Председателствали: председателят Цвета Караянчева и заместник-председателите Емил Христов и Валери Симеонов

Секретари: Филип Попов и Юлиан Ангелов

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добър ден, уважаеми колеги!
Има кворум. (Звъни.) Откривам заседанието.
Заповядайте за процедура.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Използвам възможността от Правилника за процедура по чл. 55, ал. 2.
Възмутени сме от изнесените факти от генералния директор на Българското национално радио господин Андон Балтаков, предизвикали като естествена негова реакция подаване на оставка. Това за пореден път дава аргументи за натиск върху обществените медии и подчиняването им на механизми за политическа манипулация.
Недопустимо е, като вносител на Закона за медиите, министърът на културата Боил Банов да подменя подготвено от експертите на Националното радио и Националната телевизия...
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Янков, прощавайте, но това е декларация от името на група, а Вие нямате такава възможност.
КРАСИМИР ЯНКОВ: ...експерти…
Обърнах Ви внимание, че използвам възможността за процедура и ще разберете какво имам предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Има няколко точки по тази процедура.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Член 55, ал 2.
Националната телевизия, експерти от други министерства, както и участието на независими медийни експерти в закон, върху който е работено месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кажете ми каква е процедурата? Това е декларация, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Към Вас – във връзка с изнесените факти от господин Балтаков изискваме да бъдем запознати с двата варианта на Закона – и то е по отношение на дневния ред, както и да бъдат изслушани генералните директори на БНТ и БНР по Закона, подготвен от обществените медии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Призовавам господин Балтаков…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Разбрах процедурата. Господин Янков – процедура, иначе е декларация. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 предлагам в днешния дневен ред да бъде прибавена за разглеждане нова точка под номер втори в днешната програма: Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Моля, режим на гласуване тази точка да стане точка втора за днес.
Гласували 177 народни представители: за 126, против 24, въздържали се 27.
Предложението е прието.
Съобщение:
На 21 октомври 2020 г. в Народното събрание е постъпил препис от Решение № 14 от 15 октомври 2020 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 2 от 2020 г. С решението си Конституционният съд обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“, и на чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията.

Преминаваме към първа точка от днешния дневен ред:
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ.
Вносител – Министерският съвет.
Госпожо Александрова, заповядайте да ни запознаете с Доклада.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател.
„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ, № 002-01-40, внесен от Министерския съвет на 28 август 2020 г., приет на първо гласуване на 23 септември 2020 г.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за регистър БУЛСТАТ“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за наименованието на Закона.
Гласували 176 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 43.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 1 и § 2.
Гласували 149 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 38.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 3, 4 и 5.
Гласували 162 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 51.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, като в т. 1 относно новата ал. 5 думите „чл. 3, т. 9 – 11“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 9 – 11“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя със съответните корекции по Доклада на Комисията.
Гласували 145 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 42.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за параграфи 7 и 8.
Гласували 145 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 40.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: „Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на подразделението: „Заключителни разпоредби“.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя със съответното наименование, което е предложено от Комисията.
Гласували 143 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 36.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9:
„§ 9. В 14-месечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Агенцията по вписванията служебно преобразува ЕИК за физическите лица по чл. 3, ал. 1, т. 9 и 11 от 10 значен на 9-значен код.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване редакцията на § 9 по Доклада на Комисията.
Гласували 154 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 40.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 10 и § 11.
Гласували 158 народни представители: за 115, против 1, въздържали се 42.
Предложенията са приети.

Преминаваме към втора точка:
ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРЕДЛАГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ЧЛЕН НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ, ПРЕДСТАВЯНЕТО И ПУБЛИЧНОТО ОПОВЕСТЯВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ И ИЗСЛУШВАНЕТО ИМ В КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ.
Заповядайте, госпожо Александрова.
ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА: Благодаря, уважаема госпожо Председател!
„ДОКЛАД
относно обсъждане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на
Централната избирателна комисия, представянето и
публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси
На свое заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Процедурни правила за провеждане на публична процедура по чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за назначаване на член на Централната избирателна комисия.
Необходимостта от провеждането на публичната процедура произтича от прекратяване на пълномощията на член на Централната избирателна комисия на основание чл. 51, ал. 3 от Изборния кодекс.
С оглед изпълнението на разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Изборния кодекс Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага да се приемат процедурни правила за назначаване на член на Централната избирателна комисия.
След проведеното обсъждане Комисията по правни въпроси единодушно с 18 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да разгледа и приеме следния:
„Проект!
РЕШЕНИЕ
за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси
Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 46 и чл. 47, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Изборния кодекс и чл. 93 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Приема Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси:
І. Предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия и представяне на документите им.
1. Българските неправителствени организации може да правят предложения за член на Централната избирателна комисия до народните представители и парламентарните групи в 3-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание.
2. Предложенията за член на Централната избирателна комисия се правят от народни представители, парламентарни групи, както и от партии и коалиции, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, в писмена форма чрез Деловодството на Народното събрание до Комисията по правни въпроси в 5-дневен срок от приемането на тези правила от Народното събрание. Когато народен представител или парламентарна група направи предложение въз основа на предложение на неправителствена организация по т. 1, това се отбелязва в него.
3. Предложенията съдържат писмени мотиви, в които се обосновават високите професионални и нравствени качества на съответния кандидат. Към предложението се прилагат следните документи:
- писмено съгласие на кандидата по образец – приложение № 1 към решението;
- подробна автобиография;
- заверено от кандидата копие от диплома за завършено висше образование с минимална образователно-квалификационна степен „магистър“; препоръчително е висшето образование да е по право, информатика и компютърни науки, математика, обществени комуникации и информационни науки, политически науки и социология; удостоверение за юридическа правоспособност, ако висшето образование е по специалност „Право“;
- документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на изискванията за стаж съгласно чл. 50, ал. 1, т. 3 от Изборния кодекс;
- писмено съгласие на кандидата по чл. 27, ал. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по образец – приложение № 2 към решението;
- декларация по образец, свързана с изискванията по чл. 50, ал. 1, т. 1 от Изборния кодекс – приложение № 3 към решението;
- обстоятелството по чл. 50, ал. 3, т. 1 от Изборния кодекс се установява служебно от администрацията на Народното събрание.
ІІ. Публично оповестяване на документите.
1. Предложенията заедно с документите по раздел І се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се името и мотивите на народния представител, направил предложението. Публикуването на предложенията и документите се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
2. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност и професионални организации, не по-късно от три дни преди изслушването на кандидатите, може да представят на Комисията по правни въпроси становища за кандидатите, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в Комисията по правни въпроси въпроси към кандидатите, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Становищата и въпросите се изпращат по пощата на адрес: гр. София, пл. „Княз Александър I” № 1, Комисия по правни въпроси или по електронен път на e-mail: kpv1@parliament.bg. Становищата и въпросите се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от личния живот на лицата.
III. Извършване на предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
1. Кандидатите се проверяват за принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Искането за извършване на предварителна проверка по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави от председателя на Комисията по правни въпроси.
2. Резултатите от проверката се публикуват на специализирания тематичен сайт на интернет страницата на Народното събрание.
IV. Изслушване на предложените кандидати за член на Централната избирателна комисия.
1. Комисията по правни въпроси изслушва предложените кандидати за член на Централната избирателна комисия, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността по чл. 50 от Изборния кодекс.
2. Изслушването се провежда на открито заседание на Комисията по правни въпроси, което се излъчва в реално време чрез интернет страницата на Народното събрание.
3. Комисията по правни въпроси изслушва вносителя на предложението по поредността на внасянето му, като кандидатът се представя в изложение до 2 минути.
4. На кандидата се предоставя възможност да допълни данни от професионалната си биография, както и да изложи виждането си за дейността на Централната избирателна комисия, в изложение до 5 минути.
5. Народните представители може да задават въпроси към кандидата, включително и такива, постъпили при условията и по реда на раздел II, т. 2. Времето за изложение на въпросите е до 2 минути.
6. След изчерпване на зададените въпроси на кандидата се предоставя възможност за отговор в изложение до 3 минути.
7. Отказът на кандидат от участие в изслушването не спира процедурата.
8. От изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
9. Комисията по правни въпроси на основание чл. 93, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание изготвя доклад от изслушването на кандидатите, който се изпраща за сведение на народните представители и на президента.
10. След провеждането на публичната процедура парламентарно представените партии и коалиции, както и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, в еднодневен срок от изслушването правят предложения до Президента на Републиката за назначаването на член на Централната избирателна комисия, при спазване изискването на чл. 46, ал. 8 от Изборния кодекс.
Приложенията към Проекта на решение: приложение № 1, приложение № 2 и приложение № 3.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, госпожо Александрова.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Закривам разискванията.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Проект на решение за приемане на Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за член на Централната избирателна комисия, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването им в Комисията по правни въпроси.
Гласували 142 народни представители: за 97, против 4, въздържали се 41.
Предложението е прието.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Вносител – Министерският съвет.
За представяне на Доклада на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен
от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 1 октомври 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Националното сдружение на общините в Република България, на Камарата на архитектите в България и на Камарата на строителите.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от отдел „Правен“ в Дирекцията за национален строителен контрол.
Необходимостта от предложените със Законопроекта изменения и допълнения се обосновава с резултатите от извършени проверки на дейността на консултантите, упражняващи строителен надзор, и останалите участници в строителния процес, и установените нарушения, свързани с незаконосъобразни оценки за съответствие на инвестиционните проекти, неправилно съставени актове и протоколи по време на строителството, както и неизпълнение на задълженията, водещи до аварии в строителството, което е свързано със занижено качество на дейността им. Предложенията са свързани с осъществяването на по-ефективен контрол от страна на органите на Дирекцията за национален строителен контрол.
Част от предложенията за изменения и допълнения са във връзка с отстраняване на допуснати непълноти в разпоредбите на действащия закон, касаещи правомощията на органите на ДНСК и функциите на консултантите, които извършват оценка на съответствие на инвестиционните проекти и/или упражняват строителен надзор.
Законопроектът предвижда възможността органите на ДНСК да извършват и проверка на комплексния доклад на консултанта, въз основа на който са одобрени инвестиционните проекти и е издадено разрешението за строеж. Предвижда се на ДНСК да бъдат предоставени правомощия за осъществяване на контрол върху дейностите, извършвани от консултанти и лица, упражняващи строителен надзор.
Със Законопроекта се предвижда завишаване на изискванията към лицата, които кандидатстват за получаване на удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Относно условията и реда за издаване на удостоверение за вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор се предвижда членовете на органите на управление на юридическото лице или едноличният търговец, както и наетите от тях по трудов или друг договор физически лица, да са специалисти със завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и да притежават техническа правоспособност, да имат най-малко 5 години стаж по специалността и същите да не са допуснали и/или извършили повече от две нарушения по Закона и нормативните актове по прилагането му през последните три години.
Със Законопроекта се изпълнява и мярка по Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване, според която изискванията към консултантите и физическите лица от техния състав, чрез които се осъществява дейността по оценка за съответствие и строителен надзор, следва да са регламентирани на ниво закон.
В Законопроекта е създадено ограничение консултантът да не може да сключва договор за изпитвания в лаборатории на строителя или на свързани с него лица, когато упражнява строителен надзор на строеж, изпълняван от същия строител.
Предвидени са изисквания консултантът да не може да сключва договор за строителен надзор за строежи, за които той или наетите от него по друго, различно от трудово правоотношение физически лица са строители и/или доставчици на машини, съоръжения, технологично оборудване, както и свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон. След измененията на Закона консултантът няма да може да сключва договор за оценяване съответствието на проекта за строежи, за които той или наетите от него по друго, различно от трудово правоотношение физически лица са проектанти и/или строители, и/или доставчици на машини, съоръжения, технологично оборудване, както и свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.
С цел осъществяването на по-ефективен контрол относно дейността на консултантите и лицата, упражняващи строителен надзор, се предвижда промяна в броя и в срока на влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които се пристъпва към предсрочно прекратяване на действието на издадено удостоверение за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Предвижда се действието на удостоверението да се прекратява преди изтичането на срока, за който е издадено, при влезли в сила две наказателни постановления, като бъде обхванат по-голям период от време на недопускане или неизвършване на нарушения, а именно три години.
За продължаването на срока на удостоверението в Законопроекта се предвижда регистрираните лица да могат да подадат писмено заявление до органа по регистрирането за продължаване на удостоверението за нов срок от 5 години с приложена декларация, че не са настъпили промени в основанията за издаване на удостоверението.
Законопроектът предвижда и разширяване кръга на участниците в строителството, носещи административнонаказателна отговорност за нарушения на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, и обособяване на отделен състав за налагане на имуществени санкции на юридическите лица и едноличните търговци, съответно на глоби на физическите лица, с цел повишаване ефективността на упражняваната дейност и санкционните правомощия.
Със Законопроекта се предвижда председателят на Държавната агенция „Технически операции“ да съгласува и одобрява инвестиционни проекти и да издава разрешения за строеж за специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
Предвидени са нови административнонаказателни състави за проектанти и лица, упражняващи технически контрол по част „Конструктивна“, неизпълнили законовите си задължения, както и налагането на глоба на правоспособни физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите за други нарушения на закона и актовете по неговото прилагане. Предвиждат се и нови административнонаказателни състави за налагане на имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци – строители, лица, упражняващи строителен надзор, и лица, упражняващи авторски надзор, неизпълнили задълженията си по Закона.
В Комисията са постъпили становища от Националното сдружение на общините в Република България и от Камарата на архитектите в България, в които освен принципната подкрепа за Законопроекта са направени и конкретни предложения за промени на отделни разпоредби. Становището на Камарата на архитектите бе представено и в заседанието на Комисията, като акцентът бе поставен върху разпоредбите, които се нуждаят от прецизиране.
В изказванията си народните представители подкрепиха по принцип предложения законопроект, като обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на разпоредбите, които биха създали противоречия или неприложимост в практиката.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, с 11 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
Ще продължа и с втория доклад, но преди това, господин Председател, моля за една процедура – да допуснем в залата господин Йовев – заместник-министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Подлагам на гласуване достъпа в залата на заместник-министъра на регионалното развитие господин Йовев.
Гласували 106 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 14.
Предложението е прието.
Моля, поканете господин Йовев да заеме почетното място в залата.
Господин Веселинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет
На редовно заседание, проведено на 21 октомври 2020 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2020 г.
В заседанието на Комисията взеха участие представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
От името на вносителя Законопроектът бе представен от господин Валентин Йовев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Той подчерта, че Законопроектът е изготвен в изпълнение на няколко решения на Министерския съвет, свързани с подобряването на административното обслужване и намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса, както и прецизирането и усъвършенстването на процеса, свързан с предоставянето на административни услуги по реда на Закона за устройство на територията.
Предвидено е приемането на наредба от Министерския съвет, която да определи общите правила за организацията на административното обслужване по Закона за устройство на територията и да утвърди образци на документи за всички административни услуги, извършвани при условията и по реда на този закон. Целта е намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, като се уеднакви броят и видът на изискващите се документи за една и съща услуга, видът и съдържанието на заявленията за предоставяне на административни услуги и осигуряването на различни възможности за подаване на заявленията за извършване на услугите и получаване на готовите документи, в съответствие с Административнопроцесуалния кодекс.
С предложените изменения се урежда създаването на Единен публичен регистър по устройство на територията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Предвидено е, че условията и редът за публикуване и за поддържане в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията се определят с наредба на Министерския съвет. Единният публичен регистър по устройство на територията следва да обединява в себе си всички регистри, водени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция за национален строителен контрол, областните администрации, общинските администрации и администрациите на районите в градовете с районно делене. С помощта на Регистъра ще се осигури достъп до информация и документация, необходима за извършване на съответна административна услуга, тоест ще се създадат условия за осъществяване на вътрешни административни услуги, с което значително ще се облекчат както гражданите и бизнесът, така и самата администрация. Регистърът ще бъде интегриран с Портала за отворени данни и Портала за пространствени данни. До Регистъра ще се дадат ограничени права за ползване до отделни слоеве информация, без възможност за промени от гражданите.
Законопроектът предвижда административните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, лицата, осъществяващи публични функции, и органите на съдебна власт установяват служебно за нуждите на съответното производство всички обстоятелства, вписани в Регистъра, въз основа на съответните идентификационни данни, посочени от заявителя, молителя или жалбоподателя.
Предвижда се административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт, да може да изисква само еднократно отстраняване на нередовности и/или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и предоставя подходящ срок за отстраняване на нередовностите и/или за представяне на документите. Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите и/или представяне на допълнителните документи, като не изключва възможността органът да отправи до заявителя нови забележки, ако не са отстранени нередовностите и/или непълнотите или ако в резултат на тяхното отстраняване възникнат нови нередовности и/или непълноти.
Предложени са и промени, свързани с прецизиране на разпоредбите, отнасящи се до строителството в свлачищни райони.
Предложените промени са насочени към намаляване на административната и финансовата тежест за гражданите и бизнеса, като са въведени процедури за служебно съгласуване и предоставяне на информация.
Регламентира се редът за служебно съгласуване на проектите на подробни устройствени планове със заинтересованите централни и териториални администрации, както и със специализираните контролни органи при необходимост – в случаите, когато за съгласуването не се изисква издаване на актове при условията, по реда и в сроковете, определени в специален закон.
В Комисията са постъпили становища от Националното сдружение на общините в Република България, от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и от Българската стопанска камара, в които освен принципната подкрепа за Законопроекта са направени и конкретни предложения за промени на отделни разпоредби.
В хода на дискусията изказалите се народни представители подкрепиха по принцип предложения законопроект, като обърнаха внимание на необходимостта от прецизиране на отделни разпоредби, които биха създали противоречия или неприложимост в практиката.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, със 14 гласа „за“, без „против“ и 6 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Следващият Доклад е на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения ще бъде представен от председателя на Комисията господин Лазаров.
ДОКЛАДЧИК ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Председател!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от
Министерския съвет на 25 август 2020 г.
На заседание, проведено на 17 септември 2020 г., Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството госпожа Стоянка Илова – главен юрисконсулт, и господин Димитър Грозданов – главен експерт в дирекция „Правна“ и господин Цветан Китов – председател на държавна агенция „Технически операции“.
Господин Димитър Грозданов представи Законопроекта и мотивите за неговото внасяне в частта относно предложените изменения и допълнения, касаещи реализирането на инвестиционни намерения на предоставените за управление на Държавна агенция „Технически операции“ недвижими имоти, представляващи специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Той посочи, че със Законопроекта се възлага правомощие на председателя на Държавна агенция „Технически операции“ да съгласува и одобрява инвестиционни проекти и да издава разрешения за строеж на недвижимите имоти по смисъла на § 5, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, управлявани от Агенцията. Аналогични правомощия за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната имат съответно министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“ и председателят на Държавната агенция „Разузнаване“.
Господин Цветан Китов изрази становище относно необходимостта от приемането на направените със Законопроекта допълнения във връзка с отстраняване на непълнота в разпоредбите на закона, касаещи правомощия по съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж на недвижимите имоти, управлявани от Агенцията, които представляват специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.
След проведеното обсъждане, при което народните представители изразиха подкрепата си към Законопроекта, Комисията с 4 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г.“
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕНОВ: Благодаря, господин Лазаров.
Преминаваме към разисквания по внесения законопроект.
Имате думата за изказвания.
Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ (ГЕРБ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Безспорна е необходимостта от промени в Закона за устройството на територията в посока регламентиране дейностите на консултантите и лицата, упражняващи строителен надзор, и останалите участници в инвестиционния процес.
Очевидна е необходимостта от гарантиране на по-ефективен контрол от страна на органите на Дирекцията за национален строителен контрол в строителния процес.
Със Законопроекта се отстраняват допуснати непълноти в разпоредбите, касаещи правомощията на органите на ДНСК и функциите на консултантите, които извършват оценка на съответствието на инвестиционните проекти и упражняват строителен надзор.
Прецизира се обхватът на оценката за съответствие, като по този начин се цели по-високо качество на документа, респективно повече гаранти за качественото изпълнение на обекта.
На ДНСК се предоставят правомощия за осъществяването на контрол върху дейностите, извършвани от консултанти, упражняващи строителен надзор. Завишават се изискванията към лицата, които кандидатстват за получаване на удостоверения за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор, разширява се кръгът на участниците в строителството, носещи административнонаказателна отговорност за нарушенията по Закона за устройство на територията, както и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Предвиждат се нови административнонаказателни състави за проектанти, неизпълнили законовите си задължения, както и налагането на глоба на правоспособни физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по оценяването на съответствието на проектите и строителния надзор на строежите за други нарушения по Закона за устройство на територията и актовете по неговото прилагане.
С предложените законодателни промени ще се постигне по-добра ефективност на упражнявания контрол, ще се ограничи многозначното прилагане на разпоредбите на Закона, както и избягването на възможностите за различното и противоречиво тълкуване, както от административните органи, така и от съда.
Разбира се, добрите идеи невинаги могат да бъдат разписани максимално точно още на първо гласуване. Към Законопроекта постъпиха редица становища, които отразяват основателни опасения за прекомерно завишаване на мерките, както и за необходимостта от прецизиране на част от текстовете. Предстои сериозна експертна работа между първо и второ гласуване. Препоръките на експертите трябва да бъдат взети под внимание, за да не се допусне пренавиване и залитане в крайности.
Ще дам няколко примера, върху които трябва да се акцентира в работата на работната група. Така например не става ясно какво ще бъде съдържанието на протокола, който ще изготви ИСУТ при изготвянето на оценката за съответствие. Защо този протокол трябва да бъде различен от доклада, който е изготвен от консултантите? Логично е, при условие че се поставят изисквания за квалификация на консултантите, да бъдат поставени такива изисквания и за членовете на експертните съвети.
Но тук по-големият въпрос е не дали трябва да има протокол, или не трябва да има, а дали не е време да се спре с това разделение по категории, защото вместо да улеснява, то затормозява все повече и повече процеса. Не е ли време да бъдат приравнени всички обекти и за всички да се изисква доклад от консултант? По този начин администрацията ще бъде разтоварена от и без това прекомерно завишената си тежест, която носи в момента, и ще бъде облекчен инвестиционният процес, но това е дискусия, която предстои.
Изискванията за изготвянето на доклад от техническия контрол в част „Конструктивна“ е също прекалено висока мярка и не само че е висока, тя утежнява процеса. Това е още един излишен документ, който затормозява, а не допринася по никакъв начин за опростяването и за качеството на строителството.
Тук обаче също трябва да се отвори една дискусия на тема съществуването на техническите контроли. В момента те са до такава степен формализирани, че губят своя смисъл. Трябва да се измисли нова концепция, която да регламентира работата на техническия контрол.
Безспорна е необходимостта от контрола на докладите, изготвени от консултанта. Практиката показва, че към момента са формализирани и неефективни в общия случай. Предвиждането на ДНСК да извършва служебен контрол на докладите е крачка в правилната посока, но е необходимо прецизиране на процедурите по този контрол, както и обезпечаване на кадровия ресурс, който да извършва този контрол.
По отношение на санкциите също трябва да бъдат прецизирани някои от текстовете. Някои от тях трябва да бъдат редуцирани – направени съизмерими с вида на нарушението, а други съвсем да отпаднат. Така например глобата от 1000 до 3000 лв. на проектант за пропуснат подпис при взаимно съгласуване на проектната документация е напълно излишно и безсмислено. Това са отстраними технически пропуски, които по никакъв начин няма да променят нито обема, нито съдържанието, нито качеството на проектите.
Друга недостатъчно обмислена санкция е налагането на глоба от 1000 до 10 000 лв. на лице, упражняващо авторския надзор, допуснало авария по време на строителството. Лицето, което изпълнява авторския надзор, е непостоянен участник в строителния процес и няма как да носи отговорност за аварии, възникнали по време на строителството, освен ако такива не са се случили вследствие на негова заповед. Тук текстовете също трябва да бъдат прецизирани.
В заключение концептуално Законопроектът е добър и след прецизиране би могъл да постигне целите си, за които е написан, а именно повече контрол в строителния процес – по-високо качество на строителството.
В тази връзка предлагам на народните представители да подкрепят Законопроекта на първо гласуване с уговорката, че ще бъдат прецизирани текстовете между първо и второ четене.
Ако позволите няколко думи и по втория законопроект. Той е далеч по-добре изчистен откъм правно-техническа гледна точка. Законопроектът е една много голяма крачка в стъпка на електронизация на строителния процес – нещо, което се чака дълги години вече от бранша, така че текстовете са изключително добре направени. Идеята е много добра – добре развита, целият процес да бъде регистриран в една платформа, която да бъде управлявана от Регионалното министерство. В тази посока нямаше много забележки по време на Комисията. Единственото, което би могло да се прецизира, това са текстовете на чл. 5в, които касаят еднократното връщане на документите. Текстовете са твърде витиевати и ще трябва да се прецизират между първо и второ гласуване. Като цяло Законопроектът е много добър и също предлагам на народните представители да бъде подкрепен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Шишков.
Има ли други изказвания?
НИКОЛА ДИНКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Темата е много специфична и малко от хората, от народните представители имат експертизата. И двата проектозакона имат своето основание, макар поредното изменение на Закона за устройството на територията вече да е с цифрата почти 100. Това затруднява ползването на Закона от всички онези организации, които имат отношение към неговите текстове.
Единият, първият закон е – целта му е да се засили държавният контрол върху качеството на строителството. Това може да се постигне с по-ефективен контрол от страна на държавните органи, на ДНСК и по отношение на чиито правомощия – все още са непълни.
Разпоредбите на втория законопроект за изменение и допълнение на ЗУТ имат за цел да се повиши качеството на строителството при намаляване на административната тежест в рамките на инвестиционния процес. Сигурно за някои неща ще се повторя с колегата Шишков, но това означава, че всички ние, които сме участвали в заседанието на Комисията, сме видели нещата, които трябва да бъдат поправени и допълнени на второ четене.
Действащият ЗУТ има един основен и съществен недостатък. –непропорционално завишен контрол при одобряване на проектната документация и издаване на разрешение за строеж, и твърде занижен формален контрол по време на строителството.
Второ, усилията на държавния независим строителен контрол и общините са съсредоточени върху подробни и обстоятелствени проверки и контрол на проектната документация във фазата на нейното одобряване, а не върху етапа на строителството и приемането му. Това е една от основните причини за незадоволителното качество на по-голямата част от строежите.
Трето, основен акцент е повишаване на отговорността и изискванията към лицата от състава на надзорните фирми. Това е добре записано, но наред с това трябва да има изисквания и към експертите в ДНСК, защото те се явяват лицата, които правят контрол върху контрола.
При констатиране на нарушение началникът на държавния независим строителен контрол може с мотивирана заповед да отмени разрешението за строеж и одобрените инвестиционни проекти, с изключение на издадените и одобрените от министъра на регионалното развитие и благоустройството. За тези проверки и становища в чл. 156 не е предвиден обаче никакъв срок.
А какво става с протоколите от експертните съвети по управление на територията към общините? ДНСК трябва да проверява административните актове на общините. Такъв административен акт е и разрешението за строеж и докладите на консултантските фирми, както и протоколните решения на експертните съвети – не представляват административни актове.
Освен това измененията на тази задача от държавния строителен контрол ще отнеме изключително много време, тъй като обемът проверките е много голям и надали ще го има навсякъде този инженерен, експертен потенциал в поделенията на ДНСК. Тази част от Закона трябва да бъде прецизирана много внимателно на второ четене, защото може да доведе до забавяне на инвестиционния процес, до корупционни практики и до дълги съдебни процедури.
По отношение осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Това е задължение на изпълнителите на обектите и строежите и проверяващите органи. Да се вменява на проектантите да отговарят за този процес е несъстоятелно. Той никога не може да се предвиди с проект, рисунки и схеми, възможните случаи на риск на строителната площадка и да ги предвидят в проекта.
Налага се прецизиране и на текстовете по отношение на санкциите по чл. 232. Строителният процес е изключително динамичен и с много особености по организацията на хора, техника и изпълнение на технологии, а така също и по отношение на многообразието на строителните материали, които се влагат в строителството. Така че е много трудно понякога да бъде взето оптималното решение и това, което отговаря на финансовите възможности на инвеститорите по отношение на предлаганите материали. Санкциите според мен не трябва да са самоцел. Те трябва да са и следствие от поетите отговорности на основните участници в строително-инвестиционния процес.
И двата закона имат своето място, но според мен е крайно необходимо да се премине към изготвянето на нов Закон за устройство на територията, който да отрази всички изменения досега и да може да се ползва по-лесно от всички участници в строително-инвестиционния процес.
Ние ще се въздържим на първо четене при гласуването на измененията в Закона за устройство на територията, като преди второ четене ще направим своите предложения за оптимизация и прецизиране на текстовете, които са предложени за изменение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Динков.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Господин Али, подгответе се за изказване.
ТАНЕР АЛИ (ДПС): Уважаеми колеги, Законът за устройство на територията и предложените два законопроекта ние от парламентарната група на „Движението за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим, като, разбира се, си запазваме правото между първо и второ четене да прецизираме няколко точки от разпоредбите, които се предлагат, за да имаме един наистина добър приет закон.
Тук от години и особено от последното управление на това правителство ние говорим за електронно управление, за електронно правителство – особено сега то е много актуално, имайки предвид пандемията, която ни налетя. Вярваме, че в тази насока се работи и ще се постигнат успехите, но досега нямаме никакви реални положителни резултати.
Идеята на този законопроект е да се намали административната тежест, да се даде възможност на фирмите и физическите лица да не обикалят постоянно по институции и да ползват най-голямата бюрократщина в Европа, която е в България, да ги затрудняваме с тези инвестиции, които като цяло са крайно наложителни за България, имайки предвид инвестиционните намерения и по европейските проекти. Винаги когато ги затрудняваме, разбира се, даваме повод за корупционни схеми.
За да се избегнат тези корупционни схеми, тези два законопроекта, които са предложени от Министерския съвет, ние ще ги подкрепим и ще направим всичко възможно да редуцираме определени членове в законопроекта.
Уважаеми колеги, ние ще го подкрепим не само заради това да се намали административната тежест. Това беше заложено и в програмата на „Движението за права и свободи“ за управление на страната. Тези всички точки плюс още други положителни, които ще предложим между първо и второ четене, ние ги имахме като програма. Пандемията наложи забавяне на много инвестиции в страната, забави и много такива намерения, в които инвеститорите не успяха, или сроковете на техните разрешителни за строежи и други разрешителни от институции бяха вече свършили като тема.
В тази връзка в този законопроект ще има срокове, които да налагат именно издаването на документи от страна на институциите в определени срокове, което е в положителна насока, и по този начин ще има възможност инвеститорите да реагират и ако има недоуточняване или липса на документи, да могат да реагират и да предоставят тази документация в срок, за да им бъдат издадени разрешителните за строежи. Надзорите в Република България досега не си вършеха работата, както им бе възложено от страна на ДНСК и Министерството на регионалното развитие.
Какво имам предвид? Ремонт на ремонтите. Има много примери, няма да споменавам всички – като започнем от магистрали, като започнем от пътища, улици, строителства, свлачища и винаги трябва да се налага Министерството на финансите да отделя средства да правим ремонт на ремонтите. Това е именно заради недопустимите административни тежести, именно заради некоректния надзор, именно заради такива лица, при които заради корупционни схеми трайният резултат е видим и вместо тези средства да бъдат заделяни за образователна, социална и други политики, особено сега по време на пандемия, ние ги влагаме за ремонт на ремонтите. Това е недопустимо и се надявам с този законопроект тази схема да приключи и да имаме истински закон, който да позволява инвеститорите да са спокойни и да не се притесняват от бъдещите си инвестиции. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Али.
Реплики има ли? Не виждам желаещи.
Господин Бонев, заповядайте за изказване.
ЛЮБОМИР БОНЕВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, два са законопроектите за изменение на ЗУТ-а, като най-условно ще обърна внимание, че първият законопроект, който е внесен от август месец, касае преди всичко дейността на консултантските фирми и отговорностите на проектантите.
Относно консултантските фирми самият институт, който е създаден и функционирането им е регламентирано в закона, гарантира…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Господин Бонев, извинявайте, да няма грешка някаква? Няма законопроект, внесен август месец. Няма. Септември е внесен единият, другият е октомври.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Единият е внесен на 25 август, а другият на 12 октомври.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Добре, продължавайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Отговорностите, които се вменяват на консултантите, и това, което е предвидено като завишаване на критерия, е добра посока. Нещото, което прави впечатление, е вменяване функциите на органите на ДНСК.
Само преди една година отменихме текстове, които касаят именно тези функции на ДНСК – подмяна на издадени строителни книжа. Тогава имаше пак дълги спорове, дебати, които доведоха до отмяна на чл. 216 – именно подмяната на строителни книжа от ДНСК. Сега незнайно защо това се връща като процедура, което не е редно и не би следвало да се случва. В Комисията нееднократно говорихме, включително и за административния капацитет на ДНСК. Представителят на ДНСК заяви, че структурата наистина няма пълния капацитет да функционира нормално.
Много се изговори и преждеговорившите казаха за отговорностите на проектантите. Налагането или завишаването на административните мерки спрямо проектантите по никакъв начин не гарантира намаляване на административната тежест в закон, то само по себе си е нонсенс.
По втория законопроект обаче, който в по-голямата си част изменя доста текстове на ЗУТ-а, пак скривайки се зад административната тежест, ще дам едно друго малко по-различно тълкувание и малко по-различен поглед, дотолкова доколкото по никакъв начин не намаляваме административната тежест, а текстове от действащи наредби или текстове, които са били използвани в практиката за пръв път, се вкарват в закон.
Особено впечатление правят и текстовете за геозащитните съоръжения и за геозащитните дейности. Аз вчера го споменах в Комисията – има един текст, който е, бих казал, толкова спорен, че мисля, че даже не е необходимо да влиза на второ четене, а именно за изградените геозащитни съоръжения, върху които може да се строи. Правя препратка към Алепу. Аналогичен е случаят – въведено в експлоатация съоръжение, пред което може да се изпълнява градоустройството.
За тези, които не са в сферата, мога да кажа, че ако дадено съоръжение е изпълнено, без значение дали то е подпорна стена, брегово, укрепително, автоматически след въвеждането му в експлоатация то може да бъде пристроявано, надстроявано, достроявано, но това са детайли по Законопроекта. А ние имаме много дублиращи функции както на консултанта, така и на държавните институции, като допълнително вкарваме задължението да се съгласува всяко едно инвестиционно намерение с Агенцията по храните.
Имаме изменения в проектирането на общите преустройствени планове, начина на проектиране, в по-голямата си част даже не са приети от повечето общини. Хубаво е, че се създава платформа, хубаво е, че създава електронна платформа, в която да се качват всички издадени документи по ЗУТ. Лошото за пореден път е, че се правят препратки към наредби, които ще се издават в рамките на една година, така че силно се съмнявам, че изобщо ще заработи тази институция като начин на прозрачност и отговорност.
Това, което е направено – последните два законопроекта за изменение на ЗУТ, като че ли сами по себе си говорят, че Законът за устройство на територията вече е изчерпан откъм своите възможности. Законът за устройство на територията дълги години вече догонва събитията и обществените интереси, така че мисля, че е редно изцяло да се потърси нов подход при проектирането, при намаляването на административната тежест.
Само ще вмъкна пак един детайл, по който правихме дълги дебати – относно издаването и сключването на предварителните договори – това, с което всеки един гражданин и всеки един, занимаващ се или докоснал се до инвестиционното проектиране, е наясно, че е свързано с обикаляне по ЕРП-тата, съответните дружества. Само преди една година приехме поредното изменение, с което те отпаднаха, сега абсолютно пак ги връщаме.
В заключение бих казал, че инвестиционното проектиране или инвестиционният процес в строителството е с идеята за създаване на краен продукт – било то сграда или съоръжение, а по никакъв начин не е инструкция за сглобяване. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Реплики има ли по изказването на господин Бонев? Не виждам желаещи.
Други изказвания? Няма желаещи за изказвания.
Закривам разискванията.
Преминаваме към първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията –два броя законопроекти, внесени от Министерския съвет на 25 август 2020 г. и от Министерския съвет на 12 октомври 2020 г.
Първо гласуваме първия законопроект, № 002-01-39, от 1 октомври 2020 г.
Гласували 125 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 28.
Предложението е прието.
И сега подлагам на гласуване втория законопроект, внесен от Министерския съвет, с вх. № 002-01-49 от 12 октомври 2020 г.
Гласували 126 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 28.
Следващата точка е: Разисквания по питането на народни представители от БСП относно структурирането на дейностите и политиката на правителството в сферата на здравеопазването по отношение на извънредната епидемична обстановка, свързана с Коронавирус-19.
Тази точка ще разгледаме от 11,30 ч. Прекъсвам заседанието.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, продължаваме работа.
Преди да преминем към следващата точка – декларация от името на парламентарна група.
Господин Симов, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР СИМОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! За втори път в рамките на две години ГЕРБ предизвиква криза в БНР. За втори път една от последните останали свободни медии е хвърлена в хаос, а директорът Андон Балтаков поиска да бъде освободен от поста си, защото Министерството на културата изключително арогантно не се е съобразило с предложенията на хората от Радиото за промените в Закона за радиото и телевизията. Това вече е целенасочена атака срещу БНР. На Боил Банов явно БНР му пречи, защото няма как по друг начин да си обясним явното пренебрегване на позиции и тоталното неглижиране на медията на професионалистите.
Още по-смущаващ е фактът, че с промените в Закона за радиото и телевизията буквално се слага намордник на БНТ и БНР. Излъчването на тишина в ефир вече получава юридическа маска и се превръща в правителствена цензура. Ние не приемаме отмяната на фонд „Радио и телевизия“ в скандалните Ви промени. Това е пети опит за премахването му. Според новата Ви идея СЕМ става администратор на парите за БНТ и БНР. Така давате власт на един орган, който отдавна блести със своята некомпетентност и завидно слагачество.
Промените в този закон се извършиха абсолютно на тъмно, непрозрачно, а работната група по него заседаваше в условията на абсолютна секретност. Така и никой не разбра кой е автор на предложенията, какво се цели с тях и какво е мнението на журналистическата гилдия? Точно този стил на работа и управление е генератор на кризите в обществените медии.
Още по-арогантен е фактът, че властта си позволява и да фалшифицира мотивационното писмо на директора на БНР, писано за друг законопроект, като го пришие към собственото си недоносче. Как да наречем това? Това е пълно обсебване на БНТ и БНР за интересите на управлението.
БСП винаги е стояла на диаметрално противоположна позиция. Още преди две години имахме предложение, което да направи фонд „Радио и телевизия“ наистина работещ, за да гарантира реалната независимост на БНТ и БНР от властта. Това предложение обаче така и не стигна до пленарната зала.
Ние сме били критични към действията на Андон Балтаков, към СЕМ и към всеки друг, който си е позволявал да нарушава принципите на свободата на словото. В случая обаче категорично се присъединяваме към искането за оставката на Боил Банов. Той отдавна е изгубил доверието на българското общество. Своята отговорност трябва да носи и всеки, който е взел участие в този процес на тъмно по овладяване на националните медии от силните на деня и слагането на маска на свободното слово.
Спрете гаврата с БНТ, БНР и достойните журналисти в тях, както и с цялото българско общество! Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Симов.
Заповядайте, господин Биков – декларация от името на парламентарната група на ГЕРБ.
ТОМА БИКОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не приемаме по никакъв начин обвиненията, че върху БНР е оказван политически натиск и че изобщо е имало симптоми за такъв в последната година. В случая става въпрос за нещо, което вероятно нито Вие, нито господин Балтаков разбирате. Става въпрос за законодателен процес.
Беше сформирана работна група, както знаем, която не е тайна. В нея участват представители на всички медии, на организации, които са свързани с медиите. В интерес на истината тази работна група изработи закон в почти пълен консенсус.
На второ място, разбира се, този закон, изготвен от работната група, е представен на обществено обсъждане в момента. След като мине общественото обсъждане, той ще бъде представен в Народното събрание, където ще има първо четене, между първо и второ четене могат да бъдат вкарвани различни промени и след това ще има второ четене. Така че ние по никакъв начин не приемаме ултиматуми от когото и да било в този момент, защото законодателният процес все още е в своето начало.
Доколкото разбираме, генералният директор на БНР е възмутен от това, че от Законопроекта са отпаднали предложенията за увеличаване на мандатите на генералните директори на БНТ и БНР и възможността те лично да предлагат управителните съвети на двете медии. Ние оттеглихме тези предложения поради протестите и политическия натиск, който оказа „Демократична България“ и другите протестиращи, включително и БСП пред БНТ. Когато господин Вежди Рашидов внесе тези две предложения, тогава протестиращите отидоха пред БНТ и започнаха да протестират срещу тези две предложения. Причината ние да ги оттеглим не е, защото смятаме, че те са неразумни. Напротив, те дават повече свобода на тези медии и на техните ръководства. Ние ги подкрепяхме и заради това господин Рашидов ги внесе. Защо Вие протестирахте пред сградата на БНТ, когато те бяха внесени?! Това не мога да разбера! Защо господин Балтаков тогава не излезе да каже, че предложенията всъщност са разумни?
Тогава бяхме обвинени в това, че искаме да превземем БНТ, че искаме да наложим цензура на БНТ, без никой да се съобрази, че тези промени засягат както БНТ, така и БНР. Сега ли стана ясно това?! Затова ние оттеглихме тези предложения. Аз смятам, че те не бива да бъдат приемани, докато не дойде нова конфигурация в този парламент. Може би Христо Иванов трябва да ги прокара, защото той се явява човекът, който отговаря за медиите и за свободата на словото в България! Неговата партия всеки ден е пред БНТ и оказва политически натиск върху тази телевизия! Неговата партия е тази, която казва кой прави цензура и кой не прави! Доколкото виждам, Вие също се присъединявате към този въпрос.
По отношение на фонд „Радио и телевизия“. Колеги, и нека всички да го знаят, този фонд никога не е работил! Този фонд никога не е работил! Защото, ако трябва да работи, трябва да се събира такса от българските граждани – така е предвиден и замислен. Вашето предложение е държавата да не дава парите на СЕМ – той да работи с тях, и през СЕМ да не минава финансирането на обществените медии, а да минава през този фонд. Просто да създадем още един орган, който да администрира обществените медии. Аз не мисля, че това би променило радикално нещата, освен че ще назначим още една администрация, която да се занимава с тези въпроси. Заради това ние не сме приели това Ваше предложение, но дебатът, повтарям, тепърва започва.
Ако някой иска да подава оставка, нека да я подава – това е негов личен акт, но ние не приемаме обвиненията, че този закон е направен на тъмно. Най-малкото опровержение за това е, че той е качен един месец по-рано на сайта за обществено обсъждане и че благодарение на това всеки от нас може да изкаже своята позиция още преди да е влязъл в парламента. Смятам, че е крайно неуважително към всички, участвали в написването на този закон, а, повтарям, те са основно представители на обществените медии, разбира се, и на държавните институции, в това число и на Министерството на финансите, и на Министерството на културата. Едните, защото отговарят за финансирането на медиите, а другите, защото отговарят за възможността тези медии да работят нормално.
Смятам, че подобни внушения няма да допринесат да изработим един добър закон. Основната цел на този закон беше да гарантира и това, че двете медии няма да изпадат в подобно унизително състояние да бъдат обявявани почти във фалит, както се случва в момента. Впрочем и БНР върви в една дългова спирала през последните години, не в рамките само на сегашния директор. Това беше причината изобщо да се занимаваме с този закон.
Беше свършена немалко работа. В този закон ние не просто осъвременяваме начина, по който да функционират обществените медии, а до голяма степен синхронизираме финансирането на българските обществени медии с финансирането на европейските обществени медии. Този дебат се нуждае от сериозен подход, а не от революционен патос. По никакъв начин – в това съм абсолютно сигурен, експертите ще го потвърдят, този закон не засяга свободата на словото. Аз искам да видя кога господин Балтаков ще каже, че той е бил притискан по какъвто и да било начин, от когото и да било политик от управляващото мнозинство, след като се говори по този начин?
През последните месеци Българското национално радио е не просто обществена медия, критична към управлението, тя е опозиционна медия и ние нямаме нищо против това. Ние не сме направили нищо, за да спрем това, въпреки че част от водещите на БНР излизат от рамката на Закона, който ги задължава да не правят политически коментари в рамките на своите предавания, а само да задават въпроси. Нямаме нищо против това! Ако някой има претенции към нас, нека да излезе и да говори конкретно – да каже кой депутат от ГЕРБ, кой политик от ГЕРБ или от „Обединени патриоти“ е оказвал натиск върху БНР. Единствените, които оказват натиск върху обществена медия в момента, са двете политически сили – „Демократична България“ и „Българската социалистическа партия“. Те оказват натиск върху обществената медия (ръкопляскания от ГЕРБ), те стоят пред БНТ преди „Панорама“, за да казват кой може да гостува там и кой не може, какви въпроси трябва да се зададат и какви не трябва, кого да питат и кого да не питат.
Ние не стоим нито пред БНТ, нито пред БНР. Това, което смятаме да направим, е да им осигурим възможност да функционират нормално и да запълват онова пространство на свободното слово, което е останало опразнено от частните медии, които имат съвсем други проблеми.
Надявам се да успокоим страстите и в името на това да имаме нормално функциониращи обществени медии, да постигнем и съгласие по този закон, защото такива закони е добре да бъдат приемани с консенсус. А този закон има целия потенциал да бъде приет консенсусно, защото е разумен! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Биков.
Декларация от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“.
Господин Симеонов, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП): Уважаеми колеги народни представители, да Ви предложа нещо по-позитивно.
На 15 септември 2016 г. 43-тото народно събрание прие Решение за определяне на първия и единствен до днес Ден за дружба и приятелство с друга държава. Това е Унгария, а Денят е 19 октомври, в който честваме великия български светец св. Йоан Рилски Чудотворец, а седмица по-късно, същия месец на 2016 г., унгарският парламент стори същото. Датата свързва двете държави поради мястото, което заема св. Йоан Рилски в историята на България и Унгария.
През 1183 г. при поредната Унгарско-византийска война унгарският крал Бела III превзема Средец, днешна София, и отнася мощите на св. Йоан Рилски в тогавашната столица на Унгария Естергон. Според летописците мощите на светеца извършват редица чудеса, включително причиняват онемяване на католическия епископ, позволил си да оспори светостта на св. Йоан Рилски. Впечатлен и обезпокоен от това чудо, крал Бела III нарежда мощите на светеца да бъдат върнати със специална делегация в Средец.
Вече четири години нашите държави отбелязват подобаващо този голям за нас празник. Трябва да признаем, че той не бе иницииран по идея на българските или унгарските политици, а на сплотената и патриотична българска общност в Унгария. Тя преодоля границите, бюрокрацията и направи невъзможното наследниците на българските градинари от XIX век да реализират своята стара мечта.
Тази година Денят на българо-унгарската дружба бе честван на ротационен принцип в Унгария, но въпреки ограниченията на пандемията бе увенчан от редица значими мероприятия. България бе представена от скромна парламентарна делегация. Денят започна с посещение на обновения и разширен със средствата на Унгария и България български културен дом, след това последва литургия в българската църква „Св. св. Кирил и Методий“. След службата в двора на църквата бе открит паметник на митрополит Борис Неврокопски, положил началото на църковното дело и на първия камък на църквата в Будапеща през 1931 г. Митрополит Борис Неврокопски е един истински мъченик на Христовата вяра, убит от комунистическата власт в България през 1948 г.
На откриването на паметника присъстваха, забележете, държавните секретари на Унгария – Миклош Шолтес и Тамаш Менцер, министри, заместник-омбудсманът, депутати и представители на политическия елит. Господин Шолтес и господин Менцер изнесоха кратки речи, посветени на историческите корени на българския и унгарския народ, и дадоха висока оценка на изключително дейното самоуправление на българското малцинство, ръководено от представителя в унгарския парламент господин Симеон Варга, доктор Данчо Мусев – председател на Българското републиканско самоуправление, и господин Димитър Танев – председател на Българското дружество в Унгария.
Веднага след това българската делегация бе посрещната в унгарския парламент от заместник-председателя на парламента на Унгария – господин Ищван Якаб. Той даде официален обяд, на който бяха обсъдени актуални въпроси, свързани с членството на България и Унгария в Европейския съюз, бяха споделени общите еднакви позиции по ограничаване и недопускане на мигранти и бежанци на териториите на двете държави, както и бяха обсъдени опитите за налагане на чужди и неолиберални идеи от европейските институции, свързани с прокламираните от Истанбулската конвенция еднополови бракове, джендър идеология, прикрити под така нареченото върховенство на закона.
По-късно делегацията бе поканена на заседание на унгарския парламент, което започна с поздравително слово на неговия председател господин Ласло Кьовер по случай 19 октомври – Денят за приятелство между България и Унгария. След това думата бе дадена на представителя на българското малцинство и на парламентарния наблюдател господин Симеон Варга, който поздрави на български език парламента и нашата делегация. Думата бе дадена и на държавния секретар господин Миклош Шолтес, който изтъкна значението и приноса на българската общност за историята и за съвременната политика на Унгария, като отправи специална благодарност към българската държава.
В ложата на българската делегация дойде лично министър председателят на Унгария господин Виктор Орбан, който ни поздрави с празника и отправи топли пожелания към целия български народ.
На 19 октомври в Националния музей на Унгария министърът на външните работи на Република България госпожа Екатерина Захариева връчи една от най-високите награди на Министерството на външните работи – златен почетен знак, на ръководството на българската общност господин Симеон Варга, доктор Данчо Мусев и господин Димитър Танев, както и на дългогодишния преподавател Светла Кьосева. В двора на Музея бе открита изложба на българската азбука.
Въпреки ограниченията, наложени от мерките срещу пандемията, за поредна година денят за дружба между България и Унгария бе отбелязан подобаващо и тържествено, за който основен принос има българската общност в Унгария, която столетия поддържа връзките и любовта си към България и която основателно може да счита 19 октомври за свой празник – празник на българите в Унгария.
За съжаление, българската държава все още е длъжник на нашите сънародници, които получават по-голяма политическа и финансова, подчертавам, финансова подкрепа от унгарското правителство, отколкото от България.
Затова декларираме, че ние от „Обединени патриоти“ ще продължим родолюбивото си дело за подпомагане на българската общност в Унгария и ще работим за защита на интересите и правата на всички наши сънародници зад граница.
Да пребъде Денят за дружба между българския и унгарския народи! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Симеонов.
Ще Ви запозная с едно съобщение:
Днес, 22 октомври 2020 г., е постъпил и ще бъде изпратен на народните представители Общ проект на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на териториите, приети на първо гласуване на 22 октомври 2020 г. Проектът е изготвен от Комисията по регионалната политика, благоустройството и местното самоуправление на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Пристъпваме към:
РАЗИСКВАНИЯ ПО ПИТАНЕТО ОТ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ, ГЕОРГИ ГЬОКОВ, ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ, ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ, ИЛИЯН ТИМЧЕВ, ВАЛЕНТИНА НАЙДЕНОВА, ИВАН ИБРИШИМОВ И АННА СЛАВОВА КЪМ МИНИСТЪРА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО КОСТАДИН АНГЕЛОВ ОТНОСНО ТОВА КАК СЕ СТРУКТУРИРАТ ДЕЙНОСТИТЕ И ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО В СФЕРАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗВЪНРЕДНАТА ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА, СВЪРЗАНА С COVID-19.
На питането на народните представители е отговорено в заседанието на 16 октомври 2020 г., петък. На същото заседание 54 народни представители от парламентарната група на „БСП за България“ са внесли предложение за разисквания по питането, заедно с Проект на решение. Разискванията са насрочени от председателя на Народното събрание за следващото заседание за парламентарен контрол. Предложението за разисквания по питането и Проекта за решение са изпратени на народните представители в електронен вид на 16 октомври 2020 г.
Кой от вносителите ще ни представи предложението за разискване и Проекта за решение?
Господин Михайлов, имате думата.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Предметът на обсъждане, който днес ни събира в тази зала, е поставен отдавна – преди повече от шест месеца, от цялата българска нация, а и от обществото в света като цяло.
Явлението – да го наречем така условно, COVID-19, поставя отпечатък върху целия свят не само в здравен аспект. То се отразява с изключителна сериозност на всички сфери на икономическия и обществен живот, влияе сериозно върху психо-социалния климат, и буквално на всички страни в света. Поради всички тези причини напълно неразумно е да се правят призиви да не се „политизира“ проблемът COVID-19. Всяко държавническо решение отразява на практика виждането на управляващите в решението на всеки проблем, свързан с тази пандемия, а това безспорно е политика.
Затова днес, събрани тук, се надявам да очертаем задачите на национална здравна политика, която ще даде своето отражение върху всички страни от живота на нацията.
За да бъдем точни в своите разсъждения, на първо място, трябва да определим от чисто медицинска гледна точка характеристиката на тази инфекция, нейните цели, тоест таргети сред населението, нейната виролентност, палитри на клинична изява и безспорно нейната смъртност. От началото на пандемията вече са събрани достатъчно много данни и характеристики, които определят отношенията на медицинската наука към този вид инфекция.
На следващо място, държим да отбележим, че още от самото начало в Народното събрание бе постигнат консенсус по отношение на значимостта на проблема, като държим да подчертаем, че именно благодарение на „БСП за България“ бяха определени точните параметри на въведеното извънредно положение и необходимостта всички тези мерки, свързани с него, да бъдат гласувани от българския парламент. Концентрирайки се върху медицинските аспекти на политиката за овладяване на явлението COVID-19, следва да бъдат разгледани няколко особено важни аспекта.
На първо място са противоепидемичните мерки, включващи граничен контрол, придвижване на територията на страната и в рамките на населените места, определяне на възможности за контакти на обществени места, правила за карантиниране.
На второ място, медицинското ешелониране на съмнителни пациенти или с доказана ковид инфекция, което включва: участието на болничната мрежа и на различните видове болници; готовността на мрежата от инфекциозни отделения в страната за посрещане на проблема; мястото на стратегическите болници в решаването на проблема; участието на общопрактикуващите лекари в медицинския триаж; значението и ролята на здравните инспекции при определяне на пътя на предполагаемия пациент до окончателното изясняване на неговия клиничен статус; създаването на диагностична мрежа от лаборатории, която максимално бързо да участва в изясняването на статуса на съмнителните пациенти; и не на последно място, решаването на проблемите на пациентите с хронични заболявания.
На трето място, което се оказа най-важното през последните дни – мерките за защита на медицинския персонал при работа в епидемична обстановка, включващи: разпределение на участниците в лечебния процес с оглед недопускането на кадрови дефицит; векторизиране на пациентопотока в лечебните заведения, с оглед на минимални рискове както за пациентите, така и за персонала; наличие на достатъчно и ефективни предпазни средства.
Разглеждайки всички тези аспекти на медицинската дейност, определено трябва да кажем, че институциите безспорно положиха сериозни усилия. В началото на съществуването на проблема БСП обърна внимание, че в страната е създаден план за действие в подобни пандемични състояния на Министерския съвет – още през 2006 г., препотвърден след 10 години, който определя необходимостта от създаването на Национален комитет с председател заместник-председателят на Министерския съвет, и участници заместник-министри от всички министерства.
За съжаление, неясно защо в самото начало бе създаден така нареченият Национален оперативен щаб, който буквално изтика пред нацията няколко отговорни и ентусиазирани лекари, които обаче бяха принудени да отговарят на въпроси от обществен интерес, които далеч надхвърляха техните възможности. Известно е какво се случи.
Сега с идването на есента нещата се фокусираха върху други личности – без обаче практически Министерският съвет, който е отговорен за оперативното управление на страната, да създаде орган, който да има реален план и да осъществи този план в действие, с оглед да бъдат решени както здравните, така и множеството други проблеми на нацията, и най-вече – да бъде постигнат ефектът на консолидиране на нацията в такъв сериозен исторически момент.
Вместо всичко това от самото начало и досега бяха взимани експресни, половинчати, противоречащи си решения и често пъти отменящи се за часове. Някои от тях станаха обект на присмех от страна на нацията, други влязоха трайно в народното творчество под формата на анекдоти, но окончателният ефект е далеч по-негативен. Нацията определено бе заредена с недоверие към такъв вид управленски решения и това е една от основните причини за сериозното напрежение, което се усеща в момента.
Един от основните въпроси, на който бихме искали да чуем отговор от професор Ангелов, е защо подписаните от почти всички европейски държави препоръки за движение на хора в условията на пандемия не бяха подписани от Република България?
За всичко това ще имаме време да дискутираме в следващите минути, като целта на тази дискусия – надявам се, е да не се замеряме със сакрални обвинения, христоматийни определения, а действително да проведем сериозен дебат и вземем решение в интерес на българската нация.
От повече от 24 часа, професор Ангелов, в общественото пространство се появява информация за идеята сега пък за създаване на логистичен щаб. Предложението на БСП е ясно и точно: нека се придържаме към доказали се държавнически решения, за да бъдем максимално полезни точно в този момент на нашите граждани. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ, от място): Къде е Проектът на решение?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Проектът на решение е внесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Представете го, моля.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: Не е в мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам Проекта на решение, за да го представите.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ: „Народното събрание на основание чл. 90, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 105, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
В срок до един месец Министерският съвет да актуализира и приведе в действие Националния план на Република България за готовност при пандемия.“
Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Ще Ви напомня разпределението на времето. Времето е точно 60 минути. Съгласно чл. 105, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отделните парламентарни групи са разпределени, както следва: Политическа партия ГЕРБ – 20 минути; „БСП за България“ – 17 минути; „Движение за права и свободи“ – 7 минути; „Обединени патриоти“ – 6 минути; „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ – 5 минути, и нечленуващи в парламентарни групи – 5 минути.
Откривам разискванията – имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Тимчев.
ИЛИЯН ТИМЧЕВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Днес разискваме най-важната тема – пандемията от COVID-19, как държавните и обществените институции се справят и какви мерки са взели и прилагат?
Можем да говорим много, но поради ограниченото време искам да се спра на два проблема.
Първият проблем е с кадрите. Това е най-важният и основен проблем. Той има много измерения, но моралът на медицинските специалисти е на първо място. Колко са заразените медици и с каква клинична симптоматика са никой не знае, защото те остават на поста си с цената дори и на живота си.
Въпросът е: заслужена ли е саможертвата на българските медици в условията на небивала пандемия? Осъзнава ли я обществото и подкрепя ли ги? Определено считам, че в това отношение държавните институции са в дълг към медиците от всички категории. Дебатът се върти около жалките 1000 лв., за получаването на които Вие поставихте доста спорни условия, практически трудно изпълними.
По този начин изправяте тези колеги срещу другите, които всеки ден многократно се срещат с пациенти, суспектни на Коронавирус-19 в дома на пациентите, в линейката, в кабинета на общопрактикуващия лекар, в болниците и медицинските центрове, в аптеките и денталните кабинети, но не отговарят на Вашите условия за получаване на мизерното допълнително възнаграждение. Вие съзнавате ли, че те доброволно поставят на риск здравето и живота си – своя и на своите семейства, и в не малко случаи губят тази битка?
И един парадокс – след множество дежурства, практическо карантиниране на работните си места и крайно изтощение в края на месеца медиците се връщат вкъщи с по-малко пари, отколкото преди пандемията.
И друг парадокс – държавните служители в районните здравни инспекции получават различно възнаграждение от другите си колеги. Те на три месеца получават допълнително възнаграждение – последното, което са получили през месец юли.
Имаме информация, че с Ваше писмо достигналите 80% от това допълнително материално стимулиране няма да получат повече, и то във времето на втората вълна на епидемията от COVID 19. А COVID-19 не пита какъв служител си – държавен или обикновен служител в РЗИ.
Вторият въпрос е за противогрипните ваксини, господин Министър. Миналата седмица на наши въпроси Вие неколкократно отговорихте, че въпросът е предвиден и необходимите ваксини ще бъдат доставени в срок. От 180 хиляди вчера в аптечната мрежа бяха доставени 70 хиляди, а вече сме свидетели на истерия. В аптеките е ад. Все повече са предписаните от лекарите случаи с необходимото ваксиниране. Мотивирани от социалните мрежи значителен брой български граждани са решили да се ваксинират, а достатъчно ваксини няма.
Във връзка с това Ви моля, господин Министър, да направите всичко необходимо за доставяне на необходимото количество противогрипни ваксини в страната. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Тимчев.
Реплики? Няма.
Продължаваме с изказванията.
Заповядайте, господин Тасков.
ДЕСИСЛАВ ТАСКОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Професоре! Уважаеми колеги, мислех да взема отношение относно заповедта за задължителното носене на маски на открито – състоятелно ли е, или не е това на фона на отворените стадиони, работещите кръчми, чалготеки и клубове? Смятам обаче, че имаме един много по-голям общ проблем както за всички нас като евентуални пациенти, така и за тези, които сме лекари, а именно: готова ли е здравната система на България да отговори на това предизвикателство? Има ли страната ни план за работа и за развитие на системата в извънредна ситуация? Знаят ли хората какво да правят при симптоми на вируса и какъв е пътят им до здравна помощ при необходимост от лечение?
Виждаме, че зачестяват случаите на пациенти, буквално разкарвани по лечебните заведения и отказан им прием. Зачестяват и случаите на липса на добра комуникация между лечебните заведения. Други от хората поради страха от карантината, а това е свързано с това да не си загубят доходите, или поради липса на финансова възможност да бъдат тествани, крият за състоянието си. В кризата броят на здравнонеосигурените нараства застрашително. Имаме ли план как ще бъдат лекувани тези хора и кой ще заплаща лечението им?
За лечебните заведения. Имах възможността на 30 юли от тази трибуна да заявя, че така прокламираните хиляди легла в готовност за поемане на случаи, независимо от медицинското им оборудване, са просто кревати без подготвени медицински специалисти до тях. Проблемът може да не е толкова изразен за София и някои от големите градове, но в провинцията е така. Медицински специалисти също така подават молби за напускане – преуморени или са в рискова възраст.
Питам: каква точно допълнителна подкрепа получиха българските болници от държавата? Има ли план как лечебните заведения с различна компетентност ще бъдат обезпечени с необходимите кадри? Видяхме случаите и в Добрич, в Гоце Делчев – повече са, да не ги изреждам. Има ли въведен медицински стандарт на поведение и най-вече спазва ли се той при приемане на пациенти?
Често говорихме за разделяне на потоците според оплакванията, триажите, адекватна дезинфекция на лечебните заведения, реално налични и достъпни лични предпазни средства за работещите; за инфекциозните отделения и клиники и тяхното неравномерно кадрово обезпечаване на територията на страната; за дългосрочна стратегия с оглед изваждането на инфекциозните болести от финансиране точно по Здравна каса и прочие.
Вярвам, че всички ще преминем през тази зараза, но също така имаме право да се грижим за здравето си и да бъдем лекувани от всичко останало – и децата, и хронично болните, и раково болните.
Все пак да си спомним, че следосвобожденска България, преживяла две национални катастрофи, през 1928 г. беше една от първите държави в света, които елиминираха вариолата. Така че стига алогични сигнали и действия. Необходима е ясна организация, разум и професионализъм.
И аз наистина Ви моля, махнете разделянето на лекари на първа линия, защото това разделя съсловието. Според мен такива са всички – и хирурзите на операционните маси, и лекарите, сестрите и санитарите в отделенията и клиниките, и общопрактикуващите лекари, и лекарите в спешните портали, тоест всички, които сега ни лекуват, и ще ни лекуват без страх или въпреки страха си, заради призванието си. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Тасков.
Реплики? Няма.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ (Нечленуващ в ПГ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, преди седем месеца, още на 2 април, призовах правителството да спре незабавно безумието, чрез което имитира управление в условия на борба с пандемия – да закрие този щаб, наречен НОЩ, и да въведе в действие Национален план на Република България за готовност за грипна пандемия. Да бъде организиран според Националния план Национален пандемичен комитет, оглавен от вицепремиер с конкретен състав и ясни правомощия, за да може Министерският съвет и Народното събрание да започнат да функционират пълноценно с повишена активност в съответствие с новите реалности в Европа и в света, за да можем да свършим това, за което хората са ни гласували доверие.
Сега е направено предложение за решение: в срок до един месец Министерският съвет да актуализира и приведе в действие Националния план на Република България за готовност за грипна пандемия – седем месеца по-късно. Макар и късно, се прави такова предложение.
Според действащия план на Република България Комитетът има пълните правомощия, защото е записано:
1. разработва националната политика за ограничаване разпространението на пандемичния грип;
2. координира дейностите на държавните органи и осъществява връзки с неправителствени организации;
3. анализира данните за епидемичната ситуация по отношение на пандемичния грип, като информира Министерския съвет и обществеността, предлага конкретни противоепидемични мерки за ограничаване на последствията за здравето на гражданите.
Какво се случва сега при управлението на тази криза? Вместо да има разработена национална политика и ясни действия съобразно ситуацията, в която сме поставени, има хаотично вземане на решения, издаване на заповеди, коригиране на заповеди и неяснота за бъдещето, в което ще живеем, на територията на Република България.
Недоволство сред нашите съграждани има и то ще се увеличава именно заради кризата в управлението и в начина, по който се управлява, в дейността на институциите и отношението от страна на властта към всеки български гражданин персонално. Не засягам проблема с кризата в икономиката, с щетата, която създалата се ситуация нанася, най-вече на малките и средни предприятия. Оставям без коментар, защото не зависи от Вас, господин Министър, и конкретните действия, мерките, които трябва да бъдат решение на Министерския съвет, за подкрепа на всеки български гражданин.
Важно е да отбележим, че когато направих своя призив през месец април да се съобрази министър-председателят Бойко Борисов с нормативната уредба, Вие не бяхте на този отговорен пост. Сега като министър очаквам Вие да се съобразявате със законите и нормативната уредба и да въведете в действие този Национален план на Република България за готовност при грипна пандемия. С действията си да прекратите този хаос, за да повишите доверието към институциите на всички български граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Георгиева, имате думата за изказване.
БОРЯНА ГЕОРГИЕВА (ВОЛЯ – Българските Родолюбци): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Министър, по-добре от всеки друг осъзнавате, че личната отговорност на всеки български гражданин е най-ценното, с което държавата успя веднъж да премине през страшния ад. Само благодарение на поведението на българите и доверието в системата и институциите се справихме.
Щетите върху икономиката все още не са измерени. Щетите за всеки един българин обаче са ясни. Трябва всеки да пази и здравната, и социалната система, но много важна, а в същото време сякаш остава на заден план, е образователната система, защото и трите могат да доведат държавата ни до тежки, труднопреодолими последствия. Призовавам Ви да съблюдавате стриктно и да контролирате всички наложени мерки, но най-важно – не издавайте противоречиви заповеди, без логика, защото изгуби ли се доверието на хората – със съмнение, няма да се справим този път както показахме вече, че можем. Само заедно може да се справим! Който и министър да превърне народа във враг в тази ситуация, не рискува поста си, а рискува здравето, образованието и социалните мерки на цял народ!
Във връзка с това има много важни въпроси, които стоят на дневен ред, а именно: какъв е механизмът за действие, определен от държавата, при установяване на заразен с коронавирус човек, който е част от определена организация, предприятие или фирма? Всички ли се тестват и здравите продължават да работят, или се затваря обектът, или се поставя под карантина? Задаваме този въпрос, тъй като е много важно да разберем определения от министъра ред, понеже на територията на страната ни сигнализират, че различните РЗИ-та имат различен подход.
Вторият ни въпрос е: осигурява ли се коридор за заразените с домашно лечение, за техните регулярни прегледи, изследвания и наблюдения на развитието на болестта? Тоест каква организация е създадена от държавата да гарантира, че болните от коронавирус не чакат за преглед на една и съща опашка с хронично болен човек, който просто трябва да получи рецепта?
Бихме били много благодарни, ако получим отговори на тези въпроси. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Има ли въпроси? Няма.
Заповядайте, госпожо Джафер, за изказване.
НИГЯР ДЖАФЕР (ДПС): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Безпрецедентната криза – здравна, икономическа, социална и финансова, накара света да разсъждава по друг начин, извън коловозите, и да търси мерки, които са работещи.
Смисъл от това разискване днес ние виждаме именно в обсъждане не на аспекта дали преди седем месеца управляващите приеха правилното законодателно решение да се управлява тази криза, като помолиха Народното събрание да създаде извънредно законодателство тогава, а не се позоваха на Националния план за управление на грипна пандемия.
Казах: управление на кризата. И днес според мен дискусията трябва да се води в този аспект – управлява ли България правилно кризата, в която се намираме?
Уважаеми господин Министър, системата прегрява. Вчера имаше декларация на професионалистите по здравни грижи, които казват, че те са на прага на професионалното прегаряне. Хората се изтощиха. Ние не очакваме от Вас чудеса по отношение на човешките ресурси, защото това е проблем, заложен от десетилетие, но и сега не виждаме стъпки да се решава проблемът за специализацията на дефицитните за българската система кадри.
Ние обаче бихме задали към Вас въпроса: смятате ли, че са адекватни реакциите на властта, на управляващите с прехвърлянето на отговорност към регионите? Защото вчера областен управител се обади и каза, че той не желае да носи тази отговорност и да приема правомощия, които даже по закон не са му разписани.
Да, бяхме свидетели на това как първо се създаде Национален оперативен щаб. След това се създаде Медицински съвет. Сега Вашата идея е да създадете Национален логистичен оперативен щаб, може би ще поясните какви ще са функциите на този щаб. Това, което очакват хората, е да получат отговор на въпроса: защо при седем заболели, дори безсимптомно, държавата беше затворена, а при 1300, които отчита информационната система всеки ден, мерките изглеждат доста по-либерални? Това са въпроси, на които очакват отговор и лекарите, които работят в системата.
Медицинските специалисти, експертните съвети са тези, които трябва да дават своите мнения по въпроса какви мерки трябва да се предприемат. Но управляващите, политиците са тези, които вземат решенията и съответно носят отговорност за тези решения. Ето защо ние смятаме да Ви зададем и въпроса: как ще прецизирате финансирането? Защото не смятаме за нормално след седем месеца от началото на кризата, да има призиви от социалните мрежи за дарения за храна, маски, дезинфектанти, за ремонти на болнични стаи или за подпомагане, за финансиране на лабораторни апарати. Това трябва да спре!
От самото начало беше заявено, че 500 милиона ще управлява онзи, другият логистичен щаб – какво стана с тези милиони?
Това са нашите въпроси и ние очакваме отговор на тези въпроси. Виждаме смисъл в това, за да вървим заедно напред с управление на кризата, а не с констатации, които, за съжаление, стават все по-сериозни и все по-притеснителни. Благодаря Ви за вниманието. Очакваме отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, уважаема госпожо Джафер.
Има ли реплики? Няма.
Господин Поповски, имате думата за изказване.
КАЛИН ПОПОВСКИ (ОП): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Аз ще бъда кратък. Ще акцентирам само на три цифри, които са днес в статистиката от Националния щаб. Днес за пръв път от началото на пандемията ще преминем 30 000 заразени. Днес, също за пръв път от началото на пандемията, ще има повече от 1500 български граждани в българските болници. Все още само 80 са в реанимация, въпреки че вчера и онзи ден бяха малко повече – приближавахме 100 човека на контролирана вентилация, което е нещо много сериозно, защото знаете, че тези пациенти са вече между живота и смъртта.
Имаме заразени 1532 медицински лица към настоящия момент, което също е тревожна цифра. Тя е около 5% от общия брой заразени. Тоест, означава, че в българските здравни заведения, било в доболничната и в болничната дейност, не се изпълняват строго противоепидемичните мерки. Аз като работещ лекар Ви го казвам и от първа линия.
Има също и достатъчно технически средства, които не се използват към настоящия момент – за дезинфекция на операционни, манипулационни и други помещения. Виждате понякога заразата какви клъстърни размери добива в някои болници. От тези 1500 медицински лица ние загубихме и няколко знакови медицински специалисти, в моята специалност, и професор Хубчев от град Бургас, за жалост.
Мога да дам препоръка на министъра – чрез Националния щаб доста неща се свършиха, но има доста да се свършат. Пак казвам, достатъчно педантично да се спазват противоепидемичните и дезинфекционните мерки – специално на операционните и манипулационните помещения. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Поповски.
Има ли реплики? Няма.
Госпожо Славова, имате думата за изказване.
АННА СЛАВОВА (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, колеги! В държавата цари хаос. Хората са изплашени и притеснени, а случаите на COVID-19 растат. На този фон ден след ден изпълнителната власт излиза с разнопосочни заповеди, инструкции и призиви. Пример за това е вчерашната Ви заповед, господин Министър, за носене на маски на открито, от една страна.
От друга страна, твърдата позиция отпреди около седмица на министъра на образованието по време на блицконтрол да не забрани училищните екскурзии и допълнителни дейности.
Резултат. Един прост пример: днес автобус с няколко паралелки от едно столично училище, в което има COVID-19, отиват на екскурзия, но в двора същите тези с останалите паралелки ще трябва да стоят на разстояние и с маски вечер, докато чакат родителите си.
Днес в Благоевград слушам шефа на РЗИ – вчера ще има лимити за PCR тестове, днес няма да има; вчера няма да има направления, днес ще има направления. Здравните протоколи, които изработвахте РЗИ-тата заедно с училища и детски градини, не спазват на много места, а регионалните здравни инспекции вече нямат капацитета нито да правят проверки, нито да връчват предписания за карантина, нито да правят епидемиологични изследвания, както каза днес и шефът на Столичната регионална инспекция.
Директори на училища алармират с притеснение, че звънят десетки пъти на телефоните на регионалните здравни инспекции, без да успеят да се свържат. Прехвърлихте целия финансов ангажимент за предпазни средства и материали върху бюджетите на училищата и детските градини, макар че в средата на месец юни Вашият предшественик министър Ананиев каза следното, пример давам – регионална здравна инспекция отправя искания за лични предпазни средства към логистично-координационен център. И в същия този месец юни, след като вече бяха отворили врати детските градини, нямаше постъпило нито едно искане за снабдяване с лични предпазни средства. Замислихте ли се защо това е така? Три месеца по-късно наше проучване установи – сред десетки запитани директори на училища и детски градини никой не е запознат с тази процедура за изискване на предпазни средства.
Уважаеми господин Министър, началото на пандемията ни свари неподготвени. Няма система в държавата – здравна, образователна или социална, която след шест месеца епидемия да работи ефективно в настоящите условия. Въпреки редицата апели и предупреждения от наша страна продължава хаосът във всяка една сфера. Ние отново призоваваме – вкарайте ред, успокойте българските граждани с адекватни действия, а не с думи! (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплики?
Други изказвания?
Заповядайте – господин Чакъров, имате думата.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Относно ситуацията в страната за състоянието на ковид епидемията е ясно. Тя наистина изисква адекватни мерки, но това, което се каза от Вас, господин Министър, и ние го споделяме, е, че се очертава един сериозен проблем, който, естествено, не го казваме, за да внасяме притеснение, напрежение в обществото. Реално Вие предлагате някакво решение, но все пак бихме искали да чуем от Вас каква е ситуацията с медицинския персонал, особено извън областните центрове, защото имаше вече такива случаи в Благоевград, наскоро и в Шумен.
За Благоевград се отзоваха колеги, основно реаниматори, които отидоха да помагат. За Шумен никой не се отзова. След това болните се пренасочват за лечение във Варна. Като цяло, в общините в провинцията, този проблем е много сериозен, още повече, имайки предвид и профила на застаряването и в медицинския персонал, като се почне от лекари на всички нива, които работят в системата на здравеопазването. Там трябва да има ясна визия. Доктор Джафер посочи по отношение на специализациите, че действително трябва да имаме ясна стратегия, ясни разчети, от страна на държавата да има загриженост и реализация за такива специалисти, от каквито имаме нужда.
Моят първи въпрос в това отношение е има ли ясна стратегия и варианти, с които от извънболничната помощ да бъдат прехвърлени наши колеги, лекари, които да помагат на предния фронт за борба с COVID-19?
Освен това следващото, което е притеснително, е относно смъртността. В едно интервю професор Балтов, уважаван от нас колега, прави анализ, както и Вие, между другото, сте се изказвали, че смъртността е висока с оглед на застаряващото население, с оглед на придружаващите заболявания – на първо място, изключително високата честота и усложнения от страна на сърдечносъдови заболявания. Като цяло за смъртните случаи се констатира, че те отиват със сериозно закъснение да търсят медицинска помощ. Може би е необходимо да се направи един много добър анализ и профил, за да се види защо отиват късно тези болни да търсят медицинска помощ? Оттам нататък шансовете за успешно лечение намаляват. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми господин Чакъров, моля, завършете.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Приключвам, господин Председателстващ.
По принцип според мен е време да се помисли да има повече инфекционисти, повече реаниматори, както и за другите специалности, от които имаме нужда с оглед на това, че средната възраст в лекарската гилдия вече е над 55, към 60 години. Това изисква наистина много сериозна загриженост.
Но в конкретика – надявам се, че ще ни представите разчетите относно медицинския персонал, който може да бъде на предния фронт извън областните градове и големите болници, както и за подобряване на комуникацията, навременно изпращане, особено на по-тежките, случаи, които изискват по-своевременно лечение. С оглед на изхода – колкото по-рано се диагностицират и постъпват за лечение, толкова шансовете за успешно лечение са по добри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Реплики има ли?
Други изказвания?
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Аз, меко казано, съм изненадан… (Шум и реплики отдясно.)
Някои хора напускат някои места, но тези места не ги напускат, господин Председателстващ. Моля Ви се да въдворите ред в залата!
Наистина съм изненадан, че колегите от ГЕРБ в този толкова важен момент, освен ако няма някаква тактика, изключително премислена, да дойдат накрая и да ударят печата на целия дебат – не взеха до момента никакво отношение. Това е само за начало.
Бих Ви обърнал внимание на няколко неща, които ми правят впечатление като клиницист, не като въпроси към Вас. Вие сте достатъчно отговорен човек, за да си вземете своите решения, доколкото е възможно един човек да ги вземе. Мисля, че в нашето предложение точно това е основното, че трябва да има колективно мислене тук, за да се вземат правилните решения.
Ще Ви обърна внимание на няколко неща, които ни правят впечатление в хода на пандемията в България. Още през пролетта на един от поредните брифинги на Националния оперативен щаб беше обърнато внимание и това касае проблема с триажа и ешелонирането на болници. Попитаха тогава водещия Оперативния щаб защо се блокират най-големите национални болници. Днес виждам в медиите едно предложение – предлагам Ви сериозно да го преосмислите, всички болници в страната – в София те били 90, само 13 са разкрити – тук въпросът е каква е ролята на градските болници, та са блокирани – вече „Пирогов“ и други стратегически лечебни заведения, да имат отделения за COVID-19, професор Ангелов?
Това на практика означава възможност за инфилтриране на тази инфекция във всички болнични заведения и последващ блокаж. Давам Ви моето лично мнение, че това решение е изключително рисковано. Има възможност то да бъде много внимателно преосмислено и триажирано по начин, така че особено стратегическите, националните болници, да бъдат оставени да вършат своята сериозна работа.
Втората ми препоръка към Вас, като Ваш колега в този дебат, защото той е и законодателен, той е и професионален, той е и емоционален, ако щете, е внимателно да премислите, когато сега говорим толкова много за COVID-19 – навреме ли е диагнозата или не, какво се случва с болните със социалнозначими заболявания?
Тук ми направи впечатление носителят на наградата „Лекар на годината“. Той каза нещо, което много ме стресна, че рязко е увеличено късогледството у децата, принудени да се занимават с дистанционния начин на обучение.
Много оплаквания получавам от пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания, че поради блокаж на отделенията започва забавяне на техния диагностично-терапевтичен план – това е вторият въпрос.
Третият най-важен изключителен проблем, за да не бъда многословен, който беше поставен тук от много колеги, това е въпросът за съхраняването на медицинските кадри. Предупреждавахме като политическа сила, че този начин на отношение към тях – това се каза вече и в декларациите, които бяха цитирани тук на професионалистите по здравни грижи и в декларацията на Националната пациентска организация, че системата не е подготвена, защото хората, работещи в нея, не са достатъчно добре стимулирани. Дано това сега да бъде решено адхок по някакъв начин, но да търсим и стратегия. Иначе ние ще загубим изцяло интереса на професионалистите към нашата високо отговорна професия. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Михайлов.
Реплики?
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания, колеги?
Процедура – господин Свиленски.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България): Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Процедурата ми е към Вас. Моля Ви да дадете думата на министъра на здравеопазването, тъй като формата на дебата е разискване. Ние искаме да чуем какво мисли министърът по въпроса. Парламентарната група има още три-четири минути време, за да вземем отношение. Ако смятате да закриете дебата, да слушаме министъра и след това само да си гласуваме, няма никакъв смисъл от този дебат. Ние си запазваме три-четири минути време. Искаме да чуем министъра, а той след нас, ако иска, може да говори час и половина. Искаме да чуем министъра на здравеопазването. Това е смисълът на парламентарния дебат. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Свиленски.
Този разговор е воден много пъти. Не искайте от мен да нарушавам вече установени парламентарни традиции.
Министърът ще получи думата накрая. (Народният представител Георги Свиленски, встрани от микрофоните, настоява думата да бъде дадена на министъра на здравеопазването Костадин Ангелов.)
Водили сме този разговор многократно, господин Свиленски,. Излишно е да ме убеждавате. Няма да наруша установена парламентарна традиция. Благодаря Ви. Седнете!
Продължаваме с изказванията, колеги.
Госпожо Дариткова.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА-ПРОДАНОВА (ГЕРБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Намираме се в процедура по разискване на питане, която приключва с Проект на решение.
Парламентарната група на ГЕРБ приема призивите за консолидиране на нацията, като разчита, че това ще произтече и от консолидирано отношение за отговорно поведение от страна на всички народни представители – и от управляващи, и от опозиция, и ще подкрепи Проекта на решение, който е внесен във връзка с това питане, въпреки че Проектът на решение няма нищо общо с предмета на питането. Защото предметът на питането е по повод на актуалната ситуация с пандемията от коронавирус и разпространението на заболяването COVID-19. А Проектът за решение, който сте внесли и който ние ще подкрепим, иска от Министерския съвет да актуализира и приведе в действие Националния план на Република България за готовност за грипна епидемия.
Уважаеми колеги, смятам, че всички в тази зала в резултат на широката информираност на обществото по отношение на коронавируса разбират, че няма нищо общо между грипния вирус и коронавируса. Ако не сте видели Плана, който съществува, по отношение на грипната пандемия, мога да Ви припомня някои елементи от съдържанието на този план, защото в него са описани примерно периоди, фази и нива на грипна епидемия, лабораторна идентификация на грипни вируси. После се говори за грипни ваксини, ваксинопрофилактика, медикаменти, които се ползват за лечение на грипа. Смятам, че наистина има смисъл от актуализиране на този план, защото рискът в рамките на ширещата се пандемия от коронавирус да се наслои и грипна епидемия е сериозен и тогава трябва да имаме готовност за реакция и отговор.
Разбирам Вашето пристрастие към плановата икономика, но в същото време ситуацията и предизвикателството коронавирус изискваха от всички нас да бъдем изключително креативни и реактивни. Убедена съм, независимо от това, че някои си приписват повече заслуги, отколкото в действителност имат, че ние тук, в Четиридесет и четвъртото народно събрание, показахме единомислие тогава, когато се взе решение за обявяване на извънредно положение. Това беше мярка, която наистина беше изключително предизвикателство.
Всички ние показахме отговорност, когато приемахме първите закони, свързани с това да се предприемат мерки, които да ограничат здравната криза и последствията ѝ като социално-икономическа, и всички действия, макар и критикувани, в началото на пандемията показаха, че дадохме възможност здравната система да се подготви за справянето с коронавируса.
Факт е, че нито една страна в света не предприе мерки, които да се окажат на 100% ефективни – нито страните, които приеха идеята за стадния имунитет, в момента отчитат спад на заболеваемостта, нито страните, които въведоха строги ограничения, което доведе до това, че сега отново в почти всички европейски страни виждаме ръст на заболелите.
Затова предлагам ние тук да даваме еднакви послания на обществото. Предлагам наистина да се спазват противоепидемичните мерки и народните представители да бъдат пример за това. Призовавам всички народни представители в залата да си сложат маски, за да покажат на обществото, че това е един от начините да се ограничи разпространението на коронавируса.
Предлагам мерките за дистанция, дезинфекция и дисциплина да бъдат прокламирани във всяко едно изказване на народен представител, защото, да, държавата има своите отговорности, но личната отговорност на всеки да пази себе си и околните не може да бъде по никакъв начин заменена с друг ангажимент! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)
И най-вече това, че трябва да пазим работещите в системата на здравеопазването.
Уважаеми колеги, смятам, че тук посланията трябва да бъдат в посока на подкрепа на всички, които сега спасяват човешки животи, и да се постараем именно от тук да тръгне промяна в общественото отношение към лекарите.
Това, за което призовавам пък колегите лекари, е да не дават разнопосочни послания в обществото, защото това обърква хората. Другото, което обърква хората, е политизирането на проблема! В никакъв случай един здравен проблем не може да се ползва за политическа пропаганда, защото това е недопустимо и може да доведе само до печални последствия – за съжаление, до повече заболели и загуба на човешки животи!
Нека да покажем единство и зрялост на нацията в тази криза, а това трябва да произтече от подобно поведение и подобни послания именно от българския парламент. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Дариткова.
Има ли реплики?
Господин Михайлов – реплика.
ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Уважаеми професор Ангелов, уважаеми колеги! Аз приемам готовността на ГЕРБ, на управляващите да подкрепят нашето решение – това безспорно е от полза за разбирането на българския парламент по отношение на ситуацията, в която се намираме в момента.
Не бих искал да влизам в полемики с колегата Дариткова – ние не сме привърженици само на плановата икономика, а на това да има план, който да бъде реалистичен. Това беше смисълът на нашето предложение.
Бях сигурен, че ще се хванете за това, че е грипна пандемия. Този план може съвсем спокойно, със съответните, разбира се, поправки да бъде насочен към всяка респираторна инфекция.
Надявам се, че сте съгласна, че COVID и вирусът на грипа са респираторни инфекции. Да не говорим за това, че подобни планове влизаха в действие и работеха, когато влизаха пандемични състояния с братовчеди на този коронавирус, който беше, сега вече диагностициран, който се появи още през 2006-а, 2008-а, 2009 г.! Така че не бива да се хващаме за думата – хващаме се за принципа, че трябва да има единно управление на кризата и това управление трябва да бъде поето изцяло от Министерския съвет, не само от министъра на здравеопазването, а от всички отговорни институции, които се занимават с всички проблеми, свързани с тази криза!
Колкото до политизирането – с това ще завърша, господин Председателстващ, ние вече обяснихме на Вас, госпожо Дариткова – всяко действие по управление на страната представлява политика! Така че да се шикалкави с това, че не трябва да се говори за едно или за друго в политически аспект точно в залата на българския парламент, е абсолютно неприемливо. Благодаря Ви, господин Председателстващ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Друга реплика?
Госпожо Дариткова? Няма дуплика.
Продължаваме с изказванията.
Има ли други изказвания, колеги? Не виждам.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Министърът иска изказване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата, господин Министър.
ГЕОРГИ СВИЛЕНСКИ (БСП за България, от място): Министърът иска изказване, преди да закриете дебата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще дам думата и на министъра, господин Свиленски.
Закривам разискванията. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)
ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Ти не си човекът! Има си човек горе за това! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Заставам пред Вас, осъзнавайки цялата отговорност, която нося, заедно с екипа и с всички български лекари и медицински сестри на територията на Република България. И в кулоарите Ви казах, че ми е много трудно да разбирам политиката тогава, когато говорим за решаване на въпросите на българските граждани в условия на здравна криза.
Не знам за какъв реалистичен план говорим за COVID и за каква респираторна инфекция говорим. Не знам кой за какво ще се хваща и кой какви намерения има да прави, но аз Ви предлагам да се хващаме и да се държим здраво и единствено само за науката! В тази връзка държа да подчертая дебело, че грип и COVID-19 са две абсолютно различни заболявания, които нямат нищо общо помежду си, и в тази връзка ще направя пред Вас сравнително разглеждане на двете заболявания!
Първо, етиология. При грипа етиологията е известна – става въпрос за грип А, става въпрос за грип Б. При COVID-19 етиологията е известна.
По отношение на патогенезата. При грип патогенезата е известна. При COVID-19 патогенезата е неизвестна в пълнота.
По отношение на пътя на разпространение. При грип пътят на разпространение е известен. При COVID-19 пътят на разпространение е почти известен.
По отношение на диагностиката. Диагностиката при грип е известна и налична. При COVID-19 диагностиката е известна с условия, а именно достоверността на извършваните тестове в самото начало на епидемията в световен мащаб и реализирането на успешен, високочувствителен и сензитивен тест с доказана специфичност по отношение на извършването на така наречената полимеразна верижна реакция.
Диференциалната диагноза при грип е известна. Диференциалната диагноза при пациентите с COVID не е напълно известна.
Клиничната картина при грип е известна. Клиничната картина при COVID-19 не е известна в пълнота. Лечението, и тук е основният момент, при грип е известно. И в тази стратегия, за която говорите, има ясно и точно описано лечение с три препарата. Единият от тях е Oseltamivir с търговско наименование Tamiflu, ефективен за тип А и тип Б грип, който блокира невраминидазните рецептори. Zanamivir, или така нареченият Relenza, който блокира невраминидазните рецептори и е ефективен при грип А и Б. И Amantadine или Remantidin препаратът, който е ефективен за лечение на грип А. Лечение за COVID-19 в света няма!
По отношение на ваксините. Ваксина за грип има. Ваксина за COVID-19 няма.
За какъв реалистичен план говорите, когато има толкова много неизвестни неща за COVID-19?! Реалистичен план може да бъде направен само ако стъпваме на ясни факти, доказани в медицинската наука! За COVID-19 има над 40 000 публикации в достъпните медицински сайтове, които единствено и само доказват различни теории в целия свят, но не дават отговор на много въпроси, които са търсения на медицинската общност! Все още липсват най-достоверните проучвания, така наречените метаанализи, свързани с COVID-19!
В тази връзка считам, че да се направи план по подобие на Плана за пандемичния грип, който да стъпва на реални научни факти и доказани в медицината твърдения, е невъзможно!
По отношение на Плана за грипната епидемия. Да, този план е ясен на всички. Този план е приет през 2006 г., през 2012 г. е ревизиран, има издадени съответните издания от Националния център по заразни и паразитни болести. Така че този план може да бъде осъвременен.
От този план – ясно и точно е казано, и то от експерти на Световната здравна организация, че при продължителна инфекция всички страни ще бъдат изправени пред невъзможността да се справят с нея, и това се видя в целия свят! Надявам се, че няма да се случат картините, за които говорихме в самото начало и в България.
Когато говорим за респираторна инфекция, професор Михайлов, трябва да кажем много ясно и точно: да, всички знаем, че COVID-19 е респираторна инфекция, всички очаквахме той да се държи като респираторна инфекция. Но той не се държеше като респираторна инфекция през лятото и не изчезна, въпреки всички професионалисти, които казаха, че това ще се случи! Сега остава да си зададем въпроса: COVID-19 само респираторна инфекция ли е?
По отношение действията на държавата, за които говорите.
Категорично искам да Ви уверя, че всички разписани и приложими дейности от този национален пандемичен план, за който говорите, могат да бъдат приложени и се прилагат там, където това е възможно, но този план касае единствено и само действията на държавата при пандемичен грип. Трябва да кажем ясно и точно на българските граждани, че в момента в България грип няма. Грипът ще дойде през месец ноември, през месец декември ще се разпространи и очакваме пикове на заболяването през месец януари и февруари. И осъвременяването на този план със сигурност би ни помогнало, за да имаме активни действия през този период.
По отношение на въпросите, които бяха зададени от парламентарната трибуна.
По въпроса, че има писмо от министъра на здравеопазването РЗИ-тата по места да не получават трудовите си и допълнителните възнаграждения. Това категорично не отговаря на истината! Напротив. Това е залегнало в Закона за държавния служител, в който се казва, че при достигане на 80% от възнаграждението на допълнителното материално стимулиране на служителите в РЗИ-тата, те повече не могат да получават възнаграждение. И точно това в момента ще бъде променено. Вкарали сме законов текст, който да бъде променен, за да могат служителите на първа линия да си получават допълнителните материални стимулирания по линия на проекта с хилядата лева до края на годината. Категорично няма риск за нито един служител на първа линия от органите на РЗИ, които са държавни служители, да не си получи възнаграждението. Няма смисъл да всяваме излишен страх или напрежение в органите на РЗИ, които са изключително натоварени и пред които се прекланям за денонощния им труд и усилия.
По отношение на пациента.
Ясно и точно беше представен пред всички журналисти на брифинга пътят на пациента, където ясно и точно бяха дадени отговори на всички зададени от журналистите въпроси от българските пациенти.
По отношение Плана за неосигурените и кой ще ги лекува.
Неосигурените лица не са възникнали с COVID, неосигурени лица в страната има от самото начало, когато имаме осигуряване. И лечебните заведения в страната – ясно и точно е казано, че обслужват всички неосигурени лица, когато постъпят в лечебното заведение и имат нужда от спешно лечение – било то консервативно или оперативно. А след това има ясни и точни разписани правила как и откъде се получава финансирането за тяхното лечение.
По отношение на подготвените медицински специалисти в страната.
Да, нямаме достатъчно подготвени медицински специалисти, и по-специално инфекционисти. Да, държавата обявява постоянно места, но няма кандидати. И COVID-19 е точно онова, което трябваше на здравната система, за да покаже нейната цялост, пълнота и реален облик. Това не се случва сега, това се случва за последните 20 години и Вие по-добре от мен го знаете.
По отношение на инфекциозните отделения в страната.
Всички инфекциозни отделения от 1 август ще получат допълнителен финансов ресурс. Договорите с всички инфекциозни отделения вече са подписани от страна на Министерството на здравеопазването и от 1 август те ще получават допълнителни финансови средства за поддържане на 70% готовност на леглата в тях.
По отношение на неяснотата, за която говорите.
Неяснота няма само в България, неяснота има навсякъде по света, защото, както Ви казах, неизвестните за COVID-19 са повече от известните.
По отношение на образователната система.
От тази трибуна прозвучаха две противоречащи си неща. Едното от тях е свързано с необходимостта от мерки за образователната система, които да предпазват учащите се, тоест те да бъдат изведени в електронна среда. Отделно прозвуча твърдението, че тези деца, които учат в електрона среда, получават увреждане на зрението и така нататък.
Уважаеми колеги, искам да Ви кажа, че в продължение на месец, месец и половина екипи на Министерството на здравеопазването съвместно с екипи на Министерството на образованието и науката разработиха ясни и точни критерии, които бяха представени на българските журналисти с цел да стигнат до обществеността. В тези критерии ясно и точно е записано какво се случва във всяко едно училище, във всяка една област по различни достигнати нива на заболеваемост в съответната област и достигнати проценти на наличие на ученици в съответното училище със симптоми, съотносими към COVID-19.
По отношение на това какъв е механизмът и вземането на решения в отделните училища, че е различен в отделните области в различните училища. Да, няма как да има унифициран подход, тъй като се провеждат епидемиологични проучвания от органите на РЗИ и в зависимост от резултатите от тези епидемиологични проучвания се предприемат конкретни противоепидемични мерки.
Защо държавата при седем човека е затворена, защо при 1300 не е затворена? Защото в самото начало, когато започна всичко, нямаше нищо известно. Защото говорим за нов вирус. Когато говорим за нов вирус, трябва да се предприемат мерки, за да може в резултат от тези мерки да се подготвят всички системи в държавата, така че те да гарантират спокойствие на всички български граждани.
Ситуацията с медицинския персонал извън областните центрове.
Ситуацията с медицинския персонал извън областните центрове е изключително сериозна. От всичките ми обиколки в страната, които ще продължат, в отдалечените от София места имаме сериозен недостиг на медицински специалисти, както по отношение на професионалисти по здравни грижи, така и по отношение на лекари. Това, което може да бъде предприето и ще бъде направено от страна на Министерството на здравеопазването, е именно улесняване на специализациите по Наредба № 1, която ще бъде преразгледана. Второ, ще проведем разговори с ректорите на висшите медицински училища по отношение на университетите, по отношение на прекарването на стажа на българските лекари в такъв тип лечебни заведения и признаването им за преддипломен стаж.
По отношение на възможността от извънболничната помощ да бъдат прехвърлени лекари в болниците.
Искам да Ви кажа, че сме предприели необходимите действия това да се постигне и започват разговори между отделните представители на съответните лекари по места, по общини, заедно с общинските администрации, с помощта на областните администрации на областно ниво. Разбира се, тук е въпрос на желание и солидарност от тяхна страна. А по отношение на държавата ние ще осигурим необходимото допълнително финансиране, за да бъдат сключени договори с тези хора – ако трябва почасово, ако трябва трудови договори под някаква форма, за да си получат справедливото възнаграждение тогава, когато се включат рамо до рамо със своите колеги.
Няма блокирани болници, професор Михайлов. Има болници, които лекуват COVID-19. Няма затворени болници заради COVID-19! Защо всички болници? Защото е много трудно да използваме възможностите на центровете за спешна медицинска помощ да разкарват един болен от болница в болница, защото това е единствено възможният междуболничен транспорт с наличието на екип в ход, в който заболеваемостта се увеличава и много български граждани имат нужда от лечение. Когато обикалях страната, когато се срещах с колегите, които работят в центровете за логистика на центровете за спешна медицинска помощ – така наречените координационни централи, районните координационни централи – искам да Ви кажа, че повикванията към българските медици са изключително големи. Не можем да си позволим една линейка да се разхожда от болница в болница, за да настаняваме един пациент от тази болница в друга болница. Там, където е диагностициран един пациент, там трябва да бъде лекуван. Съответното лечебно заведение трябва да изработи всички описани ясни и регламентирани противоепидемични действия, изолатори и съответните места за лечението на тези пациенти.
По отношение на ваксините за грип, тъй като стана въпрос и за тях.
През 2019 г. в България по Националната програма са внесени 120 хил. ваксини. По тази национална програма остават неизразходвани значително количество ваксини, тъй като през 2019 г. желанието на българските граждани да си поставят ваксини е било в по-ниска степен. Въпреки това, следвайки Националния план, който изпълнява Министерството на здравеопазването с оглед да повиши процента на ваксиниране на българската нация, за тази година бяха предвидени с 60 хил. повече ваксини, тоест 50% повече, стават 180 хил. ваксини по Националната програма. На българския пазар допълнително бяха вкарани и ще бъдат вкарани 140 хил. броя ваксини. Търсенето в момента е изключително голямо. Търсенето в момента е в целия свят. Наясно сме, че в момента има по-голямо търсене за ваксини. Това, което сме направили от деня, в който разбрахме, че българските граждани имат повишено търсене в аптеките за ваксини, Изпълнителната агенция по лекарствата ясно и точно се свърза с фирмата, която произвежда ваксини, с молба да бъдат осигурени допълнителни количества ваксини за българските граждани.
Към настоящия момент търсенето на ваксини в целия свят е с изключително завишени искания за всяка една държава. Проведохме разговори с министър-председателя на Република България по отношение на ваксините и имаме уверението на българското правителство, че във всеки един момент тогава, когато има необходимост от допълнително количество ваксини и такива бъдат налични, България е готова да осигури за българските граждани допълнително количество ваксини, при наличност, независимо от тяхната цена. Благодаря много на всички за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Министър.
Продължаваме с гласуване на предложения проект за решение.
Гласували 171 народни представители: за 170, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Ще продължим с въпрос от парламентарния контрол към министър Ангелов. Той е от народния представител Иван Валентинов Иванов относно наложителните мерки за преодоляване недостига на медицински персонал в Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен.
Имате думата, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, настоящият въпрос може да считаме, че е продължение на дискусията, проведена преди малко, но в частност е за „МБАЛ – Шумен“ АД, която е под юрисдикцията на Министерството на здравеопазването.
Във връзка с усложнената епидемична обстановка в областта мога да цитирам някои данни. Само днес има 47 новозаразени на територията на област Шумен. Към вчерашна дата има 84 души в болница, като двама от тях са в Отделение за анестезия и интензивно лечение. От общия брой заразени лица в областта има заразени 54 медицински служители, което доведе до недостиг на кадри и невъзможност за осъществяване на неотложната и необходимата медицинска дейност в областната болница.
В тази връзка моля да ми отговорите: какви мерки предвиждате за преодоляване на недостига на медицински персонал в „МБАЛ – Шумен“ АД, което се дължи на пандемията от COVID -19? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз.
Имате думата за отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР КОСТАДИН АНГЕЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, съгласно издаденото разрешение за осъществяване на лечебна дейност през 2018 г. на МБАЛ – Шумен, болницата разполага със 16 отделения с 340 легла, пет отделения без легла и клинико-диагностични структури, като съгласно медицинските стандарти това лечебно заведение има 24-часово изпълнение на лечебната дейност по всички разрешени медицински специалности.
Във връзка с усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна инфекция на територията на Република България, МБАЛ – Шумен, е една от болниците, която е определена с нашата заповед за лечението на такива пациенти. В правомощията на органите за управление на лечебните заведения за болнична помощ е вземането на решения за преобразуване на търговските дружества, включително избор на какви структури ще закрият или разкрият в зависимост не само от търсената функционалност и медицинска целесъобразност, а от необходимостта от 24-часово осигуряване на съответните медицински дейности. Възникналата епидемична обстановка, свързана с коронавируса, поставя пред изпитание ресурсите на здравната система.
Министерството на здравеопазването е запознато със ситуацията в лечебното заведение. Лично аз съм се срещнал с изпълнителния директор на проведения Областен медицински щаб в Търговище. Той беше там заедно с областния управител на Шумен. От нашата информация, която имаме както от ръководството, така и от официалните данни, които се публикуват за областта през органите на РЗИ, е видно, че лечебното заведение наистина изпитва затруднения при сформиране на медицинските екипи за обслужване на стационарните отделения и Спешното отделение, като положението е допълнително усложнено след настъпването на COVID-19.
Ръководството на болницата е предприело действия и се е обърнало за помощ към други лечебни заведения за временно командироване на медицински специалисти. Знаете, че това много трудно може да се случи, разбира се, ако медицинският специалист не прояви желание. Към момента се очаква един лекар да бъде командирован в „МБАЛ – Шумен“ АД за справяне със ситуацията, ако ръководството на лечебното заведение формулира няколко предложения, касаещи командироването на медицински специалисти, и регламентирането на взаимодействията между лечебните заведения в условията на пандемичната криза.
Това, което е възможно да бъде направено, и вече се работи по този въпрос, е това, което Ви казах: участието на студентите, техните преддипломни стажове в подкрепа на специалистите в болниците и съответно медицинските сестри, които могат да бъдат включени в процеса на тяхното обучение, в подпомагане на колегите им в лечебните заведения.
Надявам се, ръководството на лечебното заведение да предприеме всички необходими действия, като Министерството на здравеопазването е готово да си сътрудничи и да помага с целия си капацитет, с който това е възможно. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Реплика – господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Министър, виждам, че сте запознати с обстановката, която, за съжаление, ще се влошава. (Реплика от народния представител Лъчезар Иванов.) Надявам се, на господин Иванов да му идва до главата това нещо, да не репликира в залата.
Уважаеми господин Министър, виждаме, че болните се увеличават всеки ден. За съжаление, както казах в своето изложение, към днешна дата от това болнично заведение има 54 медицински лица, които са заразени, и опасенията ми са, че те ще се увеличават. Моята молба, на жителите на град Шумен, както и на медиците е Министерството на здравеопазването да бъде по-активно в своята роля на принципал на болницата, а именно дори ако има възможност, да бъдат отпуснати допълнителни средства за увеличаване на заплащането на лекарите, които да бъдат привлечени от други лечебни заведения. Защото, знаете, че в областните болници, особено в тези в провинцията, нивото на заплащане е далеч по-ниско от това, което се заплаща в някои частни болници. Това е политика на държавата, по която трябва да се работи доста по-сериозно в тази посока и да се обмисли особено в тази ситуация на пандемия от COVID-19. Моят апел, не само моят, но и на гражданите на Шумен, е да се поработи в тази насока.
Също така да имате предвид, че леглата, доколкото разбирам, за ковидболни намаляват. Към момента има 84 души, които са хоспитализирани, и знам, че се водят преговори във Варна да се превозят пациенти, но да се помисли и в тази посока.
Също така да се работи, защото това е ангажимент на Министерството на здравеопазването, ако трябва с подзаконов нормативен акт да може да се уреждат отношенията между различни лечебни заведения с цел по-лесно командироване на лекари – това е, което съм разговарял с Ваши колеги на място в Шумен. Защото в момента един от проблемите е този, защото няма нормативна база, на която това да стъпи, за да задължат директорите в тази посока да бъдат по-активни. Говоря за едно от лечебните заведения, което е общинска собственост и саботира този процес, доколкото ми е известно и, другото, с риск да се повторя, да се намери начин да се увеличи заплащането на медиците в тези лечебни заведения в провинцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Дуплика, господин Министър? Няма да има.
С това завършихме и с въпроса към министър Ангелов.
Сега ще Ви запозная със съобщенията за парламентарния контрол за 23 октомври 2020 г.:
1. Министърът на финансите Кирил Ананиев ще отговори на три въпроса от народните представители Крум Зарков; Румен Гечев; и Теодора Халачева.
2. Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски ще отговори на два въпроса от народните представители Георги Гьоков; и Иван Валентинов Иванов.
3. Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева ще отговори на едно питане от народните представители Георги Гьоков, Весела Лечева, Виолета Желева, Милко Недялков, Надя Клисурска и Полина Шишкова.
4. Министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева ще отговори на един въпрос от народните представители Димитър Стоянов, Валери Жаблянов, Георги Андреев, Красимир Янков, Лало Кирилов и Николай Иванов.
5. Министърът на околната среда и водите Емил Димитров ще отговори на два въпроса от народните представители Джевдет Чакъров; и Явор Божанков.
6. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова ще отговори на пет въпроса от народните представители Кристина Сидорова – два въпроса; Дора Янкова, Любомир Бонев и Теодора Халачева; Кольо Милев; и Никола Динков.
На основание чл. 96, ал. 3 и чл. 99, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева – на три въпроса с писмен отговор от народните представители Светла Бъчварова, Даниел Йорданов и Николай Пенев; Светла Бъчварова; и Явор Божанков; и на два въпроса от народните представители Кольо Милев; и Светла Бъчварова;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков – на един въпрос от народния представител Деан Станчев;
- министърът на културата Боил Банов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Ахмед Ахмедов;
- министърът на енергетиката Теменужка Петкова – на едно питане от народните представители Николай Иванов и Васил Антонов;
- министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова – на два въпроса с писмен отговор от народните представители Ахмед Ахмедов; и Георги Свиленски, Манол Генов и Димитър Данчев;
- министърът на образованието и науката Красимир Вълчев – на два въпроса от народните представители Кристина Сидорова и Теодора Халачева; и Смиляна Нитова; и на два въпроса с писмен отговор от народните представители Теодора Халачева; и Георги Гьоков;
- министърът на здравеопазването Костадин Ангелов – на един въпрос с писмен отговор от народния представител Георги Гьоков;
- министърът на икономиката Лъчезар Борисов – на един въпрос от народния представител Румен Гечев.
Поради отсъствие на народни представители по уважителни причини се отлагат отговорите на:
- един въпрос от народния представител Станислав Станилов към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев;
- един въпрос от народния представител Ирена Анастасова към министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол няма да участва заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.
Следващо редовно пленарно заседание – 9,00 ч. на 23 октомври 2020 г., съгласно приетата програма за работа. (Звъни.)


(Закрито в 13,26 ч.)

Председател:
Цвета Караянчева

Заместник-председатели:
Емил Христов
Валери Симеонов


Секретари:
Филип Попов
Юлиан Ангелов