Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Колеги, ще имаме гласуване. Всички, които не са успели да се регистрират, ще бъдат регистрирани.
Съобщение:
Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България… (Шум.)
Моля за тишина, колеги!
…на съюзнически и на чужди въоръжени сили уведомява Народното събрание, че със свои заповеди е разрешил:
1. Преминаването през въздушното пространство на Република България и кацане на територията на страната с невоенен характер на военно-транспортен самолет с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Украйна. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България и кацане на територията на страната в периода от 19 до 27 септември 2020 г. включително за общо три полета по маршрути: Алжирска народно-демократична република – Република България; Република България – Арабска република Египет; Арабска република Египет – Република България – Украйна.
2. Преминаването през въздушното пространство и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на самолета с неговия екипаж от състава на Военновъздушните сили на Кот д’Ивоар. Разрешението е в сила за периода от 17 септември до 15 ноември 2020 г.
Издадените заповеди са в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаещи преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешенията за прелитане през въздушното пространство на страната следва да се предостави на заинтересованата страна след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи.
Уведомленията са постъпили на 16 и 17 септември 2020 г. с вх. № 003-09-70 и № 003-09-71 и са предоставени на Комисията по отбрана.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
Вносител – Даниела Дариткова на 10 септември 2020 г.
С Доклада ще ни запознае председателят на Комисията госпожа Дариткова – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-89, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 10 септември 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 септември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-89, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 10 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова, която информира народните представители, че настоящата законодателна инициатива отговаря на необходимостта от привеждане на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) в съответствие със Закона за публичните предприятия (ЗПП) по отношение на изискванията за избиране и назначаване на членове на органите за управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения, както и на изискванията за предсрочното прекратяване на договора.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за публичните предприятия, „публични предприятия“ са търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие в капитала, или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние. С оглед на това и лечебните заведения, собственост на държавата или общините, са публични предприятия и попадат в приложното поле на Закона. Доктор Дариткова уточни, че с предлаганите нормативни промени ще се избегнат съществуващите противоречия между двата закона и ще се създаде яснота по отношение на приложимите за лечебните заведения правни норми.
Със Законопроекта се предлагат промени и в Закона за публичните предприятия. Действащата разпоредба на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия забранява лица, работещи по трудов договор или по служебно правоотношение, да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети. За да заемат такава длъжност, лицата трябва да прекратят досегашната си дейност по трудово или служебно правоотношение. Същевременно съгласно чл. 15, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, академична длъжност „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се заема по трудово правоотношение. Разпоредбата на чл. 73 от Закона за лечебните заведения предвижда работещите в лечебните заведения, придобили качеството на университетска болница по реда на чл. 90, ал. 4 от Закона за лечебните заведения, да могат да сключат допълнителен трудов договор за осъществяване на преподавателска дейност във висшето училище за определен срок. Въз основа на извършения анализ се установи, че липсата на кореспонденция между действащите разпоредби на Закона за публичните предприятия и Закона за лечебните заведения създава предпоставка управител/изпълнителен директор на държавно или общинско лечебно заведение да бъде лишен от възможността да упражнява преподавателска дейност.
Доктор Дариткова отбеляза, че една голяма част от изпълнителните директори на университетските болници преподават в съответните медицински университети, поради което, ако не бъдат приети предлаганите нормативни промени, ще бъде ограничена възможността им да участват в обучението на студенти, докторанти и специализанти в областта на медицината и ще бъдат поставени в дискриминационни условия спрямо останалите лекари, работещи в болниците по трудово правоотношение.
С предложеното допълнение в чл. 22, ал. 2 от Закона за публичните предприятия се цели да се създаде яснота относно приложимата правна норма по отношение на броя на членовете на Съвета на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ, които попадат в категорията „големи“ публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия. Съгласно действащите разпоредби на Закона, съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, се състоят най-малко от петима членове, а съгласно Закона за лечебните заведения съветът на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове. Предлага се да се запази изискването съветите на директорите на държавните лечебни заведения за болнична помощ да се състои от трима членове, независимо дали лечебното заведение попада в категорията „големи“ публични предприятия. Целта е да се гарантира оперативна гъвкавост при вземането на управленски решения и да се създаде възможност за реализиране на икономии от средства за възнаграждения на управителните органи на лечебните заведения.
Заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева запозна членовете на Комисията със становището на Министерството на здравеопазването, в което се изразява подкрепа за предлагания законопроект, тъй като по този начин ще се постигне кореспонденция между разпоредбите на Закона за лечебните заведения със Закона за публичните предприятия по отношение на държавните и общинските лечебни заведения и лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия.
В писменото становище на Министерството на финансите се посочва, че като цяло предвидените със Законопроекта нормативни промени са навременни и обосновани и следва да бъдат подкрепени. Същевременно по отношение на предложеното допълнение в чл. 22, ал. 2 от Закона за публичните предприятия се обръща внимание, че всички публични предприятия, попадащи в категорията „големи“ по смисъла на Закона за счетоводството, в това число държавните лечебни заведения за болнична помощ – публични предприятия, следва да бъдат обект на еднакви изисквания и правила, предвидени в Закона за публичните предприятия, включително и по отношение броя на членовете на органите им за управление и контрол.
Представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването изразиха единодушна подкрепа за обсъжданата законодателна инициатива, като председателят на Българския фармацевтичен съюз поясни, че в писменото становище на организацията са изложени и аргументирани конкретни предложения, които при възможност да бъдат взети предвид при второ гласуване на Законопроекта.
В хода на дискусията народните представители поставиха конкретни въпроси във връзка с текстовете на някои от предлаганите разпоредби.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 11 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-89, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 10 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Имате думата за представяне на Законопроекта.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Становище на вносител, ако позволите, колеги.
Предлаганите промени в Закона за лечебните заведения не са съществени и не променят глобално картината на устройството на българската здравна система, но пък имат много важно значение. Защото, както вече прочетох в Доклада, големите болници с държавно или общинско участие с над 50% в капитала, а така също и там, където държавата упражнява доминиращо влияние, попадат в рубриката на „големи публични предприятия“ съгласно приложното поле на Закона за публичните предприятия.
Този закон е приет миналата година в този му вид и беше изключително важно условие за приемането на България в чакалнята на Еврозоната. Затова до този момент не съм си позволявала да правя корекции в него, защото наистина действащият Закон за лечебните заведения, който е устройственият Закон за лечебните заведения и специалният Закон за лечебните заведения в България, не кореспондира с разпоредбите на Закона за публичните предприятия. Най-вече тревогата идва от сигнали на управителите на големи лечебни заведения – университетски болници, заради това, че на тях съгласно действащите разпоредби на Закона за публичните предприятия им е забранено да работят по друг трудов договор и те няма да могат да упражняват преподавателска дейност.
Именно затова аз привеждам в съответствие Закона за лечебните заведения, като си позволявам да дам възможност на управителите и директорите на големите университетски болници да работят и по трудово правоотношение, тоест да могат да сключат договор със съответното висше училище и да осъществяват преподавателска дейност, защото в противен случай ние дискриминационно ограничаваме възможностите тези лечебни заведения да се управляват от директори, които са придобили някаква научна степен съгласно Закона за развитие на академичния състав.
От друга страна, смятам, че е нерационално за лечебните заведения за болнична помощ съветът на директорите да се увеличава на пет, каквото е изискването в Закона за публичните предприятия, защото досегашната бройка е трима. Трябва да знаем, че средствата, които се осигуряват за заплащане дейността на съветите на директорите, идват от осъществяването на лечебна дейност на тези заведения. Това означава, че по този начин, от една страна, ние ще икономисаме средства, които са по-необходими за работещите в лечебното заведение, и средствата, които покриват дейността им, а от друга страна, трима човека гарантира по-голяма оперативност на управлението на тези лечебни заведения.
В тази посока са промените, които съм предложила. Разчитам, че народните представители ще ги подкрепят, защото срокът, в който лечебните заведения трябва да приведат дейността си съгласно Закона за публичните финанси, е 8 октомври и ние трябва своевременно да дадем възможност специалният закон да гарантира по-различен статут и права на лечебните заведения в рамките на Закона за публичните предприятия в приложното поле, на който и те се намират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Дариткова.
Откривам разискванията.
Имате думата, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Парламентарната група на БСП още при първото четене в Комисията декларира, че няма да подкрепи така внесения Законопроект поради няколко основни причини.
За да дирижираш управлението на лечебните заведения, трябва поне да разбираш какво се случва в тях. Какво ще се случи сега с този закон? Няколко неща искам да Ви кажа.
Първото нещо, което ще се случи, е, че на практика хората от лечебните заведения, някои от които са стратегически и изпълняват стратегически задачи, и досега имаха възможност да бъдат членове на бордовете на тези лечебни заведения като начин на управление. Понеже не могат да имат трудов договор в лечебните заведения – не искам да влизам в подробности за хирургични специалности, където вече не може да бъде шеф на екип и така нататък, изобщо няма да може да бъдат членове на тези бордове, като те познават най-добре спецификата на работа на лечебното заведение.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че като цяло това още веднъж показва, че лечебните заведения в България не могат да вървят и да бъдат класирани като публични предприятия. Съществуват много проблеми в това отношение и за управителите на лечебни заведения. Искам да Ви кажа, че директорите на големите университетски болници съгласно управленския договор, който те подписват, на практика са лишени от болницата. Сега освен тях ние лишаваме и други членове на този колектив, на това лечебно заведение, да участват в управлението му. Да не говорим, че във връзка, видите ли, с коригирането на Закона и привеждането му в съответствие с приетия Закон за публичните предприятия големите болници трябва да имат, навсякъде ще има едни тричленки. Като възрастен човек аз си спомням някои тричленки в своя живот, които ще управляват тези лечебни заведения.
Всичко това подсказва, че законодателната инициатива – казвам Ви го от чисто професионална гледна точка, е абсолютно неумела, не е в интерес на здравеопазването. Призовавам горещо към една сериозна дискусия в залата – мисля, че и колегите от ВМРО изказаха своето мнение още по време на първото четене на Закона в Комисията – и отлагане на приемането на тази законодателна инициатива. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Реплика, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми професор Михайлов, ако Вие определяте мнението на парламентарната група на БСП, отговорно твърдя, че сте ги подвели – не знам дали поради неразбиране, или поради друга причина, в желанието си да бъдете твърд опозиционер. Аз се опитах да обясня, че лечебните заведения с държавно или общинско участие са в приложното поле на Закона за публичните предприятия, и това е от миналата година. В този смисъл се налага те да бъдат приведени в съответствие със Закона за лечебните заведения. Това, което правя, е да позволя на управителите на тези лечебни заведения да могат да осъществяват преподавателска дейност. Това, което правя, е да дам възможност да не се спази правилото в Закона за публичните предприятия – бордовете да бъдат от пет до девет човека, дори там се предвижда, а да останат трима, както е в момента. Няма някой в тази зала, който да не знае, че в момента лечебните заведения с държавно участие в капитала се управляват от борд, който се състои от трима човека, в който влиза и изпълнителният директор. Това правя в момента – опитвам се да облекча за лечебните заведения наложените правила, които са в Закона за публичните предприятия, действащ от близо една година и който налага да се направят промени в лечебните заведения. Това е смисълът на поправката и тя е в интерес на лечебните заведения.
Очаквам именно от човек като Вас, който е бил и преподавател, и управител на лечебно заведение, да разбере, че по този начин давам възможност да не са дискриминационни изискванията спрямо управителите на лечебни заведения, да им позволим те да преподават, да осъществяват дейността си и в сферите на медицинското обучение, защото много от действащите директори са наистина ценни преподаватели в сферата на здравеопазването. Това правим, колеги.
Моля парламентарната група, която беше визирана тук – и от ляво, и от дясно, да преосмисли становището си, защото това е в интерес на лечебните заведения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Дариткова.
Втора реплика има ли? Не виждам.
Имате думата за дуплика, господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Уважаема колега Дариткова, няма нужда да си обясняваме тук какви възможности предоставяте. Изобщо не става дума за преподаването!
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Как да не става дума за това? Не сте ли чели Законопроекта.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не, не става дума за това. Не става дума! Става дума за работата в лечебното заведение. (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) За работата в лечебното заведение става дума, за специалисти, които са от това лечебно заведение и които по този начин няма да могат да участват в бордовете за управление. За това става дума.
Другото отдавна е съвместено – дали е било съобразено с новия закон или не, то си е вървяло винаги. Винаги хората, които са преподаватели, си имат втори преподавателски договор. Въобще не става дума за това! Става дума за професионални ангажименти в лечебното заведение, тъй като управленският договор Ви лишава от това право. Ако не знаете това нещо, аз Ви го казвам.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Вие не сте чели Законопроекта, професор Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Аз съм го чел много внимателно! При Вас идваха и един, и двама, и трима специалисти – на никого не можахте да обясните това нещо. Сега се мъчите с един ласкав тон, като на човек, който е едва ли не handy kapè, да ми го обяснявате от трибуната. Много Ви моля, не ми го обяснявайте! Много добре сме Ви разбрали всички лекари какво сте ни казали в Комисията. Затова и доктор Поповски, позволявам си да го цитирам, и други колеги търсиха от Вас това обяснение. Те не получиха това обяснение. Не го получиха.
Причината според мен е друга – да се ограничи участието на хората от лечебното заведение в управленските бордове. Това е причината. Това е неправилно, недържавническо решение и няма как да го подкрепим. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Продължаваме с изказванията.
Няма други желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения с вносител народният представител Даниела Дариткова.
Гласували 160 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 66.
Предложението се приема.

Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И АСОЦИИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ, НА ЗЪБОТЕХНИЦИТЕ И НА ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ.
Вносител: народният представител Даниела Дариткова.
Имате думата, госпожо Дариткова, да ни запознаете с Доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Преди да пристъпя към Доклада, искам да направя процедурно предложение на основание чл. 83, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – срокът за писмени предложения по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 153 народни представители: за 91, против 37, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Госпожо Дариткова, представете Доклада.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 054-01-90, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 10 септември 2020 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 16 септември 2020 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 054-01-90, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 10 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева, директорът на Националния център по заразни и паразитни болести професор доктор Тодор Кантарджиев и представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от доктор Даниела Дариткова, която информира народните представители, че настоящата законодателна инициатива отговаря на необходимостта от унифициране срока на мандата на Националния съвет по качество на Българската асоциация на зъботехниците (БАЗ) и на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) с мандата на другите органи на управление, избирани от конгреса на съответните съсловни организации. По този начин ще се избегне свикването на извънредни конгреси за избор само на този орган, което значително би затруднило дейността на двете асоциации от организационна и финансова гледна точка.
Поради неравномерното разпределение на практикуващите в страната зъботехници и ниската численост на някои регионални колегии, действащият квотен принцип от един делегат на 10 членове създава сериозни затруднения в дейността на регионалните колегии с ниска численост.
Във връзка с това се предлага Общото събрание на регионалната колегия на Българската асоциация на зъботехниците да се формира на делегатски принцип при норма на представителство един делегат на трима членове.
Предлаганите промени в Приложение към чл. 23, ал. 1 целят привеждането в съответствие на седалищата и районите на регионалните колегии на съсловните организации на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българската асоциация на зъботехниците и Българската асоциация на помощник-фармацевтите с действащия Единен класификатор на административно териториалните и териториалните единици, който се поддържа от Националния статистически институт, съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
С разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителните разпоредби се създава правна възможност при обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 63 от Закона за здравето през 2020 г. или 2021 г. управителният съвет на съответната съсловна организация по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите и по Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите да може да вземе решение редовното заседание на събора или на конгреса на съответната съсловна организация да се проведе не по-късно от три месеца от отмяната на извънредната епидемична обстановка. Предвижда се тази разпоредба да се прилага и в случаите, когато редовното заседание на събора или на конгреса е за избор на определените в съответния закон органи на съсловната организация.
Предлага се, когато в тримесечния срок не е свикан събор или конгрес за избор на определените в съответния закон органи на съсловната организация, съборът или конгресът на съсловната организация да се свиква от министъра на здравеопазването в едномесечен срок от изтичането на тримесечния срок.
С цел осигуряване дейността на съсловните организации се предвижда органите на национално равнище и на районната колегия/регионалната колегия да изпълняват функциите си до избора на нови органи на национално равнище и на районната колегия/регионалната колегия, но за не повече от четири месеца от отмяната на извънредната епидемична обстановка.
Доктор Дариткова уточни, че разглежданата законодателна инициатива е продиктувана от въведените противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването за ограничаване разпространението на COVID-19 на територията на страната.
С допълнението на Закона за здравето се създава правна възможност за законосъобразно разходване на средствата от собствени приходи на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Епидемията от COVID-19 постави на изпитание националната здравна система на страната. Развитието на Националните референтни лаборатории в Националния център по заразни и паразитни болести се затруднява все повече от проблеми, свързани с недостатъчното финансиране и недостига на квалифициран персонал, особено на лекари със специалност. Ниското заплащане и липсата на капиталови средства за ремонт и поддръжка на лабораториите води до нежелание на високо квалифицирани специалисти да се включат в колектива на Националния център по заразни и паразитни болести.
Нормативните промени в Закона за съсловната организация на магистър-фармацевтите и Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина целят привеждането в съответствие на седалищата и районите на районните и регионалните колегии на съсловните организации на Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз с действащия Единен класификатор на административно териториалните и териториалните единици, който се поддържа от Националния статистически институт, съгласувано с Министерството на регионалното развитие и благоустройството съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Заместник-министърът на здравеопазването госпожа Жени Начева изрази принципна подкрепа за предлагания законопроект, като подчерта, че предложеното допълнение в чл. 24 от Закона за здравето следва да бъде сериозно преосмислено, тъй като противоречи на разпоредбите на Закона за публичните финанси. Тя допълни, че в правомощията на министъра на здравеопазването като първостепенен разпоредител с бюджет е да определя размера на средствата за обезпечаване на дейностите на второстепенните разпоредители с бюджет, съобразно разходните тавани, определени с бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната година. Ежегодно, спазвайки политиката за повишаване на доходите по бюджета на Министерството на здравеопазването, се предвиждат средства за повишаване възнагражденията на работещите в националните центрове.
В заключение госпожа Начева уточни, че приходите от държавни такси и услуги постъпват в държавния бюджет и независимо от изпълнението им (преизпълнение или неизпълнение) разходите се извършват до определения разходен таван на Министерството на здравеопазването.
В писменото становище на Министерството на финансите се посочва, че като цяло предлаганите нормативни промени са обосновани и следва да бъдат подкрепени. Същевременно, по отношение на предвидената с § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта промяна в чл. 24 от Закона за здравето, се обръща внимание, че предлаганата уредба не кореспондира с правилото в чл. 17 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) относно нецелевия характер на постъпленията и с разпоредбата на чл. 2 от същия закон, която не допуска създаването на уредба, предмет на Закона за публичните финанси, която да се отклонява от принципите и правилата, определени с него. Подчертава се, че целевият характер на бюджетните приходи води до ненужна фрагментация на публичните финанси, което води до неефективно управление на средствата и разходите. Отбелязва се, че дейностите на националните центрове в системата на здравеопазването и необходимите за тях средства се планират, разходват и отчитат в рамките на общите бюджетни параметри по бюджетите на съответните бюджетни организации в съответствие с регламентираните със Закона за публичните финанси основополагащи бюджетни принципи и правила. Това е необходимо, за да може съответните дейности и мерки да бъдат коректно идентифицирани, адекватно планирани и финансово обезпечени. Неспазването на тези принципи и правила би било отклонение от трайно провежданата политика за фискална консолидация на бюджета и засилване на фискалната дисциплина, ще създаде несигурност в изпълнението на съответните цели и ще генерира риск от дублиране на мерки и дейности, финансирани със средства от държавния бюджет, и/или изпълнение на дейности без постигане на максимална ефикасност.
В становището се посочва, че предлаганата промяна предвижда създаването на нова ал. 2 в чл. 24 от Закона за здравето, която възпроизвежда предишната редакция на ал. 2 на същата разпоредба, отменена с § 45, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 38 от 2012 г.), което влиза в противоречие с проведената реформа в модела за формиране на възнагражденията на служителите в бюджетната сфера, в който е залегнал принципът на обвързване на заплащането със системата за оценяване на изпълнението. Целта на промените през 2012 г. бе да се преустанови изплащането на допълнително материално стимулиране, обвързано с изпълнението на приходите, като се запазят планираните за целта средства и се осигури възможност за по-добро управление на разходите за персонал, справедливо и прозрачно заплащане, ориентирано към постигнатите резултати на заетите лица при изпълнение на задълженията. Уточнява се, че разходите за допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в бюджетните организации се предвиждат и отчитат по съответните бюджети, като част от показателите за разходи за персонал от Единната бюджетна класификация.
Представителите на съсловните организации в сферата на здравеопазването изразиха единодушна подкрепа за обсъжданата законодателна инициатива, като председателят на Българския фармацевтичен съюз поясни, че в писменото становище на организацията са изложени и аргументирани конкретни предложения, които при възможност да бъдат взети предвид при второ гласуване на Законопроекта.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ – 13, без „против“, „въздържал се“ – 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 054-01-90, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 10 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Откривам разискванията, колеги. Имате думата.
От името на вносител?
Има ли изказвания?
Заповядайте, госпожо Джафер.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! Уважаема доктор Дариткова, обръщам се към Вас като към вносител на предложените текстове. Очевидно диалогът не е най-силната страна на Управляващата коалиция. Възниква един въпрос – диалогът не е най-силната Ви страна по отношение на взаимоотношенията с опозицията, както и вътре в коалицията, както и по отношение на исканията на улицата – защо обаче не говорите помежду си?
Вие предлагате текст, визирам § 5, и предлагате използване на средствата от собствени приходи на Националния център по заразни и паразитни болести да се преразпределят съвсем аргументирано за придобиване на дълготрайни материални активи и мотивиране на работещите там. Становището на Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите е категорично против. Вие говорите ли помежду си?! Този текст не беше ли обсъждан между важните фактори, които взимат решение в здравната система?
Аз не разбирам от финанси – поназнайвам нещо от здравна система. Всички в рамките на разгърналата се епидемия с COVID-19 се убедихме в това, че хората, които работят в системата, са най важната част от тази здравна система, че така наречените референтни лаборатории кретат с материална база, която е от XIX век, че има недостиг на лекари специалисти, защото заплащането е изключително ниско, демотивиращо.
Убедена съм, че Вие имате аргументи, когато правите това предложение. Имам въпрос към Вас, като вносител на предложенията: Вие ще отстоявате ли при второто четене този текст, защото ние ще го подкрепим, тъй като смятаме, че е справедлив? И няма никакви аргументи, включително в полза на финансова стабилност на Закона за публичните финанси, защото важно е хората да бъдат мотивирани и да работят. Тази пандемия тепърва може би ще се разгръща и предстоят други предизвикателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Джафер.
Реплики има ли? Не.
Други изказвания? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите, № 054-01-90, внесен от народния представител Даниела Дариткова.
Гласували 134 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 30.
Предложението е прието.

Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 11 септември до 17 септември 2020 г. от:
- народните представители Светла Бъчварова, Георги Стоилов, Даниел Йорданов, Добрин Данев, Николай Бошкилов, Румен Георгиев, Цветан Топчиев и Николай Пенев към Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите, относно осигуряване на условия за нормално протичане на есенната сеитба в основни зърнопроизводителни райони. Следва да се отговори в пленарното заседание на 25 септември 2020 г.
Писмени отговори от:
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народните представители Георги Свиленски и Росен Малинов;
- министъра на културата Боил Банов на въпрос от народния представител Чавдар Велинов;
- министъра на финансите Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Цветан Топчиев;
- министъра на икономиката Лъчезар Борисов на въпрос от народния представител Данка Зидарова;
- министъра на труда и социалната политика Деница Сачева на въпрос от народния представител Данка Зидарова;
- министъра на финансите Кирил Ананиев на въпрос от народния представител Христо Проданов.
Процедура?
Заповядайте, госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моля за процедура по съкращаване на срока за предложения по току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 101 народни представители: за 79, против 17, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Ще продължим с питане към господин Томислав Дончев – заместник министър-председател. Той ще отговори на питането от народните представители Драгомир Стойнев, Антон Кутев и Крум Зарков относно изготвяне на национален план с оглед оползотворяване на ресурси, предоставяни от Европейския съюз за преодоляване на здравните и икономическите последици от COVID-19 и реформите, залегнали в него.
Господин Кутев, имате думата.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, както знаем, в края на месец юли в Европейския парламент бяха проведени дискусии и в рамките на Комисията, в резултат на което 1,8 трилиона евро са средствата, които са предвидени от Европейската комисия за преодоляване на здравните и икономическите последствия от кризата COVID-19. Това са пари за периода 2021 – 2027 г.
Солидна част от тези средства са предвидени и за България. Доколкото разбрах от изявленията на министър-председателя, става дума за порядъка на 30 милиарда лева. За да ги получи обаче България, следва да изготвим национален план, който да бъде представен пред Европейската комисия. От качеството и съдържанието на този план до голяма степен зависи дали ще вземем тези пари. Пак подчертавам, че това не са абсолютно дадени пари, те са пари, които са дадени под условие, тоест стига да защитим адекватния план, ние бихме могли вероятно да стигнем до тези пари.
Между другото, искам да обърна внимание, че по време на преговорите в края на месец юли имаше няколко държави, които успяха още в рамките на преговорния процес да си осигурят някои предимства – със сигурност Нидерландия, мисля, че Литва или Латвия – някоя от прибалтийските държави беше там, тоест включително и малки държави успяха да си осигурят предимства в рамките на самия преговорен процес. За Нидерландия си спомням, че бяха едни мита от 15 на 25% и така нататък. Там ние не можахме като правителство да свършим нищо, поне аз не знам да сме направили. Останаха тези пари, които обаче, пак казвам, са под условие.
При това положение искам да обърна внимание, че условията са не само да покрием загубите от COVID-19, а, разбира се, говорим за икономически реформи, тоест те ни казват, че става дума за сериозни пари, но те ще дойдат само при определени реформи, включително по отношение на системата за сигурност и върховенството на закона, което очевидно в момента е един публичен проблем.
Във връзка с всичко това нашата молба е да ни информирате за напредъка по работата на изготвяне на националния план и реформите, които са заложени в него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Вицепремиер, имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Уважаеми господин Председател, господин Стойнев, господин Кутев, господин Зарков, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Кутев, както сте прав с някои от направените констатации във въпроса Ви, така и не сте, защото общата сума, която ще е на разположение на страната, е близо 30 млрд. евро.
Но тук трябва да направим поредица от уточнения. Като част от тази сума, една значима част – близо 9 милиарда, са традиционните средства по линия на кохезионната политика. Една голяма част са средства по линия на общата селскостопанска политика – имам предвид директни плащания, както и инвестиционни мерки. Тези средства се програмират през последните години.
Давам Ви един конкретен пример. Последният вариант на оперативните програми беше изпратен на Европейската комисия през месец март тази година. Да, разбира се, предвид промяната в ситуацията – пандемия, икономическа криза, цяло лято беше необходимо те да се преработят. Това е факт. На 20 октомври ще бъде изпратена доста по-зряла версия. Според оценката на Европейската комисия ние сме от държавите, където по отношение на програмирането на периода 2021 – 2027 г. се движим категорично в първия ешелон държави в Европейския съюз.
Тук технологията е малко сложна, защото ние имаме цял набор от нови инструменти. Един инструмент е така нареченият Фонд за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация, който е на стойност близо 1,2 млрд. евро. Той е разделен на две части с различни срокове на разходване на парите – една част е до 2026 г., другият до края на програмния период – 27 + 3, тоест до 2030 г.
Това, което коментирате, е прословутият инструмент за възстановяване и устойчивост, който е на стойност малко повече от 6,2 млрд. евро. Тук сте прав, тук напредъкът на всяка от държавите ще се окачестви под формата на план, който трябва да бъде представен на Европейската комисия. Уточнявам, че крайният срок за представянето на подобен план е 30 април следващата година.
Още едно уточнение – по отношение на Фонда за справедлив преход, достъпа до финансиране до този фонд, който е отделен инструмент, той трябва да финансира политиките по декарбонизация, е след една година, тоест есента на следващата година. Тук уточнявам, ангажиментите са колкото на държавата членка – в нашия конкретен случай, толкова и на Европейската комисия, защото по отношение на трите пилотни района, разбирайте Перник, Кюстендил и Стара Загора, Европейската комисия в момента избира консултанти. Проведена е процедурата, очакваме в рамките на месеца да бъдат избрани екипите, които ще работят, и се очаква самата Европейска комисия да възлага регионалните планове за справедлив преход.
Връщаме се на същината на въпроса: какво правим с инструмента за възстановяване и устойчивост, където – да, прав сте, достъпът до финансиране е условен и той зависи от качеството да направите предложения от самата държава членка. Картината е още по-сложна. Следейки политическите послания, националният план трябва да отговаря на няколко изисквания, които в определена степен могат да бъдат окачествени дори като взаимоизключващи се.
Това трябва да е план, който на първо място да повиши капацитета на публичните системи да реагират на шокове и на рискове. Тук на първо място ще споменем здравеопазването, но няма как да остане само до здравеопазването, това са и системите за сигурност, и системата за образование например.
На второ място, това трябва да е план, който да подпомага икономиките и обществата на държавите членки да възстановяват икономиките си, да предоставя социална закрила на най-уязвимите обществени групи. В същото време това трябва да е план за икономическо развитие – не само за възстановяване, но и за икономическо развитие. Благодарение на този план цялата икономика на Европейския съюз трябва да стане по-силна, по-дръзка, по-бърза, по-амбициозна и да е в състояние да се състезава с нашите глобални партньори и конкуренти. Всичко това трябва да бъде съчетано с реформи. Следейки звената от Европейската комисия, които ще бъдат отговорни за одобряването на този план, тук устремът към реформи ще е една основна водеща цел.
По този план се работи още преди да имаме сделка. Да, формалната работна група, свикана на 21 юли тази година, което е успоредно със сделката на ниво Европейски съюз – тя е на ниво заместник-министри, но работата започна още от месец май тази година след първите политически анонси, че подобен инструмент ще има.
Режимът на работа в момента е следният: има разработена концептуална рамка, която е дадена на всички ведомства. Всички министерства имат правото и задължението да разработват пакет от проекти, които в момента са в режим на вътрешна конкуренция. Те, разбира се, не трябва да бъдат само добри идеи на секторно ниво, те трябва по най-адекватния начин да се сглобяват в общата конструкция. Към момента тече свиване на рамката от проектни предложения. Защото, ако достъпът до финансиране е в размер примерно на малко повече от 12 млрд. лв., 60-те проекта, които сме събрали до момента, са на обща стойност над 20 млрд. лв. и трябва да бъдат избрани, селектирани най-качествените от тях, с най-висока добавена стойност.
Подозирам, че част от нюанса на въпроса Ви е: с каква степен на публичност ще се отличава този въпрос? С възможно най-високата. С една уговорка – не е добър подходът да съберем уважаемите народни представители, социалните партньори, експерти или граждани и да им кажем: „Какво предлагате?“ Ние трябва, първо, да сме в състояние да сложим нещо на масата, като документ с някаква прилична степен на зрелост. И това ще се случи. Имахме поредица от срещи, включително със социалните партньори, където обсъждахме точно концептуалната рамка на проекта. Мисля, че в рамките на месец октомври ще сме в състояние да обсъждаме с всички, които проявят интерес, включително във формат – специализирана комисия към Народното събрание, включително и с Вас.
Какво излиза към момента като концептуална рамка и пакет от политически цели? Лично моята амбиция беше да се опитаме да държим пакета политики, които инвестираме, относително тесен. Защо? Тези пари трябва да се инвестират, даже не казвам разходват, в сфери, които наистина ще имат ефект, предвид основните амбиции на европейско ниво – възстановяване, развитие и реформи. Те не трябва да се разпиляват във всички възможни сектори, защото ще потънат като вода в пясък, без да произведат ефект. Естествено, необходимо е да си гарантираме, че ще имаме пълна сходимост между нашите амбиции и амбициите на европейско ниво, за да може планът ни да бъде одобрен без възражения.
Това, което излиза към момента – ние няма как да избягаме от политиките по декарбонизация. Трябва да говорим за реформи в енергетиката, трябва да говорим за нови енергийни източници.
Специално за България ние няма как да избягаме от темата „енергийна ефективност“, само че във всичките ѝ измерения. Във всички! Енергийна ефективност по отношение на частни сгради, енергийна ефективност по отношение на публични сгради и една тема, която в годините назад е стояла по-встрани – енергийна ефективност в индустрията. Българската индустрия остава една от най-енергийно интензивните в Европа и тук държавата трябва да е в състояние да стимулира, да предложи помощ на всички предприемачи. Всички тези мерки трябва и ще се случат под формата на микс между грантово финансиране и финансов инструмент, тоест с безвъзмезден и кредитен компонент, доколкото мерките за енергийна ефективност имат стопанска логика и водят до повишаване на ефективността на управление – дали на домакинство, дали на машина, дали на фабрика.
Реиндустриализация с акцент индустриални паркове – предложението е на Министерския съвет, вече е на вниманието на Народното събрание, специализиран закон, който да стимулира подобни инвестиции.
Дигитализация – публичен частен сектор. Ако темата дигитализация в публичния сектор е стара, в частния сектор е относително нова, което означава бързи и широкодостъпни схеми в помощ на всички предприятия, които са заявили интерес, за да могат да внедряват авангардни софтуерни решения, които да повишат конкурентоспособността на работата и на производството във въпросните предприятия.
Инвестиции в здравната система, която да повиши капацитета и да реагира при бъдещи кризи, основно с пандемичен, но не само пандемичен характер, в помощ на образователната система, която да е в състояние не само да се модернизира, но и да продължи да възпитава и образова децата дори в кризисна ситуация.
Иновации в целия възможен спектър на темата – от фундаментална наука, през приложна наука до иновации пряко от съществено значение за конкурентоспособността на икономиката и индустрията, в това число създаването на специален фонд, който да е достъпен за българските учени, разработчици, индикативна стойност около половин милиард, за да може да финансираме, българската държава да финансира всички авангардни разработки, които са обещаващи, без значение дали говорим за стойност за науката или за стойност по отношение на икономиката.
Бързам да уточня, че ако официалният срок е 30 април следващата година, ползването на средствата би могло да се случи и по-скоро, ако държавата представи плана и той бъде одобрен по-рано. В този смисъл ние трябва да бъдем по-амбициозни, не бива да чакаме крайния срок. Според мен след целия цикъл консултации през есента и зимата на тази година ние трябва да следваме по-амбициозната цел планът да е представен на Европейската комисия в края на тази или началото на следващата година. Естествено, ако е…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: …консултиран с всички заинтересовани страни. На разположение съм за уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Кой ще постави уточняващите въпроси?
Господин Зарков, имате думата.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Министър! Естествено е и това не е изненада за който следи европейската политика, че европейските страни и Европейският съюз виждат във всяка една криза и възможности. И когато се обединят след доста тежки преговори държави, за да дадат нечуваните досега трилион и нещо, те не го правят, за да се върнат нещата, както са били преди, а за да могат да използват този ресурс, за да направят скок напред във времето по няколко критерии.
Вие това го съзнавате добре, казвали сте го и преди, казвате го и днес, и това трябва непрекъснато да се казва, тъй като в хората остава впечатление, че има, видите ли, едни пари, които сега ще бъдат дадени на България. Това съвсем не е така. Ще се наложи много сериозно усилие, за да докажем, че заслужаваме тази подкрепа.
И в този ред на мисли Вие добре обяснихте технологията, напредъка на програмирането. Подкрепяме Вашата амбиция това да стане бързо, подкрепяме Вашата амбиция това да стане широко обсъждане, когато има готовност с материали. Това, което ни притеснява обаче, е, че като че ли не придавате достатъчна степен на един по-общ контекст, а, за съжаление, пагубният, печалният опит на България например с въпроси като Шенген, показва, че съвсем не всичко е технология и съвсем не всичко е спазване на формални критерии, когато се взимат такива решения.
Два са големите елемента според нас, които Европейският съюз ще гледа в тези национални планове, включително за реформа. Единият е, естествено, преходът към нова декарбонизирана и много по-щадяща към околната среда икономика, към дигитализация, но вторият, който набира скорост, особено в последните дни и седмици и има пряко отношение към България, е този за върховенството на закона. В този смисъл ние сме притеснени, че случващото се в страната, неговият отзвук в чужбина, загубата на доверие към правителството, което представлявате, може да осигури честност при изразходването на европейските средства, може да се окаже проблем, включително и при усвояването на тези пари, които трябва да помогнат за преструктуриране на икономиката ни и за преодоляване на последствията от тежката криза с коронавируса.
Затова и моят уточняващ въпрос е този, който зададе и колегата Кутев, но сякаш още не е намерил отговор: какви точно реформи предвиждате в този национален план, и си позволявам да добавя и в контекста на необходимостта от подобряване на състоянието на върховенството на закона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зарков.
Имате думата, господин Дончев, да отговорите на поставените въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Ще се опитам да бъда максимално конкретен, особено по темата „Реформи“.
Тя, за разлика от примерно първия програмен период, в който България имаше възможност да участва, да изпълнява, да инвестира, изобщо не е абстрактна. Напомням Ви, че дори този програмен период 2014 – 2020 имаше така наречените предварителни условия, на които всяка държава членка трябваше да отговори, ако искаше достъп до финансирането. Дълго таблично приложение, засягащо всяка сфера, в която се инвестира, всяка. И България получи достъп до финансирането, защото всички договорени реформи бяха изпълнени, във всяка от сферите. Имаше, разбира се, и големи реформи в сектор „Обществени поръчки“, които, ако не бяха изпълнени предварително, нямаше възможност да се ползва цялото финансиране.
Тук подходът ще е същият, даже още по-суров. Ще трябва доказателство, че във въпросната сфера, освен че сме насочили по най-правилния начин средствата, освен всички доказателства, че те ще произведат максимум ефект, Европейската комисия ще иска в аванс договорените реформи да бъдат изпълнени – дали на ниво законодателство, дали под формата на планов и стратегически документ, които преди да се осигури финансирането трябва да бъдат факт.
Списъкът е дълъг, не са една, две, три… По всяка вероятност, ако говорим към момента за 60 големи конкурентни проекта, списъкът включва десетки. Тук няма как да избягаме от образованието, няма как да избягаме от здравеопазването. Бъдете сигурни, че освен да ни позволи възможността да инвестираме не десетки, а стотици милиони в тези публични системи, тук предварителното условие ще е реформи в тези сектори. Това включва целия публичен сектор, включително и сектора „Правосъдие“. Конкретни реформи по темата все още не са договаряни. Само искам да уточня – това, че ние сме започнали да работим от месец май, означава, че сме по-амбициозни, искаме да бъдем по-бързи. Самото Звено за контакти на ниво Европейска комисия беше сформирано в средата на месец август.
По отношение на разработването на плана все още няма указания. Все още няма указания, ние работим в аванс. А темата „Върховенство на закона“ не е нещо ново. Тази тема е напълно приложима и по отношение на средствата, които се разходват и в този програмен период. И нашата позиция винаги е била, че върховенството на закона, да, то трябва да бъде предварително условие за възможността да се разходват парите. Че държава, където не може да се гарантира прозрачност, безпристрастна съдебна система, не бива да получава средства по очевидни причини. Първо, че това е в разрез с европейските ценности, и, на второ място, ако нямаме безпристрастна съдебна система, как да гарантираме, че парите се харчат по най-правилния начин?
Тук, разбира се, има един важен за уточняване детайл. Ако подкрепата ми за върховенството на закона като предварително отключващо условие винаги е била стопроцентова, аз имам възражение по отношение на технологията. Колегите във всички европейски институции – Комисия, съвет, парламент, в дългите дискусии в годините назад така и не успяха да изработят система от ясни и обективни критерии. Система от ясни и обективни критерии, както сме научени да работим с всяко предварително условие! Има документ, документът съответства на тези изисквания – или няма. Притеснението, не само нашето, а и на други държави членки е, че, ако темата „Върховенство на закона“ е обект на субективна преценка, тя би могла да стане жертва на политически интриги.
Но според мен усилията, включително и на европейско ниво – разработването на ясни критерии, обективни, проверими – какво означава върховенство на закона, трябва да продължат. И по тази тема и на национално ниво, и на европейско ниво трябва да бъдем безкомпромисни.
Колкото до ситуацията в България. Самият Вие преди малко казахте, че всяка криза трябва да бъде търсена или третирана като възможност. Това важи и за тази обществено-политическа криза. Тази енергия, която има сред една голяма част от българското общество, която понякога е на площадите, ще бъде пропиляна, ако не доведе до промени. И наша обща задача е това да го направим по най-добрия начин. Едва ли има очевиден отговор какво трябва да се промени в законодателната рамка дори в Конституцията, за да може държавата да е в състояние да изпълнява една от основните си функции: да въздава справедливост. Дефицитът, гневът идва оттам, че една голяма част от българските граждани имат съмнения дали държавата е в състояние да въздава справедливост, като този разговор има две измерения: дали е в състояние и дали има усещане. Защото усещането за справедливост е една от връзките между граждани и държавата. Ако няма усещане за справедливост гражданинът не вижда смисъл в държавата.
Ако на една възрастна жена на село са ѝ откраднали кокошката и никой не е намерил крадеца, в нейните очи каква полза от сложния ни институционален ред – закони и правоохранителни органи? И според мен това трябва да бъдат част от основните задачи не само на Министерския съвет, а на това и на следващото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Вицепремиер.
Господин Стойнев, имате думата за изразяване на отношение.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин Вицепремиер, господа министри! Господин Дончев, няма как да не сме притеснени от страна на опозицията относно подготовката на страната за усвояването на европейските средства, защото ако допреди няколко месеца Вие говорехте, че този прословут план, в който ние трябва да представим конкретни реформи, ще бъде готов през есента, днес току-що казахте, че ще бъде готов в края на годината и в началото на следващата година. Още повече че за този документ нашето лично мнение е, че трябва да бъде обсъден и в българския парламент. Но досега по преговорите, въпреки хвалебствията на министър-председателя, считаме, че има известно изоставане – примерно Фондът за справедлив преход. Още юни месец всички очаквахме средствата по него да надвишат два милиарда евро, докато Вие де факто договорихте милиард и 200! Осемстотин милиона евро груби сметки, ако ние, разбира се, можем да усвоим всички тези средства, са в минус на страната, в минус на въглищните региони.
Също така подготовката ни за другите инструменти като react u, уважаеми дами и господа народни представители, този инструмент е до 2022 г. До момента ние все още гадаем какво може да се случи. Всичките ни други действия, които касаят и плановете ни и за възстановяване, и средствата, касаещи инструмента за възстановяване и устойчивост, трябва да бъдат тези инструменти до 2024 г. Ние все още обаче не знаем какво точно ще се случи и кога ще бъдат подготвени именно тези планове.
Разбира се, ние имаме и горчивия опит от някои оперативни програми като „Образование и наука“, където бяха създадени центрове за върхови постижения, които дори не бяха и създадени, защото те бяха пълен провал. Тоест как можем ние да бъдем убедени, че Вие имате нужната – Вие, че желание имате, то остава и желание да нямате, но че имате нужната компетенция наистина да изградите тези планове, които още от следващата година април месец трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия? Само че Вие, за да правите реформи, защото тези планове за възстановяване се базират на реформи, трябва да имате подкрепа от българското общество!
Имате ли тази подкрепа от българското общество? Не! Търсихте ли консенсус по този План за възстановяване и устойчивост? Не! Именно поради тази причина аз преди няколко месеца приех една инициатива в рамките на парламентарното измерение тези национални планове за възстановяване и устойчивост да се подкрепят и да бъдат гласувани от българския парламент преди да бъдат представени на Европейската комисия. И, разбира се, получих подкрепата от господин Гюнтер Крихбаум – председател на Комисията по европейски въпроси в немския Бундестаг, от господин Гуидо Волф – председател на Комисията по европейските въпроси от немския Бундесрат, от господин Киркилас и другите колеги, които казват: „Ама, чакайте бе, в България не е ли нормално, когато става въпрос за един толкова важен инструмент, правителството да го съгласува с националния парламент?“
Аз им казах: „Не! В България ние дори очите на министър-председателя не може да видим, камо ли някой да търси консенсус по една толкова важна и ключова роля.“
Завършвайки, господин Вицепремиер, Вие просто нямате доверието на българските граждани, за да осъществите тези реформи, за които 10 години почти нищо не направихте, и както се казва в препоръките на Европейския семестър, страната ни получава „задоволителен /3/“, защото къде ни е напредъкът по цифровизацията, по железопътната инфраструктура, лично – Стратегия за кръговата икономика? Да не говорим за това, което се случва в системата на правосъдието. Тоест, когато нямате обществено доверие, когато не търсите консенсус, когато не правите реформи, няма как да убедите нашите европейски партньори, че сте способни наистина да бъдете част от тези усилия, които са за цялостната трансформация на Европейския съюз.
Най-добре би било наистина ние да вървим към предсрочни избори, да подадете оставка (викове от ГЕРБ: „Времето, времето!“), за да може в един следващ парламент… (викове от ГЕРБ: „Времето!“), който има доверието…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Много Ви благодаря, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …на българските граждани да изготви именно този национален план за реформи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Много Ви благодарим, господин Стойнев. Два пъти повече време консумирахте. Старайте се да бъдете точен, прецизен оратор.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (встрани от микрофоните): Може ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Преди малко… (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Стойнев, ако обичате! (Реплики от народния представител Драгомир Стойнев на изключени микрофони.) Господин Стойнев! Е, вече съм тук!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (извън микрофоните): А Вие, като не бяхте тук и не знаете за какво говорим, не се намесвайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Е, какво да направя?
АНТОН КУТЕВ (БСП за България, от място): Процедура по начина на водене! (Шум и реплики от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята процедура по начина на водене е свързана и с това, което току-що каза вицепремиерът, с проблемите във върховенството на Закона и с това до каква степен българските граждани, респективно и нашите западни партньори, оценяват напредъка на развитие с тях.
Обръщам се към Вас да изпълните Решение – да направите така, щото да бъде изпълнено Решение на Народното събрание от 23 юли 2020 г., тоест вече отпреди два месеца, с което по искане на БСП цялото Народно събрание покани главния прокурор на изслушване с доклад.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква връзка има с начина на водене до момента?
АНТОН КУТЕВ: Веднага казвам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: На това заседание!
АНТОН КУТЕВ: Вие като председател на Народното събрание трябва да изискате…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не съм председател на Народното събрание. (Реплики от „БСП за България“: „В момента си!“)
АНТОН КУТЕВ: ...Вие сте председателят в момента. И не ме прекъсвайте, ако обичате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще Ви изключа, ако продължавате да говорите!
АНТОН КУТЕВ: Вие като ме изключите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това е предупреждение, че ще Ви спра!
АНТОН КУТЕВ: Нямате основание да ме спрете, защото Вие в момента сте председателят…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква Ви е процедурата?
АНТОН КУТЕВ: Ами, не ми давате да я кажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква Ви е процедурата!?
АНТОН КУТЕВ: Аз говоря, Вие не ми давате да я кажа!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Слушам Ви.
АНТОН КУТЕВ: Вижте, всяка вулгарност от страна на председателя на Народното събрание е недопустима! Ако ме изслушате, ще разберете. Изслушайте ме и ще разберете! Може да се води и културен диалог, стига да имаме две културни страни!
Значи, моето искане към Вас като председател на Народното събрание е да поканите следващата седмица – в понеделник, главния прокурор да изпълни Решението на Народното събрание и да внесе доклад… (Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Хайде сега, ако обичате – освободете трибуната! (Реплики от народния представител Антон Кутев.)
Защото няма връзка с начина на водене на днешното заседание. (Шум и реплики от „БСП за България“ и ГЕРБ.) На днешното заседание няма никаква връзка! Ако обичате, освободете трибуната! (Реплики от ГЕРБ.)
Ако обичате, освободете трибуната! (Реплики от народния представител Антон Кутев.) Където искате го направете! Вие не сте спрели да го правите, между другото! (Реплика от народния представител Антон Кутев: „Това ми е работата!“)
Въпрос на народния представител Валентина Александрова Найденова към министъра на финансите господин Кирил Ананиев. (Народният представител Красимир Велчев иска думата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Декларация ли имате?
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ, от място): Декларация от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинете, заповядайте.
Всъщност имате думата за изказване извън обсъждания дневен ред.
КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ (ГЕРБ): Точно така.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! От името на парламентарната група на ГЕРБ искам от сърце да поздравя всички наши сънародници от еврейски произход с настъпването на Новата 5781 година по еврейския календар и празника Рош Ашана.
От утре, 19 септември, започват десетте най-важни дни в годината за еврейския народ – дните на покаяние, които продължават до свещения Йом Кипур – Денят на изкуплението.
Когато се обърнем назад, виждаме, че мъдростта и куражът, които обществото ни е проявявало във времето, днес ни се отплащат и ни дават повече самочувствие като нация. Ние ревностно пазим вековното си богатство и историческо наследство, а обществените, културните и религиозните различия са неотменима част от него. Това е и поредното категорично потвърждение за толерантността и решимостта да бъдем на страната на живота и защитата на човешките права. Тази значима част от историческата ни памет, освен че е повод за гордост, в същото време е и силен мотив да не предаваме своята вяра, да сме решителни и непримирими към ксенофобията, религиозните, етническите различия и предразсъдъци.
Изминалата година се оказа много сложна и непредвидима, превърна се в тест за всички нас. Най-тежката част се падна на онези, поели отговорността за страната и за съхраняването и опазването на обществото ни. Но както е казано, когато се справяме с трудностите и изпитанията, които Бог ни изпраща, ние ставаме по-силни, по-далновидни, по-добри и по-мъдри.
И днес се молим през следващата година да завърши този дълъг период на изпитания, а Бог да даде на Вас и на всички нас това, от което се нуждаем най-много за по-добър и спокоен живот, за духовно обновление и за просперитет!
Нека тази Нова година да бъде записана в Книгата на живота като мирна, здрава и благодатна!
Шана Тóва, братя евреи!
И нека Бог да пази България!
Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Преминаваме към група от въпроси към министъра на финансите господин Кирил Ананиев.
Първият въпрос е от народния представител Валентина Александрова Найденова относно получаване на своевременна информация за начислените, дължимите, платените, преведените, суми, погасените задължения и остатък по индивидуалната сметка на данъчно задължените лица, в това число и за минали години.
Госпожо Найденова, заповядайте, за да развиете Вашия въпрос.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Благодаря.
Господин Председател, уважаеми господин Ананиев, уважаеми колеги народни представители! Напоследък наблюдаваме разширяване на възможността държавните и общинските публични задължения да се плащат и безкасово, чрез банка, лицензиран пощенски оператор или чрез интернет.
Независимо че Националната агенция за приходите дава възможност, на основание чл. 87, ал. 9 от ДОПК, чрез ПИК от електронната страница на НАП, данъчнозадълженото лице да получи информация за дължимите от него суми за осигуровки и данъци, в това число и за дължимите местни данъци и такси, все още данъкоплатецът няма достъп до пълната и цялостната информация, свързана с начислените, платени суми, погасените и непогасените задължения, в това число и за минали години, както и постъпилите суми по сметките на съответната данъчна администрация.
Ежегодно, на основание Закона за местните данъци и такси, общинската администрация уведомява данъчнозадължените лица за дължимите от тях данъци и такси за съответния период общо и по видове услуги, без обаче да уведомява данъчнозадълженото лице за дължими данъци и такси за минали години, платени суми, но необвързани със задълженията, както и наличен остатък, който може да бъде използван за бъдещи плащания.
Тази законова празнота създава огромни затруднения на гражданите, които понякога са принудени да плащат два пъти за едно и също данъчно задължение, или когато, което се случва по-често, поискат някаква услуга от администрацията, особено от местната, изведнъж се откриват данъчни задължения за минали години.
Уважаеми господин Ананиев, моят въпрос е: какви действия ще предприеме Министерството на финансите и в какъв срок за своевременно уведомяване на данъчнозадължените лица за техните задължения чрез предоставяне на достоверна и своевременна информация за начислените, дължимите, платените, преведените, постъпилите, но неразпределени по съответната партида суми, погасените задължения и остатък, крайни салда, по индивидуалната сметка на данъчно задължените лица, в това число и за местните данъци и такси както за текущата година, така и за минали периоди?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Найденова! Правото на задължените лица за достъп до информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да бъдат заплатени дължимите данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, е гарантирано в чл. 17, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В чл. 107, ал. 2 от ДОПК изрично е регламентирано правото на задълженото лице при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за вида, основанието, общия и неплатения размер.
Съгласно чл. 87, ал. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс регистрираното лице има право на електронен достъп до данъчно-осигурителната си сметка по ред и начин, определени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
В изпълнение на горното НАП предоставя на портала си за електронни услуги актуална справочна информация за размера на задълженията на лицата, както за текущата година, така и за минали години, считано от 1 януари 2013 г. Информацията е достъпна за задължените лица на портала за електронни услуги на НАП с квалифициран електронен подпис или с ПИК на НАП, и е реализирана в следните справки: Справка за задълженията и плащанията, Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане, Справка за извършените плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях.
По отношение на местните данъци и такси следва да се има предвид, че в Закона за местните данъци и такси за данъка върху недвижимите имоти е предвидено размерът на задълженията за календарната година към местния бюджет да се съобщава на данъчнозадълженото лице.
По отношение на задълженията за минали периоди следва да се има предвид, че задължените лица са били уведомени в съответната календарна година и в случай, че не са заплатени в законово определения срок, задълженията остават дължими до погасяването им по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Важно е да се отбележи, че информацията относно задълженията на задължените лица – за текущата година, за минали години, платени и неплатени или надвнесени суми за местни данъци и такси, не се съхранява в обща информационна система за цялата страна, подобно на системата на НАП. Това предполага съответната община да уведоми задължените лица за размера на местните данъци и такси за текущата година, определени по местонахождение на недвижимия имот или по постоянен адрес на задължените лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Редица общини предоставят на интернет страниците си електронна услуга за проверка/справка за дължими местни данъци и такси, като големите общини – София, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Варна и други, предоставят и електронна услуга за плащане на задълженията чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез ePay.bg.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Министър!?
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Още мъничко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Колко малко? Имате след това още две минути, които може да доразработите. (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Не са повече от 30 секунди или минута.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, имате ги!
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Също така на портала си за електронни услуги НАП предоставя административна услуга Справка за задълженията за местни данъци и такси с възможност за извършване на плащане, вписана в административния регистър, чрез която задължените лица могат да получат информация за размера на задълженията си към общинския бюджет и възможностите да ги заплатят.
Определянето на реда и начина за уведомяване на лицата за дължимите местни данъци и такса за битови отпадъци е в компетентността на общините. Определянето на единен ред и начин за уведомяване на задължените лица, който да бъде прилаган за всички общини, би нарушило принципа на местно самоуправление и процеса на децентрализация на общините. Поставянето на изисквания от друг орган, който е различен от община, крие риск от невъзможност да се отговори на спецификите на различните общини, както и пропускане на важни данни, необходими на общинските служители при администрирането на местните данъци и такси.
Благодаря – и на Вас, господин Председател, и на Вас, уважаеми народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Госпожо Найденова, имате думата за реплика.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Господин Председател, в рамките на времето на моята реплика възразявам по начина, по който се държите, спрямо уважавания господин Ананиев.
Господин Ананиев, искам да Ви кажа, че моят въпрос е зададен в резултат на редица питания на граждани. Знам, че тази настройка на финансовата система е много фина и това могат да го направят само специалисти. Исках да разбера дали от нас, като народни представители, ще се иска промяна в някои от законите.
Аз смятам, че действително има поле за действие в тази посока, нищо че има местно самоуправление, но те нямат право на законодателна инициатива и смятам, че в тази посока ние ще предложим все пак да бъде единно и да има информация за всички хора. (Реплика от „БСП за България“: „Декларация!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Ще ползвате ли дуплика, господин Ананиев? Ако има нещо да завършите по изложението си, може да се възползвате.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Може ли, господин Председател, само едно изречение?
Аз приемам предложението да продължим разговора по отношение на местните данъци и такси. Вие знаете, че в момента започва да тече процедурата по проектобюджета за 2021 г. и тригодишната бюджетна прогноза. Аз ще имам срещи с Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България, ще поставя този въпрос, който Вие поставихте пред мен: дали имат нужда от някаква промяна, усъвършенстване, подобряване на нормативната уредба в тази област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
От името на парламентарната група на БСП изказване извън обсъждания дневен ред.
Заповядайте, госпожо Нинова.
КОРНЕЛИЯ НИНОВА (БСП за България): Декларация. Декларация, а не изказване.
Уважаеми народни представители, скъпи българи! На 15 септември правителството на Борисов взе нов заем от международните пазари – 10-годишна емисия за 2,5 млрд. лв. и 2,5 милиарда за 30 години, общо 5 млрд. лв. За това действие на правителството има много въпроси без отговори от страна на премиера.
Първо, защо се появи необходимост от нов дълг? Та нали само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки кризата не се налага да взимаме нов заем, защото в резерва на държавата има 9 млрд. лв. Към края на 2019 г. държавният дълг, отнесен към брутния вътрешен продукт на България, е около 20%. Само едно сравнение – при заклеймяваното от ГЕРБ лошо управление на социалистите, дългът в края на 2009 г. беше 13%!
Втори въпрос, защо трябваше да се емитира дълг на международния пазар? Специалисти казват, че е много по-полезно за българската икономика и финансовите пазари такава сума да бъде пласирана на вътрешния пазар. При свитото търсене, при намаляващия износ и без особен интерес към кредитиране, при затруднения по осигуряването на достатъчно големи пакети от нискорискови държавни ценни книжа, емитирането на външен заем – на вътрешен заем, би решило наши, вътрешни, български икономически проблеми.
Трети въпрос, условията, при които е взет дългът. Определено неадекватни са твърденията на правителството, че е постигнало супер ниска цена на дълга, дължаща се – според него – на зашеметяващия ни кредитен рейтинг. Всъщност годишната лихва, тоест цената на този дълг по 10-годишните облигации, е 0,4%, а на 30-годишните облигации – 1,4%. За сравнение – последният заем в евро от Европейския съюз в размер на 1 милиард само е при лихва от 0,1%! От месеци Европейската централна банка и Централната банка на Съединените щати поддържат нулеви, дори отрицателни основни лихвени проценти, които поддържат цените на държавните облигации на развитите страни около нулеви и отрицателни такива.
И четвърто, разбира се, най-важното, ще стимулира ли този заем икономиката и ще подобри ли жизненото равнище на народа ни или, както винаги, ще бъде изхарчен предизборно, непрозрачно и не по правилата? Разбира се, има обяснение – тези пари ще бъдат използвани за погасяване на стари заеми на Борисов от 2016 г. за покриване на дефицит от близо 3,5 млрд. лв. По-важно е, че срещу тези пари няма никакъв план за икономически растеж, за реформа в здравната система, за инвестиции във ВиК сектора, за екологични политики, за увеличаване на доходите, за намаляване на неравенствата.
Има развити държави – ще каже някой – с по-висок дълг, спрямо брутния вътрешен продукт. Така е, но там се инвестират публични финанси в повишаване на стандарта на живот, а у нас се пилеят през прозореца на джипа. И ето тук е големият проблем и въпрос.
Уважаеми българи, за 10-годишното управление на Борисов той е взел общо 30 млрд. лв. заеми! Срещу това какво имаме? Пада качеството на здравеопазването; увеличава се функционалната неграмотност при децата; увеличават се неравенствата; все по-нездравословна е околната ни среда; една трета от българското население е без достъп до питейна вода; няма електронно правителство; качеството на обществените и социалните услуги е на все по-ниско ниво. Цената на всичко това – заем срещу влошен стандарт на живот, се плаща от целия народ.
Премиерът на България ще бъде запомнен с честите смени на позицията си по един и същ въпрос според ситуацията на деня, но по един той е абсолютно последователен – погазване на парламентарната република и разграждане на държавността. За Борисов понятието „разделение на властите и взаимен контрол между тях“ е непознато. За 10 години той не дойде пред парламента да внесе един бюджет, да присъства на една актуализация на бюджета, да отчете поне веднъж изпълнението на бюджета на България, а това са нашите пари – на всички български граждани. Всички плащаме, за да може един човек да харчи еднолично, непрозрачно, безотчетно за своето политическо оцеляване.
Въпреки протестите, въпреки новата политическа обстановка, въпреки отхвърлянето на този модел от все повече български граждани, той не си взе поука и продължава по същия начин и тази седмица. Ето още един аргумент – че всеки ден оставане на това правителство, това доказва, че е вредно. Вече става все по-очевидно, че решението на много въпроси се корени в оставката му. Пропиляха 10 години на България в миналото, пропиляват настоящето ни, скъпи българи, да не позволяваме да пропилеят и бъдещето ни! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Нинова.
Господин Ананиев, да.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо и господа народни представители! Уважаема госпожо Нинова, когато решите да взимате думата по един толкова важен въпрос, какъвто е поемането на дълг и неговото използване, ще Ви помоля или да се подготвите по-добре с истинска информация, реална информация, а не лъжовна или да дадете думата на някой човек, който разбира от тази материя. (Реплика от „БСП за България“: „Не давай оценка!“)
Веднага, след като проведох емисията в сряда, ми се обадиха от цялото ръководство на Европейската комисия (реплика от „БСП за България“: „Защо ги теглите?“) и всички мои колеги – министри на финансите от Европейската комисия, които ме поздравиха за постигнатия най-добър резултат през 2020 г.! (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
Двадесет и седем емисии са направени през 2020 г. от 27 държави. Нашата емисия е с най-нисък лихвен процент – 0,375. Ще Ви предоставя лично този списък и ще видите, че другите лихвени проценти на другите държави се движат между един и 3,25%. Румъния например е 3,25%, Унгария, мисля, че е две цяло и шестдесет-седемдесет, но ще Ви представя лично този списък, за да видите колко по-нисък и най-нисък е нашият лихвен процент.
В същото време искам да Ви кажа, че между тези 27 емисии от държави половината и повечето от тях са членки на Еврозоната и те са постигнали по-висок лихвен процент, тоест по-лоша доходност от нашата, която постигнахме при емисията, а при 30-годишните книжа, четири държави са теглили през 2020 г. кредит за 30-годишен период. Ние сме на първо място с 1,37 – 1,4, както Вие го закръглихте, докато другите се движат на 2,5 – 3 – 4% От тези четири държави, три са членки на Еврозоната и само една е членка на Европейския съюз.
А това за какво ще ги използваме? Трябва да имате сериозни познания по това какво ни предстои до края на годината, какво се предвижда да се извърши в началото на следващата година, също така взимаме съответните мерки при явяване на нов етап от епидемията с COVID-19. (Шум.)
Икономическите и социалните мерки, които ги прие правителството, трябва да бъдат изпълнени, защото те са насочени за хората, и за бизнеса. Ние сме поели този ангажимент към тях и ще изведем икономиката на държавата от тази криза, както и трудното социално положение, в което са изпаднали българските граждани – за нас те са по-важни. А Вашето обръщение нека да бъде съобразено с реалността. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Ананиев.
Моля, квесторите, да отстранят хората, които взимат интервю в залата, да ги отстранят веднага! (Реплика: „Те са от СКАТ!“)
Няма значение коя е. (Смях.)
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По начина на водене?
Заповядайте, господин Гечев.
Дано да е по начина на водене.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за ред в залата!
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Уважаеми господин Председател, Вие не трябва да допускате даже и министър – член на кабинета, да прави неподготвен политически оценки на изявления, които са подготвени от експерти. (Реплики от ГЕРБ.) Едва ли има декларация в парламента, направена от председател на парламентарна група, която не е консултирана. Числата са перфектни, те са от статистиката на БНБ, на Националния статистически институт и на Евростат. Твърденията на министъра са абсолютно неоснователни при перфектни числа.
Няма как да се съгласим, господин Председател, с изявленията на правителството в медиите за някаква чудодейна особеност на българското правителство по отношение на дълга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не, не. Каква Ви е процедурата, каква беше процедурата? Тук влизате в коментар по същество.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е процедурата. Числата са перфектни, министърът заблуждава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Каква е процедурата не мога да разбера?
РУМЕН ГЕЧЕВ: Той не отговаря защо ни трябва такъв дълг, след като прокламира 9 милиарда уж фискални резерви…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Гечев, ще Ви изключа микрофона!
РУМЕН ГЕЧЕВ: …и няма никакви чудеса на България. (Председателят изключва микрофоните. Ораторът продължава да говори при изключени микрофони. Ръкопляскания от „БСП за България“ и реплика: „Спазвайте Правилника!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Министрите имат право на изказване в момента, в който го поискат. Няма ограничение по отношение на това какво трябва да бъде изказването – поне в Правилника аз не видях такова ограничение.
Обръщам се към Вас с молба: не използвайте претекста за процедурно изказване, за да говорите по същество или да коментирате изказването на министъра – не е коректно.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): По начина на водене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: И Вие по начина на водене!
Интересен парламентарен контрол се очертава днес.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
Господин Председател, благодаря Ви за процедурата по начина на водене, и тя е изцяло към Вас.
Ще Ви помоля наистина, когато колегите се изказват явно закачливо, усещайки, че те са писали декларацията на групата на БСП, за своята експертност се засегнаха. Аз мисля, че тази експертност е видяна от целия български народ, особено в края на 90-те години и тридоларовите пенсии. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не мога да разбера какво да правя аз сега?! (Шум и реплики.)
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ: Да ги прекъсвате. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да ги прекъсвам ли?! Аз го прекъснах. (Шум и реплики.)
Аз мисля, че трябва да продължим по същество.
И Вие ли имате процедура по начина на водене?
Заповядайте.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Да, процедура по начина на водене, понеже се чудите какво да правите с колегата, който явно не Ви направи процедура по начина на водене.
Това, което ще Ви помоля, е: когато от тази трибуна министър дава оценки на народни представители, на председатели на парламентарни групи, на декларации на парламентарни групи във връзка с тяхната подготвеност, точност, коректност, да го прекъсвате. Парламентарната група има право на 10 минути парламентарно време да обясни на българските граждани как вижда развитието на държавата във връзка с тези кредити. И никой не може – даже и министър, било то и на финансите, да дава оценки!
А единственото, което предстои, господин Министър, понеже ни попитахте да се запознаем с това какво предстои – предстои Вашата оставка. Нищо друго не предстои!
АННА АЛЕКСАНДРОВА (ГЕРБ, от място): Това са лъжи!
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: На Вас и на цялото правителство! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
Господин Председател, моля Ви да наложите наказание на госпожа Александрова, която и тука се чу – и в стенограмата, моля да бъде отбелязана репликата, която госпожа Александрова направи в залата, подвикването.
Госпожо от стенограмите, моля Ви да отбележите. Господин Председател, на Вас разчитам да наложите наказание. Предполагам, че го чухте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря за препоръката.
Господин Свиленски, имате ценни предложения от Ваша гледна точка и изразихте Вашето виждане по изказването на министъра. Можете да го формулирате като предложение за промяна на Правилника. Засега в Правилника няма такива текстове, каквито ме карате да съблюдавам, съжалявам. Ако нямате нищо против, да продължим по парламентарния контрол.
Вторият въпрос към министъра на финансите господин Кирил Ананиев е от народния представител Димитър Бойчев Петров относно предоставяне на финансова услуга по посреднически банкомати.
Заповядайте, господин Бойчев.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Александрова, така няма да си говорим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Свиленски, внимавайте с поведението си, не увреждайте реда в залата.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа министри! Господин Министър, в една трудна за българския туризъм и икономика година преди няколко дни в медиите беше публикуван сигнал от граждани, а и до нас като народни представители бяха входирани такива сигнали, свързани със завишени такси при тегленето от банкомати по Черноморието.
Става въпрос за поставените преместваеми обекти на АТМ в Слънчев бряг с марката „Euronet“, които събират несъразмерно високи удръжки при теглене от сметки във валута. Многократно се налага на чуждестранните и българските граждани в рамките на своя престой в страната ни да използват услугите на посочените по-горе банкомати. Сумите, които им се удържат, са в рамките на 10 – 15% от платежната услуга, което е много притеснителен, голям процент за тази услуга. Посочените банкомати не за първа година създават притеснения за почиващите по родното Черноморие. Използването на така наречените посреднически банкомати е разрешено от Закона и не е ново у нас. Те са разположени най-вече в курортните комплекси на посещавани от туристите места. Обикновено потребителите не разбират или разбират твърде късно, че таксата за теглене на пари и обменният курс са изключително неизгодни, ако сметката е във валута. Подобни сигнали от гражданите, избрали българското Черноморие за своя почивка, уронват престижа на държавата ни, вредят на имиджа ѝ на сигурна и достъпна туристическа дестинация.
Според проверки от страна на медиите и предоставена информация от БНБ и НАП се твърди, че всички дейности и удържани такси са законни.
Въпросът ми към Вас е: запознато ли е Министерството на финансите като орган, който трябва да следи за регулацията на подобни тип услуги за казуса с банкоматите на АТМ „Euronet“, има ли извършени проверки по казуса и какво са установили те? Имате ли информация колко преместваеми обекти на посочената компания има разположени на територията на страната ни и какво е становището на Министерството на финансите по този казус? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Бойчев! Въпросът, господин Председател, е изключително важен и актуален и моят отговор, за съжаление, ще бъде повече от три минути, при което може би…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Е, няма как да бъде.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: …ще ми дадете възможност да продължа и господин Бойчев да получи пълната информация с участието ми в дупликата. Иначе няма как да успея да завърша.
В изпълнение на функциите си по формиране и координация на държавната политика в областта на финансовите услуги и финансовите пазари Министерството на финансите осъществява сътрудничество в областта на финансовите услуги, изготвя и съгласува проекти на нормативни актове в тази област, като следи за съответствие на националното законодателство с правото на Европейския съюз. Контролът по изпълнението на нормативните актове в областта на финансовите услуги и финансовите пазари е възложен на съответните надзорни органи, като определени функции, свързани с Правилата за защита на потребителите на финансови услуги, са възложени на Комисията за защита на потребителите.
В рамките на функционалната си компетентност като министър на финансите ще Ви запозная с действащите национални и пряко приложими европейски правни норми по поставените въпроси. Доколкото Министерството на финансите не разполага с правомощия да упражнява контрол върху дейността на операторите на АТМ и да следи за изпълнение на нормативните изисквания, по част от въпросите се обърнахме за становище към Българската народна банка.
Проблемът с прекомерно високите такси за теглене от терминални устройства АТМ на дружеството „Юронет Сървисис“ ЕООД и прилаганият обменен курс е, когато сметката на картодържателя при издателя на картата е в чужда валута – не е национален, а се наблюдава в много държави – членки на Европейския съюз, и преди всичко в държавите извън еврозоната. Той е предмет на регулярно обсъждане в работните формати на Европейския съюз, в търсене на най-добри варианти за неговото решаване в полза на потребителите на финансови услуги, като същевременно се следи да не се нарушават основните принципи на пазара.
Въпросът е свързан с дейността на някои оператори на АТМ, които предлагат алтернативни възможности за теглене на валута, когато се извършва тегленето. По-конкретно картодържателят разполага с две възможности за теглене на пари от АТМ. Едната възможност за теглене, съпроводено с услуга по обмяна на валута в момента на платежната операция, е така нареченото динамично превалутиране, което се предлага от трети лица, често регистрирани в други държави по споразумение с оператора на АТМ. Другата възможност е за теглене с извършване на последваща обмяна от доставчика на платежната услуга на картодържателя, например банката картоиздател.
Извършването на дейност като оператор на АТМ и обмяната на валута при теглене на пари в брой чрез АТМ сами по себе си не попадат в обхвата на регулация по Закона за платежните услуги и платежните системи. За извършването на тази дейност не е необходим лиценз, освен ако съответното лице не предоставя и друга платежна услуга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Като ръководител на едно от най-подредените министерства в държавата, добре би било да се съобразявате с Правилника на Народното събрание, а той Ви определя три минути за отговор. Дотук бяха зададени три въпроса и лично аз не можах да чуя отговор на нито един от тях.
Първият: запознато ли е Министерството на финансите като орган, който трябва да следи за регулацията на подобен тип услуги, има ли извършени проверки по казуса и какво са установили те? Не чух отговор на този въпрос.
Вторият: имате ли информация колко преместваеми обекта на посочената компания има разположени на територията на страната ни? Също нямаше, така че подгответе писмен отговор и го предоставете на господин Бойчев.
Господин Бойчев, заповядайте, ако имате отношение към отговора и евентуално министърът да допълни за последните две минути това, което не е успял. (Шум и реплики.) Опитвам се да спазвам Правилника.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, аз съм удовлетворен, че толкова на сериозно сте взели въпроса, защото действително е сериозен. Ако мога да припомня, че имахме такъв проблем и с чейндж бюрата. Знам, че това касае международна регулация, но все пак ние трябва да обърнем внимание на това нещо, защото наистина няма как да позволи на една фирма да се облагодетелства от един цял отрасъл, като тази фирма наистина е повлияла много негативно на туризма.
Ще Ви обърна внимание: аз съм готов и с моите колеги ще го подкрепим, ако трябва и със законодателна инициатива, подайте ни някакви текстове, но наистина да намерим решение на този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря.
През месец март 2019 г. бе приет Регламент ЕС 2019/518, който влезе в сила от април 2020 г. и въвежда определени изисквания по отношение на таксите за превалутиране, в допълнение към изискванията за прозрачност по Закона за платежните услуги и платежните системи. Регламентът е с пряка приложимост за нарушения на неговите изисквания, а изискванията на Закона предвиждат глоби и имуществени санкции. Съгласно него актовете за установяване на нарушения се съставят от лица, оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор“, а наказателните постановления се издават от подуправителя или от оправомощено от него лице.
Предвид действащите регулации и определения орган, който следи за спазване на изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи, и Регламента, се обърнахме за информация към БНБ по поставените от Вас въпроси за извършените проверки, броя на терминалните устройства на АТМ на „Юронет Сървисис“ ЕООД на територията на страната.
Съгласно получения отговор, през 2019 г. е извършена проверка от страна на БНБ по повод на сигнали, свързани с дейността на дружеството, в която е установено, че изискванията за предварително уведомяване на клиентите за приложимите такси за теглене и обмяна на валута, включително и за обменния курс, посочени в чл. 50 и чл. 54 от Закона, са изпълнени.
В рамките на проверката дружеството е предоставило снимки от екрана на терминалното устройство на АТМ, от които е видно, че за операцията на клиента се посочва сумата в лева, сумата в съответната друга валута, с която ще бъде задължена платежната сметка на клиента, приложимият обменен курс, както и общата сума на разходите за превалутиране, изразена като процентна надбавка. На клиента се предоставя възможност да приеме услугата по превалутиране, предлагана от оператора на терминалното устройство, съгласно посочените параметри или да я откаже и обмяната на валутата да се извърши от доставчика на платежните услуги, водещ сметката му.
След 19 април 2020 г. – датата на влизане в сила на разпоредбите на Регламента, не е извършена друга проверка на дружеството относно спазване на изискванията за предварителното уведомяване на клиентите за разходите за превалутиране, но според получения от БНБ отговор предоставената на клиентите предварителна информация отговаря на тези изисквания и остава същата като установената при проверката през 2019 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Министър.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: По данни на БНБ към края на месец юни 2020 г. на територията на Република България дружеството „Юронет Сървисис“ ЕООД оперира с общо 28 броя терминални устройства на АТМ. По-големият брой устройства са разположени в морските курорти, като има малък брой устройства в град София и на някои гранични контролно-пропускателни пунктове.
Считаме, че на този етап е целесъобразно да се повиши контролът по изпълнение на изискванията на Закона за платежните услуги и платежните системи. Министерството на финансите и БНБ обсъждат възможността и целесъобразността на допълнителни мерки на национално ниво с оглед точното прилагане на изискванията на Регламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Може би с това трябваше да започнете, защото това е отговор по същество.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Господин Председател, за да стигнем дотам, трябва да кажем за нормативната уредба – националната и европейската, която е пряко приложима в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви.
Господин Бойчев, можете да получите писмен отговор.
Продължаваме с въпросите към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова.
Първият въпрос е от народните представители Таско Ерменков и Васил Антонов относно процедура за изграждане на АЕЦ „Белене“.
Кой ще представи въпроса?
Господин Антонов, заповядайте, имате две минути.
ВАСИЛ АНТОНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, колеги народни представители! Уважаема госпожо Министър, моля Ви да отговорите на следния въпрос: на какъв етап е изпълнението на решението на Народното събрание, както и на Министерския съвет от месец юни 2018 г., за изграждането на атомна централа „Белене“? Както и дали в Агенцията за ядрено регулиране са подадени всички необходими документи за лицензиране на проекта?
Искам да Ви препратя към последно зададения наш въпрос от 12 юни тази година, когато Вие изразихте твърде голям оптимизъм, че централата в Белене ще бъде построена и в допълнителния въпрос стигнахме до общото заключение, че ако всичко се изпълнява, както е по Меморандума, първият блок ще бъде построен до 2029 г., вторият енергоблок съответно до 2030 г. Няколко дни по-късно, на 18 юни, трите големи енергийни и световни компании от късия списък – „Росатом“, „Фраматом“ и „Дженерал Електрик“, подписаха общ Меморандум за разбирателство и общи действия по изграждането на централата.
Всичко казано досега как кореспондира в Стратегията за устойчивост на енергийното развитие, която предлагате за обсъждане, където нищо не се споменава за атомна централа „Белене“? Нещо повече – лично Вие при Ваше изявление пред медиите споменахте, че ще се изграждат ядрени мощности, но не споменахте „Белене“. Оставихте една голяма въпросителна. И дали по този начин Вие не ни изправяте пред нови затруднения, съответно пред нови арбитражни големи искове от тези три компании, които в голяма степен имат готовност за изграждане на атомна централа „Белене“? Благодаря Ви. Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ерменков, уважаеми господин Антонов, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Антонов, станаха повече въпросите от това, което сте формулирали с господин Ерменков. Аз ще се постарая максимално кратко и в рамките на времето, което Правилникът на Народното събрание позволява, да отговоря на тези въпроси.
На първо място, както и Вие споменахте, през месец юни 2018 г. бяха взети две решения – едно от страна на Народното събрание, впоследствие в изпълнение на Решението на Народното събрание беше взето и Решение на Министерския съвет, свързано с възобновяване на действията по търсене на възможност за реализация на проекта АЕЦ „Белене“ с участието на стратегически инвеститор и при параметри, строго фиксирани от Народното събрание, а именно: без държавна помощ, без дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.
В изпълнение на Решението на Народното събрание и впоследствие Решението на Министерския съвет, с което се възлага на министъра на енергетиката да изпълни определени дейности, аз съм предприела необходимите действия, колегите от Българския енергиен холдинг и от Националната електрическа компания – също, като всяка една от тези институции в рамките на своите компетентности предприе своите действия. Разработена е Процедура за избор на стратегически инвеститор. Тази процедура е докладвана, одобрена от Министерския съвет, народните представители от Комисията по енергетика също са запознати с нея.
Към настоящия момент се намираме на етап пет от Процедурата, а именно разработен Информационен меморандум и включен на участниците, които са включени в кратката листа. Това са няколко компании – на първо място, китайската корпорация CNNC, Корейската хидроатомна корпорация, „Росатом“, „Дженерал Електрик“ и „Фраматом“. С тези компании, първо, беше подписано Споразумение за конфиденциалност, както повелява процедурата. Предоставен им е съответно Информационният меморандум и предстои да им бъде осигурен достъп до Информационната зала за проекта, която е ситуирана в Националната електрическа компания. Достъпът до тази зала към настоящия момент е трудно да бъде осъществен, имайки предвид световната пандемия от COVID-19 и наложените ограничения в пътуването на представителите на тези корпорации.
Що се отнася до конкретния въпрос, свързан с документацията по отношение на Агенцията за ядрено регулиране, може би е важно да кажем, че именно в изпълнение на Решението на Народното събрание Националната електрическа компания проведе кореспонденция с Агенцията за ядрено регулиране, отправи запитване до АЯР, в резултат на което получи писмен отговор от 6 декември 2018 г. В този писмен отговор става въпрос именно за процеса по приключване на процедурата по лицензиране на проекта и становището на Агенцията за ядрено регулиране в тази връзка е, че АЯР счита, че актовете, издадени във връзка с лицензионния процес и влезли в сила, запазват действието си, титулярът НЕК може да черпи права от тях. Такива са издадените от АЯР и влезли в сила актове: заповед за одобряване на избраната площадка и разрешението за проектиране. АЯР също така е отбелязала, че при практическото подновяване на действията относно реализирането на проекта, процесът на лицензиране би следвало да продължи от фаза на одобряване на техническия проект на съоръжението, като се отчетат извършените досега големи по обем действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, господин Председател. Извинявайте.
Същевременно в рамките на същата процедура се посочва, че трябва да бъде извършена и оценка от гледна точка на действащите към момента изисквания по отношение на нормативната уредба, ако има такива. Националната електрическа компания в изпълнение на тези указания на АЯР е разработила процедура по реда на Закона за обществените поръчки. Тази процедура е одобрена от Националната електрическа компания през февруари 2020 г. Впоследствие има одобрение от Българския енергиен холдинг. С оглед кризата от COVID-19, информацията, която имам от НЕК, е, че процедурата на този етап не е стартирала. Тъй като трябва да се водят преговори, процедурата е на пряко договаряне с компания, която на този етап има проблеми с пътуванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър. Това вече няма отношение към конкретните въпроси.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря. Извинявайте, господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Кой ще ползва правото на реплика?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Естествено е, че този отговор не може да бъде удовлетворителен не само за нас, но и за всеки, който е загрижен за енергийната сигурност на България.
Не стана ясно този проект приоритетен ли е? Не стана ясно докъде е стигнал процесът за лицензиране от 2018 г. насам. Чухме какво е направено до 2018 г. не само на площадката, но и на проекта. Не за разрешителните за строеж става въпрос. Става въпрос за самия проект и за самите реактори.
В така наречената Стратегия за устойчиво енергийно развитие въобще не се говори за „Белене“, въпреки че има решение на парламента за развитието му. Явно за пореден път с действието или по-точно с бездействието си водите проекта към провал и ме интересува кой на политическо ниво в Министерството отговаря за този проект? Не ми казвайте, че е заместник-министърът, защото той е един за всичко при Вас – и за газ, и за топлоенергия, и за електроенергетика, и за енергийна ефективност, и за концесии. Каквито и способности да има този човек, едва ли може да обхване всички тези проблеми сам.
Искам да Ви питам: смятате ли, че нивото младши експерт в НЕК, както е посочено и в тръжната документация, е достатъчно сериозно за контактна точка за такива гиганти, като „Франатом“, „Дженерал Електрик“, „Росатом“? И не е ли това още едно доказателство, че Вие, и въобще правителството на България, абдикира за пореден път от този проект? Въпросът е: защо и в чий интерес? Или може би целта е да се превърнем в най-големия търговец на реактори, без да сме им производител?
Госпожо Министър, много Ви моля ускорете процесите. Недейте да търсите причините за бездействието на администрацията, защото България няма да Ви прости, ако профукате последния шанс за реализация на този стратегически проект, който е важен за цялата енергийна сигурност на държавата, и застанете в една редица с онези, които унищожиха българската електроенергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Добре би било да се придържате към Правилника, да не правите квалификации, да давате определения. В края на краищата имате право на реплика, което е възражение по същество.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ (встрани от микрофоните): Аз по същество съм го направил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ерменков, благодаря за този коментар, но ще си позволя да не се съглася с Вас.
На първо място, може би не сте чули добре, но Агенцията за ядрено регулиране коментира не разрешението за строеж, а решението за проектиране. Има огромна разлика. Вие сте човек от сектора и добре осъзнавате разликата между съответните документи.
Що се отнася до Енергийната стратегия на България, Вие също много добре знаете, че такъв документ няма как да съдържа конкретика по отношение на дадени проекти. Ако отворите действащата Стратегия от 2011 г., ще видите също, че там е записано и е предвидено изграждане на нова ядрена мощност от 2000 мегавата, но никъде не е посочено къде ще бъде тя. Това е стратегически документ, който обосновава необходимостта от мощностите, които ще бъдат необходими в българската електроенергийна система. Затова недейте да използвате тази тема и да правите определени политически внушения.
По отношение на проекта АЕЦ „Белене“ ние стриктно спазваме решението на българския парламент. Решението на парламента е свързано с това да се търси възможност за реализация на проекта на пазарен принцип. Нашето правителство търси тази възможност и мисля, че се справяме изключително добре на този етап.
Що се отнася до моите отговорности и кой отговаря за проекта, аз съм дисциплиниран човек и това, което е взето като решение от българския парламент и от Министерския съвет, го изпълнявам. Там пише: отговаря министърът на енергетиката. Отговарям лично по отношение на реализацията на този проект, както ми е възложено от българския парламент и от Министерския съвет. Отговарям и за концесиите, и за ред други сектори, свързани с енергетиката пряко. Това е по отношение на тази тема.
Що се отнася до това дали България ще се превърне в износител на оборудване, свързано с ядрени централи, само ще си позволя да припомня един факт и той е свързан с 2007 г., когато не правителството на Политическа партия ГЕРБ продаде обратно на руската страна старото оборудване за проекта АЕЦ „Белене“. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Следва питане към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров. Питането е от народните представители Любомир Бонев, Кристина Сидорова и Иван Иванов относно политиката на Министерството на околната среда и водите по управление на водните ресурси на територията на Република България.
Кой ще изложи въпроса?
Заповядайте, госпожо Сидорова.
КРИСТИНА СИДОРОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, хроника на една предизвестена катастрофа! Да, катастрофа! Така може да се охарактеризира политиката на държавата по управление на водните ресурси в страната ни. Днес десетки градове и села са на воден режим. Още толкова са застрашени от такъв. Язовирите ни са полупразни. И в тази драматична ситуация има един голям отсъстващ. Този отсъстващ е държавата – държавата, която в лицето на управляващите и в Министерството на околната среда и водите, е призвана да изпълнява политиката по управление на водните ресурси. За тази цел има изписани не една програма, не един план, не една стратегия – краткосрочни, дългосрочни, средносрочни. Времето минава – водата я няма.
Има – забележете – и Национална програма за необходимите мерки и условията при тенденциите към засушаване. Тази програма е от 2001 г. Ако я отворите, господин Министър, ще видите, че всичко, написано там, важи с пълна сила и днес.
Какво се случва в момента? Водните ресурси в България дълги години се управляват с остарели методи, липса на отговорност, безхаберие и липса на контрол. Като добавим към това и засушаването, имаме картината днес. Десетки хиляди хора бедстват, язовирите ги няма – почти никакви води вътре. Януари беше Перник, днес са Севлиево и Свищов, съвсем скоро ще бъдат още много градове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това към въпроса ли е, госпожо Сидорова? Нещо се обърквам вече.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Да, към въпроса. Той е за водните ресурси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли въпрос?
КРИСТИНА СИДОРОВА: Има въпрос. Имам още време, господин Председател. Моля да не ме прекъсвате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, формулирайте въпросите си.
КРИСТИНА СИДОРОВА: Тича, Камчия, Ястребино, Копринка… Няма нужда да продължавам – язовири полупразни!
Ще си позволя да напомня едно Ваше изказване, господин Министър: опасността от голяма суша продължава. И ще Ви допълня: тя направо вече е влязла в домовете на десетки хиляди българи, защото, когато е влязла кризата там, когато е влязло безводието, означава, че държавата си е тръгнала.
В тази връзка въпросът ми към Вас е: каква е политиката на Министерството на околната среда и водите по управление на водните ресурси на Република България? Надявам се да не са пожелателни фрази и празни обещания, а реална политика, която да доведе до преодоляване на този огромен за страната ни проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Сидорова.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Сидорова, уважаеми господин Иванов, господин Бонев, уважаеми дами и господа народни представители! В отговор на Ваше питане Ви информирам следното:
Основна цел на Министерството на околната среда и водите съгласно Закона за водите е постигането на интегрирано управление на водите в страната, опазването им и екологосъобразното им използване.
Водите на територията на Република България се управляват като общонационален неделим природен ресурс. Целта на Закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване здравето на населението, както и създаване на условия за осигуряване на достатъчно количество и добро качество на водите, намаляване на замърсяването на водите, намаляване на последиците от наводнения и засушавания.
Законът за водите въвежда принципа на управление на речните басейни в правителствената политика за водите и транспонира тези изисквания в законодателствата на Европейския съюз по въпросите на водите, в това число и рамковата Директива за водите 2060/ЕО и Директива за наводненията 2007/60/ЕО. Чрез транспонирането на Директивата в Закона за водите се осигурява нормативно възприемане на заложените принципи, подходи за дългосрочно планиране, за да достигне добро състояние на водите и за намаляване риска от наводнения.
Ключов инструмент за интегрираното управление на водите са плановете за управление на речните басейни, плановете за управление на риска от наводнения и морската стратегия за опазване на околната среда. Планове за управление на речните басейни, планове за управление на риска от наводнения и програмите за периода от 2016 – 2021 г. бяха приети с Решение на Министерския съвет в края на 2016 г.
В момента се работи по актуализация на плановите документи в съответствие с изискванията на Европейското законодателство.
Водите в Република България се управляват на национално басейново ниво. Управлението на водите на национално ниво се осъществява от министъра на околната среда и водите.
За подпомагане дейността на Министерството при управление на водите е създаден Висш консултативен съвет по водите, включващ представители на министерства, имащи отношение към водите – Българската академия на науките, общините, юридически лица с нестопанска цел, имащи пряко отношение.
Управлението на басейново ниво в обхвата на една или няколко водосборни области се осъществява от басейнови органи на управление на водите – четири басейнови дирекции. Там има и басейнови съвети за подпомагане на тяхната дейност.
Министерството на околната среда и водите управлява използването на водите на 52 язовира в страната, включени в Приложение № 1 към чл. 13 от Закона за водите. Техният сумарен обем е около 85% от обема на всички изградени язовири в страната – за това отговаряме. В Министерството на околната среда и водите ежедневно се следи състоянието на водите, регулиране в язовирите по Приложение № 1, на базата на информация, постъпваща от дружествата, които ги стопанисват, които ги експлоатират – язовирните стени и съоръженията към тях.
За комплексните значими язовири се изготвят годишни и месечни графици. С годишния се определя стратегията за използване на язовира през годината. С месечните се определят водните обеми за ползване от различните водоползватели. Графиците се утвърждават от министъра и са неразделна част от разрешителните. Годишният график се утвърждава от министъра на околната среда и водите до 10 февруари. Месечният се изготвя, като се взема предвид актуалната информация, състоянието на язовира от предходния месец, определената с годишния график стратегия, прогноза за очакван приток, хидрометеорологична обстановка и преценка на исканията на внеслите заявка от титулярите на разрешителните за водовземане. При необходимост, в месечните графици се прехвърлят води, определят се свободни обеми за поемане на очакван приток и се определят специфични условия към титулярите на разрешителните.
Поддържането от определените с месечните графици обеми се осъществяват чрез Водноелектрически централи, а при невъзможност – чрез основен изпускател. Разрешените лимити се определят с месечен график. Могат да бъдат надвишени в случай на определен обем на поемане и очакван приток или при възникване на непредвидени или изключителни обстоятелства. При възникване на такива непредвидени или изключителни обстоятелства с експлоатацията на съоръженията или хидрометеорологичната обстановка, месечният график може да се измени, за което се уведомяват заинтересованите страни.
Тази година – няколко пъти, за напояване беше суха годината и за оросяване на речните корита – за да не падат нивата на кладенците на ВиК сектора. Половината ми изказване беше за ВиК сектора, за който нашето министерство не отговаря.
В условията на протичане на високи години за минимизиране на риска от наводнения се извършва ежедневна оценка. Басейновите дирекции също имат своите правомощия – въз основа на събраната информация се предприемат действия. При установяване на вероятност за висока вълна в реките, които напускат пределите на страната, чрез Министерството на външните работи се уведомяват незабавно компетентните органи на съответната страна. Тази година имахме няколко пъти такива кризи. При уточнените и регулираните канали за свръзка и оповестяване оповестявахме страните какво се очаква при нас. Едното беше каскада „Арда“ – огромни валежи, от единия язовир в другия, в третия. Успяхме в средния язовир да задържим високата вълна. Не допуснахме заливане на гръцка територия. Уведомихме ги своевременно и никой не разбра, че имаше толкова много валежи и че ние на практика, на два сантиметра от преливане, успяхме да овладеем ситуацията – най-вече благодарение на „Язовири и каскади“ и Министерството на енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви изтича, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приключвам, господин Председател.
От 52 броя комплексни и значими язовира, понеже питате за питейно-битовото водоснабдяване, са: „Искър“, „Бели Искър“, „Среченска бара“, „Христо Смирненски“, „Йовковци“, „Тича“, „Камчия“, „Ясна поляна“, „Асеновец“, „Боровица“, „Студена“, „Ястребино“, „Дяково“, „Калин“, „Карагьол“.
С тях наличният обем под 50% от язовирите са: „Асеновец“ – 34%, „Тича“ – 46%, и „Ястребино“ – 21%. Постъпилият в тях приток от началото на 2020 г. е както следва: „Ястребино“ 3,88 – при наличие поне на 15 трябва да навали, за да може да дадем на земеделците. Пазим я за питейно-битово, но трябва да навали 15, за да може да дадем, а е наваляло три. Всичко друго е въз основа на резерва в язовира.
Язовир „Тича“ – 7,04 млн., той горе-долу толкова харчи за месец и нещо. Дошъл е приток тази година за един месец, а ние 12 месеца ще точим от язовира и после защо няма вода?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Димитров, въпросът е много общ – влизате в прекалено конкретни детайли, освен това изчерпахте времето си.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Приключвам с последно изречение.
Сумата на наличните заверени обеми в язовирите по Приложение № 1, което попитахте, е 57,2 от сумата на общите им обеми. За питейно-битови е 67,7. За напояване – 34,5, за енергетика – 69,6. За трета поредна сушава година язовирите са достатъчно и много пълни. В Източна България не е валяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Димитров.
За два допълнителни, уточняващи въпроса – заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Господин Министър, това, което ни изчетохте в рамките на три минути, мога да го прочета на страницата на МОСВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Пет минути.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Пардон, пет минути, грешката е моя, извинявам се.
Ние Ви питаме относно политиката по управление на водните ресурси, като изцяло акцентираме върху – може би ще го развия във въпроса, относно язовирите, защото, както сам казахте, всичко се свежда до интегрираното управление на водните ресурси. Абсолютно не е вярно, господин Министър, че последните три години са сушави. Мога да Ви извадя справка, от която е видно, че количеството валежи за миналата година са 90% от предвидените. Това е само за миналата година.
Господин Министър, точно преди една година, в същия ден, може би с един-два дни разлика, именно от тази трибуна аз питах за град Перник. Като че ли една година след това има ненаучен урок относно управлението на язовирите, относно водните количества, които разрешавате.
Четейки графиците, пак се връщам на язовирите, виждаме, че например язовир „Копринка“ е на 30%, „Жребчево“ – на 25%, „Георги Трайков“ е под 30% водни обеми. Язовир „Копринка“ сте разрешили 15 млн. куб. м. водочерпене при 21 общ обем. В началото на месец октомври този язовир може би ще бъде абсолютно празен.
Мога да Ви прочета и за язовир „Тополница“, ако искате, защото виждам, че и Вие го четете. Язовир „Тополница“ – от 28 млн. кубика сте разрешили 11 – това е графикът от 11 септември, ако не знаете какво сте подписали. Това е графикът, който именно Вие сте го подписали.
Господин Министър, аз ще продължа с доуточняващите въпроси. Нас ни интересува политиката на Министерството относно стопанисването и управлението на водните ресурси, на язовирите – най-вече за питейно-битови нужди.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Господин Министър – заповядайте, имате три минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Питате за питейно-битовите, а споменахте язовири за напояване, много хубаво.
Казахте: преди една година имало проблем в Перник – ами, защо не споменахте, че язовирът е пълен, и той, и „Дяково“? Значи – няма промяна, но язовирите са пълни!? А питате за тези, които са за напояване, които всяка година са на това ниво. Отделно, наистина не е валяло.
Язовир „Копринка“ – да седна да Ви обяснявам какво е едногодишен и многогодишен изравнител, но явно ще трябва поне това да научите.
Можете да прочетете Стратегията, а ме питате да Ви я чета от трибуната. Защо не си я прочетохте, не задавайте въпроси. Аз какво друго освен това, което Вие сте приели като Закон, мога да Ви прочета? Може да прочетете този график всеки ден – не го четете, но искате от трибуната да Ви го чета!
Добре, ще обясня тогава само за язовир „Копринка“, защото за Перник не питате – вече са пълни, но някой ги е напълнил преди това, нали?
Уважаеми дами и господа, навремето сме имали много мъдри хидроинженери, които са направили страхотни язовири. Ние трябва само да ги поддържаме и да се съобразяваме с аварийните им планове и това, което са имали като замисъл техните конструктори, архитекти и строители.
Язовир „Копринка“ е едногодишен изравнител. Той събира водата само за една година, за да е пълен догоре. На мястото, където се намира, може да се напълни и два пъти за една година – при добра година, но водата няма къде да отиде. И понеже снеговете се топят, идва много рано и са направили след него по река „Тунджа“ втори язовир 400 милиона – „Жребчево“. Като се напълни този рано пролетта, да има къде да отиде водата. Първият се пълни за една година, понякога напълно, понякога и два пъти за една година. Вторият може за четири години – той е 400 милиона.
Архитектите и конструкторите навремето са го измислили – този се пълни рано – отива в следващия, колкото и да е пълен, а когато и двата са пълни, отива към Стара Загора. Всички води, които тази година са разрешени от язовир „Копринка“, са разрешени за напояване, за промишлени цели и са използвани от гражданите в Република България. Ако искате, може да затворят за следващата година всичките язовири, най-вече Перник, защото Ви е на сърце и тогава той ще е винаги пълен, ама няма да има вода нито за завода, нито за пиене, но пък ще е пълен язовирът.
Тази година наистина не дойде много дъжд. Хидрометеорологията го показва. Според мен неправилното използване там е, че се насочва вода не към следващия язовир, както архитектите са го измислили, а в посока Стара Загора. Разбира се, това ще бъде преодоляно с графиците тази година. Когато има много вода, може всичко, когато е малко вода – трябва по съвсем друг начин да се разходва.
Тази година няма да оставим земеделците да умрат – дадохме им вода да поливат. За догодина ми е притеснително и на мен. Ако има много дъжд, няма да водим този разговор. Ако го нямаме, първо са питейно-битовите – гражданите, след това трябва да има за напояване и най-накрая промишлеността. Ще спираме ВЕЦ-ове, ще спираме мощности, хората ще са недоволни, но трябва да има вода за питейно-битово водоснабдяване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Бонев, имате две минути за отношение.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители!
Господин Министър, ние четем и разбираме за разлика от Вас, защото в крайна сметка Вие доведохте язовирите в страната да са празни. Не друг – Вие, лично Вие, с Вашия подпис, господин Министър. Не се смейте. Нещата са трагични, защото сте на път да оставите, да не кажа голяма дума, над 500 хил. жители на тази страна без вода или на воден режим. Говорим за градове, като Бургас, Варна, Шумен. Затова говоря и няма нищо смешно в това, което Ви казвам. Питам Ви как се управлява, какъв е подходът към управлението на водните ресурси? Никакъв, абсолютно никакъв! Последните 10 години никаква политика.
Хубаво е, че приведохте Перник за пример. Миналата година Вие обяснявахте, че е предизборна борба. Само че не се оказа предизборна борба, оказа се воден геноцид за 100 хил. души. Това се оказа, господин Министър. Това са фактите.
Господин Министър, някой трябва да носи отговорност за това, което се случва изцяло във водния сектор – неразбирането и нежеланието от Ваша страна.
Аз мисля, че още сте част от Министерския съвет, нали? Говорите с Петя Аврамова – недейте да прехвърляте топката в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Вие разрешавате водните количества, които се ползват, както за питейни, така и за промишлени, така и за битови нужди. Не измествайте фокуса.
Нашето питане изцяло беше ориентирано към това да разберем политиката на Министерството, не да разчитаме на дъжда, не на природата. Да се намери онзи подход, който ще гарантира водоподаването и доставката на вода до всеки един български гражданин. Това е нашето отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Имахте право да ползвате две минути за отношение към отговора – използвахте го за отношение към министъра, но така сте решили, така сте го направили.
Продължаваме със следващия въпрос към министъра на околната среда и водите. Въпросът е от народния представител Радостин Танев относно състоянието на язовир „Копринка“ и кладенците, осигуряващи питейната вода в област Стара Загора.
Заповядайте, господин Танев.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, въпросите, които имам към Вас, не са с цел да внасям внушение или да обрисувам апокалипсиса, който направиха колегите преди малко. Идеята е да видим какво е състоянието, за да може гражданите на област Стара Загора да са напълно наясно с това, което ги очаква.
В тази връзка бих искал да Ви задам няколко въпроса относно състоянието на язовир „Копринка“ и кладенците, осигуряващи питейна вода в област Стара Загора, защото колегата явно не е запознат, но в Стара Загора водата, предназначена за гражданите, не идва от язовирите, но както и да е.
Какво е състоянието на язовир „Копринка“ и може ли да очакваме проблеми с водоснабдяването на област Стара Загора според нуждите, за които се използва язовирът? Има ли неконтролирано изпускане на язовир „Копринка“ и какви са причините за това? Какво е състоянието на кладенците, осигуряващи питейната вода на Стара Загора? Има ли опасност от въвеждане на режим в областта? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Танев.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Отговорът ми е много дълъг, но ще почна първо с това, което в лично качество искам да кажа. В Стара Загора проблеми с водоснабдяването от кладенците в Казанлъшко, които са между Стара планина и терасата на река Тунджа, няма. Менят се нивата, но проблеми няма. Това е благодарение на разумното преоразмеряване, когато са конструирали цялата тази водоснабдителна система. Тя минава успоредно с канала, който върви за Стара Загора. Ако трябва, целия язовир ще го закачим, но пак ще имате вода, но никога не се е налагало и няма да се налага. Всичката вода в кладенците да пресъхне, Стара Загора е оразмерена много добре. В личен план, докато инженер Румен Райков ръководи сектора и поддържа системата, съм сигурен, че там проблем няма да имате.
Конкретно на отговора Ви. Язовир „Копринка“ е едногодишен изравнител с обем 142. Към 16 септември обемът е 19, но няма отношение към водоснабдяването на град Стара Загора. Той служи за енергетика, за напояване за промишлени цели, но не служи за напояване. Ако се наложи, ще го включим – няма да свърши водата.
Съгласно издадените разрешителни по Закона за водите – съгласно схемата, водите за напояване за промишлено водоснабдяване се насочват към река Марица и могат да се преработват от ВЕЦ „Копринка“ и ВЕЦ „Стара Загора“. Част от водите, преработени от ВЕЦ „Копринка“, се насочват за оводняване на река Тунджа – за съжаление, малка част. Тази година административно ще пренасочим водата от Тунджа да продължи в по-голямата си част по Тунджа, а да не слиза в Марица.
При наличен обем към настоящия момент и при запазване тенденцията на минимален приток към него – защото в цялата страна е суша, но само за някои политически партии не е суша и язовирите трябва винаги да са пълни – ще бъде нарушено водоподаването към основните потребители на вода от язовир „Копринка“. Това не е питейно-битовото, както Ви казах, това е напояването и енергетиката. В този случай ще бъдат предприети действия за намаляване на вододаването за промишлени цели, за да се акумулират води за осигуряване на приоритетната цел – напояване. При продължаващо засушаване, ще бъдат редуцирани и водите за напояване.
Предвид ниския обем Министерството на околната среда и водите уведоми титулярите на разрешителните за ползване на обектите за аквакултурите, защото не може да извадиш вода за напояване, вода за оросяване, вода за енергетика и накрая да кажеш: искам язовирът да е пълен и рибите да могат спокойно да се развиват в него. Не може и да е пълен язовирът, да се преместят в аварийната зона. Те също имат своите претенции. От язовир „Копринка“ не се изпуска неконтролирано вода. Всичко е по разрешителен график, но се е изпускало 15 години в неправилната посока. Ще се наложи някои от ВЕЦ-овете да спрат.
При провеждане на висока вода вълните се преработват от ВЕЦ „Копринка“. Част от тях се изпускат по направление – река Тунджа, и се акумулират от язовир „Жребчево“, или това, което конструкторите са мислили – един язовир „Тунджа“, и водата да продължи по Тунджа до следващия язовир, защото са: Ямбол, Сливен, Елхово, Нова Загора. Те също имат нужди, също имат кладенци, трябва да се захранят. В терасата на река Тунджа са изградени три водоснабдителни групи с общ брой водовземания 55 броя. Водата от тях се отвежда в Помпена станция „Ягода“ и чрез помпи от първо и второ стъпало се прехвърля в направление Стара Загора. Именно затова сте независими и преосигурени.
В периода 15 август – 10 септември Министерството на околната среда и водите е извършило проверка на двете водоснабдителни групи – Ръжена и Зимница. Констатирано е повишение на моментното динамично ниво, благодарение на своевременно предприети мерки. При проверка на кладенците от група Зимница – лява и дясна тераса на реката, моментното динамично ниво в тях е на 4 м под кота терен. Водовземането се извършва само от четири броя кладенци – от лява тераса, един брой от дясна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте вече, господин Министър.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Втората проверена група е Ръжена – 11 броя шахтови кладенцеца. По време на проверката се извършва водовземане от всички кладенци и моментното динамично водно ниво е 6 м под кота терен.
В Министерството на околната среда и водите не са постъпвали сигнали, касаещи дейността на „ВиК“ ЕООД – Стара Загора, за възникнали проблеми с водоснабдяването. Следим нивата – те своевременно ни уведомяват. Нямаме постъпили сигнали, нямаме кризисна обстановка, нямаме проблем със захранването на Стара Загора.
Докато Румен Райков ръководи процеса, проблеми няма да имате, защото много правилно е измислено преди години как да стане всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Имате ли реплика? Нямате. Благодаря.
Преминаваме към следващия въпрос, който пак е от Радостин Танев, относно площадки за съхранение на пестициди в село Яворово, село Елхово и село Плоска могила на територията на област Стара Загора.
Господин Танев, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
РАДОСТИН ТАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, отново във връзка с използваната ситуация от някои от колегите за това какво се случва в Стара Загора, за да нямаме притеснения, са ми следващите няколко въпроса относно площадки за съхранение на пестициди в село Яворово, село Елхово и село Плоска могила на територията на област Стара Загора. Как и кога са създадени площадки за съхранение на пестициди в село Яворово, село Елхово и село Плоска могила? Какви са намерените количества и каква е процедурата, която Министерството на околната среда и водите следва за тяхното унищожение? Къде и при какви обстоятелства ще бъдат обезвреждани пестицидите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Танев.
Заповядайте, господин Министър. Имате три минути.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Танев, в село Яворово са налични два склада за съхранение на излезли от употреба пестициди. И двата са извън населеното място и са на територията на бивше ТКЗС – 1982 г. са сложени там. Няма живи хора, които да потвърдят кога е, какво е и как се е случвало. Твърде отдавна е било. Там – от няколко села наоколо, са събирани пестицидите и са сложени в тези два склада. Състоянието беше трагично – единият нямаше керемиди и покрив, другите бяха закопани в земята.
Складът в село Елхово се намира извън територията на селото, в близост до стопански двор.
В село Плоска могила складът се намира в границите на стопанския двор.
Проблемът с пестицидите възниква с разформирането на ТКЗС-тата и АПК-тата в началото на 90-те години на миналия век, затова в по голямата си част от случаите излезлите от употреба пестициди се намират в рамките на стопански дворове или към съответните населени места, където са били препаратите за растителна защита. Конкретна информация за това кога и как са създадени складовете за съхранение на излезли от употреба пестициди не е налична. На много места не е имало, дори не се знае и количеството, има го прогнозно, информативно.
В изпълнение на националната политика за опазване на околната среда и устойчиво управление на отпадъците „Природа 2015 – 2019 г.“ беше реализиран Проект „Екологосъобразно обезвреждане на излезли от употреба пестициди и други препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност“, финансиран по Българо-швейцарска програма за сътрудничество. В изпълнение на тази програма на територията на Франция, Швейцария, Германия и Белгия – винаги е било в чужбина, са обезвредени 3845 т негодни за употреба пестициди и са почистени 70 склада. Преопаковани и изнесени складови количества пестициди, както следва – в отговор на Вашия въпрос: село Яворово – 24 т 723 кг; село Елхово – 19 т 307 кг; за село Плоска могила – 3 т 223 кг.
Процедурата, която се следва при унищожаване на пестицидите и други препарати, е: разкриване, преопаковане транспортиране на регламентирано място за съхранение, издаване на нотификация за трансграничен превоз и крайно обезвреждане в държава – членка на Европейския съюз. В изпълнение на разпоредба на Върховната административна прокуратура от 29 юли – издадена заповед на министъра, досега са проверени 225 склада, от тях 37 са определени като високорискови и ги изчистваме един по един. Почистени складове до момента са: Койнаре, Радомирци, Червен бряг, два склада в Яворово, община Чирпан, Елхово, Плоска могила, Белимел, Монтана. Отварят се складове във Видинско, във Варна, вчера – 24 т. Отпадъците ще бъдат транспортирани до съоръжения за обезвреждане в чужбина.
Искам да кажа нещо друго, което има пряко отношение към пестицидите, но до този момент не се взима под внимание. Преди много години е направена грешката пестицидите да не се изнасят и обезвреждат, а да се преопаковат, да се преместват в бетонни контейнери – 4 т пестициди, 6 т контейнери. В момента във всеки един контейнер са 10 т пестициди, защото трябва да се обезвредят всичките. 2012 бетонни контейнера в страната. Всеки един е вече 10 т. Трябва някога – след време, да бъдат обезвредени, а за същите пари е можело да отидат в чужбина и да се стигне до крайното им обезвреждане, както е по Стокхолмската конвенция. Тези контейнери имат 50 – 100 години гаранция, на 15-тата година текат. След време цялото това упражнение – да ги унищожим, вместо да ги преместим в бетонните контейнери, ще струва към днешни цени 160 милиона. Не знам кой ще бъде този министър, който веднъж вече дал пари, ще се налага втори път да дава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Танев, имате право на реплика.
Няма да се възползвате от това право. Благодаря Ви.
Преминаваме към въпроси към министъра на икономиката – господин Лъчезар Борисов.
Въпрос от народния представител Георги Гьоков относно бъдещето на „Летище Стара Загора“ ЕАД.
Заповядайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, въпросът ми е, както каза и Председателят, относно бъдещето на летище Стара Загора.
Темата за летище Стара Загора вълнува старозагорската общественост повече от 30 години – от промените. Въпреки че имотът не е общински, в началото на годината Общинска администрация – Стара Загора, прояви учудващо голяма активност за неговото окончателно ликвидиране.
На заседание на Общинския съвет – Стара Загора, беше внесено предложение от кмета на общината в дневния ред да влязат промени в Общия устройствен план, предвиждащи промяна на устройствената зона и парцелирането на цялата територия на бившето летище с площ малко над 2100 дка. Впоследствие предложението бе оттеглено. След редица инициативи и действия на старозагорци – на изявени експерти в сферата на градоустройството, на граждански организации, на политически партии – от техните подразделения в Стара Загора, за съхраняване и спасяване от унищожаване и разграбване на старозагорското летище кметът на града господин Тодоров заяви в местните медии на 15 юни 2020 г., че, цитирам: „Няма да има промяна в предназначението на летището.“ Тоест има отказ от първоначалните намерения за бъдещето му, което на практика поставя под въпрос намеренията на Министерството на икономиката с тогавашното ръководство – с предишния министър, за, цитирам: „изграждане на модерна Индустриална зона“. Тоест поставя се под въпрос намерението на мястото на бившето летище да бъде разположена поредната индустриална зона без виждане и обосновка за реалното ѝ приложение.
Искам само да вметна, че оттогава настъпиха редица промени, защото това е положението към месец юни. Имаше отново искане за преминаване към Индустриална зона и така нататък. В тази връзка моят въпрос е: ще се вслушате ли в гласа на старозагорци, господин Министър? Ще промените ли намеренията си за бъдещето на летище Стара Загора? Ще предложите ли компромисен вариант, който да удовлетворява жителите на Стара Загора и областта, съобразен с реалностите към настоящия момент и в съответствие с интересите на региона?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Само още едно изречение, господин Председател.
Господин Министър, въпросът с летище Стара Загора е толкова обемен, че надали ще го изчерпим с този въпрос, но ще продължим разговора по него. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Господин Министър, заповядайте. Три минути за отговор.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Гьоков, наистина темата с летище Стара Загора е стара, но и изключително актуална към момента, така че аз благодаря за въпроса и затова че тази дискусия отново се отваря. Дискусията и търсенето на консенсус и на общо решение е важно. То е важно както по отношение на Министерството на икономиката, така и по отношение на това решението да бъде взето заедно с Вас – народните представители, разбира се, с местната власт и с обществото.
Каквато и да е идеята на Министерството на икономиката за бъдещото развитие на летището, тя не може да бъде взета без обществото и местните власти, защото най-малкото всички устройствени процедури трябва да бъдат направени в общината.
По отношение на целостта на летището. Тук искам да подчертая и припомня, че през последните години Министерството на икономиката направи точно това – чрез няколко преструктурирания успяхме да обединим всички активи, които са на тази територия, и Вие сте прав – над 2100 дка. Реално в България са много малко такива ценни активи, толкова окрупнени, които да имат потенциал за развитие – това е един от тях. А чрез тези преструктурирания ние успяхме – един имот от Министерството на отбраната, на втори етап – втори имот от Министерството на отбраната, и на трети етап, който всъщност беше първият, да окрупним пистата заедно със съответните активи, които се водеха като съоръжения в търговско дружество към Министерството на транспорта. Така че тази цялост в момента е реализирана и я има.
По отношение на бъдещето за развитие на този актив като летище мога да подчертая, че точно преди ковид кризата ние, като Министерство на икономиката, направихме много подробен анализ с много подробна презентация, която предоставихме на министъра на транспорта. И пред една от международните компании в тази сфера активът беше представен, но такъв интерес не се реализира впоследствие. Това е правено много пъти по-рано.
По отношение на изготвената експертна оценка за бъдещето на летището – тази преценка е базирана на доста фактори. Но съвсем накратко – трябва да бъдат взети предвид близостта на действащите летища Пловдив и Бургас, които ограничават потенциала за развитие на подобен обект. Този потенциал се ограничава и от това, че първите анализи сочеха, че за да имаме едно истински развито летище, трябва да има още една писта в посока към частните имоти, които са много раздробени.
Летищните съоръжения – писта за излитане и пътеки за рулиране, перон, съоръжения, към момента са в много лошо експлоатационно състояние. Връщайки се малко по-назад във времето, след промените, които настъпиха през 90-те, полетите окончателно са прекратени и през 2007 г. бившето летище Стара Загора окончателно е закрито, като са му отнети всички документи за това.
Разработените до този момент идейни проекти за развитието на летището и на база всички водени разговори не ни дават увереност за наличието на голям потенциал за развитие на този актив като летище. Именно заради това Министерството на икономиката търси този компромисен вариант, за който Вие казахте – при запазване, евентуално, на пистата да се изгради една обширна икономическа зона, която, разбира се, впоследствие да допринесе и по отношение решаването на проблемите в Маришкия басейн. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Борисов.
Господин Гьоков, заповядайте за реплика.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, аз Ви казах, че темата е изключително обширна и е трудно въобще да насочим хората в посока на решаването на въпроса. Преди да продължа по-нататък, искам да Ви благодаря за разбирането, което проявявате към Стара Загора, защото бъдещето на летище Стара Загора е пряко свързано с бъдещето на Стара Загора в контекста на това, че има много сериозни знаци и сигнали, че комплексът „Мини Марица изток“ няма да бъде в същото състояние и със същия капацитет, който в момента има.
Старозагорци виждат в тази събрана на едно място голяма площ възможност за правене на нещо, което да даде бъдещата сигурност на жителите на Стара Загора в икономическо, ако щете, и във финансово отношение. Те не изключват възможността, когато се направи някаква инвестиция, да има изисквания от нейна страна за осъществяване на полети.
Имам и още няколко допълнителни въпроса: защо от самостоятелно търговско дружество с макар и малка печалба бе решено да се влее в Държавната консолидационна компания, където със сигурност ще е на загуба, най-малко заради поддръжката на сградите и така нататък? Знаете ли, че в Стара Загора има инициативен комитет за спасяване на летището? Изграждането на модерна индустриална зона включва ли унищожаването на възможността в бъдеще да се възобнови летищната дейност?
Като нов министър, надеждата е във Вас. Аз имам няколко – не препоръки, желания – ако може, да се съобразите с тях: да се запознаете с „историята“ на летище Стара Загора; да се срещнете с общинската администрация, но и с инициативния комитет – двете страни по бъдещето на летището; да преразгледате участието на летище Стара Загора в Държавната консолидационна компания. Не казвам, че трябва да излезе оттам, но да преразгледаме защо е точно там, да обясним на старозагорци, защото те възприемат това присъствие на летището в Държавната консолидационна компания като че някой иска да им вземе летището. Разбирате ли за какво става въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Извинявайте, господин Председател.
И последното, моля Ви да не вземате решения за летище Стара Загора без общинската администрация, но и без обществеността на града. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, обаче изсипахте тук три-четири въпроса, за които министърът не знам доколко е подготвен. Ако е подготвен и има желание, може да Ви отговори. Той има право на дуплика.
Това не е питане – обяснявам на хората, които не са наясно с Правилника, а въпрос.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Гьоков, в структурата на Министерството на икономиката има два холдинга – единият е Държавната консолидационна компания, другият е Националната компания индустриални зони. Както казах и в самото начало на изложението, ще търсим общ консенсусен вариант заедно с местната власт и с инициативния комитет, за да намерим най-доброто решение за бъдещето на Стара Загора. Вие споменахте и проблемите в Маришкия басейн. Ние също считаме, че това е изключителен потенциал – да се използва този актив.
Оценките, които сме правили по повод конкретни инвестиционни интереси: активът се намира до магистралата, на централен път – сега ще има и кръгово до актива, в близост до електрическа инфраструктура, с възможности за захранване с промишлена вода, което е изследвано, и в близост до жп инфраструктурата. Това са едни от тези фактори, които наистина големите стратегически инвеститори, които създават високи нива на добавена стойност, очакват. По този начин ние можем да отговорим на интереса на такъв потенциален инвеститор, а не е невъзможно да се запази пистата и част от инвеститорите, опериращи на тази територия, да използват и това съоръжение в своята икономическа дейност.
Поемам ангажимента, че чрез Държавната консолидационна компания, която в момента е собственик, старозагорци няма да загубят този актив – държавата няма да го загуби. Напротив, работим върху модел, в който да създадем потенциал за развитие.
Търговското дружество, което беше собственик само на пистата като съоръжение и на част от сградите, беше влято в Държавната консолидационна компания с оглед оптимизиране на разходи. Всички тези възможни приходи, които са влизали в него, в момента попадат в Държавната консолидационна компания. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Борисов.
С това изчерпваме дневния ни ред.
Благодаря на всички народни представители, които уважиха парламентарния контрол.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 23 септември 2020 г. от 13,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,52 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров