Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателят Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Стоян Мирчев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, започваме с първа точка:
ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА ОМБУДСМАНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2019 Г.
Внесен е от Омбудсмана на Република България на 31 март 2020 г.
С Доклада на Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще ни запознае господин Велчев.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви представя Доклада, правя процедурно предложение по чл. 49, т. 2 за допуск в залата на Омбудсмана на Република България доцент доктор Диана Ковачева, госпожа Елена Чернева – заместник-омбудсман, госпожа Христина Рангелова – експерт към институцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по направената процедура от господин Велчев.
Гласували 132 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Моля, поканете гостите в залата.
Заповядайте, господин Велчев.
ДОКЛАДЧИК КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ: Уважаеми колеги,
„ДОКЛАД
относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България
през 2019 г., № 039-02-1, внесен от Омбудсмана на
Република България на 31 март 2020 г.
На редовно заседание на Комисията по вероизповеданията и правата на човека, проведено на 17 септември 2020 г., беше обсъден Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2019 г., № 039-02-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2020 г.
На заседанието присъства доцент доктор Диана Ковачева –Омбудсман на Република България, която представи Доклада за дейността на омбудсмана през 2019 г.
Тя заяви, че и през 2019 г. институцията e работила изключително активно. Близо 50 хиляди граждани са получили съдействие от омбудсмана, над 22 хиляди души са се обърнали към институцията с подписки по конкретни въпроси. Броят на получените жалби и сигнали през 2019 г. е 12 916, което е с 1% повече в сравнение с този през 2018 г., а на приключените жалби и сигнали е 13 762.
Миналата година е била важна за институцията, защото е акредитирана от ООН с правозащитен статут „А“, което означава, че омбудсманът работи в съответствие с най-високите стандарти на ООН за защита правата на човека.
Доцент Ковачева отчете, че през 2019 г. институцията е сезирала пет пъти Конституционния съд, отправила е 4 искания за тълкувателни решения, 13 законодателни инициативи и становища и е организирала 35 кръгли маси и обществени дискусии. Отправени са 1823 препоръки и повече от половината от тях са били изпълнени от страна на институциите.
Омбудсманът отбеляза, че въпреки пандемията COVID-19 институцията не е спирала да работи. С цел постигането на бърза реакция приемните са провеждани онлайн, по скайп и по телефона.
По време на извънредното положение, в рамките на два месеца са отправени над 30 препоръки, като голяма част от тях са били изпълнени. Това показва чувствителността на институциите към препоръките на омбудсмана и гласа на гражданите в този период.
И през 2019 г. най-голям е броят на жалбите и сигналите от потребителите на обществени услуги – 3519, който се е увеличил с около 17% в сравнение с 2018 г.; следват жалбите, свързани с нарушени или засегнати социални права – 14,77%, а третото място заемат проблемите, свързани с правото на добро административно обслужване – 8,66%.
През 2019 г. оплакванията на гражданите, свързани с предоставяне на ВиК услуги, електроснабдяване и финансови услуги, са увеличени в сравнение с 2018 г.
Отчита се, че над една трета от жалбите на потребители са срещу ВиК операторите. Оплакванията са свързани с липсата на водоснабдяване, лошото качество на водата и повишаването на цената ѝ, без подобряване на предоставената услуга. В тази връзка е отправена препоръка към министъра на регионалното развитие и благоустройството да се предприемат съответните действия за реализиране на ефективни мерки за защита правата на потребителите. Доцент Ковачева посочи и конкретни примери за изпълнени препоръки от ВиК дружествата.
Омбудсманът изтъкна, че през изминалата година са постъпили редица жалби срещу „Топлофикация София“. Акцентира се на голямото нарастване на оплакванията към настоящия момент във връзка с изравнителните сметки. Доцент Ковачева информира народните представители, че по време на изслушване на представителите на „Топлофикация София“ в парламентарната подкомисия към Комисията по енергетика са приети три нейни препоръки – да бъде удължен срокът за обжалване на сметките, да започнат проверките на топлинните счетоводители и фактурите да бъдат ясни и неподвеждащи гражданите.
Доцент Ковачева запозна народните представители с редица важни проблеми, за които е изпратила препоръки до компетентните органи. Те са свързани със защитата на гражданите в изпълнителното производство, с необходимостта от регулиране дейността на колекторските фирми, с неравноправните клаузи в договорите на фирмите за бързи кредити, с решенията на ТЕЛК и тяхното обжалване от хората с увреждания.
Според доцент Ковачева през тази година една от значимите теми ще бъде достъпът на децата до онлайн образование. Тя изрази надежда, че няма да има деца, изключени от онлайн обучението поради дигитална бедност – липса на устройства, на достъп до интернет или пък по други причини. Това касае не само деца, които са от уязвимите групи, но и тези в многодетни семейства.
Беше отбелязано, че в резултат на дискусия с компетентните институции и родителските организации са приети препоръките на омбудсмана за отлагане на предучилищното образование на четиригодишните деца и за премахване на таксите в предучилищната подготовка по решение на общините.
Председателят на комисията господин Красимир Велчев изрази високата си оценка за дейността на институцията. По повод жалбите срещу „Топлофикация София“ той подчерта, че решаването на проблемите, свързани с работата на администрацията и повишаването на контрола във всяка една област – енергетика, здравеопазване, образование, е обща отговорност на всички институции.
След проведените дебати Комисията по вероизповеданията и правата на човека единодушно, с 11 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2019 г., № 039-02-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2020 г.“
Комисията по вероизповеданията и правата на човека предлага следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
по Доклада за дейността на
омбудсмана на Република България през 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на омбудсмана на Република България през 2019 г.“
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Велчев.
Давам думата на доцент Ковачева да ни запознае с Доклада.
Заповядайте, доцент Ковачева.
ОМБУДСМАН ДИАНА КОВАЧЕВА: Уважаема госпожо Председател на Народното събрание, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ще представя пред Вас кратко резюме на Доклада на омбудсмана за 2019 г. Той е доста подробен и изчерпателен. Ще се постарая да бъда кратка, но все пак да представя пред Вас основните проблеми, които хората срещнаха през 2019 г.
Да, 2019 г. беше важна за омбудсмана, защото именно през тази година бяхме акредитирани с най-високия правозащитен статут „А“ от ООН, който ни дава възможност да защитаваме българските граждани от най-високата международна трибуна – на ООН.
Ще кажа, че този статут беше даден на омбудсмана не само заради работата ни, не само заради това, че Вие през 2018 г. променихте Закона за омбудсмана и го приведохте в съответствие със стандартите на ООН, но и защото омбудсманът разполага с един изключително широк конституционен мандат, който му предоставя сега действащата Конституция.
Каква беше годината в цифри? Близо 50 хиляди души потърсиха съдействието на омбудсмана през миналата година, близо 13 хиляди писмени жалби бяха подадени до омбудсмана, 22 хиляди души се обърнаха към мен с подписки по различни, важни за тях проблеми.
Пет пъти сезирахме Конституционния съд, четири пъти се обърнахме към върховните съдилища, 13 законодателни инициативи и становища до Вас – народните представители, 32 кръгли маси, само шест от които по темата за мръсния въздух, 17 национални кампании, една от които за двойния стандарт при храните.
От 2019 г. имаме вече няколко нови форми на взаимодействие: изнесени приемни за български граждани в чужбина – направихме четири на брой; тематични приемни по проблемите на гражданите – да, тук се срещнахме с жени, жертви на насилие, с жени, лишени от свобода в Сливенския затвор; и с хора, които се оплакват от изпълнителното производство.
Все пак, тъй като представям Доклада почти в края на тази година, няма как да не обърна внимание на начина, по който работи институцията в условията на пандемия.
Бих искала да Ви информирам, че омбудсманът не спря да работи за нито един ден, като ние направихме повече от това – просто да сме близо до хората. Всички мобилни телефони на нашите експерти и сега са на сайта на институцията, за да може хората да се свързват по-лесно с нас.
За период от близо два месеца ние увеличихме броя на жалбите, със съжаление го казвам, от страна на хората с 30%. Седем хиляди жалби получихме за четири месеца и половина. И ако ми позволите да направя едно обобщение за това кои са най-често срещаните нарушения, вероятно няма да Ви изненадам с факта, че да, хората останаха без работа и без доходи, те се оплакват от нарушения на трудовите и социалните си права, от неправомерните действия на частноправни субекти, колекторски фирми, фирми за бързи кредити, частни съдебни изпълнители, от нарушения във връзка с право на здравеопазване и образование.
Ще кажа тук, че дигиталното образование беше важно, онлайн обучението спаси учебната година на нашите деца, но също така постави и един много остър проблем за дигиталната бедност и дигиталното изключване. И въпросът сега, когато отново сме изправени пред една трудна учебна година, е по какъв начин всъщност всички деца ще получат равен достъп до качествено и безплатно образование, така че да се справим с проблема на дигиталната бедност.
Много са препоръките, които изпратих – 1767, в рамките на четири месеца и половина по общи индивидуални жалби. Смятам, че те дадоха възможност на институциите да вземат правилни решения. Ще спомена само някои от тях: проблемите на гражданите с фирмите за бързи кредити; колекторските фирми; мобилните оператори; настояването за разбиране и отсрочка на техните задължения; „Топлофикация“ и публични изслушвания пред КЕВР; препоръки, свързани с образованието за отпадане на матурите в четвърти и десети клас; за намаляване и премахване на таксите в детските градини; препоръки по отношение на хората, които отначало не можаха да се възползват от безлихвените кредити, защото техните работодатели не бяха платили осигуровките им.
Каква е картината в цифри? Тридесет и осем процента от жалбите до омбудсмана през 2019 г. са насочени срещу държавни органи и техните администрации. Тревожен е фактът обаче, че близо 44% от жалбите, които получих през 2019 г., са срещу частноправни субекти – лица, които предоставят публични услуги. Това са ВиК операторите, топлофикациите, електроснабдителните дружества, мобилните оператори, частните съдебни изпълнители, отново фирмите за бързи кредити и колекторските фирми.
Вероятно ще Ви бъде интересно все пак да чуете за областите, в които хората най-много се оплакват и където всъщност най-много има нарушени права. Да, правата на потребителите традиционно, за поредна година, в Доклада на омбудсмана излизат напред, следвани от трудовите и социалните права, здравеопазване и образование – права, нарушени от частноправни субекти. И между другото, много сериозен дял искания за промени в нормативната уредба, свързани именно с частноправни субекти.
Тук ще кажа, че Министерството на правосъдието изработи проект, който е в Народното събрание, във връзка с колекторските фирми. Гражданите се оплакват изключително много от произвола от страна на колекторски фирми и фирми за бързи кредити. Този законодателен пакет би следвало бързо да бъде приет, включително със Закон за частния фалит, тъй като хората трябва да бъдат спасени от свръхзадлъжнялостта и да имат възможност наистина да си поемат глътка въздух.
Надявам се, че ще приемете насериозно тези проблеми на хората и ще вземете необходимите законодателни мерки.
Няколко думи по отношение на конкретните проблеми. Да, правата на потребителите са най-често нарушавани. Тук обаче, на първо място, излизат ВиК услугите. От какво се оплакват хората в областта на потреблението на вода – от лошото качество, от липсата на непрекъснатост на водоснабдителната услуга, от необходимостта да бъдат приети спешни и адекватни мерки за ремонт на остарялата и амортизирана ВиК инфраструктура.
Всъщност хората се оплакват от това, че плащат висока цена за водата, без да получават достатъчно добро качество. Предложиха още миналата година и няколко пъти на министъра на регионалното развитие и благоустройството в Закона за ВиК да бъде приет механизъм, при който, когато от чешмата тече вода с лошо качество, когато от чешмата тече кал, хората да имат механизъм, с който да заявят това и да плащат по-малко. Надявам се, Вие също да се ангажирате с промените в Закона, така че да бъде определена цена по справедливост в случаите, когато качеството на водата не отговаря на изискванията.
Какво да кажа за Топлофикация? Ами ще кажа, че тя продължава да бъде сериозен проблем за хората. И през миналата година хората се оплакваха от завишени и неясни сметки, от невъзможност за индивидуален отказ от услугата, от лошо качество на предоставената услуга, от лошо качество на информацията, от проблеми с дяловото разпределение в етажната собственост. Всички тези проблеми не са решени.
Тази година стигнахме върха с хаоса в изравнителните сметки, с очакванията на хората за по-малки сметки след драстичното намаляване на цената на природния газ и не на последно място с хаоса във фактурите, в които информацията е в абсолютно насипен вид, в която хората не могат да се информират, защото тя е подвеждаща, неразбираема и неясна за тях.
Радвам се, че беше удължен срокът за обжалване на изравнителните сметки през тази година, защото много хора ги получиха със закъснение, а други изобщо не ги получиха.
Също така очаквам от директора на „Топлофикация – София“, който пое ангажимент лично да оправи начина, по който изглеждат съобщенията към фактури, да започне да изпраща фактури към софиянци и да спре с подвеждащата и неясна информация във фактурите. Надявам се това да стане в много кратък срок.
Социалните и трудовите права на хората. Ще поставя тук само един акцент – проблемът с пенсиите. В края на миналата и началото на тази година около 15 000 пенсионери в три подписки се обърнаха към мен, а също и към Вас, с настояване пенсиите да бъдат преизчислени. Има такава заявка, надявам се тя да бъде изпълнена, но бих искала да обърна внимание на още нещо.
Има проблем с необходимостта от това минималната пенсия да бъде изравнена поне с прага на бедност. В момента пенсията е 250 лв., прагът на бедността е 363 лв. Това означава, че има поне 100 лв. разлика и наистина хората възприемат този факт като крайно несправедлив по отношение на тях.
По отношение на трудовите права ще кажа, че законът, който приехте за промени по отношение на некоректните работодатели – да, работи добре. Всъщност близо 5 млн. лв. са изплатени на служители, на които работодателите не плащат заплати от фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя“. Смятам, че това е положително развитие.
Правата на хората с увреждания – сериозни проблеми. Миналата година започна работа Съветът за наблюдение към омбудсмана по Конвенцията за хората с уврежданията. От какво се оплакват хората с увреждания? Ами те се оплакват от проблеми с асистентската помощ – видя се и тази година, че имаше прекъсване на договорите, от социално-икономическата закрила, от достъпа до помощни средства и медицински изделия, от достъпността на средата, а също така се оплакват от липсата на заетост. Има приети квоти за работодателите. За съжаление, в тази пандемия хората нямат работа, но хората с увреждания са в изключително уязвима позиция, включително и хората с интелектуални затруднения. Въпреки квотите при работодателите – те или не се спазват, или не са достатъчни и хората с увреждания просто нямат достъп до работа.
Правото на здравеопазване, тук ще поставя един акцент – медицинските експертизи. Гражданите се оплакват от по-ниския процент на трайно намалена работоспособност, който получават след промените в начина на оценяване, в това, че не са справедливо оценени и всъщност се допуска граждани с действителни заболявания и увреждания да бъдат лишавани от социална подкрепа и права.
Важно е да бъдат предприети мерки заради сериозното забавяне при обжалването на експертизите. Около една година трае обжалването пред НЕЛК и още една, ако стигнат до съд. Това наистина ги забавя и нарушава техните права.
Казах за правото на образование. Ще кажа, че се радвам, че все пак беше приета препоръката на омбудсмана по отношение на четиригодишните и задължителната предучилищна. Много сериозна дискусия имаше при мен с двама министри – на образованието и на труда и социалната политика. Родителите зададоха своите въпроси, споделиха своите тревоги и беше взето решение да има тригодишен отлагателен срок, когато системата е готова. Противопоставям се на интегрираните матури. Смятам, че системата не е подготвена. Това ще натовари родителите финансово и децата психически с подготовка за изпити, които всъщност се извършват извън училището.
Накрая – правата на децата. Ще обърна внимание на правата на децата с увреждания и със специални образователни потребности. Смятам, че образователната система им е длъжник. Те не успяват достатъчно добре да се реализират и да получат помощ. Има проблем с насилието в училище и у дома, с качеството на резидентната грижа.
Какви са моите приоритети за тази година, която е почти към края си? Да, ясно е, социалните икономически права продължават да бъдат важни. Защитата на гражданите от монополите. Тук отново напомням – ВиК и Топлофикация. Защитата на гражданите от колекторските фирми и фирмите за бързи кредити и необходимостта от законодателно регулиране и ограничаване на произвола спрямо хората, особено сега – в ситуацията на пандемия.
И не на последно място бих искала да Ви информирам, че предложих законодателни промени към Министерството на правосъдието, които бяха приети. Надявам се в много скоро време този законопроект да влезе в Народното събрание. Предлагам мерки срещу домашното насилие. Домашното насилие не е само спрямо жени, то засяга и хора с увреждания, засяга възрастни хора, засяга деца. Но ще кажа, че миналата седмица една жена беше запалена и убита по особено жесток начин от своя приятел. По време на пандемията девет жени бяха убити в резултат на домашно насилие. Затова аз предлагам отпадане на системния характер на домашното насилие, системността се предполага. Предлагам ясно дефиниране на икономическото и психическото насилие, предлагам личните лекари да бъдат задължени да докладват тогава, когато има данни за насилие върху хора и също така да има задължителна терапия за насилниците.
Накрая – как да се свържете с омбудсмана. Вие добре знаете как да се свържете с мен, имате пряка връзка. Но ще кажа тук, че за мен е важно да имам връзка с Вас като народни представители, непрекъсната връзка, във всеки един случай, когато аз отправям към Вас препоръка, становище, информация. При мен има много информация за проблемите на хората и всеки път, когато я споделя с Вас, смятам, че заедно ние се приближаваме с поне една крачка по напред към решаване на проблемите на българските граждани. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема доцент Ковачева.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Гьоков, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Ковачева, уважаеми народни представители! Смятам, че институцията на омбудсмана се утвърди в българското общество, и това се дължи както на спецификата на живота в България – с много проблеми, с много нерешени въпроси, така и на работещите в институцията омбудсман – никак не е маловажно кои хора я оглавяват и кои работят в нея, за нейната визия в обществото. Тук останах с приятно впечатление, че институцията е сертифицирана или класифицирана от ООН, както ще да я наречем, и работи напълно по стандартите на Организацията на обединените нации. Не се съмнявам, че Народното събрание, както и Комисията по вероизповеданията и правата на човека ще дадат висока оценка на дейността на институцията омбудсман, защото те умело разпознават проблемите на хората и ги повдигат в публичното пространство.
Аз обаче не взех думата да хваля институцията омбудсман, защото тя наистина го заслужава, а да обърна внимание на председателя на Народното събрание, че проблемите, които се съдържат и в Доклада, и в дейността на институцията, касаят не само Комисията по вероизповеданията и правата на човека, а и няколко други комисии в Народното събрание, и да изразя недоумението си за това, че Докладът не е разпределен на тях, например Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите. Мисля, че няма комисия в Народното събрание, чиято дейност да е по-близка до тази на институцията омбудсман, защото при нас пристигат може би също такива жалби, каквито и при омбудсмана.
Другата комисия, която според мен би трябвало да разгледа Доклада, затова обръщам внимание на председателя на Народното събрание, е Комисията по труда, социалната и демографската политика. И от Доклада се видя, че гражданите имат най-много жалби заради проблеми в сферата на потребителските им права, на следващо място са трудовите и социалните им права.
В Доклада забелязах, че омбудсманът е отправил 367 препоръки и към институциите, и към Народното събрание, и към когото щете друг, насочени в сферата на трудовите и социалните права на гражданите. Би било редно и там да се разгледа този доклад, защото нали в Закона за омбудсмана сме записали, че освен народните представители, предложения за омбудсман, когато избираме такъв след свършване на мандата му, имат право и юридически лица с нестопанска цел? Какво по-добро от това с Доклада за дейността на институцията да се запознаят в Комисията, към която има Обществен съвет от неправителствени организации? Няма да продължавам в тази посока.
Доколкото мога да отправям препоръки, уважаема госпожо Председател на Народното събрание, Ви препоръчвам следващият доклад – за 2020 г., да бъде разпределен и на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Комисията по труда, социалната и демографската политика, а защо не и на другите комисии – мисля, че всички комисии в Народното събрание имат допирни точки с дейността на институцията омбудсман. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.
Ще Ви отговоря защо само на една комисия – защото Докладът е постъпил на 31 март, а знаете, че тогава бяхме в извънредно положение и имахме решение, когато постъпи доклад или всеки законопроект да бъде разглеждан само в една комисия, предвид мерките, които бяхме взели – причината единствено и само. Но това не е пречило на всеки един председател на комисия, който се интересува, вече е септември, да изиска от мен да бъде преразпределен, след като е изтекла тази мярка за COVID, която имахме в извънредното положение.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги?
Господин Недялков, заповядайте.
МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване ще бъде съвсем кратко, защото съм изключително впечатлен от Годишния доклад за работата на омбудсмана.
Нали, господин Симеонов – òмбудсман?
Заявявам, че такъв доклад може да бъде прочетен от всички народни представители и да бъде изучен, особено в ситуацията, след като част от колегите в Народното събрание внесоха Проект за Конституция, който орязваше правата на омбудсмана – да не забравяме този факт, който стесняваше тези права!
Докладът на доцент Ковачева като омбудсман съдържа в себе си ново разбиране към правата и свободите, които могат да бъдат развити, ако все пак се стигне до Велико народно събрание. Тя показва посоката, в която те могат да бъдат развити, а не да се преписват старите или утвърдените понятия в сегашната Конституция. Това – от една страна.
Второто е препоръка към омбудсмана. Ние знаем, че доцент Ковачева, дори преди да бъде омбудсман, работеше широко в сферата на борбата против корупционните явления. Имайки предвид ситуацията в страната, особената чувствителност на хората към корупционните явления, би трябвало да се засили вероятността голяма част от контактите, които има институцията на омбудсмана, които носят индикатори на корупция, да бъдат предавани на другите органи, които би трябвало да се занимават с тази тема. Защото самата доцент Ковачева казва, че корупцията – и малката, и голямата, разрушава икономическите, социалните и другите устои, и ги разрушава докрай.
Така че в следващия годишен доклад би трябвало да има и един такъв раздел – докъде институцията на омбудсмана е съдействала в тази борба с корупцията, колко от получените сигнали са с индикация за корупция в България. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Недялков.
Реплики? Не виждам.
Господин Петров, заповядайте за изказване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ (ОП): Благодаря, госпожо Председател.
Първо искам да обърна внимание и от тази трибуна да заявя, че инстанцията РЗИ – София, не си върши работата, защото няколко десетки народни представители, най-вече в лявата част, не изпълняват разпорежданията на министъра на здравеопазването, и то го правят демонстративно, защото техният президент им даде сигнала в самото начало за това, че правителството, неговата правилна политика по отношение на COVID-19 е глупава работа и че няма такъв вирус. Те продължават демонстративно, и това е нарочно. Трябва да се вземат мерки спрямо РЗИ – да се наложи на това РЗИ наказание за неизпълнение на задълженията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: По темата. Искам да обърна внимание точно на този доклад – на плачевното състояние на правата на децата с увреждания, защото няколко кресливи жени се представиха за представители на хората с увреждания в България и продължават да разиграват различни етюди… (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Петров, ще помоля – без квалификации.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: …като това е абсолютно във вреда на хората с увреждания.
Искам да обърна внимание на домовете за медико-социални грижи – има такива домове, които са крайно недостатъчни. По този начин се нарушават правата на родителите на деца, които имат нужда те да бъдат настанени в домове за медико-социални грижи за деца, тъй като там детето влиза с връзки. Това е недопустимо! Нарушават се правата не само на децата, но и на техните родители – те не могат да работят, не могат да бъдат социално включени!
Аз получих писма от директори на домове – когато тази Десислава Ризова, една от „Божков ТВ“, направи кариера от моето изказване, че домовете трябва да бъдат разширени – с благодарност, че повдигам този въпрос. Те са крайно недостатъчни.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че трябва да се разшири мрежата от тези центрове за деца с увреждания, които бяха създадени, след като се закриха масовите домове за деца в неравностойно положение.
Уважаеми народни представители, от 5500 деца в старите домове, в новите центрове намериха места 3500 – на 2000 деца не са им спазени правата, те са оставени ей така. Оставени са и родителите им да се занимават и да се справят сами.
От нашата Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове посетихме такъв един център – чудесен център в Кюстендил, в който са настанени два пъти повече деца, отколкото трябва.
И накрая нещо, което е много важно – то се отнася за правата на жените с мюсюлманско вероизповедание. За какво става дума? Става дума за това, че мои познати лекарки от Айтос споделят, че жените, младите момичета с мюсюлманско вероизповедание идват при тях с преводачи! Те не знаят български език. Затова искам омбудсманът специално да се занимае с правата и свободите – чуйте какво казвам – да се изследва какво е състоянието на правата и свободите на момичетата и младите жени с мюсюлманско вероизповедание и ако е наложително, да се докладва за резултатите в Народното събрание. Ние имаме въпиещо нарушение на права и свободи на български гражданки с мюсюлманско вероизповедание! (Оживление в ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Петров.
Реплика?
По начина на водене – заповядайте, госпожо Кръстева.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА (ДПС): Уважаема госпожо Председател, обръщам Ви внимание и правя бележка за това, че допуснахте в това наглед скучновато и нестройно изказване, което предхождаше моето, обидни квалификации срещу обществени групи, срещу медии и журналисти, срещу етническа група. Смятам, че е недостойно в това Народно събрание да бъдете толерантна към подобен тон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз направих забележка, госпожо Кръстева, ако обърнахте внимание.
ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА: Не се чу.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Направих забележка. Благодаря Ви.
Други изказвания, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Моля, квесторите, поканете народните представители в залата.
Ще прочета още веднъж Проекта за решение:
„Проект!
РЕШЕНИЕ по Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2019 г.
Народното събрание на основание чл. 84, т. 17 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 22, ал. 1 от Закона за омбудсмана
РЕШИ:
Приема Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2019 г.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 153 народни представители: за 152, против няма, въздържал се 1.
Докладът е приет.
Да благодарим на омбудсмана и екипа ѝ и да им пожелаем ползотворна работа!

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Колеги, само искам да Ви информирам във връзка с вчерашния Председателски съвет относно доклада на главния прокурор, че вчера съм провела разговор с него. Той ще има готовност и по възможност докладът да бъде внесен дори преди 8 октомври – така, както е написал в писмото. Така че в момента, в който постъпи докладът, веднага ще го разпределя на Комисията. Ще помоля госпожа Александрова да го гледа в много кратки срокове, за да може да влезе в залата. А вчера се разбрахме на Председателския съвет, че ако някоя от парламентарните групи реши, може да внесе и проект за решение за изслушване на прокурора за първото шестмесечие – за доклада, който ще внесе и за първото шестмесечие.
Продължаваме нататък.
С Доклада на Комисията по правни въпроси ще ни запознае госпожа Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подложите на гласуване допуск в залата на госпожа Петя Тянкова – началник на кабинета на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 139 народни представители: за 125, против 1, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля, поканете госта в залата.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха госпожа Петя Тянкова – началник на кабинета на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, и госпожа Ралица Илкова – преподавател по наказателно право и участник в работната група по Законопроекта.
От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Тянкова, която посочи, че с него се създават ефективни правни гаранции за правото на защита на гражданите в извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, като се предвижда обжалваемост на всички актове, които могат да засегнат правата и интересите както на нарушителите, така и на собствениците на вещи, отнети в полза на държавата.
Със Законопроекта се удължават сроковете за възражение срещу съставения акт и за оспорване на наказателните постановления от три на седем дни, съответно от седем на четиринадесет дни. Предлага се предупреждението при маловажен случай да се отправя в писмен вид, като същото ще подлежи на обжалване и протест, включително и на възобновяване.
Уеднаквява се режимът за пълнолетни и непълнолетни административнонаказателно отговорни извършители на нарушения, представляващи маловажен случай, и се урежда териториалната компетентност на наказващите органи при нарушения, извършени в киберпространството.
Прецизира се кръгът на лицата, които могат да искат отвод на наказващия орган, сроковете и реда за този отвод и се създава задължение за мотивиране на наложената административна санкция по отношение на вида и размера ѝ. Детайлизира се уредбата на реквизитите, които следва да съдържа резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство, реда за влизането ѝ в сила и възможността за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с резолюция.
Със Законопроекта се създава възможност за приключване на административнонаказателното производство със споразумение, разширява се кръгът на лицата, които могат да искат възобновяване на производството и се допълват основанията и сроковете за това възобновяване. Разширява се и кръгът на лицата, които могат да инициират тълкувателна практика на върховните съдебни инстанции, като се включват Министерският съвет, всички министри и колективни органи на власт, създадени със закон, в случаите когато имат правомощия по прилагане на съответния закон.
По Законопроекта са постъпили становища от Висшия адвокатски съвет и Адвокатско дружество „Лалова и партньори“.
В обсъждането на Законопроекта взеха участие народните представители Христиан Митев и Анна Александрова, които изразиха своята подкрепа за Законопроекта. Господин Митев посочи, че направените предложения са подходящи и навременни, но изрази съмнение относно генералната превенция и ефекта на предупреждението при маловажен случай.
В резултат на проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси с 13 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Доклад от Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30,
внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет на 23 юли 2020 г.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от госпожа Петя Тянкова – началник на кабинета на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи, която постави акцент върху основните промени в Закона.
Законопроектът предвижда при маловажен случай на нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, наказващият орган да не налага наказание на нарушителя, а да го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предлаганите промени предупреждението към нарушителя ще може да бъде отправяно само в писмена форма. Предвижда се предупреждението да подлежи на обжалване и протест, както и възможност производството, приключило с предупреждение, да подлежи на възобновяване.
Предлага се уредба на приспадането на времето, през което за същото нарушение наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, при изпълнение на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
Урежда се териториалната компетентност на наказващите органи при нарушения, извършени в киберпространството.
Допълва се уредбата относно случаите, в които лице с правомощие на актосъставител не следва да съставя акт за установяване на административно нарушение и относно отвода на наказващия орган, с ясни правила относно компетентния орган да състави акт за установяване на административно нарушение и да издаде наказателно постановление и сроковете, и реда, по които е необходимо наказващият орган да се отведе.
Предлага се осъвременяване и допълване на уредбата на резолюцията за прекратяване на административнонаказателното производство чрез изчерпателно посочване на основанията за прекратяване на производството, съдържанието на мотивираната резолюция, случаите, в които може да се оспорва, и реда за оспорването ѝ, както и правомощията на наказващия орган при отмяна на резолюцията от съда.
Регламентира се задължението на наказващия орган да изложи мотиви по отношение на вида и размера на наложените административни наказания. Регламентира се и споразумението в общия административен закон, като се очаква това да допринесе да се ускори административнонаказателното производство, да се облекчи и ускори процедурата по събиране на държавните вземания със санкционен произход, да се облекчи процесът на доказване за наказващия орган и да се разтовари съдебната система от твърде големия брой дела от административнонаказателен характер.
Предлага се удължаване на срока за депозиране на възражение срещу съставения акт за установяване на административно нарушение от три на седем дни, както и този за оспорване на наказателните постановления и другите подлежащи на оспорване актове на наказващия орган – от седем на четиринадесет дни, с оглед да се даде възможност на гражданите да организират ефективно защитата си.
Предвижда се осъвременяване на уредбата на съдебния контрол върху законосъобразността на санкционните актове на администрацията чрез изрична уредба на правомощията на районния съд в производството по Закона за административните нарушения и наказания и регламентация на съкратено съдебно производство. Предлага се и осъвременяване на института на възобновяване на административнонаказателното производство чрез прецизиране на подлежащите на възобновяване актове, разширяване на кръга лица, които могат да искат възобновяване на производството, допълване и прецизиране на основанията за възобновяване и сроковете за това, както и уредба на правомощията на Административния съд в производството по възобновяване.
Предвидена е уредба на правните последици при преобразуване на юридическо лице в хода на административнонаказателното производство, образувано срещу това лице в случаите, когато е допуснало неизпълнение на задължение към държавата или община.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Откривам разискванията.
Господин Митев, след това господин Попов.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Всъщност този законопроект беше доста дълго чакан, отдавна се говореше за основна и дълбока реформа в административнонаказателното производство. Още в миналия мандат и в началото на този имаше работни групи дори за кодификация, със създаване на кодекс за административните нарушения и наказания. Слава богу, най-накрая, поне в края на този мандат на Народното събрание, имаме Законопроект, който се опитва да реши натрупани с години проблеми в административнонаказателната дейност.
Знаете, този закон е приет още 1969 г. и въпреки многобройните изменения и допълнения и до този момент има доста несъвършенства, което пречи за осъществяване на ефективна наказателна политика в административната област. (Шум и реплики.)
Аз няма да изброявам достиженията на Законопроекта. Ясно е, че е положен доста усилен и голям по обем труд за изготвянето му. Ще се спра само на част от основните положения, които имат значение за административнонаказателната дейност за защита правата и интересите на гражданите. (Шум и реплики.) Безспорно достижение на този законопроект е увеличаването на срока…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата!
ХРИСТИАН МИТЕВ: …за възражение срещу акта за установяване на административно нарушение от три до седем дни. Досега и към момента практиката е такава, че в тези три дни гражданинът обикновено посочва само, че не е извършил нарушението, без да може да изложи мотиви, без да може обосновано да защити тезата си, че не е извършил административно нарушение, и практически се получава едно изключително формално производство.
На база на тази формална констатация административнонаказващият орган в повечето случаи издава наказателно постановление, вместо да преосмисли дали действително имаме извършено административно нарушение и съответно дали е необходимо да бъде издавано наказателно постановление и да се разходва ресурс на държавата по провеждане на административнонаказателното производство. Нещо повече, за тези три дни трудно може гражданинът да ангажира адвокат и съответно да получи качествена правна помощ и защита на своите права и законни интереси. По подобен начин стои въпросът за оспорване на наказателното постановление със сега съществуващия 7-дневен срок, който ще бъде удължен на 14 дни и който няма как да не бъде подкрепен.
Добра е и промяната, въвеждаща, както в наказателния процес, така и в административнонаказателното производство, възможността за сключване на споразумения, като се прилагат съответно част от правилата на НПК и разрешенията, които там са намерили място, по отношение обаче вече не на наказателния процес, а на административното наказване.
Що се отнася до една от основните промени, а именно подробната регламентация на предупреждението с въвеждане на задължителна писмена форма, принципно това е една добра стъпка, но аз имам известни опасения по отношение на това времево ограничение до едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението съответно само в този срок да бъде лимитиран този институт. Смятам, че срокът не е достатъчен. Би трябвало да се мисли по-скоро за двегодишен срок, тъй като ние ще постигнем успех по отношение на индивидуалната превенция на лицето, извършило административно нарушение, обаче оставяме генералната превенция.
Какъв сигнал даваме сега на обществото? Значи, Вие може да извършите едно административно нарушение по закона Хикс, минава една година и практически сте реабилитиран. Тоест няма никакъв проблем, всяка година може да извършвате по едно нарушение. И тук възможността за оспорване, включително и за възобновяване на процедурата по разпореждане според мен не е достатъчна гаранция, така че да може да има някакъв ограничителен или превъзпитателен ефект върху обществото като цяло, а не само по отношение на нарушителя.
Смятам, че нарушение, извършено не в едногодишен, а в двегодишен срок, ще осъществи в много по-голяма степен целите не само на индивидуалната, но и на генералната превенция и едва след изтичането на този срок да може да се прилага отново този институт на предупреждението.
И накрая е посочено в Законопроекта като една от целите му: „ускоряване на събирането на публични държавни вземания, произтичащи от влезли в сила санкционни актове на администрацията, чрез отстъпки за санкционираните лица, в случай че заплатят доброволно наложените им санкции в срока на обжалване“.
Да, това е една позитивна стъпка, но за да можем практически да осъществяваме ефективна наказателна политика, това не е достатъчно особено за онези нарушители, които нямат доходи и имущество. Именно затова ние от „Обединени патриоти“ предложихме и беше приет Законопроектът за изменение и допълнение именно на Закона за административните нарушения и наказания, който се надявам да бъде обединен с този законопроект. Предполагам, ще бъде подкрепен от пленарната зала в общ, в който даваме разрешение именно на този проблем, за да не се стига до това да се налагат глоби на лица, които нямат имущество и никога няма да платят тези глоби, съответно да бламират по този начин административнонаказателната политика на държавата. Ние предложихме в този законопроект въвеждане на ново административно наказание „общественополезен труд“.
Аз смятам, че с обединяването на тези два законопроекта в общ законопроект ще се постигнат, включително, и целите, които са изписани в мотивите на Законопроекта, който гледаме в момента, а и ще доведат като цяло до една ефективна административнонаказателна политика на държавата. Благодаря. Надявам се да подкрепите Законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Митев.
Има ли реплики към изказването на господин Митев? Не виждам.
Господин Попов, заповядайте.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, аз разбирам замисъла на Законопроекта, но си мисля, че дълбоко е сбъркан самият запис в него. Защо? Защото, от една страна, имаме маловажен случай. Кой случай обаче е маловажен, какви са точно критериите? Това не е описано в Закона, което създава възможност за абсолютно разнородна практика от наказващите органи в страната.
Ето какво е записано в Закона: „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед липсата или незначителността на вредните последици – коя е тази незначителност на вредните последици и кой преценява, това не е описано – или с оглед на други смекчаващи обстоятелства“?
Ами смекчаващи обстоятелства – наказващият орган, да речем, в Бургас може да прецени, че са налице при еднородни случаи, еднакви, във Видин, да речем, може да прецени, че не са налице. Това създава разнородна практика. По-надолу е описано, че в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължението от съответния вид трябва да преценява по-ниска степен на обществена опасност.
Степента на обществена опасност – тя затова се описва в закон, и съответното деяние дали е с висока степен на обществена опасност, това се вижда от предвидените в Закона санкции. Предвидените в Закона са санкции за дееца на това деяние, което е с обществена опасност – било то по-висока или съответно по-ниска, тоест, какво се създава в този закон? От една страна, възможност за разнородна практика и несъразмерност между санкцията, защото в Закона е предвидено, въпреки че се налагат само предупреждения на дееца, има възможност за отнемане на вещи в полза на държавата и за разпореждане от нейна страна, и то не само на вещи на дееца, а и на вещи на трето лице.
Това мисля, че ще създаде доста голяма диспропорция между степента на обществена опасност и санкцията на практика, защото отнемането на вещи по същество е санкция. Каквото и да се пише тук в мотивите, това на практика е санкция, и то санкция с възможност да се наложи и на трето лице. Дори при обжалването пред съд на съответния административен акт, с който са наложени тези санкции, вредоносните последици вече са настъпили. При отмяната на този административен акт от съда, вредоносните последици за дееца, ако се окаже, че той не е изпълнил критериите, съставомерността на определеното деяние или пък за трето лице, те вече ще са настъпили. Голяма работа, че съдът ще ги отмени. Тоест, от една страна, имаме маловажен случай, предупреждение и, от друга страна, висока степен на санкция – отнемане в полза на държавата и възможност от нейна страна да се разпорежда с вещи и на трети лица.
Затова си мисля, че този закон, както казах и в началото – разбирам духа, разбирам замисъла, но си мисля, че той е порочно записан с дълбоки вътрешни противоречия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплики към изказването на господин Попов има ли? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма.
Закривам разискванията.
Пристъпваме към гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 002-01-30, внесен от Министерския съвет.
Гласували 103 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 32.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ.
Вносител – Министерският съвет на 7 август 2020 г.
Докладът по Законопроекта на Комисията по икономическа политика и туризъм ще представи господин Петър Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 9 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия, № 002-01-33.
На заседанието присъства Стамен Янев – заместник-министър на икономиката, който представи Законопроекта.“ (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина и проявете уважение към докладчика!
Госпожо Стоянова, прекратете този разговор.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Според вносителя целта на предложения законопроект е да осигури прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2019/1150 и изпълнението на определените с него задължения на търговците, както и установяване на национално ниво на правилата и мерките, приложими при нарушаване разпоредбите на Регламента.
Със Законопроекта се предлагат изменения и допълнения за уреждане на последиците от неизпълнението на задълженията на доставчиците на посреднически онлайн услуги и доставчиците на онлайн тьрсачки да носят отговорност за нарушаване на изискванията на Регламент (ЕС) 2019/1150.
Регламентът въвежда набор от задължителни правила за доставчиците на посреднически онлайн услуги, които включват:
По отношение на нелоялните търговски практики:
- изисквания към общите условия на доставчиците на посреднически онлайн услуги;
- правила и срокове при ограничаване, спиране и прекратяване на услуги към даден бизнес ползвател;
- изисквания, свързани със специфичните договорни условия.
По отношение на извънсъдебното уреждане на спорове:
- задължение за осигуряване на вътрешна система за разглеждане на жалби;
- задължения и правила, свързани с медиацията.
Регламент (ЕС) 2019/1150 е пряко приложим, като всяка държава членка трябва да гарантира неговото ефективно и адекватно прилагане, като на национално ниво установи правилата, с които се определят мерките, приложими при нарушаване разпоредбите на Регламента.
Предлаганите промени ще засегнат всички доставчици на посреднически онлайн услуги, всички доставчици на онлайн търсачки, всички бизнес ползватели на услуги, предоставяни от доставчици на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки. Малките предприятия, доставчици на посреднически онлайн услуги, са освободени от създаването на вътрешни системи за разглеждане на жалби и от необходимостта от посочване на медиатори в общите условия.
Според вносителя Законопроектът няма да доведе до допълнителни разходи за държавния бюджет.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и справки, изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След гласуване с резултати 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател, само Вашата комисия може да предостави такива безспорни резултати.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната търговия, № 002-01-33, внесен от Министерския съвет на 7 август 2020 г.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към последната точка от дневния ред за днес:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕЗЕРВА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител – Министерският съвет на 17 август 2020 г.
Доклад на Комисията по отбрана – господин Попов.
Генерал Попов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по отбрана относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република
България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет
на 17 август 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 17 септември 2020 г., Комисията по отбрана разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България.
Присъстваха: заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Евтимов, постоянният секретар Антон Ластарджиев и парламентарният секретар Ваня Деневска.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министър Запрянов.“ (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинете, господин Полихронов, не съм дал думата на Вас. Дал съм думата на генерал Попов.
ДОКЛАДЧИК КОНСТАНТИН ПОПОВ: „В тях той посочи, че със Законопроекта се създава възможност за изпълнение на срочна служба в доброволния резерв, като всеки български гражданин до 40 г., по негово желание и при условие че отговаря на изискванията на Закона, може да служи във въоръжените сили за срок до 6 (шест) месеца. С увеличаване броя на български граждани с военна подготовка ще се подобри възможността за попълване на запаса на въоръжените сили. Открива се и възможност за по-гъвкав подход и разширяване на обучението на българските граждани в етапите на средното образование за придобиване на умения, свързани със защитата на родината, с оцеляване при кризи от военен характер, както и за усвояване на знания за мисиите и задачите на въоръжените сили. Ще се увеличат и възможностите на въоръжените сили за комплектуване на контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната, с необходимите специалисти, изпълняващи договор за служба в доброволния резерв.
Предложено е и увеличаване на годините за водене на отчет на запасните, с което ще се подобрят мобилизационните способности на страната и ще се повиши готовността на въоръжените сили за защита на Отечеството чрез ефективно използване на тези български граждани съобразно специфичната им подготовка. Доброволните резервисти ще може да се използват по-ефективно за срока на договора чрез въвеждане на изискване от 2 години до навършване на пределна възраст за прием на служба в доброволния резерв. Работодателите, от своя страна, ще имат възможност да запазват персонала си, като осигуряват неплатен отпуск на работниците/служителите си и им позволяват да преминат срочна служба в доброволния резерв.
Изказаха се народните представители Христо Гаджев, Валентин Радев, Николай Цонков и Симеон Симеонов.
Народният представител Христо Гаджев изрази подкрепа за предложените изменения, част от които променят досегашния модел на окомплектоване на доброволния резерв, и призова за нов поглед към часовете по военно обучение в средните училища с цел приобщаване на част от младежите към бъдеща реализация във въоръжените сили и Българската армия.
Народният представител Валентин Радев изрази подкрепа за Законопроекта и изтъкна, че десет години след въвеждането на Закона за резерва това е начин да се търси ефективност с развитие на нови форми за окомплектоване и създаване на допълнителен контингент от граждани с военна подготовка за защита на Отечеството.
Народният представител Николай Цонков посочи, че депутатите от парламентарната група на „БСП за България“ – членове на Комисията по отбрана, ще се въздържат от подкрепа на Законопроекта. Според него е направен опит проблемите с некомплекта на Българската армия да бъдат решавани чрез създаване на нов вид служба в доброволния резерв, а не със създаване на условия за директен прием на повече кандидати за служба в редовната армия.
Народният представител Симеон Симеонов изрази подкрепа за Законопроекта, като изтъкна, че мерките са крайно наложителни за справяне с некомплекта, но за реализиране на намеренията е особено важно финансовото осигуряване на предвидените дейности.
В заключение, председателят на Комисията по отбрана Константин Попов благодари за съдържателната дискусия, посочи Законопроекта като неразделна част от усилията на управляващото мнозинство и Министерството на отбраната за усъвършенстване на отбранителната политика и изрази очакванията за постигане на практически резултати при неговата реализация след окончателното му приемане.
На проведеното гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Попов.
Следващия път внимавайте с каква карта идвате тук.
Доклад на Комисията по труда, социалната и демографската политика ще изнесе господин Хасан Адемов – председател на Комисията.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение
на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България с вносител Министерския съвет
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 16 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
На заседанието присъстваха генерал Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната, Елена Маркова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност в отбраната“, Любомир Михайлов – директор на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ в Министерството на отбраната.
Законопроектът беше представен от генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-министър на отбраната.
Със Законопроекта се предлагат промени, свързани с реализирането на две основни цели, а именно: подобряване окомплектоването на военните формирования и подобряване на окомплектоването на военните формирования с резервисти.
Според вносителите на Законопроекта първата цел ще бъде постигната чрез:
- Въвеждане на срочна служба в доброволния резерв с продължителност до 6 месеца, чрез която ще се окомплектоват военните формирования с резервисти и със запасни.
За преодоляване на посоченото се предлага замяна на досегашните форми на провеждане на начална и специална военна подготовка на българските граждани чрез участие в курсове със създаване на законова регламентация на нов вид служба в доброволния резерв, а именно: срочна служба на доброволен принцип, която да обхваща период от време до 6 месеца, през който пълнолетен български гражданин преминава начална и специална военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервист. За времето на изпълнение на договора за срочна служба в доброволния резерв резервистьт ще е със статус на военнослужещ с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност, с изключение на правата по чл. 224, ал. 1, т. 1, чл. 226, чл. 226б, чл. 226в, чл. 226г и чл. 226з, както и на ограниченията по чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той ще получава възнаграждение, съответстващо на заеманата длъжност и присвоеното му военно звание. За времето на отсъствието му от работа – в случай че е налице трудово или служебно правоотношение, се предвижда ползване на неплатен отпуск, в това число деня за отиването и връщането, по аналогия на регламентацията на активната служба в доброволния резерв. Финансовото осигуряване на срочната служба в доброволния резерв ще бъде изцяло за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
- Регламентиране на възможността за обучение на учениците за защита на Отечеството в рамките на не по-малко от десет учебни часа от определените часове на класа по време на средното им образование, както и допълнителното обучение извън тези часове, което би могло да се осъществява в избираеми и/или факултативни учебни часове.
- Регламентиране в подзаконов нормативен акт на Министерския съвет на дейностите на областните управители и кметовете на общини по осигуряване оповестяването и доставянето на запасни и техника-запас, свързани с мобилизационното развръщане на военни формирования от въоръжените сили.
- Регламентиране на пределната възраст за служба в запаса на лицата, прекратили служебните си правоотношения със структури по чл. 50, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Втората цел на Законопроекта ще бъде постигната чрез подготовка на българските граждани за защита на Отечеството, регламентирана със Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
Тази подготовка ще бъде постигната, като се:
- въведе срочната служба в доброволния резерв;
- регламентира осигуряването на неплатен служебен отпуск и защита от прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на българските граждани, изпълняващи срочна служба в доброволния резерв от страна на работодателя/органа по назначаването им, освен при закриване на предприятието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда или закриване на администрацията по чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител;
- осигури възможност за попълване на длъжности, изискващи медицинско образование в контингентите, участващи в мисии или операции извън територията на страната;
- прекрати възможността за сключване на договори за доброволния резерв с лица, назначени по трудово/служебно правоотношение, в структурите по чл. 50, ал. 2 от ЗОВСРБ;
- въведе ограничение за сключване на договор за служба в доброволния резерв по отношение възрастта на кандидатите;
- даде възможност на български граждани, назначени по трудово или служебно правоотношение в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, да кандидатстват за служба в доброволния резерв за срока на участие в мисия или операция извън територията на страната.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 12 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Адемов.
Откривам разискванията.
Господин Цонков ли е първият?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители! Взимам отношение по така представения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
Бих искал да започна моето аргументиране с една ретроспекция защо ще се въздържим от този законопроект. През 2011 г. при първото правителство на Бойко Борисов беше направена сериозна реорганизация на Българската армия и беше въведен така наречения Единен комплект за мирно и военно време. Според мен това е една от основните причини, за да стигнем днес до така предложените промени, с които се прави опит да се решат една част от проблемите, натрупани през последните десет години, и то не само в доброволния резерв, говорейки конкретно за този законопроект, а и изцяло за Българската армия и с основния проблем, свързан с недостига на личен състав за Българската армия.
Смятам обаче, че преди да обсъждаме доброволния резерв и да решаваме проблемите, които са видими в Закона за резерва, ние трябва да се опитаме да решаваме тежкия проблем, който виждаме, че постоянно се задълбочава с некомплекта на Българската армия. Неведнъж сме казвали, че трябва да се съсредоточим върху социалните условия, да подобрим социалния пакет. Виждаме, че се работи в посока за подобряване на финансовите условия и конкретно възнагражденията на българските военнослужещи, но очевидно това не е достатъчно, за да решим недостига на личен състав за Българската армия. В този контекст разглеждаме и днешния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва.
Ще Ви припомня, че миналата година вървеше една кампания „Бъди войник“, която ние от „БСП за България“ смятаме, че не доведе до кой знае колко удовлетворителни резултати, за съжаление, не предизвика голям интерес. Не виждаме чувствително увеличение на желаещите да се запишат за военнослужещи, разбира се, предимно от младото население на България. Не е тайна, че сме в достатъчно сериозна демографска криза, да не кажа нещо по-силно, което също отчитаме, че оказва влияние на този недокомплект, който съществува и се е натрупал в Българската армия. Но не смятаме, че с действия, които не са право в целта, а са странични решения, говорейки за доброволния резерв, ние ще постигнем кой знае какви резултати. Хубаво е първо да се съсредоточим върху решаването на некомплекта в Българската армия, преди да решим доброволния резерв, който очевидно изцяло касае по-скоро желанието и осъзнаването на всеки един български гражданин – защитата на Отечеството като основно конституционно задължение. Но това е една по-голяма тема, която само маркирам.
Няма как да подкрепим подобни промени, които всъщност смятаме, че няма да доведат до нищо. По-скоро отново виждаме имитиране на дейност. Опитваме се да решаваме натрупаните проблеми, без да влизаме в дълбочина и се опитваме да се борим с последствията преди да погледнем из основа на проблемите и да търсим там решението.
Още нещо, което ни прави впечатление, е, че до края на годината би следвало да приключи Стратегическият преглед на отбраната. Това означава, че след приключването му ще знаем реалното състояние на сектор „Отбрана“, на Българската армия. И е логично и естествено, когато приключи Стратегическия преглед на базата на констатациите на проблемите, които са идентифицирани, да предложим цялостни реформи, промени в този сектор и наистина да се опитаме да започнем решаването на тези проблеми, които са се натрупали.
Ето защо смятаме, че този законопроект е преждевременно внесен. Не знам защо се бърза, лично аз нямам обяснение. Нека да припомня на всички народни представители, че Законът за резерва на въоръжените сили на Република България е приет 2012 г., тоест вече 8 години се прилага, но на практика той е неработещ. За това говори едно важно красноречиво доказателство – 13% е окомплектоването на доброволния резерв, тоест той наброява 3000 души, от които реално са заети 450 – 460, което означава, че за 8 години очевидно имаме безидейност, липса на достатъчно компетенции в част от ръководството да намери начин, по който да решат този проблем с доброволния резерв.
И пак казвам: тази структура – единна, мирна, военновременна, която беше създадена, доведе всъщност до тези резултати. Затова бих искал отново да си помислите дали това е най-правилното решение, дали това са най-правилните мерки, които да се вземат, за решаване на цялостното окомплектоване на Българската армия.
Нещо друго, което прави впечатление. Аз трудно мога да си обясня и да разбера понятието „срочна служба в доброволния резерв“, което се въвежда. Със сигурност няма да доведе до кой знае какви резултати. И една от причините е, че няма достатъчно стимули, които са заложени, за да предизвикаме, да провокираме интереса и да се запишат достатъчно резервисти, за да попълним тези 3000 бройки, които са заложени в доброволния резерв.
На второ място, необходимо е да се прецизират също така и текстовете, свързани с отношенията между държавата, Министерството на отбраната, резервистите и работодателите. Там няма достатъчно финансови и административни стимули, което означава, че тези промени, които се въвеждат, по-скоро ще бъдат отново имитация и неработещи. Резултатът ще бъде почти нулев. Казвам Ви го отсега. Дано не съм лош пророк.
Единственото, което на нас ни прави добро впечатление, е опитът да се възстанови военната подготовка и обучение в училищата в девети и десети клас, но там също трябва да се прецизират текстовете. Хубаво е да се наблегне в тази посока, за да създадем по-траен интерес в подрастващите, в младите и от млади още в училищата да успяваме все пак да набираме потенциални военнослужещи.
Друг проблем, който в момента според нас съществува, е функционирането на Централното военно окръжие, но проблемът не е дали има една юридическа правосубектност, а в самия начин на работа, защото Централното военно окръжие не е реорганизирано, за да работи в условия на професионална армия, което има значение в случая, когато говорим за набиране и на резервисти.
Не бих искал да задавам въпроси, а и няма кой тук да отговори от Министерството на отбраната дали имаме и налична, достоверна, актуална информация за всички, които са резервисти и в запаса, защото това също е голям проблем, а не виждам в този законопроект по никакъв начин да се отваря дори тази тема и да се работи в тази посока.
След всички тези аргументи, които изложих, отново казвам, че ние от „БСП за България“ ще се въздържим, няма да подкрепим на първо четене така предложения ни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Добър опит, заигравате се малко дори с патриотични теми, но тези промени няма да сработят. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики към изказването на господин Цонков?
Господин Манушев, заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Цонков, доста сериозно изказване направихте, около десет минути, но тъй като гледаме на първо гласуване този законопроект, важна е идеята и защо той е предложен.
Вие казахте, че Законът за резерва се прие в 2012 г. Оттогава изминаха осем години и най-сериозният проблем, който възникна, е попълването на военновременните формирования на Българската армия, тъй като запасняците станаха на възраст и започнаха да излизат от резерва. Главната идея на този законопроект е да се запълни военновременният състав на нашите поделения, което е гласувало това Народно събрание. А косвените резултати, за които Вие говорихте най-много – за попълване на некомплекта на Българската армия, с този законопроект те да бъдат запълнени и се надяваме да окаже въздействие и за попълването на постоянния резерв и на поделенията, които са действащи сега в Българската армия. Така че идеята на Законопроекта е друга, а не това, което говорихте десет минути. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Манушев.
Втора реплика – господин Миков, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Цонков, Вашата група все пак прави добра стъпка, че се въздържа да подкрепи този закон. Очевидно не сте против тези начинания. Но аз вземам реплика да Ви кажа, че не сте прав по отношение на аргумента Ви, свързан с процесите в нашите въоръжени сили, свързани с некомплекта. Всички неизкушени наблюдатели, а и статистиката и процесите, свързани с конкурсите за военнослужещи, показват нарастващ интерес към службата в армията. Очевидно в последните две години броят на постъпилите във въоръжените сили превишава броя на напусналите. В момента текат конкурси във въоръжените ни сили. Там броят на кандидатите далеч превишава броя на местата, за които се кандидатства. Така че този процес е обратен на това, което Вие твърдите. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михов.
Трета реплика има ли? Не виждам желаещи.
За дуплика – господин Цонков, заповядайте.
НИКОЛАЙ ЦОНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Манушев, ще кажа едно изречение като дуплика на Вашата реплика. След като няма достатъчно желаещи, с това опонирам и на господин Михов, и не можем да попълним редиците на Българската армия с военнослужещи, надали ще успеем да попълним и доброволния резерв. Най-същественото, което се въвежда – срочна служба във военния резерв, както казах, няма достатъчно стимули, за да може да реши този проблем и да се попълнят редиците с резервисти. Говорим за 3000 души. Вие знаете, че некомплектът в Българската армия е около 6000 души. Една голяма част, разбира се, и в доброволния резерв, който влиза в тази численост.
След като няма достатъчно военнослужещи, които срещу заплата да се вливат в редиците на Българската армия, срещу минимални социални и финансови условия едва ли ще дойдат в доброволния резерв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Цонков.
Има ли други изказвания по Законопроекта?
Господин Попов, заповядайте.
КОНСТАНТИН ПОПОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, ще започна оттам, откъдето завърши дискусията. За съжаление, нито в България, нито някъде по света е открит философският камък, където с един законопроект, да решиш абсолютно всички проблеми и да създадеш най-мощната армия. Затова има различни актове, включително ще гледаме скоро бюджета, надяваме се, че ще ни подкрепите там, в това отношение. Правиха се промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, в Закона за военното разузнаване и така нататък. Това е цял комплект от предложения, които имат една цел, разбира се.
Ще направя кратка ретроспекция, защото ми се струва важно да знаем причините защо се стигна дотам.
Първо, през 2008 г. се промени начинът на окомплектоване на Българската армия. Минахме към професионална армия. Малко прибързано според мен тогава военното ръководство не беше просто съгласно, защото не беше обмислен в цялост. Тогава не бяха обмислени въпросите и за резерва, и за запаса.
Едва в 2012 г. се прие Законът за резерва, но тогава обстоятелствата бяха малко по-различни. Не казвам, че е добър закон или съвършен, но обстоятелствата бяха такива. Първо, беше икономическа криза – трудно се намираха финансови ресурси за армията като цяло, камо ли за резерва.
Второ, което е не по-малко важно, тогава усилията и в България, и в нашите съюзници, бяха насочени към това да се подготвят формирования за мисии зад граница. Това беше приоритет. Сега приоритетите се смениха. Първо, гледаме нашата отбрана и това е приоритет. Второ, вече имаме финансов ресурс, който можем да заделим, за да доразвием системата на резерва.
Каква е целта на промените на този закон? Първо, разбира се, да се засили резервът. Второ, да се създадат по-добри условия, да може да има повече кандидати за кадрова военна служба, да се повиши нивото на подготовка, на образование, бих добавил, и възпитание на младите хора и създаване на отношение към въпросите за отбраната с преподаване в средните училища, с новите възможности на висшите учебни заведения, които се дават в този закон.
Какво всъщност прави този закон? Ще се опитам да бъда кратък, за да не отнемам много от времето Ви. Това, което правим, е, че досега съществуваше системата на резерв, който се състои от две части – доброволен резерв и мобилизация.
Тази първа част – доброволният резерв, се състои досега от два компонента: резерв на активна служба и доброволен резерв на разположение за активна служба. Сега правим още едно допълнение за срочната служба към този първи компонент.
Какво представлява това? Какви са амбициите на Министерството на отбраната? Това означава два пъти в годината по 300 човека да преминават такава подготовка за шест месеца, като първите три месеца са първоначална подготовка, специализирана подготовка и следващите три месеца могат да отидат и във военните формирования.
Министерството на отбраната каза, че е извършило достатъчно анализи, достатъчно оценки и това е постижимо. Ще има и осигурен бюджет от Министерството на отбраната. Тези хора ще получават заплата за звание и длъжност и няма да участват в конкурс, ако искат да бъдат кадрови военнослужещи.
В този закон се засягат и малко по-широк кръг неща, както споменахте и Вие, взаимоотношенията с работодатели, увеличаване правата и задълженията на областни управители, на общински кметове. Да, дава се повече възможност на Централното военно окръжие да върши своята дейност. Има нови отношения и в системата за образованието където, пак казвам, основното, акцентът е възпитание и повишаване на знанията и желанието да се постъпи на служба в Българската армия.
Има и много други неща, които не искам да споделям тук, защото те са ясно изписани, но в края на краищата това, което е написано, съответства на целите, които са поставени, и води в правилна посока на желанието на всички нас наистина да градим по-добри, по-пълноценни отбранителни способности, отговарящи на изискванията – да можем да реагираме правилно в кризи от невоенен и военен характер.
Смятам, че в това отношение Законопроектът е добър. Разбира се, на второ четене предложения могат да постъпят и ако са целесъобразни и залата реши, може да ги гласуваме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Попов.
Реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Милев, за изказване.
КОЛЬО МИЛЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Оказа се, че най-хубавото на промените, които се внасят в Закона за резерва на въоръжените сили на Българската армия, е, че ние може да изразим свободно пред целия български народ своите виждания по отношение на въоръжените сили на Република България.
Аз не се присъединявам към вижданията, че едва ли не този закон ще внесе някакви промени или предложения за промени в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, тъй като никой – както в Министерството на отбраната, така и в Щаба на отбраната, в момента реално не се занимава с тези въпроси. Както виждаме, в Закона се предлага те да се прехвърлят на Централното военно окръжие, едва ли не то да стане и второстепенен разпоредител с държавни средства и едва ли не да има ранг и на вид въоръжени сили, което е несериозно. Министерството на отбраната и Щабът на отбраната бягат от отговорности. За да се стигне до подготовка, преподготовка, поддържане на доброволен и постоянен резерв, мобилизация, трябва да има някой, който да поддържа постоянна връзка с тези, които са във военните формирования. Ние допуснахме термина „определени военни формирования“, които да попълнят резерва, което всички го приемат, че не е правилно и пак си остава в тези предложения, а не това, което се знае от всички – военни формирования. За последните пет години само 70 души са преминали такава подготовка. Седемдесет души! Без някакви проучвания да ни предостави Министерството на отбраната, Щабът на отбраната за това, което ще се получи след тези предложения, а не някакви анализи, които са правени на тъмно или от военните специалисти, дори и цивилни, без да се знаят реалните възможности. Защото в България в момента нямаме контингент от млади хора, които да изявяват желание да се подготвят, дори и да служат в армията. Поради тази причина много държави на Запад, а и в САЩ и Канада вече правят промени в своите виждания за службата и за попълването на въоръжените сили, а ние продължаваме с промяна на формулировки, на структури и така нататък. Даже вменяваме в дълг на президента и на председателя на Народното събрание те да привеждат въоръжените сили в по-високи степени на бойна готовност. Едва ли не вкарваме вече и извънредното положение с COVID-19 – при съмнителни ситуации да може да се предлага повишаването на готовността на Българската армия в по-високи степени на бойна готовност.
Тук се говори за кметовете и областните управители. Хубаво е, че са записали, но тази структура в момента не работи. Докато Министерството на отбраната, Щабът на отбраната не се вземат в ръце и лично те да управляват този процес до края, няма да се получи нищо. Това е моето мнение.
Другото е, говорим тук, че пари има. Няма пари! Не може за сметка на бюджета на Министерството на отбраната да се правят такива, бих казал, промени, които няма да доведат до нищо. Знаете как оформяме бюджета – по списъчния състав, а не по щатния състав. Затова няма пари в Министерството на отбраната. В предложението също така се казва, че това няма да доведе до финансово въздействие на бюджета на Република България. Не е вярно това! Ние трябва да отделим пари за Българската армия именно в тази посока.
Считам, че промените, които се предлагат, са козметични, неработещи в момента и затова от парламентарната група „БСП за България“ на този етап ще се въздържим. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Милев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Милев? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Вангелов.
БОРИС ВАНГЕЛОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, мислех да не се изказвам, но все пак нихилизмът на колегите от БСП, когато става въпрос за отбраната, ми идва малко в повече. Вие чухте много неверни твърдения. Например, че няма желаещи за кадрова служба. Ще Ви кажа, че наскоро бе проведен конкурс за 100 места във Военноморските сили, където кандидатстваха 500 човека. След пресяване на годността им са останали 300 човека за 100 места. Ако това е липса на интерес, здраве му кажи.
Другото, което е: криво да седим – право да си говорим. Истината е, че това политическо ръководство на сегашното министерство, това е факт, за първи път обърна тенденцията. Ние вече нямаме бягство от армията. Престижът на армията стана много висок, хората вече гледат по друг начин на воинската професия. Тук постоянно чувахме нихилистични твърдения, които винаги да кажат как нещата не са добре, как нищо не е добре, как само БСП може да ги направи добре, само че това се разминава с фактите.
За резерва. Това е много правилно предложение, което сега правим като законопроект, защото, които сме служили в армията, ставаме все по-възрастни и по-възрастни и вече няма да има резервисти, няма да има и запас. Затова тази стъпка сега е навременна и изцяло в полза на Българската армия. Аз се чудя защо БСП ще се въздържа от това, след като те твърдят, че искат да имаме силни въоръжени сили, а винаги, когато стане въпрос за ключови нововъведения, които те отново, априори твърдят, че няма да се случи нищо хубаво, те не ги подкрепят. Не може едно нещо, преди да бъде въведено в действие, да твърдиш, че то ще доведе до неуспех, че ще бъде неуспешно. За трети път казвам: това е чист нихилизъм! Ние ще подкрепим този законопроект, защото е много необходим за Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Вангелов.
Реплики към изказването на господин Вангелов? Не виждам.
Някоя парламентарна група да има желание да се изкаже извън обсъждания дневен ред? А, има такава – заповядайте.
Госпожо Стефанова, упълномощена ли сте от ръководството на групата? (Реплики от ВОЛЯ.)
Упълномощавате я – добре.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, драги сънародници! От името на парламентарната група на „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ искам да отбележа едни велики септемврийски дати в българската история, които ни карат да се гордеем с предците си и да не губим надежда за България, защото сме истински родолюбци и не забравяме.
През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в „чувал“ и да бъде ликвидирана, а страната ни – окупирана и извадена от войната. Румънците искат всичко до Стара планина, Гърция – всичко до Пловдив, а Сърбия – до Места и Искър. Планът тръгва успешно – французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една-единствена българска дивизия ще спаси страната ни – 34 хиляди мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат най страшното поражение на английската армия в цялата ѝ история.
Край красивото Дойранско езеро Антантата е струпала колосални сили – четири английски, две гръцки и една френска дивизия, Девета плевенска е сама. Резерви няма. При това съотношение на силите нашите воини знаят, че ще загинат. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за внимание!
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. На 16 септември по тях са изстреляни 350 хиляди снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Най-малко от групата на „Обединени патриоти“ Ви отива да създавате шум по време на тази декларация. Уважавайте паметта на падналите и на победителите при Дойранското сражение!
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА: Даваме девет убити и 40 ранени. В 05,00 ч. сутринта на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече закога. 400 български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад, 440 картечници направо косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите, а там ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака на нож. Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт.
На бойното поле остават повече от 10 хиляди трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между Девета плевенска и Единадесета македонска дивизия. Нашите ги пускат на 50 м и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. 10 хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица. На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжия, за да попълни оределите си части, но и последната атака е удавена в кръв.
Побеснялата българска артилерия коси с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран. Благодарение на дойранската победа в подготвеното споразумение за примирие загубила войната България е спасена от окупация.
През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от Първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения генерал Владимир Вазов. На парада на ветераните участват 3 хиляди запасни воини и 200 бойни знамена. При появата на нашата делегация фелдмаршал лорд Милн казва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“
Българската победа при Дойран – най-голямата в цялата ни 14-вековна история, се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 70 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи, седем дивизии напълно унищожени от една-единствена – българската.
Поклон пред подвига на всички достойни българи, участвали в тази славна битка! Ние, истинските родолюбци, знаем и помним. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Георгиева, че ни припомнихте за тази светла дата за голямата победа при Дойран.
Продължаваме с разискванията.
Има ли още изказвания по Закона за резерва? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 17 август 2020 г.
Гласували 145 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 42.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България е приет на първо четене.
С това се изчерпва днешният дневен ред.
Съобщение за парламентарен контрол на 25 септември 2020 г., петък:
1. Заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева ще отговори на един въпрос от народния представител Антон Кутев и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин.
2. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на два въпроса от народните представители Кристиан Вигенин; и Светла Бъчварова; и на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин.
3. Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев ще отговори на един въпрос от народния представител Смиляна Нитова.
4. Министърът на здравеопазването Костадин Ангелов ще отговори на пет въпроса от народните представители Стефан Апостолов; Георги Михайлов; Кристиан Вигенин и Николай Пенев; Димитър Георгиев; и Георги Гьоков.
5. Министърът на младежта и спорта Красен Кралев ще отговори на два въпроса от народните представители Весела Лечева; и Румен Гечев.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Бойко Борисов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Стоян Мирчев, Явор Божанков и Антон Кутев;
- министърът на вътрешните работи Христо Терзийски – на два въпроса от народните представители Кристиан Вигенин; и Антон Кутев, Стоян Мирчев и Явор Божанков;
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на едно питане от народните представители Светла Бъчварова, Георги Стоилов, Даниел Йорданов, Добрин Данев, Николай Бошкилов, Румен Георгиев, Цветан Топчиев и Николай Пенев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Веска Ненчева и Георги Гьоков;
- министърът на икономиката Лъчезар Борисов – на един въпрос с писмен отговор от народните представители Крум Зарков и Георги Стоилов;
- министърът на финансите Кирил Ананиев – на един въпрос от народния представител Николай Тишев; и на два въпроса с писмен отговор от народния представител Жельо Бойчев.
Поради ползване на годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол няма да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,09 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председател:
Валери Симеонов



Секретари:
Александър Ненков
Стоян Мирчев