Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Филип Попов и Симеон Найденов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги! Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Колеги, ще Ви запозная с едно съобщение. На 29 септември 2020 г. е постъпил Законопроект за изменение на Закона за административното и териториално устройство на Република България. Вносители – народният представител Юлиан Ангелов и група народни представители. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Декларация – госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес отбелязваме Международния ден на възрастните хора, на нашите майки и бащи, баби и дядовци – ден, на който трябва да отправим благодарността си към усилията и стремежа им да изградят не само… (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: …личности от децата си, но и по-добра среда за живот за тях.
Скъпи майки и бащи, уважаеми пенсионери! Използвам случая, за да изразя нашето уважение и преклонение пред Вас, пред Вашата мъдрост и несломим дух. Всички ние от тази трибуна осъзнаваме, че животът Ви не е лек. Затова парламентарната група на Политическа партия ГЕРБ полага максимални усилия за иницииране на законодателни промени, които да подобрят Вашия живот. Искам да Ви уверя, че наш основен приоритет е да повишим жизнения Ви стандарт. Затова работим активно за повишаване на Вашите доходи чрез осигуряване на по-голяма адекватност на пенсиите, подобряване на социалната сигурност и развитие на качествени услуги, които да Ви осигурят възможност за пълноценно участие в обществения живот.
Развитието на едно общество се мери не само по икономическото развитие, но и по нивото на емпатия, взаимопомощ и по отношението към най-уязвимите групи в него.
Ние от Политическа партия ГЕРБ винаги сме слагали сред най-важните ни приоритети живота и здравето на българските пенсионери. (Шум.) Показахме категорично нашата отговорност към тях в най-тежки времена на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина, колеги!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: …на пандемия и последвала икономическа криза.
Като управляваща партия положихме много усилия и не допуснахме коварният вирус да се разпространи масово в социалните услуги за стари хора в страната.
Още в началото на извънредното положение бяха осигурени предпазни материали и дезинфектанти на над 7000 самотно живеещи възрастни хора в невъзможност да се самообслужват. Не прекъснахме нито за момент изплащането на социалните плащания, като осигурихме „зелени коридори“ за получаването на пенсиите в пощенските клонове и възможности да бъдат разнасяни по къщите. Осигурихме те да бъдат приоритетно обслужвани в супермаркетите и аптеките в определени часове.
Голяма част от възрастните хора се възползват от подкрепа с безплатен топъл обяд, социален патронаж и други социални услуги. Част от тези дейности продължава да се реализира и до края на годината. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Ангелова, изчакайте моля!
Колеги, моля за тишина в залата – много е шумно!
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Общо 15 161 българи над 65 години и хора с увреждания ползват патронажна грижа, тоест получават храна в дома си или здравно-социални услуги, други над 26 хиляди души, предимно пенсионери, също получават храна по Програма „Топъл обяд“, раздават се и пакети с храна от първа необходимост.
Въпреки тежката икономическа ситуация, в която се намира светът и респективно страната ни, спазихме обещанието си и увеличихме пенсиите с 6,7%, считано от 1 юли 2020 г. Минималната пенсия стана 250 лв., а средната надхвърли 415 лв. През октомври за трети пореден месец всички – около 2 100 000 пенсионери ще получат добавка от 50 лв. към пенсиите си. Тази подкрепа вероятно ще продължи. И това не е популизъм, а отношение и грижа в труден за всички ни момент.
Такова отношение и грижа при други партии биха били само на думи, но не и при нас – при нас всичко е облечено в действие. (Реплики от „БСП за България“ и ДПС: „Браво! Браво!“)
Предстои в тази зала да обсъждаме бюджетната рамка и финансовите ангажименти на държавата за следващата година. (Реплики от ДПС: „Браво! Браво! Голяма работа!“)
Трябва да се постараем да предложим максимално солидарен и справедлив модел за осъвременяване на пенсиите, така че да вдигнем доходите на българските пенсионери.
Наред с това трябва да продължим да мотивираме и включваме хората над 50-годишна възраст в пазара на труда, да черпим от техния опит и да ползваме техния потенциал. Защото те могат да допринесат за развитието както на по-младите кадри, така и за професионализъм.
Възрастта не е пречка, а по-скоро гаранция за професионализъм и работодателите прекрасно знаят това. Последните данни сочат, че близо 70% от фирмите биха назначили човек с опит. Това е резултат от политиките, които ние – управляващата партия, сме предприели за повишаване на качеството на живот на възрастните хора.
Предприехме и действия, с които предотвратихме отпадането на възрастните хора от правото на помощи за отопление, заради това че получават по-висока пенсия. Общият размер на помощта за петте месеца на настоящия отоплителен сезон се увеличи на 495,80 лв. През миналия отоплителен сезон близо 200 хиляди лица и семейства получиха достъп до енергийно подпомагане. Значителна част от тях са пенсионери с ниски доходи и самотно живеещи българи.
Наред с повишаването на доходите усилията ни са насочени към развитието на качествени и ефективни социални услуги в общността и в домашна среда, които имат ключова роля за подкрепа на възрастните хора и насърчаване на тяхното социално включване. Към момента работят над 700 социални услуги, които могат да се ползват от възрастни хора. Тези услуги се финансират със средства от държавния бюджет.
Важен елемент от подкрепата за възрастните хора и хората с увреждания са социалните услуги в домашна среда като личен асистент, социален асистент, които осигуряват необходимата грижа съобразно индивидуалните потребности на нуждаещите си.
Уважаеми народни представители, запазването на живота и здравето на възрастните хора при осигуряването на по-високо качество на живот изискват консенсус, диалог и воля, а не отричане на направеното. Затова на този ден, в който изразяваме още веднъж нашата благодарност и ангажимент, призоваваме за отговорност и заявяваме, че ще застанем срещу всеки, който би направил компромис с достойните старини на нашите майки и бащи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Ангелова.
Декларация от името на група – господин Гьоков, заповядайте.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Днес е 1 октомври – Ден за поезия, музика и уважение към възрастните!
На 14 декември 1990 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации със своя резолюция определя 1 октомври за Международен ден на възрастните хора и така вече 30 години този ден се чества като Международен ден на възрастните хора и по целия свят се засвидетелства дължимата почит към дълголетието и житейската мъдрост. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля за тишина в залата!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: На този ден у нас отдаваме почитта си към хората от третата възраст и техния принос към обществото. На този ден всички трябва да се радваме и да празнуваме заедно с тях.
Но има ли повод за радост? Обявяването на Деня за възрастните хора почти съвпада с политическите промени в нашата страна, стартирали през 1989 г., и трябва да си дадем сметка, че за това немалко време по въпроса за положението на възрастните хора в българското общество не е направено нищо значимо от страна на управляващите. Като че ли цялостната политика по отношение на тези хора е сведена до протоколното отбелязване на Деня на възрастните хора и статистика за тежкото им и неравностойно положение в българското общество.
Ние имаме, разбира се, Национална стратегия за дългосрочна грижа, разработена в съответствие с препоръките на Съвета на Европа и с добрите практики на страните – членки на Европейския съюз, но която странно защо няма краен срок за реализация. Имаме и План за действие за изпълнение на тази национална стратегия за дългосрочна грижа. Имаме и приличен на брой и вид документи, но нямаме резултати, които да направят живота на възрастните хора по-добър, по-достоен и по-малко труден.
В България към края на 2019 г. броят на хората над 60 години е 1 978 904 – близо 30% от общия брой на населението. За никого не е тайна, че по-голяма част от тях живеят в бедност, дори в крайна бедност. Броят на личните пенсии у нас е малко над 2 милиона, а средната пенсия е 383,03 лв. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст е 219,43 лв., социалната пенсия за старост е 132,74 лв. Жените получават средно със 110 – 120 лв. по-ниска пенсия от мъжете. Минималната пенсия получават 752 960 пенсионери, или това са 35,3% – повече от 1/3 от общия брой пенсионери в България. Всичко това е на фона на определен от правителството праг на бедност за 2019 г. 348 лв., който едва ли стига да преживяваш нормално. А нещата се усложняват и от забързаното и неспокойно време, в което живеем, от политическата нестабилност, обхванала страната ни, от условията на новата тежка здравна и икономическа криза, предизвикана от глобалната епидемия от коронавируса, която сериозно застрашава дори минималните социални придобивки на хората от третата възраст. А мерките за грижа и подпомагане на тези най-уязвими хора, които предприемат управляващите, са подаянието от 50 лв. месечно.
Излишно е да казвам, че най-ниските пенсии в Европейския съюз са в България, че минималната пенсия не гарантира физическото оцеляване, което е ужасяващо, но е факт и ясно показва нуждата от промяна на старите и намирането на нови законодателни инициативи за тази група от населението – инициативи за целенасочени мерки и програми, които да смекчат последиците от това тяхно уязвимо положение.
На този ден се обръщаме към управляващото мнозинство: действащите към момента мерки не са достатъчни и не водят до желаното повишаване на качеството на живота на възрастните хора. Социалните услуги за възрастните хора, така както се реализират днес, не допринасят в необходимата степен за изваждането им от групата на най-уязвимите от обществото ни и отговорността за това е Ваша.
Общопризнатите европейски ценности на човешкото достойнство, равнопоставеността и зачитането на човешките права трябва да ни ръководят и обединяват в усилията за развиване на грижа и подкрепа за възрастните хора, адекватни за XXI век. Това изисква активни действия и амбициозни цели за насърчаване на интеграцията и подобряване условията на живот на възрастните, бедните и изключените от живота на обществото хора.
И ние Ви подаваме ръка заедно да направим това възможно – да изградим един по-добър живот за българския пенсионер. В навечерието на този ден – Деня на възрастните хора, да се обединим под разбирането, че българските пенсионери – нашите бащи и майки, дядовци и баби, заслужават да живеят по-добре, вслушайте се в нашите предложения и да заявим решимостта си да работим за увеличаване на доверието в социалната система като най-после довършим реформата в пенсионната система, което да повиши приходите в бюджета на държавното обществено осигуряване – адекватно да увеличи размера на пенсиите.
Първи стъпки в тази посока може да са: преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г. – последното преизчисляване е 2008 г.; премахване на максималния месечен размер на социалния и здравния осигурителен доход и на максималния размер на пенсията; увеличаване тежестта на приноса на стажа във формулата за определяне размера на пенсията – процентът за всяка година осигурителен стаж да е поне 1,33, колкото е стандартът на Международната организация на труда, а след това да продължи плавното му увеличаване до 1,5; разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване на по-дълго оставане на пазара на труда – всяка година стаж след придобиването на пенсия да носи по-голям процент; да променим коренно подхода си при ежегодното осъвременяване на пенсиите, за да не се налага ново преизчисляване; всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет; да приемем закон за възрастните хора, който да урежда грижата на държавата за тях. Това са нашите предложения.
Те не са нови, но отново ги поставяме на преден план, защото трябва незабавно да се предприемат мерки, нашите майки и бащи, които с ентусиазъм са градили нашата родина, го заслужават, а ние днес в България не им осигуряваме в достатъчна степен, ориентирани към индивидуалните им потребности, услуги и подходяща подкрепа за пълноценно приобщаване, не им осигуряваме възможност за достоен живот. Това в сериозна степен ограничава способността и готовността на тези хора да участват пълноценно в живота на своите общности и на обществото като цяло. Такава е мрачната статистика и необходимостта от незабавни действия, които няма как да спестим дори на днешния празник.
Уважаеми народни представители, старостта не е порок, а естествена част от живота. Можем с общи усилия да направим така, че всеки един българин да може да я изживее достойно като заслужен и очакван празник.
Парламентарната група на „БСП за България“ се обръща и към Вас, мили хора, уважаеми български пенсионери, Вие може да сте материално бедни, но духовно сте много богати с достойно извървения трудов път, с това, което съградихте и оставихте на нас – Вашите наследници.
Обръщаме се и към по-младото поколение – нека поне на днешния ден да сведем глави и да си зададем въпроса дали сме техни достойни наследници, дали съумяваме да отдадем заслужената благодарност и разбиране, което нашето поколение им дължи за техния принос в съграждането и икономическия растеж на страната ни.
Всички в тази зала и извън нея от сърце да пожелаем на възрастните хора дълголетие и сили, за да преминат през последната, връхлетяла народа ни криза и да преодоляваме заедно всички трудности, нека смирено да им поискаме прошка за всичко, което сме направили и не сме направили за тях, за да живеят по-добре. Простете, мили хора, и кураж, приятели!
От парламентарната група на „БСП за България“ гледаме на Вас като на хора, които въпреки трудностите, на които са подложени, продължават активно да участват не само в обществения живот, но и в икономическия и Ви благодарим за Вашата всеотдайност и принос за развитието на нашата родина Република България. Вие сте хората, успели да съхранят вековните наши български традиции, за да ги предадете на следващите поколения, Вие сте хората, които ни научиха да не се предаваме, да оцеляваме в трудните и да се веселим в радостните моменти, Вие сте хората, заради които България продължава да я има.
В навечерието на този ден, в който всички по света отдават почит към хората от третата възраст, поднасяме своето уважение и свята обич към Вас. Не сме безразлични, имате нашата признателност, любов и ангажираност.
Прекланяме глава пред Вас, които сте ни създали, отгледали сте ни с любов и сте ни направили достойни хора с цената на лишения, за да ни дадете добър старт в живота и днес – по стара българска традиция, безрезервно и всеотдайно отглеждате и възпитавате нашите деца. Бъдете пример за нас и помагайте с опита, с житейската мъдрост, която притежавате – кой с каквото може, за да вървим напред и нагоре. С благодарност и сълзи в очите честит да е празникът Ви, многоуважаеми възрастни българи! Честити да сте, приятели, бъдете живи и здрави! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Гьоков.

Продължаваме с първа точка от днешния дневен ред:
ПРОЕКТИ НА РЕШЕНИЯ ЗА ПРОМЕНИ В ПОСТОЯННИ КОМИСИИ.
Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители на 29 септември и 30 септември 2020 г.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Валери Мирчев Жаблянов като член на Комисията по външна политика.“
Гласували 93 народни представители: за 75, против 4, въздържали се 14.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Георги Димитров Андреев като член на Комисията по отбрана.“
Гласували 84 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 3.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Димитър Стоянов Стоянов и Красимир Христов Янков като членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Гласували 82 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 8.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Димитър Стоянов Стоянов като член на Комисията по правни въпроси.“
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Лало Георгиев Кирилов като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Гласували 80 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Николай Георгиев Иванов като член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.“
Гласували 76 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 2.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Николай Георгиев Иванов като член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.“
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Александър Димитров Паунов като член на Комисията по енергетика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 76, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Александър Димитров Паунов като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 78 народни представители: за 75, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по политиките за българите
в чужбина
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 23, ал. 3, т. 2 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Кристиан Иванов Вигенин като член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 71 народни представители: за 69, против 2, въздържали се няма.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по отбрана
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Димитър Величков Георгиев за член на Комисията по отбрана.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по енергетика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Мартин Стефанов Обрешков за член на Комисията по енергетика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по труда, социалната и демографската политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Полина Александрова Шишкова за член на Комисията по труда, социалната и демографската политика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за промяна в състава на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21 , ал. 3, и чл. 23, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Освобождава Димитър Величков Георгиев като член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Избира Евдокия Славчова Асенова за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Избира Теодора Атанасова Халачева за член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Георги Ченков Търновалийски за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.
Избира Росен Малинов Малинов за член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Николай Димитров Пенев за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Избира Даниел Петков Йорданов за член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава и ръководството на Комисията по външна политика
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Стефан Иванов Бурджев за заместник-председател на Комисията по външна политика.
Избира Десислав Петров Тасков за член на Комисията по външна политика.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 2, въздържал се 1.
Предложението е прието.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по политиките за българите в чужбина
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21 , ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Анастас Маринов Попдимитров за член на Комисията по политиките за българите в чужбина.“
Моля, режим на гласуване.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Вносители са: Искрен Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г.; Юлиан Ангелов и група народни представители на 30 юли 2020 г.; Министерският съвет на 3 август 2020 г.
Първо ще чуем Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Заповядайте, господин Адемов, да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Преди докладите правя процедурно предложение на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в залата да бъдат допуснати Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и Калина Петкова – директор на Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Моля, режим на гласуване по така направената процедура.
Гласували 126 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Поканете гостите в залата.
Господин Адемов, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерски съвет на 3 август 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, и експерти от Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Лазар Лазаров.
В началото на представянето той подчерта, че Проектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е плод на почти двегодишна работа между социалните партньори и Министерството на труда и социалната политика. Той съдържа изменения в няколко посоки.
От една страна, основната част и основните направления за неговото изменение са свързани с поемане на задълженията, които произтичат от членството на Република България в Европейския съюз, и изискването да се транспонират изискванията на Директивата за командироване в рамките на предоставяне на услуги. В няколко разпоредби се съдържат изменения, които са свързани с Директивата.
Другото направление, в което са предложени изменения, е свързано със социалния диалог и колективното трудово договаряне. Направени са предложения за усъвършенстване на нишата на социалния диалог и активната подкрепа от страна на държавата в случаите на насърчаването на двустранния диалог между социалните партньори. Направени са поредица от изменения, които осигуряват по-добра степен на защита и за работници и служители, които не са членове на синдикални организации, които са страни по колективния трудов договор. Във връзка с това има поредица от изменения, уреждащи сключването на колективните трудови договори, тяхното разпростиране и тяхното вписване.
В Законопроекта са направени изменения, които са свързани с правата и отговорностите на работниците и служителите и на работодателите, както и такива, които предотвратяват заобикалянето на трудовото законодателство и изискванията за извънреден труд чрез сключването на трудов договор за работа през определени дни от месеца с работници и служители, които са на същия работодател. Предложено е включването на тютюнопроизводителите в обхвата на еднодневните трудови договори. Има изменения, свързани с ползването на годишния платен отпуск в случаите, когато лицата постъпват за първи път на работа, а също така и изменения, които са свързани с ползването на права по реда на пенсионни схеми за ранно пенсиониране. Една съществена част от измененията е свързана с начина на организация на производствения процес и съответното работно време, като акцентът е поставен върху сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд. В Законопроекта са предвидени възможности, които кореспондират съответно с основния нормативен документ в Европейския съюз в тази област, а именно Директивата за организация на работното време. Тя дава възможности за уговаряне на други, различни периоди по отношение на периода за въвеждане на сумираното изчисляване на работното време и полагането на извънреден труд чрез инструментите и механизмите с браншовите и отрасловите колективни трудови договори. Няколко изменения са свързани с контролната дейност и административните санкции при нарушаване на трудовото законодателство.
В мотивите към Законопроекта е записано, че предложените изменения и допълнения в Кодекса на труда имат за основна цел подобряване на адекватността на трудовото законодателство по отношение на тенденциите на пазара на труда, достигнатото ниво на индустриалните отношения, социално-икономическите условия в страната и международните актове и стандарти. В тази връзка в Законопроекта се предлага усъвършенстване на нормативната уредба по отношение на:
1. Социалния диалог и колективното трудово договаряне, включително по отношение на отчитането на работното време и ограничаването на извънредния труд в отделните отрасли и браншове.
2. Трудовите отношения с международен елемент, включително при командироване.
3. Гарантиране в по-голяма степен на правата и задълженията на страните по трудовото правоотношение съобразно съвременните икономически условия и развитието на пазара на труда, при определени хипотези.
4. Правно-технически несъответствия в отделни разпоредби.
5. Контролната и санкционната дейност относно спазването на трудовото законодателство.
Очакваните резултати от приемането на Проекта на закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда са:
- гарантиране на по-голяма адекватност на регулациите на трудовите отношения съобразно съвременните икономически условия и достигнатото ниво на индустриалните отношения в страната;
- укрепване на взаимното доверие и сътрудничество между социалните партньори, насърчаване на колективното трудово договаряне и повишаване информираността на работниците и служителите относно техните права и задължения. В тази връзка се очаква ограничаване на трудовите спорове и подобряване на условията на труд в предприятията от отделните браншове и отрасли, от една страна, а от друга – повишаване на производителността на труда;
- установяване в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2018/957, която има за цел да се гарантира еднакъв размер на възнаграждението за еднаква работа, извършвана на територията на една и съща държава, като в размера на възнаграждението се включват всички задължителни елементи, които го формират, съгласно националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът;
- по-добро регулиране на въпросите, свързани с: трудовите договори за работа за определени дни от месеца; наемането на работници в тютюнопроизводството; ползването на платен годишен отпуск от новопостъпващите работници и служители; осигуряване на безплатната храна на работещите, които полагат нощен труд; трудовите договори за обучение и стажуване; прекратяването на трудовите договори на учителите;
- по-ефективно осъществяване на контролната дейност и по-добра превенция във връзка с предвидените административни санкции при нарушение на трудовото законодателство;
- повишаване събираемостта на глобите и имуществените санкции за нарушения на трудовото законодателство и намаляване на разходите за администрирането им;
- подобряване функционирането на пазара на труда и общата закрила на работниците, включително чрез по-добра превенция срещу извършването на повторни и системни нарушения, свързани с недекларирания труд.
Към Законопроекта е приложена предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. В нея е записано, че нормативната промяна съответства на стратегическата рамка за развитие на законодателството в областта на трудовите правоотношения и е в изпълнение на стратегическите цели и приоритети на програмата на правителството на Република България.
Освен това е приложена справка относно съответствието на Проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и с практиката на Европейския съд по правата на човека съгласно чл. 28, ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Становището на Министерството на правосъдието чрез дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ е, че предложеният законопроект не създава нормативни предпоставки за противоречие с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека.
В Комисията бяха получени становищата на Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Съюза за стопанска инициатива, Камарата на автомобилните превозвачи в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България. Всички подкрепят по принцип внесения Законопроект за изменение на Кодекса на труда, но имат и предлагат много конкретни забележки, както и предложения за промяна.
В Комисията беше получен Протокол № 15 от извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество от 14 юли 2020 г. Решението от това заседание е, че Националният съвет за тристранно сътрудничество не е постигнал единодушна подкрепа по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Социалните партньори подкрепят предложените изменения и допълнения в по-голямата им част, но основните спорни точки между синдикалните и работодателските организации са относно:
- предложения механизъм за сумираното изчисляване на работното време;
- увеличението на допустимия извънреден труд до 300 часа на година;
- възможността за разпростиране прилагането на сключен колективен трудов договор или отделни негови клаузи във всички предприятия от съответния отрасъл или бранш.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Калин Поповски, Светлана Ангелова, Виолета Желева, Хасан Адемов и Надя Клисурска.
Доктор Калин Поповски заяви, че Законопроектът е широк, всеобхватен и урежда правата на работника, включително и на тютюнопроизводителите. Добре е, че има синхронизация с международни клаузи и действащи директиви.
Госпожа Светлана Ангелова подчерта, че Законопроектът съдържа предложения, които са резултат от дейността на работна група, която е работила почти две години. В тази работна група са участвали всички социални партньори. Целта на Законопроекта е подобряване на адекватността на трудовото законодателство по отношение на тенденциите на пазара на труда и новите форми на заетост, социално-икономическите условия в страната и международни актове и стандарти. Значителна част от предложенията за промени, направени със Законопроекта, се подкрепят от повечето социални партньори. От изразената позиция на социалните партньори е ясно, че има три ключови теми, които подлежат на дискусия. Това са: сумираното изчисляване на работното време; извънредният труд и разпространението на колективния трудов договор. Тези три ключови теми са дискусионни и не намират пълно единодушие от социалните партньори. Трябва да има развитие по тези теми, търсейки консенсус и баланс. Тя изрази позицията, че има готовност да се прецизират някои разпоредби между първо и второ четене на Законопроекта.
Госпожа Виолета Желева заяви, че възприема този законопроект като отваряне на дискусия, отнасяща се до това да се намери по-съвременен регламент в трудовите отношения в страната ни. Това е необходимо особено сега при така променящата се икономическа обстановка и предвид пандемията, която цялото общество, включително работодатели и работници търпят и която оказва влияние върху основните им права. Госпожа Желева акцентира върху безпринципното увеличаване на сумираното работно време и извънредния труд. Според нея с тези мерки ще се намали производителността и качеството на работната сила. Тя зададе въпроси, отнасящи се до липсващата регулация на минималната работна заплата, до реалното увеличение на нощния труд и на работата от разстояние. Госпожа Желева смята, че са предложени козметични промени, които като цяло не са работещи и не са нужни на обществото.
В изказването си доктор Хасан Адемов акцентира върху диалогичната среда, в която са създадени промените, а именно наличие на работна група, подписано Национално тристранно споразумение с приети 54 мерки и подписка за изчисляване на сумираното работното време със 100 000 подписа.
Госпожа Надя Клисурска заяви, че консенсусът по изработването на Законопроекта не се е състоял. Има важни текстове, по които няма разбирателство между работодатели и синдикати. Има текстове, които са противоречиви. Например такъв е текстът на § 14 относно сумираното изчисляване на работното време, който противоречи на Директива 2003/88. Освен това има противоречиви разбирания кога при сумираното изчисляване на работното време ще се счита, че има положен извънреден труд. Много често сумираното изчисляване на работното време се използва, за да се прикрие извънредният труд. Има проблеми, които са свързани със заплащане на положения извънреден труд, съобразено с въведената система на заплащане при сумирано изчисление на работното време. Проблем се явява преобразуването на нощните часове в дневни съгласно разпоредбата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Като цяло Законопроектът предлага спорни текстове, с които не се подобрява състоянието на работещите, а и работодателите не са улеснени при вземане на управленски решения.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 10 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.“
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 30 юли 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда.
Законопроектът беше представен от народния представител Мария Цветкова.
Предложението за допълнение на Кодекса на труда предвижда в чл. 154, ал. 1, след думите „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“, се поставят: „15 август – Успение на Пресвета Богородица“.
В християнската традиция Денят на Успение на Пресвета Богородица – 15 август, е един от най-големите празници, както Великден и Рождество Христово. Той е залегнал и в традиционния календар на българите, които го отбелязват със съответните празнични ритуали. Това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Днес на този ден християните изразяват преклонението пред майката на Божия Син във всички части на България. Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, той слага край на предхождащите го пости, не се работи, правят се курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. Света Богородица се почита като закрилница на майчинството и на жените, като защитница на семейното огнище.
Обявяването на 15 август за официален празник в националния ни календар не би довело до затруднения в трудовия процес, тъй като това е месецът, в който се ползва голяма част от платения годишен отпуск и капацитетът на работа е намален. Включването му в официалните празници ще даде възможност на всички хора да отбележат празника подобаващо.
В Комисията бяха получени становища от Министерството на труда и социалната политика и от Конфедерация на независимите синдикати в България.
Становището на Министерството на труда и социалната политика не подкрепя Законопроекта. Основните аргументи, които дават основание да не бъде възприето предложението на вносителите, са свързани както с възможността от възникване на дебат относно значимостта и на други християнски празници с многогодишна традиция и обществена значимост и обявяването им за официални, така и ефектът от промяната върху трудовите права и задължения както на работниците и служителите, така и на работодателите. Има възможност за възникване на затруднения с организацията на трудовия процес, полагането на извънреден труд, заплащането на трудовите възнаграждения и всички промени, произтичащи от промяната в общия брой на работните и неработни дни – почивни и официални празници, в рамките на съответната календарна година.
От Конфедерация на независимите синдикати в България не вземат категорично отношение по предложението. Чрез становището си те изразяват особено мнение по чл. 154 от Кодекса на труда, който според тях няма елементите на правна норма и следователно не би трябвало да е поместен в Кодекса на труда. Що се отнася до конкретно предлаганата промяна, тя не урежда трудови правоотношения по смисъла на чл. 1 от Кодекса на труда, а въпрос, който е религиозно основан, позовавайки се на чл. 13 от Конституцията.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 2 гласа „за“, без гласове „против“ и 14 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 30 юли 2020 г.“
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 9 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Кодекса на труда.
Законопроектът беше представен от народния представител Милен Михов.
Предложението за промяна в Кодекса на труда предвижда в чл. 154, ал.1, думите „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да се заменят с „24 май – Ден на българската писменост, просвета и култура“.
Според вносителите коректното и исторически издържано определение на празника, честван на 24 май е: Ден на българската писменост, просвета и култура. В подкрепа на своята законодателна инициатива те изтъкват няколко основни факта от историческа, културна и обществена гледна точка.
На първо място празникът 24 май се разбира и чества от българското общество като ден на българската писменост. Празникът винаги е бил изява на българската национална еманципация и като основна полза от промяната в наименованието му може да се отчете историческата истина в изписването му.
Нашата писменост, просвета и култура се градят върху кирилицата, която според световната историческа наука е създадена в българската държава от учениците на Кирил и Методий и оттук се разпространява в целия свят до ден днешен. Настоящата формулировка омаловажава несъмнения принос на българската средновековна култура и я превръща в част от славянските идеи и писменост.
На следващо място в мотивите си вносителите изтъкват и уникалността на българската азбука, поради факта че тя се отличава и по буквен състав, и по графично изписване от другите кирилски писмености – руска, украинска, сръбска и така нататък.
В заключение, предложената формулировка на изписване на празника подчертава културния и национален принос на българите и отговаря на 200-годишната историческа традиция в празнуването му.
В Комисията бяха получени становища от Министерството на труда и социалната политика, Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките, Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките и Института за държавата и правото при Българска академия на науките.
Министерството на труда и социалната политика изразява становище в рамките на своята компетентност, според което с предложеното изменение в Кодекса на труда не се предвижда промяна в броя на официалните празници. Поради тази причина със законодателната инициатива няма да се наложи промяна в трудовите правоотношения между работници и служители, като същевременно и балансът между почивни и работни дни в рамките на календарната година ще остане незасегнат.
В становищата си Институтът за български език при Българската академия на науките и Общото събрание на Кирило-Методиевския научен център при Българската академия на науките посочват изчерпателно аргументите, които са дали основание Законопроектът да не бъде подкрепен. Становищата изразяват притесненията на посочените институции от предлаганата промяна в наименованието на празника 24 май. По думите им е необходимо внимателно да бъдат преценени всички последствия, произтичащи от направеното предложение, като за целта бъдат отчетени всички значими исторически факти. Основните им мотиви са, че мотивацията за промяна на името на празника не е издържана нито от историческа, нито от съвременна гледна точка. Премахването на израза „славянска писменост“ ще доведе до загуба на общославянската значимост на делото на братята Кирил и Методий и ролята на българската държава в това отношение.
От Института за държавата и правото към БАН взимат отношение по трудово-правната страна на инициативата, като отчитат, че исканата промяна не е свързана с разходи от публични или частни средства и не би дала отражение върху трудови или други обществени отношения.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Милко Недялков и Александър Сиди. Милко Недялков заяви, че ще се въздържи от подкрепа, въпреки че приветства в известна степен предложената промяна, като подчерта нуждата от провеждане на широка дискусия. В отговор Александър Сиди призова Законопроектът да бъде подкрепен на първо гласуване и посочи, че по този общонационален въпрос няма нужда от дискусия извън Народното събрание.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с 2 гласа „за“, без „против“ и 14 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Адемов.
Докладът на Комисията по икономическа политика и туризъм – заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на
3 август 2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на труда и социалната политика: Лазар Лазаров – заместник-министър, и Калина Петкова – директор на дирекция.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Лазаров.
Според вносителя целите на предложения законопроект са: усъвършенстване на механизмите на социалния диалог; насърчаване на колективното трудово договаряне, включително на браншово или отраслово ниво; гарантиране на правата на работниците и служителите и на работодателите при трудови взаимоотношения с международен елемент и при командироване; гарантиране правата на работниците и служителите и на работодателите, когато е установено сумирано изчисляване на работното време, когато се ползва платен годишен отпуск и когато се полага извънреден труд; гарантиране на еднакъв и справедлив подход при налагане на административни наказания за нарушения на трудовото законодателство според тежестта на извършените нарушения и облекчаване на процедурата по събиране на наложени санкции.
Със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
Предлага се създаване на нови разпоредби в Закона за държавния служител.
Според вносителя Законопроектът няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не се предвижда увеличаване разходите на работодателите.
Към Законопроекта е приложена Предварителна частична оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
Българската търговско-промишлена палата подкрепя по принцип инициативата за промяна на част от остарелите и недостатъчно адаптивни норми в Кодекса на труда с цел да бъдат актуализирани трудовоправните отношения с развитието на пазара на труда. В същото време част от предложенията са неприемливи и следва да претърпят корекции.
Асоциацията на индустриалния капитал в България отчита за уместни предложените изменения и допълнения и като цяло ги подкрепя.
Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепя Законопроекта в неговата цялост. В същото време не приема и не намира за обосновани и основателни предложенията в параграфи 8, 13, 17, 18, 19, 20, 21, 23, 27 и 28. Конфедерацията на независимите синдикати в България ще продължи да отстоява своето становище относно промените, свързани с извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време.
Конфедерацията на труда „Подкрепа“ изразява принципно одобрение спрямо повечето от предложенията и допълненията в Законопроекта. Изразява се остър протест и не се приема категорично идеята, макар и в рамките на колективното трудово договаряне, да се допуска увеличаване на допустимия извънреден труд до 300 часа годишно. КТ „Подкрепа“ продължава да има твърда и последователна отрицателна позиция относно еднодневните трудови договори и предлаганото разширение на страните по договорите.
Българската браншова камара „Машиностроене“ не подкрепя текстовете в Законопроекта, с които се дава право на министъра на труда и социалната политика да разпростира действието на отраслов/браншов колективен трудов договор само след като за това са си дали съгласието всички национално представителни работодателски организации.
На зададените от народните представители Петър Кънев и Жельо Бойчев въпроси отговори заместник-министър Лазаров.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати 11 гласа „за”, без „против“ и 7 гласа „въздържал се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Кънев.
Госпожо Ангелкова – втория Доклад.
ДОКЛАДЧИК НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
по Законопроекта за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на
30 юли 2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители.
На заседанието присъстваха от Министерството на труда и социалната политика заместник-министър Лазар Лазаров и Калина Петкова – директор на дирекция.
Според вносителя целта на предложения законопроект е включването на 15 август, Денят на Успение на Пресвета Богородица, в официалните празници на националния ни календар. Предполага се, че по този начин ще са даде възможност на всички хора за подобаващото отбелязване на празника.
В свое писмено становище Министерството на труда и социалната политика не подкрепя Законопроекта, защото полагането на труд в дните на официалните празници е свързано с определени правни последици, включително с правото на увеличен размер на трудовото възнаграждение.
Конфедерацията на независимите синдикати в България счита, че предлаганото допълнение урежда въпрос, който е религиозно основан, а не урежда трудови отношения.
Конфедерацията на труда „Подкрепа“ подкрепя Законопроекта.
Асоциацията на индустриалния капитал в България не подкрепя Законопроекта и счита, че Република България е страна с достатъчен брой официални празници, като се зачитат най-светлите празници на всички изповедания.
Българската търговско-промишлена палата се въздържа от подкрепа на Законопроекта и счита, че в момента приоритет е запазването на заетостта, запазване на възнагражденията, както и стремежът към повишаване конкурентоспособността на българските компании.
След гласуване с резултати 18 гласа „въздържал се“ и без гласове „за“ и „против”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не приема на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители на 30 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Следващият Доклад е на Комисията по вероизповеданията и правата на човека – заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Кодекса на труда,
№ 054-01-82, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 30 юли 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 17 септември 2020 г., Комисията по вероизповеданията и правата на човека обсъди Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 30 юли 2020 г.
На заседанието присъства госпожа Лариса Тодорова – началник-отдел в дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ на Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът беше представен от народния представител Мария Цветкова.
Със Законопроекта се предлага определянето на „15 август – Успение на Пресвета Богородица“ за официален празник в националния ни календар. Мотивите за предложената промяна са свързани с обществената значимост на Денят на Успение на Пресвета Богородица като един от големите християнски празници, както Великден и Рождество Христово. Той е залегнал в традиционния календар на българите, които го отбелязват със съответните празнични ритуали. Голяма Богородица се почита като закрилница на майчинството и на жените и като закрилница и защитница на семейното огнище.
Според вносителите обявяването на 15 август за официален празник не би довело до затруднения в трудовия процес, тъй като това е месецът, в който се ползва голяма част от платения годишен отпуск и капацитетът на работа е намален. Включването му в официалните празници ще даде възможност на всички хора да отбележат празника подобаващо.
В Комисията по вероизповеданията и правата на човека са постъпили становища от Министерството на труда и социалната политика и от Министерството на финансите, които не подкрепят Законопроекта. Предложената промяна ще се отрази на трудовите права и задължения както на работниците и служителите, така и на работодателите. Съществува възможност за възникване на затруднения с организацията на трудовия процес, полагането на извънреден труд, заплащането на трудовите възнаграждения. Приемането на Законопроекта е възможно да доведе до нарастване на средствата за персонал в публичния сектор и крие риск от натиск както върху държавния бюджет, така и върху различните икономически субекти, предвид социално-икономическите последствия, свързани с разпространението на COVID-19 на територията на страната.
В последвалата дискусия взеха участие народните представители Красимир Велчев и Пламен Тачев. Те подчертаха, че безспорно 15 август е един от най-големите християнски църковни празници, но трябва да се отчете, че увеличаването на броя на официални празници се отразява негативно на малкия и среден бизнес. Изразиха съгласието си празникът да бъде включен в националния календар само при положение че отпадне друг официален празник и има постигнат пълен консенсус за това.
След проведените разисквания, Комисията по вероизповеданията и правата на човека с 1 глас „за“ , без „против“ и 11 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители на 30 юли 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Алексиева.
Следващият доклад е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Имате думата, господин Стойнев.
ДОКЛАДЧИК ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 септември 2020 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров, заместник-министър на труда и социалната политика.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда цели гарантиране на по-голяма адекватност на регулациите на трудовите отношения съобразно съвременните икономически условия и достигнатото ниво на индустриалните отношения в страната. Вносителите предлагат укрепване на взаимното доверие и сътрудничество между социалните партньори, насърчаване на колективното трудово договаряне и повишаване информираността на работниците и служителите относно техните права и задължения.
Чрез така предложения законопроект следва в националното законодателство да бъдат въведени изискванията на Директива (ЕС) 2018/957, която има за цел да се гарантира еднакъв размер на възнаграждението за еднаква работа, извършвана на територията на една и съща държава, като в размера на възнаграждението се включват всички задължителни елементи, които го формират, съгласно националното право и/или практика на държавата членка, на чиято територия е командирован работникът.
Наред с гореизброеното се предлага по-добро регулиране на въпросите, свързани с: трудовите договори за работа за определени дни от месеца; наемането на работници в тютюнопроизводството; ползването на платен годишен отпуск от новопостъпващите работници и служители; осигуряване на безплатната храна на работещите, които полагат нощен труд; трудовите договори за обучение и стажуване; прекратяването на трудовите договори на учителите и редица други промени, касаещи подобряване функционирането на пазара на труда и общата закрила на работниците, включително чрез по-добра превенция срещу извършването на повторни и системни нарушения, свързани с недекларирания труд.
В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 6 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“ на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.“
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Стойнев.
Становище на вносител – господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа! Нашето предложение за 24 май не е въпрос на трудовоправни отношения, макар че засяга Кодекса на труда. Той не е и толкова въпрос на културна самооценка, той е много по-значим въпрос, въпреки че чисто редакционно става дума за смяната на една думичка и пренареждане на формулировките.
Защо е толкова значима тази поправка? В днешния свят сме свидетели, че не само силата на армиите, на икономическата мощ, на финансовите, на икономическите възможности определят мястото на държавите в света. Има една друга много значима и много важна сила – това е силата на контрола върху духовни, материални и нематериални ценности. Днес сме свидетели, че силата на духа може да бъде много по-мощно оръжие от ракетите и ядрените въоръжения. Един голям руски учен преди повече от три десетилетия определи българската средновековна държава като държавата на духа. И това определение е много значимо, защото то определя влиянието на България чрез силата на духа до ден днешен, с хилядолетно изменение. Основата на тази държавност на духа е българската писменост.
В този смисъл аз бих казал кои са ни аргументите за предложението. Историческата наука отдавна е разкрила, че гениалното откритие на братята Кирил и Методий, създавайки азбука на славяните – най-големият етнически масив в европейската част на Източната Римска империя, наречена Византия, е използвана във външната политика на император Михаил II за разгръщане на културното и политическото влияние на империята в Западните Балкани. Именно затова е създадена Моравската мисия на двамата братя, която завършва с провал. През 885 г. папата издава була, с която забранява дейността на учениците на братята във Великоморавия. Те са изгонени, част от тях са продадени в робство по пазарите на Апенините. И ако петима от тях – Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий, не бяха стигнали до българската земя, то всичко това щеше да остане един любопитен момент в средновековната история и днес щеше да представлява въпрос за повишаване на оценката в европейските университети на изпита по средновековна история.
Само че в онзи ден на 886 г. тези последни оживели ученици на братята достигат българската земя и са приети от боритъркана на българската крепост в Белград. Да, това е същият Белград, който днес е столица на, надявам се, приятелска Сърбия. И оттук нататък започва българският разказ за писмеността на братята Кирил и Методий. Кирилицата, която се създава в България и подменя Глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ и Методий, представлява част от фундаменталното реформаторско движение, осъществено от Борис, Симеон Велики и цар Петър. Тя е в българските духовни столици Плиска, Преслав и Охрид. И това е цялата историческа истина за събитията. Оттук тази писменост тръгва по света.
За самия празник. Вече 200 години празникът на братята Кирил и Методий се чества от всички българи – за първи път през 1813 г. в Шумен, после в Пловдив, до ден днешен – там, където живеят българи – в Битоля и Охрид, в Болград, във Влашко и Трансилвания, а днес – от Торонто, Ню Йорк и Чикаго до Токио и Нова Зеландия. Този празник е непрекъснато честван от българите в продължение на повече от 200 години.
Празникът в Русия за първи път е узаконен през 1863 г. от Всеруския синод. Само че през периода на Съветската власт – всеки тук може би си спомня свои приятели от братска Русия, които ни убеждаваха, че азбуката е написана от Ленин, а някои по-просветени твърдяха, че тя е написана от Петър Велики в неговото велико реформаторско действие.
В съвременната Руска федерация този празник е въведен през 1991 г. В Сърбия – там, където братята стъпват за първи път, празникът е разглеждан като български. През 1913 г. – в навечерието на Балканските войни, новите управници на Вардарска Македония забраняват този празник като български. И въпреки това в Скопие, Битоля и Велес всички български общини с тържествени служби и училищни тържества го отбелязват. Той е забранен в кралство на сърби, хървати и словенци. В Титова Югославия е подменен с рождения ден на Тито и е обявен за празник на югославската младина.
Този празник е български и това го доказват всички онези тържества и всички онези дебати, които се водят винаги, когато дойде нашият национален празник. Много са обществените сили, които казват, че не 3 март, а 24 май трябва да бъде националният ни празник.
Предложението ни, скъпи колеги, не е нито -филско, нито -фобско, то не е насочено срещу някой, то не е про- някой, то не е срещу Русия, не е в угода на Брюксел или Вашингтон, то е наше, българско предложение.
Тук се спомена, че трябва да се проведе широк дебат. Аз мисля, че дебатът е приключен, и ще се аргументирам с едно четиристишие. Ще го прочета бавно и внимателно:
„Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир“.
Това четиристишие, скъпи колеги, е написано през 1892 г. от Стоян Михайловски и представлява част от пълния текст на химна „Върви, народе възродени“. Аз мисля, че не бихме могли да дадем по-голям аргумент от тези стихове на Стоян Михайловски, които казват: „писмеността наша, българска, обходи целий свят“.
Аз апелирам към Вас – гласувайте и подкрепете това предложение. С тази малка поправка ние имаме шанс да направим една стъпка нагоре, да се изкачим едно стъпало по-високо до нашите предци, до онези, които се наричаха строители на съвременна България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Ангелов – становище на вносител.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Ще Ви запозная с мотивите за нашето предложение – на колегите от ВМРО, които сме разписали и сме предложили Денят на Успение на Пресвета Богородица – 15 август, да е официален празник на България, тоест неработен ден.
След много разговори с вярващи хора в България, със свещеници – през годините, включително и в предходния парламент, са настоявали за това един от най-големите християнски празници да бъде почетен, както останалите – Великден и Рождество Христово, защото той е един от трите най-големи християнски празници. Ние като държава, в която 85% от населението и повече е християнско или спазва християнските традиции, сме длъжни да направим така, че наистина да почетем най-големите християнски празници, както са ги почели в останалите държави. Всички знаете, че на този ден е починала Божията майка – майката на Сина Господен, и целият християнски свят я почита. В християнската традиция това също е неработен ден – и не се работи.
Ние като християни би следвало да спазваме най-малкото християнските традиции и да направим така, че и трите най-големи религиозни християнски празника, които съществуват, да бъдат почетени еднакво.
Ще кажа и следното – 15 август се пада в отпускарски сезон – има много хора, които са в отпуск, тоест този ден по никакъв начин няма да попречи да спре трудовия процес в България. Знаете, че най-разпространеното българско име е Мария и на този ден огромна част от жените в България празнуват своя имен ден. Празник, който засяга много хора, и най-важното – че е част от нашата традиция.
Чухме различни становища, различни виждания по този въпрос – че България била държавата с най-много официални празници, че България еди-какво си, еди-какво си и хората не работели, което не е вярно.
Направил съм си труда да направя справка с европейски държави – християнски. В 90% и повече от тях 15 август, или Света Богородица, или Голяма Богородица, както казва българската традиция, е официален празник и неработен ден. Ще Ви запозная.
В България има 12 официални празника, които се водят неработни.
В Италия са 12 плюс 4 регионални – по автономни райони, плюс още няколко, тоест половината държава Италия не работи още 4 дни. Там Света Богородица е официален празник.
В Германия – 12 официални празника плюс още няколко регионални по различните провинции, които включват повече от половин Германия. Тоест България отново е под броя на официалните празници. Света Богородица е официален празник в Бавария – в България твърдим, че имаме добри връзки с Баварската провинция – и Саарската област.
Румъния – 15 дни, Света Богородица също е официален празник. Гърция, Кипър, Белгия. В Белгия има 10 официални празника плюс още 6 регионални в двете основни области, знаете, на Белгия. Тоест държавата отново не работи поне още 3 дни в годината.
Франция – 11 официални празника плюс още няколко регионални, включително там Голяма Богородица е официален празник.
Изброявам тази статистика, защото се наслушах на коментари, въпреки че изобщо не трябва да има съмнение, че в България този празник трябва да е официален, защото, повтарям, е един от трите най-големи християнски празници.
Вадя тези доводи, които според мен дори са несъстоятелни от гледна точка на това, че за такъв празник изобщо не трябва да даваме примери с другите държави – колко работни дни имали, колко нямали. Както виждате, твърдението, че България била държавата с най-много почивки и празници, просто не е вярно.
Да не говорим, че в повечето от тези държави – Италия, Испания, Франция и Германия, когато следващият ден ще бъде официален празник – дали на провинцията, или на държавата, още предния ден на обяд всичко е затворено – работят до обяд. Това е факт!
Така че основните доводи за това, че ще нарушим, видите ли, производителността на труда в България, ще намалим работните дни спрямо останалите европейски държави, просто не са състоятелни.
Включително в една Швейцария, където не можем да кажем, че хората не работят, в 90% от кантоните Голяма Богородица също е празник и неработен ден.
Така че, колеги, предлагам Ви всички парламентарни групи да подкрепим това предложение, за да можем наистина да почетем нашата християнска традиция – тази традиция, която ни съхрани 500 години по времето на турското робство. Нека да подкрепим предложението и да почетем един светъл ден за християнството не само в България, а и в света. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Ангелов.
Откривам разискванията. Имате думата за изказвания.
Ще има ли изказвания?
Господин Гьоков.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Отново сме на Кодекса на труда. За информация – през този мандат на Четиридесет и четвъртото народно събрание, три години и половина, има внесени девет предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Сигурен съм, че ако в най-скоро време не подадете оставка, което искат вече 75% от българите… (оживление, реплики от ГЕРБ и ОП), ще закръглите измененията поне на десетина-петнадесет.
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Стига чете!
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вярно е, че трудовото законодателство…
Господин Председател, извинявайте, но с тези подвиквания просто… (Шум и реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, моля Ви, запазете тишина.
ГЕОРГИ ГЬОКОВ: Вярно е, че трудовото законодателство е от първостепенно значение за всяка икономика, но също е вярно, че честите промени в законодателството, особено в трудовото, водят до нестабилност и несигурност, до хаос и непредвидимост. На практика трудовото законодателство урежда продуктивните отношения във всяко общество и държавната политика на пазара на труда – такива сътресения не се отразяват никак добре.
Ще обърна внимание, че в една работна или контактна, или не знам каква група с участието на социалните партньори, но извън комисиите и формата на Националния съвет за тристранно сътрудничество, започна дискусия за промени в трудовото законодателство и най-вече в Кодекса на труда. Работата ѝ завърши с фанфари и с Национално тристранно споразумение. Защо тристранно, след като държавата бе по-скоро наблюдател, отколкото участник, не знам, но с 54, мисля, предложения, уж консенсусно приети от работодатели и синдикати, сега странно защо по-голямата част от тях ги няма в настоящото предложение на Министерския съвет. Това ме навежда на мисълта: да очакваме ли нова порция промени на Кодекса на труда; или пък това означава, че те не са били чак толкова консенсусни, колкото беше промотирано в медиите; или да очакваме да ги изсипете в Деловодството като предложения на народни представители от ГЕРБ?
Моите очаквания бяха, че Министерският съвет ще внесе цялостно виждане, концепция, визия, както щете да го наречем, за промени в трудовото законодателство, свързани с промените в условията и начина на труда, свързани с четвъртата индустриална революция и цифровизацията на труда, които, колкото и да се правим, че не забелязваме, настъпват необратимо и променят света, в това число и трудовите отношения. Световните тенденции настигат страната ни – често по-бързо от очакваните от нас темпове.
Не знам какво Ви е спряло да направите цялостна визия, но това е работа на парче и липса на такава. Нали договорихте механизъм за определяне на минималната работна заплата в съответствие с изискванията на ратифицираната от България Конвенция № 131 на Международната организация на труда? Защо този механизъм липсва в предложенията? Може би не е консенсусен, може би Ви притеснява да не разсърдите работодателите, които въобще не искат минимална работна заплата, или договореното не отговаря на Конвенцията и на модерните, съвременни трудови отношения?!
Да видим какво предлага Министерският съвет, защото предложенията на колегите Патриоти, с цялото ми искрено уважение към труда и към вижданията им, не са сред приоритетите в дневния ред на обществото. Може би това, което предлагате, да бъде тема на отделна дискусия – да си направим равносметка и може би ще подкрепим, но в момента става съвсем друг въпрос за трудови отношения.
Промените, предложени от Министерския съвет, са свързани основно с поемане на задълженията, които произтичат от членството на Република България в Европейския съюз – да се транспонират Директивата за командироването на работници и Директивата за организацията на работното време. Предложени са и изменения, свързани със социалния диалог и колективното трудово договаряне, като според вносителите така се усъвършенства социалният диалог и се подкрепя и насърчава от страна на държавата диалогът между социалните партньори, но според мен има друга цел. Тук са и измененията, свързани със сключването на колективните трудови договори, степента на тяхното разпростиране, вписване и така нататък.
Третата група предложения за изменения касаят извънредния труд, еднодневните трудови договори, ползването на годишния платен отпуск в случаите, когато лицата постъпват за първи път на работа, и така нататък. Тук отнасям измененията, свързани с начина на организация на производствения процес и работното време. Акцент обаче поставям върху сумираното изчисляване на работното време и извънредния труд и опита на вносителите да мотивират тези промени с това, че ги привеждат в съответствие с основния нормативен документ в Европейския съюз в тази област – Директивата от 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която допуска договаряне на различни периоди по отношение периода на въвеждане на сумираното изчисляване на работното време и полагането на извънреден труд чрез механизма на колективното трудово договаряне.
Като че ли в общи линии това са ключовите моменти в предложението на Министерския съвет.
Когато става въпрос за промени в основния документ, уреждащ трудовоправните отношения, е логично да има различни становища на социалните партньори, синдикати и работодатели, на ненационално представените организации на работниците и работодателите, на несдружените работници, на политическите партии, различни становища и на експерти в трудовоправната сфера. От любезно представените ни становища, от публичните обсъждания, от моите независими проучвания сред експерти и специалисти също става ясно, че дискусионни и нееднозначно приемани са темите за сумираното изчисляване на работното време, за извънредния труд, за колективното трудово договаряне и присъединяване към него. И въпреки че точно тези промени дълбоко бяха дискутирани в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, и най-вече извън него, и въпреки че са позовани на Европейската директива, не срещат еднозначна подкрепа от социалните партньори, най-вече от синдикатите. Една част от предложенията са подкрепени само от тях, друга част – само от работодателите, и почти нищо – заедно.
Като цяло не се приемат и от парламентарната група на „БСП за България“, защото някои от тях са в явен ущърб на работниците и служителите.
Разбира се, че времето е интензивно – развиват се технологиите, развиват се индустриалните и трудовите отношения, променят се условията на труд заради повсеместната цифровизация и заради необичайните условия, наложени от коронакризата. Това изисква промени във важния закон, уреждащ трудовоправните отношения – Кодекса на труда, но промени консенсусни, балансирани, не ощетяващи, а защитаващи интересите, правата и придобивките на всяка една от страните в трудовия процес.
Тези промени са неприемливи за нас, защото чрез това сумарно изчисляване се създава възможност за увеличаване на работното време и извънредния труд. По принцип сумарното изчисляване на работното време е метод, чрез който по оптимален начин може да се организира работното време на работещите в едно предприятие. Сега това се урежда с чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда и може да е в рамките на определен период, максимално допустим – шестмесечен. Отработеното време при сумарното отчитане трябва да се изравни към общата нормална продължителност на работното време за установения период. Но това е на теория.
На практика има проблеми и констатираните от Инспекцията по труда нарушения на трудовото законодателство са свързани най-често именно със сумарното изчисляване и отчитане на работното време. Фирмите, в които те се допускат най-често, са работещи на смени и без регламентирана почивка, работещи с удължено време и така нататък.
Предлаганите промени, вместо да предпоставят ограничаване на нарушенията, дават възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време вече за 12 месеца, тоест целогодишно, което от своя страна отваря вратата за извънреден труд. Тоест увеличава се възможността за нарушения и се затруднява контролът. Да му мисли Инспекцията по труда!
Промени трябва да има, но не в посока да се създава законова възможност за заробване на работниците и служителите. Дори да приемем промените, това няма да се промени. Сумираното изчисление на работното време се използва от работодателя за прикриване на извънреден труд и, разбира се, за незаплащането му, особено при преобразуването на нощните часове в дневни. Въобще със или без промените хаосът със сумираното отчитане и изчисляване на извънредния труд и самия извънреден труд ще си остане, дори положението ще се влоши за сметка на работниците. А уж се декларира съобразяване и синхронизиране с европейските директиви – на практика се влиза в противоречие с тях. В случая противоречието е с Директивата от 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, чиято основна цел е да определи минимални изисквания за безопасност и здраве при организацията на работното време.
Множество проучвания показват, че увеличената продължителност на работното време и недостатъчната почивка водят до вредни последици – голям брой злополуки, грешки, стрес, умора, краткосрочни и дългосрочни рискове за здравето, особено когато тя се прилага за по-продължителни периоди. А тук точно такава възможност се регламентира, и то за по-дълъг период.
Никой да не си мисли, че от това се възползва само частният работодател. В публичния сектор има категории работници, които са изключени от обхвата на тази част от законодателството, например работещите и служещите във въоръжените сили и въобще в сферата на сигурността, както и службите за гражданска защита, местата за лишаване от свобода, пожарната и аварийната безопасност. Подобно отношение не отговаря на изискванията на Директивата за работното време, освен ако транспонирането на разпоредбите на Директивата и спазването им се осигуряват чрез колективни трудови договори.
На всички им стана ясно, че с тази комбинация от промени не само че досега изключените от Директивата ще си останат изключени, но към тях законно ще се присъединят и още такива, за които изключването ще е договорено в някакви браншови или други договори. Като знаем как в повечето случаи в България се сключват договорите и се прави това договаряне, бъдете сигурни, че ще е така.
Съгласно чл. 6 от Директивата средната седмична продължителност на работното време, в това число извънредният труд, не трябва да надвишава 48 часа на седмица. Обаче българският Кодекс на труда допуска продължителност на седмичното работно време да е 56 часа, като е въведена и система за сумирано изчисляване на седмичното работно време, не са предвидени ограничения за полагане на извънреден труд от националните сили на отбраната, както и при борба с бедствията, извършване на неотложни работи и така нататък.
Освен това и сега ограничението от четири месеца, което е по Директивата за изчисляване на максималната продължителност на работното време, е надвишено и е шест месеца. Ако приемем предложението на Министерския съвет и стане 12 месеца, кажете как отговаряме на Директивата?
Моето заключение е: въпреки че тези промени се правят под знака на транспониране на Директивата за организация на работното време, България ще продължава да има проблеми с изпълнението на съществени елементи от нея. Не мисля, че по някакъв начин предложените промени са съобразени със становището на Икономическия и социален съвет на Република България по тема „Проблеми при прилагането на системата за сумирано изчисляване на работно време“, разработена от тях по собствена инициатива и представено на 10 май 1919 г. Въобще не е приемлив такъв подход.
Друг препъни камък в Проекта е извънредният труд. Той е пряко свързан и със сумираното изчисляване и отчитане на работното време. Темата за извънредния труд е чувствителна както за работниците и служителите, така и за работодателите. Неприемлив момент, но е разбираем от страна на работодателите да търсят вратички и законови промени, които да им дадат възможност да увеличават извънредния труд и да не го плащат като такъв, но не е нормално държавата да им помага в това.
Доскоро преодолявахме последиците от световната икономическа криза, която започна 2008 – 2009 г., което на практика на пазара на труда означава, че работа има, но при по-голяма част от работодателите пари за заплати няма, което ги кара да се стремят да наемат по-малък брой работници и служители, които да натоварват максимално, за да пестят средства. Днес, влизайки в нова икономическа криза заради коронавируса, нещата са на път да се повторят. Всичко това води до злоупотреби при възлагането и заплащането на извънредния труд поради финансовите затруднения, които част от работодателите изпитват. И въпреки това работниците в такива кризисни моменти, при заплаха да останат без работа, са склонни да се съгласяват на нерегламентиран и на незаплащан труд.
В заключение. След 11 години управление на ГЕРБ, след две и повече години официално обявени тристранни експертни усилия за осъвременяване и усъвършенстване на редица правни регламенти, утвърдени в Кодекса на труда, въпреки широко афишираните взаимни компромиси и консенсус, отново няма еднозначни решения и преодоляването на проблемите в трудовото ни законодателство. Няма го и така очакваното поставяне на съвременни условия, както го изискват новите реалности. Трудовото ни законодателство е все още далече от предишни съответствия между ратифицираните конвенции на Международната организация на труда и директивите на Европейския съюз, далече е от тенденциите, налагани от така наречената Четвърта индустриална революция.
Ние от парламентарната група на БСП не подкрепяме представения проект на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Твърдо заявявам, че оставаме на заявените позиции от нас относно извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време. Обявяваме се в защита на правата на българските работници и служители. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Гьоков.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Адемов, имате думата.
ХАСАН АДЕМОВ (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър, уважаеми господин Лазаров, госпожо Петкова! На нашето внимание са представени три законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда. По двата законопроекта с вносители – колегите от „Обединени патриоти“, вносителите представиха пространно в своите изложения мотивите за промените в Кодекса на труда.
От гледна точка на компетенциите на Комисията по труда, социалната и демографската политика тези законопроекти са разпределени на Социалната комисия, защото в чл. 154, ал. 1 на Кодекса на труда са изредени официалните празници и това е основната причина, по която нашата Комисия се е произнесла по тези два проекта.
По-голям интерес представлява Проектът на Министерския съвет за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Нека да кажа с няколко думи фактическата обстановка около приемането на този законопроект. Тази дискусия за промени в Кодекса на труда датира отпреди две години, когато тогавашният министър на труда и социалната политика и следващият министър на труда и социалната политика в две работни групи възложиха, заедно със социалните партньори – в лицето на национално представените от работодателски и синдикални организации, на експертно ниво да предложат промени в трудовото законодателство, които да бъдат адекватни на обществените очаквания.
Дискусията по някои от предложените текстове на практика датира от 2012 г., оттогава има идеи за промени в трудовото законодателство, за които има направени предложения и сега. На практика са спазени всички изисквания на Закона за нормативните актове, има работни групи, проведена е дискусия в Националния съвет за тристранно сътрудничество. На 17 юни 2020 г. е подписано Национално тристранно споразумение с 54 мерки, като идеята изобщо на работните групи и на Министерството на труда и социалната политика е да предложи един законопроект, който да бъде базиран на консенсус на максимално ниво на съгласие между двете синдикални организации. Друг е въпросът дали този консенсус е постигнат напълно с предложените текстове.
Що се отнася до Законопроекта, като цяло общата оценка е, че липсва ясна, подредена, систематизирана концепция за развитие на трудовите правоотношения. Опитът да се удовлетворят всички страни с балансиран подход води до предложения в стил „за всекиго по нещо“ – като резултат не се постигат заложените в предложения проект цели.
Няколко думи за целите, които са предложени в този законопроект. В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда е казано, че целта на предложения проект е подобряване адекватността на трудовото законодателство по отношение тенденциите на пазара на труда и новите форми на заетост. Нека да видим обаче какви са тенденциите в пазара на труда. Ако приемем, че дигитализацията е част от новата тенденция на пазара на труда, ако приемем, че дистанционната работа във връзка и с ковид кризата е част от новите тенденции на пазара на труда, включително и надомната работа, всички тези въпроси са решени в българското законодателство преди пет-шест години, когато бяха синхронизирани директивите на Европейския съюз във връзка с дистанционната работа, с надомната работа и всичко, свързано с дигитализацията на трудовия процес. Така че в никакъв случай не можем да твърдим, че сегашното състояние на пазара на труда изисква някакви радикални промени в трудовото законодателство. Това е основната нишка, прокарана в законодателството, като се твърди, че новите тенденции на пазара на труда изискват някаква коренна радикална промяна в трудовото законодателство.
Искам да кажа и няколко думи във връзка с това – експерти в трудовото законодателство заявяват, че Кодексът на труда е българската трудова конституция. Каква ирония на съдбата! Дискусията около Кодекса на труда съвпада с дискусията около Конституцията на Република България. И в Кодекса на труда се постига сериозно ниво на консенсус много трудно. И тук, в Кодекса на труда, дискусиите продължават по важни теми с години, без да се постига какъвто и да е резултат. И тук дискусията за нов Кодекс на труда, както и за нова Конституция на Република България, винаги е актуална. Така че това странно съвпадение навява на някакъв тип мисли, които не смятам, че са решени нито в Кодекса на труда, нито в Конституцията на Република България.
Разбира се, има и няколко благоприятни решения в предложения проект, като едно от тях е ползването на платения годишен отпуск, когато лицата за първи път постъпват на работа. Досега изискването беше да имат осем месеца трудов стаж. Предложението сега е при четири месеца трудов стаж да може да се придобие правото на ползване на платен годишен отпуск. Работодателите, естествено, възразяват срещу това решение, защото смятат, че по този начин текучеството ще се засили. Аз не виждам какво е значението на текучеството, когато става въпрос за първи трудов договор. Ако на следващо работно място искаш да ползваш платен годишен отпуск, тази опция всъщност на практика не съществува.
На следващо място, Регламентът за ползване на права, свързани с пенсионните схеми за ранно пенсиониране. Става въпрос за Учителския пенсионен фонд. Когато в условията на ползване на пенсионни схеми за ранно пенсиониране придобиеш право на пенсия и се възползваш от това право, работодателят има право да прекрати трудовото ти правоотношение само на основание на това, че си придобил право на пенсия. Сега се дава възможност на тази категория работници и служители – в случая става въпрос за учители, да могат да се възползват от възможността да продължат с трудовите си правоотношения до навършване на стандартните години за пенсиониране по Кодекса за социално осигуряване, тоест да имат възможност да работят още няколко години.
По-нататък – намаляването на референтния период за сумирано изчисляване на работното време. Досега този период е в рамките на шест месеца – работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време до шест месеца, докато сега предложението е това да става само и единствено за четири месеца, като изключим хипотезата, че с колективен трудов договор може да се установи установяване на сумирано изчислено работно време в рамките на 12 месеца.
И не на последно място, транспонирането на Директивата за командироване на работници и служители при предоставени услуги. Тук интересен е фактът, че срокът за синхронизиране на българското законодателство по тази директива изтича на 30 юли 2020 г., а Министерският съвет е внесъл Законопроекта на 3 август. Министерският съвет е длъжен да спазва тези разпоредби. Не знам по какви причини – вероятно ковид кризата е наложила удължаване с няколко дни на този срок.
Няколко думи по някои други предложения, които правят впечатление. В чл. 2а е казано, че държавата насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество, така наречения бипартитен диалог. Това е европейска практика, европейски инструмент, европейски стандарт – има такава Директива. Добре е да стимулираме бипартитния диалог, само че не е казано с какви инструменти се постига тази стимулация. Държавата по какъв начин и с какви инструменти на трудовото право стимулира този диалог? Нещо повече – продължава: в Глава първа, преди чл. 3 на Кодекса на труда съществува и заглавие, което е наречено тристранно сътрудничество. Тристранният диалог със своите седем члена по какъв начин се осъществява в държавата – участие на държавата, работници и служители, работодатели. Тристранният диалог е съхранен, в същия момент стимулираме и бипартитния диалог.
Трябва да сме наясно какво всъщност правим: искаме държавата да продължи да участва в тристранното сътрудничество или искаме да стимулираме бипартитния диалог, като държавата остава да следи за спазване на стандарти, да следи за спазването на регламенти. Тук се появява някакво тънко противоречие между това дали държавата трябва да продължи да участва в тристранния диалог, както е разписано в Кодекса на труда, или да стимулира бипартитния диалог, по някакъв начин да се оттегли от административните процедури и от административната регулация за сметка на бипартитния диалог. Това е една тънка разделителна линия, която трябва да намери място между първо и второ четене.
Коректно е да отбележим, че социалните партньори подкрепят предложенията за изменение и допълнение на Кодекса на труда в голяма част от текстовете, както се изразяват самите те: в 70% от текстовете. Най-важните въпроси обаче, най-важните въпроси, които са свързани с предложения Механизъм за сумирано изчисляване на работното време, с увеличаването на допустимия извънреден труд, с възможността за разпростиране прилагането на сключен колективен договор или на отделни негови клаузи във всички предприятия в съответния отрасъл или бранш, и трите предложения, които са гръбнака на този законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, въпреки някои решения в правилна посока, имат своите вътрешни противоречия и конфликти, не са еднозначно подкрепени от работодатели и синдикати. Една част от тях са подкрепени от работодателите, друга част са подкрепени от синдикати. Не е постигнат заложеният в началото проблем тези предложения да бъдат подкрепени с консенсус.
Предложеният механизъм за сумирано изчисляване на работното време – направени са няколко крачки в правилна посока, като е намален референтният период, както казах преди малко, от шест на четири месеца за изчисляване на работното време. Но колегите от „БСП за България“ са притеснени от това, че под формата на сумирано изчислено работно време може да се удължи работното време, може извънредният труд да е симулиран като сумирано изчисляване на работното време. Наредбата за работното време, почивките и отпуските дава отговор на тези въпроси. Надявам се, че притесненията в тази посока ще бъдат минимизирани.
Следващият проблем, който не намира адекватна подкрепа, е увеличаването на допустимия извънреден труд до 300 часа. Трябва да отбележим, че в Кодекса на труда остава забраната за полагане на извънреден труд – това е основният текст. Има случаи в действащото законодателство, в които извънредният труд е разрешен до 150 часа. Сега предложението е в рамките на колективния трудов договор да може този извънреден труд от 150 часа да бъде удължен до 300 часа.
Големият проблем на извънредния труд не е неговата продължителност. Големият проблем е начинът на заплащане на извънредния труд. Независимо от стъпките в посока на това извънредният труд да бъде увеличен от тези прословути 25 стотинки на 0,15% от минималната работна заплата, но не по-малко от един лев на час – все още проблемите в тази сфера остават.
Има и още един друг спорен момент и той е свързан с възможността за разпростиране на прилагането на сключен колективен трудов договор или отделни негови клаузи във всички предприятия от съответния отрасъл или бранш. Трябва да споменем, че колективният трудов договор е инструмент на трудовото право – сериозен инструмент на трудовото право, който дава възможност на работниците и служителите, от една страна, и на работодателите да установяват в рамките на колективния трудов договор саморегулация, самодисциплина на трудовите правоотношения, като колективният трудов договор и неговото подписване представлява еманация на бипартитния диалог. Ако бипартитният диалог е работещ в едно предприятие, отрасъл, бранш, това означава, че възможностите за работниците и служителите да се възползват от по-добри условия на труд, от по-добра организация на работното време – разписани в трудовото законодателство, стават съвършено реални.
И кое е притеснението? Притеснението е, че при сега действащото трудово законодателство всички национално представителни организации на работници и служители, както и на работодателите – национално представителни, трябва да участват в подписването на колективния трудов договор. Това създава известни затруднения и неслучайно само в един бранш – пивоварният бранш, има подписан колективен трудов договор, който е разпространен със заповед на министъра на труда и социалната политика.
Предложението, което се прави сега, което се оспорва от част от работодателите, е, че когато една или повече национално представителни организации на работодатели, работници и служители подпишат колективен трудов договор с писмено съгласие на останалите национални представителни организации на работодатели, работници и служители могат да поискат писмено от министъра на труда и социалната политика, със съгласието на останалите работодателски и синдикални организации – национално представителни, разпростиране на колективния трудов договор във всички предприятия от отделния отрасъл или бранш. Това според някои от работодателските организации би създало проблеми, свързани с конкуренцията, свързани с възможностите за картелно споразумение, което практиката по приложение на този текст, ако след второто четене остане в този вид, ще покаже дали вносителите са на прав път.
В заключение искам да кажа, че въпреки проблемите, които са свързани с основните три предложения в този законопроект, вносителите са направили усилие да могат административната намеса, административната регулация на стандарти и правила да отстъпи на бипартитния диалог, тоест работниците и служителите да имат възможността да се споразумеят за сметка на натиска от страна на администрацията. Това решение е в правилна посока. Друг е въпросът дали то е постигнато в цялост по всички предложения в Законопроекта.
Надявам се, че между първо и второ четене с предложенията, които ще бъдат направени, предложеният законопроект на Министерския съвет да придобие малко по-работещ вид за работници, служители и работодатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Адемов.
Реплики има ли? Не виждам.
Господин Иванов, имате думата.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз и моите колеги, нечленуващи отскоро в парламентарна група, няма да подкрепим внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с аргументи, които вече бяха чути от моите колеги от залата, но искаме да акцентираме на тях, защото наистина те са в нарушение на правата на работещите и служителите.
Първо, по отношение на сумираното изчисляване на работното време. От една страна, Проектът коригира дългогодишното нарушаване на Европейската директива, която дава възможност за прилагане на сумираното изчисляване на работното време и разпорежда за това само до четири месеца. От години трябваше българското законодателство да се съобрази с тези европейски норми, които безспорно са задължителни. От друга страна, с предложените промени в Законопроекта се позволява периодът на сумирано изчисляване на работното време да бъде определян за срок до една година в определени браншове и отрасли. Евродирективата категорично ограничава прилагането на сумираното изчисляване на работното време без никакви допълнителни условия – само до четири месеца. Никакви уговорки, че това може да се случва при сключване на колективен трудов договор, не са приложими, защото отдавна изтече възможността за дерогация. Останалите ограничения са описани в чл. 19, ал. 2 от Директивата. Така дефинираната в чл. 142, ал. 4 възможност би била поредното нарушение на европейското законодателство в областта на регламентирането на сумарното изчисляване на работното време чрез национални правни норми. Според нас категорично е необходимо този текст да бъде оттеглен при второто разглеждане на Законопроекта.
В предложения законопроект също така липсва каквото и да е предложение за промяна в режима на въвеждане на сумарното изчисляване на работното време – в частта допустимост на същото, само в конкретни и ясно лимитирани случаи на непрекъсваем процес.
Второ, по отношение на извънредния труд. В Проекта на закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда се предлага за пореден път предвиждане на възможност чрез колективно трудово договаряне на ниво бранш или отрасъл да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд в рамките на една календарна година, като ограничението от 150 часа годишно да се договаря до 300 часа на годишна база. Трудовото законодателство на Република България, подобно на това на всяка съвременна прогресивна и развита държава, прогласява принципното правило на забрана на извънредния труд, като неговото полагане се допуска в точно императивно определени случаи. В тази посока вече бе допуснато сериозно отклонение в гъвкавостта в кавички на работното време, тоест то беше направено в полза на бизнеса. Не мога да приема мотивите и аргументите на Министерството на труда и социалната политика, според които тази правна възможност, виждате ли, би била в интерес както на работодателите, така и на работниците и служителите. Ако служителят иска да полага извънреден труд, то в огромната част от случаите това е вследствие от изключително ниската цена на труда в България и в повечето случаи е за сметка на здравето му и възможността за пълноценна почивка и възстановяване.
С тези аргументи и с това, че в пълна степен не беше постигнат консенсус между работодатели и работещи и в интерес на защита правата на работниците и служителите, ние няма да подкрепим внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Благодаря. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов.
Има ли реплики?
Други изказвания?
Изказване – госпожо Клисурска.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми заместник-министър Лазаров! На нашето внимание разглеждаме Проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда – тема, която е изключително важна и засяга всяко българско семейство. Преди да кажа някои основни неща, които са проблемни в този законопроект, позволете ми да кажа, че от това, което е изложено в мотивите, става ясно, че работна група от 2018 г. подготвя тези изменения и те са свързани с постигането на един широк консенсус и баланс по отношение на съвременните форми и уреждането на трудовото законодателство – такова, каквото е регламентирано в европейското законодателство, и съобразено с него.
За съжаление, дискусията от 2018 г. тече, но по основни и ключови теми не е постигнат консенсус. Въпреки всичко в предлагания законопроект тези теми са отворени и ще бъдат поставени за решаване от нас като народни представители.
Няма как да не спомена предложенията, свързани със сумираното изчисляване на работното време, защото това е тема, която трябва да бъде широко дискутирана, и тема, която ще отвори редица проблеми.
Преди малко в изказванията на колегата Адемов бяха споменати хипотези, в които няма как извънредният труд да бъде третиран и да не бъде заплащан, когато е въведен режим на сумирано работно време. Но аз ще кажа, че не сте прави, и това нещо го спомена и заместник-министър Лазаров по време на заседанието на Комисията по труда, социалната и демографската политика, че Наредбата за работното време, почивките и отпуските стопира всички тези хипотези, които са свързани с притеснението на работниците за това дали ще получават своя извънреден труд. Искам да спомена, че редакцията на Наредбата за работното време, почивките и отпуските беше направена и действително режимът на сумираното изчисляване на работното време беше формулиран в тази наредба през 2018 г. по добре.
За мое голямо съжаление, ако всеки един от Вас отвори докладите на Главната инспекция по труда – отчетът за миналата година, който излезе през месец август, ще види, че 50% от всичките констатирани несъответствия и от всичките санкционирани от Инспекцията по труда нарушения са свързани пряко или косвено именно с нарушение на работното време.
И аз задавам въпроса: защо, уважаеми господа от Министерския съвет, си позволявате да отваряте възможността за това, независимо че е свързано с колективното трудово договаряне, да увеличаваме референтния период на сумираното изчисляване на работното време на 12 месеца? Конвенция № 1 на Международната организация на труда и Директива 88/2003 изрично регламентират режимите на работното време. Всеки един от Вас нека да си зададе въпроса: нормално ли е, независимо че се случва на браншово ниво, с колективно трудово договаряне да въвеждаме 12 месечно сумирано изчисляване на работното време?
Това, което третират хипотезите на чл. 142 от Кодекса на труда, а именно сумираното работно време, е, че работната седмица може да бъде до 56 часа, че междуседмичната почивка може да бъде 36 часа, даже може да бъде и по-малка – на 24 часа.
Нормално ли е това отношение на българската държава към българските работници? Смятате ли, че тази либерализация на условията на труд помага на българските работещи? Когато говорим за баланс, аз смятам, че този баланс по никакъв начин не се постига с това предложение за сумирано изчисление на работното време.
Нека всеки от Вас отвори Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Нека всеки от Вас прочете как са формулирани хипотезите в чл. 9а и чл. 9б от тази наредба. Съжалявам, че говоря с членове и алинеи, но това са изключително притеснителни моменти, защото в момента българските работници ще бъдат поставени в условията на това да работят в режим на сумирано изчисляване на работното време 12 месеца. Аз съм убедена, че това е връщане назад в онези черни години и в онази реалност, в които хората работеха изнурително и техният труд не се оценяваше.
Неслучайна е Конвенция №1 на Международната организация на труда, която казва, че нормалната продължителност на работната седмица не трябва да е повече от 48 часа, а Директивата регламентира действително дерогации – има такава възможност за дерогации и ние не го отричаме, но няма как да приемем сумираното изчисление на работното време да бъде 12 месеца, да бъде повече от 56 часа работната седмица. Това са недопустими неща за една държава – членка на Европейския съюз. Недоумявам как в тази зала няма никаква активност по тези теми, които са изключително ключови и засягат интересите на всяко българско семейство.
Позволете ми да кажа още нещо, с което се отваря вратичката в това изменение и допълнение на Кодекса на труда. В момента увеличаваме референтния период на извънредния труд от 150 на 300 часа.
Уважаеми дами и господа народни представители, представяте ли си при системите на въвеждане на сумирано изчисление на работно време, след което извънреден труд, който е регламентиран като забранителен и само в определени случаи разрешен, предоставяме възможността на българските работодатели да въвеждат много по-завишен референтен период на извънреден труд?! Това нормално ли е, при положение че говорим за защита на българските работници?
Позволете ми да кажа няколко неща по отношение на текстовете такива, каквито са регламентирани в чл. 142. Отворете си ги, прочетете си ги, преди да вземете това неполитическо решение. То е изключително важно за всеки от нас и няма никакъв цвят, никаква окраска. Вижте как регламентират сумираното изчисляване на работното време, когато то става браншово и през колективното договаряне – с наредба!
Уважаеми дами и господа, кога ние тук като народни представители ще започнем да се съобразяваме с принципите за приемането на нормативните актове? Ние винаги приемаме законодателство и след това говорим за подзаконовия нормативен акт, който не познаваме. Аз задавам въпроса: след като тази дискусия се води две години – две години дискусия по Кодекса на труда, и сумираното изчисление на работното време е регламентирано още тогава в предложението на Министерството на труда и социалната политика – защо на нашето внимание не ни се предоставя този подзаконов нормативен акт, тази наредба, към която препраща това сумирано изчисление на работното време? Именно защото да нямаме яснота, именно защото сме съгласни по-скоро със становищата на работодателите и не се съобразяваме с интересите на работниците.
Не искам да споменавам другите текстове, но призовавам на второ четене: запознайте се с един изключително важен документ. Аз смятам, че този документ е съобразен както с докладите на Главна инспекция по труда през годините за всичките пропуски по отношение на Кодекса на труда, така и със съобразяването с Директивата, която е свързана с работното време, така и с Конвенцията на Международната организация на труда. Това е един документ, изготвен от Икономическия и социален съвет в средата на миналата година, който разглежда и третира въпросите за сумираното изчисление на работното време. Прочетете го и вижте как действително българските работодатели, българското трудово законодателство отваря възможността за заобикаляне на задължението на българския работодател да заплаща на работника съответния отработен труд, как сумираното изчисление на работното време през работните графици, които са въведени в Наредбата, предпоставят неплащането на този труд. Смятате ли, че е нормално българският работник да работи 56 часа седмично в рамките на 12-месечен период? Смятате ли, че е нормално? Ако всеки от Вас го запитам: това нормална среда ли е, българско трудово законодателство ли е, кого защитаваме в момента?!
Ще се върна на нещо изключително важно, което искам да кажа. В момента пред мен е част от стенограмата от Комисията по труда и социалната политика. Срещу мен е министър Лазаров и ще прочета негови думи: „Пак казвам, при правилно регламентиране, включително и на тези проблеми, които споменах, за сумирано изчисляване на работното време и при равни други условия не следва да бъде генериран извънреден труд.“
Уважаеми дами и господа, прочетете становището и вижте има ли хипотези, в които се заобикаля това.
По отношение на другите предложения ще кажа само две неща и с това ще приключа.
По отношение на транспонирането на Директивата за командироване на работници. Изпуснахте срока, уважаеми дами и господа, изпуснахте срока, с който тази директива трябваше да бъде транспонирана в българското законодателство! Ние пак и винаги не следваме разпоредбите такива, каквито са ни вменени. Но още повече, дълго време България е членка на Европейския съюз – от 2007 г. Знаете ли, че вече 13 години ние превеждаме сумирано изчисление на работно време при колективно договаряне в рамките на шестмесечен период, което е абсолютно противоречие на международните документи. Те казват: задължително четиримесечен срок! Така ще си я караме и такива ще са докладите. За съжаление, такова е и българското законодателство. За съжаление, то не се постига с консенсус, особено по важните теми, които засягат всички.
Уважаеми дами и господа, призовавам Ви да се въздържите по този законопроект, защото той не защитава достатъчно интересите на българските работници.
Друго нещо, което искам да кажа. Къде са темите, свързани с нощния труд? Къде са темите с по-справедливото заплащане на извънредния труд? От години – от 2007 г., нощният труд е регламентиран в наредба и е 25 стотинки. Това, че в момента Вие едва ли не декламирате, че ще бъде увеличен и ще бъде не по-малко от един лев – това не решава въпроса с тези вредни условия, при които работят всички хора, които работят нощен труд.
Аз се надявам този законопроект днес да не получи одобрението от залата, но на второ четене тези теми трябва да намерят отражение, за да защитят по-добре българските работници.
Призовавам ви, обърнете внимание на международните документи, които споменах, обърнете внимание на докладите, вслушайте се в разума и разберете, че това е въпрос, който засяга всяко българско семейство, ние трябва да бъдем отговорни към всички тях! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Клисурска.
Има ли реплики? Не виждам.
Продължаваме с изказванията.
Госпожо Ангелова, заповядайте.
СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В залата се казаха и истини, и част от изказванията бяха интерпретация на политическа основа, а не на експертна. Затова искам да дам някои разяснения относно промените, които се правят в Кодекса на труда.
Този законопроект съдържа предложение за изменение и допълнение на Кодека на труда, резултат от дейността на работна група, която е съставена със заповед на министъра на труда и социалната политика, в която са участвали всички социални партньори, национално представителни организации на синдикатите и на работодателските организации. Работната група е работила в продължение на две години.
Инициативата за промяна е, че част от нормите в Кодекса на труда са остарели и недостатъчно адаптивни. Целта на самия Законопроект е да подобри трудовото законодателство съгласно действащата социално-икономическа обстановка, трудовите отношения по отношение на новите форми на заетост и синхронизиране на законодателството с международни стандарти и норми.
Значителна част от промените, както беше казано тук от преждеговорившите, са подкрепени от социалните партньори, но от изразените становища на национално представителните организации на работодателите и на синдикатите става ясно, че теми като предложения механизъм за сумирано изчисляване на работното време, възможността за увеличение на извънредния труд до 300 часа годишно и възможността за разпространение на колективния трудов договор или отделни негови клаузи във всички предприятия от съответния бранш и отрасъл са спорни и дискусионни. Не може да се получи пълен синхрон и единно мнение по тези три ключови теми, но трябва да има развитие по тях, търсейки консенсус и баланс. Готови сме да прецизираме някои разпоредби между първо и второ гласуване.
По отношение на сумираното работно време. Ще започна оттам, че сумираното изчисляване на работното време е един от механизмите, използван от работодателите за адаптиране на организацията и отчитане на работното време, съобразно спецификата на производството. В сега действащия текст на Кодекса на труда е определен минимален и максимален период на отчитане на работното време, а именно седмично и не повече от шест месеца, като не се предоставя възможност тези срокове да бъдат съобразени със спецификата на съответното производство на отделните сектори. Поради това се предвиждат изменения, които гарантират баланса на правата, задълженията и отговорностите на страните по трудовото отношение, когато е установено сумирано изчисляване на работното време. Във връзка с това се предлага сумираното изчисляване на работното време да е от един до четири месеца, което ще създаде по-равномерна организация на работа на работниците и служителите и по-лесна отчетност на предприятието. Дава се възможност периодът на сумирано изчисляване на работно време да бъде удължен до 12 месеца чрез Механизма на колективното трудово договаряне по браншови отрасли.
С тези промени, от една страна, ще се стимулира социалния диалог, от друга страна, се предоставя възможност за обективна оценка на необходимостта от въвеждане на по-продължителен период в определени браншове или отрасли, в които дейността на предприятията има специфични особености. Конкретните дейности, при които е възможно удължаване на периода на сумираното изчисляване на работното време, ще бъдат определени в наредба на Министерския съвет при спазване изискванията на Директива на Европейския съюз и след консултации с национално представителните организации на синдикатите и на работодателите.
По отношение на втората спорна тема – продължителността на извънредния труд. С промените в чл. 146 се дава възможност чрез колективното договаряне на ниво бранш или отрасъл да се постигне по-голяма гъвкавост по отношение на работното време, в това число и по отношение на извънредния труд в отделни браншове или отрасли. Промяната предвижда чрез механизма на колективното трудово договаряне на браншово и отраслово равнище да се договаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа в рамките на една календарна година. Запазва се установеното в Кодекса на труда ограничение за продължителността на извънредния труд от 150 часа за една година, което ще се прилага, ако не е договорен по-голям размер в колективния трудов договор на браншово или отраслово ниво.
Освен това искам да обърна внимание, че остава разпоредбата в Кодекса на труда, с която продължителността на извънредния труд е допълнително ограничена в рамките на 30 часа дневно, или 20 часа нощен труд през един календарен месец, 6 часа дневно, или 4 часа нощен труд през една календарна седмица, 3 часа дневен, или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни. Тези ограничения са напълно достатъчни, за да се обезпечи здравето на работещите хора.
Другата спорна тема, по която не се намери консенсус с всички социални партньори, е промяна на процедурата за разпространение на колективния трудов договор. Съгласно сега действащите разпоредби на Кодекса на труда, за да се разпростре колективен трудов договор на браншово и отраслово равнище във всички предприятия от съответния бранш или отрасъл, е необходимо той да бъде подписан от всички браншови и отраслови организации и да има общо искане от тях до министъра на труда и социалната политика. Министърът не е длъжен да поиска становище от национално представителните организации и социалните партньори. Това прави процедурата по разпростиране много трудна за осъществяване, поради което се предлага промяна, според която разпростирането на колективния трудов договор да става по общо искане на страните по договора, сключен на отраслово или браншово равнище, отправен до министъра на труда и социалната политика, без да е необходимо колективният трудов договор да е сключен от всички браншови или отраслови организации в страната.
Други важни промени в Кодекса на труда това е намаляване на минималния изискуем трудов стаж за придобиване право на платен годишен отпуск от 8 на 4 месеца на младите работници и служители, които за първи път са постъпили на работа. По този начин ще се осигури възможност за ползване на платен годишен отпуск от младите работници и служители в съответната календарна година, от друга страна, това е предпоставка и за по-добра трудова мобилност при тях. Тази промяна е направена с Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта и в Закона за държавния служител. Така се осигурява равнопоставеност между служителите, които са по трудово правоотношение, и тези, които са по служебно правоотношение.
Предлага се промяна в чл. 413, с която се намалява минималният и максималният размер на административната санкция при извършване на повторно нарушение, свързано с неизпълнение на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като се предвижда имуществената санкция да е от 15 000 до 20 000 лв., сега тази санкция е от 20 000 до 30 000 лв., съответно глобата за виновното длъжностно лице да бъде от 5000 до 10 000 лв. при размери от 5 до 20 000 лв. По този начин се ограничава диапазонът между минимума и максимума на наказанията, също така се осигурява и съпоставеност на наказанията с размера на санкциите за повторно нарушение при други разпоредби на Кодекса на труда.
На следващо място, при повторно нарушение, свързано с разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и за нарушения, свързани с недеклариран труд, наказанието е имуществена санкция или глоба в размер на 15 000 до 20 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице глобата да е в размер от 5 до 10 000 лв.
Има промени и в чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда. Предвидена е санкция за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, а не като цяло за неизпълнение на наложената принудителна административна мярка. Това в момента ограничава възможността за налагане на санкции, когато принудителната административна мярка е свързана със спиране дейността на предприятието. Поради това се предлага да се определи санкция за неизпълнение на всяка наложена принудителна административна мярка, а не само на предписание.
На следващо място се въвеждат санкции за неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. Наказанията имат превантивна цел.
С всички тези предложения за изменение и допълнение на Кодекса на труда, които дискутирахме, се гарантира по-голяма адекватност на регулациите на трудовите отношения съобразно съвременните социално-икономически условия.
На следващо място, постига се укрепване на сътрудничеството със социалните партньори; насърчаване на колективното трудово договаряне; по-добро регулиране на въпросите, свързани с трудовите договори за определени дни от месеца; ползването на платен годишен отпуск от млади служители; трудовите договори за обучение и други; гарантират се правата на работниците и служителите и на работодателите при трудови отношения с международен елемент и командироване; по-ефективно осъществяване на контролната дейност и по-добра превенция във връзка с предвидените административни санкции при нарушаване на трудовото законодателство. Затова, както започнах моето изказване, всички тези предложения са плод на една двугодишна работа от страна на работната група, в която са участвали всички социални партньори. Естествено, не може да се постигне единодушие, когато става въпрос за промени в Кодекса на труда, когато работодателските организации са за дадена промяна, синдикатите са на обратното становище. Но трябва да има развитие по тези теми, защото е необходим Кодекс на труда, който да отговаря на съвременните икономически условия и новите форми на заетост, както и да бъде синхронизирано нашето трудово законодателство с европейските стандарти и норми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Реплики има ли? Няма.
Колеги, 30 минути прекъсване на заседанието. Ще продължим с разискванията след това.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Уважаеми колеги, продължаваме с разискванията.
Заявено изказване има народният представител Тома Биков. (Шум и реплики.) Изпуска си реда.
Следващото заявено изказване е на госпожа Желева – народен представител от БСП.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник министър Лазаров! Необходима е дискусия за промени в Кодекса на труда, особено на фона на динамично променящата се икономическа среда и промяната съответно на пазара на труда, която обуславя нуждата от съвременен регламент на трудовите отношения в България. Тази тема всъщност я няма и покрай текстове, които синхронизират европейски директиви и някои козметични промени, се прокарват изменения, които са свързани с организацията на производствения процес и работното време, но те са заробващи за работника. (Шум и реплики.)
По думите на Министерството Законът за изменение и допълнение на Кодекса на труда е плод на почти двегодишна работа между социалните партньори и Министерството на труда и социалната политика. Законът, доколкото е възможно, е един балансиран нормативен документ, който отчита интересите на трите страни и тези отношения между тях, приемлив на този етап. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за тишина в залата!
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА: Балансът обаче спокойно можем да заменим с пазарлък. Видно от думите и от това, което се изрече и в Комисията, и това, което имаме на нашето внимание, тези промени са на парче. Липсва основна визия и основна цел, няма я цялостната концепция, която всички ние искаме да видим, или накратко, с цялото ми уважение към тези, които са работили по тези проблеми и промени: „Напънала се планината и родила мишка“. (Шум и реплики.)
Като мотиви за изменение и допълнение на Кодекса на труда вносителите са посочили необходимостта от развитие на законодателството в областта на трудовото право; гарантиране правата и интересите на страните по трудовото правоотношение, продиктувани от промените на пазара на труда, свързани с процесите на глобализацията и дигитализацията, и ред други, добре звучащи общи фрази. Формулираните цели са още по-грандиозни и ако не вникнем в това, което ни се предлага, ще останем с впечатлението, че тези промени ще решат голяма част от проблемите на работещите и на работодателите. Само че истината не е точно такава – тези изменения не решават нищо съществено.
Какво се предлага на нашето внимание? Двата въпроса, които са най-съществени и моите колеги преди това коментираха, са се очертали може би като проблематика в извънредния труд и сумираното изчисляване на работното време.
На първо място, предлага се изцяло да прехвърлим отговорността за извънредния труд на работодателите и на синдикатите, без да очертаем каквато и да е рамка, как и спрямо кого ще се прилага увеличеният размер на извънредния труд, който евентуално ще се договаря с колективния трудов договор, ако същият бъде разпрострян, разбира се. В колективния трудов договор може да се договорят и уговарят само по-благоприятни условия за работниците в тези договори. Увеличеният размер обаче на извънредния труд, който може да бъде до 300 часа, по-благоприятен ли е за работника? Може би ще е по-благоприятно, ако беше предвиден и увеличен размерът на възнаграждението за този извънреден труд, но това го няма, това липсва.
Вторият съществен проблем – сумарното изчисляване на работното време, по което синдикатите имаха подписка и се подписаха над 100 000 работници. Как го решаваме? Отново прехвърляме отговорности, този път обаче към Министерския съвет. И, забележете, искате да приемем нещо, за което дори не знаем каква ще бъде неговата рамка, какви ще бъдат проблемите, които ще бъдат уредени.
Предлагаме този срок да бъде прехвърлен от шест, както беше досега – хубаво е, че го намалявате на 4 месеца, но пък в същото време отваряте вратичка той да бъде увеличен с колективно договаряне до 12 месеца. Предлага се да бъде при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет.
По какъв начин ще се решат проблемите, които поставиха тези сто хиляди работници? По никакъв начин. Ние дори няма да знаем какво ще се случи занапред в тази наредба.
Кои са текстовете, които все пак можем да наречем съществени? Ще Ви кажа някои от тях. Замяната на топла храна с безплатна – голяма промяна. Намаляването на санкциите за трудовите нарушения – това дали ще е добро за нарушенията, които преди малко се изтъкна, че са толкова много? Разбира се, и отпускът, който при първо работно място се намалява от осем на четири месеца – да, това е добро. При всички случаи обаче не можем да кажем и да дадем еднозначна оценка, че тези промени са съществени, че са грандиозни, че ще решат правата на работниците, условията да са по-добри.
Темата за доходите е най-важната. Колеги, от това, което се случва навън, това, което хората имат нужда да чуят за реалните проблеми, най-големият проблем за тях са доходите. Тук и в пространството колегите Патриоти предлагат промени в Кодекса на труда, свързани с промяна на официалните празници, което смятам за несериозно, защото дневният ред на хората е съвсем различен.
Тази тема, която е изключително необходима, можеше да бъде уредена в Кодекса на труда с промяна на целия раздел за заплащането на труда. Няма го регламента, няма го механизма, за който се говори от години – за минимална работна заплата. Няма го и нашето предложение, което години наред защитаваме, защитават и синдикатите – заплащането на нощния труд да бъде уредено в Кодекса на труда. Ето затова нашата оценка към предлаганите промени е ниска и затова нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа на предложението, което правите, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Реплики към изказването на госпожа Желева? Не виждам.
Давам думата за изказване на господин Богданов.
КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще взема отношение по предложението в Законопроекта на „Обединени патриоти“, което засяга промяната в наименованието на официалния празник 24 май.
Много аргументирано и с висока академичност доцент Михов представи аргументите, с които правим предложението, а именно празникът да се нарича Ден на българската писменост, просвета и култура. Защо е така? Предполагам, че няма български гражданин, който да не е запознат с графичните системи, които използват славянските народи, с това, че глаголицата е дело на свети Константин-Кирил Философ, че тази писменост постепенно отпада във времето, като последно се използва в Късното средновековие в Западните Балкани, в някои отдалечени кътчета на днешна Хърватска.
Няма да навлизам в историческа терминология и подробности, тъй като тези факти са познати от мотивите, които сме изложили тук, а Вие сте се запознали с тях.
Определено кирилицата е чисто българско творение. Тя е създадена от Климент Охридски в българската държава по време на българските средновековни царе или по-точно в края на IX и началото на X век.
Това, което е важно за всички нас, е, че днес трябва да правим разлика между църковния празник 11 май, който е Денят на Светите равноапостоли – братята Кирил и Методий. Той се отбелязва за първи път в България още в Средновековието, а в новата епоха – Възраждането, в началото на XIX век са първите такива чествания на този празник. Впоследствие, както знаете, този ден, след промяната в календара през 1916 г., започва да се отбелязва на 24 май. В момента имаме един дуализъм в честването на Деня на Светите братя: на 11 май Българската православна църква отбелязва църковния празник, а 24 май е граждански празник. Това е празникът, в който почитаме българските букви и просветата, учебното дело и така нататък.
Нека да отбележим, че в дълъг период от време след освобождението на България от турско робство 24 май е бил чисто училищен празник. Той не е бил официален, не е бил държавен, не е бил ден на някаква просвета или някаква култура, бил е чисто български учебен празник.
Това, което ни кара да внесем тези мотиви, и не бих се съгласил с аргументите на хората, които говориха преди мен, че това не е част от дневния ред на българското общество, е много важна част от еманципацията на българския народ. Когато ние отбелязваме Светите братя Кирил и Методий, българският народ започва да извисява своя дух, започва да се еманципира от останалите народи, които обитават и живеят в Османската империя по онова време. Нека да не забравяме, че нашите борби не са били само срещу турските поробители, те са били и срещу фанариотското духовенство, и срещу попълзновенията на други славянски народи, които са се опитвали да приобщят български територии, българско население и да променят националния характер на тези български територии и на тези хора. Затова ние не бива да страдаме от комплекси, не бива да използваме терминология и методология от едни други, вече отминали времена. (Шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля за внимание към оратора!
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Нека да не забравяме, че славянофилството е политическа доктрина. Тя не е културна, не е просветна. Това е политическа доктрина на друга държава, която има своите имперски цели и намерения от времето на Петър Велики нататък. Затова ние, които сме в този парламент, сме призвани да защитаваме българската национална кауза и българската национална идентичност.
Бяха изказани мнения и в предварителните разговори, и в кулоарите, че този проблем едва ли не е външнополитически и сме щели да засегнем нечии интереси. Не виждам нищо външнополитическо в това един български празник, който е приет и гласуван от българското Народно събрание, да засяга външни сили. По същия начин, уважаеми госпожи и господа, някой би се обидил, че ние честваме 6 май като Ден на храбростта и Българската армия. Това е денят на Свети Георги Победоносец. Това само български ден ли е и само български църковен празник ли е? Мисля, че има абсолютна идентичност между двете неща и не бива да правим разлика между тях.
Българската просвета и култура е такава. От началото на XIX век, когато балканските и не само балканските, европейските народи започват да формират своите национални идентичности, те създават собствени езици и собствени азбуки. Никоя друга държава не нарича своята азбука по някакъв друг начин освен със собственото наименование на държавата, в която е тя. Та нима сърбите наричат азбуката си по друг начин? Нима руснаците, украинците или другите славянски народи наричат по различен начин своята азбука, а не със самоназванието на самата държава и на самия народ? Ние ли сме най-големите нихилисти, уважаеми колеги, че ще продължаваме да използваме терминология, която е абсолютно национално безотговорна, която не държи на българската национална идентичност и която се опитва изкуствено да ни вменява някакви други идентичности освен тази, с която ни е сътворил Господ Бог?
Мисля, че е призвание на всеки един от нас не да полемизираме, не да политизираме този въпрос, не да чакаме някакви безкрайни становища от най-различни научни или други среди, а да вземем това решение. То трябва да бъде чисто българско, конкретно и да не засяга, да не забравяме, българския национален интерес – веднъж завинаги да се еманципираме от опитите да бъдем поставени в някакви рамки, в някакви ограничения, които не са полезни и не са добри за българската национална идентичност, самочувствие и гордост.
На какво в крайна сметка учим децата си? Когато отидат в първи клас, те учат българското „а“ и „б“. Никой не казва, че учат славянското „а“ и „б“. Азбуката е българска, писмеността е българска и тя може да бъде само и единствено такава. Ние не отричаме славянската идентичност на българския народ и на другите, които говорят на езици, които произхождат от славянската общност.
Макар и най-нехарактерен като славянски език, българският е такъв. Ние не искаме по този начин да се отречем, че принадлежим към тази етнокултурна общност, която съществува повече от 2000 години на европейския континент. Ние искаме да еманципираме българския език и българската писменост като такива, както са характеризирали своите писмености и езици всички останали славянски православни народи.
Ще дам може би последен аргумент в посока защо не е общославянска тази писменост, както се опитват да ни внушат? Защото на нея пишат и няколко неславянски народи. Например използва се в Монголия, в Казахстан – народи, които не са от славянски произход.
Освен това тази графична система не се използва пък от много от славянските народи – например поляци, чехи, словаци, хървати, словенци и така нататък. Те пишат на латиница, не пишат на кирилица, което отново е аргумент, че не можем да търсим някаква общност и нещо общо, което да е характерно за всички славянски народи.
Уважаеми госпожи и господа, използвам трибуната на Народното събрание да Ви призова да дадем своя дан на патриотичната идея, да покажем, че българинът има самочувствие, гордост, че не страда от клишета и не страда от измислени политически имперски доктрини, а може да защитава и да отстоява своя национален интерес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Богданов.
Реплики? Не виждам.
Давам думата на госпожа Цветкова за изказване.
МАРИЯ ЦВЕТКОВА (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Колегите ми доцент Милен Михов и Красимир Богданов изложиха историческите факти и аргументи защо 24 май е Ден на българската писменост и така е коректно да бъде записано, а не на славянската.
Аз бих искала да допълня още нещо важно. Ако се обърнем назад в годините, нека да видим как е бил честван този празник не само от институциите и от историците, а и как той е бил възприеман от българския народ.
Ако отворим старите албуми и се разровим в Държавния архив и в историческите музеи, ще видим редица, десетки, стотици снимки, по които пише: „Честване на Деня на създателите на българската азбука Св. Св. Кирил и Методий“; „Честване на Деня на българската писменост и на Светите братя Кирил и Методий“.
Нека да видим тези фотографии. На тях са заснети многолюдни шествия, манифестации, заснети са гимназиални хорове, ученици, Българската армия, която и по време на войните също е чествала този ден.
Ще Ви дам пример и с Първата световна война, когато българските офицери и войници тържествено маршируват по централните улици на Охрид, на Скопие, Ниш, на Тулча именно на този празник. Тогава те честват българската писменост.
Затова, уважаеми колеги, аз Ви призовавам и смятам, че да подкрепите това наше предложение е въпрос на чест, на национално достойнство, на национално самочувствие и гордост, които всеки един в тази зала трябва да прояви и да подкрепи нашето предложение 24 май да бъде Ден на българската писменост, а не на славянската. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Цветкова.
Реплики има ли? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи в по-голямата част предложението на „Обединени патриоти“ на първо четене, но със следните уточнения.
На първо място, дебатът за празника на Светите братя Кирил и Методий трудно може да се води в дебата за Кодекса на труда. Това е дебат, който изисква не просто политически аргументи, изисква национални аргументи и е дебат, в който би трябвало да участват не само политическите партии, а би трябвало да участват всички български граждани.
Без съмнение, за нас този празник е най-важният български празник и в момента. Неслучайно 30 години след приемането на новата българска Конституция все още стои дебатът: кой е националният празник на България – 3 март или 24 май? И аргументите в тази посока са много.
На първо място, това е празник, през който възниква съвременната българска национална идентичност. Още в началото на ХIХ век в Шумен този празник е празнуван като Ден на българската писменост. Ние подкрепяме аргументите на колегите от „Обединени патриоти“, че безспорно този празник е български, той е измислен в България от българите. Впоследствие той е станал празник и на други страни, които пишат на кирилица.
Безспорен факт е, че кирилицата е писменост, която е произведена от двора на Цар Симеон Велики, от българската държава. Това е Златният век на българската култура и ако ние разширим дебата за националния празник на България, който вече е конституционен дебат, можем да твърдим, че през този празник ние може да се свържем с нашето средновековно минало, в което България действително е била една от основните геополитически сили на европейския континент.
Този празник е консенсусен. Той се празнува и от стари, и от млади – от хора с различна етническа и религиозна идентичност. Той е безусловен – безусловно приет от цялото българско общество. Затова нашето настояване е, когато правим такива промени, да потърсим възможност за постигане и на политически консенсус, но и на национално съгласие.
Ние ще подкрепим предложението на Патриотите на първо четене, но в периода между първо и второ четене ще настояваме да водим диалог с всички политически сили. В този диалог да участват и обществени организации, да участват и от научната общност, за да може в крайна сметка, ако променяме формулировката на празника, да го направим така, че от това да произтече едно национално обединение, а не да разделим българското общество и по линията на този празник. Ние не желаем да постигаме такъв резултат.
Нашето желание е, ако правим такава промяна, да я направим осмислено, да я направим със съзнанието на всички последствия от това, защото подобна промяна вероятно би имала и определен международен отзвук, но да го направим заедно, за да можем после да отстояваме правотата си и да нямаме никакви съмнения в нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, господин Биков.
Реплики?
Господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Биков, Вие подкрепяте или не подкрепяте предложението на Вашите коалиционни партньори? Вие го подкрепяте, но може би на второ четене ще минат два, три месеца и надали този законопроект ще види второ четене и това трябва Вашите колеги от „Обединени патриоти“ да го знаят. Защото вместо да Ви кажат истината, че не приемат Вашите законопроекти, в момента се играе една игра. Защо в Кодекса на труда? Ами къде другаде бе, господин Биков – тук са официалните празници. Къде другаде може това да се случи? Защо досега Вие не проведохте нужните разговори с отделните институции, за да разберете дали Вашите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето!
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …коалиционни партньори имат право на подобен законопроект?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Времето Ви отмина отдавна.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: Момент, имаме време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Беше изтекло, господин Стойнев, моя беше грешката.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: След това искам да Ви попитам… БАН има цяло становище. Вие трябва да сте го прочели, да видите колко е несъстоятелно това предложение. Тоест, Вие няма да ги подкрепите, но в момента се чудите как да се измъкнете…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Достатъчно, господин Стойнев.
ДРАГОМИР СТОЙНЕВ: …така че да хвърлите прах в очите на Вашите коалиционни партньори. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявам се, не видях, че времето на групата Ви е изтекло.
Други реплики има ли? Няма.
Господин Биков – за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Стойнев, аз очаквах да чуя, първо, Вашата позиция по този въпрос и, второ, какви са нашите отношения с коалиционните партньори.
Със сигурност през този тон, с който направихте репликата, няма да постигнем нищо съществено по този въпрос. Казах, че този дебат не е за Кодекса на труда, защото той е национален дебат. Всеки човек в България има отношение по този въпрос, не само трудещите се, не само безработните, не само партиите и депутатите.
Аз лично се запознах със становището на БАН, смятам, че то трябва да бъде уважавано, смятам, че бихме могли да потърсим и други научни позиции, със сигурност такива има, защото БАН няма монопол върху науката.
Аз ще Ви припомня, в този смисъл, без да искам по никакъв начин да обидя БАН, че през края на 40-те и началото на 50-те години БАН твърдеше, че има македонска нация. Днес БАН твърди, че няма македонска нация. Не е в това въпросът. Въпросът е, че това е национално решение, което ние искаме да постигнем с водене на диалог, а не със силово налагане на една или друга позиция, защото не това е начинът да се постигне такова решение. Но със сигурност е добре най-малкото да чуем и Вашата позиция, преди да започнем да спорим.
Затова ще гласуваме „за“. Ние ще гласуваме „за“ и се надяваме, че поне ще чуем Вашата позиция до второ четене с нейните аргументи, с които биха могли да ни убедят. Защо подценявате Вашето ораторско майсторство и Вашите аргументи, ако имате такива? Надявам се, че този дебат ще се води с аргументи, а не с нападки и с опити да провалим и този празник, както вече правим с доста празници. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Биков.
Други изказвания има ли?
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Моето изказване е от неформалната група на прогресивните социалисти в българския парламент. (Шум и реплики.)
Уважаеми колеги, уважаеми вносители от „Обединени патриоти“! Това Ваше предложение е резултат от Вашата гузна съвест, от нищо друго! От Вашата гузна съвест, когато преди две години…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ако обичате, зачитайте авторитета на колегите си.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …проспахте Закона за приятелство между България и Република Северна Македония. И сега подплашени от това, което се случва на Югозападната ни граница, се чудите как да си изперете политическите грешки и предателството, което извършихте преди три години, подписвайки един несъстоятелен договор – договор, който даде възможност на Северна Македония да има претенции към българското духовно, културно и материално наследство, към българската история. Вие гласувахте този договор, така че днес…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Темата е Кодексът на труда, господин Жаблянов!
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: …през Кодекса на труда и през това измислено от Вас предложение много трудно може да заблудите избирателите.
Второ, предложението по отношение на промяната на наименованието на празника има следния подтекст и ще Ви кажа защо е неприемливо. Неприемливо е, първо, защото празникът възниква като Празник на славянската писменост и култура и ако Вие държите на традицията, и ако държите на историята, няма да променяте наименованията на националните празници в зависимост от това дали имате мнозинство в Народното събрание, или не.
Трето, това, което представлява днешната българска азбука. Като всяка световна азбука, тя е универсална и дава много повече възможности за отстояване на българската култура и идентичност пред останалите народи, които я ползват, отколкото, ако решите да правите празника просто един национален празник.
Ще Ви дам пример: има редица национални писмености – като арменската например, и други малки писмености, които са живи, но не са световни писмености. Призовавам Ви да се замислите върху този, струва ми се, най-съдържателен аргумент: дали вместо да изпишете веждите на българския патриотизъм и национализъм, няма да си извадим очите, като на Самуиловите войници, сами с копието. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Реплики?
Има ли реплики по изказването на независимия народен представител господин Жаблянов? Не виждам желаещи.
За изказване – господин Михов, заповядайте.
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, госпожи и господа! Не можем да оставим настрани такова изказване. Да, преждеговорившият има право да държи такава позиция, защото той беше единственият, който се противопостави на Договора за приятелство, но във всичко останало той не е прав.
А що се отнася за гузната съвест – не договорът дава основание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По темата, господин Михов, по Закона, ако обичате.
Не взимате реплика, в момента говорите, имате изказване по същността.
МИЛЕН МИХОВ: Говоря срещу аргументите… Не ме прекъсвайте, господин Председател. Моля Ви, много дълбоко и вежливо, защото ограничавате моите права на свободен гражданин и народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не аз, Правилникът Ви ограничава.
МИЛЕН МИХОВ: Аргументите срещу това предложение са несъстоятелни. Не става въпрос за гузна съвест. Не нашето предложение, а Югославската комунистическа партия и Коминтерна измислиха и наложиха македонската нация.
Още един аргумент обаче – повдигането на този въпрос ни дава право да кажем: днес позицията на парламента, на българската изпълнителна власт, на Президентството, на Българската академия на науките е категорична и еднозначна по въпроса за така наречения македонски език и когато ние казваме това, влизаме в противоречието, че в България се пише на славянска азбука. Противоречие – и политическо, и историческо. Ние сами се отказваме от нещо, което исторически и културно принадлежи на нас.
Ако се вгледаме в празничните репортажи, коментари и социалните мрежи, свързани с 24-ти май, ние ще видим едно повтарящо се клише: най-българският празник. Само в ритуалните слова, които държат на протокола, които държат на нормата, се използва записаната от Деветото обикновено народно събрание, на 30 април 1990 г. в Кодекса по труда, отречена от реалността, формулировка за славянската писменост. Припомням, че това Девето обикновено народно събрание беше избрано по Конституцията от 1971 г., която остана в историческия жаргон като Живковата Конституция. Това беше Събрание, избрано с над 99% гласували, в което съществуваха две казионни партии – едната от тях, управляваща по силата на чл. 1.
И аз задавам въпроса: трябва ли все още да следваме написаното от това последно тоталитарно Събрание? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Михов.
Реплики има ли?
Реплика – господин Сиди.
Репликата е възражение по същество към изказването, да Ви напомня.
АЛЕКСАНДЪР СИДИ (ОП): Благодаря Ви, господин Председател.
Доцент Михов, изключително сериозен и академичен изказ, с който обаче не казахте простичко защо е целият този разговор. Защото, както и в Комисията, така и сега на колегите от БСП единственият им проблем е какво ще каже Матушка Русь и Коминтерна. Кажете си го простичко, не на толкова академичен език, за да Ви разберат в лявата част от залата. (Частични ръкопляскания от ОП.) Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Сиди.
Господин Михов, дуплика? Не желаете – приемате несъгласието. Благодаря.
Други изказвания има ли? Не виждам желаещи.
Прекратявам разискванията.
Преминаваме към гласуване на внесените законопроекти по Кодекса на труда.
Първо подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Кодекса на труда, № 054-01-49, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 3 юни 2020 г., който касае формулировката на празника 24 май.
Гласували 111 народни представители: за 73, против 4, въздържали се 34.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване втория законопроект, свързан с Кодекса на труда, № 054-01-82, внесен от Юлиан Кръстев Ангелов и група народни представители, който е свързан с постановяването, приемането и утвърждаването на нов празник „Успение на Пресвета Богородица“ на 15 август.
Гласували 116 народни представители: за 26, против 1, въздържали се 89.
Предложението не е прието.
Господин Михов – процедура, заповядайте да изложите аргументите си за прегласуване.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма аргументи!
МИЛЕН МИХОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, процедура по прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедура на прегласуване.
Гласували 118 народни представители: за 27, против 1, въздържали се 90.
Предложението не е прието.
И сега подлагам на гласуване последния Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-32, внесен от Министерския съвет на 3 август 2020 г.
Гласували 145 народни представители: за 104, против 8, въздържали се 33.
Предложението е прието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в седмичната Програма за работата на Народното събрание да бъде включена следната допълнителна точка: Промяна в състава на комисия като точка трета за днешния ден, и следваща точка четвърта – Проект на решение за създаване на Временна анкетна комисия за разглеждане на Проект на Конституция на Република България, вносители – Даниела Дариткова и група народни представители на 1 октомври 2020 г. Предлагам точките да станат трета и четвърта, а останалите точки да се преномерират.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България, от място): Обратно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Правя обратно предложение – предложената точка, която току-що изчете госпожа Караянчева, с предложение за включване в дневния ред на днешното заседание в края на заседанието, защото остава съвсем малко време до неговия край, да бъде включена точка, която е от такова съществено значение за работата на това Народно събрание. Самата комисия, която се предлага, изисква много повече внимание от нас и най-малкото изисква, госпожо Председател – обръщението ми е към Вас, народните представители да имат раздаден Проекта на решение за създаването на тази временна комисия. Такъв проект не ни е раздаден и да се прави това предложение в края на днешното ни заседание е несериозно и показва още веднъж Вашето несериозно отношение към търсенето на консенсус по една такава тема, каквато е нова Конституция на Република България.
Моля тази точка да не се включва в днешния дневен ред и да бъде предложена за утре или за друг ден, когато ни бъде представен по надлежния ред и проект на решение по нея. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Данчев.
Точката е изключително важна – Вие сте прав, можем да удължим работата, докато я приемем. (Реплики.)
ЙОРДАН ЦОНЕВ (ДПС, от място): Имаме комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Подлагам на гласуване моето предложение за включване на две нови точки.
Гласували 136 народни представители: за 93, против 42, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към трета точка:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПОПЪЛВАНЕ СЪСТАВА НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за попълване състава на Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 21, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Избира Кристиан Иванов Вигенин за член на Комисията по правни въпроси.“
Режим на гласуване.
Гласували 67 народни представители: за 60, против 1, въздържали се 6.
Предложението не е прието. (Реплики от „БСП за България“.)
Прегласуване – да, господин Генов, видях, че имате процедура за прегласуване. (Шум и реплики.)
Прегласуване, колеги!
Гласували 77 народни представители: за 76, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Ангелов – процедура по начина на водене.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Обръщам се към Вас, госпожо Председател, да поканите колегите народни представители от БСП, включително тяхното ръководство, да влязат в залата и да си гласуват промените, които са си предложили те. Мнозинството не е длъжно да им гласува промените. В крайна сметка накрая се оказа, че мнозинството прави техните промени, защото тях ги няма на работа! А после говорят каква опозиция били! Каква опозиция сте?! Къде са Ви депутатите, за да си гласувате предложенията? Даже Вигенин го няма! (Оживление и ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ангелов.

Преминаваме към следващата точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Кой ще мотивира решението и ще ни го изчете?
Заповядайте, госпожо Атанасова.
ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и § 2 от Допълнителните разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България.
2. Временната комисия обсъжда и анализира Проекта на Конституцията на Република България и предлага конкретни предложения за промени в него.
3. Комисията се състои от 18 членове – по трима от всяка парламентарна група и трима нечленуващи в парламентарна група, народни представители, в това число председател и заместник-председател.
4. Избира ръководство и състав на Комисията, както следва: председател, заместник-председател, членове.
5. Комисията се създава за срок от два месеца.“
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаема госпожо Атанасова.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Господин Зарков, заповядайте.
КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За съжаление, кошмарът „ГЕРБ посяга към Конституцията“ продължава. Той минава в нов етап – в 13,00 ч. непредвидимо внасяте някаква временна комисия.
Отсега да кажа: парламентарната група на БСП е твърдо против създаване на такава комисия и няма да участва в нея не с трима, а с нито един представител! (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
Няма да легитимираме този абсурден, вреден и опасен политически ход, с който, за да се спечели малко време на едно изчерпано правителство и мнозинство, се атакуват самите устои на българската държава – нейната Конституция.
Такава комисия е ненужна, ненавременна и напълно неприемлива. Тя е ненужна по простата причина, че няма нужда от чисто нова конституция. Неслучайно дори в псевдопроекта, който сте показали, 90% е сега действащата ни Конституция. Тя е ненавременна, защото дори и да има нужда от поправки в Конституцията и по-точно в частта за съдебна власт, която зароди този дебат, те трябва да бъдат направени, първо, по процедурите, които е предвидила самата действаща Конституция – не с временни комисии в последния момент, не със законови поправки в Изборния кодекс, който прокарва възможностите за референдуми, които са конституционно забранени, не с недомлъвки и със скрити политически мотиви, а с ясен дебат, с ясни цели и с широко обществено, експертно и политическо участие. Затова е и неприемлива Комисията, която предлагате. Тя е неприемлива не само за нас, тя ще се окаже и ще разберете, че е неприемлива за много хора. Например, вярвам, че нито един уважаващ себе си юрист, общественик, авторитет няма да се включи в работата на тази комисия. Той няма да иска, те няма да искат да влязат в пошлия политически сценарий, който се предлага. Гражданското общество, хората на площада, хората по протестите, а и хората, които просто наблюдават политическия процес, също няма да одобрят този Ви акт! И се чудите защо? Чудите се защо?! „Ама нали те казаха, че искат конституция, а пък ние като я предлагаме, не я харесват!“ Ще Ви кажа защо! Защото не може правителство, което всекидневно и пред очите на всички погазва както Конституцията, така и законите на страната, да предлага нова конституция. (Реплики от ГЕРБ.)
Не може мнозинство, което съсипва всеки нормативен акт, до който се е докоснало, да предлага да атакува фундаменталния ни закон! Не може власт, на която всяко решение се приема на нож, да предлага нов обществен договор. Това е невъзможно!
Ако сте наистина искрени в желанието, което декларирахте, за рестарт, за нов подход, за нова политическа култура, ако щете, то трябва да направите едно просто нещо – да подадете оставка, да назначим избори, на тези избори всеки да се изправи със собствените си идеи, включително конституционни, и след изборите да се приемат необходимите решения.
Ако продължавате по този път на политическия инат и все по-високи залози, това няма да помогне нито на Вас като политическа сила, нито на Вас като личности! (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
И като споменах „личности“, чудя се кои са тези от Вас, които имат самочувствието и които просто ще вземат на гърба си тази задача и ще влязат да работят в тази комисия? Кои са тези, които ще я оглавят, за да носят на гърба си този псевдоконституционен проект? Надявам се, че осъзнавате, че върху тях ще се излее цялата мощ на едно справедливо недоволство и те ще бъдат пометени от тази вълна на недоволство. Защото хората знаят какво се случва и знаят какво е решението на политическата криза, която Вие упорито се опитвате да превърнете и в конституционна!
Решението е само едно: оставка, избори и най-сетне нормалност, включително и в тази зала. (Ръкопляскания от „БСП за България“, реплики от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Зарков.
Има ли реплики? Не виждам реплики.
За изказване – господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Изказвам се от името на шестима нечленуващи в парламентарни групи народни представители. Заявяваме категоричната си позиция срещу внесения Проект за Конституцията. Оставката на бившия министър на правосъдието господин Данаил Кирилов и автор на конституционния проект, който внасяте – по неговото собствено признание, е достатъчно красноречив аргумент за отказ от този проект на неговите собствени автори.
Аз не мога да разбера упорството, с което продължавате да предлагате стария текст на нашата Конституция, действащия текст на Конституцията, разместен за нова Конституция! Текст, лишен от преамбюла и от смисъла, който влага в него и в българската държава Конституцията от 1991 г.
Това, което предлага мнозинството за текст на Конституцията, не носи нищо – създава хаос между институциите, има конюнктурни, тесни политически цели и намерения, предизвика и настрои срещу себе си цялата професионална общност! Откажете се от този текст! Сега е времето! Не правете парламентарни комисии! Нямате нито обществена, нито професионална подкрепа, нито политическо време за подобен експеримент! Не разрушавайте съществуващия конституционен ред в страната с експериментите, които предприемате!
По Ваши собствени признания и по признания на премиера тази стъпка е предприета с тактически цели и съображения без никаква ясна мисъл за цялостна конституционна реформа.
Призовавам мнозинството да се откаже от тези деструктивни намерения. Заявявам, че шестимата независими народни представители няма да участват под никаква форма в този наложен от мнозинството дебат!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Реплики? Не виждам.
Преминаваме към изказвания.
Заповядайте, господин Ченчев.
ИВАН ЧЕНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Обръщам се към мнозинството в тази зала с едно кратко напомняне, а именно по така внесения проект или както го нарекоха моите колеги, този псевдопроект, псевкоконституция, която Вие внасяте.
Обръщам се към мнозинството със следното напомняне, а именно: колеги, във Вашите редици имате уважаван бивш конституционен съдия, който категорично отрече този Ваш така наречен Проект за конституция. Не само това, но и епитетите, с които я окачестви, не бяха много приятни за хората, които са съставили Проекта за тази нова Конституция. Така че обърнете внимание в собствените си редици на един многоуважаван бивш конституционен съдия, който си каза мнението и то не беше добро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Ченчев.
Още веднъж да напомня, че точката е за временна комисия, така че не се отклонявайте от дебата.
Заповядайте, господин Биков.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вече месец и нещо, два месеца не може да разберете какво предлагаме.
В това Народно събрание ние не предлагаме нова Конституция, ние предлагаме процедура, по която да извървим пътя към Великото народно събрание, където с разширената легитимност на 400 депутати да бъде направена конституционна реформа, и то най-вече в частта за съдебната система, за която и Вие сте много активни.
Ние предизвикахме този дебат в отговор на исканията и на протестиращите, които в първите дни на своя протест, поискаха Велико народно събрание.
Процедурата за свикване на Велико народно събрание тече по този начин. Внушението, че в сегашното Народно събрание ние предлагаме нова Конституция, едва ли не, че то ще приеме новата Конституция е лъжливо. За съжаление, то се повтаря непрестанно и много хора остават с убеждението, че едва ли не след месец-два тук ще приемем нова Конституция. Не е така! Далеч по-сложен е този процес. Ако се стигне до Велико народно събрание, там ще има необходимост да се съберат две трети мнозинство, за да бъдат приети конституционните промени. Това означава постигане на консенсус, който няма как да мине без партия като Българската социалистическа партия, която е сред основните политически сили, както и без останалите партии, които ще бъдат в следващия парламент.
Въпросът обаче е, че тук аз чух един сценарий, който според мен ще доведе дотам, че може би няма да бъде приета никаква конституционна реформа. Вие казахте този парламент да не се занимава с този въпрос, да се занимае следващият парламент. Кога ще се занимае следващият парламент и дали изобщо в дневния ред на обществото ще има място за тази тема, ние не можем да кажем в момента. От кого ще търсите подкрепа? Може би от нас, защото пак ще Ви трябва 2/3 мнозинство, за да направите тази конституционна реформа. Всъщност Вие предлагате да не правим нищо. Това предлагате в момента.
Предложението да има такава комисия, каквато предлагаме днес, е в нейните рамки ние да търсим диалог не само на политическо ниво, но и на експертно и обществено ниво. Вие сте против това! Против сте свикване на Велико народно събрание, против сте промяна на Конституцията. Но виждаме, че в лявото политическо пространство и по-скоро в обкръжението на президента се твърди, че там имало конституционен проект и ще ми бъде много интересна Вашата реакция, след като от 1991 г. Вие имате последователна позиция в защита на настоящата Конституция, как ще реагирате, когато видите президентския конституционен проект? Той може би ще е съвършен?! Защото се прави вече две години и никой не знае какво се е направило! Може би ще се прави още четири години там! Въпреки че господин Радев най-вероятно няма да спечели втори мандат, но той може да продължи да го прави и след като спре да бъде президент.
Това ще се случи, затова ние Ви призоваваме да отговорите на исканията на протестиращите, не на нашите искания. Те искат Велико народно събрание.
Европейската комисия, чийто доклад цитирахте всички вчера, твърди, че имаме проблем в съдебната власт. Може ли да се реши този проблем без конституционни промени? Твърди се, че има проблем с прокуратурата. Може ли да се решат тези проблеми без конституционни промени? Някои казват – да, други казват – не. Ние казваме: ние с нашите гласове, с нашата подкрепа, сме готови да Ви осигурим терен, в който тези промени да се осъществят. Вие казвате: не искаме. А ще искате ли нашата подкрепа някога, за такъв тип промени? Затова аз Ви призовавам да не губим времето на хората с абстрактни желания, с абстрактни срокове – някога в някое Народно събрание.
Не е вярно, че настоящето Народно събрание не е легитимно. То е далеч по-легитимно от Тридесет и петото народно събрание, което беше избрано само с една бюлетина и което свика последното Велико народно събрание, което пък направи тази Конституция, за която всички ние днес твърдим, че е успешна, след като работи 30 години. Как така то имаше легитимност, а сегашното Народно събрание няма легитимност?
Какво означава легитимност? Народното събрание се легитимира според Конституцията и според хората, които са гласували за него. За всеки от нас са гласували хора и това носи легитимност, всичко останало е някаква импровизация на свободна тема. Затова аз Ви призовавам да участвате, не да подкрепите, да участвате в този разговор поне, да дадете своя принос, след като имате идеи по тези въпроси. Ние сме готови на пълен диалог с опозицията, конкретно и с Българската социалистическа партия. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Реплики? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Биков, точно новият проект на Конституция, който Вие внесохте тук, е поводът за тази дискусия за формиране на комисия. Ако сте забравили, да припомня, че със сто двайсет и няколко гласа Вие внесохте проект за Конституция, който е, меко казано, скандален. Някои от подписите бяха придружени дори с плажове – да не припомняме тази работа, защото Вие си я знаете. Този проект за Конституция и този проект за временна комисия – във Ваша полза е да ги оттеглите веднага и да не се занимавате повече с този въпрос. Защото обществото много точно и ясно си каза своите виждания, че нито иска от Вас Конституция, нито иска повече да седите в тази зала. Тази опозиция, която сме ние в момента, много точно и ясно отразяваме вижданията на българските граждани и на протестиращите, които искат едно нещо – да напуснете веднага властта и управлението, да подадете оставка и да се проведат избори, и след това да се решава дали ще я има тази Конституция. (Шум и реплики.)
БСП в този разговор, господин Биков, няма да участва и няма нужда да участва, защото пак Ви повтарям и дебело подчертавам, че БСП точно и ясно е чула посланията на българските граждани и се води от тази линия. Няма да я отстъпим, така че прекратете тези безсмислени дискусии и да приключваме с тази комисия – няма смисъл от нея. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Иванов.
Господин Симов, заповядайте за втора реплика.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател!
Уважаеми господин Биков, Вие казвате: две години не сме могли да разберем какво внасяте. Сега ми дойде наум една литературна препратка, името на един сборник, разкази на Сароян – внасяте нещо като нищо друго на света.
Извинявайте, Конституцията не е мазна хартийка от баничка, която може да се използва за конюнктурни, конкретни политически цели, а именно в случая – тупането на топката и удължаването на мандата. Няма какво да правим, да съучастваме в подобно безчестно политическо деяние. Съжалявам, но още тази вечер ще видите, че това, което правите, начинът, по който го правите, ако си мислите, че протестът е замрял, само чакайте да видите как ще реагират хората тази вечер. Те не искат от Вас Конституция, искат едно простичко нещо – оставка и нови избори. После ще си говорим за бъдещето – когато ГЕРБ ги няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Симов.
Трета реплика – господин Жаблянов.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Биков! Аз наблюдавам една много странна еволюция в позицията на ГЕРБ относно предложения проект за Конституция.
В самото начало, когато беше публикуван текстът, имаше много ясна позиция на ГЕРБ в защита именно на този текст и в защита на това, че предложеният проект е издържан от гледна точка на всички норми на конституционното творчество. След като мина една седмица, след като се видя каква е реакцията на професионалните среди, на други политически сили и на влиятелни български общественици, Вие свихте конституционния байрак и казахте, че това не е текстът, който предлагате, а всъщност искате да започне един свободен дебат. Да Ви кажа: в Конституцията ясно е записано, ама съвсем ясно, че се внася проект за Конституция и дебатът се води върху конкретен проект, а не по принцип, господин Биков. Това не е академично занимание или семинарно упражнение в някои от университетите. Вие сте внесли проект, който е несъстоятелен, той ясно беше определен като такъв. Президентът каза, че има нещо, но не е много сигурен какво има. И Вие предлагате в тази обстановка да се проведе конституционен дебат?
Аз ще споделя за себе си позицията на Българската социалистическа партия, която винаги е била такава – че Конституцията от 1991 г. е най-добрият гарант за гражданските, социалните и човешките права, която е създавана за последните 30 години. Че се провали лежащата и гладната стачка на онези 39 депутати, тогава в онова Народно събрание, заедно с изтъкнатия конституционалист господин Георги Марков.
Конституцията се доказа. Не разваляйте конституционния ред в страната с подобни самоинициативи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Жаблянов.
Господин Биков, заповядайте за дуплика.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Иванов, ние имаме право да се занимаваме с този въпрос, така както и Вие имате право да се занимавате с този въпрос. Ако Вашето мнение е, че конституционният въпрос да се отваря само когато БСП има повече от половината депутати в парламента, то това е илюзия. Този въпрос може да се отваря от всеки, който има легитимността да го направи, а ние имаме легитимността на това, че сме и първа политическа сила освен всичко останало.
На господин Симов ще кажа, че още преди да е дошло новото Народно събрание, Вие вече тупате топката по този въпрос. И господин Зарков го каза много ясно: дайте оставка, в следващия парламент ще видим. Има един лаф: човекът взе парите и каза ще видим – това предлагате Вие на българските граждани в момента.
За господин Жаблянов. Дебатът днес, господин Жаблянов, е дали да има Велико народно събрание, аз го повтарям, той не е за Конституцията. Конституционният дебат ще се води във Великото народно събрание, независимо от това какъв проект ще внесем ние днес. Великото народно събрание ще вземе своето решение и то ще го вземе, пак повтарям, с две трети мнозинство – едва ли ще има партия, която да получи такова мнозинство в следващия велик парламент. Надявам се, преди всичко, независимо от това дали ние ще доведем успешно докрай нашето желание, да свикаме Велико народно събрание, да направим така, че политическият диалог да бъде възстановен. Според мен Великото народно събрание би могло да бъде инструмент за това, защото политическата криза няма да се реши със следващите парламентарни избори. Тя тогава ще започне и ние отсега трябва да се готвим как ще я преодолеем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Биков.
Господин Янков, заповядайте за изказване.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Обръщам се към вносителите. Конституцията не е изчерпана, тя е изчерпателна. Моля, запознайте се с нея и я спазвайте. Отказваме да участваме в сценария за оцеляване на правителството на Борисов. Отказваме да участваме в създаване на временна комисия за разглеждане на проект на Конституция на Република България.
Не можем да бъде съучастници в отвличане на вниманието на цялото общество от проблемите, които се задълбочиха чрез управлението на мнозинството, което излъчи кабинетът на Бойко Борисов.
Прочетете Доклада на Европейската комисия и се замислете имате ли основание да претендирате да стоите дори още един ден в управлението на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Янков.
Реплики? Не виждам.
Господин Свиленски, заповядайте за изказване.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, чуваме от Вас, че въпросът не е Конституцията – въпросът е Великото народно събрание. Вие искате просто ей така да има Велико народно събрание, а в Конституцията ясно е написано кога има Велико народно събрание. Велико народно събрание се свиква, за да приеме нова Конституция.
Да се върнем в началото, където започнахте преди няколко месеца – протести с искане за незабавна оставка на Борисов и ситуация, в която премиерът е в шах, няма какво да направи. Той трябваше да подаде оставката седмици или месеци… (Реплики от ГЕРБ: „Не е по темата.“) Изслушайте ме, ще дойда и до темата, при което правосъдният тогава министър Данаил Кирилов измисли това нещо, че предлагайки нова Конституция, предлагайки Велико народно събрание, ще даде възможност от два до пет месеца на премиера да оцелее, да няма служебен кабинет и така да стигнем до месец март. Мисля, че с това нещо всеки един в тази зала е съгласен, че е така – чисто времево.
Самият премиер каза: на втори септември внасяме 120 гласа и на 2 ноември внасяме 160 гласа, и аз подавам оставка, нали така беше? (Реплика на Цвета Караянчева: „За оставка!? Не е казал такова нещо.“)
Вие написахте набързо, не Вие, кой го написа няма значение, написахте набързо един проект, който получи оценката на юристите, на конституционалистите, на правното лоби, на научните среди, на всички български граждани – получи своята оценка.
Министърът на правосъдието подаде оставка и всички Вие сте съгласни, въпреки че сте го подписали, че този проект не става. И сега правите комисия, която какво да направи? Да направи този проект по-добър, при положение че господин Биков казва, че целта не е Конституция, а целта е Велико народно събрание, че внесеното на 2 септември е покана за разговор. Разговор за какво? Нали няма ние, тези депутати тук, няма да правим Конституцията – ще я правят другите във Великото народно събрание. Тоест тази комисия какво ще прави? Тя ще пренаписва текстове, ще прави този проект по-добър от този, който сте внесли? Каква е целта на тази комисия?
Вижте, Вие саботирате собствения си премиер, който иска на 2 ноември да има 160 подписа и ако ги няма, да подаде оставка. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ако ги има, отново да подаде оставка. Сега Вие давате нови два месеца – нови два месеца агония.
Ама кого лъжете, колеги? Нас не можете да ни излъжете! На всички Ви е ясно, защото все пак разбирате за какво става въпрос, че няма как да се самоизлъжете. Медиите и българските граждани също разбират за какво става въпрос. Ами хайде да сложим край на това лъжене, което се опитвате да …
Госпожо Председател, може би не намирам правилната дума, извинявайте, ако обиждам някой.
Но заблуждението, което правите на българското общество, да вървим нататък по дневния ред, който остава на това Народно събрание, очаквайки оставката на правителството и нови избори, а след това да става каквото е писано…
Направете си Вашата хронология. Не искате Конституция, а искате Велико народно събрание. В същото време не искате Конституция, а правите комисия, която да прави Конституция. Казвате, че това, което сте внесли, е покана за разговори и че то не струва, грубо казано, а в същото време тази комисия ще трябва да го поправя. Най-големият конституционалист във Вашата група отказва този разговор – отказва да участва, отказва да гласува, отказва да подписва, и Вие сега ни поставяте всички нас… Когато експертът по Конституционно право във Вашата група не се подписва и казва, че не струва, ние сега трябва по някакъв начин да подкрепяме някаква комисия, която да поправя нещо, което е нищо. Тоест това заблуждение, че с тези два месеца тази комисия ще постигне нещо, че ще се направи някакъв проект… Внесли сте нещо, процедурата върви. Давайте на 2 ноември да видим има ли 160 гласа, или няма, и ако няма – както е записано в Конституцията. Какъв е смисълът?
Ако някой от вносителите излезе и ми каже смисъла от тази комисия и резултата, който очаквате да получите, аз ще бъда наистина благодарен. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Свиленски.
Реплики? Не виждам.
Господин Веселинов, заповядайте за изказване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! При всичкото ни желание да прокараме определен тип политическо говорене и определени политически тези, трябва да уважаваме Конституцията, за която говорим, трябва да уважаваме процедурите в Народното събрание и трябва да говорим поне малко истината. Истината е, че няма вариант за промяна на Конституцията от това Народно събрание, която промяна да реши основните проблеми на обществото – тези, които се поставят за съдебна система, за това, което и Вие, колеги, отляво поставяте – за смесването на властите, за липсата на пълно разделение между властите. Нали го поставяте като теза? Ами няма начин сега с обикновено Народно събрание това да се приеме. Това трябва да се приеме с нова Конституция.
Държа да отбележа, че от 2013 г. ВМРО неотклонно изповядва тезата, че трябва да има сериозна конституционна промяна и тя минава през Велико народно събрание. Защо? Защото тази конституция, която толкова хвалите – аз не се изненадвам, между другото, че БСП я хвалят, беше направена от бившата комунистическа партия, за да увековечи максимално дълго нейното влияние. И тя успя. В резултат – всички виждаме на какво ниво на развитие е страната ни. Големият проблем на тази Конституция е, че тя не позволява силно лидерство, тя не позволява сериозни промени. Тя поставя в капана всеки един обществен дебат всъщност на една трета от политическото представителство. И това е големият проблем. Неслучайно от 2013 г. първото нещо, което хората неотклонно издигат, като се вдигнат на бунт, е това, че искат смяна на правилата в държавата. Вие гласувате Вашият нов лидер – да е жив и здрав и да му е честито, да Ви направи депутати, после ще искате да го направите министър-председател и как точно ще му търсите сметка, когато нещо сбърка?!
Ами това е порочното в нашата Конституция. Няма разделение на властите – твърдя го категорично. Никога нищо не е непоправимо. Проблемът обаче е, че конституционалистите в онова Велико народно събрание направиха всичко възможно тя почти да е непоправима. Защото механизмът за Велико народно събрание – с това, че действащото Народно събрание в момента от вземане на решение за свикване на Велико трябва да се разпусне, а пък след това Великото трябва да се разпусне веднага, след като се произнесе по въпроса, за което е събрано, обрича страната на определен период на политическа нестабилност и никоя политическа партия, която е взела властта, няма да тръгне към такъв дебат. И затова съм сигурен, че ако Вие спечелите утре изборите, последното нещо, което ще Ви хрумне, е да променяте правилата в държавата. Всичко ще си продължава така. След няколко години хората ще се разбунтуват отново, защото системата ще даде дефекта, който дава винаги. Защото днес обвинявате правителството на Борисов в корупция, обаче това правителство дойде, за да смени корумпираното правителство на Тройната коалиция – Вашето правителство. Нали така?!
И ето, че системата, а не играчите са важни. Ние трябва да сменим системата! И това го казвам абсолютно убедено. (Реплики от „БСП за България“.) Хората искаха това. Вие подменяте исканията им, като станахте техни политически говорители. Добре, хората станаха по-малко на площадите, накрая съвсем ще спрат да излизат, защото е ясно, че едно политическо статукво иска да се самовъзпроизведе. Това е априори ясно. Искате ужким да чувате гласа на народа, обаче Вие сте против референдуми за най-основните неща, свързани с конституционната реформа. Е как? Защо? Недоумявам! В това отношение дебатът е ясен – ние имаме предложение, което да институционализира този дебат, да бъдат поканени конституционалистите, които да се произнесат, да бъдат поканени гражданите. Задачата обаче е не те да напишат нова Конституция.
Моля Ви, справете се с текстовете или поне с един малък учебник по Конституционно право. Задачата не е да напишат нова Конституция, задачата е да кажат въпросите, които стоят пред това Народно събрание. Не са решими от него, не може то да прави такава радикална реформа в съдебната система, не може да промени отношението между властите и затова то трябва да се разпусне и да дойде Велико народно събрание.
Е това е задачата, която тази комисия трябва да смели и да ни я докладва тук, в залата, и ние да се произнесем. Разбира се, Вие имате право да продължите да блокирате развитието на държавата още няколко десетилетия и да отказвате конституционна промяна. Ние имаме право да продължим да искаме тази конституционна промяна. В края на краищата хората ще изберат кой е бил на правилната страна. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Веселинов.
Реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Байчев, за изказване.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! С удоволствие забелязах, че българинът, освен от футбол и политика, вече разбира и от Конституционно право, при това в дълбочина. Странно защо обаче не се слушат специалистите. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) Аз тук бих искал, както господин Ципов ми подмята, не само да чуя мнението на господин Ципов, на господин Христиан Митев, Анна Александрова, Десислава Атанасова, които сме хора горе-долу от едно поколение и сме учили Конституционно право. Независимо от кой точно колектив по Конституционно право са ни писани учебниците, всички са категорични, че нова Конституция се предлага само и тогава при промяна на обществено икономическите или обществено-политическите отношения. Тоест, ако ние вече сме излезли от икономическия строй, от капитализма и градим уверено строй, наречен условно герберизъм, ами излезте и го заявете това нещо. Ако сме излезли и ще променяме обществено-политическите отношения, дайте да ги заявим тези неща. И затова призовавам именно колегите юристи да излизат и да говорят, а не хора, които не са запознати с правната тематика.
Другото, което също така ми се иска да споделя с Вас, е именно мнението на специалистите конституционалисти, които определено говорят, че не трябва да се пипа Конституцията. Кое точно не сме разбрали и кого каним на разговор, при положение че всеки един от видните специалисти конституционалисти заяви, че няма нужда от промяна в Конституцията? Ако има нужда все пак, ако трябва нещо да се променя, мисля, че е възможно и в рамките на това Народно събрание, след като толкова много искаме да променяме например съдебната власт.
И затова ще Ви помоля, ако може, в репликите да излязат колегите юристи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДЕТАЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Байчев.
Реплика – заповядайте господин, Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Уважаема госпожо Председател! Господин Байчев, чухме от Вас и от БСП, че не искате да участвате в такава комисия, не искате Велико народно събрание, не искате промени в Конституцията, защото сегашната Конституция е перфектна и идеална, и така нататък, въпреки че голяма част от протестиращите, и то не само на тези протести, а и преди години, винаги са се изказвали за това, че трябва да има някаква промяна и тази Конституция, колкото и перфектна да е, трябва все пак да отговаря на новите реалности, най-малкото, че сме влезли в Европейския съюз и в НАТО, нали така?!
Но преди малко казахте нещо: специалистите. Тази държава, нашата българска държава, се управлява и се гласува Конституция от Народното събрание, а не от специалистите. И ще Ви припомня един исторически факт, за да не подценявате хората – кой разбирал от Конституционно право, кой не разбирал, кой бил юрист, кой не бил юрист. Ами в първото българско Събрание, когато се гласува Търновската конституция, колко подготвени юристи и конституционалисти е имало? Може би тази Конституция е по-добра от днешната. Така че не делете хората на това дали имат право на мнение по какъв начин трябва да се променят нещата в българската Конституция и какво трябва да съдържа тя. Тук не е въпрос само на това да си добър специалист, да напишеш текста правилно и точно, тук е въпрос на това българското общество, политическите партии да направят така, че в тази Конституция да има заложена самата и демокрация, и кауза, и перспектива на българското общество, а не само чисто правните текстове, написани както трябва да бъдат.
Така че, моля Ви се, не дискриминирайте всички останали хора в България, които имат право да говорят за това, че трябва да има промяна в Конституцията и каква промяна да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Ангелов.
Втора реплика, заповядайте, господин Митев.
ХРИСТИАН МИТЕВ (ОП): Благодаря, уважаема госпожо Председател!
Уважаеми колега Байчев, да, предполагам, че сме учили от подобни учебници, но който и учебник всъщност да вземете – било на професор Борис Спасов, било на професор Емилия Друмева, било на професор Стефан Стойчев, всъщност във всеки един от тях ще откриете, че ако искате да имате решителна реформа на съдебната система, още повече пък промяна на мястото на прокуратурата – дали тя ще бъде отделно, извън съдебната система, извън изпълнителната власт, дали ще премине от съдебната власт в изпълнителната власт, това е доста съществена промяна, която налага и свикването на Велико народно събрание. Не забравяйте и Решение № 3 от 2003 г. на Конституционния съд по отношение на формата на държавното управление. Тогава Конституционният съд излезе с тълкуване, че преместването на един орган на съдебната власт – тогава точно ставаше въпрос за прокуратурата, от съдебната в изпълнителната власт, е промяна на формата на държавното управление, която промяна на формата на държавното управление изисква свикването на Велико народно събрание. Ако смятаме, че имаме и по-сериозни проблеми в съдебната система, които се простират вече не само върху прокуратурата, но примерно и върху инстанционността, например в съдебната система, няма как да нямате съответно и свикване на Велико народно събрание, и приемане на нова Конституция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Митев.
Трета реплика? Не виждам.
Дуплика – господин Байчев, заповядайте.
ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Започвам по реда на репликите.
Уважаеми господин Ангелов, цитирам Ви: „Хората са искали някакви промени“ – съжалявам много, но при положение че дори Вие не сте успели да идентифицирате проблемите, сега да правим комисия и тепърва да започваме да ги идентифицираме и набелязваме е, меко казано, несериозно.
А що се отнася до Конституцията, да Ви припомня, че именно благодарение на тази Конституция България беше приета в Европейския съюз и в НАТО. Така че това е добра и действаща Конституция.
На господин Митев ще кажа следното. Господин Митев, съгласен съм донякъде с Вас, но продължавам да твърдя – всеки един дебат, който предстои, нека да се води от хора, които разбират от това, имат понятие, за да може все пак да бъде формулирано пред съответното Народно събрание какво точно ще се прави, какви промени се предлагат и едва тогава да се пристъпва към някакви други стъпки – след обсъждане между политическите сили. Не просто да настояваме на всяка цена да има промяна в Конституцията. Промяна заради самата промяна няма да ни доведе до нищо добро. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, уважаеми господин Байчев.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Понеже някои от колегите от ГЕРБ в началото на този дебат говореха, че всъщност днес говорим не за приемането на Проекта за нова Конституция, за свикване на Велико народно събрание, а най-вече за процедура, която ние от БСП не сме разбрали.
Да си зададем въпроса: за каква процедура става въпрос? Когато говорим за процедура, да си зададем още два въпроса. Защо сега се предприемат тези действия? Струва ми се, че тук отговорът е очевидно еднозначен за всички в тази зала, а и за хората, които са извън нея.
Целта на тази процедура, както каза колегата от ГЕРБ, е, че желанието на премиера и на мнозинството в залата е да спечели още малко политическо време. Ако това не беше така, тази процедура щеше да стартира в началото на този мандат – най-малкото защото ако паметта не ме лъже, ние се намираме в третия управленски мандат на ГЕРБ.
Чудя се: сега ли трябваше – в края на третия мандат, премиерът да разбере, че Конституцията му е виновна за несгодите в неговото и във Вашето управление, господа от ГЕРБ? (Оживление, реплики от ГЕРБ.)
Вторият въпрос, на който трябва да си отговорим, когато става въпрос за процедурата, е: защо се прави по този начин? Мъдри хора преди нас – в предишни състави на Народното събрание – са разбрали, че съществото на тази процедура, която е предвидена в действащата Конституция, изисква проектът на тази Конституция да бъде подкрепен от две трети от народните представители. Това предполага много широка подкрепа – подкрепа не само от членовете на Народното събрание, но и от гражданските и неправителствените организации извън тази сграда!
Това предполага в този дебат, в намирането на този консенсус за този проект на Конституция, който Вие искате да осъществите, подкрепата на тези хора отвън, които в последните години работиха много усърдно! Защото има поне няколко неправителствени организации, които работиха няколко години подред много усърдно по промени в Конституцията, отчитайки всички бележки на различни международни организации по тази тема!
Очевидно обаче този дебат не се търси. Този консенсус, който е предвиден в действащата Конституция, няма значение за Вас, колеги от ГЕРБ.
И накрая – наистина се учудвам на самочувствието, с което внасяте Проект за нова Конституция! Внася се по предложение на премиера, който е пример за това как всеки ден може да бъде потъпквана действащата Конституция.
Кажете ми: има ли друга страна в Европа, и понеже става въпрос за предложение на Гражданите за европейско развитие на България, чували ли сте за случай, в който Европейският парламент да е поискал изслушване на председателя на Комисията на Европейския съюз, да извика госпожа Урсула фон дер Лайен и тя да откаже да се яви, за да отговаря на въпроси само защото въпросите са зададени от опозицията или защото заседанието е свикано по искане на опозицията в Парламента?! Няма такъв случай в Европа и в Европейския парламент! (Реплика от ОП: „Кой е отказал?“)
Понеже се намираме в края на заседанието и виждам, че залата не е пълна – очевидно няма интерес и от управляващите към съществен дебат по темата… (силен шум и реплики от ГЕРБ), бих желал, госпожо Председател, да направим поименна проверка, за да видим кой присъства в залата. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Данчев, Вие къде сте?!
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): „Бих желал“ се казва в кафенето!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: В момента не ни предстои гласуване, господин Данчев. Продължаваме с дебатите.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Понеже, госпожо Председател, има подвиквания от залата, правя предложение преди гласуването да се направи поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ (встрани от микрофоните): По-добре ли беше така? (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има ли още изказвания? Не виждам.
Процедура по удължаване ще има ли? (Реплика от народния представител Даниела Дариткова.) По начина на водене.
Колеги, приключихме ли дебата?
Закривам разискванията по тази точка и започваме поименна проверка, защото предстои гласуване. (Парламентарната група на „БСП за България“ напуска пленарната зала.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ало, бегълците! Снимайте ги – има камери!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, защо напускате залата? Искате поименна проверка. (Реплики от ГЕРБ.)
Имаме още девет минути – гласуването ще бъде утре при това положение. (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
Има процедура по гласуване – сега ще Ви кажа какво предстои да гласуваме:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и § 2 от Допълнителните разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България.
2. Временната комисия обсъжда и анализира Проекта на Конституцията на Република България и предлага конкретни предложения за промени в него.
…“ – Дотук, защото после трябва да гласуваме и броя на членовете.
Това ще предстои да гласуваме.
Започвам поименната проверка.
Адлен Шукри Шевкед - отсъства
Албена Владимирова Найденова - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Иванов Мацурев - тук
Александър Койчев Иванов - тук
Александър Маиров Сиди - тук
Александър Николаев Сабанов - отсъства
Александър Петров Александров - тук
Александър Руменов Ненков - тук
Александър Тихомиров Симов - отсъства
Алтимир Емилов Адамов - тук
Анастас Маринов Попдимитров - отсъства
Ангел Илиев Исаев - отсъства
Андриан Иванов Райков - тук
Анна Василева Александрова - тук
Анна Николаева Славова - отсъства
Антон Константинов Кутев - отсъства
Ася Атанасова Пеева - тук
Атанас Иванов Ташков - тук
Атанас Петров Костадинов - отсъства
Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства
Богдан Емилов Боцев - отсъства
Борис Вангелов Борисов - тук
Борис Петков Кърчев - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Иванов Борисов - тук
Боряна Любенова Георгиева - отсъства
Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства
Валентин Алексиев Николов - тук
Валентин Георгиев Ламбев - отсъства
Валентин Иванов Радев - отсъства
Валентин Кирилов Касабов - тук
Валентин Мирчов Милушев - тук
Валентина Александрова Найденова - отсъства
Валери Мирчев Жаблянов - отсъства
Валери Симеонов Симеонов - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Цветков Цветков - тук
Вежди Летиф Рашидов - отсъства
Велислава Иванова Кръстева - отсъства
Венка Костадинова Стоянова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Найденов Марешки - отсъства
Веска Маринова Ненчева - отсъства
Виолета Русева Желева - отсъства
Владимир Славчев Вълев - тук
Владимир Цветанов Тошев - тук
Владислав Тошков Николов - отсъства
Галя Енева Захариева - тук
Галя Стоянова Желязкова - тук
Георги Георгиев Михайлов - отсъства
Георги Георгиев Стоилов - отсъства
Георги Димитров Андреев - отсъства
Георги Евдокиев Марков - отсъства
Георги Запрев Динев - тук
Георги Йорданов Йорданов - отсъства
Георги Колев Колев - отсъства
Георги Николов Вергиев - отсъства
Георги Страхилов Свиленски - отсъства
Георги Тенев Станков - отсъства
Георги Ченков Търновалийски - отсъства
Георги Янчев Гьоков - отсъства
Гергана Желязкова Стефанова - отсъства
Даниел Петков Йорданов - отсъства
Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук
Даниела Владимирова Савеклиева - тук
Даниела Димитрова Малешкова - отсъства
Даниела Добрева Димитрова - тук
Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук
Деан Стоянов Станчев - тук
Делян Славчев Пеевски - отсъства
Десислав Петров Тасков - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Десислава Ангелова Тодорова - тук
Десислава Вълчева Атанасова - тук
Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства
Дилян Станимиров Димитров - отсъства
Димитър Бойчев Петров - тук
Димитър Борисов Главчев - тук
Димитър Величков Георгиев - отсъства
Димитър Иванов Аврамов - отсъства
Димитър Иванов Гечев - тук
Димитър Иванов Данчев - отсъства
Димитър Крумов Александров - тук
Димитър Николов Лазаров - тук
Димитър Стоянов Стоянов - отсъства
Добрин Ненов Данев - отсъства
Донка Димова Симеонова - отсъства
Дора Илиева Янкова - отсъства
Дора Стоянова Христова - отсъства
Драгомир Велков Стойнев - отсъства
Евгени Генчев Будинов - отсъства
Евгения Бисерова Алексиева - тук
Евгения Даниелова Ангелова - тук
Евдокия Славчова Асенова - отсъства
Елена Владимирова Ангелинина - тук
Елена Стефанова Пешева - отсъства
Елхан Мехмедов Кълков - отсъства
Емил Маринов Христов - тук
Емил Серафимов Тончев - тук
Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук
Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства
Ерол Осман Мехмед - отсъства
Жельо Иванов Бойчев - отсъства
Запрян Василев Янков - тук
Иван Валентинов Иванов - отсъства
Иван Димов Иванов - отсъства
Иван Ивайлов Ченчев - отсъства
Иван Николов Миховски - тук
Иван Стефанов Вълков - тук
Иван Тодоров Ибришимов - отсъства
Ивелина Веселинова Василева - тук
Иво Ангелов Христов - отсъства
Иглика Иванова Иванова-Събева - тук
Илиян Ангелов Тимчев - отсъства
Имрен Исметова Мехмедова - отсъства
Ирена Методиева Димова - тук
Ирена Тодорова Анастасова - отсъства
Искрен Василев Веселинов - отсъства
Ихсан Халил Хаккъ - отсъства
Йордан Апостолов Апостолов - тук
Йордан Илиев Йорданов - тук
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Калин Димитров Василев - тук
Калин Любенов Вельов - тук
Калин Николов Поповски - тук
Кирил Боянов Калфин - отсъства
Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук
Кольо Йорданов Милев - отсъства
Константин Веселинов Попов - тук
Корнелия Петрова Нинова - отсъства
Красен Георгиев Кръстев - тук
Красимир Георгиев Ципов - тук
Красимир Илиев Богданов - тук
Красимир Любомиров Велчев - отсъства
Красимир Митков Събев - тук
Красимир Христов Янков - отсъства
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кристина Максимова Сидорова - отсъства
Крум Костадинов Зарков - отсъства
Кръстина Николова Таскова - отсъства
Лало Георгиев Кирилов - отсъства
Лиляна Друмева Радева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любомир Бойков Бонев - отсъства
Маноил Минчев Манев - тук
Манол Трифонов Генов - отсъства
Маргарита Николаева Николова - отсъства
Мария Йорданова Илиева - тук
Мария Йорданова Цветкова - тук
Мария Щерева Белова - тук
Мартин Стефанов Обрешков - отсъства
Менда Кирилова Стоянова - отсъства
Милен Василев Михов - тук
Милена Цветанова Дамянова - тук
Милко Недялков Недялков - отсъства
Митко Костадинов Полихронов - тук
Михаил Ивайлов Христов - отсъства
Младен Николов Шишков - тук
Мустафа Сали Карадайъ - отсъства
Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства
Нели Рускова Петрова - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Никола Илиев Динков - отсъства
Николай Асенов Тишев - отсъства
Николай Веселинов Александров - отсъства
Николай Георгиев Иванов - отсъства
Николай Димитров Пенев - отсъства
Николай Иванов Цонков - отсъства
Николай Кръстев Бошкилов - отсъства
Николай Цветанов Сираков - тук
Николина Панайотова Ангелкова - отсъства
Нона Кръстева Йотова - отсъства
Павел Алексеев Христов - тук
Павел Димитров Шопов - отсъства
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Христов Петров - отсъства
Пламен Дулчев Нунев - тук
Пламен Иванов Манушев - тук
Пламен Тачев Петров - тук
Пламен Трифонов Христов - тук
Полина Александрова Шишкова - отсъства
Полина Цветославова Цанкова-Христова - тук
Радослав Любчов Стойчев - отсъства
Радослава Пламен Чеканска - тук
Радостин Радославов Танев - тук
Ралица Трилкова Добрева - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Росен Живков Иванов - тук
Росен Малинов Малинов - отсъства
Румен Василев Гечев - отсъства
Румен Николов Георгиев - отсъства
Румен Петров Генов - тук
Руслан Здравков Тошев - тук
Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства
Светлана Ангелова Найденова - тук
Севим Исмаил Али - отсъства
Сергей Манушов Кичиков - отсъства
Симеон Георгиев Найденов - тук
Симеон Христов Симеонов - отсъства
Слави Дичев Нецов - тук
Славчо Стоев Атанасов - отсъства
Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства
Спас Георгиев Гърневски - тук
Спас Янев Панчев - отсъства
Станислав Иванов Попов - тук
Станислав Иванов Стоянов - тук
Станислав Стоянов Иванов - тук
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станислава Красимирова Стоянова - тук
Стефан Апостолов Апостолов - тук
Стефан Иванов Бурджев - отсъства
Стойно Митев Стойнов - тук
Стоян Михайлов Мирчев - отсъства
Стоян Радков Божинов - отсъства
Танер Мехмед Али - отсъства
Таня Тодорова Петрова - тук
Таско Михайлов Ерменков - отсъства
Теодора Атанасова Халачева - отсъства
Теодора Радкова Георгиева - тук
Тодор Байчев Байчев - отсъства
Тома Любомиров Биков - тук
Тома Николов Томов - отсъства
Филип Стефанов Попов - отсъства
Хайри Реджебов Садъков - отсъства
Халил Реджепов Летифов - отсъства
Хамид Бари Хамид - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христиан Радев Митев - тук
Христо Георгиев Гаджев - тук
Христо Танчев Проданов - отсъства
Цвета Вълчева Караянчева - тук
Цветан Борисов Топчиев - отсъства
Чавдар Йорданов Велинов - отсъства
Юлиан Кръстев Ангелов - тук
Юлиян Михайлов Папашимов - тук
Явор Божилов Нотев - отсъства
Явор Руменов Божанков - отсъства
Сега ще ги сметнем, колеги, то и без това времето ни изтече.
Колеги, нямаме кворум – 105 човека. (В броя на присъстващите са включени и народните представители Борис Янков Ячев, Валентин Иванов Радев, Георги Тенев Станков и Красимир Любомиров Велчев по допълнителния списък, приложен към стенографския протокол и удостоверен от председателя.)
Ще продължим утре.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,07 ч.)



Председател:
Цвета Караянчева



Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов


Секретари:
Филип Попов
Симеон Найденов