Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Емил Христов

Секретари: Стоян Мирчев и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Има кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Уважаеми колеги, на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя следното процедурно предложение: точките от дневния ред – десета – Първо гласуване на Законопроекта за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., вносител е Министерският съвет на 3 септември 2020 г., и Първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. от Министерския съвет, започнати по време на вчерашното пленарно заседание – 10 септември 2020 г., съответно като точка шеста и седма, да продължи разглеждането им в днешното пленарно заседание – 11 септември 2020 г., като станат съответно първа и втора точка.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 157 народни представители: за 137, против 3, въздържали се 17.
Предложението е прието.
Преди да продължим, ще Ви прочета едно съобщение:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил:
1. Провеждането на 15 септември, резервни дни 16, 17 и 18 септември 2020 г., на съвместно българо-румънско-канадско учение. То ще се проведе на територията на Република България и Румъния с участието на сили и средства от ВВС на Република България, Румъния и Канада, самолети с техните екипажи и при необходимост военнослужещи, инженерно технически състав с транспорт, екипировка, оборудване и без въоръжение за оказване на техническа помощ и отстраняване на откази на въздухоплавателните средства на териториите, съответно на Република България и Румъния.
Съвместното учение не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършването на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили.
2. Изпращането на военнослужещи от въоръжените сили на Република България с въоръжение, снаряжение и екипировка за участие в многонационалното учение в периода от 14 до 27 септември 2020 г. на територията на Румъния.
В изпълнение на разпоредбите на Закона за провеждането и участието в ученията са уведомени компетентните държавни органи. Уведомленията са постъпили на 8 и 9 септември 2020 г., с входящи № 003-09-67 и № 003-09-68, и са предоставени на Комисията по отбрана.
Продължаваме с докладите от вчера.
Процедура?
Господин Михайлов, заповядайте.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз Ви моля, когато се реализира процедурата по гласуване, да наблюдавате внимателно залата. Архитектониката на тази зала е съвсем различна. Имаше цяла група представители, които не можаха да гласуват, и категорично заявявам, че освен многото недостойнства на новата зала тази система за гласуване е в безобразно състояние и трябва да се вземат мерки това да се прекрати. Много Ви моля! Това се случва вече много дни подред... (Шум, реплики от народния представител Мустафа Карадайъ.)
Да, да. Не само с него, не само с него. Да, не е той проблемът, според мен не е той проблемът. Проблемът е в тази система за гласуване, която е старата система, и тя не функционира адекватно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Михайлов.
Да, това е старата система, която пренесохме от другата зала. Тя е тествана в началото на пленарната сесия. Имахме същите проблеми и по време на работа в другата зала. (Шум и реплики.)
Има обявена обществена поръчка, която в момента се обжалва в съда. Очакваме да продължи реализацията на тази поръчка и след няколко месеца да имаме нова система за гласуване, микрофони, с които да говорим от място. Разбирам, но ще понесем тези неудобства. След няколко месеца, живот и здраве, системата ще бъде нова.
С Доклада на Комисията по здравеопазването ще ни запознае господин Иванов.
ДОКЛАДЧИК ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 002-01-43, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 002-01-43, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) професор доктор Петко Салчев и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от професор Салчев, който информира народните представители, че с настоящата законодателна инициатива се създава правна възможност неразплатени дейности за болнична медицинска помощ извън утвърдените месечни стойности за минали периоди да бъдат изплащани при неусвояване на средства по бюджета на НЗОК за 2020 г. за тези дейности.
Съгласно обобщените в национален мащаб данни в информационната система на НЗОК стойността на незаплатената дейност над утвърдените стойности за 2015 г. е в размер на 50 млн. 253 хил. лв., като стойността на неизплатените средства за главници по заведени дела срещу НЗОК е в размер на 22 млн. 443 хил. лв., за 2016 г. – 28 млн. 627 хил. лв., съответно 15 млн. 476 хил. лв., и за 2017 г. – 50 млн. 182 хил. лв., съответно 48 млн. 922 хил. лв. Към 31 март 2018 г. стойността на незаплатената дейност над утвърдените стойности възлиза на 6 млн. 392 хил. лв., като за тази стойност няма данни за изплатени средства от НЗОК за главници по заведени дела.
Професор Салчев посочи, че предложените допълнения няма да доведат до въздействие върху бюджета на НЗОК, тъй като решението на Надзорния съвет за заплащането ще се извършва в рамките на средствата за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ за 2020 г.
Предвижда се неразплатените средства по реда на § 1 от Преходните и заключителните разпоредби за отчетена и извършена дейност, в случай че проверките не са приключили, да се превеждат по сметка за чужди средства на НЗОК, които да послужат като източник на финансиране през 2020 г. или 2021 г.
В хода на дискусията народните представители поставиха конкретни въпроси във връзка с текстовете на някои от предлаганите разпоредби, като се обединиха около принципното становище, че разглежданите нормативни промени са навременни и следва да бъдат приети в кратки срокове.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 17, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г., № 002-01-43, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Иванов.
Колеги, откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Госпожо Джафер, заповядайте.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на „Движението за права и свободи“ ще подкрепи предложеното допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Ще подкрепим предлаганите промени не за друго, а заради хората, работещи в тази система. Те заслужават да получат своите пари за дейност, която е извършена, която е отчетена и която е призната от Здравния фонд.
С колегите обаче изпаднахме в размисъл коя е причината, която Ви подтикна да предприемете тази стъпка? Разколебахме се върху три такива причини: дали това е признание за грешките, които допуснахте през последните пет години по отношение на така наречената надлимитна дейност? Едва ли това е причината, защото опитът показва, че трудно признавате грешки. Дали причината е в множеството съдебни дела, които лечебните заведения заведоха, а част от тях вече и спечелиха? Много вероятно е това да Ви е подтикнало да предприемете тази стъпка. Дали това Ви желание е подтикнато от неистовото желание да се харесате на хората, които протестират, да се борите за любовта на съсловието? Много e вероятно това да е истинската причина.
Независимо от това, което Ви накара да внесете тази промяна за заплащане на до 75 милиона неразплатени разходи в системата на здравеопазването, ясно е едно – допреди две седмици Вие защитавахте много упорито, че това е правилното решение, че чрез администриране ще може да ограничите разходите в здравеопазването. Абсолютно погрешно твърдение! Днешното Ви решение е продиктувано от множество грешни управленски решения, облечени в съответната грешна законодателна форма.
Малко ретроспекция. През 2005 г. Върховният административен съд отмени част от Анекса, подписан към Националния рамков договор. Предприехте панически действия, като се опитахте през други документи отново да легализирате това Ваше решение. Абсолютно погрешно!
Две хиляди и петнадесета година беше първата година, когато въведохте тези рестрикции – това продължи 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Междувременно много болници спечелиха тези дела. Големият въпрос е: колко освен главниците са натрупаните лихви и съдебните разходи, които трябва да бъдат покрити?
Категорично можем да кажем, че днешното решение всъщност е опит по извънсъдебен път да се постигне споразумение, за да се избегне плащането точно на лихвите и на съдебните разноски. Парите за здравно осигуряване на българските граждани, които се харчат от Здравния фонд, са за това да се плащат медицински дейности, но не и разходи по съдебни дела и лихви. Дано да сте наясно с това!
Ето защо ние смятаме, че трябва да се върне отново дебатът за това трябва ли да има лимити в здравеопазването. Какво е това „надлимитна дейност“? За нас звучи несериозно и аргументът, че лимити ще продължава да има, защото няма информационна система в здравеопазването. А защо не я направихте? Опозицията в рамките и на този парламент няколко пъти провокира решения и те бяха приети от Народното събрание. Решение за да задължи министрите на здравеопазването да работят интензивно по въвеждането на легендарната вече единна здравна система с електронно здравеопазване.
Ето защо ние ще го подкрепим с всичките забележки, които имаме за това предложение, но ще продължим да настояваме за отпадане на лимитите.
От друга страна, някой трябва да си даде сметка и някой трябва да каже кой ще покрие щетите от разходите, които допълнително Националната здравноосигурителна каса ще поеме.
Към настоящия момент над 155 милиона са средствата, които не са изплатени, които са дължими, които са отчетени. Оказва се, че по делата с над 50% върху главницата обаче нарастват разходите – точно за лихви и за адвокатски хонорари. Това са щети, които показват, че с грубото администриране, въведено от управлението, в което участваше Реформаторският блок, но действията, подкрепяни и в този формат на управление, са абсолютно погрешни. Заявявали сме го многократно и това може да се провери от стенографските протоколи.
Завършвам с призив към ръководителите на лечебните заведения: нека тези средства, които днес ще гласуваме в рамките на 75 милиона, да отидат за повишаване на заплатите на медицинските специалисти, защото те заслужават с това изтощение и в борбата с COVID-19! Те очакват това повишение и го заслужават. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Джафер.
Реплики? Не виждам.
Първо, господин Михайлов, и после Вие, господин Поповски.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще започна с това, че се солидаризирам 70% с изказването на доктор Джафер. В него бяха направени някои много сериозни констатации, но искам да я огорча в началото на моето изказване, че според нас тези 75 милиона няма как да отидат за българските лекари, за българските медицински сестри, за българските санитари, за всички, които работят в системата на здравеопазването, тъй като само преди минута доктор Адемов ме попита колко са задълженията на болниците в момента. А много добре знаете, че по сега действащото законодателство изпълнителните директори и бордовете на болниците са длъжни при получаване на средства да се обръщат първо към своите кредитори. Задълженията на болниците са огромни. Не искам тук да ги цитирам. Ние сме ги цитирали вече почти четири години в залата на Народното събрание. Това е първото.
Второто, което искам да кажа на моя колега и уважаван лекар доктор Иванов, е, че тези мерки, които той отчете като навременни, изобщо не са навременни. Те идват в края на мандата, в един период, за който знаем с какво голямо напрежение е в обществото. Абсолютно съм съгласен в това отношение, че това се прави само за да се потисне част от напрежението, но това е абсолютно неуспешно. Това е съвсем формално. Още повече че и средствата, които се отпускат в момента с това решение, далеч няма да стигнат за покриването на необходимите нужди на болниците, не само по отношение на промяна на заплатите на медицинските кадри, ами изобщо за тяхното печално състояние, в което се намират. Днес сутринта останах много опечален, като виждам как една общинска болница разполага словом и цифром с една сестра.
Но искам, госпожо Председател, тук за поред път да Ви споделя нещо, което ми прави много неприятно, горчиво впечатление, че когато се взимат управленски решения на ниво парламент, то те трябва да бъдат много внимателно съобразени с конкретиката на обстановката в страната.
Ще Ви кажа един факт, който Вие не сте длъжна да разбирате в аспекта на Вашата професионална подготовка, но трябва като държавник да го разберете. Ние се намираме в извънредна обстановка. Средствата, които отиват в момента и ще тръгнат оттук нататък до края на годината, тъй като се очаква, естествено, повишаване на броя на респираторните инфекции през есента, не искам всички тези факти да ги слагам един след друг – те се коментират непрекъснато по медиите.
Още преди месец, преди два месеца организацията на общопрактикуващите лекари и много специалисти в страната попитаха какво става в тази извънредна обстановка с изследванията на пациенти, които са съмнителни за популярната вече, както тук казаха думата „легендарна“. Тя ще стане легендарна накрая с всичко това, което се случи с нея, и този балон, който се раздува – ковид инфекция? И досега нямаме яснота. Имаше изнесен на сайта на организацията на общопрактикуващите лекари анализ на ситуацията в момента. Имаше цифрата – 60 млн. лв., че са необходими минимум за изследвания на болни. И всичко това сега с едно-единствено решение, което в кавички е навременно, ние се опитваме да покрием цялата тази ситуация, колкото и да е неподготвена системата в момента, колкото и пробойни да има в нея.
Просто не искам да ги коментирам тук пред Вас, тъй като уважаемата зала не е длъжна да влиза в такива детайли и да бъде запознавана с тях. Това в момента са много оперативни ситуации, които обаче могат да бъдат решени с държавнически решения.
Такива решения липсват, госпожо Председател, и днешното гласуване, независимо че ние формално ще подкрепим, тъй като става дума за отпускането на средства в здравеопазването, не е навременно и реално държавническо решение. Това е решение на парче. Това е решение в една система, която е закостеняла, в която се наливат огромни средства за България – 5 милиарда от джоба на гражданите и 5 милиарда от държавата, която не функционира нормално за интереса на българската нация.
Затова Ви призовавам, колкото и часове да ни остават тук, колкото и дни да ни остават – дебатът да бъде наистина ползотворен, да бъде градивен, а не да се заливаме с бодряшки, навременни решения в кавички, които на практика с нищо не помагат, в случая и на българското здравеопазване. Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Михайлов.
Реплики? Не виждам.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): За лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: За лично обяснение, заповядайте, господин Иванов. После господин Поповски.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател! Уважаеми колега Михайлов, да, грешки са допускани. Безспорно всички тук, които се занимаваме със здравеопазване, знаем много добре, че те са, как да кажа, последователни грешки, от които ние се опитваме да избягаме и да се поучим.
Едно от нещата, за което бих искал да се обърна към Вас и да кажа, е, че от неразплатените средства, които са 150 милиона, виждате, че в този момент почти една втора от тях се разплащат – 75 милиона в момента се отпускат към лечебните заведения. Когато казвате, че се действа на парче, аз също не мога да се съглася, тъй като Вие добре знаете, че клиничните пътеки, които в момента всъщност благодарение на икономисаните средства ще бъдат увеличени, включително и пътеката за COVID, така че на парче, не бих се съгласил.
Да, един от основните пропуски, който можем да отчетем, е липсата на електронна система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Поповски, заповядайте, за изказване.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Днес с този закон наистина половината от сумата, която Националната здравноосигурителна каса дължи на болниците, ще бъде разплатена, което е глътка въздух за здравеопазването на България, и то основно на големите държавни болници, които са натрупали тези лимити.
Друг е въпросът защо са ги натрупали. Защото големите държавни болници не могат по никакъв начин да върнат пациент за разлика от по-малките общински болници, за разлика от частните болници, които могат да си позволят лукса на 25-о число, като стигнат лимита, четири-пет дни да работят с намален капацитет.
Всичко това е от едни закони, приети норми и правила на Министерството и на Националната здравноосигурителна каса, приети в последните 20 години, и не може да бъде обвинявано последното правителство, че не е взело мерки, защото ние знаем, че нарояването на 360 болници в седеммилионна България е една либерална система, която разрешава на всички новооткрити болници да сключват договор с Националната здравноосигурителна каса, довежда до ето този circulus vitiosus, в който парите на Здравноосигурителната каса не стигат, за да се покрият всички здравни нужди на клиничните пътеки на съответните болници.
Трябваше ли да дойде наистина тази световна пандемия с COVID-19, да се икономисат някакви пари от бюджета на Националната каса, за да решим един проблем от 2015 – 2016 г.? Болницата, в която работя 30 години в Плевен, след като днес гласуваме този закон, ще получи 1 милион за онези години, но за 2017 г., 2018 г., 2019 г. Университетската болница в Плевен чака още милион и половина, които не са разплатени за последните три години.
Така че апелирам – не виждам в момента в залата новия министър и новия управител на Националната здравноосигурителна каса, в рамките на тези два месеца, докато гласуваме новия бюджет за 2020 г., да се измислят такива правила, че ние да излезем от този circulus vitiosus и големите държавни болници, които освен всичко друго поемат и основната грижа за българското население по COVID-19, да нямат лимити или да работят по такъв начин, че да не ги натрупват.
Така че групата на „Обединени патриоти“, както казва народът, с две ръце ще гласува днес, но очакваме в рамките на тези два месеца до новия бюджет и новите правила от двете ведомства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС, от място): Реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Джафер, заповядайте за реплика.
За втора реплика, господин Михайлов.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми доктор Поповски, не знам за какъв порочен, жизнен, смъртоносен кръг говорите, обаче давате ли си сметка, че Вие също с Вашия глас като част от това управляващо мнозинство през 2018 г., през прословутите Преходни и заключителни разпоредби гласувахте – не в Закона за бюджета на Здравната каса, не в НРД, защото съдът беше вече атакувал тези текстове, а през Закона за здравно осигуряване, да се приеме текст, за който упорито настоявахте и който направи така, че след този период пък въобще да не може да се изплаща каквато и да е дейност?
Така че аз мисля, че Вие сте част от тези решения, които бяха вземани, и пак повтарям – погрешни управленски решения, които обличахте в съответната погрешна законодателна форма. Хубаво е, че си посипвате главата с пепел, но проблемът е много ясен, много изкристализирал. Болниците трябва да получат тези пари за своята дейност, защото те са лекували пациенти през този период. Те са заработили тази дейност и тя е призната от Националната здравноосигурителна каса. Как ще го направите тепърва?
Не знам как ще се случи, но мисля, че Вие сте част от проблема и сега отчитането на… Поне Вие признавате, че е грешно решение, а други, както виждаме, бодряшки казват, че няма проблем – той ще бъде решен, че е глътка въздух.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има втора реплика, господин Поповски.
Заповядайте, господин Михайлов, за втора реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми колега Поповски! С извинение, не с две – с три ръце да гласувате за тази поправка в бюджета на Касата, този circulus vitiosus, който Вие повтаряхте многократно, няма да се промени, тъй като отдавна споделяме с Вас – вече три години и половина, че самият начин на финансиране на здравеопазването чрез модела на търговски дружества и клинични пътеки е порочен. Колкото и той да се върти повече, ще произвежда все повече задължения на болниците.
Няма нужда да влизам в подробности и да Ви кажа как определени болници са обезпечени само със скъпоструващи пътеки, други потъват с нискозаплатени пътеки. Всичко това е порочният кръг, доктор Поповски. И както и да се мъчите от мнозинството сега да го спасите със 75 милиона, той няма да бъде спасен! Нищо няма да се промени в цялата трагична ситуация в здравеопазването! Благодаря Ви, госпожо Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Трета реплика?
Господин Атанасов, трета реплика или изказване?
Трета реплика – заповядайте.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми доктор Поповски, само ще Ви помоля да ме чуете. Слушах внимателно изказването Ви. С почти всичко съм съгласен, макар че по първа точка за актуализацията на бюджета това на практика е дебат на професионалистите, на лекарите в парламента. Аз говоря като юрист.
Доктор Поповски, трябва да кажете къде са заровили проблема, големия проблем? Мисля, че при дупликата си ще потвърдите това, което ще кажа.
В моя избирателен район има 23 частни болници. Защо държавните и общинските болници трупат, доктор Поповски – водил съм много разговори с мои приятели лекари от Пловдив, защо държавните и общинските болници трупат тези дългове? На Вас Ви е ясно.
Първо, частните болници взимат скъпоструващите пътеки. Второ, държавните болници обикновено поемат всички случаи на здравнонеосигурените. Така ли е? Така е! В крайна сметка държавните и общинските болници стават като донор и няма как те да не потъват в дългове при тази порочна практика.
Затова, моля Ви да ми отговорите на този въпрос и да потвърдите, че това е точно така. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Господин Поповски, заповядайте за дуплика.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не искам да изпадам в много детайли наистина, защото този въпрос в залата го разбираме не повече от 10 човека – къде са проблемите?! Проблемите, говоря за лекарите от клиничните специалности, които знаят къде са проблемите, натрупани от 20 години насам.
Точно между 2000 г. и 2010 г., знаете кои правителства бяха тогава, се нароиха и частните болници, които направиха дори инвазивни кардиологии в държавните болници. Кой беше министър тогава, кой подписа и кой е виновен за тези неща?! Включително в Плевенската университетска болница има частна инвазивна кардиология от 12 години насам и няма държавна. Нали си представяте за какви колизии става въпрос, натрупани в последните 20 години, които ние все пак се мъчим в последното правителство да ги изправяме и с Националната здравна карта, която вече да дава някакъв лимит за разкриване на нови болници, за сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса?!
Пак се връщам на тази въпиюща цифра: 7-милионна държава с 360 болници, 10-милионна Холандия със 100 болници. Значи там на 100 000 души население има една болница, ние на 20 000 души население имаме болница! Представете си малките ни болници, особено общинските, отдалечените, как са организирани, каква е подготовката на кадрите, половината от които вече над пенсионната възраст, и така нататък! Проблемите са толкова много, няма да ги разрешим в тази зала, и то днес. Наистина трябва всеобхватен финансов и клиничен поглед върху нещата. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски.
За изказване – господин Адемов.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми дами и господа народни представители! Тази дискусия около бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. е интересна с факта, че и в Комисията по здравеопазване, и сега от заявените позиции става ясно, че този проект ще бъде подкрепен единодушно.
От 2000 г. насам, когато е ставало въпрос за актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, винаги е имало скандали. Най-често актуализацията на бюджета е била съпроводена с оставка на управителя на Националната здравноосигурителна каса. Сега обаче нещата са по-различни, защото мярката, която се предлага, е в интерес на българските лекари. Да се надяваме, че е в интерес на тези, които са на първа линя, на тези, които в момента обслужват болните с корона инфекция. Аз обаче не съм оптимист, че това ще се случи, защото кредиторите на лечебните заведения, многобройните кредитори, които сега като чуят, че става въпрос за 75 милиона допълнително, ще се активизират неимоверно и ще предявят искове, защото задълженията на лечебните заведения, както преди малко беше казано, са стотици милиони.
Втория момент, на който искам да се спра, е бюджетният проблем, финансовият проблем.
Уважаеми колеги, в Закона за публичните финанси е казано, че в рамките на една календарна година парите от бюджета – в случая за 2020 г., трябва да бъдат изхарчени единствено и само за разходи, направени през 2020 г. Прочетете Закона за публичните финанси! Единственото изключение, когато могат да се плащат за предишни години, е, ако те са вписани в преходен остатък и са прехвърлени като задължение за следващите години. Да, ама не! Защо не? Защото този преходен остатък допреди две седмици не се признаваше изобщо като призната надлимитна дейност. И това е големият проблем.
Оказва се, че ние разчитаме на корона кризата, на корона инфекцията да реши по някакъв начин структурните и функционални проблеми на системата на здравеопазването. Няма как това да се случи, защото те са съвсем в различна светлина. Тези 75 милиона са капка в морето и по никакъв начин няма да решат нито един, повтарям, нито един от проблемите, с изключение на заобикалянето на съдебната процедура.
Ние ще подкрепим предложения проект само защото имаме надеждата, че тези пари ще отидат при медицинския персонал, а не единствено и само при кредиторите.
И не на последно място, имаме надеждата, че най-накрая лимитите в болничната помощ, а защо не и в извънболничната помощ, ще отпаднат. Такива предложения сме правили през всичките бюджетни процедури. Надяваме се, че през следващата бюджетна процедура най-сетне ще бъде готова и информационната система, ще отпаднат и лимитите, за да не стигаме до такъв тип дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Реплики?
Заповядайте, господин Колев, за реплика.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Адемов, уважаеми колеги! Проблемите в здравеопазването можем да ги охарактеризираме само в една точка. Тя е, ако ние не насочим ракурса, ако ние не насочим вниманието си към ранната диагностика, ранното лечение на заболяванията – евтино за пациента, евтино за държавата, навременно откриване на болестите, навременното им лекуване, недостигане до болестно състояние, ще водим такива дебати многократно.
Парите няма да достигат. На никоя държава в света парите за здравеопазване не достигат. Но когато ние виждаме отклонение в биохимията и не допускаме достигане до болестен процес, не допускаме стигане до тежки болестни състояния, тогава парите не само ще стигнат, но ще има изключително сериозни заплати на лекари, но за превенция, за ранно лечение! Докато ние не се научим да управляваме болестта – никъде не се прави истинско управление на болестта, парите няма да стигат.
Затова да насочим нашето внимание в следващия бюджет средствата да бъдат за ранна диагностика, ранно откриване на заболяванията, за да бъде евтино за държавата, евтино за пациента и пациентът да живее 10 години повече. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Колев.
Втора реплика? Не виждам.
Господин Адемов, заповядайте за дуплика.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Колев, репликата, която направихте, доколкото успях да я схвана, е в посока на това, че в бюджетите на Националната здравноосигурителна каса трябва да превалират парите за превенция, за ранна диагностика и за всичко останало, свързано с профилактика и рехабилитация. Вие обичате тази дума рехабилитация.
Аз обаче искам да кажа нещо друго и да припомня на колегите от „Обединени патриоти“, че във всички бюджети на Националната здравноосигурителна каса – не само в рамките на този мандат, „Движението за права и свободи“ предлага предложения в проекти за бюджети на Националната здравноосигурителна каса именно в тази посока, а Вие от „Обединени патриоти“ и от ГЕРБ – от управляващата коалиция, отхвърляте тези предложения. И сега, в края на мандата, заявявате от тази трибуна, че искате да дадем повече пари за профилактика, за превенция, за ранна диагностика.
Ами, ако смятате, че тази Ваша позиция е правилна, подкрепете предложенията на „Движението за права и свободи“. Ние ще ги направим в рамките на бюджетната процедура в края на тази година по бюджета за следващата година. Така че, когато от тази трибуна говорим за профилактика и превенция със съответните предложения, молбата ми е да ги подкрепите, за да не стигаме до такъв тип реплики.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
За изказване – господин Тончев, заповядайте.
ЕМИЛ ТОНЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ще се изкажа и от позицията на практикуващ лекар в общинска болница.
Искрено смятам, че този законопроект е навременен и очакван. С този акт ще се позволи заплащане на извършена дейност над прогнозните бюджети на общински, държавни и частни изпълнители на болнична помощ. Този допълнителен ресурс съм убеден, че ще спомогне за дейността на медиците в тези болници. Не на последно място, ще допринесе за повишаване на възнагражденията в сектора.
Адмирации към този акт на Министерството на здравеопазването и на кабинета като част от всички мерки в подкрепа на родното здравеопазване, включващи гласуваните допълнителни средства в размер на 136 млн. лв. за здравноосигурителни плащания за болнична и дентална помощ.
Отново като практикуващ лекар в болничната помощ, запознат с проблемите в сектора, апелирам и съм сигурен, че ще подкрепим този акт в подкрепа на българското здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Тончев.
Реплики? (Народният представител Георги Колев иска думата.)
Господин Колев, изчакайте – има записани преди Вас.
Няма реплики.
Заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Изказвам се накратко в качеството ми на заместник-председател на Бюджетната комисия.
Госпожо Председател, обръщам се към Вас със следното искане. Слушах внимателно изказването на колегата Иванов с данните за това какви пари се дължат и как ще бъдат плащани.
Уважаеми колеги, разминаването в данните между 15 и 20 млн. лв. спрямо това, което ни каза председателката, мисля и заместникът на НЗОК в Бюджетната комисия, 15 – 20 млн. лв. разлика, поради което, госпожо Председател, настоявам между първо и второ четене да ни бъдат предоставени пълни таблици по години – 2015-а, 2016-а, 2017-а, 2018-а, 2019-а и 2020-а, колко не са изплатени по години, по месеци и по болници, тъй като разминаването на информацията е плашещо?
Второ, очевидно казаха колегите лекари, аз не съм лекар, но системата явно, че не работи и това е ясно за всички, как така се влачат плащания и задължения от 2015 г. до 2020 г., поради каква причина? Защо се правят съдебни разходи, та трябва съдебната система на България да доказва тези разходи? Освен това, ако съдебната система – и тук пак има разминаване в данните, на нас ни беше казано, че се очаква да бъдат около 40 млн. лв., защо исканата сума е 75 млн. лв.? Това също не е ясно и то трябва да бъде предоставено. Освен това системата е сбъркана, защото очевидно това финансиране няма как да продължи. Колеги, ние всяка година гласуваме, както казвате, с две ръце увеличението на бюджета за здравеопазване. Вие казвате и данните са, че 10 млрд. лв. се харчат годишно от семействата и от държавата и резултатът е три минус, както се казва в университета. Никой не е доволен от здравеопазването.
Искам да Ви припомня, че когато беше избран за министър колегата Ананиев, той обеща, че до две-три седмици е готов и ще ни представи реформата за здравеопазването. Днес вече гоним зимата на 2020 г. – няма нито реформа, нито нова система.
И накрая, аз разбирам лекарите, тук има морален проблем, въобще не коментирам, че когато трябва да се окаже медицинска помощ, тя трябва да се окаже.
Уважаеми лекари, няма финансист или правителство, което ще се съгласи да са безлимитни финансиранията. Вие нали се сещате каква трескава фактурна дейност ще настъпи в болниците? Няма такава държава. Швейцария не може да си позволи безлимитно финансиране.
В заключение, още веднъж искаме точните данни с точните болници, с точните решения и начинът на разпределението на парите. А между другото, да не забравя, уважаеми колеги, разбира се, че парите трябва да отидат, както казвате Вие, най-вече при лекарите, сестрите и медицинския персонал, но, дайте да бъдем обективни, не можем да определяме тук като лоши кредиторите на болниците. Тези болници са взимали средства да си купуват медицинско оборудване, да купуват лекарства, да се разплащат, така че нека да не чертаем в черно кредиторите, благодарение на които са съществували болниците.
В заключение, системата не работи и имаме нужда от сериозна дискусия върху предложена нова система на здравеопазване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Реплики?
Господин Иванов, заповядайте за реплика.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Гечев! Обръщам се към Вас като един виден финансист да определите точно къде е разминаването. Аз бих се обърнал към колегите и ще кажа откъде се явява това разминаване. Вие сте чели становището на частните медицински лечебни заведения, където те упоменават сумата от 3 милиона повече, от това, което разплащаме в момента от Здравната осигурителна каса, тоест говорим за 78 милиона, а тук ние разплащаме 75 милиона.
И аз бих искал във Вашата реплика да посочите тези милиони, тези 20 милиона – къде и по какъв начин ги прочетохте точно, защото аз притежавам становищата на различните организации, които са дали мнение по въпроса. Като финансист ще бъде добре от Ваша страна точно и конкретно да кажете. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Колега Иванов, на Вашия въпрос. Вие няма как да знаете откъде е числото, което аз цитирам, тъй като то е от Бюджетната комисия, където обсъждахме. Това число беше посочено от заместник-министър Начева. Ние правихме събиране и аз я попитах, тъй като такава информация няма, но ние сме любопитни и попитахме за няколко числа. Числото, до което стигнахме, то е в протокола на Бюджетната комисия, е около плюс минус няколкостотин хиляди – 40 млн. лв., а числата, които Вие износехте, са различни. Тоест това е моят отговор, това не са сметки, които ние сме правили, това е информация на заместник-министъра. Така че тези числа трябва да бъдат уточнени, защото разликите все пак са значими и ние тук сме изпратени, за да следим за всеки лев на българските данъкоплатци, нищо повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гечев.
Господин Карадайъ има процедура.
И след това продължаваме с изказване на господин Чакъров.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ (ДПС): Благодаря Ви.
Госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Караянчева, процедурата ми е към Вас.
Вчера Вие ми предоставихте едни документи и аз Ви обещах, че ще се запозная с документите, за да си изградим преценка и мнение, но, за да изградим ясна преценка и мнение, трябва да разглеждаме документите в цялост и в пакет. В анотацията, която не е датирана в тези документи – анотация към жалба от 11 юни, пише, че са събрани, анализирани и проверени документи, които не са приложени тук. Ще помоля да ми ги предоставите, за да си направим по-ясна и пълна преценка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Освен тези документи, още едно нещо ми липсва. В стенограма от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика пише за едно писмо, което е изпратено до КПКОНПИ от председателя на Комисията, а самото писмо не е приложено тук в документите. Ще помоля да ми ги предоставите, за да можем в пълнота да се запознаем с документите, за да не си изградим погрешна представа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбира се, господин Карадайъ, веднага ще бъдат предоставени тези документи, които липсват.
Колеги, продължаваме с изказване на господин Чакъров.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Моля да удължите времето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля удължаване времето на групите.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече беше изказано от името на нашата парламентарна група, на „Движението за права и свободи“, че ще подкрепим предложението. Ние ще го подкрепим и аз ще го повторя отново съвсем накратко с оглед на това да бъдем коректни към съответните лечебни заведения. Тези дейности са извършени и реализирани, и да бъдем коректни към работещите в системата на здравеопазването, към доставчиците и така нататък.
Аз бих искал да погледнем към казуса и от един друг аспект. Още от самото начало, когато започнаха да се реализират тези надлимитни стойности, дейности, както и да ги наречем, нашата позиция беше ясна и тя е такава, каквато е към днешно време. Същевременно обаче трябва да посочим и позицията на управляващите, че тогава тя се представяше като една полезна дейност, положителна дейност, положителни резултати – даже паметта ни трябва да е къса, се посочваха и спестявания в кавички, които днес виждаме, че не са били спестявания, а те трябва да бъдат изплатени от бюджета, за който всички сме загрижени, всеки лев да бъде разходван по най-ефективния, по най-правилния начин.
Макар и да е изминало време, ние трябва да бъдем коректни към лечебните заведения, още повече в контекста на ситуацията, в която се намираме с пандемията с COVID, и виждаме, колегите и аз като лекар да кажа, че в системата на здравеопазването полагат огромни усилия и бих казал, че трябва да поднесем нашите благодарности, че в условия на COVID-19 се постигат добри резултати на фона на резултатите, които са в световен и европейски аспект, че в нашата страна, дано да няма такава ситуация, но я има и бих казал, че добре се справят колегите.
Видно е, че в медицината, в лечебната дейност може да има прогнозни стойности на ограничения в лимитите. Това, което се опита да се направи в посочения времеви период, не се постига по този начин. Какво ли не бе направено – пръстови отпечатъци, не знам какви ограничения, за да постъпват болните, а реалността и правилният подход би бил да има един сериозен контрол, една обективна, коректна отчетност, да има ефективна лечебна дейност. И в това отношение доктор Адемов изрази нашата позиция, но, господин Колев, правилното е, че трябва да има повече средства за доболнична помощ – това, което с всеки бюджет парламентарната група на „Движението за права и свободи“ прави предложения, а тези предложения не се приемат. Това включва, естествено, и профилактика, и рехабилитация, превенция и така нататък. Разходът на средства би бил много по-ефективен.
Разходът на средствата всяка година се увеличава от 2001 г. досега. Ако направим един обзор – някъде от 800 млн. лв., сега вече са над 4 млрд. и половина лв. От коя страна има подобрение? От страна на доволството и по-доброто лечение от страна на пациентите или медицинският персонал и тези, които работят в системата на здравеопазването, са по-доволни? Не, няма.
Освен това по данни на Световната банка поне още 100% и нагоре има доплащания под масата. Така че нашата страна, по отношение на разходи в системата на здравеопазването, се нарежда пропорционално в една от челните страни в Европейския съюз. Всичко това трябва да бъде коригирано. За целта е необходима една много сериозна реформа в системата на здравеопазването, която така или иначе не се провежда. Имаше възможност през последните 10 години това да става. Ние сме имали многократно наши предложения, за съжаление, те не бяха чувани, не бяха подкрепяни, включително от Вас.
Но днес виждаме, че по отношение на много от предложенията, които ние сме правили, Вие ги изразявате и даже ги споделяте от високата трибуна на Народното събрание. Въпросът за лимитите, както и доктор Джафер посочи, е на дневен ред да бъде обсъден и да има един правилен подход, така че да има ефективна лечебна дейност и добро функциониране на системата на здравеопазването.
Един друг много важен въпрос, за който има и решение – акт на Народното събрание, е за информационната система, която беше предвидена в рамките на две години да бъде въведена. Ние нямаме обратна информация. Уважаема госпожо Председател, колеги, добре е да имаме информация докъде е стигнала разработката, въвеждането на информационната система в здравеопазването. Това е много важно с оглед на ефективното разходване на средствата в системата на здравеопазването, за контрола, който може да бъде осъществен, и да има пълна информираност по отношение на цялата дейност в системата на здравеопазването. Редица европейски страни са постигнали това, една Естония е на светлинни години, която се счита, че е една от новите страни – членки в рамките на Европейския съюз, а ние все още не можем да въведем за последните 30 години една информационна система, която е все обект на внимание.
Искам само да припомня, че това решение беше прието за въвеждане на информационната система като предложение на парламентарната група на „Движението за права и свободи“ и ние ще следим по какъв начин тя ще бъде реализирана.
Ще приключа с това, че ние подкрепяме това предложение да бъдем коректни към колегите, защото от лечебните заведения да получават това, което се реализира като дейност, но тя трябва да бъде коректна, отчетна и в пълна информираност пред обществеността, и ще следим за въвеждането на информационната система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Чакъров.
Реплики?
Заповядайте.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Чакъров, не смятате ли, че ние, лекарите, трябва да благодарим, че има ковид инфекция, за да се сложи ред в системата, за да се направят едни икономии, които сега 75 милиона ще ги дадем на болниците? Не смятате ли, че след така създадените болници за инвазивна кардиология ще вървим и към болници за ковид инфекция? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
Втора реплика?
Господин Атанасов.
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доцент Чакъров, като един от сериозните специалисти в Пловдив в здравеопазването ще Ви задам един въпрос. Вие сте специалист в системата и искам да ми отговорите на този въпрос. Днес наистина вземаме добро решение и нашата парламентарна група ще го подкрепи. Мисля, че няма да има нито един глас „против“ срещу парите, които се отпускат.
Но, доктор Чакъров, искам да ми отговорите, когато вземете дуплика – смятате ли, че тези пари ще стигнат до болниците? Защото според мен още миг след като гласуваме тук, в парламента, кредиторите на болниците веднага ще предявят изпълнителни листове към болниците. В това съм сто процента убеден, и няма какво да им се сърдим, такива са правилата на съвременната икономика. Pacta clara boni amici, казват римляните: чисти сметки – добри приятели.
Така че искам да ми отговорите като специалист, доста сериозен, в нашия град, а и в страната: дали тези пари наистина ще стигнат до болниците, или кредиторите чрез изпълнителни листове ще си ги вземат? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Атанасов.
Трета реплика – господин Поповски, заповядайте.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми колега Чакъров, искам да внеса набързо малка яснота за този доклад на Световната здравна организация, че в България Касата има пет милиарда бюджет и още пет милиарда ги доплаща населението, както казахте Вие, под масата.
Според мен не е под масата, а просто е над масата и всичко вече е регламентирано, избелено за това, че частните болници имат официален копеймънт, тази сума също влиза в тези пет милиарда. Другата част от тази сума пет милиарда – това са лекарствата, които българската общественост, българският народ заплаща в аптеките. Така се формира тази сума от 10 милиарда.
И само припомням, че с 8-процентната здравна вноска, имайки пет милиарда бюджет на Касата горе-долу, сега ще го надхвърлим вероятно тази година, ние толкова можем да платим с 8-процентната вноска. Германия има близо 15-процентна здравна вноска, кумулира 211 млрд. евро във всичките каси на Германия и затова може да си позволи да плаща и лекарствата, тоест да бъдат безплатни за гражданите, да ги плащат там кранкен касите в цялата Германия. Не можем да си го позволим, защото трябва да вдигнем здравната вноска. Това е причината, а не че тези пари отиват някъде под масата. Вече няма нищо под масата, защото държавните болници имат избор на лекар, избор на екип, а пък частните болници имат официално доплащане. Друг е въпросът, че там няма горна граница и горен лимит, и може пътеката примерно да е 1000 лв., а доплащането да е още 3000 лв., защото и такива парадокси съществуват днес в българското здравеопазване. Тоест прекалено либералната система, за което казах преди малко в моето изказване, ни доведе до тази ситуация днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Поповски.
Дуплика – господин Чакъров.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Поповски, приемам бележката, която отправяте. Нека да бъде над масата или по-скоро това е доплащане, за което говорим, но така или иначе е факт и е отчетено от Световната здравна организация и по анализа на Световната банка. За съжаление, по този начин с това доплащане ние се нареждаме, както и преди малко казах, сред страните в рамките на Европейския съюз, където се разходват най-много средства в системата на здравеопазването за съответните дейности. Но въпросът е дали ефективността е такава, каквато е във водещите страни в рамките на Европейския съюз.
По отношение на заплащането на лекарствата, изцяло съм съгласен с Вас. За съжаление, в България се заплаща най-високата цена за лекарства спрямо общия разход и размер на средствата, които се разходват в системата на здравеопазването. И всичко това трябва да бъдат сериозни сигнали към всички нас – и към законодателния орган, и към изпълнителната власт, всичко това трябва да бъде коригирано и балансирано.
Колега Атанасов, аз се надявам, след като няма как в правния мир и уреждането на финансово-икономическите взаимоотношения, уредени в съответните правни аспекти – да, кредиторите ще си получат, но аз искрено се надявам, че тези средства ще достигнат до лечебните заведения и да има коректно заплащане на труда на всички, които работят в системата на здравеопазването. В това отношение няма какво повече да кажем.
А по отношение на COVID, колега, за съжаление, COVID-19 е факт, но едва ли той трябва да бъде причина и основание да ни светнат съответните червени лампи, за да се сетим, че в системата на здравеопазването има някакви проблеми. Ние сме ги поставили на дневен ред, повечето колеги тук са представяли, и Вие сте поставяли определени проблеми – те се знаят, трябва да има воля.
Това, което бих искал да кажа, от което ще бъде решено какви да бъдат следващите действия, така че да се намерят съответните разумни решения и визия, и стратегия, и реформи, се казва „политическа воля“. Като че ли, не като че ли, а липсваше политическа воля в последните мандати това да бъде сторено. Ние сме предлагали даже и надпартиен политически консенсус – да има реформи в здравеопазването, така че да се подобри дейността, да има по-голяма ефективност на разходваните средства. За съжаление, такава воля нямаше, но рано или късно трябва да има, така че да се решат тези въпроси.
Дано с COVID да приключим, да имаме успех. Да пожелаем на колегите, които са на научния фронт, да намерят ваксина, да има решение, да се избавим от тази сериозна опасност за здравето на голяма част от населението по света. В нашата страна има доста починали и сред лекарското съсловие, които са на предния фронт. Тук трябва да се отдаде необходимото и на органите на реда, на полицията, които помогнаха много в решаващи ситуации, така че всички трябва да положим усилия да се преодолее тази пандемия. В това отношение наистина трябва да бъдем коректни към колегите, да им благодарим за дейността, която реализират, и продължават да бъдат на предния фронт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Чакъров.
Изказвания?
Господин Колев, имате думата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От дебатите, които се водят тук, съм мотивиран да поговорим и да си кажем мнението за цялостния аспект в здравеопазването. Много пъти съм казвал и ще го повтарям много пъти, каква красива дума имаме, и Министерството ни е така наречено – „здравеопазване“. Ако не фокусираме вниманието на цялото общество по опазването на здравето, а следваме болестолекуването – да чакаме болестните процеси да се влошат, тогава няма да стигнат парите. Ние сме оставили РЗОК, НЗОК, Министерството сами да се справят със здравеопазващия процес, а това е всеобщ процес.
Опазването на здравето започва още от ранна детска възраст. Къде е участието на образователната система в здравеопазващия процес? Къде е ролята на здравеопазването в трудовите колективи, където да имаме истинска система за трудова медицина?
Тук чувам, колегите говорят във връзка със сегашните пари, които се отпускат. Колеги, парите, които сега се дължат на болниците, както казва колегата Атанасов, ще си заминат по кредиторите и изобщо няма да ги усетят болниците. Ние трябва да помогнем на Националната здравноосигурителна каса и на Министерството в цялост. Това е предмет на националната сигурност.
Ще Ви дам няколко примера. Знаете като деца какви гимнастики се правеха, какви упражнения се правеха, как се учеха децата, за да не стигаме до процеси на заболявания, да имат здрава имунна система. Къде го има това сега? В този ред на мисли, цял живот човек влошава здравето си и накрая, в последните две-три години, си изхарчва всички спестени пари за здраве. Това ли е правилният процес, това ли е правилният път?
Здравеопазването няма цвят, няма партии. Тук трябва да спрем да се дърлим и да говорим един срещу друг, а трябва да се обединим в общодостъпни, общо решими, общо харесвани теми.
Къде е усещането за правилно здравеопазване в населението – и в хората, и в лекарите? Няма го! Усещането, че има недолекуваност излиза от „Пирогов“. „Пирогов“ си е свършил перфектно работата – оперирали са го чудесно, обаче той не е в състояние да се прибере у дома. Нямаме процеса на долекуване, нямаме процеса на продължително лечение, нямаме процеса на задължителност за лечебния процес. Прибере се вкъщи, взема болнични, не се лекува, тежи на обществото, на всички нас.
В Германия, ако не изпълняваш предписан лечебен процес, ти вдигат здравната вноска. Къде е отговорността на пациента в лечебния процес? Няма я! Това са съвкупности от фактори, които смачкват здравеопазването. Чакаме шефа на едното или на другото ведомство да се самосправи с процеса. Е няма да стане! И чакаме обществото да бъде доволно. Е няма да стане! Ако всички ние не се обединим да направим истинска здравна политика, няма да се случат нещата.
Управлението на здравеопазването е много лесен въпрос, изключително лесен въпрос – проследяваме пътя на вече болния пациент от лечебното заведение – пак вземам „Пирогов“, знакова болница – до работното му място. Ще видите, има цели кухини, с които сме оставили обществото само да се справи с лечебния процес. То не е запознато, няма информираност. Няма информираност за правилното и поетапно възстановяване на пациента и включването му в работен процес.
Имайте предвид, че има несправедливост и в здравните вноски. Справедливо ли е едни да плащат, работодателите изнемогват?! Работниците, които съвестно си плащат здравните вноски, носят на гърба си стотици хиляди неплащащи. Защо?! Или държавни служители, плащащи половината от минималната вноска – вместо да плащат 200 лв. здравна вноска, плащат 22 лв. Това справедливо ли е?!
Масово говорим за несправедливост, говорим за недоволство, говорим за чувство за недолекуване. Това трябва да погледнем и всички политически партии да седнем заедно – ако щете кръгла маса, ако щете квадратна маса, няма никакво значение. Хората очакват от нас всички проблеми, за които говорим тук, на трибуната, да ги разпишем в една пътна карта и тогава да включим всички министерства да участват в този процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Колев, да увеличим ли времето? (Реплики.)
Вече е увеличено. Съжалявам, довършете изказването.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Грешното фокусиране в това да очакваме болниците, които нямат възможности да се справят с процеса, без да им се помогне с достатъчно средства за клиничните пътеки – болниците буквално издържат определени лечения по определени заболявания, защото средствата по клиничните пътеки не достигат. Няма как да помогнем, ако не фокусираме и не включим в това общинските болници. Не съм съгласен с колегата, приятели сме, но не съм съгласен с него – имали сме много болници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Колев, вече с една минута…
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Само секунда, довършвам. Имаме прекрасни общински болници и всяка една от тях трябва да се запази. Излизайки от „Пирогов“, излизайки от тежките, остри болници, там е мястото за долекуване, за профилактика, там е мястото хората да са близо до близките си и да довършат своя лечебен процес, или да направим анализ на предхроничността, на предхроничните състояния, за да не стигат до тежки заболявания, които тежат на всички нас.
Приключвам и апелирам още веднъж: дайте да седнем всички заедно, да загърбим всички политически амбиции, да започнем да мислим както мисли пациентът, да се поставим на негово място, да извървим целия път от болестта до оздравяването му и тогава ще ни бъде лесно как да осъществим финансирането. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика – заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Колев, за да имате още три минути, защото беше интересно Вашето изказване, Ви правя тази реплика, като използвам случая да Ви обърна внимание, че в момента ние изпълняваме ролята на банкомобил, който ще занесе група пари в един банкомат, наречен Здравноосигурителна каса, която след това ще ги раздаде срещу фактури или, условно казано, срещу така наречените банкови карти. И това не е политика, както Вие казвате, това е закърпване на положението и не го решава, а го задълбочава.
С едно нещо само не съм съгласен с Вас. Вие казахте, че има дупки по пътя от болницата до работното място. Има дупки преди това – от работното място до болницата. Всички лекари, които сте тук, знаете много добре, че един лев, изхарчен в профилактика, икономисва най-малко 5 лв. след това в лечебния процес. Когато говорим за политики, хубаво е вече здравеопазването да не е търговка услуга с туристически уклони, имайки предвид пътеките, а да се превърне наистина в грижа за здравето, преди всичко грижа, което означава профилактика, и едва след това да стигаме до лечението му. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Втора реплика има ли?
Дуплика – господин Колев, имате думата.
ГЕОРГИ КОЛЕВ (ОП): Благодаря, господин Председател.
Благодаря, господин Ерменков, за повдигнатата топка. Благодаря Ви.
Вижте още няколко фокуса на това, което исках да кажа. Знаете ли, че средната възраст на лекарите в една голяма болница е 59 г.? Това не е ли вече предмет на национална сигурност? Докъде ще стигнем – 59 години средна възраст на лекарите? Сестри няма. Познайте къде има най-много болни? У дома, вкъщи. Там се долекуват хората. Там ли им е мястото? Къде е здравната ни култура, на която трябва да имаме конкретики? Къде ни е здравното възпитание? Къде са ни здравните задължения? Къде ни е възможността средствата не да ги попилеем в последните две-три години, а да останат средства, с които да имаме по-дълъг живот, да си удължим живота?
В целия ред на мисли пак се връщам към това: призовавам всички Вас съвсем добронамерено, съвсем целенасочено, предизвиквам Ви, дайте да седнем на една маса, да помогнем на Министерството на здравеопазването, да помогнем на Националната здравноосигурителна каса, да помогнем най-вече на пациентите, да помогнем на лекарите, на медицинските специалисти, да направим истинска пътна карта на здравеопазващия процес, да го финансираме по правилен начин, да го осигурим. Нима има по-важно нещо от това да осигурим цялостния лечебен процес на пациента?! В тази пътна карта ще участват и кметове, и общини, ще участва и Министерството на труда и социалната политика.
Имайте предвид, господин Ерменков, само да Ви кажа, когато дойдат празнични дни, тези, които не са болни, вземат болнични. Това ли ни е здравеопазващият процес? Защо не призовем хората, които вземат болнични – вчера говорих с един ръководител от здравеопазването, няма да казвам кой, дайте да ги вкараме в болницата. Точно по време на самия празничен ден, в който той си е взел болнични, да го вкараме в болница. Ще изчезнат болничните, а парите, спестени от НОИ от тези фиктивни болнични, да бъдат насочени към довършване на здравния процес.
За здравеопазване можем да говорим много. Добре би било това да бъде открита тема, в която всички да участвате само с една- единствена цел – да си представим целия път през очите на пациента и на неговото семейство. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Михайлов – процедура.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Знам, че нямам право да предложа прекратяване на разискванията на първо четене, но Ви моля, след три години и половина нищо неправене в здравеопазването, сега тук да се упражняваме по риторика какви са фундаменталните проблеми, как ще ги решим – на кръгла или квадратна маса…
Направо сме стигнали до дъното по този начин да решаваме проблемите на толкова важен сектор, какъвто е здравеопазването. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Четири години минаха, тук се упражняваме да говорим неща, които не са свършени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Процедурата, господин Михайлов. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.)
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Няма електронна система, по стар начин се финансира здравеопазването. Всичко това върви по един и същи начин, ние се упражняваме от трибуната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не злоупотребявайте с процедурата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Много Ви моля, господин Председател. Много Ви моля!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз също Ви моля. Заявихте процедура.
Заповядайте, госпожо Найденова. (Размяна на реплики между народните представители Лъчезар Иванов и Георги Михайлов.)
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Да, господин Иванов, смятам да взема отношение. След толкова емоции в тази зала малко повече прагматизъм и да се върнем към предложението, което прави вносителят.
Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса – всички знаем, за 2020 г. е разработен при брутен вътрешен продукт от 126 млрд. 769 млн. лв., но всички слушаме водещи специалисти в тази област, които сочат, че към днешна дата той е намалял с над 8% и има вероятност тази тенденция да се запази и в следващите три месеца, до края на тази година. Колко ще бъде, на този етап никой не може да каже. Вероятно 2021 г. през месец октомври ще имаме повече данни. Това обаче поставя под въпрос изпълнението на приходите в бюджета на Касата за 2020 г., респективно и размера на евентуално неусвоените средства. Ако сега Касата се разплати до 75 млн. лв. за отчетените и незаплатени дейности в болничната медицинска помощ за 2015-а и 2016 г. по реда на 1.3.7 от § 2 на сегашния бюджет, възникват няколко въпроса.
Първо, възможно ли е да ни останат средства за заплащане на извършена болнична медицинска помощ за 2020 г. и тогава да се наложи да се прибегне към сметките за чужди средства на Националната здравноосигурителна каса – нещо, което никой до този момент не постави? Аз обаче съм убедена, че нито един народен представител, присъстващ в тази зала, не знае какви средства има в тази сметка, а ние след малко ще гласуваме, че даваме възможност и при необходимост от тази сметка да се теглят средства.
Второ, защо само за 2015-а и 2016 г.? Господин Гечев постави въпрос. За следващата 2017 г. до 2020 г. липсва информация.
Аз ще поставя другата страна. Ако има отчетени и незаплетени дейности от болниците за по-предишни години, преди 2015 г., те също трябва да бъдат заплатени след проверка от контролните органи по реда на създадената ал. 4 както по време, така и по ред на възникване.
Трето, остана неизяснено по какви цени ще плащаме тези стари задължения – по текущи или по съпоставими? Явно очакваме отговорите между първо и второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики? Не виждам.
Процедура – господин Иванов.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам процедура за удължаване на пленарното време до приключването на дебатите и гласуването на двете точки, предвидени в нашата програма за днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате предвид законодателната част. Точно това ще подложа на гласуване – удължаване на законодателната част на днешното заседание.
Гласували 89 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Има ли изказвания, колеги? Няма.
Закривам разискванията.
Моля народните представители, които не са в пленарната зала, да влязат.
Моля квесторите да поканят тези, които не ни наблюдават на мониторите, да влязат в пленарната зала.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2020 Г.
Госпожо Ангелова, имате думата за представяне на Доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
На заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. Той беше представен от госпожа Зорница Русинова – заместник министър на труда и социалната политика.
Със Законопроекта се предлагат промени, свързани с размера и срока на получаване на паричните обезщетения за безработица, които ще влязат в сила от 1 октомври 2020 г. Те са част от пакета социално-икономически мерки на правителството във връзка с възникналата ситуация поради разпространението на COVID-19, чрез които се цели осигуряване на подкрепа на безработните лица в условията на пандемия.
Предлага се минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица да се повиши от 9,00 лв. на 12,00 лв. от 1 октомври 2020 г. Предвижда се това увеличение да засегне между 30 000 и 33 000 лица средно на месец за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г. Необходимият разход за тримесечния период се оценява на около 12 млн. лв., тоест около 4 млн. лв. на месец.
Със Законопроекта се предлага срокът за получаване на парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (когато лицето е придобило право на обезщетение преди изтичането на 3 години от предходното упражняване на това право) да се повиши от четири на седем месеца. Предвижда се тази промяна да засегне между 13 000 и 15 000 лица средно на месец за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г. Необходимият разход за тримесечния период се оценява на около 2 млн. лв., в това число около 500 хил. лв. за ноември и 1 млн. 500 хил. лв. за декември.
Общият допълнителен разход за двете мерки възлиза на 14 млн. лв. за 2020 г. Не е необходимо да бъде извършвана корекция в разходите на Фонд „Безработица“, съответно на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. С изменението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване от месец април 2020 г. общият размер на разходите на Фонд „Безработица“ беше увеличен с 1 млрд. лв., като оценките за очакваното изпълнение на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване на базата на отчетните данни към 31 юли показват, че в края на годината ще са налице достатъчно средства за обезпечаване на увеличените разходи на Фонд „Безработица“.
След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Имате думата, уважаеми господин Адемов, да представите Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.
На заседанието присъстваха: Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика; Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика; Петя Малакова – началник-отдел в същата дирекция; Росица Спасова – началник-отдел в дирекция „Държавни разходи“ в Министерството на финансите; Таня Стоянова – главен експерт в същата дирекция на Министерството на финансите; Даниела Асенова – директор на дирекция в Националния осигурителен институт и др.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Лазар Лазаров. Той подчерта, че Законопроектът е консенсусен и е част от пакета мерки, предприети във връзка с възникналата ситуация поради разпространението на COVID – 19.
Със Законопроекта се предлагат промени, свързани с размера и срока на получаване на паричните обезщетения за безработица, които ще влязат в сила от 1 октомври 2020 г.
Най-общо Законопроектът урежда две мерки, чрез които се осигурява подкрепа на безработните лица в условията на пандемия.
С първата мярка се предлага минималният дневен размер на паричното обезщетение за безработица да се повиши от 9,00 лв. на 12,00 лв.
С втората мярка се предвижда срокът за получаване на парично обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (когато лицето е придобило право на обезщетение в период, по-малък от 3 години от предходното ползване) да се повиши от четири на седем месеца.
Първата мярка ще засегне между 30 000 и 33 000 лица средно на месец за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г. Необходимият разход за тримесечния период се оценява на около 12 млн. лв., тоест около 4 млн. лв. на месец.
Втората промяна ще засегне между 13 000 и 15 000 лица средно на месец за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г. Необходимият разход за тримесечния период се оценява на около 2 млн. лв., в това число около 500 хил. лв. за ноември и 1 млн. 500 хил. лв. за декември.
Общият допълнителен разход за двете мерки възлиза на 14 млн. лв. за 2020 г. Не е необходимо да бъде извършвана корекция в разходите на Фонд „Безработица“, съответно на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. С изменението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване в сила от 9 април 2020 г. общият размер на разходите на Фонд „Безработица беше увеличен с 1 млрд. лв., като оценките за очакваното изпълнение на консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване на базата на отчетните данни към 31 юли показват, че в края на годината ще има достатъчно средства за обезпечаване на увеличените разходи на Фонд „Безработица“.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Виолета Желева, Светлана Ангелова, Хасан Адемов и Надя Клисурска.
Госпожа Виолета Желева постави въпрос, свързан с принципите, върху които се определя новият размер на обезщетението на безработица от 9 на 12 лв. Тя изрази мнение, че мярката е подходяща, но е закъсняла във времето.
Госпожа Светлана Ангелова също подкрепи и двете мерки и заяви, че те не са били прилагани по-рано във времето, тъй като преди пандемията е имало недостиг на работна ръка и други измерения на безработицата.
Доктор Хасан Адемов подкрепи двете мерки, като обърна внимание, че се прави добър опит да се обхванат и заварените случаи на безработни лица. Но по този начин ще има лица, които ще получават три размера на обезщетение – единият до 1 октомври, вторият до края на годината и третият в новата календарна година, ако със Закона за държавното обществено осигуряване за 2021 г. този размер отново бъде променен.
Госпожа Надя Клисурска зададе въпроси към представителите на Националния осигурителен институт и Министерството на финансите, свързани с броя на лицата, които имат право на обезщетение за безработица и брой на лицата с минимален размер на получаваното обезщетение. Освен това тя изрази безпокойство, че ще има голям брой от хора, които са ползвали повече от 30 дни неплатен отпуск, които ще бъдат лишени от обезщетение при безработица. Освен това тя намира за финансово по-издържано минималното обезщетение за безработица да се доближи повече до финансовото изражение на границата на бедността.
Представителите на Министерството на труда и социалната политика и Националния осигурителен институт отговориха изчерпателно на поставените въпроси.
Представителите на Министерството на финансите поеха ангажимент да изпратят допълнително писмени отговори на поставените към тях въпроси.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без гласове „против“ и 4 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., № 002-01-42, внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Откривам разискванията.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В Проекта на изменение на Закона за държавното обществено осигуряване ни се предлага увеличение на дневния размер на обезщетението за безработица, което е минимално на ден. Предлага се то да бъде увеличено от 9 на 12 лв. или с цели 3 лв. на ден.
Сигурно очаквате бурни аплодисменти за това, че все пак предлагате увеличение в края на годината, но уви и ще кажа защо. Другото, което сигурно може би ще ме репликирате, е, че БСП все са недоволни дори и да има увеличение. Не, това не е дребно недоволство, уважаеми колеги, това е последователност и затова ще се върна назад в годините, за да кажа точно какви са били нашите предложения, защото по време на Комисията имаше дребни манипулации.
От 2011 г. до 2017 ч. размерът на дневното обезщетение за безработица е 7,20 лв. на ден. Седем години то е замразено! Едва 2018 г. се увеличава на 9 лв. на ден, тогава е и нашето предложение за увеличение, съответно за 2019 г. – 12 лв., а в Закона за здравето, когато се обсъждаше пакетът мерки за подкрепа на хората, изпаднали в социално затруднение по време на пандемията, беше 17 лв. на ден минимално дневно обезщетение за безработица. Нека да бъдем точни и да не казваме, че ние просто си искаме нещо. Просто това е нашата политика, която е последователна в годините. Казвам това, защото е било тема на дебат в тази зала – в залата, в която се обсъжда бюджетът на държавното обществено осигуряване, всяка година ние сме предлагали то да бъде справедливо увеличено.
Защо точно сега? Въпросът, който зададох и в Комисията, и към заместник-министър Лазаров, е: какъв е принципът? За всяко едно увеличение, за всяка една предлагана сума, която ние трябва да разглеждаме в бюджета, трябва да има мотиви. В мотивите се казва, че това е осигуряване на подкрепа на безработните лица в условията на пандемия. Тази пандемия не е отсега, не е от днес, не е от месец октомври, както се предлага във Вашето предложение.
В коментарите в Комисията ни се каза, че това не може да се обвърже с минималната работна заплата, защото нашето предложение, нашият механизъм и нашите мотиви са, че може да се обвърже с минималната работна заплата. Добре – казвате: това не е добър механизъм. Добре, това не са социални плащания, които да бъдат обвързани с линията на бедност. Но какъв е принципът все пак, питам аз?
Зададох и много други въпроси, на които мога да кажа нескромно, че ни се отговори някак високомерно, някак, като че ли не сме в дневния ред на обществото, защото протестите отвън нямат социална насоченост, но в основата им е това. Ние трябва наистина да осигурим социална закрила на тези хора, които остават без работа, особено точно в този период, в който все повече и повече са опашките пред бюрата по труда. Аз затова задавам този въпрос. Защото, когато бяха хилядите опашки, когато ние алармирахме, че това ще бъде наистина една антикризисна мярка, която ще достигне до хората, това не се случи, защото се предлагаше вероятно от БСП – от нашата парламентарна група.
Обезщетенията за безработица трябва да постигат баланс между целта за запазване на доходите на лицата, търсещи работа, и в същото време да се предлагат адекватни стимули за връщане на работа. Това е цитат от отговора на министър Сачева на мой въпрос. Пак казвам, тази тема сме я поставяли няколко пъти и няколко пъти аз и мои колеги сме задавали въпроси. Затова и днес няма кротко и спокойно просто да натисна копчето „за“, затова и днес се изказвам, защото тази тема трябва да продължи да се разисква.
Работниците и служителите се осигуряват за този риск години наред, но какво се предлага, когато те наистина имат нужда? Предлага им се една социална подкрепа, особено сега, породена от пандемията, на принципа: пак е нещо!
Ето затова, колеги, сега няма да гласувам кротко и спокойно „за“, а ще направим нашите предложения за увеличение на минималното обезщетението за безработица да е справедливо и то поне да е 17,00 лв. на ден. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Желева.
Има ли реплики?
Господин Адемов, заповядайте – имате думата за изказване.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! На нашето внимание днес е поставен Законопроектът за изменение на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. В хода на дискусията в Комисията по труда, социалната и демографската политика вносителите заявиха, че това е антикризисна мярка във връзка с преодоляване на последиците от коронакризата.
Веднага възниква обаче естественият въпрос: защо сега се предлага тази мярка, при положение че предложението за увеличаването на минималния размер на обезщетението за безработица е правено през последните няколко години, и то все в посока на това да бъде увеличено възнаграждението, когато осигурените лица имат право на минимално обезщетение за безработица? Отговорът, който беше даден в Комисията по труда, социалната и демографската политика от заместник-министър Лазаров, беше в посока на това, че преди настоящата година безработицата в България беше на нива под 5%, а сега безработицата, буквално от вчерашния ден регистрираните безработни са 7,6% и 243 хиляди като общ брой. Това е буквално към вчерашния ден. Информацията е от Агенцията по заетостта. Тоест в зависимост от броя на безработните на практика управляващите предлагат увеличение или стопиране на размера на минималното обезщетение за безработица.
Какви са условията за получаване изобщо на обезщетение за безработица? Това е важен въпрос, защото може да се наложи в съвсем кратко време и една голяма част от колегите в пленарната зала да се възползват от това обезщетение. Не говоря за минималния размер, а говоря за общия случай по чл. 54, ал. 1.
За да имаш право на обезщетение за безработица, трябва да имаш внесени осигурителни вноски 12 месеца от последните 18 месеца – дванадесет месеца осигурителни вноски от последните 18 преди прекратяването на трудовото правоотношение. Това е условието.
Второто условие – да нямаш трудови правоотношения, да не получаваш пенсия. Това са общите условия за получаване на обезщетение за безработица. Разбира се, тук включвам и задължителната регистрация в 7-дневен срок в териториалните поделения на Агенцията по заетостта.
Какъв е обаче размерът на получаваното обезщетение и как се изчислява той? Размерът се изчислява като 60% от среднодневното възнаграждение или от среднодневния осигурителен доход. Тук възниква въпросът: защо това увеличение, което се предлага сега на минималния размер – от 9,00 на 12,00 лв., защо са 12,00 лв., а не са 11,00 лв., не са 10,00 лв., не са 15,00 лв.? Защо са тези 12,00 лв.? Отговорът на този въпрос се намира в продължителните предложения, в това число и на колегите от Коалиция за България, синдикалните организации също са предлагали този размер и той е бил 12,00 лв., когато 60% от минималната работна заплата са били 12,00 лв. от среднодневното обезщетение.
Сега, при положение че минималната работна заплата е 610 лв. този размер, ако съблюдаваме общия принцип, трябва да бъде 17,40 лв., а догодина, ако приемем, че минималната работна заплаща ще бъде 650 лв., този минимален размер ще бъде 18,60 лв., за да отговаря на условието в чл. 54 – да бъде 60% от среднодневното възнаграждение.
Ето това са аргументите, тоест тези 12,00 лв. са били част от минали размери на минималната работна заплата, а не от актуалните. Ако искаме да бъде актуалният размер – 60%, за да спазим Закона, трябва да бъдат 17,40 лв., а догодина, евентуално с увеличението на минималната работна заплата, минималният размер на обезщетението за безработица трябва да бъде 18,60 лв.
Уважаеми колеги, какво се предлага в този законопроект? Две са мерките. Първата мярка е увеличаване на размера на минималното обезщетение за безработица, както споменах преди малко – от 9,00 на 12,00 лв. Става въпрос за 30 – 33 хиляди, според вносителите, средномесечно. Обаче тук трябва да имаме предвид и един друг факт.
В периода между януари и юли 2020 г. броят на тези, които са имали изобщо право на обезщетение за безработица, е 88 хиляди, тоест ще има и застъпване, така че тази бройка между 30 и 33 хиляди човека най-вероятно ще бъде надвишена, но няма никакъв проблем, защото във Фонд „Безработица“ има достатъчно – той е подкрепен с този 1 млрд. лв., за който всички знаем, така че с финансирането на тази мярка не би трябвало да има проблем.
Втората мярка се отнася за тези, за които срокът за получаване на парично обезщетение за безработица е по чл. 45б, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, тоест тези с право на обезщетение в период по-малък от три години от предходното ползване.
С други думи, казано по друг начин: за какво става въпрос в това предложение? Тези, които са получавали обезщетение за безработица, и в следващите три години се възползват отново от правото на парично обезщетение за безработица. Техният срок от четири месеца, както е сега, се удължава на седем месеца. Разбира се, тук има едно коректно предложение, с което са обхванати и така наречените преходни случаи, така наречените безработни с право на обезщетение, които са получили правото на обезщетение за безработица преди сакралната дата от 1 октомври, както е заявена в предложението на Министерския съвет.
Има обаче един много интересен факт.
Уважаеми колеги, ние казваме, че за да имаш право на обезщетение за безработица, трябва да отговаряш на универсалното условие, а то е, че през последните 18 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение да имаш най-малко период от 12 месеца осигуряване. Да, но в следващите три години, след като си получил последното обезщетение за безработица, ти отново може да си в хипотеза, в която да отговаряш на това условие. Тогава, защо ще ти ограничават правата с минимален размер, независимо от това че се увеличава като компенсация срокът? Това е интересният въпрос и аз ще се постарая между първо и второ четене да направя предложение. Тези, които разбраха за какво става въпрос, кимат с глава в момента в пленарната зала.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа какво означава да получаваш минимален размер на обезщетението за безработица в четири месеца. Кои са категориите лица, които имат право на такова обезщетение за безработица в минимален размер четири месеца?
Най-общо това са случаи, в които работникът или служителят по свое желание иска да прекрати трудовото правоотношение.
Втори случай, когато става въпрос за взаимно съгласие.
Трето, случаите, в които съдът е възстановил неправомерно прекратено трудово правоотношение и работникът, служителят е отказал да заеме това място. Тогава са минималните размери на обезщетение. (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, много Ви моля!
ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми господин Председател, като че ли никой не се интересува от минималния размер на обезщетението за безработица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Да, обърнах внимание на колегите.
ХАСАН АДЕМОВ: Но обезщетение за безработица получават малко над 88 хиляди човека средномесечно. Така че, внимавайте, това са избиратели на всички, които присъстват в тази пленарна зала.
Кои са категориите, които получават минимално обезщетение за безработица? Казах ги преди малко в най-общия случай, но в няколко закона – Кодекса на труда, в Закона за отбраната и въоръжените сили, в Закона за държавния служител, в Закона за Министерството на вътрешните работи и още няколко закона, има 30 условия, при които при прекратяване на трудовото правоотношение, имаш право на обезщетение за безработица. Около тридесет. Само в Кодекса на труда в чл. 30 има – да не сбъркам числото, 11 хипотези за получаване на минимално обезщетение за безработица. Забележете, между тях е и дисциплинарното уволнение.
Сега какво предлагаме? При дисциплинарно уволнение, ако вземем за пример този случай, от четири месеца ще имат право на минимално обезщетение седем месеца. Досега – четири месеца, оттук нататък ще имат право на седем месеца, но това е само един от единадесетте случаи на прекратяване на трудовите правоотношения.
Уважаеми дами и господа народни представители, независимо от това че става дума за една краткосрочна мярка до края на годината – октомври, ноември и декември месец, ще има увеличение на това минимално обезщетение за безработица. И във втората хипотеза, във втората мярка, ще има увеличение на срока за получаване на обезщетение за безработица. Аз предлагам да подкрепим тези мерки, защото те са в интерес на хората, защото те са в интерес на безработните лица.
Не на последно място, ще ми се да коригираме тази очевидна несправедливост, при която в тригодишния срок след прекратяване на трудовото правоотношение, ако отговаряш на универсалното условие – имаш 12 месеца осигуряване през последните 18 месеца, каквато хипотеза явно, че съществува, няма смисъл да ти ограничават правото на обезщетението за седем месеца, а трябва да бъде по общия ред, в зависимост от това какъв трудов стаж имаш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Адемов.
Има ли реплики, колеги?
Госпожо Ангелова, имате думата за изказване.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна с това, че Законопроектът за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване беше подкрепен единодушно от всички народни представители от всички парламентарни групи в Комисията по труда, социалната и демографската политика – въздържаха се от парламентарната група на БСП, но няма как да не се подкрепят тези две предложения от всички, които в момента дискутираме на първо четене.
Аз призовавам това да бъде направено и от народните представители на парламентарната група на БСП, защото тези предложения са изключително важни и са в подкрепа на безработните лица.
Както и досега беше казано, първото важно изменение в Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване е увеличаване на минималното дневно парично обезщетение за безработица от 9 на 12 лв. Това ще засегне между 30 000 – 33 000 лица средномесечно. Увеличението на минималния дневен размер на обезщетението за безработица е от 1 октомври до края на годината. Защо до края на годината? Защото съгласно разпоредба от Кодекса за социално осигуряване, минималният и максималният размер на обезщетението за безработица се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Необходимите средства за тази мярка са около 12 млн. лв. до края на годината. В залата беше казано кои са случаите и кои лица получават минималното обезщетение за безработица, като най-често това са лицата, които по свое съгласие или със съгласието на работодателя сами са прекратили трудовото правоотношение и тези лица, които са дисциплинарно наказани. Това са най-честите хипотези. Както беше казано, има и още други хипотези.
На следващо място, следващата мярка, която заслужава внимание и която се засяга в Законопроекта, е удължаване срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица от четири на седем месеца на тези лица, които са придобили обезщетение за безработица в период по-малък от три години на предходното получаване на обезщетение за безработица.
Тази мярка също е важна и касае между 13 000 и 15 000 лица, също ще бъде в подкрепа на тази група безработни лица. И с разпоредба са уредени и заварените случаи, а именно на тези безработни лица, които получават обезщетение за безработица и продължат преди 1 октомври, и това обезщетение за безработица продължи да се получава след 30 септември, също ще попаднат в тази хипотеза и ще получават увеличения период на обезщетението за безработица.
Защо са важни тези мерки и защо следва да бъдат подкрепени от всички? Защото те са част от пакета социално-икономически мерки на правителството във връзка с възникналата ситуация поради кризата с COVID-19, чрез които се цели да се подкрепят безработните лица.
Както беше казано в Доклада от двете комисии, не е необходимо да има актуализация на бюджета на Фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване, тъй като още през месец април ние направихме актуализация, увеличихме разходите на Фонда с 1 млрд. лв. и средствата, актюерските разчети на експертите от Националния осигурителен институт показаха, че тези средства ще стигнат и не е необходимо да има актуализация на бюджета на Фонд „Безработица“.
Имайки предвид тези важни мерки в подкрепа на безработните лица предвид социално-икономическата криза, аз призовавам всички народни представители да подкрепите Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Ангелова.
Има ли реплики? Няма.
Следващо изказване?
Госпожо Клисурска, имате думата.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е, разглеждаме въпроса, свързан с актуализация на бюджета на държавното обществено осигуряване, а именно увеличаване на минималния размер на обезщетението за безработица – дневния размер, от 9 на 12 лв.
Уважаеми дами и господа народни представители! В мотивите, които излагате за увеличението, което правите от 9 на 12 лв., основният мотив е кризата COVID-19. В тази връзка, позволете ми да кажа една дума: закъсняхте, уважаеми колеги, защото масовият бум на безработицата беше в периода април-май. Всеки от Вас в тази зала може да си направи сметката кога изтичат четирите месеца, в които хората получават такова минимално дневно обезщетение за безработица – месец септември. И именно сега, в края на годината, управляващите правите тази „социално икономическа мярка“, казвам социално-икономическа мярка в кавички, защото и размерът, който предлагате, е изключително неадекватен. Тук, в залата, чухме обосновка как в годините са се движили тези размери на минималното дневно обезщетение за безработица.
Уважаеми дами и господа, откакто управлява ГЕРБ минималното дневно обезщетение за безработица е в размерите на около 35 до 40%. Днешното предложение, което правите, е около 41% от минималната работна заплата.
Точно преди 10 години, да речем, в края, когато управляваше Тройната коалиция, тогава знаете ли колко беше минималното дневно обезщетение за безработица? Шестдесет и три процента от минималната работна заплата! Според Вас адекватно ли е това, което правите? Защото хората, които ще получават минималното обезщетение за безработица, ще получават сумата от 252 лв. на месец. Тази сума е крайно далечна от прага на бедността. Всички знаем икономическата ситуация, в която се намираме. Всички знаем, че сега, в този период се очаква още по-сериозно задълбочаване на тази икономическа криза. Очаква се отново в бюрата по труда да потекат онези хора, които са наети сезонно или временно през летните месеци в туристическия бранш. На всички тях Вие отговаряте с тази социално-икономическа мярка, като увеличавате минималното дневно обезщетение с три лева.
Адекватното предложение, което трябваше да вземем всички ние отговорно, защото Вие сега признавате, че социално икономическите мерки са недостатъчни и ще добавяте още, трябваше да го направим, когато ние направихме това предложение. В Закона за здравето ние направихме предложение за увеличаване на минималното дневно обезщетение за безработица на 17 лв., а именно 60% от минималната работна заплата, които нива да се приближат поне до прага на бедността.
С това, което сега правите, сумата от 252 лв. или 8,40 лв. на ден, извинявайте, каква социално-икономическа мярка е? И когато говорим за хипотезите, в които хората получават правото на това минимално обезщетение за безработица, позволете ми да спомена още няколко, които най-вероятно се избегнаха от преждеговорившите. Една от хипотезите, в които хората получават минимално дневно обезщетение, е когато човекът е назначен по чл. 70, регламентирано в Кодекса на труда – това е срокът за изпитване. Тогава Вие знаете, че много често трудовите договори се сключват в полза на работодателя и той по всяко време може да вземе решение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Друга хипотеза, която не беше спомената, е свързана със срочните договори.
В тази икономическа нестабилност, в тази икономическа ситуация, в която нито работодателите, нито работниците са сигурни, аз задавам въпроса: какво правим в момента и това ли е адекватният размер на минималното обезщетение? Защото хората са нестабилни на своите работни места и ние им предлагаме сума далеч под прага на бедността. Трябва да помислим, нашата парламентарна група направи това предложение – сумата да бъде 17 лв. Отново ще направим това предложение и се надявам на второ четене да ни подкрепите. Защото, както Вие посочвате във Вашите мотиви – средства в бюджета на държавното обществено осигуряване има, а сумата, която ще е необходима за тази икономическа мярка, както Вие я наричате, ще бъде 35 млн. лв.
Аз смятам, че тези 35 млн. лв. ще отговорят много по-адекватно на онези хора, които ще отидат и ще се регистрират в бюрата по труда. Защото много често има случаи – от различни видове икономически дейности на хора, които не са удовлетворени от работата, която им се предлага. Те отиват, стартират своята работа, но в момента, в който започват да я изпълняват, има някои несъответствия, за които те са се споразумели. Именно заради това са и хипотезите на прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
В тази икономическа ситуация много хора, 30 000 души беше споменато преди малко, това е споменато и в мотивите, получават това минимално обезщетение за безработица.
Ще засегна и другия въпрос, свързан с § 2, а именно паричните обезщетения за безработица, които се получават от хората, които в рамките на три години са се възползвали от правото на парично обезщетение. Аз смятам, и това беше изразено тук от залата, че е крайно несправедливо и е крайно наложително – не да увеличаваме срока, в който тези хора ще получават минимално обезщетение за безработица, крайно време е тази хипотеза да отпадне и всички тези хора, които са работили 12 календарни последователни месеца в 18 месеца и имат право на парично обезщетение за безработица, да получават по общия ред 60% от своето възнаграждение – такова, за каквото са се осигурявали.
И пак напомням в тази зала, уважаеми дами и господа, това не е помощ, това е обезщетение, това е възможност човекът, който се осигурява за този период, ако настъпи такова осигурително събитие, то да замести този доход от труд.
Уважаеми дами и господа, в тази връзка нашата парламентарна група възрази и се въздържа по време на Комисията по труда и социалната политика за това предложение, защото смятаме, че неговият размер не е неадекватен и че неговият размер минимум трябва да бъде увеличен на 17 лв., а следващото предложение изцяло трябва да отпадне.
Надявам се да преосмислите своята позиция и на второ четене да направите така, че хората да получават по-адекватно минимално обезщетение за безработица. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Клисурска.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Поповски.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи Законопроекта, който според нас е разумен, навременен и идва да покаже, че правителството мисли по този въпрос, въпреки условията на световна пандемия, и да се пренасочат едни средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за подпомагане в тези два толкова чувствителни сектора като безработица и обезщетение.
Това се прави, без да се увеличава бюджетът на държавното обществено осигуряване с вътрешен резерв, което показва наистина една предпазливост за последните три месеца, защото ние не знаем как ще се развие тази световна пандемия, включително и в България, въпреки че към момента ние сме една от страните с най добрите показатели.
Припомням само, че от големия бюджет на държавното обществено осигуряване, което е над 12 млрд. лв., около тридесет и няколко процента, тоест около една трета – четири милиарда и нещо се добавят от големия бюджет, тоест ние продължаваме да бъдем една социална държава в тази област. Две трети от бюджета на държавното обществено осигуряване се събира от социални вноски, една трета се добавя от големия бюджет на държавата. И тук, с един вътрешен резерв, въпреки че опозицията иска да увеличим тези пари от 12 на 37 милиона, не можем да си позволим в момента, вероятно този ход и експертите на Министерския съвет са го предвидили.
Така че ние ще го подкрепим, може би за второ четене, продължаваме дискусията с нашите експерти, за да имаме някакви разумни предложения за второ четене от групата на „Обединени патриоти“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Поповски.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване. Моля, заемете местата си.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г., внесен от Министерския съвет на 3 септември 2020 г.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
Заповядайте, госпожо Ангелова, за процедура.
ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Благодаря.
Уважаема госпожо Председател, моля за процедура – срокът между първо и второ гласуване на току-що гласуваната точка, а именно Законопроект за изменение на Закона за бюджета на ДОО за 2020 г. и предходната гласувана точка – Законопроект за допълнение на Закона за бюджета на НЗОК за 2020 г., да бъде 4 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 105 народни представители: за 95, против 5, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Новопостъпили питания за периода от 4 септември 2020 г. до 9 септември 2020 г.:
- от народния представител Любомир Бонев, Николай Динков, Радослав Стойчев и Николай Иванов към Петя Аврамова – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството относно реконструкция, рехабилитация и поддръжка на републиканската пътна мрежа; следва да се отговори в пленарното заседание на 18 септември 2020 г.
Постъпили писмени отговори от:
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народните представители Пламен Христов и Боряна Георгиева;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народния представител Елена Пешева;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на енергетиката Теменужка Петкова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на околната средата и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Валентина Найденова и Милко Недялков;
- заместник министър-председателя по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов на въпрос от народния представител Николай Цонков;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на икономиката Лъчезар Борисов на въпрос от народния представител Дора Янкова;
- министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков на въпрос от народния представител Георги Свиленски;
- заместник министър-председателя Томислав Дончев на въпрос от народния представител Кристина Сидорова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството на въпрос от народния представител Гергана Стефанова;
- министъра на земеделието и храните Десислава Танева на въпрос от народния представител Данка Зидарова-Люртова;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Данка Зидарова-Люртова.
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква процедура?
РЕПЛИКА ОТ БСП ЗА БЪЛГАРИЯ: По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Винаги съм готова да чуя съветите на колегите.
Заповядайте, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата ми по начина на водене е свързана с Решение на Народното събрание от 23 юли 2020 г., което възлага на главния прокурор да изготви и внесе за разглеждане доклад за дейността си. Според мен в сегашната ситуация това е абсолютно наложително. Тук, пред мен, е и отговорът, който е изпратил главният прокурор до председателя на Народното събрание, в който казва, че такива доклади за дейността Прокуратурата правила, видите ли, на 3-месечие, 6-месечие и на 9-месечие.
Аз мисля, че ситуацията в България и по улиците е такава, че Прокуратурата може да си направи труда да го направи веднъж и на 8-месечие. Надали ще бъде изключително трудно и за това би трябвало да се говори именно от Ваша страна, тоест моята процедура е обърната към Вас!
Другото, което той казва, е, че е готов веднага да направи един доклад за 6-месечието, а пък някой друг път – след два месеца, да прави за 9-месечието, ако се наложи.
Аз настоявам, и не знам какво е становището на ръководството на Народното събрание, след като вече две седмици този въпрос не се повдига – той можеше, вече отдавна, през тези две седмици, да дойде и да направи за 6-месечие, след като не иска за 9-месечие. А след 3 месеца ще направи още един. А да не говорим, че най-доброто е все пак да вземе да си направи за 8-те месеца до август месец, както е решило Народното събрание с пълно единодушие, включително с гласовете на ГЕРБ.
Молбата ми е да влезете в правомощията си по този повод – да докараме възможно най-бързо главния прокурор, защото това е едно от нещата, за които хората стоят на улицата, и отговорите, които той трябва да даде, са именно важни не само за нас като депутати, не само за неговата работа, а и за всички граждани, които в момента чакат тези отговори. Има много отговори, които аз очаквам да даде главният прокурор.
Така че с тази процедура Ви моля да направите всичко възможно през следващата седмица главният прокурор – дали за 8-месечие, дали за 6-месечие – Вие си го преценете, въпреки че аз смятам, че той би могъл да направи доклада за 8-месечието, както е решило Народното събрание, но да дойде в Народното събрание през следващата седмица и да изнесе доклада, за който всички ние сме гласували. Смятам, че това е Ваша отговорност и настоявам да влезете в тази си функция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Кутев, доколкото си спомням, ние бяхме поискали от главния прокурор – до края на месец август, и той ни отговори коректно, че до края на месец август, като събере информацията, може да я даде към края на септември или в началото на октомври. Цитирам по памет в момента. Ако Вие искате по-рано да бъде…
АНТОН КУТЕВ (встрани от микрофоните): Това е отговорът, който той трябва да даде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, но ако Вие искате до 6-месечието, което е визирал господин Гешев, не пречи да го поканим да дойде и да разкаже какво се е случило до юни месец. (Реплика на народния представител Антон Кутев извън микрофоните.) Нека да…
АНТОН КУТЕВ: Извинявам се, госпожо Председател, аз Ви предложих две неща, които според мен са ясни. Има два варианта на изхода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искате ли да дойде и да направи отчет…
АНТОН КУТЕВ: Разбира се, че искам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: …до юни месец или до края… Защото това, което ние сме му дали като искане, е до края на август месец.
АНТОН КУТЕВ: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Така беше формулирано.
АНТОН КУТЕВ: Точно така. Има два начина оттук нататък, от които Вие трябва да изберете. Единият вариант е това, което той си е предложил – да дойде веднага и да направи за 6-месечието и след един месец да направи и за следващите 3 месеца. Вторият вариант е просто да му кажете да направи за 8-месечието, което е въпрос на административна работа на Прокуратурата, и да изпълни точно Решението на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Нали все пак трябва да има време – август месец е приключил преди 10 дена.
АНТОН КУТЕВ: Това решение е от 23 юли, което…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Те не са мои решенията, това решение е по предложение на Вас за покана на главния прокурор.
АНТОН КУТЕВ: Това е решение от 23 юли, той трябваше досега да го е направил. От 23 юли той можеше да си е направил доклада.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Решението е до август месец. Нека да бъдем коректни – решението е до края на август месец, ние сме го гласували в края на юли.
АНТОН КУТЕВ: Това е Вашият избор! Правите ли, изпълнявате ли Решението на парламента? Дали ще дойде да си направи отчета до август месец…
Не разбирам защо, когато главният прокурор каже: „Ами, ние го правим на 3-месечие?“ Е, този път го направете на 8-месечие! Къде е разликата?! Хората – хиляди, стоят отвън всеки ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Август месец мина преди 10 дена, господин Кутев! Нека да си направи…
АНТОН КУТЕВ: Ама тя, Прокуратурата, ако не може за 10 дена да направи един отчет за дейността си, какво прави? Как ги лови бандитите, ако за 10 дена…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Разбрах какво искате, благодаря Ви.
Дадох Ви достатъчно време, ще информирам главния прокурор каква дискусия се е развила в залата. Иначе това, което сме поискали от главния прокурор – лично Вие сте го поискали, е до края на август да даде отчет. Така че няма как през юли месец, когато го гласувахме, август месец да знае какво се е случило.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Първият въпрос е към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов от народния представител Георги Михайлов относно разкриването на Център за направление на пациенти с COVID-19.
Заповядайте, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател. (Смяна на председателите.)
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаеми професор Ангелов, въпросът ми е свързан формално с това да се обясни каква е ролята на Центъра за управление на пациенти с COVID-19, който беше създаден – от това, което е представено в медиите, преди броени дни буквално. Но въпросът е много по-обемен и аз ще го развия след това след Вашия отговор като проблематика в България и която стои на дневен ред и трябва да бъде разрешена в интерес на нацията. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, в рамките на работна среща, проведена в Министерството на здравеопазването, беше направен анализ на епидемичната ситуация, въведените мерки за надзор на коронавирусната инфекция и бяха обсъдени констатираните затруднения в обслужването на пациентите. С оглед необходимостта от осигуряване на правилно и равномерно разпределение на пациенти със симптоматика на COVID-19 приемът им в подходящи лечебни заведения в зависимост от степента на увреждане и скъсяване на времето за хоспитализация на усложнените случаи беше взето решение за разкриването на Координационен център, който да бъде базиран на територията на Специализирана болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Професор Иван Киров“ ЕАД.
Центърът е разкрит на функционален принцип, като в него се извършва оценка на пациенти със съмнение за COVID-19 и се обслужват пациенти от две области – София-град и София-област. Той е достъпен за гражданите и без направление от личен лекар, като по този начин се цели да бъде преустановено самостоятелното движение на болни, търсещи възможност за медицински преглед и хоспитализация през лечебните заведения в столицата. За приемния кабинет са осигурени лични предпазни средства, дезинфектанти, медицинско оборудване, хладилник, телефони, компютри, които са свързани с единната информационна система за COVID-19, както и стая за почивка. Осигурено е и финансовото обезпечаване на екипите за работа на „първа линия“.
Основната цел на Координационния център е всеки суспектен пациент, транспортиран от ЦСМП или самонасочил се, да получи качествена и навременна медицинска грижа – основен общ преглед, изследване и лечение – болнично или в домашни условия, в зависимост от хода на заболяването. Екипите, работещи в центъра, включват лекар, медицинска сестра, санитар и експерти от Столичната регионална здравна инспекция и РЗИ София-област. Те разполагат с информация за броя на свободните легла за неусложнено протичане на COVID-19 и броя на реанимационните легла.
След първичен триаж от екипите на ЦСМП, суспектните пациенти се транспортират в Координационния център, където медицинският екип прави първоначална оценка на здравословното им състояние и снема данни за придружаващи заболявания и обстоятелства, които биха могли да утежнят протичането на заболяването. По преценка на лекарите се извършва PCR тест за доказване на коронавирусна инфекция. При необходимост от хоспитализация медицинският екип взима решение към кое лечебно заведение трябва да бъде насочен пациентът. В центъра се извършва и частично епидемиологично проучване, включващо и събиране на данни за контакт с потвърдените случаи.
Създаването на организация на здравните дейности, свързани с COVID-19, тяхната координация и контрол са възложени на директорите на РЗИ, които следва да работят в тясно взаимодействие с лечебните заведения. Разкриването на единен център, в който да се извършва триаж на пациентите и те да бъдат насочвани към подходящо лечебно заведение в зависимост от индивидуалното им състоянието и степента на тежест на протичане на болестта, е пример за добра практика за осигуряване на качествени медицински грижи, която може да бъде прилагана и в други области на страната. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – имате думата, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Професор Ангелов, сега разбирам, че този център фактически има значението на областен център, или най-много на междуобластен център между София-град и София-област, и беше представен може би по един неправилен начин. Но не това е най-важното.
Още в самото начало на проблема COVID-19 много специалисти поставиха въпроса, който Вие споменахте, за своевременния и правилния триаж на пациентите и за броя на пациентите, които се тестват. Смея да кажа като клиницист и разчитам, че това мнение ще бъде взето предвид, че подобно концентриране на пациенти, които са се самопреценили като съмнителни за COVID-19, трудно може да бъде ефективно дори за една област. И най-важното в случая, по което България продължава да се намира на едно от последните места, имам предвид на милион население, е създаването на центрове за тестване на пациенти с PCR технология за COVID-19.
Аз си позволих много подробно да се запозная с данните в България, те са изложени съвсем коректно и действително прави много неприятно впечатление, че в първите месеци на съществуването на проблема и неговото обявяване от Националния оперативен щаб броят на тестванията е катастрофално минимален. Сега броят се е увеличил значително, но ако вземем данните на статистиката и като видим какви са мерките, които се вземат в страните с развито здравеопазване, ние ще видим, че България се намира на 24-то място отново, след нас са само страни, които са с нищожен спрямо нас човешки контингент. Средният брой на тестваните в България спрямо популацията на Република България до момента е горе-долу 1 на 20 – 25, докато държави, като Русия, Великобритания, Германия, Индия, Съединените американски щати имат не значим, а в десетки пъти по-висок процент на изследване спрямо милион население, което създава наистина възможността – това е истинската възможност, да бъдат преценени.
Тъй като не искам да влизам пред уважаемите колеги в залата в детайли, които Вие познавате добре като лекар, с първоначалната оценка без вирусологична диагностика, и то PCR диагностика, дали ще бъде тя на самия пациент, който е най-малко подготвен да оцени своето състояние, и на лекаря, който ще го види първи, не е меродавна, тъй като всички респираторни инфекции си приличат в своето начало, както казваме ние, в своята клинична аура в началото едни с други, и този триаж няма да бъде ефективен.
Затова моята молба към Вас е, и аз ще си позволя и в следващите парламентарни контроли, ако има такива, да акцентирам Вашето внимание върху това кога ще бъде създадена мрежа, която ще триажира по чисто диагностичен начин чрез тези специфични изследвания пациента, за да може те да бъдат отсявани, тъй като въпросът, който поставихме преди време в парламентарната зала,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Времето, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Приключвам, господин Председателстващ.
…беше, че в началото на проблема с COVID-19 много стратегически болници в България, които са „Пирогов“, Военно-медицинска академия, командваната от Вас Александровска болница, бяха блокирани от пациенти с COVID-19, а те изпълняват стратегически задачи в българското здравеопазване. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, идеята за създаването на този, както го нарекохте Вие, междуобластен център или област за триажиране на пациенти с COVID-19 е една-единствена и тя е осигуряване защита на здравето на населението на територията на област София и на град София, а именно предпазването на всички граждани от обикалянето на пациенти с грипоподобни симптоми – свободно придвижващи се, с градски транспорт или пък обикалящи от лечебно заведение на лечебно заведение, или търсещи помощта от личен лекар. Всеки пациент, който се почувства зле с грипоподобни симптоми, може спокойно да отиде в този център, който е локиран на едно място, без да обикаля по лечебните заведения, или без да търси помощ от своя личен лекар с оглед несмесването на потоците – знаете чистите потоци и мръсните потоци. Това ни е първата и основна цел, която преследваме.
По отношение на въпросите, които засегнахте, с броя на тестовете и съответните индикатори, по които се оценява справянето на една държава с епидемията и контрола върху нея, бих могъл смело да кажа, че България е една от държавите, която се справя изключително добре с тази епидемия, особено като отчетем и факта, че в момента няма абсолютно никакъв натиск върху болничната система или върху системата на здравеопазването във всяка една посока. Цифрите са изключително добри. За последния месец пациентите, които са в лечебни заведения, нямат абсолютно никаква динамика като брой хоспитализирани, отделно в отделенията, които са за консервативно лечение, нито тези пациенти, които имат нужда от интензивно лечение.
Така че по отношение на броя на тестовете – да, това е един от индикаторите, който показва как държавата се справя с контрола върху една епидемия, но индикаторите, които следим, са много повече и в цялата си съвкупност с тях смея да твърдя, че България се справя и до момента се справи добре с контрола и разпространението на инфекцията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ангелов е от народните представители Георги Гьоков и Нона Йотова относно проблемите на хората със специфичните заболявания малнутриция и малабсорбция и мерките, които Министерството на здравеопазването ще предприеме за решаването им.
Имате думата, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросът ни е за проблемите на хората със специфичните заболявания малнутриция и малабсорбция – екстремно ниско тегло, недохраненост и невъзможност за правилно усвояване на хранителните вещества. Тези заболявания изискват специални медицински храни, но Националната здравноосигурителна каса, дори и да са здравно осигурени, не предвижда подпомагане за закупуване на такива.
Не за първи път повдигаме този въпрос и ще продължим да го поставяме на всеки „фактор“ в българското здравеопазване, защото много българи страдат от различни заболявания, които водят до екстремно ниско тегло, тоест до заболяване, което в Международната класификация за болестите е намерило определяне с понятието „малнутриция“.
На тези хора редовно им се налага да разчитат на благотворителност, за да набавят животоподдържащи медицински храни, подходящи за тях. Обръщат се за помощ към благотворителни организации, защото не получават такава от Здравната каса. Всички страни, засегнати от проблема, изразяват желание тези скъпи храни да се поемат изцяло от Здравната каса, и то за всички заболявания, които водят до опасно ниското тегло, но до ден днешен касата поема медицинските храни само за ограничен кръг от заболявания.
При предишния отговор на здравния министър по тази тема ни уверяваха, че едва ли не всичко е наред в предоставянето на специални храни, но ние продължаваме срещите с тези хора – пряко и косвено засегнати от проблема, които повдигнаха въпроса. Те продължават да ни търсят, защото проблемите им остават.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля, задайте въпроса. Времето изтече.
НОНА ЙОТОВА: Тези хора не чувстват загрижеността на държавата и не остават с усещане, че им се обръща внимание.
В тази връзка, господин Министър, молим да дадете отговор на въпросите: Как е уреден въпросът с медицинските храни в останалите страни от Европейския съюз? Вие като министър, след като се запознавате с проблема, какво ще предприемете за решаването му? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, уважаема госпожо Йотова, преди да Ви отговоря на въпроса, отворен съм за среща с тези хора във всеки един ден, така че разчитам на Вас да ми дадете координати, за да се срещнем с пациентите, за които говорите.
По реда на Закона за здравното осигуряване НЗОК заплаща за домашно лечение лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Всяко здравноосигурено лице със заболяване, свързано с необходимост от приемане на храни със специално предназначение за задоволяване на специфични хранителни потребности, може да се възползва от тези права, в случай че заболяването е включено в списъка на заболяванията по чл. 45, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване.
Освен по реда на Закона за здравното осигуряване диетичните храни могат да се заплащат и извън неговия обхват. За лечение на редки заболявания при лица до 18-годишна възраст те се заплащат по реда на Наредба № 2 от 27 март 2019 г. Списъкът на диетичните храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, се изготвя от нея, утвърждава се от Надзорния ѝ съвет и се публикува на интернет страницата на НЗОК и може да бъде допълван веднъж годишно.
За да бъде включено дадено заболяване в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни, следва да бъде получено официално становище от специалисти по съответната медицинска специалност. Ако становището на Експертния съвет е положително, се прави обосновано предложение до Надзорния съвет на НЗОК за включването в Списъка на съответното заболяване с конкретен МКБ код.
Критериите за определяне на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща напълно или частично диетични храни за специални медицински цели, са разписани в Наредба № 7 от 6 ноември 2015 г.
Съгласно чл. 45, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, ако се предвиждат промени в Списъка със заболяванията, които водят до увеличаване на разходите на НЗОК за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, то следва те да са съобразени със Закона за бюджета на НЗОК за следващата календарна година.
До визираните състояния – малнутриция и малабсорбция, може да се достигне в резултат на много и различни заболявания. За пациенти в такива състояния е осигурено лечение в пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК – при възникнала необходимост от болнично лечение. В зависимост от основното заболяване, довело до малнутриция, лечението може да се провежда по клинични пътеки от съответната област – гастроентерология, ендокринология, нефрология и други, включително в някои пътеки е заложена специфична индикация за хоспитализация, свързана с малнутриция.
В обхвата на здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, е включена и специфична клинична пътека № 83 ,,Лечение на лица с метаболитни нарушения“. Алгоритъмът на тази пътека осигурява възможност за диагностично уточняване, лечение и определяне на последващо терапевтично поведение при пациенти с малнутриция при деца и възрастни. От предоставената информация от НЗОК до настоящия момент не са постъпвали становища и предложения от експертните съвети за допълване на заболяванията към Списъка.
Видно от горепосоченото са предприети необходимите мерки за гарантиране на заплащане от НЗОК или извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на диетични храни за специални медицински цели по реда на предвидените за целта механизми и разпоредби в законовата и подзаконова нормативна уредба, за да могат тези храни да бъдат предписвани като лечебна терапия на всички лица, които са показани за лечение.
Министерството на здравеопазването е ангажирано с проблемите на всички пациенти и нашата цел е да гарантираме достъпа до лечение, в това число на горепосочените състояния, в рамките на възможния финансов ресурс, следвайки принципите на равнопоставеност на пациентите с различни заболявания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, госпожо Йотова.
НОНА ЙОТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Министър, първо, много искам да Ви благодаря, че Вие проявявате желание да се срещнете с тези хора. Те отдавна искат това. Това е много хубаво. Слушат ни в момента и предполагам, че много ще се зарадват. Обърнаха внимание на този въпрос преди Коледната ваканция, когато ме помолиха във всички пощенски кутии на колегите да сложа едни картички, в които се разказваше проблемът на тези хора. Имаше и една картичка, която беше нарисувана от 20-годишно момче, което тежеше 18 килограма. По принцип засега те го правят чрез SMS, чрез какви ли не начини събират пари, за да се осигурят такива храни, които, доколкото си спомням, бяха някъде около 1000 лв., тоест непосилни суми, от които имат нужда, за да могат изобщо да живеят тези хора. Благодаря Ви.
Веднага ще разговарям с тях, те искат и кръгла маса да се направи и ще гледам да Ви уведомя какво ще се случи по-нататък. Благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Йотова.
Имате ли дуплика, господин Ангелов? Няма.
Продължаваме със следващия въпрос към министър Ангелов от народния представител Анна Славова относно Националната многопрофилна детска болница.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, колеги!
Уважаеми господин Ангелов, Вие наследявате, ще се извиня за думата, която използвам в тази зала – батак в сферата на тази тема. Имаме проведена процедура и сключен договор въпреки общественото недоволство. Малко след това имаме намеса на министър-председателя, извън всякакви законови правомощия, с думите: „Затова решихме да я съборим старата сграда.“ Два месеца по-късно излиза Вашият предшественик и казва: „Не мога да се съглася, че аз трябва да прекратя договора, който е минал през цялата процедура без нарушения. Това означава, че до края на живота си не трябва да изляза от съдебната зала.“
Въпросът ми е: Вие ли, господин Министър, ще бъдете този, който ще развали договора и процедурата? Ако не, как ще изпълните поетия от министър-председателя Бойко Борисов ангажимент пред Националната гражданска инициатива за истинска детска болница? И въобще като цяло, ако може, да ни запознаете как виждате бъдещето на този така важен проект за обществото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Славова.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаема госпожо Славова, преди да отговоря на въпроси Ви, искам да кажа, че на 14-и, в понеделник, организираме голяма кръгла маса, на която са поканени всички заинтересовани страни както лекарите, които ще бъдат в тази болница, така всички обществени организации, експертни съвети по педиатрия, национални консултанти, журналисти. Тя е отворена, на която искаме да проведем пълен обществен дебат, обществено обсъждане за всички функционалности на детската болница – какви цели тя трябва да постигне и какъв е пътят, по който трябва да стигнем до тези цели?
По отношение на Вашия въпрос – през месец януари 2019 г. в Министерството беше сформирана работна група, която да изготви структура и план за разполагане на клиники и отделения за създаване на Националната многопрофилна детска болница. В работната група са включени експерти от Министерството на здравеопазването със съответната професионална компетентност и водещи специалисти в областта на детското здравеопазване. Изготви се структурата на Националната многопрофилна детска болница, която е включена като част от техническото задание на обществената поръчка.
През месец юли 2019 г. стартира обществената поръчка за избор на изпълнител за изграждането, проектирането, строителството и авторския ѝ надзор. В предвидените в Закона за обществените поръчки срокове Камарата на архитектите в България обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията Решението на министъра на здравеопазването за откриването на посочената по-горе обществена поръчка. Жалбата беше оставена без уважение от КЗК като неоснователна. Решението на КЗК беше потвърдено от Върховния административен съд.
По обществената поръчка бяха подадени три оферти. С Решение от 17 януари 2020 г. е определен изпълнител на обществената поръчка, а на 2 април 2020 г. е сключен договор с избрания за изпълнител участник – ДЗЗД „Детско здраве“.
На 21 юли 2020 г. Министерският съвет прие разпореждане за учредяването на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала – „Здравна инвестиционна компания за детска болница“ ЕАД, град София. Предметът на дейност на дружеството е извършването на всички разрешени от закона дейности, свързани с организацията и контрола по изграждането и пускането в експлоатация на обект от национално значение, изграждане на Национална многопрофилна детска болница, както и всякаква друга незабранена от закона дейност. Правата на държавата ще се упражняват от министъра на здравеопазването. По този начин се създава единна структура, която да осъществява организацията и контрола по изграждането на Националната многопрофилна детска болница до завършването ѝ като строителен обект, окомплектоването ѝ с оборудване, медицинска апаратура и превръщането ѝ в готовност за работа като лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения.
През месеците юни-юли 2020 г. в Министерството на здравеопазването се проведоха срещи между представителите на Министерството на здравеопазването, Националната гражданска инициатива за истинска детска болница, на изпълнителя по сключения договор за изграждане на Национална многопрофилна детска болница и на медицинската и проектантска общност. Целта на срещите беше да бъдат обсъдени всички гледни точки с цел определяне на принципен план за действие, който да гарантира изграждането на съвременна Национална многопрофилна детска болница, отговаряща на всички стандарти в областта на детското здраве и болничното проектиране. Между страните се постигна принципно съгласие да бъде създаден обществен съвет и екип за управление с участието на представители на Гражданската инициатива, професионалните организации, експерти, с цел да се подпомогне процесът по изграждането на детската болница, да могат да осъществяват контрол, както и да могат да изразяват становища, мнения и препоръки при реализирането на същата.
Към настоящия момент между страните все още се водят разговори за състава и функциите на обществения съвет и екипа на управление към него.
В заключение, бихме искали да Ви уведомим, че за Министерството на здравеопазването е от изключителна важност да бъде изградена Националната многопрофилна детска болница, в която всяко нуждаещо се от лечение дете да се ползва от най-високите достижими медицински стандарти, комплексното медицинско обслужване и грижи за възстановяване на здравето. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Имате думата за реплика, госпожо Славова.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, колеги!
Господин Министър, на част от допълнителните ми въпроси Вие отговорихте. Единият беше относно Обществения съвет и това, че този състав, който в момента има, определено не удовлетворява организациите, които искат да осъществяват контрол и да участват в процеса на цялостната процедура за реализация на детска болница.
На мен все още не ми става ясно какви са функциите на новосъздаденото дружество? Казахте, че е създадено преди два месеца и за момента нищо повече не се знае за него. То е създадено – как точно ще инкорпорира вече приключилата процедура и каква въобще е целта да се създаде търговско дружество, при положение че вече имаме някаква приключила процедура, която трудно може да бъде променена? Това може би ще ни обясните и по-нататък във времето.
Радвам се, че повдигате въпроса за общественото обсъждане на 14-и, за което твърдите, че сте поканили всички заинтересовани страни. Истината е, че точно преди половин час съвсем случайно попаднах на тази информация. Ще се радвам, ако народните представители също са част от тези заинтересовани страни и биха могли да присъстват на това обществено обсъждане. Ние за момента нямаме такива покани. По-лошото е, че Националната гражданска инициатива, смея да твърдя, не е поканена. Бихте ли поправили този пропуск? И хубаво е, когато се прави такова обществено обсъждане, то да срещне абсолютно всички заинтересовани страни, за да може диалогът, който сте поел, да бъде по-ефективен от този до момента. Надяваме се на Вашето добро желание да бъде реализирана наистина добре процедурата оттук нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Славова.
Дуплика, господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател!
Уважаема госпожо Славова, по отношение на гражданската инициатива, за която твърдите, че не са поканени, аз Ви твърдя, че са поканени. Говорено е с тях днес. Поканите са изпратени. Мога да Ви покажа имейлите, които са изпратени до тях, с приложената покана.
По отношение на народните представители, които казвате, че не са поканени, аз Ви подчертах, че сме поканили всички лекари и специалисти, които да изразят становища по отношение на чисто експертния си потенциал, свързан с изграждането на Националната многопрофилна детска болница. Когато приключи това обществено обсъждане, бъдете сигурна, че аз най-добросъвестно и в детайли ще запозная всички народни представители, които проявят интерес – какви са заключенията, до какви изводи сме стигнали, какви са експертните становища, които са предложени, които са консенсусни, какъв е пътят, по който ще вървим, как ще вървим по този път, какъв ще бъде съставът на Обществения съвет, какви ще бъдат принципите на неговата работа.
По отношение на създаденото търговско дружество. Вие знаете, че лечебните заведения в България са търговски дружества. Това търговско дружество е създадено, за да може да контролира и координира процесите, свързани с евентуалното изграждане на детската болница, за която стана въпрос преди малко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ангелов е от народните представители Валентина Найденова и Филип Попов относно участието на медицинските стандарти, фармако-терапевтичните ръководства и Правилата за добра медицинска практика, съответно Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в изготвянето на обемите и цените, при остойностяването на отделните видове медицинска помощ, включени в Националния рамков договор, при определянето на конкретните стойности на обемите и цените на отделните видове медицинска помощ, включени в Националния рамков договор.
Имате думата, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! В икономическите разчети и в алгоритмите на лечебния процес, и при определяне на обществено приемливите разходи за медицинска помощ съществено значение за определянето на конкретния размер имат медицинските стандарти по чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, фармако-терапевтичните ръководства по реда на чл. 259 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и Правилата за добра медицинска практика на лекарите и лекарите по дентална медицина, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.
Същевременно в чл. 55, ал. 2, т. 3а от Закона за здравното осигуряване се възлага на Националния рамков договор да определи съдържанието на обемите и цените на отделните видове медицинска помощ финансирани с публични финансови средства.
Нашият въпрос към Вас е: какво е участието и колко са разработените и утвърдени от Министъра на здравеопазването медицински стандарти, фармако-терапевтични ръководства, както и Правилата за добра медицинска практика – съответно правила за добра медицинска практика на лекарите и лекарите по дентална медицина, в изготвянето на обемите и цените при остойностяването на отделните видове медицинска помощ, включени в Националния рамков договор?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема доктор Найденова, уважаеми господин Попов, към настоящия момент действат 41 наредби, с които министърът на здравеопазването е утвърдил медицински стандарти по медицински специалности или отделни медицински дейности.
Съгласно промяна на Закона за лечебните заведения от 2019 г. – чл. 6, ал. 1, медицинските стандарти се утвърждават с наредба на министъра на здравеопазването с цел уеднаквяване и регламентиране на тяхното съдържание. Съгласно действащото законодателство медицинските стандарти определят минималните задължителни изисквания към структурите за осъществяване на дейностите по определени медицински специалности или изпълнение на отделни медицински дейности за осигуряване на качествена профилактика, диагностика, лечение, рехабилитация и здравни грижи на пациента.
Понастоящем е изготвен проект на наредбата за утвърждаване на медицинските стандарти по медицински специалности и дейности, с който се въвеждат изисквания за гарантиране на качеството на оказаната медицинска помощ, отговарящ на съвременните достижения на медицината. Предстои неговото публикуване за обществено обсъждане до края на месец септември. Фармако-терапевтичните ръководства се утвърждават с наредби на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти на основание чл. 259, ал. 1, т. 4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Към настоящия момент са издадени 23 такива наредби, които представляват по-голямата част. Предстои издаването и на останалите ръководства след приключване на процедурата по общественото им обсъждане във връзка с публикуването на електронната страница на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз имат задължение да изготвят и приемат Правила за добра медицинска практика. Впоследствие Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ изразява становище по тях и ако то е положително, правилата се предоставят за утвърждаване от министъра на здравеопазването.
С Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, обнародван в Държавен вестник, брой 54 от 2020 г., първоначалният срок за изготвянето на правилата е променен до 31 август 2020 г. Съгласно законодателството, когато съсловните организации не предложат за утвърждаване от министъра на здравеопазването приети от тях Правила за добра медицинска практика, същите се изготвят от Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ и се предлагат за утвърждаване от министъра на здравеопазването в срок до три месеца от изтичането на срока, определен за изготвянето им от съсловните организации.
Към настоящия момент са налице актуални Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в Република България, издадени от министъра на здравеопазването, обнародван в Държавен вестник, брой 41 от 8 май 2020 г., но все още не са утвърдени Правила за добра медицинска практика на лекарите. Остойностяването на медицинската помощ, закупувана от Националната здравноосигурителна каса, следва да се извършва въз основа на методики, които са част от националните рамкови договори. Същите не могат да съдържат изисквания, които са уредени с медицинските, здравно информационните и стандартите за финансова дейност по чл. 6 от Закона за лечебните заведения, с Правилата за добра медицинска практика на лекарите и съответно с Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Реплика, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, от отговора не стана ясно кои медицински стандарти – и нека цяла България го чуе това, чакаме да излязат?! Кои фармако-терапевтични ръководства не са излезли и чакаме действие в тази посока? Срамно е защо Българският лекарски съюз – обяснимо за мнозина от нас, и за хората, които са навън, бавят Правилата за добра медицинска практика. Нещо действително срамно! Но не е само срамно, когато опира до пари. Защото аз не знам дали Вие като министър на здравеопазването ще искате и ще можете най-сетне по Ваше време да остойностите клиничните пътеки и процедури, включително и тези за медицински дейности, включени в Националния рамков договор.
Ще се съгласите, че за всяка такава дейност, както всяка друга, и за медицинската, се изискват писани правила, а, за да се напишат, е необходимо да имат базови параметри и документи, каквито са тези, за да може да се изчисли себестойността на медицинските услуги. Мисля, че е неправомерно някои колеги да се оплакват от това, че остойностяването не е станало и причините не са само при тях.
Всяко забавяне на този процес ние считаме, че води до ущърб както на Националната здравноосигурителна каса, така и на изпълнителите и на здравноосигурените. Защото остойностяването, и то остойностяването по текущи цени, е основата, на която трябва да стъпим, за да можем да градим по-нагоре здравната система и едва тогава вече да погледнем модела става ли, не става ли, ще го променяме или не. Остойностяване, пак повтарям, остойностяване, господин Министър! Мисля, че това е разковничето и отговорът на този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Дуплика – господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Медицинските стандарти, които ще бъдат качени до края на месец септември, са всички тези стандарти, които до момента не са съществуващи. По тях всички работни групи и експертни съвети приключиха работа още миналата година. Всички те ще бъдат качени в една голяма наредба. В момента тази наредба е в Правната дирекция на Министерството на здравеопазването, където се доработват последните детайли по нея и аз Ви казах, че до края на септември ще бъде качена на страницата за обществено обсъждане.
По отношение на остойностяването на клиничните пътеки искам само да напомня, че от 1 август 2020 г. стойността на всички клинични пътеки беше повишена с 10%, като всички от тях бяха увеличени и с 20 лв. във връзка с ковид епидемията.
По отношение на остойностяването на клиничните стандарти – това, което Вие говорите, свързано с връзката между медицинския стандарт и остойностяването на клиничните пътеки, предполагам, че имате идея в посоката, че говорим за написването на стандарти, които да касаят качеството на всяка една медицинска услуга с индикатори за тяхното изпълнение и с така наречените приемливи нива за изпълнението на всеки един от индикаторите, на базата на които бихме могли да говорим за остойностяването и свързването на стандарта с клиничните пътеки.
Към настоящия момент цените на клиничните пътеки, които действат, всички знаем, че са недофинансирани – това не е тайна за никого от нас. Голяма част от тях са адекватно остойностени – знаем в кои профилни специалности. Искам да Ви кажа, че всички усилия, които зависят от министъра на здравеопазването, ще бъдат положени това да бъде променено. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
Следващият въпрос към министър Ангелов е от народните представители Георги Йорданов, Илиян Тимчев и Десислав Тасков относно изпълнението на Проект „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“.
Господин Тимчев, имате думата.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, в Програмния период 2014 – 2020 г. бе предвидено реализираното на Проект „Подкрепа за развитие на спешната медицинска помощ“.
Тъй като периодът изтича след три месеца, а по наша информация основни мероприятия в него не са стартирали, въпросът ни към Вас е: ще бъде ли реализиран Проектът „Подкрепа за развитие на системата за спешна медицинска помощ“ и какъв е Вашият времеви график за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Тимчев.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми доктор Тимчев, накратко отговорът ми на Вашия въпрос е – да!
А в пълнота – Министерството на здравеопазването в качеството си на коректен бенефициент по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. изпълнява горепосочения Проект с основна цел осигуряване на подходяща ефективна, здравна инфраструктура, допринасяща за подобряването на качеството и безопасността при оказването на медицинска помощ и за осигуряване на равнопоставен достъп до качествена медицинска помощ при спешни състояния.
Проектът е с общ бюджет 163 млн. 897 хил. 815 лв. и 60 ст. и срок за изпълнение до 23 октомври 2021 г. Съгласно общите условия за изпълнение на договора за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ бенефициентът, в случая Министерството на здравеопазването, при необходимост от допълнително време за реализация на проектните дейности може да поиска удължаване на периода за изпълнението им, при условие че срокът не излиза извън периода на допустимост на разходите по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г., а именно от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2023 г.
Уведомявам Ви, че по Проекта са сключени: 3 броя договори за доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на медицинска апаратура и специализирано медицинско оборудване за нуждите на спешните отделения в 34 държавни лечебни заведения за болнична помощ; 27 центрове за спешна медицинска помощ; 176 филиала за спешна медицинска помощ и изнесени екипи към тях. Доставките по два от договорите са изпълнени в цялост, като в спешните отделения в страната – в центровете за спешна медицинска помощ, и във филиалите към тях са доставени: 238 броя хладилници за лекарствени средства; 68 броя негативоскопи; 102 броя комплекти от офталмоскоп, отоскоп и 102 броя ларингоскопи – комплект за деца и възрастни.
В процес на изпълнение е третият договор за доставка на 3070 броя медицинско оборудване, който включва: 68 броя респиратори; 491 броя аспиратори; 667 броя инфузионни помпи; 204 броя транспортни респиратори; 204 броя преносими дефибрилатори; 663 броя монитори; 272 броя електрокардиографи; 287 броя апарати за обдишване; 44 броя системи за затопляне на флуиди и 170 броя тролей/колички за кардиопулмонална ресусцитация.
В изпълнение на третия договор ще бъдат реализирани в цялост заложените дейности в Проекта по отношение на доставките на медицинска апаратура. Предстои сключване на договор за доставка на 2748 броя медицинско оборудване от недиагностичен тип, който включва: 244 броя легла за реанимация; 724 броя лампи – прегледни и бактерицидни; 588 броя кушетки за медицинска диагностика; 214 броя стретчери с вертикално повдигане; 68 броя колички-носилки за пациенти; 248 броя инвалидни колички; 628 броя завеси и 34 броя комбинирани устройства за вътрешен и външен температурен контрол и за болнично легло.
Предстои и обявяване на процедура за избор на изпълнител за доставка на 13 689 броя медицинско и технологично обзавеждане, която включва: компютърни конфигурации, шкафове за медикаменти и консумативи, многофункционални колички, помощни маси, бюра, шкафчета, столове и други.
Към момента в изпълнение на Проекта са обявени процедурите за избор на изпълнители по останалите основни дейности за Проекта: строително-монтажни дейности, строителен надзор, авторски надзор, публичност и одит. Част от обществените поръчки са приключили и се сключват договори с избрани изпълнители.
Планира се до края на месец септември 2020 г. да стартират строителствата на част от обектите, предвидени за интервенция – Северозападен район. Предвид обстоятелството, че Министерството на здравеопазването е в процес на финализиране на обществените поръчки за извършване на строително-монтажни работи за нуждите на извънболничните структури на Спешната помощ, се планира поетапно да стартират строителствата в останалите области на територията на страната.
В изпълнение на Проекта са доставени 192 броя нови оборудвани линейки от общо предвидените 400 броя за доставка. С новите линейки се извършва етапна подмяна на съществуващия автопарк за всички медицински екипи на центровете за спешна медицинска помощ и филиалите към тях в страната. До края на месец ноември 2020 г. ще бъдат доставени още 68 броя медицински превозни средства. Доставката на останалия брой линейки ще продължи регулярно, по график през 2021 г.
Информирам Ви, че с Постановление № 211 от 13 август 2020 г. на Министерския съвет са одобрени допълнителни разходи в размер на 2 млн. 532 хил. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. за закупуване на съвременни медицински превозни средства – завършвам, господин Председател – линейки с повишена проходимост тип B със съответното оборудване и апаратура за спешна медицинска помощ. В тази връзка предстои преобявяване на процедура за избор на изпълнители за доставка на 42 броя линейки с повишена проходимост тип B със съответното оборудване и апаратура за спешна медицинска помощ.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, използвам случая да Ви уведомя, че Министерството на здравеопазването, както и всички заинтересовани страни полагат големи усилия дейностите по Проекта да бъдат реализирани качествено и в пълен обем с цел подобряване на достъпа до предоставяната спешна медицинска помощ на територията на цялата страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Тимчев. Надявам се, не възразявате, че няма възможност министърът да бъде изчерпателен. И аз се интересувам от този въпрос.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател. Естествено, че не възразявам.
Аз идвам от системата на Спешната медицинска помощ. Този проект е започнал да се изготвя и да се реализира даже преди 2014 г. Сега сме 2020 г. – шест години не са достатъчни на нашата държава да изпълни такъв важен, приоритетен и за последните три управления проект, какъвто е Проектът за модернизация на Спешната медицинска помощ.
Вие сте третият министър, който ми отговаря по един и същи начин – с отговора „Да“, но годините си минават, а Проектът така и не се осъществява. От това, което ми изброихте, всичко се случва в насипно състояние – да се докарват някакви апаратури, консумативи, други помощни средства за системата на Спешната медицинска помощ. Някои от тях все още не са включени в употреба, да влязат в действие, за да изпълнят основната си цел, за която са предназначени.
Резонен е въпросът, който изниква в мен: има ли капацитет администрацията на Министерството на здравеопазването да довърши този проект докрай, както трябва, и Вие специално ще предприемете ли някакви действия, свързани с преговори с Европейската комисия, по отношение удължаването на срока за реализирането на този проект? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тимчев.
Господин Министър, имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми доктор Тимчев, да, Проектът наистина започна много отдавна. На мен също ми се иска той да беше завършен. Всичко, което се случва по Проекта до момента, е спазвало всички законови разпоредби, които са разписани в Република България. Всички работни групи са работили през целия период – изключваме времето на коронавируса, когато събирането беше невъзможно и това, разбира се, доведе до забавянето на Проекта в тази посока.
Не мога да се съглася с Вас, че нищо не се прави. Напротив, считам, че всички разписани в Проекта оси – неговото изпълнение, а именно техническото оборудване на филиалите за спешна медицинска помощ, центровете за спешна медицинска помощ, спешните отделения в лечебните заведения, които са определени за ремонт, и, разбира се, оборудването с нови линейки и нова апаратура върви по всички срокове.
Всички договори по осигуряването с апаратура и линейки са сключени, с изключение на договора, за който Ви говорих – за високопроходимите линейки. Той беше обявен, съответно нямаше явил се изпълнител, тъй като цената беше изключително ниска. Благодарение на общите ни усилия и благодарение на българското правителство бяха отпуснати 2 млн. 532 хил. лв. от бюджета, с които тези линейки да бъдат закупени. Предстои обявяването за високопроходимите линейки с оглед осигуряването на обезпеченост на филиалите в местата, които са разположени във високопланински терени и с трудност за придвижване.
Считам, че българското правителство и специално Министерството на здравеопазването ще се вмести в сроковете за реализирането на целия проект. Нещо повече, строителствата стартират до края на този месец – септември. Както подчертах, в Северозападния район поетапно започва стартирането и в други региони в зависимост от приключването на процедурите за авторски и строителен надзор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Ангелов.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпроси към господин Емил Димитров – министър на околната среда и водите. Първият въпрос към него е от народните представители Никола Динков и Виолета Желева – относно осъществяването на навременен и качествен мониторинг на водата в река Марица и подпочвените води, захранващи кладенците по поречието ѝ.
Имате думата, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, проблемите с водните ресурси не приключват само с тяхното количество. В последните години зачестяват случаите на замърсяване на водоизточниците, какъвто беше и случаят с екокатастрофата в река Марица, когато това причини смъртта на добитък, който пи вода от канал, заустен в река Марица, до град Димитровград. Това наложи спирането на питейната вода на населените места, които се водоснабдяват от кладенци по поречието на река Марица, за няколко дни. Този инцидент и бедственото положение, което се създаде, постави на дневен ред и отговорността пред институциите, отговарящи за чистотата на питейната вода, и превантивните действия, които трябва да се извършват в тази насока.
Не е сериозно при такъв инцидент, при такава локална екокатастрофа да се заяви, че, видиш ли, този добитък е бил на неподходящото място в неподходящото време. Значи ли това, че ако я нямаше тази смърт на 29 крави, гражданите щяха да разберат за това замърсяване?! Ето защо е много по-важен въпросът: трябва ли институциите да чакат да настъпи екокатастрофа, за да предприемат мерки за контрол върху качеството на водните ресурси или трябва да изпълняват задълженията си, като извършват регулярен мониторинг по силата на европейското и националното законодателство?
Уважаеми господин Министър, отговорността е Ваша по силата на Закона за водите и Наредба № 1. Трябва да се извършва постоянен мониторинг за подземните и надземните води.
Един обикновен гражданин как може да се снабди с информация какво е качеството на водата в определена точка, в определен пункт, в който се прави мониторинг? Той трябва да знае къде, първо, има такава точка, какви са резултатите. Дайте пример – може ли, от коя страница, от кой сайт един човек, който се интересува от тази тема, да разбере какво е качеството на водата.
И въпросът ми към Вас е: в тази връзка ще се създадат ли автоматични мониторингови станции, които да изследват повърхностните води на река Марица, а и подпочвените води, захранващи сондажните кладенци? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Желева.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Желева, уважаеми господин Динков! Краткият ми отговор е: над 5000 водоизточника има в България – 5000 станции няма да можем да направим. Затова се прави мониторинг – един път в месеца се минава и се проверява. В противен случай разходите ще бъдат по-големи, отколкото за довеждащите водопроводи за тези, които ще ползват 5-те хиляди водоизточника.
На другия Ви въпрос, преди да прочета, може би ще трябва после да ми дадете думата – това беше урок за всички ни. Всеки може да си измие трактора с пестициди в реката – 10 км след това да разберем, че има нещо и да търсим трактора, а той отдавна да е в гаража. Всеки би могъл да изпусне вода в този канал – следствените органи проверяват кой, защо, кога, дали се е случвало в предишни години, дали е при всеки годишен ремонт и така нататък.
Ние само установихме последствията. Екокатастрофа нямаше, тъй като в този момент изпускахме три язовира и всъщност концентрацията, с изключение на канала, рязко падна. Бях там, видях кравите – гледката не беше приятна, правихме аутопсия – те бяха бременни. Не трябваше да се случи – можеше да мине човек. Можеше там точно в този момент да мине човек! Именно това безотговорно отношение на много от институциите, на много от ползвателите на водоизточниците или на каналите е причината, поради която ние затягаме контрола. Мина една минута, извинявам се.
Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Желева, в отговор на Вашия въпрос Ви информирам следното:
Съгласно Закона за водите мониторингът на водите се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите и се изпълнява съгласувано с няколко институции – Изпълнителната агенция по околна среда, която провежда мониторинга по отношение на качеството на повърхностни и подземни води; Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ по отношение на водите в Дунав; Националния институт по метеорология и хидрология към министъра на образованието и науката по отношение на количеството на повърхностни и подземни води; Института по океанология при БАН за крайбрежни и морски води. Данните се съобщават и анализират за всеки район за басейново управление на водите в Басейнова дирекция и са основа за оценка на състоянието на водните тела.
Мониторингът се извършва по одобрени от министъра на околната среда и водите програми, разработени от басейновите дирекции в съответствие със спецификацията на водните тела и техните характеристики. Мониторингът по водите осигурява съгласуван и изчерпателен преглед на състоянието на водите във всеки район за басейновото управление.
Водоползвателите обаче е необходимо да провеждат собствен мониторинг, като в разрешителните се определят и задълженията, и специфичните изисквания към местата и програмите за мониторинг. Всеки, който оперира с вода, също трябва да прави мониторинг. Когато водоползвателите са ВиК оператори по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги – чл. 2, и предоставят услугата водоснабдяване за питейно-битови цели, също са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да осигурят безопасна и чиста питейна вода на потребителите. Не е Министерството на околната среда и водите това, което в цялата държава, на всички на кранчето, седи на водомера и я проверява.
Провежда се мониторинг и на качеството на водата за питейно-битови цели, като се предоставят данни за извършения мониторинг на органите на Министерството на здравеопазването – там също има мониторинг. Между другото, качеството на водата е задължение на РЗИ.
Министърът на здравеопазването ръководи мониторинга на качеството на водите, използвани за питейно-битови цели, и разрешава ползването на водите за питейно-битови цели в случаи, когато не отговарят на законоустановените изисквания. Изискване за изграждане на автоматични мониторингови станции не е въведено в Закона за водите и всеки водоползвател има възможност да избира вида и оборудването на мониторинговия пункт. В страната има изградени автоматични мониторингови станции за качеството на повърхностните води, част от които са изградени по проекти, финансирани по програма ФАР.
За басейна на река Марица са изградени станции на река Марица в град Пазарджик, град Пловдив, Свиленград и на язовир „Тополница“. В станциите може да се извършва наблюдение на десет физико-химични и девет хидрометеорологични показателя. Честотата за наблюдение при тези станции е два пъти на 24 часа, като дават усреднени стойности. Това от своя страна не дава възможност за регистрация или пълна оценка на моментно, залпово замърсяване – информацията от тях може да има само предупредителен характер.
В заключение – предвид представената информация, може да се каже, че автоматичните мониторингови станции може да дават по-широка възможност за ранно предизвестяване, но поставят и много предизвикателства пред ползвателите им както по отношение на верификация на данните, така и необходимостта от осигуряване на по-висококвалифициран експертен капацитет, и не на последно място, ресурси за тяхната поддръжка и обслужване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Динков, имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, от Вашия отговор разбрах, че Министерството на околната среда и водите няма капацитет да създаде система, която да може да контролира качеството на водата от всички водоизточници поради това, че това е скъпо мероприятие. Но в крайна сметка здравето на хората е още по-скъпо.
В тази връзка мисля, че от Министерството на околната среда и водите, както и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството трябва да се създаде някаква система, така че да бъдат изградени съответните станции – да бъде създадена съответната система, която да дава навременни сведения за това каква ще бъде водата.
В това отношение в нашата страна има много сериозни пропуски. Ако трябва да говорим за водата – ние досега говорихме за недостига на много места в страната, крайно време е да говорим и за нейната чистота и следващата година да стане година на чистата вода.
Съгласно прегледа на Европейската комисия на изпълнението на политиките за околната среда в България за 2019 г. съществуват значителни пропуски при установяването на качеството на всички категории води в България и на информацията за мониторинг на елементите за качеството в тях. Особено обезпокоителен е фактът, че още голяма част от водните обекти все още са в неизвестно състояние, тъй като върху тях не се извършва регулярен мониторинг на химическото състояние. Този извод не е наш, този извод е направен от Европейската комисия.
В тази връзка освен следенето на качеството на повърхностните води на реките за нашата област – Хасковска област, е изключително важно това нещо да се прави. Да се прави и за подземните води, тъй като общините се снабдяват по поречието на река Марица от кладенци и водата в някои места е изключително лоша. В Симеоновград и в Свиленград количеството манган е между 10 и 15 пъти повече, а в други общини има уран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля да завършите мисълта си.
НИКОЛА ДИНКОВ: Няколко секунди.
Мисля, че тези въпроси трябва да стоят пред Министерството на околната среда и водите и да се решават чрез бюджета за 2021 г. или чрез Оперативна програма „Околна среда“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, дуплика.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Много ми харесва: „Здравето на хората е скъпо.“ Предполагам, че в цяла Европа е евтино, защото и там прилагат нашата система. Те по-малко ли си обичат хората? Повече ли ги мразят? Системата е такава, каквато е в цяла Европа.
Между другото, за 52-та обекта, за които ние отговаряме, от тях 16 – 15 са язовирите, от които ние даваме. Навсякъде има пречиствателни станции и се следи. Това, че Вие в Хасково сте влезли в едни извори и за това държавата даде страшно много пари да мине на други сондажи, мисля, че там въпросът е решен. Разбира се, че крайното решение е да получите вода от Кричим. Обаче не е това нещото, което аз мога да реша.
За язовирите, които ние отговаряме, се следи качеството. Не може пет хиляди водоизточника, някои от римско време, навсякъде да направиш огромни пречиствателни станции или станции за мониторинг. Това го няма никъде по света. Това е само в Хасковски многомандатен избирателен район като едно предложение, нали? Важното е да се каже нещо: някаква система, не знаем каква, но трябва да има такава и е хубаво да го направите. Никъде в Европа я няма, но ние в България да сме първите, предвидете го за следващата година! Това всемирно добруване!
Питахте къде има информация? Всеки ден в сайта на Министерството на околната среда и водите излиза тази справка. Няма нужда да се упражнявате дали има язовир, дали е пълен, дали е празен, колко е пълен, колко е притокът, колко е оттокът, колко е мъртвият обем. Всеки ден тази справка е на публично място. Когато я покажа, където и да било, ми се отговаря по следния начин: ами, че той дядо на село откъде да влезе в този сайт, за да я види? Ами по същия начин дядо на село откъде да влезе да я види, ако има мониторингова станция на Вашия сондаж?
Извинявайте, публичността е това. Пускаме я в сайта. Не можем от къща на къща да разнасяме всеки ден тази справка. Всеки обаче, който се интересува наистина и може да влезе в интернет, може да я прочете. И няма нужда от спекулации. Системата е добра. Може да се усъвършенства. Може да се надгражда, но разходите по изграждане на такава система навсякъде, на всеки един сондаж, ще надвиши многократно сумата, с която може да се направят нови водопроводи, да се намалят загубите, да се направят, няколко помпени групи и там да се измери. Защото ти като от пет сондажа събираш – на помпената група като го мериш, ти мериш едновременно и на петте качеството на водата.
А що се отнася до урана в Хасково – имате нов сондаж. Държавата даде много пари и вече взима от друг сондаж.
Що се отнася до мангана в Свиленград – дали пък в последните хиляда години никога не е имало манган в едни незначителни количества, а не стократно завишени норми? Но и там винаги го е имало!
Вие сега обаче искате някой наведнъж да направи всичко в страната – огромна революция. Дълги години е пропускан подходът с резервното водозахранване на градовете. Направено е едно захранване, но няма резервно, защото ще оскъпи. Не искайте сега и допълнителни разходи, които никога няма да се възстановят и ще вдигнат цената на водата неимоверно много. Нека да стъпим и на това, че хората искат на приемливи цени, а Вие сега искате да я оскъпим многократно, както никъде в Европа не се прави. Благодаря Ви.
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България, от място): В Свиленград, в Симеоновград водата никой не я ползва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към министър Димитров има питане от народния представител Красимир Янков относно политиката за мониторинг на водите през 2020 г.
Имате думата, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Питането ми е относно мониторинг на водите през 2020 г.
Господин Министър, какво е изпълнението на мониторинговите програми, следящи за качеството на повърхностните и подземни води в Република България от началото на 2020 г. досега? На каква честота се правят пробовземания по мониторинговата програма за следене на чистота на повърхностните води? Какви са обобщените резултати за състоянието на повърхностните води за последните шест месеца на територията на България, имайки предвид екологичните катастрофи във Варненското езеро и последвалата в река Марица? Има ли непосредствена опасност за здравето на населението в тези региони? Осигурено ли е необходимото количество ресурсна база за извършване на мониторинг на повърхностните води? На каква честота се правят пробовземания по мониторинговата програма за следене на честота на подземните води, които са в ресора на Министерството на околната среда и водите? Какви са резултатите от него? Поредната екологична катастрофа в река Марица и преди това във Варненското езеро ще повлияят ли на мнението за чистота на водите в България в европейски и световен мащаб? Какви са политиките и въведените програми и методи за превенция от екологични катастрофи на МОСВ като тези в изброените случаи?
Адекватният капацитет за мониторинг на химичното състояние на водните тела е задължително условие за адекватното прилагане на европейското и българското законодателство и политики, тъй като предоставя данни за последващо планиране и предприемане на навременни действия за елиминиране на замърсяването.
Съгласно прегледа на Европейската комисия на изпълнението на политиките за околната среда на България за 2019 г. съществуват значителни пропуски при установяване на качеството на всички категории води в България и на информацията за мониторинг на елементите за качеството в тях. Какво сте предприели по констатираните пропуски?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Янков, във Варна един кораб е счупил тръбата – освен да забраня корабите във Варненско езеро. В Димитровград има изсипване на торови вещества – освен да забраним и торовете. Не мога след всеки капитан на кораб да ходя, а също така не мога и всеки, който си ремонтира завода или си мие цистерните – също да бъда там. Ние установяваме нарушения, санкционираме така, както Вие в това Народно събрание сте приели Закона. Така че прилагам Закона такъв, какъвто Вие сте го приели.
В отговор на Вашия въпрос предоставям следната информация:
В съответствие със Закона за водите, измерванията, наблюденията, полевите и лабораторните изследвания за качеството на водите се извършват от Изпълнителната агенция по околна среда, за крайбрежните и морските води – от Института по океанология на БАН, а за количеството на повърхностните и подземните води от Института по метеорология и хидрология към Министерството на образованието и културата.
Мониторингът на национално ниво се извършва подобрен със заповед на министъра на околната среда и води – програми, които се изготвят за четирите района за басейново управление. Програмите се актуализират ежегодно, като за целта се обхвана изследването на всички пунктове съгласно разработените програми за мониторинг в плановете за управление на речните басейни, както и нововъзникнали проблеми, когато е необходимо да се проследят своевременно.
От началото на 2020 г. до настоящия момент програмите за мониторинг се изпълняват регулярно от Изпълнителната агенция по околна среда. Не са извършени пробовземания в периода от 13 март до края на месец май във връзка с обявеното извънредно положение. Нормалното изпълнение е възстановено в началото на юли.
В периода на епидемиологичната обстановка Изпълнителната агенция е реагирала на всички постъпили сигнали за замърсяване на водите. Независимо от всичко, от коронавирус, ходеха навсякъде по квартали, по махали, по всякакви фалшиви сигнали в 99% да взимат проби. За мониторинг на повърхностните води се разработват програми за контрол – оперативен, а при необходимост и проучвателен мониторинг, за да се определи екологичното състояние, химичните вещества, така наречени приоритетни вещества за оценка на химичното състояние.
За първото полугодие на 2020 г. съгласно провеждания мониторинг на повърхностните води, включително и резултати от собствения мониторинг и от сигнали за замърсяване, от всички – 955 водни тела се наблюдават отклонения от стандартите, както следва:
- в 367 водни тела – 38% от всичките по основни физико-химически показатели;
- в 108 водни тела – 11% по специфични вещества;
- 42 водни тела, 4% от всички водни тела по приоритетни вещества.
При установяване на превишения в данните от провеждания мониторинг и получени резултати от собствения мониторинг, същите се публикуват ежемесечно на страниците на басейновите дирекции. Водоползвателите са задължени да провеждат собствен мониторинг. По-голямата част от тези отклонения са свързани с характерни и периодични замърсявания от съществуващи нерешени проблеми, свързани със заустване на непречистени и отпадни води от населени места; с частично изградени канализационни системи или без такива за по-малките населени места; дифузно замърсяване от селскостопански дейности; заустване на отпадни води от индустриални обекти; дрениращи води от бивши обекти за добив на уран, метална руда, както и от инцидентни замърсявания, каквито имаше скоро в реките Юговска, Чепеларска и Марица, свързани най-вече с отдавна приключени или действащи индустриални дейности.
По отношение на ресурсната база за извършване на мониторинга на водите Ви информирам, че в Изпълнителната агенция по околна среда има изградена специализирана дирекция, която обхваща Централна лаборатория – София, и още 14 териториални звена в страната, като всичките лаборатории са оборудвани с необходимата техника за извършване на анализ на повърхностни и подземни води.
Общият брой на пунктовете за физико-химически мониторинг на повърхностните води на територията на страната е 518, а честотата на провеждания мониторинг в зависимост от измерените показатели варира от 4 до 12 пъти в година.
Общият брой на пунктовете за хидробиологичен мониторинг на българските води на реки на територията на страната е 699. Изпълнителната агенция възлага дейности на външни изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки.
Възложено е изпълнението на мониторинга на риба за реки в 82 пункта. На фитопланктон за категория „езеро“ – 28, на макрофити категория „езеро“ и река Дунав – в 11 пункта, както и мониторинга на биота и седименти.
За мониторинг на подземните води се разработват програми за контролен и оперативен мониторинг, като за страната са определени 169 подземни водни тела, които обхващат различни по дълбочина и свойства водоносни хоризонта. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
През 2020 г. Изпълнителната агенция извършва мониторинг за химическо състояние – 126 пункта за контролен мониторинг и 402 пункта за оперативен мониторинг. Завърших.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате думата за уточняващи въпроси, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, два уточняващи въпроса.
Мониторингът на химичното състояние на водите в България, както казахте, се извършва от Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ на база утвърдени програми за мониторинг по чл. 151 и чл. 169 от Закона за водите, както и на база на по-разширена рамка за проучвателен мониторинг, произтичаща от необходимостта за установяване на химичния статус на повърхностните, подземните и отпадните води.
Въпросът ми към Вас е: изпълняват ли се програмите за мониторинг? Вие отговорихте, че по време на обявената пандемия от 13 март до 31 май не са извършвани пробовземания. Не сте изпълнявали утвърдените планове. Така ли е?
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Така е.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Докладът на Комисията от 2019 г. ясно препоръчва да се подобри капацитетът и системата за наблюдение, в това число химичен мониторинг на водите – повърхностни, подземни, отпадни, с цел предприемане на последващи мерки и гарантиране качеството на водите. Какво е предприето за изпълнение на препоръките от Вас?
Вие, с отговора, който дадохте на питането, явно обявявате, че не изпълнявате задълженията си. Все пак, ако може, да отговорите на тези два въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Дами и господа народни представители! Колкото и да е изненадващо, в България имаше коронавирус криза. По време на коронавирус кризата разпоредих на всички служители да се редуват по един седмично да идва, другите да са вкъщи с компютър, изнесени работни места. Създадохме много стройна организация, включително и резервно министерство – ако аз се разболея, кой да ме замести, да се преместят на друго място, но да продължи работата.
През цялото това време нашите басейнови дирекции и всички останали контролни органи не спряха да извършват своята дейност. Останаха само директорите, по двама-трима експерти и двама-трима инспектори и пробовземачи. Всеки сигнал, който постъпваше, а нас ни засипаха с фалшиви сигнали – включително аз един път отидох лично, защото нямаше хора, на езерото преди Панчарево, имало мазни петна. Отидохме – няма никакви петна. Влязоха с лодка – няма петна. Обадихме се на човека, който го е заявил, той каза: сега си имам работа, не мога да дойда. Това се случва ежедневно, многократно за Софийския регион. Викнат ги в Палакарията, горе в Самоков, и след това се обадят в Искър, долу, почти при Мездра, където е пределната ни територия с „Басейнова“.
Непрекъснато ги викат за каквито и да е сигнали. Отзоваваха се на всички сигнали. Но част от тези проверки, които се разредиха – да не бъдат за съответния период, а за малко по-дълъг. По време на коронавируса допуснах с мое разрешение хората да не ходят по махали, да не се събират с хора, да не се поставят в риск, включително закупих термокамери за всичките териториални институции, които ние имаме, за да мога да ги предпазя максимално. Разреших им да работят от вкъщи. Разреших им да разредят проверките. Те се явяваха на всеки сигнал, включително и фалшив, за да проверяват. Работата не е пострадала, но ако само в България имаше коронавирус – и ние оспорваме дали го е имало или не, и трябва ли да се полагат грижи за служителите в повереното ми министерство? Аз мисля, че това го имаше в цял свят.
Ако за Вас това, че съм разрешил на всички наши служители да се съхранят максимално е грешка, приемам я за своя лична грешка. Ако обаче Вие през това време сте стояли вкъщи или сте носили маска, значи по нищо не сте се различавали от служителите, на които аз съм дал възможност да запазят себе си, децата си, колегите си. И въпреки това имахме няколко случая на коронавирус, от които, слава богу, добре излязохме от ситуацията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате думата за изразяване на отношение по получените отговори, уважаеми господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Министър, Вие потвърждавате пропуските от миналата година от Доклада на Европейската комисия – значителни пропуски, както при установяване на референтни условия, елемент на качество на всички категории води в България. Екологичното състояние, екологичният потенциал е добър или много добър в по малко от половината класифицирани речни водни тела. Много голяма част от водните обекти са в неизвестно състояние.
Извод: Вие не изпълнявате функциите си като министър на околната среда и водите, не гарантирате чистотата на повърхностните води, а признанието Ви, че самоволно сте взели решение такъв да няма – това може да се квалифицира като престъпление спрямо българските граждани. Кога се взе решение институциите да не работят по време на половината пандемия? Кога се взе решение да не се правят проби? Вие самоволно сте го взели това решение – в името на малцинство. Явно не го разбирате това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Моля Ви, не се карайте на министъра! Само изразете отношение.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Казвате, че отклонение има в половината от водните тела по отношение на химичния състав. За какво сте министър на околната среда и водите? За да обяснявате какво точно правите като ежедневие или да си изпълнявате функциите? Да, ние знаем, че Вие не сте квалифициран, не сте експерт, който да имаше и обществената подкрепа, да бъде министър. Вие сте политическо назначение на по-малкия партньор на Бойко Борисов, но с действията си Вие показвате, че изобщо не Ви интересува здравето на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин Министър, с това завършихме. Благодаря Ви за участието днес в парламентарния контрол.
Продължаваме с господин Красимир Вълчев – министър на образованието и науката. Той ще отговори на въпрос от народния представител Николай Цонков относно системата за оценяване на университетите и висшите училища.
Господин Цонков, имате думата.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, моят въпрос е свързан със системата за оценяване във висшето образование, защото предвид на промените, които бяха направени в Закона за висшето образование, смятам, че този въпрос е навременен и много актуален. Още повече тепърва смятам, че ще си говорим за качеството на висшето образование. Знаем, че върви и реформа във висшето образование, която е свързана с връщане на профила на висшите училища в България.
Ето защо е важно да чуем Вашето мнение, мнението на Министерството на образованието и науката: какво е състоянието на системата за оценяване на висшите училища и какви подводни камъни и какви проблеми възникват при оценяването? А ние знаем, че това оценяване е както периодично, така и ежегодно.
Тук бих искал да разделя на две части, две направления, оценяването. От една страна, имаме Националната агенция за оценяване и акредитация, от друга страна, имаме рейтинговата система на университетите, но те са пряко обвързани – двете системи за оценка, защото до голяма степен използват на практика едни и същи показатели. И двете казват, че са достатъчно обективни. Едната, да кажем, че има повече обществен отзвук и е ориентирана повече към обществото и кандидат-студентите.
Ето защо е важно и бих искал да чуя Вашето мнение за състоянието на системата за оценка на висшите училища. Какви са проблемите и какво е Вашето виждане? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, системата за оценяване е регламентирана в Закона за висшето образование и, както подчертахте, тя има поне два основни елемента. Единият е акредитацията. Вторият е рейтинговата система на висшите училища. Също така част от тази система са и вътрешните системи за оценка на качеството в самите висши училища.
Проблемите по отношение на акредитацията бяха много точно артикулирани. Смея да твърдя, по време на обсъжданията на последните промени в Закона за висшето образование, които бяха приети окончателно през месец февруари – те бяха адресирани с този закон.
От една страна, акредитацията е трудоемка, времеемка, изисква множество усилия, да се попълнят много документи. От друга страна, ни дава малко оптика, имаме трайна тенденция на обезценяване на акредитационната оценка. Преди 12 години беше 82% от максимума, преди 6 години – 88% от максимума, в момента е 92 – 93% от максимума, тоест почти всички оценки са над 9 от десетстепенната скала.
Имаме също така и слабо влияние на акредитационната оценка върху политиките на висшите училища и стимулите им за развитие. Защо го казвам това? Защото често акредитацията се прави въз основата на формални критерии, изисква се да има разписани вътрешни процедури и правила, но не и те да бъдат ефективно действащи, да са произвели ефективни вътрешни политики – стоят заключени в шкафа. Но не е задължително примерно системата за вътрешна оценка на качеството да е довела до стимули, свързани с по-добро преподаване, с по-добра научна дейност, с обвързване на заплащането, с оценката. Това са промените, които в момента се правят. Имам първоначален вариант на нови критерии за акредитационната оценка, представен от Националната агенция за оценяване и акредитация. Те са ни представени не за да ги одобрявам или да ги съгласувам, тъй като знаете, че Акредитационният съвет ги приема. Убеден съм, че ако бъдат приети тези правила, те ще доведат до много по-съществена промяна в акредитационната оценка по отношение на създаването на стимулите, така че с това да се завършат тези промени.
Отделно от това програмните акредитации ще се правят по едно и също време и институционалната акредитация ще се облекчи. Голяма част от акредитацията ще се електронизира и ще бъде въз основата на стандартизирани формуляри, така че да бъде по- облекчена като условие.
Рейтинговата система, която Ви споменах, има двойствена функция. От една страна, да даде информация за кандидат студентите – къде образованието е по-качествено и по рентабилно като възвръщаемост. От друга страна, ние използваме като информационна база част от нейните показатели – тези, които са обективни, за които има пълна, точна, проверима информация, централизирани регистри, да диференцираме финансирането и да определяме приема.
Международните оценки за самата рейтингова система са, че тя е една от най-добрите в международен план, най-вече заради пълната информация, която имаме по показателите за реализация.
Впрочем, когато говорим за оценяване, винаги има поне три оценки в системата на висшето образование. Едната е професионалната, академичната оценка, която включва акредитацията и научната дейност, която се прави от представителите на самите академични среди за чисто академичните дейности.
Втората оценка е пазарната. Работодателите казват: качествено е това, което се реализира – там, където се реализират студентите.
И третата оценка е оценката на студентите, на потребителите. Рейтинговата система търси баланс между тези три оценки, но ние в нашата комплексна оценка за качество и реализация вземаме по скоро академичната, плюс пазарната оценка за реализацията. Отделно от това правим прогнози за бъдещата реализация, защото показателите за реализация са на базата на миналата реализация. Въз основа на тези оценки съответно оценяваме и разрива между днешното търсене на образование и бъдещите потребности на пазара на труда и се опитваме да вържем двата пазара и да стимулираме включването във висшето образование на приоритетни професионални направления, там където има най-голям очакван бъдещ недостиг.
Въз основа на това, както и Вие споменахте, преструктурираме приема в съответствие с качеството и реализацията. Опитваме се да стимулираме висшите училище да се концентрират в професионалните направления, в които имат най-висока оценка. Това са обикновено и професионалните направления, които традиционно са се специализирали.
Факт е, че обвързването на финансирането с оценката за качество и реализация промени стимулите. Двадесет и шест държавни висши училища повишиха показателите си за научна дейност. Една част от тях приеха вътрешни политики за обвързване на публикационната активност с възнагражденията – за стимулиране на публикационната активност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика, господин Цонков. (Шум и реплики.)
Колеги, чувате се много.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, да, съгласен съм с това, което казахте, но защо специално повдигам този въпрос? Предвид на съществените изменения, които направихме в Закона за висшето образование, ние би трябвало сериозно да реформираме системата за акредитация и конкретно работата – дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Доколкото се сещам и в Закона е заложен срок, в който трябва да бъдат изготвени критериите за оценяване, да бъде приет Правилник от Националната агенция за оценяване и акредитация и също така да бъде направена, защото това е съществено, електронна платформа, която да работи, да бъде ориентирана и към потребителите на системата на висшето образование, тоест към работодателите, към кандидат-студентите, и от друга страна, разбира се, да е потребна и за нуждите на Министерството на образованието и науката, свързано с финансиране, с брой студенти.
От тази гледна точка всъщност възниква въпросът дали нямаме едно дублиране на оценяването и оттук нататък, макар че се е превърнало в практика оценяването от рейтинговата система, дали е необходимо да продължи тази практика за оценяване от рейтинговата система? Защото смятам, че не е достатъчно прозрачна, там не знаем какви точно са критериите. Защо трябва на практика едно частно НПО и фирма да правят оценка на държавната система на висше образование?! Това смятам, че трябва да е или Националната агенция за оценяване и акредитация, или Министерството на образованието и науката, още повече – Министерството е органът, който трябва да провежда тази политика. Имаме и политика за развитие на всеки университет, договор за управление с всеки ректор. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
Приключвам, само две изречения. Там са заложени също показатели и за качество, което трябва да се постигне, и за развитието на университетите. От тази гледна точка смятам, че основният регулатор трябва да бъде Министерството и затова повдигам въпроса за рейтинговата система. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Цонков.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Ще се опитам накратко да Ви отговоря на въпросите, които засегнахте. Правилникът е представен, електронната платформа – стартира разработването ѝ. Дублиране на оценяването – да, в много малка степен, защото акредитацията е, както Ви казах, академичната оценка, имаме дублиране в частта „Научна дейност“, но пак не съвсем, тъй като в рейтинговата система отчитаме само научните показатели от международните реферативни бази данни.
В акредитационната оценка липсва това, което имаме в рейтинговата система – потребителската и пазарната оценка на висшето образование. Затова съдържа и субективни показатели, което е недостатък действително, но иначе нямаше да се казва рейтингова система. В самата дума „рейтинг“ има доза субективизъм. Но пак Ви казвам, ние използваме за целите на политиката само обективните показатели. Не е достатъчно прозрачна. Смея да твърдя, че методологията към рейтинговата система, към всеки един от показателите в рейтинговата система е доста по-прозрачна и по-разбираема, отколкото тази за акредитационната оценка в момента. Новите показатели, предполагам, ще бъдат доста по-практически фокусирани, в доста по-голяма степен ще специфицират оценката по всеки един от тях.
От кого се извършва? Пълната отговорност за рейтинговата система носи Министерството на образованието. Министерството е възложител. Това не е саморазработила се, самопоявила се оценка. В някои страни, в това число най-развитите, имаме частни оценки. Те са самовъзникнали, не са възложени от държавата. Ние осъществяваме, съгласуваме предварително методологията по всеки един от показателите.
Знаете, че всяка една държавна институция извършва много дейности в резултат на външно възлагане, и ние смятаме, че в резултат на това външно възлагане направихме сравнително добра оценка. Към момента нямаме забележки към самото изпълнение, имаме постоянно подобряване на системата от година на година. Обясняваме на висшите училища, които нормално някои от тях не са доволни от оценката, други пък не знаят защо така се е формирал даден показател, но по всички показатели стои достатъчно информация в централизирани бази данни, както Ви казах, така че те могат да видят. Най-често това, което не могат да проверят висшите училища, са показателите за реализация, но те са от информационните регистри на Националния осигурителен институт – и данните за осигурителен доход, и данните за реализация. Информацията е изчистена в много голяма степен – смея да твърдя на 99%, което прави рейтинговата система надеждна.
Иначе, връщайки се на Вашия въпрос – какъв е основният проблем, при всяка една оценка основният проблем е асиметрия на информацията – икономистите го преподавате, преподавателите по икономика. Никога този, който е потребител на информацията, няма толкова информация, колкото този, който разполага с нея. И системата се опитва точно това да преодолее и го прави по достатъчно добър начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Следващият въпрос към министър Вълчев е от народния представител Валентина Найденова относно политиката на Министерството на образованието и науката относно приемане без конкурсен изпит на студенти и докторанти на лица, създали изобретения или полезни модели.
Имате думата, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, знаем, че съгласно чл. 68, ал. 5 от Закона за висшето образование, цитирам: „Кандидат-студентите, лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит, извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“, ежегоден прием на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на oлимпиадата или дисциплината на първенството.“
Уважаеми колеги, съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за патентите и регистрация на полезните модели, лицето, което е създало изобретение или полезен модел, е негов изобретател. Когато изобретението или полезният модел са създадени от няколко лица, те са изобретатели.
В сега действащия текст в Закона за висшето образование обаче отсъства правна възможност създатели на изобретения или полезни модели без конкурсен изпит, извън утвърдения по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ от същия закон, да бъдат приемани за студенти и докторанти, без да са завършващи средното си образование в годината на кандидатстване.
И моят въпрос към Вас, господин Министър, е: каква е политиката на Министерството на образованието и науката за създаването на правна възможност лицата, приети за изобретатели, да продължат своето образование в Република България като студенти и докторанти без конкурсен изпит, без да са завършващи средно образование в същата година? И какви са възможностите за създаване на специален фонд, гарантиран от държавния бюджет, за финансово подпомагане на тези лица?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Найденова.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Найденова, факт е, че този въпрос не сме го обсъждали, не е бил поставян на вниманието – да разширим кръга от допустими изключения в Закона за висшето образование.
Законът се конкретизира с Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища в България, но едно такова изключение трябва да бъде направено на ниво закон, тъй като е изключение от общия конкурсен принцип, както е направено по отношение на цитираните лауреати от олимпиади и носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства.
В този случай, когато конкурсните изпити са повече от един, на лауреатите на национални и международни олимпиади се признава оценка „Отличен 6“ за този от тях, който е в съответствие с предмета на олимпиадата. Това е важно условие. Кандидат-студентите се явяват на останалите конкурсни изпити и участват в класирането по реда, установен за съответното висше училище.
Министерството на образованието и науката подкрепя и участва в множество проекти, свързани с развитието и подобряването на иновативната среда у нас, привличането на общественото внимание към изобретателската и новаторската дейност и към интереса на иновации от страна на българския бизнес. Редица висши училища, съвместно с различни фондации, предоставят стипендии в подкрепа на младите преподаватели, учени и предприемачи. Широкият спектър от изобретения в различни области на икономиката и бизнеса обаче не могат да бъдат пряко обвързани с професионалните направления, по които се провежда приемът и обучението във висшите училища. Това е една от причините вероятно към момента да не е инициирана такава промяна.
Защо казвам това? Не за да отхвърля това предложение, а за да Ви кажа, че то не може да се приеме безусловно и е необходимо обсъждане. Вие зададохте въпроса: каква е политиката? Нашата политика е да обсъдим всяко едно добро предложение. То трябва да се обсъди в контекста на това как е обвързано със съответното професионално направление, защото, пак подчертавам, при олимпиадите и състезанията имаме обвързаност със съответното професионално направление. Едно изобретение в областта на техниката не означава, че кандидат-студентът трябва да има предимство в друго професионално направление, което няма толкова общо с техниката.
Също така ще възникнат и множество други въпроси. От една страна, трябва да се гарантира равнопоставеност с останалите студенти, тоест да не се създадат възможности за неравнопоставеност. От друга страна, ще имаме множество други дейности, които заслужават също да бъдат разгледани в контекста на тези изключения.
Това, което мога да поема като ангажимент, е, че можем да поставим този въпрос на обсъждане при бъдещи промени в Закона за висшето образование. Тъй като скоро минаха последните, засега не сме предвидили такива, но сме отворили като тема проекта на Стратегията за развитие на висшето образование до 2030 г. В този контекст могат да бъдат направени обсъжданията за бъдещи промени в Закона за висшето образование, тъй като една голяма част от текстовете в тази стратегия са свързани с промени в Закона за висшето образование.
Предишната стратегия беше приета единодушно от всички политически сили, реализира се в много голяма степен. Надявам се с тази стратегия да се случи същото. Иначе няма съмнение, че трябва да се насърчават младите изобретатели, учени, предприемачи. Готови сме да обмислим и обвързване с финансови инструменти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика, госпожо Найденова.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Да си призная съвсем чистосърдечно, поставих този въпрос, за да мога да обърна Вашето внимание, господин Министър, към този важен въпрос, макар и малко закъснял. Мисля, че ние сме длъжници на тези лица, които са обявени за изобретатели, и бихме могли, макар и по-нататък, дори да не избързваме с една законодателна инициатива от Вас като министър или от нас като народни представители, а да участваме много активно в обсъждане на Стратегията, за която Вие казахте.
Мисля, че ще намерим едно достойно място за тези хора по такъв начин, че те да могат да бъдат удовлетворени и да можем ние като държава да създадем условия те да продължат своето образование и същевременно да останат да работят и да се реализират тук, в България.
Бизнесът се интересува от това и аз мисля, че в тази посока както Вие, така и ние можем да започнем да работим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Дуплика, господин Министър? Няма да ползвате.
Благодаря Ви за участието в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпрос към господин Лъчезар Борисов – министър на икономиката. Той ще отговори на въпрос на народния представител Румен Гечев относно осигуряване на конкурентна среда на пазара за бутилки с втечнен газ.
Имате думата, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега Борисов, въпросът е от 18 юни 2020 г. Поради направените промени отговорът е днес, така че честито на министъра за отговарянето на въпроси.
Та, господин Министър, според чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, не са предмет на този закон дейностите, свързани с продажбите на бутилки с втечнени нефтени газове от нерегистрирани лица, когато те се извършват съгласно договор с регистрирано лице по чл. 2, ал. 1, буква „б“ от Закона. Тези търговци по нищо не се различават от дистрибуторите на бутилиран пропан-бутан, които следва да се регистрират по Закона, за който става дума. Но, спазвайки специалните условия, регистрираните дистрибутори са задължени: първо, да депозират банкова гаранция за 100 хил. лв.; и второ, да притежават собствени 1000 броя газови бутилки.
Неравнопоставеността в регламентирането на обектите и субектите, които попадат в обхвата на Закона, нарушава принципите на равнопоставеност в пазарната конкуренция. Това важи с особена сила за малките магазинчета в слабо населени места, където се продават бутилки с втечнен газ. Те нямат финансови възможности да се регистрират по новия закон и това поставя на риск задоволяването на потреблението на стотици семейства в отдалечени населени места.
В тази връзка, господин Министър, каква е Вашата оценка за ефективността от действието на Закона както от гледна точка на механизмите на осигурената конкурентна среда за различните доставчици, така и от гледна точка на социалните ефекти от прилагането на този закон? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гечев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми професор Гечев, наистина въпросът е от 18 юни 2020 г. Доста е времето до днешния отговор, но на първо място искам в лично качество да Ви благодаря, че и Вие съдействахте за едно от отлаганията му, поради мой неотложен личен ангажимент. Благодаря Ви.
На второ място, благодаря, че отваряме темата, която е свързана с равнопоставеността, и това, че в една конкурентна икономика всеки един от стопанските субекти трябва да има равен старт и трябва да имаме равнопоставеност. Тук искам да отбележа, че Законът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти, е относително нов закон, чието прилагане в определена степен е част от функциите на Министерството на икономиката. В момента тече тази регистрация.
Една от целите на този закон – още при неговото приемане, беше да се постигне повече прозрачност, повече изсветляване на бизнеса. Така че по отношение на ефектите и на ефективността към момента ние изпълняваме първия ефект – да регистрираме всички стопански субекти от този сектор. Ефективността може би ще бъде видяна на малко по-късен етап, виждайки резултатите на НАП и работата на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор.
Конкретно по въпроса и по поставените теми от Вас. Законът беше създаден предвид идентифицирани от държавните органи множество проблеми, свързани с производството, търговията, складирането, транспорта на продукти от нефтен произход и с цел да запълни липсата на правна регламентация в националното законодателство. Със Закона, както знаете, е въведен регистрационен режим за лицата, осъществяващи тези дейности, като е предвидено специално изключение в него за лицата, осъществяващи продажба на бутилки с втечнени нефтени газове, когато се извършват съгласно договор с лице, регистрирано за дистрибуция на бутилки.
Разликата между дистрибуцията и продажбата на бутилки с втечнен нефтен газ е, че дистрибуторите не само продават бутилките и пълнят същите в пунктове за пълнене на бутилки с втечнени инертни газове съгласно сключен договор с регистрирани лица или лица, получили лиценз за управление на данъчен склад, по смисъла на съответния закон, тоест тези стопански субекти, тези малки магазинчета не подлежат на регистрация в случаите, когато имат договор с регистриран дистрибутор. От тази гледна точка не считам, че можем да търсим някаква неравнопоставеност.
Но дебатът е важен и това, което исках в началото да кажа, че ние в момента по прилагането на този законопроект установяваме някои пропуски дори и по отношение на самата регистрация, за което сме сезирани от някои от асоциациите, сезирани сме и от представители на транспортния бранш, имахме и разговори с министъра на транспорта по тази тема. Така че със сигурност този дебат и тази дискусия може би съвсем скоро отново ще отворим в рамките на Комисията по икономическа политика и туризъм.
По отношение на ефектите и това докъде сме със Закона. Срокът за подаване на заявленията за регистрация за заварените случаи изтече на 3 август, като голяма част от лицата са подали заявление в края на срока, и то без да са приложили необходимите документи. Това от своя страна затруднява органа, за да поиска тези документи от съответните искатели на регистрацията, но те са подали тези заявления, за да спазят срока, и то с неизрядни документи. Разбира се, има и много, които са с изрядни документи. Като пример само мога да дам, че от първата една или две седмици, в които станах министър, съм подписал над 600 заявления. В момента функцията е разпределена на мой ресорен заместник-министър.
Към настоящия момент служителите от специализираното звено на Министерството извършват проверката за тези непълноти и неточности и процесът на регистрация продължава. След приключването на процеса по регистрация, както казах и в началото, ще оценим с колегите от Националната агенция за приходите и Държавната агенция по метрологичен и технически надзор не само за ефекта от регистрацията, а за ефективността от прилагането на този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Реплика – господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колега Борисов! Нека да уточним следното: Министерството на икономиката, за голямо съжаление, преди години създаде хаос в тази сфера на регулирането на пазара на нефтопродукти. Какви са фактите?
На 20 юли 2018 г. беше приет закон. За първи път може би в единствената страна – членка на Европейския съюз, се приема закон и той не се прилага. Министерството на икономиката не създава, не разработва, не издава наредба и законът виси до следващата година. Чисто нов закон, който въобще не е прилаган, някой е решил да не го приложи! Правителството приема нов закон и го предлага в парламента през месец февруари 2019 г., пак прави наредба. И за какво става дума?
Уважаеми колеги, господин Борисов, като нов министър на икономиката вземете се в ръце с ресорния си заместник, защото българската държава накара тези фирми да закупят по 10 хиляди бутилки по стария закон, нали така, а сега са 1000 бутилки?! И кой ще покрие разходите на тези хора от 9 хиляди бутилки по 50 – 60 лв.? Какво казвате Вие на тези хора? Някои от тях си заложиха и си загубиха жилищата, за да осигурят за над половин милион лева изискваните от българското правителство 10 хиляди бутилки.
Вие сега казвате: „Шегичка, хиляда бутилки!“ Искахте складове до 50 куб. м да осигурят със съответната техника, хората похарчиха милиони с кредити, а сега пак се умува върху наредбата. Да не крием от българските граждани – на нас ни е известно, че има натиск, тъй като нефтопродуктите са много специален пазар, където печалбата може да бъде висока. Ако обича, Министерството на икономиката да не се мъчи да се върти около големите, както ги наричам аз „крокодили“, от Банката за развитие и сега от нефтопродуктите, а седнете с асоциациите и направете наредба, където да има пазарна конкуренция като в Европа.
Има един втори въпрос, който нямаме време да разискваме, това са рисковете с гърмежа на бутилките. Това е наследен проблем. Има бутилки, отпреди 40 – 50 години се въртят на пазара, и Вие отлично знаете, защото сега се получава така, че един купува бутилката, друг почва да я използва. Не е ясно кой ще следи техниката, докато не гръмне пак някой ресторант и да загинат хора.
В заключение, моята молба е: вижте опита на Европейския съюз, вземете най-доброто спрямо условията на България и не слушайте препоръките на „крокодилите“. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гечев.
Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми професор Гечев, изхождайки от общите икономически принципи, това, което казахте, мисля, че споделяме еднакви идеи, но по отношение на Законопроекта е и въпросът. Във въпроса на мен малко ми стана трудно да го разбера, защото говорим за лице по чл. 2, ал. 2, буква „б“, това, което сте написал в Законопроекта. Такава буква няма. Може би е печатна грешка, може би говорим за т. 6, но и това малко ме затрудни да разбера въпроса, тъй като в него се говори както за малките магазинчета, където се продават бутилки, така и за дистрибуторите. В крайна сметка не разбрах като послание коя от двете групи е приоритетна по линия на въпроса, но общата теза, че трябва да има конкуренция, че трябва да има равнопоставеност, абсолютно я споделям.
По отношение на това споменахте, че назад във времето наредбата и законът са се забавили с прилагането. Да, така е. Тъй като имаше много заинтересовани страни и Министерството на икономиката в този период се постара да постигне плътна съгласуваност с всички заинтересовани страни и да се постигне възможно най-добрият баланс към този етап, така че там е и част от отговора на поставения въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Министър.
С това днес завършихме парламентарния контрол.
Следващото редовно пленарно заседание е на 16 септември 2020 г. от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,23 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председател:
Емил Христов

Секретари:
Стоян Мирчев
Слави Нецов