.
Отчетите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии, и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В периода 30 юли – 13 август, и на 3 септември 2020 г. в Народното събрание са постъпили от Сметната палата:
- Годишен доклад за състоянието на системите за финансово управление и контрол и вътрешния одит на Сметната палата на Република България за 2019 г.
- Одитен доклад със становище за извършен одит по отчет за изпълнението на бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г.
- Одитен доклад със становище за извършен одит по бюджетните разходи на Българската народна банка и тяхното управление за периода 1 януари – 31 декември 2019 г.
- Списък с одитни доклади за извършените одити за месец юли 2020 г. Същите са публикувани на страницата на Палатата в интернет.
- Актуализирана програма за одитната дейност за 2020 г.
- Становище по консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол, публичния сектор в Република България за 2019 г.
- Становище по Доклада за финансово управление и контрол и вътрешния одит във Висшия съдебен съвет за 2019 г.
- Окончателен одитен доклад, съдържащ немодифицирано мнение относно консолидирания годишен финансов отчет на Народното събрание за 2019 г. и приложения към него заверен финансов отчет.
Материалите са предоставени на Комисията по бюджет и финанси и на съответните ресорни комисии и подкомисии, и са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
В Народното събрание са постъпили Отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнение на функциите му по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 юли – 21 август 2020 г., и Протокол № 26 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 25 август 2020 г., на което Отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание Отчетът и Протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.

Преминаваме към първа точка от Програмата:
ПРЕКРАТЯВАНЕ ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ.
Постъпило е заявление от господин Данаил Кирилов до председателя на Народното събрание, което гласи:
„С настоящото уточнявам, че подавам оставка на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България“.
Представям Ви служебен:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за прекратяване пълномощията на народен представител
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Данаил Димитров Кирилов като народен представител от Двадесет и трети изборен район – София.“
Подлагам на гласуване представения Ви Проект на решение.
Гласували 135 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 5.
Предложението е прието.

Продължаваме с втора точка от дневния ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ.
Представям Ви:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Николина Панайотова Ангелкова за член на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 130 народни представители: за 120, против 2, въздържали се 8.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Следващата промяна е свързана със състава на Комисията по икономическа политика и туризъм.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по икономическа политика и туризъм
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Борис Петков Кърчев като член на Комисията по икономическа политика и туризъм.
2. Избира Николина Панайотова Ангелкова за член на Комисията по икономическа политика и туризъм.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 128 народни представители: за 119, против 2, въздържали се 7.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по земеделието и храните
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Алтимир Емилов Адамов като член на Комисията по земеделието и храните.
2. Избира Борис Петков Кърчев за член на Комисията по земеделието и храните.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 114, против 1, въздържали се 7.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по политиките за българите в чужбина
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Алтимир Емилов Адамов за член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по културата и медиите
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Калин Любенов Вельов за член на Комисията по културата и медиите.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 108 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в ръководството на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Пламен Иванов Манушев като заместник-председател на Комисията по външна политика.
2. Избира Пламен Иванов Манушев за председател на Комисията по външна политика.
3. Избира Христо Георгиев Гаджев за заместник-председател Комисията по външна политика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 117 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Елена Владимирова Ангелинина за заместващ председател в Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“
Режим на гласуване.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Следващото
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 38 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Димитър Борисов Главчев за основен представител и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“ (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Режим на гласуване.
Гласували 106 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Честито, господин Главчев! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Следващото
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 37, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Елена Владимирова Ангелинина за член на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.
2. Избира Кръстина Николова Таскова за член на Временната комисия по повод прехвърлянето от „Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.“
Режим на гласуване.
Гласували 104 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Предлагам на Вашето внимание
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Временната комисия по повод придобиването от Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Избира Йордан Кирилов Цонев за член на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.
2. Избира Сергей Манушов Кичиков за член на Временната комисия по повод придобиването от „Българска банка за развитие“ АД на 28 млн. 265 хил. 200 акции от капитала на „Първа инвестиционна банка“ АД.“
Режим на гласуване.
Гласували 98 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
И последното предложение е
„РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Митко Костадинов Полихронов за член на Комисията по енергетика.“
Режим на гласуване.
Гласували 110 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 7.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОБРОВОЛНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ГАРАНЦИЯ СЪГЛАСНО ЧЛ. 11 ОТ РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2020/672 НА СЪВЕТА SURE – ЕВРОПЕЙСКИ ИНСТРУМЕНТ ЗА ВРЕМЕННА ПОДКРЕПА С ЦЕЛ СМЕКЧАВАНЕ НА РИСКОВЕТЕ ОТ БЕЗРАБОТИЦА ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ВСЛЕДСТВИЕ НА ИЗБУХВАНЕТО НА COVID-19, МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Комисията по бюджет и финанси ще Ви запознае с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE - Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България, № 002-02-13, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
На заседание, проведено на 2 септември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект.
Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова – заместник-министър на финансите.
Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), вследствие на избухването на COVID-19, е създаден по силата на Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 година в отговор на проблемите, възникнали на трудовия пазар след разпространението на пандемията. Инструментът ще допълва националните мерки, като предоставя финансова подкрепа на държави членки за покриване на внезапните увеличения в публичните разходи за запазване на заетостта. Той ще финансира също някои здравни мерки на работното място, целящи намаляване на рисковете за здравето и осигуряване на безопасни условия на труд.
Общият бюджет на Инструмента е 100 млрд. евро. Финансовата помощ ще се отпуска под формата на заем, като има ограничен срок на действие – до края на 2022 г. Европейската комисия ще набира средства от финансовите пазари, за да ги предостави впоследствие на държавите членки.
За набирането на средствата за финансовата помощ, отпускана по Инструмента, е необходим ангажимент от държавите членки за предоставяне на насрещни гаранции за риска, поет от Съюза, в общ размер на 25 млрд. евро. Размерът на изискуемата от дадена държава гаранция е пропорционален на относителния дял на брутния й национален доход в този на Европейския съюз.
Предоставянето на гаранцията от всяка държава е регламентирано в индивидуално гаранционно споразумение по чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 година, сключено между Европейската комисия и държавата членка.
С доброволното гаранционно споразумение по чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 година Република България поема задължение при поискване да предостави неотменими и безусловни гаранции в максимален размер от 107 млн. 466 хил. 500 евро (210 млн. 186 хил. 204,70 лв.). Гаранционното споразумение ще бъде в сила до една от двете дати, която настъпи по-рано: (1) Датата, на която всички взети заеми от държавите членки бъдат неотменимо изплатени изцяло и никакви допълнителни заеми не могат да се емитират повече, или (2) 31 декември 2053 г.
На 24 и 25 август 2020 г. Европейската комисия представи пред Съвета предложения да бъде предоставена финансова подкрепа в размер на 87,3 млрд. евро на 16 държави членки в рамките на инструмента SURE, сред които и Република България. Според предложението на Комисията на Република България ще бъде предоставена финансова подкрепа от 511 млн. евро.
В контекста на изложеното Народното събрание прие промени в чл. 70а от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г., като с ал. 3 е предвидена възможност в рамките на годината Министерският съвет да издава държавни гаранции, като сключи Споразумение за гаранция с Европейската комисия съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета от 19 май 2020 г.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България, № 002-02-13, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Изказвания?
Господин Адемов, заповядайте на трибуната.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Уважаеми госпожи и господа народни представители! Започвам с това, че нашата парламентарна група ще подкрепи предложения Законопроект за Доброволното гаранционно споразумение между Европейската комисия и Република България.
С няколко думи нека да кажем за какво точно става въпрос. През месец май 2020 г. Съветът на Европа в рамките на Регламент № 672 излиза с предложение към Европейската комисия да мобилизира финансов ресурс в рамките на 100 млрд. евро за подкрепа на заетостта, както и за подкрепа на мерките във връзка с борбата с COVID инфекцията и по-точно с последиците от COVID инфекцията. Така че този финансов ресурс от 100 млрд. евро ще бъде използван за съхранение и запазване на заетостта, от една страна, и, от друга страна, за мерки за здравословни и безопасни условия на първа линия за тези, които участват в борбата с COVID 19.
За да може да бъде мобилизиран този финансов ресурс от 100 млрд. евро, Европейската комисия със страните, които доброволно участват в това гаранционно споразумение, набира един ресурс от 25 млрд. евро, като участието на България в този гаранционен ресурс е около 210 млн. лв. Този гаранционен фонд от 25 милиарда трябва да бъде изцяло попълнен, за да може страните, които участват в това доброволно споразумение, да имат възможността да теглят заеми, защото става въпрос за заемно споразумение.
Възможността, която Европейската комисия предлага на Република България, е да се изтегли заем в рамките на периода до 2022 г. и размерът на този заем е малко над 1 млрд. лв. Става въпрос за това, че този финансов ресурс трябва да бъде използван за подкрепа на мерките за заетост и този финансов ресурс трябва да бъде използван като надграждащ ресурс към националните мерки, които се предприемат в отделните държави, които са част от това гаранционно споразумение.
Ние сме наясно, че България на този етап е заделила за мерките за заетост в рамките на инструмента 60/40 около 1 млрд. лв., като до този момент са използвани малко под 200 млн. лв. за запазване на 200 хиляди работни места. Така че България, заедно с националните мерки и с допълващата мярка, която произтича от подписването на това гаранционно споразумение, ще има възможност да изтегли допълнително 1 млрд. лв., които да бъдат използвани за подкрепа на заетостта.
Големият въпрос сега е: имаме ли готовност за това как да използваме този финансов ресурс, независимо че е ясно, че става въпрос за подкрепа на допълнителните разходи, които са във връзка с COVID инфекцията? От нашата парламентарна група смятаме, че трябва да има готовност, независимо от динамиката на развитието на коронавирус инфекцията, за мерки, които да подпомогнат съхранението на заетостта, защото очакванията са, че през есенно-зимния период броят на безработните ще бъде достатъчно увеличен. Очаква се безработицата да бъде някъде около рамките на 300 хиляди човека, така че с този допълнителен финансов инструмент още до края на годината България ще има възможността да разполага с този допълнителен финансов ресурс.
В заключение искам да призова и останалите парламентарни групи, както на заседанието на Бюджетната комисия, да подкрепят предложения Проект за гаранционно споразумение, защото без страните, които доброволно участват в това гаранционно споразумение, не може да се пристъпи към идеята Европейската комисия да мобилизира този допълнителен финансов ресурс от 100 млрд. евро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Реплики? Няма.
Други изказвания има ли? Не виждам желаещи.
Прекратяваме разискванията.
Предлагам на Вашето внимание приемането на:
„ЗАКОН
за ратифициране на Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България
Член единствен. Ратифицира Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България, подписано за Република България на 8 юли 2020 г. и за Европейската комисия на 15 юли 2020 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, моля за процедура на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание двете гласувания да бъдат в едно и също заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Режим на гласуване.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Ангелова.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Благодаря Ви.
„ЗАКОН
за ратифициране на Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България
Член единствен: Ратифицира Доброволното споразумение за гаранция съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) 2020/672 на Съвета SURE – Европейски инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства вследствие на избухването на COVID-19, между Европейската комисия и Република България, подписано за Република България на 8 юли 2020 г. и за Европейската комисия на 15 юли 2020 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказвания? Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта; член единствен; Заключителната разпоредба и параграф единствен.
Гласували 116 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 5.
Споразумението е ратифицирано.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ:
Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ.
Доклад на Комисията по образованието и науката – заповядайте, госпожо Дамянова, да ни представите Доклада.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 19 юни 2020 г., приет на първо гласуване на 9 юли 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 1 има предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители:
„Параграф 1 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Елена Пешева:
„Параграф 1 се изменя така: след думата „детето“ се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 283, ал. 9, от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Изказвания?
Заповядайте.
ЕВДОКИЯ АСЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Министър! С колеги от „БСП за България“ правим предложение в § 1, а именно включването на децата, навършили четири години, в задължително предучилищно образование да отпадне със следните аргументи. Все още образователната ни система не е готова да отговори на това предизвикателство, тъй като има недостатъчно места в детските градини, особено в големите градове търсенето далеч надвишава предлагането. И тази година хиляди деца в София останаха без място в детска градина.
Правим това предложение с ясното съзнание, че качествените грижи и образование в ранна детска възраст са особено важни, но трябва да отчитаме и реалностите такива, каквито са: има недостиг на подготвени учители, няма адаптирани учебни програми, няма и анализ на влязлата в сила вече задължителна предучилищна подготовка на петгодишните деца. Въпреки че ранното детско развитие е важно, все още няма обществен консенсус за предлаганата политика. Не са достатъчно убедителни и мотивите, с които ни се предлага това решение на базата на международни изследвания, в които се твърди, че колкото по-дълго време децата прекарват в детска градина, толкова по-високи са техните резултати в образователния процес. Биха могли да се намерят и изследвания точно в обратната посока.
Не е достатъчно и това, че се отчита ефектът от резултатите, които са постигнали децата на матурите в четвърти клас. Затова смятам, че този текст е добре да отпадне. Хубаво е да има широк достъп на децата в детската градина, но това не налага неговата задължителност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Асенова.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Захариева.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Да, много дебатирахме по темата още в първи параграф – и в Комисията, на първо и второ четене, и в залата. Колегите от БСП продължават да отстояват позицията, че не е необходимо да обхващаме по-пълно децата в предучилищното образование, но нашата позиция е много категорична. Тя е резултат на една последователна политика в името на това да включим и дадем шанс на всяко дете на равен достъп до качествено образование, това да започне в съвсем ранна възраст, защото всички изследвания, които са направени не само в България, но и в цяла Европа показват, че колкото по-рано децата бъдат обхванати, толкова по-добре това ще се отрази на тяхното развитие в бъдеще, колкото по-рано дадем шанс на децата да бъдат в системата на образованието, толкова по-добри резултати ще постигаме след това.
И на родителските организации, и на нашите синдикални партньори, и на всички, които имат интерес в сферата, становищата са категорично в подкрепа на това предложение. Аз призовавам наистина това да бъде последният разговор дали да го има, или да го няма, а напротив – да мислим в една друга посока, че колкото повече шанс даваме на нашите деца да бъдат в училище, да бъдат в едни добри условия, толкова по-добре ще бъде това за тях. Нещо повече, срокът на това предложение е твърде разширен, за да може всички общини да изпълнят своя ангажимент към осигуряването на места в общинските детски градини, така че тогава, когато са готови общините, тогава ще се включат.
Виждате, че е сериозна инвестицията и в посока на строителство на нови детски градини в големите общини, а в малките, този проблем не стои, така че не мисля, че е рано да се направи това предложение, а напротив – много навременно, и смятам, че това ще се отрази изключително добре. Още повече да не забравяме изключително високото качество, което има предучилищното образование в България, а да дадем шанс на колегите да направят най-доброто за нашите деца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Захариева.
Има ли реплики?
Заповядайте за реплика, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че госпожа Асенова много коректно отрази нашата позиция и нямаше да взимам отношение, ако госпожа Захариева не беше казала една неистина, цитирам: „Колегите от БСП продължават да смятат, че не е добре да обхващаме по-пълно децата в предучилищно образование.“ Няма такова нещо. И на заседание на Комисията, и при първо четене на Закона казахме – и колегите, и аз лично, че ние не сме против пълното обхващане на децата. Неслучайно с приемането на всеки бюджет ние внасяме предложение за отпадане на таксите именно с цел улеснение на достъпа на децата до предучилищно образование, но ние не мислим и основателно считаме, че няма как да въвеждаме задължителност и да казваме, че до 2023 г. ще създадем условия, защото ние това казваме в момента.
Ние така бяхме казали – че до 2020 г. трябва да има целодневна едносменна организация на учебния процес, и не го направихме – говоря в училищата, сега вече говорим за 2027 г. Тоест съгласни сме и смятаме, че е добре да има пълен обхват на децата, да има реален достъп на всички желаещи да посещават детска градина и детска ясла, включително, но не смятаме, че нито в годините досега, нито в годините оттук нататък ще се положат необходимите усилия, за да се случи това и не искаме да приемаме нещо само и само да изглеждаме добре в очите на родителите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Втора реплика има ли?
Заповядайте, господин Богданов, имате думата.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Захариева, аз съм съгласен с това, което Вие изложихте като становище по внесените промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Мисля, че можехте да кажете още доста неща, които виждаме, че предизвикват негодуванието или спорни моменти в опозицията. Можеше да кажете, че и към момента детската градина е задължителна за пет- и шестгодишните. Ние разширяваме само този период с една година по-рано, което е с много ясната цел и умисъл, че много деца в България нямат тези удобства и нямат тези възможности в семейна среда да се обучават, да се възпитават пък и да оцеляват, ако щете, както това може да стане в ранна детска възраст в детската градина. Тези деца живеят при невероятно мизерни условия, живеят под всякакъв праг на санитарен минимум и на битови условия, на нормално съществуване, както са останалите български деца.
И една от сериозните идеи за тази промяна, която ние от „Обединени патриоти“ сме изисквали и настоявали дълго време, е била децата от маргиналните групи да могат рано да влязат в детската градина, за да могат да се социализират, да могат да придобиват навици, да могат да се обучават в български език, тъй като за някои от тях той е немайчин език. Това всичко ще доведе до една възможност за интеграция на тези деца не за празни приказки, с които ни заливат тук обикновено от опозицията, или желаят да се изливат в началото на учебната година пари на калпак, без ясна идея защо трябва да се прави това. Това е начин всъщност да се харесаме на родителите, когато даваме някакви пари, без да знаем за какво са те, но когато ние вкараме децата в тази ранна възраст, те ще могат да се обучават, ще могат да се възпитават и те ще имат по-голям шанс да станат достойни български граждани в един следващ момент, да не изпускаме още няколко поколения такива български граждани, които не се социализираха, а вече са антисоциализирани и дезинтегрирани от българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Богданов.
Трета реплика?
Дуплика, госпожо Захариева, имате думата.
ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Господин Министър, уважаеми колеги! Да, всъщност истинският дебат е не дали и дали е полезно децата да бъдат обхванати от 4-годишна възраст, истинският дебат се измести в една друга посока. В тази посока аз ще кажа само няколко неща в дупликата си. За последните 10 години от управлението в страната са построени само в София – обновени и построени, над 100 детски градини, да не говорим за това колко много инвестиции се правят в цяла България, в общините, които имат ясен и категоричен приоритет – образование.
Нещо повече, Вие знаете, колеги, че по-нататък в текстовете ние за първи път поставяме и една много важна мярка, която е в подкрепа на родителите, за големите общини, където все още към момента има недостиг на места, да намерим вариант да компенсираме грижата за децата в тази възраст. Пак казвам, да, срокът е достатъчен според нас. Възможно е някъде да се появи след три-четири години все още малък недостиг, но мисля, че политиката, която се води, и начинът, по който върви разрешаването на този проблем, ясно и категорично ни дава основание да твърдим, че ще се справим и ще имаме тази максимална обхванатост на децата на 4-годишна възраст в задължителна предучилищна възраст в рамките на годината, която поставяме в Закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Захариева.
Господин Михов, заповядайте, имате думата за изказване.
МИЛЕН МИХОВ (ОП):Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Днес е един добър ден за българското образование! Това, което гледаме, има доста дълга история. Въпросът за задължителната детска градина за 4-годишните деца – припомням, че сега действа така разпоредба за пет- и шестгодишните, има своята предистория повече от шест години. Още при първоначалното приемане на Закона за предучилищното и училищното образование аз и моите колеги бяхме вносители на тази идея, днес тя се реализира. Знам, че тази тема, макар на професионално ниво да има почти пълно съгласие, то в политическото говорене е удобна за внушаване на страхове, опасения и послания към избирателите.
Какво означава обаче „задължителна детска градина“? Аз мисля, че това е преди всичко задължение на държавата и общините. Дали има съгласие между хората за необходимостта от детска градина – аз мисля, че фактите са красноречиви – над 90% от българските семейства искат, желаят и са готови да осигурят посещаване на детска градина на своите деца. Фактът, че преди всичко в София и в някои други големи градове този проблем е изключително остър, показва, че обществото има доверие на тази образователна институция. Тук се казаха добри думи преди всичко за нашите учители, защото те изграждат и поддържат нивото на българските детски градини, но ние трябва да кажем добра дума и за българските общини, които в огромната си част полагаха, полагат и ще полагат системни грижи за развитието на тази институция.
На следващо място, много е важно да кажем, че този ангажимент има не просто социален аспект и измерение за подкрепа и интеграция на част от населението. За нас това е важен демографски инструмент, който трябва да осигури спокойствие на българските семейства така, щото те да могат да правят това, което се нарича семейно планиране. Ясно е, че когато държавата има ангажимент да осигури за всяко дете в България детска градина за сега от 4-годишна възраст, то това дава спокойствие на българските родители да правят своето семейно планиране за един по-дълъг период.
А тезата, че не сме готови да я приложим веднага, мисля, че има своето достатъчно добро решение в предложенията по-нататък в текстовете, което ангажира ясно общините с един достатъчно дълъг период, за да реализират необходимите и инвестиционни, и организационни мерки за осигуряване на нужните места в детските градини. Нека да си кажем истината, че това положение в София и в някои други градове се дължи на една недалновидна, да не кажа по друг начин, политика на редица представители на местна власт в последните 30 години.
Много тук сме минали през общинските съвети и си спомняме какви гласувания, какви заменки, какви продажби на общинска собственост в продължение на десетилетия, включително и на детски градини, така че днес в София да няма терени, където могат да се строят детски градини, съответстващи на изискванията. Натрупаните дефицити в местната политика в тази посока не могат да бъдат решени веднага, дори и с подкрепата на държавата. Аз апелирам към едно отговорно отношение към този текст и се надявам, убеден съм, че той ще бъде приет с едно внушаващо мнозинство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики? Не виждам.
Господин Министър, имате думата за изказване.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Предучилищната възраст, периодът между 3 и 7 години е ключов за детското развитие. Това е периодът, в който в най-голяма степен се формират социално-емоционалните, когнитивните, интелектуалните и най-вече езиковите умения. Тази възраст е още по-критична за децата, чийто майчин език не е езикът на съответната образователна система, в нашия случай – чийто майчин език не е български.
Всички международни изследвания показват голяма разлика между децата, които са посещавали детска градина в предучилищна възраст, и тези, които не са посещавали. Тази разлика е още по-видима, още по-голяма, когато става въпрос за деца, чийто майчин език не е на съответната образователна система.
Нещо повече. Международните изследвания, нашето външно оценяване също може да вади такива резултати – има голяма разлика между това дали са ходили една, две или три години. Лишаването от образователна среда в този период на децата, чийто майчин език не е български, е фатално. Изследванията показват, че е фатално за тяхното по-нататъшно образователно развитие. Най-често тези деца влизат с дефицити в I клас. Тези дефицити не могат да бъдат компенсирани от системата на училищното образование, биват избутвани до V – VII клас, отпадат и са непригодни за пазара на труда. И обратно, тези деца, които са били включени в предучилищна възраст, имат по-голям шанс да стигнат до гимназиално образование, да придобият професионална и трудова пригодност.
Най-добрата оценка – понеже чухме, че нямало анализи, могат да я дадат началните учители. Началните учители са тези, които посрещат децата на входа на училищното образование и децата, които са били или не са били съответно в предучилищна възраст. 92% от началните учители – направихме проучване, са категорични, че има голяма разлика между това дали децата са били в детска градина, или не са били. Както каза една учителка, не само че има голяма разлика, няма прилика.
Трябва ли да бъде задължително, можем ли само със социални мерки? Аз се радвам да чуя от опозицията думите на госпожа Анастасова, че ние сме против пълното обхващане на децата, но въпросът е може ли само със социални инструменти да го постигнем, или е необходим принцип на задължителност? Принцип на задължителност има във всяка една образователна система и той е необходим, за да гарантира правото на децата. Може да звучи еклектично „право и задължителност“, но правото на децата на образование се гарантира чрез задължение на родителите, защото ние не можем да допуснем, че всички родители са рационални. Обхватът на децата на 5 и на 6 години е съответно 91 – 92%, а на тези на 4 години е 78%. Разликата от 12 – 13% е над 90% деца от семейства, в които липсва отношение към образованието, хванато по косвени критерии. Тоест каквито и социални придобивки да има, независимо че детската градина предоставя по-добра храна, по-добра среда и по-добра личностна подкрепа, ако липсва отношението на родителите, ако липсва принципът на задължителност, ние не можем да постигнем този пълен обхват.
В този смисъл тази мярка е най-важната ни интеграционна мярка, тя е ключова да пресечем възпроизводството на неграмотността от поколение в поколение. Всички държави вървят в тази посока. Франция взе решение за задължителна подготовка на децата от 3 години, скоро Румъния взе решение за задължителна подготовка три години преди постъпване в I клас. Бил съм на заседание на Съвета на министрите, това е общоевропейска политика. За България тя е още по-важна, предвид големия процент деца от семейства, в които липсва отношение към образованието, чийто майчин език не е български и за които ранното включване в детска градина е критично важно за тяхното по-нататъшно обхващане.
Задължителният обхват е още по-задължителен за държавата и общините, отколкото за родителите. Вие казахте, че сте скептични, че ще бъдат направени достатъчни усилия. Аз казвам, че съм още по-скептичен, ако не е задължително, че ще бъдат направени достатъчно усилия. В този смисъл това ще бъде една мярка, която ще принуди държавата и общините, надявам се, през следващите години – но всъщност държавата вече се самопринуждава, тъй като знаете, че беше гласувана програма за 210 милиона за три години. Има я в Закона за държавния бюджет за тази година в размер на 70 милиона за строеж на нови детски градини, на Столична община бяха отпуснати допълнително 65 млн. лв. за изграждането на детски градини – все неща в тази посока. Да, сигурно ще кажем, че са недостатъчни, но и в Закона има отлагателен срок от три години. Ние смятаме, че в този срок от три години всички общини ще се справят, като осъзнаваме, че най-голям е проблемът в Столична община. Недостигът ще бъде преодолян, но проблемът е, че имаме деца, които са в многочислени групи, и деца, които на 5 и на 6 години са обхванати в подготвителни групи в училищата. Затова трябва да продължат да се строят детски градини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Други изказвания има ли?
Закривам разискванията и преминаваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Гласували 125 народни представители: за 31, против 74, въздържали се 20.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Елена Пешева.
Гласували 129 народни представители: за 26, против 70, въздържали се 33.
Предложението не е прието.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1.
Гласували 133 народни представители: за 107, против 12, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 2 има предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители:
„Параграф 2 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Гласували 130 народни представители: за 31, против 78, въздържали се 21.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2.
Гласували 131 народни представители: за 108, против 20, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Галя Захариева, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 3:
„§ 3. В глава пета, раздел III се създава чл. 68а:
„Чл. 68а. Когато поради извънредни обстоятелства присъствието във формите на педагогическо взаимодействие в детските градини и групите за задължително предучилищно образование в училищата е преустановено, след заповед на министъра на образованието и науката педагогическото взаимодействие се осъществява, доколкото и ако е възможно, от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии и с участието на родителите.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, господин Министър.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Когато даден колега проявява законотворчество, а и по принцип така трябва да е, всеки текст, всяка дума в този законопроект носи определен смисъл. Всяка дума има своята тежест.
В тази връзка, без да влизам във филологически спорове, адхок ние бяхме направили едно предложение – да се включи като допълнение в предложения текст и участието на родителите.
Това предложение всъщност беше на министъра и беше припознато от колежката Галя Захариева след наша реакция, но в същото време ние сякаш не успяхме да влезем в същината на проблема. А проблемът е следният: с този текст въвеждаме дистанционна форма на обучение и в детските градини.
Колеги, в обществото се направи един много сериозен дебат за последните шест месеца. Но когато говорим за дистанционна форма, всички се сещаме за българското училище с всичките плюсове и минуси на този проблем, разбира се, говорейки за извънредни обстоятелства, говорейки за световна пандемия. С този текст ние даваме възможност да се реализира при извънредни обстоятелства дистанционна форма на обучение. Независимо колко и какви проекти са реализирани в детските градини, тези единични бройки не бива да компенсират масовостта на образованието, говоря за предучилищното, в цяла България. Такъв дебат в обществото не е направен. А ние от „Движението за права и свободи“ искаме да има чуваемост. Тоест ние към настоящия момент нямаме онова мнение на родителите и родителските организации, които задължително трябва да се произнесат по този член.
Не сме против. Ще се въздържим поради спецификите на възрастта на тези деца. Не говорим за ученици в случая, а говорим за деца от три до седемгодишна възраст. Това е една забележка, това е едно изразено мнение от наша страна. Мисля, че тази дискусия трябваше да се осъществи преди това предложение да бъде направено между първо и второ четене. Защото, ако си спомняте, в Законопроекта на Министерския съвет това предложение отсъстваше. Там говорехме за дистанционно обучение, говорехме за обучение в електронна среда само за учениците. Благодаря Ви и се въздържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Мехмед.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Вземам думата по това предложение, което сме направили с колегите, не заради друго, а за да опровергая една неистина. Тази неистина е, че сме внесли този текст без той да бъде съгласуван. Напротив, това е текст, който е предложен от директори и учители на детски градини, и на родители. От тези детски градини, които никак не са малко, които по време на извънредното положение успяха да създадат условия, да подпомогнат семействата във възпитанието, образованието на най-малките деца. Много общини дори реализираха проекти в тази област. Има ги анкетите на родителите, има я обратната връзка на родителите, така че колегите, които не са запознати, ги призовавам да го направят, защото имахме доста време за това.
Така че предложението, което сме направили, първо, не въвежда дистанционна форма, нека да не се заблуждаваме. Това е предложение, което дава възможност, ако е възможно и има това уточнение, по време на извънредна епидемична обстановка, когато по различни обстоятелства нямаме присъствено участие във формите на педагогическо взаимодействие или по-простичко казано, когато децата не посещават детска градина заради епидемията, с този текст, ние даваме възможност на учителите да подпомагат образованието на тези деца, когато се намират вкъщи.
Пак казвам, това вече е отработено, това вече е предложено, обсъждано е и на Отраслов съвет и министър Вълчев може да подкрепи тези мои думи. Има ги анкетите и обратната връзка на родителите. Освен това е казано, пак казвам: ако е възможно. Тоест тези детски градини, които не могат да го направят, както съответно имаше такива по време на извънредното положение, няма да бъдат задължени да го правят. Това е възможност.
Целият законопроект, казах го и когато разглеждахме в зала текстовете на първо гласуване – философията на Законопроекта е, че той дава повече възможности. Повече възможности за всички деца. В този дух е предложението, което сме направили с колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Реплика – господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Продължавам да отстоявам това мнение, че дебат не е извършен по тази тема в българското общество.
По този законопроект има две теми, по които широко се е говорило и всички са се произнесли, независимо кое мнение е надделяло. Едната тема е тази точка, която преди малко мина – за обхвата на четиригодишните.
Другата тема, която ще обсъдим пак по този законопроект, е дистанционната форма на обучение за учениците. Това са двете теми, които придобиха широка популярност и всеки се е произнесъл. Ако тази тема беше толкова важна, тя трябваше да намери своето място още при внасянето на Законопроекта на първо четене.
Тоест оказва се, че толкова важна реформа за детските градини, независимо че това не е задължителен момент, говорим за възможност, но една възможност, която е заложена в Закона, придобива своя императив, още повече че тази пандемия към настоящия момент не е приключила.
В този смисъл не съм съгласен, че в момента сме изрекли една неистина. Това е предложение, което се внесе между първо и второ четене. Определени директори на детски градини, разбрах, че са реализирали проекти, не сме против това и е хубаво да има и такива проекти, но визирайки детската възраст на тези деца, възниква въпросът доколко те са подготвени за тези информационни и комуникационни технологии? Доколко е здравословно? Дали тук са се произнесли както детски психолози, така и терапевти, така и други експерти? Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Втора реплика?
Дуплика?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Мехмед, настина ще помоля представителите на директорите на детските градини, които присъстваха на заседанието на Комисията, които изразиха становище и чието всъщност, пак казвам, предложение ние внесохме, да предоставят обратната връзка от родителите, защото това, че ние не сме проследили даден дебат, не означава, че той не е бил осъществен и не се е реализирал.
На второ място, другият акцент във Вашето изказване беше доколко информационните и комуникационните технологии са здравословни за децата и от каква възраст? Да, това е дебат, който трябва да бъде проведен. Но това е дебат, който не бива да спира възможностите, които даваме със Законопроекта по време на извънредна епидемична обстановка. Това е дебат, който обаче не засяга и само образованието. Защото всеки един от нас може да види деца на две, дори понякога на по-малко години, които съвсем спокойно боравят със смартфони, таблети и така нататък, които не са част от образователния процес.
Тук вече става въпрос все пак за форми на педагогическо взаимодействие, в които много добре се преценява и е преценено от учителите, от педагозите – нека да им имаме малко повече доверие, че те могат да преценят как да направят обучението и заниманията на децата така, че те да не вредят на тяхното здраве.
Пак ще кажа: темата за това доколко е здравословно използването на тези технологии, от каква възраст, е наистина тема за дебат в обществото, защото той касае и заниманията на децата с тези устройства извън детските градини, извън училищата и така нататък, така че той предстои. Ние също сме съгласни да участваме в тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дамянова.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Въпросът наистина има степен на дискусионност, защото, от една страна, ние не искаме децата да имат пропуски при придобиването на компетентности. В предучилищна възраст е заложено придобиването на компетентности, особено при извънредни ситуации, когато детските градини затварят за дълго време, както беше през тази пролет. От друга страна обаче, искаме да ограничим взаимодействието на децата с устройства и с екрани в тази възраст.
На 16 март стартира обучение в електронна среда във всички училища. Факт е, че ние се въздържахме да стартираме такова обучение за детските градини. Но в резултат на разговори на местно ниво, в резултат на разговори с родителите това взаимодействие се случи.
Това взаимодействие се случи в много по-ограничена форма –до два часа, впоследствие го регламентирахме или по-скоро дадохме указания – до два часа, като взаимодействието на деца с електронни устройства е до половин час. Ако трябва да запишем нещо в подзаконовата нормативна уредба, това ще бъде един от текстовете.
Все пак имайте предвид, че това не е задължително, казали сме доколкото и ако е възможно, имайки предвид, че това го регламентираме като аварийна и компенсаторна алтернатива. Единствено като аварийна и компенсаторна алтернатива, а не като пълноценна дистанционна форма.
Тук госпожа Дамянова в дупликата вече каза някои неща. Ние наистина имаме дебат относно ползването на устройства. Защото, ако тук става въпрос за половин час взаимодействие с устройства, има други проучвания, които показват, че децата средно взаимодействат с екрани или стоят пред екрани над четири часа. Понякога е по-лесно на родителя да му остави устройството или да пусне телевизора. Същото се случва и в детските градини в стаите, но изследванията в областта на невробиологията, невропсихологията са категорични, че продължителното взаимодействие с устройства има негативно, да не кажа пагубно въздействие върху формирането на интелектуалното развитие на децата в тази възраст. Ние по скоро трябва да призовем родителите и детските градини да ограничат достъпа на децата до устройства, тъй като това пречи на образуването на мозъчната кора, пречи на формирането на социално-емоционалните умения, на абстрактната интелигентност и така и така нататък. Води до затлъстяване, води до обездвижване, води до влошени двигателни умения, всички други неща. Най-често е за сметка на всички други умения. Затова ние се ангажираме да организираме и такъв дебат. Говорим за четири часа от едната страна и за половин час от другата само за да компенсираме пропуските, и то половин час ефективно педагогическо взаимодействие, а не безразборно гледане на телевизор или на друго електронно устройство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Има ли други изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за създаване на нов § 3 с текст по Доклада на Комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласували 120 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 11.
Предложението е прието. (Реплики от „БСП за България“.)
Режим на прегласуване.
Гласували 121 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 12.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В чл. 105 се създава ал. 6:
„(6) Когато поради извънредни обстоятелства присъственият образователен процес в училището е преустановен, както и в случаите по ал. 1, 3 и 5, дните са учебни, ако са създадени условия за обучение на учениците от разстояние в електронна среда при условията и по реда на чл. 115а, ал. 1, 4 и 5.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли изказване? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване създаването на нов § 4 с текста, който току-що беше изчетен от трибуната.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 3 има предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители:
„В § 3 в създавания чл. 115а се правят следните изменения:
1. Алинея 2 – отпада.
2. Сегашните ал. 3 – 5 стават съответно ал. 2 – 4.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Таня Петрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по ал. 1 и не подкрепя предложението по ал. 2:
„(2) В иновативни училища като елемент на иновация по отношение на организацията, свързана с подобряване на качеството и с повишаване на резултатите от обучението, се допуска присъственото обучение в училището за учениците от V до XII клас в дневна, вечерна, комбинирана или задочна форма, както и по чл. 108, ал. 5, т. 1 да бъде съчетано с обучение от разстояние в електронна среда, но за не повече от 20 на сто от учебните часове по един или повече учебни предмети от училищния учебен план за годината.“
Предложение на народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
„§ 5. Създава се чл. 115а:
„Чл. 115а. (1) Когато поради извънредни обстоятелства присъственият образователен процес в училището е преустановен, както и в случаите по чл. 105, ал. 1, 3 и 5, с изключение на обявяването на ден за честване на празника на общината, след заповед на министъра на образованието и науката обучението на учениците, записани в дневна, вечерна, задочна, индивидуална и комбинирана форма на обучение и в дуална система на обучение, се осъществява, доколкото и ако е възможно, от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии.
(2) В иновативни училища като елемент на иновация по отношение на организацията, свързана с подобряване на качеството и с повишаване на резултатите от обучението, се допуска присъственото обучение в училището за учениците от V до XII клас в дневна, вечерна, комбинирана или задочна форма, както и по чл. 108, ал. 5, т. 1 да бъде съчетано със синхронно обучение от разстояние в електронна среда, но за не повече от 20 на сто от задължителните и/или избираемите учебни часове по един или повече учебни предмети, за които това е приложимо.
(3) По избор на ученика при условията на чл. 12, ал. 2 и след заповед на директора на училището, при наличие на необходимите технически и технологични средства, обучение от разстояние в електронна среда за не повече от 30 учебни дни може да се осъществява и за ученик, записан в дневна, вечерна, задочна, индивидуална или комбинирана форма на обучение, както и в дуална система на обучение, който по здравословни или други уважителни причини, удостоверени с документ, не може да посещава училище.
(4) При обявена извънредна епидемична обстановка, когато присъственият образователен процес в училището не е преустановен, при наличие на необходимите технически и технологични средства, обучението в дневна, индивидуална или комбинирана форма от разстояние в електронна среда може да се извършва за отделен ученик за повече от 30 учебни дни до края на извънредната епидемична обстановка:
1. ако поради здравословни причини, удостоверени с медицински документ, присъствието на ученика в училище поставя в риск живота или здравето му;
2. ако поради здравословни причини, удостоверени с медицински документ, присъствието на ученика в училище поставя в риск живота или здравето на лица, с които той живее на един адрес;
3. по избор на ученика при условията на чл. 12, ал. 2 и след разрешение на началника на регионалното управление на образованието.
(5) В случаите по ал. 4, т. 1 – 3, когато училището не може да осигури провеждането на дистанционни учебни часове, възможности за обучение от разстояние в електронна среда могат да се предоставят от друго, определено от регионалното управление на образованието училище, което предлага такова обучение или организира дистанционна форма на обучение.
(6) Обучението от разстояние в електронна среда включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и оценяване.
(7) Обучението от разстояние в електронна среда се извършва от учителите в рамките на уговорената продължителност на работното им време, като изпълнението на нормата преподавателска работа се урежда в държавния образователен стандарт за нормирането и заплащането на труда.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Режим на разисквания.
Имате ли изказвания?
ВЕСКА НЕНЧЕВА (БСП за България): Уважаеми народни представители, господин Председател, господин Министър! Предлаганите от Вас текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищно и училищно образование претърпяха драстични трансформации между първо и второ четене и това е факт, което означава само едно, за съжаление, не мислите какво предлагате, когато го предлагате.
Вие ще го обясните, разбира се, с диалогичността, че чувате и приемате това, което Ви се предлага, и го променяте. Не, не е така. Ако имаше диалог и разбиране, Вие щяхте да приемете предложенията, направени от парламентарната група на „БСП за България“, някои от тях нееднократно преди този ЗИД, в държавния бюджет, защото те са продиктувани от пряката връзка с работещите в образователната система и с родителите.
Сега от тази трибуна ще благодаря на всички колеги, учители и директори от цялата страна, които дадоха своето становище – и Вие бяхте свидетели на това – по предлаганите текстове веднага след като внесохте ЗИД към Закона за предучилищно образование.
По покана на членовете на Комисията по образование и наука от БСП – месец юни, през социалните мрежи призовахме да бъдат активни и колегите предложиха – от цялата страна изпратиха своите предложения. Всъщност на тяхна база ние предложихме нашите текстове. Уви, не се приемат и няма и да се приемат по-голяма част от тях.
Ще споделя и нещо друго. То ще бъде полезно за всички, които ще се захващат тепърва със следващи текстове на ЗИД-ове към Закона за предучилищното образование.
Уважаеми народни представители, по-тревожно е, че становищата на учителите и директорите по други текстове в Закона, които не са обект на работата ни сега, четвърта година не спират и са тревожен сигнал за своята обхватност. Това означава само едно – наистина предложенията, които правите, понякога са недомислени. За съжаление, това е за сметка на образователната система в България – поредната, изтощена от недомислици.
На заседание на Комисията по образование на 3 септември 2020 г. …
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Господин Председател, на второ четене сме!
ВЕСКА НЕНЧЕВА: …аргументирахме предложенията ни да отпадне новосъздаденият чл. 115а, ал. 2, защото в него въпросите и неяснотите са много повече от отговорите – няма да Ви го чета отново (реплика от народния представител Вежди Рашидов: „Недей!“), а министърът заяви, че всичко неясно ще се обяснява в подзаконови наредби.
Уважаеми народни представители, как ще се обяснява нещо, което не е ясно още преди представянето му? Затова апелът ми към всички в залата е: гласувайте отпадане на този текст и съответно сегашните алинеи 3 и 5 да станат алинеи 2 и 4. Обяснителните текстове в подзаконовите уредби е половинчата работа – толкова, колкото и широко прокламираните през тези дни 800 електронни устройства, закупени от МОН, за работата в електронна среда – само за сравнение: 90 хиляди са учителите в България.
В навечерието на откриването на новата учебна година призовавам всички народни представители днес работата ни да е на нивото на отговорността, която носим, за системата на образованието в България. Благодаря Ви. Очакваме подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Ненчева.
Старайте се да се придържате към конкретния текст на обсъждания параграф.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания по трети параграф?
Госпожо Дамянова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Да поясня всъщност какво предлагат колегите от БСП. Колегите предлагат да отпадне възможността иновативните училища или училищата да предлагат като иновация така нареченото дистанционно обучение, като ще имат възможност само до 20% от часовете да се провеждат по този начин.
Това обаче, на което искам да Ви обърна внимание, е, че такава възможност за иновативните училища имаме и в момента, защото, когато въвеждахме със Закона този вид училища, това означаваше, че те наистина ще могат да предлагат и съответно комисията в Министерството да одобрява различни иновативни форми на обучение. Това включва, между другото, и тази възможност. Аз не знам защо не са се възползвали училищата от нея към момента – говоря за тези училища, които и сега изявиха желание и готовност да я предлагат.
Какво правим със Закона? Всъщност ние слагаме ограничението. Казваме, че до 20% от часовете само могат да се провеждат в електронна среда. Ако трябва да сме откровени, такова ограничение в момента няма. Текстът в Закона е необходим именно заради него, защото на подзаконово ниво не може да се предложи. Толкова за този текст за иновациите.
Пак ще кажа, това не касае всички училища, а само тези, които желаят. Дори може да е само една паралелка към тях и това ще става след одобряване от Министерството на образованието и науката, след като преминат всичките критерии, които имат от съответната комисия, така че аз лично нямам притеснения за прилагането на този текст.
По отношение на текстовете, които предложихме с колегите, ще кажа, че те наистина са в резултат на дискусиите, които имахме между първо и второ четене с родители, с учители, с лекари и касаят различните възможности, които учениците и родителите ще получат, за избор на своето обучение по време на извънредната епидемична обстановка, в каквато се намираме в момента.
В този смисъл искам да направя една редакционна поправка: в ал. 4, т. 3 „по избор на ученика“ – тук да се добави – „или родителя“, тоест „по избор на ученика или родителя при условията на чл. 12“ и нататък текстът продължава, за да синхронизираме този текст с текста за самостоятелната форма на обучение. Така според юристите препратката само е достатъчно. Така или иначе сме използвали текста за самостоятелната форма на обучение и по мое мнение те трябва да бъдат уеднаквени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма желаещи.
Процедура – заповядайте.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, процедурата ми е във връзка с гласуването. Моля за разделно гласуване на алинеите на този чл. 115а, защото няма как да ни убедят вносителите, че въпросната алинея, която ние предложихме да отпадне, е крайно наложителна, защото, както каза и госпожа Дамянова, до момента иновативните училища са имали възможност да го направят, ако са имали желание.
Според нас с този текст се внася и допълнително разделение между училищата, като че ли те не са вече достатъчно разделени по материални и всякакви други възможности, та да ги делим и по този признак и не мисля, че това е решаващо за системата на образование в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли обратно становище? Не.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Анастасова за разделно гласуване на ал. 2 и ал. 3 – 5.
Гласували 121 народни представители: за 21, против 81, въздържали се 19.
Предложението не е прието.
Има ли други изказвания по § 3? Не виждам желаещи.
Пристъпваме към гласуване на направените предложения.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители, което Комисията не е подкрепила.
Гласували 125 народни представители: за 25, против 85, въздържали се 15.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Таня Петрова по ал. 2.
Гласували 110 народни представители: за 4, против 40, въздържали се 66.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на госпожа Дамянова в чл. 115а, нова ал. 4, т. 3 след „ученика“ да се добави „или родителя“.
Нали това е Вашето предложение, госпожо Дамянова?
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Тя не е нова. Това вече е новият текст на чл. 115а, ал. 4, т. 3 – след „ученика“ да се добави „или родителя“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да, това е предложението.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 122 народни представители: за 107, против 2, въздържали се 13.
Редакционната поправка е приета.
Подлагам на гласуване текста на вносителя със съответните редакции, като § 3 става § 5.
Гласували 114 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 13.
Предложението е прието.
С това приехме § 3, който става § 5.
Прекъсвам заседанието за 30 минути.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Продължете, госпожо Дамянова.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 6.
По § 5 има предложение на народния представител Таня Петрова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. В чл. 177 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, изречение второ накрая се поставя запетая и се добавя „а при необходимост от разширяване на общата и допълнителната подкрепа, която се осигурява в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, и в зависимост от спецификата на дейностите – и от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии“.
2. Създават се ал. 3 – 5:
„(3) Когато поради извънредни обстоятелства присъственият образователен процес в училището е преустановен, както и в случаите по чл. 105, ал. 1, 3 и 5, с изключение на обявяването на ден за честване на празника на общината, след заповед на министъра на образованието и науката подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в зависимост от спецификата си се осъществява, доколкото и ако е възможно, от разстояние в електронна среда.
(4) Подкрепата за личностно развитие може да се осъществява от разстояние в електронна среда и в случаите по чл. 115а, ал. 3, при условията на чл. 12, ал. 2 и след заповед на директора на институцията.
(5) Подкрепата за личностно развитие от разстояние в електронна среда се извършва от педагогическите специалисти в рамките на уговорената продължителност на работното им време.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания, колеги? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 4, който става § 6; и редакцията, предложена от Комисията, за текста на § 5, който става § 7.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители:
„Създава се § 5а:
„§ 5а. Чл. 183 се изменя така:
„Чл. 183. Грижата за здравето на децата и учениците в детските градини и училищата в предучилищното и училищното образование се осъществява по реда на Закона за здравето.“
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Предложението на вносителя за задължително предучилищно образование на децата от 4-годишна възраст е повод да си зададем въпроса: готова ли е здравната ни система да осигури в детските градини пълна закрила на тези деца при днешното ѝ състояние?
Законът за предучилищно и училищно образование дава отговор в един единствен член – 183, приет преди около 10 години и гарантиращ, че грижата за здравето на децата и учениците се осъществява само чрез две неща: първо, гарантиране на достъп до медицинско обслужване и, второ, програми за здравно образование и здравословен начин на живот.
Другата страна на отговора обаче е Законът за здравето, който непрекъснато актуализираме, подобряваме и усъвършенстваме, в който са описани дейностите в здравните кабинети, детските градини и училищата, обучението в рамките на утвърдените учебни програми и който съдържа текста на сега действащия чл. 183.
И въпреки направеното до момента все още има твърде много работа по отношение на 4-годишните поради анатомофизиологичните, неврологичните и психологическите им особености. Имаме чуждия опит, но нямаме становищата на специалистите педиатри, а всеки студент по медицина знае, че нервните клетки добиват завършен вид между третата и седмата година, а между четвъртата и седмата съзряват коровите двигателни центрове.
Поради казаното дотук ние предлагаме в чл. 183 от Закона за предучилищното и училищното образование препратка към Закона за здравето, свързвайки двата закона и давайки възможност грижите за здравето на децата и учениците в детските градини и училищата да се осъществява от Закона за здравето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Няма.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Валентина Найденова и група народни представители.
Гласували 99 народни представители: за 15, против 77, въздържали се 7.
Предложението не е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 6 има предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители:
„В § 6 се правят следните изменения:
1. В т. 1, буква „а“ създаваната нова т. 10 се изменя така:
„10. Заплащане на дължимите от родителите или настойниците такси за ползване на детски градини в случаите на задължително предучилищно образование;“.
2. В т. 4 се правят следните изменения:
а) уводното изречение се изменя така: „Създава се ал. 9.“
б) създаваната ал. 9 се изменя така:
„(9) Средствата от държавния бюджет за заплащане на таксите за ползване на детски градини по ал. 1, т. 10 се предоставят по бюджета на съответната община – за общински детски градини или по бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет – за държавни детски градини.“
в) създаваната ал. 10 – отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Анна Славова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители:
„1. В чл. 283, ал. 1 се създава нова т. 10 със следното съдържание: „За заплащане на дължимите такси за безплатно обучение на децата в детски ясли и детски градини.“
2. Досегашната т. 10 става т. 11.
3. В чл. 283, ал. 8 се добавя изречение второ: „Министерски съвет определя размера на таксите, методиката за изчисление и начина на изплащане на средствата по т. 10.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милена Дамянова, народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милена Дамянова, народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Милена Дамянова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 8:
„§ 8. В чл. 283 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) Създава се нова т. 10:
„10. подпомагане на заплащането на дължимите от родителите такси за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, извън финансираното от държавата;“
б) създава се т. 11:
„11. компенсиране на разходите за отглеждане и обучение на деца, които не са приети поради липса на места за предучилищно образование в държавни и общински детски градини и училища.“
в) досегашната т. 10 става т. 12.
2. В ал. 7 думите „дейностите по ал. 1, т. 5, 6 и 10“ се заменят с „дейностите по ал. 1, т. 5, 6 и 12“.
3. В ал. 8 след думите „Условията и редът за“ се добавя „предоставяне и“.
4. Създават се ал. 9 – 15:
„(9) Държавата подпомага заплащането на такси, дължими от родителите за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, осъществявано от държавните и общинските детски градини и училища, извън финансираното от държавата. Средствата от държавния бюджет за подпомагане на заплащането на дължими от родителите такси се предоставят по бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.
(10) Условията и редът за пълно и/или частично подпомагане на заплащането на дължими от родителите такси за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, извън финансираното от държавата, се определят с:
1. наредбите по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси – за общинските детски градини и училища;
2. акта по чл. 298, ал. 3, т. 2 – за държавните детски градини и училища.
(11) Първостепенният разпоредител с бюджет е длъжен да осигури пълно подпомагане на заплащането на такси, дължими от родителите за дейностите по хранене на децата в задължителното предучилищно образование, с не по-малко от 50 на сто от средствата по ал. 9.
(12) Държавата предоставя средства за родителите на деца от 3-годишна възраст до постъпването им в I клас за компенсиране на разходите, пряко свързани с отглеждането и обучението им, когато:
1. детето не е прието за съответната учебна година поради липса на свободни места за целодневна или полудневна организация на предучилищното образование в държавна или общинска детска градина или училище, за които е кандидатствало и
2. не е предложено от общината по местоживеене на детето друго равностойно място в общинска детска градина или училище.
(13) Месечният размер на средствата по ал. 12 за едно дете за всяка година се определя със заповед на министъра на образованието и науката, която се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката и не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година.
(14) Средствата по ал. 12 се изплащат на родителя в размер на действително извършените разходи за отглеждане и обучение за всеки месец, но не повече от размера по ал. 13. Средствата се изплащат до приемането на детето в държавна или общинска детска градина или училище.
(15) Условията и редът за предоставяне и изплащане на средствата по ал. 12 се определят с наредба на Министерския съвет.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Заповядайте, госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Радвам се, че между първо и второ четене се прие нашата идея за обезщетението на неприетите деца в детски градини. Радваме се също така, в текстовете отново си пролича между първо и второ четене, че послушахте опозицията и премахнахте социалния критерий за поемане на таксите за градини за децата в предучилищно образование, което правим задължително с този закон. Надявам се, че същият подход ще продължи и при създаването на Наредбата за условия за отпускане на тези обезщетения. Важно е да улесним, а не да затрудним родителите с нея, да отворим широко ветрило за разходите, които ще се покриват на родителите, за да опровергаем вече тръгналите слухове, че наредбата ще бъде в интерес само на едни определени частни, лицензирани от Министерството на образованието и науката, детски градини.
И в заключение искам да кажа нещо, което вече имах възможност да кажа извън тази зала, но на което мястото му е именно от тази трибуна: когато от състезанието на идеи между управляващи и опозиция печелят хората, нашата мисия е изпълнена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Славова.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Мехмед.
ЕРОЛ МЕХМЕД (ДПС): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! По този параграф има доста предложения, тоест работено е.
Нашето предложение е много кратко, много ясно и изключително точно. Ние предлагаме безплатни детски градини. Това предложение е направено и преди – в Закона за държавния бюджет, защото считаме, че той е преди всичко и финансов. Но не е само финансов проблем.
Приемането на това предложение би било доказателство за осъществявана държавна политика, но тук говорим за реална държавна политика. Всеки път, когато в определен законопроект ние съзираме държавническа мисъл, това получава подкрепа и от парламентарната група на „Движението за права и свободи“.
Ние сме убедени, че това предложение рано или късно ще бъде прието. Към настоящия момент то беше отхвърлено от Комисията. Но има една умна мисъл, че ако много искаш дадена идея да се реализира, подари авторството. Ние сме склонни да подарим и авторството. (Реплика от народния представител Юлиан Ангелов.) Ако искате да ме репликирате, имате възможност след това.
Когато говорим за държавна политика и обявяваме образованието за приоритет, означава да предприемем необходимите мерки. Разбира се, че става въпрос и за финансови мерки, но е крайно време, когато по предишната точка в Законопроекта говорим, че всяко четвърто дете в България е с език, различен от българския, това означава, че ние трябва да предприемем необходимите мерки за интеграция. Най-добрата интеграция започва от най-ранна детска възраст. Когато предлагаме задължителен обхват за четиригодишните и предлагаме различни социални мерки, това дава възможност да се обвиняваме едни други за дискриминационен подход.
Ние искаме еднакво отношение от страна на държавата. Ние искаме еднаква грижа към всички деца на България. Това предложение дава идеална възможност да не разпределяме децата нито по етнически признак, нито по социален признак, а в същото време е реална и изпълнима държавна политика.
От доста време насам, поне в рамките на този мандат, когато говорим за приоритетност на образованието, ние даваме за пример увеличението на учителските заплати. Това не е цялото образование и не е целият проблем. В случая това наше предложение означава да се даде подкрепа и на родителите, означава ние да изчистим причините за необхващането на децата в детските градини, защото това е една реална помощ, това е реална държавна политика.
Не е голяма радостта да отхвърлите това предложение, защото било предложено от ДПС. Ние искаме поне малко да се замислите, защото дали този парламент, дали след месец, когато приемем Закона за държавния бюджет, дали следващата година, когато ще е Четиридесет и петият парламент, това предложение ще бъде отново на дневен ред. И тъй като тази идея е държавническа, ние се надяваме още сега този проблем да бъде решен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Мехмед.
Има ли реплики? Други изказвания?
Господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Току-що разбрах, че добрите идеи на опозицията били възприемани от управляващите. И на следващо място, че ДПС има държавническо мислене. Това са добри новини, уважаеми господа, нищо, че са на 9 септември, което опровергава по някакъв начин тезата, че този парламент е изчерпан.
Защо предложението на ДПС не може да бъде прието? Защото то е написано малко прибързано и касае неща, които този закон не третира. Детските ясли не са обект на Закона за училищно и предучилищно образование. Тезата за задължително и безплатно образование в предучилищната възраст – няма да спорим кой първи я е казал, кой първи я е защитил, важното е, че това мнозинство я реализира на практика. Да, рано или късно това мнозинство ще я приложи на практика и в това не трябва да се съмняваме.
Каква е същността на това предложение? И аз бих искал да го кажа накратко тук, за да бъде ясно и подчертано.
Първо, държавата се ангажира със сериозна финансова подкрепа за децата в задължителния етап от образованието в детските градини. И често се казва таксите за образование да бъдат безплатни. Те са безплатни. Конституцията и законите повеляват, че образованието в задължителния етап е безплатно. Това, което родителите ще плащат в задължителния етап, са разходите за храна на децата. И за тях това предложение предвижда значителна помощ и подкрепа.
Търсихме различен начин, различни варианти как най-справедливо да се постигне разпределението на държавните средства. И тъй като детските градини са една функция, в която се съчетават политиката на държавата и политиката на общините, ние възприехме този принцип, който сега може да бъде критикуван, но мисля, че е най-разумният и най-приложимият към този момент – държавната помощ за детските градини в задължителния етап да преминават през грижата на общината.
Важно е да подчертаем и второто съществено в нашето предложение – подкрепата на семействата, чиито деца поради дефицита в системата на предучилищното образование не могат да постъпят в общински или държавни детски градини. Приемам, че за това нещо има политическо съгласие, но факт е, че ние намираме и финансовия ресурс и се ангажираме това да бъде направено с бюджета за следващата година. Оттук нататък който и да дойде на власт, което и мнозинство да бъде конфигурирано, то трябва да надгражда тези постижения, които днес залагаме като законодателна рамка, и аз се надявам тези предложения да бъдат подкрепени от всички политически сили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики? Няма.
Имате думата за изказване.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз ще коментирам второто наше предложение по този текст, а именно изплащането на финансова подкрепа или на компенсации за децата, които не са приети в детска градина, като искам да отбележа няколко акцента.
Аз се радвам, че с колегите от Комисията се обединихме около текста, който сме внесли с колегите от „Обединени патриоти“, разбира се, съзнавайки, че имаме още много работа оттук нататък и вярвам, че ние като членове на Комисията по образованието и науката и народни представители няма да останем безучастни и безразлични.
Предложената промяна е за всички семейства, чиито деца не са приети в детска градина или на които общината не е предложила съответното равностойно място, тоест, като условия, като възможности, за които семейството е кандидатствало. Подчертавам, че тук не заплащаме такси – това е финансова подкрепа, помощ за децата, като това също не е социална помощ, няма да имаме подоходен критерий. Това е подкрепа за осигуряване на равни възможности за образование на всички деца, каквато политика ние следваме от много години – още от 2007 г., и която последователно провеждаме, разбира се, чрез различните законодателни предложения в тези години. Нещо друго бих искала да подчертая – това е мярка, която не компенсира другата политика за осигуряване на места в детските градини. Това са две независими политики и ние продължаваме да инвестираме и да смятаме, че всяко едно дете трябва да има място в детска градина. Разбира се, справяме се изключително бързо в големите градове – с последствията от закриването на детски градини, които се случваха в годините назад, но сега е моментът да направим и другата крачка, а именно да приемем този механизъм за компенсиране.
Нещо друго, което искам да подчертая, е, че това не е мярка само за големите градове, това е и подкрепа за децата, които са в малките населени места, където нямаме детска градина. Знаете, родителите са намерили най-различни възможности най-често там, където има читалища, читалищата организират занимания за най-малките. Това, което казах е, че сама по себе си тази мярка не може да съществува без останалите механизми за подкрепа, които прилагаме в сферата на образованието и по-специално в областта на предучилищното образование.
Какво следва оттук нататък, тъй като колегата Славова каза, че има някакви опасения вече сред родителите? Наистина оттук нататък предстои да разработим заедно – възложили сме на Министерството на образованието в тримесечен срок да разработи наредба, в която да се определят условията и редът за изплащане на тази финансова подкрепа, като настояваме това да се случи с участието на социалните партньори, на представители на общините, на родителите, на експерти, на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика. И тъй като това е предложение на народни представители, предложихме и мисля, че се обединихме около това в Комисията, да бъдем домакини на първата работна среща, за да можем ясно да очертаем посоката на разработване на подзаконовия акт.
Защо е необходим този механизъм? Той наистина трябва да бъде работещ, той не трябва да представлява административна тежест на родителите и съответно на органите, които ще администрират целия процес. Напротив, той трябва да подпомага родителите и да подпомага родителите включително финансово за възможностите и решенията, които те в момента са избрали поради липса на места в детските градини. Имаме различни практики, които са възприели родителите, имаме деца, които се обучават в групи или различни занимания към читалищата, имаме деца, които са в кооперативи, имаме деца, които са в различни други образователни центрове. Това са все решения, които родителите са намерили през годините и ние сега искаме да подкрепим тези техни финансови решения. Разбира се, трябва да подчертаем, че условията в страната са различни в различните региони и затова искаме този механизъм да бъде такъв, че той наистина да отговаря на необходимостта от подкрепа за конкретното дете.
И тук, господин Председател, бих искала да направя една редакция на ал. 13 – ще Ви я предоставя. Около тази алинея, след разговори с министър Вълчев, и в Комисията се обединихме, тъй като на заседанието може би нямахме готовност. Смисълът не се променя, просто става въпрос за редакция на ал. 13, която предлагаме да звучи така: „Месечният размер на средствата по ал. 12 за едно дете не може да надвишава средния месечен размер на средствата от държавния бюджет за издръжката на дете в предучилищното образование в общинските и държавните детски градини и училища за съответната календарна година, който се определя със заповед на министъра на образованието и науката.“ Заповедта се публикува на интернет страницата на Министерството на образованието и науката. Колегите от Комисията имат изпратен този текст на електронните си пощи още снощи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Гласували 121 народни представители: за 19, против 69, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение на народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители.
Гласували 123 народни представители: за 26, против 66, въздържали се 31.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване редакционната поправка на ал. 13, предложена от госпожа Дамянова.
Гласували 121 народни представители: за 119, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 6, който става § 8, с гласуваната вече редакционна поправка.
Гласували 119 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 9, като в него навсякъде думите „център за подкрепа на личностно развитие“ се заменят с „център за подкрепа за личностно развитие“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 10.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11:
„§ 11. В чл. 309 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
„(1) Основна цел на настоятелствата е подпомагане, подкрепа и съдействие за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.“
2. Досегашният текст става ал. 2.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Има ли изказвания?
Подлагам на гласуване следните текстове: текста на вносителя за § 7, който става § 9 с предложението за заместване в текста, направен от Комисията; текста на вносителя за § 8, който става § 10; редакцията, предложена от Комисията за текста на § 9, който става § 11.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 10 има предложение на народните представители Милена Дамянова и Галя Захариева.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 12, като в чл. 309б, ал. 1 думата „упълномощени“ се заменя с „оправомощени“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 13, като в него думите „център за подкрепа на личностно развитие“ се заменят с „център за подкрепа за личностно развитие“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Изказвания?
Заповядайте, господин Рашидов.
ВЕЖДИ РАШИДОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми господин Министър! Една от промените в Законопроекта е функционирането на настоятелствата към детските градини и училищата, чиято основна цел следва да бъде подпомагането, подкрепата, съдействието и развитието на съответната образователна институция. Разбирам, че мотивите на вносителя за осъществяване на контрол върху настоятелствата целят превенция от злоупотреби.
Тук искам да споделя, че Министерството на културата финансира и осъществява методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и културата.
Докато бях министър, работех много добре с тези училища. Моето наблюдение беше, че между настоятелствата и ръководствата на тези училища имаше партньорски взаимоотношения, които целяха оптимизиране на управлението на образователния процес.
Силно се надявам, че сега предложеният в Закона за училищното образование § 10, чл. 309б няма да доведе до това да бъдем упрекнати в намеса в автономията на училищните настоятелства, които са самостоятелни юридически лица и не са подчинени на Министерството на образованието и науката. Училищните настоятелства са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, а контролът върху тях е и публичен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Рашидов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания?
Господин Панчев, имате думата.
СПАС ПАНЧЕВ (Нечленуващ в ПГ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, драги колеги! От десетилетия в България има училищни настоятелства. В годините на прехода особено много от настоятелствата успяха да подпомогнат ръководствата на училищата, за да запазим процеса, да запазим училищата да функционират, да работят, да изпълняват онази задача, която имат пред нашето общество училищата и детските градини за тяхното образование и възпитание.
Училищните настоятелства и в миналото, и сега, както каза господин Рашидов, са регистрирани в България на основание на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В Закона изрично са посочени контролът и организацията за действие на училищните настоятелства, които ежегодно правят своите финансови отчети, одитирани от съответните одитори, счетоводители, ежегодно представят пред Агенцията по вписванията пред общите събрания отчети за дейността на училищните настоятелства, както и дейността, която извършват.
В училищните настоятелства влизат хиляди български граждани, родители, общественици и политически личности – хора, които милеят за българското образование и за българските деца.
За първи път, не знам дали е това е желанието на министъра, или е предложение на Министерството на образованието и науката, има идея Министерството да осъществява контрол върху юридически лица, регистрирани по един закон – нещо, което ще ангажира министъра като контрольор, ще наложи създаването на отделна административна единица в Министерството, която да се занимава със стотиците училищни настоятелства, които са доказали във времето полезността на тяхната дейност – родолюбивата дейност на хилядите спомоществователи, дарители, хора, които искат да помагат на ръководствата на училищата. Създаването на чл. 309б според мен ще бъде колизия в съществуващия Закон и това, което се предлага в промяната на този закон, който днес гледаме.
Аз Ви предлагам, уважаеми колеги, чл. 309б да бъде гласуван отделно и Ви предлагам да не подкрепим този член, защото така или иначе дейността на училищните настоятелства ежегодно се контролира от няколко органа и е излишно натоварването на Министерството на образованието и самият министър с такава дейност. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Панчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Господин Министър, имате думата за изказване.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с изказванията на преждеговорившите Министерството на образованието няма да създава нови административни структури, няма да осъществява повсеместен тотален контрол на училищните настоятелства, но в редките случаи, когато бъдем сезирани, са ни необходими контролни правомощия. Не мисля, че се осъществява в момента ефективен контрол върху настоятелствата. Те са отговорни в общия случай, техните управителни органи само пред лицата, които са ги конституирали. Тези лица могат да бъдат ограничен брой физически лица и не е задължително да бъдат свързани с училището.
За съжаление, от тези над две хиляди настоятелства, които имаме към училищата и над 1500 към детските градини, имаме и лоши примери. Аз съм съгласен и с господин Вежди Рашидов, и с господин Панчев, че настоятелствата осъществяват като цяло основните си функции да подпомагат училищата, да правят предложения, но имаме случаи, основно заради материални и финансови интереси, основно заради приходите от ренти от земеделски земи, в които тези средства не постъпват в бюджетите на училището, а биват разходвани по друг начин. По този начин се подменя волята на дарителя.
Дарителите обикновено са нашите прадеди, сънародници, които са правели дарение под формата на земеделски земи и тяхната воля е била по този начин да се подпомага системата на образованието, но, за съжаление, има и примери, в които това не се случва. Ще Ви дам пример: бившият кмет на селото, бившият директор и още няколко хора, несвързани с училището, могат да направят така, че средствата от приходи от земеделски земи да не постъпват в бюджета на училището. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Други изказвания?
Господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Този текст е свързан с един съществен проблем. Той засяга онази собственост, която беше реституирана в последните 30 години на българските училища, натрупана под формата на дарения от нашите предци в предходните столетия.
Припомням Ви, че преди десетина месеца Народното събрание прие един мораториум за придобиване на училищни земи по силата на давност именно от училищните настоятелства. Тогава опозицията с основание изтъкна, че това е палиативно решение и са необходими трайни законодателни промени. Именно днес ние обсъждаме и се надявам със съгласие да приемем тези законодателни промени. Те създават устойчивост в разпореждането, ползването и придобиването на тази наследена от предходните столетия, можем да кажем, материална собственост за системата на българското образование. Това създава траен, устойчив, законодателен режим, защото земята, която е била дарена от предците ни за нуждите на образованието в дадено село, в даден регион, в даден град, да остане в системата на образованието и да се създаде един значим, устойчив, обществен ресурс в подкрепа на българското образование.
Господин министърът спомена, ако обърнахте внимание – над две хиляди училищни настоятелства, които разполагат с реституирани поземлени имоти в значителни размери. Тези поземлени и не само поземлени имоти, недвижими имоти, трябва устойчиво да бъдат законодателно гарантирани като източник на средства в подкрепа на образованието и затова Ви апелирам да гласувате „за“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики?
Реплика – заповядайте, господин Недялков.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Михов, аз мога да се съглася по принцип с нещата, които изтъквате тук – това, че училищните настоятелства трябва да работят така, че имуществото и собствеността, с която разполагат, да служи единствено в полза на образованието, в полза на подрастващите за тяхното възпитание. Но текстът на новия чл. 309б дава правомощия на регионалните инспекторати да ги наречем да се месят в работата на училищните настоятелства, те да осъществяват контрол на едно юридическо лице, което е регистрирано по друг закон.
Не може да вменяваш на държавна структура да се меси по такъв начин на настоятелства. Има много други способи и министърът даде един пример и те са сигурно немалко в страната. Но когато примерно правосъдната система – тази система, която бди за законността, изпълнява своите функции, не е нужно на структурите на Образователното ни министерство да възлагаш нещо да контролира, което е създадено в годините като една обществена форма за образованието още по време на нашето Възраждане. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика? Не виждам.
Господин Михов – дуплика.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Не съм съгласен с този подход, защото тези училищни настоятелства нямат нищо общо с онези, съществували до края на Втората световна война – това първо.
Второ, самият Вие казахте, че те са регистрирани по друг закон. Те на практика по никакъв начин юридически не са свързани с училището, към което са създадени. Ето това е законовата рамка, която осъществява възможност за надзор върху тези неправителствени организации дали изпълняват своите права. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Михов.
Изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Както предложи господин Панчев, гласуваме разделно.
Първо, текста на вносителя за § 10, който става § 12, с предложението за заместване в текста, направен от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 9.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 11, който става § 13, с предложението за заместване в текста, направено от Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По § 12 има постъпило предложение от народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
„В § 12 се правят следните изменения:
В т. 3 след думите „т. 12“ се поставя точка и текстът до края на изречението отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 14:
„§ 14. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 10:
„10. „Извършване на подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда“ е извършването на някоя от дейностите за подкрепа за личностно развитие чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии, тъй като педагогическият специалист и децата или учениците не се намират физически на едно и също място.“
2. Досегашната т. 10 става т. 11.
3. Досегашната т. 11 става т. 12 и в нея в изречение второ накрая се добавя „в т.ч. в синхронно обучение от разстояние в електронна среда“.
4. Досегашните т. 12, 13, 14 и 15 стават съответно т. 13, 14, 15 и 16.
5. Създава се нова т. 17:
„17. „Обучение от разстояние в електронна среда“ е обучение, което се осъществява чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии, тъй като обучаващият и обучаемите не се намират физически на едно и също място.“
6. Досегашните т. 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25 и 26 стават съответно т. 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27 и 28.
7. Създават се нови т. 29 и 30:
„29. „Синхронно обучение от разстояние в електронна среда“ е обучение от разстояние в електронна среда, при което обучаващият и обучаемите взаимодействат в реално време, едновременно, присъствено, чрез визуален контакт през електронна платформа.
„30. Синхронно извършване на подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда“ е извършване на подкрепа за личностно развитие от разстояние в електронна среда, при което педагогическият специалист и децата или учениците взаимодействат в реално време, едновременно, присъствено, чрез визуален контакт през електронна платформа.“
8. Досегашните т. 27, 28, 29, 30 и 31 стават съответно т. 31, 32, 33, 34 и 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания, колеги?
Госпожо Анастасова, имате думата.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Господин Председател, колеги! Кратичко ми е изказването. Просто да Ви кажа мотивите, с които аз направих това свое предложение, а именно: в § 12 предложението да бъде след думата „т. 12“ се поставя точка и текстът до края на изречението отпада. Защо?
Сегашният текст на т. 11 гласи така: „Квалификационен кредит е измерител на времето, в което педагогическият специалист се е обучавал за повишаване на квалификацията си по програми на организациите по чл. 222, ал. 1. – Това са всякакви обучителни организации. – Един квалификационен кредит се присъжда за 16 академични часа, от които не по-малко от осем академични часа са присъствени.“
Сега след този текст се добавя: „В това число синхронно обучение в електронна среда от разстояние.“
Какво имам предвид, когато не съм съгласна, казвайки, че не съм съгласна с това допълнение, което всъщност е и промяната? В момента знаем как се провеждат много от обученията. Аз съм поставяла много въпроси, свързани с обученията и квалификациите в системата на образование, и на блицконтрол, и въпроси към министъра. Не мисля, че ситуацията там се подобрява. Мисля си, че с този текст ние улесняваме още повече издаването на удостоверения на килограм. За какво качество на квалификацията на учителите ще говорим?! Ние тук не казваме, че това се случва само в извънредна ситуация, ние на практика с това допълнение узаконяваме и този начин на провеждане на всякакви квалификационни курсове. Който от Вас не е бил в системата на образованието, сигурно само той не знае на какво сме се нагледали.
Молбата ми е да помислите преди да гласувате, защото в крайна сметка всичкото, което правим в системата на образованието, би следвало да цели повишаване на качеството на образованието. А елемент от това повишаване на качеството на образованието е повишаване квалификацията на учителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.
Реплики има ли? Не виждам.
Други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 61, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от Комисията за текста на § 12, който става § 14.
Гласували 109 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 14.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА:
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Предложение на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители:
„Подразделението „Преходни и заключителни разпоредби“ с § 13 и 14 отпада.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ирена Анастасова и група народни представители, неподкрепено от Комисията.
Гласували 106 народни представители: за 16, против 76, въздържали се 14.
Предложението не е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Гласували 104 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Предложение на народния представител Милена Дамянова и народния представител Галя Захариева:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде § 15:
„§ 15. През учебната 2020/2021 г. обучението по чл. 115а, ал. 4 и 5 може да се извършва независимо дали е обявена извънредна епидемична обстановка.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става §16.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става §17, като думите „§ 13“ се заменят с „§ 16“.
Предложение на народния представител Милена Дамянова, народния представител Милен Михов и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде § 18:
„§ 18. Министерският съвет приема наредбата по чл. 283, ал. 15 в срок до три месеца от обнародването на този закон.“
Комисията предлага да се създаде § 19:
„§ 19. § 8, т. 1, буква „б“ и т. 4 относно ал. 12, 13, 14 и 15 влизат в сила от 1 януари 2021 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване следните текстове: предложението на Комисията за създаване на нов § 15 с текст по Доклада на Комисията; текста на вносителя за § 13, който става § 16; текст на вносителя за § 14, който става § 17 с предложението за заместване в текста, направен от Комисията; предложението на Комисията за създаване на нов § 18 с текст по Доклада на Комисията и предложението на Комисията за създаване на нов § 19 с текст по Доклада на Комисията.
Гласували 108 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 12.
Всички предложения са приети.

Сега едно предложение от моя страна по точка втора, която гласувахме:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРОМЕНИ В ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ И ДЕЛЕГАЦИИ.
Предлагам Ви да гласуваме още един Проект за решение – ще Ви го представя:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промени в състава на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Освобождава Георги Евдокиев Марков като член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
2. Избира Калин Любенов Вельов за член на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.“
Гласували 96 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Следващото заседание на Народното събрание е утре, 10 септември 2020 г., четвъртък от 9,00 ч. по приетата програма. (Звъни.)

(Закрито в 13,19 ч.)

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов


Секретари:
Александър Ненков
Юлиан Ангелов