Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Николай Александров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, във връзка с неприключването и неразглеждането на точки от Седмичната програма за работа на Народното събрание, предвидени за вчерашното пленарно заседание, 1 октомври 2020 г., правя следното процедурно предложение по дневния ред – в днешното пленарно заседание, петък, 2 октомври 2020 г., да се разгледат и гласуват следните точки от Програмата:
Проект на решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България. Вносител – Даниела Дариткова и група народни представители на 1 октомври 2020 г., продължение от вчера, 1 октомври 2020 г. – точка първа за днес.
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Вносител – Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г. – точка втора за днес.
Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България. Вносители – Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г. и Министерският съвет на 30 юли 2020 г. – точка трета за днес.
След приключването им да започне предвиденият за заседанието парламентарен контрол.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 143 народни представители: за 122, против 12, въздържали се 9.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Колеги, вчера приключихме с разискванията по точката и сега започваме гласуване.
Вчера изчетох първите две точки от Проекта за решение. Ще ги зачета още веднъж:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и § 2 от Допълнителните разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България.
2. Временната комисия обсъжда и анализира Проекта на Конституцията на Република България и предлага конкретни предложения за промени в него.“
Моля да гласуваме първо тази част.
Гласували 168 народни представители: за 119, против 47, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване точка трета от Проекторешението:
„3. Комисията се състои от 18 членове – по трима от всяка парламентарна група и трима нечленуващи в парламентарна група народни представители, в това число председател и заместник-председател.“
Гласували 178 народни представители: за 116, против 60, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Колеги, давам Ви думата да направите предложения за членове, председател и заместник-председател на тази комисия.
От групата на ГЕРБ – заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на ГЕРБ предлагам за председател Десислава Атанасова и за членове Красимир Ципов и Тома Биков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Ненков.
От БСП – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
От името на БСП ясно и категорично заявихме, че няма да правим предложения и няма да участваме в тази комисия. Благодаря Ви. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов.
От групата на „Движението за права и свободи“? Виждам, че няма да има предложения. Колегите напускат залата.
От „Обединени патриоти“ – заповядайте, господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Госпожо Председател, от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ предлагаме господин Искрен Веселинов за заместник-председател на Временната комисия и за членове господин Борис Ячев и господин Христиан Митев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
От ВОЛЯ – заповядайте, господин Нецов.
СЛАВИ НЕЦОВ (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на Политическа партия ВОЛЯ предлагам за членове Симеон Найденов, Пламен Христов и Елена Пешева. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: От групата на независимите?
Господин Иванов, Вие ли ще направите предложението?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, предлагам за член от групата на независимите господин Спас Панчев. Благодаря Ви. (Реплики от „БСП за България“: „Процедура!“)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, за процедура.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Уважаеми колеги, Вие наистина сте решили циркът да бъде пълен и да бъде докрай. (Реплики от ГЕРБ.) Може ли секретарят на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Каква е процедурата?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Може ли секретарят на парламентарната група на ГЕРБ да предлага от името на независимите Спас Панчев?! Кажете ми, това с каква политическа логика граничи? (Шум и реплики от ГЕРБ.) Правите комисия за Конституцията, госпожо Председател, и от името на най-голямата парламентарна група… (Шум и реплики от ГЕРБ.) Ами тогава кажете, че този народен представител е член на Вашата група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не е член на нашата група.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Той е независим и би трябвало – независимите са 15 човека, те да определят кой да бъде член на тази комисия, няма Вие да определяте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Свиленски, моля Ви! Моля Ви, господин Свиленски!
Ще го подложа на гласуване. Ще го подложа на гласуване и Вие ще имате право да упражните своя глас.
Каква е процедурата, кажете ми?
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ: Аз очаквам сега да стане друг представител на ГЕРБ и да предложи…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Не очаквайте нищо. Нека да видим какво ще се случи. (Смях от ГЕРБ.)
Колеги, първо подлагам на гласуване народните представители, които парламентарните групи предложиха, за членове на съответната комисия.
Гласували 161 народни представители: за 115, против 44, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението председател на Комисията да бъде Десислава Атанасова.
Гласували 156 народни представители: за 113, против 43, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Гласуваме заместник-председател на Комисията да бъде господин Искрен Веселинов.
Гласували 154 народни представители: за 109, против 44, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Сега подлагам на гласуване точка пета от Проекта за решение:
„5. Комисията се създава за срок от два месеца.“
Гласували 158 народни представители: за 109, против 49, въздържал се няма.
Предложението е прието.
Сега гласуваме цялото решение за създаване на Временна комисия за разглеждане на Проект на Конституцията на Република България.
Гласували 169 народни представители: за 116, против 52, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Отрицателен вот – заповядайте, господин Попов.
ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България): Благодаря, уважаема госпожо Председател.
Гласувахме „против“ по принципни съображения. Съображения, които споделяме не само ние, а и цялата научна общност, занимаваща се с право и юридически капацитети в Република България.
Сега обаче, когато видяхме и състава на тази комисия, която впрочем Вие направихте и с грубо нарушение на Правилника, предлагайки от ГЕРБ независим народен представител да участва в нея, сме категорично убедени в нашата правота както по принципни съображения, така и по отношение на състава.
Пожелаваме Ви успех в това начинание, което е абсолютно безумно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, господин Попов. Не очакваме оценка от Вас.

Преминаваме към следващата точка от днешния дневен ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ
С Доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще ни запознае господин Нунев – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми колеги народни представители, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля в пленарната зала да бъдат допуснати: от Министерството на вътрешните работи господин Милко Бернер – заместник-министър; комисар Веселин Младенов – началник „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“, главен инспектор Ангел Димитров – началник-сектор „Контрол на общоопасните средства“ в Главна дирекция „Национална полиция“; от Министерството на икономиката господин Лъчезар Борисов – министър на икономиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 122 народни представители: за 115, против 2, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г.
На свое заседание, проведено на 24 септември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: старши комисар Тодор Гребенаров – заместник- директор на Главна дирекция „Национална полиция“, комисар Веселин Младенов – началник-отдел „Охранителна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция“, главен инспектор Ангел Димитров – началник-сектор „Контрол на общоопасните средства“ в Главна дирекция „Национална полиция“, Дамян Димов – полицейски инспектор 1-ва степен Главна дирекция „Национална полиция“, Радослав Петров – главен юрисконсулт в Главна дирекция „Национална полиция“; от Министерство на икономиката: Ева Венева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“, господин Стамен Янев – заместник-министър на икономиката, и Наталия Граховска – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Законопроектът бе представен от народния представител Маноил Манев. Вносителят отбеляза , че Законопроектът предвижда намаляване на административната тежест както на службите на МВР, така и на гражданите и фирмите, които са в обхвата на Закона.
Друга цел на Законопроекта е възлагане на контролната дейност, свързана с производство на оръжие, да бъде възложена на Министерството на икономиката и на междуведомствена комисия, която да има правомощия, свързани с този процес. Производството на оръжия е процес, който логично се свързва с икономиката на страната ни и контролът следва да се осъществява от Министерството на икономиката, а не от Министерството на вътрешните работи.
С внесените изменения и допълнения се цели и защита на автентичността и функционалността, свързана с културно-историческата стойност на оръжията. Практиката доказа, че следва да се уеднакви режимът и за копия на исторически оръжия. В момента притежателите на такива оръжия след изтичане на едногодишния срок следва да са ги декларирали и да са получили удостоверения, които ги легитимират като неогнестрелни оръжия.
С внесените изменения и допълнения ще се усъвършенства действащото законодателство и ще се създадат предпоставки за ефективното му действие.
Законопроектът не изисква влагането на допълнителни финансова средства.
По Законопроекта има постъпили становища от Министерството на вътрешните работи и от Министерството на икономиката.
В обсъждането взеха участие народните представители Иван Иванов, Димитър Стоянов, Маноил Манев.
Въз основана на проведеното гласуване с 9 гласа „за“, 8 гласа „против“ и без „ въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г. да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Нунев.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм, госпожо Савеклиева – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА САВЕКЛИЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по икономическа политика и туризъм относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 септември 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Законопроектът, представен от народния представител Маноил Манев, има за цел намаляване на административната тежест; възлагане на контролната дейност, свързана с производството на оръжие, на министъра на икономиката, респективно на Междуведомствената комисия по експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, тъй като производството е икономическа дейност; запазване на културно-историческата стойност на оръжията и уеднаквяване на режима по отношение на копията на исторически оръжия.
Писмени становища по Законопроекта, изразяващи принципна подкрепа и с конкретни предложения за изменения по някои от текстовете му, са постъпили от Министерството на вътрешните работи и Министерството на икономиката.
В хода на дискусията представители на вносителите, Министерството на икономиката и Министерството на вътрешните работи изразиха готовност за уточняване на спорните текстове между първо и второ гласуване на Законопроекта.
След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 12 гласа „за“, 8 гласа „против“, без „въздържал се“.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Савеклиева.
Становище на вносител, господин Манев, имате думата.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Първото нещо, което искам да направя от тази трибуна, е да благодаря на колегите, с които сме вносители на този закон, че ми дават удоволствието и възможността аз да го представя. Защо удоволствие? Защо чест? Защото този закон, който Ви предлагаме в залата днес, има своите две неразривни части.
Едната е тази, която ние заявихме и в комисиите, заявяваме го и от трибуната, че с пълната ангажираност на всички колеги, които имат експертиза, опит, знания, умения по темата с оръжията, ние сме готови в много широк мащаб, на работни групи и на всички заседания на Вътрешната комисия, да отработим текстовете. Защото, когато говорим за тази част на Законопроекта, тоест контрола върху производството на армейско оръжие, дяволът винаги се крие в детайлите, а детайлите в такива текстове могат да бъдат обработени и отработени от експерти и специалисти, които проявят своето желание и участват във всички работни групи, които ще се проведат между първо и второ четене.
Идеята в момента, в текстовете на Закона – в тази му част, е свързана с това, че има действащ закон, който отговаря на Европейска директива – в който възможността Министерството на вътрешните работи да контролира производството на армейско въоръжение, на армейско оръжие, на оръжие, което е извън гражданския оборот, е забранена, ограничена. Казано на обикновен човешки език – МВР няма право да контролира или да издава документи, свързани с контрола на такова оръжие. Ние трябва да го решим и поправим това.
Естественото място на този контрол, според мен и колегите вносители, а и според всички експерти, с които говорихме е в Министерството на икономиката.
Знам, че това звучи страшно – прехвърляме целия контрол – няма такова нещо. Контролът и сега се извършва от комисии, в които участват експертите по строителство, по технологията на произвеждане, по охраната, МВР участва в комисиите. Но в крайна сметка документът, който удостоверява провеждането на една проверка, завършването на една проверка, разрешителните за производство, удължаването на разрешителни, подновяването им и така нататък – подписът, който стои отдолу, е на министъра на вътрешните работи. Това няма как да продължава и трябва да бъде променено. Подписът под разрешителния, окончателния документ на Комисията, трябва да бъде на министъра на икономиката, както ние предлагаме, и с това да изчистим процедурата.
Няма никакви други промени в технологията, в начина на извършване на проверки и издаване на документи. Това е по отношение на тази част на Законопроекта.
По отношение на другата основна част на Законопроекта – уеднаквяването, както е написано в нашите мотиви, на режима на оръжията, произведени до 1900 г., и техните копия, много кратко ще се опитам да изброя нещо. Това са: организациите под егидата на Федерация „Черен барут“, Национално движение „Традиция“; Сдружение „Армии“; Сдружение „Клуб Дръзки“ – Варна; Национално движение „Хайдути“; Сдружение „Хайдути“ – Варна, Чикаго, Пловдив; Петрич – русалии. Има още много – просто чета един списък, който е пред мен. Надявам се никой от тези сдружения – български родолюбци, да не се засегне, че съм го пропуснал от тази трибуна. Всички тези хора вършат една дейност, която ние с Вас и гражданите виждаме на големи празници, на възстановки. Като ги видим облечени с униформите, с оръжията от историческото минало на България, много им се радваме. Само че тази работа, освен показването на тези неща, е свързана с изключително много работа по придобиването, съхранението, опазването на оръжието като културно-историческа ценност и тя изисква особено отношение от нас.
Само ще Ви кажа следното: в момента в България майсторите на оръжия, които преди 200 години са били много, сега са не повече от пръстите на едната ми ръка. И те – ако не приемем тази промяна, която Ви предлагаме, не могат да продават своето оръжие, защото то не е произведено, че да кандидатстваме за разрешително по реда на Закона, както е в момента.
Ние предлагаме просто следното: режимът за придобиване на предно пълнещо с черен барут копие на оръжие до 1900 г. да бъде такъв, че да не бъде ограничаван от Закона, а след като го придобие собственикът, решавайки, че ще го изнесе от вкъщи, за да го ползва, тогава да минава на разрешителните регистрационни режими. Това е промяната. Да, тази промяна е желана и чакана от десетина години. Да, тази промяна изискваше да излезем и да заявим подкрепяме ли тези хора в тяхната дейност, в цялостната дейност на тези сдружения, или не ги подкрепяме?
И най-накрая само ще кажа: вижте, България е уникална държава по отношение на оръжието. Нашата история, за разлика от европейската и световната история, има корени в притежаването на оръжия, които не са свързани нито със социален статус, нито с произход, нито с финансови възможности, както е било в цяла Европа, в целия свят в исторически план. Българинът е притежавал, можел е да притежава и всеки е имал оръжие в къщата си. Това е факт, който ние не можем и не трябва даже да си помисляме да пропускаме. Трябва да го заявяваме всеки ден. Защото, ако в една европейска държава пушка вкъщи е имал само феодалът, управителят, синята кръв и ловът е бил привилегия само на богатите, то в България това не е така – в България е традиция, и ние тази традиция трябва да я пазим.
В тази връзка е и последната част от Закона, за която искам да Ви спомена няколко неща: това е един режим за обработване, казвам го общо, разбираемо, тоест маркиране или обезвреждане, и така нататък на оръжия, които са исторически ценности. Тоест намират се в колекции, намират се в музеи и ние по закон трябваше да оперираме върху тези оръжия – да правим технически вмешателства, за да ги приведем във вида, който изисква Законът.
В нашия законопроект, който днес Ви предлагам да подкрепите, се допуска такива оръжия да бъдат маркирани, обезвреждани, дезактивирани и така нататък само когато това не уврежда, не съсипва оръжието – за да бъда по-ясен и за да избягаме от думичката оръжие, която плаши хора, които нямат досег с него.
Пушката на един наш революционер стои в музей и тази пушка, ако изпълним Закона, трябва върху нея да напишем номер или да я обезвредим – да я напълним с олово, да я разпробием, да я заварим или нещо от сорта. Това е недопустимо! Това е светиня! И тя трябва да остане в този си вид, в който е била, в който е, и да се съхранява за бъдещите поколения. Не можем да си позволяваме такива неща! Затова казваме, че ако някакъв елемент от това оръжие ще бъде засегнат, унищожен, повреден, то да не подлежи на този вид и начин на обезопасяване, маркиране и вмешателство върху него.
Аз мога да говоря дълго по темата оръжия, но ще си го спестя, ще го спестя и на Вас. Само Ви моля, подкрепете Закона, защото тези хора го чакат, тези хора ще оценят всички това, което сте направили, и на следващата „Шипка“ или на следващата възстановка в Копривщица, или някъде другаде Вие ще ги видите отново с техните оръжия – с по-безопасните копия на старите оръжия, и мисля, че ще бъдете доволни от това, което сме направили. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин Манев.
Откривам разискванията.
Имате думате думата за изказване, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес на нашето внимание се представя един Законопроект за промяна в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Аз внимателно слушах Становището на вносителя и ще кажа: да, ама не. Защото този законопроект е един изключително крещящ пример как не се прави и как не трябва да се прави законодателство.
За съжаление, вносителите – една добра идея, която тук ни беше разказана като приказка от детските ни години за старинните оръжия, е съсипана с едни предложения, които не е редно и не е нормално да минават тук като предложение на народен представител. Аз не оспорвам правото на всеки народен представител да внася законопроекти, но, уважаеми колеги, по този начин се показа как има нова тенденция в правенето на законодателство. Досега ние като опозиция говорехме, че се прави законодателство против гражданите, против обществото, сега вече се прави законодателство против институциите.
Какво имам предвид? Уважаемите колеги, които са внесли този законопроект, наред с всички тези благородни техни идеи да урегулират режима за старинни оръжия, колекционерски оръжия, запазването на историческото наследство и така нататък, което никой не оспорва в тази зала, според мен се променя още един режим.
Министерството на вътрешните работи излиза – неясно защо, от режима на контрол върху производството на оръжията – един въпрос, на който трудно можем да получим отговор. Ние не можахме да получим отговора и в Комисията. Този законопроект, за да получи подкрепата, която трябва да има, за да бъде убедено обществото, за да бъдат убедени институциите, че това нещо трябва да се случи, трябваше да мине по реда, по който се внасят законопроекти – през Министерския съвет, трябваше да мине през обществено обсъждане, трябваше да се чуят мненията не само на министерствата, които – поне в Комисията това, което видяхме и чухме, са отрицателни по отношение на Законопроекта. Трябваше да чуем имената на производителите – на тези, които са заинтересовани, на целия кръг по цялата верига.
Сега служебно с няколко бързи и спешни изменения в Закона – не знам кое го налага, ние отнемаме възможността Министерството на вътрешните работи да има изобщо касателство по отношение на процеса на производство на оръжия, боеприпаси и пиротехнически средства и целият контрол се прехвърля върху Министерството на икономиката по един неясен и неуточнен начин. Да, вярно Министерството на икономиката е изпратило Становище, че, видите ли, принципно подкрепя, но Вие, ако прочетете първоначалното становище – то е убийствено, и е напълно обективно, точно, ясно и категорично. Министерството на вътрешните работи не трябва да излиза от този процес, органите на Министерството на вътрешните работи трябва да останат в процеса.
С този закон, с тази тематика, сме се занимавали години наред. И да Ви кажа честно в нас остава един привкус, едно усещане, че тук дори прозира и лобизъм. Ще стане ясно в каква посока. Дали някой има интерес от това нещо МВР да излезе от контрола, дали нещо друго се случва – ще стане ясно. Аз не съм убеден, че Министерството на икономиката има капацитета и възможностите и дали това нещо ще бъде урегулирано навреме, за да може то да влезе в ролята, която искате да я опишете в този законопроект.
Благовидното предложение, видите ли, че ще падне административната тежест, тук е с обратен знак. Няма да падне административната тежест. Целият този процес по прехвърляне на контрола от едното министерство в другото министерство ще създаде административна тежест, уважаеми колеги. Няма да облекчи състоянието на контрола върху производствата на оръжия, ще затрудни тези производители, търговци и така нататък. Всички по веригата ще бъдат затруднени.
Ние, колегите от БСП, съвсем нормално и културно в Комисията предложихме Законопроектът да бъде изтеглен, да бъде разделен на две части. Тази част, която засяга културно историческото наследство и колекционирането на подобно оръжие, което е произведено в по-стари години и се използва за възстановки, да влезе в залата, да се прегледа, да се гласува и да се облекчи режимът. Защото чухме: да, има срокове, които трябва да се спазят – да се спазят, но другото нещо, меко казано, е съмнително и смутително.
И затова, колеги, аз Ви предлагам днес в залата ние да отхвърлим този законопроект. По спешност колегите да го внесат наново само в частта му, която касае това колекционерско оръжие – да мине Законопроектът във втората му част по реда на внасянето през Министерския съвет, да мине през обществено обсъждане, да се чуят всички становища и мнения, да се намери точният, правилният режим за урегулиране, ако трябва да се случи този процес. Но аз пак казвам: категорично съм против Министерството на вътрешните работи да излиза от процеса на контрола на производство на оръжия. Това е един нонсенс.
Разберете го, колеги. На практика тук, днес, между другото – между капките, ще направим една голяма грешка, която трудно ще бъде поправима. Ще въведем един режим на хаос, който оттук нататък трудно ще бъде организиран. Аз не съм убеден, че дори между първо и второ четене ще въведем такива текстове, които ще урегулират този процес да стане по-нормален и да влезе в релси, защото написването на Закона е едно, гласуването му е друго, а изпълнението му е трето. Възможностите на съответните институции и инстанции, и така нататък е да приложат Закона. Аз лично се съмнявам, че това нещо ще стане в тези срокове, в които би трябвало да стане, и целият процес ще се затрудни.
Затова наистина Ви призовавам днес този закон да бъде отхвърлен, да мине по реда, който е предвиден за влизането през Министерския съвет, защото това засяга отношението между институции, засяга цяла една индустрия, колеги. Ние искаме в момента да сложим един препъни камък в тази индустрия, който не се знае в каква посока ще блъсне колата. (Реплика от народния представител Маноил Манев.)
Господин Председател, може ли да ме репликират от трибуната, а не от място? Влезте си в ролята!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви направи реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Така че, уважаеми колеги, нека този закон днес да бъде отхвърлен и да си влезе, както трябва да бъде – със съгласувателни процедури и със становища на всички засегнати страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Министърът иска думата.
Господин Борисов, заповядайте.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Извън докладите и дебатите, които бяха представени и проведени в двете отговорни комисии на Народното събрание, държа да Ви информирам, че по предложения законопроект проведохме още няколко дискусии и срещи.
На първо място беше проведена среща от домакинството, която беше водена от министъра на вътрешните работи, на която присъствах аз, представители на Министерството на икономика, представители на КОС, представители на Дирекцията на полицията, на Държавна агенция „Национална сигурност“, на вносителите и всички останали заинтересовани страни. Подобна дискусия беше проведена и в Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия в точка „Разни“, който е към Министерския съвет.
В началото експертите на Министерството на икономиката видяха, че от правно-техническа гледна точка се пораждат някои дебати. След проведените срещи обаче, които са извън двете комисии на Народното събрание, това, което мога да кажа и с което да подкрепя от страна на Министерството на икономика предложения Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, на първо място, имаме Европейска директива. На второ място, към Министерството на икономиката няма да се създава нова административна структура и няма да се обръщам към министъра на финансите за нов финансов ресурс, за нова такава административна структура. Всички институции, които са били отговорни към процеса на контрол, ще останат по същия начин да работят, както са работили и до момента. Единствено крайното администриране на процеса със съответните административни актове ще бъде в Министерството на икономиката или под контрола на някои от колективните органи – било Комисията по експортен контрол на оръжия или Междуведомствения съвет за отбранителна индустрия, тоест няма да променяме целия механизъм на контрол, единствено само крайния административен акт. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Министър. (Реплики от народния представител Иван Валентинов Иванов.)
По начина на водене?
Ще Ви дам думата, господин Иванов, по начина на водене, но не бива да засягате по никакъв начин обсъжданата тема и изказването на министъра – да Ви помоля!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Председател, тъй като Вие водите заседанието, редно е да се намесите в тази ситуация и да прекратите разискванията по този закон, защото съгласно Конституцията на Република България законите се приемат от този парламент, от този сегашен състав, изобщо от Народното събрание.
Първо, всички тези становища, които се представят, които се гласуват, които се взимат предвид, когато се гласува определен законопроект, минават през съответната ресорна комисия, господин Председател. Вие добре познавате Правилника. В ресорните комисии ни бяха представени коренно различни становища. Това означава, че в момента народните представители, най-малкото, не са информирани за това, което се случва. В момента искате от нас да направим едно неинформирано гласуване.
По тази причина този законопроект да се оттегли, да се махне, наново да се проведат заседанията, да чуем становищата на тези комисии, господин Председател. В противен случай в момента влизаме в един законодателен нонсенс. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Нямам основание да не вярвам в информираността на народните представители.
Изказване?
Заповядайте, господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Аз имах възможност като вносител да говоря по темата за Закона.
Няма да обяснявам на господин Иванов какво пише в Закона – да го е чел! Няма да му казвам, че становищата са качени в системата на Народното събрание – можел е да види кога, какви становища има качени и какво пише в тях. Това, че или не ги е чел, или нарочно от тази трибуна заблуждава хората, които го слушат, си е негово решение.
Аз само искам да кажа следното: когато от тази трибуна някой, за да обслужи тяснопартийни интереси е готов да подложи на критики, на лъжи, на неправилно говорене текстове, които са ясно изписани, лесни за разбиране – това не го разбирам?! Никъде, ама никъде в Законопроекта не е казано, че МВР по някакъв начин напуска процеса по контрол, че променя своите задължения при извършване на контрола. Такова нещо никъде няма! Никъде в този законопроект не може да става въпрос въобще за лобизъм и за обратното становище на господин Иванов, че ще объркаме индустрията. Нищо в процеса не се променя.
Да обясня. На първо място, няма как да объркаш един процес, който не се променя. На второ място – за лобизма. Този законопроект касае всички, които се занимават с производството на оръжие, всички, които ще се занимават с производството на оръжие, и всички, които ще кандидатстват да получават документи по този режим.
Ха сега, колеги, кажете ми къде в такъв текст, който се отнася до всички – еднакъв режим, еднакви правила, еднакъв разрешителен режим, може да намерите думичката „лобизъм“? Ама не – тя, целта, не е в това. Тя, целта, е просто да наклепаш някого. Тя, целта, е просто някой да се почувства неудобно за това, че е предложил един законопроект. Това не го приемам.
Дали народните представители имат право да внасят законопроекти – как да ги внасят, какви да са тези законопроекти – да пази Господ, да не е господин Иванов човекът, който ще дава такова разрешение на народните представители! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
Реплика – заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Манев, ако не сте разбрали, в този закон накърнявате обществени интереси, не тяснопартийни. (Шум и реплики.)
БСП не е свързано с производството на оръжия, уважаеми колеги! (Шум, смях и реплики.) Обществения интерес в момента го нарушавате Вие по най бруталния начин! (Силен шум и реплики.) И не викайте в залата! Защото, когато Ви се казва истината, така реагирате. Това е истината! (Шум и реплики.)
Защото тук Вие защитавате лобизъм! Казвам Ви го направо и ще стане ясно за кого лобирате в много кратки срокове... (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Иванов, ще напомня, че репликата Ви… (Шум и реплики.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Изкарването на Министерството на вътрешните работи от контрола по производство, господин Манев?! Не говорете неща, които са ясно разписани. Вие или не знаете какво сте написали в Закона, или се опитвате...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Господин Иванов, репликата е по същество към изказването.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не ме прекъсвайте, господин Председател! Правя реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви прекъсна, когато нарушавате Правилника!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Правя реплика на господин Манев, ако не сте разбрали!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не правите реплика, в момента...
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Вие слушахте ли какво говори, господин Манев?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Слушам Вас също какво говорите.
Излезли сте за реплика – продължете, моля.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Така че, господин Манев, крайно сте неправ в това, което искате тук да ни представите. Това дали някой народен представител ще пише еди-какъв си законопроект, му е записано като право в Конституцията, но опазен да е българският народ да продължавате да пишете такива законопроекти! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Иванов. Втора реплика.
Трета реплика ще има ли?
СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП): Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Манев, обръщам се към Вас. (Шум и реплики.)
Господин Манев, нека да ме чуете!
Обръщам се към Вас. Известно ми е от сдруженията, с които поддържам контакти повече от 10 години, че Вие сте един от най-големите специалисти в страната по тези въпроси. Но, господин Манев, в изказванията Ви обаче, за да ни разбират и дамите в парламента, които са далече от тези оръжия, по-простичко трябваше да го кажете.
Ето, давам Ви пример, за да разберат всички защо този закон трябва да бъде въведен: един „Смит енд Уесън“ от 1867 г. – уникално оръжие. По сега действащите правила цевта му трябва да бъде разпробита на три места. Това унищожава това оръжие. То просто го съсипва. Затова сдруженията като „Родолюбие“, с които поддържам връзка от много години... (Шум и реплики.)
Моля, малко по-голяма тишина!
… сдружения, като примерно „Хайдути“, чакат този закон повече от 10 години.
Господин Иванов в едно е прав – да, някои неща трябва да се изчистят, но нека заради бълхата да не изгаряме и юргана! Между първо и второ четене някои неща можем да ги оправим.
Ето, и министърът каза, че всички институции по контрол на оръжията остават. Какъв е проблемът, не мога да разбера?!
Така че тук не става въпрос за никакъв лобизъм, колеги. Аз искам да се запазят исторически оръжия, които наистина са безценни и за българските музеи, и за колекционерите и така нататък.
Ако и мен ме наречете лобист, наречете ме. Нека, наречете ме и мен лобист! Но този закон според мен задължително трябва да бъде гласуван! Благодаря Ви.
Господин Манев, държа да ми отговорите на тези въпроси – прав ли съм, неправ ли съм?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Следваща реплика.
РОСЕН МАЛИНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Малко се смесват нещата. В този законопроект специално за колекционерското оръжие никой за нищо няма възражения, а Вие въртите всичко около него, което показва само едно нещо, че не се вниква в целия текст и в принципните различия, които има.
Да, никой от нас няма против тези текстове, които касаят колекционерското оръжие. (Шум, реплики и подвиквания.) Може ли да не ми подвиквате, защото и аз мога да викам!
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Да видим как ще гласувате!
РОСЕН МАЛИНОВ: Говорехте за зловещата дума „лобизъм“.
Лобизъм в този законопроект има и той не е за колекционерските оръжия.
Този лобизъм се съдържа – колеги, отворете си Законопроекта, където пише: „В чл. 5, т. 2 – след „автоматични огнестрелни оръжия се добавя: „освен в случаите на осъществяване на самоохрана на банкови институции, лицензирани от БНБ и след получаване разрешение от този закон.“
Преведено означава, че банковите институции ще имат право да разполагат с автоматично оръжие. Ние какво ще правим? Частни армии ли? Кой им пречи да си охраняват банките без автоматично оръжие?
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ, от място): Четете ги тези закони!
РОСЕН МАЛИНОВ: Защо трябва да бъдат изключение банковите институции? Кажете!
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Това ли е лобизъм?
РОСЕН МАЛИНОВ: А какво е? (Шум и реплики.)
Ами ето го в Закона, вижте, прочетете – чл. 5! Жив лобизъм относно банковите институции и охранителните фирми, които охраняват банките. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика – господин Манев.
МАНОИЛ МАНЕВ (ГЕРБ): Ще започна от последната реплика на колегата, защото тя е интересна. Той е член на Вътрешната комисия.
Колеги, четете ги тези закони! (Шум и реплики.) В Закона за частната охранителна дейност изрично е записано кой има право да прави звена за самоохрана – това са само бюджетни организации и организации, които са... (Шум и реплики.)
Хайде сега да видим къде намерихте частни охранителни фирми, които да имат право да правят звена за самоохрана? Аз съм авторът на промяната, която въведохме заедно с всички Вас, че никой няма право да прави звена за самоохрана, с изключение на Атомната, на БНБ и на няколко други бюджетни организации – държавни, бюджетни. Къде тука намерихте лобизма?! (Шум и реплики.) От тук насетне другите теми – за лобизма в другата част на Закона. Да, окей!
Уважаеми колеги, уважаеми български граждани, Маноил Манев – депутатът в 44-тото народно събрание, е лобист! Лобист е на българската индустрия за производство на оръжие, лобист е на българските колекционери на оръжие, лобист е на патриотичните организации за запазване традицията в оръжието! (Шум, ръкопляскания, възгласи от ГЕРБ и ОП: „Браво!“)
Да – улесняваме ги, да – така правим, че те да могат да вършат своята работа! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манев.
Господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Понеже модерната думичка лобизъм става тема на днешния дебат, много правилно трябва да си дадем сметка какво е лобизъм. В крайна сметка лобизмът са действия, от които някой ще спечели. Нали така?!
Не виждам от този законопроект, доколкото съм го прочел правилно и последователно, кой трябва да спечели – Министерството на икономиката или Министерството на вътрешните работи? В крайна сметка Министерството на икономиката, ако не се лъжа, издава лицензите за производство на оръжия, което ще рече, че те са запознати. Комисията, в която участват и Министерството на вътрешните работи, и Министерството на икономиката, прави това.
Говорил съм с доста косаджии – те наистина не са в тази материя. Те не са в материята с военните оръжия, нито имат понятие от авиационни бомби, които досега контролираха по някакъв начин – и те не знаят как. Да не говорим, че когато частни фирми за производство на военни оръжия – авиационни бомби и така нататък, трябва да отидат на своя полигон, за да изпитат или да направят реклама на своите оръжия, трябва да викат КОС, които в крайна сметка не разбират от това. Това не им е работа, те се занимават с лично стрелково оръжие, с личното оръжие всъщност – спортно, ловно и така нататък. Достатъчно е, както и самият началник на КОС каза: „Ние нямаме достатъчно хора, които да контролират това, което имаме в момента.“
Аз между първо и второ четене съм поел ангажимент – с Министерството на вътрешните работи ще видим как ще се разберем, но всички тези търговци на оръжия на вътрешния пазар да получат най-накрая така желаната от тях – поне от 10 години, електронна система на работа с Министерството. Защото тези бумаги, които се преснимат и се пращат в КОС, трупат се в едни стаи и се забравят оттам насетне, когато стане някакъв проблем, тръгват да се вадят и да се ровят не от тези стаи, в които са сложени в Министерството, а от тези хора, които ги продават, мисля, че ще бъде улеснение за всички, ако има електронна система, в която с няколко удара на клавиатурата ще излезе всичко, което е нужно както на разследващите органи, така на МВР, така и на хората, които се занимават с това.
Относно историческите оръжия ние ще имаме едно предложение, което може би ще възбуди част от залата, за амнистия на оръжията, които примерно са произведени до края на Втората световна и намерени в гаражи, тавани и така нататък. Според нас тези оръжия е редно и трябва да бъдат регистрирани – да се знае, че този човек бай Иван, на който манлихерата е била примерно на прадядо му, той да може да отиде в полицията, без да се притеснява, че ще го задържат, да отиде и да си регистрира тази пушка, да му се обяви – дали като историческо, дали като друго оръжие, но да има някакво спокойствие в тези хора да извадят тези оръжия, да ги регистрират и да не се тревожат – нито те, както, разбира се, да не се тревожат и хората в Министерството на вътрешните работи, ако нещо се случи, да не знаят откъде е дошло дадено огнестрелно оръжие.
Други неща също имаме. Ние като цяло, както и в Комисията, от „Обединени патриоти“ сме подкрепили този закон. Мислим да го направим и сега, на първо четене. Доколкото разбирам, ще има достатъчно работни групи, за да се изчистят текстовете.
Които имат притеснения – от лявата част на залата, господин Иванов, където става въпрос за военните производства и отношенията между Министерството на икономиката и Министерството на вътрешните работи, мисля, че всичко това ще бъде изчистено и в комисиите, и в работните групи, за да няма притеснения нито в тях, нито във всички български граждани и да направим едно добро дело всъщност за всички. В този закон правим добро за всеки един представител във всяка една верига от тази система за производство, за ползване, за историческо оръжие и така нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Сабанов.
Реплики има ли?
Други изказвания?
Закривам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от народния представител Маноил Манев и група народни представители.
Гласували 131 народни представители: за 97, против 32, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Процедура – заповядайте, господин Иванов.
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, моля по отношение на току-що приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия да подложите на гласувани срокът да бъде удължен с три седмици между първо и второ гласуване, тоест максималният срок по Правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 119 народни представители: за 104, против 4, въздържали се 11.
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносители са: народният представител Искрен Веселинов и група народни представители и Министерският съвет.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – имате думата, господин Нунев, да представите двата доклада.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за допускане в залата на Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“ към Министерството на вътрешните работи; Владислава Радонова – началник сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“ в дирекция „Миграция“; от Държавната агенция „Национална сигурност“: господин Николай Ненков – заместник-председател, госпожа Таня Каракаш – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“, господин Цветан Цветанов – директор на специализирана дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване направеното предложение.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Моля, продължете.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
На свое заседание, проведено на 24 септември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътрешните работи: Росица Грудева – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, Владислава Радонова – началник- сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“ в дирекция „Миграция“, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; от Министерството на външните работи: Румяна Йорданова – началник-отдел „Консулско-правни въпроси в Европейски съюз и Шенген“ в дирекция „Консулски отношения“; от Министерството на правосъдието: Милена Коцева – директор на Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“, и Ива Станчева-Чинова – правителствен агент пред Европейския съд по правата на човека; от Министерството на труда и социалната политика: Христо Симеонов – началник-отдел в Дирекция „Политика на пазара на труда и трудова мобилност“; от Държавната агенция „Национална сигурност“: Таня Каракаш – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Цветан Цветанов – директор на „Специализирана дирекция“; от КНСБ: Величка Микова – национален секретар на КНСБ, и Атанаска Тодорова – главен експерт в КНСБ.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от Росица Грудева. В изложението си вносителят отбеляза, че е необходимо прецизиране на Закона за чужденците в Република България по отношение пълното въвеждане изискванията на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, която има за цел установяването на единна процедура за кандидатстване, водеща до комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа в единен административен акт, във връзка с отправено запитване от Европейската комисия по Информационна фаза.
Тъй като Директива 2011/98/ЕС представлява рамкова директива и модел за установяване на правила и процедури за пребиваване, залегнал впоследствие в по-нови правни инструменти на Европейския съюз в областта на легалната миграция, следва да се прецизират и други разпоредби на Закона за чужденците в Република България, които транспонират Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.
Необходимо е също така прецизиране и на разпоредбите от Закона за чужденците в Република България, свързани с въведената в българското законодателство Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер отново по отношение на регламентиране на единна процедура по пребиваване и работа.
Уредбата, регламентираща условията и реда, при които студентите – граждани на трети държави, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, имат право на мобилност и могат да влизат и да пребивават на територията на Република България с цел провеждане на част от следването си във висше училище в Република България, също следва да се прецизира, като се предвиди правото на влизане и пребиваване на територията на Република България да може да се упражни единствено въз основа на уведомяване от втората държава членка и да не се подчинява на разрешителен режим. Със Законопроекта се предвижда студентите – граждани на трети държави, които завършват образованието си в Република България, да могат да продължат да работят в страната, без да е необходимо да напускат нейната територия с цел издаване на виза за дългосрочно пребиваване.
Изискванията, на които следва да отговаря чужденец с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България, за да може да се събере със семейството си, към настоящия момент са уредени единствено в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Във връзка с това е необходимо изменение, предвиждащо процедурата по събиране на семейство да бъде уредена в Закона за чужденците в Република България.
Липсва ефективно средство за защита при твърдения, че експулсирането на дадено лице в определена приемаща държава би застрашило неговия живот или би го изложило на опасност от изтезание или нечовешко, или унизително отношение. Липсва автоматичен суспензивен ефект върху изпълнението на заповедта за експулсиране до приключване на съдебното производство по жалба по чл. 44а от Закона за чужденците в Република България, както и липсва задължение за експулсиращия орган за упоменаване на приемащата лицето държава в обвързващ правен акт, а също и липсва разграничение между заповедите за експулсиране на основание националната сигурност и заповедите за експулсиране, основаващи се на нарушение на обществения ред в съответствие с Разяснителния доклад към Протокол № 7 и практиката на Европейския съд по правата на човека, което налага необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби на Глава пета „Мерки за административна принуда“ от Закона за чужденците в Република България съобразено с принципа на пропорционалност.
С Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България се цели изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, което да доведе до отстраняване на констатирания от Европейската комисия проблем по прилагане на Директива 2011/98/ЕС чрез прецизиране на чл. 24и от Закона за чужденците в Република България.
Цели се също така прецизиране на процедурите по издаване на разрешения за пребиваване на чужденци, кандидатстващи за сезонна работа на територията на Република България – чл. 24к от Закона за чужденците в Република България; прецизиране на процедурата по пребиваване на граждани на трети страни за целите на висококвалифицираната трудова заетост – чл. 33к от Закона за чужденците в Република България; прецизиране на процедурата по пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративния трансфер – чл. 33п от Закона за чужденците в Република България, както и уредба на процедурата по събиране на семейство на чужденец с разрешено пребиваване на територията на Република България на законово ниво.
Друга цел на предложеното изменение е създаването на ефективно средство за защита при експулсиране на чужденец в трета сигурна държава.
Цели се да бъдат прецизирани и други разпоредби на Закона за чужденците в Република България, както и да бъдат уредени на законово ниво процедури, които до момента са уредени в правилника за прилагане на закона.
С приемането на Законопроекта ще се извършат необходимите нормативни промени, свързани с необходимостта от прецизиране на отделни техни разпоредби с оглед на тяхното практическо прилагане. Ще бъде прецизирана уредбата и ще се намали административната тежест спрямо висококвалифицираните работници, сезонните работници чужденци, пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер, чужденците, преместени в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер, по отношение на тяхното пребиваване на територията на Република България.
Ще се въведе хармонизиран подход за издаване на многократни визи за редовни добросъвестни чужденци с положителна история на издадените визи за период, който постепенно се увеличава от 1 на 5 години, и по този начин ще се въведат измененията на чл. 24 от Визовия кодекс.
По Законопроекта са постъпили становища от Националния съвет за тристранно сътрудничество, от Конфедерацията на независимите синдикати в България, от Конфедерацията на труда „Подкрепа“.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 10 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: И втория Доклад.
ДОКЛАДЧИК ПЛАМЕН НУНЕВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
На свое заседание, проведено на 30 септември 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представител на 4 май 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на вътрешните работи: Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност и Право на Европейския съюз“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Владислава Радонова – началник на сектор „Процедури в Европейския съюз за пребиваване и работа“, Дирекция „Миграция“; от Държавната агенция „Национална сигурност“: Грета Николова – началник на отдел в дирекция „Правно-нормативна дейност“, и Ани Якимова – началник на сектор в специализирана дирекция; от Министерство на външните работи: Румяна Йорданова – началник на отдел „Консулски-правни въпроси, Европейски съюз и Шенген“, в дирекция „Консулски отношения“.
От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Юлиан Ангелов.
В изложението си вносителят отбеляза, че причините, които налагат приемането на Закона за допълнение на Закона за чужденците в Република България са свързани с необходимостта за преодоляване на последиците в сектора туризъм, породен от появата на COVID-19.
С предложения законопроект се цели да се даде възможност на чужденците за по-лесен достъп до държавата ни, при положение че визовият режим е задължителен за тях и когато имат желание да се възползват от туристическите услуги, предлагани в България.
Направените предложения ще засегнат и собствениците на недвижими имоти в България, за които с промяната ще имат възможност да се възползват от собствеността си и косвено ще подпомогнат преодоляването на кризата.
Предлаганите промени ще допринесат туристическият бранш да преодолее и намали загубите. Ще се улесни достъпът до предлаганите туристически услуги за туристи, които са извън територията на Европейския съюз.
Законопроектът не предвижда разходи за държавата. Не се предвиждат административни промени, както и въвеждане или изменение на регулаторни режими.
МВР е изразило становище с писмо № 812100 – 6832 от 12 май 2020 г., в което аргументирано заключават, че направените предложения за допълнение на Закона за чужденците в Република България са в противоречие на действащите разпоредби на Закона за чужденците в Република България, както и на основните принципи и разпоредби на Регламент /ЕО/ № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета – Визов кодекс на Общността, който е акт с общо приложение и е задължителен за всички страни членки.
ДАНС изразява становище с писмо № ПН – 1050 от 12 май 2020 г., с което също заключава, с мотиви изразени и от МВР, че приемането на допълненията в Закона за чужденците в Република България би създало определени рискове за националната сигурност.
От Министерството на външните работи също е постъпило становище под № 01-00-132 от 21 май 2020 г., в което се отбелязва, че направените предложения са неприемливи. Напомнят, че Европейският съюз има единна визова политика и България прилага общата нормативна база на Общността в област „Визи“, а правните норми, регламентиращи приема, обработката и издаването на визи са транспонирани в нашето законодателство. Предвидената нова виза за краткосрочно пребиваване е в противоречие с Шенгенските изисквания и регламент ЕО № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета на Европа за общ Визов кодекс на Общността.
Предвидено е визи да се издават от дипломатическите и консулски представителства, а на границата само в изключителни, хуманитарни случаи, държавен интерес и други, като е изключена възможността за издаване на визи с цел туризъм. Получаването на право на пребиваване за период от една година на основание придобит имот също е неприемливо, тъй като би довело до „виза шопинг“ и би застрашило и националната ни сигурност.
Автоматичното преиздаване на виза също е неприемливо, тъй като всяка виза се издава след индивидуална оценка на миграционния риск и заплаха за националната сигурност, обществения ред и общественото здраве. Препоръчва се Законопроектът да бъде приведен в съответствие с националното законодателство, с правото на Европейския съюз и международните инструменти, по които Република България е страна.
В обсъждането взеха участие народните представители Маноил Манев, Валентин Радев, Александър Сиди и Росен Малинов.
Въз основа на проведеното гласуване Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 2 гласа „за“, без „против“ и 15 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Нунев.
За Доклада на Комисията по труда, социалната и демографската политика, госпожо Ангелова, имате думата.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на свое редовно заседание, проведено на 17 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
На заседанието присъства госпожа Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи, която представи мотивите към Законопроекта.
В изложението си госпожа Грудева обясни, че предложенията за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България са насочени към пълното транспониране на Директива 2011/98 на Европейския съюз относно Единната процедура за кандидатстване на граждани на трети страни за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка.
Най-общо казано, Директивата има за цел установяване на Единна процедура за кандидатстване, водеща до комбиниран акт, един административен акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа.
Съгласно сега действащото българско законодателство процедурата за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа е свързана с подаване на заявление пред две административни структури – Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика и пред Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи.
В тази връзка, както е констатирала и Европейската комисия в свое пилотно проучване, е необходимо от страна на България да се предприемат мерки за разписване на Единна процедура по издаване на един документ за работа и пребиваване.
Следвайки тази насока, предложеният законопроект предвижда кандидатстването и получаването на Единно разрешение за пребиваване и работа да се извършва пред една структура, а именно Дирекция „Миграция“ към Министерството на вътрешните работи, като в Законопроекта детайлно е разписан редът за съгласуване на подадените заявления за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа със съответните компетентни национални структури, ангажирани с разрешаването на пребиваване и предоставянето достъп на пазара на труда.
Предвидено е Единно разрешение за пребиваване и работа да могат да получат чуждестранни граждани на трети държави, които отговарят на условията за получаване на достъп до пазара на труда съгласно законодателството и притежават виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване съгласно Регламент 10/30. Срокът за единното разрешение е три години, а когато трудовият договор е по-кратък от три години, разрешението се издава за срока на продължителността на договора. Допуска се също така и продължаване на срока за издаденото разрешително, когато, разбира се, са налице условията за това.
В Законопроекта е предвидено заявлението за издаване на Единно разрешение да се подава пред Дирекция „Миграция“, като от тази правна опция ще могат да се ползват работодателят или упълномощено от него лице, или пък чужденецът. Предвидено е след получаване на заявлението и съпровождащите документи към това заявление, които са имплицитно уредени в Законопроекта, Дирекция „Миграция“ да изпраща за съгласуване на Агенцията по заетостта по електронен път целия пакет от документи, включително се изпраща за съгласуване и с Държавната агенция „Национална сигурност“, която пък от своя страна да предостави становище по компетентност, като процедурата по издаване на това единно разрешително да не бъде по-дълга от два месеца, но съгласно Директивата е допуснато изключение, когато самият случай съставлява правна и фактическа сложност, срокът за издаване на това разрешение да бъде удължен с още два месеца.
Тъй като Директивата за единно разрешително се явява Рамкова директива, е необходимо да се предложат съответните промени и в още други текстове от Закона за чужденците, в които са транспонирани няколко директиви, по-специално Директивата за сезонната заетост, също така Директивата за висококвалифицираните работници, така наречената синя карта, както и за вътрешно-корпоративния трансфер. Това са най-общо промените, които касаят този законопроект.
На последно място, в Преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта са предложени промени в Закона за трудовата миграция, свързани преди всичко с промените, предложени в Закона за чужденците, с оглед единното разрешително.
В Комисията по труда, социалната и демографската политика постъпиха критични становища от КНСБ и КТ „Подкрепа“.
В последвалата дискусия взеха участие народният представител Хасан Адемов, Марио Нинов от КТ „Подкрепа“, Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност в отбраната“ и Румяна Йорданова – началник на отдел „Консулско-правни въпроси“ от Министерството на вътрешните работи.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 10 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова.
Доклад на Комисията по външна политика – господин Гаджев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители!
„ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
На заседание, проведено на 9 септември 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
Мотивите към Законопроекта бяха представени от Росица Грудева – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи.
Необходимо е прецизиране на Закона за чужденците в Република България по отношение пълното въвеждане изискванията на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за Единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава членка и относно общ набор от права за работници от трети държави, законно пребиваващи в държава членка, която има за цел установяването на единна процедура за кандидатстване, водеща до комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа в единен административен акт.
Следва да се прецизират и други разпоредби на Закона за чужденците в Република България, които транспонират Директива 2009/50/ЕО на Съвета от 25 май 2009 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана трудова заетост и Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници.
Необходимо е прецизиране и на разпоредбите от Закона за чужденците в Република България, свързани с въведената в българското законодателство Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер отново по отношение на регламентиране на единна процедура по пребиваване и работа.
Уредбата, регламентираща условията и реда, при който студентите – граждани на трети държави, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от друга държава членка, имат право на мобилност и могат да влизат и да пребивават на територията на Република България с цел провеждане на част от следването си във висше училище в Република България също следва да се прецизира, като се предвиди правото на влизане и пребиваване на територията на Република България да може да се упражни единствено въз основа на уведомяване от втората държава членка и да не се подчинява на разрешителен режим. Със Законопроекта се предвижда студентите – граждани на трети държави, които завършват образованието си в Република България, да могат да продължат да работят в страната, без да е необходимо да напускат нейната територия с цел издаване на виза за дългосрочно пребиваване.
Изискванията, на които следва да отговаря чужденец с разрешено пребиваване не по-малко от една година на територията на Република България, за да може да се събере със семейството си, към настоящия момент са уредени единствено в Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България. Във връзка с това е необходимо изменение, предвиждащо процедурата по събиране на семейство да бъде уредена в Закона за чужденците в Република България.
Във връзка с приетия Регламент (ЕС) 2019/1155 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 810/2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността (ОВ, L 188/25 от 12 юли 2019 г.) следва да бъдат предприети действия за синхронизиране на националното законодателство с новите изменения на Визовия кодекс и изпълнение на Шенгенските изисквания.
С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България ще се извършат необходимите нормативни промени в Закона за чужденците в Република България и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, свързани с необходимостта от прецизиране на отделни техни разпоредби с оглед на тяхното практическо прилагане. Ще бъде прецизирана уредбата и ще се намали административната тежест спрямо висококвалифицираните работници и сезонните работници – чужденци по отношение на тяхното пребиваване на територията на Република България.
Ще се въведе хармонизиран подход за издаване на многократни визи за редовни добросъвестни чужденци с положителна история на издадените визи за период, който постепенно се увеличава от 1 на 5 години.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Гаджев.
Господин Веселинов, като вносител ще вземете ли думата?
Заповядайте.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще взема отношение по Законопроекта, който народните представители от ВМРО сме внесли и който е част от нашия системен подход за решаване буквално на проблема с колапса на туристическия бранш, вследствие ковид кризата.
Както може би помните, четири основни предложения имахме в тази посока. Две от тях вече са приети – за намаляване на данъка върху добавената стойност и за финансиране на чартърните полети. Остават две, които се надяваме да бъдат подкрепени от тази зала. Едното е свързано със създаването на система от ваучери за туризъм и второто е свързано с електронните визи, с улеснения достъп на туристи от трети страни до българския пазар.
В това отношение България е в доста неизгодно положение, тъй като на практика процедурите за издаване на визи от страна на нашите преки конкуренти, като Кипър, Гърция и други европейски страни, са изключително опростени. Изобщо не можем да се мерим със страни като Турция, да речем, която е извън европейското пространство, но това не бихме могли да го поправим. Във всеки случай можем да заимстваме от опита на нашите конкуренти и това сме направили.
Всъщност ние сме заимствали възможността за електронни визи, която работи от години в Република Кипър. Тя предвижда възможност за дистанционно кандидатстване от страна на туристите, попълване на електронна форма и съответно в петдневен срок отговор от страна на съответното консулство, което отговаря за конкретния район.
Втората част на предложението ни е свързана със собствениците на имоти. Както знаете, те са над 100 хиляди по Българското Черноморие, стотици хиляди са и в останалата част на страната и за тях даваме възможност за дългосрочно пребиваване на база именно на собствеността на този имот.
Прочетох с внимание становищата на институциите. Трябва да Ви кажа, че съм доста разочарован, защото подходът в тях е доста формален. Всъщност имаме едни становища, които очевидно са писани с цел да бъдат отрицателни. Най-умилителното, което мога да кажа, е това, че не отговаря на предложението ни примерно на процедура еди-коя си в Закона.
Ясно е, че Законът е отворен и че ако се приеме принципно предложението, което ние правим и което на практика ще даде сериозна глътка въздух на българския туризъм, нещо повече, ще даде една възможност за атака на нови пазари и съответно за изход от кризата, в която се намира, то тогава биха могли да бъдат променени и съответните национални разпоредби в законодателството, които противоречат на този текст.
По отношение на вечното позоваване на правилата на Шенгенското пространство. Нека само да си припомним, че ковид епидемията доведе до това всяка държава да решава кого допуска или не на своя територия независимо от свободното придвижване, от другите международни договори.
Както знаем – Германия, Франция, Испания, Великобритания, Дания, Гърция и кой ли не, си ограничиха по един безпрецедентен начин достъпа до собствената територия, така че за нас това е един доста спорен аргумент по принцип. Но още по-спорно е позоваването на правото на Европейския съюз и според тези институции нашето предложение противоречи на това право. Ние не сме съгласни с този извод. Внесеният законопроект не противоречи на Регламент ЕО № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Визов кодекс на общността, нито на всички регламенти, които след това го променят.
Нещо повече, в чл. 25 от Регламента той е озаглавен „Издаване на визи с ограничена териториална валидност“. Тази разпоредба не е претърпяла никакво изменение от последващите регламенти. В нея са предвидени няколко хипотези за издаване на визи с ограничена териториална валидност от държавите членки, първата от които е, когато по причини от хуманитарен характер или национален интерес, подчертавам, защото смятаме, че сме в тази ситуация, или поради международни задължения съответната държава счете за необходимо да издаде такива. В § 2 на същата разпоредба е предвидено, че визата с ограничена териториална валидност е валидна за територията на държавата членка, която я издава, и по изключение може на други държави, ако те предварително са били дали съгласието си за това. Разбира се, в тази хипотеза ние уведомяваме другите страни членки за издадените визи.
В § 1 на чл. 4 от Визовия кодекс, органи, участващи в процедурите, свързани със заявленията, е въведен принципът, че заявленията се разглеждат от консулства, които вземат решения по тях. В § 2 чрез дерогация от § 1 се предвижда, че на външната граница на държавите членки, органите за граничен контрол могат да разглеждат и вземат решения по заявления в съответствие с чл. 35 до чл. 36 и прочее.
В новия Регламент 2019/1155 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета на Европа за създаване на Визов кодекс на общността е създаден § 1а, който предвижда държавите членки да могат да решават заявленията за виза да се разглеждат и решенията да се вземат от централните органи.
Поради тези аргументи считаме, че предложеният законопроект не противоречи на европейските регламенти. Нещо повече, позовавайки се на този държавен национален интерес, ние можем да защитим създаването на тези електронни визи, защото този държавен интерес за нас е безспорен и е свързан с необходимостта за преодоляване на неблагоприятните последици от пандемията.
Нека да припомня, че с 80% е сривът на пристигналите това лято туристи в нашите курорти. Трудно тези примерно от порядъка на десет милиарда загубени приходи ще бъдат компенсирани от вътрешния туризъм. Всъщност става дума за над 300 хиляди работни места в бранша, а ако сметнем косвената заетост – става дума за хората, които произвеждат примерно храни за тези комплекси, предоставят различни услуги, вероятно работните места, свързани пряко или косвено с този бранш, са над един милион. В това отношение смятам, че ние трябва да бъдем значително по-гъвкави, да не подхождаме чиновнически и да дадем възможност на българския туризъм да се съвземе след кризата.
Колкото до забележките за това, че няма начин да се вземат биометрични данни през интернет, те спокойно могат да бъдат взети на самите гранични контролно-пропускателни пунктове. Знаем, че има държави, които освен пръстови отпечатъци, сканират ретини и прочее. В това отношение моят призив към всички народни представители е да мислим национално отговорно, да имаме грижа за тези стотици хиляди работни места и да подкрепим въвеждането на този опростен начин за достъп до българския туристически пазар на лица от трети страни, като по този начин мисля, че ще направим едно добро дело в посока на съживяване на националната икономика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Откривам разискванията по законопроектите.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, госпожо Клисурска.
Може да свалите маската си, когато говорите.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На нашето внимание е Законопроект, и аз ще взема отношение по Законопроекта, който е входиран от Министерския съвет, за изменение и допълнение на Закона за чужденците в България.
Не знам колко от Вас познават този законопроект и неговите текстове, които ни се предлагат. Не зная колко от Вас слушаха в момента докладите, които бяха представени от съответните комисии. Но това, което ми прави впечатление, са изключително тежките и базови неща, които ще се погазят, свързани с българското трудово законодателство, с текстовете, които ни се предлагат в този законопроект, базови концепции, които в момента се входират през Закона за чужденците в Република България с прикритието: транспонираме изцяло директива.
Притеснително е, уважаеми дами и господа! Притеснително е, защото с тези предложения по § 33 ни се предлага да бъде премахнат пазарният тест. А в този § 33 се предвижда отмяна на чл. 7, ал. 1, т. 1.
И за тези от Вас, които не знаят какво значи пазарен тест, това е задължението на работодателя задължително да предложи свободното работно място на българския работник и след това да се прави търсенето на работници от трети страни. Още когато приемахме Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – според мен систематичното място на тези предложения е там, защото това е специализираният закон – знаете колко либерализирахме възможностите за наемане на работници от трети страни. В момента това, което ни се предлага, са онези квоти, в които работодателите могат да наемат работници в големите предприятия, като квотите са 20% за наемане на работници от трети страни и 35% за наемане на работници в малките и средни предприятия.
Не зная в каква икономическа реалност живеете всички Вие, уважаеми дами и господа от мнозинството, защото в момента се намираме в коренно различна ситуация на трудовия пазар. Коренно различна ситуация, в която безработните лица се увеличиха само в рамките на месеците април, май, юни със 100 хиляди души.
В момента с предложенията, които се правят по този закон, с транспониране на тази директива, ние какво казваме на българския работник: ще си търсим работници от трети страни, защото можем да им предоставим възможности да работят на едни много по-по-занижени, най-вероятно, доходи, каквито биха поискали българските работници. (Шум и реплики от ОП.)
В Комисията по труда и социалната политика – чувам воплите от залата – в Комисията по труда и социалната политика се направи забележката по отношение на това, че трудовият пазар в момента се нуждае от работна ръка и тази работна ръка трябва да бъде осигурена от трети страни. Аз недоумявам как при такава увеличена безработица трудовият пазар да се нуждае?! Той се нуждае от работна ръка именно за онези сектори, в които хората и българските работници получават ниски доходи, ниски възнаграждения.
Във вчерашния ден беше получен отговор на питане от наш народен представител за доходите и нивата на доходите на българските работещи – 70% от тях получават близки до минималната работна заплата. И ето с тези текстове, които в момента приемаме, създаваме възможността да се наемат хора от трети страни, които да работят с ниски доходи, при влошени условия на труд, защото ще Ви върна във вчерашния ден, когато на първо четене минаха измененията на Кодекса на труда, с които въведохме в определени браншове през колективното трудово договаряне – най-вероятно това ще са текстове, които ще минат и на второ четене, направихме предложение сумираното изчисляване на работното време да бъде в рамките на 12-месечен период и хората да работят по 56 часа месечно, да работят с по-малка междуседмична почивка. Ами ето ги, това са работниците от трети страни, които ние ще призовем, и всички български работници точно заради тези условия, които създаваме в българското законодателство, няма да желаят да работят.
Какви са другите промени, които се предлагат с тези текстове по Закона за чужденците в България? Отменят се текстове, които регламентират правото на работник от трета държава да се регистрира като безработно лице и да ползва посреднически услуги. Отменя се възможността за отнемане или отказ за подновяване на Синя карта. Тези текстове изцяло отговарят на европейските директиви. Защо го правим? Защо са промените в тези текстове?
Недоумение буди и текстът, който е регламентиран в чл. 9, ал. 1, т. 13. Този текст е сериозен и е свързан със Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Въвеждаме институт на доброволчеството. И аз задавам въпроса, като препращаме към Закона за младежта: ами това е прикрита форма на заетост. Всички ние знаем колко наказателни постановления и процедури в момента има за такива доброволци, но с тези текстове, които в момента ще гласуваме – най-вероятно Вие ще ги подкрепите, защото виждам докладите и как се е случило гласуването в ресорните комисии – ето още една възможност за скрита заетост или за възможност някой от трети страни да работи. Това са базови права на българското трудово законодателство. Защо, уважаеми дами и господа, ги погазваме? Защо с оправданието, че транспонираме европейска директива, правим това?
Ще кажа още нещо и с това ще приключа, и се надявам на разум – на разум поне да прочетете становищата на всички организации и на синдикатите по отношение на тези текстове, да им обърнете внимание, и се надявам на второ четене тези текстове да отпаднат. В момента всеки български работодател, когато трябва да наема работници от трети страни, дължи такса и тази такса отпада. А тя е свързана с административните разходи, които се правят в крайна сметка за наемането на тези работници, и когато в мотивите Вие посочвате, че няма да има финансови разходи, ами това са приходи за нашата държава, приходи за ефективно административно управление.
И отново пак призовавам: независимо че ние въвеждаме регламентите на Директивата и въвеждаме Единна процедура за работа и за пребиваване на чужденци в България, нека не погазваме българското трудово законодателство, нека да дадем превес и сигурност на българските работещи, които в условията на тази икономическа криза, която се задава, която се задълбочава, имат нужда от нашата подкрепа. Затова нашата парламентарна група няма да подкрепи така направените предложения и се надявам на разум – на второ четене и Вие да го направите, а даже и още сега.
По отношение на Законопроекта, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, ще кажа, че ние се запознахме със становищата, които са на съответните ведомства, които в крайна сметка коментират европейските процедури, свързани с визовите политики, и в тази връзка ще се въздържим и по внесения от Вас Законопроект. (Шум и реплики от ОП.)
Още веднъж призовавам за разум и за това да прочетете какво в момента Вие приемате, защото много, много, много често ми се струва, че голяма част от народните представители, които седят на своите банки, не разбират това, което гласуват, а това показва безотговорно отношение към всички български граждани. Благодаря. (Шум и реплики от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, спазвайте уважението към своите колеги.
Реплика – господин Ангелов.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Госпожо Жекова, Вие няма как да гласувате или да не гласувате, защото парламентарната група на БСП я няма в залата, така че въобще не е определящо. (Смях и ръкопляскания от ОП.) Явно отново се занимавате с партийните драми вътре във Вашата партия, което си е Ваш проблем, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По същността на изказването.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Аз по същността. Те казаха, че няма да гласуват, но няма как да не гласуват, като ги няма, в смисъл да ни подкрепят. Както и да е.
Въпросът е за Вашето становище на парламентарната група, което изразихте. Надявам се да е само Ваше, а не на цялата парламентарна група относно Законопроекта, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители. Тоест Вие казахте, че се доверявате на българските институции и органи, на които искате оставката по принцип, и на това управление – на информацията, което също е странно.
И още по-странното е, че БСП изведнъж се отказва от това, че иска облекчение за руски гражданин или гражданин на Руската федерация да посещава при облекчен режим България. Ние сме предложили именно за чужденците такива облекчения, което касае и Руската федерация. Тоест Вие се правите на русофили, говорите за Русия, а когато става въпрос да помогнем наистина на българския туризъм, на българската икономика и на обикновените руски граждани да идват в България, които имат имоти в България, които посещават България с цел туризъм, Вие казвате, че няма да подкрепите това предложение. Не мога да разбера каква е логиката на БСП?! Пред едните е така, за пред другите – по друг начин. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Други реплики има ли? Не виждам желаещи.
Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
НАДЯ КЛИСУРСКА-ЖЕКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Ангелов, уважаеми колеги! Ще взема отношение само по част от това, което казахте. Другите неща са популизъм и няма да влизам в подробности. (Оживление в ОП.)
Защо парламентарната група на БСП не вижда смисъл да седи в залата и да гласува подобни предложения? Парламентарната група на БСП в момента гласува с краката, защото това, което ни се предлага, качеството на българското законодателство и придатъкът, в който всички ние се превърнахме, на изпълнителната власт – говоря за Вас, уважаеми дами и господа от мнозинството, делегитимира това Народно събрание много отдавна. Именно поради тази причина тази част на залата не е достатъчно пълна.
По отношение на другите текстове. Не, ние не вярваме на българските институции. Когато разглеждаме съответните законопроекти в комисии, ние се запознаваме с цялото съпътстващо българско и европейско законодателство и тогава взимаме своите решения, така че не сме се доверили на българските институции, а на европейското и българското законодателство, което, смятаме, че всички трябва да спазваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Само не можах да разбера как Вие гласувате с краката? Маймуна може да направи това нещо, човек – трудно. (Смях и оживление в ОП.) Аз така мисля, не знам.
Има ли други изказвания по внесените законопроекти?
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще се изкажа по отношение на Законопроекта, внесен от Министерския съвет. Да, разбира се, че терминът „пазарен тест“ е отпаднал, но само като термин. Ако погледнете чл. 24, ал. 5, точки от 4 до 13, са всички изисквания, съществуващи към момента при пазарен тест: да се направи проучване на пазара, да се направи обосновка, да се направи мотивация защо български гражданин не може да бъде назначен на работа и се изисква да се наеме гражданин от трета страна.
Плюс това пазарният тест и до момента съществува само при процедурата за Единно разрешение за пребиваване и работа. Когато той е съществувал при синята карта и впоследствие е отпаднал, виждаме, че към момента няма такава драма и пазарът не се е напълнил с граждани от трети страни.
Освен това съществува и квотната численост, както се каза, така че заради условията, залегнали в чл. 24и, заради квотния принцип няма как българските работници и служители да пострадат от навлизането на чуждестранни работници от трети страни.
Този законопроект има ясна цел и тя е прецизиране на процедурите за издаване на разрешение. Това ще доведе до три резултата: да имаме Единен административен документ, Единно разрешение за пребиваване и работа, да имаме по-късни срокове и да отпаднат таксите. Заради тези неща ние смятаме да подкрепим Законопроекта.
Освен това към настоящата ситуация с COVID-а, която се използва толкова много, не мисля, че пазарът ще се напълни с чужденци от трети страни, тъй като движението на работната ръка е твърде ограничено към настоящия момент.
Последно, в заключение – само който не е бил работодател, не знае, че много по-добре се работи с български граждани, отколкото с чужденци от трети страни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Сираков.
Има ли реплики? Няма.
Процедура по начина на водене – заповядайте, госпожо Славова. (Шум и реплики.)
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Симеонов, не за първи път си позволявате в тази зала от трибуната, като председателстващ, да унижавате жените депутати. (Смях и оживление в ОП.) Сега го направихте…
Колеги от ГЕРБ, преди десет дни това се случи с Вашата колежка Милена Дамянова и Вие не станахте да я защитите. Сега го прави с колежката Клисурска.
Уважаеми господин Председател, ако още веднъж си позволите да унижите дама в тази зала, лично аз ще инициирам искане за Вашата оставка от името на жените депутати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Славова.
Ще ползвам правото си на изказване като водещ, тъй като процедурата е по начина на водене. По никакъв начин не съм си позволил да обидя или унижа уважаваната от мен госпожа Клисурска. Просто обърнах внимание върху изрази, които унижават всички депутати. Беше казано от трибуната, че депутатите от БСП гласуват с крака. Това е обидно към тях и аз просто влязох във функциите си на водещ, за да не допусна… Съжалявам, че не го направих в момента на произнасянето.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Прекратявам разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроект за допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 054-01-38, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 4 май 2020 г.
Гласували 99 народни представители: за 20, против 1, въздържали се 78. (Размяна на реплики между народни представители от „БСП за България“ и ОП.)
Моля, запазете ред в залата! Моля, повтарям, запазете тишина в залата! Ако имате нещо да кажете, отидете при човека, на когото искате да го кажете, не викайте от другия край на залата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002 01-31, внесен от Министерския съвет на 30 юли 2020 г.
Гласували 103 народни представители: за 87, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 25 септември 2020 г. до 1 октомври 2020 г. няма.
Постъпили писмени отговори от:
- министър-председателя на Република България Бойко Борисов на въпрос от народните представители Стоян Мирчев, Явор Божанков и Антон Кутев;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Валентина Найденова;
- министъра на образованието и науката Красимир Вълчев на въпрос от народните представители Георги Гьоков и Веска Ненчева;
- министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева на въпрос от народния представител Кристиан Вигенин.
В днешния парламентарен контрол първи ще отговори на въпроси министърът на финансите господин Кирил Ананиев.
Въпрос от народния представител Николай Тишев относно финансовото подпомагане на общините в България.
Господин Тишев, заповядайте да изложите Вашия въпрос.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Министър, общинските бюджети са едни от най-засегнатите от икономическите последствия, предизвикани от пандемията от коронавируса.
В по-голямата си част местните власти прибягнаха към вътрешнокомпесаторни промени, свързани с намаляване на разходите и актуализиране на намалените бюджетни приходи. Това основно се отрази върху социалните разходи и капиталовите програми на българските общини. Същевременно с редица постановления на Министерския съвет се разпределят финансови средства. Само като пример: за месеците август и септември –56 млн. лв. по бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за подобряване ликвидността на земеделските стопани; 379 млн. лв. за модернизация на 69 км от пътя Видин – Ботевград; 100 млн. лв. за студентски общежития; 30 млн. лв. за подпомагане на земеделски стопани, отглеждащи животни, пчели и така нататък, и така нататък.
Това показва, че бюджетът има свободен ресурс, който се разпределя с постановления на Министерския съвет, извън Закона за държавния бюджет през миналата година и неговата актуализация от пролетта на тази година.
Във връзка с това въпросите ми към Вас са: предвижда ли Министерството на финансите да подпомогне финансово българските общини безвъзмездно или възмездно, каквито практики е имало в миналото при подобни икономически и финансови кризи? По какъв начин ще се осъществи това подпомагане и кога, тъй като финансовият ресурс е нужен на общините сега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Министър, заповядайте да отговорите в рамките на три минути.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми господин Тишев, въпросът Ви е изключително важен. Иска ми се да дам пълен и изчерпателен отговор, затова ще Ви помоля в рамките на петте минути, като мога да ползвам и двете минути за дуплика, за да не нарушим, както каза председателят, правилата, установени в Народното събрание, да дам този пълен и изчерпателен отговор.
Вече навлязохме в последното тримесечие на настоящата бюджетна година, която в голямата си част се очаква да премине в условията на пандемична обстановка.
Развитието на пандемията от коронавирус наложи през годината правителството да преподреди своите приоритети, като насочи усилията си към извършване на законодателни промени с цел ограничаване и преодоляване на последствията от нея. Бяха предприети и осъществени редица спешни мерки за подобряване на бизнес средата, от една страна, и подпомагане на засегнатите от вируса граждани, от друга страна.
Както е известно, правителството разработи и бяха одобрени от народните представители няколко законови разпоредби, с които да се подпомогнат усилията на местните власти за финансиране на разходите за изпълнение на набелязаните противоепидемични мерки, като например за сметка на представените до 20 януари 2020 г. трансфери за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища и до 30 на сто от натрупаните от общините средства за отчисления по Закона за управление на отпадъците да могат да бъдат пренасочвани средствата за противодействие на последиците от кризата.
С § 38 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето беше одобрена разпоредба, съгласно която министърът на финансите до края на 2020 г. има възможност да отпуска безлихвени заеми на общини за изпълнение на противоепидемични мерки на територията на общината или при временни касови разриви по бюджета на общината в резултат на занижената събираемост на данъка върху недвижимите имоти, данъка върху превозните средства и таксата за битови отпадъци спрямо същия период на 2019 г. за сметка на централния бюджет със срок на възстановяване не по-дълъг от края на 2021 г.
За Ваша информация – разликата между плащанията по начислените задължения за текущата година на посочените два данъка и таксата към последния отчетен период – 31 август, и плащанията по същите показатели към същия период на 2019 г. е положителна на национално равнище. Това означава, че голяма част от общините са успели да наваксат изоставането вследствие на различните обстоятелства, породени от пандемията, поради което заеми на основание на тази законова разпоредба не са отпускани.
С ПМС № 176 от 31 юли 2020 г. на общините се предоставиха допълнително 24,6 млн. лв. във връзка с пакета от нови социалноикономически мерки на правителството през 2020 г. за увеличение на стандартите от 1 август за делегираните от държавата дейности, за училищното и детско здравеопазване и здравните кабинети, за достигане на определените по Колективния трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ размери на възнагражденията, както и на стандартите в социалната сфера за увеличение на разходите за персонал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте вече, господин Министър.
Господин Тишев, реплика?
Надявам се да предоставите и в писмен вид отговора си на господин Тишев. Благодаря.
НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Чух някои от мерките, но те основно са: от една страна, давате възможност общините да разпределят собствени приходи, от друга страна, чух, че са отпуснати 26 милиона на всички общини, което на 6 милиона и половина население в общините на Република България не знам доколко са им помогнали. Все пак моето очакване беше да разбера каква безвъзмездна помощ ще се отпусне на общините. Защото заеми – ясно е, и преди имаше такава възможност, както беше и с кризата за КТБ, тогава също бяха отпуснати безлихвени заеми на общините, но така или иначе, те трябва да ги връщат.
А иначе, радвам се, че и Вие сте наясно, че българските общини са може би обществените институции в страната, които са най-силно засегнати финансово от кризата и очакванията ми бяха, че Министерството на финансите много по-бързо ще реагира на този финансов колапс в тях. Приемам, че Вие наистина отскоро сте министър на финансите, но от друга страна пък, мисля, че Вие имате един от най-дългите опит и експертиза като финансист и бюджетар в това министерство.
В заключение се надявам и очаквам бързи и адекватни действия в помощ на българските общини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Тишев.
Господин Министър, може да завършите изложението си, ако искате.
МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: С постановления на Министерския съвет се предоставиха допълнително 136 млн. 300 хил. лв. на редица обекти на социалната и техническата инфраструктура на общините за подобряване качеството на техния живот.
През тази година Министерството на финансите отпусна безлихвени заеми на общини общо в размер на 18,8 млн. лв. по реда на Закона за публичните финанси, от които 10,3 милиона във връзка с временни касови разриви по бюджетите им и 8,5 млн. лв. за целите на изпълнение на плана за финансово оздравяване на общините с финансови затруднения. Независимо че някои общински делегирани дейности в периода от извънредното положение не функционираха на пълен капацитет, Министерството на финансите продължи да осигурява трансферите за текущо финансиране на делегираните от държавата дейности съобразно предвидените срокове със Закона за държавния бюджет за 2020 г., за да бъдат гарантирани възнагражденията на заетите в тях лица.
Пандемията COVID-19 постави всички лечебни заведения, включително и общинските, пред сериозни предизвикателства, в това число финансови. С оглед подпомагане на лечебните заведения правителството прие две постановления.
С ПМС № 173 от 31 юли 2020 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването са осигурени допълнително 6 млн. лв. за лечебните заведения в отдалечени и труднодостъпни райони. Това са 72 общински болници. Общо в годишен план финансовите средства за тази категория общински болници са в размер на 36,7 млн. лв.
С промяната на Наредба № 3 от 2019 г. на Министерството на здравеопазването се увеличава с 10% заплащането на част от дейностите по Наредбата за болниците в отдалечени и труднодостъпни райони, които са основно общински. В тази връзка с ПМС № 198 от 2020 г. правителството одобри допълнително 9,6 млн. лв. по бюджета на Министерството на здравеопазването за субсидиране на държавни и общински лечебни заведения, за поддържане готовността на клиники и отделения по инфекциозни болести за извършване на медицински дейности при разпространение на заразни болести, в това число COVID-19.
В обхвата на новата дейност попадат 11 общински заведения със съществуваща структура на инфекциозни болести. Допълнително Министерството на здравеопазването, в изпълнение на проект „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в условията на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, е сключило договори за финансиране на допълнителни възнаграждения за медицинския и немедицинския персонал, пряко зает с дейности по наблюдение, диагностика и лечение на пациентите с доказан коронавирус, с 41 общински лечебни заведения за болнична помощ. За периода от месец март до месец август 2020 г., това са 1000 лв. нетно възнаграждение и на общините са предоставени 10 млн. 200 хил. лв.
Ще бъдат предоставени допълнителни средства за общинските училища за дезинфектанти и за финансиране на дейности, свързани с противоепидемичните мерки.
Оценката за възможностите за допълнително финансово подпомагане на общините за оставащото време до края на годината в голяма степен зависят от отчета за изпълнението на основните бюджетни показатели за деветмесечието, на базата на които ще бъде изготвен анализ за очакваното изпълнение на държавния бюджет за 2020 г. Тези разчети ще бъдат готови в края на този месец и тогава ще мога да Ви запозная с конкретните възможности за подкрепа на общините. До този момент в Министерството на финансите са постъпили искания от общините за над 600 млн. лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Следващото питане е към министъра на земеделието, храните и горите – госпожа Десислава Танева, която ще отговори на питане на народния представител Светла Маринова Бъчварова, Георги Стоилов, Даниел Йорданов, Добрин Данев, Николай Бошкилов, Румен Георгиев, Цветан Топчиев, Николай Пенев относно осигуряване на условия за нормално протичане на есенната сеитба в основни зърнопреработвателни райони.
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Министър, през 2020 г. в основни зърнопроизводителни райони на страната, като резултат на незапомнена суша, са констатирани, и са факт, сериозни проблеми с добивите, съответно с производството на основни за страната земеделски култури.
В условията на настоящата година в 10 области на страната, сред които са Добрич, Варна, Бургас, Сливен, Ямбол, Шумен, Търговище, Силистра, Разград и Русе, са получени значително по-ниски добиви в сравнение със средните за съответната област за последните пет години. Намалението на добивите варира от близо 70% – например за област Добрич. Всички тези области попадат в Североизточна и Югоизточна България.
Отчетени са добиви от пшеница от около 70 кг на декар, царевица около 300, слънчоглед 180. Разбира се, това не е окончателна информация, тъй като кампанията по прибирането на царевицата и слънчогледа не е приключила, но тук се наблюдават също 50% по-ниски добиви на база последните пет години. Данните са за среден добив за района.
На 9 септември 2020 г. бе проведено редовно заседание на Комисията по земеделието и храните, на което бяха изслушани земеделски производители от най-засегнатите райони. Те споделиха, че тази година е изключително тежка за земеделските производители от различните области. Предвид ниските добиви, имат сериозни опасения за провеждането на предстоящата есенна сеитба. Споделиха също, че средствата, предназначени за решаване на проблемите с пандемията от COVID-19, не са достъпни за тях по определени причини или условията са такива, че те не могат да ги покрият. В тази връзка отправяме следното питане към Вас: кои са най-засегнатите от сушата райони в страната през 2020 г. и какъв е анализът на Министерството на земеделието, храните и горите за реалната ситуация? Как Министерството на земеделието, храните и горите ще осигури условия за нормално протичане на есенната сеитба в тези райони, предвид факта, че голяма част от земеделските производители изпитват сериозни затруднения по осигуряване на финансов ресурс за провеждането на агротехническите мероприятия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Йорданов.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор – разполагате с пет минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Йорданов и народни представители, задали въпроса, в своето изложение Вие цитирахте данни, които са публични на сайта на Министерството на земеделието и храните, включително е и публичен Докладът на Селскостопанската академия, който е качен, където за всичко, което е приключило към момента като прибиране на реколтата, са изведени данните за средните добиви и за тяхното намаление спрямо средните добиви за последенния 5-годишен период, както и там, където има по-малко намаление, а някъде дори увеличение. Това са фактите.
В област Добрич средните добиви на пшеницата са по-малко с 68% спрямо последните пет години, Варна – 49, Сливен – 47, Бургас – 46, Ямбол – 40, Силистра – 39, за областите говорим, защото по общините има друго разпределение, Шумен – 37 и оттам насетне следващите области вече са с под 20% средно намаление.
Анализирането на агрометеорологичните данни в областите с най-голямо отрицателно отклонение на добивите от пшеница през 2020 г. показва, че те са получени в резултат на комбинация от следните фактори: крайно недостатъчно валежи през есенно-зимния период и задълбочаваща се суша до навлизане на културите в стопанска зрелост, високи средни дневни абсолютни максимални температури през зимните месеци, възвратни мразове при настъпване на фаза вретенене, интензивни количества валежи във восъчна зрелост. Картината е усложнена освен от натрупване на много видове стрес и от взаимодействие с технологичните решения, сортовия състав.
В публичния доклад, качен на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите, може съвсем в детайли да се запознаете и с останалите показатели по време на целия период на развитие на посевите, като влагозапасеност, като температура и всичко друго, което обективно обосновава размера на получените добиви.
По отношение на царевицата и слънчогледа, все още жътвата не е приключила. Всички оперативни данни, които са налични за есенниците, ще бъдат публикувани, ще са налични и за пролетниците. Там се движим със среден добив на слънчогледа – 202 кг от декар по оперативните данни отпреди два дни. При царевицата – там жътвата е по-назад, има повече време до края. Слънчогледът е пред приключване, там намалението спрямо средния добив от миналата година се движи около 25% – между 25% и 28%. Ще видим на финала, тъй като повече от 30% от площите все още се прибират. Прибират се райони, в които средните добиви са добри и са съотносими към миналата година. Така че смятам, че там това намаление ще бъде компенсирано.
По отношение на втория въпрос – направленията за финансово подпомагане по линията на държавните помощи на земеделските стопани – зърнопроизводители, компенсаторната помощ за пропаднали площи. Тази година те ще са най-много спрямо последните пет. Тази помощ, която ще бъде предоставена, е в размер на 4,67 млн. лв. – казвам все пак предварително изчисление, толкова ни е таванът. Очакваме на Управителен съвет на Фонд „Земеделие“ на 8 октомври 2020 г. да бъде гласувана. Изчисленията са готови, обработени са протоколи за пропаднали близо 143 хил. дка площи, основните от които са от сушата на зърнено-житни култури. Тази помощ ще бъде платена още в рамките на месеца, като решението ще го вземем другата седмица.
По отношение на гарантиране ползването на качествен посевен материал в растениевъдството. Тази помощ също беше предоставена в размер на 1,2 млн. лв. – помощ за участие в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал. Подпомагане за инвестиция – 18,6 млн. лв. Там бюджетът също беше отворен, той беше достъпен и за зърнопроизводителите.
Държавни помощи под формата на данъчни облечения. Очаква се за тази година тя да бъде под формата общо на около 40 млн. лв.
Помощта за акциза. На практика приемът приключи и очакваме плащане. Бюджетът е в размер на 84 млн. лв. кредитиране – нещо, което направихме в допълнение от досега познатата мярка за подкрепа – отделихме ресурс в пъти по-голям...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ориентирайте се към приключване.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: ...15 млн. лв., лихва – 2%, и трикратно увеличихме ставката на декар, която могат да ползват земеделските стопани – 25 лв. на дка общо семена и минерални торове.
По подпомагане по Програмата за развитие на селските райони във връзка с COVID-19. Близо 900 заявления по COVID 2 на практика са от сектора, който е засегнат от сушата, за подкрепа.
Финално – в момента правим изчисления, комуникираме и с браншовите организации, ще бъде предоставена и държавна помощ де минимис за компенсации от сушата там, където са под 80% и които няма да бъдат включени в помощта за компенсиране за 100% пропаднали площи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Право на два допълнителни въпроса.
Вие ли ще бъдете, госпожо Бъчварова?
Заповядайте.
Обръщам Ви внимание на Вас, както и на останалите народни представители, които не са поставили маските си, да ги поставят, защото давате лош пример. В момента заседанието се излъчва по Българската национална телевизия.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, неслучайно акцентът, който поставяме, е проблемът, който се появява в страната с предстоящата есенна кампания.
Причините това да бъде и основен акцент в нашето питане е фактът, че засегнатите земеделски стопанства не очакваха и не получиха финансовия ресурс и доходи, които нормално всяка година им дават възможност безпрепятствено да осъществят своята дейност, да си набавят семена, а също така и да изпълнят агротехническите мероприятия.
Причината, Вие казахте, картината е ясна – безпрецедентната суша, климатичните фактори, които оказаха влияние върху ниските добиви, а вложенията и разходите са направени все пак. Всички тези земеделски стопани в засегнатите райони работят на базата на отчетена загуба именно поради получените ниски добиви.
Казахте за финансов пакет. Според нас той е недостатъчен и разхвърлян. Не се вижда система в неговото предлагане, така че наистина ние да осигурим през тази година 11 – 12 млн. дка засети с пшеница.
Допълнителните въпроси, които имаме към Вас, са в следната насока: може ли Министерството на земеделието, храните и горите да се мобилизира да предостави директните плащания на единица площ за 2020 г. в рамките на този и на следващия месец, а не както нормално се прави – към края на месец декември, защото това е важно предвид ситуацията, в която сме, а тя е извънредна?
Второ, доколко е адекватна информацията, която Вие имате, по отношение на запасите с основни зърнени култури? Причината да задам този въпрос е, че има сериозни съмнения дали запасите от стара реколта, които са при пшеница, ечемик, царевица, са верните, предвид факта, че пазарната ситуация е толкова динамична, че буди съмнение относно количествата, които се отчитат по отношение на оперативните баланси и те са публикувани на страницата на Министерството на земеделието.
Третият въпрос е...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имате право на два въпроса!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Приключвам.
Водят ли се разговори с Министерството на финансите за разсрочването на преотстъпения данък печалба от 2019 г.? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Госпожо Министър, заповядайте да отговорите на два от трите въпроса. Ако имате желание може и на трите да отговорите, но по Правилник може да отговорите на два от въпросите. Имате три минути.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Председател.
Професор Бъчварова, отзад-напред по въпросите на отговорите. Да, цялата информация – и за средни добиви, и за наличностите, и за агрометеорологични условия, предоставени от Националния институт по метеорология и хидрология, е достъпна на сайта на Министерството на земеделието. Категорично потвърждавам, че данните за наличностите на зърнени суровини са достоверна информация, защото данните за търговията, за износа, за вътреобщностните доставки се взимат и от други контролни органи, без които не могат да минат такива движения. Така че данните за изтъргуваните количества на практика са засечени заедно с други органи.
Темпът на износ на пшеницата, като основна износна експорта суровина, е значително по-нисък и към предната седмица беше с близо 60% по-нисък, отколкото през предходната година. На практика ние в момента като наличности ставаме на нивата на миналата маркетингова година. Категорично има зърнена суровина – пшеница, която е достатъчна за осигуряването на вътрешните потребности за хляб, за фураж, включително вече сме в ситуация, в която темпът на износ може да не е като последните три месеца, защото неговото силно понижение на практика навакса количествата. В момента около 1 млн. 300 хил. тона някъде бяха, но все пак говоря за данни от предходната седмица, по-малко изнесеното количество при милион и половина по-малък добив. Така че ние като маркетингова година и управление на наличности и запаси вече сме на почти същите нива като изминалата маркетингова година. Въпреки това целият добив, който е по оперативни данни повече от 4,6 млн. тона, заедно с преходния запас, е напълно достатъчен за изхранването и Вие го знаете много добре.
Вторият въпрос е по отношение на преотстъпения данък. Начинът, по който се прилага тази подкрепа, е нотифицирана държавна помощ. Ние сме задали въпроса, а даже това говорих с финансовия министър, като влязох тук, дали е възможно необходимите инвестиции, за да се ползва този преотстъпен данък – около 40 милиона очаквано тази година, да се отложи с една година? От това зависи дали бихме могли да получим подобна нотификация, води се такава комуникация.
По първия въпрос отзад-напред, мисля, че беше общо за финансовите ресурси.
Професор Бъчварова, позволете ми да не се съглася. Тази година финансовата подкрепа не е обичайната, тя е значително повече, отколкото миналата година. Вие сте специалист по темата, така че много добре Ви е известно. Направихме прехвърляне от 70 млн. евро към пакета „Директни плащания“ и той ще започне плащането си след 16 октомври. Това говори за средно увеличение на ставките около 9%. Де минимисът, който предстои да бъде даден за пропаднали площи под 80%, COVID 2, 21.2 – Мярката, на която близо на практика почти мнозинството от малко над 1000 заявени – 900 са в сектора „Растениевъдство“ – зърнено, житни, маслодайни и технически култури, там бюджетът е малко над 5 млн. лв. Всичко това ще се получи в тази година. За кредитирането – трикратно е увеличена единичната ставка на декар, за да се осигури кампанията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Приключвайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, само да отговоря.
Графикът за плащането, индикативният график е качен на сайта. Във връзка с пандемията COVID-19 и необходимостите във връзка със сушата Министерството на земеделието отвори много нови мерки – повече от десет. Всички те се разплащат веднага, всяка седмица. Системата за разплащане и за оторизация на плащанията работи и се плащат средства. Всяка промяна в индикативния график, който е качен, би означавала да спрем други плащания.
Освен това плащането по-рано на основната базова ставка означаваше да искаме нотификация за значително по-малко във времето по-ранно плащане, а да платим много по-малко. Така ще го платим в индикативния график в срока, в който е посочен, но ще платим цялото плащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И няма да спрем плащане, на която и да е друга схема, която беше пусната извънредно – повече от 10 нови схеми за подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Отношение по отговора ще вземете ли в рамките на две минути? Имате две минути за отношение към отговора.
Заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, повечето средства в земеделските стопани бяха на базата наистина на последствията от COVID. Но тук говорим за проблемите със сушата, а не само за зърнопроизводителите, но и за всички останали сектори, поради факта, че даже и където имаше възможност за напояване, то не се случи поради това, че водата за напояване беше ограничена.
Целият сектор „Зърнопроизводство“ беше засегнат – цялата страна, заради това, че през месеците декември – януари имаше суша, а впоследствие в тези десет райони, за които говорим, тази суша доведе до изключително ниски добиви. Според информацията на Министерството са засегнати 6,3 млн. дка с пшеница, което представлява 58% от площите, и 660 хил. дка с ечемик, което представлява 57%.
Ако тези земеделски стопани, които имат намаление на дохода поради именно тази ситуация, не могат да осъществят своята дейност през тази есен, наистина може да имаме проблем с тези числа, които са обичайни за България, и никога не е имало проблем за достигане на техните стойности.
Искам да акцентирам върху няколко въпроса като оценка на цялостната дейност, която е свързана с риска от неблагоприятните климатични условия, което да се има предвид в работата на Министерството на земеделието, храните и горите, които през последните четири години не се състояха като разговори.
Първо, не се състоя и не се реализира Гаранционният фонд. Три-четири години има разговори, а сега е прехвърлено за следващите една-две. Вместо да се реализира този фонд именно в тези случаи, средствата по Програмата за развитие на селските райони бяха прехвърлени във Фонда на фондовете, което не е същото, защото там е кредит и накрая ще стане банков кредит.
Беше разработена стратегия за напояване. Тази стратегия на Световната банка не беше възприета от Министерството на земеделието, храните и горите, седи някъде по бюрата и не се прилага, но на нейно място не се появи нещо ново. Вярно е, че отворихте Мярката за напояване, но от разговорите със сдруженията за напояване, те не са имали възможност да се възползват от нея.
На трето място, считам, че не се използва достатъчно научният потенциал на страната по простата причина, че сега търсите информация и възможности какви да бъдат технологичните срокове, но това е един непрекъснат процес, в който научната общност трябва да бъде въвлечена. Например създаването на кризисен фонд от семена е една от възможностите, която може да бъде реализирана в системата на Селскостопанската академия.
Това питане беше съвсем добронамерено, с цел да се обърне внимание на въпроса, защото и в следващите години климатичните промени са тези, които ще бъдат изключително голямо предизвикателство за сектор „Земеделие“. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Следващият въпрос към министъра на земеделието, храните и горите госпожа Десислава Танева е от народните представители Виолета Желева и Светла Бъчварова относно незаконния добив на дървесина.
Заповядайте, госпожо Желева.
ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, унищожаването на българската гора е сред най-значимите екологични проблеми. Всеки ден в България се изсича гора с размерите на няколко футболни игрища. Незаконният добив е със застрашителни размери според изследвания на неправителствените организации. Освен че ощетява бюджета на държавата, незаконната сеч лишава дългосрочно райони от гора и питейна вода.
Унищожаването на горите и изсичането на дървен материал има жестоки последствия и по този проблем малко се говори, но той е глобален, защото засушаването е поголовно.
Необичайно ниските добиви в най-плодородните земи – за това стана преди малко и въпрос в предното питане, предизвикват сериозни размисли по темата за опазване на българската гора.
Въведената система за контрол би трябвало да ограничи до минимум незаконния дърводобив, но това не се случва.
Един проблем искам да споделя и от Хасковска област, от която съм народен представител, там освен държавна собственост има и гори – общинска собственост. Въпреки смесената собственост на тези гори задължение е на Изпълнителната агенция по горите да осъществява контрол. Но от разговорите, които съм провела, става ясно, въпреки проверките, които правите ежедневно, че този контрол е по-скоро фиктивен.
Затова, госпожо Министър, нашият въпрос към Вас е: какъв е обемът на незаконния добив на дървесина в страната според Министерството на земеделието, храните и горите? Съответно какви организационни и финансови мерки е предприело Министерството за решаване на този проблем и какви са резултатите? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Желева.
Госпожо Министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо народен представител! По първия Ви въпрос за обема и данните, с които разполагаме. За 2019 г. е установена отсечена незаконна дървесина, в това число незаконна сеч, транспорт, съхранение, разпореждане с дървесина и други – всичко, което е нерегламентирано, в размер на 18 451 плътни куб. м. За периода 2016 – 2019 г. се отчита намаление със 7731 плътни куб. м.
До 27 септември 2020 г., вследствие на осъществения превантивен контрол от Изпълнителната агенция по горите и държавните предприятия са установени над 11 хиляди нарушения на приложимата нормативна уредба, в това число 8800 плътни куб. м. дървесина – предмет на незаконна сеч, транспортиране или съхранение, и са съставените актове. Тук няма да чета, има много статистика по отношение на конфискувани активи.
По втория въпрос. В рамките на заложените средства в Закона за държавния бюджет по бюджетната програма са предприети следните по-важни действия. С поредица от споразумения и контакти се подобри взаимодействието и обмена на информация между институциите, ангажирани с предотвратяване и разкриване на законните действия в горските територии, сключени договори за сътрудничество с МВР, НАП, Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Отлично сътрудничество се демонстрира и беше оценено в хода на проведената през 2020 г. в редица европейски страни операция „Аркадия“ с насоченост срещу нелегалния дърводобив и транспортиране на дървесина – предмет на внос, износ и вътрешнообщностни доставки. Република България изпълнява изцяло разпоредбите на правно обвързващото Споразумение за предотвратяване търговията с незаконно добита дървесина – FLEG.
Изградени са и се поддържат електронни системи за издаване на позволителни сечи и превозни билети. Въведе се и се осъществява текущ контрол чрез система за постоянно видеонаблюдение на входовете и изходите на обектите по чл. 206 от Закона за горите.
След промените в Закона за горите през 2016 г. се осъществява текущ контрол върху транспортирането на обли дървени материали чрез изискването товарните транспортни средства, извършващи превоза, да са снабдени с уреди за проследяване на тяхното движение – джипиеси. С изменение на Наредба № 1 се даде възможност за достъп до данните от джипиес устройствата на товарните превозни средства. Това стана през 2020 г.
Чрез интернет сайта на Изпълнителната агенция по горите се предоставя достъп до издадените позволителни за сечи превозни билети на всички заинтересовани страни.
В режим на съгласуване със заинтересованите страни са всички лесовъдски дейности, от които започва на практика системата за управление на горите – от оценката на ресурса до проектиране на съответната лесовъдска намеса, по вид и обем, съобразно състоянието на насажденията и ограничителните режими в съответната територия. Всички горскостопански планове се съгласуват с местните общности и с кметовете на общини.
Към днешна дата половината от държавните гори са сертифицирани – 58%, с което се осигурява допълнителен външен независим контрол, гарантиращ устойчивото им управление. За сравнение през 2014 г. делът на сертифицираните държавни гори е бил само 18%.
Създадена е организация…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП аз България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, бяхте прекъсната, точно когато по съществото на въпроса се отговаряше. Но така или иначе смятам, че този въпрос е важен и много анализи на експерти сочат, че това е проблем, който не може да бъде пренебрегван, загърбван и трябва да се работи непрекъснато в тази посока. Същите тези експерти в доклади и на конференции казват, че най-често нарушение при добива на дървесина е по отношение на това има ли контролни марки и съответно извозването на дървесината без превозни билети.
В тази връзка все пак искам да уточним един въпрос, свързан с транспортирането на дървесината. Вярно е, че на сайта на Изпълнителната агенция по горите има софтуер, даващ възможност да се направи проверка дали съответно превозното средство, което Вие виждате, има разрешително за превоз на дървесина.
При моите пътувания в Северна България, които са почти непрекъснато, трябва да Ви кажа, че аз нямам случай, в който вкарвайки информация за превозното средство и съответно за ремаркето, на мен да ми е излязла информация, че този камион има легитимен превозен билет. Причините казват: системата забива, защото много влизат, едновременно се вкарват превозни билети или пък няма интернет и затова не може да я видим в реално време, а след два или три часа може да се реализира и да се направи тази проверка.
Допълнителният въпрос към този модул, който не е лош, но не работи – той не върши работа: каква е ефективността на тази система? Осъществяват ли се инвестиции за поддържането ѝ, а също така и за актуализиране на софтуера ѝ? Защото без този софтуер на практика ние нямаме реално картината на сега осъществявания процес на транспортиране на дървесината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: И втори въпрос…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате право на въпроси. Вие в момента имате право на реплика.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Реплика – да, и въпрос имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нямате право на въпрос, имате право на несъгласие…
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Ама, моля Ви се!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: …по същество на изказването. Това е репликата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Тъй като не приключи все пак…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Напротив, приключи. Аз не съм съгласен с Вашите констатации, защото тя премина към обща статистика за обхвата на горите, които са под контрол на мерките, и бяха изброени.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Разбирам, това е Вашето разбиране…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявайте, но приключвайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА: Но мисля, че темата е важна за всеки един.
И ситуацията със заплащането на труда на инспекторите, заети с контрол. Може да се види, че има незаети работни места поради ниското заплащане и оттук нататък тази функция може да се счита, че няма да бъде осъществявана ефективно, при условие че няма интерес към нейната реализация. Благодаря.
Считам, че Правилникът трябва да се чете от всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, имате право на дуплика, ако желаете да я ползвате, по отношение на несъгласието за това, че не функционира системата за джипиес контрол. Всъщност това беше несъгласието в репликата. Другото бяха въпроси, на които не сте длъжна да отговаряте. Това е Правилникът – съжалявам. Това не е питане.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Позволете ми да не се съглася с извода, че системата не работи. Възможно е някъде да се получават проблеми, така както при всички такива системи понякога се получава, но тези информационни системи се поддържат от предприятията и не само се поддържат, но при комуникация със заинтересовани страни и ясна нужда те се и надграждат. Така че ако има предложения в тази посока, със сигурност съответните органи в системата са готови да Ви чуят и да подобрят тези системи.
В последните няколко години наистина се направиха много допълнения с цел по-голяма публичност за възможността да бъде осъществен и граждански контрол.
По отношение на втория въпрос за инспекторите и за плащането – мисля, че това беше, нали – да, заплатите все още са по-ниски. С възможностите, които ни позволява гласуваният годишен бюджет, всяка година увеличаваме доходите. Такова предвиждаме и за следващата година.
Позволете ми само да кажа, тъй като не успях в първата част да кажа, че има заповеди и от тази година допълнителни – и от февруари 2020 г., и сега от 30 септември 2020 г., по отношение на ограничаването на сечите и начина на ползване на горскостопанските планове. Само една цифра ще дам, че за 2020 г. ние все още не сме достигнали 80% от изпълнението на горскостопанските планове и със сигурност в тази година ще бъде най-малко ползването спрямо действащите планове, които се приемат, пак казвам, по една дълга процедура, съгласувано и с местните общности, и с управлението на тези общности и от други контролни органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преминаваме на въпроса към министъра на околната среда и водите господин Емил Димитров, който ще зададе народният представител Иван Валентинов Иванов относно открити опасни отпадъци в землището на община Шумен.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, темата за опасните отпадъци е изключително сериозна и актуална, за съжаление, напоследък в нашето общество, и то поради факта, че ги намираме вече навсякъде и по неясни причини.
Въпросът, който Ви задавам днес, касае изборния район, в който аз съм избран и в който Вие сте били избран като министър и като народен представител и също имате ангажимент към Шуменския избирателен район, господин Димитров. В тази връзка поради излязла информация, публикувана от прокуратурата, че в землището на община Шумен са намерени опасни отпадъци – 750 тона, моля да отговорите: какви опасни отпадъци са открити, къде точно в землището на община Шумен? Какви мерки са взети за предпазване на населението на община Шумен? Защото така е излязла информацията и с информационното затъмнение, което има впоследствие след излизането на тези данни от българската прокуратура, хората са разтревожени, притеснени – имаше десетки обаждания, срещи с граждани, които държат и настояват да разберат дали те са предпазени по всички стандарти и дали има опасност за техния живот и здраве. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Димитров, заповядайте за отговор на този опасен въпрос.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Иван Иванов, Вие като дългогодишен жител на Шумен – наследник на една партия със славни традиции, също бихте могли да помогнете много, най-вече по отношение на пестицидите, да кажете къде са заровени през 1982 г., за да отидем да ги изровим, за да не са притеснени тези десетки хиляди граждани, които са Ви се обаждали.
Но на Вашия въпрос конкретно отговарям. Получена е информация от Регионалната инспекция за контрол по управление на отпадъците – при извършените през 2020 г. проверки в област Шумен не са установени такива. Направили сме запитване и към община Шумен, тъй като тя има съответните правомощия по Закона за управление на отпадъците. Съгласно получения отговор от община Шумен там ни уведомяват, че не са констатирали нерегламентирано съхранение на опасен отпадък на територията на община Шумен.
Мога да Ви кажа, че през 2020 г. са извършени 54 броя планови и извънредни проверки на обекти, находящи се на територията, които генерират и/или извършват дейност по съхранение на опасни отпадъци. При визираните проверки не са установени нарушения. Продължава обаче практика за създаване на незаконни сметища от някои кметове, предимно на държавна територия или горски фонд, за да може после държавата да чисти – за трети път се дават пари за закриване на едни действащи сметища, създаване на регионални депа, шредери към тях и след това се оказва, че или старите се възобновяват, неизвестно от кого – може би някой от София носи отпадъка там, и никой не знае, че всички общински камиони отиват и разтоварват в гората, след което някой трябва да отиде – най-вече държавата, защото вече е на държавна земя, да чисти. Имаме случаи, при които кметовете създават такива, най-вече в защитени местности.
По линия на искане от Прокуратурата на Република България – досъдебно производство, са извършени проверки на депа, находящи се в бивши кариери. След това са направени взривявания, срутвания, засипвания, прикривания, за резултатите от които са изготвени съответни документи, протоколи и експертизи. Без съгласие на наблюдаващ прокурор, съответно на следовател, никой няма право да разгласява информация по едно досъдебно производство. Лично аз не съм се интересувал за резултатите от проверките. Оказал съм пълно съдействие и съм дал съответните разпореждания, за да могат хората да си свършат работата, както се следва – на територията не само на Шумен, но и на цялата страна. Почти всеки път присъствам лично със съответния върховен прокурор, който е от Върховната административна или от Касационната прокуратура, или следовател или прокурор от Специализираната прокуратура. Можете да се обърнете към Прокуратурата на Република България да Ви отговори, ако прецените за необходимо, но без тяхно съгласие нямам право – дори бих казал, че е подсъдно да давам такава информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Иванов, несъгласие по същество ще изразите ли чрез реплика? Да.
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз наистина не разбирам Вие министър на околната среда и водите ли сте, или заемате само мястото и чакате да Ви прибере някой ден прокуратурата? Защото моята информация, на която се позовавам тук и задавам моя въпрос, се базира на официално съобщение от Прокуратурата на Република България, която казва, че в землището на община Шумен са намерени 750 тона отпадъци. Вие ми съобщавате, че нито община Шумен, нито РИОСВ, нито Вие имате представа за какво става въпрос!? Вие в това министерство ли работите или някъде другаде? Гражданите и жителите на Шумен…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отнасяйте се с уважение към министъра!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: … искат да разберат какво се случва, къде са тези опасни отпадъци, заплашен ли е техният живот и здраве? Защото в момента, в който Вие криете тази информация, Вие също извършвате престъпление. Трябва да кажете какви мерки е предприело Вашето министерство, за да предпази жителите на община Шумен. Защото там директно пише, в съобщението от прокуратурата: „в землището на община Шумен“. Аз или чета неправилно, или прокуратурата дава неправилна информация. Най-малкото да кажете какви мерки сте взели, ако не искате да кажете кой и какво, прокуратурата много точно и ясно го е написала.
Пестицидите, с което започнахте, са Ваша работа. През 1982 г. аз съм бил на ученическата скамейка, господин Димитров. Вие сте били малко по-голям от мен, така че може да обясните къде са тези пестициди. Но да се върнем на темата.
Много държим да знаем, защото шуменската общественост е изключително разтревожена, къде се намират тези отпадъци и какво правите Вие, за да ги предпазите? В момента има ли охрана, няма ли охрана, изнесени ли са от там, не са ли изнесени от там? Можете да дадете поне повърхностни данни, защото наистина хората са притеснени.
Пак Ви казвам: Вие сте избрани от този район като народен представител и най-малкото имате ангажимент към тези, които са гласували за Вас, да им отговорите какво правите за тях? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Отнасяйте се с уважение към министрите, както и към своите колеги.
Дуплика ще ползвате ли?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Иванов, как беше – нищо не казах, но пак ще повторя. От досъдебните производства информация може да дава всеки само със съгласието на разследващия прокурор и следовател. Като сте прочели съобщението на прокуратурата, да го бяхте обявили по всички медии и канали, които искате, нямаше нужда тук да го казвате. Да го бяхте прочели тук, никой не би Ви спрял.
Това, което аз мога да кажа и ще го повторя: оказал съм всякакво съдействие не само там, в цялата страна, и в Русе, и в Плевен, и в Червен бряг, и в Лом, и в Пловдив, и в Пазарджик – навсякъде, където вървят досъдебните производства и закъдето имаме документи от наши партньорски служби в чужбина. Иначе е възможно да има отпадъци. Говорим за пластмасови отпадъци, които са сепаратори, изчистени, измити от акумулатори. Не създават опасност за населението, но не им е там мястото да стоят.
Това, което е установила Прокуратурата, го е отразила в своите актове, в своите констатации. Аз нямам право да разгласявам. Не представлява опасност за населението, но не е това начинът как трябва да се складира. Щом имате информация – разгласете я, никой не би Ви спрял. Не ме карайте аз да извършвам престъпление и да допълвам думи на прокуратурата! Нито ми е работа, нито ми е във възможностите. Нямам и право. Оказвал съм всякакво съдействие в цялата страна. Това е достатъчно.
Като избран народен представител от Шумен, съм положил всички усилия тези отпадъци да бъдат издирени, да бъдат класифицирани, да бъдат измерени и да се предприемат последващи действия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Министър.
Господин Иванов, предстои изслушване на главния прокурор. Ако искате може да формулирате въпрос към него на това изслушване.
Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде на 7 октомври 2020 г. от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,09 ч.)


Председател:
Цвета Караянчева


Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов


Секретари:
Александър Ненков
Николай Александров