Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Станислав Иванов и Слави Нецов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА (звъни): Има кворум. Откривам заседанието.
Ще Ви запозная с няколко съобщения, уважаеми колеги, после ще дам думата от името на парламентарна група.
Съобщения:
1. Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от състава на Министерството на отбраната на Република Азербайджан. Разрешението е в сила за периода от 24 до 28 септември 2020 г. за общо два полета с цел транспортиране на авиационни части и имущество.
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаеща преценка за военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната.
По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешението за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предостави на заинтересованата държава след положително становище от компетентните в тези области държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи.
2. За времето от 25 до 26 септември 2020 г. включително ще се проведе съвместно българо-американска подготовка в района на съвместното българо-американско съоръжение Учебен полигон – Ново село. В съвместната подготовка ще участват военнослужещи от съвместното командване на специалните операции на Българската армия и военнослужещи от силите за специални сили на САЩ с необходимото въоръжение и екипировка и военновъздухоплавателни средства с екипаж, сили и средства за обслужване и осигуряване. Подготовката не е свързана с провеждане на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други, на друга държава или организация въоръжени сили.
Уведомленията са постъпили на 23 и 24 септември 2020 г. с входящ № 003-09-76 и № 003-09-77, и са предоставени на Комисията по отбрана, отдел „Пленарни дейности“.
3. На 18 септември 2020 г., в изпълнение на т. 1 от Решение на Народното събрание от 18 юни 2020 г., е получена информация от министъра на здравеопазването Костадин Ангелов във връзка с разискването по питане на народните представители Георги Йорданов, Георги Михайлов, Илиян Тимчев, Десислав Тасков, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова към министъра на здравеопазването относно Стратегия за подобряване условията на труд и за финансова компенсация за българските медици. Материалът е изпратен на народните представители на електронните им адреси и е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
Господин Йорданов, заповядайте за декларация от името на парламентарна група.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Преди 80 години Южна Добруджа беше върната за вечни времена на Майка България.
На днешната дата точно преди 80 години гражданите на Добрич тържествено посрещат частите на Българската армия, представени от челния отряд на лейбгвардейския на Негово Величество конен полк. На 25 септември 1940 г. още от сутринта хилядно множество е изпълнило улиците и площадите на града. Сградите са обкичени с българския трибагреник, издигната е триумфална арка от цветя, настроението е приповдигнато, но има и много сълзи – сълзи от радост бликат от очите на млади и стари добруджанци, дочакали така жадуваната свобода, този път завинаги.
На този ден преди 80 години Добрич дочака своята свобода – свобода, извоювана не на бойното поле, а в дебрите на дипломацията. Макар и дошла като безкръвен акт, свободата за добруджанци е апотеоз в борбите и войните за национално освобождение, в които стотици хиляди наши сънародници проляха кръвта си и положиха костите си по цялото ни етническо землище.
С подписването на Договора от Крайова в началото на септември България трайно получава последната си териториална придобивка. Изконно българската Южна Добруджа отново е в пределите на Отечеството ни. Възвръщането на Южна Добруджа е сред най-значимите събития не само в новата българска, но и в цялата ни история според историците. За първи път териториален въпрос на Балканите е решен по мирен път. Така се очертават съвременните граници на страната ни, останали непроменени в мирно време. Това е безспорен успех на понякога подценяваната българска дипломация, отбелязан и от съвременниците на събитията.
В потвърждение ще цитирам и част от тронното слово на цар Борис III при откриване на Втората сесия на Двадесет и петото обикновено народно събрание: „Господа народни представители, с особено задоволство констатирам, че следваната досега външна политика даде щастливи резултати. На 7 септември тази година правителствата на България и Румъния подписаха в Крайова един договор, по силата на който Южна Добруджа отново се върна в пределите на Българското царство. Това събитие се посрещна от целия български народ с изблик на дълбока радост, и Вие, господа народни представители, одобрихте единодушно този договор.“
Реалното изпълнение на Крайовския договор започва две седмици по-късно. Много добруджанци с волски коли и каруци дни наред нощуват край пътя, за да посрещнат първи българските войски и чиновници, а когато части на Българската армия и администрация тържествено влизат в Добрич сутринта на 25-и, възторгът е неописуем.
Със средства, събрани от Женското дружество „Майчина грижа“ е поръчано изработването на 5000 копринени кърпички с лика на Стефан Караджа и надпис: „На освободителното войнство от признателната добруджанка – 25 септември 1940 г.“ В паметния ден с тези кърпички са закичвани всички български войници, офицери и официални гости на града.
Подобен възторг сред местните българи има и през пролетта на следващата година при посрещането на българските войски в Македония, но за жалост историческите събития там нямат щастливата развръзка на добруджанския въпрос.
С връщането на Южна Добруджа една историческа несправедливост е поправена, макар и частично. Частично, защото по силата на този договор 67 000 севернодобруджански българи са принудени да напуснат бащините си огнища като част от размяната на население между България и Румъния. Но доколко е справедлива размяната на местно население, каквито са българите в Северна Добруджа, с румънските колонисти, заселени в Добричко и Силистренско между двете световни войни, остава като въпрос – въпрос, по който ще се произнасят историците. За нас остават спомените от разказите на предците ни за събитията от септември 1940 г., остава и поуката – поуката, която трябва да ни води и днес – когато всички си подадем ръка в името на България, ще успеем.
Честит празник, Добрич! Честит празник, добруджанци!
Да живее България! (Ръкопляскания от всички парламентарни групи.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Йорданов.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред: ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ.
С Доклада на второ четене ще ни запознае госпожа Дариткова.
Заповядайте, госпожо Дариткова. (Председателите се сменят.)
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
„Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-89, внесен от Даниела Анастасова Дариткова-Проданова на 10 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 18 септември 2020 г.“
„Закон за изменение на Закона за лечебните заведения“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Продължете.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5., т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 6, ал. 1, изречение второ думата „наредба“ се заменя с „наредби“.“
По § 1 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и т. 2.
Предложението е оттеглено по т. 3.
Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2.
„§ 2. В чл. 63 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Съветът на директорите на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Откривам разискванията по заглавието, § 1 и § 2.
Имате думата за изказвания, колеги.
Не виждам желаещи. (Шум и реплики от „БСП за България“.)
Заповядайте – извинявайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема доктор Дариткова, в качеството си на вносител, предложеното изменение в Законопроекта за лечебните заведения поражда редица въпроси, най-важният от които е промяна на един важен параметър при управлението на здравната система.
За какво става дума? При досегашната практика болниците – общинска собственост, са регистрирани като ЕООД. Те имат едностепенна система на управление като Общинският съвет, който играе ролята на Общо събрание избира управител след конкурс. По този начин е структурирано и управлението на лечебните заведения ЕООД-та, които са държавна собственост изцяло, където министърът на здравеопазването играе ролята на принципал и на Общо събрание и той избира управител след конкурс.
В така предложения законопроект се предлага Съветът на директорите и на общинските лечебни заведения, където би трябвало да се казва Съвет на управителите, защото, когато е ЕООД, не се казва директор, а се казва управител, да се състои от трима човека, или ние добавяме още двама човека, които са управители – мениджъри на здравното заведение.
Общинските лечебни заведения и болници в България са около 140, още между 20 и 30 са държавните болници, които са с едностепенна система на управление, значи около 170 болници.
С този законопроект ние добавяме още 340 човека управленци, защото императивно казваме, че съветът на директорите на държавните и общински лечебни заведения за болнична помощ се състои от трима членове. При една средна заплата около 1500 лв. ние добавяме още 6 млн. лв., с които трябва да платим заплатите на новите членове на съветите на директорите или управителите, при условие че и досега задълженията на общинските лечебни заведения и болници са над 140 милиона, почти гони 150 млн. лв.
Мисля, че това не може да го допуснем. А и откъде ще намерим нови 300 човека управители на болници, които са безсмислени, защото опитът показва, че там, където имаме трима членове на съвета на директорите, те се събират най-много един път в месеца. Практиката е между три до четири пъти в годината. Ние назначаваме двама нови човека, които ще имат реално работно време от три до четири дни в годината, които обаче ще получават заплата като мениджъри. Мисля, че това нещо не е обмислено. Затова предлагам да бъде оттеглено.
Нашата парламентарна група категорично няма да го подкрепи и ще потърси всички възможни начини, ако Вие го приемете, то да отпадне. Триста нови мениджъри на болничните заведения в България при това състояние, при което имаме над 700 милиона дългове на болничната система – хора, които няма да правят нищо, тази бедна България не може да си го позволи! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Реплики?
Госпожо Дариткова – за изказване.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съжалявам, че преждеговорившият не присъстваше на заседанията на Комисията по здравеопазване и най-вероятно оттам идва неговото заблуждение, но още веднъж ще се опитам да обясня от какво произтичат необходимите промени в Закона за лечебните заведения, които предлагаме и гласуваме сега.
Преди една година, октомври месец, сме приели Закон за публичните предприятия, който е необходим, за да се направи и унифицира управлението и функционирането на всички публични предприятия по начин, който отговаря на изискванията, и е необходимо условие за приемане на България в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз. Лечебните заведения за болнична помощ, които са с над 50% държавно и общинско участие, също влизат в приложното поле на този закон.
Във връзка с това и необходимостта една година след това, тоест октомври месец тази година, лечебните заведения да приведат дейността си в съответствие с този закон, аз правя промени, които дават възможност да се отчете спецификата на болниците като публични предприятия и да облекчим възможността те да работят по начин, по който и досега са работили, и да дадем възможност на първо място на управителите на големи публични предприятия и лечебни заведения да извършват преподавателска дейност. Това правим с промяната на чл. 20, ал. 3 от Закона за публичните предприятия, като тук позволяваме преподавателска дейност не само на управителите на лечебни заведения, а на всички оперативни мениджъри на публични предприятия.
От друга страна, това, което правим в Закона за лечебните заведения, запазва досегашния ред, а именно, както и досега да имаме трима човека в съветите на директорите, като това касае акционерните дружества, а не едноличните търговски дружества. Това е обвързано с Търговския закон, по който се регистрират лечебните заведения.
Така че в никакъв случай не утежняваме, а, напротив, правим изключение, защото, съгласно Закона за публичните предприятия, осем големи публични предприятия – шест болници и две структури към Министерството на здравеопазването, ще трябва да имат Съвет на директорите от по пет човека. Именно затова правим това намаление на борда, за да спестим средствата, които се набавят от изпълнение на медицинска дейност.
От друга страна, по този начин даваме възможност четири месеца да се отложи влизането в сила на Закона за лечебните заведения, за да може да изясним и изчистим всички останали детайли, с които се сблъскахме, когато наистина се запознахме с начините, по които ще функционират лечебните заведения съгласно Закона за публичните предприятия. Така че имаме четири месеца на разположение, в които да приведем дейността на лечебните заведения и да направим тези законови промени, които да ни позволят те да може да функционират по същия начин. Само на осем големи публични предприятия ще се избира чрез конкурс ръководството, Съветът на директорите и изпълнителните директори по механизма, който е заложен в Закона за публичните предприятия, а именно чрез Агенцията за публични предприятия. На всички останали лечебни заведения ще се утвърждава ръководство чрез конкурс по начин, по който и досега се случва това – на големите държавни болници чрез Министерството на здравеопазването, на общинските болници през общинските съвети.
Искам да разсея още едно неразбиране, че по трудови договори не могат да работят членовете на Борда на директорите. Няма такова нещо. Забраната за трудови договори касае само изпълнителните директори, оперативните мениджъри. Просто в Закона за публичните предприятия са използвани различни термини, за да могат да обобщят всички публични предприятия, в които влизат и горските предприятия, и различни видове банки. Това касае само оперативно изпълняващия длъжността управител на лечебното заведение.
Така че няма никакви притеснения и нищо от това, което се изтъкна, не съответства на законодателната разпоредба. Аз Ви моля да подкрепите този закон, защото той е в интерес на лечебните заведения и дава възможност в рамките на следващите четири месеца, в които ние ще отложим влизането му в сила, да може да направим и други законодателни промени, ако те се налагат. В същото време да може в началото на учебната година изпълнителните директори, които имат преподавателска дейност, да сключат съгласно Закона за академичния състав договори със съответните висши училища и да продължат да преподават. Това е смисълът на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Реплики има ли?
Заповядайте, господин Йорданов.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема доктор Дариткова! По същество, колеги, това е факт – 300 нови човека на държавна ясла! Може би ГЕРБ иска да си ги сложи и има хора. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Окей, обаче доктор Дариткова ни каза, че в Закона за публичните предприятия има параграф, който казва, че тези публични предприятия, които са създадени по специален закон, има друг ред за тяхното унифициране. Няма да Ви го кажа сега, нека да си направи труда доктор Дариткова да го прочете.
Така че основанието, че, видите ли, ние сме в дисонанс със Закона за публичните предприятия, просто не е вярно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Втора реплика – госпожо Найденова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Правя репликата, защото многократно от висотата на тази трибуна се поставя въпроса: докога това не се е случило, докога еди-кое си не се е случило? И аз питам: защо цяла година управляващите не можаха да си приведат лечебните заведения в унисон с изискванията на Закона за публичните предприятия? Четири месеца ще стигнат ли това да го направите, или ще вкараме нови, наши, свои хора там, където трябва да бъде?! Да не говорим за парите, за които говори и доктор Йорданов. Докога?! Аз лично се съмнявам, че за четири месеца – щом цяла година не можаха това да го направят – сега ще го направят.
В крайна сметка кажете кой не си свърши работата през това време, кажете името му – в Министерството на здравеопазването, а сега ще кърпим Закона и ще се влачи още до края на нашия мандат?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Найденова.
Трета реплики има ли? Не виждам.
Право на дуплика ще ползвате ли, госпожо Дариткова?
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Лечебните заведения не са създадени по специален закон. Законът за лечебните заведения е закон, който определя функционирането, устройството и дейността на лечебните заведения. Като дружества те са създадени по Търговския закон. Единствените лечебни заведения, които са създадени по специален закон, това са лечебните заведения по чл. 5, тоест ведомствените болници, така че не мога да влязат в хипотезата на създадени по специален закон публични предприятия и затова се налагат тези промени.
Уважаеми колеги, аз наистина отдавна съм сезирана от управителите на големи университетски болници, защото бяха предупредени, че ще имат проблем с преподавателската дейност. Но във връзка с влизането в ERM II, което се случи през лятото, нямахме възможност да правим промени в Закона за публичните предприятия. След като този процес приключи успешно, правим тази промяна, но в същото време трябва да аргументираме много внимателно пред Комитета за наблюдението, защото здравният сектор се счита за един от рисковите сектори и Вие знаете защо.
По никакъв начин не увеличаваме бордовете на директорите. Напротив, направете сами сметка. С промяната, която правя, и с изключението от петима – изискване на Закона за публичните предприятия, аз оставям трима, както досега, тоест няма да има
по-голяма численост на бордовете на директорите на лечебните заведения и те ще функционират и ще се управляват както и досега. Затова Ви моля да престанете да спекулирате, да излъчвате неясноти и неточности, защото това малко или много дава отражение в общественото пространство и хората изпитват безпокойство.
Моля Ви да бъдем отговорни народни представители, да не политизираме всяка една тема и да подкрепим тези промени, защото те са в интерес на лечебните заведения. И следващите четири месеца, ако има още несъответствия и неточности и ние успеем да ги защитим пред Комитета по наблюдение по отношение на лечебните заведения, да направим така, че функционирането на лечебните заведения да остане в рамките на досегашните параметри или в някаква по-облекчена степен във връзка с приемането на промените в Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Господин Михайлов, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги! Все повече имам чувството, че се намираме в ситуацията на Вавилонската кула. Тук на първо четене на Закона имаше заплашителни, подигравателни и страстни изказвания за това как не се разбира какво прави законотворецът, след което се получи взрив от телефонни обаждания до кого ли не. Има колеги в залата, които даже на Комисия го заявиха това нещо. След това беше, че са натоварени термините, които са в Законопроекта, че са некоректни, че не се разбират от народните представители и от хората, които работят в областта на здравеопазването, но текстовете и термините останаха същите. Сега Вие упорито четири години като управляваща коалиция се опитвате да натикате лечебните заведения в публичните предприятия. Каквото ѝ да си говорим – кашата става все по-голяма.
Няма да говоря за това, което говориха колегите до момента. Те бяха прави. Отговорите и репликите на доктор Дариткова не издържат това, което те питат като възможности, които съществуват в прокарващия се Закон. Но аз Ви питам сега, на всичкото отгоре, което правим в момента – това, което се подмина тук с лека ръка и само се спомена, но беше изчетено като списък в Комисията – искате ли да Ви кажа, че директорите на десетте най-стратегически болници в България ще бъдат избирани от Агенцията за публични предприятия! Това, ако не е скандал в България, ръководителите на тези лечебни заведения да се избира от институция, която няма нищо общо със здравеопазването, бога ми, аз не знам на какво повече може да приличаме, освен на Вавилонска кула?! Господин Председателстващ, благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Има ли реплики?
Госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Михайлов, можех да поискам и лично обяснение, защото Вие правите оценка на моите изказвания, която не почива на обективни факти, а на субективно отношение. А обективните факти говорят, че агенцията, която ще определя Съвета на директорите чрез конкурс на тези големи публични предприятия, големи болници, включително и Националния комплекс на рехабилитационните болници е Бул Био. Като такава национална голяма компания в медицинската сфера, в нея ще участват трима представители на Министерството на здравеопазването. Тоест Министерството на здравеопазването ще определя правилата за тези големи публични предприятия, по които ще се провеждат конкурсите.
Спекулацията Ви отново е неуместна и искам да Ви уверя, че в Правилника за прилагане на Закона, в разговорите, които ще водим следващите четири месеца, ако имате удачни предложения за това как наистина тези лечебни заведения да останат във възможността министърът на здравеопазването изцяло да определя политиката по отношение на тях, може да ги направите.
В същото време аз Ви уверявам, че наистина с трима представители в този съвет, който ще определя само на осем големи болници, Съвета на директорите, Министерството на здравеопазването ще има възможност да упражнява доминираща роля.
Уважаеми колеги, не търсете някакви такива определения и обяснения, които да обосноват Вашето отношение към Законопроекта, защото всички управители на лечебни заведения и всички действащи лечебни заведения виждат, че няма конструктивизъм в това, а само търсене на евтини политически дивиденти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Други реплики – има ли? Не виждам.
Господин Михайлов, заповядайте за дуплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми колеги! Уважаема колега Дариткова, аз миналия път не си позволих от Вас лично обяснение, когато тук, да не казвам точната дума как дойдохте на трибуната да ми обяснявате дали съм опозиционер или не, нали си спомняте това? И Вие правихте оценка на моето поведение, но аз не го коментирах.
Сега искам да Ви кажа, че това, което правите със силата на мнозинството, Вие ще го постигнете в момента. Ясно е, че отлагате Законопроекта с четири месеца, даже се чува, че с повече ще бъде отложен, защото не сте наясно с това какво ще се случи в лечебните заведения. Ясно е също така, че спекулирате с това, че управителите, директорите много добре разбирали за какво става дума и ние всяваме смут сред тях. Не ние всяваме смут – Вие всяхте смут с този законопроект, вследствие на което настъпи лавина от обаждания. И сега трябваше да обяснявате колко са некоректни термините в Закона, как не се разбират от хората и как трябва да се подкрепи Законът. Защото, пак повтарям, това е основната ни теза – Вие се мъчите да натикате лечебните заведения, което го няма никъде в Европа, в търговски дружества, в Закона за търговските и публични предприятия и оттам нататък да се опитвате да решавате техните проблеми.
Нито един проблем не сте решили за четири години, дълговете си стоят същите, огромни дългове на лечебните заведения. Така че, много Ви моля, недейте да говорите за политизиране. Да, има политика в тази зала и политиката Ви в областта на здравеопазването е тотално, катастрофално неуспешна! Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Има ли други изказвания?
Заповядайте, госпожо Найденова.
Други има ли?
ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, колеги народни представители! Искам да Ви обърна внимание върху предложението в чл. 6, ал. 1, изречение второ: думата „наредба“ да се замени с „наредби“. Само преди седмица тук на парламентарен контрол министърът на здравеопазването по същия повод отговори, че ще има наредба, която ще обедини всичките стандарти. Пак питам: колко време ни трябва – вече „ни“, защото и ние участваме в цялата тази работа, да бъдат изработени медицинските стандарти за всички видове специалности? Значи тук има дори известна дискриминация, защото едни имат стандарти, други нямат, а за качество на медицинската помощ за тези, които нямат, само можем да гадаем.
И още нещо, Вие ще се запитате: защо Найденова се е заяла с тези стандарти? Ами, защото, уважаеми колеги народни представители, когато нещо го няма, то няма как да бъде контролирано! Разбирате ли за какво става реч?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте за реплика, госпожо Дариткова.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаема госпожо Найденова, медицинските стандарти се изработват от експертните съвет по съответните медицински специалности със становището на съответните медицински дружества. Ние не можем да ги контролираме по никакъв начин от позицията на парламентаристи и на този етап по информация на Министерството на здравеопазването са готови само седем такива. Именно затова няма как в една наредба да се запишат всички медицински стандарти, а готовите вече трябва да се публикуват и затова заменяме с множествено число, за да може всеки отделен стандарт да се издаде като съответната наредба, да може като започне да функционира. Това е по искане на Министерството на здравеопазването с оглед на актуалната ситуация – изготвянето на медицинските стандарти от съответните медицински дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Други реплики има ли? Не виждам.
Право на дуплика – ще ползвате ли, госпожо Найденова? Не. Благодаря Ви.
Други изказвания има ли? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на обсъжданите до момента текстове.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона за изменение на Закона за лечебните заведения.
Гласували 170 народни представители: за 99, против 22, въздържали се 49.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложения нов § 1 от народния представител Даниела Дариткова.
Гласували 167 народни представители: за 98, против 44, въздържали се 25.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1, който става § 2.
Гласували 165 народни представители: за 95, против 41, въздържали се 29.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
„Заключителни разпоредби“ – Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
По § 3 има предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина в лявата част на залата!
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал, 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 4.
„4. В Закона за публичните предприятия (обн., ДВ, бр. 79 от 2019 г., изм. бр. 100 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 20 ал. 3 се изменя така:
„(3) Не може да бъдат управители и изпълнителни членове на съветите на директорите и на управителните съвети лица, които работят по служебно или по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище.“
2. В чл. 22, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „с изключение на съветите на директорите на държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ, за които се прилага разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изречение второ от Закона за лечебните заведения“.
3. В преходните и заключителните разпоредби, в § 3, ал. 4 накрая се добавя „с изключение на съставите на органите за управление и контрол на публичните предприятия – лечебни заведения по чл. 63, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, които се привеждат в съответствие с изискванията му в 16-месечен срок.“
Предложение на народния представител Даниела Дариткова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Изказвания по старите параграфи от 2 до 4 – нови от 3 до 5.
Имате думата за изказвания.
Господин Йорданов, заповядайте.
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Поех задължението да направя това мое изказване пред на Асоциацията на общинските болници, от нейно име. Асоциацията счита, че с така предложената промяна в Законопроекта, тоест изпълнителните директори и управители на общинските болници, които няма да могат да практикуват като лекари в техните болници, ще наруши силно възможността за оказване на медицинска помощ. Защото управителите на общинските болници в повечето случаи са изградени медицински специалисти, част от тях със специалности, които са редки и от които нямаме достатъчно кадри в България. Сега ние им възлагаме те да бъдат само управители, тоест те няма да могат да практикуват медицинската професия. Аз не мисля, че в България има лекар, който ще се откаже от това да бъде лекар, да практикува медицинска професия, за да може да бъде управител – мениджър на болница, на здравно заведение.
Затова предлагам да отпадне този параграф и пак казвам, че това изказване го правя, възложено ми е от Асоциацията на общинските болници. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Реплики има ли? Не виждам.
Други желаещи за изказвания?
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да успокоя Сдружението на общинските болници, че отлагането с четири месеца е именно в посока на това да направим възможно те да изпълняват договори към Здравноосигурителната каса, да подпомагат дейността на лечебното заведение и да могат да бъдат част от Договора, и в същото време да отговорят на изискванията на Закона за публичните предприятия. Защото тези изисквания, повтарям, са приети преди една година и те трябваше да бъдат приведени в съответствие сега – месец октомври, към правилата в този закон. Затова ще се наложи да се променят някои от правилата в Закона за здравното осигуряване и аз очаквам и Вие да подкрепите предложението – с четиримесечно удължаване на срока, в който лечебните заведения трябва да приведат дейността си в съответствие със Закона за публичните предприятия. И затова смятам, че не разбирам наистина Вашия упорит отказ да вникнете в това, че ние по този начин помагаме на лечебните заведения и искаме да издействаме нужното време, за да може Законът за публичните предприятия в рамките му на функциониране в сферата на здравеопазването да съответства на реалностите в сектор „Здравеопазване“.
По никакъв начин нямаме намерение да забраняваме на управителите на общински лечебни заведения да упражняват медицинска дейност. Така или иначе управителите на държавни лечебни заведения също нямат право на допълнителни трудови договори, освен вече като преподаватели, защото това беше прието от пленарната зала, за което Ви благодаря. В същото време в договорите им за управление е записано, че те могат да упражняват лечебна дейност и те работят в съответните лечебни заведения, и изпълняват функциите и дейностите, за които имат съответната медицинска квалификация. Същото ще важи и за управителите на общински лечебни заведения, само че в рамките на следващите четири месеца ще уточним и ще убедим Съвета по наблюдението, който вижда как се реализира Законът за публичните предприятия, че това е наложително за сектор „Здравеопазване“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Има ли реплики? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Също не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на обсъжданите до момента текстове.
Подлагам на гласуване текста по Комисията на § 2, който става § 3.
Гласували 148 народни представители: за 95, против 31, въздържали се 22.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението по вносител.
Гласували 142 народни представители: за 94, против 30, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с редакцията на Комисията за § 3, който става § 4.
Гласували 139 народни представители: за 92, против 35, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване последния § 4 по текста на вносителя, който става § 5.
Гласували 136 народни представители: за 96, против 28, въздържали се 12.
Предложението е прието, с което приключихме на второ гласуване Законопроекта за изменение на Закона за лечебните заведения.
Честито, госпожо Дариткова! Направо Ви съжалих, като гледах как тичахте нагоре-надолу като катеричка. Но честито! (Оживление.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪСЛОВНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА МЕДИЦИНСКИТЕ СЕСТРИ, АКУШЕРКИТЕ И АСОЦИИРАНИТЕ МЕДИЦИНСКИ СПЕЦИАЛИСТИ, НА ЗЪБОТЕХНИЦИТЕ И НА ПОМОЩНИК-ФАРМАЦЕВТИТЕ.
Вносител – народният представител Даниела Дариткова на 10 септември 2020 г., приет на първо гласуване на 18 септември 2020 г.
Госпожо Дариткова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА: „Доклад за второ гласуване“.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите (обн., ДВ, бр. ...)“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
„Преходни и заключителни разпоредби“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
По § 5 има предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 6.
По § 8 има предложение на народния представител Даниела Дариткова, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 7:
„§ 7. Законът влиза в сила от 30 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Откривам разискванията по целия законопроект.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта; § 1 по вносител; § 2 по вносител; § 3 по вносител; наименованието на Преходни и заключителни разпоредби; § 4 по вносител; отхвърлянето на § 5; текста на § 6, който става § 5; текста по вносител на § 7, който става § 6 в редакцията на Комисията; предложението на народния представител Даниела Дариткова; текста на § 8 в редакцията на Комисията, който да стане § 7.
Имате уникалната възможност с едно гласуване да приемете целия законопроект.
Моля режим на гласуване.
Гласували 137 народни представители: за 98, против 17, въздържали се 22.
Законопроектът е приет.
Поздравления, госпожо Дариткова – този път си спестихте търчането нагоре-надолу, наведнъж приехме Закона.
Прекъсвам заседанието до 11,00 ч., когато продължаваме с парламентарен контрол.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода 18 – 24 септември 2020 г.:
Постъпило е питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Гьоков, Георги Йорданов, Десислав Тасков, Илиян Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов, Диана Славова към Костадин Ангелов – министър на здравеопазването, относно как се структурират дейностите и политиката на правителството в сферата на здравеопазването по отношение на извънредната епидемична обстановка, свързана с COVID-19? Следва да се отговори в парламентарното заседание на 2 октомври 2020 г.
Писмени отговори от:
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народните представители Крум Зарков и Георги Стоилов;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Ерол Мехмед и Ихсан Халил;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Николай Иванов и Евдокия Асенова;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народните представители Светла Бъчварова и Николай Пенев;
- министъра на вътрешните работи Христо Терзийски на въпрос от народните представители Стоян Мирчев, Явор Божанков и Антон Кутев;
- министъра на околната среда и водите Емил Димитров на въпрос от народния представител Георги Стоилов;
- министъра на вътрешните работи Христо Терзийски на въпрос от народния представител Явор Божанков;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова на въпрос от народния представител Георги Гьоков;
- министъра на здравеопазването Костадин Ангелов на въпрос от народния представител Кръстина Таскова.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци, от място): Декларация от името на парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Декларация?
Имате думата за декларация от името на парламентарната група на ВОЛЯ.
ПОЛИНА ЦАНКОВА-ХРИСТОВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на ВОЛЯ искам да поздравя и да благодаря на всички колеги, които вчера подкрепиха в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта двете предложения на ВОЛЯ за забрана употребата на енергийни напитки и електронни цигари от деца.
Уважаеми дами и господа народни представители, вчера Вие подкрепихте две изключително важни мерки, за които ние отдавна настояваме и които могат да бъдат само от полза за здравето и живота на децата на България. Всички знаем колко опасни за децата са енергийните напитки и електронните цигари, а употребата им – безспорно и научно доказано, оказват пагубно влияние върху здравето им.
Колеги, искрено се надявам, че отново ще проявите загриженост за децата ни и ще се включите активно в един конструктивен диалог, както и с предложения от всички парламентарни групи между първо и второ четене, така че добрите намерения да не се изгубят преди окончателното гласуване на законопроектите. Трябва да се обединим и да покажем, че здравето и животът на малките българчета е национален приоритет.
Ние от ВОЛЯ сме последователни в политиките си в защита на децата и тяхното здравословно развитие. Както вече сме обявили, дамите от ВОЛЯ работим активно по един важен пакет законодателни инициативи, който нарекохме „Пътна карта на детското щастие“. В него залагаме идеи не само за децата, но и за майките, и за семействата, защото това е фундаментът на една здрава и силна нация.
За съжаление, колкото и шокиращо да звучи, се оказа, че в българския парламент има една политическа партия, която постави тяснопартийните си интереси над грижата за здравето на най-ценното в държавата – българските деца. Единствените, които вчера не гласуваха тези важни предложения, бяха депутатите от БСП. Вероятно БСП не гласуваха, защото предложенията са на ВОЛЯ. Явно за тях по-важно е не какви са идеите, а кой ги предлага, защото очевидно са свикнали да търсят врагове, а не партньори и това не е за първи път. Колко стойностни предложения на ВОЛЯ не минаха в този мандат само защото ние сме авторите? Така обаче групата на БСП затвърждава мнението на много българи, че социалистите не могат да са алтернатива, не могат да обединят народа, не могат да са лицата на промяната, която българите очакват.
Опитът им да провалят едни добри законодателни идеи всъщност отново ни припомни, че социалистическите управления през прехода се характеризират точно с тази дума „провали“. Именно по тяхно време – в средата на 90-те, бе предизвикана инфлация от 300%, която стопи спестяванията на милиони българи, но пък услужливо намали дълговете на кредитните милионери, средната заплата се срина до пет долара, а пенсиите – до три. Страната беше хвърлена в невиждана криза и хаос.
Знаем, че тези факти силно притесняват БСП и ги карат да се срамуват, когато им ги напомняме, но такава е тяхната управленска история. Със сигурност никой в България не иска тези дни да се повторят. Колкото повече БСП отхвърля предложенията, които са за доброто на народа, толкова повече ще си спомняме за тези техни провали. Изборът е в техните ръце и тежи на тяхната съвест. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Цанкова.
Ще продължим с питане към госпожа Екатерина Захариева – заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи. Тя ще отговори на питането на народния представител Кристиан Вигенин относно позицията на България по израело-палестинския конфликт.
Имате думата, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Започнахме контрола с шегички, а сега да минем към сериозните неща.
Уважаема госпожо Министър, през тази година Съединените щати лансираха нов мирен план за Близкия изток, който не получи необходимата подкрепа, за да стане основа за преговори и трайно уреждане на израело-палестинския конфликт. По-късно обаче новото правителство на Израел заяви намерения да приложи едностранно част от предложенията в плана, като част от коалиционното споразумение между управляващите партии е именно анексирани палестински територии, върху които са изградени еврейски селища. Преди да премина към конкретните въпроси, искам все пак да уточня, че въпросът е зададен в края на месец юли, така че междувременно се случиха някои събития, но предполагам, те са отразени във Вашия отговор.
Но конкретно въпросът ми към Вас е: каква е българската позиция по предложения мирен план на Съединените щати за Близкия изток и респективно по намеренията на новото израелско правителство за анексиране на част от окупираните палестински територии? Второ, има ли промяна в политиката на България към региона и ако да – какви са основанията за това? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Вигенин.
Имате думата, уважаема госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин заместник-председател, уважаеми господин Вигенин, дами и господа народни представители! Благодаря Ви, господин Вигенин, за питането. Това наистина е важна тема, която, ако говорим за мирния план, не по-малко от година – още преди обявяването му, е обект на интензивни дискусии на международната сцена, включително и в рамките на формирането на общата външна политика на Европейския съюз. На 28 януари тази година официално бе оповестен дългоочакваният мирен план на Съединените американски щати за Близкия Изток. Става дума за мащабна инициатива, която си поставя за цел да отвори нова страница в историята на региона.
Истина е, че тя бе приета нееднозначно на международната сцена, и това се обяснява с голямата поляризация на позициите по този сложен и продължаващ десетилетия въпрос. Въпреки че палестинската реакция беше много негативна, правителствата на много държави, сред които и немалко арабски страни, приветстваха инициативата като опит за намиране на изход от задънената улица, в която преговорите за близкоизточния конфликт отдавна се намират. Де факто нито има процес, нито има мир в региона – това е истината.
Каквито и спорни елементи да съдържа американската мирна инициатива, на практика всички обективни оценки се обединиха около констатацията, че планът дава импулс за съживяване на близкоизточния мирен процес и е стъпка към извеждането му от продължителния застой.
Инициативата на Съединените американски щати предоставя шанс за страните да седнат отново на масата за преговори. Обстоятелството, че планът предвижда възможността за създаване на палестинска държава със столица в източната част на Йерусалим, може да послужи за основа за възобновяване на диалога. Конкретните параметри на договореностите ще бъдат съгласувани между страните в хода на директните преговори, които, за съжаление, така или иначе не започват.
Истината е, че американската дипломация е играла и ще продължи да играе ключова роля в близкоизточния мирен процес през различните му етапи. Това че новата американска мирна инициатива може да бъде основа за подновяване на диалога, се доказва от събитията, на които сме свидетели през последните седмици. Както и Вие отбелязахте, Вашият въпрос е от края на месец юли и се случиха немалко неща август и септември.
На 13 август тази година Израел и Обединените арабски емирства постигнаха споразумение за нормализиране на отношенията помежду си. В рамките на договореностите Израел се съгласи да суспендира плановете си за анексиране на палестинската територия – нещо, което е много важна част от това споразумение. Преди две седмици и Кралство Бахрейн обяви, че ще установи дипломатическите отношения с Израел, а на 15 септември двете споразумения бяха официално подписани във Вашингтон.
Не можем да не определим тези развития като безпрецедентни, не може да не признаем, че става дума за исторически пробив, който проправя път към мащабна промяна в живота на региона. Очакват се, по наша информация, и няколко други държави от региона да последват и да сключат такива споразумения.
Това, което е най-важното в момента, а то е и оценката на всички, включително и на държавите от региона – аз имах възможността през последните две седмици да говоря с няколко министри, включително с министъра на външните работи на Обединените арабски емирства, на Саудитска арабия, тези инициативи дават шанс на двете страни най-после да започнат да си говорят. Всички много се надяваме този шанс да не бъде пропуснат отново.
Принципната позиция на нашата страна по отношение на пътищата за решаване на израелско-палестинския конфликт остават неизменени. Ние нямаме промяна в позицията си и тя е, че единственият начин за намиране на справедливо и трайно решение на конфликта е чрез преговори – преки преговори, между израелци и палестинци, които да доведат до създаване на независима и демократична палестинска държава, която да съществува в условията на мир, сигурност и взаимно признаване за държавата Израел.
Няма съмнение, че като част от близкоизточния квартет Европейският съюз следва да продължи конструктивно да допринася за преодоляването на пречките по пътя на постигане на всеобхватното мирно уреждане на конфликта. Въпреки нюансите в позициите на държавните членки – нещо, което не е тайна, Европейският съюз запазва своята привързаност към международно признатите параметри за урегулиране на конфликта. В този контекст настойчиво и последователно призоваваме всички заинтересовани страни да се въздържат от едностранни действия, които биха могли да попречат на усилията за възобновяване на близкоизточния мирен процес и да създадат риск за допълнително дестабилизиране на региона.
Знаете, че България развива традиционно добри отношения и партньорство както с Израел, така и с палестинците. Връзките ни с арабския свят имат дългогодишна история, макар че поради исторически обстоятелства те не са били толкова интензивни. В последните години успяхме да разкрием три мисии в региона – едно генерално консулство и две посолства. Наистина водим динамичен диалог, като голяма част от този диалог е как можем да помогнем за разрешаването на този дългогодишен въпрос.
В рамките на Европейския съюз е много важно, че най-после министърът на външните работи на Израел – Габи Ешкенази, тази година беше на обяд на неформалния съвет в Берлин. Мога да Ви уверя, че чухме много силни послания от страна на израелския външен министър. Много се надявам отлагането и отменянето на плановете за едностранно анексиране на територията, а и фактът, че има нова политическа реалност в Израел, да подтикне палестинците да не изгубват и да не пропускат този шанс. Разбира се, трябва да се изчака и да се види какво ще се случи на изборите там. Много важно послание към палестинците е: да имат единна позиция, тоест да има палестинско обединение, така че да могат да бъдат силни тогава, когато седнат на преговорите.
Ще заключа, че няма промяна в позицията ни, има раздвижване в региона, в процеса и се надяваме да доведе до позитивното развитие на този конфликт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уточняващи въпроси, уважаеми господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Министър за информацията.
Аз съм наясно, че в рамките на парламентарния контрол не може да се каже кой знае колко много по темата и бих призовал тази тема да бъде обсъдена в Комисията по външна политика.
По отношение на уточняващите въпроси. Аз се радвам, че няма официална промяна в българската позиция, но, от друга страна, действията на българската дипломация най-малкото индикират, ако не съществена промяна, поне промяна в нюансите по отношение на нашите позиции по тези въпроси. Какво имам предвид?
През месец юни в Съвета по правата на човека при гласуването на традиционната резолюция за нарушенията на международното право в окупираните палестински територии за първи път България гласува „против“ тази резолюция. Ако може, да уточните: на базата на какви инструкции това е направено, тъй като България винаги се е въздържала по този тип резолюции в Съвета по правата на човека – важна позиция, която България успя да извоюва преди време, да участва, да бъде член на този съвет, при положение че страни като Дания, Германия, Италия, Холандия, Словакия, Испания, които също са членове на този съвет, гласуваха отново „въздържал се“?
Второ, по моя информация, а Вие ще кажете дали е така, при обсъждането на Конференцията на министрите на външните работи по Близкия изток България е била една от страните, която е възразила срещу това да има официална позиция на Европейския съюз по обявените в декларацията от новото израелско правителство намерения и да приложи едностранно част от този план. Както и Вие отбелязахте, междувременно беше поет ангажимент това да не се случва, но към онзи момент ситуацията предполагаше и беше логично Европейският съюз да се изрази по категорично по тази тема. Тъй като не е постигнат консенсус, въпреки че огромното мнозинство от страните – членки на Европейския съюз, са подкрепили идеята за такава официална позиция, такава не е могла да бъде приета и изработена, и затова имаше скромно изявление на върховния представител по външната политика – Жозе Борел.
Искам да подчертая, че въпреки липсата на официална промяна в позицията, подобни действия индикират подобна промяна. Това е единият въпрос...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Вигенин, моля, завършете.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Приключвам, господин Председател.
Да попитам: по какъв начин България участва по-активно в действията на Европейския съюз в региона, има ли нови инициативи, в които ние бихме могли да се включим по-активно, тъй като традиционно, както и Вие отбелязахте, България има добри отношения и с едната, и с другата страна, играла е конструктивна роля и би могла да бъде полезен участник в тези процеси, още повече че мирът в региона е от пряк интерес и на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Господин Заместник-председател, господин Вигенин, дами и господа народни представители! Трябва да проверя каква е била причината България да гласува „против“. Не мога да си спомня, но мога да отговоря на втория Ви въпрос, тъй като аз присъствах на обсъждането в този съвет.
Малко Ви е грешна информацията. Не само България, а няколко държави – членки на Европейския съюз, бяхме „против“ и да заплашим със санкции, защото всъщност това беше спорът в Съвета, а не дали да имаме декларация. Напротив, имаше няколко декларации на Европейския съюз, а и не само от страна на върховния представител, в които призовахме и осъждахме едностранни действия, но имаше няколко нюанса. Новото правителство още не беше формирано за първия път, тоест няма как да се заплашва със санкции действието, за което имаше всички данни, че политическите партии в Израел имат различия и няма да се случи.
Ние считахме, че сега това ще бъде конструктивно. Всъщност това беше позицията на минимум пет-шест държави – членки на Европейския съюз.
По отношение на едностранното анексиране. Позицията на България винаги е била ясна и затова Ви казвам, че промяна няма. Имаше различия по отношение на това трябва ли да се заплашва със санкции държавата Израел – традиционен партньор на България. До ден-днешен аз продължавам да считам, че това беше правилната реакция на България, показа се и с действията след това, тоест даде се възможността израелското правителство да формира, да прецени дали щеше да бъде правилна тази реакция, защото нямаше да срещне де факто подкрепа от никой с това едностранно анексиране. Историята показа, че държавите от Европейския съюз, включително и България, които са искали по-балансирана позиция, са били прави, защото след това се случиха наистина позитивни неща в региона.
По отношение на Европейския съюз и на инициативите. Считам, че Европейският съюз трябва да играе много по-активна роля в близкоизточния мирен процес. Не е тайна, за съжаление, че някак си Европейският съюз не е толкова силно припознат като партньор, а се припознават отделни държави членки. Неслучайно години наред България е една от държавите, които призовават за свикването на Съвета за асоцииране с държавата Израел, което не се е случвало поне от пет или шест години.
Ние сме една от най-активните държави и считаме, че трябва да имаме много интензивен диалог както с Палестина, така и с Израел. За да може Европейският съюз да се вижда и да се припознава като честен посредник, той не трябва да взима нито едната, нито другата посока, а трябва да следва общата политика, която държавите са изразили в декларацията по отношение на този конфликт. А иначе има много декларации и много пейпъри, и в момента се готви такъв, в които България винаги участва активно. Според мен по-важни са нещата на практика и свикването на Съвета за асоцииране е един от тях. Редовните контакти, участието на Съюза и на Комисията на върховния представител като такива са други конкретни инициативи и действия.
Надявам се това най-после да се случи, защото гласът за свикването на този съвет вече не е само от 3 – 4 държави членки, а поне от половината. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Отношение – господин Вигенин, имате думата.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, благодаря за информацията, която ни предоставихте.
Разбира се, ние ще следим внимателно събитията, защото са доста динамични и за нас наистина е важно България да има последователна и заедно с това конструктивна позиция. Хубаво е да се следят действията на нашите представители в различните формати – освен на външния министър, да има единодействие по отношение на другите формати, в които България участва, и да има ясни инструкции в това отношение.
Използвам случая да кажа, че според мен българският парламент, но това става и в партньорство с министъра на външните работи, би следвало да бъде по-ангажиран с темите на външната политика и особено с такива чувствителни въпроси. За съжаление, не мога да не потвърдя констатацията на доскорошния председател на Комисията по външна политика на българския парламент – Джема Грозданова, че вече почти две години след Председателството българският парламент не се е занимавал с никакви съществени въпроси, свързани с външната политика и с нашето участие в Европейския съюз.
Смятам, че това е отговорност както на парламента, така и на правителството, което е излъчено от мнозинството тук. Бих предложил: ако такива инициативи не могат да тръгнат от парламента, смятам, че би било хубаво по Ваша инициатива и по теми като Близкия изток и някои други, които са ключови за сигурността на България и по които има особен интерес, по Ваша инициатива да идвате и да информирате Комисията по външна политика. Иначе ще трябва да си говорим във формата на въпроси или питания, но времето е крайно недостатъчно, а по някои от тези теми широката публичност не е необходима, тъй като не можете да ни предоставите и достатъчно чувствителна информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Продължаваме с въпрос към министър Захариева от народния представител Антон Кутев, който е относно функциите на заместник-министъра на външните работи като координатор на борбата с антисемитизма и езика на омразата.
Имате думата, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги! Въпросът ми беше предизвикан от един странен жанр, който въведе Министерството на външните работи преди малко повече от две седмици, като според мен успя да влезе в институционалната история с една пресконференция по фалшива новина, което само по себе си е интересно как се е получило.
Нека да напомня, че БНТ излезе със съобщение за това, че протестиращи са щели да правят Народен съд, а може би след два часа го опроверга и каза, че това е фалшива новина. За учудване на всички около час по-късно в лицето на Вашия заместник – Георг Георгиев, Министерството излезе с пресконференция, на която заклейми вече направената фалшива новина.
Ако оставим комичното в това, че една институция, която все пак е натоварена с дипломацията, прави определено странната стъпка да коментира фалшива новина по този официален начин, честно казано, аз бих си задал въпроса: ако бяхте попаднали не на тази новина, а на някоя международна, където може да предизвикате скандал, доста по-сериозен от този, какво правим? Така че никак не подценявам и не го смятам даже за комично, а по-скоро е много сериозен проблем в комуникацията на Министерството.
Но за мен по-важното е, че въпросният заместник министър, в момента в който прави тази пресконференция по фалшивата новина на БНТ – вече отречена от самата телевизия, се представя като координатор на борбата с антисемитизма и езика на омразата. За мен тази длъжност остава недостатъчно изяснена, защото се опитах в сайта на Министерството да видя какво точно значи това и какви са отговорностите му в тази връзка.
Два въпроса имам към Вас: какви са задълженията и функциите на заместник-министър като координатор на борбата с антисемитизма и езика на омразата; какви са политиките на Министерството на външните работи по отношение на борбата с езика на омразата в рамките на повереното Ви Министерство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кутев.
Имате думата, уважаема госпожо Захариева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕКАТЕРИНА ЗАХАРИЕВА: Уважаеми господин Заместник-председател, господин Кутев, дами и господа народни представители! В последните години наблюдаваме надигащи се вълни на антисемитизъм и език на омразата в Европа и отвъд нея, за съжаление, много силно в периода на COVID-19. Изключително силно!
Само за последните няколко месеца ние сме изпратили и сме идентифицирали над 20 или 30 сигнала с конкретни сигнали на службите по този въпрос – от България, тоест България не е изключение, за съжаление. Тя се появява редовно в социалните мрежи, коментари под различни статии в онлайн пространството. Ставаме свидетели и на немалко актове на вандализъм срещу религиозни, културни и други обекти, които излизат извън ограниченията на антисемитизма.
Още от началото на това управление, през месец октомври 2017 г. за първи път Министерският съвет определи с решение национален координатор за борба с антисемитизма. За изпълняващ тези функции, както Вие казахте, беше назначен заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев. Отговорностите му като национален координатор съгласно решението на Министерския съвет обхващат: осъществяване на връзки и взаимодействие с международните организации, работещи по тези въпроси, с националните координатори на държавите, с които България си партнира; поддържане на редовни институционални контакти и консултации с еврейската общност; координиране на национални и международни проекти; взаимодействие с националните медии за повишаване на информираността и чувствителността на обществото по тези въпроси.
Друга част от задълженията на координатора за борба с антисемитизма включва взаимодействие с компетентните министерства, държавни агенции, неправителствени организации. Именно за координиране на политиките и действие за превенции и противодействие на антисемитизма бе създадена контактна група, чийто председател е националният координатор, а членове са представители от Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, представители на прокуратурата, на Столична община, организацията на евреите в България и други организации.
Специален фокус на контактната група е подготовка на предложения за изменения на българското законодателство, засягащи престъпленията от омраза. Беше направен обстоен анализ на съответствието на разпоредбите на Наказателния кодекс, отнасящи се до престъпления от омраза и дискриминация с международните стандарти.
Въз основа на този анализ бяха предложени и конкретни текстове за увеличаване на наказанията за престъпленията от омраза или такива с антисемитска и ксенофобска подбуда от три на пет години. Промяната предстои да бъде разгледана в комисиите на Народното събрание. Планира се и разработване на национален план за борба с антисемитизма. Това ще се осъществи чрез съвместен проект между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на страната ни за борбата с антисемитизма и опазване на еврейското наследство.
Ще обърна внимание, че Министерството на външните работи и в частност националния координатор работиха по политики, насочени именно срещу проявите на антисемитизъм, ксенофобия, омраза и насаждане на нетърпимост. Само в последните три години бяха проведени множество кампании, сред които „София каза „не“ на омразата“, „Заедно за България“, „Заедно за Европа“, подписа се и манифест „Заедно срещу речта на омразата“.
Кампаниите, които реализирахме и в които участвахме, изпратиха силни послания срещу речта на омразата и антисемитизма и по категоричен начин показаха нетърпимостта на българското общество към подобни феномени.
Само да маркирам, че за първи път през месец февруари тази година „Луковмарш“ не се състоя в 17-годишната му история – нещо, което в интерес на истината беше срамно за България. Аз лично се срамувах, че такова шествие се провежда в България, точно в България.
Даде се гласност на необходимостта от по-системни действия на българските институции и неправителствените организации. Принципната позиция на Министерството на външните работи е винаги да реагира при поругаване на исторически паметници, независимо от мотивите на извършителите. Ние реагираме на всеки паметник, който бъде поруган, не само с антисемитска насоченост.
Координацията между институциите е много важна. От една страна, е много важно сътрудничеството със звената на Министерството на вътрешните работи за превенцията на ксенофобията, също така и с общините. От друга страна, както казах, са и местните власти, които трябва да полагат усилия за опазването и съхраняването на тези паметници.
Считам, че наистина много работа се свърши през този период. Това се изразява и в оценката за това, че България беше приета в Международния алианс за антисемитизъм, че много пъти редица еврейски организации реагираха и благодарят не само на Министерството на външните работи, а и на националния координатор. Убедена съм обаче, че сме в началото на този път. Пак казвам, за съжаление, в последните месеци се засили много силно антисемитската тема. Не си спомням в други периоди да е имало толкова много директни публикации основно в социалните мрежи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Захариева.
Реплика, господин Кутев.
АНТОН КУТЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Министър! Аз наистина смятам, че борбата и с антисемитизма, и с речта на омразата е изключително важна особено в момента. Именно затова си позволих да задам този въпрос.
Първо, от това, което успях да намеря в сайта на Министерството на външните работи, не можах да преценя какво е съотношението. Във всичко, което Вие казахте, виждам много повече влияние на антисемитизма, а аз мисля, че в момента речта на омразата има много по-сериозни измерения в България. В никакъв случай не подценявам усилията за борбата с антисемитизма, но смятам, че ние трябва да насочим по друг начин и да разширим обема на действие по отношение на речта на омразата, защото в момента тя се среща в изключително проблематични сфери. Честно казано, за съжаление, никак не е изключена, включително и от говоренето вътре в парламента, от представители, при това на управляващото мнозинство. Така че за мен е много важно какъв е обемът, който включва. Това, което ми казахте, аз лично бих го разширил не само към антисемитизма, който е много важен, но в много по-голяма степен към другите прояви на речта на омразата, които са част и от управлението включително.
Не можах докрай да разбера какви са функциите на заместник-министъра. Все пак, не го приемайте като заяждане, но ще се върна към пресконференцията, която той тогава даде. На пресконференцията, която човекът тогава даде, имаше – затова питах какви са му функциите, как опазва речта от омразата, при положение че, ще цитирам само едно изречение: „Демокрацията, мирът, стабилността не предполагат да говорим за кървава разправа, за бесила и за убийства.“ Дори и във фалшивата новина на БНТ не ставаше дума за кървава разправа, за бесила и за убийства. Единственият, който спомена в целия този процес кървава разправа, бесила и убийства, беше Вашият заместник-министър в своя отговор на събитията. За мен е учудващо как се бори с речта на омразата и с насаждането на омраза в обществото през тази риторика, пак казвам, която беше въведена от него и от никого другиго – нито от протестиращите, нито от БНТ, която прави фалшивата новина, а от заместник-министъра, който го прави в отговора си, при това, отговаряйки за борбата с езика на омразата.
Затова Ви попитах какви са неговите конкретни функции, защото според мен този човек не може да ги изпълнява, след като може да направи такива грешки. Борбата с езика на омразата е начин на мислене. Той би трябвало да живее някъде много дълбоко в нас. За съжаление, и този дребен случай, който обаче, пак Ви казвам, че би могъл да бъде много по-страшен, ако не беше на тази тема, показва, че хората, които работят и на които сте поверили тези неща, нямат усещане, нямат представа как да свършат тази работа. Според мен трябва да промените човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Кутев.
Дуплика, госпожо Захариева? Не желаете.
Благодаря Ви за участието в контрола днес.
Продължаваме с въпроси към госпожа Десислава Танева – министър на земеделието, храните и горите. Тя ще отговори на едно питане от народния представител Кристиан Вигенин относно последиците от предприетите от правителството мерки за справяне с предполагаемото наличие на чума по дребните преживни животни в България.
Имате думата, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, изминаха две години, след като правителството, респективно Българската агенция по безопасност на храните предприе масово избиване на овце и кози в Странджа заради предполагаемо навлизане на заболяването чума по дребните преживни животни в България.
Междувременно част от действията на Българската агенция по безопасност на храните бяха определени като незаконни от Върховния административен съд. Щамът на вируса не беше изолиран, не беше категорично доказано, че от чумата по дребните преживни животни е умряло и едно животно. В регистъра на Международната организация по здравеопазване на животните България обаче все още стои като страна, в която има действащо огнище на чума по дребните преживни животни – две години по-късно.
Случаят с предполагаемата зараза в България би следвало вече да е внимателно анализиран, да са направени съответните изводи, да са предприети съответните мерки за недопускане на подобни действия на властите в бъдеще, както и мерки за предотвратяване на причините, довели до предпоставките за тези действия. Заедно с това би следвало и да са предприети необходимите действия за приключване на този случай на международно равнище, за да се възстанови статутът на България като страна, свободна от чума по дребните преживни животни.
В тази връзка моите въпроси към Вас са: направен ли е анализ на действията на правителството и респективно на Българската агенция по безопасност на храните и свързаните с нея структури във връзка с ликвидирането на предполагаемите огнища на чума по дребните преживни животни в България в периода 2018 – 2019 г.? Ако е да, какви са основните изводи и препоръки? Ако – не, предвижда ли се изготвяне на пълен доклад по случая, в който да се отбележат всички грешки при оценката на ситуацията и мерките за преодоляване на възникналата криза? Възстановен ли е статутът на България като страна, свободна от чума по дребните преживни животни, и ако не какви действия са предприети в тази посока?
Трето, след случая с чумата по дребните преживни животни въведени ли са нови мерки за намаляване на риска от внос на зарази в най-рисковите погранични райони, един от които е община Болярово? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Вигенин.
Имате думата за отговор, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, господин Вигенин, уважаеми народни представители! Позволете ми да не се съглася с преамбюла на Вашия въпрос, защото няма акт, който да доказва Вашите констатации за липса на подобно заболяване, за незаконосъобразни действия за всичко, което изредихте в началото.
Във връзка с това аз ще дам малко фактология. През периода юни – юли 2018 г. при извършен надзор по Програмата за контрол на трансграничните заболявания на територията на Република България са потвърдени общо 7 огнища на болестта чума по дребните преживни животни – 6 огнища в община Болярово, област Ямбол и едно огнище в село Кости, община Царево, област Бургас.
Огнищата са потвърдени въз основа на доказано лабораторно наличие на вируса при спазване на референтните методи, посочени в Диагностичното ръководство на Световната организация по здравеопазване на животните от две независими една от друга лаборатории: Референтната лаборатория на Европейския съюз в Монпелие, Франция и Националната референтна лаборатория за екзотични заболявания по животните към Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт в България.
Окончателен доклад с вх. № 7639 от 16 май 2019 г. от Референтната лаборатория на Европейския съюз за чума по дребните преживни животни категорично потвърждава възникването на болестта в България през 2018 г., което е наложило прилагането на мерките за ликвидирането му в съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз и стандартите на Световната организацията за здравеопазване на животните. Като вероятна причина за възникване на заболяването се посочва циркулация на слаб щам на чума по дребните преживни животни, който е възможно да е бил въведен в страната чрез нелегално придвижване на дребни преживни животни от Република Турция, където заболяването е ензоотично.
Това е първото проникване на заболяването у нас и на територията на Европейския съюз. Ветеринарните власти в страната са приложили всички задължителни мерки, които се изискват от международното и националното законодателство с цел опазване на поголовието на дребните преживни в региона и гарантиране на свободната търговия, а именно: Закона за ветеринарномедицинската дейност; Директива на Съвета 92/119/ЕИО, Глава 14, т. 7 от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE); Решение за изпълнение на Комисията ЕС/2018/954 за определяне на някои защитни мерки за предотвратяване разпространението на болестта чума по дребните преживни животни в Република България.
Мерките, наложени от БАБХ, стратегията и резултатите от надзора са комуникирани регулярно с Европейската комисия и държавите – членки на Европейския съюз, в рамките на ежемесечните заседания на Постоянния комитет за растенията, животните, храните и фуражите към Европейската комисия, както и чрез официални писма.
В периода от 18 юли до 20 юли 2018 г. е проведена мисия на ветеринарния екип на Европейския съюз за спешни ситуации (EUVET) по отношение за заболяването в България. Заключенията на мисията са за изключително ранно откриване на заболяването и адекватно предприети мерки от страна на Българската агенция по безопасност на храните, които обаче могат да бъдат компрометирани от недопускане на официалните ветеринарни власти в животновъдните обекти.
В резултат на развитието на ситуацията през 2018 г. в рамките на Европейската комисия бяха гласувани три решения – (ЕС) 2018/911, (ЕС) 2018/954 и (ЕС) 2018/1499 за установяване на определени защитни мерки с оглед на предотвратяване на разпространението на заболяването в България. Зоната на ограничение е разширена трикратно чрез посочените решения.
Първо, в област Ямбол, впоследствие обхваща само засегнатите гранични общини, последно засяга целите области Ямбол, Бургас и Хасково. Териториите, попадащи в решенията, са възбранени за търговия с живи, възприемчиви животни и продукти от тях.
Последното огнище, констатирано в животновъден обект с № 8720055, в град Болярово все още остава неприключено поради възпрепятстване на наложените мерки. Към настоящия момент фермата е със статут на обект, в който е потвърдено огнището на болестта чума по дребните преживни, което не позволява България да изпълни условията, посочени в Кодекса за сухоземните животни на (ОIЕ), и съответно да подаде официално искане за възстановяване на статута си на „страна, свободна от чума по дребните преживни животни“, а именно наличие на отрицателни проби за заболяването 24 месеца след ликвидиране на последното огнище.
С Решение № 7606/17 юни 2020 г. по Административно дело № 13004/19 г. на Върховния административен съд е постановено отмяната само и единствено на издадената заповед № Я-3-702/10 октомври 2018 г. на директора на ОДБХ град Ямбол за заличаване от регистъра на животновъден обект № 87200355, находящ се в град Болярово, област Ямбол. Съдебният акт по никакъв начин не оспорва установяването на влизането на болестта в България, а именно заповед № № РД 11-1349/18 юли 2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е обявено вторично огнище на чума по дребните преживни животни както и предприетите по Закона мерки.
Според съда заболяването безспорно създава непосредствена опасност за други животни поради силно заразния си характер. На 18 юни 2020 г. Българската агенция по безопасност на храните уведомява Европейската комисия за решението на съда и актуалната обстановка в страната по отношение на чума по дребните преживни животни, като все още се очаква позиция на Европейската комисия по казуса. Тя към настоящия момент остава непроменена и България все още не е държава, свободна от това заболяване, и е вписана, във всички съответни регистри на Комисията и на (OIE) с този си статут. Към момента има наложени забрани и ограничения за вноса на агнета от България от страна на Република Северна Македония, Република Турция, Република Казахстан, Украйна и Руската Федерация.
В пограничните райони на страната се изпълнява Програма за предпазни мерки срещу някои трансгранични заболявания по животните в България през 2019 – 2021 г. Целта на тази програма е да се засилят надзорните дейности и възможностите за най-бърза реакция от страна на ветеринарните служби в България, отчитайки стратегическото географско разположение на страната в качеството ѝ на външна граница на Европейския съюз. В Програмата са включени следните заболявания: зараза на нодуларен дерматит, шап, чума по дребните преживни животни и шарка по овцете и козите.
Съгласно Програмата се изпълнява ваксинация срещу заразен нодуларен дерматит. До момента са ваксинирани 298 560 едри преживни животни, което е 40% от предвидените за ваксинация едри преживни животни, клинични прегледи за шап при едри преживни животни, клинични прегледи за дребни преживни животни за откриване на шап по овцете и козите, чума по дребните преживни и проби за серологични вирусологични изследвания.
Страната ни прилага и Програма THRACE, включваща 21 населени места в граничните общини на области Бургас, Ямбол и Хасково.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Вигенин, имате думата за въпроси.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господи Председател.
Уважаема госпожо Министър, благодаря за предоставената информация. За съжаление, упорито вървите по пътя на министър Порожанов. Сигурно отговорите Ви ги подготвят едни и същи експерти, които трябва да оправдаят, естествено, действията си. За пръв път в отговор на министър обаче, тъй като аз си събирам всички въпроси, които съм задавал по тази тема от 2018 г. насам, чувам за слаб щам на вируса. От всичката литература, която изчетох в този период, никъде не съм срещнал възможността да има слаб щам на чумата по дребни преживни животни. Обратно – всички налични познати щамове на вируса са доста смъртоносни, като стигат до 90% от заразените животни и болестта съответно е силно заразна.
Откъде са тези предположения за слаб щам, при положение че такъв щам не е изолиран. На практика вирус очевидно не е намерен, тъй като, ако беше намерен вирус, щеше да може да се изолира щам на този вирус – казва публиката, която не е толкова навътре в темата. Да кажа, че няколко са възможните щамове и по това какъв е щамът можеше лесно да се уточни, да се разбере съответно откъде вероятно е проникнала заразата. Всъщност това, което беше намерено, не само в община Болярово, а след това и в десетки стада през месеците септември, октомври, ноември и декември в областите Хасково, Бургас и Ямбол, подозрението е по-скоро, че става въпрос за използване на ваксина, която очевидно не е отговаряла на изискванията и поради тази причина, след като станаха ясни тези факти, в месеците септември, октомври, ноември повече подобни заповеди за избиване на животни не са издавани.
Но конкретните ми въпроси към Вас: все пак, тъй като такава е процедурата, първо, възстановена ли е регистрацията на стадото на Ана Петрова, така както е решил Върховният административен съд? Ако не кога смятате да го направите, при положение че заявихте, че Министерството ще се съобрази с решението на Съда и това е напълно логично. Във връзка с това кое е по-важно – решението на Върховния административен съд или становище на някакви чиновници в Европейската комисия, така дистанцирано.
Впрочем понеже споменахте и мисията, която дойде от Европейската комисия на експерти, продължава да се повтаря тази мисия, искам да кажа, че отказа всякакви срещи, въпреки че аз съм депутат от Ямбол и бях председател на Комисията по европейските въпроси, те отказаха среща с мен, въпреки че министър Порожанов направи такъв опит. Казвам това като щрих – очевидно хората си имат своите задачи, цели и не ги интересуват други въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: И втората ми тема е: все пак нямате ли намерение да изготвите цялостен доклад за действията и последиците от това, което се случи тогава, или всичко, което се прави и към момента, е да се оправдаят онези действия, да се заметат следите и решението да се търси в избиване отново на едно напълно здраво стадо две години по-късно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Имате думата, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вигенин, уважаеми народни представители! Всичко, което представих като фактология, е в следствие на цялата документация, която по случая се намира в Агенцията по храните, на получени лабораторни изследвания, доклади от различни органи, така че аз не съм внесла никакъв нюанс в това, което представих, а единствено съм цитирала документи.
По втория Ви въпрос, относно решението на Върховния административен съд, аз казах какво е решението, цитирах го и то е изпълнено. Решението е за отмяна на заповедта на изпълнителния директор за заличаването на обекта и в момента животновъдният обект се води „активен“. Това решение е изпълнено в системата на БАБХ – животновъдният обект. Решението това казва: отменя заличаването на животновъдния обект и той в момента е с „активен“ статут. Но това решение не повлиява, както многократно съм го обяснявала, по никакъв начин промяна на статута на България като „свободна от чума по дребни преживни животни“, както Ви информирах и в първоначалния си отговор. Ние сме информирали Комисията за това решение, но неговите последици са обектът да стане „активен“. На практика това решение не променя фактологията по отношение на всичко, което се е случило и което е получено, като изследвания в двете лаборатории. Така че това решение е изпълнено.
Повярвайте, ние също търсим вариант за излизане от този статут, защото имаме писма и от организации, от търговци, на които бяха спрени пратки за износ на агнета именно поради този статут, но не можем да го променим. Няма и становище, както Ви информирах, след развитието в Съда и на Комисията, по отношение на тази промяна
По отношение на възможните срещи, затова кой с кого може да се среща, аз мога да отговоря само за себе си, в това ми качество – настоящия мандат. С Вас никога не бих отказала среща, но това, което е могло да бъде направено, е направено и такъв е статусът към момента на случая. Както виждате, никой не е пристъпил към мерки, които не се възприемат към момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Господин Вигенин, имате думата за изразяване на отношение по отговора.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Танева, уважаеми колеги народни представители! Аз не мога да кажа, че съм доволен от отговора, тъй като, както казах в началото, той повтаря едни и същи неща, които са несъобразени с реалностите. Аз не мога да си представя, че продължавате да формирате Вашите действия и политика въз основа на едни хартиени заключения и доклади отпреди две години. Не мога да си представя, че Европейската комисия или пък Световната организация по здравеопазване на животните няма да прояви разбиране, при положение че две години след като е обявено действащо огнище и ако само това е причината ние да сме в списъка за страните, които не са свободни от чума по дребните преживни животни, ще продължи да настоява, че единственият начин да се реши проблемът е, като бъде ликвидирано стадото на Ани Петрова, което две години по-късно е абсолютно здраво. За щастие вече е с възстановена регистрация, макар и да беше направен и все още се прави жалък опит от страна на областната дирекция, да поиска отмяна на това решение с аргументи, които не знам кой ги е измислил, но доказателства, че има наличие на чума в този обект са някакви извадки от интернет страницата на страни, които са забранили вноса, защото ние сме ги информирали – съответно БАБХ и Министерството на земеделието, храните и горите, за наличие на чума по дребните преживни животни.
Аз наистина Ви призовавам да излезете от този бюрократичен подход, да стъпите на реалностите и да направите усилие Европейската комисия и Световната организация по здравеопазване на животните, да приемат факта, че стадото и да е имало проблем, вече е здраво. Вие ще намерите начин как да го докажете и да се реши този въпрос, а не да продължават едно и също вече две години двама министри да ми говорят – това на мен не ми изглежда сериозно. Явно ще трябва да дойде друг министър, друго правителство и тогава ще го решим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Следващият въпрос към министър Танева е от народния представител Светла Бъчварова относно шестото изменение на Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.
Имате думата, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми госпожи и господа министри! Моят въпрос е свързан с шестото изменение на Програмата за развитие на селските райони. Искам само да вметна няколко обяснителни тези, свързани със самата програма. Самата програма предвижда мярка, която е подобряване на управлението на риска в земеделските стопанства с бюджет 20 млн. евро, като под управлението на риска се има предвид създаване на предпоставки за стабилизиране на доходите, за устойчивост на земеделските стопанства при основни рискове, като суша, наводнения, градушки, измръзвания. А във всички останали случаи, които имаме – болести, напълно унищожаване на площите, а също така и напълно унищожаване на животните, компенсациите се извършват от държавния бюджет.
В целия период на действие на Програмата поне три пъти в индикативните графици беше обявявана необходимостта от стартиране на тази мярка – през 2018 г., 2019 г., в началото на месец февруари 2020 г. беше обещано, че мярката ще стартира.
Може би нямаше да задам този въпрос, ако годината беше нормална от гледна точка на климатичните фактори в България и рисковете, пред които ние наистина сме изправени през 2020 г. За мое голямо учудване с шестото изменение именно на Програмата за развитие на селските райони, което е най-мащабното от гледна точка на прехвърляне на финансов ресурс, се решава, че тези 20 милиона не са необходими, тоест няма рискове, които да засегнат земеделските стопанства, и се прехвърлят във Фонда на фондовете.
От тази гледна точка – решението, което е взето, и последствията от него, моят въпрос е свързан с това: на базата на какви анализи и оценки е взето решението да се акумулират средства във Фонда на фондовете и считате ли, че към настоящия момент именно 2020 г. като пример за изключително тежка в сектора, нисколихвените кредити, които ще се предоставят евентуално следващите две години, ще решат проблемите, особено в районите, които са засегнати най-вече от сушата? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Имате думата за отговор, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, народни представители! Уважаема професор Бъчварова, през 2018 г. беше извършена предварителна оценка на финансовите инструменти по Програмата за развитие на селските райони – настоящата 2014 – 2020 г., която идентифицира неоптимални инвестиционни ситуации, даващи основание за прилагането им, целящи повишаване нивото на предлаганите кредити и насърчаване на конкурентоспособността в сектора. Предварителната оценка потвърждава наличието на пазарна неефективност и неоптимална инвестиционна ситуация в селските райони, която води до пазарен недостиг в тях. Анализът, извършен в рамките на предварителната оценка, показва, че с оглед спецификите на сектора нуждата от подкрепа при достъпа до външно финансиране, възможностите на финансовите институции и реализираните до момента финансови инструменти както в България, така и в други страни членки, най-подходящ за прилагане финансов продукт би бил заемът „Споделяне на риска“ с две възможности: кредит за съфинансиране на бенефициент на проектофинансиране с безвъзмездна финансова помощ от Програмата за земеделски и неземеделски инвестиции в селски райони, включително инвестиции и финансиране по програма „Лидер“, самостоятелен кредит, отпускан на кандидати, отговарящи на условията за допустимост по подмерки 4.1, 4.2 и 6.4 по Програмата, но не е задължително да са бенефициенти по ПРСР.
В Стратегията към ПРСР 2014 – 2020 г. е записано, че Мярка 17 – „Управление на риска“, чрез която е планирано да се подпомагат финансови вноски във взаимоспомагателни фондове за неблагоприятни климатични явления, болести по животните и растенията, нашествия на вредители и екологични инциденти, ще започне да се прилага след извършване на анализ на ползите и разходите и приложимостта.
Към средата на 2019 г. Мярката не е разписана в Програмата, като дори индикативният бюджет от 36,7 млн. евро е временно прикрепен към бюджета на други мерки на Програмата.
Във връзка с напредналия етап, в който се намира прилагането на Програмата, Управляващият орган, без да се отказва изцяло от възможността за стартиране в бъдеще на подобен фонд, се спря на решението, че към настоящия момент е по-целесъобразно да се пренасочат средства, за да стартира бързо кредитният фонд и предложи сумата да бъде пренасочена към други мерки, включително и за капитализирането на нов Финансов инструмент, разработен с цел да адресира някои от специфичните предизвикателства при използването на финансови инструменти в сектор „Земеделие“, предимно свързани с достъпа до финансиране и особено с високите лихвени нива, предлаганите кредити с по-ниски такива от установените и относително ограничената склонност на търговските банки да поемат риска за инвестиции в сектора.
Именно поради възможността за реално кредитиране с по-ниски лихви, кредитният план ще осигури нисколихвени заеми в две направления: такива, които ще бъдат предоставени на допустими крайни получатели, като съфинансиране към безвъзмездна финансова помощ – до 50% от средствата от Програмата за селските райони, и самостоятелни заеми – до 70% средства от Програмата за развитие на селските райони. Средствата за финансирането на кредитния фонд в размер на 20 млн. евро – публични средства, са осигурени именно от предвидения индикативен ресурс за нестартиралата Мярка 17. В тази връзка Управляващият орган на Програмата действително разчита кредитите, предоставени по този начин, да осигурят необходимото финансиране на широк кръг земеделски производители и преработватели или поне да го подобрят.
Финансовият инструмент е въведен в Програмата с шестото изменение и е приет от службите на Европейската комисия на 27 април 2020 г. с Решение 2796, което се явява най-обхватното до момента, включително като преразпределение на средства, и е широко дискутирано от всички заинтересовани страни преди изпращането му за разглеждане и по време на преговорния процес. След одобрението на шестото изменение в спешен порядък бе задействана административна процедура по разписване и съгласуване на финансовото споразумение между Фонда на фондовете и Министерството. Към началото на месец септември кредитният фонд по Програмата за селските райони е факт. Към момента предстои процедура за избор на банки и посредници, след което избраните такива ще могат да издават кредити.
По отношение на втория Ви въпрос, който е извън тази тема – считате ли, че нисколихвените кредити ще решат част от проблемите в засегнатите райони, нито една мярка не може като цяло да реши който и да било проблем. Това е мярка, която, разбира се, би помогнала в тази ситуация. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Танева.
Реплика – госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, започвам с това, че не мога да се съглася с Вашата теза, че нито една мярка не може да реши въпросите с рисковете в земеделието. Като цяло рискове има, защото това е фабрика на открито. Но всички останали страни от Европейския съюз съумяват и правят необходимите стъпки – най-малко да защитят доходите на земеделските стопани, които са засегнати под една или друга форма. Предполагам, че имате информация, че повече от 20 страни в Европейския съюз работят именно в тази област. Те защитават доходи именно при неблагоприятни климатични условия. Вие знаете, че тази година около 3 млн. декара есенници са засегнати от сушата в източните райони на страната. За тях няма абсолютно никаква възможност на този етап да бъдат стабилизирани като земеделски стопанства и съответно да продължат да работят. Ако тази мярка беше приета по начина, по който е разписана в Програмата, Вие щяхте да имате възможност да реагирате и да създадете именно такива предпоставки, така че не в момента да търсим възможности, различни от държавния бюджет, а от Програмата за развитие на селските райони.
Казахте, че тази мярка едва ли не ще реши някои от въпросите на земеделските стопанства. Тази мярка ще реши въпросите единствено на големите земеделски стопанства, защото е сложен таван от 1 млн. евро. Като видите, че 20 млн. евро са прехвърлените средства, това означава, че около 20 земеделски стопанства, и това са най-големите, ще могат да се възползват от Мярката.
И не на последно място, в първия програмен период ние прехвърлихме 100 млн. евро в Гаранционен фонд, че не ги усвоихме. Сега прехвърляме 20 милиона във Фонда на фондовете чрез банки. Ефектът какъв е? Риск – не искаме да управляваме, въпреки че разбираме, че страната е рискова във всяко едно отношение – не само по отношение на климата, но и по отношение на болестите. И аз се надявам, когато се прави анализ на Програмата, и 2018 г., когато се е правел преглед на Програмата, тези, които го правят, да живеят в България и да анализират това, което се е случвало през годините, за да могат във всеки един момент да имат опции и възможности за подкрепа на доходите на засегнатите земеделски стопанства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за дуплика, уважаема госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Професор Бъчварова, добре е да имате последователно отношение по възможността за стартирането на Мярката за управление на риска, защото, за да стартира и се приложи тя, трябва да има годен субект за това. Вие винаги сте изразявали позиция за неприемането на нашите идеи за създаването на взаимоспомагателен фонд, където да има финансова солидарност между земеделски производители и държава. Без това няма как да стартира изобщо Мярката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Министър.
С това завършиха въпросите към министър Танева. Благодаря Ви за участието в Парламентарния контрол днес.
Продължаваме с въпрос към господин Красимир Вълчев, министър на образованието и науката. Той ще отговори на въпрос на народния представител Смиляна Нитова относно проблемите при преминаването към електронно обучение.
Имате думата, госпожо Нитова.
СМИЛЯНА НИТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, по данни на Министерството на образованието и науката от началото на електронното обучение през изминалата учебна година децата, които нямат достъп до електронни средства, са около 35 хиляди. Също около 35 хиляди нямат достъп до интернет. Тоест това е около 10% от учениците у нас. С откриването на новата учебна година вече са регистрирани първите случаи на ученици и учители, заразени с COVID-19. Предвид пандемията много семейства останаха безработни и нямат възможност да подсигурят нормалното дистанционно обучение на децата си.
Давам следния пример: на 19 септември тази година е установена положителна проба на COVID-19 на ученик от VI клас в Основно училище „Любен Каравелов“ в Хасково. И 22-мата ученици от този клас са поставени под карантина. РЗИ Хасково е дало предписание за дезинфекция на цялата сграда, което значи, че може би и други ученици и класове ще бъдат поставени в такъв режим на карантина.
Моите въпроси са следните: има ли готовност системата да премине към дистанционно обучение при необходимост, колко ученици са получили електронни средства и колко остават без достъп до обучение поради липса на такива, или достъп до интернет? Как стои въпросът с учениците от Хасковска област и как Министерството ще реши тези проблеми?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаема госпожо Нитова, пандемията от COVID-19 постави системата на предучилищното и училищното образование в България във форсмажорни обстоятелства, при които за изключително кратък период от време бе необходимо всички участници в образователния процес да преминат към един нетипичен за тях начин на обучение. Факт е, че образователните системи във всички страни са изградени да осигурят равен достъп до физическата класна стая, равен достъп до учителя, но не и равен достъп на обучение в електронна среда. Малко или повече, ситуацията с COVID-19 изправи всички образователни системи пред едно сериозно предизвикателство – да осигурят този равен достъп. По всеобщо признание е факт, че България е една от страните, които много бързо, в много кратък период и относително успешно стартира обучение в електронна среда, включително сравнявайки я само сред развитите страни. И днес имаме множество деца, стотици милиони по света, които не са включени ефективно в електронно обучение.
Данните, които изнесохте, са близки до тези, които ние събрахме. Действително това са наши данни. Още първите седмици – по време на обучението в електронна среда, близо 5% от учениците декларираха, че не се обучават поради липса на устройства и близо 5% поради липса на интернет свързаност, като по отношение на тази интернет свързаност по-лесно може да се осигури достъп, тъй като става въпрос за относително по-нисък разход. Беше променена Наредбата за финансиране на институциите, беше дадена възможност на училищата да финансират разходи за интернет на учениците, също така бяха сключени договори с мобилните оператори за преференциални оферти за училищата в помощ на родителите за доставяне на интернет на преференциални цени.
Разбира се, имаме деца – макар и в малко населени места, които нямат достъп до добър интернет, но общо взето поне единият от операторите в повечето случаи има такава възможност и чрез USB стикове, интернет, Wi-Fi устройства, рутери и така нататък беше осигурен достъп за повечето деца. Имаше деца, които не можеха да си платят сметките, и училищата съответно подпомогнаха. В общия случай не става въпрос за голям разход. Ние, заедно с два от трите мобилни оператора, въпреки че поканихме трите, два се отзоваха на поканата, изградихме в 11 зони, в така наречените обособени квартали, Wi-Fi зони на местата с най-висока концентрация на необхванати ученици.
Така че по отношение на достъпа до интернет по-лесно може да се преодолее това обстоятелство, по-трудно е, когато става въпрос за устройствата. Ние закупихме близо 900 устройства, по-голяма част от тях впрочем бяха предоставени на учителите, по-малка – на учениците. Имаме и малък процент учители, които са с недостиг на устройства. Общо взето училищата ги подпомогнаха – този недостиг е по-лесно преодолим.
По отношение на учениците – допълнително бяха дарени, ние съдействахме за даряването на може би над 1000 устройства, но децентрализирано, тоест без нашата логистична помощ, много повече устройства бяха дарени. Разбира се, че това е недостатъчно.
Какво предвиждаме? Предвиждаме закупуването на минимум 80 000 устройства – 20 000 за учителите и минимум 60 000 за учениците, със средствата от инструмента на Европейския съюз REACT-EU, но то е свързано както с бюджетни процедури, така най-вече невъзможността да бъдат закупени веднага е свързана със Закона за обществените поръчки – с това, че трябва да се провеждат процедури – към настоящия етап ние нямаме такава процедура, която да е приключила с договор за закупуването на точно такива устройства в такова голямо количество.
Има проблеми с производството на устройства в световен мащаб. В момента много от производителите декларират, че могат да ги доставят след средата на следващата година, тъй като в цял свят имаме повишено търсене на устройства – говорим за големи количества, въпреки че в търговската мрежа ще видим, че има налични устройства. Когато говорим за големи количества, за това се изисква и повече време. Така че в тази посока сме предприели действия.
Коректно е да отбележим, че децата, които не се включиха в електронно обучение, не се включиха не толкова и само заради достъп до устройства и до интернет, а заради нежелание на част от тях да се включат. Да, има ги децата, които имат пречки – невъзможност да си купят устройства, но факт е, че ние имаме близо 20% деца, при които имаме проблеми с тяхната ангажираност, редовна посещаемост в нормална ситуация, при присъствено обучение. Точно тези деца не бяха включени в електронно обучение.
От друга страна пък, имаме семейства, в които няма достатъчно устройства, но родителите направиха всичко възможно да осигурят временно такива, въпреки че, знаете, през пролетта голяма част и от родителите не ходеха на работа. Устройствата бяха по-малко, отколкото беше необходимо в едно семейство, но те направиха усилия. Тоест основният ни проблем не е единствено и само бедността, а липсата на отношение, отговорност на родителите към образованието.
Голяма част от тези семейства, включително и децата, имат смартфони. Видяхме, че вървят други неща по смартфоните – било проповеди, било бизнес активности, но не и обучение в електронна среда. Като направихме Wi-Fi точките в обособените зони, ние ги ограничихме само до ползването на образователни ресурси, образователни сайтове. Много бързо загубиха интерес – за няколко часа, към тези Wi-Fi точки и сега сме пред дилемата да ги оставим там, или да ги върнем в училищата. Те няма да бъдат оставени постоянно на местата им – това са рутери, които ще се използват в училищата.
Ние предприехме кампания да изградим локални Wi-Fi мрежи във всички училища, а в малка част от училищата трябва да бъдат доизградени, така че тези рутери ще бъдат използвани. Впрочем и устройствата, които Ви споменах, няма да бъдат ползвани само при електронно обучение – те ще бъдат ползвани за училищата и учителите. Във всяка класна стая учителят трябва да има устройство, тъй като работи с електронен дневник, с евентуално фронтално обучение, трябва да предостави, да свърже с мултимедиен дисплей или с проектор този лаптоп. Респективно през цялото останало време онези, които са за учениците, ще бъдат използвани в училище.
Предвидили сме и изграждането на така наречените STEM центрове – средно една трета от разходите за тях са свързани със закупуването на техника. И в момента има такава техника – има над 60 000 устройства в училищата, но голяма част от тях са стационарни компютри, което не позволява да се ползват по време на извънредна ситуация.
Пропуснах да кажа, че когато бъдат закупени тези компютри, ще бъде регламентирано и тяхното ползване, включително задължение на училищата за взаимопомощ спрямо други училища, тъй като имаме такива, в които 2% от децата нямат устройства, и други, в които 20% нямат – тогава е необходим механизъм за взаимопомощ между училищата. В общия случай ние трябва да имаме за минимум 10% от учениците устройства в училищата, и то преносими – говорим за лаптопи основно, тъй като, вече казах, голяма част от компютрите в момента са стационарни.
Имаше такава взаимопомощ по време на извънредното положение. В момента 0,4% от паралелките са карантинирани. Дори да станат 1%, няма проблем, ако се задържи сегашното общо ниво на среднодневен брой заразени, с наличната техника да се обезпечи обучението в електронна среда. Проблем е, когато цялата система излезе. Да се надяваме, че тази година няма да се случва, но много вероятно е, ако настъпят сезонни грипни вируси – знаете, при тях е обратното на коронавируса – децата са много по-уязвими, отколкото възрастните, на заразяване. Двата вируса взаимно могат да се усилят. Надяваме се да имаме готовност, когато се случи това – най-вероятно през зимните месеци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Госпожо Нитова, при този изчерпателен отговор реплика?
Заповядайте.
СМИЛЯНА НИТОВА (БСП за България): Уважаеми господин Министър, за успешното провеждане на дистанционното обучение са необходими три елемента – интернет връзка, електронно устройство и единна платформа. Достъп до тези три елемента трябва да имат както учениците, така и учителите.
Още през месец март тази година, когато бе въведено извънредното положение във връзка с COVID-19, БСП постави тези важни въпроси, които вълнуват не само учениците, но и родителите, особено на по-малките ученици – в І и ІІ клас.
Има ли готовност Министерството за успешно провеждане на дистанционно обучение, дори и при задаване на втора COVID вълна, каквито индикации има?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Нитова.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, имаме готовност – системата е много по-подготвена, включително и откъм техническа обезпеченост, дори отчитайки това, че, както Ви казах, няма да могат да бъдат закупени тези големи количества в кратък период.
Като цяло системата има готовност. Утвърдих и промените в подзаконовата нормативна уредба. Част от обучението може да се извършва асинхронно, тоест не е задължително във всеки един момент детето да има електронно устройство – това е в случаите, в които в дадено семейство има едно устройство, а две деца. Системата е много по-готова, отколкото през пролетта, за преминаване към обучение в електронна среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Това беше последният въпрос към министър Вълчев.
Продължаваме с господин Костадин Ангелов – министър на здравеопазването. Той ще отговори на въпрос от народния представител Стефан Апостолов относно дейността на Центъра за асистирана репродукция.
Имате думата, уважаеми господин Апостолов.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, между 10 и 15% от двойките в България имат репродуктивни проблеми. Благодарение на методите за асистирана репродукция много от тях успяха да осъществят своята мечта – да имат дете. Увеличаването на подкрепата за двойките с репродуктивни проблеми беше и предизборно обещание на Политическа партия ГЕРБ. В началото на 2019 г. зададох същия въпрос към министъра на здравеопазването. Близо две години по-късно се връщам с въпроси по същата тема, като причината е обяснима – условията, в които живеем в момента, а именно пандемията от COVID-19.
Въпросите ми към Вас, господин Министър, са следните: въведени ли са по-високи критерии към инвитро клиниките с цел по-голяма успеваемост на процедурите? Какъв е срокът от подаването на заявление за организационно и финансово подпомагане от Центъра за асистирана репродукция до връчването на заповедта? Има ли затруднения в успеваемостта на инвитро процесите и колко деца са родени в резултат на извършените процедури в условията на пандемия от COVID-19?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Апостолов.
Уважаеми господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Апостолов, уважаеми дами и господа народни представители! Последователно провежданата политика от Министерството на здравеопазването по приоритети, свързани с демографските въпроси в областта на здравеопазването в Република България, и по-конкретно с подкрепата на раждаемостта чрез разширяване на дейностите по асистирана репродукция, финансирани от държавата, е в съответствие на нарастващите потребности и очаквания на двойките с репродуктивни проблеми.
В началото на 2018 г. влязоха в сила нормативни промени, чрез които значително се разшири обхватът и показанията за финансираните от държавата дейности по асистирана репродукция, увеличи се значително размерът на финансирането им, достъпът на двойките с репродуктивни проблеми и шансът за постигане на бременност.
Годишният бюджет от 12 млн. лв., гарантиращ финансирането на около 2500 броя процедури, бе увеличен на 20 млн. лв., което позволи увеличаване броя на двойките, финансирани от Центъра за асистирана репродукция.
Относно изискванията за постигната успеваемост от лечебните заведения, осъществяващи дейности по асистирана репродукция, трябва да отбележа, че промените през 2018 г. в Правилника за организацията на работа и дейността на Центъра за асистирана репродукция въведоха по-високи критерии за успеваемост, а именно изискването за процента на постигнатите клинични бременности се завиши от 20 на 25%. В тази връзка от общо 30 лечебни заведения, които през 2017 г. бяха договорни партньори на ЦАР, в началото на 2018 г. на завишените изисквания за успеваемост отговориха 26 лечебни заведения. Впоследствие – след изпълнение на критериите за успеваемост, бяха сключени договори с още три лечебни заведения.
Относно срока от подаване на заявлението за организационно и финансово подпомагане от ЦАР до връчване на заповедта за одобрение – той се установи трайно на един месец още в края на 2018 г. За сравнение – през 2017 г. този период беше около 11 месеца.
С настъпването на пандемията от COVID-19 предприетите от правителството и Националния оперативен щаб противоепидемични мерки и насоки дадоха възможност на лечебните заведения и на ЦАР да създадат организация, осигуряваща безопасни условия на труд. С цел ограничаване на контактите в най-рисковия период от пандемията в § 19 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците срокът на действие на издадените заповеди за организационно и финансово подпомагане за извършване на дейности по асистирана репродукция се удължи и ще продължи шест месеца след отмяната на извънредното положение.
Динамично променящата се епидемична обстановка и своевременно предприетите мерки наложиха максимално използване на дигитализирани и други форми на комуникация, включително и за връчване на заповеди по електронен път, и ограничиха посещенията на кандидатите на място в ЦАР. Непрекъснато поддържаният контакт и обратна връзка с тях потвърдиха правилността на въведената организация на работа.
През първото шестмесечие на 2020 г., като пряк резултат от епидемиологичната обстановка в страната, за първи път от създаването на ЦАР броят на приетите заявления намаля с 11%. Намален с 26% е и броят на връчените заповеди спрямо същия период на 2019 г. Увеличи се с 16 дни периодът за подготовка за процедурата от издаване на заповедта до стартиране на процедурата.
Запази се обаче трайно установеният срок от един месец на периода от подаване на заявлението за организационно и финансово подпомагане със средства на ЦАР до връчване на заповед, независимо от наложените противоепидемични мерки и ограничения.
По данни на клиниките за първото полугодие на 2020 г. броят на преминалите двойки – 2106 броя, е намален само с 2% спрямо преминалите за същия период на 2019 г. – 2153 броя. Временно намаляване в обемните дейности по време на извънредното положение по повод COVID-19 не следва да се отрази върху успеваемостта на лечебните заведения, тъй като тя е пряка функция от професионалните умения на специалистите, работещи в тях, а не от броя на преминалите двойки.
Изградената организация на работа, разширеният вид и обем дейности, финансирани от Центъра за асистирана репродукция, редовните и навременни плащания на клиниките демонстрират успешно изпълнявания ангажимент на правителството пред двойките с репродуктивни проблеми и декларираната институционална и обществена подкрепа независимо от извънредните обстоятелства, свързани с пандемията. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика – господин Апостолов.
СТЕФАН АПОСТОЛОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви за изчерпателния отговор, господин Министър.
Искам да пожелая на всички двойки да имат по-голяма успеваемост. Все пак това е един от методите, който помага за демографската криза. Бих казал, че 15% от двойките е доста голям процент. Това са около 140 хил. българи, които имат репродуктивни проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Господин Министър, дуплика? Нямате.
Следващият въпрос към министър Ангелов е от народния представител Георги Михайлов относно режима в учебните заведения в есенния полусезон за учебната 2020 – 2021 г.
Имате думата, уважаеми господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми министър Ангелов, уважаеми колеги! След повече от шестмесечно прекъсване преди броени дни започна присъствено новата учебна година.
Въпросът ми е: по какви критерии бе изработен моделът за достъп на ученици и учители в учебните заведения; каква е диагностичната доктрина за пациенти – деца и учители, които са съмнителни за инфекциозни заболявания; от кого е изготвен моделът и чий опит е взаимстван? В своята реплика аз ще доразвия въпроса си. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Михайлов.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Михайлов, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с предстоящото присъствено стартиране на учебната 2020 – 2021 г. е създадена Междуведомствена работна група с експерти от Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването, която да изготви насоки за работа на системата на училищното образование в условията на COVID-19.
Насоките съдържат задължителни препоръчителни здравни мерки, които са базирани на утвърдените към момента и препоръчвани както от Световната здравна организация, така и от Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, а именно: спазване на физическа дистанция, хигиена на ръцете, носене на защитни маски за лице и дезинфекция на повърхности и предмети. Мерките следва да се прилагат според спецификата на колектива и материалната база за постигане на така наречената стратегия на пашкули, която осигурява възможност за намаляване на несъществените контакти и на риска от възникване и разпространение на инфекцията.
Посочените мерки са разписани и във всички мои заповеди, касаещи организацията на работния процес и посещенията на обществени места, тоест пространства и места, свързани със струпване на хора, което увеличава възможността от предаване на вируса на COVID-19 при наличие на болен или асимптомен вирусоносител.
По отношение на Правилата за движение и достъпа до учебните заведения в изготвените насоки е приложен отворен списък от препоръчителни решения за осигуряване на дистанция между паралелките в съответствие със заложената в документа Стратегия за невзаимодействие между учениците от различни паралелки. Като възможности са посочени: организация за еднопосочно придвижване в коридорите и по стълбите, правила за регулиране на влизането и излизането в сградата на училището без струпване на входа и при спазване на дистанция, като са определени максимален брой ученици, които могат да влизат в зависимост от капацитета, отваряне при възможност на повече входове, така че да не се допуска струпване, доколкото и където е приложимо и възможно, като с посочените прийоми се цели намаляване на несъществените контакти между учениците от различните паралелки.
Във връзка с отправения въпрос, свързан с поведението при поява на клинични оплаквания, Ви информирам, че описаните клинични симптоми са съгласно препоръките на Световната здравна организация за определяне на лице със съмнение за COVID-19, изготвени въз основа на натрупаните до момента данни за клинично протичане на заболяването в редица държави.
От проведени работни срещи и комуникации в различни формати между представители на държави – членки на Европейския съюз, и на европейския континент с участието и на България е установено, че изготвените и прилаганите в страната мерки са общовалидни, универсални, въведени в редица други държави.
Считам, че предвид наближаващия грипен сезон и свързаните с това затруднения в диференциално-диагностичен план по отношение на сезонния грип и COVID-19 с въведения алгоритъм за поведение, както и от противоепидемичните мерки, ще ограничим възможността за внос на новия коронавирус в ученическите колективи и неговото последващо предаване и разпространението в семействата и в домакинствата, където заедно с учениците съжителстват възрастни хора и хора с хронични заболявания, които са в повишен риск от тежко протичане и смърт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – господин Михайлов.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Преди повече от месец генералният секретар на ООН се обърна към целия свят с един призив, с едно предупреждение, че това, което се случва с така наречения образователен локаут в света, може да предизвика – и Вие сигурно знаете за това негово обръщение – образователна катастрофа.
Твърде много модели спореха за поведението на нациите през последните шест месеца при овладяването на пандемията COVID-19. Има много данни, които подсказват, че заклеймяваният в първите месеци шведски модел, особено ако погледнем смъртността на милион население, се оказа далеч по-успешен от някои модели на твърдо затваряне на движението на популацията в определени региони и определени държави. И затова сега, в условията на продължаващата пандемия, в условията на вече по-задълбочени познания върху клиничното поведение, биологичните особености на COVID-19, ние следва да изработим един много гъвкав модел, тъй като у мен като лекар се създава едно много тревожно впечатление от начина, по който много неща се поднасят в общественото пространство за една нарастваща тревога в нацията от нарастващо, безспорно – и това е съвсем нормално в есенния период – количество заразени болни. Още повече, че рязко се промени – надявам се и с наше съдействие, политиката на Министерството на здравеопазването за броя на тестуваните вече предполагаеми носители.
Искам да обърна Вашето внимание на два факта. И тук единият от тях съвсем любезно ми го предостави министър Вълчев само преди малко в своя коментар: още в първите дни беше съобщено, така да се каже – използвам една журналистическа дума „гръмовно“ в пресата, че Франция затваря поголовно училища. Аз внимателно се запознах с френските средства за масова информация и веднага видях изявления на френския министър на образованието, който каза, че практически са затворени по-малко от нула цяло и две от паралелките в Република Франция, че Република Франция не възнамерява да прави образователен локаут, а още повече, че Френската асоциация по педиатрия – това го споделих на Вашия предшественик преди месеци, излезе с едно много внимателно, сериозно направено проучване, че децата практически почти не боледуват от COVID-19, а освен това не са и заразоносители.
При създаването на тази политика, за която аз Ви попитах, следва да се има предвид един основен фактор на една вирусна инфекция и това е нейният контагиозен индекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Михайлов, моля, ориентирайте се.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да.
Аз бях свидетел на Вашия толеранс към предишни оратори, които…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Към Вас също.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …говориха по десет минути. Надявам се, че въпросът, който обсъждаме, е важен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Важен е.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: …и ще ме оставите да довърша мисълта си.
Много са въпросите, ние ще имаме възможност и в насоченото питане за следващия петък да ги дебатираме с Вас.
Моето желание, моята молба към Вас е като лекар, професионалист, като човек, който е дошъл в Министерството от истинския фронт на здравеопазването, да проявите целия си разум, цялата си сдържаност в една такава напрегната обстановка, особено психологически, каквато е в страната – в семействата, на хора, които имат деца, които са в училище, за да не се стигне до неприятния психологически ефект и евентуално, не дай си боже, до управленски решения, които биха нарушили присъствеността на учебната година, тъй като това ще се окаже пагубно за нацията, пагубно за нейното бъдеще. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Господин Министър – дуплика.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Михайлов, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми професор Михайлов, изключително много Ви уважавам като лекар и професионалист – това съм го заявявал нееднократно.
Разбирам Вашето притеснение и Вашия призив от трибуната на Народното събрание да проявим разум и загриженост. И в мен се появява един друг въпрос: какъв разум и загриженост проявяваме в тази зала, когато половината от народните представители стоят без маска в затворено пространство? Това е изключително важен елемент, с който ние даваме пример на всички онези, които ни гледат по телевизията, включително и учениците, за които Вие говорите.
Ако народните представители, които не са лекари, не разбират този професионален, бих казал, риск, на който се излагаме всички, Вие като лекар го разбирате прекрасно, защото винаги сте носили маска тогава, когато сте участвали в трансплантирането на пациенти с костен мозък, и знаете, че маската предпазва. И аз не мога да разбера кои лекарски аргументи в този момент ни дават правото да ходим в затворената сграда – ясно е за всички, без маска?
Вие познавате голяма част от лекарите, които се разделиха с живота си. Те са били едни от нас – като мен, като Вас. И на тях ли да обясним, и на техните семейства, че ние не мислим като лекари, като хора, които, както казвате, трябва да проявим разум и загриженост? И кое в заповедта на министъра на здравеопазването не е ясно за закритите пространства и за ходенето с маска на закрито и че трябва да използваме и да четем Евангелието по един различен начин от богоугодния, или че ние не трябва да даваме този пример, за който Вие говорите? В момента цяла България ни гледа. Смятам, че ние като разумни хора, като лекари, на първо място, трябва да сме хората, на които да подражават и учениците, и хората, когато ни виждат на закрито. Благодаря Ви много. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър. (Реплики от народния представител Георги Михайлов.)
Не можете. Не, нямате право, господин Михайлов.
В никакъв случай не мога да Ви дам думата. (Реплики от народния представител Георги Михайлов.)
По начина на водене – заповядайте. Обаче моля наистина по начина на водене, иначе ще Ви отнема думата!
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! В началото на моята процедура, аз също ще кажа, че Ви уважавам като лекар и колега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не към министър Ангелов – към мен.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Да, към Вас – бих си позволил да кажа, че уважавам и процедурите в Народното събрание.
Но процедурата ми е следната: тук бе зададен въпрос, бе взето отношение към проблема. Не би следвало да допускате, господин Председател, да влизаме в лични дебати. Аз не задавам въпросите си като народен представител лично към професор Ангелов. Той е титуляр на Министерството и поради тази причина е призван да отговаря. Ако искате да водим лични дебати за това има ли, няма ли смисъл да се носят маски, какъв е ефектът от всичко това, то тогава се променя цялата структура на дебата в парламентарната зала.
Аз мога да отговоря на професор Ангелов, но не искам да злоупотребявам с Вашето търпение. Имам своите аргументи, те са много сериозни. Но Ви моля, уважавайки него безкрайно, да не допускате друг път да се стига до лични, така да се каже, обяснения, напътствия.
Нито аз си позволявам да напътствам професор Ангелов, нито пък ще позволя като народен представител да бъда напътстван от някого – който и да е той, колкото и да го уважавам. Благодаря, Ви господин Председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не приех дупликата на професор Ангелов нито като лична, нито като напътствие, затова не се намесих.
Продължаваме със следващия въпрос към господин министър Ангелов. Въпросът е от народните представители Кристиан Вигенин и Николай Пенев относно липса на напредък по доизграждането на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол.
Имате думата, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН (БСП за България): Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! В този парламент министър Ангелов е третият министър на здравеопазването, когото питаме относно доизграждането на сградата на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол.
До момента имаме отправени четири въпроса по тази тема само в рамките на този мандат. Ангажиментът за доизграждането на болницата е поет лично от министър-председателя и до днес не е изпълнена. Като казвам лично – лично в Ямбол, пред ямболските граждани.
В началото на тази година предшественикът на господин Ангелов – Кирил Ананиев, заяви, че с решение на Министерския съвет от 27 декември 2019 г. се дава съгласие държавата да увеличи дяловото си участие в капитала на болница „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол, и добави, че по този начин е потвърден ангажиментът на правителството, респективно на Министерството на здравеопазването, да осигури необходимото финансиране за довършване на новия болничен комплекс в Ямбол чрез увеличаване на капитала на Многопрофилната болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“.
В тази връзка бихме искали да попитаме следното: стартирали ли са дейностите по завършване на новия болничен комплекс на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Пантелеймон“? Ако да, на какъв етап са стигнали? Ако не, какви са причините и закога се планира осъществяването на проекта?
Използвам случая да се обърна и към премиера господин Борисов: Господин Борисов, Ямбол си чака обещаната болница! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Вигенин.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Вигенин, уважаеми господин Пенев, уважаеми дами и господа народни представители! В бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. са предвидени средства в размер на 13,5 млн. лв. за увеличаване на дяловото участие на държавата в капитала на МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – град Ямбол. Посочената сума представлява предвидената вноска за 2020 г. по Решение № 805 от 27 декември 2019 г., за което говорехте, на Министерския съвет за изменение на Решение № 266 на Министерския съвет от същата година за даване на съгласие за извършване на парична вноска в капитала на болницата.
По информация от дружеството към момента е извършено актуализиране на инвестиционния проект и е заявена готовност за стартиране на обществена поръчка по ЗОП с предмет „Доизграждане на болничен комплекс към МБАЛ „Свети Пантелеймон“ – Ямбол“ АД, град Ямбол“.
Възникналата пандемия от COVID-19 и предприетите в тази връзка мерки са поставили дружеството в необичайна медицинска и неблагоприятна икономическа ситуация. Нормалната работа на лечебното заведение е силно ограничена и затруднена, предвид на което действията на управленския екип и персонала на лечебното заведение са съсредоточени основно към осигуряването на нормалното функциониране на лечебното заведение като такова и предоставянето на качествени медицински грижи на пациентите.
Обръщам внимание, че търговските дружества са самостоятелни юридически лица и тяхното управление, в това число и управлението на имуществото им, е от компетентността на управителните им органи, които са длъжни с грижата на добър търговец да управляват повереното им дружество и във всички свои действия да се ръководят в най-голяма степен от защитата на неговите интереси и да осъществяват ръководените дейности и процеси при спазването на принципите на законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Господин Пенев – реплика.
НИКОЛАЙ ПЕНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, с първата част на Вашия отговор ние сме запознати. Той с нищо не се различава от отговора на Вашия предшественик, даден през месец януари тази година.
Благодаря Ви все пак за отговора, който ни предоставихте, от който става ясно, че въпреки осигуреното финансиране, въпреки заявленията от страна на Министерството на здравеопазването за готовност и желание да довърши новия болничен комплекс в Ямбол, до този момент необходимите довършителни дейности не са стартирали. Според мен липсата на напредък в реализацията на поетия от правителството на ГЕРБ още през 2012 г. ангажимент за довършване на новия болничен комплекс в Ямбол е израз на неглижиране на проблема и отлагане на решаването му във времето, а може би и отказ за изпълнението му въобще.
Всичко това обаче е за сметка на качеството на здравните услуги в ямболската болница, която е от павилионен тип. Вие много добре знаете ситуацията на нашата болница. Строена е в началото на миналия век, отделенията ѝ се помещават в различни сгради, отстоящи на големи разстояние помежду си, които в момента са далеч от стандартите на съвременната медицина.
Уважаеми господин Министър, Вие отскоро сте министър на здравеопазването и ние очакваме от Вас отговорно отношение към проблема. В тази връзка ние смятаме, че Вашето отговорно отношение трябва да се изразява в това да се ангажирате с конкретни действия и срокове за изпълнение на довършителните действия на новия болничен комплекс.
В тази връзка конкретният ни доуточняващ въпрос е: какви ще бъдат Вашите конкретни действия до края на мандата за реализацията на този обект? Благодаря Ви още веднъж за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Пенев.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Пенев, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Пенев, отговорното ми отношение към проблема е започнало от деня на клетвата ми в Народното събрание – беше в петък, в събота бях в Ямбол.
Лично с директора и заместник-директора на болницата разгледахме цялата болница, в която работят към момента. Тя е от павилионен тип. Посетихме пулмологично отделение, хирургично отделение, съдова хирургия, спешно отделение. След това посетихме новия корпус, за който Вие говорите.
Новият корпус, за който говорите, е изключително голяма сграда, извън град Ямбол, разположена на една поляна. По данни на ръководството на болницата, ако тази сграда се изгради цялата и се завърши, тя няма да задоволи нуждите на болницата такива, каквито са те към момента. Тоест те нито могат да я напълнят с болнични легла, нито могат да я напълнят с болничен персонал, нито могат да я напълнят с апаратура. Според данните на ръководството на болницата необходимостта от тази сграда, ако бъде завършена, тя трябва да се направи до шестия етаж максимум.
След като разгледахме тази сграда, ръководството на болницата сподели, че имат идея да се построи сграда – болнично заведение, което може да се разположи в близост до болницата на един от паркингите, които са в съседство до болницата. Следващата идея, която сподели ръководството на болницата беше, че в града има МОЛ, който не е обитаем, и този МОЛ би могъл да се използва за дострояване на болницата.
След тези разговори вчера също съм се видял с директора на болницата – доктор Рулков. На Общото събрание на областните болници, което проведоха те на язовир Батак, говорихме отново. Изчаквам решението на Съвета на директорите на ямболската болница в коя от трите посоки, за които Ви казах, трябва да вървим.
Считам, че отношението е отговорно и проявяваме необходимата грижа. Разбира се, отворен съм за всякакви предложения и решения, стига да бъдат в полза на гражданите на град Ямбол. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Отговорът Ви беше много искрен, но и болезнен.
Следващият въпрос към министър Ангелов е от народния представител Димитър Георгиев относно PCR тестове за COVID-19 в страната за последните три месеца.
Имате думата, уважаеми господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Въпросите ми към господин министъра на здравеопазването са: колко тестове са направени през последните три месеца и колко от тестовете са покрити от Националната здравноосигурителна каса? Колко бройки от всичките тези тестове са заплатени от гражданите като физически лица? Съответно ще продължа с въпроса: на каква цена са тестовете, които закупува Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, ще отговоря на въпроса Ви така, както ми е зададен.
По данни на Националната информационна система за борба с COVID-19, която осигурява централизирано управление и съхранение на информация за всички диагностицирани и карантинирани лица, общият брой на всички направени PСR-тестове за периода от 25 юни до 21 септември 2020 г. е 370 хил. 573 броя тестове.
По информация на НЗОК към 18 септември 2020 г. лечебните заведения са отчели за заплащане от НЗОК 16 хил. 673 броя направления за изследвания на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, извършени в периода 25 юни – 31 август 2020 г. От тях одобрени за заплащане са 15 хил. 370 броя и заплатените средства за тези медико-диагностични дейности от бюджета на НЗОК са в размер на 922 хил. лв.
Съгласно сроковете в Националния рамков договор за медицински дейности за 2020 – 2022 г. извършените през месец септември и заявени за заплащане от НЗОК тестове предстои да бъдат отчетени в началото на месец октомври 2020 г.
В допълнение Ви информирам, че от бюджета на Министерството на здравеопазването за периода от началото на обявяване на извънредното положение досега са предоставени средства в размер на близо 5 млн. лв. на РЗИ за закупуване на тестове и предоставянето им на лаборатории там, където е необходимо, или за възлагане на тази дейност на съществуващи лаборатории за извършване на изследване на контактни лица по преценка, на лица от институции за социални услуги, на организирани колективи, персонал в детски ясли и детски градини и други. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика – господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Вие ми отговорихте, че за последното тримесечие са направени около 370 хиляди теста, от които само 16 600 приблизително са поети от Националната здравноосигурителна каса, а другите тестове са заплащани лично от гражданите. Има брожение в гражданското общество, че в момента цената на тестовете е много различна. Част от въпроса ми и предложението, което искам да направя от трибуната, е да се направи лимит на цената на теста, защото примерно гражданите в момента си заплащат тестове в размер от 80 до 160 лв.
В доста европейски държави има лимит на цената на теста. Дори в една наша съседна държава, която е извън Европейския съюз, максималната цена на теста е приблизително около 60 лв. български пари. Получава се голяма спекула в тази разлика на тестовете, защото аз Ви споменах, че на определени места, тя е почти двойна. Молбата на гражданското обществото е, ако има възможност да се направи една цена, която трябва да е фиксирана и да не надвишава цената на определена сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Георгиев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Да, цената е фиксирана. Тя е 60 лв. Такава цена плаща държавата на всички лаборатории, които извършват PСR тестове тогава, когато са извършени по показания. В тази цифра, която Ви казах, са включени и тестовете, които са извършени на български граждани тогава, когато са пътували през лятото за почивка до съседни нам държави и са извършвани от частни лаборатории. Те са включени в тази цифра.
По отношение на цената на PСR тестовете. Тя е различна в различните лаборатории и се дължи именно на вида на верижно полимеразната реакция, която се извършва, на консумативите, които са за нея, всички сетове, които са необходими. Така че себестойността на един тест варира от 60 до 80 лв. в зависимост от консумативите.
По отношение на пациентите, които постъпват в лечебни заведения, тестовете са абсолютно безплатни. От 1 август те са поети от Националната здравноосигурителна каса, като клиничните пътеки са увеличени с 20 лв. Това позволява извършването на тестове за постъпване в лечебни заведения безплатно. На всички нуждаещи се, които са назначени от лекар, тестовете също са безплатни. Платени са единствено и само тестовете на българските граждани, които се извършват по желание, в частните лаборатории. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Последният въпрос към министър Ангелов е от народния представител Георги Гьоков относно проблеми на хората с увреждания при подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство, които възникват вследствие на недопустими огромни забавяния при освидетелстването им от Транспортна областна лекарска експертна комисия.
Имате думата, уважаеми господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е за проблеми на хората с увреждания.
Господин Министър, сигурно знаете, че валидността на свидетелството за управление на моторно превозно средство е ограничена в рамките на 10 години, а за някои групи хора ограниченията са за по-кратко време. Например за хората с увреждания е максимално пет години в зависимост от увреждането.
Тези хора получават възможност да подновят свидетелството си, след като получат становище от Транспортна областна лекарска експертна комисия. Там се извършва експертно освидетелстване на категория „водачи на моторни превозни средства на инвалиди“ насочени от КАТ и ТЕЛК, както и се решават спорни случаи за професионална и физическа годност на жп служители и водачи на МПС.
За цяла Южна България единствената Транспортна областна лекарска експертна комисия се намира в Многопрофилна болница – Пловдив. Има такава и в Бургас, но тя е по-настрани.
Едва ли е тайна за Вас, че хората с увреждания от Южна България, включително и от моя избирателен район – Стара Загора, чакат за експертна оценка недопустимо дълго време. По информация на потърпевшите в момента – средата на месец септември, часове се записват за края на месец февруари 2021 г. А на голяма част от хората срокът на валидност на свидетелството за управление на моторното превозно средство изтича много преди това.
Това забавяне създава сериозни проблеми на тези хора, които и без това са в неравностойно положение. Вместо да им се помага и да се облекчава достъпът им до услуги, в случая на практика се получава точно обратното. Сигурно има някакво обяснение за това недопустимо забавяне, но то надали е логично и надали се приема за основателно от хората, изпаднали в ситуация да не могат да подновят свидетелствата си. Те оценяват това като гавра с хора в тяхното положение.
В тази връзка следват логичните въпроси: познавате ли естеството на проблема, господин Министър? Какви ще са действията за решаване на проблема? Какво ще посъветвате хората, които вследствие на тези недопустими огромни забавяния са лишени от възможността да управляват моторните си превозни средства? За голяма част от тях, трябва да знаете, че ползването на МПС е от жизнена важност.
Нормално ли е само в четири града – София, Пловдив, Варна и Бургас, в България да има създадени транспортни областни лекарски експертни комисии? Ще предприеме ли Министерството на здравеопазването стъпки за прецизиране в зависимост от заболяването и степента на увреждане кой да се освидетелства от тези транспортни областни лекарски експертни комисии?
Голяма част от хората с увреждания могат да бъдат освидетелствани по общия ред, личният лекар да прецени в зависимост от ТЕЛК решението дали е необходимо да се изпраща в тази комисия, или той да подготви съответните документи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Господин Министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Изискванията за физическата годност към водачите на моторни превозни средства и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, както и редът за извършване на медицински прегледи са уредени с Наредба № 3 от 11 май 2011 г. В Наредбата подробно е описан начинът на извършване на медицинските прегледи за установяване на здравословното състояние на водачите на МПС и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление от съответните категории, определени по чл. 105а, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
Заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията, са подробно описани в Приложение № 1 към чл. 4, ал. 2 от Наредбата. Заболяванията и състоянията, при наличието на които свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване на транспортните областни лекарски експертни комисии – ТОЛЕК, са подробно описани в Приложение № 2 към чл. 5 от Наредбата.
Създаването и организацията на дейността на ТОЛЕК е извън компетенциите на Министерството на здравеопазването. Редът за работа на ТОЛЕК се определя със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно чл. 10, ал. 5 от Наредба № 3 от 11 май 2011 г. ТОЛЕК са създадени съгласно чл. 5, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на многопрофилните транспортни болници към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, приет с постановление на Министерския съвет от 2001 г. и с последно изменение и допълнение от месец април 2015 г.
Във връзка с прецизиране на Списъка на заболяванията и състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС, в зависимост от категорията на МПС и с цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2016/1106 на Комисията от 7 юли 2016 г. за изменение на Директивата 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на превозни средства с инициативата на Министерството на здравеопазването, Наредба № 3 от 2011 г. е изменена и допълнена от 2 февруари 2018 г. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Реплика, господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Министър, благодаря за отговора, ама трябва да Ви кажа, че ако прочетете стенограмата ще видите, че той прозвуча изключително формално, административно и скучно и по никакъв начин не даде някаква надежда на тези хора, които чакат, както ми казаха, повече от шест месеца, за да получат освидетелстване и няма как да си карат автомобилите през това време, пък Ви и казах, че са жизненоважни автомобилите за някои от тях.
Ясно е, че въпросът касае освен Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, но може би и някакъв синхрон трябва да се направи между министерствата. Аз ще се постарая да задам въпроса и на другите двама министри, щом не можем да го решим само с Вас.
Въпросът към Вас беше насочен по-скоро в частта му Министерството на здравеопазването да направи стъпки за прецизиране в зависимост от заболяването и степента на увреждане кой да се освидетелства от ТОЛЕК и кой от личния лекар, защото има такава възможност. Вие знаете, че много ТЕЛК-ови решения не предполагат чак такива обстойни прегледи от Транспортна лекарска експертна комисия.
Сигурно знаете също, че огромен брой хора с увреждания – с ТЕЛК-ови решения, не ги показват, а ги крият, за да не минават през тази дълга процедура. Аз, между другото, мога да Ви прочета цялата процедура, която съм я описал, колко документа трябва да събират, през колко неща трябва да минат. Та тези хора крият ТЕЛК-овите решения.
Това поставя много сериозен въпрос, че можем да стигнем до някакви по-сериозни проблеми, защото един неосвидетелстван човек, който наистина се нуждае от освидетелстване какво може и какво не може да прави с автомобила си, може да станат сериозни пътни инциденти. Виждам, че времето ми свършва, но не мога да не Ви кажа още две неща. Има жалба, пристигнала в Комисията по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите – има я и до Вашето Министерство на здравеопазването, виждам от жалбата, която е изпратена до нас, така че ще трябва и там да се произнесете по въпроса.
И последното, което казвам, тези хора се нуждаят от едно удължаване на срока, щом като Вие казвате или се извиняват в ТОЛЕК, че това е вследствие на коронавируса, поне да удължите срока – не Вие, а Министерството на вътрешните работи, но трябва някакво взаимодействие между трите министерства, за да можем да им решим проблема на хората. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Гьоков.
Дуплика, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Гьоков, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря Ви за доуточняващите въпроси. Искам да Ви кажа, че не е необходимо да създавате синхрон. Ангажиментът е мой. Ще говоря с министъра на транспорта и с министъра на вътрешните работи, за да създадем необходимата организация тези проблеми да бъдат изчистени.
По отношение на жалбата. Моля Ви, изпратете ми я лично, за да мога да се ангажирам с нея.
По отношение на това, което говорите, дали трябва да намалим изискванията и да прехвърлим на личните лекари. Искам да Ви кажа, че ние подхождаме с нужната загриженост по отношение на водачите на моторни превозни средства, тъй като това са хора, които излизат на пътищата и карат автомобили. Всички сме запознати с броя и цифрите, които са неблагоприятни в България по отношение на така наречената война по пътищата и жертвите на нея. Трябва да подхождаме отговорно към всички български граждани, така че имаме грижата и към тези, които са на пътя.
Затова не смятам, че трябва да облекчаваме този режим. Напротив, трябва да подхождаме отговорно за всеки един човек, на който му издаваме удостоверение да води моторно превозно средство, да е здрав, за да гарантираме живота и здравето на всички участници в движението по пътищата. Благодаря Ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Министър.
Благодаря за участието Ви в парламентарния контрол днес.
Продължаваме с министъра на младежта и спорта Красен Кралев. Той ще отговори на въпрос от народния представител Весела Лечева относно изпълнението на приетия през 2018 г. Закон за физическото възпитание и спорта.
Имате думата, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, дами и господа народни представители, колеги! През 2018 г. беше приет новият Закон за физическото възпитание и спорта, който влезе в сила от януари 2019 г. В него се даде срок от една година, в която всички спортни организации трябваше да се приведат в съответствие с новите нормативни изисквания на Закона.
Вече повече от година и половина виждаме, че не се изпълнява Законът по отношение на създаването на Национална университетска спортна организация по чл. 39 и чл. 43 от приетия Закон. Изискванията са следните – Вие ги знаете много добре, трябва да знаем и какви са фактите – че вече висшите училища в страната започнаха изпълнение на този закон, като създават с решение на академичните си съвети спортни клубове, които да бъдат членове на новата Национална университетска спортна организация.
За съжаление, не виждаме нито в Правилника за приложение на Закона за спорта, нито някакъв допълнителен или нормативен документ, който да урежда начина, по който да бъде създадена новата национална спортна организация. В същото време Асоциацията „Университетски спорт“, която, между другото, е член на международни спортни организации, свързани със студентския спорт, и в която членуват самостоятелни спортни клубове, които са юридически лица, не съществува в новия Закон за спорта.
Моят въпрос към Вас е: защо нищо не е направено за създаването на Национална университетска спортна организация и защо не се спазва Законът? Какво смятате да направите за нормализирането на организацията и управлението на университетския спорт в България?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Лечева.
Имате думата за отговор, уважаеми господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Лечева, според чл. 39 от Закона за физическото възпитание и спорта Националната организация за университетски спорт е сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общополезна дейност за развитието и разпространението на спорта във висшите училища. Правната уредба на сдружението като спортна организация е в Глава четвърта, Раздел трети от Закона за физическото възпитание и спорта, където са разписани изискванията, на които трябва да отговаря и процедурата по вписване на Национална организация за университетски спорт. Предвид същността на организация – сдружение с нестопанска цел, инициативата за създаването ѝ би трябвало да е на висшите училища, спортните клубове на висшите училища и техните членове – студенти, преподаватели и така нататък.
Към настоящия момент в Министерството на младежта и спорта не е постъпвало заявление за вписване на Национална организация за университетски спорт. При евентуално постъпило заявление министърът на младежта и спорта ще изпълни законоустановените си ангажименти, свързани с разглеждане и произнасяне по заявлението за вписване на организацията.
Законът за физическото възпитание и спорта и Правилникът за неговото прилагане не поставят срокове, в които да бъде създадена тази организация. Срокът от една година, който цитирате във въпроса си, се отнася до привеждане на дейността на спортните федерации, спортните клубове в съответствие с изискванията на новия закон. Ролята на държавата е да създаде подходяща законова рамка и законови възможности и това беше основната ни идея за предложението – в новия Закон за спорта да залегне създаването на подобна организация. Но, отново повтарям, инициативата за това трябва да дойде от заинтересованите страни.
Създаването на новата уредба за студентските спортни клубове, тоест клубовете, създадени с решение на Академичния съвет на висшето училище, в новия Закон за физическото възпитание и спорта дойде от страна на Националната спортна академия и ние я приехме. Насърчаването на спорта за учащите, в това число на студентите, и подпомагането на спортни организации с предмет на дейност в тази област са едни от основните приоритети на Министерството на младежта и спорта.
Към момента Асоциацията за университетски спорт „Академик“ – АУС „Академик“, с председател доцент Златко Джуров е организацията, която е привела дейността си в съответствие със Закона и е получила спортен лиценз като многоспортова федерация, администрираща спорта за студенти. Същата е вписана в Регистъра на спортните организации по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта.
АУС „Академик“ е с над 23 години опит в областта на университетския спорт и развива дейността си, подпомагана от държавата, съобразно законоустановения ред. Организацията извършва дейността си на територията на цялата страна. Годишно в дейностите на АУС „Академик“ се обхващат около 4000 студенти, представители на студентски спортни клубове и висши училища. Към момента нейни членове са 16 спортни клуба, регистрирани в обществена полза за развитието на спорта сред студентите в страната, и подпомагаща реализирането на поставените от нея цели и задачи, свързани с организиране и провеждане на студентски спортни състезания от Държавния спортен календар; разработване и съдействие за реализиране на Програма за студентска спортна дейност; провеждане на семинари, дискусии, конференции; различни инициативи, свързани с утвърждаването и популяризирането на студентския спорт. Тези спортни клубове са привели дейността си в съответствие с новия закон.
За настоящата година АУС „Академик“ е кандидатствала за финансово подпомагане в Министерството на младежта и спорта с Проект по програма за развитие на спорта на учащите за 2020 г., одобрена със заповед на министъра на младежта и спорта и финансирана със средства в размер на общо 165 хил. лв. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Реплика, госпожо Лечева.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Министър, очевидно е, че Вашите заявления за това, че студентският спорт е приоритет, са само декларация от трибуната на Народното събрание. А това, че Вие очаквате инициативата да дойде от заинтересованите страни, именно от висшите учебни заведения, смятам, че когато декларирате, че това е приоритет във Вашата дейност, бихте могли да взаимодействате с ректори, с министъра на образованието, още повече че студентският спорт е едно от най важните звена в системите за спорт в редица държави, и Вие го знаете много добре. Студентските първенства са най-атрактивни, с най-голям престиж и най-сериозно оценявани освен сред младите хора, но и сред цялата спортна общественост в редица държави.
Това, което смея да твърдя – нямам нищо против и знам, че Асоциацията за университетски спорт изпълнява съвестно своите задължения, но редът в Закона е различен от това, което в момента се случва в системата ни за спорт. Законът е ясен и категоричен, че единствената организация, която има функциите да ръководи, организира и провежда състезания сред студентите, е Националната университетска спортна организация. Би могла да бъде и правоприемник на Асоциацията за университетски спорт. Ако има един добър ангажимент от Ваша страна, това би могло много лесно да се случи, и действително след толкова дълги години университетският спорт да заеме едно важно и значимо място в системата за спорт в България.
Така че смятам, че следващите Ви действия… Вече 10 години нищо не се прави в тази посока. Ние бяхме така добри да участваме в разписването на новия Закон за спорта и го подкрепихме в залата. Затова пък сега е въпрос и на Ваши действия, категорични в това отношение, да задействате тези процедури, формални, бих казала, за да изпълните Закона и със съдържание, не само формално. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика – господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаема госпожо Лечева, ще бъда много кратък в изказването си в момента, както имах възможност да споделя преди малко. Все пак това е една организация с нестопанска цел и би трябвало създаването ѝ да бъде инициатива на висшите училища. До момента никой не ме е потърсил за съдействие. Ако има такива намерения, аз съм готов за среща и да окажем всякакво съдействие такава организация да бъде създадена. Както виждате, студентският спорт не е оставен на произвола. Финансирали сме, обезпечили сме средства, които са предоставени на АУС „Академик“, за да бъдат проведени всички необходими студентски състезания, които са залегнали в календара.
При всички случаи съм готов на среща и екипът ми ще окаже пълно съдействие за регистриране на подобна организация с пълното съзнание, че студентският спорт наистина е изключително важен в цялата структура на изграждането на спортната система в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Следващият въпрос към министър Кралев е от народния представител Румен Гечев относно тежкото финансово състояние на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ и неизпълнение на предвиденото от Закона за хазарта финансиране на създаване, реконструкция и/или ремонт на спортни съоръжения в държавните и общинските училища.
Имате думата, уважаеми господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър! Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ е юридическо лице, създадено със Закона за хазарта към министъра на младежта и спорта. В публикувания Одитен доклад № 0600200519 за извършен одит на предприятието за периода 1 януари 2017 г. – 31 декември 2018 г., приет с Решение № 99 от 4 юни 2020 г. на Сметната палата, са посочени сериозни проблеми в неговото финансово състояние, в изпълнението на законови разпоредби и липсата на ефективна нормативна база, в пропуснати ползи под формата на бюджетни постъпления в полза на частния хазартен сектор.
Във връзка с конкретните констатации в посочения одитен доклад моля да отговорите на следните взаимосвързани въпроси.
Вие като принципал на предприятието кога, под каква форма и с какви резултати оказвахте контрол върху неговата работа, още повече че след всяка следваща година от разглеждания период финансовото състояние на предприятието се е влошавало? 2017 г. загубите са 10 млн. 678 хил. лв., 2018 г. са 10 млн. 210 хил. лв.
Информиран ли сте от ръководството на фирмата – писмено или устно, в това число в отчетните годишни доклади на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, за неравнопоставеното положение на предприятието в полза на частните му конкуренти и какви конкретни мерки сте взели за недопускането натрупване на загуби в поверената Ви държавна фирма и съответно печалби в полза на частните фирми?
Защо не сте изпълнили повелята на Закона за захарта, действащ в този период, съгласно който приходите на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ би следвало да се използват за, цитирам: „поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища“ – затварям цитата от Закона.
Сметната палата на България констатира, че нито една стотинка не е отишла в училищата и че средствата сте раздавали за награди на избрани федерации и спортисти „при липса на правила и критерии“. Край на цитата от Одитния доклад. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Гечев, както посочвате и Вие във въпроса си, Одитният доклад на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, направен от Сметната палата, обхваща период от началото на 2017-а до края на 2018 г. и е публикуван близо пет месеца след инициираните през януари 2020 г. промени в Закона за хазарта, които цялостно променят ситуацията в хазартния сектор.
Влошаващите се финансови резултати на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ до 2020 г. не са тайна. В цитирания от Вас Одитен доклад се посочва, че причините за това са – ще цитирам само една: „През одитирания период дейността на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ не е достатъчно ефективна и ефикасна, основно в резултат на силната конкуренция от страна на частни организатори на хазартни игри, които имат нормативно обусловени пазарни предимства в сравнение с Държавното предприятие. В този смисъл подкрепените от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ промени в Закона за хазарта, направени през тази година, спомагат за решаването на проблема.“
Въз основа на приетите законови промени ще цитирам данни, предоставени ми от изпълнителния директор на Български спортен тотализатор: „Приходите на Държавното предприятие от началото на 2020 г. до 24 септември, при това в условията на пандемия и извънредно положение, от моментни лотарийни игри са 59,2 млн. лв., което представлява 141% ръст спрямо същия период на миналата година. Постъпленията от числови игри до 24 септември са близо 104 млн. лв., или с 24% от същия период на 2019 г. Приходите онлайн са 4,3 милиона, или с 68% повече от същия период на 2019 г. Прогнозата на Българския спортен тотализатор за 2020 г. е да достигне приходи от 235 милиона, което означава, че предприятието ще излезе на печалба за първи път от 2013 г. насам, а прогнозата за приходите за 2021 г. е 400 млн. лв., при общи приходи за 2019 г. в размер на 175,6 млн. лв.“
По отношение на контрола върху работата на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, от 2014 г. досега звеното за вътрешен одит на Министерството на младежта и спорта е извършило три одитни проверки в Българския спортен тотализатор – през 2014-а, 2016-а, 2018 г., които са насочени към анализ и оценка на управленските решения, свързани с управление на финансовите средства в предприятието.
В момента с моя заповед е назначена работна група в Министерството на младежта и спорта, която да предложи мерки за изпълнение на препоръките от Одитния доклад на Сметната палата.
В условията на засилена нелоялна конкуренция, в които работеше Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ от 2012 г., беше необходимо да бъдат предприети маркетингови мерки, които да засилят интереса към предлаганите продукти от Тотализатора. Не мога да коментирам причините тези мерки да не са предприети по-рано, но в резултат на съвместната ни работа с Управителния съвет на Българския спортен тотализатор бяха направени промени в начина на представянето на моментните лотарийни игри на предприятието, бяха пуснати нови разновидности от тях. Според констатациите на Одитния доклад на Сметната палата тази стъпка е довела до повишаване на приходите.
Бяха направени промени по отношение на рекламното представяне на цифровите и моментни лотарийни игри, които в условията на тогавашната нормативна уредба, смятам, че бяха положителни.
Следващата стъпка в тази насока са законовите и нормативните промени, които са вече факт и дават резултат по отношение на приходите на предприятието.
В Министерството на младежта и спорта не е постъпвала официална информация от ръководството на предприятието за неравнопоставено положение на пазара. В годишните финансови отчети частни дружества са включени като конкурентни, без да е правена оценка на пазарните условия или конюнктура. Управителният съвет на Държавното предприятие се е обръщал към Министерството на младежта и спорта с предложения за промени в Закона за обществените поръчки, тъй като предприятието има качеството на публичен възложител и е задължено да прилага установения нормативен ред, в това число и за реализиране на преки разходи, целящи да обезпечат осъществяването на хазартна дейност. В условията на силна конкуренция от частни дружества тези изисквания затрудняват дейността му. Това е тема, на която и Докладът на Сметната палата обръща внимание.
През 2018 г. Министерството на младежта и спорта предложи на Министерството на финансите допълнение на Закона за обществените поръчки, което цели да освободи Българския спортен тотализатор от тези изисквания, но предложението не беше прието.
По отношение на средствата за ремонт и реконструкция на спортни съоръжения в държавните и общинските училища, бих искал да обърна внимание, че вече отмененият текст в Закона за хазарта гласи: „Министърът на младежта и спорта съобразно финансовите възможности предоставя средства по годишна програма, предложена от министъра на образованието и науката.“
Бюджетът на Министерството на младежта и спорта се формира от отчисленията от Българския спортен тотализатор и субсидия от централния бюджет. Той е крайна величина, определена от Закона за държавния бюджет. При намаляващи приходи Българският спортен тотализатор и съответно намаляващи отчисления към Министерството на младежта и спорта тези средства са предвидени за подпомагане на физическото възпитание и спорта. Само за сравнение, през 2014 г. отчисленията към Министерството на младежта и спорта бяха 31,7 милиона, през 2019 г. – 27,5 милиона. Годишни програми от Министерството на образованието и науката не са постъпвали в Министерството на младежта и спорта. Също така отчисленията на средства от Българския спортен тотализатор към Министерството на младежта и спорта идват като общ приход, а нямат характер на целеви средства, които идват по съответния параграф.
След последните промени в Закона за хазарта, приети през месец юли тази година, вече беше регламентирано, че 10% от отчисленията на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ към Министерството на младежта и спорта ще отиват за спортна инфраструктура в училища, а другите 10% – във фонд „Култура“.
С оглед на повишените очаквания за приходи в спортния тотализатор, смятам, че тези изисквания са изпълними и средствата ще допринесат за подобряване на спортната инфраструктура и за развитие на културата.
Темата за спортната инфраструктура в държавните и общинските училища е изключително важна. През тази година стартира първата по рода си програма в България за изграждане на физкултурни салони в училищата, където такива липсват. Първият етап от програмата е финансиран с 25 млн. лв., отпуснати от правителството. Одобрен е списък от 51 училища, от които 40 са общински, 11 са държавни. Вече е стартирала процедурата за първите 27 училища, в които ще бъдат изградени физкултурни салони.
Едновременно с това от 2014 г. досега Министерството на младежта и спорта е отпускало средства от капиталовите си разходи и по реда на Наредбата за финансово подпомагане за изграждането и обновяването на спортни обекти, спортна инфраструктура в училищата в размер на над 400 хил. лв. Министерството на младежта и спорта изпълнява и проекти за близо 7 млн. лв. за ремонт и реконструкция на три от държавните спортни училища, финансирани по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г.
Във въпроса Ви се съдържа и твърдение, което не мога да не коментирам. Забележката на Сметната палата за предоставени средства за спонсорство и дарение на спортни мероприятия и спортисти се отнася до парични суми, които Управителният съвет на Държавното предприятие е решило да предостави директно. Тези средства не са част от отчисленията към Министерството на младежта и спорта и в никакъв документ не се твърди, че Министерството на младежта и спорта предоставя финансово подпомагане по неясни правила и критерии. Напротив, правилата за финансово подпомагане на спортни федерации и клубове, които сме разработили, са свели до минимум субективния фактор при финансирането на спортни организации. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплика –заповядайте, господин Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колега Кралев! Вие отговорихте на пет процента от въпросите и ни занимавате какво е предприело правителството – Вашето, след като цъфнахте със 700 млн. лв. откраднати от българската хазна, по ваши изчисления. Трагедията е, че през цялото това време поверената Ви фирма е оказвала пълен съпорт на грабежа. Защо?
Сметната палата казва, че докато държавната фирма, за която Вие отговаряте, плаща 15% от залозите, преизчислено от Сметната палата към същите залози, фирмите на господин Божков и други хазартни фирми са плащали между 8,43% и 9,93%.
Като сте направили три одита, кой е правил тези одити? Какви са тези експерти? Да не са физкултурници?! Те не видяха ли, че държавната фирма плаща почти два пъти повече на хазната, отколкото частните хазартни фирми? И като няма пари в държавната фирма, естествено, че тя не може да развива дейност.
С пълен съпорт сте оставили да грабят в продължение на години – частни самолети, пури, произведения на изкуството. А за държавната фирма Сметната палата казва: в 2014 г. – 3 млн. 624 хил. лв. загуби; в 2015 г. – 2 млн. 788 хил. лв. загуби; 2016 г. загубите стават почти 8 млн. лв.; 2017 г. са почти 11 млн. лв.; 2018 г. – 10 млн. 210 хил. лв. Вие не виждахте ли, че фирмата затъва?
През 2017 г. собственият капитал на фирмата е 4 млн. 450 хил. лв., в 2018 г. вече е само 1 млн. 754 хил. лв. – става на празна кратуна. 30 юни 2019 г. Сметната палата казва: „минус 2 млн. 500 хил. лв.“ Каква фирма ще оставите Вие сега, когато е разчистен теренът, която е изтърбушена отвсякъде?
Освен това, знаете, че преди Вашия период пълният съпорт е започнал от 2012 г. Вие сте министър от 7 ноември 2014 г. Знаете ли, че в 2012 г. Вашият предшественик е сключил договор с фирми, свързани с Божков, за над 14 милиона – фирмите на Божков да Ви правят софтуер на държавната фирма? Знаете ли това?! Знаете ли, че има софтуерна програма за 2 милиона и половина пак с фирми на Божков – пълен съпорт? Те пък Ви правили програма за нехазартни продукти. Знаете ли, господин Министър, че тази система не работи? Върнете парите обратно в бюджета!
След това, нямало програма на Министерството на науката и образованието. Сметната палата казва, господин Министър, че една стотинка не сте дали. За какви пари става дума? Вие как разпределихте 23 млн. 910 хил. лв. през 2017 г. – по Сметната палата? През 2018 г. Вие лично сте разпределили 25 млн. 398 хил. лв.
Колега, вижте, ще дойдат съответните органи и ще Ви питат как сте ги разпределили. Никой не Ви е казал, че министър в една държава може да разпределя 25 милиона както на него му скимне. Вие не сте изпълнили Закона за хазарта. Пак казвам, каквото и да въртите тук за 2020 г., в отчетния период – пише Сметната палата – една стотинка не е преведена на нашите деца, на училища, на университети, за ремонт, за нови сгради.
Ще завърша със следното. Прави впечатление, че след като стана скандалът и гръмна държавата, и се смени управителният съвет на фирмата – ама много интересни хора в тази фирма, и преди управителния съвет, и сега хората са свързани с един футболен клуб, към който премиерът има слабост. Приятен ден!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гечев.
Част от репликата Ви беше за министри, които отдавна, отдавна не са в изпълнителната власт.
Заповядайте, господин Кралев.
МИНИСТЪР КРАСЕН КРАЛЕВ: Благодаря Ви.
Част от дупликата не беше насочена към дейностите ми като министър, защото засягаше други периоди. Трябва обаче да се направят няколко важни уточнения.
Вие цитирате пропуснати ползи за държавата под формата на бюджетни постъпления в полза на частния хазартен сектор. Министерството на младежта и спорта няма отношение нито към определянето на таксите от хазартна дейност, нито към тяхната събираемост. Нямаме компетенцията да отговаряме на тях.
Ясно е, че Българският спортен тотализатор е спазил Закона, като е плащал 15% държавна такса. Ние сме правили одит на Българския спортен тотализатор, а не одит на частните фирми, така че Министерството да знае колко плащат частните фирми.
Отделно, във финалния Ви коментар съзирам твърдение, което се разминава с реалността. Какво имам предвид? Отчисленията, които идват от Българския спортен тотализатор, тези 25 или 26 милиона, които цитирахте, са част от бюджета на Министерството. Тоест бюджетът на Министерството се формира от две неща: примерно, ако имаме бюджет от 80 млн. лв., една част от бюджета се формира от приходите от Държавния спортен тотализатор, а другата част – от централния бюджет. Така че всички разходи, тези разходи не са изхарчени еднолично от министъра на спорта. Те са част от бюджета, който е гласуван и утвърден от Народното събрание, така че няма нито един лев, който да е изхарчен извън средствата, предвидени в бюджета на Министерството. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кралев.
Поради изчерпване на въпросите в парламентарния контрол, приключваме днешното заседание.
Следващото заседание е на 30 септември, сряда, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,40 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов


Секретари:
Станислав Иванов
Слави Нецов