Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Александър Ненков и Сергей Кичиков

9,08 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми колеги, добър ден!
Колеги, след 10 минути ще опитаме отново. Няма кворум.
Следваща регистрация – 9,20 ч.

Открито в 9,26 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предлагам на Вашето внимание Проект на програма за работата на Народното събрание. На Председателския съвет направихме някои промени в подреждането на точките:
„1. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда. Вносител – Министерският съвет на 18 септември 2020 г.
2. Първо гласуване на Законопроекта за виното и спиртните напитки. Вносител – Министерският съвет на 11 септември 2020 г.
3. Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ. Вносител – Министерският съвет на 28 август 2020 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г. – точка първа за четвъртък, 22 октомври 2020 г.
4. Първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Министерският съвет на 25 август 2020 г.; Министерският съвет на 12 октомври 2020 г. – точка втора за четвъртък, 22 октомври 2020 г.
5. Разисквания по питане от народните представители Георги Михайлов, Георги Гьоков, Георги Йорданов, Десислав Тасков, Илиян Тимчев, Валентина Найденова, Иван Ибришимов и Анна Славова към министъра на здравеопазването Костадин Ангелов относно това как се структурират дейностите и политиката на правителството в сферата на здравеопазването по отношение на извънредната епидемична обстановка, свързана с COVID-19 – точка трета за четвъртък, 22 октомври 2020 г., от 11.30 ч.
6. Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Вносител – Министерският съвет на 28 септември 2020 г. – точка първа за петък, 23 октомври 2020 г.
7. Парламентарен контрол.“
Моля, режим на гласуване по така предложения Проект за програма за работата на Народното събрание.
Гласували 179 народни представители: за 120, против 29, въздържали се 30.
Предложението е прието.
Постъпили законопроекти и проекторешения за времето 14 – 22 октомври 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физически лица. Вносител – Красимир Янков и група народни представители. Разпределен е на водещата Комисия по бюджет и финанси и на Комисията по труда, социалната и демографската политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Годишен доклад за младежта за 2019 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределен на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по образованието и науката, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по здравеопазването, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Вносител – Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Предложение за провеждане на разисквания по питане, № 054 -05-39, от 24 септември 2020 г. от народните представители професор Георги Михайлов, Георги Гьоков, доцент Георги Йорданов, доктор Десислав Тасков, доктор Илиян Тимчев, доктор Валентина Найденова, доктор Иван Ибришимов и Анна Славова към министъра на здравеопазването професор доктор Костадин Ангелов относно това как се структурират дейностите и политиката на правителството в сферата на здравеопазването по отношение на извънредната епидемична обстановка, свързана с COVID-19. Вносител – Корнелия Нинова и група народни представители.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по културата и медиите. Вносител – Георги Свиленски.
Проект на решение за промяна в състава на Комисията по вероизповеданията и правата на човека. Вносител – Георги Свиленски.
„До Председателя на Народното събрание
До председателя на парламентарната група на „БСП за България“
Заявление
от Чавдар Йорданов Велинов, народен представител от парламентарната група на „БСП за България“
На основание чл. 15, ал. 3 във връзка с ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
Госпожо Председател на Народното събрание,
Госпожо Председател на парламентарната група на „БСП за България“,
С настоящето Ви уведомявам, че напускам парламентарната група на „БСП за България“ (шум и реплики от ГЕРБ и ОП) и се обявявам за народен представител, нечленуващ в парламентарна група.
Основанията ми за това решение са непреодолими ценностни различия, свързани с водената политика, начина на ръководене и вземане на решения, взаимоотношенията и други в парламентарната група на БСП.
С уважение: Чавдар Йорданов Велинов.“
Съобщение: Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че в изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство на Република България с невоенен характер на самолет с неговия екипаж от състава на Кралските военновъздушни сили на Тайланд. Разрешението е в сила за периода от 19 до 23 октомври 2020 г. за общо два полета с цел транспортиране на принца на Тайланд.
Издадената заповед е в рамките на компетентността на министъра на отбраната, касаещи преценка на военните параметри на преминаването с оглед отбраната на страната. По въпросите относно експортния контрол и съответствието с международни санкционни режими, задължителни за Република България, разрешенията за прелитане във въздушното пространство на страната следва да се предоставят на заинтересованата страна след положително становище от компетентните в тази област държавни органи – Министерството на икономиката и Министерството на външните работи.
Уведомлението е постъпило на 16 октомври 2020 г. с вх. № 003-09-88 и е предоставено на Комисията по отбрана.
Декларация – заповядайте, госпожо Анастасова.
ИРЕНА АНАСТАСОВА (БСП за България): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на „БСП за България“, Изпълнителното бюро и Националният съвет на БСП се противопоставят категорично на предложените от депутатите от парламентарната група на „Обединени патриоти“ и подкрепени на първо четене в Народното събрание от парламентарната група на ГЕРБ промени в Кодекса на труда, касаещи изменение на националния празник 24 май от Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост в Ден на българската писменост, просвета и култура.
Подобни промени имат важен национален характер и широк международен отзвук и затова трябва да бъдат предмет на обществено обсъждане, в което да вземат участие водещи учени от областта на медиевистиката и българистиката. Към Българската академия на науките съществуват сериозни звена, специализирани в разработването на тази широкообхватна и специфична научна проблематика.
Нещо повече, в стремежите да бъде премахнато определението „славянска“ в предложеното наименование на празника съзираме недалновидност и некомпетентност. Това намираме като опит да се отнеме общославянската и общоевропейската значимост на Кирило-Методиевото дело, спасено и получаващо своето благотворно развитие по българските земи.
Създадената в Преславската книжовна школа от Методиевите ученици българска кирилица вече е призната в Европейския съюз като една от трите официални азбуки наред с латинската и гръцката. Тази българска кирилица се ползва от близо 300 милиона човека по света.
Ние изразяваме пълната си подкрепа на позицията на Кирило-Методиевия център, Съюза на тракийските дружества, Тракийския научен институт, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, на Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ към Българска академия на науките наименованието на празника 24 май да остане непроменено, защото то е исторически вярно и научно обосновано.
Така формулирано, това наименование включва в себе си българската просвета и култура, принадлежността им към славянската писменост и Кирило-Методиевото дело, както и утвърдената през вековете българска православна традиция. Предлаганата формулировка би поставила на сериозно изпитание бъдещето на нашето образование и ще разкрие простор за непредвидими нападки срещу ролята и мястото, които заема българският език в панорамата на съвременната славянска култура.
Такова псевдопатриотично, но в същността си нихилистично отношение към родната ни словесност ще игнорира историческите заслуги на българската писменост и книжовност за утвърждаване на славянството като специфична и самостоятелна културна общност.
Това предложение не е нищо друго освен продължение на антибългарската отродителска политика (възгласи от ОП: „Еее!“), провеждана настървено от Министерството на образованието и науката спрямо младите поколения. Фалшифицирането на историческите факти, редуцирането на приносите, които има страната ни в европейската история, и подмяната на стойностната българска литература в учебниците с политкоректни литературни ерзаци от години се превърна в целенасочена държавна политика.
В името на България, която е всепризната като държава на духа, се противопоставяме категорично на опитите за промяна на наименованието: Празник на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Официалната празнична обредна система на България не бива да зависи от управленски мандати, не трябва да се влияе от политическа конюнктура или партийни интереси, не може да бъде обект на разностилие по лични чувства или предпочитания. Като плод на изстраданата борба на нашия народ за свобода, себеутвърждаване и идентичност тя трябва да бъде символ на националното единство.
Призоваваме Законопроектът да бъде оттеглен. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Анастасова.

Продължаваме с първа точка от Програмата:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА.
Заповядайте, госпожо Тодорова.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Николай Кънчев – заместник-министър на околната среда и водите, и госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 167 народни представители: за 150, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля, продължете с Доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на Вашето внимание:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 1 октомври 2020 г., Комисията по околната среда и водите обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на околната среда и водите: госпожа Михаела Доцова – изпълняващ длъжността главен секретар, и госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“; от Министерството на здравеопазването: госпожа Светлана Йорданова – заместник-министър, и доктор Каталина Вълкова – държавен експерт в дирекция „Здравен контрол“.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от госпожа Доцова. Тя подчерта, че внесеният законопроект има за цел осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета.
С приемането на Законопроекта ще се осигури:
- засилване участието на обществеността и гарантиране достъпността на данните за шума в околната среда чрез осигуряване разпространението на информацията в съответствие с Директива 2003/4/ЕО и с Директива 2007/2/ЕО (INSPIRE);
- достатъчно време за провеждане на обществени консултации при изготвянето на плановете за действие към шумовите карти, като периодът между изготвянето на картите и на плановете се променя на две години. По този начин срокът на четвъртия кръг за преразглеждане или актуализиране на плановете за действие се отлага еднократно и ще бъде 18 юли 2024 г., след което на всеки пет години;
- регламентиране на начина на докладване на информацията от шумовите карти и от плановете за действие до Европейската комисия посредством предаването ѝ само по електронен път в задължително хранилище на данни.
Част от текстовете са свързани и с компетенциите на Министерството на здравеопазването, по които са получени становища от страна на Националното сдружение на общините в Република България, както и мнения на граждани. Предвид това госпожа Йорданова изрази мотивите на Министерството на здравеопазването за предложените промени.
Отношение по внесения законопроект взеха народните представители госпожа Ивелина Василева, господин Манол Генов и господин Атанас Костадинов.
Госпожа Ивелина Василева изрази подкрепа към Законопроекта от името на парламентарната група на ГЕРБ, тъй като чрез него се цели синхронизиране на българското с европейското законодателство. По отношение на текста на § 6, по който са получени становища, изказа мнение, че биха насърчили в хода между първо и второ четене съвместно между Министерството на здравеопазването и Националното сдружение на общините в Република България да се прецизират текстовете, така че да не се създава неяснота за общините от гледна точка на техните задължения, касаещи административните процедури.
Господин Генов и господин Костадинов отбелязаха, че парламентарната група на БСП няма да подкрепи Законопроекта на първо четене, тъй като смятат, че са налице противоречия в получените становища и част от текстовете въвеждат субективен подход към измерването на шума.
След дискусията и проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за“, без „против“ и 6 „въздържал се“ подкрепи Законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.“ Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Доклад на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ГЕОРГИ ДИНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 1 октомври 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет на 18 септември 2020 г.
В заседанието на Комисията взе участие госпожа Силвия Димитрова – директор на дирекция „Екологична оценка, ОВОС и предотвратяване на замърсяването“ в Министерството на околната среда и водите, която представи Законопроекта от името на вносителя.
Законопроектът е разработен с цел осигуряване прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1010 на Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2019 г. относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (Регламент (ЕС) 2019/1010), поради което е включен в Плана за действие за 2020 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз. Изменението на Директива 2002/49/ЕО относно оценката и управлението на шума в околната среда налага промяната в Закона с цел избягване на противоречия в нормативната уредба на европейско и национално ниво.
С приемането на измененията се засилва участието на обществеността и се гарантира достъпността на данните за шума в околната среда, както и за неговите вредни за човешкото здраве ефекти, чрез осигуряване на достатъчно време за провеждане на обществени консултации при изготвянето на плановете за действие към шумовите карти, като се отлага с една година срокът за докладването им. По този начин периодът между изготвянето на картите и на плановете се променя на две години, а срокът на четвъртия кръг за преразглеждане или актуализиране на плановете за действие ще бъде отложен еднократно и ще бъде 18 юли 2024 г., след което на всеки пет години. Регламентира се и начинът на докладване на информацията от шумовите карти и от плановете за действие до Европейската комисия посредством предаването ѝ само по електронен път в задължително хранилище на данни. Необходимата информация, която ще се изпраща на Европейската комисия, ще се определя посредством промени в Наредбата за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие.
Предвиденото изменение на чл. 16б, ал. 2 е поради възникнали множество казуси с прилагането на разпоредбите на Закона при наличие на обекти, разположени в зоните, посочени в чл. 16а, ал. 1 от Закона, които обаче отстоят на повече от 500 – 1000 метра до най близката жилищна сграда. Това на практика води до невъзможност да бъдат изпълнени изискванията на Закона, а именно да бъдат измерени еквивалентните нива на проникващ шум в съседни жилищни помещения или такива, разположени в непосредствена близост или граничещи с обекта, източник на шум, поради обстоятелството, че такива помещения на практика няма.
В хода на дискусията народните представители подкрепиха необходимостта от изготвянето и приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002-01-45, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“ Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Динев.
Колеги, откривам разискванията.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Евстатиева.
ДАНКА ЗИДАРОВА-ЛЮРТОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействие върху населението, присъстващ като нежелан или вреден външен звук, причинен от човешката дейност, в това число излъчван от автомобилния, железопътния и въздушния транспорт, от инсталации и съоръжения за промишлеността и от локални източници. Показателите за шум в околната среда са физични величини, при чието определяне са отчетени степента и границите на дискомфорт на гражданите, изложени на шум.
В компетенциите на Министерството на околната среда и водите са политиката по управление, мерките за предотвратяване и контрол на шума в околната среда. Министерството на околната среда и водите осъществява постоянен мониторинг и контрол върху прилагането на изискванията за шума в околната среда. В стратегическите карти за шум и тяхното разработване е определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива в околната среда. Тя позволява акустично планиране чрез изработването на плановете за действие с оглед предотвратяването и намаляването на шума в околната среда. Крайната цел е създаване на здравословни условия на живот за населението и опазване на околната среда от шум чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.
Основната цел на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда е да се транспонират измененията в Директива 2002/49/ЕО, въведени с чл. 2 на Регламент 2019/1010 – засилване участието на обществеността и гарантиране достъпността на данните за шума в околната среда, осигуряване на достатъчно време за провеждане на обществени консултации при изготвянето на плановете за действие към шумовите карти.
Регламент (ЕС) 2019/1010 има за цел да се осъвремени управлението на информацията и да се гарантира по-последователен подход към законодателните актове, попадащи в неговия обхват, чрез опростяване на докладването, така че да се намали административната тежест, да се подобри базата данни с оглед на бъдещи оценки и да се увеличи прозрачността в полза на обществеността.
Изменящият европейски акт е регламент и като такъв има пряко приложение. Предвид че същият изменя Директива 2002/49/ЕО, транспонирана в националното ни законодателство чрез Закона за защита от шума в околната среда, следва Законът да бъде променен с цел избягване на противоречия в нормативната уредба на европейско и национално ниво. Директива 2002/49/ЕО изисква държавите членки да разработват периодично на всеки пет години стратегически карти за шум и планове за действие към тях за всички обекти, попадащи в обхвата им, а именно: агломерации с население над 100 000 жители; основни пътища, през които преминават над 3 милиона моторни превозни средства годишно; основни железопътни линии с над 30 000 преминавания на влакови композиции на година; основни летища с над 50 000 движения в година. В обхвата на Директивата попадат седем български агломерации: София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен и Русе.
Регламент 2019/1010 променя сроковете за разработване и докладване на плановете за действие към стратегическите карти на шума за всички обекти от обхвата на Директива 2002/49/ЕО, като удължава с една година срока между изработването на стратегическите и шумовите карти и на съответните планове за действие към тях с цел осигуряване на достатъчно време за провеждане на обществени консултации. По този начин от четвърти кръг нататък държавите членки ще разполагат с около две години между изготвянето на картите за шума и актуализирането на плановете за действие, вместо само с една година както досега. За следващите кръгове на плановете на действие ще се възстанови петгодишният цикъл за преразглеждане или актуализиране. Тези срокове са посочени в Преходните и заключителните разпоредби и затова се налага допълнение на тези разпоредби.
Основно изискване на Директива 2002/49/ЕО е осигуряване на публичност на информацията за шума в околната среда, за нивата на излагане на шум от различни източници в големите градове и за вредните въздействия за човешкото здраве при продължително излагане на високи нива шум.
В тази връзка всички компетентни органи е необходимо да поддържат на своите сайтове актуална информация относно действията, които предприемат за намаляване на високите шумови нива, както и за запазване на местата, където нивата на шума са добри. Това изискване е отразено в българското законодателство посредством чл. 9 и чл. 10 на Закона за защита от шума в околната среда.
Регламент 2019/1010 поставя допълнително изискване към държавите членки да гарантират, че информацията от стратегическите карти и планове ще бъде предоставена на разположение и ще се разпространява сред обществеността относно обществения достъп до информация за околната среда.
Предоставянето на обществено достъпна информация не е ново задължение за България, новост е задължението за предаване на информацията само в електронен вид в задължително хранилище за данни, което ще бъде създадено от Комисията, подпомагана от Европейската агенция за околна среда.
Приемайки изменението в Закона, ще има съответствие между европейското и националното законодателство. Като компетентни органи, общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще могат да поставят ясни условия в заданието за разработване на стратегическите шумови карти и срокът за разработване на съответните планове за действие ще е ясно определен в Закона.
Предвид компетенциите на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на здравеопазването за предоставяне на становища относно разработените шумови карти и планове няма да е необходимо позоваването на европейското законодателство, тъй като ще е налице съответствие с нашето законодателство.
Достъпността до данните за шума в околната среда и за неговите вредни ефекти за човешкото здраве ще бъде нормативно определена в българското законодателство. Това би улеснило намирането на информация и би било гаранция за широкия достъп на заинтересованата общественост до тези данни.
Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи Законопроекта и очаква между първо и второ четене Министерството на здравеопазването съвместно с Националното сдружение на общините да прецизират текстовете така, както беше казано по време на заседание на Комисията по околната среда и водите. Ние винаги сме следвали последователна политика по отношение на околната среда. За нас е важно европейското законодателство да транспонира с българското законодателство. Водещият ни приоритет е публичност и прозрачност, защото така създаваме спокойствие и сигурност на обществеността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Евстатиева.
Продължаваме с разискванията.
Имате думата за изказвания, колеги.
Реплика към госпожа Евстатиева? Няма.
Други гледни точки? Не виждам.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда, № 002 01-45, внесен от Министерския съвет.
Гласували 136 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 41.
Предложението е прието.

Продължаваме със следващата точка:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВИНОТО И СПИРТНИТЕ НАПИТКИ.
Вносител е Министерският съвет на 11 септември 2020 г.
Доклад на Комисията по земеделието и храните.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да бъде гласуван допуск до заседанието за инженер Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозята и виното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Гласуваме режим за допуск.
Гласували 117 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Моля, поканете длъжностното лице да заеме мястото си, указано от квесторите.
Госпожо Белова, продължете с Доклада – заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Представям:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за виното и спиртните напитки № 002 01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
Комисията по земеделието и храните обсъди цитирания законопроект на заседание, проведено на 24 септември 2020 г.
В работата на Комисията участие взеха – от Министерството на земеделието, храните и горите – доктор Лозана Василева – заместник-министър, Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, и експерти. От Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) – господин Красимир Коев – изпълнителен директор. Присъстваха и представители на браншови организации.
От името на вносителите Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Василева.
Със Законопроекта се уреждат условията и редът за производство, преработка, етикетиране, търговия и контрол на грозде, предназначено за производство на вино, лозаро-винарски и ароматизирани лозаро-винарски продукти, плодови вина и продукти на тяхната основа, оцет, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати, спиртни напитки, както и управлението и контролът на лозаро-винарския потенциал.
Със Законопроекта е предвидено държавната политика в лозаро-винарския сектор и по отношение на производството на плодови вина, продукти на тяхната основа и оцет да се осъществява от министъра на земеделието, храните и горите.
Уредени са условията и редът за издаване на разрешения за нови насаждения, за презасаждане и присаждане,и за преобразуване на права за презасаждане. Определени са и хипотезите, в които не се изисква издаването на разрешения за лозови насаждения. Регламентиран е редът за поддържане и актуализация на електронен публичен лозарски регистър на гроздопроизводителите, с управляваните от тях лозарски стопанства, и на винопроизводителите и оцетопроизводителите, с управляваните от тях производствени обекти.
Категориите лозаро-винарски продукти, типът на вината са определени съгласно законодателството на Европейския съюз, а видовете оцет – в зависимост от суровините. Уредени са изискванията към вината със защитено наименование за произход и със защитено географско указание, сортовите вина без защитено наименование за произход и защитено географско указание, вината без защитено наименование за произход и защитено географско указание. Регламентиран е и редът за предоставяне на правна закрила.
Уреден е статутът на лицата, които произвеждат и предлагат винено грозде и лозаро-винарски продукти, плодови вина и оцет, както и техните задължения, свързани с ежегодното подаване на декларации и воденето на дневници. Регламентирани са разрешените енологични практики и ограничения при производството и съхраняването на лозаро-винарски продукти и редът за експериментално прилагане на нови енологични практики. Включени са правни норми, свързани с преработката, унищожаването и денатурирането на продукти, произведени чрез неразрешени енологични практики или в нарушение на ограниченията за тяхното производство и съхраняване.
Регламентирано е етикетирането и представянето на лозаро винарски продукти, придружителните документи за превоз и предоставянето на специална гаранция при внос на лозаро-винарски продукти.
Предвидено е държавната политика по отношение на производството и търговията на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход, на спиртни напитки, както и търговията с лозаро-винарски продукти, плодови вина, продукти на тяхната основа и оцет да се осъществява от министъра на икономиката. Разписани са правилата за производство, техническите определения, означаването, представянето и етикетирането на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Включени са текстове, регулиращи техния внос, износ, описание, представяне, етикетиране и предлагане на пазара, както и текстове, свързани с изпитателните лаборатории и методите за изпитване. Уредени са задълженията на производителите, свързани с ежегодното подаване на декларации и воденето на дневници. Установени са специфични определения и изисквания за ракия, мастика и за дестилатите за тяхното производство. Разписани са правила за производство на спиртни напитки с географско указание.
Министерството на икономиката ще води публични електронни регистри на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и регистър на лицата, които извършват внос, въвеждане на територията на страната, производство, продажба, предоставяне или предлагане на дестилационни съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки. Регламентиран е редът за тяхното поддържане и актуализация.
Уреждат се също условията и редът за признаване на браншови организации на производителите и на дегустационните комисии.
Подробно са разписани контролните органи и техните правомощия при осъществяването на контрол по Закона.
В административнонаказателните разпоредби са предвидени санкции за извършени нарушения.
В Комисията са постъпили становища от Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и от Националната лозаро-винарска камара с конкретни бележки по Законопроекта.
В последвалата дискусия от Изпълнителната агенция по лозата и виното настояха режимът на контрол по отношение на предлагането на лозаро-винарските продукти да остане в компетенциите на Изпълнителната агенция по лозата и виното, тъй като тя е държавният контролен орган, в чийто състав са две лаборатории, нотифицирани от Европейската комисия.
От Националната лозаро-винарска камара припомниха, че наказателната процедура срещу България е започнала във връзка с липсата на нотификация на приетия през 2012 г. закон. Отбелязаха, че новият проект отново не е нотифициран, което създава риск от нова наказателна процедура. Отбелязаха, че преминаването на контрола върху търговията с лозаро-винарски продукти от Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на икономиката крие рискове за качеството на осъществявания контрол, тъй като целият експертен и административен потенциал е в структурите на Агенцията и нейните териториални поделения.
От парламентарната група на „БСП за България“ заявиха, че Законопроектът следва да премине през процедура на нотификация, преди да бъде разглеждан. Отбелязаха, че в него се съдържат текстове, противоречащи на Закона за управление на агрохранителната верига, в който са определени компетентните контролни органи по агрохранителната верига и техните функции. Обърнаха внимание, че Комисията за защита на потребителите не разполага с необходимия капацитет да осъществява вменените ѝ контролни функции, и заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта.
След проведените разисквания Комисията по земеделието и храните с 10 гласа „за“, без „против“ и 11 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Белова.
Кой ще представи Доклада на Комисията по икономическа политика и туризъм? Господин председателят Петър Кънев.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроекта за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 30 септември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на земеделието, храните и горите доктор Лозана Василева – заместник-министър, Калина Тутева – държавен експерт в дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, Милена Кирилова – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и законодателство на ЕС“; Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Законопроектът бе представен от заместник-министър Василева.
Според вносителя общата цел на предложения законопроект е свързана с пълно и точно изпълнение от страна на българската държава на процедурите по приемането на Закон за виното и спиртните напитки, съобразно законодателството на Европейския съюз. С актуализирането на националната правна рамка се цели осъществяване на регулиране, което съответства на европейските стандарти и изисквания. Специфичните цели на Законопроекта са:
- Разширяване на пазарите на вино в рамките на единния пазар на Европейския съюз и по света чрез въвеждане на система от мерки за подобряване контрола върху производството и предлагането на пазара на качествени грозде, оцет, вино, плодови вина и продукти, произведени от тях.
- Създаване на по-ясен, опростен и ефикасен лозаро-винарски режим, подсигуряващ равновесие между търсенето и предлагането, чрез въвеждането на правила, които гарантират равнопоставеност на производителите и опростяване на правилата за водене на регистрите.
- Осигуряване на прозрачна, справедлива и навременно функционираща система за контролиране на новите лозови насаждения и ограничаване на площта им според нуждите на сектора до предвидения в Регламент (ЕС) № 1308/2013 максимум от един процент от лозарския потенциал на страната за предходната година.
- Използването на референтни методи за изотопен анализ, като се улесни разчитането на резултатите от анализа.
- Постигане на прозрачност на пазара и честна конкуренция при производството на грозде, вино и спиртни напитки чрез подобряване на средствата за контрол върху всички производители, проследяване на процеса на производството, осигуряване на предвидима бизнес среда чрез еднаквото прилагане на законовите правила от производителите.
Със Законопроекта се отменя Закона за виното и спиртните напитки, приет през 2012 г., с последни изменения от 2018 г., като правата на лицата, вписани в Регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки по отменения закон, се запазват.
Според вносителя очакваните приходи ще покриват изцяло разходите, извършвани за осъществяване на предвидените в Законопроекта дейности, и няма да се наложи съществено изменение на приходно-разходната част на бюджета на Изпълнителната агенция по лозята и виното.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието, както и изискващите се по чл. 76 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание справки.
В свое писмено становище Националната лозаро-винарска камара подкрепя принципно Законопроекта. Същевременно изразява и бележки по същество.
На първо място, настоящият законопроект отново не е ратифициран по надлежния ред съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 в системата „TRIS“ на Европейската комисия. Това означава, че настоящият законопроект носи същия порок като отменения. Счита се, че в предложения законопроект липсват достатъчно ясни правила, касаещи функционалното разпределение на компетенциите, правомощията и представителността на професионалните организации в секторите „Лозарство“ и „Производство на лозаро-винарски продукти“.“ (Силен шум.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина – особено парламентарната група на БСП. Поне уважавайте белите коси на Вашия съпартиец! (Силен шум и реплики от „БСП за България“.)
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ: „Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозята и виното обясни, че Законопроектът вече е изпратен за нотификация в Европейската комисия. По отношение на контрола върху търговията с вино и спиртни напитки отново ще се ангажира Комисията за защита на потребителите.
Народният представител Румен Гечев постави въпроса за несъбирането на такси за оказаните услуги на производители на спиртни напитки, което не е логично по отношение на високорентабилен бизнес.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 11 гласа „за“, 8 гласа „въздържал се“ и 1 глас „против“, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за виното и спиртните напитки,
№ 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Кънев.
Доклад на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.
Председателят на Комисията ще ни запознае с Доклада.
Господин Ангелов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЮЛИАН АНГЕЛОВ:
„ДОКЛАД
относно Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
На свое редовно заседание, проведено на 1 октомври 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата разгледа Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на земеделието, храните и горите доктор Лозана Василева – заместник-министър, Красимир Коев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното, Ирина Лазарова – директор на дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, Калина Тутева – държавен експерт в дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“, и Милена Кирилова – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и законодателство на ЕС“; от Министерството на икономиката – Цвета Димитрова – началник на отдел в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“, и Гергана Славова-Петкова – държавен инспектор в дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“; от браншови организации – Йордан Чорбаджийски – председател на Национална лозаро-винарска камара, Мирослав Каракашев – експерт към Национална лозаро-винарска камара, и Ралица Скорчева-Славова – председател на Спиритс България, Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на земеделието, храните и горите госпожа Лозана Василева, която акцентира върху основните цели.
Приемането на нов закон е свързано с необходимостта от изпълнение на препоръки от страна на Европейската комисия и необходимостта да се гарантира провеждането на определени политики в лозаро-винарския сектор и в областта на спиртните напитки.
В Законопроекта са разписани текстове, свързани със системата за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти в Европейския съюз. С тази система се цели ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения посредством предпазен механизъм, основан на задължение за ежегодно предоставяне на разрешения за нови насаждения в размер до 1% от засадените с лозя площи към 31 юли на предходната година. Целта е запазване на качеството и авторитета на вината, произведени в Европейския съюз.
Министърът на земеделието, храните и горите осъществява държавната политика в лозаро-винарския сектор и по отношение на производството на плодови вина и оцет. Изпълнителната агенция по лозата и виното упражнява контрол за спазване изискванията на закона по отношение на лозовите насаждения и лозаро-винарските продукти, плодовите вина и оцета. Законопроектът предвижда министърът на икономиката да осъществява държавната политика по отношение на производството и търговията на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати от земеделски произход и на спиртните напитки и търговията с лозаро-винарските продукти, плодовите вина и оцета.
В Законопроекта са уредени условията и редът за издаване на разрешения за засаждане на нови насаждения и за презасаждане на територията на страната. Определени са и хипотезите, в които не се изисква издаването на разрешения за лозови насаждения – засаждането или презасаждането на площи, предназначени за експериментални цели; отглеждане на лозов посадъчен материал, от който се произвежда вино или лозаро-винарски продукти, предназначени за консумация само в домакинството на производителя, или от организации, произвеждащи вино само за вътрешна консумация; при презасаждане от производител, на когото са отчуждени имоти за държавна или общинска нужда, които са били засадени с лозя. За целите на контрола е регламентирано поддържането на лозарски регистър, който съдържа актуализирана информация.
Законопроектът регулира статута на лицата, които произвеждат и предлагат винено грозде и лозаро-винарски продукти, както и плодови вина и оцет. Уредени са техните задължения, свързани с ежегодното подаване на декларации и воденето на дневници.
В Проектозакона за виното и спиртните напитки се уреждат условията и редът за признаване на браншови организации на производителите, изпитателните лаборатории и методите за изпитване, контролът върху производството и търговията на лозаро-винарски продукти, етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки и утвърждаването на състава на дегустационните комисии.
Отношение по представения законопроект взе народният представител Юлиан Ангелов, който изрази отрицателно мнение относно прехвърлянето на контрола на търговията с вина от Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на икономиката, но изказа принципна подкрепа за Законопроекта.
След направеното обсъждане и проведеното гласуване: с 10 гласа „за“, без гласове „против“ и 6 гласа „въздържал се“, Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Откривам разискванията по Законопроекта.
Има ли желаещи?
Да, заповядайте.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлага се изцяло нов Закон за виното и спиртните напитки. Мотивите на вносителите са, че е необходима промяна в Закона и тя е свързана с регламенти, които трябва да бъдат актуализирани в българското законодателство. Факт е, че регламентите непрекъснато се променят, изискванията и контролът се увеличават, но също така е и факт, че тези промени са минимални. Действащият сега Закон за виното и спиртните напитки, който е нотифициран и е в съответствие с европейските регламенти не само по отношение на създаването на лозови масиви, но и на контрола, е действащ механизъм именно за превенция и възможност за развитие на сектора в годините.
Това е първото ни възражение – защо нов Закон за виното и спиртните напитки? Ако вървим по посоката, че всеки един регламент ще изисква и нови закони, Народното събрание сигурно ще се превърне в един действащ парламент, в който ние непрекъснато трябва да предлагаме нови закони, и то от Министерския съвет.
Възраженията ни по отношение на Закона са в следните насоки:
Първо, по отношение на мотивите. Те са записани така, че едва ли не сега започва контролът и регулациите в лозаро-винарския сектор, а също така и на спиртните напитки, възвръщане на традиционните пазари. Кажете ми един закон, приет в Народното събрание, който дава възможност да възвърнем традиционните си пазари на вино и спиртни напитки? Аз поне такъв не знам. Това е по първата част на Закона.
Актуализиране методите на лабораторен анализ – това е специфична тема, при която съответно всяка една структура, която отговаря за контрола, актуализира методите според европейските изисквания, а също така и възможностите на бюджета, за да могат да бъдат направени необходимите качествени контроли. Така че в мотивите тези две основания за мен са изключително екстравагантни и по отношение на това какво и какви въпроси решава Законопроектът.
Важното, което според мен трябва да се подчертае в този закон, е това, че ние нарушаваме други действащи закони. Преди шест месеца беше приет Законът за управление на хранителната верига. В този закон, който БСП по принцип не прие, че е необходимо да бъде приет и разписан, се описаха правомощията на всяка една структура в държавата – агенции и министерства. В този Закон за управление на хранителната верига е записано, че Министерството на земеделието, храните и горите, Изпълнителната агенция по лозата и виното отговарят за контрола на виното от засаждането на лозята до крайния продукт вино, който излиза на пазара. Сега в този законопроект ни се предлага промяна на тази структура на отговорности. Министърът на земеделието ще отговаря за оцета. Имаме девет вида оцет. Ако не знаете, можете да влезете в магазините да видите дали са девет, дали са три, но министърът на земеделието е този, който ще отговаря за контрола по оцета, а Министерството на икономиката ще отговаря за виното.
Питането е как става този контрол, при който Вие не знаете дали има лозя, какви сортове, какво вино се произвежда, какви са неговите качествени характеристики, което е отговорност на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Изведнъж Министерството на икономиката чрез Комисията за защита на потребителите ще осъществява този контрол без необходимите лаборатории и възможности да го прави?! Това е едно от възраженията, които според мен ще създадат точно обратното – хаос в контролните органи и не дотам защита на потребителите от гледна точка на това какво се предлага на пазара.
Второ, и сега съществува Лозаро-винарска камара, и досега в Закона са описани нейните функции, лошото е, че в предлагания законопроект функциите ѝ силно се ограничават. Защо? Според мен причината е, че едностранните решения на ведомствата, които отговарят в сектора, ще бъдат по лесни, и по-лесно ще минават, и по-лесно ще се реализират.
Самият закон следва да се нотифицира в Европейската комисия. Това не е факт. Буквално преди месец или по-малко той е предложен в Европейската комисия за нотифициране.
Колеги, искам да Ви припомня Закона за храните. От приемането на първо четене на Закона за храните до нотификацията изминаха две години и пак не е направена като хората, защото сега виждам предложение за промяна на Закона за храните, защото раздел еди-кой си не е нотифициран. Тоест този парламент, ако гледаме процедурите по нотификация, на второ четене няма да стигне под никаква форма до залата да бъде гласуван. Защо правим това упражнение е въпрос с повишена трудност поне за мен, така беше в математиката – имаше задачи с повишена трудност, и неизвестните са много.
Обаче това, което ще се сътвори с приемането на този нов закон, който даже не е обсъден с широката общественост, може да създаде повече проблеми. Затова ние считаме, че този законопроект не трябва да се приема на първо четене. Ако са необходими промени в регламентите, което е задължение от наша страна да ги прилагаме, независимо дали са описани в Закона или не, следва да се направят стъпки именно в тази посока.
Ние няма да подкрепим Законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Реплики? Не виждам.
Други изказвания по Законопроекта?
Заповядайте.
ИРЕНА ДИМОВА (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В мотивите за внасяне на предложения законопроект обстойно са изложени аргументите, които налагат изработването на нов Закон за виното и спиртните напитки. Обаче аз ще се спра на друг аспект.
Приемането на нов Закон за виното и спиртните напитки е важна стъпка в посока надграждане и усъвършенстване на действащото в тази област законодателство. С предложения законопроект се цели да се осигури правна рамка, която да съответства на европейското право по отношение на производството, търговията и специфичните изисквания към продуктите на винопроизводството и спиртните напитки и високоалкохолните спиртни напитки.
Също така Законопроектът урежда правилата за управление на лозарския потенциал в страната, производството на виненото грозде, като определя правилата за засаждане, изкореняване и подновяване на лозовите насаждения, както и тяхното вписване в лозарския регистър.
В съответствие с вече наложените добри традиционни практики този законопроект установява специфичните определени изисквания за ракия, мастика, както и на дестилатите за тяхното производство. Тези определения подчертават традиционния характер на българските напитки и по-специално на ракията. В предложения законопроект са разписани правилата за производство на спиртни напитки с географско указание, конкретизирани са контролните органи при производството и търговията със спиртни напитки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете тишина и ред в залата, ако обичате! Разглеждаме изключително важен законопроект, бих казал със съдбоносно значение! Малко повече уважение към оратора!
ИРЕНА ДИМОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Важен за производителите момент, който облекчава административната им тежест, е намаляването на броя на дневниците, които те водят и в които вписват данните за автентичност, произхода, категорията на стоките и извършените производствени манипулации.
В новия закон са включени текстове, регулиращи вноса и износа на спиртни напитки в трети страни, което в още по-голяма степен ще защити българските и чуждестранните потребители.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че Законопроектът е от основно значение за регламентиране развитието на един от най ключовите сектори в земеделието, а именно лозаро-винарския, тъй като от него зависи свободното движение на стоки и услуги в областта. А те, от своя страна, са фундаментът за развитие и устойчивост на икономическите единици в сектора.
В Комисията се чуха различни мнения, получи се оживена дискусия. Всички знаем, че ние, народните представители, можем да се възползваме от правото си да внесем предложения между първо и второ четене, които да бъдат обсъдени със съответните компетентни институции и браншови организации и да се направят необходимите промени. В Комисията по земеделие винаги сме доказвали, че водим конструктивен диалог в полза на земеделските производители.
Именно поради всичко това, изложено дотук, уважаеми колеги, Ви призовавам да подкрепите предложения Проект на закона за виното и спиртните напитки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Димова.
Има реплики ли към изказването на народния представител Димова? Не виждам.
Други изказвания?
Заповядайте.
БЮРХАН АБАЗОВ (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Наистина разглеждаме един много важен законопроект. Предварително искам да обявя, че парламентарната група на „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи този законопроект, така както не го подкрепи и в Комисията по земеделие. Основните ни мотиви да не подкрепим този законопроект са няколко:
Първо, Законопроектът не получи подкрепа в Комисията по земеделие, която е водеща по този закон, по различни причини. Така че един от мотивите да не подкрепим е този.
Вторият ни мотив е в способа, който избраха управляващите да върви този закон. Много по-лесно щеше да бъде въпросните регламенти и директиви, които трябва да се приложат в нашето законодателство, да бяха под формата на Законопроект за изменение и допълнение на сега действащия закон, а не чисто нов закон, чиято процедура е тромава, тежка и крие много рискове както вътрешни в нашия парламент, така и по отношение на неговата нотификация.
Още една причина да не подкрепим този законопроект, колеги, е, че към този момент този законопроект няма нотификация от Европейската комисия. Не е тайна за никого, че сега действащият закон също имаше такъв проблем и това изменение се налага заради липсата на нотификация и на сега действащия закон. Да, казвате: изпратили сме искане за нотификация, но това нищо не значи. Кога ще я получим, дали ще я получим, в какъв вид? Никой не знае.
Между другото, сега действащият закон е само от 2012 г., а последните промени в него са правени 2018 г. С такова темпо на изменение на законите просто няма как да смогнат нито производителите, нито преработвателите на грозде и гроздови продукти да изпълняват подобни закони.
И сега идваме на основната дилема в този закон. Този законопроект предвижда контролът върху лозаро-винарските продукти да се измести от Министерството на земеделието в Министерството на икономиката, при условие че в Министерството на земеделието, в ресорната Агенция по лозата и виното има съществуващи две акредитирани лаборатории, има изградена мрежа в цялата страна като регионални структури, има инспектори, които са с много опит, професионалисти, експерти в професията си и системата е действаща, работеща и не дава никакви отклонения. С този законопроект една действаща, уредена система я променяме и ги пращаме в Министерството на икономиката, където няма нито опит, нито професионалисти, нито лаборатории, нито мрежа в страната, която да обикалят инспекторите. Така че една готова изградена система ние я преустройваме, което дава възможност и за нарушение на преработвателите, и за липса на контрол, и въобще за хаос в системата, който ние сами си причиняваме, без някой да ни кара насила.
Този проблем можеше да бъде решен в съгласувателната процедура в Министерския съвет, защото Министерският съвет е вносител на този законопроект. Проблемите между министъра на икономиката и министъра на земеделието можеше да се решат в Министерския съвет в съгласувателната процедура. Сега излиза, че Народното събрание, парламентът, е арбитър между единия министър и другия!
Уважаеми управляващи, решете този проблем на ниво Министерски съвет, недейте да карате парламента да бъде арбитър в отношенията между двамата министри!
Мисля, че старият ред, по който контролът се осъществява от министъра на земеделието, е по-добър като изпълнение. И не на последно място е незаконен, защото правомощията на министъра, изпълняващ политиките в тази област, са уредени в Закона за агрохранителната верига и в Закона за общата организация на пазарите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Абазов.
Реплики има ли към изказването на народния представител Абазов? Не виждам.
Други изказвания?
Господин Сабанов, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ в Комисията по земеделието и храните не подкрепи този законопроект на първо четене в Комисията именно поради този факт – становището на водещата Комисия по земеделието и храните е отрицателно, тоест госпожа Белова предложи като водеща комисия Народното събрание да не подкрепи този законопроект на първо четене. Не само защото всички тези неща, които колегите Абазов и Бъчварова казаха, но най-важното нещо е нотификацията между първо и второ четене. При положение че имаме готов действащ закон, ние ще го сменяме с нещо, което между първо и второ четене, след нотификация може да изглежда по коренно различен начин и да няма нищо общо с това, което е написано в момента като текстове в този закон.
Да не говорим, че най-основното и фрапиращото нещо в новия закон е преместването на функциите от Министерството на земеделието към Министерството на икономиката, като негласно е казано, че този проблем ще се промени между първо и второ четене. А и ние самите не схванахме защо правим цялото упражнение, след като най-важното в Законопроекта, ще бъде отменено между първо и второ четене, а всички други неща, уредени в сега действащия закон, всъщност са действащи и всеки един текст от новия закон всъщност ги припокрива. Много малко, ама много са малко разликите, които са между действащия и новия закон.
Така че аз лично няма да подкрепя Законопроекта на първо четене, нека Министерството първо да си мине нотификацията, както му е редът всъщност, и когато имаме подкрепата на Брюксел с текстовете и с всяка една забележка, която може да бъде направена, да бъде отразена. В Министерството на земеделието има достатъчно експерти, които да изчистят текстовете, да ни ги предложат, и ако стане в този парламент, ако не – следващият ще го разгледа и ще го приеме такъв, какъвто трябва да бъде според европейските изисквания. А не тук да си говорим само за регламенти, които в крайна сметка нямат нотификация и нямат приложение към този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Сабанов.
Има ли реплики? Няма.
Други изказвания по Законопроекта?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, колегите казаха по-голяма част от съображенията, поради които и ние от парламентарната група на БСП няма да подкрепим този законопроект на първо четене. Очаквахме, че и колегите от „Обединени патриоти“ също, както в Комисията заявиха, че няма да го подкрепят.
Но аз искам да кажа и някои съображения, свързани със становището на Националната лозаро-винарска камара. Вижте какво казват те в своето становище: за пореден път както на ниво законодателна власт, така и на ниво изпълнителна власт, този важен продуктов закон се подлага на институционално и обществено обсъждане в разгара на гроздоберната кампания. Забележете, когато е правено общественото обсъждане, имаме гроздоберна кампания. Това изключително показва отношението на Аграрното министерство към този важен за страната сектор.
На следващо място, тъй като Министерството предлага нов законопроект, логично беше в мотивите все пак да се дадат и някои данни от аграрния доклад, свързани със сектора. Това не беше направено. Затова аз ще Ви кажа какво пише в последния аграрен доклад.
През 2018 г. площите с лозови насаждения в стопанствата намаляват с 1,1% спрямо предходната година до 500 хил. дка, като – забележете – за близо 150 хил. дка не са полагани грижи основно поради икономически и социални причини. Ако в мотивите тези неща имат значение от държавно естество, би трябвало да се запише следното: „Приемането на нов закон е породено от необходимостта да гарантира провеждането на политиката в лозаро-винарския сектор и в областта на спиртните напитки“. Забележете, не е написано „държавна политика“.
На следващо място: С приемането на новия закон се очаква да се гарантира безпрепятствено провеждане на политика в лозаро-винарския сектор, в производствения потенциал и контрола на спазването ѝ. Забележете, „производствен потенциал“, отново обаче отсъства „държавна политика“.
Първо, с приемането на новия закон се очаква да бъдат постигнати следните цели – това, което спомена и професор Бъчварова – възвръщане на традиционни пазари на вино и установяване на нови в рамките на единния пазар на Европейския съюз и по света.
Второ, създаване на ясни, прости и ефикасни правила, осигуряващи баланс между търсенето и прилагането на лозаро-винарския сектор.
И на трето място, ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения.
Четвърто, министърът на земеделието, храните и горите осъществява държавна политика – забележете, тук е записано държавна политика – в лозаро-винарския сектор по отношение на производството на плодови вина и оцет.
От мотивите излиза, че държавната политика ще бъде само по производството на плодови вина и оцет.
И на последно място, искам да Ви цитирам от аграрния доклад и данните за вноса на вина. Вижте съседните на нас държави.
Република Северна Македония, ако за 2017 г. е внесла 93 980 литра вино, за следващата година този внос се увеличава почти 17 пъти – на 1 557 000 литра. Това ли е държавната политика, която Министерството на земеделието, храните и горите трябва да има по отношение на този сектор?
Така че с този нов законопроект ние няма да постигнем онова развитие на сектора. Затова от името на нашата парламентарна група заявявам, че ще се въздържим на първо четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Реплики? Няма желаещи.
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател, дами и господа народни представители! Преждеговорившият колега не знам по каква причина засегна Северна Македония или Република Македония. Не виждам никакъв проблем българската икономика и тази в Македония да си взаимодействат. Точно това трябва да бъде и да насърчават националната ни политика, при все това, че от Македония внасят лозаро-винарски продукти, вино и така нататък. Така че това не трябва да е критика към българската държава и към сектора. Напротив, две братски държави трябва да работят заедно и да развиват икономическите връзки. В това няма нищо лошо.
Относно Законопроекта, който разглеждаме, разгледахме и в нашата комисия, основният проблем, върху който дебатирахме всъщност, беше за това, че контролът и търговията на лозаро-винарски продукти или вино е предвидено да се прехвърли от Министерството на земеделието, храните и горите – Изпълнителната агенция по лозата и виното, към Министерството на икономиката.
По време на дебатите останах с впечатление, че и Министерството на земеделието, храните и горите, и Министерството на икономиката, както и народните представители и от ГЕРБ, и от другите политически сили, са на мнение, че трябва да остане старото положение и контролът да остане в Министерството на земеделието, храните и горите. Аз подкрепих Законопроекта в Комисията с това условие и искам ясно и категорично да чуя от двете институции или председателя на Комисията по земеделието и храните ще остане ли контролът в Министерството на земеделието, храните и горите и Изпълнителната агенция по лозата и виното, или ще бъде прехвърлен и между двете четения ще бъде предложено да остане. Категорично заявявам, че „Обединени патриоти“ няма да подкрепят такъв текст на второ четене, а на първо четене нашите колеги ще гласуват различно, всеки спрямо вижданията си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Георгиев.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега, аз никога не влагам политика в това, което казвам – това, което Вие сте преценили, че имам някакви политически закачки към Северна Македония. Аз цитирам аграрния доклад и сега ще допълня това, което е записано в аграрния доклад, подписан от министъра на земеделието, не от Корнелия Нинова от БСП. Там пише следното: „Вносът на вино от трети страни е в размер на 2 515 000 литра, на два пъти повече спрямо предходната 2017 г., основно вследствие на многократно увеличение – импорт от Северна Македония.“ Това е записано в аграрния доклад.
Забележете, че аз цитирах съседни държави. Косово – ако за 2017 г. от Косово не сме имали внос, за 2018 г. са 47 100 литра; от Гърция – вносът се увеличава от 53 000 литра на 78 000 литра; от Румъния – увеличава се три пъти от 2019 литра на 7630 литра. За това говоря. Аз не говоря тук за някакви други политики – това, което Вие визирахте.
На следващо място, ние няма да приемем Закона – този парламент няма да приеме Закона на второ четене, тъй като Вие разбрахте от колегите, че в момента предстои нотификация, която може да продължи и две години. Така че това упражнение днес да гледаме Закона на първо четене се обезсмисля, освен с тези доводи, които аз и колегите казахме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Георгиев.
Господин Ангелов, заповядайте за дуплика.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ (ОП): Господин Председател! Господин Георгиев, Вие цитирате данни за вноса в България, но не цитирате данни за износа от България за различните държави. Казвате: „аз не правя политика, не ми е изказването политическо“, но Вие сте политик, народен представител сте от БСП. Всяко изказване, което правите, е политическо и когато давате за пример конкретна държава, значи имате политическа цел. Ако бяхте казали – общо в България вносът е бил от държави еди-колко си миналата година, тази година или по-предната година – да, но Вие акцентирате специално върху една държава. Това е Ваша политика, която не може да си обясним защо я правите, но явно разни коминтерновски решения все още Ви влияят. (Реплики на народния представител Румен Георгиев.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Ангелов.
Други изказвания по Законопроекта?
Госпожо Белова, заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам само да Ви обърна внимание, че внесеният законопроект е свързан с направените препоръки от Европейската комисия за промени в конкретни разпоредби, тъй като към момента действащото законодателство не съответства на Европейския регламент. И в Комисията, и днес в пленарната зала в изказванията на колегите се коментират конкретни разпоредби и съответно се изразяват различни позиции. Но, колеги, имаме срок между първо и второ гласуване, в който всеки един от нас може да внесе своите предложения. Тези възражения на колегите основно касаят къде да бъде контролът – дали да остане в Агенцията по лозата и виното, или в Министерството на икономиката.
Така че, моля Ви, нека да подкрепим Законопроекта на първо гласуване – да имаме по-дълъг срок между първо и второ четене, всеки един от нас да си внесе предложенията и съответно при второто четене да приемем тези текстове, които съответстват на Европейския регламент, така че да приемем един закон за виното и лозата, който да изпратим отново за нотификация и да бъде одобрен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Белова.
Реплики има ли?
Заповядайте за реплика, господин Сабанов.
АЛЕКСАНДЪР САБАНОВ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Белова! Много пожелателно е всичко – между първо и второ четене може да направим това, може да направим всичко, но нотификацията между първо и второ четене няма как да пристигне!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Госпожо Белова, ще ползвате ли дуплика?
Заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Сабанов, от името на парламентарната група на ГЕРБ и членовете на Комисията по земеделието и храните при внесено предложение между първо и второ гласуване контролът да остане в Изпълнителната агенция по лозата и виното ще гласуваме и ще подкрепим това предложение. Ние сме убедени, че контролът следва да остане в Агенцията по лозата и виното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Щастлива развръзка.
Има ли други изказвания?
Господин Апостолов, заповядайте да изказване.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми колеги, доста сериозна полемика за един законопроект на първо четене, но нека да отчетем нещо, което залата може би не знае. Тези полемики и тези разговори в момента или по-скоро излишни думи, които се казаха тук, нямаше да ги има, ако в Комисията се бяха появили представители на Министерството на икономиката. Няколко пъти в заседанието на Комисията ние питахме къде са представителите на Министерството на икономиката, но не би – може би те са така… по-богоизвисени и не присъстваха на това заседание, за да защитят своята позиция защо биха искали контролът да отиде в това министерство.
Госпожо Белова и уважаеми колеги, ако има твърда линия на такова действие, че контролът ще остане по досегашния вид, както би трябвало да бъде, ще получите подкрепа за този законопроект. Това е нормално и това беше нашето становище в самата комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Извинявайте – заповядайте, господин Иванов, не Ви забелязах, малко сте в края.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Честно казано, с интерес слушах дискусията в този момент и установих, че парламентарната група на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“ за пореден път превръщат това Народно събрание в експериментално звено този път към някой отдел в Министерството на земеделието. (Реплики от ГЕРБ и ОП.)
Втрещен съм от това, което се говори тук: дайте да приемем един закон, който не съответства на европейското законодателство, та после, видите ли, ще го оправим между първо и второ четене, ще го наместим. Просто не вярвам на ушите и на очите си какво се случва в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: По Закона нещо ще кажете ли?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Да, ще кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Че този закон трябва незабавно да бъде отхвърлен.
Не ме прекъсвайте, господин Председател, защото ще го обърна…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ами като правите анализ на изказвания…
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: …по начина на водене, моля. По начина на…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имахте реплика.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не е реплика, изказване имам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Имахте право на реплика – не ползвахте, а коментирате предни изказвания. В момента разглеждаме Закона за виното и спиртните напитки.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Казвам, че Законопроектът за виното и спиртните напитки (реплики от ГЕРБ и ОП) е една подигравка с Народното събрание. Той не трябва да бъде приеман по същество, защото той противоречи…
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Румен каза, че ще го приемете. Ще се въздържите?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Няма да го приемем именно заради тези…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Моля, запазете ред! Не прекъсвайте изказващия се!
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Вие ме прекъснахте, господин Председател, първи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Заповядайте, господин Иванов, микрофонът е Ваш! (Смях от ГЕРБ.)
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз наистина подкрепям това, което казаха Патриотите, че от един законопроект, който би трябвало тук спокойно да бъде обсъден, се превърна в едно безобразие и безумие.
Вярвайте ми, това нещо трябва да бъде отхвърлено на момента, защото прехвърлянето на правомощия от едно министерство към Министерството на икономиката не го виждаме за първи път. Това се случи в Закона за оръжията, боеприпасите и пиротехническите средства. (Реплики от ГЕРБ.) И там е изключително спорно. Сега правите същото нещо.
Ако искате да обединим всички министерства в Министерството на икономиката, окей, няма проблеми, но този закон, с който в момента ни занимавате и искате да го приемем, очевидно е сбъркан някъде в самата същност, в самото създаване и философията му е сбъркана. Така че, колеги, по-добре е да си го оттеглите и да не се занимаваме с излишни работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря.
Реплики?
Госпожо Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Иванов, явно не сте разбрали какво дебатираме. Никой от изказващите се не е споменал, че внесеният законопроект не съответства на европейското законодателство. Напротив, казваме, че по препоръка на Европейската комисия и с оглед на това, че сега действащият Закон за виното и лозата не съответства на европейското законодателство, Министерският съвет предлага Законопроекта, който коментираме днес.
Така че никой не е казал, че внесеният от Министерския съвет законопроект, който разглеждаме в момента, знаем, че не съответства на европейското законодателство и въпреки това искаме да го гласуваме. Моля Ви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Втора реплика – господин Апостолов, заповядайте.
ЙОРДАН АПОСТОЛОВ (ОП): Уважаеми колеги отляво! Може би, господин Иванов, Вие виждате едни апокалиптични събития тук, пропасти, изгорени мостове между нашата парламентарна група и колегите от ГЕРБ. Не, напротив, говорим за нормален дебат, защото този дебат трябва да го има, но Вие всичко превръщате в някакви Ваши сънища. Отделно от това да Ви кажа, че този закон не урежда консумацията и кой колко да консумира от виното и спиртните напитки, а урежда самото производство и предлагането на пазара. (Смях, реплики от ГЕРБ, ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Апостолов.
Трета реплика – господин Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ (БСП за България): Благодаря, господин Председател.
Господин Иванов, Вие правилно сте забелязали, че е сбъркана философията на този законопроект, но може би не казахте, че този законопроект няма да носи никаква добавена стойност именно за тези производители – колегите в Комисията знаят, преди няколко месеца бяха при нас. Какво казаха те? Казаха, че не виждат подкрепа от страна на държавата, аз Ви казах това, Законът беше обсъждан по време на гроздобер. Ето Ви първата причина. Така че, господин Иванов, правилно сте забелязали, че е сбъркана философията.
А това, което казах, по отношение на Северна Македония, вижте, там по веригата суровина – краен потребителски продукт има развитие на сектора. От грозде ще произведете вино.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Иванов тази тема не е коментирал. Репликата е несъгласие по същество.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Затова, господин Иванов, трябва тази тема да я развиете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Дуплика, господин Иванов, ще ползвате ли?
Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Белова, а Вие откъде знаете, че този закон съответства на европейското законодателство, като не е получил нотификация и тепърва ще чакате да получите нотификация на текстове и обяснявате тук от трибуната как, видите ли, между първо и второ четене ще чакаме аджеба да го нотифицират, та да оправим нещата? Разбирате ли в какъв цирк ни вкарвате тук и с какви глупости ни занимавате?
Господин Апостолов, извинявам се, но аз наистина нищо не виждам и това е лошото, че не виждам, но чувам в каква посока върви разговорът и, за съжаление, това го правите. Какво се случва между Вас и ГЕРБ, е отделен въпрос. Въпросът е, че тук в Народното събрание в момента творите антизаконодателство. Това е истината. (Подвиквания от ОП.)
Господин Георгиев, темата е изключително сериозна и по този закон разискването трябва да бъде прекратено веднага и изтеглен, защото вече имаме действащ такъв закон, който този – новият, припокрива на 80%. Няма логично обяснение защо в момента се гласува и приема подобен текст, прехвърлят се ангажименти от едно министерство на друго министерство, което хабер си няма от цялата тази тематика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Други изказвания има ли? Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за виното и спиртните напитки, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г.
Гласували 176 народни представители: за 105, против 62, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Изчерпахме дневния ред.
Следващото заседание е утре, 22 октомври 2020 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието.(Звъни.)

(Закрито в 11,04 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов

Секретари:
Александър Ненков
Сергей Кичиков